ОБРЕДНИ ПЕСНИ

Най-ранни по произход. Назовават ги още празнични, защото изпълнението им се

свързва с обредни действия при празнични и ритуални поводи. Празниците, към които
се отнасят, са в най-пряка връзка с народния живот и поминък. От една страна,
говорим за установени в календара празници, от друга – за семейно-родови събития
– раждане, сватба, смърт.
Обредът често е изпълнявал социално-адаптивна функция – трябвало е да постави
човека на определена позиция в семейната или селската общност; да продължи
традиционни норми на поведение; да препредава организирането на трудовата дейност
и прочие. Самите обреди невинаги са религиозни и немалка част от тях имат практическа
насоченост, свързани са с всекидневието, с трудовата дейност на човека. Постепенно
смисълът на обредите се променя и те добиват статута на обичаи. Сред обредно-
празничните песни постепенно проникват все повече песни с битово съдържание.

Календарните празници, макар и съобразени с християнския календар, са обвързани и

със стопанския живот на селското население.
Селянинът дели годината на две половини:
ЗИМА ЛЯТО
от Димитровден до Гергьовден от Гергьовден до Димитровден

Разпространено и друго деление във връзка с култа към слънцето.

Смъртта на слънцето= ЗИМА / зимен цикъл обреди
Възкръсването на слънцето=ПРОЛЕТ / летен цикъл обреди

Независимо от принцип на деление тематиката е насочена към:

- стопанските грижи, най-вече добра реколта и здрав добитък, по този повод
предпазване от враждебни сили и стихии;
- семейните взаимоотношения;
- социализацията както в семейно-родово, така и в колективно/общностно
отношение.

Почти всички обредни песни имат реалистично съдържание, отразяват естествени

човешки емоции, а образите им идват от всекидневния живот.

Обредните песни не могат да се изучават отделно от обредите и съответните

ритуални действия. Днес обредите към който се изпълняват тези песни не съществуват,
те са част от миналото ни. Още през 19. век и особено след Освобождението, обредните
песни постепенно загубват своето значение, а днес имат изцяло самостоятелно
съществуване.
В обредните песни откриваме стари езически вярвания и представи. Можем да
откроим:
 - Анимизъм1;
- Култ към прадеди;
- Вярата в магии и по-конкретно убеденост в магическата сила на словото;
- Одухотворяване на природни явления;

Езическите земеделски празници се сливат с християнско-византийските празници и с

течение на времето все повече библейски образи навлизат в народното творчество. Така
векове наред можем да говорим за двоеверие – езичество + християнство. За да могат
християнските представи да проникнат по-дълбоко, църквата позволява
приспособяването на някои стари народни езически празници към официалния
християнски календар. Това смесване намира особено отражение във фолклора. Неточно
обаче е да твърдим, че обредната поезия е преди всичко религиозна. Наличието на
религиозни и митологични образи не е напълно достатъчно свидетелство за религиозно-
ритуалния статут на тези песни.

ТЕМАТИКА на обредните песни: основава се на старинните вярвания на народа, че

може да се въздейства върху природата за добра реколта, за здраве и добруване на
семейството.

ПОЕТИКА на обредните песни: календарнообредните песни са предимно къси. При

тях често има обръщение към лицата, на които се пее песента: „ой, Коледо...“, „Ой,
Ладо...“, „Станенине, господине...“... Наблюдаваме и характерни завършъци, които
представляват или благословия, или подкана за даряване.

ВИДОВЕ ОБРЕДНИ ПЕСНИ:

1. КАЛЕНДАРНООБРЕДНИ

КОЛЕДНИ ПЕСНИ
Празникът Коледа е известен у всички славянки народи. Названието има гръко-
латински произход – calendae. Първоначално римляните назовавали по този начин
първия ден на всеки месец. Тогава се свиква народът – calо=викам, за да се възвести
новият месец, да се направи жертвоприношение. Особено важни били януарските
calendae, защото встъпвали в длъжност новите консули.
В славянския народен календар Коледа се свързва с възраждащото се слънце, защото в
края на декември то постепенно усилвало светлината си. Коледните песни за
отношението между хората и слънцето са вероятно следствие от култа към слънцето.
Впоследствие човек дръзва да мери сили със слънцето и го побеждава. Това бележи и
жизнерадостното звучене на песните с такава тематика. Християнството не успява да
заличи този празник и го слива с рождението на Христос. Коледният празник в народното

1
Одухотворяване на целия обкръжаващ човека свят, който не е могъл да се обясни научно. Проявява се
вярата, че може да се повлияя на природните явления с определени действия и заклинания.
съзнание си остава тясно свързан със селскостопанския бит. Поредицата обреди изискват
най-вече плодородие.
ТЕМАТИКА НА КОЛЕДНИТЕ ПЕСНИТЕ е твърде разнообразна. Засяга митично-
религиозни, аграрно–скотовъдски, любовни, битови и исторически теми. Песните, които
се пеят по време на коледуване невинаги са коледни по произход – те са допълнително
прикрепени към обичая, тоест стават част от коледната обредност много по-късно, след
като тя вече е утвърдена.
Коледарите пеят песни с пожелания, посветени на всеки член от семейството като целта
е да се измоли благоденствие за всеки и плодородие. Често благопожеланията се
представят като вече изпълнени. Отнесени към селската земеделска среда, коледните
народни песни ползват образи главно от нея, но не са им чужди и образи от средите на
богатите. Посредством заможните, изявените, царските особи, накратко казано
благоденстващите, се отправят пожеланията към поставените по-ниско в социалната
йерархия. Репертоарът включва: песен за влизане в дома, песни, посветени на
отделните членове в дома, благодарствени думи, след като коледарите са дарени от
стопаните.
Темата за стопанското благополучие: разработва се като се вземат образи от селската
земеделска среда, свързани със стопанските грижи – спор между овца, лоза и дюля коя е
по-плодовита, но и по-полезна.
Влиянието на християнството се открива и в тази група песни. Откриваме народни
преработки на библейски мотиви, апокрифни разкази, жития на светци. Съществуват
коледни песни за:
- кръщаване на млада бога;
- Богородица и кукувицата;
- св. Никола, който кръщава некръстена земя;
- господ и светците, които отиват на гости;
- св. Петър, който гради черква;
- св. Георги, който среща три синджира самодивски роби – орачи, копачи и овчари, които
освобождава;
- св. Георги влиза в противоборство със сурата ламя...: тоя мотив ни отвежда към
прастари легенди, известни още в Античността. Ламята е образ на враждебните
природни сили, нейната смърт носи плодородие и благополучие.
- ходене на Богородица по мъките: представя посещението на Богородица при
мъртвите… Започва с патриархална картина: седнал Господ да вечеря със слънцето, със
месеца… Богородица отключва черната земя и вижда, че на оня свят само богатите имат
злато и сребро, но нямат хляб и гозба и молят сиромасите да ги нахранят. Този песенен
сюжет отразява схващането на народа за социална справедливост;
- хубостта на момата и смелостта на момъка. Девойка прави облог със славея и го
надпява. Момите се оказват по-хубави от слънцето и по-гиздави от брат му – месеца.
Слънцето се обзалага и с момък, който се е похвалил, че има бързо конче и с него за ден
обикаля цялата земя.

Религиозният елемент в тези песни е твърде външен. Извисената иначе библейска

образност се претопява в ежедневното, с обикновения селски бит.
ПОЕТИКА НА НАРОДНАТА КОЛЕДНА ПЕСЕН:
- Осмосричен стих;
- Типично начало: „Станинине, господине...“;
- Повтаряне на обръщения: „Ой, коледо ле“;
- Честит завършек;

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

➢ Коледарска песен, изпълнявана по пътя, пред къщата и на къщата

МОМА ЧАКА КОЛЕДАРИ

Изгреяло е ясно слънце

във момини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми било малка мома:
двори мете, столи реди -
надява са малка мома
да и дойдат добри гости,
добри гости коледари.
Те минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома стои на прозорче -
както стои, люто кълне:
- Бог да убий коледари,
дет минават, заминават,
към момини не погляват.

Радовец, Ямболско

➢ Коледарска песен, изпълнявана пред къщата

КОЛЕДАРИ БУДЯТ СТОПАНИН

Сънян ли си, будян ли си,

стани ни, ниня, ниня, стани ми, господине.
Ку си сънян - събуди са,
ку си будян - отвори ни,
че ти идат добри гости,
добри гости коледари.
Отвсякъде хабер носим:
овцете са изягниха,
кравите са изтелиха,
козите са изяриха.

Радовец, Ямболско

➢ Коледарска песен, изпълнявана пред домакин

ДОБЪР ДАР – ПРЕВИТ КРАВАЙ

Станенине, господине,
ой Коладе, мой Коладе! -
добри ти са гости дошле,
добри гости коладници,
добра дара да ги дариш:
превит кравай на копраля,
на кравая кръст дукато.

Карагитлии (Еленино), Старозагорско

➢ Коледарска песен, изпълнявана пред малко момче

ДАРБА ОТ СВЕТА БОГОРОДИЦА

Израсла ми е ябълчица, Коладе ле,

не ми било ябълчица,
най ми било малка мома,
малка мома в златна риза.
Млад гидия я питаше:
- Ой та тебе, малка мома,
де си зела тази риза?
Дали си я сама шила,
сама шила и писала,
или снаха дар дарила?
Отговаря малка мома:
- Ой та тебе, млад гидийо,
кат ма питаш, да ти обадя:
не съм си я сама шила,
сама шила и писала,
най съм бъвила млада бога,
докат ходи Божа майка
да обиколи тез черкуви,
тез черкуви манастири;
бавила съм млада бога,
докат ходи Божа майка,
докат ходи и да доде,
че ма дари Божа майка
тази риза, златна риза,
да я нося ката година,
ката година на Коледа,
да ма пеят, да ма славят:
- Колкото дзвезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!
Кръстат кравай кръс дукато,
от бога е принесено,
коладжани обречено,
тебе пеем, бога славим!
Колкото дзвезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща.

Овча могила, Свищовско

ЛАЗАРСКИ ПЕСНИ

Няма данни за първоначалните прояви на Лазаровден, нито за неговото предхристиянско

название. Предполага се, че произходът му е много стар, макар че доста по-късно е
отнесен към деня на Лазаровото възкресение, в събота преди Връбница – последната
неделя преди Великден. Връзката на този празник с християнския светец Лазар всъщност
е външна – няма религиозни елементи, освен обръщението към Лазар, което обаче се е
превърнало в общо място без конкретно значение.
Лазарските песни се изпълняват при обичая лазаруване. Появата му има
предхристиянски произход – празнуването на настъпващата пролет и възкресението на
природата. Това е празник, при който активно участие имат девойките. Лазарките,
наричани още подевки, се пременят в нови облекла. При посещенията си по домовете
изпяват толкова песни, колкото членове има семейството. Събират дарове – предимно
яйца. Една, две или три от подевките са забулени с червено було и държат бяла кърпа, те
са т.нар. шеталици – те играят, а останалите пеят. Обличането в невестински дрехи е
резултат от вярата, че невестите са най-берекетлии. Могат да се разделят на групи – едни
пеят по домовете за здраве и благодат, други по раззеленилите се ниви, трети –
покрай/през реки и потоци.
Смисълът на празника се съсредоточава около женитбата и се свързав с библейския
мотив за възкресението на Лазар, кйто се явява в ролята на войник и жених.
ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ:
➢ Любовта, женитбата и семейството: в природата се ражда нов живот, за нов
живот трябва да се готви и човекът.
➢ В лазарските песни често се възпява рожбата, малкото дете – носител на
живота.
➢ Представя се картина на плодовито и щастливо семейство, в което жената,
синовете, снахите и внучетата са сравнени с най-хубавите птици според
народните представи: пауните. Пауните, гълъбите, соколите – образи, които
народният певец използва като означения на младостта, любовта, женитба.
➢ Отвличането на мома от лудо-младо;
 ➢ Момък, който оре на нивата и моли бог да счупи ралото му, за да отиде да види
Яна лазарка.
➢ Лудо-младо е заспало в градината и сънува мома…
➢ Овчар – чест образ в тези песни – проклина овцете си да измрат, за да ходи по
седенки.
➢ Орач – образ, свързан със пресъздаване на жизнерадостни картини. Двата му
вола са като ангели /идеализация/.

ПОЕТИКА НА ЛАЗАРСКИТЕ ПЕСНИ:

- кратки песни с ярък лиризъм;
- ситуациите в тези песни са дадени винаги в рамките на земеделско-скотовъдния
бит, в селска обстановка, на фона на природата с ясно изразени реалистични черти;
- използва се обръщението: „Ой, Лазаре, Лазаре...“;
- използване на умалителни: овчици, козици…
- прилага се поетическа идеализация, която не измества реалните черти на селската
действителност;
-
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

➢ Песни на лазарките по пътя и на хоро

КОЕ МИ ЦВЕТЕ НАЙ-РАНО РАНИ

Кое ми цвете, Лазаре, най-рано рани,

най-рано рани, най-рано цъфти?
Минзифар цвете, най-рано рани,
най-рано рани, най-рано цъфти,
че е мензифару, маика мащеа,
та мензифара, рано будеше:
- Я стани, стани, синко мензифар,
я стани, стани, та са разцъфти,
че та превари, игличинката,
че та превари, та са разцъфтя,
и обраа я, воловарчета,
боловарчета, говедарчета,
занесоа я, долу в селото,
раздаваа я, по малки моми,
по малки моми, по лазаркини;
по лазаркини, д'иат да лазаруват.

Пирдоп (СбНУ 5, с. 24, № 3)

➢ Лазарска песен, която се изпълнява за мома

ЛАЗАР ГОНИ МОМА

Стрела се стрялна.
Не било стрела,
най било турчен,
момата гони.
Я мома бяга
и са молела:
- Байне, отърви ма,
турчен ма гони,
гони, ша ма земе!
Не било турчен,
най било светец -
светец ми Лазар.

Карагитлии (Еленино), Старозагорско, (Илиев, с. 233, № 183)

➢ Лазарска песен, която се изпълнява за ерген

ПАВЕЛ ЮНАК СЕ НАДБЯГВА

С ЯСНО СЛЪНЦЕ

Снощи се Павел похвали,

че си има добра коня,
добра коня вихрогоня,
да обиде по свье поле,
да надода сънчу сестра,
Сънчу сестра, ясна звьезда.
Павел на сънце говори:
- Я ще си, сънце, надоде,
да си зема сънчу сестра! -
Па тръгнаа кални друми,
па ойдоа на планина.
Легна си Павел, па си заспа,
коня си върза за нога,
узди си тури до него.
Сънце ойде икиндия,
кон си цвили, трапи сбива:
- Я сиромах роб отидох! -
па си ойде на планина,
нога си тури в зингия,
па си ойде на сънчу,
на сънчу тънки порти,
па почукна, па поокна:
- Излез, излез, сънчу сестра,
сънчу сестра, ясна звьезда,
ясна звьезда, зорница,
щото рано изгреваше
и по-рано захождаше!
 Локорско, Софийско, (СбНУ 3, с. 25)

ВЕЛИКДЕНСКИ ПЕСНИ
ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ няма непременна връзка с християнските измерения на
празника. В тези песни се явяват митични образи – самодиви, юди, които отвличат
девойки, моми, невести, деца. Митичните образи олицетворяват както враждебните
природни сили и стихии, така и болестите. Изпълняват се и историите за змейове,
змеици, които грабят хубави девойки и момци. Момите любят змейове, момците –
самовили.
Подобни песни на любовна тематика са част от постоянния песенен репертоар на
младите по време на пролетно-летните празници.
Великденските песни са предимно хороводни.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

ПОХВАЛИЛ СЕ ВЕЛИКДЕН

Зелена равна морава,

заман ми бъде зелена
като през празна неделя
и великата събота!
Пофалил ми са Великден
с червени яица Великден,
Гергьовден с крехки пиленца.

Тетевенско, (Стоин-ТВ, № 395)

ОРЛИ ПОБРАТИМИ И ЗМЕЙ ПЪРВО ЛЮБЕ

Сеяла е Яна
две поля босилек,
трето златурово.
Не чудет са Яна
къ ги е сеяла;
на са чудет Яна
къ ги е поливала.
Имала е Яна
орли побратими,
змея първо либе:
орли мъгли водят,
змея го полива.

Радилово, Пещерско, на Великден - хоро (Илиев, с. 350, № 288)

 ГЕРГЬОВДЕНСКИ ПЕСНИ
В народното съзнание Гергьовден е най-големият пролетен празник, по-тачен дори от
Великден. Народът ни казва: Хубав ден Великден още по-хубав Гергьовден… В основата
му се намира стар езически празник, който съвпада с буйния разцвет на природата и по
времето на който се извършват обреди за осигуряване на добра реколта.
Основни теми на тези песни са земеделието и скотовъдството.
Една от най-разпространението песни е за обиколката на св. Георги / от
гр.=земеделец/ из полето, за да нагледа бащините и дядовите си ниви. Образът му се
явява покровител на земята и плодородието, отразява психиката на селския човек.
Светецът е лишен от божествената си същност, защото се държи като загрижен за
реколтата си стопанин, привързан към земеделската работа.
Немалък брой гергьовденски песни са посветени на младите – за хубостта на
девойките, за сокол, който лети на високо и търси девойка.
ПОЕТИКА НА ГЕРГЬОВДЕНСКИТЕ ПЕСНИ: жизнерадостни, мелодични, много
често се използва алитерация.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

КУКУВИЦА КУКА ЗА ГЕРГЬОВДЕН

Закукала кукувица
рано ми, рано за Гергьовден.
Закукала на ябълка,
на ябълка, на петровка,
на петровка насред село.
Като кука, какво дума?
- Млади моми и невести
и млади, млади ергене,
рано ми рано на Гергьовден
берете цвеке свекакво,
извийте росни венци,
омесете плетени колачи,
заколете вакло агне,
рано ми, рано на Гергьовден.

Върба, Белоградчишко; на Гергьовден, когато момите отиват в гората за цветя

(Стоин-ТВ, с. 110, № 464)

СВЕТИ ГЕОРГИ ОБИКАЛЯ НИВИТЕ

А бре, Герги, свети Герги!

Рано рани свети Герги,
от тъмнина без борина,
та оседла врана коня,
па отиде да обиде
синурето бащини си,
бащини си, дядови си.
От дома си весел пойде,
от поле са сърдит върна.
Не смяе да го попита
ни майчица, ни бащица,
ни сестрица, ни братенце.
Поитала го снаа му:
- А бре, Герги, свети Герги,
що от дома весел пойде,
от поле са сърдит върна? -
Свети Герги отговаря:
- Снашице мила, убава,
нали питаш да ти кажа
що от дома весел пойдох,
от поле са сърдит върнах:
есенното не класило,
пролетното не никнало. -
Снашица му отговаря:
- А бре, Герги, свети Герги,
рано рани на Спасовден,
та обиди синурето,
синурето бащини си,
бащини си, дядови си. -
Кога било на Спасовден
рано рани свети Герги,
от тъмнина без борина,
та оседла врана коня,
па отиде да обиде
синурето бащини си,
бащини си, дядови си.
От дома си сърдит пойде,
от поле са весел върна.
Не смяе да го попита
ни сестрица, ни братенце.
Попитала го снаа му:
- А бре, Герги, свети Герги,
що от дома сърдит пойде,
от поле са весел върна? -
Свети Герги отговаря:
- Снашице мила, убава,
нали питаш да ти кажа
що от дома сърдит пойдох,
от поле са весел върнах:
есенното заздреяло,
пролетното клас пуснало.

Радилово, Пещерско; на Гергьовден, когато момичетата се връщат от оброчището

(Илиев, с. 355-356, № 293)
 ЕНЬОВДЕНСКИ ПЕСНИ
Еньовденските песни са свързани с обредите на Еньовден, 24 юни – наричан още Иван
Бильобер, Яневден, Летен свети Иван. Това е денят, в който според народното поверие,
слънцето тръгва към зимата. За този ден народът казва: „Еньо си наметнал кожуха да иде
за сняг“. На този ден слънцето грее по-дълго, окъпва се в жива вода и подмладено тръгва
назад. Денят се свързва с много предхристиянски представи. От друга страна,
религиозното значение на този ден е свързано с рождението на Йоан Кръстител.

Основен е обичаят напяване на пръстени/припяване на пръстени. Обикновено

пръстените са натопени в котле с кладенчова вода и престоява през нощта под
трендафила. Срещу празника момите пускат в медник с мълчана вода китка с пръстен,
а на сутринта момиче, накичено като булка, затова наричано Еньова буля, с превързани
очи вади пръстените, докато останалите моми пеят припевки, някои от които са подобни
на гатанки. Типични припевки са: На стол седи, книга пише – Даскал; Сребърно тасче
по Дунав плава – Гемиджия; През дол бяга, цървул стяга – Хайдутин; Свито куче на
камъче – Просяк; Синьо небе, ясна звезда – Хубавец; Одрана крава през село реве –
Гайдар; Половин блюдо на стена виси – Вдовец.

Подобни гадания се извършват на някои места и на Гергьовден или Нова година.

Припяването, разбирано като гадание за бъдещето се среща и у останалите славянски/
балкански народи. Трябва да подчертаем, че припевките имат ясно изразен национално-
битов характер.

ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ: засягат главно темите за бране на билки, за болести, за

отношението между човек и змейове или самодиви, тоест често се разкрива връзката на
човека със свръхестествените сили.
Има песни, които разкриват скръбта на бездетни жени. Примерно жена обещава чедото
си на слънцето, ако то помогне с лековито биле за сдобиване с рожбата. След като ражда,
жената крие детето от слънцето с години, за да го задържи при себе си.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

ГАНА БЕРЕ БИЛКИ

Мама Гани дума: - Гане, синко Гане,

що си замръкнала на ден, на Еньовден
с аргати на нива, с косачи в ливада?
Снопи ли си влякла, или кръстци клала,
сено ли си брала, или купи трупа?
Гана мами дума: - Мамо, мила мамо,
ти кога ме питаш, право да ти кажа:
не съм снопи влякла, нито кръстци клала,
нито кръстци клала с аргати на нива;
не съм сено брала, ни купи трупала,
ни купи трупала с косачи в ливади.
Срещнаха ме, мамо, мойте мили дружки,
че ходихме, мамо, на ден ми Еньовден
във поле широко билки да си берем,
билки да береме, момци да мамиме.

Чирпанско, (Арнаудов-Студии, с. 368)

ПЕСНИ ЗА ДЪЖД
Обредите за дъжд имат езически произход.

ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ: песните, свързани с обредите Пеперуда и Герман са

твърде еднообразни, имат характера на молитва;

Молбата за дъжд може да добие етичен смисъл – трябва да се нахранят сиромаси и

сираци.

ПОЕТИКА: прости по постройка и съдържание, образността им е тясно свързана с

природата и с бита на селянина. Това обаче не лишава текстовете от лирическо
въздействие.

МОЛЯ, ДА ИЗГЛЕДАТЕ СЛЕДНИТЕ ВЪЗСТАНОВКИ НА ОБИЧАИТЕ ЗА

ИЗМОЛВАНЕ НА ДЪЖД:

– ПЕПЕРУДА
https://www.youtube.com/watch?v=aeCQgFUsIKA

– ГЕРМАН
https://www.youtube.com/watch?v=d4tYw_5QVpE