ИСТОРИЧЕСКИ ПЕСНИ

Създадени са за събития и лица от гражданската и военната ни история. На тези

песенни творби не може да се гледа като на исторически извори. Те са поетична хроника
на дадено време, но не и достоверен източник. Чрез тях народът дава оценка за
исторически личности и събития с оглед на собствените си представи и интереси и
поради това историческата действителност е подложена на изменения.

Най-старите исторически песни, запазени в българския фолклор, са от края на 14. и

началото на 15. в. Поводът за възникването им е турското нашествие. Вероятно преди
това историческо събитие и други теми са вълнували народното съзнание, но
впоследствие доминира този трагичен момент от историята ни.
Обособяват се следните тематични групи:
• Песни от края на 14. до началото на 15. в – отразяват покоряването на
България от османските завоеватели, кръвопролитните сражения; обект на
изображение са последните феодални български владетели – Шишмановците.
Към тоя цикъл спадат и творби, които разкриват постоянните разпри между
отделните владетели, които са причина за отслабената им защита.
В редица варианти са разпространени и песни за завоюване на други
държави и за големите сражения от 15 и 16 век, свързани със съпротивата на
европейските народи.

• Песни за страданията на народа ни под робство – техни главни герои са

неизвестни жени и мъже, а не непременно определени исторически личности.
Разработват се темите за откарване на мирното население в робство – синджир
роби, отвличане на невести и девойки, тежкият кръвен данък, при който най-
здравите момчета се вземат за еничари; тъгата на еничарина по бащиния дом...
Преобладава темата за стоицизма на българите – песните за Яна, която лежи
девет години в тъмница, но не сменя вярата си; за Балканджи Йово, пожертвал се
за сестра си.

• Песни, които отразяват народните надежди за освобождение с подкрепата

на Русия – вярата в „Дядо Иван“=Русия – крепи българите през 18 и 19 век.
Обръща се внимание на зачестилите руско-турски войни и последвалите поради
тях изселвания на българи от Източна България в Бесарабия и Южна Русия.
Значителен дял сред тези песни са посветени на Освободителната руско-турска
война 1877-78. Основни моменти в тях са: преминаване на руските войни на
българска територия, решителните битки при Плевен и Шипка.

• Песни, които отразяват всички войни след Осовобождението – от 1885 до

Първата световна война. Основни теми: многото жертви във войните,
изоставените на бойното поле мъртви войници, осиротяването на мнозина, чиито
близки са избити; протест срещу безсмислието и нещастията, които носят
 войните. Някои от текстовете са само близки до народното традиционно песенно
творене, защото са съставени чрез неумело ползване на литературни похвати и
на един език попаднал под влиянието на песнопойки и вестникарски жаргон. Тези
творения излизат от обсега на народното поетическо творчество.

Характерни за историческите песни са: стремеж към точност, по-малко

фантастични моменти, по-рядко се срещат старинни вярвания и митологически
представи. Вместо по-разгърнат сюжет по-често съдържат един епизод. Записани
сравнително късно се характеризират с анахронизъм – смесване или погрешно
предаване на исторически факти, поради устно-паметното битуване на фолклора.
По отношение на поетичната форма към тях принадлежат и лирически, и
епически, както и лиро-епически текстове. При обрисуване на отделните образи се
постига идеализация. Много текстове имат и елегичен тон.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:
Цар Мурад Маро думаше:
- Маро ле, бяла българка,
хайде се, Маро, потурчи
бяла ханъмка да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да броиш.
Мара Муради думаше:
- Шъ ида да питам брата си,
шъ ми ли братът позволи
бяла ханъмка да стана.
Ах, че й брат продума:
- Я да му Маро поискаш
царството и везирството
и черкова "Света София".
Като му Мара поиска
царството и везирството
и черкова Света София,
цар Мурад Маро думаше:
- Че кой тъ, Маро, научи
да ми поискаш царството,
царството и везирството
и черкова "Света София"?
Царството ми е бащина,
пък везирството - дядина,
глава си, Маро, залагам,
"Света София" не давам!

Трънито, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ)

Провикнала се е турската паша

от Панагюрище:
- Кой уши байракът,
кой му сложи знака -
"Смърт или свобода"?
Че се обади Райна Попгеоргиева:
- Щете ме колете,
щете ме бесете.
Аз уших байракът,
аз му сложих знака -
"Смърт или свобода"!

Габрово, кв. Етърът; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ)

Де се е чудо, видело,
във едно царство два царя,
два царя, два господаря,
в Стамбула султан царува,
в Морона Петко войвода
и негова дружина.
Султан хабер проводи
на наши и на везири,
дано си Петка помамят,
в Стамбул да го изпратят,
при царя служба да служи.
Петко е хитър гидия,
войвода се лесно не мами.
Царя му писмо проводи:
- Аферем, Петко, машала,
ти имаш глава разумна,
ела ми, Петко в сараи,
везирин ще те направя,
на везирите баш везир.
Капитан Петко войвода
султана писмо отвърна:
- Не ща везирин да ставам,
не ща в сараи да седя,
стига ми на мен царство,
дето ме тачи народа.

Железница, Благоевградско (Архив КБЛ-ВТУ)

Стари дядо овце пасе,

овце пасе горе във Пирина.
Стадото му кротко пасе,
стари дядо огън кладе.
Нещо му е докривяло,
че извади тънка гусла,
че засвири песен тъжна,
песен тъжна и любовна:
- Де е Ботев, де е Левски,
де е Стефан Караджата?
Старите вече измряха,
пък младите ги заклаха.

Габрово, кв. Етърът; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ)