ЖУРНАЛ

ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

JOURNAL
OF HISTORICAL AND
ARCHAEOLOGICAL
RESEARCH

2–3 БРОЙ / 2021

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН

ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН, 2021
ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР:
чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев, Икономически университет–Варна

СЪСТАВИТЕЛИ:
д-р Невян Митев
Симеон Кулиш

ТЕХНИЧЕСКИ РЕДАКТОР:
Кольо Хубенов

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
проф. д.и.н. Дариуш Розмус, Университет Humanitas в Сосновиец, Полша
проф. д.и.н. Стела Дончева, ШУ „Епископ Константин Преславски”
проф. д-р Атила Барани, Университет в Дебрецен, Унгария
проф. д-р Росица Ангелова, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Васил Параскевов, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Иво Топалилов, Институт по балканистика с център по
тракология към БАН
доц. д-р Николай Кънев, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
доц. д-р Стефан Минков, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Цветана Иванова, ШУ „Епископ Константин Преславски”
гл.ас. д-р Иван Вълчев, СУ „Св. Климент Охридски”
гл.ас. д-р Михаил Христов, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Финансирането на изданието се осъществява с личните средства на

съставителите. Този брой се издава със съдействието на Драган Илиев и
Филип Грозданов.

ISSN 1314-748X (print) ISSN 2683-0418 (online)

© Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”, Шумен,

2021
JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAEOLOGICAL RESEARCH

EDITOR-IN-CHIEF:
Prof. Ivan Roussev, D.Sc. – University of economics–Varma
Corresponding Member of the Bulgarian Academy of Sciences

COMPILERS:
Nevyan Mitev, PhD
Simeon Kulish

TECHNICAL REVIEWER:
Kolyo Hubenov

EDITORS:
Prof. Dr. Hab., Dariusz Rozmus, Humanitas University in Sosnowiec, Poland
Prof. Dr. Hab., Stela Doncheva, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Prof. Dr., Attila Barany, University of Debrecen, Hungary
Prof. Dr., Rositsa Angelova, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Vasil Paraskevov, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Ivo Topalilov, Institute of Balkan Studies and Centre of Tracology
at the Bulgarian Academy of Sciences
Assoc. Prof. Dr., Nikolay Kanev, „St. Cyril and St. Methodius” University of Veliko
Tarnovo
Assoc. Prof. Dr., Stefan Minkov, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Tsvetana Ivanova, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Chief Assistant Dr., Ivan Valchev, „St. Kliment Ohridski” Sofia University
Chief Assistant Dr., Mihail Hristov, „St. Cyril and St. Methodius” University of
Veliko Tarnovo

The Journal is funded by the compilers. The following issue is published with the
help of Dragan Iliev and Filip Grozdanov.

ISSN 1314-748X (print) ISSN 2683-0418 (online)

© Konstantin Preslavsky University Publishing House, Shumen, 2021

 Списание „Журнал за исторически и археологически
изследвания“ е индексирано и реферирано в международната
мрежа CEEOL. Изданието е включено в Националния
референтен списък на съвременни български научни издания с
научно рецензиране.

The magazine „Journal of Historical and Archaeological

research“ is an indexed and referenced issue in the international
platform CEEOl. It is entered in the Registry of the National
referent list of the peer-reviewed contemporary Bulgarian scientific
editions.
 СЪДЪРЖАНИЕ:
СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

CONTENTS:
ARTICLES AND REPORTS:

АНТИЧНOСТ И СРЕДНОВЕКОВИЕ
ANTIQUITY AND MIDDLE AGED

Ивайло Караджинов. Бронзова фибула от ранната желязна епоха от с.

Градево, Югозападна България ...................................................................... 7
Ivaylo Karadzhinov. Bronze Fibula from the Early Iron Age from Gradevo
Village, Southwestern Bulgaria.......................................................................... 7

Георги Ковачев. Петелът и боговете през Античността. Хронология на

символа ............................................................................................................ 20
Georgi Kovachev. The Rooster and the Gods during the Antiquity. Chronology
of the Symbol ................................................................................................... 20

Гергана Илиева. Бележки за символиката на златото .......................... 51

Gergana Ilieva. Notes About the Symbol of Gold ........................................... 51

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ

MODERN AND CONTEMPORARY HISTORY

Ewa Srebro. The Battlefield of Varna (1444) as the Subject for One Little-
known Drawing by Antoni Piotrowski: “The Landscape Near Varna with а
Mound in the Battlefield of 1444, the Place of the Death
of King Vladislaus III” ..................................................................................... 61
Ева Сребро. Бойното поле край Варна (1444) като тема на една малко
известна рисунка на Антони Пьотровски: „Пейзажът край Варна с
могила от бойното поле на 1444, лобното място
на крал Владислав III“.................................................................................... 61
5
Драгомир Георгиев. Запасен полковник Кирчо Илиев Кирчев – един от
„забравените“ български офицери ............................................................. 71
Dragomir Georgiev. Reserve Colonel Kircho Iliev Kirchev – Оne of the
“Forgotten” Bulgarian Officers ...................................................................... 71

Видин Сукарев. За местната икономиката в комунистическа България.

По примера с Пловдив през 70-те–80-те години на ХХ век....................... 78
Vidin Sukarev. Аbout the local economy in communist Bulgaria. On the case
of Plovdiv in 70s–80s of 20th century ............................................................... 78

НУМИЗМАТИКА
NUMISMATICS

Христо Кузов, Невян Митев. Мангър на султан Мурад I (?) (1362–1389)

от археологически проучвания в Националния историко-археологически
резерват „Мадара“ ....................................................................................... 92
Christo Kouzov, Nevyan Mitev. A Mangır of Sultan Murad I (?) (1362–1389)
Found during Archaeological Excavations in the Territory of Madara National
Historical and Archaeological Reserve .......................................................... 92

6
 АНТИЧНOСТ И СРЕДНОВЕКОВИЕ
ANTIQUITY AND MIDDLE AGED

Бронзова фибула от ранната желязна епоха от с. Градево,

Югозападна България
Ивайло Караджинов

Bronze Fibula from the Early Iron Age from Gradevo Village,
Southwestern Bulgaria

Ivaylo Karadzhinov

Abstract: The paper discusses a bronze fibula (Fig. 1-1) found out of
context in the area of Gradevo village (Fig. 2-1). It belongs to type AII3 – variant
β according to Diana Gergova’s classification dated to the 8th–7th century BC. It
is characterized by a single spiral, asymmetric profile, arched bow, and a
rectangular plate with a horn-shaped ending. The bow has an oval cross section,
and decoration of three vertical ribs with incised lines. The upper part of the plate
is ornamented with bosses. The object is substantial, with relatively large
dimensions (preserved length: 17 cm; weight: 120 g).
During the second half of the Early Iron Age this fibula type was a popular
element of the traditional costume in Ancient Thrace. The closest parallels in both
geographical and typological context come from the Western Rhodope Mountains
(Fig. 1, 2–9; Fig. 2, 2–6). Exemplars with a similar morphology and decoration
are located in various regions of the Aegean. They are one of the typical
representatives of the so-called Early Iron fibula koiné that also includes Inner
Thrace (Fig. 1-11–14).
To determine the elemental composition of the bronze alloy the fibula was
subjected to archaeometric examination by the method of X-ray fluorescence
analysis (copper: 81,405%; tin: 17,827%; arsenic: 0,334%; lead: 0,323%;
cobalt: 0,111%). The obtained results show that the basic components from which
the alloy was formed are the elements copper and tin. The low reported values of
arsenic and lead are an indication that they were not deliberately introduced but
present in the form of natural impurities. The comparatively high tin content
(17.8%) is notable, as this percentage is rare among the fibulae from the Early
Iron Thrace which have been studied thus far.
Keywords: bronze fibula, Early Iron Age, Ancient Thrace, Southwestern
7
Bulgaria, archaeometric analysis

Фибулата (Обр. 1: 1) е случайна находка, открита в района на

с. Градево, обл. Благоевград (Обр. 2: 1).1 Тя е частично запазена – липсват
иглата и горната половина на плочката на иглодържателя. Повърхността ѝ е
силно патинирана със светлозелен цвят. Екземплярът е масивен и се
отличава със значителните си размери (запазена вис. – 10,5 см; дълж. – 17
см; тегло – 120 г). Фибулата е едноспирална, с дъговидно извит лък,
асиметричен профил и висока правоъгълна плочка, която в долния край
завършва с роговиден израстък. Лъкът е с овално напречно сечение и
едностранно профилиране от три вертикални ребра, украсени с врязани
линии. При свързването на лъка с иглодържателя, и в стесняващата се част
към иглата, са оформени релефни пръстени. Долната половина на плочката
е орнаментирана с релефни полусфери с различна големина. От иглата с
квадратно сечение е запазено началото, непосредствено до намотката
(дясна), която е усукана от две спирали. Изделието е отлято без вътрешна
кухина в двусъставен калъп.2 Плочката на иглодържателя е дообработена
чрез коване. Украсата е оформена чрез изчукване и врязване.
Формата и декорацията причисляват фибулата към тип AII3 – вариант
β по класификацията на Диана Гергова (Gergova 1987, 27–29; Taf. 3-47–48;
Taf. 4-49–58). Хронологията на употребата му обхваща VIII–VII в. пр.Хр.
(Gergova 1987, 29). В този период фибулите от разглеждания вариант,
познати като „ладиевидни“, са популярен елемент от традиционното
облекло на населението в Древна Тракия. В литературата е изказано мнение
за използването на масивните фибули като средства за захващане на по-
плътни и тежки мъжки връхни дрехи (Georgieva 1999, 122, 132).3 Най-близки
1
Регионален исторически музей – Благоевград (отдел „Археология“, РИМБл/инв. №
1.1./5701). По отношение на археологическата среда, в землището на с. Градево е
регистрирано трако-римско селище (Dremsizova-Nelchinova 1987, 59–60), както и
колективна монетна находка от тетрадрахми Александров тип (Ivanova 1995, 234).
Информацията за археологическите паметници по долината на Средна Струма през
желязната епоха е систематизирана в Nehrizov, Andonova [pod pechat]. За селищната мрежа
по горното течение на Горна Струма вж. Mihaylov 2016; за разположената на запад
Разложка котловина – вж. Kulov 2021 и цит. там лит. За културното развитие на
Централните Балкани през ранната желязна епоха вж. Mitrevski 2021, 139–155.
2
Срв. калъпа за отливане на близки по форма фибули от с. Браница, Хасковско (Gergova
1987, 29; Taf. 5- 58A).
3
От територията на България фибули от различни типове с подобно предназначение и
размери са известни от: Девин (дълж. 16 см) (Kisyov 1991, 6, Obr. 18); с. Долна Кремена,
Мездренско (дълж. 16,6 см) (Gergova 1987, Taf. 15-189); с. Държаница, Димовско (дълж.
15,5 см) (Gergova 1987, Taf. 19-232); с. Софрониево, Мизийско (дълж. 15 см) (Nikolov 1981,
32, Obr. 2е), както и фибула, италийски тип, произхождаща от Южна България (дълж. 19,3
см) (Gergova 1987, Taf. 19-234). Значителните размери и тегло, които вероятно затрудняват
носенето в ежедневието, позволяват интерпретирането им и като предмети с неутилитарно
предназначение (елемент от празнична носия, гробен/вотивен дар).
8
в териториално и типологично отношение са паралелите от западните дялове
на Родопите (Обр. 1: 2–9; Обр. 2: 2–6).4 Съответствия се установяват както
при оформяне на морфологичните елементи и разполагането на украсата,
така и в някои детайли, като например наличието на вертикални ребра върху
лъка с украса от хоризонтални насечки (Обр. 1: 9). Сходствата във формата
и орнаментацията с илюстрираните фибули отнасят изработката на
находката от Градево към традициите в торевтиката, типични за Западните
Родопи.5
Екземпляри със силует и украса, сходни с тези на посочените фибули,
се локализират в различни райони на Егейския басейн (Kilian 1975a, Taf. 56-
1565; Sapouna-Sakellarakis 1978, 84; Caner 1983, 39 f.; Klebinder-Gauß
2007, Taf. 3-22). Te са едни от характерните представители на т.нар. „fibula
koiné“ (Fibelkoine) от ранната желязна епоха, което включва и вътрешна
Тракия (Kilian 1975a, 163 f.; Kilian 1975b, 108; 119 f.; Taf. 81-3; Gergova
1980, 108–109, Ch. 4; срв. Archibald 1998, 66–67). В този контекст може да
се разглежда специфичното раздалечаване на вертикалните ребра върху лъка
на анализираната фибула. Това решение не се открива сред известните
примери от Тракия, но намира аналог при находки от Олимпия, Фера и
Линдос6 (Обр. 1: 11–14; Обр. 3). Приликите се наблюдават във формата на
лъка, едностранното профилиране и сравнително големите размери. Следва
да се отбележи, че фибулата от Олимпия е интерпретирана като внос с
тракийски произход (Kilian 1975b, 108; Philipp 1981, 275–276), а тази от
Фера – като импорт от Родос или Тракия (Kilian 1975a, 141–142).7
За определяне на състава на химичните елементи на бронзовата сплав
фибулата беше подложена на археометрично изследване чрез метода на
рентгено-флуоресцентния анализ (XRF). Проучването е проведено в
Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на Националния

4
Приведените аналогии спадат към тип AII3 – варианти β–γ, предвид близостта между двата
варианта.
5
В Западните Родопи „ладиевидни“ фибули (тип AII3 – варианти β–γ) са открити и в: с.
Дебръщица, Пазарджишко (Gergova 1987, Taf. 3-47); с. Скобелево, общ. Родопи (Gergova
1987, Taf. 4-49); с. Добралък, Кукленско (Gergova 1987, Taf. 4-51); с. Лъкавица, Лъкинско
(Gergova 1987, Taf. 4-53–54); вр. Острец (Petkov 2019, 78, Obr. 1); Триград (Delchev,
Nenova, Aladzhov 2005, 11, № 2.6; 12, № 2.8); с. Гела, Смолянско (Damyanov 2005, 212, Obr.
16); Смолян (Damyanov 2005, 212, Obr. 17).
6
Паралелизмът между метални и керамични изделия от Южна Тракия и о. Родос е
нееднократно коментиран в литературата (Nikov 2000, 26–31, 36–38, 42–45; Nikov 2002a,
482; 484, Obr. 3; Nikov 2002b, 40–41). Все още обаче липсва достатъчно емпирична
информация, която да обясни причините и начините, по които се осъществяват контактите
между двата района (вж. дискусията в Ilieva 2019 относно структурата на комерсиалните
контакти между центрове от Източното Средиземноморие и Северна Егея, в изграждането
на която участват и търговци от о. Родос.
7
За наличието на малобройни, но индикативни бронзови предмети с
тракийски/вътрешнобалкански произход в светилищата във Фера и Олимпия срв. Kilian-
Dirlmeier 1985, 221, Abb. 1 и 5; 231–232, Abb. 13 и 15.
9
археологически институт с музей (БАН). Използваният апарат е енергийно-
дисперсивен рентгено-флуоресцентен спектометър EDX–720. Пробата е
взета от плочката на иглодържателя.

Табл. 1. Състав на химичните елементи на бронзова фибула (с. Градево, обл. Благоевград)

идентифицирани мед калай арсен олово кобалт

елементи (Cu) (Sn) (As) (Pb) (Co)

концентрация (%) 81,405% 17,827% 0,334% 0,323% 0,111%

Instrument: EDX–720 Atmosphere: Air Collimator: 1 mm Spin: Off

Analyte TG kV uA FI Acq. (keV) Time (sec) Dt. (%)

Ti–U Rh 50 439-Auto …… 0–40 Live- 99 40

Na–Sc Rh 15 1000-Auto …... 0–20 Live- 100 8

Получените резултати показват, че базовите компоненти, от които е

образувана сплавта, са химичните елементи мед и калай. Ниските отчетени
стойности на арсен и олово са индикация, че те не са съзнателно привнесени,
а присъстват като естествени примеси. Прави впечатление относително
високото съдържание на калай (17,8%). Това съотношение се среща рядко в
изследваните до момента фибули от ранножелязната епоха в Тракия.
Основната информация е обобщена в монография, посветена на
археометричния анализ на бронзови изделия от I хил. пр.Хр. в днешните
български земи (Bonev 2019).8 Изследвани са 93 фибули от ранната желязна
епоха, от които със значителен процент на калай (10–18%) са
идентифицирани 12 екземпляра (Bonev 2019, 34, 76, 124). Те произхождат от
Северна България с концентрация в северозападния ѝ район (Bonev 2019,
124). Един от образците (с 10% съдържание на Sn), намерен в района на с.
Ловец, Шуменско, се отнася към тип AII3 – вариант β (Обр. 1: 10). С високо
количество на калай (15,8%) се откроява и бронзовата статуетка на елен от
Севлиевско (Milchev 1955, 364)9, която се датира от повечето изследователи
в VIII–VI в. пр.Хр. (Karadzhinov 2013 и цит. там лит.). Сравнително висок

8
Използваният метод е атомноемисионен спектрален анализ с индуктивно свързана плазма
(ICP–AES) (Bonev 2019, 60).
9
Методът на изследване не е указан от автора.
10
дял на калай се установява и в химичния състав на три салталеона10 (9,89%,
11,38% и 17,88%), открити в контексти от края на VI–V в. пр.Хр. в селищния
обект в м. Шиханов бряг, Харманли (Vasileva 2015, 139, Tabl. 1; 142).11
В споменатото изследване на Велислав Бонев са анализирани и 15
фибули от ранножелязната епоха от Югозападна България. Всички те
произлизат от големия могилен некропол край Кочан-Сатовча (Обр. 2: 3) и
основно принадлежат към тип AII3 – варианти β–γ (срв. Обр. 1: 2–4). За тях
е валиден изводът, че имат близък състав на елементите на сплавта и
формират относително хомогенна група с ниско съдържание на калай
(Bonev 2019, 77, 107–108, Tabl. 19). Изключение прави примерът, изобразен
на Обр. 1: 4, който се отличава с процентно съотношение на калай от ок. 9%
и е със сходен на екземпляра от Градево светлозелен цвят на патината (Bonev
2019, 86, 189, № 458.BLG; 265). Разликата в пропорцията на химичните
елементи при фибулата от Градево и тези от Кочан би могла да е указание за
липсата на унификация в технологията на производство на еднотипни
артефакти в близки географски райони.
Публикуваната фибула допълва представата за разнообразието на тип
AII3 в Тракия, като добавя информация за наличие на образци с по-големи
размери. Находката прибавя още един щрих към археологическата карта в
северните части на Среднострумския район, който се определя като слабо
заселен през РЖЕ (Grebska-Kulova 2009, 44). Извършеният археометричен
анализ позволява включването на фибулата към група находки с високо
съдържание на калай, изработени в периода VIII–VI в. пр.Хр. Привлечените
паралели от континентална и островна Елада поставят отново въпроса за
използването на сходни типове фибули в Тракия и Егея през ранната желязна
епоха. Това явление е резултат от процеси на движение на идеи, умения и
хора, които протичат едновременно на различни нива в Балкано-Егейския
регион в периода, предхождащ активната колонизация на тракийските
крайбрежия (Stoyanov 2000; Stoyanov 2004; Karadzhinov 2011; Stoyanov,
Borislavov 2018, 293–297). В конкретния случай тези наблюдения трябва да
се съпоставят със ситуацията по средните течения на реките Струма и Места,
където още от втората половина на VIII в. пр.Хр. местният керамичен
комплекс се трансформира под влияние на традиции, характерни за
северноегейската културна зона (Bozhkova 2017, 21–27, 113, 147).12

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

10
Наниз, изготвен от бронзова тел във формата на цилиндрични пружини.
11
Метод: атомноемисионен спектрален анализ с индуктивно свързана плазма (ICP–AES)
(Vasileva 2015, 138).
12
За развитието на локалните типове фибули, което следва сходни тенденции, вж. Valcheva
2002, 191–193; Popov 2006.
11
 Archibald 1998: Z. Archibald. The Odrysian Kingdom of Thrace:
Orpheus Unmasked, Oxford: Clarendon Press, 1998.
Atanasov 2002: G. Atanasov. Fibuli ot starozhelyaznata epoha v
kolektsiite na Shumenskia i Dalgopolskia muzei. – Izvestia na istoricheskia muzey
Shumen, X, 2002, 34–51 [Г. Атанасов. Фибули от старожелязната епоха в
колекциите на Шуменския и Дългополския музеи. – Известия на
историческия музей Шумен, Х, 2002, 34–51].
Berti 1997: R. Berti. Glorie di Tracia: l'oro più antico, i tesori, i miti =
The glories of Thrace: The most ancient gold, the treasures, the myths. Catalog of
an exhibition. Firenze: Ermes, 1997.
Blinkenberg 1931: Chr. Blinkenberg. Lindos: fouilles de l'acropole:
1902–1914. Vol. I. Les petits objets. Berlin: Walter de Gruyter & Cie Libraires-
éditeurs, 1931.
Bozhkova 2017: A. Bozhkova. Antichna keramika mezhdu Hemus,
Rodopa i Evksinskia Pont (VII–I v. pr.Hr.). Harakteristika, razprostranenie i
upotreba. Veliko Tarnovo: Faber, 2017 [А. Божкова. Антична керамика между
Хемус, Родопа и Евксинския Понт (VII–I в. пр.Хр.). Характеристика,
разпространение и употреба. Велико Търново: Фабер, 2017].
Bonev 2019: V. Bonev. Arheometrichno izsledvane na metalni izdelia ot
medni splavi ot Trakia (І hil. pr.Hr.) (=Studia Archaeologica Universitatis
Serdicensis. Dissertationum Series. Volume I). Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“,
2019. [В. Бонев. Археометрично изследване на метални изделия от медни
сплави от Тракия (І хил. пр.Хр.) (= Studia Archaeologica Universitatis
Serdicensis. Dissertationum Series. Volume I). София: УИ „Св. Климент
Охридски“, 2019].
Caner 1983: E. Caner. Fibeln in Anatolien (= Prähistorische Bronzefunde
XIV, 8). München: Steiner Franz Verlag, 1983.
Damyanov 2003: D. Damyanov. Das Weltbild der Thraker. Thrakische
Hügelgrab-nekropole bei Ljubtscha, Westliche Rhodopen. – Thracia, 15, 2003,
581–593.
Damyanov 2005: D. Damyanov. „Ladievidni“ fibuli v Rodopite. – V:
Stephanos archaeologicos in honorem professoris Ludmili Getov (= Studia
archaeologica universitatis Serdicensis, Suppl. IV). Kostadin Rabadjiev (red.).
Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2005, 206–213 [Д. Дамянов. „Ладиевидни“
фибули в Родопите. – В: Stephanos archaeologicos in honorem professoris
Ludmili Getov (= Studia archaeologica universitatis Serdicensis, Suppl. IV). К.
Рабаджиев (ред.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, 206–213].
Delchev, Nenova, Aladzhov 2005: S. Delchev, D. Nenova, A. Aladzhov.
Muzeyna sbirka s. Trigrad. Katalog. Trigrad: Fondatsia Orfey, 2005 [С. Делчев,
Д. Ненова, А. Аладжов. Музейна сбирка с. Триград. Каталог. Триград:
Фондация Орфей, 2005].
Dremsizova-Nelchinova 1987: Tsv. Dremsizova-Nelchinova.
Arheologicheski pametnitsi v Blagoevgradski okrag. Sofia: BAN, 1987 [Цв.

12
Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг.
София: БАН, 1987].
Georgieva 1999: R. Georgieva. Takani i mestno obleklo (kraia na ІІ – І
hilyadoletie pr. n. e.). – V: Etnologia na trakite. Iv. Georgieva (red.). Sofia: UI
„Sv. Kliment Ohridski“, 1999, 112–154 [Р. Георгиева. Тъкани и местно
облекло (края на ІІ – І хилядолетие пр. н. е.). – В: Етнология на траките.
Ив. Георгиева (ред.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 112–154].
Gergova 1980: D. Gergova. Genesis and Development of the Metal
Ornaments in the Thracian Lands during the Early Iron Age (11th–6th Century
BC). – Studia Praehistorica, 3, 1980, 87–112.
Gergova 1987: D. Gergova. Früh- und ältereisenzeitliche Fibeln in
Bulgarien (= Prähistorische Bronzefunde XIV, 7). München: Steiner Franz
Verlag, 1987.
Gergova 2016: D. Gergova. Zhenskiyat kostyum prez rannozhelyaznata
epoha. – V: Ogledalo na vremeto: zhenskata krasota prez vekovete (= Natsionalen
arheologicheski muzey. Katalozi, tom III). M. Reho, P. Andreeva, N. Ivanova
(red.). Sofia: NAIM, 2016, 7–10 [Д. Гергова. Женският костюм през
ранножелязната епоха. – В: Огледало на времето: женската красота през
вековете (= Национален археологически музей. Каталози, том III). М. Рехо,
П. Андреева, Н. Иванова (ред.). София: НАИМ, 2016, 7–10].
Grebska-Kulova 2009: M. Grebska-Kulova. Terenni arheologicheski
obhozhdania v Blagoevgradska obshtina. – Izvestia na Regionalnia
arheologicheski muzey Blagoevgrad, V, 2009, 37–51 [М. Гребска-Кулова.
Теренни археологически обхождания в Благоевградска община. – Известия
на Регионалния археологически музей Благоевград, V, 2009, 37–51].
Ilieva 2019: P. Ilieva. Phoenicians, Cypriots and Euboeans in the Northern
Aegean. – AURA, 2, 2019, 65–102.
Ivanova 1995: E. Ivanova. Gradevo. – V: Entsiklopedia Pirinski kray.
Tom I. Hr. Hristov, D. Michev (red.). Blagoevgrad: Redaktsia Entsiklopedia,
1995, 234 [Е. Иванова. Градево. – В: Енциклопедия Пирински край. Том I. Хр.
Христов, Д. Мичев (ред). Благоевград: Редакция Енциклопедия, 1995, 234].
Karadzhinov 2011: I. Karadzhinov. Miniature Axes with Zoomorphic
Protomes from Greek Sanctuaries in the Light of Thraco-Greek Contacts in the
8th–6th Century BC. – Archаeologiа Bulgаricа, 2011 № 1, 1–12.
Karadzhinov 2013. I. Karadzhinov. Originalnost i vliyania v trakiyskata
bronzova plastika prez rannozhelyaznata epoha (X–VI v. pr. Hr.) – statuetkata na
elen ot Sevlievsko. – V: Sbornik v pamet na akademik D. P. Dimitrov. K.
Rabadjiev, Hr. Popov (red.). Sofia: NAIM, 2013, 75–86 [И. Караджинов.
Оригиналност и влияния в тракийската бронзова пластика през
ранножелязната епоха (X–VI в. пр.Хр.) – статуетката на елен от Севлиевско.
– В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. К. Рабаджиев, Хр. Попов
(ред.). София: НАИМ, 2013, 75–86].
Kilian 1975а: K. Kilian. Fibeln in Thessalien von der mykenischen bis zur

13
archaischen Zeit (= Prähistorische Bronzeunde XIV, 2). München: Steiner Franz
Verlag, 1975.
Kilian 1975b: K. Kilian. Trachtzubehör der Eisenzeit zwischen Ägäis und
Adria. – Praehistorische Zeitschrift, 50, 1975, 9–140.
Kilian-Dirlmeier 1985: I. Kilian-Dirlmeier. Fremde Weihungen in
griechischen Heiligtümern vom 8. bis zum Beginn des 7. Jahrhunderts v. Chr. –
Jahrbuch des Römisch-Germanischen Zentralmuseums Mainz, 32, 1985, 215–
254.
Kisyov 1991: K. Kisyov. Kam vaprosa za pogrebalnia obichay prez
rannata zhelyazna epoha v Zapadnite Rodopi. – Arheologia, 1991, № 4, 1–8 [К.
Кисьов. Към въпроса за погребалния обичай през ранната желязна епоха в
Западните Родопи. – Археология, 1991, № 4, 1–8].
Klebinder-Gauß 2007: G. Kilian-Dirlmeier. Bronzefunde aus dem
Artemision von Ephesos (= Forschungen in Ephesos 12, 3). Wien: Verlag der
Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 2007.
Kulov 2021: G. Kulov. Terennite arheologicheski obhozhdania v
zemlishteto na obshtina Razlog. – Godishnik na Istoricheski muzey – gr. Razlog,
2, 2021, 5–36 [Г. Кулов. Теренните археологически обхождания в землището
на община Разлог. – Годишник на Исторически музей – гр. Разлог, 2, 2021,
5–36].
Mihaylov 2016: F. Mihaylov. Features of the Culture of the Upper Struma
during the Early Iron Age. – Thracia, XXI, 2016, 169–188.
Milchev 1955: A. Milchev. Trako-kimeriyski nahodki v balgarskite zemi.
– Izvestia na arheologicheskia institut, 19, 1955, 359–373 [А. Милчев. Трако-
кимерийски находки в българските земи. – Известия на археологическия
институт, 19, 1955, 359–373].
Mitrevski 2021: D. Mitrevski. Na sever oд Egejskiot svet. Skopije:
Makedonika litera, 2021 [Д. Митревски. На север од Егеjскиот свет. Скопjе:
Македоника литера, 2021].
Nehrizov, Andonova [pod pechat]: G. Nehrizov, A. Andonova. Dolinata
na reka Struma prez rannozhelyaznata epoha (po materiali ot teritoriyata na
Bulgaria). – In: In the Steps of James Harvey Gaul, Vol. 3: The Valley of Strimon
in Prehistory. M. Stefanovič, H. Todorova (Eds.). Sofia: The James Harvey Gaul
Foundation [Г. Нехризов, А. Андонова. Долината на река Струма през
желязната епоха (по материали от територията на България). – In: In the Steps
of James Harvey Gaul, Vol. 3: The Valley of Strimon in Prehistory. M. Stefanovič,
H. Todorova (Eds.). Sofia: The James Harvey Gaul Foundation].
Nikov 2000: K. Nikov. Kulturni kontakti na Yuzhna Trakia s Egeyskia
svyat prez rannata zhelyazna epoha po danni na keramikata (Avtoreferat na
disertatsia za poluchavane na obrazovatelna i nauchna stepen doktor). Sofia: BAN,
2000 [К. Ников. Културни контакти на Южна Тракия с Егейския свят през
ранната желязна епоха по данни на керамиката (Автореферат на
дисертация за получаване на образователна и научна степен доктор). София:

14
БАН, 2000].
Nikov 2002a: K. Nikov. Keramika, metal ili tekstil? (Kam problema za
„patuvaneto“ na informatsiyata prez rannata zhelyazna epoha v Trakia). – V:
Pitue: Izsledvania v chest na prof. Ivan Marazov. R. Gicheva, K. Rabadjiev (red.).
Sofia: Anubis, 2002, 479–485 [К. Ников. Керамика, метал или текстил? (Към
проблема за „пътуването“ на информацията през ранната желязна епоха в
Тракия). – В: Pitue: Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. Р. Гичева,
К. Рабаджиев (ред.). София: Анубис, 2002, 479–485].
Nikov 2002b: K. Nikov. Stamped Decoration Pithoi in Southern Thrace
from the Early Iron Age. – Archaeologia Bulgarica, 2002, № 1, 19–44.
Nikolov 1981: B. Nikolov. Trakiyski pogrebenia pri s. Sofronievo,
Vrachanski okrag. – Arheologia, 1981, № 3, 30–41 [Б. Николов. Тракийски
погребения при с. Софрониево, Врачански окръг. – Археология, 1981, № 3,
30–41].
Petkov 2019: К. Petkov. Fibuli ot Zhelyaznata epoha ot svetilishteto pri
vrah Ostrets kray Velingrad. – V: Rodopa planina – zemya na bogove, hora i
hramove. Sbornik s dokladi ot Tretata natsionalna nauchna konferentsia na
Istoricheski muzey – Velingrad, 12–13 oktomvri 2016 g. M. Schnitter (red.).
Velingrad, 2019, 78–82 [К. Петков. Фибули от Желязната епоха от
светилището при връх Острец край Велинград. – В: Родопа планина – земя
на богове, хора и храмове. Сборник с доклади от Третата национална
научна конференция на Исторически музей – Велинград, 12–13 октомври
2016 г. М. Шнитер (ред.). Велинград, 2019, 78–82].
Philipp 1981: H. Philipp. Bronzeschmuck aus Olympia (= Olympische
Forschungen, 13). Berlin: Dr. Ludwig Reichert Verlag, 1981.
Popov 2006: H. Popov. Eine ältereisenzeitliche Fibelgruppe aus Koprivlen
(Südwestbulgarien) – Problemkreis und Interpretationsversuche. – Archaeologia
Bulgarica, 2006, № 2, 9–36.
Sapouna-Sakellarakis 1978: E. Sapouna-Sakellarakis. Die Fibeln der
griechischen Inseln (= Prähistorische Bronzefunde XIV, 4). München: Steiner
Franz Verlag, 1978.
Stoyanov 2000: T. Stoyanov. Kontakti na Severoiztochna Trakia s
Anatolia, Kavkaz i Blizkia iztok predi gratskata kolonizatsia. – Izvestia na
Narodnia muzey Burgas, 3, 2000, 50–61 [Т. Стоянов. Контакти на
Североизточна Тракия с Анатолия, Кавказ и Близкия изток преди гръцката
колонизация. – Известия на Народния музей Бургас, 3, 2000, 50–61].
Stoyanov 2004: T. Stoyanov. Oshte za rannite kontakti na Vatreshna
Trakia s Egeida. – Godishnik na Departament „Sredizemnomorski i iztochni
izsledvania“, Nov Balgarski Universitet, 2, 2004, 167–174 [Т. Стоянов. Още за
ранните контакти на Вътрешна Тракия с Егеида. – Годишник на
Департамент „Средиземноморски и източни изследвания“, Нов Български
Университет, 2, 2004, 167–174].
Stoyanov, Borislavov 2018: T. Stoyanov, B. Borislavov. Modelat na

15
prehod kam epohata na zhelyazoto v Trakia. – V: Zlato i bronz. Metali, tehnologii
i mezhduregionalni kontakti na teritoriyata na Iztochnite Balkani prez Bronzovata
epoha. St. Alexandrov, Y. Dimitrova (red.). Sofia: NAIM, 2018, 287–297 [Т.
Стоянов, Б. Бориславов. Моделът на преход към епохата на желязото в
Тракия. – В: Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални
контакти на територията на Източните Балкани през Бронзовата епоха.
Ст. Александров, Я. Димитрова (ред.). София: НАИМ, 2018, 287–297].
Valcheva 2002: D. Valcheva. Bronzovi nakiti ot rannata zhelyazna epoha.
– V: Koprivlen. Tom 1. Spasitelni arheologicheski prouchvania po patia Gotse
Delchev – Drama 1998–1999 g. A. Bozhkova, P. Delev (red.). Sofia: NOUS,
2002, 191–196 [Д. Вълчева. Бронзови накити от ранната желязна епоха. – В:
Копривлен. Том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце
Делчев – Драма 1998–1999 г. А. Божкова, П. Делев (ред.). София: NOUS,
2002, 191–196].
Vasileva 2015: M. Vasileva. Novi perspektivi pred arheologiyata:
arheometrichen analiz na predmeti ot medni splavi ot VIII–III v. pr. Hr. ot
teritoriyata na Yugoiztochna Bulgaria. – Balgarsko e-spisanie za arheologia,
2015, № 5-2, 137–161 [М. Василева. Нови перспективи пред археологията:
археометричен анализ на предмети от медни сплави от VIII–III в. пр.Хр. от
територията на Югоизточна България. – Българско е-списание за археология,
2015, № 5-2, 137–161].

16
 Обр. 1. Фибулата от с. Градево и нейните паралели, посочени в текста: 1. Градево; 2–4.
Кочан (Gergova 1987, Taf. 5-48 и 63; Gergova 2016, 80, № 14–15; Bonev 2019, 189, № 458;
462); 5. Огняново (Damyanov 2005, 212, Obr. 13); 6. Любча (Damyanov 2005, 211, Obr. 9);
7. Павелско (Gergova 1987, Taf. 4-59); 8. Солища (Damyanov 2005, 211, Obr. 8); 9. Павелско
(Gergova 1987, Taf. 4-58; Berti 1997, № 44); 10. Ловец (Atanasov 2002, 47, Tabl. 2-19; Bonev
2019, 113; 191, № 623.LOV); 11. Олимпия (Philipp 1981, Taf. 19-1013; Taf. 61-1013; 275–
276); 12–13. Линдос, о. Родос (Sapouna-Sakellarakis 1978, 84; Taf. 31-1058–1059); 14. Фера
(Kilian 1975a, Taf. 56-1566; 142)
17
 Обр. 2. Карта на посочените в Обр. 1 обекти от Южна Тракия: 1. Градево; 2. Огняново
(Damyanov 2005, 209; 212, Obr. 13); 3. Кочан (Gergova 1987, Taf. 3-48; Taf. 5-63–65; Taf. 6-
69; Bonev 2019, 36–37; 188–190, № 456–458; № 460; № 462–464; № 468); 4. Любча
(Damyanov 2003, 583, Abb. 2; 584, Abb. 5, Abb. 8–9; Damyanov 2005, 208–209; 211, Obr. 9–
12; 212, Obr. 14); 5. Солища (Damyanov 2005, 208; 211, Obr. 8);
6. Павелско (Gergova 1987, Taf. 4-55 и 58–59)
18
Обр. 3. Карта на посочените в текста обекти от Егейския басейн. 1. Фера (Kilian 1975a,
Taf. 56-1566; 142); 2. Олимпия (Philipp 1981, Taf. 19-1013; Taf. 61-1013; 275–276);
3. Линдос, о. Родос (Blinkenberg 1931, Pl. 8-100; Sapouna-Sakellarakis 1978, 84; Taf. 31-
1058–1059)

Correspondence address:
Ivaylo Karadzhinov
Sofia 1582, P.O. Box 11
Тel.: +359897876735
Е-mail: ivaylo.karadzhinov@gmail.com

19
 Петелът и боговете през Античността.
Хронология на символа

Георги Ковачев

The Rooster and the Gods during the Antiquity.

Chronology of the Symbol

Georgi Kovachev

Abstract: According to the preserved written sources and images on

various monuments, the rooster in Antiquity can be associated with Apollo, Ares,
Artemis, Asclepius, Athena, Dionysus, Zeus and Ganymede, Persephone, Hades
and Hermes. The earliest evidences come from Greek painted vessels. In the 6th
century BC, the rooster may be associated with Athena, Artemis and Dionysus. In
the 5th century BC, the rooster was associated with Apollo, Ares, Artemis,
Asclepius, Athena, Dionysus, Zeus and Ganymede, Persephone and Hades, and
Hermes. Drawings on vessels showing the connection between Athens, Dionysus
and the rooster became unpopular after the Persian conquest of Athens in 480
BC. In the 4th century BC the rooster was associated with Ares, Asclepius, Athena
and Dionysus. In the 3rd century BC the rooster was associated with Asclepius,
Athena and Dionysus. In the 2nd century BC rooster sacrifices were performed in
the temples of Artemis and in the Sarapion on island of Delos, but in the latter
case it is not clear whether we can associate these rites only with Sarapis or
whether we can add Asclepius and Dionysus. In the 1st century AD the connection
between the rooster and Apollo was mentioned, while in the 2nd century AD Apollo,
Ares, Asclepius and Hermes were associated with the rooster. In the 3rd and 4th
centuries AD, the rooster, was associated only with Hermes.
Keywords: rooster, cock, cockerel, Ares, Apollo, Asclepius, Dionysus,
Hermes, Athens

Прародител на съвременните петли и кокошки е дивата банкивска

кокошка (Gallus gallus). Въз основа на археологически, исторически и
иконографски данни се определят три основни фази на разпространение на
птиците от семейство кокошеви1 (Gallus gallus domesticus) (Perry-Gal et al.
2015, 9848–9849, Fig. 1). Началото на най-ранната фаза, към VІ хил. пр.Хр.,

1
По-долу вниманието ще бъде насочено към петлите, по същество мъжкият екземпляр от
това семейство птици.
20
когато петлите и кокошките са одомашнени, се отнася за Китай и
Югоизточна Азия. Във Ведите петлите се срещат под името krkavaku (Keller
1913, 131). Одомашняването вероятно става на няколко отделни места, които
не са били във връзка едно с друго (Perry-Gal et al. 2015, 9848–9849). Този
процес е улеснен и от това, че петелът има лоши летателни способности и не
е мигрираща птица.2
Втората фаза на разпространение се отнася към ІV–ІІІ хил. пр.Хр.,
когато петлите се разпространяват извън естествената си среда към Западна
Азия. Най-ранните костни останки от петли се откриват на територията на
Иран, в Анатолия и в Сирия и се датират към началото на ІІІ хил. пр.Хр. или
малко преди това, а в Египет петлите проникват дори по-рано, отколкото в
Близкия изток. Някои автори например виждат глава на петел върху рисунка
от гробницата на Рехмаре, датирана към времето на фараон Тутмос ІІІ (1479–
1425 г. пр.Хр.) (Cumont 1942, 286). По това време тези птици намират място
предимно в древните зоопаркове или като част от зрелищни прояви (Perry-
Gal et al. 2015, 9848–9854 и цит. лит.). Според някои мнения петлите се
появяват във Вавилон към 620–539 г. пр.Хр., а в Стария завет боеве между
тях се описват по време на превземането на Ерусалим от Навуходоносор през
588 г. пр.Хр. (Cumont 1942, 285).
Данните от археологическите проучвания указват, че петлите
проникват в Европа към края на ІХ–VІІІ в. пр.Хр., когато е и началото на
третата фаза на разпространение, вероятно пренесени от финикийците в
техните колонии по европейското крайбрежие (Perry-Gal et al. 2015, 9848–
9854). В Централна Европа най-ранните останки от кокошка се откриват в
Прага, Чехия, и се датират към ІХ–VІІІ в. пр.Хр. (Kyselý 2010, 9–34). През
втората половина на първото хилядолетие петлите вече са разпространени
на територията на Южна Франция и Гърция (Perry-Gal et al. 2015, 9848–
9854 и цит. лит.).
След VІ в. пр.Хр. петлите определено започват да се вписват все
повече във всекидневния живот, макар предимно все още да се използват
при устройване на зрелища, в религиозни обреди и при погребални ритуали
като жертвоприношения (Cumont 1942, 287). Остеологическите данни от
проучванията при Мареша, Южен Израел, сочат, че към ІV–ІІ в. пр.Хр.
птиците от вида кокошеви са важна част от храната на местните жители.
Високият процент кости (80,6%) от възрастни индивиди показва, че освен
пряко за храна птиците са били и източник на вторични продукти.
Статистическите резултати указват, че до началото на елинистическия
период петлите и кокошките са изключително малко, след което техният
брой рязко се увеличава, което се свързва с начало на „икономическата им
експлоатация“, т.е. като източник за хранителни продукти – месо и яйца, в
противовес на спорадичното им използване като жертвоприношения (Perry-
2
Повече за ранната история на одомашняването на петлите и кокошките вж. в статията на
Кристоф Шандезон (Chandezon 2021, 72–73 и цит. в бел. 11 лит.).
21
Gal et al. 2015, 9851). Тези практики се потвърждават и от Луций Колумела,
римски автор от І в. сл.Хр., който в своя трактат „За селското стопанство“
обръща особено внимание на грижите, отглеждането, добиването и
съхраняването на кокошите продукти и на използването на петли и кокошки
в стопанствата на римските села. С типичната за римляните практичност
Колумела отбелязва, че петлите са по-ценни в стопанството, отколкото като
средства за устройване на зрелища3 (Colum. Agric., 8, 2–7). При
наблюденията на костния материал от Мареша също се установява, че
кокошките са били два пъти повече от петлите, а по принцип размерът на
кокошките и петлите през елинистическия период и по-късно през римския
период остават непроменени (Perry-Gal et al. 2015, 9851).
Като птица, която заема особено място в домашното стопанство и
поради естествената си привичка да отбелязва циклите на нощта до появата
на слънцето, петелът лесно става носител на качества, които го свързват с
много от античните богове – връзка, на която някои съвременни автори
отделят особено внимание (Macias 2012, 325–350; Pintus 1986, 243–267).
Следва веднага обаче да се отбележи, че повечето изследвачи подхождат
най-често към конкретни случаи и тяхното интерпретиране, ограничавайки
се предимно с ползването само на писмени извори, без да се прави опит за
впускане в един по-обобщаващ поглед, който да обърне внимание на
развитието на петела като символ и връзката му с определените богове през
различните периоди на Античността. Същото е валидно и в случаите, когато
обект на интерпретация са археологически находки или предмети на
изкуството. По-долу ще се направи опит да се представи развитието на
петела като символ и неговото асоцииране с богове през различните епохи
на Античността. Като наблюдения, чиято цел е да представят общите
тенденции, изпускането на някои детайли е неминуемо. В случая остава
надеждата това да не попречи на обобщаващите резултати.
В изследванията върху проявата на петела в митичните разкази и
връзката му с боговете през различните епохи се виждат множество
аргументирани мнения, които, за съжаление, единствено поставят акцент на
определени тенденции в символиката на птицата. В най-общия случай
(Balgarska mitologia 2006) петелът символизира слънцето и неговата поява.
Затова се възприема за посредник между световете и соларен символ –
интерпретация, която се налага от неговото пеене, което приветства появата
на слънцето, преминаването от мрака към светлината, от нощта към деня. По
този начин той се асоциира с раждането, смъртта, прераждането и предците.
Съотнасяйки се с частите на денонощния цикъл, петелът има апотропейни
функции (Cosentino 2016, 192). Хелмут Прюкнер разглежда петела като

3
Кулинарни рецепти с петли и кокошки от епохата на Римската империя дава Апиций (Apic.
Coquin., 6, 9, 236–251). Свидетелствата за това как са използвани в кухнята месото, яйцата
и други продукти от кокошки и петли, са разгледани по-подробно от К. Шандезон
(Chandezon 2021, 70–72).
22
символ на брака и плодородието, като символ на удоволствието от любовта,
свързан с Афродита, и като символ на брачната любов, свързан с Персефона
(Prückner 1969, 73–77). Петелът символизира мъжкото начало и
плодородието и като резултат от това, най-вече в римската епоха, се появява
под образа на фалически петел (Markov 2002, 10–12; Spier 2010, 246–247,
250, Figs. 4, 5), възприеман първоначално и като символ на териториална
култова демаркация (Burkert 1985, 156). От архаичната и класическата
епоха петелът, в рамките на изследването на Феликс Бюфиер, е символ на
хомосексуалната любов, предвид масовата му поява сред сцени, включващи
Зевс и Ганимед, често пъти придружени и от Ерос (Buffière 1980, 8).
Петелът, който според някои изследователи е свързан с търговията,
богатството и неговото натрупване (Doncheva 2002–2003, 221; Draganov
2014, 30), е също и символ на Хермес. Оливер Тонкс интерпретира появата
на петела върху надгробни релефи като дух на мъртвия (Tonks 1907, 332).
Августо Косентино предлага същата интерпретация за петела като символ
на духа на мъртвите в релефите, където се вижда Хермес, носещ петел
(Cosentino 2016, 192), а според Виторио Мачиоро петелът, като част от
декорация и сцени в гробници, се явява символ за задгробния живот
(Macchioro 1930, 275). Джулио Джианели, от своя страна, загатва за
връзката на петела със света на орфиците и Хадес (Giannelli 1924, 225, note
1) – идея, която, за съжаление, не намира своето развитие в по-късно време.
Според Франц Кюмон свещеният статус на петела се пренася от Изтока чрез
питагорейците, които забраняват жертвоприношенията на бял петел
(Cumont 1942, 284–300). В келтската митология според Миранда Грийн, в
алюзия с паметници от римската епоха, петелът се асоциира с Меркурий-
Хермес или с триглавия келтски бог, носещ най-често символите на
Меркурий (Green 1989, 55, 58, 67, 80, 142, 174; Green 1992, 110, 126).
Венеция Любенова определя петлите като емблема на Атис (Lyubenova
2008, 194). Йорданка Юрукова и Камен Колев третират появата на петела в
иконографските сцени с Меркурий-Хермес като римско нововъведение
(Yurukova 1987, 45; Kolev 1989, 181). Връзката между петела и Хермес
върху монетните изображения от римската епоха е разгледана от Божидар
Драганов (Draganov 2019, 5–23).
За съжаление, в повечето случаи отсъства утилитарно виждане, което
да изясни кога, как, къде, а в някои случаи и в съчетание с кого в началото
се появява петелът, а хронологията на проявата на сцените и сведенията, с
изключение на изследванията на М. Грийн, К. Колев и Й. Юрукова, се
интерпретират по-скоро като вторичен фактор на фона на проучванията. В
този случай, в опит да се внесе яснота в проблема с появата на петела и
връзката му с определени божества през вековете, най-полезно би било да се
извърши следното: преглед на основните писмени извори и паметниците по
въпроса, известни от времето на геометричния период (900–700 г. пр.Хр.) до
времето на залеза на античната цивилизация и упадъка на Римската империя,

23
където петелът е представен със съответния бог.4
В действителност сведенията, засягащи петела като символ на
свързаните с него божества и вярвания през Античността, не са обилни. За
пръв път в старогръцки писмен източник петелът, и по-точно пропяването
му в ранни зори, се споменава в елегиите на Теогнис от Мегара през втората
половина на VІ в. пр.Хр.5 (Theognis. Eleg., v. 864 (с. 145, 229 в използваното
издание)). Връзка на петела с определени богове не се описва. В своята
комедия „Птици“ Аристофан (V в. пр.Хр.), говорейки за петела, специфично
подчертава персийския му произход и го нарича най-страшната птица,
пилето на Арес (Ar. Av., 346 (805)). За персийския произход на петела твърди
и Менодот от Самос през ІІІ в. пр.Хр. (Cumont 1942, 285–286). Казаното от
Аристофан и Менодот се подкрепя и от приведените в началото наблюдения
върху разпространението на одомашнените петли и кокошки.
Според Платон (429–347 г. пр.Хр.) последните думи, които изрича
Сократ (469–399 г. пр.Хр.) към приятеля си Крито, са: Дължа петел на
Асклепий. Не забравяй да му го отдадеш (Pl. Phd., 118; с. 74 в използваното
издание)). И макар петелът да се принася като дар на Асклепий за изцеление,
в този случай той се приема като знак за благодарност към смъртта и
изцелението, която тя носи от промените на живота (Pl. Phd., 118; с. 74,
бел. 21 в използваното издание)). Самият ред за принасяне на петел за
изцеление като дар на Асклепий накратко се описва от Херод през ІІІ в.
пр.Хр. (Her. Mim., 4), а по-късно, през ІІ в. сл.Хр., и от Артемидор (вж. по-
долу).
Петроний (27–66 г. сл.Хр.) в „Сатирикон“ възприема пропяването на
петел като предвестник на идващо зло. Един от неговите герои –
Трималхион, след като чува пропяването на петел, решава, че става дума за
зла поличба, и нарежда петелът да бъде опечен за храна (Petr. Sat., 74, 1–4).
Плутарх (46–119 г. сл.Хр.) в своя труд „Моралии“ съобщава, че върху
ръката на една от статуите на Аполон в Делфи стоял петел (Plut. Mor., 400с).
Същият, разглеждайки обичаите на спартанците, твърди, че когато те
спечелели битка в открито сражение, принасяли петел на Арес (Plut. Mor.,
4
В тези така определени рамки последователно влизат архаичният период (700–480 г.
пр.Хр.), класическият период (480–323 г. пр.Хр.), елинистическият период (323–31 г.
пр.Хр.) и периодът на Римската република и империя (31 г. пр.Хр.–кр. на ІV в. сл.Хр.).
5
Съществуват мнения, основани на езиковедски изследвания, че петелът вероятно все още
не е познат на Омир и Хезиод (VІІІ – VІІ в. пр.Хр.). Тази теза разглежда произхода на думата
alektrion (гр. „петел“) от глагола alexo („браня се“), което по това време е само антоним,
използван за определени бойци. В „Одисея“ се споменава и за спартанския аристократ
Алектор (Hom. Od., 4, 10). В допълнителна подкрепа се привежда и наблюдението, че Омир
никъде не споменава бойния зов на петела, по същество метафорично средство за
мотивиране на войните преди битка. Изказаната идея е, че по това време вероятно петелът
току-що е навлязъл сред елините и неговият образ все още не е бил интегриран в света на
гръцките герои. Във всеки случай тази теория не се отхвърля, но налагането ѝ, от друга
страна, е спекулативно. По този въпрос вж. повече в статията на К. Шандезон (Chandezon
2021, 73).
24
238F) – сведение, което той повтаря на друго място, когато описва живота
на спартанския цар Агезилай (399–359 г. пр.Хр.) (Plut. Ages., 33-4).
Според Павзаний (110–180 г. сл.Хр.) петелът е свещен за слънцето. В
допълнение географът споменава, че върху щита на Идоменей6 бил
изобразен петел, след което допълва, че според запазената генеалогия
Идоменей бил потомък на Минос и Слънцето (Paus. Hellad., 5, 25, 9).
За петела, Хермес и Арес в своята пиеса „Петелът“ говори Лукиан от
Самосата (120–192 г. сл.Хр.) (Lucian. Gal., 106 (2)). Тук най-добре се
илюстрира връзката на петела с няколко божества, затова и писаното от
Лукиан заслужава малко повече внимание.
Особено място в пиесата се отделя на връзката на петела с Хермес.
Така например петелът е надарен от бога с възможността да говори и чрез
най-дългото си перо да отваря всички врати и да прави невидим когото
пожелае, за да могат приятелите му да наблюдават живота на хората, без да
бъдат виждани (Lucian. Gal., 123–124 (28)).
Легендата за Арес7 и приятеля му Алектрион8 е предадена най-добре
от Лукиан чрез думите на неговия герой Микил: Слушал съм някога за вас,
петлите, че уж някой си момък Алектрион, станал приятел на Арес, заедно
пиели, заедно скитали и заедно ходели по любов. Когато Арес отивал да
мърсува с Афродита, водел и Алектрион, и понеже особено се страхувал от
Хелиос, да не би да го зърне и каже на Хефест, той оставял момъка вън,
пред вратите, за да му обади, когато Хелиос изгрее. Но веднъж Алектрион
заспал и, без да ще, предал поста, а Хелиос незабелязано застанал пред
Афродита и Арес, който безгрижно си почивал, уверен, че Алектрион ще му
обади, ако някой дойде. Така Хефест научил от Хелиос, хванал ги, като
метнал отгоре им една мрежа9, която отдавна бил приготвил за тях. Като
бил пуснат на свобода, Арес, разгневен на Алектрион, го превърнал в тази
птица заедно с доспехите му, та и досега той носи на главата си качулката
на шлема си. Затова, за да се оправдаете пред Арес — сега, когато няма
никаква полза, — щом усетите, че слънцето се вдига, предварително
викате, за да известите изгрева му (Lucian. Gal., 106–107 (3)).
Тук следва да се отвори скоба и да се спомене за една камея от ІІ в.
сл.Хр., където е представена фигура на петел с глава на брадат войн с шлем,
държащ щит и копие (Обр. 1). Според Джефри Спиер става дума за
изображение на Арес като войнствен петел (Spier 2010, 245–246, 249, Fig. 2).
Писаното от Лукиан в „Петелът“ дава възможност и за друго, алтернативно
обяснение. Не е изключено камеята да представя превръщането на
Алектрион в петел, напълно въоръжен, което се виждало от гребена му

6
Цар на Крит, водач на критската войска срещу Троя.
7
Подобна легенда, но без присъствието на петел или младежа Алектрион, разказва и Омир
(Hom. Od., 8, 256–370).
8
Алектрион означава на гръцки също и „петел“ (αλεκτρυών).
9
Според друга версия ги затворил в клетка.
25
(Lucian. Gal., 107 (3)). В този случай е възможно камеята да е била
собственост на някой, който е обичал нощните похождения, както Арес, и се
е нуждаел от митичен закрилник.

Обр. 1. Камея с изображение на петел с глава на войн с шлем, щит и копие (Spier 2010,
249, Fig. 2)

Петелът на Лукиан е водача на Микил. Петелът, герой на Лукиан, има

вълшебното свойство да прониква в света на другите и да го показва.
Лукиановият петел всъщност е съществото, което се е прераждало
многократно и неговата душа била в телата на Еуфорб10 и Питагор, когато
философът пътувал до Египет, за да се срещне с тамошните жрици и да
изучава свещените писания на Хор и Изида, а гърците в Италия да го
провъзгласят за бог. Последното според Лукиан определено може да се
свърже с историята на Орфей и да подскаже орфическата същност на петела
чрез неговата способност да се преражда и да влиза в света на другите
(Lucian. Gal., 115–116 (17–18)). Петелът също има възможността да се
преражда в същество с друг пол, т.е. от мъж да става жена. Веднъж например
петелът на Лукиан бил куртизанката Аспазия от Милет (Lucian. Gal., 117
(19)).
Мирослав Маркович подсказва връзката между петела на Лукиан
Питагор, който се е превъплъщавал във врана с Терей – легендарния
тракийски цар, който бил превърнат в пъдпъдък, както е описан от
Аристофан и Диоген (Marcovich 1976, 331). От друга страна, Лукиан пряко
говори за това, че петелът е изрично свързан с Аполон: … душата ми

10
Троянски герой, който ранява Патрокъл преди Хектор да го убие. След това в борбата за
тялото на Патрокъл е убит от Менелай.
26
напусна Аполон, полетя към земята и влезе в човешко тяло (Lucian. Gal.,
114 (16)). Тази връзка се подсказва и от възможността на петела да гледа в
миналото и предсказва бъдещето, т.е. да има свойствата на оракул (Lucian.
Gal., 115–116 (17–18)).
През ІІ в. сл.Хр. Артемидор включва петела в своя „Съновник“ като
атрибут на Асклепий, свързан с лечението на болести и благосклонността на
бога към тези, които принасят петли с молба към него (Artem. Oneiroc., 5, 1,
9).
Клавдий Елиан (175–235 г. сл.Хр.) припомня забраната на Питагор за
ядене на бял петел (Aelian. VH, 4, 17) и разказва две интересни истории.
Според първата лъвът и базилискът11 се страхуват от петела. Базилискът
тръпне от неговия поглед, а от пеенето му умира в конвулсии. Ето защо
тези, които пътуват в Либия, където е развъдника на подобни зверове, от
страх пред базилиска вземат със себе си и петел, който да ги пази от
чудовището (Aelian. NA, 3, 31). Според втората история при изгрева на
луната петелът се обладава (от духове) и никога не изтърва изгрева на
слънцето. Петелът също е и любимата птица на Лето, защото, когато тя
раждала близнаците (Аполон и Артемида), той бил до нейната постеля.
Поради тази причина, когато жената ражда, до нея трябва да има петел,
който също помага за по-лесно раждане (Aelian. NA, 4, 29). Елиан цитира
Мнасей12, според когото имало храм на Херакъл и храм на Хеба13, разделени
от река. В първия храм се отглеждали петли, а във втория – кокошки (Aelian.
NA, 17, 46).
Що се отнася до ранните паметници на материалната култура, то
някои съвременни автори са склонни да видят изображения на петли върху
печат от ІІ хил. пр.Хр. от Закрос на о. Крит (Hogarth 1902, Pl. X, № 128).
Изображенията обаче са доста неясни и твърдението не може да се лансира.
По същия начин не са ясни и представените птици върху две керамични
статуетки от некропола на град Атина, датирани към първата половина на
VІІІ в. пр.Хр. (Chandezon 2021, 74, fig. 4).
Едно от най-ранните изображение на петел според Анабел Амори е
бронзова висулка от светилището на Артемида в Спарта, която се отнася
най-общо към геометричния период – ІХ–VІІІ в. пр.Хр. (Amory 2017, 62).
Следва да се отбележи обаче, че установените хронологическите граници на
това светилище са доста широки – от 700 до 425 г. пр.Хр., което поставя под
съмнение обявената датировка на висулката. Към геометричния период се
отнася и една бронзова статуетка на петел от колекцията на Института за

11
Митичен звяр с тяло на огромна змия, живеещ в Северна Африка. Според вярванията
неговото докосване и дъх са способни да изсушат растенията и да убиват хората. По-късно,
през Средновековието, базилискът е изобразяван с глава на птица, често пъти петел.
12
Старогръцки писател, живял през ІІІ в. пр.Хр.
13
Хеба е дъщеря на Зевс и Хера и сестра на Арес.
27
изкуство в Чикаго.14 Контекстът на археологическата среда, в която е
намерена находката, обаче също не е ясен, което, от своя страна, поставя под
въпрос точното ѝ датиране.
Изследванията на изображения на петли върху коринтски и атически
съдове, бронзови фигурки от Олимпия, Аргос и Линдос показват, че
иконографията на птицата е позната в Гърция към втората половина на VІІІ
в. пр.Хр. (Chandezon 2021, 75; Grabow 2015). Ева Грабоу обаче правилно
обръща внимание на това, че представянето на птицата не означава
непременното ѝ познаване от страна на гърците, а съществува и възможност
мотивът просто да е зает от изкуството на Изтока. По същия начин според
Ф. Кюмон петелът по рисунките, представящи бой на петли, религиозни или
погребални сцени, от това време и през следващото столетие може да е само
заимствано изображение от Изтока, а не реално одомашнена птица,
съществуваща в древните стопанства на континентална Гърция или Египет
(Cumont 1942, 287). Петли се виждат върху монети от Ефес, датирани към
средата на VІІ в. пр.Хр. (Robinson 1951, 164–165, № 35–36).
След VІІ в. пр.Хр. петлите започват да се появяват масово върху
рисуваните гръцки съдове (Perrot, Chipiez 1911, 16–21). В древна Елада
например петелът се открива по рисунки върху коринтски и атически
чернофигурни съдове от втората четвърт на VІ в. пр.Хр. (Beazley 1986, 19).
Към 500–480 г. пр.Хр. се датира и надгробната плоча на Харпий,
произхождаща от Ксантос (дн. Кънък, Турция), понастоящем в Британския
музей, върху която е изобразен петел. От контекста обаче не става ясно дали
петелът е пренесен в памет на починалия, или като оброк на някое божество
(Chandezon 2021, 78–79, fig. 8 и цит. лит.).
Изображенията на петли достигат Тракия към VІ в. пр.Хр.
Свидетелство за това е рисунката на петел върху една чаша, внос от о. Хиос,
датирана към втората четвърт на века (към 560 г. пр.Хр.) (Lazarov 1990, 36).
Друг фрагмент от същото време (третата четвърт на VІ в. пр.Хр.) произхожда
от некропола на Аполония при Созопол и върху него се вижда петел (?)
надясно (Reho 1990, 85, № 97; Seure 1924, 332). Дали обаче птиците са част
от стопанството на траките, не може да се твърди. Възможно е и в този
случай отново да се приемат мненията на Е. Грабоу и Ф. Кюмон, че по-скоро
може да става дума за заимствани от Изтока мотиви, а не за реално
съществуващи в Тракия петли.
В опит да потърси връзката на петела с античните богове, пишещият
тези редове се обърна към рисуваните съдове в базата данни от архива на
Джон Бизли на сайта на Classical Art Research Centre15 (BAPD). Целта беше
да се потърсят повтарящи се сцени с божества или техни символи, в които

14
Art Institute Chicago. Available at https://www.artic.edu/artworks/196483/rooster [22.01.2022].
15
В случая за улеснение се използва базата с данни от интернет, която е по-достъпна, вместо
оригиналната публикация на Дж. Бизли (Beazley 1963). Следва да се отбележи, че номерата
на съдовете, представени онлайн, не съвпадат с тези от изданието.
28
чрез един елементарен статистически модел да се допусне връзката на петела
с тях. Ето и наблюденията, съчетани с други източници:
През архаичния период петелът започва да се появява върху
чернофигурни керамични съдове и да се асоциира с богинята Атина
Промахос. Съдовете се отнасят към 540–530 г. пр.Хр. (Chandezon 2021, 77).
Обикновено рисунките представят петел върху колона, срещу която стои
Атина, но също и в някои случаи богинята носи щит с емблема петел (BAPD)
(Табл. 1; Приложение 1). При сцените върху рисуваните съдове, в които
Атина е придружена от петел, се повтаря една и съща композиция – Атина,
срещу която стои петел, качен върху колона (BAPD, 2148, 2816, 4918, 5348,
5548, 8642, 8686, 16954, 16956, 16970, 18600, 20161, 21318, 28820 и др.).
Според Дж. Бизли сцената символизира бойния дух на Атина (Beazley 1986,
81, 84), докато според Маги Попкин сцените, които се появяват след 540 г.
пр.Хр., са визуален еквивалент на богинята Атина и символизират възхода и
мощта на град Атина (Popkin 2012, 207–235). Глава на Атина (Минерва) с
шлем и петел са изобразени върху аверса и реверса на монети на Калес в
Кампания16 и Тегея в Аркадия17, датирани към ІІІ в. пр.Хр. Куриозно, но в
съд от 550–500 г. пр.Хр. Хермес и Херкулес се появяват между две колони,
върху едната от които е качен петел, а върху другата – бухал (BAPD,
301635). Петелът е от страната на Херкулес. И двете птици са символи,
свързани и с Атина.
Като символ на плодородието петелът присъства върху съдове
(Prückner 1969, 73–77) и вотивни плочки (Spigo 2000a, 1–69; 2000b, 1–72) с
изображения на Хадес и Персефона. Петел, принесен на Хадес и Персефона,
се открива върху една фрагментирана вотивна плочка (пинакс) от
светилището им в Локри, Италия, датирана към V в. пр.Хр. (Chandezon
2021, 79, note 53 и цит. лит.). Върху друг пинакс на Хадес и Персефона, този
път от Франкавила до Сиракуза, Сицилия, датиран към 460 г. пр.Хр., до
фигурата, която им поднася петела, се вижда овен, което подсказва, че
вероятно става дума за Хермес (Spigo 2000b, 23–25, № 38, 39) (Обр. 2), а
върху рисуван съд от V в. пр.Хр. двете божества се появяват с Дионис
(вж. по-долу). Петел, тълкуван като подарък от Зевс към Ганимед, по
същество символизиращ хомосексуална връзка, се изобразява върху
червенофигурните съдове от началото на V в. пр.Хр. (Boardman 1996, 224).
Петел има и върху монети на градовете Каристос18 в Евбея (нач. на VІ в. пр.

16
Ancient Coinage of Campania, Cales. Wildwind Coins (SNGANS 199, SNG Cop 322).
Available at http://www.wildwinds.com/coins/greece/campania/cales/t.html [22.01.2022].
17
Ancient Coinage of Arkadia, Tegea. Wildwind Coins (SNG Cop 307). Available at
http://www.wildwinds.com/coins/greece/arkadia/tegea/t.html [22.01.2022].
18
Каристос (гр. karysso) – провъзгласявам. В този случай петелът символизира
провъзгласяването на името на града с идването на слънцето (Chandezon 2021, 79). Тук
алюзия, с който и да е бог, е трудно да се направи. Ancient Coinage of Karystos (BCD 569,
570, 571, SNG Cop 416v). Wildwinds Coins. Available at
http://www.wildwinds.com/coins/greece/euboia/karystos/t.html [22.01.2022].
29
Хр.), Дарданос19 и Селинос в Сицилия (V в. пр.Хр.), където върху опакото
на последните птицата се открива заедно с речния бог Селинус, докато на
лицето се виждат Аполон и Артемида (Grose 1923, 304, № 257420).

Обр. 2. Оброчна плочка (пинакс) на Хадес и Персефона от Франкавила, Сицилия. Ок. 460
г. пр.Хр. (Spigo 2000b, 23, № 38)

Към 400 г. пр.Хр. се откриват епиграфски свидетелства за

жертвоприношения на кокошки, извършени в храма на Асклепий в Епидавър
(Chandezon 2021, 94). През ІІ в. пр.Хр. жертвоприношения на петли и
кокошки се практикуват в Сарапиона на о. Делос21 (Chandezon 2021, 94) и в
светилището на Артемида до Лариса (Chandezon 2021, 94). В последните
два случая се откриват костни останки от обезглавени или изгорени птици.
При прегледа на изображенията от рисуваните съдове (BAPD) се
откроиха множество сцени, в които петелът придружава като символ
Дионис, сатири и/или менади, а в други случаи присъства като част от
украсата на съдовете, заобиколен или придружен от фриз от бръшлянови

19
Ancient Coinage of Dardanos (BMC xlii, xliiCf, Klein 173,303 и др.). Wildwinds Coins.
Available at http://www.wildwinds.com/coins/greece/troas/dardanos/t.html [22.01. 2022].
20
Ancient Coinage of Selinos (McClean 2574, SNG ANS 697, SNG Lioyd 1219, SNG Lockett
861.). Wildwinds Coins. Available at
http://www.wildwinds.com/coins/greece/sicily/selinus/t.html [22.01.2022].
21
Под образа на Сарапис се крият също Асклепий и Дионис.
30
листа, отнесени в хронологичните рамки от 575 до 450 г. пр.Хр. – нещо, на
което досега не е обръщано внимание (Приложение 1; Табл. 2, 3 и 4). За това,
че композицията „петел с бръшлянови листа“ е свързана изрично с Дионис,
говорят случаите, в които богът е седнал с рог в ръката, понякога придружен
от сатири или менади, а към сцената е добавен фриз с петел и бръшлянови
листа (BAPD, 1235, 6147, 7284, 10264, 12713, 29646, 29650, 3092222). В други
композиции Дионис е придружаван от петел без допълнителни
илюстративни елементи (BAPD, 3984, 5981, 41325, 300761, 332023, 332024).
В много рисунки петлите се явяват спомагателен елемент към сцени със
сатири и/или менади (BAPD, 326, 1233, 1238, 2776, 3268, 5205, 5207, 10273,
10307, 10329, 15888, 19873, 21423, 22742, 24466, 24854, 24998, 31443, 44125,
200707 и др.). Петел с фриз от бръшлянови листа откриваме и в композиции
и изображения на животни, свързани с Дионис. Сред тях са лъвове,
нападащи бик (BAPD, 8507, 27812, 13345), пантера самостоятелно или като
част от процесия с други животни, птици или митични същества (BAPD,
4300, 7337, 8216, 11764, 12090, 14611, 19509, 30079). В един случай се вижда
сатир, придружен от интересно изображение на хибридно същество с глава
на муле и тяло на птица (BAPD, 9554) (Обр. 3) – митично същество, вероятно
алтернативно на хипалектриона23 (Kovachev, Sirakov 2016, 260–272; 2020,
19–39).

Обр. 3. Керамична кана ойнохое с рисунка на сатир и муле птица. 425–375 г. пр.Хр.
(Hafner 1951, Taf. 322-24, 6, B 1513)

22
При № 30922 вместо бръшлянови са представени лозови листа.
23
Митичен звяр, съчетание между кон и петел.
31
 В каталога на сайта на Classical Art Research Centre (BAPD) „птичата“
част на този митичен звяр е описана като тяло на петел. В първичните
публикации, които описват сцената обаче, не се споменава за петел, а само
за птица, което е по-коректно към изображението (Hafner 1951, Taf. 322-24,
6, B 1513). Съдът се датира към 425–375 г. пр.Хр.
В действителност, ако се проследи формата на птичето тяло в
споменатия съд, то спокойно може да се види, че всъщност става дума за
тяло на птица от семейство ибисови24 (Threskiornithidae) – свещена птица,
свързана в древноегипетската митология с бог Тот, отговарящ на бог Хермес
в древногръцките вярвания. Каква е връзката на ибиса с другите два образа
– сатир и муле, които можем да свържем с тиаса на Дионис, е трудно да се
каже. Засега единствено може да се спомене това, че докато хипалектриона
представя две изключително потентни същества, то мулето не създава
поколение, независимо от своята потентност. Птиците от различните видове
ибиси могат да съжителстват в семейства и да създават поколение, но
доколко техните поколения могат от своя страна да създават поколения,
какъвто е проблемът с мулето, на този етап не е известно. В тази връзка
следва да се отбележи, че много птици от различни видове могат да
съжителстват и да имат поколение, което обаче да бъде от своя страна
безплодно. По същия начин сатирите също нямат поколение. Във всеки
случай семантиката на това същество като антипод на хипалектриона се
нуждае от отделно проучване.
Върху друг съд, датиран в ІV в. пр.Хр., Пан е с кошница за
жертвоприношение, придружаван от женска фигура, която носи петел
(BAPD, 41966). С петел в скута е представена и Персефона, седнала пред
Дионис с кантарос и тирс с лозови листа, върху една рисунка на съд от
Калабрия, Италия, от V в. пр.Хр. и (Cosentino 2016, 199, 203; Spigo 2000b,
18–22, № 30). Връзката на Дионис с петела пряко е подчертана в
присъствието на птицата върху един от паметниците при храма
(стойбадейона) на Дионис на о. Делос, отнесени към ІV–ІІІ в. пр.Хр. Храмът
се фланкира от две колони, оформени като огромни фалоси – символи на
Дионис.25 Върху постамента на единия от тях е представен Дионис с менади,
силен и Пан. На челната страна на постамента е изобразен петел с проточена
шия, вероятно символизиращ фалос (Обр. 4).

24
Следва да се уточни, че семейство ибисови включва над 34 отделни вида птици, сред които
и Свещеният ибис.
25
Когато Дионис решил да слезе в Хадес, за да спаси майка си Семела, пътят му бил показан
от овчаря Просимний, който в отплата пожелал да бъде любовник на Дионис. При
завръщането си Дионис открил, че Просимний междувременно е умрял. Богът издялал
фалос от смокиново дърво и извършил символичен акт на гроба на овчаря в знак, че държи
на обещанието си. Оттук идва и обяснението за смокиновия фалос като сакрален предмет
по време на Дионисовите мистерии.
32
Обр. 4. Колона пред храма на Дионис на Делос с формата на фалос. На челната страна
на постамента е изобразен петел. ІV–ІІІ в. пр.Хр. (Cock Pillar of Greek God Dionysus аt
Stoivadeion in Delos. Available at https://gtte.wordpress.com/2012/11/04/cock-pillar-of-greek-
god-dionysus-at-stoivadeion-in-delos/ [23.01.2022])

В Дионисовите фестивали, провеждани в околностите на Атина, за

разлика от тези, провеждани в самия град, задължително се представяли
комедии. Преди началото на първите пиеси, за развлечение на зрителите, се
провеждали боеве с петли (Jones 2004, 148; Kajda 2015, 71). Според
писаното от Елиан корените на тази традиция следва да се търсят в един бой
между петли, които Темистокъл видял преди победата на гърците над
персите край о. Саламин (480 г. пр.Хр.). Вдъхновен от решителността и
куража, с който петлите се биели, пълководецът произнесъл реч, която
вдигнала духа на армията. В следствие на това след победата над персите, в
Атина бил издаден декрет, който постановявал ежегодно, в течение на един
ден, да се провеждат боеве с петли (Aelian. VH, 2, 28). Някои от
съвременните изследователи обаче поставят достоверността на тази история
под съмнение (Chandezon 2021, 77 и цит. лит.). Сцена на бой с петли
присъства върху мраморния трон на жреца на Дионис Елефтерийски в
античния театър в Атина, където са представени Ероси, държащи бойни
петли. Краката на трона са оформени като лапи на голяма котка (пантера?)
(Csapo 2006/2007, 22; Risom 1913, 257–263) (Обр. 5, 6). Датировката на трона
според различни изследователи, сред които Волфганг Вурстер, Михаел
Маас, Ернст Фехтер и Херберт Хофман, се колебае от началото на ІV в.
пр.Хр. до епохата на Антонините (96–192 г. сл.Хр.) (Chandezon 2021, 86,
note 101 и цит. лит.). Каква е връзката между биещите се петли от рисунките
по съдовете (BAPD, 5485, 6173, 10871, 12022, 12507 и др. ) и тази традиция,
е трудно да се каже. Следва само да се отбележи, че според М. Грийн хората
33
са постигали контакта с боговете чрез определени ритуални действия, които
включват бой с петли или консумация на свещено месо (Green 1992, 96).

Обр. 5 (ляво). Мраморен трон на жреца на Дионис Елефтерийски от театъра в Атина

(Risom 1913, pl. VIII)
Обр. 6 (дясно). Бой с петли. Реконструкция върху мраморния трон на жреца на Дионис
Елефтерийски от театъра в Атина (Csapo 2006/2007, 22, Fig. 4; Risom 1913, pl. ІХ)

Върху монетите на Таренто, Калабрия, датирани към ІІІ в. пр.Хр., зад

Тарас, представен като ездач на делфин и държащ кантарос, стои петел.26
Делфинът е също един от символите на Дионис (Stebbins 1929, 61; Daraki
1982, 3–22; Somville 1984, 3–24; Kovachev 2021). Върху монетите на град
Селинос от V в. пр.Хр. петелът присъства на реверса заедно с бог Селинус и
бик – символ на Дионис или Аполон. Върху аверса виждаме квадрига с
Аполон и Артемида.27 Липсват писмени данни и сведения за това каква роля
е играел петелът в Дионисовите празници, отбелязвал ли е по някакъв начин
с пеенето си определени периоди по време на фестивалите и вакханалиите и
дали е бил един от оброците, които се принасят на бога, и всяко едно
разсъждение по въпросa би било спекулативно, макар обвързването на
Дионис с петела очевидно да е налице. В някои паметници също може да
става дума за съвсем утилитарно представяне на петела с Дионисови
символи, каквото например е изображението на петел, кълвящ грозде, на
гема от с. Бранковча, Видинско, отнесена към ІІ–ІІІ в. сл.Хр. (Dimitrova-
Milcheva 1980, 81, № 216, фиг. 216). Връзката между петела и Дионис се
подсказва и от твърденията на Елиан, че петелът може да прогони или убие
базилиск – митичното същество от Северна Африка, за което вече стана дума

26
Ancient Coinage of Tarentum, Calabria (Vlasto 846, 846ff). Wildwinds Coins. Available at
http://www.wildwinds.com/coins/greece/calabria/taras/t.html [23.01.2022].
27
Вж. бел. 20.

34
– поради което пътуващите из тези места трябвало да носят петел със себе
си. Алюзията в случая е в пътешествията на Дионис, който в Либия, Северна
Африка, успял да убие митичния звяр Кампе и да спаси местните жители от
него (Diod. Bibl. Hist., III, 72, 2–3).
Статистическите наблюдения на рисунките, върху които са
изобразени Дионис и петел, дават възможност за допълнителни наблюдения.
Изображенията на Дионис, асоцииран с петел, се появяват в периода 575–
525 г. пр.Хр. Броят им нараства през следващия период от 550–500 г. пр.Хр.,
за да достигне апогей към времето, вместено в рамките между 525 и 475 г.
пр.Хр. След това рисунките, свързващи Дионис с петела, рязко изчезват
(Таблица 2; Приложение 1). Същите наблюдения са валидни и в случаите,
където с петела са свързани сатири и/или менади (Таблица 4; Приложение
1), както и там, където петелът, в различни сцени, се появява свързан с
бръшлянови листа (Таблица 3; Приложение 1). По същото време рязко
намалява и броят на рисунките, в които Атина е придружена от петел, качен
на колона, но те не изчезват до края на ІV в. пр.Хр. (Таблица 1).
В този ред на наблюдения следва да се отбележи нещо интересно: по
същото това време, и по-точно след 480 г. пр.Хр., в изкуството на
континентална Гърция изчезват и изображенията на хипалектриони, които
обаче се запазват в Мала Азия и Тракия (Kovachev, Sirakov 2020, 19–31;
Kovachev, Sirakov 2016, 260–272). Посочената година се свързва с
превземането на град Атина от персите. Предпазливо може да се допусне, че
по същото време изчезват и изображенията на Дионис и неговия тиас с
петли. Нещо повече: няколко десетилетия по-късно хипалектрионът, едно от
почитаните митични същества в Атина през VІ–до 80-те год. на V в. пр.Хр.,
се превръща в осмиван образ в комедиите на Аристофан. По същия начин
по-късно, през 425 – 375 г. пр.Хр., вместо митичен звяр – съчетание на кон и
петел, върху споменатия по-горе съд виждаме окарикатурено същество с
глава и торс на муле и тяло на ибис заедно със сатир.
Петелът се появява върху рисувани съдове от V–ІV в. пр.Хр., в които
присъства и Хермес, наред с други богове, герои и символи. На нито една
рисунка от това време обаче петелът не може да се асоциира като пряк
символ на Хермес (BAPD, 848, 4819, 15038, 41569, 300617, 301312, 301313,
301635, 301384, 303385).
Следва да се отбележи, че върху два съда се виждат изображения на
Зевс и Хермес, наметнат с небрида. И в двата случая на съдовете присъстват
пантери – в единия пантерата напада елен, а във втория – пантера заедно с
петел и заек придружава седналия на трон Зевс (BAPD, 301312, 301313).
Любопитното в случая е, че Хермес е представен с атрибут на Дионис –
небрида, така, както сатирът е придружен от хибриден звяр – смесица от
муле (асоциирано с тиаса на Дионис) и ибис (асоцииран с Тот-Хермес). В
монети на град Митилена от VІ–V в. пр.Хр. петелът се явява в съчетание с
лъв и овен (Bodenstedt 1981, № 7, 11, 16) – символи на Дионис и Хермес.

35
Липсата на повече данни прави налагането на каквито и да е изводи
спекулация, но видимо в тези две рисунки можем да уловим един загатнат
синкретизъм между Дионис и Хермес.
В сравнение с Дионис и Атина, върху съдовете от V–ІV в. пр.Хр.
Хермес е изобразяван доста рядко с петел, придружен от други божества
или герои – Аполон (BAPD, 4819), Атина и Херакъл (BAPD, 5170). В някои
случаи в композиции, в които е представен петел, присъства лира (като
символ на Хермес, възможно и на Аполон28) ( BAPD, 208, 225, 208224).
Там, където са представени Зевс, Хермес и младеж с петел, вероятно
става дума за връзката между Зевс и Ганимед – един доста популярен мотив,
който се открива често като рисунка върху чернофигурни и червенофигурни
съдове. В подобни сцени, където главните образи са Зевс и Ганимед с петел,
присъства и Ерос (BAPD, 201856, 207679, 207735, 21267). Очевидно
присъствието на Ерос и петел в тези сцени се отнася към хомосексуалната
връзка между бога и неговия любовник. Хронологията върху изображенията
на съдовете показва, че сцената е популярна в периода от началото на VІ –
до средата на V в. пр.Хр. (Таблица 5).
В различните изображения от римската епоха петелът най-често е
представен като придружител на Хермес, като символ на бога или като
антропоморфен петел със символите на Хермес (Draganov 2014, 27–38 и
цит. лит.; Draganov 2019, 9). Много от археологическите свидетелства,
които указват за връзката на Хермес (Меркурий) с петела, наред с образи
върху монети и релефи от Балканите, идват от римските провинции Галия,
Германия и Британия.29 Сред тях са бронзовата статуетка от Дакс, Южна
Франция, датирана към ІІ–ІV в. сл.Хр., където в краката на бога виждаме
петел и козел (Santrot et al. 1996, 251–343). С Хермес-Меркурий се свързват
и бронзовите емайлирани статуетки на петли, открити из споменатите
провинции, датирани към ІІ–ІV в. сл.Хр., носещи традициите на келтското
изкуство (Grossi 2017, 159–165). Друг паметник е каменен алтар с надпис от
Хорн, Холандия, с релефна декорация на петел върху кадуцей, датиран към
І–средата на ІІІ в. сл.Хр. От надписа става ясно, че алтарът е в чест на
Меркурий Арвернус (Hardenberg 1946, 12, fig. 1–3). Върху сребърна дръжка
на съд, открита в Кефтън, Англия, датирана най-общо от римска Британия,
също е представен Меркурий с петел в краката (Brailsford 1964, 41, Pl. X, №
49). Връзката на Меркурий с петела добре се илюстрира от множеството
кости на петли, наред с кости на кози, открити в светилището на бога при
Улей в Глостершир, Англия, от І–ІV в. сл.Хр. (Van Andringa, Lepetz 2003,
90–92). От ІІ–ІІІ в. сл.Хр. е и мраморната оброчна плочка на Хермес с петел,
произхождаща от Одесос (Варна). Подобна сцена виждаме и в други оброчни

28
Счита се, че оракулите извършват предсказания, пеейки и свирейки на лира (Strab. Geogr.,
VІІІ, фрагменти, бел. 19).
29
Богът често пъти е асоцииран с келтските божества Есус и Тевтатес (Grossi 2017, 164,
notes 3, 4).
36
плочки от територията на България (Draganov 2014, 28–29, 34, № 4;
Lungarova 2011, 32–43 и цит. лит.).
Съществуват и няколко други куриозни паметника на глиптиката –
геми, върху които Хермес е изобразен с тяло на петел, но с човешка глава, с
петасос и кадуцей (Обр. 7) (Furtwängler 1896, 264, № 7084). В друг случай
откриваме петел с торсо и глава на човек, който свири на лира (Обр. 8)
(Furtwängler 1896, 146 – 147, № 3339). Както подсказва кадуцеят, отново
става дума за Хермес30. За това, че петелът е пряко свързан с Хермес, говорят
и изображенията върху някои геми от Рациария, датирани към І–ІІ в. сл.Хр.,
от колекцията на НАИМ – София, където е представен Хермес, държащ
кадуцей и петел (Dimitrova-Milcheva 1980, 48–49, № 74).

Обр. 7 (ляво). Хермес с човешка глава и тяло на петел, с петасос и кадуцей (Furtwängler
1896, 264,№ 7084)
Обр. 8 (дясно). Петел с торсо и глава на човек, който свири на лира (Furtwängler 1896,
146–147, № 3339)

Върху съдовете от VІ в. пр.Хр. Арес е представен с щит, върху който

е изобразен петел, само веднъж в композиция с Аполон, Артемида, Лето,
Дионис, сатири и менади (BAPD, 200022). За сметка на това петелът
присъства на голям брой сцени с биещи се войни; войни, които се отправят
на поход (BAPD, 1183, 1236, 1264, и др.; Приложение 1), а често пъти и като
символ върху щит (BAPD, 79, 3498, 5034, 5170, 5653, 8455, 8727, 10263,
11899, 16220, 16946, 16776, 18655, 24304, 29064, 200080, 200673, 201125).
При тези изображения петелът би следвало да се приеме като символ на
войнственост, свързана с Арес, защото петелът според Павзаний винаги е
готов за битка (Paus. Hellad., 6, 26, 3), а зовът му, както се спомена по-горе,
се приема като призив за атака. В някои от сцените с биещи се войни петелът
е придружен от бръшлянови листа, но каква е връзката между баталните
сцени и Дионисовото присъствие чрез неговия символ, не може да се каже
(Приложение 1). Върху съдовете от архаичния и класическия периоди

30
Счита се, че лирата (барбитона) е изобретена от Хермес (HH, IV, 1–27; Marcellino 1997,
3–24.).
37
петелът се появява върху щитове на гиганти в сцени от Гигантомахията –
знак за тяхната войнственост (BAPD, 200524, 207660, 303410), а там, където
придружава младежи с копия, вероятно е символ за промяна на статуса на
юношата в мъж (Приложение 1).
Интересни са две от сцените, в които може да се направи опит за
идентификация на война, който носи щит с емблема петел (BAPD, 79,
300789). При първата рисунка върху раменете на съда е изобразена сцена на
биещи се войни над паднал боец. Върху щита на единия от войните е
нарисуван петел. Върху тялото на съда са изобразени Посейдон, Дионис и
неясна женска фигура (Амфитрита?). Върху тялото на втория съд е
изобразена сцена на биещи се войни над паднал боец, където отново единият
от войните носи щит с изображение на петел. Върху раменете на съда е
изобразен кораб. Предпазливо може да се допусне, че въпросният войн от
двата съда, носещ щит с изображение на петел, е Идоменей31 – водачът на
критските бойци, взели участие в Троянската война на страната на гърците.
При обратното пътуване към Крит флотът попаднал в силна буря и
Идоменей обещал на Посейдон, че ако спре бурята, той ще му принесе в
жертва първото живо същество, което види на Крит. Печалният край на
историята е известен.32 Странното в случая е присъствието на Дионис, макар
от друга страна да се знае, че Дионис е бил един от женихите на Амфитрита,
която впоследствие става съпруга на Посейдон. Битката над тялото на
паднал войн вероятно представя някоя сцена от Троянската война. Дали
падналият боец е Патрокъл, или някой друг, не е ясно.
Както се видя от някои от запазените писмени сведения и
изображения върху различни паметници, петелът може да се асоциира с
Аполон, Арес, Артемида, Асклепий, Атина, Дионис, Зевс и Ганимед,
Персефона, Хадес и Хермес. Наблюденията върху рисунките и релефите
поднасят допълнителни резултати, които допълват сведенията на античните
автори. В повечето от случаите на този етап е трудно да се възстановят
наративите към сцените, но от беглия преглед на данните можем да
проследим развитието на връзката на петела като символ на античните
богове (Таблица 6).
Най-ранните сведения идват от гръцките рисувани съдове. Според
запазените изображения и следи от жертвоприношения, през VІ в пр.Хр.
петелът може да се асоциира с Атина, Артемида и Дионис. През V в. пр.Хр.,
на база сведенията на Аристофан, монетни изображения, релефи, рисувани
съдове и жертвоприношения33, петелът се свързва с Аполон, Арес,
Артемида, Асклепий, Атина, Дионис, Зевс и Ганимед, Персефона и Хадес и
вероятно и с Хермес. Рисунките върху съдове, където се вижда връзката

31
Както бе посочено по-горе, върху щита на Идоменей бил изобразен петел.
32
Идоменей принесъл в жертва собствения си син, защото той бил първия, когото зърнал
при пристигането си. Това силно разгневило боговете, които го прогонили от острова.
33
В случая с жертвоприношенията – откритите за сега кости в Епидавър са на кокошки.
38
между Атина, Дионис и петел, стават непопулярни след превземането на
град Атина от персите през 480 г. пр.Хр. През ІV в. пр.Хр., според сведенията
на Плутарх, Платон, релефните изображения върху паметници от
стойбадейона и рисунки върху съдове, петелът се свързва с Арес, Асклепий,
Атина и Дионис. През ІІІ в. пр.Хр., според сведенията на Херод и монетни
изображения, петелът се свързва с Асклепий, Атина и Дионис. През ІІ в.
пр.Хр. жертвоприношения на петли са извършвани в храмовете на Артемида
и в Сарапиона на о. Делос, но за последния случай не е ясно дали тези оброци
може да се асоциират само със Сарапис, или може да се добавят Асклепий и
Дионис като синкретизирани със Сарапис божества. През І в. сл.Хр. връзката
на петела и Аполон е спомената от Плутарх, докато през ІІ в. сл.Хр. според
Лукиан и Артемидор с петела се свързват Аполон, Арес, Асклепий и Хермес.
През ІІІ–ІV в., според Лукиан, релефни и скулптурни изображения, монети,
геми и камеи и жертвоприношения, петелът се свързва единствено с Хермес.
Тук следва да се отбележи, че засега присъствието на Хермес върху пинакса
от Франкавила (V в. пр.Хр.) все още не е окончателно утвърдено. Връзката
на петела като символ на Хермес върху монетите на град Митилена от VІ–V
в. пр.Хр. също е спекулативна.
Както се вижда от данните, Аполон, Асклепий и Арес запазват твърдо
връзката си с петела за един продължителен период от V в пр.Хр. до ІІ в. сл.
Хр., докато Артемида, Атина и Дионис се свързват с петела от VІ до ІІІ–ІІ
в. пр.Хр. Зевс и Ганимед и Персефона и Хадес се появяват свързани с петела
като техен символ за един кратък период в V–ІV в. пр.Хр., а петелът като
символ на Хермес съществува от края на І до ІV в. сл.Хр., макар някои
наблюдения, за които стана дума по-горе, да сочат, че връзката между петела
и Хермес може да се отбележи още през V в. пр.Хр.
Настоящото съобщение повдига множество въпроси, свързани с
преминаването на петела като символ от едно божество към друго, петелът
като символ на митичните герои, идеята за петела като символ за промяна на
пола и социалния статус и др., но всички те не са в целта на предложеното
изложение. Надеждата на автора е извършените наблюдения да послужат
като опорна точка за бъдещи дискусии.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

Amory 2017 : A. Amory. La place des animaux dans la relation mortelles-

divinités: le cas d’Artémis et de Déméter. Archéologie et Préhistoire. Université
Charles de Gaulle–Lille III, 2017.
Balgarska mitologia 2006: Balgarska mitologia. Entsiklopedichen
rechnik. A. Stoynev i kol. (sast). Sofia: Izd. „Zahari Stoyanov“, 2006 [Българска
митология. Енциклопедичен речник. А. Стойнев и кол. (съст). София:
Изд. „Захари Стоянов“, 2006].

39
 BAPD: Beazley Archive Pottery Database [online]. Classical Art
Research Centre. University of Oxford. Available at
https://www.beazley.ox.ac.uk/XDB/ASP/searchOpen.asp [23.01.2022].
Beazley 1963: J. Beazley. Attic Red-Figure Vase-Painters. Vol. 1–3.
Oxford: Clarendon Press, 1963.
Beazley 1986: J. Beazley. The Development of the Attic Black-Figure (=
Sather classical lectures, 24). Berkeley: University of California Press, 1986.
Boardman 1996: J. Boardman. Athenian Red Figure Vases. The Archaic
Period. London: Thames and Hudson, 1996.
Bodenstedt 1981: F. Bodenstedt. Die Elektronmünzen von Phokaia und
Mytilene. Tübingen: Wasmuth, 1981.
Brailsford 1964: J. Brailsford. Guide to the Antiquities of Roman Britain.
London: Trustees of the British Museum, 1964.
Buffière 1980 : F. Buffière. Éros adolescent : la pédérastie dans la Grèce
antique. Paris : Belles Lettres, 1980.
Burkert 1985: W. Burkert. Greek Religion. Oxford: Blackwell, 1985.
Chandezon 2021 : C. Chandezon. Le coq et la poule en Grèce ancienne :
mutations d’un rapport de domestication. – Revue Archeologique, 2021, № 1, 69–
104.
Cosentino 2016: A. Cosentino. Persephone’s Cockerel. – In: Animals in
Greek and Roman Religion and Myth. Proceedings of the Symposium
Grumentinum Grumento Nova (Potenza) 5–7 June 2013. P. Johnston,
A. Mastrocinque, S. Papaioannou (Еds.). Cambridge: Cambridge Scholars
Publishing, 2016, 189–212.
Csapo 2006/2007: E. Csapo. The Cultural Poetics of the Greek Cockfight.
–Australian Archaeological Institute at Athens Bulletin, 4, 2006/2007, 20–37.
Cumont 1942 : F. Cumont. Le coq blanc des Mazdéens et les
Pythagoriciens. – Comptes rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et
Belles-Lettres, 1942, № 4–6, 284–300.
Daraki 1982 : M. Daraki. La mer dionysiaque. – Revue de l'histoire des
religions, 1982, № 1, 3–22.
Dimitrova-Milcheva 1980: A. Dimitrova-Milcheva. Antichni gemi i
kamei ot Natsionalnia arheologicheski muzey v Sofia. Sofia: Izd. „Septemvri“,
1980 [А. Димитрова-Милчева. Антични геми и камеи от Националния
археологически музей в София. София: Изд. „Септември“, 1980].
Doncheva 2002–2003: I. Doncheva. Kultat kam Hermes v Nikopolis ad
Istrum i negovata teritoria. – Izvestia na Regionalnia istoricheski muzey – Veliko
Tarnovo, ХVІІ–ХVІІІ, 2002–2003, 215–228 [И. Дончева. Култът към Хермес
в Никополис ад Иструм и неговата територия. – Известия на Регионалния
исторически музей – Велико Търново, ХVІІ–ХVІІІ, 2002–2003, 215–228].
Draganov 2014: B. Draganov. Za vrazkata mezhdu petela i Hermes-
Merkuriy v pametnitsite ot Dolna Mizia i Trakia. – V: Trudy sovmestnoy muzeyno-
arheologicheskoy ekspeditsii. Vypusk 2. E.A. Shinakova, I. Dzhambova (red.).

40
Bryansk – Plovdiv, 2014, 27–38 [Б. Драганов. За връзката между петела и
Хермес-Меркурий в паметниците от Долна Мизия и Тракия. – В: Труды
совместной музейно-археологической экспедиции. Выпуск 2. Е.А.
Шинакова, И. Джамбова (ред.). Брянск – Пловдив, 2014, 27–38].
Draganov 2019: B. Draganov. Tipologia i semantika na izobrazheniyata
na Hermes-Merkuriy varhu numizmatichnite pametnitsi ot provintsii Dolna Mizia
i Trakia. – Plovdivski istoricheski forum, 3-1, 2019, 5–23 [Б. Драганов.
Типология и семантика на изображенията на Хермес-Меркурий върху
нумизматичните паметници от провинции Долна Мизия и Тракия. –
Пловдивски исторически форум, 3-1, 2019, 5–23].
Furtwängler 1896: A. Furtwängler. Beschreibung der geschnittenen
Steine im Antiquarium. Königliche Museen zu Berlin. Berlin: Verlag von W.
Spemann, 1896.
Giannelli 1924: G. Giannelli. Culti e miti della Magna Grecia. Contributo
alla storiapiu anticadelle colonie greche in Occidente. Firenze: R. Bemporad &
Figlio, 1924.
Grabow 2015: E. Grabow. Der Hahn – Haustier oder Dämon? Studien zu
griechischen Vasenbildern (= Boreas Beiheft, 11). Münster: Scriptorium, 2015.
Green 1989: M. Green. Symbol and Image in Celtic Religious Art. London
and New York: Routledge, 1989.
Green 1992: M. Green. Animals in Celtic Life and Myth. London and New
York: Routledge, 1992.
Grose 1923: S. Grose. Catalogue of the McClean collection of Greek
Coins. Vol. 1. Cambridge: Cambridge University Press, 1923.
Grossi 2017: F. Grossi. Through Celts and Romans: Technology and
Symbolism of Bronze Enameled Roosters. – In: Artistry in Bronze: The Greeks
and Their Legacy (XIXth International Congress on Ancient Bronzes). J. Daehner,
K. Lapatin, A. Spinelli (Eds.). Los Angeles: J. Paul Getty Museum; Getty
Conservation Institute, 2017, 159–165. Available online at
http://www.getty.edu/publications/artistryinbronze/statuettes/19-grossi/ [01. 02.
2022].
Hafner 1951: G. Hafner. Corpus Vasorum Antiquorum. Deutschland
(Band 7). Karlsruhe (Band 1), Badisches Landesmuseum. München: C. H. Beck,
1951.
Hardenberg 1946 : H. Hardenberg. L’Autel de Mercure Arverne a Horn.
–L’Antiquité Classique, 15-1, 1946, 5–42.
Hogarth 1902: D. Hogarth. The Zakro Sealings. – Journal of Hellenistic
Studies, 22, 1902, 76–93, Pl. VI–X.
Jones 2004: N. Jones. Rural Athens under the Democracy. Philadelphia:
University of Pennsylvania Press, 2004.
Kajda 2015: K. Kajda. Performative and Ritualized Character of the
Dionysian Cult in Archaic and Classical Greece as Represented in Vase Painting.
Vol. 1. PhD Thesis. Poznan, 2015.

41
 Keller 1913: O. Keller. Die Antike Tierwelt. Zweiter Band. Leipzig:
Verlag von Wilhelm Engelmann, 1913.
Kolev 1989: K. Kolev. Unikalni psevdoavtonomni Filipopolski moneti. –
Izvestia na muzeite ot Yuzhna Bulgaria, XV, 1989, 165–187 [К. Колев. Уникални
псевдоавтономни Филипополски монети. – Известия на музеите от Южна
България, ХV, 1989, 165–187].
Kovachev 2021: G. Kovachev. Bronzova statuetka na pardalokamp s
ezdach ot Karanovo (pod pechat) [Г. Ковачев. Бронзова статуетка на
пардалокамп с ездач от Караново (под печат)].
Kovachev, Sirakov 2020: G. Kovachev, N. Sirakov. Konyat i negovite
mitologichni prevaplashtenia. Tri antichni pametnika ot kolektsiyata na
Regionalen istoricheski muzey – Sliven. Sliven: Obnova, 2020 [Г. Ковачев,
Н. Сираков. Конят и неговите митологични превъплъщения. Три антични
паметника от колекцията на Регионален исторически музей – Сливен.
Сливен: Обнова, 2020].
Kovachev, Sirakov 2016: G. Kovachev, N. Sirakov. Keramichen riton s
formata na hipalektrion ot kolektsiyata na RIM – Sliven. – V: „Trakia i okolnia
svyat“. Sbornik s dokladi ot natsionalna nauchna konferentsia 27–29 oktomvri
2016. I. Marazov (n.r.). Shumen: RIM – Shumen, 2016, 260–282 [Г. Ковачев,
Н. Сираков. Керамичен ритон с формата на хипалектрион от колекцията на
РИМ – Сливен. – В: „Тракия и околния свят“. Сборник с доклади от
национална научна конференция 27–29 октомври 2016. И. Маразов (н.р.).
Шумен: РИМ – Шумен, 2016, 260–282].
Kyselý 2010: R. Kyselý. Review of the Oldest Evidence of Domestic Fowl
Gallus gallus f. domestica from the Czech Republic in its European context. – Acta
Zoologica Cracoviensia – Series A Vertibrata, 53 (1-2), 2010, 9–34.
Lazarov 1990: M. Lazarov. Antichnata risuvana keramika v Bulgaria.
Sofia: Balgarski hudozhnik, 1990 [М. Лазаров. Античната рисувана керамика
в България. София: Български художник, 1990].
Lyubenova 2008: V. Lyubenova. Ikonka s izobrazhenie na t.nar. Dunavski
konnitsi ot razkopkite pri mahala Arbanas, gr. Radomir. – V: Studia in Honorem
Alexandrae Dimitrova-Milcheva. Yugoiztochna Evropa prez Antichnostta. VІ vek
pr. Hr. – nachaloto na VІІ vek sl. Hr. E. Gencheva (red.). Sofia: NAIM–BAN,
2008, 189–199 [В. Любенова. Иконка с изображение на т.нар. Дунавски
конници от разкопките при махала Арбанас, гр. Радомир. – В: Studia in
Honorem Alexandraе Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през
Античността. VІ век пр. Хр. – началото на VІІ век сл. Хр. Е. Генчева (ред.).
София: НАИМ–БАН, 2008, 189–199].
Lungarova 2011: P. Lungarova. Kultat kam Merkuriy v provintsia Dolna
Mizia. – V: Societas classica. Kulturi I religii na Balkanite, v Sredizemnomorieto
i Iztoka. T. 5-1. I. Doncheva, S. Iordanov, P. Tzoncheva (red.). V. Tarnovo: UI
„Sv. Sv. Kiril i Metodiy“, 2011, 30–43 [П. Лунгарова. Култът към Меркурий в
провинция Долна Мизия. – В: Societas classica. Култури и религии на

42
Балканите, в Средиземноморието и Изтока. Т. 5-1. И. Дончева, С.
Йорданов, П. Цончева (ред.). В. Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий“,
2011, 30–43].
Macchioro 1930: V. Macchioro. Zagreus. Studi intorno all’orfismo (=
Collana Storica, 38). Firenze: Vallecchi, 1930.
Macias 2012: C. Macias. El simbolismo del gallo y su reflejo en la obra
de Picasso. – Ágoran. Estudos Clássicos em debate, 14, 2012, 325–350.
Marcellino 1997: A. Marcellino. Gli strumenti a cordа nella Grecia antica:
“Tò Barbiton”. – Rivista Italiana di Musicologia, 1997, № 1, 3–24.
Marcovich 1976: M. Marcovich. Pythagoras as Cock. – The American
Journal of Philology, 1976, № 4, 331–335.
Markov 2002: N. Markov. Amulet s izobrazhenie na petel ot vremeto na
kasnata antichnost. – Minalo, 2002, № 1, 9–12 [Н. Марков. Амулет с
изображение на петел от времето на късната античност. – Минало, 2002, №
1, 9–12].
Perrot, Chipiez 1911 : G. Perrot, Ch. Chipiez. Histoire de l’art dans
l’antiquité. Tome X. La Grèce Archaique. La cèramique d’Athènes. Paris :
Libraire Hachette, 1911.
Perry-Gal et al. 2015: L. Perry-Gal, A. Erlich, A. Gilboa, G. Bar-Oz.
Earliest Economic Exploitation of Chicken outside East Asia: Evidence from the
Hellenistic Southern Levant. – Proceedings of the National Academy of Science
of the USA, 112-32 (August 11), 2015, 9849–9854.
Pintus 1986: G. M. Pintus. Storia di un simbolo: il gallo. – Sandalion, 8–
9, 1985–86, 1986, 243–267.
Popkin 2012: M. Popkin. Roosters, Columns and Athena on Early
Panathenaic Prize Amphoras. – Hesperia: The Journal of the American School of
Classical Studies at Athens, 2012, № 2, 208–235.
Prückner 1969: H. Prückner. Die lokrischen Tonreliefs – Beitrag zur
Kultgeschichte von Lokroi Epizephyrioi. Mainz: Phillip von Zabern, 1969.
Reho 1990: M. Reho. La ceramica attica a figure nere e rosse nella Tracia
Bulgara (= Archeologica, 86). Rome: Bretschneider, 1990.
Risom 1913 : S. Risom. Le siège du prêtre de Dionysos Eleuthereus au
théatre d’Athènes (Pl. VIII–XIII). – In : Mélanges Holleaux : recueil de mémoires
concernant l'antiquité grecque offert à Maurice Holleaux en souvenir de ses
années de direction à l'École française d'Athènes (1904–1912). Paris : Auguste
Picard, 1913, 257–263.
Robinson 1951: E. Robinson. The Coins from the Ephesian Artemision
Reconsidered. – Journal of Hellenic Studies, 71, 1951, 156–167.
Santrot et al. 1996 : J. Santrot, B. Derion, X. Dupuis, M. Fincker. Bronzes
et fers de Dax, Landes : La cachette d'un antiquaire-restaurateur au IV s. après J.-
C.– Gallia, 53, 1996, 251–343.
Seure 1924 : G. Seure. Archéologie thrace. Documents inédits ou peu
connus (Suite). – Revue Archéologique, 19, 1924, 307–350.

43
 Somville 1984 : P. Somville. Le dauphin dans la religion grecque. – Revue
de l’histoire des religions, 1984, № 1, 3–24.
Spier 2010: J. Spier. Most Fowl: Athena, Ares, and Hermes Depicted as
Birds on Engraved Gems. – Pallas, 83, 2010, 245–250.
Spigo 2000a: U. Spigo. I pinakes di Francavilla di Sicilia (Parte I). –
Bollettino d’Arte, 111, 2000, 1–60.
Spigo 2000b: U. Spigo. I pinakes di Francavilla di Sicilia (Parte II). –
Bollettino d’Arte, 113, 2000, 1–79.
Stebbins 1929: E. Stebbins. The Dolphin in the Literature and Art of
Greece and Rome. Menasha, Wisconsin: The George Banta Publishing Company,
1929.
Tonks 1907: O. Tonks. An Interpretation of the So-Called Harpy Tomb. –
American Journal of Archaeology, 1907, № 3, 321–338.
Van Andringa, Lepetz 2003: W. van Andringa, S. Lepetz. 2002. Le ossa
animali nei santuari: per un’archeologia del sacrificio [online]. – In: Sanctuaires
et sources dans l’antiquité: Les sources documentaires et leurs limites dans la
description des lieux de culte. O. de Cazanove, J. Scheid (dir.). Naples, 2003, 85–
96. Available online at https://books.openedition.org/pcjb/880 [23.01.2022].
Yurukova 1987: Y. Yurukova. Monetosecheneto na gradovete v Dolna
Misia i Trakia. ІІ–ІІІ vek. Hadrianopol. Sofia: BAN, 1987 [Й. Юрукова.
Монетосеченето на градовете в Долна Мисия и Тракия. ІІ–ІІІ век.
Хадрианопол. София: БАН, 1987].

АНТИЧНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ИЗВОРИ/

ANCIENT AND MEDIAEVAL SOURCES:

Ael. VH: Claudius Aelian. Varia Historia. – V: Еlian. Pestye rasskazy.

Perevod s drevnegrecheskogo, stat'ya, primechaniya i ukazatel' S. V. Polyakovoy.
Moskva – Leningrad: Izdatelystvo Akademii Nauk SSSR [В: Элиан. Пёстрые
рассказы. Перевод с древнегреческого, статья, примечания и указатель
С.В. Поляковой. Москва–Ленинград: Издательство Академии Наук СССР,
1963].
Ael. NA: Claudius Aelian. De Natura Animalium. – In: Aelian. On the
Characteristics of Animals. Vol. I–III. Translated by A. F. Scholfield. Harvard:
Harvard University Press, 1958–1959.
Apic. Coquin.: Apicius. De re coquinaria. – In: Les dix livres de cuisine
d'Apicius. Traduits du latin pour la première fois et commentés par Bertrand
Guégan. Paris: René Bonnel, 1933. Disponible en ligne sur
https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k1521330d/f24.item [27.12.2021].
Ar. Av.: Aristophanes. Aves (Birds). – In: The Comedies of Aristhophanes.
A New and Literal Translation by William James Hickie. Vol. 1. London: George
Bell and Sons. 1902, 299–386.

44
 Artem. Oneiroc.: Artemidorus. Oneirocritica. – V: Artemidor. Sonnik.
E.G. Yunts (perev.). – Vestnik drevney istorii, 1991, № 3 [onlayn]. Dostupno na
http://annales.info/ant_lit/artemidor/5.htm [24.01.2022 g.] [В: Артемидор.
Сонник. Э.Г. Юнц (перев.). – Вестник древней истории, 1991, № 3 [онлайн].
Доступно на http://annales.info/ant_lit/artemidor/5.htm [24.01.2022 г.]].
Colum. Agric.: Lucius Columella. De Agriculture. – In: Columelle.
L'économie rurale. Tome Troisième et dernier. L. du Bois (trad.). Paris : C. L. F.
Panckoucke, 1846. Available at
http://remacle.org/bloodwolf/erudits/columelle/index.htm [24.01.2022].
Diod. Bibl. Hist.: Diodorus Siculus. Bibliotheca historica. – V: Diodor
Sitsiliyski. Istoricheska biblioteka [onlayn]. Dostupnо na
http://simposium.ru/ru/node/863 [24.01.2022 г.] [В: Диодор Сицилийски.
Историческа библиотека [онлайн]. Доступно на
http://simposium.ru/ru/node/863 [24.01.2022 г.]].
Her. Mim.: Herodas. Mimiamboi. – In: The Mimes of Herondas. Rendered
in English by M. S. Buck. New York: Privately printed for Subscribers, 1921
[online]. Available at https://www.elfinspell.com/Mimes.html [24.01.2022].
HH: Homeric Hymns. – In: Hesiod, Homeric Hymns, Epic Cycle,
Homerica (= Loeb Classical Library, 57). Translated by Evelyn-White.
Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd.
1914 [online]. Available at https://www.theoi.com/Text/HomericHymns1.html
[24. 01. 2022].
Lucian. Gal.: Lucian. Gallus. Lucian. The Cock. – In: The Works of
Lucian of Samosata. Translated by H. W. Fowler and F. G. Fowler. Vol. 3. Oxford
at the Clarendon Press, 1905, 105 – 125; Lukian. Sanyat ili petelat. – V: Lukian.
Dialozi. Aleksandar Nichev (prev.). Sofia: Narodna kultura, 1971 [Лукиан. Сънят
или петелът. – В: Лукиан. Диалози. Ал. Ничев (прев.). София: Народна
култура, 1971.]
Paus. Hellad.: Pausanias. Hellados periegesis. – In: Pausanias.
Description of Greece. With an English translation by W. H. S. Jones and H. A.
Ormerod. In Six Volumes. Vol. 2. Books III–V. London: William Heinemann,
1926.
Petr. Sat.: Petronius. Satyrikon. – V: Petroniy. Satirikon. D. Boyadzhiev
(prev.). Sofia: Narodna kultura, 1983 [В: Петроний. Сатирикон. Д. Бояджиев
(прев.). София: Народна култура, 1983].
Pl. Phd.: Plato. Phaedo. – In: Plato’s Phaedo. Translated by F. J. Church.
New York: The Liberal Arts Press, 1951.
Plut. Mor.: Plutarch. Moralia. – In: Plutarc’s Moralia. In Fifteen
Volumes. With an English Translation by Frank Cole Babbitt. Vol. III (172A–
263C). Cambridge: Harvard University Press, 1931; Vol. V (345C–439D).
Cambridge: Harvard University Press, 1936.
Plut. Ages.: Plutarch. Vitae Parallelae. Agesilaus. – In: The Parallel Lives
of Noble Grecians and Romans. Agesilaus and Pompey. Pelopidas and Marcellus

45
(= Loeb Classical Library, 87). Translated by Bernadotte Perrin. Vol. V.
Cambridge, MA: Harvard University Press, 1917.
Strab. Geogr.: Strabo. Geographica. – V: Strabon. Geografia v 17 knigah.
Perevod, stat'ya i komentarii G.A. Stratanovskogo. Moskva: Nauka, 1964 [В:
Страбон. География в 17 книгах. Перевод, статья и коментарии Г.А.
Стратановского. Москва: Наука, 1964].
Theognis. Eleg.: Theognis. Elegiae. – In: The Elegies of Theognis and
Other Elegies Included in Theognidian Sylloge by T. Hudson-Williams. London:
G. Bell and Sons, 1910.

ТАБЛИЦИ

Табл. 1. Богинята Атина в асоциация с петел за периода 575–375 г. пр.Хр.

(по данни от BAPD)

25
20
15
Атина с щит с емблема
10
петел
5
0 Атина срещу колона върху
която стои петел

Табл. 2. Дионис в асоциация с петел за периода 575–375 г. пр.Хр. (по данни от BAPD)

20
15
10
5 Дионис асоцииран с…
0

46
 Табл. 3. Петел с бръшлянови листа и сцени за периода 575–375 г. пр.Хр.
(по данни от BAPD)

50
Сатири, менади и петел с
40 бръшлянови листа
30
Петел с бръшлянови
20 листа
10
Атина срещу гигант,
0 петел с бръшлянови
листа
Дионис, сатири, менади,
петел с бръшлянови
листа

Табл. 4. Сатир/менада и петел за периода 575–375 г. пр.Хр. (по данни от BAPD)

Табл. 5. Зевс и Ганимед всички общо и с петел за периода 575–375 г. пр.Хр.

(по данни от BAPD)
20

15

10
Сатир/менада и…
5

47
 Табл. 6. Античните богове и петелът като техен символ през различните векове.
Представяне на източниците: 1 – писмени извори; 2 – епиграфски сведения; 3 – монети; 4
– релефи и скулптури; 5 – рисувани керамични съдове; 6 – геми и камеи; 7 –
археологически (остеологически) свидетелства
Аполон Арес Асклепи Артемид Атина Дионис Зевс с Персефо Хадес Хермес
й а Ганимед на
4 4, 7
Век сл.Хр.

3 3, 4, 6, 7
2 1 1, 6 1 1, 3, 4, 6,
7
1 1
1
Век пр.Хр.

2 7 7 3, 7
3 1 3 3, 4
4 1 1, 2 5 4 5
5 3 1 7 3 5 5 5 4, 5 4, 5 3(?), 4 (?)
6 7 5 5

Приложение 1: Списък на сцените върху рисувани съдове, датирани VІ–

ІV в. пр.Хр., отразяващи връзката на петела с антични божества и техните
символи (по BAPD)
Изображения на петел в асоциация с Атина:

575–525 г. пр.Хр.
Атина държи щит с емблема петел:
5170, 24092
Атина срещу колона, върху която стои петел:
8642, 16956, 42104

550–500 г. пр.Хр.
Атина държи щит с емблема петел:
5520, 351062
Атина срещу колона, върху която стои петел:
4918, 8686, 24470, 46994, 301687, 302970, 302977, 302979, 302980, 302981, 303008, 306437,
350771, 350796, 351062, 9023967, 9048909, 9048918, 9048919, 9048920, 9048921, 9048923

525–475 г. пр.Хр.
Атина срещу колона, върху която стои петел:
2816, 5348, 5548, 18600, 28820, 31469, 303089, 303097, 306450, 351109, 351122, 9024129,
9048990, 9048991

500–450 г. пр.Хр.
Атина срещу колона, върху която стои петел:
2148, 16968, 21318, 303107

475–425 г. пр.Хр.
Атина срещу колона, върху която стои петел:
9035548, 9036964

48
450–400 г. пр.Хр.
Атина срещу колона, върху която стои петел:
45372, 45387, 9030189

425–375 г. пр.Хр.
Атина срещу колона, върху която стои петел:
31077, 45389, 45390, 9016719

Дионис и петел:

575–525 г. пр.Хр.
30922, 41325, 300761

550–500 г. пр.Хр.
301631, 306687, 306633, 330458, 330459, 330460, 330461, 330462, 332023, 332024, 306689,
330512

525–475 г. пр.Хр.
1235, 10264, 340738, 2774, 5981, 6147, 7284, 12713, 29646, 29650, 46291, 330457, 330929,
9049260, 306299, 9049182

500–450 г. пр.Хр.
3984

Петел и бръшлянови листа:

575–525 г. пр.Хр.
Петли в композиция с бръшлянови листи се появяват през този период, но не могат
категорично да се свържат като еднозначна група, а са по-скоро част от цялостната
композиция, в която са включени и други птици и животни.
8719, 13004, 300697, 300708, 9042211, 9042382

550–500 г. пр.Хр.
Петел с бръшлянови листа:
2777, 2778, 7333, 15946, 16010, 330413, 330422, 330512, 9024162
Сатири и менади заедно с петел с бръшлянови листа:
9029787

525–475 г. пр.Хр.
Атина срещу гигант и петел с бръшлянови листа:
2780, 5206, 5889, 9021713, 9022625
Петел с бръшлянови листа:
291, 323, 1183, 1235, 1263, 1528, 1529, 2218, 3269, 7246, 21385, 8393, 8973, 9795, 11906,
12979, 13579, 21383, 26079, 306426, 330488, 330489, 9022422, 9022903, 9022908
Дионис, Сатири и менади заедно с петел с бръшлянови листа:
326, 1233, 1238, 2776, 3268, 5205, 5207, 6147, 7284, 10264, 10273, 10329, 12713, 19922,
21423, 24854, 29646, 29650, 31443, 340735, 340759, 9021769, 9023029, 9028912, 9047947,
9048063, 9049182, 9049260
Лъвове нападат бик:
13345
Бойци или младежи с копия:

49
324, 1183, 1236, 1264, 2775, 2779, 3270, 5208, 5653, 6488, 10051, 10054, 10263, 10270,
11899, 11910, 15688, 19923, 29647, 29648, 330411, 9009521, 9022423, 9022447, 9022626,
9022643, 9022645, 9022905, 9022906, 9022907, 9022919, 9022920, 9022921, 9023030,
9023032, 9023033, 9023034, 9024504, 9026969, 9029518, 9029575, 9034882, 9049649

500–450 г. пр.Хр.
Менади заедно с петел с бръшлянови листа
10307
Бойци
9028430

Сатир или менада заедно с петел

550–500 г. пр.Хр.
15888, 18349, 301631, 306690, 306691, 330465, 330466, 330467, 330468, 330469, 330470,
330472, 330474, 330475, 330476, 9030817 (Сатир, делфин и петел )

525–475 г. пр.Хр.
326, 1233, 7669, 22742, 24466, 31443, 340730, 340731, 340732, 340733, 340734, 9021769,
9024504, 9028912, 9048063

500–450 г. пр.Хр.
44126, 44641

450–400 г. пр.Хр.
19893

Зевс и Ганимед с петел

550–500 г. пр.Хр.
24078

525–475 г. пр.Хр.
6403, 201852, 201933

500–450 г. пр.Хр.
679, 16073, 19599, 42140, 202505, 202657, 204143, 204509, 205697

475–425 г. пр.Хр.
10715, 19887, 207361, 207609, 211529, 211576, 9048076

400–300 г. пр.Хр.
41569

Correspondence address:
George Kovatchev, PhD
Trident Technical College, USA
E-mail: george.kovatchev@tridenttech.edu

50
 Бележки за символиката на златото

Гергана Илиева

Notes About the Symbol of Gold

Gergana Ilieva

Abstract: The symbol of gold is deeply in the culture of different societies

in human history. The meanings of gold are universal for monotheistic and
polytheistic religions and traditions. They are united around the ideas of salvation,
glory and eternity. Gold is associated with the notion of political and secular
power. Ritual attributes are made of precious material. This increased their
semiotic status and turned into golden “pass” to the afterlife. In biblical texts, the
yellow metal is a symbol representing the invaluable and lasting, timeless nature
of spiritual things - such as faith or the Scriptures. The glitter of gold quite
naturally perceived as a bearer of light. In Christian symbolism, light occupies an
important place. The painting is full of light – so-called “golden” system of
nymphs and rays. “Golden” is Bulgarian medieval capital Preslav in the writings
of John Ekzarh. The symbol of “gold” is forming a system of signs that give birth
to a myth – the Golden Age. This is a metaphor that is still present in the ancient
literature.
The discovered golden finds of representative nature are: the triple relics
of Pliska, the liturgical gold discos found in Preslav, a ring with polychromatic
enamel decoration from the necropolis at the apses of the Great Basilica in Pliska,
separate golden appliqués performed in the same jewelery technique by Preslav
and the most emblematic for the epoch compilation of monuments that came into
science as “Preslav Gold treasure”. Objects made of gold quickly change their
owners, and hence their geographic position. They can easily become a prey or a
gift of peace.
The good, positive aspect of gold symbolism is preserved in various
metaphors. Gold-plated, meaning godly, pure, near perfection, and essentially
following the biblical archetype, the complex of epithets for personalities,
attributes and creations of human intelligence and skills of past epochs should be
perceived.
Key words: symbol, sign, gold, Christian, Pliska, Prelsav

Символиката на златото намира изява и е с дълбоки корени в

културата на различни общества. Металът притежава свойства, които са го
51
направили изключително ценен през вековете. Чистото злато е ярко жълто,
блестящо, меко и ковко. То е еластично, може да се преработва във формата
на тънък лист. Разтегнато в конец, то се използва за бродиране на тъкани. В
резултат на вековни наблюдения човекът открива нетленността на златото,
неподвластно на ударите на времето. Характеристиките му остават
непроменени – има отлична проводимост и неспособност да взаимодейства
с вода и кислород. За много народи златарят, способен да контролира огъня
и трансформира метала в изящни предмети, е особена мистична, фигура,
която се появява в религиозните, митични и епични разкази, както и в
иконографски сюжети (Arwill-Nordbladh 2016, 263).
Натрупаният човешки опит в употребата на метала оказва влияние и
върху възприемането му на семантично ниво. Интересен е фактът, че
значенията на златото са универсални за монотеистичните и
политеистичните религии. Обединени са около идеите за спасение, слава и
вечност (Averinczev 1973, 51). В старогръцката митология търсенето на
Златното руно е материализиран израз на изначалния духовен стремеж на
човека към познание, към постигане на невъзможното, към безсмъртието
(Vlaykov 2003, 70). Във всички общества златото се асоциира с представата
за политическа и светска власт. Мерило за богатство, акумулиращо в себе си
като цяло понятието „съкровище“ (Dobzhanskij 1990, 77). Анализирайки
тракийските златни хора, Иван Маразов дефинира митологичното значение
на жълтия метал като знак, още преди да намери място в царската идеология.
Чрез златото се отбелязва отвъдното; другият свят има по-голяма ценност,
отколкото актуалният и архаичният човек; позлатява всяко нещо, което се
намира зад границата на тук и сега (Marazov 1994, 8–9). Обредните
атрибути са изработени от скъпоценния материал. По този начин се
повишава техният семиотичен статус и се превръщат в златни пропуски към
отвъдното (Marazov 1994, 12).
В библейските текстове жълтият метал е символ, изразяващ
безценното и трайно, неподвластно на времето естество на духовните неща
– като вярата или Писанията (Shivarov 1995, 83). Златото присъства трайно
в дългите описания на градове, храмове и свещенослужители; на техните
одежди, пособия и атрибути, свързани с ритуали и практики на религията.
Главната принадлежност на скинията – ковчегa на завета, който подчертава
присъствието на самия Господ сред народа, е обкован с чисто злато, върху
него са поставени златни херувими (Izh. 25: 18–22; Dragomirova 2006, 337–
338 ). В Изход, книга Втора Мойсеева, е представен начинът, по който трябва
да изглеждат Божиите служители (от Аарон и неговите наследници) –
дрехите, поясът и нагръдникът са изработени от чисто злато (Izh. 28: 5, 6, 8,
15). От тук вероятно произтича и друго от значенията на метала – символ на
чистота (Biderman 2003, 139). Определянето с израза благороден метал
представлява всъщност морална оценка за материала, който по този начин е
бил схващан от стремящите се към пречистване. Химичният му символ Au е

52
съкращение от латинската дума за злато Aurum, което означава светла зора.
Блясъкът на златото съвсем естествено се възприема като носител на
светлината.
В християнската символика светлината заема важно място.
Мистичният път на познанието е свързан със съзерцание в „божествена
светлина“. Освещаването, разпалването на свещи в определени моменти на
службата, използването на трисвещник – всичко това играе роля в
богослужението, литургическия път за приобщаване към висшето знание.
Иисус сам казва за себе си: Аз съм светлината на света (Yoan 9 :5), а
утринната молитва завършва с възклицанието Слава Тебе, показващ ни
светлината, имайки предвид светлината на истината (By`chkov 1977, 98). В
християнското изкуство светлината е изразително средство, включено в
художествената структура като фактор за емоционално-естетическото
въздействие върху психиката на зрителя. Живописта е изпълнена със
светлина, като един от нейните носители е т.нар. „златна“ система от
нимбове и лъчи. Особено силен емоционален ефект има златният фон на
извитите повърхности. Златните кубчета смалта, разположени под различни
ъгли, предават нежно живописно трепкане Превръщат се в източници на
„магическото“ нереално сияние, което възнася фигурата в
безпространствена и безвремева среда, като по този начин се увеличава
изолацията на иконния образ от земята. В християнската култура важна
роля след тази на думите имат цветовете. Според Йоан Дамаскин цветът на
живописта насочва към съзерцание и като поляна, наслаждаващата гледка
невидимо влива в душата божествена слава“(By`chkov 1977, 102). В
изкуството всички цветове, сами по себе си многозначни, се обединяват в
сложни и високо художествени структурни мозайки, картини, икони и
книжни миниатюри. Златото е важен „хармонизиращ медиум“ в езика на
цветовете. Светлоносните свойства на златото способстват за тази
хармонизация, активно участващи в създаването на художествени образи.
Изтънчеността на цветните съотношения проникват във Византия, в
църковния култ и дворцовия церемониал, заемайки важно място в системата
на естетическите категории. При управлението на император Юстиниан I
(527–565) възниква ролята на столицата като главен художествен център
(Lihachova 1987, 43). В Константинопол започват да работят най-добрите,
най-талантливи майстори, които създават произведенията си от красиви и
ценни материали. На тяхно разположение е златото, което употребяват в
големи количества при направата на мозайки, икони и миниатюри
(Lihachova 1987, 48). През Х в. Константин Багренородни (913–959)
разказва за императорските церемонии и посвещава особено много страници
на двореца. Дворцовите зали се отличавали с разкошна украса, в която
голяма роля играели подовите мозайки. Централното помещение,
предназначено за приеми, се наричало Хризотриклиний (Златна зала). От
злато и от позлатени материали се произвеждали много украси за храмове и

53
дворци, различна култова и декоративна утвар, малка пластика. В храма
„Св. София“ имало множество златни изделия, облицовка от злато по
стените и пода (By`chkov 1977, 102). От времето на император Теофил (829–
842) новият дворец „Буколеон“ в столицата Константинопол е с
изключително богата, предимно златна, декорация. На Лъв Математик се
преписва създаването на специален златен трон за тържествени аудиенции,
заобиколен от златни лъвове, грифони и позлатено дърво с птички
механизми. При сигнал тронът се покривал с дим, лъвовете и грифоните
започвали да реват, а птичките да пеят и подскачат по дървото. Лъв
Математик създава в Големия дворец и златен часовник, свързан със
споменатата сигнална система (Tapkova-Zaimova, Dimitrov, Pavlov 1997,
153). Блясъкът на златото радва очите. Представата за „златни“ строежи в
християнски столичен град е свързана тясно с идеята за небесния Ерусалим,
засвидетелствана още в Стария Завет, а също в Апокалипсиса на Йоан, в
официалната и апокрифната книжнина на византийския период. Там именно
се разпространява схващането за „позлатената почва“ на идеалния
християнски град, който по подобие на Небесния град, наричан Нов
Ерусалим или Нов Сион, е направен от чисто злато. Тази именно представа
за идеалния, мистичен модел на християнския град е възприета и следвана
преди всичко от Византия и страните от нейния културен кръг (Georgiev
1993, 12).
Подобно „позлатяване“ откриваме в писмените извори за българската
средновековна столица Преслав. Пищна характеристика на дворците, както
и на образа на самия владетел цар Симеон е направена от Йоан Екзарх в
компилативното съчинение „Шестоднев“ (Mavrodinov 1955, 66–76). В
описанието си авторът използва разточително златото – царят е със златна
огърлица на шията и гривни на ръцете, с пурпурен пояс и висящ на бедрото
му златен меч. Анонимен старобългарски книжовник пише, че цар Симеон
като цар Давид свири на златни струни. Известно е, че българският цар бил
почитател на Св. Йоан Златоуст, особено на неговите слова, и неслучайно
нарекъл книгата, която съставил от тях, „Златоструй“ (Bozhilov, Gyuzelev
1999, 261). Византийските хронисти, като описват срещата между цар
Симеон и император Роман Лакапин, не пропускат да вметнат пристигнал и
Симеон, водейки със себе си множество войска, която била разделена на
много отряди, едни въоръжени със златни щитове и златни копия, други
със сребърни щитове и сребърни копия (Theo. Cont. Chrono., 29: VI, 15;
Leonis Gram. Chrono., 57; Ps.-Sym. Chrono., 14). Очевидна е повторяемостта
на знака „злато“, формираща сбор или система от знаци, които раждат един
мит – Златен век. Какво се крие зад този мит? Няма съмнение, че тук трябва
да се видят многобройните и разнолики изяви на Златния век, нещо голямо
и трайно, както в пространствен смисъл, така и във времето (Bozhilov 1983).
Това е една метафора, която присъства още от античната литература.
В една от най-популярните творби на митологична тематика поемата

54
„Метаморфози“ на римския поет Овидий се описва създаването и историята
на света от гръцката и римска гледна точка. Първият от четирите описани в
книгата векове е Златният. За него Овидий казва, че пролет цъфтеше
безкрай и че без да отдъхват, полята златееха с класове тежки […] капеше
мед златожълт от зелените дъбови клони (Ov. Met., Parva kniga, Chetirite
veka, 21). С представата за един свят, по-различен от земния, свързан с Бога
и Рая, с отвъдното, се отнася и изконната византийска представа за Златния
век. Както посочва Серге́й Аве́ринцев Приказният златен век се асоциира
с библейския рай, който не познава падението на греха и развалата на
тленна; затова златото е постоянна метафора на девството и
нетленността (Averintsev 1973, 52). Свещената Невеста на Царя Месия от
Псалтира е облечена с одежди от офирско злато […] дрехата ѝ е везана със
злато, т.е. носят отблясъците на Златния век (Trendafilov 2017, 35).
Завръщането към небесния прототип в Средновековието било
възможно чрез забележителни по архитектура и украса строежи. Те трябвало
да напомнят за митическия „Златен век“, за „позлатената почва“ на идеалния
християнски град, на Небесния Ерусалим. Или както го нарича Мирча
Елиаде – Митът за вечното завръщане (Eliade 1994). Всяко едно земно
явление – било то конкретно или абстрактно, отговаря на някое небесно,
трансцендентно, невидимо понятие, на някоя „идея“ в Платоновия смисъл
на думата. Всеки предмет, всяко понятие се представя в двоен аспект; нашата
земя има съответствие в някаква небесна земя. Така например храмът – едно
от най-свещените места – има свой небесен прототип. На Синайската
планина Йехова показва на Мойсей формата на светилището, което трябва
да му издигне: Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на
планината (Izh. 25: 40). И когато Давид дава на сина си Соломон плана за
построяването на храма, на скинията и всички съдове, той го уверява, че
Всичко това е писано от Господа, както Той ме е вразумил по всичките
работи на постройката (Eliade 1994, 9, 10). Не само храмовете, но и
градовете също имат свой божествен прототип. Всички вавилонски градове
са имали архетипи в съзвездията: първообразът на Сипар е в съзвездието на
Рака, Ниневият има прототип в Голямата мечка, Асур – в съзвездието Арктур
и т.н. Небесният Йерусалим, сътворен много преди човешката ръка да
съгради земния Йерусалим, е възпламенил вдъхновението на всички
еврейски пророци: Товия, Исай, Йезекиил и др. За да покаже на Йезекиил
небесния Йерусалим, Бог го възнася в екстатично видение и го прехвърля на
една много висока планина (Eliade 1994, 10). „Пророчествата на Сибила“
също пазят спомена за Новия Йерусалим, в чийто център блести храм с
огромна кула, която докосва облаците и всеки я вижда (Eliade 1994, 10). Но
най-прекрасното описание на небесния Йерусалим се намира в
Апокалипсиса: Видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от
небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж (Otkr. 21: 2).
Идеалният град на Платон също има небесен архетип . Платоновите

55
образци не са астрални, но митичната им област е разположена в надземните
сфери. От това следва, че в света, който ни заобикаля, в който се усещат
присъствието и действието на човека, всичко има свой архетип. Той се
схваща или като „план“, като „форма“, или чисто и просто като „двойник“,
който винаги съществува на едно по-високо, космическо или небесно
равнище (Eliade 1994, 11).
„Позлатеният“ Небесен Ерусалим, като модел на идеалния
християнски град, е възприет и в изграждането на Преслав. Драгоценният
метал посипва дворци и църкви, доближавайки се до райската чистота и
съвършенство на небесния си прототип. Първостепенен символ на т.нар.
„Златен век“ на цар Симеон е Златната църква. Открит остава въпросът
доколко скъпоценният жълт метал е бил употребен реално в украсата на
конкретен храм, както и за дворците на владетеля. Дали струните, на които
свири българският цар и тържествените доспехи на Симеоновите войници са
златни? Цялата тази обвързана с мистика и божественост символика на
светлоносния метал има ли реални, материални измерения? Златните
християнски паметници от периода на Първото българско царство са малко
на брой. Сред откритите находки с представителен характер са: тройният
реликвиарен кръст от Плиска, който няма еквивалент сред паметниците от
групата на нагръдните кръстове в България (Doncheva-Petkova 2011, Табло
LIII-№ 214); литургичният златен дискос, намерен в Преслав (Ivanov 1959,
149); пръстенът с полихромна емайлова украса от некропола при апсидите
на Голямата базилика в Плиска (Grigorov 2007, 191); отделни златни
апликации, изпълнени в същата ювелирна техника от Преслав; както и най-
емблематичната за епохата компилация от паметници, влязла в науката като
„Преславско златно съкровище“ (Totev 1993).
Предметите, изработени от злато, бързо сменят своите собственици,
а така и географската си позиция. Те лесно се превръщат в заграбена плячка
или подарък, гарантиращ мир. Фактите от българската история са
показателни в това отношение. Добър пример са сведенията на
Продължителя на Теофан за сключването на мира след срещата на Петър и
Роман и за последвалия брак, в резултат на които българският владетел се
завърнал с разновидни богатства и огромна покъщнина (Theo. Cont.
Chrono., 30: VI, 23).
Предметите от злато се претопяват и в случаи на финансова криза се
превръщат в разплащателно средство. В средата на IХ в. във Византия, след
управлението на император Михаил III (842–867), държавата е в сериозен
дефицит. Изворите описват как през 868 г. новият император Василий I (867–
886), встъпвайки на власт, отворил вратите на императорската хазна,
установил, че е много малко количеството на монетите, и отбелязал, че
основната част са златни, изработени с претопените украси от интериора на
тронната зала в новопостроения от император Теофил дворец (изработения
от Лъв Математик дворец шедьовър „Буколеон“) (Grierson 1973, 480).

56
Подобна съдба са имали вероятно и много от богатствата, останали само в
описанията на древните автори, претопявани и недостигнали до нас.
Цената на златото също намира изява в семантичното разбиране за
жълтия метал. Той е символ на повърхностната привлекателност и празния
блясък на нещата в този свят. Те примамват невярващите, като ги карат да
копнеят за тях и да се прекланят пред тях (Shivarov 1995, 83). И все пак в
библейски аспект златните монети не са толкова близо до покварата и
грехопадението, а според написаното в Евангелието от Матей Юда
Искариотски предава своя учител Иисус Христос на Синедриона за монети
от… сребро – Тридесет сребърника (Wiseman 1958, 87–89).
Добрият, положителен аспект в символиката на златото се запазва в
различни метафори. Като „златна среда“ – поддържане на средна позиция в
поведението; „златно сърце“ – за изключително добър човек и мн. др.
Комплексът от епитети за личности, атрибути и творения на човешкия
интелект и умения от отминали епохи би трябвало да се възприема като
позлатен, богоугоден, чист, близо до съвършенството и основно следвайки
библейския архетип.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

Arwill-Nordbladh 2016: E. Arwill-Nordbladh, From Metal to Mystery:

Approaches to the study of gold and Goldsmiths in 1st millennium Europe. –
GERMANIA, 94, 2016, 259–267.
Averinczev 1973: S.S. Averinczev. Zoloto v sisteme simvolov
rannevizantijskoj kul`tury`. – V: Vizantiya, yuzhny`e slavyane i Drevnyaya Rus`,
Zapadnaya Evropa. Moskva: Nauka, 1973, 43–52 [С.С. Aверинцев. Золото в
системе символов ранневизантийской культуры. – В: Византия, южные
славяне и Древняя Русь, Западная Европа. Москва: Наука, 1973, 43–52].
Biderman 2003: H. Biderman. Rechnik na simvolite. Sofia: Riva, 2003
[Х. Бидерман. Речник на символите. София: Рива, 2003].
By`chkov 1977: V.V. By`chkov. Vizantijskaya e`stetika, Moskva:
Iskusstvо, 1977 [В.В. Бычков. Византийская эстетика, Москва: Искусство,
1977].
Bozhilov 1983: I. Bozhilov. Tsar Simeon Veliki (893–927): Zlatniyat vek
na Srednovekovna Bulgaria. Sofia: Otechestven front, 1983 [И. Божилов. Цар
Симеон Велики (893–927): Златният век на Средновековна България. София:
Отечествен фронт, 1983].
Bozhilov, Gyuzelev 1999: I. Bozhilov, V. Gyuzelev. Istoria na
srednovekovna Bulgaria VII–XIV v. T. 1. Sofia: Anubis 1999 [И. Божилов,
В. Гюзелев. История на средновековна България VII–XIV в. T. 1. София:
Анубис, 1999].

57
 Dobzhanskii 1990: V.N. Dobzhanskij. Naborny`e poyasa kochevnikov
Azii. Novosibirsk: Novosibirski universitet, 1990 [В.Н. Добжанский. Наборные
пояса кочевников Азии. Новосибирск: Новосибирси университет, 1990].
Doncheva-Petkova 2011: L. Doncheva-Petkova. Srednovekovni krastove-
enkolpioni ot Bulgaria (IX–XIV v.). Sofia: AI „Prof. Marin Drinov“, 2011
[Л. Дончева-Петкова. Средновековни кръстове-енколпиони от България
(IX–XIV в.). София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2011].
Dragomirova 2006: Ya. Dragomirova. Vanshniyat vid na heruvimite v
Staria zavet. – V: Prof. d.i.n. Totyu Totev i stolitsata Veliki Preslav. Sofia:
Bаlgarski pisatel, 2006, 336–342 [Я. Драгомирова. Външният вид на
херувимите в Стария завет. – В: Проф. д.и.н. Тотю Тотев и столицата
Велики Преслав. София: Български писател, 2006, 336–342].
Eliade 1994: M. Eliade. Mitat za vechnoto zavrashtane. Sofia: Hristo
Botev, 1994 [М. Елиаде. Митът за вечното завръщане. София: Христо
Ботев, 1994].
Georgiev 1993: P. Georgiev. Zlatnata tsarkva v Preslav. – V: Preslav. T. 5.
Sofia: BAN, 1993, 7–25 [П. Георгиев. Златната църква в Преслав. – В:
Преслав. Т. 5. София: БАН, 1993, 7–25].
Grierson 1973: P. Grierson. Catalogue of the Byzantine Coins in the
Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection. Vol. III-2. Basil I
to Nicephorus III (867–1081). Washington: Dumbarton Oaks, 1973.
Grigorov 2007: V. Grigorov. Metalni nakiti ot Srednovekovna Bulgaria
(VII–XI vek). Sofia: NAIM–BAN, 2007 [В. Григоров. Метални накити от
Средновековна България (VII–XI век). София: НАИМ–БАН, 2007].
Ivanova 1959: V. Ivanova. Yuzhnata porta na Vatreshnia grad v Preslav,
neyniyat gradezh i arhitekturen tip. – Izvestia na Arheologicheskia Institut, XXІІ,
1959, 133–172 [В. Иванова. Южната порта на Вътрешния град в Преслав,
нейният градеж и архитектурен тип. – Известия на Археологическия
Институт, ХХІІ, 1959, 133–172].
Lihachova 1987: V. Lihachova. Izkustvoto na Vizantia. Sofia: Bаlgarski
hudozhnik, 1987 [В. Лихачова. Изкуството на Византия. София: Български
художник, 1987].
Marazov 1994: I. Marazov. Mitologia na zlatoto. Sofia: Izd. „Hristo
Botev“, 1994 [И.Маразов. Митология на златото. София: Изд. „Христо
Ботев“, 1994].
Mavrodinov 1955: N. Mavrodinov. Opisanie na Preslav v Shestodneva na
Yoan Ekzarh. – Istoricheski pregled, 1955, № 3, 66–76 [Н. Мавродинов.
Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх. – Исторически преглед,
1955, № 3, 66–76].
Shivarov 1995: N. Shivarov. Rechnik na bibleyskite simvoli. Sofia: Nov
chovek, 1995 [Н. Шиваров. Речник на библейските символи. София: Нов
човек, 1995].

58
 Totev 1993: T. Totev. Preslavskoto sakrovishte. Shumen: Altos, 1993
[Т. Тотев. Преславското съкровище. Шумен: Алтос, 1993].
Trendafilov 2017: H. Trendafilov. Tsar i vek. Vremeto na Simeona.
V. Tarnovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodiy“, 2017 [Х. Трендафилов. Цар и век.
Времето на Симеона. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2017].
Tаpkova-Zaimova, Dimitrov, Pavlov 1997: V. Tapkova-Zaimova,
D. Dimitrov, P. Pavlov. Hronologichna entsiklopedia na sveta. T. VI. V. Tarnovo:
Elpis, 1997 [В. Тъпкова-Заимова, Д. Димитров, П. Павлов. Хронологична
енциклопедия на света. T. VI. В. Търново: Елпис, 1997].
Vlaykov 2003: S. Vlaykov. Kniga na simvolite. V. Tarnovo: Faber, 2003
[С. Влайков. Книга на символите. В. Търново: Фабер, 2003].
Wiseman, 1958: D. J. Wiseman. Illustrations from Biblical Archaeology.
London: Tyndale Press, 1958.

АНТИЧНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ИЗВОРИ /

ANCIENT AND MEDIAEVAL SOURCES:

Leonis Gram. Chrono.: Leonis Grammatici Chronographia. 57. Symeon

Constantinopolim invadit. Romanus Lacapenus pacem petit. – V: Izvori za
balgarskata istoria. T. 9: Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 5. Iv. Duychev
i kol. (sast., red.). Sofia, BAN, 1964, 140–168 [В: Извори за българската
история. T. 9: Гръцки извори за българската история. T. 5. Ив. Дуйчев и
кол. (съст., ред.). София, БАН, 1964, 140–168].
Ps.-Sym. Chrono.: Pseudo-Symeonis Chronographia. 14. Symeon et
Romanus Lacapenus de pace tractant. – V: Izvori za balgarskata istoria. T. 9:
Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 5. Iv. Duychev i kol. (sast., red.). Sofia,
BAN, 1964, 169–183 [В: Извори за българската история. T. 9: Гръцки извори
за българската история. T. 5. Ив. Дуйчев и кол. (съст., ред.). София, БАН,
1964, 169–183].
Theo. Cont. Chrono.: Theophanis Continuati Chronographia. 29. De
congressu inter Symeonem et Romanum Lacapenum facto; 30. Mortuo Symeone
Bulgari cum Romanis racem jungunt. – V: Izvori za balgarskata istoria. T. 9:
Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 5. Iv. Duychev i kol. (sast., red.). Sofia,
BAN, 1964, 107–139 [В: Извори за българската история. T. 9: Гръцки извори
за българската история. T. 5. Ив. Дуйчев и кол. (съст., ред.). София, БАН,
1964, 107–139].
Ov. Met.: Publius Ovidius Naso. Metamorphoses. – V: Ovidiy.
Metamorfozi. G. Batakliev (prev.). Sofia: Narodna kultura, 1974 [В: Овидий.
Метаморфози. Г. Батаклиев (прев.). София: Народна култура, 1974].

Izh.: Izhod; Otkr.: Otkrovenie; Yoan – V: Biblia sirech Knigite na

Sveshtenoto Pisanie na Vethia i Novia Zavet. Izdanie na Sv. Sinod na Balgarskata

59
Tsarkva. Sofia, 1991 [Библия сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия
и Новия Завет. Издание на Св. Синод на Българската Църква. София, 1991].

Correspondence address:
Gergana Ilieva, PhD
Chief Assistant
NAIM–BAS, Branch Shumen
9700 Shumen
4 General Toshev St.
Tel.: (+359) 877011205
E-mail: gery_carey@abv.bg

60
 НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ
MODERN AND CONTEMPORARY HISTORY

The Battlefield of Varna (1444) as the Subject for One Little-

known Drawing by Antoni Piotrowski:
“The Landscape Near Varna with а Mound in the Battlefield of 1444, the
Place of the Death of King Vladislaus III”

Ewa Srebro

Бойното поле край Варна (1444) като тема на една малко

известна рисунка на Антони Пьотровски:
„Пейзажът край Варна с могила от бойното поле на 1444, лобното
място на крал Владислав III“

Ева Сребро

Abstract: The Ottoman expansion into European countries was more and
more serious in the late 14th and the 15th centuries. Many battles took place
between the European and the Ottoman armies in those times and the battle of
Varna (1444) was one of them. It started to be paid particular attention to due to
the death of the commanding king – Vladislaus III Jagelonski, who lost his life in
the battlefield and became called Varnenczik (Varnensis). There are some
descriptions of the Varna battlefield of 1444 deriving from some sources:
chronicles or eye-witnesses’ descriptions throughout centuries. One of those
eyewitnesses to the battlefield in the 80s of the 19th century was Antoni Piotrowski
– a Polish versatile artist: a painter, a drawer, an illustrator, a war correspondent
and a publicist. His activities as a war correspondent made him find himself in the
teritory of present Bulgaria and see the Varna battlefield. One of the things
connected with his presence in that area is a very little-known drawing titled “The
landscape near Varna with a view on the mound in the battlefield of 1444, the
place of the death of king Vladislaus III” (Fig. 1) which is presented in this text.
Key words: Vladislaus Varnenczik; Varnensis; Warneńczyk; Antoni
Piotrowski; Varna battlefield 1444; Varna mounds; Vladislaus’ grave

The 14th and 15th centuries were – for the Europe – times of resisting the
Ottoman Turks that had been taking over more and more lands of the South-
Eastern Europe. There were many battles between European and Ottoman armies,
but they did not stop the Ottoman expansion. In the first half of the 15th c. almost
61
all the Balkans were under the Ottoman domination, which, in turn, became a real
and more and more serious threat to the Kingdom of Hungary. In a such difficult
and complicated time, the Hungarian noblemen – whose ruler had died after a
failed trial of defeating the Ottomans in 1439 – offered their crown to the young,
not even 16 years old Polish king, Vladislaus III Jagelonski. He accepted the
Hungarian offer, involved himself eagerly in the fight against the Ottomans and –
at the beginning – with a success (the Long campaign of 1443/1444). His
achievements made the Ottoman ruler, Sultan Murad II, offer king Vladislaus III
the peace treaty that was ratified.1 It was just the same king Vladislaus’ success
that made other European rulers encourage Vladislaus to continue the fight against
the Ottomans till their final expulsion from the Europe. King Vladislaus, finally,
agreed to take up another military campaign despite the ratified peace truce. It
ended up tragically for the young monarch: he was killed in the battle of Varna in
1444. There are some preserved descriptions of the circumstances that led to that
battle, the course of the battle itself and king Vladislaus’ death. Based on the
witnesses’ relations, that battle took place on 10th November, on the fields near the
old Bulgarian fortress of Varna. The battlefield was plain of size: 9 km long and 7
km wide, situated West from the Varna defensive walls and the Black Sea. Its
northern border was Franga Plateau with its hills. Its southern one – the Varna
Lake along with its swamps.
The Christian army, deployed to the battle, was surrounded by the
fortifications of Varna and the sea, the large lake and hills by its sides and the
much bigger Ottoman army in front, commanded by sultan Murad II (de Palatio
1891, 459–469; Długosz 2009, 352–353). The battle changed its course for the
advantage of one or other army but was ended by king Vladislaus’ fatal attack
against the janissaries, who surrounded the sultan. Undoubtedly, the aim of the
king was to kill the sultan to put a stop to that fierce battle, but – as a result – it
was him who was killed by the hand of one of the old janissaries – Kodja Hazra.
(Sroka 2016, 116). King Vladislaus’ death was a crucial moment during the battle
for the advantage of the sultan’s army, but it did not mean cessations of hostilities
between armies as they continued for the next two days till all the Christian knights
were killed and their bodies covered the battlefield or were thrown to the Varna
Lake. The information about that tragic battle and its fatal result reached entire
Europe. The reaction was different in the different countries (this question is
broadly discussed, i.e., Olejnik 2007; Mitev 2020). There were contradictory
rumours especially about king Vladislaus’ fate. According to some of them, he
managed to escape from the battlefield and was seen in many different places
(letter No 304, 452–453; Długosz 2013, 11–12; Michałowska 1995, 697–704).2

1
The question of ratifying the peace treaty between king Vladislaus and sultan Murad, Vladislaus’
participation in the pertractations before it was ratified and his role in breaching it are still not
precisely researched and are controvertial (Mitev 2020, 90–97; Sroka 1995, 43–46).
2
Such rumours could be understood due to political interest of many countries as well as the fact
that there were not any witnesses to his death – knights having participated in the final attack, had
62
However, other sources emphasised on his bravery in the battle and his glorious
death at Varna because of which he received the alias Varnenczik (Varnensis). The
information – about the king’s death – made some long-lasting traditions to begin:
the tradition of chiming bells in Polish churches after the evening mass and the
prayer “angelus” (Urbanek 1985, 46). The Polish people started to write poems
and songs, which glorified the late ruler and his glorious death on the battlefield.
The songs were sung in Polish homes even in the late 16th c. (Grabski 1967, 26;
Michałowska 1995, 704). The people living near Varna began to mark the Varna
battlefield with crosses (Mitev 2020, 128) to commemorate the killed king.
Vladislaus became a hero of many legends, poems, dramas, or paintings.
Nevertheless, there were many, who were not inclined to glorify king Vladislaus,
and were critical of his actions, or – to be more precise – they were critical of the
people who had been behind Vladislaus’ decisions and actions (Grabski 1968,
26–51; Michałowska 1995, 697–704; Tazbir 1985, 511–531).
Independently of how king Vladislaus was regarded, the battle of Varna
and his death became an inerasable fact from the history of Poland and Europe.
The further Ottoman expansion, the involvement of the European countries in the
battles against the Ottomans to protect European values and territories made
people remember and commemorate king Vladislaus and the battle of Varna even
more often. Some people not only remembered the king but also wanted to see the
place of his death – the Varna battlefield. One of those was Maciej Stryjkowski
(Strykovius, 1547–1593(?), the precise date of death is unknown; Radziszewska
1978, 5–25). He is the author of the chronicle titled “O początkach, wywodach,
dzielnościach, sprawach rycerskich i domowych sławnego narodu litewskiego,
zemojdzkiego i ruskiego, przedtem nigdy od żadnego ani kuszone, ani opisane, z
natchnienia bożego a uprzemie pilnego doświadczenia”. In this chronicle he
described the battlefield of Varna – as he saw it in the 70s of the 16th c. There he
also presented the most important facts of king Vladislaus’ life and the course of
the battle of Varna in a rhymed form. Some of rhymed stances were dedicated just

been killed or taken prisoners. Some of them returned homes after some time, but even in such a
situation it was little probable that their relations could get to any influential people – i.e.
chroniclers – to give some evidence. The Ottoman chronicles were then unknown to Europe, so
they could not put a stop to the spreading of the rumour. The unknow faith of the king was used by
some impostors who ‘appeared’ in Poland or near and claimed to be king Vladislaus (Lewicki
1895, 239–245). However, the king’s alleged escape from the battlefield was contradictory to the
medieval mentality in which king Vladislaus had been brought up and acted. Unfortunately, it is a
serious but frequent mistake to look at those figures from the past trouhg a moderm prism, what.
For example Manuel Rosa has achieved something similar with his theory that king Vladislaus
escaped the battlefield and later had a son – Christofor Columbus. The authur made, at least, two
serious mistakes: first, he seems to misunderstand the medieval mentality, when the death for faith
was a guaranty for an eternal life in Heaven. More over, the chivalrous code and manners demanded
to fight and not retreat, and king Vladislaus was famous for being brave, chivalrous and pious.
Thus, the medieval mentality as well as King Vladislaus’ traits of characters made him unable to
leave the battlefield. The second mistake is that M. Rose does not refer to some Ottoman chronicles,
which give some light upon king’s death.
63
to the battlefield of 1444. It was him, who saw a large field, surrounded by the
hills, the sea, and the lake there. He also emphasised his own presence there with
some rhymes:
Widziałem Warnę. […]
Widziałem to swym własnym okiem. Tym widziałem okiem
i w przekopie, gdzie król padł, chodziłem głębokim [...]3(Stryjkowski
1978, 442).
This 16th-century description is interesting due to two facts – it confirms
th-
the 15 century descriptions of the battlefield of Varna and, additionally, it gives
the information about the trench – trap, covered with branches – prepared by the
Ottomans before the battle.
Deriving from much later times, the ‘rhymed’ description of the battlefield
can be found in a poem written by the count Stanisław Ostroróg4, who was in
Varna due to the outbreak of the Crimean war (1853–1856) in which Russia and
Ottoman Turkey were involved. In those times, Poland did not exist as an
independent state because it was divided between Russia, Prussia, and Austria.5
That war gave the Poles – who had already been deprived of the sovereign of the
country for 60 years – some kind of hope to regain independence. It was no
surprise that the Poles started to gather in some legions or military divisions to
support the Turks in their fight against the Russians because the possible victory
of the Turks meant the weakening of Russia and a chance for Poland to get out of
its dominance. Thus, many Poles gathered in the territory of Bulgaria (then, under
Ottoman domination), although the Bulgarians, on the contrary, supported Russia
(Grzegorzewski 1883, 50–54). One such legion, aimed to support the Turks in
that war, was concentrated around the figure of count Władyslaw Zamojski.6 That
legion never took part in any battle, but left some (short lasting, unfortunately)
trace of its presence in the Bulgarian lands. They constructed an obelisk which
was to commemorate king Vladislaus Varnenczik and his knights who had lost
their lives at the battle of Varna. It was situated on one of the mounds7, which were
on the area of the battlefield of 1444. It was S. Ostroróg who was charged with the
supervision of the executive works. On the occasion of constructing that
monument – obelisk (May 1856), he wrote a poem which started with a short
mention describing the battlefield as: silent, swampy fields, surrounded by the sea,

3
I saw Varna […]/ I saw it with my own eye and/ I walked in the deep trench where the king had
died [...] – translation by the author of the article.
4
Stanisław Julian Ostroróg (1834/1835–1890), captain, general Władysław Zamojski’s aide-de-
camp during the Crimean War. He tried to write some poems, but without success. He was well-
known as a photographer.
5
The partitions of Poland took place in three stages: 1772, 1793 and 1795 and – as a result – Poland
lost independence completely.
6
Władysław Zamojski (1803–1868), general; participant of November uprising (1830) and the
Crimean War, where he was a general of one Turkish brigade.
7
According to Varna local oral tradition, one of the mound was considered to be the burial site of
the (Grzegorzewski 1911; Kaczmarek 1997, 209–227).
64
Varna town and hills.8 This poem contained also some patriotic content to
encourage the Poles to fight and to make other states – especially those which had
parted Poland – understand that the Poles had not given up and were still ready for
fight for their independence. The information on the monument construction was
published in the European press.9 However, when Jan Matejko was in Varna and
saw the battlefield in autumn 1872, he did not see any signs of that obelisk as that
monument had disappeared in some mysterious circumstances, very soon after its
construction.10 Matejko, on his trip from Cracow to Istanbul, visited Varna and –
as it was noted by M. Gorzkowski11 – arriving into Varna, visiting its environs
and the city itself aroused sad historical memories about our great king and his
heroic death. Researching the place where the battle had taken place, and the later
view of the Black Sea […] evoked various impressions. (Gorzkowski 1993, 59–
60). It was the place where to that master of painting occurred an idea of
commemorating the battle of Varna with an adequate painting. In 1879, seven
years after the visit to the Varna battlefield, he finished painting probably the most
popular depiction of the battle of Varna, which inspired many other painters to
follow his vision of the battle.
Visiting that battlefield in 1872 J. Matejko also saw a large plain touching
Varna Lake, peripheries of Varna Fortress and some hills, with two mounds
dominating them. Some years later the same view was seen by one of Matejko’s
student – Antoni Piotrowski. It was just that battlefield, or rather – one of the
mentioned mounds, which was possibly the burial site of king Vladislaus – that
the artist chose to commemorate in one of his drawings.
Antoni Piotrowski (Makowska 2003, 210–219; Ptaszyńska 2018;
Zakrzewska 1981, 461–463) was born on 7th September 1853 as the last of 13
children in Wincenty and Marianna Piotrowski’s family. The next year his father
died, and his mother moved to her relatives’ possession where A. Piotrowski was
brought up. He experienced another ‘family tragedy’ at the age of 10 – it was the
year of the January uprising and in one of the battles, his elder brother, Franciszek,
was killed. At the age of 15 he began to learn and develop his artistic skills, and
his first teacher was Wojciech Gerson. Then he went to Munich to get some
teachings from the painters there. After returning to Poland, he became Jan
Matejko’s student, but only for a short period of time. He – who represented the
realistic way of painting (realism) – could not accept Matejko’s interests
concentrated on history. Growing misunderstanding made him go his own way
and opened his own workshop. In September 1879 A. Piotrowski married Mary of
Riedles family and the young couple moved to Paris, where two their sons were
8
The whole poem is accassible in Kaczmarek 1997, 216–217.
9
All the documents referring the construction of the obelisk are accessible in Biblioteka Kórnicka
PAN, BK 2566 k. 28.
10
Possible reasons for the disappearing of the monument are broadly discussed in Kaczmarek
1997; Mitev 2020; Olejnik 2007 and Zawilski 1978, 98.
11
Marian Gorzkowski (1830–1911), Jan Matejko’s friend, taking care of his financial and
household affairs; secretary of the Academy of Fine Arts, where Jan Matejko was a director.
65
born and where the artist had ‘a time of stability’. Some circumstances made them
return to Cracow where the artist led a peaceful, although active life, concentrating
on his creative work as well as giving lessons to other future artists, i. e. to Olga
Boznanska. The year 1885 was a year which brought some serious changes on the
European political scene – it was the outbreak of the Serbo-Bulgarian war. It was
absolutely obvious that – behind that military conflict – were interests of other
powerful states, i. e. Russia and Austria-Hungary. As in case of the Crimean war,
that war was also watched carefully by the Poles, who – as a state – still had not
regained independence of Russia, Prussia, and Austria-Hungary. Any involvement
of those countries in any military conflict might mean their weakening and, as a
result, might give the Poles a chance to regain liberty. A. Piotrowski was
particularly interested in the course of that war, was employed as a war
correspondent by the French “Monde Illustre” and the British “Graphic London
News – Illustration”. In that way he found himself on a part of the Balkans that
was under a war. There he could see with his own eyes the course of war and all
its cruelties and his memories of it he wrote and published in “Wędrowiec”.12 In
those circumstances he met Bulgarian prince – Alexander Battenberg and – on his
commission – he painted some paintings that presented the war. Apart from them,
Piotrowski drew also some drawings depicting that war. They all were presented
on Piotrowski’ s individual exhibition in Lvov in 1887 (Przeździecki 1887).
In that time Piotrowski, however, did not paint only the war scenes or
anything referring то the war. There, in Bulgaria, he discovered a kind of beauty
he had never seen before: its land, its women with their traditional costumes – a
complete novelty, exotism. That is why he started to depict them – it was another
‘painting subject’ in his creation. It was also where he could get to learn more
about the local oral tradition regarding king Vladislaus.
The year 1891 seems to have been a quite interesting year in his artistic
career – then he painted the painting titled “The nymphs and satires”. That piece
of art ‘announced’ some changes in Piotrowski’s way of painting: till then he had
been a representative of the realism. Even the title of the painting refers to the
Greek mythology, not to the then-present reality (Piątkowski 1895, 115–118). It
was exhibited at Berlin Exhibition and prized. It is more interesting that in the
same year Piotrowski drew some drawing which reflected the full reality. The
drawing’ s title is “The landscape near Varna with a mound in the battlefield of
1444, the place of death of king Vladislaus III Varnenczik” (Fig. 1).

12
Wędrowiec – Polish illusttated newspaper, issued every week, concentrating on geography and
travelling subjects, in further sequence, of social-cultural questions. It was published in Warsaw
between 1863–1906. The first publication by A. Piotrowski referring to the war can be found in
the issue № 24, 1886, p. 127. His memories are continued in the next issues.
66
Figure 1. Antoni Piotrowski. Pejzaż z okolic Warny z kurhanem na polu bitwy 1444 roku, miejscu
śmierci króla Władysława III Warneńczyka (The Landscape near Varna with a Mound in the
Battlefield of 1444, the Place of Death of King Vladislaus III Varnenczik). Muzeum Narodowe
Warszawa: Rys. Pol.1 4640 MNW

It is a black and white drawing, of size: 14,2 x 21,1 cm. It is drawn on

cardstock on cardboard. Piotrowski used India ink and a quill to draw it. The artist
presented the king’s alleged place of death and his burial site. When he was in
Varna, he saw the battlefield of 1444. The mound is ‘placed’ in the foreground
and the large Varna Lake behind it in the background. The drawing is almost
unknown, although it is worth paying more attention to due to two reasons: its
subject and the realistic way of painting and drawing by Piotrowski at that time.
What refers to the subject of the drawing – it is rare: no artists had presented the
alleged burial site before (although there were many legends connected with that
place, very popular among local people and passed in oral tradition; the
constructing of the obelisk there only confirmed those local traditions). The only
presentations of that mound could be found in some French magazines and the
Polish “Kłosy” (Kaczmarek 1997, 215–218). Taking into consideration the
realistic way of painting – that A. Piotrowski had represented till that year – that
drawing can be considered as a kind of a „document” – a silent drawn ‘witness’ to
the place of death of the Polish king and (then considered) burial site. At present
days the drawing is a part of the collection of National Museum in Warsaw and is
deposited in one of its branches – in Muzeum Okręgowe in Suwałki. It was
presented during a temporary exhibition dedicated to Antoni Piotrowski’s artistic
67
work, organised by that museum (Museum 2010, no catalogue was prepared of
that exhibition).
Antoni Piotrowski continued his work as an artist (finally, he returned to
the realism style) as well as a war correspondent (he also painted some paintings
which depicted the Russian-Japanese war, unfortunately, those paintings are
presently unknown due to being lost). He led an active life almost to his death
which took place on 12th December 1924, after a short illness. He was buried in
Warsaw. He left many paintings, drawings, illustrations to many historical books.
His name is inseparably connected with Bulgarian culture because of his paintings
referring to important moments in Bulgarian history. Due to his famous painting
„Тhe slaughter at Batak” („Баташкото клане“) he became involved in a media
scandal (Vezenkov 2013) connected to the work of M. Balewa and F. Brauenbauer
(Batak 2007).

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА:

Batak 2007: M. Baleva, U. Brunbauer (sast.). Batak kato myasto na

pametta. Izlozhba. Sofia: Iztok-Zapad, 2007 [М. Балева, У. Брунбауер (съст.).
Батак като място на паметта. Изложба. София: Изток-Запад, 2007].
Długosz 2009: J. Długosz. Roczniki czyli Kroniki sławnego królestwa
Polskiego. Ks. 11–12 (lata 1431–1444). Warszawa: PWN, 2009.
Długosz 2013: J. Długosz. Roczniki czyli Kroniki sławnego królestwa
Polskiego. Ks. 12 (lata 1445–1461). Warszawa: PWN, 2013.
Gorzkowski 1993: M. Gorzkowski. Jan Matejko. Epoka lat dalszych, do
końca życia artysty. 2nd edition. K. Nowacki, I. Trybowski (Eds.). Kraków:
Universitas, 1993.
Grabski 1967: A. F. Grabski. Wiersze o klęsce warneńskiej: z dziejów
okolicznościowej poezji politycznej w Polsce XV w. – Prace Polonistyczne
Studies in Polish Literature, 23, 1967, ss. 26–51.
Grabski 1968: A. F. Grabski. Polska w opiniach Europy Zachodniej XIV–
XV w. Warszawa, PWN, 1968.
Grzegorzewski 1883: J. Grzegorzewski. Spółczesna Bulgaria. Zeszyt 1.
Kraków: Czcionkami Drukarni Związkowej pod zarządem A. Szyjewskiego,
1883.
Grzegorzewski 1911: J. Grzegorzewski. Grób Warneńczyka. Kraków:
Nakładem Akademii Umiejętności, 1911.
Kaczmarek 1997: U. Kaczmarek. Warneńskie pole – dzieje pomnika. –
Balcanica Posnaniensia, VIII, 1997, ss. 209–227.
Lewicki 1895: A. Lewicki. Pseudo-Warneńczyk. – Kwartalnik
Historyczny, 1895, № 9, ss. 239–245.

68
 Makowska 2003: U. Makowska. Antoni Piotrowski. – In: Słownik
artystów polskich i w Polsce działających. T. VII. Warszawa: Instytut Sztuki PAN,
2003, ss. 210–219.
Michałowska 1995: T. Michałowska. Średniowiecze. Warszawa:
Wydawnictwo Naukowe PWN, 1995.
Mitev 2020: N. Mitev. Krastonosnite pohodi na Vladislav Varnenchik ot
1443–1444 godina (po pismeni i arheologicheski danni). Shumen: UI „Episkop
Konstantin Preslavski“, 2020 [Н. Митев, Кръстоносните походи на Владислав
Варненчик от 1443–1444 година (по писмени и археологически данни).
Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2020].
Museum 2010: Muzeum w Suwałkach. Antoni Piotrowski 1853–1924
[online, ost. red. 15.10.2010.] In: Muzeum Okręgowe w Suwałkach. Dostępny na:
https://muzeum.suwalki.pl/wystawy-czasowe/antoni-piotrowski-1853-1924/
[01.12.2021].
Olejnik 2007: K. Olejnik. Władysław III Warneńczyk (1424–1444).
Kraków: Universitas, 2007
Piątkowski 1895: H. Piątkowski. Polskie malarstwo współczesne,
Petersburg: nakład K. Grendyszyńskiego, 1895.
Przeździecki 1887: K. Przeździecki. Katalog wystawy obrazów i szkiców
z wojny Bułgarsko-Serbskiej malowanych przez Antoniego Piotrowskiego.
Kraków, z drukarni A. Koziańskiego, 1887.
Ptaszyńska 2018: E. Ptaszyńska. Antoni Piotrowski – malarz narodowy
Bułgarii [online, ost. red. 27.05.2018]. In: Niezła Sztuka. Dostępny na:
https://niezlasztuka.net/o-sztuce/antoni-piotrowski-malarz-narodowy-bulgarii/
[01.12.2021].
Radziszewska 1978: J. Radziszewska. Maciej Stryjkowski i jego dzieło. –
In: M. Stryjkowski. O początkach, wywodach, dzielnościach, sprawach rycerskich
i domowych slawnego narodu litewskiego, żemojdzkiego ruskiego, przedtem nigdy
od żadnego ani kuszone, ani napisane, z natchnienia Bożego a uprzejmie pilnego
doświadczenia. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1978, ss. 5–25.
Sroka 1995: S. Sroka. Turecko-węgierskie rokowania pokojowe w roku
1444 w świetle najnowszej historiografii węgierskiej. – In: Świat chrześcijański i
Turcu Osmańscy w dobie bitwy pod Warną. D. Quirini-Popławska (Ed.). Kraków:
Nakładem Uniwersytetu Jagiellońskiego, 1995, ss. 43–46.
Sroka 2016: S. Sroka. Sława, chwała i plotka. Władysław Warneńczyk
jako król Węgier. – Przegląd Nauk Historycznych, 2016, № 2, ss. 103–126.
Stryjkowski 1978: M. Stryjkowski. O początkach, wywodach,
dzielnościach, sprawach rycerskich i domowych slawnego narodu litewskiego,
żemojdzkiego ruskiego, przedtem nigdy od żadnego ani kuszone, ani napisane, z
natchnienia Bożego a uprzejmie pilnego doświadczenia. Warszawa: Państwowy
Instytut Wydawniczy, 1978.
Tazbir 1985: J. Tazbir. „Krzywoprzysiężca Władysław” w opinii
potomnych. – Kwartalnik Historyczny, 92, 1985, ss. 511–531.

69
 Urbanek 1985: M. Urbanek. Ród z dzwonem w herbie. – Ekspres
Reporterów. B. Kowalski et al. (Ed.). Warszawa: Krajowa Agencja Wydawnicza,
1985, 5, ss. 47–84.
Vezenkov 2013: A. Vezenkov. Proektat i skandalat „Batak”. Chast 1
[onlayn, posl. red. 25.02.2013 g.]. V: Liberalen pregled. Svobodni hora i svobodni
idei… Dostapna na http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-
39/prospects/bulgaria/1963-batak-2 [01.12.2021 g.]. [A. Везенков. Проектът и
скандалът „Батак“. Част 1 [онлайн, посл. ред. 25.02.2013 г.]. В: Либерален
преглед. Свободни хора и свободни идеи… Достъпна на
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/bulgaria/1963-
batak-2 [01.12.2021 г.]].
Zakrzewska 1981: M. Zakrzewska. Antoni Piotrowski. – In: Polski
słownik Biograficzny. T. XXVI. Kraków: Wrocław, Zakład Narodowy im.
Ossolińskich – Wydawnictwo Polskiej Akademii Nauk, 1981, ss. 461–463.
Zawilski 1978: A. Zawilski. O wolność Bułgarii. Warszawa:
Wydawnictwo MON, 1978.

ANCIENT AND MEDIAEVAL SOURCES /

АНТИЧНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ИЗТОЧНИЦИ:

de Palatio 1891: A. de Palatio. Letter № 308. Andrzej Palacius de Palacio

Ludwikowi kardynałowi opisuje obszernie bitwę Warnenską. – In: Codex
epistolaris saeculi decimi quinti. Vol. II. A. Lewicki (Ed.). Kraków: Akademia
Umiejętności, 1891, p. 452–453.
Letter № 304: Papież Eugeniusz IV, z pierwszych wieści o bitwie
Warneńskiej dowiedziawszy się, że król ocalał ale kardynał Julian zaginął, prosi
króla Władysława, izby do ocalenia kardynała wszelkich starań dołożył. – In:
Codex Epistolaris saeculi decimi quinti. Vol. II. A. Lewicki (Еd.). Kraków:
Akademia Umiejętności, 1891, p. 452–453.

Correspondence address:
Ewa Srebro, PhD
Independent researcher
E-mail: ewa.b.srebro@gmail.com

70
 Запасен полковник Кирчо Илиев Кирчев – един от
„забравените“ български офицери

Драгомир Георгиев

Reserve Colonel Kircho Iliev Kirchev – Оne of the “Forgotten”

Bulgarian Officers

Dragomir Georgiev

Abstract: One of the main tasks that the restored Bulgarian state faced
after its Liberation was to build a strong and capable army. The military strength
was considered to be the main guarantor for the realization of the Bulgarian
national ideal – the liberation of the enslaved brothers in Thrace and Macedonia,
and the complete unification of the Bulgarian people into one state. At the
beginning of the 20th century Bulgaria took part in three wars, during which
thousands of Bulgarian officers showed their courage and sacrifice. Some of those
names, such as Generals Georgi and Vladimir Vazovi, Stefan Toshev, Nikola
Zhekov, Kliment Boyadzhiev and others, are well known today. At the same time
another group of officers who also had significant contributions, both on the
battlefield and in the public life are almost unknown to today. In this paper, the
biography of one of these “forgotten” Bulgarian officers will be presented. His
name is Kircho Iliev Kirchev. Here are some highlights from his military and
public biography.
Keywords: Kircho Iliev Kirchev, Bulgarian Army, officer, Union of
Reserve Officers, Chief of the Sofia Police, deputy

Една от основните задачи, които стоят пред възстановената българска

държава след Освобождението, е да бъде изградена силна и боеспособна
армия. Тя трябва да бъде основен гарант за реализирането на българския
национален идеал – освобождаването на поробените братя в Тракия и
Македония и присъединяването на тези земи към България. В началото на
XX в. страната ни взема участие в три войни, по време на които със своята
храброст и жертвоготовност се проявяват хиляди български офицери.
Имената на някои от тях, като генералите Георги и Владимир Вазови,
Стефан Тошев, Никола Жеков, Климент Бояджиев и др., са добре познати на
съвременниците. В същото време друга група от офицери, които също се
изявяват на бойното поле и след това в обществения живот, са почти
непознати в наши дни. В настоящата разработка ще бъде представена
71
биографията на един от тези „забравени“ български офицери. Неговото име
е Кирчо Илиев Кирчев.
Кирчо Илиев Кирчев е роден на 30.XI.1884 г. в гр. Провадия (OKB
1996, 99). Основно и прогимназиално образование получава в родния си
град, след което до четвърти клас учи в Търговската гимназия във Варна.
След това се премества в Свищов, където през 1903 г. завършва Държавната
търговска гимназия. Постъпва да отбие военната си служба в Школата за
запасни офицери. След като я завършва успешно, е произведен в чин
офицерски кандидат. По-късно е оставен за кадър на школата. При
формирането на клон от Военното на Негово Величество Училище –
Княжево, през 1906 г. Кирчо Кирчев е назначен на служба. По това време
той следва заедно с юнкерите във Военното училище. През 1907 г. е повишен
в чин фелдфебел (SXXVONS 1940, 166). На 17.II.1908 г. е произведен в
първи офицерски чин подпоручик, като част от 28-и випуск на Военното
училище. Получава първото си назначение в 8-и пехотен полк. На 19.II.1911
г. е повишен в чин поручик и е назначен за адютант на полка. На 25.IХ.1912
г. той продължава да служи в щаба на 8-и пехотен полк, на длъжност
адютант (8-и 1934/35, 291). В началото на военната си кариера К. Кирчев
създава семейство. Съпругата му се казва Невянка Кирчева. Тя умира през
юли 1935 г.1 От бракът им се ражда една дъщеря, чието име не ни е известно.
През Балканската война (1912–1913) взема участие в боевете с
османските войски при Селиолу, Колиби, Караагач, Чонгора и Чаталджа. По
време на Междусъюзническата война (1913) вече е командир на рота и
участва в боевете при Злетово и Калиманци. След края на военните действия
през 1913 г., е назначен за инструктор в ШЗО в Княжево (SXXVONS 1940,
166). На 18.V.1914 г. е произведен в чин капитан и е назначен за командир
на рота във 2-ри пехотен полк. По-късно същата година отново се завръща в
школата. През 1915 г. е преведен във Военното на Н. В. училище като
инструктор възпитател. Остава на този пост до 1917 г., когато е изпратен на
фронта като командир на картечна рота и завеждащ картечното дело в 12-и
пехотен полк, който по това време се намира около гр. Сяр (Егейска
Македония). На 01.I.1918 г. е произведен в чин майор и поема командването
на дружина в 55-и пехотен полк. По това време полкът се намира на позиции
при с. Сармусаклий (Серско). По-късно същата година е преведен в 65-и
пехотен полк на длъжност командир на дружина. Отначало полкът заема
позиции, североизточно при Дойран, после е разположен източно от Хума-
Яребична. След пробива при Добро поле е изпратен с отделен отряд да
прикрива десния фланг при отстъплението на 5-а Дунавска пехотна дивизия
(SXXVONS 1940, 166–167).
След края на войната К. Кирчев е назначен в канцеларията при
Военното министерство на длъжност помощник-началник на стрелковата
секция. През 1919 г. заема длъжността командир на 8-и пехотен полк. На
1
Г-жа Невянка Кирчева (некролог). – В-к „Отечество“, XVI, 690, 3 август 1935 г., с. 4.
72
следващата година е назначен, като офицер за поръчки при военната секция
на Министерство на Войната. По това време се води и прикомандирован към
канцеларията на същото ведомство (SXXVONS 1940, 167). На 20.IV.1920 г.
е назначен за помощник-военен комендант на София. През 1921 г. става
командир на 1-ва пехотна дружина. На следващата година е назначен за
командир на 1-ва пехотна допълваща част, а след това е преведен в 1-во депо.
От 30.I.1923 г. е повишен в чин подполковник. През 1925 г. е
прикомандирован към управлението на Софийския първокласен гарнизон.
През същата година поема и длъжността военен комендант на столицата.
След това служи в 6-и пограничен участък и заема поста началник на 1-во
Софийско бюро за доброволци. През 1926 г. е назначен на поста помощник-
началник на 5-и пограничен сектор (SXXVONS 1940, 167). На следващата
година заема поста на интендант на 3-а пехотна дивизия. В началото на 1928
г. е произведен в чин полковник и веднага след това е назначен за началник
на 3-и пограничен сектор. На следващата година е преведен на длъжност
помощник-председател/началник на военно-историческата комисия при
Министерство на войната, където и завършва своята военна кариера.
Уволнен е от армията през 1930 г. по чл. 31 от Закона за военните лица, след
което преминава в запаса (SXXVONS 1940, 167).
Запасен полковник Кирчо Кирчев членува в Съюза на запасните
офицери в София. На 11.II.1935 г. се провежда общо годишно събрание на
столичното дружество. Според неговите решения той е утвърден за съветник
на настоятелството.2 На 24 април същата година се конструира
федеративния съвет на дружествата на запасните офицери и подофицери в
София. Запасен полковник Кирчо Кирчев е избран за член съветник.3 През
лятото на същата година настъпват промени в настоятелството на
дружеството на запасните офицери в София заради факта, че част от
ръководството на организацията подава оставки. В резултат от тях
настоятелството се попълва с нови членове и за първи подпредседател на
столичното дружество е утвърден запасен полковник К. Кирчев.4 В началото
на 1936 г. е съставено ново настоятелство на Съюза на запасните офицери в
София. Той е избран за съветник.5 В края на 1936 и началото на 1937 г. сред
членовете на дружеството на запасните офицери в столицата избухва
сериозен конфликт. Група от тях сформират настоятелство, което не е
одобрено от повечето от членовете на софийската организация. За излизане
от тази ситуация се пристъпва към избиране на акционен комитет, който
трябва да излъчи легитимни делегати за предстоящия извънреден конгрес на
съюза в Пловдив. Запасен полковник К. Кирчев е избран за член на този

2
В-к „Отечество“, XVI, 673, 2 март 1935 г., с. 3.
3
В-к „Отечество“, XVI, 681, 4 май 1935 г., с. 3.
4
Г-жа Невянка Кирчева (некролог). – В-к „Отечество“, XVI, 690, 3 август 1935 г., с. 4; В-к
„Отечество“, XVI, 692, 17 август 1935 г., с. 3.
5
В-к „Отечество“, XVIII, 717, 7 март 1936 г., с. 3.
73
комитет и също се подписва в негова подкрепа.6 На 11.VI.1937 г. в
канцеларията на Съюза на запасните офицери във Военния клуб се провежда
общо събрание на дружеството на запасните офицери в София.7 Според
неговите решения запасен полковник Кирчо Кирчев е избран за запасен член
на дружественото настоятелство.8 Освен това той е и първи председател и
началник на 1-ви дружествен участък в София (SXXVONS 1940, 168).
На 18.V.1935 г. запасен полковник К. Кирчев е назначен на поста
директор на полицията в София. Остава на тази позиция до края на 1936 г. С
неговото име се свързва дисциплинирането и издигането във всяко едно
отношение на българската полиция през този период (SXXVONS 1940, 168;
Стенографски дневници 1940, 397).9
Запасен полковник К. Кирчев е член на настоятелството на
Дружеството на пенсионерите в София, член на родителско-учителските
съвети, подпредседател на Съединените кооперативни строителни
спестовни дружества в София. В периода 1934–1937/38 г. е училищен
настоятел в столицата (SXXVONS 1940, 168).
Кирчо Кирчев е избран за пръв път за депутат от Горноджумайската
избирателна колегия в XXV Обикновено народно събрание (24.II.1940–
23.VIII.1944) на 28.I.1940 г. Член е на парламентарните комисии по
Министерство на вътрешните работи и народното здраве и по проверка на
изборите към XXV ОНС (SXXVONS 1940, 168).
За проявена храброст, бойни отличия и заслуги и за отлична и предана
военна служба Кирчо Кирчев е награден с ордените: „За храброст“ V степен,
II и I клас, военен орден „За военна заслуга“, народен орден „За военна
заслуга“ IV степен, знак за 10 и 20-годишна отлична военна служба,
германски железен кръст, кръст „За Независимостта“, орден „Св.
Александър“ IV степен с мечове в средата (1921)10, военен орден „За
храброст“ IV степен, I клас (1921)11 (SXXVONS 1940, 167).
К. Кирчев е масон. В началото на 1922 г. подава молба да бъде приет
за член в софийската свободно зидарска ложа „Светлина“ (Ralchev, Nedev

6
Софийското дружество. – В-к „Отечество“, XIX, 763, 3 април 1937 г., с. 1, 3; Софийското
дружество. – В-к „Отечество“, XIX, 764, 10 април 1937 г., с. 1; Софийското дружество. – В-
к „Отечество“, XIX, 765, 17 април 1937 г., с. 1.
7
Според информация от друг източник събранието се провежда на 25.VI.1937 г.
8
Край на заблужденията. – В-к „Отечество“, XIX, 771, 19 юни 1937 г., с. 4; Общо събрание
на съюзното дружество на запасните офицери в София. – В-к „Отечество“, XIX, 780, 23
октомври 1937 г., с. 3.
9
Важни административни промени. – В-к „Варненски новини“, XXIII, 3924, 18 май 1935 г.,
с. 3.
10
Държавен военноисторически архив – Велико Търново, Ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 67–68, 79–80.
Информация за това намираме в Заповеди № 464/1921 г. и № 465/1921 г. по Министерство
на войната. Като основание за награждаването е посочено: …за отличия и заслуги през
третия период на войната и отделен боен подвиг през първия период на войната….
11
Пак там. Информация за това намираме в същите заповеди, както в бел. 9, като и
основанието е същото.
74
2019, 75).12
Запасен полковник Кирчо Кирчев умира на 29.XI.1940 г. в София.
Погребан е след обяд на следващия ден в столицата.13 На 19-тото заседание
от втората редовна сесия на XXV ОНС, проведено на 29.ХI.1940 г., всички
народни представители стават на крака, произнасяйки думите Бог да
прости. По този начин те изразяват почитта си към Кирчо Кирчев
(Стенографски дневници 1940, 397).
Като офицер и началник полковник К. Кирчев е известен не само на
военните среди с желязната дисциплина, която налага на всички, които са
под негово командване. Строг, но справедлив, суров, но с мярка – той
внушава респект на всички, които изпълняват и спазват доброволно
неговите изисквания. Полковник Кирчев е известен също и като добър
познавач на картечното дело. В тази област той е един от пионерите в
българската армия и допринася в значителна степен за опознаването на това
ново за онова време оръжие от офицерския и войнишкия състав (SXXVONS
1940, 167).
Най-точната оценка за неговата личност може би е дадена от Васил
Бакалов – съставител на сборника с биографии на народните представители
в XXV ОНС. Там той пише следното: Полковник К. Кирчев е от нашите
добри и заслужили офицери, на което звание е посветил предано много свои
сили и енергия. Честен и почтен, волеви и делови, той е от онези наши
скромни общественици, които знаят своите задължения и отговорност и
изпълняват предано своя дълг към Родината (SXXVONS 1940, 168).
Настоящата разработка няма претенцията за изчерпателност и
всеобхватност на разглежданата тема. Бъдеща работа в българските архиви
и архивохранилища, както и с българския периодичен печат вероятно ще
доведе до откриването на нови интересни моменти от военната и житейската
биография на този малко познат български офицер и общественик. Наш дълг
като изследователи е да запазим жив спомена за този достоен наш
отечестволюбец, за да служи той като пример за подражание на бъдещите
поколения българи.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

OKB 1996: Ofitserskiyat korpus v Bulgaria 1878–1944 g. T. 3–4: I–O. R.

Rumenin, (sast.). Sofia: Izd. na Ministerstvoto na otbranata: „Sv. Georgi
Pobedonosets“, 1996 [Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 3–4:
И–О. Р. Руменин, (съст.). София: Изд. на Министерството на отбраната: „Св.
Георги Победоносец“, 1996].

12
Информация за това получаваме от Скица № 3 от 16.I.1922 г.
13
О. з. полковник Кирчо Ил. Кирчев (некролог). – В-к „Мир“, XLVI, 12099, 30 ноември 1940
г., с. 2.
75
 Stenografski dnevnitsi 1940: Stenografski dnevnitsi na XXV
Obiknoveno narodno sabranie. Izd. Narodno sabranie, Darzhavna pechatnitsa
Sofia, 1940 [Стенографски дневници на XXV Обикновено народно събрание.
Изд. Народно събрание, Държавна печатница София, 1940].
SXXVONS 1940: Sbornik na XXV Obiknoveno narodno sabranie. V.
Bakalov. (sast.). Sofia: Izd. „Knipegraf“, 1940 [Сборник на XXV Обикновено
народно събрание. В. Бакалов. (съст.). София: Изд. „Книпеграф“, 1940].
Ralchev, Nedev 2019: R. Ralchev, N. Nedev, Letopis na masonstvoto v
Bulgaria. T. 2: Istoria, ustav, ustroystvo i upravlenie na Staroto masonstvo. Sofia,
2019 [Р. Ралчев, Н. Недев, Летопис на масонството в България. Т. 2: История,
устав, устройство и управление на Старото масонство. София, 2019].
8-y 1934/35: 8-y pehoten Primorski polk – Istoriyata na Primortsi 1912–
1915. Chast vtora. Varna: Pechatnitsa „Novini“, 1934/35 [8-й пехотен
Приморски полк – Историята на Приморци 1912–1915. Част втора. Варна:
Печатница „Новини“, 1934/35].
Otechestvo, XVI, 673, 2 mart 1935. [Отечество, XVI, 673, 2 март 1935].

ВЕСТНИЦИ / NEWSPAPERS:

Varnenski novini, XXIII, 3924, 18 may 1935 g. [Варненски новини,

XXIII, 3924, 18 май 1935 г.].
Mir, XLVI, 12099, 30 noemvri 1940 g. [Мир, XLVI, 12099, 30 ноември
1940 г.].
Otechestvo, XVI, 673, 2 mart 1935 g. [Отечество, XVI, 673, 2 март 1935
г.].
Otechestvo, XVI, 681, 4 may 1935 g. [Отечество, XVI, 681, 4 май 1935
г.].
Otechestvo, XVI, 690, 3 avgust 1935 g. [Отечество, XVI, 690, 3 август
1935 г.].
Otechestvo, XVI, 692, 17 avgust 1935 g. [Отечество, XVI, 692, 17
август 1935 г.].
Otechestvo, XVIII, 717, 7 mart 1936 g. [Отечество, XVIII, 717, 7 март
1936 г.].
Otechestvo, XIX, 763, 3 april 1937 g. [Отечество, XIX, 763, 3 април 1937
г.].
Otechestvo, XIX, 764, 10 april 1937 g. [Отечество, XIX, 764, 10 април
1937 г.].
Otechestvo, XIX, 765, 17 april 1937 g. [Отечество, XIX, 765, 17 април
1937 г.].
Otechestvo, XIX, 771, 19 yuni 1937 g. [Отечество, XIX, 771, 19 юни
1937 г.].

76
 Otechestvo, XIX, 780, 23 oktomvri 1937 g. [Отечество, XIX, 780, 23
октомври 1937 г.].
Varnenski novini, XXIII, 3924, 18 may 1935 g. [Варненски новини,
XXIII, 3924, 18 май 1935 г.].

АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ / ARCHIVAL SOURCES:

Darzhaven voennoistoricheski arhiv – Veliko Tarnovo. F. 1 – Kabinet na

ministara [Държавен военноисторически архив – Велико Търново. Ф. 1 –
Кабинет на министъра].

Correspondence address:
Dragomir Georgiev – PhD
Curator at Provadia Museum of History
Tel.: 0879 838 666
E-mail: vtu_vazrajdane89@abv.bg

77
 За местната икономиката в комунистическа България. По
примера с Пловдив през 70-те–80-те години на ХХ век

Видин Сукарев

Аbout the local economy in communist Bulgaria. On the case of

Plovdiv in 70s–80s of 20th century

Vidin Sukarev

Abstract: It is hard to find exemplary and influential local research among

the impressive number of studies on social-economy history for the communist
regime in Bulgaria over the last three decades. Big percentage of Bulgarians still
remember the period between 1944 and 1989 with nostalgy and spread their
wrong opinions to the next generations, without acknowledging the multitude
scientific contributions showing the low efficient economy and life standard.
Possible way for that period to be reconsidered in general to discover the local
economy processes and phenomena because each person is deeper interested in
the past of its own settlement or region. In this paper are commented the main
authors and attitudes about the Plovdiv development during the Communist
regime as well as some data and figures proving that although several positive
achievements, the local economy was directed the wrong way and eventually
collapsed. However, these processes have their own logic in many cases
distinguished from the general one. They should be researched and known because
each new detail clears the common panorama and derives useful questions to be
research.
Keywords: local socialist economy, Plovdiv after WWII, provincial
economy, nostalgy to socialism, society discussion, Municipal authority

Проучванията на стопанските процеси в България през

комунистическия режим са сред най-развитите от разнообразната
проблематика, която периодът предлага. Истинското изследване у нас
настъпва с началото на демократичните промени, когато броят на трудовете
бързо нараства. Това личи ясно от обзорната публикация на Илиана Марчева
по случай 15-годишнината от 10 ноември 1989 г., която, макар че не може да
бъде изчерпателна предвид формата на форума и сборника, очертава
достатъчно ясно тенденциите, приемствеността и настъпилите новости
78
(Marcheva 2006, 289–301). Петнайсет години след публикуването на
забавилия се две години сборник продължава изясняването на въпроси,
свързани с основните посоки на икономическо развитие –
индустриализация, външна търговия, селско стопанство, туризъм, стопански
аварии, външен дълг, финансиране, кредитиране, социално осигуряване,
парични реформи, икономическите взаимоотношения със социалистически
и капиталистически страни; синдикална политика, работната ръка,
образование; жизнен стандарт; работа на български специалисти в чужбина
и др. Прилагането на пълна или подробна библиография тук е невъзможно.
Изследователите на проблемите на социалистическото народно стопанство
далеч не са само историци и икономисти. Има представители и на
юридическите и техническите науки, социолози, антрополози, журналисти.
Към тях трябва да се добавят и различни стопански ръководители на местно
и национално ниво.
Тематичното разнообразие и значителният обхват на изследванията
впечатляват. Видно е обаче и друго – работите, посветени на въпроси от
регионалното стопанско развитие, в никакъв случай не са сред водещите
като образец и въздействие. Посочените тук заглавия далеч не са всички
(Dimitrova 2012; Vuchkov 2014; Nedkov 2017; Nedkov 2018; Postompirov
2018; Postompirov 2019; Atanasov 2019; Penchev 2020), а просто забелязани
по време на изследователската работа на автора. Съставянето на такава
библиография е задача за отделно проучване, която налага преглед освен на
национални и университетски издания, така и на всички регионални
периодики и сборници. Те са основно музейни и в много случаи са
библиографска рядкост, като в тях могат да се открият и публикации за
социалистическата икономика още през самия период, обикновено за
неговото начало (напр. Hristova 1987; Mivhov, Hristova 1989).
У нас все още много хора си спомнят с умиление времето между 1944
и 1989 г. (Koleva 2020, 267–329). Хипотезата, съставена на базата на
досегашната изследователска работа, е, че има съществена вероятност
разнобоят между мненията на специалисти и обикновени хора да е свързан
с интерпретацията на лично и местно ниво, а това е въпрос, останал без
внимание досега. Местната история и нейното проучване имат собствена
логика. В крайна сметка национално представителните изследвания се
формират и стъпват на базата на пъзел, съставен точно от такива малки
частици, така че няма как изводите и картината да са фундаментално
различни, но съществува сериозната възможност да бъдат по-достъпни,
съответстващи на познания, очаквания и спомени – и оттам в по-голяма
степен възприети и разбрани. Освен това – много важно – обръща се
внимание на детайли, които при общия поглед остават встрани.
Изследванията по стопанско-историческите проблеми за Пловдив са
малко. Най-известното в научните среди – на доктор на историческите науки
Донко Дочев – не придоби популярност извън тях, вероятно заради доста

79
сложната тематична структура. То не е посветено само на икономиката, тъй
като авторът има за цел да създаде обща картина за промените, които
настъпват през първите две десетилетия след 9 септември 1944 г. (Dochev
2007). Д. Дочев е част от идеологическата номенклатура. През 70-те и
началото на 80-те години ръководи Дирекция „Културно-историческо
наследство“ към Окръжния народен съвет, по-късно преподава в Академията
за обществени и социални науки в Пловдив. Той подкрепя новостите след 9
септември 1944 г., търси и предлага обяснения за несполуките, често изнася
негативни данни и критикува. Предвид горната граница на изследването –
1964 г., всички разглеждани процеси, включително и стопанските, са
представени в незавършен вид. Монографията е замислена в два тома, но
вторият не е написан, а изследователят, роден през 1936 г., е вече на
преклонна възраст.
Единственото издание върху стопанското развитие на Пловдив през
целия социалистически период е с автор Добринка Проданова (Prodanova
2014) – пряк свидетел и участник в провеждането на политиката като кадър
от местната стопанска номенклатура. Жанровата принадлежност на тази
книга е най-близка до спомените на стопанските ръководители. Тя е без
научен апарат и рецензенти, но има списък с литература и множество
таблични приложения. Посветена е на хилядите стопански деятели и е
написана в полемичен дух с нескрито негодувание срещу тези, които са
разсипали техния труд по време на прехода. Идеята на авторката личи от
самото заглавие – до 1990 г. икономиката на Пловдив и окръга е във възход,
упадъкът през следващите години е можело да бъде избегнат, а постигнатото
да се запази и доразвие.
Д. Проданова е родена през 1941 г. и работи в системата на
пловдивската икономика от 1971 г., като започва от долните нива и достига
до секретар по промишлеността в Общинския комитет на Българската
комунистическа партия (Prodanova 2014, 7–11). През 1978 г. защитава
кандидатска дисертация по икономика. В заглавието на книгата си авторката
фигурира като доктор на икономическите науки, но в базата данни на
Национален център за информация и документация се открива само по-
ниската научна степен. След началото на промените Проданова основава
Пловдивската търговско-промишлена камара, която ръководи и до днес.
Въпреки че разглежда в книгата си пловдивската икономика през целия 45-
годишен период, основните акценти са 70-те–80-те години (времето, в което
тя работи в системата) и съдбата на предприятията след 1990 г.
Последното монографично изследване на стопанско историческа
тематика за социалистическия период в Пловдив има за предмет
изграждането на градската и туристическата инфраструктура от 9 септември
1944 до октомври 1990 г., но поради пандемията е издадена само първата
част – до 1971 г. (Sukarev 2020, 11).

80
 Не може да се отрече, че икономиката на Пловдив и окръга/областта
изглежда внушителна в цифри (Prodanova 2014, 32–40, 45–49, 55–66, 225–
235), но проблемите няма как да се скрият. Огромните промишлени
мощности, изградени до края на 60-те години, произвеждат скъпа и
лошокачествена продукция. Безотговорността и безстопанствеността, вече
оформили се като отчетливи характеристики при организацията и
изпълнението на работите, съдействат за масово присвояване на строителни
материали и всякакви други активи на социалистическата собственост.
Само при строежа на Гребната база през 1964 г. е отчетено, че изчезват 7
тона цимент (Sukarev 2020, 87–88). През 1968 г. на заседание на Градския
народен съвет–Пловдив, орган, който принципно се отъждествява с
общинското управление, но в онези години има широки пълномощия по
отчитане и контрол на местната икономика, са изнесени притеснителни
данни за производителността на труда – между два и три пъти по-ниска в
сравнение с тази в други социалистически страни като СССР, Чехословакия
и Унгария (Sukarev 2020, 107).
В началото на 1970 г. е преустановено производството на автомобили
„Булгаррено“. Това е сериозен удар в национален план, особено погледнато
в перспективата на повсеместно развиващата се в световен мащаб
автомобилна промишленост, от която България се самоизключва (Grigorova
2013), но последиците за местната икономика се усещат далеч по-рано. По
това време основно приходно перо в бюджета на общината е т.нар. „данък
оборот“ и отчислението от печалбата на стопанските предприятия,
формиращи средно между 50 и 60% от приходната част. Утвърденият
годишен бюджет на ГНС за 1970 г. е с повече от два и половина милиона
лева по-нисък от предходния и очевидно има връзка със закриване на
производството (Sukarev 2020, 109, 114). Още през лятото на 1968 г.
председателят на ГНС Коста Куманов обяснява, че заради голямата суша
капиталните вложения за следващите две години се намаляват общо за
цялата страна.1 Интересен аргумент, при положение че като водещ отрасъл
навсякъде се посочва промишлеността. Намаляването на бюджета не се
коментира в печата. В документите обаче все по-често се появява
оправданието, че някой висшестоящ орган е отхвърлил заложени в графика
на ГНС дейности поради липса на лимит (Sukarev 2020, 109–110).
През тези години управляващите започват да обръщат все по-голямо
внимание на потреблението (Ivanov 2011, 322–337). Изграждането на
социалистическо консуматорско общество е следствие както на самия живот
и естествения човешки стремеж към благополучие, така и на политиката на
централно и местно ниво, за която е даден сигнал от Съветския съюз
(Znepolski 2008, 229–233; Ivanov 2008, 205–227; Brunnbauer 2010, 223–225,
269–270, 446–448; Avramov 2008, 80; Bankov 2009, 221–225; Elenkov 2008,
239–275; Dimitrov 2018). Тенденциите за нарастване на потреблението на
1
Регионален държавен архив–Пловдив, ф. 158, оп. 4, а.е. 30, л. 89; а.е. 58, л. 7, 25–26.
81
територията на ГНС–Пловдив са ясно забележими през втората половина на
60-те години, обхванати от Петата петилетка (1966–1970). При индекс 100 за
1965 г. стокооборотът на дребно в търговската мрежа и общественото
хранене през 1970 г. се увеличава общо за града на 161,9 единици и 161,5 в
търговската мрежа. Някои предприятия имат още по-значителен ръст.
Стокооборотът на „Месо и риба“ нараства на 175,1; „Наркооп“ – 179;
„Мототехника“ – 212. Над всички е „Балкантурист“ с ръст 183,3 за 1966 г.;
344,4 за 1967; 600 за 1968; 1455,5 за 1969 и 2544,4 за 1970 г. Всички
предприятия в сферата на общественото хранене бележат увеличение между
152,2 (ГТП „Здрава храна“) и 264, 8 (ГТП „Наркооп“). Тук „Балкантурист“ е
на второ място от седем организации с показател 198,6.2 За сравнение през
1965 г. общият ръст на стокооборота на дребно спрямо 1961 г. е малко над
28%.3 Възходящото движение продължава през следващите години. През
1970 г. стокооборотът на човек от населението е 945 лв., а през 1974 г. – 1138
лв. (OD 1975, 34–35)
Всички хора със съзнателни спомени за този период, с които авторът
на настоящата статия е говорил за тогавашното икономическо положение и
жизнен стандарт, определят 70-те години като златното време за живеене в
Народна република България. В специализираната литература се срещат
формулировките дългото златно десетилетие 1970–1983 (Dimitrov 2018,
111) и българското десетилетие 1974–1984 (Ivanov 2008, 290).
Материалното благосъстояние нараства значително – до голяма степен се
разрешават жилищните проблеми в градовете, разпространяват се различни
елементи на съвременното удобство в бита – домакински електроуреди,
радио и телевизионни апарати, все по-достъпни стават автомобилите.
Голяма част от градското население се насочва към придобиването на вила
в специално обособените за тази цел зони или в някое от близките села.
Цените на хранителните стоки и услугите се поддържат изкуствено на ниски
нива (Znepolski 2011, 423). Доходите също не са особено високи, но има как
и откъде да бъдат повишени – частният сектор, какъвто и да е той, носи
значителни печалби. Държавният също предлага различни възможности за
допълнителна работа в строителството или селското стопанство. Затова и в
населението се натрупва парична маса, която заради дефицитите и
ограничения асортимент не може да се реализира (Avramov 2008, 87–93, 97).
В заведенията няма особено разнообразие, но са по възможностите на всеки,
стига да има места (Shkodrova 2015, 198–227). Увеличава се свободното
време, преминава се към петдневна работна седмица (Dimitrov 2018, 111;
Pizhev, Shivachev, Sukarev 2014, 245). Българинът очевидно се замогва, но
повишените индекси изхождат от ниска база. Те впечатляват основно на
фона на миналото на самите хора, голяма част от тях привикнали на тежък
труд и скромен бит. При откриването на Международния панаир на 18
2
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 5, а.е. 19, л. 17–18.
3
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 5, а.е. 277, л. 6.
82
септември 1971 г. дори пловдивският официоз – орган на Окръжния комитет
на БКП – не се свени да заяви, че за подобряване на снабдяването и
асортимента по време на изложението са предприети специални мерки и са
осигурени разнообразни продукти от страната и чужбина.4 Нарасналият
материален и жизнен стандарт има важно значение в бъдещето, защото
поражда социални и стопански очаквания у хората, които системата не може
да посрещне.
Водена от разбираема носталгия към времето на младостта, Д.
Проданова идеализира хора, решения и дейности. Особено показателни са
коментарите ѝ за Постановлението за развитие на Пловдив, прието от
Политбюро на Централния комитет на БКП през февруари 1975 г. Авторката
счита, че голяма част от изпълнените в града проекти през следващите
години са инициирани от него (Prodanova 2014, 41–44). На практика обаче
повечето са заложени далеч преди публикуването му в плановете на
градските партийни и административни органи и по-скоро тяхното
присъствие в документа е свързано с търсенето на гаранции, че ще бъдат
изпълнени, защото за издаването на Постановлението лобира местното
партийно ръководство, начело с Дража Вълчева.5 Почти нищо от обещаното
не се осъществява и няколко години по-късно Постановлението, при чието
обявяване изглежда, че Пловдив ще разчита на цялата мощ на държава и
партия, се свежда до голям ленински съботник – предимно полагане на
„доброволен“ труд от гражданите в зелените площи (DP 1980).6 Всъщност от
самото начало не личи централната власт да е имала сериозно намерение за
нещо повече от декларации (Pizhev, Shivachev, Sukarev 2014, 246–249). Д.
Проданова приписва отговорността за неизпълнението на ведомствата,
които забавят финансирането и това налага зависимост от
инициативността на ръководителите за осигуряване на необходимите
лимити и финансови ресурси (Prodanova 2014, 45). Характерен образец от
тогавашния език.
Друго интересно заявление на Д. Проданова е: За нас не
съществуваха националните проблеми по платежоспособността на
българската икономика и „дълговите кризи“. Тези проблеми не бяха в
дневния ред на териториалното управление. За нас изпълнението на плана
характеризираше отговорността и съпричастността към държавната
политика. Както се шегувахме „Цар План“. (Prodanova 2014, 20). От друга
страна обаче, тя признава неконкурентността и енергоемкостта на местната
икономика с редица примери от различни производства. Признават се и
неуспехите в задоволяване на потреблението (Prodanova 2014, 22, 50). Така
че нещата са ясни – авторката просто не иска да приеме, че опитите за
реформиране и подобряване с нейно участие са претърпели провал. Тя много

4
В-к „Отечествен глас“, № 8329/19 септември 1971 г., с. 2.
5
Централен държавен архив, ф. 1Б, оп. 35, а.е. 5176, л. 53–56.
6
В-к „Отечествен глас“, № 10748/13 март 1980 г., с. 1; № 10774/18 април 1980, с. 2–3.
83
държи на обстоятелството, че до 1985 г. показателите на икономически
растеж са високи, а с посочените количествени данни оправдава спада през
следващите години, но това не може да промени истината – пловдивската
икономика е неефективна, също както и националната. Стабилизацията от
първата половина на 80-те години е временна; именно от 1985 г. външният
дълг отново започва бързо да нараства (Ivanov, Vachkov 2008, 191–246;
Avramov 2008, 217–218).
През 70-те и 80-те години се предприема реорганизация на
производството. Обръща се внимание на изнасянето му в по-малки населени
места, на автоматизацията, на модернизацията и научния опит (Prodanova
2014, 34–35, 46–51). Закъснели действия с кратковременни резултати. През
1987 г. в Пловдив негативните стопански тенденции са очевидни (Prodanova
2014, 23–34) – това води до забавяне на много строителни и други
инвестиционни работи.7 През следващата година затрудненията се обсъждат
все по-открито в документите. Решение на Министерския съвет № 109 от 14
юли 1988 г. постановява намаляването на държавните дотации на губещите
производства и дейности. При започнатата в тази връзка работа във вече
Общинския народен съвет са изнесени данни, че за текущата година
предвидената сума за тях възлиза на близо 145 млн. лева – почти колкото
годишния общински бюджет. Замразяват се обекти, по чиято реализация се
работи от десетилетия, като изграждането на многофункционална спортна
зала.
Ясно се вижда как и централна, и местна власт вземат хаотични и
противоречиви мерки в опит да се овладее положението. От 1 януари 1989 г.
е преустановено експерименталното приложение на новия икономически
механизъм в непроизводствените общински дейности. На 3 април обаче
решението е отменено Разработена е мащабна програма за развитие и
обновяване на общинската икономика до 2005 г., в която въпреки загубите
промишлеността отново е на първо място. Разработена е и програма за
развитието на базата за комплексно обслужване до същата година. Това е
ахилесовата пета на системата – невъзможността да се отговори на
потребителските очаквания. Програмата е амбициозна, но за сметка на това
силно нереалистична на фона на моментните и историческите възможности
на общината. Появяват се отдавна изоставени поради нецелесъобразност
проекти.8 На областно ниво също е разработена програма за стопанското
развитие до 2005 г, която Д. Проданова коментира по следния начин:
Вярвахме, че ще успеем, че в рамките на СИВ ще бъдем достатъчно добри…
(Prodanova 2014, 26). Процесите на разпад на социалистическата икономика
обаче вървят толкова бързо, че мерките остават само на хартия, а като се има

7
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 6, а.е. 7, л. 85–88; а.е. 13, л. 117; а.е. 189, л. 25–125; а.е. 193, л.
1–47; а.е. 201, л. 48–49; а.е. 255, л. 58–60, 76–86.
8
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 11, а.е. 63, л. 102–106; а.е. 65, л. 7–8, 84–85; а.е. 74, л. 112; а.е.
75, л. 70–103; а.е. 80, л. 7; а.е. 81, л. 23–78.
84
предвид колко консервативна и тромава е системата дори и на местно ниво,
резултатът от тяхното евентуално предприемане изглежда предизвестен.
В Пловдив действително е извършена огромна работа през 70-те и 80-
те години, до голяма степен обяснима с личните качества и умения на
общинските ръководители – Диран Парикян (1971–1979), Христо Мишев
(1979–1986) и първия секретар на Окръжния комитет на БКП Иван Панев
(Pizhev, Shivachev, Sukarev 2014, 256–257, 266–267), за когото Д. Проданова
не пести суперлативи (Prodanova 2014, 16 – 18). Иван Панев и Христо
Мишев влизат в конфликт за това как да се развива икономиката, което
коства поста на втория; година по-късно – през април 1987 г. Панев напуска
Пловдив (Doychinov 2014, 182–183). Тези промени съвпадат с
икономическото свиване и кризисните процеси на местно и национално
ниво, които Живковото преустройство неуспешно се опитва да разреши.
На различни места отдавна се обръща внимание на изначалната
българска склонност да се живее в собствено жилище. Тя не е нещо уникално
и като цяло е характерна за народите от Източна Европа и
Средиземноморието, към които спада и българският (Znepolski 2011, 411–
412). Безспорно забележими и до днес обаче са свидетелствата за
грандиозното жилищно строителство в градовете по време на
комунистическия режим. Това е единствената стопанска дейност, която по
мащаб на капиталовложенията може да се конкурира с индустриализацията.
Според Д. Проданова през периода 1961–1985 г. в промишлеността на
Пловдивски окръг са инвестирани 2 млрд. и 804 млн. лв. срещу 1 млрд. и 514
млн. лв. за жилищно комунално стопанство. Не става ясно каква част са за
областния център, но би следвало да са повече от половината, защото след
1975 г. много от инвестициите в промишлеността са пренасочени към
малките населени места, за да се спре тяхното обезлюдяване (Prodanova
2014, 34–35), докато точно от началото на 70-те години броят на построените
жилища в Пловдив бележи значителен ръст и продължава да се увеличава
почти до края на разглеждания период (Pizhev, Shivachev, Sukarev 2014,
245, 254, 262, 264; Prodanova 2014, 45–46). Положението е нюансирано.
Голяма част от тези средства са набавени директно от самите хора като първо
на ниски цени са им иззети имотите, а след това на тяхно място са изградени
блокови постройки, в които те получават апартаменти, но срещу заплащане.
Често част от обезщетяването им е право на заем за жилищно строителство.9
По този въпрос авторът на статията е провел разговори с много хора, живели
по онова време, които са споделяли такава информация. Например Весела
Мариянова, родена през 1955 г, разказва, че къщата им в пловдивския
квартал „Хр. Ботев“, с три стаи, баня и веранда, е била отчуждена и оценена
на 3000 лева, изплатени много по-късно. След разправии, ходатайства и
чакане им е даден апартамент в същия квартал на цена 12 500 лв.

9
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 3. а.е. 73, л. 271.
85
Междувременно в продължение на пет години живеят в собствената си
отчуждена къща и плащат наем. След настаняването им в апартамента
тяхната къщата продължава да бъде обитавана от други наематели още поне
15 години преди да е разрушена. Д-р Видка Адърска (1923–2005), баба на
автора, в замяна на притежавано място на централната улица „Кап. Райчо“,
в началото на 70-те години получава предложение от ГНС да получи два
апартамента, но тя и родителите ѝ пожелават само един, защото нямат
възможност да изплащат и двата. Въпреки тези ограничения и узаконеното
изземване на пари от населението от държавата, за много хора това е
времето, когато са получили апартамент – с удобства, които преди това са
им били почти непознати – изплащан в продължение на много години, но на
малки вноски. Именно местната власт е най-тясно замесена в тези процеси.
Тя раздава жилищата и гражданството, така че от тази гледна точка
„народната власт“ определено се помни по-скоро с добро в масовото
съзнание. Далеч повече са хората, които получават имоти в градовете,
отколкото тези, на които са били отнети. А в много случаи дори
собствениците са били доволни да заменят старата градска къща без баня и
с външна тоалетна за комфорта на апартамента.
Друг важен аспект от спомените, които подхранват носталгията по
социализма, са връзките със Съветския съюз и реализацията на българските
стоки на неговия пазар. Проданова обръща сериозно внимание на този
въпрос по отношение на пловдивската икономика (Prodanova 2014, 131–
146). Общият баланс между Народната република и Големия съветски „брат“
отдавна е известен (Ivanov 2008, 272–219), но хората, които не познават
детайлите на икономическите връзки и нямат представа за действителните
ангажименти и плащания на България, продължават да считат, че страната е
имала полза от тях. Въз основа на такива широко разпространени мнения,
които ясно могат да се проследят в социалните мрежи, следва да се изведе
предположението, че за ръководителите и работещите в местни
предприятия, които се интересуват от изнасяне на продукцията, без значение
какво става над тях, ролята на СССР се усеща положително в по-голяма
степен, отколкото в национален и дългосрочен план, защото държавата с
нейните централни търговски, административни и бюджетни структури
играе ролята на буфер или по-скоро обиращ негативите посредник. Точно
затова в тримесечните отчети за изпълнение на годишните планове на
Общинския народен съвет до 1987 г. стокооборотът и постъпленията на
пловдивската индустрия от износ, насочен предимно към СССР, изглеждат
благоприятно, особено като се добавят и солидните държавни дотации за
губещите производства, които през 1989 г. достигат 6 млрд. и 600 млн. лв. –
27,1 % от всички бюджетни разходи в страната (Ivanov 2008, 150–151). В
крайна сметка обаче всичко е свързано и когато все по-отдалечаващата се в
погрешна посока българска икономика пропада, изоставена от евтините
съветски доставки, се повлича и местната, която в някои отношения има по-

86
добри позиции. През есента на 1990 г., когато приключва управлението на
последния комунистически ОбНС, бюджетът е преизпълнен заради
отприщването на частната инициатива и високите данъчни постъпления;
продължава работата по някои важни за града инфраструктурни обекти,
което действително показва, че все още има резерви, но жизненият стандарт
спада. Площадите са изпълнени с митинги и стачки. В ход са спекула,
злоупотреби, престъпност и инфлационни процеси (Ludzhev 2012, 543–
567).10 Моделът на планова икономика и държавна собственост на всички
капитали и средства за производство трябва да се промени.
Стопанското развитие на населените места със сигурност предлага
обяснението на много въпроси, на които националните проучвания не са
успели да дадат задоволителен отговор. За да се потърсят такива обаче, е
необходимо да се навлезе в детайлите и логиката на локалната история. Това
е и начин да се обясни защо и днес явлението носталгия по времената на
мракобесния тоталитарен режим в България е толкова разпространено.
Групата „Соцносталгия“ във Фейсбук в началото на 2021 г. имаше малко под
50 хиляди членове, докато на 8 ноември те са вече 64 хиляди. А в социалната
мрежа има и други групи с подобна насоченост. Сред фундаментите за това
мислене наред с нормалните романтични спомени и настроения за младостта
са различни стопански дейности, които се извършват на местно ниво. В
градското стопанство на Пловдив през Осмата петилетка (1981–1985) –
последните относително спокойни години на развитие на социалистическата
икономика – са инвестирани 1 млрд. и 20 млн. лв.11 – умопомрачителна сума
на фона на тогавашните доходи и цени. Средната годишна заплата за 1982 г.
според Статистическия годишник на НРБ от следващата година е 2363 лв.,
което прави около 197 лв. на месец. Тези дейности в Пловдив съвпадат с
такива на много други места в страната, където се строи и благоустроява в
голям мащаб. Повечето градски пощади, пешеходни зони и широки
булеварди с еднопосочно движение са правени именно по онова време. През
втората половина на десетилетието това започва да се променя, но човешката
памет е устроена да забравя лошото. Затова се помнят ниските цени и
спокойния живот, а се забравят опашките и дефицитите. Изложените тук
обяснения защо се е стигнало до това положение, почиват на продължителна
изследователска работа и трябва да се имат предвид в бъдещи проучвания
по този или други сходни спорни въпроси от сферата на стопанското
развитие в близкото минало. Различните интерпретации в науката са нещо
нормално, но когато наука и мнения в обществото са в противоположни
посоки, науката е страната, която трябва да потърси проблема и да предложи

10
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 11, а.е. 91; а.е. 94, л. 51–52, 80–84, 86–91, 97–100, 149–150; а.е.
95, л. 57, 123–129; а.е. 96, л. 50, 58–62; а.е. 98, л. 56–67, 95–98, 115–118; а.е. 100, л. 31–23,
45–71, 85–86; а.е. 104, л. 70–73, 94–95; а.е. 107, л. 45–48; а.е. 108, л. 9–10, 51–52; а.е. 110, л.
30–32.
11
РДА–Пловдив, ф. 158, оп. 6, а.е. 172, л. 14.
87
решение.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

Atanasov 2019: N. Atanasov. Otechestveniyat front i ikonomicheskoto

razvitie na Starozagorska eparhia prez 1944–1956 g. – Izvestia na Tsentara za
stopansko-istoricheski izsledvania, 4, 2019, s. 384–393 [Н. Атанасов.
Отечественият фронт и икономическото развитие на Старозагорска епархия
през 1944–1956 г. – Известия на Центъра за стопанско-исторически
изследвания, 4, 2019, с. 384–393].
Avramov 2008: R. Avramov. Pari i de/stabilizatsia v Bulgaria 1948–1989
g. Sofia: Ciela, 2008 [Р. Аврамов. Пари и де/стабилизация в България 1948–
1989 г. София: Ciela, 2008].
Bankov 2009: Kr. Bankov. Konsumativnoto obshtestvo. Sofia: LIK, 2009
[Кр. Банков. Консумативното общество. София: ЛИК, 2009].
Brunnbauer 2010: U. Brunnbauer. Sotsialisticheskiyat nachin na zhivot.
Ideologia, obshtestvo, semeystvo i politika v Bulgaria (1944–1989). R. Stankova
(prev.). Ruse: MD „Elias Kaneti“, 2010 [У. Брунбауер. Социалистическият
начин на живот. Идеология, общество, семейство и политика в България
(1944–1989). Р. Станкова (прев.). Русе: МД „Елиас Канети“, 2010].
DP 1980: Da prevarnem Plovdivskata obshtina v obraztsova
sotsialisticheska selishtna sistema. Plovdiv: Obshtinski naroden savet–Plovdiv,
1980 [Да превърнем Пловдивската община в образцова социалистическа
селищна система. Пловдив: Общински народен съвет–Пловдив, 1980].
Dimitrova 2012: Sv. Dimitrova. 110 godini Zagorka. Istoriyata na
pivovarnata „Zagorka“. Sofia: „24 kvadrata“ OOD, 2012 [Св. Димитрова. 110
години Загорка. Историята на пивоварната „Загорка“. София: „24
квадрата“ ООД, 2012].
Dimitrov 2018: M. Dimitrov. Politicheska logika na sotsialisticheskoto
potreblenie. Sofia: Ciela, 2018 [М. Димитров. Политическа логика на
социалистическото потребление. София: Ciela, 2018].
Dochev 2007: D. Dochev. Provintsialniyat totalitarizam. Chast 1. Plovdiv:
Atea buks, 2007 [Д. Дочев. Провинциалният тоталитаризъм. Част 1.
Пловдив: Атеа букс, 2007].
Doychinov 2014: D. Doychiov. Sadba po izbor. Plovdiv: „Rakursi“, 2014.
[Д. Дойчинов. Съдба по избор. Пловдив: „Ракурси“, 2014]
Elenkov 2008: I. Elenkov. Kulturniyat front. Sofia: Ciela, 2008 [И.
Еленков. Културният фронт. София: Ciela, 2008]
Grigorova 2013: I. Grigorova. Vavezhdane na proizvodstvoto na
avtomobili „Reno“ v Bulgaria. Uspehi i provali. – Istoricheski pregled, 2013, №
1–2, s. 182–199 [И. Григорова. Въвеждане на производството на автомобили
„Рено“ в България. Успехи и провали. – Исторически преглед, 2013, № 1–2,
88
с. 182–199].
Hristova 1987: Y. Hristova. Deynostta na BNZhS–Plovdiv za
osashtestvyavane na ikonomicheskata i kulturna politika na
Otechestvenofrontovskoto pravitelstvo v Plovdivskata oblast (1944–1948). –
Izvestia na muzeite v Yuzhna Bulgaria, 13, 1987, s. 243–262 [Й. Христова.
Дейността на БНЖС–Пловдив за осъществяване на икономическата и
културна политика на Отечественофронтовското правителство в
Пловдивската област (1944–1948). – Известия на музеите в Южна
България, 13, 1987, с. 243–262]
Ivanov 2008: M. Ivanov. Reformatorstvo bez reformi. Politicheskata
ikonomia na balgarskia komunizam 1963–1989. Sofia: Ciela, 2008 [М. Иванов.
Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския
комунизъм 1963–1989. София: Ciela, 2008].
Ivanov 2011: M. Ivanov. V tarsene na sotsialisticheski model na
konsumativno obshtestvo. In Iv. Znepolski. (ed.) (2011). NRB ot nachaloto do
kraya, Sofiya: Ciela, s. 322 - 339[В търсене на социалистически модел на
консумативно общество. В: Знеполски, Ив. (съст.) (2011). НРБ от началото
до края, София: Ciela, с. 322 – 339]
Ivanov, Vachkov 2008: M. Ivanov, D. Vachkov. Balgarskiyat vanshen
dalg 1944–1989. Bankrutat na komunisticheskata ikonomika. Sofia: Ciela, 2008
[М. Иванов, Д. Вачков. Българският външен дълг 1944–1989. Банкрутът на
комунистическата икономика. София: Ciela, 2008].
Koleva 2020: D. Koleva. Pamet i spravedlivost. Lichni spomeni i
publichni razkazi za komunizma. Sofia: Ciela, 2020 [Д. Колева. Памет и
справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма. София:
Ciela, 2020].
Ludzhev 2012: D. Ludzhev. Revolyutsiyata v Bulgaria 1989 – 1991.
Kniga II. Sofia: Izd. „D-r Ivan Bogorov“, 2012 [Д. Луджев. Революцията в
България 1989 – 1991. Книга II. София: Изд. „Д-р Иван Богоров“, 2012].
Marcheva 2006: Il. Marcheva. Izsledvaniyata po sotsialno ikonomicheska
istoria na sotsializma v Bulgaria: Osnovni temi, problemi i perspektivi. – V:
Predizvikatelstvata na promyanata. Natsionalna nauchna konferentsia. I. Baeva,
Pl. Mitev (sast.). Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2006, s. 289–301 [Ил.
Марчева. Изследванията по социално икономическа история на социализма
в България: Основни теми, проблеми и перспективи. – В:
Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция. И.
Баева, Пл. Митев (съст.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 289–
301].
Mihov, Hristova 1989: N. Mihov, Y. Hristova. Razpredelenie na
pozemlenata sobstvenost v Plovdivska oblast po sotsialno-ikonomicheski sektori
neposredstveno sled Vtorata svetovna voyna. – Izvestia na muzeite v Yuzhna
Bulgaria, 15, 1989, s. 403–413 [Н. Михов, Й. Христова. Разпределение на
поземлената собственост в Пловдивска област по социално-икономически

89
сектори непосредствено след Втората световна война. – Известия на
музеите в Южна България, 15, 1989, с. 403–413].
Nedkov 2017: Tsv. Nedkov. Planat za preobrazyavane na Yuzhna
Dobrudzha (1951–1956 godina). Varna: Visshe uchilishte po menidzhmant, 2017
[Цв. Недков. Планът за преобразяване на Южна Добруджа (1951–1956
година). Варна: Висше училище по мениджмънт, 2017].
Nedkov 2018: Tsv. Nedkov. Politikata na Balgarskata komunisticheska
partia za modernizirane na selskoto stopanstvo v Dobrudzha. – Izvestia na
Tsentara za stopansko-istoricheski izsledvania, 3, 2018, s. 343–356 [Цв. Недков.
Политиката на Българската комунистическа партия за модернизиране на
селското стопанство в Добруджа. – Известия на Центъра за стопанско-
исторически изследвания, 3, 2018, с. 343–356].
OD 1975: Otcheten doklad za deynostta na Gradski naroden savet prez
1974 g. Plovdiv: Gradski naroden savet–Plovdiv, 1975 [Отчетен доклад за
дейността на Градски народен съвет през 1974 г. Пловдив: Градски
народен съвет–Пловдив, 1975].
Penchev 2020: P. D. Penchev. Mizes i Hayek v MK „Kremikovtsi“. –
Publichni politiki, 2020, № 4, s. 34–51 [П. Д. Пенчев. Мизес и Хайек в МК
„Кремиковци“. – Публични политики, 2020, № 4, с. 34–51].
Pizhev, Shivachev, Sukarev 2014: A. Pizhev, St. Shivachev, V. Sukarev.
Istoria na Obshtina Plovdiv (1878–1989). Plovdiv: Tafprint, 2014 [А. Пижев, Ст.
Шивачев, В. Сукарев. История на Община Пловдив (1878–1989). Пловдив:
Тафпринт, 2014].
Postompirov 2018: I. Postompirov. Gabrovskata tekstilna promishlenost
sled natsionalizatsiyata – okrupnyavane, strukturirane i prestrukturirane (1947–
1989). – Izvestia na Tsentara za stopansko-istoricheski izsledvania, 3, 2018, s.
357–367 [И. Постомпиров. Габровската текстилна промишленост след
национализацията – окрупняване, структуриране и преструктуриране (1947–
1989). – Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания, 3,
2018, с. 357–367].
Postompirov 2019: I. Postompirov. Stopanskite deytsi v Gabrovo sled 9
septemvri 1944 g. – ot „patriotichni industrialtsi“ do „bivshi hora“ (1944–1947).
– Izvestia na Tsentara za stopansko-istoricheski izsledvania, 4, 2019, s. 374–383
[И. Постомпиров. Стопанските дейци в Габрово след 9 септември 1944 г. –
от „патриотични индустриалци“ до „бивши хора“ (1944–1947). – Известия
на Центъра за стопанско-исторически изследвания, 4, 2019, с. 374–383].
Prodanova 2014: D. Prodanova. Fakti i razmisli za Plovdiv i okraga.
Vazhodat na plovdivskata ikonomika do 1990 g. Plovdiv: Targovsko-Promishlena
kamara–Plovdiv, 2014 [Д. Проданова. Факти и размисли за Пловдив и окръга.
Възходът на пловдивската икономика до 1990 г. Пловдив: Търговско-
Промишлена камара–Пловдив, 2014].
Shkodrova 2015: A. Shkodrova. Sots gurme. Kurioznata istoria na
kuhnyata v NRB. Plovdiv: Izd. „Zhanet 45“, 2015 [А. Шкодрова. Соц гурме.

90
Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив: Изд. „Жанет 45“, 2015].
Sukarev 2020: V. Sukarev. Plovdivskata obshtina i izgrazhdaneto na
gradskata i turisticheska infrastruktura, 1944–1990 g. Chast I: Sotsialisticheskoto
stroitelstvo ot 9 septemvri 1944 do yuni 1971 g. Plovdiv: „INTELEKSPERT-94“,
2020 [В. Сукарев. Пловдивската община и изграждането на градската и
туристическа инфраструктура, 1944–1990 г. Част I: Социалистическото
строителство от 9 септември 1944 до юни 1971 г. Пловдив:
„ИНТЕЛЕКСПЕРТ-94“, 2020].
Vuchkov 2014: S. Vuchkov. Stopansko razvitie na myusyulmanskite sela
v Gotsedelchevsko prez vtorata polovina na 1940-te i 1950-te godini. – V:
Nachalni prouchvania po Stopanska istoria i istoria na sotsialno-ikonomicheskata
sfera v Yugozapadna Bulgaria. M. Kicheva (sast.). Blagoevgrad: YuZU, 2014, s.
187–227 [С. Вучков. Стопанско развитие на мюсюлманските села в
Гоцеделчевско през втората половина на 1940-те и 1950-те години. – В:
Начални проучвания по Стопанска история и история на социално-
икономическата сфера в Югозападна България. М. Кичева (съст.).
Благоевград: ЮЗУ, 2014, с. 187–227].
Znepolski 2008: Iv. Znepolski. Balgarskiyat komunizam. Sotsiokulturni
cherti i vlastova traektoria. Sofia: Ciela, 2008 [Ив. Знеполски. Българският
комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. София: Ciela,
2008].
Znepolski 2011: Iv. Znepolski. Granitsi na modela i ravnosmetka na
sotsialnata politika na rezhima. – V: NRB ot nachaloto do kraya. Iv. Znepolski
(sast.). Sofia: Ciela, c. 404–429. [Ив. Знеполски. Граници на модела и
равносметка на социалната политика на режима. – В: НРБ от началото до
края. Ив. Знеполски (съст.). София: Ciela, c. 404–429].

Correspondence address:
Vidin Sukarev – Senior assisstant, PhD
Plovdiv Agricultural University / Plovdiv Regional History Museum
Department of Tourizm / Modern and Contemporary History
1 Saedinenie Sq., 4000 Plovdiv
Tel.: (+ 359) 889438101
E-mail: vsukarev@gmail.com
Web of Science Researcher ID AAL-3250-2020
https://publons.com/researcher/3528934/vidin-sukarev/
https://orcid.org/0000-0001-9700-8049

91
 НУМИЗМАТИКА NUMISMATICS

Мангър на султан Мурад I (?) (1362–1389) от археологически

проучвания в Националния историко-археологически
резерват „Мадара“

Христо Кузов, Невян Митев

A Mangır of Sultan Murad I (?) (1362–1389) Found during

Archaeological Excavations in the Territory of Madara National
Historical and Archaeological Reserve

Christo Kouzov, Nevyan Mitev

Abstract: The subject of the article is a copper coin (mangır) of Sultan

Murad I (?) (1362–1389) found during archaeological excavations in the territory
of Madara National Historical and Archaeological Reserve. The authors connect
the specimen’s location near the fortress with its capturing by the Ottomans in the
winter of 1388. There is a high probability that the coin belonged to a participant
in the battle of Madara, or it could have been part of the monetary circulation in
this area in the years after the conquest of the fortress. In favour of those
assumption is the presence of a late medieval necropolis nearby, which suggests
more intensive inhabitancy of the fortress. Future archaeological excavations
within the boundaries of the Reserve and new scientific publications on Late
Middle Ages (Early Ottoman period) will contribute to broaden our understanding
of the region during that period.
Key words: mangır, Madara, sultan Murad I

През 2020 г. се проведоха спасителни археологически разкопки,

южно от град Каспичан, поради инвестиционно намерение за изграждане на
винарна. Проучваният археологически обект се намира в границите на
Националния историко-археологически резерват „Мадара“, в местността
Под селото. Мястото се ситуира между известните в археологическата наука
проучвания: западно от м. Кирека (Feher 1936, 107–152; Balabanov 1992, 68–
73), на около 700 м и на същото разстояние югоизточно от бившето село,
сега квартал „Калугерица“ на Каспичан (Mikov 1932–1933, 163–164; Mikov
1936, 3–7; Petrunova 1992, 271–279). От юг се извисява скалният венец на
Мадарското плато. Археологическите останки в района са обект на
92
проучване от преди повече от сто години (Shkorpil 1905, 397–402; Miyatev
1927, 319–325; Feher 1934, 388–392; Shkorpil 1932, 85–130).
Археологическият контекст на проучения терен и откритите находки
насочват към обвързването на проучвания участък, заедно с намиращо се в
околността селище, с времето на късножелязната епоха. По време на
разкопките, в западната част на обекта, се намериха сребърна антична и
османска медна монета. Сребърната е драхма с датировка след средата до
края на IV в. пр.н.е. (Ilieva, Kouzov 2020, 381–383). Сечена е в Аполония
Понтийска (на Черно море).
Обект на настоящата публикация е медната монета1, за да бъде по-
достъпна на заинтересованите специалисти. От съществено значение за
нейното популяризиране е точно ѝ местонамиране, известно от проведените
археологически разкопки. Османската монета не е от контекста на
проучваното селище и е от края на XIV в.
Ето и описанието на монетата (Обр. 1):
Л. [Murâd Hān] azza nasrahû2
О. Почти напълно обезличено (Kabaklarlı 1998, 73–75).
АЕ; монетата е орязана и зле запазена, поради което повечето от
надписите не личат. Размери: Д. 0,8–0,9 см; Т. 0,23 г.

Обр. 1. Мангър на султан Мурад I (?) (1362–1389)

С известни условности поради лошата запазеност на монетата може

да се приеме, че публикуваният тук екземпляр е меден мангър на султан
Мурад I (1362–1389) от типа „Рамазан“, отсечен през 790 г. по Хиджра, т.е.

1
Благодарим на гл.ас. д-р Гергана Илиева от Шуменския филиал на Националния
археологически институт с музей към Българската академия на науките за предоставената
възможност да публикуваме монетата.
2
Изказваме своята благодарност на г-н Фетхи Фуркан Йъръкоуларъ (Fethi Furkan
Yırıkoğulları), който ни помогна при идентифицирането на монетата.

93
1388 г. по християнското летоброене. Според нас една от възможните
причини за попадането на този образец в близост до Мадара е свързана с
превземането на крепостта от османците. Мехмед Нешри съобщава, че през
1388 г. Али паша повел голяма армия на север от Балкана и успял да
превземе крепостта на Провадия през един студен зимен ден. След това
османците овладели твърдините Венчан, Мадара и Шумен. (Neshri 1984, 94).
Тези събития се отнасят към края на 1388 г. (Matanov 2016, 165–166).
Коментираният в настоящото изследване образец е отсечен само няколко
месеца преди похода и такива емисии са били използвани от османците по
това време. Вероятността монетата да е принадлежала на някой участник в
битката при Мадара е много голяма. От друга страна, не е изключено и
екземплярът да е бил част от паричното обръщение в този ареал, в годините
след завладяването на крепостта от турците през 1388 г. В полза на това
предположение е и наличието в близост на късносредновековен некропол
(Mikov 1932–1933, 163–164; Petrunova 1992, 271–279), което подсказва за
по-интензивно обитаване на района и през този период.
Бъдещите археологически проучвания в НИАР „Мадара“ и
публикуването на нов материал от Късното средновековие (ранния османски
период) ще допринесат за проучването на региона през този период.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

Balabanov 1992: T. Balabanov. Prouchvane na starobalgarskia kompleks

„Kirika“ kray s. Kalugeritsa. – Prinosi kam balgarskata arheologia, I, 1992, 68–
73 [Т. Балабанов. Проучване на старобългарския комплекс „Кирика“ край с.
Калугерица. – Приноси към българската археология, I, 1992, 68–73].
Feher 1934: G. Feher. Pismeni pametnitsi na prabalgarite v Madara. – V:
Madara. Razkopki i prouchvania. Kn. 1. Sofia: Darzhavna pechatnitsa, 1934, 388–
392 [Г. Фехер. Писмени паметници на прабългаритe в Мадара. – В: Мадара.
Разкопки и проучвания. Кн. 1. София: Държавна печатница, 1934, 388–392].
Feher 1936: G. Feher. Razkopki v mestnostta Kirika nad s. Kalugeritsa. –
V: Madara. Razkopki i prouchvania. Kn. 2. Sofia: Darzhavna pechatnitsa, 1936,
107–152 [Г. Фехер. Разкопки в местността Кирика над с. Калугерица. – В:
Мадара. Разкопки и проучвания. Кн. 2. София: Държавна печатница, 1936,
107–152].
Ilieva, Kouzov 2020: G. Ilieva, H. Kouzov. Drahma na Apolonia pontika,
otkrita pri arheologicheski razkopki, v zemlishteto na gr. Kaspichan, obsht.
Kaspichan. – Izvestia na Istoricheskia muzey – Shumen, 19, 2020, 381–383 [Г.
Илиева, Х. Кузов. Драхма на Аполония понтика, открита при
археологически разкопки, в землището на гр. Каспичан, общ. Каспичан. –
Известия на Историческия музей – Шумен, 19, 2020, 381– 383].

94
 Kabaklarlı 1998: N. Kabaklarlı. Mangır. Istanbul: Uşaklılar Eğitim
Kültür Vakfı Yayınları, 1998.
Matanov 2016: H. Matanov. Zalezat na srednovekovna Bulgaria. Sofia:
Iztok-Zapad, 2016 [Х. Матанов. Залезът на средновековна България. София:
Изток-Запад, 2016].
Mikov 1932–1933: V. Mikov. Balgarski grobishta ot XV – XVII v. do s.
Kalugeritsa (Novopazarska okolia). – Balgarska istoricheska biblioteka, 1932–
1933, god. V, t. II, 163–164 [В. Миков. Български гробища от XV – XVII в. до
с. Калугерица (Новопазарска околия). – Българска историческа библиотека,
1932–1933, год. V, т. II, 163–164].
Mikov 1936: V. Mikov. Stari mogilni grobove pri Kalugeritsa i
Kyulevcha. – V: Madara. Razkopki i prouchvania. Kn. 2. Sofia: Darzhavna
pechatnitsa, 1936, 3–7 [В. Миков. Стари могилни гробове при Калугерица и
Кюлевча. – В: Мадара. Разкопки и проучвания. Кн. 2. София: Държавна
печатница, 1936, 3–7].
Miyatev 1927: Kr. Miyatev. Starobalgarski nadpis pri s. Kalugeritsa. – V:
Sb. “Boris Dyakovich”. Sofia: Darzhavna pechatnitsa, 1927, 319–325 [Кр.
Миятев. Старобългарски надпис при с. Калугерица. – В: Сб. „Борис
Дякович“. София: Държавна печатница, 1927, 319–325].
Neshri 1984: M. Neshri. Ogledalo na sveta. Istoria na osmanskia dvor.
Prevod ot osmano-turski Maria Kalitsin. Sofia: Iztok-Zapad, 1984 [М. Нешри.
Огледало на света. История на османския двор. Превод от османо-турски
Мария Калицин. София: Изток-Запад, 1984].
Petrunova 1992: B. Petrunova. Kasnosrednovekoven nekropol v
Kalugeritsa. – Prinosi kam balgarskata arheologia, I, 1992, 271–279 [Б.
Петрунова. Късносредновековен некропол в Калугерица. – Приноси към
българската археология, I, 1992, 271–279].
Shkorpil 1905: K. Shkorpil. Pamyatniki v okrestnostyah Abobskoy
ravniny: Stana, Provadiyskie gory, vodorazdelynyia vozvyshenosti i Shumenskie
gory. – V: Materialy dlia bolgarskih drevnostey. Aboba-Pliska (= Izvestia
Russkogo Arheologicheskogo Instituta v Konstantinopole, X). Sofia: Darzhavna
pechatnitsa, 1905, 385–442 [К. Шкорпил. Памятники в окрестностях
Абобской равнины: Стана, Провадийские горы, водораздельныя
возвышености и Шуменские горы. – В: Матерiалы для болгарских
древностей. Абоба-Плиска (= Известия Русского Археологического
Института в Константинополе, X). София: Държавна печатница, 1905, 385–
442].
Škorpil 1934: K. Shkorpil. Madaro-Mogilskoto plato. – Byzantinoslavica,
IV, 1932, 85–130 [К. Шкорпил. Мадаро-Могилското плато. –
Byzantinoslavica, IV, 1932, 85–130].

95
 Correspondence address:
Christo Kouzov, PhD
Chief Assistant Professor
Department of Archaeology
Varna Regional Museum of
History
9000 Varna
41 Maria Luisa Blvd.
E-mail: h.kouzov@abv.bg
96
Nevyan Mitev, PhD
Director of Park-museum of
Military Friendship 1444
“Vladislav Varnenchik”
9027 Varna
55, Yanosh Huniyadi Blvd.
Tel.: (+359) 898644314
E-mail:
nevyan_1986@abv.bg
АВТОРИТЕ В БРОЯ:
Видин Сукарев – доктор по история, главен асистент, завеждащ отдел и
ръководител на научната група в Регионалния исторически музей – Пловдив,
преподавател в Аграрен университет – Пловдив. Научни интереси: културна,
стопанска, градоустройствена, социална и институционална история на
Пловдив и региона от Късното средновековие до края на ХХ век;
биографични и генеалогични проучвания на изявени фигури от
националната и локалната история; проблеми на опазването и изучаването
на културното наследство в българските музеи; история на туризма в
България.

Георги Ковачев – доктор по археология. Преподавател по антропология в

Техническия колеж в Чарлстън, Южна Каролина, САЩ. Специалист по
антична и средновековна археология и история.

Гергана Илиева – доктор по археология и история. Работи като главен

асистент във филиала на Националния археологически институт с музей към
Българската академия на науките в Шумен. Кабинетен и теренен опит в
областта на средновековната археология.

Драгомир Георгиев – магистър по българска история (2013 г.), доктор по

Нова и най-нова обща история (История на Русия) (2017 г.). Научните му
интереси са насочени в областта на българската и руската военна история,
Българското възраждане, Новата и най-нова българска история,
политологията, дипломацията и нумизматиката. От 2015 г. работи като
уредник в отдел „Нова и най-нова история” на Историческия музей в
Провадия.

Ева Сребро – доктор по психология (2011), бакалавър по философия.

Независим изследовател на теми, свързани с крал Владислав Варненчик и
най-вече техния културен и социален аспект.

Ивайло Караджинов – магистър по археология (СУ „Св. Климент

Охридски“), редовен докторант към секция „Тракийска археология“ на
Националния археологически институт с музей към Българската академия
на науките в периода 2007–2010 г. Научни интереси: керамично
производство, металопластика, интеркултурни контакти между Тракия и
Егея през ранната желязна епоха.

97
Невян Митев – доктор по история. Научните му интереси са насочени в
областта на Средновековието, ранния османски период и нумизматиката.
Към настоящия момент заема позицията директор на Парк-музея „Владислав
Варненчик“ и е лектор в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас
по дисциплините „Средновековна история“, „История на България
(Средновековие)“ и „История на българските земи XV – XVII век“.

Христо Кузов – доктор по история и археология. Главен асистент в отдел

„Археология“ на Регионалния исторически музей – Варна. Научните му
интереси са в областта на историята и археологията през Античността и
Средновековието.

98
 УКАЗАНИЯ
за публикуване в Журнал за исторически и археологически
изследвания

В списанието се приемат статии на български и английски език.

Текстовете трябва да бъдат оформени според следните изисквания:
• заглавието да бъде изписано на оригиналния език на статията и
преведено на английски език;
• името на автора да бъде изписано на оригиналния език на статията и
на английски език;
• да има резюме (Abstract) от 150–300 думи на английски език;
• след резюмето да бъдат изписани на английски език ключовите думи
в текста;
• снимките, таблиците, диаграмите и схемите (ако има такива) да се
поставят на точното място в текста, да се отбележат с последователна
номерация и да имат анотиращи текстове;
• архивните материали да се цитират в бележки под линия – footnotes;
• цитирането на ползваните извори и литература да е съгласно т.нар.
„Харвардска система“ (Harvard short reference system);
• при цитирането на литературата да се прилага транслитерация на
имената на авторите от кирилица на латиница според Обтекаемата
система;
• при цитирането на литература заглавията на публикациите на
кирилица се транслитерират на латиница, след което в квадратни
скоби се изписват в оригинал.

Виж приложените модели за цитиране и оформяне на текста на

публикацията:

Ι. ЦИТИРАНЕ
МОНОГРАФИЯ:
• с един автор:
Kanitz 1995: F. Kanitz. Dunavska Bulgaria i Balkanat. Т. I–III, Sofia:
Borina, 1995. [Ф. Каниц. Дунавска България и Балканът. Т. I–III, София:
Борина, 1995].
Majdrakova-Chavdarova 1985: O. Mazhdrakova-Chavdarova.
Vazrozhdenetsat Stefan Penev Ahtar. Sofia: Narodna prosveta, 1985.
[О. Маждракова-Чавдарова. Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар. София:
Народна просвета, 1985].
• с двама или повече автори:
Zheleva-Martins, Farkov 2009: D. Zheleva-Martins, Yu. Farkov. Istoria
na balgarskoto gradoustroystvo XIX–XX v. Parva chast. Diahronni analizi na
ustroystvoto na golemite gradove. Sofia: Izd. “Valentin Trayanov”, 2009.
99
[Д. Желева-Мартинс, Ю. Фърков. История на българското
градоустройство XIX–XX век. Първа част. Диахронни анализи на
устройството на големите градове. София: Изд. „Валентин Траянов“,
2009].
• без автор
Atlas 2008: Atlas “Balgarskite zemi v evropeyskata kartografska tradicia
(III–XIX v.)”. Sofia: Izd. “Tangra-Tan-nak-ra”, 2008. [Атлас „Българските
земи в европейската картографска традиция (III–XIX в.)”. София: Изд.
„Тангра-Тан-нак-ра“, 2008].
• с редактор(и)/ съставител(и)
IBB 2012: Italia, Bulgaria i Balkanite (1870–1919). A. Kostov, P. Danova
(red.). Sofia: IK “Gutenberg”, 2012. [Италия, България и Балканите (1870–
1919). А. Костов, П. Данова (ред.). София: ИК „Гутенберг“, 2012].

При цитиране на преиздадена книга се отбелязва и броят на изданието

(първо издание не се отбелязва):
Andreev, Lazarov, Pavlov 1999: Y. Andreev, I. Lazarov, P. Pavlov. Koy
koy e v Srednovekovna Bulgaria. 2-ro izd. Sofia: Izd. “Petar Beron”, 1999. [Й.
Андреев, И. Лазаров, П. Павлов. Кой кой е в Средновековна България. 2-ро
изд. София: Изд. „Петър Берон“, 1999].

СТАТИЯ/СТУДИЯ НА СБОРНИК/ПЕРИОДИКА:
Draganova 1972: T. Draganova. Tarnovo prez XIX v. – Izvestia na Okrazhnia
istoricheski muzey – Veliko Tarnovo, V, 1972, 163–214. [Т. Драганова. Търново през
XIX в. – Известия на Окръжния исторически музей – Велико. Търново, V, 1972,
163–214].

ЦИТИРАНЕ НА ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ:

Peterson 2008: W. Peterson. The Queen’s Messenger: An Underwater
Telegraph to Balaclava [online]. In The War Correspondent: The Journal of The
Crimean War Research Society. Available at http://www.atlantic-
cable.com/Cables/1855Crimea/#_edn1 [20.03.2017].
AD 2016: Abraham Darby, 2016. In Encyclopædia Britannica Online.
Available at http://www.britannica.com/biography/Abraham-Darby [24.02.2016].

ОСОБЕНОСТИ
При липса на дата на мястото на датата се изписва: n.d.
При липса на място на издаване се изписва: n.p.

ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА:
(Berov 1996a)
(Ilchev, Mitev 2003, 17–25)
(60 Years 1939, 23)
100
(Eldarov 2002, 38–42)
(Paskaleva 1986, 36; Berov 1996a, 23; 1996b, 38)
(Peterson 2008)
(Abraham Darby 2016)
(Dzhaleva-Chonkova i kol. 1997, 50) (ако авторите са четирима или повече)

Цитатът се поставя преди препинателния знак – пример:

Терминът има латински произход и според Oxford Latin Lexicon означава
„старателна, усърдна, ревностна работа/дейност/деятелност” (Glare 2012,
977, 978). Това определение на понятието е доста общо и излиза извън
икономическото обяснение на индустрията като дял от стопанството…

ЦИТИРАНЕ НА НЕПУБЛИКВАНИ ИЗВОРИ И ПЕРИОДИКА:

Изворите се цитират в бележки под линия (footnote)
• архивни източници
При първо сповенаване на архивен документ трябва да се изпише
цялостно наименованието на архива:
Държавен архив–Варна, Ф. 29К, оп. 1, а.е. 15, л. 1–2.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български
исторически архив, Ф. 6, а.е. 7, л. 3.
The National Archives, Foreign Office 78/450, Letter from Strafford de Redcliffe
to Henry Abbot, 13 April 1858, Constantinople.
При следващо споменаване се изписва съкратено:
ДА–Варна, Ф. 29К, оп. 1, а.е. 15, л. 1–2.
НБКМ–БИА, Ф. 6, а.е. 7, л. 3.
TNA, FO 78/450, Letter from de Redcliffe to Abbot, 13 April 1858.
• периодика
Цариградски вестник, I, 23, 13 март 1850, с. 4.
Държавен вестник, ΙV, 19, 19 февруари 1883, с. 5.
Times, 23, 15 October 1856, p. 1.

ТАБЛИЦИ, ФИГУРИ
Таблици и фигури се поставят на съответното място в текста и се
придружават с анотация:
Таблица 1. Фабриките в българските земи до Освобождението (1878 г.) –
извори и литература
Фигура 1. Динамика на приходно-разходната книга на Доростолската и
Червенската митрополия

101
 ΙΙ. ОФОРМЛЕНИЕ НА ТЕКСТА – МОДЕЛ:

ЗАГЛАВИЕ НА ОРИГИНАЛНИЯ ЕЗИК

ЗАГЛАВИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Име ФАМИЛИЯ
Name SURNAME

Abstract: (150–300 words)

Key words:

Основен текст
(препоръчителен обем 22 000–27 000 знака с интервалите – ок. 12–15
страници)

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

(Пример):
Correspondence address: Correspondence address:
Name Surname – Position, academic title Ivan Roussev – Professor, D.Sc.,
Corresponding Member of the
Bulgarian Academy of Sciences
Institution University of Economics–Varna,
(Department) Department of „Management and
Administration“
Mailing address 77, Kniaz Boris I Blvd. 9002 Varna
(Phone number/ fax) Tel.: (+ 359) 886 866175
E-mail E-mail: ivroussev@ue-varna.bg

102
 УКАЗАНИЯ
за публикуване в Журнал за исторически и археологически
изследвания на статия, представяща ново издание (книга, сборник)

В списанието се приемат за публикуване статии на български и

английски език, представящи ново издание (книга, сборник). Текстовете им
трябва да бъдат оформени според същите изисквания, приложими спрямо
статиите, без наличието на резюме (Abstract) и ключови думи и с максимален
обем от 5 стандартни страници (9000 знака с интервалите). При нужда да се
цитират литературни източници, това следва да се направи при същите
изисквания, валидни за статиите.

ПРИМЕРЕН МОДЕЛ:

Принос към изучаването на българската община през Възраждането

(Тихомир Тонков. Търновската община 1763–1878 г. В. Търново: Народна
библиотека „Петко Р. Славейков”, 2020, 392 стр.)

Contribution to the Study of the Bulgarian Municipality during the

National Revival Period (Tihomir Tonkov. The Municipality of Tarnovo 1763–
1878. V. Tarnovo: Petko R. Slaveykov National Library, 2020. 392 pp.)

Иван РУСЕВ
Ivan ROUSSEV

Основен текст
(препоръчителен обем до 9000 знака с интервалите – ок. 5 страници)

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

Пример:
Correspondence address: Correspondence address:
Name Surname – Position, academic title Ivan Roussev – Professor, D.Sc.,
Corresponding Member of the
Bulgarian Academy of Sciences
Institution University of Economics–Varna,
(Department) Department of „Management and
Administration“
Mailing address 77, Kniaz Boris I Blvd. 9002 Varna
(Phone number/ fax) Tel.: (+ 359) 886 866175
E-mail E-mail: ivroussev@ue-varna.bg

103
 SUBMISSIONS GUIDELINES
For contributions to the Journal of Historical and Archaeological
Researches

The Journal of Historical and Archaeological Researches accepts articles in

Bulgarian and English. Please take into consideration the following requirements
when submitting your text:
• The article’s title should be written in the original language of the text and
should be translated in English;
• The author’s name should be written in the original language of the text
and should be translated in English;
• The article should include abstract in English (150–300 words);
• Key words in English should be added after the abstract;
• If there are pictures, charts, diagrams, schemes, etc., they should be placed
in their exact place of the text with consecutive numbers and annotations;
• The archival sources should be cited in footnotes;
• The Harvard short reference system should be used when citing
information sources;
• The Streamlined System for transliteration should be used when citing in
Cyrillic;
• The titles of the cited literature in Cyrillic should be transliterated in
Latin and then in square brackets are written in the original.

Please follow examples when citing in the text:

Ι. CITING IN REFERENCES
MONOGRAPHY:
• With one author:
Kanitz 1995: F. Kanitz. Dunavska Bulgaria i Balkanat. Т. I–III, Sofia:
Borina, 1995. [Ф. Каниц. Дунавска България и Балканът. Т. I–III, София:
Борина, 1995].
Majdrakova-Chavdarova 1985: O. Mazhdrakova-Chavdarova.
Vazrozhdenetsat Stefan Penev Ahtar. Sofia: Narodna prosveta, 1985.
[О. Маждракова-Чавдарова. Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар. София:
Народна просвета, 1985].
• With two or more authors:
Zheleva-Martins, Farkov 2009: D. Zheleva-Martins, Yu. Farkov. Istoria
na balgarskoto gradoustroystvo XIX–XX v. Parva chast. Diahronni analizi na
ustroystvoto na golemite gradove. Sofia: Izd. “Valentin Trayanov”, 2009.
[Д. Желева-Мартинс, Ю. Фърков. История на българското
градоустройство XIX–XX век. Първа част. Диахронни анализи на

104
устройството на големите градове. София: Изд. „Валентин Траянов“,
2009].

• Without author:
Atlas 2008: Atlas “Balgarskite zemi v evropeyskata kartografska tradicia
(III–XIX v.)”. Sofia: Izd. “Tangra-Tan-nak-ra”, 2008. [Атлас „Българските земи
в европейската картографска традиция (III–XIX в.)”. София: Изд. „Тангра-
Тан-нак-ра“, 2008].
• With Editor(s):
IBB 2012: Italia, Bulgaria i Balkanite (1870–1919). A. Kostov, P. Danova
(red.). Sofia: IK “Gutenberg”, 2012. [Италия, България и Балканите (1870–
1919). А. Костов, П. Данова (ред.). София: „ИК Гутенберг“, 2012].

When citing edition of a book which is republished, the edition number should
be indicated (only first editions should NOT be indicated):
Andreev, Lazarov, Pavlov 1999: Y. Andreev, I. Lazarov, P. Pavlov. Koy
koy e v Srednovekovna Bulgaria. 2-ro izd. Sofia: Izd. “Petar Beron”, 1999.
[Й. Андреев, И. Лазаров, П. Павлов. Кой кой е в Средновековна България. 2-
ро изд. София: Изд. „Петър Берон“, 1999].

ARTICLE OR CHAPTER FROM A BOOK/JOURNAL:

Draganova 1972: T. Draganova. Tarnovo prez XIX v. – Izvestia na Okrazhnia
istoricheski muzey – Veliko Tarnovo, V, 1972, 163–214. [Т. Драганова. Търново през
XIX в. – Известия на Окръжния исторически музей – Велико. Търново, V, 1972,
163–214].

CITING OF INTERNET SOURCES:

Peterson 2008: W. Peterson. The Queen’s Messenger: An Underwater
Telegraph to Balaclava [online]. In The War Correspondent: The Journal of The
Crimean War Research Society. Available at http://www.atlantic-
cable.com/Cables/1855Crimea/#_edn1 [20.03.2017].
AD 2016: Abraham Darby, 2016. In Encyclopædia Britannica Online.
Available at http://www.britannica.com/biography/Abraham-Darby [24.02.2016].

SPECIFICS:
When the date of the publication is not indicated should be written: n.d.
When the place of the publication is not indicated should be written: n.p.

CITING IN THE TEXT:

(Berov 1996a)
(Ilchev, Mitev 2003, 17–25)
(60 Years 1939, 23)
(Eldarov 2002, 38–42)
105
(Paskaleva 1986, 36; Berov 1996a, 23; 1996b, 38)
(Peterson 2008)
(Abraham Darby 2016)
(Dzhaleva-Chonkova i kol. 1997, 50) (if the authors are four or more people)

The quotation should be placed before the punctuation mark – example:

The term has Latin origin and according to the Oxford Latin Lexicon it means
“painstaking, diligent, zealous work / business / activity” (Glare 2012, 977, 978).
This definition of the term is quite general and goes beyond the economic
explanation of the industry as part of the economy…

CITING OF UNPUBLISHED SOURCES AND PERIODICALS:

The sources should be cited in footnotes
• Archival sources
When citing archival source for first time the full data of the source should be
indicated without abbreviations:

Държавен aрхив – Варна, Ф. 29К, op. 1, а.е. 15, л. 1–2.

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български
исторически архив, Ф. 6, а.е. 7, л. 3.
The National Archives, Foreign Office 78/450, Letter from Strafford de Redcliffe
to Henry Abbot, 13 April 1858, Constantinople.
Every next citing should be shortened:
ДА–Варна, Ф. 29К, оп. 1, а.е. 15, л. 1–2.
НБКМ–БИА, Ф. 6, а.е. 7, л. 3.
TNA, FO 78/450, Letter from de Redcliffe to Abbot, 13 April 1858.
• Periodicals
Цариградски вестник, I, 23, 13 март 1850, с. 4.
Държавен вестник, ΙV, 19, 19 февруари 1883, с. 5.
Times, 23, 15 October 1856, p. 1.

CHARTS, FIGURES, ETC.

The charts and the figures should be placed in the exact place of the text and to
have annotation:
Chart 1. The factories in the Bulgarian lands until the Liberation (1878) – sources
and literature
Figure 1. Dynamics of the revenue and expenditure book of the Dorostol and
Cherven Metropolis

106
 ΙΙ. TEXT LAYOUT:

TITLE IN ORIGINAL LANGUAGE

TITLE IN ENGLISH

Name SURNAME IN ORIGINAL LANGUAGE

Name SURNAME IN ENGLISH

Abstract: (150–300 words)

Key words:
JEL:

Text of the publication

(recommended volume of the text 22 000–27 000 characters with spaces –
approximately 12–15 pages)

REFERENCES:

Example:

Correspondence address: Correspondence address:

Name Surname – Position, academic title Ivan Roussev – Professor, D.Sc.
Corresponding Member of the
Bulgarian Academy of Sciences
Institution University of Economics–Varna,
(Department) Department of „Management and
Administration“
Mailing address 77, Knyaz Boris I Blvd. 9002 Varna
(Phone number/fax) Tel.: (+ 359) 886 866175
E-mail E-mail: ivroussev@ ue-varna.bg

107
 SUBMISSIONS GUIDELINES
For the writing of reviews of new issues/editions (monographs, proceedings)
to be included in the Journal of Historical and Archaeological Researches

The Journal accepts for publication – in Bulgarian and English – reviews or

presentations of new issues or editions of monographs or proceedings. The text
layout should follow the same guidelines as the articles, with the exceptions of
abstract and keywords, which are not required. Its total length should be from 1 to
5 standard pages of approximately 9000 characters, including spaces. The
references provided for literature, archival materials etc., if used, should follow
the general guidelines of the Journal.

TEXT LAYOUT:

Принос към изучаването на българската община през Възраждането

(Тихомир Тонков. Търновската община 1763–1878 г. В. Търново: Народна
библиотека „Петко Р. Славейков”, 2020, 392 стр.)

Contribution to the Study of the Bulgarian Municipality during the

National Revival Period (Tihomir Tonkov. The Municipality of Tarnovo 1763–
1878. V. Tarnovo: Petko R. Slaveykov National Library, 2020. 392 p.)

Иван РУСЕВ
Ivan ROUSSEV

Text of the publication

(recommended volume of the text 9000 characters with spaces – approximately 5 pages)

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES:

Пример:
Correspondence address: Correspondence address:
Name Surname – Position, academic title Ivan Roussev – Professor, D.Sc.,
Corresponding Member of the
Bulgarian Academy of Sciences
Institution University of Economics–Varna,
(Department) Department of „Management and
Administration“
Mailing address 77, Kniaz Boris I Blvd. 9002 Varna
(Phone number/ fax) Tel.: (+ 359) 886 866175
E-mail E-mail: ivroussev@ue-varna.bg

108
ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAEOLOGICAL
RESEARCH
ISSN 1314-748X (print)
ISSN 2683-0418 (online)
© Университетско издателство
„Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2021

109