ØÓÌÅÍÑÊÈ ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ

“ÅÏÈÑÊÎÏ ÊÎÍÑÒÀÍÒÈÍ ÏÐÅÑËÀÂÑÊÈ”

ÍÀÓ×ÅÍ ÖÅÍÒÚÐ
“ÏÐÅÑËÀÂÑÊÀ ÊÍÈÆÎÂÍÀ ØÊÎËÀ”

Преславска
книжовна
школа
ТОМ

WP

Øумен
2020
 В сборника
са включени доклади от
Международния симпозиум „Епиграфика и медиевистика“,
29-31 октомври 2019 г., Велики Преслав

Изданието е финансирано със средства от:

Университетски проект на Научен център „Преславска книжовна школа“,
№ РД-21-247/28.02.2019 г., за издаването на:
ПРЕСЛАВСКА КНИЖОВНА ШКОЛА, ТОМ 20
и e подпомогнато от
Íационална научна програма „Êултурноисторическо наследство,
национална памет и обществено развитие“, финансирана от
Ìинистерството на образованието и науката

Рецензенти: доц. д-р Десислава Иванова

доц. д-р Цветанка Янакиева

Редакционна колегия: проф. д-р Веселин Панайотов (отговорен редактор),

доц. д-р Грета Стоянова,
гл. ас. д-р Анета Тихова

Бележка на Ðедакционната колегия

Сборникът съдържа статии, които надвишават предварително обявения
обем. Това е допуснато, поради невъзможността на някои автори да изложат
концепциите си в рамките на обявените 15 страници. По този повод Редакционната
колегия поднася извинението си на останалите участници в сборника.
Редакционната колегия не носи отговорност за допуснати фактологически и
концептуални неточности в публикуваните тук статии.

© Íаучен център “Ïреславска книжовна школа”, 2020 г.

© Издателство „Фабер“, 2020 г.

ISSN 2603-4522 (Print); ISSN 2603-4530 (Online)

 СЪДЪРЖАНИЕ

ЕПИГРАФИКА
Веселин Панайотов, Николай Николов – ЕПИГРАФСКИ ДИАЛОЗИ 1. 11
ПРОУЧВАНИЯТА НА ЧЕРНОГЛАВСКИЯ МАНАСТИР И АРХИВЪТ
НА ТОДОР БАЛАБАНОВ
Veselin Panayotov, Nikolai Nikolov – EPIGRAPHIC
DIALOGUES 1. RESEARCHES OF CHERNOGLAVTSI
MONASTERY AND TODOR BALABANOV’S ARCHIVE

Регина Койчева – СТАРОБЪЛГАРСКАТА ХИМНОГРАФИЯ И 38

ЕПИГРАФИКА КАТО ЕЗИКОВИ ДОКУМЕНТИ
Regina Koycheva – OLD BULGARIAN HYMNOGRAPHY
AND EPIGRAPHY AS LANGUAGE DOCUMENTS

Грета Стоянова, Константин Константинов – НОВООТКРИТ 52

ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИК ОТ ПЛИСКА
Greta Stoyanova, Konstantin Konstantinov – NEWFOUND
DISCOVERED EPIGRAPHIC MONUMENT FROM PLISKA

Божидар Стоянов, Емануил Стоянов – ФОТОГРАМЕТРИЧЕН 65

ПОДХОД ЗА ЦИФРОВИЗИРАНЕ НА ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ
Bozhidar Stoyanov, Emanuil Stoyanov – A
PHOTOGRAMMETRICAL APPROACH TO THE
DIGITALISATION OF EPIGRAPHIC MONUMENTS

Зарко Ждраков, Анета Тихова – ЗА ЕДИН „ШАРАП ТАШ“ С 78

КИРИЛСКИ НАДПИС
Zarko Zhdrakov, Aneta Tihova – ABOUT A „SHARAP TASH‟
SLAB WITH AN INSCRIPTION IN CYRILIC

Стела Дончева, Николай Николов – БРОНЗОВ АМУЛЕТ С НАДПИСИ 94

ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЛИСКА
Stella Doncheva, Nikolay Nikolov – BRONZE AMULET
WITH INSCRIPTIONS FROM THE VICINITY OF PLISKA

Пламен Орфеев – ПАЛЕОГРАФСКИ ПРИНОС: ВИЗАНТИЙСКИЯТ 102

ПЪРВООБРАЗ НА ПОДЧЕРТАНАТА „БЕТА“
Plamen Orpheev – PALEOGRAPHIC CONTRIBUTION:
THE BYZANTINE PROTOTYPE OF THE UNDERLINED
LETTER „BETA‟
МЕДИЕВИСТИКА
Мария Спасова – БЕСЕДА 2 ОТ ЗЛАТОУСТОВИЯ ШЕСТОДНЕВ В 115
ЗОГР. № 19
Mariya Spasova – HOMILY 2 FROM HEXAMERON BY
JOHN THE EXARCH ZOGR № 19

Ростислав Станков – ГЛОССЫ В ДРЕВНЕБОЛГАРСКОМ 156

ПЕРЕВОДЕ ХРОНИКИ ГЕОРГИЯ АМАРТОЛА (2)
Rostislav Stankov – GLOSSES IN THE OLD BULGARIAN
TRANSLATION OF GEORGE HAMARTOLOS‟
CHRONICON

Веселка Желязкова – ТОПОНИМИТЕ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ 174

ПРЕВОД НА КНИГА ИЗХОД
Veselka Zhelyazkova – TOPOMYMS IN THE OLD
BULGARIAN TRANSLATION OF THE BOOK OF EXODUS

Мария Томова-Михнева – ГОТСКИТЕ ЗАЕМКИ В ЗЛАТОСТРУЙ ОТ 189

XII В.
Mariya Tomova-Mihneva – GOTHIC WORDS IN
ZLATOSTRUY FROM 12TH CENTURY

Татяна Илиева – КНИГАТА НА ПРОРОК ИЕРЕМИЯ С 193

ТЪЛКУВАНИЯ ПО РЪКОПИС F.I.461 РНБ – САНКТ ПЕТЕРБУРГ И
ЛЕКСИКАТА НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ
Tatyana Ilieva – THE BOOK OF JEREMIAH WITH
COMMENTARIES ACCORDING TO MS F.I.461 OF THE
RUSSIAN NATIONAL LIBRARY IN ST. PETERSBURG
AND THE LEXIS OF THE OLD BULGARIAN
MONUMENTS

Цветана Ралева – МЪЧЕНИЕТО НА ЙОНА, ВАРАХИСИЙ И 216

ДРУЖИНА В МАКАРИЕВИТЕ ЧЕТИ-МИНЕИ. (Езикови бележки)
Tzvetana Raleva – THE TORMENT OF JONAH,
BARACHISII AND OTHERS IN MACARIUS‟ MENAION
READER. (Linguistic Notes)

Уйлям Р. Федер – ЗА КОМПИЛАЦИЯТА ОТ 2 ЕНОХ В МЕРИЛО 236

ПРАВЕДНО
William R. Veder – ABOUT THE COMPILATION OF 2 ЕНОХ
IN MERILO PRAVEDNO

Христо Трендафилов – СИМФОНИЯ НА ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКАТА 249

ПАТРИСТИКА ОТ IX – X ВЕК (Проект по тлеещ спомен от Пушкинския
дом)
Hristo Trendafilov – SYMPHONY FOR THE
 VELIKIPRESLAV’S PATRISTICS IN IX – X CENTURY
(Рroject inspired by a smouldering old memory from the Pushkin
House)

Анчо Калоянов – СЛОВО ЗА ПОКЛОНЕНИЕ НА КРЪСТА ХРИСТОВ, 260

ПРОИЗНЕСЕНО ОТ ПАТРИАРХ ЙОАН ЕКЗАРХ НА 31 ЮЛИ 914 Г.
Ancho Kaloyanov – SERMON OF WORSHIP OF THE
CROSS OF CHRIST, SPOKEN BY PATRIARCH JOHN
EXARCH ON JULY 31, 914

Димитър Кенанов – ПЪРВООБРАЗНИЯТ „ЗЛАТОСТРУЙ” – 279

СЪСТОЯНИЕ НА ПРОУЧВАНИЯТА
Dimitar Kenanov – THE PROTOTYPICAL ZLATOSTRUY –
STATE OF RESEARCH

Тодорка Георгиева, Мария Томова-Михнева – БОГ, ЦАР И НАРОД В 290

ЗЛАТОСТРУЙ И ТЪРЖЕСТВЕНИК ОТ XII ВЕК
Todorka Georgieva, Mariya Tomova-Mihneva – GOD, KING
AND PEOPLE OF THE SHORT ZLATOSTRUY AND THE
TARZHESTVENIK FROM 12TH CENTURY

Тереза Герчева – ЗА ЕДИН СЪАВТОР НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ 310

Teresa Gercheva – ABOUT ONE ST. CLEMENT OHRIDSKI

Татьяна Е. Строковская – ИСТИННЫЙ СВЯТОЙ И ИСТИННЫЙ 323

УЧИТЕЛЬ: КЛИМЕНТ ОХРИДСКИЙ О СВ. КОНСТАНТИНЕ-
КИРИЛЛЕ
Tatyana Strokovskaya – TRUE SAINT AND TRUE
TEACHER: CLEMENT OF OHRID ABOUT ST.
KONSTANTIN-CIRILL

Пиринка Пенкова-Люейер – СЕМАНТИЧНИ И МОРФОЛОГИЧНИ 329

КАЛКИ ВЪВ ВТОРИЯ (АТОНСКИЯ) ПРЕВОД НА „ЧЕТИРИ СЛОВА
ПРОТИВ АРИАНИТЕ“ ОТ АТАНАСИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ В
ПРЕПИСА НА ГАРИЛО ВЕНЦЛОВИЧ „РАЗГЛАГОЛНИК“ ОТ 1734 Г.
Pirinka Penkova – THE SEMANTIC AND MORPHOLOGICAL
CALQUES IN THE SECOND (ATHONIAN) TRANSLATION
OF ATHANASIUS OF ALEXANDRIAS "THIRD ORATION
AGAINST THE ARIANS"

Невена Георгиева - НОВООТКРИТ ПОДПИС НА Д. МАРИНОВ В 345

ПОВЕСТ ЗА ВАРЛААМ И ЙОАСАФ (по ръкопис РМ 3/14)
Nevena Georgieva - NEWLY DISCOVERED SIGNATURE OF
D. MARINOV IN A TALE OF BARLAAM AND JOASAF
(according to manuscript RM 3/14)
Преславска книжовна школа. Т. 20
БРОНЗОВ АМУЛЕТ С НАДПИСИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЛИСКА

Стела Дончева (Шумен), Николай Николов (Разград)

Стремежът да се защитиш от опасност или да се избавиш от недъг с

помощта на различни магически средства е свойствен на вярванията през
всички исторически епохи. Особен интерес предизвиква заклинателната
формула „истера“. Нанесена върху множество паметници, формулата
отразява представата за безграничната метаморфоза на нечистата сила и
обезвреждането на злото в различните му прояви. В тази връзка, част от
амулетите били специално предназначени за защита от „лоши очи“1.
Особената популярност на този вид амулети сред женското съсловие е
определена от необходимостта да се защити жената в периода на своята
бременност.
Амулетите с наименованието „Истера“ са сред най-популярните
нагръдни амулети. Според каталога на D. Spier от 60 споменати в неговата
статия паметници, 26 носят върху себе си тази формула и 2 – надписа
„истерически филактерий“2, т.е. почти половината от известните досега
византийски амулети са свързани с представата за “Истера“, нейната роля и
функция в живота на средновековния човек.
Към тази група паметници се отнася и настоящият паметник (Обр.
1). Той представлява бронзова тънка пластина с овална форма и ухо за
окачване в горния край, сега отчупено. Размери: дължина – 2,9 см, ширина –
2,6 см, ухо – 0,5 см, дебелина – 0,05 см. Върху едната страна е нанесено
схематичното изображение на Горгона с глава в централната част, от която
излизат 12 змийски тела, като половината от тях са плътни и покрити с
люспи, а другата половина са тънки и завършват със змийски глави. Под тях,
в средата се преплитат две змии. Образът на Горгоната е включен в двойно
подчертана рамка. Над нея, под ухото за окачване, са нанесени триъгълни
орнаменти.
Върху другата страна е изобразена допоясна фигура в орантна поза.
Точковидният нимб около главата подсказва, че това е схематичен образ на
Богородица Оранта. Под фигурата е изписан триредов надпис върху
подчертано междулиние, над който е поместено поле с вертикални насечки.
Особеното тук е, че надписът е обърнат изписан и започва от долната част на
амулета, за да завърши към насочената срещу него фигура на Богородица.

1
Барабанов, Н. К истории византийских народных верований. Истера. – АДСВ, 34, 2003, с.
322 – 347.
2
Spier, J. Medieval Byzantine Magical Amulets and Their Tradition. – In: Journal of the Warburg
and Courtauld Institutes. London, Vol. 56, 1993, р. 25 – 62.
94
 Стела Дончева, Николай Николов. БРОНЗОВ АМУЛЕТ С НАДПИСИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЛИСКА

Обр. 1. Aмулет. Изображение на Горгона Медуза и Богородица Оранта, надписи.

Бронз. XI в. Околностите на Плиска

Надписът носи символичната формула за закрила на вътрешността и

започва с обръщение към пазителя – ΦΗΟС (ὄυις) – змея. В края на реда има
начертание, за което може да се правят догадки3. Гледано от позицията на
текста (разчитането на буквите) то изглежда по следния начин >I <. Вероятно
е символичен знак, който подсилва значението на пазителя – змея, като
наподобява две срещуположни отворени змийски глави.
На втория ред се разчитат следните букви: ОФΥΛΑТН (ουσλατή),
производно на υσλάττω – бдя, не спя, стоя на стража, пазя, закрилям,
защитавам.
На третия ред се разчита ΥТЄРНAΚ (στερηακ), производно на
ἐσωτερικό, ἐντερο – вътрешност, черва.
Имайки предвид очертанията на ясно четящите се букви, както и
изображенията върху амулета, бихме могли да предположим вариант на
предпазната формула, която е кодирана в него в следния вид4:

ΦΗΟС (K) ОΦНС K (ὄυις)

ОФΥΛΑТН OΦΥΛΑΤΗ (ὀυσλατή)
ΥТЄРНAΚ ΥTЄPНАΚ (στερηακ),

ὄυις ὀυγλατή στερηακ

„змей, закрилник на утробата (вътрешността)“.

3
Задача за специалистите по епиграфика.
4
Изказваме своята благодарност към доц. Елена Иванова за ценните насоки при разчитането
на надписа.
95
Преславска книжовна школа. Т. 20
Символичната магическа формула е насочена към Нysteria –
утробата и нейната защита от хтоничните сили. Насоченият образ на
Богородица Оранта към надписа има символично значение – защитната
молитва е отправена не от кого да е, а от самата Божия майка. Това дава още
по-голяма сила на думите и вяра в закрилящата роля, както на Богородица,
така и на утвърдения във вярванията апотропеен образ на Горгоната.
Съчетанието на двете изображения – на Богородица и Горгона
Медуза, върху един паметник е обичайна практика върху този вид амулети.
Пример за това е амулетът за здраве, върху който се наблюдават
християнската символика и мотивът на „hysteria“ – с главата на Медуза от
Muzeum Narodowe Przemysl, Полша, датиран в широките граници от X – XII
в.5 (Обр. 2). Около Горгона Медуза (hysteria) върви надписът “Господи,
помагай на приносителя”, а върху другата е поместено изображението на
Богородица Оранта с двуредов кръгов надпис в края: „Черна утробо,
почернявайки, спокойна като змия бъди, тъй както морето е спокойно, бъдете
нежни като агне и котка“. Амулетът е изработен от хелиотроп (т.нар. „кървав
камък“).

Обр. 2. Амулет. Горгона Медуза и Богородица Оранта, надписи. Хелиотроп. XI –

XII в. Muzeum Narodowe Ziemi Przemyskiej, Przemysl, Полша.
(по Hostetler 2009, p. 25, fig. 16)

5
Hostetler, B. The Art of Gift-Giving: The Multivalency of Votive Dedications in the Middle
Byzantine Period. – In: Florida State University Libraries. Electronic Theses, Treatises and
Dissertations The Graduate School, 2009, p. 25, fig. 16.
96
 Стела Дончева, Николай Николов. БРОНЗОВ АМУЛЕТ С НАДПИСИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЛИСКА
Meдуза има определено апотропейно значение през Античността и
във Византия. В гръцката митология горгоните са внучки на богинята на
Земята – Гея. Горгоните са три сестри – Сфено, Евриала и Медуза6. Първите
две са безсмъртни, а Медуза е смъртна. Те обитават крайния запад, на брега
на река Океан. Горгоните са крилати същества, покрити с люспи, вместо коси
имат змии, погледът им вкаменява всеки, който ги погледне. Горгона Медуза
е победена от Персей, който гледал нейното отражение на щита си. От кръвта
й се родил крилатият кон Пегас.
Приема се, че от многобройните познати средновековни амулети
образът на Медуза възприема този на египетското божество Хнубис,
представяно обичайно като лъвоглава змия с лъчиста корона. Вярвало се, че
образът на Хнубис прогонва стомашната болка, а броят на лъчите от короната
му отговарял на броя змийски тела около главата на Медуза. Най-често
лъчите са 7, което съвпада с познатите планети и броят на гласните в
гръцката азбука; по-рядко са 12 и отговарят на зодиакалните съзвездия7.
Изображението на Медуза винаги е било тясно свързано с
вътрешните органи. Образът често се появява върху пръстени за късмет и
предпазаване на тялото и душата. Подобен се съхранява в Menil Foundation
Collection, Хюстън и се датира в VII – VIII в.8. На повърхността му е
представена Медуза с магически символи, гравирани върху кръжилото с най-
известната ранновизантийска формула: „Този, който обитава под защитата на
Всевишния“ (Псалм 90:1).
Пръстени с Горгона Медуза са намерени и в България. Такъв е
известен от проучванията на църква No 19 на Трапезица9. Върху плочката са
врязани изображенията на Горгона Медуза, девет змии и кръст. Друг бронзов
пръстен от XI – XII в., намерен по нашите земи, представя Медуза с четири
равнораменни кръста между осем змийски глави10. Пръстенът е изцяло
запазен и се състои от лята бронзова халка и запоена към нея тънка плочка с
кръгла форма (Обр. 3). Сребърен пръстен с Горгона Медуза от X – XI в.
произхожда от Коринт11. Митичното същество върху плочката е с кръгло
лице, широк нос, извита надолу уста и очи, гледащи надясно. От главата
излизат змийски глави с очи, а по края на очертанието върви пояс от
начупени линии и точки. По кръжилото е врязан надпис „СТЕРНКΩN
ФΥΛАКТНРΙОN“ (магия срещу болки в утробата).

6
Королев, К. Энциклопедия сверхьестественных существ. Локид-Миф. Москва, 1997, с. 122.
7
Vikan, G. Аrt, medicine, and magic in Early Byzantium. – DOP, 38, 1984, р. 65-86, fig. 13, 17 –
18; Марков, Н. По следите на античната магия. (55 късноантични амулета от няколко частни
сбирки). София, 2005, с. 106 – 109.
8
Vikan, G., J. Nesbit. Security in Byzantium. Locking, Sealing and Weighing. Dumbarton Oaks
Byzantine Cillection Publications, No 2, 1980, p. 20, fig. 43.
9
Tотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев, Д. Косева. Археологически проучвания на
средновековния град Трапезица. Сектор Север. Т. I, Велико Търново, 2011, с. 218, 262, обр. 6.
10
Дончева, С., Н. Николов. Средновековен бронзов пръстен с изображение на Горгона
Медуза. – В: Историкии, 7, 2014, с. 43 – 47.
11
Everyday life in Byzantium. Byzantine hours. Athens, 2002, p. 486, No 660.
97
Преславска книжовна школа. Т. 20

3а 3b

Обр. 3. Пръстен. Горгона Медуза. Бронз. XII в., България

(по Дончева, Николов 2014, с. 47, обр. 1)

Формулите за Hystera бележат дълга традиция и обикновено са

свързани с женските демони, сравнени с различни животни – лъв, бик, змия12.
Надписите, съчетани с изображения на Медуза, се срещат върху амулети,
предпазващи от стомашни болки. Лицето, с излизащи от него змии, е
изображение на самия стомах, на вътрешността на тялото, а надписите са
команда към обладалата го болест под формата на демон, да напусне тялото и
да върне спокойствието му. През средновековието това са обичайно по-дълги
или по-кратки варианти на следната магично-заклинателна формула –
„Утробна болко, черна, чернееща, като гърчеща се змия, и като съскащ
дракон, и като ревящ лъв, и като агне, иди да спиш“! Този вид амулети,
наречени медико-амулети, имат директно отправена молитва към
вътрешността на стомаха, който се приемал за живо същество (Hystera). В
повечето случаи молитвата е отправена към Богородица, както е в нашия
случай. Пример за това е сребърен амулет от IX в., съхраняван в Menil
Collection, Хюстън, по очертанието на който е изписан Трисветият химн “I
AГIC AГIOC ГIOC KYPHOC CAKOΘ ПAHC O OYPANOC...“. Върху
обратната страна е поместена спомената формула, отправена към Hysterа:
„YCTEPA MEΛANH MEΛANOMENH EMAN TPOH EMAN ПH; OC OФHC
HΛHCCE OC ΛEON OPYACE OC ПPOPATON KYMOY OC FYNII (символи,
звезди, пентаграми)“, (Обр. 4)13.

12
Bjӧrklund, H. Classical Traces of Metamorphosis in the Byzantine Hystera Formula. – DOP, 70,
2016, c. 151- 166.
13
Vikan, G. Аrt, medicine…, p. 77 – 78, fig. 18; Spier, J. Medieval Byzantine Magical…, р. 31, Pl.
3, fig. 34.
98
 Стела Дончева, Николай Николов. БРОНЗОВ АМУЛЕТ С НАДПИСИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЛИСКА

Обр. 4. Амулет. Горгона Медуза, надписи и Трисветият химн. Сребро. X – XI в.

The Menil Collection, Houston (по Spier, 1993, Pl. 3, No 34)

Подобен бронзов амулет с глава на Медуза, от която излизат седем

змийски глави с буквени знаци между тях: „E I T A Z“ и изписана с формули
обратна страна: „MIX..XAHA.IΔIΛ EIѾΦ“, се съхранява в Ashmolean
Museum, Оксфорд14. В три регистъра и стояща фигура до тях е изписано:
ΔHΔѾCѾΔCZΔO ОCE.CINICѾC ZIIC XYA... CCCXC“. Надписът съдържа
името на Архангел Михаил, но останалата част е трудно четивна заради
нарушената повърхност на предмета (Обр. 5).

Обр. 5. Амулет. Горгона Медуза, надписи. Бронз, X – XI в. Ashmolean Museum,

Oxford (по Spier, 1993, Pl. 3, No 35)

14
Spier, J. Medieval Byzantine Magical…, р. 31, Pl. 3, fig. 35.
99
Преславска книжовна школа. Т. 20
Наличието на кратки варианти показва, че пълнотата на магическата
формула не се разглежда като принципно важен атрибут на амулета.
Прекалено дългите надписи, нанесени на амулета, все пак са част от
пространните магически текстове, защитната сила на които се предавала чрез
началните думи или фрази. От тях се изяснява апотропейното предзначение
на целия филактерий и неговата насоченост. Обичайно надписите,
споменаващи „Истера“, включват фрази от Псалм 90 (91), Трисагиона,
инвокации към Христос, Богородица и различните светци, присъствието на
които свидетелстват за стремежа да се повиши ефективността на амулета
чрез привличането на небесните сили.
Заклинателната формула “Hystera” заема особено място във
вярванията през средновековието за избавянето на организма от недъзи.
Смята се, че това са свръхестествени средства, предпазващи от
демонологични сили, затова и присъстват техните изображения, против които
е насочен амулетът. Най-важно е действието, заложено в магическите
текстове и изображения. Има се предвид защитното действие, отправено
срещу конкретната зла сила. С голяма доза вероятност може да се
предположи и причината за заболяването, следствие от атаките на демони,
въздействието на магия или лош поглед15. В този порядък изображенията на
множество змии върху филактериите отразяват и синтезират представите за
многобройните причини за заболяванията, обширния репертоар на тяхната
симптоматика, а също и вярата в безграничната метаморфоза на нечистата
сила, ярко отразена в заговора против Hystera или духа на болестта,
проникнала в него.
Мотивът на лице със змии се появява единствено върху този вид
предмети и успешно се съчетава с християнската иконография, като най-
предпочитан е образът на Богородица. Амулетите се определят най-общо в X
– XII в., потвърдено от намерените няколко пръстена и оловни амулета по
време на археологическите проучвания в Коринт16. Още повече, че пълните
форми на надписите се явяват именно през X в. От ранните периоди няма
известни амулети или други подобни предмети с пълно изписване на
формата. В хронологическите граници на XI в. трябва да поставим и
настоящия амулет не само заради иконографията на изображенията, но и
спрямо мястото на неговото намиране – в околностите на Плиска, откъдето
произхождат най-много движими паметници от този период.

15
Барабанов, Н. К истории византийских..., с. 345.
16
Spier, J. Medieval Byzantine Magical…, р. 31 – 32.
100
 Стела Дончева, Николай Николов. БРОНЗОВ АМУЛЕТ С НАДПИСИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА ПЛИСКА

BRONZE AMULET WITH INSCRIPTIONS

FROM THE VICINITY OF PLISKA

Stella Doncheva, Nikolay Nikolov

(Summary)

The desire to protect oneself from danger with the help of various
magical means is characteristic of beliefs in all historical eras. Of particular interest
is the spell formula "hysteria". Applied to numerous monuments, the formula
reflects the idea of the boundless metamorphosis of impure power and the
defilement of evil in its various manifestations.
This group of monuments is also referred to as the present monument
(Fig. 1). It is a bronze thin plate with an oval shape and an ear hook at the upper
end, now broken. Dimensions: length - 2.9 cm, width - 2.6 cm, ear - 0.5 cm,
thickness - 0.05 cm. On one side is a schematic representation of the Gorgon with
12 snakes. On the other side is a schematic representation of the Virgin Orans.
Below the figure is a three-line inscription, which is inverted and starts from the
bottom of the amulet to complete the image of the Mother of God.
The inscription is written in Greek letters and has the following form:
ΦΗΟС (K) ОΦНС K (ὄυις)
ОФΥΛΑТН OΦΥΛΑΤΗ (ουγλατή)
ΥТЄРНAΚ ΥTЄPНАΚ (στερηακ),

ὄυις ουγλατή στερηακ

„dragon, protector of the womb“.

The symbolic magic formula is aimed at Hysteria - the womb and its
protection against chthonic forces. The directional image of the Virgin Orans to the
inscription has a symbolic meaning - the protective prayer is made by the Mother
of God herself. This gives even greater strength to faith in the protective role of
both the Virgin and the well-established image of the Gorgon.
These types of amulets are generally determined in the X-XIIth century,
which is confirmed by the rings and lead amulets found in Corinth. Within the
chronological boundaries of the XIth century, we must include the present amulet
not only because of the images, but also in view of its location - in the vicinity of
Pliska, where the most moving monuments of this period have been found.
Keywords: Bronze amulet; Pliska; the XIth century

101