съдба) пише за мястото, на което е заселен българският народ:

... таз земя пределна

между сегашния и някогашний свят,
на синура между Възток и Запад...

По-късно Елисавета Багряна в поемата ”S.O.S.„ говори за своята

родина:

В тази страна – кръстопът между Изтока и Запада,

кръговрат на войни и бедствия,
дето хората живеят за кора хляб и педя земя,
какво е нашата безполезна лирика, мои братя?...

Тези показателни с философско-историческия си призвук признания

на двама големи национални поети са свидетелство за отдавнашното съз-
нание за кръстопътност на балканското българско историческо битие.
Тук не е място да разглеждаме, че от тази кръстопътност на историческо-
то ни ситуиране Пенчо Славейков извежда идеята за избраност на бъл-
гарския народ (”Той избран народ е. Току-тъй съдбата в своя план не е
отсякла тук да бъде, не безцелно той тука турен е„) – може би единстве-
ната месианистична идея, лансирана в българската култура, за разлика от
руската и полската (ако споменем само някои славянски народи), така чес-
то обземани от съзнанието за собствената си мисия в световната история.
Ще оставим настрана и факта, че тази кръстопътност, която дава основа-
ние на Пенчо Славейков за месианско национално самочувствие, в много
повече случаи е давала поводи за вайкания от трагизма на националната
историческа съдба, общи впрочем за всички балкански народи, които имат
самосъзнание, че всеки от тях сам изплаща историческата сметка на Бал-
каните (срв. например ”Христос отново разпнат„ на Никос Казандзакис
или ”Балади за Петрица Керемпух„ на Мирослав Кърлежа). Самосъзна-
нието на всеки отделен балкански народ за неговата трагична изключител-
ност е всъщност едно общо балканско самосъзнание за трагичната изклю-
чителност на кръстопътното им битие.
В своята емблематично-афористична поетическа формула на нашата
кръстопътност Пенчо Славейков подчертава, че тя има не само синхронен,
т. е. представя не само едновременното съвместно съжителство на различ-
ни етноси, вери, култури ”на синура между Възток и Запад (а ние бихме
могли да добавим и все по-актуалната за съвременния свят кръстопътност
”между Севера и Юга„), но и диахронен аспект, т. е. представя напластява-
не във вертикала на времето един след друг и един над друг на различни
етноси, вери, култури (от праисторията през тракийската и елинската кул-
тура, през византийската и славянобългарската към съвременната).
12