Kotev 3

Николай Котев - “Top secret!
The
intelligence in bulgaria 1937 – 1946.
documents, analysis and comments”,
part third
Документ № 395
ПРЕПИС ОТ ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-
ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, 15 юли 1943 г.
Препис. Лично-поверително.
Доклад № 5
Относно: доколко С[екретният] С[ътрудник]* е осведомен за положението у нас.
В кръстосани разговори се установи, че С[екретният] С[ътрудник] знае положително следното:

Генерал-майор Антон Ботаков е командир на 21-ва пех[отна] дивизия и се намира в Сърбия.**
В Софийската пощенска палата положително се снемали всички международни разговори на
“плаки”*** На слушалката се усещало кога се пуска в движение фонографа.
7-ма пех[отна] Рилска дивизия се мобилизира и заминава за Солун.****
Знае точно разположението на Вакарелския предавател.*****
Знае, че предавателят при гарата бил само за радиотелеграфна връзка.
Познава много добре местността от Костенец-баня до София.
Познава всички агенти******, които се навъртат около “Славянска беседа”.
15 юлий 1943 г.
[капитан] Й[онко] Й[олов]
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.115. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за
една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп. “Годишник
за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.374-375.
* Става дума за внедреният агент на Абвера, известен под името Йордан Спасов
** Т.е. в състава на 1-ви Окупационен корпус
*** В смисъл на магнитофонна лента.
**** Т.е. в състава на 2-ри Окупационен корпус
***** Предавател на Радио София.
****** Става дума за агентите от състава на Дирекцията на полицията.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО С ДОКЛАДА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ПРИ РО-ЩВ КАПИТАН
ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ И ВРЪЗКИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ С ТУРСКИЯ
ПРЕССАТАШЕ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ТУРЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ШАКИР ЧЕЧЕН.
Лично-поверително
Доклад № 6
Относно: връзките на пресаташето при Турската легация в София [Шакир] Чечен* със С[екретния]
С[ътрудник].
[Шакир] Чечен бил редовен посетител на “Славянска беседа” обикновено следобяд между 15 и 16
часа.
През 1941 г. , не си спомня точно кога, в момент, когато той говорил на гръцки с жена си, седящият
наблизо [Шакир] Чечен се обърнал и извикал “нима знаете гръцки?”. След като получил отговор, той
дошъл на тяхната маса и се завързал приятелски разговор. [Шакир] Чечен разправил, че той бил
родом от Крит и бил личен приятел на Венизелос1.
Чечен говорил перфектно гръцки. Дали наистина е бил много близък на Венизелос – се малко
съмнява.
Така се завързало известно приятелство. Но веднъж съдържателят на хотела Киселинчев
подхвърлил на…., че [Шакир] Чечен може би се занимава и с шпионаж. Нашият човек се отдръпнал.
От тогава насам се е случвало [Шакир] Чечен да среща него или жена му и да ги заговаря на
улицата, но само толкова.
… знае подробностите около първото изпъждане на [Шакир] Чечен и след това нарочното му
връщане в България. Смята, че би могъл да се сближи с него и да го проучи добре, ако това му се
заповяда. Няма да бъде мъчно, защото [Шакир] Чечен го знаел за сърбин. Лесно могъл да го
подхване, но иска да има заповед за това.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.114. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса за
за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.375.
* През 1943 г. Шакир Чечен е аташе по печата в Турската легация. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.915,
л.787.
1 Елефтериос K. Венизелос – гръцки държавен и политически деец. Републиканец. Роден през 1864
г. През 1910 г. става лидер на Либералната партия и министър-председател. Вдъхновител на
неуспешното антимонархическо въстание на остров Крит през 1935 г. Емигрира във Франция. Умира
през 1936 г.
ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ ПО ФАКТИ ОТ БИОГРАФИЯТА
МУ.
Препис.
Лично-поверително.
Доклад № 7
Относно: Биографията на С[екретния] C[ътрудник]. Допълнителни сведения.
1. Завършил 1-ва Соф[ийска] мъжка гимназия с пълно отличие през Балканската война.* От неговия
випуск са: полк[овник] Рую Руев1, полк[овник] Петрунов2 (моторна инспекция), подп[олковник]
Георги Маслинков3 и др.
2. Участвувал в Балканската война като доброволец.
3. Следвал право в Соф[ийския] университет, но прекъснал поради бедност. Отишъл в Швейцария и
продължил да следва правото в Женева. За да се препитава, през свободното време се занимавал с
риболов в езерото Леман, между Женева и Лозана. Тук му хрумнала идеята да следва “Морско
право”. Разпитал и разбрал, че такива университети имало в Англия и Норвегия. Избрал Норвегия,
защото там преподавал най-известният професор тогава, Стил. Университетът завършил с отличие.
4. През септемврийските събития у нас,** е бил параходен агент и норвежки консул в Бургас. Взел
участие в борбата срещу комунистите под командването на н[ачални]к гарнизона, запасния
полк[овник] Козаров4. Тогава служил там и подп[оручик] Кирил Киселички5.
5. От Бургас се прехвърлил в Гърция. Там му тръгнало много добре. В късо време бил успял да
поеме морския трафик на двете най-големи корабостроителни компании “Пенинсюла-Ориент” и
“Британия-Индия”. Образувал централа в Атина и кантори в Солун, Пирея и Патрас. Имал и 14
параходни агенции по линията Сфакс (Турция)-Тобрук-Александрия-Порт Саид-Яфа-Гърция,
западния италиански бряг и на [нос] Добра Надежда.
Когато се издигнал, гръцката полиция започнала да го следи, докато един ден му бил даден срок да
напусне пределите на Гърция. Той отишъл в нашата легация за помощ, но там му казали, че са
безсилни. Тогава, той използвал обстоятелството, че родното му село влизало в границите на
Югославия, отишъл в Белград и със съдействието на бившия сръбски консул в Бургас, с когото били
добри приятели там, си извадил паспорт на името “Спасич”. Гърците го оставили на мира.
15 юлий 1943 г. – София
Й[онко] Й[олов]
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.113. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa
за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.376.
* Става дума за Балканската война от 1912-1913 г.

1 Рую Алексов Руев – роден на 1 ноември 1894 г. в гр.София. Произведен както следва –
подпоручик на 22 септември 1913 г., поручик – на 5 октомври 1916 г., капитан – на 1 април 1919 г.,
майор – на 1 януари 1928 г., подполковник – на 3 септември 1932 г., полковник – на 3 октомври
1936 г. Служил както следва – от 1927 г. последователно в 6-и конен полк, 8-и конен полк и 10-и
конен полк, с МЗ 17/1929 г. е назначен към ШРБЕК, с МЗ 64/1930 г. е старши инспектор на
кавалерийския отдел на ШРБЕК, с МЗ 164/1932 г. е домакин на 6-и конен полк, с МЗ 224/1932 г. е
домакин на 1-ви конен полк, с МЗ 28/1933 г. е домакин на конезавод, с МЗ 197/1933 г. е помощник-
командир на 10-и конен полк, с МЗ 75/1935 г. е командир на 10-и конен полк, с МЗ 353/1936 г. е
командир на 2-ра конна бригада, с МЗ 14/1938 г. е командир на 4-а кавалерийска бригада. Уволнен
с ЦЗ 63/1939 г.
2 Петър Георгиев Петрунов – роден на 21 април 1892 г. в гр.Самоков. Произведен както следва –
подпоручик на 1 януари 1913 г., поручик на 2 август 1915 г., капитан – на 18 септември 1917 г.,
майор – на 6 май 1924 г., подполковник – на 6 май 1928 г., полковник – на 6 май 1935 г.. Служил
както следва – 2-ра колоездачна дружина, авиатор във въздухоплавателната дружина, командир на
автомобилната дружина с МЗ 71/1929 г., завеждащ секция Специална подготовка в щаба на
техническите части с МЗ 71/1932 г., към инженерния отдел на Държавната военна фабрика с МЗ
197/1933 г., командир на свързочния полк с МЗ 122/1934 г., служи в инженерната инспекция с МЗ
287/1934 г., командир на жандармерийски пехотен полк с МЗ 75/1935 г., командир на 4-и
инженерен полк с МЗ 187/1936 г., началник на инженерния отдел в управлението на 1-ва армейска
област с МЗ 16/1938 г., началник на Географския институт, командирован към оръжейната
инспекция с МЗ 92/1940 г., началник на Артилерийската школа през 1941 г., инспектор на
моторните превозни средства през 1941 г., уволнен през 1945 г.
3 Георги Атанасов Маслинков – роден на 24 януари 1894 г. в гр.София. Произведен както следва –
подпоручик на 25 август 1915 г., поручик – на 30 май 1917 г., капитан на 1 май 1920 г., майор на 15
май 1930 г., подполковник на 26 август 1934 г. Служил както следва – в 3-и пехотен полк, 1-ви
пехотен полк, ШЗО, Софийския гарнизон, 1-ва жандармерийска дружина, 1-ви пехотен полк от 1926
г., адютант на 1-ви пехотен полк от 1928 г., адютант на 3-погранична секция с МЗ 82/1929 г.,
началник на 6-и пограничен участък с МЗ 65/1930 г., домакин на 6-ти пехотен полк с МЗ 71/1932 г.,
командир на дружина от 6-и пехотен полк с МЗ 164/1932 г., домакин на 15 пехотен полк с МЗ
134/1934 г., началник на историческата секция на ЩА с МЗ 98/1935 г., помощник-командир на 6-и
пехотен полк с МЗ 115/1936 г., командир на погранична дружина от 1-ва пехотна дивизия с МЗ
17/1938 г., началник на 15-о полково окръжие с МЗ 11/1939 г., командир на 1-ва интендантска
дружина с МЗ 18/1939 г. Уволнен през 1944 г.
** Става дума за периода на Септемврийското въстание от 1923 г.
4 Тодор Николов Козаров – роден на 15 февруари 1890 г., в Сливен. Произведен както следва –
подпоручик на 22 септември 1909 г., поручик на 22 септември 1912 г., капитан на 6 март 1913 г.,
майор на 2 ноември 1919 г., подполковник на 27 ноември 1923 г., полковник на 15 май 1930 г.,
Служил както следва – 6 артилерийски полк, 8-и артилерийски полк, Бургаския укрепен пункт, от
1927 г. в 6-и дивизионен артилерийски полк, от 1934 г. в Артилерийската инспекция, помощник-
инспектор на артилерията и началник на товарната артилерия от 1935 г.
5 Кирил Ташков Киселички – роден на 1 март 1900 г., в Кюстендил. Произведен както следва –
подпоручик на 4 октомври 1920 г., поручик на 27 ноември 1923 г., капитан – на 3 септември 1928 г.,
майор на 6 май 1936 г., подполковник – на 6 май 1940 г., полковник – на 14 септември 1943 г.
Служил както следва – от 1930 г. последователно в 14-и пехотен полк и 13-и пехотен полк, от 1931
г. в Софийската окръжна държавна жандармерия, от 1932 г. последователно в 18-и пехотен полк, 1-
ви армейски артилерийски полк, 24-и пехотен полк, от 1933 г. в Щаба на армията, от 1936 г. във
Военното училище, от 1938 г. е военен аташе в Прага, и служи в 19-и пехотен полк, от 1939 г., е
началник-секция в щаба на 3-а армия, от 1942 г. е началник-щаб на 21-ва пехотна дивизия, от 1943
г. е началник-щаб на 27-а пехотна дивизия, от 1944 г. е началник-щаб на 9-а пехотна дивизия и
командир на 24-а пехотна дивизия, от 1945 г. е началник на Снабдителния отдел в ЩВ. Уволнен
през 1945 г.
ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ ОТНОСНО ОБУЧЕНИЕТО МУ
КАТО АГЕНТ.
Препис. Лично-поверително.
Доклад № 8
Относно: уликите, че С[екретният] С[ътрудник] е бил в услуга на Сикрет [Интелиджънс] сървис
От негови обяснения при различни разговори:

1. Известният полковник Лоуренс* бил негов личен приятел. Заедно са “инспектирали” Африканския
бряг и Бейрут. Загинал преди няколко години.** Неговият мотоциклет бил блъснат от лека кола.
С[екретният] С[ътрудник] счита, че го е убил Сикрет [интелиджънс] сървис по заповед на
правителството, защото станал неудобен със своите натяквания, че арабите и тъй били изиграни.
2. Учебният център на Сикрет [интелиджънс] сървис се намирал в гр.Итън.*** Обучението било най-
модерно.**** Приемането било сложно и [е] в следната последователност:
а) в тъмна стая се стреляло срещу кандидата. След това се светвало и ако се окаже, че той е
пребледнял, бил отхвърлян.
б) измервала се неговата памет и съобразителност.
в) основен физически преглед и главно на сърцето.
г) изпитване на качествата за летене със самолет и слонност към моторен спорт.
Сведението в точка “а” го каза в смисъл, че този опит е бил направен и с него, но издържал. След
това се корегирал, че знаел, че е така.
3. Владее отлично техниката на писане със симпатично мастило. Убеден съм, че той дълго време е
писал по-рано и се е добре упражнил.
4. Голям майстор на проверките дали го следи полицай.
5. Твърди, че е имал “грамаден опит” в разузнаването. Понеже ме обикнал, искал да ме “изпече” в
това изкуство. Сам в доклада си № 3/15.VII.т[ази] г[одина] предлага да обучи една група агенти по
най-модерен начин за преследвачи.
6. Един капитан от Сикрет [интелиджънс] сървис имал грамадна власт и голяма свобода на действие.
7. Връзката на Сикрет [интелиджънс] сървис била идеална. Например получава задача да тръгне от
Атина през Берлин за Париж. В своя хотел в Берлин обаче намира заповед да се отправи за
Стокхолм – така се укривали следите на движението.
Знаел всичките системи на английските радиопредаватели по шпионажа. Този, който ще му бъде
изпратен щял да бъде най-модерен. Германците били заловили един английски предавател в
Сърбия, но той бил от по-старата система.
Въз основа на тези сведения и на добитите ми впечатления, оставам с твърдото убеждение, че
с[екретният] с[ътрудник] е бил специално обучен агент на Сикрет [интелиджънс] сървис. Може би
не толкова голям, колкото се представлява, но положително е бил.
Също така заслужава да се вярва, че той искрено е минал на наша страна и си струва трудът да
бъдат използвани всичките възможности.
[капитан] Й[онко] Й[олов].
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.112, Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa
* Става дума за полковникът от британската разузнавателна служба Томас Едуард Лоуренс. Виж по-
подробно книгата “Лоуренс Аравийский. Т.Э.Лоуренс. Восстание в пустыне. Б.Лиддел Гарт.
Полковник Лоуренс”, Москва-Санкт Петербург, 2002
** В действителност полковник Т.Е.Лоуренс загива през 1935 г.
*** На територията на Великобритания има около специални 60 школи за обучението на агенти,
радисти и диверсанти. Сред тях по-големи са тези в Инверейлорт-Хауз, в Уонборо-Менор, в Теттон-
парк и др. Eдинствено където нямало такава специална школа това било Итън, което се славило
напротив, като елитно учебно заведение. В действителност, това е една от особеностите на
военновременния хумор на Третия райх, където всяко учебно заведение при Хитлер било
превърнато меко казано, в училище за диверсанти и шпиони.
**** Ето как описва в своята книга Едуард Кукридж, част от процеса на действителното обучение:
„За хода на учебните занятия наблюдавали офицерите от регионалните отделения на SOE, които
често посещавали школите, нерядко с учащите се беседвали военните психиатри. В началният
период за реакциите на слушателите и тяхното поведение в различни жизнени ситуации внимателно
и постоянно наблюдавали. Като пример, на тях им се предлагали силни напитки, при което се
моделирала ситуацият, при която нейните участници се поощрявали към употребата на максимално
количество спитни напитки. Необходимо било да се узнае, как ще действуват пората под
въздействието на алкохола: ще станат ли те сънливи или мълчаливи или наопаки, ще започнат да
бърборят, ще се появят ли признаци на агресивност, може би някой ще тръгне да се бие? Ще
започнат ли те да бърборят секрети?… В часовете на почивка сред студентите задължително се
намирали офицери от школата, в чиято задача влизало точно на време да забележат, стават ли
хората прекалено излишно разговорливи…” Виж: Кукридж, Эд., “Европа в огне. Диверсии и шпионаж
британских спецслужб на оккупированных территориях 1940-1945”, М., 2003, c. 44.
ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
Препис. Лично-поверително
Доклад № 9
Относно: възможностите на С[екретния С[ътрудник]
Намирам, че задачите, които сам С[екретният С[ътрудник] предлага

в доклада си № 3/15.VII.т[ази] г[одина]* са напълно постижими от негова страна.
За да може да бъде използуван възможно по-добре, е наложително да се направи следното:
Непременно да му се разреши да изсели 1000 души евреи. Иначе трябва да сме сигурни, че ще го
провалим.
Той просто жадува да му окажем доверие. Това можем да му засвидетелствуваме като:
а) премахнем всякакво следене по него из улиците както от наша, така и от германска страна.
Имаме достатъчно много възможности да го проверяваме без да е нужно да се прави това открито.
б) като неговият внук от Плевен се приеме непременно за офицер до края на войната в 4-й
пех[отен] полк. Това за нас не носи никакви рискове, но него ще го поласкаем и привържем към нас
още повече.
в) като му придадем 1-2 агента, той да ги командува. Искал да ни покаже как се разузнава с агенти.
Непременно да му се помогне да намери за себе си тристаен мебелиран апартамент. Там ще
инсталира подслушвателна апаратура и бихме отлично използували случая, като този с Недялко
Атанасов.

[капитан] Й[онко] Й [олов]
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.111. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa
* Виж съдържанието на документ № 394.
ПРЕПИС НА ИЗПИСАНИЯ ТЕКСТ В ДЖОБНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА ЗАЛОВЕНИЯ АГЕНТ ЙОРДАН СПАСОВ.
П Р Е П И С
На джобното тефтерче на С[екретния] С[ътрудник] към 18 юлий 1943 г., направен лично от
От Стоименов – К[оте]л
Дал в заем лв ………. 12000
__
(платено) 11491
Стоян Антонов Пищолджийски – Плевен
Дал в заем 20000
Недялко Атанасов – София
В заем дал 70000
28.6.платено 40000
__
лева 30000
Владо Георгиев – София
(платено)
Инж[енер] Т[одор] Губиделников – София
(платено)
Тодор Вълнаров – София
(платено)
Ивайло Димитров – София
(платено)
Иван Димитров – София
(платено)
Васил Спространов – София
(платено)
Стефан Петров – София
Броено в по-малко лв. 600
(платено)
………………..
заявление до М[инистерст]во[то на] благоустройството
от 6.ІІ.1943 г. вх[одящ] № 1661
Стоян Антонов Пинджурски
Ул.К[онстантин] Стоилов № 36 – Плевен
__
__
тел.42896 Ш
__
Сабитай Юлзари
За Сол[омон] Перец – Карнобат
__
Кост. Хрису
Тел[eфон] 20424
__
Драган 149
Иван Аксаков 50 ІІ
__
“Марица”
На кораба да се направи
250 кревата
5 двойни клозета
1 кухня и за точене вода
10 м 3 вода резервуари
250 спасителни пояса
1 склад за пранителни продукти
Кисел[инчев]. 450000
Вед. 500000
2500000
Кискидис
В.Р.1221 В.Р.2151
Разноски Варна
Телефон Варна – София 50
“ “ 70
“ Цар[иград] 456
Билет Варна 1111
Валм “ 372
Адвокат договор 5100
Марки за разписка 400
Телеграма Истанбул 98
Билет Варна – София 3070
Лв 12210
Обед Черкаски 650
Лв 12860
Сметка г[осподи]н [Еджицио] Петрас 16291
15.6. телефон Цар[иград] 840
17.6. обед Черкаски 600
26.6. срещу сп[асителните] пояси 35000
“ “ петрол 500 кг и 23 кг [машинно] масло 14000
нотариус 66490
Черкаски с[мет]ка кораба 3500000
Лименархис 20000
Пътуване Варна 7000
Адвокат Варна 20000
Телефон сметка 1550
Гвоздеи 2160
Тел[ефон] Истанбул ІІІ 240
16.7.тел[еграф] 177
(минато)
Г[осподи]н Виктор Черкаски
Ул.Кн[яз] Дондуков № 31 – Варна
За корка
Иван Червенков & С-ие
Управител Жеко Маринов
Тел[ефон] 2 44 59
София
Ком. Яфим Писмений
Ул.27 юлий № 24 – Варна
(спасителен пояс фр[енски] образец по лева 640)
Комисарството
50 кг. пирони от 3 до 15 см
дъски 3 см до 5 см
кондари 6-10 см
резерв[уар] за 10 за вода
– “ – “ 3 за петрол
за депозити да се обърне до фабрика Вулкан
директора Кочо Шопов по препоръка от г[осподи]н Стоян Попов
Ако им се вижда малка работа да се отнесат до
Христо Николов, тенекеджия ул.Злати Георгиев № 15
Каркадинов
Царица Йоанна 8 І
26806
Слави Чолев
Ц[ар] Борис 73 в ІV
Т[одор] Желябов
Къщи 4 12 [19]42
Марин Дринов 17
Платен дълг
Ст.Стоименов К[оте]л
16.6.[19]43 броени на Кир[ил] и Методи 3000
А[ркадий] Слутцки Яко Барух
Шикд Д-р Аладжем
[Еджицио] Петрас
Видал* Доклад
Дата
Относно Д-р Аладж[ем]
107=375
12.7.[19]33 от Р. Само 100000
Цар Крум 28 ІV
№ ХІІ 1-939/3 5 юний
Филип 49-40
Апостолов
Дрог[ерия] Гешев
1000 Леон Родриг 49
жена 2 деца 15 и 13 год[ини]
60 год[ини]
__
и майка иска да замине да се впише в списъка Моис Арон Коен
51 години сам
Адвокат Димитров 48-68
Николай Николаевич
Самарджиев 37 1125000
Граф Игнатиев 7
Видински (20000)
Ц[ар] Ив[ан] Асен 34 142037
-
____
ХІІ –1-939/5
31503
Гр.Мобил
Г[осподин] Спасов
Получих от Вас на хранение 200000
(двеста хиляди) лева
17.VІІ.[1]943 Т[одор] Желябов
Визитна картичка
Паю П.Въжаров
Търговец
София
Бул.Клементина № 38 телефон 2-75-40
3, ½
нишадър 24
сяра
Визитна картичка
Стоян К.Попов
29-60 Варна
Сметко-разписка
(образец)
Получих от Юрдан И.Спасов срещу
Полицата ми от 70000 лв. Сумата 40000
София, 28.VІ.1943 г.
Ул.Позитано 15
Подпис Н[едялко] Атанасов
Българска народна банка
Служба касетки
Йордан Апостолов
Спасов
е наемател на касетката
№ 854/ІІІ Б.Н.Б.
4.VІ.1942 г.
фалшиво писмо № 1
7343 – А.ІІ
19 юний 1943 г.
оргинала
(визитна картичка)
Продан Тодоров
Съдържател на хотел България бивш Лондон
Тел.24 38
Варна
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.273-275. Оригинал, машинопис.

* Виж коментарните бележки към документ № 393.
СВЕДЕНИЕ ИЗГОТВЕНО ОТ АГЕНТА “F” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНТА
ЙОРДАН СПАСОВ
Из дейността на Йордан Спасов
Вероятно WULF (?) в Цариград съобщава на [Йордан] Спасов, в хотел “Славянска беседа”, София, че
е получил неговото (на Спасов) писмо и, че му е отговорил веднага. Той също му бил изпратил
телеграма в смисъл, че са били платени 24,000 (валутата не се споменава). [Йордан] Спасов от своя
страна потвърждава получаването на писмото и на телеграмата и съобщава, че във вторник (20.VII.)
ще отиде “там”. Той писал на WULF две писма, едното на 16.VII., другото на 17.VII. вечерта. След
това [Йордан] Спасов запитва какво става с парахода, на което отговаря, че ако “стоката” е добра,
тогава ще го изпратят. Така че, сега бил в очаквателно положение. [Йордан] Спасов го успокоява с
думите: “Вие ще бъдете положително доволни”. WULF oт своя страна съветва [Йордан] Спасов , в
случай че се види с “Вили” (вероятно “Васили”), да не споменава нищо за “нашата” работа, с който
съвет [Йордан] Спасов е съгласен. В края на разговора [Йордан] Спасов съобщава, че още не е
получил списъците от Пловдив, обаче същевременно получава, че всичко ще се нареди, дори ще
може да получи разрешение за повече. (По всяка вероятност, касае се за разрешение за повече
хора).
F.
19.VII.1943 г., София.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.307. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса
зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп.
“Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.378.
ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
Доклад № 10
Относно: възложената задача на С[екретния] С[ътрудник] от Сикрет [интелидженс] сервис. Бележки
в тефтерчето му изпратено чрез нашия военен аташе в Цариград.
1.Адрес: господин Константин Сескидис
Agent maritime P 1221 Istanbul pour m.Slutzkis*
2. Рецепта за симпатично мастило: 5 таблетки пирамидон в две супени лъжици вода.
Проявител: две таблетки калиев хиперманганат, разтворен в една супена лъжица вода.
Ако ми се изпрати подарък – да преглеждам добре. Вътре ще има нещо. Ако бъдат карти – от
другата страна.
Кой параход, къде се намира, кои са капитаните и от какъв екипаж са съставени.
Къде има шипшандлер – магазин за параходите.
Кои нови пристанища сега се готвят или са направени.
Карта – за железниците.
Телефон 80-040.
Сутрин до 8 часа българско време.
Обед от 12 30 до 2 часа българско време
Демир Хисар – Симитли.
Ловеч къде се намира.
Товарните автомобили какъв знак имат, например куче, варка и пр.
Ако видя танкове – колко колелета допират до веригата** на земята.
Дали в Пирот има комунистическа пропаганда.
Дали се слуша радио Лондон.
Заплата 200,000 [лева] месечно.
Минаха германски войски: този и този, кой номер имат на пагоните или другаде. За къде отиват и
откъде дойдоха. Цвят на униформата, колко и каква част.
Нови летища и пристанища.
Една госпожица ще дойде от Цариград в София скоро; родена в Цариград, а има брат или роднина в
София.
Какво говорят в Народното събрание опозиционните депутати, на коя дата.
Какъв инфлюанс*** имат в България [Никола] Мушанов, [Александър] Цанков1, [Димитър] Гичев,
полковник [Дамян] Велчев. Цанков има ли свои привърженици много. Е ли е Гичев лидер на всички
земеделски партии, дори и на левите.
Имената на кметовете в по-големите градове като София, Пловдив, Бургас, Варна, Г[орна] Джумая,
Дупница, Видин и Кюстендил.
Защо Иван Михайлов2 не идва в България и как е настроението в Македония срещу властта.
Как е храната (хлябът).
Достатъчно ли е електричеството.
Какви надници получават работниците съобразно с мирновременните [заплати] и колко хляб.
Спомена се името на някой си Стателов******** (офицер морски или не зная какъв) но защо, не
можах да узная.
В България има 10 души.
Апарат и поща ще се получават чрез куриер от Оста, защото други нямало.
– По същият начин както ми се даде разтвора за писане се служи и с другите страни – Германия,
Унгария и Франция.
Отрова ще се изпрати.
КРАЙ
21 юлий 1943 година. София.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.271-272. Препис, машинопис. Публ. в: Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева
“Към въпроса зa една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в
сп. “Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.379-380.
* Морски агент П 1221, Истанбул за г-н Слуткис (френски език)

** В текста е дадено “до синджира”.
*** В смисъл на “влияние”.
1 Александър Цалов Цанков – професор, един от организаторите на Деветоюнския преврат през
1923 г. Роден на 29 юни 1879 г. Министър-председател (1923-1926), водач на фашисткото крило на
партията Демократически сговор, оформено през 1932 г. като самостоятелна партия под името
Народно социално движение. В царска България стои начело на крайната прохитлеристка
емиграция. Успява да избяга в емиграция, където във Виена основава българско емигрантско
правителство. От 1949 г. се установява в Аржентина. Умира на 27 юли 1959 г. Военнопрестъпник.
2 Иван (Ванче) Михайлов (И.М.Гаврилов) – деец на десницата на ВМРО. Роден през 1896 г.
Основател на Македонското студенско дружество “Вардар” през 1922 г., член на ЦК на ВМРО (1925-
1934 г.). След убийството на Тодор Александров става фактически ръководител на организацията и
дясното течение на македонското освободително движение. Привърженик е на тактиката на
индивидуалния терор. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. емигрира. След 1945 г.
живее в Италия. Ръководи МПО в САЩ и Канада. Умира през 1990 г. в Рим. Военнопрестъпник.
3 Става дума за капитан първи ранг Борис Стателов, който е заподозрян във връзки с английската
разузнавателна служба. В края на 1918 г. е капитан-лейтенант, командир на българския учебен
крайцер “Надежда”. През декември 1918 г. по време на основен ремонт в Севастопол, с английска
помощ потушава избухналия бунт на екипажа на крайцера. През 1933 г. е изпратен в Италия,
където участвува в закупуването на 2500-тонен кораб, наименуван “Сердика”. В годините на
Втората световна война, той е Председател на Съюза на моряците, който е създаден през 1926 г.

25.VII. 1943 г.
[Йордан] Спасов, от хотел “Славянска беседа” съобщава на WULF (?) в Цариград, че е видял
парахода за който става дума. В този момент поставяли мотора, така че параходът щял да бъде
готов на 3-и или 4-ти VIII.(1943). Макар че напомнил за това преди да замине за Кавала, [Йордан]
Спасов още не бил получил списъците от Пловдив. Съветва да се върши всичко колкото е възможно
по-бързо, тъй като освен 1000 души, можели да бъдат прехвърлени още 500. Параходите нямало да
пътуват много надалеч, ще се нареди да спрат на някой по-близък бряг и ще се върнат веднага
обратно. На въпроса на WULF , колко ще получи [Йордан] Спасов “за това”, последният отговорил
само с цифрата 5000. Според [Йордан] Спасов вторият параход също бил готов, оставали да се
приготвят само леглата, но освен това, той чакал също за списъците от Министерството, които
“приятелят” трябвало да върне. На 2-ри или 3-ти VIII., той щял да зарегистрира втория параход на
свое име. Ако получи до тогава парите от хората, щяло да бъде добре. Но ако списъците от
Министерството не са излезли до това време, тогава той щял да има нужда от парите в банката,
понеже иначе се забавяло купуването на парахода. Всеки случай, [Йордан] Спасов е сигурен, че
Министерството ще даде своето разрешение, само дано това стане преди 5.VIII. WULF настоява още
веднъж за най-голяма бързина, за да не изтече срокът на разрешителното. [Йордан] Спасов от своя
страна отговаря, че това зависи от Министерството и банката. Техният приятел от Пловдив ги е също
много забавил.
F.
“Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.380-381.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 503 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА
ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ШВЕДСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ, ПОЛКОВНИК БРУНСОН.
Истанбул, 26 юли 1943 г.
№ 503 Лично-поверително.
26.VІІ.1943 г. София – началник [на] щаба на войската (РО)
Донасям, че на 23.VІІ. т[ази] г[одина], в Бюрото си* водих разговор с шведския военен аташе за
Румъния, България и Турция – г[осподин] полковник Brunsson, който ми е известен със своите
англофилски чувства и добро разположение към България.
Като военен аташе на неутрална страна, той през време на своето престояване в Турция, има
възможност да се срещне с военните аташета на всички държави в тази страна и по този начин да
придобие впечатления от двата воюващи лагера.
По интересни сведения, които можах да събера при този разговор са следните:
Количествата на англо-американските земни войски в Близкия и Средния изток е било около 18
пехотни и две Бронирани дивизии или всичко 20 дивизии, които образували ІХ и Х английски армии,
една полска и една американска армии, групирани така:
ІХ английска армия в състав: 4 пехотни дивизии, 4 бронирани бригади и 2 полка парашутисти
(около 4000 души) е била разположена в Палестина, Сирия, о[стро]в Кипър; по-голяма част от
парашутистите – на о[стро]в Крит.
Х английска армия в състав: 3 пехотни дивизии и 2 моторизрани бригади, е била разположена в
Иран и Ирак; по-голяма част от тези войски са били индийски;
Полската армия [на генерал Андерс]** в състав от 5 пехотни дивизии, е била разположена в Сирия
(2 дивизии) и Ирак (3 дивизии) и,
Американската армия в състав от около 6-7 независими бригади***, с численост от около 40-50 000
души е била разположена в Иран, Ирак и Сирия (около 10-12 000 души).
От горните войскови единици, трябвало да се приеме, че само 10 дивизии са били годни за бойни
действия.
За действията си срещу Европа от юг на север, англо-американците са избрали посоката: остров
Сицилия, Южна Италия – Балканите; тази операция щяла да бъде със съответната необходима
подготовка, бавно и методично, които действия трябвало да и осигурят победата: в това отношение,
вероятността да бъдели привлечени войски от Близкия изток към споменатото по-горе направление
е била твърде голяма. ******
В последно време, англо-американците са намалили твърде много доставките от военните материали
за**** Турция, понеже същите били много необходими за самите тях.
[…]*****
Горните сведения представляват особен интерес, защото почти всички съвпадат с тези, с които
разполагат някои разузнавателни служби и, за които съм донесъл със сл[ужебно] писма №№ 426
т[очка] 5, 470 т[очка] 2, 498 т[очка] 2 и 490 т[очка] 2 буква В. ******* Горните донасям за
сведение.
[Димитър] Желязков
подполковник
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.747-748. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани
информации на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия
на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.184-185.
*Това е първият документ, в който подполковник Димитър Желязков оформя Службата си по

принципа на подразделението на Абвера в България – във вид на “Бюро”, като по този начин
признава косвено командването над него от страна на германците, а не на РО-Щ. Много по-късно, в
първия ден на Арденската контрнастъпателна операция на есесовското командване (на 18 декември
1944 г.), Димитър Желязков много оперативно и по завоалиран начин информира от територията на
Турция своите приятели в Министерството на войната за хода на войната. (за района Спа –
дивизията на Бартон и др.). Предполага се, че информацията е получена директно от някой,
преминал в нелегалност на територията на Турция германски разузнавач.
** Става дума за полската армия, която била създадена по силата на съглашението от 18 август
1941 г., подписано от съветския генерал Александър Василевский и представители на
правителството на В. Сикорски, намираща се под командването на генерал В.Андерс. Поради отказа
да участвуват в бойните действия на съветско-германския фронт, те били изведени през март и
август 1942 г. през територията на Иран на територията на Ирак, където участвували в охраната на
британските петролодобиви. През втората половина на войната, армията на Андерс взема участие в
операциите в Северна Африка, в операцията “Овърлорд” и в боевете при Монтекасино в Италия през
1944 г. През 1947 г. полската армия на генерал Андерс е разформирана.
*** В действителност по-това време, от състава на американските въоръжени сили в боевете в
Северна Африка вземат участие 5 пехотни дивизии и 2 танкови дивизии – това са 1-ва пехотна
дивизия “Червената единица”, 3-а пехотна дивизия “Марнската дивизия”, 9-а пехотна дивизия, 34-а
пехотна дивизия “Дивизията Червен бик”, 36-а пехотна дивизия “Тексаската дивизия”, 1-ва
бронетанкова дивизия “Старите железни страни” и 2-ра бронетанкова дивизия “Ад на колела”. Виж:
Брэдли, О., “История солдата”, М., 2002, с.661-672.
**** В текста е дадено “по”.
***** Текстът не се отнася до темата.
****** Според британския премиер-министър Уинстън Чърчил, нахлуването на съюзническите
войски от антихитлеристката коалиция в Италия и бързото им придвижване към северната част на
Апенинския полуостров, ще позволи да се излезе на територията на Централна Европа и тази на
Балканския полуостров. При това се допуска, че капитулацията на Италия ще може да доведе до
неутрализацията на италианските войски намиращи се там и, до създаването на благоприятни
предпоставки за десант на англо-американските войски. Виж: Стрельников, В., Черепанов, Н.,
„Война без риска. Действия англо-американских войск в Италии в 1943-1945 годах”, М., 1965, с.35.
******* Тук не се прилагат.

[Йордан] Спасов, от хотел “Славянска беседа” съобщава вероятно на WULF (?) в Цариград, че д-р
Хаимов (?) още не е дошъл със списъка. Работата с [кораба] “Марица” и “другия” [кораб] вървяла
добре. WULF oт своя страна е съгласен да изпълни желанието на [Йордан] Спасов и ще вземе утре
(27.VII.) Аркадий [Слуцки] (?) със себе си. Той настоява още веднъж [Йордан] Спасов да направи
всичко възможно, за да бъде всичко готово. Във връзка с това, [Йордан] Спасов обещава да говори
със своя представител във Варна, за да може на 5.VIII., респективно на 10.VIII., всичко да бъде
наред. Според [Йордан] Спасов, единствената трудност се състояла в това, че не му било известно,
кога ще получи списъка от Министерството. Той притежавал вече едно разрешение, обаче постоянно
го разтакавали. В края на краищата обаче, Министерството си е едно министерство, а не някакво
бюро. [Йордан] Cпасов съобщава, че предаде на Министерството един списък относно 1000 души,
като останалите 500 трябва да бъдат декларирани на “посолството” в Анкара, за да може и с тези
хора да се направи нещо. WULF моли [Йордан] Спасов да направи това предложение на
Министерството. [Йордан] Спасов гледа скептично на това, обаче обещава да изпълни желанието на
WULF Накрая [Йордан] Спасов още веднъж моли WULF да събере наедно с “Аркадий” [Слуцки] с
“приятеля” (на [Йордан] Спасов), което WULF обещава да направи.
F.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6812 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО
ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОУЧВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСИЛВАНЕТО НА
РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В ТУРЦИЯ.
Министерство на войната –ЩВ Лично-поверително

№ V-6812/29.VІІ.1943 г. Българска царска легация
София – Военният аташе
Има сведения, че в района на Цариград и Йешилкьой има села с по-големи групи българско
население.
Да се проучат тези групи и да се установи дали може да се разчита на хора от тях за разузнавателна
дейност в наша полза, в случай на скъсване на дипломатическите отношения между България и
Турция. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан НЕДЕВ – полковник.

Н[ачални]к [на Разузнавателното] отделение.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.842. Оригинал, машинопис.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6813 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН
НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА
ЕДНА РАДИОСТАНЦИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА ПОСЛЕДНИЯ.
МВ-ЩВ Лично-поверително
№ V-6813 Цариград – Българска царска легация
29.VІІ.1943 г. – За Военния аташе
София
Изпраща се един радиоапарат, който да се употрeби само при прекъсване на телефонните и
телеграфни връзки с България.
С начина на действие, секретарят Ви Манолов е запознат. ЗАПОВЕД.
(п) [Стефан] Недев

ПОЛКОВНИК – началник на отделение
Спр[авка] изх[одящ] № 582 и 256.

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6815 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН
НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ГАРНИЗОНА В ГР.ИВАЙЛОВГРАД, ЗА КОМАНДИРОВАНЕТО НА ПОДПОРУЧИК
КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ1 В ТАМОШНИЯ ГЕРМАНСКИ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР.
№ 6815/29.VІІ.1943 г.
Ивайловград – началникът на Гарнизона.
Изпраща се подпоручик КОНСТАНТИНОВ със специална задача, възложена му от Щаба на войската

към германския [разузнавателен] център в Ивайловград. ЗАПОВЕД.
Да му се дава съдействие при поискване.*

Полковник – началник [на Разузнавателно] отделение
Капитан Велев – Р.О.1
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.23, оп.1, а.е.919, л.36. Оригинал, машинопис.

1 Кирил Пенев Константинов – роден на 9 март 1919 г., в с.Радловци, Кюстендилско, преведен от
Въздушните войски в парашутни войски през 1943 г. Произведен както следва – в подпоручик на 30
януари 1942 г., поручик на 1 януари 1945 г., служил както следва – във 2-ри разузнавателен орляк
от армейския въздушен полк през 1942 г., в парашутната рота през 1943-1944 г., в изтребителния
полк през 1945 г., в 26-и изтребителен полк през 1946 г., уволнен през 1946 г.
* Текстът на изречението е изписано на ръка.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6825 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА
ПОРУЧИК СТЕФАН ДОНЧЕВ СЪС СВЕДЕНИЕТО, ЧЕ ПОДПОРУЧИК КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ Е ИЗПРАТЕН
В ГЕРМАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР В ГР.ИВАЙЛОВГРАД.
№ 6825/30.VІІ.1943 г.
ДИМОТИКА – Офицерът за свръзка
Поручик [Стефан] Дончев1
Към германския [разузнавателен] център в Ивайловград се изпраща подпоручик Константинов.
Влезте във връзка с него и уговорете всички подробности по едно тясно сътрудничество в работата.

Капитан Велев – Р.О. 1
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.37. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из
преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” –
в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 143.
1 Стефан Енев Дончев – роден на 7 май 1917 г. в гр.Провадия. Произведен както следва – в
подпоручик на 16 юни 1940 г., в поручик на 16 юни 1943 г., в капитан на 9 септември 1947 г.
Служил както следва – в подвижната отбрана от 1942 г., в минната дружина от 1941 г., в
миночистачната рота-Варна от 1942 г., командир на стражеви кораб от 1944 г., адютант на
Черноморския флот от 1944 г., командир на рота морски кадети от 1945 г.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8699 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВ
АГЕНТ ВЪПРОСИ ОТ АНГЛО-ФРЕНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Д-р № 8699
Относно: противникова поръчка от англо-френската разузнавателна служба.
Местен довереник е получил в началото на юлий [1943 г.] следната поръчка за уреждане:
Сведения относно отбранителните инсталации по брега край Варна, особено тия, отнасящи се до
положението и изгледа на “Блоковите къщи”* и минните полета пред пристанището и околностите
му.
Сведения относно местонахождението на противосамолетните оръдия в София.
Снабдяване със снимки от противосамолетните оръдия. Точно описание според калибъра,
дебелината на щитовете на оръдията, дебелината на колелетата, състоянието на гумите (въздушни
или твърди [са]). Установяването, къде се подслонява обслугата на противосамолетните оръдия.
Описание на някои военноважни пътища с данни за състоянието и широчината им.**
Аз възнамерявам да водя играта с противника чрез моя довереник, защото вярвам, че ще се добера
до важни сведения относно противниковата разузнавателна служба.
Ето защо, аз моля, по възможност с обратна поща да ми изпратите нагодени данни за горните
поръчки.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799, л.47-49. Оригинал, машинопис, немски език с превод на български език.
Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в
България в периода 1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.143-
144.
* Става дума за изградените дълговременни отбранителни точки (ДОТ).

** Британската разузнавателна служба по линията на дешифрирането на ЕНИГМА, много добре
знаела, че през юли 1943 г. на територията на окупирана Гърция е прехвърлена от Франция, 1-ва
танкова дивизия. В случая се изпробвал модел на „оперативна слепота” в „кърпенето на дупката”
през която изтичала информацията. Виж: Hinsley, F.Н, Thomas, E.E., Rausam, C.F., „British Intelligence
in the Second World War. Its Influence on Strategy and Operations”, vol.3. New York, 1985, 169-170.
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА
ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ НА НЕГОВ АГЕНТ, ЗАДАДЕНИ МУ ОТ АМЕРИКАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА
СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ.
Д-р № 8700*
Относно: противникови поръчки от американската разузнавателна служба.
Местен довереник е получил в началото на юлий следните поръчки за уреждане:

Той данни за числото, гарнизоните и отличителните знаци на българските части.
Колко набора има сега мобилизирани и колко набори и материал могат да бъдат мобилизирани още?
Кои български части се намират навън от България и къде?
Точни данни за летищата в България по местонахождения, обзавеждането им с противовъздушна
отбрана, състояние на екипажите, персонал за обслужване, число и типове на разполагаеми
самолети.
Сведение относно поведението на народа към развоя на войната, към стопанското положение на
България и върху общото настроение на народа.
Установяване и описание на всички укрепления в България.
Аз възнамерявам да водя играта с противника чрез моя довереник, защото вярвам, че ще се добера
до важни сведения относно противниковата разузнаватела служба.
Ето защо, аз моля по възможност с обратна поща да ми изпратите нагодени данни за горните
поръчки.
в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 144-145.
* С донесение № V-1-1697 от 31 август 1943 г., РО-ЩВ дава примерните отговори на поставените от
д-р Делиус въпроси. Те имат следното съдържание:
“На № 8700/30.VІІ.1943 г.
1. Допълнително ще се даде.
2. Допълнително ще се даде.
3. Български части има в Сърбия и в Северна Гърция. Това са специални окупационни части,
сведени в по-големи единици. Говори се, че в Сърбия били около 6 дивизии.
4. Летищата са разпръснати из цялата страна. Обзаведени са по-германски образец, за което
съответните началници са специализирали в Германия. Екипажите също са преминали, в по-
голямата си част, специална подготовка в Германия. Числото и типовете на самолетите не може да
се установи, понеже постоянно пристигат от Германия нови.
5. Българската селска маса на пръв поглед като че ли гледа с апатия на политическите събития.
Всъщност тя живее латентен политически живот. Всички вярваха, че сегашният политически курс по
външната политика е най-добрият, който може да съществува – Обединена България без да пролее
капка кръв. Селската маса, а успоредно с нея и войнишката е напълно готова да даде всички жертви
за защита на досегашните придобивки. Повече от сигурно е, че всички ще скочат като един срещу
какъвто и да е било опит за десант по Черноморското крайбрежие, в Бяло море или в Албания.
Англофилите в България са малко и се намират в София. Положително е, че множеството от тях
всъщност са българофили, които обаче смятат, че България трябва да държи евентуално сметка за
една вероятна английска победа и да се нагоди още от сега към подобни изгледи.
Комунистическата опасност е значителна. В планините има около 600 нелегални, в преследването
на които живо участвува както войската, така и населението.
Стопанското положение на България е добро. Може да се каже, че в България вече няма бедни.
Особено селяните забогатяха и този просперитет, който ги отдалечава от болшевизма.
Недоволството съществува само по отношение на образуване на цените. Голяма част от масата
считат, че някои органи от стопанските министерства използват служебното си положение в
нечестни игри за лично забогатяване. Не може да се каже, че България чувствува някаква остра
липса от каквито и да било произведения от първа необходимост, с изключение може би на месото.
Настроението на българския народ може да се долови. От всенародната скръб по смъртта на Цар
Борис ІІІ може да се види колко близко до сърцето на българския народ е била политиката , която
той водеше. Съществува известна обърканост главно всред обществените среди, които са смутени от
това внезапно нещастие. Българският народ е също разтревожен, защото не може да се види друга
личност, която би била достоен заместник на починалия Цар. В същото време, обаче, той си дава
сметка за днешното положение и затова неговия поглед е обърнат към войската, към която храни
особени чувства и в редовете, на която ще брани земята си, както това е сторил не един път.
6. Укрепени са морските брегове и границите срещу Турция, Гърция и Албания. Работите
продължават. Морските брегове са укрепени от германците и подобно на атлантическия бряг.
Офицери – специалисти са ходили да проучат укрепяването на атлантическия бряг.” Виж: ЦВА,
ф.23, оп.1, а.е.799, л.55-56.
ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ШВЕДСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ЗА БЪЛГАРИЯ, РУМЪНИЯ И ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК
БРУНСОН.
№ 517/30.VІІ.1943 г. Лично-поверително.
Цариград София – началник щаба на войската (РО)
Към 503*. Донасям, че на 29.VІІ. тази година водих втори разговор с шведския военен аташе за
България, Румъния и Турция – господин полковник Brunsson.
По-интересните сведения, които събирах при този разговор са следните:
Англо-американската разузнавателна служба проявявала голям интерес да узнае дали при един
техен десант на Балканите, българската войска ще се бие или не; на така поставения му въпрос и то
на няколко пъти господин полковник Brunsson е отговорил, че доколкото познава българската
войска, с готовност тя щяла да изпълни всички възложени и задачи от Върховното командване;
Англо-американската разузнавателна служба проявявала също голям интерес за да узнае дали е
привършено изграждането на отбранителната система на Балканите от Черно [море] до
Адриатическо морета.
При едни англо-американски действия в Източно Средиземно море, първият обект щял да бъде
Додеканеза, а след това о[стро]в Крит.
Според господин полковник Brunsson, Италия каквото и решение да вземе, поради своето безсилие,
трябва да се смята за излязла от редовете на воюващите държави.
Горното донасям за сведение.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.749. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации
на българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на
Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.186-186.
ПОВЕРИТЕЛНА СВЕДЕНИЕ № ІІ-1943 НА КОМАНДИРА НА 2-РА ПЕХОТНА ТРАКИЙСКА ДИВИЗИЯ ДО
КОМАНДВАЩИЯ ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ ЗА СТРУКТУРАТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ В
РАЙОНА НА ГР.СВИЛЕНГРАД.
Следа, 3 август 1943 г.
Поверително
Следа – Командиру Прикриващата армия.
Донасям, че в района на дивизията около Свиленград за нуждите на външното разузнаване
действуват органи от следните командни инстанции:
От Ст[аро]загорската областна инспекция.
От 23-и граничен участък.
От Военното министерство.
От Щаба на дивизията.
От Германското командване.
Всяка от тези разузнавания действува по свое нареждане, избира хората си и работи, при което
често пъти органите помежду им влизат в противоречия и най-малко във взаимни подозрения.
Като се има предвид, че СВИЛЕНГРАД и гарата му са единственото място от гдето ЕВРОПА поддържа
връзка с Близкия изток и там се получават и всички интересуващи ни въпроси по външното
разузнаване, намирам, че е най-уместно и в интерес на службата да се нареди следното:
На гара СВИЛЕНГРАД да се образува единен разузнавателен център. Началникът на този център да
бъде опитен старши офицер подчинен направо на Щаба на войската Р.О., от гдето да получава
нарежданията и да донася.
На началника на този център да бъдат подчинени всички органи, които сега работят по външното
разузнаване.
№ ІІ – 1943 3 август 1943 година. Следа.
ПОЛКОВНИК – Командир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия

(п) [не се чете]
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 533 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДО НАЧАЛНИКА
НА РО-ЩВ И ДО НЩ НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ, ОТНОСНО ПРИЗЕМЯВАНЕТО НА 11 АМЕРИКАНСКИ
БОМБАРДИРОВАЧА НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Истанбул, 5 август 1943 г.
№ 533 Поверително
5.VІІІ.1943 г. София – началник Щаба на войската
Цариград, 3.VІІІ.1943 г. (РО) Копие – НЩ на Въздушните войски
Донасям, че 11 самолета – бомбардировачи от американските въздушни войски, които на 1.VІІІ.

т[ази] г[одина] бомбардираха петролния басейн в района на гр.Плоещ (Румъния) по различни
причини (повреди, заблуждения на пътя, ранявания и прочие) са били принудени да слязат на
турска територия и то: 3 – при Чорлу, 4 – при гр.Смирна, 1 – при гр.Фетхие, 2 – при гр.Балъккесир и
1 – при гр.Акхисар.
Екипажите на тези самолети (около 77 души) са били обезоръжени и интернирани в гр.Адана; имало
няколко души ранени и един убит от екипажа на самолета, който е кацнал при гр.Фетхие.
Преобладава убеждението, че споменатите по-горе американските въздушни войски са излетели от
Египет или от остров Кипър.
Горното донасям за сведение
(п) Димитър Желязков

Подполковник
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.306. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева “Неизвестни
документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944 година” – в
сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2006, том 93, с.
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 538 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЯПОНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
№ 538 Лично-поверително
5.VІІІ.1943 г. София – началник [на] щаба на войската (РО)
Цариград
Донасям, че японската разузнавателна служба е получила следните сведения за положението на

англо-американските войски в Близкия изток към 25.VІІ.т[ази] г[одина], а именно:
Войскови единици от ІХ англ[ийска] армия са били в движение от Сирия към Палестина, Египет.
Някои части от тези войскови единици са били пренасяни с транспортни кораби от Бейрут за
Александрия; предполага се, че назначението на тези войски е
А) да влязат в състава на новоформиращата се ХІ или ХІІ англ[ийска] армия в Египет, за което
някои разузнаваелни служби имат сведения.
Б) че е започната подобно формиране или
В) да бъдат изнесени още по на запад – за действие срещу Италия-Балканите.
2. Подсилване на войските на о[стро]в Кипър нови войски и военни материали е било
преустановено; смята се, че англо-американските сили на този остров а били достатъчни за една
морска операция срещу Додеканезите.
3. 9-та пех[отна] австралийска дивизия от ІХ англ[ийска] армия е била в движение към
пристанището Бассора – за Индия и
4. По-голямата част от индийските войски от Средния изток са били в движение към Индия.
От тези нови размествания и насочвания на англо-американските войски, японската разузнавателна
служба вади заключение, че силите от демокрациите подготвят действия от голям мащаб: 1. За
откриване на Втория фронт срещу Европа откъм Италия – Балканите и 2. За действия в Крайния
изток* (освобождаване на Бирманския път), в помощ на съюзния Китай; успоредно с тази
подготовка обаче, същата служба приема, че англо-американците и готовността и за действия с
ограничена цел срещу Франция, островите Сардиния и Корсика и главно срещу Додеканеза.
(п) [Димитър] Желязков

* Става дума за Далечния изток.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-315 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ШУМЕНСКИЯ ГАРНИЗОН
ПОЛКОВНИК ВЕЛЧЕВ ДО МВ-ЩВ ОТНОСНО ПРОЦЕСА, ВОДЕН В ШУМЕНСКИЯ ВОЕННОПОЛЕВИ СЪД
СРЕЩУ ЛИЦА, ЗАПОДОЗРЯНИ В РАЗУЗНАВАЕЛНА ДЕЙНОСТ В ПОЛЗА НА ПРОТИВНИКА.
Шумен, 6 август 1943 г.
Разузнавателно отделение – армия Лично-поверително.

№ V-315 София – Министерство на войната – Щаб на войската
6 август 1943 г.
V. Донасям, че при разглеждането през месец юний тази година в Шуменския военнополеви съд на
делото, заведено срещу няколко цивилни лица в гр.Варна, които са били в услуга на чуждо
разузнаване и, които са си служели с таен радиопредавател, са намерени много материали и вещи,
улесняващи тяхната дейност.
След приключване на делото, материалите и вещите са изпратени за използуване от 3. Инженерен
полк. Между тях се намериха: едно пакетче с малки листчета, във форма на речник за изучаване на
чужди думи, на което може да се предположи, че е служило за шифър; 2 филмчета с любителски
снимки, на които се виждат параходи, пристанищни съоръжения и др. И една значка.
Представлявам горните предмети, които могат да бъдат в услуга на нашето противоразузнаване.
ЗАПОВЕД.
Приложение – същите.
(п) Велчев
Полковник – началник щаба
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9077 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ОПИТИТЕ
НА ЮГОСЛАВСКИТЕ ПАРТИЗАНСКИ СИЛИ ДА ВЛЯЗАТ ВЪВ ВРЪЗКА С БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИЗАНСКИ
СИЛИ.
София, 7 август 1943 г.
Д-р № 9077
Поверително ми се съобщава:
При Криви Вир (?) се намира една комунистическа банда под командването на един водач, назначен
от Йосип Броз ТИТО1 , която в последно време е била засилена с още 60 души.*
Бандата има нареждания, да влезе в допир с българите.
АМВР, об.дело 108, л.80. Оригинал, машинопис. Превод от немски език. Публ. в: Котев, Н., Авр.
Котева, “Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода
1941-1944 г.” – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 145.
1 Йосип Броз Тито (Кумровац, Австро-Унгария, 7 май 1892 г. – Любляна, СФРЮ, 4 май 1980 г.) –
югославски партиен и държавен ръководител, деец на международното комунистическо движение.
Роден в с.Кумровац, през май 1892 г. Участвува в Първата световна война, където през 1915 г.
попада в плен на руския ТВД. Остава в Русия до 1920 г. През 1934 г. е избран за член на ЦК и
Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1935 – 1936 г. е в Москва, където участвува активно в работата на
Коминтерна. През 1937 г. е избран за Първи секретар на Югославската комунистическа партия, а по
време на хитлеро-фашистката окупация е върховен главнокомандващ НОА със звание маршал от
1943. През 1943-1945 г. е председател на Националния комитет за освобождение на Югославия, а
през 1945-1946 г. е председател на временното правителство и министър на народната отбрана.
Умира в Любляна през 1980 г. Един от инициаторите на Движението на неприсъединилите се
държави.
* По спомените на бившия сътрудник на политическото разузнаване на Третия райх Вилхелм Хьотъл
“през 1942 година четниците още превъзхождали Тито по сила, но след това, благодарение на
своята превъзходна политическа тактика, от една страна, и поддръжката, получавана от западните
дъжави от другата, Тито започнал бързо да набира сили и стъпил на твърда почва под краката си.” –
Виж: Хеттль, В., “Воспоминания сотрудника политической разведки Третьего рейха 1938-45”, М.,
2003, с.197.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ЗАПОВЕД № V-6969 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО
СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6812.
Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително

№ V-6969/11.VІІІ.1943 г. Цариград – Българска царска легация
София – военен аташе
Към № [V-]6812*. Служебно писмо под № [V-] 6812 да се изпълни при особена предпазливост, за да
не се даде повод за преждевременни мерки спрямо българското население. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан НЕДЕВ – полковник

Началник на [Разузнавателно] отделение
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-646 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-
ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ ДО МВНРИ, МВРНЗ, ДИРЕКТОРА НА ПОЛИЦИЯТА И НАЧАЛНИЦИТЕ
НА АРМЕЙСКИТЕ И ДИВИЗИОННИ ОБЛАСТИ, ЗА ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ПО ОГРАНИЧАВАНЕТО НА
ДЕЙНОСТТА НА РАЗЛИЧНИ ЧЛЕНОВЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МИСИИ.
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА Поверително

ЩАБ НА ВОЙСКАТА ТУК-Министерството на външните работи
№ V-646 и на изповеданията
12 август 1943 г. – г[осподин] Главния секретар
София ТУК–Министерство на вътрешните работи
и народното здраве
– г[осподин] Главен секретар
ТУК – Директорът на полицията
Началниците на армейските и дивизионни
Области
Всички членове на дипломатическите мисии, консулства, търговски агенти, представителства и

др[уги] развиват разузнавателна дейност – повече отколкото е допустимо в рамките на установената
международна търпимост.
За ограничаване на тази дейност, представляваща опасност за държавната ни сигурност и народна
отбрана да се вземат следните мерки:
1. Да се проследява дейността на всеки член на дипломатическите и пр[очие] мисии, като:
а) Длъжностните лица – чиновници, са длъжни: след всяка среща и разговор с членове на
дипломатически и прочие мисии, който представлява интерес за разузнаването, да донасят направо
в Щаба на войската – V и Дирекцията на полицията – “Държавна сигурност”.
б) Частните лица, при удобни случаи, да се предупреждават да ограничават контакта със същите по
възможния минимум, а при неизбежност да бъдат внимателни и тактични. За разговорите от
значение да уведомяват Щаба на войската – V и Дирекцията на полицията – “Държавна сигурност”.
2. Всеки член на дипломатически и пр[очие] мисии, може да напусне столицата (постоянното
седалище) само с предварително разрешение и снабдяване с открити листове.
3. За улесняване на членовете на дипломатическите и прочие мисии в столицата се определят
следните места, които могат да бъдат използвани от тях за разходки:
а) София – Панчарево – Чамкория;
б) София – река Искър (10 км по Цариградското шосе);
в) София – Бояна – Княжево – Горна баня – Банкя;
г) Костенец баня – Солудервент;
д) Вършец;
е) Рибарица;
Отиването до Чамкория, Бояна, Княжево и Горна баня се извършва без открит лист, а до всички
останали места – с открит лист. Контролът и наблюдението на лицата се извършва от Дирекция на
полицията – “Държавна сигурност”.
За членовете на консулските и пр[очие] представители в провинцията, подобни места за близка
разходка и почивка да се определят от началниците на гарнизоните.
4. Всеки член на дипломатическите и пр[очие] мисии, преди да предприеме пътуване, прави
писмени постъпки пред Министерството на външните работи по установения начин.
Това искане се изпраща в Щаба на войската, къде се разрешава или не исканото пътуване.
Военните аташета отправят тия писмени искания направо до Щаба на войската.
Консулските агенти-представители и пр[очие], със седалище в провинцията отправят своите
искания винаги писмено, до съответния началник на гарнизона. Последните разрешават или не
исканото пътуване, в зависимост от местните условия.
Като се дава разрешение на консулските агенти-представители за пътувания из страната, което
трябва да става при изключителни случаи, началникът на гарнизона донася направо в Щаба на
войската – Р.О. и съобщава на съответните административни власти, като се посочва пътят и
времето, през което ще се извърши пътуването.
5. Откритите листове се издават от Щаба на войската – Р.О. (началниците на гарнизоните) по
писмена молба от заинтересуваното лице в която се посочва:
– Целта на пътуването (мотивирано).
– Местата, които ще бъдат посетени. Една ивица от 80-100 км от граничната линия не може да бъде
обект на посещение.
– Начало на пътуване, път на следване, места за пренощуване и за връщане. Открит лист, който не
е използван в началната дата, губи стойността си.
– Превозни средства: автомобил, ЖП линия, самолет.
– Лицата, които ще пътуват заедно с молителя.
6. Членовете на дипломатически и пр[очие] мисии нямат право да правят фотографически снимки –
те не могат да носят фотографически апарат при каквито и да е пътувания, нито из столицата
(седалищното населено място).
7. Членовете на дипломатическите и пр[очие] мисии, които не са вписани в дипломатическите листа,
не могат да пътуват из страната, освен като куриери, по международни пътища.
8. При известни случаи на пътувания из страната, Щабът на войската си запазва правото да
изпраща назначени лица, които да придружават пътника.
9. Военните и административни власти правят проверка, при която задължително се представят:
карта за самоличност, издадена от Министерството на външните работи и открит лист, издаден от
Щаба на войската (началниците на гарнизоните).
10. По начало цялата територия на страната се обявява за забранена зона.
11. Щабът на войската началникът на гарнизона не дава сведения за причините, по които е
принудено да откаже дадено пътуване.
12. Членовете на дипломатически и прочие мисии, които не спазват горните нареждания се лишават
от правото да пътуват из страната.
13. Министерство на вътрешните работи разпорежда:
а) Да се организират пропускателни постове на всички изходни места на столицата (седалищното
място), който ще спира всяка кола, която напуска столицата (града) и се проверяват документите.
За целта, по изходните места се поставят контролни бариери по пътя: София – Самоков – Чамкория,
не се поставят такива.
б) Разпорежда до всички полицейски и административни власти от страната, да се проследява
движението на чужденеца и с такт на учтивост, която отговаря на гостоприемството на българина, а
в същото време и да проследява всяка стъпка на чужденеца, който колкото и добър приятел да бъде
на България си остава чужденец.
14. Щабът на войската (началниците на гарнизоните) ще предупреждават съответните полицейски
или административни власти със следната телеграма:
…… пълномощен министър …… дипломатическа кола Д.Т. …… София – Ботевград – Плевен – 10-12
август, което означава, че горното лице пътува на 5.8. от София – Ботевград – Плевен и, че същото
ще се завърне на 12.8. За резултата ще се донесе по-късно от 14.8. телеграфно.
15. Началниците на гарнизоните, независимо от полицейския контрол, организират свое наблюдение
за внимателно проследяване дейността на чуждите представители от дипломатическите консулства,
представителства и пр[очие], като се ползуват и средствата на полицията.
При проследяването да се обръща сериозно внимание на лицата, които се срещат и действията,
които провеждат (до колкото това е възможно).
При пристигането на военните аташета, да се изпраща офицер към същите и под формата на
упътване, услуга и пр[очие], да го придружават през всичкото време, за да не му даде възможност
да прояви каквато и да било дейност.
В същото време, да се проучва целта на неговото пътуване, въпросите, които задава и от лицата, за
които се интересува.
16. Пристигането на членовете на дипломатическите и прочие мисии ще бъде съобщавано от Щаба
на войската до съответните началници на гарнизони по телефона или телеграма, със следното
съдържание: …… военен аташе…… кола Д.Т……. София – Пловдив – Карлово – 10-12.8 Това означава,
че той пътува на 10-и по горния път, ще се завърне в София на 12.8. Началниците на гарнизоните
чрез органите на административната власт и полицейската власт проследяват движението му и на
14.8. се прави донесение в Щаба на войската – Р.О. (ако не може да стане по-рано).
17. Тази дейност се ръководи от началника на разузнавателната секция или офицерите-разузнавачи
на частите.
18. Изпълнението на горните нареждания да започне веднага и не по-късно от 15 август тази
година. ЗАПОВЕД.
ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ – Началник Щаба на войската

(n) [Константин] Лукаш
АМВР, общо дело 13388, л.192-195. Оригинал, машинопис.
ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ,
ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ФИНЛАНДСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ*.
13.VІІІ.1943 г. София – началник [на] щаба на войската – РО.
Цариград
Донасям, че финландската разузнавателна служба в Турция, разполага със следните сведения за

руската войска към 1.VІІ. тази година, а именно:
1. На Европейския театър на военните действия, Русия разполагала и действувала с около 400
пехотни дивизии и 450 бронирани бригади, с тяжест на усилията района на Москва-Тамбов**.
От пехотните дивизии, само около 100 трябвало да се приемат за напълно комплектовани***
останалите били с намален състав (6-8-10 000 души).****
[…]*****
2. Главният стратегически резерв на руската армия е била конната маса в тила, която е била пазена
от Главното командване [на Съветската армия] за действия през зимните месеци.**** Горното
донасям за сведение.
Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.187.
* Финландското военно разузнаване въобще не е искало да на този етап от войната да предоставя

някакви сведения на българския „съюзник” по хитлеро-фашистката ос. Курсът бил само един –
получаване на информация само от представители на германските разузнавателни служби. За да
може читателят да направи сравнение на текста на горния документ, с подобен, но изпратен в
германския Генерален щаб, тук ще приложим извадки от донесението на финландския военен аташе
в Анкара от 18 март 1942 г., което генерал-полковник Франц Халдер публикува в своя дневник:
„1. Англо-американски доставки на самолети за Русия. За сега са доставени 500 вече били в
действия самолети от типа „Харикейн”.
2. Англичаните в Кавказ. Строят се английски летища (в района на Краснодар, Ростов). В Тбилиси –
20 англо-американски офицери-генщабисти.
3. Доставки на англо-американски танкове за Русия. До сега са предадени приблизително 300 танка
(преди всичко – за полските военни формирования в Русия). Тип ІІІ (16 тона), тип VІ „Крейсерски”
(18 тона), тип ІІ „Матилда” (26 тона), тип ІІА-4 (12 тона). През последните четири седмици като че
ли са доставени допълнително 100 танка.
4. Нови формирования. В района на Уфа, Казан, Астрахан, Оренбург – 20-25 дивизии, отделни
стрелкови части (и кавалерия).
В района на Казан, Киров, Вологда, Тамбов и източно от Москва – 30 дивизии и 10 танкови бригади.
Източно от Урал – 5-10 дивизии.
Общо 50-60 дивизии, сведени в две резервни армии, една от която трябвало да командва [маршал]
Будьони.” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи
начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001, с.632-633.
Колкото до англичаните, намиращи се в Кавказ е допусната малка неточност – през август 1941 г.
около 15 английски офицери-специалисти, пристигат в Черноморския флот за да споделят опита си
по устройването на противомагнитни пояси за корабите. Сред тях са били и представителите на
английската военноморска мисия в Москва, капитан 2-ри ранг Фокс и капитан-лейтенант Паул, при
това Фокс дори е бил на бооен поход с една от съветските подводни лодки (М-34) в района на
румънското пристанище Констанца. Виж: Симонов, К., „100 суток войны.Неизвестные факты”,
Смоленск, 1999, с.517.
** Подобно изказване на финландския шютскоровец, е по-скоро алегория на руската поговорка
„Тамбовский волк тебе приятель”.
*** В текста е дадено като “комплектни”.
*** Текстът не се отнася до темата.
**** Тук е уместно да се отбележи, че през лятото на 1943 г. Съветските въоръжени сили
превъзхождали противника на съветско-германския фронт по личен състав в 1,2 пъти, по танкове и
САУ – в 1,7 пъти, по оръдия и минохвъргачки – 1,9 пъти, по самолети – 3,4 пъти. Само на Курското
направление в началото на юли 1943 г., превъзходството в полза на Съветската армия е било
съответно 1,4 пъти; 1,2; 1,9 пъти при равни количества бойни самолети. Виж: Ржешевский, О.А.,
„Война и история. Буржуазная историография США о второй мировой войне”, Москва, 1984, с.207.
***** Текстът не се отнася до темата.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № ІІ-351 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК-ЩАБ НА ПРИКРИВАЩАТА
АРМИЯ ПОДПОЛКОВНИК БРАТАНОВ ДО ПОДЧИНEНИТЕ МУ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ, ОТНОСНО
ИЗПОЛЗВАНЕТО ОТ АГЕНТИТЕ НА ЧУЖДИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ НА МОРЯШКИ КНИЖКИ.
СЛЕДА – Командиру 2-ра пех[отна] дивизия
Командиру 5-а пех[отна] дивизия
Командиру 11-а пех[отна] дивизия
Ивайловград – командиру 44-и пех[отен] полк
Малко Търново – началнику 25-и граничен участък
Щабът на войската със служебно писмо № V-1-1568 от 13-и август т[ази] г[одина] съобщава, че
имал поверително сведение, какво, агенти от противниковите разузнавателни служби ще бъдат
снабдени с моряшки книжки, за да могат без да се излагат на риск, да пътуват от държава в
държава.
Горното да се доведе до знанието на граничните органи за засилване контрола върху
преминаващите границата лица, снабдени с моряшки книжки. ЗАПОВЕД.
№ ІІ-351. 14 август 1943 г. Следа
(п) Братанов
ПОДПОЛКОВНИК – Вр[еменен] началник-щаба на Прикр[иващата] армия.
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА НОВАТА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА “АБВЕРЩЕЛЕ-СОФИЯ” И ПРЕНАСОЧВАНЕТО НА ВНИМАНИЕТО И КЪМ БЪЛГАРО-
ТУРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.
Д-р № 9696
Позволете ми да Ви съобщя, че от 1.9.1943 г., разузнавателната служба срещу Турция на българо-

турската гранична местност от моята страна организаторски ще се измени.
Разузнавателният пункт в Ивайловград ще се обедини с клона в Харманли (началник капитан [С.]
Хубер).
Удобно ще бъде тогава, ако българският разузнавателен офицер, който е бил до сега при
разузнавателния пункт в Ивайловград, бъде преместен при капитан [С.] Хубер в Харманли, където
ще се съберат всички разузнавателни сведения и, от където ще се управляват общо напредналите
разузнавателни постове.
Моля да се съобщи на подпоручик [Кирил П.] Константинов, да се присъедини към преместването на
бюрото от Ивайловград в Харманли.
За новата организация същевременно наредих да се съобщават непрекъснато от [C.] Хубер на
подпоручик [Кирил П.] Константинов всички узнати чрез нашето Бюро за Турция новини, тъй като
подпоручик Константинов да бъде в състояние да докладва на българското царско 2-ро бюро** чрез
нашата редовна куриерска връзка и съответните войскови части, например 2-ра армия в
Симеоновград, най-новите сведения.
Чрез това правило българският разузнавателен офицер подпоручик [Кирил П.] Константинов ще
бъде в пряка връзка с нашата разузнавателна служба и от негова страна ще носи грижи за доброто
взаимно работене и вдълбочаване.
[Резолюция: ] РО 1. 1. подпоручик [Кирил П.] Константинов да се яви на доклад.
2. Да се премести в Харманли.
(п) [Стефан] Недев 19.8.1943 г.
*Става дума за Бюрото на абвера (т.нар. “Кригсорганизацион”) в Турция, с ръководител д-р Паул
Леверкюн.
** Става дума за РО 2.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО-ПИСМО № 582 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ,
ОТНОСНО ТОВА, ЧЕ НЕ Е ПОЛУЧИЛ ОЩЕ ОТ БЪЛГАРИЯ, ИЗПРАТЕНАТА МУ РАДИОСТАНЦИЯ.
19.VІІІ.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград
[Към №] 6813*. Донасям, че радиопарат не съм получил и според обясненията на господин Манолов,
такъв апарат щял да бъде изпратен от Щаба на войската – РО – допълнително.
(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-1611 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК
СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ
ВОЕНЕН РАЗУЗНАВАЧ РОБЕРТ ГИБСЪН.
Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително

№ ІV-1-1611 СЛЕДА – НЩ Прикриващата армия
София
Щабът на войската има достоверно сведение, че познатият английски офицер Роберт Гибсън –
Цариград, правел големи усилия, за да може да изпрати през България (или Унгария) в Румъния,
група агенти, които да организират саботажи* в петролните области. С досегашните резултати на
Гибсън, в областта на саботажите, неговата по-висша служба е била недоволна.
При случай, че се констатира образуването на подобни групи, да се донесе незабавно в Щаба на
войската – РО. ЗАПОВЕД.

полковник – началник [на Разузнавателно] отделение
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.222. Препис, машинопис.
* Диверсионните операции обикновено предвиждат унищожаването на складовете на противника,

сервизните центрове и производствените мощности. При изпълнението на подобни операции, като
цели се избират електростанциите, ЖП трасета, автострадите, мостовете, свързочните възли,
магазиите, коли и складовете за снабдяването. – Виж: Крофорд, Ст. “Спецназ в бою. Опыт спецназа
разных стран”, М., 2002, с.296.
ЗАПОВЕД № V-7104 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА
ГАРНИЗОНА В ГР.ИВАЙЛОВГРАД ЗА ОТКОМАНДИРОВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА
ПРИ ГЕРМАНЦИТЕ ПОДПОРУЧИК КИРИЛ П. КОНСТАНТИНОВ.
ИВАЙЛОВГРАД – Началнику гарнизона.
Да се предаде на подпоручик [Кирил П.] Константинов – офицер за свръзка при германците да се

яви веднага в Щаба на войската. ЗАПОВЕД.
№ V-7104/20.VІІІ.1943 г.
ПОЛКОВНИК – началник на [Разузнавателно] отделение [при] ЩВ.
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА
ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВИ АГЕНТИ ВЪПРОСИ ОТ РАЗЛИЧНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ НА
АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ.
Д-р № 9981
Въпроси, поставяни от английското, американското и френското разузнаване:

Колко е силна противосамолетната отбрана на София, Пловдив, Варна, Скопие и други български
градове. Намират ли се в тия градове изтребителни самолети?
Какво може да се узнае върху българските войскови поделения и мобилизацията?
Какво е известно за българската войска и нейните гарнизони?
За извършените саботажи да се съобщава.
Какво е настроението в България? Колко силна е комунистическата организация?
Да се съобщи с точни подробности положението на въздушната отбрана на София, като например
данни относно големината на големокалибрените противовъздушни батареи, местостоенето им и
дали са били мобилизирани или са местни.
Какво се разбира под една изтребителна група? Как е организирана тя? Къде са станционирани
такива групи?
Как са боядисани самолетите? Какви знаци имат те?
Точни данни за местонахождението на летищата, тяхната отбрана и снабдяване, като се съобщи на
колко километра се намират най-близките селища. Хангарите трябва да бъдат точно описани. Също
така къде се намират и бензиновите резервоари.
Какво е известно върху българския товарен трафик?
Къде и какво мислят отговорни лица за [Бенито] Мусолини1, Италия, [на остров] Сицилия*?
Данни за всички укрепления и отбранителни инсталации [в България].
Къде се намират нови летища? Точни данни за земната противовъздушна отбрана, количеството и
типовете на станционираните там самолети.
Данни по въпроса за изхранването и стопанското положение.
Капацитетът на българските жележници, точни данни за разните ЖП линии.
Данни за въоръжителната индустрия?
Какво е известно за българските партизани? За тях се изискват точни данни.
Процентно участие на комунистите, демократите и фашистите в българската войска.
Кои офицери са англофили и, кои – американофили?
В кой лагер се намират днес хората от 19-и май [1934 г.]?
Какво прави [полковник] Дамян Велчев?
Как действува английската и американската пропаганда по радиото?
Разпределение на българската войска, намират ли се българските части южно от Вардар.
Как се казва шефът на 52-и [пехотен] полк и къде се намира той? Интересуват ни обозначенията на
отделните полкове и техните командири.
От кои полкове е сътавена 11-а пехотна дивизия?
Колко силни са българските противоброневи оръдия?
Общо върху въоръжението на българската войска.
Колко силна е бреговата отбрана?
Кои военни пътища се работят сега?
Колко голяма е съпротивителната сила на Черноморското крайбрежие срещу едно евентуално
дебаркиране?
Какъв е процентът на русофилските войници в българската армия и колко войници са англофили
или американофили?
Движат ли се българските железници по разписание или се констатират големи закъснения?
Новите постройки в България от кои – на частни или обществени средства се строят?
Бойна сила на българската войска. Как е въоръжена?
Пътищата удобни ли са за пътуване с моторизирани колони?
Кои пътища са били построени между Стара и Нова България?
Кои нови пътища са били построени между Стара и Нова България за стратегически цели и, кои
могат да се използват за моторизирани колони?
Интересуват се от точни данни за укрепленията по егейското крайбрежие. Какв оръдия са
инсталирани там и какъв калибър имат?
В ред ли е водоснабдяването на градовете? Има ли София достатъчно вода? През кое годишно време
водата намалява?
Народът за или против вземане активно участие във войната?
Ще бъде ли българската войска в състояние, да се противопостави със сила на демократичните
[англо-американски и съветски] войски?
Какъв е начинът на саботажните случаи в България?
Какви акции предприемат комунистите?
Данни за дунавското корабоплаване и колко кораба се движат дневно?
Къде има в България бензинови складове?
Моля по възможност по-бързо да ми отговорите на горните въпроси в подходяща форма, които ще
бъдат препратени на противника.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.480, л.14-16. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из
1 Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (Mussolini) (29 юли 1883 г., с.Варнано-дей-Коста, близо до
Преапио, Форли – 28 април 1945 г., около Донго) – италиански държавен и политически деец, лидер
(дуче) на италианските фашисти, 1-ви маршал на империята. Син на ковач. Завършил училище във
Форлимпополи през 1902 г. и през февруари 1902 г. става учител в селското училище. През 1902 г.
заминава да работи в Швейцария, работи като каменоделец, земекопач, куриер. Няколко пъти е
арестуван на просия. Взема активно участие в работническото социалистическо движение, през
лятото на 1903 г. е арестуван от швейцарските власти за призив към всеобща стачка и изгонен в
Италия. В края на 1904 г., криейки се от призива в армията, отново заминава за Швейцария и през
1904 г. отново е арестуван. След освобождението посещава лекции в Лозанския и Женевския
университет, занимава се с преводи и публицистика, наричали го ръководител на италианския
социалистически клуб в Женева. След обявяването през ноември 1904 г. на амнистия за всички
дезертьори, се връща в Италия. От 1905 г. преподава в училището в Канева (Венеция). Става
известен социалистически деец в Романие, нееднократно е арестуван, сътрудничил в вестник
„Пополо”. През 1905-1906 г. преминава военна подготовка в армията. Премества се в Тренто
(Австрия), където на 10 септември 1909 г. отново е арестуван и изпратен в Италия. От 1910 г.
работи в секретариата на Социалистическата федерация на Форли. Сйъс собствени средства издава
вестника „Лота ди класе” („Борба на класите”), успява да го направи едно от най-влиятелните
социалистически издания във Форли – всички статии Мусолини писал сам. Често се изказвал на
митинги и събрания, полуечил славата на добър оратор. След десанта на италианските войски през
1911 г. в Триполитания и Киренайка, развръща агитация за революция и свалянето на монархията в
Италия, бил арестуван и 5 месеца се намира в затвор. От декември 1912 до 1914 г. е назначен от
Изпълкома на Италианската социалистическа партия за редактор на централния орган на партията,
вестника “Аванти!” (LÀvanti !). За агитирането в полза на встъпването на Италия във войната на
страната на Антантата през ноември 1914 г. е изключен от партията. Тога от него е създаден
вестникът “Пополо д`Италия” (“Popolo dÌtalia”) – по-късно станал фашистки официоз. През март
1919 г. от бившите участници на войната създава организация, получила названието фашистка
(fasci di combatimento). Опирайки се на фашистките отряди, Мусолини оглавява антидемократичното
движение, маскирайки го със социална и национална демагогия. През октомври 1922 г. осъществява
държавен преврат (“Походът към Рим”). В у словията на остра политическа криза, последвала след
убийството от фашистите през 1924 г. на социалиста Дж.Матеоти, Мусолини успял да се удържи на
власт, използвайки пасивността на антифашистката опозиция и на настъпилия терор. През 1926 г.
пристъпва към ликвидиране на конституционните свободи и установяването на открита диктатура.
През 1929 г. подписва Латеранското съглашение с Ватикана. Милитаризира икономиката. След
установяването на фашистката диктатура в Германия през 1933 г. , сключва с Германия политически
и военен съюз, оформен чрез редица договори. През 1936 г. санкционира окупацията на Етиопия,
през 1939 г. присъединява Албания. Вмъква Италия във Втората световна война през 1940 г., като
обявява война на Франция. Поражението на хитлеристката коалиция довежда до падането на
диктатурата на Мусолини на 25 юли 1943 г. През 1943-1945 г оглавява марионетното правителство
върху окупираната от хитлеристите територия на Италия („Република Сало”). На 27 април 1945 г. е
хванат от партизаните от бригадата „Урбано Ладзаро” в близост до итало-швейцарската граница и
докаран в Донго. Осъден на смърт по приговора на военния трибунал на Комитета за национално
освобождение на Северна Италия и разстрелян във вилата Белмонто, заедно с любовницата си
Петачи.
* Става дума за предприетата от 7-ма американска армия на генерал Паттън и 8-а британска армия
на генерал-фелдмаршал Монтгомери, бойна съюзническа операция, срещу итало-германските
войски, разположени на остров Сицилия
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА
ПОСТАВЕНИ НА НЕГОВ АГЕНТ ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Д-р № 9950
Един от моите довереници, които според моите нареждания стои във връзка с английската
разузнавателна служба е получил от един противников агент за по-нататъшно предаване на неговия
началник следните военни данни:
Мостът при Вакарел за прикритие е насипан с пръст. Течението на реката, което минаваше от
страни, е отбито.
2. В неделя, на 25.7.1943 г., на спирката Военна рампа, пред Главната гара на София, са
пристигнали три влака от Варна, които са били натоварени изключително с войници, военни
автомобили и оръжейни материали.
3 .Върху Народната банка се намират 3 противовъздушни оръдия.
4.Електрическата централа при Бояна се охранява от българските войници, там са поставени и
противовъздушни батареи. Забранено е на лица да се движат по брега край реката и да се използва
пътят край реката.
5.Хижата Алеко, както почти цялата Витоша, са забранени за туристи. Там се намират няколко
противоъздушни батареи.
6. В местността на Рила (Самоков) се намират български бронирани коли, които блокират местността
срещу разбойнически банди.
7. В Ботевград се намират също разбойници, които се преследват от моторизирани полицаи и
полицаи на коне.
Аз възнамерявам да предам тези данни чрез моя довереник на противниковото разузнаване и моля
за Вашето съгласие. Тъй като повереникът трябва да бъде непременно на 30.8. тази година при
неговия Началник, ще Ви благодаря много за едно бързо уреждане на въпроса.
преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г. –
* С донесение № V-1-1699 от 1 септември 1943 г. РО-ЩВ дава странната резолюция “Данните в

насрещния номер могат да се дадат”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, ае.799, л.59.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8820 НА НЕВРОКОПСКИЯ ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ
НАЧАЛНИК Т.П.ГЕОРГИЕВ ДО КМЕТОВЕТЕ И ЗАВЕДУЮЩ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ УЧАСТЪЦИ В ОКОЛИЯТА,
ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДАТ СПУСНАТИ ЧУЖДИ ПАРАШУТИСТИ.
Неврокоп, 24 август 1943 г.
НЕВРОКОПСКО ПОВЕРИТЕЛНО
ОКОЛИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ До г.г. кметовете и заведующ
№ 8820 полицейските участъци в околията
гр.Неврокоп
Напоследък станаха прелитания над българска територия на съветски самолети. Има спуснати
парашутисти, какъвто е случая в околностите на Одрин, където са спуснати и трима парашутисти
българи. Противопарашутните групи да бъдат в постоянна готовност и бдителност за вземане всички
мерки против пуснатите парашутисти. За всички случаи донасяйте незабавно.
ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК: п Т.П.Георгиев
ОДА – гр.Благоевград, ф.28К, оп.1, а.е.50, л.135. Препис, машинопис.
ЙОНКО ЙОЛОВ, ОТНОСНО РАЗПИТА НА ЙОРДАН СПАСОВ.
Доклад № 14
Относно: изнасянето на евреите от С[екретния] C[ътрудник].

На последната ни среща на 24 т[ози] м[eсец] С[екретният] C[ътрудник] за стотен път най-сърдечно
моли да му разрешим да изнесе в Турция 1000 евреи само и само да не се провали пред очите на
английската разузнавателна централа, в която са започнали вече да проявяват нервност по
отношение на този въпрос и не е изключено да разберат цялата досегашна лъжа в тази история.
С[екретният] С[ътрудник] счита, че си е направил вече положението като е станал собственик на
два кораба. Също така имал три грамадни имота в Гърция, които му осигурявали достатъчно
приходи за да търси нови печалби от въпросното изселване на евреите. Той предлага всички
печалби, които биха се реализирали от това предприятие да бъдат дадени на Щаба на войската. Той
е съгласен на всякакъв контрол при произвеждането на сделката, какъвто бихме пожелали да
установим.
Моето лично и дълбоко убеждение е, че С[екретният] С[ътрудник] действително се е срастнал вече
много с идеята да изиграе по най-съвършенен начин ролята на голям провокатор, който да ни даде
не само мрежата на английското разузнаване у нас, но и устройството на английската
разузнавателна централа в Цариград.
Твърдо вярвам, че след като му помогнем да се отчете по еврейския въпрос и го изпратим в
Цариград, той ще бъде напълно в състояние да направи пълни разкрития, както там, така и тук след
това. Фактът, че Централата от Цариград му предлага да отиде там за да се уговори връзката между
нея и някои български общественици и министри, достатъчно ясно показва, че ние можем наистина
да се доберем до резултати от най-голямо военно и политическо значение. Считам, че пред тези
големи изгледи, въпросът за изселването на 1000 евреи е най-ничтожната жертва, която можем да
направим ние.
25 август 1943 г., София
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.301. Копие, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса зa
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 289 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В УНГАРИЯ КАПИТАН БАЛЕВ ДО
НАЧАЛНИКА НА V ОТДЕЛ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ УНГАРСКИЯ
ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Будапеща, 26 август 1943 г.
Българска царска легация София – Министерство на войната

Военен аташе Щаб на войската – V [отдел]
№ 289/26.VІІІ.1943 г.
Будапеща
Приложени, представям девет листа сведения, относащи се до България, които получих от унгарския
Щаб на войската.
Освен това, донасям, че началникът на РО ми каза, какво те са получили донесение от техния агент
в Стокхолм, че той е могъл да прочете в тамошната Турска легация eдна телеграма, с която турското
министерство на външните работи съобщавало на своя пълномощен министър, че турският военен
аташе в София бил успял да залови ключа на нашия шифър.
Приложение: 9 листа*
(п) Балев – капитан
* Тук не се прилагат.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № V-7244 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ДО РАЗЛИЧНИ ОБЕДИНЕНИЯ, СЪЕДИНЕНИЯ И ЧАСТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА, ЗА ДЕЙНОСТТА И
ДЕЙСТВИЯТА НА ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ.
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА ПРЕПИС

ЩАБ НА ВОЙСКАТА Лично-поверително
№ V – 7244 ТУК – Пловдив, Сливен, Шумен, Русе, Враца
31 август 1943 г. Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен, Кърджали,
С о ф и я Скопие, Битоля и Ксанти – Началник щаба
на 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а,
10-а, 14-а и 15-а дивизионни области.
Следа – Началник-щаба на І Български
корпус
Следа – Началник щаба на Прикриващата
армия
Копие – Тук – Пловдив, Варна, Плевен,
Скопие – началник-щаба на І, ІІ, ІІІ, ІV и V
армейски области
Белград – офицера за свръзка при германс-
кото командване
Солун – офицера за свръзка при германско-
то командване.
Щабът на войската има сведение, че напоследък Дража Михайлович е засили значително своята
организационна дейност, като постепенно пуска пипалата си и в Новоприсъединените към нашето
отечество земи, към стара България, към Албания и Гърция.
След несполучливите опити за помирение с комунистите и преминаване към съгласувана дейност с
тях, борбата между комунисти и дражисти продължава ожесточено*.
За Дража Михайлович било ясно, че комунистите действуват въодушевено не от някаква национална
идея, а по своя програма, стремейки се да създадат съветски републики от завладените области и за
устновяване изобщо републиканско управление на Балканите.
Натиск от последното сръбско емигрантско правителство в Лондон за това помирение не помогна.
Ето защо, Дража Михайлович продължава борбата против комунистите.
Едновременно с това, Дража Михайлович е засили твърде много организационната си дейност, като
подготвя Сърбия, Черна гора, Хърватско и населението на всички части на бивша Югославия за
общо възстание.
Целта на това възстание ще бъде изгонването на окупаторите** и завземане на властта по дадена
заповед от Главния щаб и възстановяването на Велика Югославия.
До издаването на тази заповед, организациите имат за задача да подпомогнат разгромяването им и
заемат властта преди това да са успели да направят комунистите. В същият и другия случай те щели
да бъдат подпомогнати от войските на съюзниците и парашутистите на генерал [Павел] Илич***,
които били екипирани и обучени в Англия.
Най-напред трябвало да се изгради организацията, като в нея влизат дори националисти – сърби и
такива, които са привърженици на идеята на Велика Югославия. Да се определят лицата, които ще
вземат отговорните постове по гражданска и военна линия. За целта, най-напред щели да
организират всички офицери и подофицери от бившата югославска армия и по-будното
гражданство. Да се формират чети по градове и села, които се въоръжат с укрито по частните къщи
оръжие и захвърлено такова от разбитата югославска армия.
За успешната работа на организацията и организирането на населението в отнетите от Югославия
земи са били изпращани куриери и назначени организатори, които били доверени хора на Главния
щаб на [Дража] Михайлович.
Този щаб имал поделения по области. Установено е, че в Македония дейността на организацията се
ръководи от три такива щаба:
– първият е известен под № 110 – началник майор [Радослав] Джурич, намиращ се в планина
Ябланица при град Лебане;
– вторият – с майор Йордан Кимич, се намира в планината Капаоник, близо до Косовска Митровица;
– третият – с началник Божидар Явровски, намиращ се в планината Явор, близо до град Чачак.
Във всички места в Македония, където има образувани организации на Дража Михайлович, същите
имат свои щабове и организации. Връзката между тях се поддържа посредством куриери,
шифровано.
Създадена организации в Пиротския край, която се ръководи от град Ниш, посредством Александър
Виденович и капитан Релич. Представител и ръководител на организацията на този край и гр.Пирот
е о.з.поручик от бившата югославска армия Мирко Костов Кирков.
От сведенията, с които се разполага за организацията на Дража Михайлович се вижда, че Главния
щаб на [Дража] Михайлович се стреми към едно съгласувано действие със своите привърженици-
интегралисти в България, а именно:
– да се създадат връзки с влиятелни обществени личности в България;
– с помощта на тях да формира на сръбска територия едно [зад]гранично представителство****
– на Българския революционен комитет, който в съгласието на генерал Дража Михайлович, Коста
Тодоров, [д-р] Георги Димитров и Д[имитър] Мацанкиев ще води цялата акция в България.
– при създаването на представителство трябва на първо място да бъдат взети под внимание
представителите на Земеделския съюз и тия на Дамян Велчев, както и привържениците на Никола
Мушанов и Кръстю Пастухов1, които в миналото оказали приятелско държание спрямо Англия и
Русия;
– [зад]граничното представителство, както и военно-политическите щабове в България ще имат
задача да ръководят всички въоръжени групи в страната и да ги поставят под едно общо команда;
– след образуване на това представителство ще се пристъпи към образуването на военно-
политически щабове в окръзите и околиите, които ще създадат техни доверени места в градовете и
селата в цяла България;
– въоръжените отделения, както и тези които по-късно ще бъдат формирани, ще носят името на
легендарния герой на свободата – Васил Левски;
– средствата за формиране на граничното представителство и военно-политическите щабове в
областите ще бъдат под заповедите на законните и представители и то тогава, когато връзката бъде
съвършенно установена.
В сектора Зайчар – Неготин били установени 6 съобщителни пътя за България. От тях три минават
през сръбски села, които сега са взети от България и три през български селища:
– от Дружник /14 км ю[го]з[ападно] от Неготин/ – Брачевац***** /Блаковци, 16 км ю[жно] от
Неготин/;
– от Чеконяр /16 км с[еверо]и[зточно] от Зайчар/ – за Градско[во] /15 км с[еверо]и[зточно] от
Зайчар/;
– от Ябуковац /20 км с[еверо]з[ападно] от Неготин/ – за Велики Ясеновац /19 км ю[го]з[ападно] от
Неготин/;
– от Рояч /14 км ю[жно] от Неготин/ – за Горно Цево и Гърци /при Видин/;
– от Велики Извор /4 км с[еверно] от Зайчар/ – за Кула****** /18 км и[зточно] от Зайчар/;
– от Буковка /4 км ю[го]и[зточно] от Неготин/ – за Брегово /17 км ю[го]и[зточно] от Неготин/.
В тези села се намирали доверени лица на организацията на Д[ража] Михайлович, чрез които се
предавали сведения през границата.
В село Гърци /Видинско/ са идвали лицата Рангел Салев и Александър Начев, където се срещали с
Фика Краянов и Тодор Сълев.
Организатор на Дража Михайлович в този район е Люба Иовановач с превдоним “Патак”, намиращ се
в района на Хомолските планини между Зайчар и Неготин.
Дража Михайлович дал заповед на майор [Радослав] Джурич да усили и разшири организационната
си дейност и към долината на Вардар, като се организира борбата срещу комунистите за
унищожаването им.
Като се имат предвид горните сведения да се пристъпи към организиране на разузнаването с цел да
се открият своевременно пипалата на Дража Михайлович в Новоприсъдинените земи, както и в
областите в Стара България, за да осуетят всички негови планове по отношение на България.
Разузнаването ще бъде поверено на сигурни хора и се запази в абсолютна тайна.
За добрите резултати да се донася незабавно направо в Щаба на войската. ЗАПОВЕД.
/п/ [Стефан] Недев

ПОЛКОВНИК – Началник на отделение
/п/ [не се чете]

ПОДПОЛКОВНИК – Началник Разузнавателното отделение при Щаба на Прикриващата армия
АМВР, общо дело 5211, том ІІ, л.23-26. Препис, машинопис.
* Щабът на войската имал от по-рано сведения за настъпилите ожесточени сражения между

дражамихайловистите и партизаните на Тито. В една своя информация от 20 август 1943 г. и под №
V-1-1612, началникът на РО-ЩВ полковник Стефан Недев предупреждава началниците на щабовете
на І корпус, І армия и V армия са следното: „Щабът на войската има достоверно сведение, че
въпреки опитите от страна на англичаните да наложат на Дража Михайлович една съвместна работа
с комунистите, последният е заповядал още през месец юлий т.г. поставянето в действие на І
Косовски корпус заедно с една новосъздаваща се хвърчаща бригада, за борба с комунистите.
Горното донасям за сведение. (п) [Стефан] Недев. Полковник – началник на отделение”. Виж: АМВР,
общо дело 108, л.77.
** През август 1943 г., на територията на окупирана Югославия са били съсредоточени 17
италиански, 7 германски, 3 български дивизии и 3 дивизии на хърватските усташи. През декември
1943 г., там, ако се включи и територията на Словения се намирали 18 германски дивизии, 6
български и 4 хърватски дивизии. Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление
специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.537.
*** И действително, по договорка с Центъра (т.е. ЗБ на ЦК на БРП/к/) ръководено от Георги
Димитров в Москва, е постигнато споразумение за едновременното изпращане на групата обучени
югославски командоси начело с генерал Павел Илич в Сърбия и изпращането на военни
принадлежности и оръжие за нуждите на партизанското движение на Тито. През нощта на 14 март
1944 г., съветски самолети са прехвърлили военната помощ, в района на Босански Петровац. На
следващия ден е прехвърлена военна помощ около с.Медно поле, около Гламоч. Виж: Ћуретић, В.
“Савезници и и jyгословенска ратна драма”, том 2, Београд, 1992, с.199.
**** “Представителство” е специализиран термин, използван само от органите на Абвера. Това
означава внедряването на техни разузнавачи в редовете на партизанското движение. Така че
документът на полковник Стефан Недев, при поставянето на задачи до органите на І или ІІ
окупационен корпус или Прикриващата армия, е негласно куриран от представителите на Абвера,
разположени в България или на територията на окупирана Гърция и Югославия.
1 Кръстьо Иванов Пастухов (1874-1949 г.) – политически деец, юрист, един от лидерите на БРСДП
(о); министър на вътрешните работи през 1919 г; осъден след 9 септември 1944 г. за опозиционна
дейност. Умира в затвора от насилствена смърт.
***** В текста е дадено като „Драчавац”.
****** В текста е дадено като „Кулата”.
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛЯ ОТ РО 2 КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ, ЗА
ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАН АГЕНТЪТ ЙОРДАН СПАСОВ.
София, не по-рано от 1 септември 1943 г.
Лично-поверителен
ДОКЛАД
Относно: изселването на 1000 евреи от България в Палестина през Турция*.
[резолюция] Кап [итан Йонко] Йолов. Докладвано.
Не се разрешава.
[Йордан] С[пасов] да насочи усилията си в друго направление, ако иска да бъде полезен и оправдае
сегашното си положение.
Да му се възложи задачи по Н[аружното] А[генство], съгласно устно дадените нареждания.
Пол[ковник] (п) [Стефан] Недев

5.10.[19]43 г.
за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп.
“Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.382.
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ
ОТ АГЕНТИТЕ “№ 87”, “№ 304” И “ФРИЦ” ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКАТА И ФРЕНСКАТА*
РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
София, 1 септември 1943 г.
Д-р № 10868
От английското разузнаване агент № 87 е получил следните задачи във връзка с България:
1.Разчленения на българската войска, намират ли се вече български поделения южно от [р.]
Вардара?
2.Как се казва командирът на 52-ри [пехотен] полк и къде се намира последния? Интересуват ни
въобще обозначенията на отделните полкове, както и техните командири.
3.От кои полкове е съставена 11-а дивизия?
4.Колко силни са българските противоброневи оръдия?
5.Общо сведения за въоръженията на българските части.
6.Къде се намират противовъздушните батареи?
7.Колко силна е крайбрежната отбрана?
8.Колко военни пътища са в строеж?
9.Колко голяма е съпротивителната сила по черноморското крайбрежие срещу евентуален руски
десант?
10.На какъв процент русофилски войници в българската войска може да се разчита, колко войници
са настроени англофилски или американофилски? Същото да се установи по отношение на
политическите кръгове. Трябва да се прави точна разлика между англофили и американофили.
Д-р № 10868
От английското разузнаване агент № 304, прокурист, е получил следните задачи във връзка с
България:
1.Да се съобщат точни подробности по противовъздушната отбрана на София, като данни за състава
на голямокалибрените противовъздушни батареи, къде са заели позиция и дали същите са подвижни
или неподвижни.
2.Какво се разбира под една изтребителна група? Каква е нейната организация?
3.Как са боядисани самолетите? Какви знаци носят те?
4.Точно разположение – да се посочат числото на КМ** до съседното населено място – на летищата,
тяхната отбрана и строеж. Хангарите трябва да бъдат точно описани. Къде се намират складовете за
гориво?
5.Какво се знае за българския товарен превоз и трафик?
6.Как и какво мислят отговорните лица [за Бенито] Мусолини, Италия*** и [за англо-американската
десантна операция в] Сицилия****?
Д-р № 10868
Американската разузнавателна служба е възложила следните задачи на агент № 304, прокурист:
1.Данни за всички укрепления и отбранителни съоръжения и инсталации.*****
2.Къде се намират нови летища? Точни данни за земната отбрана, количество и типовете им на
станционираните там самолети.
3.Данни върху въпроса по изхранването и стопанското положение.
4.Капацитетът на българските железници, точни данни за различните ЖП линии.
5.Данни върху индустрията по въоръжението.
6.Какво е известно за българските партизани? Върху това се изискват точни данни.
7.Общата ситуация в България, настоението и пр[очие].
8.Точно местонамиране на летищата – с обозначени километрите до следующия населен пункт.
Д-р № 10868
Довереник “Фриц”, бивш подофицер, е получил следните поръчки от френското разузнаване:
1.Колко силна е противовъздушната отбрана на София, Пловдив, Варна, Скопие и другите български
градове? Намират ли се в тези градове изтребителни самолети?
2. Какво може да се съобщи за българските размествания на войскови части и мобилизацията?
3.Какво е известно за българските войски, техните гарнизони и пр[очие].
4. За станалите саботажни случаи трябва да се съобщава.
5.Какво е настроението в България? Колко силна е комунистическата организация?
АМВР, об.дело 183, том 2-ри, л.3-4. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из
в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 150
* Става дума за BCRA – Bureau Central de Renseignements et dÀction, френската разузнавателна

служба на генерал Шарл дьо Гол, чийто ръководител е полковник Паси (Андре Девеврен).
** Става дума километри.
*** Става дума за капитулацията на Италия.
**** Става дума за проведената англо-американска операция “Хъски”, която била проведена срещу
обединения германско-италиански гарнизон. Операцията започнала на 10 юли 1943 г., когато
160000 английски и американски войници от ХV група армии, под командването на генерал
Александър десантирала на южното и юго-източно крайбрежие на Сицилия. Виж: Харботл, Т. “Битвы
мировой истории. Словарь”, М., 1993, с.423-424. Амброз, Ст. “Эйзенхауэр. Солдат и президент”, М.,
1993, с.87-93.
***** В текста е дадено като “инстанции”.
ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 479 НА КОМАНДИРА НА ТРУДОВИТЕ
ВОЙСКИ ДО КОМАНДИРИТЕ НА РАЗЛИЧНИ ОБЕДИНЕНИЯ И СЪЕДИНЕНИЯ, ЗА ЗАЕТОСТТА НА
ТРУДОВИТЕ И АРМЕЙСКИТЕ РАБОТНИ ДРУЖИНИ.
с.Горна-баня, 5 септември 1943 г.
УПРАВЛЕНИЕ Твърде бързо

на Лично-поверително
ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ Командирите на 1, 2, 3, 4, 5 и 6
№ 479 Трудови области
5 септември 1944 г. КОПИЕ: ТУК – Интенданта
“ “ – Началника на техническия отдел
с.Горна-баня “ “ – Началника на Б.К. отделение
“ “ – Главния лекар
“ Командира на ІІІ армия
“ Командира Прикриващата армия
“ Командира V армия
“ Командира ІІ корпус
“ Пом[ощник] Началник Щаба на войската
Съгласно сл[ужебно] писмо № І.-1158 от 2.ІХ.1944 г. на Щаба на войската, укрепяването на
Македонския, Беломорския, Югоизточния* и Черноморския о[перативен] т[еатър] и постройката
само на пътищата: с.Аврен-в.Шихка и Ксанти –Бук – Драма, да се прекратят. Заетите до сега за
изпълнението на тези задачи трудови и армейски работни дружини да се използват, както следва:
І. От Черноморския и Югоизточния о[перативен] т[еатър]
1. Командуване. Трудовите и армейски работни дружини от Черноморския и Югоизточния
o[перативен] т[еатър] остават подчинени по трудови области както до сега.
2. Задачи. 3-а, 4-а, 5-а, 6-а, 16 и 18-а Трудови дружини заети с укрепяването да се изтеглят зад
оперативните части и се съберат по дружини в пунктовете, които ще им укажат Командира на ІІІ
армия за дружините от 3-а Трудова област и Командира на Прикриващата армия – за дружините от
5-а Трудова област. За целта командирите на 3-а и 5-а Трудови области да влезат във връзка със
съответните командири на армии и помолят щото пунктовете за събиране на дружините, да се
намират на удобни шосейни и ЖП съобщителни възли, с оглед да се облегчи снабдяването им,
поради липса на камионен превоз.
Същите дружини ще се използват, при нужда, от командирите на ІІІ и Прикриващата армии, за
поправка на някои най-неотложни пътища, като за целта се направи предварително разузнаване.
3. Трудова група “Маринка” и ¼ -а 2/4 –а Армейски работни дружини продължат работата си на
досегашните обекти.
ІІ. От Беломорския о[перативен] т[еатър]
1. Командуване. С оглед на дадените нови строителни задачи и за удобство на командуването на
трудовите и армейски работни дружини, същите от 5-и септемврий т[ази] г[одина] се разпределят
по трудови области, както следва:
2-ра Трудова област. Трудовият полковник Марчо [Йорданов] Марчев, в състав: 2-ра, 8-а, 11-а 14-а,
17-а, 20-а и 22-ра Трудови и 2/2-ра Армейска работна дружина.
6-а Трудова област. Трудовият полковник Първан Христов**, в състав: 10-а, 15-а Трудови и ½-ра
Армейска работна дружини.
2. Задачи.
15-а Трудова дружина да се оттегли в района с.Аврен – Крумовград с щаб гр.Крумовград, където да
премине строеви занятия или поправка, при нужда, пътя между горните два пункта.
10-а Трудова дружина да се оттегли в района на с.Чорбаджийско – Маказа с щаб в с.Чорбаджийско,
където да премине строеви занятия или поправка, при нужда, пътя между горните два пункта.
Имуществото на дружината в казармата в гр.Деде-Агач да не се извозва.
½-ра Армейска работна дружина да се оттегли в района гр.Момчилград – Чорбаджийско с щаб в
гр.Момчилград, където да премине строеви занятия или поправка, при нужда, пътя между горните
два пункта.
8-ма, 14-а и 22-ра Трудови и 2/2-ра Армейска работна дружини да се оттеглят в района Шахин –
Рудозем – Смолян, където да преминат строеви занятия или поправка на пътя Смолян – Ксанти,
както следва:
2/2-ра Армейска работна и 22-ра Трудови дружини – гр.Смолян.
14-а Трудова дружина – с.Райково.
8-а Трудова дружина – с.Рудозем.
2-ра и 20-а Трудови дружини да се оттеглят в района с.Зърнево – с.Неврокоп, където да преминат
строеви занятия или поправки на пътя между тези пунктове, както следва:
2-ра Трудова дружина – с.Копривлен.
20-а Трудова дружина – гр.Неврокоп.
11-а Трудова дружина да се съсредоточи в гр.Демир-Хисар, където да премине строеви занятия. При
нужда, същата да се използва за поддържане на пътя през Рупел.
17-а Трудова дружина да остане и продължи работата на досегашния си обект.
Щабът на 2-ра Трудова област, след окончателното оттегляне на дружините, да се изнесе в
гр.Момчилград.
3. Разузнаване. Командирите на 2-ра и 6-а Трудови области да извършат своевременно разузнаване,
съвместно със съответните околийски инженери, на възложените им за поправка и поддържане
пътищата, с оглед да дадат конкретни обекти на подчинените им трудови и армейски работни
дружини.
4. Отвозването на материалите от Беломорския укрепен фронт да започне веднага, като се
използват придадените на трудовите и армейски работни дружини превозни средства. На други
превозни средства да не се разчита. Командирите на областите с оглед на имуществото, което ще се
превозва и трудностите при неговото пренасяне, да разпределят разполагаемите превозни средства
между дружините.
ІІІ. От Македонския о[перативен] т[еатър]
9-а и 12-а Трудови дружини да прекратят работата по укрепяването и се съберат около гр.Битоля,
като се подтегнат и произвеждат занятия.
1/1-ва Армейска работна дружина да прекрати работата по укрепяването и след като се събере в
гл.Валандово, да се оттегли в гр.Струмица, където да се подтегне и произвежда занятия.
Щабът на 4-та Трудова област да остане на досегашното си место – гр.Битоля, като поддържа връзки
с оперативното командуване с оглед движенията и работата при бъдещата обстановка.
24-а Трудова дружина от района на гр.Пехчево да се прехвърли в източната част на пътя гара
Симитли – гр.Пехчево, източно от старата гранична линия, където заедно с 2/1-ва Армейска работна
дружина да се продължи работата по постройката на същият път.
ІV. Всички останали трудови и армейски работни дружини, включително и тези от ЖП линия Симитли
– Демир-Хисар, да останат по местата си и продължат възложената им работа при досегашната им
подчиненост.
V. Подчиненост. С получаването на настоящето, всички трудови и армейски работни дружини,
подчинени в техническо отношение до сега на Инспектора на инженерните войски, влизат в мое
подчинение във всяко отношение и започват събирането си, което да стане, колкото е възможно по-
скоро, след което да се пристъпи към изтеглянето им, както е указано по-горе.
VІ. Новите месторазположения, както и обекти, преди да се вземат, да се разузнаят своевременно
най-пълно, като се донесе за точните им места.
VІІ. За направеното да се донесе.
/п/ не се чете
Т[рудов] генерал-майор. – Командир на трудовите войски.
ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.21, л.218-219 Оригинал, машинопис.
* На това направление е разположена Прикриващата армия.

1 Марчо Йорданов Марчев – роден през 1897 г., генерал-майор. В армията е от 1918 г. Завършва
Военната академия през 1932 г. Уволнен е през 1935 г. за антимонархическа дейност. Преди 9
септември 1944 г. известно време служи като офицер от трудовите войски. По време на
Отечествената война на България 1944-1945 г. командва 6-а пехотна дивизия. След края на войната
е началник на Военното издателство.
** В текста е дадено като “Първи Христов”, след което името е поправено с мастило на “Първан”. В
номенклатурата на Министерството на войната действително е съществувал военнослужещ Първи
Георгиев Христов, който след като е завършил Военното училище е произведен в подпоручик на 25
октомври 1912 г. Службата си завършва като капитан /произведен на 18 септември 1917 г./ в 5-и
пехотен полк и уволнен през 1920 г. По-късно, след Априлския пленум от 1956 г., вече на 67 години
е произведен в чин о.з. майор на 14 май 1975 г.
ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 128 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА 42-
РИ ПЕХОТЕН ПОЛК, ДО КОМАНДИРА НА 11-а ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ, ЗА
РАЗКРИВАНЕТО НА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА РАБОТЕЩА ЗА АНГЛИЙСКАТА И ТУРСКАТА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Следа, 6 септември 1943 г.
Тв[ърде] бързо
Лично-Поверително. Р[азузнавателна] С[екция]
СЛЕДА – Командиру 11-а пех[отна] дивизия
Донасям, че открих в района на полка една шпионска група в състав: Димитър Вангелов Кикуда,
Парашкев Костадинов Чавдаров и двамата от с.М[алък] Дервент и каракачаните: Георги Костов
Котула, Георги Николов Гигов и Никола Тодоров от колибите при с.Г[олям] Дервент.
Същите веднага задържах и заповядах да се произведе подробно дознание.
Задържаните лица правят пълни признания, от които се установява следното:
Групата е изпращала писма на Георги Чавдаров от с.Круша /Коримвос/ в Неутралната зона, той ги
предавал на Васил Янкополо – гимназиален учител в Софлу, а последния на адвоката Патрас от
същия град, който бил във връзка с турската и английската разузнавателна служба.
Първото писмо е писано преди два месеца, с което съобщавали за групировката на войсковите части
в района на полка. Второто писмо – към края на м[есец] юли за укрепителните постройки на в[ръх]
Ягладжика и около Г[олям] Дервент. Третото писмо за отпуските на войниците, поради
разколебания дух и четвъртото на 18 август т[ази] г[одина] за докарването на 6 бронеизтребителни
оръдия в с.М[алък] Дервент и минаването на автомобили.
№ 128 6 септември 1943 г.
КАПИТАН – Временен Командир на 42-ри пехотен полк
/п/
(Не се чете)
АМВР, общо дело 5211, том І, л.197. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35.
Оригинал, машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на
турските разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”,
С., 2007, кн.3-4 , с.93-94
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РО-ЩВ ОТНОСНО ВЪТРЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС
СМЪРТТА НА ЦАР БОРИС ІІІ.
ДОКЛАД
Относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ.
През времето от първата криза в здравето на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ до днес, 6
септември т.г., по определен план влязох във връзка с множество лица от най-различните
обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите от провинцията* и установих
следното във връзка с вътрешното положение на страната, създадено със смъртта на Н[егово]
В[еличество] Цар Борис ІІІ.
І. Около смъртта:
Всички без изключение са убедени, че смъртта на Н[егово] В[еличество], тъй както тя бе официално
обяснена, е една мистерия. Доказателствата, които се привеждат от най-различни страни и лица,
могат да се обобщят, както следва:
1. В своите обяснения министър-председателят проф[есор] Богдан Филов изтъкна, че болестта била
дошла абсолютно с пълна изненада. И най-голямият профан по анатомията и по медицината обаче
знаел, че никога сърдечните болести не се явяват отведнъж: те се предхождат от редица признаци с
цели месеци и дори години по-рано. Следователно, ако наистина Н[егово] В[еличество] Царят бил
умрял поради запушване на аортата следствие на голямото умствено и физическо изтощение, както
бе обяснено, непременно тази аорта и сърцето са щели да боледуват и по-рано. Средователно
сърдечната криза се явява изведнъж и завършва катастрофално, което било абсолютно нелогично
да се приеме. Ако ли пък действително Н[егово] Величество е боледувал от сърце по-рано, това е
трябвало да бъде известно на г[осподин] министър-председателя и той е бил длъжен да предупреди
Н[егово] В[еличество] Царя, че в интересите на отечеството и династията той не може да излага на
риск сърцето си с катерене по стръмнини и с рязка промяна на температурата и въздушното
нарягане. Господин проф[есор] Богдан Филов никъде не даде подобни обяснения. Значи H[егово]
Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното
запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на
другите сърдечни органи, а е било предизвикано по изкуствен начин, т.е. чрез отрова.
2. От дадените обяснения се вижда, че Н[егово] В[еличество] Царят е прекарал една цяла седмица
преди внезапното заболяване в развл[еч]ения чрез любимите му разходки из планината, чрез
прекарване на един ден обкръжен от радостите на своето семейство, чрез сърдечни разговори със
свои близки и приятели и два или три служебни доклади, които положително не са имали
сензационен и възбудителен характер. Следователно не са налице абсолютно никакви данни, които
да показват, че Н[егово] В[еличество] Царят е преживял някакво изключително душевно вълнение,
което [...]**
7. Негово Величество Царят не беше един обикновен покойник. Министър-председателят не можеше
да не знае, че с неговата смърт завършва една глава в историята на България и ние се изправяме
пред пропаст, пред която нашият народ неминуемо щеше да си зададе въпроса: от естествена смърт
ли умря нашият любимец и нашата надежда, или бе премахнат от смъртните врагове на нашето
отечество? Даже да беше абсолютно очевидно, че болестта е протекла продължително и най-
естествено, че народът е бил осведомяван за нашия ход често и добросъвестно, че е бил морално
подготвен да я приеме и че даже не се е съмнявал нито един българин в нейните логически
причини, министър-председателят трябваше да постъпи като истински държавник и се отчете
напълно както пред народа, така и пред историята, унищожавайки предварително и най-малкия
повод за съмнение. А това той можеше да го постигне само по следния най-чист и най-честен път:
Трябваше незабавно да назначи една върховна анкетна комисия в състав: министъра на
правосъдието, директора на полицията, един или няколко експерти по съдебна медицина и един
генерал от войската. Тази анкета трябваше да протоколира показанията на лечителите на Негово
Величество Царя и да изследва всяка секунда от живота на Великия Цар и да разпита всички лица,
както и да отбележи всички факти и обстоятелства, които са имали някакво отношение към Негово
Величество Цар Борис ІІІ с цел да установи по един абсолютно безспорен и документален начин
обстановката, при която е протекъл животът му в навечерието на заболяването, при която се е
развил лечителният процес и е настъпила смъртта. Така щеше да се напише може би цял том върху
последните дни от живота на най-великия български Цар, в който всеки българин щеше да намери
отговор и опровержение на всичките си съмнения, които биха се породили в него по собствен път
или по пътя на противниковата пропаганда. Проф[есор] д-р Богдан Филов е много нищожен***, за
да замести със своето комюнике от пет думи и вестникарски обяснения този том от проучвания и
показания, който днес се търси от целия български народ. Нашият министър-председател не е нито
много глупав, нито пък лишен съвсем от реално политическо чувство, за да се предполага, че той не
се е сетил. Ако неговият ум е пропуснал да стори това, имал е цял рояк помощници, коитож са били
длъжни да го подсетят, но се знае, че някои от тях са били изпълнили дълга си. Поради това всички
възприемат, че министър-председателят на България умишлено е пропуснал да документира смъртта
на Н[егово] Величество, като заповяда да се извърши незабавно разследване по пътя казан по-горе,
по друг някакъв подходящ начин. Следователно смъртта на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ не е
била една редовна смърт. В нея е имало нещо, което не е позволило на отговорните фактори да
излезат с открити чела чрез една официална разузнавателна документация за причините на
заболяването, процеса на лечението и настъпването на смъртта.
8. От всички се знае, че Англия с, с която сме във война, винаги и почти с открит цинизъм премахва
великите хора на онези държави, които пречат на нейните интереси и на нейната политика. [В]
такива случаи тя си служи чрез мощната си организация СЕКРЕТ СЕРВИС**** чрез убийства с
отрови, които не могат да се установят чрез химически анализи и винаги прикриват реакцията си
под формата на сърдечни болести, и то точно от типа на тази в нашия случай. Изброяват се редица
такива загадъчни убийства на големи личности, които са били открити пречки на английската
политика и затова винаги са умирали от „сърце”. От сърце умря и Н[егово] В[еличество] Цар Борис
ІІІ, който дръзна да постави интересите на България по-високо от английските желания и внушения.
Следователно, ако наистина е отровен, то той е жертва на англичаните.
При това положение, когато по принцип животът на Царя бе застрашен от една такава опасност –
добре известна на българския народ и на неговия министър-председател – още по-наложително се
явяваше на всяка цена да се анкетира сполетялото ни нещастие, за да блесне истината по
отравянето или пък да се докаже по безспорен начин на българския народ, че макар и невероятна
на пръв поглед, смъртта все пак е настъпила по един напълно естествен начин.
Изобщо, както народът, така и мнозина от офицерите вярват или са напълно убедени, че Н[егово]
В[еличество] Царят е бил отровен.
Грамадната част от хората смятат, че той е отровен от англичаните. Англофилите пък твърдят, че
той е отровен от германците.
ІІ. Около завещанието.
Почти всички граждани са убедени, че около завещанието на Н[егово] В[еличество] Царя
съществува истинска мистерия. Доказателствата в полза на това твърдение, които идват от различни
страни, могат да се обобщят, както следва:
1. Някои твърдят, че бившият министър-председател на България Андрей Ляпчев1 при приемане на
отговорния пост е поискал бил като първо условие от Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ той да си
напише своето лично и политическо завещание. Покойният министър-председател тогава се
мотивирал, че наистина Н[егово] Величество се ползува с безпределната любов на народа. Въпреки
това обаче с него можело да се случи, недай Боже!, нещастие като с всеки смъртен, което да отнеме
живота му. Андрей Ляпчев прибавил, че той не намирал в себе си да поеме този риск и историческа
отговорност да изпадне в момент на пълна неизвестност на едно тъй нежелано, но все пак възможно
нещастие с Царя на българите. Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ бил уважил с вълнение
дъжавническата предвидливост на своя министър-председател и още тогава написал завещанието
си. Това веднъж написано завещание, [то] е могло да бъде само подновявано, но не и унищожавано.
Иначе не може да бъде, като се знае колко мъдър и дълбоко предвидлив беше нашият любим
държавен Глава. Следователно или не са положени достатъчно старания да се открие завещанието
сега, или пък то е унищожено от убийците на Н[егово] В[еличество] Царя, или пък най-сетне е
скрито от някои държавници, които не са се видели в него като регенти.
2. Ако допуснем, че по някакви съображения Н[егово] Величество е бил умишлено отказал да
ангажира своя народ със свои политически послания, то той щеше да остави поне лично завещание
до царското семейство и с бащински пожелания и напътствия към престолонаследника на България.
Н[егово] Величество знаеше, че животът му е изложен на опасности, и не може да се каже, че той
не е изпълнил към своя народ най-голямото от всичките си задължения: да посочи най-достойните,
които да го заместят и да каже как той е мислил да води по-нататък държавния кораб до
спасителния бряг. Водачът на Германия Адолф Хитлер обяви по тържествен начин своите
заместници, ако с него станеше нещастие. Никой не иска да повярва, че Н[егово] В[еличество] Цар
Борис ІІІ е бил по-малък държавник от Адолф Хитлер и че по-малко го е било грижа какво ще стане
с него, та не си е дал труд да напише завещанието си – най-висшия акт на неговите държавнически
прояви, пред лицето на неминуемата страшна неизвестност, която той не е могъл да не съзнава, че
ще настъпи след смъртта му.
3. Щом Н[егово] В[еличество] Царят е мислил за смъртта и е изказал по един или друг начин къде
да бъде погребан точно, той не може да не е казал поне малко нещо за това, което би желал да
стане след неговата смърт. Следователно той е имал завещание. Устно или писмено, той го е имал, в
което никой не иска да се съмнява.
4. В своите обяснения пред вестникарите, проф[есор] д-р Богдан Филов поясни, че още на 24 или 25
август Н[егово] В[еличество] Царят, чувствувайки болката в плешката си и добре запознат с
медицината, бил казал: „Нече да ме бъде, докторе!” Като взима акт от тези изявления, народът и
обществото остават със следните впечатления:
а) Още в първите моменти на опасната болест и даже 2-3 [дена] по-късно, Н[егово] В[еличество]
Царят е бил в пълно съзнание и при това убеден, че няма да се спаси от смъртта.****** Знаейки
добре всичко това, министър-председателят в името на България и на българската история е бил
длъжен да запита Н[егово] В[еличество] Царя направил ли е завещанието си и къде се намира то.
б) Ако Н[егово] В[еличество] Царят отговореше отрицателно, министър-председателят трябваше да
разкъса дрехите си, но да моли Н[егово] Величество да даде устно завещанието си в присъствието
на пазителя на държавния печат – министър [Константин] Партов*******, който трябваше да
отбележи всяка дума и сричка, отделяща се от устата на умиращия Цар. Ако лекарите не са
позволявали Н[егово] Величество да бъде обезпокояван с много въпроси и големи усилия да говори
предвид естеството на болестта, министър-председателят е бил длъжен да поиска от Н[егово]
Величество да посочи да говори, то поне е могло министър-председателят в присъствието на един
знак на очите да посочи желаните от него и препоръчани членове на регентския съвет.
в) Ако Н[егово] В[еличество] Царят не е искал да ни посочи регентите, министър-председателят е
трябвало да помоли Н[егово] Величество да каже мотивите си с една или две или три единствени
думи, по които българския народ би могъл що-годе да гадае.
От досегашните изявления на министър-председателя се виждало, че той е имал пълната
възможност да получи, ако не писменото, то поне устното завещание на умиращия Цар. Той обаче
не си е направил абсолютно никакъв труд да извърши този велик държавнически акт като министър-
председател на България, тъй като навремето го е бил направил покойникът Андрей Ляпчев. Всички
си задават въпроса: Защо? и си отговарят: или проф[есор] Богдан Филов е бил наистина един лишен
от всякакво чувство на държавническа предвидливост или един объркан пред смъртния одър
страхливец, който е бил загубил и ума и дума, или пък умишлено го е сторил.
5. Всички смятат, че ако е имало искреност, щяха да се положат усилия да се съберат и
протоколират всички открито изказани желания или намеци на покойния Цар пред най-близките
членове на семейството му, но за жалост и за най-големите съмнения дори и това не било сторено.
В края на краищата, след като се уморят от безкрайни разсъждения и предположения, почти всички
завършват с думите: няма завещание, защото има насилствена смърт.
ІІІ. Около регентството
По въпросите около регентството можах лично да разговарям с множество граждани от различни
обществени среди, със селяни от Оряховскко и Дупнишко, с делегации от Македония и секретните
ми сътрудници, които бяха натоварени с определени задачи, ми донесоха сведения и впечатления,
които заедно с моите обобщавам, както следва:
1. Широките народни маси – селячество и работничество. Всички единодушно твърдят, че за да бъде
спасена България, регентството трябва да бъде съставено, както следва:
А) Председател: Н[егово] В[исочество] Княз Кирил. Мотиви: спасението на България се крие само в
здравината на българския царски трон. Регентството ще трае пълни дванадесет години. Ако начело
на него не застане някой от членовете на българската династия, връзката между народа и царския
институт ще охладнее, а може би ще бъде и завинаги загубена. Народът иска да чувствува, че
наистина съдбините му са поверени в ръцете на човек, в жилите на когото тече българска царска
кръв и, който няма да измени на традициите на българския царски дом. Народът иска върховното
ръководство да се поеме от един напълно неутрален и стоящ над всички политически страсти
заместник на държавния глава. Такъв не може да бъде никой от нашите бивши и настоящи държавни
политици и партизани, които малко или много са субективни и служат на интересите на част от
българския народ, а не на целия него. Такъв неутрален държавник и върховен арбитър народът
вижда единствено в лицето на Н[егово] В[исочество] Княз Кирил. Всички го сочат като един рядко
предан брат, който умишлено стоеше в сянка и за когото най-големите му противници не биха могли
да посочат, че той някога е бил нарушил цаската воля на своя брат или е имал макар и само зачатък
от мисъл да оспорва престола. „Той бдеше като цербер над него” е общата констатация на хората от
народа. Приписват му и изключителна скромност, макар че бил четвъртият или петият богаташ в
Европа, той споделял монашеския живот на своя брат. Никой не може да каже с чиста съвест, че
някъде особено от 1934 година насам княз Кирил е харчил луди пари, пиянствувал, буйствувал и
капризничил като много други на неговото положение. Наистина никой не знаел неговите
държавнически дарования, но всички вярват, че той има здраво възпитание, че има бистрия ум на
своя брат, че от 10 години знае ходовете на неговата политика, че е преминал отлична
държавническа школа при него, поради което той е и най-достойният му заместник.
Б) Членове на регентството: Народът вижда една гаранция за държавата си в лицето на Н[егово]
В[исочество] княз Кирил и друга гаранция – в лицето на войската. Той дълбоко вярва, че войската,
която е била винаги негов закрилник както в мирно време, така и на война, днес също така е
синоним на светлото бъдеще на България и най-здравата народна опора. Българският народ
олицетворява своите генерали като негови най-справедливи, безпристрастни, честни и дълбоко
предани пазители. Поради това всички искат непременно войската да бъде представена в
регентскишя съвет. Имена не се сочат, защото всички очакват, че за този пост щял да бъде изпратен
най-достойният. Смята се, че по тоз[и] начин народът и държавата ще бъдат осигурени срещу
превратности, защото княз Кирил ще има винаги един честен поддръжник и предан съветник при
вземане на съдбоносните решения за страната.
За третия регент, на всички е безразлично кой би могъл да бъде: не изключват проф[есор] Богдан
Филов или д-р Косеиванов, Георги, които се смятат, че все пак са били проводници на бляскавата
политика на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ и все пак са се научили малко нещо от него. Някои
нямат против даже срещу Никола Мушанов, ако положението налагало да си запазим една вратичка
към англичани и американци. Изобщо третият регент трябвало да бъде обикновен гражданин –
политическо лице, което със своя политически и държавнически опит все щяло да бъде полезно на
първите двама регенти.
За да проверят дали си дават добра сметка със своето предложение, особено за Н[егово]
В[исочество] Княз Кирил, често подхвърлят, че съгласно Конституцията******** той не може да
бъде регент, щом не е посочен в завещанието*********. И почти винаги получават следното пълно
с искрено възмущение изражение: „Конституцията сме ние – народът! Щом народът го желае, не
може конституцията да ни го отказва. Най-после, ако има някой да не вярва, нека да ни пита с
референдум! Ние ще си кажем думата и тя ще бъде 90% за Кирил.” И почти всички все това
твърдяха: поклонилите се два милиона души на Цар Борис ІІІ********** доказаха, че българския
народ трепери за своя царски институт, който е създал българската държава и българския народ в
продължение на 1000 години. Само заради това той с право днес иска през дългите дванадесет
години на върха на управлението да стои пак издънка от този български царски институт в лицето
на Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил.
Някои твърдят, че Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил бил получил много телеграми от
провинцията, в които след като се изказват съболезнования, му се съобщава, че българският народ
го желае за регент.
2. Населението от присъединените земи и главно – Македония: Всички, от най-малки до най-големи,
са ужасени от внезапната смърт на Н[егово] В[еличество] Цар Борис ІІІ. С неговата загуба те са
склонни*********** да повярват, че губят свободата си и своя спасител. Особено
македонците************ считат, че ако регентството се образува само от политически лица,
Македония и другите освободени земи ще бъдат продадени. До ушите на почти всички от тях е
стигнала мълвата, че много български политици начело с Никола Мушанов били готови да се
откажат от всички освободени земи само да запазят България в нейните граници. Следователно едно
регентство само от такива лица за освободените български маси ще бъде сигурен знак, че тяхната
съдба може да бъде решена един ден по най-ужасен начин и напълно егоистично за сметка на
старите предели на България. Живееки в този голям страх, всички българи от освободените земи
счита, че те могат да бъдат спокойни за съдбата си и че няма да бъдат пожертвувани, ако начело на
регентството застанат Н[егово] В[исочество] Княз Кирил и представител на войската, в кожито
единствено все още сляпо вярват, че те ще изпълнят беззаветно идеите на Царя-обединител и ще
продължат освободителната ни политика с цената на всички жертви.
Ако това не стане, трябва да бъдем сигурни, че населението от освободените земи ще изпадне в
отчаяние и ще търси за трети път след Съюзническата************* и
Европейската************** война да се нагажда, докато е време, към страшния поврат на
съдбата. Мои доверени хора са имали възможност да чуят следния разговор, воден в една група
македонци, облечени в народни носии: „Ще си тръгваме ли? – Ще почакаме. Нашите искат да видят
в понеделник и вторник на къде ще духа вятъра, та да знаем как да изпънем платната! „От по-
нататъшните коментари се е разбрало, че те са искали да кажат: Ако в регентството влязат Н[егово]
В[исочество] Княз Кирил и един представител на армията, ще се борят за България с цената на
всички средства. Ако застанат двама партизани, със свободата на Македония е свършено и ще
трябва да му търсят колая към „Автономна Македония” или към „Югославия”.
Изобщо не трябва да си правим илюзии, че Македония няма да се разложи, ако регентството се
образува само от партизани, за болшинството от които се знае, че са доволни, ако България се
запази от войната, макар и само [в] старите си граници.
3. Комунистите и въобще левичарски настроените групировки: Всички се изплашиха от внезапната
смърт на Н[егово] В[еличество] Царя и искрено съжаляват за него. Те се страхуват извънредно
много от едно цивилно регентство поради следните причини:
А) Ако дойдат крайните десничари, като проф[есор Александър] Цанков, те знаят, че ще се
пристъпи към физическо унищожение на комунистическите лидери.
Б) Ако се настанят само англофили, те ще доведат англичаните на Балканите и ще тикнат
непременно България във война със Съветска Русия.
Поради тези основателни причини те намират единствено спасение в Н[егово] Ц[арско] В[исочество]
Княз Кирил, считайки, че той ще ги третира също както и Н[егово] В[еличество] Борис ІІІ, който
обуздаваше изстъпленията срещу тях. Също така очакват с видимо желание в регентството да бъде
представена и войската, която според тях е народна и все пак в нейното лице виждат, ако не един
покровител, то поне един справедлив и безпристрастен обвинител.
4. Националните групировки: Национално движение, Ратници, Паисиевци и Легионери: горещо
желаят Н[егово] Ц[арско] В[исочество] Княз Кирил, един представител на войската, като за третия
регент се сочат много имена. Легионерското крило около генерал [Христо] Луков2 като
представител на войската сочи бившия главнокомандующ от пехотата [Никола] Жеков3.
5. Всички останали гнезда на бившите политически партии са за едно напълно политическо
регентство, като се противопоставят решително срещу кандидатурата на Н[егово] В[исочество] Княз
Кирил под благовидния предтекст, че тя не била конституционна. Всичките те се ръководят или от
кариеристични сметки, или по внушенията на англичани и американци. Те са най-неискрените в
чувствата си към своето отечество. Даже единственият по-сериозен между тях Никола Мушанов на
няколко пъти се е изразил без никакъв възторг по адрес на покойния Цар, като го обвинявал, че бил
лекомислен по отношение на здравето си и че се бил вманячил с медицинските си познания и пр.
Той е също така безрезервно възприел лозунга на англо-американската пропаганда за „мъничка но
свободна България”.
6. Офицерите: почти всички са възприели доброволно и мълчаливо да не коментират пред
гражданството въпросите около регенството и смъртта на Н[егово] В[еличество] Царя. Малцина са
си наложили напълно строго мълчание, но по-голямата част, особено из средите на младите
офицери, дават израз на скрита тревога. Те се надяват и вярват, че начело на регенството ще
застанат Княз Кирил и представител на войската. За третия регент допускат, че ще бъде цивилно
политическо лице, но почти не се интересуват кое може да бъде това лице.
Попаднах последователно на трима офицери, които на времето са участвували в заговора на 19-ти
май [1934 г.] Макар и много въздържани, все пак направиха далечен намек, че едва ли било удобно
Княз Кирил да бъде регент. Съществували опасности, за които трябвало да държим сметка и срещу
които ни е оградила Търновската конституция.
София, 6 септември 1943 год[ина].
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.249-253. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Вълков, В.,
„Събитията около смъртта на цар Борис ІІІ по неизвестен документ на българското военно
разузнаване РО-ЩВ – в: „Военноисторически сборник”, С., 1992, кн.6, с.160-165
* Делегации, пристигнали за погребението на цар Борис ІІІ.

** Липсващ текст, вероятно иззет по съображения на национална сигурност
*** В смисъл „недостатъчен”.
**** Става дума за британската разузнавателна служба Сикрит интелиджънс сървис (СИС).
1 Андрей Тасев Ляпчев (30 ноември 1866- 8 ноември 1933) – политически и държавен деец, един от
лидерите на Демократическата партия и на Демократическия сговор. През периода 1908-1919 г.
заема различни министерски постове. Министър-председател на трите правителства от 4 януари
1926 г. до 29 юни 1931 г.
***** Това твърдение е неточно. Богдан Филов е известен за заболяването на цар Борис ІІІ на 25
август 1943 г. Царят губи съзнание в 19,30 часа на 23 август 1943 г. Състоянието му е толкова
тежко, че в редките мигове на просветление е изключено той да говори за съвсем дребни неща, а
камо ли за политика.
****** По това време министър на правосъдието (12 април 1942-14 септември 1943 г.) в
правителството на Богдан Филов. Същият пост той заема и при правителството на Добри Божилов
(14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.).
******* Става дума за Търновската конституция.
******** Явна неточност. Да не може регент да бъде член на царствуващата фамилия пречка не е
липсата на завещание, а категоричната забрана на Търновската конституция.
********* Цифрата е преувеличена. Пред тленните останки на цар Борис ІІІ се покланят около 500
хиляди души.
********** В теста е „наклонни”.
*********** Жителите на Македония.
************ Междусъюзническата война от 1913 г.
************* Първата световна война от 1914-1918 г.
2 Христо Николов (Колев) Луков (1887, Варна – 13 февруари 1942 г., София), български военен
деец, генерал-лейтенант. Завършва Военното училище в София през 1907 г. Участвува в бойните
действия през Първата световна война. През 1924-1928 г. е началник на Артилерийското училище.
От 1928 до 1934 г. е началник на Учебния отдел в Артилерийската инспекция на Министерството на
войната. Основател и редактор на списанието „Артилерийски преглед”. От 1934 г. е командир на 3-а
пехотна дивизия. При формирането на „безпартийнишя” кабинет на Георги Кьосеиванов на 23
ноември 1935 г., получава портфейла на военен министър. Много извършва за това, армията да
стане надежна опора на „царската династия” на Борис ІІІ, взема мерки за ликвидирането на
ползващата се с огромно влияние в армията, на Военната лига. С името на Христо Луков е свързано
подчиняването на българската военна политика, на Германия. На 24 януари 1938 г. е сменен от
генерал Теодоси Даскалов. Един от ръководителите на фашистката организациея на легионерите.
Убит от антифашистите Иван Бураджиев и Виолета Якова (членове на една от софийските бойни
групи), като един от главните създатели на „антинародния режим”.
3 Никола Жеков (25 декември 1864 – 1 ноември 1948 г.) – генерал от пехотата. Участвува в
Сръбско-българската война като доброволец юнкер. Завършва Военното училище в София през 1887
г. и Военната академия в Торино (Италия) през 1897 г. След това е преподавател по военна
педагогика и инспектор на класовете във Военното училище. От 1903 г. е началник на Школата за
запасни офицери, а от февруари 1912 г. е началник на Военното училище. През Балканската война
е началник на щаба на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е министър на войната, а след
това е командващ българската армия. След завършването на войната е уволнен, арестуван и съден
заедно с министрите от правителството на Васил Радославов – виновници за втората национална
катастрофа. През Втората световна война е сред хитлеристки настроените кръгове в България.
Избягва в чужбина и умира в емиграция.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7309 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО ОТДЕЛА ЗА
ШИФЪРА И АРХИВИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА, ОТНОСНО
ПРИЙОМИТЕ И МЕТОДИТЕ НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ПРОПАГАНДА.
№ 7309/8.ІХ.1943 г. ТУК – Министерство на външните работи
Отдел за шифъра и архивите
[Към №] 1024. Щабът на войската намира, че е уместно, в отговор на готвещата се англо-

американска пропаганда, да се почне една контра-пропаганда*, като в същата се посочат, между
другото, целите и похватите на англо-саксонците с оглед българското население да се предпази от
безогледното възприемане на тенденциозните чужди съобщения.**

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение
__
Капитан Велев – по вх[одящ] № А-4574/26.VІІІ.1943 г. от Министерство на външните работи [и
изповеданията].
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.164. Оригинал машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за
борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния
исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.157.
* За прийомите и методите на психологическата война между държавите, взели участие във Втората
световна война, виж по-подробно: Крысько, В.Г. “Секреты психологической войны (цели, задачи,
методы, формы, опыт)”, Минск, 1999, 350-376; Волковский, Н.Л. “История информационных войн”,
Санкт-Петербург, 2003, том ІІ, с.191-446;
** Характерен пример за подобна пропаганда е радиопредаването на радиопредавателя „Станция на
свободата” от 3 септември 1943 г., в което между другото се съобщава:
„Българи и Българки! Да си помогнем сами, за да ни помогне бог. Над страната ни отново се надвеси
страшна опасност. Хитлер пак иска нашите войски да бъдат изпратени на Източния фронт под
негово командуване. Българоубиецът и предателската клика около него са съгласни да извършат
това чудовищно престъпление. Кой ще им се противопостави, ако не вие, всички български
патриоти! Войската е войска. Каквото и да чувствуват и мислят нашите войници, а в техните мисли и
чувства ние не можем да се съмняваме, защото те са българи, те ще откажат, когато военната
дисциплина ги подкара. Ние трябва да им помогнем. Разпространявайте с всички средства между
войската, че клетвата, която офицерите и войниците са положили за верност към Царя и
Отечеството, е взета от тях с измама по отношение на царя, защото той самият не се е заклел, както
иска конституцията във вярност към българския народ. Пръснете сред армията паролата „не
минавайте Дунав… Пишете анонимни писма на офицерите и войниците от армия и особено на тия в
Сърбия. Опасността е много по-близко, отколкото подозирате. Помислете за речите, които се
произнесоха по повод на маневрите, вникнете в смисъла на патриотичните статии, които пълнят
нашия печат, разберете, че последните гонения на евреите у нас са диверсии, отклонение на
вниманието от намеренията на предателите да изпратят войските ни в Русия… Българи и българки!
Използвайте пазарните дни, за да агитирате между селяните, говорете с тях откровено, те не ще ви
издадат. Софиянци и софиянки, трябва да използвате пазарните дни за тая пропаганда сред
широките селски маси. Селяните са лишени от радиостанциите и читалищните приемници са под
строга контрола. Те приемат само предателски станции. Никой българин не бива да отсъствува от
общонародната борба. Пръскайте между селяните лозунга „не минавайте Дунав”, чрез тях той ще
намери широк път към войската…” Виж: ОДА-Благоевград, ф.143К, оп.1, а.е.18, л.55.
ТВЪРДЕ-БЪРЗО, ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ ІІ-286 НА КОМАНДИРА НА 2-РА ПЕХОТНА
ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА, НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ И
ДО КОМАНДВАЩИЯ ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, ЗА РАЗКРИТА ПРОТИВНИКОВА РАЗУЗНАВАТЕЛНА
ОРГАНИЗАЦИЯ.
Следа, 10 септември 1943 г.
Тв[ърде] бързо
СОФИЯ – Началник Щаба на войската. РО.
Копие: СЛЕДА – Командиру Прикриващата армия
Донасям, че в района на 42-ри пехотен полк, на 6 т[ози] м[есец] е открита една шпионска група
състояща се от: Димитър Вангелов Кикуда, Парашкев Костадинов Чавдаров и двамата от с. М[алък]
Дервент и каракачаните: Георги Костов Котула, Георги Николов Гигов и Никола Тодоров от колибите
при с.Г[олям] Дервент.
Задържаните лица правят пълни признания, от които се установи следното:
1. Групата е изпращала писма на Георги Чавдаров от с.Круша /Коримвос/ в Неутралната зона. Той ги
предавал на Васил Янокополо, гимназиален учител в Софлу, а последният на адвоката Патрас от
същия град, който бил във връзка с турската и английската разузнавателни служби.
2. Първото писмо е написано преди два месеца, с което са съобщили групировката на войсковите
части в района на полка. Второто писмо – към края на м[есец] юли, в което са дали сведения за
укрепителните постройки в района на в[ръх] Ягладжик и около с.Г[олям] Дервент. Третото писмо е
при започване да се пускат войниците в отпуск. В него са съобщавали, че този отпуск се дава
поради разколебания им дух. Четвъртото писмо е писано на 18 август и в него се дават сведения за
пристигането на 6 бр[оне]изтр[ебителни] оръдия в с.М[алък] Дервент и за минаването на
автомобили.
Наредено е дознание за установяване точно дейността им.
На 9 септември към 9 часа лицето Димитър Вангелов Кикуда при опит за второ бягство, бе застрелян
и почина.
№ ІІ-286,
10 септември 1943 година, Следа.
Полковник – Командир ІІ пех[отна] дивизия /п/ Доцев
С., 2007, кн.3-4, с.94.
СВЕДЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РO-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА
РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ
София, около 15-16 септември 1943 г.
С В Е Д Е Н И Е
За организацията на Р[азузнавателната] С[лужба] в Турция – Източна Тракия
Цялата разузнавателна служба се ръководи и направлява от началника на Разузнавателното

отделение при Щаба на войската в АНКАРА г[осподи]н ген[ерал-] щ[абният] полковник Хилми Орай
(Хилми бей или Илми бей).
С оглед поставените и задачи по разузнаването на нашата страна, турската разузнавателна служба
е организирала разузнавателни подцентрали, както следва:
А. Разузнавателна подцентрала в Цариград при състав:
Г[енерал] щ[абният] полковник Едал или Ердал, или Гедал бей, към когото са придадени:
Майор Исмаил Тефик Бей, вероятно водач или началник на активното (външното) разузнаване.
Майор Али бей или Хали бей, или Нихад Халук, вероятно началник или водач на службата с
контрашпионажа (III отделение от Р[азузнавателната] с[лужба])
Б. Разузнавателна централа в Одрин, при състав:
1. Г[енерал]-щ[абният] полковник Исан Кордоглу, или Исан Бей, или Хамик Икса, или Исан Хамид,
или Хасан, началник на разузнавателната служба в Тракия. С него стоят в много близко
сътрудничество:
2.Ибрахим Кюрер или Ибрахим бей, жандармерийски офицер.
3. Талаат Бей или Джелал Бей, вероятно идентично с Талаат Бей или Бурнусус (Д[остоверно]).
4.Хасан Бей – която личност не е достатъчно изяснена.
5.Хак или Хаки Бей – криминалист, полицейски агент, служи изключително в разузнавателната
служба.
6.Исмаил, неговата идентичност не е определена, но възможно е да се отнася до майор Исмаил
Тефик (буква Б), тъй като той много често пътува между Анкара и Цариград.
7.Ювайдола Лют Фула – криминален чиновник, бабалък на Осман Кара Ахмедов (буква К).
В. Разузнавателна подцентрала в Лозенград, при състав:
1.Капитан Селами бей или Селми бей.
Г. Разузнавателна подцентрала в УЗУНКЮПРЮ, при състав:
1.Талаат Бей или Бурнусус, или Тепаяб Бей, майор, вероятно в Измит или Измир е преместен. Негов
предполагаем заместник (наследник).
2.Майор Риза Гювен. Не е категорично доказано дали той е действително началник и заместник на
Бурнусус.
3.Демал бей е евентуално равен по служба с Бакал Емир и Емин Сики (буква Д).
4.Карабекир е вероятно равен по служба с Емин Сики (буква Д).
5. Бакал Емир е вероятно равен по служба с Емин Сики (буква Д).
6. Емин Сики е вероятно равен по служба с Карабекир или Бакал Емир (буква Д).
7.Мендух Бей.
Д. Разузнавателна подцентрала в ЖП линията между Узун Кюпрю и Свиленград при състав:
1.Сейфи Бей или Сефет Бей, ЖП инспектор със седалище Орестикс.
2.Кадри Бей – по-раншен началник гарата на Орестиас, а сега на Мараш.
3.Сюлкюрнаин Барс, началник на турската митница при Свиленградската гара, запасен офицер.
4.Хасан Бей – представител на турските железници – гара Свиленград.
5.Ариф Бей или Ари, или Арифов – митнически инспектор, преглежда съобщителната служба между
Одрин и Цариград. Вероятно в служба на държавната сигурност.
6.Ремен бей – седалище гара Одрин.
Е. Разузнавателна подцентрала в Ипсала при състав:
1.Яша или Ешар Бей – капитан, в момента сменен чрез
2.Майор Сийни Бей, а към него придадени:
3.Кемал Бей или Чемал Бей.
Ж. Разузнавателна подцентрала в Чорлу, при състав:
1.Капитан Али или Али Бей
З. Разузнавателна подцентрала в МАЛГАРА, при състав:
1.Решет Амди или Хамди Бей – полицейски началник.
И. Разузнавателна подцентрала в Пловдив, при състав:
1. Анал – турски консул.
2.Токче – турски канцлер в консулството.
3.Цветана Велкова Илчева – агентка.
4.Мехмед Кемал Таксимов – шурей на турския военен министър. Шурей на нашия доверен човек
ШУРЕЙ.
5. Хикмет Гюнай – председател на турския панаирен съвет в Пловдив.
6.Ибрахим Фета Хаджиев – секретар на турското духовенство в Пловдив.
7.Иван Димитров – редактор на вестник “Воля” в Пловдив.
8.Никола Врачев – армейски комисар по снабдяването в Пловдив.
9.Тодор Поляков1 – адвокат, комунист.
10. Осман Кара Ахмедов – Камбур Мустафа – бабалък на Ювайдела Лют Фула (буква В).
11. Шабан Тайфуров – обущар.
К. Разузнавателна подцентрала в Бургас, в състав:
1. Чарокетин – консул в Бургас.
2. Али Мелкоч (Мелкоч) – по-раншен консул в Бургас.
Л. Разузнавателна подцентрала в Гюмюрджина*, при състав:
1.Тюркер, Тефик Кюрк – консул, сега сменен чрез лицето в буква “М” – пор[еден] № 2.
2. Името още непознато, по-рано е служил в Лондон.
3.Вицеконсул Челал Кулиси Кочемиоглу, или Чемал Хюлиси, или Чели Кулиси – заместник на
заведующ службата от буква “М” – поредни № 1 и 2.
4.Бехар – агент.
5. Джемджи Хюсеин – секретар на Консулството.
6. Нешаси Еминов Алиев – преводчик и частен секретар на консула.
7. Мехмед Ахмед Ахмед – свръзка.
8. Фарие Дауд Абидова – любима на консула, агентка.
ПОДПОЛКОВНИК – Началник [на ]Разузнавателното отделение.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.235-237. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35.
С., 2007, кн.3-4, с.95-97.
1 Тодор Поляков – известен български депутат от 25-тото ОНС, избраник на Работническата партия.
На 11 юли 1941 г. при болшинство от 72 гласа в Народното събрание, той е касиран по спешност
заедно с останалите народни представители на Работническата партия. По време на война живее в
емиграция.
* Тъй като Гюмюрджина се намирала в ареала на операционната отговорност на германския Абвер,
в съдържанието на документа се чувствува техният стил на поднасянето на информация.
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 8 НА МВ-ЩВ, ЗА МИНИРАНЕТО ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА
АВИАЦИЯ НА РЕКА ДУНАВ.
[…]*
На 20 август 1943 г. във водите на р.Дунав, между Русе и Свищов бе открито неприятелско минно
заграждение с магнитни мини. По сведения, мините са били поставени от прелетелия реката на 16
август 1943 г. противников самолет. Магнитните мини бяха възпламенени от германски самолети.
[…]*
ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.114. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем.
“Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-1944
година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006, том
ХVІІ, с.148.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № ІVор.-91 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ ПРИ ЩАБА НА
ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ ДО КОМАНДИРА НА ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ, ЗА ДЪРЖАНИЕТО НА ИЗПРАТЕНИТЕ В
НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ НА ТРУДОВИТЕ ВОЙСКИ, БЪЛГАРСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ.
ТУК – Командиру Трудовите войски
Да се донесе, какво е сегашното държане на изпратените в специалните наказателни поделения на
Трудовите войски войници, отбиващи редовната си служба в тях, както по отношение на работата,
така и в дисциплинарно отношение, а също има ли от тяхна страна някои особени прояви.
Да се проучи и представи проект за продължаване редовната им служба в също такива наказателни
поделения и през зимния период, за да не се яви прекъсване в службата им, като се посочат
вероятните обекти за работа. Заповед.
ПОЛКОВНИК – временен Началник на отдел
ЦВА, ф.22, оп.1, а.е. 202, л.97. Оригинал, машинопис.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО 2 ОТ РО-ЩВ КАПИТАН ЙОНКО ЙОЛОВ,
ОТНОСНО ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЛИЦА ОТ ЕВРЕЙСКА НАЦИОНАЛНОСТ ЗА ПАЛЕСТИНА ПРЕЗ
ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ.
ДОКЛАД
Относно: изселването на 1000 евреи от България в Палестина през Турция.
Повереното ми разузнавателно отделение разполага с един изпитан и извънредно ценен таен

сътрудник по външното разузнаване, който по мое упътване можа да се свърже до сега
своевременно с английската и американската централи за България със седалище в Цариград.
Благодарение на него, до сега можа да бъде установено следното:
От какво се интересуват англо-американските разузнавателни служби за България.
По какъв начин органите на чуждото разузнаване у нас се снабдяват с парични средства за заплати
и подкупничество.
Политиката, програмата и намеренията на левите земеделци да се свържат тайно с американските
политически кръгове.
Организацията и връзките на “Отечествения фронт”.
Независимо от това, английското разузнаване бе заблудено по определен план главно върху нашето
военно положение. По някои признаци може да се съди, че сведенията които наредих да бъдат
предавани за целта чрез този сътрудник, са възприети в Цариград като много добри и положителни.
През месец май тази година, нашият сътрудник влезе във връзка с английското разузнаване в
Цариград чрез евреи – агенти на “Сикрет интелиджънс сървис”. Последните, за да проверят доколко
той е “силен” както и за да го използуват, му предлагат да издействува и уреди изселването от
България на няколко хиляди евреи. Нашият сътрудник приема предложението и се ангажира за 1000
изселници, като обещава да успее със задачата си в срок от един или два месеца. Евреите приемат
тази декларация и му заявяват , че ако изпълни обещанията си, той ще спечели чрез тях
абсолютното доверие на разузнавателния център в Цариград и, в зависимост от ценността на
сведенията, които ще изпраща, в много късо време щял да се издигне до степен шеф на английското
разузнаване в България.
При тази обстановка, разпоредих сътрудникът да започне разузнавателна работа, като спекулира с
въпросното изселване с надеждата, че то може да бъде постепенно изоставено от хората в
Цариград. За жалост, евреите останаха упорити до край, разчитайки от една страна да реализират
голям гешефт и от друга страна – да спасят 1000 свои сънародници. Работата отначало тръгна
добре. В продължение на три месеца бе установена и поддържана връзка чрез тайнопис. В същото
време, евреите в Цариград бяха постоянно залъгвани с убедителни настоявания, че изселването ще
успее и се измисляха всевъзможни но все пак естествени причини за неговото отлагане. В началото
на месец август т[ази] г[одина] обаче, въпросът за изселването бе поставен ребром: на нашия
сътрудник бе заявено, че повече не вярват на неговите декларации, а също така и на
автентичността на сведенията, които е изпращал. Въобще, работата изпадна в сериозна криза. За да
не пропаднат ценните възможности, които ни се откриваха, разпоредих да се приспи тази внезапно
избухнала подозрителност, която щеше да прекъсне така щастливо установената връзка. За целта
бе изпратено в Цариград фотокопие на едно фалшиво разрешително и нашия сътрудник влезе във
връзка с неколцина евреи, на които поиска списъци на евреи за изселване. Така се даде вид, че
наистина се работи в това отношение. Хората от Цариград възвърнаха доверието си, но станаха по-
предпазливи. От тогава до началото на месец септемврий въпросът беше пак протакан, докато се
стигна отново до заплетено положение. Неколцина евреи от България направили проверка в
Главното комисарство по еврейските въпроси и в Министерството на вътрешните работи, откъдето
разбрали, че не съществува никакъв въпрос за изселването на евреи. Това свое откритие те веднага
съобщили в Цариград.
С големи усилия успяхме да загладим това впечатление с обещанието, че въпросът ще получи
разрешение в срок от една-две седмици най-много. Доверието бе възстановено за последен път.
Дори, хората от Цариград писаха на евреи в България да не се отчайват, защото изселването щяло
да се осъществи, за което те имали най-положителни уверения.
Следователно, ако до края на месец септемврий т[ази] г[одина] най-късно не се разреши да стане
това изселване, нашият таен сътрудник ще бъде провален и ние ще загубим единствената връзка,
която бяхме установили с англо-американското разузнаване за България.
Ако ли пък това изселване на евреи се осъществи, то ние ще дадем грамаден авторитет на нашия
таен сътрудник в Цариград и ще можем в непродължително време след това, да постигнем следните
задачи:
Като изпратим сътрудника в Цариград под непосредственото ръководство на наш офицер, да
установим с големи подробности организацията на английските и американски централи там, хората
които ги обслужбат и да се доберем още по-точно, което вече знаят за България и по-нататъшните
им разузнавателни нужди.
Да уредим отлично политическото разузнаване, като заведем преговори между формациите на
“Отечествения фронт”, представителите на англо-американската политика в Турция с
посредничеството на нашия сътрудник. По този начин бихме узнали до известна степен
политическите намерения на нашите противници срещу нас и бихме ги осветлявали по нашите
вътрешно и външнополитическо положение и нашите намерения тъй, както това биха пожелали
отговорните институти* у нас.
Да разнищим и нанесем тежък удар на английската разузнавателна мрежа у нас.
Да заблудим нашите противници чрез фалшиви печатни щатове за военно време, мобилизационен
план на войската, оперативните планове, правилниците за дейността на големите щабове и
пр[очие]. По този начин бихме осигурили стратегическата изненада в най-голям размер, като
отвлечем вниманието на враговете в посоки, които ние пожелаем. Даже ако това не се осъществи,
то поне ще наводним чуждото разузнаване със сведения, които в най-лошия случай ще го накарат
поне да се съмнява и във всички сведения, които то е получило за нас от други източници.
Но, за да се решат тези задачи, е крайно наложително да се позволи на всяка цена изселването на
обещаните 1000 евреи. Считам, че с това изселване няма да пострадат интересите на България
защото:
Въпросните 1000 души ще бъдат деца под 15 години и старци над 60 години**. Това са хора, които
нито могат да изнесат някакви тайни, нито пък ще могат да бъдат използувани в услуга на
противниковите въоръжени сили.
Ще се освободим от 1000 излишни гърла за хранене.
Не ще пострада външния ни престиж, защото нашите съюзници ще разберат причините и ще
предпочетат да заплатим очакваните сведения с цената на 1000 изселници.
Единственото неудобство се състои в това: понеже не може да се даде гласност на мотивите за
изселването, отговорните лица, които биха го разрешили, рискуват да чуят лоши думи и
незаслужени обвинения по свой адрес. Това обаче би била не голяма лична жертва принесена в
името на Върховния държавен интерес, който в случая се гони.
Като имам предвид това голямата полза, която би била осъществена за народната отбрана, моля да
се възприеме и одобри следното:
да се разреши изселването на 1000 души евреи под 15 годишна възраст и над 60 годишна възраст,
включително от България за Палестина през Турция, което да се възложи на наш таен сътрудник.
При това моля решението да се издаде най-късно до 30 септемврий т[ази] г[одина], като след тази
дата то ще бъде безпредметно.
Дължа да подчертая, че тайният сътрудник не търси никакви печалби от тази сделка. Той моли да се
уреди какъвто желаем контрол и държавата да получи комисионната по изселването вместо него.
20 септемврий 1943 г. София

Полковник – началник на отделение.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е. 890, л.297-300. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към
въпроса за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в сп.
* В смисъл на “правителствени институции”.

** В дневника на германския пълномощен министър в България, Адолф Хайнц Бекерле, може да се
открие една много интересна бележка от 25 март 1943 г. На същата дато той записва „… Шидовиц ме
запита за хода на акцията с евреите. Швейцарският шарже д`афер му казал, че преговорите за
извозването на еврейските деца за Палестина продължават…”. Виж: Тошкова, В., „Из записките на
обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България
1941-1944 г.” – в сп.”ГУА. Известия на държавните архиви”, С., 1990, том 60, с.121.
ОТНОСНО РЪКОВОДНИЯ СЪСТАВ НА АМЕРИКАНСКОТО УСС В ТУРЦИЯ И СЪТРУДНИЦИТЕ МУ.
Истанбул, 24 септември 1943 г.
№ 671/24.ІХ.1943 г. Лично-поверително
Цариград София – началник-щаба на войската (РО)
Представям събрани сведения (д[остоверни] и в[ероятни]) за ръководните лица на американската
разузнавателна служба* в Турция и техните сътрудници – за сведение.
Приложение: сведение от 1 страница.
Американско разузнаване
Американското разузнаване в Цариград се ръководи от Томас. Досегашният ръководител [Артър
Ролф] Паркър и помощникът му Лерман, са заминали за Средния изток. Други фактори в
американското разузнаване са: Деймън – началник личния състав на Информационната служба при
Американската легация в Цариград; Литман – румънски евреин, много богат, собственик на голямо
казино в Синая, който имал също големи капитали в Англия, Швейцария и Америка. Той дружи с
рускинята Толстой, която представя за своя годеница; [Джордж] Ърл – бившият американски
пълномощен министър и професор [Лоуренс] Мур.
Разузнаването за Балканите се ръководи от проф[eсор Лоуренс] Мур, а специално това за България,
от бившия директор на Американския колеж в Симеоново Флойд Бляк. Бляк има вила в Бебек, близо
до Роберт колеж, където живее понастоящем. Всеки ден до обяд той обядва в Информационната
американска служба, а след обяд работи във вилата си.
Като огнище на английското и американското разузнаване се сочи хотел “Лондон”, където се правят
всички срещи на горепоменатите лица. В този хотел са отседнали Нора [д-р Нисим] Леви, проф[есор
Лоуренс] Мур и гърка Султанис, както и голям брой американци и англичани. Тук постоянно идват
[Флойд] Бляк, [Джордж] Ърл, Уайтъл, [Майкъл] Томсън, Анрико Афталион, Лули Коен и [Йосиф]
Бернатан. Това огнище на англо-американското разузнаване има за обект и България. Същото
[англо-американско] се стреми да разпита веднага новодошъл от България пътник за положението в
нашата страна.
Сътрудник на Флойд Бляк е покръстеният евреин Боян Иванов Дановски, роден 1899 г. в гр.Русе,
живял до м[есец] януарий [1942 г.?] в София, след което е избягал в Цариград (спр[авка]
сл[ужебно] писмо № 496). Други българи или български поданици, които са във връзка с хора от
американското разузнаване са:
1.Любен Пулев, който по сведения съхранявал в София част от покъщнината на [Джордж] Ърл. През
последното му идване в Цариград, той е бил в постоянни връзки с него. Обаче за сега няма
положителни сведения дали същият е давал свдения на американското разузнаване.
2. Никола Икономов, адвокат живущ в София. Имам сведения (в[ероятни]), че бил в постоянни
връзки с американци и англичани и уреждал визи за евреи. Същият е бил във връзки с Лули Коен и
Боян [Иванов] Дановски.
3. [Д-р] Христо Пеев – кореспондент на “Постер Лойд” и секретар на чуждите кореспонденти в
България, живущ на ул.”Мизия” № 11, София.
4. В услуга на американското разузнаване са още: Нора д-р Нисим Леви, Анрико Афталион и Лули
Коен.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.858-859. Оригинал, машинопис.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 162 НА КОМАНДИРА НА 42-и ПЕХОТЕН ПОЛК В
ДЕДЕАГАЧ ДО КОМАНДИРА НА 11-а ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ, ЗА УБИЙСТВОТО
НА ДИМИТЪР ВАНГЕЛОВ КИКУДИ.
Дедеагач, 23 септември 1943 г.
СЛЕДА – Командиру 11 пехотна дивизия
Към № 130. Представлявам дознанието по убийството на задържания шпионин Димитър Вангелов

Кикуди, жител на село М[алък] Дервент, по народност грък, гръцки поданик.
От дознанието се вижда, че същият е застрелян и убит при опит за второ бягство от съпровождащият
го часови.
Тъй като не намирам основание за възбуждане на углавно преследване, оставих дознанието към
дело.
Със служебно писмо № 161 съобщих на Кмета на с. Мандрица, околия Ивайловградска, в която
община се числи селото М[алък] Дервент, че въпросният е убит при опит за бягство от охраняващия
го часови и е погребан.
Приложение: едно дознание.
№ 162
23 септември 1943 год[ина]
ПОЛКОВНИК – Командир на 42-ри пехотен полк: /п/

[Не се чете]
С., 2007, кн.3-4, с.97.
ОТНОСНО РЪКОВОДНИТЕ ЛИЦА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ.
24.ІХ.1943 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
Представям събрани сведения (д[остоверни] и в[ероятни]) за ръководните лица на английското

разузнавателна служба в Турция и техните сътрудници – за сведение.
Приложение: сведенията от 3 страници.
Английско разузнаване
Английското разузнаване в Цариград се ръководи от полковник [Харолд] Гибсън*. Негови първи
помощници са: капитан Уайтъл**, началник на Паспортната служба при Английската легация.
Всъщност той е шеф на “[Сикрит] Интелиджънс сървис”; [Ричард (Дик)] Лафонтайн*** – началник
бюро при Паспортната служба; Крипс – военен аташе и секретаря му [Майкъл] Томсън. В
разузнаването също са: капитан Бърн, Уйлям Роджърс и Фергюсън Харкнес, както и полковник
Александър Росс – бивш ръководител на “[Сикрит] Интелиджънс сървис” в София. Норман [Джеймс]
Дейвис, чиновник при Легацията, шеф на саботажната служба.
Като платени сътрудници на английското разузнаване се сочат лицата: Ханс Гилмайден, бивш
норвежки търговски консул и параходен агент във Варна, сега търговец в Цариград, Фредерик Пит,
бивш кореспондент на “Дейли Мейл”; Жорж Леонарди, белгиец, експулсиран от България и инженер
Густав Маас, сега задържан в България.
Сътрудник на английското разузнаване е и унгарецът д-р Кертеш, който и преди се е занимавал с
разузнаване. Жена му, която била от благороден род, го е напуснала именно заради тази му
дейност. Напоследък той е загубил доверие пред англичаните.
Най-добрият помощник на [Харолд] Гибсън* e потурченият руснак Борис Граньовски, 40-42
годишен, много симпатичен, женен за рускинята Н.Шигльовска. Живее във вила Гьоз тепе,
Цариград. Подпомаган е от едноокият потурчен еврей Джеват, който е бивш български поданик и
владее добре български. Те имали големи връзки с разни лодкари и гемиджии, чрез които вършели
разучаване по нашето крайбрежие.
Разузнаването за Балканите се ръководи от Уайтъл** и [Дик] Лафонтайн***, а специално за
България от Фикис, началник на бюро при Паспортната служба при тукашната Английска легация.
Той познава основно нашата страна. Преди войната е бил на служба в Английската легация в
Белград. Женен е за чехкиня. Фикис урежда визите на всички български евреи, които заминават за
Палестина. Той събирал разни сведения от тях за положението в България.
В пряк допир с Фикис е турският евреин Пепи (Йосиф) Бернатан**** и жена му Рене, които са в
постоянен контакт с новопристигнали български евреи. По този начин Фикис допълва сведенията си
от [Пепи Йосиф] Бернатан.****
В постоянна връзка с Фикис и останалите фактори от английското разузнаване е и евреинът от
България Анрико Афталион, търговец 42-44 годишен. По положителни сведения, [Анрико] Афталион
е платен агент на това разузнаване (д[остоверни]).
Други българи и български поданици (евреи и др.), които са във връзка с английското разузнаване
са:
1. Леон Барух Коен (Лули), който е във връзка с Афталион и получава всичката си кореспонденция
от България на адреса на Афталион. Коен е минал българската граница под името Иван Ранчев
Ранчев (спр[авка] писмо № 474, т[очка] 1), под което име е известен и в Турция. Паспортът си е
купил от българина на това име – Иван Ранчо Ранчев, който по сведения бил син на бивш наш
дипломат от Марсилия, Ранчев. Лули живее на остров Буюк ада, но постоянно е в хотел “Лондон”.
Има родители в България – в гр.Пазарджик.
Задачата му като агент на английското разузнаване е да влиза във връзка с всеки идващ от
България и да черпи всички възможни сведения. Възползващ се от своята представителност, той
влиза във връзка и с всяка дошла жена от България. Така, при последното идване на съпругата на
бившия наш пълномощен министър в Анкара, Павлов – г[оспо]жа Павлова, която пътуваше със
съпругата на бившия румънски пълномощен министър в София – Стойко, Лули бе на няколко пъти в
тяхната компания.
Лули е във връзка и със шведския куриер от София – Локренц, съпруг на българката Дора
Константинова, който е пренасял ценности, като злато и златни произведения, които първият му е
давал (справка сл[ужебно] писмо № 618, т[очка] 2).
2. Нора д-р Нисим Леви (Буко), съпруга на известния евреин д-р Нисим Леви, който сега живее
нелегално в София. По сведения същият се укривал в къщата на някой си Георги Марчев, от където
влизат в телефонна връзка със съпругата си
Нора д-р Нисим Леви е дошла в Цариград от началото на месец юлий и живее в хотел “Лондон”. Тя
чрез еврейското Бюро за изселниците евреи от България, му приготвила фалшива лична карта и
паспорт и се надява да му помогне да избяга в Турция в най-скоро време.
Тук Нора Леви е в услуга на английското и американското разузнаване. На същата бе даден срок да
напусне Турция най-късно до 14-и август [1944 г.], обаче по сведения тя е дала разна информация
на турското разузнаване.
Нора Леви е в постоянна връзка със секретаря на английския военен аташе, [Майкъл] Томсън и с
когото дружи под предлог, че вземала уроци по английски език. Всъщност, тя разузнава от дошлите
наши търговци и за положението в България и го предава на [Майкъл] Томсън.
Освен с [Майкъл] Томсън, тя е в добри отношения и с професор [Лоуренс] Мур, който я използува в
американското разузнаване. Нора Леви дружи също с Афталион и Лули Коен. Тя е във връзка и с
гърка Султанис, който работи в тайната архива при Английската легация и е много деен разузнавач.
Султанис също живее в хотел “Лондон”.
Други евреи, които са в постоянна връзка и са в услуга на английското разузнаване са евреите:
Толедо, зет на уредника на Радио София г[осподин] Стубел, Давид Симха, Моше Барух и Давид
Розенщерн.
По положителни сведения, в услуга на английското разузнаване са следните българи, пътуващи
често между София и Цариград под предлог на търговия:
1. Борис Константинов Стателов, роден в гр.Солун през 1896 година, о.з. полковник, бивш
помощник началник щаба на българската флота, сега търговец. Известен е като звенар.*****
Имам сведения (в[ероятни]), че той е дал ценни сведения на английското разузнаване в замяна на
което веднага е получил две визи за евреи, едното от които е тази на варненския евреин Кокаивели.
[Борис Константинов] Стателов е бил във връзка и с хора от американското разузнаване. Говорил е
доста неверни неща, засягащи престижа на нашето правителство.
2. Стефан Янков Скулев, роден през 1899 година в гр.Варна, адвокат, български поданик.
Притежава български паспорт № 1278 от 31.ІІІ.1943 г. За него се говори (в[ероятно]), че също
давал сведения на англичани и американци за политическото положение в България.
3. Константин Георгиев Пехливанов, който в същност е софийски евреин Мордахай Меркадо
(спр[авка] сл[ужебно] писмо № 497), e в много интимни****** връзки с хора от английското
разузнаване. Много е интимен****** с професор [Лоуренс] Мур.
Освен гореизброените български поданици (българи и евреи) във връзка с английското разузнаване
е бил и софийският търговец Никола Габровски. Той е роден в 1901 год[ина] в град Габрово, сега
живее в София. По професия е адвокат. Притежава български паспорт № 752 от 8.ІІІ.1943 г.
издаден в София. В Цариград е идвал на два пъти и е стоял от 18.ІІІ. до 30.ІІІ.1943 г. и от 25.VІ до
29.VІ.1943 г. И двете му идвания в Цариград били с цел да урежда еврейски визи.

* В текста е дадено като “Джибсън”.
** В текста е дадено като “Уитъл”.
*** В текста е дадено като “Ла Фонтен”.
**** В текста е дадено като “Барнатан”.
***** Става дума за това, че е член на ПК “Звено”.
****** В смисъл на “близки отношения”.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 9598 НА КОМАНДИРА НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ ДО
КОМАНДИРА НА ЧЕРНОМОРСКАТА ОТБРАНА, ЗА ПОЛУЧЕНИ ДАННИ ОТ ГЕРМАНСКОТО
ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Варна, 25 септември 1943 г.
Командир на Черноморския флот* Поверително.

От Морските на Негово величество ТУК – Командиру черноморската
войски отбрана
№ 9596/25 септември 1943 г.
Варна
Донасям в превод поверително писмо № В NR.2241/[19]43 от 15 т[ози] м[есец], изпратено от
Германското морско командване – Варна:
“От събраните сведения се узнава, че противниковата разузнавателна служба преди всичко
английската, се интересува особено от защитните устройства по българското крайбрежие край
Варна и Бургас.
Интересът е бил насочен да се разузнае положението и външния вид на бункерите, минните полета
пред пристанищата и пр[очие].
Узнава се също, че противниковата терористична организация за провеждане на саботажни
действия е била разширена.
Съобщавайки горното за сведение, молим да наредите да се уведомят съответните военни постове
да не допущат абсолютно никого до строените от вас бункери.
Узнава се, че едно лице от GFP**, облечено в цивилно облекло е могло да се приближи
безпрепятствено до един от тези бункери”.

Капитан ІІ ранг
в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.150-151.
* В свое лично поверително донесение под № V-1-2085 от 17 ноември 1943 г., началникът на
Разузнавателното отделение при ЩВ-МВ полковник Стефан Недев съобщава на командира на 3-а
армия във Варна и до инспектора на Инженерните войски, че “Щабът на войската има сведение, че
англо-американската служба се е осведомила за състоянието на отбранителните системи на
крайбрежието на гр.Варна, особено за разположението и изгледа на “блоковите къщи” и минните
полета пред пристанището и неговата околност”, като настоява “да се вземат необходимите мерки
срещу противниковото разузнаване”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.537.
** “Гехаймфелдполицай” (съкр. Служител на Гестапо).
ЛИЧНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 12345 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА
ПОЛУЧЕНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ДАННИ ОТ АГЕНТ ОТ ГР.ИСТАНБУЛ.
София, 5 октомври 1943 г.
Д-р № 12345
Бившият американски министър в София, командор* Джордж Ърл, който се лансира като
американски флотски аташе в Цариград, не проявява никаква дейност в областта на Марината**.
Докато Ърл по отношение на личния си живот, на първо време в Цариград – тъй както и в София – е
бил познат като една несериозна личност, за някакви крайности от негова страна в Турция не може
вече нищо да се каже. По-скоро, сред американските среди в Турция, Ърл*** се смята като една от
най-важните личности в Близкия изток, чиято тежест непрекъснато расте.
При това, подчертава се особено, че [Джордж] Ърл чрез своето интимно приятелство с председателя
[Франклин Делано] Рузвелт, има възможността да прави доклади направо нему.
[Джордж] Ърл е пълномощник на президента Рузвелт за средно и югоизточните европейски въпроси.
На разните места из Балканите той разполага със свои пълномощници. За България такъв
пълномощник е българският търговец Любен Пулев.
Двама американски офицери**** – използвайки дипломатически паспорти – са заминали вече за
балканските страни, в изпълнение поръчки на [Джордж] Ърл.
Давам Ви това строго поверително сведение с молба, да посветите особено внимание върху
дейността на Любен Пулев, като Ви обръщам внимание върху повторно появилите се данни, според
които Пулев несъмнено работи в най-сериозна форма като агент на противниковата страна.
До господин полковник Стефан Недев
Лично.
АМВР, об.дело 2565, том 12, л.160. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из
* В текста е дадено като “комендант”.

** Става дума за военноморския флот.
*** Интересът към бившия пълномощен министър на САЩ в България, а понастоящем помощник-
военноморски аташе на САЩ в Турция, капитан ІІ ранг Джордж Ърл не бил случаен. Вероятно
интересът към него се подклаждал директно от най-висшите кръгове на Абвера. Самият д-р Делиус
може би не е знаел, че през януари 1943 г. адмирал Канарис се е срещал в Истанбул с Джордж Ърл,
с цел да зондира условията за напускането на Германия от войната (т.е. опита на Канарис “да стои
на страна от бъдещата операция в Нормандия”). Франклин Делано Рузвелт не се съгласява да
продължи контактите с германския представител. Независимо от това, през май 1943 г. бившият
германски дипломат барон Курт фон Лерснер отново се среща с капитан ІІ ранг Джордж Ърл с
идеята да се подготви нападение на главната квартира на Адолф Хитлер, като за тази цел се
използва кавалерийския полк с численост от 3000 души, намиращ се под командването на
ротмистър барон Георг фон Безелагер (подразделение на дивизията “Бранденбург”, намиращ се в
подчинение на адмирал Канарис). Вероятно това са и прословутите “З000 съветски парашутисти”,
които са били уж събрани в покрайнините на Истанбул през 1944 г. – в случая наново се намеквало
за готовността за извършването на нападение на Главната квартира на фюрера от страна на
личности от германската антинацистка съпротива. Виж: Волков, А.С.Славин “Адмирал Канарис –
“железный адмирал”, Москва-Смоленск, 1999, с.449-451.
**** Става дума за офицерите от УСС полковник Кърнилиъс Джедуин и полковник Анджело
Куюмджийски. За тяхната дейност виж: Kotev, N.G., The Activities of the American Intelligence in
Bulgaria during World War II – International Commission of Military History. La scoperta del Nuovo Mondo
е la sua influenza nella Storia Militare, Acta dell XVIII Congresso Internazionale di Storia Militare tenuto a
Torino nella sede Scuola di Applicazione dal 30 agosto al 5 settembre 1992, Roma, 1993, р.553-559.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-328 НА КОМАНДИРА НА 11-а ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ
ПОЛКОВНИК АНГЕЛ ДОЦЕВ ДО КОМАНДИРА НА ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ, С ПОДРОБНОСТИ ЗА
СМЪРТТА НА ГЕОРГИ НИКОЛОВ ГИГОВ.
Следа, 5 октомври 1943 г.
СЛЕДА – Командиру Прикриващата армия
Към № ІІ-286.* Донасям, че задържаният шпионин Георги Николов Гигов, каракачанин от колибите
при с.Голям Дервент, околия Ивайловградска, оставен на лечение в с.М[алък] Дервент, на 25.т.м.,
към 14 часа починал от болестта малария и бронхопневмония. Същият ден той е бил погребан.
С л[ично]-пов[ерително] сл[ужебно] писмо № 164 от 27.ІХ.т.г., на командира на 42-ри пехотен полк
е донесено за същото в Щаба на войската, като от приложеното дознание и съставения съдебно-
медицински акт се установява, че смъртта е последвала от горепоменатите болести.
№ ІІ-328, 5 октомври 1943 год[ина], Следа.
/п/ [Ангел] Доцев

ПОЛКОВНИК – Командир на 11-а пехотна дивизия
КАПИТАН – Н[ачални]к разузнавателна секция
С., 2007, кн.3-4, с.98.

ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № 12-V-1065 ОТ НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-
ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а и 5-а АРМЕЙСКА ОБЛАСТ
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВОЙСКАТА ЗА БОРБА С
ПРОТИВОДЪРЖАВНИТЕ УЧЕНИЯ.
Щабът на войската издава всеки месец “Разузнавателно известие” по вътрешното положение в

страната с цел да се даде възможност за точна и правдива картина на организацията и дейността на
противодържавните елементи във войската и държавата, за правилното ориентиране и вземане
своевременно необходими мерки от страна на съответните командири и началници на служби,
съобразно конкретните условия, при които последните работят.
По сведения, с които се разполага, тези “Разузнавателни известия” постигат само част от целта, тъй
като повечето от командирите и началниците на служби, до които се изпращат, ги използват повече
като осведомително четиво, отколкото като повод да се дадат известни разпореждания до
подчинените, и се вземат някои целесъобразни мерки и борбата срещу противодържавните
елементи, налагани от конкретните условия на [войсковите] части.
За да се осигури в бъдеще възможно най-добро и целесъобразно използуване на “Разузнавателното
известие” за противодържавната дейност във войската и вън от нея, да се има за строго изпълнение
следното:
Отдел Първи при Щ[аба на] в[ойската] да проучва бойната сила на нелегалните комунистически
формации и да предлага оперативни мерки за тяхното бързо унищожение, когато се сметне, че това
не може да стане по друг начин и съставлява опасност за оперативните разчети на щаба [на
войската].
Предлага конкретни мерки за по-ефикасната охрана на военните снабдителни и съобщителни
средства с оглед на очерталата се конкретна опасност и установените особени начини на действия
на противниковия саботаж.
Отдел Втори при Щ[аба на] в[ойската] да предлага конкретни мерки за нови посоки на моралната
подготовка на [войсковите] части с оглед за насърчаване на все по-голямо въодушевление и
готовност за саможертва по пътя на дълга, както и да прави конкретни предложения за подобрение
на извънвойсковата подготовка, която има за цел да поддържа бойния дух на народа.
Отдел Трети при Щ[аба на] в[ойската] да посочва кои технически съоръжения и материали изискват
особено силна охрана в зависимост от нуждите на народната отбрана.
Отдел Четвърти при Щ[аба на] в[ойската] да предлага мерки как по организационен път би могло да
се създаде пречка за противодържавното въздействие върху войската и върху народа.
Инспекторите на родовете войски да изработват периодически кратки инструкции на обучението и
възпитанието на родовете войски, като използуват поуките от досегашните действия. За целта
инспекторите на родовете войски влизат във връзка с отдел Втори при Щ[аба на] в[ойската].
Началниците на служби и учреждения да изработват и допълват плановете за охрана на фабриките,
военните складове, учреждения и съоръжения в зависимост от местните условия и възможности,
като предварително влизат във връзка с началниците на гарнизоните.
Да се има предвид, че охраната се постига не само с определено число караули, но и чрез
разузнаване, което своевременно ще установи опасността, за да се вземат необходимите мерки.
Началниците на армейските и дивизионните области да преценяват кои от данните на
“Разузнавателните известия” на Щаба на войската следва да останат като служебна тайна за Щаба
на областта и кои следва да се направят достояние на подчинените командири.
Да се дават конкретни указания, тъй като не може да се предвиди какъв материал ще бъде
поместен, но все пак трябва да се има предвид, че командирите на [войсковите] части трябва да
бъдат запознати с тактиката на противоотечественниците и техните средства за борба.
Въз основа на “Разузнавателното известие” на Щаба на войската, армейските и дивизионните
щабове издават свои разузнавателни известия с конкретни данни, които засягат подчинените
[войсковите] части и [армейските] служби.
Заедно с това началниците на армейските и дивизионните области проучват противодържавната
дейност в района на областта, като:
1. Поддържат тесен контакт с административните и полицейските власти за вземане своевременно
мерки за прочистване областта от нелегалните групи. По начало това прочистване се извършва от
полицейските власти, на които се дава съдействие при нужда и при поискване съгласно правилника
за целта.
Началникът на армейската и дивизионната област обаче има право и задължението да осигури реда
и спокойствието с оглед нуждите на народната отбрана. А тези нужди изискват унищожението на
нелегалните групи, за да може да вдъхне вяра в народа, осигури провеждането на мобилизацията и
поддържа тъй необходимата морална и материална връзка между фронта и тила.
2. Да се проучат отново плановете “Асен”, “Аспарух”* и този за противовъздушните десанти, като се
формират съответни поделения, необходими според новите условия за действия.
Да се обърне особено внимание на бойната готовност на [войсковите] части, определени за борба
срещу въздушните десанти, за които трудно би могло да се предвиди кога и къде биха се развили.
3. При разкриване на значителни нелегални групи в областта, за прочистването на които се налага
участието на по-големи войскови поделения, да има готовност за бързи действия, щом това се
нареди от Щаба на войската.
Командирете на [войсковите] части получават само “Pазузнавателното известие” от съответната
дивизионна област. В зависимост от преценката, която се прави командирите на [войсковите] части
предават своевременно и лично на офицерите важните сведения с конкретни указания за
подготовка и действие при условията на [войсковата] част.
Началниците на отдели при Щаба на войската, инспекторите на родовете войски и началниците на
[армейските] служби и учреждения правят периодически доклади, а началниците на армейските и
дивизионни области представят по един екземпляр от “Pазузнавателното известие”.
Да се поясни и настоятелно взисква от всеки воин: офицер, подофицер и войник, че когато се
получи заповед за действие или е принуден да действува, той трябва да употреби всичките си
познания, сръчности, морални и материални сили с риск на живота си, но да изпълни поставената
задача.
Никакво отстъпление от това не може да има и никакво оправдание за числено превъзходство не
може да се намери, защото българската войска в своето историческо развитие и през всички
освободителни войни винаги е срещала превъзходящ я противник, но въпреки това само епични
епопеи е написала из страницата на своята история.
Нека се разбере от всички, че само по пътя на саможертвата войската запазва своето име, чест и
достойнство и оправдава надеждите на цял народ. ЗАПОВЕД.
/п/ [Константин Лукаш]
генерал-лейтенант – началник [на] Щаба на войската
ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.475, л.147-150. Копие, орминг. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за
исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.158-160.
* Разработени от Щаба на войската планове, според които в полковите и дивизионните области се

създават специални армейски формирования за потушаване на “размирици в страната”. Виж: ЦВА,
ф.22, оп.3, а.е.426, л.94-101, 117-120, 324, 348.
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ИЗВЕСТИЕ № 9 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ПРЕЛИТАНИЯТА НА
САМОЛЕТИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ НАД ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
[…]
3. Прелитанията на чужди самолети над наша територия продължават да се увеличават. На
картограмата – приложение № 3* са изобразени графично прелитанията на противниковите
самолети. Като главни посоки на противниковите самолетни идвания се очертават:
а) Охрид – Брод – Радуша – Качаник – Прищина – Кралево
б) Охрид – Брод – Скопие – Враня – Пирот – Белоградчик – Видин.
в) Долината на р[ека] Вардар – Щип – Злетово – Гю[е]шево – Сурдулица – Лесковац.
г) Долината на р[ека] Струма – Ангиста – Левуново – Симитли – Земен-Цариброд – Пирот –
Белоградчик – Видин.
Идващите самолети кръстосват непрекъснато и почти изключително района: Прищина, Митровица,
Нови пазар– Карлово-Кюприя-Болевац-Видин-Лом-Белоградчик-Пирот-Цариброд-Босилеград-Враня.
От картограмата [-] приложение № 4* се вижда, че англо-американските самолетни летения
проявяват изключителен интерес главно над центровете: Митровица, Рашка, Кюприя, Куршумлия,
Ниш, Зайчар, Брегово, Лебане, Лесковац, Трън, Брезник и София, над които са правили най-много
кръстосвания.
[…]
ХVІІ, с.148.
* Тук не се прилагат.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1131 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК
СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ОТНОСНО ПЛАНОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СЕКЦИЯ НА
РАДИОСТАНЦИЯ БИ БИ СИ.
№ V-1131
23 октомврий 1943 г.
София
Щабът на войската получи сведения, че в близко време по радио “Лондон” щял да се отправи един
повик на български език “Миньори, не протакайте!” Това щяло да бъде сигнал за започване на
саботажни действия срещу български съобщителни средства, превозни средства и влакове.
Да се вземат мерки за посрещане на всякакви изненади. ЗАПОВЕД.
Полковник – началник на Разузнавателно отделение
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.521. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО БРИТАНСКО-СЪВЕТСКАТА
ДЕЙНОСТ В РЕГИОНА НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК.
Д-р № 13399
Относно: Англо-съветската съвместна работа в Близкия Изток.
Съобщава ми се:
В Йерусалим* се намира една англо-съветска организация за съвместна работа в областта на
разузнаването. Тази организация се състои от следните лица:
А) Англичани:
[Г.Е.Р.] ГЕДИ** Английски офицер от разузнаването и офицер за свръзка между англо-съветската
организация. По- рано е бил на служба в Цариград и Москва.
ХАРИСЪН. Капитан, изглежда преди войната е бил на служба като дипломат в България (тук се
намират отличителните бележки по един морски транспортен офицер Л.Харисън, идентичността на
личностите не може да бъде установена).
[Артър Ролф] ПАРКЪР Изглежда преди войната да е бил дипломат в България (тук е познат един
английски майор Беркер, като шеф на Интелиджънс сървис в Хайфа, боравещ с арабските въпроси).
Б) Съвети:
ЗАХАРОВ, Михаил. През пролетта на 1942 г. е бил човек на Г.П.У. в Цариград (един Захаров е познат
тук като представител на Коминтерна в Близкия изток).
В) България:
ДИМИТРОВ, Георги. Български комунистически водач.
ПЕТКОВ, Ванчо. Български комунист.
КАРАБАДЖИЕВ. Български комунист.
Задачата на тези сътрудници е преди всичко подготовката на саботажни акции на Балканите и
организиране на банди в България. Като важни саботажни цели са набелязани Ж.П.линиите Стара
Загора – Русе и София – Варна, които представляват главната връзка на снабдяването. Англичаните
желаят щото Съветите да им отстъпят някои бази и агенти в България.
Една външна англо-съветска организация се намира в Цариград.
Тази група се състои изключително от англичани и няма непосредствена връзка със Съветите в
Турция.
Тя поддържа непосредствена връзка с комунистическите агенти в България.
Следните сътрудници на тези служби са известни:
[Кътберт Евелийн] БИНС. Полковник, англичанин, прикрива се като търговец.
БЛАГЛИ. Майор, пръв сътрудник на [Кътберт Евелийн] Бинс, прикрива се като текстилен търговец.
ХАСКОТ. Капитан, сътрудник със специална задача да cъздаде телеграфна връзка с Балканите.
АМВР, об.дело 20148, л.2. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на
германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в
сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 152-153.
* Най-точно за структурата на създадената на 15 май 1941 г. служба в Йерусалим, дава следната

заповед на генерал А.У.Тедер:
“Създаването на бюрото в Иерусалим става по следните направления:
Название “Иерусалимско бюро”.
Цели (определят се от командващия Близкия изток) :
1. подготвянето на политика, координирането и ръководството на видовете дейности,
предназначени да осигурят благоприятното отношение на местното население в района на изток от
Средиземно и Червено море, на юг от Турция и на запад от Иран;
2. организацията на всякакъв вид поддръжка, каквато тя е способна да осигури за развитието на
стратегическите планове;
3. Противодействие на вражеските подривни мероприятия”. Виж: Маккензи, У., “Секретная история
УСО: Управление специалных операций в 1940-1941 гг.”, Москва, 2004, с.229.
** Става дума за представителя на Германския отдел на британското Управление за специални
операции, Г.Е.Р.Геде (1890-1970 г.). В Турция, поради възникналите първоначални скандали с
турските власти, той успява да се обоснове в Истанбул едвам през май 1943 г. Преди войната е
автор на книгата “Рухналите бастиони”, отпечатена в Лондон през 1939 г. Виж: Маккензи, У.,
“Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.822.
РАЗШИФРОВКА НА ТАЙНОПИС, ОТКРИТА В ТЕФТЕРЧЕТО НА АГЕНТА ЙОРДАН СПАСОВ.
София, не по-рано от 28 октомври 1943 г.
Превод на скрития текст [от тефтерчето на Йордан Спасов]
Разбра ли, вуйчо че това са американците. Сега аз съм с тях много по-добре, отколкото с
англичаните. Те ме помолиха да уредя този въпрос и са готови да се разберат. Прави каквото
можеш, за да успеем в тази работа и ще станем големи хора, и ти и аз. Сега остава само да намерим
начин как да се срещнем. В случай на нужда, ако те се съгласят да ти дадат разрешение, ти трябва
да дойдеш веднага.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.890, л. 281. Оригинал, машинопис. Публ. в: Н. Котев, Авр. Котева “Към въпроса
за една неизвестна операция на Референтурата на Абвера в България през 1943 г.” – в
сп.“Годишник за история на евреите в България”, С., 2004, том ХХХI, с.385.
ТВЪРДЕ-БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № ІІ-4508 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА 7-МА ПЕХОТНА
ДИВИЗИЯ ДО КОМАНДИРА НА ПОДЧИНЕНИЯ МУ КАРТЕЧЕН ПОЛК, ЗА МЕТОДИТЕ И ПРИЙОМИТЕ НА
ЧУЖДАТА ПРОПАГАНДА И БОРБАТА С НЕЯ.
Тв[ърде] бързо – Лично поверително.
СЛЕДА – Командиру Картечния полк
Развилнялата се напоследък чужда пропаганда – англо-американската от една страна е,

болшевишката от друга, насочиха и активизираха своите бесни пристъпи към всички държавни
институти като обърнаха особено внимание на войската.
Както винаги, така и днес, основната им цел е да засегнат духовната здравина на войсковите части,
да намалят съпротивителната им сила за повече издържливост до край, да внесат пораженство и
разложение и по този начин да подготвят условията за едно лесно капитулиране на войската и
държавата пред техните вдъхновители.
С оглед на горното, като предпазни за частите мерки, освен дадените до сега нареждания, всички
командири на части и началници на служби да имат за изпълнение още и следното:
1. Изпращаните от Щаба на войската “Разузнавателни известия” за положението на държавата и
войската, за политико-стратегическото положение по фронтовете и положението в някои държави,
както и тези от Щаба на дивизията, които се изпращат за сведение, да не бъдат само едно
осведомително четиво, а дълбоко да се проучват и използват като основа за отдаване на
разпореждания до подчинените, за вземане на някои целесъобразни мерки в борбата срещу
противодържавните елементи, налагани от конкретните условия, при които се намираме тук.
Командирите да преценяват кое може да се даде като храна на подчинените и, кое трябва да остане
служебна тайна и, до коя инстанция: дружинен, ротен, взводен командир, за подофицери и пр.
2. Тези “Разузнавателни известия”, както и други разпореждания по дивизията от този характер да
се използват най-широко, но с тактичност и предварителна подготовка, за изнасянето на беседи по
морална издържливост и запазеност на войнишката душа.
Беседите са едно от най-изпитаните педагогически средства в ръцете на командира за подхранване
духът на своята част. Но беседите трябва да се водят с вещина, искреност, непредубеденост, през
всяко време, при всеки повод.
Много са примерите във военната история, при които командирът, със слово извиращо от дълбочина
на войнишкото му сърце е успявал да възпламени равнодушната войнишка маса, да я измъкне от
разложението, да я стегне в стройна бойна редица и да я хвърли към победа.
3. Бащинските грижи за подчинените са магията да се овладяват сърцата, душите и волята на
войника. Тук начинът на живот позволява много по-добре, отколкото в мирновременната казарма,
началниците да бъдат повече време с подчинените, между тях, да заживеят с техните болки и
радости.
Опознаването на подчинените е пръв дълг на всеки командир от всички стъпала на йерархията. Без
да се приравнява с подчинения, като запазва разстоянието, командирът ще бъде чувствуван близък
и ще го следва навред.
Грижи за храната, грижи за облеклото, за доброто настаняване, участие в неговите тревоги, сливане
с техните радости – ето попрището на командира, неговото благородно призвание, благодатна
почва, гдето младия офицер ще вложи пламъка и енергията на своите младини, а старшият офицер
– своя опит, своята мъдрост.
4. Изпращането на войниците, а особено след завръщането им от отпуска, да се проверява
внимателно състоянието, бодростта и висотата на техния дух. Условията, при които сме тук,
изолирани от агентите на болшевизма, не дават възможност за създаване на нови
противоотечественници. Пък и голямото различие в езика е пречка да се влезе във връзка с
тукашните комунисти. Но трябва да се очаква, че след всяко завръщане ще има ако не напълно
спечелени, то поне увещавани и разколебани войници. Ще има и такива, които ще носят някаква
мъка в душата си: болни в семейството, бедност и пр. Към всички тези ще трябва да се насочи
бдителното око на началника. Да почувствуват войниците, че си идват в своето голямо семейство,
да се сгреят от топлотата му.
5. Да се проведе борба с пораженството. Войникът, когато се изпраща в отпус да му се внуши да
носи вяра в гърдите си, да разнася надеждата му между народа и със своето държане да буди
възторга, който ще плаши враговете им.
6. Местата, където са складирани бойните припаси или горивни материали, да са обект на сигурна
охрана, като се поверяват на изпитани войници, за да се отнеме и най-малката възможност за
евентуални кражби на оръжия или припаси, саботажи и пр. При тези случаи да се има предвид, че
охраната се осъществява и чрез едно дейно разузнаване.
7. Всеки командир да планира една своя вътрешна пропаганда, като има за основни вехи следните
лозунги, развивани в ред отделни беседи:
а/ Крайната победа ще бъде спечелена сигурно, но трябва да се въоръжим с голяма военна
добродетел, търпението. И днес е в сила правилото – ще спечели онзи, който издържи четвърт час
повече. Победа без жертви няма, затова трябва да бъдем готови да ги дадем. Противната идея, дано
мине без жертви – е пораженството. Ний, войниците, трябва да се подготвим да даваме жертви.
б/ Няма стари и нови граници на българския народ. Те са едни – тези, по които сега стърчат
граничните пирамиди и, до които е на пост с пушка при нозе българския войник. Чуждата
пропаганда ни подканя да се приберем. Не, тези граници са най-старите и истински и винаги
граници на племето ни.
в/ Да се припомнят измамните обещания от миналата война на 14-тех Уилсънови точки*, какво семе
посяха и какво пожънахме, как горчиво бяха излъгани много наши заблудени синове. Тогава те
напластиха разложението в тила и сред войската.
г/ Горко на победените. Българският народ не може да очаква нищо от победителите, особено от
съседите ни. При една победа на противника ни, над нашата земя ще легне страшно, много тежко
робство.
Д/ След нашата победа, над обединеното ни племе по цялата му земя ще грейне благодатното
слънце на нова родна култура, благоденствие, напредък и щастливи бъднини. ЗАПОВЕД.
№ ІІ – 4508/29.Х.1943 год[ина]
ПОЛКОВНИК – Началник-щаба на 7-а пех[отна] дивизия
АМВР, об.дело 19592, том І, л.228-229. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни
документи за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на
Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.161-162.
* Програмата на президента на САЩ Уудроу Уилсън, известна като “Четиринадесет пункта” е

провъзгласена на 8 януари 1918 г. – виж по подробно: Дэвис, Д., Трани, Ю. “Первая холодная
война. Вудро Вильсон и Россия”, М., 2002, с.201-252.
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 288 ОТ ОКОЛИЙСКИЯ НАЧАЛНИК НА ЗЛАТОГРАДСКОТО
ОКОЛИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Д.МИТЕВ ДО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ И НАЧАЛНИЦИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ МУ
СЛУЖБИ ОТНОСНО ПРОПАГАНДАТА НА БЪЛГАРСКАТА СЕКЦИЯ НА БИ БИ СИ.
Златоград, 29 октомври 1943 г.
СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО
Златоградско До Господин кмета – Тук
Околийско управление До Околийския инженер – ТУК
№ 288 Г.г. Кметовете [от] околията

29.Х.1943 г. До мина “Гюдюрска”
гр.Златоград Зав[еждащите] Полиц[ейските] участъ-
ци в околията и мина “Гюдюрска”.
Дирекцията на полицията има положителни сведения, че в близко време Радио Лондон щяло да
направи апел на български с паролата “Миньори не протакайте”. Това ще бъде сигнала за саботажни
действия срещу съобщителни средства, ЖП линии, мостове на разни съоръжения, складове за
храни, фабрики, юзини*, водопроводи, мини и др.
Съобщавайки Ви горното, предлага Ви се: вземете всички мерки за предотвратяване саботажните
действия. Засилете бдителността и за най-малката проява донасяйте в Управлението ми.
ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК: (п)
(Д.Митев)
АМВР, общо дело 3719, л.19. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за
* Става дума за водноелектрическите централи.
ПИСМО НА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИКА НА 8-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ДО НАЧАЛНИКА НА
РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ ПРИ ЩАБА НА СЪЩАТА ЗА КООРДИНИРАНЕ ДЕЙСТВИЯТА НА
ПОЛИЦИЯТА И ВОЙСКАТА ЗА РАЗКРИВАНЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯ МИРОГЛЕД НА ЗАПАСНИТЕ ЧИНОВЕ.
Стара Загора, 5 ноември 1943 г.
Със сл[ужебно] писмо № V-1165 от 29 октомври т[ази] г[одина], Щабът на войската съобщава, че с
разкриване на комунистически и др.действия, полицейските власти ще донасят в съответните
военни окръжия за всяко лице, което е замесено в разкрита конспирация.
В донесенията ще се посочват точният адрес на лицето и кратко изложение за проявената
противодържавна дейност.
Началниците на военните окръжия, като получат донесенията от полицейските власти, ще попълват
ОТЧЕТНИТЕ КАРТИ на запасните чинове, като в същите карти ще отбелязват и преценката, която те
правят за дадено лице: “закоравял и упорит”, “незакоравял, но явно деен”, “увлечен, но
нефанатизиран”.
По този начин във военните окръжия ще се попълнят сведенията за запасните чинове и заедно със
сведенията, които получават по други начини и поводи, ще се разполага с достатъчно данни за
моралния образ на всеки запасен чин.
Разпоредено е военните окръжия да съобщават във [войсковите] части, в които запасните имат
мобилизационно назначение.
Полковник – зам[естник]-началник [на] 8-а дивиз[ионна] област
ЦВА, ф.1535, оп.2, а.е.14, л.14. Оригинал, машинопис; Публ. в “Българска военна история.
Подбрани извори и документи”, том ІІІ, С., 1986, с.583-584.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ОТЗОВАВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛЯ НА
АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ТОМСЪН, ЗА АНТИСЪВЕТСКИ ИЗКАЗВАНИЯ.
Истанбул, 11 ноември 1943 г.
№ 793/11.ХІ.1943 г. Лично-поверително.
Цариград София-началник щаба на войската (РО)
Към [№] 672*. Донасям, че лицето [Майкъл] Томсън от английската разузнавателна служба в
гр.Цариград, поради противоруските си чувства, е станало неудобно и е отзовано в Англия. Горното
донасям за сведение.

ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-7978 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН
НЕДЕВ ДО КОМАНДВАЩИТЕ І-ВА, ІІ-РА, ІІІ-А, ІV-А И V-А АРМИИ ОТНОСНО ПЪТЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАБОТАТА НА НЕЛЕГАЛНИТЕ РАДИОСТАНЦИИ.
София, 15 ноември 1943 г.
МВ-ЩВ Поверително
№ V-7978/15.ХІ.1943 г. Тук – Командиру І, ІІ, ІІІ, ІV и V армии
Да се доведе до знание на всички части, че всички сведения отнасящи се до непозволено работещи

тайни радиопредавателни станции да се изпращат незабавно, с обяснения за часа на предаването,
работната вълна, кой е установил и по какво е разбрал, че има радиопредавател в Щаба на войската
V С 216.
Всички заловени или намерени като хвърлени от самолети радиопредавателни и
приемо[предавателни] апаратури, с всички писменни наставления за работа и принадлежности с
тях, да се изпращат веднага с куриер в Щаба на войската V, стая № 123. ЗАПОВЕД.
(n) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – началник отделение
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 16394 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО СЪМНЕНИЯ,
ЧЕ В ГЕНЕРАЛНИТЕ КОНСУЛСТВА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ СЕ ПЕЧАТАТ ФАЛШИВИ БАНКНОТИ.
Вх[одящ] № 324 Цариград – Българска царска легация

16 ноември 1943 г. – Военен аташе
Има сведение, че в американското и английското генерални консулства в Цариград се правят
фалшиви банкноти от левове, [румънски] леи, [сръбски] динари и [унгарски] пенгьо, които били
предназначени да бъдат пренесени в съответните страни. В тази акция вземал участие някой си
Кока Бернебек. Да се провери и донесе.* Заповед.
№ 16394/15.ХІ.1943 г. София.
* В действителност фалшиви банкноти и редки пощенски марки са печатени от германското

разузнаване – британски фунтове стeрлинги, американски долари и т.н. Така например с такива е
било плащано в Турция на знаменития агент-албанец Eлиас Базна – “Цицерон” от германския
разузнавач Моизиш. Виж по-подробно книгата Л.Мойзиш “Операция “Цицерон”. Э.Базна “Я был
Цицероном”. Ф.Уинтерботэм “Операция “Ультра”, М., 1991 г.
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 10 НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ЗА
ИЗВЪРШЕНАТА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ БОМБАРДИРОВКА* НА ГРАДОВЕТЕ ВЕЛЕС И
НИШ.
[…]
V. Въздушни нападения:
През времето от 15 октомври до 15 ноември 1943 г., англоамериканските въздушни сили извършиха
четири значителни нападения над градовете Скопие, Велес, Ниш и София. В общи черти
нападенията бяха проведени както следва:
1. Въздушно нападение над гр.Скопие:
а) Обстановка: гр.Скопие и неговият [х]интерланд съставляват важен оперативен обект за въздушни
нападения на противника. В дните на нападението – 18 и 21 октомври [1943 г.] въздушната
обстановка бе изключително благоприятна за нападенията: топло време, пълна видимост и никакъв
вятър.
в) Нападение и отбрана: нападенията на англоамериканските въздушни сили бяха извършени на три
етапа:
ПЪРВИ ЕТАП:
На 18 октомври тази година в 12.10 часа се подава сигналът за въздушна тревога. В 12.15 часа се
явява един американски бомбардировъчен орляк* в състав от три ята с около 24 леки
бомбардировачи тип “Уелингтън”, които насят среден бомбен товар 1500 кг. Орлякът се задава над
ЖП линията откъм Велес, охраняван в тил от едно ято изтребители тип “Лайтнинг” – с две тела,
мощно бордно въоръжение и натоварени с по една бризантна бомба от 125 кг. Така съставена,
противниковата въздушна формация напада гара Скопие в строй – показан на схемата –
приложение № 5**. Бомбардировачите хвърлят около 150 бомби върху разположението на гарата от
около 1500 метра височина. В същото време ятото изтребители пикира над гарата под ъгъл 70° с
явно намерение да бомбардират ЖП съоръжения. Две от крилата обаче, пускат бомбите си в
квартала около гарата. Попаденията са показани – приложение № 6***. От нея се вижда, че само
34 бомби са засегнали непосредствено ЖП линия, т.е. само 25% от попаденията са ударили в целта.
Резултати: убити 2 български и един германски войник, 27 граждански лица и ранени 1 български и
2 германски войници и 20 граждански лица. Повредени са 4 локоматива, разрушено 1 мелница и
направени необитаеми 40 къщи. П[ротиво]в[ъздушните] артилерийски взводове са изстреляли 578
снаряда, без да постигнат резултат.
ВТОРИ ЕТАП
Същият ден в 16.22 часа отново над гара Скопие, 14 американски изтребители “Лайтнинг” и
извършват втората бомбардировка както следва: В първият момент се показват от с[еверо]запад 2
самолета, които започват да правят “осморки” над гара Скопие вероятно с цел да разсеят огъня на
п[ротиво]в[ъздушната] отбрана. Непосредствено с тях се явяват други 16 самолета, които от строй
върволица преминават в кръг над депото, където пускат отново бомби. Отправят се откъм гара
Жостово и атакуват фабриката за взривни материали; след което си отлитат над албанска
територия. Два от тези самолети обаче се връщат от гара Жостово към гара Скопие и от бръснещ
полет атакуват с бордовите си оръжия Централната гара и кварталите около нея, след което завиват
отново в с[еверо]з[ападна] посока. В този момент единият от самолетите попада под огъня на
тежките картечници на 51-ви пехотен полк и смъртоносно засегнат се сгромолясва в парка на града.
Резултати: убит 1 български и 2 германски войници, ранени 2 български и 13 германски войници.
Противовъздушните артилерийски взводове са изстреляли 296 снаряда. На фабриката при гара
Жостово бе възпламенен един склад с тротил, а около ЖП мост при същата гара бяха намерени 8
неексплоадирали 125 кг бомби. Един неприятелски бомбардировач свален.
ТРЕТИ ЕТАП
В 9.56 часа на 25 октомври тази година едно ято самолети “Лайтнинг” летейки на височина над 2000
м правят завой зад височината “Водно” северно от Скопие и почти едновременно със сигнала
“тревога” напада гара Скопие като пикира над депото. Хвърля около 20 бомби и отлита в обратна
посока. Поврежда тежко 6 локомотива и ранява един гражданин. П[ротиво]в[ъздушните]
артилерийски взводове изстрелват 448 снаряда без да постигнат видим резултат. Излитат и два
наши самолета “Месершмит”, единият от които успява да настигне противниковата група и да свали
един от американските самолети на албанската територия.
[ …]
2. Въздушно нападение над гр.Велес
На 18 октомври тази година в 16, 15 часа едно американско изтребително ято напада гр.Велес и
обстрелва с картечен огън гарата и казармата на 56-и пехотен полк. Резултати: един ранен и двама
убити кандидат подофицери.
3. Въздушно нападение над гр.Ниш****.
На 20 октомври тази година към 13.10 часа един американски бомбардировъчен орляк, съпровождан
от един изтребителен орляк, идвайки от Тирана, прелита по долината на р.Морава в строй показан
на схемата, приложение № 7* и атакува района на гр.Ниш както следва:
Бомбардират казармата на 66-и пехотен полк, в двора на която има 5 бомбови попадения. Самата
казарма е значително засегната.
Бомбардират гара Ниш в района, на която падат 50 бомби;
Бомбардират ЖП работилница и квартала около нея с 65 попадения.
Щурмуват летище Ниш с картечен огън, без да хвърлят бомби. Резултати: Хвърлени са всичко 179
бомби, от които 3 неексплодирали. Разрушени са 38 масивни и 27 полумасивни здания. Наши
загуби: убити 1 офицер и 13 долни чинове; ранени 22 долни чинове. Германски загуби: убити 1
офицер и 15 войника; ранени 67 души. Сръбски загуби: убити 215 и тежко ранени 90 и около 300
леко ранени. Локомотиви: 14 тежко повредени и 5 леко повредени. Вагони: изгорели 112,
повредени 79. Самолети: опожарени 2 наши и 2 германски.
[…]
ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.462, л.140-141. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян
Вилем. “Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки на България в периода 1943-
1944 година” – в сп.”Известия на Националния исторически музей – София”, Велико Търново, 2006,
том ХVІІ, с.149-151.
* Според американски данни, на същата дата, американските бомбардировачи Б-24 от ХІІ
Бомбардировъчно командване атакуват железопътната инфраструктура на гр.Скопие.
Придружаващите ги изтребители П-38 успяват да повредят няколко локомотива и моторни превозни
средства. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/12/missions/
** Бомбардировките на обекти и селективни цели на Балканския полуостров са утвърдени в рамките
на директивата „Пойнбленк”, утвърдена от Обединения комитет на началниците на щабовете на САЩ
и Великобритания на 21 януари 1943 г. Както пояснява в едно свое изследва руският академик
Владимир А.Золотарев, „… група от американски специалисти изучила дислокацията на основните
отрасли на германската икономика и достигнала до извода, че разрушаването и действителната
неутрализация приблизително на 60 обекта сериозно ще отслабят или дори парализират военните
усилия на държавите от оста в Европа. Тези обекти са били сведени в шест групи цели: 1) верфите
за строителство на подводните лодки и местата на базиранетож им; 2) авиационната промишленост;
3) заводите за сачмени лагери; 4) заводите за преработка на нефт и производство на синтетично
гориво; 5) предприятията за производство на синтетична гума; 6) заводите за военен траспорт” –
виж: Золотарев, В.А., „Второй фронт против Третьего рейха”, Москва – Санкт-Петербург, 2005, с.72-
73.
*** Тук не се прилагат.
**** Излитайки от Италия, ХІІ Бомбардировъчно командване в състав от американски
бомбардировачи модел Б-17, Б-26 и Б-25, съпровождани от изтребители П-38, бомбардират
железопътната инфраструктура на гр.Ниш. На връщане, бомбардировачите успяват също така да
потопят около далматинския бряг 2 морски съда. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-
states/airforce/12/missions/
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-2085 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК
СТЕФАН НЕДЕВ ДО КОМАНДВАЩИЯ ІІІ-а АРМИЯ ВЪВ ВАРНА, ДО ИНСПЕКТОРА НА ИНЖЕНЕРНИТЕ
ВОЙСКИ И ДО НАЧАЛНИКА НА ОПЕРАТИВНИЯ ОТДЕЛ – ЩВ, ОТНОСНО ПРОЯВЕН ИНТЕРЕС НА
АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ КЪМ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ГРАД
ВАРНА.
№ V-1-2085 Варна – командиру ІІІ армия
17 ноемврий 1943 г. ТУК – Инспектору инженерните войски
София Копие ТУК – Началнику Оперативен отдел*
Щабът на войската има сведение, че англо-американската разузнавателна служба се е осведомила
за състоянието на отбранителните системи по крайбрежието на гр.Варна, особено за
разположението и изгледа на “блоковите къщи” и минните полета пред пристанището и неговата
околност.
Да се вземат необходимите мерки срещу противниковото разузнаване. ЗАПОВЕД.
ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателното] отделение
* По това време началник на Оперативния отдел е генерал-майор Иван Попов. Той е бил
единственият висш български офицер, който посещава още през октомври 1941 г. съветско-
германския фронт. Специално за него, генерал-полковник Франц Халдер отбелязва в своя дневник
следното:
„1 октомври 1941 г. [...] Българският полковник Попов (командирован от България за изучаването
на въпросите на организацията на армията) се яви на доклад. Него го съпровожда немския
полковник от генералния щаб Кнеш…
2 октомври 1941 г. [...] Средата на деня: Началникът на оперативното управление на щаба на
българската армия полковник Попов е поканен от мен на закуска, на която също така присъствували
[полковник Адолф Ернст] Хойзингер, [генерал-майор] Буле, [полковник Еберхард] Кинцел, [майор
граф Клаус Шенк фон] Щауфенберг, Мерц фон Квирнхайм и немския представител при българския
генерален щаб полковник Кнеш…” Виж: Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник.
Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск,
2001, с.393,395.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 5800 НА ОКОЛИЙСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ДЕДЕАГАЧ СТ.МОМЧИЛОВ
ДО ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК – СЛУЖБА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ В ГР.КСАНТИ, ЗА
ДЕЙНОСТТА НА ХРИСТО АЛЕКСИЕВ ДАМЯНОВ.
Дедеагач, 22 ноември 1943 г.
ОКОЛИЙСКО ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК

ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ /Служба Държ[авна] сигурност/
№ 5800 гр.КСАНТИ
22.ХІ.1943 год. КОПИЕ: г.КОМАНДИРА [НА] ПОДЕЛЕНИЕ 9835
ДЕДЕАГАЧ В[оенна] П[оща] БУНАЯ
Донасям Ви, Господин началник, че в градът ни от известно време пребивава лицето ХРИСТО
АЛЕКСИЕВ ДАМЯНОВ, род[ен на] 22.VІІІ.1897 год [в] гр.Бургас, заедно с жена си НЬОВИ КИРИЛОВА,
от гр.Хиос, Гърция. От събраните сведения за същите се установи:
Христо Алексиев Дамянов е живял в гр.Бургас и Варна до 1941 г., работил в разни параходни
агенции и представителства, където е бил заподозрян да е в услуга на чужди разузнавания –
респективно гръцко и английско. Бил е във връзка с английския консул в гр.Варна.
Същият е от гръцки произход и владее отлично български, гръцки, немски, турски, английски,
френски и др. eзици. Неизвестно как и посредством кого през 1941 година е успял заедно с
германците да отиде в Гърция, където е работил като преводчик на някаква германска част, уж като
сътрудник на някаква разузнавателна германска служба, като се е подвизавал под чужди имена,
гръцки, руски и др., едно от които е ТЕОДОР НИКОЛАУ, за остров Хиос. В началото на 1943 година,
посредством търговците от остров Хиус, Едуард – арменец и Мамулакис, грък е успял да преведе
сумата 2550000 лв на името на сестра си в гр.Бургас, чрез Б.Н.Банка, която сума понастоящем е
блокирана и сам той не може да я изтегли, тъй като не може да установи произхода и. Същият
твърди, че тази сума той имал от жена си Ньови Кирилова от гр.Хиос, с която се венчали в София
през м[есец] юни т.г. По всичко изглежда, че и нейното име е фиктивно.
В гр.Дедеагач пристигна през м[есец] август заедно с жена си, с намерение да се установи на
постоянно местожителство, където щял да регистрира параходна агенция. През време на
пребиваването му тук се установи, че проявява голям интерес към политическите ни въпроси и
търси винаги срещи с капитани от пристигнали гръцки кораби.
Тъй като в миналото е заподозиран, че е в услуга на английското и гръцкото разузнаване, а за
сегашната му дейност в островите, нямаме положителни сведения. Моля, да наредите необходимото,
за да се уяснят отношенията ни, тъй като същият има вече препоръките на някои от германските
разузнавачи, познати като положителни до сега на службата ни.
ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК /п/

/Ст.Момчилов/
НАЧАЛНИК ГРУПА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ: /п/
/Т.Ковачев/
АМВР, общо дело 5211, том І, л.65. Оригинал, машинопис.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 3004 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР
КИРКОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА УСТАНОВЕНИ КОНТАКТИ С ЯПОНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Токио, 22 ноември 1943 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА – РО

Служба шифър
Шифрограма № 3004
Токио – военен аташе Изх[одящ] № 168/22 ноември 1943 г.

Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 6725/23 ноември 1943 г.
Донасям, че от разговорите които имах, добих впечатление, че коментарите на нашата служба по

печата за бомбардировките над София не правят особено впечатление на японците.*
Прожектирах филмът “Златна Добруджа” пред Морския щаб** с голям успех. По случай победата
при Бугенвил, поднесох поздравления.***
(п) [Бранимир] Кирков

Капитан – военен аташе
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.8. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на
българските военни аташета в годините на Втората световна война” – сп.”Известия на Държавните
архиви”, С., 2007, т.93, с.188.
1 Бранимир Христов Кирков – роден на 2 юли 1909 г., в гр.Шумен, преведен от пехотата във
Въздушните войски през 1939 г., подпоручик от 6 септември 1930 г., поручик от 3 октомври 1933 г.,
капитан от 16 май 1938 г., майор от 14 септември 1944 г., подполковник от 9 септември 1945 г.
Последователно служил във 22-ри пех полк през 1930 г., в 7-ми пех. Полк през 1932 г., помощник-
началник на Ямболското военно окръжие през 1938 г., във 2-ри учебен орляк през 1939 г., в
учебното ято през 1939 г., бомбардировъчното ято през 1940 г., в Щаба на Въздушните войски през
1942 г., във 2-ри щурмови полк през 1945 г., 5-и бомбардировъчен орляк през 1946 г. Уволнен е
през 1946 г.
* Първата по-голяма бомбардировка на София е нанесена срещу отделни обекти в нея от англо-
американската авиация на 10 ноември 1943 г.
** Пълното название е “Главен морски щаб на Императорския военноморски флот”.
*** Вероятно липсата на информация и незнанието на японски език поставят българския военен
аташе капитан Бранимир Кирков в изключително неприятно положение. Той поздравява японците с
“победата”, там където те получиха катастрофален разгром. Нещо повече, няколко месеца преди
това във въздушен бой над Бугенвил е свален японският главнокомандващ Обединения Флот,
адмирал Ямамото Исороку, известен още като “най-великият японски флотоводач”.
В случая той напомни на японците огледаната страна на максимата на френския пълководец
Наполеон Бонапарт че “един шпионин в нужното место, струва колкото двадесет хиляди войници на
полето на боя”. И действително, японското командване при боевете за Бугенвил бе загубило около
20000 военнослужещи. Този стил на поведение удивително напомня хода на операцията “Картуил”.
Виж по-подробно: Хорикоши, Д., М.Окумия, М.Кайдин “Японская авиация во Второй мировой войне”,
М., 1999, с.256-269; Шерман, Фр. “Война на Тихом океане”, Москва-Санкт Петербург, 1999, с.218-
255.
РЕЗУЛТАТИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ РО, СЛЕД РАЗПИТИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ-ПИЛОТИ, СВАЛЕНИ ПО ВРЕМЕ
НА БОМБАРДИРОВКАТА НА СОФИЯ ОТ 24 НОЕМВРИ 1943 г.
ПОКАЗАНИЯ НА КАПИТАН ДРАГИША СТАНИСЛАВОВИЧ1

На 20 ноември [1944 г], 376-а американска бомбардировъчна група се изнесла на летище Сан-
Пакрацио от летище Тунис – в южна Италия на 30 км ю[го]з[ападно] от Бриндизи. На 21 ноември
[1944 г.], групата е получила задача да бомбардира гара София. Задачата е била дадена от
командира на групата – американски полковник, когото пленникът познава само на вид, но не и на
име. Обектът гара София е бил означен на въздушна снимка с червено мастило. Снимката е била
раздадена на всички екипажи. В това нападение над София е трябвало да участвуват всичко 20
бомбардировачи, между които са били и двата сръбски екипажа. За водач на групата е бил назначен
един американски майор, когото пленникът познава само на вид, но не и по име. Сръбските машини
са били оставени като крайни машини в групата. Това пленникът си обяснява с обстоятелството, че
тези места са най-опасни. Капитан Станиславович е изпълнявал длъжността първи пилот и
командир. Задачата – бомбардировка на гара София, при лошо време – гара София или гара Солун.
Към 10 часа на 21.ХІІ. [1943 г.], задачата е отменена, тъй като имало сведения, че времето е лошо.
Същата задача е поставена към 8 часа на 24.ХІ.[1943 г.]
[...]*
Пускането на бомби е трябвало да стане само по [заповед на] водача. Последният е правил
премерването и пускал бомби. Останалите екипажи е следвало да пускат бомбите си щом като
видят, че водачът прави това.
[ ...]*
Пленникът не познава никакви избухливи предмети като писалки, детски играчки и др. Същият
твърди, че американците не употрябват такива. Той е чувал за такива предмети от радиото, но
предполага, че това правят само англичаните. Американците са нападали само военни обекти. На
всички екипажи, вследствие противовъздушната артилерия и изтребителите, летците ставали
нервни и било възможно някои от бомбите да паднат не там за където били предназначени.
[...]
том ХVІІ, с.151.
1 Драгиша Милана Станиславович – югославянин, капитан, военен № У-43, пленен на 24.11.1943 г.

при гр.Прилеп, зачислен в Шуменския военнопленнически лагер на 20 декември 1943 г.
КИРКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ЯПОНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Токио, 27 ноември 1943 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА –ЩАБ НА ВОЙСКАТА –РО

Токио – военен аташе Изх[одящ] № 171/27 ноември 1943 г.
Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 6831/28 ноември 1943 г.
Към № 170.
Донасям, че по отношение на нас, въпреки крайно предпазливите изрази може да се долови, че
съветската сфера на интереси включва България и бивша Югославия.*
Действията на Балканите трябвало да завършат до края на месец март.**
архиви”, С., 2007, т.93, с.189.
* Тази информация в действителност по това време не отговаряла на истината. Плановете за

създаването на сфери на влияние са взети на съвещанието в Москва между Й.В.Сталин и У.С.Чърчил
през октомври 1944 г.
** Японското командване в най-дипломатичен но твърд тон, напомни на българското правителство
за задълженията на българското монархо-фашистко правителство при влизането му в хитлеро-
фашистката ос на 1 март 1941 г. и за факта, че то повече не съществува за тях, както и за факта че
с навлизането на германската армейска група “Блъсковиц” на територията на България, с нейната
независимост е било свършено. С това били спестени т.нар.”диалектически промени” провеждани от
правителството на Б.Филов в т.нар.”камуфлажно време”. Повече за боевете при Бугенвил, както и за
съдбата на потопения кораб “Фердинанд” в региона на Тихия океан, виж книгата на Prager A., Prager
E., “World War II Resistance Stories”, New York, 1979, p.58-87.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-2170 НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ С ИСКАНЕ НА
ДАВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ГЕРМАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН
ЦЕНТЪР В ГР.ДИМОТИКА.
№ V-1-2170
Към № №-1-1728/15.ІХ.1943 г.
Моля да се съобщи дали германските власти в гр.Димотика са уведомени за даване на съдействие на
българския офицер за свръзка при залавянето и арестуването на агентите в полза на Турция,
упоменати в писмото ни под насрещния номер.
ЦВА, ф.23, оп.760, л.51. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал,
машинопис. Публ. В: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските
разузнавателни служби в годините на Втората световна война” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2007,
кн.3-4, с.98.
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 10 НА МВ-ЩВ, ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНОТО НАПАДЕНИЕ НА СОФИЯ
ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
София, не по-рано от 30 ноември 1943 г.
[…]*
Въздушно нападение над гр.София.
На 14 ноември т[ази] г[одина] в 12.30 часа над 130 американски самолети тип “Бостон” и
“Лайтнинг” бомбардираха кварталите: Х[аджи] Димитър, Индустриален, Безжичен телеграф,
бул.”Мара Бунева”, Триъгълника, Булина ливада и Бензиновите резервоари. Бомбардировката е
произведена между 1000 и 3000 метра. Пуснати са повече от 400 бомби, 31 от които са
неексплоадирали. Възможно е да има повече попадения.
Загуби:
Убити са 59, тежко ранени 49 и леко ранени 79. Разрушени сгради 47 и станали необитаеми – 129.
Засегнати бяха ЖП линия, електрическия далекопровод София – Курило, градските:
електрическата, водопроводната и телефонната мрежи, които се поправиха почти веднага.
17 изтребителя “Месершмит” влязоха в борба с противника и засегнаха някои от самолетите му, без
да ги свалят. При завръщането два изтребителя катастрофираха, а един кацна принудително.
Софийската п[ротиво]в[ъздушна] артилерия изстреля 1471 тежки и 2128 леки бризантни гранати.
Противникови самолети не бяха свалени. Населението посрещна и понесе бомбардировката със
забележимо спокойствие и дисциплина. Не бяха отбелязани никакви признаци на паника.
[…]*
ХVІІ, с.152.
ДОНЕСЕНИЕ НА КОМАНДИРА НА 11-А ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ДО КОМАНДВАЩИЯ ПРИКРИВАЩАТА
АРМИЯ, ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1943 Г., ИЗГОТВЕНИ ПО
СПЕЦАЛЕН ВЪПРОСНИК НА РО-ГЩ.
Следа, не по-рано от края на ноември 1943 г.
Донасям, че през месец ноемврий тази година, по външното разузнаване са събрани следните
сведения:
По точка 12. В Неутралната зона и в граничния район гръцката пропаганда продължава да се води
организирано и предпазливо. Централите на тази пропаганда са в гр.Деде Агач и гр.Фере.
Обстоятелството, че се разрешава двувластното обработване на имотите подпомага връзката и
разпространяването на пропагандата от двете страни на демаркационната линия, въпреки мерките
които се вземат от нашата страна за това. Дейността на германците в това отношение оттатък
линията е също слаба.
Дейност на нелегални организации в граничната зона не е проявена. Имаме, обаче данни за
съществуването на две нелегални гръцки групи, които се появиха в района на селата Кирка и
Месемврия, които обаче не можаха да бъдат открити и унищожени.
В зоната, гръцките банди все още не са прочистени. Очаква се от германска страна вземане на
съответните мерки.
Минирани бяха няколко места по железопътната линия гр.Деде Агач – гр.Фере. Германците взеха
своевременно мерки.
В Неутралната зона все още върлува едрата шарка и поради обявената карантина, разузнавачите не
могат да преминават зоната – поради което и особени сведения по разузнаването не можаха да се
съберат.
По точка 21. От известно време в гр.Деде Агач пребивава лицето Христо Алексиев Дамянов – 46
годишен от гр.Бургас, заедно с жена си Ньови Кирилова, от гр.Хиос, Гърция. От събраните сведения
за същите от околийското Полицейско управление се установява, че Христо Алексиев Дамянов е
живял в гр.Бургас и Варна до 1941 год[ина], работил в разни параходни агенции и
представителства, където е бил заподозрян да е в услуга на чужди разузнавания – респективно
гръцки и английски.
Същият е от гръцки произход и владее отлично български, гръцки, турски, английски и френски
езици. Неизвестно по какъв начин и посредством кого през 1941 год[ина] е успял заедно с
германците да отиде в Гърция, където работил като преводчик в някаква германска част. По-късно е
отишъл с германците в островите и започнал да работи, уж като сътрудник на някакво разузнаване
на германска служба, като се е подвизавал под чужди имена, гръцки, руски и др., едно от кoито е
Теодор Николау, за остров Хиос. В началото на 1943 година, посредством търговците от остров Хиос,
Едуард – арменец и Мамулекис – грък е успял да преведе сумата 2,500,000 левана името на сестра
си в гр.Бургас през Б[ългарска] Н[ационална] Б[анка], която сума понастоящем е блокирана и сам
той не може да я изтегли, тъй като не може да установи произхода и. Същият твърди, че тази сума
имал от жена си Ньови Кирилова от гр.Хиос, с която се венчал в София през м[есец] юний т[ази]
г[одина]. По всичко изглежда, че и нейното име е фиктивно.
През месец август е пристигнал с жена си в Деде Агач, с намерение да се установи на постоянно
местожителство.
Установено е, че проявява голям интерес към политическите ни въпроси и търси винаги срещи с
капитани на пристигащи гръцки кораби.
Тъй като в миналото е заподозиран, че е в услуга на английското и гръцко разузнаване, а за
сегашната му дейност в островите няма положителни сведения, налага се да се съберат сведения и
от германското разузнаване.
За същият е донесено на областния полицейски началник (служба “Държавна сигурност”) в
гр.Ксанти.
Капитан на кораб от остров Хиос казва, че в Стара Гърция имало гърци, които работели за
балканското споразумение, понеже се разбрало, че големите сили – Англия, Америка и др., работели
само за свои интереси.
В тази насока усилено се работело.
№ ІІ-* ноемврий 1943 год., С л е д а
ПОЛКОВНИК – Командир 11-а пехотна дивизия
АМВР, общо дело Б 211, том І, л.64-65. Оригинал, машинопис.
* Текстът не се чете.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ОТНОСНО
ЛИЦА, РАБОТЕЩИ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Истанбул, 1 декември 1943 г.
№ 783/1.ХІІ.1943 г. Лично-поверително.
София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че от германската разузнавателна служба получих следните сведения.
[Хора, заподозряни за работа в “Интелиджънс сървис”].
1.*
2.*
3.*
4.*
5.*
Като донасям горното за сведение и проверка, моля след установяване на истината, да ми се съобщи
резултата, който ще послужи на германската разузнавателна служба да установи добросъвестността
на информатора, който е донесъл тези сведения.
(п) [Димитър] Желязков – полковник.
* В текста имената и фамилиите не са упоменати.
РАПОРТ № 80 НА РАЗУЗНАВАЧА № 4979 ДИМИТЪР ПЕТРОВ, ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ
ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА
БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕДЖ В СОФИЯ, ФЛОЙД БЛЯК*.
София, 1 декември 1943 г.
МВРНЗ До господин Началника на отделение “Б”

Отдел “Държавна сигурност” ТУК
Дирекция на полицията
Разузнавач № 4979
1.ХІІ.1943 г.
София
РАПОРТ № 90
По самоинициатива
Донасям Ви господин началник следното:
По сведения можа да се установи, че [ФЛОЙД] БЛЯК – бивш директор на Американския коледж в
Симеоново, който понастоящем бил в Цариград, където работил и ръководил някаква
разузнавателно-шпионска група за разузнаване и пропаганда за Балканите, в полза на английското
и американско чуждо разузнаване, съчинявал и писал текстовете на позивите, които се хвърляли от
неприятелски самолети над територията на България. Позивите били изпращани и давани на
пилотите, идвайки с назначения да ги хвърлят над българска територия.
Разузнавач (Д[имитър] Петров ІІІ гр[упа])
АМВР, общо дело 23633, л.156. Оригинал, машинопис.
* За дейността на Флойд Х. Бляк, виж съдържанието на документите под № 118, 188, 207 и 237,
публикувани в сб.документи “България – своенравният съюзник на Третия райх”, С., 1992.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-4477 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ГРАД
БУРГАС ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ЗАСИЛЕНА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА АНГЛИЙСКИ РАЗУЗНАВАЧИ ВЪВ КРАЙГРАНИЧНАТА ТУРСКА-
БЪЛГАРСКА ПОЛОСА.
Бургас, 2 декември 1943 г.
МВРНЗ Препис. Поверително.
Областно полицейско управление До Дирекция на полицията
Служба “Държавна сигурност” Отдел “Държавна сигурност”
Бургас (Отделение “Б”)
Вх[одящ] № 7348/4.XІІ.1943 год[ина] София

Наш № ІІ-4477.
На Ваш № …*
Донасям Ви господин Началник, по разузнаването в турска територия следното:
[ …]*
На 14.ХІ.т[ози] м[есец] на Вълчан кюпрю (турски пост) е пристигнал един английски разузнавач
облечен елегантно с фотоапарат, като правил снимки на с.Клацара и постовете №№ 8 и 9; на 15
с[ъщия] м[есец] е заминал за с.Паспалово; на 12.ХІ т[ази] г[одина] други трима английски
разузнавачи са заминали от Демиркьой, като на 15.ХІ. вечерта трябвало да се срещнат в с.Маглаик
Малевит с другия разузнавач – на 16.ХІ. т[ази] г[одина] щели да заминат за с.Дерекьой.
[ …]*
Областен полицейски началник (п) [не се чете]
Инспектор държавна сигурност (п) [не се чете]
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.525. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35. Оригинал,
кн.3-4, с.99.
* Текстът не се отнася до темата.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-4478 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В ГРАД
БУРГАС ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО
ПРИСТИГАНЕТО НА 4-МА АНГЛИЙСКИ РАЗУЗНАВАЧИ ВЪВ КРАЙГРАНИЧНАТА ТУРСКА-БЪЛГАРСКА
ПОЛОСА.
МВРНЗ Поверително. Препис.

Областно полицейско управление До Дирекция на полицията
Служба “Държавна сигурност” Отдел “Държавна сигурност”
Бургас (Отделение “Б”)
София
Вх[одящ] № 7347/4.XІІ.1943 год[ина]
Наш № ІІ-4478.
На Ваш № …*
Донасям Ви господин Началник, по разузнаването в турска територия следното:
[…]**
На 14 този месец в Демиркьой пристигнали 4 души английски разузнавачи, снабдени с
фотографически апарати и чанти. Същите са минали по границата на път за село Дерекьой.
Движейки се по граничната линия от по-удобни места фотографирали обекти на наша територия.
[…]*
Областен полицейски началник (п) [не се чете]
Инспектор държавна сигурност (п) [не се чете]
кн.3-4, с.99-100.
* Текстът не се чете.
** Текстът не се отнася до темата.
ПОСТЪПИЛИ ДАННИ ОТ ИЗТОЧНИКА “ВЕДЕН”.
Д-р № 15509
Отн[осно]: Източник “Веден”*.
Установено е вече многократно, че идващите от България изселници дават сведения на турската
полиция и разузнавателна служба, за военното положение в страната. Така например, един
неотдавна завърнал се от Добрич изселник, на възраст около 18 години е съобщил, че германски
транспорти се връщат от България през Караомер.
* Информаторите или агентите, които доставяли секретни сведения или документи, на

професионалния жаргон в Абвера още се наричали източници. Виж: Райле, Оск. “Тайная война.
Секретные операции абвера на Западе и Востоке (1921-1945), М., 2002, с.60.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА
ПРИСТИГАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА ОТ АМЕРИКАНСКОТО УСС АНДЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ* В ТУРЦИЯ.
9.ХІІ.1943 г. София – началник щаба на войската (РО)
Донасям, че евреинът Анжело Куюмджийски, бивш виден банкер от София, който бе напуснал
България преди известно време и заминал за Америка, в началото на м[есец] декемврий т[ази]
г[одина], е пристигнал в Цариград и отседнал в Парк-хотел. Същият е бил натоварен от
американското правителство със стопанско-финансова мисия (д[остоверно]).
1 Ангел (Анжело) Нисимов Куюмджийски (1886-1953) – български финансист, банкер, по-късно

емигрант. Полковник от американското УСС. От 1923 г. е един от основателите на Франко-
белгийската банка в България, която става една от най-големите кредитни институции в България.
Последната след като погълнала капиталите на Балканската банка и Българската генерална банка,
функционирала под името Франко-българска банка. Управителен член на акционерното дружество
“Съединени тютюневи фабрики” (Картел). Преди да напусне територията на България, е в сложни
взаимоотношения с другия известен български финансист и банкер, русофила Атанас Буров.
Участвува в зондажите за мир с българските представители, правени на територията на неутрална
Турция в края на 1943-началото на 1944 г. От юли 1945 г., макар и живеещ в чужбина, отново е
избран за член на Управителния съвет на Картела, в качеството на представител на американския
тръст “Ървинг Тръст Къмпани”, със седалище в Ню-Йорк.
Повече за дейността на бившия български финансист Анджело Куюмджийски виж съдържанието на
документите под № 131, 150 и 152 от сб.документи “България – своенравният съюзник на Третия
райх”, С., 1992 г.
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ОТНОСНО ПОЛУЧЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА РУМЪНСКИ
ПОЛИТЕМИГРАНТИ.
Д-р № 15771
От достоверен източник се съобщава:
От известно време се прекарват румънски офицери, по посока на Румъния, които са били пленени от
руснаците, или са забягнали при тях. Тяхната задача е пропаганда сред румънското население и
офицерския корпус. Съществувала вече връзка и с въстанниците в хърватското и далматинското
пространство.
Нашите румънски приятели са уведомени.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15772с* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ
МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ЗА ПОЛУЧЕНИ
СВЕДЕНИЯ ОТ ЗАЛОВЕНИ ОФИЦЕРИ ОТ ГРЪЦКАТА СЪПРОТИВА.
Д-р № 15772с
Един пленен гръцки офицер дава следните сведения за дейността на гръцки офицери, изпратени в
България като саботажни агенти:
Подпоручик Диамантис, Атанасиус, е бил изпратен през май [19]43 г. от Кайро към Одрин със
задача, да премине там в България, като се залови с ръководството и подготовката на саботажни
действия в областта на Ксанти и Комотини.
Друг един офицер от техническата разузнавателна служба, капитан Полизопулос, Астериус, който е
бил обучен в Кайро като парашутист, следвало да бъде спуснат със самолет, заедно с един
предавател, в областта на Македония. Дали това действително е станало, плененият не може да
каже.
* Това е една от малкото информации дадени тук, които са направени не от германското КО

“България”, а от абверщеле “София” (за това говори буквата “с”). Последната получавала пощата си
чрез полева поща № 11796с. АСТ “София” разполагал с две радиостанции с позивните “Зепп” и
“Зелман” и извършвал събирането на информации за съветските предприятия, за чиято цел се
правили разпити на военнопленници и преселници от различни националности. Органът водил
активна обмяна на информация с разузнавателните служби на Турция и Япония. АСТ “София” се
намирала също така в постоянен контакт с АСТ “Виена” и разузнавателните органи на германската
марина. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха”, кн.І, Санкт-Петербург, 2003, с. 34-35.
ЗАПИС НА ПРЕХВАНАТО ОТ ПОДЕЛЕНИЕ С-216 СЪОБЩЕНИЕ НА ТУРСКИТЕ ГРАНИЧНИ ВЛАСТИ,
ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА САМОЛЕТИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ ДА КАЦАТ НА ТУРСКА
ТЕРИТОРИЯ.
Следа, 10 декември 1943 г.
[ …]
10.ХІІ.1943 г. 14.20 часа. Турски пост срещу Капитан Андреево.
Нека чака до довечера. Ято от 70 самолета с… размери са извършили въздушно нападение над
София. За напред да се внимава и се броят приближаващите се до Одрин самолети. Два големи
самолета щели да кацнат в околностите на Марица.
София била бомбардирана.
Предал: АЛИ БЕЙ
(п) Армянов
Капитан – началник С-216. ЩВ V.
ХVІІ, с.152.
ЦЕНТРАЛИЗИРАНЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА
ГЕРМАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
Д-р № 15874
Относно: Ваше писмо № V-1-2170 от 29.11.1943 г.*
Моля да дадете на Вашия офицер за свръзка в Димотика указание, да се обръща с всички свои
желания към моята тамошна служба, която има нареждането да го подкрепя във всяко едно
отношение.
Много естествено е, че доказани противникови агенти стоящи в противникови служби, посочени от
Вашия офицер за свръзка трябва да бъдат арестувани, но трябва да се вземе под внимание и
обстоятелството, че някои от нашите служби възнамеряват с тия хора да проведат
противошпионажна игра или може би провеждат вече такава.
Общите български и германски противоразузнавателни интереси в тази област и за в бъдеще са
желани от Вас и от мен и дадените от мен нареждания до моята служба в тази област за съвместна
работа ще запазят общите интереси чрез постоянна размяна на мисли между Вашата и нашата
служба на самото място.
ШИФРОВАНО ПИСМО № 16408 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ
ЗА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БЗНС “ПЛАДНЕ”, ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ (ГЕМЕТО).
Входящ № 35 Шифровано писмо
9.ІІ.1944 г. Цариград – българска Царска легация
– военен аташе
По сведение от положителен източник, емигрантът Георги М[ихов] Димитров живял в Цариград на
улица “Чакмак” № 3. Донесете, като изпратите доверено лице да провери. Заповед.
№ 16408
14.ХІІ.1943 г. София
__
Спр[авка] изх[одящ] № 148.
ИЗ ТЕКСТА НА БЮЛЕТИНА № 1.168 НА РАДИОСЛУЖБАТА “С-216” НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА, СЪС
ЗАПИС НА ЧАСТ ОТ ПРЕДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СЛУЖБА НА БИ БИ СИ.*
БЮЛЕТИН № 1.168 от 18.ХІІ.1943 год[ина]

Лондон – 13.45 часа
……………..
Дават се някои сведения за положението на чужденците и по-специално на българите, които отиват
да работят в германските военни фабрики, в смисъл – парите, които българския работник може да
изпрати на семейството си, не са в зависимост от парите, които е спечелил и спестил, но от баланса
на търговията между България и Германия. Германците не изпълняват обещанията си относно
размера на надниците, както и определения договорен срок. Българският работник ставал роб на
германското Министерство на труда и няма право да се върне в България […]** Българският
работник трябвало да бъде хитър като лисица и предпазлив като адвокат, иначе щял да бъде
излъган от германците… Той се намирал в положението не на германски съюзник, а положението на
роб, подобно на другите чужди работници.*** Германците правели големи канцеларски пречки на
българския работник, за да не може последният да се върне при изтичането на договорения срок в
България, като по този начин той се принуждавал като роб в Германия, и от далече да бленува за
пресен български хляб, тлъст гювеч и мелнишко винце и над всичко, за свободата****.
РО 2
[резолюция:] Да се изпрати в ІІІ-и отдел – за проучване. (п) [не се чете]. 22.12.1943 г.
ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92. л.200. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за
* За да нараства съпротивата и да може тя да се сражава, освен въоръжение, е бил и нужен и глас,

и този глас на Балканите в голяма степен се оказал гласът на Лондон (т.е. на Би Би Си). По този
повод лорд Селбърн заявил още на 16 април 1943 г. на сър Орм Сарджънт следното „Ако моите
офицери ще говорят на гърците и югославяните едно нещо, а Би-би-си ще утвърждава нещо направо
противоположното, то на тях напълно сигтурно, че ще им прережат гъркляните. Ето каква
отговорност ляга на вашите плещи, по същия начин както и на моите”. Виж: Маккензи, У. “Секретная
история УСО: правление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.453.
** Текстът не се чете.
*** Само от Холандия са умряли в Германия 27 000 насилствено докарани работници-холандци.
Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: правление специальных операций в 1940-1945 гг.”,
Москва, 2004, с.453.
**** В лично поверително писмо под № V-1531 от 28 декември 1943 г. на началника на РО-ЩВ
полковник Стефан Недев има следния текст “За проучване.ЗАПОВЕД” а така също и немаловажната
резолюция “Поверително. Писмо до Дир[екцията] на труда. Какво е положението на нашите
работници в Германия по цитираните случаи и имат ли нещо вярно по изнесеното в бюлетина. 4.І.
[19}44 г. (п) [Иван] Попов.” Виж ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.9, оп.1, а.е.92, л.201.
Arbeitseinsatz (labour intake) was forced labour (Zwangsarbeit) during World War II when German men
were called up for military service and German authorities rounded up labourers from the occupied
territories to fill in the vacancies. Arbeitseinsatz was not restricted to the industry sector and to arms
factories, it also took place e.g. in the farming sector, community services, and even in the churches.
Affected populations included men and women from Eastern Europe (Ostarbeiter), prisoners of war,
Dutchmen, prisoners of concentration camps, Gestapo prisoners, Jews, Sinti, Romany, Yenish, and
Jehovah’s Witnesses. In 1945 about 7.7 million workers in the German industry were of non-German
origin. Many of them were very young, and about half of them were women.
Виж:http://www.answers.com/topic/arbeitseinsatz
ДОКЛАД, ИЗГОТВЕН ОТ НАЧАЛНИК СЕКЦИЯ РО 3 ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ЗА ДЕЙНОСТТА НА
ОРГАНИЗАЦИОННИЯ ДРАЖЕМИХАЙЛОВИСТКИ КАНАЛ ЗА БЪЛГАРИЯ.
София, не по-рано от 18 декември 1943 г.
Доклад за дейността по канала “Дража Михайлович”.
[Резолюция:] [Полковник [Стефан] Недев. 18.12.[19]43 г.]

Лицето Ангел Пеков Сълев, роден от с.Градец, Кулско и Александър Начев, родом от с.Лисия – Горно
Джумайско, са емигрирали в Сърбия още от 1923 г. Опасни и смели разбойници, заедно с други
български емигранти, под водачеството на известния разбойник Нешо Томангелов, са вършели
грабежи и убийства в територията на Царството, за които деяния са осъдени на смърт. Въпреки
дадената амнистия, същите не се завърнали в родината си и по настоящем влизат като четници в
отрядите на Дража Михайлович. По нареждане на представител на Дража Михайлович, успявали да
влязат във връзка със свои близки и съмишленици от селата около границата във Видинска и Кулска
околии и са успяли да създадат единен канал, чрез който е трябвало да предават исканията и
нарежданията на д-р Георги Михов Димитров за създаване на връзка с ръководни лица от средите
на пладненци в София. За тази цел те са изпращали специални хора в София, които са носили писма
и са се срещали с по-видни пладненци.
Във връзка с направените разкрития на организационния канал в Сърбия за България, са задържани
и изпратени в полицията: д-р Владимир Костадинов Вампирски, родом от с.Николичевци,
Кюстендилско; Борис Константинов Бумбаров1, род[ом от] с.Извор, Радомирско; Илия Георгиев
Колев от с.Избеглий, Асеноградско; Йордан Тодоров Стоянов (Попов), род[ом от] с.Бракевци,
Кулско; Тома Младенов Арсов, род[ом от] с.Бракевци, Кулско; Тодор Петров Сълев , род[ом от]
с.Градец, Видинско; Младен Костов Василев, род[ом от] с.Търняне, Видинско; Флоро Станов
Крайнянов, род[ом от] с.Гъмзово, Видинско; Грую Йотов Поломски, род[ом от] с.Цар Петрово,
Кулско, Цветан Петров Драгов, род[ом от] с.Черномощиница, Кулско; Симеон Александров п[оп]
Маринов, род[ом от] село Каменно Поле, Белослатинско; Славчо Жиков Живов, род[ом от] село
Бракевци, Кулско и Флоро Митров Антонов, род[ом от] с.Черномощница, Кулско, от разпита на които
се установи следното:
През пролетта на 1942 г., емигрантите Ангел Пеков Сълев и Александър Начев по нареждане на
генерал Дража Михайлович преминават нелегално от Сърбия в България и се свързват с лицата:
Тодор Пеков Сълев, Флоро Крайнянов и Тома Арсов – тримата по убеждение пладненци и хора на д-
р Георги Михов Димитров. Александър Начев и Ангел Пеков чрез горните три лица влизат във връзка
с Младен Костов и Грую Поломски, по убеждение пладненци, първият от тях, бивш емигрант в
Сърбия, на който възлагат куриерска задача да пренесат писма от щаба на Дража Михайлович, д-р
Георги Михов Димитров и Стефан Сърбаков, предназначени за Елка Върбанова, ул.”Цар Симеон” №
57, Борис Бумбаров и Пецо Трайков. Освен тази задача, двамата е трябвало устно да предадат
искането на Георги Михов Димитров, предадено чрез щаба на Дража Михайлович до някои видни
личности от средите на пладненци, за среща с представители на Дража Михайлович и съвместна
работа. За случая те са се срещали в София с Никола Петков, Борис Бумбаров, д-р Владимир
Вампирски и д-р Ангел Рангачев.
Първоначално всички сондирани лица са отказали, страхувайки се от провокация. Борис Бумбаров е
казал, че той би отишъл на такава среща, но само ако получи специално писмо от д-р Георги Михов
Димитров, чрез щаба на Дража Михайлович. След известно време, на Бумбаров донасят едно писмо,
носещо печата на Дража Михайлович и подписано от м[айор Драголюб (Люба)] Йованович. Писмото
има приблизително следното съдържание: “Поради общи интереси на двете страни, налага се да
стане в най-скоро време една среща помежду нас и лице, изпратено от Вас. Срещата ще стане на
сръбска територия, може и близо до границата”.
След получаването на това писмо, Бумбаров е уведомил веднага д-р Вампирски за исканата среща,
като д-р Вампирски от своя страна е сондирал д-р Михаил Каранейчев дали би се съгласил да отиде
като нелегален при щаба на Дража Михайлович, а оттам да се прехвърли при д-р Георги Михов
Димитров. Каранейчев е отклонил това предложение. Тогава между Бумбаров и Вампирски се е
постигнало споразумение, на срещата с представителя на Дража Михайлович да отиде д-р
Вампирски, заведен от специален човек – Флоро Крайнянов. Срещата с Александър Начев и Ангел
Пеков Сълев е трябвало да стане на 7 септември тази година при кантона на с.Брегово, Видинско,
откъдето двамата да го отведат на сръбска територия при пратениците на Дража Михайлович.
Срещата не се е състояла, поради неявяването на Александър Начев и Ангел Сълев.
Преди да замине, д-р Вампирски на определената среща, Бумбаров е посетил лицата: Никола
Петков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Христо Стойков2 и Перо Шанданов, на които е съобщил и
показал полученото писмо, като е поискал и тяхното мнение по въпросната среща. Обаче всички
тези хора са се изказали против всякаква среща, която е била излишна, рискована и нямало да
изясни положението, защото се искало само от Дража Михайлович, който не представлява
Югославия, а е само представител на емигрантското движение и, че то било много по-слабо от това
на партизаните на [Йосип Броз] Тито, които са по-силни и по-активни и фактически те водят
борбата. Последните имали по-широки връзки с всички народности в Югославия. Всички тези
указани мнения, Бумбаров не ги е съобщил на д-р Вампирски, за да не го разколебае за отиването
му на определената задача.
Освен горното писмо от Щаба на Дража Михайлович, са били изпратени от специален куриер –
Цветан Петков Драгов други 7 писма до студента – медик Илия Георгиев Колев с поръчение той да
ги предаде на посочените адреси: Борис Бумбаров, Иван Величков Барев – студент, Евтим Атанасов
Арсов – студент, Борис Велев, началник телеграфна агенция, Никодим Попов – адвокат от гр.Лом,
Козаров – от Министерството на външните работи и Младен Костов. Писмата не са били предадени
от Илия Колев, като някои унищожил, а други са заловени. Едни от писмата са подписани от
подполковник Драголюб Павлович*, а другите от майор Драголюб (Люба) Йованович и имат
приблизително следното съдържание: Обръщат се към един от тях по препоръка на д-р Георги
Михов Димитров, а към други – по препоръка на Драголюб Йованович – бивш министър-
председател, чрез Щаба на Дража Михайлович, за съвместна работа за създаване на една велика
югославянска федерация, за което искат среща по установения канал.
При една среща в София на Илия Колев с Тома Арсов и Йордан Тодоров Стоянов (Попов) –
пратеници на Ангел Сълев и Александър Начев, последните предложили на Колев, той или някое
друго лице от пладненците да напишат един позив, презназначен за българските войници в Сърбия,
който те ще отпечатат и разпространят помежду тях. Предложили му също така да донесат и му
предадат и един радиопредавател, който да се инсталира и служи за партийни цели. Предвидени
били от д-р Георги Михов Димитров около 10 000 000 лева пари и един план за работа.
Като доверено лице на хората от Щаба на Дража Михайлович е установено лицето Здравко Стойнов
Цоков – сърбин, живущ [в] с.Градсково – Кулско. Същият е имал за задача да организира среща с
видни пладненци в София с хората на Дража Михайлович. За целта е влязъл във връзка с Тома
Младенов Арсов, Йордан Тодоров Стоянов и съдията Вълчо Иванов Манчев. Заедно с последните
двама, Здравко Цокев е дошъл в София с цел Манчев да го постави в контакт с ръководни личности
от средите на пладненци. Йордан Тодоров Стоянов завел Цоков и Манчев при Илия Колев за да го
устрои исканата среща. Йордан Стоянов представил Здравко Цоков на Илия Колев, като специален
пратеник на Дража Михайлович, а Манчев представил като доверено лице на дражамихайловистите,
с които бил в постоянна връзка Илия Колев, от своя страна се е явил при Никола Петков и му
съобщил за идването на пратеник на Дража Михайлович и поискал от Петков среща с лицата;
Петков отказал, като посъветвал Колев и той да не се занимава с такива работи.
Здравко Стойков Цоков разполагал с големи суми, дадени му на разположение от Щаба на Дража
Михайлович във връзка с гореизложената му дейност. От тези пари Здравко Цоков е дал на Вълчо
Манчев 30 000 лева и на Йордан Стоянов – 7 000 лева пари при идването им в София.
В едно писмо, получено от Младен Костов през месец юний тази година чрез Флоро Крайнянов от д-
р Георги Михов Димитров, подписано саморъчно от него в гр.Кайро с дата 11 май 1943 г. лично до
него и второ, поставено в същия плик, за да бъде предадено на Пецо Трайков. В писмото до Младен
Костов, Димитров му пише, да се организират земеделците в България и поведат борба срещу
комунистите, които очакват всеки момент руски десант по Черноморието. По-нататък в писмото си
му обяснява, как да постъпи с писмото адресирано до Пецо Трайков. Не след дълго Младен Костов
идва в София за да предаде писмото на Трайков, когото не намира и го разпечатва. Същото имало
приблизително следното съдържание: “Драги Трайков, конференцията в Казабланка е решила
Македония, която сега е окупирана, да остане към България. Сърбите като компенсация ще получат
румънския Банат, Истрия и Горица. Ето защо, поискай една среща с Министъра на войната и виж,
какво можеш да направиш с него. Ще му предадеш и това, че в най-скоро време се очаква
капитулацията на Италия. Това е много важно за нас, българите. Пратеникът трябва най-напред да
се види с мен, па тогава с другите”.
През м[есец] юлий тази година Младен Костов и Флоро Крайнянов, водени от Александър Начев и
Ангел Сълев са посетили един от Щабовете на Дража Михайлович при село Секула – околия
Салашка – Сърбия, в полите на Балкана, 10 км северозападно от гр.Салаш. По-късно през м[есец]
август е станала среща на сръбска територия при р[ека] Тимок, между Ангел Сълев, Йордан Ст.
Попов, съдията Вълчо Манчев и Тома Арсов, който е уредил срещата.
Всеки път, когато е ставало нужда, да се търси връзка или пък се получават някои писма от
Александър Начев и Ангел Сълев, те са били намирани от Тома Арсов чрез циганина Шане
Миленкович, ковач в с.Рояц – Неготинско, който циганин е служил за връзка между Александър
Начев и Ангел Сълев от една страна и хората от България от друга страна. Често пъти Александър
Начев и Ангел Сълев са преспивали в дома на Шане Миленкович и в колибата на лозето му.
Във връзка с организирането на установения канал между България и Сърбия за неговото
поддържане, от Щаба на Дража Михайлович са били получени чрез Александър Начев и Ангел Сълев
и Здравко Цоков следните суми: Младен Костов – 30000 лева; Тома Арсов – 40000 лева; Вълчо
Манчев – 30000 лева; Йордан Стоянов – 35000 лева; Флоро Крайнянов – 12000 лева и Грую
Поломски – 3000 лева.
Освен горните лица, разпитани са още и: Никола Петков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Иван
Величков Барев, Евтим Атанасов Арсов, Перо Шанданов, Никодим Попов, Борис Велев, д-р Михаил
Каранейчев, д-р Ангел Рангачевв, г-жа Сърбакова и Елка Върбанова. Всички с изключение на Перо
Шанданов признават, че са били сондирани за съвместни действия с Дража Михайлович, обаче те не
дали съгласието си.
Лицето Здравко Стойнов Цоков, задържан в общината в с.Гъмзово, през нощта успял да избяга и се
укрие. Наредено е за издирването и залавянето му.
Йордан Стоянов пише в показанията си, че когато е бил в гр.Видин със Здравко Цоков, последният
му е казал, че от Щаба на Дража Михайлович са му били дадени от 200-400 златни английски лири,
които продал, а освен това му били дадени около 400000 български пари в банкноти от по 5000 и
1000 лева, които заменил съгласно нареждането на ВИБ. Същият с тези пари, според носещите се
слухове, си е построил къща и си е купил вършачка.
(п) [Христо ] Тумбин
Полковник – началник секция РО 3.
1 Борис Бумбаров – деец на БЗНС-Пладне. Роден през 1896 г. Министър на обществените сгради,
пътищата и благоустройството в периода от 9 септември 1944 до 5 юли 1945 г., в първото
отечественофронтовско правителство на Кимон Георгиев (в периода 1944-1946 г.) Умира през 1959
г.
2 Христо Стойков (1897-1983) – о.з.майор, публицист, деец на ПК “Звено”.
* В текста е сгрешено. В случая става дума за началник-щаба на дражамихайловисткото движение –
подполковник Драгослав Павлович.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8297 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН
НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА
УВЕЛИЧАВАНЕТО ВНИМАНИЕТО КЪМ ВЪПРОСА, ДАЛИ НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ КАЦАТ ЧУЖДИ
САМОЛЕТИ.
№ 8297/20.ХІІ.1943 г. Лично-поверително
Цариград – Българска Царска легация -
За военния аташе
Одрин – секретарят на българския царски консул
Г[осподин] Никола Кодов
Следа – Н[ачалник]-щ[аба] на Прикриващия фронт
Има сведения, че при въздушните нападения над София, някои от противниковите самолети са
кацнали или ще кацнат в Турция.
Да се следи внимателно тази противникова дейност и да се донася. ЗАПОВЕД.
__
Капитан Велев – по прехванат текст на турски радиостанции от нашето поделение “С-216”.
9.ХІІ.1943 г.
ХVІІ, с.153.
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 11 ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ АНГЛО-
АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ БОМБАРДИРОВКИ НАД ЦЕЛИ И ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ.
[…]*
5. През времето от 15 ноември до 20 декември [1943 г. ] се извършиха три терористични нападения
над столицата, които бяха произведени в общи черти, както следва:
Въздушното нападение на 24 ноември:
В 12.50 часа на 24 ноември [1943 г.] се подаде сигнал въздушна тревога и населението започна да
се прибира в ред към центъра на столицата, търсейки по сигурни скривалища. Кварталите около
гарата и ЖП линия бяха изпразнени с доста голяма бързина. Около 15 минути след тревогата на
небето над София се появиха 60 американски четиримоторни бомбардировачи “Либерейтър” на
височина 10 500 метра и 40 изтребителя “Лайтнинг” на височина 6.500 метра. Посрещната с голям
устрем от нашите изтребители и от точния огън на нашата ПВ артилерия, противниковата въздушна
формация бе разпръсната и пускайки безредно бомбите си, се оттегли в обратна посока към Южна
Италия, разпокъсана в 9-10 малки групи.
Резултати:
Пуснати бяха всичко 156 бомби от по 260 кг.;
С две бомбови попадения бе засегнат релсовият път в района на гарата, но не бяха причинени
особени загуби. Засегнати бяха кварталите: Военна рампа, “Надежда”, “Орландовци”, “Малашевци”,
“Индустриален” и гарата, в които бяха разрушени жилища и няколко работилници.
Убити бяха 5 души от цивилното население и войската и ранени 29 души.
Свалени противникови самолети 2. Според признанията на Радио Лондон, 16 самолета от
американската въздушна формация не са се завърнали в базата си.
От наша страна бяха загубени 2 самолета.
Въздушното нападение на 10 декември [1943 г. ]
В 11.50 часа на 10 декември 1943 г. се обяви въздушна тревога и населението започна да се
прибира към центъра.
[ …]
Нападателят бе посрещнат от наши изтребители. Завърза се въздушен бой североизточно от
Ихтиман, който продължи над Своге, Ботевград, Мездра, Годеч, Сливница, Перник, Трън и по-
нататък. Благодарение на решителния отпор, противниковата въздушна единица бе разпръсната.
Само 40 самолета успяха да се явят над столицата към 12.17 часа и хвърлиха 90 бомби по 250 кг.,
от 7000 височина над кварталите “Хаджи Димитър”, “Индустриален”, Централната гара, с.Малашевци
и Военната рампа. 15 от бомбите не експлоадираха. Други 90 бомби са пуснати в землището на
с.с.Казичане и Враждебна, около Двореца Враня, около с.Реброво, в Самоковско и другаде. Личи че
противтникът е пускал бомбите си напосоки, за да се отърве от тежкия товар и да получи по-голяма
свобода за действия срещу нашите изтребители.
От пуснатите бомби има убити 10 души и ранени 22, от които 3 тежко. Разрушени са всичко 73
постройки, по-голямата част от които се намират в Индустриалния квартал. Свален бе във въздушен
бой 1 наш изтребител. Противниковите загуби: няма сведения от дивизионните области. Също Радио
“Лондон” в емисията на 11.ХІІ.[1943 г.] не даде сведения за своите загуби.
в) Въздушното нападение на 20 декември [1943 г.]
От 12.25 часа до 14.06 часа около 100 неприятелски самолета извършиха въздушно нападение над
София. Пуснати бяха множество разрушителни бомби в кварталите “Иван Вазов”, Циганската махала,
Юч-Бунар, Централния затвор, Лозенец и Безжичен телеграф.
Тревогата беше дадена навреме и населението още под пресните впечатления на нападението на 10
този месец бързо се прибра по закритията. Този път направи впечатление примерният ред, с който
гражданството дава признак на все по-голяма дисциплина през време на въздушното нападение.
Противниковите самолети бяха посрещнати от наши изтребители и противовъздушната отбрана с
унищожителен огън, поради което бързаха да пуснат товара си и в безпорядък се оттеглиха.
Резултати:
Пуснати бяха 254 бомби от по 250 кг, като измежду тях има вероятно 1-2 бомби от по 400 кг.
Разрушени са напълно 98 сгради.
Необитаеми са станали около 336 сгради.
Леко засегнати са около 113 сгради.
Околовръстната ЖП линия е прекъсната в продължение на … метра. Намиращите се до нея
германски постройки са напълно разрушени. Повредени са 23 ЖП вагона и 6 трамвайни коли.
Убити са 64 военни и цивилни лица.
Данни за друга противникова въздущна дейност над Царството няма. На схемата, приложено са
показани противниковите прелитания. От нея се вижда, че главната тежест на вниманието е дадена
в района на София. Летенията в посока от Беломорието към Русе изглежда имат разузнавателна цел
за установяване строи ли германското командуване мостове по р.Дунав, главно в участъка между
Свищов и Сомовит.
[…]*
ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.159-160. Копие, ормиг. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем.
ХVІІ, с.153-155.
ОТНОСНО ОПАСНОСТТА ДА БЪДАТ РАЗПРОСТРАНЕНИ В БЪЛГАРИЯ ФАЛШИВИ БАНКНОТИ.
№ 881/23.ХІІ.1943 г. Лично-поверително
София Началник-щаба на войската (РО)
[Към №] 16394. Донасям, че по изпратеното ми за проверка сведение не можах да установя данни,

които да потвърдят същото. От проучванията, които направих в свръзка с този въпрос намирам, че
англо-американците трудно биха осъществили този план в Цариград, където турската полиция е
твърде осторожна и не би позволила изпълнението на същия,поради страха от заплашване и на
турските банкноти. От друга страна, като се има предвид огромните парични средства, които са
необходими на англо-американците за поставяне в ход на своите пропагандни и разузнавателни
средства на Балканите за спечелване на войната, трябва да се допуска, че изпълнението на подобни
планове е най-вероятно.
При подобно схващане, тук се смята, че англо-американците биха се решили на подобна дейност, то
те най-добре и спокойно биха изпълнили тези свои планове в Египет (Кайро, Александрия), от
където фалшивите банкноти биха били пренесени в съответните страни и дори пуснати на черната
борса в Турция и главно в Цариград.
При тези условия намирам, че установяването на ателиетата където се приготовляват тези фалшиви
банкноти е доста трудно; по-лесно би било разкриването на самите фалшиви банкноти от лица –
специалисти, каквито тук обаче няма.
Като имам предвид горното, би било добре и моля да се нареди щото българските банкноти, които
официално се препращат от нашата Легация и Консулство в Турция – до Министерството на
външните работи, да се предават на съответните компетентни лица – за проверка. Добре би било да
се следят и проверяват банкнотите, които се пускат в обръщение и от хората на разните Легации в
София.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-8349 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ АТАШЕТА В БЕРЛИН, БУКУРЕЩ И ЦАРИГРАД, С ИСКАНЕТО ДА СЕ СЪБЕРАТ
ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА СЪВЕТСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Да се проучи основно устройството на руската тайна държавна разузнавателна организация с оглед

за основно използване.
Да се приложат съществуващите закони, правилници и др., които уреждат съществуването и
дейността на организацията.
Докладите да се представят в Щаба на войската до 28.ІІ.1944 г. ЗАПОВЕД.
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, СЪС
СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦА ОТ ГРЪЦКАТА СЪПРОТИВА.
Д-р № 16332
Съобщава ми се:
Двама гърци Христи (собствено име) от Солун и Манку (собствено име) от Анталия, са заминали на
18.11.[19]43 г. заедно с двама англичани през Алепо за Цариград, за да се отзоват оттам в
България.
Двамата гърци били механици, а четиримата били специалисти за употребата на взривове. Четирите
лица са снабдени в Бейрут от една английска служба с фалшиви български паспорти и щели да
извършват атентати с взривове срещу военни обекти. За предполагане е, че същите ще се помъчат
да получат подходяща виза за България от българското консулство в Цариград.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2784 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ КЪМ САМОСТОЯТЕЛНО
ПРОДОВОЛСТВЕНО СНАБДЯВАНЕ.
Изх. № 2784 Поверително.

28 декември 1943 г. ТУК – Р.О. при ЩВ
Относно: Бюро Д-р Делиус*
При водените разговори с Германския войскови интендант – д-р Беневиц и пом[ощник-]военния

аташе подполковник фон Притвитц и Гафрон** се дойде до заключението, че службата Д-р Делиус
отказва да се присъедини или приобщи към германските войски и бъде снабдявана съгласно
“Нойбахеровата” спогодба. Според тази последната, снабдяването на германските войски има вече
точно установен ред, който изключва възможността на германските войски да закупуват продукти
вън от разрешените им контингенти и по цени, точно установени от нашите служби.
Искането на Снабдителния отдел при Щаба на войската всички продоволствени въпроси, вносът и
износът на службата Д-р Делиус да бъдат съответно парафирани от германския военен аташе
г[осподи]н генерал[-майор Хайнрих] Геде, също остана безрезултатно, тъй като последният отказва
да парафира и проконтролира*** тези искания на службата Д-р Делиус.
При това положение, от страна на германския военен аташе, господин генерал Геде ни се прави
предложението, щото началникът на Р.О. да бъде единствения, който ще контролира дейността и
порядките на тази служба и носи отговорността за евентуални нарушения на същата спрямо
съществуващите наредби в страната.
В такъв случай моля да се нареди всички снабдителни искания на тази служба да се отправят чрез
Вас до Снабдителния отдел. Правдивостта на искането и по-нататъшния контрол на снабд[ителната]
дейност на тази служба следва да се извърши от Р.О. отдел.
ПОЛКОВНИК – началник на Отдел.
ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92, л.237. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката
на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в
сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 156
* В по-голяма част от неутралните или съюзнически на Германия страни от Европа, управлението

„Чужбина/абвер” преди войната, приблизително от 1936 г. и по време на войната, създавалож така
наречените „Военни организации (КО). Те били маскирани в състава на дипломатическите
представителства в съответните страни. Офицерите от абвера имали за маскировка дипломатически
рангове например съветници от посолството и т.н. В България такава служба била КО “България”.
През 1938 г. негов началник става немският консул майор Вагнер. КО “България” тясно
сътрудничела с руските белоемигрантски кръгове. Така например, секретарят на българския отдел
на Руския Общовоински Съюз (РОВС) и началникът на неговия разузнавателен отдел К.А.Фосс
снабдявали Абвера с информация за СССР, получена от членовете на съюза и от лицата, пристигащи
от Съветския Съюз. Аналогична работа водели участниците на “Петровското движение” Яренко и
Бутков. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха”, кн.І, Санкт-Петербург, 2003, с.34; Скорцени, О.,
„Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы шпионажа.Документальный
очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ „Заграница/Абвер”, Смоленск,
2001, с.391.
** Това е един от талантливите шедьоври на “неизвестния” абверовец, оставени за бъдещето. При
сравняването т.е при “премерването” на думата (т.е. на двете фамилии), в средата излиза
фамилията на Витциг. В случая става дума за Рудолф Витциг, един от любимците на генерал-
фелдмаршал Ервин фон Ромел, командир на парашутен полк, почнал войната през 1939 г. Той е
пенсиониран през 1974 г. в звание “полковник” от Бундесвера.
*** В текста е дадено като “проконтролирва”.
НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ІІІ –ЩВ, ЗА ПРОВЕРКА НА ФАКТИ.
ТУК – Началнику отдел ІІІ – ЩВ Лично-поверително
За проучване. ЗАПОВЕД.
№ V-1531, 28 декемврий 1943 г.
гр.София
Полковник – началник РО – ЩВ
[Резолюция:] Поверително. Писмо до Дир[екцията] на труда. Какво е положението на нашите
работници в Германия по цитираните случаи и имат ли нещо вярно по изнесеното в бюлетина*. 4.І.
[19]44 г. (п) [генерал-майор Иван] Попов
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 48 НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В ОДРИН,
ОТНОСНО НОВОТО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ НА БИВШИЯ ТУРСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР
ЯРКЪН.
Одрин, 29 декември 1943 г.
София – Щаб на войската
Донасям, господин полковник, следното:
Днес установих с положителност, че бившият военен аташе на Турция у нас, майор ЯРКЪН е
началник на така наречения “Ихтибарат табору” (разузнавателна дружина) с щаб в гр.Одрин.
ХЮСЕИН ЧАКЕДЖИ, за когото Ви донасям с № 45 е орган на този табор.
№ 48, Одрин, 29.ХІІ.1943 г.
(п) [Никола] Кодов
Секретар на българското консулство
кн.3-4, с.100.
НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО
ЧАСТ ОТ ПЕРСОНАЛА НА УСО В КАЙРО И ПО-СПЕЦИАЛНО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО
МУ “FORCE 133”.
МВ-ЩВ № V-8419 Лично-поверително

30.ХІІ.1943 Цариград – Българска царска легация – в[оенен] аташе
Щабът на войската има сведение, че едно нарочно Отделение от английската разузнавателна

служба в Близкия Изток, така нареченото “Специално оперативно отделение – СОЕ”* с централа в
Кайро, има за цел да създава специални връзки с балканските страни. С България се занимавали
следните офицери:
полковник Бравдон**
майор Бурилл
Андропулос
Миларисос
Полковник Барнес
Майор Доналд Малит
Майор Лезли Бътлър и
[Джон Али] Макинтош.
Техните старания били насочени предимно към установяване допир с членове на революционното
движение в България. С тази цел в Цариград ще се състои в скоро време една конференция, на
която един от горните офицери ще участвува заедно с един член на революционното движение в
България.
Горното се съобщава за сведение, следене и донесение. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан Недев – полковник
Н[ачални]к [на разузнавателно] отделение

* Става дума за Управлението за специални операции (Special Operation Exequtive, или съкратено –
SOE). Тук е уместно да се подчертае че обикновено съществувало твърдото разграничаване между
действията на УСО и СИС – тук имал своето влияние консерватизма, и все пак това разграничение е
необходимо за периода на нелегалната дейност. Специализацията е най-добрата самозащита в
нелегалната работа, а действията на УСО по своята природа са били „шумни” и по демонстративни,
нещо което постоянно привличало вниманието на врага. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО:
Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.752.
** В текста е сгрешено. Според германското разузнаване става дума за офицер от британското
разузнаване с превдоним “Брандон”. Истинското му име е Алберт Ернест Актон Барнел, роден на 18
септември 1889 г. Служил е в разузнавателно подразделение на СИС в Гент, и има личен номер GE-
21351. През 1940 г., като капитан е включен в германския “Списък на специално издирваните лица
във Великобритания” за предаването му на РСХА ІV-Е4 (подотдел “Политически и икономически
контрашпионаж-Север”). В списъка той е внесен под № 204 като “Brandon, Albert Ernest Acton,
18.9.89 London, brit. Cpt., zuletzt: Genf, vermutl: England (Tatenkreis: Burnell)” – виж: Шелленберг, В.,
“Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 205,208, 357, 359.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1-5 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ГЕРМАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР В ДИМОТИКА,
ПОДПОРУЧИК КРАСИМИР КАЦАРОВ, ЗА ПОЛУЧЕНО УКАЗАНИЕ ДА МУ СЕ ОКАЗВА ПОМОЩ ОТ
ГЕРМАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
№ 1-5/31 декемврий 1943 г. Поверително.

ДИМОТИКА – подпоручик [Красимир] Кацаров*
Германската разузнавателна служба – София е наредила на поделението си в гр.Димотика,

същото** да Ви дава съдействие във всяко отношение.
Относно арестуването на агентите в полза на Турция, германската разузнавателна служба в София
пояснява, че с някои от тези хора възнамерява да проведе противошпионажна игра.
За бъдеще, провеждайте дейността си съвместно с германската разузнавателна служба в
гр.Димотика, като по-често разменяте мисли.

Полковник – началник [на] Р[азузнавателното] О[тделение].
* В свое донесение № 12 от 1 ноември 1943 г. до командира на 11-а пехотна дивизия, подпоручик

Красимир Кацаров съобщава, че “ …съгласно служебно писмо № ІV М 4-1848 от 27.Х.1943 година на
Министерството на войната-Щаба на войската, съм назначен за Български Царски офицер за
свръзка в гр.Димотика и приех длъжността от предшественика си поручик Генко Дончев”. Виж:
АМВР, об.дело 5211, л.96.
** В текста е дадено като „същата”.
ДОКЛАД ОТ ИНСПЕКТОРА ОТ РО 3 С.НАКОВ, ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БРИТАНСКАТА
СИКРИТ ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС И НА ПРОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ
София, не по-рано от края на 1943 г.
АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
( [СИКРИТ] ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС)
а) Едно от най-усъвършенствуваните и дейни разузнавания безспорно е английското, или т.нар.

[Сикрит] Интелиджънс Сървис. Много световни събития като бунтове, сваляне на правителства и
даже и войни, са свързани с дейността на това разузнаване. На него дължи своето вековно
съществуване Британската империя. При вида на задачите, които си е поставило това разузнаване,
можем да съдим за неговата организация.
Централата на [Сикрит] интелиджънс сървис е в столицата на Британската империя – Лондон. Един
от многото отдели на това разузнаване е и отделът, занимаващ се изключително с политическото и
военно положение на Балканите и Близкия изток. За по-голяма експедитивност, ръководството на
този Отдел е съсредоточено в столицата на нашата съседка Турция*, а именно Цариград.
Инструкциите се дават от Лондон, а се разпределят за изпълнение в Цариград. Задачата на това
разузнаване се улеснява от факта, че от началото на войната [през 1939 г.] инструкциите се дават
от Лондон, а се разпределят за изпълнение в Цариград. Задачата на това разузнаване се улеснява
от факта, че от началото на войната до сега много лица от еврейски произход, живущи по-преди в
България, са се намирали в Цариград и са се поставили всецяло в услуга на това разузнаване.
Устройство на английското разузнаване на Балканите.
В резултат на положените усилия от страна на службата, установени са главните ръководни лица на
тази централа, както и предполагаемите им връзки в България.
Начело на тази организация е поставен сър Арчибалд Гибсън, специалист по балканското
разузнаване. Същият поддържа и връзката с ръководителите на американското и съветското
разузнаване в Турция. Като първи негови официални помощници, натоварени с провеждането на
политическото разузнаване, са членовете на дипломатическото тяло**, капитан [Артър] Уайтъл и
[Ричард (Дик)] Лафонтайн*** – паспортни началници, придадени към английската легация в
Цариград. Като най-близък на първия, се сочи Едуард Смит Рос – бивш шеф на английското
разузнаване у нас. Дейността на същия е тясно свързана с тази на руснака Павел Владимирович
Гриневич. А колкото за [Ричард (Дик)] Лафонтайн***, то негов помощник е Артър Ролф Паркър –
бивш английски вице-консул в Скопие. Към тях е придаден Фредерик Уилфред Пит – кореспондент
на “Дейли Мейл”, родом от гр.Страсбург, женен за французойката Маргарта Карбери. Същият е
представител на “Английски Феникс” в България, от когато и датират връзките му с [Чарлз Б.]
Андрюз и неговия съдружник Гаврил Стайков (покойник). Това е за политическото разузнаване. А
колкото за военното, стопанското [разузнаване] и пропагандата, то то се ръководи от английския
военен аташе в Цариград [К.Ф.] Крипс и неговия секретар [Майкъл] Томсън. Последният е вършил
много добра работа, влизайки [във връзка] чрез Нора Леви с пристигнали от България евреи, от
които той е събирал доста сведения за положението в България. Като техни първи помощници се
сочат бившият военен аташе у нас Александър Рос, Норман [Джеймс] Дейвис, аташе по печата и
същевременно ръководител на саботажните действия в България, както и Стенли Харисън – вице-
консул в София. Назначаването на последните като помощници на [К.Ф.] Крипс е направено с оглед
да могат същите да продължат дейността си от Цариград като поддържат връзка със своите
сътрудници в България, завербувани още преди скъсването на дипломатическите връзки с Англия.
Към горното разузнаване спадат и лицата: капитан Бърн[с], Фергюсън Харкнес – легационен
чиновник, както и [Наум] Фикис, началник Бюро паспортна служба. На последният е поверено и
разузнаването за България. Същият поддържа връзка с агенти в България. Като бивш чиновник в
Белград, той си е създал доста солидни връзки в белградското и софийското общества. Това
обстоятелство, както и фактът, че в момента нему е поверено уреждането на визите за евреите от
България, му дават предимство в изпълнение на възложената му задача.
Организация на английското разузнаване за България.
Лицата натоварени с ръководството и със самото разузнаване за България, са разпределени в три
групи. Независимо от това, всички дават сведения си на [Наум] Фикис и Султанис – пазител на
тайната архива в Английската легация в Цариград, които от своя страна ги докладват на главния
шеф Арчибалд Гибсън.
Тези три групи са създадени по следния много умел и резултатен начин:
І група:
Лица, натоварени с поддържането на връзки с наши и турски гемиджии лодкари, от които черпят
сведения за положението по нашето черноморско крайбрежие. Тези гемиджии същевременно са най-
удобните канали за препращане на сведения и документи, а понякога даже и на агенти. Такива са
именно Борис Грановски, потурчен руснак и българският турчин Джевад [Мехмедов] – едноок.
ІІ група.
В тази група влизат лица, натоварени с контрола и събиране на сведения от наши търговци
посещаващи Турция, както и от евреите, изселващи се от България. В тази категория спадат Йосиф
Бернатан (Пепи), жена му Рене, Анрико Афталион, Лули Коен, български евреин, който се подвизава
под псевдонима “[Ранчо] Иван[ов] Ранчев”, както и Нора д-р Буко Леви. Това са хора, живяли дълги
години в България, благодарение на което са си създали много добри връзки, било то между техните
сънародници, било между българските търговски среди. Същите са пропити от фанатична омраза
към всичко българско. Точно тези им качества ги правят много опасни агенти на английското
ІІІ група.
В тази група спадат най-дейните и истински агенти, т.е. професионални агенти. Това са лица
натоварени всеки един самостоятелно, по един или друг начин да поддържат връзки с лица в
България – съзнателни или несъзнателни агенти на английското разузнаване – и по този начин да
черпят сведения от военен, политически и стопански характер. За целта те си служат с определени
начини и канали за свръзка. Болшинството от тях са хора, които имат роднини или близки в
България, които използват най-рационално за целта. Като такива с познати следните лица: Толедо –
зет на уредника на “Радио София”, Стубел. Две от дъщерите на същият са омъжени тук в София за
двама висши чиновници. Давид Симха, Моше Барух, Семи Бенбасат, Йосиф Голден (същият има и
разузнавателно бюро), Иван Кузнецов – представител на текстилни машини, по настоящем живущ в
Цариград, Брод – турски евреин, Ханс Гилмайден – бивш норвежки търговски консул във Варна,
Жорж Лиенарди – експулсиран от България, бивш акционер и поддържащ връзки с акционерното
общество “Сожеко” и “Геверт” и инж[енер] Густав Маас. Известните на службата лица и фирми,
които са свързани с агентите от тази категория, но чиято дейност не е още напълно установена, са
следните:
Фирми:
Акц[ионерно] д[ружест]во “Радиотранспорт” на Христо Г.Прошев.
Унгарската параходна агенция.
Авр[аам] Х.Асса – Бургас.
“Транспорт експрес” – София.
Димитър Величков Димитров – Бургас.
“Борад” А.Д., Антонио Франческо Денизи (доставчик на чугун от Русия, а неговият брат в Цариград е
във връзка с руския търговски представител и Хайдар Бей).
Лица:
Бончо Стоянов Иванов – техник в музикалния магазин “Кьортинг”, заподозрян, е във връзка с Боян
Дановски и някой си [Одисей С.] Караянев от София, чрез когото са изпратени 3-4 писма за
предаването им на лица, намиращи се в Цариград, между които и на евреина Толедо;
Никола Иванов Габровски – търговец, адвокат. Заподозрян, че е бил във връзка с Боян Дановски в
Цариград. Разучен, задържан и разпитан, се установи, че е отивал да урежда визи на български
евреи по поръчка на Нено Шумков. С него е бил и цирковият артист Силаги, който бил във връзка с
[Флойд] Бляк и [Хаим] Барлас. Контролът на дейността на Габровски продължава.
Борис Константинов Стателов – о.з. полковник, живущ във Варна, заподозрян че е бил във връзка с
хората на англо-американското разузнаване при няколкократните му посещения на Цариград.
Същият сега е търговец и минава за голям англофил. За същият е наредено да не му се дава нова
изходна виза.
Стефан Янков Скулев – адвокат, отявлен англофил. За същият е наредено да не му се дава нова
изходна виза.
Петко Атанасов Корабелов – търговец в Бургас. Разучен.
Ангел Йорданов Георгиев – провинциален журналист. Разучен и под контрола.
Страшимир Спиров Суруджиев – търговец, от гръцки период. Същият вън от търговските си работи,
се занимава с услуги на турски евреи.
Никола Желков Котаров – адвокат във Варна, по убеждения широк социалист, много близък с
Втория секретар на турското консулство във Варна Исмаил Сабри Хазъмов, както и с Ахмед Вафси
Кьосеоглу, първи секретар. Генерален пълномощник на много турци от Варненския край. Разучен.
Дейността му се контролира от варненската полиция.
Христо Георгиев Прошев – директор на А.Д.”Радиотранспорт”.
Секула Секулов – чиновник, търговец.
Д-р Христо Пеев – член на Унгарско-Българската търговска камара. Във връзка с [Израел] Берман и
д-р Розинг и с Нора [д-р Нисим] Леви в Цариград и още много други лица и фирми, неизвестни на
службата.
Организираната по този начин разузнавателна служба за България дава отлични резултати. Всичко
каквото става у нас или в проект, се узнава своевременно от английската разузнавателна служба.
– – -
С.О.Е.****
Към английското разузнаване в Цариград е създадено поделение, т.нар. СОЕ (Специално оперативно
отделение).
То се ръководеше преди една година от полковник Бравтон, обаче поради разногласия между по-
големите ръководители на англо-американското разузнаване, Бравтон***** бива сменен с
полковник Гордон, но фактически истинския шеф остава Бравтон. Това е един типичен пример на
английски дипломатически ход, уточнен с нашата поговорка “и вълкът сит и агнето цяло”.
Като първи помощници на шефа са назначени лицата поручик летец Сцимер, полковник Перевич
(Перич), сърбин, майор Бурил, Андропулос, Миларисос – също грък, полковник Барнес, майор
Доналд Малит, майор Лесли Бътлър и [Доналд] Макинтош. Казаните лица имат за задача да влезат в
допир с лица, членове на революционни движения в България, та в даден момент да могат да
проведат известни акции за смущаването на реда в страната. От имената на горепосочените лица се
вижда, че в състава на СОЕ влизат хора с различна национална принадлежност. Това показва, че
тяхната цел е да използуват, всеки един от тях, свои сънародници за провеждането на дадените
директиви.
Една от главните задачи на това поделение е и тази да се създадат връзки между отделни търговски
фирми в Цариград с такава от другите балкански държави, респ[ективно] България. По сведение
това отделение се ръководи от някой си [Стивън Джеймс] Рънсиман, който е и връзката между тези
предприятия и полковниците Гордън и Рос. Установено е, че [Стивън Джеймс] Рънсиман, поддържа
връзки с фирмите Давид Симха и Теодориди. Един от хората на [Стивън Джеймс] Рънсиман, а
именно Сотерик Содер, левантинец, се занимава изключително с контролата на пасажерите и
посетителите на големите цариградски хотели “Пера-палас”, “Парк-хотел”, “Токатлян” и
сладкарницата “Таксим”.
Друг помощник на [Джеймс] Рънсиман, а именно турският флотски офицер Алик Амин е натоварен
със създаването на клонове в България на цариградските транспортни фирми “Невропа” и “Анталия”.
Такива клонове или представителства на горните фирми у нас са А.Д.”Радио-Транспорт” и
Унгарската параходна агенция.
Инспектор РО 3 С.Наков (п)
* В действителност столицата е гр.Анкара.

** В смисъл на „дипломатическа служба”.
*** В текста е дадено само като “Лафонтен”.
**** Special Operation Executive (Управление за специални операции).
***** Виж съдържанието на документ № 490.
СВЕДЕНИЕ НА ОТДЕЛЕНИЕ “В” ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА,
ОТНОСНО ОПИТИТЕ НА РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ЕМИСАРИ ДА ПРОВЕЖДАТ
ЗОНДАЖИ ЗА МИР.
ТУК – началнику Р.О.
По сведения от с[екретен] с[ътрудник], бившият земеделски министър [Димитър] Гичев казал на
Христофор Янев, че Димитър Вълев заминал за Цариград, където е и сега, за да влезе във връзка с
англичани и американци.
Архитект [Йордан] Севов1, който както бе донесено по-рано още в Цариград. Когато [Йордан] Севов
пристигнал в Турция, германският пълномощен министър [Франц] фон Папен запитал нашия
пълномощен министър [Никола] Балабанов, защо е дошъл същия? Господин [Никола] Балабанов му
отговорил, за постройка на дворец, на което [Франц] фон Папен се изсмял, тогава [Никола]
Балабанов се изсмял и казал “Да се види със стари свои приятели – турци”.
Носи се слух, че [Йордан] Севов бил много близък с Н[ейно] В[еличество] Ц[арицата], поради което
Н[егово] Ц[арско] В[еличество] Князът Кирил2 и княгиня Евдокия, да я освободат от [Йордан]
Севов, аташирали към нея г-н Генчев от двореца. Това го е казал някой си Борис Стефанов.
Откритият лист*, даден от полицейския комендант на Христофор Янев след известно време му бил
отнет от същия, което много го нервирало. [Боян] Чуканов казал това на [Шакир] Чечен, с цел да
представи Христофор Янев, като човек, който е гонен от властта, за гдето е дружил с турци, с цел да
го издигне в очите на [Шакир] Чечен.
Христофор Янев се отнасял с голямо недоверие към д-р Хр[исто] Пеев.
Августина Касърова – братовчедка на книжаря Касъров е в услуга на Христофор Янев в превеждане
на френски [език на] телеграмите, които последния, като кореспондент на “Акшам”, изпраща в
Цариград.
Христофор Янев бил във връзка с англичани и американци, последните са го наложили на турците,
като кореспондент (в който може да се съмняваме). Така сам той разправял.
Той получавал чрез [Шакир] Чечен 200 турски лири – наши 18-20 хиляди лева.
Христофор Янев имал някакъв важен документ срещу Каран Дончев.
Скоро щял да заминава за Цариград, където щял да стои по-дълго време и щял да има на
разположение вила или да купи такава.
Той показвал през с[екретния] с[ътрудник] документа си даден му от РО, с което е разправял, че е
на служба в услуга на отделението.
Отделение “В”
1 Йордан Севов – приближен на двореца, доверено лице на цар Борис ІІІ. По време на посещението
на главната квартира на Хитлер в Източна Прусия, започнато на 5 януари 1943 г., влиза в състава
на българската делегация (неофициално – като личен наблюдател на царя, а официално – като
адютант на министъра на войната, генерал Никола Михов).
2 Кирил княз Преславски (Кирил Хенрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип Саксен-Кобург-Готски) (5
ноември 1895, София – 1 февруари 1945 г.) – принц, брат на цар Борис ІІІ, български държавен
деец, генерал-лейтенант. Син на цар Фердинанд І и брат на цар Борис ІІІ. Не е имал политическо
влияние в страната. След смъртта на цар Борис ІІІ по положенията на Търновската конституция,
регентите трябвало да бъдат избирани от Великото народно събрание, но в условията на войната
изборите били направени на 9 септември 1943 г. от ХХV Обикновено народно събрание. Кирил
станал един от 3 регенти – заедно с Б.Филов и Н.Михов на малолетния цар Симеон ІІ. Формално като
член на царското семейство се смятал за централна фигура в Регентския съвет, обаче главната роля
там играел Б.Филов. Участвува в доставката на въоръжение на армията с цел на лично забогатяване.
След окупацията от съветските войски на България през 1944 г. е отстранен от власт и арестуван.
През януари 1945 г. е осъден от Първия върховен състав на Народния съд заедно с още 50 души
държавни дейци на смърт. Екзекутиран.
ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ, ЗА ПЪТИЩАТА ПО КОИТО БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ АТАШЕТА
В УНГАРИЯ И ТУРЦИЯ МОГАТ ДА ИЗПРАЩАТ СВОИТЕ ШИФРОГРАМИ, КАТО ИЗПОЛЗУВАТ
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЯПОНСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА*.
Схема на пътя на шифрованите телеграми
София
Щаба на войската – РО.
I
Будапеща Будапеща
Български военен аташе – . – Български военен аташе
Японски военен аташе – – Японски военен аташе
Цариград Цариград
Японски военен аташе – . . – Японски военен аташе
|
Цариград
Български военен аташе
Шифрована връзка София – Цариград и обратно.
Доклад за шифровата връзка София – Цариград и обратно.
А. Чрез унгарците през Будапеща.

Шифровата връзка между Щаба на войската и военния ни аташе в Цариград, когато
дипломатическите отношения между България и Турция съществуват, а телеграфната и
радиовръзките са прекъснати, може да се устрои по следния начин:
I. Щаба на войската-София – Военния аташе-Цариград
В Щаба на войската – Р.О.4. се изработва шифрограмата с “ДМ- № 3” по ключа за Цариград, като се
избягва употребата на двете букви – (70,76, 78).
В началото на шифрования текст се поставя условната група CNSPL.
Шифрограмата се изпраща до военния ни аташе в Будапеща.
Последният, като разбере по условната група, че шифрограмата е за военния ни аташе в Цариград,
зачертава условната група и преработва шифрограмата с шифър “ТФ”, по даден ключ.
В началото на новата шифрограма поставя условната група “АТSHE” и дава същата на Унгарския
щаб на войската, който я адресира и изпраща до унгарския военен аташе в Цариград.
Унгарският военен аташе в Цариград, като получи шифрограмата и по първата условна група
разбере, че се отнася за нашия военен аташе, му я предава.
Военният ни аташе, като получи шифрограмата, зачертава условната група, преработва я по “ТФ” с
дадения ключ и след това я дешифрира с “ДМ-№ 3” с ключа, с който работи с Щаба на войската.
II. Военният аташе – Цариград – Щаба на войската – София
Военният ни аташе изработва шифрограмата с “ДМ-№ 3” с ключа с който работи с Щаба на
войската, като пише само “Z”, а буквите “а”, “б” и “с”, с които придружават “Z” не се пишат на края
на шифровия текст и цифрите се пишат само словом с думи).
В началото на шифровия текст се поставя условната група АТSHE и предава шифрограмата на
унгарския военен аташе в Цариград, който я адресира и изпраща на Унгарския щаб на войската.
Унгарският щаб на войската, като разбере по условната група, че шифрограмата е за българския
военен аташе в Будапеща, му я предава.
Нашият военен аташе в Будапеща, преработва шифрованата телеграма по “ТФ” и я изпраща в Щаба
на войската, където същата се дешифрира.
Б. Чрез японците през Будапеща:
Пътят на шифрограмите е: Щаба на войската – нашият военен аташе – Будапеща – японския военен
аташе в Будапеща японския военен аташе в Цариград – нашия военен аташе в Цариград и обратно,
по същия начин както чрез унгарците, само че условните групи в началото на шифрограмите са
други.
За шифрограмите от Щаба на войската – военния ни аташе в Будапеща и обратно условната група в
началото на първия ред е CRGRD.
За шифрограмите от японския военен аташе – Будапеща до японския военен аташе – Цариград и
обратно, условната група в началото на шифровия текст е SFOGR.
Преработването на шифровия текст от нашия военен аташе в Будапеща се извършва по същия
начин и със същия ключ, както при шифрограмите, които се изпращат чрез унгарците (“ТФ” и
дадения ключ).
В. Чрез японците София – Цариград и обратно направо.
Шифрограмите, изработени с “ДМ-№3”, с условна група в началото на шифровия текст, се дават на
японския военен аташе в София или Цариград за съответно предаване, по устроената от японците
между София и Цариград специална радиовръзка.
Г. Права радиовръзка Щаба на войската – военния ни аташе в Цариград.
При наличност на радиоапарати и при възможност да се инсталира такъв в консулството ни в
Цариград, като се изпрати и един специалист – радиотелеграфист, който да бъде като шофьор на
военния ни аташе, може да се организира права и къса радиовръзка, независима от унгарци и
японци, по-бързо, защото се намалява пътя на шифрограмите и се избягва преработването на
същите, а заедно с това се избягват и грешките от това преработване и предаване по телеграфа и
радиото.
1943 г.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.551, л.99, 202-204. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани
на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.189-191.
* За британското разузнаване не били тайна съдържанието на много от шифрограмите изпращани по

този път. Осъществяването на радиоразузнаването по линията на дешифрирането чрез ЕНИГМА,
довежда до разкриването на кода на хитлеристките ВВС и този на японския пълномощен министър в
България. Тук се постигат сериозни успехи в получаването на подробни сведения за
идентификацията на армейските съединения, военните придвижвания и прегрупирвания,
местонахожденията на летищата в България, Унгария, Румъния и другите окупирани или
неокупирани държави на Балканския полуостров. Например, в периода юли 1943 г. – януари 1944 г.
е разкрито прегрупирването на хитлеристките ВВС на Балканите, което е съпроводено с почти
двойното намаляване броя на самолетите. Съставът на германската ВВС групировка на Балканския
полуостров през юли 1943 г. се свежда от 1280 самолета до 575 самолета през януари 1944 г., от
които само една малка част има възможността да отбранява територията на България и Румъния
откъм територията на окупирана Югославия, след изтеглянето на хитлеристката авиация от
летищата в Далмация. Виж: Hinsley, F.Н, Thomas, E.E., Rausam, C.F., „British Intelligence in the Second
World War. Its Influence on Strategy and Operations”, vol. 3, part 1, New York, 1985, p.169-170,462.
ПРЕПИС ОТ СЛУЖЕБНО ПИСМО НА АДЮТАНТА НА РО-ЩВ ПОДПОРУЧИК ХРИСТО АЯНОВ1 ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНИ
ПРЕОБРАЗУВАНИЯ В СИСТЕМАТА НА РО-ЩВ.
МВ-ЩВ Препис – за в[оенния] аташе, Цариград

№ Р.О. 6
София
З А П И С К А
Известява се за сведение и изпълнение, че за в бъдеще №-ра на Отделението няма да бъде V, а само
Р.О. с поделения:
Р.О. – Управление
Р.О.1 – Външно [разузнаване]
Р.О.2 – Вътрешно [разузнаване]
Р.О.3 – Полковник [Христо Зашов] Тумбин
Р.О.4 – Майор [Георги Иванов] Генчев
Р.О.5 – Поручик [Светослав Георгиев] Пиперов2 (военни аташета)
Р.О.6 – Поручик [Христо Димов] Аянов
Р.О.7 – Подпоручик [Гочо Георгиев] Чакалов
Р.О.8 – Капитан Христо Иванов
Р.О.9 – Печат
Р.О.10 – Пропаганда
Пример: № Р.О.-1236; № Р.О.1-849; № Р.О.9 – 2845. ЗАПОВЕД.
(п) [Христо Димов] Аянов
Подпоручик – Адютант Р.О. – ЩВ.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.585. Оригинал,машинопис.
1 Христо Димов Аянов – роден на 17 ноември 1921 г. в гр.Бургас. Произведен както следва – в
подпоручик на 30 януари 1943 г., служил в 57-и пехотен полк през 1943 г., в РО-ЩВ през 1944 г., в
9-и пехотен полк през 1944 г., в 21-ви пехотен полк през 1945 г.
2 Светослав Георгиев Пиперов – роден на 9 февруари 1916 г. в гр.София. Произведен както следва
– от 3 октомври 1938 г. в подпоручик, от 3 октомври 1941 г. в поручик, от 9 септември 45 г. в
капитан. Служил както следва – с МЗ 67/1938 г. в 1-ви инженерен полк, с МЗ 53 /1941 г. е командир
на взвод в дивизионната инженерно-щурмова дружина, с МЗ 111/1941 г. е командир на взвод в
ШЗО, с МЗ 125/1942 г. е командир на рота в ШЗО, с МЗ 19/1943 г. е командир на рота в
общовойсковия свързочен полк, с МЗ 57/1943 г. е помощник на Началника на ЩВ, с МЗ 53/1946 г. е
слушател във ВА, уволнен с поверителна заповед 111/1947 г.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ВОЕННИ СЪОБЩЕНИЯ” ПРИ ЩВ СЪС
УСЛОВНИТЕ ВОЕННО-ПОЛЕВИ НОМЕРА НА ПОДЕЛЕНИЯТА, ПОДЧИНЕНИ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА И
ИНСПЕКЦИИТЕ.
Т А Б Л И Ц А
За условните в[оенно-]п[олеви] номера на поделенията от Щаба на войската и инспекциите
___________________________________________________________________
Наименование на поделенията Условен в[оенно-] Забележка
п[олеви] номер
Началник Щаба на войската 9500
Началник на отдел І 9502
Началник на отдел ІІ 9515
Началник на отдел ІІІ 9521
Н[ачални]к на Снабд[ителното] отделение ІІІ С 9527
Н[ачални]к отделение Военни съобщения ІІІ ВС 9525
Началник секция ІІІ ВС 2 9524
Началник на секция ІІІ ВС 4 9523
Началник отдел ІV 9520
Началник отдел в[оенно]вр[еменна] организация 9526
Началник отдел м[ирно]вр[еменна] организация 9528
Инспекция на интендантската служба 9610
Инспекция на Въоръжението 9551
Инспекция на Моторните превозни средства 9552
Пехотна инспекция 9553
Инспекция на конницата 9540
Артилерийска инспекция 9530
Инженерна инспекция 9550
Свързочна инспекция 9560
ПОЛКОВНИК – НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ВОЕННИ СЪОБЩЕНИЯ

ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА /п/ [не се чете]
АМВР, общо дело 10573, том ІІ, л.332. Оригинал, машинопис.
ИЗ ОТГОВОРА НА ПИСМОТО С ВЪПРОСИ, ПОСТАВЕНИ ОТ ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ГЕДЕ ДО НАЧАЛНИКА НА ОПЕРАТИВНИЯ ОТДЕЛ НА ЩВ ПОЛКОВНИК
ИВАН ПОПОВ1, ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БРЕГОВАТА ОТБРАНА ПО СЕВЕРНОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА
ЕГЕЙСКО МОРЕ.
[ ...]
Б. Нападателна война.
План на нападателна война срещу Турция сега се разработва, при положение, че ще вземат участие
и германски сили. По-рано такъв не е разработван, тъй като българските въоръжени сили не са
достатъчни и за отбранителна война, камо ли за самостоятелна такава.
Целта на една нападателна война ще бъде – да се унищожат турските и англосаксонски сили в
Тракия и възможно по-скоро да достигнат теснините при Босфора и Дарданелите.
Силата на противника трудно може да се определи още от сега. Като се има предвид обаче, че
Цариградския полуостров е най-пригоден за настъпление на англосаксонците в Европа и, че
последните биха предприели такова с достатъчно сили, след които ще следва и турската армия,
трябва да се счита, че противникът е с неколкократно повече сили, ще предприеме нападателни
действия срещу България. Естествено, че в такъв случай по-добре е той да бъде изпреварен и с
бързи удари от наша страна в Тракия да му се отнеме горната възможност.
За нападателните задачи, оценка на местността и укрепената система на противника ще се дадат
обяснения по картата.*
За нападателните цели българските войски ще могат да отделят: 10 пехотни и 1 конна дивизии, 1
бронирана бригада, 4 арм[ейски] арт[илерийски] полкове, 1 о[бщо]в[ойскова] мостова дружина тип
“Б” (150 м[етра]), 5 разузнавателни въздушни ята и 1 въздушна ескадра от 1 изтребителен и 2
бомбардировъчни полка – всичко 128 самолета. Необходимо е българските въоръжени сили да бъдат
подпомогнати от около 4 бронирани дивизии, 1 планинска дивизия, 13-15 мот[орозирани], предимно
тежки арт[илерийски] отделения, с достатъчно количество бойни припаси, 2 пионерни дружини за
постройка и поддържане мостовете на река Тунджа и Марица, достатъчно въздушни войски и
п[ротиво]в[ъздушни] оръдия и 3 – 7.5 [см] бронеизтребителни дружини и 1 свързочна дружина.
Прикриването на съсредоточението в такъв случай ще се извърши от намиращите се на границата
прикриващи части.
Групировката за нападателна война – гледай картата*.
Снабдяването с хранителни припаси на определените за нападателна война се счита за осигурено;
за бойни припаси се разчита на подкрепата от германската страна.
Свързочната мрежа ще бъде продължена с подвижни средства на дивизиите и армиите, със
свързочните запаси на въоръжените сили и на Дирекцията на П[ощите], Т[елеграфите] и
Т[елефоните] (стълбовна линия за 380 км), което дава възможност за изнасяне напред на щабовете
на отделните армии на около 80-100 км от границата и до колкото е възможно с намерените
изоставени от противника свързочни средства.
Известно количество свързочни материали като резерв от германската страна и една свързочна
дружина ще бъдат от голяма полза.
9. За успешно извършване на операциите ще е необходима подкрепата на значителни германски
въздушни и п[ротив]ов[ъздушни] части, както е казано в т[очка] 4.
ОТДЕЛ І
ЦВА, ф.420, л.1, а.е.88, л.24-26. Оригинал, машинопис.
1 Иван Константинов Попов – роден на 2 юли 1896 г. в с.Сестримо, Пазарджишко, завършил

Военната академия през 1932 г. Произведен както следва – ва 5 октомври 1916 г. в подпоручик, на
18 ноември 1919 г. в поручик, на 30 януари 1923 г. в капитан, на 1 януари 1933 г. в майор, на 6 май
1936 г. в подполковник, на 6 май 1940 г. в полковник и на 6 май 1944 г. в генерал-майор. Служил
както следва – до 1926 г. в 46-и пехотен полк, 9-а пехотна дружина, 8-а жандармерийска дружина,
от 1928 г. е към ЩА, с МЗ 182/1929 г. е помощник-няачалник на Хасковското военно окръжие, ВА с
МЗ 64/1930 г., командир на специалната батарея в 3-и армейски артилерийски полк с МЗ 224/1932
г., командир на отделение в 4-и армейски артилерийски полк с МЗ 92/1933 г. и т.н.
* На лист 33 от същата архивна единица е дадена картата на евентуалното разположение на
българските бойни подразделения и съединения. .
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ
ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СА ПОСТАВЯНИ НА ЕВРЕИТЕ, ЕМИГРИРАЛИ В ЧУЖБИНА.
София, не по-рано от края на 1943 г.*
Всички евреи дошли от България в Турция се обстойно разпитват от англо-американците.

1.Точен адрес, местожителство на здания на германци и каква служба се помещава в тях.
2.Имената на ръководните фактори и биографии на работещите в тези здания германци.
3.Кои германски здания и Бюра са засегнати от бомбардировките на София и, кои от тях са
подновили работата си.
4.Имена и адреси на лица, които в България работят с японски и германски агенти и техните
сътрудници.
5.Къде в България има немски единици, какви са и колко са голями.
6.Кои от тях са на турската граница и, кои са им началниците.
7.Кои в България се сочат като немски агенти и, които им са сътрудниците.
8.Комунистите в България силни ли са за да повдигнат едно възстание в случай на един
съюзнически десант на Балканите.
9.Кои са начело на българските комунисти.
10.Какъв процент от българското население е англофилско и какъв процент англофили има сред
интелектуалците.
11.В какво положение са партиите, проявяват ли организационен живот и, кои от тях са с
германците.
12. Кои германски части са в Сърбия, къде са полковете и техните щабове.
13. Кои български дивизии са окупирали Сърбия – щабове, началници.
14. Какви германски части има в гръцка Македония – род, число, щабове, началници.
15. Какви български части има в гръцка Македония – род, число, щабове, началници.
16. Въоръжение на българската войска, дух.
17. Какви военни материали са купени от Германия, вид, система оръжие, кои модели.
18. Къде са българските летища и кои от тях са използувани от германците.
19. Къде има бензинови резервоари и военни складове.
20. Какви са материалните щети и моралният ефект от американските въздушни нападения.
21. Място, където са паднали бомби и избухнали пожари.
22. Ако е паднала бомба над една фабрика, каква е степента на разрушението и влиянието, което
има върху производството.
23. Къде се евакуират фабриките.
24. Дейността на саботажните движения, в кои райони се намират и към каква организация се
числят.
25. Организационната сила на тези движения.
26. Какви нелегални движения има в България, наименование, численост, ръководни фактори.
27. Кои от тях са с Германия.
28.“Бранник” – организация, численост, щабове.
* Датировката е направена по текста на документа.
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ
ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ-ЕМИГРАНТИ В ПОЛЗА НА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ
РАЗУЗНАВАНИЯ.
Истанбул, не по-късно от края на 1943 г.
А) През последните месеци трима евреи: Самуел (Мони) Леви, сръбски поданик, Барух Леви и
Анрико Афталион проявяват голяма дейност в полза на английското разузнаване. Те влизат в
контакт с всички евреи и чужденци, дошли от България.
Не по-малка дейност проявява и Лули Коен известен под фалшивото име („Ранчо Иванов Ранчев”).
И четиримата са виждани много често да посещават [Бърнард] О`Лиери* в апартамента му в
Елирак- Харбие.
Б) Много деен разузнавач е един от юристконсултите на същото дружество – Израел Берман,
евреин, английски поданик, около 30-годишен, не женен, роден в Русия, откъдето е избягал като
едногодишно дете заедно с родителите си; идва в Турция, след това в Палестина и Англия. От
няколко години е отново в Цариград. Той е орган на “Интелиджънс сървис” и е в услуга на [Бухджа]
Бухаджир.
[Бухджа] Бухаджир освен с платените си агенти си е служил и с разни търговски трикове, с помощта
на които се осведомявал за стопанското положение на нашата страна.
Така, преди няколко месеца, той е накарал българският евреин Давид Перец, собственик на
фабрика за гума в Цариград, да поиска чрез Георги Димитров Божков, дошъл в Цариград през
м[есец] юлий една оферта на “Бума” (изкуствена гума), в която да бъдат дадени количеството и
качествата “Бума” произвеждани в България, като се мотивирали, че въпросната гума била по-
издържлива за пустинните пътища от естествена гума. С този трик те са получили нашето годишно
производство на изкуствена гума и местата, гдето се произвежда.
Във връзка с [Бухджа] Бухаджир бил и братът на [Давид] Перец – Рауф Перец.
Българинът Георги Димитров Божков, търговец ул.”Алабинска” № 50-52 е в услуга на английското
разузнаване, от което е получавал пари. Той е във връзка с Барух Леви, Лули Коен и д-р Йосиф
Голден.
В) 1. Председател – Хаим Барлас, около 51-52 годишен, евреин.
2. Помощници:
а) Д-р Йосиф Голден, евреин около 40 годишен.
б) Симон Брод, 50-годишен, много богат евреин. Същият в началото на 1940 година е закупил цял
остров от турците, за настаняването на изселници-евреи.
в) Зеф Шинд, евреин, около 45-48 годишен.
В помощ на това Бюро е чиновникът от Английската легация – [Сергей] Левицки.
г) В това Бюро работи и Ханс Гилмайден, бивш норвежки консул във Варна и параходен агент. Той
се вижда много често със Сергей Левицки. Последният е бил преди 5-6 години в България. По
произход е поляк. Понастоящем Ханс Гилмайден има кантора на следния адрес: “Хавогимиян хан”,
Галата, Истанбул, което е гнездо на шпиони.
В тази агенция работи и румънският агент Ф.Ж.Майстерсон**, бивш чиновник в Транспортната
фирма “Морено Алгранти”.
д) В полза на английското разузнаване продължават да работят също и:
1. Нора д-р Нисим Леви, живуща в Цариград, “Мис сокак” № 17, тел.44175. Тя е в постоянни връзки
с [Бърнард] О`Лиери, [Арчибалд] Джибсън и [Хаим] Барлас. При нея идват почти всички евреи,
идващи от България. Същата е неофициалната посредница между въпросните евреи и [Хаим]
Барлас, защото почти всичките евреи се обръщат към нея за уреждането и на английската виза.
Дружи постоянно с Лули Коен, Израел Берман, Барух Леви, д-р Бакиш и с дъщерята на софийския
търговец-евреин Манчо Нисимов – Жени Нисимова, по мъж Франко, която се развела с мъжа си и
дошла от Палестина в Цариград преди 3 месеца. Нисимова живее на адрес: Истанбул, Шишли,
“Кючук бахче сок[ак]” № 9, “Aбрак апарт[амент]” етаж вторий. Същата е постоянно в хотел
“Лондон”” при Лули Коен.
2. Самуел Бенбасат, живущ в Цариград, Бейоглу, “Лувър апарт[амент]” № 5, испански поданик, в
постоянна връзка е с евреите от България. Интимен*** приятел е на английския разузнавач [Ричард
(Дик)] Лафонтайн, чиновник при Паспортната служба на Английската легация. [Ричард (Дик)]
Лафонтайн заедно с [Артур] Уайтъл ръководят разузнаването на Балканите.
[Самуел] Бенбасат е във връзка със софийския евреин Исак Ламбо.
3. Жулиет Касапиян. Незаконна съпруга на българина Никола Бойчев Младенов, понастоящем
живущ в София.
Касапиян живееше допреди един месец в “Аяз паша”, “Парк палас”, след което се премести в
кв[артал] Мачка.
Тя е във връзка с [Бухджа] Бухаджир. С последният е бил във връзка и Никола [Бойчев] Младенов,
през време на пребиваването му в Цариград. [Жулиет] Касапиян е също във връзка с английския
евреин Голдман.
4. Йосиф Бернатан, заедно с жена си Рене; работят и за американците. Йосиф Бернатан е на служба
и при Американската информационна служба.
5. Собственикът на хотел “Лондон” – Джон д`Андрия и брат му Стивън д`Андрия. С последните
много често се виждат дошлият от България италианец [Еудженио] Петрас, живеел допреди
идването си, т.е. допреди 4 месеца в хотел “Славянска беседа”.
Най-дейният сътрудник на английското разузнаване е потурченият руснак Борис Граньовски.
Първият помощник на Граньовски – едноокият Джевад е лицето Джевад Мехмедов, живял дълги
години в София.
[Борис] Граньовски, чрез Джевад Мехмедов, върши своето разузнаване за България само чрез
гемеджиите, пътуващи до нашите черноморски пристанища. Самият Джевад [Мехмедов], в
последните три месеца е ходил с положителност над 3 пъти в нашата страна. Освен това, [Борис]
Граньовски и Джевад [Мехмедов] са ходили няколко пъти из Тракия.
Двамата са във връзка с полковник Кътбърт Евелийн Бинц****, който развива своята
разузнавателна дейност в полза на английското разузнаване в Одрин. Сведенията за някакъв си
турчин, който имал оризища близо до нашата граница и, който е бил във връзка с [Кътбърт Евелийн]
Бинц, съвпадат извънредно много с външните черти на Борис Граньовски.
Други българи и чужденци, които са във връзка с английското разузнаване са:
1. Илия Димитров Ачков, търговец, паспорт № 243/13.VІ.1943 година, роден в гр.Стара Загора, 1899
година, живущ в София. Идвал е няколко пъти в Цариград. Последният път е идвал на 4.Х.тази
година и е отседнал в хотел “Пера палас”. Той е във връзка с първия секретар на Полската легация в
Анкара, Адам Станислаус Курциус, живущ в Анкара, “Кавакли сокак”, № 6354. [Адам Станислаус]
Курциус, който е бил отседнал в “Парк хотел” няколко дни преди пристигането на [Илия Димитров]
Ачков в Цариград, непосредствено след пристигането на [Илия Димитров] Ачков се е преместил в
хотел “Пера палас” и е бил много често с последния.
По същото време е дошъл и Джон Гарнет Ломакс – търговски съветник при Английското посолство в
Анкара. Живее на адрес: „Гюлден сокак” № 14, тел.66-97.
[Илия Димитров] Ачков се е срещал няколко пъти и с него. Той е бил и във връзка и с
Фредерик***** Пит, бивш кореспондент на “Дейли мейл”.
2. Пристигналият на 13.Х.1943 година в Цариград български търговец Александър Тодоров, отседнал
в хотел “Пера палас” се е срещнал с английския агент на разузнаването Луиз Силаги. Той се е
срещал също и с Давид Перец, д-р [Йосиф] Голден и Мони Леви.
3. Боян Николов Командарев, търговец на платове в София, пристигнал в Цариград в началото на
месец септемврий, както и в началото на тази година, действително е дружил с Яко Глифел. Срещал
се е също и с Нора [д-р Нисим] Леви, обаче мнението на някои германски разузнавачи е, че той
работи в полза на техни колеги. В Цариград Боян [Николов] Командарев общуваше с хора от
съюзническия лагер.
Търговецът Иван [Гурлович] Кузнецов, руснак, български поданик, дошъл в началото на миналата
година заедно с германеца [Валтер] Шнеевайс, с цел да достави текстилни машини. Хората с които
дружи тук са агенти на английското, американското и болшевишко разузнаване.
* Британски офицер от секцията на УСО в Истанбул. През 80-те години на ХХ век е съветник по
въпросите на европейския Югоизток на британската премиер-министърка Маргарет Татчър.
** Вероятно става дума за капитан Мастерсън, британски агент и бивш генерален директор на
“Феникс Ойл” в Лондон и Букурещ. Работел е в т.нар. “шпионска мрежа на Фриц Раут”. Издирван на
територията на окупирана Европа от служителите на РСХА ІV-Е4 (Подотдел „Политически и
икономически контрашпионаж-Север”). През 1940 г. е внесен в “Списъка на издирваните лица на
територията на Великобритания”, във връзка с евентуалното провеждане на германската операция
“Зеельове” (“Морски лъв”). В списъка той е внесен под № 90 като “brit.Capt. u. Generaldirektor
d.Phonix Oil in London, London/Bukarest (taterkreis: Dr.Fritz Rauth)” – виж: Шелленберг, В.,
“Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 282, 409. В
американския сайта за историята на войските със специарлно назначение
(http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4320 ) за него е дадена следната
информация:
Surname: Masterson
Forename: Thomas Samuel
Unit: former SOE
Rank: Colonel
Number: 171594
Date Of Death: 5th August 1944
Age:
Gravesite: Golders Green Crematorium,Middlesex Centre Panel Column 2
Additional Information: parent unit General List
born 1881 London
resided Kent
award D.S.O.
businessman with oil interests in Roumania in civilian life
Senior SOE Representative in Yugoslavia October 1940
SOE Middle East (Directorate of Policy and Agents) until 21.4.1942 (resigned)
Image(s):
*** В смисъл на “близък”.

**** В текста е направен неправилен превод и е дадено като “Кътбер Евелин Винц”.
***** В оригиналния текст е дадено като немскоезичното “Фридрих”. Този факт а и пълнотата на
информацията говори, че материалът е подготвен от подразделението на Абвера и предаден на
Димитър Желязков като пример как трябва да се пише “служебно писмо”. Стилът на българския
военен аташе Димитър Желязков е запазен единствено в последните пасажи на документа – когато
става дума за информацията за Боян Командарев.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 149* НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РАЗУЗНАТЕЛНОТО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА АБВЕРА В
НУЖДАТА ОТ ДЕЗИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ СРЕЩУ РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА ГЕНЕРАЛ
ШАРЛ ДЬО ГОЛ.
София, 4 януари 1944 г.
Д-р № 149
Отн[осно]: Материал за подвеждане.
Французката информационна служба е дала на един от моите хора следните въпроси за
разузнаване:
1. Колко и какви самолети са били свалени? Къде са били свалени?
2. Как се казват пилотите? Къде са интернирани, респ[ективно] в коя болница са настанени?
3. Колко и какви самолети са пристигнали от Германия?
4. Къде са разположени? Имена на български летци.
5. Подобрена ли е артилерията?
6. Ефектът от въздушните нападения.
Тъй като противникът е заповядал на моя човек най-бърз отговор, моля Ви най-учтиво да ми дадете
по възможност веднага подходящ материал за предаване по-нататък.**
АМВР, об.дело 183, том ІІ, л.126. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из
в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 157
* С донесение № V-1-376 на Началника на РО-ЩВ от 26 февруари 1944 г. се дават отговорите на

поставените примерни въпроси от д-р Делиус. Така например в тях влизат информации като “1. От
последното нападение на 24 януари т.г. има свалени в наша територия 8 бомбардировача и 3
изтребителя. Общо до сега има свалени над 60 бомбардировача и 12-15 изтребителя. 3.
Пристигнали са около 220-250 самолети, предимно изтребители – дневни и нощни, и известна част
Щуки”. 4. Главно около столицата и по главните градове в страната. Капитан Йорданов, поручик
Василев, капитан Тодоров, капитан Власев, подпоручик Димитров, майор Брайков, подофицер
Шишманов, поручик Цонев и др. 5. Артилерията е засилена твърде много – с около 25-30 тежки и 50
леки батареи. 6. Материалният ефект е много голям – разрушени са предимно частни жилища,
училища, болници и др., и са дадени много жертви от населението. Моралният ефект, обаче е
обратен. Това предизвиква сплотяване на всички слоеве и затвърдяване на борческия дух.” Виж:
АМВР, об. дело 183, том ІІ, л.128.
** В нощта на този ден (4 срещу 5 януари 1944 г.) от англо-американската авиация е даден добър
урок на българските царедворци и на службата на д-р Делиус – като селективна цел е избран
Царският дворец във Враня, който е опожарен от спуснатите върху него запалителни бомби.
ИЗ ТЕКСТА НА СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV ПС […]* НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ, ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНАТА БОМБАРДИРОВКА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА
АВИАЦИЯ.
София, не по-рано от 5 януари 1944 г.
Донасям, че на 4 т[ози] месец – около 200 четиримоторни бомбардировачи и двумоторни

изтребители извършиха въздушно нападение над страната:
[…]*
Към 10.58 [часа] се получи донесение, че на около 50 км източно от Шкодра летят 120 самолета в
източна посока. В Скопие бе обявена въздушна тревога в 11.03 ч[аса]. В 11.14 [часа] се получи
сведение от Качаник, че в 11.12 ч[аса] над града са прелетели около 100 самолета в източна
посока. В 11.17 [часа] бе обявена въздушна тревога по Радио София – за София (+ сирени). След
това се получиха донесения и от други въздушни н. Постове, при което се очерта, че
противниковите самолети се насочват към София, а именно:
– северната група прелетя над Качаник, Бояново, Враня, Сурдулица, Трън, Годеч, Своге, Ботевград,
откъдето през Арабаконак, Вакарел и Самоков се насочи и бомбардира Дупница към 12.30 ч[аса],
след което през Г[орна] Джумая отлетя в западна посока.
– средната група се насочи южно от Бояново и Враня, през Сурдулица, Трън, Годеч, Мездра, Бяла
Слатина, Червен бряг, Роман, Ботевград, София, откъдето през Перник, Радомир отлетя в западна и
югозападна посока. Една малка част от тази група се отдели при Мездра и през Ботевград, Пирдоп,
Козница, Пазарджик, Кричим, Горна Джумая отлетя в западна посока. Няколко самолети от тази
група са отлетяли направо от Мездра през Вършец, Фердинанд, Бели мел, Белоградчик и Живковец
в западна посока.
– южната група прелетя през Групчин, Босилеград, Дивля, откъдето в няколко отделни ята мина
между Брезник и Перник през Божурище, северно от София, Пирдоп, Козница, Панагюрище,
Ихтиман, Самоков и Г[орна] Джумая и отиде в западна посока. Няколко самолета от тази група се
отделиха още при София и отлетяха в западна посока. Два-три самолета от тази група се отделиха
при Панагюрище и през Пазарджик, Кричим и Ардино отлетяха в южна посока.
Поради гъстата мъгла не бяха пуснати бомби над София и околността и. Поради мъглата от
Божурище и Враждебна не излитат нашите самолети. От летище Ниш са излетели 2 германски
изтребителя. Групата е прелетяла на височина 3500 метра.
Собствени загуби:
Поради гъстата мъгла противниковите самолети не хвърлиха бомби над София.
От до сега получените сведения се установи, че бомби са пуснати, както следва:
1. По шосето за Крива паланка и Куманово – 1 бомба.
2. До с.Поляни, Панагюрско – 4 бомби.
3. При с.Секуларе, Белослатинско – 10 бомби.
4. До мините при с.Царевец, Врачанско – 11 бомби.
5. По шосето за с.Царевец – Мездра – 3 бомби неизбухнали.
6. В гр.Дупница – около 150 бомби.
От събраните сведения чрез началника на гара Дупница, хвърлените бомби са нанесли следните
поражения:
Земеделската банка – разрушена; гимназията – пропукана, Диспансера – разрушен, Пощата,
Военната болница, Читалището – засегнати, училище “Евлоги Георгиев”, тютюневият склад и една
къща до него разрушени и доста къщи повредени.
Няколко бомби са паднали в района на казармата. Една бомба е паднала на ЖП линията до тунела.
Тунелът е бил пропукан.
[…]*
Под Земеделската банка, училището “Евлоги Георгиев”, Тютюневия склад и други къщи имало
затрупани хора, обаче броят им още не е установен. До 07.45 ч[аса] на 5.І.1944 г[одина] се
установи: убити 36 души, от които 5 войници и ранени – 40 души, от които 4 войници.
При с.Урланци, Градско е бил свален един германски самолет “Хайнкел 111”** с 4 души екипаж, от
които 1 изгорял, 2 тежко ранени и 1 здрав. Самолетът е излетял с ремарке ДО 242 към 12.00 часа от
летище Мега при Солун за Белград. В 12.50 часа е бил посрещнат при Градско от 5 завръщащи се
американски изтребителя “Лайтнинг”, които са го свалили.
При с.Петърч, Софийско е свален при неравен въздушен бой единия от излетялите от Ниш два
германски изтребителя МЕ 109. Самолетът се е забил дълбоко в земята и пилотът е загинал.

** Става дума за германския бомбардировач Не-111Р-5, който бил въоръжен с 6 7,92-мм картечници
и до 8 тона авиобомби. Виж: Миддельдорф, Э., “Русская кампания: тактика и вооружение”, Москва-
Санкт Петербурт 2000, с.274-275.
*** Става дума за самолета “Хайнкел 111”, поставен върху гърба на двумоторния самолет-матка
“Дорние”.
МНОГО БЪРЗО СВЕДЕНИЕ НА ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛ И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВРИ ДО
РЪКОВОДСТВОТО НА ЩВ-МВ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАЙОР ГЕОРГИЙ ЯКОВЛЕВИЧ ГОРБАЧОВ ЗА
ПОМОЩНИК-СЪВЕТСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ.
Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да съобщи на Щаба на войската,

че Съветската легация с вербална нота уведоми Министерството, какво досегашният секретар на
Съветския военен аташе в София г.Георги Яковлевич Горбачов е назначен за Помощник на военния
аташе, с чин майор.
Началник на протокола и на личния състав
Пълномощен министър (п) [не се чете]
МНОГО БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 43183-19-І НА СЛУЖИТЕЛЯ ИВАН ДАНЧЕВ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА
ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ДО ЩВ-МВ ОТНОСНО
ЖЕЛАНИЕТО НА ШВЕЙЦАРСКИЯ ДИПЛОМАТ АНРИ ДЬО МОНМОЛЕН1 ДА ПОСЕТИ ЛАГЕРЪТ ЗА
ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОКОЛО ГР.ШУМЕН.
МВРИ Много бързо! София, 5 януарий 1944 г.

Политическа дирекция До Министерството на войната – ЩВ
№ 43183-19-І Т У К
Към № Е.О. 259-40-І от 21.ХІІ.1943 г.
В допълнение на писмото под насрещния номер, Министерството на външните работи и на

изповеданията има чест да яви на Министерството на войната – Щаб на войската – че секретарят на
Швейцарската легация г[осподин Анри] дьо Монмолен желае да замине на 14 т[ози] м[есец] за
гр.Шумен, за да може да връчи лично на американските военнопленници-подофицери установеното
парично доволствие.
Както се изтъкна и по-рано, за напред изплащането на паричните доволствия на тия
военнопленници – подофицери ще става изобщо чрез посредничеството на Щаба на войската.
Г[осподи]н [Анри] дьо Монмолен ще отпътува на 14 т[ози] м[есец] вечерта с варненския влак,
евентуално със съпругата си и, за да може да си ангажира легло в спалния вагон, той желае да бъде
уведомен по възможност веднага за даденото разрешение.
Министерството смята, че ще бъде може би уместно г[осподи]н [Анри] дьо Монмолен при това свое
пътуване да бъде придружен от офицер от Щаба на войската, по възможност владеещ български
език*, за да присъствува ползотворно на разговорите, които ще се водят с американските
военнопленници в Шумен.
Началник на отделение (п) Ив[ан] Данчев
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.799. Оригинал, машинопис.
1 Анри дьо Монмолен – швейцарски дипломат, аташе в Швейцарската легация в София (1940-1945
г.), отговаря за секция “Чуждестранни интереси”, по-специално за приложението на Женевските
конвенции (1929 г.) по дипломатическа линия и по линия на Международния комитет на Червения
кръст. Заедно с пълномощния министър Рьодар и с майор Анри посещава военнопленническия лагер
в България (1943-1944 г.)
* Вероятно се има предвид английски език.
КИРКОВ, ЗА ПОИСКАНА ОТ НЕГО ИНФОРМАЦИЯ ПО СПЕЦИФИЧНИ ВЪПРОСИ ОТ ЯПОНСКИЯ
ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ.
Токио, 7 януари 1944 г.

Токио – военен аташе Изх[одящ] № 31/7 януари 1944 г.

Щаба на войската – РО Вх[одящ] № 69/10 януари 1944 г.
Донасям, че японските вестници предават съобщения за преврат и размирици в България. По този

повод от Генералния щаб поискаха от мен осветления за събитията. Моля за указания.

архиви”, С., 2007, т.93, с.191.
РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА СЪС СВЕДЕНИЕ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА
ПОДПОРУЧИК ДИЧО ПЕТРОВ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ 1/15-и ГРАНИЧЕН ПОДУЧАСТЪК НА СТРАНАТА НА
ПАРТИЗАНИТЕ И МЕРКИТЕ НА КОМАНДВАНЕТО ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕТО ВЛИЯНИЕТО НА БРП/к/ И
ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В АРМИЯТА.
[…]*
През декември: Дейността на “Отечествения фронт” срещу войската продължава да тежи главно
върху командните кадри. В това отношение се правят опити да се използува връзката на бившия
политически кръг “Звено” с войската и се действува по чисто комунистическа линия. За голямо
съжаление под натиска на тази опасна и престъпна дейност през месец декември бе отбелязан и
първият акт на измяна и предателство в лицето на подпоручик Таков1. На 15 декември подпоручик
Таков като командир на 1/15-и гр[аничен] подучастък, бидейки по-рано във връзка с партизанската
група в този район, привлича последната и с нейна помощ извършва страшното злодеяние да
обгради щаба на подучастъка и да заповяда на войниците си да се предадат, което те сторили, без
да подозират измяната на своя началник. След това подпоручик Таков прибира всички преписки и
шнуровите книги от канцеларията и подпалва щаба. Всички бойни припаси и храни били натоварени
на коне и откарани в гръцка територия. Подпоручик Таков с един подофицер и 61 войници с 61
пушки, 2 тежки картечници и 11 коня тръгват заедно с разбойниците. След това този предател
повежда разбойническаята банда и успява да овладее 3-и и 4-и пост от своя участък с измама,
увличайки от един подофицер и 9 войници.
На 25 декември 1943 г. към 10 часа сутринта този изверг, следван от подофицера, войниците и
около 150 души разбойници, отново нападна 1/15-и граничен подучастък. След 8-часов непрекъснат
бой, разбойниците са били принудени да се оттеглят с големи загуби. Убит е подофицерът.
Отбраняващите щаба на подучастъка са дали 5 войници убити, 2 срочни подофицери и 5 войници
тежко ранени, а разбойниците 24 убити и 3 ранени.
През декември бе заловен и един от инструкторите на партизанските отряди, числящ се към военния
център на Отечествения фронт, бивш офицер до края на войната в една бронеизтребителна дружина
и уволнен от нея своевременно поради събрани сведения за неговата неблагонадежност в битността
му на цивилен.
Тези два симптоматични факта идват да покажат, че командните кадри на войската са сериозно
застрашени и че усилията на Отечествения фронт в това отношение съвсем не са безплодни.
Следователно пръв и върховен дълг на войсковото командване е да съсредоточи усилията си в
отбрана на офицерските и подофицерските кадри от попълзновенията на противоотечествените
сили. Налага се изключителна и осторожна бдителност за своевременно откриване на всеки нов
евентуален опит да се завербуват за целите на Отечествения фронт хора из някои от офицерските и
подофицерските категории във войската.
Случаят с бившия подофицер Таков е поучителен и в друго отношение: от момента на постъпването
си на служба до края на войната до момента на предателството същият се е държал като образцов
войник и офицер и е успял да внуши на своите началници, че той е рядко предан родолюбец, който
не един път се е явяваял като доброволец в акции по преследване на разбойници. Всичко това той е
сторил единствено с цел да отстрани всяко подозрение от себе си и си осигури широка свобода на
действие до момента, в който той ще разкрие картите си.
Трябва да се признае, че той е успял да постигне отлично целта си. Същият този Таков след второто
нападение на 1/15-и гр[аничен] подучастък е имал мерзостта да заплашва с жестоко избиване
командирите на съседните подучастъци, ако те му окажат противодействие. Този факт показва колко
фанатично и колко сатанински е бил предан на комунистическата идея този престъпник и колко
лековерно е била проучена неговата благонадежност, за да бъде допуснат да завърши Ш[кола за]
з[апасни] о[фицери], да премине благополучно стажа си като фелдфебел-школник, да достигне до
чин подпоручик, да бъде приет на служба до края на войната и най-сетне като венец на всичко да
му се повери една напълно самостоятелна и отговорна задача по защита на границата ни в един от
най-размирните райони – Гевгелийския.
Подполковник – началник РО-ЩВ

ЦВА, ф.39, оп.1, а.е.31, л.66. Препис, машинопис.

** Точната дата е 14 декември 1943 г.
1 Дичо Петров Таков – български офицер. Роден през 1919 г. Член на РМС. През юни 1942 г. е на
служба в 1/15 граничен подучастък при с.Конско, Гевгелийско. На 15.ХІІ.1943 г. преминава със
своите войници на страната на ЮНОА, като там образуват войнишкия батальон “Христо Ботев”. Под
негово командване батальонът се присъединява през март 1944 г. към Трънския партизански отряд.
През май 1944 г. е включен в състава на 2-ра Софийска партизанска бригада, а Дичо Петров е
избран за командир на 2-ра ВОЗ Убит край с.Батулия, Софийско през 1944 г.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА
БРИТАНСКИЯ ПОМОЩНИК-ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДЬО ЛЕОН.
Истанбул, 14 януари 1944 г.
14.І.1944 г. София-началник Щаба на войската
Цариград (Р[азузнавателно] О[тделение])
Донасям, че на 11.І.[19]44 г., на работното бюро на капитан Дьо Леон – английски пом[ощник-
военно]морски аташе в Цариград е била прочетена бележка със следното съдържание: “В с.Долна
Баня, Ихтиманско, има складирано много оръжие”.

полковник
ЦВА, ф.23, оп.1, а..1029, л.63. Оригинал, машинопис.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 92 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ОТ ЩВ ПОЛКОВНИК БОРИС ХАРИЗАНОВ ДО
КМЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИ СОФИЙСКИ СЕЛА, ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПОМЕЩЕНИЯ НА
ГЕРМАНСКАТА ВЪЗДУШНА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СЛУЖБА.
Изходящ № 92 С.с. Панчерево, Горни Лозен, Долни Лозен, Герман,

17.І.1944 г. Симеоново, Дървеница, Бистрица – кметовете.
Въздушната предупредителна служба при Германската въздушна мисия в България има нужда да
разположи 45 човека, заедно със съответните свързочни инсталации в района 10-20 км околовръст
София.
Кметовете на горните села да окажат съдействие за намиране на помещения за войнишки жилища и
за разполагане на инсталациите. Желателно е, всички да бъдат поместени в някои училища на едно
място.
(п) [Борис] Харизанов

Полковник – началник на отдел
ИЗ ТЕКСТА НА ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 12 НА МВ-ЩВ, ОТНОСНО
АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ ВЪЗДУШНИ НАПАДЕНИЯ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИ ОБЕКТИ И ЦЕЛИ ПРЕЗ ЯНУАРИ
1944 Г.
[…]*
Въздушни нападения: През месец януарий [1944 г.] бяха извършени следните 2 въздушни
нападения над обекти в страната:
А) На 4 януарий [1944 г.] една американска въздушна формация към 12 часа прелетя над София.
Отблъснати от нашите изтребители, противниковите въздушни сили не успяха да нападнат София. В
замяна на това, някои от завръщащите се формации бомбардираха чувствително центъра на
гр.Дупница. Убити бяха 46 души, и леко ранени и премръзнали около 300 души. Разрушени са 40
сгради, между които и 7 дивизионна болница, полуразрушени и необитаеми около 28.
Б) На 10 януарий [1944 г.] една американска въздушна дивизия в състав от 2 бомбардировъчни
полка от по 60 “Флайинг фортрес” летящи крепости и един изтребителен полк самолети “Лайтнинг”
излита към 9 часа от летищата в Южна Италия при Фоджия**, Бари и Бриндизи със задача да
извърши терористично нападение над българската столица. След като дивизията се събрала над
Адриатическо море с натоварени самолети с по 12 бомби от по 250 кг, отправя се в клинов строй
към София и в 11,57 часа започва бомбово нападение.***
Резултати: хвърлени бяха около 1400 бомби от по 250 кг в центъра на столицата. Свалени са две
летящи крепости и два американски изтребителя при въздушен бой над Радомир, при който бяха
свалени и два германски изтребителя.
През нощта на същия ден в 21 часа един английски бомбрдировъчен полк със самолети тип
“Уелингтон”, нападна столицата в две последователни вълни от по 50 самолета, които хвърлиха
около 1000 бомби предимно в източната половина на града.
Жертви и разрушения от дневното и нощно нападения: убити 750 души, ранени около 700.
Разрушени сгради около 600. Засегнати сгради и направени необитаеми поради изпочупване на
прозорци и врати на по-голяма част от жилищата в София.
Засегнати бяха водоснабдителната, електроснабдителната и свързочната мрежи в града.
Населението посрещна с голямо спокойствие дневното нападение. Нощната бомбардировка, обаче
бе извършена до голяма степен с изненада и разтревожи жителите на столицата, които на сутринта
предприеха масово изселване. Все пак трябва да се подчертае, че дневното и нощното нападения
бяха посрещнати и изживени с голям стоицизъм и събудиха омраза срещу противниците ни, които с
възмущение бяха наричани “въздушни разбойници и гангстери”.
Двете нападения над София на 10 януарий [1944 г.] са характерни и поучителни в много
отношения. Поради това те ще бъдат предмет на отделно и нарочно**** разузнавателно известие.
[…]*
(п) [Стефан] НЕДЕВ

ПОЛКОВНИК – Началник Р[азузнавателно] О[тделение]– Щ.В.
Вярно (п) [не се чете]

МАЙОР – Началник Р[азузнавателна] С[екция] при Щаба на 8-а дивиз[ионна] област.
** В текста е дадено като “Фочия”.
*** На същата дата, американските бомбардировачи Б-24 бомбардират също така и гарата на
гр.Скопие в Македония. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-
states/airforce/15/missions/USAAF 12th Air Force
**** В смисъл на “специално”.
ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-99 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА
ДЕЙНОСТТА НА НОРА ЛЕВИ И ИВАН ПАВЛОВ ИВАНОВ.
МВ-ЩВ Входящ № 63/18.ІІ.1944 г.

№ V-А-99 Поверително
22.І.1944 г. ЦАРИГРАД – Българска царска легация
София – За Военния аташе
От известно време в хотел “Лондон” – Цариград е отседнала госпожа НОРА [д-р НИСИМ] ЛЕВИ,
изселница от България. Тя е в постоянна връзка с господин [Израел] Берман. Последният поддържал
връзка с д[окто]р [Христо] Пеев в България. Между сведенията за горните лица се преплитат
имената на господата [Никола] Мушанов и Петко Стайнов.
В Цариград се намират също Иван Павлов Иванов, политически емигрант, с жена австрийка и
Соломон Леви. Г[осподин Иван Павлов] Иванов е разправял, че най-късно до 1 април [1944 г.]
англо-американците ще минат през Турция за България, че срещу България ще действуват 1000
англо-американски самолета, че София и Пловдив ще бъдат разрушени до основи и пр.
Има доста признаци, че упоменатите по-горе лица улесняват противниковото разузнаване.
Да се разузнае и донесе за дейността на лицата, намиращи се в Цариград и връзките им с България.
ЗАПОВЕД.

ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателно] отделение
Спр[авка] изх[одящ] № 128
ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-105 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ИСКАНЕТО ДА
СЕ ПРЕДСТАВИ ДОКЛАД ЗА СТРУКТУРАТА НА ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ.
МВ-ЩВ Поверително
№ V-А-105 Цариград – Българска царска легация
22.І.1944 г. – за Военния аташе
София
Да се представи до 20.ІІІ. т[ази] г[одина] доклад за подробното устройство на турската държавна

тайна разузнавателна организация, който да съдържа в общи линии следното: задачи, организация
на службата в страната и вън от нея, дейност, органи, средства, субсидиране и др[уги].
Да се приложат и съответните правилници, закони и пр[очие], уреждащи тази служба, ако такива
могат да се намерят. ЗАПОВЕД.

ПОЛКОВНИК – Началник на [Разузнавателно] отделение
кн.3-4, с.100.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-122 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ С ИСКАНЕ НА
СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦЕТО ВЛАДИМИР СУДАКОВ.
МВ-ЩВ
Лично-поверително № V-В-122 Цариград – Българска царска легация
22.І.1944 г. – за Военния аташе
София Входящ № 68/18.ІІ.1944 г.
Получиха се сведения, че лицето ВЛАДИМИР СУДАКОВ, руснак, бил на работа в СССР легация в
Цариград – търговско отделение и се занимавал с разузнаване срещу България.
Службата има сведения, че същият в миналото е работил в Английското консулство – Белград, в
Паспортната служба, където бил едно от ръководните лица на английската разузнавателна служба.
Като се имат в предвид последните, вероятността, че Судаков работи в СССР легация е много малка
и следва да се провери.
За направеното да се донесе. ЗАПОВЕД.

Полковник – началник на [Разузнавателно] отделение при ЩВ
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029. л.72. Оригинал, машинопис.
ИЗ ТЕКСТА НА ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV ПС-7 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ
ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА ИЗВЪРШЕНАТА БОМБАРДИРОВКА ОТ
АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ НАД ЦЕЛИ И ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ.
Донасям, че на 24 този месец около 300 противникови самолети извършиха въздушно нападение над
страната.
[…]
Б. Поява и прелитане над страната:
Едната група прелетя северно от Качаник, над Сурдулица, Трън, Берковица, Хайреддин, Оряхово,
Корабия (Румъния), Крайова (Румъния), южно от които градове е пуснала около 10 бомби, след
което е отлетяла в западна посока.
Втората група прелетя северно от Качаник, Жегра и Бояново през Враня, Сурдулица, Трън, Вършец,
Борован, Бяла Слатина, Кнежа, Телиш, Роман, Мездра и Враца, след което отлетя в югозападна
посока през Скопие. Същата група е пуснала бомби северно от Враца, с.с. Чомаковци и Борован –
Белослатинско, между гр.Бяла Слатина и с.Борован, с.с.Попица и Кунино, Белослатинско, до летище
Телиш и над гр.Враца.
Трета група прелетя над Качаник, Жегра, Бояново, Босилеград, София и Ботевград от където зави в
югозападна посока. Една част от тази група се отделя при Босилеград, прелетя през Панчарево и
Вакарел, след което зави в северно, североизточна и северозападна посоки, направи голям завой и
прелетя над София, откъдето през Скопие се отправи в югозападна посока. Предполага се, че част
от самолетите съставляващи тази група е участвувала в бомбардирането на Скопие.
Четвърта група дойде от югозапад и над Качаник зави в южна и югозападна посока, като през
Скопие отлетя към Албания. Тази група е бомбардирала също Скопие.*
Пета група, идваща от югозапад, прелетя над Велес, след което свърна в югозападна посока по
долината на р.Вардар и към Катланово** отлетя в югозападна посока.
Шеста група, идваща също от югозапад, достигна от Градско, откъдето свърна в югозападна посока
и отлетя в албанска територия. Изглежда, че последните две групи са бомбардирали ЖП гари между
Скопие и Градско.
В. Действия на наши изтребители.
Не са излетяли поради гъстата мъгла от летище София. От летище Ниш излетяха две германски
изтребителни ята и, от летище Скопие едно германско ято. Същите ята са водили въздушни боеве в
пространството между София и Скопие и се предполага, че са свалили 4 противникови самолета без
да дадат никакви загуби.
Противниковите самолети са летяли над София на височина 2500 – 3500 м[етра]. В 12.20 часа,
първата група влита над София.
От 12.20 до 13.02 часа противникът проведе нападението на четири последователни групи както
следва:
– първа група, около 10 самолета, височина 3000 м[етра], е прелетяла от запад над Централна гара,
с.Враждебна, с.Панчарево и на юг.
– втора група, около 15 самолети, височина около 2500 м[етра] е прелетяла от север, над гара
Захарна фабрика, с.Иваняне, и на югозапад.
– трета група, около 15 самолети, височина около 3500 м[етра] е прелетяла от североизток, над ЖП
гара Подуене, центъра на града и в югозападна посока.
Изстреляни са всичко 1691 б[ризантни] г[ранати], като при всички прелитания, всяка тежка
п[ротиво]в[ъздушна] батарея в своя участък за действие е стреляла средно 5 мин[ути] и 55
сек[унди] общо 10 тежки батареи – 53 оръдия. Скорост на стрелбата – 6 б[ризантни] г[ранати] на
оръдие в минута.
В Скопие – поради прелитане на самолетите на голяма височина 20 мм п[роти]в[овъздушни] батареи
не са водили бой.
Заключение:
Бомбардирани са районите вън от София, между с.Симеоново, Драгалевци, височина “Коньовица” –
Божурище.
Загуби на противника.
2 противникови самолети – около Скопие, един при гара Зелниково, а другият при гара Шар.
Собствени загуби:
Бомби са хвърлени над Скопие и над някои ЖП гари между Скопие и Градско, гр.Враца,
с.Чомаковци, Борован – Белослатинско; между гр.Бяла Слатина и Борован, селата Попица и Кунино,
Белослатинско, край Ботевград, летище Телиш, покрай водопровода на с.Драгалевци, Софийско,
с.Беглеж, Луковитско и вън от с.Згалево, Плевенско.
В гр.Скопие са бомбардирани: калето, кв.Тупан, кв.Сакаш, военната болница, казармите на 2[-и]
конен полк, летището, гарата, района между 2[-и] конен и 14[-и] артилерийски полк и района на
51[-и] пехотен полк. Общо над гр.Скопие са били пуснати 70-80 бомби, от които няколко
еднотонни***. Имало разрушени сгради и дадени жертви.
Над гр.Враца са бомбардирани: центърът на града и района около гарата. Разрушени са:
занаятчийското училище, Военният клуб, читалище “Развитие”, общинската аптека и около 20
частни къщи. Смята се, че има около 50-60 души убити, около 50 тежко ранени и около 200 души
леко ранени. Загинал е помощник-командирът на дивизията полковник [Методи Георгиев] Яначков1
с цялото си семейство. Паднали са около 50-60 бомби. Сведения за други жертви в останали
населени места няма.
ХVІІ, с.157-158.
* По американски данни, на същата дата американските бомбардировачи Б-24, ескортирани от

изтребителите П-38, бомбардират градската част на Скопие и летището, разположено около него.
Виж:http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-states/airforce/15/missions/USAAF 12th Air Force
** В текста е дадено като „Котланово”.
*** Тъй като бомбардировачите прелитали над Адриатическо море, вероятно за евентуално
пресрещане на германски и италиански кораби, излизащи от пристанищата на от република „Сало”,
към някои от самолетите се прикрепяли за всеки случай и торпеда. Логично може да се допусне, че
това са и т.нар. „еднотонни бомби”.
1 Методи Георгиев Яначков, роден на 6 януари 1894 г. в гр.Кюстендил. Подпоручик от 12 март 1916
г., поручик от 15 август 1917 г., капитан от 30 януари 1923 г., майор от 1 януари 1933 г.,
подполковник от 6 май 1936 г., полковник от 6 май 1940 г., Служил както следва – 3 пехотен полк,
22-ри пограничен участък през 1926 г., командир на рота в 3-ти пехотен полк с МЗ 175 от 1928 г.,
командир на рота в 15-и пехотен полк с МЗ 49 от 1931 г., командир на рота в 3-и пехотен полк с МЗ
71 от 1932 г., домакин на 3-и пехотен полк с МЗ 197 от 1933 г., командирна дружина в ШЗО с МЗ
134 от 1934 г., командир на дружина в 3-и пехотен полк с МЗ 98 от 1935 г., началник на погранична
секция в 3-а пехотна дивизия с МЗ 115 от 1936 г., командир на погранична дружина в Щаба на 3-а
пехотна дивизия с МЗ 120 от 1937 г., началник-щаб на 8-а пехотна дивизия през 1939 г., началник
на Пехотна школа през 1941 г., зам-началник на 6-а дивизионна област през 1942 г.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БУХДЖА БУХАДЖИР.
Истанбул, 26 януари 1944 г.
26.І.1944 г. София – Началник-щаба на войската
Цариград – ( P[азузнавателно] O[тделение])
Към № 38*. Донасям, че лицето [Бухджа] Бухаджир, член на акционерното дружество “Юнайтед кар
[Комершъл] къмпани” в Цариград, е донесло на английската разузнавателна служба (вероятно
капитан дьо Леон), че в с[ело] Добри Немирово (?) – България, имало големи бензинови складове.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО СПЕЦИФИЧЕН ВЪПРОС ОТ БЪЛГАРО-ЯПОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

Шифрограма № *
Към № 3.
Донасям, че днес излязоха опровержения. Направих постъпки за избягване предаването на
съобщения на чуждата пропаганда.

архиви”, С., 2007, т.93, с.192.
* Документът няма пореден номер.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ЯПОНИЯ КАПИТАН БРАНИМИР КИРКОВ
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ИЗКАЗВАНЕ НА ИНСПЕКТОРА НА ЯПОНСКИТЕ АРМЕЙСКИ
ВЪЗДУШНИ СИЛИ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ЯСУДА.

Шифрограма № *

Донасям, че със специално писмо, инспекторът на армейските въздушни войски генерал-лейтенант

Ясуда адмирира подвига на капитан [Димитър] Списаревски1, като израз на високия военен дух на
нашите въздушни войски, пожелание за още по-големи успехи срещу общия враг. Генералът моли за
подробности.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.898, л.3.Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на
архиви”, С., 2007, т.93, с.192.
* Документът няма пореден номер.

1 Димитър Светозаров Списаревски – български летец, извършил първия таран в небето над София.
Роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. Произведен както следва – на 14 февруари 1939 г., в
подпоручик, на 3 октомври – поручик. Служил както следва – командир на строево крило от 2-ри
армейски въздушен полк с МЗ 58/1940 г., старши инструктор в изтребителната школа за висш
пилотаж 1939 г., командир на строево крило от 2-ри армейски въздушен полк с МЗ 58/1940 г.,
старши инструктор в изтребителната школа с МЗ 35/1942 г., командир на ято в изтребителния полк
МЗ 129/1942 г. В една от блокадите на полицията и жандармерията, участвувал в преследването на
българските партизани. Загива във въздушен бой на 20 декември 1943 г. в небето над София.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 654 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В
ПОЛУЧЕНИ ВЪПРОСИ ОТ БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ.
Д-р № 654*
Относно: материал за игра.
Достоверен VМ е получил от английската осведомителна служба следната поръчка, да съобщи:
1.В кое направление са заминали напусналите София български войски?
2.Къде са пристигнали танковете от София? Дали се намират в подслони и казарми, които са били
предварително приготвени или пък са откарани в някои села или градове?
3.Къде са разположени работилниците за ремонт на военните моторизирани превозни средства,
особено тия за танковете?
Аз моля най-учтиво да ми се дадат подходящи отговори, които пък от своя страна ще предам на
ИД.*
* С донесение № V-1-343 от 7 февруари 1944 г. се дават примерните отговори, подготвени от РО-

ЩВ. В документа също така има резолюция, че отговорите са били предадени на д-р Делиус на ръка
от началника на Оперативния отдел на ЩВ. Той има следният текст:
“1. По всички направления излизащи от София са се движели дълги колони, които са се установили
далеч от София. Точно в кои села са се установили, сведения няма, но са се установили предимно в
села.
2.Бойни коли на малки групи са изнесени в села западно от София. Говори се, че имало закарани
бойни коли на ЖП линия чак в Пирот.
3. Голяма работилница обслужвана от хора облечени в униформи на бронираните части имало в
Пирот. Другаде такива работилници не са установени.
[Резолюция:] Горните сведения са дадени от Н[ачални]ка на опер[ативен] отдел.” Виж: ЦВА, ф.23,
оп.1, 799, л.20.
** В смисъл на “изпълняващия длъжността”, тъй като от власт е свален ръководителят на Абвера
адмирал Вилхелм Канарис.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-68 НА НАЧАЛНИКА НА 8-а ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР АСЕН СИРАКОВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ И ДО
КОМАНДВАЩИЯ 2-РА АРМИЯ, ЗА РАЗПОЛАГАНЕТО НА ИЗТЕГЛЯЩО СЕ ОТ КРИМСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ СЪСТАВА НА ДИВИЗИЯТА “БРАНДЕНБУРГ”, В ОПЕРАТИВНИЯ ТИЛ НА
ПРИКРИВАЩАТА АРМИЯ.
Стара Загора, 28 януари 1944 г.
София – Военно министерство – Р.О.
Пловдив – Командиру 2-ра армия
Донасям, че по сведения добити от германското разузнаване – гр.Харманли, на 24 срещу 25 т.м. са

били спуснати в околностите на гр.Одрин 60 парашутисти – болшевики*. Между тях имало и един
турчин. От турските власти са били заловени и интернирани във вътрешността [на страната] 40 от
парашутистите. Останалите от 27.І.1944 г. не били заловени.
Наредих по-голяма бдителност и готовност за действие от чиновете на 23-и граничен участък и
предупредих за същото щабовете на 3-а и 10-а пехотни дивизии и Прикриващия фронт.
(п) Асен Сираков**

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – Началник [на] 8-а дивизионна област
№ ІV-68, 28 януари 1944 год[ина]

гр.Стара Загора
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1017, л.12, Оригинал, машинопис.
1 Асен Николов Сираков (2 ноември 1895, с.Мирково, Пирдопско – 1960 г.) – български офицер,
генерал-майор. Служил както следва – от 12 март 1916 г. е подпоручик, от 14 октомври 1917 г. е
поручик, от 30 януари 1923 г. е капитан, от 15 май 1930 г. е майор, от 26 август 1934 г. е
подполковник, от 3 октомври 1938 г. е полковник, от 6 май 1943 г. е генерал-майор. Завършил ГЩ с
ъс заповед 43 от 1931 г. Служил както следва: от 1925 г. последователно в 36-и пехотен полк, 3-и
пехотен полк, 15-а пехотна дружина, от 1928 г. в 27-и пехотен полк, от 1928 г. е помощник-
началник на Врачанското отделение, с МЗ 71/1929 г., МЗ 152/1929 и МЗ 74а/1931 г. е п.д. инспектор
класовете в ШЗО, с МЗ 92/1933 г. е началник секция в Щаба на армията, с МЗ 122/1934 г. е
началник на Снабдителния отдел в Щаба на армията, с МЗ 88/1935 г. е инспектор на класовете във
Военното училище, с МЗ 16/1936 г. е военен аташе в Берлин, с МЗ 14/1938 г. е военен аташе в
Берлин, с МЗ 84/1938 г. е към Щаба на войската, с МЗ 91/1938 г. е началник на Организационен
отдел в Щаба на войската, с МЗ 92/1940 г. е началник отдел в Щаба на войската, през 1941 г. е
последователно командир на Беломорския отряд и командир на 8-а пехотна дивизия, през 1944 г. е
командир на 2-ри корпус, през 1944 г. е командващ IV Отделна армия. Уволнен през 1944 г.
* Според едно друго сведение (№ 888 от 9 февруари 1944 г., гр.Пловдив) на началник щаба на 2-ра
армия полковник Георги Маринов Николов, изпратено на началниците на 2-ра, 8-а и 10-а
дивизионни области, “по сведения получени в Щаба на войската, в Турция са били заловени около
20 души парашутисти от различни националности, спуснати от съветски самолети по черноморското
крайбрежие и в Камлика (до Цариград). Турското разследване било установило, че същите са били
предназначени за България, но по причина на неблагоприятния вятър, голямата височина и
погрешното скачане, са попаднали на турска територия. Предполага се също, че всички не са били
заловени” а се настоява “да се вземат необходимите разузнавателни и охранителни мерки”. Виж
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1017, л.13.
** За това, че малко по-късно (по-точно след излизането на Министерското постановление № 30,
протокол 96 от 30 април 1944 г.) генерал-майор Асен Сираков е отдавал заповеди за
унищожаването на партизаните и нелегалните говори и една негова заповед от 12 май 1944 г., в
качеството му на началник на 8-а дивизионна област. В нея в той вежду другото разпорежда:
“1. Войската започва безжалостна борба с нелегалните и евентуално с чужди партизански групи, с
цел да ги унищожи и осигури вътрешния мир на страната. В тази борба да вземат участие и всички
органи от гореоказаните ведомства, като всеки съдействува на войската или при случай води
борбата самостоятелно.
2.Всеки служащ от днешна дата влиза в мое подчинение, за своята дейност носи отговорностите
като войник и отговаря пред мен и военните съдилища…
ІІ. Водене на борбата:
а) всеки е длъжен сам да окаже съпротива и в никой случай да не сдава оръжието си…
в) При проява на дейност от нелегалните, колкото и малка да е, всяко въоръжено лице трябва да
действува по своя инициатива без да чака нареждане и да се стреми да унищожи нелегалните. За
всяко предприето действие и за резултата да се донася на преките началници, а последните на
военните власти…
V. Общи разпореждания:
1. Настоящата ми заповед да се доведе до знанието на всички длъжностни лица.
2. За проявено безразличие или бездействие, виновните ще държа отговорни съобразно военните
нареждания и закони.
За проявено укривателство или съдействие на нелегалните ще бъда заставен най-строго да
прилагам военно-наказателните разпоредби.
Генерал-майор (п) Асен Сираков”
Документът е публикуван в ОДА – Стара Загора, ф.84К, оп.1, а.е.106, л.16-18.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 55 НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО НИКОЛА
КОДОВ ДО ОТДЕЛ V НА ЩВ ЗА ПОЯВАТА НА НЯКОЛКО АНГЛИЙСКИ ОФИЦЕРИ, В ГРАНИЧНАТА ЗОНА,
ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ОСИГУРЯТ БЯГСТВОТО НА НЕИЗВЕСТЕН ВИСОКОПОСТАВЕН АБВЕРОВЕЦ НА
ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Одрин, 31 януари 1944 г.
Поверително!
София – Щаб на войската – отдел V
Донасям, господин полковник следното:

По сведения от положителен източник предстои пристигането в града на няколко души английски
офицери за “ловуване” в Одринско. Тяхното пристигане се очакваше за 18 този месец, но до днес
още не са дошли. Тези офицери ще се водят от БЕКИР КАРА и ще бъдат негови гости. С
организиране на тяхното посещение е натоварен довереният човек на Бекир – ГЮЛ ХАСАН (Кел
Хасан), добър познавач на граничните канали, одрински безделник и разузнавач “на дребно”, който
на 16 т[ози] м[есец] замина за Цариград.
Съществуват основания да се предполага, че тази група посетители, както и техния водач, има
чисто разузнавателна задача, като даже от сега са правени поверителни сондажи в сред неколцина
турци да бъдат използвани за “някои услуги”.
На разпореждане.
Секретар на българското консулство
№ 55, Одрин, 31.І.1944 г.
кн.3-4, с.101.
ЛИЧНО ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ С ИНФОРМАЦИЯ ПОЛУЧЕНА ОТ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА
ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ЗА БАЛКАНИТЕ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР, ОТНОСНО
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ТУРЦИЯ.
По външнополитическото положение на Турция
В разговор, началникът на Германската разузнавателна служба Д-р Делиус ми каза следното:

“Имам една голяма новина за Вас. Днес – 29 т[ози] м[есец] нашият амбасадьор в Анкара, г[осподин
Франц] фон Папен е изпратил един офицер за да ми каже следното: Турция ще продължава да пази
неутралитет спрямо воюващите страни. Турските ръководни среди не жалят войната и няма да
вкарат страната в днешната голяма война*.
И не само това, турските ръководни среди искат и са успели да постигнат един голям успех, а
именно: всички английски и американски офицери, подофицери и технически персонал постепенно
ще напуснат Турция. В последната, ще остане едно ограничено число, необходимо за нуждите на
подготовката на турската войска.
Аз Ви моля тези сведения да предадете само на господин генерала [Константин] Лукаш, тъй като
това са строго поверителни сведения, което не се знае дори и от нашия пълномощен министър в
София [обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле]**.
На тези сведения, аз възразих:
1. Всички сведения, които идват от германска и унгарска страна, говорят тъкмо обратното (дадени
бяха кратки сведения за това, което знае).
2. Д-р [Ото] Делиус подчерта: тия сведения и ние имаме, но това, което Ви говоря е последното,
изпратено ми от [Франц] фон Папен.
На какво може да се дължи това ново решение на турското правителство? На този въпрос д-р Делиус
не можа да ми отговори, тъй като и той сам не знаел подробностите по сведенията, които му
изпратил [Франц] фон Папен, щели да се узнаят в последствие.
Между другото, д-р Делиус подчерта, че английската разузнавателна служба е успяла да изпраща
нагласени сведения до Германия и България, чрез унгарските представителни органи и специално,
чрез унгарската разузнавателна служба.
Р[азузнавателно] О[тделение]
* Става дума за Втората световна война. Под термина “Голямата война” обикновено се разбира
Първата световна война 1914-1918 г.
** Повече за биографията на обергрупенфюрер Адолф Хайнц Бекерле виж студията на проф.Витка
Тошкова “Из записките на обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на
Третия райх в България 1941-1944 г.” – в: “ГУА.Известия на държавните архиви”, C., том 60, 1990,
с.61-199.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІІ-С-171 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ НСМГ ДОСТАВКИ ДО НАЧАЛНИКА НА
РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ОТНОСНО РЕДА НА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ГОРИВО ЗА
ДИПЛОМАТИТЕ ОТ ЧУЖДИТЕ ЛЕГАЦИИ В БЪЛГАРИЯ
София, 5 февруари 1944 г.
Тук – Щаба на войската ІІІ
С донесение, че дипломатите с бензин биват снабдявани от Върховния комисар на

Военновременното стопанство, ето защо тази легация да се обърне към него. ЗАПОВЕД.
С № 501-63-1.ІІ.[1]944 г. ст[олица] София

Полковник – Н[ачални]к Отделение НСМГ доставки
Пор[учик] Пиперов
ТУК – Н[ачални]ку Разузнавателното отделение
За сведение. ЗАПОВЕД
№ ІІІ-Ъ-171.
5 февруари 1944 г. София.
ЛИЧНО, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 7 НА ОФИЦЕРА ЗА СВРЪЗКА ПРИ РО-ЩВ ПОДПОРУЧИК
КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ
НА ГЕРМАНСКО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ЗА ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Харманли, 8 февруари 1944 г.
Господин полковник,
Относно: реорганизацията на германската служба за близко разузнаване, Ви съобщавам следното:
Господин майор Щьормер* , новият шеф на службата тука избра за свое седалище с.Калугерово, 6
км от Симеоновград. Съображенията му за това са: а) да бъде по възможност по-близко до Щаба на
Прикриващата армия, към който той и неговите хора щели да бъдат предадени като Щаб за свръзка;
б) по-голяма сигурност от въздушно нападение. Избирането на село Калугерово за седалище на
службата се съгласува с указаното от Вас желание, че в случай, че службата от Харманли се
присъедини изцяло към новото ядро, то последното ще бъде по възможност в Симеоновград. При
новосъздаденото положение къде ще бъде седалището на ядрото, според мен е все едно, тъй като
работата с Щаба на Прикриващата армия се състои само в размяна на сведения, а това не изисква
непременно присъствие на ядрото до Щаба на Прикриващата армия. Още повече, че хората от
ядрото (около 20 души с един майор, двама младши офицери) ще бъдат в униформа и това ще бъде
изтълкувано много фалшиво от турската страна. Освен това, градът се намира много близо до
границата и е по-скоро едно голямо село, отколкото град и като седалище на Щаба на прикриващата
армия е сигурно под наблюдение на турския и английския шпионаж.
Службата в Харманли остава в намален състав, с цивилно облекло и под ръководството на
г[осподи]н Хубер – не както беше първоначално наредено да се присъедини и тя към ядрото на
майор Щьормер.
Според ме, предвид положението, работата на германската служба в Симеоновград в тесен контакт с
Щаба на Прикриващата армия ще бъде оттегчающа за отношенията ни с Турция, особено сега,
когато англичани и американци гледат да използват всеки предоставил им се случай, бил той и най-
невинния, за да влошат отношенията ни с Турция и да накарат последната да влезе във война с нас.
Добре би било, щом германската служба остане в близост на Симеоновград, да бъде в цивилно
облекло и в последствие, когато стане необходимо да облече униформата. Или пък, ако от
германска страна се държи службата да бъде в униформа, то тя да бъде в Стара Загора, където това
няма да прави впечатление и само в случаите, когато ще имат работа с Щаба на Прикриващата
армия да отиват в Симеоновград.
Това сега няма да бъде трудно след като, както споменах и по-горе, службата в Харманли остава и
сведенията ще бъдат събирани пак тука, само вместо да бъдат препращани в София, ще се изпращат
на ядрото по радиото, където се намира то.
Господин майор Щьормер, се съгласи с мен, предните постове в Елхово и Малко Търново да бъдат
пак възстановени. Те бяха прибрани на 22 януари т[ази] г[одина] въз основа на една заповед,
според която предвид политическото положение в България не трябвало да има малки групи
германци на отдалечени места, поради опасност от изстъпления.
(п) [Кирил К.] Константинов
Подпоручик – офицер за свръзка при Щ[аба на] В[ойската]
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.13-14. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из
* Това вероятно е псевдоним на висш служител от една от структурите на Абвера, СС или РСХА.
“Щьормер” в Хитлерова Германия е известен като печатен орган на войските на SS, с крайно
антисемитска насоченост. Печатният орган, който се превежда като “Боевик” имал за свой лозунг
“Евреите са нашето нещастие!” Негов главен редактор бил Юлиус Щрейхер, който бил осъден на
смърт и екзекутиран на 16 октомври 1946 г. по решение на Нюрнбергския Международен военен
трибунал.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 888 НА НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА 2-РА АРМИЯ ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ,
ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 2-РА, 8-А И 10-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ НА
ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ СА ЗАЛОВЕНИ 20 СЪВЕТСКИ ПАРАШУТИСТИ.
Пловдив, 9 февруари 1944 г.
ТУК – началнику 2-ра дивизионна област

Стара Загора – Началнику 8-а дивизионна област
Кърджали – Началнику 10-а дивизионна област
По въведения, получени в Щаба на войската, в Турция са били заловени около 20 души парашутисти
от различни националности, спуснати от съветски самолети по Черноморското крайбрежие и
Камлика (до Цариград).
Турското разследване било установило, че същите са били предназначени за България, но по
причина на неблагоприятния вятър, голямата височина и погрешното скачане, са попаднали на
турска територия.
Предполага се също, че всички не са били заловени. Да се вземат необходимите разузнавателни и
охранителни мерки. ЗАПОВЕД.
№ 888 – 9 февруарий 1944 г. гр.Пловдив
(п) [Георги Маринов] Николов

ПОЛКОВНИК – Началник щаб на ІІ-ра армия
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1237 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ЗА
БАЛКАНИТЕ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ,
ОТНОСНО НАПРАВЕНИ ЗАПИТВАНИЯ ОТ АМЕРИКАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Д-р № 1237*
Американската разузнавателна служба е дала на един наш разузнавач следните поръчки:
1. Къде се намират следните полкове:
1-и и 25-и пех[отен] полк, 4-и арт[илерийски] полк и Гвардейският полк?
2. В кои градове са разните български министерства?
Моля за изготвяне на подходящи отговори, които да се предадат на противника. За бързото
уреждане на въпроса бих бил много благодарен.
* С донесение № V-1-382 от 1 март 1944 г. на РО-ЩВ се дават примерните отговори на поставените
от д-р Делиус въпроси. Те имат следният текст:
“25-и пехотен полк – Сливница.
1-ви пехотен полк – с.с. Мало Бучино – Градоман.
4-ти артилерийски полк – Ботевград.
Гвардейски полк – София.
2. Министерствата са из цяла България и е още мъчно да се установи, кое министерство къде е.”
Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.760, л.102.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 1275* НА РЪКОВОДСТВОТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ, ОТНОСНО
НАПРАВЕНО РАДИОПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ НА БИ БИ СИ.
KO Bulgarien/Leiter № 1275**
Отн[осно]: радио Лондон на 9.2.[19]44 г.

Осъдената на смърт българска емигрантка Влада Карастоянова, чиято майка Рача Рачева живее в
Бояна, съобщи на софийското население, също да напусне онази част на града, в която се намира
недовършеното още училище (девическата гимназия на ул. Екзарх Йосиф, ъгъла на [ул.] Константин
Стоилов, тъй като в солидното мазе на това училище, се намирал склад на германската войска.
Установи се, че действително в това помещение се намира един склад на германската войска.
Този случай доказва отново бързото и ефикасно предаване на сведения между София и Лондон,
което според доклада № NVF не се върши от някакъв таен предавател, а по официален път.
АМВР, об.дело 52, л.88. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката на
германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в
сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 162.
* Заключително сведение на подразделението на Абвера, разкрива едно немаловажно сведение –

действителният брой на информациите на тази организация в България варира на 1275 документа.
То също така е и краят на едно негласно следствие повдигнато срещу полицейски служители, по
изписания ироничен въпрос за “въдворяването на Влада Карастоянова”. Виж съдържанието на
документ № 21 и 109.
** КО “България” е била в изключително тесни връзки с КО “Виена”. Последна, която е създадена
през март 1938 г. е известна като “Абверщелен Веркрайс-18”, а по-късно преименувана в
“Абверлайтщеле Виена”, като дейността и се разпространявала върху целия Европейски Югоизток.
До края на януари 1944 г. неин началник бил полковник Мароня-Редвиц. В България, крупни
резидентури от нея била създадени в София (известна като “Бюрото на Клат”), и във Варна “Бюрото
на Келер”. КО “Виена” провеждал подготовката и прехвърлянето на разузнавателно-диверсионна и
разузнавателна агентура под формата на търговци на действуващи и фиктивни фирми и на
технически специалисти. Виж: Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ рейха”, кн.І, Санкт-Петербург, 2003, с.32-
33.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА
ПРИСТИГАНЕТО НА ОТДЕЛНИ БРИТАНСКИ РАЗУЗНАВАЧИ В ГРАД ЦАРИГРАД.
Истанбул, 17 февруари 1944 г.
17.ІІ.1944 г. София – началник [на] щаба на войската
Цариград – P[азузнавателно] O[тделение]
[Към №] 8419/[19]43 г.* Донасям, че от сегашното проследяване по въпроса, установих следното:

Преди 4-5 месеца в Цариград е пристигнал англичанинът [офицерът] о[т] з[апаса Джон Али]
Макинтош, който се е установил на квартира в кв[артал] “Аяз-паша”, Сарай-сокак № 45. Жена му е
рускиня и същият е в много добри връзки с Варсовски, женен за българка, с която преди години е
живял в България, а сега в Цариград, ул.Сира-Селви.
[Доналд] Макинтош е също в добри връзки с госпожа Нора д-р Нисим Леви (спр[авка] сл[ужебно]
писмо № 8112 от 19.ХІ.1943 г.), харчи много пари.
Полковник Перевич, който се споменава в служебно писмо № 8419 може би да е идентичен с
полковник Перич, за когото донесох със сл[ужебни] писма № 582 от 27.VІІ.1942 г. и № 902 от
31.ХІІ.1943 г.
От досегашната дейност на споменатите по-горе лица, тук може да се каже, че те (главно полковник
Перич) търсят контакт с пристигащите лица от България, обаче устройване на конференция за
каквато се говори в сл[ужебно] писмо № 8419, разузнавателната ми служба още не е отбелязала.
Ще продължа следенето и, ако събера нови сведения, ще донеса допълнително по този въпрос.
ЦВА, ф.23, п.1, а.е.1029, л.50. Оригинал, машинопис.

ЛИЧНО, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 12 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА
ПОДПОРУЧИК КИРИЛ КОНСТАНТИНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, С
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДИВЕРСИОННОТО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА “БРАНДЕНБУРГ”, РАЗПОЛОЖЕНО В РАЙОНА
НА ПРИКРИВАЩИЯ ФРОНТ.
Харманли, 17 февруари 1944 г.
Господин полковник,
Донасям, че въз основа на едно ново нареждане на д-р Делиус, службата в Харманли остава както
беше и преди под ръководството на г[осподин] Хубер. Какви ще бъдат функциите на г[осподин]
Щьормер още не е напълно изяснено. Според нареждане отгоре той трябвало да приготви квартири
за в случай на война с Турция. Убеждението тука между германците е, че той бил изпратен защото
горе нямало какво да правят.
Съобщението на турските вестници за бягството на двамата германски дипломати от германското
консулство в Цариград*, в Сирия – тук можах да установя следното:
Единият от тях е бил на служба при германската разузнавателна служба и е имал отговорен пост.
Той е завеждал тайната германска радиостанция в Цариград и като такъв е знаел разположението
на германските радиостанции у нас, в Турция и Сирия.
Единият от тях е бил голям национал-социалист и бивш кореспондент на “Фьолкишер беобахтер”**
– орган на партията
(п) [Кирил К.] Константинов

Подпоручик – офицер за свръзка при Щаба на войската
* След ареста на ръководителя на антинацисткото движение в Германия военния юрист граф Хелмут
фон Молтке, който служил като експерт по международните въпроси в управлението за външно
разузнаване на ОКВ от гестапо през януари 1944 г. (в качеството на член на Крайзауския кръжок на
заговорниците), от Турция успяват да избягат при англичаните сътрудникът на Абвера Ерих
Фермерен (работил като помощник на д-р Паул Леверкюн) заедно със супругата си Елизабет
(бившата графиня Плетенберг), както и сътрудникът на Абвера Клечковски (Йешковски?) също със
съпругата си. Последната семейна двойка избягва при американците, а оттам е прехвърлена в
Кайро. Виж по-подробно Уоллер Дж. “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001, с.246-247;
Соцков, Л. “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, М.,
2003, с.136.
** Централен печатен орган на германската нацистка партия (“Народен наблюдател”).
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № А-284 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН
НЕДЕВ ДО СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В ОДРИН НИКОЛА КОДОВ, ОТНОСНО
СПЕЦИФИЧЕН ГРАНИЧЕН ВЪПРОС.
Да се изпрати по куриер! Лично-поверително

ОДРИН – секретарят на българското царско консулство
– г.Н[икола] Кодов
А-284
18.ІІ.1944 г.
Има сведения, че:

Към края на месец януари двама турски и двама английски офицери в цивилно облекло са правили
проучвания със специални уреди край границата северно от Одрин.
От началото на месец февруарий в Одрин се срещали английски офицери в униформа.
Да се донесе горните сведения отговарят ли на истината.

ПОЛКОВНИК – началник на Р[азузнавателно] О[тделение]
кн.3-4, с.101.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-В-596 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ СЪС СВЕДЕНИЯ ЧЕ ВЛАДИМИР СУДАКОВ Е ОФИЦЕР ОТ
СЪВЕТСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
№ V-В-596 Цариград – българска Царска легация
23.ІІ.1944 г. – за военния аташе
Към № V-В-122 от 22.І.1944 г.* От получени допълнителни сведения се изясни** че лицето

Владимир СУДАКОВ е съветски разузнавателен офицер, който работи като чиновник в съветското
Търговско представителство в Цариград, а лицето Роман СУДАКОВ1 – подполковник, по-рано на
работа в Паспортното отделение на Английската легация в Белград, понастоящем има ръководна
служба в английската разузнавателна служба в Цариград, където работи като консул и член на
Английското консулство в Цариград.

ПОЛКОВНИК – Началник на Р[азузнавателно] О[тделение]

** В текста е дадено като “уясни”.
1 Роман Р.С. Судаков – бивш руски офицер, роден на 9 август 1889 г. в Императорска Русия,
полковник. След края на Гражданската война в Русия е емигрант, работил в английските
представителства в Рига и Белград, служител от британското разузнаване в Латвия (където работил
около 17 години – от 1922 до 1939 г.), преди началото на Втората световна война. В периода 1939-
1940 г. той използва за прикритие собствената си фирма „Роман Судаков”, представляваща в
Прибалтика интересите на няколко големи чуждестранни компании. Фирмата има представителства
в Каунас и Ревел, докъдето той пътува за да се среща с резидента на английското разузнаване в
Естония, началника на Паспортния отдел на консулството на Великобритания в Ревел, майор Гифи
(последният, издирван от подразделенията на РСХА ІV-Е4 и РСХА VІ-С2. Виж: Шелленберг, В.,
“Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации Великобритании”” М., 2005, с. 239, 379). С началото
на войната и очакваното провеждане на операцията “Морски лъв”, Роман С. Судаков е посочен като
обект за издирване от германските контраразузнавателни подразделения РСХА ІV-Е4 (Подотдел
„Политически и икономически контрашпионаж-Север”) и от РСХА VІ-С2 (Подотдел „Документи на
РСХА, превентивни арести, въпроси на нацистската партия и преса”). В списъка той е внесен под №
145 като “Sudakoff, R.S. Roman, 9.8.89 Rusland, ehem.russ. Offizier, zuletzt: Riga und Belgrad, vermutl.
England, brit ND.-Lettland” Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план оккупации
Великобритании”” М., 2005, с. 316, 433; Стоев, М., „Тайните служби на Великобритания”, С., 2006,
с.96-97.
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 1 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЕННИЯ ЦЕНТЪР НА
“ОТЕЧЕСТВЕННИЯ ФРОНТ” ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА В НАЙ-БЛИЗКО ВРЕМЕ.
[…]*
Що се отнася до столицата, военният център на “Отечественния фронт” е твърдо решил да използва
непременно последиците от една нова и тежка бомбардировка, за да се опита да я превземе или
поне да извърши многостранни терористични и саботажни удари, насочени срещу висшите
политически и военни лица, центровете на охраната и държавната сигурност и срещу някои обекти
от важно политическо и военно значение. Съгласно този план, който е действително съставен, до
партизанските разбойнически отряди “Трънски”, “Чавдар” и “Ихтимански” е отправена заповед да
нахлуят постепенно в столицата на групи и бъдат готови за действие.
Към 15 февруарий тази година се установи, че “Сл[авчо] Трънски”1 е действително посетил
столицата с част от хората си и след известен престой се изтеглил обратно. Вероятно той е
“изпробвал предварително” задачата си по нахлуването в столицата.
Има сведения, че местните конспиративни власти в столицата са непрекъснато в движение из
кварталите за подготвяне “разквартироването” на идващите нелегални бойни групи. При сегашното
положение на столицата, изпълнението на тази задача е по-трудно при наличието на толкова много
изоставени жилищни сгради […]
(п) [Никола] Недев – полковник.
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.847, л.219-228. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Г., Котева, Авр., “Към
въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от британските военни мисии в периода 1943-
1944 г.” – “Архивен преглед”, С., 2006, кн.3-4, с.119.
1 Славчо Стаменов Савов – Трънски. Политически и военен деец, български генерал-полковник.

Роден през 1914 в с.Бохова, Пернишко. Член на РМС от 1929 г. и на БРП от 1938 г. От април 1943 г.
е партизанин и командир на Трънския партизански отряд, а по-късно – командир на Първа софийска
партизанска бригада на Първа ВОЗ и на Първа народноосвободителна дивизия. След 9 септември
1944 г. заема отговорни длъжности в българските въоръжени сили. Завършва Военната академия
“Фрунзе”. Началник е на ВА “Г.С.Раковски” в периода 1951-1962 г., заместник-министър на
отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС в периода 1962-1968 г. От 1969 до 1982 г. е
заместник-министър на народната отбрана.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО БУХДЖА БУХАДЖИР
НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ.
24.ІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград. ІІ.4. Р[азузнавателно] О[тделение]
Към № 61*. Донасям, че лицето [Бухджа] Бухаджир е англичанин и шеф на стопанското разузнаване
за България. Във връзка с това лице се споменава и името на Генович (?) – чиновник от бившата
Английска легация в София, на когото единият му син (вероятно Юри) бил говорил по радио Лондон,
а той – по всяка вероятност, бил още в София.
Имам сведения (в[ероятни]), че Генович, чрез евреи, е предавал разни сведения за България на
[Бухджа] Бухаджир, като тези за които донесох със сл[ужебни] писма №№ 38** и 61*.
Горното донасям за сведение и проверка.

Полковник
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029. Оригинал, машинопис.

** Виж съдържанието на документ № 506.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА НОРА д-р НИСИМ ЛЕВИ.
24.ІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Цариград Р[азузнавателно] О[тделение]
[Към №] 99. Донасям:

1. Г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви, за която донесох със сл[ужебно] писмо № 672/1943 г.* е съпруга
на известния софийски евреин д-р Нисим Леви. В Цариград, същата е престигнала през м[есец]
юлий м[иналата] г[одина] заедно с двете си деца. Съпругът на същата живеел до скоро нелегално в
София, но през месец ноемврий миналата година се предал на властите и бил интерниран в
гр.Хасково, а след това бил преместен в гр.Плевен, където се намирал и сега на ул.Веслец № 15.
До 18.І. тази година г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви живееше в гр.Цариград – хотел „Лондон”, след
което се премества в частна квартира в кв.Бейоглу, Мис сокак № 17, тел.44175. Тук тя поддържа
връзки с хора от английската и американската разузнавателни служби. Тя е във връзка с [К.Ф.]
Крипс – английски военен аташе в Цариград и секретаря му Майкъл Томсон. Тя също така поддържа
връзка с хора от американското разузнаване, между които по известни са Флойд Бляк – бивш
директор на Американския колеж в Симеоново; професор Лоуренс Мур – бивш учител при същия
колеж, Султанис – грък на служба в Английската легация, евреите: Лули Коен – известен под името
„Иван [Ранчев] Ранчев”; д-р Бакиш; Мордахай Меркадо – „Константин Георгиев Пехливанов” със
съпругата си Ребека заминали за Палестина на 6.VІІІ. м[иналата] г[одина] за когото има сведения,
че е агент на английското разузнаване; [Хаим] Барлас – шеф на еврейското Бюро за изселници; д-р
Голден и Брад – чиновници в Паспортната служба при Английската легация, Сами Бенбасат –
чиновник в американското военноинформационно Бюро в Цариград, в което работят и органи на
турското разузнаване и др.
Освен това госпожа Нора [д-р Нисим Леви] има връзки и в България със следните лица, с които
кореспондирала, а именно: Георги Марчев, София, бул Царица Йоанна № ? (срещу 6-ти пех[отен]
полк, втората къща от бул.Патриарх Евтимий; д-р Никола Василев, София, ул.”Неофит Рилски” № 11
(?) , на когото е писала само две писма.
По-рано в София, г-жа Нора д-р [Нисим] Леви е била в тесни връзки и със следните лица: г-жа
Каравелова, семейството на покойния Григор Василев, г-н Костов – от Двореца на Н[егово]
В[еличество] Царя; г-н Слави Тошев – Директор на БНБ; синът на бившия министър–председател
Ал[ександър] Малинов, Павел Малинов и с още много други лица от бившата Демократическа
партия, в която е членувал и нейният съпруг. Последният е бил много деен сътрудник и на бившата
ВМРО, където е бил много уважаван. Лицата: търговецът Кючуков, Христо [д-р] Пеев – журналист и
Тенекелиев – известният търговец на вина, при идването си в Цариград, се срещнаха със същата
госпожа.
От тези и други сведения, смята се, че госпожа Нора д-р Нисим Леви е в пълна услуга на англо-
американското разузнаване. Обаче не всички връзки, които тя някога и сега поддържа с лица от
България, трябва да се класифицират като връзки с разузнавателна или посредническа роля.
Познавайки щеславието и познанство с видни семейства, необходими и за еврейската кауза на г-жа
Нора, трябва да се приеме, че повечето от тези връзки са случайни и невинни;
2.Иван Павлов Иванов е българин, около 35 годишен. Тук той пристигнал заедно с жена си
Фредерика Николова Владиславова, еврейка, родена във Виена, около 30 годишна, на 26.Х.1943
год[ина] – той с паспорт № 2785/13.Х.[19]41 г., а тя с паспорт № 2580/19.ІХ.1943 г.
В Цариград Иван Павлов Иванов и съпругата му Фредерика, са отседнали в хотел “Туринг палас”.
Същият е бил обсебил от дружество “Бели Искър” сумата 1000000 лева. Тук Иванов сега е орган на
американската разузнавателна служба, като бил дори назначен на работа при американското
военноинформационно Бюро и в пряк допир с шефовете на същото: Флойд Бляк и Лоуренс Мур. В
последно време [Иван Павлов] Иванов бил писал няколко статии във в[естник] “Ла Тюрки”,
подписвайки се И.И.
3. Соломон Леви (Сами и Симеон Леви) e около 28 годишен, гръцки поданик, живял е в Сърбия и
България и владее много добре български език. Тук той дружи с Лули Коен и Барух Леви, както и
със сръбския аташе по печата – Петрович и много органи от англо-американското разузнаване.
Същият е бил посочен за кръстник на детето на гореспоменатия [Иван Павлов] Иванов, като се
представил за покръстен обаче, свещенникът при нашата църква – отец Астарджиев, е отказал
възприемничеството му.
Споделям мнението, че както [Иван Павлов] Иванов, така и Соломон Леви е орган на англо-
американската разузнавателна служба;
4. [Израел] Берман, който се споменава в сл[ужебно] писмо № 99, е около 30 годишен, евреин,
адвокат, роден в Русия и като дете на 1 година, заедно с родителите си, се изселва в Палестина,
после [в] Англия и след това [в] Турция, гдето е и сега. Същият работи в дружеството “UКСС”** – за
търговия с Англия: той е платен агент на английската разузнавателна служба. Същият е в постоянна
връзка с г[оспо]жа Нора д-р Нисим Леви и [Бухджа] Бухаджир (спр[авка] сл[ужебно] писмо №
123[/1944 г.]***) и,
5.Г[оспо]жа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил Кюпев и Евтим Станчев, за когото
съм донесъл със сл[ужебно] писмо № 496/1943 година, и който сега като музикант свири в
оркестъра на ресторант “Балалайка” (срещу хотел “Лондон”), тук в Цариград поддържат връзки с
Иван Павлов Иванов.
Полковник

** Става дума за дружеството “United Kingdom Comercial Corporation”. В текста е дадено като “Ucicic”.
*** Виж съдържанието на документ № 530.
СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА № V-В-407 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “В” ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН
ДО ПОРУЧИК СВЕТОСЛАВ ПИПЕРОВ ОТ МВ-ЩВ, ОТНОСНО ОТКРИТИ ПИСМА НА СРЪБСКАТА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
Министерство на войната – Щаб на войската

№ V-В-407
25 февруарий 1944 г.
София
СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА
Изпращат се писма адресирани до пощенските кутии 2260 и 2140 в Цариград, които са на сръбската
разузнавателна служба, за предаване на Хърватското военно аташе, с цел да се проучат подателите,
които се подозират, че са в услуга на чуждото разузнаване.
Приложение: препоръчани писма № 573 от Дубровник, № 1586 – Осиек; № 1352 – Мостар; № 7389
– Сплит; № 9106 – Загреб и четири прости писма.
(п) [Христо] Тумбин
ПОЛКОВНИК – Началник на отделение “В”.
__
ТУК – поручик Пиперов
СЛУЖЕБНО ПИСМО ОТ НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД, ОТНОСНО РАЗКРИТИ ПОЩЕНСКИ КУТИИ В
ЦАРИГРАД.
Пощенските кутии 2260 и 21 в Цариград са на сръбската разузнавателна служба; много често се

получават писма от Хърватско, за лица, които вероятно са на служба при сръбското разузнаване или
в сръбския легион.
Приложение: 9 писма
[Резолюция:] 25.2.[19]44 г. Предадени.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-192 НА ПОМОЩНИКА ОБЛАСТЕН ДИРЕКТОР И ЗАВЕДУЮЩ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ
СЛУЖБИ ДИМИТЪР ПИСАНОВ И НА ИНСПЕКТОРА НА СЛУЖБАТА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ТОДОР
ПЕТРОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА АНДРЕЙ
ПРАМАТАРОВ, ЗА ХВЪРЛЕНИ ПОЗИВИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
Горна Джумая, 26 февруари 1944 г.
До Господина Началника на Отделение “Б”

При Дирекцията на полицията
С о ф и я
Изпращат Ви се по два позива със заглавие “Пренебрегнати предупреждения” и “Сега или никога”,
които са хвърлени от неприятелски самолет на 24 този месец към 22 часа над гр.Горна Джумая и
околията.
Приложение: позивите.
Пом[ощник] Областен Директор
Заведующ Полиц[ейските] служби:
(Д[имитър] Писанов)
Инспектор служба Държавна сигурност:
(Т[одор] Петров)
ОДА – гр.Благоевград, Единично постъпление № 188, л.74. Оригинал, машинопис.
* Това служебно писмо е изготвено въз основа на следното писмо, изпратено от Горна Джумая,
което има следния текст:
МВРНЗ До Господина
Областно полицейско управление Инспектора служба Държавна Сигурност
Държавна сигурност ТУК
Рапорт на разузнавача №№ 02212
10230-20.V.1944 г.
гр.Горна Джумая
Р а п о р т
Донасям Ви Господин инспекторе, по възложената ни задача следното:
Намерихме 210 позиви два вида: единият започващ с думите “пренебрегнати предупреждения” и
завършва с думите “пуснато от британски и американски въздушни сили” и втория започващ с
думите “сега или никога” и завършва с думите “пуснато от британски и американски въздушни сили”
по шосето за гарата, в откритите дворове, из зеленчуковите градини по протежението на коритото
на река “Бистрица”, където е ЖП мостът. Бяха разпръснати на не много разделечено място на около
13-20 крачки [всеки]. Намерихме също из зданията пред района на гарата. Позивите не бяха пред
[…]
Горното Ви донасям за сведение.
Разузнавачи: 02212 и 10230.
Виж: ОДА – гр.Благоевград, единично постъпление № 188, л.75. Оригинал, ръкопис.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН
ЛУКАШ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦЕТО ВЛАДИМИР СУДАКОВ
29.ІІ.1944 г. София – началник на Щаба на войската
[Към №] 122. Донасям, че след направеното проучване по въпроса, установих, че лицето Владимир
Судаков1, руснак, действително работи в Търговското отделение на Руското консулство в
гр.Цариград и се занимава с разузнаване срещу България; в тази си дейност на разузнавач, той
използува главно лица – арменци. Същевременно с това, [Владимир] Судаков е и шеф на руската
пропаганда в Турция. Следователно, сведението на Щаба на войската, че въпросното лице е на
работа при руснаците – се потвърждава.
(п) [Димитър] Желязков – подполковник*
1 Виж съдържанието на документ № 526. В случая вероятно се има предвид 44 годишния

ръководител на търговска фирма Виктор Судаков, който преди емиграцията си през 1940 от Рига в
Англия, е работил в британското разузнаване в Латвия. Според “Списъка на специално издирваните
лица на Великобритания”, изготвен от Гестапо през 1940 г., във връзка с евентуалното провеждане
на операцията “Морски лъв”, той представлявал интерес за РСХА ІV-Е4 и за полицията от гр.Тилзит.
В списъка той е внесен под № 146 като “Sudakoff, Viktor, etwa 40 Jahre, Geschaftasfuhrer, zuletzt:
Riga, vermutl. England, brit ND. Lettland” Виж: Шелленберг, В., “Вторжение 1940 г. Нацистский план
оккупации Великобритании”, М., 2005, с. 316, 433.
* Греши се тенденциозно, вероятно с цел на някаква проверка или предупреждение, извършена в
деня на уволнението на адмирал Вилхелм Канарис от поста на ръководител на Абвера.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 131 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, С РЕЗУЛТАТИ ОТ ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ ЗАДАЧА ПО
СЪБИРАНЕТО НА СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА СССР.
8349. Донасям, че усилията ми да събера материал в Турция за основно проучване устройството на

руската държавна разузнавателна организация, до сега, не дадоха положителни резултати; с
подобен материал не разполагат и разузнавателните служби на приятелски разположените към нас
държави в Турция.
Обеща ми се, обаче и вярвам да получа такъв материал, върху който ще направя съответното
проучване, което ще представя своевременно.*

ПОЛКОВНИК
* Отказът на полковник Димитър Желязков да предостави исканите сведения най-вероятно е

свързан с факта, че на същата дата Абверът като организация на военното разузнаване и
контраразузнаване е разтурена, а самият адмирал Вилхелм Канарис е свален от своя пост по
заповед на Адолф Хитлер.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ С ИСКАНЕ
НА ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯТ ОФИЦЕР ОТ
РАЗУЗНАВАНЕТО БУХДЖА БУХАДЖИР.
Истанбул, 1 март 1944 г.
1.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската
Към № 123*. Донасям, че между средствата с които [Бухджа] Бухаджир си служи при събиране [на]
стопански сведения за България, са и офертите които той, в качеството си на търговец отправял към
известни наши търговци.
Имам сведения (в[ероятни]), че преди 1-2 месеца [Бухджа] Бухаджир е поискал от евреина Давид
Перец, фабрикант на гуми, български поданик, живущ в гр.Цариград, една пълна оферта за “Бума”
(изкуствена гума) като му представил за най-добър посредник в това търговеца Георги Божков,
кантора на ул.ул.”Алабинска” и “Царица Йоанна”.
Георги Божков е получил въпросната оферта и в отговор на същата е бил изпратил най-пълни и
подробни сведения за нашето годишно производство на гуми, наличност на автомобилни гуми и др.
Горното донасям за сведение и проверка.

полковник

ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ОПАСНОСТТА ОТ СПУСКАНЕТО НА
РУСКИ ПАРАШУТИСТИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ.
София, 1 март 1944 г.
1.ІІІ.1944 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
[Към №] 175*. Донасям, че по въпроса, след направената от мен проверка, установих следното:
През м.м. ноемврий и декемврий миналата година, а може би и по-рано, на няколко пъти, са били
слезли по турското черноморско крайбрежие около 20 души – руски парашутисти. Последните са
били агенти на руското разузнаване за Турция, а не за България; всички тези агенти са били
заловени от турските власти. От тогава до сега, подобни случаи в Турция не са отбелязвани.
(п) Димитър Желязков – полковник

* Така е в документа.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ НА ЩАБА НА 5-А
ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ЗА ВОЕННИЯ НАДЗОР ВЪРХУ СЛОВОТО, ПЕЧАТА И РАДИОПРЕДАВАНИЯТА
Русе, 2 март 1944 г.
Войсковите части често пъти изпращат до редакциите на вестниците обяви, съобщения, некролози и
пр., с достатъчно точни сведения, които се използуват от чуждото разузнаване за разкриване на
дислокацията и организацията на войската и дават достатъчни сведения за живота и дейността на
последната. Така например:
1. Изпращат се сведения до редакциите на вестниците, в които се изброяват количествата на
доставки и се посочват номеръ[т] и името на частта.
2. Публикуват се некролози на загинали чинове, като се посочват и обстоятелствата, при които е
станало нещастието, за да се достигне до подробни сведения за частта, в която се числят първите:
полк, ято и местоквартируването на частта.
3. Съобщава се чрез Радио София да се явят намиращите се в домашен отпус чинове от частта, и то
веднага след въздушно нападение. Това сведение, на пръв поглед много невинно, дори
препоръчвано от гледище на използване [на] съвременната техника, се използува от
противниковата пропаганда, за да слушаме след един ден, [че] войниците от даден полк са се
разбягали и присъединили към войските на [Йосип Броз] Тито и техните командири ги събират чрез
радиото.
4. В ежедневния и периодическия печат се поместват статии, които, разглеждайки външното и
вътрешното политическо положение на страната, дават не само сведения за чуждото разузнаване,
но и се излага престижът на държавната власт.
Не е необходимо да се изброяват всички подобни случаи, за да се види колко несръчно се дават
известни обяви и какви ценни сведения се дават на противника.
За да се тури край на това, разпорежда се:
1. При Щаба на войската – Отдел V, се мобилизира отделение “Печат и пропаганда” със задачи да
контролира:
a) всички статии, известия, обяви, некролози и пр., които ще бъдат поместени в печата и засягат
вътрешния живот на страната;
б) всички статии, сведения, съобщения и пр., които ще бъдат поместени в печата и засягат
вътрешния живот на страната;
в) статии, сведения и съобщения, които засягат външнополитическото положение на страната.
Началникът на всеки гарнизон се натоварва с длъжността на военен цензор, подпомаган от своя
комендант, със задача да провежда контрол на словото, печата и радиопредаванията в района на
гарнизона.
В столицата военният надзор ще се упражнява от Щаба на войската – Р[азузнавателно] о[тделение].
2. Отделът за надзор по печата ще дава пълно съдействие в това отношение, като разпореди до
своите органи в провинцията да влязат във връзка с началниците на гарнизоните.
Майор – началник на разузнавателната секция в Щаба на 5-а дивизионна област
ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.426, л.34. Препис, машинопис. Публ. в “Българска военна история. Подбрани
извори и документи”, том ІІІ, С., 1986, с.599-600; Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата с
чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически музей
– гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.165-166.
* Документът е препис от поверително служебно писмо на Щаба на войската, подписано от генерал-

лейтенант Константин Лукаш, с дата 29 февруари 1944 г. Предназначен е за началника на 5-а
дивизионна Русенска област. След писмото е приложено “Упътване за военния надзор върху
словото, печата и радиопредаванията в Царство България”.
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО НА ДВИЖЕНИЕТО НА НАБЛЮДАВАНО ОТ
СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ ЛИЦЕ.
№ 148 Поверително
[Към №] 16408/1943 г. Донасям, че изпратеното ми за проверка сведение не се потвърждава.

Имам сведение (д[остоверно]), че въпросното лице* често идва от Сирия в Турция (Цариград) и
обратно, обаче адресът му в Цариград не е установен.
машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за структурата и дейността на турските
кн.3-4, с.102.
* Вероятно става дума за френския полковник Вижутре, от “Сражаваща се Франция”.
СВЕДЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК БОРИС ХАРИЗАНОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО
ДАВАНЕТО НА СЪГЛАСИЕ ПО ПИСМО № 2784
ТУК – Р[азузнавателно] О[тделение] при ЩВ
Съгласно наши писмо № 2784 от 28.12.1943 г. трябва да дадете или не съгласието си. ЗАПОВЕД.
Изх[одящ] № ІІІ-С4 264 София, 8 ІІІ 1944 г.
(п) [Борис] Харизанов

ПОЛКОВНИК – началник на отдел ЩВ
ТАЙНО СВЕДЕНИЕ № 833 НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ГЕДЕ ДО
БЪЛГАРСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА, ОТНОСНО ПРЕДАВАНЕТО В ГЕРМАНСКИ РЪЦЕ НА
БРИТАНСКИЯ ВОЕННОСЛУЖЕЩ СИРИЛ КЛАРК.1
Германска легация Превод ДБ*

Военен аташе
№ 833/[19]44 г.
ТАЙНО!
До царското българско Министерство на войната.
София
През първите дни на февруарий 1944 г. в местността северозападно от Битоля беше пленен от една
българска войскова част, британския началник на ескадрон [Сирил Реджиналд] КЛАРК при една
македонска банда.**
Кларк се подвизавал дълго време при банди в Северна Гърция. Той бил офицер за свръзка в една
американска ескадра и е имал сведения за организацията на англо-американското
въздухоплаване***. Затова, неговият разпит ще бъде ценен за Германското върховно командване.
Германският военен аташе моли затова най-учтиво, след като началникът на ескадра Кларк бъде
разпитан от българските военни служби, да бъде преотстъпен на Германските войски. Възнамерява
се да бъде изпратен в германския лагер за пленници VІІ А, Мосбург при Мюнхен, който е
приспособен специално за такива случаи.
[Хайнрих] Геде
Генерал-майор
[Резолюция:] Дадено на Р[азузнавателно] О[тделение]
ЦВА, ф.9, оп.1, а.е.92, л.269. Оригинал, машинопис Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, “Из преписката
на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944 г.” – в
сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 163
1 Сирил Реджиналд Кларк – британски военнослужещ, роден през 1910 г., майор, притежава военен
№ 72156, пленен на 7 февруари 1944 г. при с.Никотима, Прилепско, зачислен в лагера за
съюзнически военнопленници в гр.Шумен на 16 април 1944 г.
* В смисъл на дешифриране от германския машинен шифър “ДБ”. Виж повече: Котев, Н. “Съюзници
в шпионажа”, – в. “Дума”, С., 7 декември 2002 г.
** В смисъл на “македонски партизански отряд”.
*** Повече за авиационните сили, развърнати от антихитлеристките сили срещу България виж в
статията на Н.Котев “Някои неизяснени моменти около англо-американската бомбардировъчна
офанзива срещу България (1943-1944 г.) – “Известия на Института за военна история –ГЩ и
Военноисторическото научно дружество”, С., 1989, том 48, с.72-108.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № В-533 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН
НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ЗА ПРОЯВЕН
ИНТЕРЕС КЪМ ИЗПРАЩАНИТЕ ОТ НЕГО СВЕДЕНИЯ.
МВ-ЩВ Лично-поверително.
Цариград, Българска Царска Легация,
№ В-533/15 ІІІ 1944 г. за военния аташе, вх.№ 88/27.ІІІ.1944 г.
Много често изпращаните от Вас сведения, отнасящи се до лица работещи за чуждото разузнаване
са от интерес не само за отделение “А”, но и за отделение “В” при Р.О.
За улеснение при работата и за да могат да се картотекират и такива обекти в службата, за в
бъдеще, от писмата с такова естество, да се изпраща и по едно копие за отделение “В”. ЗАПОВЕД.

Полковник – Началник Р[азузнавателно] О[тделение]
ИЗ ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІVПС – 126 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНАТА НОЩНА БОМБАРДИРОВКА НА СОФИЯ ОТ 16 МАРТ
1944 г.
[…]
Бомбардировката е извършена на 16.ІІІ.[1941 г.] към 22 часа от около 40-50 противникови
самолети, в три вълни и след опит за осветляване с парашутни ракети започнаха обсипването със
запалителни бомби. Височина на летене 3000-6000 м. Единични самолети са се спускали и на 1600
метра.
В изграждането на преграден огън са участвували от наличните 12 – 11 п[ротиво]в[ъздушни]
батареи (88 мм и 75 мм), изстреляни са 1121 б[ризантни] г[ранати]. Средна продължителност на
стрелбата 2 мин[ути] и 8 сек[унди]. Средна скорост на стрелбата – 8 б[ризантни] г[ранати].
Резултати от нападението:
Хвърлени са 3-4 взривни бомби в района на гарата и около 4000 запалителни бомби, половината от
които не се запалили.
Бомби са били хвърлени в полето между околовръстната линия и с.Драгалевци, Военната рампа и в
квартал “Булина ливада”.
Предизвикани са 70 пожара, повечето от които са загасени.
12 души са се задушили в скривалището на трамвайното депо “Павлово”.
[…]
ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282. л.160. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем.
ХVІІ, с.158-159.
ИЗ ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІV ПС-123 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО МВ-ЩВ ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНОТО АНГЛО-АМЕРИКАНСКО НАПАДЕНИЕ
ВЪРХУ РАЗЛИЧНИ ЦЕЛИ И ОБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
[ …]
Нападението е извършено през нощта на 18 срещу 19 март 1944 г., с около 100-150 противникови
самолета. Самолетите прелитат над цяла южна България.
[ …]
От получените сведения се очерта, че противниковите самолети се насочват с обща посока от
Шкодра към Пловдивската област през Качаник, Дупница и Самоков. Самолетите прелитат
ветрилообразно на много различни по големина групи. Към 22.30 ч[аса] почти по същия начин
самолетите отлетяха в западна посока.
Дейността на нашата защита:
В гр.Пловдив п[ротиво]в[ъздушната] а[ртилер]ийска група е влязла в действие от 22.20 до 22.50
часа, като е изстреляла 34 б[ризантни] г[ранати] от тежките п[ротиво]в[ъздушни] батареи.
Резултати:
При прелитането над територията на страната, противниковите самолети са хвърлили взривни и
запалителни бомби и са давали разни светлинни сигнали, както следва:
Пуснати бомби:
1. В град Борисовград – 7 бомби.
2. Около село Любеново, Борисовградско – 14 бомби и 6 на 1 км извън селото. Общо 20 бомби.
3. До с.Царско село, Пловдивско – 10, от които 2 неексплоадирали. 1 къща съборена и няколко
повредени. Северно от селото – още 8 (от тях 2 неексподирали).
4. До летище Царско село – 8, от тях 2 неексплодирали.
5. До с.Езерово – 8 бомби (Борисовградско). Жертви няма.
6. На 500 м източно от с.Бяла река, до Овчарската колиба – 7 бомби (1 от тях неексплодирала).
7. На 3 км от гара Скобелево до ЖП моста 10 бомби експлоадирали до самата ЖП линия. Повреди
няма.
8. До гара Раковски – при 130-и км, 2 бомби, от по 250 кг; движението е спряно.
9. При гр.Девин – 1 бомба (неексплодирала).
10. При град Сарашабан – 3 бомби вън от града. Щети няма.
11. При Хисаря, Карловско, кв.Момина баня – 4 бомби 2 (неексплодирали).
12. В гр.Пловдив – южния квартал при подцентралата Въча – 10 бомби, от които 2
неекспл[одирали]. Жертви няма.
16. Между с.Църница и Брястово, Хасковско – 8 бомби.
17. Около с.Шишманово, Самоковско – хвърлени запалителни бомби.
С.Крушево – 6 бомби експлоадирали.
Б) Хвърлени ракети.
Преди пускане на бомбите са хвърлени червени ракети – служат вероятно за маркировка на
обектите.
[…]
ХVІІ, с.159.
ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІV ПС-130 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО НАЧИНА И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНОТО АНГЛО-
АМЕРИКАНСКО ВЪЗДУШНО НАПАДЕНИЕ НАД СОФИЯ.
Донасям, че на 16 март в 1 [часа и] 30 мин[ути] около 25 противникови самолети извършиха
нападение над столицата нощта.
[…]
В 01.27 часа противниковите самолети нападнаха София в следната последователност:
Eдин самолет откъм с.Владая пусна парашутни ракети над центъра на града.
Една група от 4-5 бомбардировачи влетя над София откъм с.Панчарево и бомбардира южната част
на града.
Другата група също от 4-5 бомбардировача влита над София откъм с.Панчарево и бомбардира
централната част на града.
Третата група сщо от 4-5 бомбардировача влита над София откъм с.Панчарево и бомбардира
северозападната част на града.
Четвъртата група от 5-6 бомбардировача влита от северозападна посока и бомбардира централната
част.
Петата група от 5-6 бомбардировача влита от с.Панчарево, бомбардира южната част на града.
Противниковите бомбардировачи атакуват от 3200 до 6200 м[етра] височина (с ракети – летят на
3200 метра). При това нападение проличава стремежът да се заблуди противовъздушната отбрана,
като се влита от различни посоки на малки групи, на различна височина.
Противовъздушната отбрана изстрелват 960 бриз[антни] гранати и 45 – 20 мм снаряди. Стрелбата е
започната от 01.20 до 02.11 часа.
Резултати
Противникът е хвърлил над столицата общо 193 бомби, от които експлоадирали 181 и
неексплоадирали – 12. Бомбите са хвърлени главно в кварталите: Лозенец, Хаджи Димитър, Три
кладенци, между бул.”Клементина” и Владайската река и кварталите южно от ЖП гара.
Разрушени са напълно 45 сгради. Полуразрушени – 13 сгради. Електрическото осветление в
засегнатите квартали е повредено на няколко места. Няколко бомби са засегнали пряко водните
резервоари при Семинарията. Засегната е също главната водопроводна тръба от Семинарията за
града и канализационната мрежа в града на няколко места.
От получените до сега сведения:
Убити – 19 души.
Тежко ранени – 18 души
Леко ранени – 58 души.
Няма сведения за свалени самолети.
[…]
ХVІІ, с.160.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV ПС-147 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА ИЗВЪРШЕНОТО АНГЛО-АМЕРИКАНСКО НАПАДЕНИЕ ВЪРХУ
ЦЕЛИ И ОБЕКТИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ.
Донасям, че на 24 март вечерта към 22.00 часа около 30-40 противникови самолета извърши
нападение.
Цел на нападението:
разузнаване на някои летища и военни обекти.
Тероризиране на населението и политическо въздействие.
Евентуално установяване на връзка с нелегални.
П[ротиво]в[ъздушна] отбрана:
Артилерията влиза в действие в 22.05 до 22.40 часа, като е изстреляла 686 б[ризантни] г[ранати] от
тежките п[ротиво]в[ъздушни] батареи.
Резултати – пуснати бомби:
1. В двореца Враня – 5-6 бомби. Запален е и изгорял половината покрив от Двореца. Жeртви няма.
2. По шосето за Двореца – 1 бомба.
3. В района на гара Искър – няколко бомби.
4. Покрай ЖП линия Вакарел – Милковица – няколко бомби. Поражения няма.
5. До с.Широки дол, Самоковско – 9 бомби (2 неексполоадирали).
6. Красно село – 11 бомби, край Гешевия дом и зад трамвайното депо – 1 къща разрушена.
7. До с.Осиково, Неврокопско – 3 бомби в дъскорезната фабрика. Поражения няма.
8. С. Лиляново на 10 км от Св[ети] Врач – 2 бомби.
9. Между селата Мошино, Студена и Църква, Пернишко – 6 бомби.
10. В района около предавателя Вакарел са хвърлени няколко, от които 2-3 неексплоадирали.
Поражения няма.
11. Зад гара Куциян, Пернишко – 1 бомба неексплоадирала.
12. Между Симеоново и Дървеница – 8 бомби.
Хвърлени запалителни бомби.
– В района на Двореца Враня са хвърлени 400-500.
– Между Радомир и Батановци – 1 запалителна бомба.
– Между гара Куциян, Пернишко – 1 запалителна бомба.
Хвърлени позиви.
– Между Радомир и Батановци.
[…]
ХVІІ, с.160-161.
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 2 НА МВ-ЩВ, ОТНОСНО АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ
БОМБАРДИРОВКИ НА ЦЕЛИ И ОБЕКТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
Относно противниковите въздушни нападения над територията на Царството:

[…]*
1.) На 18 октомври 1943 г. бяха извършени две въздушни нападения над гара Скопие с 24
противникови тежки бомбардировачи и 30 изтребителя. Убити бяха: 3 български и 3 германски
войници и 27 граждански лица. Същият ден бе извършено нападението над гр.Велес от едно
противниково ято изтребители. Убити бяха 2 кандидат-подофицери.
2.) На 21 октомври 1943 г., гара Скопие бе наново атакувана от 12 американски изтребители, но
човешки жертви не бяха дадени.
[ …]
При двете нападения (на 4.І. и 10.І.[1944 г.]) бяха дадени 482 убити от гражданското население и
войската.
9.) На 24 т[ази] г[одина] една американска въздушна формация от около 100 самолета прелетя над
София, но поради спуснатата мъгла не извърши нападение. В замяна на това, 40 от тези самолети
атакуваха гр.Враца. Убити бяха … цивилни и военни лица.
10.) На 16 март т[ази] г[одина] бе извършено седмото нападение над София с 25 самолета през
нощта. Убити бяха 19 граждански лица.
11.) На 17 март т[ази] г[одина] бе извършено осмото въздушно нападение с около 40-50 английски
самолета, които засегнаха кварталите около Централната гара. Това е първото нападение само със
запалителни бомби. Жертви не бяха дадени с изключение на 12 човека, които се бяха задушили в
едно претъпкано обществено скривалище.
[…]
Поуки от бомбардировките на 10 януари [1944 г.]
Подготовка на операцията:
Няма точни данни, но оскъдните сведения, с които разполагаме може да се допусне, че операцията е
била разчетена в продължение на 5 дни. През това време летците и машините са били непрекъснато
подготвяни за далечен полет. Въз основа на добитите метеорологични сведения, Щабът на ІХ
въздушен корпус “Близък Изток” окончателно решава въздушната дивизия за дневния удар да
излети на 10 януари 1944 г. в 9 часа сутринта. След сглобяване на бойния ред над Адриатическо
море, дивизията да прелети над посоката Шкодра, Качаник, Враня, Сливница, Божурище и се яви
над обекта от с[еверо]запад, а не от ю[го]запад, както това се правеше обикновено до този момент.
Назначената за дневния удар АМЕРИКАНСКА ВЪЗДУШНА ДИВИЗИЯ за далечни бомбардирания се
състои от два бомбардировъчни и един изтребителен полк. Единият бомбардировъчен полк е
групиран около летищата на Фоджия, а който носи № 99, е съсредоточен около Бари. В навечерието
на операцията, изтребителият полк е бил групиран на летищата около Бриндизи.
Бомбардировъчните полкове имат на въоръжение по 110 машини “Либерейтър” и “Фортрес”. Данни:
машините “Либерейтър”, които имат техническото название “Консолидейтед Д-24” се движат с
четири мотора “Прат [енд] Уитни” от по 1300 к[онски] с[или]. Най-голямата скорост на 6000 м[етра]
височина е до 420 км в час. Район на действие до 4500 км и могат да стоят във въздуха до 12 часа.
Машината носи около 7 тона бензин. Екипажът се състои от 10 души. Всяка машина е въоръжена с
10 картечници 12.7 мм – 4 двойни и 2 единични. Машините “Фортрес”, които имат техническото
наименование “Боинг Б-17Е” имат приблизително същите технически данни, но са много по-
усъвършенствувани и са най-модерните американски бомбардировачи. Всеки има бомбен товар до
3500 кг. Трябва да се отбележи, че американските въздушни сили имат на въоръжение бризантни
бомби от 125-225 кг, 350 и 480 кг и въздушни мини* от 800, 1600 и 3000 кг. Въздушните мини
експлоадират при първо докосване и нямат пробивно действие. Те рушат с въздушната струя и са
ефектни в селища с паянтови строежи. За София те са по-малко опасни от обикновенните бризантни
бомби.
Изтребителният полк има на въоръжение също има 110 машини “Лайтнинг” (Светкавица) с
техническо наименование “Локхид Р-38”. Имат два мотора от по 1100 к[онски] с[или] с най-голяма
скорост 650 км в час на 8200 метра височина. Районът им на действие е 1500 км или във въздуха
могат да се държат не повече от 3 часа. Най-голямата височина на летенето – 12500 м[етра]. Всяка
машина е въоръжена с 4 картечници 12.7 мм, поставени в обща кабина и даващи възможност да се
води огневи бой от далечни разстояния.
Назначеният за нощния удар английски бомбардировъчен полк от състава на АНГЛ[ИЙСКАТА]
ВЪЗД[УШНА] ДИВИЗИЯ за далечни нощни бомбардирания има на въоръжение около 110 машини тип
“Уелингтън” – леки бомбардировачи.
Изпълнение на операцията: на 10 януари т[ази] г[одина], времето над целия Балкански полуостров
бе добро с висока тънка облачност. В котловините на ю[го]западна България имаше приземни
мъгли. Очакваше се, че над България ше настъпи ниско заоблачаване, което обаче до започване на
бомбардировката не беше още настъпило.
При тази въздушна обстановка, АМЕРИКАНСКАТА ВЪЗДУШНА ДИВИЗИЯ за далечни дневни
бомбардирания излита в определения час в пълен състав с около 80 бомбардировачи и 100
изтребителни машини. След 45 минутно събиране над Адриатическо море, тя се отправя за обекта в
определената посока.
В 11 часа и 40 минути нашата предупредителна служба успява да установи броя и посоката на
идващите машини. Почти в същия момент бяха предупредени летищата, изтребителите,
п[ротиво]в[ъздушната] артилерията, П[ротиво]в[ъздушната и] х[имическа] з[ащита], Дирекцията на
пощите и Б[ългарските] д[ържавни] ж[елезници] и Щаба на войската. В 11.57 часа противниковата
въздушна формация прелетя над западните ни граници. В същият момент бе дадена тревога в
Скопие, а една минута по-късно – 1[-ва] и 5[-а] предупредителни области.
В 11.23 часа изтребителите на летище Карлово получиха заповед да излетят и се насочат към София
на 8000 м[етра] височина. Когато американската въздушна дивизия наближи западната ни граница,
2/6 орляк на летище София излетя в 11.40 часа на 8000 метра височина и застана западно от София
в очакване на противника. Десет минути по-късно излетя от летище Божурище и 3/6 изтребителен
орляк със същата задача. Много по-късно излетя и пребиваващият в района на София, германски
изтребителен орляк “Месершмит 109” със задача да подпомогне отбраната на столицата. В 12.30
часа, 3/6 орляк влезе в бой с превъзхождащия го противник над гр.Трън и го атакува с трите си ята.
Оттам противникът продължи пътя си във въздушен бой, натъквайки се на 2/6 орляк и на
германските изтребители, непосредствено западно от София.
Преодолявайки нашата изтребителна съпротива, американската въздушна дивизия се явява над
София в 12.23 часа. Столицата бе прелетяна на 5 последователни вълни от с[еверо]запад към
югоизток. Всяка вълна се състоеше от по 27 до 30 машини, построени в клин от ятни клинове при
височина на летенето 7000 м[етра]. Бомбите бяха хвърлени над града в една ивица с широчина от
около 2 км. Бомбоспускането започна югозападно от шосето за с.Обеля, стана масово след
прелитането на пл[ощад] Св[ета] Неделя и приключи на линията на с.Дървеница. В 12.30 часа
приключи нападението и последното американско ято се отправи към Кюстендил.
С явяването на противника над София тежката п[ротиво]в[ъздушна] артилерийска отбрана на
столицата незабавно влезе в действие. Изстреляни бяха 1958 б[ризантни] гранати при средна
скорост на стрелбата 8,1 изстрела в минута на оръдие и при средна продължителност 5 м[инути] и 9
с[екунди] за батарея. Всички батареи стреляха с оптическо мерене. По материалната част станаха
малки повреди, които бяха отстранени на позицията.
След успешното дневно нападение, командването на въздушния корпус “Близък Изток” реши да
изпълни и втората част от операцията – нощно нападение на София същия ден.
На 10 януари същата година назначеният английски нощен лек бомбардировъчен полк излита от
летищата си в Южна Италия в 20 часа и се насочва към София по пътя на американската въздушна
дивизия. В 20.50 часа полкът прелита източния Адриатически бряг; към 21.15 часа премина над
западната ни граница и точно в 22 часа се яви над столицата, която прелетя в посока от юго-изток
към запад; т.е. напълно обратна на посоката при дневното нападение. Столицата бе осветена от
множество ракети – “парашутни слънца” и след 2-3 минути започна бомбоспускането. Засегнати
бяха центърът на града, Слатина и Симеоновският редут. Височината на летенето бе от 3,500 до
7,000 метра. Поради нощта бойният строй не можа да бъде установен. Може да се предполага, че
той е бил ятна колона, а всяко ято в клин от крилни строеве.
Макар, че предупредителната служба бе известена своевременно П[ротиво]в[ъздушната и]
х[имическа] з[ащита] не можа да даде сигнал “тревога”. Оказа се, че поради дневното повреждане
на електрическата мрежа, сирените не са били годни за действие. От друга страна не бил осигурен
втори резервен сигнал, като например биенето на камбани или пък предварителна предупредителна
артилерийска стрелба, която да замести сирените. Поради тази причина, нощното нападение се
извърши при пълна изненада и свари гражданството неподготвено да го посрещне.
При явяването на противника над София цялата тежка п[ротиво]в[ъздушна] артилерийска отбрана
влезе в бой засилена с четири 2 см и 2 3,7 см п[ротиво]в[ъздушни] артилерийски взвода. Тежките
батареи водиха стрелбата срещу високолетящите противникови бомбардировачи. Две от батареите
стреляха с радиоизмервателни уреди, а останалите се ръководеха по системата на подвижните
преградни огньове. Изстреляни бяха 1080 бризантни гранати при средна продължителност на
стрелбата 4 м[инути] и 30 сек[унди] за батарея и при средна стрелба – 6, 2 на оръдие. Леките
п[ротиво]в[ъздушни] взводове стреляха по отделно ниско летящи самолети. Изстреляха общо 230
б[ризантни] гранати.
Резултати: Полученият резултат е значителен. Изразява се в следното:
А) загуби: При дневния въздушен бой бяха свалени 12 англо-американски бомбардировачи и 6
изтребители, за които се знае от наша страна. От английски източник се съобщи, че от два полета
не са се завърнали общо 31 машини. От наша страна бяха загубени 2 самолета с 2 летци, а от
германска страна 4 самолета с 2 летци, единият от които е командирът на германския орляк.
Б) поражения: През време на дневното и нощното нападения бяха пуснати общо 1784 бомби, 1730
от които експлоадираха. Убити бяха всичко 482 цивилни и военни лица, а ранени 710 лица. Основно
разрушени бяха 463 сгради, а полуразрушени 472. При дневното нападение самолетите спуснаха
бомбите си при пикиране на 1000 метра височина под ъгъл от около 52%, а през нощта част от
бомбардировачите летяха доста ниско и значителна част от нападенията бяха коси. От попадналите
в сгради 610 бомби, 80% са ударили отвесно, а 20% косо в целта.
[…]**
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение
* След капитулацията на Италия, в района на летищния пръстен Бари-Бриндизи-Фоджия остават

много складове с трофейни италиански и германски боеприпаси, включително и такива за
италианската и германска флота. По-късно, в много от случаите на бомбардировки са използвани и
запасите от трофейни морски мини. Тук в случая, те се квалифицират като „въздушни мини”, без да
се споменава за техния производител – в противен случай, скандалът би бил голям, та нали войната
е „символична”.
** Текстът не се отнася до темата.
ЗАПОВЕД № 19 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ,
ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНА БОМБАРДИРОВКА ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА БОМБАРДИРОВЪЧНА АВИАЦИЯ.
На 24 март 1944 г. от 21.52 часа до 22.35 часа, противниковите въздушни сили в състав от 30-40
самолета извършиха нападение с групи от 3-5-7 бомбардировача по следните обекти от
вътрешността на страната: Двореца Враня с 5-6 разрушителни и 400-500 запалителни бомби, по
шосето за Двореца – Враня една разрушителна бомба; в района на гара Искър няколко
разрушителни бомби; покрай ЖП линия Вакарел – Милковица – няколко бомби; до с.Широки дел,
Самоковско – 9 бомби; Красно село – 11 бомби; до с.Осиково, Неврокопско – 4 бомби; около
предавателя Вакарел – няколко бомби; с.Лиляново, Свети Врачко – 2 бомби; около с.Батановци – 3
бомби; зад гара Куциян – 1 бомба и между селата Симеоново и Дървеница, Софийско – 8 бомби.
Височина на летене – 3000 – 6000 метра. Тегло на бомбите от 250 кг и 500 кг.
Групировка и начин на действие – обектите са били нападнати от групи по 3-5-7 самолета, секторно
и бомбардирани при хоризонтално летене. Летците са употребили големи усилия за ориентиране и
маркиране на районите за пускане на бомби с осветителни ракети – парашутни червени и гроздове,
бели за осветляване след падането им на земята.
Цел на нападението:
1. разузнаване на някои от нашите летища и военни обекти;
2. тероризиране на населението и политическо въздействие;
3. евентуално установяване на връзки с нелегални;
Заключение
1. убити и ранени няма;
2. запален и изгорял е Дворецът Враня;
3. пуснати са 100 разрушителни и около 1800 запалителни бомби (столицата е бомбардирана за 10
път).
ЦВА, ф.4, оп.3, а.е.231, л.110-111. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем.
ХVІІ, с.164
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 205 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ЗА НАПУСКАНЕТО НА
АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ АНЖЕЛО КУЮМДЖИЙСКИ, НА МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ С
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ.
31.ІІІ.1944 г. София – Началник-щаба на войската
Към № 853 от 9.ХІІ.1943 г.* Донасям, че към 15.ІІІ.т[ази] г[одина], Анджело Куюмджийски [e]
напуснал [територията на] Турция, като отпътувал за Кайро, а оттам за Америка.
Според получени сведения (д[остоверно]) смята се, че същият си е заминал без да е успял да
изпълни възложената му задача.

полковник

ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА
БЪЛГАРСКАТА ПОДАНИЧКА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Към № 128, точка 5*. Донасям, че за г[оспо]жа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил
Кюпев събрах следните сведения (д[остоверно]):
В началото на тази година г[оспо]жа Кюпева пристига в гр.Цариград заедно с тъщата на господин
[Боян] Дановски (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496 от 22.VІІ.1943 г.) и наема квартира в квартал
“Бейоглу”, „Камерие сокак” № 22. Тук тя в скоро време попада в англо-американски и еврейски
среди, които са пожелали да я спечелят за тяхната [антихитлеристка] разузнавателна служба за
България. Така, професор [Лоуренс] Мур – шеф на американската разузнавателна служба за
Балканите (спр[авка] сл[ужебни] писма №№ 19 от 23.І.1943 г.** и 671 от 24.ІХ.1943 г.***),
предложил да се завърне в България, откъдето срещу добро възнаграждение да събира и препраща
сведения за американската разузнавателна служба.
На 24.ІІІ. тази година в гр.Цариград пристига съпругът и Михаил Кюпев, който като добър българин
и патриот (?), прекъсва връзките на жена си със споменатите по-горе среди и и забранява
изпълнението на задачите, с които професор [Лоуренс] Мур е искал да я натовари.
До сега, г[оспо]жа [Матилда] Кюпева получава кореспонденцията си от България в Турция на
следните два адреса:
Истанбул, „Ламартин джадеси”, Илк-Бахар апартман № 25 – за Исак Ниего и,
Истанбул, „Кнаджиян хан” – за Яко [Глифел].

полковник

ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ЛИЦЕТО ИВАН ГУРЛОВИЧ
КУЗНЕЦОВ.
(Р[азузнавателно] О[тделение])
[Към №] 3218/1943 г. Донасям, че за лицето Иван Гурлович Кузнецов събрах следните сведения:
Кузнецов е руснак, български поданик, дошъл тук от България през пролетта на 1943 г. по търговия
с памук заедно с германеца Валтер Шневайс (Шневайс е женен за българка от Карнобат).
До лятото на 1942 година, Кузнецов е бил в Белград, където се занимавал също с търговия, след
което до идването му в Цариград е пребивавал в София.
Тук [Иван Гурлович] Кузнецов работи в съдружие с българския търговец Александър Замфиров, от
гр.Плевен – собственик на ф[абри]ка за конци “Българка”. В Цариград Кузнецов има кантора на
“Ески Шарап сокак” № 13. Той прави впечатление с връзките си тук с англичани и американци.
Често е с Ханс Гилдмайден, който е известен като агент на англо-американската разузнавателна
служба. В последно време [Иван Гурлович] Кузнецов е в тясна дружба също с Джевад Мехмедов,
потурчен евреин, около 41 годишен, живял е преди в София, който сътрудничи на турската полиция
по българска линия. [Иван Гурлович] Кузнецов е също в тесни връзки и с чехът инж[енер] Долешал,
от Д[ружест]вото за машини “Омнипол”, който е известен също така като сътрудник на английското
разузнаване тук.

Полковник
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-А-695 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ
ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЕПИСКОП АНДРЕЙ.
София, 4 април 1944 г.
МВ-ЩВ Вх[одящ] № 108/14.ІV.1944 г.

№ V-А-695 Лично-поверително
4.ІV.1944 г. Цариград – Българска царска легация
София – За военния аташе
Да се изпратят в РО сведенията, с които разполагате, относно дейността на българския епископ
АНДРЕЙ в Цариград. ЗАПОВЕД.
Полковник – началник на Р[азузнавателното] о[тделение]
__

ЗАПОВЕД № ІV-154 НА КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР АЙРАНОВ
ОТНОСНО АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ ВЪЗДУШНИ НАПАДЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В КРАЯ НА МАРТ 1944 г.
Донасям, че на 29.ІІІ.[1944 г.], вечерта и на 30.ІІІ.[1944 г.] през деня*, противникът извърши
въздушни нападения над София както следва:
Цел:
1. Тероризиране на населението и разколебаване на духа му.
2. Политическо въздействие.
3. Разстройване на стопанския живот на страната.
Нападение през нощта на 29.ІІІ.[1944 г.]
Около 40-50 бомбардировача от неизвестен тип.
Дейност на противника:
Към 19.30 часа противниковите самолети на няколко последователни вълни навлязоха над
балканското пространство при Шкодра и прелитайки в обща посока Качаник, Бояново, Порой,
достигнаха над София в 21.14 часа на височина около 3000-4000 метра. От 21.14 до 21.34 часа
противниковите групи самолети на три вълни прелетяха над София и след като осветиха последната
с ракети и осветителни тела, пуснаха взривни материали и запалителни бомби почти над всички
квартали над града. След това, противниковите смолети се отдалечили в западна посока. Отделни
самолети проникнаха над гр.Берковица, Фердинанд и с.Хайреддин, където хвърлиха осветителни
ракети. На някои места над страната са хвърлени позиви.
П[ротиво]в[ъздушната] артилерия изстрелва 462 бриз[антни] гранати.
Изтребителите през нощта не излетяха поради несигурност да действуват нощем.
Резултати:
Противникът хвърли около 30 взривни и множество запалителни бомби, които причиниха следните
щети:
– Отделни бомби паднаха зад Прошековите жилища, в Италианското училище на ул.”Иван Асен ІІ”,
ул.Регентска”, ул.”Граф Игнатиев”, “6 септември”, “Адолф Хитлер”, бул.”Фердинанд”, “Неофит
Рилски”, където причиниха значителни разрушения на частни сгради.
– две бомби, от които едната не експлоадирала, паднаха при банята в кв.”Три кладенци”.
– Отделни бомби паднаха по ул.”Зайчар”, “Габрово”, “Елена”, “Тутракан”, където причиниха също
разрушения на частни сгради.
Бяха предизвикани пожари, на ул.”Леге”, “Алабинска”, “Граф Игнатиев”, Центр[алната] телеф[онна]
станция, ул.”Цар Самуил”, “Неофит Рилски”, в “Москович палас”, ул.”Пиротска”, “Драгоман”, “Нишка”,
“Цар Борис” (католическата църква), “Пирот”, Католическото училище и пл.”Възраждане”. В района
на Военното училище – 19 пожара, в района на [с.] Слатина – 15-20 пожара.
Запалена бе гората зад погребите и част от последните.
Убити – 11 души (в района на село Слатина от тях – 7).
Сведения за свалени самолети няма.
Нападение през деня на 30.ІІІ.1944 г.
Сили на противника – около 450 бомбардировача “Либерейтър”, “Митчел”, “[Флаинг] Фортрес” и
“Халифакс” и около 150 изтребителя “Лайтнинг” и “Мустанг”.
Дейност на противника.
Към 09.10 часа, противниковите самолети започнаха да навлизат над Балканското пространство при
Тирана и Шкодра.
Влитането се извършва на две групи.
– първата група се състоеше от около 15 последователни вълни на 25-30 бомбардировача,
придружени с изтребители. Всяка вълна се движи в орлячен клинов строй. Повечето от вълните бяха
съставени от една шесторка с 3 самолета в първа и 3 – във втора линия и от двете и страни по 1
деветорка, всяка една от която с 3 самолета в първа, 3 самолета във втора и 3 – в трета линия.
В такъв строй е извършено бомбардирането, само че много от групите са били разстроени
вследствие енергичните атаки на нашите изтребители. Такива строеве са приложени, за да се
осигури по-голяма гъстота на бомбените нападения, т.е. за произвеждане на бомбен килим.
Бомбардировачите се движеха на 4000-6000 м[eтра] височина. Над тях зигзагообразно се движеха
придружаващите ги изтребители, които преминаваха ту от едната, ту от другата страна на
бомбардировачите, описваха фигури подобни на осморки. Над противниковите бомбардировачи
имаше изтребителни ята, които летяха над 10000-11000 м[етра] височина. Прелитайки едно след
друго в посока Шкодра-Качаник-Трън, първите самолети от първата противникова група достигнаха
гр.Трън към 09.35 часа, където бяха посрещнати от наши изтребители. С въздушен бой противникът
продължи похода си и към 09.45 [часа] достигна гр.София. От 09.45 до 10.10 часа противниковите
самолети:
От първата група прелитат над София в обща посока от Брезник – Банкя – летище “Враждебна” и
пускат взривни бомби предимно над централната и източна част на града и с завой над Лозенска
планина на юг се отправят в западна посока. Една вълна от около 30 самолета, без да пуска бомбите
си над София, преследвана от нашите изтребители се отправя в северозападна посока и достигна
някъде югозападно от Горна Оряховица, след което се връща към София, където достига почти
едновременно с втората група противникови самолети.
Към 10 часа, когато самолетите от първата група се отделиха в западна посока към Адриатическото
крайбрежие, една втора група от около 30-40 самолета се насочва от Адриатическото крайбрежие
през Сърбия и към 11 часа достига към Берковица, от където се насочва към София. При Берговица
тази група е била посрещната от 4 наши групи изтребители. Едновременно с тази група над София
достига и онази вълна от противниковите самолети, която беше отишла към Горна Оряховица. И
двете групи минават над София към 11.10 ч[аса], пускат множество взривни и предимно
запалителни бомби и се отдалечават в западна посока.
[…]
П[ротиво]в[ъздушната] дейност: влиза в действие само с тежките си батареи. Стреля от 9.45 до
10.10 ч[аса] и от 11.10 ч[аса] за 3-4 минути. Изстреляни са 3902 бризантни гранати.
Резултати:
Засяга твърде тежко централната част над София между ул.”Фердинанд”, “Цариградското шосе”,
Военното училище, пл.”Св[ета] Неделя”, “Ц[арица] Йоанна”, бул.”Сливница”. От първата група –
предимно взривни, а от втората – запалителни. Опожарени бяха почти всички постройки на
бул.”Дондуков”, “Търговска”, “Мария Луиза”, “Царица Йоанна”, “Клементина”, “Леге”, пл[ощад]
“Александър І” и много други. Точни резултати – липсват.
Наши самолети – 8 унищожени и повредени, а от пилотите – 2 убити, другите тежко ранени или
здрави.
Предварителни сведения за свалени противникови самолети – 3 изтребителя и 7 “крепости”.
ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.282, л.2-4. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева, Ян Вилем.
ХVІІ, с.164-165.
* На същата дата около 350 американски бомбардировача Б-17 и Б-24 бомбардират железопътната
инфраструктура в гр.София, индустриалната част на града и близкото летище. Ескортиращите
изтребители и бордните стрелци на бомбардировачите свалят 13 противникови изтребителя, при
което са загубени 4 бомбардировача. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-А-751 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК
СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ,
ОТНОСНО ПОДСИЛВАНЕТО И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДВАМАТА.
МВ-ЩВ Лично-поверително.
№ V-А-751 Цариград – Българска царска легация
12 април 1944 г. – за Военния аташе
София
За връзка със София* изпраща се “допълнителен шифър” с указания за работата с него и два
шифрови блока. ЗАПОВЕД.
Приложение: шифър – един брой
указание – един брой
два шифрови блока
Полковник – началник [на] Р[азузнавателното] о[тделение]
* След скандала с капитан Бранимир Кирков в Япония и след разпадането на Абвера, на Военния
аташе са изпратени остатъци от радиосвързочното имущество на Абвера в България, най-вероятно
за да не се намира на територията на България.
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-758 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ
ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА
НА МАТИЛДА КЮПЕВА.
Истанбул, 13 април 1944 г.
№ V-В-758 Цариград –Българска Царска легация
13.ІV.1944 г. – за Военното аташе
София
206. Да продължи проучването на госпожа МАТИЛДА КЮПЕВА. ЗАПОВЕД.
(п) Стефан Недев
Полковник – началник на РО
Спр[авка] из[одящ] № 348
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 3 НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА НА
БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ.
[…]*
2. По англо-саксонска линия: След оттеглянето на [фелд]маршал [Ервин] Ромел1 от Африка,
британското командване насочи вниманието си върху Балканите. Възприемайки идеята за едно
нахлуване в Европа през Средиземноморския простор, то се залови да организира партизанската
война на Балканите, основавайки се върху естествената реакция на победените народи.
Инициативите на полковник Дража Михайлович в Сърбия и на генерал Сарафис2 в Гърция бяха
веднага възприети и канализирани. Така в Сърбия и Гърция изникнаха националистичните
възстаннически движения срещу силите на Оста. За да ги подчини и използува съобразно
съюзническите си и политически нужди, британското командване изпрати към всеки
националистически възстаннически щаб по една “Група за връзка”,”съставена от британски офицери
и подофицери, специалисти по партизанската война и саботажите и, числящи се в нарочните*
войски “КОМАНДО”.** ”По такъв начин националистическото възстанническо движение на
Балканите бе ловко подчинено на британското средиземноморско командване. Изработен бе нарочен
мобилизационен план, който е приблизително показан в графическото разписание – приложение №
2***.
А) Щаб на английската саботажна армия БЛИЗЪК ИЗТОК в Кайро.
Б) Два върховни Щаба на национално-освободителните войски – югославянски и гръцки.
В) Около 40 възстаннически дивизии от по 6,000 души, което прави около 240 000 възстанници под
оръжие.
Г) Според едно доста положително сведение, от съветска страна е било разпоредено до “Тито” да се
освободи по подходящ начин от всички английски щабове за връзка, което при наличността на
съветски военни мисии били станали безпредметни. Изглежда, че това разпореждане е вече влязло
в изпълнение, което може да се съди и от следния факт: английската саботажна група на капитан
БЛУМ, която се намирала в района на Вранския партизански отряд, към средата на март тази година,
е напуснала демонстративно партизаните, понеже те били отказали да изпълнят възложените от
британското командване саботажни задачи. Капитан Блум се присъединил към една от бригадите на
Дража Михайлович в този район.
Д) На 14 март пет съветски самолета, а на 25 март, шест такива са снабдявали партизаните в района
на Баня Лука, Тузла, Зворник, Ужице и Митровица****. Този за сега само символичен акт иде да
покаже, че съветското командване желае да направи комунистическо партизанско движение
независимо от англо-американското снабдяване и да пресече британските опити за вмешателство.
[…]
Приложение №
Мобилизационен план реализиран (към 1 април 1944 г. към тази дата е реализиран в 10% от
предвижданията на англо-американците).
Под тяхно влияние се намират:
Югославия Гърция
12000 д[уши] 12000 д[уши]
Предв[идени по] мобилиз[ация] 6% 40%
Изразено в наши полкове 6 6
[…]
Докато под съветско влияние се намират 150000 д[уши] партизани или 20% от предвидените
мобилизационни континтенти. Изобщо партизанските сили на Балканите са сведени мобилизационно
в около 144 възстаннически дивизии при общ състав от около 900000 души. До 1 април т[ази]
г[одина] тези мобилизационни сметки можаха да бъдат осъществени средно с 21% от предвиденото,
което прави от около 170000 възстанници. Приведени към наши пехотни полкове, тези сили по
число се равнява на около 80 пехотни полка или 25 пехотни дивизии без артилерия. По
боеспособност обаче, те не надминават повече от 10 пехотни дивизии, главно поради липсата на
достатъчно въоръжение.
[…]
ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.30, л.159-170. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към
въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в
периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.119-120.
1 Ервин Ромел – немски генерал-фелдмаршал. Роден на 15.11.1891 г. в гр.Хайденхейм, Баден-

Вюртенберг. На военна служба е от 1910 г. Участник в І-та световна война. От 1919 г. е на служба в
Райхсвера, а след това – във Вермахта. През 30-те години е преподавател и началник на Военната
академия. От септември 1939 г. е военен комендант на Ставката на Адолф Хитлер, от февруари 1940
г. е командир на 7-а танкова дивизия в периода на Френската кампания. От 1941 г. до март 1943 г.
е командващ германските експедиционни сили в Северна Африка. През юли-ноември 1943 г. е
командващ групата армии “Б” в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на
главен инспектор на Ставката на върховного германско главно командване в Дания. През декември
1943 г. е командващ групата армии “Б” във Франция. От 17 юли 1944 г. поради раняване в лицето е
сменен от този пост. Бил е свързан с десното крило на заговорниците срещу Хитлер и след
разкриването на заговора по заповед на Хитлер се самоубива. Погребан е на 14.10.1944 г. в
Хьорлингем.
2 Стефанос Сарафис (на гръцки език: Στέφανος Σαράφης, 1890 – 31 май 1957 г.) – гръцки генерал.
Републиканец. Роден в гр.Трикала. Завършва право в Атинския университет.Най-видният
представител на демократичните кръгове на гръцката армия. Участник в Първата световна война.
Военен аташе в Париж през 1931 г. По време на диктатурата на генерал Метаксас в периода 1936-
1941 г. е уволнен от армията. Участник в гръцката съпротива. Член на ЕАМ от 1943 г.,
главнокомандващ ЕЛАС в периода от 2 май 1943 г. В качеството на военен експирт е делегат от
страна на Свободна Гърция на Ливанската конференция през май 1944 г. Загива в автомобилна
катастрофа в гр.Алимос. Автор на книгата “ЕЛАС”, отпечатена в 1958 г.
Виж:http://www.answers.com/topic/stefanos-sarafis
* В смисъл на „специални”. ** За структурата на подразделенията “командос” виж по-подробно:
Нейландс, Р. “В зоне боевых действий. История войск специального назначения с 1945 года”, М.,
2005; Пикалкевич, Я. “Спецоперации Второй мировой”, М., 2004; Миллер, Д. “Коммандос.
Формирование, подготовка, выдающиеся операции спецподразделений”, Минск, 1999 и др. В
задачите на командосите влизали и много други специфични задачи – например спасяването на
американските и британски пилоти, приземили се на югославска територия. Така например, на 15
април 1944 г. специална група, ръководена от подполковник Луис А.Невелев, изпратен от гр.Бари,
десантира в района на Медено поле. След установяването на контакт с върховното командване на
Й.Б.Тито, успява на 2 май 1944 г. да изведе с транспортни самолети 122 пилота, почти всички от
състава на 15-а въздушна армия. Виж: http://www.vojska.net/eng/world-war-2/united-
*** Тук не се прилага.
**** През март 1943 г. на територията на окупирана Югославия е прехвърлена личния състав на
резидентурата „Патрас” на Главно Разузнавателно Управление на Съветската армия (ГРУ на СА). Тя
е поставена под ръководството на съветския подполковник Николай Кирилович Патрахалцев. Виж:
Болтунов, М., „Диверсанты ГРУ”, М., 2004, с.126-129.
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ШИФЪР
ЗА СВРЪЗКА.
15 април 1944 г. София – началник-щаба на войската (Р.О.)
Цариград
751. Донасям, че “Допълнителният шифър” с указания за работа с него и два шифрови блока
получих.
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА РАДИОПРЕДАВАТЕЛ И
РАДИОПРИЕМНИК ОТ ПЪРВИЯ.
15.ІV.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
Цариград
Към № 582/1943 година. Донасям, че един радиоприемник “М.Skyrider Marine” и един

радиопредавател на къси вълни “DJEK” изпратени ми по секретаря Станчо Савов Стоянов – получих.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 96* НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В ОДРИН
НИКОЛА КОДОВ ДО V ОТДЕЛ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА КОНТАКТИ С
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ.
Одрин, 25 април 1944 г.
Донасям, господин полковник следното:

Моля да ми се укаже какъв размер на доверие трябва да имам към господин Хуберт, от германското
разузнаване и неговият представител Ханс, на гара Свиленград, които твърдят, че имат
непосредствен контакт с Вас и, които сътрудничат там с хората на военното разузнаване от нашите
погранични части.
Секретар на Българското консулство
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.184. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., Из
* Към текста има и следната немаловажна бележка на Началника на РО-ЩВ полковник Стефан
Недев, която има следния текст:
“Поверително.
ОДРИН – Секретаря на Българското царско консулство г[-н] Никола Кодов.
96. Да се работи независимо от тях. Пощата от Свиленград да се изпраща чрез граничния участък.
ПОЛКОВНИК – НАЧАЛНИК НА Р.О.
Капитан Велев” 2 по вх.№ А – 2398/17.5.1944 г. от Н[икола] Кодов”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033,
л.186.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ВРЕМЕННИЯ ПОМОЩНИК-НАЧАЛНИК НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА
ПОЛКОВНИК ИВАН ПОПОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ, ОТНОСНО
ДЕЙНОСТТА НА РАДИОСТАНЦИЯ “РАДИО НОВА ЕВРОПА”.**
София, не по-рано от 27 април 1944 г.**
София – началнику Разузнавателно отделение – ЩВ
На вълна 30.45 [метра] се предават към 12.15 часа съобщения на български език от името на “Радио
нова Европа”.
По известни данни може да се предполага, че въпросното радио е в услуга на германската
пропагандна служба. В други случаи, обаче се предават неща, от които може да се вади и
заключението, че същото радио е на служба на германските противници. По интересни са
предаванията от подобен характер, които засягат България. Така например:
Hа 19 т[оз] м[есец], в 20.15 часа, въпросното радио предаде, че група български офицери с
документи, оръжие и войските си са отишли в планините и се бият срещу вчерашните си другари.
На 20 т[ози] м[есец], пак в 20.15 часа се предаде, че Фюрерът*** бил заявил пред редактора на
същото радио, какво той не желаел само лоялни декларации от страна на българските управници,
но искал и лоялни дела, а именно и участие на българската войска в отбраната на устието на
р.Дунав и тъй нататък.
Горното като се има предвид да се направи справка и ако се окаже, че “Радио Нова Европа” работи
под контрола и ръководството на германските власти, да се направят постъпки за налагане известна
цензура в предаванията на същото радио, за съобщения които биха могли да засегнат
съюзническите ни отношения, например за забегнали български офицери да се опровергае, като
съвършенно невярно. ЗАПОВЕД.
(п) [Иван] Попов

ПОЛКОВНИК – вр[еменен] Пом[ощни]к-нач[алник на] щаба на войската
* Първа подобна британска радиостанция започнала да излъчва още през май 1940 г. и е известна
като “Freiheitsender” (“Вестител на свободата”). Тя излъчвала своите предавания на къси вълни и
представяла работата си като такава на бунтовници или възстанници, намиращи се на територията
на тази или онази държава. Виж: Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных
операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.37.
** Датировката е направена по текста на документа.
*** Става дума за Адолф Хитлер.
ЗАПОВЕД № V-1-483 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА
ОТДЕЛ І ПРИ ЩВ-МВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РАДИОСТАНЦИЯТА “НОВА ЕВРОПА”.
Следа – Началнику отдел І

МВ-ЩВ
№ V-І-483
27 април 1944 г.
На № І-435.
Станцията “Нова Европа” е противникова станция, която по много фин начин провежда пропаганда.
Местопредаването още не е напълно установено; има известни сведения, от които може да се
заключи, че се намира в Кайро.
Поискани са сведения от германската разузнавателна служба.
ЗАПОВЕД.
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно Отделение
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ
КОНСТАНТИН ЛУКАШ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКОТО, БРИТАНСКОТО И СЪВЕТСКО
РАЗУЗНАВАНЕ.
30.ІV.1944 г. София – Началник-щаба на войската (Р.О.)
Цариград
Представям извадки от доклада на Христо Миланов Попхристов – орган на нашата Дирекция на
полицията в Цариград (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 428 от 1.VІІ.1943 г.) отнасящи се до
дейността на английската, американската и руската разузнавателни служби в Цариград през м[есец]
януарий и февруарий т[ази] г[одина] – за сведение и евентуално използване.
Приложение – извадките от:
По английската разузнавателна служба – 7 стр[аници].*
По американската разузнавателна служба – 2 стр[аници].**
По руската разузнавателна служба – 3 стр[аници].***
полковник
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, лист 80. Оригинал, машинопис.

*** Виж съдържанието на документ № 566.
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
Извадки
АНГЛИЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Шеф на английското разузнаване е Бернард О‘Лиери, има квартира на адрес: Истанбул, кв.”Харбие”,
Елирак апартамент, етаж 1-ви, телефон 81302. Досегашният шеф на същото разузнаване –
полковник [Харолд Ч.П.] Гибсън*, помощник военен аташе, завежда военното разузнаване.
Директорът на английската информационна служба в Цариград е сменен и е отпътувал за Кайро,
където е централата на английската разузнавателна служба, за негов заместник е изпратен Джон
[C.] Бенет1, с помощник Смит Лойд.
Първи помощници на Бернард О‘Лиери са:
Артър Уайтъл, бивш военен аташе в България, завеждащ разузнаването за Балканите и,
Фикис Наум – шеф на “Българския департамент” или ръководещ разузнаването за България.
Английският разузнавач – капитан К.Ф.Крипс поддържа връзки с избягалия от България евреин –
Мордехай Меркадо (известен тук под фалшивото име Константин Георгиев Пехливанов), намиращ се
понастоящем в Палестина. На 25 м[иналия] м[есец] той изпрати по нарочен човек един отчетен
доклад, направен по получени сведения от заминаващите за Палестина български евреи, за
положението в България.
Секретарят му се нарича Майкъл Томсън, поддържа връзки с Нора д-р Нисим Леви.
[…]***
Стопанското разузнаване за България се завежда от Бухджа Бухаджир, чиновник в Английското
консулство, но постоянно се намира в английското търговско дружество “Юнайтед Кар Комерсиал
Корпорейшън”, Цариград.
В негова услуга са двамата директори, което тук е известно под съкратеното име “Юкисиси” –
Бредфорд*** и Маклауд.
[…]**
В услуга на английското разузнаване е цялото “Еврейско бюро за изселници от Европа евреи”.
[…]**
Голяма разузнавателна дейност за Балканите, респективно за България развива агенцията “Балкан-
прес”, в която освен превеждането на цялата Балканска преса, което само е параван, се върши и
разузнаването за Балканите.
Шеф на тази агенция е Малкълм Бър, англичанин, който дълги години е живял в Белград. В
България е бил известен с това, че след войната от 1914[-1918] г. е ръководил една група
работници, които са строили летища.
Бившият кореспондент на “Дейли мейл” Фредерик Пит****, който също работеше в тази агенция е
заминал преди два месеца за Кайро.
В английското разузнаване е и М.Г.Л.Макдермот, вторий секретар в Английското посолство в Анкара.
Живее на адрес: Анкара, “Измир Джадеси” № 12, телефон 6933.
* В текста е дадено като “Джипсон”.

1 Джон С. Бенет (1911-1970), офицер от британското разузнаване. В периода 1943-1945 г. ръководи
британските информационни служби в Истанбул. В периода от 1952 до 1954 г. е консул на
Великобритания в Хюстън (САЩ), в консул в Хорамшахр (Иран) в периода от 1955 до 1960 г. и,
Върховен комисар на остров Барбадос от 1966 г.
** Текстът не се дава.
*** В текста е дадено като “Бредфор”.
**** В текста е даден под германизираното име “Фридрих Пит”.
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА САЩ
Извадки
АМЕРИКАНСКО РАЗУЗНАВАНЕ
Начело на американското разузнаване е Томас, който вече напълно извести г[осподин] Паркър.
Деен американски разузнавач е корабният лейтенант Джордж* Х.Ърл, пом[ощник] морски и
сухопътен военен аташе.
В американското разузнаване е и помощник-военният аташе Уйлям** Ф.Росс.
Деен разузнавач за България си остана Флойд Бляк. Професор Лоуренс*** Мур често посещава
агенцията “Балкан пресс” заедно с евреина Йосиф Бернатан.
Боян Дановски работи в американската информационна служба. В последно време, той е видимо
доволен от съюзническите успехи и при един разговор е заявил: “Обвиняват мне, че съм бил
противодържавник … скоро ще правя аз с тях…”.
Тук е още Матилда Кюпева, която е решила да остане в Турция до края на войната. Тя злослови
постоянно против България.
Прави впечатление с друженето си с американци и англичани и Иван Павлов Иванов. Освен че
работи при американското информационно бюро, той вече за трети път излиза със статия против
нашата външна политика във в[естник] “Ла Тюрки”. В последната си статия от 15 т[ози] м[есец] в
същият вестник той предаде “някаква си среща” с г[осподин] Йордан Севов и се осмелява да твърди,
че г[осподин] Севов е направил пред него изявления по нашата външна политика, като е заявил, че
ние сме били разположени за примирие и поставил въпроса “защо съюзниците не ни направят
предложение за мир, както направиха руснаците с Финландия…”
В последно време той [Иван Павлов Иванов] нае квартира на адрес: Бейоглу, Имам сок[ак] № 24.
Много често е в д[ружест]во[то] “Хохтив”, Истиклял джадеси 209, етаж 1-й, тел[ефон] 44 175.
Съпругата му Фредерика Никола Владиславова е много често с Нора [д-рНисим] Леви и Шинд.
В услуга на американското разузнаване е и евреина Моис Разон, близък приятел на Георги Божков;
има кантора на адрес: Галата, “Хавияр хан” № 25, тел[ефон] 40 973.
Българинът Любен Пулев е най-довереното лице на Ърл. При един разговор [Джордж] Ърл е казал:
при евентуални преговори за примирие с България, най-подходящият българин е Любен Пулев. През
последното идване на Пулев в Цариград, той бил постоянно с [Джордж] Ърл.
Пребиваващият в Цариград евреин [полковник] Анжело Куюмджийски, е дошъл с американски
дипломатически паспорт, с цел да подготви организацията на Балканите в случай на съюзническа
окупация, е отседнал в хотел “Пера палас”. Единият от придружаващите го секретари се нарича
Едуард Едуин.**** Освен връзките му с органи на англо-американското разузнаване, той е в
контакт и с много от идващите от България евреи. Постоянно е с дошлия от България евреин Макс
Адолф Ротман. Последният е в услуга на американците.
Турските власти не позволяват на изселниците евреи да престояват повече от 15 дни, обаче евреите
като Ротман, Лули Коен, Барух Леви и други стоят още в Турция, понеже за тях са се застъпили
англичани или американци.
* В текста е дадено като “Георг”.

** В текста е дадено като “Вилям”.
*** В текста е дадено като “Лоренс”.
***** В текста е дадено като “Едвин”.
ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА СССР
Извадки
РУСКО РАЗУЗНАВАНЕ
За шеф на руското военно разузнаване [в Турция] е назначен новият морски аташе капитан ІІ-й
ранг Димитър Ларичев. Към него като военен разузнавач е назначен капитан ІІ-й ранг Аким
Михайлов, заместник на Константин Радионов.
Ръководител на цялото руско разузнаване е Иван Потапов, търговски представител при Руското
посолство в Турция, жив[ущ] на “Йенишехир джадеси № 8”, тел[ефон] 68-52. Тук отново се завърна
Морозов, като представител на агенция “ТААС”. Негов помощник е Бочаров. И двамата бяха преди
идването си в Турция, представители на агенция “ТАСС” в България. Същите са били в
разузнаването на нашата линия.
С Морозов общува българският руснак Николай Владимиров Варшавски, музикант в Цариград.
В полза на руското разузнаване работят и следните две лица: Дяконов и Сафи Ютли.
Българинът Евтим Георгиев Станчев (Тивко) продължава да е в контакт с болшевишкото
В съветското Консулство в Цариград са забелязани да влизат често, дошлия на 18.VІ.1943 г.
българин Георги Терзинов Тодоров, който се ползува с името на голям помощник и от българина
Стефан Янев Тилкиджиев, родом в гр.Свиленград, собственик на каучуковата работилница “Фил”,
намираща се между Ортакьой и Куручешме.
Като свърталище на комунисти се сочи млекарницата на Т.Григорович, сърбин, находяща се в
Бейоглу, Истиклял джадеси № 345.
Тук много често е виждан българинът Стефан Петров Стефанов, роден в гр.Русе, гравьор, 39-
годишен, женен с едно дете – отявлен комунист.
На 26.І.тази година той открито прояви тези си убеждения. Стефанов беше дошъл в българското
Царско генерално консулство в Цариград, за да поиска парична помощ, но понеже консулството не
разполага с такива фондове, искането на Стефанов не е удовлетворено. Въпреки това той
настояваше на своето. Трябваше да бъдат повикани разсилните за да го накарат да напусне
консулството. На излизане той се развика “Фашистки кучета, аз скоро ще се завърна в България,
ами да видим вие къде ще отидете, когато пропадне Германия … германски кучета… продажници”.
Васил Десев Велков е син на Десьо или Дечо Вълков, шивач в Цариград, квартал Кадъкьой, Яса
джадеси № 6, и по настоящем е без работа. Той се ползува с името на левичар и дружи с българина
– турски поданик Яне или Янко Димитров, съпруг на учителка от българското училище в Цариград –
Александрова Кара, сестра на македонския революционер Тодор Александров.
Янко Димитров е работил в английската фирма “Секъни вакуум ойл къмпани” и е бил в услуга на
английското разузнаване. От няколко месеца Димитров, като турски поданик от български произход
е интерниран в Анадола.
Теохани Станковски, роден в България, турски поданик, прокурист в експедиторската къща
“Ц.А.”Мюлер”, поддържа връзки с англичани, като [Харолд Ч.П.] Гибсън, [Израел] Берман и [Майкъл]
Томсън, обаче има много връзки и с хора от германското разузнаване. Въпреки това, той е работил в
полза на англичаните.
Максимович, тютюнев търговец в България, понастоящем пребиваващ в София, е бил във връзка с
Петър Вутич, бивш секретар на Югославския клуб в гр.Цариград. Клубът се намира на ул.Суттераци,
срещу х[отел] “Токатлиян”. Вутич е чиновник в съветската банка, която се помещава в Руското
консулство. По положителни данни, той завежда саботажната секция при болшевишкото
разузнаване. Във връзка с Максимович е и сърбинът Милан Ракич.
Шамли Сюрен или точното му име Сюрен Шамлия, журналист, кореспондент на японската агенция
“Майничи”, арменец, живущ в Истанбул, Коюмджи Ирфан сок[ак], Харбие, № 35 “Хаджи Бекир”
апарт[амент] телефон 42092.
Сюрен Шамлия е роден в Турция и по сведения от самия него, родителите му са били убити през
време на “арменските кланета в Турция”.
Тук е добре известен сред журналистическите среди. По сведение от японците, същият работил в
тяхна полза. Обаче, прави впечатление, че въпреки постоянните му връзки с японците и въобще с
органи от разузнаването на Оста, турската полиция, която е извънредно бдителна и строга по
отношение на чужденците, го държи в Цариград. По сведение, Сюрен Шамлия е орган на турското
разузнаване, по която именно и причина той е търпян от турците. Нещо повече, той често давал
даже верни неща на японците, с което спечелвал доверието им и така бил по-ценен за турците. Това
е мнение на един турски разузнавач.
По донесение, Шамлията е донесъл на турците за разузнавателната дейност на японския
кореспондент на агенция “Домей” – г[осподин] Ода, който бе експулсиран преди два месеца. Пак по
негово донесение е бил изпъден на времето кореспондентът на в[естник] “Майничи” – г[осподин]
Момотаро Емомото. Той общува с много хора от английското и американското разузнавания, а така
също с Морозов и Бочаров.
Лицето Ахмед Велли Менгер, татарин от Кавказ, търговец, има кантора на адрес: Ассикурациони
Дженерали хан, Вовода джадеси № 31, телефон 41442, пощенска кутия – Галата 1102,
телеграфически адрес “Авинко”. Бил представител на германските апарати “Т.К.Д.”
Той е в услуга на болшевишкото разузнаване. Същият е сателит на голямата руска фирма “Смирнов”,
в Русия. Той има също търговски представители в Багдад и Лондон. Негов прокурист е турчинът
Абдул Атлас, говорещ отлично японски, руски, английски, френски и немски езици. В края на 1940
год[ина], той е пътувал до Швеция, като е минал през нашата страна. Отседнал бил в хотел “Елит
палас”, София. В България той е бил във връзка с фирмата “Берлинов” и с бившия народен
представител и председател на Софийската търговска камара – Савов, сега покойник. Като
чиновник във фирмата му е лицето Менли Гирай, също татарин, бивш чиновник от чешката фабрика
“Бата”.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № V-1-544 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
РАЗЛИЧНИ АРМЕЙСКИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РАДИОСТАНЦИЯ “НОВА ЕВРОПА”.
София, 1 май 1944 г.
№ V-1-544
1 май 1944 г.
София
Щабът на войската предупреждава, че всяка вечер в 20.15 часа на вълна 30.5 м[етра] се обажда
противникова пропагандна станция “Нова Европа”, която има за цел да злепоставя силите на Остта
по много хитър начин, като от време навреме съобщава по някои благоприятни новини за тях. Да се
предупредят чиновете от войската за тази измалива станция, която не трябва да се слуша.
ЗАПОВЕД.
[Стефан] Недев
Полковник – началник [на] Р[азузнавателното] о[тделение]
ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.960, л.42а. Оригинал, машинопис.
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 4 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА В ЦАРСТВОТО И ВОЕННИТЕ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ
ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА “ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ”.
[…]*
2. Военни намерения на “Отечественния фронт”. От втората половина на месец април т[ази]
г[одина] ВЪРХОВНИЯТ ЩАБ НА НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ ВЪЗСТАННИЧЕСКИ ПАРТИЗАНСКИ
ВОЙСКИ при “Отечественния фронт” е в тряскава подготовка на някаква “КОМБИНИРАНА АКЦИЯ”,
заповядана от англо-съветското командуване. Тази акция, която щяла да обхване “Балканския
театър на партизанските действия” (разузнавателно известие № 3), трябвало да се изрази в
следните три съгласувани по време действия:
а) Морски десанти в устието на Дунава и по черноморските и адриатически брегове;
б) Въздушни десанти от Изток и Запад на нарочни саботажни и редовни групи над избрани области в
Старите предели на България, Македония, Сърбия и Гърция;
в) Масово въстание на партизанските формации, които щели да бъдат предварително снабдени и
въоръжени по въздуха.
Като момент на акцията се сочи месец май, но доста колебливо. Изглежда, че точната дата още не е
насрочена. Може би тя ще зависи от откриването на ВТОРИ ФРОНТ и от развоя на събитията пред
южното крило на Източния фронт – величини неопределени, които могат да отложат очакваната
акция за доста дълго време, какъвто бе случаят през месец октомврий м[иналата] г[одина].
С оглед на тези оперативни партизански намерения, военният център на “Отечественния фронт” е
разпоредил следното, което се знае от доста положителни източници и заловени документи:
А) Пълна мобилизация на всички отечественофронтовски сили, които да се изведат в най-скоро
време в горите. Да не се държи повече сметка дали за мобилизираните имало оръжие или не, както
това беше до сега. Недостизите щели да бъдат попълнени по въздушен път. Повече от належащо
било да се достигне на всяка цена възможно най-високия числен размер на мобилизацията. Трябва
да се отбележи, че както в Македония, така и в Старите предели на страната има вече няколко
случая на масови заминавания от по 50-100 души и няколко опита осуетени.
Б) Всички партийци във войсковите части да бъдат подготвени в най-скоро време за въоръжен бунт
в казармата;
В) Партизанските единици да се съсредоточат по на едно или две места в бойните области и да се
подготвят по допълнителна заповед да овладеят определени местности и по-значителни селища,
където да обявят “народни демократични републики”, да ги превърнат в свои снабдителни и
мобилизационни бази, които да задържат с крайно упорство и възможно по-дълго време.
В кои точно райони трябва да се съсредоточат усилията е още не напълно известно, но има
достатъчно признаци да се счита, че това са пространствата, показани в приложение № 11 към
разузнавателно известие № 3 от т[ази] г[одина]. Що се отнася за Софийската партизанска бойна
област, всред комунистическите ръководни среди имало предложение да се “превземе” София, което
щяло да има широк пропаганден ефект.
Завладяванията на големи селища щели да бъдат съпровождани от съдействие на англо-
американските въздушни сили по следния начин: в предварително определен момент мощна
въздушна единица извършва нападение над назначения обект. Бомбеният товар се изсипва само
върху строго определени площи, с цел да създаде от една страна смразяващ ефект всред
населението и властта, а от друга – да осигури свободно и безопасно опериране на партизанските
групи в останалите части на селището.
Предварително съсредоточените партизански единици в околностите нахлуват по определен план,
блокират скрилите се военни и полицейски групи, обезвреждат ги и привеждат селището в
положение на “партизанска отбрана”.
С оглед на тази идея за дълготрайно загнездяване в определени райони, военният център на
“Отечественния фронт” разпореди и съсредоточаване на партизанските отряди. Такива
съсредоточения бяха направени в района на Батак, Габровско, Трънско и Вранско. В първите два
района събраните разбойници са вече почти унищожени от войската, а в последните се извърши
голяма акция в настоящия момент.

ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение
ЦВА, ф.23, оп.2, а.е.158, л.237-251. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към
периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с. 121-122.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА РУСНАКА ПЕТЪР СТОЯНОВ
Истанбул, 12 май 1944 г.
12.V.1944 г. София – началник [на] Щаба на войската (РО)
Цариград
Донасям, че руснакът Петър Стоянов, около 43-45 годишен, е от дълго време на служба в
английската разузнавателна служба и сега живее в Английската легация в г[рад] Цариград
(д[остоверно]).
Същият, на негов адрес (Петър Стоянов – Цариград) и пощенска кутия, получава всички български
вестници от София (д[остоверно]). Има голяма вероятност, че чрез тези вестници се изпращат на
[Петър] Стоянов и разни сведения за България.
Горното донасям засведение и проверка.
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КОНСТАНТИН ЛУКАШ
ОТНОСНО ИЗПРАТЕН ПАКЕТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В СССР МАЙОР АТАНАС БЛИЗНАКОВ1.
№ 338 Поверително.
16.V.1944 г. София – началник на щаба на войската (РО)
Цариград
Представлявам тук приложеният пакет на майор [Атанас Николов] Близнаков, наш военен аташе в
Русия, с молба да се предаде на майор Г[еорги Христов] Комсиев2 от Щаба на войската.
При това донасям, че според частното писмо, което получих от майор [Атанас Николов] Близнаков, в
този пакет, който ми бе донесен от бившия пълномощен министър [на България] в Япония –
г[осподин] Янко [Панайотов] Пеев3, имало служебни писма и за Щаба на войската – РО.
Приложение: 1 затворен пакет.*
(п) Димитър Желязков – полковник
1 Атанас Николов Близнаков – роден на 26 юни 1903 г. в гр.Стара Загора. Произведен както следва
– на 12 септември 1925 г. в подпоручик, на 3 октомври 1928 г. в поручик, на 6 май 1935 г. в
капитан, на 6 май 1942 г. в майор, на 1 януари 1945 г. в подполковник, на 17 септември 1946 г. в
полковник. Служил както следва – от 1928 г. в конно артилерийско отделение, от 1929 г. в 8-ми
дивизионен артилерийски полк, от 1929 г. в конно артилерийско отделение, от 1931 г. в 8-и
дивизионен артилерийски полк, от 1938 г. във 2-ра армейска област, от 1940 г. в Щаба на войската,
през 1944 г. е военен аташе на България в СССР, през 1944 г. е в щаба на Военноучебните
заведения, през 1946 г. е временен началник на бронираните войски, през 1947 г. е началник на
отделение в Щаба на бронираните войски. Уволнен през същата година.
2 Георги Христов Комсиев – роден на 5 ноември 1905 г. в гр.Пазарджик. Произведен както следва –
от 3 октомври 1927 г. е подпоручик, от 31 октомври 1930 г. е поручик, от 1 януари 1936 г. е
капитан, от 6 май 1943 г., от 1945 г. е подполковник, от 17 септември 1946 г. е полковник. Служи
както следва от 1928 г. е в 9 пехотен полк, от 1935 г. е в 1-ви пехотен полк, от 1938 г. е в 8-и
пехотен полк, от 1940 г. е в щаба на 3-а армия, от 1940 г. е Щаба на войската, от 1942 г. е
преподавател във Военна академия, от 1943 г. е началник секция в Щаба на войската, от 1944 г. е
офицер за свръзка с чуждите командвания, от 1945 г. е началник-щаб на 1-ва бронирана бригада,
от 1945 г. е началник на Организационното отделение в Щаба на войската.
3 Янко Панайотов Пеев – български политик и дипломат. Роден на 15 март 1882 г. в Хасково.
Започва дипломатическата си кариера в Българската легация във Виена през 1905 г., по-късно
служи в българските консулства в Солун и Цариград. Тук го заварва превратът от 9 юни 1923 г. и
дипломатическата му карие прекъсва за 13 г. През 1936 г. е назначен за пълномощен министър в
Албания.През 1940 г., с Указ № 9 от 29 март е назначен за пълномощен министър в Кайро. От юни
1942 г. е назначен за пълномощен министър в Япония. В началото на 1943 г. Янко Пеев е назначен
за български пълномощен министър при китайското марионетно правителство в Нанкинг. На 9
септември 1944 г. е уволнен от този си пост. Умира през 1947 г. в Цариград.
* Тук не се прилага.
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ГОСПОЖА
МАТИЛДА КЮПЕВА.
17.V.1944 г. София – началник щаба на войската (Р.О.)
Цариград
758. Донасям, че за г[оспо]жа Матилда Кюпева получих следните допълнителни сведения
(Д[остоверни]):
Ежедневният и живот в гр[ад] Цариград протича почти изключително между англо-американски и
еврейски среди, пред които тя напада България и Германия и изказва убеждението си, че войната за
последната е загубена:
Същата тук минава за голяма англофилка.
Като орган на американската разузнавателна служба още не вербувана.
Дружи главно с: евреина Яко [Глифел], чрез когото получава кореспонденцията си от България
(спр[авка] сл[ужебно] писмо № 206), [Боян] Дановски (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 496 от
22.VІІ.1944 година), Иван Павлов Иванов (спр[авка] сл[ужебно] писмо № 128* от 24.ІІ.т[ази]
г[одина]) и други и,
Адресът “Истанбул, Ламартин Джадеси, Илк Бахар апартман № 25 – за Исак Ниего (спр[авка]
сл[ужебно] писмо № 206) се използува не от госпожа Матилда Кюпева, а от [Боян] Дановски;
следователно г[оспо]жа [Матилда] Кюпева получава кореспонденцията си от България само с адрес
“Истанбул, Кнаджиян хан – за Яко”, или чрез [Боян] Дановски по споменатия по-горе адрес.
полковник
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 349 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР
ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО,
ЗАДАЧИТЕ И ДЕЙНОСТТА НА ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.
№ 349 Лично- поверително

17.V.1944 г. София – началник щаба на войската (РО)
105. Представям* искания доклад за устройството, задачите и дейността на турската държавна
тайна разузнавателна организация.
Приложение: доклад от 6 страници в 2 броя и 3 схеми.
полковник
Доклад
За устройството, задачите и дейността на турската държавна тайна разузнавателна организация
Турската тайна разузнавателна организация обобщава дейността на две** отделни, но тясно

свързани помежду си разузнавателни служби, именно:
1.) Тайната военнополитическа разузнавателна служба, наречена “МАХ”*** и,
2.) Тайните органи на полицейската разузнавателна служба.
Като общ обединителен орган на тези две служби се явява Девети отдел на Щаба на войската,
наречен още “информационен отдел” (Генел Курмай – Хабер Алма – съкратено Г.К.Х.А.)**** Този
отдел е само административен орган, който обединява и ръководи тайната разузнавателна служба
на държавата; същото разузнаване обаче се провежда от органите на “МАХ”, подпомагани от
тайните и явните органи на обществената сигурност – полицията.
І. Устройство на тайната военнополитическа разузнавателна служба “МАХ”. (Схема № 1).
Служба “МАХ”, която днес фактически изпълнява турската военноразузнавателна служба, е
произлязла от предишната тайна роеннополитическа служба, създадена през време на
революционно-освободителните движения в Турция. Главните създатели и ръководители на тази
служба са националните турски герои, покойният Кемал Ататюрк и сегашният председател на
Турската република – г[осподин] Исмет Иньоньо. Тази служба тогава е обединявала всичките
привърженици на новия режим; в нея са членували както военни, така и политически мъже, пропити
от чисто патриотични чувства и идеализъм. Задачата, целта и дейността на тази служба са се
свеждали само до премахването на отживелия султански режим и създаването на днешната турска
република. С установяването и затвърдяването на днешния режим, службата “МАХ” е запазена, днес
същото това понятие, закрито под фирмата “Главна инспекция на националната сигурност” (Емниет
Гаш Мюфтешлии), осигурява главно военното разузнаване на Турската република.
За разлика от миналото, днес устройството на “Главната инспекция на националната сигурност”
(МАХ) е поставено на едни по-други начала. Сега тя е обособена в едно чисто държавно и почти
автономно учреждение, със седалище гр.Анкара; начело на това учреждение стои бригаден генерал
Наджит Перкел****; същото е подчинено на министър-председателя, въпреки че теоретически
турската военно-разузнавателна служба се числи към Щаба на войската – отдел 9-ти, фактически
обаче, военното разузнаване се изпълнява от самата [Главна] Инспекция на националната сигурност
(МАХ), като бригаден генерал Наджит Перкел се явява началник на това разузнаване. В това именно
се състои “връзката, която съществува между Щаба на войската и службата “МАХ”, която за да
запази тайния си характер, е обособена в една цивилна държавна организация, отколкото като
Отдел на Щаба на войската; оттук и политическият момент, който е вмъкнат в нейната организация.
Службата “МАХ” е един доста сложен апарат, който по устройство се различава твърде много от
разузнавателните служби в другите държави. Тя е съставена от следните три главни групи:
І група. Тази група представлява външният отдел на турската военноразузнавателна служба “МАХ”.
Началник на същата група е подполковник ЗИЯ СИЛЕДЖИК. Тя се състои от две отделения:
А.) Разузнавателно, което завежда Външното разузнаване (шпионажна) и
Б.) Противоразузнавателно, което завежда Контрашпионажа вън от страната.
Началник на Първото отделение (шпионажа) е същият този, който е на първа група – полковник Зия
Силеджик, началник на Второто отделение (контрашпионажа) е Кемал Гючсав.
Тази група се явява и като връзка между Щаба на войската и турското Министерство на външните
работи, защото освен военните аташета, които се назначават и изпращат официално от Щаба на
войската, чрез Министерството на външните работи, в качеството им на секретари при Легациите и
пр[очие], се изпращат и други офицери.
Вън от това, като органи на тази група се използват още и разни куриери, търговци и др[уги], които
обикновено са офицери от Щаба на войската.
ІІ група. Тази група е свързана по-тясно с Щаба на войската, понеже същата се занимава повече с
разузнаването, което се извършва от разните войскови части, разположени в граничните участъци
на държавата. В нормални времена, работата на ІІ-ра група е доста ограничена; тя се състои главно
в: събиране сведения чрез секретни военни разузнавачи и нарочно заблудени войници преминали
границата, както и в организиране на разни нелегални през гранични канали.
ІІІ група. Тази група обхваща Вътрешния отдел на турската военноразузнавателна служба “МАХ”. Тя
завежда противоразузнавателната (контрашпионажна) служба вътре в страната. За началник на
тази група е Г[енерал]щ[абният] полковник Сервет. Задачите и дейността на същата група са доста
големи, особено в днешните изключителни времена, когато в Турция има толкова много чужди
представители, почти от цял свят.
Главните центрове, в които органите на тази група развиват най-голяма дейност са Анкара и
Цариград; освен в тези населени места, обаче тя има представители и във всички вилаети (области).
Главен инспектор на противоразузнавателната служба в Анкарския вилает е Кемал Гючсав, който
едновременно с това завежда и Второто отделение (контрашпионажа в странство), от първа група.
Причината за поверяването на няколко отговорни поста в ръцете на едно и също лице са: от една
страна – липсата на достатъчно подготвени хора за тази работа, а от друга – да се избегнат многото
служебни инстанции, които поради характера си на самата работа и сложността на целия апарат,
биха попречили на по-голямата експедитивност.
Службата “МАХ” има по едно отделение****** от ІІІ-та група към следните вилаети: Анкара,
Цариград, Смирна, Адана, Самсун, Карс, Сивас, Диярбекир, Кония, Баязид и Ерзерум.
Поради това, че турското правителство отдавна бе взело нужните мерки за пречистването на
вътрешностите на страната от чуждородни елементи, противоразузнавателната дейност на повечето
вилаети е сравнително по-малка от тази в Анкарския и главно в Цариградския вилаети. Все пак,
Анкара като главен админстративен център за всички други служби си остава, и централа на
военноразузнавателната служба “МАХ”. Цариградският вилает и по-специално самият град
представлява обаче най-голям интерес и обект на турската противоразузнавателна служба.
Устройството на службата “МАХ” в Цариград е следното (Схема № 2).
Началник – полковник Джелал Корал*******; като негови първи помощници са началниците на
двете групи (І-ва и ІІІ-а), а именно:
А.) Джемал, началник на І-ва група (шпионажна служба), със заместник – Тимур Кубан********;
според положителни сведения и двете били доста способни и познавали добре службата си. Като
техни подчинени и заведующи разузнаването за следните държави са:
Наджи Ашкин – Балканите;
Фетхи – Италия и Гърция;
Сади – Германия*********;
Тимур Кубан – Русия и,
Джемал – Изтока.
Като помощници на някои от горните лица са: Ахмет Зия, Исмаил и Мазхар и,
Б.) майор Халид Тулга, началник на ІІІ-та група (контрашпионажа) в гр.Цариград, с помощник –
Аляеттин Тунджак. Канцеларията на групата се намира на ул. Бабаали № 40/ІІІ-а.
Докладчици за вътрешността на града са Иззет, Сафаеттин и Аляеттин, а за чужбина: Нешет, Тургут
и Туран.
Заведующите разните секции при ІІІ-а група контрашпионажа в Цариград са следните лица:
Туран Белер – заведующ Службата по контролиране на телефоните (както в Цариград, така и в цяла
Турция; телефонната служба сега се намира под контрола на военните власти);
Недим Айтар – заведующ малцинствените елементи в Цариград;
Хакки Арсал – заведующ Секцията за българите и сърбите и,
Нуреддин Йенер – заведующ Секцията за съюзниците.
Често пъти като органи на противоразузнавателната служба в Турция се назначават разни
директори на търговски дружества и предприятия. Вън от това, почти всички видни търговци в
самата страна, които имат връзки с чужденци, било като техни представители или като посредници
за сключване на търговски сделки с турското правителство, без да бъдат платени като останалите
чиновници от военноразузнавателната служба “МАХ”, са длъжни да сътрудничат на разузнаването.
От гореизложеното устройство на турската тайна военноразузнавателна служба “МАХ”, се вижда, че
същата се явява като чисто административен институт, който изпълнява строго определената си
дейност, както останалите държавни учреждения, без да се забелязва какъвто и да било признак за
проява на изпълнителна********** власт. Тя има големи права, може би по-големи от тези на което
и да било друго държавно учреждение, обаче за да не издава тайния си характер, тя никога не
действува открито. Тези си права тя делегира на полицейските и военнополицейските власти, както
и на военното правосъдие. Тук именно се намесва полицейското разузнаване и оттам се вижда
връзката на военноразузнавателната служба с Вътрешното министерство, т.е. Дирекцията на
обществената сигурност – полицията.
За да се добие по-ясно представа за начина, по който тези две разузнавателни служби си
сътрудничат и допълват, трябва да се види устройството и на турската полиция и, по-конкретно на
полицейската разузнавателна служба.
ІІ. Устройство на турската полицейска разузнавателна служба (схема № 3)
Турската полиция се ръководи от Главната дирекция на обществената сигурност (Емниет
Умумие)***********, която е едно поделение на Министерството на вътрешните работи.
Началникът на тази Дирекция е Осман Сабри Адал. На Главната дирекция на обществената
сигурност са подчинени всички областни полицейски Дирекции, каквито има по една във всеки
вилает област. С изключение на тези в Анкара и Цариград, всяка областна полицейска Дирекция се
управлява от полицейски директор; полицейските дирекции в гр.гр. Цариград и Анкара, вместо
полицейски директори имат по един главен директор на полицията. За сега, главен директор на
полицията в Анкарския вилает е Камран бей, а в Цариград – Демир бей. В околийските градове на
държавата, началниците на полицията са каймаканите, които са подчинени на съответните областни
полицейски директори.
По вид, турската полиция се разделя на “формена” и “цивилна” – разните разузнавачи. По начало,
полицията по свой почин, не извършва разузнаване, въпреки че органите на полицията са преки
изпълнители на разузнаването, те се явяват като втора инстанция на разузнавателната служба.
Инициативата и директивите идват от органите на “МАХ”. Полицейските органи са нишките на
проследяването и така продължават започнатата вече от “МАХ” работа. Освен формените и
цивилната полиция, в помощ на полицейското разузнаване са още и: портиерите, нощните пазачи,
шофьорите, келнерите, съдържателите на разни увеселителни заведения, чиновниците по ЖП линии
и митниците, като тези от тях, които са на държавна служба, трябва да са дали доказателства за
благонадежност и патриотизъм:
В областните полицейски Дирекции има следните отдели (шубета):
1-ви Отдел (политическа полиция);
2-ри отдел (криминална полиция);
3-и отдел (личен състав)
4-и отдел (чужденци – паспортна служба)
5-и отдел (крайбрежно наблюдение и пристанищна полиция);
6-и отдел (по движението)
7-и отдел
8-и отдел (разни административни, без особено значение за разузнаването)
9-и отдел
Обикновено, не всички тези отдели се срещат във всеки вилает. Така например, във вилаетите от
вътрешността на Турция, отдел 4-ти не съществува. За всеки случай, в тези вилаети, към 1-ви отдел
се придават чиновници запознати с работата на 4-ти отдел, които се занимават с чужденците –
случайни посетители на съответния град. Така също, 5-ти отдел не съществува в градовете, които са
далеч от морското крайбрежие.
От своя страна, разните отдели при полицейските дирекции се подразделят на секции; начело на
всяка секция има по един секционен началник. Главните отдели на полицейските дирекции, които
са свързани най-тясно и са в услуга на военноразузнавателната служба “МАХ” са 1-ви и 4-ти отдели
и техните поделения (секции), а именно: политическият и този за чужденци отдели.
Полицейските разузнавачи от 1-ви отдел, били те формени или цивилни, по нареждането на която и
да било група от службата “МАХ”, започват наблюдението на дадено лице. В случай, че
заподозряното лице даде повод на тези агенти за задържане (арестуване), те веднага го улавят и го
предават на военните съдилища. Специално за Цариград, щом като подобно лице е откарано в
затвора “Топхане” (военният затвор), то значи, че същото се е занимавало с военно разузнаване.
Цариградската Дирекция на полицията има само 6 отдела. Директор на цариградската полиция е
Демир бей; негов помощник е Тефик бей, бивш началник на 4-и Отдел при същата дирекция.
Началници на отдели при цариградската полиция са следните лица:
1. Политически отдел – Зеки бей;
2. Криминален отдел – Намък бей;
3. Отдел личен състав, снабдяване и прочие – Фаик бей;
4. Отдел чужденци, паспортна служба – Нуреттин бей;
5. Отдел крайбрежна служба и пристанищно наблюдение – Хулуен бей и
6. Отдел по движението – Кемал бей;
Секция при 1-ви отдел, която работи по българска линия, се ръководи от Булгар Ахмед. Той е
порастнал в гр.Бургас – България, където е бил дълги години разсилен в Популярната банка и
говори отлично български език. Същият мрази много българите; това се вижда от терора, който той
упражнява върху тукашните българи. В същата секция работят и много други турци преселници от
България, които също така говорят добре български език.
Личният състав на турската полиция се попълва от лица, преминали курсовете на нарочните
полицейски школи. В Турция има две такива школи: една в гр.Анкара и друга – в гр.Цариград.
Органите (главно разузнавачите) на турската държавна тайна разузнаваелна организация, било то в
пределите на страната или вън от нея, са щатни и волнонаемни. Както едните, така и другите, в
зависимост от скъпотията на живота в държавите, в които са изпратени, са платени най-различно,
но сравнително добре.
В случаи на злополука или друга вреда по повод и във връзка с изпълнението на тяхната служба,
държавата поема грижата за издръжката на семейството на пострадалия, като му определя известна
пенсия, големината на която от която зависи от злополуката (умрял, инвалид и пр[очие]), заслугата,
служебния му ценз, прослужените години в Р[азузнавателната] с[екция] и пр[очие]. Ако лицето е
волнонаемно, държавата отпуща една глобална сума или имат достатъчен да осигури материалното
положение на семейството му в рамките на неговите най-елементарни нужди; големината на тази
глобална сума или имот зависи от същите условия, като тези които се изискват при определянето на
щатния разузнавач, претърпял злополука.
Схема № 1
За устройството на турската държавна тайна разузнавателна организация
Министър-председател
Министерство на Щаб на войската Министерство на вътрешните

външните работи
9-ти информационен отдел
МАХ Главна дирекция

Главна инспекция Обществена сигурност
на националната сигурност
І група ІІ група ІІІ група по една дирекция за

Външен отдел Вътрешен отдел за всеки вилает (Разузнаване ) (контрашпионаж)
Разузнавателно
Отделение
Противоразузнавателно
Отделение (контрашпионаж)
Гранично
разузнаване
Отделения
разузнавачи разузнавачи 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Анкара
Цариград
Смирна
Адана
Самсун
Карс
Сивас
Диарбекир
Кония
Баязид
Ерзерум
Пояснения:
Подчиненост
Връзки и сътрудничество
ръководство
Схема № 2
За устройството на цариградското отделение от ІІІ група на организацията “Мах”.
МАХ
Цариград
І група ІІІ група

Външно отделение Вътрешно отделение
(Разузнаване) (Контраразузнаване)
секции заведующи секции заведующи контрола по
Балканите Телефоните
Италия и Гърция Малцинствата
Германия Българи и сърби
Русия Съюзените страни
Изтока
Схема № 3
За устройството на турската полицейска разузнавателна служба
Министерство на вътрешните работи
8-ми информационен Главна дирекция на МАХ

отдел при Щаба на обществената
войската сигурност
Областни полицейски дирекции (за всеки вилает – по една дирекция)
Отдели
123456789
разни административни
1 политически секции
2 криминален
3 Личен състав
4 Чужденци паспортна служба
5 Крайбрежно наблюдение и пристанищна полиция
По движението
Пояснения
Връзки и сътрудничество
Подчиненост
ръководство
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.98-107. Оригинал, машинопис. ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.35.
С., 2007, кн.3-4, с.102-109.
* В оригиналния текст е дадено като “представлявам”.

** В действителност турската разузнавателна служба в пределите на своите функции и изхождайки
от конкретните интереси е разделена на три:
*** Служба за национала сигурност (“Милли Амниет Хизмети” – съкр. МАХ).
**** Военно разузнаване като структурно подразделение (“Истихбарт бюросу”) на Генералния щаб.
***** В текста е дадено като Наджит. В действителност става дума за Наджи Перкел, който от 1930
до 1935 г. е бил началник на Истанбулския център на Мах (Милли Амниет Хизмети) – най важният от
всички периферийни центрове. След това е преместен в Анкара, където оглавява отдел “Б” на
централния апарат на “МАХ”, а през 1939 г. сменява отишлия в отставка Шюкрю Али, на поста
ръководител на МАХ.
****** В действителност отделенията на “МАХ” са изграждани освен на териториален принцип и по
степени на важност. Така например, началникът на Ерзерумското отделение на “МАХ” е полковник
СЕРВЕТ-бей, на Трапезундското отделение на “МАХ” е ПЕРТЕВ-бей, на Артвинското отделение на
“МАХ” е ФЕРИТ-бей. Именно те в годините на Втората световна война са осъществявали
прехвърлянето на германски и турски агенти през турско-съветско граница. Виж: Соцков, Л.,
“Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”, М., 2003, с.322.
******* На длъжността началник на Истанбулския център на МАХ, полковник Джелал Корал е
прехвърлен от Измир, като на този пост той сменява Е.Акънджи. Джелал Корал завършва
образованието си в Германия. Владее немски език. Завършва също така Академията на ГЩ. Има
отношение към прехвърлянето на немската агентура от числото на емигрантите в Кавказкия регион
на СССР, лично се е срещал с германските разузнавачи от Абвера в Турция, Видман и д-р Паул
Леверкюн.
******** В текста е сгрешено. Става дума за сътрудника от Истанбулския отдел на “МАХ” на
Джемал Корал, турския разузнавач Ду Тимур-бей. През 1942 г. съвместно с германския разузнавач в
Турция Дуплицер, осъществява прехвърлянето на германски агенти през турско-съветската граница.
Виж: Соцков, Л. “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”,
М., 2003, с. 322
********* Връзките на турското разузнаване с германското разузнаване били много силни и
близки. В своята книга, известният историк Вадим Телицин отбелязва:
„Редица обстоятелства, свързани с операцията „Цепелин”, ръководството на германското
разузнаване обсъждало със своите турски колеги. Още в края на 1943 година благодарение на
ползотворното сътрудничество с турците, станало възможна подготовката на прехвърлянето от
Турция в южните райони на Русия и зад Урал на агенти от източните националности, на
представители на кавказките и тюркските народности, които преминали основателна подготовка.
Те много внимателно прониквали в съветския тил и предавали нелоша информация. С данните,
представляващи интерес за Турция, немците, съгласно договореността, запознавали турското
разузнаване и контрразузнаване.
Но след като съветското контрразузнаване обевредило някои от агентите, в работата се намесил
Молотов и неговите колеги по Народния комисариат на външните работи, които започнали да
оказват чрез заплахи, натиск върху турския посланик в Москва. Обаче турските политици не си
позволили да бъдат заплашвани. Турската страна официално заявила, че на ней и добре известно,
че и съветското разузнаване прехвърля своите агенти на територията на Турция. В това време
преминало съобщение: турските спецслужби ще се погрижат за това, че по-нататък проникването на
немски агенти от територията на Турция в Съветския Съюз да не се провежда.” Виж: Телицын, В.,
„СМЕРШ”: операции и исполнители”, Смоленск, 2000, с.27-28.
********** В оригиналния текст е дадено като “екзекутивна”.
*********** В действителност тази една от трите основни спецслужби е известна като “Главно
управление на обществената сигурност” на турското МВР (Умум Ешниет Мюдюрлюгю).
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛ
НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ.
Цариград София – началник-щаба на войската – Р.О.
Към № 257*. Донасям, че на 19 май т[ази] г[одина], в бюрото на нашия аташе по печата – г[осподин
Илия] Ляков и в присъствието на същия и на секретаря ми – г[осподин] Манолов, г[осподин]
Дуплицер – орган на германската разузнавателна служба в гр.Цариград е направил следните
изявления:
“Германската разузнавателна служба има положителни сведения, че дейността на българския
епископ Андрей в Цариград е несъвместима с духовния му сан. Същият се е срещал много често с
хора от противниковия лагер и водил чисто политически разговори на теми, които излагали и
уронвали престижа на официалните български представители и следваната от българското
правителство политика. Германската разузнавателна служба има също така сведения, че дейността
на българския духовен глава в Цариград е известна на органите на българското Консулство, които
вярва, че са направили нужните постъпки пред съответните власти в България. Обстоятелството
обаче, че до сега не са взети никакви мерки по отношение дейността на този вреден и опасен човек,
дава повод на германската разузнавателна служба да смята, че той върши всичко това със знанието
и одобрението на българското правителство”.
Аташето по печата – господин [Илия] Ляков обяснил на г[осподин] Дуплицер, че епископ Андрей
вършил всичко това без знанието на българското правителство, а чисто по свой почин и, че той е
бил предупреждаван от чиновниците на Консулството да преустанови дружбата си и връзките си с
хора от противниковия лагер. На тези бележки, епископът се е мотивирал, винаги с това, че той се е
ръководил от чисто християнски начала и не влагал вътре никакъв политически елемент.
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.113. Подписано копие, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.,
„Из преписката на германските разузнавателни служби, действащи в България в периода 1941-1944
г. – в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с. 164
* Това донесение на българския военен аташе в Турция полковник Димитър Желязков е от 18 април
1944 г. и също съдържа данни за дейността на българския епископ Андрей. Виж: ДВИА, ф.23, оп.1,
а.е.1029, л.110-112.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2316 НА ГОРНОДЖУМАЙСКИЯ ЗАМЕСТНИК-ОБЛАСТЕН
УПРАВИТЕЛ ИВАН БОЙЧЕВ ДО ОКОЛИЙСКИТЕ УПРАВИТЕЛИ, ЗА ПРЕДАВАНИЯТА НА
РАДИОПРЕДАВАТЕЛЯ “НОВА ЕВРОПА”.
Свети-Врач, 23 май 1944 г.
Горно-Джумайска Областна Дирекция

№ ІІ – 100
19.V.1944 година
гр.Горна-Джумая
Лично-поверително. Препис.
До г.г. Окол[ийски] Управители в Областта.
От известно време предава на български език една черна радиостанция, наричаща се “Нова Европа”.
Тази станция се домогва да се представи като приятелска, с оглед на което е определила и името си.
Всъщност това е противникова станция, намираща се в Кайро, която по много перфиден начин
провежда своята пропаганда.
Между наглед благоприятните за нас и съюзниците ни становища, които тази станция заема, тя пуща
по много ловък начин зловредни интриги и тази, от естество да сеят смут в душата на българския
народ.
Мнозина не схващат измамата и слушат станцията с недоумение.
Едно официално и шумно демонстриране на тази станция пред народа е нежелателно, защото ще
предизвика много голям интерес към нея и желание да бъде слушана.
Като имате предвид горното, при досега които имате с народа по подходящ за местните условия
начин да му направите достояние заблудата, на която е изложен.
Зам[естник] Обл[астен] Директор /п/ Инж[енер] И[ван] Бойчев
Г. Пом[ощник] Окол[ийския] Управител и Общ[ински] Кметове в околията
За сведение и най-строго изпълнение.

гр.Свети Врач, 23.V.1944 година
Окол[ийски] Управител: /Д.Елшански/
ОДА-Благоевград, ф.63к, оп.2, а.е.67, л.87. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни
Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.168.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-В-1215 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ
ПРИ ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХЕРМАН ЯНКОВ ПАНИЧЕВ.
№ V-В-1215 Цариград – Българска царска легация
23.V.1944 г. За Военния аташе
София
Да се съобщи на лицето Херман Янков ПАНИЧЕВ – намиращ се в Кайро, да предаде числящият му се
пистолет система “Зауер” № 308742, калибър 7.65 мм с 16 патрона, два пълнителя и
принадлежности към същия. ЗАПОВЕД.
Спр[авка] изх[одящ] № 456 Полковник – началник на РО
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.575. Оригинал, машинопис.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-515 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК СТЕФАН НЕДЕВ ДО
РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА, С ИСКАНЕ НА ОТПУСКАНЕ НА ЕДИН
РАДИОПРЕДАВАТЕЛ, РАБОТЕЩ НА КЪСИ ВЪЛНИ.
№ V-1-515
Моля за крайно належащата нужда за борба с чуждата пропаганда, застъпничеството Ви за
отпускане на един радиопредавател на къси вълни (от 20 до 60 м[етра]).
[Резолюция]: Да се говори на Доктора* да се отпусне на радиослужбата един предавател на къси
вълни [от 20 до 60 м[етра]) за нуждите на борбата с чуждата пропаганда. Р.О.4. 23 май 1944 г.
полк[овник Стефан] Недев.
АМВР, об.дело 52, л.43. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи за борбата
с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния исторически
музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.169.
* Става дума за подполковник Ото Вагнер.
ИЗВЕСТИЕ № 13 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БОРИС
ДИМИТРОВ1 ЗА ПРОВЕДЕНИ БОЕВЕ МЕЖДУ ЖАНДАРМЕРИЙСКИ ЧАСТИ И ПАРТИЗАНИТЕ ОТ
БАТАЛЬОНИТЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” И “ХРИСТО БОТЕВ”
София, не по-рано от 24 май 1944 г.
И З В Е С Т И Е
№ 13
ОБЩО-ЖАНДАРМЕРИЙСКА ПРЕНОСИМА РОТА. Залавя близо до с.Биримирци (Софийско) 2-ма

нелегални – Никола Чиков Монов от с.Драгана – Ловчанско, избягал на 13.ІV.т[ази] г[одина] войник
от 52-ри пехотен полк, от 23-ти набор, студент-агроном, отявлен и активен комунист и, Илия Пасков
Шопов от с.Градешница – Св[ети] Врачко, мобилизиран войник от 14-ти [пехотен] полк, охрана на
мината в Злетово.
И двамата са от състава на батальоните “[Васил] Левски” и “[Христо] Ботев”, които бяха разбити от
6-та Врачанска жандармерийска дружина на 22 и 23.V. т[ази] г[одина] в района на с[елата] Батулия
– Буковец.
От разпита на тези двама изостанали заловени живи нелегални, се установява с положителност, че с
двата батальона е бил Главният щаб на партизаните в цяла България. Между убитите са следните
по-видающи се личности, чиято самоличност е напълно установена:
Командирът на батальона “[Христо] Ботев” – подпоручик Дичо Петров [Таков]
Командирът на батальона “[Васил] Левски” – Миро (партийно име) 2
Капитан Том[п]сън3 – от Английската [военна] мисия*
Сержант Уолкър4 – радиотелеграфист-англичанин
Сержант Кен[ет Скот]5 – радиотелеграфист-англичанин
Главният интендант на бригадата – Огнян6
Подпоручик Саво Ценов Савов – командир на чета
6-та ВРАЧАНСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. От 20 до 24 май тази година ликвидира в
околностите на с[елата] Оградище и Скравена, Ботевградско нелегалните: Тодор М.Богданов от
с.Локорско – Софийско, Никола В.Мукански и жена му – от с.Скравена, минали в нелегалност през
април т[ази] г[одина]
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ

(п) [Борис Иванов] Димитров.
АМВР, об.дело 21125, том І, л.187. Копие машинопис. Публ.: Котев, Н., А.Котева “Към въпроса за
ролята и дейността на британските военни мисии в България, в периода 1943-1944 г.” – сп.”Архивен
преглед” С., 2006, кн. 2
1 Борис Иванов Димитров – роден на 6 февруари 1896 г. в гр.София. Произведен както следва – от
12 март 1916 г. в подпоручик, от 14 октомври 1917 г. в поручик, от 30 януари 1923 г. в капитан, от
1 януари 1933 г. в майор, от 6 май 1936 г. в подполковник, от 6 май 1940 г. в полковник, от 6 май
1944 г., в генерал-майор; Служил както следва: от 1928 г. в 6-и пехотен полк, 6-а пехотна дружина,
отново в 6-и пехотен полк, 24-и пограничен участък, от 1932 г. в 25-и пехотен полк, от 1933 г. е
домакин на Военното училище, от 1939 г. е в 15-и пехотен полк, интендант на 9-а пехотна дивизия,
от 1941 г. е началник на Военната академия, от 1942 г. е комендант на гара София, от 1943 г. е
заместник началник на 1-ва дивизионна област, от 1944 г. е командир на Държавната жандармерия,
уволнен през 1944 г.
2 Миро – става дума за командира на батальон “Васил Левски”, партизанина Никола Лазаров.
3 Уйлям Франк Томпсън (17 август 1920-10 юни 1944) – британски майор. Завършва Оксфорд. По
време на войната служи в разузнавателно подразделение на 8-а британска армия в Северна
Африка. През септември 1943 г. преминава на служба в Управлението за специални операции (УСО)
в Кайро и влиза в състава на подразделението на “Force 133”. Завършва курса на Военната школа №
102 за саботаж в Маунт Кармъл, близо до гр.Хайфа, както и авиодесантна тренировъчна школа.
След преминаване на българска територия участвува в установяването на контакти с българските
партизани. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с.Литаково, Ботевградско. В Интернет, в
американския сайт за „специалните войски”, за него има следната информация: „William Frank
Thompson, майор, личен идентификационен номер 124039, служител в подразделението на УСО
„Force 133”, убит на 10 юни 1944 г. Допълнителна информация: роден през 1920 г. в Дарийлинг,
Индия, член ка Комунистическата партия, поет, служи в кралските артилерийски части през 1940 г.
От 1942 до септември 1943 г. служи в свързочния полк („Фантом”) на Главната квартира. Бивш
британски офицер за свръзка в Гърция, участник в БВМ „Мълигатоуни”, от май 1944 г. е
военнопленник. Разстрелян близо до София, България. Погребан в общ
гроб заедно с други 70 души.” Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?
mode=viewiroll&rollid=4176
* Повече за дейността на британските военни мисии в България виж: Ташева, А., Котев Н.,
“Погруженные во мрак Балканы”. Полный список британских военных миссий на Балканском
полуострове: 1941-1944 гг.” – в: ”Bulgarian Historical Review”, Sofia, 2006, book 3-4, p.168-180.
4 Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от британската военна мисия “Клариджис” (с
ръководител майор Франк Томпсън), убит с още 6 български партизани около 15 юни 1944 г. при все
още неизяснени обстоятелства. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него
има следната информация: „John MacCallum Walker, сержант, личен идентификационен номер
Т/149579, служител на УСО, убит на 18 май 1944 г. Допълнителна информация: роден в
Нордумберланд, служи в кралските свързочни войски. Аташиран към мисията на британското
разузнаване „Клариджис” – БВМ за България.” Виж:http://www.specialforcesroh.com/browse.php?
mode=viewiroll&rollid=4189
5 Кенет Алън Скот е сержант от британската армия и радист на британската военна мисия
“Клариджис”. Единствен оцелява от състава на мисията. Попада в плен след боя при с.Елешница
(дн.с.Йорданкино). След попадането му в плен е разпитван в продължение на няколко месеца от
германски и български офицери от разузнавателните служби. Непосредствено на 9 септември 1944
г. е освободен от Софийския затвор и веднага прехвърлен със самолет в една от съюзническите
авиобази в Италия, а оттам препратен на територията във Великобритания. За съдбата му след
пленяването виж по-подробно: Ников, Л., Михайлов, Пл., “Документи за майор Томпсън и за
британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г.” – в сп. “Военноисторически
сборник”, С., 1984, кн.4, с.85-112.
6 Огнян – става дума за интенданта на батальон “Васил Левски”, партизанина Александър Василев
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-В-1131 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК
СТЕФАН НЕДЕВ ДО КОМАНДВАЩИТЕ АРМИИТЕ, ЗА СТАНАЛ ИНЦИДЕНТ С ИЗБУХНАЛА ЗАПАЛИТЕЛНА
БОМБА В ГР.КАРЛОВО.
Началникът на гарнизона [в] гр.Карлово донася, че на 22 април т[ази] г[одина] при една
демонстрация пред Карловското гражданство за загасяване на пожари предизвиквани от
противникови запалителни бомби, извършени с такива от английски произход, последната е
експлоадирала и наранила тежко 5 души, които в последствие починали и, леко – 17 души.
Имайки предвид горния акт, да се нареди подобни демонстрации да не се провеждат с неприятелски
бомби, за да [се] избегнат нещастните случаи. Заповед.
Полковник – началник РО-ЩВ
ДВИА, ф.22, оп.3, а.е.329, л.134. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи
за англо-американските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения
военнопленнически лагер в гр.Шумен” – в сп. „Архивен преглед”, С., 2008, бр.1-2, с.139.
ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 8349 НА НАЧАЛНИКА НА 39-О ВОЕННО ОКРЪЖИЕ СЪС
СВЕДЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ КОМАНДИР НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК СЛАВЧО СЛАВЧЕВ1 ДО
РАЗЛИЧНИ ОКОЛИЙСКИ УПРАВИТЕЛИ И КМЕТОВЕ, ЗА УСТРОЙСТВОТО НА НОВИТЕ АВИОБОМБИ ОТ
АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ.
Разлог, 31 май 1944 г.
Разлог, Неврокоп, Серес, Зиляхово и Демир-Хисар
Околийските управители и кметовете на всички общини
Изпраща Ви се препис от служебно писмо № ІV ПВХО 228 от 12 май т[ази] г[одина], на въздушните
[на] Н[егово] В[еличество] войски, което да се доведе до знание на пожарните команди и защитни
групи и има предвид при носене службата от същите.
№ 8349 – 31 май 1944 година, гр.Разлог.
Подполковник – Началник 39-о военно окръжие.
Германската въздушна мисия съобщава, че в неприятелските самолетни бомби са констатирани

следните нововъведения:
1. В бомбата МС.500 В. Са поставени често на главата на бомбата запалка 44 и 45 без задна
запалка. Когато липсва главата, откриването на бомбата да става много внимателно, защото, най-
малкото допиране може да доведе до експлозия.
2. При дневни нападения неприятелят е употребявал американски запалителни бомби 500 В.
Формата на бомбата както Р./Демо/ 500 В. Със запалка 103 и 101. Запалителната маса съдържа
стърготини от електрон.
Хвърляни са също американски* течни запалителни бомби 100 В. С четири задимителни кутии в
стабилизатора.
Английските въздушни войски хвърлят нова запалителна бомба, наречена “бомба изхвърляща
пламък 13 кгр”.
Обвивката на бомбата наподобява стоманената обвивка на фосфорната запалителна бомба 14 кгр.
Тази бомба съдържа бензин, след удара се образува един пламък дълъг от 3 до 5 метъра и горенето
продължава 4 минути. Влизането в горящото помещение е много затруднено поради бързото и силно
отделяне на топлина. След изгарянето на пламъка, загасяването с вода или пясък е безопасно.
Моля, горното да се доведе до знание на обезвредителите, пожарните команди и защитни групи чрез
органите на ПВХЗ служба в населените места, гара и пристанища.
(п) [Славчо Динчев] Славчев

Полковник – Вр[еменен] Командир Въздушните [на] Н[егово] В[еличество ] войски
ОДА – гр.Благоевград, ф.28К, оп.1, а.е.12, л.92. Копие, машинопис, циклостил.
1 Славчо Динчев Славчев – роден на 26 март 1891 г. в гр.Пловдив. Произведен както следва –
подпоручик от 25 август 1915 г., поручик от 30 май 1917 г., капитан от 1 май 1920 г., майор от 15
май 1930 г., подполковник от 26 август 1934 г., полковник от 3 октомври 1938 г. Служил както
следва командир на 1-ва минохвъргачна рота от 9-а дивизия, от 1924 г. във Военното училище, с МЗ
82/1929 г. е началник на подучастък от 8-и пограничен участък, с МЗ102/1929 г. е командир на
кортечен взвод от 8-и пограничен участък, с МЗ 64/1930 г. е началник на 19-и пограничен участък,
с МЗ 47/1931 е домакин на ШЗО, с МЗ 14/1938 г. е началник-щаб на 3-а армия, с МЗ 64/1938 г., е
началник на Географския институт, с МЗ 65/1939 г. е началник-щаб на 3-а армия, с МЗ 82/1939 е
началник-щаб на 7-а пехотна дивизия, след което последователно служи в Дирекция за гражданска
мобилизация през 1941 г., началник на ПВХО от 1941 г., началник на гражданската ПВХЗ от 1942 г.
* В текста е дадено като “американка”. В случая трябва да се има предвид, че циклостилните
машини също се наричат “американки”.
ИЗВЕСТИЕ № 17 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БОРИС
ДИМИТРОВ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЪСТАВА НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ГЛАВНИЯ
ЩАБ НА НОВА.
И З В Е С Т И Е
№ 17
от 31.V.1944 година
1-ва СОФИЙСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. Успява да плени на 30.V.т[ази] г[одина] при

с.Елешница (Софийско) следните важни лица от Щаба на партизанските отряди за цяла България:
Капитан Уйлям Франк Том[п]сън
Подофицера Кен[ет] Ален Скот – радиотелеграфист
Ефрейтор Васил Николов Милушов – войник от запаса
Кольо Георгиев Колев
Славчо Георгиев Йосифов
Две жени нелегални
Убити са нелегалните:
“Тома” (партийно име) – комисар на чета и още двама нелегални, чиято самоличност още не е
установена.
Дружината даде жертва 1 кандидат подофицер – убит при престрелката.
У англичаните и другите нелегални са намерени много ценни документи, оръжие и около 200 000
лева.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ

(п) [Борис Иванов] Димитров
АМВР, об.дело 21152, том І, л.191. Копие, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса
за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода
1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.122.
СВЕДЕНИЕ № ІІ-233 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БОРИС
ДИМИТРОВ ОТНОСНО РАЗГРОМА НА ПАРТИЗАНСКИ ЧАСТИ И ПЛЕНЯВАНЕТО НА МАЙОР ФРАНК
ТОМПСЪН.
София, не по-рано от края на 31 май 1944 г.
КОМАНДИР Тук – Пловдив, Бургас, Шумен, [Велико] Търново,

на Враца, Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен,
ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ Ксанти, Скопие и Битоля
– Командирите на1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12
жандармерийски дружини
Май 1944 год. София – Командиру общо жандармерийската прено-
сима рота – тук.
От известие № 16 се вижда изключителният успех на 6-та Врачанска жандармерийска дружина в

борбата срещу нелегалните. Като се има предвид, че:
1) батальонът от 200 души с 30 коня беше нападнал гара “Фон Лист” където завлече войници и
железничари (по-вероятно е сами да са се предали), някои от които сега са пленени от 6-та
Врачанска жандармерийска дружина.
2) Че този батальон в похода му от Моравско до района на с.Батулия, никъде не е бил пресрещан и
бит, макар да е преследван от войскови и полицейски части.
3) Че плененият англичанин с когото говорих лично (говори сръбски отлично) e бил спуснат с
парашут в Албания заедно с другите убити двама англичани, (eдин капитан и един
радиотелеграфист-подофицер).
4) Че батальонът е имал за задача да достигне връх Мургаш, където да послужи като ядро за
формиране на други батальони.
5) Че батальонът е бил въоръжен отлично и снабден с радиостанция за далечно приемане и
предаване.
6) Че от показанията на пленените се вижда, какво те се удивляват на нападателния дух на нашите
войници- жандарми, какъвто никъде не са срещали и което ги изненадало много и всяло страшна
паника всред редовете им.
7) Че от наша страна не са дадени никакви жертви.
Че с този удар нанесен им от 6-та Врачанска жандармерийска дружина, се разстройва един план на
враговете ни, всичко това показва, че действите успеха на дружината е изключителен.
Успехът се дължи на умелото ръководство и командуване на командира на дружината – капитан
СТОЯНОВ, ЯНКО1, командира на 1-ва рота поручик Вачев и храбростта на неговите офицери,
подофицери и войници-жандарми.
Заповядвам предадените от мен 500 000 лева на капитан [Янко Николов] Стоянов в с.Литаково да
бъдат раздадени на отличилите се.
На командира на 6-та Врачанска жандармерийска дружина капитан [Янко Николов] Стоянов, на
поручик Вачев, на всички офицери, подофицери и войници от 6-та жандармерийска дружина
изказвам моята искрена благодарност.
(п) [Борис Иванов] Димитров

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ.
АМВР, общо дело 21152, том ІІ, л.268. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към
периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.123.
1 Янко Николов Стоянов – роден на 21 ноември 1906 г. в Княжево. Произведен както следва – от 6
септември 1931 г. в подпоручик, от 3 октомври 1934 г. в поручик, от 6 май 1940 г. в капитан.
Служил както следва: в 25-и пехотен полк с МЗ 167/1931 г., в охранителната рота в Чамкория с МЗ
224/1932 г., в ШЗО с МЗ 170/1935 г., в 10-и пехотен полк с МЗ 124/1937 г., командир на пограничен
взвод от 23-а погранична рота с МЗ 36/1940 г., командир на рота в 4-а дивизионна картечна
дружина с МЗ 98/1940 г., в 6-а жандармерийска дружина и 21-ви пехотен полк през 1944 г., уволнен
през 1945 г.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА И
СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ* И ВРЪЗКИТЕ МУ С
ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.
София, 1 юни 1944 г.
Лично-поверителен.
Д О К Л А Д
Относно: Партизанското движение в България.
От разпита на видно нелегално лице, се събраха следните положителни сведения върху
организацията на партизанското воюване в България и английското участие в него:
В Кайро се намира Главната квартира на английските Средиземноморски сухопътни въоръжени сили.
Състои се от следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организационен, учебен,
снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ветеринарен, сигурност и Отдел за специални операции.
Отделът за специални операции има за задача да ръководи непосредствено партизанското воюване
в Средиземноморския театър на военните действия. Състои се от:
Секция организационно-учебна: изгражда организацията на партизанските сили и подготвя
командните кадри, които ръководят воюването;
Секция снабдителна: ръководи целокупното снабдяване на партизанските формации в тила на
противника и се грижи за усъвършенствуването на партизанското въоръжение, стъкмяване и
продуктите по храната;
Секция оперативна: ръководи непосредствено партизанските операции в тила на противника.
Състои се от следните Бюра**: Гърция, Албания, България и Югославия. Всяко едно от тези Бюра
завежда партизанските операции в територията на съответната държава според границите от 1939
година.
През месец август 1943 година, Отделът за специални операции при английската Средиземноморска
Главна квартира решава да пристъпи към обхващане на българското партизанско движение в
Старите предели на страната***. В изпълнение на това решение, Отделът натоварва майора от
английските войски Мостин [Левелин] Дейвис1, със задачата:
Да проникне в България и установи съприкосновение с Върховния щаб на българските
Народноосвободителни възстаннически войски при Отечественния фронт; да служи като връзка
между Отечественния фронт и Главната квартира – Кайро, изпълнявайки всички директиви по
организацията и развитието на партизанското воюване в България.
4. В изпълнение на задачата си, майор [Мостин Левелин] Дейвис избира двама свои помощници-
радиотелеграфисти и един подофицер. В продължение на няколко седмици проучва грижливо
всички сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и Стара България. Поради липса
на вече установена пряка връзка с военния Център на Отечественния фронт, майор [Мостин
Левелин] Дейвис решава: да кацне в Албания и съобразно обстановката да проникне пеш по
партизански канали в североизточна посока и достигне района на Църна Трава при [партизанския
отряд на Живоин Николич] Бърко2. След това, да се опита да влезе във връзка с българските
партизани чрез него.
5. Решението и маршрута на майор Мостин [Левелин] Дейвис били напълно одобрени от Отдела за
специални операции.
На 15 септември [1943 г.], той кацва в Албания и с мъчителни преходи, прехвърлян от една
партизанска група на друга, минава през Скопска Черна Гора и на 15 декември м[иналата] г[одина]
достига Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко.
6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трънския партизански отряд Славчо Стаменов
[Трънски]****. Посвещава го в задачата и настоява да му бъде връзка с Върховния щаб на
българските партизански сили. Връзката се установява на 3 януари тази година: при майор [Мостин
Левелин] Дейвис бил делегиран един представител на Върховния щаб на българските партизански
сили под партийното име “Георги” – около 45 годишен, ръст нормален, адвокат3. В няколко
конференции, майор [Мостин Левелин] Дейвис изложил задачата си и проучил състоянието и
възможностите на партизанското движение в Старите предели на страната.
Отечественофронтовският делегат го уверил, че имало три по-значителни групи в Карловско,
Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към организиране на снабдяването и въоръжението
на тези партизански групи по въздушен път. Отечественофронтовският делегат поискал Върховния
щаб да определи точно местата, където да бъдат хвърлени оръжието и припасите, но отговор не
последвал. В същото време, майор Мостин Левелин Дейвис поискал от Отдела “Специални операции”
да му се даде нов офицер [за свръзка], когото да изпрати към една от трите партизански групи. До
24 януари [1944 г.] майор [Мостин Левелин] Дейвис е бил непрекъснато в акции около Църна Трава
и не можал да свърши никаква работа.
7. На 25 януари [1944 г.] скочил в района на Добро поле английският капитан [Уйлям Франк]
Томпсън*****, изпратен като помощник и заместник на майор [Мостин Левелин] Дейвис. Решава се
той да остане три седмици в Църна Трава и да бъде запознат от делегата “Георги” подробно с
обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които райони са били очертали като доста размирни и по-
сигурни полета за партизанска работа. При това осведомяване капитан [Уйлям Франк] Томпсън
научава, че България била разделена на няколко партизански области: Южна България с център
Пловдив; Югозападна България с център София; Първа Дунавска бойна област до река Янтра с
център Плевен; втора Дунавска бойна област с център Русе и две самостоятелни черноморски зони –
Варненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни зони. В цялата страна били
формирани щабовете на 63 партизански отряди.
8. На 1 февруари [1944 г.] се получила втората директива от английската Главна квартира в Кайро:
да се засили нелегалното движение до степен на възстание. Отечественият фронт да свали
правителството и да изгони германците. Когато започнат оттегляне, да се тормози техния тил и
съобщителни средства.
Изобщо, в Кайро имали погрешна представа, че България гъмжала от партизани и затова издавали
ефимерни директиви.
9. В изпълнение на възложената директива, се уреждат няколко конференции между щаба на майор
[Мостин Левелин] Дейвис и делегата “Георги”. След като се преценява, че всъщност партизанските
формации в страната били още доста слаби и главно невъоръжени, се решава да се предприеме
една по-ограничена операция за смущаване ЖП трафика в Софийската област.
1. Трънският партизански отряд съвместно с 5-та Сръбска южноморавска бригада да разрушат моста
и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш;
2. Ботевградският партизански отряд “Чавдар” да нападне и разруши един от най-големите тунели
по избор в Искърското дефиле, с цел да прекъсне връзката София – Мездра;
3. Ихтиманският партизански отряд да разруши някое важно ЖП съоръжение в района на
гр.Ихтиман с цел да прекъсне връзката София – Пловдив;
4. Дупнишкият, Кюстендилският и Г[орно] Джумайският партизански отряди да извършат сериозно
повреждане при съвместната акция около Дупница с цел да прекъснат връзката София – Симитли;
5. Отрядите за заемат изходно положение в близост на определените обекти с оглед да изпълнят
задачите си към 15 март т[ази] г[одина].
За да се подготвят добре за акциите, решава се майор [Мостин Левелин] Дейвис да поиска 15
транспорта от Кайро, от които – 12 с оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни
минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разрушение на ЖП съоръжения.
Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът “Специални операции” го одобрил напълно.
6. От началото на февруари до 15 март настъпва извънредно лошо време. Щабът на въздушните
войски в Кайро отказва да изпрати транспортите поради неблагоприятната атмосферна обстановка.
С голяма мъка били получени всичко три товара от очакваните 15. Отношенията между делегата
“Георги” и майор [Мостин Левелин] Дейвис се влошили. Нашите партизани почнали да мислят, че са
станали жертва на някаква английска политическа игра. На 1 март [1944 г.] “Георги” бил отзован и
се завърнал в София. На негово място дошъл “Драган”4 – около 40 годишен, малко набит, плешив,
адвокат.
Поради тези причини, замислената операция срещу ЖП съобщения била отложена за изпълнение с
един месец.
7. На 18 март [1944 г.] започнала акцията на българската войска за прочистване на Църно Травския
район. Групата на [майор Мостин Левелин] Дейвис, заедно със Сръбската косовска партизанска
бригада биват обградени и зле разбити на Чемерник планина******. След много перипетии,
пръсната английска група успява да се събере на 23 март [1944 г.] около с.Ново Село –
Сурдолишко. Поради предателство, майор [Мостин Левелин] Дейвис и двама от хората му загиват, а
капитан [Уйлям Франк] Томпсън******* успява да се спаси по чудо.
8. На 6 април [1944 г.] достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английския капитан
Дънмор5, аташиран към щаба на [Живоин Николич] Бърко. Чрез него се обажда в Кайро и на 14
април [1944 г.] получава нова радиостанция. На 18 април [1944 г.] бива повикан от делегата
“Драган” в с.Стаевци, където била установена Главната квартира на Върховния щаб на българските
народноосвободителни възстаннически войски. На 20 април [1944 г.] капитан [Уйлям Франк]
Томпсън се явил в “българската Главна квартира” и се представил на Върховния щаб, който се
оказал в следния състав:
Върховен командант на българските партизански войски – “Георги”.
Началник на Върховния щаб – “Горчо” 6: около 25 годишен младеж.
Нарочен делегат за връзка с Английския представителен щаб – “Нако”7 – около 35 годишен мъж.
Началник на отдел “Агитпроп” – “Драган”.
Помощник началник на отдела “Агитпроп” – “Асен”8 – около 30 годишен човек.
Теренен водач на Върховното командване – “Коста”9: нов човек, дошъл вероятно от Македония,
който познавал добре местността в Софийската област.
Върховният щаб бил само с част от състава си и дошъл от София. Там останал началникът на отдела
“Бойни групи”. На нему била поверена задачата да подготви терористичните групи в София, които
били на брой 10 от по 30 или 40 човека в предградията и по периферните квартали. Комендант на
Софийската оперативна зона бил някой си “Камен”, млад офицер, дезертирал от войската и
преминал в нелегалност. (Касае се вероятно за Здравко Георгиев Велев10, който като офицер Д[о]
к[рая на] в[ойната] избягва от Скопския гарнизон през 1942 година и се знае положително, че е в
Щаба на Софийската оперативна зона).
На 21 април т[ази] г[одина], Първа Софийска бригада под командването на Славчо Стаменов
[Савов-Трънски] и Втора Софийска бригада под командата на Денчо [Знеполски] 11 (студент от [с.]
Ярловци), произвеждат парад, който бил приет от Върховния командант “Георги”.
10. В няколко заседания Върховният щаб установява, че е невъзможно да се организират широки
партизански действия, без да се осигури една сигурна “свободна зона”. Поради това решава: да
настои пред английската Главна квартира в Кайро и пред [Йосип Броз] Тито да се предприеме
концентрично прочистване на триъгълника Кюстендил – Кратово – Куманово с цел да се овладее
сигурно Осоговската планина като база на българските партизански сили и да се уреди здрава
оперативна връзка със сръбската свободна зона с център – Козяк [планина].
[Йосип Броз] Тито и английската Главна квартира одобряват идеята на българския щаб и насочват:
3-та македонска и други 2 сръбски бригади срещу Кратово; Косовската и другата една сръбска
бригада – срещу Крива Паланка и двете Софийски бригади срещу Кюстендил. При Кратово акцията
успява напълно, при Крива Паланка партизаните били отхвърлени, а в посоката на Кюстендил,
Софийските [партизански] бригади се задръстили в борба с българските части южно от Босилеград.
Така съсредоточената партизанска операция, която започнала на 25 април [1944 г.], към 1 май
[1944 г.] изпаднала в криза, защото преследващите български войски постепенно взели връх.
Върховният щаб заедно с Втората Софийска бригада успяват да се измъкнат от Кюстендилско и се
установяват в района на Църна Трава.
11. Преценявайки, че пространството в Западна България е станало твърде несигурно, Върховният
щаб на българските партизански войски решава да си пробие път на изток и се изнесе в
Средногорския партизански район, който е бил преценяван като сравнително най-сигурен.
В изпълнение на взетото решение се установява следния план:
Настъплението да започне на 12 май [1944 г.] с маршрут Кална – в[ръх] Ком – Лакатник – Ржана –
Мургаш – Фердинандов връх – в[ръх] Братан.
Партизански сили: Върховният щаб [на НОВА], капитан [Уйлям Франк] Томпсън и 2[-ра] Софийска
партизанска бригада.
Етапи.
Първи етап: излизане на в[ръх] Ком към 15 май [1944 г.] и влизане във връзка с партизанските
отряди от Северна България: Врачански, Фердинандски и Белимелски.
Втори етап: до 23 май [1944 г.] установяване в Мургашко и влизане във връзка с партизанския
отряд “Чавдар”. Три седмици престой и организиране на партизанското движение във Ботевградско
и терористичната дейност в София.
Трети етап: достигане на крайния район към 1 юли т[ази] г[одина] и започване на масовата
подготовка за въоръжено възстание.
В изпълнение на плана, се вземат мерки за осигуряване на снабдяването по въздуха, което се
урежда по следния начин:
Капитан [Уйлям Франк] Томпсън поема грижата да влезе във връзка с командването в Кайро и да
уреди спускането на 15 транспорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще бъдат
уточнени на самото място.
Решава се да се премине към масово снабдяване и на другите партизански формации, макар че при
тях няма английски офицери. Върховният щаб предлага следните 7 точки за снабдяване от въздуха:
№ 1 – връх Братан, в Средна гора, за снабдяване на партизанските формации от Габровско и
Средногорието.
№ 2 – с.Тополово, Асеновградско – за снабдяване на партизанските формации в Родопското
пространство.
№ 3 – гребенът южно от с.Кости, М[алко] Търновско, за снабдяване на партизанските формации от
Бургаската Черноморска оперативна зона.
№ 4 – в района на с.Кортен, Н[ово] Загорско, за снабдяване на партизанските формации в
Еленската планина и Източна Средна гора.
№ 5 – в района на гара Роман, за снабдяване на партизанските формации от Първа Дунавска бойна
област.
№ 6 – в района на с.Ичера, Сливенско, за снабдяване на партизанските формации в Сливенската,
Котленската, Твърдишката, Карнобатската планини и Ямболско.
№ 7 – в района на Преслав, за снабдяване на партизанските формации от Втора Дунавска бойна
област.
По настояване на капитан Уйлям Франк Томпсън, на първо време се избират само точките №№ 1, 2 и
5, за които се знаело, че са сигурни. Решението било одобрено от Кайро. Отделът за “Специални
операции” съобщава, че ще бъде готов за спускане на материалите в трите точки между 25 и 30 май
[1944 г.] Светлинен знак от земята: буква “А” от 6 огнени точки с междини по 10 метра.
Капитан [Уйлям Франк] Томпсън трябвало да потвърди, че отрядите са заели места около точките и
са готови да посрещнат материалите.
12. На 12 май [1944 г.] започва настъплението. От този момент, капитан Уйлям Франк Томпсън
загубва връзка с Кайро поради повреждане на батериите на радиото. На 23 май [1944 г.]
радиостанцията му била пленена и той изгорил ключа. Понеже този ключ се сменявал ежедневно,
сега се явява невъзможно да се установи връзка с Кайро. Английските самолети едва ли ще се явят
над определените точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение.
13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал така:
Още в началото на януари [1944 г.], когато става въпрос за организиране на въздушно снабдяване в
Карловско, Пещерско и Разложко, Върховният щаб разпорежда всяка от оперативните зони да
избере едно място за товароспускане, което трябва да бъде: затънтено, широка поляна всред гората
и по възможност на най-високата теренна точка в околността. Положението на точката да се съобщи
или чрез разстояния до 3 характерни пунктове – селища, върхове и пр[очие], или пък да се даде по
географските координати. В изпълнение на това нареждане зоните са дали точките си. Данните са
били систематизирани в особена тетрадка.******** Пет от седемте избрани точки били дадени с
разстояния, а №№ 5 и 4 били дадени с географски координати. [Уйлям Франк] Томпсън нанесъл
точките на картата си и ги протелеграфирал в Кайро по географските координати в градуси и
минути.
14. “Базата на спущането” се урежда по следния начин:
а) В “Свободната партизанска зона”: определя се летището. Назначава му се комендант и един
земен охранителен ешелон от 1-2 чети измежду най-младите (15-16 години). На удобни точки се
поставят автоматични оръжие за кръгова отбрана. Определеният за деня буквен знак се изобразява
с купчини от слама, или кофи пълни с нафта. Дежурният радиотелеграфист в определения част на
определена вълна и фрекция, влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър. Щом получи
отговор, предупреждава дежурния по летище. Последният подава с електрическо фенерче
морзовият знак на определената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с бордна светлина
от самолета, нарежда да се запалят огньовете. В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара
между 300 и 500 метра височина. Дежурните групи на земния ешелон прибират материалите. На
следния ден капитан [Уйлям Франк] Томпсън известява Кайро в какво състояние е получена
пратката.
б)********* в “несигурна зона”: отрядът остава на закрито и в страни от поляната. Приготвя се
буквата и остава един дежурен при нея. Щом чуе бръмченето на самолета, подава морзовия знак,
запалва “буквата”**********. Отрядът излиза и прибира товарите.
Следното стоварване се извършва пак на същото място и точно на двадесетият ден.
1.VІ.1944 г., София
АМВР, об.дело 20215, л.1-7. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за
ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-
1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.124-129.
* В действителност “Управление за специални операции”. За дейността на УСО виж по-подробно

книгите на Робин Нейландс “В зоне боевых действий”, М., 2005, с.17-91; Стив Крофорд “Спецназ в
бою. Опыт спецназа разных стран”, М., 2002; Уильям Маккензи “Секретная история УСО: Управление
специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004 и др.
** Става дума за “служби”
*** Става дума за старите предели на България, с граници от преди 1 септември 1939 г.
1 Мостин Левелин Дейвис (26 юни 1910 – 21 март 1944). Завършва училище в Чартър Хауз и
Оксфорд. Със започването на Втората световна война преминава на работа в Управлението за
специални операции (SOE) в “Force 133”. Достига чин майор. Ръководител на британската военна
мисия “Мълигатони”. Убит е на 21 март 1944 г. от осколките на граната, при военна блокада на
Църнотравския район. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него има
следната информация: „Mostyn Llewellyn Davies, майор, личен идентификационен номер 230270,
служител на подразделението на УСО „Force 133”, убит на 25 март 1944 г. Допълнителна
информация: роден в Лондон, преди войната работи като финансов счетоводител, служи в
подразделението на УСО в Ню Йорк, ръководител на мисията „Мъгалитоуни” в България.”
Surname: Davies
Forename: Mostyn Llewellyn
Unit: Force 133 SOE
Rank: Major
Number: 230270
Date Of Death: 25th March 1944
Age: 33
Gravesite: Belgrade War Cemetery,Yugoslavia Joint grave 9A.D.7-8
Additional Information: parent unit General List
born London
resided Suffolk
son of Llewellyn Sydney and Clara Lina Andrea Davies
husband of Brenda Margaret Davies
M.A.
Chartered Accountant in civlian life
award D.S.O.
former SOE New York
Op.Mulligatawny – KIA Bulgaria
Image(s): No images added.
Record Added: 20 Mar 2006

Record Edited: 26 May 2006
Views: 43
Виж:
Виж: http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=3677
2 Живоин Николич (Бърко) – роден през 1911 г., югославски партизански командир в Южна Сърбия.
Командва Вранския (Църнотравския) партизански отряд, а по-късно 6-а Южноморавска бригада.
Съдействува за сътрудничеството с Трънския партизански отряд и за установяването на връзки от
страна на Британската военна мисия с ръководството на НОВА. От септември 1944 г. е заместник-
командир на 13-и корпус на ЮНОА. След войната служи в ЮНА. Завършил е Висшата военна
академия на ЮНА през 1950 г. Преминава в запаса от 1961 г. Автор е на книгата “22-ра дивизия”,
издадена в Белград през 1972 г.
**** Югославските партизани настаняват личния състав на британската военна мисия и
радиостанцията и в една от къщите на с.Добро поле. Там и пристига с отряда си и Славчо Трънски,
където с помощта на Владо Тричков и югославския представител Владимир Вуйович (Вуя) води
разговори с майор Мостин Дейвис за получаване на британско оръжие и боеприпаси. Виж: Трънски,
Сл., „Неотдавна. 1942-1943-1944”, С., 1965, с.358-360.
3 ”Георги” – става дума за командира на Първа военнооперативна зона и член на щаба на НОВA,
Владо Тричков. Със заповед на Министъра на войната от 11 септември 1944 г., посмъртно е
произведен в чин генерал-лейтенант.
***** За биографията на майор Томпсън, виж съдържанието на документ № 577.
4 “Драган” – представител на Главния щаб на НОВА при Щаба на І ВОЗ и Трънския отряд, Гочо
Гопин.
****** В случая е допусната грешка. Тук става дума за Варденик планина.
5 “Дънмор” – известен в българската научна периодика като “капитан от Британската военна мисия
при югославските партизани в Южна Сърбия”. В случая се има предвид майор Дагмор, който е бил
спуснат с парашут на 28 ноември 1943 г. на югославска територия, след което се присъединява към
групата на майор Мостин Левелин Дейвис. След четиримесечно бездействие, поради отказа на Тито
да го приеме, заедно с личния състав на пет други британски парашутни групи, през април 1944 г.
установява връзка с партизанското движение на Тито.
******* Навсякъде в текста е даден като “Томпсон”.
6 “Горчо” -
7 “Нако” – става дума за Начо Иванов.
8 “Асен” – става дума за Георги Чанков, комисар на Софийската оперативна зона.
9 “Коста” – става дума за Благой Евтимов Иванов (1898-1951). Член на БКП от 1919 г. и на ВКПб.
Участник във Войнишкото въстание от 1918 г. и в Септемврийското въстание от 1923 г. Осъден
задочно на смърт за нелегална дейност. През 1925 г. емигрира в СССР. Като политемигрант
участвува в гражданската война в Испания и във Великата отечествена война на СССР през 1941-
1943 г. През 1943 г. идва нелегално в България и взема участие във въоръжената борба като член
на ЦК на БКП, член на Главния щаб и главнокомандващ НОВА. Със заповед на Министъра на
войната от 11 септември 1944 г., е произведен в чин генерал-майор.
10 Здравко Велев Георгиев – роден през 1914 г. в гр.София Политически и държавен деец, генерал-
полковник. Член е РМС от 1931 г. и на БКП от 1934 г. През 1941-1943 г. ръководи нелегалната
работа във войската. От 1943 г. е началник на щаба на І ВОЗ. Участвува в Отечествената война на
Бългаия като помощник-командир на 1-ва пехотна гвардейска дивизия. След войната заема
различни отговорни длъжности в БНА и Миннистерството на вътрешните работи. Завършил е
Военната академия „М.В.Фрунзе” и Военната академия на Генералния щаб на Съветската армия.
Член е на ЦК на БКП от 1962 г.
11 Денчо Знеполски – държавен и военен деец, генерал-лейтенант. Роден през 1920 г. в с.Ярловци,
Пернишко. Член е на РМС от 1935 г., на БРП от 1939 г. От юни 1943 г. е партизанин в Трънския
отряд, а по-късно – командир на отряда. От май 1944 г. е командир на Втора софийска партизанска
бригада. Участвува в Отечествената война на България като командир на 1-ви пех. Гвардейски полк.
След войната служи в редовете на БНА.
******** В смисъл на “специална тетрадка”.
********* Текстът на точката “б” е допълнен в документа на ръка.
********** Става дума за букви, които са изписани на латиница, тъй като съюзническите пилоти не
познавали толкова добре азбуката на кирилица.
ИЗВОДИ, НАПРАВЕНИ ОТ ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ (НА Т.НАР. “ЮЖНО
СЪЕДИНЕНИЕ”) НА КОНФЕРЕНЦИЯТА В ГР.СИМЕОНОВГРАД.
Симеоновград, б.д.
Конференция в Симеоновград по разузнаването
1. Германската централа на “Гестапо” е настанена в Харманли.

2. Получените сведения, ако са съмнителни, да се проверяват веднага по други пътища.
3. При произвеждане дознания на противникови бегълци – да се представят дознания в по три
екземпляра в Щаба на армията, а така също и схема на пътя, по който е преминал беглеца.
4. Подстъпите и местата, по които е възможно преминаване на границата да се наблюдават и
охраняват добре. Да се дадат зрителни тръби или бинокли за наблюдение.
5. Ковчежниците на частите [от Вермахта] да изпращат сумите до семействата на офицерите и
прочие от друга станция, а не от тази в района на която се намира частта.
6. Никое писмо или колет да не носи клеймо на местната станция.*
7. Да се изтъкне в беседи пред войниците, че тия ограничения по кореспонденцията нямат за цел да
затрудняват последната, а да запази в тайна разположението и групировката на частите.
8. Чиновете от частите, които заловят преминаващи границата лица или съмнителни и други такива
в забранената зона да се награждават с похвали, отпуски и пр[очие], с цел поощрение.
9. Да се изработят планове за едновременни действия в цялата Прикриваща армия по:
А) засади пред прикриващата позиция,
Б) засади на линията на полковите резерви,
В) напречни засади във вътрешността на позицията,
Г) блокади на района.
[…]**
АМВР, об.дело 5211, том 1, л.133. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., „Из
в сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2004, том 87, с.165.
* За това, че нещо не е точно тъй така с тази “пощенска станция”, говори и една спешна телеграма
от май 1944 г. на началника на РО-ЩВ полковник Стефан Недев до секретаря на Консулството на
България в Одрин, Никола Кодов в която се казва “Да се работи независимо от тях. Пощата от
Свиленград да се изпраща чрез граничния участък”. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1033, л.96.
** В документа липсва края на съдържанието му.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 390 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО
РО-ЩВ, ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА.
Истанбул, 1 юни 1944 г.
Ш[ифрована]
София – началник-щаба на войската (Р.О.)
Към 353. Донасям, че до сега не чуваме София. Вие чувате ли ни? Моля за по-бързото установяване
на радиовръзката, от 6 т[ози] м[есец] да ни предавате ежедневно по два пъти от 8 до 8 ч[аса] 30
м[инути] и от 15 ч[аса] до 15 ч[аса] 30 м[инути], на вълна 55 м[етра].
№ 390. 1 юни 1944 г. Цариград
Полковник – военен аташе в Турция
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.644. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 390 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА.
(Ш[ифрована])
Към 390. До установяването на радиовръзката, моля от 8 т[ози] м[есец] в часовете: 8 до 8 и 30 и 15
до 15 и 30, ежедневно, предавателят в София да предава само знаците “ABC-de-Glm”. След
установяване на свръзката, ще Ви отговоря с наш знак “Mdx”.
№ 392. 5.VІ.1944 г. Цариград.
Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.194-195..
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО Р.О2-1261 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ
ВОЕНЕН АТАШЕ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИ, КОИТО
РАБОТЯТ ЗА АНТИХИТЛЕРИСТКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
№ Р.02 – 1261 АНКАРА – Българска царска легация
9 юни 1944 г. – за Военния аташе
София Вх[одящ] № 177/31.VІІ.1944 г.
Щабът на войската има сведения че:

Хора, с които може да се работи за военното разузнаване в Турция са: ЛАМБО АРГИРОВ – млекар,
местност “Бахча Капу” до Ташк Кале – Цариград; МЕТОДИ ХРИСТОВ – Балък пазар, гостилничар,
ул.”Полнерджик”, известен под прякора “Доктора”; ГЕОРГИ МЕХАНДЖИЯТА – до Рибната борса.
В млекарницатяа на АРГИР, Емине Еню, Пера-Галата сарай, ул.”Комунджиоглу” стават срещи между
синът му и съветски агенти.
Фабриката за бира “БАЛМУНИ” има ресторант, в който се събират съветските агенти от Цариград.
Горното се съобщава за сведение.
Полковник – началник РО – ЩВ

ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ СЕ
ПРАВЯТ ОПИТИ ДА СЕ УСТАНОВЯТ КОНТАКТИ С СЪПРУГАТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ – ЕЛЕОНОРА
РУЗВЕЛТ.
Писмо от канцлера на Българската царска легация в Анкара, с което препраща едно писмо на
лицето Тодор Н.Мутафчийски, чиновник при Отделението за подпомагане пострадалите от войните в
България, в което има друго писмо на г[оспожи]ца Райна Д.Златарова от София – ул.Св.Георги
Софийски” 86, с молба да се препрати на г[оспо]жа Елеонора Рузвелт*.
Вх[одящ] № 16/12.VІ.1944 г.
Поверително.
София – началник щаба на войската (Р[азузнавателно] О[тделение])
На разпореждане.
Приложение: 1 затворен плик.
№ 423/15.VІ.1944 год. Цариград.
* Става дума за съпругата на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт.
Истанбул , 19 юни 1944 г.
София – началник на щаба на войската (РО)
Към № 392. Донасям, че на вълна 55 метра чуваме много лошо, затова моля, от 22 този месец да ни
предавате ежедневно, в установените часове, на вълна 45 или 52 метра, като ни слушате на вълна
53 метра със знак “MDX”.
Съобщете как ни чувате.
№ 433. 19.VІ.1944 год. Цариград.
София – началник [на] щаба на Войската (РО)
Към № 433. Донасям, че чуваме добре на 55 м[етра]. Моля, продължавайте на същата вълна. Викаме
Ви на вълна 53 м[етра] и 50 сантиметра или 5600 килоцикли, със знак MDX. Как ни чувате?
№ 450. 26.VІ.1944 год. Цариград
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 16624 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА
ПРЕСТОЙ В ТУРЦИЯ.
Цариград – Българска царска легация
Военния аташе
Моля, съобщете телеграфно какво цивилно облекло да взема, нужен ли е фрак? Мога ли да
разполагам с мебелиран апартамент, евентуално на Вангел Кояджиев.
№ 16624. 27.VІ.1944 г. София.
Полковник – начални]к [на Разузнавателно] отделение
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1032. Оригинал, машинопис.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 914 НА КОМАНДИРА НА 7-МА ТРУДОВА ДРУЖИНА
МАЙОР ИВАНОВ ДО ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ЧАСТИ, ЗА СТРИКТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УПЪТВАНИЯТА ОТ
СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЛУЖЕБНОТО ПИСМО № V-422
Следа, 27 юни 1944 г.
ТУК – Домакинът, завеждащ ст[опанската] дейност, лекарят,
Командирите на 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а, пътно-мостова-
та, техн[ическата] и дом[акинската] роти.
Изпраща се в препис сл[ужебно] лично поверително писмо № V –422 от 21 т[ози] м[есец] на
Началника на 7-ма Див[изионна] област, за сведение и строго изпълнение.
ПРИЛОЖЕНИЕ: 1 препис.
№ 914, 27 юни 1944 година.
(п) Иванов
ТР[УДОВ] МАЙОР – Командир 7-ма Трудова дружина.
Дивизионна област Препис.

№ V-422 Лично-поверително
21 юни 1944 година В.С.Ч – и Б.V.С.
гр.Дупница
Съгласно служебно лично-поверително писмо под № 1480 от 17 юни 1944 година на Щаба на І-ва
Армия, въпреки многократните предупреждения, напоследък са отбелязани няколко случая, при
които военните чинове на разни места и при разни случаи, в обикновени разговори, съобщават
неща, които представляват военна тайна, без да подозират, че лицето, което ги слуша или запитва,
може да бъде агент на чуждото разузнаване.
Особено характерен е дин случай, констатиран преди няколко дни, при който група войници много
охотно и подробно отговарят на въпросите на един от агентите на турското разузнаване. При друг
случай, офицер е дал неволно сведение на един свой близък приятел, без да знае, че той е орган на
английското разузнаване.
Да се предупредят всички чинове: войници, подофицери, чиновници и офицери да бъдат особено
внимателни с кого говорят и за какво говорят, като им се забрани, под страх от най-строго
наказание, да разговарят по каквито и да било служебни въпроси с цивилни лица, а така също и с
военни лица, които не познават, или службата не ги застави да правят това. ЗАПОВЕД.
(п) Михайлов
ПОЛКОВНИК – Началник щаба 7-ма Дивизионна област
Вярно, (п) [не се чете]
ТР[УДОВ] ПОРУЧИК – Адютант на 7-ма Тр[удова] дружина
ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА КОМАНДИРА НА 27-А ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ХРИСТО
КОЗАРОВ1 ДО КОМАНДИРА НА І БЪЛГАРСКИ ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС, С КОЕТО СЕ СЪОБЩАВА
ТЕКСТЪТ НА ПОЗДРАВИТЕЛНО ПОСМО НА ЙОСИП БРОЗ ТИТО ДО ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА ІІІ
ПАРТИЗАНСКА БРИГАДА “ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”.
Следа, 28 юни 1944 г.
Донасям, че нашият “специален” разузнавателен сътрудник при срещата му на 23 т[ози] м[есец] с

един водач на партизаните Йоцо Павичевич от Прокупле е узнал, че главният комендат на цяла
Сърбия Перу Стамболич* сега се намирал на постоянно в Ястребац планина. На 23 т[ози] м[есец]
същият е бил по работа в с.Бяла вода – 3 км западно от Прокупле.
[…]
Йоцо Павичевич е дал на разузнавача да прочете писмена похвала от Йосип Броз Тито, адресирана
до предателя [Атанас] Русев, със следното съдържание: “Другарю [Атанас] Русев и другари бойци от
батальона “Георги Димитров”.** Изказвам най-голяма похвала на всички ви, загдето извършихте с
успех дадената ви първа задача – нападението на Лесковац.*** Вие показахте на всичките си
сънародници от окупираното пространство на Сърбия, че не можете да търпите повече терора на
германците, които хвърлиха целия български народ в пропастта. Нека това служи за пример на
всички партизани и български войскари от окупираното пространство”.
Генерал-майор – командир на дивизията:

/п/ [Христо Лазаров] Козаров.
1 Христо Лазаров Козаров – роден на 27 май 1895 г. в гр.Шумен. Произведен както следва – на 12
март 1916 г. в подпоручик, на 14 октомври 1917 г. в поручик, на 30 януари 1923 г. в капитан, на 1
януари 1933 г. в майор, на 6 май 1936 г. в подполковник, на 6 май 1940 г. в полковник, на 6 май
1944 г. в генерал-майор. Служил както следва – 39-и пехотен полк, 12-и пехотен полк, 5-и
пограничен сектор, 15 пограничен участък до 1922 г., 15-а жандармейрийска дружина, от 1928 г. –
в 7-ми пехотен полк, от 1940 г. е в 31-ви пехотен полк, от 1943 г. е командир на 27-а пехотна
дивизия, уволнен през 1944 г.
* В текста е сгрешено. Правилното изписване е „Перо Стамболич”.
** 3-а народоосвободителна бригада „Георги Димитров” и сформирана на 17 май 1944 г. в района
на гр.Лебане, Югославия, от войници и офицери от 1-ва дружина на 123-и пехотен полк, които в
резултат на работата на БКП в редовете на армията преминават на страната на народосбодителната
борба. Бригадата съвместно с части на Югославската народоосвободителна армия или самостоятелно
извършва множество акции и нападения срещу монарфхофашистки, дражевистки и хитлеристки
подразделения. До 9 септември 1944 г. тя действува на македонска територия. Взема активно
участие в установяването и укрепването на народнодемократичната власт и в първия период на
Отечествената война (в полосата на 1-ва армия). В някои изследвания като командир на
партизанската бригада “Георги Димитров” погрешно е посочен Иван Винаров. Такъв е случаят със
статията на Милка Величкова. Виж: Величкова, М. “Участието на софийската ремсова организация в
бойните и саботажнически акции и в победата на Девети септември (март 1943-9 септември 1944 г.)
– в “Известия на института по история на БКП”, С., том 20, 1969, с.278.
*** За унищожаването на германското летище и разположената бойна техника там, виж по-
подробно книгата: Русев, Ат., „Димитровци в бой. Спомени”, С., 1984, с. 116-122.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 452 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ОТНОСНО СПЕЦИФИЧНО ЗАПИТВАНЕ НА
ПОСЛЕДНИЯ.
София – Началник щаба на войската (РО)

16624. Всички видове цивилни дрехи без фрак. Мебелирани апартаменти се намират.
№ 452. 28.VІ.1944 г. Цариград
__
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ТОВА ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА
ВЛЕЗЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЕРМАН ЯНКОВ ПАНИЧЕВ.
№ 456/29.VІ.1944 г. Лично-поверително
1215*. Донасям, че за сега нямам възможност да вляза във връзка с лицето Херман Янков Паничев и
изпълня възложената ми задача. Обаче, ще търся начин и при успех, ще му предам съдържанието на
служебното писмо № 1215. За улеснение изпълнението на тази задача, моля ако Щабът на войската
– РО разполага с точния адрес на това лице в Кайро, да ми го изпрати.
* Виж съдържанието на докуменд под № 575.
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА К.Р.-РО2 – ЩВ ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА НА
РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ЩАБА НА НОВА, КАПИТАН ФРАНК ТОМПСЪН.
Б.м., не по-късно от края на юни 1944 г.
Д О К Л А Д
Относно: Шефа на английската Военна мисия при Главния щаб на “Народноосвободителното
движение” в България.
Шеф на тази мисията е бил капитан УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН, роден в Оксфорд – Англия, месец
август 1920 година, завършил е артилерийската школа в лагера Лард Хил на 20 км от Салзбри. След
завършването на школата бива произведен в чин подпоручик и изпратен в 118-ти полеви*
артилерийски полк. Полкът се е състоял от 2 батареи с по 12 оръдия. Същият е бил на гарнизон в
Исполн – Южна Англия.
Август месец 1941 година заминава като доброволец в Кайро в 25-ти артилерийски полк, който
отива на позиция в Ал Фая. На тази позиция е била и 4-та индийска дивизия, състояща се от три
бригади – две индийски и един английски батальон. На същото място е била и 7-а Бронирана
дивизия, състояща се от два полка и една снабдителна група. Горната формация е стигнала до
Бенгази и Газала. В това време Томпсън заболява и бива изпратен в Багдад на лечение. След
оздравяването му бива назначен за помощник-комендант на Канна (бивак) на Гл[авната] квартира
на Пайфос. Там престоява само няколко месеца, след като се е почувствувал добре, отново е
пожелал да отиде на фронта и го зачисляват в 50-та дивизия, която извърши похода срещу
Сицилия.
В началото на 1943 година в Сицилия се пуска призив** за доброволци за индивидуални действия.
Той веднага се записва и бива изпратен в Раманд девил на 40 км източно от Хайфа.
В Изминлия на Суецкия канал завършва минноподривен парашутен курс.
Пак на Суецкия канал в Дженипа минава един кратък курс за изучаване на неприятелското оръжие.
След горната поготовка отива в Кайро, от където получава инструкция за действие на Балканите.
Месец януари т[ази] г[одина] слиза с парашут в Албания. Водачът на партизанското движение в
Албания Хаджи Леш го предава на сръбските партизани и от там бива предаден към Главния щаб на
българските партизански банди.
По сведения от същият, към щаба на “Тито” се намират бригадният генерал [Фицрой] Маклийн1,
двама майори и трима младши офцери.
По сведения от същият, в Сърбия има около 70 души английски офицери, а в Гърция – около 50. В
Гърция се намира бригадният командир Майорз2.
Към всеки английски офицер има по един помощник за саботажна работа, двама
радиотелеграфисти, от които единият служи и като преводчик.
АМВР, общо дело 18437, л.8. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към въпроса за
ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943-
1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.131.
* В текста е дадено като “полски”.

** В текста е дадено като “позив”.
1 Фицрой Г. Маклийн, (Sir Fitzroy Hew Royle MacLean of Dunconnel, 1st Baronet of Strachur and
Glensluain), (11 март 1911, Египет -15 юни 1996, Шотландия) – дипломат, член на парламента –
консерватор – от 1939 до 1974 г., писател и политик. На дипломатическа служба от 1933 г. Преди
началото на Втората световна война, работи последователно в британските легации в Париж и
Москва. През 1942 г. получава чин лейтенант. В редовете на САС през 1942-1943 г., към която се
присъединяава в Северна Африка през 1942 г. В Югославия е от 1943 до 1945 г. Баронет от 1957 г.
Автор на книгите “Източните подходи” от 1949 г. и “Спорната барикада” от 1957
г.; http://www.answers.com/topic/fitzroy-maclean
2 Едмънд („Еди”) К.Майерс, 1906-1992 гг. – английски бригаден генерал. Военен инженер. Жени се
за сестрата на Суит Ескот през 1943 г. Ръководител на британската военна мисия на територията на
окупирана Гърция. След войната написва книгата “Гръцката полоса на препятствия”, излязла във
Великобритания през 1955 г.
ИЗ ДАННИТЕ ОТ ПРОТОКОЛИ НА РАЗПИТ, ПРОВЕДЕНИ ОТ РО-ЩВ НА ПОСТЪПИЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ
В ШУМЕНСКИЯ ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ЛАГЕР.
София, не по-рано от 1 юли 1944 г.
Robert Schumaker
Роден на 28.V..1917 г. в Малингтон, Вирджиния.
Име на бащата – Вилхелм, (на) майка – Торниал.
Адрес на жената: Mrs Mary Schumaker, 141 Plymoth str., Fitchburg*, Massachussets; чин подофицер,
военен № 6883849.
Joseph Bunata
Роден на 8.ІV.1915 г. в Пуебло, Колорадо.
Име на баща[та] – Майкъл, [на] майка[та] – липсва.**
Адрес на отнасяне – Michaels Bunata, 1603 Pine Str., Pueblo, Colorado.
Чин – подпоручик, № и име [на частта] – отказва да съобщи.
Военен № 0-748554.
Място и дата на залавяне – около Видин на 6.V.1944 г.
Keneth Chambers
Роден на 28.Х.1922 г. във Вуаласи, Англия.
Име на бащата – Джек, име на майката – Кембъл.
Лице към което се отнася – Mrs Eva Chsmbers, 163 Wallasey road, Wallasey Charshite, England.
Чин – подофицер, № на частта – отказва [да съобщи], военен № – 1453153.
[Място на залавяне] – около Видин на 6 май 1944 г.
Matthew Dawling
Роден на 24.ІХ.1917 г. в Мауми, Охайо.
[Име на] баща[та] – Майкъл,[ име на] майка[та] – Браун
Адрес: Mr and Mrs Michael J.Dawling, 215, 1/2 Conant str., Maumee***, Ohio.
[Чин –] подпоручик, име и № на частта – отказва да съобщи; военен № 0-688321.
[Място на] залавяне – Видин, на 6.V.1944 г.
Robert Zimmerman
Роден на 3.ХІ.1921 г., месторождение – Янгс-таун, Охайо.
[Име на] баща[та] – Ирвин, [име на] майка[та] – Макдоналд.
Адрес: Mrs Irwing**** L.Zimmerman, 4518, Southern Bulvd, Yorks town, Ohio.
[Чин - ] поручик, военен № 0-746244, място и дата за залавяне – Русе, 15.ІV.1944 г.[
Водач на бомбардировач “Либерейтър”, бомбардирал е София.
ДВИА, ф.20, оп.3, а.е.83, л.318-323. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни
документи за англо-американските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения
военнопленнически лагер в гр.Шумен” – в сп. „Архивен преглед”, С., 2008, бр.1-2, с.140-141.
* В текста е дадено като “Fitchpurg”. В действителност става дума за град Фитчбърг.

** В текста е дадено като “няма”.
*** Сгрешено е. В действителност, става дума за Маями.
**** В текста е дадено като “Izwia”.
Истанбул, 3 юли 1944 г.
София – началник щаба на войската (Р.О.)
Към № 450. Моля поради опасността радиостанцията да бъде разкрита, от 5 т[ози] м[есец] да
започне работа по таблицата в 15 ч[аса] и 55 м[инути], със знаци “DIR” и “ZMS”* на вълна 58
м[етра] и 80 с[антиметра] или 5100 килоцикли, като продължавате да ни викате на 55 метра [на
скалата на радиостанцията].
№ 471. 3 юли 1944 г. Цариград
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л. 648. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани
на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.196.
* В смисъл на “директор” и на “заместника му”.
ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 196 НА МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ РУСИ РУСЕВ1 ЗА
ОСЪЖДАНЕТО НА ОФИЦЕРИТЕ ОТ 1/`123 ПЕХОТНА ДРУЖИНА, ПРЕМИНАЛИ ЗАЕДНО С ПОДЧИНЕНИТЕ
СИ НА СТРАНАТА НА ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ, РЪКОВОДЕНО ОТ ЙОСИП БРОЗ ТИТО.
МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА Поверителна

№ 196
гр.София, 13 юли 1944 г.
З А П О В Е Д И
Осъдени офицери
Военно-полевият съд при 1-ви български корпус с присъда № 81 от 14 и 15 юний 1944 година по
наказателно дело № 142/1944 година признал за виновни: запасен поручик Атанас Апостолов Русев,
35 годишен, родом от с.Голямо Шивачево, Сливенско, а живущ в гр.Сливен; запасен поручик Въльо
Тенев Вълев, 32 годишен, родом от с.Горно Александрово, Сливенско, а живущ в гр.Ямбол; запасен
подпоручик Димитър Колев Баев, 28 годишен, родом от с.Трепесновци, Габровско, а живущ в
гр.Бургас и запасен подпоручик Петър Димитров Шейретов, 30 годишен, родом и живущ в гр.Сливен
всичките от 1/123 пехотна дружина, на гарнизон в гр.Лебане, Сърбия, в това че като били
привърженици на забранената от закона комунистическа партия и водими от желанието да бъдат
полезни на същата, след като влезли във връзка със сръбските нелегални групи, решили да се
присъединят към тях и да образуват бойни групи, с които да вземат участие в техните действия
срещу частите от 1-ви български корпус, както и саботажните им действия срещу съобщителните и
продоволдствени линии и в изпълнение на това си решение тайно заработили межде подчинените си
чинове за вербуване на свои съмишленици, а когато през месец май тази година отсъствувал
титулярният дружинен командир и го замествал запасния поручик Атанас Апостолов Русев, те
виждайки, че са спечелили достатъчно съмишленици между подчинените си чинове, решили да
използват отсъствието на дружинния си командир и да осъществят своето решение – да се
присъединят към сръбските нелегални групи, като за целта успели да издействуват заповед за
предприемане на акция срещу сръбските “партизани”, под предлог да бъдат освободени двама
заловени от тях наши войници, а когато на 17 май тази година предприели “акцията”, като
дружината била командувана от запасен поручик Атанас Русев, и се срещнали с партизаните, с
които предварително се били споразумели, дали заповед да не се открива огън срещу тях, а да се
присъединят към тях, която заповед била изпълнена от 2-ра и 3[-а] рота от дружината, които водени
от тях се присъединили към сръбските партизани, а в това време чиновете от 1-ва рота и щабния
взвод, след като разбрали какво става, неизпълнили дадената им заповед, отстъпили назад, открили
огън и им нанесли кървави загуби, и въз основа на член 13, ал[инея] І* във връзка с чл[енове] 2**
и 17, алинея І*** от З[акона за] з[ащита на] д[ържавата] и чл[ен] 11 от В[оеннонаказателния] Н.
З[акон] ги е осъдил да изтърпи всеки един от тях наказанието смърт чрез обесване и лишение от
правата по член 30-и**** от Н[аказателния] З[акон] завинаги.
Руси [Христов] Русев
Генерал-лейтенант
Поверителна
ДВИА, ф.1, оп.1, а.е.513, л.261-262. Машинопис, печатно копие.
1 Руси Христов Русев – роден на 27 ноември 1887 г. в гр.Габрово. Произведен както следва –
подпоручик от 18 май 1909 г., поручик от 22 септември 1911 г., капитан от 18 май 1915 г., майор от
1 април 1919 г., подполковник от 6 май 1923 г., полковник от 3 септември 1928 г., генерал-майор от
6 май 1936 г., генерал-лейтенант от 3 октомври 1940 г., генерал от артилерията на 4 септември 1944
г., Служил както следва – до 1927 г. в 9-и артилерийски полк, 4-и артилерийски полк, от 1929 г. с
МЗ 179/1929 г. в Артилерийската инспекция, с МЗ 64/1930 г. е началник на техническия отдел в
Артилерийската инспекция, с МЗ 107/1934 г. е завеждащ въоръжението в Артилерийската
инспекция, с МЗ 70/1935 г. е началник на артилерийския отдел в Държавната военна фабрика, с МЗ
7/1936 г. е началник на техническия отдел в Щаба на армията, с МЗ 64/1936 г. е инспектор на
въоръжението, с МЗ 44/1940 г. е началник на канцелария в Министерство на войната, през 1941 г. е
инспектор на въоръжението, през 1941 г. е инспектор на артилерията, през 1942 г. е началник на
отдел „Доставки и поддържане”, след което става министър на войната. Уволнен през 1944 г.
* Текстът на член 13-и, алинея І гласи: “Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли
в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавната или обществена
сигурност, държавните ил частните имущества, учреждения или съоръжения, или против живота на
длъжностни или частни лица, наказва се със смърт”.
**Текстът на член 2-ри, гласи: “Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в
чл.1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва:
създателите и организаторите със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50.000
до 500.000 лв., а членовете със строг тъмничен затвор от 5 до 10 години и глоба от 50.000 до
200.000 лв., а във военно време: създателите и организаторите – със смърт, а членовете – със строг
тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 100.000 до 300.000 лв.
*** Текстът на член 17-и, алинея І гласи: Заедно с главното наказание, наложено по който и да е
член от настоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права по чл.30 от
наказателния закон за срок, определен от съда.
**** Текстът на член 30-и, гласи: “В определени от настоящия закон случаи, виновният се лишава
или може да бъде лишен чрез присъда, независимо от главното наказание, и от следните права:
1/ да заема държавни или обществени длъжности изобщо или определени длъжности;
2/ да носи знакове на отличия;
3/ да бъде избирател или избираем при какви и да е избори, които стават по разпореждане на
надлежната власт;
4/ да бъде член в някой роднински съвет, управител по назначение от съд, настойник над
невъзрастни и на лица, лишени от гражданските си права;
5/ да упражнява определени звания, изкуства, занаяти или търговия;
6/ да бъде началник, възпитател или учител в каквото и да е училище, и
7/ да бъде свидетел при извършването на всякакви актове и договори, които според закона трябва
да бъдат скрепени със свидетели.
ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № 294 НА ВРЕМЕННИЯ КОМАНДИР НА СРЪБСКАТА ДЪРЖАВНА СТРАЖА В
ГР.НИШ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА І-ВИ ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС ЗА УСИЛВАНЕТО НА ПАРТИЗАНСКАТА
ДЕЙНОСТ В НИШКА ОКОЛИЯ.
Ниш, 14 юли 1944 г.
К О М А Н Д А
Нишка Област
Пов[ерителен] № 294 Т У К – Началник Щаба на Българския
14.VІІ.1944 г. окупационен корпус
Нишка Баня
Според последните сведения, една по-голяма група комунисти се намират в Заплана, Нишка околия
от 11 т[ози] м[есец], дошла от Власотиничка околия през Бабичка гора. Тази комунистическа група
се намира понастоящем в Заплана. Групата наброява около 1000-1200 души. От половина повече са
облечени в българска униформа и говорят чисто български. Сведенията са от положителен
източник. Въоръжени са добре, а от оръжието имат освен пушки и автоматично оръжие “Брно”,
“Зорка”, тежки картечници и минохвъргачки.
На 13 т[ози] м[есец] са преминали през с.Илковац и заминали по посока на Дони Душник. На
същият ден около 16 часа са устроили събрание в с.Душник, на което са присъствували селяни и от
други села, събирани от техните двойки.
От разговорите със селяните се узна, че тази група били три бригади, между които е и
Църнотравската бригада. Едни са дошли от Ябланица, а други от българската територия.
Боеве с [партизаните на] Д[ража] М[ихайлович] не са водили, освен по-малки сражения поради
липса на муниция при същите.
Изпратено: За комендант
До областната полицейска майор
Комендатура, Щаба на [І-ви] /п/ [не се чете]
Корпус и дивизиите.
* Става дума за ІІІ партизанска войнишка бригада “Георги Димитров”, с командир поручик Атанас
Русев.
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № V-6/483 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО ОТ
АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ НА МИНИ-СЮРПРИЗИ.
През тази пролет, английските въздушни сили хвърлиха на няколко места в страната малки адски
машини под формата на детски играчки, часовници и писалки. Типичното устройство на една такава
малка адска машина под формата на автоматическа писалка е показана на следния чертеж:*
ДВИА, ф.23, оп.2, а.е.465, л.99. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи за
англо-американските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения военнопленнически
лагер в гр.Шумен” – в сп. „Архивен преглед”, С., 2008, бр.1-2, с.141.
* Тук не се дава. В действителност както писалката е дадена на схемата, това е типичен капсул-
детонатор за ръчна отбранителна граната, с поставен предохранител.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6813 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ИЗПРАЩАНЕТО НА ЕДНА РАДИОСТАНЦИЯ ЗА НУЖДИТЕ
НА ПОСЛЕДНИЯ.
МВ-ЩВ № V-6813 Лично-поверително

29.VІІ.1944 г.
София
Изпраща се един радиоапарат, който да се употреби само при прекъсване на телефонните и
телеграфни връзки с България.
С начина на действие, секретарят Ви Манолов е запознат. ЗАПОВЕД.
ПОЛКОВНИК – началник на [Разузнавателно] отделение
__
Спр[авка] изх[одящ] № 582 и 256.
София – началник щаба на войската (Р.О.)

Към № 471*. Въпреки двумесечните усилия, радиовръзката не можа да се установи. Всички данни
сочат, че причината е в моя радиопредавател и за това моля по формата на куриер, да се изпрати
веднага един радиотехник, снабден с антенна жица и други материали, който да отстрани причините
и възстанови тъй необходимата радиовръзка.
№ 542. 3 август 1944 год[ина]. Цариград.

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 317 НА БЪЛГАРСКИЯ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В ТУРЦИЯ НИКОЛА
БАЛАБАНОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ,
ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА.
Анкара, 5 август 1944 г.
Вх. № 26/5 август 1944 г. Цариград – българския военен аташе
Цариград, 4 август 1944 г.

Цариград – българския военен аташе
Френският посланик ми предлага, при условие на пълна тайна, да си услужваме с тяхната
предавателна станция в Истанбул. Ако считате това за възможно, влезте във връзка с френския
морски или военен аташе и уредите въпроса. Жалко, че нашата станция цели два месеца не може да
се уреди.
№ 317. 4 август 1944 г. Анкара
(п) [Никола] Балабанов1

Български царски пълномощен министър в Турция
Спр[авка] № 20
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е. 1032, л.591. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани
на Държавните архиви”, С., 2007, т.93, с.197.
1 Никола Балабанов (1886-1970) – дипломат, син на Марко Д. Балабанов (министър на външните

работи в първия български кабинет и представител на България в Цариград през 1880 г. Член на
БАН от 1884 г.); от 1938 г. до 1945 г. последователно е пълномощен министър в Прага, Париж и
Анкара. Политически и идейно близък с буржоазната опозиция. След 9 септември не се завръща в
България, като през 1945 г. емигрира в САЩ, след което се установява за постоянно в Бразилия.
БЪЛГАРСКИЯ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В ТУРЦИЯ НИКОЛА БАЛАБАНОВ, ОТНОСНО
УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА.
Анкара – Българският царски пълномощен министър

[Към №] 317. По въпроса за радиосвръзката, днес чрез полковник Корлийо получих отрицателен
отговор. Пояснения по този въпрос ще Ви доложа при предстоящото ми идване в Анкара.
№ 20. 14 август 1944 г. Цариград
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1032. л.592. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации
ШИФРОВАНО ТЕЛЕГРАМА № 16698 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, СЪС ЗАПОВЕД
ПОСЛЕДНИЯТ ДА ЗАМИНЕ СЪС СТОЙЧО МОШАНОВ ЗА КАЙРО.
Цариград – Българска царска легация, военния аташе
Заминете заедно със Стойчо Мошанов за Кайро. Заповед.

(п) [Христо Зашев] Тумбин
Полковник – н[ачални]к отделение
№ 16698
29.VІІІ.1944 г. София
ДВИА, ф.23, оп.1, л.1032. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации на
архиви”, С., 2007, т.93, с.198.
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА
РАДИОВРЪЗКА.
София. Н[ачалник] щ[аба] на войската (РО)

Моля, техника Константинов да замине веднага за Харманли и да се обажда само сутрин 8 часа.
№ 625. 29.VІІІ.1944 г. Цариград
полковник – военен аташе в Турция
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ОТНОСНО ЗАМИНАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ЗА
КОНФЕРЕНЦИЯТА В КАЙРО.
[На] № 16698*. Донасям, че в изпълнение на получената писмена заповед, днес заминавам за
Кайро.
№ 627. 30.VІІІ.1944 г. Цариград.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 628 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ВАСИЛ КОЯДЖИЕВ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ОТНОСНО ИСКАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА
ТРИМА АМЕРИКАНСКИ ЛЕТЦИ.
Донасям, че американският военен аташе [бригаден] генерал [Ричард Дж.] Тиндал* ме помоли чрез
италианския военен аташе да телеграфирам на нашия Щаб на войската, който да нареди
освобождаването на тримата пленени американски авиатори, основавайки искането си на
неутралното поведение, което България била вече възприела.
№ 628 30 август 1944 г. Цариград
(п) [Васил Каяджиев]

подполковник – военен аташе в Турция
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи за
* Бригадният генерал Ричард Дж. Тиндъл е известен с това, че в средата на декември 1943 г. води
разговори за сепаратен мир с Германия, и то по-специално с представителя на германската
опозиция граф Хелмут фон Молтке. Виж: Уоллер, Дж., “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001,
с.234-237.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 628 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ВАСИЛ КОЯДЖИЕВ, ОТНОСНО
ВЪЗМОЖНОСТТА ТРИМАТА АМЕРИКАНСКИ ЛЕТЦИ ДА БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ.
В[ходящ] № 222
2 септември 1944 г. Цариград – Българска царска легация
Военния аташе
[На №] 628*. Тримата пленени американски летци ще бъдат освободени. Да се съобщят имената
им.**
№ 16706 1 септември 1944 г., София
Полковник – началник на отделение
Спр[авка] изх[одящ] № – Доложено от подп[олковник Васил Николов] Каяджиев, че въпроса е бил
уреден в София от американската мисия
(п) [не се чете] 7 октомври 1944 г.

** В случая става дума за започналото разследване на съдбата и имената на разстреляните на място
двама американски авиатора, попаднали в плен, в чийто разстрел участвувал лично началника на
РО-2, подполковник Сава Куцаров, капитан Йонко Йолов, Христо Бураджиев, Петко Петков и Никола
Стоманяков. Виж: Барух, В, “РО-2 – отделението на смъртта”, С., 1974, с.138. По-това време,
имената на американските авиатори така и не били открити. Този факт може да се квалифицира
като нарушение на Женевските споразумения по отношение на военнопленниците. Виж по по-
дробно: Бол, Хауард „Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид”, С., 2004.
ТЕЛЕГРАМА* НА АМЕРИКАНСКИЯ ВОЕННОПЛЕННИК МАЙОР УОЛТЪР А.СМИТ ДО АМЕРИКАНСКИЯ
КОНСУЛ ИЛИ ДО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В ТУРЦИЯ, ОТНОСНО СЪДБАТА НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ
ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ЛАГЕРА В ГР.ШУМЕН.
Б.м., 2 септември 1944 г.
Изискайте ускоряване репатрирането на 315 съюзнически военнопленници в Шумен, България, стоп.

280 американски, 35 британски пленници. 24 ранени в краката, не могат да ходят.
Валтер А.Смит
0-401249
Майор – Американски възд[ушни] сили
* Телеграмата е проверена от РО-ЩВ, като военнопленниците молят тя да бъде препратена и като

заявяват, че разноските те самите ще платят. Междувременно на писмото за тази телеграма има
резолюция “Освободени. 15.ІХ.1944 г.”. Писмото е изпратено от коменданта на Шуменския гарнизон
подполковник Войводов на 29.VІІІ.1944 г. под № 1113 до РО-ЩВ. Несъответствието в датите говори,
че текстът на телеграмата е бил в действителност подготвена подготвен по-рано, но поради
бюрократични процедури тя е изпратена по-късно.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 638 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ВАСИЛ КОЯДЖИЕВ ДО
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА ЧИСЛОТО НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ
ВОЕННОПЛЕННИЦИ.
Ш(ифрована)
София – Началник-щаба на войската (Р.О.)
Към № 628*. Донасям, че същият ме помоли да телеграфирам на нашия Щаб на войската за
съгласие по следните въпроси:
Да му се съобщи общото число на американските пленници в България;
Къде се намират;**
Колко от тях са болни и,
Да се разреши на старшия офицер от пленниците да замине за Италия, за да уреди пренасянето на
всички пленници по въздушен път. При съгласие, моля да ми се съобщи кога, къде да дойде
самолета и какви знаци да подава, за да не бъде обстрелван, а на американския офицер да се
обясни идването на транспортните самолети, кога, къде да дойдат и какви знаци да дават.
№ 638
Цариград
(п) [Васил Кояджиев]
Подполковник – военен аташе в Турция
* Виж съдържанието на документ № 608 и № 609.

** По това време авиаторите са били държани в откритият на 25 ноември 1943 г. в гр.Шумен
военнопленнически лагер. Интересите им били защитавани от Легацията на Конфедерация
Швейцария в България. Виж: ДВИА, ф.20, оп.3, а.е.83, л.17.
ИЗ ТЕКСТА НА ДОКЛАДА-ДНЕВНИК, ВОДЕН ОТ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО
ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕГАЦИЯ, НАТОВАРЕНА СЪС СКЛЮЧВАНЕТО НА ПРИМИРИЕТО МЕЖДУ
ПРАВИТЕЛСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ
Кайро, не по-рано от 7 септември 1944 г.
Доклад-дневник по дейността на Българската легация, натоварена със сключване на примирие

между България, Англия и Америка.
(1 септември 1944 г.)

В 18 часа Българската делегация бе приета от делегациите на Англия и Съединените щати, които се
представляваха от: За Англия – Лорд Уолтър Гинес Мойн1 – председател на Английската делегация
и член г[осподин Кристофър] Стил2 – съветник на Английското посолство; За Америка – г[осподин]
Шанц – Шарже д`Афер* на Американското посолство – за председател на Американската легация,
понеже този ден американският посланник – г[осподин] Мак Виг отсъствуваше от гр.Кайро и член –
1 секретар от Американското посолство. За председател на заседанието бе лорд Мойн.
[ ...]
В разговор с майор Уатсън българската делегация разбра, че условията за примирието ще бъдат
доста тежки за България. Нямало да има никакви разисквания по същите и прочие. При това
делегацията не бе получила още никакви сведения от София.
При това положение делегацията реши да печели време до получаване на сведенията от София и
такива по условията за примирието. Това тя реши да направи със следната телеграма:
“До г.Министър-председателя
София
Пристигнахме в Кайро вчера, 30 август, вечерта. Още нямаме контакт. Първото комюнике на
съветското информационно бюро относно българския неутралитет е било възпроизведено от
многобройни информационни агенции. Опровержението на ТАСС, изглежда, че е резултат на
постигнатото пълно споразумение между трите главни съюзници по условията на примирието.
Тайният предавател, който предава едновременно с предавателя в София, съобщи в сряда 20,30
часа, че съветските войски ще преминат през нашата територия и заедно с българската войска ще
отидат на помощ на войските на маршал Тито. Изпълнението на решенията относно германските
войски, взети преди моето заминаване, трябва да бъде енергично и бързо, за да произведе своя
ефект. Очакваме Божков и Станчев. Необходими са нови делегати, но само политически лица, и то с
известни имена в чужбина. Моля потвърждаването на получаваните ми телеграми по реда на
номерата.
(п) [Стойчо] Мошанов
№ 1 – 31 август 1944 г. Кайро”
Забележка: Тази телеграма бе предадена на англичаните за изпращане, обаче последните не са я
предали поради оставката на кабинета на [Иван] Багрянов3.
Делегацията бе уверена, че явният текст на тая телеграма ще разкрие на делегатите на Англия и
Америка нейното действително положение и невъзможността да изпълни възложената и мисия без
пълномощия, а, от друга страна, тя ще предизвика в София по-енергични решения и действия.
[...]
( 7 септември 1944 г.)
Разговор в Американското посолство между г[осподата] Стил, Мак-Виг и Стойчо Мошанов.
“По въпроса да не се демобилизира българската армия господин Мак Виг е отговорил, че това не би
трябвало да се очаква, тъй като от съобщенията, които са получавали от Русия, тя разчитала на
една силна българска армия, като рамо до рамо със съветските войски да се бие за изгонването на
германците от Балканите…”
ДВИА, ф.23, оп.5, а.е.624, л.7-17. Оригинал, машинопис. Публ.: Котев, Н., “Шифровани информации
1 Уолтър Е. Гинес, лорд Мойн (Walter Edward Guinness, 1st Baron Moyne)(29 март 1880-6 ноември
1944) – консерватор, член на парламента в периода 1907-1931 г.. Роден в Дъблин, Ирландия.
Участвува в англо-бурската война, където е ранен. Става 1-ви барон Мойн от 1932 г., министър по
делата на колониите през 1941-1942 г., резидент-министър за Близкия изток в Кайро през 1944 г.,
убит от членове на отряд еврейски терористи.Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Lord_Moyne
2 Кристофър Е.Стийл, (1903-1973) – сър, британски дипломат. През октомври 1943 г. по
настояването на генерал Колин Габинс е назначен в близкоизточния център на УСО като
политически съветник, който трябвало да действува също така и като експерт на Форин Офис за
Албания. Произведен в рицарско звание през 1951 г., британски пълномощен министър в Бон в
периода 1957-1963 г. Виж: Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных
операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.618.
* В смисъл на “временно изпълняващ длъжността”
3 Иван Иванов Багрянов (27 ноември 1891, с.Воден, Разградско – 1 февруари 1945, София) –
български държавен деец, едър земевладелец. Завършва военното училище в София през 1912 г.
Участник е в Балканските и Първата световна война, офицер от артилерията. Бил адютант на цар
Фердинанд І и на наследника на престола, принц Борис.След завършването на войната изучава
право в Софийския университет, агрономство в Лайпциг и Виена. След това управлява своя чифлик
в Разградско. Близък приятел на цар Борис ІІІ. Взема активно участие в установяването на личната
диктатура на царя през 1935 г. В периода 1938-1944 г. е председател на управата на Съюза на
земевладелците. През 1938-1939 г. е депутат в Народното събрание. От 14 ноември 1938 г. заема
поста на министър на земеделието и държавното имущество. На 4 февруари 1941 г. е сменен от
Богдан Филов. От 2 юни до 2 септкември 1944 г. е министър-председател и едновременно с това – от
1 до 12 юни 1944 г. министър на външните работи и изповеданията. Излиза с програма за социална
аграрна реформа. Предприема опити да получи поддръжката на САЩ и Великобритания, за да не
допусне встъпването на територията на България на частите на съветската армия. След идването на
власт на комунистите е арестуван. На 1 януари 1945 г. е получава от Народния съд смъртна
присъда. Екзекутиран.
ДОНЕСЕНИЕ НА РО-ЩВ ЗА БРОЯ НА ПРОСЛУШВАНИТЕ ЧУЖДИ РАДИОСТАНЦИИ.
Б.м, не по-рано от 9 септември 1944 г.
Радиобюлетини на чуждите станции.

Р[азузнавателното] О[тделение] [про]слуш[в]а 36 чужди станции на 12 езика.
Такава служба имат още:
Държавната радиослужба
Дирекция на пропагандата
Вътрешно министерство
Външно министерство
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.864, л.103. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни документи
за борбата с чуждата пропаганда в България (1941-1944 г.) – в сп.”Известия на Националния
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 655 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ВАСИЛ КOЯДЖИЕВ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН, ОТНОСНО СЪДБАТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ
ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ЛАГЕРА В ГР.ШУМЕН.
София – началник-щаба на войската (Р.О.)

Донасям,че друг начин за връзка нямам. Моля отговорете на № 638* по същата връзка. Ако е
възможно, за по-голяма бързина, американските пленници да бъдат изпратени с влак в Турция, като
болните се придружават от наш санитарен персонал.
№ 655
Цариград
(п) [Васил Кояджиев]
Подполковник – военен аташе в Турция
ЗАПОВЕД НА ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩИЯ ДЛЪЖНОСТТА КОМАНДВАЩ 3-а АРМИЯ ПОЛКОВНИК
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, ЗА УКРЕПВАНЕТО НА ДИСЦИПЛИНАТА СРЕД ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА АРМИЯТА.
Варна, 9 септември 1944 г.
До втора заповед поемам командуването на 3-а отделна армия и Варненския гарнизон.

Със съгласието на съветската военна власт заповядвам:
1. Нашите части да останат по местата си с оръжието си.
2. Да се поддържа желязна дисциплина в частите, да се произвеждат ежедневни занятия за втягане
и подготовка на войската за задачите*, които правителството на Отечествения фронт може скоро да
им възложи.
3. Приканвам всички командири от 3-а отделна армия към упорит труд и възторг в работата.
4. Да се внуши на всички войници да поддържат добър и бодър вид. Напустналите казармите да се
завърнат; спрямо тия, които не се завърнат, да се постъпи със строгостта на закона, като се има
предвид, че сме в положение на война спрямо Германия.
5. Да се спазва чинопочитанието спрямо руските военни чинове, както спрямо нашите, при пълна
коректност в отношенията.
6. Да се съдействува на установените власти за запазване на пълен вътрешен ред.
Полковник [Георги Маринов] Николов. Вр[еменен] командир [на] 3-а отд[елна] армия.
ДВИА, ф.72, оп.2, а.е.15, л.20. Препис, машинопис.
* В текста на документа е дадено като „чийто”.
ПРЕПИС ОТ ПОКАЗАНИЯТА НА БИВШИЯ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” НА ДИРЕКЦИЯТА НА
ПОЛИЦИЯТА АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ОТНОСНО ОТВЛИЧАНЕТО НА БРИТАНСКИЯ ЛЕГАЦИОНЕН
ЧИНОВНИК ВАДИМ П. ГРИНЕВИЧ ПРЕЗ 1941 Г.
Дознание
Именувам се Андрей Иванов Праматаров, бивш началник Отделение “Б” [от Отдел “Държавна
сигурност”] при Дирекцията на полицията, българин, православен, 43 годишен, показвам:
След обяваване война от страна на България на Англия и Америка, очакваше се членовете на
Английската легация да напуснат страната. По това време бях повикан от Директора на полицията
Пантев*, който нареди да се следи [за] заминаването на персонала, като особено внимание се
обърне на чиновника от Паспортното бюро [Вадим Павлович] Гриневич. Пантев* ми заповяда да
наредя също, при заминаването на [Вадим Павлович] Гриневич за Турция, да бъде задържан и то
много внимателно на гара Свиленград и с кола върнат обратно в София – Дирекцията на полицията.
Въпреки, че аз напомних на директора Пантев, че задържането на [Вадим Павлович] Гриневич може
да донесе неприятности, той настоя да се изпълни заповедтта му. Във връзка със задържането на
[британския гражданин Вадим Павлович] Гриневич, аз наредих до Старозагорския областен
полицейски началник да изпрати разузнавачи на гара Свиленград, които под форма на паспортни
нередности да снемат от влака пътуващият за Турция [британски] легационен чиновник [Вадим
Павлович] Гриневич и заедно с багажа му да бъде докаран в Дирекцията [на полицията]. За случая,
доколкото си спомням, бе уведомен и паспортният началник на гара Свиленград. Заповедта биде
изпълнена, получи се съобщение, че лицето е задържано и изпратено, заедно с багажа си за София
с кола, придружено от разузнавачи. Тук в Дирекцията лицето бе подложено на разпит, направена му
бе очна ставка с лица, от по-рано задържани – агенти на английското разузнаване, пред които той
призна устно, че са негови агенти. След приключване на дознанието преписката бе изпратена на
Пантев*, който ми заяви, че преписката да се изпрати на съда без показанията на [Вадим Павлович]
Гриневич, като се упомене, че лицето е напуснало страната. В този си вид преписката бе изпратена
на съда. В разговора ми с Пантев* разбрах, че [Вадим Павлович] Гриневич ще бъде предаден на
германците, които искали за да го разпитат за дейности, вършени против германците и използват
случая да направят размяна с някой свой агент, задържан в Англия. В течение на горния случай бе
началникът на “Държавна сигурност” П[авел] Павлов, към когото често се обръщах за по-
скорошното разрешаване на въпроса, тъй като [Вадим Павлович] Гриневич стоеше в ареста без
разрешение на съдебните власти. Един ден бях повикан от Пантев, който ми каза, че министърът
[Петър Христов] Габровски е дал съгласието си за предаването на [Вадим Павлович] Гриневич на
германците и същият да се приготви за път с багажа си. След два или три дни, в Дирекцията [на
полицията] дойдоха германците и същият да се приготви за път с багажа си. След два или три дни, в
Дирекцията дойдоха германците с кола, придружени от Болман – секретар на германския
пълномощен министър [в България, обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле**], за да вземат
[Вадим Павлович] Гриневич. Наредих на инспектор Цонев да предаде лицето на германците, които с
аероплан го отведоха за Германия.
През време на задържането на [Вадим Павлович] Гриневич в Дирекцията на полицията бе разпитван
от мен от инспектора Цонев. При обиска на багажа му не се намериха, доколкото си спомням, книжа
и документи, които да представляваха интерес за службата, освен лични вещи.
Горното написах саморъчно.
(п) [Андрей] Праматаров
АМВР, ІІ НС 349, том І, л.186. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр., Пътят към
войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.). – в сп. ”Известия на държавните архиви”, С.,
2005, т.88, с.237-238.
* В текста е сгрешено. По това време Директор на полицията е Христо Драголов.

** За биографията му виж по-подробно статията на Витка Тошкова “Из записките на
обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България
1941-1944 г.” – в: “ГУА. Известия на държавните архиви”, С., 1990, том 60, с.61-199.
СПОМЕН НА ДЕНЧО ЗНЕПОЛСКИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА МАЙОР ФРАНК УЙЛЯМ ТОМПСЪН
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ
За дейността на УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН – ШЕФ НА АНГЛИЙСКАТА ВОЕННА МИСИЯ при Главния щаб
на Народноосвободителното ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Майор УЙЛЯМ ФРАНК ТОМ[П]СЪН е роден в гр.Оксфорд-Англия в 1920 година. Син на прогресивни
родители и между другото изучава и военното дело и става офицер.
През 1941 година е доброволец в Египет, след което е изпращан по най-различни фронтове в
Африка, за да се подготви за действие на Балканите срещу фашизма, като доброволно е поискал да
бъде изпратен да подпомогне Българските н[ародно]о[свободителни] партизански отряди, за която
цел започва и изучаването на българският език.
През месец януарий 1944 година ТОМ[П]СЪН се спуска с парашут при българските партизани –
Трънският партизански отред в района на с.Добро поле, около 30 км западно от гр.Трън и близо
толкова от гр.Власотинци.
Едновременно с това той придружаваше няколко транспорта с оръжие, с което се въоръжи и една
голяма част от току-що формирания батальон “[Васил] Левски” при Трънския партизански отряд,
който до тоя момент работеше с Военната мисия на майор [Мостин Левелин] Дейвис, загинал през
март 1944 г. от проведената голяма акция ген[ерал-майор Борис] И. Димитров.
Силните снежни бури не попречиха на горещото и упорито желание на мл[адшия] англ[ийски]
офицер ТОМ[П]СЪН да дойде час по скоро да даде реална помощ и през снежната януарска помощ с
парашут и насочен револвер около огъня, който служеше за сигнал се изправи високата фигура на
младежа борец, който викаше “български партизан” и след получаване и след получаване на
потвърдителен отговор пристъпи решително и радостно за да се срещне със славните български
партизани.
В едно доста късо време той успе да убеди своето командуване в Кайро от голямата необходимост от
действителната помощ, от която се нуждае българският народ в лицето на своите партизани, и тя бе
дадена дотолкова, доколкото английското командуване имаше интерес и възможност може би да
даде.
Геройското държание на ТОМ[П]СЪН през м[есец] март 1944 година, когато част от нашите
партизани, останали с Английската военна мисия, ведно с братските югославянски партизани бяха
обградени от формираните войскови отряди на полковник ЛАЗАРОВ, подполковник [Филип Иванов]
ТОТОМАНОВ*1, полковник [Стойно Цветков] БАЧИЙСКИ2, полковник ПОПОВ и други, ръководени от
командира на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор [Борис И.] ДИМИТРОВ, при най-тежка
обстановка, благодарение на личните командни качества на ТОМ[П]СЪН, когато войските станаха
окончателно господари на терена, последният с цената на голям риск решава на всяка цена да
спаси радиоуредите си за да можем веднага след това да установим връзка с Кайро. Том[п]сън бе
издълбал в големите снежни преспи една дупка, в която бе останал две-три дни до изтеглянето на
войските. Тая му твърдост, упоритост и безпримерен героизъм го спасиха и с това той целеше да не
се позволи българските партизани да останат без помощ.
В нея акция загина майор [МОСТИН ЛЕВЕЛИН] ДЕЙВИС с радиотелеграфиста ШЕЙН3 и, ТОМ[П]СЪН
стана шеф на Английската военна мисия.
Не след дълго ТОМПСЪН с неговата МИСИЯ, се реши на големия поход с батальоните “БОТЕВ” и
“ЛЕВСКИ” към ОСОГОВСКО. Издържливостта, показана в този поход, може да се обясни само със
силното желание да се помага на един поробен народ и голямата му обич към него, което се доказа
по-късно. След тежки и кървави сражения, след непрекъснати походи с усилен марш ТОМ[П]СЪН с
една група бе върнат в Трънско и в югославянското село близо до границата – историческото село
Кална, спусна оръжие и въоръжи Първата Соф[ийска] бригада на Славчо [Стаменов Савов-]Трънски,
която веднага започна големи сражения в околностите на Трън към Рила.
Местото, където се спускаше оръжието се знаеше от българското фашистко командуване. Наред с
предприетата акция от 7-а армия, окупационния корпус и части от І-ва армия, бяха привлечени от
Гърция войскови и конни части, които успяха да обкръжат батальоните, при които се намираше вече
и Гл[авния] Щаб. Въпреки това, Том[п]сън настояваше и успя да извоюва да се снабди с оръжие и
се въоръжи и създадената от батальоните “[Васил] Левски” и “[Христо] Батев” – ІІ Соф[ийска]
Н[ародно]О[свободителна] бригада. Това стана на 11, 12 и 13 май [1944 г.] Наложи се веднага след
това, за да се избегне удара, да се потегли към Стара Планина, който план ТОМ[П]СЪН прие с
радост, въпреки страхотната преумора. По целия път ТОМ[П]СЪН се клатушкаше, не вървеше
поради това, че той се чувствуваше български партизанин, а неговият пример окуражаваше и
другите членове на мисията.
Искреното желание, голямата омраза срещу фашизма, твърдото убеждение, че българският народ е
прав, и е против фашизма и нагледният подвиг на Ръководството на партизанското движение, на
партизаните които умираха с песен на уста, като на [ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ] ДИМИТРОВ, стоеше над
всичко в ТОМ[П]СЪН.
На 23-и май [1944 г.] при с.БАТУЛИЯ, бригадата пръсната след внезапен удар от изненада не можа
да се запази цяла. Последователно разните групи понасяха неуспехи и загуби поради това, че беше
се изгубило команден център.
Въпреки това, ТОМ[П]СЪН продължава да се бори с тежкатата обстановка. Той не се предава до
тогава, докато и последният куршум не е употребил срещу фашистките кучета, за което ген[ерал-
майор Константин ] КОЧО [Биберов] СТОЯНОВ4, след залавянето на 30-31 май [1944 г.], не иска да
го признае за пленник, а го третира като разбойник, развежда го като мечка, а след това “при опит
за бягство” го разстреля.
Държането на Том[п]сън е геройско и завидно. ТОМ[П]СЪН падна така, както го учеха
Димитровските борци, както учеха Владо Тричков, Георги Чанков, така както с примера си го
научиха Дичо Петров, Йорданка Чанкова, Горас Димитров и други, и от неговата уста не излезе нито
една предателска дума, която можеше да бъде в полза на врага и в ущърб на Освободителното дело.
Любейки свободата той умре, като истински борец за нея.
Чувствувайки новия и пламенен дух, който окриляше и вдъхновяваше Балканските партизани, той
растеше и укрепваше, той стана гранитна скала в борбата срещу омразвия враг-фашизма и въпреки
големите тежести, имайки предвид неговите възможности, всеки честен българин изказва своята
благодарност за помощта, която той даде на отрудения и изстрадал български народ ТОМ[П]СЪН,
даде за България толкова, колкото мнозина българи не дали и които и днес са врагове на делото, за
което загина толкова млад* – той даде живота си за правата Българска кауза.
Том[п]сън загина и в негово лице българският народ загуби извънредно много – загуби своя герой.
СЛАВА! ВЕЧНА СЛАВА НА ТОМ[П]СЪН И ДРУГАРИТЕ МУ!
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.694, л.398-399. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. “Към
периода 1943-1944 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2006, кн. № 3-4, с.132-134.
* В текста погрешно е изписано като „Тутаманов”

1 Филип Иванов Тотоманов – роден на 10 юни 1896 г., в с.Долна Камарци, Пирдопско. Произведен
както следва – от 4 октомври 1920 г., в подпоручик, от 27 ноември 1923 г. в поручик, от 31
октомври 1930 г., в капитан, от 3 октомври 1938 г. в майор, от 3 октомври 1942 г. в подполковник.
Служил както следва – до 1925 г. в 25-а пехотна дружина, до 1927 г. в в 3-а пехотна дружина, с МЗ
102/1929 г. в ШЗО, с МЗ 70/1930 г., е завеждащ прехраната в 8-ми пограничен сектор, с МЗ 41/1931
г. е командир на рота в 13-и пехотен полк, с МЗ 100/1934 г. е командир на рота в ШЗО, с МЗ
383/1936 г. и МЗ 124/1937 г. е помощник-началник на секция в ЩВ, с МЗ 21/1938 г. е командир на
рота в ШЗО, с МЗ 90/1939 г. е адютант на ШЗО, от 1941 г. е командир на 2-ри граничен участък, от
1943 г. е командир на пехотна дружина в Пирот, уволнен през 1944 г.
2 Стойно Цветков Бачийски – роден на 1 септември 1897 г., с. (днес квартал на София) Княжево.
Произведен както следва – ва 1 януари 1919 г. в подпоручик, на 30 януари 1923 г. в поручик, на 15
юни 1928 г. в капитан, на 6 май 1936 г. в майор, на 6 май 1940 г. в подполковник. Служил както
следва: до 1929 г. в 65-и пехотен полк, 13-и пехотен полк, интендантската дружина на 6-и пехотна
дивизия, 15-и пехотен полк, до 1932 г. в 23-и пограничен участък, до 1934 г. в 6-и пехотен полк,
през 1935 г. е адютант на Столичното интендантство, през 1936 г. е адютант на 1-ва инспекционна
област, до 1938 г. е командир на 23-а погранична рота, от 1940 г. служи в 35-и пехотен полк, от
1942 г. е командир на 51-ви пехотен полк, уволнен през 1944 г.
3 Става дума за сержант Дж.Р.Шейн от мисията на М.Л.Дейвис, който загива в бой на 21 март 1944
г.
4 Константин (Кочо) Биберов Стоянов – роден на 30 март 1893 г. в гр.София. Произведен както
следва – от 22 септември 1913 г. в подпоручик, от 5 октомври 1916 г. в поручик, от 1 януари 1919 г.
в капитан, от 1928 г. в майор, от 3 септември 1932 г. в подполковник, от 3 октомври 1936 г. в
полковник, от 3 октомври 1941 г. в генерал-майор. Служил както следва: до 1927 г. последователно
в 18-и артилерийски полк, 14-и артилерийски полк, 1-ви тежък артилерийски полк, 4-о пехотно
артилерийско отделение, до 1930 г. е командир на 4-и артилерийски полк, с МЗ 64/1930 г. е
командир на отделение в 1-ви армейски артилерийски полк, с МЗ 164/1932 г. е домакин на 1-ви
армейски артилерийски полк, с МЗ 92/1933 г. е началник на Софийското огнестрелно отделение, с
МЗ 75/1935 г. е командир на 7-и дивизионен артилерийски полк, с МЗ 327/1935 г. е командир на 1-
ви армейски артилерийски полк, с МЗ 82/1939 г. е началник на артилерийския отдел на 1-ва армия,
с МЗ 71/1940 г. е командир на 10-а пехотна родопска дивизия, през 1942 г. е командир на 1-ва
пехотна дивизия, през 1944 г. е командир на 5-а армия, уволнен през 1944 г.
* Текстът в документа е добавен на ръка.
ПОЗИВ, ОТПРАВЕН ОТ КОМАНДВАНЕТО НА 2-РИ ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС КЪМ ГРЪЦКОТО НАСЕЛЕНИЕ,
ЖИВЕЕЩО В БЕЛОМОРИЕТО ЗА ПРОМЕНЕНАТА ОБСТАНОВКА В РЕГИОНА И ПРИЗИВ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНИТЕ И УСТАНОВЕНИТЕ НАРЕДБИ.
Драма, не по-рано от 9 септември 1944 г.
П о з и в
към гръцкото население в Беломорието
Гърци,
Положението в Беломорието се значително промени и днес Българската държава, след скъсване [на]
всякакви връзки с хитлеристка Германия, се намира в примирие с великите съюзници Англия,
Америка и Съветския съюз*.
Предстоят още изпитания на Балканите до окончателното унищожаване и ликвидиране на
германските войски, чието положение от ден на ден става по-безнадежно.
За пълното освобождаване на Балканските страни нашите храбри войски заедно с войските на
братския Съветски съюз скоро ще започнат съвместни действия.
Гърци,
Наближава денят, когато всички народи в Балканския полуостров ще бъдат окончателно освободени
от германско робство и окончателно ще заживеят свободен и спокоен живот в рамките на своите
етнически граници.
За разрешението на всички спорни въпроси между Балканските страни и определяне на границите
между тях е още рано да се говори. Но несъмнено е, че тяхното разрешение не ще зависи само от
нашите малки страни, а ще се диктува от Великите съюзници. До това разрешение на тия спорни
въпроси се налага пълно спокойствие и ред, които ще позволят успешното развитие на военните
действия срещу войските на германския Райх.
Българското правителство и командването на войските в Беломорието имайки предвид досегашното
сътрудничество и лоялност на гръцкото население към Българската власт, разчитат и за в бъдеще на
това сътрудничество, което ще бъде основа и гаранция за бъдещото мирно съжителство между
нашите два съседни народа.
Гърци,
Дайте вашата подкрепа на българската власт. Спазвайте законите и установените наредби в
Беломорието. Отнасяйте се с доверие към Българските войски. Запазете своето спокойствие.
При спазване на тези условия Ви се гарантират пълна сигурност и спокойствие в страната, всички
човешки и граждански права и пълно равенство пред законите на държавата.
Приканвайте всички въоръжени гръцки групи да слезнат от планината и сдадат оръжието си на
българската военна или административна власт. На всички лица, които сдадат оръжието да се дадат
открити листове за свободно заминаване за родните им места.
Групите, които продължават съпротивата или пречат на новото българско правителство да успокои
Балканите ще бъдат унищожавани.**
Да живее сътрудничеството между Балканските народи!
Да живеят армиите на Великите съюзници Англия, Америка и Съветския съюз!
Да живее демократична и мощна България и нейната храбра армия!
ОТ КОМАНДУВАНЕТО НА ВОЙСКИТЕ В БЕЛОМОРИЕТО***
ДВИА, ф.319, оп.2, а.е.50, л.20-21. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.
“Неизвестни документи за изтеглянето на ІІ Български корпус от региона на Западна Тракия и
Егейска Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2005, том 90, с.93-
94.
* В действителност държавите които вземат към този момент участие във войната срещу хитлеристка
Германия и нейните съюзници са Франция, СССР, Беларуска ССР, Украинска ССР, Полша,
Чехословакия, Югославия, Китай, Австралия, Белгия, Бразилия, Гърция, Етиопия, Канада, Индия,
Нова Зеландия, Норвегия, Дания, Холандия, Италия и Южноафриканския съюз. – виж: Георгиев, К.
“Избрани произведения”, С., 1982, с.486.
** Текстът е добавен на ръка.
*** Повече за политиката на първото отечественофронтовско правителство виж Котев, Н., “Англо-
гръцките усилия за изтеглянето на 2-ри Български корпус от Беломорието през септември –
октомври 1944 г. (по документи на Форин Офис)” – в сп.”Известия на Института за военна история –
ГЩ и Военноисторическото научно дружество”, С., 1985, том 39, с.179-206.
СВЕДЕНИЕ, ИЗГОТВЕНО ОТ НАЧАЛНИКА НА СЕКЦИЯ ІІІ-СН 3 – ЩВ КАПИТАН САВА РАЙНОВ1, ЗА
НАМИРАЩИТЕ СЕ ВЪВ ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИЯ ЛАГЕР № 1 ОКОЛО ГР.ШУМЕН, ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ
АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ.
Шумен, не по-късно от 10 септември 1944 г.
Народност офицери подофицери войници всичко

Американци 100 (126) 124 (156) 1 225 (282)
Англичани 7 10 – 17
Сърби 5 2 – 7
Хървати 1 1 – 2
Словаци 1 – – 1
Гърци – 1 – 1
Канадци – 2 – 2
Холандци – 2+ – 2
Австралийци – 2 – 2
Южноафриканци 3 – – 3
117(142) 144(176) 1 262(319)
+ чинът е неустановен
[Сава Георгиев] Райнов

Капитан – Началник секция ІІІ-СН 3 – ЩВ.
* Сава Георгиев Райнов – роден на 27 ноември 1912 г. в гр.Ямбол. Произведен както следва – от 3
октомври 1935 г. в подпоручик, от 3 октомври 1938 г. в поручик, от 6 май 1943 г. в капитан, от 23
юни 1947 г. Служил както следва – до 1936 г. в 11-и пехотен полк, до 1938 г. в Пехотната школа за
подофицери, с МЗ 21/1938 г. е взводен командир в 11-и пехотен полк, с МЗ 108/1941 г. е командир
на рота в 11-и пехотен полк, с МЗ 125/1942 г., командир на взвод във военния завод, с МЗ 299/1943
г. е слушател във Военната академия, с МЗ 359/1945 г. е на стаж в отдел ІІІ нао ЩВ, с МЗ 184/1947
г. е временен началник на секция в щаба на 6-а пехотна дивизия, с ПрЗ 52/1947 г. е началник на
секция в щаба на 6-а пехотна дивизия.
ИЗ ТЕКСТА НА ЗАПОВЕД № 3 НА КОМАНДИРА НА НОВА, ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БЛАГОЙ ИВАНОВ ЗА
УКРЕПВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА В АРМИЯТА.
[...]*
Днес, когато в страната е установена народна власт на Отечествения фронт и когато е надвиснала
опасността от нахлуване на Хитлеровите орди в нашата родина, подпомогнати от техните агенти
вътре в страната, налага се изграждането на най-строга дисциплина в армия и народ.
Правителството на Отечествения фронт, както и командуването на Народноосвободителна
въстаническа армия полагат всички усилия и вменяват в дълг на всички отечественофронтовци и
патриоти да съдействуваот и работят за укрепването на дисциплината в армията, народните
въстанически отряди и всички отечественофронтовски организации.
При това положение всеки, който се опитва да внася смут, безредие и дезорганизация в армията,
народните организации и народа, е народен враг и предател.
Пред вид на това заповядвам:
1. Да се запазва най-строга дисциплина във всички части на войската и другите
отечественофронтовски организации.
2. Да се действува най-енергично срещу всички, които бягат от войската, и с това се отклоняват от
изпълнението на отечествения си дълг.
3. Народните партизани и милиция да съдействуват най-енергично за укрепването на дисциплината
в армията, като задържат** всички дезертьори и ги предават на Народния съд.
4. Всички офицери, които се опитват да подронват престижа на правителството на Отечествения
фронт, да се арестуват веднага и предават на съответната власт. Всички, които противодействуват
на решенията на правителството и не изпълняват заповедите на военното командуване, да се
разстрелват на място.
Командир на Народната освободителна

въстаническа армия в България
генерал-майор: (п) Благой Иванов

** В оригинала на документа е дадено „задържаме”.
ТЕЛЕФОНОГРАМА № 2381 НА КОМАНДИРА НА ПОДЕЛЕНИЕ № 6113 ДО КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ
БЪЛГАРСКИ КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ, ЗА ЗАПОЧНАЛО ПОБРАТИМЯВАНЕ С ОТРЯДИ
НА ГРЪЦКАТА ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА.
Телефонограма: К[оманди]ру 2-ри бълг[арски] Корпус [генерал-майор Асен Сираков].

Донасям, че днес от обед по всички села в околностите на ЖП линия от гара Кръсто поле до спирка
Персиян, гръцки четници напускат Балкана и с червени знамена се отправят към селата и искат да
установят гръцка власт, без да предадат оръжието си.
Моля [за] указания за действие и помощ за подкрепа на постовете.
№ 2381 11.ІХ.1944 г.
Т./Петрунов
М[айо]р к[оманди]р на под[еление] 6113 Дракон
[Резолюция:] Съобщете му с позива, отправен до гръцкото население. М[айо]р [Георги
Константинов] Чуков1
ДВИА, ф.319, оп.2, а.е.50, л.19. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни
документи за изтеглянето на ІІ Български корпус от региона на Западна Тракия и Егейска
Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2005, том 90, с.94.
1 Георги Константинов Чуков – роден на 17 септември 1904 г. в гр.Велико Търново. Завършва ВА

през 1940 г. Произведен е в подпоручик на 6 септември 1926 г., поручик на 21 октомври 1929 г.,
капитан на 3 октомври 1935 г., майор на 3 октомври 1942 г., подполковник на 9 септември 1945 г.,
полковник на 21 април 1947 г. Служил в 18-и пехотен полк през 1928 г., командир на химическа
рота 1935 г., ВА 1938 г., 8-и пехотен полк през 1940 г., командир на рота в 14- пехотен полк с МЗ
169 от 1940 г., преподавател във ВУ с МЗ 29 от 1941 г., началник секция при щаба на ІІ
окупационен корпус с МЗ 107 от 1943 г., началник секция при Щаба на войската с МЗ 169 от 1944 г.,
преподавател в НВ военно училище с МЗ 412 от 1945 г., инспектор на класовете във ВУ с МЗ 338 от
1946 г., началник отделение в Учебен отдел при ГЩ с поверителна заповед 278 от 1947 г.
ЗАПОВЕД НА КОМАНДИРА НА 2-ри КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ, ЗА ПЪЛНА ПОДКРЕПА
НА НОВОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО И ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА В
ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА МУ.
Драма, 11 септември 1944 г.
Във връзка с новосъздаденото положение да се доведе до знанието на всички офицери, подофицери

и войници, че 2-ри български корпус е в пълна подкрепа на народното правителство.
Безрезервната подкрепа от корпуса на Съветската червена армия бе заповядано на дивизионните
командувания по телефона още на 8.ІХ. т.г.
Приканвам всички чинове – офицери, подофицери и войници – да запазят пълна дисциплина и ред в
частите си, за да могат същите да изпълняват възложените им от народното правителство задачи в
Беломорието.
Да се предупредят същите да не си позволяват каквито и да било своеволия.
Спрямо провинилите се ще прилагам санкциите, указани в заповед № 3* на командира [на]
Народната освободителна въстаническа армия в България.
Настоящата ми заповед веднага да се прочете и разтълкува пред чиновете на всички поделения до
рота (батарея, ескадрон) и самостоятелен взвод включително.
Генерал-майор: (п) [Асен] Сираков
* Виж текста на документ № 620.
ИЗ ТЕКСТА НА ЗАПОВЕД № 117 НА МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДАМЯН ВЕЛЧЕВ, ЗА
УВОЛНЕНИЕТО НА ОФИЦЕРИ, ЧИЯТО ДЕЙНОСТ Е СВЪРЗАНА С ИЗВЪРШВАНЕ НА ВОЕННИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Уволняват се
По навършване на 25-годишна служба:
По пехотата
Главният инспектор на войската генерал-лейтенант Константин Лудвиг Лукаш
Командирът на 4-а отделна армия генерал-лейтенант Атанас Атанасов Стефанов.
Командирът на 1-ва отделна армия генерал-лейтенант Никола Кочев Наков.
Офицерът за поръчки – инспектор в кабинета на министъра на войната, генерал-майор Александър
п[оп]Димитров.
Командирът на 9-а пех[отна] плевенска дивизия генерал-майор Димитър Иванов Янчев.
Инспекторът на пехотата генерал-майор Петър Димитров Каров.
Командирът на 5-а пех[отна] дунавска дивизия генерал-майор Христофор Стоянов Серафимов.
Началникът на канцеларията при Министерството на войната генерал-майор Васил Цанков Баларев.
Командирът на 2-ра пех[отна] тракийска дивизия генерал-майор Кирил Николов п[оп]Божилов.
Началникът на Школата за запасни офицери генерал-майор Петър Иванов Цанков.
Командирът на 24-а пех[отна] дивизия генерал-майор Симеон Григоров Симов.
Командирът на 28-а пех[отна] дивизия генерал-майор Михаил Тодоров Беджев.
Командирът на 17-а пех[отна] щипска дивизия генерал-майор Никола Христов Алексиев.
Инспекторът на държавната жандармерия генерал-майор Борис Иванов Димитров.
Командирът на 7-а пех[отна] рилска дивизия генерал-майор Иван Попов Рафаилов.
Командирът на 25-а пех[отна] дивизия полковник Кирил Стоилов Валявичарски.
Командирът на 29-а пех[отна] дивизия полковник Иван Стефанов Попов.
Помощник-командирът на Въздушните на Негово Величество войски полковник Илия Ангелов
Петков.
Командирът на 14-а пех[отна] вардарска дивизия полковник Стефан Савов Недев.
Временният командир на 1-ва бронирана бригада полковник Гено Костов Генов.
[...]*
Генерал-майор – министър на войната:

[Дамян] Велчев
ДВИА, ф.1, оп.1,а.е.493, л.229. Оригинал, печатно.
* В текста са изпуснати имената и фамилиите на офицерите с по-нисък ранг.
ЗАПОВЕД № 124 НА МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДАМЯН ВЕЛЧЕВ, ЗА УВОЛНЕНИЕ НА
ОФИЦЕРИ, ЧИЯТО ДЕЙНОСТ Е СВЪРЗАНА С ИЗВЪРШВАНЕ НА ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Уволняват [се]
По навършване на 25-годишна служба
По пехотата
Командирът на 27-а пех[отна] дивизия генерал-майор Христо Лазаров КОЗАРОВ.
Заместник-началникът на дивизионната област при щаба на 10-а пех[отна] родопска дивизия
полковник Иван Михайлов КОНСТАНТИНОВ.
Командирът на 62-и пех[отен] полк полковник Димитър Влахийски КОСТОВ.
Интендантът на 3-а пех[отна] балканска дивизия полковник Наньо Недялков КОЛЕВ.
Началникът на граничната служба в щаба на 4-а отделна армия полковник Иван Пенчев
ДЕВЕДЖИЕВ.
Началникът на оперативния отдел в щаба на войската полковник Никола Йорданов КОСТОВ.
Генерал-майор – министър на войната

(п) [Дамян] Велчев
ДВИА, ф.1, оп.1, а.е.493,л.276,278. Оригинал, печатно.

СВЕДЕНИЕ № І-1277 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ПРИ ЩВ-МВ ПОЛКОВНИК ТОДОР РОШАВЕЛОВ ДО
КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ, ОТНОСНО НАЧИНА НА
УСТАНОВЯВАНЕТО НА КОНТАКТИ С ГРЪЦКИТЕ ВЪСТАННИЦИ.
МВ-ЩВ № І-1277
Следа – командиру ІІ корпус
16.ІХ.1944 г., София
По повод писмото Ви от 15.ІХ. тази година, съобщава се следното:
1. Гръцките андарти* да не се зачисляват на храна към частите.
2. Граничните постове да не се изнасят още на [река] Марица
3. Задържаните офицери от 16-а и 28-ма дивизия да се освободят и преместят другаде.
4. Войнишки комитети да не се образуват.
5. Частите от о[стр]ов Тасос да се изтеглят.
6. Тяжестите** да се отвозят в България.
7. Позиционните бронеизтребителни оръжия и противодесантните взводове, които са без тяга да се
оттеглят.
8. Други нареждания за сега няма. ЗАПОВЕД.
(п) [Тодор Главчев] Рошавелов1
Подполковник – Вр[еменен] началник на отдел
* Партизани от гръцката съпротива (на гръцки език Εθνική Αντίσταση), воюващи срещу
хитлеристките и италианските окупатори.
Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Andartes; http://libcom.org/history/articles/greece-resistance-
andartiko-1941
** Точни данни за някои от тяжестите могат да се видят в справката направена от Иван Давидов
Тулешков (таблица за разходите, направени от българската държава за културна, строителна и
други дейности при администрирането на Западна Тракия и Егейска Македония през 1941-1944 г.
Виж съдържанието на документ № 689. Допълнително сведения могат да се получат от документи за
работата на съветския представител на СКК в Горна Джумая, полковник Матвей Михайлович Шилов
и, в запитванията и справките направени от Съюзната контролна комисия – виж: ОДА-Благоевград,
ф.59, оп.1, а.е.53, л.90, а така също и съдържанието на документ № 678 и др.
1 Тодор Главчев Рошавелов – роден на 14 декември 1900 г. в Копривщица, завеждащ Топографската
школа през 1930 г. и ВА през 1934 г., Произведен в подпоручик на 1 април 1922 г., в поручик на 6
май 1925 г., капитан на 3 октомври 1933 г., в майор на 3 октомври 1938 г. Служил както следва –
21-ва пех. дружина, 1-ва пехотна дружина през 1927 г., Военното училище през 1928 г., 1-ви полк с
МЗ 35 от 1930 г., Географическия институт, Министерство на войната с МЗ 87/1930 г., командир на
рота от 11-и пехотен полк с МЗ 83/1932 г., откомандирован с МЗ 296 от 1934 г., слушател във ВА с
МЗ 345 от 1935 г., помощник-началник на секция в ЩА с МЗ 115 от 1936 г., офицер за поръчки с МЗ
64 от 1938 г., началник на секция в ЩВ с МЗ 11 от 1939 г., началник на гражданската
Противовъздушна и химическа защита с МЗ 18/1939 г., началник на секция в ЩВ с МЗ 98/1940 г.,
Пехотната школа през 1944 г., 10-а пехотна дивизия през 1944 г., 1-ва пехотна гвардейска дивизия
през 1946 г., началник-щаб на 3-а армия през 1947 г., началник тил на БНА през 1947 г.
ТАЙНО, ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1079 НА ПОМОЩНИК МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КРУМ ЛЕКАРСКИ ДО КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
АСЕН СИРАКОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИТЕ РАЗГОВОРИ В СОФИЯ С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ
АНДАРТИ И С ТЕЗИ ОТ БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ, ДЕЛЕГИРАНА ПРИ ТЯХ.
Тайно-лично поверително.
Следа – командиру ІІ корпус,
генерал-майор Асен Сираков.
16.ІХ.1944 г.
По заповед на господин Министъра на войната [Дамян Велчев] Ви съобщаваме:
Днес пристигнаха представителите на гръцките андарти – 2 английски [офицери] и 3 гърци.
От тях се разбра, както и от Вашия представител, че сте в Премирие с гръцките андарти.
Техните искания в началото бяха много крайни, но на края се сведоха до едно скромно такова, а
именно:
За да си гарантират вероятно да не минават представители на ЕАМ* през река Струма, в източна
посока, поискаха и г[осподи]н Министъра на войната [Дамян Велчев] се съгласи, да се разреши на
въпросните въоръжени андарти – националисти да заемат няколко пункта по левия бряг на реката
Струма по начин само, че да не смущават сигурността на движението на нашите войски.
Те много настойчиво искаха да влезат въоръжени в градовете Кавала, Драма и Серес.
Майор Г[еорги Константинов] Чуков ще ви предаде всички наши аргументи, поради което
напуснахме това. Вие ще водите преговори за конкретното уреждане на даденото разрешение.
При нужда ще се обаждате в Министерството на войната.
По начало печелете време, без да дойдете до конфликти.
В действителност българското правителство няма намерение да задържи тази област. Този въпрос
ще се реши съвместно от Америка, Англия и Русия. Запитване за целта е направено в Анкара и се
очаква отговора.
Вие имайте готовност за изтегляне на Корпуса в старата територия на България.
Представете план за целта. Излишните тяжести започнете да отвозвате.
Поради спешността при изготвяне на това писмо, не можаха да ви се дадат по-големи подробности.
ЗАПОВЕД.
№ 1079
16 септемврий 1944 г.
София
(п) [Крум] Лекарски
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – Помощник-министър на войната
Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2005, том 90, с.95-96.
* Национален освободителен фронт (на гръцки език Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο (ΕΑΜ), Ethniko
Apeleftherotiko Metopo) – гловното движение на гръцката съпротива, ръководено от
Комунистическата партия на Гърция. ЕАМ е създадено на 27 септември 1941 г. от представителите
на четири леви гръцки партии – Левтерис Апостолу от КПГ, Христос Хоменидис от
Социалистическата партия на Гърция, Илиас Циримокос Гръцката народно-републиканска партия и
Апостолос Воятсис от Гръцката селска партия.
Виhttp://en.wikipedia.org/wiki/Ethniko_Apeleftherotiko_Metopo
ТАЙНО, ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1080 НА ПОМОЩНИК МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КРУМ ЛЕКАРСКИ ДО КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
АСЕН СИРАКОВ, ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ РАЗГОВОРИ В СОФИЯ С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ
НА ГРЪЦКИТЕ АНДАРТИ И С ТЕЗИ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ, ДЕЛЕГИРАНА ПРИ ТЯХ.
Министър на война Лично-поверително

№ 1080 До генерал-майор Асен Сираков
16.ІХ.1944 г. Командир на ІІ корпус
София
Съобщава ви се, че в изпълнение на мисията на българската войска в Беломорска Тракия, до

получаване [на] окончателни указания от Съюзниците, ще направите всичко да не се допущат
въоръжени групи в селата и градовете, за да установят своя власт или да завземат с въоръжени
сили тия населени места или отделни учреждения в тях.
От друга страна, дайте необходимото съдействие, за да може местното гръцко население да
допринесе с участието си за запазването на реда, за правилното снабдяване и за стопанския живот
в тоя край.
В Министерството на войната се явиха английските офицери: майор [Миклетуейт-]Милър1 и капитан
Доналд Ридъл2, придружени от представителите на гръцките освободителни части: подполковник
Свециус Томас, капитан Анастас Топузлу и общия секретар на възстанническите национални групи
г[осподин] Панайот Пападопулос. След разговор с тях, Министерството на войната счита за
належащо, с оглед да се засили воденето на войната против Германия – главната задача на
Българското правителство – да се определят, по съгласие между Вас и тия лица, няколко точки по
левия бряг на реката Струма, гдето ще могат да останат известно число въоръжени лица от тия
освободителни гръцки части.
Главното предназначение на тия точки е да се наблюдават някои посоки, от гдето биха могли да се
появят изненади от страна на германците. Тия няколко точки трябва, обаче да са разположени на
такива места, че да не застрашават в никой случай пътищата за придвижване на българските части
към театъра на военните дйствия срещу Германия, а също и пътищата за едно евентуално оттегляне
на българските войски към вътрешността на България. Заповед.
№ 1080
16.ІХ.1944 г. (п) Крум Лекарски
Помощник-министър на войната
1 Миклетуейт Милър – британски майор от състава на Управлението за специални операции в Кайро,

който е изпратен на територията на Гърция в състава на Британската военна мисия за
установяването на връзка с гръцкото национално-освободително движение. Пристига през октомври
1943 г. на окупираната гръцка територия и се установява в Щаба на националистическите отряди на
Андон Чауш (Андониос Фостеридис).
2 През август 1944 г., капитан Доналд Ридъл се присъединява към създадената през април 1944 г.
Съюзническата военна мисия в района на Западна Тракия и Егейска Македония и намираща се под
командването на майор Хърингтън. Месец преди това, към личния съставн на мисията се
присъединява изпратеният също така от УСО, майор Йен Макферсън. Виж: Маккензи, У. “Секретная
история УСО: правление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004, с.596-597.
ТЕКСТ НА АКТА ЗА СЪГЛАСИЕ, ПОДПИСАН ОТ КОМАНДВАНЕТО НА 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС И
РЪКОВОДИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛИСТИТЕ-АНДАРТИ АНДОНИОС ФОСТЕРИДИС.
АКТ ЗА СЪГЛАСИЕ
Между командването на българските войски в гр.Драма и главния водач на гръцките партизански
отряди
Днес, 18.ІХ.1944 година в гр.Драма се сключи следното споразумение:
1. Командирът на ІІ Български корпус се задължава да отстрани всички въоръжени гръцки
формации, които по настоящем се намират в населените места в Източна Македония и Западна
Тракия, в които се намират на гарнизони български войски и да не се позволява влизането на
същите в тях.
Това ще се изпълни до 20.ІХ.1944 г. за градовете Драма и Кавала и до 22.ІХ.1944 г. за останалите
места.
2. Главният водач на гръцките националистически отряди се задължава да не допуска своите чети
или въоръжени лица в населените места, гдето се намират български войски.
3. В случаите, когато българските войски в едно населено място, гдето се намират гръцки
националисти-партизани и частите останат в това място, партизаните се оттеглят.
Когато българските войски само преминат през селото, гръцките националистически партизани
дават на българските войски съдействие.
Българските войски, когато напущат населеното място, предупреждават местните власти, за да се
завърнат гръцките четници.
4. Двете страни се задължават да преустановят враждебните действия, да останат в приятелски
отношения и да си дават съдействие.
Двете страни се задължават да предупредят своите войници и четници, да избягват всякакви
предизвикателства.
В случай на инциденти, последните се уреждат от командването на българските войски и Главния
водач на гръцките национални партизани, ако инцидентите не могат да бъдат уредени на самото
място от местния български военен командир и тези на гръцките партизани.
5. Всички пътища и железопътни линии свободно се ползват от българските войски и българското
население.
6. Гръцките националисти-партизани и гръцкото население следва да се отнасят коректно с
българското население и да избягват всички насилия.
7. В населените места, гдето има български гарнизони, българските войски дават съдействие на
общинските гръцки власти.
8. Двете страни изказват своето задоволство от сключеното Споразумение и дават уверение, че те
ще направят всичко възможно за неговото спазване.
(п) А[ндониос] Фостеридис1 (п) [Асен] Сираков
Главен водач на гръцките Генерал-майор – К[оманди]р на ІІ
Партизани-националисти бълг[арски] корпус
Вярно (п) [не се чете]

Капитан – Началник [на] разузнавателната секция при
ІІ-ри български корпус
ДВИА, ф.319, оп.2, а.е.50, л.17-18. Оригинал, машинопис. Превод от френски език. Публ. в: Котев,
Н., Котева, Авр. “Неизвестни документи за изтеглянето на ІІ Български корпус от региона на
Западна Тракия и Егейска Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С.,
2005, том 90, с.97-98.
1 Андониос Фостеридис (с псевдоним Андон Чауш) – Гръцки националист, изключителен

антикомунист. Водач на гръцките въоръжени националистически отряди в Беломорието.
БЪРЗО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-1601 НА КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО КОМАНДИРИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ДИВИЗИИ, ЗА
ПРЕДСТОЯЩЕТО ИЗТЕГЛЯНЕ НА КОРПУСА КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Командир ІІ Български корпус Бързо поверително.

№ ІІ – 1601 Командиру 7-а, 16-а, 28-а пехотни
18.ІХ.1944 г.-Следа дивизии
До получаване нареждания от съюзниците: Америка, Англия и Русия, съгласно заповедта на

Военното министерство № 1080 от 16 септември 1944 г. и в съгласие със съюзническата мисия в
Беломорието, председателствувана от майор [Миклетуейт-]Милър, всички въоръжени гръцки части
да напуснат населените места, гдето се намират български военни части и учреждения.
Всички летища да се освободят за редовното движение на българската войска, която води действия
с германците. По тия пътища свободно да минава и българското население.
В населените места, гдето има българска войска, редът да се поддържа от същата.
Горното нареждане веднага да се съобщи на началниците на гарнизоните във всички населени
места, които от своя страна да го доведат до знание на гръцките чети – националисти или комунисти
(ЕАМ)*. Същото да се съобщава и на евентуално явяване на нови чети.
Намиращите се вече чети в населените места, гдето има български войски, да се поканят да ги
напуснат и се изтеглят в околностите. Това да стане в пълен ред.
Установените местни общински власти да останат по местата си и поемат ръководството на
общините до получаване [на] нови нареждания от съюзниците, като се пази пълен ред, организира
снабдяваването на населението и редовния стопански живот. Българската военна власт ще
съдействува на гръцкото население за горното.
Задържаните българи от гръцките чети да се предадат на българските военни власти. Да не се
допуска задържане на българи от гръцки четници. Същото да се извършва от българската власт.
Гръцките четници да не пречат на ЖП движението, тъй като се превозват и снабдяват войски, които
водят бой с германците и да не се затруднява снабдяването на населението.
(п) [Асен] Сираков
ДВИА, ф.317, оп.7, а.е.407,л. 38. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.
Егейска Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2005, том 90, с.98-
99.
* EAM – абревиатурата на гръцкия Национално-освободителен фронт. Той е създаден по решението

на четири гръцки партии, намиращи се в нелегалност – гръцката комунистическата партия, гръцката
социалистическата партия, аграрната партия и Съюзът за народна демокрация. „Учредителният
протокол” за неговото създаване е подписан в условията на пълна нелегалност, в Атина на 28
септември 1941 г., от представителите на четирите партии. Виж: Кирьякидис, Г.Д., „Греция во
второй мировой войне”, М., 1967, с.124-125.
БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № І-848 НА КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ
КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДАМЯН
ВЕЛЧЕВ, ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПОСТИГНАТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ С РЪКОВОДСТВОТО НА
ГРЪЦКИТЕ АНДАРТИ.
Бързо. Лично–поверително.
София – господин министъра на войната.
№ І-848, 18.ІХ.1944 г.
1079/16.ІХ.1944 г. Донасям, че с националистите-андарти постигнах следното споразумение:
Андартите-националисти остават по своите места, като в някои случаи няма да влизат в населените
места, гдето има български военни части, складове и учреждения.
Всички пътища остават свободни за движението на българските военни части и българското
население.
Няма да се пречи на ЖП движението, а ще се дава съдействие.
Няма да има никакви нападения от тяхна и наша страна.
От изпращане на техни групи на р.Струма се отказаха.
Аз поех задължение да накарам комунистите-андарти* да напуснат градовете, гдето по настоящем
са, което е в съгласие със служебното Ви писмо № 1080 от 16.ІХ.1944 г.
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
ЗАПОВЕД № 350 НА МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДАМЯН ВЕЛЧЕВ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
СЪСТАВА И ЗАДАЧИТЕ НА СЛЕДСТВЕНИТЕ КОМИСИИ КЪМ ДИВИЗИИТЕ, РЕДА ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА
ПРОВИНИЛИТЕ СЕ В МИНАЛОТО ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО НАЗНАЧАВАНЕ НА
ПОМОЩНИК-КОМАНДИРИ.
Последните четири години на потисничество на всяко народническо и свободолюбиво чувство

натрупа много огорчения и негодувания, които се разразиха в открита борба срещу фашистките
правителства.
Българското офицерство по принцип действува по заповед срещу тази родолюбива борба, като в
много случаи превиши формата „Действия по заповед” и заангажира името на армията в
противонародни прояви. Отделни лица излязоха даже и от човешкия си образ и в стремежа си да
засвидетелствуват своята фашистка принадлежност извършиха деяния, за които ще трябва да
отговарят.
За да спаси армията от престъпния път, в който я заангажираше висшето командуване, тя заедно с
народоосвободителните войски нанесе на 9 септември удар на фашизма в България и го погреба.
Дните след 9 септември бяха дни на борба за укрепване на властта на ОФ.
Като естествена последица, резултат от изблик на революционно настроение и на загриженост за
укрепване на властта се явиха действия, регулирането и отстраняването на които наложи
настоящата заповед, целяща успокоение на духовете както на смутената войнишка душа, така и на
командния състав.
За целта заповядвам:
1. Командирите на дивизиите веднага да съставят към щабовете на дивизионните области
„следствени комисии” в състав: 1) един съдия-следовател от военния съд, в чийто район попада
дивизионната област; 2) eдин представител на областния комитет на ОФ, назначен от последния; 3)
офицер от РО към щаба на дивизията; 4) представител на въстанническите отряди.
Всички началници с чувство на отговорност да издирят военните чинове, които с миналата си или
настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в
командуването, и ги задържат по установения във войската ред.
Всички задържани във връзка с промяната от 9 септември военни чинове и тези, които се задържат
в изпълнение на настоящата ми заповед, да се изпратят заедно със сърбаните за тях сведения на
следствените комисии, които след разпит и проверка на събраните доказателства да разрешат бързо
случаите, като разделят задържаните военни чинове на следните четири групи:
а) за съд;
б) за уволнение;
в) за преместване в друга част и
г) за освобождаване и връщане в същата част.
Освобождаването да става от самите следствени комисии.
Случаите за преместване и уволнение да бъдат докладвани веднага в Министерството на войната –
РО – за проверка и изпълнение.
Ония военни лица, които подлежат на съд, да бъдат задържани в съответните гарнизонни затвори, а
преписките им представени в съответните военни съдилища.
Задържаните от 5-а армия, 1-ви и 2-ри корпус военни чинове да бъдат представени на следствената
комисия при Министерството на войната – Военното комендантство.
2. Предстои назначаването на „помощник-командири”, които ще бъдат с политическо възпитание
лица.Съществуването на войнишките комитети става не само излишно, но и вредно. За уреждането
на този въпрос ще последва нарочна заповед.
3. Командирите на частите да донасят по канален ред за всеки случай на неподчинение или спъване
на командната дейност на командира. При много важни случаи да се донася телеграфически
направо в щаба на войската – РО.
4. Командирете на частите с всички разполагаеми средства да се противопоставят на всеки опит,
откъдето и да идва той, за арестуването на военни чинове не по установения начин във войската, с
изключение на случаи, когато военно лице е извършило престъпление от вулгарен характер и
трябва да се вземат мерки за неотклонението на това лице. В такъв случай задържаното военно
лице трябва да се предава веднага на най-близката военна част.
5. Българският трикольор не е компрометиран и с гордост трябва да бъде предпочитан пред каквито
и да са други знамена. Под българския трикольор в Името на ОФ новото българско правителство с
пълна сигурност ще изгради бъдещата свободна, благоденствуваща и демократична България.
6. Забранявам поставянето на казармите и превозните средства друго знаме освен трикольора.
Когато се прави срещане на освободителните войски, задължително да се украсяват казармите с
български и руски знамена.
Забранявам на военните чинове да носят ленти и значки, които не са въведени във войската.
Да не се забравя, че под лентите и знаците много често се крият провокатори.
Честната идеология се носи най-добре под простата войнишка униформа.
7. Да не се забравя, че ншият хубав войнишки поздрав е въведен и строго спазван и от великата
руска армия. Строго забранявам на военни чинове в униформа и когато са с шапки на главата,у да
поздравяват по друг начин освен с установения военен поздрав.
8. Най-късно до 22 септември вечерта всички офицери да застанат твърдо на местата си и да поемат
здраво частите в ръката си.
9. Всички командири, които не проявяват максимална енергия и такт при изпълнение на настоящата
ми заповед, ще държа строго отговорни.
10. Настоящата заповед издавам в името на върховни отечествени интереси, затова строгото и
съзнателното и изпълнение да се счита от всички военни чинове като въпрос на лична чест.
Офицери, подофицери и войници, дошел е върховният момент да дадем всичко за отечеството си.
Генерал.майор: (п) [Дамян] Велчев
ДВИА, ф.1, оп.5, а.е.693, л.73-74. Печатно.
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ЗАВРЪЩАНЕТО МУ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ В
ГРАД КАЙРО.
Българска царска легация в Турция Поверително

Военен аташе № 660 София-началник щаба на войската (Р.О.)
Цариград 23.ІХ.1944 г.
Към № 627. Донасям, че на 22.ІХ.1944 г. се завърнах от Кайро.

полковник – военен аташе в Турция
БЕЛЕЖКИ, ВОДЕНИ ОТ КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ
ПО ВРЕМЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ В ДРАМА С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ,
ДЕЛЕГИРАНА ПРИ ГРЪЦКИТЕ ПАРТИЗАНИ-НАЦИОНАЛИСТИ.
Бележки на [генерал-майор Асен] Сираков от преговорите с англичаните на 24.9. [19]44 г.

[Миклетуейт]-Милър – нямал пълномощия да се занимава с движението на българските войски, нито
по изтеглянето. Въпросът се урежда от съюзниците.
Полковник [Борис Владимирович] Зайцев1 от руското командване казал, че [Западна] Тракия не е в
неговия сектор.
Англичаните считат, че положението в Беломорието ще се реши между Руското и Английското
ком[андване] в Юго-Изт[ока]. Очакват се нареждания в този смисъл.
В София има висши английски офицери и дипломатическа мисия – неговата мисия е официална и е в
София за връзка с руското командване;
По въпроса за българските партизани без униформа в бреговете на Беломорието. Англичаните
считат, че те трябва да […] против.
Има ли противно нареждане или подп[олковник Иван] Радев2 на противно мнение ли е?
Отговор – има обаче са млади българи от Драмско, Серско и Зърневско.
[Миклетуейт-]Милър – не били чували нищо за тези партизани и смятат, че те трябва да бъдат
обезоръжени, щом са слезли от планината.
За гръцките партизани – имало заповед от съюзното командване* за тях (от генерал-лейтенант
Wil[son]3) до всички гръцки партизани от двата лагера.
Имат намерение да отпечатат отговорите и ги разгласят между партизаните и местното население.
Надяват се на ефект, даже и между ЕАМ – те твърдят, че имат своя Главна квартира – чрез която
трябвало да се разпореди тази заповед.
ДВИА, ф.317, оп.7, а.е.407, л.13. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.
Егейска Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2005, том 90, с.100.
1 Борис Владимирович Зайцев – полковник от съветската армия, офицер от Щаба на генерал-

полковник С.С.Бирюзов, изпратен в оперативната група при главното командване на БНА.
2 Иван Атанасов Радев (1902-1969 г.), с партизански псевдоними “Ефрем”, “Велко” и др. – български
партизанин, Член на БКП от 1927 г. Политзатворник в периода 1934-1935 г. и 1938-1943 г.
Партизанин от отряд „Антон Иванов”, по-късно е политкомисар и командир на 2-ра въстанническа
(Пловдивската) зона на НОВА. Роден в с.Еникьой, Ксантийско. Пълномощник на ЦК на БРП. Като
такъв, заедно с група партизани от родопския партизански отряд “Никола Шишманов”, осъществява
връзка с ръководителя на гръцките андарти Андониос Фостеридис, през лятото на 1944 г. На 11
септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на ІІ Български корпус. Участвува в
преговорите с ръководството на Съюзническата военна мисия в Беломорието.Полковник. Загива
през 1969 г. като търговски представител на България в Кипър при неизяснени обстоятелства в
автомобилна катастрофа в Кипър.
* Към съюзническото командване за Средиземноморието в оперативно отношение е подчинено и
британското командване за Средния изток. Към Главната квартира, която отговаря за операциите в
Средиземноморието, е аташиран и английския министър-резидент Харолд Макмилан (член на
Военния кабинет на премиер-министъра Уинстън Чърчил), който има за задача да разрешава на
място комплексите от възникващи политически въпроси в региона, както и да осигурява прекия
контакт на английския премиер-министър с ръководството на този театър на военни действия. Виж:
Howard, M., “The High Command in Britain During the Second World War” – ‘Revue internationale
d`histoire militaire”, Göteborg, Hesinki, Montpellier, Bucarest, 1980, № 47, p.69.
3 Хенри Мейдлънд Уилсън (1881-1964) – британски военноначалник, фелдмаршал През 1939-1940 г.
командва британските войски в Египет, през 1941 г. – Гърция, през 1942-1943 г. – в Сирия. В
качеството си на генерал-лейтенант през 1943 г. е главнокомандващ обединените съюзнически сили
в региона на Близкия Изток, а през 1944 г. – в региона на Средиземноморието. В края на 1944 г. е
преместен във Вашингтон като главен британски военен представител при Обединения комитет на
началниците на щабовете, като на неговото място е назначен Харолд Александър. През 1944 г. е
въведен в рицарско достоинство, фелдмаршал от 1944 г., барон от 1946 г. Автор е на книгата “Осем
години в чужбина”, отпечатана в Лондон през 1949 г.
ТЕЛЕФОНОГРАМА НА КОМАНДВАЩИЯ 2-РИ БЪЛГАРСКИ КОРПУС ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО
ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ИВАН МАРИНОВ, ОТНОСНО
ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ В БЕЛОМОРИЕТО, МАЙОР
МИКЛЕТУЕЙТ-МИЛЪР.
Телефонограма: София, Главнокомандващият бълг[арските] войски [генерал Иван Маринов]

От досега водените разговори и размяна на мнения с представителя на англичаните в Беломориято –
майор Миклетуейт-Милър, относно морските минни заграждения, разрушения и състоянието на
пристанището Кавала* и съоръженията му, съм с впечатление, че е предстоящо стоварване на
англо-американските войски в пристанище Кавала.
Горното се донася за сведение и съответни разпореждания.
(п) Асен Сираков
Предал: майор Луков
Приел: г[осподи]н генерал Маринов, Ив[ан].
* Град Кавала и пристанището му са щаб-квартирата на тогавъшния български Беломорски

военноморски сили. За строежите там, виж по-подробно: Милев, Сп., “В конспирацията. Спомени за
нелегалната антифашистка дейност на моряците от Беломорския флот в гарнизона на гр.Кавала по
време на Втората световна война”, С., 1989 г.
ТЕЛЕГРАМА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ В БЕЛОМОРИЕТО МАЙОР
МИКЛЕТУЕЙТ-МИЛЪР ДО РАЗЛИЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ГРЪЦКИТЕ АНДАРТИ-НАЦИОНАЛИСТИ,
ОТНОСНО РЕШЕНИЕТО ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА АРЕСТУВАНИ ГРЪЦКИ ГРАЖДАНИ.
До капитаните: Капитан Андон [Чауш]

Капитан [Анастас] Топузлу
Капитан Пандели [Пападаки]
Капитан Анастас[иос Аврамидос]
Подполковник Абдала
Подполковник Свециус* [Томас]
До ЕАМ – Драма
Ксанти
Кавала
Сяр
Тук, приложени са изпратени заповедите на [фелд]маршал* Уилсън до гръцките андарти. Всички
арестувани гърци веднага да се освободят.
Моля да ми се съобщи за получаването на заповедта.
(п) [Миклетуейт-Милър]
майор
Водач на Съюзническата легация в [Западна] Тракия и Източна Македония
25.ІХ.1944 г.
Егейска Македония през 1944 година” – сп.”Известия на държавните архиви”, С., 2005, том 90,
с.101-102.
* В документа е дадено като “Свецов”

** Греши се. По това време той има звание “генерал-лейтенант”
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 16725 НА ПОМОЩНИК-МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КРУМ
ЛЕКАРСКИ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА
УВОЛНЕНИЕТО НА ПОСЛЕДНИЯ.
Цариград – Българска царска легация. Военния аташе.
Поради уволнението ви, тръгнете за София заедно със семейството си и се явете на доклад на
началник щаба на войската. Заповед.
№ 16725.
28.ІХ.1944 год[ина]. София.
(п) [Крум] Лекарски*
Подполковник – началник на Отделение.
* Така е в текста. В действителност по това време Крум Лекарски е генерал-майор, помощник-

началник щаба на войската.
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА ОТ РО-ЩВ ДО ПОМОЩНИК ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В ТУРЦИЯ МАЙОР
ЦЕДРИГ СИГЪР, ОТНОСНО СЪДБАТА НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ ОТ ЛАГЕРА В
ГР.ШУМЕН.
Вх[одящ] № 237
7 октомври 1944 г.*
В[оенно] м[инистерство] – Щ[аба на] в[ойската]
Р.О. – Служба шифър
Шифрограма №**
От Щаба на войската – Р.О. Изходящ № 1671/9 септември 1944 г.

До Цариград – Военния аташе
За незабавно предаване на майор Цедриг Сигър, американски помощник-военен аташе в Цариград:

828*** съюзнически пленници, авиатори пристигат с влака [в гара] Свиленград за преминаване в
Турция. Може да пристигнат довечера или по-късно. 32 ранени, болни или не могат да ходят.
Наредете преминаване на границата и превоза до Цариград. Майор Уолтър А.Смит**** командир на
групата е в София. Ще отлети за Свиленград възможно най-скоро.
(п) Харизър*****
[Резолюция:] Да се отговори дали е получено съобщението.

ПОЛКОВНИК – началник [на] Р[азузнавателното] О[тделение]
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029. л.28. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи
* Вероятно тогава е заведен документът.

** В текста липсва номерът.
*** В текста цифрата е сгрешена. Става дума за 328 авиатори. Виж по-подробно: Котев, Н. “Някои
неизяснени моменти около англо-американската бомбардировъчна офанзива срещу България (1943-
1944 г.) – в: ”Известия на Института за военна история-ГЩ и Военноисторическото научно
дружество”, С., 1989, том, 48, с.105-107.
**** В текста е даден като “Валтер А.Смит”.
***** Вероятно става дума за американизацията на фамилията на бившия военен аташе във
Великобритания, полковник Борис Харизанов.
ОБЩА ЗАПОВЕД НА КОМАНДВАЩИЯ СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ СИЛИ В РЕГИОНА НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО
ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ХЕНРИ МЕЙДЛЪНД УИЛСЪН ОТНОСНО ПРЕМИНАВАНЕТО НА ГРЪЦКИТЕ
СЪПРОТИВИТЕЛИНИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ПОД НЕГОВО КОМАНДВАНЕ.
Б.м., не по рано от 8 октомври 1944 г.
З А П О В Е Д
Обща заповед на генерал Сър Мейдлънд Уилсън – Главен командир на съюзническите сили в
Средиземно море
1. Всички гръцки партизански сили стоят под командата на генерал [Хенри Мейдлънд] Уилсън –
главен командир на Съюзническите сили със заповед на гръцкото правителство.
2. Каквито и да са политическите гледни точки, местните командири на партизаните са отговорни за
запазването на законите, реда и спокойствието на освободените територии в тясна връзка по между
им.
3. Няма да има никаква намеса с гръцките политически власти там където пребивават.
4. Няма да се арестуват куислинговците* и съмнителните политически лица, докато не дойде гръцка
власт.
5. Лица, командири на партизаните ще се считат отговорни от съюзниците за всички убийства по
между им, за каквито и да са случаи.
6. Съюзниците ще считат всички гръцки командири-партизани лично отговорни за неизпълнение и
неспазване на горните закони.
* Общоприето название за тези, които са сътрудничали с хитлеристите.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО РО-2-2032 НА НАЧАЛНИКА НА МВ-ЩВ ДО КОМАНДВАЩИЯ
7-МА АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ, ОТНОСНО ЛИПСАТА НА ИНТЕРЕС КЪМ СЪДБАТА НА
АНГЛИЧАНИТЕ В РЕГИОНА НА БЕЛОМОРИЕТО.
Министерство на войната Лично-поверително

Щаба на войската Следа – командиру VІІ армия*
№ РО 2 – 2032 (генерал [Асен] Сираков)
9 октомврий 1944 г.
София
Руското командване не се интересува от англичаните в [Западна] Тракия.
ЗАПОВЕД.
полковник – началник РО 2 – ЩВ
* На 29 септември 1944 г. Главното командване прeименува 2-ри корпус в 7-а армия.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 933 НА КОМАНДВАЩИЯ 7-МА АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО
МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ДАМЯН ВЕЛЧЕВ, ЗА НАПУСКАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА
НА БЕЛОМОРИЕТО, НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ДЕЛЕГИРАНА ПРИ
ГРЪЦКИТЕ АНДАРТИ-НАЦИОНАЛИСТИ.
Командир VІІ армия София – господин министъра на войната

№ 933 – 9.Х.1944 г. Щаба на войската
Следа
Донасям, че на 8.Х. т[ази] г[одина] в 20 часа и 30 минути отлетяха за Италия следните английски
офицери:
1. Майор Миклетуейт[-Милър]
2. Капитан Пол Пайк
3. Капитан Доналд Ридъл
4. Поручик Уйлям Дрейк
5. Сержант Джим Чатърли
и трима войници от гръцката армия, прикомандировани към тях.
Със същият самолет, който дойде да вземе горните лица пристигна капитан Артър Туин, който се
установи в Драма.
На няколко пъти по телефона и лично повдигнах въпроса какво да се прави с тези английски и
американски офицери, но и до днес отговор не се даде.
Донасям, че в тяхното присъствие в Драма е много нежелателно и спъва крайно много изпълнението
на задачата ни, възложена от Министерския съвет.
Моля нареждането Ви за изпращането и на останалите английски и американски военни чинове в
чужбина.
(п) [Асен] Сираков – генерал-майор
с.103-104.
ИЗВЕСТИЕ № 67 НА ИНФОРМАЦИОННАТА СЕКЦИЯ ПРИ РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ЩАБА НА
4-А АРМИЯ ЗА ПРЕДАВАНИЯТА НА РАДИО СОФИЯ И РАДИО ЛОНДОН.
ЩАБ ІV АРМИЯ
Разузнав[ателно] отделение
Информацион[на] секция
С Л Е Д А
И З В Е С Т И Е № 67
ОБЕДНО РАДИОПРЕДАВАНЕ ОТ 12.Х.1944 ГОД[ИНА]
Руските войски превзеха Сегед, втория по големина град в Унгария, и Клуж – столица на
Трансилвания. Съюзническата военна мисия по контролиране изтеглянето на бълг[арските] войски и
администрация от Гърция и Югославия пристигна в София.
РАДИО СОФИЯ, 13.30 ч.: Москва, 11 “Ройтер”: След ожесточени улични сражения съветските войски
превзеха СЕГЕД, вторият по големина град в Унгария. Взети бяха 1,000 германски пленника, 11
локомотива и 1400 ЖП вагони. ЖП линия Кочани-Щип-Велес е силно повредена и 3 моста вдигнати
във въздуха. В Далмация падна след 4 дневни боеве Банковиц. В Шумадия, южно от Белград части
от Югославската освободителна армия нападат с ожесточение пътищата, по които германците
отстъпват на север. Най-ожесточени сражения се водят сега в участъка Лесковац-Ниш-Сухобаня.
Г.г. Сталин и Молотов1 и Чърчил и Идън2 бяха почетни гости снащи на вечерята, дадена в
Британското посолство. Председателят на Полския национален съвет и Полският М[инистъ]р-
Председател [Станислав] Миколайчик3 са поканени в Москва.
РАДИО ЛОНДОН, 2.45 ч: Предаде решението на съюзническите правителства в Москва да бъдат
незабавно изтеглени всички български войски и администрация от окупираните гръцки и югославски
земи и, че делегатите на съюзническата военна мисия, която ще контролира това изтегляне, е
пристигнала вече в София.
ЗАБЕЛЕЖКА: Днес в 11 до 12 часа в местната църква се извърши опелото на геройски загиналите
подпоручик Пело Тодоров Генчев4 от гр.Ловеч и редника Ангел Петров Георгиев5 от с.Драганово,
Г[орно] Оряховско и двамата от 33-и пех[отен] свищовски полк. На опелото взе участие набързо
сформиран певчески хор от офицери и войници, а свещенник Шалев от града произнесе
прочувствено траурно слово за геройските жертви пред олтаря на Родината.
МАЙОР – Н[ачални]к Разузнавателно отделение
ОДА-Благоевград, ф.108, оп.1, а.е.13, л.127. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., „Неизвестни
Националния исторически музей – гр.София”, гр.Велико Търново, т.ХVІІІ, с.170-172.
1 Вячеслав Михайлович Молотов (Скрябин) (25 февруари 1890 г., Нолинск – 1987, Москва) –
политически деец на СССР. В комунистическата партия влиза през 1906 г. Подложен е на репресии
от страна на царските власти. По време на Февруарската революция от 1917 г. е член на Руското
бюро на ЦК на партията. През 1920 г. става член на ЦК на КП(б) на Украйна. През 1921-30 г. е
секретар на ЦК на ВКП(б). От 1930 до 1941 г. е председател на СНК на СССР, едновременно с това е
и нарком на външните работи на СССР. В периода 1941-1949 г. и 1953-1957 г. е нарком, по-късно
министър на външните работи. По време на Великата Отечествена война на СССР 1941-1945 г. е
заместник-председател на Държавния комитет по отбрана. Участвува в работата на Техеранската,
Кримската и Потсдамската конференция на главите на правителствата на трите съюзни държави –
СССР, САЩ и Великобритания. От 1962 г. е на пенсия.
2 Антони Идън (Eden), лорд Ейвън (Avon) (12 юни 1897, Уиндлстон, Дарем – 14 януари 1977 г.) –
държавен деец на Великобритания, един от лидерите на Консервативната партия. Участник в
Първата световна война, офицер от пехотата. През 1923-1957 г. – член на Палатата на общините от
Консервативната партия. През 1935-1938 г. е министър на външните работи, отказвасе от този пост
заради разногласия с Чембърлейн. През 1939-1940 г. е министър по делата на доминионите, през
1940-1945 г. е министър на външните работи в коалиционното правителство на Уинстън Чърчил,
участвувал е в работата на много международни конференции. От април 1955 г. до януари 1957 г. е
британски премиер-министър. Преминава в отставка след провала на войната от 1956 г. в Египет
(англо-френско-израелската агресия).
3 Станислав Миколайчик (Mikolaiczyk) (18 юли 1901 г., Холстерхаузен, Вестфалия – 13 декември
1966 г., Вашингтон) – държавен и политически деец на буржоазно-панска Полша. От 1930 до 1935 г.
е депутат на Сейма от селската партия “Стронництво людове”. В периода 1940-1943 г. е вице-
премиер, през 1943-1944 г. е премиер-министър на полското емигрантско правителство в Лондон.
През юни 1945 г. влиза в състава на създадената в освободена Полша Временно правителство на
националното единство, като заема поста втори заместник-премиер и министър на земеделието.
През август 1945 г. създава партията “Полске стронництво людове”, което обединило десните сили.
През 1947 г. избягва тайно зад граница. През 1950 г. създава в САЩ и оглавява един от центровете
на реакционната полска политическа емиграция – т.нар. Полски национално-демократичен комитет.
4 В действителност става дума за Пело Тодоров Ганчев – роден през 1915 г. в гр.Ловеч, поручик от
33-и пехотен полк, убит на 10 октомври 1944 г. в гр.Царево село.
5 Ангел Петров Георгиев – роден през 1916 г. в с.Бряговица, Горнооряховско, подофицер от 33-и
пехотен полк, убит на 10 октомври 1944 г. в гр.Царево село.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № ІІ-1007 НА КОМАНДВАЩИЯ 7-МА АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН
СИРАКОВ ДО ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ИВАН МАРИНОВ И ДО І-ВИ ОТДЕЛ НА ЩВ,
ОТНОСНО ИНТЕРЕСА НА БРИТАНСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА КЪМ РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ
ВЪЗДУШНИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ.
Командир VІІ армия Лично-поверително

№ ІІ-1007 София – главнокомандващия [и до] Щаба
16.Х.1944 г. на войската – І
Следа
Донасям, че при разговор на наш преводчик с англ[ийски] офицер от Мисията при гръцките
партизани-националисти – град Драма, последният му е показал една карта, на която са били
нанесени летищата – Ямбол, Граф Игнатиево, Крумово и Пловдив.
Английският офицер се е интересувал да знае дали на тия летища има руски въздушни части и
самолети.
Такива сведения не са му дадени.
ДВИА, ф.317, оп.7, а.е.407. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни
ТЕЛЕГРАМА № ІІ-3248 НА КОМАНДВАЩИЯ 7-МА АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО РО-ЩВ И
ДО МВ ОТНОСНО ПРИСТИГАНЕТО В ГР.ДРАМА НА ДВАМА МИНИСТРИ ОТ ГРЪЦКОТО ЕМИГРАНТСКО
ПРАВИТЕЛСТВО.
Драма, 17 октомври 1944 г.
Телеграма до МВ-ЩВ-РО от командващия VІІ армия генерал-майор Асен Сираков

№ ІІ-3248
17.Х.1944 г.
Донасям, че вчера към 22 часа с два самолета пристигнаха в гр.Драма двама министри* от
емигрантското правителство на [Георгиос] ПАПАНДРЕУ1 и един английски бригаден полковник**.
генерал-майор
ДВИА, ф.317, оп.7, а.е.407. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни
* Става дума за министъра на вътрешните работи Ламброс Ламбрианидис и министъра на труда

Милтиадис Порфирогенис (представител на ЕАМ).
1 Георгиос Папандреу (13.ІІ.1888 –?) – гръцки политически и държавен деец. Завършва право в
Атинския и Берлинския университет. От 1917 г. е активен член на Либералната партия. Многократно
избиран за депутат в гръцкия парламент. През 1923, 1925, 1930 и 1933 г. заема различни
министерски постове. През 1935 г. създава Демократическата партия, разпусната с идването на
режима на генерал Метаксас на 4 август 1936 г. През април 1944 г. става премиер-министър на
гръцкото правителство в емиграция. Връща се от Египет в страната през октомври 1944 г. Разоръжил
частите на гръцката ЕАМ-ЕЛАС. Преминава в оставка през януари 1945 г. През 1946-1952 г. е
многократно министър; през април 1946, 1950, 1951-1952 г. е заместник премиер-министър. От 1953
г. е един от лидерите на Либералната партия. От 1961 г. оглавява центристкия блок – Съюзът на
центъра. През ноември-декември 1963 и февруари 1964 г.-юли 1965 г. е премиер министър. Подава
оставка под натиска на кралския двор.
** В действителност званието е “бригадир” (звание, което не съществува в българската армия и
отговаря на нещо, което е между българските “генерал-майор” и “полковник”)
ТЕЛЕГРАМА № ІІ-1013 НА КОМАНДВАЩИЯ 7-А АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО РО-ЩВ И
ДО МВ ЗА ИНТЕРЕСА НА БРИТАНСКИЯ ПОЛКОВНИК КЕУН БОЙД КЪМ РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА
ИЗТЕГЛЯЩИТЕ СЕ ГЕРМАНСКИ ЧАСТИ ОТ РЕГИОНА НА ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ.
Телеграма № ІІ-1013 от 17.Х.1944 г. на генерал-майор [Асен] Сираков до МВ и ЩВ-РО.

Към № ІІ-3248. Пристигналият английски полковник Кеун Бойд* се интересува от разположението
на германците, групировката на армията и бъдещата и задача.
Дадох сведения само за противника.
Тази нощ ще пристигнат други двама – трима гръцки министри от Кайро, цел да обединят
националисти и ЕАМ.
Допускам окупиране на Беломорието от английски войски.
К[оманди]р на VІІ армия
* В текста е даден като “Киамбой”.
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-1020 НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ ДО РО-ЩВ
И ДО МВ ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИТЕ РАЗГОВОРИ С ПРИСТИГНАЛИТЕ ДВАМА ГРЪЦКИ МИНИСТРИ И
БРИТАНСКИ ПОЛКОВНИК КЕУН БОЙД.
Лично поверително № ІІ-1020/18.Х.1944 г. до София – ЩВ-РО

Към № ІІ-3248 и № ІІ-1013 от 17.Х. т[ази] г[одина]
Донасям, че на 16.Х.т[ази] г[одина] в 21 часа на летище [Г]едипери (Драмско) пристигнаха с
аероплан английският полковник Кеун Бойд*, придружаван от двама гръцки министри от
правителството на [Георгиос] Папандреу в Кайро, а именно:
1. Министърът на вътрешните работи – Ламброс Ламбрианидис.
2. Министърът на труда – Милтиадис Порфирогенис.
Полковник Кеун Бойд* се представи като делегат-пълномощник за Беломорието на английския
командващ Съюзните войски в Средиземно море, генерал [Хенри Мейдлънд] Уилсън.
Той идва за да поеме задачата, с която до сега беше натоварен майорът [от въоръжените сили на
САЩ] Кит-Кет, а именно:
– да затвърди постигатото обединение между гръцките националисти и ЕАМ, както и да подготви
условия щото местното население да признае гръцкото правителство в Кайро.
Въпросите, от които се интересува полковник Кеун Бойд* са:
1. Групировката, силите, съставът и вероятните действия на германците пред фронта на VІІ армия.
Дадоха му се сведения за силата, състава и групировката на германците. Казах му, че вероятните
действия на германците ще се изразят в къси удари на изток към Петрич и пред Струма към Сяр**, с
цел да печелят време докато изтеглят частите си от Солунското поле.
2. Сведения за силата, състава и групировката на VІІ армия.
Отговорих му, че тези сведения могат да му се дадат само след разрешение от българското гл[авно]
командуване.
3. Интересува се от плана на VІІ армия по оттеглянето и задачата на армията – след оттеглянето.
Дадох му същият отговор,че това може да му се даде с разрешение на Главното командване.
4. Интересува се какви казарми има в разните населени места на Беломорието и кога най-късно ще
бъдат свободни. Останах с впечатление, че в Беломорието много скоро ще дойдат английски войски.
5. Изказа желание да посети някои от нашите войскови части и да присъствува при оттеглянето на
някоя от дивизиите. Обещах му да поискам разрешение от Щаба на войската и по този въпрос.
6. Интересува се какви храни и добитък остават в Беломорието. Отговорих му, че всичките храни и
добитък на местното население са запазени; че храните от складовете на дирекция “Храноизнос” са
предадени*** на гръцките власти – ЕАМ.
Полковник Кеун Бойд подчерта, че той има нареждане възможно по-бързо да се създаде гръцка
въоръжена сила. За това той е натоварил гръцкият полковник Прокос, който обединява всички
андарти (националисти и ЕАМ) и образува от тях роти, дружини, полкове. Сега в гр.Драма ще се
формира 5-ти граничен гръцки полк.
Особено наблегна върху въпроса за бързото омиротворяване на Беломорието. Той е сигурен в това
защото счита, че няма да срещне никаква съпротива от гръцките комунисти и от ЕАМ.**** Според
него “в Гърция няма комунисти”.
В заключение считам, че полковник Кеун Бойд* и гръцките министри са дошли в Беломорието, за да
подготвят пристигането на английските войски в този край.
генерал-майор
ДВИА, ф.317, оп.7, а.е.407, л. 52. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.
с.105-106.
* В текста е дадено като “Киамбой”

** Днес гр.Серес.
*** В текста е дадено като “продадени”
**** В действителност това не е така. От края на 1944 г. най-голяма поддръжка на гръцките
партизани от ЕАМ-ЕЛАС изиграва Югославия. В своето изследва, руските автори С.Лавренов и
И.Попов пишат следното: „Когато британските войски съвместно с гръцките правителствени сили
развърнали кампанията за преследване на привържениците на Национално-освободителния фронт
(ЕАМ), ръководството на КПГ се опитало да получи поддръжка от комунистическите партии на
съседните страни, преди всичко Югославия и България. През ноември 1944 г. членът на
Политбюрото на ЦК на КПГ П.Русос се срещнал с Й.Б.Тито, който се съгласил да помогне на
ЕАМ/ЕЛАС във военно отношение в случай на конфликт между тях и британците. Ставало дума
преди всичко за така наричаната Македонска бригада, формирана от гръцки бежанци, които
спасявайки се от преследване на десните сили, преминали на територията на Югославия. Някаква
друга голяма военна помощ Югославия в този период да предестави, естествено не е била способна.
Но това било явно недостатъчно, и лидерите на ГКП се опитали да активизират своите отношения с
Българската работническа партия (комунисти). Обаче България, оглеждайки се към Москва, заела
уклончива позиция. На 19 декември 1944 г. на Л.Стрингос, член на Политбюрото на ЦК на ГКГ е
била предадена радиограма с послание на Г.Димитров. Той писал, че предвид „сегашното
международно положение, въоръжената поддръжка на гръцките другари отвън е напълно
невъзможна. Да се помогне от страна на България или Югославия, която ще ги постави тях и ЕЛАС
срещу английските въоръжени сили, малко с какво ще помогне на гръцките другари, но и в същото
време, обратно, може много силно да навреди на Югославия и България”. По нататък в телеграмата
се казмало, че ЕАМ/ЕЛАС трябва да разчитат преди всичко на своите собствени сили. Внимателната
позиция на българите като цяло се обяснявала с това, че в разгорелия се вътрешногръцки
конфликт, България била далеч не безкористна: в Гърция циркулирали слухове за това, че София
имала намерение да предяви своите претенции за гръцка Македония.” – виж: Лавренов, С.Я., Попов,
И.М., „Советский союз в локальных войнах и конфликтах”,М., 2003, с.56-57.
БЪРЗА ТЕЛЕГРАМА № 16738 НА НАЧАЛНИК ЩАБА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА РАЧО СЛАВКОВ ДО
КОМАНДВАЩИЯ 7-А АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР АСЕН СИРАКОВ, С НАСТОЯВАНЕТО ДА НЕ СЕ ДАВАТ
СВЕДЕНИЯ НА БРИТАНСКИЯ ПОЛКОВНИК КЕУН БОЙД, ЗА БЪДЕЩИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА ЩАБА.
Бърза телеграма
№ 16738/18.Х.1944 г.
от генерал-майор [Рачо Бойчев] Славков1, началник-щаб на войската.
Следа – Командиру VІІ армия (генерал-майор Асен Сираков)

ІІ –1013. Сведения за нашите войски и бъдещи намерения да не се дават.
Дешифрирал: капитан П.Хр.Цветков
ДВИА, ф.317, оп.7, а.е.407. л. 53. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.
1 Рачо Бойчев Славков – генерал-лейтенант. Роден на 8 май 1898 г. в с.Хърсево, Разградско.

Завършил ВА с МЗ 301 през 1934 г., офицер от ГЩ с МЗ 328 от 1936 г. Произведен както следва – в
пехотен подпоручик на 1 януари 1919 г., в поручик на 30 януари 1923 г., в капитан на 15 юни 1928
г., в майор на 6 май 1935 г., в подполковник на 6 май 1939 г., в полковник на 3 октомври 1942 г., в
генерал-майор на 14 септември 1944 г., в генерал-лейтенант на 18 ноември 1944 г. Служил както
следва – в 71 пехотен полк, 2 пехотен полк, помощник-началник на секция в ЩА с МЗ 82 от 1929 г.,
командир на рота в 21 пехотен полк с МЗ 203 от 1931 г., към ВА с МЗ 213 от 1931 г., командир на
рота в 29 пехотен полк с МЗ 83 от 1932 г., началник секция в ЩА с МЗ 88 от 1935 г., командир на
рота в 4-и инженерен полк с МЗ 334 от 1935 г., началник на секция в 6-а пехотна дивизия с МЗ 115
от 1936 г., командир на погранична рота с МЗ 171 от 1937 г., преподавател във ВА с МЗ 141 от 1938
г., завеждащ подофицерски отдел в Пехотната школа с МЗ 17/1938 г., 1-ва пехотна дивизия през
1941 г., началник-щаб на войската в периода септември-декември през 1944 г., командващ 3-а
армия. Уволнен през 1945 г.
ТЕЛЕГРАМА № 16739 НА ПОМОЩНИК-МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КРУМ ЛЕКАРСКИ ДО
КОМАНДИРА НА ПОДЕЛЕНИЕ 9869 С УКАЗАНИЕ ДА СЕ ПРОУЧИ, ЗА КАКВО И ПО ЧИЕ УКАЗАНИЕ Е
ПРИСТИГНАЛ ПОЛКОВНИК КЕУН БОЙД.
ТЕЛЕГРАМА
Следа – Командиру поделение 9869 в[оенно] п[оделение] “Гигант”.
Да се донесе веднага, по чие нареждане е дошъл английският полковник Кеун Бойд*, кога и как с
какво средство, както и колко време ще стои там.
№ 16739/18.Х.1944 г.
(п) [Генерал-майор Крум] Лекарски
Полковник – началник на РО
ДВИА, ф.317, 7, а.е.407, л.53. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни
* В текста е дадено като “Киамбой”.
ТЕЛЕГРАМА № 16739 НА КОМАНДВАЩИЯ 7-МА АРМИЯ АСЕН СИРАКОВ ДО РО-ЩВ И ДО МВ, ОТНОСНО
БРИТАНСКИЯ ПОЛКОВНИК КЕУН БОЙД.
Телеграма
София – Министерство на войната, Щаба на войската – РО
16739. Полковник Кеун Бойд* е изпратен от генерал [Хенри Мейдлънд] Уилсън със самолет на 17
този месец. Ще остане тук. Подробности в сл[ужебно] писмо № ІІ –1020 от 18 т[ози] м[есец]**.
№ ІІ – 1022
19.Х.1944 г. – Следа
(п) Асен Сираков
генерал-майор – командир VІІ армия
* В текста е дадено като “Киамбой”.

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 800 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ
ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО ФАКТА ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ ПОДХОДЯЩА СГРАДА ЗА БЪЛГАРСКО
КОНСУЛСТВО.
Телеграма (Ш[ифрована])
София – Щаба на войската (РО)
Донасям, че поради трудност в намиране [на] подходяща сграда, консулството още не е преместено
и не се знае кога ще бъде направено това.
Уговорената радиовръзка за 18 т[ози] м[есец] не може да започне.
Моля разрешение да се направят опити за радиовръзка от Легацията – Анкара.
№ 800 16 ноемврий 1944 г. Цариград
ТЕЛЕГРАМА № 16771 НА ПОМОЩНИК-НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР КРУМ
ЛЕКАРСКИ ДО БЪЛГАРСКАТА ЛЕГАЦИЯ В ИСТАНБУЛ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА
АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ В СОФИЯ, ЛАРИ И БЪРНС.
22.ХІ.1944 г./Вх[одящ] № 261.

08. Лицата Лари, живущ от скоро време без адрес в София, и Бърнс са членове от англо-
американската военна мисия.
Лари е в интимни отношения с някоя си Веса, вероятно гъркиня получаваща кореспонденцията си
чрез мадам Наиме, пощенска кутия № 2221 – Цариград.
Бърнс е вероятно близък приятел на Лари и Веса.
Съберете изчерпателни сведения за двамата. Заповед.
16771. [Крум] Лекарски
__
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-
ЩВ, ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА.

Моля отговорете на телеграма № 800*.
Съобщете на Альоша**, че го чуваме отлично. Ние обаче не можем още да предаваме по липса на
удобна сграда. № 804.
24.ХІ.1944 г. Цариград

** Използваното в случая име не е на човек, а е т.нар. “текстуална позивна” на подразделение със
специално назначение.
ТЕЛЕГРАМА НА ПОМОЩНИК-МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ МАЙОР КРУМ ЛЕКАРСКИ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО ПОЗВОЛЕНИЕТО ДА СЕ
ОСЪЩЕСТВИ РАЗИОВРЪЗКА ОТ ЗДАНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕГАЦИЯ В АНКАРА.
Телеграма за Турция – 27.ХІ.1944 г.

Разрешава се исканото с телеграма № 800.
Лекарски К[рум] = 29.05.**

** В действителност става дума за текста на телеграма № 2905. (виж съдържанието на документ №
653)
ТЕЛЕГРАМА № 819 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО
РО-ЩВ И ДО МВ, ЗА ТОВА ЧЕ ПЪРВИЯТ ЗАМИНАВА С МАЙОР КУЮМДЖИЕВ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛЕГАЦИЯ
В АНКАРА.

№ 2905. Слушайте ни на 1 декемврий [1944 г.] от Анкара по уговорената таблица на 4285
килоцикли. Днес заминаваме за Анкара с майор Куюмджиев за служебно представяне – Щаба на
войската.
№ 819. 27.ХІ.1944 година Цариград
ПРЕПИС ОТ ПОКАЗАНИЯТА НА БИВШИЯ ПОМОЩНИК ОБЛАСТЕН ДИРЕКТОР НА ПОЛИЦИЯТА, ХРИСТО
П.ДИМИТРОВ, ОТНОСНО ОТВЛИЧАНЕТО НА БРИТАНСКИЯ ЛЕГАЦИОНЕН ЧИНОВНИК ВАДИМ П.
ГРИНЕВИЧ ПРЕЗ 1941 Г.
Именувам се Христо П.Димитров, жител на гр.Стара Загора, бивш помощник областен директор –
заведующ полицията, 51 години, българин, източно-православен, женен с две деца, заявявам:
През 1941 година по времето, когато се разкриха взривните материали и манифеста на Г[еорги]
М[ихов] Димитров бях в обиколка в Свиленградската околия. Бидейки в Свиленград, от Областното
полицейско управление от гр.Стара Загора ми съобщиха, че Пловдивският областен полицейски
началник [Борис] Михайлов [Милушев] ме е търсил по телефона. Аз го потърсих и той ми предаде да
отида на гара Свиленград по заповед на Директора на полицията [Христо Драголов], където има
задържано едно лице, за да го взема с колата ме и да тръгна за Пловдив. Той ми каза още, че и от
Пловдивското областно полицейско управление ще тръгне кола, която щяла да ме посрещне и, на
която трябва да предам лицето, понеже последното трябвало да стигне в София, колкото се може
по-скоро. С мен бе в Свиленград по някаква анкета и майор [Димитър Иванов] Главанаков1 или
майор Грънчаров от Старозагорския гарнизон. От Пловдив [Борис] Михайлов [Милушев] ми предаде
още, че не трябва да разпитвам задържаното лице. Аз отидох на гарата и намерих действително
едно лице – чужденец, в една от стаите на Паспортното бюро при Свиленград. Имаше, струва ми се,
там и разузнавачи от Дирекция на полицията, които ми казаха, че имали нареждане багажа на
лицето да го вземат и с влака, чието тръгване беше престоящо, да заминат и да донесат лично
багажа му в Дирекция на полицията. Аз взех лицето, поставих го до шофьора и двамата с офицера
седнахме на задната седалка на колата. Потеглихме за Хасково, когато стигнахме там видяхме, че
няма още кола от Пловдив, продължихме пътя за Пловдив. Тук ни срещна пловдивската кола с
[Борис] Михайлов [Милушев], на когото предадох лицето, а двамата с офицера се завърнахме в
Стара Загора. Скоро след това имахме конференция на областните полицейски началници. През
време на тази конференция Директорът на полицията – [Христо] Драголов ни посочи на всички една
схема за организиране на чуждото разузнаване с два центъра, единият от които беше майор [Вадим
Павлович] Гриневич. Тогава Директорът на полицията се обърна към пловдивския ни колега и към
мен и каза: “това е същото лице (за Гриневич), което ми изпратихте от Свиленград”. Подробностите
от задържането могат да ми дадат самият началник на Паспортното бюро Николаев, неговият
помощник, разузнавачи, които са били там и стражарите, които от дълги години не са сменявани.
Един от помощниците, а именно по-рано стражар, беше Бисеров. Друг помощник беше един момък
от Ломско, чието име забравих, но който през последните години беше началник на Паспортното
бюро, беше разправил, че задържането на въпросното лице е било наредено или организирано от
София, от Андрей Праматаров, началник на Отделение “Б” при Отдел “Държавна сигурност” в
Дирекция на полицията. Наредено било да се снеме лицето с багажа си за митнически преглед и
тъкмо, когато бавно е бил преглеждан багажът му, казали са на началник гарата Свиленград да
пусне влака за Турция. Когато пътувах с лицето, опитах се да разговарям с него на френски или
английски, но то не проговори нито дума. Така то мълча докато го предадох на пловдивската кола.
Всички тези преследвания и задържания се ръководиха от началника [Андрей] Праматаров под
личния надзор на Директора на полицията [Христо] Драголов, който за такива случаи много се
интересуваше и докладваше направо и в Двореца, освен на министъра [Петър Христов] Габровски.
Случай когато съм бил при Христо Драголов той е бил викан по телефона от някого в Двореца с
когото е разговарял, а както писах по-горе техническият изпълнител на всички действия по тази
линия бе [Андрей] Праматаров. Когато бяха намерени при Бояна в Софийската община и другаде от
тия материали, на една по-ранна конференция Директорът на полицията [Христо] Драголов ни
поясни, че Дирекцията [на полицията] е посочила в Берлин на Дирекцията на полицията там, да им
дадат сведения и снимки на взривните материали, които употребяват англичаните при своите
саботажни акции. От Берлин им бяха изпратили снимки, които отговаряха напълно на намерените
такива при село Бояна и другаде. По такъв начин бе установено английският произход на тези
взривни вещества. По-късно, след като Станчо Попов издаде взривните материали, които му бяха
дали да пази Слави П[оп]игнатов от село Оряховица, Старозагорско, за което дадох отделни
показания, разкри се пълната мрежа и се установи, че същият материал в Старозагорско, в Пловдив,
София и Северна България e бил раздаден все на привърженици и на доверени лица на Г[еорги]
М[ихов] Димитров. В Северна България с такива материали бяха катастрофирали няколко влака,
един от които с пълни цистерни. На конференцията бяха ни посочили снимки от катастрофиралите
влакове. Прочее, за майор [Вадим Павлович] Гриневич могат да кажат много неща бившият
Директор на полицията [Христо] Драголов, началникът на Отделение “Б” при същата дирекция
[Андрей] Праматаров; Борис Михайлов [Милушев], тогава областен полицейски началник на
Снабдителния отдел при Дирекцията на полицията, началникът на Паспортното бюро на гара
Свиленград Николаев, помощниците му и разузнавачите и стражарите, които бяха тогава там, също
и разузнавачите на [Андрей] Праматаров.
Някои неща от горния случай, които въобще смътно си спомням, могат да бъдат уточнени от моите
шофьори: Георги Хилендаров от Хасково и Димитър Георгиев от Стара Загора, а като че ли и после
остана такъв.
29.ХІ.1944 година
Старозагорски местен затвор
Горното написах саморъчно: (п) Хр[исто] Димитров

Вярно с оригинала,
Народен обвинител*: (п) [не се чете]
Вярно с оригинала
1.ІІ.1945 година. Главен народен обвинител:
АМВР, ІІ НС**, 349, том 1, л.185. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Пътят към
войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на Държавните архиви”, С.,
2005, т.88, с.239-240.
* С указ № 22 от 4 октомври 1944 г. регентите приеха Наредба-закон за съдене на виновниците за

въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея.
Указът бе отпечатен в „Държавен вестник”, бр.219 от 1944 г.
1 Димитър Иванов Главанаков – роден на 21 ноември 1897 г. в Чирпан. Призведен в подпоручик на
1 август 1917 г., в поручик на 30 юни 1919 г., в капитан на 1 януари 1926 г., в майор на 6 май 1935
г., в подполковник на 6 май 1939 г. Служил в 55-ти пехотен полк, 11-ти пограничен участък, 8-а
пехотна дивизия през 1929 г., 12-и пехотен полк през 1931 г., във Военното училище през 1931 г., в
12-и пехотен полк през 1933 г., началник на разузнавателно-пограничната секция при Щаба на 8-ма
пехотна дивизия от 1939 г., командир на пехотна дружина в гр.Струмица от 1941 г., в Скопския
пехотен полк през 1941 г., уволнен през 1942 г.
** Според последните данни, Народният съд осъди, както следва: регенти, някои министри от
правителството на Богдан Филов, Добри Божилов, и Иван Багрянов, само Станишев и д-р
Александър Сталийски – министри на МВРИ и на правосъдието, 67 депутати от 160, 47 генерали и
полковници. Бе възбудено наказателно преследване на 12 869 души. Виж по-подробно за историята
на Народния съд в: „Българските държавни институции 1879-1986 г. Енциклопедичен справочник”,
С., 1887, с.262-263.
ПОВЕРИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА № 825 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР
ЖЕЛЯЗКОВ, ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОСВРЪЗКА СЪС СОФИЯ.

Към № 819. Донасям, че Анкара чува отлично. Альоша да слуша на S.5.S удвоена.
На 3 декемврий 1944 г. се завърнахме от Цариград.
№ 825. 4.ХІІ.1944 година. Цариград.
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 899 НА ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА
НА ВОЙСКАТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИТЕ ОФИЦЕРИ ЛАРИ И БЪРНС В ИСТАНБУЛ.
Истанбул, 18 декември 1944 г.*
18.ХІІ.1944 г. София – началник на щаба на войската (РО)
Цариград
16771. Донасям, че за въпросните лица събрах следните сведения:

Лицето Лари е английски офицер, който живее от дълго време (повече от 1 година) в Цариград,
квартал Бомонти, Ебе Къз сокак, Кара Амандиз апартамент № 4. Негов близък приятел е [Марк]
Бърнс, също англичанин. Двамата англичани поддържат най-тесни връзки с американските среди в
Цариград и главно с учителите от Роберт колеж и колежа в Симеоново, а сега завежда
американското разузнаване за Балканите и едновременно с това чете два пъти седмично лекции в
Колежа.
През месец март тази година Лари и [Марк] Бърнс, чрез професор Лоуренс Мур са предложили на
госпожа Матилда Кюпева, съпруга на нашия артист Михаил Кюпев, да се завърне в България,
откъдето срещу добро заплащане, да събира и препраща сведения за американската разузнавателна
служба; госпожа Кюпева обаче отказва изпълнението на подобна задача (семейство Кюпеви
продължава да живее в Цариград).
Лари и [Марк] Бърнс имат широки връзки и сред турските елитни кръгове и предимно с младежите –
членове на “Дениз клуб” в Мода (Цариградско), бивш английски клуб.
Лари е в интимни връзки и с госпожа Веса, момиче от гръцко-руски произход, ползващо се с лошо
име. Същата вероятно живее незаконно с него. Нейна близка приятелка е касиерката на бар “Екс”, с
която ходят заедно на езда. Лари и компанията му се събират почти всяка вечер в ресторат
“Чифлик” – Пангалти (Цариград).
От събраните сведения може да се извади заключението, че Лари и неговият приятел [Марк] Бърнс
са дейни органи на англо-американската разузнавателна служба за Балканите. Те имат на
разположение и кола от английската амбасада, която използват за своите срещи в Цариград.
ПОЛКОВНИК – от Генералния щаб
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.128.Оригинал, машинопис.
* Това е денят, в който започна контраударът на германците при Ардените, и в който англо-
американските войски попадат в обкръжение.
ПРЕПИС ОТ СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА АНГЛИЙСКИЯ ВИЦЕ-КОНСУЛ В БЪЛГАРИЯ СТЕНЛИ
ХАРИСЪН1, ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНИЯ АТЕНТАТ СРЕЩУ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, СЛЕД НАПУСКАНЕТО ИМ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
Превод от английски.
Към К.П. 734-44-І/1944 г.
Тъй като господин Стенли Харисън, английският Вице-Консул в София, който живее сега в хотел
“Токатлиан”, в Бейо[г]лу, не знае турски, неговите показания бяха снети посредством Али Бойлу,
син на Салахадин, и който е счетоводител в Истанбулската Централна Банка на [Турската]
Републиката, бе избран за преводчик, и долуизложеното бе заявено.
Запитан, Стенли Харисън, син на Фредерик, 58 годишен, възпитанник на английски лицей, от
Бирмингам, заемащ поста на Вице-Консул на Англия в София и пристигнал в Истанбул поради
политическите събития, да каже, какво знае за събитията, заяви:
“Ние, Пълномощният Министър в София, г[осподин] Дж[ордж У.] Рендел, Генералният Консул
господин [Теренс] Бренан, заедно с Първия секретар на Легацията [на Великобритания] и други
членове от персонала и служителите, напуснахме Легацията в София към 10 часа вечерта на
10.ІІІ.1941 година. Голямите пакети бяха приготвени в Легацията от капитан Бел, един чиновник от
Легацията, който сега е ранен, и малките куфари бяха приготвени от техните притежатели и
донесени в Легацията. Малките куфари съдържаха лични вещи и не съдържаха официални
документи. Големият багаж и пакетите бяха изпратени на гарата преди това. Що се отнася до
малките пакети и ръчните куфари, те бяха отнесени на гарата с нас. Два автобуса* ни очакваха
пред Легацията. Те имаха приспособления на покривите си за поставянето на багаж. Легационните
чиновници и служащи взеха малките куфари на ръка и [го] донесоха до автобусите*. Тогава
шофьорите на автобусите* и техните помощници поставиха някои от тези вещи на покривите на
автобусите*. Някои други бяха сложени в автобусите*. Лицата, които отпътуваха с таксита,
естествено взеха със себе си личните си малки куфари. Не ми е известно, кои заминаха с таксита.
Всички ние бяхме около 70 души. Обслужващите лица бяха българи, също и автобусите* бяха
поръчани от Легацията [на Великобритания]. Никой не бе натоварен с работата по пренасянето,
събирането и разпределението на ръчните куфари. По този начин автобусите* се отправиха към
гарата. Тъй като аз бях в първия автобус* не ми е известно, кога е отпътувал другия автобус.
Нашият автобус* пристигна на малката гара – Подуенската гара. Самият аз пренесох ръчните
куфари, които бяха при мен, обаче, аз не зная кой свали куфарите, които бяха на покрива на
автобуса*, куфарите, вече свалени по този начин, бяха събрани на стълбите на гарата, от където
всеки един взе собствените си куфари. Аз смятам, че куфарите бяха пренесени от там до вагона
преди да се дочака пристигането на втория автобус*, като всеки един от нас носеше толкова
куфари, колкото можеше. Български носачи също така пренесоха някои от куфарите от стълбите до
вагона. Когато куфарите бяха струпани на стълбите на гарата, нямаше никакъв специален чиновник
при тях. Естествено, аз не зная как се е извършила работата с разтоварването и натоварването на
багажите, що се отнася до втория автобус*. Нашият влак напусна Софийската гара в 11 часа
вечерта.
[Стенли А.] Ембъри и Дьо Бетел, секретари в Легацията [на Великобритания], бяха в същото купе и
това купе бе във вагона, в което бях и аз. Аз бях сам в моето купе. Макар че тези купета на Вагон-
Ли [Кук] могат да бъдат заключвани от вътре, те могат да бъдат отваряни от вън, ако човек има
ключ. Ние пристигнахме в Свиленград към 9 часа сутринта. Тъй като аз спях, ни ми е известно дали
влакът е спирал между София и Свиленград или не. Влакът, с който пристигнахме, бе български.
Във вагона имаше един чиновник, с когото говорих на български, обаче, не ми е известно, дали той
е българин или не. Той бе чиновникът на Вагон-Ли.
Влакът остана в София около половин час или повече, след като ние се бяхме настанили в него и
багажите бяха прибрани. През това време, именно, пътуващите с втория автобус* се очакваха да
пристигнат. Когато те пристигнаха и се настаниха във влака, ние чакахме около 20 минути на
гарата. Не видях български войници на гарата. Преди отпътуването на влака една жена измежду нас
бе загубила куфара си и го търсеше. В този момент Дю Бетел или [Стенли А.] Ембъри (не си спомням
кой от тях) ми каза: “Ние имаме два куфара; те са в повече; може би, един от тях е нейният”,
поради което аз погледнах към двата куфара, които той ми посочи. Аз казах, че те не принадлежат
на въпросната дама. Аз познавах куфара на тази дама и наистина той бе намерен в нейното купе
няколко минути по-късно. Това купе бе в нашия вагон. Тази дама не е чиновничка в Легацията или
Консулството. Тя е чиновничка в “Юнайтед Кингдъм Комершъл Корпорейшън”, което е
полуофициално английско дружество. Нейното име е “Госпожа Скарлет”. Тя сега е в Истанбул и
живее в “Турин Палас хотел”. Обаче, тя не видя двата чудновати куфара. Аз ги видях. Аз си спомням
добре, че по това време влакът бе на Софийската гара, т.е. на Подуенската гара, и че той не бе още
потеглил. Аз не забелязах дали куфарите имаха етикети. Аз мисля, че ако те ми бъдат показани ще
ги разпозная. Цветът на куфара, съдържащ бомбата, която избухна, бе “шоколаден” и бе от фибър.
Другият бе по-лек и изглеждаше, като че ли е от кожа. И двата бяха поставени на мрежите в купето,
в което бяха Дьо Бетел и [Стенли А.] Ембъри, бяха поставени един върху друг. Ние не ги отворихме
и не погледнахме да видим какво съдържат в този момент. Куфарът, който търсихме, бе голям.
Влакът бе сменен от нас в Свиленград. Ние се настанихме в един турски влак. И там също куфарите
бяха пренесени от носачи. Ние напуснахме Свиленград около 9.30 часа. Не ми е известно, дали
имаше закъснение или не.
След като напуснахме Свиленград, аз запитах Дьо Бетел и [Стенли А.] Ембъри, дали притежателите
на двата куфара са били открити или не. Те отговориха, че никой не ги е потърсил още. След това
аз казах: “Нека да видим какво съдържат и може би ще открием кому принадлежат”. Доколкото си
спомням, куфарите са били отворени в купето, в което бе Дьо Бетел и в присъствието на трима ни.
Според това, което си спомням, кафявият куфар не бе заключен. Другият бе заключен, обаче ние го
отворихме, като приспособихме един от нашите ключове. Кафявият куфар съдържаше две батерии,
които ние сметнахме, че се изполват в радиоапаратите и няколко вестника “Репюблик”, и
радиобатериите бяха така увити, че да не могат да мърдат. В куфара нямаше нищо друго. Но този
куфар, цветът на който бе “шоколаден” имаше една металическа плочка. Тя бе голяма колкото
малкия пръст. Спомням си, че буквите “ЕСНТ” бяха в началото, но не си спомням думата, която
следваше. Тези букви се четат “ЕСНТ” на немски и думата означава “истинско” на немски. Другата
дума имаше между седем и десет букви. Не зная от каква фабрикация бе куфарът. На една от
батериите имаше червен етикет, на който беше напечатено нещо. Една от батериите бе обвита в
полупрозрачна хартия, и нямаше никакво указание, което да дава впечатлението, че това са бомби.
Другият куфар, със светъл цвят, имаше една батерия, един тоалетен несесер и един пуловер, както
и една риза със синя яка от същата материя. Батерията бе обвита в пуловера. Отзад на яката бе
написано “Марко Костурков” на български [език]. Той не видял нищо друго.
След [като] каза това, куфарът и неговото съдържание бяха донесени от Дирекцията на
обществената сигурност “БЕО[Г]ЛУ”. Те бяха поставени пред свидетеля, който запитан, дали тези
неща са въпросните или не.
Той каза: “Да, аз разгледах всичко. Всички тези неща бяха в куфара. Само батерията липсва”.
Куфарът и неговото съдържание бяха след това показани на преводача, който бе запитан от какъв
произход са, според написаното на тях”.
Преводачът Али каза: “Аз не съм в състояние да разбера каква фабрикация е куфарът и нищо не е
написано на него. От нещата, които се намериха в тоалетната чанта, ножчетата за бръснене и
кремът “Нивеа” са от германски фабрикат; възможно е обаче, тубата и нивеа-крем да е била
напълнена в България. Надписите на ножчетата за бръснене са на немски. Четката за зъби и
сапунът за бръснене, две, са чужд фабрикат, чегката за зъби е фабрикувана в Германия. Що се
отнася до сапуна за бръснене, той е българско производство, тъй като написаното на него е на
български. Тъй като думите “Мейд ин България” са написан на кутията на крема нивеа, то е
произведен в България. Няма никакви етикети и надписи по другите вещи. Свидетелят казва, че
думите “Марко Костурков” съществуват във вътрешната част на яката на ризата. Ако фактически
тези думи са на български, аз не знам български. Два броя на вестник “Репюблик”, намерени в
куфара са от френското издание на в[естник] “Джум Хуриет”, издаван в Истанбул и единият е от
2.ІІІ.1941 г., а другият от 3.ІІІ.1941 г.” Те бяха също показани на свидетеля. Г[осподин] Харисън,
който споделя знанието на преводача каза, след като прочете, че думата “Сойда” съществува също
под думите “Марко Костурков”. Продължавайки да дава показанията си, свидетелят каза: “След като
разгледахме съдържането на куфарите, по този начин, ние не можахме да открием кому
принадлежат и аз си отидох. Аз казах на другите лица нещо, като: “направете така, или направите
иначе”. След това ние пристигнахме в Истанбул. Ние не говорихме повече по този въпрос през време
на пътуването. Чиновници от посолството ни посрещнаха на гарата Сиркеджи и аз запитах
компетентния чиновник къде да отида. “Калдчик” един чиновник от Софийската легация [на
Великобритания], който бе пристигал в Истанбул преди нас, ни каза че аз трябва да отида в хотел
“Токатлиян”. Наистина, тукашното посолство бе определило местата, гдето ние трябваше да се
настаним. Не ми е известно, как двата куфара, без притежател, са били поделени между [Стенли А.]
Ембъри и Дьо Бетел. Аз се отправих направо към “ТОКАТЛИЯН”. След около половин час научих, че
е станала експлозия в хотел “Пера Палас”, обаче, аз не чух избухването на експлозията. Аз не
знаех, че Министърът [Джордж У.Рендел] е там. Веднага щом научих за станалото, аз се отправих
бързо към “Пера Палас”. Аз видях станалото. Когато отидох в посолството [на Великобритания] на
следната сутрин ни каза: “Когато [Стенли А.] Ембъри чу експлозията, той изтича до хотела си, взе
батерията и я хвърли, като прояви по този начин галатност”. Г[оспожи]ца Елен Тереза** бе
машинописка в Легацията [на Великобритания]. Смятам, че тя бе неженена. Чувах, че тя има
годеник в Швейцария. Името му не ми е известно. Човек можеше да има доверие в нея. Не ми е
известно дали тя живее с някого. Мисля, че тя имаше една приятелка Джин Адамс. Аз не зная дали
тя имаше пари или не. Тя е работила известно число години в Обществото на народите. Тя бе много
честна и в нея можеше да се има доверие.
Марашлиев, делегат, т.е. чиновникът на българските железници и Силянов, секретар в българското
Министерство на външните работи [и на изповеданията], бяха също във влака, който взехме в
София. Втория дойде чак до Свиленград. Марашлиев ми каза в София: “Аз пътувам с Вас”. Не зная
дали той дойде чак до Свиленград или не. Нищо необикновено не привлече вниманието ми при
подготовката на двата влака. Английският Пълномощен Министър [Джордж У.Рендел] бе само с
дъщеря си [Ана Рендел] в София и дойде с нас. Вагонът на Министъра бе различен. Той не пътуваше
в нашия вагон. Никакво съмнително и чуждо лицо не влезе в нашия вагон и аз не видях никого.
Аз знам, че [Стенли А.] Ембъри и Дьо Бетел са много предпазливи хора и мога да кажа с
положителност, че никой чужд човек не е влизал в нашия вагон. Първият вагон, в който ние се
настанихме, бе отбелязан с буквата “Д” и аз знам, че буквата “С” бе на вагона, който ние сменихме в
Свиленград. Дьо Бетел и [Стенли А.] Ембъри бяха също в този вагон. Нямаше никой с тях и в
тяхното купе. Тъй като тези куфари бяха разнесени с нашите куфари в София, опитът да се хвърли
във въздуха нашия влак бе сигурно подготвен там, обаче, аз не съм в състояние [да кажа] кой го е
подготвил и как.
Червените и черни етикети, кръгли и назъбени, които бяха отлепени от наличната батерия и
залепени на листове хартия, бяха след това показани на свидетеля. Той каза, че надписите на тях
наподобяват югославянски език, и че не са на български. Преводачът бе тогава запитан. Той заяви,
че надписите не са нито на английски нито на френски. Тъй като нямаше нищо друго, за което
свидетеля трябваше да бъде запитан, горните показания му бяха обяснени посредством преводача,
и заявявайки, че те са точни, той ги подписва.
15.3.1941 година.
Това удостоверява, че свидетелят заяви, че неговите показания са точни, но че той не може да ги
подпише без уведомлението на своя [пълномощен] министър***.
15.3.1941 г.
За верността на превода,
ЛЕГАЦИОНЕН АТАШЕ: (п) Д.Карагьозов
АМВР, ІІ НС 349, том 1, л.177-181. Препис, машинопис, превод от английски език. Публ. в: Котев,
Н., Котева, Авр. “Пътят към войната на Балканския полуостров (1939-1941 г.).” – в сп. ”Известия на
1 Стенли Фредерик Харисън влиза в страната като британски вице консул на 27.ІІ.1939 г. и я
напуска през граничния пункт в Свиленград на 11 март 1941 г. – Виж: Картон за идентификация на
Стенли Харисън – АМВР, общо дело 23625, том 11, л.107.
* В текста е дадено като “отобус”.
** Фамилията на една от загиналите жертви при атентата.
*** Става дума за Джордж У.Рендел.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТ НА ТОМА АТАНАСОВ ИМОВ, ЗА
ВРЪЗКИТЕ МУ С РЪКОВОДИТЕЛЯ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР И ДРУГИ
СЛУЖИТЕЛИ ОТ ГЕРМАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
ПРЕПИС – ИЗВЛЕЧЕНИЕ
oт стенографския протокол за разпит на лицето Тома Атанасов Имов – 48 годишен от Кукуш,
чиновник в Паспортното бюро в Божурище, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан,
получил препис от обвинителния акт.
Признавам се за виновен. Като чиновник в Паспортното бюро в Божурище съм сгрешил, но не съм
издавал нищо, което да е било лошо за родината ни. От 1941 година остана да пътува само “[Дойче]
Луфтханза” – пътуваха германски военни чинове, индустриалци, търговци. Същите вършиха и
германците. През 1943 година се появи и д-р Делиус, когото познавах като често пътуващ пътник.
Даде ми един плик с 3000 лева, за да се почерпя, заради доброто ми държане и обноски към
пътниците. Тогава заминаваше. После дойде и поиска да му дам сведение – извлечение от пътния
лист. Началникът Драганов разреши, защото сме били съюзници с германците. Тогава все още не
знаех какъв е Делиус. Имаше дипломатически паспорт. В графата “занятие” пишеше “библиотекар”.
Колегата [Симеон] Николов ни запозна с Делиус, като ни го представи за човек на Германската
легация. [Васил Костов] Узунов дойде един ден и ми даде за Ритер един плик с 3000 лева. На два
пъти получавах от [Васил Костов] Узунов подобни пликове. Той беше чиновник в румънското
дружество “Ларис”. [Васил Костов] Узунов ми съобщи, че са му предадени от Ритер, за да ми ги даде.
От д-р Делиус получих само 3000 лева. От Ритер – 6000 лева. Сведенията, които давах на Делиус,
бяха на два пъти през две седмици или на месец. Давах сведения само за чужденци. Такива
сведения даваха и Паспортната служба. Като чиновник получавах 3500 лева заплата. Не знаех, че и
други чиновници са получавали такива суми. Драганов ме назначи и аз служих като полицай. Ритер
познавах като пътник. На него не съм давал сведения. Към края на 1943 година Ритер ме попита за
някои сведения, но аз му казах, че вече съм ги предал на д-р Делиус. Той даваше пари за
почерпване и на други от персонала. Сведенията бяха едни и същи с тези, които предавах на
Дирекция на полицията. Всеки можеше да има тези сведения. Аз съм с петокласно образование.*
АМВР, ІІ Народен съд** – 349, л.29-30. Препис, машинопис.
* По това време петокласното образование отговаряло на днешното 9 класно образование.

** Народният съд започва своите заседания на 19 декември 1944 г.Общо се образуват 135 процеса с
11 122 подсъдими. От тях на смърт са осъдени 2730 човека, а голяма част от останалите подсъдими
– на различни срокове затвор. Издадени са и 1516 оправдателни присъди. Специално присъдите на
първите два върховни състава (срещу регентите, министрите от петте кабинета, царските съветници
и депутатите от ХХV ОНС) са обявени на голям 150-хиляден митинг на 1.ІІ.1945 г. Виж по-подробно
за историята на Народния съд в: „Българските държавни институции 1879-1986 г. Енциклопедичен
справочник”, С., 1887, с.262-263.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТ НА ВАСИЛ КОСТОВ УЗУНОВ, ЗА
ВРЪЗКИТЕ МУ С РЪКОВОДИТЕЛЯ НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР И ДРУГИ
СЛУЖИТЕЛИ ОТ ГЕРМАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ.
ПРЕПИС – ИЗВЛЕЧЕНИЕ
oт стенографски протокол за разпит на лицето Васил Костов Узунов – 32 годишен от Берковица,
чиновник, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан, получил препис от обвинителния
акт, явява се с адвокат Михаил Орханиев, назначен от Съда за негов защитник.
Не се признавам за виновен. През 1941 година в [летище] Божурище дойде Паул Глюк, предложи ми
да стана негов представител в Цариград. Обеща ми, че ще получавам половината от печалбата и, че
ще ми се плащат разноските. Носих мостри от хартия, менто[ло]во масло и дървени бъчви. Заминах
за Цариград. Разноските бяха около 150-200 [турски] лири. След месец [Паул] Глюк дойде в
Цариград в хотел “Новотино” и ми заяви, че освен от търговска работа, трябва да се интересувам и
от мнението на турците за българите и немците. Казах му, че това няма да мога да върша. Ходих при
него на два-три пъти. Предадох му книжата и ликвидирах работата си с него. Повече връзки не съм
поддържал. Приех тази служба, понеже през зимата нямаше летения. През 1942 година често
пътуваше Ритер. След едно пристигане от [летище] Божурище ме помоли да му дам сведения кои
чужденци пристигат – някакво лице очаквал да мине през [летище] Божурище за [летище] Атина. Аз
му дадох сведенията. Вторият път, когато ми предложи същото нещо, каза че за тази услуга ще ми
плати известна сума. Ние давахме сведения на “Дойче Луфтханза”. Смятах, че ще ми плаща по 10
000 лева. Работата беше в кръга на моите обязаности. Получавах от Дружеството 5500 лева. Това
продължи до септември 1942 година, когато получих мобилизационното си назначение и заминах.
На 7 юли 1943 година се върнах от турската граница. Видя ме Ритер и ме попита – дали пак мога на
десет дни да му давам сведението. Съгласих се. Пращаше човек в Бюрото* да ги вземе. После ми
каза, че трябва веднъж в седмицата да ги нося аз на [ул.]”Шипка” № 14. От мен искаше да му давам
сведения за пътуванията във “Вагон Ли[-Кук]”. През юли 1943 година дойде Димитър Попов** и
каза, че за Щаба на войската трябват сведения за тези, които пътуват. Ритер ми бе обяснил, че
[Димитър] Попов ще бъде пращан от тях. [Сидер] Флорин изготваше сведенията в два екземпляра –
единият за Щаба на войската, а другият за немците. Аз носех едните сведения на Ритер. Веднъж,
когато отидох на [ул.] ”Шипка” № 14, заяви, че нищо не работим и не иска да ни вижда. Ритер ми
даде два запечатани плика, занесох ги на местопредназначението и получих два отговора. На края
на другия месец, пак като ме пратиха да нося пликове, като ги разпечати [Филип Павлов] Филипов,
видях разписки. Не бяха доволни от мен и ми намалиха заплатата на 5000 лева. Преустанових си
връзките с тях на 1 ноември [1943 г.] Разбрах, че Ритер има за шеф някой си Доктора***. Знаех, че
на ул.”Шипка” № 14 е някакво разузнаване в полза на германците. Казаха, че са в контакт с Щаба
на войската.
Не зная Слави Димитров каква служба е изпълнявал.
Злотковски ми беше директор в Полското въздухоплавателно дружество. Не съм водил Злотковски
на ул.”Николай Николаев”. Още веднага се досетих, че това е тайна разузнавателна служба на
германците. Паул Глюк не би беше дал отначало никакви указания.
Турски език не зная.
Не познавам [Георги Илиев] Рашев, не е бил през мое време в Цариград.
Христо Пеев веднъж съм виждал на [ул.] ”Мизия” № 11, разбрах, че е собственик на
апартамента****. Той ми каза, че е секретар на Българо-Унгарската търговска камара, но бях
убеден, че може да им бъде полезен в нещо.
Военното министерство е плащало на [Сидер] Флорин 2000 лева за сведенията. В “Ориентал” не съм
ходил.
Борис Димитров [Ангелов] 1 познавам като съгражданин. Не получавал пари от него, ниго съм му
давал. Димитър Попов дойде в качеството си на служебно лице.
[Сидер] Флорин каза, че може да дава сведения само на по-голямо началство. После дойде
[Здравко] Калчев. От Сл[ави] Димитров не съм получавал никакви сведения.
АМВР, ІІ Народен съд – 349, л.40. Препис, машинопис.
* В смисъл на “служба”.
** Става дума за българския военен разузнавач “Р-10” (Димитър Попов), който преди това е работил
като телефонист в Английската легация.
*** Става дума за ръководителя на подразделението на Абвера в България подполковник Ото
Вагнер.
**** Д-р Христо Пеев е собственикът на апартамента в който е бил настанен германският
контраразузнавач Фабер.
1 Борис Димитров Ангелов – роден на 31 януари (12 февруари 1872 г.) в гр.Търговище (Ески-
Джумая); завършил реална гимназия във Варна през 1891 г.; следвал строително инженерство в
университета в Гент, Белгия, от 1893 до 1897 г., когато е завършил с титлата Ingeneur des
constructions civiles; на специални занимания през 1900 г. цяла година в Англия за приемане на
железни материали и през 1907 г. 6 месеца в Италия и Франция за изучаване иригациите и др. Член
на Union internationale de Geodesie et Geophysique, на Association internationale d`Hydrologie
scientifique, на Commission dètude des calamites de la S-te de Geographie de Geneve. Преди 9.ІХ.1944
г. води курсове в СУ “Св.Климент Охридски по отводняване и напояване за студенти агрономи и по
основи на хидрологията за студенти-лесовъди.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТА НА ЛИЦЕТО ГЕОРГИ ИЛИЕВ
РАШЕВ, ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С ГЕРМАНСКАТА КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ
От стенографски протокол за разпит на лицето Георги Илиев Рашев – 40-годишен от Разград,
чиновник, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан, получил препис от обвинителния
акт, на когото се назначи служебен защитник адвоката Ст.Стоянов.
Писаното в дознанието е вярно с много малки изключения. Признавам се за някои работи виновен.
През 1941 година Паул Глюк, мой кум, ме повика да отида на работа при него. На 20 май дойдох в
София от Русе. Искаше да отида като търговски представител в Цариград. Трябваше да стоя там 15
дни от месеца и тук, в София, останалите 15 дни. Уговорихме се заплатата ми да бъде 10 000 лева
плюс разноските. Паул Глюк трябваше два-три дни преди мен да замине за Турция. Представи ми д-
р Фабер и Ритер като негови сътрудници. Това беше на “Цар Крум” № 3, където се намираха
кабинетът и къщата му. Каза ми, че в Цариград нямало той да ме посрещне, защото щял да бъде в
Анкара. Представи ме на много търговски фирми в Цариград. Успях да пласирам неговите стоки. На
13 юли се завърна в България и след два дни ми каза, че пак ще трябва да замине за Цариград.
Купил стила, ножчета за бръснене и други. От тази работа той печели много, но ми даде и на мен
процентна печалба. Поисках му да си прегледаме сметките. Той отговори, че това са печалби и на
разузнавателната служба. Каза ми, че ако искам – да остана, ако не искам – да напусна. Стана
скандал и аз напуснах. Видях Ритер – поисках среща, отидохме в “България”, там сварихме Ф[илип
Павлов] Филипов. Обясних на Ритер всичко. Каза ми, че [Паул] Глюк ме е използвал като търговски
представител, а на тях ме е представял като разузнавач. Ритер ми предложи да ми намери търговска
работа, но и сведения да му нося. Казах, че не мога. Тогава той ми предложи да следя Паул Глюк.
Съгласих се, защото го смятах за двуличен. Минаха двайсет дни, но аз не заминах никъде. След това
ми съобщи, че ще ми даде нареждане за заминаване и аз го помолих да го остави в “Ориентал”,
където имах работа. Заминах за Цариград, но не успях да събера исканите сведения. После пак ме
принудиха да замина. Трябваше да пласирам стоки на “Ориентал”. Но на границата турците ме
заловиха и искаха да призная, че или нося чужда валута, или съм шпионин. Биха ме много жестоко,
разболях се и не можах въобще да мина границата. Съставих протокол, че са намерили у мен турски
лири и аз го подписах по принуда. Осъдиха ме на 6 месеца затвор. Обърнах се към моя кум [Паул]
Глюк, който ми преведе суми в Анкара. Като се завърнах, научих, че Ритер отворил кантора на
“Шипка” № 14. Отидох там и намерих Ф[илип Павлов] Филипов. Разбрах, че в тази кантора се
провежда контрашпионажа. Ритер ми каза, че от тях нищо няма да вземам. Тогава получих
повиквателна заповед. Беше ми ясно, че хората на Ритер искаха да ме премахнат. Ритер ми
предложи да завеждам домакинската работа при тях със 7000 лева заплата. Останах там няколко
месеца. Ритер замина за Германия. После [Кирил] Търницов ми каза, че тази работа ще върши друг.
Като се завърна Ритер, пак го помолих да ми даде някакво представителство или търговска работа.
През това време [Кирил] Търницов ми възложи някои задачи, които намерих за фиктивни и, от които
нямаше никакъв резултат. През 1944 година, Ритер ме прати в Пловдив да купя 20-30 килограми
цигари и да проуча Турското консулство къде се движи. Като се върнах, казах, че нищо не съм
забелязал. Ритер се разсърди много, че нищо не съм научил. Стана скандал и аз напуснах. В
Истанбул първият път вършех чисто търговска работа. След като скъсах връзките си с [Паул] Глюк,
Ритер ми каза да проследя дейността му. Съобщавах му с какви хора дружи [Паул] Глюк. Той имаше
търговски и приятелски отношения с англичаните. В “Ориентал” намерих [Спас Петров] Топузов и
[Васил Ц.] Василев, собствениците. Знаех, че се занимават с търговска работа. Веднъж видях там и
П[етър] Ферещанов, известният борец, който беше сътрудник на полицията. Той ме е молил да му
уреждам борби в Турция. [Рудолф Александров] Меллих познавам. На “Шипка” № 14 разбрах кой е и
какво представлява. Паул Глюк ми бе обещал, че в България ще ми плаща по 10 000 лева, а за
разноските да му представям сметко-разписки, за да ми ги плаща. В кантората на Ритер бяха:
Димитър Петров /Дикиша/, [Вл.] Мармораки, Ст.Мечев, Кирил Търницов. На “Шипка” № 14 се
намираше германското военно контраразузнаване. Взеха ми две снимки, за да ме оставят в Щаба на
войската и да не ме мобилизират.
Лиляна Радева беше секретарка там. Тя дойде по-късно и се занимаваше с машинопис. В Пловдив
ходих на два пъти – за цигари и да видя какво става в турското Консулство. Нищо обаче не
направих. След скарването ми с [Паул] Глюк отидох при Ритер. Тогава още мислех, че е търговец. В
София се съгласих да остана на тази служба, докато ми дадат търговско представителство. Бях
останал по това време без работа и без пари. Три месеца нищо не работих. Борис Гройс знаех само
по име. Брат му е експортьор на цигари в Русе. В Пловдив прекарах 10-15 дни. Направих писмен
доклад за това, което бях видял в турското Консулство, но писах, че няма нищо особено.
Разузнаването вършех по нареждане на Ритер. Кирил Търницов беше групов началник – възлагаха
му задачи, които той разпределяше. На него се носеха резултатите, преписваха се на пишеща
машина и казваха, че единият екземпляр ще остана там, а другият ще се даде на Щаба на войската.
Научих, че се следи професор [Иван Георгиев] Кинкел1, по нареждане на [Кирил] Търницов. Той ми
възложи да проследявам хората в “Компас”. Вторият път ме прати на ул.”Брегалница” да проверя
един адрес. Друг път ме бе пращал на ул.”Свети Климент” в един дом – да проверя какви хора се
събират там. За Ст.Цанов бе натоварил да проверя, кой е филмирал свадбата му, кои хора са
присъствували и прочее. Бяха ми възложили още да проуча, кои консулства са в София. Борис Гройс
само веднъж видях на “Шипка” № 14, където стоя около 2-3 минути. Групата на [Кирил] Търницов се
състоeше от Дим.Димчев, Ст. Мечев, Ник. Власек, Фил[ип Павлов] Филипов, Вл.Мармораки, Лиляна
Радева. Последната и Мармораки пишеха на пишеща машина. На 1 юни 1941 година заминах за
Цариград. Но година и половина прекарах в турския затвор. На “Шипка” № 14 бях само два-три
месеца. Знаех, че това е германското контраразузнаване и е свързано с Щаба на войската. Четири
месеца бях при [Паул] Глюк по чисто търговска работа. В самото начало не знаех, че влизам в
тайната германска разузнавателна служба. Не знаех също, че [Паул] Глюк работи там. С Андри
Варидел се видях в Турция. Той беше швейцарец, говорихме на турски и български чрез портиера.
Доклади освен на [Паул] Глюк не съм давал. Той ходеше с балерини по кабаретата. Срещаше се с
турци, с евреи и прочее. Писаното от мен поддържам. “Ориентал” беше търговска фирма. Какво е
вършено в нея – не знам. Фабер не ми е възлагал никаква работа. Ритер ми е възлагал – да следя
[Паул] Глюк и да замина за Пловдив. [Рудолф Александров] Меллих стоеше в отделна стая. Не
познавам [д-р] Христо Пеев. Борис Димитров [Ангелов] също не познавам, нито пък [Риошх]
Омеда*. Борис Гройс познавам като тютюнотърговец. Не съм го виждал в “Ориентал”. Материалното
ми положение е лошо. Нямам никакви имоти. Имам средно образование. Подобрихме отношенията си
с [Паул] Глюк на 12 май 1941 година, когато се роди детето ми. Виждал съм веднъж-дваж Борис
Димитров [Ангелов] да отива при [Паул] Глюк. Рилски не зная да е пътувал по служба. Шеф на
службата за България беше Фабер, а на “Шипка” № 14 – Ритер. Имаше още някой си Ед. Дюркоп. На
д-р Делиус съм чувал само името.
АМВР, НС-342, л.41-42. Препис, машинопис.
1 д-р Иван Георгиев Кинкел – роден на 19 януари 1883 г. в гр.Брянск, Русия; завършил
Императорската Николаевска гимназия в Царское Село през 1903 год.; следвал медицина в Берлин
от 1903 до 1905 г., а след това философия, психология, психопатология и социални науки в Лайпциг
от 1906 до 1908 г. и в Цюрих от 1908 до 1911 г., където и завършил през февруари 1911 г.; доцент
по история на икономическите и социални учения в Института по агрономия и кооперация в
Петроград, Русия през учебната 1917-1918 г.; асистент и частен доцент по политическа икономия в
Екатеринославския университет през 1918/1919 г.; дописен член на социологическия институт
Солвей в Брюксел; член на Международното сдружение за правна и социална философия в Берлин;
частен хоноруван доцент по политическа икономия от 1 октомври 1920 г.; редовен доцент по
политическа икономия от 1 октомври 1921 г.; извънреден професор при катедрата по стопанска
история от 17 юлий 1930 до 1939 г.
* По това време ІІІ секретар на Легацията на Япония в България. В действителност е резидент на
японското разузнаване за България.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТА НА ЛИЦЕТО НЕСТОР ГЕОРГИЕВ
ЮРУКОВ, ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С ГЕРМАНСКАТА КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
От стенографски протокол за разпит на лицето Нестор Георгиев Юруков – 48 годишен от
Панагюрище, железобетонджия, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан, получил
препис от обвинителния акт, явява се заедно със служебния си защитник адвоката Ст.Михайлов.
Не се признавам за виновен. Миналата година ме срещна [Кирил]Търницов, когото познавам от 17-

18 години. Бях тогава без работа и материално не добре. Помолих го да ми намери работа. Той ми
намери и ми каза да приготвя две портретчета. Донесе ми една карта от Щаба на войската,
подписана от полковник [Стефан] Недев. [Кирил] Търницов ме заведе при кино “Роял” и ми възложи
да следя една жена с кученце. Тя дружеше с германци. Следях я само сутрин.* После ми каза, че
съм назначен във Военното министерство. Заведе ме на “Шипка” № 14. Там ме запозна с един
германец, който ми каза, че съм мобилизиран и ще изпълнявам заповедите на Кирил Търницов и ако
не си върша добросъвестно работата, ще ме изпрати в корпуса. От януари 1944 година до март
същата година служех там. Разбрах, че на “Шипка” № 14 е военно разузнаване. Там ходих на два
пъти. Първият път видях там Кирил Търницов. Имаше две стаи, в които влязох. Вторият път беше и
Ритер. Аз преди обяд работих за тази служба, а след обяд във “Феникс”. На нас не са ни искали да
полагаме клетва. Сменяваше ме Васил Петков. В групата бяхме: Радомир Гацев, Васил Петков, Асен
Манолов, Асен Чобанов, Георги Иванов Георгиев. Но оттам ме уволниха, защото веднъж не се явих
няколко пъти на работа. С [Кирил] Търницов ходихме веднъж при Александър Цеков, Радослав
Гацев, Манол Георгиев и Георги Иванов. Наскоро, след като бях постъпил, разбрах, че това е
германска разузнавателна служба. Всеки ден давахме доклади за Донка Иванова. Следяхме и Ира
Лонг. Следяхме и един германец, който ходеше на ул.”Леге” в германската служба. Не си спомням
колко доклади съм направил. Не съм бил секретен сътрудник на полицията. Аз само посочих, че е
той. Получих само 5000 лева от службата. Не зная да е горяла нелегална печатница, не съм я
посочвал.
АМВР, ІІ НС- 349, л.46-47. Препис, машинопис.
* Това е един от типичните похвати от работата на Абвера. Стремейки се да закрепи вербуването на

агентите и да ги накара честно да работят, германските разузнавачи давали на много от своите
агенти задачи по откриването на нелегални или партизани, а така също ги принуждавали да
шпионират други агенти – “колеги по нещастие”, обучаващи се в разузнавателното училище. Виж:
Телицын, В., “Смерш”: операции и исполнители”, Смоленск, 2000, с.37.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТА НА ЛИЦЕТО РУДОЛФ
АЛЕКСАНДРОВ МЕЛЛИХ, ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С ГЕРМАНСКАТА КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
oт стенографски протокол за разпит на лицето Рудолф Александров Меллих – 35 годишен от
Пловдив, чиновник в дружество “Ориентал”, австриец, католик, грамотен, женен, неосъждан,
получил препис от обвинителния акт, явява се със служебния си защитник адвоката Л.Живков.
Не се признавам за виновен. През 1940 година постъпих в дружество “Ориентал”. Когато бях в
Хамбург, Вили Ралф ме попита с какво се занимава фирмата “Ориентал” и имам ли връзки там.
Казах, че нямам. Но [Вили] Ралф дойде в България, посети “Ориентал” и Паул Глюк. Последният не
го познавах. Искаха да организират кантора за внос и износ. В “Ориентал” постъпих през 1940
година като кореспондент с немски език. [Вили] Ралф идва през 1940 година и през 1941 година, да
разбере какво може да се внесе и изнесе. В началото на 1942 година [Вили] Ралф пристигна в
София и ми каза, че в България ще се основе една фирма. По това време [Вили] Рау пребиваваше в
София, каза че му е известно, че съм австриец, но роден в България, и ако му откажа, каквото иска,
ще си тегля последиците. Каза ми още, че Фабер щял да се установи в апартамента на [д-р] Христо
Пеев. [Вили] Рау направи покупките за обзавеждането на апартамента. Дойде в София доктор Фабер
и се настани в апартамента на [д-р] Христо Пеев. През март Фабер ме извика и ми напомни думите
на [Вили] Рау. Каза ми още, че ми предстои пътуване за Турция. [Васил Ц.] Василев и [Спас Петров]
Топузов бяха вече ходили в Турция и завързали връзки. Заминах за Турция, отидох в контрагента ни
на фирмата ни там. Отношенията ни баха на чисто търговска база. Първото ми отиване там беше
само за ориентировка. После щеше да ми възложи задачи. Пътувах всичко около дванадесет пъти.
Трябваше да помня въпросите, които ми задаваха и да ги предавам на него. Трябваше още да
разбера, какви войски има в Солун, около Дунава, в Хърватско и прочее. Доктор Фабер ми каза, че
вниманието и усилията ми трябва да се насочат към англичаните – безразлични му били пътищата,
по които ще получавам сведенията си за тях. Не познавам Омеда. За целият ми труд не ми е платено
нито лев. Разбира се вършех в това време и моята си търговия. Трябваше да се обаждам в Цариград
в българското Консулство. В едно от пътуванията си се запознах с Немлих. Той ми каза, че за тези
неща, за които отивам в Цариград, имало човек, който се интересувал. Запозна ме с Блуменхоф. На
този човек трябваше да дам данни. [Георги Илиев] Рашев работеше при Паул Глюк и е пътувал до
Цариград. Какви задачи са му възлагали – не зная. Знам, че е бил на “Шипка” № 14. Аз знаех, че
там службата се ръководи от Ритер, но какво точно работеха, не зная. Доктор Волохов, познавам,
пътувахме за Цариград заедно. Доктор Христо Пеев беше собственик на апартамента на “Мизия”,
гдето беше настанен Фабер. Виждал съм го в Цариград. Борис Гройс видях веднъж, когато искаше да
замине за Германия. Рокса е идвал в нашата кантора. Бил е нещо като адютант на Фабер. Идваше в
“Ориентал” за цигари. За доктор Делиус съм чувал, но не го познавам. За Каню Тончев нищо не
зная. Петър Ферещанов идва на няколко пъти в кантората. [Спас Петров] Топузов се оплака, че
ходел при него да иска суми. [Спас Петров] Топузов подпомагаше артисти, борци. Лично с [Петър]
Ферещанов не съм имал връзки. При Фабер работеше Георги Божков, беше му нещо като домашен
прислужник. Той живя известно време на “Шипка” № 14. Не знаех, че Паул [Глюк] е от
разузнавателната служба, когато бях в Хамбург. По-късно, през 1941 година научих това. Аз бях
чиновник-кореспондент в “Ориентал”. В Хамбург не съм следвал полицейски курсове. Рау не ми е
казвал, че е агент на германския шпионаж, но аз имах доказателства за това – пътуваше между
Хамбург и Истанбул. [Вили] Рау ми довери това в хотел “България”. Не споделих това с моите
шефове, но те може би са го разбрали. Фабер е идвал в “Ориентал” на два-три пъти. [Спас Петров]
Топузов е ходил при него 1-2 пъти заради някаква виза за племенницата си. Ритер идваше на
месеца по 1-2 пъти. Шефовете ми е трябвало да знаят какъв е. По този въпрос с тях не сме
говорили. Ритер се занимаваше с пребиваващите чужденци. С него нямах връзки. На Фабер съм
давал писмени доклади около шест пъти. За него беше важно какви въпроси ми се задават в
Цариград. Веднъж ми бе възложено да се добера до шифъра в Цариград. Това не можах да сторя,
нямах връзки и не знаех езици. При Фабер се настани Г[еорги] Божков от 1941 година. В “Ориентал”
работеше Ст.Мечев. За Ритер, за “Шипка” [№] 14, пратих Ст.Мечев да води домакинството.
Костурков идваше при [Васил Ц.] Василев. Писаното от мен в дознанието е вярно. Не ми е известно,
че “Ориентал” е създаден, за да върши работа на Ритер и Фабер. [Димитър] Попов дойде да работи в
кантората, преди това е работил при Паул Глюк. [Димитър] Попов, доколкото разбрах, е бил на
служба при Ритер. [Спас Петров] Топузов и [Васил Ц.] Василев са ходили в Цариград. Фабер ми
заяви, че по работата, която ми възлагат, не трябва да казвам никъде и на никого. На [Спас Петров]
Топузов не съм казвал, че [Петър] Ферещанов е връзка между Ритер и Фабер. Борис Димитров
[Ангелов] е идвал в кантората ни. [Васил Ц.] Василев и [Спас Петров] Топузов не са получавали
суми от Фабер и Ритер. С Фабер се видях за последен път миналата година, когато дойде от
Бреслау*. Фабер каза, че това е контраразузнаване и, че е на нож с Гестапо. Влязох в сражение с
германците, когато започна войната. Аз доброволно се предадох, когато ми съобщиха, че трябва да
се явя. Когато препоръчах [Георги] Божков, казах му, че ако се поиска нещо в разрез с интересите
на България, да напусне или да ми каже. Аз не съм изпълнявал вътре в страната никакви задачи.
“Едика Централе” ме назначи в “Ориентал”. В “Ориентал” бяха [Васил Ц.] Василев, [Спас Петров]
Топузов, Славчев – съдружници, а Ото Щиглец бе чиновник. Шефовете ни в “Ориентал”
предполагам, че не са знаели, че върша работа на Фабер, когато съм отивал в Цариград. [Васил Ц.]
Василев не знаеше немски.
* Днес гр.Вроцлав в Република Полша.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТА НА ЛИЦЕТО ФИЛИП ПАВЛОВ
ФИЛИПОВ, ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С ГЕРМАНСКАТА КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
от стенографски протокол за разпит на лицето Филип Павлов Филипов – 27-годишен от Самоков,
чиновник, българин, православен, грамотен, неженен, неосъждан, получил препис от обвинителния
акт, явява се със служебния си защитник адвоката Йордан Кюранов.
Считам, че съм направил грешка, за дето работих като преводач при германците. Извърших тази
работа не от идеологически убеждения. Заплатата ми при Тома Бакрачев, където работех, беше
малка. Постъпих при Ритер през 1942 година, за да издържам по-малкия си брат. При [Тома]
Бакрачев получавах 3600 лева, а при Ритер – 10 000 лева. С Ритер ме запозна Васил Ц.Василев. На
7 ноември 1942 година постъпих като кореспондент при Ритер в Представителството. Първите 10-15
дни нищо не превеждах. Но след като дойдоха Кр.Бакърджиев, Н.Ушев и Жорж Молнар, тогава се
наложи да превеждам на Ритер. Жорж Молнар съобщи на Ритер това, което бе видял в Легациите.
Тогава направих пред Ритер своите възражения, но той ми показа откритите листове и каза, че
всичко се върши с разрешението на Военното министерство. Дори ме заведе там и ме запозна с
[Сава] Куцаров, [Никола] Генчев и [Христо] Тумбин. Така работата продължи. Пратиха ме в
“Ориентал” да взема Костурков. Когато пристигнахме, Ритер му каза, че трябва да ръководи една
група за разузнаване в Легациите. С българи изрично каза, че няма да се занимава, а само с
чужденци. Постъпиха в службата първо при [Ник.] Власек и Вълков, а после при Пеловски, Перов и
[Ст.] Мечев. Бюрото се прехвърли от бул.”Цар Освободител” на ул.”Шипка” № 14. Започна се
наблюдение на чужденци и вербуване на хора от Легациите. През месец април се разболях и ме
замести [Вл.] Мармораки. Разбрах, че Ритер се съмнява в мен и, затова ме замести [Вл] Мармораки в
преводите, а аз посрещах само хората. След това се появи Вл.Будков, който заработи с една група
белогвардейци. Докладите се даваха на руски език, а [Вл.] Мармораки ги превеждаше на немски.
Един екземпляр се даваше на Министерството на войната, а другият – на Ритер. Последният изпрати
Димитър Лазаров в Шведската легация и оттам получаваше докладите. Стараеше се да набере
сътрудници в Турция. Ритер не вярваше на Кр.Бакърджиев и затова не му увеличи заплатата. [Кр.]
Бакърджиев написа докладите за [Димитър] Попов. Уволниха [Кр.] Бакърджиев и [Димитър] Попов
започна да прави преводите и да ги носи във Военното министерство. Ритер настани Лиляна Радева
на работа. Аз не можах доброволно да напусна. Ритер ми се заканваше. Той не ми вярваше, защото
бях американски възпитаник, четях английски вестници и други периодични издания на английски
език. Най-после ми каза, че трябва да се разделим, защото съм говорил, че германците ще загубят
войната. Провери, с кои лица съм дружил. На 20 февруари 1944 година се разделихме. Групата на
[Вл.] Будков се състоеше от Румянцев, Ел.Воронова, Воронов, Фоменко и други двама чужденци.
Отначало започнах със заплата 10 000 лева, после ми я увеличи на 15 000 лева. На една тетрадка
записвах задачите. Записвах ги на български на едно листче и ги давах на Костурков. Проследяваха
само чужденци, чужди легации. Руската легация не сме следили. Злотковски дойде на бул.”Цар
Освободител””№ 29. Даваше сведения относно поляци. Той знаеше добре немски и нямаше нужда от
преводачи. [Рудолф Александров] Меллих беше човек на д-р Фабер, какви задачи му е давал, не
зная, пътуваше за Цариград. Беше кореспондент на “Ориентал”. Аз знаех какво се върши на
ул.”Шипка””№ 14. Кр.Бакърджиев получаваше възнаграждение 5 000 лева. [Димитър] Попов също
получаваше възнаграждение 5 000 лева. [Сидер] Флорин познавам. Узунов идваше да носи
списъците на пътниците. [Сидер] Флорин отначало не знаел, че сведенията са били носени и на
германците. Мисля, че [Сидер] Флорин не е знаел какво е на “Шипка” № 14, не сме говорили на
тази тема, но съм сигурен, че не е идвал на “Шипка” № 14. Аз знаех, че “Ориентал” е свързан с
Ритер и Фабер. На [Марин] Чолаков, доколкото ми е известно, нищо не е плащано. Предложих на
Ритер да превеждам една книга, но нищо не стана. Не съм виждал там Бор[ис] Димитров [Ангелов],
само съм чувал за него. Доктор Делиус дойде веднъж на “Шипка” № 14, да се срещне с Георги
Бочев. За него не се чуваше нищо. Отношенията между [д-р] Делиус и Фабер не са ми известни.
[Васил] Кошариновски не познавам. Ако някое лице беше свързано с чужденци, можеше да се
следи. Фабер идваше на “Шипка” № 14 за по 1-2 минути от време на време. Шифърът се занесе на
Ритер. Познавам [Борис] Гройс. Той беше във връзка с Фабер, имаха съседни апартаменти. [Борис]
Гройс съм виждал само два пъти. Отношенията ми с Фабер са ми известни. Службата на Ритер беше
германско контрашпионско разузнаване. Фабер беше шеф на Ритер. През мои ръце доклади на
Бор[ис] Димитров [Ангелов] не са минавали. За Омеда не съм чувал. Кр.Бакърджиев беше на служба
във Военното министерство. Аз бях само преводач. Ние бяхма мобилизирани. Аз не съм вербувал
никого. Разкайвам се за грешките си. С Георги Ил[иев] Рашев се видяхме в края на 1941 година в
хотел “България” – беше се завърнал от Цариград. Каза, че не е доволен от [Паул] Глюк, но Ритер
му заяви, че не трябва да се разделя с [Паул] Глюк. Доктор Христо Пеев беше във връзка с Ритер,
но какви са били отношенията им, не зная. Костурков не е давал доклади, той нямаше лична
инициатива. Дим[итър] Попов за какво е получил 5000 лева – не зная. [Димитър] Попов беше във
Военното министерство, в РО. Зная, че [д-р Христо] Пеев имаше връзки с Фабер.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТА НА ЛИЦЕТО СПАС ПЕТРОВ
ТОПУЗОВ, ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С ГЕРМАНСКАТА КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА
от стенографски протокол за разпит на лицето Спас Петров Топузов – 44 годишен от Троян,
индустриалец, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан, получил препис от
обвинителния акт, явява се със служебния си защитник адвоката П.Ачков.
Не се признавам за виновен. Свързахме се с фирмата “Едика” от Хамбург. Донесоха ни мостри оттам.

Научиха и нашата фирма каква е. Съгласиха се да ни дадат представителство. Дойде Вили Рау да
уреди представителството. Той стоя при нас малко, защото отиде във фирмата на [Паул] Глюк. От
“Едика” ни наложиха [Рудолф Александров] Меллих – това беше условието да ни дадат
представителство. Започнахме да строим пещ за добиване на желязо в България. [Вили] Рау ни
представи инженер Ритер. В хола на хотел “България” се запознаха [Вили] Рау с Бор[ис] Димитров
[Ангелов]. Ритер щеше да ни намери специалисти за пещта. Събрахме се един ден с [Васил Ц.]
Василев, [Филип Павлов] Филипов – като преводач на Ритер и [Вили] Рау, за да говорим за пещта.
Чакахме отговор. В представителството ни казаха, че референциите от Ритер и Якоб са били лоши.
Така и не получихме представителство. Разбах, че има военно бюро за разузнаване на ул.”Шипка”
№ 14. При нас идваха за цигари и дребни услуги. Ритер не идваше в кантората, а пращаше свои
хора за цигари. Ходих веднъж на “Шипка” № 14 за виза за Германия за една роднина. Поддържахме
контакти, за да можем да докараме някои артикули от Германия. Веднъж [Рудолф Александров]
Меллих получи мобилизационно назначение, но те му го отмениха. [Рудолф Александров] Меллих
пътува за Турция. Какво точно е вършил там, не зная. Той си вършеше добре работата като
кореспондент. В Турция ходеше по работа на наши сделки, да прави анализи на стоки за да не ни
излъжат. Ние сме изпращали [Рудолф Александров] Меллих 6-7 пъти в Турция. Трябваше да има там
от нас постоянно човек. Не зная, че [Рудолф Александров] Меллих и по свой почин е ходил в
Цариград. Ходил е в Турция и в услуга на германците. Но какво точно е правил, не зная. Той служи
при нас три години. Аз съм ходил в Цариград 4-5 пъти. Писаното от мен в дознанието е вярно, с
изключение на това за Ритер. Писал съм за настроението в Турция. Не съм получавал от Ритер
поръчки. [Георги] Божков идваше при [Рудолф Александров] Меллих в кантората. И [Филип Павлов]
Филипов е идвал. Рокса е идвал за цигари. [Петър] Ферещанов е идвал във връзка с една турска
комисия за въглища. Интересуваше се какви хора са, с какво се занимават и за какво са дошли. Не
познавам Костурков, не съм го виждал в кантората. Менковски познавам от Цариград. Един път е
идвал в кантората. Страшев поиска от нас мостри от есенции. [Петър] Ферещанов е идвал и друг
път, когато закъсваше за пари. Давал съм по 100-200 лева. Иван Хаджийски ми е казвал, че [Петър]
Ферещанов, какъвто е силен като борец, така и изтезава в Дирекцията на полицията, че е истински
кръволок. Поръча да не го пускаме в кантората. Узнах, че Ритер е на служба в разузнаването, но
понеже очаквахме инсталации от Германия, го допускахме в кантората. На [Георги Илиев] Рашев
казах, че не ми е приятно хората на Ритер да идват в кантората. На Борис Димитров [Ангелов] не
съм давал пари за сметка на Ритер и [Вили] Рау. Аз го запознах с [Вили] Рау. Не съм давал пари на
Марин Чолаков. [Рудолф Александров] Меллих не ми е казвал, че [Петър] Ферещанов е във връзка с
Ритеp. Шипковенски се е запознал с Ритер в кантората. Искаха той да им даде сведения за
италианците. [Рудолф Александров] Меллих ми каза, че секретарят на германското военно аташе* в
Цариград е избягал при англичаните и е издал списъка на тайните сътрудници на германците. От
[Рудолф Александров] Меллих нищо не съм научавал за [Вили] Рау и Ритер. Кр.Бакърджиев е идвал
като разузнавач във Военното министерство. Бил е във връзка с Бор[ис] Димитров [Ангелов]. С
[Марин] Чолаков не съм имал връзки. Не съм му давал пари. Не зная, че Паулиф е давал сведения
за [Джордж] Ърл и, че е натоварен да открадне шифъра от американците. Госпожа Глюк се е
движила с комунисти. Преди да образуваме “Ориентал” имах дружество за мая със съдружник
Славчев и фабрика за кожи в Троян. С цигари сме услужвали, защото търгувахме с тютюн. Вуйчо ми
имаше фабрика за цигари “Енидже-Вардар”.

НАРЕЖДАНЕ № К.П. 711-44-І НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ПЕТКО
СТАЙНОВ ДО ОБЛАСТНИТЕ ДИРЕКТОРИ В БЪЛГАРИЯ, ЗА РЕДА НА ДАВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ НА
ОФИЦЕРИТЕ ОТ СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ
МИНИСТЕРСТВО София, 22 декември 1944 г.

на До Областния директор в Пловдив
Външните работи и на изповеданията До Областния директор в Стара Загора
Политическа дирекция До Областния директор в Бургас
№ К.П. 711-44-І До Областния директор в Горна Джумая
Комисарство по изпълнение До Областния директор във Враца
Съглашението за примирие До Областния директор в Плевен
До Областния директор в Русе
До Областния директор в Шумен
По изрично настояване на Съюзната Контролна Комисия, Комисарството по изпълнение

Съглашението за примирие Ви моли да наредите до съответните служебни места в областта Ви да не
дават никакви сведения, искани било от съветски военни лица, било от други чужденци (военни или
цивилни лица). Всички искания на сведения трябва да бъдат предявени пред Вас само от
пълномощниците на Съюзната Контролна Комисия в поверената Ви област. Така предявените пред
Вас искания ще бъдат препращани до съответните учреждения или служби и доставените Ви
сведения от последните ще бъдат връчвани на пълномощника на Съюзната контролна комисия.
За даваните сведения ще уведомявате* незабавно Комисарството ппо изпълнение Съглашението за
примирие при Министерството на Външните Работи.
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА ИЗПОВЕДАНИЯТА

КОМИСАР ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ СЪГЛАШЕНИЕТО ЗА ПРИМИРИЕ:
(п) [Петко] Стайнов
ОДА-Благоевград, ф.59, оп.1, а.е.55, л.283. Оригинал, машинопис, бланка
* В текста е дадено като „оведомявате”.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-21464 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА ПОЛКОВНИК ХАЛАДЖОВ ДО ОБЛАСТНИЯ
ДИРЕКТОР В ГОРНА ДЖУМАЯ, С УТОЧНЕНИЯ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА
СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ.
Дупница, 22 декември 1944 г.
№ ІІ-21464 Н.Г.
22 декември 1944 г. ГОР[НА] ДЖУМАЯ – Областния директор
Във връзка с прилагането на договора за примирието, от Съюзническата контролна комисия са
изпратени в седалището на всяка административна област по една подкомисия от 4-5 офицери (само
руски). Всичко са изпратени осем такива подкомисии.
За да проявят дейност тия подкомисии, започнали са да искат разни сведения направо от
областните директори, или щабовете на някои войскови части.
Повечето от сведенията, които са искали от областните директори са от чисто военен характер и
последните в повечето случаи не са в състояние да дадат подходящ отговор и са принудени да искат
разяснения или осветления от съответните дивизионни или армейски щабове.
Много от исканите сведения са вече дадени тук на Централната Военна контролна комисия, вместо
да ги искат наново от нашите административни органи и учреждения, които не са в състояние да ги
дадат, понеже не са запознати с въпроса.
Така например: председателят на подкомисията в Бургас е отправил писмо до областния директор, с
което му иска сведение за наличните аеродруми (летища) в Бургаската област, тяхното
местоположение, екипировка и подробно описание, а също и топографския план на Бургаската
област, без да укаже в какъв мащаб иска тия карти и пр.
Естествено, че областният директор не [е] в състояние дяа даде тия сведения и ще ги иска или от
Министерството на Войната, или от съответните дивизионни или армейски щабове, ако са в
състояние да ги дадат.
Освен това, подробна карта с всички летища у нас и тяхното описание е дадено на контролната
комисия от преди 20 дни, и новото искане се явява свършено* от страна на подкомисията.
За да няма противоречие между сведенията, които се дават от Военното министерство и тия моите,
евентуално биха се дали от тамошните военни власти, на някоя от подкомисиите, да се внимава в
това отношение и за всички по важни искания преди да се дадат съответните сведения да се
предупреждава делегата на Министерството на Войната по прилагане примирието, генералът от
артилерията Г[еорги] Попов.
Сведения от обикн[овен], текущ характер могат да се дават направо и веднага, но за всички дадени
сведения да се донесе незабавно до Военното Министерство – Делегата по примирието.
Да се влезе във връзка и поддържа постоянно такава със съответните областни деректори по
отношение на исканите от тия подкомисии, защото повечето от сведенията, които се искат са от
военен характер. ЗАПОВЕД.
(п) Халаджов
Полковник – началник щаба
ОДА-Благоевград, ф.59, оп.1, а.е.55, л.282.
ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № СКК(Б) 120/1 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ЧАСТ НА
СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР УОЛТЪР ОКСЛИ1 ДО БЪЛГАРСКОТО
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА, ОТНОСНО ИЗДИРВАНЕТО НА ИЗЧЕЗНАЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ЛЕТЦИ.
Канцеларията на представителите на Обединеното кралство.

Предмет: военнопленници и бегълци.
Във връзка с писмото Ви [под] № 202 от 15.I.1945 год[ина] и приложеният към него списък на
членовете на Британската армия.
1. Имам сведения, че долуспоменатите британски лица (летци), не упоменати във Вашия списък са
били въпреки това [военно]пленници в България през времето, за което говорим.
– № 1481552 подофицер летец Кенет Шоу
– № 6897910 подофицер Кенет Алек Джон Балиол Скот
– Освободени от лагер № 1 в град Шумен, България на 8.lX.1944 год[ина].
– Капитан У[илям] Ф[ранк] Томпсън – пленен на 20 мили северно от София на 31 май 1944 год[ина].
2.Моля, мога да бъда осведомен относно тези лица?
Генерал-майор (п) [Уолтър Оксли]
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.140. Препис, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр. “Неизвестни
документи за издирванията на изчезнали британски военнопленници, предприети от Съюзната
контролна комисия в България в периода 1945-1946 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2004, кн. № 2,
с.108.
1 Уолтър Оксли – британски генерал-майор, ръководи Британската част на Съюзната контролна

комисия в България. Първоначално ръководи Британската част на СКК, състояща се от 120 души, от
които 24 са офицери, като в последствие тя е сведена до състав от приблизително 50 души.
ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № 0108 НА ПОМОЩНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ* НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА
КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ А.ЧЕРЕПАНОВ1 ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
И НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ПЕТКО СТАЙНОВ И ДО КОМИСАРЯ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
СЪГЛАШЕНИЕТО ПО ПРИМИРИЕТО ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ПОПОВ, С ВЪПРОСИ ЗА СЪДБАТА
НА БРИТАНСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ, ИЗЧЕЗНАЛИ В БЪЛГАРИЯ.
Препращам Ви писмото на полковник Дж.С.Блант под № АСС (Б)** 120/1 от 23.І.1945 год[ина] и Ви
моля господин министър да ми съобщите исканите сведения, за надлежен отговор на Представителя
на Великобритания при СКК.
Приложение: съгласно текста.***
Помощник-председател на СКК в България

Генерал-лейтенант (п) [ Александър] Черепанов
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.139. Машинопис, препис от английски език. Публ. в: Котев, Н., Котева,
Авр. “Неизвестни документи за издирванията на изчезнали британски военнопленници, предприети
от Съюзната контролна комисия в България в периода 1945-1946 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С.,
2004, кн. № 2, с.109
* В текста е даден като “помощник-председател на СКК в България”. По-късно той става и
заместник-председател на СКК в България.
1 Александър Иванович Черепанов (1895, Зауралието – ? ) – съветски генерал-лейтенант, помощник
и заместник-председател на Съюзната контролна комисия в България от 1944 до 1947 г., а от 1947 г.
и председател на Съюзната контролна комисия. По време на Гражданската война командва полк.
Завършва Военната академия на Генералния щаб през 1923 г. Военен съветник в Китай по време на
Първата гражданска война 1924-1927 г. и в периода от 1938 до 1939 г. През 30-те години работи в
апарата на народния комисар на отбраната маршал К.Е.Ворошилов. По време на Великата
Oтечествена война командва 23-та Общовойскова армия.
** В смисъл на Allied Control Comission (България)
*** Текстът на документа е приложен в документ № 667.
СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ПЪЛНОМОЩНИКА НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ ПО ГОРНО-
ДЖУМАЙСКА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК МАТВЕЙ ШИЛОВ ДО ДИРЕКТОРА НА ОБЛАСТТА И ДО КОМАНДИРА
НА 14 МАКЕДОНСКИ ПОЛК ПОДПОЛКОВНИК АНТОНОВ ОТНОСНО ЗАБЕЛЯЗАНИ НАРУШЕНИЯ ПО
СЪГЛАШЕНИЕТО НА ПРИМИРИЕТО С БЪЛГАРИЯ.
Горна Джумая, 2 февруари 1945 г.
ПЪЛНОМОЩНИК НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ГОРНА-ДЖУМАЙСКА ОБЛАСТ

2 февруари 1945 г.
ТУК
До господин директора на областта
Копие
Командира на 14-и Македонски полк
Господин Подполковник Антонов
На територията на п[овереният] Ви полк се намират трофейни автомобили с общо количество 26
бр[оя]. На мен ми стана известно, че към тях имат свободен достъп всички лица без изключение.
Отделни лица без това разрешение изваждат части, с което правят престъпления.
Това е нарушение на Съглашението за примирието.
Моля Ви да вземете мерки за възстановяването на иззетите части; Виновните да се накажат и да се
направи охранение на трофейното имущество.
Пълномощник на Съюзната Контролна Комисия

в България по Горно-Джумайска област.
ПОЛКОВНИК (п) [Матвей Михайлович] ШИЛОВ
ОДА – Благоевград, ф.59, оп.1, а.е.55, л.78. Оригинал, машинопис, превод от руски език.
ТЕЛЕГРАМА НА НАЧАЛНИКА НА СЕКЦИЯ “ВОЕННОПЛЕННИЦИ” ПРИ ОТДЕЛ lll НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА
МАЙОР ФИКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА 4-а ШУМЕНСКА ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ
ЗА ПОДОФИЦЕР КЕНЕТ АЛЕК ДЖОН БАЛИОЛ СКОТ.
№ lll-CH-660
Да се провери най-обстойно за английския пленник в Шумен до 8.lX.1944 год[ина] подофицера
КЕНЕТ АЛЕК ДЖОН БАЛИОЛ СКОТ, на последната освободен от Шуменския [военно]пленнически
лагер.* Да се съобщят сведенията за него в секция “военнопленници” в Щаба на войската. Заповед.
(п) Фиков
Майор – Началник секция “Военнопленници” при Отдел lll при Щаба на Войската
“Неизвестни документи за издирванията на изчезнали британски военноплентнии, предприети от
Съюзната контролна комисия в България в периода 1945-1946 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2004,
кн. № 2, с. 109.
* Още на 8 септември 1944 г. от Шуменски военнопленнически лагер са освободени 328

съюзнически военнопленници, от които 32 са ранени и болни и не са били в състояние да бъдат
транспортирани. Превозът на групата военнопленници е извършен под командването на майор
Уолтър А.Смит с влак до границата с Турция. Виж: ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1029, л.24-26, 28.
ДОНЕСЕНИЕ № І – ДПр. 267 НА ДЕЛЕГАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА
ПРИМИРИЕТО ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ПОПОВ, ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И
ИЗПОВЕДАНИЯТА ПЕТКО СТАЙНОВ, С РАЗЯСНЕНИЯ ЗА СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ БРИТАНСКИ
ВОЕННОПЛЕННИК КЕНЕТ АЛЕК ДЖОН БАЛИОЛ СКОТ.
Към № І – Д [елегат по] Пр[емирието] 251.

Имам чест да Ви съобщя, господин министре, че от анкетата, която наредих да се представи чрез
командира на 3-а армия, в архивите на английския военнопленнически лагер при гр.Шумен за
издирването на английския военнопленник летец подофицер Кенет Алек Джон Балиол Скот №
6897910, се установи, че въпросният пленник не е постъпвал в този английски военнопленнически
лагер, който е единственият в страната.
В една от заповедите се намира името на подофицера Алек Джон Уоткин № 31049880. Неговото име
обаче е поставено в списъка изпратен от Щаба на войската до Министерството на външните работи.
Да не би въпросът да се касае за това лице и да го смесват с подофицера Кенет Алек Джон Балиол
Скот, защото имат две от презимената еднакви.
Поради настъпилите събития във връзка с окупирането на град Шумен от съветските войски на
8.ІХ.1944 год[ина], Комендантът на английските пленници не е могъл да ги предаде редовни и по
списък, а някои са напуснали лагера самоволно.
(п) [Георги] Попов

Генерал от артилерията – Делегат на Министерството на
войната по прилагането на примирието
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.137. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.,
“Неизвестни документи за издирванията на изчезнали британски военнопленници, предприети от
кн. № 2, с. 110.
ДОНЕСЕНИЕ № І – Д.Пр. 483 НА ДЕЛЕГАТА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИМИРИЕТО ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК
ГЕОРГИ ПОПОВ ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА И ДО
КОМИСАРСТВОТО ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪГЛАШЕНИЕТО ПО ПРИМИРИЕТО, ЗА ИЗВЪРШЕНИ СПРАВКИ
ЗА СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИ БРИТАНСКИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ.
№ К.П.-2039-І от 14.ІІІ.1943 год[ина]

От направените основни и изчерпателни проучвания във всички книжа (регистри, списъци, заповеди
и др.) на единственият у нас лагер за англо-американски военнопленници в гр.Шумен, не се
установи да е имало английски пленници с долните имена:
1. Радио/оп[ератор] Сандерсън № 985886
2.Подофицер Сървис А.Б. № 1331454
3. Подофицер Мади Р. № 1625889
4. Подофицер МакБейн Ф.М. № 659013

Генерал-полковник – Делегат на министерството на
войната по прилагането на примирието
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.266. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Котева, Авр.”Неизвестни
документи за издирванията на изчезнали британски военнопленници, предприети от Съюзната
контролна комисия в България в периода 1945-1946 г.” – в сп.”Архивен преглед”, С., 2004, кн. № 2,
с.110-111.
ДОНЕСЕНИЕ № l – ДПр. 488 НА ДЕЛЕГАТА ПО ПРИМИРИЕТО ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ПОПОВ ДО
РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО ПО НАСТОЯВАНЕТО НА
БРИТАНСКАТА ЧАСТ НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ, НА ПРОУЧВАНИЯ ЗА
СЪДБАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИ БРИТАНСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ.
Представителството на Съединеното кралство (Англия) при Съюзната контролна комисия в България

е направило постъпки чрез г-н Председателя на същата комисия, да се направи основно и бързо
проучване, относно указаните по-долу британски чинове, които се смятат за изчезнали или
военнопленници при воденето на въздушни действия в България:
1. Майор Г.С. Морган № 2057031 – пленен между Битоля и Скопие през месец май 1943 г. Вярва се,
че е бил откаран в София и предаден на Гестапо;
2. Артилерист Г.Бюкан № 804097
3. Майор М[остин] Л[евелин] Дейвис № 230270;
4. Свързочник Р.Г.Уайтс № 3768385*; 1
– и тримата пленени на 25.ІІІ.1944 г. в областта Църна Трава.
Капитан-свързочник Ж.Р.Манон № 882374 – изчезнал в Рупелската област на 20.ІІІ.1944 г.
Старши подофицер Ж.Мак.С.Уокер № 149579**. 2
Редник-пионер*** П.Мървин (Мънроу) № 14500130****; 3
Редник Ричардсон – предполага се да е бил в пленническия лагер при гр.Шумен.
От направените основни и подробни проучвания в архивата на единствения у нас англо-
американски пленнически лагер № 1 при гр.Шумен, не се установи въпросните британски военни
чинове да са били военнопленници.
Моля да се направи основно проучване от съответните органи на Р.О., да не би тия британски
военни чинове да са били задържани и изпратени някъде от органите на Р.О. преди 9.ІХ.1944 г.
Генерал-полковник – Делегат на министерството

на войната по прилагането на примирието
“Неизвестни документи за издирванията на изчезнали британски военнопленици, предприети от
кн. № 2, с. 111.
* Става дума за сержант Р.Дж. Уайтс от британската военна мисия “Мълигатони” при Църнотравския
партизански отряд, който загива при военна блокада на 21 март 1944 г. в престрелка с противника.
** Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от британската военна мисия “Клариджис” (с
ръководител майор Франк Томпсън), убит с още 6 български партизани около 15 юни 1944 г. при все
още неизяснени обстоятелства.
*** Всъщност той е сапьор.
**** Става дума за сержант Ник Монро от британската военна мисия “Клариджис”, убит на 18 май
1944 г. при преминаването на р.Искър. В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за
него има следната информация: „Nick Munroe, сержант, личен идентификационен номер
МЕ/14500130, сержант, служител на УСО, убит на 18 май 1944 г. Допълнителна информация: служи
в 366-и кралска сапьорна рота. Аташиран към мисията на британското разузнаване „Клариджис” –
БВМ за България.” Виж:http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewiroll&rollid=4088
ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА БОРИС МИХАЙЛОВ МИЛУШЕВ, ПРОВЕДЕН ОТ ХІІ СЪСТАВ НА НАРОДНИЯ
СЪД, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ЗАДЪРЖАНЕТО НА БРИТАНСКИЯ СЛУЖИТЕЛ ВАДИМ
ГРИНЕВИЧ.
ХІІ СЪСТАВ НА НАРОДНИЯ СЪД
З А С Е Д А Н И Е
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ БОРИС МИХАЙЛОВ МИЛУШЕВ.
(Българин, православен, осъден на 15 години затвор от V състав на Народния съд в София)
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вие каква служба изпълнявахте?
СВИДЕТЕЛЯТ БОРИС МИХАЙЛОВ [МИЛУШЕВ]: Тук в София, бях началник на Снабдителния отдел, а в
Пловдив бях областен полицейски началник през 1940 и 1941 г.
– Обяснете на съда, кога и от кого получихте заповед да заминете за Свиленград във връзка със
задържането на чиновника при Английската легация [Вадим Павлович] Гриневич.
– Такава заповед, аз да замина не съм получавал.
– А кой получи такава заповед?
Сега ще Ви кажа. В 1941 година, не помня кой месец, през лятото или в края на лятото, се обади по
телефона тогавъшният Директор на полицията [Христо] Драголов. Каза ми, че няколко пъти се е
опитвал да вземе Старозагорския областен полицейски началник, но не могъл и ми заповяда аз да
взема телефона и да предам на областния полицейски началник в Стара Загора да замине веднага с
колата си за Свиленград, където имало задържано някакво лице, да го натовари на колата, като
напомни, очите му да бъдат вързани, за да не вижда къде отива. Предадох тази заповед на
областния полицейски началник в Стара Загора [Христо П.] Димитров. След обяд, след няколко
часа, [Христо] Драголов два пъти ме вика от София и ме пита не е ли пристигнал арестантът. Казах
му, че го няма. Каза ми да пратя в посока на Хасково една кола, за да не би колата на [Христо П.]
Димитров да е повредена и да взема лицето и да го докарам в София. Пратих една кола. Към
Борисовград или по-близо тя взела арестанта, продължила за София и го предала в Дирекцията на
полицията, отделение “Б”. Това e което зная по залавянето на [Вадим] Гриневич. После, когато ни
извикаха областните полицейски началници на конференция в София, [Христо] Драголов ми показа
един албум със снимки от Бояна, където бяха хванали взривове и други предмети и каза на мен и на
[Христо П.] Димитров: “Ето това е лицето, което изпратихте от Свиленград.” Тогава аз научих, че се
казва [Вадим Павлович] Гриневич.
– Вие лично ли заминахте за Хасково?
– Към Хасково аз не си спомням дали аз отидох, дали в Пловдив го приех или по пътя. Може и да
съм отишъл. Не си спомням добре.
– С колата имаше ли някой?
– Моят шофьор, или той, или шофьора от моторизираната рота.
– Вие видяхте ли това лице [Вадим Павлович] Гриневич?
– Ако съм отишъл, сигурно съм го видял. Но аз не си спомням дали съм ходил. Това може да каже
шофьора.
– СТ[АРШИ] ЧЛ[ЕН]-Съдия: Как може да ни запомните, когато се касае за такъв голям човек?
– ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: При това имате специална заповед от Директора на полицията да го посрещнете.
Той Ви се обажда два-три пъти по телефона.
– Не да го посрещна, а да дам кола да го заведе от Пловдив до София. При това той заповяда никой
да не говори с него и да не го разпитва.
– НАР[ОДЕН] ОБВ[ИНИТЕЛ] ГЕОРГИЕВ: Как беше арестуван на самата граница?
– Това може да каже областния полицейски началник в Стара Загора, който го е арестувал. Той го е
арестувал на гарата малко преди заминаването на влака.
– Как именно?
– Не съм бил там аз.
– Знаете ли да е пуснат влакът и в това време да са продължавали да претърсват багажа му? Знаете
ли какво е станало с него?
– Не.
– Драголов идваше ли в последствие при Вас?
– Идваше в Пловдивската област.
– Кога Ви показваше инструментите, които са намерени в Бояна?
– Не ги е донасял в Пловдив, а на [полицейската] конференция в София показа албума.
– Не Ви ли каза тогава: това е еди кой си?
– Той ни показа портрета и каза: “Това е лицето, което изпратихте от Свиленград”. Отдолу пишеше
[Вадим Павлович] Гриневич.
– ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вие изпратихте колата и колата се върна на другия ден.
– Да.
– И Ви съобщиха, че лицето е предадено, на кого?
Съобщиха, че лицето е предадено на Отделение “Б” [от отдел “Държавна Сигурност”] при Дирекция
на полицията в София.
– Оттам нататък?
– Оттам нататък не зная нищо.
– Знаете ли кои са шофьорите?
– Зная и двамата. Единият се казваше Стефан, който не караше, когато отивах из областта. Другият
се казваше Тодор.
– Чий Стефан?
– Презимето не зная.
– Къде е той сега?
– Той е там в Пловдив. Сега, предполага, че е шофьор пак в полицейското [управление]. Той е който
караше колата на областния полицейски началник през 1940 и 1941 година. Другият е от
моторизираната рота.
– Как се казваше?
– Казваше се Тодор.
– НАР[ОДЕН] ОБВ[ИНИТЕЛ] ГЕОРГИЕВ: От къде са?
– Стефан е от Княжево, Тодор не зная откъде е роден.
– Може ли да не знаете името му? Нали е бил ваш шофьор?
– Ако зная ще го кажа. Няма защо да го крия.
– Вие знаете името. Той е бил ваш шофьор. Вие много добре си спомняте кой е той. Това е голямо
събитие през 1941 година. Вие не можете да не знаете дали сте били в колата или не. Защо криете?
Това не оттегчава, нито облегчава Вашето положение. Как можете да не помните такова събитие?
– Разбирам. Ако ми каже някой нещо, за да си спомня … Може да съм бил, но не мога да си спомня.
– Как може да не си спомняте такова събитие! Виждате човек със вързани очи! Вие ходихте ли да го
вземете по пътя или някой друг?
– Положително не мога да кажа, че аз отидох. Не отричам нито едното, нито другото. Има един
факт. Когато [Христо П.] Димитров караше това лице, той беше дошъл в Пловдив. Струва ми се, че
[…]** в Пловдив. Може да сме отишли заедно и да сме го прехвърлили в друга кола.
От Пловдив до тук го придружиха двамата, разузнавачите и шофьора. Предполагам, че е имало
специален човек от София, от Дирекцията [на полицията], който го е следил.
– Кажете имената на тези, които са го придружавали.
– Аз отидох по-рано и казах, че шофьорите могат да установят, кои са били лицата.
– Кой Ви каза, че е предаден на Отделение “Б” [на Отдел “Държавна Сигурност” при Дирекцията на
полицията]?
– До там беше адресирано.
– На кое лице в Отделение “Б” [на Отдел “Държавна Сигурност” при Дирекцията на полицията] е
предадено?
– Като се върна шофьорът, каза, че го предал на отделение “Б” [на Отдел “Държавна Сигурност” при
Дирекцията на полицията], но не зная на кое лице.
– На кого?
– Сигурно на инспектора.
– В Дирекцията на полицията?
– В Дирекция на полицията.
– Името на паспортния чиновник можете ли да го кажете?
– Това може да каже [Христо П.] Димитров. Той беше в неговата област.
– АДВОКАТ КЮРАНОВ: Ние сме го посочили в отговора. Казва се Николаев. Сега бил на служба в
Никопол или Лом. Може да проверите от моя доверител. И аз исках да се намери това лице и да го
посоча като свидетел.
– Искам свидетелят да каже дали [Христо П.] Димитров е получил нареждане да отиде да го задържи
в Свиленград или да отиде да го вземе. Какво нареждане е получил от Драголов?
– Казаха: да отиде в Свиленград да го вземе.
– Вие не си ли определихте къде ще се срещнете с [Христо П.] Димитров? Съобщихте ли му, че и Вие
ще тръгнете с кола или само колата ще тръгне?
– Нареждането на [Христо] Драголов беше [Христо П.] Димитров да го вземе от Свиленград и да го
докара в Пловдив, а от Пловдив да дам аз кола.
– Не сте ли се срещали около Хасково?
– Казах и преди малко, че не си спомням.
– ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Достатъчно, отведете го.
СТЕНОГРАФИ: Асен Николов

Димитър Владов
АМВР, ІІ НС 349, том 2, л.138-142. Оригинал, машинопис.
* Обвиняемият, а заедно с това и Народните обвинители от Народния съд все още не са знаели, че
приблизително по това време (април 1945 г.) e открит жив и освободен от германски концлагер в
Италия, самият Вадим Павлович Гриневич, който след края на Втората световна война идва обратно
за 2 години на работа в България. Тук той получил като “мауоr” (звание дадено му от българските
разузнавателни служби преди 9 септември 1944 г.) възможността да пресрещне по улиците много от
“незабелязаните” личности, които е видял след своя арест в началото на 1941 г. по коридорите на
Полицията, РО-ЩВ и Абвера в София.
** Текстът не е четлив.
БЪРЗО ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № І – Д.Пр. 586 НА ДЕЛЕГАТА ПО ПРИЛАГАНЕТО
НА ПРИМИРИЕТО ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ПОПОВ, ДО КОМАНДИРА НА 3-А БАЛКАНСКА
ДИВИЗИЯ ОТНОСНО СЪДБАТА ИЗЧЕЗНАЛИ ИЛИ ПЛЕНЕНИ БРИТАНСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ.
Моля, началникът на щаба на дивизията, г[осподин] майор Симеон Карадимов1, в битност “Началник
на разузнавателното отделение” в Щаба на бившата V-а армия в Скопие, да даде при подпис
сведение, относно упоменатите по-долу британски военни чинове, които се смятат за изчезнали или
военнопленници при воденето на въздушните действия срещу България през 1943/1944 год[ина].
1. Майор Г.С.Морган № 2057031
2. Артилеристът Г.Бюкан № 804097
3. Майор М.Л.Дейвис № 230270 и,
4. Свързочник Р.Г.Уайтс № 3768385.
Първите двама са били заловени при с.Тажево, в долината на р.Треска (25 км северно от гр.Брод).
След скачането от самолета, заедно с поручика от югославските въздушни войски Александър Тасич
те са потърсили кметския наместник на с.Тажево – Синадил, който е бил техен човек, обаче
погрешно са попаднали на друго лице със същото име, което ги издава. От с.Тажево те са били
закарани в гр.Брод, където са нощували, а след това в гр.Прилеп и оттам в гр.Скопие. В последния
град не били престоявали, понеже имало нареждане от София – Щаба на войската да бъдат веднага
изпратени.
От Скопие до София са пътували със санитарна линейка при военна охрана.
Майор Морган до войната е бил директор на мина “Радуша”, Скопско. Мобилизиран е бил като
запасен поручик. След благополучно изпълнена задача в [Северна] Африка е бил повишен в чин
“майор”. Артилеристът Бюкан е бил ефрейтор, радиотелеграфист при майор Морган.
Горните сведение са дадени от бившия Областен полицейски началник в гр.Скопие Асен Богданов,
който ги е добил от майор [Симеон] Карадимов.
Тъй като горните британски чинове не фигурират в списъка на единствения у нас англо-
американски [военно]пленнически лагер № 1 при Шумен и не можа да се установи от досегашните
издирвания нищо за тях, следва майор [Симеон] Карадимов да даде сведения относно съдбата им,
ако знае по този въпрос нещо.

Генерал-полковник
“Неизвестни документи за издирванията на изчезнали британски военнопленници, предприети от
кн. № 2, с. 112.
1 Симеон Иванов Карадимов – роден на 25 април 1903 г. в гр.Своге. Завършил както следва –
топографска школа през 1930 г., Военна академия (гщ) през 1936 г. Произведен както следва – в
подпоручик на 6 септември 1926 г., в поручик на 21 октомври 1929 г., в капитан на 3 октомври 1935
г., в майор на 3 октомври 1942 г., в подполковник – на 9 септември 1945 г.; Служил последователно
– в 8 пехотен полк през 1936 г., в Пехотната школа през 1936 г., в 6-а пехотна дивизия през 1938 г.,
в 34-и пехотен пок през 1939 г., помощник-началник на секция на ЩВ през 1940 г., 5-а армия през
1943 г., в 4-а армия през 1944 г., в 7-а армия през 1944 г., български военен делегат при Щаба на
3-и Украински фронт през 1945 г., началник-отделение в щаба на 3-а армия през 1945 г., уволнен
през 1946 г.
СПРАВКА ОТ КОМАНДИРА НА ПОДЕЛЕНИЕ 9521 ДО ДЕЛЕГАТА ПО ПРИМИРИЕТО ГЕНЕРАЛ-
ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ПОПОВ, ОТНОСНО ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИЯ ЛАГЕР В ОКОЛНОСТИТЕ НА ГРАД
ШУМЕН.
Б.м., 21 май 1945 г.
Военнопленническият лагер за англо-американците е открит за първи път в България на 25.ХІ.1943

г. – в гр.Шумен, друг няма. На 8 септември 1944 г. са освободени всички военнопленници от
американските и английски въздушни войски – по народност: американци, англичани, югославяни,
гърци, канадци, австралийци, новозеландци и др.
Горните сведения са взети от Секция “Военнопленници” – на тях са съобщавани от РО. Ако има
пропуски, това е защото част от архивата на РО, както е известна, е иззета от Руското главно
командване в България през октомври м[иналата] г[одина].
ДВИА, ф.20, оп.3, а.е.83. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи за англо-
американските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения военнопленнически лагер
в гр.Шумен” – в сп. „Архивен преглед”, С., 2008, бр.1-2, с.145.
БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № І Д.ПР. 1082* НА ДЕЛЕГАТА НА МВ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИМИРИЕТО
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ПОПОВ ДО ОБЛАСТНИЯ ДИРЕКТОР В Гр.ГОРНА ДЖУМАЯ С ИСКАНЕ НА
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОГРЕБАНИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ
ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.
Министерство на войната Бързо
Делегат по прилагане Горна Джумая – Господина Областния директор
на примирието
№ І Д.ПР. 1082
3.VІІ.1945 г.
София
Съюзната контролна комисия в България иска да и се представят подробни списъци на погребаните
в България британски и американски военни чинове през периода 1941-1944 г. с точно обозначение
местонахождението на гробовете на всеки един от тях.
От събраните сведения не може да се установи точно, къде са погребани останките на екипажа от
падналия самолет на 26.4.1944 г. в района на с.Вълково, Неврокопско – 6 изгоряли трупа.
Моля, бързото Ви нареждане:
1 Да се провери на самото место чрез нарочно изпратени длъжностни лица и се установи, къде са
погребани изгорялите останки от труповете им, както е указано по-горе;
2 Да ни се изпратят в най-непродължително време скици за местонахождението на гробовете и
всички данни за самоличността на погребаните летци, с каквито се разполага в общините.
(п) Г[еорги] Попов
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК – Делегат на Министерство на войната по прилагане на
Примирието
[Резолюция:] Окол[ийското] У[правлени]е Неврокоп. Лично да отиде на самото място за да провери

и донесе за всичко, което се иска с нареждането. 5.VІІ.1945 г. (п) [Не се чете].
[Резолюция:] Аеропланът паднал в [планината] Боздаг. С[ело] Вълково е в гръцка територия, бивша
Неврокопска околия. Зърневска община, с.Вълково – Зърнево – Като Неврокоп и общината е
останала в Гърция.
ОДА – гр.Благоевград, ф.59, оп.1, а.е.4, л.7. Оригинал, машинопис, бланка. Публ. в: Котев, Н.
“Неизвестни документи за англо-американските бомбардировки над България през 1944 г. и за
създадения военнопленнически лагер в гр.Шумен” – в сп. „Архивен преглед”, С., 2008, бр.1-2, с.146.
* В отговор на служебното писмо е изпратено следният отговор:

“№ 2177. 7.VІІ.1945 г. До Министерството на Войната – Делегата по прилагането на примирието.
София. На № І.Д.Пр.1082.
Донасям, че с.Вълково, Неврокопска околия, е в състава на Зърневската община, която заедно със
селото Вълково остана в Гръцка територия.
Поради това сведенията, които се искат за падналия самолет и загиналите британски и американски
летци, не могат да се съберат и дадат от нашите власти. Обл[астен] Директор (п) [не се чете].
Секретар (п) Антонов. Виж: ОДА- гр.Благоевград, ф.59, оп.1, а.е.4, л.7.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 7889-ІІІ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА ИЗПОВЕДАНИЯТА,
КОМИСАР ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ СЪГЛАШЕНИЕТО ЗА ПРИМИРИЕ ПЕТКО СТАЙНОВ ДО ГОРНОДЖУМАЙСКИЯ
ОБЛАСТЕН ДИРЕКТОР, ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ЦЯЛОТО ГРЪЦКО И ЮГОСЛАВСКО ИМУЩЕСТВО.
Господин Директоре,
Известно Ви е, че по силата на чл.11 от Съглашението за примирие, Българското правителство пое
задължението да възвърне на Югославия и Гърция изнесеното от територията им от страна на
България тяхно имущество. Това имущество бе своевременно декларирано пред Комисарството по
изпълнение Съглашението за примирие.
Във връзка с горното командирован чиновника от Министерството на външните работи и на
изповеданията, Комисарството по изпълнение Съглашението за примирие, г. Петко Дренков,
легационен секретар, в областта Ви, с разпореждане цялото гръцко и югославско имущество, което
подлежи на реституиране да бъде съсредоточено в онова населено място в областта Ви, което се
явява най-подходящо с оглед да бъде на железопътната линия, да разполага с необходимите
помещения, в които* да може да се складира въпросното имущество, което след складирването да
бъде охранявано, докато започне предаването му на югославските и гръцките власти.
Като Ви съобщавам горното, моля Ви, Господин Директоре, да дадете пълното съдействие на г.Петко
Дренков, като под Ваше ръководство бъде извършено съсредоточаването на югославското и
гръцкото имущество, подлежащо на реституиране, тъй като след няколко дни в областта Ви ще
пристигнат представители на Съюзната Контролна Комисия, за да извършат съответните проверки.
Югославското и гръцкото имущества ще трябва да се поставят в отделни сигурни помещения, като
на всяко имущество се означи откъде е донесено и под кое ведомство се намира у нас. Имуществата,
които подлежат на реституиране ще Ви бъдат указани от командирования чиновник на
Комисарството.
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА ИЗПОВЕДАНИЯТА,

КОМИСАР ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ СЪГЛАШЕНИЕТО ЗА ПРИМИРИЕ: /п/
/проф[есор] Петко Стайнов/
ОДА-гр.Благоевград, оп.59, оп.1, а.е.53, л.180. Оригинал, машинопис, подписана бланка.
* В текста е дадено като “окито”.
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4454 НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ В
БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК СЕРГЕЙ С.БИРЮЗОВ1 ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И
ИЗПОВЕДАНИЯТА ПЕТКО СТАЙНОВ ЗА ДАВАНЕТО НА ОТГОВОР ПО ЗАПИТВАНЕ, НАПРАВЕНО ОТ
ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПРИ СЪЮЗНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
УОЛТЪР ОКСЛИ.
София, 19/20 декември 1945 г.
Господин Министре,
Във връзка с едно запитване на представителя на Великобритания при Съюзната контролна комисия
генерал-майор Уолтър Оксли моля да ми съобщите следните сведения:
1. Как са били наказани българските престъпници, виновни за убийството на английски
военнопленници, изброени в приложение “А” и “Б” към настоящото писмо.
2. Сведения за съдбата на английските военни чинове, изброени в приложение “В”, изчезнали през
време на въздушните действия на България.
Приложение: според текста на три страници.
Заместник-председател на СКК в България
Генерал-полковник (п) [Сергей С.] Бирюзов
Началник-щаба на СКК в България
Генерал-майор (п) [А.И.] Сучков2
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.105. Оригинал, машинопис, превод от руски език. Публ. в: Котев, Н.,
“Към въпроса за военните престъпления, извъшени в България през годините на Втората световна
война” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1994, том 56, с.170-171.
1 Сергей Семеньович Бирюзов (21 август 1904 – 19 октомври 1964 г.) – маршал на Съветския съюз,
герой на Съветския съюз и Герой на Югославия. В РККА е от 1922 г. От 1943 г. е началник на щаба
на Южния (4-и Украински) фронт, а от 1944 г. – на 3-и Украински фронт. Командвал е 37-а армия.
След края на Втората световна война е заместник-главнокомандващ Южната група войски,
заместник-председател на Съюзната контролна комисия в България и едновременно с това е главен
военен съветник на Българската армия. От 1955 г. е заместник-министър на отбраната, а от 1963 г.
до смъртта си през 1964 г. е началник на ГЩ и първи заместник-министър на отбраната на СССР.
Загива при авиационна катастрофа в Белград, Югославия.
2 Андрей Сучков – съветски генерал-майор, НЩ на Съюзната контролна комисия в България
ПРИЛОЖЕНИЕ “А” КЪМ РАЗПОРЕЖДАНЕТО № 4454 НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СКК В
БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК СЕРГЕЙ С.БИРЮЗОВ
П р и л о ж е н и е “А”
Военни, посочени от британските власти, като незаконно убити в България
№ Ранг Име Част Подробности
124030 Майор У.Ф.Томпсън Артилерия Пленен в околностите на Мур-
гаш на 31.V.1944 год[ина]* къ-
дето е бил убит на 5 юни
1944 год[ина]** по заповед на
капитан [Константин] Стоянов*
местен командир на жандар-
мерията.
Погребан в Литаково, Бълга-
рия.
Научаваме се, че кап[итан]
Стоянов е бил екзекутиран по
съкратената процедура от се-
ляни на 10 или 11.ІХ.[19]44 го-
д[ина] (също така в Литаково).
Би ли могло това да бъде
удостоверено?
Разбираме също, че лицата,
които са взели участие в уби-
йството на майор Томпсън, са
били впоследствие съдени от
Народния съд в Ботевград. Би
ли могло да ни се дадат дос-
татъчно извлечения от прото-
колите на процеса, а също та-
ка и резюме от присъдите и
изпълнението им?
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.106. Оригинал, машинопис. Превод от английски език. Публ. в: Котев,
Н., “Към въпроса за военните престъпления, извъшени в България през годините на Втората
световна война” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1994, том 56, с.171.
* Той е пленен съвместно с радиста на британската военна мисия Кенет Алън Скот (който
впоследствие единствен остава жив от състава на Брианската военна мисия) в боя при с.Елешница
(дн.с.Йорданкино).
** В действителност е разстрелян на 10 юни 1944 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ “Б” КЪМ РАЗПОРЕЖДАНЕТО № 4454 НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СКК В
П р и л о ж е н и е “Б”
Изчезнали военни чинове, които се считат за убити през действията в България
№ Чин Име Военна част Подробности
230270 Майор М.Л.Дейвис Общата част на Заловен в областта на
прикомандиро- Църна Трава (Югославия)
ваните на 25.ІІІ.[19]44 год[ина] и
съобщено, че е бил убит
от български войски.
3768385 Свързоч- Р.Г.Уайтс* Свързочна Заловен в областта на
ник служба Църна Трава (Югославия)
на 25.ІІІ.[19]44 год[ина] и
882374 Ефрей- Ж.Р.Шанон** Свързочна Заловен в областта на
тор служба Църна Трава (Югославия)
на 25.ІІІ.[19]44 год[ина] и
14500130 Фелд- Н.Мънроу*** Пионерски В същото действие, както
фебел корпус**** майор Томпсън (Виж при-
ложение “А”) и съобщено,
че е намерил смъртта си в
областта на Литаково.
149579 Фелд- Ж.Макс Армейски В същото действие, както
фебел Уокър***** служебен майор Томпсън (Виж при-
корпус ложение “А”) и съобщено,
че е намерил смъртта си в
областта на [с.] Литаково.
Фелд- Л.Блякмор Армейски Съобщено, че са починали
фебел служебен от рани, които са им били
корпус нанесени от българи в об-
ластта на Прищина (Югос-
лавия) на 4 юли 1944 год[и-
на]
23683 Фелд- Ф.Ж.Линдстром****** – “ –
фебел
Ефрей- Х.Ж.Томпсън – “ –
тор
Поручик С.Смит – “ –
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.107. Оригинал, машинопис. Превод от английски език. Публ. в: Котев,
Н., “Към въпроса за военните престъпления, извъшени в България през годините на Втората
световна война” – в: “Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1994, том 56, с.171-172.
* В текста е дадено като Р.Г.Уатс. В действителност загива в бой на 21 март 1944 г.

** Става дума за сержант Дж.Р.Шейн от мисията на М.Л.Дейвис, който загива в бой на 21 март 1944
г.
*** Става дума за сержант Ник Мървин (Монро) от мисията на майор Франк Томпсън, убит на 18 май
1944 при преминаването на р.Искър.
**** Става дума за инженерно-сапьорни войски.
***** Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от мисията на майор Франк Томпсън,.
****** В Интернет, в американския сайт за „специалните войски”, за него има следната
информация: „Fred Joseph Lindstrom, личен идентификационен номер 23683, сержант, служител на
УСО, убит на 4 юни 1943 г. Допълнителна информация: служи в новозеландските инженерни части,
член на безименна военна мисия, ръководена от капитан Хаукуорт. Военнопленник през май-юни
1843 г., убит в Югославия.” Виж:http://www.specialforcesroh.com/browse.php?mode=viewirol
ПРИЛОЖЕНИЕ “В” КЪМ РАЗПОРЕЖДАНЕТО № 4454 НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СКК В
П р и л о ж е н и е “В”
Чинове от Кралските въздушни сили, за които е съобщено, че са изчезнали след въздушни действия
№ Чин Име Част Подробности
1318127 Старши Ж.Р.Уидърс КВ[B]С* Изчезнали при въздушни дейст-
фелдфебел вия срещу Софийския железо-
952045 фелдфе- Ф.Х.Уорингтън КВ[B]С пътен парк на 15 март 1944 го-
бел д[ина].
1583102 фелдфебел Д.Ж.Луис КВ[B]С
1740034 фелдфебел Ж.Д. Йол КВ[B]С Изчезнали на 2 юли 1944 год[и-
на] и съобщено, че са паднали
1591189 фелдфебел Н.Бийсън КВ[B]С със самолета си при Пирот, бли-
зо до българо-югославската
граница.
1581057 фелдфебел Л.Б.Брирли КВ[B]С Съобщено, че е бил убит при По-
ликастрон, на гръцко-македонс-
ката граница през септември
1944 год[ина].
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.108. Оригинал, машинопис, превод от английски език. Публ. в:
“България – непризнатият противник на Третия райх. Документи”, С., 1995, с.265.
* Става дума за британските “Кралски военновъздушни сили”.
СЛУЖЕБНО ПИСМО № 3202 НА НАЧАЛНИК ПОДЕЛЕНИЕ 9521 ДИМИТРОВ ДО НАЧАЛНИКА НА
ВОЕННОСЪДЕБНАТА СЛУЖБА ПРИ ЩВ-МВ, ЗА СЪДБАТА НА МАЙОР ФРАНК ТОМПСЪН
МВ-ЩВ ТУК – Началнику Военносъдебната

Поделение 9521 служба
София, 5.І.1946 година
3202 – Донасям, че по списъците в секция “Военнопленници” се намериха данни за съдбата на
английския капитан [Франк] Томпсън, който е паднал* на 28.V.1944 година в с.Литаково,
Ботевградско, и е погребан на 28 май същата година в местността Калето в общ гроб с 9 партизани.
ЗАПОВЕД (п) Димитров
Началник поделение 9521
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.121. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Към въпроса за
военните престъпления, извъшени в България през годините на Втората световна война” – в:
“Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1994, том 56, с.172.
* В смисъл на “загинал”.
ТВЪРДЕ БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІІ-9510-95 НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ ОТДЕЛ НА
БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ПЕТЪР ВРАНЧЕВ1 ДО НАЧАЛНИКА НА ВОЕННОСЪДЕБНАТА СЛУЖБА
ЗА СВЕДЕНИЯ ОТКРИТЕ В АРХИВИТЕ ЗА ИЗЧЕЗНАЛИ БРИТАНСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ.
МВ-ЩВ Твърде бързо.
№ ІІІ-9510-95 ТУК – Началнику Военносъдбната служба
14.І.1946 година, София
3201 – От основната проверка, която се направи по запазените архиви на отдела* се установи, че
имената на подобни военни лица от английската армия не са известни.
По т. 1 и 2.** За групата на майор Франк Томпсън се е говорило през 1944 г., че е заловена от
органите на бившето РО 2 и, че е ликвидирана. Архивата обаче на същата служба е унищожена още
преди 9.ІХ.1944 година, а чиновете от същата са осъдени от Народния съд и екзекутирани, поради
което тази преписка не може да се намери.
По т.3 и 4.*** Следва да се провери в архивите на Окупационния корпус.****
По т.5 и 7.**** Не се знае нищо.
По т.6.***** В 1-во щурмово артилерийско отделение, което е било в Пирот, вероятно има преписка
по този въпрос, тъй като по сведение там са били заловени двама англо-американци. Следва да се
провери с щата, като се разпитат и чиновете от същото.
ЗАПОВЕД
(п) Петър Вранчев
Началник на поделение
ДВИА, ф.38, оп.2, а.е.111, л.123. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., “Към въпроса за
военните престъпления, извъшени в България през годините на Втората световна война” – в:
“Известия на НЦВИ и ВИНД”, С., 1994, том 56, с.172-173.
1 Петър Атанасов Вранчев (1901-1970) – генерал-лейтенант. Роден е в гр.Батак. Член е на БКМС от

1918 г., на БКП от 1924 г. Участвува в Септемврийското въстание от 1923 г. Емигрант е в Югославия.
След завръщането си е организатор на антимилитаристични групи в казармата. През 1941-1944 г.
работи в Централната военна комисия при ЦК на БКП, а след създаването на Главния щаб на НОВА
става негов член. Взема дейно участие в организирането на Деветосептемврийското народно
въстание от 1944 г. По време на Отечествената война на България е началник на Разузнавателния
отдел при Щаба на войската. След победата заема различни длъжности в армията.
* Става дума за РO-ЩВ.
** Виж съдържанието на документи № 577,580,582,595,617,667,680,681.
*** Става дума за съдържанието на приложение “В”, в което се дават сведения за изчезнали
съюзнически авиатори.
**** Става дума за съдбата на двама съюзнически пилоти, паднали с изтребителя си около Пирот на
2 юли 1944 г. (Приложение “В”).
СВЕДЕНИЕ ЗА НАНЕСЕНИТЕ ЩЕТИ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ БОМБАРДИРОВКИ ПРЕЗ 1943 И 1944
ГОДИНА, ИЗГОТВЕНО ЗА НУЖДИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА КИМОН ГЕОРГИЕВ.
С В Е Д Е Н И Я
За нанесените щети от бомбардировките през 1943 и 1944 г.
В С О Ф И Я
І. Убити граждански и военни лица ……………………………………. 836
Умрели и задушени в скривалищата ……………………………….. 16
Убити при обезвредяване на бомби:
А/ със закъснител………………………………………………………. 31
Б/ тежко ранени…………………………………………………………. 436
В/ леко ранени и контузени ………………………………………….. 935
Всичко: 2254
ІІ. Пожари …………………………………………………………………. 802

ІІІ. Засегнати постройки:
А/ разрушени …………………………………………………………… 3714
Б/ полуразрушени ……………………………………………………. 2688
В/ тежко повредени ………………………………………………….. 636
Г/ леко повредени ……………………………………………………. 3858
Д/ изгоряли напълно ………………………………………………… 519
Е/ полуизгоряли ………………………………………………………. 81
Ж/ обгорени …………………………………………………………… 76
Всичко…… 11579
За лева 2.400.000.000 – оценени по землячната оценка в общината.
ІV. Постройки със счупени стъкла и керемиди се наброяват между 75% и,
V. Хвърлени бомби:
А/ разрушителни – експлоадирали …………………………………. 9049
Б/ неексплоадирали …………………………………………………….. 501
В/ запалителни ……………………………………………………… 39740
Всичко………. 49290
VІ. Унищожена покъщина, стоки и инвентар /занаятчийски/ ….. 420.000.000 лв.
В ПРОВИНЦИЯТА /Враца, Лом, Пловдив, Русе и с.Кулата/

І. Нанесени щети на сгради ………………………………………….. 2137
За лв 366.000.000.
ІІ Пострадала покъщнина за лв. 34.570.786.
ІІІ. Убити граждани ……………………………………………………… 208
ІV. Пострадал инвентар на занаятчии и търговци за лв.14.000.000.
ЦДИА, ф.768, оп.1, а.е.58, л.1. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н. “Неизвестни документи за
ТАБЛИЦА ЗА НАПРАВЕНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ МАТЕРИАЛНИ РАЗХОДИ ПО ВОДЕНЕТО НА ВОЙНАТА СРЕЩУ
ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ И СЪЮЗНИЦИТЕ И ПО ОСТТА.
Т А Б Л И Ц А № 1
за материалните разходи по водене войната
срещу Германия за общото дело на победата
І. Разходи по водене на войната.

1. През 1-та фаза …………………………………………. 50.571.075.557 лева
2. През 2-та фаза ………………………………………….. 44.670.506.497 лева
Всичко 95.241.582.054 лева
ІІ. Понесени загуби и разходи като последица от войната.

1. За 1-та фаза ……………………………………………… 10.648.185.803 лева
2. За 2-та фаза ……………………………………………… 27.390.951.590 лева
Всичко 38.039.137.393 лева
А всичко разходи по гл.І и ІІ 133.280.719.447 лева
ЦДИА, ф.768, оп.1, а.е.58, л.2. Оригинал, машинопис.
ТАБЛИЦА ЗА НАПРАВЕНИТЕ МАТЕРИАЛНИ РАЗХОДИ ПО ВОДЕНЕ НА ВОЙНАТА СРЕЩУ ХИТЛЕРИСТКА
ГЕРМАНИЯ И СЪЮЗНИЦИТЕ И ПО ОСТТА.
Т А Б Л И Ц А № 2
за материалните разходи на България по водене
І-та фаза на войната срещу Германия
І. Разходи за водене на войната.

1. Интендантски средства ……………………………….. …….17.820.946.804 лева
2. Отпуснати суми от гл[авното] счетоводство – Д.В.О……. 1.095.675.000 лева
3. Оръжия и бойни припаси…………………………………….. 16.879.953.134 лева
4. Свързочно имущество……………………………………….. 453.070.485 лева
5. Инженерно имущество ……………………………………… 3.593.470.084 лева
6. Санитарно имущество ………………………………………. 2.634.303.523 лева
7. Ветеринарно имущество ……………………………………. 1.251.708.000 лева
8. Моторно имущество и гориво ………………………………. 4.988.294.576 лева
9. Въздушно имущество* ………………………………………… 993.852.977 лева
10. Морско имущество** …………………………………… 12.956.542 лева
11. Имущество на трудовите войски ………………………….. 98.379.954 лева
12. Превози ………………………………………………………… 692.103.918 лева
13. Разходи по издръжката на военнопленници …………….. 17.079.000 лева
14. Военногеографски данни, материали и карти …………… 3.880.510 лева
15. Поддържане духа*** и документацията на войната ………. 53.400.000 лева
Всичко: 50.571.075.557 лева
ІІ. Материални последици от войната

16. Загуби на народното стопанство от хора, добитък и превозни
средства****……………………………………………………… 10.241.617.610 лева
17. От министерството на социалната политика – И.О.П… 406.568.193 лева
Всичко: 10.643.185.803 лева
А всичко по гл.гл. І и ІІ 61.219.261.360 лева
* В смисъл на имущество на българските ВВС

** В смисъл на имущество на българския ВМФ.
*** В смисъл на “оптимизъм”.
**** В текста е дадено като “средство”.
РАБОТНО КОПИЕ НА ТАБЛИЦА ЗА НАПРАВЕНИТЕ РАЗХОДИ ОТ БЪЛГАРИЯ ЗА КУЛТУРНА, СТРОИТЕЛНА
И ДРУГА ДЕЙНОСТ ПРИ АДМИНИСТРИРАНЕТО НА ОКУПИРАНИТЕ ЮГОСЛАВСКИ ТЕРИТОРИИ ПРЕЗ
1941-1945 г.
За направените разходи от българската държава за културна, строителна и други дейности при
администрирането на Югославските територии през 1941/1944 год.
1. За подобрение земеделското производство ………………… 190,000,000 лева
2. За строежа на ЖП линии и други ЖП съоръжения ……… 2,369,000,000 лева
3. За строеж на пътища, отводнителни канали, мостове, диги и
др……………………………………………………………………. 2,117,000,000 лева
4. За строеж, довършване и поправки на училищни, държавни, общински сгради, бани, казарми,
гаражи, работилници и пр…………. 866,000,000 лева
5. За каптажи, водопроводи и пр.……………………………… 111,000,000 лева
6. За т[елеграфно]-п[ощенски] съобщения, съоръжения, електрически мрежи и
пр……………………………………………………………………. 281,000,000 лева
7. За мероприятия по здравеопазването на населението…. 110,000,000 лева
8. За други строежи, подобрителни работи, обзавеждане [на] държавни учреждения и
пр…………………………………………………… 4,565,000,000 лева
Всичко за строежи, културни и подобрителни дейности……10,609,000,000 лева
9. Разходи по администрирането и изоставено при оттеглянето
имущество………………………………………………………… 42,830,000,000 лева
Всичко: 53,439,000,000 лева
РАБОТНО КОПИЕ НА ТАБЛИЦА ЗА РАЗХОДИТЕ, НАПРАВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЗА
КУЛТУРНА, СТРОИТЕЛНА И ДРУГИ ДЕЙНОСТИ ПРИ АДМИНИСТРИРАНЕТО НА БЕЛОМОРИЕТО ПРЕЗ 1941
И 1944 Г.
За разходите, направени от българската държава за културна, строителна и други дейности при
администрирането на Беломорието през 1941 и 1944 г.
1. За подобрение на земеделското производство…………. 178,000,000 лева
2. За строеж и поправки на ЖП линии, ЖП мостове и други ЖП
съоръжения……………………………………………………. 1,386, 000,000 лева
3. За строеж, поправки и поддържане на пътната мрежа, мостове, диги и други пътни
съоръжения……………………………………………. 1,640,000,000 лева
4. За строежа на нови сгради и поправки на разрушени такива……………………………………………………………
640,000,000 лева
5. За строежа и поддържане на т[елефонно]-п[ощенската] мрежа, съоръжения и
пр…………………………………………………………… 225,000,000 лева
6. За здравеопазване на населението……………………. 205,000, 000 лева
7. За други културни и подобрителни мероприятия, строежи и
пр………………………………………………………………. 1,784,000,000 лева
Всичко за културна, строителна и подобрителна дейност……………………………………………………………..
6,058,000,000 лева
8. Разходи по администрирането и стойност на изоставените от нас имущества при
оттеглянето…………………………………………………. 38,312,000,000 лева
А всичко: 44,370,000,000 лева
СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИТЕ
Документ № 1. ИЗ ТЕКСТА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН. София, 21 февруари 1896 г.

Документ № 2. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1556-50-ІV НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ
СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА
КАПИТАН КЛАНШИ ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 14
април1937г.
Документ № 3. ТВЪРДЕ БЪРЗО, ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 818-50.ІV НА НАЧАЛНИКА НА
ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ, ЗА
НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАЙОР ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК ЗА ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ. София, 17 януари 1939 г.
Документ № 4. БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 599 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ МАЙОР ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК ДА БЪДЕ
НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕНЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 18 януари 1939 г.
Документ № 5. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 4700-2.ІV. НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ
СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА
КАПИТАН І РАНГ Х.Ф.НАЛДЕР ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София,
18 януари 1939 г.
Документ № 6. БЪРЗА, СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 88 НА НАЧАЛНИКА НА ИНЖЕНЕРНИЯ
ОТДЕЛ ПРИ ЩАБА НА 3-а АРМЕЙСКА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК СИМЕОН ПЕХЛИВАНОВ ДО НАЧАЛНИЦИТЕ
НА 3-а И 4-а ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО РАБОТАТА НА РАДИОСТАНЦИЯ “ДЕМОКРАТИЧНА
БЪЛГАРИЯ”. Варна, 25 февруари 1939 г.
Документ № 7. ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 36 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА 4-а ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ
ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЯНЧЕВ ДО КОМАНДИРИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ПОЛКОВЕ, ОТНОСНО
РАБОТАТА НА РАДИОСТАНЦИЯТА “ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ”. Шумен, 28 февруари 1939 г.
Документ № 8. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 93 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ ВОЕНЕН
АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК. Лондон, 10 март
1939 г.
Документ № 9. ИЗ ДОСИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ
СЕЙМЪР КЛАРК. София, не по-рано от 10 март 1939 г.
Документ № 10. ДОНЕСЕНИЕ НА ПОМОЩНИК-НАЧАЛНИКА НА СЕКЦИЯ ПРИ ЩА КАПИТАН НИКОЛА
ЧОЛАКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО СТАЖА НА БРИТАНСКИЯ КАПИТАН ХУГАЙ В БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН
ПОЛК. София, 18 юли 1939 г.
Документ № 11. ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА КАПИТАН НИКОЛА ЧОЛАКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ВОЕННИЯ АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР КЛАРК. София, 18 юли 1939 г.
Документ № 12. ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА, ЗА ПРОВЕДЕН
РАЗГОВОР С ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПОДПОЛКОВНИК ЧАРЛЗ СЕЙМЪР
КЛАРК. София, 8 септември 1939 г.
Документ № 13. ПОВЕРИТЕЛНО И ТВЪРДЕ БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА
И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО МВ-ЩВ ЗА ЖЕЛАНИЕТО НА БРИТАНСКАТА
ЛЕГАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ДА НАЗНАЧИ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ ЗА ПОМОЩНИК-ВОЕНЕН АТАШЕ
НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 19 септември 1939 г.
Документ № 14. ШИФРОВНА ТЕЛЕГРАМА № 492 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО
ГЕОРГИЕВ ДО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА БЪЛГАРИЯ В ГЪРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ,
ОТНОСНО БРИТАНСКИЯ ПОМОЩНИК-ВОЕНЕН АТАШЕ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ. София, 19
септември 1939 г.
Документ № 15. ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 495 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ГЪРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, С
ДАННИ ЗА БРИТАНСКИЯ КАПИТАН БРОДИ. София, 20 септември 1939 г.
Документ № 16. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 10403 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО
ГЕОРГИЕВ ДО ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ
КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА БРИТАНСКИ ПОМОЩНИК-ВОЕНЕН АТАШЕ В
БЪЛГАРИЯ. София, 25 септември 1939 г.
Документ № 17. ПАМЕТНА ЗАПИСКА ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ
ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, ЗА ПРОВЕДЕН РАЗГОВОР С ПОМОЩНИК-ВОЕННИЯ АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ. София, 26 септември 1939 г.
Документ № 18. ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ЗА ПРОВЕДЕН ОТ НЕГО РАЗГОВОР С
ПОМОЩНИК-ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ КАПИТАН АЛЕКСАНДЪР БРОДИ. София, 13
октомври 1939 г.
Документ № 19. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 25258-2-ІV НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ
СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО ЩАБА ВОЙСКАТА, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАЙОР ОТ
АВИАЦИЯТА А.Х.Х.МАКДОНАЛД ЗА ВОЕННОВЪЗДУШНО АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ.
Документ № 20. ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД, ИЗГОТВЕН В РО-ЩВ. София, 2 ноември 1939 г.
Документ № 21. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДЕЙНОСТТА НА
БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛЕКТУАЛКА ВЛАДА КАРАСТОЯНОВА. София, 9 ноември 1939 г.
Документ № 22. ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ И. ГЕНЧЕВ, ЗА РАЗГОВОРА НА
БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПРИ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР
А.Х.Х.МАКДОНАЛД с НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК КОНСТАНТИН
УЗУНСКИ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ. София, 11 ноември 1939 г.
Документ № 23. ЗАПИТВАНЕ НА БРИТАНСКИЯТ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР
МАКДОНАЛД ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ С ИСКАНЕ НА
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪСТАВА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ. София, не по рано от 12
ноември 1939 г.
Документ № 24. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПРИСТИГАНЕТО
НА НОВИ СЛУЖИТЕЛИ В ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 15 ноември 1939 г.
Документ № 25. ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 13664 НА НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-
МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ГАРНИЗОНА В КАЗАНЛЪК ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА
ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ ШКОЛИ ОТ БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ. София,
29 ноември 1939 г.
Документ № 26. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 12448 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР
НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ МАЙОР А.Х.Х.МАКДОНАЛД ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА
ВОЕННОВЪЗДУШНО АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 18 ноември 1939 г.
Документ № 27. ПОВЕРИТЕЛНО ЗАПОВЕД № 13665 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА ХАДЖИПЕТКОВ ДО КОМАНДИРА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК
ВАСИЛ БОЙДЕВ, ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ВОЕННИ ОБЕКТИ ОТ
ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД. София, 29
Документ № 28. СВЕДЕНИЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОР ОТНОСНО ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ
АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС. София, 30 ноември 1939
г.
Документ № 29. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ДО РО-ШВ ЗА
ДВИЖЕНИЕТО НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ МАКДОНАЛД. София, 7 декември 1939 г.
Документ № 30. ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ ЗА ПО-
ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ, ПОВДИГНАТИ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО, НА АНГЛИЙСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ
ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х. МАКДОНАЛД КОЕТО НАПРАВИЛ НА ПОЛКОВНИК ВАСИЛ БОЙДЕВ В ЩАБА НА
ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ. София, 7 декември 1939 г.
Документ № 31. ДОКЛАД НА КАПИТАН НИКОЛА ЧОЛАКОВ ЗА ПЪТУВАНЕТО МУ С ПОДПОЛКОВНИК
А.Х.Х.МАКДОНАЛД НА 8-9 ДЕКЕМВРИ 1939 Г. ДО ВОЕННИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ В ГР.КАЗАНЛЪК.
БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД. София, 14 декември
1939 г.
Документ № 33. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПРИСТИГНАЛИ НА
БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ПОДАНИЦИ НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ. София, 26 декември 1939 г.
Документ № 34. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА
РАЗЛИЧНИ СЛУЖИТЕЛИ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 2 януари 1940 г.
Документ № 35. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ОТНОСНО
ПОМЕЩЕНИЕТО НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, В КОЯТО СЕ НАМИРА РАДИОСТАНЦИЯТА.
Документ № 36. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ГЪРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДО РО-ЩВ ЗА ПРОВЕДЕНА ОТ НЕГО БЕСЕДА С ВОЕННИЯ АТАШЕ
НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС. Атина, 13 януари 1940 г.
Документ № 37. БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА
ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛА И ЗА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ, ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ
КАПИТАН І РАНГ Х.Ф.НАЛДЕР ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
В БЪЛГАРИЯ. София, 26 януари 1940 г.
Документ № 38. СВЕДЕНИЕ № 8-ІІІ-12 НА РО-ЩВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА РАЗЛИЧНИ ЛИЦА, РАБОТЕЩИ ЗА
БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА. София, 29 януари 1940 г.
Документ № 39. СВЕДЕНИЕ ІІІ В № 19 ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО НА ТУРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА
СЛУЖБА В ЦАРИГРАД. София, 29 януари 1940 г.
Документ № 40. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПРИСТИГАНЕТО ОТ
ЮГОСЛАВИЯ НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД.
Документ № 41. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № 36 НА ВОЕННИЯ АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
МАЙОР ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА
ХАДЖИПЕТКОВ ОТНОСНО НУЖДАТА ОТ ИЗПРАЩАНЕТО НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУРИЕР. София, 5
февруари 1940 г.
Документ № 42. ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛЯ ОТ РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЗА
ПОСЕЩЕНИЕТО НА БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК АХ.Х.МАКДОНАЛД НА
ЛЕТИЩЕТО “ВРАЖДЕБНА”. София, 9 февруари 1940 г.
Документ № 43. ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ
НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ КАПИТАН І РАНГ Х.Ф.НАЛДЕР. София, 16 февруари 1940 г.
БЮРОТО ЗА ПРОПАГАНДА ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 16 февруари 1940 г.
БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС И БРИТАНСКИЯ ОФИЦЕР ОТ
РАЗУЗНАВАНЕТО АБРАХАМС. София, 9 март 1940 г.
Документ № 46. ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД № 77 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПЕНЬО ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ПРОВЕДЕНА СРЕЩА-РАЗГОВОР СЪС
ЗАМЕСТНИК-РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА УИЛИ ВАН КАТСЪМ.
Лондон, 14 март 1940 г.
Документ № 47. ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО СЪПРУГА НА
ТАТЯНА БАРСКАЯ. София, 20 март 1940 г.
Документ № 48. ПАМЕТНА ЗАПИСКА НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ОТНОСНО ПОСЕЩЕНИЕТО НА
БРИТАНСКИЯ ВОЕННОНЪЗДУШЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВОЙНАТА И ЗА ОТГОВОРИТЕ, ДАДЕНИ НА ЗАДАДЕНИ ОТ НЕГО ВЪПРОСИ. София, 23 март 1940 г.
Документ № 49. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА СТАНАЛ
ИНЦИДЕНТ В ЕДНО ОТ ПОМЕЩЕНИЯТА НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 23 март 1940 г.
Документ № 50. ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
МАЙОР ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА
ХАДЖИПЕТКОВ, ЗА ПРОВЕДЕНА БЕСЕДА С ДИРЕКТОРА НА БРИТАНСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ,
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР БЮМОН НЕЗБИТ. Лондон, 27 март 1940 г.
Документ № 51. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ИНТЕРЕСА НА
СТОЙЧО МОШАНОВ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА БРИТАНСКАТА ПОЛИТИКА . София, 4 април 1940 г.
Документ № 52. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 18493 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО
УСТРОЙСТВОТО НА ТУРСКАТА И БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ИСТАНБУЛ. София, 8
април 1940 г.
Документ № 53. РАПОРТ № 55 НА ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ СЪС СПИСЪК НА ПЕРСОНАЛА НА
ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 3 май 1940 г.
Документ № 54. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 12138 НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА
ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО МВ-ЩВ ОТНОСНО ЖЕЛАНИЕТО НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, КОНТРААДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ В
БЪЛГАРИЯ. София, 8 май 1940 г.
Документ № 55. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 18697 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК
НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО ОТДЕЛ ЗА ПРОТОКОЛА И ЗА ЛИЧЕН СЪСТАВ НА МВнРИ ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ
КОНТРААДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ВОЕННОМОРСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 15 май 1940 г.
Документ № 56. ДОНЕСЕНИЕ № 5605 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В БУРГАС ДО ОТДЕЛ
“ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ГР.БУРГАС ОТ
ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС И ФРЕГАТНИЯ КАПИТАН Х.Ф.НАЛДЕР. Бургас, 15 май 1940 г.
Документ № 57. ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 5854 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК В
БУРГАС ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА
ПАВЕЛ ПАВЛОВ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЕКИПАЖА НА ХОЛАНДСКИЯ ПАРАХОД “ТРАЯНОС” ВЪВ
ВОЙНАТА, НА СТРАНАТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ФРАНЦИЯ. Бургас, 22 май 1940 г.
Документ № 58. ТЕЛЕФОНОГРАМА ОТ АДЮТАНТА НА АРТИЛЕРИЙСКО-ТОВАРНОТО ОТДЕЛЕНИЕ В
ГР.БЕРКОВИЦА ДО СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ ЗА ОПИТА НА НЯКОЛКО
АНГЛИЧАНИ ДА ВЛЕЗАТ С ЛЕКА КОЛА В ЗАБРАНЕНА ЗОНА. София, 9 юни 1940 г.
Документ № 59. ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО № 14599 НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ
НА МВнРИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО МВ-ЩВ ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ КОМАНДЕР
ФУРС ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ ЗА ЕВРОПА. София, 24 юни 1940
г.
Документ № 60. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 6000 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ
ДО ОТДЕЛА ЗА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА МВнРИ ОТНОСНО НАЗНАЧАВАНЕТО НА КОМАНДЕР
ФУРС ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОМОРСКИ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 25 юни
1940 г.
Документ № 61. ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННОМОРСКИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ КОНТРААДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ, ИЗГОТВЕН ОТ ЩАБА НА ВОЙСКАТА – МИНИСТЕРСТВО НА
ВОЙНАТА. София, 18 юли 1940 г.
Документ № 62. БЪРЗИ ТЕЛЕФОНОГРАМИ НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ
ДО НАЧАЛНИК ЩАБА НА 3-А АРМИЯ И ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ФЛОТА, ОТНОСНО ПОСЕЩЕНИЕТО НА
АДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ НА РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ. София, 20 юли 1940 г.
Документ № 63. ТЕЛЕФОНОГРАМА НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО
НАЧАЛНИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ ОТНОСНО АТАШИРАНЕТО КЪМ БРИТАНСКИЯ
АДМИРАЛ ТЪРЛ, НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР. София, 22 юли 1940 г.
Документ № 64. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 369 НА НАЧАЛНИКА НА ЛОМСКИЯ ГАРНИЗОН
ПОДПОЛКОВНИК Г.ЕНДЕРСКИ ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА 4-А АРМЕЙСКА ОБЛАСТ И НА 6-А ДИВИЗИОННА
ОБЛАСТ, ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПЪТУВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИЯ АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ АДМИРАЛ С.Е.ТЪРЛ. Лом, 22 юли 1940 г.
Документ № 65. ПИСМО № 18063 НА НАЧАЛНИКА НА ПРОТОКОЛА И НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ ПРИ МВнРИ
ИЛИЯ БЕЛИНКОВ ДО РО-ЩВ И ДО МВ-ЩВ ЗА ДАДЕНО СЪГЛАСИЕ МАЙОР КРОУЛИ ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН
ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 23 август
1940 г.
Документ № 66. ПИСМО № 272 НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Н БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА
НАЗНАЧАВАНЕТО НА КАПИТАН КЕЙВЪН ДЖЕЙМС ЕЛИЪТ КЪМ ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 28 август 1940 г.
Документ № 67. ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ПОМОЩНИКА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ МАЙОР
КЕЙВЪН ДЖЕЙМС ЕЛИЪТ, ИЗГОТВЕН ОТ ЩАБА НА ВОЙСКАТА – МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА. София,
3 септември 1940 г.
Документ № 68. БЪРЗА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 631 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА РЕАКЦИИТЕ В БРИТАНСКОТО
ОБЩЕСТВО ОТ ОПАСНОСТТА ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ. Лондон, 24 октомври 1940
г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ, ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНОТО МУ ЗАМИНАВАНЕ ЗА
БЪЛГАРИЯ. Лондон, 25 октомври 1940 г., 16 часa
Документ № 70. ЛИСТ СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ А.М.КРОУЛИ, ИЗГОТВЕН В РО-ЩВ. София, 30 октомври 1940 г.
Документ № 71. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ДО РО-ЩВ, ЗА
ДВИЖЕНИЕТО НА БРИТАНСКИ ДИПЛОМАТИ ИЗ СТРАНАТА. София, 30 октомври 1940 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА РЕАКЦИИТЕ ОТ ИТАЛИАНСКО-
ГРЪЦКАТА ВОЙНА. Лондон, 31 октомври 1940 г., 8 часа
Документ № 73. СЪОБШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ЗАПОЧНАЛАТА
ПОДГОТОВКА НА ОТБРАНАТА НА ЗДАНИЕТО НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 31
октомври 1940 г.
Документ № 74. СЪОБШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА МОНТАЖА НА
НОВ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕРАТОР В ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 31 октомври 1940 г.
Документ № 75. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОДГОТОВКАТА
НА ЕВАКУАЦИЯТА НА АНГЛИЙСКИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ. София, 6 ноември
1940 г.
Документ № 76. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРИСТИГАНЕТО
НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУРИЕР ОТ ГЪРЦИЯ. София, 13 ноември 1940 г.
Документ № 77. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРЕДСТОЯЩО
ПЪТУВАНЕ НА НОРМАН ДЕЙВИС ДО БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА ГРАНИЦА. София, 13 ноември 1940 г.
Документ № 78. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОЛУЧЕН
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ БАГАЖ ОТ ГЪРЦИЯ. София, 15 ноември 1940 г.
Документ № 79. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ДЕЙНОСТТА НА
НЯКОИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 16 ноември
1940 г.
Документ № 80. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА
УНИЩОЖАВАНЕТО НА НЕНУЖНИТЕ ПЕЧАТНИ МАТЕРИАЛИ В АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ. София, 19
Документ № 81. ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 784 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ФАКТА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ
НЯМА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ОСТА. Лондон, 23 ноември 1940 г., 11 часа и 30 минути
Документ № 82. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРИСТИГНАЛИ
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КУРИЕРИ. София, 26 ноември 1940 г.
Документ № 83. ЗАПИС № 230 НА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ
КОНСУЛИТЕ НА БРИТАНСКИТЕ КОНСУЛСТВА ВЪВ ВАРНА И БУРГАС. София, 28 ноември 1940 г.
Документ № 84. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ ПОДПОКОВНИК А.Х.Х.МАКДОНАЛД ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИЧО
ГЕОРГИЕВ, ЗА ЖЕЛАНИЕТО НА АНГЛИЧАНИНА ДА ПОСЕТИ ВОЕННИТЕ ОБЕКТИ В КАЗАНЛЪК И ЯМБОЛ.
София не по-рано от 30 ноември 1940 г.
Документ № 85. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, СЪС СПИСЪК НА
БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ, ПОЛУЧАВАЩИ ПЕЧАТНИЯ БЮЛЕТИН НА АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ. София,
7 декември 1940 г.
Документ № 86. ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА МЕРКИ ПО СПИРАНЕТО НА
ПЪТУВАНИЯТА НА БРИТАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС КЪМ
ВАРНА. София, 12 декември 1940 г.
Документ № 87. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОЛУЧЕНО
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПОБЕДА НА БРИТАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ В СЕВЕРНА АФРИКА. София, 12
декември 1940 г.
Документ № 88. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 457 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ І-ВО ОТ
ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ, ЗА ПОСТАВНИ ОТ
БРИТАНСКИЯ ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ А.Х.Х.МАКДОНАЛД ВЪПРОСИ ОТНОСНО БЪЛГАРСКАТА
АВИАЦИЯ. София, 16 декември 1940 г.
Документ № 89. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 458 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВЪЗДУШНИТЕ
ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК КОНСТАНТИН УЗУНСКИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА
БРИТАНСКОТО ДРУЖЕСТВО “ШЕЛ”. София, 16 декември 1940 г.
Документ № 90. ДОНЕСЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА СЛУЖБА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ
ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ПАВЕЛ ПАВЛОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ СЛУЖИТЕЛ
АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ. София, 18 декември 1940 г.
Документ № 91. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА НАПРАВЕНИ
ПОСЕЩЕНИЯ В АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ. София, 19 декември 1940 г.
Документ № 92. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЕКЦИЯ ПРИ РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА
ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКИЯ КОНСУЛ В БРАИЛА И ВРЪЗКИТЕ МУ С
РАЗЛИЧНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ. София, 20 декември 1940 г.
Документ № 93. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ ДОНЕСЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ “Р 10” ЗА ВРЪЩАНЕТО СТИВЪН РЪНСИМАН ОТ ЦАРИГРАД. София, 21
Документ № 94. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ ДОНЕСЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ “Р 10” ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО ВЪРХУ ЩЕЙНХАРД. София, 23 декември 1940 г.
Документ № 95. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ОТНОСНО
ЗАПЛАТИТЕ НА ТЕХНИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 24 декември
1940 г.
Документ № 96. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО
НА РЕДАКТОРА НА СПИСАНИЕ “ЛЕТЕЦ”, ВАСИЛ КУЛЕВ. София, 27 декември 1940 г.
Документ № 97. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-
ЩВ, ЗА ВНЕДРЯВАНЕТО НА ПРОВОКАТОР-БЪЛГАРИН В АНГЛИЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. София, 28
Документ № 98. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОЛУЧЕНИ
СВЕДЕНИЯ ОТ АЛЕКСАНДЪР РОС. София, 31 декември 1940 г.
Документ № 99. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ПОДГОТОВКАТА
НА ЕВАКУАЦИЯТА НА ГЛАВНАТА АРХИВА НА АНГЛИЙСКАТА ЛЕГАЦИЯ. София, 2 януари 1941 г.
Документ № 100. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА НАРАСТНАЛАТА
АКТИВНОСТ НА БРИТАНСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София,
3 януари 1941 г.
Документ № 101. ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ
ЩАБА НА ВОЙСКАТА ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА НАПРАВЛЕНИЯТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА
АНГЛИЙСКАТА ПРОПАГАНДА И РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ. София, 3 януари 1941 г.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОТПЕЧАТЕНАТА РЕЧ НА ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ, ФРАНКЛИН ДЕЛАНО
РУЗВЕЛТ. София, 4 януари 1941 г.
Документ № 103. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА БРИТАНСКИЯ ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШЕН АТАШЕ В
БЪЛГАРИЯ МАЙОР ЕЙДЪН КРОУЛИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА
ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ПОСЕТИ НЯКОИ ОТ АВИАЦИОННИТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ, РАЗПОЛОЖЕНИ В
Документ № 104. СТАНОВИЩЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА С
ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ВЪПРОСИ. София, 10 януари 1941 г.
Документ № 105. СВЕДЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ИВАН ЙОРДАНОВ СТОЯНОВ
ОТНОСНО ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК МАКДОНАЛД НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. София, 10 януари 1941 г.
Документ № 106. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10” ЗА ИЗВЪРШЕНИ
РАЗЛИЧНИ ПОСЕЩЕНИЯ НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 10 януари 1941 г.
Документ № 107. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПРОВЕДЕНИ
РАЗГОВОРИ В БРИТАНСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА. София, 11 януари 1941 г.
Документ № 108. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА РАЗПРАЩАНЕТО
НА РАЗЛИЧНИ ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ НА БРИТАНСКАТА ПРОПАГАНДА. София, 11 януари 1941 г.
Документ № 109. СВЕДЕНИЕ НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА
ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПОДПОЛКОВНИК
АЛЕКСАНДЪР РОС. София, 13 януари 1941 г.
Документ № 110. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ОТНОСНО
ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ КОНСУЛ ФРЕНСИС БЕЙКЪР. София, 16 януари 1941 г.
Документ № 111. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
НА ЦИКЛОСТИЛНИ КОПИЯ НА РАЗЛИЧНИ БРИТАНСКИ ПРОПАГАНДНИ ИЗДАНИЯ. София, 17 януари
1941 г.
Документ № 112. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
НА РАЗЛИЧНИ БРИТАНСКИ ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ.
Документ № 113. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ИЗВЪРШЕНИ
РАЗЛИЧНИ ПОСЕЩЕНИЯ НА БРИТАНСКОТО БЮРО ЗА ПРОПАГАНДА ПРИ ЛЕГАЦИЯТА НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. София, 20 януари 1941 г.
Документ № 114. СПИСЪК, ИЗГОТВЕН ОТ РО 3 НА ЛИЦАТА, С КОИТО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС ПОДДЪРЖАЛ ВРЪЗКА. София, 21
януари 1941 г.
АКТИВИЗИРАНЕТО НА БРИТАНСКАТА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ. София, 22 януари 1941 г.
Документ № 116. ИЗ ТЕКСТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА. София, 23 януари 1941 г.
Документ № 117. ПИСМО НА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ МАЙОР ЕЙДЪН КРОУЛИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ
ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА СРЕЩА МЕЖДУ ПОЛКОВНИК А.Х.Х. МАКДОНАЛД И ПОЛКОВНИК
КОНСТАНТИН УЗУНСКИ. София, 23 януари 1941 г.
Документ № 118. ПИСМО НА ПОМОЩНИК ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ МАЙОР КРОУЛИ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ЗА ЖЕЛАНИЕТО
НА ЕЙДЪН КРОУЛИ ЗАЕДНО С МАЙОР КЕЙВЪН ЕЛИЪТ ДА ПОСЕТЯТ ПО ВРЕМЕ НА ОТПУСКАТА СИ
ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО. София, 23 януари 1941 г.
Документ № 119. ШИФРОВАНО ДОНЕСЕНИЕ № 201 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА
СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ОТ АНГЛИЙСКОТО
РАЗУЗНАВАНЕ. София, 28 януари 1941 г.
Документ № 120. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 28 НА НАЧАЛНИКЪТ НА ЩАБА НА
ВЪЗДУШНИТЕ ВОЙСКИ ПОЛКОВНИК-ЛЕТЕЦ КОНСТАНТИН УЗУНСКИ ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ
НА МВ-ЩВ ЗА НАЛИЧНИ ДАННИ, ЧЕ ДИРЕКТОРЪТ НА КИБРИТЕНАТА ФАБРИКА ВАЛТЕР КЮТНЕР
СИМПАТИЗИРА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ВЪВ ВОЙНАТА. София, 29 януари 1941 г.
Документ № 121. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ НА
ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ОТКРАДНАТИТЕ ДОКУМЕНТИ НА ЛИЧНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА
ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ ФРАНКЛИН Д.РУЗВЕЛТ, ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН. София, 31 януари 1941
г.
Документ № 122. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА СЛУЖИТЕЛ НА РО-ЩВ ДО ВОЕННОВЪЗДУШНИЯ АТАШЕ НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОЛКОВНИК МАКДОНАЛД, С ОТГОВОРИТЕ НА ПОСТАВЕНИТЕ ОТ ПОСЛЕДНИЯ
ВЪПРОСИ. София, 3 февруари 1941 г.
Документ № 123. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РО-ЩВ, С ЧАСТ ОТ ТЕКСТА НА ОТКРИТО
ПИСМО С АНГЛИЙСКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ. София, 8 февруари 1941 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО АНГЛИЙСКОТО МНЕНИЕ,
ЧЕ В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗПОЛАГАТ ГЕРМАНСКИ ВОЙСКИ. Лондон, 11 февруари 1941 г.
Документ № 125. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОДГОТОВКАТА
ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА РЕЧТА НА БРИТАНСКИЯ ПРЕМИЕР-МИНИСТЪР УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ. София,
12 февруари 1941 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА НАЛИЧИЕТО НА СВЕДЕНИЯ, ЧЕ В
БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗПОЛАГАТ ВОЙСКИ ОТ ГРУПИРОВКАТА НА ВЕРМАХТА. София, 13 февруари 1941 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ЗА ВЪЗМОЖНО НАВЛИЗАНЕ НА
ГЕРМАНСКИ ВОЙСКИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ. Лондон, 17 февруари 1941 г.
Документ № 128. ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ
НАЧАЛНИК ДО НАЧАЛНИКА НА “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО
ИЗВЪРШЕН ВЗЛОМ В БРИТАНСКОТО КОНСУЛСТВО В БУРГАС. София, 17 февруари 1941 г.
Документ № 129. ЗАПИС № 328 И 329 НА ОПЕРАТИВНИ ПРЕХВАЩАНИЯ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ,
ПРОВЕДЕНИ МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА БРИТАНСКИТЕ КОНСУЛСТВА ВЪВ ВАРНА И БУРГАС. София, 18
Документ № 130. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1068 НА КОМАНДВАЩИЯ ІІ АРМИЯ ГЕНЕРАЛ-
ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛА МАРКОВ ДО ЩВ-МВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ДИРЕКТОРА НА АМЕРИКАНСКАТА
ТЮТЮНЕВА ФИРМА “КОТАБУЛ” В ПЛОВДИВ, ЖЕРАР ТОМАС ЕСДЕРС. Пловдив, 19 февруари 1941 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ЗА ТОВА, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО
ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. Лондон, 20 февруари
1941 г.
Документ № 132. СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ “Р 10”, ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО
НА ЛЕГАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ЛИДЕР, Д-Р ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (ГЕМЕТО).
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ, ЗА ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ
ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА НА ГЕРМАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ СА НАВЛЕЗЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА
БЪЛГАРИЯ. Лондон, 22 февруари 1941 г.
Документ № 134. СЛУЖЕБЕН ДОКЛАД НА РО-ЩВ ЗА НАПРАВЛЕНИЯТА НА АНГЛИЙСКАТА
ПРОПАГАНДА ПРЕЗ 1941 ГОДИНА. София, не по-рано от 22 февруари 1941 г.
Документ № 135. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 149 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ, ЗА
ДЕЙНОСТТА НА АНГЛИЙСКИТЕ ЛИГИ И НА ТАЗИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ. София, 24
Документ № 136. ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО 3 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО
СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА АНГЛИЙСКИЯ ГРАЖДАНИН АЛФРЕД БРАБАНТИЕ. София, не по-рано от 24
Документ № 137. ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1064 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА ТУРЦИЯ ПРИ
ЕВЕНТУАЛЕН ВОЕНЕН КОНФЛИКТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. Истанбул, 25 февруари 1941 г.
Документ № 138. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА АГЕНТ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СРЕЩАТА МУ С НОРМАН ДЕЙВИС – РЪКОВОДИТЕЛ
НА БЮРОТО ЗА БРИТАНСКА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ. София, 25 февруари 1941 г.
Документ № 139. ПОВЕРИТЕЛНА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 139 НА ЦАРЕВОСЕЛСКИЯ ОКОЛИЙСКИ
НАЧАЛНИК МИР. ПЕРОВИЧ ДО КОМАНДИРА НА 27-32 ГРАНИЧНА РОТА ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА
РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА БЗНС “ПЛАДНЕ” ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ ДА ПРЕМИНЕ НА ЮГОСЛАВСКА
ТЕРИТОРИЯ. Царево село, 26 февруари 1941 г.
Документ № 140. СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА № 29 НА КОМАНДВАНЕТО НА ЮГОСЛАВСКИТЕ
ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ ДО КОМАНДИРА НА 7-МИ ГРАНИЧЕН ПОДУЧАСТЪК В ЦАРЕВО СЕЛО ЗА
ВЪЗМОЖНОСТТА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИК ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ-ГЕМЕТО ДА ПРЕМИНЕ
НЕЛЕГАЛНО НА ЮГОСЛАВСКА ТЕРИТОРИЯ. Б., м., 27 февруари 1941 г.
Документ № 141. ЛИЧНО, СТРОГО-ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № ІІ-623 НА ОБЛАСТНИЯ
ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК ДО ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” В
СОФИЯ, ОТНОСНО РЕАКЦИЯТА НА БРИТАНСКИЯ КОНСУЛ ФРАНСИЗ КОЛАС СЛЕД ОБИРА НА
КОНСУЛСТВОТО В БУРГАС. София, 27 февруари 1941 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ ДО РО-ЩВ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗБУХВАНЕТО
НА ВОЙНА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Лондон, 28 февруари 1941 г.
Документ № 143. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № Д-І-5 НА ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ
ВЛАДИМИРОВ ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ НА ЩАБА НА ДИВИЗИОННАТА ОБЛАСТ ОТНОСНО
ПОДОЗРЕНИЕТО, ЧЕ БРАТЯТА КУРУКЛИ РАБОТЯТ В ПОЛЗА НА АНГЛИЙСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА
СЛУЖБА. София, 28 февруари 1941 г.
Документ № 144. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 165 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ЗА ПРЕДАВАНЕТО НА
СВОИТЕ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ЦЕННОСТИ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ЯПОНСКАТА
ВОЕННОДИПЛОМАТИЧЕСКА СЛУЖБА. Истанбул, 28 февруари 1941 г.
Документ № 145. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ,
ОТНОСНО НАПУСКАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС. София, 2 март 1941 г.
Документ № 146. ЧАСТ ОТ ТЕКСТА НА ПЕЧАТЕН БЮЛЕТИН, ОТКРИТ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА
ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР РОС. София, не по-
късно от 2 март 1941 г.
Документ № 147. БЪРЗО ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО Д-І-5 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОЛИЦИЯТА, ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО НА КИРЯК ПРОДАНОВ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ЛАГЕРА „Kraft
durch Freude”. София, 4 март 1941 г.
Документ № 148. БЪРЗА ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД НА НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО
ОТДЕЛЕНИЕ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА НА НЯКОИ ОТ
БЪЛГАРСКИТЕ АНГЛОФИЛИ. София, 5 март 1941 г.
Документ № 149. РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА РЕДИЦА БЪЛГАРСКИ АНГЛОФИЛИ, ИЗДАДЕНО
ПО ЗАПОВЕД НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ. София, 5 март 1941
г.
Документ № 150. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № 19419 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ПОДЕЛЕНИЕ
Г.1. ДО РАДИОРАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА ОТНОСНО ЗАСИЧАНЕТО НА НЕЛЕГАЛНИ РАДИОСТАНЦИИ.
Документ № 151. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № ІІ-40 НА КОМАНДВАЩИЯ ГРУПАТА АРМИИ
“БЛАСКОВИЦ”, ГЕНЕРАЛ-ФЕЛДМАРШАЛ ВИЛХЕЛМ ЛИСТ ДО МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-
ЛЕЙТЕНАНТ ТЕОДОСИЙ ДАСКАЛОВ, ЗА ОРГАНИЗИРАНЕТО И ИЗВЪРШВАНЕТО НА ВЪТРЕШНОТО И
ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ ЗА НУЖДИТЕ НА ГЕРМАНСКИЯ ВЕРМАХТ. София, 15 март 1941 г.
Документ № 152. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № 15134 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ДО ОТДЕЛ
“ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА
БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА. София, 17 март 1941 г.
Документ № 153. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15130 НА НАЧАЛНИКА НА РО 3
ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕТЕЦА-КАПИТАН О.З. ГАНЧО МАНЧЕВ. София, 17 март
1941 г.
Документ № 154. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО Д-І-5 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОЛИЦИЯТА, ЗА ПРОВЕДЕН ОТ НИКОЛА ДРАГАНОВ РАЗГОВОР С БРИТАНСКОТО КОНСУЛСТВО. София,
17 март 1941 г.
Документ № 155. ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РО 3 ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА КАНЦЛЕРА НА ЛЕГАЦИЯТА НА
САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАРТИН МЕДОУЗ, СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ. София,
18 март 1941 г.
Документ № 156. РАДИОГРАМА № 498 НА ДЕЖУРНИЯ ПАСПОРТЕН ЧИНОВНИК БЪРДАРОВ ДО
ИНСПЕКТОРА ОТ ОТДЕЛЕНИЕ “Б” НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА
ПОЛИЦИЯТА, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАЙОР КЪРНИЛИЪС
К.ДЖЕДУИН. София, 18 март 1941 г., 16 часа.
Документ № 157. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 17134 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОЛКОВНИК НИЧО ГЕОРГИЕВ ДО НАЧАЛНИК–ЩАБА НА 8-МА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ ЗА УСИЛВАНЕТО НА
НАБЛЮДЕНИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ЛИДЕР И ПОЛИТИК НИКОЛА ПЕТКОВ. София, 20 март 1941 г.
Документ № 158. ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1122 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИЧО
ГЕОРГИЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПОДПОЛКОВНИК ПЕНЮ ВАСИЛЕВ
ЗА РЕДА НА ЗАВРЪЩАНЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ИСПАНИЯ. Лондон, 23 март 1941 г.
Документ № 159. ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1171 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ П.АНАСТАСОВ
ПРИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪВ ВИШИ ЗА РЕАКЦИЯТА НА ЮГОСЛАВИЯ ПРИ РАЗШИРЯВАНЕТО НА
ТРОЙНИЯ ПАКТ. Виши, 23 март 1941 г.
Документ № 160. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 15216 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ЧАРЛЗ ФЛАЙШМАН. София, 25
март 1941 г.
Документ № 161. СПРАВКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА УНГАРСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ГЕОРГ
(ЖОРЖ) ТАБОРИ. София, не по-рано от 27 март 1941 г.
Документ № 162. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № ІІ-1982 НА НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ПАВЕЛ ПАВЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК
НИКОЛА КОСТОВ ЗА СЪМНЕНИЯ, ЧЕ УНГАРСКИЯТ ЖУРНАЛИСТ ЖОРЖ ТАБОРИ РАБОТИ ЗА НУЖДИТЕ
НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА. София, 27 март 1941 г.
Документ № 163. ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 1191 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ВЪВ ГЕРМАНИЯ
ПОДПОЛКОВНИК БОРИС ХАРИЗАНОВ, ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ВОЙНАТА СРЕЩУ ЮГОСЛАВИЯ И
ГЪРЦИЯ. Берлин, 29 март 1941 г.
Документ № 164. СВЕДЕНИЕ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ОТНОСНО АМЕРИКАНСКАТА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ. София, не по-рано от 1 април 1941 г.
Документ № 165. СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-990 НА ОБЛАСТНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ
НАЧАЛНИК В ПЛОВДИВ ДО РО-ЩВ, ЗА СЪМНЕНИЕ ЧЕ БРИТАНСКИЯТ ПОДАНИК АЛБЕРТ ШРАЙБЕР
ИЗВЪРШВА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ В ПОЛЗА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Пловдив, 2
април 1941 г.
Документ № 166. РАПОРТ НА РАЗУЗНАВАЧ № 812 ЗЛАТКОВ ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА
ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ ЗА
ИЗВЪРШЕНО НАБЛЮДЕНИЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ, СЛЕД НАХЛУВАНЕТО НА ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ
НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЮГОСЛАВИЯ И ГЪРЦИЯ. София, 10 април 1941 г.
Документ № 167. ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 332 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ
ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ В СЪРБИЯ, ГЕНЕРАЛ МАЙОР КИРИЛ СТАНЧЕВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА
ВОЙСКАТА ОТНОСНО ЛИЦЕТО И ДЕЙНОСТТА НА ТОДОР САВОВ. Белград, 17 април 1942 г.
Документ № 168. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 2004 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДЕЛЕНИЕ 6007,
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР НИКОЛА МИХОВ, ДО РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА
ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ЛИДЕР Д-Р ГЕОРГИ МИХОВ ДИМИТРОВ (ГЕМЕТО). Следа, 29 април 1941 г.
Документ № 169. СВЕДЕНИЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОР ЗА УСТРОЙСТВОТО НА КВАРТИРАТА НА
ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАЙОР КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН. София, 3 май 1941 г.
Документ № 170. ДОНЕСЕНИЕ № 241 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С
ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН АСЕН САВОВ. София, 8 май 1941 г.
Документ № 171. РАПОРТ № 44 НА РАЗУЗНАВАЧА № 93 ЙОРДАН ЗАФИРОВ ДО НАЧАЛНИКА НА
ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА СЪС СВЕДЕНИЯ
ЗА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ КЪРНИЛИЪС К.ДЖЕДУИН. София, 20 май 1941 г.
Документ № 172. ДОНЕСЕНИЕ № 253 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
ИСКАНЕ НА ПОВЕЧЕ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПОДАНИК ГЕОРГИ ГЕЛЧ. София, 23 май 1941 г.
Документ № 173. ИЗ ТЕКСТА НА ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА СЛУЖИТЕЛ ОТ МИНИСТЕРСТВО
НА ВОЙНАТА, ЗА ПОСРЕЩАНЕТО НА ГЕРМАНСКАТА ГРУПА АРМИИ ПРЕЗ МАРТ 1941 Г. София, не по
рано от 1 юни 1941 г.
Документ № 174. ДОНЕСЕНИЕ № 18661 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА
КОСТОВ ЗА ДАВАНЕТО НА “ОТКРИТ ЛИСТ” ЗА ДВИЖЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО
НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР (“Д-Р ОТО ДЕЛИУС”). София, 5 юни 1941 г.
Документ № 175. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ № ІІ – 4435 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА
СИГУРНОСТ” ПАВЕЛ ПАВЛОВ ДО НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВОЙСКАТА-МВ ОТНОСНО НУЖДАТА ОТ
ПЕЛЕНГАТОРНИ СТАНЦИИ ЗА ЗАСИЧАНЕТО НА ПРЕДАВАНИЯТА НА НЕЛЕГАЛНА РАДИОСТАНЦИЯ.
Документ № 176. СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА НА СЛУЖИТЕЛ ОТ РО 2 ЗА НУЖДАТА ОТ ИЗПРАЩАНЕТО В
СОФИЯ НА ДВЕ ПЕЛЕНГАТОРНИ СТАНЦИИ ПО ИСКАНЕ НА ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА. София, не
по-рано от 21 юни 1941 г.
Документ № 177. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 279 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПОДАННИК ЮРИЙ ПЛОТНИЦКИЙ. София, 21 юни 1941 г.
Документ № 178. ЗАПОВЕД № 17344 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ
ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА V АРМИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕТО В ПОДЧИНЕНИЕ НА РО-ЩВ, НА 2 ПЕЛЕНГАТОРА,
НАМИРАЩИ СЕ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА ПОРУЧИК ЛЮБЕН АРМЯНОВ. София, 21 юни 1941 г.
Документ № 179. РАПОРТ № 56 НА РАЗУЗНАВАЧА № 93 ЗАФИРОВ ОТ ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ
ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАЧАЛНИКА НА КАНЦЕЛАРИЯ В ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В
БЪЛГАРИЯ, МАРТИН РОУЗМЪН МЕДОУЗ. София, 26 юний 1941 г.
Документ № 180. СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ГРАНИЧЕН СЛУЖИТЕЛ ДО НАЧАЛНИКА НА
РО-ЩВ, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА НОВИЯ СЪВЕТСКИ ВОЕНЕН АТАШЕ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ИВАН
ИКОННИКОВ И НА НЕГОВИТЕ СЪТРУДНИЦИ, И НА ТЕЗИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА “АЕРОФЛОТ” В
БЪЛГАРИЯ. София, 22 юли 1941 г.
Документ № 181. ДОНЕСЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ЗА ДЕЙНОСТТА НА
ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ, ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1941 ГОДИНА. София, не
по рано от 30 юли 1941 г.
Документ № 182. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 21397 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА
КОСТОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ЗА ИЗГОТВЯНЕТО ОТ
СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НА ОПЕРАТИВНО СВЕДЕНИЕ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АРМЕЙСКИ ЧАСТИ В РАЙОНА НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА. София, 31 юли 1941 г.
Документ № 183. РАЗПОРЕЖДАНЕ № 16195 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА
КОСТОВ, ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ОТКРИТ ЛИСТ ЗА СЪПРОВОД НА СЪВЕТСКИ ДИПЛОМАТИ ДО С. ШИПКА
И ГР.ПЛЕВЕН, ОТ СЛУЖИТЕЛЯ НА Р.О. КАПИТАН ГЕОРГИ ГЕНЧЕВ. София, 12 август 1941 г.
Документ № 184. РАПОРТ НА РАЗУЗНАВАЧА Р 10 ВЛАДИМИР ПОПОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ
“Б” НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЧАЛНИКА НА
КАНЦЕЛАРИЯТА ПРИ ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ МАРТИН РОУЗМЪН МЕДОУЗ И НА СЪПРУГАТА
МУ КРАСИМИРА МЕДОУЗ. София, 20 август 1941 г.
Документ № 185. ПИСМО НА АРТИЛЕРИЙСКИЯ ИНЖЕНЕР, ГЕНЕРАЛ О.З. ДИМИТЪР М.СТАНЧЕВ ЗА
ПОЛОЖЕНИЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОКУПИРАНА СЪРБИЯ. Белград, 29 август 1941 г.
Документ № 186. СВЕДЕНИЕ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА
ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. София, не по-рано от края нва август 1941 г.
Документ № 187. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 66 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН
РАЗГОВОР МЕЖДУ ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ И СЛУЖИТЕЛ НА
ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ. София, 13 септември 1941 г.
Документ № 188. ДОНЕСЕНИЕ № 67 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА
ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ С ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ. София, 15 септември 1941 г.
Документ № 189. СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ № 68 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ
ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ТЕКСТА НА ЕДНА
РЕПЛИКА НА ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ, ИЗКАЗАНА ПРЕД
ЖУРНАЛИСТИ ОТ СТОЛИЧНИТЕ ВЕСТНИЦИ. София, 16 септември 1941 г.
Документ № 190. СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ЕДНО ЗАПИТВАНЕ НА
СЛУЖИТЕЛ ОТ ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НАПРАВЕНО ДО СОФИЙСКАТА ТЕЛЕГРАФНА СТАНЦИЯ. София, 16
Документ № 191. ИЗ ТЕКСТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА София, 16 септември 1941 г.
ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНИ
ОПЕРАТИВНИ ПРЕХВАЩАНИЯ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ
И ВЪНШНИ АБОНАТИ. София, 17 септември 1941 г.
Документ № 193. СЛУЖЕБНО ДОНЕСЕНИЕ № 72 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ОПЕРАТИВНО ПРЕХВАЩАНЕ НА
ТЕКСТА НА ТЕЛЕГРАМА, ИЗПРАТЕНА ДО ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ, МАЙОР КЪРНИЛИЪС
ДЖЕДУИН. София, 17 септември 1941 г.
ЧАКАЛОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ОПЕРАТИВНО
ПРЕХВАЩАНЕ ТЕКСТА НА ТЕЛЕГРАМА, ИЗПРАТЕНА ДО ВАШИНГТОН ОТ СЛУЖИТЕЛ НА ЛЕГАЦИЯТА НА
САЩ В БЪЛГАРИЯ. София, 18 септември 1941 г.
Документ № 195. РАПОРТ № 83 НА РАЗУЗНАВАЧА № 93 ЗАФИРОВ ОТ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА
СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА, ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” АНДРЕЙ
ПРАМАТАРОВ, ЗА ПРОВЕДЕНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ В ДОМА НА
ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ. София, 18 септември 1941 г.
Документ № 196. ТЕЛЕГРАМА № 455 НА СТАРОЗАГОРСКИЯ ОБЛАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК
ДИМИТРОВ ДО КМЕТОВЕТЕ И ЗАВЕЖДАЩИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪЦИ В ХАРМАНЛИЙСКА ОКОЛИЯ
ОТНОСНО ОПАСНОСТТА ДА БЪДАТ СПУСНАТИ ПАРАШУТИСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТТА. Стара
Загора, 20 септември 1941 г.
Документ № 197. ЗАДАЧА № 1313, ПОСТАВЕНА ОТ НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ
“ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ ДО РАЗУЗНАВАЧА ВЛАДИМИР ПОПОВ (Р-10), ЗА
ПРОВЕРКА ДАЛИ СЕ МОНТИРА РАДИОПРЕДАВАТЕЛ В ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ. София, 22
Документ № 198. РАПОРТ НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ ВЛАДИМИР ПОПОВ (Р-10) ДО НАЧАЛНИКА
НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ СЪС СВЕДЕНИЕ, ЧЕ В
ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ СЕ МОНТИРА АВТОМАТИЧЕН ТЕЛЕФОНЕН НОМЕРАТОР. София, 24 септември
1941 г.
БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА
КОСТОВ, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОЛКОВНИК О.З. ИВАН МАРИНОВ. София, 7 октомври
1941 г.
Документ № 200. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № Д-І-5 НА НАЧАЛНИК РО 3 ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ
ВЛАДИМИРОВ ДО НАЧАЛНИК ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ЗА ПОЛУЧЕНИ ДАННИ ЗА РАБОТАТА НА
БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ И НА ПОЛСКАТА СЪПРОТИВА В БЪЛГАРИЯ. София, 22 октомври 1941 г.
Документ № 201. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № Д-І-5 (241) НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ,
ЗА ЕВЕНТУАЛНИЯТ ОПИТ НА ВЕРА ПЕТРОВА ЖЕКОВА ДА ВЛЕЗЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛУЖИТЕЛИ НА
ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ. София, 31 октомври 1941 г.
Документ № 202. ДОКУМЕНТИ ИЗЗЕТИ ОТ ГЕОРГИ ВЪЛКОВ, ПРИ НАПРАВЕН ОБИСК ОТ СЛУЖИТЕЛИ
НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ, НАМИРАЩО СЕ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА МАЙОР
ОТО ВАГНЕР. София, не по-рано от 2 ноември 1941 г.
Документ № 203. СВЕДЕНИЕ НА РО-ЩВ, ЗА ПРОВЕДЕНАТА ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА
АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ОПЕРАЦИЯ СРЕЩУ ГРУПА ЧЛЕНОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БЗНС “ПЛАДНЕ”.
Документ № 204. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК
ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА
АМЕРИКАНСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН В СОФИЯ. София, 3
ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА
ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН, НА 4 НОЕМВРИ В
ГР.СОФИЯ. София, 4 ноември 1941 г.
Документ № 208. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА СЛУЖИТЕЛЯ НА РО-ЩВ КАПИТАН ИВАН
ЙОРДАНОВ СТОЯНОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕДНО ЗАПИТВАНЕ НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН. София, 12 ноември 1941 г.
Документ № 209. ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА ЕМИЛ ИВАНОВ СТРАТЕВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА
РО-ЩВ. София, 25 ноември 1941 г.
Документ № 210. ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА ГЕОРГИ ИВАНОВ ВЪЛКОВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА
РО-ЩВ. София, 25 ноември 1941 г.
Документ № 211. ИЗ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТ НА ИНЖЕНЕР ГЕОРГИ ИВАНОВ ВЪЛКОВ, ИЗВЪРШЕН ОТ
СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ. София, 26 ноември 1941 г.
Документ № 212. ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА ИНЖЕНЕР ГЕОРГИ ИВАНОВ ВЪЛКОВ, НАПРАВЕН ОТ
Документ № 213. ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА СПАС КОНСТАНТИНОВ МАНОЛОВ, НАПРАВЕН ОТ
Документ № 214. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ № 784 ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В
ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА, ОТНОСНО
СЪМНЕНИЕТО ЧЕ ИТАЛИАНЕЦЪТ ФАОТО АЛФРЕДО РАБОТИ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА
СЛУЖБА. Истанбул, 1 декември 1941 г.
Документ № 215. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА
САЩ НА 4 ДЕКЕМВРИ 1941 ГОДИНА. София, 4 декември 1941 г.
Документ № 216. ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА ЕМИЛ ИВАНОВ СТРАТЕВ, НАПРАВЕН ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА
РО-ЩВ. София, 4 декември 1941 г.
Документ № 217. ИЗ ПРОТОКОЛ НА РАЗПИТ НА ИНЖЕНЕР ГЕОРГИ ВЪЛКОВ, НАПРАВЕН ОТ
СЛУЖИТЕЛИ НА РО-ЩВ. София, 4 декември 1941 г.
Документ № 218. ПОВЕРИТЕЛНО ДОНЕСЕНИЕ НА РО 3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА
САЩ НА 5 ДЕКЕМВРИ 1941 ГОДИНА В ГРАД СОФИЯ. София, 5 декември 1941 г.
Документ № 219. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № Д-І-5 НА НАЧАЛНИКА НА СЕКЦИЯ ПРИ
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ, ДО ОКОЛИЙСКИЯ УПРАВИТЕЛ В
ГРАД ПИРОТ ОТНОСНО ЗАЛАВЯНЕТО НА ГРУПА АНГЛИЧАНИ С ФАЛШИВ ДОКУМЕНТИ. София, 9
Документ № 220. АНОНИМНА ИНФОРМАЦИЯ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА
НА ПОЛИЦИЯТА, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ. София, не по-
рано от 13 декември 1941 г.
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИ ТЕЛЕФОННИ
РАЗГОВОРИ, КАСАЕЩИ НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИИТЕ НА САЩ И НА НЕЙНИТЕ
ГРАЖДАНИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА УНГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ. София, 18 декември 1941 г.
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИ ТЕЛЕФОННИ
РАЗГОВОРИ, КАСАЕЩИ НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ И
ОТПЪТУВАНЕТО МУ КЪМ ТУРЦИЯ. София, 19 декември 1941 г.
Документ № 223. ДОНЕСЕНИЕ НА СЛУЧАЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОР ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА
ВОЕННИЯ АТАШЕ НА САЩ ПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН В СОФИЯ НА 15 ДЕКЕМВРИ 1941 Г.
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА НАПРАВЕНИ ОПЕРАТИВНИ
ПРЕХВАЩАНИЯ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО НАПУСКАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА
БЪЛГАРИЯ ОТ ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ. София, 22 декември 1941 г.
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНО ОПЕРАТИВНО
ПРЕХВАЩАНЕ НА ПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ И
НА ЛЕГАЦИЯТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 22 декември 1941 г.
Документ № 226. РАПОРТ № 2487 НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ ВЛАДИМИР ПОПОВ (Р-10) ДО
НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ “Б” ПРИ ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ АНДРЕЙ ПРАМАТАРОВ, ЗА
ПРОВЕДЕНА ДЕМОНСТРАЦИЯ ПРЕД ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ В БЪЛГАРИЯ. София, 22 декември 1941 г.
ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНО ОПЕРАТИВНО
ПРЕХВАЩАНЕ НА ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ, КАСАЕЩИ НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА
НА САЩ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. МЕЖДУ СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ И НА
ЛЕГАЦИЯТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ В БЪЛГАРИЯ. София, 26 декември 1941 г.
Документ № 228. ИЗ ТЕКСТА НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ ДАДЕНИ ПРИ РАЗПИТА НА БИВШИЯ
ШОФЬОР НА ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ДЖОРДЖ ЪРЛ, ЕДУАРД ПИРАС, СЛЕД
НАПУСКАНЕТО НА ПЕРСОНАЛА НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. София, 26
Документ № 229. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 22463 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО ЛИЦАТА КОИТО РАБОТЯТ ЗА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА
СЛУЖБА. София, 29 декември 1941 г.
Документ № 230. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 22465 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ОТНОСНО СТРУКТУРАТА НА РАЗУЗНАВАНЕТО НА ЕМИГРАНТСКОТО
ПРАВИТЕЛСТВО НА ЮГОСЛАВИЯ. София, 29 декември 1941 г.
Документ № 231. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ,
ЗА ДАВАНЕТО НА ОТКРИТ ЛИСТ ЗА СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА
ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ МАЙОР ОТО ВАГНЕР. София, не по-рано от края на
Документ № 232. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА
ПОЛИЦИЯТА, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ФРЕНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ. София, не по-
рано от декември 1941 г.
Документ № 233. ОБЕКТИ НА ОТДЕЛЕНИЕ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА
ПОЛИЦИЯТА. София, не по-рано от началото на 1942 г.
КОСТОВ, С ИСКАНЕ ДА МУ БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ ВСИЧКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОСТАНАЛИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА
НА ЦАРСТВОТО, ГРАЖДАНИ НА САЩ. София, 2 януари 1942 г.
Документ № 235. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-А-6 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ ДЪРЖАВНА
СИГУРНОСТ ПРИ ДИРЕКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА НИКОЛА ГЕШЕВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ОТКРИВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ, ИЗГОТВЕНИ ОТ
СЛУЖИТЕЛИ НА ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ, В Т.НАР. “ПАРАШУТИСТИ” И “ПОДВОДНИЧАРИ” .
Документ № 236. ТВЪРДЕ БЪРЗО, ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № IV-5035 НА НАЧАЛНИКА НА
РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” НА ДИРЕКЦИЯТА НА
ПОЛИЦИЯТА, С НАСТОЯВАНЕ ДА МУ СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ИМЕНАТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ПОДАНИЦИ В
Документ № 237. ТВЪРДЕ БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 132 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА
ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, С УКАЗАНИЕТО ЗА ПРОВЕРКА НА ЕФИРНОТО ПРОСТРАНСТВО В
РАЙОНА НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА. София, 12 януари 1942 г.
КОСТОВ РО-ЩВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОДАНИЧКА ЕЛИЦА АРАМОВА КЕВОРКЯН.
Документ № 239. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ
ОТНОСНО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕРКАТА НА ДОКУМЕНТИТЕ, ОТКРИТИ В Т.НАР.”ПАРАШУТИСТИ” И
“ПОДВОДНИЧАРИ”. София, 13 януари 1942 г.
Документ № 240. ТВЪРДЕ БЪРЗО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІІ-Б-101 НА НАЧАЛНИКА НА
ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ОТДЕЛ “ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ” ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОЛКОВНИК НИКОЛА
КОСТОВ, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЖИВУЩИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, ГРАЖДАНИ НА САЩ.
Документ № 241. ДОНЕСЕНИЕ № 9 НА АГЕНТ Т-6 ДО НАЧАЛНИКА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЕКЦИЯ
ПРИ ЩАБА НА ВОЙСКАТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ГРАЖДАНИНА НА САЩ РОБЕРТ ПАРКЪР,
НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ДА НАПУСНЕ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. София, 14 януари 1942 г.
КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОЛКОВНИК О.З. ДАМЯН ВЕЛЧЕВ – ЕДИН ОТ
ЛИДЕРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КРЪГ “ЗВЕНО”. София, не по-късно от 16 януари 1942 г.
КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРКАТА БИСТРА ВИЧАС. София, 16 януари 1942 г.
КОСТОВ, С ИСКАНЕ НА ДАННИ ЗА ПИСАТЕЛЯ И ЖУРНАЛИСТ ПАНАЙОТ С.САВОВ. София, 20 януари
1942 г.
КОСТОВ, С ДАННИ ЗА АТЕНТАТА В ХОТЕЛ “ПЕРА ПАЛАС”. София, 26 януари 1942 г.
Документ № 246. СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-1-80 НА ЩВ-МВ ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА
ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА РАДИОСТАНЦИЯ В ГР.ЛЮБИМЕЦ.
Документ № 247. ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН ДАМЯНОВ.
Документ № 248. МНОГО БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 465 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА
ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТ ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО ПРИСТИГАНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА
ГЕРМАНСКОТО РАЗУЗНАВАТЕЛНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ. София, 31 януари 1942 г.
Документ № 249. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ
ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР, С
КОЕТО СЕ ИНФОРМИРА, ЧЕ МУ СЕ ДАВА ОТКРИТ ЛИСТ ЗА СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ. София, не по-късно
от края на януари 1942 г.
Документ № 250. ДОНЕСЕНИЕ № 162 НА НАЧАЛНИКА НА РО 6 ПОДПОРУЧИК ГЕОРГИ ЧАКАЛОВ ДО
НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНОТО ТЕЛЕФОННО ПОДСЛУШВАНЕ НА
ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ. София, 1 февруари 1942 г.
БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА
ПОМЕЩЕНИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА АПАРАТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК
ФОН ШЬОНЕБЕК. София, 1 февруари 1942 г.
Документ № 252. ТВЪРДЕ БЪРЗО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-1-137 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО ГАРНИЗОННАТА КВАРТИРНА КОМИСИЯ С ИСКАНЕ НА
ОТПУСКАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЯ ЗА НУЖДИТЕ НА АПАРАТА НА ВОЕННИЯ АТАШЕ НА ГЕРМАНИЯ В
БЪЛГАРИЯ ПОЛКОВНИК ФОН ШЬОНЕБЕК. София, 2 февруари 1942 г.
КОСТОВ, С ДАННИ ЗА ЛИЦЕТО ЯН ВАСИЛЕВИЧ ПАРФАНОВ (“ЯН ДЕЛЯГО”). София, 6 февруари 1942
г.
КОСТОВ, С ИСКАНЕ ДА МУ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛИЦАТА ВЛИЗАЩИ В ЛЕГАЦИЯТА НА
СССР В БЪЛГАРИЯ. София, 7 февруари 1942 г.
КОСТОВ, С ТЕКСТА НА ПРЕХВАНАТ ДОКЛАД ЗА ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ.
Документ № 256. СЛУЖЕБНО ПИСМО НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
КОСТОВ, ОТНОСНО ПРОЦЕСА СРЕЩУ ГЕОРГИ ВЪЛКОВ И СЪПОДВИЖНИЦИТЕ МУ. София, 14 февруари
1942 г.
Документ № 257. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 91 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В
ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО ЩВ-РО, ЗА ПРИСТИГАНЕТО НА БРИТАНСКИЯ
РАЗУЗНАВАЧ ПОЛКОВНИК АЩЕН. Истанбул, 16 февруари 1942 г.
КОСТОВ, ОТНОСНО ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ, ПО ИНФОРМАЦИИ НА
ЕГИПЕТСКИ ВЕСТНИЦИ. София, 23 февруари 1942 г.
Документ № 259. ТВЪРДЕ БЪРЗО, ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 107 НА БЪЛГАРСКИЯ
ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ЗА ПОЛУЧЕНИ
СВЕДЕНИЯ, ЧЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ СЕ ИЗПРАЩАТ НЕЛЕГАЛНО САБОТАЖНИ ГРУПИ.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕТО НА ФАКТА, ЧЕ НА
ТЕРИТОРИЯТА НА ТУРЦИЯ Е СЪЗДАДЕНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА ЕМИГРАНТСКОТО
ЮГОСЛАВСКО ПРАВИТЕЛСТВО. Истанбул, 27 февруари 1942 г.
Документ № 261. ДОНЕСЕНИЕ № 13 НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ АГЕНТ Т-1 ДО ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА РО
3 ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ
ГРАЖДАНИН СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН. София, 4 март 1942 г.
Документ № 262. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-2159 НА ВРЕМЕННИЯ НАЧАЛНИК НА РО 3
ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ТУМБИН ДО НАЧАЛНИКА НА РО ОТНОСНО СЪБРАНИ СВЕДЕНИЯ ЗА
БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН СИДЕР ПЕТРОВИЧ ФЛОРИН. София, 10 март 1942 г.
Документ № 263. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № ІV-69 НА НАЧАЛНИК-ЩАБА НА 10-а ПЕХОТНА
РОДОПСКА ДИВИЗИЯ ДО АРМЕЙСКИТЕ ЧАСТИ НА ДИВИЗИЯТА ЗА НАЧИНИТЕ НА СНАБДЯВАНЕТО НА
БРИТАНСКИТЕ КОМАНДОС НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГЪРЦИЯ. Кърджали, № 17 март 1942 г.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ, ОТНОСНО УСТРОЙСТВОТО НА
СЪВЕТСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ИРАН И СПИСЪК НА НЯКОИ ОТ СЪВЕТСКИТЕ
РАЗУЗНАВАЧИ, РАБОТИЛИ ТАМ. Истанбул, 30 март 1942 г.
Документ № 265. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1819 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА
В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА
КОСТОВ, С ИСКАНЕ ДА МУ СЕ ИЗПРАТЯТ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИНА ТОДОР САВОВ. София, 7 април
1942 г.
Документ № 266. СЛУЖЕБНО ПИСМО № 1810 НА НАЧАЛНИКА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В
КОСТОВ, С ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ ЗА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛ
ОТ АБВЕРА В РЕГИОНА НА БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ. София, 10 април 1942 г.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ИНТЕРЕСА
НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА КЪМ РАЗЛИЧНИ ОБЕКТИ ОТ АКВАТОРИЯТА НА ЧЕРНО
МОРЕ. Истанбул, 30 април 1942 г.
Документ № 268. ТЕЛЕГРАМА № 16103 НА НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛЕНИЕ ПРИ ЩВ ПОДПОЛКОВНИК
ДИМИТРОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКА С АГЕНТ. София, 13 май 1942 г.
Документ № 269. СПИСЪК НА ЛИЦАТА, РАБОТЕЩИ В ПОЛЗА НА СЪВЕТСКОТО И БРИТАНСКОТО
РАЗУЗНАВАНЕ И ЖИВЕЕЩИ В ТУРЦИЯ. Истанбул, 30 май 1942 г
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК
НИКОЛА КОСТОВ, ОТНОСНО УСТАНОВЕН КОНТАКТ НА БИВШИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ
ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН. Истанбул, 30 май 1942 г.
Документ № 271. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-5892 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕУСТРОЙСТВО НА СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКАТА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ. София, 5 юни 1942 г.
Документ № 272. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНА СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-5907 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, С ИСКАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА Д-Р Г.М.ДИМИТРОВ. София, 8 юний 1942 г.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА
НА БИВШИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК КЪРНИЛИЪС ДЖЕДУИН.
Документ № 274. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-926 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА РО-ЩВ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ОТНОСНО СЪМНЕНИЯ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯ ДИПЛОМАТ ИЛИЯ ЛЯКОВ РАБОТИ ЗА
БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА. София, 17 юни 1942 г.
Документ № 275. ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД № V-1-932 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ПОДПОЛКОВНИК
НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ,
ОТНОСНО ВЕРОЯТНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА АТЕНТАТА СРЕЩУ ГЕРМАНСКИЯ ПОСЛАННИК В ТУРЦИЯ,
ФРАНЦ ФОН ПАПЕН. София, 17 юни 1942 г.
Документ № 276. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-936 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА НЯКОИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА БРИТАНСКАТА
РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В ТУРЦИЯ. София, 19 юни 1942 г.
Документ № 277. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 530 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В
ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА
БОРИС ГРАНОВСКИ. Истанбул, 9 юли 1942 г.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА
БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАЧ БАЗИЛ ДЕЙВИДСЪН НА ТУРСКА ТЕРИТОРИЯ. Истанбул, 28.VІІ.1942 г.
Документ № 279. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 593 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В
ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО РО-ЩВ ОТНОСНО ДОПЪЛНЕНИЯ И ПОПРАВКИ В
ТЕКСТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА БРИТАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ В ТУРЦИЯ. Истанбул, 28 юли 1942 г.
КОСТОВ, ЗА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВЪОРЪЖЕНАТА БОРБА НА ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТКИТЕ ОТРЯДИ В
НОВОПРИСЪЕДИНЕНИТЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ ЗЕМИ. София, 25 септември 1942 г.
Документ № 281. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-1-1640 НА НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ
ПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ, ЗА ПРОУЧВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ АГЕНТ БОРИС ГРАНОВСКИ.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО МВ-ЩВ, ЗА КАНАЛИТЕ ПО КОИТО СЕ
ПРЕХВЪРЛЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ БРИТАНСКИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ. Истанбул, 12 октомври
1942 г.
Документ № 283. ШИФРОВАНО ДОНЕСЕНИЕ № 765 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ В ТУРЦИЯ
ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИК-ЩАБА НА ВОЙСКАТА И НА РО, ОТНОСНО
ЗАМИНАВАНЕТО НА ПРОСЛЕДЯВАНО ЛИЦЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ. Истанбул, 13 октомври 1942 г.
Документ № 284. ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 772 НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН АТАШЕ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИЯ
РАЗУЗНАВАЧ БОРИС ГРАНОВСКИ. Истанбул, 15 октомври 1942 г.
КОСТОВ, ЗА НАРАСTВАНЕТО НА ВОЕННИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ДРАЖАМИХАЙЛОВИСТИТЕ В РЕГИОНА НА
ДЕЙСТВИЕТО НА І-ВИ БЪЛГАРСКИ ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС И НА V-А АРМИЯ В МАКЕДОНИЯ. София,
27 октомври 1942 г.
КОСТОВ, ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ И ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА
САБОТАЖИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ. София, 28 октомври 1942 г.
Документ № 287. ДОНЕСЕНИЕ № 743 НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЗА СВРЪЗКА ПРИ ЩАБА НА 12-А
ГЕРМАНСКА АРМИЯ, ДО РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА, ЗА ПОЛУЧЕНИ
СВЕДЕНИЯ ОТ ГЕРМАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА, ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА
МИХАЙЛОВИЧ. Белград, 30 октомври 1942 г.
В ТУРЦИЯ ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ ДО НАЧАЛНИКА НА РО-ЩВ ЗА ЕДИН ОТ КАНАЛИТЕ
ЗА ПАРИЧНО ПОДПОМАГАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ. София, 7 ноември
1942 г.
Документ № 289. ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 403 НА НАЧАЛНИКА НА НАЧАЛНИКА
НА ДИВИЗИОННАТА ОБЛАСТ ПОЛКОВНИК МЛАДЕНОВ ДО НАЧАЛНИКА НА ІІІ АРМЕЙСКА ОБЛАСТ
ПОЛКОВНИК ВЕЛЧЕВ, СЪС СВЕДЕНИЯ ЗА ЛАЗАР ГЕОРГИЕВ ИКОНОПИСОВ. Сливен, 10 ноември 1942
г.
Документ № 290. СЛУЖЕБНИ ПИСМА № 7589, 7862, 7898, 7931 и 8554 НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА
ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ ПОДПОЛКОВНИК ОТО ВАГНЕР ДО НАЧАЛНИКА НА РО-
ЩВ ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛА КОСТОВ ЗА РАЗПОРЕЖДАНЕТО НА ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ, ДА СЕ
ИЗПРАТИ РАДИОСТАНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕТО НА РАДИОВРЪЗКА С БЪЛГАРСКАТА
ОПОЗИЦИЯ. София, 12 ноември 1942 г.
ЛИТЕРАТУРА
Агабеков, Г.С., “ГПУ. Записки чекиста” – в: сп. „Отечественные архивы”, Москва, 1992, выпуск 1.
Аксенов, В., “Любимый музей фюрера. Украденные сокровища”, Санкт-Петербург – Москва, 2003.
Амброз, Ст. “Эйзенхауэр. Солдат и президент”, Москва, 1993.
Барух, В. “РО 2 – отделението на смъртта”, С., 1974.
„Битва за Нормандию. Взгляд побежденных” (съставител Д. Исби), Москва-Санкт Петербург, 2005.
Божинов, В., „Политическата криза в България през 1943-1944 г.”, С., 1957.
Бол, Х., „Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид”, С., 2004.
Болтин, Е. и Ю. Редько. „Управление специальних операций” – „Военноисторический журнал”, М.,
1964, № 9
Болтунов, М., „Диверсанты ГРУ”, Москва, 2004.
Бояджи, Э., „История шпионажа”, Москва, 2003, том І-ІІ.
Брагадин, М.А. „Битва за средиземное море. Взгляд побежденных”, Москва, 2001.
Брэдли, О., “История солдата”, Москва, 2002.
“България – своенравният съюзник на Третия райх”, С., 1992.
„България – непризнатият противник на Третия райх”, С., 1995.
„Българските държавни институции 1879-1986 г. Енциклопедичен справочник”, С., 1887,
Василев, Орл., „Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944. Очерки и
документи”, С., 1946.
Васильева, Н., Гаврилов, В., „Балканский тупик?.. Историческая судьба Югославии в ХХ веке”,
Москва, 2000.
Величкова, М. “Участието на софийската ремсова организация в бойните и саботажнически акции и
в победата на Девети септември (март 1943-9 септември 1944 г.) – в „Известия на института по
история на БКП”, С., том 20, 1969.
Верт, Ал., „Франция 1940-1955 годы”, Москва, 1959.
„Военная символика” (съставител В.Н.Соколов), Минск, 1997 („Энциклопедия военного искусства”).
„Войска специального назначения” (автор-съставител Д.Н.Дудинский), Минск, 1998, („Энциклопедия
военного искусства”).
Волков, А., Славин, С., „Адмирал Канарис – „Железный” адмирал”, Москва-Смоленск, 1999.
Волковский, Н.Л. “История информационных войн”, Санкт-Петербург, 2003, том І-ІІ.
Гаврилов, В., Горбунов, Е. „Операция „Рамзай”. Триумф и трагедия Рихарда Зорге”, Москва, 2004.
Галактионов, М., „Париж 1914. Темпы операций”, Москва – Санкт Петербург, 2001.
Гальдер, Ф., „Военный дневник 1939-1940”, Москва-Санкт Петербург 2002.
Гальдер, Фр., „От Бреста до Сталинграда: военный дневник. Ежедневные записи начальника
Генерального штаба сухопутных войск 1941-1942 гг.”, Смоленск, 2001.
„Генералиссимусы” (автор-съставител А.В.Веко), Минск, 1997, („Энциклопедия военного искусства”).
Генов, Ц., “Освободителната война 1877-1878”, С., 1978 г.
Генов, Ц. “Българите и руско-турските войни ХVІІІ-ХІХ век”, С., 1987 г.
Георгиев, К. “Избрани произведения”, С., 1982.
Гочев, Г. “Бюро д-р Делиус”, С., 1969.
Гроций, Г., „О праве войны и мира. Три кнги в которых объясняются естественное право и право
народов, а также принципы публичного права”, М., 1956.
Дайчман, Й., „МОССАД”. История лучшей в мире разведки”, Смоленск, 2001.
“Двадцать мђсяцев в дђйствующей армiи. (1877-1878). Письма въ редакцiи газеты
“Правительственный вђстник” отъ ея офицiальнаго корреспондента, лейбъ-гвардiи Уланского его
Величества полка штабсъ-ротмистра Всеволода Крестовскаго. Изданie исправленное и значительно
дополненное, в двухъ томахъ, съ планами и картами”. Томъ I-II, С-Петербургъ. 1879.
Даллес, Алл., „Искусство разведки”, Москва, 1992.
Даллес, Алл., „Тайная капитуляция”, Москва, 2002.
Де Голль, Ш., “Военные мемуары. Призыв 1940-1942 г.”, Москва, 2003.
Де Голль, Ш., „Военные мемуары. Единство 1942-1944”, Москва, 2003.
Де Голль, Ш., “Военные мемуары. Спасение 1944-1946 г.”, Москва, 2004.
Дэвидсон, Юдж., „Суд над нацистами”, Смоленск, 2001.
Дэвис, Д., Трани, Ю. “Первая холодная война. Вудро Вильсон и Россия”, М., 2002.
Демкин, С.И., „Великие тайны спецслужб ХХ века”, Москва, 2002.
Джебеджиоглу, Г., „Отношенията между Турция и България по време на Втората световна война” –
в: ”Българо-турските военнополитически отношения през първата половина на ХХ век”, С., 2005.
Ћуретић, B. “Савезници и Jугословенска ратна драма. Између националних и идеолошких изазова”,
Београд, 1992, т.І-ІІ.
Димитров, И., „Англия и България (1938/1941). Навечерието и началото на Втората световна война”,
С., 1983.
Дневникът на 25 ОНС, ІІ редовна сесия, София, 6.ІХ.1941 г.
„Документи и материали от навечерието на Втората световна война”, Том І „Из архива на
германското външно министерство”, С., 1949.
„Документи и материали от навечерието на Втората световна война”, Том ІІ „Архивът на Дирксен
(1938-1939), С., 1949.
Дроговоз, Иг. “Англо-бурская война 1899-1902”, Минск, 2004.
Желев, Д., „Никола Гешев и неговите секретни операции”, С., 1994.
Жемчугов, Арк. “Китайская головоломка”, Москва, 2004.
Задохин, А.Г., Низовский, А.Ю., „Пороховой погреб Европы. Балканские войны ХХ века”, Москва,
2000.
Залесский, К.А., „Кто был кто во второй мировой войне. Союзники Германии”, Москва, 2003.
„Знаменитые шпионы ХХ века” (Уайтон, Ч., „Крупнейшие шпионы мира”; Де Толедано, Р., „Шпионы,
простофили и дипломаты”; „Тюремные записки Рихарда Зорге”), Москва, 2001,
Золотарев, В.А., „Второй фронт против Третьего рейха”, Москва – Санкт-Петербург, 2005.
Иванов, В., “Борбата против фашизма за демокрация в Народното събрание 1923-1944 г.”, С., 1997.
Ингерсолл, Р., „Совершенно секретно”, Москва, 1947.
“История на дипломацията”, том ІІІ “Дипломацията през периода на подготовката на Втората
световна война (1919-1939 г.), С., 1949.
„История войн и конфликтов” (Съст. И.В.Резько), Минск, 1997, том І-ІІ.
Кеслер, Р., Бюрото. Секретната история на ФБР”, С., 2004.
Кирьякидис, Г.Д., “Греция во второй мировой войне”, Москва, 1967.
“Командиры второй мировой войны” (автор-съставител А.Н.Гордиенко), Минск, 1997, )Энциклопедия
военного искусства).
Котев, Н., “Англо-гръцките усилия за изтеглянето на 2-ри Български корпус от Беломорието през
септември – октомври 1944 г. (по документи на Форин Офис)” – в сп. „Известия на Института за
военна-история-ГЩ и Военноисторическото научно дружество”, С., 1985, том 39.
Котев, Н., “Някои неизяснени моменти около англо-американската бомбардировъчна офанзива
срещу България (1943-1944 г.) – в сп. „Известия на Института за военна-история-ГЩ и
Военноисторическото научно дружество”, С., 1989, том, 48,
Котев, Н., “Американското разузнаване в България (1939-1945 г.)” – в сп. „Известия на Института за
военна-история-ГЩ и Военноисторическото научно дружество”, С., 1992, т.54.
Котева, Авр., Н.Котев, “Британското разузнаване в България (1939-1945), С., 2003.
Котева, Авр., Н.Котев, „Към въпроса за структурата и дейността на германския Абвер на Балканския
полуостров в първите години на Втората световна война” – в: „Българска Орда. Известия”, С., 2005,
кн.2 (68).
Крофорд, Ст., “Спецназ в бою. Опыт спецназа разных стран”, Москва, 2002.
Крстановић, Ж., “Геноцидом против срба (1992-1994), Београд, 1995.
Кръстев, Г., „Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие, перспективи”, С., 2006.
Крысько, В.Г., “Секреты психологической войны (цели, задачи, методы, формы, опыт)”, Минск, 1999.
Кукридж, Эд., “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных
территориях”, Москва, 2003.
Лавренов, С.Я., Попов, И.М., „Советский союз в локальных войнах и конфликтах”, Москва, 2003.
Лайнер, Л., „Венона”. Самая секретная операция американских спецслужб”, Москва, 2003.
“Лоуренс Аравийский. Т.Э.Лоуренс. Восстание в пустыне. Б.Лиддел Гарт. Полковник Лоуренс”,
Москва-Санкт Петербург, 2002.
Мадер, Юл., „Абвер: щит и меч Третьего рейха”, Ростов-на-Дону, 1999.
Маккензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва,
2004.
„Малые войны первой половины ХХ века. Балканы”, Москва – Санкт Петербург, 2003.
„Маршалы и адмиралы” (автор-съставител Т.Г.Шубина), Минск, 1997, („Энциклопедия военного
искусства”).
Меллентин, Ф., „Бронированный кулак Вермахта”, Смоленск, 1999.
Миддельдорф, Э., “Русская кампания: тактика и вооружение”, Москва-Санкт Петербург, 2000.
Милев, Сп., “В конспирацията. Спомени за нелегалната антифашистка дейност на моряците от
Беломорския флот в гарнизона на гр.Кавала по време на Втората световна война”, С., 1989 г.
Миллер, Д., “Коммандос. Формирование, подготовка, выдающиеся операции спецподразделений”,
Минск, 1999.
Митчем, С., „Фельдмаршалы Гитлера и их битвы”, Смоленск, 1998.
Млеченков, М., „Свързочните войски на България във войната срещу Германия 1944-1945 г.”, С.,
2006.
Млечин, Л., „Служба внешней разведки”, Москва, 204.
Мозер, Ч., „Д-р Г.М.Димитров. Биография”, С., 1992.
Мойзиш, Л., “Операция “Цицерон”. Э.Базна “Я был Цицероном”. Ф.Уинтерботэм “Операция “Ультра”,
Москва, 1991 г.
Мошанов, Ст., „Моята мисия в Кайро”, С., 1991.
Муравиев, К., „Събития и хора. Спомени”, С., 1992.
Найтли, Ф., “Ким Филби – супершпион КГБ”, Москва, 1992.
Нафтали, Т., Фурсенко, Ал., „Адская игра. Секретная история Карибского кризиса 1958-1964”,
Москва, 1999.
Нейландс, Р., “В зоне боевых действий. История войск специального назначения с 1945 г.”, Москва,
2005.
Ненахов, Ю., „Воздушно-десантные войска во второй мировой войне”, Минск, 1998, („Энциклопедия
военного искусства”).
Неподаев, Юр., “Спецназ адмирала Канариса. Карманное войско фюрера”, Москва, 2004.
Ников, Л., Михайлов, Пл., “Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния
щаб на НОВА през 1944 г.” – в сп. “Военноисторически сборник”, С., 1984, кн.4.
Никольсон, Г., „Как делался мир в 1919 г. (Вступительная статья и общая редакция И.М.Майского)”,
Москва, 1945.
Орлов, А.С., „За кулисами Второго фронта”, Москва, 2001.
“Отечествената война на България. Документи и материали”, С., 1982, том ІV.
Пэдфилд, П., “Миссия Рудольфа Гесса”, Смоленск, 1999.
Пикалкевич, Я., “Спецоперации Второй мировой”, Москва, 2004.
Попов, Д., „Двоен агент. Шпионаж и контрашпионаж”, С., 2004.
Прокофьев, В., „Александр Сахаровский. Начальник внешней разведки”, Москва, 2005.
Прянишников, Б., „Незримая паутина. ВЧК-ГПУ-НКВД против белой эмиграции”, Санкт Петербург,
1993.
Пыхалов, И.В., “Спецслужбы США”, Москва, 2003.
Райле, Оск., “Тайная война. Секретные операции абвера на Западе и Востоке (1921-1945), Москва,
2002.
Рачев, Ст., “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978.
Ржешевский, О.А., „Война и история. Буржуазная историография США о второй мировой войне”,
Москва, 1984.
Рис, К., „Тоталният шпионаж”, София, 1948.
Робъртс, А., „Хитлер и Чърчил. Тайните на лидерството”, С., 2004.
Роскилл, С.У., “Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне”, Москва, 2000.
Русев, Ат., „Димитровци в бой. Спомени”, С., 1984.
Савин, А.С., “102-томный труд об участии Японии во второй мировой войне” – в: сп. ”Новая и
новейшая история”, Москва, 1990, № 4.
Саусверд, Ф., „Слоны и пешки. Страницы борьбы германских и советских спецслужб”, (под общата
ред. На А.Е.Тарас), Минск, 2000.
“Сборник на действуващите съдебни закони в Царството 1878-1942”, част ІІ, С., 1942.
Сенилов, Б.В., „Военные деньги второй мировой войны”, М., 1991.
Симонов, К., „100 суток войны.Неизвестные факты”, Смоленск, 1999.
Скорцени, О., „Диверсия – мое ремесло. Мемуары”, Мадер, Ю., „Говорят генералы
шпионажа.Документальный очерк об организации, структуре и операциях секретной службы ОКВ
„Заграница/Абвер”, Смоленск, 2001.
Смит, П.Ч., „Пьедестал”, Москва, 2006.
Спик, М., „Асы союзников”, Смоленск, 2000.
Соболева, Т., „История шифровального дела в России”, Москва, 2002.
Соцков, Л., “Неизвестный сепаратизм. На службе СД и Абвера. Из секретных досье разведки”,
Москва, 2003.
Стоев, М., „Тайните служби на Великобритания”, С., 2006.
Стрельников, В., Черепанов, Н., „Война без риска. Действия англо-американских войск в Италии в
1943-1945 годах”, М., 1965.
Такман, Б., „Первый блицкриг. Август 1914 г.”, Москва – Санкт-Петербург, 1999.
Ташева, А., Котев, Н., “Погруженные во мрак Балканы”. Полный список британских военных миссий
на Балканском полуострове: 1941-1944 гг.” – в: ”Bulgarian Historical Review”, Sofia, 2006, book 3-4.
Телицын, В., “Отто Скорцени или командос-опасное „ремесло”, Смоленск, 2000.
Телицын, В., “Смерш”: операции и исполнители”, Смоленск, 2000.
Типпельскирх, К., Кессельринг, А., Г. Гудериан, „Итоги второй мировой войны. Выводы
побежденных”, Санкт Петербург – Москва, 1998.
Тошкова, В., “Из записките на обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен
министър на Третия райх в България 1941-1944 г.” – в: “ГУА. Известия на държавните архиви”, том
60, 1990.
Треппер, Л., „Большая игра. Воспоминания советского разведчика”, Москва, 1990.
Троцкий, Л., „Перманентная революция”, М., 2005.
Трънски, Сл., „Неотдавна. 1942-1943-1944”, С., 1965.
Уильямсон, Г., „СС-инструмент террорра”, Смоленск, 1999.
Уоллер, Дж., “Невидимая война в Европе”, Смоленск, 2001.
Усов, В., “Китайский Берия Кан Шен”, Москва, 2004.
Уткин, Ан., „Черчилль: победитель двух войн”, Смоленск, 1999.
Филов, Б., „Дневник”, С., 1990.
Харботл, Т., “Битвы мировой истории. Словарь”, Москва, 1993.
Хене, Г., „Орден „Мертвая голова”. История СС”, Смоленск, 2002.
Хеттль, В., “Секретный фронт. Воспоминания сотрудника политической разведки Третьего рейха
1938-1945 гг.”, Москва, 2003.
Хорикоши, Д., М.Окумия, М.Кайдин “Японская авиация во Второй мировой войне”, Москва, 1999.
Христозов, Т., „Имена, изсечени в стомана”, С., 1983.
Черепанов, А. “В ония бурни години”, С., 1981.
Чернер, Ю., Кунц, И., „МОССАД. Первые полвека”, Москва, 2003.
Чуев, С.Г., „Спецслужбы III Рейха”, книга I-ІІ, Санкт Петербург, 2003.
Шелленберг, В., „Лабиринт. Мемуары гитлеровского разведчика”, Москва, 1991.
Шелленберг, В., „В паутине СД”, Минск, 1999.
Шелленберг, В., “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, Москва, 2005.
Шерман, Фр., “Война на Тихом океане”, Москва-Санкт Петербург, 1999.
Яковлев, Н.Н., „Франклин Рузвельт: человек и политик. Новое прочтение”, Москва, 1981.
Auty., Ph., R. Clogg., „British Policy towards Wartime Resistance in Yugoslavia and Greece”, London, 1975.
Brown, A., “The Secret War Report of the OSS”, New York, 1976.
Dalton, H., „The Fateful years. Memoirs 1931–1945”, London, 1957.
Davies, B., “The Complete Encyclopedia of the SAS”, London, 1998.
Deakin, F., „The Embattled Mountains”, London, 1971.
Deacon, R., „A History of the British Secret Service”, London, 1969.
Hamilton-Hill, D., „SOE assignment. The story of the SOE, by its Second-in-соmmand”, London, 1973.
Hinsley, F.Н, Thomas, E.E., Rausam, C.F., „British Intelligence in the Second World War. Its Influence on
Strategy and Operations”, vol.1–3. New York, 1981–1985.
Hinsley, F.H., Ransom, C.F.G., Knight, R.K., “British Intelligence in the Second World War: Vol. 3, Part 2
(British Intelligence in the Second World War) (Hardcover)”, Vol. 3, Part 2, London, 1988.
Hinsley, F.Н, Simkins, C.A.G., “British Intelligence in the Second World War: Security and Counter-
Intelligence (Hardcover)”, vol. 4, London, 1990.
Howard, M., “The High Command in Britain During the Second World War” – “Revue internationale
d`histoire militaire”, Göteborg, Hesinki, Montpellier, Bucarest, 1980, № 47.
Irving, D., “Rommel: The Trial of the fox”, Wordsworth, 1999.
Jones, R.V., “Most Secret War”, London, 1998.
Johnson, St., „Agents Extraordinary”, London, 1975.
Kotev, N., “The Allied bombing of Bulgaria during the World War II”, – в: “ACTA. International Congress
for the 50 years from the 1940-1941 Epopee and the Battle of Crete”, Greece, 1991.
Kotev, N.G., „The Activities of the American Intelligence in Bulgaria during World War II” – International
Commission of Military History. La scoperta del Nuovo Mondo е la sua influenza nella Storia Militare, Acta
dell XVIII Congresso Internazionale di Storia Militare tenuto a Torino nella sede Scuola di Applicazione dal
30 agosto al 5 settembre 1992, Roma, 1993.
Milovanovič, N., „Pukotine kralejevstva. Rat obavestajnih sluzbi na tlu Jugoslavije”, т. 1–2, Beograd, 1978.
Pelling, H., “Winston Churchill”, London, 1999.
Prager A., Prager E., “World War II Resistance Stories”, New York, 1979.
Rachev, St., „Anglo-Bulgarian Relations During the Second World War (1939–1944)”, Sofia, 1981.
Ristovic, M., “Dragoljub Draža Mihailovič I bugarska građanska opozicija 1941-1944 godine –
“Vojnoistorijski glasnik”, Beograd, 1984, broj 3.
Santoni, Al., “The British Knowledge of the German Movements into the Balkans before the Operations
“Marita” and “Barbarossa”, through the Ultra Intelligence – “International Commission of Military History”,
Acta № 5, Bucarest, 1981.
Schulz, G., “Englische Geheimdinste und europäische Widerstandsbewegungen” – “Geheimdinste und
Widerstandsbewegungen im Zweiten Weltkrieg”, Göttingen, 1982.
Smith, B., “The Shadow warriors: OSS and the origins of the C.I.A.”, New York, 1983.
Stafford, D., „Britain and European Resistance, 1940–1945. A Survey of the Special Operations Executive,
with Documents”, Toronto, 1980.
“The Times. Atlas оf the Second World War” (Edited by John Keegan), London,1996.
Theophanous, G., “The Impact of operation Marita on the timing of operation Barbarossa” – в: “ACTA.
International Congress for the 50 years from the 1940-1941 Epopee and the Battle of Crete”, Greece,
1991.
West, N., “MI 5: British Security Service Operations 1909-1945”, London, 1981.
West, N., „Ml 6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945”, London,1983.
ФОТОГРАФИИ КЪМ ТЕКСТА
1. Генерал Павел Михайлович Фитин – ръководител на разузнаването на НКВД – виж в: Фитин Павел
Михайлович; Pavel Fitin – Wikipedia, the free encyclopedia; Фитин Павел Михайлович
2. Генерал Филип Иванович Голиков, ръководител на военното разузнаване (ГРУ).
3.Генерал Колин Габинс, ръководител на британското Управление на специалните операции Виж в:
SOE Colin Gubbins; Colin Gubbins; Colin Gubbins – Wikipedia, the free encyclopedia
4.Генерал Уйлям Доузеф Донован, ръководител на американското Управление на стратегическите
служби. Виж в: William Joseph Donovan – Wikipedia, the free encyclopedia; William Donovan
5. Адмирал Вилхелм Канарис – ръководител на германския Абвер виж в: • Разные фотографии [1]
6. Бригадефюрер Валтер Шеленберг – ръководител на VІ управление на РСХА. Виж в: Фотогалерея

[3]
7. Генерал Милан Недич в годините на Втората световна война – виж в: ПОГЛЕДИ
(Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке
емиграције)
8. Кралят на Югославия Петър ІІ Караджорджевич
9. Генерал Драголюб (Дража) Михайлович, командващ четническото съпротивително движение в
Югославия в годините на Втората световна война. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА
ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
10. Майор Бил Хадсън, член на Британската военна мисия при четниците в периода от 1941 до 1944
година. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА”
Најбољи записи четничке емиграције)
11. Генерал Драголюб (Дража) Михайлович с полковника от британското разузнаване Уйлям Бейли.
виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи
записи четничке емиграције)
12. Окръг Мионице, септември 1944 г. Американският капитан Ник (Никола) Лалич и генерал
Драголюб (Дража) Михайлович. Това е една от от четирите цветни фотографии, правени на генерала
Михайлович от американски офицери. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ
СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
13. Праняни, 6 септември 1944 г. Чествуване на рождения ден на крал Петър ІІ. Първият от ляво е
генерал Драголюб (Дража) Михайлович, а втория – ръководителят на последната съюзническа
мисия, американския полковник Роберт Макдоуел, виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА
14. Даването на клетва от подразделение на 2-ри равногорски четнически корпус в село

Вуйентинци, около Чачак. Говори британския капитан Майнард, съюзнически офицер за свръзка с 2-
ри равногорски корпус. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА
“РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
15. Капитан Предраг Ракович, командир на 2-ригорски четнически корпус в село Вуйентинци, около
равногорски корпус, заедно със ръководителя на Съюзническата военна мисия, британския генерал
Чарлз Амстронг, в околностите на Чачак през 1943 г. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА
16. Британски офицери за свръзка при четниците. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА

17. Капитанът от американското ОSS George Muslin и четническия капитан Звонко Вучкович, който
организирал евакуацията на американските пилоти от летището Праняни в Равна Гора. Капитан
Звонко Вучкович е командир на 1-ви Равногорски четнически корпус. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О!
СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
18. Майорът от британското разузнаване Джаспър Рутем, Хомолие през пролетта на 1943 г. виж в:
ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи
четничке емиграције)
19. Членовете на британската военна мисия при четниците от района на Азбуковачкия срез, през
1943 г. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА”
Најбољи записи четничке емиграције)
20. От ляво на дясно: полковникът от американската ОSS Albert Seitz, ръководител на

американската мисия при от Американската военна мисия. От ляво на дясно: полковникът от OSS
Robert McDowell, капитанът от ОSS George Musulin, капитанът Nick Lalich, поручик Michael Rajacich, и
генерал Драголюб (Дража) Михайлович. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ
21. Генерал Драголюб (Дража) Михайлович с част от Американската военна мисия. От ляво на
четниците, генералът от SOE Charles Armstrong, ръководител на британската военна мисия и,
генерал Драголюб (Дража) Михайлович. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ
22. Майор Гринлийс и капитан Уолтър Менсфилд в Златибор, през есента на 1943 г. виж в: ПОГЛЕДИ
(Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке
23. Американския капитан Уолтър Менсфилд и четническия командир Милан Янкетич. виж в:
24. Майорът от британската армия Арчибалд (Арчи) Джек. В края на септември 1944 г. парашутира в
района на Чачак. С четническите подразделения на полковник Захария Остожич, участвува в
разрушаването на ЖП моста при Вишеград, за което е удостоен с Военен Кръст. виж в: ПОГЛЕДИ (Н
О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке
25. Капитанът от американската армия Джору (Джордж) Муслин. Парашутира в района на Чачак на
18 октомври 1943 г. Евакуиран в края на декември 1944 г. от импровизираното летище при
Боляничим, около Добой, заедно с група спасени съюзнически пилоти. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О!
СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
26. Подполковник Павле Джуришич. Четнически командващ за Черна Гора след загиналия
подполковник Лашич. Убит от усташите в Ясеновац, с още около 200 военни и политически
ръководители от Черна гора. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ
ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
27. Титовият емисар, капитанът от американското OSS Eli Popovic, заедно с четническия командир
Радослав Джурич, който се присъединява към партизаните на Тито след тази среща Черна гора.
28. Полковник Драгослав Павлович от Върховното командване на Дража Михайлович и от
Командването за източна Сърбия. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ
29. Генерал Дража Михайлович с офицерите от американското УСС, капитан Никола (Ник. Лалич) и
полковник Роберт Макдоуел. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ
30. Майорите от британското SOE, Ерик Гринууд и Джаспър Рутем, някъде в Сърбия през 1943 г. виж
в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА “РАВНА ГОРА” Најбољи
записи четничке емиграције)
31. Капитанът от британското SOЕ Едгар Харгрийвс, член на съюзническата военна мисия в
Хомолие, на немската снимка като военнопленник. Едгар Харгрийвс е единственият член на
съюзническа мисия при четниците, който попада в плен след ожесточени сражения с германците в
района на Хомолие. виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА ОРГАНИЗАЦИЈЕ СРПСКИХ ЧЕТНИКА
“РАВНА ГОРА” Најбољи записи четничке емиграције)
32. Генерал Стефанос Сарафис, ръководител на гръцката ЕЛАС, с част от своите командири. Bиж в:
A photograph of him with other National People’s Liberation Army members
33. Партизанин-картечар от ЕЛАС. Bиж в: Andartikos – a short history of the Greek Resistance, 1941-5
34. Гръцки андарти от съпротивата. Bиж в: Andartikos – a short history of the Greek Resistance, 1941-
5
35. Стандартен британски автомат „Стен” Мк ІІ, използван от полевите агенти на УСО в региона на
Балканския полуостров. Виж в: Sten submachine gun – Wikipedia, the free encyclopedia; Modern
Firearms – STEN submachine guns ; WWII Guns – Allied infantry weapons – Sten submachine guns
36. Безшумен 9 мм пистолет „Уилрод”, оръжие, с което се въоръжавали американските и британски
агенти
37. Въоръжение на агентите от американското Управление на стратегическите служби (ОSS)
38. Детонатор, тип „писалка”. При активирането им, той се задействал в експлозива след време,
което позволявало на саботьорите да се отдалечат на безопасно разстояание.
39. Различни типове и модели ръчни гранати, използвани от полевите агенти на британското SOE и
американската ОSS.
40. Различни модели детонатори, използвани от полевите агенти в техните акции срещу противника.
41. „Радио в куфар” модел В Мк ІІ. Радиопредавателят от този модел се използвал по време на
Втората световна война от агентите на SOE – британското Управление за специални операции. Той
бил разработен от Джон Браун през 1942 година и първоначално се предназначавал за предаването
на съобщения на разстояние до 800 км. Обаче на практика при благоприятни условия, това
разстояние практически се удвоявало.
42. „Радио в куфар” модел АМк ІІІ. Радиопредавателите от този модел са били значително по-малки
по габарити и по-леки от другите модели. По тази причина Мк ІІІ е бил много популярен при
радистите от УСО. Приблизително по-лек от своя предшественик с 9 кг, той притежавал същия
радиус на действие.
43. „Радио в куфар” модел SSTR-1. Този трансирвър (т.е. приемопредавател) е бил стандартно
оборудване на агентите от американското OSS. Радиопредавателят, приемникът и източникът на
захранване скрито се размествали в отделни съндъчета. Един от видовете на камуфлиране на
трансивера в битов куфар е показан на илюстрацията. Виж в: SSTR-1 radio set; U.S. Clandestine
Radio Equipment
44. Тримодулен германски радиопредавател. Този мощен радиопредавател се използвал по време на
Втората световна война от агентите на германското военно разузнаване и контрразузнаване Абвер.
Подобно на другите апарати от това време, той бил разделен на три модула: предавател, приемник
и източник на захранване, в случай на необходимост, той би могъл да бъде сглобен за броени
минути.
45. Радиопредавател в кутия от бисквити. По време на Втората световна война, групите на
френската Съпротива активно използвали радиосвръзката за получаването на кодирани съобщения
от Великобритания и Близкия изток. Освен новините от военното време, радиопредавателните
станции на Би-Би-Си предавали в ефира също така и секретни съобщения по искането на УСО.
Разбирайки цялата важност на тази радиовръзка за френската Съпротива, нацистките и фашистките
власти конфискували у населението всички радиоприемници с късовълнов обхват. Възникналият
проблем бил разрешен от Джон Браун: той създал миниатюрния свързан приемник Мк 1 (MCR-1).
Обикновено бойците от френската Съпротива го криели в ламаринени кутии от бисквити – оттук той
получил и второто си име. През годините на Втората световна война, хиляди такива приемници били
изпратени на френска територия за осигуряването на свръзка с агентите на УСО и движението на
Съпротивата.
46. Лист с кодове, използван от британски агент на УСО и отпечатан върху коприна. Той съдържа
четири писмени кода за голямо число изречения
47. Германски пеленгатор, използван за засичането на неприятелски късовълнови
радиопредаватели
48. Германска пеленгаторна станция, монтирана в автомобили.
49. Германско шифровъчно устройство KRYHA. Механичното шифроващо устройство „КRYHA” ,
създадено през 1924 година, активно се използвало от германските дипломати в годините на
Втората световна война. Те не са предполагали, че този германски шифър бил разкрит от
американците. Специалният шифровъчен диск се привеждал в действие с помоща на пружинен
двигател. Виж в: Kryha Mechanical; Kryha Lililiput
50. Шифровъчната машина “Geheimschreiber”. Електромеханичното германско устройство с това
трудно название, което на немски език означавало преди всичко „някой, който пише нещо
секретно”, имало 10 и дори 12 шифровъчни колела-ротори. По разбираеми причини да се
„разкодира” шифърът заложен в електромеханичното устройство Geheimshreiber’а е било
изключително трудно. Тази шифровъчна машинна била много трудна за монтаж и неудобна за
пренасяне, поради което се монтирала само в основните центрове за свръзка на хитлеристка
Германия на териториите, контролирани от германските власти. Виж в: siemens geheimschreiber ciper
machine photo — Declan McCullagh … ; Cipher Machines
51. Разбиване на чужди кодове и шифри. В годините на Втората световна война военните дипломати
и разузнавачите се опираоли преди всичко върху надежноастта на своите шифровъчни машини.
Обаче много от тези съобщения, шифрирани от германската „Енигма” и японската „азбучна пишеща
машинка тип 97”, били разкодирани от британските и американските криптографи, работили в
специалните подразделения на съответните контраразузнавания. В показаното по долу японско
шифровъчно устройство, две електрически пишещи машинки били съединени с помоща на две
специални преключващи устройства. Докато на първата машинка се отпечатвал изходния текст, на
втората се появявало шифрованото съобщение.
52 Част от доклада на полковник Корнелиус Н.Джедуин, за преговорите му с българските
представители по подписването на примирие с англо-американските съюзници. 24 март 1944 г.,
Истанбул.
.”… decide in favor of the dynasty and that ultimate consideration of Bulgaria’s claim to her 1912
boundaries is not definitely excluded.
3. That further considerable pressure could be brought on Bulgaria if she were informed that widespread
bombing of Bulgarian targets would be resumed if prompt steps were not taken to send qualified
representatives to Cairo.
4. „…That it would have immense effect on Bulgaria’s action if it were known that the Allies were prepared
to furnish men and matertel to assist in the expulsion of the Germans and the protection of Bulgaria from
German reprisals. This consideration has particular significance at this moment in view of the Russian
advance into Roumania and the reported occupation of Hungary by Germany.
5. That through Mr. Kouyoumdjisky and the contacts and connections
established by him a practicable method now exists for the communicaion to the Bulgarian Government
and influential individuals of the views of the Allies on the above or any other subjects which might
influence Bulgaria in taking prompt action, and we await your further instructions.
Respectfully yours,
Angel Kouyoumdjinsky C.C. Jadwin, Col., GSC Murray I. Gurfein
Major, AUS „
53. Група на УСО с радистите им в Югославия виж в: ПОГЛЕДИ (Н О В О! СПОМЕНИЦА
54. Група на УСО в Крит

55. Парашутисти на УСО (евреи от Палестина) и югославски паризани. Югославия 1944 г. виж в:

Kotev 3

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Kotev 3

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Николай Котев - “Top secret!

В кръстосани разговори се установи, че С[екретният] С[ътрудник] знае положително следното:

[капитан] Й[онко] Й[олов]

* Става дума за Балканската война от 1912-1913 г.

От негови обяснения при различни разговори:

[капитан] Й[онко] Й[олов].

Намирам, че задачите, които сам С[екретният С[ътрудник] предлага

15 юлий 1943 г. – София

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.890, л.273-275. Оригинал, машинопис.

Из дейността на Йордан Спасов

21 юлий 1943 година. София.

* Морски агент П 1221, Истанбул за г-н Слуткис (френски език)

Из дейността на Йордан Спасов

*Това е първият документ, в който подполковник Димитър Желязков оформя Службата си по

София, 27 юли 1943 г.

Министерство на войната –ЩВ Лично-поверително

(п) Стефан НЕДЕВ – полковник.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.842. Оригинал, машинопис.

(п) [Стефан] Недев

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.555. Оригинал, машинопис.

Изпраща се подпоручик КОНСТАНТИНОВ със специална задача, възложена му от Щаба на войската

(п) [Стефан] Недев

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.23, оп.1, а.е.919, л.36. Оригинал, машинопис.

(п) [Стефан] Недев

* Става дума за изградените дълговременни отбранителни точки (ДОТ).

Местен довереник е получил в началото на юлий следните поръчки за уреждане:

(п) [Димитър] Желязков – подполковник

* Виж съдържанието на документ № 404.

№ ІІ – 1943 3 август 1943 година. Следа.

ПОЛКОВНИК – Командир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.153. Оригинал, машинопис.

Донасям, че 11 самолета – бомбардировачи от американските въздушни войски, които на 1.VІІІ.

(п) Димитър Желязков

Донасям, че японската разузнавателна служба е получила следните сведения за положението на

(п) [Димитър] Желязков

* Става дума за Далечния изток.

Разузнавателно отделение – армия Лично-поверително.

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.381. Оригинал, машинопис.

Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително

(п) Стефан НЕДЕВ – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.915, л.843. Оригинал, машинопис.

* Виж съдържанието на документ № 406.

МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА Поверително

Всички членове на дипломатическите мисии, консулства, търговски агенти, представителства и

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ – Началник Щаба на войската

АМВР, общо дело 13388, л.192-195. Оригинал, машинопис.

Донасям, че финландската разузнавателна служба в Турция, разполага със следните сведения за

* Финландското военно разузнаване въобще не е искало да на този етап от войната да предоставя

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.192. Оригинал, машинопис.

Позволете ми да Ви съобщя, че от 1.9.1943 г., разузнавателната служба срещу Турция на българо-

(п) [Стефан] Недев 19.8.1943 г.

(п) [Димитър] Желязков – полковник

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.1032, л.557. Оригинал, машинопис.

Министерство на войната – ЩВ Лично-поверително

(п) [Стефан] Недев

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.907, л.222. Препис, машинопис.

* Диверсионните операции обикновено предвиждат унищожаването на складовете на противника,

ИВАЙЛОВГРАД – Началнику гарнизона.

Да се предаде на подпоручик [Кирил П.] Константинов – офицер за свръзка при германците да се

ЦВА, ф.23, оп.1, а.е.919, л.107. Оригинал, машинопис.

Въпроси, поставяни от английското, американското и френското разузнаване:

* С донесение № V-1-1699 от 1 септември 1943 г. РО-ЩВ дава странната резолюция “Данните в

ОКОЛИЙСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК: п Т.П.Георгиев