Музикалният фолклор на Средна Северна и Североизточна България

1. Местоположение, население, миграции и приноси в изследването на

областта.

Средна Северна и Североизточна България заема територията на

Дунавската равнина и граничи на север с р. Дунав и границата с Румъния, на юг
със северните склонове на Стара планина, на запад с р. Вит и на североизток
стига до Добруджа по линията Тутракан – Добрич – Балчик и Черно море.
Границата със Северозападна България по поречието на р. Вит се определя като
ятова граница между западни и източни диалекти. Въпреки това не е установено
съществено различие във фолклорната практика от двете страни на р. Вит. Нещо
повече, в резултат на активни миграционни процеси се наблюдава териториално
разширен преходен район в периферните части на двете области. Сред факторите
за активни демографски промени в Северна България през османския период е
Търновското въстание през 1598 г., когато се наблюдава масово преминаване на
българско население през р. Дунав във Влашко.
След Освобождението започва масово изселване на турско население, а в
началото на ХХ век след Междусъюзническата и Първата световна война по
политически причини се налага масово изселване на българи от Македония и
Тракия към Северна България. Икономическото развитие на страната е причина
за продължителни миграционни процеси от Стара планина и Средна гора към
Дунавската равнина. Всичко това води до промяна в етническия състав на
населението в областта, а от там и във фолклорната традиция. Контактите на
местните ерлии, капанци и гребенци предимно с преселници от Стара планина и
Тракия спомагат за обособяването на разнообразен музикалнофолклорен стил.
Интерес към фолклора на Средна Северна и Североизточна България
имат В. Стоин, Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Рашкова, Ружа Нейкова -
http://www.book.store.bg/p85995/sbornik-za-narodni-umotvorenia-i-narodopis-kniga-
63-narodni-pesni-ot-iztochnoto-staroplaninie-ruzha-nejkova-todor-at-todorov.html .
Васил Стоин
Народни песни от Североизточна България. Том II. [Иван Качулев; Райна Кацарова,
Елена Стоин]

Съставител и редактор:. - Иван Качулев. Том 2 - съдържа 1485 песни. Издание на:
Българска акад..

Автор: Иван Качулев; Райна Кацарова, Елена Стоин

Ловешки край - Етнографски проучвания на България

Ганка Михайлова, Рачко Попов

2. Практики на двугласно пеене, метроритъм, ладова и жанрова специфика.
В областта се пее едногласно с изключение на локализираните двугласни
практики на преселниците от Кюстендилско и Велинградско, които живеят около
Омуртаг (Ястребино и Антоново), население от Софийско и Свогенско, заселило
се до Нови Пазар и изселници от Кюстендилско, Велинградско и Югозападна
България, живеещи в селища до Търговище.
Характерно за музиката на областта е активната употреба на 2-временен
размер. Неравноделните размери намират приложение в част от обредните и
хороводните песни с процентно намаляване с придвижване на изток.
Безмензурните образци наподобяват тракийските – с богата орнаментика, широк
тонов обем, разширена строфа.
В ладово отношение се наблюдава широко приложение на диатониката –
дорийски, йонийски и фригийски тетрахорд, еолийски и дорийски лад. Особено
характерна е употребата на хроматичните видове – карджагар и хиджас. Среща
се пентатоника в Района на Ловеч (Угърчин, Микре) и Троян (Ново село, Острец,
Орешак).
Запознайте се със съвременна интерпретация на проблема в интернет
пространството - http://ugarchin-culture.blogspot.com/2011/11/blog-post_25.html
Жанровото разнообразие се обуславя от богат обреден цикъл. Сред
коледните мелодии интерес представлява употребата на триставна комбинирана
метрична група с редуване на различни разновидности на 9-временен размер: (Л.
Л. с. 75, № 94)
 Лазарските песни се отличават с употребата на два характерни припева –
„Лазаре” и „Дойла, дойла, дойла”. Количествено преобладава първият, а вторият
се среща по линията Русе – Кубрат – Разград – Попово. (Л. Л. с. 77, № 97 и 98)
„Напяване на пръстени” („ладуване”) в различни части на областта се
прави на Васильовден, Гергьовден или Еньовден. В областта се изпълняват
песни на Герман, Пеперуда, Великден, Гергьовден, Тодоровден, Сивойница,
сватбени и калушарски мелодии. Сватбените песни наподобяват тракийските по
мелодичното си развитие. (Л. Л. с. 78, № 100)
Най-представителни сред трудовите са жътварските песни, които за
разлика от северозападните образци са с плавни мелодии, без прекъсвания. (Л. Л.
с. 79, № 101)
Трапезният цикъл включва както речитативни образци с акцент върху
свободата в мелодичното изграждане и усложнения ритмичен профил, така и
типични протяжни мелодии с богата орнаментика и широк тонов обем: (Л. Л. с.
79, № 102 и 103)

В хороводната традиция намират приложение предимно хора в 2-

временни размери – Старо, Честата, Влашкото , На леса – през кръста, Хойсата –
лудото хоро, Ситната. От неравноделните размери по-характерен е 5-временния в
Омер ага, Четворна игра, Марийкино хоро, Пайдушка. По-рядко се срещат 7-
временен в Ръченица, Ангелчовата, 9-временен в Койчово, Дайчовата, Циганска,
13-временен в Черкезка. Стилът на игра е близък до този в Северозападна
България и се отличава с лекота и динамика на интерпретацията, при мъжете с
употреба на ситни стъпки и клякания. Едновременно с това се наблюдава
раздвижване на ръцете, което бележи сходство със някои стилови специфики на
добруджанския танц.

3. Инструменти и инструментална музика

По-разпространени са инструментите кавал, гайда, дудук, гъдулка, при
което най-често се изпълняват мелодии с близост до вокалния първоизточник.
(Л. Л. с. 81, № 105)
Съществуват и инструментални образци с осезаемо тракийско влияние,
изградени върху принципа на повторението на кратки мотиви, с ладови
отклонения, които бележат по-висок етап в процеса на обособяване на
самостоятелна инструментална музика ( Л. Л. с. 81, № 106)

https://www.youtube.com/watch?v=_wuaVI1MuMA – женска певческа група, с.

Кацелово, Русенско

https://www.youtube.com/watch?
v=hs2JYFD2V5A&list=PL6JBterziMUNMuCBCc_UwgTXb5BtE9JE9 - женска
певческа група с. Юпер

https://www.youtube.com/watch?v=oUVXOrxYak0 – женска п.г., с. Млада гвардия,

Варненско
https://www.youtube.com/watch?v=zzpTgB0YgWs – угърчинската група и Мита
Стойчева

https://www.youtube.com/watch?v=PHvMGIFekHY – Атанас Панайотов, Шуменско

https://www.youtube.com/watch?v=8g4D6rL0Q5M – Борис Машалов

https://www.youtube.com/watch?v=hoc3d6_Tonw – Иванка Костадинова, Попово,

Търговишко

https://www.youtube.com/watch?v=DLT6CWsCQpA - Североизточна България,

с.Тутраканци

https://www.youtube.com/watch?v=Se4ro5WcZCo – пайдушко, Търговище

Лиитература:

Ружа Нейкова - http://www.book.store.bg/p85995/sbornik-za-narodni-umotvorenia-i-

narodopis-kniga-63-narodni-pesni-ot-iztochnoto-staroplaninie-ruzha-nejkova-todor-at-
todorov.html

Примерна литература:

Кауфман, Николай. Българската многогласна народна песен. София, 1968

Литова-Николова, Лидия. Българска народна музика. София, 2000 (вж. литературата)
Нейкова, Ружа, Тодор Ат. Тодоров. Сборник за народни умотворения и народопис -
книга 63 Народни песни от Източното Старопланиние. София, 2007
Стоин, Елена. Музикалнофолклорни диалекти в България. София, 1981