Престъпленията на ген. Радко Димитриев - ген. Павел Христов - 2017 г.

“А Н И К О ”
2017
Генерал Павел Христов
ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
НА ГЕНЕРАЛ
РАДКО ДИМИТРИЕВ
Съставител Цочо В. Билярски
Издателство „Анико”
София, 2017
„Истината е свята,
свободата е мила.”
Христо Ботев (1871 г.)
ПРЕДГОВОР
Тази книга е посветена на един задочен двубой между

двама български генерали. Когато авторът й, генералът от пе
хотата Павел Христов я пише, героят й - генерал Радко Ди-
митриев - току-що е зарязал за пореден път престижния си
пост в служба на Отечеството и е предпочел да служи на една
чужда страна. А П. Христов от 17 август 1913 г. е уволнен с чин
генерал-лейтенант и е преминал в запаса. Това изложение ген.
П. Христов едва ли е имал намерението да го публикува, въп
реки че само няколко месеца по-рано е изложил публично и
официално мнението си пред Парламентарната изпитателна
комисия в Народното събрание за търсене на виновниците за
първата национална катастрофа. Безкомпромисният генерал в
своите показания пред анкетната комисия за кабинетите Ге-
шов - Данев обвинява помощник-командващия генерал-
лейтенант Радко Димитриев, че е болен истерик и страхливец и
обяснява това негово държание повече или по-малко с неговия
цигански произход. (Вж. Д Азманов, Български висши воена
чалници през Балканската и Първата световна война. С., 2000,
с. 125.)
5
Преди читателят да се впусне в изложението на генерал

Павел Христов, е добре да му припомним, кой е този български
военачалник и какъв е интересът на официалната българска
историография да премълчава неговото съществуване и да
подценява неговите критики към „легендарния Радко”.
Павел Петров Христов е роден на 10 април 1859 г. в Ет
рополе.
Етрополе е едно от балканските градчета с изключително
богата история. Намира се в източното подножие на Етрополс
ка Западна Стара планина. След завладяването на България
от турците на Етрополе е дадена привилегията в него да живе
ят само българи, а на представителите на нашественика е не
само забранено да се заселват в градеца, но и дори да прено-
щуват в него. Това е една привилегия, с която са се ползвали
малко български градчета и то от другата страна на Балкана.
Но тя не изтраяла дълго и скоро в Етрополе започнали да се
заселват и турски семейства. Дори се обособили и няколко
турски махали - Мутаф махлеси, Кърджами махлеси и Табан
махлеси. Били издигнати в тези махали шест джамии. Българи
те заживяват в останалите три махали - Горна, Средна и Дол
на. Търговията се съсредоточила в дюкянчетата около Големия
пазар. В града се установила и неголяма еврейска общност
след изгонването на евреите от Испания. За тяхното присъст
вие в Етрополе свидетелства Еврейската кула, която била пос
троена през XIV в. Етническата пъстрота на подбалканското
градче съдействала и за развитието освен на търговията, но и
на много еснафи - казанджийският, налбантският, кожухарс
кият, сапунджийският и гайтанджийският. Етрополските тър
говци търгували с близки и далечни градове от прострялата се
на три континента Турска империя - Цариград, Пловдив, Татар
Пазарджик, Одрин, Русчук, Свищов, Солун и Александрия.
Търговците достигнали и до редица важни европейски центро
ве като Виена, Будапеща, Букурещ, Одеса, Дубровник и др.
6
Престъпленията на генерал Радко Димитриев
Първото килийно училище в Етрополе било открито в Ет

рополския манастир „Варовитец” в средата на XVI век. Самият
Етрополски манастир, който бил един от най-важните книжов
ни центрове през турското робство е основан през XII в., като в
него и в самото Етрополе възникнала през XVI в. и просъщест
вувала през вековете Етрополската книжовна школа. Даскал
Паун през 1811 г. открива килийно училище към Етрополския
метох при черквата „Св. Георги” в самото Етрополе. Първото
светско училище в Етрополе било построено през 1830 г. от
даскал Цеко Ценов, а началото на Читалище „Напредък” било
сложено през 1871 г. През 1858 г. е построен турският конак, в
сградата на който днес се помещава историческия музей. През
1821 г. Еврейската кула била превърната в градска часовнико
ва кула. И до днес Етрополе прави впечатление със своята
изискана възрожденска архитектура в типичния тетевенски
стил.
Генерал Павел Христов произхожда от богат търговски
род. Неговият дядо хаджи Пейо Стоянов Инджев е търговец на
колониални стоки, кожи и добитък. Той бил и едър земевладе
лец, и скотовъдец. Хаджи Пейо представлявал етрополци в
градския мезлич (съвета) и пред турските власти. Неговите си
нове, бащата и чичото на ген. П. Христов, са Христо и Тодор
Пееви. И двамата са членове на Етрополския революционен
комитет, основан от самия Васил Левски в тяхната къща. Тодор
Пеев застава начело на комитета и става член и на Българския
революционен централен комитет и е сред основателите на
Българското книжовно дружество в Браила. Двамата братя
участвали и в подготовката на Априлското въстание (1876).
Малкият Павел учи в Етрополското класно училище при чичо
си Тодор, който по думите на един от биографите на генерала
запалва искрата на родолюбието у племенника си. След това
П. Христов учи и завършва в Априловската гимназия в Габро
во. Веднага след Освобождението успешно се явява на кон
7
курс и започва да учи във Военното училище в София. Негови

съвипускници са бъдещите генерали Васил Кутинчев, Анастас
Бендерев, Стилиян Ковачев и Радко Димитриев. Завършва
училището на 10 май 1879 г. и е произведен в първи офицерски
чин - подпоручик. Първото му назначение е в Орханийската 5-
а пеша дружина, но скоро (1880) е преведен в Радомирската 3-
а пеша дружина, като му е възложено да изпълнява и длъж
ността ковчежник на дружината, а същевременно е и член на
гарнизонния съд. На 30 август 1882 г. е произведен в чин по
ручик. Следващите три години е командирован в Русия за по
вишаване на военната си квалификация и образование. Обу
чава се и служи в 60 пехотен Замоцки полк в Харков, в 59 пе
хотен Люблински полк в Одеса, в Преображенския гвардейски
полк в Петербург и в 1 Лейбгренадирския Екатеринославски
полк в Москва. В личния му архив са запазени записките от
обучението му в Русия и събрани от него анекдоти из войниш
кия живот. Завръща се в България през 1884 г. и веднага е
назначен за ротен командир в 15 пеша Свищовска дружина.
На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.
На 6 септември същата 1885 година е обявено Съедине
нието на Княжество България с Източна Румелия, последвано
от сръбския коварен удар в гръб. Русия, която се гордееше, че
българската армия е нейно творение, несъгласна с българско
то Съединение, изтегля своите висши офицери от българската
армия. По такъв начин Русия за пореден, но не и последен път
ще застане на страната на сръбския агресор. Започва Сръбс
ко-българската война, т.н. война на българските капитани
срещу сръбските генерали, в която победата ще бъде спечеле
на от младата българска войска. Младият капитан П. Христов
получава назначение за командир на 3 дружина от 3 пехотен
Бдински полк и участва в боевете на Сливнишката позиция. В
официалната историография след боевете на 5 ноември започ
ват да го наричат „Героят на Три уши”. (Тук искам да вметна
8
един свой спомен от моята служба във войската през 1967

1969 г. Полкът, в който служих, многократно превземаше
Сливнишките възвишения - Мека цръв, Чавчи камък и Три
уши, атакувайки позициите на „сръбския враг” (фиктивно раз
бира се). Както се подразбира, винаги го побеждавахме.
Именно тези учебни атаки са останали в съзнанието ми, като
едно от най-тежките изпитания и то без истински противник.
Едва днес мога да си дам ясна сметка, какво е преживял мла
дият капитан и неговата дружина в боевете срещу сръбския
агресор, за да се увенчаят с непреходната си слава.) От 6 но
ември дружината му преминава в състава на общия резерв,
като на следния, решителен за победата ден, участва в нача
лото в Левия фланг, а след това действа на Централната пози
ция. На 8 и 9 ноември дружината му отново е в общия резерв,
а от 10 ноември капитан П. Христов поема командването на
Бдинския полк, тъй като дотогавашния му командир е тежко
ранен. П. Христов ще остане негов командир и през следваща
та 1886 г. Полкът участва в превземането на Пирот в боевете
на 14 и 15 ноември, а до сключването на примирието остава в
околностите му.
След демобилизацията кал. П. Христов е назначен за ко
мандир на дружина в 13 пехотен Рилски полк със седалище в
Кюстендил, но наскоро след това получава ново назначение -
командир на 1 рота от 8 випуск на Военното училище в София (от
1 октомври 1886 до 27 април 1887 г.), като същевременно е и
временен началник на училището (от 1 март до 29 май 1897 г). На
17 април 1887 г. е произведен в чин майор. Следват нови назна
чения - командир на 10 пехотен Родопски полк (1888), командир
на 22 пехотен резервен полк (1892 г.) и отново командир на 3 пе
хотен Бдински полк (1894-1897 г.). На 2 август 1891 г. е произве
ден в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. - полковник.
След като получава назначение през 1898 г. за инспектор
на граничната стража, полковник П. Христов съставя първия
9
устав на граничната служба. Въпреки неговата принципност,

строго спазване на военната дисциплина по време на това му
назначение той съдейства и на освободителното движение на
българите в Македония и Тракия, като оказва безрезервна по
мощ на неговите дейци. От тогава той става известен и с пря
кора си „Каналията”.
Непрекъснатото издигане във военната кариера ще го
доведе до новото му назначение, вече като висш военачалник
- командир на 2-ра бригада от 1 пехотна Софийска дивизия, в
състава на която влизат и 16 пехотен Ловчански и 25 пехотен
Драгомански полкове. След като командването се убеждава
най-категорично в качествата му на военачалник П. Христов е
произведен на 1 януари 1904 г. в чин генерал-майор и му е
възложено да сформира 9 пеша Плевенска дивизия. Тази ди
визия през следващото десетилетие ще се окичи с неувяхваща
слава по бойните полета на Балканските войни (1912-1913) в
боевете при Чаталджа и по време на Дойранската епопея през
Първата световна война (1915-1918).
През 1909 г. ген. П. Христов е определен за член на Вис
шия военен съвет, като от март 1910 г. му е възложено коман
дването на 5 пехотна Дунавска дивизия, щаба на която се на
мира в Русе. Негови подчинени и другари в бъдещите години
са едни от най-видните български офицери, записали имената
си в българската военна история - полковник Коста Каварна-
лиев (началник-щаб на Дунавската дивизия), майор Дамян Ни
колов, капитан Александър Ганчев, подполковник Васил Силя-
новски, полковник Юрдан Севов и др., както и командирите на
полкове в дивизията - полковник Иван Петров (5 пехотен Ду
навски полк), полковник Никола Крунев (2 пехотен Искърски
полк), полковник Георги Абаджиев (1 бригада), полковник Вен
ко Софрониев (2 бригада), полковник Никола Иванов (3 брига
да), подполковник Константин Антонов (18 пехотен Етърски
полк), полковник Иван Божков (20 пехотен Добруджански
10
Престъпленията на генерал Радио Димитриев
полк), подполковник Иван Върбанов (45 пехотен полк) и под

полковник Иван Цветанов (46 пехотен полк). Едни от най-
ожесточените боеве, които дивизията води през Балканската
война са при Ереклер, Тарфа, Чонгара, Бунар Хисар, Лозен
град и др. срещу турските дивизии „Кемал”, „фуад”, „Хасан”,
„Измир”, 7 низамска, и 3 и 17 низамски корпуси. Когато във
войската се говори за неизпълнение на заповедта на паникьо-
саното висшестоящо началство могат да се кажат и тежки сло
ва, но щом става дума за ген. П. Христов, благодарение на не
говата инициативност са спасени от катастрофа 1 и 3 армии и с
право започват да го назовават герой. Действията на команд
ващия 3-а армия ген. Р. Димитриев са низ от грешки. Намира
щият в близост до него и под негово командване П. Христов ще
нарече този низ от непростими грешки „ненаказани престъпле
ния”, докато военния историк генерал Юрдан Венедиков ще
заключи по най-категоричен начин - „военното изкуство на Р.
Димитриев на Чаталджа е равно на нула”. Като началник-щаб
на 3 армия през Балканската война, полковник Константин
Жостов (бъдещият началник-щаб на Действуващата армия
през Първата световна война), е непрекъснато в допир и с ко
мандира й ген. Р. Димитриев. В ранния си дневник Жостов ри
сува истинския образ на предателя - генерала русофил, който
само след две години ще напусне поста на български пълно
мощен министър в Санкт Петербург и ще постъпи отново на
руска военна служба, и ще воюва в редовете на противниците
на Отечеството.
Независимо от „пакостите и престъпленията” на ген. Р.
Димитриев командването и царя го издигат все по-нагоре и по-
нагоре. От командващ З-армия, на Р. Димитриев е възложено
командването на Съединените 1-а и 3-а армии, а ген. П. Хрис
тов е назначен временно командващ на 3-а армия. По най-
бързия начин той коригира пропуските на ген. Р. Димитриев и
набляга върху дейността на разузнаването. Под негово ръко
11
водство авиацията е използвана за тази цел и така е получена

най-точна информация за разположението на турските войски.
В Междусъюзническата война П. Христов участва отново
като командир на 5 пехотна Дунавска дивизия. Части от диви
зията действат срещу сръбската армия по посока на Султан
тепе, Егри Паланка, Добровница и Трън и са в състава на
Трънската група. Между 22 и 27 юни 1913 г. дивизията участва
в боевете със сърбите за Княжевац, Зайчар, Клисура и Сурду-
лица. Завзетия от дивизията град Княжевац след обзетия от
паника помощник-главнокомандващ Р. Димитриев е опразнен,
без каквато и да било опасност за нашите части. Следват и
други неадекватни заповеди от ген. Димитриев и за войските
отстояващи бойни позиции при Диканите срещу настъпващите
гръцки войски. Нашата делегация в Букурещ е лишена от „па
костника и предателя” Р. Димитриев от възможността да отсто
ява българските интереси в конференцията с бившите съюзни
ци след пропуснатите победи.
В телеграмата-доклад за разположението на българската
армия на помощник-главнокомандващия ген. Р. Димитриев от
18 юли 1913 г. до Българската делегация на Мирната конфе
ренция в Букурещ е отбелязано, че „генерал Христов с 37 дру
жини, 19 батареи, 6 ескадрона заема върховете Мосул, Връш-
ник западно от Вилаколо, Стрешар, на запад Бабек, Чука, Го
лямо Равнище, с. Соколова махала, Кушлин гроб, Плана пла
нина, Въртоп и Дъсчен кладенец”.
Със заповед № 333 от 3 август 1913 г. окичената с бойна
слава Пета пехотна дивизия е демобилизирана в Стара Загора
и частите й са съсредоточени в Търново Сеймен.
След приключването на Балканските войни П. Христов е
награден с високи ордени и на 17 август 1913 г. е уволнен и
произведен в чин генерал-лейтенант.
Постигналата Отечеството първа национална катастрофа
в Букурещ на 28 юли 1913 г. става основната причина за учас
12
тието на България и в Първата световна война, тъй като голе

ми части от българските земи - Егейска и Вардарска Македо
ния, Източна Тракия и Добруджа са заграбени от съседите ни
сърби, гърци, румънци и турци. Генералите-русофили Р. Димит
риев, Иван Сарафов предпочитат да напуснат българската ар
мия и да служат в руската армия, а Никола Иванов се отказва
от военната си кариера тъй като, по неговите думи, не може да
воюва срещу „освободителката” Русия, която скоро ще бъде с
войските си в Добруджа и на Солунския фронт и ще воюва
срещу Родината ни, докато „Радкото” поне ще бъде на Запад
ния фронт и ще спечели кървави Пирови победи за руската
армия. Ген. П. Христов е мобилизиран отново и по време на
войната получава следните назначения - инспектор на гранич
ната стража, началник на Софийския и Нишкия укрепен пункт,
губернатор на Сърбия. Принципният военачалник, след конф
ликт с немското командване в Сърбия получава ново и послед
но във военната си кариера назначение - генерален инспектор
в Действующата армия със седалище в Главната квартира в
Кюстендил. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал
от пехотата.
За кратко време през 1920 г. е назначен за софийски гра
доначалник, като на 5 август с.г. е зачислен в опълчението.
Генерал Павел Христов умира в София на 7 юли 1921 г.
По време на непрекъснатата смяна на различните гарни
зони из страната ген. Павел Христов е изключителен командир
и педагог, възпитател и учител на огромен брой юнкери, офи
цери и войници. В некрологът му е отбелязано: „Неговото име
беше синоним на една система в нея. Може да се спори за
нейната целесъобразност и резултати, обаче едно не може ни
кой да откаже, че той служи на родната армия с преданост,
безкористност и настойчивост, присъщи на българин от старите
добри времена.”
13
Няма да се спирам на биографията на ген. Радко Димит-

риев, тъй като написаното от него и за него е изключително
много. Дори самият Радко участва в героизирането и митоло-
гизирането на своя образ, представяйки по изкривен начин съ
битията, в които е участник, а и често главно действащо лице.
Предателствата на Р. Димитриев, върху които се спира
ген. П. Христов, изредени в хронологически ред са - участието
му в детронирането на първия български княз Александър Ба
тенберг, русофилските бунтове, боевете при Лозенград и Ча-
талджа, опразването на завладения Княжевац, разтакаването
на войските ни по време на Междусъюзническата война, пота
пянето на Дунавската флотилия преди румънския десант в Бъл
гария, неадекватните му заповеди по време на военните дейс
твия, отказът му от дипломатическия му пост в Петербург, пос
ледван от преминаване на служба в руската армия. За редица
от пропуските и престъпленията на Р. Димитриев, ген. П. Хрис
тов отбелязва, че би трябвало да бъде съден от военен съд,
заличен от списъка на българските офицери и разстрелян. Но
това е вече минало, тъй като той беше разстрелян, от тези на
които беше започнал да симпатизира, т.е. от съветската власт
на 18 срещу 19 октомври 1918 г., близо до г. Пятигорск в Кав
каз. Ако не бяха го разстреляли, вероятно по-късно и тях си
гурно щеше да предаде, както докара до поражение руската 3-
а армия в боевете срещу немците, което беше повторение на
катастрофата на българската 3-а армия при Чаталджа само 5
години по-рано. Сега, когато е минал един век от „геройствата”
на „българския Напалеон” Радко Димитриев е крайно време да
публикуваме безкомпромисните разкрития на един от най-
достойните български военачалници - генерал Павел Христов,
към аргументите на когото едва ли нещо можем да добавим.
Богато документирания му разказ дава всички аргументи, за да
се защити заглавието на тази книга, което беше поставено от
съставителя на тази жестока книга - жестока с истината, която
14
ни предлага. Той е изрекъл истините, които всички избягваха и

премълчаваха - кой е по-опасен по време на войната - турци-
те, бившите съюзници, холерата или „Радкото”.
Когато четем изложението на Павел Христов трябва ви
наги да имаме пред очите си, че за знаменития етрополец На
род и Армия са два неразделими елемента от едно цяло. Това
изповядва всеки български патриот, а генералът-етрополец
беше такъв от люлката до гроба. Той не ни остави фалшивите
завети, в стил Радко Димитриев, а само обичта си към Родина
та. Това заслужава не само нашата почит, а и нашия поклон
пред бележития военачалник, генерала от пехотата Павел
Христов.
Една година след смъртта на ген. П. Христов Армейският
Военно-издателски фонд отпечатва написаната през 1914 г.
книга на ген. Р. Димитриев „Трета армия в Балканската война
1912 година”. В предговора към изданието редакцията, загър
била истината, отправя срамни хвалебствия към „уважавания”
и „незабравимия” ген. Р. Димитриев. Явно, че все още някои
тогава са се нуждаели от фалшиви герои, какъвто именно бе
ше „Радкото” и които ще доведат страната ни след две десети
летия до прага на третата национална катастрофа, по примера
на нашия „Напалеон”, който беше отворил през 1912-1913 г.
вратите на първата национална катастрофа. Накрая, в интерес
на истината трябва да отбележа, че наскоро след излизането
на Радковата книга ген. Иван фичев, бившият военен минис
тър, към когото ген. Павел Христов беше отправил изложение
то си ще я подложи на аргументирана критика. (Вж. Ив. фичев,
Критическа студия върху труда на генерала от пехотата Радко
Димитриев „Трета армия в Балканската война”, С., 1922. Сп.
„Военноисторически сборник”, г. 1927-1928, № 7-8, с. 1-39, № 9
10, с. 1-76, 1928, № 1, с. 23-74.)
В заключение искам да изкажа нашата благодарност с
издателя Никола Григоров за предоставения ни текст на изло
15
жението и снимки за публикуване от покойната вече Соня

Христова, внучка на ген. Павел Христов, която така и не успя
да дочака публикуването на книгата.
Цочо В. Билярски
16
И ЗЛ О Ж Е Н И Е ОТ ЗАП А СН И Я ГЕН ЕРА Л-ЛЕЙТЕНА Н Т
ПАВЕЛ ХРИСТОВ ДО МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА
ГЕНЕРАЛ ИВАН ф ИЧЕВ
София, 15 декември 1914 г.
До Господина Министъра на войната.

Тук
ЗАЯВЛЕНИЕ
От запасния Генерал-лейтенант Христов
3-а Отделна армия, командувана от генерал-лейтенант

Димитриев, във войната против турците, под командата на
всеки друг български генерал, би ощастливила България с не
бивало бърз и славен край на тая война - толкова проста и яс
на беше обстановката и толкова благоприятни за нас бяха
всички разнородни условия, при които тая армия започна
военните действия при Лозенград. Под началството на генерал
Димитриев, обаче, вместо бърз и славен край на войната,
вместо небивали заслуги към Отечеството, 3-а армия причини
на последното неизброими най-разнообразни бедствия и стра
дания, които траяха почти една година и се завършиха с нечу
ван погром за цялото Българско племе.
Дължи се тоя, колкото печален, толкова и възмутителен,
контраст, изключително, на недопустимо посредствената, а в
някои случаи (по-долу ще бъдат посочени) и съзнателно
престъпната командна дейност на генерал Димитриева. Този
17
последния не само не бе способен да използува, както трябва

и както това би направил и най-обикновения офицер, въпрос
ните благоприятни условия, за да унищожи с един удар цялата
неприятелска полска армия, действувала под началството на
Абдулах паша, което беше съвсем проста и лесна задача, как
то по-долу ще видим, но и извърши в самото начало на военните
действия и вършеше през цялата война всевъзможни, волни и
неволни, грешки и даде равни на измяна на войнишкия дълг и
войнишката клетва престъпни деяния и игнорирания строго
задължителните уставни и тактически правила за водене боя
каквито никой друг български генерал не би си позволил, а в
резултат, благоприятните условия на тактическото поле (про
дукт на изкусна сполучлива стратегическа насока на 3-а армия,
от една страна, и капитални грешки на противника в избиране
то начина на действие и насочване своите войски, от друга ст
рана) постепенно се намаляваха за нашата 3-а армия, от ден
на ден, докато съвършено изчезнаха, за да преминат на стра
ната на противника и последния да придобие възможност да
сюрпризира не само 3-а Отделна армия, но и цялата действующа
българска армия и целия български народ с Чаталджанския
позор, който тури начало на нашите бедствия и постигналия
България погром.
Така, именно, генерал Димитриев изпълняваше своята
длъжност, като командующи 3-а армия в Турската война - така
посредствено и недостойно, както това не би направил и пос
ледния български генерал. И на тоя печален факт, именно, се
дължи ужасния за България резултат от така славно почнатата
освободителна война против вековния тиранин на българското
племе. Ако 3-а армия, на която се падна най-важната роля на
бойното поле, бе командувана и водена в бой, както трябва
(както задължителната служебна добросъвестност и присъщите
на българския офицер твърдо знание на службата, преданост
към служебния войнишки дълг и благоговение към войнишката
18
клетва изискват и налагат), то резултата би бил такъв, какъвто

е посочен по-горе, т.е. бърза и пълна сполука, която би прос
лавила България и българското оръжие. От горното следва, че
разликата между това, което генерал Димитриев е извършил
във войната против турците, в ролята на командующи 3-а ар
мия, и онова, което би бил длъжен да извърши и което непре
менно би извършил при дадените условия и един офицер с най-
обикновена служебна подготовка и достатъчна дисциплиниро-
ваност, е толкова, голяма, колкото голяма е разликата между
позора и славата.
Ето какъв военачалник, в действителност, е бил генерал
Димитриев във войната против турците - по-долу от всяка въз
можна допустима посредственност, както същинските му лични
действия и държане на бойното поле и крайните резултати от
делата му, го характеризират. Между това, генерал Димитриев,
без всяка свян, заблуждаваше и началството през време на
войната с неверни донесения, заблуждаваше и българския на
род, с вестникарски реклами други, едно от друго по-недостойни,
средства, за същинските свои действия на бойното поле и, по тоя
начин, не само скри своите грешки и престъпления, но и възведе
в необикновени бойни подвизи и такива свои престъпления, кои
то доверената нему 3-а армия жертваше с десятки хиляди
безцелни и безполезни жертви в [убити и ра]нени войници и
офицери. И, в резултат, генерал Димитриев, вместо да бъде
привлечен към отговорност за извършените на бойното поле
тежки престъпления с толкова ужасни последствия за отечест
вото, беше отрупан с високи награди и повишения и той излезе
от толкова нещастно завършената война с триумф на някакъв
легендарен герой и велик стратег, при всичко, че именно на
неговата посредствена и престъпна командна деятелност се
дължеше нещастния край на войната.
Насърчен, види се, от достигнатия успех с неверните си до
несения и вестникарските аларми от бойното поле, генерал Ди-
19
митриев не се е стеснил да изопачи фактите и истината и в съста

вената от него релация за действията на 3-а армия във войната
против турците, за съществуванието, на която релация аз знаех
само по слух, по-рано и едва на 10 октомври тая година можах да
я видя и проуча. Тая релация не е, освен сборник от неверните
донесения от бойното поле и ония вестникарски аларми и самох-
валства, с които генерал Димитриев проглушаваше целия свят,
през време на войната, а като такъва, тя така също няма нищо
общо с истината, както неистински са и донесенията и
вестникарските аларми. Нейната същинска цел така също не е,
освен укриване истината и заблуждаване началството и бъдащия
историк с недостойни свое користни цели.
Че с тая релация генерал Димитриев е преследвал спе
циални лични цели, доказва се и от факта, че в релацията няма
почти нищо от всички ония данни и сведения, които трябва да
се излагат в релациите за действията в боя, според устава за
полската служба личи това и от самия начин на изложението,
което по формата си, напомня печатаните по вестниците, през
войната и след войната, кореспонденции за необикновените
лични бойни подвизи на генерал Димитриева.
Но строго интимната и, при това, далеч, не похвалната
цел на въпросната релация става несъмнена, като се вземе
пред вид, че в нея са описани само действията на 3-а армия до
Люле Бургас, т.е. до когато действията бяха сполучливи, та
измислените лични бойни заслуги и самохвалства на автора на
релацията, с каквито последната е пълна, можат да бъдат
правдоподобни. А за позорната Чаталджанска атака, в която 3-
а армия игра първа роля, ни дума не е казано в релацията.
Не по-малко убедително се доказва и потвърдява
нечистосъвестната интимност на преследваната с тая релация
цел и от факта, че тя, релацията, е съставена и представена, по
началство, така строго тайно и тайнствено, че за нейното съ
ществуване и до сега никой от чиновете и частите на бившата
20
3-а армия не знае; знаят по видимому, само някои интимно

приближени до генерал Димитриева лично и до неговия щаб
лица, на които е било възложено да способствуват по разни
начини, за по-пълно достигане същинските цели на релацията.
А необходимо било е да се постъпи така, именно, т.е. да се ск
рие релацията от всички, освен от интимните подчинени на ге
нерал Димитриева, защото иначе заинтересуваните подчинени,
които знаят самата истина, би побързали да я противопоставят
на неверностите и измислиците, които релацията съдържа, а
това би осуетило целта на последната.
Редовно и добросъвестно съставените релации не само
не се крият от подчинените, но наопаки, влязло е в обичай да
им се съобщават задължително, за да можат те да видят
своите грешки и критиките на началника и, по тоя начин, да се
предупреждава повторението на едни и същи грешки в боя.
Така, именно, постъпя добросъвестния началник, който надеж
дно е предаден на службата и общото дело, защото релацията не
е и не трябва да бъде, освен един верен и точен отчет на извър
шени операции. А, ако отчетите на някакви си мирновременни
маневри, поуката от които е твърде съмнителна, трябва задължи
телно да се обявяват в заповеди за всеобщо сведение на под
чинените, толкова повече задължително е да се правят досто
яние на подчинените и отчетите по бойните операции, поуката
от които е и действителна, и твърде рядка. Нещо повече: рела
цията за действията на войсковата част в боя е не само отчет,
но и история на боя, а ако за офицера е задължително и изуч-
ването историята на, едва ли не, всички боеве и сражения ста
вали на земното кълбо от памти века (защото това и е същ
ността на военната история - първостепенен предмет във
всички военни школи - низши и висши) то как може да не бъде
задължителна историята на боеве, в които той, офицера, лично
е участвувал?! И какви други мотиви, ако не страх от истината
и злонамереното нейно изопачавание, би могли да побудят
21
един началник да крие от своите подчинени едно описание на

факти и събития, на които те, подчинените, са не само лични
свидетели, но и непосредствени творители. А и самото това на
чалническо описание, обикновено, се извлича от реляциите на
подчинените.
Прочее, релацията за действията на 3-а армия във война
та против Турция, съставена, от генерал Димитриева, е
невярна. Тя е и престъпна, защото неверностите, които съдър
жа, са умишлени, както фактите и документите, които по-долу
ще бъдат посочени, свидетелствуват. И понеже релацията за
военните действия на една войскова част е важен исторически
документ, то нейното фалшифициране е действие равносилно
на фалшифициране на историята. А фалшифициране истори
чески факти е действие въобще, непочтено, но когато то има за
цел лични облаги, какъвто е случая с въпросната тук релация,
то то, фалшифицирането на историята е престъпление и прес
тъпление позорно.
Пред вид на това и понеже с допустнатите във въпросна
та релация неверности не само е онеправдана, но е и незас
лужено оскърбена командуваната от мен, през време на вой
ната, 5-а пехотна Дунавска дивизия, както и аз лично, то счи
там себе си в право да моля Вашето, господин генерал,
разпореждане, щото не само да се уничтожи тая неверна ре
лация на генерал Димитриева, като документ, който може да
въведе в заблуждение бъдащия историк на войната, но и да се
привлече генерал Димитриев към съответствующа отговорност,
за гдето е злоупотребил със служебното си положение, в слу
чая и е представил неверна релация с явното намерение да
заблуди началството и да фалшифицира историята, със свое-
користни лични цели.
Колкото се отнася до доказателствата за неверностите на
релацията, то релацията за действията на 5-а дивизия, която
се намира в Министерството на войната, е достатъчно изобли
22
чителна за генерал Димитриева не само по отношение

действията на 5-а дивизия, но, донякъде, и по отношение,
действувалата по съседство, 4-а пех[отна] Преславска дивизия,
а също и относително действията на цялата 3-а армия.
И понеже към релацията на 5-а дивизия са приложени и
съответствующите документи, на които противоречи релацията
на генерал Димитриева, то считам за излишно да излагам тук
систематическа критика върху цялото съдържание на
последната и ще се огранича само с посочването грешките и
престъпленията, извършени от генерал Димитриева във всяка
отделна операция и във всеки отделен бой, описани в релация
та на генерал Димитриева, за да може, по тоя начин, да изпък
не по-нагледно нескромността на автора на описанието, както
и същинските му побуждения да изопачава и преиначава
бойните факти и събития, които описва.
Систематическата критика върху цялото съдържание на
невярната релация аз считам за излишна още и за това, защо-
то несъстоятелността на тая последната може да се види и без
особна критика, ако внимателно бъде проучено нейното съдър
жание, което се опровергава и от приложените към релацията от
самия автор документи. Независимо от това, на мен, като личен
и близък свидетел на фактите и събитията, които така недос
тойно се извъртяват и изопачават в релацията, тая последната
ми прави впечатление на някаква фокуснически измислена и
стъкмена история, която не заслужава честта да бъде критику
вана, и целта на настоящето ми заявление не е да критикувам
релацията, а да установя, че генерал Димитриев абсолютно
несъстоятелно е командувал 3-а армия във войната против
турците, а тая истина личи и от самата негова релация, ако да
же нейното съдържание би се приело за вярно, защото въпре
ки старателно преиначаване на едни и изглажданието или
умълчаването на други факти и положения в боя, големите
безредици в действията на 3-а армия, и на походите, и в
23
боевете, и във всички други положения и предприятия на бой

ното поле, ясно личат и в текста на релацията, ако и огладени
и до някъде замаскирани, и в приложените към релацията гра
мадно количество, нужни и ненужни, скици и схеми и разни
други документи. Достатъчно е и едно повърхностно преглеж-
дание на тези документи, за да се види, как 3-а армия винаги е
пръсната на недопустимо голямо пространство и нейните диви
зии и даже частите от дивизиите (бригади и полкове и даже
дружини) водят боеве, всяка за себе си, и без никаква взаимна
връзка, и при абсолютна невъзможност да се поддържат вза
имно; как дивизиите пътуват без никаква връзка и нощуват не
там, гдето е заповядано; как неприятеля изненадва едни части
от армията на похода, защото другите не са на местата си и пр.
Всички тези неща личат в релацията на генерал Димитриева,
следователно, той и сам е обрисувал своята несъстоятелна ко
мандна деятелност, колкото и да се е старал да свали винов
ността за безредиците върху своите подчинени чинове и части,
а в много случаи и върху по-горното началство.
Но, преди да пристъпя, към излагание пакостите, които
генерал Димитриев вършеше във всеки бой, необходимо е да
отблежа, че всичко това, което генерал Димитриев пише в ре
лацията си за някакви си негови предварителни съображения
и предначертания в извършените операции, са измислици, кои
то генерал Димитриев крои и нагаждава през време на
зимната стоянка на Чаталджа. Във време на самите действия,
генерал Димитриев, както и от оперативните заповеди по 3-а
армия се вижда, се ограничаваше само с перефразирването
даваните от Главната квартира дневни обстановки, като насоч
ваше дивизиите шаблонно в поход и никога, никакво указание
от себе си не даваше, никога, никакво лично участие в
действията не вземаше и, ако вземаше, то само за да напакос
ти на делото. По тая причина, дивизиите пътуваха почти без
никакав контрол и без никакво общо ръководство и до бойното
24
поле (до откриването на военните действия) и след първата

среща с противника. Без никакво общо ръководство се и сра
жаваха дивизиите във всички боеве, от Лозенград до Чатал-
джа и боевете винаги биваха случайни и налагани от против
ника. Само атаката на Чаталджа е преднамерена от наша ст
рана и за благовременно организирана от генерал Димитриев
и наложена на противника. Там, на Чаталджа, именно, за пръв
път, 3-а армия влезе в бой цяла и под ръководството на коман-
дующия армията; до Чаталджа боевете бяха по дивизии и даже
по бригади и общо управление на армията, като че не същест
вуваше; или съществуваше само за да пакости, както по-долу
ще се види. Впрочем, че общото управление (Щаба на армия
та) само е пакостил, свидетелствува и факта, че първия общ
бой на 3-а армия, организиран от Щаба на армията на Чатал
джа, беше и първия несполучлив и даже позорен бой. Ако
дивизиите би се ангажирали и в атаката на Чаталджа случайно
и по мимо волята на командующия армията, както това, обик
новено, ставаше в предидующите боеве, то и на Чаталджа би
имало сполука. От релацията на 5-а дивизия се вижда, че нес
полуката на Чаталджа се дължи, изключително, на пакостното
участие на генерал Димитриева в тоя нещастен бой и че
генерал Димитриев бил повече подвижен от турците и колко-
годе би умеял да се ползува от грешките на противника си.
По побуждения твърде осъдителни, които тук не е
уместно да се именуват, генерал Димитриев кръстоса 4-а и 5-а
дивизии, за да постави посдедната на левия фланг на стратеги
ческия фронт на армията. А тъй като независимо от мирновре
менната дислокация на тия две дивизии, цели три пехотни
полка от 5-а дивизия и почти половината от учрежденията на тая
дивизия пътуваха през Твърдишкия проход, като мобилизирани и
формирани в Търново, то 5-а дивизия до скоро на десния фланг
би могла да се назначи, в който случай би станало кръстосва-
ние само с един-два полка от 6-а дивизия, пътувала през Кот-
25
ленския проход и настигнала 5-а дивизия, тогава когато, за

съсредоточаванието тая последнята към левия фланг, трябва
ше абсолютно всички нейни части и учреждения да се кръсто
сат с 4-а дивизия, пътувала през Върбицкия проход и, освен
това, нейните три полка и учрежденията й, пътували през Твър-
дицкия проход, трябваше да се кръстосват и с 6-а дивизия, ко
ято беше назначена на десния фланг на стратегическия фронт
на З-армия, за да остане 4-а дивизия в центъра.
А това двойно и тройно кръстосвание между частите и
учрежденията от трите дивизии, станало непосредствено пред
устието на Върбицкия и Котленския проходи, причини задръст-
вание на изхода от проходите и такава голяма безредица в уч
режденията и частите, които още се намираха в проходите, че
и трите дивизии се лишиха от своите учреждения, включително
и парковите роти за доста дълго време, като бяха принудени да
достигнат и самата граница без патрони. Дивизиите даже рис
куваха да влязат в бой без своите паркови роти, които бяха се
заблудили в проходите и балканските предгория и ако това не
стана, дължи се на слабата предприемчивост на противника.
Впрочем, ако той е бил тръгнал един-два деня по-рано в
северна посока по пътищата, по които стана ненадейната сре
ща (при Ереклер и Ески Полус) на 9 октомври, то някои от ди
визиите щяха да бъдат принудени да влязат в бой само с пат
роните, които хората носеха на себе си.
Такива, именно, щяха да бъдат последствията от направе
ното кръстосвание между дивизиите, едва ли не пред самото ли
це на противника, и то за лични капризи на генерал Димитриева,
а не по някаква неизбежна, служебна или бойна, нужда. И поне
же на 7 октомври дивизиите бяха спрени на дневна почивка при
самата граница (записка по 3-а армия без N9) в голямо разст
ройство и полуспособни за бой, защото между другото и
болниците липсваха, то за предупреждаване [за] възможна
ненадейна атака, от противника, с рапорт № 245 от 6 октомври
26
1912 г. (намира се в архива на 3-а армия), молих разрешение да

извадя 5-а дивизия, във вид на авангард, върху самата граница -
за да прикрия другите дивизии. Тая мярка аз считах за полезна и
относително разузнаванието за противника, а най-подходяща за
тая задача беше 5-а дивизия, едно затова, защото парковите
взводове на трите полка от тая дивизия, пътували през Твърдица,
бяха при полковете си, следователно, 5-а дивизия беше,
относително, повече, готова за бой и друго, затова, защото аз
лично, донякъде, познавах границата (като инспектор на
пограничната стража бях минавал няколко пъти и бях участвувал
в комисия по разрешаване в ония местности, именно, разни
спорни погранични въпроси) следователно с по-голяма полза за
делото бих изпълнил ролята на началник на авангарда. Моят
рапорт, обаче, не се уважи от командующия армията, а тъй като
кавалерийската дивизия бе съществувала само номинално пред
фронта на 3-а армия, в дните пред срещата с противника, както в
деня на ненадейната среща с него се разбра, то непростителната
за случая безгрижност на генерал Димитриева остана ненака
зана, само благодарение на предприемчивостта на противника.
Все пак, обаче, това игнорирване задължителното разведвание
на противника на по-далечно разстояние не мина без зловредни
последствия, защото на него, именно, се дължи неочаквания
срещен бой при с. с. Ереклер и Ески Полус на 9 октомври, в който
ден нито щаба на 3-а армия, нито щабовете на дивизиите, до
минутата на ненадейната среща, не знаеха за противника повече
от това, което предидущия ден, се е знаяло в Щаба на Дейст-
вующата армия и беше обявено в директива за 9-о число, а
именно, че противника се намира в Одрин и Лозенград с главните
си сили, свързани с междинен отряд, разположен в Селиолу.
Присъствието му в Ереклер и Ески Полус не се даже и подоз-
ряваше, защото кавалерийската дивизия беше пред пехотата,
според заповедта по 3-а армия за марша № 14.
27
За да бъде по-пълна картинката на царувалия в 3-а армия

безпорядък, пред срещата с противника, който безпорядък се
дължеше изключително на посредствено командувание,
трябва да добавя още, че последните два-три прехода, пред
срещата с противника, извършени по маршрути, давани, за
всеки ден отделно, от командующия 3-а армия се започваха
винаги твърде късно и се завършваха обикновено след
полунощ, даже и на призори следующия ден. Причината беше,
че разпорежданията за походите винаги се получаваха твърде
късно - обикновено няколко часа по-късно от часът назначен
за тръгване. До гара Стралджа, дивизиите пътуваха в пълен
ред, по заблаговременни маршрути, дадени от Министерството
(Щаба на Армията), още през мирното време.
Така, именно, генерал Димитриев завърши своето, изоб
що, посредствено (за да не кажа престъпно) командувание на
3-а армия през периода на мобилизацията и съсредоточаване
то, до откриването на военните действия. А, колкото се отнася
до командната му деятелност в боя, то понеже, както вече ка
зах, дивизиите водеха само случайни боеве, които се налагаха
от противника и винаги самостоятелно и без каквато и да е
взаимна връзка между дивизиите, то участието на командую
щия армията в тези боеве се свежда само към пакостно, и из
ключително пакостно, вмесвание в работата на дивизиите,
както по-долу ще се види.
Така например:
В боевете при Лозенград.
На 9 октомври.
В първия бой на 9 октомври генерал Димитриев извърши

следующите пакостни грешки и престъпления:
28
1. Със заповед по 3-а армия № 14, с която се организира

марша на армията от границата към Лозенград, той даде не
верни сведения за противника, като не беше счел за нужно да
помести и това, което е знаял за противника при Ереклер,
според релацията му (стр. 9); невярно определя мястото на Ка
валерийската дивизия в похода, като я поставя пред фронта на
пехотните дивизии, а всъщност, тя не била там и даже не вли
зала в състава на 3-а армия; двете дивизии от армията (4-а и 5-
а, защото 6-а беше назад) бяха разпръснати да извършат по
ходното движение в една зона по-широка от 20 километра, и
изобщо, походното движение беше организирано непозволи-
телно небрежно и неправилно с шаблонна заповед, като че се
касаеше за обикновено пътуване далеч от противника.
Вследствие на това и двете предни дивизии ненадейно се
натъкнаха на неприятелски отряди при с. с. Елеклер и Ески
Полус, които пунктове дивизиите считаха преминати от нашата
кавалерия и никак не очакваха да ги намерят заети от против
ника. При Ереклер неприятеля беше слаб - само един три-
дружинен полк и затова 1-а бригада от 5-а дивизия, на пътя на
която тоя полк се изпречи, го подгони и не престана да го гони
и сдед като той беше подкрепен с други войски, настъпили от
Лозенград (оценени тогава в един полк пехота и две батареи, а
според Махмуд Мухтар паша, цяла дивизия, та тоя случаен (не
очакван) бой не само не причини никакви безредици в 5-а ди
визия, но даже не възпрепятствува на двете й колони (дивизи
ята пътуваше в две колони - по бригадно, а другата бригада
образуваше флангард на армията) да достигнат назначените
им пунктове за нощуване. Обаче, при повече упорит и
предприемчив противник, тая неочаквана среща на 1-а брига
да с цели четири полка (12 табури) можеше да причини голяма
пакост на дивизията, защото тези 12 табура можеха да бият 1-
а бригада, която имаше на лице само 7 дружини (една дружина
беше оставена в прикритие на тилните учреждения и обози,
29
защото в зоната на походното движение бяха забелязани тур

ски ескадрони) и не можеше да бъде своевременно поддържа
на от съседната колона (3-а бригада), която беше много дале
че, а и намиралата се, сравнително, по-близо 2-а бригада,
следвала в ляво, в качество флангард на армията, но би могла
да игнорира специалното си назначение, за да се притече на
помощ на 1-а бригада. А едно поражение на 1-а бригада, в да
дения момент би причинило сериозно разстройство в 5-а диви
зия и смущение в цялата 3-а армия, защото по пътя на 1-а бри
гада, и то на твърде близко разстояние, следваха, освен всички
домакински и административни обози и учреждения на диви
зията, още в някои от обозите на някои други части и учрежде
ния от армията, по нямание други удобни пътища, а също и
обозите и всички други принадлежности на щаба на армията.
Но, ако в зоната на 5-а дивизия противника не само не съу
мя да използува безпорядъчния походен ред на 3-а армия, за да
й напакости, но и се остави, да бъде бита от 5-а дивизия и
последната излезе с голям триумф от изненадата, като изпълни и
подхода си и достигна пункта за нощуването си, в 4-а дивизия
ненадейната среща с противника причини голяма пакост, която
до толкова зловредно се отрази на цялата операция около Лозен
град, щото уж пълната наша победа около тоя пункт остана без
резултатна. Случи се това така:
4-а дивизия, която е пътувала в две колони, но в една зо
на още по-широка от зоната на 5-а дивизия и е била насочила
две бригади (в обща колона) срещу Ески Полус, а другата бри
гада срещу Селиолу, достигнала Ески Полус само с три полка,
понеже един полк (7 Преславски) бил оставен назад, като
заразен от тиф. И понеже при Ески Полус трите полка са били
посрещнати неочаквано от две неприятелски дивизии, то те не
само не достигнаха вечерта назначения им пункт за нощуване,
като не направиха нито крачка по-нататък от Ески Полос, но
даже войниците се поколебали и се отказали да настъпят,
30
Престъпленията на генерал Радно Димитриев
даже „поглеждали назад”, както генерал Димитриев се изрази

на следующия ден пред мен. А тоя безпорядък в 4-а дивизия,
причинен от несъстоятелното организиране на походното дви
жение на 3-а армия за 9-о число, предизвика още по-важни и
непростителни грешки в организирането атаката на Лозенград
на 10-о число и, в резултат, безплодна победа, която иначе
можеше да бъде с твърде големи резултати, защото можеше
да стане причина да се тури славен край на едва почнатата
война, както по-долу ще обясня.
2. На 2-а бригада от 5-а дивизия със същата заповед по
3-а армия № 14, беше възложена двойствена задача за 9-о
число - и флангард на армията и неразделна част от своята
дивизия, защото се подчиняваше на началника на дивизията и
се предоставяше право на последния да я употреби в бой, по
свое усмотрение. Това незаконно употребяване на 2-а брига
да, което генерал Димитриев не счете за нужно да отмени и
след моето ходатайство, стана причина, щото 2-а бригада не
само да бъде един вид парализирана и да не вземе никакво
участие в боевете около Лозенград, нито пък да попълни, както
трябва, ролята на флангард, но и да се забърка, в общата обс
тановка и в своето собствено положение, до такава степен, по
непосредствената вина на бригадния си командир, щото на 10-
о число разстреля изпратеното й подкрепление, при всичко че
то (една дружина и едно артилерийско отделение) се е добли
жавало към бригадата от тила (от наша страна), жертви на ко
ето престъпление бяха 19 ранени войници. А на моето хода
тайство да се отстрани командира на бригадата и се назначи
предварително дирение, по тая престъпна случка, генерал Ди
митриев отговори, че подобни случки били възможни при се
гашните разпръснати бойни построения, та не заслужавало да
се петни името на армията. Моето заключение беше, че
генерал Димитриев повече за своята собствена репутация се
грижеше, в случая, защото чувствуваше своята лична винов
31
ност, но впоследствие, особено на Чаталджа, се убедих, че той

наистина не придава голямо значение на подобни случайности,
защото не бе привлечен към отговорност даже и командира на
един артилерийски полк, който в Чаталджанския бой беше ст
релял по своята пехота с доста печален ефект, както се чува
ше.
3. На страница 22 генерал Димитриев пише в релацията
си, че той бил наблюдавал боя на 9-о число от височините се
верозападно от с. Ереклер, между това, явилите се на моя
наблюдателен пункт, последователно, между 3 и 5 часа, негови
ординарци: подполковник Азманов и майор Николов, за да уз
наят положението, ми предаваха, че Щаба на армията се на
мира в с. Карамза. Кое е вярното, не зная, но ако генерал Ди
митриев действително е следил за хода на боя и в двете диви
зии (от моя наблюдателен пункт, който беше на висотата 2 кил.
южно от Ереклер, а не източно, както в релацията на генерал
Димитриев е казано, се виждаше и полесражението на 4-а ди
визия) то следующата негова грешка, с която той завърши
пакостното си вмесване в работата на 5-а дивизия на 9-о чис
ло, се явява още по-малко простителна.
Заключава се тая негова грешка в следующето: И на под
полковник Азманов и на майор Николов аз казах, че по моето
схващане, двете дивизии имат на среща си гарнизона на
Лозенград, който по видимому, е излязъл с цел напред да ни
задържи по-далеч от крепостта, до пристигането на нови войс
ки и главните му сили действуват срещу 4-а дивизия, а срещу
5-а дивизия трябва да е някакво странично прикритие. А при
това положение, най-целесъобразно било би да се заповяда на
4-а дивизия да удържи срещу себе си противника през нощта,
чрез демонстративни нощни атаки, а 5-а и 6-а дивизии (6-а ди
визия пристигаше на 9 вечерта при Ереклер) да се нахвърлят
на разсъмване на 10-о число на Лозенград и да го заемат, като
отрежат гарнизона му занощувал срещу 4-а дивизия при Ески
32
Полос. Колко целесъобразен би бил и какви решителни резул

тати би бил дал тоя начин на действие, се вижда сега и от кни
гата на Махмуд Мухтар паша, но и тогава целесъобразността
на моето предложение беше напълно очевидна и затова то
беше с възторг възприето и от двамата пратеници на генерал
Димитриева; и те, и двамата, с еднакво пълна готовност взеха
на себе си не само да доложат предложението ми на
командующия армията, но и да убедят последния да го
възприеме. И те бяха сполучили, защото вечерта ми известиха,
частно, че командующия армията одобрява плана ми. По-
късно, обаче получих три записки №№ 786, 787, 788, в които по
отделно на всяка дивизия, се заповядваше да се доближи до
Лозенград, като на 5-а дивизия се даваше околен път, през
Кадъкьой, а и за трите дивизии се назначаваше твърде широко
и осторожно маневриране. Тези записки са приложени при ре-
лацията на генерал Димитриева - приложение № 11; заповедта
по армията № 15, за която се говори на стр. 24 от релацията
(приложение № 10) в 5-а дивизия не е получена.
В резултат, 10 октомври се изгуби в ненужни маневрира
ния, а и достигнатия, при все това, успех надвечер беше пре
небрегнат от генерал Димитриева и на противника се даде
възможност да избяга през нощта, както по-долу ще се види.
И тъй, генерал Димитриев само пакости върши на 9 ок
томври и ако тези негови пакости не причиниха катастрофа в 3-
а армия, дължи се това на слабата предприемчивост на про
тивника и неговата деморализираност, според Махмуд Мухтар
паша. Най-зловредно е пакостното му разпореждане за 10-о
число. Ако Лозенград беше атакуван, по предложения от мен
план, то на 10-о число, до пладне, корпуса на Махмуд Мухтар
паша щеше да бъде пленен цял, а до вечерта и най-късно на
следующия ден, щяха да бъдат принудени да сложат оръжието
останалите три турски корпуси, действували на линията Лозен-
град-Одрин. А това би турило славен край на войната в самото
33
нейно начало, защото Турция нямаше друга организирана си

ла, като не се смята Одринската крепост и щеше да предпоче
те мир, като жертвува цяла Тракия, с Одрин, за да спаси Ца
риград. А свършена така войната с Турция, нямаше да има ни-
то Бунар-Хисарски кризи с 30 000 жертви, нито Чаталджански
позори, нито съюзническа война, нито погром на България.
Напротив, шеше [да] има бързо и пълно реализиране целта на
войната с ничтожни жертви в хора, пари, време и пр., а, глав
ното е, без никакви бедствия и страдания подобни на изпате-
ните от въоръжения български народ на Чаталджа и в Македо
ния.
Генерал Димитриев, значи, започна подготвуванието пог
рома на България още на 9 октомври и като работеше в тая
посока и в следующите дни, до Чаталджа, съзнателно или не
съзнателно, завърши тежко престъпното си дело на Чаталджа
с несъстоятелната атака, която направи погрома на България
неизбежен, а при Княжевац, в последствие той, генерал Ди
митриев, просто хвърли своето Отечество в пропастта, т.е. из
върши лично подготвения от него же погром на България, как-
то това в предидущето си заявление обясних.
И тоя същия генерал Димитриев е дръзнал да представ
лява релация, според която той само необикновени подвизи е
вършил на бойното поле. За да се види, колко дръзка и цинич
на е тая релация, тя трябва да се съпостави с релацията на 5-а
дивизия, както и с водените във време на войната дълги слу
жебни преписки между щабовете на 3-а армия и 15-а дивизия,
по безредиците в боевете и походите, причинявани от несъсто
ятелната командна дейност на генерал Димитриева, които пре
писки се намират в архива на Щаба на 3-а армия, а някои от
тях и в Министерството на войната. От едно такова съпоставя
не ще се види, съвсем нагледно, че релацията на генерал Ди
митриева не е освен оправдателен мемоар против изтъкнатите
в преписките и релацията на 5-а дивизия негови грешки, прес
34
тъпления, и изобщо, несъстоятелно командувание на бойното

поле.
Преди да свърша с боя на 9 октомври, трябва да отбеле
жа още, че генерал Димитриев, само с цел да охарактеризира
началото на операцията около Лозенград, като операция труд
на, с която той е можал да се справи благодарение на своя ге
ний, а не, за да изложи в релацията си истинските факти, а съ
що и за да прикрие своите грешки, той изопачава истината,
като на стр. 2 от релацията си отдава на лошия път през Вър-
бишкия проход разпръснатостта на армията си, пред началото
на операцията, която разпръснатост се дължеше на станалото,
по негова заповед, между дивизиите в южния изход на прохо
да, кръстосване, което по-горе посочих, като изтъкнах и неу-
местността на това кръстосвание, както и виновността на гене
рал Димитриева за тоя безпорядък. Също така изопачение на
действителността и специално нагодена в последствие (през
зимната стоянка) измислица е и изложеното на страници 13,
14, 15 и 16 за някакво си дълбоко обмислюване трудната обс
тановка, пред вид появилия се и на фланга неприятелски кор
пус и произтеклия от това обмислюване план за атаката на Ло-
зенградската крепост, който план е изложен в точки а, б, в и г
на стр. 16 и в който се предвиждат и предопределят ролите на
разните колони, при разни хипотези. Истината е, че известието
за присъствието на неприятелски корпус около Виза, само бе
ше изплашило генерал Димитриева, както и по-горе отбелязах,
а колоните бяха организирани и насочени от началниците на
дивизиите, на които генерал Димитриев беше дал шаблонно
само зони за движението, следователно дивизиите биха могли
да се разчленят и не така, както те бяха в действителност. Но,
че генерал Димитриев не е имал никакъв предварително скро
ен и обмислен план за действие срещу Лозенградската кре
пост, доказва се и от факта, че боя на 9-о число беше съвър
шено случаен и генерал Димитриев с нищо не повлия нито на
35
негово започване, нито на неговия ход и изход, както по-горе

съм обяснил, а по-долу повторно ще се потвърди пълното от
съствие не само на някакъв си план, но даже и на, колко-годе,
полезно ръководство на действията около Лозенград. Напро
тив царуваше пълен безпорядък причиняван от пакостните и
винаги инцидентни вижевания на командующия армията в ра
ботата на дивизиите, както вече споменах по-горе и ще имам
случая повторно да споменувам, за да доказвам тая печална
истина.
И казаното на стр. 21 и 22 върху действията и държането
на флангарда на армията, който неправилно се нарича лява
колона на 5-а дивизия, има за цел да подчеркне някаква гени
ална находчивост на командующия 3-а армия, който, между
другите мерки, и независимо от напълно сполучливия си план,
в който са предвидени всички случайности и възможности,
прибягва и до флагрантни нарушения на уставите и елемен
тарните правила на командуванието, като подчинява флангар
да на армията и на някакъв си началник на дивизия, само и
само да се осигури сполуката на замислената атака на кре
постта. Казано е това на 21 и 22 стр. впрочем, още и с хитрата
задна цел да се подготви едно обвинение против началника на
флангарда, което обвинение по-нататък изпъква в релацията и
има за цел сваляние лични грехове на командующия армията
върху подчинените. Но, до колко е сполучил автора на релацията
и в едното, и в другото, ще се види по-долу, когато ще се разгле
да основателността на обвинението. Там ще бъдат посочени лич
ните грехове на командующия армията, както той се старае да
замотае и свали върху подчинените си и на друго място в рела
цията си, а сега нека продължа отбелязванието несъмнените па
кости на генерал Димитриев, по същия хронологически ред, както
те са вършени и документирани от официалните разпореждания
по 3-а армия, както и от неумолимите факти и събития на бойното
поле.
36
10 октомври.
В боя на 10 октомври, независимо от пакостното насоч

ване на дивизиите с широки маневрирания, направено още от
вечерта на 9-о число, както по-горе е обяснено, генерал Ди
митриев извърши още и следующите пакости, които осуетиха
решителната победа при Лозенград, т.е. направиха тая победа,
безплодна.
1. Генерал Димитриев, който, кой знае, по какви статути и
на какво основание, изискващо от подчинените си войски да го
посрещат и акламирват по царски, счете за уместно да напра
ви това и в самия бой, като застави цялата 6-а дивизия, която
стоеше в маневрен строй, непосредствено зад горещо сража
валата се 1-а бригада от 5-а дивизия, да го акламира така гръ
могласно, щото не само непосредствения противник на даде
ния боен участък, но и цялата неприятелска линия дори до Од
рин е могла да узнае мястото на маневрените войски (резерва)
на 3-а армия. Генерал Димитриев извърши, следователно, в
тоя случай, равна на измяна пакост, защото издаде присъстви
ето на нашите резерви.
2. Със своето неспокойно държание на бойната линия на
1-а бригада, от 5-а дивизия, настъплението, на която пред не
говите очи се представляваше за отстъпление, той убиваше
духа на подчинените. А със своите отчаяни жестове, с които
приемаше неблагоприятните донесения и с нецелесъобразните
заповеди, които даваше, поколеба вярата на подчинените в
себе си и даже възбуди съжалението им, и то на първия свой
дебют, като ръководител на боя. Подчинените му - офицери и
войници - бяха свидетели на такива, например, сцени: Наблю
давайки с бинокъл действията на предните линии, той с отчая
ние вика, обръщайки се към мен, че веригите отстъпят, а на
моето обяснение, че това е настъпление, с приспособяване
към местността, а не отстъпление, той с още по-голямо отчая
37
ние, ми възражава, че той добре виждал, че е отстъпление и

предизвиква началника на щаба си да претърчи от своето зак-
ритие (щаба беше се укрил зад скалите разпръснато, за да не
привлича вниманието на неприятеля), за да го успокоява, че
веригите вървят напред, а не назад; но и това не помага; на
чалникът на щаба беше даже изобличен, че не умее да си
служи с бинокъла, та стана нужда да се намеси и началника на
артилерията, полковник Тантилов, който само сполучи да убеди
разтревожения командующи армията, че пред неговите очи се
извършва настъпление, а не отстъпление. И колко печална
беше цялата тая сцена!
Но още по-печална и зловредна за авторитета на коман-
дующия армията беше следующата друга сцена, разиграна не-
посредственно, след предидующата: Пред генерал Димитриев
се явява, силно разтревожен, млад кавалерийски офицер и му
докладва, с тих глас и със сълзи на очи, че 1-а Софийска диви
зия била разбита при Селиолу; 1 Софийски полк бил уничтожен
цял и началника на дивизията моли за подкрепление. Изслу
шал, неизслушал тоя, наистина, неприятен доклад, генерал
Димитриев се обръща към своя щаб и, с ужасно разстревожен
и висок глас, дава заповед: „скоро една бригада от 6-а дивизия
да тръгне бегом за Селиолу.” В изпълнение на тая заповед,
подполковник Азманов (началник на Оперативното отделение
в щаба) моментално възсяда коня и в кариер лети към 6-а ди
визия. Но началник-щаба, който присъствуваше на доклада,
осторожно привлича вниманието на командующия армията
върху картата и изказва мнение, че тая бригада не би могла да
достигне, до вечерта Селиолу, следователно, не би могла да
помогне на 1-а дивизия, а между това, от нея може да стане
нужда тук, при Лозенград, та по-добре би било да не се праща.
В отговор на тоя, напълно уместен доклад, генерал Димитриев,
с още по-висок и тревожен глас, съпроводен с отчаяни ръко-
махания, вика на подполковник Азманов да се върне, но поне
38
же последния не чуваше, то няколко души седнаха на конете и

полетяха да го гонят, без да им беше заповядано, значи всички
присътствуващи влизаха в положение на развълнуваното на
чалство и бързаха да му помогнат.
3. След горната сцена, генерал Димитриев, под влиянието
на изказаното на бърже общо мнение, че на 1-а дивизия би
могло да се помогне само с решително настъпление с целия
фронт на 3-а армия, ми заповяда да въведа в бой и цялата 3-а
бригада от 5-а дивизия, като я поведа лично напред, към левия
фланг на разположението на 1-а бригада, а лично той отиде да
поведе 6-а дивизия (В тоя, именно, момент генерал Димитриев
се е поставил на чело на една дружина от 15 Ломски полк, око
ло който свой подвиг той така много шум дигаше и от бойното
поле, и във вестникарските си полемики след войната; отбе
лязва го разбира се и в релацията си).
Това стана по пладне и до 4 часа, след пладне, боя
вървя успешно, до към 3 часа противника не само се съпро
тивляваше твърде упорно, но се опитва и да премине в конт
раатака, обаче към 4 часа той беше в пълно безпорядъчно
отстъпление, преследван с необикновено въодушевление,
както от двете бригади на 5-а дивизия, така и от действува
лите в дясно от тях, размесени части от 4-а и 5-а дивизии. Но
в тоя, именно, момент на всеобщ възторг, който прави вой
ника способен на всичко, генерал Димитриев се явява втори
път в участъка на 5-а дивизия, за да извърши следующата,
по-голяма и от най-тежка измяна, пакост:
Той заповяда да се прекрати боя, защото времето било
напреднало, та сме щели да достигнем „под стените на кре
постта” в сферата на неприятелската крепостна артилерия, в
мръкнало, което било опасно.
Колко голяма пакост е причинил генерал Димитриев нам
и каква безценна услуга е направил на турците, със спирането
на нашето победоносно шествие на 10 октомври, в 4 часа след
39
пладне, вижда се от съчинението на Махмуд Мухтар паша, спо

ред което в тоя момент в Лозенград е царувал пълен хаос и ако
нашето настъпление е било продължено, то Лозенград би пад
нал в наши ръце, заедно с гарнизона си, на 10 вечерта, а на
11-о число би капитулирали и всички други турски корпуси,
действували на линията Лозенград-Одрин, т.е. достигнал би се
оня същия решителен резултат, който би се достигнал, ако Ло
зенград би бил атакуван на разсъмване на 10-о число, по
предложения от мен план, както по-горе е обяснено.
Даде тая фатална заповед генерал Димитриев устно, като
с апломба на някакъв академически професор философству-
ваше, че през нощта трябвало да се настани артилерията на
позиции така близко до крепостта, щото на утрешния ден кре
постта да се предаде в ужас и след като се почувствува ефекта
от бомбандировката, тогава да се пусне в атака пехотата, за да
завладее крепостта. Това беше теоретическа лекция, която
никак не отговаряше на практическата обстановка и генерал
Димитриев прибягна до нея, за да обори моите настоявания,
както и настояванията на някои от бригадните командири, да
не се прекратява боя, а да се върви по петите на панически
отстъпающия противник, до самата крепост. Но понеже за
всички беше ясно, че с тая философия генерал Димитриев се
стараеше още и да прикрие страхът си, то никой не остана
убеден в уместността и основателността на доводите му, а нап
ротив всички бяхме възмутени от държанието му, което гене
рал Димитриев забеляза и затова счете за нужно да потвърди
своята пакостна заповед и писмено, при всичко, че към изпъл
нението й се пристъпи веднага.
Писмената заповед беше дадена във формена записка, и
то не само без №, но и без дата, а главното е не съгласна с ус
тната заповед, но получи се в 5-а дивизия тая записка едва на
11 октомври, след като устната заповед беше вече изпълнена.
Иначе, т.е. ако писмената заповед беше получена от вечерта,
40
то на 11-о число нямаше да се изгуби 2-3 часа ценно време за

чакание дигането на мъглата, за да се почне заповяданата
съкрушителна бомбандировка, каквато с писмената заповед не
се искаше, а щеше да се тръгне в настъпление под мъглата и
Лозенград щеше да бъде зает на 2-3 часа по-рано, което беше
от голямо значение. Ето и самата писмена заповед:
„Понеже времето е доста напреднало, армията ще щур

мува гр. Лозенград утре 11 того.
Дивизиите да нощуват в боен ред, като се окопаят на за
етите от тях места.
Утре общото настъпление почва в 6 ч. пр. пладне, като 5-
а дивизия настъпи по указания й фронт, а гаубичното отделе
ние направи към с. Раклица.
Щабът на армията ще нощува в село Ереклер
(Подп.) Генерал-лейтенант Димитриев".
И генерал Димитриев, лично и неговия щаб, се отнасяха

винаги с пренебрежение към установените форми за служебни
разпореждания и сношавания. В щаба на 3-а армия, даже и
оперативните заповеди, се пишеха с недопустима свобода, по
отношение формата и начина на издаванието. На тая разпус
натост в щаба би могъл да се отдаде факта, че генерал Димит
риев прави едно толкова капитално разпореждание с някаква
си бележка, не облечена поне във формата на служебна за
писка и даже не датирана. Но ако това е само новина, разпус
натост, то противоречието между писмената и устната заповед
е престъпление, в което генерал Димитриев е изпаднал или
под влиянието на причинената в Ереклер голяма паника, на 10
вечерта, от въображаема турска кавалерия, или защото му е
подействувало справедливото възмущение, което той причини
на подчинените си, със своето противно на съвременните пра
вила за водение боя искане да се започне боя с артилерията, а
41
пехотата да чака някакъв си артилерийски ефект, за да се на

меси и тя, тогава, когато в случая се налагаше съвършено про
тивоположен начин на действие, защото никаква крепост не
съществуваше и пехотата е, която трябваше да почне боя с
движение напред, за да предизвика неприятеля да разкрие
своето разположение, след което само би се отворила работа
та (полезна работа, разбира се) и на артилерията.
Както и да било, обаче, т.е. каквито и да бъдат причините
на противоречието в двете заповеди, фактът на противоречие
то означава несъстоятелно командуване. Между това, генерал
Димитриев не се посвени после и тая несъстоятелна своя ко
мандна дейност да изтъква, за да оправдава себе си и да сваля
виновността за скандалиозното изпущание гарнизона на Ло
зенград да избяга, незаметно през нощта срещу 11 октомври,
върху подчинените си - вината е изключително негова, на ге
нерал Димитриева.
На 10 октомври, значи, генерал Димитриев извърши три
пакости, двете от които (означените в 1 и 3 пунктове) са равни
на измяна против служебния дълг и войнишката клетва, следо
вателно, ако даже е извършил нещо добро в тоя ден и по-рано,
то е заличено с тежките престъпления. И двете тези престъп
ления се дължат не на друго, а на присъщата, на генерал Ди
митриев нерешителност и вродения у него („оживелия на сър
цето му”) страх от турците, от една страна и абсолютното нез
нание положението на противника, от друга страна. Той никога
не знаеше за противника повече от това, което му се съобща
ваше в директивите на Главната квартира. Че страхът и неве
дението, именно, са които принудиха генерал Димитриева да
извърши горните, толкова пакостни престъпления, доказва се
не само от факта, че той не отстъпи от заповедта си за прек-
ращаване боя в 4 ч. сл[ед] пладне, даже и пред настоятелните
искания на неговите подчинени да продължават, но още и от
следующето негово собствено признание и самоизобличение:
42
Когато 6-а дивизия акламираше генерал Димитриева зад

бойната линия, на 10 октомври сутринта, аз с цел да го принудя
да се опомни, пратих един офицер да му доложи, че противни
ка е близо, като му посочи и позицията на последния. Генерал
Димитриев беше разбрал, че това беше един вид протест, от
моя страна, за причинения от него безпорядък, та с пристига-
нието си на бойната линия, опита се да свали вината за безпо
рядъка върху 6-а дивизия, като нарече войниците й недисцип
линирани и лошо обучени „мамалигари” и пр., но аз му възра
зих, че и всяка друга дивизия така би постъпила, щом й се дава
повод и че за избягвание подобни неща, именно, е влязло в
обичай да не се практикуват шумни поздравления и обръща
ния към войските на бойното поле, до когато трае боя. Това
направи разговора ни остър и генерал Димитриев, в раздраз
нено състояние, обруга най-площадно и генерал Бояджиева,
като го нарече „грандоман” и с всякакви други епитети, за дето
на 9 вечерта бил му се явил с неверен доклад, относително си
лите на противника, като бил излъгал, че уж бил имал против
себе си цели два корпуса, от които единия разбил, но другия на
мръкване бил взел някакво си особно застрашително положе
ние спрямо нас; и командирите на бригадите от 4-а дивизия,
като ги нарече „поплювковци” и им прикачи всевъзможни други
епитети за дето се били поддали на войниците си, които се би
ли изплашили и се отказали да настъпят, и подвели своя на
чалник на дивизията, като преувеличили силите на противника,
за да прикрият своето малодушие; и войниците от 4-а дивизия,
като ги нарече „гагаузи”, страхливци и пр., задето са се отказа
ли да настъпят на 9-о число и даже без малко не се разбягали.
А обруга генерал Димитриев 4-а дивизия така цинично и разк
ритикува така жестоко нейните действия при първата среща с
противника, в отговор на моята рязка бележка, че той е напра
вил капитална грешка, като е отхвърлил предложения от мен,
прост но сигурен, план за завладяването Лозенград с бърз на-
43
лет (както по-горе е обяснено) и е предприел ненужното широ

ко маневриране, което е в полза на противника, защото ще му
даде време да отстъпи в крепостта и се приготви за системати
ческо съпротивление. Работата е, че тоя разговор ставаше
около 10 часа пр[еди] пладне, когато генерал Димитриев беше
успял да събере сведения за станалото предидующия ден в 4-а
дивизия и беше разбрал своята грешка, но се считаше подве
ден от късния (към 9 ч. веч[ерта]) доклад на генерал Бояджие
ва, което беше основателно, защото преди тоя доклад, моя
план е бил усвоен от генерал Димитриева. Във всеки, обаче,
случай, факта, че генерал Димитриев е могъл да бъде подведен
от генерал Бояджиев свидетелствува, че той, генерал Димит
риев, нищо не е знаял на 9-о число нито за силите и положе
нието на противника, нито даже за истинското положение и
действията на своите войски; между това, в релацията си (стр.
22) казва, че уж бил следил за хода на боя от висотите при
Ереклер. факта, пък, че въображаемото присътствие на два
неприятелски корпуси срещу 4-а дивизия е принудило генерал
Димитриев да се откаже от моя план за отрязването тези кор
пуси от крепостта и да прибегне към широко разпръсване ар
мията си за продължително маневриране, свидетелствува, че
генерал Димитриев се е изплашил от тия два корпуси до такава
степен, че даже е изгубил хладния разсъдък. Защото, ако той е
считал опасно моето врязване с 4 бригади между крепостта и
двата корпуси (както той ми обясняваше) то още по-опасно
беше нашето разпръскване до Кадикьой, защото с това се из
лагахме на разбиване по части от двата съсредоточени непри
ятелски корпуси. Моето мнение беше, че колкото по-силен е
противника пред 4-а дивизия, толкова по-уместно би било от
рязването и аз, когато препоръчах тоя начин на действие, мо
тивирах го пред подполковник Азманов и майор Николов (както
и по-горе е обяснено) именно с предположението, 4-а дивизия
има пред себе си много силен противник. Не два, но четири
44
Престъпленията на генерал Радко ДимитриеВ
корпуси би могли да бъдат отрязани с 4 бригади; но ако такова

предприятие се е показало опасно на генерал Димитриева, то
по-естествено беше да заповяда отстъпление, вместо да раз-
пръска армията си, за да улеснява нейното разбиване от със
редоточения противник. Така, именно, би постъпил началник,
който всичко знае и обмислюва така сериозно и здраво, както
генерал Димитриев говори за себе си на стр. ... от релацията
си; Генерал Димитриев, обаче, обсъждаше обстановката при
Лозенград така здраво и сериозно само впоследствие, в Чер-
кезово, когато знаеше всичко и кроеше своята неверна рела-
ция, а във времето на самата Лозенградска операция той нищо
не знаеше и не беше в състояние да размишлява здраво и да
взима естествени решения, защото оживелия на сърцето му
страх от турчина, още под влиянието на дълги години четените
и изучаваните от него описания на фантастична турска храб
рост под Плевен, на Шипка и пр. (които описания не бяха, ос
вен фантастически лъжи на некадърни началници, които, по
несъстоятелно командувание в боя, дадоха страшни жертви в
хора, после дръзко, лъжеха руския народ в своите съчинения,
че уж турската необикновена храброст е причината на жертви
те, както и генерал Димитриев впрочем, се ухитри да заблуди
българския народ, касателно грамадните жертви на 3-а армия
в боевете при Люле Бургас-Бунар Хисар и на Чаталджа, при
чинени изключително, от несъстоятелното командувание на
генерал Димитриева, както по-долу ще видим го правеше нес
покоен и неспособен да разсъждава хладно и здраво.
Сравнителната оценка заслугите на дивизиите на 10-о
число е невярна и тенденциозно направена в релацията на ге
нерал Димитриева; 3-а бригада от 5-а дивизия е, която принуди
турците да отстъпят бърже към крепостта на 2 ч. сл[ед]
пл[адне], както това се разбира и от казаното на стр. 20 от ре
лацията му, а неуспехът на 4-а дивизия при Петра, както на
стр. 30 от релацията, без всяко основание, твърди генерал Ди-
45
митриев. Впрочем, той на стр. 34 и сам опровергава това не-

вярно и тенденциозно свое твърдение.
Колкото се отнася до критиката му по адрес на лявата ко
лона от 5-а дивизия, изложена на стр. 31, 32, 34 и 35, то тя е
основателна само по отношение началника на тая колона пол
ковник Софрониева, който наистина прояви непозволително
неумение и на 9-о и на 10-о число, когато се е касаело да реши
сам, по лична инициатива, как да излезе с чест и с най-
възможна полза за общото дело от затруднението, в което бе
ше поставен с двойственото назначение - и за флангард на
армията, и в мое разпореждание (както по-горе е обяснено).
Полковник Софрониев наистина е виновен, задето не взе учас
тие в боя или поне не напредна в ролята на флангард, в който
случай той би принесъл много по-голяма полза, защото би за
белязал отчаяното положение на противника по-рано от 4 ч.
сл[ед] пл[адне] и би осветил Щаба на армията, за да се избег
неше пакостната заповед на генерал Димитриева за прекра-
щаване боя, дадена на 4 ч. сл[ед] пл[адне], както по-горе е
обяснено. Обаче, не по-малко виновен е и генерал Димитриев
за гдето е изложил тоя свой подчинен на подобно затруднение
с поставянието му в едно незаконно положение с двойнствено
то назначение. Аз предвидях безредицата от това незаконно
разпореждане и молих отменяванието му още на 9-й сутринта,
но мойто ходатайство не бе уважено и, познавайки добре ге
нерал Димитриев, аз заключих, че той оставя флангарда на
армията в мое разпореждане не за полза на делото, а за да
избави себе си от отговорност в случай на катастрофа, каквато
той очакваше, защото намираше силите си недостатъчни, за да
се справи и с крепостта и с угрожавания левия фланг на арми
ята корпус. Надлежно коректния и доблестен началник, в тоя
случай, би застанал сам начело на флангарда, или поне би
преминал на левия фланг на бойния ред, за да може, според
обстоятелствата, да употреби флангарда в помощ на атакую-
46
щите или пък с части от тия последните войски да подкрепи

флангарда си, ако той би бил атакуван от неприятелския кор
пус, който така безгранично и така фатално за делото, беше
изплашил генерал Димитриева. Генерал Димитриев обаче
предпочете по-безопасното място в центъра (той винаги изби
раше за себе си по-безопасно място), а своя флангард, задача
та на когото беше толкова тежка и съдбоносна, предостави на
произвола на началника на фланговата дивизия, който, разби
ра се, по-напред за успеха на дивизията си ще се грижи и би
могъл да привлече фланга да помага на дивизията в момента,
когато той не е трябвало да напуща мястото си, с което да се
напакости на армията. Генерал Димитриев, значи, изложи на
риск армията си, за да запази себе си и от опасности и от отго
ворности, като заедно с това си резервираше правото да пре
пише на себе си заслугата, в случай, че началника на фланго
вата дивизия умело и на място би употребил флангарда, за да
се завладее крепостта. В случай пък, че отвличането флангар
да от правото му назначение би станало причина за някаква
пакост на незащитения фланг на армията, то отговорността да
падне върху началника на фланговата дивизия.
Така аз разбрах незаконното разпореждане на генерал
Димитриева, след като той отказа да го поправи и да избави наз
начената във флангард бригада от трудното положение и затова,
както в релацията на 5-а дивизия е обяснено, единствената запо
вед, която дадох на флангарда, също заповедта на 9-о число да
напредне и да се престрои към левия фланг на бойния ред на 1-а
бригада и тая заповед се реших да дам едно затова, защото с
нейното изпълнение флангарда не би се съвършено откъснал от
правата си задача и друго, затова, защото в момента изглежда
ше, че противника, който беше приковал 4-а дивизия на отбрани
телна позиция при Ески Полос още в самото начало на боя, полу
чи пред участъка на 5-а дивизия подкрепление от един пехотен
полк и 2 батареи и спря своето отстъпление, което ме наведе на
47
заключение; че той възнамерява да премине в настъпление, а аз

имах на лице само една бригада (първа бригада, която водеше
боя), защото 3-а бригада се намираше далече от полесражение
то (пътуваше от Карамза за Ереклер, благодарение несъстоятел
ната организация на марша, на 3-а армия за тоя и предидущия
ден, както по-горе е обяснено).
Толкова много и толкова разнородни са пакостите на ге
нерал Димитриева на 10 октомври при Лозенград.
На 11 октомври
Тоя ден, след описаните в релацията на 5-а дивизия нераз

бории, предизвикани от устната заповед на генерал Димитриева
за започване боя с всеобща канонада, както по-горе е обяснено
и траяли до 10 ч. пр[еди] пл[адне], най-после 5-а дивизия настъпи
в боен ред с две бригади в първа линия и една бригада в манев
рени войски, при смътно предположение за неприятеля - имаше
признаци, че е отстъпил, но имаше и противоположни сведения.
Когато веригите се доближиха до града, бяха посрещнати с огън
от окрайните му и се завърза бой, но той не трая дълго и бойния
ред навлезе в града. В тоя момент аз получих при с. Каракоч сле-
дующата полска записка № 805.
„Поверената Ви дивизия да настъпи енергично към Ло

зенград, частите, които минат през града да го очистят от неп
риятелските стрелци и да вземат заложници от местното насе
ление (турско), за да се осигурим от отделни нападения. За
ложниците да се предупредят, че при първи случай на нападе
ние против наши военни или граждани, ще бъдат разстреляни.
Дивизията в боен ред да се спре 2-3 километра южно от града,
докато бъде заменена с други части”.
(Подп.) Командующи 3-а армия,
Генерал-лейтен[ант] Димитриев.
48
Тая записка е венеца на пакостите и престъпленията, из

вършени от генерал Димитриев около Лозенград, защото без
нея всички предидующи пакости би били премахнати, понеже
5-а дивизия, ако не беше спряна, щеше да настигне разсеялия
се по посока на Бунар Хисар и съвършено деморализиран 3-ти
турски корпус още същия ден и щеше да го плени; 4-а дивизия,
пък, щеше да плени намиращите се в с. Кавакли пет полка от 2
турски корпус, а този успех на двете дивизии би поставил в бе
зизходно положение и останалите два турски корпуса действу
вали срещу 1-а наша армия и те не би закъснели да положат
оръжие. Следователно, най-късно на 12 или 13 октомври, че
тирите низамски турски корпуси, действували на линията Од-
рин-Лозенград, щяха да бъдат уничтожени, а тъй като Турция
в тоя момент нямаше на близо друга организирана сила, защо
то всички нейни корпуси от действующата армия и редифските
дивизии, назначени да действуват против нас, са се намирали
в поход, пръснати по Мала Азия до Люле Бургас, то тя щеше да
се почувствува обезоръжена и, вероятно, би побързала да ни
отстъпи и Одрин и цяла Тракия, без бой, само да се спаси Ца
риград. Иначе, българската армия би заела Цариград най-
късно до края на октомври и вероятно без никакъв бой, защото
вестта за пленяванието четирите низамски корпуси би демора
лизирала всички други турски войски и те биха се разбягали. А
такъв блестящ край на Лозенградската операция би загладил
всички пакости и престъпления на генерал Димитриева в ней
ното начало на 9 и 10 октомври.
Но заповедта на генерал Димитриева за спиране прес
ледването на отстъпилия противник е най-престъпната от всич
ки негови пакостни разпореждания около Лозенград, и може
да се нарече венец на престъпленията му в тая операция, но
само защото с нея за трети път се прави една и съща услуга на
противника, като му се способствува да избегне една пълна
катастрофа, но и защото това свое разпореждание генерал
49
Димитриев не може да оправдае, нито с неясна обстановка,

нито с напреднало време, нито пък, с каквито и да било лични
съображения, понеже и най-елементарното уставно правило
за водение боя налагаше тактическо преследвание поне до
такова щото да не се изгуби контакт с противника. А това пра
вило еднакво задължително и за големи и за малки единици,
следователно от „никакви лични съображения” генерал Димит
риев не можеше да ръководи в случая. А и време за действие
имаше достатъчно, защото Лозенград беше окончателно зает
на 11 часа пред пладне. Крайно изненадан от записката, №
305, която между другото беше противна и на устава за полс
ката служба, който забранява подобни предварителни разпо
реждания (тя беше писана, когато неприятелят още се отст-
релваше на градската окрайна, следователно не се знаеше
какъв ще бъде изхода и до къде дивизията ще може да стигне),
аз веднага пратих началник-щаба на дивизията до Щаба на
армията, който следваше на 2-3 километра зад Щаба на диви
зията, да иска разяснение, защо само на 2-3 километра от гра
да трябва да се спре дивизията, след като го измине, когато на
такова разстояние се спират малки части (рота, дружина и пр.)
след заемането населен пункт, а една армия би трябвало на
цял преход да излезе напред, ако противника не пречи. Да не
би в записката, по погрешка, да е казано 2-3, вместо 20-30 ки
лометра. Аз заповядах на началника на щаба да доложи, че
моето мнение е, в случай, че противника е отстъпил далеч, да
настъпя безспирно до вечерта, та ако не друго, то поне по-
добра позиция да се избере за прикриване града, защото от
позиция само на 2-3 кил. от града, последния не може да бъде
прикрит даже против полска артилерия. Началник-щаба скоро
се върна, обаче, с лаконическата заповед на командующия
армията да се изпълни записката му в точност.
След забелязаните в града и на южната му страна следи
от прибързано и безпорядъчно отстъпление и след като изслу
50
шах и удивлението на населението, за дето се спираме (жите

лите уверяваха, че турците не искат да се бият и, разпръснати
из лозята, и по пътя, чакат да се предават), аз повторно исках
разрешение, чрез ординарец, да продължа настъплението, но
повторно ни се заповяда да не се отдалечаваме повече от 3
километра. По-късно, към 2 ч. сл[ед] пл[адне], като получих
писмено донесение от командира на 1-а бригада, разположена
на позиция южно от с. Кара Акдер, че от с. Кавакли настъпяли
към Лозенград пет неприятелски полка, аз пак изказах мнение,
при препращанието в Щаба на армията това донесение, че
против тези полкове би било по-добре да се настъпи, вместо да
се чака доближаванието им до Лозенград. Но отговори ми се,
че от 5-а дивизия щели да се изпратят части срещу тях; между
това, от 6-а дивизия, едвам към 6 ч. сл[ед] пл[адне], тръгна
един полк (на полковник Радойкова) към Каваклии и неприя
телските пет полка, които повърнали назад, след малка стичка
с изпратени напред патрули от 2 Искърски полк, се оттеглиха
безнаказано в своите позиции на Каваклии, гдето в следующи-
те два деня причиниха доста излишни жертви на атакувалите
ги по-слаби части от 6-а дивизия.
От 6-а дивизия не са могли да се изпратят части напред
по-рано от 6 часа, защото тая дивизия беше взела участие в
поредното тържество устроено от генерал Димитриева, по слу
чай превземането на Лозенград и след като преминала цере
мониалния марш, била разпусната на почивка в града, та пос
ле полковете не могли да се съберат, освен с големи няколко
часови усилия.
Възможно е намерението на генерал Димитриев да праз
нува превземането на града да го е и подбудило да издаде
толкова противната не само на правилата за водение боя, но и
на всеки здрав разум, заповед № 305; тая заповед беше даже
опасна и противна на задължителните мерки на предосторож-
ност за случая, защото спирането цяла армия в завоювания
51
град, за да се предаде на весели развлечения, и то в пълно

разстройство, под прикритието само на бригади от 5-а дивизия
(само две бригади можеха да минат града и се разположат на
позиция южно от Кара Аклер, защото бригадата от втората ли
ния на бойния ред беше изпреварена от снетите от бойния ред
части от 4-а и 6-а дивизии, за да минат церемониален марш
през града и можа да си пробие път и да пристигне на своето
място на позицията, едвам надвечер) можеше да съблазни
противника и той да предприеме повратна атака не с 5, а с 15
полка, в който случай 3-а армия би престанала да съществува.
Но ако за това, именно, т.е., за да може по-тържествено да от
празнува победата, генерал Димитриев се е отказал от прес
ледването трябва да се допусне, че и предидущия ден той за
повяда да се прекрати победоносното шествие така рано (не 4
часа сл[ед] пладне) не за друго, а за да се отложи влизането в
града за през деня на 11-о число, за да може то да стане тър
жествено. Че генерал Димитриев заблаговременно е замислил
това тържество и че за успеха на тържеството, той се е грижил
много повече, от колкото за успеха на самата атака на Лозенг
рад, свидетелствува и самата негова заповед № 305, в която
той така грижливо предупреждава 5-а дивизия, че трябва да
вземе заложници от турското население, за да осигури безо
пасното пребивание в града. Тая грижливост на генерал Ди-
митриева свидетелствува, че неговия оживял на сърцето му
страх от турчина не му е давал покой и когато е обмислювал
програмата, на предстоялото тържество, той повидимому, се е
боял да не би, именно, в момента, когато ще се рисува пред
освободеното и възрадвано християнско население от Лозенг
рад, да бъде нападнат от някой фанатик-турчин със страшния
башибозушки ятаган. На същата мисъл, т.е. на мисълта, че ге
нерал Димитриев заблаговременно и дълго е обмислювал Ло-
зенградското тържество и особено сериозно значение му е
придавал, навежда и напечатаната в книжка 7 от появилото се
52
тая година и просъществувало само 3-4 месеца списание

„Седмица” „извадка” из някакво си неиздадено още съчинение
на генерал Радко Димитриев, под название „Тракийският вое
нен театър”. Пребързването да се публикува в извадка именно
описанието на тържественото влизане в Лозенград доказва, че
генерал Димитриев счита това за най-важна глава от съчине
нието му. Без съмнение, той е щял да оповести за това свое
тържество чрез вестниците още на времето си, едновременно
с напечатаните реклами за неговите необикновени лични под
визи около Лозенград, ако аз не бях прибързал още на 12 ок
томври да му заявя, че с това тържество той е извършил прес
тъпление, за което ще отидем всички на позорния стълб, след
войната.
Но, каквито и да са били мотивите на генерал Димитрие-
ва, за да запрети преследванието на избягалия от Лозенград в
най-отчаяно положение противник (слабост към тържества,
незнание уставите и правилата за водение боя, който трябва
винаги да се завършва с преследвание, или вроден страх от
турчина и пр.) това негово разпореждание си остава престъп
ление и престъпление равно на измяна, защото не само лиши
България от готова, пълна победа над Турция, но и навлече й
неизброими бедствия и грамадни безполезни жертви в хора и
най-после я доведе до катастрофа.
Колко голямо и пакостно престъпление е извършила 3-а
армия на 11 октомври и колко недостойно тя е командувана в
тоя съдбоносен ден (в който тая армия, в ръцете на всеки друг,
колко-годе, порядъчен и предаден на дълга си към Отечеството
повече отколкото на своите лични интереси, българин, би
ощастливила България с небивала слава и сполука), може да
се съди по следующия възмутителен начин на прекарвание тоя
ден, пред лицето на противника, както от господа генералите
на армията, така и от нейните отделни дивизии и части.
Така например:
53
Командующия армията генерал Димитриев, който както

вече се каза, само за тържество е мислил, още преди да влезе
в града, разпоредил се е да му се поднесе ключ, да бъде пос
рещнат с оругви и пр., а след като това негово тщеславие е би
ло задоволено, предава се на унизително за българското дос
тойнство мазулство пред някакви си иностранни търговски кон
сули, събрани в зданието на френското консулство, пред които
пропуща [в] церемониален марш цялата 6-а дивизия, някои
части от 4-а дивизия и една бригада (вероятно умишлено изп
реварена и задържана от услужливи адютанти, за да се угоди
на жадното за голямо тържество началство) от 5-а дивизия.
Такъв церемониал, разбира се, би отнел целия ден на коман
дующия армията, не понеже към 3 часа е получил моето доне
сение за турското настъпление, той прекратил тържеството,
защото така силно се изплашил, че се изгубил и скандалиозно
напуснал и консули, и войски, и паради като юрнал и лично да
събира разпуснатите на почивка Бдинци, които успели и да се
изнапият. Колко жалък и смешен е бил генерал Димитриев в
тоя момент, знае генерал Тенев, както и всички присъствували,
а какъв „рицар печалнаго образа” е изглеждал той пред очите
на гордите европейци (ако и обикновени търговци), пред които
до получаването това „ужасно” донесение, се е рисувал като
някакъв си последовател на Наполеона в правилата за прев-
земание крепости - ще знаят не само консулите в Лозенград, а
и целия свят, за срам на България, защото те няма да пропус
нат да споделят впечатлението си и с юмуристическите журна
листи от техните отечества, както и германските офицери,
участвували във войната от турска страна, не пропуснаха да
донесат в своя Генерален щаб за несъстоятелната командна
дейност на генерал Димитриев, за да бъде той така жестоко
изобличен, в дръзко самохвалство с издаденото от Германския
генерален щаб съчинение върху нашата война с турците, пре
ведено и на български от някой си д-р Михов.
54
Прочее, до 3 ч. сл[ед] пладне, генерал Димитриев прекар

ва весели развлечения пред лицето на противника, а след 3
часа в тревога и, вероятно, разкаяния за извършеното небла
горазумие, а главното е, в истерически страх, пред угрожава-
лата неговата личност, опасност, защото няколко пъти праща
при мен ординарци [за] справка относително местонахождени
ето на настъпилите пет турски полка.
2. Началника на 6-а дивизия генерал Тенев, до 3 часа
представлява дивизията си на тържеството, а след 3 часа уси
лено работи, за да сполучи, едва към 6 ч. сл[ед] пл[адне], да
събере един полк и да го изпрати срещу угрожавалия града
доста силен противник.
3. Началника на 4-а дивизия генерал Бояджиев към 1 ч.
сл[ед] пл[адне] мина с щаба си покрай мястото на маневрените
войски на 5-а дивизия, гдето аз напусто чаках назначената за
тая цел 2-а бригада от дивизията, но задръстена в града (както
по-горе споменах). На запитването ми, къде отива, генерал Бо
яджиев ми отговори, че никаква заповед за днешно число не
бил получавал и, понеже командующия армията не бил виж
дал, то отивал по общото течение (той вървеше по шосето за
Кавакли, задръстено от 19 пех[отен] Шуменски полк). Като
предполагах, че заповедта за заемание позиция на 2-3 кило
метра южно от Лозенград се отнася и до 4-а дивизия, която се
считаше в първата линия на бойния ред на армията, но гене
рал Бояджиев още не е получил тая заповед изказах мнение,
че той би трябвало да събере дивизията си на позиция в дясно
от 5-а дивизия, което мнение генерал Бояджиев възприе и за
мина. Той ми каза, между другото, че и заповед за преминава-
ние церемониален марш през града не бил получавал и въз
можно било полковете от дивизията му, които са минали през
града, да са получили заповед за това направо от Щаба на ар
мията.
55
Надвечер генерал Бояджиев се завърна с щаба си в Ло

зенград, следователно съдбоносния ден тоя генерал от 3-а ар
мия прекара във вайкания, че не получил заповед и принуди
телна разходка, до с. Кара Акдер и обратно.
4. Аз, началника на 5-а дивизия, след като избрах позиция
за дивизията, по картата южно от селото и така далеч от него,
щото маневрените войски да можат да нощуват в селото, пратих
началник-щаба да разположи двете предни бригади на позицията
и да я изучи на мястото, а сам аз заех мястото избрано за манев
рените войски, северно от селото, защото мястото на Щаба на
дивизията беше определено при маневрените войски. Там и ос
танах, прикован в пълно бездействие, до надвечер, когато отидох
до позицията, за да проверя разположението на предните брига
ди и да дам на мястото някои указания, за през нощта и с това
завърших деня.
Всички генерали от 3-а армия, значи, прекараха съдбо
носния 11 октомври, или в абсолютно бездействие, или в зап-
ретени пред лицето на противника развлечения.
Колкото пък се отнася до войските от 3-а армия, то те
прекараха тоя ден, както следва:
В 4-а дивизия: 7 пех[отен] Преславски полк - в абсолютна
почивка, разположен непосредствено на юг от града в сборен
ред.
19 пех[отен] Шуменски полк и цялата 3-а бригада - в пъ
туване между града и селото Кара Акдер и обратно, в походен
ред. Някои от тези части бяха се разполагали и на позиция в
дясно от предадената временно към 5-а дивизия дружина от 24
Черноморски полк, командуван от подполковник Писаров, но
надвечер я напустили и се завърнали в Лозенград.
2-а бригада - в пътуване от Селиолу към Лозенград.
В 5-а дивизия: 1-а и 3-а бригади на позиция южно от Ак
дер, а 2-а бригада в очаквание път на север от града и цере
мониален марш.
56
В 6-а дивизия: Цялата дивизия в церемониален марш до

3 ч. сл[ед] пл[адне] и в тревожна богатия, след 3 часа, по слу
чай последвалата заповед за тръгване в поход срещу появилия
се от към Каваклии противник.
Така щото от 11 ч. пр[еди] пл[адне] до вечерта, в тоя съд
боносен ден прекаран пред лицето на противника, в цялата 3-а
армия само две бригади бяха напълно готови да посрещнат
противника, в случаи, че би преминал в повратна атака; а
всичко останало беше в положение, от което по-скоро се пре
минава в паническо безпорядъчно бягство пред появилия се
противник, от колкото в строй за бой, особено при даденото
разположение на бригадите от 3-а дивизия на позиция съвсем
близко до града и с фронт, на юг, когато, противника, е могъл
да се появи в значителни сили от ю[го]и[зток], източна и даже
североизточна посока, ако той би бил така предприемчив, ка-
къвто е бил противника при Люле Бургас, който е контраатаку
вал безпечно предалите се на почивка в тоя град части от 6-а
дивизия, след заемането му на 16 октомври и им причинил
твърде чувствителни загуби.
И тъй, генерал Димитриев само пакости вършеше в Ло-
зенградската операция и ако, при все 3-а армия завърши тая
операция с победа, ако и безплодна, дължи се това изключи
телно на крайно отрицателните качества, на противника, а не
на някаква си планомерна командна дейност на командующия
3-а армия, както от неверната и с недостойна задна цел скрое
ната релация на генерал Димитриева, може да се заключи.
При колко-годе правилни действия на противника и надеждно
упорство и предприемчивост от негова страна, 3-а армия неп
ременно би потърпяла поражение при дадената обстановка,
независимо от доказаната храброст на нейните войници, защо-
то благодарение на пакостното постоянно разпръскване на ди
визиите и частите и, изобщо, непозволително посредственото
командувание на тая армия, тя се намираше винаги в положе
57
ние непригодно за съпротивление, даже и против най-слаб

опит на противника да напредва.
Безцеремонността на генерал Димитриева в стремление
то му да се самохвали и изопачава фактите в релацията отива
до там, че той си служи и с чисти лъжи. Така например, на стр.
36 той просто лъже, уж, че бил организирал обща артилерийс
ка позиция за 5-а и 6-а дивизии и вземал, незнам какви-си,
други мерки за осигурявание успеха. Истината е, че той даде
заповед дивизиите да приближат своите батареи, за да могат
на следующия ден да почнат боя със съкрушителна канонада,
като, придружи заповедта си с крайно несимпатична и непри
годна, за случая фантазьорска теория и рисувание резултатите
от бомбардировката, както по-горе е изложено и се оттегли за
нощуване в Ереклер, за да изпрати от там противоречива пис
мена заповед, и за да се яви на следующия ден на позицията
да продължи своите пакости и да ги увенчае с най-пакостната
си заповед № 805, с която запрети преследванието. Впрочем и
цитираната по-горе негова писмена заповед за отлагане щур-
муването Лозенград за 11-о число го изобличава в насилване
истината по тоя въпрос.
Неверно е и казаното на стр. 38, че уж 5-а дивизия била
тръгнала в настъпление, по подканване от него, генерал Ди-
митриев, защото както по-горе обясних, записката № 805, с ко
ято на дивизията се заповядва да настъпи и премине през гра
да и пр. се получи, когато дивизията вече преминаваше през
града. В релацията на 5-а дивизия подробно са изложени
действията на дивизията и сношенията с командующия армия
та, до тръгване в настъпление; то е самата истина. Но понеже
генерал Димитриев, в стремлението си да опорочи деятелност
та на 5-а дивизия и моята лична деятелност около Лозенград, в
една преписка претендираше, че и някакви-си сигнали бил по
давал да подкани дивизията, а в напечатената в списанието
„Седмица” извадка, за която споменувам по-горе, той си е поз
58
волил и публични лъжи по мой личен адрес и по адрес на 5-а

дивизия и понеже аз добре разбирам, че към всичките тези
недостойни лъжи и измислици генерал Димитриев е прибягнал
с единствената цел да ме опорочи, за да омаловажи моите
изобличения, които лично и писменно започнах да му правя и
да соча престъпленията му още от 12 октомври - предвид на
всичко това, то ще изложа и тук сношенията си с генерал Ди-
митриева на 11 октомври сутринта.
Щаба на 3-а армия, па и лично командующия армията
вършеха най-престъпни произволи с чиновете, учрежденията,
добитъка и пр. на 5-а дивизия, като започнаха тия свои произ
воли още от Русчук и не престанаха до края на войната, както
това се вижда от постоянните преписки, водени по повод на
тия произволи, с които твърде много се пакостеше на службата
в дивизията. Така произволно беше задържан в щаба на 3-а
армия и пратения от Щаба на дивизията на 10-о число, по
служба, капитан Добруджански. Тоя офицер - образец на аку-
ратност и преданост към службата, разбирайки незаконността
на постъпката на по-горната инстанция, за да предупреди [за]
стълкновения между двата щаба, ползува се от свободното си
време през нощта срещу 11 октомври и се явява при мене на
позицията, на разсъмване, за да ми доложи, че е задържан
при Щаба на армията, по личната заповед на командующия
армията. Възползувай от това аз пратих с капитан Добруджан
ски подробно устно донесение за извършеното вечерта, в из
пълнение личната заповед на командующия армията по наста
няване на артилерията; относително случилите се през нощта
събития; невъзможността да се почне канонадата, по причина
на гъстата мъгла; необходимостта за ново преместване арти
лерията по причина на станалото напредвание в нощния бой, а
също и за намеренията си при изменилите се условия, в срав
нение със съществувалите вчера условия. Капитан Добру
джански срещнал Щаба на армията по пътя от Ереклер към
59
наблюдателния пункт на командующия армията, доложил му

всичко, върна се пак при мен за допълнителни справки, връща
се още един-два пъти, пращах и началник-щаба да доложи ре
зултата от рекогносцировката на редута Раклици (а не Скапо,
както в релацията на генерал Димитриева е казано), следова
телно всичкото време от разсъмване до тръгването бях в пос
тоянно сношение с командующия армията, а току-що тръгнал с
щаба си към Лозенград, настигна ме заповед (устна чрез орди-
нарец кавалерийски офицер), да донеса защо артилерията ми
не стреля и да взема мерки срещу Виза (2-а бригада вече бе
ше освободена от назначението си във флангард и влезе в
състава на дивизията), на която заповед отговорих със следу-
ющата полска записка № 1, датирана 10 часа 30 минути:
,До Командующия армията

По причина на противоречивите сведения за положение
то в Лозенград, прекратих артилерийския огън, за да се възоб
нови само в случай, че противника би открил огън против на
шата пехота, която ускорено настъпва.
По посока на Виза не мога да взема никакви по-далечни
мерки, защото не разполагам с никаква конница.
(Подп.) Началник на 5-а дивизия,
Генерал-майор Христов."
От горното следва, че командующия 3-а армия, на когото

аз на 10 октомври 4 ч. сл[ед] пл[адне] при оттеглянето му от по
зицията за нощуване в Ереклер, бях доложил, че ще нощувам
на позицията, знаеше и през нощта, знаеше и сутринта, где се
намирам, следователно не е имало нужда да праща да ме тър
сят, нито пък е могъл някой да ме види около Кадикьой сутрин
та, както в напечатаната в „Седмица” извадка от съчинението
му е казано. Аз нощувах на артилерийската позиция, на голе
мия път: Алмачик-Лозенград, гдето ме намери капитан Добру
60
джански, който е доложил на генерал Димитриев, преди той да

стигне на наблюдателния си пункт. Измислица и измислица
злонамерена е, следователно, че аз съм се мяркал и скитал
около някакво си Кадъкьой, защото и двете села Кадъкьой (из
точно и западно) отстояха на 10 километра назад от пункта на
мойто нощуване. Злонамерено, и то с долни егоистични цели,
генерал Димитриев изопачава действителността, като казва в
своята извадка, че уж във 2 Артилерийски полк най-рано бил
открит огън по негова заповед, защото в 5-а дивизия най-
напред се откри огън, по моя заповед, както това се вижда и от
релацията на 5-а дивизия, и от находящите се в Министерство
то на войната спорни преписки, по действията около Лозенг
рад. Колкото се отнася до казаното в същата извадка, че уж
командира на 2 Артилерийски полк бил очаквал заповед от на
чалника на 5-а дивизия за откривание огън, то това е такава
също басня, каквато басня е и казаното в релацията на гене
рал Димитриев за някакво-си обединяване действията на арти
лерията. Командира на 2 Артилерийски полк не е можал да
има нищо общо с началника на 5-а дивизия, защото тоя полк
влизаше в състава на 6-а дивизия, която имаше свой началник,
а всяка дивизия действуваше на своя участък и дивизиите така
бяха раздалечени една от друга, благодарение на несъстоя
телната организация на атаката и разнебитеното доближава-
ние на трите дивизии до крепостта, разпръснати на един фронт
едва ли не от 50 километра - от Ковчас до Селиолу - че за св
ръзка в действията им нито дума можеше да става и не е ста
вало, защото ако беше ставало, то щеше да съществува раз-
пореждание от общия началник за разделяние подстъпите към
крепостта на сектори, назначавание началници на секторите и
пр. в какъвто само случай би могло да се падне на командира
на 2 Артилерийски полк да действува по заповед на чужд на
чалник на дивизия. Тая басня генерал Димитриев не се е ос
мелил да помести и в релацията си, но в извадката си, пред
61
назначена за широката публика, пред която генерал Димитри-

ев търси популярност с всякакви средства - простени и неп-
ростени - той не само тая басня е поместил; цялата извадка е
една басня, която няма нищо общо с истината. Не е истински
нито даже невинния разказ за посрещанието, което съвсем не
е станало така доброволно и по инициативата на граждани и
владици; това посрещане е било изискано от генерал Димит-
риева и уредено от специални негови пратеници, по дадена от
него програма, в която е влизало и „малкото ключенце”, за ко
ето така невинно се разказва в извадката, и това ключенце,
именно, е станало причина да чака генерал Димитриев доста
дълго край града, защото не могло скоро да се намери. С таки
ва, именно, „сериозни” работи се е занимавал командующия 3-
а армия в часовете, когато армията му е преминавала през
неприятелската крепост (така да се каже) напустнатата от неп
риятеля, може би, с някаква военна хитрост, следователно ар
мията всяка минута е могла да бъде изненадана с нещо ново и
неочаквано за посрещането и парирането на което трябва да
бъдат ежеминутно готови всички и, преди всичко, командую
щия армията, но в тая извадка има и документално доказател
ство, че генерал Димитриев е мислил и се е грижел повече за
тържественото влизане в неприятелската крепост, от колкото
за успешното нейно завладяване, както по-горе изказах пред
положение. Защото напечатената в края на извадката телег
рама на Височайше име, която генерал Димитриев бил подал в
11 ч. 30 м., преди да влезе в града, както той казва, носи №
800, а пакостната му заповед до мен, носи № 805. Между това,
той и в извадката, и в релацията си казва, че ми е пратил тая
заповед около 9 ч. сутринта, преди дивизията да тръгне, значи
подадената на 2-3 часа по-рано от Височайшата телеграма
заповед носи по-малък номер. Подобни непонятни и сходни с
фалшивост явления в работите на генерал Димитриева са
обикновено нещо; може би, тая неестественост в номерацията
62
на изходящите книжа да е и канцеларска грешка, защото ща

ба на 3-а армия не се отличаваше с канцеларска акуратност.
Но повече за вярване е, че телеграмата на Височайше име е
била написана и номерирана още от вечерта, когато се е об-
мислювала програмата за тържественото посрещание завое
вателя на Лозенград. А пакостната заповед е написана после
(във всеки случай по-рано от 11 ч. 30 м., но не в 9 ч. и затова й
е поставен по-голям номер.
Но ако това е така, т.е. ако генерал Димитриев още на 10
октомври вечерта е бил убеден, че завладяването Лозенград е
сигурно, та си е приготвил даже телеграфическото донесение
на Височайше име, то в такъв случай трябва да се допусне, че
генерал Димитриев е спрял нашето победоносно шествие на
10 октомври в 4 ч. сл[ед] пл[адне], не за друго, а за да може той
посред ден да влезе в Лозенград, за да бъде надлежно славно
и тържествено посрещнат. А подобно деяние и отнасяне към
святото военно дело не е освен предумишлена измяна на това
дело, и то с егоистични лични цели и за долнопробни лични ин
тереси.
Но нека се върна върху релацията на генерал Димитрие-
ва.
Противно на действителните факти (басня) е и казаното на
стр. 38 и 39, както относително движението на разните колони от
5-а дивизия за заемание града (кой и как е заел града вижда се
от релацията на 5-а дивизия) така и относително някакви си ме
роприятия от страна на генерал Димитриев за преследване про
тивника от 5-а дивизия и охраняване армията през нощта. Исти
ната е, че 6-а дивизия прекара ден в паради, тревоги и други без
редици, както по-горе е казано, а през нощта частите й пътуваха
по пътищата означени на стр. 39, защото получиха такава запо
вед, след като угрозата на поменатите по-горе 5 неприятелски
полкове вразуми генерал Димитриева, упоен от тържественото
посрещание. Всички писменни заповеди на генерал Димитриев
63
по тоя повод са нагодени после за прикривание извършената оп-

лошност.
Възобновената на позиция южно от село Кара Акдер на
11 октомври по пладне 5-а дивизия охранява армията и до ве
черта на 11-о число тя, именно, осуети повратната атака на
турските пет полка и през нощта срещу 12 октомври, 6-а диви
зия можа да влезе в ролята на предна дивизия, едвам на 12 по
пладне, когато само нейните части можаха да заемат назначе
ните им предни пунктове, а не привечер на 11 октомври, както
в релацията на генерал Димитриев е казано.
Не е истина и казаното на стр. 41 от релацията, относително
местата, в които дивизиите са нощували на 11 срещу 12 октомв
ри, защото 1-а и 3-а бригади от 4-а дивизия нощуваха при Лозен
град, гдето се върнаха от с. Кара Акдер късно вечерта; 5-а диви
зия нощува цяла на позицията си южно от Кара Акдер, а не в Ло
зенград; там тя се прибра на почивка на 12 октомври сл[ед] плад
не, на основание следующата писмена заповед, получена в Кара
Акдер, гдето бе разположен Щаба на дивизията на 12 октомври
по пладне.
„Началнику 5-а Дунавска дивизия.

Тук.
гр. Лозенград.
12 октомври, 5 1/2 часа пр[еди] пладне.
Вашата дивизия остава днес на почивка в града. Събере
те я в казармата и я приведете в окончателен ред, за да бъде
готова да действува в случай на нужда. Другите две дивизии се
насочват да атакуват противника около с. Кавакли. Заемете
редутите с по една дружина и сменете тия от другите дивизии
там. № 806
(Подп.) Командующи армията,
Г енерал-лейтенант Димитриев.
64
От съдържанието на тая записка може да се подозира, че

щаба на 3-а армия не е знаял, че 5-а дивизия е на позиция, ко
ето е възможно, защото в тоя щаб често се забравяха преди
дущите разпореждания и местонахождението на частите от
армията, но и заповедта № 805 от 11-о число, с която на диви
зията се заповядваше да се спре на 2-3 километра южно от
града и тая заповед, № 806, носят подписа на генерал Димит
риев, който не можеше да не знае, че 5-а дивизия е на пози
ция още и от факта, че 5-а дивизия, именно, повърна назад
неприятелските пет полка и спаси 3-а армия от пълен погром, а
лично генерал Димитриев от вечен позор, защото щеше да
падне в плен заедно с цялата маса пияни по негова лична вина
войници от частите, която той, в своето въобще недостойно
държание спрямо войниците, е бил разпуснал на безгрижна
почивка, след като са задоволили суетното му тщеславие на
церемониала, за да печели популярност между тях. За лична
популярност той е пребързал да напечати и своята „извадка” в
списание „Седмица”, в която извадка се подмазва пред тия
същите войници, които на бойното поле най-цинично ругаеше,
след Люле-Бургаските безпорядъчни боеве и особено след Ча-
талджанския позор, като ги клеймеше с епитетите „мамалига-
ри” и пр. не само в разговорите си, но и в рекламаджийските си
вестникарски кореспонденции (№ 13172 от руския вестник „Но-
вое време”, например).
Толкова недостойна лъжа или непозволителна грешка
съдържа релацията на генерал Димитриева, по отношение
местонощуванието на 5-а дивизия. Още по-недостойно е
умишленото, повидимому, изопачаване истината по отношение
6-а дивизия, която на 11 срещу 12 октомври никак не е нощу
вала, понеже употреби нощта в тревоги за събирането си и в
пътуване, както по-горе е обяснено.
Не мога да не посоча и на явно злонамереното изопача
ване целта на телеграмите, № № 805 и 815, за които се говори
65
на стр. 42 от релацията. Генерал Димитриев казва, че с тези

телеграми уж той бил донесъл в Щаба на армията, че армията
му, въпреки голямата умора, е готова да върви напред, ако ст
ратегическата обстановка го изисква. Истината относително
преследваната с тия телеграми цел е съвършено противопо
ложна, както и от самото съдържание на телеграмите се виж
да. С тях генерал Димитриев иска почивка, за да можела ар
мията му да попълни запасите си, и в краен случай, може да
върви напред. Това генерал Димитриев е добавил накрая с
хитрата задна цел да може после да свали върху другиго отго
ворността за промотаните три съдбоносни дни в престъпно
бездействие, след паданието на Лозенград. Генерал Димитри
ев е достатъчно хитър и опитен, за да разбере, че Щаба на
Действуващата армия няма да заповяда незабавно настъпле
ние напред, щом армията страда от голяма умора и недостатък
от хляб и прибягна към такава хитрост, за да може да се пре
даде на почивка и да се избави, от страшната необходимост да
изгуби евтино спечелените при Лозенград лаври, при втора
среща с противника, без да рискува с лична отговорност за
бездействие. Че такава, наистина, цел е преследвал генерал
Димитриев с донесението си и че целта на телеграмите му не е
била да предложи услугите на 3-а армия за нова работа, аз
заключавам и от разговора си с него на 12 октомври в Лозен
град, когато той, разположен върху наследения (по право на
завоевател) креват и собствен багаж на Махмут Мухтар Паша;
тоя багаж, в който имаше и скъпоценни предмети, като златна
сабля, сребърни пищове и пр. принадлежи на войсковите му
зеи на частите, които завоюваха Лозенград, според истинските
обичайни закони на войната, а не на генерал Димитриева, кой
то не само няма никаква лична заслуга в завладяването на Ло
зенград и пленяването багажа на Махмуд Мухтар паша, но на
опаки, извърши престъпления в тая операция, за които на мяс
тото трябваше да бъде осъден на смърт; между това той се
66
ухитри да спечели голяма лична слава и да си прикачи чутовни

титули, като, „Лозенградски герой” (самозван разбира се),
„Балкански Напалеон” и пр. (самодоволно и момчешки екзал
тиран и възхитен от достигнатия бърз успех, ми каза, между
другото, че 3-а армия направила много, та ред бил след Лозен
град, на другите да се покажат). Той подразбираше 1-а армия,
против която още тогава роптаеше. Той намрази армията най-
напред, за дето нейния щаб избута Щаба на 3-а армия от Ям
бол, през който пункт генерал Димитриев особно желаеше да
мине.
Но колкото и непохвално стремлението на военнослуже
щия (малък-голям - безразлично) да изтиква другарите си нап
ред, а за себе си да резервира безопасното място във втора
линия (зад фронта) то още би могло да се търпи, ако не да се
извини, само, когато такъв един печален герой би си служил
поне с колку-годе достойни средства. Между това, генерал Ди
митриев (основното средство, на когото, за добиване лични об
лаги, винаги е измамата), за да изтика 1-а армия напред, а той
да остане на 2-3 дневна почивка в Лозенград, прибягнал е до
най-долно средство; той си е послужил с най-флагрантна лъжа
в донесението си до Щаба на Действующата армия, защото 3-а
армия не страдаше нито от голяма умора, нито от недостиг на
хляб при завладяванието Лозенград.
3-а армия не беше и не можеше да бъде особено уморе
на, защото разстоянието от зоната на съсредоточението си до
Лозенград, което не е по-голямо от 100 километра, тя беше
изминала в 7 деня, като не беше водила освен незначителни
боеве в последните два деня. Лозенград трябва да се счита
превзет почти без бой, в сравнение с дадените незначителни
жертви от грамадното количество войски, взели участие в ата
ката и отбраната му. И наистина, участието на трите дивизии от
3-а армия в боевете за завладявание Лозенград е далеч неу-
морително, защото:
67
На 9-о число: От 4-а дивизия 7 Преславски полк не взе

участие в боя, защото беше оставен в Кайбилер да пази ка
рантина, като заразен от тиф; другият полк от 1-а бригада на
тая дивизия (19 Шуменски) и цялата 3-а бригада водиха отбра
нителен бой при Ески Полос, който бой се ограничи в артиле
рийска канонада изключително, следователно не беше умори
телен. А 2-а бригада взема съвсем не важно участие тоя ден в
боя при Селиолу, в който бой са участвували и много други
части от 1-а дивизия, 3-а дивизия, кавалерийската дивизия и
пр., но изнесла го е на плещите си само 1-а бригада от 1-а ди
визия, особено 1 пех[отен] Софийски полк, а участието на
всички други е само номинално (неважно).
От 5-а дивизия само една бригада се би при Ереклер и
при всичко, че противника беше в равни сили, боя беше съв
сем лек, понеже противника никак не упорствуваше. Бригадата
даде някакви си стотина жертви в тоя бой, защото всичките
жертви на дивизията в боевете при Лозенград са 2 офицера и
53 войници убити и 11 офицера и 270 войници ранени.
6-а дивизия пък не взе никакво участие в боя на 9-о число.
На 10-о число.
Три полка от 4-а дивизия водиха доста сериозен бой при

Петра, но той не може да се нарече упорен, защото турците
бяха принудени да отстъпят от Петра под угрозата на успешно
настъпилите срещу Лозенград наши части от северна посока
(5-а и 6-а дивизии).
7 Преславски полк участвуваше в победоносното шест
вие на 5-а и 6-а дивизии, в качеството на свързочен отряд
между тези дивизии и своята. А 2-а бригада от 4-а дивизия ни
какъв бой не е водила на 10 октомври и целия тоя ден е упот
ребила, за да премине от околностите на Селиолу в околности
те на с. Куюн Гаур - някакви си 10-12 километра път.
68
От 5-а дивизия само две бригади взеха участие в боя, но

само 1-а бригада започна боя още на разсъмвание и боя й
може да се признае тежък и упорен, защото противника се
опита и да премине в настъпление на няколко пъти в началото
на боя, което принуди бригадата да ангажира в боя и послед
ните свои дружини, обаче, след въвеждането в бой и другата
бригада (около 11 ч. пр[еди] пл[адне]) боя стана нормален, ако
и доста упорен, но само до 2 ч. сл[ед] пл[адне], после което той
се обърна в победоносно шествие, защото противника отстъпи
и отстъпи в безпорядъчно бягство. Това шествие, обаче, което
не можеше да не бъде уморително в твърде пресечената мест
ност (ако и победоносно) не трая освен до 4 часа сл[ед] плад
не, когато генерал Димитриев даде своята престъпно-пакостна
заповед, за прекращаване на боя, както по-горе е обяснено.
От 6-а дивизия взе участие в тоя бой само един полк,
понеже дивизията беше назначена в маневрени войски на ар
мията и не стана нужда да се ангажирва цяла в боя.
На 11-о число.
Освен безпорядъчната престрелка по цялата линия през

нощта на 10 срещу 11 число, придружена и с настъпление в
някои пунктове, която престрелка е предизвикана от противни
ка, повидимому, с цел да прикрие своето отстъпление и освен
незначителната престрелка на веригите от 5-а дивизия в ок-
райната на града при навлизането в последния са останали
случайно или нарочно оставени неприятелски стрелци, друг
никакъв бой в никоя част нямаше. А как и колко неуморително
(в бездействие) е прекаран тоя ден в 3-а армия, по-горе е от
белязано. Впрочем, на фронта на 1-а бригада от позицията на
5-а дивизия имаше малък бой срещу настъпилите от Каваклии
5 турски полка, но той се ограничи само между изпратените
69
напред наши и предните охранителни в похода неприятелски

малки частици.
Впрочем, никаква умора на 11 октомври в 3-а армия не
можеше да има. Уморен е бил, може би, само командующия
армията от вълненията на тържеството в компанията на иност
ранни консули и гръцки владици и попове, но войските напро
тив, бяха силно въодушевлени и горяха от жажда да настигнат
избягалия противник. Така това беше и в 5-а дивизия, така
беше и в 4-а дивизия, някои части от която видях заедно с
нейния началник, който така също се вайкаше, че няма запо
вед за движение напред, а за почивка не мислеше. Същото
подигнато настроение забелязаха и в полка от 6-а дивизия (36
пех[отен] Козлодуйски), който на 6 ч. сл[ед] пл[адне] се източи
от града и взе пътя за Кавакли.
Колкото се отнася до втората неверност, донесението на
генерал Димитриев, че на 3-а армия липсвали припаси, то тя е
още по-малко простителна, защото и частите от 3-а армия (с ня
кои изключения, може би) имаха своя 8-дневен запас почти не
покътнат, и неприятелските села в завоюваната територия бяха
пълни с жито и фураж, а в Лозенград, както генерал Димитриев
отбелязва на стр. 51 от релацията си, намерихме приготвени тол
кова грамадни запаси в жито, брашно, галети, печен хляб, фу
раж, медикаменти, облекло, снаряжение, платнища за палатки и
всевъзможни други видове войскови потребности, включително и
два аероплана, грамадно количество телеграфна жица и други
телеграфни принадлежности, щото 3-а армия даже гола да беше
дошла в Лозенград, щеше да намери там всичко нужно, за да се
облече и снабди достатъчно удовлетворително, за да може вед
нага да продължи изпълнението на своя дълг към Царя и Отечес
твото, надлежно честно и добросъвестно.
Но колко дръзко и непочтено е постъпил генерал Димит
риев като си е позволил да маскира своето преднамерено мар
киране служебните си длъжности - престъпление равносилно
70
на измяна спрямо войнишката клетва, в тоя съдбоносен за

Отечеството момент - със заблуждаване своето началство от
носително състоянието на хранителните припаси в доверената
му армия, може да се види от следующите данни за съществу
валата уредба на прехранването във всяка една от трите диви
зии в армията.
4-а дивизия беше пристигнала, в зоната на съсредоточе-
нието без продоволствения си транспорт, който беше задър
жан във Върбишкия проход, вследствие причинените безреди
ци с направеното от генерал Димитриева толкова пакостно
кръстосване между дивизиите в южния изход на двата прохо
да, както по-горе е обяснено. Но за това пък тая дивизия беше
настигната от друг доброволен транспорт от цели (2000) прек
расни конски кола, събрани от шуменските граждани, по своя
инициатива и пратени на дивизията, пълни с хляб и други при
паси. А в Лозенград тя вече имаше и дивизионния си транс
порт.
6-а дивизия беше без продоволствен транспорт, който пъ
туваше от Видин в походен ред и се намираше далеч, но за това
пък в разпореждането, и на командующия армията се дадоха, по
негово искание, 1000 кола на гара Стралджа, за подпомагане тая
дивизия. Освен това, дивизията имаше със себе си походни фур
ни и интендантска] рота, та си беше уредила собствено хлебопе-
чение.
Колкото се отнася до 5-а дивизия, то тя се намираше при
следующите разкошни условия, по отношение на прехраната,
както в Лозенград, така и през цялата война с турците.
Интендантската рота на дивизията бе изпратена напред и
дивизията с пристигането си в района на съсредоточението си,
намери в с. Автания устроено хлебопечение, което даваше 36
000 хляба в ден и, освен това, донесе си целия 8 дневен запас
от хляб, сухар и други припаси, по положението, защото по пъ
тя от Русчук до Автания тя получаваше дневните си дажби на
71
всеки човек и освежаваше това, което се носеше на ръце и в

полковите обози. Продоволствения транспорт настигна диви
зията в Лозенград, но по-рано и не беше потребен.
Понеже, по дадени наряди, на дивизията се пращаше го
тов хляб и от Бургас, то тя беше така изобилно отрупана с
хляб, щото можа да помага и на другите дивизии, и във време
на стоянката в зоната за съсредоточението й по пътя за Лозен
град. На 6-а дивизия, например, се отпущаше от 5-а дивизия
всичкия хляб, до когато тя си устрои хлябопечение, а на 4-а
дивизия се даваха по 12 000 хляба в ден, до самия Лозенград.
Снабдява 5-а дивизия няколко дена с хляб и Кавалерийската
дивизия до Лозенград, а от Лозенград до Чаталджа се ползва
ха от винаги изобилно богатата с хляб 5-а дивизия не само 3-а
и 9-а дивизия, които додоха в състава на 3-а армия с разнеби
тено устройство на прехранванието си, но и всяка, каквато и да
било малка или голяма част, която се е доближавала до 5-а
дивизия, по какъвто и да било случай.
Освен това, 5-а дивизия, снабдяваше с хляб още от Русчук
и до самата Чаталджа, не само щатната войнишка команда на
Щаба на армията, както и офицерската столова на щаба, но и
всевъзможни преходни команди, опълченски, етапни и всевъз
можни други части и отряди, каквито Щаба на армията винаги
числеше при себе си и за които дивизионното интендантство от
пущаше от 5 до 10 000 хляба в ден. По сметките на дивизионното
интендантство, то е раздало в други части направо, или чрез Ти
ловото управление на 3-а армия, от количеството на приготвения
в дивизията хляб и събраното в неприятелска територия жито,
фураж и пр. много по-голяма част, отколкото сама дивизията е
консумирала. Толкова богата беше 5-а дивизия в Турската война,
и то без да е консумирала нито зърно българско жито, след пре
минаването границата - всичко се събираше от интендантството
по пътя - в напустнатите турски села - частна собственост, а в
ненапустнатите десятъка - и всичко безплатно.
72
Така богати с хляб можеха да бъдат и другите дивизии,

защото за достигане на това не се искаше, освен усърдие и
преданост към своето дело от страна на дивизионния интен
дант и неговите помощници. В 5-а дивизия отличното устройст
во на прехраната се дължи изключително на умението на ин
тенданта и образцовото усърдие и преданост към делото си на
всички офицери, чиновници и войници от интендантството и ин
тендантската рота. Особено полезни бяха в това дело добро
волно постъпилите в интендантството 5-6 души русенски граж
дани (търговци, банкери и един училищен инспектор, но всички
отлични патриоти), които умееха и воденици да намират и де
сятъка от собствеността на лукавите гърци да отделят и с всич
ки всевъзможни затруднения да се справят, без да онеправда-
ват и ощетяват мирното население, но и без да обременяват
държавата с неправилни изплащания онова, което се считаше
наше, по правото на завоеватели.
Без събраните от интендантството на 5-а дивизия, по пътя
от границата до Чаталджа, грамадни количества жито и доби
тък, 3-а армия не би могла да дочака редовния подвоз през
Дедеагач и Одрин, когато снабдяванието стана редовно за
всички. Защо и другите дивизии не са се ползували от местни
те богатства, не зная, но зная, че едвам на Чаталджа станаха
практични, в това отношение, всички дивизионни интендантст
ва, само 4-а дивизия по-рано (още от Бунар Хисар) усвои при
мера на 5-а дивизия.
Отбелязах тоя факт, за да се види, че 3-а армия и в свое
то вътрешно управление (интендантско и домакинско) е била
толкова нещастна, колкото тя беше нещастна и в строевото и
бойно командувание. При, колко-годе, свястно управление, 3-а
армия щеше да има подвижно хлебопечение и в турска тери
тория, като се започнеше устрояването на полските фурни още
в първите завоювани села, понеже всяко село беше пълно с
жито, а и воденици не липсваха; имаше даже и грамадни мест
73
ни мелници, които мелят по 60 000 килограма в ден. В Лозенг

рад, пък, за да се устрои хлебопечение, и то за 150 000 хляба в
ден, не беше нужно освен да се назначат войници хлебари, за
да заместят избягалите турски войници хлебари в готовите
фурни със складираните при тях грамадни количества брашно
и жито. Така, именно, направи 5-а дивизия в Княжевац и,
вместо да хитрува с удоборастежими донесения, че желание
за работа има, но хляб няма, открито и доблестно, както на
войника подобава, донесе, че тя не се нуждае нито от дадената
й дневка в Княжевац, нито от нищо друго, а иска да върви нап
ред, защото общото настроение в дивизията е такова и трябва
да бъде използувано за святото дело.
Всеки друг българин, на чело на 3-а армия, щеше да до
веде армията в Лозенград така добре обезпечена относително
прехраната си, при голямото изобилие от местни средства, че
от Лозенград би успокоил висшето началство, че армията му
не се нуждае от грижите на Отечеството, в това отношение,
вместо да обезкуражава и началството, и отечеството си с хит
ри и фалшиви донесения и, по тоя начин, изменнически да па
кости на святото дело, което му е доверено, за свои долни лич
ни интереси, както генерал Димитриев е постъпил.
Но, извършил чиста измяна и клетвонарушение с въпрос
ното донесение, генерал Димитриев, с цел да прикрие тези по
зорни престъпления, извърши, в последствие друго позорно и
нечувано дръзко деяние, като си позволи да обвинява публич
но началството си, задето му било, уж, запретило да преследва
противника, след завладяването на Лозенград. Защото самата
истина е, че тактическото преследване, за което аз настоявах,
беше действие, което влиза в държанието и длъжностите на
командующия армията, а не на по-горното началство, от което
зависеше само стратегическото преследвание, т.е. движението
по-нататък, понеже директивата му беше до Лозенград. Обаче,
ако 3-а армия би изпълнила своята чисто уставна длъжност в
74
боя, т.е. довела би последния до задължителния край - такти

ческото преследване - то решителния резултат на боя, както
по-горе е очертан, би направил излишно всяко стратегическо
преследване и всяка намеса на по-горното началство, понеже
на самото Лозенградско тактическо поле би се решила участта
на войната.
Заповедта на генерал Димитриева, № 805, следователно,
е престъпна, а не заповедта на по-горното началство, предиз
викана от неговото невярно донесение. И аз още от сега се
червя от срам и за себе се, и за висшето началство, па и за
съвременното българско общество, пред бъдещите поколения
на българското племе, за които безпристрастната история ще
издири и изнесе чистата истина и те, с възмущение, ще се пи
тат: „какви генерали са били началниците на дивизиите в 3-а
армия, които са могли да се поведат по умът на един ненорма
лен, по видимому, началник, за да прекратят боя, и да се пре-
дадат на весели развлечения, пред лицето на неприятеля; как
во виеше началство е бил Щаба на Действующата армия и
какво друго е вършил той, през дните на Лозенградската опе
рация, ако не е следил за действията и поведението на своя
непосредственно подчинен, командующи 3-а армия, за да пре
дупреждава неговите пакости и престъпления, или, поне, да
наказва последните, по закона веднага, за да не се повтарят
по-нататък и в резултат, една славно започната война се за
вършва с ужасен погром за България. Какво, най-после, об
щество е било съвременното общество на нашите прадеди, за
да е могъл един хитрец да го подиграе и заблуди, до такава
степен, щото той (хитреца), вместо да бъде прикован на позор
ния стълб за извършените при Лозенград най-позорни тежки
престъпления, каквито са измяната спрямо възвишения вой
нишки дълг, нарушението на святата войнишка клетва и пр. -
да бъде славословен, като необикновен гений и удостоен с чу-
75
товни титли, като „Лозенградски герой”, „Балкански Напалеон и

пр.”?!
Да, червя се аз пред бъдащите поколения, пред очите на
които грехът на подчинените и началниците на генерал Димит-
риева от бойното поле и на неговите хвалители, през време на
войната и после, ще бъде толкова по-голям, след като нашите
не само противозаконни, но и противоморални отнасяния към
тоя пакостник заблудиха и братския руски народ, за да се из
мами последния да му даде толкова високо място в армията си,
та и там да повтори своята пакостна служба и да причини и на
руския народ стотини хиляди невинни и безполезни човешки
жертви, както това направи спрямо българския народ. Защото
генерал Димитриев и в руската армия върши същото, което
вършеше в българската армия: пише вестникарски реклами за
себе си, развращава войниците със своите мазулства около
тях и недостойно за началника държание и пр., а главното е,
води и там чисто Чаталджански позорни атаки с десятки хиля
ди жертви и пакостни за делото резултати. Така, например, вс
тъпи в командуванието на Руската отделна армия, която пър
вия път беше обсадила Пшемисъл, генерал Димитриев, за да
прослави името си, изпраща дръзко предложение на комен
данта на Пшемисъл да сдаде крепостта и на съвършенно ес
тествения оскърбителен отказ на коменданта, отговаря с ата
ка, организирана по Чаталджански, която свършва така позор
но, както и Чаталджанската, защото армията на генерал Ди-
митриева дава 40 000 жертви и става неспособна да поддържа
обсадата, което принуждава русите не само да деблокират
Пшемисъл, но и бързо да отстъпят почти до пределите на Ру
сия.
Ако това престъпление би извършил руски генерал, той
на мястото би бил наказан с разстрелвание, но от уважение
към чувствата на българския народ неговия „Лозенградски ге
рой” трябваше да бъде простен и генерал Димитриев ще се
76
прощава и търпи и в Русия, до край, за да умножава пакостите

си от ден на ден, както това беше и в българската война с тур-
ците и съюзниците. А, в краен резултат, българите и по тяхна
вина и русите ще отстъпват в наследство необясними за бъда-
щите поколения загадки.
Предсказванието си, относително пакостния за Русия
краен резултат от службата на генерал Димитриева в руската
армия, какъвто беше и крайния резултат от службата му в Бъл
гария, основавам не само на позорната прилика, между Чатал-
джанската и Пшемисълската атаки, но още и на поразителното
взаимно сходство (и по съдържание, и по стил, и тенденции)
между статиите и всекидневните антрифиленца, които се печа
тат сега в руските и българските вестници за оповестяване и
възпяване бойните подвизи и отличия на генерал Димитриева
и ония стари и „невинни” атрифиленца, произходящи, уж, от
възхитени от гениалността на генерал Димитриева иностранни
кореспонденти, които се печатеха пак и в руските и в българс
ките вестници, през време на нашата война с турците. Защото
приликата между Чаталджанската и Пшемисълската атака
свидетелствува, че генерал Димитриев и сега е такъв, какъвто
беше в нашата война - нито по-солиден като офицер, нито по-
способен като командующи отделна армия. А сходството меж
ду вестникарските му аларми и реклами показва, че той и в
руската война прекарва времето си в писание вестникарски
статии и водене обширна частна кореспонденция - пак с цел
да се рекламирва - както това правеше и в нашата война, а
служебната си работа занемарява. Най-прясно доказателство
за това последното ми твърдение съдържа брой 4395 от вест
ник „Мир”, в който е и напечатено следующето антрифиле:
Из едно писмо, на генерал Радко Димитриев до един

негов приятел в Соф ия.....не се съмнявам ни на минута, че в
края на краищата, нашето свято славянско дело ще възтър
77
жествува и вековния враг ще бъде съкрушен. Аз винаги съм

обичал и вярвал в руския войник, но сега при неговата бойна
работа пред моите очи, аз просто го боготворя. С такива вой
ници не можем да не победим. Ще победим и ще възтържест
вува славянското оръжие на пук на всичко ...
Помни, че ако неприятелският куршум тури край на моето
грешно съществуване, аз желая да бъда погребан в двора на
нашата Градецка църква. Имай това пред вид и ако стане нуж
да, вземи тая протекция на моя прах пред дядо Гервасия”.
От това антрифиле се вижда: а) Че генерал Димитриев и

сега мисли и се грижи само за себе си, а в работата на дове
рената му армия се вмесва само, за да й пакости, както той
правеше и в длъжността командующий 3-а армия в нашата
война; б) Че с писмото си до приятеля си в София той е имал за
цел: 1. Да се подмаже на своите сега подчинени руски войни
ци, за да му простят за проляната, по негова некадърност, кръв
на 40 000 техни другари, като той правеше и в нашата война,
след даваните от 3-а армия по 30 хиляди жертви при Бунар Хи
сар, Люле Бургас и пр. изключително за изкупвание негови
грешки и престъпления, като се обръщаше към войниците или
лично, или със заповеди и с частни писма и телеграми до разни
кметове и управители, предназначени да се публикуват, или с
вестникарски статии, подобни на поменатата по-горе извадка
от неговото съчинение, напечатена в списанието „Седмица”, в
които свои речи, заповеди, частни писма и пр. си кривеше ду
шата и лъжеше, че уж обичал войниците си, както прави и сега
в писмото си до своя приятел в София, съдържанието на което
писмо, разбира се, по негово нареждание, се публикува; 2. Да
се подмаже на руската дипломация и силните на деня в Русия
лица, които ще има да се произнасят в края на войната върху
престъплението му при Пшемисъл, изкупено с 40 000 човешки
жертви. Това тънко мазулство генерал Димитриев върши пос
78
редством многоточието подир фразата: „ще победим и ще въз

тържествува славянското оръжие на пук на всичко”, с което
многоточие той хвърля камъни в известна градина, знаейки че
това ще се хареса, гдето трябва, може би, до толкова, щото той
да бъде опростен, за извършената при Пшемисъл толкова го
ляма пакост, която не само причини 40 000 невинни и безпо
лезни жертви, но и предизвика деблокиране Пшемисъл и отс
тъпление, за да се превзима отново с бой така обилно обляна
та с руска кръв Западна Галиция при първото й завоюване; 3.
Да заблуди известна част от българското общество, че той ве
че се е покаял и само за задгробния живот мисли, следовател
но слуховете, че той имал намерение да се върне в България
да обеси 10 нейни държавници, за да оправи забърканите й
работи; да основе нова политическа партия, под свое шефство
и пр. не са освен интриги на враговете му, и 4. Да подсети дру
га част от българското общество и да жегне приятелите си в
България, които имат интереса, щото слуховете за бъдаще по
печителство на тяхното „Радко” над съдбините на България да
бъдат правдоподобни и „Радкото” да не се отказва от Бълга
рия, да заработят по-енергично, а главното е, по-хитро за под-
готвуване осъществяването заветните мечти на своя кумир от
носително турянето ред в България.
Такива са целите и тенденциите на въпросното приятелс
ко писмо на генерал Димитриева. Точно такива писма, т.е. с
важни лични цели и тенденции, той пишеше и във време на
нашата война от бойното поле до разни държавни мъже в Бъл
гария и в Русия, даже и до велики руски князе, като се зае с
тая лична работа още в самото начало, на войната и имаше за
главни цели: компрометирването пред влиятелните и власт
имеющите българи и руси свои другари и началството, за да
може да изпъкне той, като остане единствен кандидат за
длъжността помощник на главнокомандующия; да потули и за
мотае своите тежки грехове и престъпления на бойното поле и
79
даже да ги продаде за славни бойни подвизи и важни заслуги

към България; да осуети предварителното дирение върху ча-
талджанския негов позор или поне да осигури бягството си в
Русия и покровителството на руската дипломация над себе си,
ако ощетяванието не би се достигнало, и други такива, една от
друга по-важни, цели и тенденции, които не отстъпят, по зна
чението си, на целите и тенденциите предмет на сегашното му
приятелско писмо. А ако напечатената във вестник „Камбана”,
брой 2097 извадка от друго приятелско писмо на генерал Ди-
митриева, не предназначено, по видимому, за печатане, е вяр
на, то диаметралната противоположност между съдържанието
на двете му писма, относително качествата на руския войник,
свидетелствува, че генерал Димитриев и в обноските си спрямо
руските войници, които са имали злата участ да изпаднат под
негово началство сега, е така също двуличен и неискрен, ка-
къвто беше и спрямо войниците от 3-а Българска армия. Защо-
то и за българските войници от 5-а дивизия, например, генерал
Димитриев, в един и същи ден, беше телеграфирал на кмета в
Русчук, че те са се покрили с лаври при Лозенград, а на мен в
официално поверително предписание № 909 - правеше бележ
ка, че Дунавци лошо се държали в Лозенградските боеве и
станали причина да се намалят трофеите от победата. И войни
ците от 6-а дивизия, във вестникарски кореспонденции от бой
ното поле и в лични разговори наричаше „мамалигари” недис
циплинирани и пр., а в съчинението си, от което е пребързал да
напечати въпросната по-горе извадка в списанието „Седмица”,
ги хвали. И войниците от 4-а дивизия клеймеше с епитети „Га-
гаузи”, „Поплювковци”, „Страхливци” и пр., а в релацията си ги
хвали.
Неизменно еднакъв, следователно, си е останал генерал
Димитриев във всяко отношение. Убеден съм, че и щаба си е
подбрал, удвоил и устроил, против щатовете, както беше нап
равил и в 3-а армия, и порядките в щаба на сега командуемата
80
от него руска армия, са така също Напалеоновски, каквито бя

ха и в 3-а наша армия през Люле Бургаската знаменита епоха,
когато генерал Димитриев е бил недосегаем за доклади.
От всичко гореизложено следва, че сегашните дейст
вия, поведение и държане на генерал Димитриев са еднакви
с действията, поведението и държанието му в цялата война.
А еднакви действия, еднакви последствия (от еднакви при
чини произхождат еднакви явления) - генерал Димитриев,
следователно, ще напакости и на Русия, както напакости и
на България. Разликата ще бъде само тая, че за Великата
Русия последствията от неговите пакости няма и не можат да
бъдат толкова жестоки, колкото жестоки бяха те за Бълга
рия. Все пак, пакостите му ще бъдат почувствувани силно и
там, защото числото на невинните руски войници, които ге
нерал Димитриев ще погуби, по несъстоятелно командува-
ние, ще бъде несравнено по-гопямо от числото на погубени
те от него, по същата причина, невинно и безцелно погинали
български войници, и в Турската, и, в Съюзническата войни.
Но още едно доказателство, че генерал Димитриев е аб
солютно верен на себе си и е точно такъв и в морално и във
всяко друго отношение и сега, като руски генерал, какъвто
беше и в нашата война, като български генерал. В Българска
та действующа армия в нашата война, например, имаше пове
че от 50-60 генерали, между това, само името на генерал Ди-
митриева и неговите подвизи и заслуги на бойното поле пълне
ха колоните на ежедневните вестници. В Руската действующа
армия числото на генералите, вероятно надминава 1000, меж
ду това и сега само за лични подвизи и заслуги на генерал Ди
митриев се пише всеки ден в руските и българските вестници и
никакъв друг генерал не се споменува, както беше и у нас.
А това значи, че на генерал Димитриева и в Русия глав
ното занятие на бойното поле е писане самохвални вестникар
ски кореспонденции за хвърляне прах в очите на публиката и
81
дигане шум около своята личност, по примера на изкусния ак

тьор, както това правеше и в българската война против турците.
Но нека продължа посочването старите пакости и прес
тъпления на генерал Димитриева, които той така артистически
превръща в подвизи в своята релация за действията на 3-а ар
мия във войната против турците.
След престъпното тридневно бездействие в Лозенград,
под предлог на неизбежна почивка, която генерал Димитриев
изиска, посредством недостойна измама, както по-горе е обяс
нено, 3-а армия продължи безпорядъчното свое шествие, за да
продължи и генерал Димитриев своите пакости, още от първия
ден. Преди, обаче, да говоря за оперативните му, така да се
каже, пакости, необходимо е да посоча и следующите характе
ристични за командните способности и качества на генерал
Димитриева, пакостни постъпки, извършени от него в дните на
почивката. Така например, той не само даде разгулна почивка
в Лозенград, след церемониалния марш на 11-о число на час
тите от 6-а дивизия, които извършиха доста своеволия в осво
бодения уж, християнски град, но, изплашен от призрака на
някакви-си скрити в къщята турски войници (такива наистина
бяха намерени няколко души в една съседна с квартирата на
генерал Димитриева къща), и изобщо, раб на оживелия на
сърцето му от по-рано страх, от „Басурманите", генерал Димит
риев заповяда на 12 октомври да се разквартирува в града 2-а
бригада от 4-а дивизия, в състава на която влизаше и извър
шилия още в българска територия (в с. Върбица) големи зо-
люмлуци, мародерства и други своеволия 3 пех[отен] Приморс
ки полк, който повтори тези свои „подвити” и в Лозенград в
ужасающи размери. Между това, аз в същия ден, няколко часа
по-рано, по повод оттеглянието на 5-а дивизия от позицията за
почивка в града, бях съветвал и генерал Димитриева и щаба
му да не разполагат войски в града - който е пълен със съб
лазни, защото във военно време длъжност на началството е
82
толкова грижливо - да пази войските си от съблазни, колкото

строго да ги и наказва за извършени своеволия. Това събитие
в Лозенград е първото от основанията на гърците да клеймят, в
последствие българските войски с най-унизителни окачестява-
ния. При все това, обаче, виновния полк остана ненаказан,
както той не беше наказан и за престъплението си в с. Върби
ца, което обстоятелство несъмнено го е насърчило в тая по
рочна наклонност; както не се наказаха и ония части от 4-а ди
визия, които между другите своеволия в с. Кара Акдер, бяха раз
грабили и 3000 литри вино на селския гръцки свещеник, при
всичко, че свещеника заяви оплаквание. А всички тези крупни
престъпления генерал Димитриев остави ненаказани, под пред
лог, че щяло да става шум, който би опетнил името на армията, а
в същност, по побуждения съвсем други: лична популярност тър
сеше генерал Димитриев по тоя престъпен начин. А с това пакос
теше и на дисциплината, напакости и на България, защото даде
повод за публични неблаговидни критики по неин адрес.
Но и друга, не по-малко пакостна за духовете и дисцип
лината в частите от 3-а армия и не по-малко изобличающа ко-
мандующия тая армия в престъпно държание и отнасяние сп
рямо подчинените, постъпка извърши генерал Димитриев в
тридневната почивка, а именно:
Както и в репацията на 5-а дивизия е отбелязано, двете
бригади от тая дивизия, при заеманието на Лозенград, при
всичко че го преминаха в боен ред от северния до южния край,
достойно устояха, пред големите съблазни, които представля
ваха, не само грамадните турски войскови складове с разно
образни съестни и други припаси, облекло, снаряжение и пр.,
но и разбитите и разтворени от местното население богати ма
газини на избягалите местни жители, турци; войниците от тия
бригади гордо отказвали даже да приемат поднесените им от
възрадваното християнско население напитки, хляб и разни
лакомства.
83
Като награда за похвалното държание на войниците, в

случая, командирите на двете бригади поискаха разрешение от
мен, чрез началник-щаба на дивизията, след като заеха пози
цията си, да вземат от турските складове по една галета за
всеки войник, понеже турските галети били много по-хубави от
нашите. Аз не разреших, като заповядах да се съобщи в бри
гадите, че и галетите и всичко завладяно в града, останало от
неприятелските войски, принадлежи на 3-а армия, а не на 5-а
дивизия, ако и първа влязла в града и затова от турските гале
ти ще се раздадат на войниците, когато от Интендантството на
армията се отпускат такива в дивизията. Заедно с това, аз още
в същия ден възложих на дивизията интендантство да получи
припадающата се на дивизията част от всичко. Между това, по
личната заповед на командующия армията, на 5-а дивизия се
дадоха само 7 черкески седла, и то полугодни, от цялото зав
ладяно в Лозенград неприятелско имущество и всевъзможни
припаси, под предлог, че 5-а дивизия била добре снабдена и
стъкмена, та нямала нужда от нищо. По тоя въпрос е водена
преписка, защото 5-а дивизия, наистина по-добре беше снаб
дена и стъкмена от другите две дивизии, но това не можеше да
служи за мотив да бъдат войниците й лишени от правото да се
възползуват поне с по една галета от завладяното грамадно
количество галети и много други съестни припаси.
Тая преписка, заведена с мой рапорт № 404 от 26.Х.1912 г.
заслужва да бъде разгледана, като документ за началническа
несъстоятелност на командующия 3-а армия и по отношение
вътрешното управление на армията, и относително въдворява-
нието порядък в завладяваните неприятелски населени пунк
тове, защото от грамадните разнородни складове, завладяни в
Лозенград, само незначителна част е усвоена от Интендантст
вото на армията и употребена с полза, а по-голямата част е
разграбена от войниците и населението. Относително пък,
уреждането администрация в големите завладени центри гене
84
рал Димитриев считаше, че това не влизало в неговите длъж

ности и абсолютно никакви мерки не вземаше нито в админис
тративно, нито в каквото и да било друго отношение. Тържест
веното му влизание в завладяния град, неговото, уредено от
самия него, посрещане от духовенството и населението е
единственото нещо, което грижливо и на време генерал Ди
митриев уреди и в Лозенград и в Люле Бургас по-после. Дръзко
извъртяна истината, следователно, генерал Димитриев, като
казва в релацията си, па и в напечатената в списание „Седми
ца” извадка, че уж с пристиганието си в Лозенград, първата му
работа била да въдвори ред и пр.
Още по-характеристична за своеобразното разбирание
своите права и длъжности от страна на командующия 3-а ар
мия е преписката по заграбванието от 5-а дивизионно интен
дантство събраните в неприятелска територия, и то в опреде
ления за дивизията с наредба по армията район, жито, браш
но, фураж, добитък и пр., което разграбване бе извършено не
само от страна на Тиловото управление на 3-а армия, под
предлог, че другите дивизии гладували, защото в техните ра
йони нямало жито, но и от страна на лозенградския губернатор
и разни околийски началници и пристави, каквито едва през
ноември бяха назначени. Генерал Димитриев, който имаше
свои причини, да не бъде еднакъв в отношенията си спрямо
разните части и чинове от армията му, може би, не можеше да
се застъпи за 5-а дивизия против посегателството върху нейни
те припаси от страна на Тиловото управление, защото въз
можно е Тиловото управление иначе да не е било в състояние
да храни другите дизизии, но в своята несъстоятелност като
началник, той отиде до там, че си позволи да взема страната
не само на губернатора, но и на разни околийски началници и
пристави, които посягаха на запасите на 5-а дивизия.
От тая преписка се вижда още, че ако и 5-а дивизия би се
ползувала от местните средства на завладяния край така мал
85
ко, както това правеха другите дивизии от 3-а армия (а изоби

лието от жито и фураж беше голямо в целия район на 3-а ар
мия и, колкото по-далеч от Странджа планина се намираше
една част от армията, толкова по-голямо изобилие имаше на
разположение, следователно 5-а дивизия, която и пътуваше и
се биеше, изключително, на левия фланг по полите на Стран
джа, най-малко беше облагодетелствувана в това отношение,
а тая дивизия, именно, най-големи количества от жито и фу
раж, както и жив добитък, събра в местата, гдето мина, т.е. тя
само експлоатираше местните средства редовно и напълно -
както трябва (то през ноември месец, особено през първата
негова половина, когато грамадните запаси на 5-а дивизия
още не бяха станали достояние на Тиловото управление в 3-а
армия можеше да се появи цяла епидемия от гладна смърт и
нейното несъстоятелно управление в домакинско и интендант
ско отношение нямаше да й костува само някакви си 5-10 ум
рели от глад войници в една от дивизиите, а можеше цялата
армия да погине от глад. Нямаше и холерната епидемия, която
намери благоприятна почва за своето развитие най-напред
между войниците от гладувалата дивизия, да премине сравни
телно леко, като направи грозно опустошение само в редовете
на гладувалата дивизия, а най-малко жертви взема от добре
хранената 5-а дивизия.
Така, именно, командуваше и управляваше 3-а армия на
бойното поле, и така именно се грижеше за благополучието на
доверените му войници генерал Димитриев, който така, до дър
зост и неприличие, нескромно идеализира своята командна
функция, като рисува себе си в нарочно нагодената своя рела-
ция за някакъв „не от мира сего чуден и дивен военачалник,
който лично води дружини в бой и навреме поставя на всеки
пункт, за да поправи положението и да обърне поражението в
победа; с духовитите свои телеграми съживява паднали духом
и деморализирани дивизии, които обръща в герои и върши
86
всякакви небивали чудеса, според представената по началство

„шито-покрито”, фалшива релация. Ако се проучат архивите на
5-а дивизия и 3-а армия, ще се намерят още много други пре
писки и документи, които доказват и потвърждават тая, колкото
печална, толкова и възмутителна истина за абсолютно злов-
редната и престъпно-пакостната дейност, държане и поведе
ние на генерал Димитриева, като командующи 3-а армия, и за
святото дело, което, за нещастие на България, е изпаднало в
неговите ръце, и за съдбата на подчинените му части и войни
ци. Защото не само жертвите на холерата, но и най-малко 75
% от дадените в боевете жертви, са предизвикани от грешките
и престъпленията и, изобщо, несъстоятелната командна дей
ност на генерал Димитриева, а не от действителна необходи
мост.
Такива пакости извърши генерал Димитриев в Лозенград
и толкова пакостно, изобщо, беше неговото домакинско Ин
тендантско управление на поверената му 3-а армия през цяла
та война, а колкото се отнася до пакостите и престъпленията
му в операциите от Лозенград нататък, то те се заключават в
следующето:
Независимо от артистически нагодения разказ на стр. 42
56, включително, от релацията на генерал Димитриев, в който
разказ генерал Димитриев се самохвали, че той, уж, употребил
дните от 11-о до 14-о число за изучавание обстановката и
изобретяване всевъзможни способи за поддържание контакта
с противника и пр. като се стреми да свали отговорността за
бездействието на армията му в тия дни върху Главната кварти
ра, която не му позволявала да преследва, независимо от вен-
цеславията, които той така нескромно си плете в релацията,
като казва, че 3-а армия, благодарение на мъдрото негово ко-
мандувание, извършила голям подвиг със завладяването на
Лозенград и след това бързо проследила противника с малки
части и решителни боеве около Кавакли и пр., които боеве той
87
лично, направлявал (казаното на стр. 42 до 51 за действията на

4-а и 6-а дивизии опровергава казаното на предидущите стра
ници, според които тия дивизии още на 11-о число уж били
настъпили, преследвали и пр. Противоречието се дължи на об
стоятелството, че всичко казано в релацията е специално на
годена измислица за деятелността на тези дивизии в дните от
11 до 14 октомври); независимо от всички документи, които ге
нерал Димитриев сочи в релацията си като доказателство, че
той майсторски подготвил успеха на по-нататъшната операция,
чрез рекогносцировъчни частични боеве и всевъзможни други
целесъобразни мероприятия - истината е, че генерал Димит
риев прекара трите дни на Лозенград в отчаян страх пред въз
можното неприятелско повратно нападение и, по край посто
янните разговори с Главната квартира и престорените му нас-
тоявания да му се разреши да върви напред, което вършеше с
цел да свали от себе си и хвърли върху Главната квартира из
вършеното от него със заповед № 805 престъпление, което аз
му посочих на 12-о число, както по-горе съм обяснил - покрай
тези хитрувалия в сношенията си с Главната квартира генерал
Димитриев постоянно безпокоеше 5-а дивизия, като, и деня и
нощя, пращаше заповеди да се назначават дружини в охране-
ние на града по всички посоки, а довърши генерал Димитриев
всички тези тревожни свои заповеди за охранителни мерки с
две противоречиви заповеди за посоката на движението на 5-а
дивизия на 14 октомври, което показваше, че генерал Димит
риев и на 14 октомври нито е имал вярно представление за
същинската обстановка и местонахождението на противника,
нито пък е пристъпил към организирането операцията по посо
ката на Люле Бургас-Бунар Хисар, по предварително намислен
определен план, което още повече смути 5-а дивизия, а други
те две дивизии забърка, повидимому, до такава степен, че те
още с тръгването от Лозенград се кръстосват и започнатата
операция се превръща в най-възмутително престъпление, кое
88
то не само се изкупи с много хиляди безцелни и безполезни

жертви, както по-долу ще видим, но и безвъзвратно опорочи и
компрометира хода и изхода на, така щастливо, започнатата
при Лозенград война против турците.
От многото тревожни заповеди, които денонощно полу
чавах, по телефона, по ординарци и писмено, за окружавание
Лозенград с охранителни застави и дружини, през време на
тридневната пакостна почивка, имам на ръка, за сега, само
следующите две записки, но и те достатъчно характеризират
душевното състояние, в тия дни, на така широко и шумно прос
лавилия се завоевател на Лозенград достатъчно красноречиво
свидетелствуват, че генерал Димитриев никак не е бил искре-
нен, като е настоявал пред Главната квартира да му се разре
ши да върви напред, под предлог, че уж бил се убедил, че неп
риятеля не е в състояние да се съпротивлява, та умората на
армията му, за която по-напред, пак невярно и неискрено е до
несъл, не пречи, за да се върви напред. Ето и записките:
I.
„Началнику Дунавската дивизия.

Тук
Лозенград, 12 октомври 1912 г.,
6 ч . , 30 мин. сл[ед] пладне.
Командующия армията заповяда да донесете: заехте ли
редутите: „Раклица” и Скопо”, както бе разпоредено още вчера
и изпратихте ли по една дружина с по една батарея и взвод
конница към Курукьой и по височинните източно „Известковия
печи” на Бунар-Хисарското шосе, като първата да разузнава
по посока на Малко Търново, а втората към Скопо и Бунар Хи
сар.
При това, последната дружина да търси връзка с 2-а бри
гада от 6-а дивизия, разположена в Лефеджи. Предупредете
тази дружина, че пред нея по шосето към развалини Юскюп
89
дере се намира една дружина от 15 пех[отен] Ломски полк с

една батарея, които утре ще заминат по частите си № 820. По
заповед.
(Подп.) Началник-щаба 3-а армия,
Полковник Жостов."
II.
,,Тв[ърде] Бързо
Началнику 5-а дивизия.
Заповед. От частите на дивизията да се изпратят една
дружина за заемание редута „Раклица” и една дружина в
предни постове на разстояние до 4 кил. западно от гр. Лозен
град по пътищата, водещи за гр. Одрин. 315.
Лозенград, 1 ч. пр[еди] пл[адне] на 13 октомври 1912 год.
(Подп.) Началник на Оперативното отделение при Щаба
на 3-а армия,
Подполковник Азманов.
Настоящето да се изпълни без всякакво предварително
донасяние.
Подполковник Азманов."
От тези две записки може, между другото, да се съди и за

големия безпорядък, царувал в 3-а армия, пръсната по дру-
жинно, по бригадно и полкове в по-близката и по-далечна
околност на Лозенград, без всяка система и без никаква вза
имна връзка между хаотически пръснатите части, която връзка
би способстувала за взаимна поддръжка и дружни действия, в
случай на появявание на противник от някоя посока. Добре, че
противника, беше турчин, който нито на 11 октомври умея да
използува разгулното празненство в Лозенград, за да нападне
3-а армия в пълен разплох с намиралите се при Кавакли 5 пол
ка, нито на 13 октомври не настъпи с по-големи сили към Ло
зенград, гдето би намерил твърде благоприятни за себе си ус
ловия, за отнемание града обратно, а се е ограничил само с
90
изпращане незначителен отряд до с. Яно за прибиране част от

изоставената си артилерия и разни други имущества и припа
си.
Тежко и горко на великата Русия, която очаква, от гене
рал Димитриева да запази пределите й против европейски
войски. Не един път тоя самозван „Балкански Напалеон” ще
дава в жертва по 40 000 руски войници на предприемчивите и
умно командувани европейски войски.
Но ето и първата заповед на генерал Димитриев за орга
низиране марша на армията на 14 октомври в ю[го]и[зточна]
посока, която заповед се замени с оперативна заповед по 3-а
армия № 20, приложена при релацията на генерал Димитриева
и получена в 5-а дивизия, след като отменената първа заповед
беше приведена в изпълнение и дивизията тръгваше според
нея.
Предупредителна записка.
„До щаба на 5-а пех[отна] Дунавска дивизия.

На дивизията утре предстои марш. 1-а бригада с 2
с[коро]с[трелни] план[ински] батареи и едно не с[коро]с[трелно]
полско отделение ще замине за Бунар Хисар.
Другите две бригади с останалата артилерия ще се дви
жат на юг към Баба Ески. Начало на движението за всички 7
часа пред пладне. Дружината при с. Курия да остане на място
то си. Дружините от укрепленията „Скопо” и Раклица” да се
снемат и тръгнат с частите си. Заповед ще последва. № 852.
Заповед.
13 октомври 1912 г., гр. Лозенград.
(Подп.) Началник на Оперативната секция,
майор Николов.”
91
Тая заповед не само свидетелствува, че генерал Димитриев

се е намирал в мъгла относително местонахождението на про
тивника и не е имал определено решение за организирание на
марша на армията си, дори до 2 ч. 25 м. пр[еди] пл[адне] на 14
октомври (датата на оперативната Заповед № 20), но и изоблича
ва генерал Димитриев в недостойна за офицера в пагубни за де
лото, което му е доверено, колебливост в намеренията и решени
ята си. Защото един от адютантите на 5-а дивизия претендира, че
един негов разговор по телефона с един от адютантите на 3-а ар
мия бил повлиял, за да промени генерал Димитриев своето ре
шение по въпроса: каква част да се прати към Бунар Хисар, зна
чи неориентироваността на генерал Димитриев, от една страна и
страхът му пред турците, от друга, и в тоя момент са парализира
ли неговата воля, както това беше и пред Лозенград, и той се е
влиял, даже от адютантите си в своите, толкова капитални, реше
ния. Между това, пред настояванието на Щаба на Действующата
армия да обръща по-голямо внимание на посоката Бунар Хисар-
Виза опорствува - вероятно, за да покаже твърдост пред началс
твото. А може би и от стеснение пред мен, защото в разговорите,
които водех с него още от Русчук, върху относителната важност
на пътищата и посоките, по които може да стане среща с турците,
аз постоянно сочех Виза, като важна посока, а на 10 октомври,
във време на боя, на моето твърдение, че противника непремен
но ще използува и пристанището Мидия, за да ни изненада на
левия ни фланг, през Виза със сериозни сили, генерал Димитриев
решително ми възрази, че той бил готов да си отреже главата,
ако по посока на Виза ний срещнем повече от 5000 турци. Тоя,
един вид, облог несъмнено е влиял на генерал Димитриева и го е
карал да игнорирва посоката Виза и след като на нея му е обър
нато вниманието и от Главната квартира, в последствие, обаче
когато неговото мнение, явно фалира, следователно, той изгуби
облога (баса) генерал Димитриев хитро се преструваше, че е
92
забравил облога си и „кавалерски” мълчеше даже и когато аз му

го напомних, устно и в официална преписка.
Както и да било, обаче, последното решение на генерал
Димитриев да прати цялата 3-а дивизия по посока на Бунар
Хисар-Виза, вместо една бригада само, както с предупреди
телната му заповед се предвиждаше, бе по-добро от предиду-
щето. Обаче, оформено това решение с оперативна заповед до
3-а армия № 20, която е достатъчно ясна само в нарежданията
си касателно 5-а дивизия, волята на генерал Димитриев само
там и можа да се изпълни точно и редовно (две от бригадите
твърде късно достигнаха пунктовете за нощуване, но закъсня-
ванията в 3-а армия бяха обикновено нещо във всички маршо
ве организирани от генерал Димитриева). А 4-а и 6-а дивизии
се кръстосали и не могли да изпълнят, освен половината от да
дения им преход. Това става причина, щото 5-а дивизия да из
пъкне на половин преход напред и да нощува със съвършено
незащитен десен фланг, понеже дивизията считаше само ле
вия си фланг открит и за неговата защита бяха взети съответс-
твующи мерки, а десния си фланг тя считаше прикрит от пъту
валите в дясно 4-а и 5-а дивизии.
При все това, обаче, през нощта срещу 15 октомври в 5-а
дивизия нищо не се случи, но на 15 сутринта, когато 1-а бригада
от дивизията, която се намираше на десния фланг и бе нощувала
в Инжиклер (с нощно охранение по линията от Чифлик Ташлъ в
северна посока, по река Карагач дере) пристъпила към изпълне
нието оперативната заповед по 3-а армия № 22, с която се орга
низираше марша за 15-о число - в тоя именно момент, охране-
нието на бригадата бе атакувано на южния си фланг от към Люле
Бургас от цял неприятелски корпус и бригадата се принуждава да
се отклони от пътя си и да води неравен бой до 4 ч. сл[ед]
пл[адне], когато само можа да бъде подкрепена от 3-а бригада, и
то случайно (защото 3-а бриг[ада], която беше нощувала в с. Яно,
можеше да бъде насочена и през Бунар Хисар за обекта на пъ
93
туването - безименната висота между реките Сауджак дере и

Карагач дере, вместо през Инджеклер) и неприятелския корпус
бе отблъснат до вечерта.
Тоя неочакван бой разстрои не само 5-а дивизия, като я
принуди да се бие бригадно, срещу два турски корпуса, понеже
останалата изолирана на безименната висота 2-а бригада бе
атакувана от 3 турски корпус на 13 сутринта (1-а и 3-а бригади
водиха бой с 2 турски корпус) но и цялата 3-а армия, която се
принуди да се ангажирва в бой по части в голям безпорядък и
частите й (дивизиите, бригадите и даже отделни полкове и
дружини) водиха 6 дневните боеве на линията Бунар Хисар-
Люле Бургас с разпръснати на един фронт от 40-50 километра,
без никаква взаимна връзка и без да са в състояние да си по
магат взаимно. А в резултат, в тези почти безполезни, сравни
телно, боеве се дадоха 20-30 хиляди излишни жертви.
А дължи се всичко това на станалото между 4-а и 6-а ди
визии кръстосвание, без което 4-а дивизия на 15 октомври
щеше да бъде на мястото си; на мястото си щеще да бъде и 6-а
дивизия и 2 турски корпус щеше да бъде посрещнат и прого
нен от тези две дивизии, а 5-а дивизия, която също щеше да
бъде на мястото си, на 16 сутринта, щеше да посрещне 3 турс
ки корпус в компактна маса и ако 2-а бригада от 5-а дивизия
сама можа да устои срещу бесните атаки на тоя корпус цял
ден, то трите бригади щяха да го разбият и прогонят още на 16
сутринта. В такъв случай никакви кръвопролитни боеве на ли
нията Бунар Хисар-Люле Бургас нямаше да има и никакво
особно съпротивление на тая линия турците нямаше да укажат,
а щяха да бягат в безпорядък, възторжено преследвани от 1-а
и 3-а армии, за да бъдат настигнати и уничтожени най-далече
на пинията Сарай-Чорлу, в който случай чаталджански позори
за нас (за генерал Димитриева, собствено) нямаше да има и в
края на октомври Цариград би паднал в наши ръце без бой,
ако турците не би пребързали да сключат мир, като изпълнят и
94
най-тежките за тях наши условия - отстъпването в наше вла

дение цяла Тракия с Одрин, цяла Македония, Албания и,
изобщо, всички провинции от Европейска Турция, заети и не
заети до тогава, от съюзните армии.
Разбира се, в такъв случай, нямаше да има нито Съюзни
ческа война, нито неоснователни и подли попълзновения от
страна на сърби и гърци да си присвоят Македония, която ние
можехме още в края на октомври да заемем с 2/3 от нашите
сили, които в Тракия би станали излишни, след разгромявани-
ето турската армия и сключванието мир с Турция.
Толкова пакостни за България бяха последствията от ста
налото между 4-а, и 6-а дивизии кръстосвание и последвалия на
15 октомври нещастен за 5-а дивизия бой, като непосредствено
последствие от кръстосванието. А дължи се това кръстосвание
изключително на неумелото организирание марша на дивизиите
от страна на генерал Димитриева, който след лекото завладява-
ние на Лозенград, беше се предал на недостойна рекламаджийс-
ка работа и обширна частна преписка (той често се хвалеше, че
водил преписка с 60 души българи и руси) та не си гледаше рабо
тата, а и в щаба му солидни работници имаше твърде малко, ако
и да беше препълнен и със свръхщатни офицери, разни добро
волци и пр. и независимо от постоянното отвличание за работа в
Щаба на армията всевъзможни офицери и чиновници от дивизии
те, особено от 5-а дивизия.
Такава, именно, пакост причини генерал Димитриев на 3-
а армия, а чрез нея и на България, в периода на настъплението
на армията от Лозенград към Люле Бургас-Бунар Хисар. С тая
своя пакост, той надмина всички предидующи (до Лозенград)
свои пакости и престъпления, между които имаше и явно пре-
дателски спрямо Отечеството деяния, както по-горе съм обяс
нил. При все това, обаче, генерал Димитриев не се е стеснил и
тая своя операция да обрисува в релацията си като гениално
дело и да си плете венцихваления на стр. 57 до 74, като стара
95
телно и умишлено, разбира се, умълчава и укрива станалото

кръстосвание, както и всички други безредици, а пакостния бой
на 15 октомври нарича обикновен срещен бой и го възпява ка
то бой, който бил от голяма полза за по-нататъшните събития.
Върху факта, че тоя бой е воден от 5-а дивизия пред фронта на
4-а и даже 6-а дивизия, значи в армията му се е случило неп-
ростителен безпорядък, в релацията не се споменува нищо, за
да не се затъмни командния гений на командующия армията,
разбира се. Но като не отбелязва в релацията си капиталните
грешки и нередности и като възпява пакостния бой на 15, за
който бой той по-рано имаше съвсем противоположно мнение
и строго осъждаше командира на 1-а бригада от 5-а дивизия за
дето се е увлякъл в настъпление твърде далеч в дясно от зона
та на движението на дивизията генерал Димитриев не е забра
вил, по обикновен свой навик, да отбележи чужди грешки, за
да замотае своите, като прави това по свойствения само нему
прикрит начин. Така например, той на стр. 71, като казва че
командира на 1-а бригада през време на боя не бил получил
друга заповед от началника на дивизията, освен тази за оттег-
ляние бригадата из боя, авторитетно укорява заповедта на на
чалника на дивизията, като казва, буквално:
„Разпореждането за това отстъпление, след победоносен
бой, аз не мога да оправдая с нищо”. И още по-авторитетно
умозаключава: „Ако бригадите си останеха на мястото и се
окопаеха, за да дочакат влизането в бой на 4-а дивизия, то ве
роятно противника щеше да бъде сметен от Карагачките висо
чини още на 16 и 5-а дивизия би избягнала несвързания бой на
17-о число, който й струва тъй скъпо.”
Колкото думи в тези цитати из релацията на генерал Ди
митриев толкова и изобличения за него, както прекомерно же
лание да клевети началника на 5-а дивизия в бездействието и
само пакостно вмесване в боя, така, главното в това, че гене
рал Димитриев или не си е давал отчет за общото положение,
96
като казва, че по-добре било двете бригади от 5-а дивизия да

останат при Карагач, за да чакат 4-а дивизия, или пък желани
ето да свали върху другиго вината за скандалиозните действия
на армията му на линията Бунар Хисар-Люле Бургас е засле
пило до толкова, че несъзнателно пише абсурди в релацията
си.
Преди всичко, не е вярно, че командира на 1-а бригада
само заповедта за оттеглянето си от боя е получил от мен и че
моето участие в тоя бой само с тая пакостна, но мнението на
генерал Димитриева, заповед се ограничава. От релацията на
дивизията се вижда какви заповеди командира на бригадата е
получавал и какви донесения е правил той, вижда се и до кол
ко са били нужни и възможни, в случая, повече заповеди и до
несения, а тук трябва да отбележа, че, сюрпризиран от самия
факт, че две бригади от дивизията се отвличаха от своето пра
во назначение, за да водят бой в зоната на 4-а дивизия, аз
трябваше да се сношавам преимуществено с началника на тая
последната дивизия, за да му повлияя да достигне дивизията
му по-скоро на полесражението и да поеме на себе си борбата
с явилия се в зоната й противник. Толкова повече, че и факта,
че 1-а бригада е била атакувана от цял корпус, следователно,
положението й е сериозно, ми стана известен само на следу-
ющия ден от подробното донесение на командира на бригадата
за хода на боя, № 54, а в деня на боя в Щаба на дивизията бя
ха постъпили три записки от началник-щаба на бригадата, и
състоялия при бригадата офицер за свръзка, от които записки
се вижда, че по посока на Люле Бургас бил забелязан против
ник, който достигнал до десния фланг на охранението на бри
гадата с дребни части, но какви са общите му сили не било из
вестно. В отговор на тези записки, получени сутринта рано на
15-о число, аз след като размених телеграми с Щаба на армия
та, по закъсняването на 4-а дивизия, пратих на командира на
бригадата следующата полска записка:
97
„Командиру 1-а бригада - 5-а дивизия.

№ 7.
15 октомври 1912 г.
Бунар Хисар.
По сведенията на Щаба на армията, срещу Вас не може
да има силен противник, но какъвто и да бъде, той се намира
на участъка на 4-а дивизия и Вие не трябва да се увличате в
настъпление срещу него, а да се стремите да достигнете своя
дневен обект.
На 4-а дивизия е заповядано да ускори движението си и
тя ще се подравни с Вас и ще заеме мястото си, съгласно
днешната оперативна заповед по дивизията. Донесете за по
ложението си.
(Подп.) Началник на дивизията,
генерал-майор Христов."
На тая заповед командира на бригадата отговори със

следующата полска записка:
,До Началника на 5-а дивизия.

Източно от Дулин.
15 октомври 1912 г., 12 ч. 05 м. сл[ед] пладне.
№ 53
Бригадата не отива към обекта си, понеже води бой юго
източно от с. Кулиба, срещу противник настъпващ от юг.
(Л[юле] Бургас)
(Подп.) Командир на 1-а бригада,
полковник Абаджиев."
За силата на противника командира на бригадата не до

несе, значи, но и да беше донесъл, аз вече бях дал заповед на
3-а бригада, която пътуваше през Инджеклер, да го подкрепи,
98
ако има нужда, а 2-а бригада беше далеч (на безименната ви
сота) следователно нищо друго не можех и не трябваше да
правя, освен да настоявам, щото 4-а дивизия да поправи своя
та грешка по-скоро, като навакса закъснението си с ускорен
ход. Това и правих до вечерта чрез щаба на 3-а армия и поне
же от там ми се отговори, че на 4-а дивизия (началника на коя
то се обади на моите запитвания, защо дивизията му не е си на
мястото, едвам на следующия ден) е заповядано да ускори
движението си, то аз заповядах на 1-а и 3-а бригади от 5-а ди
визия да се оттеглят през нощта незамятно, при предположе
ние, че веднага ще бъдат заместени от 4-а дивизия, за да мо-
жат, поне рано на 16-о число да достигнат безименната висота,
гдето 2-а бригада стоеше изолирана. Така това и стана, и по
неже на това мое разпореждане, именно, се дължи факта, че
на следующия ден 1-а и 3-а бригади можеха своевременно да
подкрепят изнемогвалата под ударите на целия 3 турски корпус
2-а бригада и да спрат нашествието на тоя корпус в Бунар Хи
сар и в тила на 3-а армия, то цитираните по-горе бележки и
умозаключения в релацията на генерал Димитриев са абсурд
ни, както това и сам генерал Димитриев потвърждава с други
съвсем тъмни и неясни бележки в края на стр. 71 и в началото
на стр. 72, че 2-а бригада била останала далече, изолирана и
могла да бъде отхвърлена в Странджа, ако 1-а и 3-а бригади
не би имали бърз успех, предидущия ден на участъка на 4-а
дивизия, за да могат да се явят своевременно на помощ. Тая
бележка е тъмна, защото генерал Димитриев, като че упреква
2-а бригада за дето и тя не е взела участие в боя на 15, между
това, тая бригада беше далеч от полесражението и беше се
отдалечила, по негова заповед. Впрочем, генерал Димитриев
не един път ми е правил бележки за дето дивизията е разпръс
ната, между това тя се разпръскваше по негови изрични запо
веди, в които точно се означаваха и пътищата за следвание на
колоните и пунктовете за нощувание на бригадите. И по тия
99
неуместни бележки са водени изобличителни за генерал Ди-

митриева служебни преписки.
Убеден, че генерал Димитриев е прибягнал до неуместни
бележки и явно несъстоятелни умозаключения и оценки в ре-
лацията си, касателно боя на 15 октомври с единствената цел
да обезцени изобличенията, които аз съм му правил, като съм
сочил неговите лични и на щаба му грешки, на които се дължи
кръстосванието между 4-а и 5-а дивизии и в лични разговори, и
в служебни преписки, и в релацията на 5-а дивизия, считам за
уместно да цитирам тук следующото извлечение от релацията
на 5-а-дивизия, в което се прави оценка на боя от 15 октомври,
на основание на несъмнени факти и посочени там документи.
Извлечение.
РЕЛАЦИЯ
ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА 5-А ПЕХ[ОТНА] ДУНАВСКА ДИВИЗИЯ
В ШЕСТДНЕВНИТЕ БОЕВЕ ПРИ БУНАР ХИСАР,
НА 15, 16, 17, 18, 19 и 20 ОКТОМВРИ 1912 г.
„[...] Тоя бой на 1-а и 5-а бригади (касае се за боя на 15 ок

томври) не само беше случаен и никак неочакван, но и престъ
пен, ако така може да се окачествява един бой. Случаен и нео
чакван е той, защото зоната, от която противника се появил на
фронта на 1-а бригада, и то в такава голяма маса, каквато предс
тавлява един корпус, трябваше да се счита осветлена и пречис
тена от Кавалерийската дивизия, която съгласно оперативната
заповед по 3-а армия за тоя ден № 22, предшествуваше пехотата,
и от 4-а пех[отна] Преславска дивизия, която съгласно същата
заповед, трябваше не по-късно от 5 ч. сл[ед] пл[адне] да се със
редоточи между селата Кулиба и Карагач. А тъй като тя нощува
ше срещу тоя ден в Ускюб дере, то нейните предни части още
100
сутринта би могли да открият случилия се там противник, и то в

такива сили, че даже и през нощта присъствието му не би могло
да се почувствува и забележи. Престъпен е тоя бой по числото на
дадените грамадни жертви, а именно 6 офицера и 135 долни чи
нове убити; ранени 19 офицери и 1056 долни чинове и без вест
пропаднали 36 долни чинове - всичко 1300 излезли от строя офи
цери и долни чинове от двете бригади. Престъпен е тоя бой - още
и за това, защото отвлече двете бригади от дивизията (1-а и 3-а)
от техния обект - безименната висота по шосето: Бунар Хисар-
Виза (същата заповед по 3-а армия № 22), гдето 2-ра бригада, по
тоя начин, остана изолирана и на 15-о число така също даде гра
мадни неоправдани жертви и даже се разстрои в неравната бор
ба с цял неприятелски корпус, до такава степен, че на следующия
ден, без малко щеше да стане причина на непоправима катаст
рофа и за дивизията, и за 3-та и 1-а армии, па и за съдбините на
Отечеството, както сега ясно се вижда от съществувалата в тия
дни обстановка у противника и неговите намерения.
Кои са виновните за излагането 5-а дивизия на едно тол
кова голяма нещастие ще определя Военния съд, който е не
избежен по това толкова крупно събитие, от своя страна, аз
съм длъжен да отбележа, че причините на тая нещастна слу
чайност, трябва да се търси в недостатъчно внимателно изпъл
нение своята мисия от страна на Кавалерийската дивизия,
като, прикривающа маршевия фронт на 3-а армия, в случая и,
главното е, в случилото се кръстосване между 4-а и 6-а диви
зии още на 14-о число, което е попречило на 4-а дивизия да
достигне обекта си на 14-то, и да бъде на мястото си на 15-о
число, в който случай противника не би се осмелил да влезе в
бой, а би отстъпил и двете бригади от 5-а дивизия би достигна
ли своя обект на 15-то число, безпрепятствено, за да участву
ват в боя на 2-ра бригада на 16-о число и в такъв случай, вмес
то 2-бригада от поверената ми дивизия, неприятелския корпус
(там е бил 3 турски корпус) би претърпял поражение и би се
101
разстроил. (Кавалерийската дивизия получи заповед № 22 по

III армия на 15 октомври в 1 ч. 15 м. сл[ед] пл[адне] при с. Ай-
валия, а следователно през този ден не е могла да бъде пред
фронта на армията.) За своето кръстосвание с 6-а дивизия на
14-о число началника на 4-а дивизия ми извести едвам на 16-о
число с телеграма № 138, в отговор на запитванието ми, по
какви причини дивизията му не е на своето място, между това,
за такива важни събития, каквото е недостиганието пункта за
нощувание, трябва да се съобщава на съседите веднага. Аз не
знаех нищо за положението на 4-а дивизия нито на 14-то чис
ло, нито на 15 октомври, защото, ако и да пратих препис от
своята заповед за походното движение на дивизията на 14-о
число на началниците и на двете други дивизии от армията (4-а
и 6-а) от тях не получих преписи от техните заповеди не само
на 14-о, но и по-късно ако аз и да продължавах да им пращам
своите дневни оперативни заповеди, даже и през време на
тъжните Бунар-Хисарски дни. Пратил бях и при двете дивизии
и по двама конни ординарци за свръзка.
Ако на 14 вечерта или на 15 сутринта, аз бих знаял за
случилото се с 4-а и 6-а дивизии кръстосвание и произлязлата
от това задръжка в движението на съседната 4-а дивизия, то
на 15-о число всички бригади от поверената ми дивизия щяха
да останат на местата си, защото мен достатъчно грижи ми
създаваше открития ми леви фланг, та не бих се решил да про
дължа похода и с открит десен фланг, както това е било всъщ
ност не само на 15-о число, но и на 14 надвечер и през нощта.
В такъв случай двата неприятелски корпуса - втори, който е
атакувал 1-а бригада и трети, който разстрои изолираната 2-а
бригада, щяха да бъдат посрещнати негде на линията Бунар
Хисар-Кулиба от двете дивизии (4-а и 5-а) в компактна маса и
щяха да бъдат разбити, разбира се, а в такъв случай, 3-а армия
не само нямаше да има нужда да води големите сражения на
линията Бунар Хисар-Люле Бургас и да губи 3-4 деня за почив
102
ка, след тези сражения, но и твърде е възможно, по петите на

разбитите два корпуса да достигнеше без бой дори до Цариг
рад през октомври месец, защото другите два корпуса, които
противника е имал срещу нас в онова време, така също щяха
да бъдат разсеяни и нямаше да бъдат в състояние да ни турят
преграда на Чаталджа, както това стана, благодарение на на
шето спирание на линията Бунар Хисар-Люле Бургас, наложе
но от голямата умора и в упоритите 5-6 дневни денонощни бо
еве с четири здраво организирани турски корпуси, подкрепени
с успелите да достигнат на бойното поле 4 редифски дивизии,
както това разказват сега свидетели кореспонденти.
В телеграмата си, № 138, началникът на 4-а дивизия, като
че се стреми да свали върху 1-а бригада от поверената ми ди
визия отговорността за преждевременно почнатия бой, като
обяснява това с някакво си изпъкване на бригадата, значи
непризнава, че той е направил недозволено опущение, като не
ми е съобщил за случилата се на дивизията му задръжка, коя
то е причинила толкова капитално нарушение заповедта по 3-а
армия, с която се регулирва походното движение на трите ди
визии в непосредствена близост до противника (марш-
маневри), а това прави двойно неизбежно съдебното следствие
по тези нещастни, не само за поверената ми дивизия, но и за це
лия ход и изход на войната, боеве при село Инджеклер на 15 и на
безименната висота на 16 октомври. Трябва пред законите да
дадат отчет сега, и от бъдащия историк да бъдат надлежно зак
леймени истинските виновници за случилото се грамадно нещас
тие, а не 1-а бригада, която е изпълнявала законна и компетент
но дадена заповед, когато е „изпълнявала”, а не е правила това
произволно и безразборно, както от телеграмата на началника
на 4-а дивизия може да се заключи.
Тоя бой беше толкова невероятен, че аз несчетох за
нужно освен да пратя само едно предупреждение, колкото за
форма, на 3-а бригада, че тя е длъжна да поддържа 1-а брига
103
да, без да чака от нея заповед, в случай че последната срещне

противник и се ангажира в бой - толкова малко вярвах, че
силната артилерийска канонада, която се чуваше до с. Яно и
изглеждаше да е твърде далеч в дясно, е била предвесница на
толкова голямо нещастие за поверената ми дивизия и спокой
но пътувах към Бунар Хисар с щаба си, за да изпълня дневната
оперативна заповед по армията и вляза в свръзка с щаба на
последната, вместо да отида на изстрелите й, ако не друго, то
поне да огранича числото на дадените жертви, което е било
възможно, при повече въздържано действие - без движение
напред - от наша страна и да повлияя на 4-а дивизия да се яви
на своето място поне вечерта късно, на 15-о число, за да вземе
във фланг и даже в тил, неприятеля и спомогне да му се отмъс
ти за причинените на 1-а бригада тежки жертви, а не да про
дължава да нарушава оперативната заповед по армията, даже
и във време на жестокия бой върху нейната зона (шумът, на
който бой не можеше да не достигне до местонахождението на
дивизията) и да се яви на мястото си не по-рано от 4 часа
сутринта на 16-о число (т.е. на цели 14 часове по-късно от оп
ределения със заповедта по армията час) като не изпълни и
своята оперативна заповед, № 270, нито се повлия ни от пра
щаните от командира на 1-а бригада донесения от бойното по
ле, нито от моите няколко настоятелни телеграми от Бунар Хи
сар, направо и чрез Щаба на армията, да бърза напред за да
могат бригадите от 5-а дивизия да отидат на своето място още
вечерта на 15-о число, благодарение на което бригадите не
само останаха далеч от своя обект на 15 срещу 16-о число, но
и бяха изложени тая нощ на голяма опасност пред силния про
тивник, който всяка минута е можал още повече да се усили;
тогава когато бригадите от никъде никаква помощ не можеха
да очакват.
Тоя бой би можал да се признае полезен за по-нататъш
ните действия на 4-а дивизия на същата зона, но нейното късно
104
пристигане анулира и тая полза, защото тя трябваше на 16-о чис

ло повторно да облива с кръв завоювания предидущия ден терен,
но напуснат през нощта и завзет отново от противника.
(Подп.) Началник на 5-а Дунавска дивизия,
Ето каква е самата истина за боя на 15 октомври. Всичко

казано в релацията на генерал Димитриева е измислица наго
дена, за да се възрази на релацията на 5-а дивизия и се за
маскират истинските виновници за кръстосванието, а те са в
щаба на 3-а армия с командующия армията, включително.
Върху същите пада и отговорността за дето не е било съобще
но в 5-а дивизия за случилата се в другите дивизии задръжка и
нарушение на маршрута. За подобни събития колоните са
длъжни да си съобщават взаимно, но и общия началник е длъ
жен да изпълнява ролята на посредник, в такива случаи, осо
бено, когато между колоните не съществува надеждна непос
редствена връзка, както това беше в 3-а армия в похода от Ло
зенград нататък.
Изглежда, че и автора на книжката „Карагач-Чонгара” се
е повлиял от релацията на генерал Димитриева, от която прави
и цитати, защото и в нея книжка относително боя на 15 октом
ври има много фактически неверности и фантастически резо-
ньорства и умозаключения, подобни на критиките и умозаклю-
ченията на генерал Димитриева, каквито са например, ония
относително възможния изход на боя на 15 октомври, ако и 2-а
бригада би била привлечена да участвува в него. Жалко е, че
релацията на генерал Димитриева може да бъде причина да се
пишат подобни нелепости и в печатни съчинения по войната,
защото и от най-повърхностното изучаване събитията на 15, 16
и 17 октомври може да се види, че привличането 2-а бригада
от 5-а дивизия да вземе участие в боя на 15 октомври би имало
за последствие непредупреждаване боя на 17 октомври, както
105
генерал Димитриев, в желанието си да посочи престъпници, за

да скрие своите лични престъпления, казва на стр. 72 от рела-
цията си, а скандалиозен погром за 3, па може би и за 1-а ар
мия. Защото, отвлечена 2-а бригада на 15-о число към с. Кули-
ба, пътя за Бунар Хисар би останал съвършено открит за турс
кия 3 корпус на 16-о число и тоя последния корпус, както и
следвалия подир него 17 корпус, а на един преход по-назад и
18 корпус, би нахлули, в тила на 1-а и 3-а армии: 3 корпус още
на 16-о число, а другите два на 17-о и 18-о, ако успеха на 3
корпус не би ги съблазнил да направят това и по-рано - през
нощта срещу 17 октомври единия и през деня другия корпус.
И генерал Димитриев в релацията си, а повлиян от него и
автора на „Карагач-Чонгара”, са оставили без надлежно внима
ние факта, че 4-а дивизия в целия си състав на 16-о число не са
мо употреби цял ден, за да преодолее турския корпус, който пре
дидущия ден беше бит и омаломощен (защото би отстъпил в без
порядък, като оставил една от батареите си) от две само бригади
от 5-а дивизия, но и е претърпяла сериозна криза, защото 1-а и 2-
а бригади са отстъпили разстроени (особно 3 Приморски полк)
едвали не до с. Иванкьой и само храбро поведените напред от
юначния генерал Църковски „чичовци” от 3-а бригада са сполучи
ли да преодолеят противника и да спасят положението. Тоя факт
е заслужавал и резоньорство и поучителна за поколенията кри
тика, но се преминува с мълчане по примера на акта за кръстос
ването, който така също е трябвало да бъде отбележен, защото е
не само поучителен, но и тежко престъпен, а и в релацията, и в
печатните произведения върху бойните действия на войсковите
части грешките и престъпленията трябва да се отбележват с две
еднакво важни цели: за поуката на поколенията, защото отрица
телните примери са повече поучителни, отколкото положителни
те, от една страна и за справедливо възмездие (заклеймяване),
па даже и за да се предизвика законно преследване против ви
новните, от друга страна.
106
Във всеки случай, една релация, толкова повече отговаря

на трябванията на устава за полската служба, колкото по-
грижливо в нея са събрани важните, в едно или друго отноше
ние и очебиющите факти и колкото по-малко тя е пресилена
със създаване чрез умозаключения и заобикалки, престъпни
факти и гърмоносни за противника боеве. На същите условия
трябва да се подчинява и всяко публично трактуване върху боя
и бойните действия. Иначе се фалшифицира историята, а фал
шифициране историята е деяние престъпно и толкова по-
неморално, колкото по-егоистична е целта на фалшификацията
и колкото повече зла умисъл има в престъпното деяние, ако то
е умишлено и злонамерено.
А умишленост и злонамереност има и в релацията на ге
нерал Димитриева и в книгата „Карагач-Чонгара”, която не е
освен компилация и развитие на тая релация.
Генерал Димитриев е трябвало да се стесни поне от фак
та на изпитаната криза и не блестящата сполука на 4-а диви
зия на 16 октомври против повален, предидущия ден от 5-а ди
визия, противник, за да рисува въздушни кули с умозаключе-
нията си относително вероятните резултати, ако и 2-а бригада
от 5-а дивизия би зела участие в боя на 15 октомври. Толкова
повече, че генерал Димитриев не би могъл да се надее, че и
тая бригада, по примера на генерал Църковски, храбро би била
водена в бой от своя командир полковник Софрониева, когато
той, генерал Димитриев, така жестоко критикува и гади, като го
атестува за престъпно апатичен, нерешителен и даже страх
лив, в своята релация.
16 октомври.
Най-голямата пакост на генерала Димитриева на 16 ок

томври се заключава в това, че безгранично изплашен пред
грозната картина на своеволното паническо отстъпление на
107
някои части от 4-а дивизия (в цензурираната от генерал Ди-

митриев, а може би и написана от него, статия в брой 13172 на
руския вестник „Новое време” се споменува само 3 Приморски
полк, но отстъплението е било по-широко), в боя при Карагач,
той спрял при себе си настъпилата за опериране на левия
фланг и в тила на неприятеля наша Кавалерийска дивизия, ко
ято през целия ден задържал при себе си, за да охранява не
говата личност. Както и от издадените от началника на тая ди
визия генерал Назлъмов „Материали" и пр. се вижда, Кавале
рийската дивизия би могла да принесе голяма полза и значи
телно да намали жертвите на пехотата, както в тоя ден, така и
на следующия ден, ако генерал Димитриев би се грижил по-
малко за своята лична безопастност и би бил готов да жертву-
ва и себе си за ползата на делото, за какъвто той се рисува и в
релацията си, и в помената по-горе кореспонденция, напечата
на в „Новое Време”, па и във всички свои шумни реклами от
бойното поле. Конната дивизия би могла даже да предотврати
случилата се на 17 октомври в 5-а дивизия криза, ако на 16-о
число, вместо да се отвлича от боя, за да изпълнява ролята на
лична стража на генерал Димитриев, би била насочена в обра
зувалия се още на 16 пред обяд, грамаден интервал между 4-а
и 5-а дивизии, от дето тя, Конната дивизия, угрожавайки на
десния фланг и тила на действувалите срещу 4-а дивизия турци
и на левия фланг и тила на действувалите срещу 5-а дивизия,
би могла да ги принуди да отстъпят (особно ако тя би била уси
лена и с артилерия) или поне би намалила тяхната енергия, но
главното е, Конната дивизия би разкрила още на 16-о число,
че от Виза е настъпил целия 13 турски корпус на усилване
действувалите срещу 5-а дивизия 3 и 17 корпуси и в 5-а диви
зия би се взели на 16 вечерта мерки за париране готвения й от
противника за 17-о число грозен удар, вместо да се изтезава
тя цяла нощ срещу 17 с пет пъти повторени категорични запо
веди от генерал Димитриева, да отдели от себе си цели две
108
бригади в помощ на 4-а дивизия, а в същност, за осигуряване

личната безопасност на командующия армията, под влиянието
на които престъпно неуместни трябвания и изтезания, дивизи
ята неволно отслаби уважението си към своя противник и се
впусна в неуместна атака на следующия ден с убеждението, че
съседната дивизия се намира в голяма опасност и се нуждае
от бърза помощ, а, в резултат, изложи себе си на риск. Но
подробности по тоя въпрос по-долу.
И много други пакости е вършил генерал Димитриев на
обширния фронт на 3-а армия на 16-о число, но, не считайки
себе си в право да отбелязвам тук, освен пакостите му, на кои
то съм бил личен свидетел и които можа да подтвърдя с неоп
ровержими документи, аз ще се огранича само с пакостите из
вършени от генерал Димитриева на участъка на 5-а дивизия.
В своята беозтчетна уплаха пред картината на отстъп
лението в 4-а дивизия, което отстъпление е могло да доведе
страшните „басурмани” право пред лицето на генерал Ди
митриева, той, независимо от ангажирването Кавалерийска
та дивизия и взетите всевъзможни други мерки за своята
лична охрана, изпратил беше и в 5-а дивизия двама орди-
нарци, един подир други (види се, в уплахата е забравено, че
е пращал един та се е изпратил и втори ординарец), от които
единият ми се яви към 5, а другият към 5 14 ч. сл[ед] пл[адне].
Първият, поручик от кавалерията Абаджиев с отчаяно изп
лашен външен вид и със сълзи на очи, ми доложи крайно
развълнувано, че 4-а дивизия, притисната от грамадни турс
ки сили, се намира в отчаяно положение и войниците бягат,
та, може би, щяла да се разбяга цяла. Затова командующия
армията заповядал 5-а дивизия да помогне бърже на 4-а, с
каквото може.
Понеже аз току-що бях ангажирал две бригади в упорен
бой, а 3-а бригада настъпяше далеч към Бунар Хисар, гдето я
очакваше незабавно влизане в бой срещу извършилите вече
109
обход на левия фланг на 2-а бригада и насочилите се срещу

Бунар Хисар големи тъмни маси, то аз можах да пратя в помощ
на 4-а дивизия само една дружина, която бях назначил за
свързка между двете дивизии в безразсъдно оставения незает
голям интервал - 8-10 километра - между дивизиите, при която
дружина и изпратих поручика, (който ми доложи, че я видял,
като идел) със следующата полска
„Записка до командира на дружината, № 13 от 16.Х., 5

ч. сл[ед] пл[адне].
Подкрепете левия фланг на 4-а дивизия, като отидете по

посоката, която ще Ви посочи поручик Абаджиев.
Вторият ординарец, ротмистър Стойчев обрисува поло

жението на 4-а дивизия като по-малко критическо и повтори
същата заповед на конандующия армията. Като офицер от
Генералния щаб, предоставих му сам той да реши, мога ли
да направя нещо повече от това, което направих, в изпълне
ние същата заповед, предадена ми от поручик Абаджиев.
Ротмистър Стойчев бързо схвана истинското положение
на 5-а дивизия, и понеже в негово присъствие загърмяха твър
де оживено и намиралите се при 3-а бригада гаубици против
обходните турски колони, наближили Бунар Хисар от северо
източна посока, той каза, че положението на 5-а дивизия не е
по-добро от онова на 4-а дивизия и тръгна да докладва на ко
нандующия армията. Заповядах му да добави в доклада си, че
моето мнение е, че отстъплението на 4-а дивизия в равнината,
не би съставлявало голяма опасност за 3-а армия и общото по
ложение, до когато 5-а дивизия се държи на безименната ви
сота и пред Бунар Хисар, тогава когато отстъплението на 5-а
110
дивизия би имало катастрофални последствия за всички. Зато

ва в общ интерес е 5-а дивизия да не се отслабя за подкрепле
ние 4-а дивизия.
На скоро след заминаванието на ротмистър Стойчева,
получи се следующата телеграма, която оставих без отговор,
понеже очаквах да бъде отменена, след доклада на ротмистър
Стойчева. Тя гласеше:
„Началнику 5-а дивизия:

16 октомври 1912 г.
Височини на запад от село Кулиба, 5 ч. 20 м. сл[ед]
пл[адне]
№11
Заповедта Ви от днешна дата получена, Командующия
армията заповяда: В посока на Сауджак-Евренджик да остави
те една бригада. Другите две бригади утре в 6 ч. пр[еди]
пл[адне] да се насочат срещу десния фланг на противника,
разположен по левия бряг на реката Карагач дере. 4-а дивизия
води бой по височините източно от с. Кулиба. В дясно от нея 6-
а дивизия. 1-а армия започва бой срещу левия фланг на про
тивника около Саръкьой.
(Подп.) Началник-щаба,
полковник Жостов."
В очаквание отмяната на тая телеграма, срещу полунощ

получих подтвърждението й със следующата втора:
„Телеграма
Подадена от с. Кулиба, 17 октомври 1912 г., 12 ч. 55 м.
с[утринта].
Началнику 5-а дивизия - Бунар Хисар.
По заповед. Повтарям Ви заповедта, която Ви се изпрати
по ротмистър Стойчев, а именно: утре 17 того да оставите само
111
една бригада срещу противника към Сауджак-Евренджик, а

двете бригади в 6 ч. пр[еди] пл[адне] насочете против десния
фланг на неприятелската позиция, разположена на левия бряг
на Карагач дере.
(Подп.) Началник-щаба на 3-а армия,
полковник ЖостоВ.”
И двете тия телеграми свидетелствуват, че замешателст-

вото в Щаба на 3-а армия, под влиянието на уплахата на 16
през деня е било толкова голямо, че не е могло да се държи
сметка не само за положението на всички части от армията, но
и за това, което се върши в Щаба, защото: а) По ротмистър
Стойчева съвсем не такъва заповед (за изпращане две брига
ди не знам къде си) ми бе пратена както по-горе с обяснено; б)
5-а дивизия заемаше с веригите си самия западен бряг, а в ня
кои места и източния бряг на Сауджак дере, както не само
ротмистър Стойчев е докладвал, но и беше донесено през деня
и вечерта със следующите полски записки.
„До Командующия 3-а армия.

№ 12.
16 октомври 1912 г., 2 ч. сл[ед] пл[адне], с. Токузли.
2-а бригада води ожесточен бой с противника по посока
на с. Сауджак. Главата на 1-а бригада достигна с. Токузли и
ще продължи пътя си по двете страни на шосето Бунар Хисар-
Виза, след като противника бъде отбит, а сега 1-а бригада се
насочва на левия му фланг, за да го отреже от Виза.
генерал-майор Христов.”
112
II.
„До Командующия 3-а армия
16.Х. 1912 г., с. Токузли.
Ако и обхванат и на двата фланга с по един полк от 1-а
бригада, противника продължаваше да стои твърдо на позици
ята си. Към 3 ч. сл[ед] пл[адне] зад десния му фланг се показа
ха из гората, големи тъмни маси, които се определиха до 12
баталиона и се насочваха, по видимому на Бунар Хисар. За
парирание тоя маньовър на противника, се удължи бойния ред
в ляво, като се въведе и 3-а бригада в бой. След дружния на
тиск на 3-а бригада, противника се оттеглил от позицията си,
но на някои пунктове дочакал удара с нож.
Бригадите се спряха на заетите позиции за нощувание и
сега се окопават. Преследвание на отстъпилия не бе възмож
но, предвид на тъмнината и гористата местност. Впрочем, той
не може да се счита така разстроен, за да може да бъде оп
равдано едно нощно преследвание.
Аз ще нощувам на позицията, на източния край на с. То
кузли. Телеграфната свързка още не е устроена. Числото на
ранените и убитите е твърде значително, но още не е приведе
но в точна известност.
И от двете тези записки се вижда, че 5-а дивизия е мина

ла Карагач дере през деня и е водила бой на Сауджак дере,
следователно, намира се в тила, и то далеч в тила (десетина
километра) на противника, който е заемал позиция на Карагач
дере срещу 4-а дивизия. Ако при това положение на 5-а диви
зия е трябвало да се възложи някакво предприятие срещу тоя
противник, то по-естествено беше да й се заповяда да го ата
кува в тилът. Заповедта да се насочи с две бригади на десния
му фланг изобличава Щаба на 3-а армия, че той е считал 5-а
113
дивизия някъде си в Бунар Хисар, където е адресувана и те

леграмата му, ако и да съм донесъл, че нощувам на позицията
при с. Токузли. Но тия телеграми изобличават щаба още и в
недозволено погрешна оценка важността на дивизионните
участъци от позицията на армията, или пък в още по-малко
позволителното игнорирание противника, ако донесенията са
му били известни, защото от тях се вижда, па и ротмистър
Стойчев е потвърдил, че противника срещу 5-а дивизия е силен
и не е по силите на една бригада, да го задържи.
Пред вид на всички тези чудноватости на двете телеграми
и явната несъобразност на получената заповед с действителна
обстановка, аз не счетох себе си задължен да я изпълня, но на
всеки случай, турих в течението на въпроса и командирите на
1-а и 2-а бригади, както в релацията на дивизията е обяснено и
донесох, че ще поддържа 4-а дивизия на следующия ден с
енергическа атака пред фронта на 5-а дивизия.
В отговор на това свое донесение, на 17 сутринта получих
следующата:
Подадена в Иванкьой на 17.Х.1912 г., 6 ч. 25 м.
с[утринта].
Приета от Кулиба на 17.Х.1912 г., 6 ч. 55 м. с[утринта].
Необходимо е, ако не с двете, то поне с едната бригада
да настъпите против десния фланг на противника, разположен
срещу 4-а дивизия, да загърнете лявото рамо напред и да уда
рите във фланг. 4-а дивизия е имала частичен успех и е заела
участъка и неприятелската позиция срещу себе си. Настъпвай
те най-енергичио. Заповед.
(Подп.) Началник-щаба,
полковник Жостов.”
114
От тая телеграма, с която за пети път се повтаряше една

и съща заповед - да се помогне на 4-а дивизия - аз изнесох
впечатление, че страхът пред възможно нахлувание на турците
в Кулиба не само замешателство е причинил в Щаба на 3-а
армия, но и е парализирал разсъдъка на всички в тоя щаб.
Защото все пак се настояваше за някакво си енергично нас
тъпление на 5-а дивизия към обект, който се намира на 10 кил.
по-назад от нейната позиция, и то след като 4-а дивизия е има
ла успех, следователно не се нуждае от чужда помощ. Свиде-
телствуваше тая телеграма, следователно, че командующия 3-
а армия и неговия щаб не за 4-а дивизия са се грижили и са
дигали аларми с петократното апелиране към 5-а дивизия за
помощ, а за своята лична безопастност. И понеже телеграмата
се получи в най-големия разгар на боя върху Сауджак дере,
започнат още на разсъмване с настъпление и от двете против
ни страни, то аз не само не можех да мисля за някакво изпъл
нение по нея, но наопаки, убедих се, че съм постъпил напълно
съобразно със съществувалата обща за двете дивизии, обста
новка вечерта, като не съм се поддал на гибелно погрешната и
неуместна заповед на началството да отслабя своя участък, и
то с две бригади, и почувствувах облегчение от терзанието, в
което бях поставен от вечерта с чудноватите заповеди, които
все пак бяха заповеди, а аз не ги изпълних. Наскоро настъпи и
кризата претърпяна от 5-а дивизия на 17 октомври, за която
криза по-долу ще говоря. А тая криза решително оправда моя
начин на действие и изобличи командующия 3-а армия, че той
нито е знаял действителното положение даже и на 4-а диви
зия, при която се е намирал, когато е давал своите неизпълни
ми заповеди на 5-а дивизия, нито се е грижел, освен за своята
лична безопасност. Потвърди се това не само с настъпилата в
5-а дивизия криза, но и с факта, че едновременно с това 4-а
дивизия окончателно преодоля своя противник, без чужда по
мощ, взема му артилерията и се впусна да го гони, тогава кога-
115
то 5-а дивизия, атакувана от два турски корпуси (3 и 17), не

можа да удържи позициите си, защото силно беше покрусена,
както от тридневния, вече, неравен бой, по бригадно, така и от
големите жертви, особено в офицери, в това число и команди
ра на 5 Дунавски полк, и се стъписа назад в голям безпорядък
и разстройство.
Прочее, генерал Димитриев завърши своето пакостно
началствуване на 16 октомври с това, че със своите напълно
противни на обстановката, па и на здравия разум, заповеди
до 5-а дивизия да отиде, едва ли не цяла, на помощ на 4-а
дивизия в момент, когато действителността е показвала, че
не 4-а, а 5-а дивизия се е нуждаела от чужда помощ, стана
причина щото 5-а дивизия да се хвърли на 17-о число в неу
местна атака срещу по-силен противник (за да помогне на 4-
а дивизия) и не само да даде няколко хиляди абсолютно
безцелни и излишни жертви, но и да претърпи криза, която
можеше да има катастрофални последствия за целия ход и
изход на войната, ако на чело на 5-а дивизия, стоеше гене
рал Димитриев, например или който и да бил друг генерал,
който, по примера на генерал Димитриева, се грижи винаги и
при всички условия, преди всичко за своята лична безопас
ност. От релацията на дивизията се вижда, че ограничаване
то кризата се дължи, изключително, на мен лично, който
последен напуснах изобилно оросената с кръвта на моите
подчинени позиция на безимената висота, след като не мо
жех да задържа панически разтревожените роти и батареи.
Между това, ако точно бях изпълнявал заповедите на гене
рал Димитриева, по организирането и ръководенето на боя,
аз трябваше да командувам дивизията в тоя бой от Бунар
Хисар. А в такъв случай, аз не бих сполучил да спра прес
тъпното отстъпление на дивизията, не само при Бунар Хисар,
но, може би и при Лозенград - толкова голяма беше паника
та.
116
Но неизмеримо по-голяма пакост щеше да извърши ге

нерал Димитриев на 16 октомври надвечер и през нощта, ако
неговата пет пъти повторена заповед да се помогне на 4-а ди
визия би била изпълнена от мен. Защото отслабянето на 5-а
дивизия, даже и с една само бригада, би станало причина, що-
то най-късно към пладне на 17 октомври Бунар Хисар да падне
в ръцете на неприятеля и в тила на 3-а и 1-а наши армии да
нахлуят цели два турски корпуси. А аз щях да изпълня тая фа
тална заповед, ако по-малко познавах генерал Димитриева и,
по неговия пример, бих оценявал значението на дивизионите
участници от грамадната позиция на армията му, като се влияя
от собствени лични интереси и турям тях по-високо от общия
интерес. Ако на мястото на 3-а дивизия беше, коя и да е от
другите две дивизии от 3-а армия, заповедта му щеше [да] бъ
де изпълнена, защото ни един от началниците на тези дивизии
не познаваше истинските качества на генерал Димитриева и
нямаше да се осмели да му противоречи. Щастие за 3-а армия
е било, значи, че 5-а дивизия именно, се падна на левия фланг,
а не пакост, както той казва на стр. 117 от релацията си, гдето
хитро мъдрува и прикрито клевети началника на 5-а дивизия за
дето не е пратил две бригади в помощ на 4-а дивизия.
Всички тези аларми и непонятно държане на генерал Ди
митриева и неговия щаб на 16 октомври изложих по-подробно не
само, за да изтъкна по-добре пакостното началствуване и същин
ското участие на генерал Димитриева в боя тоя ден, но и за да
мога да посоча следующите недобросъвестности на генерал Ди
митриева:
а) При всичко, че събитията на 17 октомври най-
убедително доказаха и потвърдиха, че с неизпълняването въп
росната неуместна заповед на генерал Димитриева, ако и пов
таряна пет пъти, аз не само предотвратих неминуема обща ка
тастрофа, за хода, и изхода на войната, но и предвардих самия
генерал Димитриев от една толкова фатална грешка, следова
117
телно, направих му безценна лична услуга, той, вместо да

признае тези мои заслуги, шумно ме е осъждал и на 17, и през
всички дни на боевете около Люле Бургас за дето не съм из
пълнил заповедта му. А вършил е това с цел, както това после
се разбра, да отклони от себе си отговорността за хилядите
жертви, които 5-а дивизия даде в предприетата под влиянието
на неговата заповед за подкрепа на 4-а дивизия, атака против
по-силен противник. Генерал Димитриев, който не се стеснява
в средствата, когато се касае да свали върху другиго лични
свои грешки и престъпления, старателно и, без да се стеснява
от абсурдностите на доводите си, е убеждавал шумно и може
би, е донесъл и на началството, за да бъде заблуждението
всеобщо, че ако заповедта му би била изпълнена от мен, то
никаква криза, на 17-о число нямало да има. А истината е, че
кризата би била по-голяма и обща, а не частична само за 5-а
дивизия, както по-горе обясних и генерал Димитриев е бил
толкова прав в своите противни твърдения, в случая, колкото
право е и умозаключението му в релацията, че ако и 2-а бри
гада от 5-а дивизия би напуснала своето място на 15-о число,
за да се намеси в боя при Инджеклер и да открие пътя на 3-я
турски корпус за Бунар Хисар, то това щяло да предотврати
кризата на 17-о и изобщо щяло да бъде в полза на общото де
ло на 3-а армия.
б) Понеже на 21 октомври, при личния си доклад за дейс
твията на дивизията в Бунар-Хисарските боеве, аз със същата
откровеност, както и след Лозенградските боеве, заявих на ге
нерал Димитриева, че считам непростителни разните кръстос
вания и всевъзможни други грешки в Люле-Бургаската опера
ция, изкупени с десетки хиляди излишни жертви и генералите
от 3-а армия и за тази операция подлежат на военен съд, както
и за Лозенградската, то генерал Димитриев, по видимо му, с
цел да очисти себе си от подозрения, цяла зима (през зимната
стоянка на Чаталджа) е водил противни на дисциплината раз
118
говори с адютанти и други чинове от дивизията върху действи

ята на дивизията на 16 и 17 октомври като се е старал да ги
убеди, че аз не съм имал основание да наруша заповедта му,
потвърдена толкова пъти, за да ги подготви за свидетели в не
гова полза, за в случай, че аз наистина бих довел въпроса до
съд, както възнамерявах.
С тая цел, т.е. за да подготви полезни за себе си свиде
тели по събитията на 15, 16 и 17 октомври, генерал Димитриев
си промени и мнението за значението на боя на 15 октомври,
за който бой той най-напред критикуваше строго действията на
полковник Абаджиева, за дето се е увлякъл в настъпление да
леч от пътя си и като считаше, че бригадата му не е имала ра
бота, освен с един слаб ариергард, обвиняваше го в преувели
чаване силите на противника и пр. А после, тоя бой стана и об
разцов, и общеполезен и въобще такъв, какъвто е обрисуван в
релацията на генерал Димитриев, защото генерал Димитриев е
въобразявал, че с това ще направи от моите подчинени свои
приятели и мои неприятели за бъдащия военен съд.
в) Нито на 16 и 17 октомври, когато донесох, че не може
да бъде изпълнена заповедта и когато не изпълних и най-
последната телеграма, за да помогна на 4-а дивизия поне с
една бригада, ако не с две, нито пък на 21 октомври, когато за
пръв път видях генерал Димитриева, след Лозенград (в шестд
невните боеве около Бунар Хисар, той не посети участъка на 5-
а дивизия нито един път) и му докладвах за действията на ди
визията в с. Яна, нито, пък, когато и да било друг път, генерал
Димитриев, лично на мен, не е правил бележка за неизпълне
ние въпросната негова, заповед; напротив признаваше във во
дените разговори, но иначе не е могло да бъде. Признава това
и в релацията си, като казва на стр. 108, че заповедта му не
могла да се изпълни, защото всички бригади били ангажирани
в бой. Не е ми правил и никакви други бележки по действията
на дивизията при Бунар Хисар, а напротив горещо ми благода
119
ри на 21 октомври за успешното отбиване бесните атаки на

турците и за достигнатия краен резултат. Между това на стр.
110 и 111 от релацията си обяснява случилата се в 5-а дивизия
криза на 17 с лошо ръководство и неправилно въвеждане в
бой частите на дивизията, значи действувала е дивизията не
съобразно с неговите заповеди, тогава когато самата истина е,
че не само 5-а дивизия, но и всички части от армията се анга
жираха в боя на линията Люле Бургас-Бунар Хисар случайно и
нередовно, както, вече споменах. А причината на това беше
действително лошо ръководство, но от страна на генерал Ди-
митриева, който така несъстоятелно организира марша на ди
визиите, че 4-а и 6-а дивизии се кръстосаха и от това кръстос
ване произлязоха всички безредица. Види се, за да бъде по-
убедителен, генерал Димитриев обвинява и артилерията на 5-а
дивизия в неизпълнение своето назначение в боя, като раз
казва небивалици за нейното разположение и държание. В боя
на 17 октомври, аз се намирах на артилерийската позиция и
бях свидетел, как някои батареи няколко пъти меняваха пози
циите си в страни или напред, за да избегнат огъня на против
ника, следователно не са били далеч назад от пехотата си. По-
вечето от батареите бяха на открити позиции, по нямание зак-
ритие, а ако при все това, жертвите им са незначителни, то то
ва трябва да се обясни със слабото изкуство на турската арти
лерия, но не със скритността на нашите артилерийски позиции
или с отдалечеността на нашите батареи.
В боевете на 18-о и 19-о число бесните атаки на турците,
които в големи маси щурмуваха нашата укрепена с набързо
изкопани окопи позиция, бяха отбивани, преимуществено, от
нашата артилерия, която изтикваше оръдията на гребена за
стрелба в упор и все пак жертвите не бяха големи. Крайно
обидна за 1 Артилерийски] полк клевета е, следователно, ка
заното в релацията на генерал Димитриева, по негов адрес. А
аз считам всички тези измислици недостойни, защото генерал
120
Димитриев трябваше да каже в релацията си по въпроса това,

което съм казал аз в релацията на дивизията. А ако той, по ня
какви, неизвестни на мен пътища, и по мимо мен, е узнал дру
го, то преди да вярва на това друго повече, отколкото на моята
релация, длъжен е бил, по правилата на дисциплината и за
дължителната за началника коректност в отношенията му сп
рямо подчинения, па и в интереса на делото, да поиска от мен
обяснения по съдържанието на моята релация, за да установи
истината, преди да удостои своите, кой знае как събрани све
дения, (защото той лично нищо не е видял в 5-а дивизия, не
държеше при нея и свой заместник, нито даже обикновен офи
цер за свръзка) да ги помества в релацията си.
Всички тези, крайно оскърбителни за 5-а дивизия и за
мен лично, недобросъвестности на генерал Димитриев не може
[да] се обяснят, освен с недостойната задна цел да се маскират
действителните причини на наистина големите безредици в бо
евете на линията Бунар Хисар-Люле Бургас и се подменят съ
щинските виновници за безредиците пред очите на началство
то и пред историята. Такава е целта на генерал Димитриева,
защото той и в своите вестникарски полемики често недобро
съвестно експлоатирваше случилата се в 5-а дивизия криза на
17 октомври, за да рисува себе си като необикновен гении,
който умее с една телеграма да повърне към победа и слава
една деморализирана и позорно отстъпила дивизия. Между
това, самата истина е, че въпросната криза, причинена от ге
нерал Димитриев, както по-горе обясних, е наистина голям по
зор, но позор за генерал Димитриева лично, защото го изобли
чава в несъстоятелност, като началник в боя. А за самата 5-а
дивизия тая криза е равна на подвиг, защото дивизията излезе
от нея с достойнството на образцова войскова част, след като
беше тикната в пропастта така дълбоко и безогледно, че въп
рос е, как би постъпила друга войскова част, в един толкова
тежък случай. Както от релацията на дивизията се вижда, стъ
121
писалите се от боя части от дивизията, по непреодолими и съз

дадени от генерал Димитриева причини, твърде скоро се опом
ниха и не само се спряха на позиция, от която можеха да спрат
възможното опасно нашествие на противника в тила на съсед
ните дивизии (значи дивизията не е преставала да бъде сигу
рен страж на фланга на 3-а армия нито ни минута, ако и оттег
лила се малко назад, с което тя се подравни със съседната ди
визия, пред фронта на която беше изпъкнала на десетина ки
лометра, както по-горе е отбелязано), но и не останаха на тая
позиция, която заеха късно вечерта на 17, освен до разсъмва-
ние на 18 когато сами (със своите сили) без никаква подкрепа
на резервени части, каквито липсваха, настъпиха напред, зае
ха позиция на Карагач дере и поправиха положението и на
своята дивизия, и на съседната 4-а дивизия, и на цялата 3-а
армия, която така безпорядъчно беше ангажирана в бой по
части, разпръсната на 40 километра в ширина като беше оста
вена без никакъв резерв.
В това, достойно за названието подвиг, дело - настъпле
нието напред - генерал Димитриев няма абсолютно никакво
участие; тогава когато позорното отстъпление изключително
нему се дължи. И генерал Димитриев добре знае това, и от
личните ми с него разговори, и от водените по въпроса слу
жебни преписки, и от релацията на дивизията, най-после меж
ду това, той не само проглуши света още от бойното поле, че 5-
а дивизия можа да излезе от кризата на 17 октомври с чест и
да завърши Бунар-Хисарските боеве с победа, благодарение
на дадената от него заповед „да умре дивизията на мястото, но
ни крачка назад и пр.”, не само повтаря тая басня постоянно и
в своите продължителни вестникарски полемики след войната;
не само държа много беседи миналата зима в Петербург и
писа много статии в руски вестници около тая своя дръзка
лъжа, не само изнуди руски стари ветерани и офицери да му
поднасят свещенни реликви с гравиране върху тях въпрос
122
ната съвсем безпредметна негова заповед - не само извър

ши толкова много недостойни рекламаджийства с цел да си
припише неизвършен подвиг и светотатствено, чрез посред-
ството на нагла лъжа, заграби руския свещен подарък, без
да го е заслужил, но е дръзнал и в релацията си да прокара
тая цинична лъжа (стр. 116), за да премине тя и в историята.
Позволил си е, значи да фалшифицира и историята с долна
своекористна цел.
Между това, той още на бойното поле знаеше от личния
ми доклад, знае и от водената служебна преписка по въпроса,
знае и от релацията на 5-а дивизия, че дадената от него по
добна заповед, пратена с командира на 5-а пионерна дружина;
е получена в дивизията, едва на 18 октомври, когато дивизията
вече тръгваше напред, за да заеме позицията на Карагач дере
и да се държи на нея до последна крайност. Но такава заповед
дивизията получи от мен още вечерта на 17 октомври, когато
аз още не бях получавал абсолютно никакви заповеди от гене
рал Димитриева, с когото през целия тоя ден не бях в свръзка
и, за да установя такава за през нощта, бях пратил командира
на 5-а Пионерна дружина да го търси по позицията на 3-а армия,
а началника на щаба в с. Яна, за да се опита чрез тамошната те
леграфна станция да влезе в сношение с щаба на 3-а армия, след
като това не сполучих да достигна нито чрез посредството на съ
седната 4-а дивизия, нито чрез подвижната телеграфна станция
на 5-а дивизия, която станция функционираше съвсем слабо, по
разни причини и недостатъци.
Не че тая „знаменита” заповед на генерал Димитриева е
получена на 18 октомври, когато тя е била безпредметна, за-
щото аз, по своя инициатива, след като бях прекратил отстъп
лението още вечерта, не само нямах намерение да отстъпям
повече, но и бях дал заповед, също от вечерта, да се настъпи,
напред - вижда се и от самата релация на генерал Димитрие
ва, в която (на стр 115) той казва, че ми е пратил заповедта си
123
с командира на Пионерната дружина, а тоя последния едвам

на 17 вечерта е можал да намери генерал Димитриева, бил е
задържан от тоя последния до полунощ в Иванкьой и се върна
на позицията при Бунар Хисар на 18 сутринта, когата бригади
те вече тръгваха да изпълнят дадената им от вечерта от мен
заповед, която не само съвпадаше, но и превишаваше донесе
ната от командира на Пионерната дружина заповед, защото
според тая последната, дивизията трябваше да остане на мяс
тото си, а според моята заповед, тя настъпи напред, за да зае
ме позиция за упорна отбрана на р. Карагач дере.
Само тогава, на 18 сутринта, аз получих и заповед, № 332,
датирана 17.Х., 2 ч. 45 м. сл[ед] пл[адне], с която ми се съобща
ваше, че в центъра работите вървели добре и че срещу 5-а диви
зия били действували 30-40 табура, но при все това аз трябвало
да се удържа на позицията си. Тогава също получих и една те
леграма (без номер) от началника на 4-а дивизия, подадена в с.
Кулиба на 17.Х., 6 ч. 10 м. с която, по заповед на командующия
армията, ми се съобщаваше, че тоя последния бил назначен за
командующи и двете (1-а и 3-а) армии и че на 18 щял да бъде
атакуван левия фланг на противника с дивизиите от 1-а армия, а
5-а дивизия трябвало да се удържа на позицията, която заема
,до последен човек”.
За да свърша с пакостите на генерал Димитриева на 16
октомври, трябва да отбележа още, че ако се съди по неустой
чивите разпореждания на щаба на 3-а армия за действията на
16 направени със заповеди - записки № № 922 и 925, може да
се заключи, че замешателството в тоя щаб е настъпило още от
15-о число, след първата вест, че съкрушения, уж при Лозенг
рад противник настъпя пак.
А отстъплението на 4-а дивизия пред Карагач само е уси
лило замешателството и уплахата.
За изпълнението на тези шаткави заповеди, именно ста
на нужда да се промени посоката на движението на 1-а брига
124
да, за което променяване се говори на стр. 82 от релацията на

генерал Димитриева, а не, „за да се подкрепи 2-а бригада
изотзат”, както генерал Димитриев прикрито и не без злонаме
рени задни цели, натяква.
17 октомври
Благодарение на това, че на 17 октомври 5-а дивизия оста

на несвързана с Щаба на армията цял ден и тя действуваше аб
солютно самостоятелно (защото и единствената получена сутрин
та телеграма от Щаба на армията за изпращание поне една бри
гада в помощ на 4-а дивизия, остана неизпълнена, както по-горе
отбелязах), то генерал Димитриев не можа да извърши никакви
пакости на участъка на 5-а дивизия и последната се бори тоя ден
само с последствията от пакостите, които й бяха причинени от
генерал Димитриев през предидущите дни, ако можа да ограничи
зловредността на тия последствия и, сравнително, леко и благо
получно да се справи с тях, дължи си това, изключително на ней
ната изолираност от Щаба на армията, която правеше невъз
можно вмесването на генерал Димитриева в нейната работа.
Иначе, генерал Димитриев, който, по слух и в края на деня, да
ваше безцелни заповеди със знаменателни изрази: „да се упорс-
твува в боя до последен човек, да умре цялата дивизия, но ни
крачка назад и пр.”, за да може после (още на следующия ден) да
си прави вестникарски реклами и да създава празен шум около
своето име, кой знае какви други заповеди би дал и какви нови
пакости би причинил.
От горното следва, че самохвалството на генерал Димит
риева, че той лично бил ръководил боя, и не знам какви си, чу
деса бил вършил на 17 октомври, което се започва от стр. 114
от релацията му и продължава на няколко страници се явява,
до непочтеност и даже до наглост, нескромно колкото се отна
ся до 5-а дивизия.
125
Не повече почтена е и критиката на генерал Димитриева

върху действията на 5-а дивизия на 17 октомври, на които
действия той като не е бил личен свидетел, не може и няма
право да мисли и пише за тях, освен това, което аз съм му док
ладвал и донасял, или съм изложил в релацията на дивизията.
Ако той е имал основание да се съмнява в достоверността на
моите доклади и релации той е длъжен бил да възбуди въпрос,
за да се възстанови истината, а не с потайна релация да опро
вергава моята, която, по духа на службата трябва да служи за
основа на релацията за действията на 3-а армия, даже и тога
ва, когато командующия армията би присъствувал на боя и
действително би го ръководил, както генерал Димитриев се
самохвали.
Не в своите гадателни умозаключения на стр. 117 относи
телно причините, по които 5-а дивизия не е пратила помощ на
4-а дивизия и даже достигнала до положението сама да иска
помощ от тая последната и пр. генерал Димитриев достига до
там в стремлението си да компрометирва началника на 5-а ди
визия и да обезцени изобличенията, които последния му е пра
вил в официални преписки и му прави в релацията си, щото
заслепен, по видимо му, от озлобление, несъзнателно изобли
чава себе си в несъстоятелно командувание, като казва „че 5-а
дивизия била действувала в боя без ръководна идея, без тех
ника в насочванието и управлението на частите, като въвеж
дала частите си в бой, според нуждата и без оглед на органи
ческата връзка и пр.” Защото всичко това наистина беше така,
до някъде, но само до някъде, както и от релацията на дивизи
ята това се вижда, а не както генерал Димитриев го е преуве
личил, като невярно говори за размесени дребни части, с цел,
по видимому, да отдалечи отговорността възможно по-далеч от
себе си. Причината, обаче, да се въведе дивизията в бой по
части и да се разкъса 1-а бригада, както по-горе обясних, се
дължи изключително на пакостното кръстосване между 4-а и 6-
126
а дивизии на 14-о число, което кръстосвание пък се дължи на

несъстоятелната организация на марш-маньовърът на 3-а ар
мия. Следователно виновен е генерал Димитриев за целия тоя
безпорядък, който на 17, може би, щеше бъде премахнат, ако
дивизията бе оставена да действува така, както обстановката
налагаше, т.е. да действува отбранително, в който случай бри
гадите щяха да имат време да премахнат безредиците причи
нени от разкъсаното и случайното и даже ненадейното и пре-
бързаното им влизане в бой предидущия ден. Генерал Димит
риев, обаче, внесе нови пакости със своите неуместни и неоп
равдани от действителното положение аларми да се помогне
на 4-а дивизия, както по-горе съм обяснил. Тая е чистата исти
на, за замотаванието, на която толкова много и една от друга
по недобросъвестни измислици са били нужни на генерал Ди-
митриева, както по отношение управлението на 5-а дивизия в
боя, така и по отношение държанието на артилерийския полк
от дивизията и другите нейни съставни части.
Но за достигание на своята непохвална цел - укоряване
подчинените за прикриването на своите лични грешки и прес
тъпления - генерал Димитриев не само с измислици, за какви-
то тайните релации са добри проводници, си е послужил; той
не се е стеснил да си послужи и с преиначаване съдържанието
на документите, които и сам прилага при релацията си, следо
вателно добре знае съдържанието им; или пък, подбира доку
менти, които нямат никакво значение, а игнорирва други доку
менти, които съдържат същинските факти. Така, например, той
сочи на моето донесение № 15 от позицията, пратено на 17 в 5
ч. 50 м. вечерта и на телеграмата на началник-щаба, № 18, по
дадена от Яна на 18 в 6 ч. 10. м. сутринта, като на документи,
които го поставили в затруднение, от което той можал да изле
зе само благодарение на своя гений и необикновеното си мъ
жество. Между това, моето донесение, както от съдържанието
му се вижда, е неокончателно, а телеграмата на началника-
127
щаба няма никакво значение, защото генерал Димитриев я е

получил на 18 сутринта, когато е получил и следующето мое
окончателно донесение, което анулирва и телеграмата на на
чалника-щаба № 18, и моето донесение № 15, а именно:
,До Командующите 3-а и 1-а армии.

Препис Началнику на 4-а дивизия.
13 октомври 1912 година.
№ 20 .
Ако и силно разстроени, частите от дивизията, на раз
съмване напустнаха Бунар-Хисарските висоти, на север и юг от
шосето гдето снощи се бяха окопали и настъпват напред с цел
да заемат позиция между 3-а бригада, която се удържа на по
зицията си при с. Чифлик Теке и 4-а дивизия, която се намира с
левия си фланг при с. Карагач. За осветляване голямото прос
транство, което остава незаето между десния фланг на 5-а и
левия фланг на 4-а дивизия, изпращам ескадрона.
Бригадата, която е изпратена да запълни това пространс
тво, още не се е явила, нито пък ми е известно от где да я
очаквам. Противникът още не проявява своето присъствие.
Ако е отстъпил, ще продължа движението си напред. В проти
вен случай, дивизията ще се окопае на линията Чиф[лик] Теке-
Карагач, на западния бряг на реката Карагач дере и там ще се
удържа, до пристиганието на бригадата, назначена в подкреп
ление.
(Подп.) Началник на дивизията
Тоя, именно, документ рисува действителното положение

на 5-а дивизия на 18 сутринта и генерал Димитриев него имен
но трябваше да посочи в релацията си, за да бъде последната
вярна и добросъвестна. Посочените от него № № 15 и 18 са
128
престанали да имат каквото и да е значение, след като в Щаба

на армията е получено това донесение, № 20, игнорирванието
на което най-неумолимо изобличава генерал Димитриева в
нещо повече от недобросъвестност. А че умишлено е игнори
рано това донесение с цел възможно повече безпощадно да се
оклевети началника на 5-а дивизия и да се преувеличи личното
мъжество, както и заслугите на автора на фалшивата релация,
свидетелствува и изопачението в действителното съдържание
на неуместно посочените документи, което изопачение генерал
Димитриев си е позволил, като казва, че е било искано сменя-
вание на дивизията от бойната линия, но била искана помощ, с
каквато той не разполагал и пр. И в моето донесение и в те
леграмата на началника на щаба се говори за почивка върху
позицията, което означаваше, при даденото положение, от
бранителни действия. И аз бях принуден да искам подобно не
що, за да предвардя дивизията от възможни неумесни запове
ди, подобни на заповедите от предидущата вечер, които при
чиниха случилата се в 5-а дивизия криза, от една страна, а от
друга страна, да предизвикам съобразни с положението на 5-а
дивизия разпореждания и за действията на другите дивизии на
следующия ден. Приблизително еднакво е и съдържанието на
телеграмата на началник-щаба № 18 (Генерал Димитриев го
вори в релацията си за две телеграми на началник-щаба, но
мене ми е известна само една) разликата е само в размера на
поисканата почивка и излишния песимизъм на началник-щаба
на дивизията, за което му направих забележка, когато ми до
ложи за подадената от него телеграма, при всичко, че с моето
донесение № 20, тя беше анулирана.
Прочее, всичко казано в релацията, относително дейст
вието и държанието на 5-а дивизия на 17 октомври, е невярно
и, както измислиците в критиката и умозаключениото на гене
рал Димитриева, така и изопачаванието в документираните
факти, не са случайни. Те са умишлени и нагодени със следу-
129
ющите специални задни цели: опровержение релацията на 5-а

дивизия, отмъщение на началника на тая дивизия за смелостта
му да каже в своята релация, па и в други служебни преписки,
самата истина, която така неумолимо развенчава командую-
щия 3-а армия от славата, която услужливи вестникари и ко
респонденти бяха му спечелили, и освен всичко това и преуве
личаване значението на своята лична дейност - лично само-
хвалство.
До колкото ни е известно, и по отношение на другите ди
визии и части от армията, релацията на генерал Димитриева не
само е невярна, но е и недобросъвестна. Кавалерийската ди
визия, например прекара 16-о число в ролята на лична стража
на генерал Димитриева, по негова заповед, както по-горе е от
белязано; между това на стр. 78 и 79, като се говори, че уж
Кавалерийската дивизия била приготвена при Кулиба, за да
отблъсне атаката на противника (като, че с кавалерия се отб
лъскват атаки) безцеремонно се обвинява началника на диви
зията, че изгубил деня в бездействие, уж по неизправността на
телеграфните съобщения и пр., за да се замотае същинската
причина на бездействието на тая дивизия. Както и от книжката
„Карагач-Чонгара” се вижда, [че] генерал Димитриев абсолют
но никакво участие няма в достигнатия от 4-а дивизия успех на
17-о число, а той приписва всичко на себе си. Самохвалството
му, че бил застанал на чело на една дружина от 6-а дивизия
(ст. 124) и извършил големи чудеса, т.е. обърнал угрожавалото
ни поражение в победа, е така също басня. Истината е, че ге
нерал Димитриев през цялото 5-6 дневно течение на боевете,
беше вън от себе си от уплаха, както това се виждаше от раз-
порежданията му и от държанието му, изобщо и постоянно
търсеше безопасни за своята личност места. И, понеже никога
не знаеше и действителното положение (защото не беше в
състояние да го схваща) той на 17 е мислил, че при 4-а дивизия
ще е така опасно, както и на 16 и отива при 6-а дивизия, гдето,
130
възползувай от слабостта и сравнителната отдалеченост на

противника, придружил е една дружина, за да може още на
следующия ден да прави вестникарски шум около своето име.
Достатъчно е да се сравни релацията му с релацията на
трите дивизии, за да се види, че всичко, което генерал Ди
митриев разказва за своето лично ръководство на боя и за
своите големи заслуги на 17 октомври, не е освен басня. И
единственото направено от него в тоя ден, то е оклеветява-
нето 1-а армия и дискредитирането командующия тая армия,
за да предизвика да му се подчини и 1-а армия, за голямо
нещастие на България, защото, ако това не беше станало,
или ако общото командуване на двете армии беше възложе
но върху генерал Кутинчева, като по-старши, то нито кърва
вите боеве при Люле Бургас-Бунар Хисар щяха да останат
безрезултатни, нито Чаталджанския позор с толкова ужасни
за България и армията й последствия щеше да има, както
по-долу ще се види. А че генерал Димитриев не само под
влиянието на силна уплаха е засипал на 16 и 17 октомври
Щаба на Действующата армия с цял куп донесения по адрес
на 1-а армия и генерален Кутинчева, с молби и покани да
бърза, а е вършил всичко това и с цел да се наложи за общ
началник на двете армии, вижда се и от хитро нагодените
текстове на доносенията, чете се и между редовете на рела
цията му, в които разказва за тези свои мероприятия, с яв
ната цел да прибави към своите лични заслуги и да направи,
изключително, свое лично дело благополучното излизане на
3-а армия от неизмеримо тежкото уж положение на 17-о
число и достигнатите успехи в следующите дни.
И най-тежкия ден 17 октомври, значи, генерал Димитриев
е прекарал в служба на себе си и на личните свои амбиции, а
не в някакво си храбро водение дружини в бой и гениално ръ-
ководение [на] боя както в релацията си се хвали.
131
18,19 и 20 октомври
През тия дни, най-голямата и всеизвестна пакост на ге

нерал Димитриева се заключава в това, че той, неспокоен в
тила на своята армия, гдето противника можеше всяка минута
да нахлуе, отдалечил се на 18-о число на по-безопасно място в
тила на 1-а армия, като маскира това дезертиране от поста си
и пред подчинените, и пред началството, с някаква нова идея
за продължаване боя: Нанасяне удар с 1-а армия под негово
на генерал Димитриева, лично ръководство. (Отиванието на
генерал Димитриева в Айвали е чисто дезертиране от своя
пост, защото независимо от турянието в негово подчинение и
1-а армия, най-важния и съдбоносен участък си оставаше ля
вата половина от позицията на 3-а армия, а мястото на стар
шия началник е винаги на най-важния участък от бойната ли
ния. И предидущия ден мястото на генерал Димитриев не беше
при 6-а дивизия, та макар и на чело на някаква си дружина, и
страхът пред силния напор на турците срещу 4-а и 5-а дивизии
е, който принуждаваше генерал Димитриева да се стреми в
дясно и да измислюва знаменити предлози и басни за оправ
даване своето отклонение от правото си назначение.) А съб
лазнен от леките успехи на 1-а армия, той побързва да повтори
в Люле Бургас същото, равно на черна измяна, престъпление,
което извърши и в Лозенград, като и в Люле Бургас си устрой
ва тържествени посрещания и си създава лекомислени разв
лечения, пред лицето на противника, като забравя 4-а и 5-а
дивизии и задържа в абсолютно бездействие около Люле Бур
гас цялата 1-а армия и 6-а дивизия от 3-а армия, на които дава
такава също разгулна почивка, както и на парадиралите в Ло
зенград войски, от пладне на 18 до 20 октомври - края на без
плодната победа при Люле Бургас-Бунар Хисар. А в резултат,
4-а и 5-а дивизии се борят сами с грамадно превъзходните
числено сили на противника, който, възползувай от абсолютно
132
то бездействие пред левия му фланг прехвърля силите си към

десния си фланг и настойчиво атакува 4-а и 5-а дивизии, осо
бено 5-а дивизия, срещу която водеше атаките си на 18 и 19 с
грамадни маси и с бясна настойчивост се стремеше към Бунар
Хисар.
Както от релацията на 5-а дивизия се вижда, артилерията
на тая дивизия е, която отблъсваше атаките на турските маси,
които пехотата не би могла да задържи, защото дивизията отб
раняваше една позиция от 12 километра, която не можеше да
се заеме освен крайно тънко. Между това, генерал Димитриев,
комуто добре е известен тоя факт, вместо да го отбележи в ре
лацията си с подобающа похвала, с която, между другото, да
отблагодари на 1 Артилерийски] полк, за гдето ограничи пос
ледствията от неговото, на генерал Димитриева, престъпление,
счел е за повече сходно с неговите лични интереси и интимни
те цели на релацията му, да оскърби тоя полк, защото иначе би
блеснало престъплението, което релацията му има за цел да
прикрие. Примерното държане на артилерията и упоритостта
на пехотата в 5-а дивизия спасиха Бунар Хисар, а 4-а дивизия
не допусна турците да проникнат по посока на Кулиба и да се
врежат в така несъстоятелно организирания боен ред на двете
армии безразсъдно разпръснати на едно пространство от 50
километра и повече. По тоя начин, двете дивизии спасиха по
ложението, като ограничиха лошите последствия от престъп
лението на генерал Димитриева, само с безцелно дадените в
двете дивизии 7-8000 жертви и тия дни (всичките жертви на
двете дивизии в боевете при Бунар Хисар-Карагач са около
15 000). Жертвите на 4-а и 5-а дивизии на 18 и 19 са абсолют
но безцелни, защото, ако генерал Димитриев, вместо да бърза
да се предава на празненства и развлечения в Люле Бургас, би
по-напред изпълнил простото, но категорично требвание на
устава, за задължителното довършване всеки бой с тактическо
преследване, то на 18, 19 и 20 октомври никакви боеве нямаше
133
да има и при Бунар Хисар, както такива не е имало и при Люле

Бургас, защото турците щяха да отстъпят по цялата си линия
вместо да се спрат с един съвсем тънък заслон (ширма) пред
прибързалия да пирува несъщестувюща победа и да бездейст-
вува заедно с по-голямата част от войските си генерал Димит-
риева и да групират почти всичките си сили против 4-а и 5-а
дивизии, та да причинят на тия последните безцелни 7-8000
жертви. Иначе, т.е. ако оставените от генерал Димитриева на
своя собствена участ 4-а и 5-а дивизии не би могли да издър
жат бесния, натиск на по-силния противник, последствията би
били катастрофални не само за всички войски, които се нами
раха под командата на генерал Димитриева, но и за цялата
Действующа армия.
Генерал Димитриев, и в релацията си, и в своите вестни
карски полемики оправдава бездействието си в Люле Бургас с
дадена от Щаба на Действующата армия заповед да не се
преследва противника. Но това оправдание е толкова недобро
съвестно, колкото и несъстоятелно, защото не за преследване
се касаеше във въпросните дни, а за довършване боя, който
на левия фланг на общото разположение на Съединените ар
мии се продължаваше, а десния фланг, с командующия Съеди
нените армии на чело, пируваше и славословеше несъществу-
вала още победа. До каква недопустима на бойното поле раз-
пустнатост е достигнал и лично генерал Димитриев в Люле
Бургас, и събраните около тоя пункт под негово лично началст
во войски, може да се съди по следующите няколко факта:
а) Генерал Димитриев, с настаняванието си в Люле Бур
гас, завел и някакъв си „Напалеоновски” вътрешен ред в своя
щаб (вече Щаб на Съединените армии) като между другото, е
забранил да бъде безпокоен с докладване не особено важни
преписки, а донесения получавани по-късно от 9 ч. сл[ед]
пл[адне] и по-рано не са били докладвани освен на следующия
ден, независимо от тяхната важност и значение. А понеже как-
134
то от водената по тоя въпрос преписка се разкри, че началник-

щаба така също не винаги е бил достъпен за доклади, то на 21
октомври генерал Димитриев не знаеше почти нищо за хода и
перипетиите на водените в 5-а дивизия около Бунар Хисар бо
еве на 18, 19 и 20 октомври.
б) Горещата артилерийска канонада около Бунар Хисар,
която почти не преставаше на 18-о и 19-о число и особено се
усилваше вечерно време и траеше до 10-11 часа след пладне
била възприемана за гърмотевица в Люле Бургас и никой не
знаял, че 4-а и 5-а дивизии водят бой, както в последствие раз
казваха много офицери-щабни и строеви - между които и ге
нерал Брадистилов.
в) Както при Лозенград, турците възползувани от залиси
ята на 3-а армия в тържеството, се опитаха да произведат пов
ратна атака с 5 полка, но не сполучиха, така и при Люле Бургас
те непропуснали да използуват българската разпуснатост и
произвели повратна атака; с тая само разлика, че тук предпри
ятието им сполучило, за жалост, защото се носеха слухове за
изклани дружини от 6-а дивизия. Това събитие не е отбелязано
в релацията на генерал Димитриева, вероятно, по същите съ
ображения, по които той не е отбелязал и много други събития
и факти, които могат да хвърлят неблаговидна сянка върху не
говата командна дейност. Наопаки, той старателно и даже с
недобросъвестно преувеличение отбелязва мними печални и
даже престъпни факти и събития в частите от 3-а армия, които
не засягат непосредствено личността на командующия армия
та и неговия щаб, като станала далеч от тях. Обяснява се това
със специалната и интимна цел на релацията на генерал Ди
митриева, назначението на която е да унижи всички подчинени
и другари, сътрудници на генерал Димитриева, та да може не
говата личност да изпъкне по-рязко и той да блесне като един
ствен заслужил, а всички други не само нямат никакви заслуги,
но още и пречили и спъвали неговия гении. И, разбира се, кол
135
ко по-големи пакостни факти и събития са ставали там, гдето

генерал Димитриев е отсъствувал, толкова по-големи са него
вите заслуги, защото между другото, той е трябвало да се бори
не само с неприятеля, но още и с пакостите на своите бездар
ни подчинени и другари. И Напалеон Велики приблизително
със същите средства си е служил, за да прибавя към своя бля
сък; и той разказва в мемоарите си, че маршалите му само
глупости и пакости вършили там, гдето той лично не е присъст-
вувал, та е бивал принуден да се бори не само с неприятеля,
но и с посредствеността на маршалите си. Генерал Димитриев
който, в много отношения, подражава на Напалеона, подража
ва му по видимому и в релацията си, която и по формата на из
ложението си, не е освен личен мемоар на генерал Димитрие-
ва.
Със строго съблюдаваното правило да пази своя личен
авторитет и да славослави себе си в своята релация, трябва да
се обясни и факта, че 4-а дивизия, при която генерал Димитри
ев имаше постоянното си местоприбивание, не само не е очер
нена в релацията му с неблаговидни критики и умозаключения
върху действията й, но и са умълчани и грижливо укрити и
всички случили се в нея пакостни безредици, каквито са, нап
ример, колебанията на нейните войници още при първата сре
ща с противника при Ески Полос, за които колебания генерал
Димитриев ми, говори на мястото, лично, както по-горе съм от
белязал, но в релацията си е премълчал; паническото общо
отстъпление на две бригади от тая дивизия при Карагач, което
генерал Димитриев скромно нарича (на стр. 78 от релацията
си) „съмнително раздвижвание в бойния ред на 4-а дивизия”,
като споменува за него, повидимо му, с хитра интимна цел да
изтъкне своята решителност (продукт на необикновена лична
храброст) да посрещне тържествующия противник, той лично и
да се опита да отрази атаката му с Кавалерийската дивизия, на
която бил заповядал да се приготви за действие, а също и да
136
замаскира същинския си мотив за задържане Кавалерийската

дивизия около себе си в бездействие, цял ден - да се разбере
от релацията му, че за отразяване неприятелската атака е за
държана тя, а не за охрана личността на командующия армия
та и пр. Тая последната цел - укриването същинските мотиви
за задържането около себе си Кавалерийската дивизия - ге
нерал Димитриев е достигнал, както пред съвременното, силно
омаяно от него, лековерно общество, така и пред бъдащия
историограф на войната с турците и бъдащите поколения,
които само по предания ще познават личността на автора на
релацията, генерал Димитриева. Моето мнение, обаче, па и
мнението на Кавалерийската дивизия и всички свидетели на
страшната трагедия между Карагач и Кулиба на 16 октомври
1912 година е, че ако турците наистина би успели да проник
нат към наблюдателния пункт на приготвилия се да ги пос
рещне с кавалерия необикновено храбър командующи 3-а
армия (според оценката на един кореспондент, който е обри
сувал това събитие в един вестник, за да възрази на друг
вестник, в който беше изказано съмнение за храбростта на
генерал Димитриева) то Кавалерийската дивизия само би
придружавала командующия армията в пътя му към 6-а ди
визия, към която той се премести на следующия ден, за да
търси по-удобно и безопасно място за щаба си, а може би и
към някое още по-безопасно място - 1-а армия, например,
към която генерал Димитриев се присъедини по-късно, за да
бъде възможно по-далеч от ужасния Карагач. Тая роля би се
възложила на Кавалерийската дивизия и за такава именно
роля тя е получила заповед да се приготви, а не за да пос
рещне някаква си турска атака, защото всеки знае, не може
да не знае и генерал Димитриев, че с кавалерия не се отра-
жава атаката на пехота, която е сломила друга пехота и три
умфално напредва, като съкрушава и преодолява даже и
землени закрития пред себе си.
137
Че генерал Димитриев умишлено и по непохвални интим

ни лични мотиви е укривал случвалите се около него и близо
до него отрицателни и пакостни факти и събития, а усърдно е
отбелязал и даже преувеличавал в релацията си случвалите се
подобни факти и събития далеч от него, той и сам свидетелст-
вува това на стр. 156 от релацията си, гдето, за пръв и единст
вен път, прави нещо като укор и на 4-а дивизия за гдето не
могла да завладее с. Чонгара и пр. А направена тая бележка
на 4-а дивизия, защото в дадения ден тя беше далеч от гене
рал Димитриева, който се намираше при 1-а армия и трябваше
да направи неодобрителна бележка за действията й даже и
без да има основание (бележката му наистина е неосновател
на), за да може, по тоя начин да изтъкне значението на своето
присъствие при известна част: Докогато той, генерал Димитри
ев, беше при 4-а дивизия предидущите дни, тя действува от
лично, а щом той се отдалечи тя захваща да действува лошо.
Затова пък, там гдето беше той в тоя ден (19 октомври) при
всичко, че никакъв бой не е имало (имало е тържествени пос
рещания и престъпни парадирания в Люле Бургас, подобни на
Лозенградските) вестниците проглушиха света с разни ужасни
долини на смъртта около Люле Бургас и всевъзможни други
басни, които гърците и сърбите впоследствие, с право нарича
ха „българска шарлатания”, в своите клеветнически писания и
публични агитации против България.
Така щото генерал Димитриев хвали в релацията си всич
ко, което е ставало близо до него, като даже и позорните па-
нически бягства от бойната линия нарича „съмнително разд-
вижвание в бойния ред” и кори или омаловажава с тенденци
озни умозаключения всичко, което е ставало далеч от него. А и
едното и другото прави с една и единствена, хитро поставена
цел: да се разбере от релацията му, че той, и само той, е ви
новника на бляскавите успехи на Тракийския театър и без не
го, там освен пакости, България друго нищо не е могла да
138
очаква от всички други другари и сътрудници на генерал Ди-

митриева, които само под негово непосредствено ръководство
и близък контрол действуват добре, но оставени, колко-годе
самостоятелно, те само пакостят и пакостят. И, понеже Кава
лерийската и 5-а пък Дунавска дивизии са действували изклю
чително далеч от него, те тези двете дивизии той най-
недобросъвестно клейми в релацията си, за да може по-
нагледно и очебиюще да изпъкне от колко голямо и ползот
ворно значение е била неговата собствена личност на бойното
поле. С тая тенденция, т.е. за да изтъкне своето значение и
заслуги, генерал Димитриев е измислил и легендите, че уж 5-а
дивизия, стресната от неговата телеграма: „да умре с начални
ка си заедно цяла, но ни крачка назад”, обърнала поражението
си в победа, а Кавалерийската дивизия, до полуда (Кавале
рийска полуда) въодушевена от неговата, по Суворовски ма
ниер, дадена на началника на Кавалерийската дивизия гене
рал Назлъмова заповед: „Осенявам Ви с честния кръст (и фак
тически прави кръст на гърдите на генерал Назлъмова) и Ви
отпущам в аванс 500 коня, които да пожертвувате, но непре
менно да настигнете отстъпающия противник” - извършила, не
знам какво си, друго чудо още по-голямо, от чудото на 5-а ди
визия. С тези легенди, с които от бойното поле генерал Димит
риев проглуши света на времето си, а в релацията, кой знае
защо, само за едната споменува, и то със скромност никак не
свойствена нему, се преследва целта да се изтъкне генерал
Димитриев, като гений, който и от далеч и от близо, умее да
магнитизирва своите подчинени с подходящи на случая телег
рами или маниери и да ги предизвиква да правят чудеса. Той,
следователно, се подравнява, по необикновените си таланти,
не само с Напалеона, но и с всички ония знаменити полковод-
ци на миналото, които пред нищо не са се стеснявали, когато
се е касаело за достигание велики цели, като са си служили и с
религията и с всякакви други, изобретявани от техния гений,
139
средства и похвати, които са въодушевлявали и превръщали в

неукротими вълни техните войски, когато е трябвало да се по
беди „на всяка цена”.
Какви други пакости е извършил генерал Димитриев в
дните от 18 до 20 октомври включително, излишно е да отбе
лязвам, защото голямата пакост извършена с прекращавание-
то боя около Люле Бургас на 18 вечерта, за да се предаде на
тържества и почивка с по-голямата част от силите, които му са
били доверени и с това да изложи 4-а и 5-а дивизии на ужасна
та необходимост да дадат 7-8000 безцелни жертви, е пакост,
която поглъща всички други, даже като се допусне, че и при
правилно действие на генерал Димитриева при Люле Бургас,
турските корпуси все пак би се оттеглили благополучно на Ча-
талджа, за да ни опозорят там, следователно, Чаталджанския
позор не е пряко последствие от Люле-Бургаското лекомис-
ленно тържество и престъпно бездействие, както това история
та ще установи за вечен позор на съвременното българско
войнство.
Колкото се отнася до описанието, което генерал Димит
риев прави в релацията си на своите лични действия през въп
росните дни, в което описание блещат само неговите решител
ни замисли за притискане противника към Странджа планина и
всевъзможни негови целесъобразни разпореждания, осуетя
вани от противни на идеите му директиви от висшето началст
во, или неумело изпълнение на заповедите му от подчинените,
но никакви признаци от пакостна негова лична дейност няма,
то това майсторски нагодено описание, след дълго обмислюва-
не през зимната стоянка на Чаталджа, няма нищо общо с ис
тината. Защото, както и сам генерал Димитриев казва на стр.
129 от релацията си, в директивата № 9, действително му е би
ло заповядано: „след като завземе неприятелската позиция, да
остане на нея, без да се увлича в далечно преследване”, но
той тая директива не изпълни, понеже, вместо да се стреми да
140
заеме позицията на неприятеля, по гребена между р. Сауджак

дере и Карагач дере и по височините по-на север до селото
Урум Бейли, включително, генерал Димитриев отиде на 18-о
число при 1-а армия, която в същия ден почти без бой достигна
Люле Бургас, защото противника пред нея беше слаб и бяга
ше, а на 19 сутринта прибърза да се предаде на почивка и
тържества, без да е завладял неприятелската позиция, т.е. без
да е изпълнил директивата № 9. Ако генерал Димитриев бе се
старал да изпълни тая директива добросъвестно, то той би
заплашил с достигналите на 18 Люле Бургас и околността му
войски от 1-а армия и 6-а дивизия левия фланг и тила на упор
но стоялия на позицията си пред 4-а и 5-а дивизии и даже бяс
но атакувалия 5-а дивизия противник, в който случай притив-
ника или би бил отрязан и пленен на самите си позиции, което
би било по-добро от неосъществения замисъл на генерал Ди-
митриева за притисванието му към Странджа или най-малко,
тоя поне замисъл би се реализирал. А тоя резултат никак не би
бил противен на директивата № 9, която забранява далечно
(стратегическо) преследване, но тактическо обхождане или от
рязване на противника не само не забранява, но го и заповяд
ва, защото изисква завладяването позицията на противника, а
известно е, че такава операция е най-лесна, когато позицията
се атакува от фланга или се обходи напълно, какъвто би бил
случая. Във всеки случай, в правата и длъжностите на генерал
Димитриева беше избирането способа на действието: фрон
тална или флангова атака, обход и пр., но той трябваше да
завладее тая позиция и тогава само да се спре с всички войс
ки, а не да спре повече от половината в абсолютно бездейст
вие, а на 4-а и 5-а дивизии да остави изпълнението на дирек
тивата № 9 и те да се борят сами цели три дена с противник в
грамадно превъзходство в силите и не само да дадат 7-8000
хиляди излишни за армията жертви, но и да рискуват да бъдат
разбити от по-силния противник, за да може последния да се
141
нахвърля, след това и на безгрижно пирувалите и съвсем

преждевременно предалите се на празднуване не съществува
ла още победа с командующия Съединените армии на чело
войски в Люле Бургас и околността му и да разбие и тях, после
което спокойно и смело да достигне и Одрин, за да го деблоки
ра.
Далеч не е прав, следователно, генерал Димитриев, като
казва в релацията си, че с директивата № 9, той бил спънат в
своите замисли; напротив, той е виновен в недобросъвестно
изпълнение тая директива. Между това, той публично направи
голям шум, като в своята вестникарска полемика дръзко обви
няваше Щаба на Действующата армия в това, че той с дирек
тивата си № 9 бил осуетил решителната победа, която генерал
Димитриев гениално бил замислил, подготвил и вече бил близ
ко до реализиранието й. По същия повод, той обвини и другаря
си, командующия 1-а армия генерал Кутинчева, със специална
статия напечатана във вестник „България” още непосредствено
след Чаталджанския позор, когато генерал Димитриев, притис
кан под тежестта на безбройните си престъпления, едно от
друго по-тежки, извършени от него от Лозенград до Чаталджа
и наказуеми повече със смърт, употребяваше всички средства
- и простени и непростени - за да хвърли престъпленията, си
върху другари, подчинени и началството. Както е известно, с
друга статия, напечатана в руския вестник „Новое време”, ед
новременно с горната, генерал Димитриев хвърли върху на
чалството си (генерал Савова) отговорността за Чаталджанс
кия позор, а тоя позор беше и е, изключително, негово, на ге
нерал Димитриева, лично дело.
Така също неправ и даже нескромен самохвал се явява
генерал Димитриев в описанието своята лична дейност през
дните от 18 до 20 октомври и по отношение обвинението на
своите подчинени, че уж го спъвали в грандиозните му замисли
и осуетили последните с неумело изпълнение заповедите му.
142
Истината е, че той наистина е давал заповеди, но такива, които

го изобличават, че и тия дни той е действувал в мъгла, без да е
знаел действителното положение на противника и обстановка
та, изобщо, както винаги и за това давал е несъобразни с обс
тановката заповеди, които като такива, не са били изпълними.
Като образец и неоспорим документ, в това отношение, може
да послужи следующата негова:
До Началниците на 4-а, 5-а и 6-а дивизии.
Подадена на 18.Х.1912 год. в 1 ч. 50 м. сл[ед] пладне.
Приета на 18.Х.1912 година в 2 ч. 45 м. сл[ед] пладне.
Противникът в силно отстъпление. Дивизиите от повере
ната ми армия да го преследват до десния бряг на р. Сауджак
дере, а именно: 5-а дивизия от двете страни на шосето Бунар
Хисар-Виза; 4-а дивизия по посока на Чонгара; 6-а дивизия по
посока на с. Чувенли. Настъпление енергично, като фланговите
дивизии охраняват външните си флангове.
Височина източно от с. Айвали. 18.Х.1912 год.
генерал-лейтенант Димитриев."
Тая телеграма е подадена и получена в 4-а и 5-а дивизии

в ония, именно, часове на деня, 18 октомври, когато противни
кът бясно атакуваше 5-а дивизия с грамадни маси и беше сп
рял започнатото в 4-а дивизия сутринта настъпление към Чон
гара, гдето така също се е опитал да настъпи. Съдържанието
на телеграмата, следователно, е толкова далеч от действител
ността, колкото далеч беше и генерал Димитриев от мястото,
гдето той беше длъжен да бъде в тоя ден, за да не може да
бъде заблуждаван, до оскандаляване (защото тая телеграма е
скандалйозна за командующия 3-а армия) от всякакви разез-
ди. Отстъпление на 18 е имало само пред фронта на 1-а армия,
143
а генерал Димитриев на дивизиите от 3-а армия дава заповед

да преследват, а 1-а армия спира в Люле Бургас на почивка и
празднуване някаква си победа. Разбира се, че такъва, толко
ва противна на действителната обстановка, колкото и чуднова
та, заповед не може не да бъде изпълнена в дивизиите от 3-а
армия.
Но в тая телеграма има и друга, не съвсем лесна за гене
рал Димитриева, чудноватост, а именно: в своето самохвално
описание личната си дейност, генерал Димитриев казва, че
идеята му на 18 била да обходи противника с десния фланг (с
1-а армия), за да го притисне към Странджа; между това с те
леграмата си заповядва на 3-а армия енергично да преследва,
а 1-а армия спира. Обратното, т.е. 1-а армия да преследва
енергично, а 3-а армия въздържано, би съответствувало на
идеята на генерал Димитриева, ако той наистина е имал някак
ва идея в тоя ден. Моето впечатление беше, че генерал Димит
риев и на 18, както и винаги, действуваше без никакъв предва
рително определен план и даваше заповеди под различни вли
яния на минутата, както винаги. Едно просто преглеждане из
дадените в тоя ден от генерал Димитриева заповеди и разпо
реждания би потвърдило моето впечатление, което така също
се е сформирувало под влиянието на получените в 5-а дивизия
разпореждания. Но и между редовете на релацията на генерал
Димитриева, па и в самите нейни редове, до някъде, може да
се намери потвърждение на това мое впечатление. А и от текс
товете на разпорежданията и от грандиозните замисли на ге
нерал Димитриева за 18-о число (ако и неосъществени, по не
гова же, изключително негова, както по-горе обясних, вина)
може, да се заключи, че той се е намирал в някакъв екстаз тоя
ден под влиянието, вероятно, на реализирания на 17 вечерта
друг негов замисъл, лелеян още от Лозенград, както по-горе
споменах, а може би, и от Русчук и даже от София, гдето беше
викан за обсъждане плана за предстоящите военни действия,
144
пред обявяването на мобилизацията и гдето твърде естествено

би могъл, за пръв път, да се зароди у него тая замисъл, а
именно да се наложи, на всяка цена, за командующий Съеди
нените 1-а и 3-а армии, което достигна след цял куп настойчи
ви донесения и клевети по адрес на командующия 1-а армия,
за които донесения старателно упоменува в релацията си с
цел, повидимо му, да ги изтъкне като обикновени и предизви
кани от дневните събития и от чистия интерес на делото доне
сения и доклади до началството. Ако се съди по развиваните от
генерал Димитриева пред случайни спътници в трена, на връ
щане от София в Русчук, след обяваванието на мобилизацията,
планове за действие против турците, може да се заключи, че в
София, именно, той е замислил да се добере до положението
на командующий група от армии, което положение той е счи
тал, че повече би съответствувало и на неговия природен та
лант, па и на неговата специална лична подготовка за война
против турците, понеже през 1912 година, именно, той беше
произвел две стратегически упражнения със старшите начал
ници и офицерите, от Генералния щаб в 3-а Военна инспекци
онна област едно упражнение по картата, и едно на местност
та, но и двете върху турската граница, в които две упражнения
той игра ролята на главнокомандующ една група от три армии
опериращи против Турция и то в същата посока, в която в
действителност действувала 1-а и 3-а армии, следователно той,
като че нарочно беше се подготвил за тая роля.
Такава е стойността и толкова общо има със самата
действителност автоописанието на генерал Димитриева своята
лична длъжност от 18 до 20 октомври в поверително предста
вената на началството релация. Че това е така, може да се ви
ди и от релациите на трите дивизии от 3-а армия, може да се
прочете и между редовете на самата релация на генерал Ди
митриева, па може да се установи и по приложените към нея
документи, във вид на заповеди, донесения, скици, кроки и пр.,
145
противоречията, между които най-сигурно изобличават неиск

реността на релацията и могат да разкрият чистата истина, ако
би имало кой да потърси тая истина.
Колкото се отнася до стойността и достоверността на из
ложеното, в релацията на генерал Димитриева описание дейс
твията на дивизиите от 3-а армия, през дните от 18 до 20 ок
томври, както и до резонността и справедливостта на критиките
и умозаключенията, с които генерал Димитриев усърдно прид
ружава описанията си, то по отношение 4-а и 5-а дивизии дос
татъчно е релацията на генерал Димитриева да се сравни с
добре документираната релация за действията на 5-а дивизия
в тия дни, в която релация са описани в общи черти и действи
ята на 4-а дивизия, за да се види, колко недопустима волност
си е позволил генерал Димитриев в релацията си и колко много
очебиющи доказателства за нескромността, тенденциозността
и даже нодобросъвестността на своя автор, тая релация съ
държа. Ще посоча само следующите няколко примера:
1) В описванието действията на 5-а дивизия на 18-о чис
ло, генерал Димитриев си служи с релацията на дивизията, от
която даже буквално преписва, обаче преписва буквално само
неважните сведения, а по-важните още от самото начало хит
ро и, един вид, крадешком преиначава в своя лична полза. Та
ка например, в релацията на 5-а дивизия е казано, че дивизия
та, по дадената от началника на дивизията на бригадните ко
мандири, още вечерта на 17-о число заповед, на разсъмване,
настъпила напред и заела позиция на западния бряг на Кара-
гач дере. Цитирана е в релацията текстуално и телеграмата №
20, с която е донесено за това предприето от дивизията, по моя
инициатива, действие, отбелязано е в самото начало на рела
цията и обстоятелството, че на 4 ч. пр[еди] пл[адне] на 18-о
число е получена заповед от командующия армията „да умра с
дивизията, но ни крачка назад и пр.” като се цитира и целия
текст на тая заповед - изобщо, изложена е самата същност на
146
работата кратко, ясно и документално. Но генерал Димитриев,

вместо да препише и в своята релация тия прости, ясни и над
лъжно документирани факти, така, както са, хитрува на стр.
143, като казва буквално: „сутринта на 18 началника на диви
зията вече бил получил заповедта ни да се удържи на позиция
та си, изпратена по майор Цанев и пр.”, с което хитро извърт-
вание дава да се разбере, че предприетото от дивизията нас
тъпление се дължи на дадената от него заповед, значи заслу
гата за това полезно дело принадлежи нему, генерал Димитри-
еву, а не другиму. Иначе казано, генерал Димитриев фалшифи
цира една истина, за да припише на себе си заслугата на своя
подчинен, т.е. за да ограби тоя последния. А че аз съм дал за
повед на бригадите да настъпят, преди да ми е била известна
заповедта на генерал Димитриева за 18-о число, той е знаел,
когато е писал релацията си не само от релацията на 5-а диви
зия, но и от донесението ми на самото бойно поле № 20 (посо
чено по-горе) и от личните ми нееднократни доклади, и от во
дените по въпроса преписки, па най-после и от добре извест
ния нему факт, че майор Цанев го е чакал в с. Иванкьой, едва
ли не до полунощ срещу 18-о число и е тръгнал от там за Бунар
Хисар, след полунощ, следователно не е могъл да пристигне в
Щаба на дивизията по-рано от 4 ч. пр[еди] пл[адне] на 18-о
число, когато бригадите вече тръгваха в настъпление и щяха
да тръгнат, за да извършат всичко извършено от дивизията в
тоя ден и в случай, че от генерал Димитриева не би последвали
абсолютно никакви разпореждания за тоя ден, защото заповед
за настъпление беше дадена от мен още от вечерта, когато ге
нерал Димитриев нито е бил мислил да ми праща донесената
от майор Цанев заповед. Същинската истина е, че 5-а дивизия
даже не е изпълнила заповедта на генерал Димитриева, защо
то според неговата заповед дивизията трябваше да остане на
позицията си при Бунар Хисар, а тя настъпи на 3-4 кил. напред
на друга позиция, както аз бях заповядал от вечерта. По мимо
147
генерал Димитриева, следователно и въпреки неговата запо

вед, се извърши полезното дело, което той така нескромно
приписва на себе си в релацията си.
2. При всичко, че от релацията на 5-а дивизия се вижда,
че участието на отряда на полковник Кацарова в отбиването
атаката на турците срещу 1-а бригада от 5-а дивизия на 18-о
число се заключава само в това, че той към 5 часа сл[ед]
пл[адне] е дал само няколко изстрела с не с[коро]с[трелни]
оръдия от 6 километра дистанция, после което се е оттеглил в
Карагач, без да вземе, какво да е, участие в боя с пехотата си,
генерал Димитриев пише в релацията си, по тоя въпрос, бук
вално следующето:
„За отбивание тази атака на противника срещу 1-а брига
да от 5-а дивизия, не малко спомогна и колоната на подпол
ковник (сега полковник) Кацарова, състояла от две дружини от
19 пех[отен] Шуменски полк и 2 не с[коро]с[трелни] батареи от
5 не с[коро]с[трелен] артилерийски полк и пр.”
Генерал Димитриев е могъл да игнорира моята добре доку
ментирана релация в случая и да даде място на тая басня в своя
та релация, или под влиянието на заинтересовани рекламаджии
от 4-а дивизия, каквито в тая дивизия генерал Димитриев беше
успял, със своя зловреден пример, да развъди даже между фел
дшерите на дивизията, както това се вижда от водената по въп
роса преписка, която сега се намира в Министерството на война
та; или, пък, по лично побуждение, продукт на постоянното му ст
ремление да накърнява заслугите на ненависната нему 5-а диви
зия, в полза на безогледно фаворизираната на всяка страница от
релацията му 4-а дивизия. Между това, тая оскърбителна за 5-а
дивизия басня е преминала от тайната релация на генерал Ди
митриева и в книжката „Карагач-Чонгара”, предназначена да
послужи като достоверен материал за историята на войната.
3. От релацията на 5-а дивизия се вижда, че 4-а дивизия
не е подпомогнала действията й абсолютно с нищо на 18 и 19
148
октомври, при всичко че началника на 4-а дивизия няколко пъ

ти е обещавал и даже е правил опити да насочи части от диви
зията си и даже цялата дивизия, във фланг на действувалия
срещу 5-а дивизи силен противник, както това се вижда от
приложените при релацията на 5-а дивизия документи (водена
та между двете дивизии дълга преписка по въпроса в двата де
на). Вижда се още от релацията на 5-а дивизия, че на нейните
действия даже се е пакостило с неизпълняваните обещания за
съдействие, по разни начини, от страна на 4-а дивизия. И, по
неже и сам генерал Димитриев само с пакостни заповеди за
въздържание и неувличане в настъпление отговаряше на мои
те постоянни настоявания, и пред него и пред началника на 4-а
дивизия, да се действува на фланга и тила на бясно налиталите
върху 5-а дивизия огромни турски маси, от които заповеди зак
лючавах, че генерал Димитриев и щаба му, или не схващат
действителното съществувало положение, или придават по-
голямо значение на суетното тържество в Люле Бургас, както
това беше и в Лозенград, и възмутен от това престъпно дър
жане на генерал Димитриева, което стана причина, щото и по
бедата при Бунар Хисар да остане безплодна и противника да
се оттегли безнаказано, адресувах му в края на Бунар-
Хисарските боеве, следующата
Подадена на 21.X .1912 година в 1 ч. 35 м. сл[ед] плад
не.
До Командующия 3-а армия.
986. Всички сериозни и даже жестоки, по кръвопролития
та си, боеве, които поверената ми дивизия води, изолирана, от
15 того до вчера, ми се налагаха от неприятеля и без пристиг
налата, ако и малко късно Балканска бригада, възможна беше
непоправима катастрофата. Генерал Бояджиев не само не ми
оказа никакво същестено съдействие, но и опасно ме изложи
149
със своите неизпълнени обещания. С помощта на храбрата

Балканска бригада, непрекъснатия шест дневен денонощен
кръвопролитен бой вчера се завърши с пълно, по видимому,
поражение за отстъпилия противник и дивизията, както и Бал
канската бригада, днес почиват на определеното в оперативна
та заповед по Съединените армии № 1, място. Наложително е
енергическо преследване на противника, за да не става нужда
от нови подобни боеве около Виза, но нямам кавалерия, а с
пехотата не считам себе си в право да предприемам настъпле
ние пред вид категоричните Ви заповеди да се даде почивка,
която действително е неизбежна. № 348.
(Подп.) Началник на 5-а дивизия
генерал-майор Христов"
Тая телеграма беше предизвикана непосредствено от

следующата телеграма на генерал Димитриева, с която той де
сети, може би, път ми предлагаше да не се увличам в сериозен
бой и след като боя беше свършен и беше му донесено за дос
тигнатия успех, което донесение беше останало неизвестно, и
за него и за щаба му, цяло денонощие, както после се оказа.
Толкова престъпно са били залисали всички в щаба с тържест
вата и демагогските славословия с писание вестникарски ста
тии в чест на несъществувала още победа, занемарявайки
службата
Подадена в Люле Бургас на 20.Х.1912 г. в 4 ч. 30 м.
в[ечерта].
Приета от Яна на 20.Х.1912 година в 11 ч. 20 м.
веч[ерта].
Още веднъж Ви предлагам да не се увличате в сериозен
бой с противника, защото при сегашното лошо време ние мъчно
150
ще можем да Ви подкрепим сериозно. Ако силите срещу Вас са

превъзходни, отбранявайте се. Вие можете с четиритях бригади
да се задържите срещу 50 000 армия с дни. Утре, към пладне, в
Яна пристига другата бригада от 3-а дивизия, обаче тя остава в
мое разпореждане. Заповядано генерал Бояджиеву да Ви под
държа, колкото може, но Вие сами виждате, колко са трудни съ
общенията. № 986.
генерал-лейтенант Димитриев."
Тая телеграма съдържа, между другото и доказателства,

че генерал Димитриев действително е захванал от Люле Бур
гас да се държи съвсем по Напалеоновски (както впоследствие
се шушукаше в двете армии и се носеше от уста на уста въп
роса: „За какъв ли би въобразил себе си той, ако и на Чатал-
джа беше победил?”). Защото не само общият тон на телегра
мата напомня Напалеона, но и употребяванието местоимение-
то „Ние” вместо „аз” е чисто Напалеоновски маниер на израже
ние. Но тая телеграма изобличава генерал Димитриева, освен
в тая невинна, може би, грандомания, още и в чисто криминал
но престъпление, защото свидетелствува, че той умишлено е
изоставил 5-а дивизия на произвола на съдбата и нарочно не е
искал да я подкрепи, като само за форма е давал заповеди, на
4-а дивизия да й съдействува, а очакваната в с. Яна друга бри
гада от 3-а дивизия за благовременно назначава в свое разпо-
реждание, за да не би аз и нея да привлеча на помощ на 5-а
дивизия, както това направих с пристигналата по-рано в Бунар
Хисар 1-а бригада в свое разпореждане, генерал Димитриев
не можеше да има, защото в негово разпореждане стояха в
абсолютно бездействие около Люле Бургас цели три дивизии,
една от които е образувала специален гарнизон на Люле Бур
гас и е служила изключително за тържествата и личната охра
151
на на генерал Димитриева, както това и от неговата релация се

вижда.
Потвърждава тая телеграма и факта,че генерал Димитриев
до толкова безразсъдно е бил увлечен в преждевременни и сует
ни тържества и шумни вестникарски демагогии, че не само е заб
равил началническия си дълг към 4-а и 5-а дивизии в съдбонос
ните дни 18, 19 и 20 октомври, но и не е искал да се интересува
от тяхното положение и на всяко тяхно напомняне за себе си е
гледал, като на дръзко нарушаване неговото празнично настрое
ние. Така трябва да се обясни натякванието му, че 5-а дивизия
могла и срещу 50 000 армия да се държи с дни, потребни нему за
писане себехвални писма и вестникарски кореспонденции. Така
само може да се обясни и факта, че донесението ми за победата
не му е било доложено през цялото денонощие, а другите ми до
несения, през течението на боя, никой не се е осмелявал да му
докладва и затова той абсолютно нищо не знаеше, на 21 октомв
ри, когато доде в Яна, за току-що изтеклите важни събития на
участъка на 5-а дивизия.
До колко, впрочем генерал Димитриев е манкирвал своите
служебни длъжности в полза на суетни празненства и шумни се-
бехваления и славословия, като гибелно е заразил и щаба си с
тоя порок и всяка служба е била престъпно занемарена, свиде-
телствува и следующата съвсем оргинална (телеграма)
Подадена в Люле Бургас на 20.Х.1912 год.
Получена в станцията на 5-а Телеграфна полурота на
20.Х.1912 година в 3 ч. вечерта.
До Началниците на 4-а, 5-а, и 6-а дивизии.
Заповед. Донесете, немедлено, има ли срещу Вас про
тивник, водите ли бой и разположението на частите Ви.
(Подп.) Началник-щаба 3-а армия,
полковник Жостов."
152
Подобна телеграма може да бъде написана или в сред

разгулно пиршество, което е обзело и заслепило автора и до
толкова, че той не е в състояние да схване самоизобличението,
което си прави, сам на себе си, или след продължителна апа
тична летаргия или недозволена залисия, след която настъпва
сепване и гризане на съвестта примесено със страх пред отго
ворност за нарушен дълг. А от тая телеграма, като историчес
ки документ, младите сегашни и бъдащи поколения, за които
историята, на войната ни с Турция, ще бъде и трябва да бъде,
първия и първостепенния източник на военни знания и военно
възпитание, ще черпят гибелно заблуждающи примери, че
може да се командува армия, даже и съединени армии, без да
се знае какво правят цели три деня три дивизии от армията и
има ли противник пред тях.
С подобно запитване би могъл да се обръща към войско
вите началници на бойното поле някакъв коронован Главноко-
мандующ, който ръководи от далеч действията на своите диви
зии. Подобен случай едва ли е имало и в бойната деятелност
на Напалеона, койте обикновено е придружавал войските си и
постоянно е знаял положението им. Между това, него, именно,
генерал Димитриев, изглежда да е подражавал като е дал за
повед да се запитат началниците на 4-а, 5-а и 6-а дивизии имат
ли пред себе си противник и водят ли бой, с което запитване е
искал, повидимому да се рисува пред запитаните като възраст-
нал до необикновена висота, от която не му е възможно да
държи лична сметка за дреболии подобни на бойната обста
новка пред някакви си дивизии, та макар и три, за местона
хождението на противника и прочие. Той, обаче, е забравил,
заслепен от обзелата го грандомания, че това негово запитва
не е напълно достатъчен документ, за да бъде признат, че той
несъстоятелно е командувал доверените му войски и небивало
недостойно е стоял на чело на цели 2/3 от действувалите про
тив турците български въоръжени сили.
153
Но нека се върна на моята телеграма № 348. От тая те

леграма се вижда, че аз и специално съм и донесъл още на
мястото, че 4-а дивизия не само не е оказала никакво съдейст
вие на 3-а дивизия, но даже й е пакостила с неизпълнявани
обещания. Следователно, генерал Димитриев не само от рела-
цията на 5-а дивизия е знаял, че 4-а дивизия не е помагала на
5-а, когато е писал своята релация. Впрочем и от самите дейс
твия на 4-а дивизия описани в релацията на генерал Димитри-
ева, се вижда, че 4-а дивизия нито е помагала, нито е могла да
помага на 5-а дивизия в боевете на 18 и 19 октомври, нито пък
тя, 4-а дивизия, е причастна към окончателното отблъскване
турците от фронта на 5-а дивизия. Защото 4-а дивизия, в същ
ност, ограничи своите действия на 18-о и 19-о число в усилията
си да се задържи на завладяната на 17 неприятелска позиция
при Карагач, понеже противника, възползувай от бездействие
то на струпаните около Люле Бургас и предали се на почивка
наши войски от 1-а армия и 6-а дивизия, правеше опити за от
биване 4-а дивизия от Карагач, като насочваше повратните си
атаки от ю[го]и[зточна] посока, т.е. действуваше с войските си
останали свободни пред фронта на спрелите се около Люле
Бургас наши дивизии. Тя, 4-а дивизия, предприема и някакви
движения по посока на Чонгара и към безименната висота, но
в първата посока бригадата на генер[ал] Църковски, която бе
ше пратена нататък, не е достигнала, освен до средата на пъ
тя: Карагач-Чонгара, както от телеграмата, на генерал Църков
ски до мен № 37 от 18.Х. се вижда. А насочваните към бези
менната висота, няколко пъти, по-дребни части се връщаха на
зад, щом патрулите им влизаха в сферата на неприятелския
артилерийски] огън от тая висота, важното тактическо значе
ние, на която неприятеля, по видимому, добре беше оценил и
ревниво я пазеше и против най-малки покушения; затова щед
ро обсипваше с шрапнели даже и единични хора, насочени
против тая висота, от която и да било посока. Умелите действия
154
на турците от тая висота, от която те с едни и същи средства се

бореха и против двете дивизии, са очертани в релацията на 5-а
дивизия и понеже страхът пред разположения на тая именно
висота, противник попречи и на генерал Църковски да напред
не по-далеч от средата на пътя между Карагач и Чонгара и то
ва последното село остана в ръцете на турците до окончател
ното разбиване десния им фланг в нощната атака на 19 срещу
20 октомври, предприета с Трета бригада от 5-а дивизия и
Първа бригада от 3-а дивизия, т.е. повече би съответствувало
на действителността, ако 5-а дивизия би претендирала, че е
съдействувала на 4-а дивизия да завладее Чонгара, опразнена
от турците след разбиването и отблъскването в безпорядък
техния десен фланг, но да се твърди, че 4-а дивизия е съдейст
вувала на 5-а, няма никакъв резон. И от съчинението на Мах-
муд Мухтар Паша се вижда, че на 4-а дивизия турците не са
обръщали никакво внимание, защото заемайки безимената
висота, и селото Чонгара, те съвсем солидно са обезпечавали
фланга на действувалите по шосето Виза-Бунар Хисар и се
верно от него техни войски, насочени на Бунар Хисар през ля
вата половина от позицията на 5-а дивизия, и Мухтар Паша с
положителност уверява, че ако на 19 през нощта десния му
фланг не би бил атакуван и разбит, то на следующия ден, той
щял да завладее Бунар Хисар с пристигналите му във Виза но
ви подкрепления.
В съчинението на Германския генерален щаб пък е каза
но, че единствено 5-а дивизия е водила сериозен бой и се е
била, както трябва, около Бунар Хисар, значи и шумно оповес
тения по вестниците прорив на 4-а дивизия, който прорив уж
бил дал победа на 3-а армия, не се признава нито от Махмуд
Мухтар Паша, нито от Германският генерален щаб. Такъв, вп
рочем, действително, не е имало, а имаше едно просто завла
дяване известен участък от предната част на неприятелската
позиция, останала в пълното владение на турците в своята
155
дълбочина, което й препятствуваше на 4-а дивизия да върви

напред и я принуди да се върти на пространството между Ка-
рагач и средата на пътя за Чонгара, дори до 20-о число, за да
отбива неприятелските повратни атаки. Това съвсем не е про-
рив и ако генерал Димитриев нарече незначителния, в същност
успех при Карагач на 17 прорив, като оповести шумно, че на
тоя успех, именно, се дължало поражението и отстъплението
на турците, то направи той това, по следующите лични егоис
тични сметки: а) За да може да претендира, че победата е на
несена под негово лично ръководство, защото на 17 октомври
той беше при 4-а дивизия, а в следующите дни, когато турците
действително бяха разбити от 4-а и 5-а дивизии и бяха окон
чателно разбити и обърнати в бягство с нощната атака на 5-
а дивизия, генерал Димитриев се занимаваше с празненства
в Люле Бургас; б) За да може да оправдае своето празненс
тво и лично бездействие заедно с повече от половината на
намиралите се под негово началство войски от 18 до 20 ок
томври и в) За да направи достоверни своите прибързани
донесения и шумни вестникарски аларми за пълно пораже
ние на турците, каквито аларми генерал Димитриев вдигна
още на 18, когато за никакво пълно поражение на турците не
можеше да става дума, но генерал Димитриев бързаше да
се прослави, па и не знаеше положението, както винаги.
Пълно поражение на турците не може да се нарече и тяхно
то разбиване на 18, 19 и 20 число, такова те щяха да пре
търпят, само ако генерал Димитриев не беше се спрял в Лю
ле Бургас, а би действувал, както по-горе е отбелязано и би
изпълнил добросъвестно директивата № 9. Че турците не са
претърпели пълно поражение при Бунар Хисар-Люле Бургас,
свидетелствува и Чаталджанския позор на генерал Димитри-
ева, който позор не можеше да му се нанесе от войски, на
които той е нанесъл пълно поражение само преди няколко
дена.
156
Независимо от всичко гореизложено, обаче и независимо

от факта, че и от самата релация на генерал Димитриев и при
ложените към нея схеми се вижда, че 4-а дивизия и по своето
местонахождение на 18 и 19 октомври, не е могла да бъде по
лезна на 5-а дивизия, даже косвено, а за пряко съдействие ни
каква дума не може да става - независимо от всичко това, ге
нерал Димитриев без всяко стеснение, и в разрез с документи
те, които и сам прилага при релацията си, настойчиво прокарва
в последната идеята, че 4-а дивизия всячески помагала на 5-а
дивизия и всичко тя, 4-а дивизия, извършила, а на 5-а дивизия
не признава никакви заслуги и даже умълчава нейните най-
важни действия, или старателно омаловажава, както самите
действия, така и достиганите резултати от всяко действие.
Трябва да се предполага, че генерал Димитриев, съзнавайки
важността на неправдата, която е кроил да прекара в рела
цията си, в сравняването, действията и заслугите на двете
дивизии, твърде много и всестранно е обмислювал, кои от
документираните данни, как да изопачи за постигане недос
тойната си цел. Защото през време на зимната стоянка, ко-
гато работеше релацията си, той, между другите лични про
верки и справки, прави щателна проверка и върху числото
на жертвите в двете дивизии, което показва, че грамадното
число на жертвите, дадени от 5-а дивизия в Бунар-
Хисарските боеве, го е озадачило в кроежите му да намали
и даже анулира заслугите й, в полза на 4-а дивизия, но при
все това реализирал е тия свои кроежи.
4. В своите критики и умозаключения, генерал Димитри
ев, като отбелзва на стр. 136 и 137 от релацията си, че насоче
ните от 4-а дивизия: на 13-о число към Чонгара 12 дружини,
именно, изплашили Махмуд Мухтар Паша и го накарали да се
оттегли (от съчинението на тоя паша се вижда, че той даже не
е знаял за тая маневра на 4-а дивизия) завършва своята кри
тика със следующето авторитетно умозаключение:
157
„Една по-тясна връзка в действията между 4-а и 5-а диви

зии и едно по-правилно разбиране на естеството на боя от ст
рана на началника на 5-а дивизия, противника, действующ
срещу 5-а дивизия, можеше да бъде отхвърлен към Сауджак
дере още на 18 октомври вечерта”.
На тая хитра, но дръзка и оскърбителна уловка на гене
рал Димитриева, целта на която напълно хармонира с основни
те цели на релацията му (сваляне върху подчинените своите
лични грешки, опущения и престъпления и компромотиране
подчинените) аз бях се ограничил само със следующето въз
ражение:
„Едно по-голямо внимание от страна на генерал Димит
риева, при организирането марш-маневрите на 3-а армия от
Лозенград към Бунар Хисар-Люле Бургас и при едно по-
правилно разбиране в щаба на 3-а армия естеството на
марш-маневрите, последните би се извършили без кръстос
вания и пагубни безредици, в който случай цялата армия на
Абдулах Паша би била подгонена още на 15 октомври и до
18-о число съвсем би била уничтожена, без особени усилия
и жертви, както по-горе съм обяснил. А при едно по-
добросъвестно отнасяне към заповедите на по-горното на
чалство и по-голямо усърдие към службата, а по-малка гри
жа за своята, собствена личност и по-малка слабост към су
етни тщестлавия и лична реклама от страна на генерал Ди-
митриев, противника, сполучил да се задържи на линията
Бунар Хисар-Люле Бургас до 18 октомври, само благодаре
ние станалото кръстосване между 4-а и 6-а дивизии и безпо
рядъчното, вследствие на това, въвеждане 3-а армия в бой,
по части, щеше на 18 непременно да бъде прогонен или при
тиснат към Странджа планина, защото към един от тези два
резултати би привело добросъвестното изпълнение директи
вата № 9, и надлежно усърдното и сериозно отнасяне към
своите служебни обязаности и даване предимство на общия
158
интерес пред личните суетни капризи от страна на генерал

Димитриева, както по-горе обясних.
Това възражение против горната уловка на генерал Ди
митриева бих считал за достатъчно, задето то се базира на по
сочените по-горе цяла серия документи и доказателства за
причините, по които противника можа да се задържи при Бу-
нар Хисар (срещу 4-а и 5-а дивизии) по-късно от 18 октомври,
следователно по-силно е от на нищо не основаното, ако и хит
ро, умозаключение на генерал Димитриева. Обаче, в хитростта
на генерал Димитриева има и ехидство, което не мога да мина
с мълчание.
Ехидството на генерал Димитриева се заключава в натяк
ването му, за по-правилно разбиране естеството на боя от моя
страна, с което иска да каже, че аз не съм бил в състояние да
разбера значението на косвеното съдействие, което генерал
Църковски е указал на 5-а дивизия с напредването си към Чонга-
ра и не съм го използувал, за да развия успеха на 1-а бригада от
5-а дивизия защото не съм разбирал освен от непосредствена
поддръжка; затова съм очаквал бригадата на генерал Църковски
да се подравни с 1-та моя бригада (стр. 137 от релацията на гене
рал Димитриева).
На генерал Димитриева липсва доблестта да прави отк
ровени и открити бележки на подчинените, както на порядъч
ния началник подобава, и той в многото ни разговори с него
върху действията при Бунар Хисар, никога не ми е правил бе
лежка, нито по повод неизползуването от страна на 5-а диви
зия напредването на генерал Църковски, за да мине в настъп
ление и тя, нито по повод неизпълнението телеграмата му за
енергическо преследване противника, дадена в 2 ч. 43 м. сл[ед]
пл[адне] (същата страница от релацията му). А в тайнствената
своя релация не само открито ме осъжда за дето не съм из
пълнил телеграмата му и с натякване ехидно и с напълно по
нятна за мен злобна цел, критикува моето разбиране естество
159
то на боя, но и влиза в ролята на адвокат на 4-а дивизия като

възръжава на релацията на 5-а дивизия (същата страница 137)
и авторитетно подчертава, че колоната на генерал Църковски,
именно, принудила Махмуд Мухтар Паша да отстъпи.
Такъв е генерал Димитриев и така прави и пише в рела
цията си, защото така му са диктували потайните цели на ре
лацията му, но ето какво говорят документите по въпроса:
На 18 по пладне аз получих от началника на 4-а дивизия
следующата полска записка.
„До Началника на 5-а Дунавска дивизия.

№ 79, с. Карагач
18.Х.1912 г., 10 ч. 10 м. пр[еди] пл[адне]
В тази минута, като видях боя пред Вас, изпращам към
безименната висота, по хребета между Карагач дере и Сау-
джак дере 10 дружини и 7 батареи, по двата бряга на Карагач
дере, към безименната висота.
генерал-майор Бояджиев."
Обясних си тая телеграма по следующия начин:

Предидущия ден, само няколко минути, преди да настъпи
кризата в 5-а дивизия, генерал Бояджиев ме моли с те
леграма] № 153 да се земе във фланг противника, действувал
срещу дивизията му, за да се облекчи последната, т.е. искало
от 5-а дивизия това, което командующия армията беше запо
вядал пет пъти през нощта. Отговорих му, че и последната дру
жина съм ангажирал в бой, и че и моето положение е незавид
но. След това, към 4 ч. сл[ед] пл[адне] когато във време на кри
зата в 5-а дивизия узнах, че 4-а дивизия имала успех и разб
рах, че нейното положение никога не е било по-лошо от онова
на 5-а дивизия, помолих от своя страна генерал Бояджиев да
завие на север, за да вземе във фланг противника на 5-а диви
160
зия. И, понеже това мое искане на 17, не се изпълни, то сче

тох, че горната записка беше отговора на вчерашното ми ис
кане.
Понеже в записката на генерал Бояджиева изрично се
казва, че пратените от него 10 дружини към безименната висо
та, следват по двата бряга на Карагач дере и понеже наисти
на тоя е най-правия път от с. Карагач за безименната висота, а
позицията на 5-а дивизия беше на самия западен бряг на де
рето, то аз, наистина и с пълно основание, очаквах приближе
нието на тези дружини към десния ми фланг, зает от 1-а брига
да. Затова, щом получих записката и пресметнах, че дружини
те ще се доближат към 1-2 часа сл[ед] пл[адне] предупредили
всички бригадни командири да бъдат готови да преминат в нас
тъпление, по първа моя заповед, каквато да очакват към 1-2
часа. Възложи се и на ескадрона, който наблюдаваше извън
редно широкия интервал между двете дивизии, да следи и
веднага да донесе за появяването на дружините от 4-а диви
зия. Обаче, нито към 1, нито към 2, нито към 3 часа, никакви
дружини не само не се доближиха към фланга ми, но не се и
забелязваха далеч към село Карагач въпреки усилената раз-
ведка на ескадрона. Бяха забелязани от ескадрона само двете
дружини на полковник Кацаров, но далеч. А на 3 часа 46 м.,
когато противника настойчиво атакуваше пред целия фронт на
5-а дивизия, се получи от генерал Църковски следующата пол
ска записка:
„Началнику 5-а пех[отна] Дунавска дивизия

№ 37, Връх С[еверо]и[зточно] Карагач, към Чонгара.
18.Х.1912 г., 1 ч. 20 м. сл[ед] пл[адне]
3-а бригада, в тая минута построена за действие на хре
бета между дере Карагач и дере Сауджак, на половина път от
село Карагач за с. Чонгара. Целия гребен е овладян от 4-а ди
визия и противника отстъпва към Виза-Цариград. Със слаби
161
части задържа 6-а дивизия на гребена ю[го]и[зточно] от Тюрк

бей, която тоже напредва.
(Подп.) генерал-майор Църновски.”
Понеже генерал Бояджиев не беше ми съобщил името

на общия началник на 10-тях дружини, то от тая телеграма
бях поставен в недоумение. И понеже във всеки случай не
бе ми възможно да премина в настъпление, защото едвам
задържах позицията си преди атакующия противник, то при
нуден бях да действувам пасивно до вечерта с надежда, че
или противника ми ще бъде отрязан от генерал Църковски
или ще пристигнат поне насочените по десния бряг на Кара-
гач дере дружини от 4-а дивизия, които бих могъл да прех
върля на отсрещния бряг, за да ме свържат с бригадата на
генерал Църковски и да вземат във фланг противника пред
десния ми фланг, после което би могло да се настъпи само с
десния фланг за да се обединят действията на 5-а и 4-а ди
визии, и да се притисне противника към планината. Обаче,
едвам към 5 ч. сл[ед] пл[адне] настъпилия по десния бряг от
ряд на полковник Кацарова открива, съвсем безполезен ар
тилерийски огън от 6 кил. южно от Бунар Хисар, без да
предприеме нещо и с пехотата си, постреля без какъв и да е
резултат до смръкване и замълчава. А на 19 рано сутринта
се получи от подпол. Кацарова, чрез командира на 1-а бри
гада следующата полска записка:
„До Командира на 1-а бригада.

№ 22
Позиция 6 кил. южно от Бунар Хисар.
19.Х.1912 г., 2 ч. пр[еди] пл[адне].
Двете дружини и двете батареи от 4-а Преславска диви
зия, които снощи действуваха срещу левия неприятелски
фланг, ще заминат сега за с. Карагач. За по-нататъшното съ
162
действие, вероятно, ще последват нови разпореждания от на

чалника на 4-а дивизия.
(Подп.) Началник на отряда,
подполковник Кацаров."
Като заключих от това донесение, че или има някакво не

доразумение, или пък насочените към безименната висота дру
жини от 4-а дивизия не са пожелали да се доближат до непри
ятеля, както това е било при Ески Полус в тая дивизия, според
думите на командующия армията (подробности по-горе) запо
вядах по телефона на командира на 1-а бригада да обясни на
подполковник Кацарова, че той не трябва да се оттегля в с.
Карагач и че в сегашното си положение трябва да очаква за
повед от мен, а не от началника на 4-а дивизия. Но понеже
подполковник Кацаров все пак се оттеглил, то донесох на ко
мандующия армията, с препис до началника на 4-а дивизия, по
въпроса със следующата:
Подадена в Бунар Хисар на 19.Х., 8 ч. пр[еди] пл[адне].
До Командующия 3-а армия - Айвали, препис
Н[ачални]ку 4-а дивизия, Карагач.
Дружините и батареите, които снощи бяха се доближили
до десния фланг на моето разположение, нощес са се оттегли
ли в село Карагач и поверената ми дивизия остава пак изоли
рана, неспособна, не само да настъпва, но даже да се задържи
на позицията си, в случай, че бъде атакувана. Бригадата от
Балканската дивизия едва ли ще достигне Бунар Хисар по-
рано от пладне. Моля да се въздействува на 4-а дивизия, която
е достигнала Чонгара, да насочи части в северна посока, за да
отреже находящия се пред мен противник. № 9.
163
В отговор на тая телеграма получих от началника на 4-а

дивизия следующата:
Приета от Карагач на 19.Х.1912 г., 8 ч. 35 м. пр[еди]
пл[адне].
До Началника на 5-а дивизия.
Подкреплението, което се движеше по десния бряг на
Карагач дере, се оттегли в с. Карагач, понеже от донесението,
което има, че левия фланг на противника отстъпвал в безпоря
дък, завършил мисията си. Едновременно с това действуваха
по посока на безименната висота 7 др[ужини] и 1
с[коро]с[трелно] отделение, които взеха участие в боя; сега ще
настъпим с цялата дивизия по посока на безименната висота
между реките Сауджак дере и Карагач дере, с цел да атакува
ме левия му фланг.
(Подп.) Началник на 4-а Преславска дивизия,
генерал-майор Бояджиев.”
Понеже тая телеграма усили подозрението ни, че частите
от 4 дивизия, пратени предидущия ден по двата бряга на Кара
гач дере, недобросъвестно са се държали и са заблудили на
чалството си, че уж били изпълнили някаква си мисия, като би
ли действували по посока на безименната висота и пр. защото
нищо подобно нямаше, то отговорих на генерал Бояджиева, че
отряда на подполковник Кацаров никаква особена мисия не е
завършил по простата причина, че не се е явил там, където е
бил насочен и никакви 7 др[ужини] не са вземали участие в боя
на 5-а дивизия, като молих съответствующи мерки от негова
страна, за да се изпълняват разпорежданията му по-точно.
В отговор получих следующата:
164
Подадена в Карагач на 19.Х.1912 г. в 9 ч. 15 м. пр[еди]
пл[адне].
Началнику 5-а Дунавска дивизия.
Никакви изстрели не се чуват към Вашата страна, моля
съобщете ми ще има ли нужда да настъпвам с дивизията меж
ду Карагач дере и Сауджак дере, за което вече направих раз-
пореждание и за, което Ви съобщих.
ген[ерал]-майор Бояджиев."
Отговорих му както следва:
„Началнику 4-а пех[отна] Преславска дивизия

в Карагач и следа.
Не се чуват изстрели, защото оттеглянето на Вашите дру
жини към Карагач ми отне възможността да настъпя. Вашето
движение между Карагач дере и Сауджак дере, в северна по
сока би било напълно целесъобразно и аз молих за това дви
жение още тази сутрин и Вас и командующия армията. Отго
ворете.
(Подп.) Началник 5-а дивизия
Отговаря:
Хребета на изток от Карагач
№82
Приета от Яна на 19.Х.1912,1 часа сл[ед] пладне.
165
Цялата дивизия настъпва вече по хребета между Сауджак

дере и Карагач дере по посока на безименната висота и с. Чон-
гара.
Отговорих му:
„Началнику 4-а дивизия Карагач и следа.

Щом Вашето присъствие на безименната височина бъде
почувствувано ще премина в настъпление с две бригади с цел
да атакувам Сауджак. С нетърпение очаквам появяванието Ви
към безименната височина.
19 октомври 1912 год., 11 ч. 40 м. пр[еди] пл[адне], Бунар
Хисар.
Бях сюрпризиран със следующия отговор:
„Началнику 5-а дивизия.

№ 33.
Безименна височина, 19.X.1912 година, 1 ч. 40 м. сл[ед]
пл[адне].
Безименната височина не е заета от противника. Там се
га е разположена част от артилерията на поверената ми диви
зия. Дивизията води бой с противник, който се окопава по ле
вия бряг на Сауджак дере, по хребета на изток от с. Чонгара.
(Подп.) Началник на дивизията
Тоя отговор беше сюрприз защото противника от Бези
менната височина, именно, най-силно обстрелваше позицията
на 5-а дивизия с артилерията си в момента на получаването
166
отговора. Ако пред артилерията не се виждаше неприятелска

пехота, която, ако и да не настъпваше в големи маси, както
предидующия ден, личеше, че не е наша, защото беше доста
близо, можеше да се помисли, че артилерията на 4-а дивизия
се състезава с оная на 5-а дивизия. Заключих, че в 4-а дивизия
или наричат „безименна височина" не оная, която в 5-а дивизия
беше наречена така (същата височина Щаба на армията име
нуваше „Обла височина”) или пък има нещо неточно, а може би
и недобросъвестно в донесенията на натоварените с изпълне
нието на въпросния маньовър, какъвто беше случая с донесе
нието за „изпълнение мисия” предидущия ден. Затова обрису
вах на началника на 4-а дивизия положението на безименната
височина и му посочих невероятността на съобщението му.
Аз бях се осъмнил в достоверността на разните сведения,
които съдържаха съобщенията на началника на 4-а дивизия и
въобще в солидността на тези съобщения, не само от колебли
вите решения на началника на тая дивизия да настъпи в се
верна посока, от които решения няколко пъти се отказва, ако
се съди по запитванията му има ли нужда да настъпи, как да
настъпи и пр., но още и от следующите съвършенно неверни
съобщения от предидущия ден.
„Началнику 5-а дивизия.

№ 73
Хребета на изток от с. Карагач, 18.Х.1912 година, 9 ч. 40
м. пр[еди] пладне.
Пред мен неприятеля е в пълно отстъпление. Ще го прес
ледвам до Балзар дере и там ще спра. Моля дайте ми сведения
за Вашата дивизия.
ген[ерал]-майор Бояджиев.”
167
Това съобщение е невярно, защото на 18 октомври нито

неприятеля е бил в пълно отстъпление, както вече обясних по-
горе нито пък 4-а дивизия отиде по-далеч от половината път от
с. Карагач за с. Чонгара (бригадата на генерал Църковски, ко
ято беше пратена в тая посока, както по-горе е обяснено). Ако
това съобщение не е пребързано повторение последвалата в
същия ден заповед от командующия армията в същия смисъл,
за която по-горе упоменах, то може да се допусне, че неверни
те донесения на предните органи на 4-а дивизия за положени
ето на противника са послужили за основание на несъответст-
вувалата на действителността заповед на командующия арми
ята.
Също така не отговаря на действителността и следую-
щата
Подадена в Карагач на 18.Х.1912 г., 4 ч. 06 м. веч[ерта].
Приета от Яна на 18.Х.1912 год. в 5 ч. 25 м. веч[ерта].
Карта триверстова
Началнику 5 дивизия
№ 161. Поверената ми дивизия достигна тая вечер до ли
нията Сауджак дере и се разположи за нощуване в с. Чонгара
и Карагач. Щаба на дивизията ще нощува в Карагач. Линия на
охранението Разв. Черибашекьой до Топчикьой.
(Подп.) Началник 4-а див[изия]
генерал-майор Бояджиев."
Село Чонгара 4-а дивизия можа да заеме и да нощува в

него, едва на 20 октомври, както от следующите документи се
вижда, а именно:
Подадена от Кубила на 19.Х.1912 год., 11 ч. веч[ерта].
168
Приета от Яна на 19.X.1912 г., 11 ч. 20 м. веч[ерта].

Началнику 5-а дивизия
№ 88. 1912 година 19 дек[ември], 9 ч. 10 м. сл[ед]
пл[адне], 4-а дивизии днес води бой с противника, който беше
заел позиция около село Чонгара и с негови части, които отс
тъпиха пред фронта на поверената Ви дивизия. Тази вечер ди
визията заема назначената според днешната заповед, позиция
и се окопава на нея. Забелязани са някои неприятелски части
да блуждаят на левия фланг на поверената Ви дивизия. Бъдете
готови за посрещане на всяка случайност. Известете какво
става пред Вас.
В тая телеграма има две капитални неточности; едната е

относително водения от 4-а дивизия бой с отстъпил пред фрон
та на 5-а дивизия противник, защото както и от релацията на 5-
а див[изия] и от съчинението на Махмуд Мухтар Паша се виж
да, на 19 октомври противника пред фронта на 5-а дивизия не
само не е отстъпил, но напротив, получил е последно подкреп
ление от Виза и е атакувал най-решително 5-а дивизия с наме
рение непременно да я отблъсне, за да завладее Бунар Хисар,
което може би щеше и да постигне, ако 5-а дивизия не беше
предприела контраатака с левия си фланг (3-а бригада, подк
репена с 1-а бригада от 3-а дивизия), за да разстрои плановете
му и да го принуди да отстъпи през нощта и на следующия ден
(20 октомври) до пладне. И понеже атаката на противника
срещу десния фланг и центъра на 5-а дивизия (1-а и 2-а брига
ди), трая до 8 ч., а неговия небивал до тогава силен артиле
рийски огън престана едвам на 10 ч сл[ед] пл[адне], то отстъп
лението му е станало в тъмно, и не е могло да бъде даже забе
лязано от 4-а дивизия, която е нощувала на няколко километра
южно от шосето, по което е станало отстъплението.
169
Втората неточност се заключава в това, че 4-а дивизия не

се е разположила според заповедта по армията за 19 октомври
(заповед по Съединените армии № 1, която се намира между
приложенията към релацията на генерал Димитриева и в която
се определят позициите, на които дивизиите трябваше да се
разположат на 19-о число), а по-назад и значително в дясно.
Тая втора неточност се вижда от следующата моя полска
„Записка
№ 60.
Щаб Бунар Хисар, 20.Х1.1912 год., 12 ч. 50 м. сл[ед]
пл[адне].
Началнику 4-а Преславска дивизия.
Необходимо е веднага да заемете облата височина съг
ласно заповедта по Съединените 1-а и 3-а армии, защото про
тивника поражава от там и Вашия леви фланг и моя десен
фланг и ми препятствува да изпълня горната заповед и от своя
страна. Съобщете ми възможно по-скоро положението Ви. У
мен върви бой по височините западно от Сауджак.
(Подп.) Началник на 5-а Дунавска дивизия,
Генерал-майор Христов.”
От тая записка се вижда, че даже и на 20-о число неприя

теля е заемал безименната (наречена „Обла” в заповедта по Съ
единените армии № 1) височина, а в 4-а дивизия мислеха, че тях
ната артилерия се намира на тая висота още на 18-о число. От
следующата телеграма на началника на 4-а дивизия, пък се виж
да, че дивизията му е заела същинската безименна висота, ед
вам на 20-о число пр[еди] пл[адне] след отстъплението на турците,
едновременно със заемането на с. Чонгара, което така също не
можа да бъде заето по-рано от 20-о число, когато противника бе
принуден да го очисти под угрозата на настъпающите по двете
170
страни на шосето, бригади от 5-а и 3-а дивизии, участвували в

нощната атака на 19-о срещу 20-о число, която атака е и вселила
паниката у противника, според Махмуд Мухтар Паша. Вижда се
от следующата телеграма за удивление на потомството, което ще
изучава нашите бойни действия, не само по специално нагодени
книжлета, подобни на книжката „Карагач-Чонгара”, а и по неумо
лимите документи от бойното поле още и това, че въпреки твърде
сложната и непрекъснатата преписка между 4-а и 5-а дивизии на
17, 18,19 и 20 октомври (тук е отбелязана само част от водената
преписка) - на 20 октомври в 2 ч. сл[ед] пл[адне] в 4-а дивизия не
се е знаяло нито где се намира 5-а дивизия, нито какво е нейното
положение, нито пък че противникът й панически бяга, та й се
предлага помощ.
Подадена в Карагач на 20.Х.1912 г. в 2 ч. сл[ед] пл[адне].
Приета в стан[цията] на 5-а Тел[ефонна] полурота на 20.X., 9
ч. веч[ерта].
Началнику 5-а дивизия - Бунар Хисар.
Съобщете ми до къде е достигнала Вашата дивизия. 4-а
дивизия заема линията Чонгара-Безименната висота (между
надписите Карагач дере и Сауджак дере, западно от която ми
нават пътя от Татарлъ за шосето Бунар Хисар-Виза). Ще мо
жете ли сами да настъпвате и ще имате ли нужда от помощ.
(Подп.) Начал[ник] 4-а дивизия
От следующата полска записка се вижда и крайната ли

ния достигната и заета от 4-а дивизия на 21 октомври, от която
линия може да се съди и за зоната, в която тая дивизия е дейс
твувала, а следователно и до колко е могло да има в действия
та на двете дивизии необходимата за взаимно подпомогане
тясна връзка.
171
„До Началника на 5-а дивизия.

№ 94.
с. Чонгара, 21.Х.1912 г., 3 м. пр[еди] пл[адне].
Поверената ми дивизия заема позиция по десния бряг на
Сауджак дере, с левия фланг до гарата и новото село, включи
телно, което е на около 3-4 кил. на север от с. Чонгара. Поста
вени са предни постове по хребета на и[зток] от Сауджак дере,
с които моля да се свържат и Вашите предни постове.
(Подп.) Нач[алник] на 4-а дививия
Вижда се от тая полска записка, че 4-а дивизия, която в

настъплението си към изток, имаше за изходен пункт с. Кара-
гач, следователно директрисата на нейното движение отстояла
на 12-15 кил. от директрисата на движението на 5-а дивизия,
действувала по двете страни на шосето - Бунар Хисар-Виза,
през дните на боевете, доближила се е след боевете (на 20 ок
томври със заеманието с. Чонгара), до 5-а дивизия, само до
толкова, че разстоянието между директрисите на движението
на двете дивизии в източна посока се намалява на 9-10 кило
метра. А при такова положение за непосредствена взаимна
поддръжка между двете дивизии и дума не може да става и
такава действително нямаше; възможно беше само косвено
съдействие, каквото генерал Димитриев се и стреми да препи
ше на 4-а дивизия спрямо 5-а, но в действителност и такова
нямаше, както това се вижда не само от цитираните по-горе
изрични мои донесения и разменените между двете дивизии
преписки по въпроса, но и от релацията на 5-а дивизия, па и от
съчинението на Махмуд Мухтар Паша, който даже никаква
сметка не е държал за присъствието на 4-а дивизия срещу ле
вия му фланг, когато е хвърлял своите табури срещу 5-а диви
зия. Но като най-съкрушително опровержение на неоснова
телното и тенденциозно твърдение на генерал Димитриева, че
172
уж 4-а дивизия била помагала на 5-а и че тя, 4-а дивизия,

именно, била разбила турците и ги принудила да отстъпят,
служи самия факт, че Махмуд Мухтар Паша не само удържаше
позициите си и продължаваше своите атаки срещу 5-а дивизия
и на 19 октомври, до късно вечерта, когато 4-а дивизия вече
беше се доближила до с. Чонгара, но тоя Паша се е готвил и
да нанесе най-решителния удар на 5-а дивизия на 20-о число и
само нощната атака на тая дивизия на 15-о срещу 20-о число е
разстроила плановете му и е превърнала в паническо отстъп
ление войските му занощували на позицията си пред фронта на
5-а дивизия и достигналите Виза нови техни подкрепления,
както Мухтар Паша изрично признава в съчинението си. (стр.
112).
Прочее по въпроса за оказаното съдействие от 4-а на 5-а
дивизия в боевете от 18 до 20 октомври има само една истина,
а именно, че у началника на 4-а дивизия е имало не само дос
тойното за всяка похвала съзнание на другарския си дълг към
своя съсед, който се е намирал в трудно положение, но и пос
тоянно желание да се притече на помощ на съседа си, за реа
лизиране на което свое желание той е взимал разни мерки и е
правил разни разпореждания всеки ден, дори и в деня, когато
противника вече е бягал панически от фронта на 5-а дивизия,
както последната цитирана негова полска записка свидетелст-
вува. Обаче, само това съзнание на другарски дълг от страна
на началника на 4-а дивизия, желание да поддържа съседа си
и опит да реализира желанието си - и нищо повече, както това
свидетелствуват и потвърждават и всички други цитирани тук,
по-горе документи и преписки. Никаква поддръжка не е била
указана от 4-а на 5-а дивизия, нито на 18, нито на 19 октомври,
въпреки правените за това разпореждания от началника на ди
визията. Всички негови разпореждания в тая смисъл са останали
неизпълнени и безрезултатни, както това ясно личи от посочени
те докумити цитирани по-горе. А защо това е било така, могли би
173
да се правят всякакви предположения, и във време на боя аз

имах основание да подозрявам недобросъвестно изпълнение
разпорежданията на началника на 4-а дивизия от страна на ня
кои от началниците на частите му от дивизията му насочвани в
северна посока, защото на такова заключение навеждаха и до
несенията на командира на ескадрона от 5-а дивизия, който наб
людаваше интервала между двете дивизии и беше проследил
действията на някои от появявалите се в тоя интервал части от 4-
а дивизия. Но повече бях склонен да вярвам, като имах пред вид
и колебливостта на началника на дивизията, за което по-горе
споменувам, че безрезултатните, негови мерки за оказване под
дръжка на 5-а дивизия се дължат на неблагоприятни заповеди от
по-горното началство, защото още на 18 октомври получих от ко-
мандующия 3-а армия следующата:
От 4-а дивизия не можете да очаквате днес никаква по
мощ. Привечер, днес, ще пристигне една бригада, която ще
запълни промеждутъка между Вас и 4-а дивизия. Вие имате
срещу себе си най-много 18 баталиона, когато Вашите са 24.
18.Х.1912 г., Иванкьой.
(Подп.) Команд[ир] 3-а армия,
генерал-лейтенант Димитриев"
Тая телеграма беше отговор на следующата моя телеграма:
Подадена от Кулите при Бунар Хисар на 18.X.1912 г., в 3
ч. сл[ед] пл[адне].
До Командующия Съединените 1-а и 3-а армии.
През Яна в следа.
174
Днес, на разсъмване, дивизията зае позицията в прост

ранството от кръглата височина, източно от Инжеклер, през
голямата височина - ю[го]и[зточно] от Бунар Хисар, до кота
192,4, северно от Чиф[лик] Теке.
Противникът тръгна в настъпление с появяванието на ди
визията на позицията, с една бригада срещу десния фланг, с
един полк срещу центъра и с един полк и още дребни части
срещу левия фланг. Но настъплението му е не енергично. Боят
се продължава и до сега.
Сега началникът на 4-а дивизия ми съобщава, че в 10 ч.
10 м. пр[еди] пл[адне] ми изпратил поддръжка от 10 др[ужини] и
7 батареи, които тръгнали по двата бряга на Карагач дере, но
тази поддръжка и до сега, не е пристигнала. Не е пристигнала
и бригадата от 3-а дивизия, за която ми се съобщава от Щаба
на армията.
Нощес частите се доста устроиха и аз смятам да премина
в настъпление, щом пристигнат дружините от 4-а дивизия, за
да заема вчерашното си положение на безименната височина
и да се подравня с 4-а дивизия, която според съобщението на
началника на дивизията настъпвала, след своя противник, кой
то се намирал в пълно отстъпление и щяла да го пресладва до
р. Балзар дере, гдето щяла да се спре за нощувание.
Предположих, че генерал Димитриев е отговорил на тая

моя телеграма с горнята телеграма, така силно пропита със
злоба и злобно настроение спрямо 5-а дивизия, въпреки из
вършения подвиг от тая последната с преминаването в настъп
ление сутринта, по своя инициатива, за което му беше донесе
но с цитираната по-горе полска записка № 20) под влиянието
на вечната негова неориентированост в обстановката, вследс
твие на което се е страхувал да отслабя прикривалата неговия
175
щаб и осигурявалата неговата лична безопастноост на 4-а ди

визия с изпращане част от силите й в помощ на 5-а дивизия,
даже и след като противника пред 4-а дивизия е почнал да от
стъпва. Мислех, обаче, че ще промени мнението си за обста
новката и настроението си спрямо 5-а дивизия и ще изпълни
длъжността си на общ началник, както интереса на делото на
лага и изисква, след като се убеди че противника съвсем не се
намира в пълно отстъпление (телеграмата му от 2 ч. 45 м. ци
тирана по-горе), и баталионите му пред 5-а дивизия съвсем не
са по-малко от баталионите на дивизията, както той мисли. А
щеше той да бъде изваден от заблуждението си и посветен в
действителната обстановка от следующата моя
„Полска записка
№ 25.
От Кулите при Бунар Хисар, 13.X.1912 г., 9 ч. 35 м. сл[ед]
пл[адне].
Дивизията остана да нощува на заетата тая сутрин пози
ция, защото частите от дивизията със своя съвсем отслабнал
състав, по причина на големите загуби, едвам можаха да из
държат упорития бой, който трая целия ден срещу противник с
грамадно превъзходство в силите, а от 4-а дивизия пристигна
само едно слабо подкрепление от 2 др[ужини] и 3 батареи, ед
вам към 6 ч. сл[ед] пл[адне] и само батареите можаха да взе
мат участие в боя, и то от голямо разстояние.
( Ако обещаните от 4-а дивизия 10 др[ужини] и 4 батареи
пристигнат нощес, утре ще настъпя на разсъмване, а ако не
пристигнат, то ще чакам бригадата от 3-а дивизия, един от пол
ковете на която нощува в с. Инджеклер, а другия пътува от Ло
зенград за същото село, тая нощ.
176
И след това донесение, обаче, аз не получавах от коман-

дующия армията, освен предупреждения, че в неговите наме
рения невлизало продължаванието на боя, който трябвало да
се прекрати при първа възможност; че на войниците трябвало
да се даде почивка, защото на армията предстояли сериозни
действия и други такива, които предупреждавания настоятелно
се повтаряха и траяха до края на боевете, за да се завършат
на 20 октомври с цитираната по-горе категорична телеграма
№ 986, да не се увличам в сериозен бой, защото не могли да
ме поддържат сериозно.
Това държание на командующия армията спрямо 5-а ди
визия ме навеждаше на заключение, че и колебанията на на
чалника на 4-а дивизия в предприемането разни мерки за съ
действие на 5-а дивизия и пълната неакуратност в изпълнение
заповедите на своето началство от страна на пращаните за сб
лижение с 5-а дивизия части и отряди се дължат на зловредни
влияния от намиралия се близо до 4-а дивизия Щаб на 3-а ар
мия. В последствие узнах, че на началника на 4-а дивизия е
пречил да изпълнява решително своите разнообразни планове
за съдействие на 5-а дивизия (които планове личат от цитира
ните преписки) и противника срещу 6-а дивизия, който на 13 е
почнал да отстъпва преследван от 6-а дивизия (както това се
вижда от цитираната по-горе телеграма на генерал Църковс-
ки), но понеже тая дивизия, по заповед на командующия арми
ята, се е оттеглила назад в същия ден, то нейния противник,
както и отстъпилите пред спряната пак от командующия 3-а
армия (в качеството му командующия Съединените армии), 1-а
армия около Люле Бургас неприятелски части, насочили свои
те атаки срещу десния фланг на 4-а дивизия и я принудили да
раздели силите и вниманието си. С това се обяснява и факта,
че тая дивизия, ако и да е извършила още на 17 октомври „не
чуван” пролом на неприятелския център, на който пролом се
дължала победата на 3-а армия (според оценката на генерал
177
Димитриева, направена не само в релацията му, но и в негова

та вестникарска-рекламаджийска статия напечатена във вест
ник „България”, брой 176 от 2 май 1913 год. под заглавие „Бу-
нар-Хисарските братски могили”, не можа в течението на три
дена да се разпространи освен до половината път от Карагач
до Чонгара, и то без да се отделя от пункта на „пролома” при с.
Карагач, гдето по-голямата част от силите на дивизията оста
наха на пасивна позиция дори до 22 октомври, както това се
вижда и от приложената при релацията на генерал Димитриева
схема № 22. А с. Чонгара не можа да бъде завладяно, освен на
20 октомври, когато турците го напуснаха, под угрозата на нас
тъпилите по двете страни на шосето Бунар Хисар-Виза завое
ватели на силно укрепеното село Сауджак, превзето с нощна
атака на 19 срещу 20 октомври от 3-а бригада от 5-а дивизия и
1-а бригада от 3-а дивизия. Така също в последствие (през
зимната стоянка, когато генерал Димитриев кроеше и работе
ше своята фалшива релация) узнах и причините за злостното
настроение на генерал Димитриева спрямо 5-а дивизия проя
вено в цитираната по-горе телеграма. Оказа се, че в своето
безчестно изплашване на 16 и 17 октомври, генерал Димитри
ев е кроил отстъпление, като смятал да хвърли върху 5-а ди
визия отговорността за тоя позор, та трябвало, между другото,
да има и изобличителни за нея началнически заповеди. Осуе
тил е това позорно намерение на генерал Димитриев, генерал
Кутинчев, който не се е съгласил да отстъпи, но после генерал
Димитриев и от тоя позорен случай в неговата деятелност е
искал да създаде знаменит подвиг за себе си, та стана шум и
разговори за някакви си писмени заповеди със задни дати, ко
ито трябвало да заменят противоположни устни заповеди и пр.
Една проверка върху релацията на генерал Димитриева, би
разкрила интересни подробности, и по тоя въпрос. Полезен
свидетел може да бъде бившия началник на артилерията в 3-та
армия, полковник Тантилов. Както и да било, обаче, 4-а диви-
178
зия не е оказала абсолютно никакво съдействие на 5-а диви

зия, през дните от 18 до 20 октомври, ако и да е имала такова
желание, защото това й физически е било невъзможно при
грамадния интервал (12-15 километра) между двете дивизии, а
освен това, при абсолютно несъстоятелното ръководене дейст
вията на двете Съединени армии през тези дни, и престъпното
бездействие на по-голямата част от войските на двете армии и
сама 4-а дивизия, беше изложена на опасни удари на десния
си фланг, преди всичко за париранието, на които тя е трябвало
преди всичко да се грижи. И, ако противника не можа да из
ползува престъпното занемарявание от страна на генерал Ди-
митриева своите длъжности, спрямо тези две дивизии, които
през всичкото време бяха изложени, и двете на еднакво голя
мата опастност да бъдат разбити и унищожени в своята изоли-
раност, дължи се това, не на взаимната поддръжка помежду
им, а на отсъствувалата солидарност в действията на разните
турски корпуси, действували на обширния общ фронт на двете
дивизии, от една страна и на честната и добросъвестна служба
и храбростта на офицерите и войниците от двете дивизии, от
друга страна. Това е, което даде и победата на линията Бунар
Хисар-Люле Бургас, ако и безплодна, а не някакви си несъ-
ществующи проломи и, незнам какви си, измислици, на гене
рал Димитриева. Генерал Димитриев, следователно подложи
на преследване за изопачаване толкова важни факти от бойна
та деятелност на подчинените му войскови части. Толкова по
вече, че неговата, уж, тайна релация вече може да се счита
публично достояние, защото цитати от нея отдавна се срещат
по разни вестници, а в книжката „Карагач-Чонгара” тя е при
писана, едвали не, буквално, следователно, престъпните изо
пачавания на генерал Димитриева са с пакостни последствия.
А до колко пакостни са тези последствия, може да се съди по
следующите няколко думи от предговора към книжката „Кара
гач-Чонгара”: „Чрез ред смели и добре комбинирани атаки, 4-а
179
Преславска дивизия проби линията Бунар Хисар-Люле Бургас

в най-чувствителното й място, обърна в бягство почти цели 3
корпуси (2, 3 и 17) и накара Източната армия на Абдулах Паша
да търси спасение зад Чаталджанските фортове.”
Такъва ерес, т.е. че 4-а Преславска дивизия сама прого
нила армията на Абдулах Паша зад Чаталджанските фортове,
след като пробила, незнам каква си линия - проповядва печат
но - автора на „Карагач-Чонгара”. А ако се съди по поместени
те в тая книжка цитати и компилации от релацията на генерал
Димитриева, може да се заключи, че сляпата вяра на автора
на книжката в солидността и чистотата на тая релация е, която
го е довела до незавидното положение да бъде проповедник
на ереси и нелепости. Той, автора на книжката, следователно,
не е освен невинна жертва на генерал Димитриева и тоя пос
ледния, който трябва да понесе отговорността за въпросната
еретическа проповед, която би могла да премине и в самата
история на войната ни против турците, ако зловредната рела
ция на генерал Димитриева бъде оставена за ползуване и на
други автори в трудовете им по създаването историята на вой
ната.
До тук, като изложих най-големите пакости и най-тежките
престъпления на генерал Димитриева в бойната му деятелност
до Люле Бургас и като посочих по-важните извъртявания на
факти, недобросъвестни измислици и даже явни фалшифика
ции, които релацията му съдържа, аз считам, че изпълних сво
ята длъжност, както спрямо командуваната от мен 5-а пех[отна]
Дунавска дивизия, така безочливо онеправдана и толкова жес
токо унижена и оскърбена, по лични дертове от генерал Ди
митриева, така и спрямо бъдащата история на войната с турци
те, която генерал Димитриев толкова нечувано дръзко, се е
опитал да фалшифицира със своята фалшива релация. Изтък
вайки, по тоя начин пълната несъстоятелност на генерал Ди
митриева, като командующи 3-а Отделна армия във войната
180
против турците, аз считам, че като личен свидетел на изопаче

ните факти и събития, аз изпълнявам и една непременна своя
длъжност на българин и български офицер спрямо началството
и спрямо българския народ, така дръзко заблуждавани и тол
кова цинично лъгани от генерал Димитриева, по всякакъв на
чин, относително същинската негова лична деятелност на бой
ното поле.
За да бъдат, обаче изброени тук всички пакости и прес
тъпления на генерал Димитриева във войната против турците и
неговата несъстоятелност, като комаидующи 3-а армия, да бъ
де обрисувана напълно, аз би трябвало да посоча и най-
позорните му пакости и престъпления до Чаталджа и на Чатал-
джа. Но понеже релацията му не съдържа и действията на 3-а
армия по-нататък от линията Бунар Хисар-Люле Бургас, което
навежда на заключение, че генерал Димитриев и сам е приз
навал изключителната позорност на извършеното от него на
Чаталджа, та се е срамувал да го опише и понеже в релацията
на 5-а дивизия ясно и документално с посочени най-важните
лични престъпления на генерал Димитриева в позорната Ча-
талджанска атака, то считам за излишно повторно да ги изла
гам и тук, обаче генерал Димитриев, който с покорно смирение
и очевидно покаяние признава своите Чаталджански грехове,
като в релацията си не се е осмелил да възражава на релация
та на 5-а дивизии, както това прави по отношение престъпле
нията си до Люле Бургас, върху които е можло да се акробатс-
твува, прибягнал е до още по-ниски други средства, за да сва
ли върху другиго и Чаталджанските си грехове. Така например
в руския вестник „Новое време” № 13 196, е напечатана корес
понденция под заглавие „После Чаталджи”, в която кореспон
денция, инспирирана от генерал Димитриева, както и всички
други кореспонденции на състоялите при 3-а армия кореспон
денти, вината за Чаталджанския погром се хвърля върху гене
рал Савова. И за да прикрие тоя толкова, срамен свой постъ-
181
пък генерал Димитриев, непосредствено след появяването на

тая кореспонденция, заяви публично, че няма нищо общо с
нея. С друга, напечатана във вестник „България” статия, на ко
ято генерал Димитриева така също не беше чужд, вината за
Чаталджанския позор се хвърля върху генерал Кутинчева, а в
своите вестникарски полемики, след войната с генерал Савова
и др. той обвини и генерал Савова и много други участници във
войната, но себе си представи за невинна жертва на някакви
си разпалени грандомани за евтина слава, които на сила го на
карали да атакува. Същия език държаха по Чаталджанския
позор и всички ония български вестници, които словославеха
генерал Димитриева през време на войната и особено вестник
„Слово”, който започна да излиза след войната и просъществу
ва само няколко месеца, но ако се съди по общото му съдър
жание и направление, изглежда да е бил създаден с изключи
телната цел да защити генерал Димитриева против възможни
разкривания неговите Чаталджански и други престъпления.
Характерна е в това отношение напечатаната в брой 50 на тоя
вестник статия под заглавие „Партизанството в армията".
Но ползувайки се, до цинизъм безразборно и дръзко от
услугите на своите приятели, както това правеше и през време
на войната, генерал Димитриев не се стесни да оскверни даже
и самото Народно събрание с интригите си против бивши свои
началници, другари и подчинени, които интриги имаха за цел
да го очистят от Чаталджанските му и други престъпления и
пред очите на Народното представителство, като и пред това
последното се посочат други виновници и за Чаталджанския
позор и за всички други грешки и престъпления на генерал
Димитриева на бойното поле, които докараха погрома на Бъл
гария. Разбира се, че приятелите, му, чрез които интригуваше
в Народното събрание, се намираха, между самите народни
представители, в средата на които за съжаление има такива
също невинно и безвъзвратно заблудени в необикновените та-
' 182
панти на генерал Димитриева, българи, каквито има и между

българските вестникари. И тези заблудени българи, народни
представители, именно, славославеха името на генерал Ди
митриева от народната трибуна, в дебатите по въпроса за наз
начаване парламентарна анкета по погрома на България, като
за да могат да хвалят него, очерниха имената на други българ
ски генерали, между които и такива, които не само са абсо
лютно непричастни в грешките и престъпленията, които дове
доха отечеството до погром, но и нямат в своята бойна деятел
ност, освен заслуги към отечеството. Намери се и народен
представител беззаветен поклонник на „Гениалния” генерал
Димитриева, който, в своето стремление да оневини тоя пос
ледния, отиде до там, че отдаде Чаталджанския позор на обс
тоятелството, че уж 3-а дивизия която атакувала, не била под
крепена от 5-а дивизия, която се намирала в резерв и това би
ло имало за последствие поражението на 3-а дивизия, а пора
жението на тая дивизия причинило позорния неуспех.
Толкова не скромно, за да не кажа дръзко, и даже ци
нично дръзко бе държането на Чаталджанския окаян грешник,
генерал Димитриева пред обществото, след като той в релаци-
ята си се е бил престорил до толкова скромен и смирено пока
ян грешник, че даже не се осмелил да напише в нея ни едно
възражение против изобличенията, които му се правят в рела-
цията за действията на 5-а дивизия в Чаталджанския злополу
чен за България бой, в която релация съвсем ясно и открито е
казано, че виновен за неуспеха е генерал Димитриев.
Възмутен от това недостойно държание на генерал Ди
митриева и в защита на 5-а пех[отен] Дунавска дивизия, името
на която съвършено незаслужено е опетнено и пред лицето на
Народното представителство, за да се запазят личните интере
си на генерал Димитриева аз считам за нужно, в допълнение
на казаното в релацията на дивизията относително виновност
та на генерал Димитриева за Чаталджанския позор, да отбе-
183
лежа тук и по-важните от негови[те] пакостни действия и дър

жания, които причиниха тоя позор.
И понеже в шумните вестникарски полемики, както и в
парламентарните дебати върху Чаталджанския позор, главния
спорен и останал неразрешен въпрос беше въпроса: „Кой е
заповядал да се атакува Чаталджа?” - То за разяснение на тоя
въпрос именно ще посоча данни и документи, от които ще се
види, че заповедта за атаката на Чаталджа е лично дело на
генерал Димитриева, на когото изключително, принадлежи и
самата инициатива за атаката, както и избора на времето,
техническата организация на атаката и пр.
Както от оперативни заповеди по 3-а армия, №№ 26, 29,
30, 31 и 33, се вижда, през целия поход от линията Бунар Хи-
сар-Люле Бургас до Чаталджа, като цел на всеки отделен дне
вен преход се е поставяло настигането отстъпающия против
ник и разбиването му. Така шаблонно: „да настигне и разбие
противника” се е определяла целта на дневния преход и с
опер[ативна] заповед № 31, в която положението на противни
ка е определено буквално така: „противника се е оттеглил
зад укрепената си позиция Чаталджа-Деркос, като вероят
но е оставил пред нея слаби свои части.”
Значи, през целия тоя поход противникът отстъпя безс
пирно, според общото съдържание на горните оперативни за
поведи по 3-а армия, а тая последната безспирно го гони и
всеки ден получава категорични заповеди да го настигне и
разбие, но никога не изпълнява тая категорична заповед, кое
то принуждава отчаялия се, по видимому, генерал Димитриев
да даде същата заповед и с оперативната си заповед № 31,
според която противника вече се е спрял зад Чаталджанската
позиция, значи със заповед № 31 се възлага на 3-а армия
форсирание тая позиция, защото само така, тя би могла да
настигне и разбие оттеглилия се зад позицията противник.
И понеже заповед № 31 носи дата 26 октомври, то генерал Ди-
184
митриев, значи е решил и заповядал атаката на Чаталджанска-

та позиция на тая именно дата, и то в Сарай, т.е. преди да е
видял позицията, за атаката на която дава заповед.
От по-нататъшните оперативни заповеди: по 3-а армия №
34 и по Съединените 1-а и 3-а армии, №№ 4, 5 и 6, се вижда
обаче, че и заповедта № 31 е останала неизпълнена, т.е. и
след нея противника не е настигнат и разбит, ако и да се е сп
рял. Затова станало е нужда да се прибегне до ред подготви
телни за атаката на Чаталджа мерки, като разполагане и зат
върдяване частите от Съединените армии на изходни позиции,
масиране артилерията на армиите на общи за две и повече ди
визии позиции и пр. И, най-после със заповед № 6 двете армии
се насочват в атака не вече лаконически („да се настигне и
разбие противника”), както това е направено със заповед №
31, а по всичките правила на тактиката и даже фортификация-
та, като на всяка дивизия се определя ролята, зоната за дейст
вие, упорните пунктове, които трябва да завладее и пр.
Така стои въпроса: „кой е дал заповед за атакуване Ча
талджа” от формална страна. И никой от бъдащите поколения,
които ще изучават историята на освободителната, уж, война на
България против Турция през 1912 година, няма и не ще може
да намери никакви данни в историята, от които да заключи, че
Чаталджа е атакувана по заповед на когото и да било другиго,
освен генерал Димитриева, който според общия смисъл на
горните заповеди, като че е бил обладан от някакво бясно оз-
лобление за гдето противника се е изплъзнал при Люле Бургас
и настойчиво заповядва всеки ден да се настигне и разбие той,
като не обръща внимание и на факта, че противника вече се е
скрил зад Чаталджа, което той узнава още в Сарай. Никакво,
значи, двоумение или размишление върху въпроса: „да се ата
кува ли Чаталджа или да се не атакува” не е имало нито на ми
нута. Имало е размишление, но само върху плана за атаката, и
то след като дадената от Сарай лаконическа заповед е остана-
185
па неизпълнена, което като че е отрезвило и вразумило бясно

стремилия се, през гори и води, подир безспирно отстъпилия
свой противник, български военачалник и го е накарало да
поспре лудата гонитба, траяла повече от една седмица, за да
организира „някак-си" новата работа, която спрелия се зад ук
репената Чаталджа противник е създал на силно изморените и
даже заразени от холера български войски, небивало безпо
рядъчно водени и командувани от Люле Бургас до Чаталджа,
по шаблона: „да се настигне и разбие противника”, който шаб
лон немилостиво се повтаря всеки ден във форма на категори-
ческа заповед, изходяща от един разярен, по видимому, на
чалник, който не отстъпя от шаблона си нито пред неизбежни
те особености на отделните преходи, нито пред планинския ха
рактер на местността, през която се минава, нито пред никакви
препятствия и затруднения, включително и препятствието, кое
то укрепената Чаталджа представляваше.
А ето каква е, пък, реалната (фактическата) страна на
тоя, много шумен и така дръзко и цинично затъмняван и замо-
таван от генерал Димитриева и приятелите му, въпрос.
Генерал Димитриев, който никога, абсолютно никога,
през цялата Турска война, не е знаял поне случайно, нещо,
колко-годе, положително за своя противник, беше в пълен
мрак в това отношение и след отстъплението на противника от
Бунар Хисар-Люле Бургас, както това и от посочените по-горе
оперативни заповеди се вижда. По тая причина, на 21 октомв
ри вечерта, считайки, че противника е окончателно разбит и
неспособен да се съпротивлява, генерал Димитриев реши в
мое присъствие и в присъствието на началника на 3-а дивизия,
в с. Яна, да изпрати 3-а дивизия още на следующия ден да
преследва противника по шосето Бунар Хисар-Виза и по-
нататък, а 3-а дивизия да се снеме от позицията си и да се
разположи на квартири в Бунар Хисар за два-три дневна по
чивка. Това решение, обаче, се приведе в изпълнение само по
186
отношение на 5-а дивизия, която направи един поход от 10-15

кил., за да се разположи на почивка в Бунар Хисар, гдето мо
жа да пристигне едвам на 23-о число, а 3-а дивизия си остана в
Яна. (Думата е за двете бригади и в едната и другата дивизии,
защото по една бригада от двете дивизии, а именно бригадите,
които произведоха нощната атака на 19-о число, се намираха
на позицията на реката Анадър, гдето и останаха, до тръгване
то в поход към Чаталджа.)
На 23 вечерта, когато 5-а дивизия едвам беше успяла да
отслужи обща панахида и да погребе с подобающе тържество
командира на 5 Дунавски полк и още 2-3 офицери от същия
полк убити в боевете около Бунар Хисар и останали непогре-
бани, което тържество беше траяло до 9 ч. вечерта - получи се
заповед за поход, според която за преследване противника и
завладяването Виза и Сарай, които пунктове се предполагаше
да са заети с по 30-40 000 турци, се назначаваше 5-а дивизия
вместо 3-а, както по-рано беше решено, а 3-а дивизия трябва
ше да следва във втори ешалон на половин преход по-назад.
Тая неустойчивост в решението на генерал Димитриева
костува на 5-а дивизия 20-30 километра излишно пътуване,
защото ако решението му било още от началото да върви 5-а
дивизия напред, то тя нямаше да пътува от позицията си назад
за Бунар Хисар и обратно. Но, привикнала на неустойчивите
решения и противоречивите заповеди на генерал Димитриева,
5-а дивизия извърши похода до Сарай, без да се удивлява
много на чудноватите марширования назад-напред. Обаче, ко
гато след заеманието Виза и Сарай без бой (противникът беше
отстъпил), генерал Димитриев ми съобщи, че имал намерение
да извади 3-а дивизия напред за по-нататъшния поход от Са
рай към Чаталджа и ми обясни това свое намерение с желание
да даде на 5-а дивизия относителна почивка, а на 3-а дивизия
да предостави случай да се отличи и тя, защото 5-а дивизия
достатъчно отличия и слава била спечелила при Бунар Хисар,
187
но и доста се изморила, а изглеждало, че турците и на Чатал-

джа нямало да окажат особено съпротивление, и ако и Чатал-
джа завладее 5-а дивизия, то за 3-а вече не оставало време да
се отличи, понеже може да бъде сключен мир - аз разбрах, че
5-а дивизия е била пратена в похода до Сарай в преден еша-
лон не за друго, а за да си разбие главата срещу предполага
ните във Виза и Сарай значителни неприятелски сили, а 3-а
дивизия да се яви на помощ, за да се отличи. Така аз си обяс
них отстъплението на генерал Димитриева от първото му ре
шение в Яна, в мое присъствие и в присъствие на генерал Са
рафова, още и за това, защото генерал Сарафов, който току-
що беше пристигнал от Одрин в Яна със своите две бригади,
гостуваше у генерал Димитриева и, възползувай от качеството
си като гост, както и от своето интимно приятелство с генерал
Димитриева, повлиял е на тоя последния, след моето замина
ване от Яна, за да се промени взетото решение за изпращане
то 3-а дивизия напред още от Бунар Хисар, за да не би тя да
бъде разбита и опозорена от очаквалите ни във Виза и Сарай
70 000 турци.
Разбира се, че това мое подозрение, може би и не на
пълно основателно, силно ме възмути, защото във всеки слу
чай, не за отличия на своя приятел трябваше да мисли генерал
Димитриева в дадената обстановка, а преди всичко за осигу
ряване успеха на предстоялата атака на Чаталджа. А генерал
Димитриев знаеше, че 3-а дивизия беше неспособна не само
да атакува успешно една позиция, като Чаталджа, но и да из
върши похода до там в надлежен ред, защото тая дивизия бе
ше пътувала от Одрин форсировано и пристигна в Яна, не само
без дивизионен транспорт и в голямо разстройство изобщо, но
и с парализирани сили от глад, защото няколко дни беше хра
нена с варено жито, намирано в похода, по нямане хляб и как-
вито и да било други продукти. В тая дивизия, по пътя между
Сарай и Чаталджа, даже умряха няколко войници от глад, за-
188
щото и от Сарай нататък генерал Димитриев не съумя да уст

рои прехраната й, а бързаше да мисли за нейното отличие.
Силно възмутен, прочее, от тая лекомислена обноска на гене
рал Димитриева спрямо приятеля си генерал Сарафова, аз, с
откровеността на подчинен, който искрено е предаден на об
щата задача на 3-а армия, съветвах генерал Димитриева да
остави 5-а дивизия на мястото й (в предния ешалон), ако той
желае да завладее Чаталджа лесно. За да бъда по-
убедителен, аз мотивирах съветите си, освен със слабата год
ност на 3-а дивизия за тежки задачи, още и със случката върху
изгорелия в Дунава през пролетта 1912 г. маджарски параход,
в който се беше намерил и началника на 3-а дивизия, генерал
Сарафов, като пътник и за да се спаси, беше изпреварил и да
же избутал от спасителната лодка жени и деца, според авст
рийските вестници, за да се намести той. А един генерал, който
така скъпо цени кожата си и у когото чувството на страх и ми
зерно самосъхранение е повече развито, по видимому, от чувс
твото на срам и гордо самопожертвуване, не може да бъде на
дежден, не само в едно важно предприятие, подобно на атака
та на Чаталджанската позиция, но даже и като началник на
войскова част, която първа се вдълбочава в дивата област на
Странджа планина, по петите на отстъпилите турци. И до таки
ва мотиви прибягнах аз, за да убедя генерал Димитриева да
остави и преследването на турците и атаката на Чаталджа на
5-а дивизия, която вече беше дала доказателства и за храб
рост и за доблест и за всички други качества, които гарантир-
ват успеха при решаването тежки задачи. А освен това, тая
дивизия се и хранеше редовно даже и изобилно, и снабдена
беше с всичко, и в нейното благостройство нямаше дефекти и
след тежките Бунар-Хисарски боеве, ако и да беше дала в
жертва около 1/3 от наличния състав на войниците и офицери
те си, значителна част от които, впрочем, бяха заместени още
189
в Бунар Хисар с новопристигнали маршеви команди от закъс

нели в Америка запасни войници и офицери.
Аз не пропуснах да посоча на генерал Димитриева и не
състоятелността на неговите сведения, за че на Чаталджа ний
сме щели да срещнем само някакъв си башибозук, та Чатал
джа леко щяла да бъде завладяна, като настоявах, че на Ча
талджа нам ще се противопоставят, освен всички турски кор
пуси, благополучно отстъпили от Люле Бургас, благодарение
на нашето престъпно празненство и бездействие в тоя пункт,
още и, кой знае колко нови корпуси и пресни сили, следова
телно на атаката на Чаталджа трябва да се погледне по-
сериозно и тя да не се предприема освен с напълно надеждни
войски в предната линия, подкрепени с възможно повече ре
зерви. При това аз съветвах генерал Димитриева да не бърза
да се ангажирва в открита обща атака, а да се опитаме да зав
ладеем най-напред десния фланг на Чаталджанската позиция,
който е практическия ключ на цялата позиция, посредством
нощна атака, както беше завладяна и силно укрепената (в три
яруса) Сауджакска позиция на 19 през нощта, като се възложи
тая задача на изпитаните вече в нощен бой части от 5-а диви
зия, усилени с така също изпитаната при Сауджак 1-а бригада
от 3-а дивизия.
От всички мои съвети, обаче, генерал Димитриев възприе
само нощната атака, но при условие, че до нея ще се прибегне,
след като дейтвително бъдем принудени да спрем нашето по
бедоносно шествие пред Чаталджа, а от намерението си да
извади 3-а дивизия пред 5-а, той не се отказа и 3-а дивизия бе
извадена в преден ешалон от Сарай нататък, за да мре от глад
и да развъди холера в 3-а армия, във време на похода, а във
време на атаката да осуети нашия успех. Защото 3-а дивизия,
която и от Сарай нататак продължи похода си в голямо разст
ройство, положително гладуваше и ако генерал Димитриев не
беше прибегнал до произволно узурпиране продоволствените
190
транспорти и обози на 5-а дивизия, за да ги насочва в 3-а ди

визия, то тая последната можеше цяла да погине от гладна
епидемия в последните дни на октомври и първите дни на но
ември месец. Това е факт отбелязан в служебната преписка
между щабовете на 5-а дивизия и 3-а армия и толкова положи
телен и несъмнен, колкото положителни и несъмнени са и фак
тите, че в 3-а дивизия умряха десетина войници от глад; че 3-а
дивизия, именно, е виновницата, ако не за появяването на хо
лерата в 3-а армия, то за голямото разпространение и ужасно
то върлувание на епидемията; че 3-а дивизия даде цели 2000
жертви на холерата, а 5-а само 280 - при всичко че двете ди
визии боледуваха при едни и същи местни условия; че причи
ните за ужасните размери на холерната епидемия в 3-а диви
зия се крият не само в изтощението на тая нещастна дивизия
от глад и непосилен труд, но и в престъпното немарливо отна
сяне на санитарните чинове към своите длъжности и недозво-
лената вътрешна безредица в тая нещастна войскова част и
пр. За всички тия толкова възмутителни факти генерал Димит
риев (главния виновник) и генерал Сарафов, втория виновник,
във всяка друга армия би били приковани на позорния стълб
още на самото място и, в такъв случай, в Чаталджанския по
зор, който така също се дължи на генерал Димитриева, изобщо
и генерала Сарафова, отчасти, непременно би се избягнал; в
българската армия, обаче, тези толкова тежки, колкото и по
зорни, престъпления не само не се наказаха на мястото, но из
глежда че ще минат и незабелязани, защото хитрия генерал
Димитриев съумя да ги прикрие и не се стесни да направи това
даже и след като в служебната преписка между Щаба на 5-а
дивизия от една страна и щабовете на 3-а дивизия и 3-а армия
от друга, се отбеляза, между другото и нечувания факт, че в 3-а
дивизия не само се оставяха болните от холера и техните тру
пове по селата, биваците и пътищата, захвърлени, но и се из
гаряха труповете, под предлог на дезинфекция, а по-вероятно
191
е, за да се скрият следите от престъпна немарливост в обнос

ката спрямо нещастните болни. В тая дивизия бяха предадени
на очистителен пожар не само строените по пътищата за хо
лерни болни колиби, които бяха пълни с трупове и живи болни,
но и селото Софас. Ако се съди по това, което аз лично видях в
с. Чифликьой, може да се мисли, че и в колибите и в селото
Софас са изгорени не само трупове, но и живи болни войници
от 3-а дивизия. Трябва да се разгледа водената преписка по
тоя въпрос и особно преписката между 5-а и 3-а дивизии, за
захвърлените в с. Чифликьой 50 болни и 9 трупа от 3-а дивизия,
както и преписката за безредиците и холерните мърсотии в 3-а
дивизия на Чаталджанската позиция, която преписка аз съм за
вършил с предупреждение, че нас ни чака „позорен стълб” за по
зорната обноска спрямо здравето и живота на войниците, за да
се види, колко неокачествим началник е бил генерал Димитриев,
като се е ограничил само с една забележка спрямо генерал Са
рафов, когато му са станали известни престъпленията, за които и
смъртно наказание е недостатъчно. А постъпил е така не само
под влиянието на приятелството си спрямо генерал Сарафова, а
главно за да замотае своята лична виновност. Че така именно
трябва да се обясни това снизходително отнасяние на генерал
Димитриева, той го доказа в последствие, когато хвърли въру ге
нерал Сарафова най-позорни обвинения, за да свали върху него
отговорността за Чаталджанския неуспех.
Както и да било, обаче, целта ми беше не да соча тези
престъпления, които аз съм отбелязал и посочил, гдето и кога
то е трябвало, и то не един път, но ще изтъкна факта, че гене
рал Димитриев реши въпроса за атаката на Чаталджа само-
лично още в Сарай, и то след като аз го извадих от заблужде
ние и относително силите, които би могли да срещнем върху
тая позиция и относително непростителното му лекомислие,
като допущаше, че 3-а дивизия е в състояние да завладее Ча
талджа и даже да извърши това с отличие. Трябва да добавя,
192
че генерал Димитриев не изпълни и обещанието си да възложи

на 5-а дивизия една нощна атака против десния фланг на Ча-
талджанската позиция, както в Сарай аз бях изказал мнение и
той беше го възприел. И дължи се това отмятане на генерал
Димитриева от обещанието си на влиянието на кореспондента
на руския вестлик „Новое Време” полковник Дресер, който бе
ше твърде интимен съветник на генерал Димитриева (един вид
ментор), а той, по принцип, не съчувствуваше на нашите дейс
твия.
След горните мои съвети в Сарай, генерал Димитриев е
съветван да не се ангажирва в решителна атака на Чаталджа и
от началниците на 4-а и 9-а дивизии, непосредственно пред
атаката, като му е докладвано обстойно за печалното състоя
ние на дивизиите, по причина на холерната епидемия, за не
достатъчната ориентированост на току-що пристигналата 9-а
дивизия; за преумората и гладът в тая последната и пр. (9-а
дивизия така също беше пристигнала от Одрин форсировано и
без продоволствен транспорт и какво да е тилно устройство,
както и 3-а дивизия, но и за нейната прехрана генерал Димит
риев не съумя да направи нищо, а се ограничи да апелира към
мен, като бивш началник на тая изпаднала в неволя дивизия,
да й подаря поне една дневна дажба от хляб и продукти. И
преписката по тоя въпрос е интересна: генерал Димитриев се
молеше и биеше на чувства, вместо да заповядва, или да заг-
рабва транспортите на 5-а дивизия, както правеше, за да спаси
от гладна смърт 3-а дивизия и после ми се извиняваше. Аз
действително се трогнах и дадох на 9-а дивизия не една, а ня
колко дажби от запасите на 3-а дивизия и отидох до там в сво
ята другарска милост и услужливост спрямо двете дивизии, че
оставих 5-а дивизия един ден без хляб, и направих това с въз
питателна цел, като с особена заповед предупредих войниците
от 5-а дивизия, че те остават без хляб един ден, за да спасят от
гладна смърт 3-а дивизия, войниците на която не са получава-
193
ли хляб цели 7 деня). И още много други резони са били предс

тавени на генерал Димитриева от генералите Бояджиева и Си
ракова в полза на въздържано действие пред Чаталджа, като
се задоволил с рекогносцировачни малки боеве, до пристига
нето на тежка артилерия и намаляването на холерната епиде
мия. Но на всички тези съвети и резони, генерал Димитриев е
отговорил неуместно, че той предпочитал неговите войници да
мрат от турския куршум, вместо от холера и дал решителна за
повед да се атакува.
След това, пристига в Щаба на 3-а армия, в с. Ермени-
кьой, помощника на главнокомандующия генерал Савов и след
дълго съвещание с генерал Димитриева, през нощта на 3 сре
щу 4 ноември, дава мнение, че не трябва да се бърза с атака
та, а да се предприемат ред рекогносцировки за разкриване
силите на противника и изучаване подробните свойства на по
зицията и подстъпите към нея, после което, в зависимост от
резултатите на рекогносцировките да се реши въпроса, може
ли и трябва ли да се атакува Чаталджа. Но генерал Димитрие
ва и на генерал Савова възразил надменно, че той бил 80 %
убеден в сполуката на атаката, и че във всеки случай, предпо
читал една несполучлива атака пред алтернативата, че Чатал
джа може да бъде заета само от някакви си башибозуци и тур-
ците могли да прибързат да разгласят по Европа, че той - по
бедителя при Лозенград и Люле Бургас - се е уплашил и не се
е решил да атакува защищаваната от башибозук Чаталджа. А
за него едно подобно оскандаляване името му пред целия свят
било по-неприемливо, нежели една несполучлива атака и за
това решил да атакува Чаталджа на 4 ноември и дал съответс-
твующи разпореждания, макар и в присъствието на генерал
Савов, но въпреки личното мнение на последния.
Прочее, генерал Димитриев сам и самолично е решил
въпроса за атаката на Чаталджа в положителна смисъл, т.е. да
се атакува, и в Сарай, когато е издал цитираната по-горе запо-
194
вед № 31 по 3-а армия, без да е знаял нещо определено за

състоянието и силата на Чаталджанската позиция, и в Ермени-
кьой, след като повърхностно се е запознал с Чаталджанската
позиция. Ни в Сарай, ни в Ерменикьой, генерал Димитриев не
само не е получавал от никого никаква заповед да атакува Ча-
талджа, както в своите вестникарски полемики и печатни аги
тации си криви душата и се старае да се представи пред бъл
гарския народ, като невинен герой, който се е изложил на не
посилна борба по заповед от Щаба на Действующата армия,
гдето желанието да се влезе в Цариград е било необуздано и
до толкова заслепило всички, че те не били в състояние да
направят вярна преценка на нашите средства за борба против
позиция, като Чаталджа, но не се е намирал и под някакви
влияния в тая смисъл, при обсъжданието въпроса за атаката.
Напротив, и в Сарай, и в Ерменикьой, както току-що казах, той
беше съветван и от подчинените си началници на дивизии, и от
по-горното началство, в лицето на генерал Савова, да не ата
кува. Единственото лице, което е могло да повлияе на генерал
Димитриева да атакува Чаталджа, е споменатия по-горе ко
респондент на „Новое Време”, който му повлия да се откаже от
нощната атака и който изпълняваше около генерал Димитрие
ва не само ролята на възторжен хвалител на 3-а армия в лице
то на нейния гениален командующи, пред руското общество,
но и ролята на някакъв ментор на Гениалния българин „пито
мец Руской Академии Генералнаго щаба” и остана такъв дори
до позорния ден, 5 ноември, когато и той, заедно с всички дру
ги кореспонденти, ехидно подиграха „Гениалния фокусник”
(както генерал Димитриев бил наречен от кореспондентите на
5 ноември) с прескачане огъня и други крайно неприлични и
оскърбителни за България обноски (подробности в предидущо
то ми заявление) и напуснаха 3-а армия, за да могат с по-
голяма свобода да изкажат своите впечатления от Чаталджан-
ския позор. И след това разочарование, обаче, ментора на ге-
195
нерал Димитриева запази своето покровителствено приятелст

во спрямо своето протеже и изпрати от Мустафа паша помена
тата по-горе кореспонденция, напечатена в № 13 196 на вест
ник „Новое Време”, но писана в Ерменикьой, както по много
признаци се вижда, ако и пратена от Мустафа паша. Впрочем,
изпращането й от Мустафа паша по-скоро потвърждава Ерме-
никьойското й произхождение, защото генерал Димитриев,
колкото беше несъстоятелен в командуванието на доверените
му войски в боя, толкова беше хитър и майстор в изпращането
вестникарски кореспонденции предназначени да служат на не
гови лични каузи и долни интереси.
Генерал Димитириев, следователно, е единствения ви
новник (ментора му е отговорен фактор), за предприетата ата
ка на Чаталджа във всяко отношение: и по отношение самото
решение да се атакува, и по отношение избора на деня за ата
ката - по-рано или по-късно - и по отношение оценката на на
шите средства за атаката и пр.
Генерал Димитриев и изключително генерал Димитриев,
е виновен и за позорния резултат от атаката - втория спорен
въпрос - отговорността, по който генерал Димитриев се поста
ра във вестникарските си полемики да отклони от себе си и да
хвърли и върху генерала Савова, който беше обвинен, че бил
дал заповед за атаката на Чаталджа и почакал да спечели
лаври, но като забелязал, че лошо отива и не се предвижда
добър край, избягал, и върху генерала Кутинчева (вестник
„България”), който се считаше косвено виновен, за гдето не
бил изпълнил заповедта на генерал Димитриева при Люле Бур
гас, за да притисне турците към Странджа, благодарение на
което те могли да се оттеглят на Чаталджа; и върху началника
на 5-а дивизия (дебатите в Народното Събрание) за дето не
бил поддържал 3-а дивизия и пр. А на мястото, непосредствено
след боя, генерал Димитриев, в разговорите си с мен по теле
фона и лично, обвиняваше за неуспеха генерал Сарафова, ко
196
гото клеймеше с най-долни епитети, без да се стеснява поне от

телефонистите и 9-а дивизия, особено 4-и пех[отен] полк. Про
тив тоя полк генерал Димитриев беше до толкова възмутен, че
даже беше влязъл с ходатайство да му се отнеме знамето за
позорното му държане на Чаталджа, като е смятал, види се, да
си отмъсти и за стара вражда (както е известно 4 полк отказа
да даде клетва за вярност на самозваното правителство на 9
август 1886 г. и тури начало на контрапреврата), но аз осуетих
това негово намерение, като в качеството си на негов замест
ник в командуването 3-а армия, използувах юначното държание
на 4 полк в мартенските Чаталджански боеве и изходатайствувах
отменянето на това наказание, което във всеки случай не считах
за уместно и заслужено от 4 полк, понеже за нещастието на тоя
полк в Чаталджанската атака беше виноват не той, а началството
и преимущественно, генерал Димитриев, както по-долу ще изтък
на.
Имаше, обаче, случай, когато генерал Димитриев е приз
навал своята виновност за Чаталджа. Това е било и във време
на самия бой в минута на отчаяние, когато и най-хитрите и
прикрити субекти стават откровени и прости в обноските си
(подробности по-долу) и после, в дните на смиреното покаяние
и покорното уж пред съдбата страдание, когато широките час
тни преписки на грешника с влиятелни лица в България и в Ру
сия не бяха дали успокоителни резултати. В тия дни генерал
Димитриев, освен пред мен (на престорно смъртно легло, както
в предидущото си заявление подробно съм изложил), признал
беше своите грехове и пред генерал Ценов, пред когото с
притворството на изкустен акробат, беше говорил и настоятел
но твърдял със смирение, че той никого не обвинява, защото
сам бил заповядал да се атакува Чаталджа, но бил направил
това, защото бил убеден в успеха-точно така, както и пред мен
се изповяда на „смъртния си одър”, с тая само разлика, че пред
мен обвиняваше генерал Сарафова, за гдето го бил подвел с
197
неверни донесения и 4 полк за дето бил избягал от боя, които

две обстоятелства го и принудили да прекрати атаката и да се
оттегли на изходната позиция. Ето и доказателствата за изк
лючителната виновност на генерал Димитриева и по втория
спорен въпрос - неуспеха на Чаталджанската атака. Генерал
Димитриев е виновен:
1) В това, че той от 3-а армия прати в 1-а линия за непос
редствено извършване атаката най-малко надеждните две ди
визии, отчислилите се тогава в състава на тая армия четири
дивизии, именно 3-а и 9-а дивизии, които бяха не само разст
роени и изтощени от глад, както по-горе казах, но и холерната
зараза в тях, особено в 3-а дивизия, беше в най-големи разме
ри, а при това и самите дивизии и техните началници не бяха
изпитани в предидущи боеве. А оставени бяха във 2-а линия, в
ролята на маневрени войски в тая съдбоносна атака, току-що
издържалите с чест и достойнство жестоките боеве при Бунар
Хисар 4-а и 5-а дивизии, които, ако и да бяха дали големи жер
тви в предидущите боеве, частите им бяха по-силни по налич
ния си състав, защото имаха в момента значително по-малки
холерно-болни, в сравнение с 3-а и 9-а дивизии. Тая своя
грешка генерал Димитриев и сам е съзнал и изповядал някол
ко пъти открито и велегласно във време на боя, в момент на
исторически припадък, от страх пред грозната картина на без
порядъчното отстъпление на 4-а полк, право през наблюдател
ния пункт на командующия армията, под град турски шрапне-
ли, които засипвали и самия наблюдателен пункт и под впечат
ленията на ужасните донесения на началника на 3-а дивизия,
че полковете от дивизията му били избити. Генерал Димитриев
отчаяно си е скубал косите и е упреквал себе си за дето е пос
тавил във 2-а линия храбрите 4-а и 5-а дивизии и изпитаните
техни началници. Той даже, се е опитал да поправи грешката
си, като е извикал в първа линия и част от 4-а дивизия с начал
ника на дивизията на чело, но късно, а освен това в положени
198
ето на 4 полк, пуснат в атака на съвършено открита местност и

без никакъв контрол на по-близко и по-далечно началство, и
всеки други полк би свършил печално. Оплакванията на гене
рал Димитриева против 4 полк, следователно неоснователни;
той с право би могъл да свали част от отговорността за при
бързаната си заповед за отстъпление само върху генерал Са
рафова, отчаяните донесения на когото са били далеч неверни,
защото никакво избиване на полковете от 3-а дивизия не е
имало; само два полка са дали по 350 жертви, а другите по ня
какви си 100-200 жертви в двата деня на боя. В 5-а дивизия
имаше полкове, който дадоха по 1500 жертви в първите боеве
при Бунар Хисар, но те продължиха до край да се сражават с
превъзходен в силите и настойчиво атакувал противник, защо
то никому и на ум не дойде да ги счита избити.
2) В това, че той организира атаката на Чаталджа най-
несъстоятелно, като разпредели силите съвършено противно и
на най-елементарните уставни и тактически правила за случая.
Той просто развърна 4 дивизии от двете армии (1-а и 3-а) в бо
ен ред в една линия и ги прати да атакуват, а останалите три
дивизии от Съединените армии остави във втора линия в свое
разпореждане и това беше всичката негова мъдрост в органи
зацията на атаката и всичкото негово участие в това съдбонос
но дело. Никаква оценка относителната важност на разните
участъци от дългата, около 30 кил. позиция, никакво съсредо
точаване достатъчно сили против най-важния участък, никакво
решение да се разкъса тая опряна в двете морета с флангове
те си позиция - никаква изобщо, определена идея за предпри
етата работа и никаква правилна работа, а една шаблонна рав
номерна атака пред целия фронт и следователно навсякъде
тънка като „сиджимка”, както един турски офицер е характери
зирал нашето военно искуство пред нашите офицери при обоз
начаването демаркационната линия впоследствие и жестоко е
иронизирал нашето виеше командуване на Чаталджа. И най-
199
обикновения офицер би организирал тая атака по-сполучливо,

защото и последния подпоручик би съобразил, че такава пози
ция не може да се превземе, преди да се разкъса, а за да се
разкъса нужно е да се ешалонират три от седемтях дивизии
против най-подходящия, от тактическо и стратегическо гледи
ще, участък, и едната дивизия да се жертвува за разкъсване
позицията, втората да завладее и се затвърди върху пункта на
разкъсването („пролома”), а третата да преследва, заедно ос
таналите четири дивизии, пред които противника така също би
отстъпил, след разкъсването на позицията му, ако и да са
действували само демостративно, до разкъсването.
3) В това, че не само не прояви никаква настойчивост, ка
то не употреби в бой почти нищо от грамадния резерв, останал
в негово разпореждане, но даже не даде време и на дивизиите
от предната линия да въведат в бой всички свои полкове и
дружини, като прибърза да прекрати атаката и да заповяда
оттегляне, без всяка сметка и, изключително, под влиянието на
историческия страх, който му беше внушен от отстъплението
на 4 полк и от неверните донесения на началника на 3-а диви
зия. Между това, зад 4 полк още е имало маневрени части от
9-а дивизия невъведени в бой, а зад 9-а дивизия стоеше 4-а
дивизия. Зад 3-а дивизия пък стоеше 5-а дивизия, която би
могла да замести (избитите) полкове на 3-а дивизия, ако това
би било истина. Но, главното е, че беше още в началото си,
защото ако и продължавал два дена, той мудно се развиваше,
по причина престъпно погрешното настаняване нашата арти
лерия на позиция така далече, че тя на повечето участъци не
можеше да помага на своята пехота, а на някои участъци (6
Артилерийски полк, например) тя и разстрелваше последната;
за срам и вечен позор на българската артилерия, така щото в
толкова шумната, колкото и позорна Чаталджанска атака не
взеха действително участие нито 25 % от наличните наши сили
(7 дивизии), а ако се съди по факта (така също отбелязан в
200
служебната преписка, за вечен срам на българското войнство),

че от 2-а бригада от 4-а дивизия, пратена в първата линия, за
да образува 3-а бригада в 9-а дивизия (която състоеше само от
две бригади) бяха останали в храсталаците и по кошарите цели
3000 войници, преимуществено от 8 Приморски полк, които бя
ха се отклонили от боя, то може смело да се заключи, че бой
ния ред на двете съединени армии, оприличен на „сиджимка”
от турския офицер, не са участвували и не са взели непосредс
твено участие в боя повече от 10 % от всички доверени на ге
нерал Димитриева сили. Тая е истината и на такова несъстоя
телно командуване (а командуването е било несъстоятелно на
Чаталджа не само в щаба на Съединените армии, но и в по-
долните инстанции в някои места, защото 1-а бригада от 3-а
дивизия), особено 11 Сливенски полк, така също беше се из
губила из гората та бе заместена с 2-а бригада от 5-а дивизия),
именно се дължи Чаталджанския позор и главния виновник,
разбира се, е старшия началник, който праща в бой войските
без надлежна организация и без никакъв контрол. На Чатал
джа, следователно, никаква атака не е имало, а е имало една
лека рекогносцировка, произведена с някакви-си вериги („си-
джимки”), значи не решително, толкова повече, че и участието
на артилерията в тая рекогносцировка е било по-скоро пакост
но за нас. И честта на българската армия изисква да се провери
и установи тоя факт; за да се знае и отбележи в историята, че
турците са отбили атаката не на 200 000 българска армия, както
те на времето си разтръбиха по целия свят, а на някакви-си 15
20 000 български войници, които, пръснати безсистемно на
един фронт от 30 кил. са произвели една шеговита рекогносци
ровка на Чаталджанската позиция, без артилерия и са се от
теглили назад не под угрозата на турците, които така също са
започнали отстъпление на 4 срещу 5 ноември през нощта, как
то по-долу ще видим, а по заповед на своя, без причина, изп
лашен и отчаян общ началник.
201
4) В това, че той непозволително неумело избра артиле

рийски позиции за цялата артилерия от 3-а армия, групирана в
две маси на двата участъци на предните дивизии. А избра тия по
зиции той, лично със своя щаб и своя началник на артилерията. И
понеже и приспособяването на батареите към местността беше
така също неизкусно за повечето батареии, ако и станало под
личното ръководство на началника на артилерията в армията
полковник Тантилова, то участието на артилерията в боя беше
само пакостно, защото тя не само разстреля своята пехота, както
по-горе казах, но и насърчаваше противника със своята недосе-
гаемост, както това беше константирал и придружавалия генерал
Сарафова в качество кореспондент, народен представител Уру
мов, за когото се говори в релацията на 5-а дивизия и който от
давна бе приковал на позорния стълб и генерал Димитриева и
генерал Сарафова, ако да не беше еднакво интимен приятел и на
двамата като би разказал от трибуната на Народното събрание
това, което е разказал в Щаба на 5-а дивизия, за да бъде отбеля
зано в релацията на дивизията.
5) В това, че на 5 ноември (втория ден на боя) в един мо
мент, когато 5-а дивизия се намесила в боя, по своя инициати
ва, за да поправи грешката на 3-а дивизия, която неправилно
беше насочила усилията си срещу турските укрепления, вмес
то да атакува укрепения и даже незает десен фланг на Чатал-
джа до езерото Деркос и 18 Етърски полк, последван от други
четири полка беше почти проникнал в тила на противника, пок
рай езерото - в такъв един момент, в който вече се туряше на
чало на сигурен успешен край на така лошо почнатата атака,
генерал Димитриев осуети тоя успех със следующата
Началнику 5-а дивизия
Пред вид на това, че нашите атаки по цялата линия изля
зоха несполучливи, принудени сме временно да прибегнем към
202
отбрана. На частите от първа линия е заповядано да се окопа

ят на заемаемите, сега и вчера позиции. Армейския резерв зад
левия фланг ще състави една Ваша бригада и една бригада от
Преславската дивизия. Съберете тези части, приведете ги в
пълен ред и ги съсредоточете между Калфакьой и Софас, като
бъдете готови да послужите за отпор на цялата 3-а армия, в
случай че противника премине в сериозно настъпление. Под
държайте с мен най-тясна връзка. Аз ще се намирам в с. Ака-
лан. № 1321.
(Подп.) Командующия 3-а армия,
ген[енерал]-лейтенант Димитриев."
С тая телеграма се осуети започнатия от 5-а дивизия

обхват на десния фланг на противника, защото не само се спря
напредването на 18 полк, който вече беше завладял Чифлика
на източния бряг на езерото Деркос, като беше изклал наме
рените в Чиф[лика] 200 души черкези и за по-нататъшното му
напредвание не е имало повече никакво препятствие, но и се
оттеглиха на 4-5 километра назад на тилна позиция, другите
полкове, предназначени да го последват и подкрепят в съдбо
носното предприятие.
С тая телеграма (продукт на истерически страх, каквито
са и всички други разпореждания на генерал Димитриев на 5
ноември, особено телеграмата му № 1315, която щеше [да]
стане причина да се предостави пълна свобода за голям турски
десант от пет парахода в нашия тил и да се открие пътя на 6
турски табури действували по ивицата между Черно море и
езерото Деркос да проникнат така също в нашия тил, ако умо
помрачителната уплаха, царувала на наблюдателния пункт на
командующия армията, би се разпространила и по-далеч от
Щаба на 3-а дивизия) генерал Димитриев турна корона на
всички други свои престъпления в Чаталджанската, неизмери
мо позорна за него лично и нещастна за България, операция.
203
Защото с тая телеграма той прекрати атаката в момент, когато

щастието вече се е склонявало на наша страна, не само при
ез[ерото] Деркос, но и на участъка на 1-а армия, па и по целия
фронт, защото турците, които и на Чаталджа са командувани
още по-лошо, отколкото българите, както това беше и до Ча
талджа, са били започнали отстъпление още през нощта срещу
5 ноември и на 5 сутринта тяхното отстъпление е било забеля
зано и наблюдавано даже от някои лекари (д-р Стоянов от 4-а
Преславска дивизия), а щаба на генерал Димитриева не е мо-
жал да забележи това и е отговорил на отстъплението на про
тивника с прекратяване атаката и оттегляне на предните си
части на изходната позиция, планирайки позорно бягство на
следующия ден (6 ноември), дори до линията Мидия-Родосто,
което бягство независимо от позора, грозеше да погуби и ця
лата Българска действующа армия, па и самата България, ако
беше предприето. Предвиждайки цялата гибелност на това на
мерение на генерал Димитриева, и съзнавайки че той се нами
ра в едно душевно състояние на истинска невменяемост, под
влиянието на обладалия го истерически страх (генерал Димит-
риев е типичен истерик и силните чувства и вълнения, особено
чувството на страх често му причиняваха припадъци, които го
правеха невменяем, но този негов недъг знаех само аз, до Съ
юзническата война, в която можаха, да узнаят това и ония, ко
ито трябваше да го знаят много по-рано, за да не се туряха
съдбините на България в ръцете на един невменяем субект) аз
реших да се възпротивя с всички средства на гибелното наме
рение на един болен началник и, независимо от личните резо-
ни, които изложих пред адютанта му майор Николова, пратен
да ми съобщи лично за предстоящото отстъпление, аз вразу
мих генерал Димитриева и предотвратих грозилото ни нещас
тие и със следующия рапорт:
204
„Лично поверително.
5-а Пехотна
Дунавска дивизия
№ 539.
Бивак ю[го]з[ападно] от с. Тарфа.
6 ноември 1912 год.
До Командующия Съединените 1-а и 3-а армии
В с. Ерменикьой.
Рапорт.
Донасям Ви, господин генерал, че майор Николов ми съ
общи поверително Вашето намерение за оттегляне армиите
назад и аз като пратих офицери за избиране позиции назад,
считам за своя длъжност да Ви представя и своя възглед по
въпроса:
Моето мнение е, че ние не само не трябва да се оттегля
ме назад, но и не сме в състояние да направим това, защото
една само крачка назад с толкова грамадни тяжести (артиле
рия и обози) по добре познатите Вам лоши пътища, би причи
нила голям безпорядък. А, ако отстъплението би се почнало
под натиска на противника, което е вероятно, то безпорядъка
би се обърнал в непоправима катастрофа, пред която за пред
почитане би била геройската смърт на всички ни върху позици
ята, която сега заемаме.
По моята оценка, за отстъпление, въобще, няма причини,
но даже и да би имало такива (например предстоящо премина
ване в настъпление от страна на по-силен противник) оттегля
нето би било във вреда на шанса да се отрази удара на про
тивника, защото сегашната ни позиция е твърде силна (обрат
на Чаталджа), и сравнително къса с опряни на морята фланго
ве, а задните позиции постепенно ще се удължават и няма да
бъдат по силите ни, а фланговете им ще бъдат опасно уязвими -
условия при които превъзходния в силите си противник с висо
ко повдигнат морал (непременно последствие от нашето отс-
205
тъпление), но само би ни лишил и от най-малкия шанс да се

спрем, гдето и да било, и да отразим удара му, но би направил
с нашата артилерия и обози, па, може би, и с нашите войници,
нещо по-грозно от онова, което ние направихме със защитни
ците на Лозенград.
Не може да се мотивира оттеглянието на нашите армии
от сегашните им, толкова силни и удобни за упорна отбрана,
позиции и с така неочаквано настъпилата епидемия, колкото и
застрашителни да са размерите й; напротив, моето мнение е,
че болните войници повече би направили и повече са способни
за бой на сегашните силни позиции, отколкото на неудобните
позиции назад, боя върху които трябва да се предшествува от
маневрирания и движения, които не са по силите на боледую-
щи войскови части, особено ако това би ставало под силния
натиск на тържествующия и превъзходен в силите противник.
По горните съображения, аз намирам че армиите би
трябвало да останат на сегашните си позиции, даже и ако про
тивника наистина е способен, или му предстои да стане спосо
бен, за активни действия. Защото това, във всеки случай, е и
по-малко опасно, и по-леко за боледуващите войски, а, главно
то е, това представлява и доста голям шанс да излезем с чест
от наистина тежкото положение. Защото ний не само бихме
могли да отразим атаките на по-силния противник, но бихме
могли и да го разстроим, после което да го контраатакуваме и
да не му позволим да се спре в своите силни укрепления на
Чаталджанската позиция, а един път откъснат от тях, той не би
могъл да се спре и под стените на Цариград. Може би, мен не
ми е позната действителната обстановка пред целия фронт на
двете армии, но като съдя по обстановката пред 3-а армия, и
особено пред 3-а Балканска дивизия и на крайния леви фланг,
аз намирам, че даже и преминаването на нашите армии към
отбранителни действия недостатъчно се оправдава. Защото
факта, че противника позволи на нашите предни части да се
206
оттеглят нощес безнаказано на изходните си позиции и днес не

премина в настъпление, показва, че неговото състояние е по-
лошо от нашето, а в такъв случай твърде е вероятно, че днес
ние бихме достигнали много решителни резултати, ако бихме
продължили водената два дена атака срещу Чаталджанската
позиция.
Както и да било, обаче, аз мисля, че преди да се вземе
решение за оттегляне армиите назад - маньовър, който би мо
гъл да има толкова гибелни последствия и за цялата българска
армия, и за Отечеството - трябвало би да се изслушат и мне
нията на началниците на всички дивизии от 1-а и 3-а армии,
които по-отблизо познават и санитарното и моралното състоя
ние на своите подчинени части, следователно могли би да спо-
собствуват да се вземе най-подходящото, в случая решение и
да се избере най-малкото зло, ако добро, вече не ни е съдено
да очакваме от нашето така славно започнато дело.
генерал-майор Христов.
(Подп.) Началник-щаба от Ген[ералния] щаб,
полковник Каварналиев.”
На тоя мой рапорт, генерал Димитриев, който е спосо

бен на всичко (и на отмятания от думите си, и на извъртява-
ния и даже фалшифицирания факти и събития, и на явно не
верни служебни донесения, и на фалшифициране историята
и пр.), когато се касае да прикрие свои лични недостатъци,
грешки и престъпления, отговори с предписание, в което от
ричаше, че бил окончателно решил да отстъпя, но на всеки
случай трябвало да се приготви задна позиция, като че зад
ни позиции трябва да се приготовуват на 4 -5 прехода, както
генерал Димитриев беше се разпоредил, защото такова е
разстоянието от Чатапджа до линията Мидия-Родосто - по
вече от 100 километра.
207
В последствие узнах, че и командующия 1-а армия ге

нерал Кутинчев се възпротивил на отстъплението, като и той
допринесъл, за вразумяването невменяемия общ началник с
рапорт подобен на моя. За вярване е даже, че именно на ге
нерал Кутинчева се дължи заслугата за спасяването Бълга
рия от голямото нещастие, което нещастния ненормален
нейн служител щеше да й причини, защото само моя рапорт,
едва ли би въздействувал върху генерал Димитриева, така
силно щото да му повърне нормалния разсъдък и той да ста
не способен даже да хитрува и адвокатствува в отговора си.
Но, както и да било, на генерал Димитриева се възпрепятст
вува да завърши Чаталджанската своя авантюра с катастро
фа за България; той завърши тая авантюра само с позор за
себе си. Впоследствие стана известно, че и тоя позор, който
ако и лично достояние на генерал Димитриева само, все пак
послужи за начало на бъдащия погром на България, е могъл
да бъде предупреден от мен и от генерал Кутинчева, ако и
на 5 ноември ний бихме се възпротивили на заповедта му за
прекратяване боя и оттегляне частите назад. Толкова пове
че, че и аз и генерал Кутинчева сме имали еднакво законно
основание да направим това, понеже аз вече бях почнал ед
но спасително действие срещу десния турски фланг, а гене
рал Кутинчев е бил направил разпореждане за нощна атака,
която е обещавала сигурен успех, когато се е получила фа
талната престъпна заповед за прекратяване боя, която за
повед не е изразявала освен волята да не изпълня въпрос
ната заповед, защото тя ме свари в положение незаконно,
което ми пречеше да разсъждавам. Незакоността на поло
жението ми се заключаваше в това, че, изгубил вяра в успе
ха на 3-а дивизия, както и в релацията на 5-а дивизия съм
обяснил и даже възмутен от мудната работа на генерал Са
рафова и неправилната оценка на неприятелската позиция
от негова страна, с което той напълно оправда предсказани-
208
ята ми в Сарай (отбелязани по-горе), особено след разказа

на приятеля му Урумова (отбелязан в релацията на 5-а диви
зия) и след като подозрях, че в щаба на 3-а армия бяха се
изгубили - от страх пред турците или пред величието на за
дачата до там, че не само не даваха правилни отговори или
никак не отговоряха на запитванията и предложенията ми
относително начина на употребяването маневрените войски
(армейски резерв по терминилогията на Щаба на 3-а армия),
но и забравяха своите разпореждания (пример: горещата
преписка за двете батареи забравени при маневрените
войски) - под влиянието на всички тези впечатления, които
ме измъчваха на 4 ноември вечерта и ме караха да предчув-
ствувам утрешния позорен за командующия Съединените
армии и нещастен за тия армии ден, аз на 5 ноември сутрин
та, своеволно напуснах мястото определено за маневрените
войски при с. Софас и въведох в първата линия останалата
неизразходвана последна бригада от 5-а дивизия (3-а брига
да). А това беше престъпление, зкачението на което изпъкна
най-релефно, след горната телеграма, с която ми се запо
вядваше да заема тилна позиция с „армейския резерв” на 4
5 кил. назад от предната линия, в която аз своеволно бях
вкарал резерва и това мое своеволие можеше да стане при
чина, щото тържествующия противник да достигне по-рано
позицията, върху която „армейския резерв трябваше да пос
лужи за отпор на цялата 3-а армия в случай, че противника
премине в сериозно настъпление”, - както телеграмата №
1321, гласеше и даваше да се разбере, че 3-а армия или е
вече разбита и отстъпя преследвана от тържествующия про
тивник, или още това не е станало, но е близко и неминуемо.
Интересен момент беше и мен не ми оставаше освен да ре
ализирам замисления и даже започнатият вече обхват на
десния неприятелски фланг за проникването в тила на Ча-
талджа, за да я завладея, та с туй да обърна в подвиг своето
209
безспорно тежко престъпление. Обаче, свързан само с Ща

ба на 3-а дивизия с телефон, аз можах само от генерал Са
рафова да поискам сведение за същинското положение към
центъра и по-нататък (изолиран на крайния леви фланг, аз
нищо не знаех за центъра и десния фланг, а 3-а дивизия сто
еше в пълно бездействие още от пладне), за да мога да съ
образя своите действия, а генерал Сарафов ми описа поло
жението на своя десен фланг в такива отчаяно-черни краски
и исказа такива ужасни предположения за общия център на
двете армии и за десния фланг (1-а армия), че мен не ми ос
таваше освен да побързам да изпълня фаталната заповед и
да оттегля назад неангажираната още бригада, както и да
изпратя на мястото и привлечената (пак по неразбория в
Щаба на 3-а армия), на участъка на 3-а дивизия 1-а бригада
от 5-а Дунавска дивизия, която действуваше на самия Чер
номорски бряг срещу 6 турски табури и 5 военни параходи,
които обстрелваха брега и се опитваха да направят десант.
Генерал Сарафов ми каза, например, че преоблечени в бъл
гарска офицерска форма турци измамили неговите полкове
на десния фланг на дивизията му, и ги избили; в центъра на
шите отстъпили, а 1-а армия изглеждало да е съвсем разби
та; че турската арлерия била твърде много и действувала
съкрушително; укрепленията им били бетонирани и ний сме
били извършили ужасна и непоправима грешка, като сме се
ангажирали в атака на една такава силна позиция с нищож
ни, сравнително, сили и средства.
Мотивите ми да въведа маневрирующите войски в пър
ва линия своеволно са изложени в релацията на 5-а диви
зия, но аз имах право да направя това и на основание даде
ните ми от командующия армията общи упътвания, както то
ва се вижда от следующето кратко и документирано;
210
„ИЗВЛЕЧЕНИЕ
ОТ РЕЛАЦИЯТА ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА 5-А ДИВИЗИЯ НА
4 НОЕМВРИ.
Към 10 ч. пр[еди] пл[адне] от Щаба на 3-а армия се полу

чи следующата заповед, която се препрати в препис на начал
ника на 3-а дивизия:
„Следете действията иа 3-а дивизия и съобразно с това

предвижвайте и Вашата дивизия. Бъдете готови да помогнете
на 3-а дивизия с една бригада, но само когато действително
има нужда от това.”
Въпреки това, обаче, началника на 3-а дивизия не съоб
щаваше нищо за положението си. Попитан по телефона; има
ли нужда от подкрепление, той отговори, че още е рано. Той
остана при своето убеждение и след настоятелното му уговор-
ване, че дивизията му има работа само с предни части, но ско
ро ще доближи силните укрепления и ще почувствува нужда от
силно подкрепление; затова без да се обръща внимание на за
лисания със своя десен фланг началник на 3-а дивизия, трябва
ше да се подкрепи 1-а бригада от дивизията му на левия фланг
и за тая цел, изпрати се към с. Тарфа 2-а бригада с двете полс
ки с[коро]с[трелни] батареи (№ 500 и 503).
Към 3 ч. сл[ед] пл[адне] телеграфирах на командующия 3-
а армия:
„2-а бригада вече застана зад 1-а бригада от 3-а дивизия,

но при все това бойния род не напредва. Да доближавам и 3-а
бригада зад левия фланг на 3-а дивизия не намирам за умест
но, но и държанието й в с. Софас е неуместно, защото е много
далеч. Не бихте ли ми дали друга посока за 3-а бригада с пла
нинската нес[коро]с[трелна] бат[арея]? - Зад центъра и десния
211
фланг на 3-а дивизия стои непокътната още цялата тяхна 3-а

бригада. № 504.”
На тая телеграма отговор не се получи. В 5 ч. сл[ед]

пл[адне] се получи следующата заповед от командующия 3-а
армия:
„Приближете и двете си бригади към разположението на 3-

а дивизия, без обаче да се ангажирвате без моя заповед. №
1299.”
На тая телеграма отговорих:
„1299. Моята 2-а бригада застава на югоизточно от Тар-

фа, като прати само две дружини в поддръжка на Сливенския
полк, който е достигнал на 1 кил. на изток от Лазаркьой. 3-а
бригада от 3-а дивизия стои непокътната зад центъра и десния
фланг на бойната линия. Моята 3-а бригада би трябвало да се
прати в някоя нова посока, или да остане в Софас до когато
напредне 3-а дивизия. Чакам отговор на № 504, № 507”.
Такъв отговор съвсем не дойде. Нощта прекъсна боя и

свари 3-а бригада с не с[коро]с[трелната] планинска батарея на
бивак при с. Софас.”
* * *
В това извлечение е илюстрирана, донякъде, и неразбо

рията в Щаба на 3-а армия и съвсем мудната и не важна бойна
работа на 3-а дивизия в първия ден на атаката. Това ме и при
нуди да въведа маневрените войски в първата линия на следу-
ющия ден, без да искам изрично разрешение, но придобил то
ва право след разменените телеграми и оставеното без изри-
212
чен отговор мое ходатайство да се даде особена посока (учас

тък) на 3-а бригада. А командующия 3-а армия, помнейки раз
говора ни в Сарай, е разбирал, че целта ми беше да пренеса
погрешната атака на генерал Сарафова от зоната на силните
турски укрепления, против неукрепения и даже незает участък
на източния бряг на езерото Деркос.
Вижда се от това извлечение още и това, че на неспо
лучливо избрания пункт за атаката, както и на неенергично и
изобщо лошо командуване се дължи неуспеха на 3-а диви
зия, а не на отказа на помощ от 5-а дивизия, както народния
представител Григор Василев, общ приятел на генерали Ди-
митриева и Сарафова е уверявал Народното представителс
тво от трибуната на Народното Събрание, в дебатите по наз-
начаванието анкета по погрома на България. А тоя народен
представител, не случайно и не от себе си е могъл да раз
казва подобни басни в Народното събрание и да заблуждава
Народното представителство, защото той не е участник във
въпросния бой, а защото и той е заблуден от заинтересова
ните свои приятели, със злата умисъл да се изтъкне пред
Народното представителство, като невиновен страдалец
един във всеки случай, не отличен началник на дивизия, в
дивизията на когото войниците са мрели от глад и холерата е
направила небивали в друга дивизия опустошения, само за
това, защото грижата за дивизията е била недостатъчна от
страна на нейния началник, който в своята небрежност, в
това отношение, е отишъл до там, че е допуснал не само да
мрат войниците му, немили-недраги, захвърлени по селата,
пътищата и колибите, но и, едва ли не, безбожно изгаряне
на труповете им, па може би и живи болни помежду трупове
те, с цел, по видимому, да се прикрият следите от немарливо
гледане на болните.
Колко долна и осъдителна роля е играл самия генерал
Димитриев в кроежите за заблуждаване Народното представи-
213
телство, относително причините за неуспеха на 3-а дивизия в

Чаталджанската атака да се съди по следующия факт.
В първите дни, след неуспеха на атаката, когато генерал
Димитриев кроеше още най-първите свои планове за сваляне
отговорността за Чаталджанския позор върху своите подчине
ни и началници и когато, след като му се възпрепятствува да
отстъпи, трепетно се приготвуваше да посрещне възможна
атака от страна на възтържествувалия противник, той, генерал
Димитриев, между другото, старателно изучаваше действията
и държанието на разните части и чинове в изгубения бой и
често говореше с мен по телефона, за да прави някои справки.
В един от тези разговори, по телефона, на 9 ноември, той очер
та държането на генерал Сарафова в такива черни краски и му
прикачи толкова грозни епитети, че аз се засрамих от телефо
нистите и помолих генерал Димитриева, на руски език, да ми
съобщи това, което ми говореше, с предписание, ако е нужно
да го зная (генерал Димитриев с охарактеризирването държа
нето на генерал Сарафова, искаше да ми обясни намерението
си да ми подчини и 3-а дивизия), за да не се излага престижа
на един генерал пред долните чинове. Аз счетох за нужно да
огранича яростното излияние на генерал Димитриева с тая,
един вид, бележка още и затова, защото разбирах, че скритата
негова цел беше да свали върху генерал Сарафова и своите
грехове, но той пак успя да ми каже, наред с грозните епитети,
които не е нужно да се именуват тук, още и това, че генерал
Сарафов се бил изплашил в боя до такава степен, че бил заб
ранил на своята артилерия, разположена близо до неговия
наблюдателен пункт, да стреля, за да не привлича огъня на
противника по посока на наблюдателния му пункт, и това било
една от главните причини на неуспеха на дивизията му. Че
всички в щаба на 3-а дивизия били си изгубили главите от ст
рах, та аз трябвало, с поемането командуването и на 3-а диви
зия, да посетя щаба на дивизията и със съответствени разго
214
вори и бележки да пободря всички, до началника на дивизията,

включително. Че за осигуряване на доброто командуване на 3-
а дивизия, при очакваемата турска атака, аз бих могъл да отс
траня генерал Сарафова от командуването на дивизията, под
благовидния предлог, че той е контузен и има нужда от спо
койствие в Лозенград или дойде в по-близкия тил (генерал Са
рафов беше съвсем леко контузен при една обиколка по пози
цията на дивизията си, след прекратяването на боя, на 7 или 8
ноемв[ри]) като го заместя с полковник Рибарова; че трябвало
да посетя и по възможност всички части от 3-а дивизия и да ги
пободря, като обърна особено внимание на офицерите и пр.
Изобщо, генерал Димитриев ми препоръча всевъзможни мер
ки, за да се направи възможно надеждна 3-а дивизия за очак
вания нов бой, при което няколко пъти, с непритворна искре
ност, ми изказа съжалението си, че не взел във внимание мои
те предсказвания в Сарай, по адрес на генерал Сарафова,
лично и по адрес на дивизията му, изобщо, които предсказва
ния напълно се били сбъднали загдето и генерал Сарафова и
дивизията му се оказали действително негодни за сериозна
работа. Подобни съжаления той беше изказал и във време на
боя на 5 ноември, като беше си бил главата с отчаяние и приз
навал на всеуслушание, пред щаба си и пред злорадствували-
те пред нещастието му иностранни кореспонденти (които, както
и по-горе казах, прескачали огъня и изказвали своето злорадс
тво с разни други крайно неприлични „виходки”, за да му от
мъстят за надменното му държание спрямо тях по-рано и за
заблуждението, което се е ухитрил да ги държи относително
своите „Напалеоновски” уж таланти, та ги подвел да пишат
върху неговите лични качества кореспонденции, от които, след
Чаталджа, ще се червят), че той бил направил непростителна
грешка, като бил оставил във втора линия храбрите 4-а и 5-а
дивизии и техните изпитани в предидущите боеве генерали, за
да извади напред „жълти негодници” (4 полк със своите жълти
215
околошки беше станал пословичен) с „поплювковци" начални

ци и др. такива.
Завърши се разговора ми с генерал Димитриева, по теле
фона, с това, че аз взех на себе си грижата да преведа във въз
можен ред 3-а дивизия, като отказах да отстранявам генерал Са
рафова от командуване, защото това не би било в полза на дело
то, освен ако той сам пожелае да се отдалечи зад фронта, по бо
лезнени причини. В последния случай, аз решително заявих на
генерал Димитриева, че ще възложа командуването на 3-а диви
зия на генерал Тепавичаров, който, под мой близък надзор, би се
справил с тая длъжност, за да се избегне подчиняването му на
полковник Рибарова, а главното е, за да може солидния строеви
офицер, полковник Рибаров, (както аз познавах тоя полковник),
да остане на мястото си в първата линия, гдето от него има по-
голяма нужда, отколкото при Щаба на дивизията.
В заключение на всичко говорено и недоговорено, аз по
лучих веднага, след горния ми разговор по телефона с генерал
Димитриева следующата
До Началниците на 3-а и 5-а дивизии,
За да може да се обедини командуванието на войските
на левия фланг на Съединените армии, назначавам генерал-
майор Христова да командува левия участък на позицията ни
от брега на Черно море до с. Еникьой, включително; нему се
подчиняват, напълно всички части от 3-а и 5-а дивизии, заедно
с придадените към тях артилерийски и други специални части.
Предлагам генерал-майор Христов да встъпи още сега в ко
мандуването на тоя участък, като организира, както странова-
та, тъй и бойната и други служби на частите, които му се под
чиняват. № 1434.
(Подп.) Командующи Съединените армии
ген[ерал]-лейтен[ант] Димитриев.”
216
В изпълнение на тая телеграма и устните упътвания, кои

то генерал Димитриев ми даде по телефона, по въпроса, аз
още на следующия ден посетих щаба на 3-а дивизия и намерих
генерал Сарафова в душевно състояние много по-грозно, от
колкото генерал Димитриева го рисуваше и от колкото можеше
да се мисли под влиянието на отчаяно лошите сведения, които
генерал Сарафов сам ми даде по телефона за дивизията си на
5 ноември, както по-горе е споменато. Намерих го уединен в
палатката си със своя „синок”. Той водешо със себе си един
свой син в, до незаконност, крехка възраст и в някакво импро
визирано подофицерско звание, за да го кръщава, калява и
прославя, по всеизвестния, шумно критикуван по вестниците,
пример на полковник Кантарджиева. И много други офицери от
3-а дивизия бяха се заразили от примера на своя началник на
дивизията, в това отношение и дивизията доста беше обреме
нена, по тая причина и с незаконни обози и др. непотребни
принадлежности. В една най-печална обстановка, гдето като
повтори басните за бетонирани укрепления, преоблечени в
българска офицерска униформа турци и др. „азиятски” хитрос
ти, с които противника си бил послужил, за да измами и „избие”
Ямболския и Новозагорския полкове, разкритикува, по приме
ра на генерал Димитриева, държането на своите подчинени в
боя и свали вината за неуспеха върху полковник Балевски и
други свои подчинени. Осъди и началството за гдето е предп
риело атака на Чаталджа, без тежка артилерия и с недоста
тъчни средства, изобщо, и сподели с мен своите най-отчаяни
песемистически предвиждания за съдбата на България, ако
веднага не бъде сключен мир. Офицерите от щаба му аз наме
рих, относително, по-спокойни и бодри, но случайно в мое при
съствие се получи едно донесение от командира 41 пех[отен]
полк полковник Филипов, който рисуваше положението на
полка си на позицията, като най-окаяно и отчаяно молеше да
бъде полка сменен и отведен назад на почивка, върху което
217
донесение командира на бригадата генерал Тепавичаров беше

изложил своето мнение, че полка не трябва да се сменява,
придружено с жестока критика върху държанието на команди
ра на полка по въпроса, от което разногласие заключих, че и
състоянието на войсковите части от дивизията не е по-завидно
от онова, на Щаба на дивизията и си отидох с убеждението, че
по-добре би било да не става нужда 3-а дивизия отново да се
въвежда в бой на Чаталджа. В следующите няколко деня се
убедих окончателно и аз, убеди се и генерал Димитриев от во
дената преписка, че в 3-а дивизия вътрешното управление е
недопустимо безпорядъчно, дисциплината в голям упадък и ди
визията, изобщо несъстоятелно се командува, но ограничи се с
едно мъмрене на един от бригадните командири и забележка
на началника на дивизията за неизпълнение заповедите по
армията за укрепяването позицията, нарушение предписаните
против холерата мерки и други вътрешни безредици. Интерес
на е преписката по тези безредици в 3-а дивизия, а още по-
интересна е разменената преписка между генерал Димитриева
и Сарафова, при премещанието 3-а дивизия от 3-а в 1-а армия,
в която преписка генерал Сарафов кани генерал Димитриева
да си вземе назад обявеното му мъмране за безпорядъка в ди
визията, защото, последния вече имал друг началник (коман-
дующия 1-а армия). Това толкова озлоби генерал Димитриева,
че той не намираше достатъчно оскърбителни епитети, за да
клейми надлежно жестоко генерал Сарафова за неговата без
порядъчна служба в 3-а армия, в щаба на която 3-а дивизия
беше оставила спомени, които я правеха синоним на безпоря-
дъчност. Генерал Димитриев намери случай през Съюзничес
ката война и да отмъсти на стария си приятел за дръзката му
„прощална” телеграма, после което, види се, се е считал квито-
сан с него за поотдавнашното минало и се е възстановила ста
рата дружба, когато се е касаяло да се чистят и свалят върху
другиго Чаталджанските грехове и на двамата. И появиха се на
218
сцената разни Григор Василевци, поникнаха нови вестници от

типа на вестник „Слово” и разни брошури, които еднакво усър
дно ратуваха за честта и девствената невинност на двамата
тези „тежки Чаталджански грешници”.
Такъв е бил и толкова позорни престъпления е извършил
генерал Димитриев на Чаталджа; такъв е бил и толкова позор
но се е държал той след Чаталджа, когато се е касаело да се
свалят върху другиго отговорностите за Чаталджанския позор.
Още в деня на позора инсперира статия в „Новое Време” и, кой
знае, какви още по тайни интриги пуща в ход, за да обвини на
чалството си; по други пътища обвинява подчинени; в лични
разговори „кавалерски" взема и на себе си всичката отговор
ност и никого не обвинявя; в релацията си загадъчно и хитро
мълчи, за да може да се тълкува това мълчание и като честно и
похвално разкаяние, а щом почувствува опасност, че може да
бъде разобличен, пусна в ход всички, простени и непростени
средства, включително и оскверяване свещената трибуна на
Народното събрание, за да може да всее всеобщо заблужде
ние за същинските виновници и действителните творители на
Чаталджанския позор, с който се тури твърдо начало на пос
тигналия България погром.
Тези са по-тежките от многото грешки и престъпления на
генерал Димитриева в Турската война, до позорната Чатал-
джанска атака, включително. И с тях обаче не се изчерпуват
пакостите на генерал Димитриева, в длъжността командующи
3-а армия, която длъжност той продължи да изпълнява несъс
тоятелно и гибелно пакостно за общото дело и след прекратя
ването на военните действия, през време на тежката и дълга
зимна стоянка на Чаталджа.
Защото това продължително време на бездействие гене
рал Димитриев употреби, изключително, в усърдна работа за
придобиване голяма лична популярност между доверените му
войски и в средата на българския народ, па даже и пред целия
219
възхитен от българския войник цивилизован мир. И понеже в

своята пълна несъстоятелност, изобщо, като началник, той за
придобиване популярност между войниците, си служеше със
средства, които рушаха дисциплината и войнишкия морал, то
резултата от неговото недостойно и несъстоятелно командува-
не през време на стоянката беше появилата се деморализация
в много части от 3-а армия, признаци на която деморализация
се забелязваха още на Чаталджа, а в похода от Чаталджа към
сръбската граница и във войната против сърбите, 9-а дивизия
засвидетелствува своята пълна деморализираност с така наре
чения, първи бунт в тая дивизия и с небивали буйства на ней
ните войници в гр. Фердинанд, на отиване към сръбската гра
ница, както и с безподобния позорен постъпак около същия
град на връщане от Сърбия, гдето някои части от тая дивизия,
за да се отклонят от боя за защитата на столицата, изменни-
чески се предадоха в плен на румъните, като заведоха насилс
твено в плен и своята артилерия и офицерите си, включително
и началника на дивизията. До такъва степен генерал Димитри-
ев беше деморализирал някои части от 3-а армия, а че на него
именно, се дължи тая безгранична и безподобна деморализа
ция в 9-а дивизия, доказва се от факта, че буйствувалите по
улиците на гр. Фердинанд войнишки тълпи щумно са обясня
вали мотивите на своя метеж с „лъжите” и някакви си неизпъл
нени обещания на генерал Димитриева, когото освирепелите
метежници търсили да му отмъстят с линчуване. Доказва се тоя
неизличимо позорен за генерал Димитриева факт (факта, че на
генерал Димитриева, именно, се дължи деморализацията в 3-а
армия) още и от повторилото се на Трънския боен участък
престъпно събитие, подобно на събитието при Фердинанд, в
една от дружините на 46-и пех[отен] полк, влизала в състава
на Босилеградския отряд, в която дружина войниците така съ
що търсили генерал Димитриева, за да искат от него сметка за
220
неизпълнени обещания и лъжливи уверения, че със сърбите

война нямало да има.
Прочее, генерал Димитриев, както от всичко до тук изло
жение се доказва, само пакости и престъпления, и изключи
телно пакости и престъпления, е вършил в длъжностата си ко-
мандующи 3-а отделна армия през време на войната против
турците, и то във всички, безусловно положения, в каквито ар
мията се е намирала: и в походите, и в боевете, и в кратковре
менните почивки в Лозенград и Люле Бургас, и в продължи
телната стоянка на Чаталджа.
Това с краткия, но верен, както посочените документи и
доказателства свидетелствуват, отговор на престъпно фал
шивата и безочливо самохвална релация на генерал Димит-
риева, която той дръзнал да представи на началството си, в
края на войната, наместо предвиденото в устава за полската
служба вярно описание действията на командуваната от не
го 3-а армия, което описание да послужи за вярна и солидна
основа на бъдащата история на войната. За истинското зна
чение на тоя постъпък на генерал Димитриева, както и за
стойността на релацията му, оставам да съди началството
му, което той, така нагло и цинично си е позволил да излъже,
по официален ред и което той също така нагло и безочливо е
лъгал и в официалните си донесения, неизключая и адресу-
ваните на Височайше име, през време на самите военни
действия. А от своя страна, считам за нужно да отбележа, в
заключение, че, колкото и много и безгранично тежки и по
зорни пакостите и престъпленията на генерал Димитриева, в
ролята му командующи 3-а отделна армия, те не изразяват
цялата колосална пакост, причинена на България от тоя без
подобен и неокачествим нейн служител и неохарактеризират
бойната деятелност на генерал Димитриева в толкова злопо
лучната за България война против турци, сърби и гърци, ос
вен на половина. За да се охарактеризира и закръгли на-
221
пълно цялото пакостно участие на генерал Димитриева в тоя

толкова скръбен епизод в историческия живот на българско
то племе, който епизод на вечни времена ще остане като де
бело черно и с нищо неизличимо петно върху страниците на
българската история, нуждно е да се прибавят към гореизб
роените пакости и престъпления на генерал Димитриева, ка
то командующи 3-а отделна армия във войната против турци-
те, още и не по-малко тъжните и позорни пакости и престъп
ления, извършени от него, в качеството му помощник на
главнокомандующия (за неизразимо нещастие на Бълга
рия), във войната против сърбите и гърците. Да излагам,
обаче, тук и тези негови пакости считам за излишно, защото
те са известни и на Министерството на войната и на целия
свят. Всекиму е известно, например, че генерал Димитриев в
ролята на помощник на главнокомандующия във войната
против съюзниците, реализира подготвения от него в Турс
ката война погром на България, и че ако погрома бе сравни
телно ограничен, ако генерал Димитриев не даде и самата
българска столица на сърбите и гърците и ако тези послед
ните бяха задържани зад пределите на старите български
граници, дължи се това на щастливото опекунство, упражня
вано, в ония ужасни дни, от тогавашния министър на войната
генерал Вазова върху изпадналия в хроническа истерика,
под влиянието на уплахата, генерал Димитриева, както и на
факта, че пагубните заповеди на тоя ненормален висш на
чалник за оттегляне 2-а, 4-а и 5-а армии на линията: Дикани-
те-Коньово, не са били изпълнени от командувалия тези Съ
единени армии генерал Савова, който е знаял с кого има ра
бота и предвиждайки, че започнатото отстъпление не би
могло да се спре не само на Диканите и Коньово, но, може
би и на Балкана, игнорирал е болния началник и е изпълнил
своя дълг в тежките минути както е подобавало и както дейс
твителната обстановка е налагала.
222
Но, понеже генерал Димитриев не се е стеснил не само

да отрича и замотава тези свои пакости, но, и да ги „продава”
за някакви си гениялни подвити (както това направи и с пакос
тите и престъпленията си в Турската война), като за тая цел е
напечатил в книжки V и VI от списанието „Седмица”, една бе
зочлива статия, под заглавие: „Втората война - Главното ко-
мандуване и действията на 4-а армия”, с псевдонимен подпис:
„Офицер от Генералния щаб”, то не мога да не посоча поне на
най-очебиющите недобросъвестности, които генерал Димитри
ев е извършил с въпросната статия, и които, види се, той и сам
счита достатъчно очевидни та се е засрамил да ги подкрепи с
подписа си и се е скрил зад псевдонима „Офицер от Генерал
ния щаб”.
Генерал Димитриев нарича в статията си гениален ма
ньовър оттеглянето 1-а армия от Княжевац и 3-а армия от Пи
рот, като заблуждава света, че това била най-голямата негова
заслуга във войната против съюзниците, за която заслуга
„Отечеството ще му остане признателно” (каква наглост, още и
за признателност претендира), защото иначе тези армии щели
да бъдат изгубени в безполезно обсаждане укрепените пунк
тове: Пирот, Ниш, Зайчар и пр., а употребени на главния теа
тър, в подкрепа на 2-а и 4-а армии, те спасили положението,
като даже спомогнали да се поставят гърците в безизходно по
ложение и пр.
Така пише генерал Димитриев в своята псевдонимна ста
тия, а ето какво мислеше и лично казваше, по въпроса, на време
то си:
На неговата телеграфическа заповед за оттеглянето на 1-
а армия, командующия тая последната генерал Кутинчев беше
отговорил, че би било по-целесъобразно да се продължи нас
тъплението, предвид достигнатия важен успех (завладяването
Княжевац), но генерал Димитриев настоял на своето и армията
се оттегли, и то през нощта и така бързо, че сърбите намериха
223
правдоподобни мотиви, за да убеждават публично света, че

българската армия била разбита и избягала от пределите на
Сърбия, в голям безпорядък, нощно време. А когато след два
дена 5-а дивизия вече се товареше на станция Брусарци и ня
колко ешалони вече бяха натоварени и заминали по железни
цата към София-Кюстендил, генерал Димитриев телеграфира
да се спре отстъплението и армията пак да навлезе в Сърбия,
но като му се донесе, че 5-а дивизия вече се товари, отменява
тая нова заповед и възстановява старата, т.е. да се върви за
София. При преминаването на 5-а дивизия през София, аз се
явих на генерал Димитриева и му заявих буквално: „Ако Ча-
талджанското безпричинно отстъпление е само престъпление,
то отстъплението от Княжевац е измяна, защото с това отс
тъпление България се лиши не само от една обикновена побе
да, а от почти спечелена вече кампания”, като му обясних при
това, как победата е щяла да бъде спечелена напълно до края
на юни и как в денят на нашия разговор (1 юли) в краката на
България би се търкаляли покорно, и сърби и гърци. Генерал
Димитриев, чупейки ръцете си от вълнение, отговори на тоя
мой доклад буквално: „Аз вече зная, че стана грешка и затова
исках да я поправя, като отменя отстъплението, но Вие много
скоро бяхте достигнали железницата и бяхте почнали да това
рите. Грешката е моя, аз я земам на себе си, но имам голяма
надежда, че, тя може да бъде поправена тук, на главния теа
тър, ако Вие успеете по-скоро да подкрепите 4-а армия”. След
това ме запозна с положението на главния театър по картата,
разкритикува най-жестоко своя предшественик и комакдующи-
те 2-а и 4-а армии за гдето не успели даже прехраната да уре
дят и войниците мрели от глад, после което ме освободи, като
ми заповяда в същия ден да замина с щаба си за Кюстендил,
където са насочени и предните ешалони на дивизията и да се
явя на генерал Савова в разпореждането на когото влиза ди
визията. След един час, обаче, ми се съобщи от полковник Не-
224
резова, на улицата, че трябва да замина за Трън, където щели

да бъдат върнати и заминалите за Кюстендил части от дивизи
ята, която ще влезе в състава на 3-а армия, а не в разпореж
дането на генерал Савова.
Значи, генерал Димитриев считаше грешка отстъпление
то на 1-а армия от Княжевац, коята грешка щеше да поправи,
като употреби 5-а дивизия на Кюстендилския театър, а само
след час измени тоя свой план, като прати 5-а дивизия към
Трън, за да даде тя 6000 жертви на „Букова Глава”, без да поп
рави грешката му, под тежестта на която той се е и принудил
да хитрува с псевдонимната статия, защото знае, че има кой да
го изобличи в шашърма, ако с подписа си би публикувал въп
росната лъжлива статия.
А че статията е лъжлива и оттеглянето 1-а армия от Кня
жевац не е само грешка, а тежко престъпление, равно на
Държавна измяна, доказва се от следующото:
На 24 юни в 9 ч. пр[еди] пл[адне] 5-а дивизия с едната си
бригада завладя Княжевац чрез изненада, след нощен марш,
като намери защитниците на града (4-5000 опълченци) зали
сани в мародерство и пиянство в напустнатия от жителите град,
а с другата бригада (в дивизията, имаше само две бригади) по
веде атака на Зайчар, в съгласие с Видинския 8-дружинен от
ряд на генерал Тепавичарова, който настъпяше от Кула. 9-а
дивизия в същия ден разби 14 сръбски полк, изпратен от Пи
рот, за да й прегради пътя към Пирот, през прохода Св[ети] Ни
кола. Тоя разбит полк, в голям безпорядък отстъпи и занася в
Пирот такава паника, че веднага било направено разпорежда
не за отстъпление по пътя за Бяла Паланка. Телефонограмите,
с които е правено това разпореждане, били прихванати от те
лефонистите на нашата 13-а дивизия, действувала на Източния
фронт на Пиротския укрепен район. Ако при тая обстановка,
бригадата от 5-а дивизия би настъпила в южна посока още на
24 юни и 9-а дивизия би преследвала по петите разбития от
225
нея 14 сръбски полк, то на 25 юни не само Пирот щеше да бъ

де в наши ръце, но и гарнизона му (всичко 2-3 полка), или
щеше да бъде пленен, или щеше да избяга в южна посока
(защото от Бяла Паланка щеше да бъде отрязан), за да занесе
паниката към главните сръбски сили срещу Кюстендил и по-
нататък, а бригадата от 5-а дивизия и цялата 9-а дивизия, съе
динени с 3-а армия при Пирот, би вървели по петите на отстъ
пилия Пиротски гарнизон, за да свържат действията си с ония
на 5-а армия подир 2-3 прехода, което би принудило и главните
сръбски сили, действували против 4-а наша армия и цялата
гръцка армия да отстъпят и да търсят спасение - сърбите негде
към Албанските граници, а гърците към старите граници на
Гърция.
Такова мълниеносно настъпление в южна посока 1-а и 3-
а армии би могли да предприемат, след съединението си при
Пирот, защото нито в Ниш, нито някъде другаде в Стара Сър
бия няма никакви войски и ние бихме се насочили право на
Враня-Скопие и крайната цел би се достигнала до края на юни.
А това може би, би пресякло и охотата на румъните и турците
да крадат български земи и края на войната със съюзниците би
бил съвсем друг.
Така, именно и с толкова голяма полза щяха да бъдат
употребени 1-а и 3-а армии, ако на поста помощник на главно-
командующия злата орисница не беше довела истерично бол
ния и така малко пригодния за сериозна и умна работа генерал
Димитриева. В своята пълна разнебитеност душевно, под вли
янието на страхът, тоя нещастник и на тоя пост, намирайки се
далеч от всяка опастност не можеше да владее себе си и се
колебаеше в решенията си, както това правеше и в длъжност
та си командующия 3-а армия в Турската война, и затова, ако и
да беше дал заповед на 1-а армия да навлезе в Сърбия на 22
юни, той още на 24 сутринта вече е замишлявал отменяване
тая своя заповед, ако се съди по факта, че той не позволи на 5-
226
а дивизия да продължи достигналия в Княжевац успех и я за

държа цели два дена (на 24 и 25 юни) в бездействие, за да за
повяда, след това, отстъпление, значи терзал се е в мъчителни
колебания цели два дена (ако не е истина преписваното му из-
менническо политиканствувание с това отстъпление) въпреки
даже и моите настоятелни ходатайства с телеграми №№ 3233,
3235, 3258, 3243 и 3245, да ми се разреши да продължа нас
тъплението си към Пирот или Ниш (на дивизията беше дадена
директива само до Княжевац гдето трябваше да се спре и чака
нова директива), като донасях в телеграмите си, че леко дос
тигнатия успех при Княжевац беше силно въодушевил войни
ците и офицерите от дивизията, което блогоприятно настроение
трябваше да се използува; че неприятелски войски нямаше
никакви, освен избягалите от Княжевац в западна посока
опълченци, нито в Ниш, нито в цялото пространство между Пи
рот и Ниш, по събраните сведения, че в Зайчар гарнизона не е
много силен, защото на 20 юни, според достоверни сведения,
от там са били взети два полка (10 и 12) от III позив и изпрате
ни в Македония, по железницата; че населението е обзето от
паника и нашето бързо напредване може да причини револю
ция в Сърбия, по признанието на заловени интелигенти сръбс
ки граждани и пр.
Но колко много хитрости и шашарми съдържа въпросната
псевдонимна статия на генерал Димитриева, по въпроса за от
теглянето 1-а армия от Княжевац, може да се съди и по факта,
че в същия ден, когато пред мен генерал Димитриев призна, че
оттеглянето е една грешка, която той взема на себе си, на ми
нистър Маджарова, който от името на Министерския съвет бе
ше се явил при него да иска обяснение за причините на това
оттегляне, е казал, че то ставало по заповед на Царя. Минис
терският съвет, следователно е бил против отстъплението, а не
против настъплението в Стара Сърбия, както в псевдонимната
си статия генерал Димитриева казва, с цел да заблуждава бъл-
227
гарското общество, в своя полза и да сваля свои грехове върху

другиго - обикновена негова тактика, с тая само позорна раз
лика, за тоя случай, че министрите е лъгал, че Царя дал пакос
тната заповед; публично лъже, че министрите непозволявали
настъпление, както вероятно е лъгал и Царя в своите доклади
по въпроса, на времото си, а истината е, че и след решението
на особен съвет от висши офицери да не се отстъпя от Княже-
вац, а да се върви напред, генерал Димитриев е дал телегра
мата за отстъпление скриш ом от своя началник-щаба, от
квартирата си, като не е оставил и чернетка в архива на щаба
от тая престъпна, до изменничество, своя телеграма. А и това
обстоятелство свидетелствува, че генерал Димитриев е считал
това свое разпореждане престъпно и че престъплението е из
вършено съзнателно, следователно недостойно фокустничест-
во е поместената в статията му подробна и надменна мотиви
ровка на това негово разпореждане за оттегляне от Сърбия 1-
а и 3-а армии, както и дръзката му претенция за отечествена
признателност за някакви си велики негови заслуги, резултат
на това негово разпореждане. Вечно проклятие позорен стълб
е заслужил той пред Отечеството, а не признателност и в тоя
отделен случай, както и с цялото си участие във войната.
Тоя демонски хитър и изкусен експлоататор, простодуш-
ното доверие на своето Отечество, което така безочливо под
каня да му изрази признателността си (вероятно претендира за
някакъв специално построен и коронован с неговата грешна
фигура паметник) не е изпуснал случай да демогогствува и в
псевдонимната си статия, с баснята, че той уж бил възкресил
при Бунар Хисар 5-а дивизия с някаква си своя телеграма „Да
умре, но да не отстъпя” и дивизията направила големи чудеса,
само благодарение на него. Но минавам с презрение тая без
подобна наглост на генерал Димитриева, защото по-горе казах
вече, че това е лъжа, а в предидущото си заявление подробно
съм обяснил, как стои работата, като съм посочил и извърше
228
Престъпленията на генерал Радко Димитрцев
ното от генерал Димитриева; един вид „вь1Могателство” с тая

своя лъжа в Петербург, гдето е изнудил доверчивите руси,
между които и стари ветерани от Освободителната война, да го
удостоят със свещенна реликвия, във вид на сребърна плака,
върху която била гравирана неговата недостойна лъжа. И за
мен лично, и за 5-а дивизия, па и за българския народ, удов
летворението за тая цинична подигравка на дръзкия и безоч
лив славолюбец може да бъде само едно, а именно да му се
отнеме позорно осквернената от него руска светиня, а това
един ден ще стане, защото измамените, по един толкова нео-
качествим начин, благородни почитатели [на] възвишената
войнишка доблест знаят примерно и да наказват лъжегероите
и ще счетат за така също свещенна своя длъжност да отнемат
от дръзкия „вь1могатель” дарената му светиня, както по същите
подбуждения му са я подарили, когато са мислили, че имат
пред себе си наистина доблестен войн и порядъчен човек.
С презрение отминавам и самохвалствата на генерал
Димитриева в края на същата псевдонимна статия, че той уж
бил донасял от Чатапджа, след несполучливия бой, че „за отс
тъпление не може да става дума” и че в боевете в Турската
война той се намирал все в бойните линии и по някога бил лич
но водил дружини в бой. Защото по-горе достатъчно подробно
и документално обясних, какво е било държането на генерал
Димитриев и на Чаталджа и във всички други боеве с турците.
А ако наистина той е донасял от Чаталджа, че за отстъпление
не могло да става дума, същия ден, когато той беше решил
даже позорно бягство до линията Мидия-Родосто, както обяс
них по-горе, то това негово донесение не е и не може да бъде,
освен такова също, каквото е и донесението му от Лозенград,
че армията му има нужда от тридневна почивка, за да се опра
ви от голямата преумора и да попълни запасите си, но може и
да върви напред, т.е. неискрено и диктувано от долно, хитро
прикрити задни цели; да може един ден да демагоствува и да
229
сваля върху началството си своите позорни грехове, както и

направи с Лозенградското си донесение. Впрочем, че двете
тези донесения са еднакви и по неискреност и по типична на
генерал Димитриева хитра уловка, вижда се и от факта, че и в
Чаталджанското донесение накрая е било казано, че за отс
тъпление не може да става дума, както и в Лозенградското
също така накрай е казано, че може армията му да върви нап
ред след като я е обрисувал, като убита от преумора и гладна,
което я прави негодна да се мръдне от мястото си, преди да си
почине и си попълни запасите. Така, вероятно и в Чаталджанс
кото донесение е нарисувал картина, която налага или интер
венция или безусловно отстъпление, а в края е казал, че за
отстъпление не може да става дума, за да може после във все
ки случай да бъде отговорно началството, а генерал Димитри-
ев, пак във всеки случай, да може да демагогствува и да се ри
сува като необикновен талант, който всичко е вършил или е
мислил да върши, както трябва, но началството му го е спъва
ло.
Относително заставането му начело „на първите попад
нали под ръката му дружини”, за да ги води в бой, аз обясних
по-горе, че той това наистина е направил на 19 октомври с ед
на дружина от 6-а дивизия, но прибягнал е към тоя фокус не от
неудържимо лично геройство, както в статията си, па и в рела-
цията си се рисува, а за да маскира своето бягство от опасния
участък на 4-а дивизия, както по-горе съм обяснил. Чувството
на страх, следователно е, което е довело генерал Димитриева
начело на някаква си дружина (мястото на командующия ар
мия, и даже две съединени армии, но е начело на първа по
паднала дружина), а не съзнанието, че в критически минути
старшия началник трябва да се хвърля в огъня. Защото ако
такова съзнание генерал Димитриев наистина обладаваше и то
би му било вродено, а не прочетено в учебника, колкото за да
може да философствува и демагоствува по вестниците около
230
тая началническа доблест, то той не би избягал от участъка на

4-а дивизията, гдето именно бяха критически минути, за да
търси по-малко критически условия при 6-а дивизия, а би зас
танал начело на някоя дружина от 4-а дивизия, за да въздейс-
твува на тая именно дивизия с личен пример, и да и спомогне
да излезе достойно и с чест от критическото си положение. Та
ка, именно, постъпя един началник, когото учебника нарича
доблестен и ни го препоръчва като достоен пример за подра
жание; така именно са постъпили и разни Напалеоновци, Су-
воровци, Скобелевци и пр., за които генерал Димитриев е чел,
че са заставали начело на „първи попаднали под ръка” батали-
они и са изтръгвали победата и които той, генерал Димитриев,
така, до карикатурност, несполучливо подражаваше в Турската
война.
Прочее, никакво подробно изброяване на пакостите и
престъпленията на генерал Димитриева във войната против
съюзниците не е нужно, толкова повече че най-крупното и най-
съдбоносното, по последствията си негово престъпление - от
теглянето 1-а и 3-а армии от Стара Сърбия - е всеизвестно и
остава само да се установи, по формален ред, дали под влия
нието на престъпна несъстоятелност, или по изменнически
подбуждения, или просто по болезнена невменяемост, генерал
Димитриев е извършил това страшно престъпление, а по-
дребните му престъпления на Македонския театър системати
чески са изброени в печатаните във вестник „Камбана” статии
на генерал Ковачева, на които генерал Димитриева така малко
убедително, много злобно езуитски възражава със своята
псевдонимна статия.
Колкото се отнася до последствията от пакостите и прес
тъпленията на генерал Димитриева във войната против съюз
ниците, то ако последствията от престъпленията му във война
та против турците се ограничават само с личното негово опо
зоряване на Чаталджа, (на България и армията й Чаталджа
231
причини излишни страдания, но не я опозори), престъпленията

му във войната против съюзниците донесоха всеобщ позор на
България и на българското племе. Толкова по-тежки стават те
зи престъпления на генерал Димитриева, като се вземе пред
вид, че с победата на България над вероломните свои съюзни
ци, би се заличили и следите от всички грешки и престъпления
в подготовката и воденето на войната против турците и Бълга
рия би излязла от двете войни с напълно реализирана цел на
предприетата война - пълно освобождение и обединяване
разпокъсания български народ. А победата над сърби и гърци,
и то мълниеносно бърза, беше повече от осигурена с навлиза
нето на 1-а и 3-а армии в Стара Сърбия, както по-горе обясних,
фаталното оттегляне тези армии назад е, което промени хода
на войната в полза на сърбите и гърците и доведе до толкова
печален за България изход, който не би бил такъв даже и ако
се допусне, че румъните и турците и след поражението на сър
бите и гърците, би се осмелили да навлязат в България, защо-
то последната в такъв случай, би могла да употреби, най-малко
2/3 от целия състав на своята победоносна и безгранично въо
душевена армия за посрещане новите неканени гости и въпрос
е на чия страна би била победата, като се знае, че румъните с
голям страх и трепет са напредвали и в никак незащитената
българска земя, а битите от нас, преди няколко само месеци,
турски орди твърде неохотно са се върнали пак в земите, в ко
ито прекараха толкова ужасни дни, и достатъчна е била, каква
да е, българска организирана сила, за да спре тяхното и тъй
неохотно, шествие към Одрин.
Това е общата и достатъчно пълна и закръглена характе
ристика за службата и бойната деятелност на генерал Димит
риева в двете войни, през 1912 и 1913 год. И в двете войни той
върши само пакости и престъпления и абсолютно нищо полез
но за общото народно дело, така фатално доверено нему. До
колко основателно е съществующето подозрение, че най-
232
крупните от престъпленията си при Чаталджа и при Княжевац

и Пирот генерал Димитриев бил извършил умишлено и по из-
меннически побуждения, незная, но че основните причини на
всички негови, по-малки и по-големи, пакости и престъпления и
в едната и другата война, се крият преди всичко в пълната не
състоятелност на генерал Димитриева като висок началник във
всяко отношение и по подготовка, и по характер, и по воля, и
по здравословно състяние и пр., а после в морални недъзи: ст
рах пред отговорност и за своята собствена участ; своообразен
патриотизъм и преданост към отечеството; краен егоизъм и пр. -
доказва се, както от самото естество на пакостите и престъп
ленията му, така и от абсолютната тяхна еднородност и в двете
войни. И в двете войни той действува без план и система и без
каква и да е решителност, като повече мисли за отстъпление,
от колкото за настъпление; и в двете войни той прекращава
сполучливо започнати предприятия и даже победоносни атаки
и шествия, за да причини най-голямата пакост на своите и из-
менически да услужи на противника; и от двете войни той пос
тоянно терзае себе си и войските, които командува, с мъчител
ни колебания, резултат, на които са неустойчивите и противо
речиви негови разпореждания; и в двете войни, той, под влия
нието на своята болезнена впечатлителност и истерична бо
лезненост, не е освен печален рицар на минутата и жалка иг
рачка на събитията, на които той винаги безусловно е подчи
нен, но никога не ги владее и не се справлява с тях така реши
телно, достойно, разумно и целесъобразно, както от един висок
войскови началник се изисква.
Но най-главното и най-осъдителното за генерал Димитри
ева подобно в държанието му като висок началник в двете вой
ни е:
1-о. Това, че той, и в едната, и другата война, се отвли
чаше от службата, до занемаряване своите безотлагателни
служебни длъжности на деня, за да се предава и записва с
233
лични егоистични работи, а именно, широка частна кореспон

денция и вестникарски аларми, имеющи за цел порочното се-
бехвалство и суетна демогогия в Турската война и реализир-
вание стари карези и лични отмъщения в Съюзническата вой
на, когато, възползувай от почти неограничената власт на по-
мощник-главнокомандующи, той хитро използува краткото
време на величие, за да уреди, остарели свои лични сметки с
другари и подчинени. Тези престъпни залисии и в двете войни
му пречеха да изпълнява своите служебни длъжности, поне
толкова удовлетворително, колкото неговата съвсем посредст
вена подготовка по службата позволяваше.
2-о. Това, че и в едната и другата война всичко, което е
добро и е било полезно за момента, се дължи изключително
на нарушени или съвсем неизпълнени заповеди и разпореж
дания на генерал Димитриева, а всичко пакостно и престъп
но се дължи изключително на изричните негови заповеди.
Така е това и в Лозенградската, Люле-Бургаската, Бунар-
Хисарската и Чаталджанската операции в Турската война,
както по-горе документално доказах, по отделно за всяка
операция, така е това и в нещастните операции в Македония
и в Стара Сърбия, през Съюзническата война, както всекиму
е известно, а и аз достатъчно убедително го доказах по-горе.
А при тези условия, всички бивши подчинени на генерал Ди
митриева войскови началници и войскови части, през едната
и другата война, изпаднаха в края на войната, както и пред
бъдащата история на войната в чудното и небивало положе
ние да бъдат виновни и отговорни не за неизпълнение запо
ведите и разпорежданията на началството, както военната
дисциплина и военните закони предвиждат, а наопаки за
гдето са изпълнявали заповедите на началството. Нещо по
вече очебиюще по странността и контрастността си, а имен
но: най-големите, а може би и единствените заслуги на под
чинените на генерал Димитриева войскови началници и час-
234
ти, са в противните на неговите заповеди техни действия, а

най-големи грешки и опущения те са вършили, когато бук
вално са изпълнявали заповедите на своя чуден началник.
Примери за това има твърде много по-горе в повърхностно
то, но дукументално описание на операциите, та е излишно
тук да ги посочвам специално, но за да не се покаже голос-
ловно твърдението ми, че генерал Димитриев е бил чуден
началник с качества диаметрално противоположни на качес
твата, които се изискват и за най-обикновения войскови на
чалник, а на тая именно аномалия в същинските качества на
генерал Димитриева, като началник, се дължи и небивалата
аномалия в положението на неговите подчинени, които с на
рушаване неговите заповеди са вършили заслуги и даже
подвити, а с изпълнението им са пакостили на Отечеството
си, ще посоча по-важните пакости, които подчинените на ге
нерал Димитриева нямаше да извършат, ако не бяха изпъл
нили заповедите му. Така например:
а) При Лозенград турските корпуси нямаше да избегнат
пленяването си, ако нашите дивизии, от 3-а армия би се съоб
разили със съществувалата обстановка и изричните требвания
на уставите и тактиката за водене боя, и 5-а дивизия не би се
спряла да прикрива престъпните тържества на явно ненормал
ния свой началник, а 4-а и 6-а дивизии не би напуснали бойна
та линия, за да се връщат в града и да губят съдбоносния ден в
престъпни тържества, но всички три дивизии би продължили
настъплението си в боен ред до вечерта, и независимо от да
дените им незаконни заповеди.
б) При Люле Бургас цялата турска армия щеше бъде при
тисната към Странджа и уничтожена или щеше [да] бъде раз
сеяна в други посоки, ако 1-а армия и 6-а дивизия не би изпъл
нили, така също явно престъпната, заповед на генерал Димит
риева да се спрат около Люле Бургас, за да празнуват несъ-
ществувала победа.
235
в) Чаталджа щеше [да] бъде завладяна, ако не на 5 но

ември през нощта, то на 6 сутринта, най-късно, ако 1-а армия и
5-а дивизия, па и всички други дивизии от 3-а армия, но особе
но 5-а дивизия, не би изпълнила съвсем несъответствувалата
на действителното положение заповед на генерал Димитриева
за прекращаване атаката и преминаване на отбрана, за да се
отстъпи през нощта на изходната наша позиция и с това да се
признаем победени, без да сме в действителност, победени.
г) Сърбите и гърците щяха непременно да бъдат бити, и
то до края на юни, ако в 1-а и 3-а армии не бе изпълнена запо
ведта на генерал Димитриева за оттегляние армиите назад в
момент, когато 3-а армия беше полуобсадила Пирот от източна
страна, а 1-а армия беше завладяла Княжевац с центъра си,
неутрализирала беше Зайчар с десния си фланг и беше дос
тигнала до Балта-Бериловци (на 15 километра от Пирот) с ле
вия си фланг, като беше разбила и един полк от Пиротския
гарнизон, който панически избяга и занесе такава паника в
гарнизона, че последния вече се е готвил да отстъпя, а никакви
други неприятелски войски в Стара Сърбия нямаше и нашето
бързо и победоносно нашествие в тила на главните сръбски
сили в Македония не би срещнало абсолютно никакви препятс
твия, както вече обясних по-горе.
А неизпълнени означените в горните четири пункта запо
веди на генерал Димитриева, България не само нямаше да
претърпи погром, но щеще да изкара и двете войни с голяма
слава и небивало тържество над своите многочислени против
ници. От това следва, че ако има и други виновници за погрома
на България, то тия други трябва да се търсят само между точ
ните изпълнители на заповедите на генерал Димитриева, но не
и между нарушителите на неговите заповеди. Между тези пос
ледните, напротив трябва да се търсят спасителите на Бълга
рия от пълна и непоправима катастрофа. Защото такова би би
ло последствието и от точното изпълнение пет пъти потвърде-
236
ната заповед на генерал Димитриева за отслабянието [на] 5-а

дивизия с две бригади на 16 срещу 17 октомври при Бунар Хи
сар, за привидна подкрепа на 4-а дивизия, а в същност за оси
гуряване личната безопасност на генерал Димитриева; и от
буквалното изпълнение на неговата закъсняла и останала без
предметна заповед „да умре пета дивизия на Бунар-
Хисарските скали”, гдето ако останеше и ненапреднеше до Ка-
рагач дере, то 4-а дивизия щеше да бъде обходена и отрязана
още на 18 октомври пред пладне; и от безропотното възприе
мане в 5-а дивизия и в 1-а армия позорното и с нищо неоправ
даното решение на генерал Димитриева да се оттеглим от Ча-
талджа на 100 километра назад на линията Мидия-Родосто; и
от изпълнението протоколното решение за напущане Чатал-
джа и оттегляне [на] 3-а армия на линията Сарай-Чорлу за
зимуване, взето по настояването на генерал Димитриева на
6 декември 1912 година, но неизпълнено, по неодобрение от
по-горното началство; и от изпълнението истерическите и
няколко пъти повтаряни заповеди на генерал Димитриева за
оттегляне 2-а, 4-а и 5-а наши армии на линията Дикани-
Коньово, за предупреждаване, на която пакост многозаслу-
жилия на България, като опекун на истерическия помощник
на главнокомандующия, тогавашний министър на войната,
генерал Вазов, между другото, е посетил разнебитилата се
под влиянието на неустойчивите заповеди на генерал Ди
митриева, 2-а армия, за да я превежда в ред и да й повлияе
да се задържи на позицията си около Джумая.
На неизпълнителите [на] тези фатални заповеди на гене
рал Димитриева, се дължи спасяването на България от оконча
телно унищожение; те, неизпълнителите на тия заповеди, сле
дователно, са, които ограничиха злото, причинено на България
от генерал Димитриева. Защото, ако 1-а и 3-а Български армии
бяха унищожени в Турската война, чрез отрязването им на ли
нията Бунар Хисар-Люле Бургас, което беше неминуемо, ако 5-
237
а дивизия би изпълнявала всички заповеди на генерал Димит-

риева, както на своето място е обяснено, или пък чрез пого
ловното им разбиване и разсейване на пространството между
Чаталджа и линията Мидия-Родосто, ако заповяданото от ге
нерал Димитриева отстъпление би било предприето, то Турска
та война нямаше да се завърши само с Чаталджанския позор,
а може би с пълно унищожение на България. Ако пък сърбите
и гърците би навлезли в София, което беше неизбежно, ако
нашите 2-а, 4-а и 5-а армии би се опитали да се оттеглят на
Коньово и Диканите, то нямаше да се завърши и Съюзничес
ката война с ограничен, сравнително погром, а България би
станала позорна и безусловна плячка на своите хищни против
ници, които веднага би си поделили нейните земи и тя би прес
танала да съществува, като самостоятелна държава.
А тая заслуга на бившите подчинени на генерал Димит
риева, извършена чрез нарушаването и неизпълнението него
вите престъпни заповеди, достатъчно заглажда техните греш
ки, в които са изпаднали с точното изпълнение неразумните му
заповеди и, в резултат, виновен за всички злини причинени на
България на бойното поле, както и за постигналия цялото бъл
гарско племе погром, остава само генерал Димитриев.
Ето какви и колко тежки позорни свои лични пакости и
престъпления генерал Димитриева се стреми да хвърли върху
свои подчинени, другари и началници със своята специално
нагодена релация, както и с всички свои вестникарски аларми
и полемики и с всевъзможни явни и тайни агитации, проникна
ли даже и в свещената сграда на Народното събрание.
При тези условия, как би трябвало да се погледне на ре-
лацията на генерал Димитриева: трябва ли тя да бъде приета
като исторически материал, каквото предназначение й е дал
генерал Димитриева, или тя трябва да послужи за основание
за възбуждание преследване против нейния автор, за гдето е
злоупотребил с положението си, за да фалшифицира пред на-
238
чалството и пред историята важни исторически факти и съби

тия от бойното поле, и то с позорна своекористна цел - остава
на усмотрението на компентентното началство. От своя страна,
считам за нужно да отбележа тук още, че за пълната фалши
вост на релацията на генерал Димитриева може да се намерят
неопровержими доказателства в самите приложения към ре
лацията, както вече обясних по-горе. Но най-неумолимо изоб
личава генерал Димитриева в неискреност и фалшивост, както
в недозволено за порядъчния началник пристрастно отнасяне
към подчинените, в случая, следующия отбелязан в архива на
3-а армия неопровержим факт.
В 5-а дивизия, за участието й във войната против турците,
по представление на генерал Димитриева, дадени са награди на
долните чинове, толкова, колкото и в най-фаворизираната в ре
лацията му 4-а дивизия; почти всички строеви офицери от 5-а ди
визия са наградени с ордени за храброст IV или III ст[епен], а неу-
достоените с орден за храброст единични строеви офицери в час
тите на дивизията, както и всички нестроеви офицери, чиновници,
даже и полковите и болничните свещеници, са наградени с разни
видове и степени други ордени. Началникът на дивизията, пък, е
удостоен и представен лично и изключително по личната оценка
на генерал Димитриева, за най-големите награди, каквито един
началник на дивизия би можал да получи за войната, по своето
ерархическо положение и според статутите на съществующите
български ордени, а именно: - а) Орден за храброст III ст[епен] б)
Орден за военна заслуга I ст[епен] и в) повишение в чин генерал-
лейтенант за бойни отличия.
По-големи награди не можаха нито да се изкарат, нито да
се дават на един началник на дивизия, за Турската война, а
има ли друг началник на дивизия в цялата действующа армия,
удостоен с толкова високи отличия, аз не зная, но зная, че ни
един от началниците на прослужившите повече или по-малко
време, в състава на 3-а армия в Турската война, пет дивизии
239
(3-а, 4-а, 5-а, 6-а и 9-а дивизии) не е удостоен от генерал Ди

митриева, освен с една или най-много две по-малки награди.
Даже и началника на така безогледно разхвалената в релаци-
ята 4-а дивизия беше представен от генерал Димитриева за
една само награда, а за втора награда и началника на 4-а ди
визия и офицерите от тая дивизия представих аз за авангард
ната им служба, като заместник на генерал Димитриева, през
март месец 1913 година. Между това, според релацията на ге
нерал Димитриева, 5-а дивизия не само най-лошо от всички
други дивизии е действувала, но само никакви заслуги не е
принесла, но наопаки тя само е пакостила „на великите” за
мисли на командующия 3-а армия, който, без всяка свян и съ
вест, рисува тая дивизия в релацията си за през дните, от 17 до
20 октомври, в които дивизията даде най-много жертви и спаси
България от катастрофа, защото, тя е, която спря бесния уст
рем на големите турски орди към Бунар Хисар и в тила на 1-а и
3-а армии като някакъв безволен и даже бездушен маникен,
който нищо не прави и не може да прави, без чужда помощ и
без съзнателни звучни телеграми, с каквито той, генерал Ди-
митриев, уж бил въкресявал 5-а дивизия от паралична летар
гия и немощ.
Мен, пък, началника на тая дивизия, неубуздания в своя
та отмъстителност и злоба, генерал Димитриев рисува и атест-
ствува в релацията си, като някакав простак (ахмак), който не
може да прави разлика между права и косвена поддръжка, и
не е в състояние да разбере и изпълни, както трябва неговите
„гениални” заповеди (а той добре знаеше, когато е писал рела
цията си, че с применителното изпълняване, именно, или със
съвършенното неизпълняване неговите пагубни заповеди, аз
спасих България от катастрофата, а лично него, генерал Ди
митриева, от турски позорен плен на мястото и от българския
позорен стълб впоследствие, защото ако той паднеше в плен с
армията си на Бунар Хисар, към което би и довело буквалното
240
изпълнение на неговите несъстоятелни заповеди в 5-а диви

зия, както не един път съм му доказвал, то в България позорен
стълб би го очаквал в края на войната).
Явява се въпрос, следователно, кога генерал Димитриева
е казал самата истина за действията и заслугите на 5-а диви
зия и нейния началник - когато е представлявал подчинените
си за награда ли, или когато е писал релацията си - и пак
трябва да се обясни двуличието му?
Не на мен се пада отговора на тоя въпрос, но аз не съм
лишен от правото да представя данни за един верен отговор.
Толкова повече, че данните ми разясняват и същинските при
чини на порочното пристрастие и, по тоя начин, допълнят нрав
ствения облик на генерал Димитриева, пълната характеристика
на когото, като военачалник е една от целите на настоящето
ми заявление. Ето тия данни:
Генерал Димитриев и през мирното време не беше една
къв в настроението си и равен в отношенията си спрямо трите
дивизии от 3-а Военна инспекционна област. Причината е, че
Шуменския гарнизон, който в паметнатата 1886 година шумно
манифестира, че ще положи костите си върху Шуменската кре
пост за каузата на детронаторите на първия български княз,
начело на които, между другите заемаше едно от най-първите
места „Храброто Радко”, който геройски застана с револвер в
ръка пред спящия детрониран княз - тоя гарнизон образува,
впоследствие ядката (сърцето) на 4-а дивизия (която генерал
Димитриев не само в релацията си фаворизира; доказателства
за подобна слабост той даваше често и през мирното време), 5
Дунавски полк, пък, който е дал името си на 5-а дивизия и е
послужил за образуване на тая дивизия, в състава на която
влязоха и двата квартирували в Търново полкове, е оня същия
доблестен полк, който потуши бунта на пионерите в Русчук в
1887 година, който бунт беше организиран от детронаторите
емигранти-офицери, в числото на които беше и тогавашния ка-
241
питан Радко Димитриев, който ръководеше бунта от Гюргево.

Дунава бяха минали само по-малко хитрите от капитан Димит-
риева, но несъмнено по-порядъчните от него Пановци и пр.,
които погинаха в бунта или бяха застреляни по съд. Полковете
от Търновския гарнизон, пък, са ония същите, които най-
отблизо и непосредствено помагаха на Стамболова в борбата
му против емигрантите-детронатори.
Независимо от това, Русенският гарнизон е, който пос
рещна твърде враждебно бившия емигрант капитан Радко Ди
митриев, при завръщането му от емигранство и назначението
му на длъжност началник-щаба на 5-а дивизия. В тая длъжност
тогавашния подполковник Радко Димитриев беше третиран с
пълно презрение от офицерите в гарнизона, между които е
имало и такива, които не са му подавали ръка.
В 9-а дивизия, пък, влиза 4 пех[отен] полк, който единст
вен отказа да даде клетва за вярност на правителството образу
вано от детронаторите на княза Александра на 9 август 1886 го
дина.
Съвсем понятно и естествено е, следователно, ако и не
съвсем морално, нееднаквото и пристрастно отнасяне, на ге
нерал Димитриев към тези три дивизии, с миналото на които
той е свързан с такива важни и диаметрално противоположни
възпоменания. Непонятно и неестествено беше поставянето на
генерал Димитриева начело на тези именно дивизии и през
мирното и през военното време, но за такива работи ний не
държим сметка.
Под влиянието на тези свои не еднакви настроения към
4-а и 5-а дивизии, генерал Димитриев извърши в похода всички
ония, описани по-горе, постъпки, които станаха причина да се
започнат горещи препирни и преписки между Щаба на 5-а ди
визия и Щаба на 3-а армия за заслугите на едната и другата
дивизии в боевете при Лозенград и Бунар Хисар. Независимо,
обаче, от всевъзможните недостойни опити на генерал Димит-
242
Престъпленията на генерал Радно ДимитриеВ
риева да накърни заслугите на 5-а дивизия и за нейна сметка

да въздигне 4-а дивизия, което стана причина за много спорни
преписки и пререкания, в които аз решително изобличавах ге
нерал Димитриева и настроих зле спрямо 5-а дивизия и него и
щаба му, в края иа първия период от войната, в 3-а армия об
щото мнение за сравнителните заслуги на трите дивизии от
армията беше в полза на 5-а дивизия, даже и в Щаба на 3-а
армия, а и лично генерал Димитриев, при първото посещение
на дивизията, след Чаталджа, каза пред стотина офицери от
разни части и учреждения на 3-а армия в гр. Стралджа, че 3-а
армия държала своите славни победи на 4-а и 5-а дивизии, ко
ито разбили Турската полска армия, но като се сравнят заслу
гите на всяка една от тези дивизии, първото място се падало
на 5-а дивизия. Известно ми е, че едновременно с това гене
рал Димитриев е дал първо място на 4-а дивизия, на един бан
кет в 7 Преславски полк, но тези „кокетства” са обикновена ра
бота в обноските на генерал Димитриева спрямо подчинените.
Важното е, че неговия щаб даже възнамеряваше да вземе
инициативата за образуване фонд за постройка паметник на 5-
а дивизия при Бунар-Хисарските кули, но тая идея се осуети от
генерал Димитриева, който поиска да се строи паметника на 3-
а армия, т.е. той стана инициатор за постройката паметник на
себе си лично, но аз решително му заявих, че считам тая него
ва инициатива за нескромно и неприлично себепоклонство и
няма да допусна участието на 5-а дивизия, с което осуетих това
скандалиозно начинание на генерал Димитриева.
Под влиянието на това всеобщо настроение към 5-а ди
визия и единодушното признание нейните заслуги в 3-а армия,
генерал Димитриев не можеше да не удостои дивизията със
съответствующите на заслугите й награди и представленията
за награди се направиха според действителните заслуги. В
последствие, обаче, когато в Щаба на 3-а армия постъпиха ре-
лациите на 5-а дивизия, в които с пълна откровеност бяха от-
243
бележани даже и личните грешки на генерал Димитриева и

неговия щаб; когато, предизвикан от некоректните обноски на
генерал Димитриева, аз в рапорт № 80 (намира се при преди
дущото ми заявление) посочих, по пунктове, всички случаи на
несправедливи обноски спрямо 5-а дивизия и обрисувах цяла
та престъпна деятелност на генерал Димитриева и неговия
щаб, като донесох, че след войната аз ще доведа до военен
съд всички спорни въпроси - настроението в тоя щаб се про
мени и се почнаха развращающи критики по адрес на 5-а ди
визия и славословия по адрес на 4-а дивизия. И това ставало и
ежедневно в офицерската трапезария на щаба, повечето пъти
лично от началника-щаба и в присъствието на командующия
армията, и по биваците и квартирите на войсковите части при
обиколките. Лично генерал Димитриев, който беше озлобен
още и със сменяването му от длъжността командующи Съеди
ните армии, станало едновременно с моя рапорт и подозрявай-
ки, че и аз съм имал „някакъв пръст” в това негово опозорява
не, както той беше се изразил пред интимен приятел, като се
заканвал да отмъстява - не се ограничаваше в своите критики,
по адрес на 5-а дивизия и по мой личен адрес, само в чертите
на разположението на своята армия, а е правил това и в Одрин
и при всяка случайна среща с разни лица. Той е счел за нужно
(разбира се без задна лична сметка), да очерни името на 5-а
дивизия и нейния началник, даже и пред Негово Величество
Царя, при случайни срещи с царя в Одрин и другаде.
А всичко това е ставало, ако се съди по еднаквото усър
дие на генерал Димитриева и неговия щаб, за да хвалят и въз
дигат 4-а и да корят и петнят 5-а дивизия, та да може да се на
пише такава релация за действията на 3-а армия, каквато ге
нерал Димитриев е представил. В своята безгранична злоба,
генерал Димитриев отиде още по-далеч. Възползувай от слу
чая, че наградите, за които бяха представени офицерите от
двете дивизии за Турската война, още не бяха раздадени, до
244
неговото назначение за помощник на главнокомандующия, той

злоупотреби с властта си и направи да се дадат само в 4-а ди
визия втори и даже трети награди, а офицерите от 5-а дивизия,
останаха само с по една награда за Турската война. Значи по
зорно се отказа от подписа си, от злоба, защото анулирването,
по тоя начин, своето представление е равносилно на отказва
нето от подписа си.
Но той е извършил и нещо още по-позорно, за да си от
мъсти на 5-а дивизия и на нейния началник. Той е заповядал
да се захвърлят без всяко резолиране (резолюцията пречи за
лавиране) представленията за награди на офицери от 5-а диви
зия за завладяването Княжевац и други отличия във войната
против сърбите. За всички други онеправдания и оскърбления,
които генерал Димитриев нанесе на 5-а дивизия и нейните
офицери, не му е тук мястото да се говори, но достатъчно е и
това, което казах, за да се разбере същинската причина на
противоречието между представленията за награди и релация-
та на генерал Димитриева, за да се даде правилен отговор на
поставения по-горе въпрос.
Долни лични интереси и позорни лични дертове, следова
телно, са които са ръководили генерал Димитриева във всич
ките му действия, а озлоблението му винаги е било толкова
безгранично, че той се е намирал в постоянно умопомрачение,
което му е пречило да прикрие своите непохвални действия и
постъпки, та сам себе си изобличава, като в представленията
си за награди дава една атестация на своите подчинени, а в
релацията си дава диаметрално противополжна оценка за ка
чествата и заслугите на същите свои подчинени. При едно по-
основателно изучаване причините, които са побудили генерал
Димитриева да върне 1-а армия от Княжевац, би се установи
ло, може би, че и това негово действие не е чуждо на лични
дертове и отмъстителни кроежи. Защото, ако се съди по нес-
получилия негов опит да назначи командующия 1-а армия на
245
по-долна длъжност, след като разкасира и разформира армия

та му, може да се заключи, че той затова е и разкасирал тая
армия, за да може да унижи командующия армията и да си от
мъсти на последния, за дето той се е осмелил да го замести в
длъжността командующи Съединените армии на Чаталджа, от
която длъжност генерал Димитриев бе отстранен и заместен с
генерал Кутичева, след Чаталджанския позор. Несполучи тоя
негов проект, по независящи от него причини, но че в мотивите
му да разкасира 1-а армия е влизал и подобен проект, той се е
даже признал пред генерал Тепавичарова. С назначаването на
по-долни длъжности бившия командующи 4-а армия и бившия
помощник на главнокомандующия така също е преследвал
лични отмъщения - спрямо първия за дето се е осмелил да го
изпревари на поста министър на войната, а спрямо втория за
гдето го бил опозорил (както генерал Димитриев се е изразил в
заканванията си) с отстраняването му от длъжността команду
ющи Съединените армии на Чаталджа.
Генерал Димитриев, който в своите чрезмерни и постоян
ни грижи за себе си и своята лична слава и популярност в Тур
ската война, напомняше пословицата: „Един гледа свадба, а
друг - брадва”, между другото, систематически интригуваше
против своите другари и началници с цел да ги компрометира,
за да заеме мястото им. И както вече казах, той с интриги и
клеветнически донесения сполучи да се наложи за командую
щи Съединените армии при Люле Бургас. Същите средства и с
помощта на разни странични влияния, обещания, че той за 4
деня ще бие и сърбите и гърците и пр., той достигна и поста
помощник-главнокомандующи. Между това и безплодността на
победата на линията Бунар Хисар-Люле Бургас и Чаталджанс
кия позор се дължат именно на обстоятелството, че общото
командуване на двете армии беше в несъстоятелните ръце на
генерал Димитриева; ако общото командуване на Съединените
1-а и 3-а армии би било възложено на генерал Кутинчева, ко
246
муто това се падаше по старшинство, то при Люле Бургас ня

маше да бъде нарушена директивата на Щаба на армията № 9,
нямаше да има и престъпни бездействия и лекомислени тър
жества, а в такъв случай, победата би била пълна. А пълната
победа при Люле Бургас изключаваше Чаталджа. Но, ако, все
пак би станало нужда, да се атакува и Чаталджа, то атаката
намаше да се организира, както генерал Димитриев я органи
зира и нямаше да има шаблонно подвеждане дивизиите в една
линия пред неприятелската позиция, за да бъдат те разстреля
ни, нямаше да има и позорната неустойчивост на генерал Ди-
митриева в преследването поставената цел, на което собстве
но се и дължи непосредствено неуспеха на атаката. Нищо по
добно нямаше да има, защото в българската армия няма друг
генерал или даже дребен офицер, с понятията на генерал Ди-
митриева относително разпределението и насочване силите
при атаката, няма подобен на генерал Димитриева български
генерал и в морално отношение (силна впечатлителност, неус
тойчивост и други подобни морални качества, които правят во-
еноначалника непригоден за тежки бойни задачи). След Ча-
талджанския позор, царувало всеобщо твърдо убеждение и в
двете армии, че даже и при всички грешки и несъстоятелности
в организацията и започването на атаката, Чаталджа пак ще
ше да бъде завладяна, ако на 5 ноември общото ръководство
на боя би било в ръцете на генерал Кутинчева, познат в армия
та като смел, твърд, настойчив и упорит началник - морални
качества диаметрално противоположни на моралните качества
на генерал Димитриева.
И печалния за България изход на Съюзническата война
се дължи изключително на обстоятелството, че на поста по-
щощник на главнокомандующия стоеше генерал Димитриев. И
пак неустойчивостта на тоя толкова злополучен за България
нейн служител е основната причина за лошия край и на Съюз
ническата война. И ето защо: Планът за съсредоточаване на
247
шите сили на сръбската граница, по начин щото и в Северна

Сърбия - през Видинския театър - да се действува с една от
делна армия, беше план всеобщоприет и най-големия негов
поклонник беше генерал Димитриев, армията на когото (3-а
армия) се и предназначаваше да действува в Северна Сърбия.
При реализирването тоя план стана само тая промяна, че на
Видинския театър бе пратена 1-а, вместо 3-а армия, но във
всяко друго отношение плана не бе изменен, и ако той до край
би бил екзекутиран с нужното постоянство и твърдост, както
това действително би било, ако длъжността помощник-
главнокомандующи би изпълнявал, кой и да е, друг от коман-
дующите отделните армии (генерали), защото всички тия гене
рали бяха посветени в плана и бяха го възприели, то благопо
лучния за България край на войната беше сигурен, даже и при
намесата на румъните и турците, както по-горе обясних. Но ге
нерал Димитриев не устоя на приетия план за действие и, в
своята фатална за България несъстоятелност, извърши флаг-
рантно нарушение на стратегическия принцип, който забраня
ва изменяването на първоначалния план; а, в резултат, вместо
благополучен край на войната, докара погром на България.
Генерал Димитриев си криви душата, като критикува своя
предшественик генерал Савова, в своята псевдонимна статия,
напечатана в брой 5 и 6 на списанието „Седмица”, че уж гене
рал Савов, по неумение бил разпръснал нашите сили на 600
километра - от Видин до Кавала, та била нужна особената не
гова, на генерал Димитриева, гениалност, за да се поправи тая
грешка на съвсем посредствения в работата си негов предшес
твеник. А прибягнал е той до тая недостойна шашърма, не за
друго (защото той знае, че и лично той, в качеството си по
мощник на главнокомандующия, пак така би съсредоточил на
шите сили срещу съюзниците, понеже то е станало по общоп
риет план (а за да маскира и свали върху другиго - обикновено
негово правило) своето престъпление с нарушаването страте
248
гическия принцип, от което нарушение са се възмутили даже

гражданските министри, та са му искали обяснение и са го
направили отговорен за лошия край на войната.
Причинената на Отечеството от генерал Димитриева
колосална пакост, следователно, се дължи толкова на него
вата несъстоятелност, болезненост и пр., колкото и на него
вата необуздана амбиция да играе големи роли и демонско
то му умение да се налага и издига на високи постове. Ако
той беше си останал само командуюци 3-а армия в Турската
война, не би имало Чаталджанския позор, без който не би
имало Съюзническа война, а ако такава би имало, но с друг
помощник на главнокомандующия, тя непременно би била
успешна. А тези обстоятелства усилват виновността на гене
рал Димитриева и правят престъпленията му особено отвра
тителни, затова той трябва да бъде наказан, без всяко сниз-
хождение, за всеобщо назидание на българското съвремен
но и бъдаще офицерство.
Пак за всеобщо назидание, генерал Димитриев трябва да
бъде примерно наказан и за толкова порочната за офицера
наклонност към демагогия, лично самохвалство и други несъв
местими с офицерското достойнство, морални качества, така
очебиюще проявени от него и във вестникарските му аларми
през време на войната и публичните му полемики след война
та, и в донесенията и сношенията му с началството от бойното
поле, и в абсолютно невярната и фалшива негова релация. Не
по-малко строго той трябва да бъде наказан и за толкова про
тивната и на най-елементарното войнишко възпитание неиск
реност и двуличие в сношениията и отношенията си с начални
ци и подчинени - порок толкова вкоренен в навиците на гене
рал Димитриева, че той даже счита и проповядва, че двуличие-
то било наложително във военния бит, в повечето случай и не
е могъл да го избегне, даже и в релацията си, която има зна
чението на исторически документ.
249
Следующия факт нагледно илюстрира същинския мо

рал на генерал Димитриева, в това отношение. След зае
мането Лозенград и след като на 12 октомври откровено
посочих на генерал Димитриева отговорностите, които го
очакват за гдето е употребил денят 11 октомври в суетни
тържества, вместо да преследва противника, той види се, с
цел да ме заблуди, че за неуспеха е виновата 5-а дивизия,
а не той и по тоя начин, да ми даде да разбера, че не е в
мой личен интерес разгласяването извършените в и около
Лозенград престъпления, съобщава ми с предписание №
900, че благодарение на лошите действия на 5-а дивизия
при Лозенград, резултатите от победата не били пълни и ми
прави бележка за това. Между това, наскоро узнавам, че
едновременно с адресирането до мен това тенденциозно
предписание, то телеграфирал на кмета и окръж[ния] упра
вител в Русчук, че 5-а дивизия „се покрила с голяма слава и
неуведаеми лаври” при Лозенград, което радостно събитие
да се оповестяло на населението. В предписанието ли или в
телеграмите е казал истината и достойно ли е за сана му
това официално двуличие, за генерал Димитриева не е
важно, важното е, че и с предписанието и с телеграмата
той реализирва лична полза, понеже с предписанието той е
мислил, че отстранява опастността да бъдат разгласени
престъпленията му, а с телеграмата вербува партизани и
печели популярност в Русчук и окръга му. Ако партизански
интереси не е преследвал, то той би оповестил „радостната
вест” (при всичко, че това беше противно на положението
за кореспонденцията от бойното поле и на общите мерки за
пазение действията и местонахождението на войските в
тайна, чрез своя заместник в Русчук, като началник на 3-а
Инспекционна област, генерал Драндаревски, а не чрез ня
какъв си кмет и управител, с който той нямаше нищо общо,
като командующи 3-а армия.
250
Цялото, изобщо, държане на генерал Димитриева като

началник и подчинен, във войната и след войната, заслужа
ва подробно изучаване, но само с цел за възмездие за из
вършените от него престъпления и неприличия и даже немо-
ралности, но и за полезно умножаване поуките от войната. В
настоящето ми заявление, разбира се, не всички престъпни
действия и постъпки на генерал Димитриева са могли да бъ
дат изложени, а едно изследване върху тук изложените
престъпления би разкрило, може би, още много други, а в
същото време осветлило и тъмните страни на някои от прес
тъпленията му. Но едно такова изследване, между другото,
би разяснило и следующия толкова интересен, колкото и за-
гадачен въпрос: „Как и защо след злополучната война, за
лошия край на която, според общоприетия принцип, са ви
новни всички участвували в нея - кой повече, кой по-малко -
в Българското Народно събрание се вдигна глас за защита -
не за другиго, а за генералите Димитриева, Иванова и Сара
фова, първият от които е несъмнено най-главния виновник за
всичко пакостно и позорно в двете войни; втори печално е
свързал името си с нашия толкова позорен неуспех против
гърците и си остава главен виновник за тоя позор, даже и
ако държането му във войната против гърците е било именно
такова, каквото той го очерта публично в своите вестникарс
ки полемики. А последният е най-важният и, може би, единс
твения съучастник на генерал Димитриева в позора за Ча-
талджанския неуспех, и също така най-важния и първия съу
частник на генерал Иванова в неизмеримо повече позорния
неуспех против гърците?
Тоя въпрос е интересен и заслужава разяснение, за-
щото защитата на генералите Димитриева, Иванова и Сара
фова от трибуната на Народното събрание беше предшест
вувана от разменени между тези генерали, чрез посредство-
то на вестниците, взаимни публични защити, похвали и ком-
251
плименти, съдържанието на които съвсем съвпада със съ

държанието на станалите после в Народното събрание в
тяхна защита пледоарии. Такива са, например, комплимен
тите, които генерал Димитриев прави на генерал Иванова в
напечатаното, още през периода на демобилизацията във
вестник „Дневник” интервю, с което генерал Димитриев, от
висотата на поста помощник на главнокомандующия, възве
де печалното и безпорядъчно отстъпление на 2-а армия, под
натиска на гърците, в образцов и гениално изпълнен маньо
вър. И след като генерал Иванов беше лишен от командува-
не за държането на армията му при тези отстъпателни дейс
твия, значи генерал Димитриев отиде до там, в стремлението
си да защити генерал Иванова, че публично изтъкна, като
неуместна и несправедлива, взетата против последния, по
Височайше повеление наказателна мярка, която не е могла
да бъде, освен резултат на негов, на генерал Димитриева,
доклад. Такива са и услугите, които в отговор на тези комп
лименти, генерал Иванов прави на генерал Димитриева, като
в своите вестникарски полемики с генерал Ковачева и др.
благосклонно умълчва пакостите на генерал Димитриева и
даже играе ролята на убеден защитник на последния пред
решителните изобличения, които генерал Ковачев му пра
веше за причинените от него пакости на 2-а и 4-а армии, в
Съюзническата война. Той генерал Иванов, разхвали пуб
лично и действията на генерал Сарафова в тая война, до
очевидна пресиленост.
А, съпоставени всички тези публични, един вид, взимни
самозастраховки с потайните услуги, направени от генерал
Димитриева на генералите Иванова и Сарафова, каквито са
например:
а) По отношение на генерал Иванова запазването му
от чувствителни унижения при лишаването му от команду-
ване, както и от унизителни назначения, подобни на назна-
252
чението дадено на генерал Ковачева, след освобождаване

то му от командуването на армията и от проектираните за
генерал Кутинчева и други неприятни на генерал Димитри-
ева лица оскърбителни назначения. Смекчаванията по от
ношение на генерал Иванова до устно подсещане, поканата
за напущане действителната служба, която покана на гене
рал Ковачева, беше съобщена по приетия и за най-
обикновените офицери ред, т.е. с предписание, при всичко
че генерал Ковачев напущаше службата не само като ко-
мандующи отделна армия, но и в качеството си на министър
на войната и пр., и
б) По отношение на генерал Сарафова, отменяването
само след 4-5 дена заповедта за подчиняването дивизията
му на началника на 5-а дивизия на Чаталджа, както по-горе
е обяснено, което отменяване генерал Сарафов изходатайс-
твува, по приятелско-комшийски начин в ония именно дни,
когато генерал Димитриев не само жестоко критикуваше, но
и площадно ругаеше своя интимен приятел генерал Сарафо
ва за пакостното участие на дивизията му в Чаталджанската
атака и едновременно с това отнемането от 5-а дивизия и
предаването в 3-а дивизия едно турско знаме-трофей, под
предлог, че при взвода от 13 Етърски полк, подофицера на
който взвод лично беше убил турския знаменосец в боя и
беше завладял знамето, се намирали случайно и войници от
11 пех[отен] Сливенски полк - действие абсолютно произ
волно и равно на злоупотребление с началническата власт,
което генерал Димитриев извърши пак за удовлетворение
приятелско и по комшийски заявено ходатайство на генерал
Сарафова (преписката по това знаме така също съставлява
твърде солиден документ за началническата безтактност и
свооенравие на генерал Димитриева, както и за неговото
безгранично злобно и злостно пристрастие към 5 -а дивизия)
и пр.
253
Съпоставени всички тези публични и тайни взаимни

защити, похвали и изобщо, разни видове лични услуги и кон-
трауслуги между генералите Димитриева, Иванова и Сара
фова, може безпогрешно да се заключи, че тяхната защита в
Народното събрание не е една проста случайност и не се
дължи на партизански слабости на известни народни предс
тавители или други лични побуждения на последните, а е де
ло преднамерено, специално и планомерно организирано и
се дължи на хитрата изобретателност на генерал Димитрие
ва, който в своето демонско умение да експлоатирва прес
тъпно и безочливо всичко и всекиго за своекористни лични
цели и да заставлява всекиго да служи на неговите лични
интереси, ухитрил се е да направи и самото Народно събра
ние свой заблуден защитник и хвалител, както това беше
направил, през време на войната, не само с цялата българс
ка и иностранна преса, посредством хитри заблуждавания
намиралите си при щаба му вестникарски кореспонденти, но
и с уличните тълпи и дечурлига в София, Русчук и Петербург
(ако и не съвсем успешно в последния пункт, благодарение
безцеремонността на Петербургската полиция, която напра
ви и „своя” овация на „безчинний братушке” , като „умори”
възторга му в „закритата” полицейска карета и го изпрати в
„безопасно” място), последством унизителни за офицера ма-
зулство и кокетства, па даже и със самото виеше началство,
посредством неверни и специално кроени донесения за из
вършени от него лично „гениални” подвити и необикновени
заслуги в боевете, в които неговото участие е било изключи
телно пакостно.
Народното събрание, следователно, е жертва на недос
тойна измама, в случая, от страна на генерал Димитриева,
който е вплел в своите козни и приятелите си генерали Ива
нова и Сарафова, за да може по-добре да прикрие измамни-
ческата си афера. И, понеже с тоя свой постъпък той не само
254
е подбил престижа на Народното събрание като го е напра

вил несъзнателно защитник на най-тежко виновните за по
зорния край на войната генерали, но е подровил и дисцип
лината и морала в армията, в която печалното и пакостното
участие във войната на удостоилите се със защитата на На
родното събрание генерали е добре известно, то въпроса:
„Защо и как въпросните трима генерали именно, и само те,
са се удостоили с високата чест да бъдат покровителствува-
ни от народни представители?” - става не само интересен,
но и достатъчно сериозен, за да заслужи вниманието на Ми
нистерството на войната. Толкова повече, че защищавалите
генералите Димитриева, Иванова и Сарафова народни пред
ставители, за достигане своята цел, прибягнали са и до не
основателни обвинения по адрес на други генерали, а това
прави хитрата тая афера още и твърде непочтена и неморал
на, покрай престъпността й.
В заключение, като имам предвид, че генерал Димит-
риев в настояще време е недосегаем за българската власт и
българските закони и едва ли някога той ще промени сегаш
ното си положение на чужд поданик, което му гарантира не-
наказуемост за извършените в България престъпления (за-
щото той и друг път е доказал, че умее да върши големи
престъпления безнаказано), а от друга страна, понеже са
необходими безотлагателни мерки против него, за да може
тоя толкова екстраординарен пакостник на своето Отечество
поне да се направи безвреден за нравите на младите поко
ления и потомството, ако не е възможно да се накаже за
престъпленията си, то аз бих препоръчал следующата мярка
против него:
Като се вземе повод от неговата наистина фалшива, бе
зочлива и престъпна релация, за фалшивостта на която има
достатъчно доказателства и в самата нея и приложените към
нея документи, ако посочените в настоящото ми заявление до-
255
казателства би се намерили недостатъчно убедителни, да се

направи основателна проверка върху деятелността, поведени
ето и държането на генерал Димитриева, през време на война
та, по архивите на бившата 3-а Отделна армия и бившия Щаб
на Действующата армия, както и по релациите на дивизиите,
влизали в състава на 3-а армия, през войната против турците,
а също и по релациите на отделните армии в Съюзническата
война, като се разпитат и свидетелите, на които разгледаните
архиви и документи ще посочат.
И след като, по тоя начин, се установят и констатират
надлежно документално, всички пакости и престъпления на
генерал Димитриева, да им се даде гласност и с това да се из
вадят от заблуждение и народни представители; и вестникари,
и разни издатели на брошури и всякакви други заблудени пок
лонници и хвалители на самозвания „Балкански победител”,
които генерал Димитриев се е ухитрил да заслепи така жестоко
и да ги направи несъзнателни оръдия на своите толкова долни
и престъпни афери.
По тоя начин, би се дало и надлежно удовлетворение
на българското общество и целия български народ, който
така цинично е подиграван и оскърбяван от генерал Димит
риева, като фокустнически са му продавани за велики бойни
подвити, даже и такива отвратителни и изменнически прес
тъпления, които тоя народ е изкупувал с кръвта на много хи
ляди свои синове.
Но най-голямата полза от заклеймяването, по тоя на
чин, пакостника на отечеството си (който позорно е дезерти-
рал, за да избегне следуемото му по закона наказание), ще
се заключава в това, че съвременните млади поколения и
бъдащето потомство ще бъдат предвардени от гибелните за
нравите и възпитанието им заблуждения да считат порока
доблест или да мислят, че на Отечеството може безнаказано
да се причиняват такива големи пакости, каквито са безп-
256
лодните кръвопролитни боеве с 20 000-30 000 абсолютно

безполезни жертви, Чаталджански и всякакви други позори
и най-после, всеобщ погром на българското племе.
Едновременно с публикуването престъпленията на генерал
Димитриева, необходимо е да се конфискува и унищожи и при
готвеното от него съчинение по войната, извадка от което е напе
чатена в списанието „Седмица”, както по-горе споменувам. За-
щото, както и от напечатената извадка от това съчинение може
да се заключи, то не е и не може да бъде, освен такъва също
фалш, каквато е и релацията му, а да се допуща печатението и
разпространяването фалшиви съчинения по войната, би значило
съзнателно да се фалшифицира или да се насърчава фалшифи
цирането историята на войната. Това съчинение на генерал Ди
митриева, озаглавено „Тракийски театър", се намира в книгоиз
дателството „Паскалев”- София и щяло да се печати, едвали не,
на всички езици от земното кълбо, след като премине кризата, за
да поефтинее хартията.
Трябва да се унищожат или поне се забрани разпростра
нението и четенето и на всички брошури, издадени през време
на войната и след войната, с изключителната цел да се заб
луждава българския народ в същинските лични качества и
бойна деятелност на генерал Димитриева. Особено зловредна
и пакостна за нравите и възпитанието на младите поколения и
потомството е брошурата, издадена на 20 март 1913 г. в гр. Ру
се от някой си Статев. Защото в тая брошура (действителния
автор, на която е сам генерал Димитриев, както по-долу ще
обясня), генерал Димитриев не само безочливо се самохвали и
нарича необикновени подвиги и най-позорните си престъпле
ния на бойното поле, но и дръзко възвежда в необикновена
патриотическа заслуга своето участие в детронирането първия
български княз, като безсрамно нарича „храброст” подлото на
сочване револвера си в гърдите на спящата жертва. А да се
дозволява четенето на подобни неща, значи да се руши и из-
257
въртява морала на поколенията, защото измяната спрямо вър

ховния вожд на армията и нарушението войнишката клетва
съвсем не е патриотическа заслуга.
Тая брошура генерал Димитриев е написал сам, защото в
нейното съдържание има интимности от живота и делата му, кои
то никой друг освен него, не е можал да знае, за да може да ги
напише без участието на генерал Димитриева. Освен това и са
мата дата на брошурата изобличава генерал Димитриева, че той
е автора или поне полуавтора й, защото на 20 март 1913 г. гене
рал Димитриев беше в Русе, гдето прекара няколко дена, на ми
наване за Русия в командировка (и, както по тогавашните вест
ници, па и по неговите лични самохвални разкази след завръща
нето му, можа да се заключи, времето си в Русчук беше прекарал
изключително в демагогия и себехваления) заръчани улични
овации от дечурлигата, концертно рисуване фигурата на „Лозенг-
радския герой”, специални фотографии на същия за разпростра
няване между населението и войниците, които фотографии бяха
пратени и в 3-а армия в голямо количество, и пр. Съвсем основа
телно може да се допусне, следователно, че той е употребил ня
колко часове и за написването интимната част на брошурата, ко
ято друг не е могъл да напише както и да корегира останалата й
част, която не беше освен препис и компилация от печатените,
под цензурата на генерал Димитриева, вестникарски кореспон
денции от бойното поле.
Но, че генерал Димитриев е участвувал, така или ина
че, в написването [на] тая брошура, хвалебна за него, но
опасна за морала и нравите на младите българчета и войни
ците, на които тя е посветена, свидетелствува и хитрата бе
лежка върху корицата на брошурата, че уж издателя имал
намерение да издаде ред брошури, в чест на българските
военначалници и следующата брошура щяла да бъде в чест
на генерал Савова. Това е една хитра лъжа, защото никакви
други брошури същия автор не издаде, а на такива хитри и
258
предвидливи лъжи е способен само генерал Димитриев, кой

то е целил с лъжливата бележка да отклони подозрението,
че автор на брошурата е сам той - героя на повестта, която
брошурата съдържа.
Впрочем и всички други брошури, издадени в чест на ге
нерал Димитриева, едва ли са могли да бъдат печатани без не
гово знание и предварително одобрение, както и вестникарс
ките хвалебни за него кореспонденции не са могли да се изп
ращат от щаба му, без предварително негово одобрение. Сво
еволно и самостоятелно са могли да го хвалят и са го хвалили
само съвсем близки негови приятели, които добре познават
вкусовете и амбициите му, какъвто е например, автора на на
печатаната в броеве 1369, 1370 и 1371 от „Балканска трибуна”
статия под громкото заглавие: „Кой е генерал Радко Димит
риев?”
С горните мерки против генерал Димитриева, между дру
гото, би се дало и какво-годе удовлетворение на България и
българската армия за позора, който той лепна на чело на бъл
гарския генералитет със самоволната си отлъчка от поста си от
Петербург, с която отлъчка той така достойно увенча цялата
своя служба в българската войска, като служи изключително
на личните свои интереси и през дългото мирно време, когато
на службата само пакостеше, и през военното време, когато,
ако беше оставен съвсем на своя глава, окончателно би пог
ребал България.
Трябвало би генерал Димитриев и да се изключи от
списъците на българската армия, като дезертъор, защото
законния срок за самоволната отлъчка вече изтече; и това
да се направи възможно по-скоро, защото ако са истински
вестникарските съобщения, че руските генерали били наказ
вани и с камшик за грешките си в боя, то на подобно униже
ние, вероятно, се подхвърлят само опозорилите се с пакости
и престъпления, подобни на ония, които генерал Димитриев
259
вършеше в българската война и върши и сега в Русия, като

дава по 40 000 безполезни жертви и причинява всеобщи па
костни отстъпления и деблокирания на крепостта, за която
вече е понижен в длъжност и следователно, престои му, мо
же би, твърде скоро да бъде подхвърлен и на позорното спе
циално наказание, а ако това би станало, преди той да бъде
изключен от българската армия, то тежкото оскърбление би
засегнало и българския офицерски корпус, без последния да
е заслужил подобно третиране. Единственото средство за
предвардване българското офицерство, от подобно, толкова
рядко и с нищо незаслужено оскърбление, е да се прибърза
с лишаването генерал Димитриев от качеството на българс
ки офицер. Той може, по дисциплинарен ред, да бъде лишен
и от чин, ордени и пр. за позорното дезертьорство.
Разбира се, че България, все пак, би почувствувала
оскърблението, ако генерал Димитриев наистина доведе
работата до там в своята пакостна за Русия служба, но как-
то вече казах по-горе, България не малко е отговорна за
заблуждението на Русия в действителните качества и спо
собности на генерал Димитриева, следователно Русия съв
сем справедливо би се реванширала спрямо България за
заблуждението, ако предмета на заблуждението би свър
шил така печално своята кариера на руска служба. От дру
га страна пък, подобно унизително третиране генерал Ди
митриева в Русия би било и едно удовлетворение за Бълга
рия, гдето той така също заслужи изключително третиране,
което и сам Напалеон Велики е считал единствено доста
тъчно силно наказание за позорните генералски грешки и
пакости, за които и смъртното наказание е недостатъчно. И
генерал Димитриев знаеше в печалния край на нашата
война (защото беше му казано чрез близки негови прияте
ли), че нему такова именно наказание му беше присъдено
от българския народ, па и от неговите подчинени войници, и
260
за позорните му деяния в Турската война, за изменничес-

кото оттегляне [на] нашите войски от Пирот и Княжевац,
след като не му стигна доблест да се самозастрели, както
това би направил един порядъчен офицер истински патриот,
с което засвидетелствува, че той нито е порядъчен офицер,
нито е патриот, а в такъв случай, единственото подходяще
за него наказание, оставаше изобретения от Налалеона ге
нералски камшик, за който вероятно и в руската армия сега
се е спомнило, пак под влиянието на извършените от гене
рал Димитриева около Пшемисъл позори, които така пора
зително се схождат, по значението и съдържанието си, с
позорите му на Чаталджа и други пунктове от нашите воен
ни театри. И ако той, генерал Димитриев, именно, е станал
причина, за да се спомни в руската армия и да се тури в ход
тая крута мярка против генералите-пакостници, то логично
е да се очаква, че той би трябвало да бъде в числото на
първите от пакостниците, върху които крутата мярка е при
ложена. И твърде е възможно той да влиза в числото на
ония наказани с камшик генерали, за които се писа във
вестниците не отдавна, и той затова именно да е преместен
от Галиция в Полша, гдето условията за запазването [на]
събитието в тайна са по-благоприятни. Но възможно е, от
уважение към България, па и по дипломатически съобра
жения, екзекуцията да е отложена, затова България трябва
да побърза да се дебарасира от тоя нещастник, като го изк
лючи от армията си и по тоя начин, да избави своя офицер
ски корпус поне от това унизително оскърбление, което ге
нерал Димитриев бе му причинил, след като не можа да се
предвиди скандалиозната негова самоволна отлъчка, за да
се предупредеше тя с изключването му от служба и да се
избегнеше компрометирването българското офицерство и
българската дисциплина пред целия свят.
261
Скъсала, по тоя начин, всяка връзка със своя син-

пакостник, България би могла да посрещне неговото унизи
телно третиране в Русия, даже с чувство на удовлетворение,
защото това не само би било достойно възмездие и за па
костите му в България, както вече казах, но, главното е, то
би успокоило възмутената българска съвест от факта, че ге
нерал Димитриев не само не бе прилично наказан за пакос
тите и престъпленията си в България, но той се и ухитри да
се окръжи от условия, които му позволяваха цинично да се
гаври и хвали, че той за много и на мнозина си бил отмъстил;
че можал да направи свои покорни оръдия на отмъстителни
те му кроежи даже и лица и места, от които най-жестоко бил
гонен и оскърбяван в минало време; че той е недосегаем за
никакви български закони; че бъдащето на България било в
неговите ръце и не той се нуждаел от България, а тая пос
ледната имала нужда, от него и пр. А от Петербург впоследс
твие, наред с наглите си заканвания, че щял да обеси някак-
ви-си 15 български държавници, за да приведе България в
ред, - непрестанно пращаше оферти за министерски пост,
във вид на вестникарски статии, по текущи въпроси и частни
писма до държавни мъже, в които статии и писма се старае
ше, да се покаже не само много умен и способен да извади
България от тежката криза (в която той, именно я хвърли),
но и напълно удобен за всеки режим ... Защото беше се
обърнал с оферта - писмо и към партия, която освен презре
ние, друго никакво чувство никога не е питаела към фатал
ното „Радко” . А най-после опозори България и армията й със
своето дезертиране от поста си в Петербург.
След всичко това, разбира се, че вестта за позорния край
на своя син-авантюрист, България би посрещнала, вместо с
червенина на лицето, както това би било, ако генерал Димит
риев би се числил в запаса на българската армия - със само
доволното възклицание, че хитрият авантюрист-пакостник, най-
262
после си е намерил, каквото е търсил и заслужил, и България е

отмъстена за всичко.
Запасен генерал-лейтенант П. Христов
ЦДА, ф. 1984 к, оп. 2, 198 с. Заверено копие. Машинопис.

Екземпляр от същото изрожение се съхранява и в Централния
военен архив във Велико Търново.
263
К Р А Т К А Б И Б ЛИ О ГР АФ И Я
Общи съчинения
Д. Азманов, Български висши военачалници през Бал
канската и Първата световна война. С., 2000, 410 с.
Балканската война (1912-1913). Военните действия в
Тракия до Чаталджанското примирие. С., 1914, 238 с.
Балканската война 1912-1913. С., 1961, 503 с.
Балканската война. Руската оранжева книга, С., 1914.
Българска военна история. Подбрани извори и докумен
ти. Т. I, II, III. С „ 1977, 1984, 1986.
Поручик X. Вагнер, Към победа с българските войски.
Предговор Ив. Ев. Гешов. С., 1913, 160 с+32 картини и 4 карти.
Гр. Василев, Парламентарни речи (1914-1918). С., 1919,
с. 17-66.
Ю. Венедиков, История на Сръбско-българската война.
С „ 1910.
В.И.К., Българската армия в Световната война (1914—
1918). С „ 1939, т. II.
Войната между България и Турция 1912-1913 г. Т. 1-\/11.
С „ 1928-1937.
Военна история на България (681-1945). Библиография.
Т. I, II и III. С „ 1977, 1987, 1998.
А. Ганчев, Войните през Третото българско царство. С.,
1934.
А. Ганчев, Балканската война 1912-1913. С., 1939, 200 с.
Н. Генадиев пред Народното събрание. 3-дневна реч във
връзка с Парламентарната анкета по Балканската война. С.,
1914.
264
Дипломатически документи по намесата на България в

Европейската война, Т. I (1913-1915), Т. II (1915-1918), С.,
1920.
Доклад на Парламентарната изпитателна комисия, наз
начена с решението на XVII Обикновено народно събрание в I
Извънредна сесия в заседанието от 10 май 1914 г. за анкетиране
кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев по цялото управле
ние - вкл. Подготовката и воденето на войната. Т. I—IV. С., 1918—
1919.
I. Войната, дипломатическата й подготовка и дипломати
ческите преговори. 1918, 1208 с. и 410 с. приложения.
II. Бойната готовност на армията, санитарна част и главно
тилово управление. 1918, 471 с. и 314 с. приложения.
III. Търгове и доставки. 1919, 112 с. и 142 с. приложения.
IV. Реквизициите. 1918, 34 с.
Другите балкански войни. Изследване на фондация „Кар-
неги” от 1913 година в историческа перспектива с нов увод и
размисъл върху съвременния конфликт на Джордж ф. Кенан.
С „ 1995.
Из тайния архив на българския цар Фердинанд I. Доку
менти за военната и политическата история на България. Съст.
Ц. Билярски и Д. Минчев. С., 2001, 177 с.
Сп. Икономов, Освободителната война на Балканите. Ис
тория - впечатления - картини. С., 1912, 274 с.
Подполк. Имануел, Балканската война (1912-1913). Т. I
II. С „ 1913, 192+192 с.
История Первой мировой войни (1914-1918). Т. 1-2. Мос
ква, 1975.
Полк. П. Йотов, полк. А. Добрев, майор Бл. Миленов, Р.
Руменин, Св. Недев, Д. Добринов, Българската армия в Първа
та световна война (1915-1918). Кратък енциклопедичен спра
вочник. С., 1995.
265
Командуването на българската войска през войните за

национално обединение (1885, 1912-1913, 1915-1918). Съст.
Св. Недев. С., 1993, 202 с.
Кратка военна история на България (681-1945), С., 1977,
441 с.
П. Линденберг, Против полумесеца. Историческа повест
из Турско-българската война. С., 1913, 203 с.
Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османс
ката империя 1912-1913, С., 1989.
Г. Марков, Българското крушение (1913), С., 1991.
Г. Марков, Голямата война и българският ключ за евро
пейския погреб (1914-1916), С., 1995, 290 с.
Г. Марков, Голямата война и Българската стража между
Средна Европа и Ориента (1916-1919 г.). С., 401 с.
Н. Недев, Дойранската епопея (1915-1918) с 6 карти и
227 клишета. С., 1923, 256 с. (фототипно издание - С., 2009 г.)
Н. Недев, България в Световната война (1915-1918). Бе
гъл исторически преглед. С., 2001, 167 с.
Междусъюзническата война (1913 г.). С., 1963, 216 с.
Одрин. Сборник. В памят на загиналите. С., 1914.
Офицерският корпус в България (1878-1944 г.). Т. 1-\/. С.,
1996.
А. с1е Репеппгип, Балканската война (1912). Походът в
Тракия. София-Солун, 1913, 94 с. и приложения.
Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. С.,
1985.
А. Тошев, Балканските войни. Т. I. Предистория и причи
ни, С., 1929, Т. II. 5/18 октомври 1912 год. - 16/29 септември
1913 год. С., 1931.
А. Троцкий, Сочинения. Т. 6. Перед историческим рубе-
жом. Балкани и Балканская война. М.-Л, 1926.
Участието на България в Първата световна война (1915—
1918 година). Библиография. С., 1994.
266
Престъпленията на генерал Радко Аимитриев
Ив. фичев, Балканската война 1912-1913. Преживелици,

бележки и документи. С., 1940, 488 с.
Ив. фичев, Висшето командване през Балканската война
1912 г. От началото на войната до Чаталджа включително. С.,
1927, 209 с.
Г. фон Хохвехтер, В огъня с турците. Дневник на военни
те операции (войната в Тракия: 29 септември до 11 ноември
1912 г.). С., 1913, 80 С.+22 автотипии и 4 карти.
A. Христов, Исторически преглед на Общоевропейската
война и участието на България в нея. С., 1925, 551 с.
B. Шацилло, Первая мировая война (1914-1918). факть!,
документи. Москва, 2003, 478 с.
267
За генерала от пехотата Павел Христов

Запасният генерал от пехотата Павел Христов. „Отечест
во”, № 10, 10 юли 1921.
Генерал от пехотата П. Христов (Некролог). Сп. „Военен
журнал”, 1925, № 1, приложение.
Запасен генерал от пехотата Павел Христов. В. „Народна
отбрана”, № 631, 13 юли 1921.
Ст. Заимов, Миналото. Очерци и спомени из деятелност
та на българските тайни революционни комитети от 1869-1877
година. С., 1983.
Ст. Заимов, Миналото. Етюди върху „Записките” на За
хари Стоянов. С., 2004.
Ив. Кацаров, Кр. Мишев, 90 години Народно читалище
„Напредък”, гр. Етрополе (1871-1961). С., 1961.
Д. Аенов, Тодор Пеев. С., 1978, 173 с.
Ил. Маринов, Неговият дом е България. В. „Българска
армия”, 26 ноември 1991.
Ил. Маринов, Генералът от пехотата Павел Христов. Сп.
„Известия на Националния център по военна история”. Т. 54.
С., 1992, с. 219-230.
Т. Пеев, Съчинения. Съст. Д. Леков, Ив. Сестримски. С.,
1876, 233 с.
Б. Райков, Етрополската калиграфско-художествена шко
ла през XVI—XVII век. Сп. „Известия на Народната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий”. Т. 12 (18). С., 1972.
Д. Райков, Етрополе. Исторически очерк. С., 1968.
3. Стоянов, Записки по българските въстания. Разказ на
очевидци (1870-1876). С., 1981.
Д. Т. Страшимиров, История на Априлското въстание. Т.
МП. Пловдив, 1907.
Д. Т. Страшимиров, Архив на Възраждането. Т. 1-И. 1908.
Д. Т. Страшимиров, Васил Левски. Живот, дела, извори.
Т. I. С „ 1929.
268
За генерал-лейтенант Радко Димитриев

Бележити българи. Очерци в 7 тома. Т. IV. 1878-1923. Дей
ци на работническото революционно движение. Обществено-
политически дейци. Дейци на революционноосвободителното
движение в Македония и Тракия. Военни дейци. (Биографичен
очерк за ген. Р. Димитриев.) С., 1971.
Генерал-лейтенант Радко Димитриев (Некролог). Сп. „Во
енен журнал”. С., 1927, № 10. Приложение.
Генерал-майор Радко Димитриев, „Войнишка сбирка”. С.,
1909, № 6-7, с. 479-489.
П оли. Р. Димитриев, Боевете и операциите около Шипка
във войната 1877-1878 година. Военноисторически етюд. С.,
1902, VI, 254 с.
Ген. Р. Димитриев, Трета армия в Балканската война
1912 година. С., 1922, 392 с.
Анкета по войните 1912-1913 (В заседанието от 28.IV. 1914
г.). Реч на Григор Василев, в Григор Василев - Един вдъхновен
българин (Избрани произведения). Съст. Ц. Билярски. С., 1994, с.
94-135.
Гр. Василев, Бележки на деня. Съст. Ц. Билярски. С.,
1991,337 с.
Г. Генов (Ватагин), Време, проверка, война. Биографич
ни очерци. С., 1973, 139 с.
Г. Г енов (Ватагин), Какви е деца раждала. Очерци. С.,
1986, 252 с.
Ив. Дренсии, Генерал Радко Димитриев. Биографичен
очерк. С., 1962, 200 с.
Тр. Митев и Хр. Узунов, Заветът на генерал Радко Ди
митриев към българите (Документи). Сп. „Военноисторически
сборник”, г. 63, 1994, N9 1,0. 205-215.
М. Михов, Нови данни за дейността на генерал Радко Ди
митриев в Руската армия след февруарската революция през
269
1917 г. Сп. „Военноисторически сборник”. С., 1957, № 1, с. 122—

126.
П. Панайотов, Българи - офицери от старата руска ар
мия и съветската власт. Сп. „Военноисторически сборник”, г.
46,1977, №4, с. 26-35.
В. Попов, Генерал Радко Димитриев - забележителен
български пълководец. Биографични бележки. Сп. „Военноис
торически сборник”. С., 1956, № 2, с. 82-106.
Хр. Силянов, Радко Димитриев. В. „България”, № 82, 26
февруари 1919 г.
Хр. Статев, Радко Димитриев. Биографичен очерк. С.,
1913, 32 с.
Ал. Удудов, Генерал Радко Димитриев в района на Рига
през 1916 г. Сп. „Известия на Института за военна история”. С.,
1976, т. 21, с. 139-141.
Хр. Узунов, Генерал-лейтенант Радко Димитриев. Сп.
„Военноисторически сборник”, г. 49, 1980, № 3, с. 181-188.
Хр. Узунов, Генерал Радко Димитриев - военен стратег и
пълководец. Сп. „Известия на Института за военна история”. С.,
1995, т. 58, с. 236-251.
Хр. Узунов и Ас. Караиванов, Бележити командири, учас
тници в Балканската война. Сп. „Военноисторически сборник”.
С., 1962, № 2, с. 77-88.
Ив. фичев, Критическа студия върху труда на генерала от
пехотата Радко Димитриев „Трета армия в Балканската война”,
С., 1922. Сп. „Военноисторически сборник”, г. 1927-1928, № 7
8, с. 1-39, № 9-10, с. 1-76, 1928, № 1, с. 23-74.
270
БЕЛЕЖКИ ЗА ИМЕНАТА НА ВОЕННИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ

И ДЪРЖАВНИ ДЕЙЦИ, СРЕЩАЩИ СЕ В ТЕКСТА
Полковник Георги Киров Абаджиев, род. 1859 г. в Стара

Загора, командир на 18 и 21 пехотен полк, командир на 1/5 пе
хотна бригада; генерал-лейтенант (1937).
Поручик Иван Иванов Абаджиев, род. 1888 г. в Търново,
служил в 8 и 1 конен полк, 7, 4, 5, 2 жандармерийски конни
групи, командир на 3 конен полк; подполковник (1923).
Полк. Димитър Азманов, род. 1879 г. в Стара Загора, бъл
гарски военен аташе в Цариград, по-късно командир на полк,
началник секция и началник Оперативен отдел в Щаба на ар
мията, началник-щаб на III армия, полковник от 1918 г.
Полковник Петър Кинов Балевски, род. 1863 г. в Троян,
служил в 4 и в 32 пехотни полкове и в 10 резервен полк.
Княз Алексанър I Батенберг (1857-1893), немски принц и
български княз (1879-1886). Суспендира конституцията (1881)
и установява т. нар. режим на пълномощията (1881-1883), но
под натиска на народното недоволство и натиска на руското
правителство възстановява конституцията (1883). Детрониран
от офицери русофили (1886). След контрапреврат, начело със
Ст. Стамболов, е повикан да се върне, но като не получава
съгласието на руския цар Александър III за връщането си в
България, абдикира, като назначава регентски съвет в състав:
Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.
Генерал Климент Евтимов Бояджиев (1861, Охрид - 1933,
София), генерал-лейтенант, началник на 4 пехотна Преславска
дивизия през Балканската война, която се сражава при Геч-
кенли, Бунар Хисар, Люле Бургаз, началник на авангардните
дивизии на Съединените 1-ва и 3-а армии след неуспеха при
Чаталджа; през Междусъюзническата война командва манев
рена група в състава на 5-а армия; министър на войната в пра-
271
вителството на д-р В. Радославов (1913-1914), началник-щаб

на армията (1915), командващ I българска армия.
Генерал-лейтенант Стою Петков Брадистилов, род. 1863 г. в
Панагюрище, служил в 1, 2 и 12 пехотни полкове и в 10 Сборна
дивизия, помощник-началник ЩА, началник на канцелария във
ВМ.
Генерал-лейтенант Владимир Минчев Вазов (1867, Сопот
- 1945, Тетевен), служил в 4 и 5 артилерийски полк, в Артиле
рийската инспекция, началник на 9 пехотна дивизия, началник
на артилерията.
Генерал Георги Минчев Вазов (1860, Сопот - 1934, Со
фия), участвува в неуспешния заговор срещу Александър Ба
тенберг (1886), след което емигрира в Русия, където служи
около 10 г. в руската армия. През Балканската война командва
превземането на Одринската крепост. Министър на войната
(1913).
Григор Василев (1883, с. Радово, Т р ъ н ско - 1942, София),
участник в македоно-одринското движение, адвокат, публи
цист и журналист, деец на БРСДП (ш. с.), Демократическата
партия и Демократическия сговор, водач на т.н. „Петорка”, ре
дактор на в. „Камбана”, „Илинден”, „Пряпорец”, „Народ и ар
мия”, „Нация и земя”, министър на земеделието в правителст
вото на А. Ляпчев, депутат.
Митрополит Гервасий (1838, Габрово - 1919, Сливен),
йеромонах - игумен на Араповския манастир „Св. Неделя” край
Асеновград; архимандрит и епископ Левкийски - протосингел и
викарий на Пловдивския митрополит Панарет (от 1873); управ
ляващ Пловдивската епархия (1883-1886); викарий на Сливен
ския митрополит Серафим и управляващ Старозагорска епар
хия (1890-1893); Сливенски митрополит (1897-1919).
Генерал-майор Радко Димитриев, (1859, с. Градец, Кот-
ленско - 1918, г. Пятигорск, Русия), участва в Априлското въс
тание (1876), завършва Военно училище в София, съвипускник
272
на ген. П. Христов; произведен в първи офицерски чин - под

поручик - на 10 май 1879 г., на 9 юли 1881 г. е произведен в
чин поручик, а на 18 октомври 1884 г. - капитан; в Сръбско-
българската война (1885) участва в боевете при Драгоман и
Пирот; участник в преврата и в детронирането на княз Алек
сандър Батенберг, след което емигрира в Русия и там постъпва
на руска служба; завръща се в България през 1898 г. след
разрешаването на емигрантския офицерски въпрос, като са му
признати руските повишения в длъжност; старши адютант и
началник-щаб на 5-а пехотна дивизия; на 18 май 1900 г. е про
изведен в чин полковник; началник-щаб на армията (1904), на
чалник на 3 военноинспекционна област, генерал-майор (18
май 1905 г.); командир на 3-а армия и на Съединените 1 и 3
армия в Балканската война (1912-1913 г.), помощник-
главнокомандващ през Междусъюзническата война (1913 г.),
пълномощен министър в Петербург (1913-1914); генерал-
лейтенант от руската армия през Първата световна война
(1914-1918), командир на 8 армейски корпус, командващ 3 ар
мия, уволнен от Временното руско правителство (юли 1917 г.);
от август 1917 г. живее със семейството си в Есентуки, близо
до Пятигорск, Кавказ; взет за заложник заедно с други руски
генерали от съветската власт и разстрелян на 18 срещу 19 ок
томври 1918 г., близо до Пятигорск в Кавказ.
Капитан Димитър Христов Добруджански, род. 1879 г. в
Ески Джумая, служил в 20 пехотен полк, началник-щаб на 3/5
бригада, помощник-началник-щаб на 5-а дивизия, преподава
тел във ВУ, подполковник (1917).
Генерал от пехотата Никола Тодоров Жеков (1864, Сли
вен - 1949, фюсен-Алгой, Германия), началник-щаб на II армия
през Балканската война (1912-1913), министър на войната в
правителството на д-р В. Радославов (1915), главнокоманду
ващ българската армия (1915-1918). След Първата световна
война живее в изгнание в Германия и Австрия. През 1921 г. се
273
завръща в България и е осъден на 10 години затвор като ви

новник за втората национална катастрофа. Амнистиран е през
1924 г. През 30-те години се занимава с политическа дейност.
През септември 1944 г. емигрира в Германия, където умира.
Генерал-майор Константин Антонов Жостов (1867, с. Гай-
таниново, Неврокопско - 1916, Кюстендил), началник-щаб на
III армия през Балканската война (1912-1913), началник-щаб
на Действуващата армия през Първата световна война (1915—
1918) (1867-1916), военен аташе във Виена и Париж.
Генерал-лейтенант Никола Иванов Иванов (1861, Кало
фер - 1940, София), генерал от българската армия, учи в Гала-
тасарайския лицей в Цариград, участва като доброволец в Рус
ко-турската война (1877-1878), а след нея завършва първия
випуск на Военното училище (1879) и Николаевската генерал
щабна академия в Санкт Петербург (1885); по време на Сръбс
ко-българската война е офицер в Главния щаб, командир на
полк (1888-1891), помощник-началник (1891-1894) и началник
(1894-1896) на Главния щаб, военен министър в кабинета на д-
р К. Стоилов (1896-1899), командващ 4-та (1899-1903) и 5-та
пехотна дивизия (1903-1907), началник на Втора инспекционна
област (1907). По време на Балканската война командва Втора
българска армия и ръководи превземането на Одринската кре
пост; напуска армията (7 август 1913). В началото на Първата
световна война е мобилизиран в Щаба на действащата армия,
но публично се обявява против войната с Русия и е отстранен;
произведен в чин генерал от пехотата (1936).
Полковник Коста Великов Каварналиев (1865 г., Шумен -
1913, Дойран), служил в 4 артилерийски полк, адютант на 6 пе
хотна дивизия; началник-щаб на 5 пехотна дивизия, произве
ден посмъртно в генерал-майор.
Генерал-лейтенант Тодор Димитров Кантарджиев (1861,
Самоков - 1944, София), командир на 16 пехотен Ловешки
полк, началник-щаб на 1 дивизия, командир на I бригада от 9
274
пехотна Ловешка дивизия и II бригада от 2 пехотна дивизия,

командир на I бригада от 6 пехотна Бдинска дивизия, началник
на 5 пехотна Дунавска дивизия, началник на Варненския укре
пен пункт във войната срещу Румъния през Първата световна
война, началник на Сборната дивизия, участва в Сръбско-
българската (1885), Балканските (1912-1913) и Първата све
товна война (1915-1918), военен историк.
Подполковник Димитър Илиев Кацаров, род. 1866 г., Коп
ривщица, служил във 2 и 4 артилерийски полк, помощник-
началник на артилерията в Щаба на действуващата армия, ин
спектор на артилерията, член на Ловната организация; гене
рал-майор (от 1918).
Генерал Стилиян Георгиев Ковачев (1860, Ямбол - 1939,
София), генерал от пехотата, русофил, служил във Военното
министерство. В Балканската война нанася поражение на тур
ските войски при Булаир и отбива десанта при Шаркьой, ко
мандир на 2/3 бригада, началник на 2 пехотна дивизия, военен
министър в правителството на д-р Ст. Данев (1913).
Генерал Васил Иванов Кутинчев (1856-1941), генерал-
лейтенант от пехотата. През Сръбско-българската война учас
твува в боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. В
Балканската война командува 1 армия, която разбива турската
източна армия. Същата армия командува и по време на Меж
дусъюзническата война, началник на Моравската военноинс-
пекционна област през Първата световна война.
Михаил Маджаров (1854, Копривщица - 1944, София),
политически деец, русофил, публицист, член на Народната (На-
родняшката) партия, а от 1923 г. - сговорист. Директор (минис
тър) на финансите на Източна Румелия, подпредседател на V
Велико народно събрание, министър на обществените сгради,
пътищата и благоустройствата в правителството на д-р К. Сто
илов (1894-1899), на вътрешните работи и народното здраве
(1913), на войната в правителството на Т. Теодоров (1919) и
275
министър на външните работи и изповеданията в правителст

вото на Ал. Стамболийски (1919-1920), пълномощен министър
в Лондон (1913-1914) и Петербург (1914-1915), участвувал в
преговорите при подписването на Лондонския мирен договор,
един от водачите на Съединистката и Народната партия, гла
вен редактор на в. „Мир”. Редовен член на БАН. Автор на тру
дове върху политическата история на България и на „Спомени”.
Д-р Димитър Михов, запасен офицер, преводач от немски
на книгата на Военноисторическата секция на Генералния щаб
на германската армия „Балканската война (1912-1913). Воен
ните действия в Тракия до Чаталджанското примирие.” С.,
1914, 238 с.
Генерал-лейтенант Атанас Григориев Назлъмов (1863,
Болград - 1935, София), служил в 1, 2, 3 конен полк, инспектор
на кавалерията, командир на Конната дивизия през Балканс
ката война в Западна Тракия.
Генерал-лейтенант Калин Георгиев Найденов (1865, с.
Широка Лъка, Пловдивско - 1925, София), служил в 3 артиле
рийски полк, командир на 2 артилерийски полк, инспектор на
артилерията, участник в Сръбско-българската и Балканската
война; министър на войната (1915-1918).
Император Наполеон I Бонапарт (1769, Аячо, Корсика -
1821, остров Света Елена), френски император (1794-1814) и
военачалник.
Генерал-полковник Стефан Нерезов (1867, Севлиево -
1925, София), генерал от пехотата, служил в свитата на царя,
инспектор на пехотата, началник на Оперативното отделение в
щаба на армията. През Първата световна война командва 9
пехотна Плевенска дивизия и III армия във военните действия
в Добруджа, началник на Моравската военноинспекционна об
ласт, командва I армия на Южния фронт при Дойран. След
войната е началник на I военноинспекционна област, начал
ник-щаб на армията (1919-1920).
276
Престъпленията на генерал РадноДимитриев
Генерал Данаил Цонев Николаев (1852, Болград - 1942,

София), участник и командир в Сръбско-турската (1876), Руско-
турската (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). От
личава се в боевете при Шейново. Възглавява войската в
Пловдив при Съединението, адютант на княз Фердинанд, ми
нистър на войната (1886-1887, 1907-1911), председател на
ВМОК.
Генерал Коста Николов (1873, с. Вирче, Царевоселско -
1944, неизв.), генерал-майор (от 1937 г.), служил в 4 артиле
рийски полк, адютант на 3 Военноинспекционна област, начал
ник на секция Военни съобщения, началник-щаб на Дирекция
СГОП, служил и в Главната реквизиционна комисия, председа
тел на НК на Македонските братства.
Подполковник Никола Пенков Писаров, род. 1867 г. в Ко
тел, служил в 20 пехотен полк, адютант на 2/4 бригада, 24 пе
хотен полк, командир на 2/9 бригада, командир на 1/3 бригада,
командир на 5-а пехотна дивизия; генерал-майор (1919).
Д-р Васил Христов Радославов (1854, Ловеч - 1929, Гер
мания), политически деец. Председател на II и VI Обикновено и
на II Велико Народно събрание. Ръководи Либералната партия
след отделянето й от старата Либерална партия (1886); минис
тър на правосъдието (1884-1886, 1894), министър на вътреш
ните работи (1886, 1899-1900), министър-председател (1886—
1887, 1913-1918) и министър на народната просвета (1894).
Полковник Никола Рибаров (1859, Русе - 1927, София),
генерал-лейтенант (1917); командир на 2 бригада от 3 пехотна
Балканска дивизия, командир на 9 пехотна Плевенска дивизия.
Генерал Михаил Савов (1857, Стара Загора - 1928, Сен
Валие дьо Тией, франция), генерал от българската армия, вое
нен министър в правителствата на Ст. Стамболов (1891-1894),
д-р Ст. Данев (1903), ген. Р. Петров (1903-1906), Д. Петков
(1906-1907), д-р Д. Станчов (1907) и д-р П. Гудев (1907-1908),
пълномощен министър във франция (1920-1922) и в Белгия
277
(1922-1923). През Балканските войни (1912-1913) е помощ-

ник-главнокомандващ. Обвиняван като виновник за започва
нето на военните действия срещу съюзниците през юни 1913 г.
Генерал Иван Константинов Сарафов (1856, Търново -
1935), генерал-майор, завършил Одеското пехотно училище
(1874) и Руска военна академия (1898); участник в Руско-
турската (1877-1878), в Сръбско-българската (1885) и в Бал
канските войни (1912-1913); през Балканските войни е начал
ник на Балканската дивизия; доброволец в руската армия през
Първата световна война, където командва дивизия и корпус
(1914-1915).
Полковник Илия Петров Сирманов, род. 1880 г., Габрово,
адютант на ген. Назлъмов през Балканската война, служил в 1
и 6 пехотен полк, началник-щаб на 2/4 батарея, началник
Учебна секция при Щаба на армията.
Полковник Венко Маринов Софрониев (1861, Севлиево -
1933), началник на Бюро пехотна инспекция, командир на 8
пехотен полк.
Стефан Стамболов (1854, Търново - 1895, София), наци-
оналреволюционер, политически и държавен деец, поет и пуб
лицист, лидер на Народнолибералната (стамболовистка) пар
тия, председател на НС, регент, министър-председател (1887
1894).
Христо Статев, род. 1887 г. в Русе, адвокат и журналист,
член на Народнолибералната партия, народен представител в
ХХ1-ХХШ и XXV ОНС; след 1944 г. емигрира във Виена и участ
ва задграничното правителство на проф. Ал. Цанков, осъден на
смърт задочно от Народния съд.
Ротмистър Иван Кръстев Стойчев, род. 1886 г., Станима-
ка, ученик на ген. Ив. Колев, служил във 2 и 3 конен полк, адю
тант на 4 конна бригада и на главнокомандващия ген. Н. Же
ков, помощник-председател на Военно-историческата комисия,
278
началник отдел Военни музеи и началник отдел Пострадали от

войните; полковник (от 1930).
Генерал Петър Тантилов (1861, Карлово - 1937, София),
генерал-лейтенант от артилерията, началник на артилерията в
3-та армия, началник на Главното тилово управление и начал
ник на Нишкия укрепен пункт.
Генерал Православ Тенев (1862, Варна - 1943, София),
генерал от пехотата, участва в Сръбско-българската (1885),
Балканските (1912-1913) и Първата световна война (1915—
1918); служи: старши адютант в 6-а пехотна Бдинска дивизия,
началник на Оперативното отделение в ЩА, началник-щаб на
1-ва пехотна Софийска дивизия, командир на 22 пехотен полк,
началник-щаб на 4 пехотна Преславска дивизия (1902-1903),
командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна Плевенска дивизия
(1907), началник на 6-а пехотна Бдинска дивизия (1907-1913),
участва в сраженията при Бунар Хисар и Люле Бургаз през
Балканската война, началник-щаб на армията (1914-1915), на
чалник на Главно тилово управление (1915-1917), началник на
Македонската военноинспекционна област (1917), генерал за
поръчки към ЩДА (1917-1918).
Генерал Стефан Иванов Тепавичаров, род. 1859 г. в с.
Зая, Търновско, служил във 2 сапьорна рота, командир на 1-ва
Пионерна дружина.
Генерал от пехотата Георги Тодоров (1858, Болград -
1934, София), служил в 20 пехотен полк, началник на 7 Рилска
пехотна дивизия, командващ 2 отделна армия (1915-1916) и на
3 армия (1917), генерал-адютант на цар Фердинанд I и на цар
Борис III, помощник-главнокомандващ Действащата армия,
участва като опълченец в Руско-турската война (1877-1878), в
Сръбско-българската (1885), в Балканските войни (1912-1913)
и в Първата световна война (1915-1918), брат на проф. Алек
сандър Теодоров Балан.
279
Генерал от пехотата Стефан Тошев (1859, Стара Загора -

1924, Пловдив), служил в 14 и 7 пехотна дружина, в 5 пехотен
полк, командир на 8 пехотен полк, началник на 1 пехотна Со
фийска дивизия, командир на 1/2 бригада, командир на 5 ар
мия, началник на 2 и 3 военноинспекционни области, командир
на 3 и 4 армия, генерал-губернатор на Македонската област,
военен историк.
Цар Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски (1861, Виена -
1948, Кобург), немски принц, български княз (1887-1908) и цар
(1908-1918), при неговото управление България участва в Бал
канската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата
световна (1915-1918) война, през които претърпява две наци
онални катастрофи. Абдикира след поражението на България в
Първата световна война в полза на сина си, престолонаслед
ника цар Борис III.
Полковник Стоян Филипов, род. 1859 г. в Пирдоп, служил
във 2-ра пехотна дружина, 2-ри и 3-ти пехотни полкове, коман
дир на 41 пехотен полк.
Генерал-лейтенант Иван Иванов фичев (1858, Търново -
1931, София), началник-щаб на армията (1910-1914), основа
тел на Военната академия в София, взима активно участие в
Балканската война. Министър на войната (1914-1915), пълно
мощен министър на Букурещ (1921 и 1923). Дописен (1898) и
действителен (1900) член на Българското книжовно дружество
(БАН). През Балканската война е началник-щаб на Действаща
та армия, член на Българската делегация, подписала Букурещ
кия мирен договор (1913).
Генерал-майор Атанас Иванов Христов, род. 1879 г., Коп
ривщица, служил в Шуменския крепостен батальон, Военното
училище, Щаба на армията, командир на 1/1 бригада, военен
историк.
280
Майор Георги Цанев Цанев (1868, с. Хамзаларе, Плов

дивско - 1921), служил в 1 кавалерийски дивизион и 5 конен
полк; полковник (1917).
Генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов, род. 1858 г.
във Видин, служил във 2 артилерийски полк, командир на 5 и 4
артилерийски полк, инспектор на артилерията.
Генерал-майор Ваклин Налков Църковски, род. 1858 г. в
с. Църква, Софийско, служил в 15 и 18 пехотни полкове.
281
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР...................................................................................5
ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ ЗАПАСНИЯ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ

ПАВЕЛ ХРИСТОВ ДО МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА
ГЕНЕРАЛ ИВАН фИЧЕВ.............................................................. 17
КРАТКА БИБЛИОГРАФИЯ..................... 264
Общи съчинения........................................................................263
За генерала от пехотата Павел Христов.................................. 267
За генерал-лейтенант Радко Димитриев...................................268
БЕЛЕЖКИ ЗА ИМЕНАТА НА ВОЕННИТЕ,

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ДЪРЖАВНИ ДЕЙЦИ,
СРЕЩАЩИ СЕ В ТЕКСТА......................................................... 271
Е д и н от гл а в н и те ви н о вн и ц и за
п ъ рвата н а ц и о н а л н а к а т а с тр о ф а
н а Б ъ л га р и я и з а н е и з м е р и м и т е
с т р а д а н и я н а б ъ л га р и те п р е з 1913
го д и н а е ге н е р а л Р а д к о Д и м и тр и е в .
В т а з и к н и га д о б л е с т н и я т
б ъ л га р с к и ге н е р а л П а в е л Х р и сто в
р а з о б л и ч а в а Р а д ко то като голям
н а ц и о н а л е н п р е д а те л и п о со ч в а
то ч н о н е го в и те п р е д а тел ств а :
У ч а сти е то м у в д е тр о н и р а н е то н а пъ рвия б ъ л га р с к и
к н я з А л е к с а н д ъ р Б а те н б е р г, р у с о ф и л с к и т е бун тове,
б о е в е те при Л о з е н г р а д и Ч а та л д ж а , о п р а з в а н е т о на
за в л а д е н и я К н яж евац , р а з т а к а в а н е т о н а в о й с к и те ни
по в р е м е н а М е ж д у с ъ ю з н и ч е с к а т а в о й н а , потапян ето
н а Д у н а в с к а т а ф л о ти л и я п р еди р у м ъ н с к и я д е с а н т в
Б ъ л га р и я , н е а д е к в а тн и те м у за п о в е д и по в р е м е на
во ен н и те д е й с тв и я , о т к а з ъ т м у о т д и п л о м а т и ч е с к и я
м у п о с т в П ете р б ур г, п о с л е д в а н от п р е м и н а в а н е
н а с л у ж б а в р у с к а т а а р м и я . З а р е д и ц а от п р о п у с к и те и
п р е ст ъ п л е н и я та н а Р. Д и м и т р и е в , ге н . П. Х р и с то в
о т б е л я з в а , ч е би тр я б ва л о д а б ъ д е с ъ д е н от во ен ен
с ъ д , з а л и ч е н от с п и с ъ к а н а б ъ л г а р с к и т е о ф и ц е р и и
р а з с т р е л я н . П р о в и д е н и е то з а м е н и б ъ л га р с к и я с ъ д и
Р а д к о Д и м и т р и е в е р а з с т р е л я н от т е з и н а к ои то беш е
з а п о ч н а л д а с и м п а т и з и р а , т.е. о т с ъ в е т с к а т а в л а с т на
18 с р е щ у 19 о кто м вр и 1918 г., б л и з о д о г. П я ти го р ск в
К а в к а з. С е г а с л е д м а л к о п о в е ч е от е д и н век от
н а ц и о н а л н и те п р е д а те л с тв а н а „б ъ л га р с к и я Н а п о л е о н “
ген . Р. Д и м и т р и е в е к р а й н о в р е м е д а б ъ д а т
п у б л и к ув а н и б е з к о м п р о м и с н и т е р а зк р и ти я н а е д и н от
н а й -д о сто й н и те б ъ л г а р с к и в о е н а ч а л н и ц и - ге н ер а л
П а в е л Х р и с т о в . Т о й е и з р е к ъ л и с т и н и те , които в с и ч к и
и з б я гв а х а и п р е м ъ л ч а в а х а - к ой е п о -о п а се н
з а Б ъ л га р и я по в р е м е н а во й н а та - тур ц и те, бивш ите
с ъ ю з н и ц и , х о л е р а та и л и „Р а д к о то ”.
Ц ен а 15 лв. Ц очо Б и л яр ски , Н икола Григоров

Престъпленията на ген. Радко Димитриев - ген. Павел Христов - 2017 г.

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Престъпленията на ген. Радко Димитриев - ген. Павел Христов - 2017 г.

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

“А Н И К О ”

Съставител Цочо В. Билярски

Тази книга е посветена на един задочен двубой между

Преди читателят да се впусне в изложението на генерал

Първото килийно училище в Етрополе било открито в Ет­

курс и започва да учи във Военното училище в София. Негови

един свой спомен от моята служба във войската през 1967­

устав на граничната служба. Въпреки неговата принципност,

полк), подполковник Иван Върбанов (45 пехотен полк) и под­

водство авиацията е използвана за тази цел и така е получена

тието на България и в Първата световна война, тъй като голе­

Няма да се спирам на биографията на ген. Радко Димит-

ни предлага. Той е изрекъл истините, които всички избягваха и

жението и снимки за публикуване от покойната вече Соня

София, 15 декември 1914 г.

До Господина Министъра на войната.

От запасния Генерал-лейтенант Христов

3-а Отделна армия, командувана от генерал-лейтенант

последния не само не бе способен да използува, както трябва

клетва изискват и налагат), то резултата би бил такъв, какъвто

митриев не се е стеснил да изопачи фактите и истината и в съста­

3-а армия не знае; знаят по видимому, само някои интимно

един началник да крие от своите подчинени едно описание на

чителна за генерал Димитриева не само по отношение

боевете, и във всички други положения и предприятия на бой­

поле (до откриването на военните действия) и след първата

ленския проход и настигнала 5-а дивизия, тогава когато, за

1912 г. (намира се в архива на 3-а армия), молих разрешение да

За да бъде по-пълна картинката на царувалия в 3-а армия

В боевете при Лозенград.

В първия бой на 9 октомври генерал Димитриев извърши

1. Със заповед по 3-а армия № 14, с която се организира

защото в зоната на походното движение бяха забелязани тур­

даже „поглеждали назад”, както генерал Димитриев се изрази

ност, но впоследствие, особено на Чаталджа, се убедих, че той

Полос. Колко целесъобразен би бил и какви решителни резул­

нейно начало, защото Турция нямаше друга организирана си­

тъпления, и изобщо, несъстоятелно командувание на бойното

негово започване, нито на неговия ход и изход, както по-горе

В боя на 10 октомври, независимо от пакостното насоч­

ние, ми възражава, че той добре виждал, че е отстъпление и

же последния не чуваше, то няколко души седнаха на конете и

пладне, вижда се от съчинението на Махмуд Мухтар паша, спо­

то на 11-о число нямаше да се изгуби 2-3 часа ценно време за

„Понеже времето е доста напреднало, армията ще щур­

И генерал Димитриев, лично и неговия щаб, се отнасяха

пехотата да чака някакъв си артилерийски ефект, за да се на­

Когато 6-а дивизия акламираше генерал Димитриева зад

лет (както по-горе е обяснено) и е предприел ненужното широ­

корпуси би могли да бъдат отрязани с 4 бригади; но ако такова

митриев. Впрочем, той на стр. 34 и сам опровергава това не-

щите или пък с части от тия последните войски да подкрепи

заключение; че той възнамерява да премине в настъпление, а аз

Тоя ден, след описаните в релацията на 5-а дивизия нераз­

„Поверената Ви дивизия да настъпи енергично към Ло­

Тая записка е венеца на пакостите и престъпленията, из­

Димитриев не може да оправдае, нито с неясна обстановка,

шах и удивлението на населението, за дето се спираме (жите­

град, за да се предаде на весели развлечения, и то в пълно

тая година и просъществувало само 3-4 месеца списание

Командующия армията генерал Димитриев, който както

Прочее, до 3 ч. сл[ед] пладне, генерал Димитриев прекар­

Надвечер генерал Бояджиев се завърна с щаба си в Ло­

Първото килийно училище в Етрополе било открито в Ет

един свой спомен от моята служба във войската през 1967

полк), подполковник Иван Върбанов (45 пехотен полк) и под

тието на България и в Първата световна война, тъй като голе

митриев не се е стеснил да изопачи фактите и истината и в съста

боевете, и във всички други положения и предприятия на бой

защото в зоната на походното движение бяха забелязани тур

Полос. Колко целесъобразен би бил и какви решителни резул

нейно начало, защото Турция нямаше друга организирана си

В боя на 10 октомври, независимо от пакостното насоч

пладне, вижда се от съчинението на Махмуд Мухтар паша, спо

„Понеже времето е доста напреднало, армията ще щур

пехотата да чака някакъв си артилерийски ефект, за да се на

лет (както по-горе е обяснено) и е предприел ненужното широ

Тоя ден, след описаните в релацията на 5-а дивизия нераз

„Поверената Ви дивизия да настъпи енергично към Ло

Тая записка е венеца на пакостите и престъпленията, из

шах и удивлението на населението, за дето се спираме (жите

Прочее, до 3 ч. сл[ед] пладне, генерал Димитриев прекар

Надвечер генерал Бояджиев се завърна с щаба си в Ло

на изходящите книжа да е и канцеларска грешка, защото ща

ни мелници, които мелят по 60 000 килограма в ден. В Лозенг

боя, т.е. довела би последния до задължителния край - такти

редством многоточието подир фразата: „ще победим и ще въз

от него руска армия, са така също Напалеоновски, каквито бя

дигане шум около своята личност, по примера на изкусния ак

рал Димитриев считаше, че това не влизало в неговите длъж

ко, както това правеха другите дивизии от 3-а армия (а изоби

най-тежките за тях наши условия - отстъпването в наше вла

За силата на противника командира на бригадата не до

„[...] Тоя бой на 1-а и 5-а бригади (касае се за боя на 15 ок

пристигане анулира и тая полза, защото тя трябваше на 16-о чис

Най-голямата пакост на генерала Димитриева на 16 ок