ОТКРИТ УРОК НА ТЕМА – ИСТОРИЧЕСКАТА И ЛИТЕРАТУРНАТА

ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, СЪХРАНЕНА И ПРЕДАДЕНА ВЪВ

ВАЗОВАТА ОДА „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА“
УЧАСТНИЦИ : АННА ПЕТКОВА – УЧИТЕЛ ПО БЕЛ, КОЛЕГАТА
ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ И УЧЕНИЦИТЕ ОТ 7 „В“ КЛАС
 ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ

 Здравейте ученици и гости на открития урок по родолюбие в навечерието на 3- ти март – нашият

национален празник, който кара всеки българин да си припомни страници от българската история и
за сетен път да се увери в думите на друг популярен герой – Странджата, че „народ без жертви не е
народ“.
 В тези два часа литература и история ще говорят в един глас, така както го правят в известната и
изключително правдоподобна откъм исторически факти ода „Опълченците на Шипка“, включена в
цикъла „Епопея на забравените“ като 12-та поред и определена като венец на колективната победа.
 В далечната 1883 година Вазов е проумял,че българският народ, чията свобода е все още прясна, се
нуждае от историческо припомняне, свързано с измеренията на родолюбието. Логичният отговор
не закъснява – защото историческата памет на любимия му народ е започнала да изтънява и някой
е трюбвало да се заеме да му я припомни. Така се ражда най-прекрасната българска творба,
посветена на един безпримерен подвиг, извършен от безкористни патриоти, които доказват, че ако
обичаш истински родината си, нищо не е в състояние да те разубеди да отстъпиш пред страха от
смъртта.
 Преди да пристъпим към историческия и литературния анализ, в който доминират фактите, нека
си припомним съдържанието на стихотворението: /ТУК ИЗПОЛЗВАМ ВИДЕО С РЕЦИТАЛ НА
ЯНКО ЛОЗААНОВ/
 ЗАБРАВАТА И ОГОРЧЕНИЕТО

 Иван Вазов е дълбоко огорчен от напад­ките, отправени след Освобождението към

българския народ, че е получил свобо­дата си даром и че в неговата история няма светли
и значими събития. Поетът страда още по-силно, че българите са забравили своите
герои, които са се борили за свобо­дата.

 В лирическия увод Вазов развива две про­тивоположни теми - за падението и за ве­

личието на нашия народ. Чрез анафоричното повторение на дума­та „нека” и
стремителната градация на чув­ството поетът привидно се съгласява, че в историята ни е
имало мрачни и позорни събития („Бе­ласица стара и новий Батак”), които той
сравнява с облак, надвиснал в „наший кръгозор.
 БЪЛГАРСКАТА И АНТИЧНАТА ИСТОРИЯ - ПРИЛИКИ

 На мрачните и срамни страници от исто­рията на народа ни (темата за падението) Вазов

противопоставя величието, което е свързано с името „Шипка” – той го нарича „славно,“
„на безсмъртен подвиг паметник огромен”. Възхищението на Вазов, се излива чрез
изреждания на градирани епитети - името е „ново, голямо, антично”; чрез сравнения -
„в нашта исторья кат легенда грей”, „като Термопили славно, безгранично”; чрез
широко разгърна­та възходяща градация, за да завърши с ярката метафора - „на
клеветата строшава зъбът”.
 Защо битката при връх Шипка е сравнена с античната битка при прохода
Термопили и какво е значението и за изхода от войната? /КОЛЕГАТА ПО
ИСТОРИЯ И УЧЕНИЦИ/ Таблица , която сравнява античната битка с битката
при Шипка – ИСТОРИЧЕСКА ЕПОХА;ЧИСЛЕНОСТ; ПЪЛКОВОДЦИ; МЯСТО
НА БИТКАТА/
 РОЛЯТА НА ДВЕТА ЗАГЛАВИЯ

 Типично за стила на Вазов и тази творба носи две заглавия – основно и подзаглавие;
Основното заглавие може да се тълкува с идеята, че героите принадлежат на едно
високо пространство, че са сродени с върха, на който монументално застиват във
вечността на своя подвиг.

 Подзаглавието 11 август 1877 г. конкретизира обхвата на събитията чрез изтъкването на

датата и годината. Тогава на ръба на поражението опълченците извоюват победа със
съдбовно значение за хода на Освободителната война.
СЪЩИНСКА ЧАСТ. СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ. ЕЛЕМЕНТИ НА СЮЖЕТА И
КОМПОЗИЦИЯТА – ЕКСПОЗИЦИЯ, ЗАВРЪЗКА, КУЛМИНАЦИЯ, РАЗВРЪЗКА

 Чрез риторичното обръщение „О, Шипка!“ следва втората, композиционна част на

творбата, определена като лиро-епически разказ на героичната и неравнопоставена битка
между „дружините горди“ на ген. Столетов и турските орди на Сюлейман паша.
 Какво знаем за тези двама пълководци, които историята помни? - /колегата по
история и ученици/.
 ВОЕННАТА СИЛА НА ОСМАНСКАТА АРМИЯ И ДУХОВНАТА МОЩ НА
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ

 Да разтълкуваме понятието „дружини“ – дали са били военно обучени нашите

опълченци спрямо турската армия, или са били доброволчески отряди, заредени
само с ентусиамза на саможертвата? /Колегата по история и ученици/
 „...ДРУЖИНИТЕ ГОРДИ ОЧАКВАТ ГЕРОЙСКИ ДУШМАНСКИТЕ
ОРДИ...“

 Да разтълкуваме понятието „дружини“ – дали са били военно обучени нашите

опълченци спрямо турската армия, или са били доброволчески отряди, заредени
само с ентусиамза на саможертвата? /колегата по история, ученици/
 ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА ДУХА И ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА

 Вазов представя пространствено-метафоричната опозиция горе - долу – врагът е долу,

а опълчението - горе. Чрез метонимията „Върхът отговори с друг вик – Ура!“ героите
са като олимпийските богове – те са на високото пространство, мястото, където се
срещат героизмът и безсмъртието!
 Може ли да се говори за противопоставяне между дух и физическа сила в този
момент? /Ученици/
 СИЛАТА НА ДУМИТЕ

 Реални ли са думите на ген. Столетов, които мотивират опълчението в най- тежкия

момент и какво според историческите факти им казва, за да възвърнат бойния си
дух? /колегата по история и ученици/.

 Реакцията на опълченците е изненадваща – вместо да се откажат, виждайки, че сами

няма да се справят, те обединяват и последните си останали сили и започват
самоубийствена саможертва, като използват всякакви средства за защита – дори
труповете на своите другари.
 ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА

 Следват вътрешните размисли на героите: „България цяла сега нази гледа/тоя

връх висок е тя ще ни съзре,/ако би бегали, да мрем по-добре!“

 Моментът с монолога може да бъде определен като първа емоционално-

психологическа кулминация преди решаващия физически сблъсък, който толкова
реалистично е описан от лирическия говорител, че сякаш ние сме живи свидели на
битката. Цитат от творбата. Невъзможното става възможно, защото на върха има воля,
има душа, има плам.
 Спомени на оживели опълченци – /цитирам спомени на опълченец от Враца, който
с негови роднини основават първата конна сотня на опълчението. Наричат ги
„летящите конници“! Тук намесих и части от романа на Яна Язова „Всички
пътища водят към Шипка“
 ИЗБАВЛЕНИЕТО

 В края на одата, следва ефектна развръзка – Пристигането на ген. Радецки – /колегата по

история и ученици/. Кой е и защо идва късно?
 Защо Вазов прекъсва лирическия разказ с пристигането на ген. Радецки
 БАЛКАНЪТ – НАЦИОНАЛНИЯТ СИМВОЛ И ПАЗИТЕЛЯТ НА
ИСТОРИЧЕСКАТА НИ ПАМЕТ

 Ролята на епилога – образът на Балкана, като национален символ и посредник

между миналото-настоящето и бъдещето:

И днес ощ Балканът щом бура захваща

спомня тоз ден бурен шуми и препраща
славата му дивна като ек
от урва на урва и от век на век!
Пловдив, 6 ноември, 1883 г.
 КОГАТО ИСТОРИЯТА ПОМНИ И СПОДЕЛЯ

За заключение на днешния открит урок ще цитирам думите на кап.

Георги Станев - ръководител на Първи пехотен софийски полк,
който през 1907 г.казва:

„ Нашите опълченци показаха на цял свят как българинът знае да

мре за отечеството си. Те показаха и завещаха на нас как трябва да
се изпълнява дългът пред свещения олтар на отечеството. Народ,
който цени борците си, който живее с историята си, той не умира.“

 Снимка на оживели опълченци