Димитър Христов Чорбаджийски (1890–1967) с

псевдоним Чудомир е български писател-хуморист,

краевед и художник.

 Той е петото дете в семейството на Мария

Дончева и хаджи Христо Георгев
Чорбаджийски. До 16-годишна възраст учи в
Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През
1913 г. завършва Държавното художествено-
индустриално училище в София. През
юношеските си години получава своя прякор
"Чудомир", който по-късно използва и като
псевдоним.
 Участва в Балканската и Първата световна война.
През 1921-ва се жени за своята колежка -
художничката Мара Нонова.[1] В периода 1920–
1933 г. работи като гимназиален учител в
Казанлък. През 1929-1930 г. специализира
рисуване в Париж. До смъртта си е председател на
читалище „Искра“ и директор на Историко-
етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член
на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г.
става народен представител. Става заслужил
деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967
г. получава званието Народен деятел на
културата.
 Освен като писател, Чудомир се изявява както
като художник (автор е на над 1000 рисунки и
акварели). В ранните си години се занимава с
рисуването на карикатури за столичните
вестници и списания. След края на Първата
световна война, когато Чудомир се установява
в Казанлък, той провежда своята първа
самостоятелна изложба. Във всекидневника
"Зора", към който работи в продължение на
близо тридесет години, са публикувани
множество негови рисунки на политическа и
социална тематика. Най-известните му
произведения в изобразителното изкуство той
създава през последните години на живота си.
Серията картини е наречена "Нашенци" и
включва предимно негови акварели, но също и
други картини.
 Изявява се също така и като изследовател
краевед, като има известни приноси за
развитието на музейното и читалищното
дело. Чудомир е един от основателите на
казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.
 Умира на 26 декември
1967 г. в София. Два дни
по-късно казанлъчани и
хора, дошли от цяла
България, изпращат
Чудомир в последния му
път. Погребват го, по
негово желание, в
градинката пред къщата
му.
Посмъртна маска на Чудомир
Подпис на Чудомир
Родителите на Чудомир
 Литературна дейност
 Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато
негови карикатури и римувани злободневки биват
публикувани във вестник Балканска трибуна; после
следват първите му фейлетони, разкази, епиграми,
публикувани от списанията Барабан, Остен, Жило,
Червен смях, както и от вестниците Слово, Зора,
Искра (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма
популярност чрез кратките си хумористични разкази
— те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за
кратко време претърпяват многобройни издания:
 Не съм от тях (1935)
 Нашенци (1936)
 Аламинут (1938)
 Кой както я нареди (1940)
 Консул на Голо бърдо (1947) и други
 През 1969 е издадена сбирката от
афоризми и миниатюри „Пестете ни
времето!“.
 Произведенията на Чудомир са
преведени на румънски, руски,
словашки, сръбски, чешки и други езици.
 Псевдоними
 Димитър Чорбаджийски е използвал и
други псевдоними: Брей, Два пъти фан,
Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ,
Максим Гладний, Мария Василева,
Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец,
Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и
Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.