К. С. Кръстев. Георги Н. Николов. Библиография (1981 - 2017) - - В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 18 - 69.

IMPERIUM BULGARIAE
Studia in honorem annorum LX Georgii N. Nikolov

Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Исторически факултет
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Сборник в чест на 60-годишнината
на доц. д-р Георги Н. Николов
Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

София
2018
Илюстрацията на корицата:
Библейският цар Давид и българският цар Иван Александър.
Миниатюра към среднобългарския превод от 1344–1345 г.
(Ватикански препис) на Хрониката на Константин Манасий
(Cod.Vat. Slavo 2, 91v)
© Ангел Н. Николов – автор на предговора, 2018

© Албена Миланова, Александър Николов, Анастасия Добычина,
Ангел Н. Николов, Ангел Николов, Анелия Маркова, Ани Данчева-Василева,
Анисава Милтенова, Валентин Плетньов, Васил Гюзелев, Виолета Нешева,
Владимир Ангелов, Григори Симеонов, Димитър Стоименов,
Дмитрий И. Полывянный, Дочка Владимирова-Аладжова, Евелина Минева,
Елена Костова, Елка Бакалова, Женя Жекова, Иван И. Илиев, Иван Йорданов,
Йоанна Бенчева, Ирена Шпадиер, Калина Минчева, Кирил Господинов,
Кирил Господинов, Кирил Маринов, Красимир С. Кръстев,
Красимир С. Кръстев, Лиляна Симеонова, Любен Домозетски,
Людмила Дончева-Петкова, Милияна Каймакамова, Мирена Славова,
Михаил В. Бибиков, Надя Манолова-Николова, Петър Ангелов,
Пламен Павлов, Радивој Радић, Сашка Георгиева, Силвия Аризанова,
Станоје Бојанин, Теодор Димитров, Тома Томов, Явор Митов, Jacek Bonarek,
Martin Hurbanič, Mihailo St. Popović, Mikhail Raev, Mirosław J. Leszka,
Peter Schreiner – автори, 2018
© Жеко Алексиев – художествено оформление и корица, 2018
© Университетсдко издателство „Св. Климент Охридски“, 2018
ISBN 978-954-07-4490-2
Съдържание
Ангел Н. Николов. Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
Кирил Господинов. Георги Н. Николов и неговият път

в попрището на медиевистиката. Биографични бележки . . . . . . 15
Красимир С. Кръстев. Георги Н. Николов.

Библиография (1981–2017) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18
Радивој Радић. Однос према интелектуалном наслеђу

(Цртица из средњовековног космоса) . . . . . . . . . . . . . . . . 71
Ани Данчева-Василева. Социална стратификация

на населението в средновековна София (Сердика – Средец –
Триадица – София) през ІV – ХІV век . . . . . . . . . . . . . . . 82
Валентин Плетньов. Бележки за епархиите на Скития

и Втора Мизия през V и VІ век . . . . . . . . . . . . . . . . . . 101
Дочка Владимирова-Аладжова. Анонимен печат от края

на V и началото на VI век, открит в Сердика . . . . . . . . . . . 125
Martin Hurbanič. The Avar siege of Constantinople in

the historiography. An overview and concluding remarks . . . . . 132
Теодор Димитров. Бележки върху икономическите ефекти

на Юстиниановата чума (541 – 750)
във Византийската империя . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 143
Кирил Маринов. Още веднъж за съобщението на Теофан
по повод заселването на българите на Долни Дунав.
Идеологическата перспектива . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 158
Людмила Дончева-Петкова. Керамиката от езическите

некрополи в България (края на VІІ – 60-те години на ІХ век) . . 187
Васил Гюзелев. Made in Bulgaria, made by the Bulgarians

и други „български работи“ през Средновековието
(VІІ – ХІV век) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 202
Дмитрий И. Полывянный. «Именник болгарских ханов»

и перечни государей в раннесредневековом европейском
историописании . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 217
Албена Миланова. Власт и пропаганда: политически послания

в българската ранносредновековна скулптура
(VIII – средата на IX век) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 230
Милияна Каймакамова. Зараждане и начално развитие

на българската дворцова култура през първата половина
на IX век . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 250
Красимир С. Кръстев. Арабски и сирийски извори

за управлението на хановете Крум (след 796 – 814)
и Омуртаг (814 – около 831) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 276
Пламен Павлов. Някои бележки за българската власт отвъд

реките Тимок и Морава (краят на VІІ – средата на ІХ век) . . . 304
Петър Ангелов. Религия и дипломация

в Средновековна България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 315
Григори Симеонов. Топография и дипломация.

Изборът на място за среща при българо-византийските
преговори на високо равнище през VIII – X век . . . . . . . . . 339
Михаил В. Бибиков. Договори на Русия с гърците
в контекста на международните отношения . . . . . . . . . . . . 367
Peter Schreiner. Eine venezianische Quelle zur bulgarischen

Geschichte: die Chronik des Giovanni Diacono . . . . . . . . . . . 384
Женя Жекова. Две бронзови матрици на цар Петър І

(927 – 969), намерени в Плиска . . . . . . . . . . . . . . . . . . 394
Лиляна Симеонова. Лиудпранд Кремонски

за ‘италианската’ политика на Роман I Лакапин
и Константин VII Багренородни . . . . . . . . . . . . . . . . . . 404
Mirosław J. Leszka. The Bulgarians’ attitude towards the 971

expedition of John I Tzimisces – some remarks . . . . . . . . . . . 416
Jacek Bonarek. Tzimiskes, Svyatoslav and Bulgarians –

the winners and the defeated . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 430
Mikhail Raev. The textual discrepancies amongst

the mediaeval Russian chronicles about the Balkan campaign
of Prince Sviatoslav in 971 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 442
Йоанна Бенчева. Трапезата на владетеля

в балканското средновековие (Х–ХV век) . . . . . . . . . . . . . 449
Анастасия Добычина. «Под одним ярмом» с Византией:

болгары и болгарские земли в составе Византийской империи
(1018 – 1185) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 476
Иван Йорданов, Димитър Стоименов. За колекцията

от средновековни печати, намерени в Скопие . . . . . . . . . . . 498
Анелия Маркова. Въстанието на Петър и Асен

през „призмата“ на едно слънчево затъмнение . . . . . . . . . . 518
Виолета Нешева. Мелнишкият манастир „Св. Богородица
Пантанаса“ – мемориал на деспот Алексий Слав . . . . . . . . . 535
Александър Николов. Кумани и българи срещу латинци

(няколко фрагмента от Морейската хроника) . . . . . . . . . . . 565
Евелина Минева. Известен, но останал неразгадан

византийски извор за Българското царство: „Πορνικὴ γὰρ
ἡ βασιλεία τῶν Βουλγάρων“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 581
Мирена Славова. Шеста книга от Историята

на Георги Пахимер като извор за историята на възобновеното
Българско царство (нов превод с бележки и коментар) . . . . . 596
Кирил Господинов. Георги Пахимер, Пиер Пусин

и хронологията на събитията в България през 1277 – 1279 г. . . 621
Сашка Георгиева. Брачната дипломация

на цар Георги І Тертер с татарите . . . . . . . . . . . . . . . . . 654
Явор Митов. Рисунките графити – извор

за средновековната народна култура. Примерът от църквата
„Св. Георги“ в Кюстендил . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 671
Тома Томов. Гербове-графити от храма „Св. София“

в Константинопол . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 679
Елка Бакалова, Любен Домозетски. Център и периферия.

Стилови тенденции в стенната живопис по българските земи
през ХІV век . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 694
Елена Костова. Светогорските метоси в Мелник

според три документа от ХІV век, регламентиращи
владенията на Атон . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 715
Калина Минчева. Сведения за историята на манастира
„Св. Йоаким Сарандопорски (Осоговски)“ . . . . . . . . . . . . 729
Силвия Аризанова. Проблеми на селищната мрежа

в Лудогорието през ХІІІ–ХV век . . . . . . . . . . . . . . . . . 749
Владимир Ангелов. Пловдив във византийските

исторически съчинения от ХV век . . . . . . . . . . . . . . . . . 768
Mihailo St. Popović. The Holy Mountain of Athos

as Contact Zone between Venice and the Ottoman Empire
in the 15th Century . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 774
Анисава Милтенова, Иван И. Илиев. Един щрих

към творчеството на митрополит Киприан . . . . . . . . . . . . 784
Станоје Бојанин. Константин Философ Костенечки,

„крвојастије“ и празници . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 795
Ирена Шпадиер. Антологический состав

Хиландарской рукописи № 505 . . . . . . . . . . . . . . . . . . 815
Надя Манолова-Николова. Бележки върху псалтир

от 1495 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 828
Ангел Николов. Български приписки върху московското

старопечатно издание „Книга о вере“ (1648) от фондовете
на Народната библиотека „Иван Вазов“ в гр. Пловдив . . . . . . 834
Съкращения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 843
Георги Н. Николов.
Библиография (1981–2017)
Красимир С. Кръстев (София, България)
Доц. д-р Георги Николов е автор на 4 монографии, 61 студии и ста-

тии, 39 рецензии и отзива, над 2000 био- и библиографски статии, 5
учебника и учебни помагала, 640 научнопопулярни публикации, 1
списък с участници в конгрес, 2 предговора, 1 увод, 1 послесловие,
1 превод и др.
МОНОГРАФИИ
1. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна Бълга
рия (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005: Академич-
но издателство „Марин Дринов“, 232 с.
Рецензии и отзиви:
[Hr.] Matanov. – BZ, 98/2 (2005) S. 723, Nr. 2920;
V. Obreshkov. – EB, 42/1 (2006) p. 167–170;
L. Havlíková. Novĕ středovĕké historii Bulharska. – Slovanský přehled, 92/1
(2006) s. 96–99;
M. J. Leszka, K. Marinow: Georgi N. Nikolov, Centralizăm i regionalizăm
v rannosredvekovna Bălgarija (kraja na VII–načaloto na XI v.), Akademično
izdatelstvo “Marin Drinov”, Sofia, 2005, ss. 231. – Slavia antiqua, 47 (2006)
s. 214–217.
2. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобно-
веното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.).
София, 2011: ИК Гутенберг, 255 с.+18 ил.
Д. Чешмеджиев. – Старобългарска литература, 45–46 (2012) 327–333;
E. Dikova. Николов, Георги. Самостоятелни и полусамостоятелни вла-
дения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на
ХІІІ в.) [Nikolov, Georgi. Independent and Semi-independent Castles in the
Renewed Bulgarian Kingdom]. Sofia: Gutenberg, 2011, 256 pp. – Scripta &
e–Scripta, 10–11 (2012) 513;
│18│
Красимир С. Кръстев. Георги Н. Николов. Библиография (1981–2017)
K. S. Krăstev. Георги Н. Николов, Самостоятелни и полусамостоятелни

владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата
на ХІІІ в.) [Georgi N. Nikolov, Autonomous and quasi-autonomous territo-
rial domains in the re-established Bulgarian Tsardom (late 12th–mid13th cen-
tury)], Sofia, Gutenberg, 2011, 255 p., 7 ill., ISBN 978-954-617-114-6. – BM,
3 (2012), 602–606.
H. Matanov. – BZ, 105/1 (2012) S. 379 Nr. 907;
Б. Шопов. Ново изследване за историята на възобновеното Българско
царство. – PBg, 37/3 (2013) 89–92;
Др. Живоjиновиħ. Георги Н. Николов. Самостоятелни и полусамосто-
ятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ –
средата на ХІІІ в.), ИК „Гутенберг“, София, 2011, 255 стр. = Георги
Н. Николов, Самостална и полусамостална господства у обновљеном
Бугарском царству (краj ХІІ – средина ХІІІ века), ИК „Гутенберг“, Со-
фиjа, 2011, 255 стр. – Инициjал. Часопис за средњовековне студиjе, 1
(2013), 302–305;
M. J. Leszka. Georgi N. Nikolov, Samostojatelni i polusamostojatelni vlad-
enija văv văzobnovenoto Bălgarsko carstvo (kraja na XII – sredata na XIII v.),
IK “Gutenberg”, Sofija, 2011, ss. 255. – Piotrkowskie Zeszyty Historyczne,
15 (2014) 311–316.
3. Българският цар Самуил. София, 2014: Българско сдруже-
ние на родовете от Македония, Малка македонска библиотека
№ 4. 95 с.+13ил.
S. Pirivatrić. – BZ, 108/2 (2015) S. 1269, Nr. 5555.
4. Цар Самуил. София, 2016: Издателство „Захарий Стоянов“.
Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил.
Я. Христов. Николов, Г. Н. Цар Самуил. София, Издателство „Заха-
рий Стоянов“, 2016. 224 с. ISBN 978-954-09-1051-2. – МПр, 39/3 (2016),
с. 151–154.
Л. Стоянов. Нова книга за Самуилова България. Николов, Г. Н. (2016).
Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица
„Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2. – История,
25/ 1 (2017), с. 90–93.
V. Gjuzelev. – BZ, 110/2 (2017), S. 596, Nr. 2841.
СТУДИИ И СТАТИИ
1. Военнополитическа история на средновековния град Боруй. –
ВИСб, 50/3 (1981) с. 34–44.
2. Политико–административно и църковно развитие на град Ниш
(IV–VI век). – ГСУ НЦСВП, 1 (1987) с. 181–197.
│19│
Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов
3. Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках. – In: Byzance

et ses voisins. Mélanges à la mémoire de Gyula Moravcsik
à l’occasion du centième anniversaire de sa naissance. Acta
Universitatis de Attila József nominatae. Opuscula byzantina IX.
Generalia. Szeged, 1994, c. 77–85.
4. Имперската алтернатива в политическия живот на Българското
царство през ХІІІ–ХІV в. – В: Личността в историческото раз
витие. Алтернативата в историята. София, 1995, с. 104–129.
5. Прабългарската традиция в християнския двор на среднове-
ковна България (ІХ–ХІ в.). Владетел и престолонаследие. – В:
Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, с. 124–130.
6.Жени на Света гора през Средновековието. – В: Светогорска
обител Зограф ІІ. София, 1996, с. 25–44.
7. Българските държави в края на ХІV в. – В: Османската ин-
вазия на Балканите и краят на средновековната българска
държава (ХІV–ХV в.). Доклади от международната научна
конференция, проведена във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“
(19–21 май 1993 г.). Велико Търново, 1996 (= ТВТУ ИФ Т. 32,
3, 1994), с. 89–100.
8. Един средновековен мотив в поезията на Андрей Германов. –
В: Човек и време. Сборник в памет на Сабина Беляева. Со-
фия, 1997, с. 295–303.
9. Испанско сведение за Света гора от началото на ХV в. – В:
Общото и специфичното в балканските култури до края на
ХІХ в. Сборник в чест на 70–годишнината на проф. Василка
Тъпкова–Заимова. София, 1997, с. 221–225.
[Преиздадено в София, 1999].
10. Концепцията на Петър Мутафчиев за сепаратизма в Българ-
ското царство през Средновековието. – В: Професор Петър
Мутафчиев познат и непознат. София, 1997, с. 57–67.
11. ΤΟΝ ΠΟΛΩΝ ΒΟΥΛΓΑΡΟΝ. – В: Проблеми на прабългар-
ската история и култура.Т. 3. Четвърта среща по прабългар-
ска археология и история. Шумен, 17–19 септември 1996 г.
Шумен, 1997, с. 67–75.
12. Historical notes about a Bulgarian princess in Constantinople in
the 14th century. – ЕВ, 33/1–2 (1997) p. 183–199.
│20│
13. „Die vielen Bulgaren“ in den Inschriften aus der ersten Hälfte des
9. Jahrhunderts. – ЕВ, 33/3–4 (1997) S. 138–143.
14. Българите завладяват новата си родина: Европа. – Минало,
5/1 (1998) с. 90–92.
15. История и етнически облик на Западните Родопи през Сред
новековието (ІV–ХІV в.). – В: Армъните в България. Истори-
ко–етнографско изследване. София, 1998, с. 50–67.
16. Власите в средновековна България. – В: Армъните в Бълга-
рия. Историко–етнографско изследване. София, 1998, с. 68–
88.
17. Средновековни реликти сред днешните армъни. – В: Армъ-
ните в България. Историко–етнографско изследване. София,
1998, с. 89–94.
18. „Българин родом…“. – В: Светогорска обител Зограф ІІІ.
1999, с. 72–82.
19. Властта на сепаратистите в България през втората половина
на ХІІІ в. – ГСУ ЦСВП, 90/9 (2000) с. 219–228.
20. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България
(края на VІІ–началото на ХІ в.). Автореферат на дисертация
за присъждане на образователна и научна степен „доктор“.
София, 2000, 32 с.
21. The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Em-
pire (971–1019). – In: Byzantina et Slavica Cracoviensia III.
Byzantium and East Central Europe. Cracow, 2001, p. 141–158.
22. Хан и кавхан в България през VІІІ в. – В: Българи и унгарци –
1000 години заедно. Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt.
Будапеща, 2002, с. 38–46.
23. Български царици от Средновековието в „ангелски образ“. –
ГСУ ЦСВП, 93/12 (2003) (= Международна научна конферен-
ция „Манастирската култура на Балканите“ по случай 230–го-
дишнината от основаването на Девическия манастир „Покров
Богородичен“ в град Самоков. Самоков, Боровец, 29 септем-
ври – 1 октомври 2002 г.) София, 2005 с. 299–315.
24. Едно сведение за българската история: Ioannes Scylitzes (cod.
Ambr. C. 279). – В: CIVITAS DIVINO–HUMANA. In honorem
annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, с. 335–338.
│21│
25. Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и бракове-

те на цар Иван Шишман. – В: Образ и слово. ΕΙΚΟΝΑ ΚΑΙ
ΛΟΓΟΣ. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на
проф. Аксиния Джурова. София, 2004, с. 285–288.
26. Сепаратизмът в Българския северозапад и Сръбското крал-
ство в края на ХІІІ в. – В: България и Сърбия в контекста
на византийската цивилизация. Сборник статии от българо–
сръбски симпозиум, 14–16 септември 2003, София. София,
2005, с. 101–110.
17. Българска принцеса в цариградска тъмница. – PBg, 29/2 (2005)
с. 65–84.
28. Етапи на сепаратизма в Българското царство (краят на ХІІ–
началото на ХІV в.). – В: Българските земи през Среднове-
ковието (VІІ–ХVІІІ в.). Международна конференция в чест
на 70–годишнината на проф. Александър Кузев. Варна, 12–
14 септември 2002 г. (=Acta Musei Varnaensis ІІІ–1). Варна,
2005, с. 71–78.
29. Родова организация на властта в Българското ханство. – Ис-
тория, 13/4 (2005) с. 7–12.
30. Carstwo Bułgarskie a zdobycie Konstantynopola w 1204 r. – In:
IV Krucjata. Historia, reperkusje, konsekwencje. Praca zbiorowa
pod redakcją Zdzisława J. Kijasa OFMConv i Macieja Salamona.
Kraków, 2005, s. 139–147.
31. Българите и Византийската империя (август–ноември 1185 г.). –
В: Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил
Гюзелев. София, 2006, с. 597–617.
Отзив:
[G.] Prinzing/ [Fr.] Tinnefeld.– BZ, 102/1 (2009) S. 395, Nr. 728.
32. Observations on Separatism in Bulgarian Lands (end of 12th–mid
15th c.). – Bulgaria Pontica Medii Aevii, IV–V2 (2006), p. 413–
459.
33. Войните на средновековната българска държава (VІІ–
ХІV в.). – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа (=Кюс-
тендилски четения 2005 г.). Кюстендил, 2006, с. 34–42.
34. Бележки за появата и началното развитие на апанажни владе-
ния в Българското царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.).
│22│
– В: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и

бъдеще. Т. І. Секция „История“. Сборник материали от на-
учна конференция проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на
27–30 октомври 2005 г. София, 2007, с. 17–22.
35. Bułgarzy i ogień grecki (VІІ–ХІ w.). – In: Byzantina Europea.
Księga jubileuszowa ofiarowana profesorowi Waldemarowi Ce
ranowi, red. M. Kokoszko, M. J. Leszka. Łódź, 2007 [Byzantina
Lodziensia XI], s. 449–455.
Отзив:
[M.] Salamon. – BZ, 102/1 (2009) S.579, Nr. 1940.
36. Appearance and Initial Development of Appanages in the Bul-
garian Tsardom (late 12th – mid 13th century). – In: Byzantium,
New Peoples, New Powers: The Byzanino–Slav Contact Zone,
from the Ninth to the Fifteenth Century (=Byzantina et Slavica
Cracoviensia, V). Ed. By M. Kaimakamova, M. Salamon, M.
Smorąg Różycka. Cracow, 2007, p. 259–265.
Отзив:
[M.] Salamon. – BZ, 102/1 (2009) S. 416, Nr. 881.
37. За появата на средновековните власи и днешните аромъни. –
В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сбор-
ник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева. Част І. Мина-
лото – исторически ракурси. Съставител доц. д–р Светлана
Иванова. София, 2008, с. 71–76.
38. Вътрешнополитическото развитие на възобновеното Българ-
ско царство (края на ХІІ – края на ХІІІ век): фактори и про-
блеми. – ЗРВИ, 46 (2009) с. 167–176.
39. “Greek” fire and the Bulgarians in the Early Middle Ages. –
BM, 1 (2010), p. 51–57 (резюме на български – с. 58).
40. Византийската империя и сепаратизмът в Българското цар-
ство (края на ХІІ–края на ХІV в.). – In: Proceedings of the
22nd International Congress of Byzantine Studies. Sofia, 22–27
August 2011. Vol. III. Abstracts of free communications. Sofia,
2011, p. 251–252.
41. „Гръцкият“ огън в българо-византийските войни през ран-
ното средновековие. – В: Mediaevalia. Специално издание.
Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров 1946–1998. [Со-
│23│
фия, 2011], с. 266–276. http://lib.sudigital.org/record/18799/

files/SUDGTL-BOOK-2011-075.pdf
42. История на България (1019–1241 г.). – В: История на света.
Т. 7. Бернар Гимен. Пробуждането на Европа (1000–1250 г.).
София, 2012, с. 293–342.
Отзив:
V. Gjuzelev. – BZ, 106/2 (2013) S. 1218 Nr. 5188.
43.
Die Lateiner in Konstantinopel und der bulgarische Despot
Aleksij Slav. – BM, 3 (2012) S. 417–429.
Отзив:
K. S. Krăstev. – BZ, 107/1 (2014) S. 426 Nr. 1091.
44. Българският деспот Алексий Слав и латините (началото на
ХІІІ век). – В: Заедно или разделени. Европа на съюзите,
личностите и регионите (= Кюстендилски четения 2007). Со-
фия, 2012, с. 40–50. http://lib.sudigital.org/record/18923/files/
SUDGTL-BOOK-2012-028.pdf
45. Die Christianisierung der Bulgaren und das Mönchtum in der Fa-
milie des Khans Boris I. Michail im 9.–10. Jahrhundert. – In:
Rome, Constantinople and Newly–Converted Europe. Archaeo-
logical and Historical Evidence. Vol. I. Kraków – Leipzig –
Rzeszów – Warszawa, 2012, S. 91–100.
46. Едно испанско сведение за езика на българите от 1243 г. – В:
Българско средновековие: общество, власт, история. Сбор-
ник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013,
с. 61–65.
47. Образът на трима сепаратисти в произведенията на Никита
Хониат. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник
в чест на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013, с. 249–262.
48. Vorwärts nach Konstantinopel! Die Entstehung der Idee über die
Eroberung der byzantinischen Hauptstadt durch die Bulgaren. –
ЗРВИ, 50 (2013) S. 113–122.
49. Българската идея за завладяването на Цариград през Средно-
вековието. – В: Трети Международен конгрес по българисти-
ка, 23–26 май 2013 г. Кръгла маса „Златният век на цар Си-
меон: политика, религия и култура“. София, 2014, с. 80–102.
│24│
50. Българският цар Самуил и неговото време. – В: Цар Самуил

(† 1014) в битка за България. София, 2014, с. 7–28 [Същото
на английски език: Bulgarian Tsar Samuil and His Time. – In:
Tsar Samuil († 1014) in battle for Bulgaria. Sofia, 2014, p. 7–28].
Отзив:
V. Gjuzelev. – BZ, 109/1 (2016), S. 651, Nr. 2780.
51. Епохата на великия български цар Самуил. – МПр 37/3 (2014)
с. 7–28.
Отзив:
Y. Mitov. – BZ, 108/2 (2015) S. 1269 Nr. 5556.
52. Печено на въглища в Перник (ХІ в.). – В: Средновековни-
ят човек и неговия свят. Сборник в чест на 70-та годишнина
на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново,
2014, с. 669–671.
53. Последният поход на византийски император срещу столи-
цата на Българското царство – Търново (1190 г.). – BM 4–5
(2013–2014), с. 439–451.
Отзив:
Pl. Pavlov. – BZ, 109/1 (2016) S. 425, Nr. 1108.
54. Сведения за стопанския напредък на българите през ХІІ в. –
In: Realia Byzantino-Balcanica. Studia in honorem LX annorum
professoris Christi Matanov. Сборник в чест на 60-годишни-
ната на професор Христо Матанов. София, 2014, с. 351–360.
Отзив:
K. Krăstev. – BZ, 108/2 (2015) S. 1273 Nr. 5592.
55. (Пра)българската държавна традиция в Самуилова България
(краят на Х – началото на ХІ в.). – В: Хиляда години от бит-
ката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014).
София, 2015, с. 107–121.
Отзиви:
Л. Балабански. Книга за паметна историческа годишнина. – в. Вестник 21.
Културно-информационен двуседмичник за Червен бряг и региона ХІV,
бр. 23/332, 11 ХІІ 2015 –29 ХІІ 2015, с. 2.
R. Jordanov. – BZ, 109/1 (2016) S. 659, Nr. 2841.
56. За датата на покръстването на кан Борис І Михаил. – В: Бъл-
гария в европейската култура, наука, образование, религия.
Част 1. Материали от Четвъртата национална конференция
по история, археология и културен туризъм „Пътуване към
│25│
България“ – Шумен, 14–16. 05. 2014 година. Шумен, 2015,

с. 11–22.
K. S. Krăstev. – BZ, 109/2 (2016) S. 1415, Nr. 6469.
57. Българският цар Гаврил-Роман Радомир (1014–1015). – МПр,
38/3 (2015), с. 35–62.
58. Гибелта на българския цар Йоан-Владислав (1015–1018). –
BM, 6 (2015) (= Studies in honour of Professor Iliya G. Iliev), c.
331–338.
Отзиви:
K. S. Krăstev. – BZ, 109/2 (2016) S. 1167, Nr. 4607.
59. Теодор-Петър, Асен-Белгун и Йоаница-Калоян – обновители
на Българското царство (1185–1207). – Във: Великите Асе-
невци. Сборник с доклади от конференция, посветена на 830
години от въстанието на братята Петър и Асен, началото на
Второто българско царство и обявяването на Търново за сто-
лица на България и 780 години от легитимното възобновяване
на Българската патриаршия. Велико Търново, 2016, с. 34–46+
2 ил.
60. Българите в Средна Европа и на Долния Дунав през Ранно-
то Средновековие (ІV–ІХ в.) според писмените исторически
извори. – В: Златното съкровище от Надсентмиклош. София,
2017, с. 58–76 [Същото на английски език: Bulgars in Central
Europe and along the Lower Danube in the early middle ages
(4th–9th c.) according to written historical sources. – In: The
Nagyszentmiklós gold treasure. Sofia, 2017, p. 58–76.].
61. Смъртта на българския цар Борис ІІ (969–971, † 978). – В: Из-
следвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–2012).
София, 2017, с. 250–257.
РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ
1. Нов исторически труд. – в. Софийски университет, ХХVIII,
бр. 4 (326), 15 април 1982, с. 2.
[Отзив за: Васил Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови
извори. София, 1981, 260 с.].
2. Научен симпозиум за 80–годишнината от рождението на ака-
демик Иван Дуйчев. – ИПр, 43/8 (1987) с. 120–122.
│26│
3. Кръгла маса „Хиляда години от покръстването на Киевска Ру

сия“. – ГСУ НЦСВП, 82/2 (1988) с. 265–270.
4. Българо–гръцки симпозиум. – В: Научен център за славяно–
византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския уни
верситет“ Климент Охридски“. София, 1988, с. 16–18.
5. Византийският държавнополитически и културен модел и ре-
цепцията му в средновековна България. – PBg, 12/3 (1988) c.
133–135.
6. Страницы культуры средневековой Болгарии. – ИБ МАИРСК,
18 (1988) с. 51–53.
[Отзив за: Иван Дуйчев. Пътеки от утрото. Очерци за средновековната
българска култура. София, 1985, 253 с.].
7. Новое издание грамоты царя И. Шишмана. – ИБ МАИРСК, 19
(1988) с. 65–67.
[Отзив за: Иван Дуйчев. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378
година. София, 1986, 70 с.].
8. Научная встреча, посвещенная тысячелетию крещения Киев-
ской Руси. – BHR 17/3 (1989) c. 114–120.
9. Българо–сръбски научен симпозиум. – ГСУ НЦСВП 83/3
(1989) с. 278–285.
10. В. П. Степаненко. Византия в международных отношениях
на Ближнем Востоке (1071–1176). (Byzantium in International
Relations in the Near East (1071–1176). Свердловск, Издатель
ство Уральского университета, 1988, 240 р. – BHR, 18/3
(1990) p. 100–109.
11. Bulgarian–Yugoslav Symposium on the Occasion of the 600th
Anniversary of the Battle of Kosovo. – EB, 27/1 (1991) p. 141–
144.
12. Ако искате да ви приемат в Университета, не купувайте „Шанс
за успех“. – в. Аз Буки, І, бр. 8, 12 юни 1991, с. 7.
[Съавтори: Александър Антонов, Валери Колев, Пламен Митев].
13. Християнството – идеи и история. (Тотьо Коев, Георги Бака-
лов. Въведение в християнството. Издателство Булвест 2000.
София, 1992, 207 с.). – История, 2/4 (1993) с. 52–53.
14. Основите на българската духовна култура през ХІІІ–ХІV
век (V. Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die
Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahr-
│27│
hundert. Böhlau Verlag: Wien–Köln–Weimar, 1993, 311 S.). –

Минало, 1/1 (1994) c. 86–87.
15.
Средновековна България между Изтока и Запада. –
в. „Начало“ V, бр. 3 (141), 20–27 януари 1994, с. 6.
[Отзив за: V. Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grund-
lagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahrhundert. Böhlau Verlag:
Wien–Köln–Weimar, 1993, 311 S.].
16. Srdžan Pirivatrič. Самуилова држава. Обим и карактер. Beo-
grad, Српска Акад. Наука и Уметности 1997. 227 S., 1 Karte. –
BZ, 91/2 (1998) S. 574–575.
17. Историята на едно присъствие. Международна научна конфе
ренция „Българите в Унгария“. – ИПр, 54/5–6 (1998) с. 254–
259.
18. Българите в Унгария – минало и съвременност. – Българисти-
ка и българисти, 3/1 (1998) с. 33–34.
[Съавтор: Тодор Димов].
19. Ново изследване върху Българското царство и Балканите
през Х–ХІ в. Срђан Пириватриħ. Самуилова држава. Обим и
карактер. Београд, 1997. 227 с.+1 карта. – PBg, 23/2 (1999)
с. 116–118.
20. Нова книга за историята на средновековна Македония. Хрис-
то Димитров. История на Македония през Средновековието.
София, 2001, Издателство „Гутенберг“, 207 с., с резюме на
английски език (с. 193–207) + 23 фотоснимки и 1 карта. –
МПр, 24/2 (2001) с. 157–162.
21. Paul Meinrad Strässle, Krieg und Kriegführung in Byzanz. Die
Kriege Kaiser Basileos’ II. gegen die Bulgaren (976–1019).
Köln, Weimar, Wien: Böhlau Verlag 2006. 578 S., Abb., ISBN
978–3–412–17405–7, € 119,– – Südost–Forschungen, 67 (2008)
S. 424–427.
22. Vassil Gjuzelev, Кавханите и ичиргу боилите на Българското
ханство–царство (VІІ–ХІ в.) [Kavkhans and ichirgu boilas in
the Bulgarian Khanate–Tsardom, 7th–11th centuries] (СБ 1) Plo-
vdiv, Bulgarian Historical Heritage Foundation 2007, VIII, 243
p., 13 ill., ISBN 978-954-91983-1-7. – BM, 1 (2010) p. 453–455.
│28│
23. Филологически принос за проучването на институционалното

развитие в ранносредновековното Българско ханство–цар-
ство. Т. Славова. Владетел и администрация в ранносредно-
вековна България. Филологически аспекти. С., ПАМ Пъбли-
шинг Къмпани ООД, 2010, 342 с. – PBg, 34/4 (2010) с. 97–101.
24. Furtum manifestum. Александър Антонов, Валентина Анто
нова. История на България от древността до наши дни. Со
фия, Издателство Май, sine anno, 119 с. – Минало, 17/1 (2010)
с. 75–95.
25. State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium,
ed. Vassil Gjuzelev–Kiril Petkov, Sofia, American Research
Center in Sofia 2011, XI, 300 p., 13 ill., ISBN 978-954-92571-2-
0. – BM, 3 (2012) p. 607–608.
26. Апология на Средновековието. Ново българско списание
[Bulgaria Mediaevalis, 2010, Vol. 1. Sofia: Bulgarian Histori-
cal Heritage Foundation. XI+485 p.; ISSN 1314-2941; Bulgaria
Mediaevalis, 2011, Vol. 2. XIII+781 p.; Bulgaria Mediaevalis,
2012, Vol. 3. XIII+615 p.]. – в. За буквите. Кирило-Методиев-
ски вестник, 35/бр. 41 (2013) с. 11.
27. По стъпките на св. Кирил и Методий. Библиографски при-
нос на чешката и словашката славистика. Lubomíra Havlíková,
Peter Ivanič, Martin Hetényi. Po stopách sv. Cyrila a Metoda.
Výberová bibliografia českých a slovenských prác za roky 1945–
2011. Nitra, 2013, 238 s. – PBg, 38/2 (2014) с. 117–120.
28. В памет на великия български цар Самуил († 1014). – МПр,
37/3 (2014) с. 147–148.
[Съавтор: Симеон Хинковски].
29. Онзи прочут Самуил, който още е в устата на българите. 1000
години от смъртта на българския цар Самуил (997–1014). –
Българистика/Bulgarica. Информационен бюлетин, 29 (2014)
с. 61–75.
30. Überlegungen zur Ergänzung der Prosopographie der mittelby-
zantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). Prosopographie
der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867–1025). [Bd.
1–7] Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von Ralph-Johan-
nes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Beate Zielke, unter
│29│
Mitarbeit von Harald Bichlmeier, Bettina Krönung, Daniel Föl-

ler, sowie Alexander Beihammer, Günter Prinzing. 1. Bd.: A..i…
(# 20001) – Christophoros (# 21 278). Berlin/Boston: Walter de
Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016666-8; 2. Bd.: Christo-
phoros (# 21 279) – Ignatios (# 22712). Berlin/Boston: Walter de
Gruyter, 2013. 771 S. ISBN 978-3-11-016667-5; 3. Bd.: Ignati-
os (# 227123) – Lampudios (# 24268). Berlin/Boston: Walter de
Gruyter, 2013. 772 S. ISBN 978-3-11-016668-2; 4. Bd.: Lande-
nolfus (#24269) – Niketas (# 25701). Berlin/Boston: Walter de
Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016669-9; 5. Bd.: Niketas
(# 25702) – Sinapes (# 27088). Berlin/Boston: Walter de Gruyter,
2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016670-5; 6. Bd.: Sinko (# 27089) –
Zuhayr (#28522). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 770 S.
ISBN 978-3-11-020635-7; 7. Bd.: Anonyma (# 30001) – Anony-
mus (# 32071). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. 810 S.
ISBN 978-3-11-027020-4; 8. Bd.: Nachwort, Abkürzungen und
Indices von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Beate Zielke.
Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. XVII+677 S. ISBN 978-
3-11-027547-6. – Scripta & e-Scripta, 13 (2014) S. 253–285.
31.
Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abtei-
lung (867–1025). Prolegomena. Berlin / New York 2009, XXXI,
346 S. [Bd. 1–7] Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von
Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Beate
Zielke, unter Mitarbeit von Harald Bichlmeier, Bettina Krönung,
Daniel Föller, sowie Alexander Beihammer, Günter Prinzing. 1.
Bd.: A..i… (# 20001) – Christophoros (# 21 278). Berlin/Boston:
Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016666-8; 2.
Bd.: Christophoros (# 21 279) – Ignatios (# 22712). Berlin/Bos-
ton: Walter de Gruyter, 2013. 771 S. ISBN 978-3-11-016667-5;
3. Bd.: Ignatios (# 227123) – Lampudios (# 24268). Berlin/Bos-
4. Bd.: Landenolfus (#24269) – Niketas (# 25701). Berlin/Bos-
5. Bd.: Niketas (# 25702) – Sinapes (# 27088). Berlin/Boston:
Walter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-016670-5; 6.
Bd.: Sinko (# 27089) – Zuhayr (# 28522). Berlin/Boston: Wal-
│30│
ter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-020635-7; 7. Bd.:

Anonyma (# 30001) – Anonymus (# 32071). Berlin/Boston: Wal-
ter de Gruyter, 2013. 810 S. ISBN 978-3-11-027020-4. 8. Bd.:
Nachwort, Abkürzungen und Indices von Ralph-Johannes Lilie,
Claudia Ludwig, Beate Zielke. Berlin/Boston: Walter de Gruy-
ter, 2013. XVII+677 S. ISBN 978-3-11-027547-6. – BZ, 107/2
(2014) S. 914–918.
32. Принос в изворознанието за историята на Самуилова Бълга-
рия. Василка Тъпкова-Заимова. Комитопулите, цар Самуил
и неговите потомци според историческите извори и истори-
ографската традиция. Второ допълнено и преработено изда-
ние. Акад. „Проф. Марин Дринов“ С., 2014. 328 с. + 28 ил. –
Наука, 25/3 (2015), с. 80.
33. Tausendstes Todesjahr des grossen bulgarischen Zaren Samuil
(997–1014). – EB, 51/2 (2015) S. 139–144.
34. Ново изследване върху историята на Цариградската патриар-
шия през ІХ в. Предраг Коматина. Црквена политика Визан-
тиjе од краjа иконоборства до смрти цара Василиja I (= Посеб-
на издања Византолошког институт САНУ. Књ. 43). Београд,
2014. 382 с. – PBg, 39/4 (2015) с. 92–104.
35. С академик Васил Гюзелев в света на средновековието. Васил
Гюзелев. Съчинения в пет тома. Издателство „Захарий Стоя-
нов“. С., 2013–2015. – Наука, 26/5 (2016), с. 77–78.
36. Историята и културата на Самуилова България в българската
научна книжнина от 2014–2016 г. – Старобългарска литерату-
ра, 53–54 (2016), с. 253–283.
37. Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–
2012). Съставител: Васил Гюзелев. София: Издателска къща
Гутенберг, 2017, 489 с. 8 ил. ISBN 978–619-176-091-6. – Бъл-
гаристика/Bulgarica, 34 (2017), с. 113–119.
38. Зряло изследване за антилатинската религиозна полемика
през Средновековието. Ангел Николов. Между Рим и Кон-
стантинопол. Из антикатолическата литература в България и
славянския православен свят (ХI–ХVІІ в.). София, Фондация
„Българско историческо наследство“, 2016. VІІІ+353 с.+10
ил. – PBg, 41/3 (2017), c. 97–106.
│31│
39. Българо-сръбски научен сборник. Средновековните Балкани

като световен кръстопът: контакти и обмен (= Studia Balca-
nica, 32). Съст. и ред. Л. Симеонова, Л. Тасева. София, Ин-
ститут за балканистика с Център по тракология – БАН, Из-
дателска къща „Тендрил“, 2017. 326 с. – PBg, 41/4 (2017), c.
93–100.
БИБЛИОГРАФИИ И БИО-БИБЛИОГРАФИИ
1. Костас Кирис. – ГСУ НЦСВП, 82/2 (1988) с. 257–258.
2. Яков Николаевич Любарский. – ГСУ НЦСВП, 82/2 (1988)
с. 258–259.
3. Петр Иванович Жаворонков. – ГСУ НЦСВП, 82/2 (1988)
с. 259–260.
4. Петер Шрайнер. – В: Научен център за славяно–византийс
ки проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет
„Климент Охридски“. София, 1988, с. 19–20.
5. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996, 64 с.
[Съавтор: Паулина Тепавичарова].
6. Васил Гюзелев: Curriculum vitae et cursus honorum.– Минало
3/3 (1996) с. 5–10.
7. Анета Илиева. – ИПр, 53/5–6 (1997) c. 255–259.
8. In memoriam. Aneta Ilieva 1959–1997. – Ekklesiastikos Pharos,
79/2 (1997) (N.S. 8) p. 253–255.
[Съавтор: Искра Генчева].
9. Mit dem Schutzheiligen der Bulgaren. Anläßlich des 65. Geburts-
tages von Prof. Dr. Vassil Gjuzelev, Korrespondierendes Mitglied
der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. – EB, 37/4
(2001) S. 174–179.
10. Био–библиография на акад. Васил Гюзелев. – В: Тангра.
Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил Гюзелев.
София, 2006, с. 23–55.
11. Библиография на писаното от акад. Васил Гюзелев за исто-
рията на Родопите през Средновековието.– Rhodopica, 4/1
(2007) с. 269–272.
12. Библиография на изследванията на акад. Васил Гюзелев, пос-
ветени на Несебър (Месемврия), Черноморието и Средизем-
│32│
номорието.– In: Bulgaria Pontica medii aevi VI–VII. Mesemvria

pontica. Международен семинар Несебър, 28–31 май 2006
год. Studia in honorem professoris Vasil Guzelev. Бургас 2008,
с. 369–375.
13. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 102/2 (2009) S. 861 Nr. 2224;
S. 881 Nr. 2360; S. 897 Nr. 2486; S. 936 Nr. 2783; S. 940 Nr.
2810; S. 951–952 Nr. 2926; S. 955 Nr. 2954; S. 964 Nr. 3013; S.
976 Nr. 3102; S. 977 Nr. 3106–3107; S. 992 Nr. 3201; S. 1053
Nr. 3628; S. 1109 Nr. 3994–3996, Nr. 3998; S. 1109–1110 Nr.
3999; S. 1110 Nr. 4001–4002, Nr. 4005, Nr. 4006; S. 1111 Nr.
4008–4010; S. 1112 Nr. 4012, Nr. 4016; S. 1113 Nr. 4018; S.
1126 Nr. 4168.
14. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 103/1 (2010) S. 258 Nr. 1; S.
270 Nr. 92; S. 272 Nr. 103; S. 286 Nr. 202; S. 303 Nr. 330; S.
303 Nr. 331; S. 308 Nr. 375; S. 309 Nr. 380; S. 310 Nr. 389; S.
314–315 Nr. 421; S. 317 Nr. 440; S. 350 Nr. 708; S. 353 Nr. 723;
S. 354 Nr. 727; S. 361–362 Nr. 773; S. 366 Nr. 802, Nr. 803; S.
366–367 Nr. 805; S. 374 Nr. 876; S. 375 Nr. 887; S. 377 Nr. 900;
S. 380 Nr. 925; S. 381 Nr. 938; S. 382 Nr. 946; S. 383 Nr. 952;
S. 389 Nr. 1004; S. 393 Nr. 1027; S. 395 Nr. 1036, Nr. 1037; S.
405 Nr. 1103, Nr. 1104; S. 407 Nr. 1118–1119; S. 412 Nr. 1164–
1166; S. 414 Nr. 1179–1180, 1185; S. 415 Nr. 1190, Nr. 1193;
S. 451 Nr. 1492; S. 470 Nr. 1643, Nr. 1645; S. 471 Nr. 1646, Nr.
1648; S. 476 Nr. 1696; S. 477 Nr. 1703; S. 480 Nr. 1721, Nr.
1726, Nr. 1727; S. 482 Nr. 1736, Nr. 1740; S. 484–485 Nr. 1756;
S. 485 Nr. 1757, Nr. 1759, Nr. 1763; S. 486 Nr. 1766, Nr. 1769,
Nr. 1771; S. 487 Nr. 1773; S. 491 Nr. 1806; S. 492 Nr. 1809; S.
493 Nr. 1816, Nr. 1817; S. 499–500 Nr. 1861; S. 514 Nr. 1952;
S. 517 Nr. 1970; S. 518 Nr. 1971; S. 519 Nr. 1982, Nr. 1983;
S. 520 Nr. 1987; S. 521 Nr. 1989, Nr. 1991; S. 533 Nr. 2074,
Nr. 2075, Nr. 2077; S. 534 Nr. 2080–2085; S. 535 Nr. 2086–
2090; S. 536 Nr. 2092, Nr. 2097, Nr. 2098; S. 537 Nr. 2100, Nr.
2102, Nr. 2103; S. 538 Nr. 2107–2109, Nr. 2111; S. 538–539 Nr.
2112; S. 539 Nr. 2114–2117; S. 540 Nr. 2119–2122, Nr. 2125;
S. 541 Nr. 2127, Nr. 2129–2131; S. 541–542 Nr. 2132; S. 542
Nr. 2133–2135, Nr. 2137, Nr. 2138; S. 543 Nr. 2139–2141, Nr.
│33│
2142–2143; S. 544 Nr. 2145–2147; S. 544–545 Nr. 2149; S. 545

Nr. 2153–2156; S. 546 Nr. 2157–2164; S. 546–547 Nr. 2165;
S. 547 Nr. 2166–2170; S. 547–548 Nr. 2171; S. 548 Nr. 2172–
2177; S. 548–549 Nr. 2178; S. 549 Nr. 2179–2184; S. 550 Nr.
2185–2187, Nr. 2189; S. 554 Nr. 2245; S. 556 Nr. 2272.
15. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 103/2 (2010) S. 851 Nr 2315;
S. 865 Nr. 2385; S. 875 Nr. 2444; S. 878 Nr. 2457; S. 894 Nr.
2560, Nr. 2562–2564; S. 895 Nr. 2570; S. 896 Nr. 2572, Nr.
2573; S. 905 Nr. 2654; S. 911 Nr. 2690; S. 912 Nr. 2693; S. 946
Nr. 2924, Nr. 2925; S. 948 Nr. 2934, Nr. 2935; S. 949 Nr. 2945;
S. 953 Nr. 2974; S. 954 Nr. 2982; S. 955 Nr. 2987; S. 958 Nr.
3005; S. 960 Nr. 3012; S. 963 Nr. 3042; S. 965 Nr. 3057; S. 968
Nr. 3077; S. 973 Nr. 3113; S. 981 Nr. 3162; S. 993 Nr. 3225; S.
994–995 Nr. 3227, Nr. 3228; S. 996. Nr. 3240; S. 999 Nr. 3264;
S. 1000 Nr. 3266; S. 1030 Nr. 3500; S. 1046 Nr. 3597; S. 1049
Nr. 3612; S. 1052 Nr. 3628; S. 1054 Nr. 3647; S. 1055 Nr. 3648;
S. 1057 Nr. 3663; S. 1060 Nr. 3682, Nr. 3683; S. 1060–1061 Nr.
3685; S. 1061 Nr. 3687; S.1065 Nr. 3704; S. 1072 Nr. 3736; S.
1074 Nr. 3749; S. 1074–1075 Nr. 3752; S. 1075 Nr. 3756; S. 1076
Nr. 3761; S. 1077 Nr. 3769, Nr. 3770; S. 1080 Nr. 3784–3787;
S. 1087 Nr. 3825; S. 1090 Nr. 3839; S. 1092 Nr. 3845; S. 1109
Nr. 3947; S. 1110–1111 Nr. 3954, Nr. 3955; S. 1113 Nr. 3970,
3973; S. 1114 Nr. 3977 [съавтор: A. Berger], 3978; S. 1115 Nr.
3983; S. 1127 Nr. 4065–4067; S. 1128 Nr. 4068, Nr. 4070–4074;
S. 1129 Nr. 4075–4076; S. 1130 Nr. 4081–4085; S. 1130–1131
Nr. 4086; S. 1131 Nr. 4089, Nr. 4090; S. 1131–1132 Nr. 4092;
S. 1132 Nr. 4095; S. 1132–1133 Nr. 4096; S. 1133 Nr. 4097; S.
1133–1134 Nr. 4100; S. 1134 Nr. 4102; S. 1134–1135 Nr. 4105;
S. 1135 Nr. 4107; S. 1136 Nr. 4111; S. 1136–1137 Nr. 4114;
S. 1137 Nr. 4116, 4118, Nr. 4119; S. 1138 Nr. 4124; S. 1138–
1139 Nr. 4125; S. 1139 Nr. 4126, Nr. 4127; S. 1140 Nr. 4130,
Nr. 4131, Nr. 4135; S. 1141 Nr. 4136, Nr. 4137; S. 1142 Nr.
4142, Nr. 4143, Nr. 4145; S. 1142–1143 Nr. 4146; S. 1143 Nr.
4147, Nr. 4149–4153; S. 1144 Nr. 4154–4159; S. 1145 Nr. 4162,
Nr. 4164, Nr. 4165; S. 1145–1146 Nr. 4166–4172; S. 1146–1147
Nr. 4173; S. 1147 Nr. 4174–4179; S. 1148 Nr. 4180–4184; S.
│34│
1148–1149 Nr. 4185; S. 1149 Nr. 4186–4190; S. 1149–1150 Nr.

4191; S. 1150 Nr. 4192–4197; S. 1150–1151 Nr. 4198; S. 1151
Nr. 4200–4203; S. 1152 Nr. 4204–4208; S. 1152–1153 Nr. 4209;
S. 1153 Nr. 4210–4214; S. 1153–1154 Nr. 4215; S. 1154 Nr.
4216, Nr. 4217; S. 1155 Nr. 4221–4223; S. 1160 Nr. 4293.
277 Nr. 203; S. 295 Nr. 321; S. 307 Nr. 401 (Съавтор A. Berger);
S. 308 Nr. 405; S. 308–309 Nr. 408; S. 322 Nr. 499; S. 323 Nr.
501; S. 330 Nr. 544; S. 333 Nr. 571; S. 336 Nr. 593; S. 355 Nr.
724; S. 355–356 Nr. 726; S. 378 Nr. 871; S. 379 Nr. 876; S. 384
Nr. 918; S. 384–385 Nr. 921; S. 415 Nr. 1121; S. 418 Nr. 1143;
S. 434 Nr. 1251; S. 435 Nr. 1255; S. 444 Nr. 1346; S. 444–445
Nr. 1347; S. 446–447 Nr. 1359; S. 447 Nr. 1363; S. 448–449 Nr.
1370; S. 449 Nr. 1372, Nr. 1375, Nr. 1376; S. 450 Nr. 1378, Nr.
1379, Nr. 1383; S. 451–452 Nr. 1391; S. 452 Nr. 1394; S. 453 Nr.
1397, Nr. 1398; S. 454 Nr. 1404; S. 455 Nr. 1407–1410; S. 458
Nr. 1425; S. 460 Nr. 1439, Nr. 1440; S. 490 Nr. 1630; S. 491 Nr.
1631, Nr. 1638; S. 492 Nr. 1641, Nr. 1642; S. 493 Nr. 1646, Nr.
1649; S. 494 Nr. 1652; S. 497 Nr. 167 [Съавтор: W. Seibt], Nr.
1668; S. 499 Nr. 1682; S. 500 Nr. 1689; S. 501 Nr. 1692; S. 502
Nr, 1695, Nr. 1698; S. 502–503 Nr. 1699; S. 503 Nr. 1700; S. 506
Nr. 1724; S. 515 Nr. 1793; S. 519 Nr. 1810, Nr. 1812; S. 519–520
Nr. 1813; S. 520 Nr. 1814–1816, Nr. 1818; S. 521 Nr. 1819–1821,
Nr. 1823; S. 521–522 Nr. 1824; S. 522 Nr. 1825–1828: S. 523
Nr. 1830, Nr. 1832–1834; S. 524 Nr. 1835–1839, Nr. 1841; S.
525 Nr. 1844–1846; S. 525–526 Nr. 1847–1849, Nr. 1853; S.
527 Nr. 1857, Nr. 1859–1861; S. 527–528 Nr. 1862; S. 528 Nr.
1863–1867; S. 528–529 Nr. 1869; S. 529 Nr. 1871–1874; S. 530
Nr. 1875, Nr. 1877, Nr. 1878; S. 531 Nr. 1881, Nr. 1884; S. 531–
532 Nr. 1885; S. 532 Nr. 1886; S. 532–533 Nr. 1887; S. 533 Nr.
1890–1892; S. 534 Nr. 1893, Nr. 1894; S. 534–535 Nr. 1896; S.
535 Nr. 1897–1903; S. 535–536 Nr. 1904: S. 536 Nr. 1906–1910;
S. 537 Nr. 1912, Nr. 1915–1917; S. 537–538 Nr. 1918; S. 538 Nr.
1919–1922; S. 539 Nr. 1923–1928; S. 539–540 Nr. 1929–1934; S.
540–541 Nr. 1935; S. 541 Nr. 1936–1941; S. 542 Nr. 1942–1946;
S. 542–543 Nr. 1947; S. 543 Nr. 1948; S. 547 Nr. 1998.
│35│

S. 829 Nr. 2353; S. 871–872 Nr. 2667; S. 873 Nr. 2677; S. 924–
925 Nr. 3042; S. 930 Nr. 3074; S. 931 Nr. 3081; S. 932 Nr. 3083,
3085–3086; S. 932–933 Nr. 3087; S. 964 Nr. 3318; S. 965 Nr.
3321, Nr. 3324; S. 967 Nr. 3335; S. 977 Nr. 3392; S. 983 Nr.
3427–3428; S. 1035 Nr. 3769, Nr. 3772; S. 1038 Nr. 3788–3789;
S. 1058 Nr. 3907; S. 1061 Nr. 3924; S. 1062 Nr. 3929; S. 1065
Nr. 3946; S. 1067 Nr. 3957; S. 1068 Nr. 3961; S. 1086 Nr. 4089;
S. 1087 Nr. 4092–4093; S. 1088 Nr. 4097; S. 1090 Nr. 4106; S.
1090–1091 Nr. 4108; S. 1091 Nr. 4109–4111; S. 1092 Nr. 4113–
4115, Nr. 4117; S. 1093 Nr. 4118–4120; S. 1094 Nr. 4122; S.
1095 Nr. 4126–4128; S. 1096 Nr. 4129–4132; S. 1097 Nr. 4137–
4138, Nr. 4141; S. 1098 Nr. 4142–4145; S. 1099 Nr. 4146–4149;
S. 1099–1100 Nr. 4150; S. 1100 Nr. 4151–4152; S. 1101 Nr.
4154–4157; S. 1101–1102 Nr. 4158; S. 1102 Nr. 4159–4161; S.
1103 Nr. 4162, 4164–4165; S. 1103–1104 Nr. 4166; S. 1104 Nr.
4167, 4169–4170; S. 1104–1105 Nr. 4171–4174; S. 1105–1106
Nr. 4175; S. 1106 Nr. 4176–4179; S. 1106–1107 Nr. 4180; S.
1107 Nr. 4181–4183; S. 1107–1108 Nr. 4184; S. 1109 Nr. 4192;
S. 1110 Nr. 4198; S. 1111 Nr. 4201; S. 1112 Nr. 4211; S.1112–
1113 Nr. 4212; S. 1114 Nr. 4222–4223; S. 1115 Nr. 4225–4226,
Nr. 4228; S. 1116 Nr. 4230–4231, Nr. 4234; S. 1117 Nr. 4236–
4240; S. 1117–1118 Nr. 4242; S. 1118 Nr. 4243–4246; S. 1119
Nr. 4247–4250; S. 1122 Nr. 4265–4267; S. 1122–1123 Nr. 4268;
S. 1125 Nr. 4305; S. 1131 Nr. 4380.
18. Publications of Vassil Gjuzelev: Addenda (2006–2011). – BM, 2
(2011) p. 779–781.
267 Nr. 45; S. 309 Nr. 349; S. 310 Nr. 356; S. 324 Nr. 469; S. 366
Nr. 782; S. 368 Nr. 800; S. 402 Nr. 1088; S. 403 Nr. 1090, Nr.
1092; S. 403–404 Nr. 1098; S. 412 Nr. 1177; S. 413 Nr. 1179; S.
422 Nr. 1257; S. 474–475 Nr. 1663; S. 475 Nr. 1666; S. 499 Nr.
1822; S. 504–505 Nr. 1847 [Съавтор W. Seibt] ; S. 531 Nr. 1992; S.
535 Nr. 2022; S. 537 Nr. 2039; S. 541–542 Nr. 2067; S. 561 Nr.
2187, Nr. 2189; S. 561–562 Nr. 2191; S. 562 Nr. 2193; S. 563
Nr. 2202–2203, Nr. 2206–2207; S. 564 Nr. 2209, Nr. 2212–213;
│36│
S. 565 Nr. 2219–2220, Nr. 2222–2224; S. 565–566 Nr. 2225; S.

566 Nr. 2227–2228; S. 567 Nr. 2233–2235, Nr. 2238; S. 567–
568 Nr. 2244; S. 568 Nr. 2246, Nr. 2250; S. 569 Nr. 2252–2256;
S. 570 Nr. 2257, Nr. 2259–2263; S. 570–571 Nr. 2264; S. 571
Nr. 2266–2269, Nr. 2271; S. 572 Nr. 2273; S. 574 Nr. 2291 [Съ-
автор: W. Kaegi]; S. 574–575 Nr. 2292; S. 575 Nr. 2293; S. 577
Nr. 2321; S. 578 Nr. 2332–2334; S. 579 Nr. 2338; S. 582 Nr.
2377; S. 583 Nr. 2386, Nr. 2393.
S. 915 Nr. 2513; S. 919 Nr. 2536; S. 923–924 Nr. 2569; S. 924
Nr. 2571; S. 926 Nr. 2591; S. 935 Nr. 2658; S. 936 Nr. 2666;
S. 940 Nr. 2690; S. 949 Nr. 2765; S. 964 Nr. 2897; S. 968 Nr.
2926, Nr. 2929; S. 978 Nr. 3014–3015; S. 980 Nr. 3024; S. 984
Nr. 3059, Nr. 3061; S. 994 Nr. 3140; S. 999 Nr. 3175; S. 1002
Nr. 3199, Nr. 3204–3205; S. 1004 Nr. 3215; S. 1022 Nr. 3346;
S. 1029–1030 Nr. 3416; S. 1033 Nr. 3446; S. 1034 Nr. 3461; S.
1039 Nr. 3509; S. 1040 Nr. 3521; S. 1045–1046 Nr. 3569; S.
1051 Nr. 3619; S. 1053 Nr. 3633; S. 1055 Nr. 3650, Nr. 3653–
3654; S. 1056 Nr. 3656; S. 1056–1058 Nr. 3658; S. 1058 Nr.
3659; S. 1059 Nr. 3666, Nr. 3671; S. 1061 Nr. 3690–3691; S.
1062 Nr. 3695; S. 1065 Nr. 3725; S. 1065 Nr. 3725; S. 1069 Nr.
3754; S. 1080 Nr. 3841; S. 1085 Nr. 3907; S. 1090–1091 Nr.
3954; S. 1091 Nr. 3959; S. 1091–1092 Nr. 3960; S. 1092 Nr.
3961; S. 1092–1093 Nr. 3967; S. 1093 Nr. 3972; S. 1094 Nr.
3979; S. 1113 Nr. 4123; S. 1114 Nr. 4135; S. 1115 Nr. 4138, Nr.
4141; S. 1116 Nr. 4148; S. 1118 Nr. 4166; S. 1119 Nr. 4176; S.
1122 Nr. 4203; S. 1134 Nr. 4304–4305; S. 1137–1138 Nr. 4328;
S. 1138 Nr. 4329; S. 1139 Nr. 4343; S. 1140 Nr. 4344, Nr. 4347,
Nr. 4351; S. 1140–1141 Nr. 4352; S. 1147 Nr. 4408–4409; S.
1148 Nr. 4418; S. 1151 Nr. 4443, Nr. 4445; S. 1152 Nr. 4455; S.
1153 Nr. 4462–4464; S. 1153–1154 Nr. 4465; S. 1154 Nr. 4466–
4468; S. 1156 Nr. 4474; S. 1158 Nr. 4485 [Съавтор: W. Seibt]; S.
1160–1161 Nr. 4501 [Съавтор: W. Seibt]; S. 1161 Nr. 4502–4503;
S. 1163 Nr. 4514, Nr. 4516–4517; S. 1164 Nr. 4521 [Съавтор: W.
Seibt]; S. 1173 Nr. 4589; S. 1180 Nr. 4642; S. 1182 Nr. 4657; S.
│37│
1189 Nr. 4685; S. 1193 Nr. 4708; S. 1195 Nr. 4721, Nr. 4723; S.
1197 Nr. 4729–4731; S. 1197–1198 Nr. 4732; S. 1201 Nr. 4750;
S. 1203 Nr. 4760; S. 1223 Nr. 4888, Nr. 4890; S. 1223–1224
Nr. 4892; S. 1224 Nr. 4893; S. 1225 Nr. 4897–4899; S. 1226
Nr. 4900–4903; S. 1227 Nr. 4907–4908, Nr. 4913; S. 1227–1228
Nr. 4914; S. 1228 Nr. 4915–4916, Nr. 4920; S. 1228–1229 Nr.
4921; S. 1229 Nr. 4928; S. 1230 Nr. 4932, Nr. 4935, Nr. 4937–
4938; S. 1231 Nr. 4939–4940, Nr. 4943; S. 1232 Nr. 4947, Nr.
4950–4951, Nr. 4953; S. 1233 Nr. 4957–4959; S. 1234 Nr. 4963,
Nr. 4967–4969; S. 1235 Nr. 4973, Nr. 4977; S. 1235–1236 Nr.
4978; S. 1236 Nr. 4980–4982; S. 1237 Nr. 4984, Nr. 4987; S.
1238 Nr. 4992–4993, Nr. 4996; S. 1239 Nr. 5003, Nr. 5005; S.
1240 Nr. 5009, Nr. 5012; S. 1241 Nr. 5014–5015; S. 1241–1242
Nr. 5019; S. 1242 Nr. 5020–5021, Nr. 5023, Nr. 5026; S. 1243
Nr. 5028–5031; S. 1244 Nr. 5033, Nr. 5037; S. 1246 Nr. 5051;
S. 1246–1247 Nr. 5052; S. 1247 Nr. 5053–5055; S. 1248 Nr.
5059–5062; S. 1248–1249 Nr. 5063; S. 1249 Nr. 5064–5067,
Nr. 5069; S. 1249–1250 Nr. 5070; S. 1250 Nr. 5071–5072, Nr.
5075–5076; S. 1250–1251 Nr. 5078; S. 1251 Nr. 5080–5083; S.
1252 Nr. 5085–5087, Nr. 5089–5091; S. 1253 Nr. 5093–5097;
S. 1253–1254 Nr. 5098; S. 1254 Nr. 5099–5100, Nr. 5102; S.
1255 Nr. 5107; S. 1255–1256 Nr. 5108; S. 1256 Nr. 5109–5111,
Nr. 5115–5116; S. 1257 Nr. 5120; S. 1259 Nr. 5138; S. 1260 Nr.
5149; S. 1261 Nr. 5163; S. 1262 Nr. 5171; S. 1263 Nr. 5179; S.
1264 Nr. 5191; S. 1265 Nr. 5201; S. 1266 Nr. 5208; S. 1267 Nr.
5216; S. 1272 Nr. 5269 Nr. 5271, Nr. 5274.
21. Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова. Curriculum vitae
et cursus honorum. – В: Българско средновековие: общество,
власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Кайма-
камова. София, 2013, с. 13–16.
22. Библиография на трудовете на проф. д-р Милияна Каймака-
мова. – В: Българско средновековие: общество, власт, исто-
рия. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. Со-
фия, 2013, с. 17–25.
│38│

236 Nr. 24; S. 241 Nr. 65; S. 252–253 Nr. 149; S. 282 Nr. 365;
S. 292 Nr. 443; S. 299–300 Nr. 502; S. 300 Nr. 509; S. 305 Nr.
554; S. 308–309 Nr. 574; S. 313 Nr. 604; S. 354 Nr. 905; S.
356–357 Nr. 921; S. 365 Nr. 998; S. 368 Nr. 1029; S. 372 Nr.
1065; S. 374 Nr. 1082; S. 378 Nr. 1111; S. 379 Nr. 1118; S. 381
Nr. 1136; S. 382 Nr. 1143; S. 385 Nr. 1172; S. 389 Nr. 1206; S.
391 Nr. 1224; S. 391–392 Nr. 1226; S. 394 Nr. 1241; S. 395 Nr.
1250; S. 405 Nr. 1331–1332; S. 405–406 Nr. 1338; S. 406 Nr.
1339; S. 411 Nr. 1377, 1379–1380; S. 411–412 Nr. 1383; S. 446
Nr. 1636; S. 447 Nr. 1641; S. 448 Nr. 1652–1653; S. 451 Nr.
1675; S. 452 Nr. 1689; S. 455 Nr. 1712; S. 456 Nr. 1723–1724;
S. 457 Nr. 1730; S. 463 Nr. 1783; S. 464 Nr. 1793; S. 477 Nr.
1902; S. 480–481 Nr. 1925; S. 481 Nr. 1926; S. 485 Nr. 1951; S.
487 Nr. 1960, 1962; S. 489 Nr. 1973; S. 490 Nr. 1974; S. 506–
507 Nr. 2072; S. 514 Nr. 2113; S. 515–516 Nr. 2123; S. 516 Nr.
2124; S. 517 Nr. 2129–2131; S. 520 Nr. 2149; S. 521 Nr. 2153;
S. 523 Nr. 2165; S. 525 Nr. 2176; S. 542–543 Nr. 2283; S. 544
Nr. 2289–2294; S. 544–545 Nr. 2295; S. 545 Nr. 2298–2301; S.
546 Nr. 2303–2304, 2306, 2308; S. 546–547 Nr. 2309; S. 547 Nr.
2314–2315; S. 548 Nr. 2317, 2320; S. 549 Nr. 2325, 2329; S. 550
Nr. 2332, 2335; S. 550–551 Nr. 2340; S. 551 Nr. 2342–2345; S.
552 Nr. 2353; S. 552–553 Nr. 2355; S. 553 Nr. 2358–2361; S.
554 Nr. 2363, 2365, 2367; S. 555 Nr. 2371, 2374; S. 555–556 Nr.
2376; S. 556 Nr. 2377–2381; S. 556–557 Nr. 2382; S. 557 Nr.
2383; S. 558 Nr. 2388; S. 558–559 Nr. 2392; S. 559 Nr. 2394;
S. 562 Nr. 2420–2421; S. 562–563 Nr. 2423; S. 563 Nr. 2424,
2426–2427, 2429–2430; S. 564 Nr. 2434–2435, 2437; S. 565 Nr.
2441; S. 566 Nr. 2445, 2447, 2450; S. 566–567 Nr. 2452; S. 567
Nr. 2453; S. 568 Nr. 2459–2460, 2462; S. 569 Nr. 2464–2465,
2468–2469; S. 569–570 Nr. 2470; S. 570 Nr. 2471; S. 571 Nr.
2480, 2482; S. 572 Nr. 2487–2490; S. 572–573 Nr. 2491; S. 573
Nr. 2492, 2494; S. 573–574 Nr. 2499; S. 574 Nr. 2500–2503,
2506; S. 574–575 Nr. 2507; S. 575 Nr. 2508, 2510; S. 575–576
Nr. 2512; S. 576 Nr. 2514, 2518; S. 577 Nr. 2519, 2522–2523;
│39│
S. 578 Nr. 2524–2526; S. 579 Nr. 2535; S. 581 Nr. 2555, 2559;
S. 585 Nr. 2604; S. 586 Nr. 2607, 2614; S. 587 Nr. 2620, 2623.
S. 913 Nr. 2922; S. 913 Nr. 2923; S. 937 Nr. 3087; S. 942 Nr.
3125; S. 943–944 Nr. 3135; S. 946 Nr. 3156; S. 947–948 Nr.
3168; S. 953 Nr. 3217–3218; S. 954 Nr. 3223; S. 954–955 Nr.
3224; S. 955 Nr. 3228, Nr. 3232; S. 957 Nr. 3249; S. 959 Nr.
3264, Nr. 3268–3269; S. 962 Nr. 3292; S. 968 Nr. 3342; S. 984
Nr. 3452, Nr. 3454–3455; S. 985 Nr. 3461; S. 998 Nr. 3549; S.
1000 Nr. 3561; S. 1001 Nr. 3564, Nr. 3566, Nr. 3568; S. 1014
Nr. 3690; S. 1017–1018 Nr. 3719; S. 1019 Nr. 3730; S. 1025 Nr.
3778; S. 1026 Nr. 3788; S. 1034 Nr. 3847; S. 1036 Nr. 3873; S.
1043 Nr. 3946; S. 1044 Nr. 3952; S. 1046 Nr. 3971; S. 1048 Nr.
3986; S. 1049 Nr. 3990; S. 1050 Nr. 3998; S. 1052 Nr. 4011; S.
1052–1053 Nr. 4012; S. 1053 Nr. 4013; S. 1053–1054 Nr. 4018;
S. 1055 Nr. 4027; S. 1072 Nr. 4175; S. 1073 Nr. 4184; S. 1074 Nr.
4190; S. 1078–1079 Nr. 4226; S. 1079 Nr. 4227–4230; S. 1080
Nr. 4232–4233, Nr. 4235, Nr. 4238; S. 1090 Nr. 4310; S. 1098
Nr. 4380; S. 1114–1115 Nr. 4520; S. 1116 Nr. 4530; S. 1119 Nr.
4547, Nr. 4549; S. 1120 Nr. 4553; S. 1120–1121 Nr. 4560; S.
1121–1122 Nr. 4567; S. 1123 Nr. 4585; S. 1124 Nr. 4590–4591;
S. 1124–1125 Nr. 4592; S. 1126 Nr. 4605; S. 1127 Nr. 4615; S.
1134 Nr. 4661–4662; S. 1140 Nr. 4691; S. 1140–1141 Nr. 4692;
S. 1141 Nr. 4693; S. 1143 Nr. 4707–4709; S. 1144 Nr. 4712; S.
1145 Nr. 4717, Nr. 4719; S. 1146 Nr. 4726–4727; S. 1157 Nr.
4810; S. 1158 Nr. 4813; S. 1159 Nr. 4820; S. 1163 Nr. 4846;
S. 1164 Nr. 4854; S. 1168 Nr. 4882; S. 1171 Nr. 4902–4903;
S. 1173 Nr. 4912; S. 1174–1175 Nr. 4913; S. 1174 Nr. 4915; S.
1175 Nr. 4919; S. 1188 Nr. 4997; S. 1191 Nr. 5013–5014, Nr.
5017; S. 1192 Nr. 5021–5022; S. 1193 Nr. 5027; S. 1193–1194
Nr. 5034; S. 1194 Nr. 5035, Nr. 5037–5038; S. 1194–1195 Nr.
5039; 1195 Nr. 5040–5043; S. 1196 Nr. 5044–5048; S. 1197
Nr. 5049–5052; S. 1197–1198 Nr. 5053; S. 1198 Nr. 5055, Nr.
5057; S. 1198–1199 Nr. 5058; S. 1199 Nr. 5059–5062; S. 1199–
1200 Nr. 5063; S. 1200 Nr. 5064–5066; S. 1200–1201 Nr. 5069;
│40│
S. 1201 Nr. 5070, Nr. 5072–5073; S. 1202 Nr. 5075–5076; S.

1202–1203 Nr. 5081; S. 1203 Nr. 5082; S. 1203–1204 Nr. 5091;
S. 1204 Nr. 5092–5093; S. 1204–1205 Nr. 5096; S. 1205 Nr.
5098–5100; S. 1205–1206 Nr. 5101; S. 1206 Nr. 5102–5104,
Nr. 5106; S. 1206–1207 Nr. 5107; S. 1207 Nr. 5112, Nr. 5114–
5115; S. 1208 Nr. 5122–5123; S. 1208–1209 Nr. 5124; S. 1209
Nr. 5126–5128; S.1209–1210 Nr. 5131; S. 1210 Nr. 5132, Nr.
5135, Nr. 5137; S. 1210–1211 Nr. 5138; S. 1211 Nr. 5141–5142,
Nr. 5144–5145, Nr. 5147; S. 1212 Nr. 5149–5150, Nr. 5153; S.
1212–1213 Nr. 5154; S. 1213 Nr. 5155; S. 1214 Nr. 5157–5161;
S. 1215 Nr. 5163–5164, Nr. 5166; S. 1215–1216 Nr. 5170; S.
1216 Nr. 5171–5172; S. 1216–1217 Nr. 5178; S. 1217 Nr. 5182,
Nr. 5185; S. 1218 Nr. 5187, Nr. 5190; S. 1219 Nr. 5197; S. 1220
Nr. 5202–5203, Nr. 5205–5206; S. 1220–1221 Nr. 5207; S. 1221
Nr. 5214, Nr. 5217; S. 1222 Nr. 5218–5219, Nr. 5221–5222; S.
1222–1223 Nr. 5223; S. 1223 Nr. 5225, Nr. 5228; S. 1223–1224
Nr. 5229; S. 1224 Nr. 5233–5234; S. 1225 Nr. 5241–5242, Nr.
5245; S. 1226 Nr. 5249–5251; S. 1226–1227 Nr. 5253; S. 1227
Nr. 5255, Nr. 5260; S. 1227–1228 Nr. 5261; S. 1228 Nr. 5263,
Nr. 5265; S. 1228–1229 Nr. 5267; S. 1229 Nr. 5270; S. 1229–
1230 Nr. 5272; S. 1230 Nr. 5276; S. 1231 Nr. 5283–5284; S.
1231–1232 Nr. 5285; S. 1232 Nr. 5290–5291; S. 1233 Nr. 5296,
Nr. 5300, Nr. 5303; S. 1234 Nr. 5313; S. 1234–1235 Nr. 5314; S.
1235 Nr. 5322; S. 1236 Nr. 5326–5328; S. 1236–1237 Nr. 5330;
S. 1238 Nr. 5340–5343; S. 1238–1239 Nr. 5344; S. 1239 Nr.
5345–5350; S. 1239–1240 Nr. 5351; S. 1240 Nr. 5352–5355; S.
1240–1241 Nr. 5356; S. 1241 Nr. 5357–5361; S. 1245 Nr. 5401.
25. Per amicitiam. Людмил Станчев на 60 години. – История, 22/5
(2014) с. 533–534.
26. Publications of Vassilka Tăpkova-Zaimova (2007–2014). – BM,
4–5 (2013–2014), p. 595–599.
309 Nr. 123; S. 310 Nr. 130; S. 312 Nr. 141, 144; S. 320 Nr. 209;
S. 333 Nr. 301; S. 358 Nr. 493–495; 370 Nr. 607; S. 372 Nr. 629;
S. 375 Nr. 650; S. 393–394 Nr. 815; S. 397 Nr. 841; S. 400 Nr.
│41│
867; S. 404 Nr. 892; S. 408 Nr. 927, 930; S. 409 Nr. 934; S. 416
Nr. 995; S. 417–418 Nr. 1014; S. 418 Nr. 1019; S. 419–420 Nr.
1031; S. 424 Nr. 1072; S. 425 Nr. 1076; S. 426 Nr. 1091; S. 433
Nr. 1143; S. 434 Nr. 1154; S. 444 Nr. 1260; S. 445 Nr. 1272; S.
446 Nr. 1283–1284; S. 447 Nr. 1289; S. 449 Nr. 1305; S. 450 Nr.
1311; S. 451 Nr. 1321; S. 452 Nr. 1326, 1329; S. 468 Nr. 1459; S.
519 Nr. 1812; S. 537 Nr. 1961; S. 561 Nr. 2143–2144; S. 562 Nr.
2152; S. 563–564 Nr. 2161 [Съавтор: W. Seibt]; S. 595 Nr. 2390; S.
596 Nr. 2402; S. 601 Nr. 2428; S. 604 Nr. 2443; S. 621 Nr. 2554;
S. 621–622 Nr. 2556; S. 623 Nr. 2563–2564, 2566–2567; S. 624
Nr. 2569; S. 624–625 Nr. 2574; S. 625 Nr. 2576–2577; S. 625–
626 Nr. 2579; S. 626 Nr. 2584, 2587; S. 627 Nr. 2588–2589; S.
628 Nr. 2592, 2594, 2595; S. 629 Nr. 2606; S. 630 Nr. 2616; S.
631 Nr. 2627; S. 632 Nr. 2631; S. 633 Nr. 2643; S. 634 Nr. 2649;
S. 635 Nr. 2654, 2661; S. 637 Nr. 2667, 2669, 2670; S. 637–638
Nr. 2673; S. 638 Nr. 2674; S. 639 Nr. 2682, 2684; S. 639–640
Nr. 2688; S. 640 Nr. 2689; S. 641 Nr. 2695–2698, 2700; S. 643
Nr. 2715, 2720, 2722–2723; S. 645 Nr. 2740; S. 647 Nr. 2764;
S. 648 Nr. 2776–2777, 2781, 2785; S. 649 Nr. 2787; S. 650 Nr.
2806; S. 651 Nr. 2813; S. 655 Nr. 2682.
28. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 107/2 (2014) S. 938–939 Nr.
2920; S. 942 Nr. 2951; S. 950–951 Nr. 3008; S. 991 Nr. 3306–
3307; S. 995 Nr. 3340–3341; S. 999 Nr. 3373; S. 1002 Nr. 3406;
S. 1007 Nr. 3447; S. 1012 Nr. 3494–3495; S. 1056 Nr. 3869; S.
1093 Nr. 4161–4162, 4167; S. 1100 Nr. 4221; S. 1102 Nr. 4236–
4237; S. 1111 Nr. 4309; S. 1115 Nr. 4352; S. 1118 Nr. 4373; S.
1122 Nr. 4410; S. 1126 Nr. 4447, 4452; S. 1128 Nr. 4465–4466;
S. 1141 Nr. 4571; S. 1141–1142 Nr. 4572; S. 1143 Nr. 4952; S.
1146 Nr. 4616; S. 1147 Nr. 4620; S. 1147–1148 Nr. 4621; S.
1148 Nr. 4622, 4626; S. 1149 Nr. 4635–4636; S. 1153 Nr. 4661;
S. 1196 Nr. 4965; S. 1201 Nr. 5012; S. 1202 Nr. 5026; S. 1211
Nr. 5102; S. 1217 Nr. 5152, 5154; S. 1231 Nr. 5269; S. 1231–
1232 Nr. 5270; S. 1232 Nr. 5271–5273; S. 1233 Nr. 5278–5279;
S. 1233–1234 Nr. 5282; S. 1234 Nr. 5283; S. 1235 Nr. 5289–
5292; S. 1236 Nr. 5294–5295, 5298; S. 1237 Nr. 5304–5306; S.
│42│
1238–1239 Nr. 5313; S. 1240 Nr. 5320–5323; S. 1240–1241 Nr.

5324; S. 1241 Nr. 5325–5326; S. 1242 Nr. 5331–5332, 5334–
5335; S. 1243 Nr. 5342–5343; S. 1256 Nr. 5436; S. 1260 Nr.
5457; S. 1261 Nr. 5459–5460; S. 1268 Nr. 5515–5516; S. 1272
Nr. 5539; S. 1273 Nr. 5540, 5543; S. 1299 Nr. 5700; S. 1300 Nr.
5703, 5706; S. 1300–1301 Nr. 5708; S. 1302–1303 Nr. 5721; S.
1303 Nr. 5723–5724; S. 1304 Nr. 5730, 5733; S. 1304–1305 Nr.
5734; S. 1305 Nr. 5736, 5738; S. 1306 Nr. 5740, 5742–5744; S.
1306–1307 Nr. 5746; S. 1307 Nr. 5749–5752; S. 1308 Nr. 5754,
5757–5760; S. 1309 Nr. 5766–5767; S. 1309–1310 Nr. 5769; S.
1310 Nr. 5770–5771; S. 1311 Nr. 5775–5778; S. 1311–1312 Nr.
5779; S. 1312 Nr. 5780–5782, 5784; S. 1313 Nr. 5785, 5788,
5790; S. 1313–1314 Nr. 5791; S. 1314 Nr. 5792, 5795–5796; S.
1315 Nr. 5798–5799, 5801; S. 1316 Nr. 5805–5808; S. 1316–
1317 Nr. 5810; S. 1317 Nr. 5811, 5813–5815; S. 1318 Nr. 5816–
5820, 5822; S. 1318–1319 Nr. 5824; S. 1319–1320 Nr. 5828; S.
1320 Nr. 5832; S. 1321 Nr. 5835; S. 1322 Nr. 5847; S. 1324 Nr.
5866; S. 1325 Nr. 5867–5870; S. 1325–1326 Nr. 5871; S. 1326
Nr. 5873–5874; S. 1327 Nr. 5879, 5881–5882; S. 1328 Nr. 5890;
S. 1328–1329 Nr. 5894; S. 1329 Nr. 5899; S. 1330 Nr. 5902,
5904–5905; S. 1330–1331 Nr. 5908; S. 1331 Nr. 5909–5910,
5912–5914; S. 1332 Nr. 5915, 5917, 5919–5920; S. 1332–1333
Nr. 5921; S. 1333 Nr. 5922, 5924–5926; S. 1333–1334 Nr. 5927;
S. 1334 Nr. 5928–5931, 5933; S. 1335 Nr. 5935–5937, 5939–
5941; S. 1336 Nr. 5943–5947; S. 1336–1337 Nr. 5948; S. 1337
Nr. 5949–5953; S. 1337–1338 Nr. 5954; S. 1338 Nr. 5956–5957,
5959; S. 1339 Nr. 5964–5967; S. 1339–1340 Nr. 5968; S. 1340
Nr. 5969–5972; S. 1340–1341 Nr. 5973; S. 1341 Nr. 5974–5975;
S. 1343 Nr. 6001; S. 1347 Nr. 6051; S. 1350 Nr. 6086; S. 1352
Nr. 6112–614; S. 1353 Nr. 6118; S. 1355 Nr. 6147, 6150.
S. 305 Nr. 211; S. 305–306 Nr. 213; S. 306 Nr. 215; S. 306–307
Nr. 219; S. 308–309 Nr. 231; S. 331 Nr. 400; S. 331–332 Nr.
403; S. 335 Nr. 436; S. 339 Nr. 476; S. 340 Nr. 487; S. 344 Nr.
513; S. 355–356 Nr. 596; S. 365 Nr. 667; S. 368 Nr. 690; S. 369
│43│
Nr. 695; S. 371 Nr. 710–711; S. 373 Nr. 718; S. 374 Nr. 726; S.
376 Nr. 738; S. 380–381 Nr. 771; S. 381 Nr. 774; S. 382 Nr. 780;
S. 383 Nr. 785, 787; S. 394 Nr. 891; S. 401–402 Nr. 957; S. 408
Nr. 1011; S. 409 Nr. 1023; S. 417 Nr. 1086; S. 423 Nr. 1137,
1139; S. 435 Nr. 1238; S. 436 Nr. 1243; S. 436–437 Nr. 1249;
S. 441 Nr. 1288; S. 442 Nr. 1289–1291, 1293–1294; S. 443 Nr.
1296–1297; S. 444 Nr. 1302; S. 445 Nr. 1313; S. 492–493 Nr.
1678; S. 493 Nr. 1679, 1681; S. 494 Nr. 1687; S. 495–496 Nr.
1700; S. 496 Nr. 1703, 1706; S. 505 Nr. 1795; S. 508–509 Nr.
1813; S. 509 Nr. 1814; S. 512–513 Nr. 1837; S. 513 Nr. 1839;
S. 515 Nr. 1852–1853; S. 516 Nr. 1854, 1856–1857; S. 517 Nr.
1859–1860; S. 541 Nr. 2027; S. 544 Nr. 2053; S. 546 Nr. 2065–
2069; S. 546–547 Nr. 2070; S. 547 Nr. 2073; S. 554 Nr. 2098; S.
554 Nr. 2101; S. 558 Nr. 2118; S. 562–563 Nr. 2143; S. 564 Nr.
2151; S. 568 Nr. 2180; S. 569 Nr. 2185; S. 572–573 Nr. 2207;
S. 573 Nr. 2208–2209, 2211–213; S. 573–574 Nr. 2214; S. 574
Nr. 2215–2216, 2218–2220; S. 575 Nr. 2223–2224; S. 575–576
Nr. 2228; S. 576 Nr. 2229–2230, 2233, 2235; S. 577 Nr. 2236–
2238,240; S. 577–578 Nr. 2241; S. 578 Nr. 2242–2243, 2245; S.
579 Nr. 2247–2248, 2251; S. 580 Nr. 2253–2254, 2256, 2258;
S. 580–581 Nr. 2260; S. 581 Nr. 2261–262; S. 581 Nr. 2265; S.
582 Nr. 2266, 2268–2269; S. 583 Nr. 2274, 2276; S. 583–584 Nr.
2279; S. 584 Nr. 2280–2281; S. 584–585 Nr. 2287; S. 585 Nr.
2288, 2290–2291; S. 585–586 Nr. 2292; S. 586 Nr. 2293, 2295–
2298; S. 587 Nr. 2299, 2301–2304; S. 588 Nr. 2305–2309; S.
588–589 Nr. 2310; S. 589 Nr. 2313, 2315–2316; S. 589–590 Nr.
2317; S. 590 Nr. 2318–2322; S. 590–591 Nr. 2323; S. 591 Nr.
2324–2326, 2329; S. 592 Nr. 2331–2333; S. 601 Nr. 2437–2438;
S. 602 Nr. 2450; S. 606 Nr. 2492.
S. 969 Nr. 3112; S. 972 Nr. 3141; S. 978 Nr. 3201, 3204; S. 984
Nr. 3268; S. 985 Nr. 3273; S. 1016 Nr. 3525; S. 1018 Nr. 3547,
3549; S. 1019 Nr. 3555, 3557; S. 1020 Nr. 3559, 3561; S. 1021
Nr. 3568–3569; S. 1023 Nr. 3577; S. 1024 Nr. 3585; S. 1035
Nr. 3673, 3675; S. 1036 Nr. 3678, 3684; S. 1037 Nr. 3687; S.
│44│
1053 Nr. 3850; S. 1060 Nr. 3928; S. 1067 Nr. 3996, 3998; S.
1068 Nr. 4009; S. 1074–1075 Nr. 4066; S. 1075 Nr. 4075; S.
1080 Nr. 4122; S. 1083 Nr. 4139; S. 1094 Nr. 4245; S. 1098 Nr.
4283; S. 1098–1099 Nr. 4290; S. 1099 Nr. 4292; S. 1106 Nr.
4349; S. 1141 Nr. 4613; S. 1143 Nr. 4632; S. 1160 Nr. 4790; S.
1161 Nr. 4795, 4800; S. 1162 Nr. 4806, 4808; S. 1164 Nr. 4826;
S. 1175 Nr. 4892; S. 1175–1176 Nr. 4898; S. 1178–1179 Nr.
4912; S. 1179 Nr. 4913–4914; S. 1185 Nr. 4950, 4952; S. 1205
Nr. 5116–5117; S. 1209 Nr. 5146; S. 1210 Nr. 5148; S. 1225 Nr.
5250; S. 1231 Nr. 5282; S. 1254 Nr. 5427; S. 1256 Nr. 5434–
5436, 5438–5439; S. 1257 Nr. 5443, 5446–5447; S. 1258 Nr.
5449–5452, 5455, 5457; S. 1259 Nr. 5461–5462, 5465; S. 1260
Nr. 5470, 5474, 5476; S. 1261 Nr. 5478–5480, 5487; S. 1262 Nr.
5489–5493, 5496; S. 1263 Nr. 5497–5498, 5501, 5503–5504; S.
1264 Nr. 5508, 5513; S. 1265 Nr. 5515; S. 1265–1266 Nr. 5523;
S. 1266 Nr. 5527, 5532; S. 1267 Nr. 5533, 5542; S. 1268 Nr.
5544; S. 1269 Nr. 5561; S. 1270 Nr. 5562–5563; S. 1270–1271
Nr. 5570; S. 1273 Nr. 5593; S. 1274 Nr. 5597, 5602; S. 1275 Nr.
5608; S. 1275–1276 Nr. 5614; S. 1276 Nr. 5618–5621; S. 1277
Nr. 5623–5624, 5627–5629; S. 1277–1278 Nr. 5631; S. 1278
Nr. 5632–5634, 5636, 5639; S. 1278–1279 Nr. 5640; S. 1279
Nr. 5641, 5648; S. 1280 Nr. 5649–5651, 5653–5654, 5656; S.
1280–1281 Nr. 5657; S. 1281 Nr. 5658, 5662, 5664; S. 1282 Nr.
5667–5669; S. 1282–1283 Nr. 5670; S. 1283 Nr. 5671, 5673; S.
1288 Nr. 5732; S. 1290 Nr. 5757; S. 1293 Nr. 5796; S. 1294 Nr.
5810–5811; S. 1296 Nr. 5831–5832; S. 1297 Nr. 5842–5843; S.
1298 Nr. 5860–5861.
31. Академик Васил Гюзелев на 80 години. – Сп БАН, 129/6
(2016), с. 71–74.
32. Академична зрялост (Академик Васил Гюзелев на 80 години). –
Наука, 26/5 (2016), с. 69–71.
33. Биобиблиография на академик Васил Тодоров Гюзелев. – В:
Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил
Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София, 2016,
с. 15–95.
│45│
34. Проучванията на Васил Гюзелев за историята на Македония

през средните векове (V–ХV в.). По повод на неговата 80-го-
дишнина. – МПр, 39/3 (2016), с. 115–128.
35. Сърджан Пириватрич на 50 години. – Българистика/Bulgarica,
33 (2016), с. 109–114.
36. Ex fontibus ad veritatem. Vassil Gjuzelev’s contribution to Slavic
and Balkan Medieaval studies. – Studia Slavica et Balcanica Pet-
ropolitana /Петербургские славянские и балканские исследо-
вания, (2016), № 2 (20), с. 193–197.
[Съавтор: Dmitry Polyvyanny].
37.
[Bibliographische Notizen]. – BZ, 109/1 (2016) S. 288 Nr.
47 ; S. 288–289 Nr. 48; S. 290 Nr. 63; S. 298 Nr. 124; S. 307
Nr. 178; S. 312 Nr. 217; S. 312–313 Nr. 218; S. 323 Nr. 291; S.
324 Nr. 301; S. 325 Nr. 305–306; S. 326–327 Nr. 319; S. 327
Nr. 322; S. 328 Nr. 327; S. 340 Nr. 422; S. 341 Nr. 434; S. 342
Nr. 440; S. 342 Nr. 443–444; S. 343 Nr. 448; S. 345 Nr. 465; S.
346 Nr. 468; S. 347 Nr. 473; S. 349 Nr. 499–500; S. 350 Nr. 512;
S. 354 Nr. 550; S. 362–363 Nr. 633; S. 363 Nr. 634; S. 364 Nr.
646; S. 365 Nr. 647–648; S. 367 Nr. 667; S. 376 Nr. 736; S. 381
Nr. 772; S. 399 Nr. 891–893; S. 401 Nr. 900; S. 404 Nr. 921; S.
410 Nr. 974–975; S. 411 Nr. 981–982; S. 412 Nr. 984, 986; S.
413 Nr. 995; S. 417 Nr. 1038; S. 417–418 Nr. 1044; S. 423–424
Nr. 1103; S. 424 Nr. 1104–1106; S. 424–425 Nr. 1107; S. 425
Nr. 1110; S. 425–426 Nr. 1112; S. 426 Nr. 1113–1114; S. 427
Nr. 1123–1124; S. 429 Nr. 1140; S. 430 Nr. 1149; S. 432 Nr.
1168, 1171–1172; S. 434 Nr. 1193; S. 436 Nr. 1204, 1206; S. 437
Nr. 1215–1216; S. 441 Nr. 1257, 1260; S. 442 Nr. 1265; S. 444
Nr. 1282; S. 445 Nr. 1286; S. 447 Nr. 1303–1304, 1307; S. 448
Nr. 1316; S. 449 Nr. 1317–1319; S. 450 Nr. 1324–1325, 1327;
S. 452 Nr. 1337, 1339; S. 452–453 Nr. 1341; S. 455 Nr. 1360;
S. 463 Nr. 1418; S. 465 Nr. 1441, 1444; S. 466 Nr. 1448–1449,
1451, 1453–1454; S. 467 Nr. 1457–1461; S. 467–468 Nr. 1462;
S. 468 Nr. 1463–1465, 1467; S. 469 Nr. 1468–1470, 1473–1474;
S. 470 Nr. 1477, 1479–1480; S. 471 Nr. 1487–1489; S. 477 Nr.
1541–1542, 1544; S. 478 Nr. 1545–1546, 1548, 1550; S. 479 Nr.
1552, 1554; S. 480 Nr. 1565; S. 482 Nr. 1581; S. 483 Nr. 1586;
│46│
S. 523 Nr. 1922; S. 530 Nr. 1981; S. 532 Nr. 1997, 1999–2000;
S. 533 Nr. 2003, 2007; S. 535 Nr. 2025; S. 541 Nr. 2083, 2085;
S. 542 Nr. 2088; S. 542–543 Nr. 2092; S. 543 Nr. 2093, 2095; S.
548 Nr. 2122; S. 549 Nr. 2124; S. 552 Nr. 2141; S. 556 Nr. 2160,
2164; S. 557 Nr. 2169; S. 558 Nr. 2175; S. 559 Nr. 2177–2178;
S. 560 Nr. 2182–2184; S. 561 Nr. 2191; S. 565 Nr. 2215; S. 566
Nr. 2216–2219; S. 567 Nr. 2221; S. 568 Nr. 2229, 2233; S. 569
Nr. 2239; S. 569–570 Nr. 2240; S. 571 Nr. 2248–2250; S. 572
Nr. 2251–2253; S. 574 Nr. 2264; S. 582 Nr. 2338; S. 586 Nr.
2373; S. 588 Nr. 2382; S. 591 Nr. 2404; S. 596 Nr. 2434; S. 598
Nr. 2445, 2448; S. 599 Nr. 2450–2451; S. 604 Nr. 2486; S. 604–
605 Nr. 2489; S. 605 Nr. 2493–2495; S. 606 Nr. 2500–2501; S.
606–607 Nr. 2502; S. 607 Nr. 2503–2507; S. 611–612 Nr. 2528;
S. 612 Nr. 2529; S. 612–613 Nr. 2532; S. 613 Nr. 2534; S. 619
Nr. 2566–2567; S. 623 Nr. 2594; S. 631 Nr. 2647; S. 632 Nr.
2654–2659; S. 634 Nr. 2668–2670; S. 635 Nr. 2672–2673, 2675,
2677; S. 635–636 Nr. 2678; S. 636 Nr. 2681–2683; S. 636–637
Nr. 2684; S. 637 Nr. 2686, 2689–2691; S. 638 Nr. 2693–2696;
S. 638–639 Nr. 2697; S. 639 Nr. 2698, 2700; S. 639–640 Nr.
2703; S. 640 Nr. 2705, 2707, 2709; S. 640–641 Nr. 2710; S. 641
Nr. 2712, 2715, 2718; S. 641–642 Nr. 2719; S. 642 Nr. 2724; S.
642–643 Nr. 2728; S. 643 Nr. 2729–2730, 2732–2734; S. 644 Nr.
2735–2737; S. 645 Nr. 2742, 2745–2746; S. 645–646 Nr. 2747;
S. 646 Nr. 2748–2749, 2751, 2753; S. 647 Nr. 2754–2758, 2760;
S. 648 Nr. 2761, 2763; S. 648–649 Nr. 2764; S. 649 Nr. 2767;
S. 650 Nr. 2775–2777, 2779; S. 651 Nr. 2782, 2786; S. 652 Nr.
2791; S. 653 Nr. 2799–2801; S. 654 Nr. 2802–2803, 2805–2807;
S. 655 Nr. 2814–2815; S. 656 Nr. 2820–2821, 2823; S. 656–657
Nr. 2824; S. 657 Nr. 2825–2828; S. 659 Nr. 2839, 2843–2844;
S. 660 Nr. 2845–2848; S. 660–661 Nr. 2849; S. 661 Nr. 2850–
2851, 2853, 2855; S. 662 Nr. 2861–2862, 2865; S. 663 Nr. 2867–
2870; S. 664 Nr. 2875–2876; S. 664–665 Nr. 2883; S. 666 Nr.
2894, 2896; S. 667 Nr. 2903, 2905, 2908–2909; S. 667–668 Nr.
2911; S. 668 Nr. 2913–2914, 2916; S. 668–669 Nr. 2919; S. 669
Nr. 2920–2921, 2924–2925; S. 670 Nr. 2929–2931; S. 670–671
│47│
Nr. 2932; S. 671 Nr. 2933, 2936–2937; S. 671–672 Nr. 2941;

S. 672 Nr. 2942–2943, 2947; S. 672–673 Nr. 2948; S. 673 Nr.
2950–2951, 2953–2954; S. 674 Nr. 2959, 2961; S. 674–675 Nr.
2966; S. 675 Nr. 2967, 2972; S. 676 Nr. 2974, 2976–2977, 2979;
S. 676–677 Nr. 2981; S. 677 Nr. 2982–2984, 2988; S. 678 Nr.
2991, 2993, 2996; S. 683 Nr. 3022–3024, 3026; S. 683–684 Nr.
3027; S. 684 Nr. 3028–3030; S. 684–685 Nr. 3031; S. 685 Nr.
3032–3033; S. 687, Nr. 3061; S. 688 Nr. 3064; S. 690 Nr. 3096;
S. 695 Nr. 3164; S. 696 Nr. 3175.
38. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 109/2 (2016) S. 1012, Nr.
3367; S. 1042–1043, Nr. 3616; S. 1043, Nr. 3624; S. 1072, Nr.
3827; S. 1075, Nr. 3849; S. 1076, Nr. 3862; S. 1085, Nr. 3938;
S. 1090, Nr.3979; S. 1100, Nr. 4061; S. 1108, Nr. 4126; S. 1126,
Nr.4262; S. 1131, Nr. 4296, 4299; S. 1133, Nr. 4308; S. 1134,
Nr. 4315, 4318; S. 1135, Nr. 4320; S. 1150, Nr. 4453; S. 1151,
Nr. 4459–4460; S. 1152–1153, Nr. 4469; S. 1165, Nr. 4594; S.
1171, Nr. 4646, 4649; S. 1172–1173, Nr. 4663; S. 1175, Nr.
4686; S. 1182, Nr. 4752; S. 1183, Nr. 4764; S. 1183–1184, Nr.
4765; S. 1184, Nr. 4770–4771; S. 1185, Nr. 4777; S. 1186, Nr.
4785; S. 1191, Nr. 4836; S. 1192, Nr. 4844; S. 1216, Nr. 5044;
S. 1219, Nr. 5081; S. 1220, Nr. 5083, 5085; S. 1221, Nr. 5090;
S. 1227, Nr. 5140, 5142–5144; S. 1228, Nr. 5145, 5147; S. 1233,
Nr. 5179; S. 1265, Nr. 5420; S. 1266–1267, Nr. 5433; S. 1267,
Nr. 5437; S. 1277, Nr. 5510; S. 1282, Nr. 5553; S. 1284, Nr.
5564; S. 1287, Nr. 5591; S. 1289, Nr. 5603; S. 1312, Nr. 5785;
S. 1314, Nr. 5797; S. 1316–1317, Nr. 5814; S. 1317, Nr. 5816;
S. 1318, Nr. 5820, 5822; S. 1319, Nr. 5825, 5827; S. 1322, Nr.
5846; S. 1350, Nr. 6040; S. 1366, Nr. 6155; S. 1391, Nr. 6298–
6299; S. 1391–1392, Nr. 6301; S. 1392, Nr. 6303; S. 1393, Nr.
6311–6312, 6315; S. 1394, Nr. 6321–6323; S. 1395, Nr. 6325,
6327–6329; S. 1395–1396, Nr. 6330; S. 1396, Nr. 6331, 6333–
6335; S. 1397, Nr. 6338–6339, 6341, 6344; S. 1398, Nr. 6346–
6347, 6349–6351; S. 1399, Nr. 6355–6358; S. 1399–1400, Nr.
6359; S. 1400, Nr. 6360, 6362–6365; S. 1400–1401, Nr. 6366;
S. 1401, Nr. 6367–6372; S. 1402, Nr. 6376–6378, 6382; S. 1403,
│48│
Nr. 6384–6385, 6387–6389; S. 1404, Nr. 6392–6393, 6397; S.

1404–1405, Nr. 6398; S. 1405, Nr. 6399–6400, 6403–6404; S.
1405–1406, Nr. 6405; S. 1406, Nr. 6406–6409; S. 1407, Nr.
6410–6414; S. 1407–1408, Nr. 6417; S. 1408, Nr. 6418–6419;
S. 1408–1409, Nr. 6423; S. 1409, Nr. 6424–6430; S. 1410, Nr.
6432, 6436; S. 1411, Nr. 6444–6447; S. 1411–1412, Nr. 6448; S.
1412, Nr. 6449–6454; S. 1413, Nr. 6455–6457, 6459; S. 1413–
1414, Nr. 6462; S. 1414, Nr. 6463; S. 1414–1415, Nr. 6468; S.
1415, Nr. 6470–6471; S. 1415–1416, Nr. 6473; S. 1416, Nr. 6477;
S. 1417, Nr. 6478, 6480–6481, 6483, 6485; S. 1418, Nr. 6488;
S. 1418–1419, Nr. 6497; S. 1419, Nr. 6498–6499; S. 1422, Nr.
6513–6514, 6516, 6520; S. 1422–1423, Nr. 6521; S. 1423, Nr.
6522–6527; S. 1424, Nr. 6530–6533, 6536; S. 1425, Nr. 6537–
6539,6541, 6544; S. 1426, Nr. 6549, 6553–6554; S. 1427, Nr.
6557, 6559, 6561; S. 1427–1428, Nr. 6562; S. 1428, Nr. 6563,
6566–6567; S. 1428–1429, Nr. 6570; S. 1429, Nr. 6571, 6573;
S. 1430, Nr. 6579–6580; S. 1430–1431, Nr. 6581; S. 1431, Nr.
6582–6583; S. 1431–1432, Nr. 6584; S. 1438, Nr. 6664–6665; S.
1440, Nr. 6683; S. 1441, Nr. 6702; S. 1442, Nr. 6712; S. 1443,
Nr. 6735; S. 1447, Nr. 6787; S. 1448, Nr. 6791, 6796.
39.
Склонившись над источником: восемьдесят лет действите-
льному члену Болгарской АН Василу Гюзелеву. – ВВр, 100
(2016), с. 335–337.
[Съавтор: Д. И. Полывянный].
40. Хумористични стихове от един византолог. По повод 100-го-
дишнината от рождението на акад. Димитър Ангелов. – МПр,
40/4 (2017), с. 127–132.
41. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 110/2 (2017) S. 234, Nr. 1; S.
251, Nr. 143; S. 270, Nr. 283–285, 287; S. 290, Nr. 440; S. 291, Nr.
451; S. 297, Nr. 515; S. 298, Nr. 522; S. 300, Nr. 542; S. 305, Nr.
579, 585; S. 315, Nr. 671; S. 323, Nr. 741; S. 334, Nr. 815; S. 341,
Nr. 861; S. 345, Nr. 891; S. 350, Nr. 925; S. 351, Nr. 932; S. 360,
Nr. 1027; S. 361, Nr. 1038; S. 369, Nr. 1109; S. 374–375, Nr. 1170;
S. 375, Nr. 1172, 1177; S. 386, Nr. 1278; S. 387, Nr. 1281, 1284; S.
389, Nr. 1299; S. 400, Nr. 1387; S. 401, Nr. 1398; S. 401–402, Nr.
│49│
1404; S. 402, Nr. 1406–1408, 1410–1411; S. 403, Nr. 1414–1415,

1419–1421; S. 404, Nr. 1422–1425, 1428; S. 404–405, Nr. 1429; S.
405, Nr. 1430–1431, 1434–1437; S. 405–406, Nr. 1438; S. 406, Nr.
1440–1443, 1445; S. 407, Nr. 1446; S. 411, Nr. 1479–1480, 1485,
1487; S. 412, Nr. 1488–1489, 1491; S. 412–413, Nr. 1495; S. 413,
Nr. 1496–1497, 1500–1501; S. 424, Nr. 1579; S. 454, Nr. 1831;
S. 464, Nr. 1927; S. 466, Nr. 1938–1939; S. 472–473, Nr. 1985;
S. 473, Nr. 1988; S. 474–475, Nr. 2003; S. 476, Nr. 2013, 2016;
S. 484, Nr. 2083, 2090; S. 489, Nr. 2134, 2136; S. 495, Nr. 2173;
S. 500, Nr. 2208; S. 503–504, Nr. 2226; S. 505, Nr. 2233–2234;
S. 506, Nr. 2238–2240; S. 506–507, Nr. 2241; S. 507, Nr. 2242,
2244; S. 512, Nr. 2272–2273; S. 512–513, Nr. 2274; S. 514, Nr.
2280–2282, 2286; S. 515, Nr. 2288–2289; S. 516, Nr. 2293–2294,
2298; S. 518, Nr. 2309; S. 525, Nr. 2365; S. 526, Nr. 2370, 2372; S.
528, Nr. 2387; S. 536, Nr. 2431; S. 543, Nr. 2496; S. 544, Nr. 2498,
2500–2501, 2504; S. 545, Nr. 2505–2511; S. 546, Nr. 2512–2516;
S. 548, Nr. 2530; S. 548–549, Nr. 2531; S. 549, Nr. 2532–2533;
S. 551, Nr. 2543; S. 551–552, Nr. 2544 [Съавтор: P. Schreiner]; S.
556, Nr. 2561; S. 557, Nr. 2566; S. 561, Nr. 2593; S. 578, Nr.
2703; S. 579, Nr. 2709–2710, 2713–2715; S. 580, Nr. 2716–2719,
2721–2722; S. 581, Nr. 2724–2727, 2730; S. 582, Nr. 2732–2736;
S. 582–583, Nr. 2737; S. 583, Nr. 2738–2739, 2741–2742; S. 584,
Nr. 2743–2744, 2747–2748; S. 585, Nr. 2749–2752, 2754, 2757;
S. 586, Nr. 2758–2760, 2762–2763; S. 586–587, Nr. 2764; S. 587,
Nr. 2765–2770; S. 588, Nr. 2772–2773, 2775–2776, 2778, 2780;
S. 589, Nr. 2782–2783, 2787–2789; S. 589–590, Nr. 2790; S. 590,
Nr. 2791–2793, 2796–2797; S. 590–591, Nr. 2798; S. 591, Nr.
2801–2804; S. 592, Nr. 2805, 2807–2808, 2811–2812; S. 593, Nr.
2813–2814, 2816–2817; S. 594, Nr. 2823–2826, 2828; S. 595, Nr.
2829, 2832–2834, 2836; S. 595–596, Nr. 2838; S. 596, Nr. 2840,
2842–2843; S, 596–597, Nr. 2844; S. 597, Nr. 2847–2850; S. 598,
Nr. 2851, 2855–2856; S. 599, Nr. 2860, 2862, 2865, 2867; S. 600,
Nr. 2868–2870, 2872–2873; S. 601, Nr. 2874–2877; S. 601–602,
Nr. 2880; S. 602, Nr. 2881, 2883, 2885–2886; S. 602–603, Nr.
2887; S. 603, Nr. 2891, 2893–2894; S. 603–604, Nr. 2895; S. 604,
│50│
Nr. 2897–2901; S. 604–605, Nr. 2903; S. 605, Nr. 2904–2905,

2907–2908; S. 606, Nr. 2910–2911, 2913–2915; S. 606–607, Nr.
2916; S. 607, Nr. 2917, 2919–2920, 2922; S. 608, Nr. 2925–2926,
2928; S. 609, Nr. 2930–2935; S. 610, Nr. 2936–2938; S. 610–611,
Nr. 2939; S. 611, Nr. 2941; S. 614, Nr. 2978–2979; S. 615, Nr.
2994–2995; S. 616, Nr. 3011; S. 617, Nr. 3016; S. 618, Nr. 3034,
3039–3040; S. 622, Nr. 3080, 3083.
УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

1. Политическо могъщество и културен разцвет на България
през управлението на цар Симеон Велики (893–927). – В: Ис-
тория на България. Разширени планове за конкурсен изпит.
София, 2000, с. 39–45.
2. Залезът на ранносредновековното Българско царство (927–
1018). – В: История на България. Разширени планове за кон-
курсен изпит. София, 2000, с. 46–53.
3. Българското царство през управлението на цар Иван Алек-
сандър (1331–1371). – В: История на България. Разширени
планове за конкурсен изпит. София, 2000, с. 70–73.
4. Османското завоевание на България през ХІV век. – В: Ис-
тория на България. Разширени планове за конкурсен изпит.
София, 2000, с. 74–77.
5. История и цивилизации. 6 клас. [Издателство:] „Институт за
образователни политики Архимед и Диоген“. София, 2017,
143 с.
[Съавтори: Ивайла Попова, Веско Обрешков, Красимир С. Кръстев.].
НАУЧНОПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ
1. Бероя в областното управление на България /VII–X в./. –
ПМП, бр. 9, май 1981, с. 10.
2. Търновград – Най–забележителният от градовете на Хемус. –
в. Учителско дело, бр. 42 /2380/, 17 ноември 1981, с. 5.
3. Страници от историята /Резултатите от една експедиция/. –
Наука и техника за младежта, XXXIV, 2 /398/, 1982, c. 21–25.
[Съавтор: Николай Овчаров].
│51│
4. Печатите на Константин Диоген през ХI век. – ПМП, бр.14,

май 1983, с. 13.
5. Византия за славяните. – в. Антени, ХVІІ, 11 май 1988, бр. 19
(993), с. 12–13.
6. Личности от близкото минало. Първан Драганов. – БК, І, бр.
6, 17 май 1991, с. 7.
[Съавтор: Анелия Лилкова].
7. Лъвът в герба – корона или не ?– в. Телеграф, І, бр. 72, 13 юни
1991 (сутрешно издание), с. 3.
8. Хан Аспарух – основателят. – БК, І, бр. 12, 27 юни 1991, с. 7.
9. Хан Тервел. – БК, І, бр. 13, 4 юли 1991, с. 7.
10. Хан Телериг. – БК, І, бр. 14, 11 юли 1991, с. 7.
11. Хан Кардам. – БК, І, бр. 15, 18 юли 1991, с. 7.
12. Хан Крум – завоевателят.– БК, І, бр. 16, 25 юли 1991, с. 7.
[Публикувана с неточното заглавиe „Хан Кардам“].
13. Народ, който граничи със себе си. „Македонски преглед въз-
обновен“. – в. Зора ІІ, бр. 30, 30 юли 1991, с. 10.
14. Хан Омуртаг. – БК, І, бр. 17, 1 август 1991, с. 7.
15. Хан Маламир. – БК, І, бр. 18, 8 август 1991, с. 7.
16. Хан Персиан. – БК, І, бр. 19, 15 август 1991, с. 7.
17. Княз Борис І. – БК, І, бр. 21, 29 август 1991, с. 7.
18. Цар Симеон Велики. – БК, І, бр. 23, 12 септември 1991, с. 7.
19. Цар Петър. – БК, І, бр. 24, 19 септември 1991, с. 7.
20. Цар Борис ІІ. – БК, І, бр. 27, 10 октомври 1991, с. 7.
21. От ханство към царство. Укрепване на българската държав-
ност от VІІ до ІХ век. – в. Кандидатстудент, І, бр. 2, 18 март
1992, с. 2.
22. Покръстването. България – между Рим и Цариград. – в. Кан
дидатстудент, І, бр. 3, 25 март 1992, с. 3.
23. Самодържец на българите. Титлите на българските владете-
ли – VІІ– ХІV в. – в. Кандидатстудент, І, бр. 5, 8 април 1992,
с. 2.
24. България, Византия и европейския свят (ХІІІ–ХІV в.)/. – в.
Кандидатстудент, І, бр. 6, 115 април 1992, с. 3.
25. На митинг в манастир „Хаджи Димитър“ Асен и Петър про-
изнесли речи. – в. 168 часа, ІІІ, бр. 33, 18 август 1992, с. 27.
│52│
26. Българското ханство през първата половина на ІХ в. – [Спи-

сание] А, 2/1 (1993) с. 22–24.
27. Проблеми на българската история от първата половина на ІХ
век. – в. Алма Матер. Супер Рик, І, бр. 7, 24 април 1996, с. 4.
28. Външнополитически фактори в българската история (края на
VІІ–средата на ІХ в.). – в. Алма Матер. Супер Рик, І, бр. 8, 1
май 1996, с. 4–5.
29. Първата Симеонова война с Византийската империя (894–
около 899 г.). – в. Алма Матер. Супер Рик, І, бр. 9, 8 май 1996,
с. 4–5.
30. Сепаратистите в Българското царство (края на ХІІ–началото
на ХІІІ в.). – в. Алма Матер. Супер Рик, І, бр. 10, 15 май 1996,
с. 4–5.
31. Възстановяване на българската държава (1186–1235 г.). – в.
Алма Матер. Супер Рик, І, бр. 11, 22 май 1996, с. 4.
32. Хронология на българската история от времето на славяни и
прабългари до края на ХVІІІ в. – В: Атлас Световна история.
Т. 1. От древността до Френската революция. Пловдив, 1999,
с. І–ХІІІ.
33. Българското царство при цар Иван Асен ІІ (1218–1241). – В:
Вечен календар на българите. София, 1999 (месец октомври).
34. Блатненско княжество, с. 131; Българско княжество, с. 181;
Българско царство, с. 182; Роксолани, с. 987; Черни българи,
с. 1286; Яси, с. 1328. – В: Българска енциклопедия А…..Я.
София, 2002.
35. От царския престол – в монашеска килия. – в. Женско царство
ІІІ, бр. 3, 15–21 януари 2004, с. 12.
36. Средновековието – основа на българската история.– История,
14/4–5 (2006) с. 2–3.
37. Проф. Иван Дуйчев – един български полихистор.– В: Алма-
нах за литература и изкуство „Света гора“, бр. 8 („З“). Велико
Търново, 2007, с. 428–430.
38. Българското царство и европейските сили през Х в.– в. 1000
години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 1 (2), 2008, с. 3.
39. Пронища.– в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ,
бр. 2 (3), февруари 2008, с. 4.
│53│
40. Белград, недостъпната крепост. – в. 1000 години Самуилова

България. Векове, ІІ, бр. 3 (4), март 2008, с. 4.
41. Оряхово. Българската крепост в планината Томор – Алба-
ния.– в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 4
(5), април 2008, с. 4.
42. Св. Борис І – Михаил и Македония. – в. 1000 години Самуи-
лова България. Векове, ІІ, бр. 5 (6), май 2008, с. 1–2.
43. Крепостта на св. Ахил – Лариса. – в. 1000 години Самуилова
България. Векове, ІІ, бр. 5 (6), май 2008, с. 5.
44. Комитопулите и власите. – в. 1000 години Самуилова Бълга-
рия. Векове, ІІ, бр. 6 (7), юни 2008, с. 5.
45. Крепостта Костур. – в. 1000 години Самуилова България. Ве-
кове, ІІ, бр. 7 (8), юли 2008, с. 10.
46. Аарон (? – 14.VІ.987), с. 7; Аарон (първата половина на 11 в.),
с. 7; Аварски хаганат, с. 11; Авитохол, с. 13; Агаряни, с. 17;
Агата, с. 17; Агатий Миринейски, с. 18; Агатон, с. 18; Агото-
ники, с. 18; Адамитство, с. 21–24; Адриан ІІ, с. 26; Айнхард,
с. 30; Аксиопол, с. 35; Алагатор, с. 37; Алани, с. 38; Алде-
мир, Алдимир, с. 40; Алдемир, Елтимир, с. 40; 1) Алексан-
дър, с. 44; 2) Александър, с. 44; Алексий, 47; Алексий Слав,
с. 47–48; Алексий Хунол, с. 48; Али паша, с. 48; Алобагатур,
с. 50; Алусиан, с. 51–52; Алцек, с. 52; Ананий, с. 55; Ана-
стасий Библиотекар, с. 55–56; Ангария, с. 56; Андрей, с. 66;
Анна (втора половина на 9 в. – след 927), с. 69; Анна (кръ-
щелно име Мария), с. 69; Анна (средата на 13 в.), с. 69; Анна
(втора половина на 14 в.), с. 69; Анна Комнина, с. 69; Анна
Тертер, с. 69–70; Анна-Неда, с. 70; Анти, с. 70–71; Антим,
с. 71; Апанаж, с. 79; Аподохатор, с. 79; Апокрисиарий, с. 79;
Арбанаси, с. 91; Асеневци, с. 115–116; Аспарух, с. 121–122;
Аспра, с. 124; Аул, с. 139; Ахтопол, с. 141; Багаин, с. 146;
Багатур, с. 147; Багреница, с. 147; Бакуриани, с. 156; Балдуин
І Фландърски, с. 160; Балдю, с. 161; Балик, с. 161; Балтаоглу,
с. 172; Балшенски надпис, с. 174; Батошевски надпис, с. 200;
Баян (средата на 7 в.), с. 207; Баян (? – около 765); Белаур,
с. 215; Белград, с. 216–217; Белград, с. 217; Белота, с. 236;
Берат, с. 242–243; Берзити, с. 244; Берислав, с. 244–245; Бе-
│54│
сар, с. 252; Бири багаин, с. 263; Битка в Тревненския про-
ход, с. 268–269; Битка във Върбишкия проход, с. 269; Битка
на Косово поле, с. 269–270; Битка при Ахелой, с. 270; Битка
при Велбъжд, с. 271; Битка при Версиникия, с. 271; Битка при
Катасирти, с. 272; Битка при Клокотница, с. 272; Битка при
Ключ, с. 272–273; Битка при Никопол, с. 273–274; Битка при
Одрин, с. 274–275; Битка при Плочник, с. 275; Битка при река
Скафида, с. 275; Битка при река Сперхей, с. 275; Битка при
Ровине, с. 275; Битка при Русокастро, с. 275–276; Битка при
Сяр, с. 276; Битка при Траянови врата, с. 276–277; Битка при
Черномен, с. 277; Битолски надпис, с. 277; Битолски триод,
с. 277–278; Битоля, с. 278–279; Блазиус Клайнер, с. 288; Бог-
дан, с. 302; Богомил, с. 304; Богомилство, с. 305; Боженишки
надпис, с. 312–313; Боила, с. 319–320; Болярин, с. 324; Бо-
рил, с. 330; Борис І, с. 331; Борис ІІ, с. 332; Ботко, с. 346;Боян
Магьосник, с. 352; Бояна, с. 352; Браничево, с. 360; Брата
(края на 13 – началото на 14 в.), с. 361; Брата (втора поло-
вина на 14 в.), с. 361; Брашовска грамота, с. 367–368; Брод-
нина, с. 374; Българи в Италия, с. 414; Българи в Мала Азия,
с. 414.– В: Голяма енциклопедия България. Т. 1. А–Бъл. Со-
фия, 2011.
47. Българи в Панония, с. 415. – В: Голяма енциклопедия Бълга-
рия. Т. 2. Бъл–Бъл. София, 2011.
48. Българо-венециански договори, с. 1195; Българо-генуезки
договор, с. 1203; Българска анонимна хроника, с. 1217–1218;
Българска архиепископия, с. 1221; Българска патриаршия,
с. 1233–1234. – В: Голяма енциклопедия България. Т. 3. Бъл–
Бъл. София, 2011.
49. Български апокрифен летопис, с. 1247; Български владетел-
ски грамоти, с. 1247; Български календар, с. 1250; Български
каменни надписи, с. 1251; Български племена, с. 1254–1255;
Българско ханство, с. 1267; Българско царство, с. 1267–1268;
Вакъф, с. 1287–1288; Варар, с. 1291; Варничий, с. 1305; Васа
Граматик, с. 1307; Василий І, с. 1314; Василий ІІ, с. 1314; Ва-
силиса, с. 1314; Ватах, с. 1316; Ватопедска грамота, с. 1317;
Велизарий, с. 1323–1324; Велик воевода, с. 1324; Велик дука,
│55│
с. 1324; Велик епикерний, с. 1324; Велик княз, с. 1324; Велик

логотет, с.1324; Велик примикюр, с. 1324; Велики Преслав,
с. 1327–1328; Велико преселение на народите, с. 1330; Вене-
ти, с. 1349; Видин, с. 1363–1364; Видинско царство, с. 1370;
Византия, с. 1376–1377; Византология, с. 1377; Викинги,
с. 1379; Вилает, с. 1379–1380; Винар, с. 1380; Винех, с. 1381;
Виргинска грамота; Витлеем, с. 1391; Витомир, с. 1392; Ви-
тошка грамота, с. 1394; Вичина, с. 1396; Вичина, Вицина,
с. 1396; Владимир-Расате, с. 1400; Власи, с. 1403; Власий,
с. 1403; Воден, с. 1406; Воевода, с. 1411; Войнуци, с. 1427;
Войсил, с. 1427–1428; Войсил Граматик, с. 1428; Волжско-
Камска България, с. 1428–1429; Волоберщина, с. 1430; Восък,
с. 1432; Врачански надпис, с. 1443; Вунд, с. 1454; Вълкашин,
с. 1464; Вълчо, с. 1470; Въстание на Георги Войтех, с. 1479;
Въстание на Ивайло, с. 1480; Въстание на Константин и Фру-
жин, с. 1480–1481; Въстание на Петър Делян, с. 1481; Въс-
тание на Петър и Асен, с. 1481; Гавра, с. 1499; Гавриил Лес-
новски, с. 1499; Гаврил (9 в.) – брат на княз Борис І, с. 1499;
Гаврил (9 в.) – втори син на княз Борис І, с. 1500; Гаврил
Радомир, с. 1500; Георги, с. 1521; Георги І Тертер, с. 1521;
Георги ІІ Тертер, с. 1521; Георги Акрополит, с. 1521–1522;
Георги Амартол, с. 1522; Георги Войтех, с. 1522; Георги Гра-
матик, с. 1522; Георги Кедрин, с. 1522; Георги Най-нови Со-
фийски, с. 1522; Георги Нови Софийски, с. 1522–1523; Георги
Пахимер, с. 1523; Георги Синкел, с. 1523; Георги Сурсувул,
с. 1523; Геракар, с. 1535; Герасим Българин, с. 1535; Герман,
с. 1542; Глад, с. 1558; Гостун, с. 1599–1600; Готи, с. 1600–
1601; Градар, с. 1604; Григорий Акиндин, с. 1622; Григорий
Мних, с. 1623; Грубадин, с. 1632; Гръд (14 в.), с. 1635; Гръд,
Грудас, с. 1635; Гръцки огън, с. 1637–1638.– В: Голяма енци-
клопедия България. Т. 4. Бъл–Гър. София, 2011.
50. Давид (? – 976), с. 1662; Давид (края на 10 – началото на 11 в.),
с. 1662; Дамян (10 в.), с. 1672; Дамян (13 в.), с. 1672; Дана-
ил, с. 1675; Данило ІІ, с. 1679; Десеткар, с. 1723; Десетник,
с. 1723; Десислава (13 в.), с. 1723; Десислава (14 в.) – болярка,
с. 1723; Деспот, с. 1724; Десятък, с. 1724; Джелепи, с. 1734;
│56│
Диавато, с. 1742; Димитър Полемарх, с. 1769; Димитър Тихон,

с. 1769–1770; Димнина, с. 1770; Добромир (края на 10 – нача-
лото на 11 в.), с. 1806; Добромир (14 в.); Добромир Младия,
с. 1806; Добромир Хриз, с. 1806–1807; Добротица (? – 1385),
с. 1809; Добруджански надпис, с. 1812; Докс, с. 1817; Домета,
с. 1834; Дометиан, с. 1834; Доротея, с. 1840; Драгинов, с. 1849;
Драговити, с. 1850; Драгомир, с. 1853; Драгота, с. 1855; Драг-
шан (края на 10 – началото на 11 в.), с. 1855; Драгшан (14 в.),
с. 1855; Дристър, с. 1861–1862; Дубровнишка грамота, с. 1873;
Дубровнишки договор, с. 1873; Дук, с. 1874; Дуло, с. 1875;
Дърман и Куделин, с. 1908; Елемаг, с. 1940; Елена (12–13 в.),
с. 1942; Елена (1224 – след 1261), с. 1942; Елена (? – 7.ХІ.1376),
с. 1942; Епирско деспотство, с. 1964; Ерми, с. 1967; Ескусия,
с. 1970; Есхач, с. 1971; Ефросина, с. 1976; Житар, с. 1994; Жи-
тей, с. 1994; Жупан, с. 1997; Заверган, с. 2001; Закхей Фило-
соф Загорянин, с. 2012; Звиница, с. 2030. – В: Голяма енцикло-
педия България. Т. 5. Гър-Зми. София, 2012.
51. Зографска грамота, с. 2065; Иван, с. 2077; Иван Александър,
с. 2077–2078; Иван Асен І, с. 2078; Иван Асен ІІ, с. 2078–
2079; Иван Асен ІІІ, с. 2079–2080; Иван Владислав, с. 2080;
Иван Рилски, с. 2080–2081; Иван Русина, с. 2081; Иван Сра-
цимир, с. 2081; Иван Стефан, с. 2081–2082; Иван Шишман,
с. 2082; Иванко, с. 2084; Иванко Тертер, с. 2084; Ивац,
с. 2097; Игнатий, с. 2099–2100; Изгончия, с. 2105; Иларион
Мъгленски, с. 2126; Илица, с. 2131; Именник на българските
ханове, с. 2134–2135; Инас, с. 2135; Индикт, с. 2136; Ино-
кентий ІІІ, с. 2137; Ираклий, с. 2138; Иратаис, с. 2139; Ири-
на (13 в.), с. 2140; Ирина (? – 1268), с. 2140; Исбул, с. 2142;
Ичиргу багаин, с. 2154; Ичиргу боила, с. 2154; Ичиргу коло-
вър, с. 2154; Йоаким І, с. 2155; Йоаким ІІ, с. 2155; Йоаким ІІІ,
с. 2155–2156; Йоаким Осоговски, с. 2156; Йоан Дамаскин,
с. 2157–2158; Йоан Дебърски, с. 2158; Йоан Зонара, с. 2159;
Йоан Кантакузин, с. 2159–2160; Йоан Комнин Асен, с. 2160;
Йоан Малала, с. 2160–2161; Йоан Скилица, с. 2161; Йоани-
кий І, с. 2162; Йоаникий ІІ, с. 2162; Йоасаф Бдински, с. 2163;
Йосиф, с. 2172–2173; Йосиф (13 в.), с. 2173; Йосиф ІІ, с. 2173;
│57│
Йосиф Катар, с. 2174; Кавхан, с. 2186; Каган, с. 2186; Кадия,

с. 2188; Каза, с. 2188; Каймакам, с. 2201; Калиман І, с. 2205;
Калиман ІІ, с. 2205; Калоян (около 1170–1207), с. 2212–2213;
Калоян (13 в.), с. 2213; Канартикин, с. 2234; Канас ювиги,
с. 2234–2235; Кандидат, с. 2235; Кардам, с. 2265–2266; Кас-
трофилакс, с. 2282; Каталани, с. 2283; Кераца, с. 2298; Кераца
Мария, с. 2298; Кесар, с. 2300; Кесимджии, с. 2300; Клирици,
с. 2335; Кнез, с. 2342; Книга на епарха, с. 2342; Колидрос,
с. 2375; Коловър, с. 2375; Комит, с. 2380; Комитопул, с. 2380;
Константин, с. 2388; Константин Бодин, с. 2389; Константин
Драгаш, с. 2389; Константин Тих-Асен, с. 2390–2391; Копсис,
с. 2412–2413; Кормесий, с. 2415; Кормисош, с. 2415; Корш,
с. 2417; Косара, с. 2417; Костур, с. 2427–2428; Котокий,
с. 2432; Котраг, с. 2432; Котраги, с. 2432; Крагуяр, с. 2437;
Кракра Пернишки, с. 2441; Крали Марко, с. 2444; Кричимски
надпис, с. 2467; Крум, с. 2467–2468. – В: Голяма енциклопе-
дия България. Т. 6. Зна-Кру. София, 2012.
52. Крън – средновековен град, с. 2477–2478; Кубер, с. 2486;
Куберови българи, с. 2486; Кубиар, с. 2486; Кубрат, с. 2487;
Култура на древните българи, с. 2497–2498; Куман, с. 2498;
Кумани, с. 2498–2499; Кутригури, с. 2507; Кюригир, с. 2539;
Лазарица, с. 2550; Лека, с. 2579; Логотет, с. 2615; Маврокаст-
ро, с. 2655; Мавър, с. 2655; Мадарски конник, с. 2665–2666;
Маламир, с. 2682; Маламирова летопис, с. 2682–2683; Ману-
ил Ивац, с. 2711; Мария (11 в.) – българска царица, с. 2727;
Мария (13 в.) – българска царица, с. 2727–2728; Мария-Ири-
на, с. 2728; Мармаис, с. 2736; Мартин (9 в.), с. 2738; Мартин
(14 в.), с. 2738; Матеица, с. 2745; Мелитон, с. 2773; Миник,
с. 2823; Мирийска земя, с. 2831; Мирослава, с. 2833; Мита-
та, с. 2837; Мито, с. 2839; Михаил, с. 2842–2843; Михаил ІІ
Асен, с. 2843; Михаил ІІІ Шишман, с. 2844; Михаил Воин,
с. 2844; Михаил Псел, с. 2844; Мицо Асен, с. 2855; Мойсей,
с. 2876; Момци, с. 2884; Момчил, с. 2884. – В: Голяма енци-
клопедия България. Т. 7. Кру-Мом. София, 2012.
53. Мостич, с. 2904; Мрачка грамота, с. 2907; Мъглен – българ-
ска средновековна крепост, с. 2926; Мюлк, с. 2936; Надпис
│58│
на чъргубиля Мостич, с. 2942–2943; Наимники, с. 2945; На-

ръшки надпис, с. 2984; Нахия, с. 2991; Находник, с. 2991;
Негавон, с. 3051; Несебърска хроника, с. 3075; Несебърски
грамоти, с. 3075–3076; Нестонг, с. 3082; Нестор, с. 3082;
Несторица, с. 3082; Никейска империя, с. 3084–3085; Ни-
кита Хониат, с. 3085; Никифор, с. 3085; Никифор І Геник,
с. 3085–3086; Никифор Григора, с. 3086; Никола, с. 3087; Ни-
кулица, с. 3104; Никулица Младият, с. 3105; Овчага, с. 3168;
Огнян, с. 3174; Олгу таркан, с. 3189; Омуртаг, с. 3193–3194;
Ослепяване, с. 3234; Остро, с. 3239; Отроци, с. 3249; Охтум,
с. 3254; Паган, с. 3270. – В: Голяма енциклопедия България.
Т. 8. Мом-Пан. София, 2012.
54. Панчо, с. 3304; Парици, с. 3316; Персиан, с.3370; Персиан
(втората половина на 9 в.), с. 3370; Петър, с. 3402–3403; Пе-
тър Делян, с. 3403; Побирчия, с. 3473; Покръстване на бъл-
гарите, 3485–3486; Поморие – антична и средновековна кре-
пост, с. 3495; Поповяне, с. 3530; Поприще, с. 3531; Правдина,
с. 3545; Практор, с. 3552; Прибо, с. 3567; Примикюр, с. 3571;
Приселица, с. 3574; Прокопий Кесарийски, с. 3595; Прония,
с. 3597; Просек, с. 3597; Протовестиарий, с. 3600; Прото-
севаст, с. 3601; Протостратор, с. 3601; Прохор Пшински,
с. 3602; Прусиан, с. 3604; Псар, с. 3605; Радагаст, с. 3639; Ра-
дослав, с. 3655; Рая, с. 3698. – В: Голяма енциклопедия Бъл-
гария. Т. 9. Пан-Рем. София, 2012.
55. Рилска грамота, с. 3733; Ринхини, с. 3743; Рипсимия, с. 3743;
Роман, с. 3769; Роман І Лакапин, с. 3769; Роман Търновски,
с. 3769; Самодържец, с. 3835; Сампсис, с. 3843; Самуил,
с. 3843–3844; Самуилов надпис, с. 3845; Санджак, с. 3850;
Саракт, с. 3855; Свърлиг, с. 3954; Свърлижки евангелски ли-
стове, с. 3955; Севар, с. 3957; Севаст, с. 3957; Севастократор,
с. 3957; Севери, с. 3964; Седем славянски племена, с. 3979;
Сенар, с. 3989; Сервия, с. 3993–3994; Сермон, с. 3996; Сивин,
Сабин, с. 3999; Сигилий на Алексий Слав, с. 4000; Силван
(края на 14 – началото на 15 в.), с. 4001; Симеон, с. 4009; Си-
меон І, с. 4009–4010; Синкел, с. 4028; Синодик на Българска-
та църква, с. 4029; Слав, с. 4055; Славини, с. 4060; Смилец,
│59│
с. 4090; Смоляни, с. 4097; Сондоке, с. 4122. – В: Голяма енци-

клопедия България. Т. 10. Рем-Сон. София, 2012.
56. Срацимир (14 в.) – деспот на Карвуна, с. 4167; Срацимир
(14 в.) – болярин, с. 4167; Стан (13 в.), с. 4191; Станимашки
напис, с. 4194; Старата Голяма България, с. 4210–4211; Ста-
рец – опитен възрастен монах, с. 4211; Столник – дворцов
служител, с. 4256; Стратор, с. 4283; Стрез, с. 4286; Стримон-
ци, с. 4289; Стълпник, с. 4299; Суда, с. 4302; Сюлейманкьой-
ски надпис, с. 4341; Тамара, Кера Тамара, с. 4350; Тангра,
с. 4351; Тапия; Таридин, с. 4357; Таркан, с. 4357; Телериг
(8 в.), с. 4375–4376; Телец, с. 4376; Тема, 4376–4377; Те-
одор (?) – военачалник, с. 4380; Теодор (? – 1015) – кавхан,
с. 4380; Теодор Сигрица, с. 4380; Теодор Петър, с. 4381; Те-
одосий І, с. 4383; Теодосий ІІ, с. 4383; Теодосий Търновски,
с. 4383–4384; Теофан Изповедник, с. 4384; Теофилакт Охрид-
ски, с. 4385; Теофилакт Симоката, с. 4385; Тервел (средата на
7 в. – 721), с. 4387; Тертеревци, с. 4390; Технитари, с. 4396;
Тимар, с. 4398; Тихомир, с. 4041; Тодор Светослав, с. 4405;
Токту, с. 4414; Тома Славянина, с. 4415; Травъл, с. 4440;
Тревнина, с. 4460; Тудор Доксов, с. 4485; Турдачис, с. 4489;
Тутхон, с. 4494; Търновски надпис на хан Омуртаг, с. 4516;
Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ, с. 4516. – В: Голяма
енциклопедия България. Т. 11. Сон-Уни. София, 2012.
57. Уния с Римската църква, с. 4537; Уногондури, с. 4537; Ути-
гури, с. 4544; Филип (края на 10 – началото на 11 в.), с. 4566;
Филип (14 в.), с. 4566; Фотий, с. 4579; Фружин, с. 4581; Фун,
с. 4581; Хаганат, с. 4587; Хайредински окоп, с. 4605; Хам-
барлийски надпис, с. 4614; Хан, с. 4614–4615; Харалд Хар-
драд, с. 4618; Хас, с. 4620; Хацон, с. 4628; Хилвуд, с. 4635;
Хора, с. 4647; Хранислав, с. 4657; Хрельо Драговол, с. 4658;
Цариград, с. 4696–4698; Цариградска патриаршия, с. 4699–
4700; Цок, с. 4724; Чака, с. 4754; Чакарар, с. 4746; Чата-
ларски надпис, с. 4755–4756; Чашник, с. 4757; Чепа, с. 4760;
Черни българи, с. 4778; Чивидалско евангелие, с. 4805; Чи-
гот, с. 4805; Шишман, с. 4853; Шун, с. 4877; Юстиниан І,
с. 4904; Юстиниан ІІ, с. 4904; Яси, с. 4943; Яхъя Антиохий-
│60│
ски, с. 4946. – В: Голяма енциклопедия България. Т. 12. Уни-

Я. София, 2012.
58. Княз Борис-Михаил и неговото време. – В: Бележити бълга-
ри. 2. Първото българско царство. София, sine anno [2012],
с. 82–91.
59. Акад. Иван Дуйчев – „Българският полихистор“. – В: Бележи-
ти българи. 2. Първото българско царство. София, sine anno
[2012], с. 118–121.
60. Спомен за един добър Човек. – В: Ани. [София], 2012, с. 98–
99.
61. Битката при Беласица. След 1000 години споменът за Саму-
илова България е жив. – За буквите. Кирило-Методиевски
вестник, 35/ бр. 43 (октомври 2014) с. 5.
62. Научни прояви, посветени на 1000-годишнината от смъртта
на българския цар Самуил († 6 октомври 1014 г.). – История,
22/5 (2014) с. 529–532.
63. Някои събития, свързани с отбелязване на 1000-годишнината
от смъртта на българския цар Самуил († 6 октомври 1014)
през есента на 2014 г. – Наука, 24/3 (2014) с. 76–77.
64. Петър Мутафчиев (1883–1943) – първият български школу-
ван византолог. – Homo sciens, бр. 8 [2014] с. 15–16.
65. Кан Крум в българската летописна традиция. – Будител, 4/34
(2014) с. 87–91.
66. Хиляда години от управлението на българския цар Гаврил-Ра-
домир (1014–1015). – Наука, 25/4 (2015) с. 30–32.
67. 1185 – възкресението на Българското царство. – Наука, 25/6
(2015) с. 35–37.
68. Мизийските стрели са по-силни от авзонските копия. Битката
в Българската клисура от 17 август 986 г. 1030 години от по-
бедата на Самуил над Василий ІІ. – в. Нова зора, ХХ (ХХV),
бр. 32, 9 август 2016, с. 1, 3–4, 3 ил.
69. За академик Васил Гюзелев, за Троян и за ракията. – в. Троян-
ски глас, XLVIII, бр. 38, 12–18 октомври 2016 г., с. 7.
[Съавтор: Виолета Маркова].
70. Академик Васил Гюзелев – заслужил изследовател на Българ-
ското средновековие. – Вестник 21. Културно-информацио-
│61│
нен двуседмичник за Червен бряг и региона, ХV, бр. 19 (352),

14–27 октомври 2016, с. 1, 7.
71. Страстен изследовател на средновековното ни минало и на
Българския Северозапад. – в. Конкурент. Всекидневник за
Видин, Враца и Монтана, ХХІ, бр. 200 (4837), 19 октомври
2016 г., с. 9.
72. Неуморен изследовател на средновековния Несебър – акаде-
мик Васил Гюзелев на 80 години. – в. Слънчев бряг (Несебър-
ско издание), LV, бр. 20 (1949), 25 октомври 2016 г., с. 8.
73. Ето, Симеон пристига, воеводи си зове… 1100 години от бит-
ката при Ахелой. – в. Трета възраст, ХХVІІ, бр. 33 (1294),
16–22 август 2017 г., с. 20.
74. Разгромът на латинците. Битката при Одрин. – Българска ис-
тория (октомври 2017), с. 68–78.
75. За виното и неговата употреба в средновековна България. –
Българска история (октомври 2017), с. 88–96.
VARIA
1. 22 International Congress of Byzantine Studies. Sofia, 22–27
nd
August 2011. List of Participants. Sofia, 2011, 61 p.

2. Предговор. – В: Българско средновековие: общество, власт,
история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова.
София, 2013, с. 11–12.
3. Предговор. – В: Хиляда години от битката при Беласица и от
смъртта на цар Самуил (1014–2014). София, 2015, с. 9–11.
[Съавтори: Александър Гребенаров, Методи Бисерков].
4. Увод. – В: Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест
на Васил Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София,
2016, с. 7.
[Съавтор: Миляна Каймакамова].
5. Послесловие. – В: Иван Вазов. Песни за Македония 1913–
1916. София, 2016 [Първо фототипно издание], с. 129–130.
ПРЕВОДИ
Йоханес Кодер. Похвално слово за Васил Гюзелев. – В: Пох-
вални слова за Васил Гюзелев. – Везни, ХХVІ, бр. 10 (2016), с. 29–
│62│
34 [Същото в: Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест

на Васил Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София, 2016,
с. 241–249.].
[J. Koder. Vasil Gjuzelev – Laudatio. – In: Das mittelalterliche Bulgarien, Byzanz
und Europa. Festschrift fur Vasil Gjuzelev zum 75. Geburtstag. Andreas Schwarcz,
Peter Soustal, Antoaneta Tcholakova (Hg.). (MB 3). Wien 2014, S. 9–14.].
УЧАСТИЕ В РЕДКОЛЕГИИ И СЪСТАВИТЕЛСТВО

1. О
бщото и специфичното в балканските култури до края на
ХІХ в. Сборник в чест на 70–годишнината на проф. Василка
Тъпкова–Заимова. София, 1997.
[Преиздаден в София, 1999]. [Член на редколегията].
2. Тангра. Сборник в чест на 70–годишнината на акад. Васил
Гюзелев. София, 2006.
[Член на редколегията].
3. Българско средновековие: общество, власт, история. Сбор-
ник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013.
[Отговорен редактор и съставител].
4. Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на
проф. дин Петър Ангелов. София, 2013.
[Съставител, съвместно с Ангел Николов].
5. Eвропейският югоизток през втората половина X – начало-
то на XI век. История и култура. Международна конферен-
ция София, 6–8 октомври 2014 г. София, 2015, 799 c.
[Съставител, съвместно с Васил Гюзелев].
И. Трифонова. Цар-Самуилова България и положението в Югоизточна
Европа през погледа на съвременната византинистика и медиевистика.
Eвропейският югоизток през втората половина X – началото на XI век.
История и култура. Международна конференция София, 6–8 октомври
2014 г. Съставители: Васил Гюзелев, Георги Н. Николов. София, 2015,
800 c. – PBg, 40/2 (2016) 93–104.
P. Sophoulis. Georgi N. Nikolov (ed.) | Evropejskijat jugoistok prez vtorata
polovina na X – načaloto na XI vek. Istorija i Kultura. – Byzantinoslavica,
74/1–2 (2016), p. 285–287.
G. Nikolov. – BZ 109/1 (2016) S.619, Nr. 2566.
BZ 110/2 (2017) S. 615, Nr. 2995.
│63│
6. Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на

цар Самуил (1014–2014). София, 2015, 262 с.
[Научна редакция, съвместно с Васил Гюзелев].
Л. Балабански. Книга за паметна историческа годишнина. – в. Вестник 21.
Културно-информационен двуседмичник за Червен бряг и региона ХІV,
бр. 23/332, 11 ХІІ 2015 – 29 ХІІ 2015, с. 1–2.
7. Л
ѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил
Гюзелев по случай неговата 80-годишнина. София, 2016, 279
с., 59 ил.
[Съставител, съвместно с Милияна Каймакамова].
8. История и цивилизации. 6 клас. [Издателство:] „Инсти-
тут за образователни политики Архимед и Диоген“. София,
2017, 143 с.
[Научен редактор съвместно с Красимир Сашков Кръстев].
9. Редколегия на списание Минало от 1994 г.
[Член-учредител на редколегията].
10. Редколегия на списание Palaeobulgarica
[Член на редколегията от септември 2011 г.].
11. Редколегия на списание Инициjал. Часопис за средњовековне
студиjе
[Член-учредител на редколегията от 2012 г.].
12. Редколегия на списание Македонски преглед
[Член на редколегията от 9 юли 2014 г.].
ИНТЕРВЮТА
1. „Етнопсихологията ни не е повлияна от турското робство, а
е формирана през вековете“. – в. Шуменска заря, 53, бр. 230
(7590), 30 септември 1996, с. 2.
2. Когато става дума за референдум, всичко се покрива и се мъл-
чи. – БК, 10, бр. 14, 6 април 2000, с. 3.
3. Няма категорично доказателства къде е погребан основателят
на българската държава. – в. Аз-Буки, 21, бр. 51–52 (1038–
1039), 22 декември 2011 – 4 януари 2012, с. 26.
4. Георги Николов [Разговора проведе Теодора Карамелска, 16
ноември 2006 г.]. – В: Истории на историци. Биографични
разкази – випуск ’81. Съставителство В. Еленкова, Д. Колева.
София, 2012, с. 76–88.
│64│
[Препечатано под заглавие „Моят учител в медиевистиката“. – В:

Лѣтописецъ ѹчитель самодръжецъ. Сборник в чест на Васил Гюзелев по
случай неговата 80-годишнина. Съставители Милияна Каймакамова и Ге-
орги Н. Николов. София, 2016, с. 270–275.]
5. 40 г. Самуил пази Българското царство. – Bulgarian Horizons.
Canadian Bulgarian Newspaper. Български хоризонти. Вестник
на българите в Канада, 16/бр. 13, 23 юни 2014, с. 8.
6. Хан Тервел прави известна България в целия тогавашен
свят. – в. Трета възраст 27, бр. 9 (1270), 1–7 март 2017 г., с. 7.
[Интервю на Ема Иванова].
7. Средновековието е градивната и героична част от миналото
ни. – в. Трета възраст 27, бр. 28 (1289), 12–18 юли 2017 г.,
с. 18.
[Интервю на Емилия Антова].
8. Доц. Георги Николов – в „Човекът в нашия ден“. Едно интер-
вю на Цвета Николова. – Минало, 24/4 (2017) с. 22–25
[Излъчено на 13 юни 2017 г. по програма „Христо Ботев“ на БНР.].
УЧАСТИЕ ВЪВ ФОНДАЦИИ

И НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ
1. Член (учредител) на Асоциациацията на византинистите и ме-
диевистите в България от 1992 г.
2. Член (учредител) на Международния Advisory Board of the
Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture
of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum
(Łódź, Polska) от 13 юни 2011 г.
3. Член на Македонския научен институт от 22 януари 2014 г.
4. Член на Научния съвет на Македонския научен институт от
април 2014 г.
5. Член Научния съвет на Центъра за славяно-византийски про-
учвания „Иван Дуйчев“ от 4 март 2014 г.
6. Член (учредител) на Международната асоциация по бълга-
ристика от 23 април 2014 г.
7. Член Комисията за историческа география и пространствен
анализ на Византия към Международната асоциация за визан-
тийски изследвания – Виена (Commission for the Historical
│65│
Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) от

септември 2016 г.
8. Член (заместник-председател) на Управителния съвет на Ма-
кедонския научен институт от 22 март 2017 г.
РЪКОВОДНИ ПОЗИЦИИ В НАУЧНИ ИНСТИТУЦИИ

1. Заместник-декан на Историческия факултет на СУ „Св. Кли-
мент Охридски“ от 3 ноември 2015 г.
2. Член на Факултетния съвет на Исторически факултет от 3 но-
ември 2015 г.
3. Председател на Издателския съвет на Исторически факултет
от 3 декември 2015 г.
ДОКТОРАНТИ
1. Румен Славчев Йорданов (зачислен на 1 февруари 2015 г.;
тема: „Съпротивата на българите срещу византийската власт
от 1018 до 1185 г.“).
2. Петьо Пламенов Иванов (зачислен на 1 юли 2015 г.; тема:
„Войска и въоръжение в средновековна България (VІІ–
ХІV в.)“).
3. Явор Кирилов Митов – научно ръководство съвместно с проф.
дин Иван Йорданов (зачислен на 1 февруари 2016 г.; тема:
„Военно-административното устройство на българските земи
под византийска власт (971–1018)“).
КОНСУЛТАНТ И УЧАСТНИК ВЪВ ФИЛМИ

1. Филм за Васил Левски, водещ: проф. Николай Генчев
(1979 г.) – участник.
2. Филм „Образуването на Българската държава“, режисьор Ва-
сил Кисимов, серия „Битката“ (1981 г.) – участник.
3. „Камъкът на страха“, филм на Костадин Филипов, излъчен по
БНТ на 20 юли 2016 г. – участник и консултант.
4. „Симеон – великият между царете“, 11-сериен документален
филм на Кирил Ненов, излъчен по „Дестинация BG“ в периода
3 март – 12 май 2017 г. – участник.
│66│
БИБЛИОГРАФИЯ НА ПИСАНОТО ЗА
ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ И ДЕЙНОСТТА МУ
S. Georgieva. International Scientific Conference “The Ottoman In-
vasion of the Balkans and the End of the Medieaeval Bulgarian State,
14th–15th Centuries”. – BHR, 21/2–3 (1993) p. 230; П. Данова. При-
морские встречи Клио’96: „Центр и периферия в историческом раз-
витии“. – BHR, 25/1 (1997) с. 145; Георги Николов Николов. – Ис-
торически факултет. Справочник за 1999 г. [София, 1999], с. 40–41;
Гл. ас. д-р Георги Николов. – В: Научноизследователска дейност на
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 2001–2003. Со-
фия, 2003, с. 317; В. Гюзелев. Macte animo, discipule sic itur ad as-
tra. – В: Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносред-
новековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005,
с. 9–10; Гл. ас. д-р Николов, Георги Николов. – В: Библиография на
научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995–2005). Със-
тавители Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 111–115;
Гл. ас. д-р Георги Николов. – В: Научноизследователска дейност на
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 2004–2006. Со-
фия, 2007, с. 751, 753, 756, 760, 762, 767; Николов, Георги Николов,
гл. ас. д-р. – В: Исторически факултет 1888–2008. Алманах. София,
2008, с. 197; W. Ceran. Międzynarodowa konferencja bizantynologów
w Krakowie: Bizancjum a nowe kraje i nowe ludy na pograniczu obszaru
bizantyńsko-słowiańskiego (IX–XV w,). – Przegląd nauk historycznych,
5/2 (10) (2006), s. 296; Николов, Георги Николов. – В: П. Чолов. Бъл-
гарски историци. Биографично-библиографски справочник. Трето
преработено и допълнено издание. София, 2010, с. 222–223; Гл. ас.
д-р Николов, Георги Николов. – В: Библиография на научните тру-
дове на преподавателите от Историческия факултет на Софийския
университет „Св. Климент Охридски“. Втори том. 2005–2010. Със-
тавители Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2011, с. 115–117; Г.
Александров. Македонският научен институт – София чества деня на
народния будител. – МПР, 37/3 (2014) с. 149–150; Доц. д-р Николов,
Георги Николов. – В: Библиография на научните трудове на препо-
давателите от Историческия факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“. В: Библиография на научните трудове на
│67│
преподавателите от Историческия факултет на Софийския универси-

тет „Св. Климент Охридски“. Трети том 2010–2015. Съставители Е.
Попова и Е. Миленкова. София, 2015, с. 108–111; [Л. Балабански].
Няколко думи за автора.– Вестник 21. Културно-информационен
двуседмичник за Червен бряг и региона, ХV, бр. 19 (352), 14–27 ок-
томври 2016, с. 7; Д-р Георги Николов. – в. Слънчев бряг. Несебър-
ско издание LV, бр. 20 (1949), 25 октомври 2016, с. 8; С. Аризанова.
Ad multos annos, Учителю! Георги Н. Николов на 60 години. – Ис-
тория, 25/3 (2017) с. 324–326; А. Вълова. Доц. Георги Н. Николов и
дейността му в оценките на неговите колеги. – Минало, 24/4 (2017)
с. 8–13; А. С. Добычина. К юбилею болгарского историка-медиевис-
та Г. Н. Николова. – Славянский альманах, [20]/1–2 (2017) с. 502–
504; Дарителството – жива традиция. – Музеен вестник. Регионален
исторически музей – Кюстендил, ХІХ, бр. 19, 18 май 2017, с. 13; К.
Ковачев. Македонският научен институт представи в Брюксел мо-
менти от историята на Македония и своята дейност. – МПр, 40/3
(2017), с. 143–145; К. Ковачев. Наш учен става на 60 години. Доц.
д-р Георги Н. Николов – един от известните изследователи на сред-
новековна България. – в. Топ Преса. Югозападният таблоид, VІ, бр.
27 (281), 14.VІІ –20. VІІ 2017, с. 40–41; К. Ковачев. Темата за Маке-
дония на дневен ред в Европейския парламент. – в. Топ Преса. Юго-
западният таблоид, VІ, бр. 27 (281), 14.VІІ –20. VІІ 2017, с. 4; К. С.
Кръстев. Георги Н. Николов на 60 години. – Българистика/Bulgarica,
35 (2017), с. 112–116; Т. Попов. Учен и преподавател с ярко при-
съствие. – Минало, 24/4 (2017) с. 5–7; Л. Стоянов. Участието на Ге-
орги Н. Николов в научни форуми (конгреси, симпозиуми, конфе-
ренции, семинари) през 1980–2017 г. – Минало, 24/4 (2017) с. 14–21;
Я. Христов. Доц. д-р Георги Николов Николов – вещ изследовател
на историята на югозападните български земи (географската област
Македония) през средните векове. – МПр, 40/2 (2017) с. 137–148.
│68│
Съкращения:
БК – вестник Българска корона. София.

ВИСб – Военнноисторически сборник. София.
ГСУ НЦСВП – Годишник на Софийския университет „Св. Кли
мент Охридски“. Научен център за славяно–ви-
зантийски проучвания „Иван Дуйчев“. София.
ГСУ ЦСВП – Годишник на Софийския университет „Св. Кли
мент Охридски“. Център за славяно–византий-
ски проучвания „Иван Дуйчев“. София.
ЗРВИ – Зборник радова Византолошког института. Бе-
оград
ИБ МАИРСК – И нформационный бюллетень Международная
Ассоциация по изучению и распространению
славянских культур. Москва.
ИПр – Исторически преглед. София.
МПр – Македонски преглед. София.
ПМП – вестник Плиска–Мадара–Преслав. София.
СБ – Средновековна библиотека.
Сп БАН – Списание на Българската академия на науките.
София.
ТВТУ ИФ – Трудове на Великотърновския университет „Св.
Св. Кирил и Методий“. Исторически факултет.
Велико Търново.
BM – Bulgaria Mediaevalis. Sofia.
BHR – Bulgarian Historical Review. Sofia.
BZ – Byzantinische Zeitschrift. München.
EB – Études balkaniques. Sofia.
PBg – Palaeobulgarica. Sofia.
│69│

К. С. Кръстев. Георги Н. Николов. Библиография (1981 - 2017) - - В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 18 - 69.

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

К. С. Кръстев. Георги Н. Николов. Библиография (1981 - 2017) - - В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София, 2018, с. 18 - 69.

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

IMPERIUM BULGARIAE

Studia in honorem annorum LX Georgii N. Nikolov

Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

© Ангел Н. Николов – автор на предговора, 2018

Ангел Н. Николов. Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

Кирил Господинов. Георги Н. Николов и неговият път

Красимир С. Кръстев. Георги Н. Николов.

Радивој Радић. Однос према интелектуалном наслеђу

Ани Данчева-Василева. Социална стратификация

Валентин Плетньов. Бележки за епархиите на Скития

Дочка Владимирова-Аладжова. Анонимен печат от края

Martin Hurbanič. The Avar siege of Constantinople in

Теодор Димитров. Бележки върху икономическите ефекти

Людмила Дончева-Петкова. Керамиката от езическите

Васил Гюзелев. Made in Bulgaria, made by the Bulgarians

Дмитрий И. Полывянный. «Именник болгарских ханов»

Албена Миланова. Власт и пропаганда: политически послания

Милияна Каймакамова. Зараждане и начално развитие

Красимир С. Кръстев. Арабски и сирийски извори

Пламен Павлов. Някои бележки за българската власт отвъд

Петър Ангелов. Религия и дипломация

Григори Симеонов. Топография и дипломация.

Peter Schreiner. Eine venezianische Quelle zur bulgarischen

Женя Жекова. Две бронзови матрици на цар Петър І

Лиляна Симеонова. Лиудпранд Кремонски

Mirosław J. Leszka. The Bulgarians’ attitude towards the 971

Jacek Bonarek. Tzimiskes, Svyatoslav and Bulgarians –

Mikhail Raev. The textual discrepancies amongst

Йоанна Бенчева. Трапезата на владетеля

Анастасия Добычина. «Под одним ярмом» с Византией:

Иван Йорданов, Димитър Стоименов. За колекцията

Анелия Маркова. Въстанието на Петър и Асен

Александър Николов. Кумани и българи срещу латинци

Евелина Минева. Известен, но останал неразгадан

Мирена Славова. Шеста книга от Историята

Кирил Господинов. Георги Пахимер, Пиер Пусин

Сашка Георгиева. Брачната дипломация

Явор Митов. Рисунките графити – извор

Тома Томов. Гербове-графити от храма „Св. София“

Елка Бакалова, Любен Домозетски. Център и периферия.

Елена Костова. Светогорските метоси в Мелник

Силвия Аризанова. Проблеми на селищната мрежа

Владимир Ангелов. Пловдив във византийските

Mihailo St. Popović. The Holy Mountain of Athos

Анисава Милтенова, Иван И. Илиев. Един щрих

Станоје Бојанин. Константин Философ Костенечки,

Ирена Шпадиер. Антологический состав

Надя Манолова-Николова. Бележки върху псалтир

Ангел Николов. Български приписки върху московското

Доц. д-р Георги Николов е автор на 4 монографии, 61 студии и ста-

K. S. Krăstev. Георги Н. Николов, Самостоятелни и полусамостоятелни

3. Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках. – In: Byzance

25. Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и бракове-

– В: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и

фия, 2011], с. 266–276. http://lib.sudigital.org/record/18799/

50. Българският цар Самуил и неговото време. – В: Цар Самуил

България“ – Шумен, 14–16. 05. 2014 година. Шумен, 2015,

3. Кръгла маса „Хиляда години от покръстването на Киевска Ру­­

hundert. Böhlau Verlag: Wien–Köln–Weimar, 1993, 311 S.). –

23. Филологически принос за проучването на институционалното

Mitarbeit von Harald Bichlmeier, Bettina Krönung, Daniel Föl-

ter de Gruyter, 2013. 770 S. ISBN 978-3-11-020635-7; 7. Bd.:

3. Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ–ХІV веках. – In: Byzance

25. Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и бракове-

50. Българският цар Самуил и неговото време. – В: Цар Самуил

3. Кръгла маса „Хиляда години от покръстването на Киевска Ру

23. Филологически принос за проучването на институционалното

39. Българо-сръбски научен сборник. Средновековните Балкани

17. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 104/2 (2011) S. 828 Nr. 2347;

23. [Bibliographische Notizen]. – BZ, 106/1 (2013) S. 234 Nr. 4; S.

34. Проучванията на Васил Гюзелев за историята на Македония

4. Печатите на Константин Диоген през ХI век. – ПМП, бр.14,

26. Българското ханство през първата половина на ІХ в. – [Спи-

40. Белград, недостъпната крепост. – в. 1000 години Самуилова

6. Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на