В края на 60-те и през 70-те години се утвърждава и едно по-младо

критическо поколение – Атанас Свиленов, Огнян Сапарев, Симеон Янев,

Любомир Стаматов, Румяна Узунова, Симеон Хаджикосев, Атанас Лазов-
ски, Михаил Неделчев, Здравко Чолаков, Енчо Мутафов, Димитър Танев,
Минко Бенчев, Здравко Недков, Йордан Т. Христов, Драган Ничев, Пе-
тър Велчев, а след тях и Димитър Кирков, Александър Йорданов, Панко
Анчев, Луко Захариев, Христо Стефанов, Георги Цанков, Божидар Кун-
чев, Иван Гранитски, Владимир Янев, Вихрен Чернокожев и други, пове-
чето от които постепенно преминават и към изследвания в областта на ли-
тературната история, теория на литературата, художествена и кинокрити-
ка, публицистика, есеистика, преводи, художествено творчество.
Съвместяването на литературоведски и художествено-творчески за-
нимания е и един от белезите на жанрово разкрепостяване на литературата,
и едно от свидетелствата за възстановяване на пълноправната творческа
функция на критиката. При поколението критици от 60-те години то е все
още изключение (романите на Цветан Стоянов и Тончо Жечев). Не е по-
често и при критиците от 70-те години, но вече се осъществява чрез строго
разграничаване на литературоведски и художествени функции. Симеон Янев
е например специализиран литературен историк, а в същото време и автор
на народопсихологическа есеистика и гротескно-пародийна романова поре-
дица (”Биографии на писатели, генерали и трети лица„). След аналитична
критика Димитър Кирков се насочи към впечатляващи с пластичната си
изобразителност и психологическа вглъбеност романи (”Хълмът„ 1986;
”Любов в ада„, 1989). При едно ново поколение литературоведи и критици,
дебютирали през 80-те и началото на 90-те години, съвместяването на на-
учна дейност и художествено творчество е почти правило (от Ивайло Ди-
чев, Едвин Сугарев, Миглена Николчина, Ани Илков до съвсем младите
Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Пламен Антов и др.). Дви-
жението върви от ”охудожествяване„ на критиката (през 60-те години) към
ерудитско насищане на литературата (през 80-те и 90-те години).
След 1944 в областта на литературната история работят изследова-
телите Емил Георгиев, Иван Дуйчев, Боню Ст. Ангелов, Куйо Куев, Вел-
чо Велчев, Иван Богданов, Георги Димов, Иван Сестримски, Пеньо Русев,
Донка Петканова, Розалия Ликова, Ванда Смоховска, Стефан Елевтеров,
Иван Сарандев, Надежда Драгова, Дочо Леков, Илия Конев, Соня Баева,
Лиляна Минкова, Стефана Таринска, Цвета Унджиева, Магдалена Шиш-
кова, Стефан Кожухаров, Лиляна Грашева, Климентина Иванова, Илия То-
доров, Светлина Николова, Красимир Станчев, Радосвет Коларов, Саби-
на Беляева, Иван Радев, Кирил Топалов, Бистра Ганчева и др.
Във формирането на духовния климат на българската литературна
мисъл вземат участие и философи, естетици и изкуствоведи, някои от
които са се изявявали и като литературни критици – Кирил Кръстев (ху-
дожествен критик и историк на изкуството), Исак Паси (история на све-
483