Sevket Plovdiv

РУМЕН ИВАНОВ ● РОСЕН ИВАНОВ
СРЕДНОВЕКОВНА ИСЛЯМСКА КЕРАМИКА

ОТ БЪЛГАРИЯ
IX – XIII ВЕК
RUMEN IVANOV ● ROSEN IVANOV
MEDIEVAL ISLAMIC POTERRY IN BULGARIA
IX – XIII CENTURY
Пловдив
2021
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“
Научен редактор: доц. д-р Иван Джамбов
© Румен Иванов, Росен Иванов – автори, 2021

© Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2021
ISBN 978-619-202-728-5
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД ......................................................................................................... 5
РАННОИСЛЯМСКИ ФАЯНС ОТ БЪЛГАРИЯ ................................ 7

Румен Иванов
СЕЛДЖУКСКИ ФАЯНС ОТ БЪЛГАРИЯ

(КРАЯ НА XI – НАЧАЛОТО НА XIII В.) ........................................... 8
СЕЛДЖУКСКА КЕРАМИКА ОТ БЪЛГАРИЯ ............................... 29

СРЕДНОВЕКОВНИ „СТОМНИ С ЦЕДКИ“ ОТ БЛИЗКИЯ

ИЗТОК, ОТКРИТИ В ПЛОВДИВ (VIII – XII В.)............................. 31
ГЛИНЕНИ СФЕРОКОНУСИ ОТ БЪЛГАРИЯ ............................... 44

Росен Иванов
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ..................................................................................... 60
MEDIEVAL ISLAMIC CERAMICS
IN BULGARIA IX – XIII CENTURY (ABSTRACT) .......................... 61
СЪКРАЩЕНИЯ ..................................................................................... 62
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА ............................................................... 63
3
УВОД
През цялото си съществуване Средновековна България е била в

политически и културен контакт с държавите от ислямския свят. Пър-
вият сблъсък е при управлението на хан Тервел (701 – 721) когато ара-
бите за пореден път обсаждат столицата на Византия Константинопол.
Известни са и дипломатическите контакти на цар Симеон (893 – 927) с
арабския халиф.
От територията на България най-ранните ислямски находки са
от началото на VIII в., които вероятно са достигнали по търговски път
или военна плячка (Дончева-Петкова 2014, 121 – 127). Известни са
най-вече монети, но и накити, които датират от VIII – XI в. (Харито-
нов 2000, обр. 241; 257, обр. 575; Лазаренко 2012, 63 – 71; Василев
2017, 35 – 37; Въжарова 1976, 344). През XII в. с формирането на Го-
лямата Селджукска държава и последствие на Анадолския селджукс-
ки султанат в българските земи като импорт пристигат луксозни сто-
ки и най-вече фаянс.
В книгата се използват етнически термини като „арабска“ или
„селджукска“, които отразяват не само етническата принадлежност на
управляващата династия, но обобщават политическата обстановка, в
която се развива културата и изкуството, които са в хилядолетен кул-
турен обмен и синтез. В англоезичната литература предимно са из-
ползвани термини, които са базирани на географския принцип – еги-
петска керамика, сирийска керамика, иранска керамика, но тези изде-
лия са произвеждани в рамките съответно Арабския халифат или Го-
лямата селджукска империя. Напоследък с основание са въведени
термини като „керамика от умаядския период“, „керамика от абасидс-
кия период“ или „керамика от селджукския период“. В това изследва-
не приемаме широко използвания термин в англоезичната литература
„ислямска керамика“, който включва керамичното производство и
традиции на няколко средновековни ислямски държави в Близкия из-
ток като Арабския Халифат, Голямата селджукска империя и Анадол-
ския селджукски султанат.
Близкият Изток е термин, с който се обозначава историко-
географски район, който се локализира от източните и южни части на
Средиземно море до Персийския залив. Трите най-важни и влиятелни
в културно отношение етноси в региона през Средновековието са би-
ли персите, арабите и тюрките, които са оставили трайни следи в нау-
ката, изкуството и архитектурата. Разцветът на културите в Близкия
5
Изток през Средновековието са тясно свързани религиозната идеоло-
гия и синтеза на различни етнически групи, които влизат в състава на
ислямските държавни формации.
***
Изказваме благодарности за оказаното съдействие и консулта-
ции при написването на настоящото изследване на доц. д-р Иван
Джамбов, доц. д-р Георги Томов, Елена Кесякова, Мая Мартинова,
доц. д-р Лале Авшар (Анталия, Турция), доц. д-р Мухаррем Чекен
(Анкара, Турция) и доц. д-р Селчук Сечкин (Истанбул, Турция).
6
РАННОИСЛЯМСКИ ФАЯНС ОТ БЪЛГАРИЯ
Ранно ислямски фаянс е открит при археологическите проучва-

ния в Пловдив и Преслав. От Пловдив (обект „Форум – Запад“) е из-
вестен един незначителен фрагмент от фаянсов съд, който е открит в
пласт с монета на византийския император Лъв VI Философ (886 –
912).1 Вероятно фрагментът е от паница с флорални мотиви. Съдът е
бил покрит с тъмно синя глазура и украсена в техника люстер. При
археологическите разкопки на манастира, който се намира близо до
царските дворци в Преслав са открити около 200 фрагмента от фаян-
сови съдове, които са от 30 различни съдове.2 Фрагментите се харак-
теризират жълтеникав дребнозърнест състав на глината, двустранно
плътно покритие с непрозрачна глазура, а някои с люстрова орнамен-
тация.3 Идентифицирани са два вида съдове: големи и плитки блюда с
плоско дъно и купи с форма на пресечен конус, които са с ниско
пръстеновидно столче.4 Най-голям е броят на двустранно глазираните
бели и сини съдове. На второ място по количество са тези с люстрова
украса. Най-малък е броят на съдовете, които са били покрити със зе-
лена глазура.5 Фрагментите с орнаментация са с незначителни разме-
ри и не може да се възстановят композициите. Преобладава украсата
от флорални мотиви от клонки и листа. Геометричните композиции са
представени от люспести и мрежести орнаменти, многолистни розе-
ти.6 При някои фрагменти се среща и украса от птици.
Откритият фаянс в Пловдив и Преслав носи характерните белези
на керамичното производство на град Самара в Арабския Халифат.7
1
Благодаря на научния ръководител на разкопките Е. Кесякова, че ми даде въз-
можността за публикуване на фрагмента.
2
Тотев, Т. Вносна керамика, стъкло и накитни предмети в Преслав. – Среднове-
ковна България и Черноморието. Сборник от доклади от научна конференция.
Варна, 1980, с. 83.
3
Пак там, с. 83.
4
5
6
7
Кверфельдт, З. Керамика Ближнего Востока. Ленинград, 1947, с. 56.
7
СЕЛДЖУКСКИ ФАЯНС ОТ БЪЛГАРИЯ
(КРАЯ НА XI – НАЧАЛОТО НА XIII В.)
Генезисът на керамичното производство при селджуките пре-

димно се свързва с тюркските племена от Централна Азия и този пе-
риод е известен като предислямски.8 Във формирането на селджукс-
ката керамична традиция важен фактор е Персия, която има хилядо-
летна традиция, но не по-маловажно е влиянието на ислямското кера-
мично изкуство на арабите в Арабския халифат от където се приемат
различни техники и форми.
Селджуките разширяват властта си от Централна Азия до Египет
и в хода на времето създават един вид научно-художествен ренесанс в
ислямския свят, особено в Иран.9 Периодът на селджуките в Иран може
да се счита за златната епоха на занаятите и изкуствата.10 Пристигането
на селджукските е началото на нова ера в историята на Иран.11 Няма
нещо в изкуствата от периода селджуките, което да не е повлияно по
един или друг начин от културата и изкуството на Иран. Това показва
господството на иранските занаятчии и художници за създаването на
визуални изкуства в селджукското изкуство.12 От всички периоди в
иранската история, този на селджуките, приблизително между 1050 г. и
1225 г., и особено около 1150 г. до 1225 г., е разцветът на приложните
изкуства. Произведенията са с отлично художествено качество и често с
8
Esin, E. Selçuklulardan Önceki, Proto-Türk ve Türk Keramik Sanatına Dair. – Sanat
Tarihi Yıllığı, 9 – 10, 1980, s. 107 – 154; Иванов, Р., Иванов, Р. Керамика на Сел-
джукскияа султанат от България. – Журнал за исторически и археологически
изследвания, 1 – 2, 2016, с. 51.
9
Shiran, H., Parvin, S., Mastalizadeh, M. The themes of metalworking in the Saljuqid
period vis-à-vis Khorasan and Mosul schools. – Art Sanat, 9, 2018, pp. 96 – 97.
10
Rafei, A., Ali-Asqar, S. The art of the Saljuqid era: arts and the sciences. – Negareh
Quarterly, 5, 2007, 107.
11
Kuhnel, E. Islamic art, translated by Yaghoub Azhand, First Edition. Tehran, 1996,
p. 48.
12
Shiran, H., S. Parvin., M. Цит., съч., p. 97; Bazot et al. The Saljuqs: a history of
Iran. First edition. Trans. Yaqub Azand. Tehran, 2001, p. 160.
8
високо техническо съвършенство. Този период съвсем основателно е
посочено като време на „артистична“ експлозия.13
През XII в. има две съществени промени в керамичната техно-
логия в ислямския свят и в частност и в селджукската – откриването
на силикатната бяла глина и подглазурната декорация. Селджукските
турци са разработили вид бяла плътна глина, която се образува от
прахообразен кварц (смлян в хромел кварцов пясък; силициев диок-
сид), който е около 80%, около 10% каолин и в малко количество
стъклен прах и вар.14 Всички глазури са смес от пигмент и фрити
стъкло, които са хомогенизирани в хромел или хаван. След нанасяне-
то на орнамента със стъклен пигмент се покривал с оловно-калаена
алкална смес, която след изпичането е образувала безцветна глазура.
Средната температура на изпичане е 900 – 1300ºС.15
Селджукските художници допринасят нови техники, в производство-
то на фаянс, която имитира китайски порцелан. Подпомогнати от ве-
ковните традиции в ислямската металообработка, те също усъвър-
шенстват техники за инкрустиране на бронз, месинг сребро, мед, а
понякога и злато.16
В европейската и американската научна литература тази смес и
изделията от нея са известни като fritware, stonepaste, stonewar или
faence.17 Турските специалисти използват термина чини (фаянс).18 В
13
Ettinghausen, R. The Flowering of Seljuq Art. - Metropolitan Museum Journal, 3,
1970, p. 113.
14
Иванов, Р., Иванов, Р. Цит. съч., с. 53.
15
Гражданкина, Н. С. Древние строительные материалы Турмении. – Тр.
ЮТАЭ, 8, 1958, с. 30; Гражданкина, Н. С., Ртвеладзе, В. Влияние Хорезма на
керамическое производство золотоордынского города Маджара – Советская ар-
хеология, 1, 1972, с. 127; Сайко, Э. Техника и технология керамического произ-
водства Средней Азии в историческом развитии. Москва, 1982, с. 85; Manolova-
Voykova, M., Dimitrov, P., Kostadinova-Avramova, M. Thermomagnetic analysis
of medieval pottery from Veliki Preslav. Part II – Приноси към българската архео-
логия, Х, 2020, p. 161.
16
Wood, B., Carter, R. Islamic Art and Culture. Washington, 2004, p. 11.
17
Wiet, G. Un bol en faïence du XIIe siècle. – Ars İslamica, 1, 1934, pp. 118 – 120;
Gardin, J. Ceramiques et monnaies de Lashcari Bazar et de Bust. – Memoires de la
Delegation Archeologique Francaice en Afganistan, XVIII, Paris 1963, p. 152; Сай-
ко, Э. Среднейазиатская глазурованная керамика XII – XIV вв. Душанбе, 1969, с.
82; Mason, R., Keall, E. J. The Abbasid glazed wares of Siraf and the Basra
connection: petrographic analysis. – Iran, V, 29, p. 1991; Pala, İ. Türk Çini Sanatında
Kullanılan Teknikler. – 21. Yüzyılda Türk Sanatı. Meseleler ve Çözüm Önerileri
Milletlerarası Sempozyum, Sergi, Konser, Çalıştay Bildiriler Kitabı, editör: Doç. Ruhi
Konak, E-Kitap, 2018, s. 348.
9
българската специализирана литература се използва терминът „белог-
линена керамика“.19 Изключение прави Й. Чангова, която за находки-
те от Перник използва термина фаянс.20
В България селджукския фаянс е споменаван само в специали-
зираната литература като археологически материал открит при архео-
логически разкопки.21 Авторът на статията със съавторство за първи
път разгледа този тип фаянс от България в две статии22 и беше напра-
вен археометричен анализ.23
Фаянсът от периода на Османската империя може да бъде име-
нуван според производствените им места, производството на селджук
е известен с техническите си наименования. Все още продължава дис-
кусията в кои керамични центрове са били произведени. В специали-
зираната литература се използват различни термини за обозначаване
на този тип керамично производство. Различните изследователи изпол-
зват различни критерии, които основно могат да бъдат обединени в две
основни групи – географски и етнически. В англоезичната литература
18
Önder, M. Selçuklu Kubad Abad sarayı çinileri. – Kaynaklar, 4, 1985, s. 17 – 21;
Kerametli, C. Anadolu Selçuklu devri duvar çinileri. – Türkiyemiz, 10, 1973, s. 11 –
20; Pala, İ. Türk Çini Sanatında…, s. 348; Erol, T. Anadolu Selçukluları çağında figür
Kubad Abad çini figürleri. – Kültür ve Sanat, 17, 1993, s. 12 – 16; Gülaçtı, N. Selçuklu
dönemi figüratif dekorlu seramik ve çini örneklerinin Cumhuriyet dönemi Kütahya
figüratif çinileriyle karşılaştırılması. 21. Yüzyılda Eğitim ve Toplum. 2012, s. 33 – 48.
19
Борисов, Б. Керамика и керамичното производство от територията на днешна
Югоизточна България. – Марица – Изток. Археологически проучвания. Раднево,
2002, с. 149; Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище, крепост и некро-
поли край село Искрица, Гълъбовско през 1989 – 1994 г. – Марица – Изток, 3,
1995, с. 247; Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния Пловдив.
Резултати от спасителното археологическо проучване на ул. „Д-р Стоян Чомаков“
№ 5. – Годишник Регионален археологически музей – Пловдив, 12, 2014, с. 329.
20
Чангова, Й. Перник. С., 1992, обр. 196.
21
Пак там, обр. 196; Шейлева, Г. Цит. съч., с. 247; Борисов, Б. Керамика и ке-
рамичното производство…, с. 149; Нешева, В. Мелник. Богозиданият град. С.,
2008, обр. 55b; Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, с.
329; Станев, К. Божинова, Е. Средновековни структури и материали от Плов-
див, улица „Княз Церетелев“ № 2. – Пловдивски исторически форум, 2, 2019, с.
174, 176, обр. 9.2, обр. 3, с. 177, с. 179, обр. 10.4, с. 178, с. 179, обр. 11; Божино-
ва, Е. Станев, К. Спасителни археологически проучвания на ул „Д-р Вълкович“
№ 16, гр. Пловдив. – Българската археология. Каталог на изложба. С., 2019, 38,
обр. 25.1; Борисов, Б. Полски градец. Археологически проучвания. Велико Тър-
ново, 2013, с. 402, обр. VIIб.
22
Иванов, Р. Иванов, Р. Цит. съч., с. 51 – 58.
23
Иванов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. Фаянс на Селджукския султанат от Плов-
див. – Пловдивски исторически форум, 2, 2017, с. 21 – 24.
10
с малки изключения се използва географският принцип, а именно се
взема предвид регионът, в който е произведен Персия и са наложени
термини като „персийска керамика“, „ирански фаянс“ или „персийски
фаянс“ – Х. Уолис,24 Р. Етингхаузен,25 А. Папа,26 К. Морган,27 К. Уил-
кинсън,28 О. Уотсън,29 А. Уилямсън,30 П. Морган,31 Е. Грубе,32 А.
Фрум,33 и други. Това виждане се приема и от някои български изсле-
дователи – Б. Борисов,34 К. Станев и Е. Божинова.35 Изключение пра-
вят А. Лейн,36 Р. Еттингхаусен,37 Л. Сустиел и Дж. Алън,38 Г. Фехерва-
ри,39 които свързват фаянсът с етнонима селджуки.
Някои учени приемат керамичното производство в рамките на Голе-
мия селджукски и Анадолски селджукски султанат като част от ис-
24
Wallis, H. Persian Ceramic Art in the Collection of Mr. F. du Cane Godman: Tbe
Tbirteenb Century Lustred Vases. London, 1891.
25
Ettinghausen, R. B/Dated Faience in A Sürvey of Persian Art, 1939, pp. 1667 – 1696.
26
Pope, A. Survey of Persian Art and its critisc – Ars Islamica, 9, 1948, pp. 170 – 208.
27
Morgan, C. The Byzantine pottery. – Corinth, XI, 1942, p. 177, fig. 160c.
28
Wilkinson, K. İranian Ceramics. New York, 1963.
29
Watson, O. Persian Lustre‐Painted Pottery: Rayy and Kashan Styles. – Transactions
of the Oriental Ceramic Society, 40, 1973 – 1975, pp. 1 – 19; Watson, O. Persian
Lustre Ware. London, 1985, pp. 45 – 52.
30
Williamson, A. Regional Distribution of the Medieval Persian Pottery in Light of
Recent İnvestigations, (EditorsJames Allan and Caroline Roberts), Syria and İran. –
Three Studies in Medieval Ceramics, Oxford University Press, 11 – 22 (19), 1987.
31
Morgan, P. İranian Stone–paste Pottery of the Seljuq Period. Types and
Techniques. Cobalt and Lustre: The First Centuries of Islamic Pottery. Nasser D.
Khalili Collection of Islamic Art, Nour Foundation, 1995, pp. 155 – 247.
32
Grube, Е. İranian Stone–paste Pottery of the Seljuq Period. (Editor Ernst. J. Grube),
Cobalt and Lustre: The First Centuries of Islamic Pottery. Nasser D. Khalili Collection
of Islamic Art, Nour Foundation, 146 – 153 (146), No. 147, 1994; Grube, E.
CERAMICS xiv. The Islamic Period, 11th – 15th centuries. – Encyclopaedia Iranica,
V/3, 2012, pp. 311 – 327.
33
Froom, A. Persian Ceramics from The Collections of The Asian Art Museum. San
Francisco: Asian Art Museum, 2008.
34
Борисов, Б. Керамика и керамичното производство…, с. 149.
35
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, с. 329.
36
Lane, A. Sung Wares and the Saljuq Pottery of Persia. – TOCS, 22, pp. 24 – 25.
37
Ettinghausen, R. The Flowering of Seljuq Art. – Metropolitan Museum Journal, 3,
1970, pp. 116 – 123.
38
Soustiel, L., Allan, J. The Problem of Seljuq Monochrome Wares, in Oxford
Studies in Islamic Art, vol. X, part 2, 1995, pp. 85 – 116.
39
Fehervari, G. Some problems of Seljuq art. The Art of İran and Anatolia from the
11th to the 13th Century A.D. Colloquies on Art and Archaeology in Asia No.4,
London, 1974, pp. 1 – 12.
11
лямската култура и изкуство и я включват в рамките на ислямската
керамика – Е. Грубе,40 М. Дженкинс41 и други.
Иранските учени назовават фаянса (битов или архитектурен),
като селджукски или от периода на селджуките в Персия – M. Сха-
рифзадех, Е. Феизимогхаддам,42 К. Каземи, Ф. Мохаммадиан, М. Хо-
сеини,43 Й. Хамзави,44 С. Дехкорди,45 К. Ебрахими,46 А. Могхбели, Н.
Нороузи,47 M. Кхеиран, А. Данаеиниа,48 Н. Мохаммади, С. Хоссейни,
С. Мохтасхам,49 Е. Панжехбасхи, Н. Наджиби,50 A. Кхалилиа, Х. Сол-
40
Grube, E. The Art of Islamic Pottery. – The Metropolitan Museum of Art Bulletin,
6, 1965, p. 217.
41
Jenkins, M. Islamic Pottery. A Brief History. – The Metropolitan Museum of Art
Bulletin, 1983, pp. 19 – 24.
42
Sharifzadeh, M., E. Feizimoghaddam. A Comparative Study of the Sphinx in
Achaemenid Art and Seljuk art. – Bagh-e Nazar, 15 (64), 2018, pp. 59 – 76.
43
Kazemi, К., Mohammadian, F., Hoseini, M. The Inscriptions, Minaʻi pottery In
The Seljuk Period. – Seasonal Journal of Studies of Cultural Heritage Documents, Vol.
1, No.2, 2017, pp. 53 – 65.
44
Hamzavi, Y. The Oldest Use of Tile in Architectural Decorations of the Islamic
Period of Iran and Recognition of Combined Fractured Pieces of Glazed Pottery and
Plaster-Brick Decorations Technique in Khajeh Atabak Kerman. – Journal of Research
on Archaeometry, 5 (1), 2019, p. 66.
45
Dehkordi, S. Iranian Seljuk Architecture with an Emphasis on Decorative
Brickwork of the Qazvin Kharraqan Towers. – Journal of History Culture and Art
Research, Vol. 5, No. 4, 2016, pp. 384 – 394.
46
Ebrāhimi K. A Comparative Study on an Ilkhanid Textile and the Seljuk Pottery.
Journal of Iranian Handicrafts, 3 (1), 2001, pp. 47 – 62.
47
Moghbeli, А., Norouzi, М. The Analysis of Kashan Seljuk period Ceramic Ewers
form in Metropolitan Museum With Structuralism semiotics Approach. – İranian
Scientific Association of Visual Art, 7, 2019, pp. 45 – 56.
48
Kheiran,М., Danaeini, А. The Evolution of Form and Architectural Decorations on
Hexagonal Ceramic Tapurt in the Seljuk Period of Iran and the Ayyubid Period in
Syria. – Scientific Quarterly Journal, 55, 2000, pp. 155.
49
Mohammadi, N., Hosseyni, S., Mohtasham, S. The Comparative Study of
Lusterware Style of Kashan and Raqqa. – Parseh Journal Archaeological Studies, 2
(3), 2018, p. 114.
50
Panjehbashi, Е., Najibi, N. Studying of horse motifs in potteries of Saljuk era. –
JIC, 4 (2), 2021, pp. 81 – 96.
12
танзадехб, С. Гходдусифарк,51 Х. Никкхах, К. Мохаммад, Х. Али, Жа-
вад,52 Х. Ахмади, О. Оудбасхи53 и др.
Някои учени приемат керамичното производство в Близкия Из-
ток и най-вече в работилниците в Северен Иран като продукция на
селджукските грънчари „Селджукските грънчари са били изключи-
телно продуктивни. Те създават почти безкрайно разнообразие от
форми, орнаменти и размери, понякога зависими от китайските моде-
ли, но по-често напълно и с оригинално въображение“.54 На това мне-
ние са и изследователите от Турция и са наложени като термини
„селджукска керамика“ и „селджукски фаянс“ – О. Асланапа,55 Р. Бо-
зер,56 Г. Юней,57 Л. Авшар58 и др.
Друг термин, който се използва в научната литература е „кашан-
ска керамика“, на името на основния керамичен център в Иран, а
именно град Кашан – Р. Етингхаузен,59 Д. Гост,60 М. Бахрами61 и други.
Според техническите си характеристики и най-вече по техниката на
декорация и цвят на глазурите могат да бъдат обособени няколко гру-
пи фаянс от България:
51
Khalilia, А., Soltanzadehb, H., Ghoddusifarc, S. Algorithmic Comparison of
"Shamsah" in Iranian Architecture, Carpet and Pottery. – International Journal of
Applied Arts Studies, 3(4), 2018, pp. 7 – 22.
52
Nikkhah, H., Mohammad, K., Ali, H., Javad, N. Reflection of Configuration of
two Social Phenomena on luster Ceramics in Seljuk Era (The Appearance of Middle
Class and Popular Art). – Cultural History Studies, 3, 2011, pp. 107 – 125.
53
Ahmadi, H., Oudbashi, O. Seljuk Brickwork Decorations and Their Sustainability
in Khwarezmid and Ilkhanid Decorations. – Journal of Research in Islamic
Architecture, 6, 2015, pp. 84 – 106.
54
Grube, E. The Art of Islamic Pottery…, p. 217.
55
Aslanapa, O. Antalya Müzesinde Bulunan Selçuklu çinileri. Reşit Rahmeti Erat
İçin, Ankara, 1966, pp. 5 – 25.
56
Bozer, R. Selçuklu Devri Levha Çinilerinde Form, Duvar Kaplama Tasarımlarına
Yönelik Tespitler ve Fırınlama Sonrası Yapılan Bazı İşlemler. – Anadolu Toprağının
Hazinesi Çini Selçuklu ve Beylikler Çağı Çinileri, (Editörler Rüçhan Arık ve Oluş
Arık), İstanbul, 2007, pp. 191 – 213.
57
Öney, G. Büyük Selçuklu Seramik Sanatında Resim Programı ve Geleneksel Fügür
Üslübü. – Sanat Tarihi Dergisi, 13 (1), 2004, pp. 61 – 82.
58
Avşar, L., Avşar, M. Akıtmalı‐Kazımalı Ortaçağ İslam Seramikleri, Konya, 2014;
Avşar, L., Avşar, M. Selçuklu Seramik Sanatında Kalıp Kabartma. Konya, 2017.
59
Ettinghausen, R. The Iconography of a Kashan Lustre Plate. – Ars Orientalis, 4,
1961, pp. 25 – 64.
60
Guest, D., Ettinghausen, R. The İconograthy of Kashan Luster Plate, Reprinted
from Ars Orientalis IV, 1961.
61
Bahrami, M. A Master of Kashan, Transaction of the Orient Ceramic Society, 1944
– 1945, London: British Orient Ceramic Society, pp. 1 – 6.
13
Монохромен фаянс (Tel Minis Ware). Този стил фаянс е бил произ-
веждан почти всички керамични работилници на селджукските турци
от Афганистан до Анатолия включително – Нишапур, Кашан, Рей,
Рюшафах, Коня, Ахлат.62 Бялоглазираният фаянс е най-ранният, който
започва да се произвежда в Голямата Селджукска държава (обр. 1).
Източникът на вдъхновение за селджукските керамици от Иран са би-
ли вносните фини порцеланови съдове от династията „Сун“ от Ки-
тай.63 Първоначално е била използвана бяла глина с незначителни
примеси от пясък, но по-късно вероятно в края на XI в. започват да
използва силикатната глина с фрити. Изказани са различни мнения за
класификацията на бялоглазирания фаянс, но се приема, че е подтип
на монохромната селджукска керамика\фаянс, макар, че има и мне-
ние, че е самостоятелен тип.64 Основно се използва бяла глеч, но в
средата на XII в. селджукските керамици започват за използват и дру-
ги цветове. Цветовата гама е много широка, включително кобалтово
синьо, тюркоазено (обр. 2), различни нюанси на зелено, кафяво, ман-
ганово-лилаво и жълто. Кобалтово синьото и тюркоазеното са най-
често използваните цветове.
Обр. 1. Фаянс с бяла глазура (Watson, О. 2004, 309)
В глазурната смес за получаване на желания цвят били добавени

оксиди – кобалтов оксид за синьо, манганов оксид за лилаво или ме-
ден оксид за тюркоаз. Докато медният оксид става зелен в оловната
глазура, той дава тюркоазен цвят в алкалните глазури, използвани в
62
Fehervari, G. Islamic Pottery…, p. 108.
63
Erdal, O. Selçuklu Silisli Seramik Biblo Geleneğinin Sanatsal Tasarımı Açısından
Değerlendirilmesi. – Yüksek Lisans tezi, Konya, 2017, p. 20.
64
Fehervari, G. Soustiel, Laure and Allan, James. The Problem of Seljuq
Monochrome Wares, in Oxford Studies in Islamic Art, vol. X, part 2, pp. 85 – 116;
Erdal, O. Цит., съч. с. 20.
14
силикатна бяла глина.65 Важно развитие по отношение на технология-
та за производство на фаянса е използването на оловни глазури върху
съдове със зелено глазиране и алкални глазури върху силикатни. В
керамичните работилниците на Северен Иран основно се произвежда
фаянс със син цвят в нейните различни нюанси, но в Ракка преобла-
дават съдовете със зелен цвят.
Обр. 2. Кана с монохромна глазура, Иран (Froom, А. 2008, p. 67)
Въпреки, че монохромното глазиране не е нова техника открита

през този период, новоразработената силикатна глина позволява произ-
водството на съдове с по-тънки стени и по-деликатни форми. За орна-
ментация на съдовете са използвани различни техники – релефна, ажур-
на, врязване (сграфито) и прочее. Фаянсът от тази група разчита единст-
вено на ефекта на цвета върху формата, а не декоративната програма.
От територията на България е известен фаянс със синя глазура
(тюркоазен и лазурен цвят) и бяла глазура. Най-често срещаният фа-
янс е със син цвят. Фаянс от тази група е известен от Пловдив,66 Пол-
65
Allan, J. Islamic Ceramics. Oxford, 1991, 18; Erdal, O. Selçuklu Silisli Seramik…,
p. 20.
66
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, с. 329, 355, обр.
361–4; Иванов, Р. Томов, Г., Авшар, Л. Цит. съч., обр. 19; Станев, К. Божино-
ва, Е. Средновековни структури и материали от Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“, № 65. – Приноси към българската археология, 8, 2018, с. 174, 176,
обр. 9.2, обр. 3, 177, 179, обр. 10.4, 178, 179, обр. 11; Станев, К. Божинова, Е.
Средновековни структури и материали от Пловдив, улица „Княз Церетелев“ №
2…, с. 38, обр. 25.1.
15
ски Градец, община Раднево,67 Искрица, община Гълъбово,68 Перник69
и Велико Търново.70
Обр. 3. Разпространение на селджукския фаянс в България (по автора)
Според предназначението и формално-типологическите си ха-

рактеристики могат да се обособят няколко типа фаянсови съдове:
I. тип. Към този тип отнасяме купите, които според своите
формални особености са два варианта:
Вариант A. Към този вариант отнасяме купите, които имат ко-
нусовидна форма и заоблен устиен ръб и са покрити с бяла или синя
глазура (обр. 41-3). Липсва ангобиране. Изработени чрез две техники –
отливане в калъп и оформяне на калъп. Открити са само фрагменти
при археологически разкопки в Пловдив,71 и Перник.72 От Пловдив са
67
Борисов, Б. Полски градец…, с. 402, обр. VIIб.
68
Шейлева, Г. Цит. съч., с. 247, обр. 15а; Борисов, Б. Керамика и керамичното
производство…, с. 149, обр. 137з.
69
Чангова, Й. Цит. съч., обр. 106.
70
Непубликувани материали от Царевец, обект № XIII, научен ръководител на
разкопките доц. д-р Иван Джамбов. Фрагмент от фаянсов съд със синя глазура,
п. инв. № 605.
71
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, обр. 361–2.
16
известни фрагменти със синя глазура,73 а от Перник с бяла.74 Тези от
Пловдив орнаментирани с врязани прави линии,75 а при един фраг-
мент от разкопките на обект „Форум – Запад“ е със съчетание от вря-
зана концентрична и релефна линии на вътрешната повърхност.76
Вариант Б. Към този вариант отнасяме един фрагмент от купа от
Перник.77 Съдовете имат форма на лотос, конусовидна форма с въл-
нообразно устие. Вероятно тези съдове копират формата на китайския
селадон или порцелан от династия Сун.78
Обр. 4. Селджукски фаянс от Пловдив (по автора)
II. тип. Към този тип отнасяме паниците. Известни са само от

град Пловдив.79 Съдовете са сравнително плитки с широки извити
72
73
74
75
76
Изказвам благодарности на научния ръководител на разкопките Елена Кесяко-
ва, че ми предостави възможността да публикувам находката.
77
78
Paul-David, M. China During the Sung and Yuan Dynasties – Laruosse, 1968, p.
199.
79
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, обр. 363–4; Ива-
нов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. Цит. съч., с. 19, обр. 19.
17
навън и леко наклонени надолу устия, стените са заоблени.80 Били са
ситуирани върху ниски пръстеновидни столчета. Изработени са на
калъп и грънчарско колело. Някои фрагменти са оформени чрез при-
тискане в калъп и по този начин е нанесена и релефната украса.81
Един частично запазен съд е открит при археологически разкопки на
обект „Форум – Запад“.82 Има височина 6 см, диаметър при устието
24 см, диаметър при дъното 8 см, височина на столчето 0,8 см.83 Пос-
редством остър предмет е нанесен врязан подглазурен отнамент. Ор-
наментацията може да се интерпретира като сграфито техника, макар,
че липсва ангобиране, което е характерна за тази техника. Декоратив-
ната композиция е запълнена с глазура и по този начин контурите са
по-ясно изразени. Централно място в орнаменталната композиция за-
емат два кръга, които взаимно проникват един в друг. Около тях са
разположени на сравнително равно отстояние три правоъгълника със
стилизирани растителни мотиви в тях, които продължават към устие-
то на съда. Единият от правоъгълниците е разположен под мястото,
където двата кръга проникват един в друг, посредством триъгълен
елемент, съставен от по няколко линии. Другите два правоъгълни
елемента се допират само до по един от кръговете. В другата пресеч-
на точка на двата кръга, срещу единия от правоъгълниците, се намира
листовиден орнамент с три върха (обр. 5). Този тип украса, изпълнена
по този начин, е типична за селджукските керамични традиции.84
Обр. 5. Графична възстановка на паницата от обект „Форум –

Запад“, Пловдив (Иванов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. 2018, обр. 5)
80
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, обр. 329; Иванов,
Р., Иванов, Р. Цит. съч., с. 54.
81
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния…, обр. 365.
82
Иванов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. Цит. съч., с. 19, обр. 19.
83
84
Иванов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. Цит. съч., с. 18 – 19.
18
III тип. Към този тип принадлежи една добре запазена чаша, ко-
ято е открита при археологически разкопки в Искрица, община Гълъ-
бово (Шейлева 1995, 247, обр. 15а; Борисов 2002, 149, обр. 137з). Съ-
дът има полусферична форма, широко дъно, което е поставено върху
високо кухо конусовидно столче. Височина 5,8 см, диаметър на усти-
ето 7,2 см, диаметър на дъното 5,6 см. Вътрешната и външната повър-
хност са покрити с плътна синя глазура (обр. 6).
Аналогична чаша е открита в Коринт с монета на Мануил I
Комнин (1143 – 1180).85 Чашата от Искрица може да бъде отнесена
към втората половина на XII в.
Обр. 6. Фаянсова чаша от Искрица, община Гълъбово

(Шейлева, Г. 1995, с. 247, обр. 15а)
Полихромен фаянс. За първи път въвеждаме този термин. Към

тази група отнасям фаянса, който е с бяла глазура, върху, който е на-
несени петна или поливка от синя глазура. Вероятно са синхронни с
късния етап на монохромния фаянс, когато се въвежда синия цвят.
От България не са известни цели съдове, а само фрагменти от
Пловдив.86 Един фрагмент е открит при археологическите разкопки
на Античния Форум (обект „Форум – Запад“).87 Вероятно е част от
конусовидна паница. Изработен е чрез отливане в калъп. Дебелината
на стените е 0,4 – 0,6 см. На вътрешната повърхност има релефен ге-
ометричен орнамент (обр. 45). Фрагментът може да се датира във вто-
рата половина на XII в.
От Пловдив са известни и други фрагменти, но са незначителни и не
може да се направят изводи, но може да се датират към XII в.
85
Morgan, C. The Byzantine pottery…, p. 177, fig. 160c.
86
Иванов, Р., Томов, Г., Авшар, Л. Цит. съч., с. 18.
87
19
Фаянс стил „Ракка“ (Rakka Ware). В специализираната литература
са използвани различни термини за определяне на този стил. В англо-
езичната литература е известен като shado, black-slip ware,88 Rakka
Ware.89 Турските изследователи използват термина sülüet tekniği (сю-
лиетна техника), Siyah Astarlı teknik (черноангобирана техника).90
Находките от разкопките от Ракка показват, че градът е бил ос-
новен индустриален център, където от векове се произвеждат стъкле-
ни и керамични изделия.91
Повратен момент в керамичното производство на Ракка е раз-
рушаването му през 1259 г. от монголците. Някои от изследователите
приемат, че този тип фаянс е произведен именно в Ракка,92 но някои
оспорват и продължават да се съмняват.93
Направени са опити за класификация на керамиката и фаянса,
произвеждани в Ракка – Ф. Сар,94 Дж. Совагет,95 Е. Грубе,96 Г. Фехер-
88
Atil, Е. Freer Gallery of Art Fiftieth Anniversary Exhibition. III Ceramics from the
World of Islam. Washington, 1973, p. 53.
89
Millwright, М. Ceramics from the Recent Excavations near the Eastern Wall of
Rafiqa (Raqqa), Syria. – The Journal of the Council for British Research in the Levant,
37 (1), 2005, p. 200.
90
Pala, İ. Türk Çini Sanatında Kullanılan…, s. 351.
91
Redford, S., Blackman, J. Luster and Fritware Production ans Distribution in
Medieval Syria“, Journal of Field Archaeology, Vol. 24, No. 2, 1997, pp. 233 – 247;
Mason, R. Medieval Surian Lustre‐painted and Associated Wares: Typology in a
Multidisciplinary Study, Levant 29/1997, pp. 169 – 200; Henderson, K. Challis.
Experiment and Innovation:Early Islamic Industry at al-Raqqa, Syria. – Antiquity 79,
2005, p. 131.
92
Grube, E. Raqqa-Keramik in Der Sammlung Des Metropolitan Museum in New
York, Kunst des Orients, 4, pp. 42 – 68; Tonghini, C., Grube, E. Towards a History
of Syrian Islamic Pottery before 1500. – Islamic Art, 3, 1988 – 1989, 59 – 93;
Tonghini, C., Henderson, J. An Eleventh-century Pottery Production Workshop at al-
Raqqa. Preliminary Report, XXX, p. 112.
93
Bloom, M. Raqqa Ceramics in the Freer Gallery of Art, (Unpublished Master’s
Thesis), University of Michigan/Washington, 1975, p. 66; Mason, B. Defining Syrian
stonepaste ceramics: petrography of pottery from Ma’arrat al-Nu’man (1 – 18).
Islamic Art in the Ashmolean Museum, Ed. J. Allan. Oxford, 1995, p. 16; Mason, B.
Medieval Syrian Lustre-painted…, p. 194; Fehervari, G. Soustiel, Laure and Allan,
James The Problem of Seljuq Monochrome Wares", in Oxford Studies in Islamic Art,
vol. X, part 2, p. 112.
94
Sarre, F. Keramik, Und Andere Kleinfunde Der Islamischen Zeit von Baalbek.
Berlin, 1925, pp. 12 – 19.
95
Sauvaget, J. Tessons de Rakka. Ars Islamica, 13, 1948, pp. 31 – 45.
96
Grube, E. Raqqa-Keramik in Der…, pp. 42 – 78.
20
вари,97 В. Портър,98 и О. Уотсън,99 но не са много съвместими помеж-
ду си. Основно са обособени три стила (техники) на керамичното
производство на Ракка – монохромна, подглазурна украса и лустер.
Една от популярните техники е отнемане (остъргване) на основната
глазурна повърхност, която е черна и по този начин се създава орна-
менталната композиция (обр. 7). Среща се и рисувана с четка подгла-
зурна украса, която е една от популярните техники.100 При тази тех-
ника са използвани различни по цвят глазури, но основно различни
нюанси на тюркоазено и лазурно синьо, а орнаментът е с черен цвят.
Сред използваните растителни мотиви са палмети, листа, извити кло-
ни и орнаментация в стил руми.
Обр. 7. Фаянсов съд, тип „Ракка“ от Иран (Watson, О. 2004, p. 335)
Фаянсът от Ракка има различни форми – купи, чинии, кани, бу-

тилки, буркани, вази, съдове за подправки, лампи, масички, играчки и
други. Голяма част от фаянса е за всекидневна употреба – купи с ко-
97
Fehervari, G. Islamic Pottery…, 107 – 113.
98
Porter, V. Medieval Syrian Pottery. Oxford, 1981, p. 9.
99
Watson, O. Ceramics From Islamic Lands. Kuwait National Museum, The Al-
Sabah Collection. London, 2004, p. 56.
100
Sauvaget, J. Op. cit., p. 43.
21
нични форми с ниски пръстеновидни столчета, съдовете с животинс-
ки форми, многостенни буркани и други.101
От България са известни незначителни фрагменти от фаянс тип
Ракка. При археологически разкопки на обект „Форум – Запад“ на
Филипопол в боклучна яма е открит фрагмент от фаянс от този тип
(обр. 26). Фрагментът е от тънкостенен съд с дебелина 0,2 см. Използ-
вана е подглазурната техника на орнаментация. Вътрешната и външ-
ната повърхност са покрити с лазурносиня глазура, върху която е на-
несен орнамент с черна глазура.
Един незначителен фрагмент е открит при археологически раз-
копки на Трапезица, Велико Търново.102 Фрагментът и от двете стра-
ни е покрит със светлосиня глазура, орнаментът е черна глазура, на-
несен подглазурно (обр. 8). Украсата е флорална.103 (Рабовянов 2015,
обр. 1877а, 1877б). Според Д. Рабовянов фаянсът от Трапезица може
датира към втората половина на XIV в. вземайки под внимание стра-
тиграфията. Фаянсът носи характерните белези на тип „Ракка“ и може
да се отнесе към втората половина на XII в.104
Обр. 8. Фаянс от Трапезица, Велико Търново

(Рабовянов, Р. 2015, обр. 1877а, 1877б)
101
Porter, V., Op. cit., pp. 6 – 7; Bulut, L. Samsat Kazısı Buluntuları, (Editörler
Gönül Öney ve Zehra Çobanlı), Anadolu’da Türk Devri Çini ve Seramik Sanatı,
İstanbul: T.C. Kültür ve Turizm Bakanlığı, 2000, pp. 25 – 30; Jenkins-Madina, M.
Raqqa Revisited Ceramics of Ayyubid Syria. London, 2006, pp. 173 – 175.
102
Рабовянов, Р. Археологически проучвания в Южен сектор на Трапезица.
Средновековният град. Велико Търново, 2015, кат. 1877.
103
Пак там, обр. 1877а, 1877б.
104
Благодаря на проф. Лале Авшар за консултацията за фрагментът.
22
Фаянс стил „Лустер“ (Lustreware). Терминът лустер означава
„лъскав“.105 Лъскавата глазура на лустер фаянсът се изработвал от ме-
тални пигменти като медни и сребърни съединения, които се превръ-
щали в глинена паста, нанасяла се върху изпечена глазирана кера-
мична повърхност и след това изпичала. За генезиса на лустер фаян-
сът са изказани различни хипотези. Лустер технологията е известна и
в предходни периоди и е била използвана от египетските стъклари.106
Напоследък се приема, че лустер техниката използвана при орнамен-
тацията на фаянса е възприета от стъкларските занаятчии.107 Най-
ранното производство на този тип започва в началото на IХ в. в Баг-
дад, Басра и Куфа. За първи път орнаментация в техниката лустер
върху глазирана керамика е регистрирана през Абасидския период в
Багдад и Самара. В специализираната литература тази технология на
керамичното производство е известна под различни наименования –
пердах технология,108 джилалъ технология,109 което на турски означа-
ва „излъскване“. Технологията на производството на лустер керами-
ката навлиза в селджукската керамична традиция от Фатимидите око-
ло средата на XII в. и се произвежда до монголското нашествие в Се-
верен Иран през 1224 г. когато големите керамични центрове са раз-
рушени.110 След това като основен център на лустер фаянса се налага
Кашан където производството продължава до началото на XIV в., ос-
новно от една фамилия керамици.111
Лустер техниката е била една най-популярната за орнаментация
на фаянса при селджукските турци, което се вижда от известният ар-
105
Çizer, S. Lüster Tarihi Tekniği Sanatı. İzmir, 2010, p. 11.
106
Carl J. Lamm. Oriental Glass of Medieval Date Found in Sweden and the Early
History of Lustre-Painting. Stockholm: Wahlstrom and Widstrand, 1941, pp. 19 – 31.
107
Clinton, M. Lustres, London, 1991, p. 10; Fehervari, G. Pottery of the İslamic
World in the Tareg Rajab Museum. Kuwait: Tareg Rajab Museum, 1998, p. 13;
Ward, R. Gilded and Enamelled Glass From the Middle East. London, 1998, pp. 20 –
30; Mason, B. Shine Like the Sun: Lustre-painted and Associated Pottery from the
Medieval Middle East (Bibliotheca Iranica. Islamic Art and Architecture Series, 12),
Costa Mesa (California): Mazda Publisher, 2004.
108
Gültekin, Ş. Türk Çini Sanatından Bazı Önemli Örnekler ve Teknikleri. – Sanat
Tarihi Yıllığı, 1964 – 1965, 1, pp. 60 – 100; Aslanapa, O. Türk Sanatı. 1997, s. 317;
Kuban, D. 100 Soruda Türkiye Sanatı Tarihi. Gerçek. İstanbul, 1997, s. 145.
109
Arık, R. Rüçhan, O. Arık. Anadolu Toprağının Hazinesi Çini. Selçuklu ve
Beylikler Çağı Çinileri. İstanbul, 2007.
110
Gaiger-Smith, A. Lustre pottery: Technique, tradition, and innovation in Islam and
the Western world Paperback – January 1, 1985, p. 56.
111
Allan, J. Islamic Ceramics. Oxford, 1991, p. 28.
23
хеологически материал.112 Най-големите центрове за производство на
лустер керамиката са били в Северен Иран – Кашан, Рей и Саве.113
Някои изследователи приемат, че освен в Кашан лустер фаянс не се е
произвеждала в други керамични центрове на селджуките,114 но това
твърдение не може да бъде прието, като се има предвид археологи-
ческите проучвания, които доказват, че е била произвеждана в Цент-
рална Азия, Близкия Изток и Мала Азия – Ракка,115 Гюрган,116 Ниша-
пур,117 Самарканд,118 Мерв,119 Коня,120 Ани,121 Самсат,122 и други.
112
Otta-Dorn, K., Önder, M. Kubad-Abad Kazıları 1965 Yılı Ön Raporu. – Türk
Arkeoloji Dergisi, 14, s. 1 – 2, 1967, pp. 237 – 241; Kerametli, C. Asya’dan
Anadolu’ya Türk Çini ve Seramik Sanatı. – Türkiyemiz, 9, 1973, s. 11 – 20;
Kerametli, C. Anadolu Selçuklu Devri Duvar Çinileri. – Türkiyemiz, 10, 1973;
Önder, M. Selçuklu Kubad Abad Sarayı Çinileri. – Kaynaklar, 4, 1985, s. 17 – 21;
Öney, G. İslam Mimarisinde Çini. İzmir, 1987; Erol, T. Anadolu Selçukluları
Çağında…, s. 12 – 16; Güvenateş, K. Türk Çini Sanatı Teknikleri ve Mozaik
Tekniğinde Üretilen Çinilerin Günümüz Dekorasyonunda Kullanımı Üzerine Öneriler.
– Yayınlanmamış Yüksek Lisans Tezi. Dokuz Eylül Üniversitesi, Sosyal Bilimler
Enstitüsü, Geleneksel Türk El Sanatları Anasanat Dalı, 1996, s. 20; Helmecke, G.
Museum Of Islamic Art. State Museums of Berlin. Germany, 2003; Öney, G. İran
Selçuklu Seramiklerinden Anadolu Selçuklu Saray Çinilerine Ulaşan Miras. Güzel
Sanatlar Etkinlikleri Bildiriler Kitabı, 2008, s. 313 – 331; Agha-Aligol, D., Oliaiy, R.,
M. Mohsenian, M. Lamehi-Rachti, F. Shokouhı. Provenance study of ancient
Iranian luster pottery using PIXE multivariate statistical analysis. – Journal of Cultural
Heritage, 10, 2009, pp. 487 – 492; Gülaçtı, N. Selçuklu Dönemi Figüratif Dekorlu
Deramik ve Çini Örneklerinin Cumhuriyet Dönemi Kütahya Figüratif Çinileriyle
Karşılaştırılması. 21. Yüzyılda Eğitim ve Toplum. 2012, s. 33 – 48.
113
Lane, A. Early Islamic Pottery Mesopotamia, Egypt and Persia. New York, 1948,
p. 37; Ziad Al, S. Chemical composition and manufacturing technology of a collection
of various types of Islamic glazes excavated from Jordan. – Journal of Archeological
Science, 29, 2002, pp. 803 – 881; Kingery, D., Vandıver, R. Ceramic Masterpieces
Art, Structure and Technology. The Free Press, New York, 1986, p. 114; Savaş, S.
İran Selçukluları Döneminde (10. – 13. yy) İsfahan, Rey, Kaşan ve Samarra’da
Yapılmış Olan Seramiklerin Özellikleri Ve Günümüze Uyarlanması. Yayınlanmamış
Yüksek Lisans Tezi. Dokuz Eylül Üniversitesi, Sosyal Bilimler Enstitüsü, Geleneksel
Türk El Sanatları Anasanat Dalı, 1993.
114
Gaiger-Smith, A. Lustre pottery: Technique, tradition, and innovation in Islam and
the Western world Paperback – January 1, 1985, p. 57.
115
Jenkins-Madina, M. Raqqa Revisited Ceramics of Ayyubid Syria. London, 2006,
p. 222.
116
Bahrami, M. A Master of Kashan, Transaction of the Orient Ceramic Society,
1944-5, London: British Orient Ceramic Society, 1945, p. 1.
117
Wilkinson, Ch., Charles, K. Nishapur: Pottery of the Early Islamic Period, New
York: The Metropolitan Museum of Art, 1973, p. 262.
24
Произвежданата в Рей лустер фаянс носи характерните особености на
керамичните работилници на Фатимидите, но това влияние липсва в
керамичното производство на Кашан.123 В кашанските работилници
се създава нов стил лустер фаянс, който напълно се отличава от ран-
ните образци. Керамичното производство на работилниците в Рей се
характеризират с използването основно на тъмнокафявите цветове,
около човешките изображения има богата флорална орнаментация и
използването на безцветна глазура.124 Лустер фаянсът от работилни-
ците на Рей напълно се различава от тези, които са произвеждани в
Кешан. Образците от кашанските работилници са изработвани от по-
качествени суровини и използват по-богата декоративна програма от
флорални мотиви. За разлика от рейските керамици тези от Кашан
използват повече цветове при декорацията на фаянса, но основно раз-
лични гами на жълтия цвят. Човешките и животинските фигури са
представени по детайлно. Първите образци на лустер фаянса от Ка-
шан, които имат автограф са от 1203 г.125
Според О. Уотсън селджукската лустер керамика (фаянс) има
няколко етапа на развитие, които се характеризират с различни сти-
лови особености:
I. Монументален стил. Основната характеристика на този де-
коративен стил е, че мотивите се показват с бяла зона върху лустера
(резерв техника) – орнаментите първо са били боядисани с тънка ли-
ния, след това фонът е бил запълнен с бляскава боя и бялата глазура
обикновено е оставена, за да образува основния мотив на дизайна.
Подробностите на орнаментацията се прилагат в белите области. Ор-
118
Williamson, A. Regional Distribution of the Medieval Persian Pottery in Light of
Recent İnvestigations, (EditorsJames Allan and Caroline Roberts), Syria and İran. –
Three Studies in Medieval Ceramics, Oxford University Press, 11 – 22 (19), 1987, p. 19.
119
Пугаченкова, Г. К Открытию Люстровой Керамики Мерва XII в. – ИАН
ТССР, Серия общественных наук, No.1, 1960, с. 84; Пугаченкова, Г. Искусство
Туркменистана Очерк с Древнейших Времен до 1917 года. Москва, 1967, с. 136.
120
Arık, R. Rüçhan, O. Arık. Anadolu Toprağının Hazinesi…, s. 328.
121
Karamağaralı, B., Yazar, T. Ani Kazısı Buluntuları. Anadolu’da Türk Devri Çini
ve Seramik Sanatı, İstanbul, 2007, s. 123 – 130.
122
Öney, G. Pottery from Samosata Excavations, 1978 – 81. The Art of the Saljuqs in
İran and Anatolia. Proceedings of the Symposium held in Edinburg in 1982,
California: Mazda Publishers, 1994, pp. 286 – 294; Bulut, L. Samsat Kazısı
Buluntuları, (Editörler Gönül Öney ve Zehra Çobanlı), Anadolu’da Türk Devri Çini ve
Seramik Sanatı, İstanbul: T.C. Kültür ve Turizm Bakanlığı, 2007, s. 173 – 197.
123
Du Ry, C. Art of Islam. New York, 1972, s. 97.
124
Fehervari, G. Islamic Pottery…, p. 86.
125
Пак там, p. 87.
25
наментите са с сравнително големите размери, които са предимно
палмети. Често срещани са изображенията на конници или човек,
който в ръката си държи чаша.126
Основните форми са плоски чинии, купи с високи столчета и
чаши, които вероятно имитират формите на селадон от тип Сонг.127
II. Миниатюрен стил. Този стил се различава от монументалния
стил в много отношения, включително техника на рисуване, мотив,
подход към декорацията и формата, върху която е приложен. Някои
елементи обаче показват, че двата стила са тясно свързани. Конници-
те и седналите фигури в комбинация с различни флорални арабески
съставляват по-голямата част от дизайна на този стил лустер. От дру-
га страна, дрехите често са по-сложни с декорация – панделки, палме-
ти и прочее.
III. Кашански стил. Техническите и формални характеристики на
този стил са описани за първи път от Р. Етингхаузен през 1936 г., а де-
финицията му е потвърдена от работата на О. Уотсън.128 Стилът показва
лустер фаянса по най-съвършения начин. Както и в предишните стило-
ве, повечето дизайни се състоят от фигури на коне, седнали фигури,
принцове и животни. Надписите играят по-голяма роля в орнаментаци-
ята от преди и често обграждат централен мотив.129 Стилът има опреде-
лена система на декоративната програма. Всички елементи от орнамен-
тацията създават допълващ, сложен модел. Фонът зад животински или
човешки форми често е покрит с плътно изрисувани тънки, къси спира-
ли, извити линии и петна.130 „Стилът Кашан“, който включва елементи
„Монументалния стил“ и „Миниатюрен стил“, е доминиращ и най-
успешен стил и се произвежда 150 години, до началото на XIV в.
От територията на България е известен само един фрагмент от
фаянс, който е украсен в техниката лустер (обр. 9). Открит е при ар-
хеологически разкопки на обект „Д-р Вълкович“ № 16, гр. Пловдив.131
Изработен е от бяла силикатна глина. Вероятно фрагментът е от па-
ница или купа, с конусовидна форма. Съдът е бил ситуиран върху
ниско пръстеновидно столче. Външната повърхност е покрита с тъм-
126
Watson, O. Persian Lustre Ware. London, 1985, pp. 45 – 52.
127
Grube, E. Cobalt and Lustre: the first centuries of Islamic pottery. New York,
1994, p. 163.
128
Watson, O. Persian Lustre Ware…, pp. 45 – 52; Grube, E. Cobalt and Lustre…,
p. 167.
129
Watson, O. Persian Lustre Ware…, pp. 86 – 94.
130
Grube, E. Raqqa-Keramik in Der…, pp. 72 – 73.
131
Божинова, Е., Станев, К. Спасителни археологически проучвания на ул „Д-р
Вълкович“ № 16…, с. 35.
26
носиня глазура. На вътрешната повърхност има частично запазено
изображение на човешка фигура, която заема централната част на съ-
да. Основният използван цвят е кафявият. Човекът от изображението
е с монголоидни черти. Лицето е представено овално и леко издълже-
но. На главата си носи покривало. Дрехата е частично запазена, но ве-
роятно е кафтан. Орнаментът е представен с петна кафява глазура.
Около човешкото изображение има флорални мотиви.
Обр. 9. Фрагмент от лустер фаянс от Пловдив

(Божинова, Е., Станев, К. 2019, с. 35)
Фрагментът от Пловдив принадлежи към т.нар. монументален

стил селджукски фаянс. При нанасяне на орнаментацията и човешко-
то изображение е използвана техниката „резерв“. Използваните цве-
тове са белият и кафявия, които са характерни за керамичните рабо-
тилници на Рей в Северен Иран.132 Елена Божинова и Камен Станев
датират находката във втората половина на XII в.,133 но тази датиров-
ка може да се прецизира в последната четвърт на XII в. 134
Археометрични изследвания на фаянса. За първи път през
2017 г. бяха публикувани резултатите на химичния анализ на „глина-
та“ и глазурите на фаянса открит в Пловдив (обр. 10).135 Рентгенов
енергийно-дисперсионен микроанализ (ЕДС) установява наличието
на елементите Al, Si, O, Na, Mg, Cl, K, Ca, Fe и Cu в глазурите на фа-
янса. Наличието на елемента мед обяснява тюркоазения цвят на гла-
зурите, който се получава в присъствието на двувалентни медни йони
(Cu2+). От химическия анализ се вижда, че като алкална добавка в
132
Grube, E. Cobalt and Lustre: the first centuries of Islamic pottery. New York,
1994, р. 151.
133
Божинова, Е., Станев, К. Спасителни археологически проучвания на ул „Д-р
Вълкович“ № 16…, с. 35.
134
Grube, E. Cobalt and Lustre:…, р. 163.
135
Иванов, Р., Г. Томов, Л. Авшар. Цит. съч., с. 21.
27
глазурата присъства Na2O и Al. Тези глазури са стъпка към получава-
не на безцветни глазури, които дават възможност да се проявят точно
подглазурните цветове и рисунки. Добавянето на оловото позволява
да се намали в значителна степен недостатъкът на алкалните глазури,
който се изразява в поява тънки пукнатини, които са характерни за
фаянса от Кашан.
Обр. 10. СЕМ изображение и графично изображение на рентгенов

енергийно-дисперсионен микроанализ на една от картираните точки –
Sp7 (глазура; Иванов, Р., Томов, Г. и др. 2017, обр. 8)
Добавянето на оловото позволява да се намали в значителна

степен недостата
кът на алкалните глазури, който се изразява в поява тънки пукнатини,
които са характерни за фаянса от Кашан.
28
СЕЛДЖУКСКА КЕРАМИКА ОТ БЪЛГАРИЯ
При археологически разкопки разкопки в България е открита

една категория керамика, която се характеризира най-вече със покри-
тието от синя глазура, която се среща и при фаянсовите съдове от Го-
лемия селджукски султанат и Анадолския селджукски султанат и
постселджукския период в Близкия Изток (обр. 11). Основната разли-
ка между фаянсовите съдове и тази категория керамика е в материа-
лите, от които са използвани при изработвани, а именно, че е използ-
вана глина, която след изпичането си е придобила червен цвят в раз-
лични нюанси.
За първи път разглежданата категория керамика е коментирана
от автора в една публикация от 2016 г. в която се разглеждат матери-
алите от Искра, община Първомай и Искрица, община Гълъбово.136
През 2019 г. е публикуван и един фрагмент от София, който погрешно
е датиран към османския период (XVII – XVIII в.).137 Фрагменти са
известни и от археологическите проучвания в Пловдив.138
Керамиката е изработена на бързовъртящ се грънчарски кръг.
Глината е добре пречистена глина, без примеси и след изпичането си
получила червен цвят. При някои фрагменти се наблюдава и триделен
лом (Искра, община Първомай). Всички открити фрагменти са със си-
ня глазура, която е поставена върху повърхността на самата керамика и
липсва ангобиране както при византийската глазирана керамика.
За съжаление керамиката е в изключително фрагментарно със-
тояние и няма запазени цели форми. Всички открити фрагменти от
България е от трапезна керамика. Съдът от Искра, община Първомай
е силно фрагментиран, липсват фрагменти от дъното. Вероятно съдът
е имал конусовидна форма. Имайки предвид малкия диаметър, а
именно 4 см вероятно е чаша.
136
137
Райкова, Г., Станев, А. Археологическо проучване на ул. „Солунска“ № 24,
София. – Археологически открития и разкопки, 2019, с. 768.
138
Непубликувани материали от археологическите разкопки на Форум – Запад,
Пловдив. Благодаря на научния ръководител Е. Кесякова, че ми дава възмож-
ността да публикувам керамиката.
29
От археологическите проучвания при Искрица, община Гълъбово
са известни само отделни фрагменти и не може да се възстанови фор-
мата, но със сигурност е към категорията на трапезната керамика.139
От Пловдив са известни три фрагмента – обект „Форум – За-
пад“ и обект „Източна порта“.141 Два фрагмента са открити при
140
проучване на боклучна яма на Форум – Запад с монети на Алексий I

Комнин (1081 – 1118). Вероятно откритите фрагменти са от малки ко-
нусовидни купи. От втория обект е известен един фрагмент, който е
открит с фрагменти от сфероконуси.
Обр. 11. Разпространение на селджукската керамика в България
139
Шейлева, Г. Цит. съч., с. 247.
140
Благодаря на научния ръководител Е. Кесякова, че ми дава възможността да
публикувам керамиката.
141
Благодаря на научния ръководител М. Мартинова, че ми дава възможността
да публикувам керамиката.
30
СРЕДНОВЕКОВНИ „СТОМНИ С ЦЕДКИ“
ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК, ОТКРИТИ В ПЛОВДИВ
(VIII – XII В.)
При археологическите проучвания в Пловдив се откриват наход-

ки, които са внесени от ислямския свят. Най-ранните материали, които
произхождат от Близкия Изток са от Трихълмието и се отнасят към
VIII в.142 Най-много са материалите от втората половина на XII в. – на-
чалото на XIII в. Касае се предимно за трапезна керамика (фаянс) на
селджукските турци, които се откриват по цялата територия на средно-
вековния Пловдив.143
Тема на това проучване са едни специфични керамични съдове, които
са открити при археологически разкопки в Пловдив, но не са били
идентифицирани и интерпретирани правилно. За първи път Христо
Джамбов публикува един напълно запазен съд.144 През последните
години бяха публикувани фрагменти и един напълно запазен съд.145
„Стомните с цедки“, които в специализираната литература в
България са известни с термина „амфоровидни съдове“ се срещат и в
османския период (XV – XIX в.) – Урдовиза,146 Созопол,147 Варна.148
Имат специфични типологически и морфологични особености, с кои-
то се различават от по-ранните си предшественици.
142
Василев, Л. Ранносредновековна медна монета от Арабския халифат от Плов-
див. – Журнал за исторически и археологически проучвания, 1, 2017, с. 35 – 37.
143
Иванов, Р., Томов, Г., Л., Авшар. Цит. съч., с. 15 – 24.
144
Джамбов, Хр., Н. Алваджиев., Ив. Терзийски. Паметта на един град. Плов-
див, 1972, Обр. 7.
145
Станев, К., Божинова, Е. Средновековни структури и материали от Пловдив,
„Бул. „Цар Борис III Обединител“ № 65…, с. 165 – 182; Станев, К., Божинова,
Е. Средновековни структури и материали от град Пловдив, улица „Княз Церете-
лев“ № 2…, с. 35.
146
Йосифова, М. Нови паметници от Странджа (Керамика от акваторията на
Урдовиза XV – XIX в.). – Известия на Националния исторически музей, VII,
1988, фиг. 20, 21.
147
Петрински, Ив., Чокоев, Ив. За употребата на един тип керамични съдове от
Созопол. – Приноси към българската археология, 5, 2009, с. 297 – 302.
148
Плетньов, В. Битовата керамика във Варна (XV – XVIII в). Варна, 2004,
с. 146 – 147.
31
Малко са също така и чуждестранните публикации, които разг-
леждат въпроса за „стомните с цедки“.149 Първата публикация е нап-
равена през 1932 г. от Pierre Olmer „Catalogue général du Musée arabe
du Caire: les filtres de gargoulettes“. Авторът разглежда материалите,
които са открити при археологически разкопки в Фустат и тези, които
се съхраняват в Музея за ислямско изкуство в Кайро, Египет и са от
периода на Фатимидите (началото на Х – края на XII в.).150 В статията
е публикувана първата типология на съдовете, която по-късно е до-
развита от George T. Scanlon през 1970 г. и публикувана под заглавие-
то „Fatımid Filters; Archeology and Olmer’s Typology“.151 Отново са из-
ползвани материалите от разкопките на Фустат, които са извършени
през 60-те години на ХХ в.
Първото значимо проучване е монографията на Ahmad Abd al-
Razziq „Shabābīk al-qulal al-fakhkhārīyah fī Dār al-Āthār al-Islāmīyah“
(Pottery Jug Filters in the Dar Al-Athar), публикувана през 2001 г. Ав-
торът не разглежда само тези, които се датират от периода на Фати-
мидите, но и тези, които са по-ранни и прави стилистичен и типоло-
гичен анализ.152
През 2004 г. Oliver Watson в монографията си „Ceramics from
Islamic lands“ обръща внимание и на „стомните с цедки“ от периода на
Фатимидите. Информацията е обща и засяга основните характеристики
на керамиката, като техника на изработване, форми и орнаменти.
Румънските изследователи Paraschiva Victoria Batariuc и Niculina
Dinu през 2009 година публикуват кратко съобщение за фрагмент от
„стомна с ажурна цедка“ – Islamic Water Filter Jug Found in the
Romstorfer Collection in Suceava, от крепостта Сучедава.153 Археоло-
гическите проучвания са проведени през XIX в. и находката е без си-
гурен археологически контекст. Поради тази причина авторите отна-
сят фрагмента към османския период (XV – XVII в.), когато основно е
функционирала крепостта. Основание за датировката се смята фактът,
че няма как да е попаднала в Румъния преди идването на османците и
149
В статията ще използвам наложените в специализираната литература термини –
стомна и цедка, с някои условности, на които ще обърна внимание в изложението.
150
Olmer, P. Catalogue general du Musee arabe du Caire: les filtres de gargoulettes,
Le Caire: Impr. de l'Institut français d'archeologie orientale. Cairo, 1932.
151
Scanlon, G. T. Fatimid Filters; Archaeology and Olmer’s Typology. – Annales
Islamologiques, S. 9, 1970, рр. 37 – 64.
152
Al-Razziq, Ahmad Abd. Shabābīk al-qulal al-fakhkhārīyah fī Dār al-Āthār al-
Islāmīyah (Pottery Jug Filters in the Dar Al-Athar). 2001.
153
Batariuc, P. V., N. Dinu. Islamic Water Filter Jug Found in the Romstorfer
Collection in Suceava. – PEUCE, S.N. VII, 2009, рр. 421 – 424.
32
за това не се отнася към по-ранен период. Фрагментът носи всички
белези на керамичното производство на Фатимидския период и веро-
ятно е произведен в работилниците на Фустат през X – XII в. В ос-
манската керамична традиция липсват съдове с тези форми и техно-
логични характеристики.
През 2013 г. е публикувана статията на Nurşen Özkul Fındık
„Sırsız Seramiklerden Bir Grup: Süzgeçli Testiler/ Süzgeçler“ (A Group of
Unglazed Ceramics: Jugs/Filters), която разглежда откритите „стомни с
цедки“ при археологическите разкопки на Хасанкейф, които се дати-
рат от XI – XIII в.154 Откритата керамика е била изработена в Хасан-
кейф в две работилници, но са открити и вносни такива. Почти всич-
ки „стомни с цедки“ са открити в керамичната работилница на дворе-
ца или в самия него, което показва, че са използвани от хора с висок
статус в обществото. Изследователката е направила задълбочени наб-
людения за технологичните особености на керамичното производст-
во, за разликите и приликите на готовата продукция с други керамич-
ни работилници от Близкия Изток.155
Италианската изследователка Elena Casalini през 2016 г. публи-
кува една колекция от „стомни с ажурни цедки“ от музея във Фаенца
„La collezione di filtri ceramici islamici del museo di Faenza“.156 Наход-
ките са подарени от Фредерик Робърт Мартин на музея през 30-те го-
дини на ХХ в. Били са открити във Фустат. Колекцията е една от най-
големите от този тип в Европа.
Последното изследване по темата е статията на Ayben Kayın
Alzahraa и Behzad Ismaeel „Fatimi Dönemi Figürlü Seramik
Süzgeçlerinden Örnekler (Examples from the figurative ceramic filters in
Fatimid period)“.157 Изследователите са анализирали само цедките с
фигури, които се намират във фондовете на Музея за ислямско изкус-
тво – Кайро, Музея за ислямска керамика – Кайро, Националния му-
зей в Александрия, Музея към факултета по Археология към универ-
ситета в Кайро, Британския музей – Лондон и в Музея на изкуството
„Метрополитън“ – Ню Йорк и други.
154
Fındık, N. Ö. Sırsız Seramiklerden Bir Grup: Sügeçli Testiler/ Sügeçler. – Güzel
Sanatlar Enstitüsü Dergisi, S. 30, 2013, s. 209 – 223.
155
Пак там, с. 209 – 223.
156
Casalini, Е. La collezione di filtri ceramici islamici del museo di Faenza. – Faenza.
Bollettino Del Museo Internazionale Delle Ceramiche in Faenza, 2016, p. 22 – 36.
157
Kayın, A., A. B. Ismaeel. Fatimi Dönemi Figürlü Seramik Süzgeçlerinden
Örnekler. – Uluslararası Sosyal Araştırmalar Dergisi, 52, 2017, s. 535 – 549.
33
Характерното и общото между тези съдове е наличието на
ажурна преграда (цедка) или само на отвори в устието или между
корпуса и гърлото (шийката на съдовете; обр. 11). В специализирана-
та литература е известна като „цедка“, а съдовете са идентифицирани
като „стомни“, макар, че се отличават от нашето разбиране за средно-
вековни стомни. Вероятно тези съдове са били използвани за съхра-
нение или сервиране на течности отколкото да са били използвани за
пренасяне на вода от водоизточник. Диаметърът на „цедките“ варира
от 2 см до 12 см. Когато разгледаме примерите, броя на „цедките“
направени в долната част на шията са повече.158
Обр. 11. „Стомна с ажурна цедка“ от Хасанкейф, Турция

(Fındık, N. 2013, kat. 2, a, b)
„Стомните с цедки“ за първи път се срещат при Сасанидите през

V – VII в. Получават широко разпространение в Близкия Изток през
втората половина на VIII в. Предимно са били използвани в Египет,159
Сирия,160 Палестина,161 и Източна Йордания през X – XIII в.162 Единич-
ни находки са известни и от големия керамичен център Нишапур в Се-
вероизточен Иран.163 Изключително важно място в керамичното произ-
158
Abd-Razek, A. Al-funun al-Islamiyah hata nihayet el-asr el-Fatimi, Cairo:
Publications of the Faculty of Arts-Ain Shams University, 2001, p. 154.
159
Scanlon, G. T. Fatimid Filters; Archaeology…, p. 37 – 64.
160
Rousset, M. Contribution à l`étude de la céramique islamique: analyse du matériel
archéologique de Rahba – Mayadin (Syria, vallé de l`Euphrate), Lyon, 1996, p. 300 – 304.
161
Arnon, Y. Excavation in Marcus Street, Ramla: Pottery, Oil Lamps and Carved
Stone Vessels. – Contract Archaeology Reports, II, 2007, fig. 6.
162
Brink, Edwin C. M. van den Brink, Kapitaikin, L. Rapuano, Y. Late Byzantine
and Early Islamic Bathhouse Remains and Vestiges of Earlier Periods at Azor. –
Atiqot 93, 2018, р. 103.
163
Wilkinson, C. K. Nishapur: Pottery…, стp. 290 – 303.
34
водство в Египет са заемали „стомните с цедки“, които предимно се да-
тират в периода на Фатимидите (909 – 1171 г.). Най-добрите образци на
„стомните с цедки“ са от археологическите разкопки на Фустат от пери-
ода на Фатимидите, макар, че се срещат и по-ранни образци, но не са
толкова естетично издържани. Без съмнение разцветът им е точно през
този период. Сред орнаментите най-често се използват геометрични ор-
наменти и ажурни „цедки“. Преобладава единствената орнаментация на
съдовете е „цедката“, но се срещат и такива, които са украсени и по
външната повърхност. Освен геометричните орнаменти на „цедките“ се
срещат и такива, които са с изображения на животни – диви зайци, сло-
нове, сърни, лъвове, камили, папагали, пауни (обр. 12), риби и други.164
Като орнаменти се срещат и човешки изображения и надписи на араби-
ца, предимно в шрифт сюлюс и по-рядко с куфи. Характерното за тях в
този период е, че сравнение с по-късните периоди размерите на съдове-
те са по-малки.165 При сравнителен анализ на характеристиките на ор-
наментацията на „цедките“ от периода Фатимидите (973 – 1171 г.) с те-
зи от периода на Аюбидите (1171 – 1246), се отбелязват няколко разли-
ки по отношение на разнообразието на композицията и мотивите. Ха-
рактерна отличителна черта е, че при по-късните композицията се със-
тои от орнаменти, затворени в правоъгълна рамка, поставена в центъра
на „цедката“.166 Използват се предимно геометрични и флорални орна-
менти. Почти напълно изчезват характерните за Фатимидския период
животински и човешки изображения.167
Обр. 12. Фрагменти от „стомни с ажурни цедки“ с изображение

на паун от Египет (Kayın, A., A. B. Ismaeel. fot. 16, fot. 19)
164
Kayın, A., A. B. Ismaeel. Цит. съч., с. 539.
165
Abd-Razek, А. Цит. съч., с. 155.
166
Basha, H. Al-Qahirah : Tarikhuha, Fununuha, Atharuha, Cairo: Dar al-Kitab al-
Jadid, 1970, p. 192
167
Youssef, A., R. Al-fakhar, in Hasan Basha (Ed.), al-Qahirah: tarikhuha, fununuha,
atharuha, al-Qahirah: Al-Ahram, 1970, p. 240.
35
Относно предназначението на „стомните с цедки“ са изказани
различни предположения. Една от най-широко възприетата теза е, че
„цедката“ предотвратява навлизането на насекоми, скорпиони и про-
чее в течността и предпазва от замърсяването на водата.168 Втората
застъпена теза е, че „цедката“ регулира потока на водата в стомната
при наливане, което не е лишена от смисъл.169 Единствената теза за
средновековните „стомни с цедки“, която е изказана в българската
специализирана литература е на К. Станев и Ел. Божинова, според
които „стомните с цедки“ са използвани за сосове, до този извод дос-
тигат вземайки предвид „стомничката“ от обект „Княз Церетелев № 2“,
гр. Пловдив.170 (кат. I). Тази теза е неприемлива, тъй като се базира
единствено на необосновано предположение на авторите, а не на на-
учни аргументи.171 За късните „стомни с цедки“, които се датират от
османския период е изказано мнение, че са използвани за пренос и
съхранение на оцет.172
Почти всички „стомни с цедки“ са били изработени на грънчар-
ски кръг, но макар и рядко се срещат такива, които са на калъп. По-
ранните съдове, които се датират от VII – първата половина на X в. са
изработени на тежък грънчарски кръг. Глината при тях е добре пре-
чистена и рядко има примеси от пясък или слюда.
Има няколко технологични групи на изработване на съдовете:
I технологична група. Характерното е, че съдът се изработва на
няколко части – корпус, гърло и „цедка“ и после се съединяват. По
този начин са изработвани „стомните“ чиято „цедка“ се намира между
корпуса и гърлото, защото ако е източена наведнъж няма как по-
късно да бъде монтирана. „Цедката“ е била изработена на грънчарски
кръг по диаметъра на съда. Още когато е мокра глината се начертава
орнамента и след това с помощта на остър предмет е бил изрязван.
При някои съдове се вижда изглаждане на долната „цедката“ с плосък
предмет.173 Не е изключено при изработката на някои да са били из-
ползвани и калъпи.
168
Watson, О. Ceramics from Islamic…, p. 132; N. Fındık. Цит. съч., с. 212.
169
Ibrahim, М. Al-Funun al-Islamiyah Fi Al-Asr Al Fatimi. Cairo, 1999, p. 83; А.
Abd-Razek. Цит., съч., с. 154; Fındık, N. Цит. съч., с. 212.
170
Станев, К., Божинова, E. Средновековни структури и материали от Пловдив,
улица „Княз Церетелев“ № 2…, с. 35.
171
172
Петрински, Ив., Чокоев, Ив. Цит. съч., с. 297 – 302.
173
Abu-Nnur, I. Jamaliyat al-nuqush al-kitabiyah ala shababik el-qulal fi al-asr al-
Fatimi. – Wizārat al-Thaqāfah wa-al-Āthār, 2014, р. 97; Ibrahim, В. Цит. съч., с. 55.
36
Съдовете изработени от тази технологична група са характерни
за Фатимидския период, но се срещат и по-късно.
II технологична група. За разлика от първата технологична
група съдовете от втората съдът се изработва изцяло на грънчарския
кръг, а „цедката“ отделно и се монтира в различни части на гърлото и
най-вече в горната част малко под устието. „Цедките“ са изработвани
на грънчарски кръг или на калъп. При някои орнаментът е изрязван с
остър предмет, което си личи по симетрията, която при тези израбо-
тени на калъп е много по-добра. При някои съдове по средата на
„цедката“ се намира кръгъл отвор. Вероятно били направени, за да
придържат „цедката“ с инструмент и да я монтират към гърлото на
„стомната“.174 Аналогични отвори за монтиране се срещат и при ня-
кои съдове от първа технологична група.
При археологически проучвания в Пловдив са открити три цели
„стомни с цедки“ и фрагменти, но вероятно техният брой е по-голям.
Според формално-типологическите си характеристики – форма
на съда, събирането на особеностите на „цедките“, могат да се обосо-
бят няколко типа:
I тип. „Стомни“ с перфорирани „цедки“. Характерното за този
тип е, че „цедката“ е перфорирана с кръгли отвори. Изработени на
грънчарско колело от добре пречистена глина. Някои от съдовете са
покрити с глазура (кат. I; обр. 13). „Цедките“ се намират малко под
устието на съдовете.
Вариант А. Към този вариант отнасяме една „стомничка“ с чу-
чур (кат. I; обр. 13). Корпусът на съда е с биконична форма. Има две
дръжки. На гърлото има перфорирана „цедка“. Целият съд е покрит с
маслиненозелена глазура.175
Вариант Б. Няма запазен цял съд, а само фрагменти (кат. II, III,
IV; обр. 14). Характерното за тях е, че гърлото е високо и тясно. Има-
ли са по една дръжка с елипсовидно сечение. Малко под устието се
намира „цедка“ с кръгли отвори. Гърлото на една от „стомните“ е с
фуниевидна форма (кат. IV).176 Украса липсва.
174
Kayın, A., Ismaeel, A. B. Цит. съч., с. 537.
175
Станев, К., Божинова, Е. Средновековни структури и материали от Пловдив,
176
Божинова, Е., Станев, К. Средновековни структури и материали от Пловдив,
„бул. „Цар Борис III Обединител“ № 65…, с. 169 – 170.
37
Обр. 13. „Стомничка“ с перфорирана „цедка“
от обект „Княз Церетелев № 2“, гр. Пловдив
(Станев, К., Божинова, Е. 2019, обр. 2610).
Обр. 14. Фрагмент от „стомна“ с перфорирана „цедка“ от обект

„Форум – Запад“, гр. Пловдив (по автора)
Аналогични съдове с перфорирани „цедки“ са известни от ши-

рок географски ареал – Джераш,177 Пела,178 Рамат Ишихай,179 селищ-
ната могила Йокнеам,180 Кесария,181 Рамла,182 Фустат,183 Кусейр Ал-
Кадим,184 и други.
177
Северна Йордания.
178
Brink, Edwin C. M. van den Brink, Kapitaikin, L. Rapuano, Y. Цит. съч., с. 103.
179
Porat, L., Stern, Е. Ramat Yishay. – ESI 18, 1998, fig. 57.
180
Avissar, M. The Medieval Pottery. In A. Ben-Tor, M. Avissar and Y. Portugali.
Yoqne‘am I: The Late Periods (Qedem Reports 3). Jerusalem, 1996, fig. XIII, с. 158.
181
Arnon, Y. The International Commercial Activity of Caesarea During the Early
Islamic II Period (749 – 969 C.E.) According to the Ceramic Evidence. M.A. thesis,
University of Haifa. Haifa (Hebrew). 1996, pl. 17.
182
Arnon, Ya’el D. Excavation in Marcus Street, Ramla: Pottery, Oil Lamps and
Carved Stone Vessels, Contract Archaeology Reports II, 2007, fig. 64-6.
183
Scanlon, G. The Pits of Fustat: Problems of Chronology,“ The Journal of Egyptian
Archaeology, 60, 1964, 65 – 68, pl. XV, figs. 6 – 7; Gruber, Ch., Dimmig, А. Pearls
of Wisdom: The Arts of Islam at the University of Michigan – Kelsey Museum
38
Съдове с малки размери, каквато е „стомничката“ от обект
„Княз Церетелев № 2“ (кат. I)185 са открити при археологическите раз-
копки на Хама.186 „Стомна“ с чучури, но за разлика от пловдивския
екземпляр с ажурна „цедка“ е известена от Хасанкейф.187 Среднове-
ковна керамика с кафява глазура са известни от археологическите
проучвания в Близкия Изток, например от крепостта Каср ал-Хайр ал-
Шарки в Сирия.188
Първи тип „стомни с цедки“ са по-ранни от тип II. Аналогични са от-
крити при археологическите проучвания на ранновизантийската и
ранноислямската баня при Азор189 и ранно ислямските пластове на
Джераш и Пела,190 Фустат,191 Били са характерни за Умаядския период
(втората половина на VII – първата половина VIII в., но се срещат и в
ранно абасидския период (втората половина VIII – началото на X в.).192
Фрагментът, който е от проучванията Форум – Запад, Пловдив е отк-
рит с ранносредновековна българска керамика и монета на визан-
тийския император Лъв VI Философ (866 – 912; кат. II) и може да се
отнесе към втората половина на IX – първата половина на X в. Съдът,
който произхожда от археологическите проучвания на обект „Княз
Церетелев № 2“ е открит с материали, които се отнасят към края на
XII – началото на XIII в.193 Несигурните археологически наблюдения,
които проучвателите посочват налага коригирането на датировката на
находката194 в VIII – началото на IX в.195
Publications, Michigan, 2014, p. 37; Scanlon, G. Catalogue of Filters. Winona Lake,

IN: Eisenbrauns, 1986, fig. 6; Watson, O. Ceramics from Islamic…p. 133, cat. Ae. 1.
184
Whitcomb, D., Johnson, J. Quseir Al-Qadim 1978: Preliminary Report. Cairo,
1979, plate 46 d, plate 48 a.
185
Станев, К., Божинова, Е. Цит. съч., с. 35.
186
Riis, P. J., Poulsen, V. Hama, Fauilles et Recherches 1931 – 1938, Vol, IV, pt. 2,
Copenhagen, 1957, p. 263, 265.
187
Fındık, N. Цит. съч., kat. 5, 5 a.
188
Grabar, O., Holod, R., Knustad, J., Trousdale. Sity in the Desert. Qasr al-Hayr
East. Cambridge, 1978, pp. 119, 238.
189
Град близо до Тел Авив.
190
191
Scanlon, G. The Pits of Fustat..., 65 – 68, pl. XV, figs. 6 – 7; Ch. Gruber., А.
Dimming. Цит. съч., с. 37; Watson, O. Ceramics from Islamic…, 133, cat. Ae. 1
192
Gruber, Ch. ., Dimming, A. Цит. съч., с. 37.
193
Станев, К., Е. Божинова. Средновековни структури и материали от Пловдив,
194
195
39
„Стомните“ с фуниевидна (конусовидна) форма на гърлото са
характерни за периода на Абасидите.196
II тип. „Стомни“ с ажурни „цедки“. От територията на средно-
вековния Пловдив са известни два цели съда и един фрагмент (цедка).
Характерната особеност на този тип е наличието на геометрична
ажурна „цедка“.
Вариант А. Към този тип отнасяме един съд (кат. V; обр. 15).
Има сферичен корпус, който стъпва върху пръстеновидно столче.
Гърлото на съда има конична форма. Има украса от вертикални кане-
люри. Вероятно е имал дръжка или чучур. Близо до устието има час-
тично запазена „цедка“ (обр. 15).
Вариант Б. От този вариант разполагаме с един съд (кат. VI;
обр. 16). Корпусът на „стомната“ е със сферична форма и е ситуирано
върху ниско пръстеновидно столче. Гърлото има сравнително цилин-
дрична форма и леко издаден устиен ръб. Във вътрешната част, меж-
ду корпуса и гърлото се намира ажурна „цедка“ със спираловидна
форма.197
Обр. 15. „Стомна“ с ажурна „цедка“ –

Регионален археологически музей – Пловдив
(http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/RAMView.aspx?i=2438&g=e8d09095
-f4b0-4243-9d89-a6648b0d6e29&f=http://digital.plovdiv.bg/
BG/RAM/Fund4&Source=http%3A%2F%2Fdigital%2Eplovdiv%2Ebg%2
FBG%2FPages%2FRAMMiddleAges%2Easpx)
196
Fındık, N. Цит. съч., 212.
197
Джамбов, Хр., Алваджиев, Н., Терзийски, Ив. Цит. съч., с. обр. 7.
40
Обр. 16. „Стомна“ с ажурна „цедка“ от обект „Кръгла кула“,
гр. Пловдив – Регионален археологически музей – Пловдив
(Джамбов, Х., Н. Алваджиев, Ив. Терзийски. 1972, обр. 7).
Вариант В. Към варианта отнасяме част от съд, от който е запа-

зена само „цедката“ (кат. VII; обр. 17). Сравнение с другите открити
„стомни с цедки“ този фрагмент се отличава с фината си глина и из-
работка.198 Вероятно „цедката“ се е намирала между корпуса и гърло-
то. Има следи от покритие бяло вещество, вероятно фрити.
Съдовете от втори тип носят всичките характерни белези на керамич-
ното производство през Фатимидския период. Ситуирането на „цед-
ките“ между корпуса и гърлото, както и покритието с бяло вещество
(фрити) е характерно за керамичните работилници на Фустат.199
Обр. 17. „Цедка“ от обект „К. Азарян № 4“, Пловдив

(снимка М. Мартинова)
198
Изказвам искрените си благодарности на научния ръководител на разкопките
Мая Мартинова, че ми предостави възможността да публикувам находката.
199
Watson, O. Ceramics from Islamic…, p. 132.
41
Вариант А попада към втора технологична група. Съдът е бил из-
работен и по-късно е бил монтирана „цедката“. Това добре се вижда по
периферията, където има следи от заглаждане с пръсти или инструмент.
Фрагментът, който отнасяме към вариант В е открит със сел-
джукски фаянс от Кашан, който се отнася към края на XII – началото
на XIII в.200 Според стратиграфските наблюдения на обекта и откри-
тите придружаващи материали фрагментът може да се отнесе към
втората половина на XII или най-късно към началото на XIII в.
Другите съдове от втори тип са без сигурна археологическа среда на
откриване, което не дава възможност за по-прецизното им датиране,
но могат да бъдат отнесени към XII в. (кат. V, VI, VII).
КАТАЛОГ
Кат. I „Стомничка“. Добре запазена. Открита е при археологи-

чески проучвания на обект „Княз Церетелев № 2“, гр. Пловдив под
ръководството на Елена Божинова. Няма сигурен археологически
контекст на откриване.201 Изработена от глина, която след изпичането
си е придобила сив, а на места червен цвят (обр. 13).
Корпусът на съда е с биконична форма, има две дръжки, едната
от която е отчупена. Има един чучур. На гърлото има перфорирана
,,цедка“. Отворите са с кръгла форма и с диаметър 0,3 – 0,4 см. В гор-
ната и долната си част има орнамент от двойки, коси, врязани линии,
а по дръжките насечки. Височина на съда 6 см, диаметър на дъното
2,3 см, диаметър на устието 2,5 см. Целият съд е покрит с маслено зе-
лена глазура.
Кат. II Фрагмент от „стомна“. Открита е при археологическите
проучвания на обект „Форум – Запад“, гр. Пловдив под ръководство-
то на Елена Кесякова. Изработена е на грънчарски кръг от добре пре-
чистена глина с малко количество примеси от пясък, след изпичането
си е придобила сив цвят. Шийката на съда вероятно е имала цилинд-
рична форма и малко преди устието е завършвала с хоризонтална
,,цедка“, която е перфорирана с кръгли отвори с диаметър 0,3 – 0,5
мм. Запазени са три отвора и две частично. Диаметър на шийката 0,7
см. Има запазени следи от дръжка на нивото на ,,цедката“ (обр. 14).
Кат. III Фрагмент от „стомна“. Открита е при археологически
проучвания на обект „Цар Борис III Обединител“ № 65, гр. Пловдив.
200
Иванов, Р., Томов, Г. Авшар, Г. Цит. съч., с. 19.
201
42
Запазена е само ,,цедката“, която е перфорирана със седем кръгли от-
вора с диаметър 0,5 см.202
Кат. IV „Стомна“. Фрагмент. Запазено е само гърлото, което
има фуниевидна форма, на която е поставена „цедка“, с перфорирани
отвори. Открита е при археологически проучвания на обект „Митро-
полит Панарет № 27“, гр. Пловдив. Научен ръководител на проучва-
нията Ив. Топалилов.203
Кат. V „Стомна“, добре запазена. Съхранява се в Регионален ар-
хеологически музей – Пловдив.204 Вероятно изработена на бързо вър-
тящ се грънчарски кръг. Корпусът на съда има сферична форма и е ук-
расен с вертикални канелюри, които вероятно са нанесени с гребен.
Гърлото на съда има конична форма, от основата нагоре се разширява.
Между корпуса и гърлото се намира релефен пръстен. Съдът е със
сравнително високо пръстеновидно столче. Има следи от счупен чучур
или дръжка. В горната част на гърлото, близо до устието има частично
запазена „цедка“, която е с ажурна геометрична форма (обр. 15).
Кат. VI „Стомна“, добре запазена. Съхранява се в Регионален
археологически музей – Пловдив под инв. № III 327.205 Вероятно e из-
работена на бързо въртящ се грънчарски кръг. Корпусът на съда има
сферична форма. Гърлото е с конусовидна форма. Има една дръжка,
която започва от корпуса и завършва малко под устието. Между кор-
пуса и устието е монтирана ажурна „цедка“, по средата на която има
отвор за монтиране при изработване на съда (обр. 16).
Кат. 7 „Стомна“. Фрагмент. Открита при археологически раз-
копки на обект „К. Азарян № 4“ под научното ръководство на М.
Мартинова. Запазена е само ажурната „цедка“, която се намира между
корпуса и гърлото на съда. Изработена от много добре пречистена
глина без примеси на бързо въртящо се колело. Цялата повърхност на
съда е била покрита с фино бяло покритие от каолин, което е харак-
терно за керамичните работилници във Фустат (обр. 17)
202
„бул. „Цар Борис III Обединител“ № 65…, с. 169.
203
Пак там, с. 169 – 170.
204
Разполагаме само с черно бели снимки и поради тази причина не могат да се
направят някои важни наблюдения като цвят на глината, параметри на съда, тех-
нологични особености.
205
Джамбов, Х., Алваджиев, Н. Терзийски, Ив. Цит. съч., обр. 7.
43
ГЛИНЕНИ СФЕРОКОНУСИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Росен Иванов
При археологически разкопки на територията на България се от-

криват специфични керамични съдове, които имат характерна форма –
имат конична долна сферична горна част и завършват с малка цилинд-
рична шийка с малък отвор. Разнообразие се наблюдава при в корпуса
на съдовете – овална, сферична или биконична. Рядко се срещат ор-
наменти върху външната им повърхност – врязани геометрични ор-
наменти (Преслав),206 релефна повърхност (Плиска)207 или излъскани
ивици (Пловдив)208 и други. При някои фрагменти се виждат следи от
глазура (Пловдив). Изработени са на крачен грънчарски кръг от огне-
упорна глина с примеси от песъчинки и единични кварцови зрънца.
След изпичането глината е придобила черен, сиво-черен, кафяв или
керемидено червен цвят. Височината им варира от 11,2 см до 16,5 см.
Диаметърът на отворът от 2 до 4,1 см. Според наблюденията, напра-
вени от руски учени, при изпичането е бил приложен методът „клин-
кер“.209 Били са изпечени на температура около 730°C.210 (обр. 18) или
при 1100 – 1250°C.211
206
Щерева, И. Вкопани жилища във Велики Преслав. – Приноси към българска-
та археология, III – IV, 2006, с. 67.
207
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска. – Археология, 1, 1987, с. 15 – 23.
208
Непубликувани материали от обект „Източна порта“, гр. Пловдив. Благодаря
на научния ръководител на разкопките Мая Мартинова, че ми даде възможност-
та да публикувам материалите от обекта.
209
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска…, с. 15.
210
Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. Термомагнитно изследване на
средновековна битова керамика от Плиска – Приноси към българската археоло-
гия, 9, 2019, с. 42 – 43.
211
Stǎnicǎ, А., Szmoniewski, B. The sphero-conical vessels from the Lower Danube
in the light of new discoveries from Isaccea, Tulcea county, Romania. – Sprawozdania
archeologiczne, 68, Krakow, 2016, рр. 327 – 344.
44
Обр. 18. Температури на изпичане на изследваните сфероконусите
от Плиска (Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. 2018, обр. 13)
Засега няма информация тези керамични съдове да са произве-

дени в средновековна България. Несъмнено те се внасят от ислямския
свят, където се произвеждат масово. В българската специализирана
литература се приема, че са внос или, че са с източен произход.212 Са-
мо един екземпляр от Силистра може да се допусне, че е местно про-
изводство – глината и глазурата са характерни за българската средно-
вековна керамика от Х в. и вероятно е имитация.213
Изследванията показват, че този вид керамика се появява през
VII – VIII в.214 в Иран, по-късно, вероятно през VIII – IX в. в Ирак и
Египет.215 През IX в. започват да се срещат и в Централна Азия, За-
кавказието и Източна Европа. По късно широко се използват в Азер-
212
Станчев, Ст. Материали от Дворцовия център в Плиска. – Известия на архе-
ологическия институт, XXIII, 1960, с. 56; Михайлова, Т. Сфероконуси от Плис-
ка…, с. 19; Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд от Плиска с остатъци
от съдържимото. – Плиска – Преслав, 13, 2018, с. 227.
213
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска…, с. 17.
214
Ettınghausen, R. The Uses of Sphero Conical Vesselsin The Muslim East. – Jornal
of Near Eastern Studies, C. XXIV, No. 3, Chicago, р. 224; Çoruhlu, Y. Göktürk
Devri Keramik Sanatı Üzerine Bir Deneme. – VI. Ortaçağ ve Türk Dönemi Kazı
Sonuçları ve Sanat Tarihi Sempozyumu (08 – 10 Nisan 2002) Bildiriler. Kayseri,
2002, s. 310; Çoruhlu, Y. Orta Asya’dan Anadolu’ya Kürevî-Konik Kaplar ve Yeni
Dönem Kars/Ani Kazılarından Elde Edilen Örnekler. – Anadolu ve Çevresinde
Ortaçağ 4. Ankara, 2010, s. 125.
215
Fehérvári G. Ceramics of the Islamic world: in the Tareq Rajab Museum. London,
2000, 208, 209, p. 211.
45
байджан (IX – XIII в.), Армения през (X – XIII в.),216 в Северен Кавказ
от XIII в., през X – XIV в. в Поволжието и Централна Азия217 и други
места. Сфероконусите се срещат в широк район от Близкия изток до
Централна Азия и Източна Европа Египет,218 Израел,219 Сирия,220
Ирак,221 Афганистан,222 Румъния,223 Русия,224 Татарстан,225 Украйна,226
216
Орбели, И. Каталог Анийского музея древностей. Санкт Петербург, 1910, с.
73; Шелковников, Б. Художественная керамическая промышленность средне-
вековой Армении. – Известия Арменская ФАН СССР, 3 – 4, 1942, с. 17 – 18; Ка-
фадарян, К. Город Двин и его раскопки. Ереван, 1952, с. 200 – 207.
217
Галиева, З. Типология керамических сфероконусов Средней Азии. – Рос-
сийская археология, 1, 2014, с. 75.
218
Bonnéric, J., Schmitt, A. La céramique de la période fatimide à Tinnîs: premier
état de la question. Cahiers de la Céramique Égyptienne, 9, 2011, р. 101.
219
Arnon, D. Excavation in Marcus Street, Ramla: Pottery. Oil. Lamps and Carved
Stone Vessels. (Contract Archaeology Reports 2, Excavation in Marcus Street,
Ramla. Reports and Studies of the Recanati Institute for Maritime Studies
Excavations). Haifa: University of Haifa, 2007, р. 68; Cytryn-Silverman, K. Ramla
– The Pottery Results. In O. Gutfeld (ed.), Ramla: Final Report on the Excavations
North of the White Mosque, (= Qedem 51 – Monograph of the Institute of
Archaeology). Jerusalem: Institute of Archaeology The Hebrew University of
Jerusalem, 2010, р. 116.
220
Seyrig, H. Antiquités syriennes. Syria 36 (1 – 2), 1959, рр. 38 – 89.
221
Ghouchani, A., Adle, C. A Sphero-Conical Vessel as Fuqqâ’a or a Gourd for „Beer“.
Muqarnas: An Annual on the Visual Cultures of the Islamic World 9, 1992, рр. 72 – 92.
222
Dumarçay, J. Eolipile Stria, Revue D’Art Oriental Et D’Archeologie. XLII, Paris,
1965, р. 75.
223
Spinei, V. Unele probleme privind vasele sfero-conice. – Studii şi cercetări de
istorie veche, 1970, 21(2), рр. 253 – 265; Mănucu-Adameşteanu, G. Din nou despre
vasele sferoconice in lumina descoperirilor din nordul Dobrogei. Peuce 9 (seria
istorie), 1984, рр. 363 – 374.
224
Виноградов, З. Сфероконические сосуды с узким горловым отверстием. Ка-
занский музейный вестник, 1922, № 2, с. 17 – 119; Трубникова, И. Обломок сфе-
роконического сосуда из Булгар. – Тр. ГИМ, XI, 1940, с. 137; Галиева, С. Сфе-
роконические сосуды Средней Азии: к вопросу о типологии и хронологии. –
Средняя Азия. История. Археология. Культура: материалы конф., посвящ. 50-
летию научной деятельности Г.В. Шишкиной, 2000, с. 52 – 61.
225
Хованская, О. Гончарное дело города Болгара. – Материалы и исследования
по археологии СССР, 42, 1954, с. 344; Халиков, А. Сфероконические сосуды.
Посуда Биляра. Казань, 1986, с. 72 – 83, 138 – 141; Шакиров, Г. Склад сфероко-
нусов с Билярского II селища. – Проблемы древней и средневековой истории
Среднего Поволжья. Материалы Вторых Халиковских четений. 2002, с. 172 –
174; Беляев, А., Нуретдинова, Р. Сфероконические сосуды раскопа CLXV Бол-
гарского городища. – Поволжская археология, 2015, № 4 (14), с. 301 – 310; Ну-
ретдинова, Р. Сфероконические сосуды Суварского городища. Казань, 2015.
46
Молдова,227 Дагестан,228 Азербайджан,229 Китай,230 Турция (обр. 19),231
Армения,232 Грузия,233 Туркменистан,234 Узбекистан235 и други.
226
Кравченко, А. Средневековый Белгород на Днестре (Конец XIII – XIV в.).
Киев, 1986, с. 60 – 63.
227
Bârnea P., Reaboi, T. Investigaţile arheologice din Orheiul Vechi în anul 1987. –
Revista Arheologicâ, 2, 1998, рр. 151 – 162.
228
Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из Двина и Ани. Археологичес-
кие памятники Армении. Ереван, 1982, с. 50.
229
Ибрагимов, Б. Средновековый город Кирам. Баку – Москва, 2000, с. 74 – 76;
Аббасова, И. Сфероконические сосуды в фондах Историко-краеведческого му-
зея Кюрдамирского района Республики Азербайджан. – Учены записки Казанс-
кого университета, т. 156, кн. 3, 2014, с. 24 – 30; Bəşirov, Y. Orta əsr Şəmkir
şəhərinin şar-konusvari qabları haqqında. – Antik və orta əsr Azərbaycan şəhərləri:
arxeoloji irsi, tarixi və memarlığı. Beynəlxal elmi konfransın materialları. – Bakı,
2012, рр. 293 – 301; Dostiyev, Т. Orta əsr Şəmkir şəhərinin sferokonus qabları. –
Azərbaycan Arxeologiyası Xəzər Universiteti Nəşriyyatı, 22, 2019, 85 – 100.
230
Галиева, С. Сфероконические сосуды Средней Азии: к вопросу о типологии и
хронологии. – Средняя Азия. История. Археология. Культура: материалы конф.,
посвящ. 50-летию научной деятельности Г. В. Шишкиной, 2000, с. 52 – 53.
231
Önal, M. Harran Kazısında Bulunan Kürevi Konik Kaplar. – Harran ve Çevresi.
Arkeoloji. Şanlıurfa, 2019, р. 380.
232
Марр, Н. XI Анийская археологическая кампания в 1911 г. СПб., 1913;
Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из раскопок Двина. – Тр. ГМА, III,
Ереван, 1950, с. 147 – 167; Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из Двина
и Ани. – СА, 1, 1958, с. 201 – 213; Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из
Двина и Ани. Ереван, 1982.
233
Майсурадзе, З. Грузинская художественная керамика XI – XIII вв. Тбилиси,
1953, с. 10.
234
Пославский, И. О глиняных сосудах с коническимдном. Протоколы заседаний
и сообщения членов Туркестанского кружка любителей археологии. X (1904 –
1905). Ташкент, 1905, с. 5 – 18.
235
Вяткин, В. Афрасиаб – городище былого Самарканда. 1927, Ташкент, с. 57 –
59.
47
Oбр. 19. Сфероконуси от Харан, Турция (Önal, M. 2019, fot. 4, s. 387)
При археологически разкопки в България са открити значителен

брой сфероконуси – Плиска,236 Преслав,237 София,238 Перник,239 Си-
236
Станчев, Ст. Разкопки и новооткрити материали в Плиска през 1948 г. – Из-
вестия на археологическия институт, ХХ, 1955, с. 203; Станчев, Ст. Материали
от Дворцовия център..., с. 56, обр. 1624; Михайлова, Т. Сфероконуси от Плис-
ка…, с. 15 – 23; Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд..., с. 225 – 242;
Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. Цит., съч., с. 42 – 43.
237
Щерева, И. Вкопани жилища във..., с. 67; Manolova-Voykova, M., Dimitrov, P.,
Kostadinova-Avramova, M. Thermomagnetic analysis of medieval pottery from Veliki
Preslav. Part II – Приноси към българската археология, Х, 2020, p. 163, fig. 17.
238
Станчева, М. Каменни калъпи за сфероконуси от София. – Археология, 1,
1961, с. 23; Станчева, М. Средновековно българско въоръжение от Средец. –
Сборник в памет на проф. Александър Бурмов, 1973, с. 394; Stanceva, M.,
48
листра,240 Велико Търново,241 Шумен242 и Пловдив.243 Най-големите
колекции от сфероконуси е от Плиска – около сто цели и стотици
фрагменти244 и от Пловдив.
Обр. 20. Разпространение на сфероконусите в България (по автора)
Donceva-Petcova, L. Sur la surface habitee de Sredec au IX – XIV s. – Известия на

археологическия институт XXXV, 1979, с. 117; Петрова, Г. За едно малко извес-
тно оръжие от древността. – Известия на Националния военноисторически му-
зей, XI, 1996, с. 18 – 21; Йосифов, Д. За технологичните особености каменните
калъпи от София. – В: Изследвания по българска средновековна археология.
Сборник в чест на проф. Рашо Рашев. София, 2007, с. 396 – 404.
239
Щерева, И. Материалната култура в областта на Горна Струма (VIII – XII в.).
Автореферат. С., 1979, 6; Чангова, Й. Перник. С., 1992, с. 111 – 112.
240
Михайлова, Т. Цит. съч., с. 17; Angelova, St. Sur la caracteristique de la
ceramique du haut moyen age provenant de Drastar (Silistra). – In: Dobrudza. Ethudes
éthno-culturelles. Sofia, 1987, рр. 105 – 107.
241
Рабовянов, Д. Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица.
Средновековният град, 1, 2015, с. 195 – 196.
242
Йосифов, Д. Сфероконусен съд от Шуменската крепост – ехо от древните
търговски пътища. – България в световното културно наследство. Шумен, 2014,
с. 638 – 634; Рабовянов, Д. Археологически проучвания в Южния сектор на
Трапезица. Средновековният град, 1, 2015, с. 195 – 196.
243
Непубликувани.
244
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска..., с. 15 – 23; Йосифов, Д. Изследване
на сфероконусен съд..., с. 238.
49
През последните години целенасочено изследване в България на
сфероконусните съдове извършва в няколко публикации Д. Йоси-
фов.245 Направени са първите химически изследвания на съдържание-
то на сфероконуси открити в Плиска и Силистра.246 За първи път е
направен и термомагнитно изследване на сфероконус.247
Най-ранните сфероконуси открити в днешните български земи
са от Плиска, които се датират от 30-те/40-те години на XI в. до 60-те
години на XI в.248 и Пловдив (обр. 21).249
Обр. 21. Сфероконуси от Пловдив (по автора)

Първият сфероконус е открит при първите археологически раз-
копки, които са проведени от К. Шкорпил в края на XIX в.250 Сферо-
конуси са открити и в проучванията на т.нар. Малък дворец от Ст.
245
Йосифов, Д. За технологичните особенности каменните калъпи от София. –
В: Изследвания по българска средновековна археология. Сборник в чест на
проф. Рашо Рашев. София, 2007, с. 396 – 404; Йосифов, Д. Изследване на сферо-
конусен съд..., с. 225 – 242.
246
Пак там, с. 225 – 242.
247
Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. Цит., съч., с. 42.
248
Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд..., с. 238 – 240; Григоров, В.,
Костадинова-Аврамова, М. Цит., съч., с. 42.
249
Непубликувани материали.
250
Петрова, Г. За едно малко известно оръжие от древността. – Известия на На-
ционалния военноисторически музей, XI, 1996, с. 394.
50
Станчев.251 Открит е само горната част на съда, запазени са част от
корпуса и устието. В най-изпъкналата си част има ивица, която от
долната и горната си част са ограничени с две успоредни врязани ли-
нии, които са запълнени с вълнообразни линии. Вероятно става въп-
рос за куфическо или псевдокуфическо писмо.252
При археологически разкопки на Дворцовия комплекс през 1980 г.
под ръководството на Т. Михайлова е открита най-голямата колекция от
сфероконуси – 526 фрагмента и три цели (обр. 22).253 Направена е кла-
сификация и са определени три групи – големи, средни и малки.254 Го-
лемите са с обща височина 14 – 15,8 см и максимален диаметър около
10 см. С неправилна форма, грубо изработени и с неизгладена повърх-
ност. Средните по размери сфероконуси са с обща височина 12,1 – 12,8
см и максимален диаметър 9,2 – 9,8 см. Малките сфероконуси са с висо-
чина 11,2 см – 11,9 см и 8,7 – 9,8 см. По форма са групирани в четири
типа (според съотношението между височината на корпуса и максимал-
ния диаметър). Към тип А са отнесени големите сфероконуси, които са
с яйцевидна форма. За средните и малките съответно Б, В, Г е характер-
на малката разлика между максималния диаметър и височината.255
През 2018 г. е публикуван и химическия анализ на съдържание-
то на няколко сфероконуси от тази колекция и са изказани предполо-
жения за тяхната функция и съдържание.256
Обр. 22. Сфероконуси от Дворцовия комплекс на Плиска

(Йосифов, Д. 2018, обр. 1, 2)
251
Станчев, Ст. Разкопки и новооткрити материали в Плиска през 1948 г. – Из-
вестия на археологическия институт, ХХ, 1955, с. 203; Станчев, Ст. Материали
от Дворцовия център..., с. 56, обр. 1624.
252
253
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска..., с. 15.
254
255
256
Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд..., с. 225 – 242.
51
Един сфероконус е публикуван от В. Григоров и М. Костадино-
ва – Аврамова, който произхожда от Вътрешния град на Плиска.257
Има яйцевидна форма, ниска цилиндрична шийка и завършва с малък
отвор (обр. 23).
Обр. 23. Сфероконус от Плиска

(Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. 2019, обр. 3, IV.1)
Фрагмент от сфероконус е открит при археологически разкопки

в Преслав в жилище от XI в.258 Жилището се намира над руините на
двореца на българските царе, който е унищожен от византийците през
970 г. Фрагментът има относително дебели стени. Запазена е само
част от тялото и гърлото. Гърлото е малко и сферично, което е харак-
терно за такива керамични съдове. Външната повърхност е покрита с
врязана геометрична украса.259
На два сфероконуса от Преслав е направен термомагнитно изс-
ледване.260 И двете са частично запазени.261
Сфероконуси са известни и от Силистра, които отново се дати-
рат в XI в.262 В една своя публикация Г. Петрова дава информация за
257
Григоров, В., Тодорова, Л. Статистическо изследване на битовата керамика
от обект „Дворцов център – изток“ в Плиска (първи етап). – Bulgarian e-Journal
of Archaeology, 4, 2014, с. 14, обр. 10; Григоров, В., Костадинова-Аврамова,
М. Цит., съч., обр. 3, IV.1.
258
Щерева, И. Вкопани жилища във..., с. 67.
259
260
Manolova-Voykova, M., Dimitrov, P., Kostadinova-Avramova, M.
Thermomagnetic analysis of medieval pottery from Veliki Preslav. Part II – Приноси
към българската археология, Х, 2020, p. 163.
261
Пак там, р. 163.
262
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска..., с. 17; Станчева, М. Средновеков-
ното българско въоръжение..., 394; Петрова, Г. За едно малко известно оръ-
жие..., с. 18; Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд..., с. 227.
52
един сфероноконус, който е напълно запазен.263 Изработена е от гли-
на, която след изпичането си придобила сиво-черен цвят. Има сфе-
рична горна и конична долна част, с ниско цилиндрично гърло, което
завършва с отвор.264 Външната повърхност е покрита с кафява боя.265
Има височина 14 см, максимална ширина 10,5 см, диаметър на устие-
то 1,2 см, диаметър на дъното 1,5 см.266
Изследване на съдържанието на един от сфероконусите е извършен от
Д. Йосифов.267
Сфероконуси са открити и при археологическите проучвания в
София.268 Три екземпляра произхождат от Източната порта на крепос-
тната стена на Сердика. Единият е напълно запазен с височина 14 см,
максимален диаметър 9 см, диаметър на устието 7 мм. Другите два
сфероконуса са частично запазени, липсват гърлата и устията. Запазе-
на височина 8 и 6 см, максимален диаметър 6 см. Изработени са пре-
чистена глина с голямо количество кварцови частици.269
При археологически разкопки в Пловдив са открити значително
количество цели и фрагментирани сфероконуси. При проучването на
Източната порта на Филипопол през 80-те години са открити цели и
фрагменти от сфероконуси.270 Общият брой на цялостно запазените е
двадесет и два.271 През 2018 г. са открити десет фрагментирани сфе-
роконуса, от които три могът да бъдат възстановени.272 Средната ви-
сочина на сфероконусите е 12 см, диаметър 8 см и диаметър на устие-
то 6 мм.
263
Петрова, Г. За едно малко известно оръжие..., с. 18.
264
Описание по приложената снимка, виж: Петрова, Г. За едно малко известно
оръжие..., с. 19.
265
266
267
Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд..., с. 227.
268
Станчева, М. Средновековно българско въоръжение..., с. 394; Stanceva, M.,
Donceva-Petcova, L. Sur la surface habitee de Sredec au IX – XIV s. – Известия на
археологическия институт XXXV, 1979, с. 117; Петрова, Г. За едно малко извес-
тно оръжие от древността. – Известия на Националния военноисторически му-
зей, XI, 1996, с. 18 – 21.
269
Станчева, М. Средновековно българско въоръжение..., с. 393 – 394.
270
Благодаря за информацията от научния ръководител на разкопките Е. Кесяко-
ва; Botušarova, L., Kesjakova, E. Sur la topographie de la ville de philippopolis à
l’epoque de la Basse Antiquité. – Pulpudeva. Semaines Philippolitaines de l’histoire et
de la culture thrace (Plovdiv, 3 – 17 octobre 1980), IV. Sofia, 1983, 264 – 273.
271
За съжаление няма достъп до откритите материали.
272
Разкопките са под ръководството на Мая Мартинова.
53
Oбр. 24. Сфероконус от обект „Източна порта“, Пловдив (по автора)
Изработени са от добре пречистена глина с примеси от песъчин-

ки и слюда. Почти всички са изработени на грънчарски кръг, изключе-
ние прави един фрагмент, който вероятно е изработен на калъп. След
изпичането си глината е придобила керемидено червен, кафяв цвят в
различни нюанси. Най-голям е броят на сфероконусите, които са укра-
сени чрез излъскани ивици (обр. 24). Не малък е броят на тези, които
са покрити с кремава ангоба (обр. 25). Срещат се и такива, които са без
орнамент и покритие от ангоба, но техният брой е много малък.
Oбр. 25. Фрагменти от сфероконуси с покритие от кремава ангоба

от обект „Източна порта“, Пловдив (по автора)
Сфероконусите са открити с фаянс от Кашан и византийска

сграфито керамика тип Зевксип от втората половина на XII – начлото
на XIII в.
При проучването на западните пропилеи на античния форум на
Филипопол е открит един фрагмент от сфероконус – част от корпуса
и устието. Запазена височина 5,7 см, диаметър на устието 2 см, мак-
54
симален диаметър 7 см. Дебелина на стените 2 см. Изработена от гли-
на с примеси от слюда и песъчинки. Сфероконусът може да се датира
в първата половина на XI в., открита е в землянка с византийски ано-
нимни фолиси от тип В (1028 – 1034).
Един фрагмент от сфероконус е открит и при археологическите
проучвания на средновековния Кюстендил.273 Запазена е част от кор-
пуса и малка част от устието. Диаметър на устието 2,3 см. Изработена
е от глина с значителни примеси от пясък и слюда, след изпичането
си е придобила кафяв цвят.
Най-късните сфероконуси от България са открити при археоло-
гическите проучвания в Шумен274 и Търново.275
От средновековната крепост в Шумен е известен само един сфе-
роконус.276 Открит е по време на археологически разкопки в замъка
през 1973 г. Съдът е частично запазен и реставриран. Изработена е от
светложълтеникава глина. Глината има пясък и примеси с органичен
произход. По повърхността се виждат следи от глинено покритие. Ра-
менете завършват с малка вдлъбнатина, която започва с шийка под
формата на пресечен конус. Тялото завършва с малка вдлъбнатина, а
оттам започва шийка под формата на пресечен конус. Отворът на усти-
ето е с неправилна кръгла форма и диаметър около 7 мм. След възста-
новяването съдът има височина 10,4 см и максимален диаметър 8 см.277
При разкопки на хълма Трапезица в средновековната българска
столица Търново е открит един фрагмент. Находката е открита в жи-
лище номер 9.278
В специализираната литература са изказани различни предпо-
ложения относно предназначението на тези специфични керамични
съдове. Първият, който публикува сфероконус открити в Египет е
френския дипломат и археолог В. Денон.279 През 1871 г. са публику-
вани няколко фрагмента и един цял екземпляр от град Сидон, по кои-
273
Благодаря на научния ръководител на разкопките Д. Павлова, че ми предоста-
ви възможността да публикувам находката.
274
Йосифов, Д. Сфероконусен съд от Шуменската..., с. 638 – 634.
275
Рабовянов, Д. Археологически проучвания в Южния..., с. 195.
276
Йосифов, Д. Сфероконусен съд от Шуменската крепост…, с. 638 – 634.
277
278
Рабовянов, Д. Археологически проучвания..., с. 195.
279
Denon, V. Voyage dans la basse et haute Egypte, 1802, Planche XCVIII; Ленц, Э.
О глиняных сосудах с коническим дном находимых в предалах мусульманского
Востока – ЭВОРАО, XV, Спб., 1904, 101 – 102.
55
то е имало микроскопични останки от живак.280 В една своя публика-
ция Е. Ленц изказва мнението, че сфероконусите са използвани за
съхранение и пренос на живак.281 Според А. Лихачев сфероконусите
са лампи за осветление,282 което Е. Ленц не е съгласен.283 Тази теза е
изказана и от Н. Висотцки за сфероконусите, които са открити в Бол-
гар (Волжка България).284
През 1905 г. е направен химически анализ на съдържанието на
сфероконуси, които са открити в Туркестан и са открити остатъци от
живак.285 Анализът на сфероконуси, намерени в Сидон, Ливан, разк-
рива, че някои от съдовете съдържат малки капки живак.286 Анализ на
съдържанието на съд от Израел се открива железен сулфат. Според Е.
Джунгрейс „този материал“, бил използван заедно с кремък и дървен
материал за запалване на огън.287 При интердисциплинарните изслед-
вания върху сфероконусите, открити при археологическите разкопки
в Харан, и не са открити следи от живак или запалителни вещества.288
При направените анализи на четири съда намерени в Дрин, Армения
са намерени мастни киселини и алканоли, което дава основание на
изследователите да смятат, че съдовете били използвани за аромати-
зирани масла.289
Според някои изследователи, съдейки малкия размер и внима-
телната повърхностна обработка на съдовете, често с изображения
или имена на жени, изказват хипотезата, че те са били използвани за
280
Ленц, Э. О глиняных сосудах с коническим диом находимых в предалах му-
сульманского Востока – ЭВОРАО, XV, Спб., 1904, 101 – 102.
281
Пак там, 111.
282
Лихачев, А. Бытовые памятники Великой Болгарии. – Труды II Археологи-
ческого съезда, 1876, с. 31; Лихачев, А. О загадочных содудах сфероконической
форми из Волжских Булгар. – Труды IV Археологического съезда. Казань, 1886,
с. 34 – 35.
283
Ленц, Э. О глиняных сосудах с коническим дном находимых в предалах му-
сульманского Востока – ЭВОРАО, XV, Спб., 1904, 101 – 102.
284
Высоцкий, Н. Несколько слов о древностях Волжских Болгар. – ИОАИЭ, т.
XXIV, вып. 4, 1908, с. 349.
285
Пославский, И. О глиняных сосудах с коническим дном – Протоколый засе-
даний и сообщения членов Туркестанкого кружка любителей археологии, Х,
1905, с. 5 – 18.
286
Ettinghausen, R. The Uses of Sphero-Conical…, р. 224.
287
Jungreis, Е. A Reexamination of Islamic Ceramic ‘Grenades. –ʿAtiqot: English
Series, 14, 1980, рр. 114 ‒ 115.
288
Önal, M. Цит., съч., с. 382.
289
Barnard, H., Shah, S., Areshian, G., Faull, F. Цит., съч., с. 415.
56
ароматизирани масла или парфюми.290 На това мнение е и А. Лане
съдовете били използвани за парфюми или за съхранението на лекар-
ства.291 Според С. Уилкинсън са били използвани като флакони за ро-
зова вода.292 Подобно на одеколона, използван в традицията на мю-
сюлманите за освежаване и сервиране на гостите днес, виждаме тези
сфероконуси, пълни с аромат в Харан преди хиляда години. Широко-
то им използване може да се дължи на традицията за използване на
аромати, която е оцеляла до наши дни.293 Живакът, регистриран през
60-те години на миналия век в съдовете от Сидон може също да е бил
част от рецептата на парфюм или лекарство, или някои сфероконуси
вероятно са били използвани или използвани повторно за съхранение
на живак. Като алтернатива някои от съдовете вероятно са използвани
в производството на живак.
Една от широко лансираните тези за предназначението на сферо-
конусите е, че са използвани като оръжия и най-вече като ръчни грана-
ти. Базирайки се на шестдесет сфероконуси открити в Триполи М. Де
Солси изказва хипотезата, че са използвани за ръчни гранати, които са
били пълнени с запалително вещество и били използвани от арабите
срещу кръстоносците.294 Тази хипотеза е била широко дискутирана в
научните среди в началото на XX в.,295 но по-късно била възприета от
значителен брой изследователи,296 включително и български.297
290
Wilkinson, C. Nishapur, pottery…, р. 224; Bulut, L. Samsat Orta Çağ İslami
Devir Sırsız ve Tek Renk Sırsız Seramikler. Alaattin’in Lambası, Anadolu’da Selçuklu
Çağı Sanatı Alaattin Keykubat, İstanbul, 2001, р. 71; Barnard, H., Shah, S.,
Areshian, G., Faull, F. Chemical Insights into the Function of Four Sphero-Conical
Vessels from Medieval Dvin, Armenia. – Muqarnas, 33, 2016, р. 410.
291
Lane, A. Early Islamic Pottery. London, 1947, р. 27 – 28.
292
Wilkinson, C. Nishapur, pottery…, рр. 293 – 294.
293
Önal, M. Цит., съч., с. 380; Yentürk, A. Uygarlık ve Parfüm: Bir Yolculuğun
Tarihçesi. Kutsal Dumandan Sihirli Damlaya Parfüm. İstanbul, 2005.
294
Saulcy de, F. M. Note sur des projectiles, a main creux et en terre cuite, de la
fabrication arabe. – In: Memoires de la societe nationale des Antiquaires de France, m.
XXXV, 1874, p. 19; 18 – 34.
295
Lenz, E. Handgranaten oder Quescksilbergefasse? Zeit schrift für historische Waffen
kunde VI, 1912 – 1914, p. 367 – 376; Post, P. Handbrandgeschose oder Öllampe?
Zeltschrift für historische Waffen-und Kostümkunde, Nue Folge, III,1929, p. 42.
296
Sarre, F. Keramik, Und Andere…, p. 21; Gardin, J. Lashkarı, Bazar, Uhe
Residence Royale Ghaznevide. Paris, 1963, р. 51; Mercier, M. Le feu gregeois, les
feux de guerre depuis L’antiquite, la poudre a canon. Paris, 1952, рр. 151 – 158;
Creswell, K. A Bibliyography of the Architecture, Arts and Crafts of Islam. Cairo,
1960, рр. 581 – 582; Sharvit, J. The Sphero-Conical Vessels, Paneas II Beit, She'an A
(IAA Report, Israel Antiquities Authority, 2008, рр. 101 – 112; Sezgin, F. Savaş
Tekniği. İslamda Bilim ve Teknik, Cilt V, İstanbul, 2008, рр. 101 – 105.
57
През 1882 г. в една статия за сфероконусите от Болгар и Биляр
В. Казаронов изказва мнението, че са използвани като архитектурна
декорация на врати и кули.298 Тази хипотеза е приета и от Е. Радлов.299
Според друга хипотеза керамични съдове са били използвани като съ-
дове за пиене на бира.300 Друг учен изказва тезата, че сфероконусите
са съставна част от наргилета.301
Хипотезата на някои изследователи, че тези керамични съдове
са били с култова цел, също заслужава внимание. Те са били използ-
вани като култови лампи в джамии и светилища в Близкия изток.302
Турският изследовател М. Юнал провежда експеримент за пос-
тавяне на такива сфероконуси в керамични масички с кръгли отвори,
които са характерни за ислямския свят през XII – XIII в. (обр. 26).303
Тази теза е изказана по-рано от други изследователи.304
Обр. 26. „Масички“ за поставяне на сфероконуси

от Харан и Британския музей (Önal, M. 2019, fot. 22)
297
298
Казаринов В. А. Описание Билярских и Баранского городищ. – ИОАИЭ. Ка-
зань, III, 1884, с. 113.
299
Радлов, Э. Труды IV Археологического съезда. Казань, 1886, с. CXVII.
300
Ghouchanı, A., Adle, C. Sphero-conical Vessel As Fugga or A Gourd For Beer.
Muqarnas, An Annuel on Islamic Art And Architecture vol. 9. Leiden, 1992, р. 77.
301
Keall, J. One Man’s Mede Is Another Man’s Persian: One Man’s Coconut Is
Another Man’s Grenade. – Muqarnas, 10, 1993, рр. 279 – 284.
302
Городцов, В. Древние мусульманские светильники в виде сфероконических
глиняных сосудов. – Труды ГИМ, 1, 1926, с. 151; Önder, M. Türk ve İslam
Sanatında Kürevi-Konik Şeklinde Seramik Кaplar Üzerine Bir Araştırma. – Türk
Etnografya Dergisi, XVI, 1977, рр. 73 – 81; Нуретдинова, A. Сфероконические
сосуды: проблема атрибуции. – Ученые записки Казанского университета, 153
(3), 2011, с. 54 – 55.
303
Önal, M. Harran Kazısında Bulunan Kürevi Konik kaplar. – Harran ve Çevresi.
Arkeoloji. Şanlıurfa, 2019, р. 380.
304
Çeken, M. Kubad Abad Kazısında Bulunan Bir grup Kürevi Konik Kap. – Ankara
Üniversitesi Dil ve Tarih-Coğrafya Fakültesi Dergisi, 53, 2013, 2, рр. 345 – 362; Arma,
H., Kouhestani, H., Zareie, A. Sphero-Conical Vessels in Islamic Pottery Survey and
Explaining of Function. – Journal of Archaeological Studies, 12, 2020, р. 53.
58
Някои от тези съдове са под формата на птици и риби.305 Рибата
в Близкия изток символизира плодовитост и този факт засилва веро-
ятността съдовете да са били използвани от жените.306 Много от тези
съдове са украсени с релефни, врязани флорални, геометрични орна-
менти, изображения на животни и други и не малък брой с надписи.307
Открити са фаянсови сфероконуси с тюркоазена глазура308 и такива
украсени с техниката люстер.
При археологически разкопки на Улу джамията в град Харан в
Турция е проучена една сграда, която има няколко помещения с раз-
лични функции – работилница с басейн за производство на благово-
ния, склад и магазин.309 Открити са стотици фрагменти и цели сферо-
конуси, които се датират в периода 1031 – 1091 г.310
Разпространението на сфероконусите в днешните български земи в на-
чалото на XI в. някои изследователи го свързват с идването на печене-
гите.311 Напълно допустима е хипотезата сфероконусите да са навлезли
с падането на България под византийска власт в първите десетилетия
на XI в. Най-широко разпространение имат именно през XI – началото
на XIII в. По-късните находки са единични и това показва, че са слабо
разпространени.312
Тезата за печенежкия произход се нуждае от повече археологи-
чески доказателства и за момента не може да се приеме безрезервно
като доказана хипотеза.
305
Tunçel, G. Türk Sanatında Kuş Gövdesi Formunda Seramik Kaplar ve
Fonksiyonları Üzerine. – EKEV, Academi Dergisi, Y. 15, S. 48, 2011, рр. 411 – 419;
Ghouchanı, A., Adle, C. Sphero-conical Vessel As Fugga or A Gourd For Beer.
Muqarnas, An Annuel on Islamic Art And Architecture vol.9. Leiden, 1992, р. 77.
306
Tunçel, G. Anadolu’dan Kürevî –Konik Kap Örnekleri. – Turkish Studies –
International Periodical For The Languages, Literature and History of Turkish or
Turkic, Volume 9/10 Fall 2014, 1042.
307
Pradines, S. The Sphero-conical Vessel: A Difficult Interpretation between Historical
Sources and Archaeology. – Journal of Islamic Archaeology, 3.2, 2016, Fig. 3, 4.
308
Пак там, фиг. 2.
309
Önal, M. Цит. съч., с. 362.
310
311
Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд..., с. 240.
312
Йосифов, Д. Сфероконусен съд от Шуменската..., с. 638 – 634; Рабовянов, Д.
Археологически проучвания в Южния..., с. 195.
59
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Открития археологически материал показва, че населението на

днешните български земи са били в културен обмен със средновеков-
ните ислямските държави от Близкия Изток и най-вече с арабските
халифати и държавните формирования на селджуките. Най-ранните
керамични материали са открити във втората средновековна българс-
ка държава и Пловдив, които са били едни от важните културни цент-
рове на Балканите. Разпространението на ранноислямската керамика
(фаянс) е слабо и единствената причина е високата стойност на изде-
лията и не случайно са открити в дворцовите комплекси на българс-
ките владетели в Преслав.
С превземането на българските земи от византийците в началото
на XI в. слага началото на по усилени търговски, културни контакти и
свободен достъп до големите търговски центрове като Константино-
пол и Солун, които търгуват с ислямските държави от Близкия Изток
и Централна Азия. Именно тогава започва разпространението сферо-
конусите, които някои автори без основание свързват с късните нома-
ди. Откритите в Пловдив сфероконуси с фрагменти от фаянс по безс-
порен начин доказва, че са с близкоизточен произход.
Разцветът на разпространението на луксозни стоки от Близкия
Изток в българските земи е през XII в. когато работят едни от най-
големите керамични центрове в ислямския свят, а именно Кашан и
Рей в днешен Северен Иран и Ракка в днешна Сирия, които са били в
рамките на Голямата Селджукска империя. Не е изключено някои от
материалите от българските земи да са били произведени и в някои от
керамичните работилници на Анадолския Селджукски султанат, а
именно Ахлат, Коня, Хасанкейф и прочее.
Голяма част от откритата керамика е непубликувана и недос-
тъпна, което затруднява пълния анализ на търговските контакти и
разпространението на тези луксозни стоки в българските земи. От на-
личната информация се вижда, че през XII в. освен големите центрове
като Пловдив, София и Мелник керамиката със седлжукски произход
е разпространен и по-малките селища и крепости като Полски градец,
Искра, Искрица и други.
60
MEDIEVAL ISLAMIC CERAMICS IN BULGARIA
IX – XIII CENTURY
ABSTRACT
Throughout its existence, Medieval Bulgaria has been in political and

cultural contact
with the countries of the Middle East. The first clash was during the
reign of Khan Tervel (701 – 721) when the Arabs once again besieged the
Byzantine capital Constantinople. Thediplomatic contacts of Tsar Simeon
(893 – 927) with the Arab caliph are also known.
On the territory of Bulgaria the earliest Islamic finds are from the
beginning of the
VIII century, which probably reached our lands by trade or military spoils.
Coins are mostly known, but also jewelry dating from the VIII – XI
century.
The earliest Islamic pottery was discovered during archeological
excavations in the
second Bulgarian capital, the city of Preslav. Hundreds of fragments of
white clay pottery
with floral motifs, which was produced in Samara, were found. The
pitchers with strainers, which were produced in the Middle East, were also
widespread in the Bulgarian lands. In the 12 th century, with the formation
of the Great Seljuk State and the subsequent Anatolian Seljuk Sultanate,
luxury goods and especially faience arrived in the Bulgarian lands as
imported products.
61
СЪКРАЩЕНИЯ
ГИМ – Государственный исторический музей (Москва)

МИА – Материалы II исследования по археологии СССР
Тр. ГИМ – Труды Государственного исторического музея
ИОАИЭ – Известия общества археологии, истории и этнографии при
Казанском университете
ИАН ТССР – Известия академии наук Тюркменской ССР. Ашхабад
62
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Аббасова, И. Сфероконические сосуды в фондах Историко-

краеведческого музея Кюрдамирского района Республики Азер-
байджан. – Учены записки Казанского университета, т. 156, кн. 3,
2014, 24 – 30.
Беляев, А., Нуретдинова, Р. Сфероконические сосуды раскопа
CLXV Болгарского городища. – Поволжская археология, 2015. № 4
(14), 301 – 310.
Божинова, Е., Станев, К. Спасителни археологически проучвания на
ул „Д-р Вълкович“ № 16, гр. Пловдив. – Българската археология.
Каталог на изложба. С., 2019, 34 – 35.
Борисов, Б. Керамика и керамичното производство от територията на
днешна Югоизточна България. – Марица – Изток. Археологически
проучвания. Раднево, 2002.
Борисов, Б. Полски градец. Археологически проучвания. Велико
Търново, 2013.
Василев, Л. Ранносредновековна медна монета на Арабския халифат
от Пловдив. – Журнал за исторически и археологически изследва-
ния, 1, 2017, 35 – 37.
Виноградов, З. Сфероконические сосуды с узким горловым отверс-
тием. Казанский музейный вестник, 1922, № 2, 17 – 119.
Въжарова, Ж. Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI
– XI в. от територията на България). С., 1976.
Высоцкий, Н. Несколько слов о древностях Волжских Болгар. – ИО-
АИЭ, т. XXIV, вып. 4, 1908.
Галиева, З. Типология керамических сфероконусов Средней Азии. –
Российская археология, 1, 2014, 75 – 87.
Галиева, С. Сфероконические сосуды Средней Азии: к вопросу о ти-
пологии и хронологии. – Средняя Азия. История. Археология.
Культура: материалы конф., посвящ. 50-летию научной деятель-
ности Г.В. Шишкиной, 2000, 52 – 61.
Городцов, В. Древние мусульманские светильники в виде сфероко-
нических глиняных сосудов. – Труды ГИМ, 1, 1926.
Гражданкина, Н. С. Древние строительные материалы Турмении. –
Тр. ЮТАЭ, 8, 1958.
Гражданкина, Н. С., Ртвеладзе, В. Влияние Хорезма на керамичес-
кое производство золотоордынского города Маджара – Советская
археология, 1, 1972, 127 – 139.
63
Григоров, В., Костадинова-Аврамова, М. Термомагнитно изследва-
не на средновековна битова керамика от Плиска – Приноси към
българската археология, 9, 2019, 29 – 56.
Григоров, В., Тодорова, Л. Статистическо изследване на битовата
керамика от обект „Дворцов център – изток“ в Плиска (първи
етап). – Bulgarian e-Journal of Archaeology, 4, 2014, 1 – 34.
Джамбов, Х., Алваджиев, Н., Терзийски, Ив. Паметта на един град.
Пловдив, 1972.
Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из Двина и Ани. – СА, 1,
1958, с. 201 – 213.
Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из Двина и Ани. Архео-
логические памятники Армении. Ереван, 1982.
Джанполадян, Р. Сфероконические сосуды из раскопок Двина. – Тр.
ГМА, III, Ереван, 1950, 147 – 167.
Дончева-Петкова, Л. Арабски дирхем от биритуалния некропол при
с. Топола, Добричка област. – В: Нумизматика, сфрагистика и
епиграфика, 10, 2014, 121 – 127.
Ибрагимов, Б. Средновековый город Кирам. Баку – Москва, 2000, 74
– 76.
Иванов, Р., Иванов, Р. Керамика на Селджукския султанат от Бълга-
рия. – Журнал за исторически и археологически изследвания, 1 – 2,
2016, 51 – 58.
Иванов, Р., Томов, Г. Авшар, Л. Фаянс на Селджукския султанат от
Пловдив. – Пловдивски исторически форум, 2, 2017, 15 – 24.
Йосифов, Д. За технологичните особености каменните калъпи от Со-
фия. – В: Изследвания по българска средновековна археология.
Сборник в чест на проф. Рашо Рашев. София, 2007, 396 – 404.
Йосифов, Д. Изследване на сфероконусен съд от Плиска с остатъци
от съдържимото. – Плиска – Преслав, 13, 2018, 225 – 242.
Йосифов, Д. Сфероконусен съд от Шуменската крепост – ехо от
древните търговски пътища. – България в световното културно
наследство. Шумен, 2014, 638 – 634.
Йосифова, М. Нови паметници от Странджа (Керамика от акватория-
та на Урдовиза XV – XIX в.). – Известия на Националния истори-
чески музей, VII, 1988, 121 – 132.
Казаринов В. А. Описание Билярских и Баранского городищ. – ИО-
АИЭ. Казань, III, 1884, 89 – 127.
Кафадарян, К. Город Двин и его раскопки. Ереван, 1952.
Кирилов, Ч. Конструкция вместо реконструкция, или как историци
измислят история. Бележки върху историческите „сведения“ в под-
64
крепа на теорията за българските миграции към и от Тракия в XI –
началото на XIII в. – Studia Archaeologia Universitatis Serdicensis, 6,
2018, 319 – 335.
Кравченко, А. Средневековый Белгород на Днестре (Конец XIII –
XIV в.). Киев, 1986.
Лазаров, Л. Омаядски дирхем от второто десетилетие на VIII в. в
контекста на монетните находки в България от това време. – Ну-
мизматика, сфрагистика и епиграфика, 8, 2012, 63 – 71.
Ленц, Э. О глиняных сосудах с коническим диом находимых в преда-
лах мусульманского Востока – ЭВОРАО, XV, Спб., 1904, 101 –
102.
Лихачев, А. Бытовые памятники Великой Болгарии. – Труды II Ар-
хеологического съезда, I, 1876.
Лихачев, А. О загадочных содудах сфероконической форми из Вол-
жких Булгар. – Труды IV Археологического съезда. Казань, 1886,
34 – 35.
Марр, Н. XI Аиийская археологическая кампания в 1911 г. СПб.,
1913.
Михайлова, Т. Сфероконуси от Плиска. – Археология, 1, 1987, 15 – 23.
Нешева, В. Мелник. Богозиданият град. С., 2008.
Нуретдинова, A. Сфероконические сосуды: проблема атрибуции. –
Ученые записки Казанского университета, 153 (3), 2011, 51 – 62.
Нуретдинова, Р. Сфероконические сосуды Суварского городища. Ка-
зань, 2015.
Орбели, И. Каталог Анийского музея древностей. Санкт Петербург,
1910.
Петрински, Ив., Чокоев, Ив. За употребата на един тип керамични
съдове от Созопол. – Приноси към българската археология, 5, 2009,
297 – 302.
Петрова, Г. За едно малко известно оръжие от древността. – Известия
на Националния военноисторически музей XI, 1996, 18 – 21.
Плетньов, В. Битовата керамика във Варна (XV – XVIII в). Варна,
2004.
Пославский, И. О глиняных сосудах с коническим дном – Прото-
колый заседаний и сообщения членов Туркестанского кружка лю-
бителей археологии, Х, 1905, 5 – 18.
Пугаченкова, Г. Искусство Туркменистана Очерк с Древнейших
Времен до 1917 года. Москва, 1967.
Пугаченкова, Г. К Открытию Люстровой Керамики Мерва XII в. –
ИАН ТССР, Серия общественных наук, No.1, 1960.
65
Рабовянов, Д. Археологически проучвания в Южен сектор на Трапе-
зица. Средновековният град. Велико Търново, 2015.
Радлов, Э. Труды IV Археологического съезда. Казань, 1886.
Райкова, Г., Станев, А. Археологическо проучване на ул. „Солунс-
ка“ № 24, София. – Археологически открития и разкопки, 2019,
768.
Сайко, Э. Среднеазиатская глазурованная керамика XII – XIV вв.
Душанбе, 1969.
Сайко, Э. Техника и технология керамического производства Сред-
ней Азии в историческом развитии. Москва, 1982.
Станев, К., Божинова, Е. Средновековни структури и материали от
Пловдив, улица „Княз Церетелев“ № 2. – Пловдивски исторически
форум, 2, 2019, 18 – 68.
Станев, К., Божинова, Е. Нови данни за средновековния Пловдив.
Резултати от спасителното археологическо проучване на ул. „Д-р
Стоян Чомаков“ № 5. – Годишник Регионален археологически му-
зей – Пловдив, 12, 2014, 316 – 360.
Станев, К., Божинова, Е. Средновековни структури и материали от
Пловдив, „бул. „Цар Борис III Обединител“ № 65. – Приноси към
българската археология, 2018, 165 – 182.
Станчев, Ст. Материали от Дворцовия център в Плиска. – Известия
на археологическия институт, XXIII, 1960, с. 23 – 64.
Станчев, Ст. Разкопки и новооткрити материали в Плиска през
1948 г. – Известия на археологическия институт, ХХ, 1955, с.183 –
221.
Станчева, М. Каменни калъпи за сфероконуси от София. – Археоло-
гия, 1, 1961, 385 – 395.
Станчева, М. Средновековно българско въоръжение от Средец. –
Сборник в памет на проф. Александър Бурмов, 1973, 385 – 395.
Тотев, Т. Вносна керамика, стъкло и накитни предмети в Преслав. –
Средновековна България и Черноморието. Сборник от доклади от
научна конференция. Варна, 1980, 83 – 84.
Трубникова, И. Обломок сфероконического сосуда из Булгар. – Тр.
ГИМ, XI, 1940.
Халиков, А. Сфероконические сосуды. Посуда Биляра. Казань, 1986,
138 – 141.
Харитонов, Х. Нумизматика на България. Енциклопедия. Велико
Търново, 2000.
Хованская, О. Гончарное дело города Болгара. – Материалы и иссле-
дования по археологии СССР, 42, 1954.
66
Чангова, Й. Перник, 3, С., 1992.
Шакиров, Г. Склад сфероконусов с Билярского II селища. – Проб-
лемы древней и средневековой истории Среднего Поволжья. Мате-
риалы Вторых Халиковских четений. 2002, 172 – 174.
Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище, крепост и некро-
поли край село Искраица, Гълъбовско през 1989 – 1994 г. – Марица
– Изток, 3, 1995, 243 – 287.
Шелковников, Б. Художественная керамическая промышленность
средневековой Армении. – Известия Арменская ФАН СССР, 3 – 4,
1942, 17 – 18.
Щерева, И. Вкопани жилища във Велики Преслав. – Приноси към
българската археология, III – IV, 2006, 63 – 73.
Щерева, И. Материалната култура в областта на Горна Струма (VIII
– XII в.). Автореферат. С., 1979.
Abd-Razek, A. Al-funun al-Islamiyah hata nihayet el-asr el-Fatimi, Cairo:
Publications of the Faculty of Arts-Ain Shams University, 2001.
Abu-Nnur, I. Jamaliyat al-nuqush al-kitabiyah ala shababik el-qulal fi al-
asr al-Fatimi. – Wizārat al-Thaqāfah wa-al-Āthār, 2014, 31 – 98.
Agha-Aligol, D., R. Oliaiy, M. Mohsenian, M. Lamehi-Rachti, F.
Shokouhı. Provenance study of ancient Iranian luster pottery using
PIXE multivariate statistical analysis. – Journal of Cultural Heritage,
10, 2009, 487 – 492.
Ahmadi, H., O. Oudbashi. Seljuk Brickwork Decorations and Their
Sustainability in Khwarezmid and Ilkhanid Decorations. – Journal of
Reasearch in Islamic Architecture, 6, 2015, 84 – 106.
Al-Razziq, Ahmad Abd. Shabābīk al-qulal al-fakhkhārīyah fī Dār al-
Āthār al-Islāmīyah (Pottery Jug Filters in the Dar Al-Athar), 2001.
Allan, J. Islamic Ceramics. Oxford, 1991.
Angelova, St. Sur la caracteristique de la ceramique du haut moyen age
provenant de Drastar (Silistra). – In: Dobrudza. Ethudes éthno-
culturelles. Sofia, 1987, 93 – 114.
Arık, R., Rüçhan, O. Arık. Anadolu Toprağının Hazinesi Çini. Selçuklu
ve Beylikler Çağı Çinileri. İstanbul, 2007.
Arman, H., H. Kouhestani., A. Zareie. Sphero-Conical Vessels in
Islamic Pottery Survey and Explaining of Function. – Journal of
Archaeological Studies, 12, 2020, 41 – 59.
Arnon, D. Excavation in Marcus Street, Ramla: Pottery. Oil. Lamps and
Carved Stone Vessels. – (Contract Archaeology Reports 2, Excavation
in Marcus Street, Ramla. Reports and Studies of the Recanati Institute
67
for Maritime Studies Excavations). Haifa: University of Haifa, 2007, 38
– 99.
Arnon, Y. The International Commercial Activity of Caesarea During the
Early Islamic II Period (749 – 969 C.E.) According to the Ceramic
Evidence. M.A. thesis, University of Haifa. Haifa (Hebrew), 1996.
Arnon, Ya’el D. Excavation in Marcus Street, Ramla: Pottery, Oil Lamps
and Carved Stone Vessels, Contract Archaeology Reports II, 2007,
38 – 99.
Aslanapa, O. Antalya müzesinde bulunan Selçuklu çinileri. Reşit Rahmeti
Erat İçin, Ankara, 1966, 5 – 25.
Aslanapa, O. Türk Sanatı. 1997.
Atil, E. Freer Gallery of Art Fiftieth Anniversary Exhibition. III Ceramics
from the World of Islam. Washington, 1973.
Avissar, M. The Medieval Pottery. In A. Ben-Tor, M. Avissar and Y.
Portugali. Yoqne‘am I: The Late Periods (Qedem Reports 3). Jerusalem,
1996, 75 – 172.
Avşar, L., Avşar, M. Akıtmalı‐kazımalı Ortaçağ İslam Seramikleri,
Konya, 2014.
Avşar, L., Avşar, M. Selçuklu Seramik Sanatında kalıp kabartma. Konya,
2017.
Bahrami, M. A Master of Kashan, Transaction of the Orient Ceramic
Society, 1944-5, London: British Orient Ceramic Society, 1 – 6.
Barnard, H. S. Shah., G. Areshian., F. Faull. Chemical Insights into the
Function of Four Sphero-Conical Vessels from Medieval Dvin,
Armenia. – Muqarnas, 33, 2016, 409 – 419.
Bârnea P., Reaboi, T. Investigaţile arheologice din Orheiul Vechi în anul
1987. – Revista Arheologicâ, 2, 1998, 151 – 162.
Basha, H. Al-Qahirah : Tarikhuha, Fununuha, Atharuha, Cairo: Dar al-
Kitab al-Jadid, 1970.
Batariuc, P. V., N. Dinu. Islamic Water Filter Jug Found in the Romstorfer
Collection in Suceava. – PEUCE, S.N. VII, 2009, 421 – 424.
Bəşirov, Y. Orta əsr Şəmkir şəhərinin şar-konusvari qabları haqqında. –
Antik və orta əsr Azərbaycan şəhərləri: arxeoloji irsi, tarixi və memarlığı.
Beynəlxal elmi konfransın materialları. – Bakı, 2012, 293 – 301.
Bloom, M. Raqqa Ceramics in the Freer Gallery of Art, (Unpublished
Master’s Thesis), University of Michigan/Washington, 1975.
Bonnéric, J., Schmitt, A. La céramique de la période fatimide à Tinnîs:
premier état de la question. – Cahiers de la Céramique Égyptienne, 9,
2011, 95 – 139.
Botušarova, L., Kesjakova, E. Sur la topographie de la ville de
68
philippopolis à l’epoque de la Basse Antiquité. – Pulpudeva. Semaines
Philippolitaines de l’histoire et de la culture thrace (Plovdiv, 3 – 17
octobre 1980), IV. Sofia, 1983, 264 – 273.
Bozer, R. Selçuklu Devri Levha Çinilerinde Form, Duvar Kaplama
Tasarımlarına Yönelik Tespitler ve Fırınlama Sonrası Yapılan Bazı
İşlemler. – Anadolu Toprağının Hazinesi Çini Selçuklu ve Beylikler Çağı
Çinileri, (editörler Rüçhan Arık ve Oluş Arık), İstanbul, 2007, 191 – 213.
Brink, Edwin C. M. van den Brink, Kapitaikin, L. Rapuano, Y. Late
Byzantine and Early Islamic Bathhouse Remains and Vestiges of Earlier
Periods at Azor. – Atiqot 93, 2018, 73 – 124.
Bulut, L. Samsat Kazısı Buluntuları, (Editörler Gönül Öney ve Zehra
Çobanlı), Anadolu’da Türk Devri Çini ve Seramik Sanatı, İstanbul: T.C.
Kültür ve Turizm Bakanlığı, 173 – 197.
Bulut, L. Samsat Orta Çağ İslami Devir Sırsız ve Tek Renk Sırsız
Seramikler. Alaattin’in Lambası, Anadolu’da Selçuklu Çağı Sanatı
Alaattin Keykubat. İstanbul, 2001.
Casalini, Е. La collezione di filtri ceramici islamici del museo di Faenza. –
Faenza. Bollettino Del Museo Internazionale Delle Ceramiche in
Faenza, 2016, 22 – 36.
Çeken, M. Kubad Abad Kazısında Bulunan Bir Grup Kürevi Konik Kap. –
Ankara Üniversitesi Dil ve Tarih-Coğrafya Fakültesi Dergisi, 53, 2, 345
– 362.
Çizer, S. Lüster Tarihi Tekniği Sanatı. İzmir, 2010.
Clinton, M. Lustres, London, 1991.
Çoruhlu, Y. Göktürk Devri Keramik Sanatı Üzerine Bir Deneme. – VI.
Ortaçağ ve Türk Dönemi Kazı Sonuçları ve Sanat Tarihi Sempozyumu
(08 – 10 Nisan 2002) Bildiriler. Kayseri, 2002, 299 – 319.
Çoruhlu, Y. Orta Asya’dan Anadolu’ya Kürevî-Konik Kaplar ve Yeni
Dönem Kars/Ani Kazılarından Elde Edilen Örnekler. – Anadolu ve
Çevresinde Ortaçağ 4. Ankara, 2010, 123 – 158.
Creswell, K. A Bibliyography of the Architecture, Arts and Crafts of
Islam. Cairo, 1960.
Cytryn-Silverman, K. Ramla – The Pottery Results. In O. Gutfeld (ed.),
Ramla: Final Report on the Excavations North of the White Mosque, (=
Qedem 51 – Monograph of the Institute of Archaeology). Jerusalem:
Institute of Archaeology The Hebrew University of Jerusalem, 2010.
Dehkordi, S. Iranian Seljuk Architecture with an Emphasis on Decorative
Brickwork of the Qazvin Kharaqan Towers. – Journal of History
Culture and Art Research, Vol. 5, No. 4, 2016, 384 – 394.
Denon, V. Voyage dans la basse et haute Egypte, 1802.
69
Dostiyev, Т. Orta əsr Şəmkir şəhərinin sferokonus qabları. – Azərbaycan
Arxeologiyası Xəzər Universiteti Nəşriyyatı, 22, 2019, 85 – 100.
Du Ry, C. Art of Islam. New York, 1972.
Dumarçay, J. Eolipile Stria, Revue D’Art Oriental Et D’Archeologie.
XLII, Paris, 1965.
Ebrāhimi K. A Comparative Study on an Ilkhanid Textile and the Seljuk
Pottery. Journal of Iranian Handicrafts, 3 (1), 2001, 47 – 62.
Erdal, O. Selçuklu Silisli Seramik Biblo Geleneğinin Sanatsal Tasarımı
Açısından Değerlendirilmesi. Yüksek Lisans tezi, Konya, 2017.
Erol, T. Anadolu Selçukluları Çağında Figür Kubad Abad Çini Figürleri. –
Kültür ve Sanat, 17, 1993, 12 – 16.
Esin, E. Selçuklulardan Önceki, Proto-Türk ve Türk Keramik Sanatına
Dair. – Sanat Tarihi Yıllığı, 9 – 10, 1980, 107 – 154.
Ettinghausen, R. B/Dated Faience“ in A Sürvey of Persian Art, 1939,
1667 – 1696.
Ettinghausen, R. The Flowering of Seljuq Art. – Metropolitan Museum
Journal, 3, 1970, 113 – 131.
Ettinghausen, R. The Iconography of a Kashan Lustre Plate. – Ars
Orientalis, 4, 1961, 25 – 64.
Ettınghausen, R. The Uses of Sphero Conical Vesselsin The Muslim East.
– Jornal of Near Eastern Studies, C. XXIV, No. 3, Chicago, 218 – 229.
Fehérvári, G. Ceramics of the Islamic world: in the Tareq Rajab Museum.
London, 2000.
Fehervari, G. Islamic Pottery. A Comprehensive Study Based On The
Barlow Collection. London, 1973.
Fehervari, G. Pottery of the İslamic World in the Tareg Rajab Museum.
Kuwait: Tareg Rajab Museum, 1998.
Fehervari, G. Some problems of Seljuq art. The Art of İran and Anatolia
from the 11th to the 13th Century A.D. Colloquies on Art and
Archaeology in Asia No.4, London, 1974, 1 – 12.
Fehervari, G. Soustiel, Laure and Allan, James The Problem of Seljuq
Monochrome Wares", in Oxford Studies in Islamic Art, vol. X, part 2,
1995, 85 – 116.
Fındık, N. Ö. Sırsız Seramiklerden Bir Grup: Sügeçli Testiler/ Sügeçler. –
Güzel Sanatlar Enstitüsü Dergisi, S. 30, 2013, 209 – 223.
François, V. Céramiques médiévales à Alexandrie: contribution à
l’histoire économique de la ville. Études alexandrines 2. Cairo: Institut
Français d’ Archéologie Orientale. 1999.
Gaiger-Smith, A. Lustre pottery: Technique, tradition, and innovation in
Islam and the Western world Paperback – January 1, 1985.
70
Gardin, J. Ceramiques et monnaies de Lashcari Bazar et de Bust. –
Memoires de la Delegation Archeologique Francaice en Afganistan,
XVIII, Paris 1963.
Gardin, J. Lashkarı, Bazar, Uhe Residence Royale Ghaznevide. Paris, 1963.
Ghouchani, A., Adle, C. A Sphero-Conical Vessel as Fuqqâ’a or a Gourd
for „Beer“. Muqarnas: An Annual on the Visual Cultures of the Islamic
World, 9, 1992, 72 – 92.
Grabar, O., Holod, R., Knustad, J., Trousdale. Sity in the Desert. Qasr
al-Hayr East. Cambridge, 1978.
Grube, Е. İranian Stone–paste Pottery of the Seljuq Period. (Editor Ernst.
J. Grube), Cobalt and Lustre: The First Centuries of Islamic Pottery.
Nasser D. Khalili Collection of Islamic Art, Nour Foundation, 146 –
153 (146), No. 147, 1994.
Grube, E. CERAMICS xiv. The Islamic Period, 11th – 15th centuries. –
Encyclopaedia Iranica, V/3, 2012, 311 – 327.
Grube, E. Cobalt and Lustre: the first centuries of Islamic pottery. New
York, 1994.
Grube, E. Raqqa-Keramik in Der Sammlung Des Metropolitan Museum
in New York, Kunst des Orients, 4, 1963, 42 – 78.
Grube, E. The Art of Islamic Pottery. – The Metropolitan Museum of Art
Bulletin, 6, 1965,
Gruber, Ch., А. Dimmig. Pearls of Wisdom: The Arts of Islam at the
University of Michigan – Kelsey Museum Publications. Michigan,
2014.
Guest, D., Ettinghausen, R. The Iconography of Kashan Luster Plate,
Reprinted from Ars Orientalis IV, 1961.
Gülaçtı, N. Selçuklu dönemi figüratif dekorlu seramik ve çini örneklerinin
Cumhuriyet dönemi Kütahya figüratif çinileriyle karşılaştırılması. 21.
Yüzyılda Eğitim ve Toplum. 2012, 33 – 48.
Güvenateş, K. Türk Çini Sanatı Teknikleri ve Mozaik Tekniğinde Üretilen
Çinilerin Günümüz Dekorasyonunda Kullanımı Üzerine Öneriler.
Yayınlanmamış Yüksek Lisans Tezi. Dokuz Eylül Üniversitesi, Sosyal
Bilimler Enstitüsü, Geleneksel Türk El Sanatları Anasanat Dalı, 1996.
Hamzavi, Y. The Oldest Use of Tile in Architectural Decorations of the
Islamic Period of Iran and Recognition of Combined Fractured Pieces
of Glazed Pottery and Plaster-Brick Decorations Technique in Khajeh
Atabak Kerman. – Journal of Research on Archaeometry, 5 (1), 2019,
66. 55 ‒ 80.
Helmecke, G. Museum Of Islamic Art. State Museums of Berlin.
Germany, 2003.
71
Henderson, J., K. Challis. Experiment and Innovation:Early Islamic
Industry at al-Raqqa, Syria. – Antiquity 79, 2005, 130 – 145.
Ibrahim, М. Al-Funun al-Islamiyah Fi Al-Asr Al Fatimi. Cairo, 1994.
Jenkins-Madina, M. Raqqa Revisited Ceramics of Ayyubid Syria.
London, 2006.
Jenkins, M. Islamic Pottery. A Brief History. – The Metropolitan Museum
of Art Bulletin, 1983.
Jungreis, Е. A Reexamination of Islamic Ceramic ‘Grenades. –ʿAtiqot:
English Series, 14, 1980, 114 ‒ 115.
Karamağaralı, B., Yazar, T. Ani Kazısı Buluntuları. Anadolu’da Türk
Devri Çini ve Seramik Sanatı, İstanbul, 2007.
Kayın, A., Ismaeel, A. Fatimi dönemi fügürlü seramik süzgeçlerinden
örnekler. – Uluslararası Sosyal Araştırmalar Dergisi, 52, 2017, 535 – 549.
Kazemi, К., Mohammadian, F., Hoseini, M. The Inscriptions, Minaʻi
pottery In The Seljuk Period. – Seasonal Journal of Studies of Cultural
Heritage Documents, Vol. 1, No.2, 2017, 53 – 65.
Keall, J. One Man’s Mede Is Another Man’s Persian: One Man’s Coconut
Is Another Man’s Grenade. – Muqarnas, 10, 1993, 275 – 285.
Kerametli, C. Anadolu Selçuklu Devri Duvar Çinileri. – Türkiyemiz, 10,
1973.
Kerametli, C. Asya’dan Anadolu’ya Türk Çini ve Seramik Sanatı. –
Türkiyemiz, 9, 1973, 11 – 20.
Khalilia, А., Soltanzadehb, H., Ghoddusifarc, S. Algorithmic
Comparison of "Shamsah" in Iranian Architecture, Carpet and Pottery. –
International Journal of Applied Arts Studies, 3(4), 2018, 7 – 22.
Kheiran, М., Danaeini, A. The Evolution of Form and Architectural
Decorations on Hexagonal Ceramic Tapurt in the Seljuk Period of Iran
and the Ayyubid Period in Syria. – Scientific Quarterly Journal, 55,
2000, 139 – 155.
Kingery, D., Vandıver, R. Ceramic Masterpieces Art, Structure and
Technology. The Free Press, New York, 1986.
Kuban, D. 100 Soruda Türkiye Sanatı Tarihi. Gerçek. İstanbul, 1997.
Kuhnel, E. Islamic art, translated by Yaghoub Azhand, First Edition.
Tehran, 1996.
Lamm, C. J. Oriental Glass of Medieval Date Found in Sweden and the
Early History of Lustre-Painting. Stockholm: Wahlstrom and
Widstrand, 1941.
Lane, A. Early Islamic Pottery Mesopotamia, Egypt and Persia. New
York, 1948.
Lane, A. Early Islamic Pottery. London, 1947.
72
Lane, A. Sung Wares and the Saljuq Pottery of Persia. – TOCS, 22, 24 –
25.
Lenz, E. Handgranaten oder Quescksilbergefasse? Zeit schrift für
historische Waffen kunde VI, 1912 – 1914, p. 367 – 376.
Manolova-Voykova, M., Dimitrov, P., Kostadinova-Avramova, M.
Thermomagnetic analysis of medieval pottery from Veliki Preslav. Part
II – Приноси към българската археология, Х, 2020, 151 – 175.
Mănucu-Adameşteanu, G. Din nou despre vasele sferoconice in lumina
descoperirilor din nordul Dobrogei. Peuce, 9 (seria istorie), 1984,
363 – 374.
Mason, B. Defining Syrian stonepaste ceramics: petrography of pottery
from Ma’arrat al-Nu’man (1 – 18). Islamic Art in the Ashmolean
Museum, Ed. J. Allan. Oxford, 1995.
Mason, B. Medieval Syrian Lustre-painted and Associated Wares:
Typology in a Multidisciplinary Study, The Journal of the Council for
British Research in the Levant, 29 (1), 1997, 169 – 200.
Mason, B. Shine Like the Sun: Lustre-painted and Associated Pottery from
the Medieval Middle East (Bibliotheca Iranica. Islamic Art and
Architecture Series, 12), Costa Mesa (California): Mazda Publisher, 2004.
Mason, R., Keall, E. J. The Abbasid glazed wares of Siraf and the Basra
connection: petrographic analysis. – Iran, V, 29, 1991.
Mercier, M. Le feu gregeois, les feux de guerre depuis L’antiquite, la
poudre a canon. Paris, 1952.
Milwright, M. Ceramics from the Recent Excavations near the Eastern
Wall of Rafiqa (Raqqa), Syria. – The Journal of the Council for British
Research in the Levant, 37 (1), 197 – 219.
Moghbeli, А., Norouzi, M. The Analysis of Kashan Seljuk period
Ceramic Ewers form in Metropolitan Museum With Structuralism
semiotics Approach. – İranian Scientific Association of Visual Art, 7,
2019, 45 – 56.
Mohammadi, N., Hosseyni, S., Mohtasham, S. The Comparative Study
of Lusterware Style of Kashan and Raqqa. – Parseh Journal
Archaeological Studies, 2 (3), 2018, 113 – 132.
Morgan, C. The Byzantine pottery. – Corinth, XI, 1942.
Morgan, P. İranian Stone–paste Pottery of the Seljuq Period. Types and
Techniques. Cobalt and Lustre: The First Centuries of Islamic Pottery.
Nasser D. Khalili Collection of Islamic Art, Nour Foundation, 1995,
155 – 247.
Nikkhah, H., Mohammad, K. Ali, H., Javad, N. Reflection of
Configuration of two Social Phenomena on luster Ceramics in Seljuk
73
Era (The Appearance of Middle Class and Popular Art). – Cultural
History Studies, 3, 2011, 107 – 125.
Olmer, P. Catalogue general du Musee arabe du Caire: les filtres de
gargoulettes, Le Caire: Impr. de l'Institut franзais d'archeologie
orientale, 1932.
Önal, M. Harran Kazısında Bulunan Kürevi Konik Kaplar. – Harran ve
Çevresi. Arkeoloji. Şanlıurfa, 2019, 361 – 386.
Önder, M. Selçuklu Kubadabad Sarayı Çinileri. – Kaynaklar, 4, 1985,
17 – 21.
Önder, M. Türk ve İslam Sanatında Kürevi-Konik Şeklinde Seramik
Кaplar Üzerine Bir Araştırma. – Türk Etnografya Dergisi, XVI, 1977,
73 – 81.
Öney, G. Büyük Selçuklu Seramik Sanatında Resim Programı ve
Geleneksel Figür Üslübü. – Sanat Tarihi Dergisi, 13 (1), 2004, 61 – 82.
Öney, G. İran Selçuklu Seramiklerinden Anadolu Selçuklu Saray
Çinilerine Ulaşan Miras. Güzel Sanatlar Etkinlikleri Bildiriler Kitabı,
2008, 313 – 31.
Öney, G. İslam Mimarisinde Çini. İzmir, 1987.
Öney, G. Pottery from Samosata Excavations, 1978 – 81. The Art of the
Saljuqs in İran and Anatolia. Proceedings of the Symposium held in
Edinburg in 1982, California: Mazda Publishers, 286 – 294.
Otta-Dorn, K., Önder, M. Kubad-Abad Kazıları 1965 Yılı Ön Raporu. –
Türk Arkeoloji Dergisi, 14, 1 – 2, 1967, 237 – 241.
Pala, İ. Türk Çini Sanatında Kullanılan Teknikler. – 21. Yüzyılda Türk
Sanatı. Meseleler ve Çözüm Önerileri Milletlerarası Sempozyum, Sergi,
Konser, Çalıştay Bildiriler Kitabı, editör: Doç. Ruhi Konak, E-Kitap,
2018, 347 – 368.
Panjehbashi, Е., Najibi, N. Studying of horse motifs in potteries of Saljuk
era. – JIC, 4 (2), 2021, 81 – 96.
Paul-David, M. China During the Sung and Yuan Dynasties – LaruosseÖ
1968.
Pope, A. Survey of Persian Art and its critisc – Ars Islamica, 9, 1948,
170 – 208.
Porat, L., Stern, E. Ramat Yishay. – ESI 18, 1998, 31 – 33.
Porter, M. Medieval Syrian Pottery. Oxford, 1981.
Post, P. Handbrandgeschose oder Öllampe? Zeltschrift für historische
Waffen-und Kostümkunde, Nue Folge, III,1929.
Pradines, S. The Sphero-conical Vessel: A Difficult Interpretation
between Historical Sources and Archaeology. – Journal of Islamic
Archaeology, 3.2, 2016, 153 – 162.
74
Rafei, A., Ali-Asqar, S. The art of the Saljuqid era: arts and the sciences.
– Negareh Quarterly, 5, 2007, 107.
Riis, P. J., Poulsen, V. Hama, Fauilles et Recherches 1931 – 1938, Vol,
IV, pt.2, Copenhagen, 1957.
Rousset, M. Contribution à l`étude de la céramique islamique: analyse du
matériel archéologique de Rahba – Mayadin (Syria, vallé de
l`Euphrate), Lyon, 1996.
Sarre, F. Keramik, Und Andere Kleinfunde Der Islamischen Zeit von
Baalbek. Leipzig, 1925.
Saulcy de, F. M. Note sur des projectiles, a main creux et en terre cuite, de
la fabrication arabe. – In: Mémoires de la societe nationale des
Antiquaires de France, m. XXXV, 1874, p. 18 – 34.
Sauvaget, J. Tessons de Rakka. Ars Islamica, 13, 1948, 31 – 45.
Savaş, S. İran Selçukluları Döneminde (10. – 13. yy) İsfahan, Rey, Kaşan
ve Samarra’da Yapılmış Olan Seramiklerin Özellikleri Ve Günümüze
Uyarlanması. Yayınlanmamış Yüksek Lisans Tezi. Dokuz Eylül
Üniversitesi, Sosyal Bilimler Enstitüsü, Geleneksel Türk El Sanatları
Anasanat Dalı, 1993.
Scanlon, G. Catalogue of Filters. Winona Lake, IN: Eisenbrauns, 1986.
Scanlon, G. T. Fatimid Filters; Archaeology and Olmer’s Typology. –
Annales Islamologiques, S. 9, 1970, 37 – 64.
Scanlon, G. The Pits of Fustat: Problems of Chronology,“ The Journal of
Egyptian Archaeology, 60, 1964, 60 – 78.
Seyrig, H. Antiquités syriennes. – Syria 36 (1 – 2), 1959, 38 – 89.
Sezgin, F. Savaş Tekniği. İslamda Bilim ve Teknik, Cilt V, İstanbul, 2008.
Sharifzadeh, M., Feizimoghaddam, E. A Comparative Study of the
Sphinx in Achaemenid Art and Seljuk art. – Bagh-e Nazar, 15 (64),
2018, 59 – 76.
Sharvit, J. The Sphero-Conical Vessels, Paneas II Beit, She'an A (IAA
Report, Israel Antiquities Authority, 2008, 101 – 112.
Shiran, H., Parvin, S., Mastalizadeh, M. The themes of metalworking in
the Saljuqid period vis-à-vis Khorasan and Mosul schools. – Art Sanat,
9, 2018, 95 – 107.
Soustiel, L., Allan, J. The Problem of Seljuq Monochrome Wares, in
Oxford Studies in Islamic Art, vol. X, part 2, 1995, 85 – 116.
Spinei, V. Unele probleme privind vasele sfero-conice. – Studii şi cercetări
de istorie veche, 1970, 21(2), 253 – 265.
Stancheva, M., Doncheva-Petcova, L. Sur la surface habitee de Sredec au
IX – XIV s. – Известия на археологическия институт XXXV, 1979,
111 – 133.
75
Tonghini, C., Grube, E. Towards a History of Syrian Islamic Pottery
before 1500. – Islamic Art, 3, 1988 – 1989, 59 – 93.
Tonghini, C., Henderson, J. An Eleventh-century Pottery Production
Workshop at al-Raqqa. Preliminary Report, XXX, 1998, 113 – 127.
Tunçel, G. Anadolu’dan Kürevî – Konik Kap Örnekleri. – Turkish Studies
– International Periodical For The Languages, Literature and History of
Turkish or Turkic, Volume 9/10 Fall 2014, 10 – 42.
Tunçel, G. Türk Sanatında Kuş Gövdesi Formunda Seramik Kaplar ve
Fonksiyonları Üzerine. – EKEV, Academi Dergisi, Y. 15, S. 48, 2011,
411 – 419.
Wallis, H. Persian Ceramic Art in the Collection of Mr. F. du Cane
Godman: Tbe Tbirteenb Century Lustred Vases. London, 1891.
Ward, R. Gilded and Enamelled Glass From the Middle East, London,
1998.
Watson, O. Ceramics from Islamic lands, York, 2004.
Watson, O. Ceramics From Islamic Lands. Kuwait National Museum, The
Al-Sabah Collection. London, 2004.
Watson, O. Persian Lustre Ware. London, 1985.
Watson, O. Persian Lustre‐Painted Pottery: Rayy and Kashan Styles. –
Transactions of the Oriental Ceramic Society, 40, 1973 – 1975, 1 – 19.
Whitcomb, D., Johnson, J. Quseir Al-Qadim 1978: Preliminary Report.
Cairo, 1979.
Wiet, G. Un bol en faïence du XIIe siècle. – Ars İslamica, 1, 1934, 118 –
120.
Wilkinson, C. K. Nişapur: Pottery Of The Early Islamic Period, New
York, 1973.
Wilkinson, K. İranian Ceramics. New York, 1963.
Williamson, А. Regional Distribution of the Medieval Persian Pottery in
Light of Recent İnvestigations, (EditorsJames Allan and Caroline
Roberts), Syria and İran. – Three Studies in Medieval Ceramics, Oxford
University Press, 11 – 22 (19).
Williamson, Ch., Charles, K. Nishapur: Pottery of the Early Islamic
Period, New York: The Metropolitan Museum of Art, 1973.
Wood, B., Carter, R. Islamic Art and Culture. Washington, 2004.
Yetkin, Ş. Türk çini sanatı’ndan bazı önemli örnekler ve teknikleri. –
Sanat Tarihi Yıllığı, 1964 – 1965, 1, 60 – 100.
Youssef, A., R. Al-fakhar, in Hasan Basha (Ed.), al-Qahirah: tarikhuha,
fununuha, atharuha, al-Qahirah: Al-Ahram, 1970.
76
Ziad Al, S. Chemical composition and manufacturing technology of a
collection of various types of Islamic glazes excavated from Jordan. –
Journal of Archeological Science, 29, 2002, 803 – 881.
77
РУМЕН ИВАНОВ ● РОСЕН ИВАНОВ
СРЕДНОВЕКОВНА ИСЛЯМСКА КЕРАМИКА ОТ БЪЛГАРИЯ

IX – XIII ВЕК
Българска, първо издание
Предпечатна подготовка: Гергана Георгиева

Печат и подвързия: ПУИ
Пловдив, 2021
ISBN 978-619-202-728-5

Sevket Plovdiv

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Sevket Plovdiv

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

РУМЕН ИВАНОВ ● РОСЕН ИВАНОВ

СРЕДНОВЕКОВНА ИСЛЯМСКА КЕРАМИКА

RUMEN IVANOV ● ROSEN IVANOV

MEDIEVAL ISLAMIC POTERRY IN BULGARIA

© Румен Иванов, Росен Иванов – автори, 2021

РАННОИСЛЯМСКИ ФАЯНС ОТ БЪЛГАРИЯ ................................ 7

СЕЛДЖУКСКИ ФАЯНС ОТ БЪЛГАРИЯ

СЕЛДЖУКСКА КЕРАМИКА ОТ БЪЛГАРИЯ ............................... 29

СРЕДНОВЕКОВНИ „СТОМНИ С ЦЕДКИ“ ОТ БЛИЗКИЯ

ГЛИНЕНИ СФЕРОКОНУСИ ОТ БЪЛГАРИЯ ............................... 44

През цялото си съществуване Средновековна България е била в

Ранно ислямски фаянс е открит при археологическите проучва-

Генезисът на керамичното производство при селджуките пре-

Обр. 1. Фаянс с бяла глазура (Watson, О. 2004, 309)

В глазурната смес за получаване на желания цвят били добавени

Обр. 2. Кана с монохромна глазура, Иран (Froom, А. 2008, p. 67)

Въпреки, че монохромното глазиране не е нова техника открита

Обр. 3. Разпространение на селджукския фаянс в България (по автора)

Според предназначението и формално-типологическите си ха-

Обр. 4. Селджукски фаянс от Пловдив (по автора)

II. тип. Към този тип отнасяме паниците. Известни са само от

Обр. 5. Графична възстановка на паницата от обект „Форум –

Обр. 6. Фаянсова чаша от Искрица, община Гълъбово

Полихромен фаянс. За първи път въвеждаме този термин. Към

Обр. 7. Фаянсов съд, тип „Ракка“ от Иран (Watson, О. 2004, p. 335)

Фаянсът от Ракка има различни форми – купи, чинии, кани, бу-

Обр. 8. Фаянс от Трапезица, Велико Търново

Обр. 9. Фрагмент от лустер фаянс от Пловдив

Фрагментът от Пловдив принадлежи към т.нар. монументален

Обр. 10. СЕМ изображение и графично изображение на рентгенов

Добавянето на оловото позволява да се намали в значителна

При археологически разкопки разкопки в България е открита

проучване на боклучна яма на Форум – Запад с монети на Алексий I

Обр. 11. Разпространение на селджукската керамика в България

При археологическите проучвания в Пловдив се откриват наход-

Обр. 11. „Стомна с ажурна цедка“ от Хасанкейф, Турция

„Стомните с цедки“ за първи път се срещат при Сасанидите през

Обр. 12. Фрагменти от „стомни с ажурни цедки“ с изображение

Обр. 14. Фрагмент от „стомна“ с перфорирана „цедка“ от обект

Аналогични съдове с перфорирани „цедки“ са известни от ши-

Publications, Michigan, 2014, p. 37; Scanlon, G. Catalogue of Filters. Winona Lake,

Обр. 15. „Стомна“ с ажурна „цедка“ –

Вариант В. Към варианта отнасяме част от съд, от който е запа-

Обр. 17. „Цедка“ от обект „К. Азарян № 4“, Пловдив

Кат. I „Стомничка“. Добре запазена. Открита е при археологи-

При археологически разкопки на територията на България се от-

Засега няма информация тези керамични съдове да са произве-

При археологически разкопки в България са открити значителен

Обр. 20. Разпространение на сфероконусите в България (по автора)

Donceva-Petcova, L. Sur la surface habitee de Sredec au IX – XIV s. – Известия на

Обр. 21. Сфероконуси от Пловдив (по автора)

Обр. 22. Сфероконуси от Дворцовия комплекс на Плиска

Обр. 23. Сфероконус от Плиска

Фрагмент от сфероконус е открит при археологически разкопки

Изработени са от добре пречистена глина с примеси от песъчин-

Oбр. 25. Фрагменти от сфероконуси с покритие от кремава ангоба

Сфероконусите са открити с фаянс от Кашан и византийска

Обр. 26. „Масички“ за поставяне на сфероконуси

Открития археологически материал показва, че населението на

Throughout its existence, Medieval Bulgaria has been in political and

ГИМ – Государственный исторический музей (Москва)

Аббасова, И. Сфероконические сосуды в фондах Историко-

СРЕДНОВЕКОВНА ИСЛЯМСКА КЕРАМИКА ОТ БЪЛГАРИЯ