Атанас Далчев

Изготвили: Ангел Ангелов и Васил Вътов от ХIIе

Съдържание

• Биография;
• Детство и младост;
• Зрял период;
• Късни години;
• Наследство и влияние;
• Творчество;
• Особености на Далчевата поезия.
Биография

• Атанас Христов Далчев е роден в

Солун и е сред най-видните
български поети и преводачи на XX
век. Автор е на поезия с ярко
философска проблематика.
Превежда стихотворения и
белетристика от френски, испански,
италиански, немски и руски
писатели. Носител е на Хердеровата
награда на Виенския университет.
Детство и младост на Далчев

• Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в

Солун като второ дете в семейството на
юриста кукушанец Христо Далчев и Виктория
Дишмова. Баща му работи като адвокат и
преподавател по турски език в българската
мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“ в
Солун. През 1908 г. Христо Далчев е
предложен от групата на Яне Сандански за
народен представител на Серския санджак в
османския парламент.
Детсво и младост на Далчев

• През 1908 г. заедно със семейството си се

мести в Цариград. Със започването на
Балканската война семейството се връща в
Солун. През 1913 г. Христо Далчев се
изтегля с българските войски в България,
а Виктория Далчева с децата си заминава
за Дедеагач. След няколко месеца
семейството се събира и когато през 1914
г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те
се установяват в София. Там Атанас
Далчев се записва с класически профил в
Първа мъжка гимназия.
 Зрял период
• През 1927 г. Далчев успешно
завършва педагогика и философия в Софийския
университет. По време на следването си там той
развива осъзнат интерес към литературата и
културата на Западна Европа. През 1928 година
публикува стихосбирката „Стихотворения“.
Същата година, без да знае, че е болен
от малария, заминава за Франция. През 1930 г.
излиза от печат стихосбирката му „Париж“.
Зрял период

• По предложение на Никола
Фурнаджиев през 1937 г. е изпратен за
учител по български език в българското
училище в Цариград. След като се
завръща в София започва работа като
инспектор на прогимназиалните
училища и учител по български език в
тогавашната 13-та гимназия. Занимава
се и с преводаческа работа.
Зрял период

• През 1939 г. се жени за Анастасия

Атанасова и на следващата година се
ражда първото им дете, Мария. През
1943 г. се ражда синът му Христо и
Далчев издава новата си книга
„Ангелът на Шартър“, в която събира
трите си по-ранни стихосбирки и
добавя още десет стихотворения.
Късни години

• През 1974 г. на руски език излиза том

избрани негови съчинения. Далчев е
особено радостен от този факт,
главно от това, че преводът е
осъществен от поетесата Мария
Петровых. Същата година чества 70-
годишен юбилей и бива удостоен със
званието Народен деятел на
изкуството и културата и с орден
„Народна република България“ – III
степен.
Късни години

• През лятото на 1977 г. пише

стихотворението „Художникът и вятърът“,
посветено на Иван Симеонов. Това е
първото му стихотворение в бял стих и
последното за творческия му път. Далчев
умира в София на 17 януари 1978 г.
Наследство и влияние

• Въпреки че е „премълчаван“ от
литературната критика в България преди 1989
г., Далчев има широко влияние в българската
поезия. Сред смятаните за повлияни от него са
Александър Вутимски, Божидар Божилов,
Валери Петров, Богомил Райнов, Иван Пейчев,
Николай Кънчев и Иван Цанев. Сред
забележителните постижения на Далчев като
преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте,
Блез Паскал, Фридрих Хьолдерлин, Емили
Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико
Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др. Паметна плоча на Атанас Далчев
на улица „Солунска“ в София
Наследство и влияние

• Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод

на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски,
италиански, полски, фински, испански, а също на
английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и
други езици в периодични издания или сборници.
Творчество

• Стихосбирки:
• Прозорец, 1926 г.
• Стихотворения, 1928 г.
• Париж, 1930 г.
• Ангелът на Шартър, 1943 г.
• Стихотворения, 1965 г.; 1969 г.
• Фрагменти, 1967 г.
• Балкон, 1972 г.
Особености на Далчевата поезия

1. В основата и стои разсъдъчното начало, стремеж светът да се

осмисли в неговата дълбочина. Това предполага дистанцираност на
лирическия субект;
2. Далчевата поезия се занимава с вечните екзистенциални въпроси – за
смисъла на човешкия живот и за смъртта. Цената на познанието е
отчуждението и самотата;
3. Предметност;
4. Белетричност;
5. Естетизиране на грозното;
6. Фаталистичност.
Натисни тук!
БЛАГОДАРИМ ЗА
ВНИМАНИЕТО!