Българска академия на науките

Национален археологически институт и музей

АРХЕОЛОГИЯ

год. LIII
2012

кн. 2
Археология ISSN 0324-1203
Орган на Националния археологически институт и музей - БАН
Списанието е основано през 1959 г. Излиза в две книжки годишно.

Главен редактор: Васил Николов (праистория)

Редакционна колегия: Сергей Торбатов - зам.-главен редактор (античност),
Крум Бъчваров - секретар (праистория),
Стефан Александров (протоистория), Христо Попов (протоистория),
Анелия Божкова (античност), Евгения Генчева (античност),
Методи Даскалов (средновековие), Валери Григоров (средновековие),
Константин Дочев (нумизматика), Мирена Славова (епиграфика)
Представените за публикуване ръкописи се рецензират от редакторите в съответната
научна област (peer review).
Литературен редактор: Мария Узунова
Превод на английски език: Маргарит Дамянов

Arheologia (Sofia)
Journal of the National Institute of Archaeology and Museum - BAS
This Journal has been published since 1959. It goes out twice a year.

Editor-in-Chief: Vassil Nikolov (Prehistory)

Editorial Board: Sergey Torbatov, Vice-Editor-in-Chief (Antiquity)

Krum Bacvarov, Secretary (Prehistory)
Stefan Aleksandrov (Protohistory), Hristo Popov (Protohistory)
Anelia Bozkova (Antiquity), Evgenia Gencheva (Antiquity)
Metodi Daskalov (Middle Ages), Valeri Grigorov (Middle Ages)
Konstantin Dochev (Numismatics), Mirena Slavova (Epigraphy)

All papers submitted for publication go through the peer-review process. They are reviewed
by the Editorial Board members who cover the respective specialized field.

Typeset Editor: Maria Usunova

Summaries English translation: Margarit Damyanov

Адрес на редакцията: Национален археологически институт и музей

Съборна 2, София 1000
факс:988 24 05, e-mail: naim@naim.bg
Address: National Institute of Archaeology and Museum
2 Saborna St., BG-1000 Sofia
fax:+395 2 988 24 05; e-mail: naim@naim.bg

На корицата: ??????????????????????????????????????

On the cover: ??????????????????????????????????????????

© Национален археологически институт и музeй, 2012

 СЪДЪРЖАНИЕ

СТАТИИ

Ана Йоцова, Стефан Александров, Таня Христова, Георги Иванов. Селище

от късната бронзова епоха до Балей (Северозападна България). Стратиграфия
и археологически комплекси ................................................................................................. 7

Анелия Божкова. “West slope” керамика от България ........................................................ 27

Теодора Богданова. Бронзови огледала с украса от некропола

на Аполония Понтика ........................................................................................................... 42

Валери Григоров. Дискусия за прехода между Античността и Средновековието

и за хронологичните рамки на „средните векове”. ............................................................ 54

Константин Тотев. Константинополски литийни кръстове от бронз,

открити в България. Част ІІ .................................................................................................. 66

СЪОБЩЕНИЯ

Георги Ганецовски. Обредно съоръжение от късния халколит

на хълма Калето, Мездра .................................................................................................... 81

Руслан Стойчев. Техники за позлата на метални съдове

от дн. Северозападна България (ІV - ІІІ в. пр. Хр.) ........................................................... 91

Калина Петкова. Теракотени фигурки на момчета с каузия

от територията на България ................................................................................................. 99

Павлина Владкова. Теракоти от античните производствени центрове

от територията на Никополис ад Иструм ......................................................................... 108

РЕЦЕНЗИИ

Крум Бъчваров. Harald Haarmann. Indo-Europeanization – day one. Elite recruitment and
the beginnings of language politics. (Eurolinguistische Arbeiten, 6). Harrassowitz: Wiesbaden,
2012. ISSN 1613-1118; ISBN 978-3-447-06717-1; 174 pp. .................................................. 120

Георги Атанасонв. Деян Рабовянов. Извънстоличните каменни крепости

на Първото българско царство (ІХ - началото на ХІ век)
(Дисертации, том 5). София, 2011 г. .................................................................................. 123
Стефан Симеонов. Магдалена Стаменова. Модели на опазване
на културно-археологическото наследство в България. София, 2012, 223 стр. ............... 131

ПРЕГЛЕД

Петя Андреева. XXII Международен Лимес конгрес - Русе,

06.09 - 11.09.2012 г. ............................................................................................................... 133

Иван Тодоров. Проф. д. и. н. Казимир Попконстантинов навърши 70 години .............. 138

Научни публикации на специалистите от Националния археологически институт

и музей - БАН през 2012 г. ................................................................................................... 140

IN MEMORIAM

Ана Йоцова (1942-2013) ...................................................................................................... 152

Научни книги по археология на българските земи през 2011 - 2012 г. ........................... 153

Стефан Александров stefanalexandrov@abv.bg

Анелия Божкова aneliabozkova@yahoo.com
Теодора Богданова vorbog@yahoo.com
Павлина Владкова pavlina_v@hotmail.com
Георги Ганецовски gabecovski_ar@abv.bg
Валери Григоров valerig@abv.bg
Георги Иванов giv@gmail.com
Калина Петкова kalina.petkova@gmail.com
Руслан Стойчев ruslan.stoychev@gmail.com
Константин Тотев konstantin_totev@abv.bg
Таня Христова tnaidenova@abv.bg
 C on t en t s

ARTICLES

Ana Yotsova, Stefan Aleksandrov, Tanya Hristova, Georgi Ivanov. Late Bronze Age
settlement at Balej (Northwestern Bulgaria). Stratigraphy and archaeological
complexes ................................................................................................................................. 7

Anelia Bozkova. West Slope pottery from Bulgaria ................................................................ 27

Teodora Bogdanova. Decorated Bronze Mirrors from the necropolis

of Apollonia Pontica ............................................................................................................... 42

Valeri Grigorov. Discussion on the transition from Antiquity to the Medieval Period
and the chronological frames of the “Middle Ages” ............................................................... 54

Konstantin Totev. Constantinopolitan processional bronze crosses from Bulgaria.

Part II ..................................................................................................................................... 66

Reports

Georgi Ganetsovski. Late Chalcolithic ritual structure on Kaleto hill in Mezdra ................... 81

Ruslan Stoychev. Techniques for gilding of metal vases from present-day Northwestern
Bulgaria (4th – 3rd c. BC) ....................................................................................................... 91

Kalina Petkova. Terracotta figurines of boys with kausia from present-day Bulgaria ........... 99

Pavlina Vladkova. Terracotta figurines from ancient production centers in the territory
of Nicopolis ad Istrum .......................................................................................................... 108

Reviews

Krum Bachvarov. Harald Haarmann. Indo-Europeanization – day one. Elite recruitment and
the beginnings of language politics. (Eurolinguistische Arbeiten, 6). Harrassowitz: Wiesbaden,
2012. ISSN 1613-1118; ISBN 978-3-447-06717-1; 174 pp. ................................................ 120

Georgi Atanasov. Деян Рабовянов. Извънстоличните каменни крепости на Първото

българско царство (ІХ - началото на ХІ век) (Дисертации, том 5). София, 2011 г.
(Дисертации, том 5). София, 2011 г. ................................................................................. 123
Stefan Simeonov. Magdalena Stamenova. Models for conservation of cultural
and archaeological heritage in Bulgaria. Sofia, 2012, 223 pp. ............................................ 131

News

Petya Andreeva. XXII International Limes Congress, Ruse, September, 9-11, 2012 ........... 133

Ivan Todorov. Prof. Dr. Sc. Kazimir Popkonstantinov turned 70 years. .............................. 138

Scientific publications of the scholars from the National Institute of Archaeology

and Museum, BAS, in 2012 .................................................................................................................... 140

IN MEMORIAM

Ana Yotsova (1942-2013) .................................................................................................... 152

New books on the archaeology of present-day Bulgaria, published in 2011-2012 ............... 153

Stefan Alexandrov stefanalexandrov@abv.bg

Anelia Bozkova aneliabozkova@yahoo.com
Teodora Bogdanova vorbog@yahoo.com
Valeri Grigorov valerig@abv.bg
Georgi Ganecovski gabecovski_ar@abv.bg
Tanja Hristova tnaidenova@abv.bg
Georgi Ivanov giv@gmail.com
Kalina Petkova kalina.petkova@gmail.com
Ruslan Stoychev ruslan.stoychev@gmail.com
Konstantin Totev konstantin_totev@abv.bg
Pavlina Vladkova pavlina_v@hotmail.com

Селище от късната бронзова епоха
до Балей (Северозападна България).
Стратиграфия и археологически
комплекси
Ана Йоцова, Стефан Александров,
Таня Христова, Георги Иванов
Праисторическият обект Балей се намира на
десния бряг на Тимок, на около 2 км от вли-
ването й в Дунав. Селището е разположено на
ниско възвишение, което може да се определи
като втора, незаливна речна тераса. Изборът
на място (около 300 м от днешния бряг на ре-
ката) вероятно е определен от факта, че пър-
вата тераса е била наводнявана и заблатявана
от водите на Тимок (чак до средата на ХХ в.).
Близостта до Дунав е допълнителен фактор за
заблатявания на първата речна тераса – при
почти всяко сезонно повишаване на нивото на
реката, водите й навлизат нагоре по течението
на Тимок, наводнявайки района около селище-
то (обр.1). Характерът на културните напластя-
вания и близостта до съвременното селище са
причина обектът да бъде подложен на деструк-
тивна антропогенна намеса. В период от около
50 години в източната му част са функционира-
ли пещи за производство на тухли, като суро-
вината е добивана основно от североизточната
и югоизточната част на селището. През 50-те
години на миналия век в югозападната част е
Обр. 1. Балей. Местоположение на селището
Fig. 1. Baley. Location of the site
Статии
засадена акациева горичка, което на практика
е унищожило горната част на културния слой.
История на проучванията1
Археологически проучвания на обекта са
проведени в периода 1970-1989 г. под ръко-
водството на Р. Катинчаров и А. Йоцова. Обек-
тът е ситуиран в квадратна мрежа с дължина
на квадрата 5 м, ориентирана по посоките на
света. За основен репер е използвана най-юго-
източната точка на обекта, маркирана като A-0.
1
Обектът е открит за археологическата наука през 60-те г. на
ХХ в. от Йорданка Атанасова – археолог и по това време директор
на РИМ-Видин. Същата е събрала във фонда на музея голямо ко-
личество материали, които резонно са предизвикали интереса на
праисторическата общност в България. След посещение на обекта
от страна на проф. Г. И. Георгиев през 1969 г. започват археологи-
чески проучвания. Те се провеждат в продължение на 18 сезона (от
1970 до 1977 г., от 1979 до 1987 г. и през 1989 г.). Разкопките са фи-
нансирани от РИМ-Видин. В различни години в тях са участвували
доц. д-р Иван Панайотов (НАИМ-БАН), Неделчо Петков (Шумен) и
Фионера Филипова (РИМ-Видин). Реставрацията на керамичните
съдове е направена от Йонка Маринова (реставратор в РИМ-Ви-
дин). Графичната документация е изработена от Мария Лилова
- технически сътрудник в РИМ-Видин, а фотодокументацията
-от Р. Катинчаров и видински фотографи. Всички материали от
проучванията се съхраняват във фондовете на РИМ-Видин.
7
В посока от юг към север квадратите са мар-
кирани с латински букви, а от изток на запад
- в аритметична прогресия с арабски цифри.
Между линии „11” и „12” в посока север-юг
е оставен централен профил с широчина 2 м,
който в процеса на проучване е премахнат до
линия „I”.
През първите три години от разкопките
усилията на колектива са концентрирани ос-
новно в централната част на обекта по линии
F–J/3–14. Проучвани са отделни квадрати на
различна дълбочина, като целта е била ре-
конструиране на реалната археологическа об-
становка и откриването на по-добре запазени
археологически структури. От 1973 г. планът
на разкопките включва цялостното проучва-
не на югоизточния сектор по линии A-Н/1–11
(1973-1979 г.) и на западния сектор по линии
A–N/12–20 (1980 до 1989 г.). В продължение на
18-те години разкопки са проучени участъци,
Обр. 2. Балей. Структури от ранната желязна епоха
Fig. 2. Baley. Early Iron Age features
8
както следва: югоизточен (квадрати A-H/1-11)
и западен (квадрати A/12-13, B-E/12-14, F-L/12-
17) - до стерилна основа; квадрати D-K/18-19 и
М/12-17 - до дълбочина 1,40 м; квадрати I/9-
11, J/5,11, K/11, А/14, В/15, С-Е/15-17 - до дъл-
бочина 1,10 м; квадрати В/16, С/18, F-J/20 - до
дълбочина 90 см; квадрати N-O/12-17 - до дъл-
бочина 80 см; квадрати I/4-8 - до дълбочина 50
см. На север от линия „О” са проучени различ-
ни квадрати на дълбочина до 10 см. Разкопки-
те са провеждани при следване на стратиграф-
ския метод и отнемане на културните пластове
най-често със стъпка 20 см. Археологическите
записи са водени в рамките на отделните ква-
драти, обвързани с относителна дълбочина
спрямо централния репер. За целия период на
разкопките е проучена (без контролните сонда-
жи) площ от около 4100 кв.м.
Близо двадесетте години археологически
проучвания са позволили на екипа да устано-
Обр. 3. Балей. Структуритот I хоризонт
Fig. 3. Baley. 1st building horizon features
ви наличието на четири големи етапа в живота
на селището. Тези етапи са обозначени като
строителни хоризонти, номерирани с римски
цифри от І до ІV, локализирани на относител-
ни дълбочини, както следва: хоризонт І (10 см);
хоризонт ІІ (40-50 см); хоризонт ІІІ (80-90 см);
хоризонт ІV (1,40 м). След 1974 г. са проуче-
ни комплекси, които са свързани с нов етап от
живота на обекта, отнасящ се към ранната же-
лязна епоха, представен единствено чрез ями,
горната граница на които е фиксирана на дъл-
бочина 50 - 80 см. По този начин, според из-
следователския екип, археологическият обект
представлява: селище от късната бронзова епо-
ха с четири нива на заселване (ІV - І) и ями от
ранната желязна епоха. По време на проучва-
нето е предположено и установено наличие на
наводняване на селището между ІV и ІІІ стро-
ителни хоризонти на дълбочина между 1,20 м
и 0,90 см.
Въпреки продължилите 18 години проучва-
ния, резултатите от тях рядко са били предмет
на археологически публикации. Освен кратки-
те годишни съобщения в поредицата „Архео-
логически открития и разкопки” (Катинчаров,
Йоцова 1976; Катинчаров, Йоцова 1977; Катин-
чаров, Йоцова 1978; Катинчаров, Йоцова 1980;
Катинчаров, Йоцова 1981; Катинчаров, Йоцова
1982; Катинчаров, Йоцова 1983; Катинчаров,
Йоцова 1984; Катинчаров, Йоцова 1985; Катин-
чаров, Йоцова 1986; Катинчаров, Йоцова 1987;
Катинчаров, Йоцова 1988; Катинчаров, Йоцова
1990), кратък преглед на резултатите от поуч-
ването на източната част от обекта прави Г. И.
Георгиев (Georgiev 1982, 194-197)2. Обектът е
2
Публикуваната от Г. И. Георгиев като произхождаща от Балей
чаша (Georgiev, 1982, Abb. 3/1) всъщност е случайна находка от ра-
йона на Връв (общ. Брегово) и се датира в ранната бронзова епоха,
9
бегло споменат в няколко чуждоезични ана-
литични публикации, касаещи Културата на
инкрустираната керамика (Hänsel 1976, 64-65;
Morintz 1978, 29; Şandor-Chicideanu 2003, 20-
21 и сл). Материалите от Балей са в основата
на две защитени дисертации, части от които
са публикувани в отделни статии (Зунг 1989)
и студии (Шалганова 1994; Shalganova 1994а;
Shalganova 1994b; Shalganova 1995). Повече
информация за материалите от Балей (най-вече
дребните находки и орнаменталните мотиви) е
представена в монографията на Т. Шалганова
(Шалганова 2005), а малка част от материали-
те от ранната желязна епоха е публикувана от
А. Агре (Agre 2008, 126-128). От ІV строителен
хоризонт е известна и една дата С-14 (3190 ±
55; Bln-1577 BP), калибрирана в периода 1620-
1400 BC (Boyadziev 1995, 177). Нови калибра-
ции на датата представя М. Шандор-Кичидяну
– OxCal.v3.4±1σ 1515–1505 BC, 1500-1425 BC;
±2σ 1530–1390 BC (Şandor-Chicideanu 2003,
208-209).
Проучени археологически структури3
Ранна желязна епоха (обр. 2). През почти
всички археологически кампании екипът, про-
веждащ разкопките, отбелязва наличието на
материали, отнасящи се към ранната желязна
епоха, без да ги обвързва с конкретна архео-
логическа структура. Фактът е обяснен с де-
структивната човешка намеса в горните слоеве
на обекта, унищожила респективните култур-
ни останки. Със сигурност към тази епоха се
отнасят ями №3/1976 - квадрат B-10/C-10 и
№17/1976 - квадрат D-9/E-9. И в двете ями са
открити керамични фрагменти и животински
кости. През 1980 г. в централната източна част
на кв. D-12 са открити много фрагменти от
ранната желязна епоха, което предполага нали-
чието на яма от епохата и в тази част на обекта.
Част от материалите от ранната желязна епоха
са публикувани от А. Агре (Agre 2008). Същата
свързва този етап от живота на обекта с култу-
ра Басараби, като в хронологическо отношение
го поставя в края на І - първата половина на ІІ
фаза от нейното развитие, а в абсолютни дати -
във втората половина на VІІІ - първата полови-
на на VІІ в. пр.Хр. (Agre 2008, 126-128, fig. 1-3).
Публикуваните в статията като произхождащи от Балей съдо-
ве (Georgiev, 1982, Abb. 3/3,4,5) всъщност са случайни находки от
Ново село (общ. Ново село, обл. Видин).
3
В периода 2009–2012 г екип археолози от НАИМ-БАН и РИМ-Ви-
дин извърши пълна обработка на докумунтацията и материалите
от близо 20-те години археологически разкопки на Балей. Тази дей-
ност беше финансирана от Shelby White – Leon Levy program for
archaeological publications и представлява основа на настоящата
статия.
10
Късна бронзова епоха
Строителен хоризонт I (обр. 3). Казано-
то за структурите от ранната желязна епоха е
валидно и за тези от І строителен хоризонт от
Късната бронзова епоха. Въпреки, че на дъл-
бочина 10-15 см археологически материали
са открити във всички разкопавани квадрати,
единствено през 1970 г. са установени подови
нива, всички на дълбочина 10 см.
Части от жилища. Части от жилища са про-
учени в квадрати I-3; J-5/K-5; J-4/K-4; J-7/I-7.
През същата година в квадрати I-12/J-12, в
близост до централния профил, е открита и ре-
дица от 12 дупки от колове, която би следвало
да се свърже с жилище от І стр. хоризонт от
късна бронзова епоха. За съжаление, посоче-
ните структури са силно нарушени от човешка
дейност, което не позволява възстановяването
на нито един план на жилище. Липсват и дан-
ни за отоплителните съоръжения. Може да се
отбележи, че подовете са изградени от силно
трамбована глинеста пръст с дебелина 8-10 см.
Ями. Обработката на материалите и вни-
мателният прочит на археологическите за-
писи в дневниците от разкопките позволиха
към І строителен хоризонт да бъдат отнесени
следните ями: №№ 4/1976; 26-28/1979; 1, 2, 4,
5/1980; 1-3/1981; 1/1984; 1-2/1986. Към същия
хоризонт се отнася и яма в квадрат I-13/H-13,
проучвана и отбелязвана в съответните годи-
ни като яма № 3/1980, 1/1982 и 14/1983. Ями-
те имат кръгла или овална форма с размери:
диаметър до 1,50 м и дълбочина до 1,80. Из-
ключение прави вече посочената яма в квадрат
I-13/H-13, която има издължена овална форма
с размери: 2,90 м (изток-запад); 5,20 м (север-
юг) и вероятна дълбочина от над 2 м.
Строителен хоризонт II (обр. 4)
Жилища с установена форма
Kвадрати D-12/D-13 (1981). Жилището има
издължена трапецовидна форма, ориентирано
с дългите си стени в посока изток-запад. По
късата източна страна са разположени 8 дупки
от колове с обща дължина 3,52 м. В центъра
дупките прекъсват на разстояние от 90 см, кое-
то вероятно маркира входа на постройката. Се-
верната страна се състои от 23 дупки от колове
с обща дължина 6,70 м, южната - от 25 дупки
от колове с обща дължина също 6,70 м. Запад-
ната страна се състои от 6 дупки от колове с
обща дължина 2,00 м. Редицата е разположена
дъговидно под формата на издължена апсида.
Така разкрито жилището има размери, както
следва: източна стена - 3,52 м; западна стена
- 2,00 м; северна стена - 6,70 м; южна стена -
Обр. 4. Балей. Структури от II хоризонт
Fig. 4. Baley. 2nd building horizon features
6,70 м. Не са открити следи от пещ или огнище,
но сред намерения материал са регистрирани
много части от фрагментирана замазка, най-
вероятно произхождаща от пещ или огнище. В
североизточната част са разчистени 12 дупки
от колове. Възможно е последните да са ограж-
дали вътрешно помещение в жилището.
Kвадрати I-12/J-12 (1972, 1980). Жилище-
то има издължена, слабо трапецовидна форма,
ориентирано е с дългите си стени в посока се-
вер-юг. По дългата източна страна е разчистена
редица от 21 дупки от колове с посока север-юг
с обща дължина 7,20 м. Дупките са разположе-
ни на разстояние от 15 до 25 см и имат диаме-
тър от 7 до 10 см. По западната страна на ква-
дратите, редицата от дупки се състои от 20, с
обща дължина 7,10 м. Дупките са разположени
на разстояние от 15 до 35 см и са с диаметър
от 7 до 10 см. Късата южна страна се състои
от 7 дупки, които почти в центъра се прекъс-
ват на около 1 м (вероятно тук е бил входът на
постройката). Дупките са разположени на раз-
стояние от 15 до 25 см м и имат диаметър от 7
до 10 см. Общата дължина на редицата с входа
е 2,80 м. Северната къса страна е дъговидно из-
вита (апсидна) с дължина 2,10 м. Разкрити са 7
дупки от колове с диаметър от 7 до 10 см, раз-
положени на разстояние от 15 до 20 см. Така
разкрито жилището има размери, както следва:
север-юг - 7,20 м; изток-запад - 2,80 х 2,10 м.
През 1972 г. и в двата квадрата са разчистиени
„...едри късове опожарена мазилка, вероятно
стенна мазилка”4. През 1982 г. е установено,
че концентрацията от дребни и по-едри късове
опожарена глина е най-голяма около редиците
от дупки от колове. На 1,20 м южно от аспид-
4
Този и следващите цитати са взети от полевите дневници на
разкопките.
11
ната страна на постройката и на 40 см източ-
но от западната страна е разчистена основа на
силно разрушена пещ/огнище с почти кръгла
форма с размери: изток-запад - 85 см и север-
юг - 90 см.
Kвадрати H-16/I-16 (1981). Жилището е
правоъгълно, с размери 9,80/9,85 х 4,10 м, ори-
ентирано с дългите си стени в посока север-юг.
Източната редица съдържа 21 дупки от колове
с обща дължина 9,80 м. Редицата е нарушена
в североизточния ъгъл от яма от І строителен
хоризонт. Западната редица е разположена на
35 см източно от западната страна на квадрата
и съдържа 30 дупки от колове с обща дължина
9,85 м. Северната редица е съставена от 9 дуп-
ки от колове, а южната - от 8. Редицата прекъс-
ва в югоизточния ъгъл на разстояние от 1,05 м
(вероятно тук е бил входът на жилището). В
жилището е открита и преградна стена, разпо-
Обр. 5. Балей. Структури от III хоризонт
Fig. 5. Baley. 3rd building horizon features
12
ложена почти в средата му. Тя се състои от 11
дупки от колове, като в средата на разстояние
85 см липсват дупки от колове, което предпо-
лага наличието на вход. Основа на пещ или ог-
нище не е открита, но в югозападния ъгъл на
квадрат Н-16, в рамките на постройката са раз-
чистени много фрагменти от глинени съдове и
едри късове мазилка, струпани на едно място.
В квадрат Н-16 е открит и долен хромелен ка-
мък.
Kвадрати L-17/M-17 (1981). Жилището има
неправилна трапецовидна форма, ориентирано
е с дългите си страни в посока север - юг. Из-
точната редица се състои от 13 дупки от колове
с обща дължина 4,90 м, западната - от 11 дупки
от колове с обща дължина 4,80 м. Северната
редица се състои от 9 дупки от колове с обща
дължина 3,50 м, а южната - от 8 дупки от ко-
лове с дължина 3,90 м. Редицата е прекъсната
по средата на разстояние 1,45 м, където веро-
ятно е бил входът на жилището. Така проуче-
но, същото има размери 4,90/4,80 (север-юг)
х3,90/3,50 м (изток-запад). На 70 см западно
от източната редица, в кв. М-17 са разчистени
късове от опожарена глина, подова замазка, ка-
мъни, фрагменти от съдове, пепел и въглени.
Структурата вероятно маркира разрушената
основа на пещта на жилището.
Части от жилища
Квадрати С-9/С-10/В-9/В-10 (1973, 1974).
През 1974 г. в кв. В-10 е разкрита редица от
6 дупки от колове от ІІ строителен хоризонт.
Дупка от кол в същия квадрат е открита и през
1973 г. Дупките оформят редица с посока за-
пад-изток с обща дължина 3,20 м. В източната
част на редицата е оформен вход с ширина 1,10
м. В квадрати С-9, С-10 и северната част на
квадрат В-10 през 1973 г. е разкрит слой от бе-
лезникава глина с дебелина 0,08 м, който може
да се интерпретира като подово ниво. В север-
на посока подовото ниво достига до средата на
пътеката между квадрати С-9/С-10. Вероятно
тук е била северната граница на жилището,
ориентирано в посока север-юг.
Квадрати D-10/Е-10 (1973, 1974). През 1974
г. в кв. Е-10 е разкрита редица от 4 дупки от
колове от ІІ строителен хоризонт. Дупка от кол
в същия квадрат е открита и през 1973 г. Дуп-
ките оформят редица с посока запад - изток. В
северозападния и югоизточния ъгли на съсед-
ния южен квадрат D-10 през 1974 г. са открити
големи струпвания от опожарени стенни ма-
зилки, обхващащи площ съответно 2,30 х 1,50
м и 1 х 1,10 м. Вероятно описаните структури
маркират жилище в квадрати D-10/Е-10, чиято
форма и размери не могат да се установят. От-
белязваме, че през 1973 г в квадрат Е-10, близо
до северната страна на това жилище, е открита
куха бронзова брадва.
Квадрати F-16/G-16 (1981). В квадрат F-16
са разкрити три редици от колове. Източната
се състои от 8 дупки от колове с посока север-
юг, с обща дължина - 2,75 м. Западната редица
също се състои от 8 дупки от колове, с обща
дължина - 2,77 м. Южната редица се състои от
7 дупки от колове с посока изток-запад и обща
дължина 4,00 м. Редицата е прекъсната почти в
средата, където вероятно е бил входът с широ-
чина 1,10 м. Дупките от колове и в трите реди-
ци са разположени на разстояние 19 до 40 см
една от друга и имат диаметър от 7 до 15 см.
Трите редици дупки от колове оформят част
от помещение с размери 2,75/2,77х4,00 м. В
съседния квадрат G-16 е разчистена редица от
6 дупки от колове с посока изток-запад. Дуп-
ките са разположени на разстояние от 15 до 45
см и имат диаметър между 7 и 12 см. Общата
дължина на редицата е 1,30 м. Вероятно тя е
оформяла северната стена на постройката, коя-
то в този случай би имала правоъгълна форма,
ориентирана север-юг с размери 5,50 х 4,00 м.
Квадрат G-17 (1981). В квадрат G-17 са раз-
крити 3 редици от дупки от колове. Източната
редица се състои от 7 дупки от колове с посока
север-юг. Дупките са разположени на разстоя-
ние 15 до 50 см една от друга и имат диаметър
от 7 до 15 см. Обща дължина на редицата е 3,00
м. Пет дупки от колове оформят северната ре-
дица с посока изток-запад и дължина също 3,00
м. Дупките са разположени на разстояние 25
см една от друга и имат диаметър от 7 до 15 см.
Южната редица се състои от 6 дупки от колове
с посока изток-запад и дължина 2,25 м. Дуп-
ките са разположени на разстояние от 20 до 60
см. В центъра на помещението са разчистени
още две дупки от колове, разположени на 40
см една от друга. Трите редица оформят част
от помещение с вероятна правоъгълна форма,
ориентирано изток-запад, със запазени разме-
ри 3,50 х 3,00 м.
Квадрат С-14 (1980). В източната половина
на квадрата е разчистена подова замазка, изгра-
дена от жълтеникава, силно трамбована глина
с дебелина 1 см. Върху замазката са откирити
дребни и по-едри късове опожарена глина, по
голяма част от които личат леглата на пръти и
колове. В югоизточния част на квадрата е раз-
чистена силно разрушена основа на пещ с поч-
ти кръгла форма и размери изток- запад 65 см;
север-юг - 50 см. В основата на пещта са поста-
вени фрагменти от глинени съдове, върху кои-
то е положена замазката. Комплексът може да
се определи като част от разрушено жилище,
което вероятно е било разположено и в съсед-
ния квадрат С-13, където са открити няколко
дупки от колове. През 1982 г. в южната поло-
вина на квадрата са открити 9 дупки от колове,
които биха могли да се свържат с жилище от ІІ
хорозонт и пещта от 1980 г.
Квадрати F-13/F-14 (1972, 1980) (обр. 8.).
През 1972 г. в североизточната част на квадра-
та са разчистени “...по-едри късове опожарена
стенна мазилка”, а под тях – силно напукана
подова замазка с размери 1,00 х 1,00 м. Близо
до североизточния ъгъл на квадрата през 1980
г. е разчистена силно разрушена основа на пещ
с почти кръгла форма с размери 85 см (изток-
запад) и 90 см (север-юг). В основата на пещта
са поставени много фрагменти от керамични
13
съдове, върху които е изградена подовата за-
мазка. Северно от пещта са разчистени едри къ-
сове опожарена глина и фрагменти от съдове.
Комплексът може да се интрепретира като част
от жилище. През 1972 г „...на места” в съседния
квадрат F-14 са открити „...по-едри късове опо-
жарена стенна мазилка”, които вероятно могат
да се свържат с жилището в кв. F-13.
Квадрат G-13 (1972, 1980). През 1972 г. в
южната половина на квадрата са проучени „...
по-едри късове опожарена стенна мазилка, под
които има запазена силно напукана подова за-
мазка”. Западно от замазката е открит „...вко-
пан” голям глинен съд. В центъра на източната
страна на квадрата през 1980 г. е разчистена
силно разрушена основа на пещ с размери 46
см (изток - запад) и 50 см (север - юг). В ос-
новата на пещта са поставени фрагменти от
керамични съдове, върху които е изградена
подовата замазка. Комплексът може да се ин-
трепретира като част от жилище.
Квадрат H-12 (1971). На дълбочина 40 см е
проучен слой от силно трамбована жълтеникава
глина - вероятно под на жилище. Близо до севе-
роизточния ъгъл са разчистени 3 дупки от коло-
ве с диаметър 8-10 см. В центъра на квадрата е
разчистена дупка от кол с диаметър 12 см.
Квадрати I-13/H-13 (1971). Част от помеще-
ние (вероятно жилище) е проучена в квадрати
I-13 и Н-13. На дълбочина 40 см е разчистена
част от под, изграден от глинена замазка с де-
белина от 1,5 до 2,5 см. Под нея е открит слой
от силно горяла пръст. Върху замазката са раз-
крити едри късове опожарена стенна мазилка.
Подовото ниво е нарушено от голямата яма от І
строителен хоризонт в същите квадрати. Запазе-
ната част от пода има неправилна форма и раз-
мери 3,30 м (север-юг) и 1,70 м (изток-запад).
Квадрат Н-14 (1971). Близо до югоизточния
ъгъл на квадрата, на дълбочина 40 см е разкри-
то ниво от силно трамбована жълта глина - ве-
роятно под на жилище.
Пещи и огнища
Квадрат G-14 (1980). На 1 м северно от юж-
ната страна на квадрата и на 2 м източно от за-
падната страна е разчистена силно разрушена
основа на пещ с размери 70 см (изток - запад)
и 60 см (север - юг). В основата на пещта са
поставени фрагменти от глинени съдове, върху
които е изградена подовата замазка.
Квадрат L-12 (1980). В западната половина
на квадрата е разчистено натрупване от горяла
глина и замазка от глина (вероятно силно раз-
рушена основа на пещ или огнище) с размери
1,10 м (изток-запад) и 70 см (север-юг).
14
Квадрат H-17 (1981). В североизточния ъгъл
на квадрата е рзчистена силно разрушена ос-
нова на пещ, чиято подова замазка е положена
върху фрагменти от глинени съдове. Основата
на пещта има почти кръгла форма с размери 90
см (изток-запад) и 1,00 м (север-юг). Близо до
югоизточния ъгъл на квадрата бяха разчистени
големи късове горяла мазилка и много фраг-
менти от глинени съдове.
Ями. Обработката на материалите и вни-
мателния прочит на археологическите записи
в дневниците от разкопките позволиха към
ІІ строителен хоризонт да бъдат отнесени и
следните 21 ями: №№ 1/1970; 1/1973; 1/1975;
5, 6/1976; 8-10/1976; 12/1976; 14-16/1976; 18-
20/1976; 21-25/1977; 13/1983.
Строителен хоризонт III (обр. 4).
Жилища с установена форма
Квадрати F-14/F-15/G-15 (1982). Жилището
има неправилна трапецовидна фома, ориенти-
рано е в посока югоизток-северозапад и има
размери 6,90х3,50 м. Източната страна се със-
тои от 18 дупки от колове с обща дължина 6,60
м. Дупките са разположени на разстояние от 15
до 45 см една от друга, а диаметърът им вари-
ра между 7-10 см. Западната страна се състои
от 19 дупки от колове с обща дължина 6,90 м.
Дупките са на същото разстояние и имат същия
диаметър (разстояние от 15 до 45 см една от
друга и имат диаметър от 7 до 10 см). Южната
страна се състои от 11 дупки от колове с обща
дължина на редицата 3,20 м. Дупките са раз-
положени на разстояние от 10 до 50 см една от
друга и имат диаметър от 7 до 10 см; северната
страна се състои от 9 дупки от колове с обща
дължина на редицата 3,50 м. Редицата е пре-
късната по средата на разстояние 1,00 м, кое-
то вероятно е входът на жилището. На 1,80 м
южно от северната къса страна е разчистена
силно разрушена основа на пещ, в основата на
която са поставени фрагменти от съдове. Раз-
мери на пеща: 1,00 м (изток-запад) и 1,05 м (се-
вер-юг). Северно от пещта са разчистени три
дупки от колове. Северната част на жилището
е нарушена от яма № 2/1981 г. от І строителен
хоризонт (обр. 9).
Квадрати J-18/J-19/J-20 (1986). Жилището е
с трапецовидна форма, ориентирано в посока
изток-запад, с размери: 7,50/6,95х3,30/2,90 м.
Ориентирано е в посока запад-изток. Север-
ната страна се състои от 14 дупки от колове с
обща дължина 7,50 м. Дупките са с диаметър
от 7 до 10 см и се намират на разстояние от
10 до 45 см една от друга. Южната страна се
състои от 15 дупки от колове с обща дължина
Обр. 6. Балей. Структури от IVa хоризонт
Fig. 6. Baley. Features from building horizon IVa
6,95 м. Дупките са с диаметър от 7 до 10 см,
разположени на разстояние 10 - 40 см една от
друга. Източната страна се състои от 9 дупки
от колове с обща дължина 2,90 м. Дупките са с
диаметър от 7 до 10 см, а разстоянието помеж-
ду им варира от 10 до 30 см. Западната страна е
изградена от 6 дупки от колове с обща дължи-
на 3,30 м. Дупките са с диаметър между 7-10
см и са на разстояние 25 - 45 см една от друга.
В централната част редицата е прекъсната на
разстояние 70 см, което най-вероятно пред-
ставлява входа на жилището. В югоизточната
външна страна на жилището е оформено малко
помещение, изградено от 5 кола, разположени
под прав ъгъл.
Kвадрати F-18/G-18 (1986). Жилището е с
неправилна правоъгълна форма и дъговидно
извита къса северна страна, с размери 5,85/5,15
x 4,20/4,80 м. Ориентирано е в посока север-
юг. Източната страна се състои от 12 дупки от
колове с обща дължина 5,85 м. Дупките са с
диаметър между 7 и 10 см, разположени на раз-
стояние от 10 до 40 см една от друга. Западната
дълга страна се състои от 9 дупки от колове с
обща дължина 5,15 м. Дупките са с диаметър
между 7 - 10 см, разположени на разстояние от
10 до 35 см една от друга. Южната къса стена
се състои от 9 дупки от колове с обща дължи-
на 4,20 м. Дупките са с диаметър от 7 - 10 см,
разположени на разстояние 10 - 40 см една от
друга. Приблизително в центъра на тази стра-
на има прекъсване на разстояние 70 см, което
най-вероятно представлява входа на жилище-
то. Северната къса страна е дъговидно извита и
се състои от 8 дупки от колове с обща дължина
4,80 м. Дупките са с диаметър от 7 до 10 см,
разположени на разстояние от 10-45 см една
от друга. Подът на жилището е изработен от
15
силно трамбована глина с дебелина 0,005 м. В
югоизточната част на квадрат G-18 и североиз-
точната част на квадрат F-18 е разчистен голям
брой фрагменти от керамични съдове. Между
фрагментите и върху тях са открити много къ-
сове опожарена подова мазилка, което позво-
лява да се предположи, че това е основата на
пещта на жилищено, чията замазка е била по-
ложена върху фрагменти от керамични съдове.
Структурата е допроучена през 1987 г., когато
са открити още фрагменти от съдове, за които
е изказано предположението, че представляват
подложката на силно разрушената основа на
пещта. Западната стена и част от жилището са
нарушени от яма №1/1986 от І строителен хо-
ризонт.
Квадрати F-19/F-20/G-19/G-20 (1987). Жи-
лището е двуделно, с неправилен трапецови-
ден план, ориентирано с дългите си стени в
посока север-юг. Източната му дълга стена се
състои от 18 дупки от колове с обща дължи-
на 7,10 м, а западната - от 17 дупки от колове
с обща дължина 6,60 м. Северната къса стена
се състои от 9 дупки от колове с обща дължи-
на 5,20 м, а южната - от 13 дупки от колове с
обща дължина 5,70 м. Жилището е разделено
на две помещения от редица от 11 дупки от
колове. Така оформено, жилището има разме-
ри: дължина 6,60/7,10 м и широчина 5,00/5,20
м. Северното помещение е с дължина 2,80 м,
а южното - 4,00/4,60 м. По всяка вероятност
входът е бил на източната страна на южното
помещение. И в двете помещения са проучени
основи на пещи. В центъра до южната стена на
южното помещение е разкрита част от силно
разрушена основа на пещ. Подовата замазка на
пещта е положена върху фрагменти от глине-
ни съдове. Размери при сегашното състояние:
изток-запад 75 см и север-юг 1,40 м. Останки
от втора пещ са разкрити до северната стена на
северното помещение. Пред входа е проучена
ивица от трамбована жълта глина, която про-
дъжава и в квадрат Е-19.
Kвадрати K-14/K-15 (1983). Жилище с пра-
воъгълна форма и размери 8,60/8,80 х 4,50/3,80
м. Източната къса страна е оформена от 12
дупки от колове с дължина 4,50 м, а западна-
та - от 10 дупки от колове с дължина 3,80 м. В
центъра редицата е прекъсната на разстояние
1,30 м, което вероятно маркира входа на жи-
лището. Северната дълга страна е оформена от
22 дупки от колове с дължина 8,60 м, а южната
- от 24 дупки с дължина 8,80 м. Дупките от ко-
лове са разположени на разстояние 20 до 50 см
една от друга и имат диаметри от 7 до 15 см. В
16
четирите ъгъла на жилището дупките са с ди-
аметър 30 см. В центъра на кв. К-15 са разчис-
тени части от замазка на пещ, което предпола-
га, че тук се е намирала пещта на жилището.
До четирите редици от дупки от колове, във
и извън жилището, са открити много парчета
горяла мазилка.
Части от жилища
Квадрати H-18/H-19/I-19/I-20 (1986). В по-
сочените квадрати е проучена северната част
на жилище. В квадрат H-18, успоредно на за-
падната му страна, на 30 - 40 см източно от
нея се разчистиха 6 дупки от колове с дължина
3,20, на разстояние 0,15-0,40 м една от друга
и с диаметър 7-10 см. Най-северната дупка
достига до границата между кв. H-18 и H-19,
където в североизточния ъгъл на кв. H-19 при-
близително под прав ъгъл се свързва с друга
редица от дупки. Втората редица се състои от
12 дупки, които са разположени на разстояние
15-40 см една от друга. Тази редица е ориен-
тирана северозапад-югоидток и е с дължина
5,50 м. Тя преминава покрай северната страна
на кв. H-19, преминава в кв. I-19 и свършва в
югоизточния ъгъл на кв. I-20. Южно от втора-
та редица е разкрито струпване от керамични
фрагменти.
Квадрат F-18 (1986). В югоизточната част
на квадрата е разчистена част от опожарен гли-
нен под, изграден от силно трамбована глина
с дебелина 5 см. Запазени малки части от пода
са разчистени и в останалата част на квадрата.
През 1987 г. е проучена и основата на пещта,
свързваща се с пода. Тя има овална форма с
размери 1,00 х 80 см, като е изградена от фраг-
менти от глинени съдове.
Квадрат L-14 (1983). В западната част на
квадрата е разчистена дъговидна редица от 4
дупки от колове, разположени на разстояние от
40 до 55 см една от друга, с диаметър 7 см.
Квадрат F-9 (1974). В източната половина
на квадрата е разчистен пласт от жълта трам-
бована глина, вероятно от под на жилище.
Пещи и огнища
Квадрат В-10 (1974). В югозападния ъгъл на
квадрата е разчистена пещ, която преминава в
съседния квадрат А10. Пещта има елипсовидна
форма и вероятно е обърната на югоизток. По-
довата замазка на пещта около отвора е напъл-
но унищожена и поради това не са установени
формата и размерите на площадката пред нея.
Основата на свода на пещта е добре запазена
от югозапад и на височина 15 см от югоизток.
Сводът е изграден с помощта на тънки пръчки
с дебелина 5 см, което личи от запазилите се
Обр. 7. Балей. Структури от IVb хоризонт
Fig. 7. Baley. Features from building horizon IVb
дупчици в основата на пещта, разположени на
12 см една от друга. Върху подовата замазка е
разчистен слой горяла глина с дебелина 10 см,
който представлява падналият върху подовата
замазка свод на пещта. Самата подова замазка
е най-добре запазена в югоизточната си поло-
вина, където има дебелина от 3 до 4 см и лежи
върху слой от жълта глина с дебелина 4 см. Пе-
щта е нарушена от дупки от колове от ІІ строи-
телен хоризонт
Квадрат Е-10 (1974). На 0,85 м източно от
центъра на западната страна на квадрата е раз-
чистена част от силно разрушена основа на
пещ със запазени размери 85 см (север-юг) и
65 см (изток-запад). В основата на пещта са
наредени фрагменти от глинени съдове, а под
тях - тънък слой от дребен чакъл. Под чакъла е
разположен съвсем тънък пласт жълта глина,
която лежи върху културен слой от по-долен
хоризонт. Центърът на източната периферия и
западната периферия са разрушени от 4 дупки
от колове от ІІ строителен хоризонт.
Квадрат F-4 (1974). На 1,60 м източно от за-
падната страна на квадрата и на 2 м северно от
южната страна са разкрити останки от силно
разрушена пещ (съвсем малка част от подовата
замазка е запазена в южната й част). Подова-
та замазка на пещта е изградена направо върху
жълт пласт с дебелина 5 см. Последната лежи
върху фрагменти от керамични съдове.
Квадрат I-16 (1982). На 1 м южно от север-
ната страна и 1,25 м от западната страна на
квадрата е разчистена малка част от силно раз-
рушена основа на пещ с размери 40 х 40 см, из-
градена в основата с големи фрагменти от гли-
нени съдове, върху които е положена замазка
от глина с дебелина 5 см.
Квадрат J-12 (1982). В центъра на квадрата е
17

Обр. 8. Балей. Основа на пещ от II хоризонт, квадрат
F13
Fig. 8. Baley. 2nd building horizon hearth, box-grid F-13
разчистено огнище с кръгла форма и диаметър
1,10 м. В основата му са разкрити силно горяла
глина с червен и сивочерен цвят и силно горе-
ли фрагменти от керамични съдове. На 65 см
източно от огнището е разчистена дупка от кол
с диаметър 7 см.
Ями. Обработката на материалите и вни-
мателния прочит на археологическите записи
в дневниците от разкопките позволиха към ІІІ
строителен хоризонт да бъдат отнесени и след-
ните 4 ями: №№ 1/1972; 1-3/1983.
Строителен хоризонт ІVа (обр. 5)
Жилища с установена форма
Квадрати D-5/D-6/D-7/Е-5/Е-6/Е-7 (1975)
Жилището е с правоъгълна форма с ориента-
ция изток - запад. Изградено е от дървени ко-
лове, преплетени с пръти. Жилището е с две
помещения и преддверие от източната страна.
Входът е от източната къса страна. Северната
страна се състои от 47 дупки от колове, 10 от
които се отнасят към преддверието. Дупките
са с диаметър от 8 до 15 см, разположени на
разстояние от 10 до 20 см една от друга. Дъл-
жината на редицата е 10,40 м без преддверието
и 14,40 м - с него. Южната страна е изградена
от 47 дупки от колове, 11 от които се отнасят
към преддверието. Дължината на редицата без
преддверието е 10,66 м, с преддверието - 14,36
м. Ширината на преддверието е 5,80 м. Пред
него е проучена ивица от силно трамбувана
глинеста пръст с ширина около 1 м. Източната
къса страна се състои 15 дупки от колове с ди-
аметър от 8 до 15 см и разстояние между тях от
16 до 28 см, с обща дължина на редицата - 5,75
м. Почти в центъра на източната къса стена е
входът на жилището, широк 1,20 м. Западната
къса страна се състои 18 дупки от колове с ди-
аметър от 8 до 15 см, с разстояние между тях,
което варира в границите 15 - 30 см, с обща
18
дължина на редицата - 5,75 м, Вътрешната пре-
градна стена е съставена от 13 дупки от коло-
ве с диаметър от 8 до 15 см, разположени на
разстояние 15-35 см, с обща дължина 5,60 м.
В центъра на стената има вход с ширина 0,90
м. Двете помещения са почти правоъгълни с
размери 5,80 х 6,50 (източното) и 5,60 х 3,70
(западното).
В първото помещение, близо до западна-
та му страна, почти срещу входа към второто
помещение е разположена пещ/огнище, чиято
основа е силно разрушена. Подовата й замаз-
ка е с дебелина 7 см, много добре загладена и
излъскана по механичен начин. Тя лежи върху
слой от жълтозелена, силно трамбована пръст.
Точните й размери не са установени, но е пред-
положена дължина 1,20 м и широчина около 85
см. По всяка вероятност отворът й е бил ориен-
тиран на изток. Пещта се намира в центъра на
жилището, както по отношение на дължината,
така и по отношение на ширината. Това обсто-
ятелство, заедно с наличие на преддверие пред
първото помещение дава основание на проуч-
вателите да свържат жилището с мегаронния
тип такива.
Квадрати В-12/С-12 (1983). Жилището е
двуделно, с правоъгълен план, ориентирано с
дългите си страни в посока север-юг. Източна-
та стена се състои от 20 дупки от колове с обща
дължина 7,95 м. Западната стена се състои от
28 дупки от колове с обща дължина 8,20 м.
Южната стена се състои от 5 дупки от колове
с обща дължина 2,60 м. Северната стена е оф-
ормена от 6 дупки от колове с обща дължина
3,50 м. Редиците затварят постройка с размери
8,20х3,50 м. Редицата е прекъсната в западната
си част на разстояние 4,60 м, което вероятно
маркира входа на жилището. Така оформеното
пространство е разделено от редица от 4 дупки
от колове, с което се оформят две помещения
с дължина на сeверното - 4,70 м, а на южното
- 3,50 м.
Квадрати Е-12/Е-13/F-12 (1983). Жилището
е двуделно, с правоъгълен план, ориентирано с
дългите си страни в посока север-юг. Източна
стена се състои от 21 дупки от колове с диа-
метър от 7 до 15 см, разположени на 15-30 см
една от друга. Така оформена, редицата има
дължина 8,10 м. Западната стена се състои от
20 дупки от колове с диаметър между 7 и 15
см, разположени на 15 до 30 см една от друга.
Така оформена, редицата има дължина 7,90 м.
Северната стена се състои от 5 дупки от коло-
ве, прекъсната в източната част на разстояние
1,20 м, което вероятно представлява входа.
Така оформена, редицата има дължина 3,40 м.
Южната стена се състои от 13 дупки от колове
с обща дължина 3,50 м. Почти по средата реди-
ца от 8 дупки от колове разделя постройката на
две помещения. Приблизително в центъра ре-
дицата се прекъсва на разстояние 70 см, което
вероятно оформя входа между помещенията.
В южното помещение, до центъра на западна-
та стена е разчистена силно разрушена основа
на пещ, с размери изток-запад - 0,90 м; север-
юг - 1,00 м. Проученото жилище има следните
размери: дължина - 8,30 м; ширина - 3,40/4,05
м. Северното помещение е с размери: дължина
3,42 м; ширина 3,40 м, а южното - с дължина
4,88 м и ширина 4,05 м.
Части от жилища
Квадрат А-11 (1975). На 20 см източно от
западната страна на квадрата е разчистена ре-
дица от 11 дупки от колове с посока север-юг,
която вероятно продължават в разрушената
южна половина на квадрата. Дупките от коло-
ве са разположени на разстояние от 25 до 30 см
една от друга и имат диаметър от 8 до 10 см.
Дупките от колове вероятно оформят стена на
жилище, развиващо се в източна и южна посо-
ки. Източно от редицата са разчистени много
дребни и по-едри фрагменти от керамични съ-
дове, затрупани с опожарени стенни мазилки.
Тук пръстта е обилно примесена с въглени и
пепел.
Квадрат B-7/B-8 (1975). В северната част на
квадратите е проучена редица от дупки от ко-
лове с посока изток-запад. Дупките са разполо-
жени на разстояние 20 - 30 см една от друга и
имат диаметър 8 - 10 см. Те вероятно оформят
стена от жилище, развиващо се в южна посока,
унищожена от съвременни антропогенни дей-
ности.
Обр. 9. Балей. Жилище от III хоризонт, квадрати F-14/F-
15/G-15
Fig. 9. Baley. 3rd building horizon dwelling, box-grids F-
14/F-15/G-15
Ями. Обработката на материалите и внима-
телния прочит на археологическите записи в
дневниците от разкопките позволиха към стро-
ителен хоризонт ІVа да бъдат отнесени и след-
ните ями: №№ 4-12/1983 и 1-2/1987.
Строителен хоризонт ІVb (обр. 6)
Ями №№ 1, 2, 7, 11, 13/1976 попадат под
жилищни структрури от хоризонт ІVа, което ги
поставя стратиграфски в един по-ранен период
от живота на селището.
Стратиграфски данни
Наблюденията на проучвателите свиде-
телстват, че в класическия смисъл на поня-
тието, селището не е стационарно. Хоризон-
талните планове показват, че то се „мести”
с всяко ново застрояване (хоризонт) в посока
от юг към север. Въпреки това, има достатъч-
но стратиграфски данни, които потвърждават
предложената от проучвателите и авторите тук
стратиграфска картина. Последователността
І-ІІ-ІІІ хоризонт е ясно показана в квадрати I-
12/J-12, с проучените както следва: редица от
колове от жилище от І строителен хоризонт
на дълбочина 10 см (1970), жилище от ІІ хо-
ризонт на дълбочина 0,50 м (1980) и огнище
от ІІІ хоризонт на дълбоюина 0,80 м в квадрат
J-12 (1982). Комплекси от I и II строителни хо-
ризонти се пресичат стратиграфски в квадрати
I-13/H-13, в които подовото ниво на жилище-
то, проучено през 1971 г., е нарушено от го-
лямата яма от І строителен хоризонт в същите
квадрати. Същата ситуация се наблюдава и в
квадрати H-16/I-16, в които източната стена на
жилището, проучено през 1981 г., е наруше-
на от яма №3/1981 от І строителен хоризонт.
Последователността ІІ-IІI-IV хоризонт е стра-
тиграфски установена в квадрати А-10, А-11,
В-10, а именно: редица от дупки от колове от
Обр. 10. Балей. Жилище от IV хоризонт, квадрати D-5/
D-6/D-7/Е-5/Е-6/Е-7
Fig. 10. Baley. 4th building horizon dwelling, box-grids D-5/
D-6/D-7/Е-5/Е-6/Е-7
19
ІІ строителен хоризонт и пещ от ІІІ строителен
хоризонт в квадрати В-10/А-10 (1974) и редица
от 11 дупки от колове от ІV хоризонт в квадрат
А-11 (1975). Стратиграфски, комплекси от ІІ и
ІІІ хоризонт се пресичат в квадрат Е-10 (1974),
където центърът на източната периферия и за-
падната периферия на основа на пещ от ІІІ хо-
ризонт са разрушени от 4 дупки от колове от
ІІ строителен хоризонт, както и в квадрат I-16,
където едно над друго са проучени жилище Н-
16/I-16 (1981) от ІІ хоризонт и основа на пещ
(1982) от ІII хоризонт. Стратиграфска последо-
вателност І-IІI-IV хоризонт е документирана в
квадрати K-14/K-15, в които жилището от ІІІ
хоризонт, проучено през 1983 г., е нарушено от
яма №5/1980 в кв. К-14 от І строителен хори-
зонт, а под пода на жилището - в кв. К-15, е
проучена яма №10/1983 от ІVa строителен хо-
ризонт. Както вече отбелязахме по-горе, част
от ямите, проучени през 1976 г. стратиграфски
попадат под структури от хоризонт ІVа и са
отбелязани от нас като хоризонт IVb. Същото
важи и за материалите, открити под подовете
на жилищата от ІVа строителен хоризонт. Го-
рното ниво на ямите от Ранната желязна епоха
е фиксирано на дълбочина 50 см и повече, но
характерът на материалите, открити в тях, ка-
тегорично ги поставя в период с около 200-300
години по-късен от І строителен хоризонт.
Обща планировка на селището
Хоризонт ІVb. Както беше отбелязано по-
Обр. 11. Балей. Селището и неговият некропол. Ортофотоснимка
Fig. 11. Baley. The settlement and its’ necropolis. Ortophotopicture
20
горе, ями №№ 1, 2, 7, 11, 13/1976 попадат под
жилищни структрури от хоризонт ІVа. Отна-
сянето им към един по-ранен етап от живота
на селището е оправдано и с оглед на факта,
че през 1977 и 1979 г. под същите структури
са открити археологически материали. Свърз-
ването на ямите и материалите със строителен
хоризонт засега е условно, но ако то се прие-
ме, би следвало жилищните му структури да са
разположени южно-югоизточно от проучвана-
та площ.
Хоризонт ІVа. Структурите от хоризонт ІVа
се локализират в югоизточната част на изслед-
ваната площ по линии A-F/5-12. Проучени са 3
жилища с установен план и 2 жилищни струк-
тури с обща застроена площ около 1000 м².
Единадесетте ями от хоризонта се групират на
около 30 м северозападно от жилищата. Логич-
но е предположението, че основната застроена
част от този хоризонт се е намирала в южна-
югоизточна посока от разкопаната, която е
унищожена при изкопите за пръст за направата
на тухли или се намира под основите на съвре-
менното село.
Хоризонт ІІІ. Структурите от ІІІ хоризонт се
локализират в западния сектор - на площ 30 х
45 м и в източния - на площ 35 х 30 м. Общата
застроена площ от този хоризонт е около 2300
м² с 15 жилищни структури, от които 5 с уста-
новен план. Оформят се 2 групи от жилища: в
западния сектор, по линии F-K/12-20 (с 11 жи-
лищни структури, от които 5 с установен план)
и в източния сектор, по линии A-F/4-11 (с 4
жилищнш структури). Двата сектора са разде-
лени от откритата през 1982 г. пътека (улица)
с широчина 1,30 м. Тя е изградена от сивочер-
на трамбована пръст, като разделя проучената
площ в посока югозапад - североизток от ква-
драт Е-18 до квадрат Н-11. Към хоризонта се
отнасят и 4 ями, разположени между двате гру-
пи жилища.
Хоризонт ІІ. Структурите от ІІ хоризонт се
локализират в западния сектор - на площ 60 х
30 м и в източния - на площ 20 х 10 м. Общата
застроена площ от този хоризонт е около 2000
м² с 15 жилищни структури, от които четири
имат установен план. Оформят се 3 групи от
жилища: по линии В-Е/10-14 (с 4 жилищни
структури); по линии F-J/12-14 (с 5 жилищни
структури) и по линии F-I/16-17 (с 4 жилищни
структури). В страни от тези 3 групи остават
двете жилищни структури в северната част по
линии L и M. Между трите групи жилища се
оформят пространства с широчина около 5,00
м, освободени от застрояване. Проучените 21
ями от хоризонта се локализират източно от за-
строената площ.
Хоризонт І. Картирането на структурите от
І строителен хоризонт показва, че най-вероят-
но жилищата са били разположени в североиз-
точната част на обекта, унищожена при напра-
вата на тухларниците и взимането на пръст за
изработката на тухли. Проучените 15 ями от
хоризонта се локализират в южна - югозападна
посока от известните жилищни структури.
Ранна желязна епоха. Със сигурност към
тази епоха се отнасят ями № 3/1976, № 17/1976
и ямата в кв. D-12/1980. През всичките години
на теренни проучвания материали от тази епо-
ха са откривани по цялата площ, което предпо-
лага наличието на още ями от ранната желязна
епоха, унищожени от антропогенна дейност.
Картирането на единичните находки, произ-
хождащи от ранната желязна епоха позволя-
ва да бъде направено предположението, че те
са били ситуирани основно в южната част на
обекта.
Жилища и жилищни структури
През 18-те години археологически разкопки
са проучени 42 структури с жилищен харак-
тер. От тях 12 са жилища с установена форма
и размери (3 от хоризонт ІVа, 5 - от хоризонт
ІІІ, 4 - от хоризонт ІІ), 22 са части от жилищ-
ни структури, фиксирани с подови нива (2 от
хоризонт ІVа, 5 - от хоризонт ІІІ, 10 - от хори-
зонт ІІ, 5 - от хоризонт І) и 8 пещи и огнища (5
от хоризонт ІІІ и 3 от хоризонт ІІ), които не са
свързани с определено подово ниво.
Начин на изграждане. Наличните данни по-
казват, че жилищата в Балей са изграждани по
стандартния за епохата начин – чрез забити в
земята колове, преплетени с пръти и обмазани
с глина. Не разполагаме с достатъчно данни за
дебелината на стените, но, ако се съди по ня-
кои мазилки от ямите, то поне част от тях са
имали дебелина от около 15-20 см. Върху част
от мазилките има слой от около 1 см от бяла
материя, вероятно замазка.
Форма. Проучените на обекта жилища са
с правоъгълна, неправилна трапецовидна или
апсидна форма. Във вътрешен план те са ед-
ноделни или двуделни. В един случай, при
голямото жилище от 1975 г., определено като
мегарон от проучвателите, е оформено и пред-
дверие.
Подове. Подовете са изграждани от „...сил-
но трамбована глина”, чийто цвят е определян
от проучвателите като „белезникъв” или „жъл-
теникав”. Дебелината на подовите нива варира
от 1 до 8 см, като в повечето случаи е определе-
на в диапазона от 2,5 до 5 см. При някои е отбе-
лязано, че подовите нива са „силно напукани”,
което предполага и евентуалното опалване на
някои от тях след трамбоването. Не са отбеля-
зани преправки на подовите нива.
Пещи и огнища. При разкопките са проуче-
ни 20 пещи или основи на пещи и 1 огнище.
Пещите имат овална ила кръгла форма, с раз-
мери, гравитиращи около 1,00 м. За съжаление,
в повечето случаи те са разрушени, като са про-
учени само основите им. Единствената изцяло
запазена пещ е от ІІІ хоризонт (кв. В-10). Тя
има елипсовидна форма и е засводена. С пове-
че данни разполагаме за начина на изграждане
на основите на пещите и на техния под. В ос-
новата на пещта са поставяни фрагменти от ке-
рамични съдове, в някои от случаите - големи,
върху които е полагана замазка. В два случая
подовата замазка е изградена върху жълт пласт
с дебелина, съответно 1 и 5 см, който покрива
натрошените керамични съдове в основата, а
само в един лежи върху слой от жълтозелена,
силно трамбована пръст като липсва основа от
натрошени съдове. Замазката е изработвана
от добре пречистена глина, като дебелината й
достига до 5 см. Често тя е била допълнително
механично излъсквана. Единственият по-добре
запазен свод е проучен до височина 15 см. Той
е изграден от тънки пръчки с дебелина 5 см,
забити в основата на пещта на разстояние 12
см една от друга.
21
 1 2

5 6

Обр. 12. Балей. Керамика и антропоморфна пластика от селището от късната бронзова епоха: 1. кантарос от хори-
зонт II; 2. кантарос с отпечатана украса от хоризонт III; 3. кантарос от хоризонт IV; 4. кантарос с врязана украса
от яма; 5. антропоморфна фигура от хоризонт II; 6. антропоморфна фигура от хоризонт III; 7. антропоморфна
фигура от хоризонт IV
Fig. 12. Baley. Late Bronze Age pottery and figurines from the settlement: 1. Kantaroi from level II; Kantaroi with stamped
decoration from level III; 3. Kantaroi from level IV; 4. Kantaroi with incised decoration from a pit; 5. Anthropomorphic figurine
from level II; 6. Anthropomorphic figurine from level III; 7. Anthropomorphic figurine from level IV.

22
 Стратиграфия
Със своите пет хоризонта селището Балей
се оформя като едно от най-големите от Култу-
рата на инкрустираната керамика. Въпреки че
за повечето селища на тази култура е отбеляза-
но, че са тънкослойни (Şandor-Chicideanu 2003,
159), стратиграфската ситуация при Балей не е
изключение. За вече споменатото селище Ги-
дич - Балта Царова I (Олтения) е отбелязано
наличието на няколко нива (хоризонти). В сон-
даж от 1989 г. е регистрирана следната страти-
графска ситуация: най-ранна е яма, достигаща
до дълбочина 1,50 м, отбелязана като ниво І.
Следва ниво ІІ, маркирано от овална пещ, над
която са проучени жилище № 6 - ниво ІІІ и жи-
лище №5 - ниво ІV. Според изследователя, към
нива І и ІІ се отнасят, съответно само ямата и
пещта от 1989 г., докато към ниво ІІІ са отне-
сени 3 жилища - №№ 3, 6 и 10, а към ниво ІV
- жилища №№ 1, 3(?), 4, 5, 11. Според М. Ника
в селището съществуват още два етапа – един,
представен от жилища №№ 2 и 9, които авто-
рът свързва с Гърла Маре - Бистрец-Ишалница
- Вербичоара ІV, и втори, който той свързва с
групата Въртоп (Nica, 1987; Nica 1997а; Nica,
Rogozea 1995). Наличието на последните два
етапа обаче, не е стратиграфски илюстрирано
в Балта Царова І. Имайки предвид публику-
ваните материали и аналогиите им с тези от
разкопките в Балей, както и факта, че матери-
алите от жилище №7 в Балта Царова І се свърз-
ват с ранната фаза на култура Басараби (Nica,
1995, 1997a, 1997b, Nica, Lazăr 1997a, 1997b),
сме склонни да приемем тезата за наличието
на само един късен хоризонт от КБЕ в Гидич -
Балта Царова І. Ако предположението се окаже
вярно, то стратиграфската ситуация в Балта Ца-
рова І напълно ще повтори тази от Балей – ями
от най-ранното ниво и четири нива с жилищни
структури над тях. От района на Железни врата
аналогично, но с по-малко строителни хоризон-
ти, е селището от Островул Корбулуи, където
в сондаж ХVІ-ХVІа са регистрирани три хори-
зонта, представени от наземни жилища (Hänsel,
Roman 1984; Dodd-Opriţescu 2008, 169). Следва
да отбележим и селището от Културата на ин-
крустираната керамика при Мала Върбица от
същия регион, където под нивото от струпва-
ния на мазилки, части от под и др., са регистри-
рани плитки ями (Vukmanović, Popović 1986).
Връзка селище - некропол
През 2010 г. беше открит и некрополът на
селището от късната бронзова епоха при Ба-
лей. Той е разположен на възвишение, намира-
що се на около 450 м югоизточно от селището
(обр. 11). По отношение на разстоянието от
селището не се отбелязват съществени разли-
чия от известните досега ситуации за Култу-
рата на инкрустираната керамика. В Олтения,
за селището Гидич - Балта Царова са реги-
стрирани, вероятно, два некропола. Първият,
отнесен към класическа фаза на Културата на
инкрустираната керамика, се намира на около
300 м западно от селището, а вторият, от тип
Бистрец и Въртоп - на 40 м от него (Nica 1987,
10; Nica 1997, 18). За селището Кърна - Рампа е
отбелязано, че некрополът се намира на около
300 м северно от селищато - в м. Островогания
(Şandor-Chicideanu 2003, 159). В случая с епо-
нимния обект Гърла маре, некрополът е лока-
лизиран на около 200 м северно от селището
(Crăciunescu 2009, 91). В района на Железни
врата ситуацията е аналогична. В Островул
Корбулуи некрополът е разположен на около
400 м източно от селището (Roman 1998, 20;
Roman 2008, 111). При Мала Върбица некро-
полът е регистриран на около 200 м южно от
селището (Vukmanović, Popović 1986, 14), а
при Корбово - на 150 м южно от периферията
на откритото в началото на ХХ век селище на
културата, днес унищожено от Дунав (Крстиħ
2003, 7). Вероятно аналогична е и ситуацията
при Ново село, където, според В. Миков, не-
крополът се намира на височина в близост до
селището (Миков 1970, 49-50). Трябва да от-
бележим, че ако включим в анализа и некро-
полите при Орсоя (Филипов 1976) и Кутово
(Александров и др. 2008, 129-130), то три от
известните четири некропола на културата в
България са разположени в незаливни терени.
Ситуацията е типична за Културата на инкрус-
тираната керамика и потвърждава изказано-
то предположение, че повечето некрополи на
културата се намират недалеч от селището, на
височини, които не са изложени на опасност от
наводнения (Şandor-Chicideanu 2003, 159).
В заключение ще отбележим, че дълго-
годишните проучвания на къснобронзовото
селище при Балей и получените резултати от
тях, сред които стратиграфската информация,
жилищна архитекрура и планировката му, го
определят като един от основните реперни
обекти за Културата на инкрустираната кера-
мика по Долния Дунав. Със своите пет стро-
ителни хоризонта обектът дава възможност за
проследяване и изследване на достигналите до
нас данни от живота на населението и насътип-
лите промени през сравнително дълъг период
от бронзовата епоха, обхващащ почти изцяло
последния й период.
23
 Цитирана литература:
Александров, Христова, Попова, Йоцова, Мила-
нова, Цветков, Филипова 2008: С. Александров,
Т. Христова, А. Попова, А. Йоцова, О. Миланова, И.
Цветков, Ф. Филипова. Археологически проучвания
на два обекта в м. Гриндур, землище на с. Антимо-
во и Кутово, община Видин. - В: Археологически
открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 127-
130.
Зунг 1989: Л. Зунг. Развитие на къснобронзовата
култура Балей-Орсоя в Северозападна България. -
Археология, 1989, 2, 20-24
Катинчаров, Йоцова 1976: Разкопките на праис-
торическото селище до с. Балей, Видински окръг. -
В: Археологически открития и разкопки през 1975.
София, 1976, 26-27.
Катинчаров, Йоцова 1977: Разкопки на праистори-
ческото селище до с. Балей, Видински окръг. - В:
Археологически открития и разкопки през 1976.
София, 1977, 32-34.
Катинчаров, Йоцова 1978: Разкопките на праис-
торическото селище до с. Балей, Видински окръг. -
В: Археологически открития и разкопки през 1977.
София, 1978, 43-44.
Катинчаров, Йоцова 1980: Разкопки на праистори-
ческото селище до с. Балей, Видински окръг. - В:
Археологически открития и разкопки през 1979.
София, 1980, 48-50.
Катинчаров, Йоцова 198: Разкопки на селище от
късната бронзова епоха до с. Балей, Видински ок-
ръг. - В: Археологически открития и разкопки през
1980. София, 36-39
Катинчаров, Йоцова 1982: Разкопки на селище от
късната бронзова епоха до с. Балей, Видински ок-
ръг. - В: Археологически открития и разкопки през
1980. Михайловград, 1982, 24-25.
Катинчаров, Йоцова 1983: Селище от късната
бронзова епоха до с. Балей, Видински окръг. - В:
Археологически открития и разкопки през 1982.
Плевен, 1983, 26.
Катинчаров, Йоцова 1984: Разкопки на селище от
късната бронзова епоха до с. Балей, Видинско. –В:
Археологически открития и разкопки през 1983.
Смолян, 1984, 41-42.
Катинчаров, Йоцова 1985: Селище от късната
бронзова епоха до с. Балей, Видинско. - В: Архео-
логически открития и разкопки през 1984. Сливен,
1985, 60-61.
Катинчаров, Йоцова 1986: Селище от късната
бронзова епоха до с. Балей, Видинско. - В: Археоло-
гически открития и разкопки през 1985. В. Търново,
1986, 45-46.
Катинчаров, Йоцова 1987: Селище от късната
бронзова епоха до с. Балей, Видинско. - В: Архео-
24
логически открития и разкопки през 1986. Разград,
1987, 68-69.
Катинчаров, Йоцова 1988: Селище от късната
бронзова епоха до с. Балей, Видинско. - В: Архео-
логически открития и разкопки през 1987. Благоев-
град, 1988, 46-47.
Катинчаров, Йоцова 1990: Селище от късната
бронзова епоха до с. Балей, Видинско. - В: Археоло-
гически открития и разкопки през 1989. Кюстендил,
1990, 33-34.
Крстиħ 2003: Д. Крстиħ. Гламиjа. Некропола брон-
заног доба у Корбову. Народни Музеj Београд, Ар-
хеолошке Монографиje, 15, Београд, 2003.
Миков 1970: В. Миков. Материали от последния
период на бронзовата епоха в Северна България. -
Археология, 1970, 3, 48-62.
Филипов 1976: Т. Филипов. Некропол от късната
бронзова епоха при с. Орсоя, Ломско. София, 1976.
Шалганова 1994: Т. Шалганова. Относно гребено-
видния мотив в украсата на културата на инкрусти-
раната керамика по Долния Дунав. В: Марица - Из-
ток. Археологически проучвания, 2, София, 1994,
111-117.
Шалганова 2005: Т. Шалганова. Изкуство и обред
на бронзовата епоха. Културата на инкрустираната
керамика по Долен Дунав. Монографии 3. МИФ.
София, 2005.
Agre 2008: A. Agre. Quelques remarques sur la periode
VIII-VI siecles av. J.-C. en Bulgarie du Nord-Ouest. -
Cultura şi civilizaţie la Dunarea de Jos., 24, 2008, 125-
148.
Boyadziev 1995: Y. Boyadziev. Chronology of
prehistoric cultures in Bulgaria. - In: D. Bailey, I.
Panayotov (eds) Prehistoric Bulgaria. Monographs in
world archaeology No. 22. Prehistory press. Madison
Wisconsin, 1995, 149–191.
Crăciunescu 2009: G. Crăciunescu. Epoca bronzului
în insula Gârla Mare. - Drobeta, 19, 2009, 91-104.
Dodd-Opriţescu 2008: A. Dodd-Opriţescu. Aşezarea
şi complexele aparţinind culturii Gârla Mare de la
Ostrovul Corbului. -In: P. Roman, A. Dodd-Opriţescu
(eds). Ostrovul Corbului între km. 911-912. Morminte
şi unele aşezări preistorice (Dunarea–axă a vechilor
civilizaţii europeene. Regiunea Porţilor de Fier. Seria
monografii, I), Bucureşti, 2008, 169-178.
Georgiev 1982: G. І. Georgiev. Die Erforschung der
Bronzezeit in Nordwestbulgarien. -In: B. Hänsel (ed.).
Südosteuropa zwischen 1600 und 1000 v.Chr. (Prähi-
storische Archäologie Südosteuropas, 1), Berlin, 1982,
185-198.
Hänsel 1976: B. Hänsel. Beiträge zur regionalen und
chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an
der Unteren Donau. Bonn, 1976.
Hänsel, Roman 1984: B. Hänsel, P. Roman.
Siedlungsfinde der bronzezeitlichen Gîrla Mare Gruppe
bei Ostrovu Corbului östlich der Eisernen Tores. - Prae-
historische Zeitschrift, 59, 2, 1984, 188-229.
Morintz 1978: S. Morintz. Contribuţii arheologice la
istoria tracilor timpurii. Bucureşti, 1978.
Nica 1987: M. Nica. Locuinţe de tip Gîrla Mare şi halls-
tattian descoperite în aşezarea de la Ghidici (judeţul
Dolj). - Thraco-Dacica, 8, 1987, 16-38.
Nica 1994: M. Nica. Date noi cu privire la cronologia
şi periodizarea grupului cultural Gârla Mare, pe baza
descoperirilor din aşezarea şi necropola de la Ghidici,
punctul „Balta Ţarova”. - In: P. Roman, M. Alexianu
(eds). Relations Thraco–Illiro–Helléniques. Bucureşti,
1994, 178-206.
Nica 1995: M. Nica. Câteva date despre necropola
si locuinţele din aşezarile hallstattiene timpurii de
la Ghidici, punctul  „Balta Ţarova” (judeţul Dolj). -
Cercetări arheologice în aria nord-tracă, I, 1995, 236-
246.
Nica 1997a: M. Nica. Date noi cu privire la sfârşitul
epocii bronzului şi inceputul epocii fierului pe teritoriul
Olteniei. - In: G. Simion (ed). Prima epocă a fierului la
Gurile Dunării şi în zonele circumpontice. Biblioteca
Istro-Pontica. Seria Arheologie, 2, Tulcea, 1997, 19-41.
Nica 1997b: M. Nica. La genèse, l’evolution et relations
chronologique et culturelle de cultures Verbicioara et
Gârla Mare dans le contexte des civilisations de l’âge
du bronze de l’Europe centrale et du Sud-Est. - In: P.
Roman (ed.). The Thracian world at the crossroads of
civilizations. I, Bucureşti, 11997, 51-180.
Nica, Lazăr 1997a: M. Nica, S. Lazăr. Quelque problè-
mes consernant le premier âge du fer en Oltenie. -In: P.
Roman (ed.). The Thracian world at the crossroads of
civilizations. II, Bucureşti, 1997, 506-518.
Nica, Lazăr 1997b: M. Nica, S. Lazăr. Locuinţele
hallstattiene descoperite în aşezarile de la Ghidici,
punctele „Balta Ţarovei I şi II” (judeţul Dolj). - Cercetări
arheologice în aria nord-tracă, II, 1997, 87-112.
The Late Bronze Age settlement Baley
(North-West Bulgaria). Stratigraphy and features (Abstract)
Ana Iotzova, Stefan Alexandrov, Tanya Hristova, Georgi Ivanov
The prehistoric site Baley is located on the right
bench of Timok River some 2 km south of its flow-
ing into the Danube River. The settlement is located
on a small eminence of the second non-flooded riv-
er terrace. The natures of the cultural layers of the
site as well as its close proximity to the contempo-
rary site were the reasons that it had been subject of
Nica, Rogozea 1995: M. Nica, P. Rogozea. Şantierul
arheologic Ghidici, punctul „Balta Ţarovei”, campania
1994. - Cercetări arheologice în aria nord-tracă, I, 1995,
199-217.
Roman 1998: P. Roman. Aufzeichnungen aus den
Grabungsheften zu den Forshungen in der bronzeze-
itlichen Ansiedlungen von Ostrovul Corbului und Os-
trovul Moldova Veche. - In: Die Kulturen der Bron-
zezeit in dem Gebeit des eisernen Tores. Bucureşti,
1998, 17-32.
Roman 2008: P. Roman. Morminte de incineraţie din
epoca bronzului. - In  : P. Roman, A. Dodd-Opriţescu
(eds). Ostrovul Corbului între km. 911-912. Morminte
şi unele aşezări preistorice. (Dunarea – axă a vechilor
civilizaţii europeene. Regiunea Porţilor de Fier. Seria
monografii. I), Bucureşti, 2008, 111-118.
Şandor-Chicideanu 2003: M. Şandor–Chicideanu.
Cultura Žuto Brdo-Gârla Mare. Contribuţii la cunoastera
epocii bronzului la Dunare Mijlocie si Inferioară. 1-2,
Cluj-Napoca, 2003.
Shalganova 1994a: T. Shalganova. About an
ornamental pattern of the incrusted pottery culture
along the Lower Danube. -In: P. Roman, M. Alexianu
(eds). Relations Thraco-Illiro-Hellenique. Bucureşti,
1994, 170–177.
Shalganova 1994b: T. Shalganova. Das Auftreten der
kannelierten Keramik und der Übergang von der Spät-
bronzezeit zur frühen Eisenzeit in Nordwestbulgarien.
- In: The Early Hallstatt Period (1200–700 BC) in Sou-
th-Eastern Europe. Biblioteca Musei Apulensis, I, Alba
Iulia, 1994, 185-195.
Shalganova 1995: T. Shalganova. The Lower Danube
Incrusted pottery culture. - In: D. Baily and I. Panayo-
tov (eds). Prehistoric Bulgaria. Monographs in world
archeology No.22. Medison Wisconsin, 1995, 291-309.
Vukmanović, Popović 1986: M. Vukmanović, P.
Popović. Recherches archeologiques sur la localité
“Livade” pre de Mala Vrbica. - Ђердапске Свеске, 3,
1986, 7-24.
continuous anthropogenic destructions during the
years. The archaeological investigations of the site,
led by R. Katinčarov (NAIM-BAS) and A. Iotzova
(RHM-Vidin) lasted 18 years (1970-1977, 1979-
1987, 1989). According to the investigators, there
are four main stages in site’s development during
the Late Bronze Age (marked as IV-I) as well as
Early Iron Age pits. Building levels IV and III are
25
separated by a flood
During the excavations 42 dwelling features
have been investigated: twelve houses with distin-
guished form and dimensions (3 from building level
IVa, 5 – from level III, 4 – from level II); 22 parts of
dwellings presented by floors (2 – from level IVa, 5
– from level III, 10 – from level II, 5 – from level I)
as well as 8 hearths and ovens that have not been as-
sociated with a particular floor level (5 – from level
III and 3 – from level II). The Baley houses are rect-
angular-, irregular trapezium- or apsis-shaped with
one or two chambers. Only one house had an ante-
chamber. The hearths have oval or round shape.
All three investigated dwellings from level IV
were two- chambered, one of them named as “the
megaron” – with an ante-chamber. The last one had
a rectangular form with an East-West orientation
and dimensions 14,36/14,40 х 5,75/5,80 m. The
two other dwellings had a North-South orientation
and dimension 8,20 х 3,50 м и 8,30 х 3,40/4,05
m respectively. Five dwellings from level III have
been investigated. Three of them had an irregular
trapezium- or trapezium form and different orienta-
tion, one – with two chambers. Their dimensions
vary from 6,60 - 7,50 m of the long sides to 2,90
- 5,20 m of the short sides. The two other dwell-
ings had a rectangular form, one of them – with ap-
sis. The dimensions of both dwellings is 5,85/5,15
to 4,20/4,80 m and 8,60/8,80 to 4,50/3,80 m with
main orientation North-South. Three of the inves-
tigated dwellings from level II had an irregular tra-
pezium- or trapezium form; the last one had a rect-
angular shape. Their orientation was North-South,
just one dwelling had a East-West orientation. The
long sides dimensions vary from 4,80 to 9,85 m, the
short ones - from 2,0 to 4,10 m.
The analyses of the investigations showed that
pits №№ 1, 2, 7, 11, 13/1976 are located beneath
dwelling features from level IV. They have been as-
signed to an earlier level of the site (named IVb).
That assignment proves to be correct by the fact that
in 1977 and 1979 beneath the houses from level IV
archaeological materials have been found as well.
The connection of the above mentioned pits
and materials to an earlier building level (IVb) is
currently an assumption but, if it is correct than its
dwellings should have been located south-southeast
from the investigated surface. The dwellings of lev-
el IVa are located in the south-eastern part of the
26
investigated region grouped in the lines A-F/5-12.
A total number of 11 pits are related to that level
all of them located some 30 m north-west of the
dwellings. Level III dwelling features are located
in the north-western sector grouped in two lots: the
western one in the lines F-K/12-20 and the eastern
one in the lines A-F/4-11. The two lots are separat-
ed by a narrow (1.30 m) street. Four pits are related
to that level located between the two lots of dwell-
ings. Level II features are located in the western
sector grouped into 3 lots of dwellings: in the lines
В-Е/10-14; lines F-J/12-14 as well as lines F-I/16-
17. Apart from these 3 lots are the two dwellings in
lines M and L respectively. The 21 pits from level
II are located east from the dwelling area. The level
I dwellings have most probably been located in the
north-eastern part of the site that has been destroyed
in the last 70 years. Parts of floor levels have been
investigated in that sector. The 15 pits from level I
are located south-southwest from the above men-
tioned floor levels.
Pits № 3/1976, № 17/1976 as well as the pit in
box-grid D-12/1980 date to the Early Iron Age. Dur-
ing the excavations Early Iron Age materials have
been discovered all over the investigated sectors, a
fact that leads to a conclusion of the existence of
more Early Iron Age pits destroyed in later periods.
Mapping the EIA materials shows that probably the
Early Iron Age pits have been located in the south-
ern part of the site.
Considering the Baley stratigraphy as well as
the settlement – necropolis connection close analo-
gies with the Ghidici – Balta Ţarova, Ostrovul Cor-
bului and Mala Vrbica sites are discussed.
In 2010 the necropolis of the site has been dis-
covered. It is located some 450 m southeast from
the settlement. The settlement-necropolis distance
is common for the Encrusted Pottery Culture so far.
The Baley discovery confirmed the already existing
idea that the necropolises of that Culture had been
located not far from the settlements, at high places
that are not threatened by floods.
In conclusion, the Baley site with its’ 5 build-
ing levels shows to be the basic one for under-
standing the characteristics of the Encrusted
Pottery Culture as well as the nature of cultural
phenomena and changes during the second half of
the second millennium BC in Lower Danube and
adjacent regions.
 „West Slope” керамика от България
Анелия Божкова
Античната керамика, известна под наи-
менованието „West Slope pottery” формира
обособена керамична група с детерминирани
морфологични и стилови белези. Типична е за
елинистическата епоха и се разпространява в
широк географски ареал на източното Среди-
земноморие. Към този стил принадлежат фини,
трапезни съдове, изработени на грънчарско ко-
лело, покрити с черен, а в по-късната епоха и
с кафяво-червен матов фирнис. Специфична
особеност при тях е рисуваната украса, поло-
жена преди изпичането чрез ангоба от разреде-
на глина в бял, жълт или розов цвят, понякога
подсилена чрез врязвания върху повърхността
на съдовете.
Тази керамична група е добила наимено-
ванието си по първите известни фрагменти,
открити върху западния склон (West Slope) на
Обр. 1. Карта на цитираните в текста находки
Fig. 1. Map of the finds, discussed in the text
Атинския акропол (Watzinger 1901, 67-102).
Нейното целенасочено изследване се провеж-
да от десетилетия и се свързва с имената на
прочутите учени-керамолози Хомър Томпсън
(Thompson 1934) и Сюзън Ротроф (Rotroff 1997;
Rotroff, Oliver 2003), както и с тези на много
други изследователи. В последните години,
наред с първичните публикации от конкретни
обекти или региони, с приоритетно внимание
се изучават проблемите на регионалните гру-
пи, на техните особености и специфичните им
характеристики. Освен атическата група, която
има пределно ясна идентификация и притежа-
ва действителни шедьоври (Rotroff 1997), са
дефинирани още малоазийска група (наричана
често „пергамска” - Schäfer 1968, Behr 1988;
Πατσιάδα 1990, Rotroff 2002; Rotroff, Oliver
2003), локални „West Slope” декорации от те-
27
риторията на антична Македония в днешна Се-
верна Гърция (Καλλίνη 2007, 399–400; Drougou
1991) и редица други регионални ателиета
(Καλλίνη 2007, 389–409), сред които и таки-
ва, припознати за Понтийската зона (Bozkova
1997). Различията в проявите на отделните
школи се проследяват в репертоара на съдо-
вете и най-вече в стила и вида на рисуваната
украса.
Територията на днешна България предоста-
вя значителен брой керамични изделия в стил
„West Slope”, които пък позволяват да се де-
финират обособени културно-географски зони
с различни предпочитания в сферата на търгов-
ските контакти и с различна пазарна насоченост
(обр. 1). Голяма част от паметниците, открити
в България, не е публикувана или е обнарод-
вана в труднодостъпни регионални издания,
което е довело до тяхното отсъствие в по-но-
вите обобщения по тази тема в международни-
те научни публикации (ср. например Καλλίνη
2007; Rotroff 2002). Настоящото изследване
ще се опита да преодолее тази тенденция, като
включи в анализа непубликувани материали, и
проследи многообразието от свидетелства на
„West Slope” продукция, достигали до земите
на древните тракийски племена.
Контексти на откриване. Географски об-
зор
Съдове с украса в стил „West Slope” са от-
крити в най-значими количества в района на
черноморското крайбрежие1. На първо място
се открояват контекстите в западнопонтийски-
те апойкии и особено тези в Одесос (Варна) и
Месамбрия (Несебър). От множество обекти в
градската територията на двете колонии, както
и от такива в техните околности, са открива-
ни съдове с растителна украса от изследваната
категория. Находките от античния Одесос про-
излизат от различни по тип и топографска ха-
рактеристика структури2. Най-многобройни и
разнообразни по вид са материалите, свързани
с останките на самия античен полис, попадащи
сега в централната част на съвременния град.
Голяма част от находките са открити най-често
Част от артефактите с украса „West Slope” бяха изследвани от
1
мен, благодарение на научен проект, финансиран през 2005 и 2006
година от НАИМ-БАН. Благодарна съм на проф. Васил Николов,
тогава Директор на Института, за одобрението на проекта и
предоставените условия за научно изследване.
2
Възможността да се запозная с част от керамичните находки
във фондовете на Археологически музей – Варна, придобих благо-
дарение на любезността и отзивчивостта на уредниците в музея
Александър Минчев и Елина Мирчева. И на двамата дължа искре-
на и огромна благодарност. Задължена съм и на Алена Тенчова и
Слава Василева, които изработиха рисунките на изследваните
артефакти.
28
в резултат от проведени спасителни проучва-
ния на ограничени по площ терени, в които ар-
хеологическата среда не може да се квалифи-
цира като интактна, а керамичните артефакти
нямат сигурна контекстуална принадлежност
и не формират единен и синхронен керамичен
масив (ср. Тончева 1953, 36-37). Като пример
може да се посочи теренът под градежите на
римска баня на ул. Черноризец Храбър и бул.
Приморски, където са регистрирани останки
от архаичната, класическата и елинистическа-
та епохи, без да е разграничена последовател-
ността на структурите и принадлежността на
отделни стратиграфски пластове към тях. В
научната литература е описан културен пласт,
изобилстващ с елинистическа керамика в стил
„West Slope”, при това с висока научна зна-
чимост, без да е ясно дали принадлежи към
светилището на Херос Карабазмос (Tonceva,
1969, 353-364), или към разположения на съ-
щото място елинистически некропол, от който
са проучени три гроба (Тончева 1974, 287-290).
Други керамични артефакти са открити при
проучвания на бул. Приморски № 41, улиците
Вардар, Хан Крум, Иван Шишман и др.
Сред обектите, предоставили елинистиче-
ска керамика, са и някои гробни комплекси,
известни от Одесос и околността. Става дума
за могилни некрополи, но и за плоски гробове,
разположени на различни места в периферията
на античния полис, част от които попадат днес
в чертите на съвременния град, а други - в не-
говата непосредствена близост (Иванов 1956;
Тончева 1951; Тончева 1961; Тончева 1964)
Керамичните съдове с украса в стил „West
Slope”, открити през годините в античната
Месамбрия, формират също сравнително го-
ляма и представителна колекция3 (Bozkova,
forthcoming). По голяма част от съдовете и
фрагментите са открити случайно или при
археологически проучвания в рамките на ан-
тичния град, но и те, подобно на материалите
от Одесос, остават лишени от сигурен страти-
графски контекст (Ognenova 1960). Повече въз-
можности за изследване на керамиката „West
Slope” предлагат комплексите от некрополите
на града, в които са открити десетина цели съда
(Bozkova forthcoming; Cimbuleva 2005; Чимбу-
лева 1964). По-скромни количества на „West
3
Находките от антична Месамбрия се съхраняват главно в му-
зеите в Несебър и Бургас. Тяхното изучаване стана възможно за
мен благодарение на съдействието на Петя Кияшкина, проф. Иван
Карайотов, д-р Мартин Гюзелев и Тодор Марваков, за което им
благодаря искрено. Рисунките на артефактите са дело на Борис-
лава Гълъбова, Слава Василева и Анета Петрова, на които също
изказвам благодарност.
 3

1 2

4 5

Обр. 2. Атически (или от атически тип) съдове с украса в стил „West slope”. 1. Несебър, 2. Варна, 3. Варна, 4. Халка
Бунар, 5. Петрово
Fig. 2. Attic (or of Attic type) vases with West Slope decoration. 1. Nesebar, 2. Varna, 3. Varna, 4. Halka Bunar, 5. Petrovo

Slope” съдове произлизат от Созопол (Ива-
нов 1963, табл. 105), Балчик (Овчаров 1989,
2, 68, обр. 5 а; Damyanov 2007, fig4/6), Кавар-
на4 (Василев, Велев 1982, 32 сл.), Дуранкулак
(Todorova 2007, fig. 25) и други черноморски
селища.
Сравнително добре е представена кера-
миката с „West Slope” украса в Североизточ-
на България. Известни са находки от селищ-
ни обекти като гетската столица в резервата
4
Непубликувани фрагменти от съдове „West Slope” са открити от
Асен Салкин и доц. Милена Тонкова при сондажни проучвания по
южните склонове на Чиракмана. Сред тях се разпознават фраг-
менти от кантароси и други керамични форми с „конвенционална”
украса (вкл. близки до атическата стилистика) и с такава от „ма-
лоазийски тип”. Възможността да се запозная с тези материали
ми бе предоставена от доц. Милена Тонкова, за което й изказвам
искрена благодарност.
„Сборяново” (Стоянов и др. 2006, 26), както
и от гробни комплекси като тези при Мадара,
Шуменско (Попов 1934, 248, обр. 213-214),
Ивански, Шуменско, (Жуглев 1952, фиг. 103) и
Кралево, Търговищко (Гинев 2002, обр. 3). На
запад в Северна България разпространението
на съдове в стил „West Slope” се проследяват до
Русе, за което свидетелстват откритите някол-
ко фрагмента от съдове с украса в малоазийски
стил5 (Върбанов и др. 2006), открити заедно с
фрагменти от „понтийска” елинистическа ке-
рамика.
В днешна Югозападна България находки с
керамика от изследваната категория са открити
в гробен комплекс при Долна Козница, Кюстен-
5
Находките от Русе кореспондират с тези, разпространени във
вътрешните територии на север от Дунав (ср. Popescu 2010).

29
дилско (непубликувана находка)6, в некропола
при Мулетарово до Петрич (Божинова 1997, 79-
80, обр. 5) и на обекти в района на Гоце Делчев
и западните Родопи (Bozkova 2005).
В централна южна България „West Slope”
керамиката се свързва основно с наход-
ка от елинистически кантароси от Пловдив
(Bospatchieva, Martinova 2000, 116, fig. 12).
За района на Югоизточна България, теоре-
тично може да се предположи по интензивно
присъствие на „West Slope” керамични свиде-
телства. В действителност обаче, данните, до
които достигнах, не покриват очакванията.
Съдове с украса от изследваната категория са
открити на обекта при Халка Бунар при Братя
Даскалови в Чирпанско (Тонкова 2002, фиг. 27;
Тонкова, Сидерис 2010, 196, обр. 5), в Севтопо-
лис при Казанлък (Чичикова 1984, 69, обр. 37,
табл. ХV), в насипа на Казанлъшката гробни-
ца (Миков 1954, обр. 30)7, в зидана гробница
при Крън (Китов 1996), в Кабиле (Гетов 1991,
обр. 21; Ханджийска 2011, 42), и на обекта в
м. Асара при Симеоновград (непубликувани
материали)8.
От района на източните Родопи фрагменти
с „West Slope” украса са откривани на обекта
при Татул.9
Стилистични групи, форми и украса
1. „West Slope” керамика с вероятен атиче-
ски произход
Керамичните артефакти от България, кои-
то могат с по- голяма доза вероятност да се
обвържат с атическото производство, са срав-
6
За гробния комплекс вж. Стайкова 1997.
7
Благодарна съм на Меглена Първин, която ми обърна внимание
върху съществуването на този фрагмент.
8
Задължена съм на колегата Ирко Петров от Исторически музей
– Хасково, който ми предостави информация за тези находки.
9
Информация за тези фрагменти ми беше предоставена от д-р
Здравко Димитров, на когото тук искрено благодаря.
1 2
Обр. 3. Кантароси от „пергамски тип” с украса в стил „West slope”. 1. Несебър, 2. Равда, 3. Варна
Fig. 3. Kantharoi of “Pergamene type” with West Slope decoration. 1. Nesebar, 2. Ravda, 3. Varna
30
нително малко. Извън представителите на
групата с конвенционална украса, някои от
които биха могли теоретично да бъдат про-
изведени в атически ателиета10, от България
могат да се посочат едва няколко по-катего-
рични примера.
1.1. Каничка от Несебър (обр. 2 1). Прите-
жава сложна растителна украса „West Slope”
върху шията и търбуха, в червено и бяло
(Kiyashkina, Bozkova, Marvakov 2012, № 12).
Паралелите на съда го датират около втората
четвърт - средата на ІІІ в. пр. Хр. (Rotroff 1997,
№ 460-461; Lungu 2010, 17, fig. 3)
1.2. Миниатюрна каничка с оригинална,
не тривиална „West Slope” украса (Тончева, Г.
1953, 36, № 14, фиг. 60), произлиза от неясен
контекст във Варна (обр. 2 2) и може също да
се определи като свързана с атическата стилис-
тика. Според формата на съда може да се дати-
ра около ІІ в. пр. Хр. (ср. Rotroff 1997, № 453)
1.3. Cup-kantharoi от Варна (обр. 2 3). Фраг-
менти от поне два cup-kantharoi (кантаросо-
видни киликси) от ІІІ в. пр. Хр. са открити в
пластовете на светилището на Херос Карабаз-
мос (Тончева 1974, табл. V, 6, 8, 9; ср. Rotroff
1997, №№ 85, 89). Датират се в ІІІ в. пр. Хр.
1.4. Bowl- kantharos (кантаросовиден ки-
ликс) от Халка Бунар, Чирпанско (обр. 2. 4)11,
с паралели на Атинската агора от първата чет-
върт на ІІІ в. пр. Хр. (Rotroff 1997, №№ 134,
135).
1.5. Кантарос от Петрово, района на Сандан-
ски (обр. 2. 5)12. По голяма част от запазен (без
10
За тях вж. по-долу в текста.
11
Непубликувана находка, за контекста ср. Тонкова 2008, 224. Ин-
формация за този съд и възможността да публикувам тук сним-
ката му дължа на доц. Милена Тонкова за което съм дълбоко бла-
годарна.
12
Случайна находка, непубликувана, сега в експозицията на музея
в Благоевград, инв. № 1.1 – 804. Данните за тази находка, както
и възможността да я публикувам тук, ми бяха предоставени лю-
3

1 2
Обр. 4. Скифоси от „пергамски тип” с украса в стил „West slope”. 1. Варна, 2. Несебър, 3. Несебър
Fig. 4. Skyphoi of “Pergamene type” with West Slope decoration. 1. Varna, 2. Nesebar, 3. Nesebar
устието) катарос от типа strap handles, turned
food (Καλλίνη 2007, № pd3 11; Rotroff 1997,
№№ 109, 112), който има украса от шахматен
орнамент и вписани квадрати (Rotroff 1997, №
233, 251;). Датира се в ІІІ в. пр. Хр.
Находките от българското Черноморие и
Халка Бунар потвърждават извършените вече
наблюдения, че атическият импорт в Понтий-
ската зона драстично съкращава обема си в на-
чалните десетилетия на елинистическата епоха
и особено след средата на ІІІ в. пр. Хр. и остава
със слаби прояви до промяната на керамичната
мода, настъпила с римската експанзия (Rotroff
2002, 100; Книпович 1949, 276-284, Handberg,
Petersen 2010, 198-199). Тази тенденция всъщ-
ност е типична не само за черноморския аре-
ал, но и за други области на античното Среди-
земноморие (Blondé 2001, 39). Кантаросът от
Петрово, на свой ред, е свидетелство за при-
съствие на атически импорти (или изделия от
атически тип) в северноегейския регион през
ранната елинистическа епоха, от където те на-
влизат и във вътрешните райони на Тракия.
2. „West Slope” керамика от Мала Азия или
от малоазийски тип
Най-голямата група от съдове „West Slope”,
позната основно от черноморските обекти в
България, е тази на керамиката с малоазийски
произход или от малоазийски тип, наричана
често „пергамска” (Behr 1988; Rotroff 2002;
Rotroff, Oliver 2003). Тази категория е предста-
вена в България с най-многобройни морфоло-
гични разновидности, макар, че украсата е по-
семпла и стандартна, в сравнение с атическите
образци. От района на българското Черномо-
рие са идентифицирани следните по-важни
групи:
безно от колегата Илия Кулов, на кого изказвам огромна благодар-
ност. Снимката е на К. Карабельова.
3
2.1. Кантароси
2.1.1. Кантароси с S-овидна форма
Една от най-емблематичните за малоазий-
ските „West Slope” форми е тази на кантароса
с S-овиден профил (крушовидно тяло) и мал-
ки вертикални дръжки с пластична декорация
(Behr 1988, 113-123; Rotroff 2002, 100; Rotroff,
Oliver 2003, 38-39). Популярността им в бъл-
гарските черноморски комплекси е адекватна
на тази в малоазийския регион и черноморската
зона като цяло (ср. Зайцев 1998, рис. 3/25; Кни-
пович 1949, рис 1/3). Известни са представи-
тели на каноничната форма с относително ед-
нообразна украса, които произлизат от Балчик
(Овчаров 1989, 2, 68, обр. 5 а), Варна (Тончева
1961, 30, обр. 6; Иванов, 1956, 95, № 5, табл.
V/1; както и фрагменти от фонда на Археоло-
гически музей - Варна13) и Несебър (Ognenova
1960, fig. 8 и няколко непубликувани екземпля-
ра, един от които от Равда (обр. 3 1)14. Специ-
фични детайли при някои от българските ек-
земпляри, като например дисковидното столче
на кантароса (обр. 3 2), произхождащ от една
яма в Несебър (Ognenova 1960 , fig. 8), което
се отличава от добре профилираните пръсте-
новидни столчета на пергамските чаши обаче,
говорят за наличието на произведения от ате-
лиета, съществували далеч от контрола и изис-
кванията на големите малоазийски работилни-
ци (за подобна особеност ср. кантарос от Томи:
Lungu, Chera 1986, pl. ІІІ/ 23). Вероятността
да се предположи имитативно производство
в черноморски ареал не е пресилена, като се
има предвид обстоятелството, че имитации на
тази форма са правени в антична Македония,
Самотраки и Кносос (Rotroff 2002, 100). Канта-
росите с S овиден силует обикновено се свърз-
13
Археологически музей – Варна, инв. № ІІ 8234.
14
Съхранява се в музея в Бургас, инв. № 1835.
31
 1 2
Обр. 5. Полусферични чаши от „пергамски тип” с украса в стил „West slope”. 1. Несебър, 2. Несебър, 3. Несебър
Fig. 5. Hemispheric bowls of “Pergamene type” with West Slope decoration. 1. Nesebar, 2. Nesebar, 3. Nesebar
ват с късните векове на елинистическат епоха
(Behr 1988, 113-123), но едно по-ново проуч-
ване отнася началото на тяхното производство
след средата на ІІІ в. пр. Хр. до втората полови-
на на ІІ в. пр. Хр. (Rotroff, Oliver 2003, 38-39).
Кантаросите от България също могат да бъдат
индикатори за възможна хронология още от ІІІ
в. пр. Хр. (Bozkova forthcoming).
2.1.2. Кантароси с биконично тяло
Свидетелствата за присъствието на една спе-
цифична керамична група на кантароси с бико-
нична форма, родствени с чашите от предход-
ната група, не са разточителни. От България
са известни кантароси от Аполония (Иванов
1963, № 471), Одесос (непубликуван фрагмент,
обр. 3 3)15) и от Месамбрия (непубликуван ек-
земпляр16). Според Д. Бер (Behr 1988, 113-115,
Abb. 1/1), най-ранните екземпляри се отнасят
още към първата половина на ІІІ в. пр. Хр.
2.2. Скифоси от различни типове
2.2.1. Скифоси с дълбоко канелирано тяло
От Созопол (Гълъбов 1965, № 98, обр. 35),
Несебър (непубликувани фрагменти от града)
и Варна (Тончева 1964, 58, обр. 19) произлизат
екземпляри на скифоси с дълбоко, отворено
канелирано тяло (обр. 4 1), от края на ранната
елинистическа епоха, които са познати добре
в Родос, Пергам, Ефес и др. места (Πατσιάδα
1990, 113-114, σχεδ. 12; Rotroff, Oliver 2003,
39). Хронологията на този тип скифоси не е
прецизирана в детайли, но една дата в рамките
на ІІІ в. изглежда разумна и нарежда този тип
съдове сред най-ранните в «пергамската» група.
2.2.2. Скифоси с конкавна извивка под усти-
ето (панел за украсата) и канелирано тяло.
От този тип скифоси притежаваме няколко
фрагмента от поне два екземпляра (обр. 4 2),
открити в културните пластове на Месамбрия
15
Археологически музей – Варна, инв. № ІІ 223.
16
Произлиза от гроб № 83, проучвания през 2007 г.
32
3
(Несебър). Те имат специфична, конкавна из-
вивка под устието и гладък панел за украса,
която в двата фрагмента е семпла и почти ед-
нотипна. Абсолютни паралели на тази фор-
ма не са ми известни, но морфологичните й
принципи я доближават до скифоси тип А на
Д. Бер, датиран около средата на ІІ в.пр. Хр. и
по-късно (Behr 1988, 126), както и до отделни
примери от Пергам (Behr 1988, № 22) и Даски-
лейон (Dereboylu 2003, 61, BY 35). Приликите
на месамбрийските фрагменти с Тип А не са
абсолютни, а по скоро приблизителни и от там
хронологическото позоваване е относително.
2.2.3. Скифоси с украса от тънки врязвания
От културните пластове на Месамбрия
произлизат фрагменти от скифоси с издадено
навън устие, прави стени и чупка към дъното
(обр. 4 3), които стоят близко до скифосите от
тип С на Д. Бер (Behr 1988, 126-127; ср. Schäfer
1968, D 30) по своята форма и по украса. Оби-
чайно скифосите от тип С на Бер се датират в
късните години на елинистическата епоха (към
края на І в. пр. Хр.), докато появата на същия
морфологичен вариант, но с апликация (Hübner
1993 ,тип І, форма І), е поставен още ок. 170 –
160 г. пр. Хр. (Hübner 1993,49);
2.3. Полусферични чаши
Особeно популярни сред населението на
Месамбрия са били чашите с украса по въ-
трешните стени (обр. 5 1, 2, 3). През годините
са открити четири цели екземпляра и множе-
ство фрагменти от варианта с украса от розе-
та на дъното (интерпретирана понякога като
звезда), и пояси с вълнообразна бръшлянова
клонка, с палмети или с палмети и делфини по
стените (Bozkova forthcoming; Cimbuleva 2005,
93, 17, fig 1/17; Ognenova 1960, fig 9; Чимбу-
лева 1964, 60, фиг. 9; за примерите от М. Азия
ср. Behr 1988, 145-146; Πατσιάδα 1990, 109-110,
πιν. 52-53; Rotroff, Oliver 2003, 41-42). Три ед-
нотипни чаши произлизат от гробни контексти
с находки, които нямат прецизни хронологиче-
ски репери, но и при трите украсата е третира-
на относително схематично, макар и не крайно
небрежно, което би могло да се тълкува като
указание за датиране в по-късните години от
развитието на тази декоративна схема, а имен-
но след края на ІІІ в. пр. Хр. (Rotroff, Oliver
2003, 42). Една от чашите (Ognenova 1960, fig.
9) има близки аналогии в Пергам (Behr 1988,
№ 49) и Сарди (Rotroff, Oliver 2003, № 140);
цитираните паралели са публикувани с хроно-
логия, която все още е предмет на дискусии, но
в общи линии са отнесени във времето от ок.
225 до средата на ІІ в. пр. Хр. (ср.Rotroff, Oliver
2003, .42).
2.4. Амфори и ойнохоета
Сред находките, открити във Варна (Тон-
чева 1951, фиг.115), Несебър (Bozkova
forthcoming) и Созопол17 има цели или фраг-
ментирани амфори от малоазийски тип (Rotroff
17
Непубликуван екземпляр от експозицията на археологически му-
зей Созопол.
4 5
Обр. 6. Амфори, ойнохое и кратери от „пергамски” тип с украса в стил „West slope”. 1. Варна, 2. Несебър, 3. Несебър,
4. Варна, 5. Несебър, 6. Несебър
Fig. 6. Amphorae, oenochoe and krater of “Pergamene type” with West Slope decoration. 1. Varna, 2. Nesebar, 3. Nesebar, 4.
Varna, 5. Nesebar, 6. Nesebar
2002, 104; Rotroff, Oliver 2003, 42-43), придо-
били широка популярност в понтийския реги-
он (Knipovich 1949, 1/ 1,2; Lungu, 2000/2001,
261-272). Българските находки демонстрират
принадлежност към най-популярните декора-
тивни мотиви (обр. 6 1, 2) и не впечатляват с
оригиналност. По-голям интерес предизвиква
една затворена форма с една дръжка - ойнохое,
от Несебър (обр. 6 3)18, чиито морфология и
декоративна схема се доближават съществено
до тези на амфорите. Подобна близост между
амфори и ойнохоета е характерна и за пред-
ставителите на атинската школа и изглежда е
била обичайна по принцип за елинистическите
грънчари. За разлика от амфорите обаче, ойно-
хоето има по-просто устроено устие и по-тясна
шия. Общо при двата керамични типа са ико-
нографията на декоративните мотиви, както и
местата, на които те са положени. Възможно е
да се предположи, че съдът е произведен след
началото на ІІ в. пр. Хр., когато се смята, че
формата на малоазийската амфора, с която е
18
Съдът е открит при разкопки в града без стратиграфски кон-
текст.
6
33
свързан типологически, вече е утвърдена (вж.
последно Rotroff, 2002, 99-100).
2.5. Кратери
Фрагментите от кратери, открити по бъл-
гарското Черноморие, не са многобройни.
Съществуват единични примери на фрагмен-
ти от кратери с украса върху издадено навън
хоризонтално устие и фрагменти от кратери
с украса отвън, върху шията. Към първия тип
принадлежат фрагменти от стандартните купо-
образни малоазийски кратери (за тях св. Behr
1988, 156-159, Rotroff 2002, 100, ср. Rotroff,
Oliver 2003, 43-44 с дискусия за хронологи-
ята; De Luca 1999, № 441) от Варна (Тончева
1953, 37, фиг. 62 и непубликувани фрагменти)
и Несебър (Bozkova forthcoming) с украса от
бръшлянова клонка, маслинов лист или делфи-
ни (обр. 6 4, 5). Към втория тип кратери се от-
нася само един фрагмент от Несебър (Bozkova
forthcoming), с украса от лавров венец от външ-
ната страна на шията (обр. 6 6), който принад-
лежи към по-рядък керамичен тип, с типоло-
гически паралели отново сред малоазийските
паметници (Πατσιάδα 1990, 120-121, №№ 125-
130; Ahrens et al. 2008, 97, Abb. 25). Хронологи-
ята на кратерите от първата група е широка, и
обхваща периода между края на ІІІ и началото
на І в. пр. Хр.
2.6. Унгвентарии
Почти всички елинистически гробове в за-
паднопонтийския ареал притежават в инвента-
ра си прости, вероятно местни като произход
унгвентарии. Музейната сбирка в Несебър
обаче притежава и два екземпляра, които имат
1 2
Обр. 7. Унгвентарии и лагиноси от „Малоазийски тип” с украса в стил „West slope”. 1. Несебър, 2. Несебър, 3. Варна.
Fig. 7. Unguentaria and lagynoi of “Asia Minor type” with West Slope decoration. 1. Nesebar, 2. Nesebar, 3. Varna
34
украса „West Slope” (обр. 6 1, 2). При първия
от тях, тя е по –проста и се състои единствено
от елементи на огърлица; при втория, декора-
тивната схема съдържа фриз от грубо нарису-
вани птици. Подобен мотив се среща отново
върху унгвентарий от Родос, датиран от Васо
Патцида в края на ІІІ в. пр. Хр. (Πατσιάδα 1990,
πιν. 77, № 191). Представянето на птица, като
част от „West Slope” украса не е изключение
за района на Черноморието; известни са изо-
бражения върху други по тип съдове, но все в
контекста на малоазийския репертоар. Такъв е
примерът с едно устие от кратер от Пантика-
пей (Блаватский 1962, рис. 40/5).
2.7. Лагиноси
Подобно на унгвентариите, лагиносите са
известни от българските обекти предимно
чрез своите прости, монохромни версии. Един
фрагмент от музея във Варна обаче, притежава
чернофирнисово покритие и украса, съставена
от палмети и делфини (обр. 6 3), изпълнена в
стилистиката на малоазийската школа19. Лаги-
носи с украса са известни още от Пергам (Behr
1988, № 108) и Олбия (Handberg, Petersen 2010,
Db 631).
3. Керамика с конвенционална „West Slope”
украса. Керамични съдове от различни центро-
ве ?
В тази група са представени керамични
форми от различни места, с различна мор-
фологична идентичност и с различна по стил
украса. Общото по между им, е тяхната при-
19
Открит е на ул. Иван Шишман във Варна. Археологически музей
Варна – инв. № ІІ 8193.

1
Обр. 8. Пелике и кантароси с „конвенционална” украса в стил „West slope”. 1. Варна, 2. Варна, 3. Варна.
Fig. 8. Pelike and kantharoi with “conventional” West Slope decoration. 1. Varna, 2. Varna, 3. Varna
надлежност към украса с „конвенционални”
характеристика (бръшлянов лист, огърлица и
др.), която трудно може да се отнесе към кон-
кретен център, без да се изследват детайлно
глините на съдовете. Съществуват теоретични
възможности, част от тези съдове, които имат
морфологични и стилистични паралели в ати-
ческата продукция, да бъдат произведени в
атически ателиета (както това е предположено
за някои от съдовете от Олбия например ср.
Handberg, Petersen 2010, 198), но е допустимо
също да се предполага внос от други средизем-
номорски центрове, които имитират атически
образци (за това ср. Blondé 2001, 36) включи-
телно от такива, разположени в понтийската
зона (Bozkova 1997, 9-10).
3.1. Пеликета от Варна и от Созопол
От територията на България произлизат два
редки и изящни керамични съда –пеликета- с
канелирано тяло, които илюстрират прехода от
съдове със златиста украса (пеликето от Созо-
пол - Seure 1924, fig. 88) към такива с украса
„West Slope” (пеликето от музея във Варна)20.
Според Ротроф, някои от керамичните типове
(включително пеликетата), които имат златис-
та декорация, никога не стават характерни за
истинския „West Slope” стил (Rotroff 1997, 42).
Екземплярът от Варна обаче (обр. 8 1), както и
негов близък аналог от Хистрия (Alexandrescu
2005, 190-191, fig. 51), и цяла поредица от при-
мери от коринтската колония Амбракия в за-
20
Непубликувана находка от експозицията на археологически музей
– Варна.
2
3
падна Гърция (Αγγέλη 2004), посочват, че в
преходния период поне, пеликетата са част от
процеса на утвърждаване на украсата „West
Slope”. Изложените обстоятелства, както и да-
тата на пеликето от Хистрия, дават основания
съдът от Варна да бъде датиран съвсем в нача-
лото на съществуване на „West Slope” украса-
та, съответно в края на ІV или в началото на ІІІ
в. пр. Хр. (Rotroff 1997, 11,13)21
3.2. Кантароси от класически тип от Черно-
морието и вътрешността на Тракия
В българските археологически комплекси
са открити множество кантароси от класически
тип със стандартни морфологически параметри
и конвенционална украса, повечето датиращи
от ранната елинистическа епоха. Като приме-
ри могат да се посочат екземпляри от Варна22
(непубликувани находки, обр. 8 2), Севтополис
(Чичикова 1984, 69, обр. 37, табл. ХV), Халка
Бунар при Братя Даскалови, Чирпанско (Тон-
кова 2002, фиг. 27; Тонкова, Сидерис 2010,
21
Началната дата на украсата в стил „West Slope” е все още дис-
кусионна, макар че повечето автори приемат ревизията на Ро-
троф в полза на началото на ІІІ в. пр. Хр.( Rotroff 1997, 11, 13).
Настоящата работа не се ангажира с този проблем, тъй като
това би изместило фокуса и основните задачи на изследването. В
интерес на обективността е редно да се спомене, че от терито-
рията на България произлизат комплекси, като тези при Мадара,
Шуменско (Попов 1934, 248, обр. 213-214) и Долна Козница, Кюс-
тендилско (частично публикувана находка), в които, наред със съ-
довете с украса „West Slope” са открити и чернофирнисови канта-
роси от класически тип, които могат да се датират в последната
четвърт на ІV в. пр. Хр.
22
Непубликувани находки от фонда на Археологически музей - Ва-
рна.
35
 1 2
Обр. 9. Съдове с „конвенционална” украса в стил „West slope”. 1. Варна, 2. Варна, 3. Варна.
Fig. 9. Vases with “conventional” West Slope decoration. 1. Varna, 2. Varna, 3. Varna
196, обр. 5), Симеоновград (непубликувани
находки) и множество други места. Без специ-
ално изследване на глините обаче, определяне-
то на техния произход, дори и теоретично, би
било спекулативно, независимо от стилистич-
ните прилики, включително и с някои атически
образци.
3.3. Фрагмент от bowl kantharos от Варна
От културните пластове на Одесос е извес-
тен един фрагмент от устие23, който вероятно
принадлежи на отворена чаша с две срещупо-
ложни дръжки (обр. 8 3), евентуално тип bowl
kantharos (Rotroff 1997, 92-94). Подобен фраг-
мент от Олбия е датиран в периода 250-225 г.
пр. Хр. (Handberg, Petersen 2010, Db 128)
3.4. Единични примери на редки форми
Няколко цели съда или фрагменти от такива,
документират единични свидетелства за рядко
срещани в територията на България керамични
форми. Такива са фрагментите от пиксида от
Варна (обр. 9 1)24, както и миниатюрните вер-
сии на кантарос – (обр. 9 2, ср. Тончева 1953,
37, фиг. 63) и лекит, (обр. 9 3; Тончева 1953, 37,
фиг. 64), също от Варна.
4. Керамика от северното егейско крайбре-
жие , антична Македония и югозападна Тракия
От земите по поречията на реките Струма
и Места са известни елинистически съдове в
украса „West Slope”, повечето от тях канта-
роси от два-три основни типа (обр. 10 1, 2, 3)
и един единствен скифос от Долна Козница,
Кюстендилско (непубликуван), който засега
остава уникат от българските комплекси. От-
делни находки на кантароси от долината на
Места (Bozkova 2005), западните Родопи25 и
Пловдив (Bospatchieva, Martinova 2000, 116,
23
Археологически музей – Варна, инв. № ІІ 1299.
24
Непубликувана находка.
25
Кантарос от музея във Велинград, инв. № 567 А-ОФ. Благодарна
съм на Димитър Байраков за предоставената информация.
36
3
fig. 12), формират единна група с приблизи-
телно еднотипни морфологични (тяло с из-
дължен силует и конично краче) и стилови бе-
лези, чиито паралели се откриват предимно в
района на северното егейско крайбрежие и те-
риторията на древна Македония (Νικολαίδου-
Пατέρα 1994; Πούλιος 1994). Отнасят се към
различни периоди на ІІІ в. пр. Хр. Украсата им
е много семпла, предимно съставена от моти-
ва „огърлица” (още наричани „висящи кап-
ки”) от различен тип. По-богата декоративна
схема и по-разнообразни типологически при-
мери ни представят находките от долината на
Струма и конкретно тези от некрополите при
Митино (Domaradzki 1983, 52-53, Fig. 3/3) и
Мулетарово (Божинова 1997, 79-80, обр. 5).
Откритите там кантароси също намират най-
близки аналогии сред материалите от Антич-
на Македония (Ancient Macedonia 1988, №№
283-284; Bitrakova 1990, fig. 35/a) и притежа-
ват специфична морфологична и декоративна
стилистика, отличаваща ги от съдовете в из-
точните предели на България.
5. „West Slope” керамика от понтийския ре-
гион
Отдавна в научните изследвания е устано-
вено, че керамичните типове, които се създа-
ват в работилниците на черноморската област,
притежават опростена визия и само отчасти
принадлежат към класа на керамиката с укра-
са в стил „West Slope” (Bozkova 1997). Извън
примерите на съдове с конвенционални форми
и украса (като кантароси от класически тип на-
пример), някои от които биха могли да имат и
местен (понтийски) произход, в тази група спа-
дат и следните по-добре изявени керамични ка-
тегории:
5.1. Скифоси
Археологическите структури от българ-
ските територии съдържат ограничен брой
примери на една сравнително рядка форма на
керамичен съд от специфичен тип, който би
могъл да се причисли към групата на „понтий-
ската” керамика (Bozkova 1997, 11, fig. 5; Balin
de Ballu 1972, pl. XLII). Става дума за скифо-
си/кантароси с дълбоко сферично канелирано
тяло, относително къса канкавно извита шия
и две пръстеновидни дръжки с израстъци във
форма на маска или друг декоративен елемент.
Покрити са с кафяво-червен фирнис, а върху
шийката е положен „West Slope” мотив, който
обикновено представлява бръшлянова клонка,
изпълнена по различен начин при различни
екземпляри, но все в духа на малоазийската
„West Slope” стилистика. Кантаросите със си-
гурност представляват имитация на една ряд-
ко срещана малоазийска форма (Behr 1988, №
107), но техният унифициран морфологичен
силует, отличаващ се в детайлите от пергам-
ския модел, говори за утвърден канон при пон-
тийската версия. Примерите от България са от
Аполония (Иванов 1963, табл. 105, фиг. 77, №
472; Гълъбов 1965, фиг.33 б, № 95) и Кабиле
(Ханджийска 2011, 42). Според археологиче-
ския контекст в некропола на Аполония, кан-
таросите от този тип се датират в ІІІ в пр. Хр.
(Иванов 1963, 196, № 472-473).
5.2. Кантароси с издържени пропорции
Кантаросите с много издължено тяло и ко-
нично столче са емблематични за черномор-
ския репертоар и са известни от почти всички
проучвани гръцки колонии в северозападни-
те райони на Черно море (Bozkova 1997, 11;
Bozkova forthcoming). Характеризират се с
елегантен силует, но и с известна огрубеност
на изработката, лошокачествено фирнисово
покритие и небрежност при завършване на
детайлите. От сбирката на музея в Несебър са
1 2
Обр. 10. Кантароси с украса в стил „West slope”. 1. Пловдив, 2. Гоцеделчевско, 3. Митино
Fig. 10. Kantharoi with West Slope decoration. 1. Plovdiv, 2. Gotse Delchev region, 3. Mitino
известни няколко кантароса с големи размери
и много източен силует, с чашка, умалена до
символична. Върху шията при два от тях е по-
ложена украсена с мотив „огърлица” (обр. 11 1,
2), подобно на малоазийските кантароси, доста
небрежно изпълнена26. Вероятната им дата е в
рамките на ІІ в. пр. Хр.
5.3. Скифоси с пластичен ръб под шията.
Много популярни в черноморските колонии
са скифосите с прави стени на шията, чупка с
пластичен ръб на прехода с чашата и плитка,
конична чаша (Bozkova 1997, 11-12; Bozkova
forthcoming). Само малък процент от тях при-
тежават украса в стил „West Slope”, която
представлява имитация на колие или маслино-
ва клонка (обр. 11 3, 4). Известните примери
са от музеите в Несебър (Bozkova forthcoming)
и Варна (непубликуван екземпляр от експози-
цията на музея), които могат да се отнесат към
края на ІІ - І в. пр. Хр.
Заключение
От проведеното изследване става видно, че
от територията на България произлизат мно-
гобройни свидетелства на антична керамика
с „West Slope” декорация. В хронологически
порядък може да се отбележи ранното про-
никване на изделията на този стил, още в са-
мото начало на неговата поява, при това както
в черноморските райони, така и във вътреш-
ността на Тракия. Пример за това са находките
26
В последните години се провежда мащабно изследване на съста-
ва на глините на керамични съдове от западното Черноморие, във
връзка с проект на доц. Кръстина Панайотова и Александър Бара-
лис. Междинните резултати на д-р Пиер Дюпон сочат, че глините
на масово срещаните в некропола на Месамбрия погребални кани и
тези на месамбрийски съдове „West Slope” от дискутираните тук
групи имат общ състав, което може да се тълкува като признак
за локален произход. Благодаря на д-р Дюпон за предоставените
резултати
3
37
 1 2
Обр. 11. Съдове от „понтийски” тип с украса в стил „West slope” 1. Несебър, 2. Несебър, 3. Несебър
Fig. 11. “Pontic type” vases with West Slope decoration. 1. Nesebar, 2. Nesebar, 3. Nesebar
от Мадара и Ивански, Шуменско, от Севтопо-
лис, Казанлъшко, от Халка Бунар при Братя
Даскалови, Чирпанско, от Симеоновград, от
Долна Козница, Кюстендилско и др. В по-къс-
ните периоди на елинистическата епоха (след
средата на ІІІ в. пр. Хр.) вносът (и производ-
ството?) на керамика в декорация „West Slope”
увеличава обема си, но вече е концентриран
главно в Черноморската област, и по-малко
по поречията на големите реки (респективно
по основните търговски артерии) - Кабиле на
Тунджа, Русе на Дунав, Копривлен и други в
поречието на Места. Изделията в декорация
„West Slope” се задържат най-късно в черно-
морските апойкии (Месамбрия) и имат както
импортен (малоазийски), така и местен, пон-
тийски произход.
От територията на България произлизат из-
делия с украса „West Slope”, произведени в раз-
лични средиземноморски и черноморски ате-
лиета. Многообразието в стилистичните групи
се дължи изцяло на географското разположе-
ние на находките. В Черноморската област и
свързаните с нейните пазари вътрешни райони
Цитирана литература :
Блаватский 1962: В. Блаватский. Отчет о разкоп-
ках Пантикапея в 1945-1949, 1952 и 1953 г. - Панти-
капей. МИА, СССР, № 103, 1962, 6-85.
Божинова 1997: Ю. Божинова. Античен некропол
край с. Рупите, Петричка община. - Известия на на-
родния музей Кюстендил, 8, 1997, 77-90.
Върбанов и др. 2006: В. Върбанов, Д. Драгоев, Д.
Иванов. Спасителни археологически проучвания на
територията на кастел Сексагинта Приста в Русе.
38
3
на източна Тракия преобладават онези стилис-
тични групи, които са типични за Понтийската
зона като цяло - атическа (и подражания), пер-
гамска (и подражания) и локална понтийска.
На запад, проявленията на тази културна общ-
ност стигат до Чирпанско (Халка Бунар при
Братя Даскалови) и до Русе. Находките от Пло-
вдивско обаче се свързват стилистично с гру-
пата от поречията на Места и Струма и за поре-
ден път показват устойчивостта на търговските
пътища през Родопите към Горнотракийската
низина и връзките на Тракия с производствени-
те центрове в антична Македония. Цялостната
картина на разпространение на керамиката в
стил „West Slope” демонстрира добър прием
сред потребителите както в понтийските ко-
лонии, където са внасяни и по-представителни
изделия от атическите ергастерии (находките
от Несебър и Варна), така и сред тракийското
население от вътрешността. Присъствието на
изделия от „понтийски” ергастерии в Русе и
Кабиле (а вероятно и на други места) пък до-
казва съхранени контакти с колониите и през
напредналата и късната елинистическа епоха.
- Археологически открития и разкопки през 2005,
София, 2006, 193-196.
Василев, Велев 1982: В. Василев, М. Велев. Чира-
кман-Карвуна-Каварна. София, 1982.
Гетов 1991: Л. Гетов. Могилен некропол от елинис-
тическата епоха при Кабиле. - Кабиле, 2, 1991, 168-
197.
Гинев 2002: Г. Гинев. Могила № 1 от некропола при
Кралево, Търговищко. - Археология, 2002, 1, 32-42.
Гълъбов 1965: И. Гълъбов. Предримска керамика
от Аполония. - Известия на народния музей Бургас,
2, 1965, 11-48.
Жуглев 1952: К. Жуглев. Разкопки и проучвания на
могила № 1 Копринка, част ІІ. Находки от насипа
на могилата. - Годишник на софийски университет,
ФИФ, 49, 1952, 2, 35-194.
Зайцев 1998: Ю. П. Зайцев. Керамика с лаковым
покрытием из слоя пожара 1 южного дворца Неапо-
ля Скифского. - В: Д. В. Журавлев (ред.). Эллинис-
тическая и римская керамика в Северном Причер-
номорье 1, Москва, 1998, 52-60.
Иванов 1956: Т. Иванов. Тракийски могилни погре-
бения в Одесос и околността му през ранноелинис-
тическата епоха. - Известия на варненското архео-
логическо дружество, 10, 1956, 87-108.
Иванов 1963: Т. Иванов. Античната керамика от не-
кропола на Аполония. - В: Аполония. София, 1963,
65-273.
Китов 1996: Г. Китов. Нови открития в долината на
царете. - Анали, 1996, 1-4, 37-68.
Книпович 1949: Т. Книпович. К вопросу о торго-
вых сношениях античных колоний северного при-
черноморья в епоху эллинизма. - Советская архео-
логия, 11, 1949, 271-284.
Миков 1954: В. Миков. Античната гробница при
Казанлък. София, 1954.
Овчаров 1989: Н. Овчаров. Елинистическа керами-
ка от Дионисопол - Балчик. - Векове, 1989, 2, 62-70.
Попов 1934: Р. Попов. Могила № 1. - В: Мадара, 1,
1934, 240-254.
Стайкова 1997: Л. Стайкова. Апликации към конска
сбруя от могилно погребение при с. Долна Козница.
- Проблеми на изкуството, 3-4, 1997, 30-50.
Стоянов и др. 2006: Т. Стоянов, Ж. Михайлова, К.
Ников, М. Николаева, Д. Стоянова. Гетската столи-
ца в Сборяново. София, 2006.
Тонкова, Сидерис 2010: М. Тонкова, А. Сидерис.
Съвместни българо-гръцки проучвания на обект от
І хил. пр. Хр. и неолитната епоха при извора Халка
Бунар, с. Горно Белево, община Братя Даскалови,
Старозагорска област, през 2009 г. - В: Археологи-
чески открития и разкопки за 2009, София, 2010,
195-199.
Тонкова 2008: М. Тонкова. Тракийски център в м.
Халка Бунар, с. Горно Белево, община Братя Даска-
лови, Старозагорска област. - В: Археологически от-
крития и разкопки за 2007 г., София, 2008, 222- 225.
Тонкова 2002: М. Тонкова. Новооткрит тракийски
център от ранноелинистическата епоха при извора
Халка Бунар в землището на с. Горно Белево (про-
учвания през 2001 и 2002 г.). - Годишник на Архео-
логическия институт с музей, 2, 2002, 148-196.
Тончева 1951: Г. Тончева. Разкопките на петте мо-
гили край с. Галата. - Известия на Варненското ар-
хеологическо дружество, 8, 1951, 49-64.
Тончева 1953: Г. Тончева. Старогръцката керамика
от музея на гр. Сталин. - Известия на Варненското
археологическо дружество, 9, 1953, 29-40.
Тончева 1961: Г. Тончева. Гробни находки от Оде-
сос. - Известия на Варненското археологическо дру-
жество, 12, 1961, 29-41.
Тончева 1964: Г. Тончева. Новооткрити гробници
около Одесос. - Известия на Варненското археоло-
гическо дружество, 15, 1964, 51-60.
Тончева 1974: Г. Тончева. Некрополът край свети-
лището на Херос Карабазмос в Одесос. - Известия
на народния музей Варна, 25,1974, 277-302.
Ханджийска 2011: В. Ханджийска. Керамични фор-
ми от Кабиле - определител за обработка на масовия
керамичен материал от елинистическата епоха - В:
Collegium Historicum, 1, София, 2011, 37-47.
Чимбулева 1964: Ж. Чимбулева. Новооткрита ели-
нистическа гробница от Несебър. - Археология,
1964, 4, 57-61.
Чичикова 1984: М Чичикова. 1984. „Антична кера-
мика”. - В: Севтополис, 1, 1984, 18-112.
Alexandrescu 2005: P. Alexandrescu. La Céramique. -
Histria 7. La zone sacrée d’époque grecque. Bucureşti,
2005, 329-411.
Ahrens et al. 2008: A. Ahrens et al. Sirkeli Höyük
– Kulturkontakte in Kilikien. Vorbericht über die
Kampagnen 2006 und 2007 der deutsch-türkischen
Mission. – Istanbuler Mitteilungen 58, 2008, 67-107.
Ancient Macedonia 1988: Ancient Macedonia [exhi-
bition catalog, Melbourne - Brisbane - Sidney, 1988-
1989]. Athens, 1988.
Balin de Ballu 1972: E. Balin de Ballu. Olbia. Cité
antique du littoral nord de la Mer Noire. Leiden.
Behr 1988: D. Behr. Neue Ergebnisse zur pergame-
nischen Westabhangkeramik. - Istanbuler Miteilungen
38, 97-236.
Bitrakova 1990: V. Bitrakova-Grozdanova. Les carac-
téristiques de la céramique hellénistique de la région
d’Ohrid et de Prespa. - In: B‘επιστημονική συνάντηση
για την ελληνιστκή κεραμική, Αθήναι, 1990, 66-73.
Blondé 2001: F. Blondé. La céramique hellénistique
à vernis noir: quelques commentaires sur les acquis
récents et les problèmes. - In: P. Lévêque, J.-P. Morel
(eds.). Céramiques hellénistiques et romaines 3, 2001,
31-55.
Bospatchieva, Martinova 2000: M. Bospatchieva, M.
Martinova. Prospections archéologiques au pied du Tri-
montium. - In: M. Domaradzki (ed.). Pistiros et Thasos.
Structures économiques dans la péninsule Balkanique
aux VIIe-IIe siècles avant J.-C. Opole, 2000, 113-121.
Bozkova forthcoming: A. Bozkova. West Slope Pot-
tery from Mesambria Pontica. - In: Pottery, people and
places: Hellenistic pottery, in print.
Bozkova 2005: A. Bozkova. Hellenistic Cantharoi from
Southwestern Bulgaria. - In: Stephanos Archaeologicos
in honorem Professoris Ludmili Getov, Sofia, 2005 (=
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl.
4), 2005, 46-51.
39
Bozkova 1997. A. Bozkova. A Pontic pottery group of
the Hellenistic age (A survey based on examples from
the Bulgarian Black Sea coast). - Archaeologia Bulgari-
ca, 1997, 1/2, 8-17.
Cimbuleva 2005 : J. Cimbuleva. La nécropole antique
de Messambria. Materiaux et études. - Nessebre 3, Bur-
gas, 2005, 91-117.
Damyanov 2007: M. Damyanov. Dionysopolis, its ter-
ritory and neighbours in the pre-Roman times. - In: D.
V. Grammenos, E. K. Petropoulos (eds.). Ancient Greek
Colonies in the Black Sea 2, vol. 1, Oxford, 2007 (BAR
International Series 1675/1), 1-36.
De Luca 1999: G. de Luca. Die Westabhang Keramik.
- In: G. de Luca und W. Radt. Sondagen im Fundament
des grossen Altars (Pergamenische Forschungen 12),
Berlin/New York, 1999, 82-90.
Dereboylu 2003: E. Dereboylu. Daskyleion Kabart-
malı Kâseleri ve Batı Yamacı Kapları. Kronoloji ve
Üretim Problemleri. - In: C. Abadie-Reynal (ed.). Les
céramiques en Anatolie aux époques Hellénistique et
Romaine. Actes de la Table Ronde d’Istanbul, 23-24
mai 1996 (= Varia Anatolica 15), 55-64.
Domaradzki 1983: M. Domaradzki. Ograzden and the
Strumešnica valley in the second half of the first millen-
nium B. C. - In: The Lower Strumešnica Valley in Pre-
historic, Ancient and Early Medieval Times, Krakow,
1983, 43-65.
Drougou 1991: S. Drougou (ed.). Hellenistic Pottery
from Macedonia. Aristotelian University of Thessa-
loniki, 1991.
Handberg, Petersen 2010: S. Handberg, J. H. Peters-
en. Glossed pottery. - In: The Lower City of Olbia (Sec-
tor NGS) in the 6th century B.C. to the 4th century A.D.
(Black Sea Studies 13), Aarhus, 2010, 185-260.
Hübner 1993: G. Hübner. Die Applikenkeramik von
Pergamon. Eine Bildersprache im Dienst des Herr-
scherkultes. Berlin (= Pergamenishe Forschungen 7).
Kiyashkina, Bozkova, Marvakov 2012: P. Kiyashki-
na, A. Bozkova, T.Marvakov. Catalogue. - In: A Guide
to the Collections of the Archaeological Museum of
Nessebar. Nessebar, 2012, 35-185.
Lungu, Chera 1986: V Lungu, C. Chera. Contributii
ia cunosterea complexelor funerare de incineratie cu
„rug-busta” de epoca elenistica si romana de la Tomis.
- Pontica 19, 1986, 89-114.
Lungu 2000/2001: V. Lungu. Amphores West-Slope
sur le littoral Pontique. - Pontica 33-34, 253-281.
Lungu 2010: V. Lungu. Les amphores hellénistiques
d’Érythrées. - In: P. Dupont, V. Lungu. Synergia pontica
et aegeo-anatolica. Galaţi, 2010, 12-36.
Ognenova 1960: L. Ognenova. Les fouilles de Mesem-
bria. - BCH 84, 1960, 221-232.
40
Popescu 2010: M. C. Popescu. Pergamian Pottery Dis-
covered in Geto-Dacian Sites (2nd - 1st Centuries BC).
- Caiete ARA 1, București, 2010, 51-66.
Rotroff 1997: S. I. Rotroff. Hellenistic Pottery. Athe-
nian and Imported Wheelmade Table Ware and Related
Material. Princeton, 1997 (= The Athenian Agora 29).
Rotroff 2002: S. I. Rotroff. West Slope in the East.
-In: F. Blondé et al. (eds.). Céramiques hellénistiques
et romaines. Productions et diffusion en Méditerranée
orientale (Chypre, Égypte et côte syro-palestinienne).
Lyon, 2002 (= Travaux de la Maison de l’Orient Médi-
terranéen 35), 97-116.
Rotroff, Oliver 2003: S. I. Rotroff and A. Oliver Jr.
The Hellenistic Pottery from Sardis: The Finds through
1994. Cambridge Ma/London, 2003.
Schäfer 1968: J. Schäfer. Hellenistische Keramik aus
Pergamon. Berlin, 1968.
Seure 1924: G. Seure. Archéologie Thrace, RA 19,
307-350.
Thompson 1934: H. A. Thompson. Two Centuries of
Hellenistic Pottery. - Hesperia 6, 1934, 311-480.
Todorova 2007: H. Todorova. Durankulak - a Territo-
rium Sacrum of the Goddess Cybele. - In: D. V. Gram-
menos and E. K. Petropoulos (eds.). Ancient Greek
Colonies in the Black Sea 2. 1. Oxford, 2007 (BAR
International Series 1675/1), 175-238.
Tonceva 1969: G. Tonceva. Le sanctuaire du Héros
Karabasmos d’Odessos. - In: Actes du premier congrès
international des études balkaniques et sud-est euro-
péennes, Sofia, 1969, 353-364.
Watzinger 1901: C. Watzinger. Vasenfunde aus Athen.
= AM 26, 1901, 50-102.
Αγγέλη 2004: Α. Αγγέλη. Μελαμβαφείς αμφορείς και
πελίκες από τα νεκροταφεία της Αμβρακίας. ) = ΣΤ΄
επιστημονική συνάντηση για την ελληνιστκή κεραμι-
κή, Αθήναι, 2004, 549-556.
Καλλίνη 2007: Χ. Καλλίνη. Ο ελληνιστικής
„κÜνθαρος”. Συμβολή στη μελέτη της ελληνιστικής
κεραμικής. Διδακτορική διατρίβη. Αριστοτέλειο Πανε-
πιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2007.
Νικολαίδου-Пατέρα 1994: Μ. Νικολαίδου-Пατέρα.
Κλειστό χρονολογικό σύνολο ελληνιστικής κεραμικής
από τα περίχορα της Ηιόνας. – Γ’ επιστημονική συ-
νάντηση για την ελληνιστκή κεραμική, Αθήναι, 1994,
104-114.
Πατσιάδα 1990: Β. Πατσιάδα̣ Κεραμικήύ του τύπου
της „Δυτικής κλίτυος” απο τη Ρόδο. - Αρχ. Δελτ. 38/1,
105-210.
Πούλιος 1994: Β. Πούλιος. Χρονολογημένη ελληνι-
στική κεραμική από τήν Ανατολική Μακεδονία. – Γ’
επιστημονική συνάντηση για την ελληνιστκή κεραμι-
κή, Αθήναι, 1994, 115-127.
 West Slope pottery from Bulgaria (Abstract)
Anelia Bozkova
The article is the first overview of the West
Slope style ancient pottery, discovered in the ter-
ritory of Bulgaria. The analysis comprises finds
from throughout the country and is based both on
published materials and materials that were studied
by the author at first hand. The text is structured in
the following large parts: places of discovery (con-
texts); Attic type of West Slope pottery; Asia Mi-
nor type of West Slope pottery; West Slope pottery
with conventional decoration; West Slope pottery
from Southwestern Bulgaria with parallels in the
Northern Aegean and ancient Macedonia; “Pontic
type” of West Slope pottery.
Within these parts, where possible, the speci-
mens are presented as morphological groups. The
group of Attic specimens (or vases of Attic type)
is distinguished with all necessary cautiousness,
as there are no analyses of the clay. The risk of
incorrect identification was the reason for setting
apart the group of West Slope pottery with con-
ventional decoration, comprising vases of various
styles and uncertain manufacture, some of them
possibly of Attic origin. The conclusion summa-
rizes the data from the analysis. In chronological
terms, it is established that vases of the West Slope
type appeared early, in the very beginning of their
manufacture, and not only along the Black Sea
coast, but also in the Thracian interior. In the later
stages of the Hellenistic Period (after the middle
of the 3rd c. BC), the imports (and the manufac-
ture?) of West Slope pottery increased, but it is
concentrated mainly on the Pontic coast and less
along the major rivers (respectively major trade
routes) – in Kabyle on Tundzha, Ruse on the Dan-
ube, Koprivlen and other sites on Mesta. Vases
with West Slope decoration persisted longest in
the Black Sea poleis (Mesambria) and were both
imported (from Asia Minor) and of local, Pontic
origin. In the territory of present-day Bulgaria,
West Slope vases, manufactured in various work-
shops in the Mediterranean and the Black Sea
area, were found.
The variety of stylistic groups is due entirely
to the geographic distribution of the finds. In the
Black Sea area and the interior of Eastern Thra-
ce that was related to its markets, those stylistic
groups predominate that were typical of the Pon-
tic region as a whole – Attic (and imitations), Asia
Minor (and imitations), and local Pontic. To the
west, this cultural community is manifested to the
region of Chirpan (Halka Bunar at Bratya Das-
kalovi) and Ruse. However, the finds from the area
of Plovdiv are stylistically related to the group
from the reaches of Mesta and Struma and one
more time indicate the stability of the trade routes
through the Rhodopi Mountains to the Thracian
Plain and the relations of Thrace with manufactur-
ing centres in ancient Macedonia. The whole pat-
tern of distribution of West Slope pottery indicates
a good reception among both the customers in the
Pontic colonies, where higher quality specimens
from Attic ergasteria were also imported (finds
from Nesebar and Varna), and the Thracian popu-
lation in the interior. The presence of specimens
of “Pontic” manufacture in Ruse and Kabyle (and
probably other places) indicates uninterrupted
contacts with the colonies in the Middle and Late
Hellenistic Period.
41
 Бронзови огледала с украса
от некропола на Аполония Понтика*
Теодора Богданова
Още от праисторически времена човекът съдове иконографски сюжети, разкриващи ос-
се е интересувал от собствения си образ, като новни моменти от употребата им, както и кон-
е прибягвал до различни средства, за да съзре текстът на тяхното откриване. Понякога те мо-
отражението си. Съдове, пълни с вода, както гат да бъдат определени като лични тоалетни
и добре полирани тъмни и светли камъни, са принадлежности, понякога - като предмети с
играели ролята на огледала. Най-старите, изра- ритуални функции, или са специално изготве-
ботени от бронз образци, са открити в Египет и ни, за да бъдат гробен дар (Congdon 1981, 12).
се датират през периода на Старото царство. В В гръцкия свят огледалото се определя като
Егейския свят те се появяват около средата на тоалетен аксесоар, принадлежащ на света на
XV в. пр. Хр. Първите гръцки огледала са из- жената, символизиращ нейната красота. „В
вестни от началото на VI в. пр. Хр., като древ- целия си дълъг и мъчителен път, по който тя
ните гърци свързват откриването на огледало- (жената) минава, за да стане по-красива и при-
то с гръцкия бог на огъня и металите Хефест. влекателна, при всички процедури, свързани с
Три основни типа огледала, изработени от макиажа и с обработването на косата, голямо
метал, са познати и използвани през цялата е значението на огледалото” (Рехо 2005, 158).
гръцка античност. При всички тях отразява-
щият диск има кръгла форма. Най-ранни и ши-
роко разпространени са огледалата с дръжка,
които се появяват в началото на VI в. пр. Хр.,
чиято популярност продължава и през V в. пр.
Хр. Към втората четвърт на VI в. пр. Хр. мо-
гат да бъдат отнесени огледалата на стойка,
която може да има формата на колона, мъжка
фигура или кариатида. През V в. пр. Хр. те са
използвани паралелно с огледалата с дръжка.
Втората половина на V в. пр. Хр. е времето,
когато се налага нов тип огледала. Те предста-
вляват кръгли дискове без дръжка, които мо-
гат да имат защитен капак, като по този начин
образуват кутийка, подобна на съвременните
пудриери. Появата им се отнася към края на V
в. пр. Хр. и, докато през IV в. пр. Хр. са из-
ползвани еднакво с огледалата с дръжка, през
eлинистическия период те вече преобладават
(Congdon 1981, 5; de Grummond 1982, 32).
Основни източници на информация относ-
но ролята и значението на огледалото в живота
на древните гърци са творбите на античните
автори, изобразените върху гръцки рисувани
*
Изказвам голяма благодарност на доц. д-р Кръстина Панайотова,
НАИМ-БАН, и Димитър Недев, директор на АМ-Созопол, за пре- Обр.1. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 232
доставените материали. Fig. 1. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 232

42
Обр. 2. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 232
Fig. 2. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 232
Понякога то е разглеждано като символ на почти винаги интериорно пространство, обик-
омъжената жена (Proházka 1995, 54). новено женската част от къщата (γυναικών).
В своето съчинение „Именник” (X, 126) Този иконографски сюжет „господарка и роби-
Полукс описва огледалото като аксесоар, при- ня”, е много популярен през втората половина
надлежащ на жената. Аристофан (фр. 320) на V в. пр. Хр. Често огледала се изобразяват
дава каталог на предметите, притежавани от върху съдове, асоциирани с жената и свързани
нея, където огледалото (κάτοπτρον) ясно е с нейния тоалет, като пиксиди, съдове за благо-
отнесено към нейните принадлежности заед- вония и леканиди.
но с гримовете и парфюмите1. И въпреки че Нерядко огледалата са представени в ин-
най-вероятно мъжете също са употребявали тимни сцени от будоара и банята, понякога
огледалото в тоалета си2, според Аристофан със специфично еротично значение, но ос-
мъж, използващ огледало, се отдалечава от
мъжката природа: „Какво сближава меча с
огледалото?”3.
Други доказателства относно женската при-
надлежност на огледалото намираме в гръцката
вазопис и надгробните паметници, при които,
дори когато е изобразен мъж, държащ огледа-
ло, той обслужва своята дама. Върху гръцки
рисувани съдове има изображения на жена,
държаща в едната си ръката огледало, а с дру-
гата се грижи за тоалета си. Понякога то е в ръ-
цете на втора жена, най-вероятно робиня, коя-
то го придържа, за да може господарката ù да
си приготви тоалета. Композицията представя
1
Виж още Poll. Onom. VII, 95.
2
Вероятно огледалото е било използвано от мъжете особено кога-
то в края на VI в. пр. Хр. става популярно да си голобрад, мода, ус-
воена от йонийските колонии. Върху етруски огледала са предста-
вени сцени от мъжкия тоалет, които включват и използването на
огледало. Повече по темата виж: de Grummond 1982, 167, бел. 7;
Bonfante 1975, 67-68, 74-75.
3
Аристофан. Женският празник. Превод Александър Ничев. Со-
фия. 1985: Народна култура, стих 140. Срв. още Еврипид. Орест, Обр. 3. Аполония Понтика. Бронзово огледало с инв. 2403
1112; Троянките, 1107. Fig. 3. Apollonia. Bronze mirror, Inventory Number 2403

43
Обр. 4. Аполония Понтика. Бронзово огледало с инв. 2403
Fig. 4. Apollonia. Bronze mirror, Inventory Number 2403

новно тяхното символно значение е свързано мъниста.

със сватбената церемония и булката (Proházka През периода, обхващащ края на VI-III в. пр.
1995, 53). Те неизменно присъстват сред изо- Хр. най-характерният и често срещан предмет
браженията върху съдове като лутрофора и в женските погребения в гръцкия свят е огле-
сватбения лебес, използвани единствено за да далото (Kurtz, Boardman 1971, 208). Обикнове-
се донесе вода от свещения извор за пречист- но е поставян един, а в единични случаи по два
ващия ритуал в първия ден на сватбата4. Сю-
жетът, представящ „Ерос, държащ в ръката си
огледало и приближаващ жена”, в повечето
случаи се интерпретира като ритуална баня
преди сватба. Огледалото винаги е сред даро-
вете (ἐπαύλια), които младоженката получава
на третия, последен ден от сватбения ритуал5.
Притежавайки чисто утилитарна функция,
огледалото е неизменен атрибут не само в еже-
дневието, то присъства и в духовния и религи-
озен живот на античните хора. По сведение на
Павзаний в храма на Деметра в Патра огледало-
то се е използвало за предсказване на бъдещето
(Приор 1993, 195). В Гърция то е характерно
за Афродита, богинята на красотата, любовта
и плодовитостта (Батаклиев 1985, 35). Често
огледалата са принасяни като вотивни дарове
в светилищата на Аполон, Артемида, Атина,
Деметра, Хера, Персефона и Зевс (Rouse 1902,
459; Linders 1972, 28).
Грижливостта, с която гръцката жена се е
отнасяла към тоалета си, проличава и от със-
тава на гробния инвентар, в който влизат раз-
лични съдове за благовония, бронзови огледа-
ла, пиксиди, гребени от кост, фибули, игли и
4
Относно различните аспекти на сватбената иконография върху
червенофигурни съдове от V в. пр. Хр., вж. Sabetai 1997. Обр. 5. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 107
5
Обичаят да се подаряват на младоженката огледало, гримове и (снимка)
парфюм, поставени в тоалетна кутия, се е запазил и до днес в ня- Fig. 5. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 107
кои градове по българското Черноморие. (photograph)

44
Обр. 6. Атина. Бронзово огледало открито на Lenormant
Street (по Boulter, 1963)
Fig. 6. Bronze mirror, discovered at Lenormant Street, Athens
(after Boulter, 1963)
екземпляра (Panayotova 2007, 102; Капошина
1959, 146, гроб 9). Понякога те са използвани и
като капаци на урни.
Много рядко в гръцкия свят са открива-
ни огледала в мъжки (Robinson 1942, XI, 163)
или в детски гробове (Капошина 1959, 147,
гроб 28), но като правило те са характерни за
женските погребения (Filow 1934, 225 и сл.; de
Ridder 1894, 30, бел. 5).
Обект на настоящото изследване са бронзо-
вите огледала с украса от некропола на Аполо-
ния Понтика, който функционира от средата на
V в. до края на III в. пр. Хр. През целия период
огледалото неизменно присъства в състава на
погребалните дарове6.
Откритите в некропола над 40 бронзови ог-
ледала7 принадлежат към три основни типа,
разделени на няколко подтипа. Основните при-
знаци при тяхното групиране са формата, ук-
6
Изключение представляват три огледала, едното от които е без
контекст, но се знае, че произхожда от територията на некро-
пола, а другите две са открити в близост до гробове и вероятно
са част от гробния инвентар на разрушени по-ранни гробове. Към
момента не са известни бронзови огледала от територията на
града.
7
Те се съхраняват във фондовете на АМ-Созопол, РИМ - Бургас,
НАИМ-БАН и НИМ.
Обр. 7. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 84
Fig. 7. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 84
расата и техниката на изработване. Тук са спо-
менати само основните типове с цел по-пълно
изясняване мястото на представените огледала.
Тип 1. Огледала с дръжка. При тях отразява-
щият диск и дръжката са изработени като едно
цяло.
Тип 2. Огледала с издатък за прикрепяне на
дръжка, изработена от друг материал8. Те се
подразделят на огледала, при които отразява-
щият диск и издатъкът са изработени като едно
цяло, (2А) и такива, при които издатъкът е до-
пълнително прикрепен чрез припояване или
нитове (2Б).
Тип 3. Огледала с форма на диск.
Разглежданите тук седем огледала с украса
и издатък за дръжка са най-представителните
сред аполонийските образци. Всички те се от-
насят към подтип 2А9, като притежават кръгла
форма на отразяващия диск и декорация в до-
8
Дръжките са били изработвани най-често от дърво или кост.
Бронзово огледало със запазена прикачена дръжка, изработена от
дърво, е открито в близост до свещения извор на светилището на
Артемида в Браурон (de Grummond 1982, 33). Инвентарните списъ-
ци с дарове от храма на Артемида Браурония в Атика, свидетелст-
ват, че дръжки, изработени от слонова кост, са характерни за
даряваните там огледала (Züchner 1942, 120).
9
В некропола на Аполония Понтика липсват образци на най-пред-
ставителните гръцки огледала, тези на стойка с формата на чо-
вешка фигура.
45
Обр. 8. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 84 (рисунка)
Fig. 8. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 84 (drawing)
лната част на диска, където започва издатъкът
за дръжката.
В зависимост от украсата си тези образци се
разделят на следните групи10:
2A.1. Огледала с украса, разположена от
двете страни на отразяващия диск
Общо пет от разглежданите екземпляри
имат украса и от двете стани на отразяващия
диск. Те представляват масивни и тежки ди-
скове, различаващи се по размер и украса, и
могат да бъдат групирани в две подгрупи.
Към първата подгрупа (2А.1.1.) могат да бъ-
дат отнесени:
1. Бронзово огледало с ПИН11 232, от гроб
№ 56, УПИ 5040, м. Калфата (обр. 1)12;
2. Бронзово огледало с инв. № 2403, от гроб,
открит на полуостров Колокита (обр. 3)13;
3. Бронзово огледало с ПИН 107, от гроб
№13, УПИ 5100-7, м. Буджака (обр. 5)14.
По своите размери и украса те са почти
идентични. В долната част на диска е изтегле-
10
Представената тук типология представлява част от цялост-
ната типология на бронзовите огледала от некропола на Аполония
Понтика, налична в разработваната от автора на статията ди-
сертация.
11
Полеви инвентарен номер.
12
Огледалото е с размери: диаметър на диска 17,2 см; дебелина на
диск 0,4см; дължина на дръжката 5см.
13
Огледалото е с размери: диаметър на диска 17,5 см; дебелина на
диска 0,7см;
14
Огледалото е с размери: диаметър на диска 16,2 см; дебелина на
диск 0,5см; дължина на дръжката 5см.
46
на плочка, върху която е разположена украса
от две големи волути, свързани с единадесет-
листна палмета (антемион), която продължава
и върху самия диск. Декорацията на огледало с
ПИН 232 е еднаква и от двете страни на отразя-
ващия диск (обр. 2). Средният лист на палмета-
та при този образец се извисява над останали-
те. При огледало с инв. № 2403 се наблюдават
известни разлики – всички листа на антемиона
са с еднаква височина и от едната страна на ди-
ска липсва палметата (обр. 4)15. Огледалата са
изработвани чрез отливане, както и волутите от
украсата на огледало с ПИН 232. Свързващата
палмета е добавена по-късно чрез гравиране.
При образеца с инв. № 2403 едната страна на
диска е изработена по идентичен начин. Раз-
лика се наблюдава от страната с липсващата
палмета, където волутите също са представени
чрез гравиране. Най-вероятно и двете страни
на тези огледала са били използвани като отра-
зяващи повърхности.
Основно значение при определяне на дати-
ровката на бронзовите огледала има тяхната
украса. Декоративната композиция, съставена
от две волути, свързани с палмета, се среща
както в архитектурата - „еолийски ордер”, така
и в торевтиката на множество предмети от раз-
15
Украсата на огледало с ПИН 103, УПИ 5100-7 в момента не
може да бъде дискутирана поради факта, че предметът при от-
криването му е силно корозирал и е предаден за реставрация.
лични производствени центрове. Върху брон-
зови огледала тя се появява за първи път през
VI в. пр. Хр., като според Оберлендер този мо-
тив е навлязъл от Йонийския изток (Oberländer
1967, 147). Върху червенофигурен стамнос на
художника Евхарид от първата четвърт на V в.
пр. Хр. е изобразена жена, държаща в лявата си
ръка огледало с идентична украса (Papaspyridi-
Karouzou 1951, табл. 47a). Аналогични на об-
разците от Аполония са два екземпляра, които
произхождат от о. Кипър - гробница 84 от Ама-
тонт (Murray; Smith and Walters 1900, 102, фиг.
148; Oberländer 1967, 132, № 187, 193), както и
огледала с кат. № 740, 741 от каталога на музея
Метрополитън, принадлежащи към колекци-
ята „Чеснола” (Richter 1915, 254; Myres 1914,
№4794, 4795). Всички те са датирани в VI в. пр.
Хр., като експонатите от музея Метрополитън
са без контекст и са датирани на базата на пара-
лели. Към средата на V в. пр. Хр. принадлежи
екземпляр, открит в некропола на Нимфей (Си-
лантьева 1959, 66-67, фиг. 36, 104, приложение
113). Огледалото от Арабаджийската могила
край Дуванлий (с дата V в. пр. Хр.), наподобява
като форма и украса разглежданите тук огледа-
ла, но при него украсата е изцяло разположена
върху плочката, чиято форма следва очертани-
Обр. 9. Аполония Понтика. Бронзово огледало от некро-
пола, без контекст
Fig. 9. Apollonia. Bronze mirror from the necropolis of
Apollonia, without context
ята на волутата (Филов 1933, 263, фиг. 48).
Аналогични като украса образци с изчисте-
ни волути, извиващи се навън, Папаспириди-
Карузу отнася към продукцията на атическите
ателиета (Papaspyridi-Karouzou 1951, 569-570).
Оберлендер допуска, че производственият им
център трябва да се търси на островите Кипър,
Родос и Самос, където находките са най-мно-
гобройни. Авторът счита, че в края на VI в. пр.
Хр. е започнало разпространението им (Ober-
länder 1967, 147).
Две от разглежданите аполонийски огледа-
ла от този вид са открити в гробни комплекси с
по-късна дата. Огледало с ПИН 232 произхож-
да от гроб, вкопан в скалата и принадлежащ
на жена на възраст между 21 и 35 години16.
Гробният инвентар включва още: лекит с по-
лихромна украса и позлата, червенофигурен
лекит, бронзови стригила, инструмент и силно
корозирала монета. Лекитът с полихромна ук-
раса и позлата определя датата на комплекса
втора четвърт - средата на IV в. пр. Хр.
Подобна е ситуацията и с огледало с инв. №
2403. То произхожда от гробно съоръжение от
ломени камъни, намиращо се под могилен на-
сип, заобиколен от два кръга от цели амфори.
Двата алабастрона, открити заедно с огледало-
то, сами по себе си не предоставят по-прециз-
на дата на погребението. Сред амфорите, об-
разуващи крепидата, се намират подпечатани
контейнери от Тасос и Хераклея, определящи
датата 380-370 г. пр. Хр. (Damyanov 2005, 215).
Въпреки че липсва антропологичен анализ17,
може да се допусне, че гробът е принадлежал
на жена. Според Папаспириди-Карузу комби-
нацията алабастрон с огледало като елементи
на гробният инвентар е характерна предимно
за женски погребения (Papaspyridi-Karouzou
1951, 566).
Последното огледало от тази подгрупа
(ПИН 107) е открито в цистов гроб в местност-
та „Буджака”, съдържащ много богат инвентар
– три червенофигурни лекита, бронзови пръс-
тен, халка, игла, пластина, амулет с формата на
орел, както и сребърен пандантив, два стъклени
диска, „магически предмети”18, мъниста и един
16
Антропологичният анализ на скелетните останки от некропола
на Аполония Понтика е извършен от д-р Ан Кинлисайд, Универси-
тет Трент, Канада.
17
В гроба не е открит костен материал. Първоначално той е бил
интерпретиран като кенoтaф. Дамянов допуска вероятността
да става въпрос за кремация и депозиране на пепелта директно
в гробното съоръжение, без да се използва урна (Damyanov 2005,
216).
18
Към тях се отнасят пулчета, миниатюрни фигурки от глина
без практическо предназначение, амулети, зарчета, макари и др.
Предмети с „магическо” предназначение много често се откриват
47
Обр. 10. Аполония Понтика. Бронзово огледало от некропола, без контекст
Fig. 10. Apollonia. Bronze mirror from the necropolis of Apollonia, without context
животински зъб. В областта на издатъка за при-
крепяне на дръжката са открити следи от дърво,
вероятно останки от дръжка, изработена от този
материал. На база на червенофигурните лекити,
датата на погребението може да бъде отнесена
към последната четвърт на V - началото на IV
в. пр. Хр.Антропологичен анализ на скелетните
останки не е правен, но въз основа на гробните
дарове може да се допусне, че погребаният ин-
дивид е от женски пол.
Междинен вариант в развитието на украса-
та при разгледаните дотук огледала и образ-
ците от втората подгрупа е огледало, открито
в гроб на улица Ленормант в Атина (обр. 6).
То е идентично като представяне на волутите
и заключващата ги палмета с разгледаните до-
тук аполонийски образци. Основната разлика
е в растителния орнамент (ластар), изобразен
между палметата и двете волути (Boulter 1963,
табл. 38, Oberländer 1967, №181). Оберлендер
счита, че той е продукт на атическите атели-
ета, които възприемат и доразвиват мотива
в гробове на жени от некропола на Аполония Понтика. В. Миков
приема, че те са служили за лечение и че са поставяни в гробовете
на „баячки”, „лекарки” и „гадателки” (Миков 1958, 660 и сл.). В
Тракия подобни предмети нерядко биват намирани в гробове, за-
едно с бронзови огледала – тракийските могилни погребения край
Копривец, Разградска област (Станчев 1988, 50-51), при Янково,
Шуменска област (Дремсизова 1955, 68-69), в Касабова могила
край Шейново, Старозагорска област (Китов, Димитрова, Дими-
трова 2007, 153). Според някои автори те са свързани с култа към
Загрей/Дионис и представляват „играчките на Загрей” (Китов,
Димитрова, Димитрова 2007, 153).
48
„две волути с палмета“ от огледалата от края
на VI в. пр. Хр. (Oberländer 1967, 148). Според
Папаспириди-Карузу този екземпляр се да-
тира в 490 г. пр. Хр.19 (Papaspyridi - Karouzou
1951, 569), като Боултър коригира тази дата на
480-470 г. пр. Хр., или малко по-късно (Boulter
1963, 116). През първата половина на V в. пр.
Хр. мотивът с ластар е доразвит, като придоби-
ва по-голям обем и в горната си част се тран-
сформира във втора волута. Размерът на двете
големи волути, заключени между палмета, зна-
чително се редуцира. Тази декоративна схема е
характерна за втората подгрупа (2А.1.2.) огле-
дала от Аполония с украса от двете страни на
диска. Към нея се отнасят:
1. Бронзово огледало с ПИН 84, от гроб 14,
УПИ 5083, м. Калфата (обр. 7)20;
2. Бронзово огледало, единствената инфор-
мация за което е, че произхожда от некропола
на Аполония в м. „Калфата” (обр. 9)21.
Както и предходните образци, те предста-
вляват масивни дискове, но със значително
по-малки размери. Украсата на огледалото с
ПИН 84, съставена от две големи волути „ео-
лийски” тип, свързани със седемлистна палме-
19
Датировката на огледалото се определя въз основа два лекита,
принадлежащи на художниците Хемон и Емприон, открити в съ-
щия гроб.
20
Огледалото е с размери: диаметър на диска 11,4 см; дебелина на
диск 0,35см; дължина на дръжката см.
21
Огледалото е с размери: диаметър на диска 12,7 см; дебелина на
диск 0,35см; дължина на дръжката 4см.
та, е много добре замислена и изпълнена като
постепенен преход от издатъка към дръжката.
Волутите са твърде елегантни. От външната им
страна е изобразен растителен орнамент, чиито
листа излизат навън от диска в красиви дъги. В
долната част на украсата има два островърхи
издатъка (обр. 8). Декорацията е идентична и
от двете страни на отразяващия диск, като е от-
лята заедно с него.
Вторият образец е силно корозирал, но по
формата на прехода от диска към издатъка за
дръжка може да се допусне, че украсата му е
сходна с тази на първия (обр. 10).
Почти идентични с дискутираните тук па-
метници са огледалото, съхранявано в Нацио-
налния археологически музей в Атина (инв. №
7684), произхождащо от гроб от началото на
V в. пр. Хр. (Proskynitopoulou 2008, 331, фиг.
149), както и огледалата с кат. № 238-240 по
Оберлендер, отнесени към първата трета на V
в. пр. Хр. (Oberländer 1967, 148). Откритите в
Северното Причерноморие екземпляри се от-
насят към втората четвърт на V в. пр. Хр. (Би-
лимович 1973, 44, фиг. 2-5, 47)22. С дата сре-
дата на V в. пр. Хр., определена въз основа на
декорацията, е образецът от могилата Кул-Оба
(Papaspyridi-Karouzou 1951, 571-572).
Декоративната композиция и начинът на из-
образяване на волутите са по-късни в сравне-
пола на Аполония не е възможно да се посочи
дата, защото е без контекст.
2А.2. Огледала с украса, разположена върху
едната страна на отразяващия диск
Към тази група се отнасят два екземпляра
от Аполония.
1. Бронзово огледало с ПИН 66, гроб №13,
УПИ 5536, м. „Калфата” (обр.11)23;
2. Бронзово огледало с ПИН 4613, м. „Кал-
фата” (обр. 13)24.
За разлика от разгледаните дотук образци,
при тези огледала се наблюдава тенденция към
редуциране на масивността и тежестта на от-
разяващия диск. Украсата е разположена един-
ствено върху лицевата страна на предмета,
докато гърбът остава изчистен. Дискът е леко
конкавен към отразяващата страна.
Двете огледала се различават по формата на
плочката, върху която е разположена декора-
цията, както и по самата декорация.
Образецът с ПИН 66 много наподобява
трите огледала от първата подгрупа (2А.1.1.),
разгледана вече по-горе. При него на лицевата
страна чрез врязване са представени две волу-
23
Огледалото е с размери: диаметър на диска 11,9 см; дебелина на
диск 0,02 см; дължина на дръжката 4см.
24
Огледалото е с размери: диаметър на диска 13,9 см; дебелина на
диск 0,02 см; дължина на дръжката 4,6 см.

ние с архаичните волути на първата подгрупа.

Според Папаспириди-Карaузу те принадлежат
към раннокласическия период и са продукт
на атическите ателиета (Papaspyridi-Karouzou
1951, 571).
Наблюдава се малка разлика между декора-
цията на огледалото с ПИН 84 и приведените
тук негови аналози. Те се отличават от аполо-
нийския образец по това, че при тях от голе-
мите волути, освен растителният орнамент, се
развива и една по-малка волута.
Огледало от Аполония с ПИН 84 е открито
в граден от варовикови квадри гроб, покрит с
плочи от същия материал. Според антропо-
логичните данни погребението принадлежи
на жена, чиято възраст не може да бъде опре-
делена. Гробният инвентар, включващ лекит с
полихромна украса и позлата, чернофирнисова
паничка тип „солничка”, бронзова игла, два кос-
тени предмета с кръгла форма, както и костена
дръжка, непринадлежаща на огледалото, опре-
деля датата на комплекса – 375-350 г. пр. Хр.
За второто огледалото от този вид от некро-
22
Те са част от Ермитажната колекция от бронзови огледала и
са открити в Олбия, Керч, некропола на Нимфей и могилата Юз-
Оба. Върху украсата на някои от тези екземпляри има златно и Обр. 11. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 66
сребърно покритие. Fig. 11. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 66

49
Обр. 12. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 66
Fig. 12. Apollonia. Bronze mirror, Field Inventory Number 66
ти, между които е разположена деветлистна
палмета. По цялата окръжност на диска, ръбът
е красиво завършен с гравиран венец (обр. 12).
Огледалото произхожда от гроб на жена на
възраст между 21 и 35 години. Гробният ин-
вентар, съдържащ два червенофигурни лекита
тип “цилиндричен”, стамноидна пиксида с ка-
пак и чернофирнисова паничка, датира съоръ-
жението във втората половина на V в. пр. Хр.
При огледало с ПИН 4613 декоративната
композиция не е разположена хоризонтално
по дължината на диска, както е при огледало с
ПИН 84, а тук тя се развива вертикално. Две-
те волути, ограждащи осемлистна палмета, при
този образец не преминават в ластари, а се из-
виват високо нагоре под формата на лира, като
завършват с втора по-малка волута25. Простран-
ството между двете големи волути е запълнено
с пояс с мрежест орнамент, а под тях е врязан
триъгълен мотив, който продължава към изда-
тъка за дръжка. Цялата украса е завършена от
елегантна плетеница, разположена по ръба на
огледалото и отлята заедно с него. Останалата
25
Такава украса е характерна за група бронзови огледала, произ-
веждани през V в. пр. Хр. При някои екземпляри тя е по-богата,
като са прибавени допълнителни растителни орнаменти. Тези
огледала се различават по начина на изработване на украсата.
При някои екземпляри тя е отлята заедно с диска и е изпълнена
в плитък (Davidson 1952, 180, № 1307, табл.81, №. 1307) или дъл-
бок релеф (Papaspyridi-Karouzou 1951, табл.47 d). Понякога тя е
представена ажурно (Cameron 1979, №. 48-71) или е гравирана
(Oberländer 1967, №. 144-146). Често такава украса се наблюдава
както при огледала на стойка, датирани през 460-450 г. пр. Хр.,
така и при образците от Южна Италия с вероятен производствен
център епизефирските локри, отнасящи се към същия период.
50
декорация е изработена чрез гравиране (обр.
14). Огледалото от некропола на Аполония не е
от затворен комплекс и датировката му може да
се определи единствено въз основа на паралели.
Аналогично по форма и представяне на пал-
метата (с дълги листа) е огледало от първата
трета на V в. пр. Хр. с кат. № 203 по Оберлен-
дер (Oberländer 1967, 135), открито на о. Родос.
При него липсва украсата, разположена по
ръба на диска, характерна за бронзовите огле-
дала от VI-V в. пр. Хр. (Congdon 1981, 94, 115,
Appendix 1-G). Мрежестият орнамент, разпо-
ложен между двете волути, е много подобен на
този върху образеца от обект „Кралски конюш-
ни” в Атина, датиран през втората половина на
V в. пр. Хр. Произходът на това огледало е ати-
чески (Papaspyridi-Karouzou 1951, 571, фиг. 3).
Откритите в некропола на Аполония Пон-
тика бронзови огледала с украса и издатък за
прикрепяне на дръжка (тип 2А) се появяват за
първи път в гробове от втората половина на V
в. пр. Хр., а употребата им като гробни дарове
продължава средата на IV в. пр. Хр.
На база на данните от антропологичния ана-
лиз и състава на гробния инвентар може да се
заключи, че те са характерни най-вече за по-
богатите женски погребения. Откриват се като
гробен дар при жени на възраст между 21 и 35
години, и вероятно са свързани с омъжената
жена и символизират нейния статус в обще-
ството.
В зависимост от своята украса те се под-
разделят съответно на огледала с украса от

Обр. 13. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН
4613
Fig. 13. Apollonia Pontica. Bronze mirror, Field Inventory
Number 4613
двете страни на отразяващия диск (2А.1) и та-
кива с украса само върху лицевата страна на
отразяващия диск (2А.2). Най-ранни са огледа-
лата от първата подгрупа на 2A.1, появили се в
гръцкия свят в комплекси от края на VI в. пр.
Обр. 14. Аполония Понтика. Бронзово огледало с ПИН 4613 (рисунка)
Fig. 14. Apollonia Pontica. Bronze mirror, Field Inventory Number 4613 (drawing)
Хр. В аполонийския некропол тези огледала се
откриват в гробове с доста по-късна дата - по-
следната четвърт на V в. пр. Хр. - 340 г. пр. Хр.
От тях се развиват огледалата от втората по-
дгрупа на 2А.1. При тяхната поява в некропола
на Аполония (втората четвърт на IV в. пр. Хр.)
също се наблюдава закъснение в сравнение с
образците, открити в Гърция. Те са продукт
на атическите ателиета, а разпространението
им се отнася към първата трета на V в. пр. Хр.
Възможно е поради по-високата си стойност
и представителност образците принадлежащи
към група 2А.1, да са били в употреба по-дъл-
го време и предавани по наследство, преди да
бъдат използвани като гробен дар. Огледала-
та, отнасящи се към образците от група 2А.2,
представляват следващ етап в развитието на
гръцките огледала, когато по-леките екземпля-
ри заменят тежките масивни огледала в бита на
гръцката жена.
Изследваните тук бронзови огледала при-
надлежат към група паметници, чието про-
изводство започва в края на VI в. пр. Хр.
Датировката им се определя въз основа на де-
коративния елемент, подчинен на еолийското
влияние, наблюдавано през VI в. пр. Хр. в Ати-
ка, от времето на Пизистратите до Персийските
войни. Еолийският стил вероятно се е разпрос-
транил чрез контакти с Йония и североизточна
Егея (Proskynitopoulou 2008, 331) и е широко
използван както в монументалното изкуство и
вазописта, така и в торевтиката.
51
 Цитирана литература:
Аристофан. Комедии. Превод Александър Ничев.
София, 1985.
Батаклиев 1985: Г. Батаклиев. Афродита. - В: Ан-
тична митология. Справочник. 1985.
Билимович 1973: З. А. Билимович. Атические
зеркала в Северном Причерноморие - В: Памятни-
ки античного прикладного искусства. Ленинград.
1973, 42-50.
Дремсизова 1955: Ц. Дремсизова. Надгробни мо-
гили при с. Янково - Известия на Археологическия
институт, 19, 1955, 61-83.
Еврипид. Орест. Превод Тамара Кръстева. – В:
Еврипид. Трагедии. София: Фондация за българска
литература. 2008.
Еврипид. Троянките. Превод Георги Михайлов. Со-
фия. 1983.
Капошина 1959: С. И. Капошина. Некрополь в ра-
йоне поселка им. Войкова близ Керчи - В: Матери-
алы и исследования по археологии СССР. Москва-
Ленинград, 69, 1959, 108-153.
Китов, Димитрова, Димитрова 2007: Г. Китов, Д.
Димитрова, Е. Димитрова. Могили край Шейново в
Долината на тракийските царе. В - Археологически
открития и разкопки през 2006. София, 2007, 151-
153.
Миков 1958: В. Миков. Народна медицина у стари-
те траки - В: Изследвания в чест на акд. Д. Дечев.
1958, 660-673.
Приор 1993: Ж. Приор. Огледало - Универсални
символи. София. 1993.
Рехо 2005: М. Рехо. Грижата (cultus) за красотата на
тялото в Тракия през римската епоха: из колекциите
на Археологическия институт с музей - София. - В:
Земите на България - люлка на тракийската култура,
II. АИМ-БАН, София. 2005, 153 - 164.
Силантьева 1959: Л. Ф. Силантьева. Некрополь
Нимфея. -– В: Материалы и исследования по архе-
ологии СССР. Москва - Ленинград, 69. 1959, 4-108.
Станчев 1988: Д. Станчев. Разкопки на тракийска
надгробна могила до с. Копривец, Разградска об-
ласт. - Археологически открития и разкопки през
1988. Кърджали. 1989, 50-51.
Филов 1933: Б. Филов. Новооткрити тракийски
гробници от Дуванлий. - Известия на Археологиче-
ския институт. 1933, 217-277.
Aristophanes. Kock, T. (ed.), Comicorum Atticorum
Fragmenta, 1880.
Betancourt 1977: P. P. Betancourt. The Aeolic Style in
Architecture: A Survey of its Development in Palestine,
the Halikarnassos Peninsula, and Greece, 1000-500
B.C. Princeton University Press. 1977.
Bonfante 1975: L. Bonfante. Etruscan Dress. Balti-
52
more. 1975.
Boulter 1963: С. Boulter. Graves in Lenormant Street,
Athens. - Hesperia: The Journal of the American School
of Classical Studies at Athens, 23, 2. 1963, 113-137.
Cameron 1979: F. Cameron. Greek Bronze Hand-
Mirrors in South Italy. BAR International Series 58.
1979.
Congdon 1981: L. O. Congdon. Caryatid Mirrors of
Ancient Greece: Technical, Stylistic and Historical
Consideration of an Archaic and Early Classical Bronze
Series. Mainz. 1981.
Damyanov 2005: М. Damaynov. Graves with Circles
of Amphorae in the Greek Necropoleis in Black Sea. –
In: Stephanos Archaeologicos in honorem Prof. Ludmil
Getov. Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis
Supll. 4, 2005, 214-223.
Davidson 1952: G. Davidson. Corinth XII. The Minor
Objects. Prinston, New Jersey. 1952.
Filow 1934: B. Filow. Die Grabhügelnekropole bei
Duvanlij in Südbulgarien. Sofia. 1934.
de Grummond 1982: N. de Grummond. A Guide to
Etruscan Mirrors. Florida. 1982.
Linders 1972: T. Linders. Studies in the Threasure
Records of Artemis Brauronia found in Athens. Skrifter
utgivna av Svenska Institutet i Athen, 4, 19. Stockholm.
1972.
Kurtz, Boardman 1971: D. Kurtz, J. Boardman. Greek
Burial Customs. London. 1971.
Murray; Smith, and Walters 1900: A. Murray, A.
Smith, and H. Walters. Excavations in Cyprus. London.
1900.
Myres 1914: J. Myres. Ηandbook of the Cesnola Col-
lections of Antiquities from Cyprus. New York. 1914.
Oberländer 1967: P. Oberländer. Griechische Hand-
spiegel. Hamburg. 1967.
Panayotova 2007: K. Panayotova. Burial and Post-
burial Rites in the Necropoleis of the Greek Colonies
on the Bulgarian Black Sea Littoral. - In: Ancient Greek
Colonies in the Black Sea - 2. 1, BAR International
Series. 2007,, 87-126.
Papaspyridi-Karouzou 1951: S. Papaspyridi-
Karouzou. Attic Bronze Mirrors. - In: Mylonas, G.E.
(ed.) Studies Presented to David Moore Robinson.
Saint Louis. 1951, 564-587.
Pollux. Onomasticum. Vol. I-III. Bethe, E. (ed.).
Lexicographi Graeci. IX, 1900-1967.
Prohászka 1995: Prohászka, M. Reflection from the
Dead. The Metal Finds from Pantanello Necropolis
at Metaponto. A Comprehensive Study of Grave
Goods from the Vth to IIIrd Centuries B.C. Studies in
Mediterranean Archaeology. Vol. CX. Jonsered. 1995.
Proskynitopoulou 2008: R. Proskynitopoulou. Mirror.
- In: N. Kaltsa, A. Shapiro (eds.). Worshiping Women.
Ritual and Reality in Classical Athens. New York,
2008, 331.
Richter 1915: G. Richter. Greek, Etruscan and Roman
Bronzes. Metropolitan Museum of Art. New York. 1915.
de Ridder 1894: A. de Ridder. Catalogue des bronzes
de la Société archéologique d’Athènes. Paris, 1894.
Robinson 1942: D. Robinson. Excavations at Olyn-
thus, 11. The Johns Hopkins Press. 1942.
Rouse 1902: W. Rouse. Greek Votive Offerings. Cam-
Decorated Bronze Mirrors from the necropolis
of Apollonia Pontica (Abstract)
Teodora Bogdanova
The present paper discusses the seven most
elaborate examples in the collection of bronze
mirrors, discovered in the necropolis of Apollonia
Pontica.
All mirrors under consideration here belong to
the same type, with the reflecting disc and the tang
for fastening the handle cast together. Depending
on the decoration, two groups could be distin-
guished – mirrors with decoration on both sides
of the reflecting disk and mirrors with decoration
only on one side of the disk. Five specimens of dif-
ferent size and decoration belong to the first group.
Three of them, Field Inventory No. 232, Inven-
tory No. 2403, and Field Inventory No. 107, are
among the earliest Greek mirrors, the appearance
of which could be dated to the late 6th c. BC. In the
necropolis of Apollonia, such mirrors are found in
considerably later graves – last quarter of the 5th c.
BC to the middle of the 4th c. BC. These are mas-
sive and heavy discs with decoration at the base
of the disk, consisting of the volutes of the Aeolic
type, with a palmette in between. This motif, typi-
cal of the Ionian East, was adopted and developed
bridge. 1902.
Sabetai 1997: V. Sabetai. Aspects of Nuptial and
Genre Imagery in Fifth-Century Athens: Issues of
Interpretation and Methodology. - In: J. H. Oakley,
W. Coulson & O. Palagia (eds.). Athenian Potters and
Painters: The Conference Proceedings. Oxford: Oxbow
Books. 1997. 319-335.
Züchner 1942: W. Züchner. Griechische Klappspie-
gel. – Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Insti-
tuts. 14, 1942.
by Attic workshops. In Greece in the first half of
the 5th c. BC, mirrors appeared with elegant ten-
drils added to the main decorative scheme of the
earlier examples. They were manufactured in At-
tic workshops. Two mirrors belong to this group –
Field Inventory No. 84, dated to the second quarter
of the 4th c. BC, and another one from the necrop-
olis of Apollonia, with unknown context.
Two mirrors, Field Inventory Nos. 66 and
4613, belong to the second group of mirrors, with
decoration only on one side of the disc. They have
a much thinner disc. The decoration of the mirror
with Field Inventory No. 66 is very similar to that
of the specimens with Field Inventory Nos. 107
and 232, and Inventory No. 2403. It was found in
a grave from the second half of the 5th c. BC. The
mirror with Field Inventory No. 4613 has a ver-
tically developed composition “volutes with pal-
mettes”. It is without context.
The anthropological analysis of the skeletal re-
mains indicates that the mirrors with Field Inven-
tory Nos. 232 and 66 belonged to women, aged
21-35 years.
53
 Дискусия за прехода между
Античността и Средновековието
и за хронологичните рамки
на „средните векове”
Валери Григоров
Темата за прехода между Античността и
Средновековието и определянето на хроноло-
гичните рамки на „средните векове” е част от
големия теоретичен проблем за конструира-
не на историческата периодизация. Основно
този проблем се разисква в научното поле на
историографията, като досега археологическа-
та наука остава в известна степен в страни от
дискусията. Това е и една от причините да про-
вокирам началото на теоретичен дебат, в който
да се изложат различни позиции. Археологи-
ческата наука дължи това на историографията,
най-малкото, за да предложи свои аргументи,
които да бъдат взети под внимание.
Първите опити за структуриране на „све-
товната” история на големи времеви периоди
(епохи) могат да се открият още в хрониките на
ранните християнски автори Секст Юлий Аф-
риканец1 (ок. 170 - ок. 240 г.) (Цоневски 1986,
162-163), Евсевий Кесарийски (ок. 260/4 ) ок.
340 г.), св. Йероним (между 340 и 350 - 419 или
420 г.), св. Августин (354/363 - 430 г.)2. Една
от първите периодизации принадлежи на Св.
Йероним3 (Fürst 2003), който разделя история-
та на четири монархии, последователно доми-
нирали над познатия свят: асиро-вавилонска,
мидо-персийска, гръко-македонска и римска.
През „средните векове” върху историогра-
фията най-силно влияние оказват библейско-
християнските възгледи за света. В “Църковна
1
От Секст Юлий Африканец частично е запазен трудът „Хро-
ники“ (Chronographiae) в 5 книги (РG, t. 10, соl. 63 - 94). Това е
първата християнска световна история, в която са изложени
най-важните събития и дати от световната, старозаветната и
новозаветната история от сътворението на света до третата
година от царуването на Хелиогабал (221 г.). На това си съчинение
Юлий Африканец дължи своята голяма известност и названието
„баща на християнската хронография“.
2
http://www.kaminata.net/25-t20461.html
3
http://www.kaminata.net/25-t20461.html
54
история” (Historia ecclesiastica) на бенедиктин-
ския монах Хуго Флориаценсис, авторът асо-
циира шестте дни на Божественото творение
като символичен праобраз на шест историче-
ски епохи, всяка от които обхваща период от
1000 години4 (Floriacensis 1851, 386- 397). Друг
представител на сакралната историография е
Джон Скот Ериугена (ок. 810 - ок. 877). Той
конструира световната история през призмата
на християнската доктрина за трихипостазна-
та същност на Бог, разделяйки историята на
три епохи: епоха на Бог-Отец (т.е. епохата на
Стария Завет), епоха на Бог-Син (т.е. епохата
на новия Завет) и епоха на Бог-Свети дух (т.е.
епохата на Божието Царство на земята)5. По-
късно тази периодизационна схема е доразвита
от Хуго от Сен Виктор (1096/1097 – 1141 г.).
Той определя първия период като “епоха на
естествения закон”, втората епоха е на “Мой-
сеевия закон” (обхваща времето от Мойсей до
идването на Христос), а третият период е опре-
делен като “епоха на християнската църква”6.
Въвеждането на понятието „средни векове”
се приписва на италианския поет и хуманист
Франческо Петрарка (1304-1374) (Power 2006,
3). За пръв път определението “средни векове”
(media tempestates) като част от историята на
човечеството се използва от библиотекаря на
папа Сикст ІV, епископ Джовани Буси в траурна
реч, която той произнася през 1469 г. в чест на
починалия теолог и философ Николай от Куза7.
Един от първите опити за хронологическо оп-
4
http://www.kaminata.net/25-t20461.html
5
http://plato.stanford.edu/entries/scottus-eriugena/;
http://www.newadvent.org/cathen/05519a.htm
6
http://www.kaminata.net/25-t20461.html
7
http://www.kaminata.net/25-t20461.html;
http://www.referati.org/srednovekovna-obshta-istoriq/49780/ref/p6;
http://miranda2011.blog.bg/history/2011/12/03/srednovekovnata-
propaganda-v-hristiianskiia-sviat.860979
ределяне на Средновековието е направен от
Флавио Биондо (1392–1464)8. В труда си “Ис-
тория на падането на Римската империя” Бион-
до започва със събитията от 412 г. и завършва
с 1440 г. В началото на Ренесанса френският
хуманист Жан Боден (ок. 1538 - 1598) разделя
човешката история на стара, средновековна и
нова9. Налагането в полето на историографията
на схемата “Античност, Средновековие, Ново
време” се свързва с името на германския учен
от ХVІІ в. Кристиян Келер (Николов 1994, 565).
Той е автор на “История в три части” (Historia
tripartita), която се състои от три раздела: ста-
ра история, история на средновековието и нова
история. В друго свое произведение “История
на средните векове от Константин Велики до
завземането на Константинопол от турците”
Келер поставя и хронологическите рамки на
медиевистиката. Приемникът на Келер, Льо-
шер издава през 1705 г. в Лайпциг „История на
Римската империя”, в която за първи път опре-
деля хронологичната рамка на Средновекови-
ето между V и XV в. (История средних веков
1999, 9, 49). Зададената времева рамка от точно
1000 години изглежда много привлекателна и
заради впечатляващите числови пропорции,
ефект, който е търсен и от по-ранните средно-
вековни историци.
Историографските изследвания в следва-
щите столетия продължават в общи линии тази
историческа традиция (Power 2006, 4), като
я доразвиват и с нови възгледи. Разделянето
на световната история на три големи епохи
(„древност”, „средновековие” и „модерни вре-
мена”) се утвърждава през ХХ в., като основ-
на периодизационна структура (Power 2006,
3). По-сложен за решение остава проблемът за
определяне на конкретните дати за началото
и края на историческите епохи. В тази връзка
продължават да бъдат дискусионни и хроноло-
гичните рамки на „средните векове”.
В специализираната, а и в учебната литера-
тура липсва единна позиция както за началото,
така и за края на Средновековието. В зависи-
мост от принадлежността си към различни на-
ционални или тематични направления изсле-
дователите посочват различни дати: Първият
вселенски събор през 325 г.; преместването на
столицата от Рим във Византион през 330 г.;
„Великото преселение на народите”, което за-
почва с движението на хуните от Азия към Ев-
ропа през 375 г. Основен водораздел, в запад-
ната историография, е 395 г., възприемана като
8
http://www.referati.org/srednovekovna-obshta-istoriq/49780/ref/p6
9
http://www.kaminata.net/25-t20461.html
символична дата на политическото разделяне
на късноантичния римски свят (Карпантие
2001, 109). Най-голям е броят на историците,
според които средновековната история започва
с падането на Западната Римска империя през
476 г. и обявяването на Одоакър за крал на
Италия (Crabtree 2001, ix). За западния дял от
Европа в тази дата „се крие не само гибелта на
една цивилизация, но и формирането на едно
ново общество, в което се извършва коренен
прелом в стопанския живот, политическите от-
ношения и културата” (Николов 1994, 79).
За източния дял на римския свят темата за
края на Античността и началото на Среднове-
ковието се фокусира върху проблема за фор-
мирането на Византия. В много от изследва-
нията ранновизантийският период се определя
като преход между двете епохи (Haldon 1985,
76). В тази връзка е предложена периодизация,
според която времето от смъртта на Теодосий
I (395 г.) до управлението на Ираклий (610-641
г.) се приема за специфичен етап на формиране
на Византийската империя (Карпантие 2001,
117; Динчев 2006, 5; Аладжов 2010, 10). Този
период се осмисля като преход, през който
преминава самото византийско общество. Oт
разделянето на империята при Теодосий І, до
падането на Западната римска империя (476 г.)
и до войните на Юстиниан в Италия (553 г.),
загубата на Балканите (ок. 600 г.) и загубата на
Египет (634 г.) са събитията, повлияли за по-
степенното изкристализиране на географското
и политическо значение на Византия (Schreiner
2010, 14).
Ако краят на Византия е сравнително без-
спорен (падането на Константинопол през
1453 г.), то за началото на империята могат
да се срещнат много различни мнения - 284 г.,
324/330 г, 395 г., 565 г. средата на VII в. (Sch-
reiner 2010, 14). Акцентирайки на Византия
като специфично политическото и културно
явление, редица византинисти използват изра-
за „когато Византия стана Византия” (Cam-
eron 1993, 7). На въпроса „кои са византийци?”
(т.е. кога Византия става Византия), Кирил
Манго посочва времето на император Юсти-
ниан и по-специално времето около 560 г., ко-
гато империята възстановява управлението си
на големи части от Италия и Северна Африка
(Mango 1980, 13). Символичното начало на Ви-
зантия би могло да се свърже и с монетната ре-
форма, въведена през 498 г. при управлението
на Анастасий І, с която се поставя началото на
същинското византийско монетосечене.
Според Аверил Камерон от края на упра-
55
влението на Юстиниан и до края на VII в.
разпознаваемата социална и икономическа
структура на класическата античност е пре-
късната (Cameron 1996, 270). Това е периодът,
когато Византия окончателно се трансформи-
ра в гръцка държава, а императорският двор
и официалната система на администрацията
и армията се адаптират напълно към гръцката
терминология, изваждайки от употреба латин-
ския език, възприеман вече като анахронизъм
(Cameron 1996, 310). На подобно мнение е и А.
Лоут. Според него в края на VI в. Византия е на
ръба на драматична трансформация, в която са
посети семената на оцеляването и обновяване-
то на обществото. Това, което оцелява обаче, е
значително по-различно от обществото в нача-
лото на VI в. (Louth 2008, 116-117).
В Италия протичат аналогични процеси
на разпадане на античните културни системи,
особено силно изразени след 476 г. През пети
и шести векове се наблюдават съществени
промени в архитектурата (Christie 2006, 245). В
периода между византийско-готската война и
ломбардската окупация са нанесени сериозни
щети върху икономиката и градовете. Големи-
те разрушения в средата на VI в., както и чум-
ната епидемия (от 540 г.) маркират определен
хиатус преди появата на ломбардите (Christie
2006, 246, 250-251). През този период изчез-
ват много от античните елементи и се форми-
рат нови комплекси, разкриващи настъпилите
промени в икономическата и социалната среда
(Christie 2006, 270-271).
Въпреки известните нюанси, представените
възгледи дефинират съществуването на прехо-
ден период между Античността и Среднове-
ковието, продължил три или четири столетия.
Според различни мнения преходния период се
вмества между 300 и 650 г. (Lavan 2007, xv),
между 400 и 700 г. (Clover, Humphreys 1989, 11)
или между 300 и 800 г. (Brogiolo, Wards-Perkins
1999, xiii; Christie 2006, 4, 268). Срещат се и
мнения, поставящи прехода в периода от Диок-
лециан (283 г.) до падането на Мавриций (602
г.) или до загубата на Египет (645 г.) (Lavan
2007, xviii). За Аверил Камерон разделянето на
Римската империя в 395 г. дава символичното
начало на преходния период (Cameron 1993,
8). Според Джон Халдон седми век е финал на
социалната и икономическата трансформация
на византийското общество (Haldon 1985, 112).
Георги Острогорски също определя седмия век
като времето, когато се формира нов икономи-
чески и социален ред, нова административна
система и нова военна организация, които во-
56
дят до обновяване на византийската държава
(Ostrogorsky 1959, 47). Според него в годините
на размирици при управлението на император
Фока (602-610 г.) завършва късноримската/ран-
новизантийска епоха и започва византийската
история в смисъл на история на средновековна-
та гръцка империя (Ostrogorsky 1963, 72).
В повечето исторически изследвания време-
то след IV в. се определя като начало на дълбо-
ки преобразования в римския свят. През този
период класическата античност, определяна
като „космополитно” общество, преживява
процес на дезинтеграция, довела до формира-
нето на локални общности и култури (Clover,
Humphreys 1989, 3, 9). Преходът между Антич-
ността и Средновековието се характеризира с
голяма динамика на промени, при които в раз-
лична степен античните елементи остават до-
бре разпознаваеми, а новите явления, които ще
определят обществото през средните векове, са
все още в начални фази на изява.
Общо е мнението, че в периода IV-VI в. се
формира нов културно-исторически и полити-
чески феномен - Византия. Без съмнение, Ви-
зантия наследява много от политическите тра-
диции на Римската империя и същевременно тя
е нещо по-различно, историческият контекст, в
който се изгражда, е друг. Византия е полити-
ческата формула, чрез която оцеляват отделни
структурни елементи на римския свят в една
съвършено нова историческа реалност. Именно
в тази й специфика е голямата сложност в раз-
бирането на феномена Византия - т.е. доколко
Византия е продължение на Римската империя
и доколко тя е нещо по-различно, къде е грани-
цата между приемственост и промяна. В тази
връзка Фалко Дайм дава едно много елегантно
решение, определяйки Византия като Римска
империя през Средновековието: „Byzanz, das
Römische Reich im Mittelalter” (Daim 2010, 10).
Според определението на Георги Острогорски
Византия се развива върху три важни фунда-
мента: римската държавна традиция, гръцката
култура и език и християнската вяра (Ostrogor-
sky 1963, 3, 22; Schreiner 2010, 16).
От краткия историографски преглед се виж-
да, че началото на „средните векове” се сблъск-
ва с трудното дефиниране на прехода между
двете епохи. Той се осъществява в твърде ши-
рок времеви хоризонт, с доста приблизителни
и условни граници, което позволява различно
интерпретиране. Не по-лесен за решение се
оказва и проблемът за определяне на горната
границата на „средните векове” (Пантев, Глу-
шков, Мишев 1994, 10, 15-17). Дискусията
извежда на преден план няколко по-значими
исторически дати като: падането на Констан-
тинопол през 1453 г., откриването на Америка
в 1492 г., началото на Реформацията в Герма-
ния (1517 г.). Сред друга голяма част от исто-
риците се налага становището, че водоразде-
лът между Средновековието и „Новото време”
е XVII в., когато избухват Нидерландската и
Английската революции. Днес в повечето ев-
ропейски историографии се използва периоди-
зацията на проф. Тандеуш Мантоефел, според
която Средновековието обхваща периода от
476 г. (падането на Рим) до 1648 г.10
Голямото разнообразие от мнения показ-
ва, че съвременната „европейска” историог-
рафия все още не е разработила методология
за анализ и оценка на историческите процеси,
която да доведе до аргументирано и еднознач-
но определяне на хронологическите рамки на
„средните векове”. Субективният избор на оп-
ределени събития, определяни като „знакови”
граници между епохите, поражда повече спо-
рове, отколкото постигането на консенсус.
В българската историография също има раз-
лични възгледи. В зависимост от европейския
или локален български фокус на изследването
могат да се срещнат различни дати. В акаде-
мичните изследвания „раждането на Европа”
и началото на Европейското Средновековие
обикновено се свързва с „Великото преселе-
ние на народите” (IV-VIII в.) (Божилов, Гю-
зелев 1999, 11). В учебната литература и в по-
пулярните исторически изследвания акцентът
е поставен преди всичко върху националната
политическа история, което обвързва начало-
то на българското Средновековие с настаня-
ването в последните десетилетия на VII в. на
Аспаруховите българи на Долен Дунав. Краят
на българското средновековие също няма ед-
нозначно решение. В едни случаи за край се
приема падането на българските земи под ос-
манска власт, а в други - XVII в. Проблемният
период от края на XIV до края на XVII в. се
определя като „тъмен период” „робски веко-
ве” от българската история, когато развитието
на българското общество е задържано встрани
от световно-историческото развитие (Генчев
1988, 12, 87).
Поставянето на конкретни дати и истори-
чески събития, маркиращи края на една епоха
и началото следващата, се сблъсква с редица
трудно преодолими методологически проблем.
Изборът на едно или друго „знаково” събитие
внушава доста илюзорна и невярна представа
10
http://www.referati.org/srednovekovna-obshta-istoriq/49780/ref/p7
за „амплитудност” на историческия процес,
в която се осъществяват знакови преходи от
едно състояние на обществото в друго. Това е
обаче подвеждащо, защото преходът от една в
друга епоха се разбира по-скоро като квантов
скок, а не като дълъг процес от събития, които
постепенно нарушават континуитетната нишка
и активират в по-голяма степен механизмите
на деконстриуране, адаптация и създаване на
нова социална, икономическа, политическа и
културна конструкция. И точно тук археологи-
ята може да изиграе решаващо значение, като
извади анализът от омагьосания кръг на селек-
тивната историческа събитийност и го насочи
към изследване на прехода в неговия естествен
„динамичен” контекст. Честите политически
сътресения в Европа, провокирани в периода
на „Великото преселение на народите”, съз-
дават условия за поредица от кризи, които фо-
кусират голям креативен ресурс в търсене на
нови решения за адаптиране и преформулира-
не на системата.
Една от най-чувствителните към промените
обществени структури е икономиката. Стопан-
ската криза в Римската империя в края на ІІ и
особено през ІІІ в. дава началото на разпада-
нето на големите робовладелски имения тип
„вили” и „латифундии” и преминаването към
„колонатна” система (Ангелов 1976, 23-25;
48-54). Във Византия вилите окончателно из-
чезват около средата на V в., като причина за
техния край са хунските нашествия през 40-те
години (Кузманов 1985, 57; Динчев 1996, 20,
135; Christie 2006, 493). Прекратяването дей-
ността на основните експортни производстве-
ни структури води до съществена редукция и
пренастройване на пазарите от глобални към
локални мрежи. Промените във функциони-
рането на пазарите довеждат до силен спад в
монетната циркулация. Тази тенденция про-
дължава устойчиво с малки положителни ко-
лебания през VI в. (Crabtree 2001, 410), за да
достигне според Каждан своя минимум в пе-
риода 650 - 800 г. (Каждан 1954, 170-172;
Haldon 1985, 82-83). Резултатите от анализа
на Каждан са частично оспорени от Острогор-
ски (Ostrogorsky 1959, 51), който се позовава
на статистически данни от богатите колекции
на златни монети от Дъмбъртън Оукс, Хай-
форд Пиърс и Британския музей. Според Ос-
трогорски колекциите златни монети не само
не намаляват през седми век, а напротив, има
тенденция към увеличаване. Разбира се този
вид избирателна статистика само на монети
от фондовете на няколко големи колекции, и
57
то само на златни, е твърде проблематична.
От стопанска и търговска гледна точка далеч
по-важен индикатор за нивото на монетарната
икономика са бронзовите и донякъде сребър-
ните монети, използвани активно в търговския
обмен. Археологическите данни показват, че
през периода VII-VIII в. броят на откритите
монети е значително по-малък от този от пре-
дходния период.
Първите исторически индикации за излиза-
не на Византия от продължителния период на
оскъдност на монети идват при управлението
на император Никифор І Геник (802-811) (An-
gold 1985, 7). Нумизматичните данни илюстри-
рат прехода от монетарен еквивалент на стоко-
ва размяна до IV в. и постепенно преминаване
през V-VIII в. към немонетарна, „натурална”
стокова размяна. Ограничените обеми на екс-
портни стоки и ограниченото използване на
монети довеждат до все по-силното затваряне
на стопанската система в рамките на регионал-
но производство, с висок процент на вътрешно
потребяване и малък излишък от стоки, пред-
назначени за експорт. Преструктурирането на
пазарите и намаляващият обем експортни сто-
ки предизвикват по-ограничено използване на
амфори през VI-IX в. Спадът в абсолютния дял
на амфорите и редуциране на техните типоло-
гични характеристики е правопропорционално
на засилване на икономическата изолация на
градските центрове и области (Кузманов 1985,
56-57).
Икономическият спад във Византия оказва
влияние във всички сфери, включително върху
числения състав на армията, която през VI в.
намалява близо три пъти спрямо числеността
й от предходното столетие (Тъпкова-Заимова
1966, 41).
Друг резултат от икономическия колапс
е свързан с упадъка на технологиите (Lavan
2007, xv-xl). Разпадането на големите антич-
ни производствени центрове води до частична
или пълна загуба на някои занаятчийски техни-
ки и изработването на специфични суровини и
материали (Bes 2007, 3-39). Археологическите
изследвания и технологичните анализи доказ-
ват същественото редуциране на предметите,
изработени с високи технологии и с вложени
в тях висококачествени материали. Икономи-
ческата криза след готското нашествие на Бал-
каните в средата на ІІІ в. довежда до понижа-
ване качеството и на керамичната продукция.
Наблюдава се известна децентрализация на
керамичното производство и постепенно пре-
минаване през IV в. към технологии и форми,
58
характерни за ранновизантийския период (Ка-
бакчиева 1983, 9).
Най-видимо икономическата криза от пери-
ода на прехода рефлектира върху структурата
на градовете. Сред ефектите от редукцията на
пазарите и затварянето им в по-тесни регио-
нални рамки е „аграризацията” на раннови-
зантийските градове (Ferluga 1998, 359-374).
Процесът на „рурализация’ (аграризация) на
пост-римските градове е ясно видим в Италия.
Повсеместно в запустелите градски покрайни-
ни хумусен пласт запечатва руините на късно-
римските сгради (Christie 2006, 245, 261-263).
Големите разрушения, причинени от масира-
ните нашествия на хуни, авари, славяни и др.,
както и катастрофалните земетресения и чум-
ни епидемии водят до „шокираща” депопула-
ция на обширни области. Този демографски
колапс и упадък на градските форми на жи-
вот е процес, придобил популярност с израза
„преход от полис към кастрон” (Müller-Wiener
1986, 435-475; Dunn 1994, 60-81; Provost 2001,
123; Kirilov 2006, 56; Zavagno 2009, 153).
Започналият не по-късно от IV в. процес
на съкращаване на укрепените пространства
(Kirilov 2006, 80, 94-95) е най-добре изразен по
времето на император Юстиниан І. По прин-
цип, фортификационните дейности винаги са
съответен отговор на конкретна или на възмож-
на въоръжена заплаха от една страна и на ико-
номическите възможности за изграждането на
съоръжения и поддръжката на военен ресурс,
от друга. Очевидно е, че увеличената военна
заплаха и намалелите финансови възможности
на империята предопределят редукцията на ук-
репените площи. Нерядко този процес се тъл-
кува като свидетелство за гибелта на града в
прехода между Античността и Средновековие-
то и превръщането му във военно укрепление.
Всъщност по-детайлните изследвания на жи-
вота в градовете показва, че извън укрепените
зони продължават да съществуват предградия
и сателитни селища. За да се засилят отбрани-
телните възможности на агломерацията и за да
се повиши шансът за оцеляване, старите град-
ски стени са изоставени, а укрепената площ е
намалена или на естествено защитени места се
строят нови малки укрепления. Една от харак-
теристиките на периода е засилената „милита-
ризация” на пейзажа (Christie 2006, 283) и на
всекидневния живот на населението.
Опустошителните последици от мащабната
хунска инвазия в средата на V в. се характе-
ризират със съществени промени в структу-
рата и топографията на селищата в Европа.
Естественият процес на урбанистичното раз-
витие във Византия е прекъснат, а множество
градовете - частично или напълно разрушени
(Аладжов 2010, 77). Възстановените след този
катаклизъм градските центрове вече са силно
редуцирани, а масовото строителство на ук-
репени селища се осъществява предимно на
естествено защитени места (Dunn 1997, 137-
151). Въпреки относителното „благополучие”
на градовете в края на V в. и до 80-те години
на VI в., като цяло е прекъсната античната ур-
банистична традиция. Особеност на новите
градски пространства е, че те са по-гъсто за-
строени с малопространствени сгради. От една
страна, тази специфика може да се обясни с
понижения жизнен стандарт на населението,
вследствие постоянните варварски нашествия
и икономическата криза в империята. Немалка
роля за промяната на средата и модела на жи-
вот в градовете имат и утвърждаващите се по-
зиции на християнската църква, която е крайно
негативна към езическия характер на античния
градски живот, характеризиращ се с по-голям
материален комфорт (изграждане на театри,
обществени бани, просторни и благоустроени
площадни пространства) (Kirilov 2006, 80, 92).
Едва ли е случайно, че всички тези елементи
на градската инфраструктура бързо изчезват,
за да отстъпят мястото си на християнските
храмове, които остават почти единствените
монументални обществени постройки в град-
ските центрове.
Византийският град, който е основният
носител и изразител на античната традиция,
в края на пети и шести век загубва повечето
от характерните за класическия период черти
(Haldon 1999, 4; Brogiolo 1999, 113). Според
Елена Саради шести век маркира края на ан-
тичния град (Saradi 2006, 439). За Мала Азия
големите трансформации в градския живот на-
стъпват малко по-късно (след 600 г.) (Whittow
2001, 138). Отличителни черти на византий-
ския град през седми и осми век са общата де-
монументализация, силното ограничаване на
обществените пространства, фрагментиране на
градската среда.
Градоустройствената концепция през пре-
ходния период все по-ясно обособява две час-
ти на града (Zavagno 2009, 164): „горен” град,
към който спада укрепеното пространство,
разположено обикновено на естествено защи-
тено възвишение, и „долен” град, в който се
включват кварталите извън крепостните стени.
Редукцията, която се случва в повечето градо-
ве, води до трансформирането им в деурбани-
зирани укрепления (тип кастрон). Процесът на
упадък на урбанизацията във Византия през
V-VIII в. поставя на внимание въпросът за пре-
дефиниране характера на града през преходния
период и определяне на ново реалистично кла-
сифициране на понятието „град”. В тази връзка
е важно да се анализират настъпилите промени
през този период в градската среда.
Урбанизацията е функция от два взаимни
процеса: урбанизация на социалната структу-
ра и урбанизация на средата. На прехода от
Античност към Средновековие се развиват
динамични промени и в двата сегмента, чий-
то резултат е разширяване на диверсификаци-
ята на урбанизацията - увеличава се броят на
укрепленията, за сметка на намаляване на за-
щитените площи. В тази ситуация е интерес-
но как различните социални групи реагират на
урбанистичните промени. Напълно очаквано
в най-голяма степен към новата градска среда
се адаптират бюрократичната аристокрация и
духовенството, които имат най-значим иконо-
мически ресурс и подкрепа на държавата, за да
се разположат в защитените части на редуци-
раните градски пространства. Затова и в пре-
хода между Античността и Средновековието
оцеляват предимно тези градове, които игра-
ят основна роля за държавната бюрократична
структура и църквата. По-ниските социални
слоеве обикновено остават извън защитените
пространства и са принудени да поемат изця-
ло грижата за своята прехрана чрез активното
участие в аграрни дейности. Тази нова роля
на голяма част от градското население намира
пряко отражение в структурата и облика на гра-
довете от прехода и е същностна характерис-
тика на ранносредновековния град. Следвайки
измененията в социалната структура, се про-
менят и функциите на града: той се фокусира
най-вече върху административно-военни зада-
чи и изпълнение на религиозно-идеологически
цели. Стопанските и икономически функции са
само съпътстващи, в рамките на ограничените
пазарни нужди на региона.
Деурбанизацията е проблем, който не под-
минава и столицата Константинопол. За много
от изследователите повратна точки в развитие-
то на столицата е загубата на Египет (Mango
1993, 128). Преустановяване доставките на
евтино египетско жито (след 634 г.) води до
бързата депопулация на града. През VII-VIII
в. големи райони на Константинопол запустя-
ват и се намират в руини (Mango 1993, 129).
Едва през 766 г., при император Константин
V, е организирано преселване на население
59
от Гърция и крайморските райони, което води
до слабо нарастване на оредялото население в
столицата (Angold 1985, 6). Първите белези на
бавно възстановяване се забелязват след 800-та
година и особено при управлението на Маке-
донската династия. Новото строителство обаче
е в пълен контраст със старото, прекъсната е
връзката с традицията от времето на Юстиниан
(Mango 1993, 130).
Налагането на християнството в Римската
империя е фактор, често определян като „зна-
ков” за промяната на античното общество. С
извеждането на християнската доктрина като
единствена законна форма на религиозна изя-
ва са унищожени големият брой партикуларни
религии, характерни за античното общество. В
последната трета на IV в. са разрушени техни-
те храмове и култови места (Christie 2006, 92).
Монотеизтичният възглед на християнството
задава и новата идеологическа рамка на обще-
ството. Този идеологически преход се опреде-
ля от редица историци, особено от ранохрис-
тиянския и средновековен период, като начало
на нова „християнска” епоха, изгряваща върху
руините на „езическата античност”. В редица
исторически изследвания Римската империя
след Константин Велики започва да се нари-
ча и Християнска империя. Църквата, като
основен елемент на бюрократичната система
на държавата, се превръща в един от важните
фактори при формирането на нова социална и
културна структура на обществото. До IV-V в.
християнството се разпростира предимно сред
населението, живеещо в границите на Рим-
ската империя. Именно затова в ранносред-
новековни епиграфски паметници названието
християнин става синоним на ромей. В следва-
щите векове новата религия се разпространява
в нови области на Европа. През IX в. са хрис-
тиянизирани славяните от Западните Балкани
и Великоморавия, населението на България и
повечето германски племена. Т.е. в рамките на
няколко века се наблюдава доста динамичен
процес на религиозна конверсия, който дости-
га висока степен на въздействие към средата на
IX в. и обхваща по-голяма част от населението
на Европа. Според Роберто Лопец първите пет
столетия (от четвърти до девети век) европей-
ските народи натрупат необходимата енергия,
за да изградят ново общество, по-перспектив-
но и по-малко безправно от античното (Lopez
1962, 9-12). Върху общия християнски миро-
глед ще се формира през Средновековието ев-
ропейското културно единство. „Християнски-
ят дух” е онзи фактор, който ще преобразува
60
митологичното и географското понятие Евро-
па (Гюзелев 2012, 268-272) в единно културно
пространство.
За повечето историци ключов фактор на
прехода от Античност към Средновековие е
„Великото преселение на народите”. В пред-
ставите на византийските интелектуалци най-
силен акцент е поставен на нашествието на
Атила, определяно като универсалното зав-
ладяване, изправило римския свят до ръба на
реалното унищожение (Ševčenko 1961, 170).
Придвижването на големи маси население
предизвиква не само значими етнокултурните
промени в Европа, но води и до създаването
на нов тип политически структури, които само
частично са повлияни от античната традиция,
но като цяло нямат потенциала да се интегри-
рат напълно към нея.
Комплексният анализ на културите в пре-
ход показва, че елементите на античната кул-
тура загубват характеристиките си най-рано
в граничните с „варварския свят” области и в
неукрепените селища, а се запазват най-дълго
в големите градски центрове. Т.е. преходът се
осъществява с различна динамика и дълбочина
по линията периферия - център и по линията
село - град. Аналогична асинхронност може да
се отчете и по вертикала на социалната струк-
тура. Античните културни белези се загубват
най-бързо сред ниските социални групи, дока-
то във високите социални нива отделни белези
на античната култура могат да бъдат открити
или реактивирани през цялото Средновековие.
В разгорялата се по повод възгледите на
Едуард Гибон, теоретична дискусия, един от
участниците Либешютц, се противопоставя на
оценката на изследователите, които необос-
новано определят Античността като по-висо-
ка цивилизационна форма на живот от Сред-
новековието. Често настъпилият между двете
епохи упадък се обозначава с термина ‘decline’
(Liebeschuetz 2001, 233; Lavan 2001, 24; Saradi
2006, 439). Либешютц изтъква, че ако за жи-
телите на големите римски градове усещането
за упадък на техния свят е най-силно изразен.
През погледа на „новите народи” в Европа
обаче преходът от номадски към уседнал на-
чин на живот със сигурност се възприема като
развитие и прогрес. Еуфорично през IV-VI в. е
настроението и на християнската църква, коя-
то се радва на щедрата подкрепа на държавата
за изграждането на нови църкви и манастир-
ски комплекси, а християнизацията преживява
най-бурния си възход. Следователно еднознач-
ните оценки, които лесно се превръщат в удоб-
ни клишета, обикновено представят само част
от възможните гледни точки. Изборът на един
или друг социокултурен контекст определя
както изходната гледна точка, така и перспек-
тивата за развитие на процеса.
В тази връзка Либешютц напълно основа-
телно критикува историците, които предна-
мерено въвеждат в изследванията си “model of
decline” (Liebeschuetz 2001, 237). Според него
използването на понятието “decline” (упадък) е
толкова неприемливо, колкото и концепцията
за “growth” (растеж). За да се разбере правилно
обществото и настъпилите промени в него, се
изисква да се осъзнае упадъкът на предишния
му начин на функциониране, затова за пред-
почитане е предложена концепцията за тран-
сформация и промяна. Съвременната научна
парадигма, че нито едно общество не е по-
стойностно спрямо друго, неизбежно ще изва-
ди от употреба понятието “decline” (упадък).
Ако всички социални системи са еднакво до-
бри, или еднакво валидни, промените от една
в друга не могат да бъдат нито прогрес, нито
упадък (Liebeschuetz 2001, 238).
За разлика от доста общите исторически
оценки, археологията се фокусира преди всич-
ко върху детайлите на ежедневието на хората
от миналото, техния бит. Археологическата
перспектива е насочена върху множество част-
ни случаи, множество частни явления, които
оформят една далеч по-контрастна и баланси-
рана реалност от простото и еднозначно опре-
деляне на епохата. Упадъкът на едни явления
води до раждането на нови форми и изяви на
културата.
У много историци съществува склонност
да определят градския живот през класическия
период като идеал, своеобразен стандарт за
развито общество, затова и промените в къс-
ната античност и Средновековието често се
интерпретират като упадък на този идеал. Не
рядко тази оценка не кореспондира с реалното
разбиране за епохата, влагано от нейни съвре-
менници. В повечето исторически изследвания
при конструиране на историческата периоди-
зация акцентът обикновено е поставян на от-
делни събития, които по императивен начин
задават рамката. Всъщност, конструирането на
историческа периодизация с конкретни дати
на епохите е възможно единствено в рамките
на събитийния дискурс, който разглежда исто-
рическите събития като събирателен образ на
историческия процес.
Системният анализ на различни сфери от
живота, прилаган в археологическите изслед-
вания, показва, че обществото е динамична
система, в която трансформациите се извърш-
ват по две линии: плавно (инерционно) - в ико-
номиката и културата и импулсно - в политика-
та. Селективният избор на „знакови” събития
е твърде спорен като методология, а определе-
ните по този начин граници между епохите са
само приблизителни, но не и напълно верни.
Историческият процес, разгледан като сложна
мрежа от взаимосвързани явления, поставя на
непреодолимо изпитание всяка периодизация,
проваляйки опитите за определяне на по-ясни
исторически граници. Огромният обем инфор-
мация и сложните системни връзки неизбежно
пораждат ефект на неопределеност, разколе-
бавайки убедеността ни, че е възможно да се
дефинират точни граници на епохите. И поне-
же фокусът на археологическите изследвания е
насочен преди всичко към подробностите, към
изучаване на конкретното съдържание на кул-
турните явления, в тяхната многоаспектност
и контекстуална изменчивост, теоретичната
конструкция на историческата периодизация
загубва археологически смисъл.
Изглежда, че както историята, така и архе-
ологията се нуждаят от ново разбиране, което
да преодолее склонността ни с лекота да пре-
образуваме динамиката на историческите про-
цеси в статични периодизационни конструк-
ции. Историческият процес се характеризира
с постоянна промяна, както на взаимовръзките
между явленията, така и в съдържанието на
самите явления. Всъщност Средновековието
е преди всичко културен, а след това времеви
феномен. Поради тази му характеристика то
много често се случва асинхронно в различ-
ните общности, в различните социални групи
и дори при отделните индивиди. Ако все пак
се настоява за времевия аспект на явлението,
границата между епохите трудно може да се
свърже с конкретно историческо събитие, тя
е по-скоро самият преход, когато се случват
промените. „Преходът” е онзи исторически
момент, който е изпълнен с най-голям потен-
циал за адаптиране, пренареждане и промяна
на всички системи, които са загубили пре-
дишната си виталност. Изправени пред необ-
ходимостта да оцелеят обществата в Европа
извършват редица промени, които дават нов
импулс и перспективи за развитие. Предложе-
ната гледна точка в дискусията за прехода и за
хронологичните рамки на „средните векове”
показва, че едва ли е необходимо да поставяме
граници там, където не ги откриваме и където
вероятно никога не ги е имало.
61
 Цитирана литература:
Аладжов 2010: А. Аладжов. Византийският град и
българите VII-IX век (по археологически данни). –
В: Дисертации, том 4, София, 2010.
Ангелов 1976: Д. Ангелов. История на Византия.
Първа част. София, 1976.
Божилов, Гюзелев 1999: И. Божилов, В. Гюзелев.
История на средновековна България VII-XIV век.
Том І, София, 1999.
Генчев 1988: Н. Генчев. Българската култура XV-
XIX в. София, 1988.
Гюзелев 2012: В. Гюзелев. Представата за Европа
през средновековието.- В: Известия на Национал-
ния археологически институт, 40, 2012, In honorem
professoris Димитър Овчаров, 265-283
Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизантийските кре-
пости в България и съседните земи (в диоцезите
Thracia и Dacia), София, 2006.
История средних веков 1999: История средних ве-
ков. Составитель М. М. Стасюлевич, Санкт Петер-
бург, 1999.
Кабакчиева 1983: Г. Кабакчиева. Типология и хро-
нология на глинените червенолакови паници от
Тракия (I-IV в.). - Археология, 4, 1983, 1-12.
Каждан 1954: А. П. Каждан. Византийские города
в VII-XI вв. - Советская археология, XXI, 1954, 164-
188.
Карпантие 2001: Е. Карпантие. От римското среди-
земноморие към византийското средиземноморие
(V-VII в.).- В: История на средиземноморието. Под
редакцията на Ж. Карпантие и Фр. Льобрен, Рива,
2001, 101-123.
Кузманов 1985: Г. Кузманов. Ранновизантийска ке-
рамика от Тракия и Дакия (VI-началото на VII в.).
– В: Разкопки и проучвания, 13, 1985.
Йордан Николов 1994: Йордан Николов. История
на средните векове. Том І, Стара Загора, 1994.
Пантев, Глушков, Мишев 1994: А. Пантев, Хр.
Глушков, Р. Мишев. История на новото време. Аба-
гар, 1994.
Тъпкова-Заимова 1966: В. Тъпкова-Заимова. На-
шествия и етнически промени на Балканите през
VI-VII в. София, 1966.
Цоневски 1986: Илия Цоневски.  Патрология, жи-
вот, съчинения и учение на църковните отци, учите-
ли и писатели. София, Първа част, 1986.
Angold 1985: M. Angold. The Shaping of the Medi-
eval Byzantine “City”. - Byzantinische Forschungen,
X, 1985, 1-37.
Bes 2007: P. Bes. Technology in Late Antiquity: a Bib-
liographic Essay. - In: Technology in Transition: A.D.
300-650. Late antique archaelogy, Volume 4, Edited
by Luke Lavan, Enrico Zanini and Alexander Sarantis.
Koninklijeke. Brill, 2007, 3-39.
62
Brogiolo 1999: G. P. Brogiolo. Ideas of the Town in
Italy during the transition from Antiquity to the Middle
Ages. – In: The Idea and Ideal of the Town between Late
Antiquity and Early Middle Ages. Edited G. P. Brogiolo
and Brayan Wards-Perkins, Brill, 1999, 99-126.
Brogiolo, Wards-Perkins 1999: G. P. Brogiolo and
Brayan Wards-Perkins. Introduction. – In: The Idea and
Ideal of the Town between Late Antiquity and Early
Middle Ages. Edited G. P. Brogiolo and Brayan Wards-
Perkins, Brill, 1999, XIII-XVI.
Cameron 1993: A. Cameron. The Mediterranean
World in Late Antiquity AD 395-600. London and New
York. 1993.
Cameron 1996: A. Cameron. Changing Cultures in
Early Byzantium. Variorum, 1996.
Christie 2006: N. Christie. From Constantine to Char-
lemagne. An Archaeology of Italy, AD 300-800. Ash-
gate, 2006.
Clover, Humphreys 1989: F. Clover, R. Humphreys.
Toward a Definition of Late Antiquity. - In: Tradition
and Innovation in Late Antiquity. Edited by F. M. Clo-
ver and R. S. Humphreys. The University of Wisconsin
Press, 1989, 3-19.
Crabtree 2001: P. J. Crabtree. Medieval archaeology
an encyclopedia. New York & London, 2001.
Daim 2010: F. Daim. Lebendiges Byzanz zum Konzept
der Ausstellung. - In: Byzanz. Pracht und Alltag. Kunst-
und Ausstellunghalle der Bundesrepublik Deutschland,
Bonn 26. Februar bis 13. Juni 2010. Hirmer, RGZM,
2010, 10-11.
Dunn 1994: A. Dunn. The transition from polis to kas-
tron in the Balkans (III-VII cc.): general and regional
perspectives. - In: Byzantine, Ottoman and Modern
Greek Studies, 18, 1994, 60-81.
Dunn 1997: A. Dunn. Stages in the Transition from the
Late Antique to the middle byzantine Urban Centre in
S. Macedonia and S. Thrace. In: Αφιέρωμα ςτον Ν. G.
L. Hammond, Θεςςαλονική, 1997, 137 -151.
Ferluga 1998: J. Ferluga. Die byzantinischen Provinz-
städte im 11. Jahrhundert. - In: Die Frühgeschichte der
Europäischen Stadt im 11. Jahrhundert. Böhlau Verlag
Köln-Weimar-Wien, 1998, 359-374.
Floriacensis 1851: Hugo Floriacensis. Historia
ecclesiastica, ed. Georg Waitz (MGH. SS 9), Leipzig
1851, 386–397.
Fürst 2003: Alfons Fürst. Hieronymus. Askese und
Wissenschaft in der Spätantike. Herder, Freiburg 2003.
Haldon 1985: J. Haldon. Some considerations on Byz-
antine Society and Economy in the seventh century. -
Byzantinische Forschungen, 10 1985, 75-112.
Haldon 1999: J. Haldon. The Idea of the Town in the
Byzantine Empire. – In: The Idea and Ideal of the Town
between Late Antiquity and Early Middle Ages. Edited
G. P. Brogiolo and Brayan Wards-Perkins, Brill, 1999,
1-24.
Kirilov 2006: Ch. Kirilov. Die Reduktion der Ummau-
erten Stadtfläche und die Frage nach dem Verfall der
Antiken Stadt. - Archaeologia Bulgarica, X, 2006, 2,
55-104.
Lavan 2001: L. Lavan. Late antique urbanism: a
bibliographic essay. - In: L. Lavan (Ed.): Recent
research in late antique urbanism. (Journal of Roman
Archaeology supplement, 42) Portmouth, Rhode Island.
JRA. 2001, 9-26.
Lavan 2007: L. Lavan. Explaining Technological
change: Innovation, Stagnation, Recession and Re-
placement. - In: Technology in Transition: A.D. 300-
650. Late antique archaelogy, Volume 4, Edited by
Luke Lavan, Enrico Zanini and Alexander Sarantis.
Koninklijeke. Brill, 2007, xv-xl.
Liebeschuetz 2001: J. H. W. G. Liebeschuetz. The uses
and abuses of the concept of ’decline’ in later Roman
history or, Was Gibbon politically incorrect? – In: L.
Lavan (Ed.): Recent research in late antique urbanism.
(Journal of Roman Archaeology supplement, 42)
Portmouth, Rhode Island. JRA. 2001, 233-238.
Lopez 1962: R. Lopez. Naissance de l’Europe. Paris
1962.
Louth 2008: A. Louth. The Eastern Empire in the
sixth century. - The new Cambridge Medieval History,
Volume 1 c.500–c.700, edited by PAUL FOURACRE
Cambridge University Press, 2008, 93-117.
Mango 1980: C. Mango. Byzantium: The Empire of
New Rome. London, 1980.
Mango 1993: C. Mango. Studies on Constantinople.
Variorum, Aldershot, 1993.
Müller-Wiener 1986: W. Müller-Wiener. Von der Polis
zum Kastron: Wandlungen der Stadt im Ägäischen
Raum von der Antike zum Mittelalter. - Gymnasium
93, 435-475.
Ostrogorsky 1959: G. Ostrogorsky. Byzantine Cities
in the Early Middle Ages. - Dumbarton Oaks Papers,
Vol. 13. (1959), 45-66.
Discussion on the transition from Antiquity to the
Medieval Period and the chronological frames
of the “Middle Ages” (Abstract)
Valeri Grigorov
The study aims at suggesting a new approach
in the discussion on the transition from Antiq-
uity to the Medieval Period and for defining the
chronological frames of the “Middle Ages”. The
first attempts for structuring the “world” history
in large time periods (ages) could be seen already
Ostrogorsky 1963: G. Ostrogorsky. Geschichte des
Byzantinischen Staates. München. 1963.
Power 2006: D. Power. Introduction. The Short Oxford
History of Europe. The Central Middle Ages Europe
950–1320. Edited by Daniel Power. Oxford University
Press, 2006, 1-27.
Provost 2001: S. Provost. City walls and urban area in
late-antique Macedonia: the case of Philippi. - In: L.
Lavan (Ed.): Recent research in late antique urbanism.
(Journal of Roman Archaeology supplement, 42)
Portmouth, Rhode Island. JRA. 2001, 123-135.
Trombley 2001: F. R. Trombley. Town and territorium
in Late Roman Anatolia (late 5th to early 7th c.). - In: L.
Lavan (Ed.): Recent research in late antique urbanism.
(Journal of Roman Archaeology supplement, 42)
Portmouth, Rhode Island. JRA. 2001, 219-232.
Saradi 2006: H. Saradi. The Byzantine City in the
Sixth Century. Literary Images and Historical Reality.
Athens, 2006.
Schreiner 2010: P. Schreiner. Byzans als Begriff, Rea-
lität und Fiktion. - In: Byzanz. Pracht und Alltag. Kunst-
und Ausstellunghalle der Bundesrepublik Deutschland,
Bonn 26. Februar bis 13. Juni 2010. Hirmer, RGZM,
2010, 14-23.
Ševčenko 1961: I. Ševčenko. The Decline of Byzantium
Seen Through the Eyes of Its Intellectuals – Dumbarton
Oaks Papers, Vol. 15. (1961), 167-186.
Wickham 1981: Ch. Wickham. Early Medieval Italy.
Central Power and Local Society 400-1000. London,
1981
Whittow 2001: M. Whittow. Recent research on the
late-antique city in Asia Minor: the second half of the
6th-c. revisited. - In: L. Lavan (Ed.): Recent research in
late antique urbanism. (Journal of Roman Archaeology
supplement, 42) Portmouth, Rhode Island. JRA. 2001,
137-153.
Zavagno 2009: L. Zavagno. Cities in Transition: Ur-
banism in Byzantium between Late Antiquity and the
Early Middle Ages (AD 500 - 900). BAR International
Series 2030. Archaeopress, 2009.
in the chronicles of the Early Christian scholars
Sextus Julius Africanus (c. 170 - c. 240 AD), Eu-
sebius of Caesarea (c. 260/4 - c. 340 AD), St. Je-
rome (c. 340/50 - 419-420 AD), and St. Augustine
(354/363 - 430 AD). In the “Middle Ages”, authors
like Hugo Floriacensis, Johannes Scotus Eriugena
63
(c. 810 – c. 877 AD), and Hugo of Saint Victor
(1096/97 – 1141 AD) had most influence of histo-
riography and introduced Biblical-Christian mod-
els for constructing historical periodization. In the
Renaissance, historical views were further devel-
oped by Flavio Biondo (1392 – 1464 AD) and Jean
Bodin (c. 1538 – 1598 AD). The introduction of the
system of Antiquity – Middle Ages – Modernity is
credited to the 17th c. German scholar Christoph
Cellarius. Cellarius’ successor Loescher elaborated
these views and for the first time set a chronologi-
cal frame of the Medieval Period from the 5th to
the 15th c. Historiographic studies in the following
centuries continued this historical tradition, further
elaborating it with new conceptions and question-
ing the exact dates of the historical ages.
In the specialized literature, there is no uni-
form view neither about the beginning, nor about
the end of the Middle Ages. For the beginning of
the Medieval Period, the most frequently proposed
dates are: 395 AD, regarded as the symbolic date
of the political division of the Late Antique Roman
world, and the fall of the Western Roman Empire
in 476 AD. Concerning the eastern part of the Ro-
man world, the topic about the end of Antiquity
and the beginning of the Middle Ages is focused
on the problem of the emergence of Byzantium.
Above discussed conceptions define the exis-
tence of a transitional period between Antiquity
and Middle Ages that lasted for three or four cen-
turies. For Averil Cameron, the division of the Ro-
man Empire in 395 AD symbolically started the
transitional period. According to John Haldon, the
seventh century marks the end of the social and
economic transformations of the Byzantine soci-
ety. It is generally accepted that a new cultural,
historical and political phenomenon, Byzantium,
emerged in the period from 4th to 6th c. Undoubt-
edly, Byzantium inherited much of the political
traditions of the Roman Empire, but in the same
time it is something different and took shape in
a different historical context. Byzantium is a po-
litical formula, through which some structural ele-
ments of the Roman world survive in a completely
new historical setting. Precisely this fact brings
forth the great complexity to understand the phe-
nomenon that is Byzantium – to what extent Byz-
antium is a continuation of the Roman Empire and
to what extent it is something different, where is
the border between continuity and change. In this
respect, Falko Daim offers a very elegant solution,
defining Byzantium as the Roman Empire in the
Middle Ages.
The outlined discussion indicates that the be-
64
ginning of the “Middle Ages” is confronted by the
difficult definition of the transition between the
two ages. It took place over a considerable period
of time, with approximate and conventional limits,
allowing for a variety of interpretations. Equally
difficult to resolve is the problem of the end of the
“Middle Ages”. The discussion brings forth sever-
al major dates, such as the fall of Constantinople in
1453, the discovery of America in 1492, or the be-
ginning of the German Reformation in 1517. An-
other large group of historians supports the thesis
that the divide between Middle Ages and Modern
Times is in the 17th c., when the Dutch Revolt and
the English Revolution took place.
Assigning exact dates and specific historical
events to mark the end of an age and the beginning
of another is confronted by numerous hardly sur-
mountable methodological problems. The choice
of one or another “historic” event suggest a highly
illusive and false notion of “amplitudeness” of the
historical process, in which there are historic tran-
sitions of one state of the society to another. This is
certainly misleading, because the transition of one
age to another takes place as a long series of events
that gradually disrupt the line of continuity and ac-
tivate to a greater extent the mechanisms of decon-
struction, adaptation and creation of a new social,
economic, political, and cultural construction. It is
precisely here that archaeology could play the de-
cisive role by taking the analysis out of the magi-
cal circle of selective historical “eventness” and to
direct it to the study of the transition in its natural
“dynamic” context. Frequent political disruptions
in Europe that were brought about in the period
of the Great Migration of Peoples created condi-
tions for a series of crises that concentrated large
creative resources in looking for new solutions for
adapting and reformulating the system.
The complex analysis of cultures in transition
indicates that the elements of the Classical culture
lost their specifics first in the border areas with
the “barbarian world” and in the unfortified settle-
ments, but remained longest preserved in the large
cities. I.e. the transition took place with unequal
dynamics and depth along the lines of periphery-
centre and village-city. Identical asynchronicity
could be observed along the vertical of the social
structure. The characteristics of the Classical cul-
ture were lost first among the lower social groups,
while at higher social levels some elements of
Classical culture could be identified or reactivated
throughout the Middle Ages.
Constructing a historical periodization with ex-
act dates of the ages would be possible only in the
framework of the eventness discourse, which con-
siders the historical events as cumulative images
of the historical process. The systematic analysis
of various spheres of life that is applied in ar-
chaeological investigations reveals that society is
a dynamic system, in which there are two lines of
transformation: gradual (inertial) in economy and
culture, and impulsive in politics.
The selective choice of “historic” events is too
controversial from methodological point of view,
and the limits between ages that are defined in
this way are only approximate, but not entirely
correct. The historical process is characterized by
constant change, both of interconnections between
phenomena and of the substance of the phenom-
ena themselves. The analysis indicates that the
Medieval Period is primarily a cultural and only
then a chronological phenomenon. Because of
this specific, it very often takes place asynchro-
nously in different communities, different social
groups and even different individuals. However, if
one still insists on the chronological aspect of the
phenomenon, the limit between ages could hardly
be related to specific historical event; the limit is
rather the very transition that spans these changes.
The “transition” is that historical moment, which
is filled with greatest potential for adaptation, rear-
ranging and change of all systems that have lost
their former vitality. The point of view that is ad-
vanced in the discussion about the transition and
the chronological frames of the “Middle Ages”
suggests that it is hardly necessary to draw borders
in places where we do not find them and where
probably there were none.
65
 Константинополски литийни кръстове
от бронз, открити в България. Част ІІ
Константин Тотев
Основно място за ролята на кръста в дворцо-
вите и църковни събития и празници е отделе-
но в книгата “За церемониите” на Константин
VII Багренородни (Le Livre des Ceremonies...,
1940, II 8; II 11; II 14-16). Този текст обаче
не дава информация относно точната форма
на процесийните кръстове и тяхната украса
(Galavaris, 1994, 97). Изображения на подобни
кръстове се срещат върху немалък кръг твор-
би на изкуството и редица запазени образци,
свързани с църковния ритуал. Става въпрос за
миниатюри в илюстровани кодекси, диптиси и
триптиси от слонова кост, реликварии и обко-
ви, украсени с клетъчен емайл и скъпи камъни,
литургични съдове, както и различни предме-
ти, свързани с църковния интериор, изработе-
ни в императорските скриптории и ателиета
на византийската столица (Byzanz. Das Licht
aus dem Osten..., 2001, 180, kat.No.1.64, fol 3v;
114, kat. No.1.27; 118, kat. No. 1.28; 125, kat. No.
1.30a; 126, kat. No. 1.31, фиг. 35-37, 39). Про-
порциите на представените върху тях кръстове
са еднакви с тези на процесийните кръстове от
разглежданата група, т.е. вертикалното рамо
е доста по-издължено от хоризонталното. Де-
белината на раменете е почти eднаква, като в
краищата се разширява и завършва с двойка
серифи. Иконографската характеристика на
кръстните изображения върху посочените ви-
зантийски столични паметници (миниатюри,
слонова кост, клетъчен емайл, скъпи метали и
др. намира сходство с разглежданите кръстове.
Става въпрос за идентичност по отношение на
силует, пропорции и форма, докато в украсата
могат да се откроят само някои близки черти и
елементи. Това е естествено, тъй като различ-
ните художествени техники използват разли-
чен материал и похвати, което се отразява при
интерпретацията на художествения репертоар.
Изложените основания позволяват с по-голяма
сигурност изработката на разглежданите ли-
66
тийни кръстове да се търси в константинопол-
ско ателие.
Към разглежданата група бронзови кръсто-
ве, изработени във византийската столица, се
отнася още един екземпляр от България, открит
в малка църква от ХІІ-ХІV в., до Сливен (Бацо-
ва 1964, 54, обр. 6). Става въпрос за цялостен
двустранен обков на единствено оцелялото
долно рамо (21,5 х 8 см), въз основа на което се
реконструира кръст със следните приблизител-
ни размери: 75 х 44 см, чиято датировка може
да се търси в Х в. (обр. 1 1; обр. 5). Стилът и
иконографията на растителната и геометрична
украса, включваща розети и палмети, релефно
изчукани и гравирани върху корпуса на кръста,
изграждат цялостна декоративна композиция,
която държи пряка връзка с посочените по-го-
ре паметници на монументалното и приложно
изкуство от времето на Македонския ренесанс.
Изтъкнатите особености по отношение на
формата и украсата на процесийните кръсто-
ве от тази група изглежда са свързани с модна
тенденция, утвърдена в Константинопол през
Х в. Пряко доказателство в това отношение
предлагат силуета, размерите и пропорциите
на търновския кръст с посветителен надпис:
„+ Ο αγιος Κονσταντινος (και η αγια Ελενη ο εν
Κωνσταντις)” “+Св.Кон­стантин (и св. Елена)
от Константинопол”, който е изработен по съ-
щото време, независимо че е украсен по раз-
личен начин ( Тотев, 1997, 45-46). Последният
има размери 77 х 44,5 см и е открит на хълма
Трапезица. Освен плочките с релефна украса,
краищата на раменете са били обточени с фина
осмовидно нагъната медна жичка, която не на-
всякъде се е запазила. Гръцкият посветителен
надпис на св. Константин и Елена върху тър-
новския кръст включва и името на столичния
град Константинопол (обр. 1 2; обр. 6). Изглеж-
да кръстът е принадлежал на някоя църква във
византийската столица, посветена на двамата
 1 2

Обр. 1 Бронзови кръстове - технология и украса. 1. Бронзов кръст от Сливен, Х в. (реконструкция); 2. Бронзов кръст
от крепостта Трапезица във Велико .Търново, Х в. (реконструкция); 3. Бронзов кръст от Пловдив, Х в. (реконструк-
ция)
Fig. 1. Bronze crosses – technology and decoration. 1. Bronze cross from Sliven, 10th c. (reconstruction); 2. Bronze cross from
the fortress Trapezitsa in Veliko Tarnovo, 10th c. (reconstruction); 3. Bronze cross from Plovdiv, 10th c. (reconstruction)

светци. Същият надпис е гравиран значител-
но по-късно върху кръста и на български език,
като е добавен текста: “...на помощ на севаст
Берислав”. Очевидно, кръстът е преизползван
през ХIII-ХIV в. в столицата на Второто бъл-
гарско царство - Търновград.
Друг е случаят с процесийния кръст от
Пловдив, чиято украса е сходна, но размерът
е значително по-голям (Тотев, 2004, 95-102)
(обр. 1 3). За произхода му днес се знае мал-
ко. Още в началото на ХХ в. той попада в пло-
вдивския музей като дарение или откупка, а не
е изключено да е бил прибран от някоя градска
църква.
От него са изцяло запазени горното и лявото
хоризонтално рамо, които имат внушителни-
те размери: 77 х 51 см. Изработен е от плоска
бронзова лента, краищата на която са извити
под прав ъгъл. Ширината на сгънатата част е
около 0,7 см. Тази бронзова П-образна риза,
предвид дебелината на профила си, е била
апликирана към желязна или дървена сърцеви-
на. Към централния кръстовидно оформен па-
нел са наставени продълженията на двете раме-
67
 1

2 3

Обр. 2. Кръстове с релефни медальони. 1. Кръст с релефни медальони от Преслав, Х-ХІ в.; 2. Кръст с релефни ме-
дальони от Преслав, Х-ХІ в.; 3. Кръст с релефни медальони от крепостта при Руйно, Силистренско, Х-ХІ в. (рекон-
струкция по Г. Атанасов)
Fig. 2. Crosses with relief medallions. 1. Cross with relief medallions from Preslav, 10th-11th c.; 2. Cross with relief medallions
from Preslav, 10th-11th c.; 3. Cross with relief medallions from the fortress at Ruyno near Silistra, 10th-11th c. (reconstruction
after G. Atanasov)

на. Подобна сглобка е използвана и при кръста
от Дворците в Преслав. Уширените краища на
всяко рамо завършват с по два кръгли медальо-
на, в които са пробити широки отвори. Върху
тях най-вероятно са били поставени сферични
68
или сферично-издължени накрайници с кони-
чен ръкав, прикрепвани с нитове.
Разглежданият екземпляр е бил богато укра-
сен с пет гравирани процесийни кръста, расти-
телни и геометрични орнаменти (обр. 1 3). Цен-
тралната, монолитна част, т.е. средекръстието
е изцяло запълнена от изображение на голям
процесиен кръст, от чието хоризонтално рамо
се спускат 8 висулки. В края на раменете на
този гравиран кръст са поместени съкращения-
та от имената на Иисус Христос и Богородица.
Прочита на съкращенията следва посоката на
прекръстването. Средекръстието на гравира-
ния кръст е украсено с два вплетени квадрата,
а в долната си част завършва със стъпаловид-

1 2

3
4

Обр. 3. Бронзови кръстове от различни групи. 1. Бронзов кръст с архангел Михаил от Велико Търново, ХІ в. (графична
рисунка); 2. Бронзов кръст от Видинско, Х-ХІ в. (реконструкция); 3. Бронзов кръст от крепостта Перперикон, ХІ в.
(реконструкция); 4. Бронзов кръст от митрополитския храм на Дръстър (Силистра), Х- ХІ в. (графична рисунка по
С. Ангелова); 5. Бронзов кръст с изображение на св. Григорий от крепостта св. Петка при Пещера, Х в. (графична
рисунка)
Fig. 3. Bronze crosses of various groups. 1. Bronze cross with Archangel Michael from Veliko Tarnovo, 11th c. (graphic
reconstruction); 2. Bronze cross from the region of Vidin, 10th-11th c. (reconstruction); 3. Bronze cross from the fortress of
Perperikon, 11th c. (reconstruction); 4. Bronze cross from the bishop’s church of Drastar (Silistra), 10th-11th c. (graphic
reconstruction after S. Angelova); 5. Bronze cross with the image of St. Gregory from the fortress of Sveta Petka near Peshtera
(graphic reconstruction).

69
но-оформена, пирамидална база. Представени-
ят в центъра голям гравиран кръст в известна
степен възпроизвежда формата и украсата на
самия бронзов процесиен кръст.
Гравираната декорация е твърде разноо-
бразна върху двете оцелели продължения на
рамената на кръста. В уширението на горното
рамо е разположен кръгъл медальон с два пре-
плетени, вписани квадрата, чиито външни ъгли
са украсени с малки клонки. Центърът на тези
квадрати е зает от по-малък кръгъл медальон с
вписана шестлистна розета. Под него стои из-
ображението на “разцъфнал процесиен кръст”
върху полукръгъл медальон, запълнен с расти-
телни орнаменти. По раменете на гравирания
кръст са разпределени буквите от името на
евангелист Матей: (MAQEOС).
Върху хоризонталното рамо на бронзовия
кръст е гравиран по-малък кръгъл медальон,
в който е разположен процесиен кръст с ви-
сулки. По рамената му е изписано името на
евангелист Йоан (HOANNIC). Медальонът с
гравирания кръст е обвит с полупалметни ор-
наменти. Изгубените части от другите две ра-
мена на бронзовия кръст са били украсени с
подобна украса и още два кръста с имената на

3 5

4
6

Обр. 4. Бронзови медальони за апликирана украса към процесийни кръстове. 1. Бронзов медальон с изображение на
арх. Михаил. ХІ в., НИМ; 2. Бронзов медальон с гравирано изображение на св. Козма. Х-ХІ в., частна колекция; 3.
Бронзов медальон с изображение на св. Теодор войн. ХІ-ХІІ в., РИМ - Силистра; 4. Бронзов медальон с изображение
на св. Теодор войн. ХІІ в., НИМ; 5. Бронзова апликация с изображение на св. Богородица с Христос. Х-ХІ в., РИМ - Ст.
Загора; 6. Бронзови кръстовидни апликации с допоясни изображения на св. Богородица и Иисус Христос, Х-ХІ в., НИМ
Fig. 4. Bronze medallions to be soldered as decoration to processional crosses. 1. Bronze medallion with an image of Archangel
Michael, 11th c., National Museum of History (NMH); 2. Bronze medallion with engraved depiction of St. Kosmas, 10th-11th c.,
private collection; 3. Bronze medallion with an image of St. Theodore the General, 11th-12th c., Regional Museum of History
– Silistra; 4. Bronze medallion with an image of St. Theodore the General, 12th c., NMH; 5. Bronze appliqué with depiction of
the Holy Mother with Jesus, 10th-11th c., RMH – Stara Zagora; 6. Bronze cross-like appliqués with busts of the Holy Mother
and Jesus Christ, 10th-11th c., NMH

70
Обр. 5. Сливен. Обков на кръст, Х в.
Fig. 5. Sliven, Plating of a cross, 10th c.
останалите евангелисти - Лука и Марко (обр.
1 3).
Тук трябва да изтъкна и близкото сходство
на орнаменталните мотиви от гравираната ук-
раса на кръста с тези от декорацията на различ-
ни византийски паметници, и най-вече върху
константинополски каменни релефи от Х-ХI
в. (The Glory of Byzantium..., 1997, no.3, 290).
Това са и част от основанията ми, за да отнеса
бронзовия кръст от Пловдив в този период и
да потърся изработката му във византийската
столица.
Още по-сигурни възможности за атрибуция
на кръста от Пловдив предлага разглеждането
на неговия формат и привличането на подхо-
дящи аналогии, въз основа на което той може
да се се свърже с конкретна група литийни
кръстове. Разглежданият екземпляр може да
се реконструира, като ширината му е 70 см,
а височината му е приблизително 120 см, т.е.
се отнася към кръстовете с големи размери.
Обикновено те са изработвани от два тънки
листа по-скъп метал, чиито краища били под-
гъвани на поддържаща сърцевина, най-често
желязна, но понякога е използвана и дърве-
на (Inventaire des biens mobiliers du monastere
Обр.6. Трапезица. Кръст с посветителен надпис на св. св.
Константин и Елена, Х в.
Fig. 6. Trapezitsa. Cross with dedicatory inscription to the
saints Constantine and Hellen, 10th c.
de Xylourgou (1142)..., 1982, 75; Gautier, 1984,
121). С подобни размери е сребърният кръст
от Х в., който стои в олтара на Великата лав-
ра “Св. Атанасий” (102 х 73 см), бронзовият
кръст на Мойсей от манастира “Св. Екатерина”
в Синай (вис. 104 см), както и сребърния кръст
от Антиохия от VІ-VІІ в. (вис. 149 см) (Grabar,
1969, 99-125; Weitzmann, Sevcenko, 1963, 390;
Mango, 1986, no, 42.). Този вид процесийни
кръстове с големи размери обикновено са по-
ставяни в олтара. Изваждани са на процесии по
повод някой голям християнски празник или
за ознаменуване на важно събитие. Известно е
например, че йеродякон вземал кръста от ол-
тара на Великата църква и водел процесия до
форума на Константин във византийската сто-
лица. Кръстът бил поставян върху платформа
по време на молитвите и химните. След тази
церемония шествието продължавало (Cameron,
Herrin 1984, 79-81). Подобни големи кръстове
са стояли начело на процесии, свързани с от-
71
Обр. 7. Пещера. Кръст с изображение на св. Григорий, Х в.
Fig. 7. Peshtera. Cross with depiction of St. Gregory, 10th c.
белязването на съдбоносни събития. Носени
са с помощта на ремъчен калъф, прикрепван
към тялото на човека. Такав кръст е показан на
миниатюрата от Менология на Василий II (ХI
в.), която представя лития възпоменаваща го-
лямото земетресение през VIII в. (Il Menologio
di Basilio II..., 192). Трудно е да се определи в
каква среда е използван пловдивският кръст,
дали той е бил поръчан за манастирски храм
или е бил предназначен за някоя от централни-
те църкви на града.
Внимание заслужават и няколко по-добре
запазени екземпляри от друга разновидност
процесийни кръстове, чиято изработка, сгло-
бяване и декорация се оказа много сложен
технологичен процес, за който досега няма
конкретни изследвания и данни. Става въпрос
за три цели кръста, открити като колективна
находка във Велики Преслав (Тотев 2002, 57-
65) и части от кръст, произхождащ от крепост-
та Аязмото до Руйно, Силистнеско (Атанасов
2007, 285-286, табл. LVI, обр. 156)1. Оказа се,
че те са железни и в някои участъци по кор-
1
Кръстът е открит при редовни археологически проучвания в кре-
постта Аязмото до Руйно, Силистнеско. Той е правилно определен
и датиран от Г. Атанасов между втората полована на Х и първа-
та трета на ХІ в.
72
пуса им е проникнала дълбока корозия (обр.
2 1-3). Всъщност се установи, че става въпрос
за тяхната сърцевина, изкована от железен
лист, покрит с тънък меден слой. Впоследсвие
е положено двустранно бронзово покритие,
след което са припоени релефни медальони с
гравирани изображения, които от своя стра-
на са доукрасявани чрез позлатяване. От тази
разновидност кръстове в България са открити
значителен брой малки фрагменти от различни
екземпляри. Макар да не дават възможност за
реконструкция, те са важни за статистически
изводи относно разпространението на тази ви-
зантийска продукция.
Първият кръст е изцяло запазен (42 см, заед-
но с дръжката х 15 см). Хоризонталните раме-
на са сравнително къси, за разлика от горното и
значително издълженото долно рамо (обр. 2 1).
При средекръстието те са по-тесни, а към краи-
щата се разширяват и завършват с малки кръг-
ли медальони. Кръстът има бронзова дръжка с
обемна пирамидална форма. В средекръстието
върху лицевата страна и по края на раменете са
припоени релефни кръгли медальони с диаме-
тър 3,8 см. Те представляват кръгли бронзови
пластини, обрамчени от четири концентрични
бронзови жички. В така оформеното изобра-
зително поле са гравирани бюстови изображе-
ния. Само при един от медальоните върху дяс-
ното рамо се е запазила малка част от подобен
образ. Обратната страна на кръста е украсена
чрез същите технологически прийоми. Тук
обаче е бил припоен само един медальон в сре-
декръстието, изглежда също с гравиран образ,
който не се е запазил. Медальонът е обхванат
от четирилистна розета, разположена върху
раменете около средекръстието. Контурът на
тази розета е изграден от четири тънки концен-
трични бронзови телчици (обр. 2 1).
След извършените наблюдения значител-
но по-лесно може да се възстанови първона-
чалния вид на този кръст. Преди всичко той е
въздействал с изисканата си форма, полирания
блясък на бронзовата повърхност и откроява-
щите се релефни медальони, обрамчени със
златно покритие. За съжаление, не може да се
определи на кого е била посветена иконограф-
Обр. 8. Велико Търново. Кръст с изображение на арх. Ми-
хаил, ХІ в.
Fig. 8. Veliko Tarnovo. Cross with depiction of Archangel
Michael, 11th c.
ската програма, тъй като бюстовите образи в
медальоните не са запазени. Дали са били све-
тци войни, лечители или Дейсисна композиция,
е трудно да се посочи. Единствено по-сигурно
е в средекръстието да е стоял образът на Хрис-
тос (обр. 2 1). Изключително сполучлив аналог
на разглежданият екземпляр се явява бронзо-
вият кръст от Историческия музей в Киев, да-
тиран в ХI в. (Пуцко 1983, 137-139, рис.10).
Напълно идентична е общата форма и припо-
ената релефна украса. По един и същ начин са
изпълнени медальоните, в които обаче са запа-
зени гравираните изображения на Арх. Миха-
ил и светците Димитър, Прокопий и Георги. В
средекръстието медальонът е унищожен, но по
всяка вероятност тук е стоял образът на Хрис-
тос. Въз основа на техниката на гравировка на
изображенията, В. Пуцко допуска, че кръстът е
изработен в Константинопол.
Вторият преславски кръст е с елегантно
Обр. 9. Силистра. Кръст от митрополитския храм на
Дръстър (Силистра), Х-ХІ в.
Fig. 9. Silistra. Cross from the bishop’s church of Drastar
(Silistra), 10th-11th c.
73

Обр. 10. Кръст с надпис „Св. Никола”от Перперикон, ХІ
- ХІІв.
Fig. 10. Cross with inscription “St. Nicholas” from
Perperikon, 11th-12th c.
издължена форма. Неговите размери обаче са
значително по-големи - височината му е 58 см,
заедно с дръжката, а ширината - 32 см. Ляво-
то рамо е отчупено, малко преди средекръс-
тието. Рамената му са тънки, а в края извед-
нъж значително се разширяват. Краищата им
са оформени V-образно, като окончанията им
завършват с малки серифи. Подобно на пред-
ходния екземпляр, той е с изкована желязна
сърцевина, върху която е нанесено много фино
медно покритие, след което пак двустранно е
нанесен тънък слой добре полиран бронз. В
края на всяко рамо са били припоени бронзови
медальони, към които са долепени по четири
малки бронзови кръгчета (обр. 2 2). Както го-
лемите медальони, така и малките около тях са
рамкирани от две концентрични тънки бронзо-
ви лентички. Широките медальони изглежда
са запълнени с релефна или гравирана украса,
която не е запазена. В средекръстието е припо-
ен кръгъл медальон, рамкиран от дебела мед-
на жица и запълнен с релефна или гравирана
украса. Единственото свидетелство за него са
следите от припояване. Около медальона съ-
щата дебела медна жица очертава листовидни
орнаменти, разположени радиално по четирите
рамена, които образуват в средекръстието по-
малък кръст със заоблени краища (обр. 2 2).
Със същата технологическа характеристика
74
и декорация е и фрагментираният кръст, открит
в крепостта Аязмото до Руйно, Силистренско
(Атанасов, 2007, табл. LVI, обр. 156) (обр. 2
3). Според реконструкцията на Г.Атанасов не-
говият резмер е 53 х 27 см, напълно сходен с
размера на кръста от Преслав. При кръста от
Руйно са запазени малките полусферички в
краищата на раменете, които са идентични
с тези от една друга група византийски про-
цесийни кръстове. Можем да отбележим, че
разглежданите два кръста от Преслав и Руйно
са въздействали както с релефната си украса,
така и с различния цвят на метала - мед, бронз,
следи от позлата. Изработката на тази кръстове
свидетелства за висок технологически опит на
школувани майстори, при съчетаването на раз-
лични видове метали. Близък аналог е и друг
кръст, произхождащ от Епидавър, който се
съхранява в музея на Стария Коринт (Byzantine
Art, an European Art..., 1964, 556). Размерите му
са напълно идентични с тези на разглеждани-
те два кръста от Преслав и Руйно. Датиров-
ката на кръста от Коринтския музей е ХI-ХII
в. В средекръстието е украсен с малък кръст,
очертан от бронзова лентичка, а в центъра е
имало медальон, който е изтръгнат. Краищата
на рамената също са били декорирани с меда-
льони. Цялата бронзова украса е припоена към
железния корпус на кръста. Можем да посочим
още един такъв кръст с желязна сърцевина и
добавени бронзови орнаменти, който се съхра-
нява в Музея на изящните изкуства в Ричмънд
и е датиран в рамките от Х до ХII в.(Gonosova,
Kondoleon, 1994, no.100).
Разглежданата група кръстове се оказва
особено интересна, преди всичко по отноше-
ние на технологическите процеси при изра-
ботката и украсата им. Добре се вижда, дори
без помоща на микроскоп, че изкованата же-
лязна сърцевина е покрита с тънък слой мед,
над който са запазени тънки листи бронз или
е възможно кръстът да е бил потопен в бронз,
а след това силно полиран. Само в специали-
зирана среда гореспоменатите процеси са осъ-
ществявани по времето, когато кръстовете са
изработени. Това свидетелства за високата тех-
нологическа грамотност и ниво на византий-
ските ателиета. Оказва се например, че тънкия
меден слой се явява един добър посредник при
свързването на желязото с бронза. Това всъщ-
ност прави бронзовото покритие практически
много по-трайно. Овладяната технология за
комбиниране на двата метала - бронз и желя-
зо е добре изявена при няколко сравнително
запазени византийски кръста, някои от които
са считани за константинополска изработка. на мед. От него е запазена само централната
Това са кръстовете от Музея на изящните из- част с едното рамо, завършващо с три меда-
куства във Вирджиния; музея на Стария Ко- льона. Реконструираните му размери са при-
ринт; колекция Дъмбъртън Оукс, Вашингтон; близително: 26 х 18 см. Към средекръстието
Кралския музей Онтарио, Торонто и от музея двустранно са припоени кръгли пластинки с
Метрополитен в Ню Йорк, датирани най-общо бюстови изображения на Христос и Богоро-
в периода Х-ХII в. (Gonosova, Kondoleon 1994, дица, изпълнени в дълбок релеф. Около тях се
no.100; Byzantine Art, an European Art…, 1964, развива четирилистна розета, изработена в по-
no. 556; Ross 1962, pl. XLI; Ariadne Galleries..., нисък релеф. Кръстовидната релефна украса с
1988, no.9; Sandin 1992, no.57). бюстовото изображение на Богородица Орна-
Съществуват основания други пет бронзови та и Христос Пантократор, от двете страни на
кръста от България да свържем с една обобще- кръста, е леко разместена, тъй като е била при-
на група процесийни кръстове изработвани в поена към железен нит, който преминава през
Константинопол от края на Х до края на ХI в. центъра на кръста. Впоследствие тази сглобка
Те се характеризират със среден формат и гра- се е разхлабила, изкривила и така желязото е
вирана и припоена релефна украса и надписи корозирало. Върху рамената на отлятата кръс-
(обр. 3 1-5). товидната розета са гравирани срещуположно
Единият от тях, украсен с гравирана фигу- палметни и лилиевидни орнаменти. Тези рас-
ра на архангел Михаил, произхожда от Велико тителни мотиви са широко използвани при
Търново (Тотев, Косева 1996, 37-43). Размери- декорацията на византийските процесийни
те му са: 45 х 27 см. Над архангелското изо-
бражение, разположено в средекръстието стои
двуредов надпис с името Михаил, а в края на
рамената са гравирани с по-едър шрифт букви-
те от християнската формула “Иисус Христос
побеждава”. Прецизната гравировка подчерта-
ва сравнително добре пропорционираната фи-
гура на архангела, показан в пълен император-
ски костюм, с лабариум и сфера (обр. 3 1).
Точни аналогии по отношение на форма,
техника на изпълнение и гравировка намира-
ме при кръста със същата архангелска фигура
от колекция Г. Цолозидис, Атина (Х в.); този
на Лъв Бореа (Х в.); едно хоризонтално рамо с
Разпятие Христово от Принстънския музей (Х
в.) и кръстът с Дейсис и светци от колекция Ка-
нелопулос (ХI в.) (Σκλαβου-Μαυροειδη, 1995,
189-194.; Συλλογή Γεωργίου Τσολοσίδη... 2001,
40, cat. No. 55.; Splendeur de Byzance..., 1982,
173, Br.No.16; 175, Br.No.18; Cotsonis 1994, fig.
24) (обр. 12, 13). Иконографията на архангел-
ското изображение е идентична с гравирания
образ върху дъното на бронзовата патера от
колекцията на Дъмбъртън Оукс от ХI в. (Ross
1962, Vol. I, Pl. XLIX, no.90) (обр. 14). Според
привлечените сходни изображения, изпълнени
в същата художествена техника, изрботката на
този кръст може да се търси в края на Х-ХI в.
С форма, подобна на кръста от Велико Тър-
ново, е и кръст от Видинско, постъпил като
откупка в НИМ, София (Тотев, 2002-b, 85-88)
(обр. 3 2). Този екземпляр се отнася към една Обр. 11. Ветрен. Бронзов кръст с надпис „Св. Георги”,
широка разновидност процесийни кръстове, ХІ-ХІІ в.
украсени с различни видове релефни медальо- Fig. 11. Vetren. Bronze cross with inscription “St. George”,
ни. Изработен е от бронз с голямо съдържание 11th-12th c.

75

Обр. 12. Атина. Бронзов кръст с арх. Михаил от колекция
Цолозиди, Х-ХІ в.
Fig. 12. Athens. Bronze cross with Archangel Michael,
Tsolozidiz Collection, 10th-11th c.
кръстове. Срещаме ги при гравираната кръс-
товидна украса около средекръстието на Адри-
анополския кръст (Х в.) и релефната декорация
на кръста от Мацхваричи (ХII в.) (Cotsonis,
1994, fig. 21 a, b; 5 a, b), както и включени в
орнаменталната украса на обковите на много
византийски кръстове от ХI в.
Медальони с допоясно, релефно изображе-
ние на Богородица Оранта украсяват средек-
ръстието на процесийните кръстове от Вели-
ката лавра “Св.Атанасий” (Х в.), музея Клюни,
Париж (ХI-ХII в.) и този от Генуа (ХIII в.)
(Cotsonis, 1994, 3 b; 4 a; 12 a). В стилово от-
ношение образите на Христос Пантократор и
Богородица Оранта обаче намират най-голя-
ма близост с тези върху оловните печати от
Х-ХI в. (Йорданов 1993, Nо. 33-54; Nо. 298-
76
Обр. 13. Атина. Бронзов кръст с Дейсисна композиция от
музея Канелопулос, ХІ в.
Fig. 13. Athens. Bronze cross with Deisis composition,
Kanellopoulos Museum, 11th c.
301; Seibt, Zarnitz 1997 no. 3.1.14) и някои сто-
лични образци на византийската глиптика и
малка пластика от този период (The Glory of
Byzantium...,1997, no. 127, 128, 130).
От България са открити няколко бронзови
медальона с релефни и гравирани изображения
(на св. Теодор, св. арх. Михаил, св. Козма и др.),
повечето от които правилно са отъждествени с
украса на византийски процесийни кръстове
(Тотев, 2001, 185-188; Тотев 2002-c, 140-143;
Тотев 2003, 51-56; Янков 1985, обр. 8-б; Ата-
насов 2007, 295, обр. 75; табл. LXVIII, обр. 274;
Атанасов (под печат); Atanassov 1995, fig. 4).
Специално внимание заслужава релефна плоч-
ка с фигурата на Богородица с детето Христос,
която явно е заемала място в центъра на кръст,
вероятно с константинополски произход2 (обр.
4 1-6). Украса с релефни плочки и медальони
има при кръста от Х в. с медальонни изображе-
ния от Дейсисна композиция и архангели, при-
надлежащ на колекция Канелопулос (Splendeur
de Byzance..., 1982, 175, Br. 18) (обр.13). В раз-
2
Не може да се твърди, че всички, открити в България медальони,
са от константинополски кръстове.
глеждания случай кръстът от Видинско е имал
двустранна украса. Такива примери са извест-
ни, но обикновено върху задната си част кръс-
товете са били цялостно обковани в скъпи ризи,
както при един кръст от музея Метрополитен
от Х-ХІ в. (The Glory of Byzantium..., 1997, no.
25). Привлечените аналогии и изтъкнатите ар-
гументи по отношение на стила и иконография-
та на изображенията и декоративния репертоар
позволяват да се потърси константинополския
произход на разглеждания кръст около средата
на Х - началото на ХI в.
Третият кръст е постъпил в Историческия
музей Кърджали от крепостта Перперикон (То-
тев, 2002-a, 32, обр. 8) (обр. 3 3; обр. 10). Той
е масивен, с размери: 20 х 18 х 0,4 см. Кръстът
е отлят от бронз и липсва само горната част на
вертикалното рамо. Неговите реконструира-
ни размери са: 29 х 18 см. и са съвсем близки
до тези на кръста от Видинско. От двата стра-
нични медальона в края на вертикалното рамо
се издигат лировидни ленти, захванати към
краищата на хоризонталното рамо. Така об-
щия силует на този екземпляр възпроизвежда
“цъфнал кръст”. По рамената, върху лицевата
страна са гравирани едри букви от името на Св.
Никола: NH - KO - ЛAC. Вероятно на горно-
то, нестигнало до нас, рамо е стояло началото
на надписа - АГIОС. Подобно разположение
на надписи е познато при редица византий-
ски процесийни кръстове, част от които са с
константинополски произход. В България са
открити няколко процесийни кръста с такива
надписи. Най-известен е кръстът на севаст Бе-
рислав, бронзовият кръст от Трапезица с името
на Св. Йоан Продромос, кръстът с изображе-
ние на архангел Михаил от В.Търново и този
от Нисово, Русенско (Тотев 1998, 264-269, обр.
1-4; Тотев, Косева 1996, 37-43; Тотев, Станчев
1999, 93-96). Засега това са част от основани-
ята, които ме карат да смятам, че вероятно и
този кръст е със столичен произход.
С подобна форма е и посребреният бронзов
процесиен кръст, открит в гроб при митропо-
литската базилика в Дръстър3 (обр. 3 4; обр.
9). От подножието му излизат две симетрич-
ни клонки, от които висят гроздове. Те се съ-
единяват с краищата на хоризонталното рамо.
Релефното очертаване на клонките и листата с
висящи гроздове, както и завиването навътре
на медальоните, с които завършват раменете,
3
Кръстът (инв. № 126-1318) е открит върху таза на скелета от
гроб № 389-А. Размерите му са: 18 х 50 см. с дръжката. Вж. Ан-
гелова, 2002, табл. ХІІІ, Атанасов, 2007, табл. ХХІ, обр. 3; табл.
LVIІ, обр. 161.
изцяло внушават представата за “разцъфнал
кръст”. Дългата желязна дръжка и сравнително
малкия размер, подсказват, че кръстът е хоруг-
вен и може да бъде датиран в Х-ХІ в. Голяма
част от тези кръстове, открити в България, са
изработени в провинциални византийски ате-
лиета или техни заготовки са закупувани на
костантинополския пазар и впоследствие са
надписвани от техните собственици. Такъв е
примерът с бронзовия кръст от Ветрен, чиято
украса е покрита с тънко сребърно фолио, след
което в участъка на средекръстието е гравиран
гръцкия надпис: ο αγιος Γεωργηος (Тотев 2000,
187-190) (обр. 11). Явно е, че този екземпляр
принадлежи към бронзовите византийски про-
цесийни кръстове, чиито столичен или провин-
циален произход трудно може да се установи.
По-сигурна е атрибуцията на друг бронзов
кръст със сребърно покритие, произхождащ от
разкопките на църква в крепостта “Св. Петка”
до Пещера (Петрунова, 2009, 29, обр. 3)4 (обр.
3 5; обр. 7). Според ръководителя на разкоп-
ките Б. Петрунова, става въпрос за навершие
на хоругва. Върху вертикалното рамо на кръ-
ста е гравирана в цял ръст фигурата на св.
Григорий Богослов. От двете страни, по проте-
жение на хоризонталното рамо, е разположен
едър означителния надпис на гръцки език: Ο
ΓΡΗΓΟΡΗΟΣ. Маниерът на гравиране на из-
4
Засега липсват метричните данни на находката, тъй като тя се
оказва собственост на частно лице.
Обр. 14. Вашингтон. Бронзов дискос с изображение на
архангел Михаил от колекция Дъмбъртън Оукс. Х-ХІ в.
Fig. 14. Washington, DC. Bronze diskos with depiction of
Archangel Michael, Dumbarton Oaks Collection, 10th-11th c.
77
ображението и палеографията на надписа са
идентични с тези от Великотърновския кръст с
изображение на св. арх. Михаил (обр. 3 1; обр.
8). Обратната страна на кръста е украсена с че-
тири кръгли медальона в края на всяко рамо,
изградени от концентрични окръжности. В
средекръстието е бил запоен голям кръгъл ме-
дальон, от който личат само следите от припоя.
Цялата повърхност на корпуса от тази страна е
запълнена с орнамента “птиче око”. Датиров-
ката на кръста от Пещера не излиза от рамки-
те на Х в., а изработката му във византийската
столица е вероятна до голяма степен.
Разгледаните пет кръста от последната
група очевидно се отнасят към различни раз-
новидности бронзови кръстове, някои от кои-
то, както изглежда, започват да се изработват
и в други центрове на империята и съседните
й страни. Техниката на изпълнение, иконогра-
фия и стилова характеристика на гравираните
Цитирана литература:
Ангелова 2002: С. Ангелова. Разкопките на църква
№ 2. Археологическо проучване на Дръстър. (14 го-
дини по-късно). - В: Сб. Добруджа, 20, 2002, 12-39.
Атанасов 2007: Г. Атанасов. Християнският Дурос-
торум - Дръстър. Варна, 2007.
Атанасов под печат: Г. Атанасов. Бронзова апли-
кация със св. Тодор Стратилат от средновековната
крепост Гериловград, Преславско (под печат).
Бацова 1964: Е. Бацова. Нови археологически мате-
риали от Сливен. - Археология, 2, 1964, 52-58.
Йорданов, 1993: И. Йорданов. Печатите от страте-
гията в Преслав. София, 1993.
Петрунова 2009: Б. Петрунова. Археологическо
проучване на крепостта “Св. Петка”, гр. Пещера. -
Археологически открития и разкопки през 2008 г.
София, 2009, 626-629.
Пуцко 1983: В.Пуцко. Византийский художествен-
ный импорт в Древнем Киеве. - Slavia Antiqua, 29,
1983, 137-139.
Тотев 1997: К.Тотев. Още веднъж за кръста на се-
васт Берислав от Трапезица. - Старобългаристика,
20 (1997), 1, 39-47.
Тотев 1998: К.Тотев. Процесийни кръстове от Тър-
ново. - Известия на Историческия музей В.Търново,
13, 1998, 261-280.
Тотев 2000: К.Тотев. Още веднъж за процесийния
кръст от средновековния Ветрен на Дунав. - В: Сб.
Българите в северното Причерноморие, 7, Велико
Търново, 2000, 187-190.
Тотев 2001: К. Тотев. Медальон с гравиран образ
на Св. Козма. - Трудове на катедрите по история и
78
и релефните образи, както и надписите, поз-
воляват да се изградят значително по-сигурни
параметри за идентификация на образците, из-
работвани в Константинопол.
Изработката на разгледаните тук екземпля-
ри от България, може с голяма сигурност да
се търси във византийската столица. Въпреки
че някои от тях са фрагментирани, цялостно-
то им представяне разширява възможностите
за изграждане на критерии за класификация,
на процесийните кръстове, изработвани непо-
средствено след иконоборчеството, през маке-
донската и комниновата епоха. Същевременно
с това, разглежданият импортен материал от
България позволява да се направят редица ва-
жни изводи за съхранението, продължително-
то използване, реставрация и доукрасаяване на
тези ценени творби на християнския култ, как-
то през годините на Първото, така и по време
на Второто българско царство.
богословие, 4, Шумен, 2001, 185-188;
Тотев 2002: К. Тотев. Три византийски процесийни
кръста от Преслав. - Археология, 2002, 3, 57-65.
Тотев 2002a: К. Тотев. Константинополски проце-
сийни кръстове от територията на Средновековна
България. – Проблеми на изкуството, 2002, 3, 25-33.
Тотев 2002b: К. Тотев. Византийский крест из На-
ционального Исторического музея в Софии. - Ан-
тичная древность и средние века. Екатеринбург,
2002, 85-88.
Тотев, 2002c: К.Тотев. Бронзов медальон с изобра-
жение на св. Теодор войн. - Acta Muzei Varvaensis,
Варна, 2002, 140-143.
Тотев, 2003: К. Тотев. Медальон от процесиен
кръст с изображение на арх. Михаил. - Християн-
ската традиция и царската институция в българска-
та култура. Шумен, 2003, 51-56.
Тотев 2004b: К.Тотев. Бронзовый процессиональ-
ный крест из Пловдива. - Byzantinoslavica, 62, 2004,
Prague, 2004, 95-102.
Тотев, Косева, 1996: К. Тотев, Д. Косева. Проце-
сиуален кръст от Историческия музей във Велико
Търново. - Проблеми на изкуството, 3, 1996, 37-44.
Тотев, Станчев 1999: К. Тотев, Д. Станчев. Визан-
тийски процесиен кръст от с.Нисово, Русенско. -
Археология, 3-4, 1999, 93-96.
Янков 1985: Д. Янков. Средновековна пластика
Стара Загора, София, 1985.
Atanassov 1995: G. Atanassov. Encolpion du bas
moyen age avec saint Georges-militaire et saint Theo-
dor Stratilat d’Appiaria. – Cultura si civilizatie la Duna-
rea de jos culture et civilization au bas Danube. – Mu-
sée du bas Danube, 13-14, 1995, 207-216.
Ariadne Galleries…, 1988: Ariadne Galleries,
Byzantium, the Light in the Age of Darkness, New
York, 1988.
Byzantine Art an European Art…, 1964: Byzantine
Art an European Art. Ninth exposition held under the
Auspices of the Concil of Europe. Catalogue, 2nd ed.
Athens, 1964.
Byzanz. Das Licht aus dem Osten…, 2001:
Byzanz. Das Licht aus dem Osten. Kult and Alltag im
Byzantinischen Reich vom 4. bis 15. Jahrhundert. ed.
Philipp von Zabern, Mainz am Rhein, 2001.
Cameron, Herrin 1984: A. Cameron, J.Herrin.
Constantinople in the Early Eight Century. The
Parastaseis Sintomoi Chronikoi. Leiden,1984, 79-81.
Cotsonis, 1994: J. Cotsonis. Byzantine Figural
Procesional Crosses., Washington, 1994.
Galavaris, 1994: G. Galavaris. The Cross in the Book
of Ceremonies by Constantine Porphyrogenitus. – In:
QUMIAMA sth mnhmh thV LaskarinaV Mpoura.
Aqhna, 1994, 95-99.
Gautier 1984: P. Gautier. Le typikon du sebaste Grgoire
Pakourianos, REB, 42, 1984, 5-145.
Gonosova, Kondoleon 1994: A. Gonosova, C.
Kondoleon. Art of Late Rome and Byzantium in the
Virginia Museum of fine Arts. - Richmond, 1994.
Grabar, 1969: A.Grabar. La precieuse croix de la
Lavra Saint-Athanase au Mont-Athos.- Cachiers
Archeologiques, 19(1969), 99-125.
Il Menologio di Basilio II…,: Il Menologio di Basilio
II (Cod.Vat.greco), II (Turin), 1907.
Constantinopolitan processional bronze crosses
from Bulgaria. Part II (Abstract)
Konstantin Totev
To the group of bronze crosses, made in the
Byzantine capital, belongs a specimen from Bul-
garia, found in a small church near Sliven, dated to
12th-14th c. It is a complete double plating of the
lower arm, the only one that is preserved (21.5 x
8 cm). It allows for reconstruction of a cross with
approximate dimensions 75 x 44 cm, dating prob-
ably from the 10th c. (Fig. 1 1; Fig. 5). The style
and the iconography of the floral and geometric
decoration that includes rosettes and palmettes,
hammered in relief and engraved on the body of
the cross, create a complete ornamental composi-
tion that is directly related to the above discussed
examples of monumental and applied arts from the
Inventaire des biens mobiliers…, 1982: Inventaire
des biens mobiliers du monastere de Xylourgou (1142),
Actes de Saint-Panteleimon. Paris,1982.
Le Livre des Ceremonies…, 1935-1940: Constantin
VII Porphyrogénète. Le Livre des Ceremonies, I-II, text
and translation by A. Vogt, Commentaire I-II. Paris,
1935, 1939, 1940.
Mango 1986: M. Mango. Silver from Early Byzantium:
The Kapor Koraon and Related Treasures. Baltimore,
1986.
Ross 1962: M.Ross. Catalogue of the Byzantine and
Early Mediaeval Antiquities in the Dumbarton Oaks
Collection, I, 1962, Washington,D.C.
Sandin 1992: K. Sandin. Middle Byzantine Bronze
Crosses of Intermediate Size: Form, Use and Meaning.
(Ph.D. diss.), Rutgers University,1992.
Συλλογή Γεωργίου Τσολοσίδη…, 2001: Συλλογή
Γεωργίου Τσολοσίδη, Το Βυζάντιο με τη ματιά ενός
συλλέκτη, Αθηνα 2001.
Σκλαβου-Μαυροειδη, 1995: М. Σκλαβου-Μαυροειδη.
Εγχαρακτη παρασταση του αρχαγγελου Μιχαηλ
σε λιτανικο σταυρο. - Δελτιον τησ χριστιανικησ
αρχαιολογικησ εταιρειασ, Δ, τομοσ ΙΗ. Αθηνα, 1995,
189-194.
Splendeur de Byzance…, 1982: Splendeur de
Byzance. Bruxelles, 1982.
The Glory of Byzantium…, 1997: The Glory of Byz-
antium. New York, 1997.
Weitzmann, Sevcenko, 1963: K. Weitzmann, I.Sevcen-
ko. The Moses Cross at Sinai, DOP, 17,1963,385-398.
Seibt, Zarnitz 1997: W. Seibt, M. - L. Zarnitz. Das
Byzantinische Bleisigel als Kunstwerk. Wien, 1997.
time of the Macedonian Renaissance.
The shape and decoration of the processional
crosses of this group seem to be related to a fash-
ion trend that was established in Constantinople
in the 10th c. In this respect, a direct proof is the
cross from Veliko Tarnovo with dedicatory in-
scription „+ Ο αγιος Κονσταντινος (και η αγια
Ελενη ο εν Κωνσταντις)” – “+ St. Constantine
(and St. Hellen) from Constantinople” – made in
the same period (Fig. 1 2; Fig. 6). It seems that the
cross belonged to a church in the Byzantine capi-
tal, dedicated to the two saints. Significantly later,
the same inscription was engraved on the cross
in Bulgarian, with added text “… to help sevas-
79
tos Berislav.” Apparently, the cross was reused in
13th-14th c. in Tarnovgrad, the capital of the Sec-
ond Bulgarian Kingdom (Fig. 6).
The processional cross from Plovdiv offers
another case. It has similar decoration, but is of
considerably larger size (Fig. 1 3). Little is known
of his origin. Two arms, the upper and the left hor-
izontal, are entirely preserved and of impressive
dimensions: 77 x 51 cm. It is made of flat bronze
band with ends bent at right angles. The exten-
sions of the two arms are attached to the central
cross-like panel. At the broadened ends of every
arm, there are two medallions with broad open-
ings pierced through them. Probably, spherical or
elongated spheroid caps with conical sleeve were
riveted to the medallions. This specimen was rich-
ly decorated with five processional crosses, floral
and geometric ornaments that were engraved (Fig.
1 3). There is an obvious close similarity of the
engraved ornamental motifs of this cross to ele-
ments of the decoration of various Byzantine mon-
uments, mostly Constantinopolitan stone reliefs of
10th-11th c. (The Glory of Byzantium..., 1997,
no.3, 290). These are the main reasons the bronze
cross from Plovdiv to be dated to that period, and
its manufacture to be related to the Byzantine capi-
tal.
One should pay attention to several better pre-
served specimens of another variety of proces-
sional crosses. Their manufacture, fitting together,
and decoration turn out to be a very complex pro-
cess, about which there are still no specific studies
and exact data. These are tree intact crosses from a
hoard discovered in Veliki Preslav, and fragments
of a cross from the fortress Ayazmoto at Ruyno,
near Silistra (Fig. 2 1-3). Their core is of ham-
mered iron sheet, covered with thin copper layer.
Subsequently, bronze plating was added on both
sides, to which relief medallions with engraved
images were soldered. They were additionally
80
decorated through gilding.
The well mastered technology of combining
two metals, bronze and iron, is attested in sever-
al relatively well preserved Byzantine crosses of
Constantinopolitan manufacture, kept in the fol-
lowing museums: Virginia Museum of Fine Arts;
Museum of Ancient Corinth; Dumbarton Oaks
Collection, Washington, DC; Royal Ontario Mu-
seum, Toronto; and Metropolitan Museum, New
York. They are generally dated to 10th – 12th c.
There are grounds to relate five more crosses
from Bulgaria to a general group of processional
crosses, manufactured in Constantinople between
late 10th and late 11th c. These are: a cross with
an image of Archangel Michael from Veliko Tar-
novo, the crosses from the region of Vidin, Per-
perikon, and Silistra, and a cross with the image
of St. Gregory from the fortress of Sveta Petka
near Peshtera (Fig. 3 1-4). They are of medium
size, with engraved and soldered relief decoration
and inscriptions. The technique of manufacture,
the iconographic and stylistic specifics of the en-
graved and relief images, as well as the inscrip-
tions provide grounds to list this crosses among
the specimens that were made in Constantinople.
At this stage of study of crosses from Bulgaria,
the manufacture of the above-discussed specimens
could be related with greater certainty to Constan-
tinople. Despite the fragmentary state of some of
them, their overall presentation broadens the pos-
sibilities for formulating criteria for classification
of the processional crosses that were manufactured
just after the iconoclasm, in the times of the Mace-
donian and Komnenian dynasties. In the same
time, the above-discussed imported materials from
Bulgaria allow for drawing important conclusions
about the safe-keeping, duration of use, restoration
and additional decoration of these valued works of
Christian cult – in the times of both the First and
the Second Bulgarian Kingdoms.

Обредно съоръжение от късния халколит
на хълма Калето в Мездра
Георги Ганецовски
Финалните фази на късния халколит в Севе-
розападна България, въпреки забележителните
открития при разкопките на Богдан Николов в
Криводол-Тепето (Николов 1984) и Горна Кре-
мена-Заминец (Николов 1975), са сравнително
слабо проучени. Това е основната причина за
продължаване на изследователските ми уси-
лия по проучване на т.нар. височинни селища
(Миков 1948, 26-27) в посочения регион през
последните години.
Калето се нарича скалист рид с надморска
височина около 230 м в югозападния край на
град Мездра (oбр. 1). Скалният масив лежи на
левия бряг на Искър, която мие южния и из-
Обр. 1. Калето в Мездра. Поглед от запад
Fig. 1. Kaleto at Mezdra. View from the west
Съобщения
точния му отвесен склон. Хълмът е естествено
защитен и разположен на ключово място, къде-
то се пресичат основни пътища, използвани от
дълбока древност до днес. На него върху площ
от 2750 м2 лежат останките на две последова-
телно съществували праисторически селища.
На повърхността сега могат да се видят камен-
ните градежи от римска (II-IV в.), късноантич-
на (V-VI в.) и средновековна крепост (X-XIV
в.), които на отделни места са запазени във ви-
сочина до 6 м (Димитрова 1985).
Крепостта Калето се споменава за първи
път от Феликс Каниц (Каниц 1995, 279). По-
подробно описание на запазените останки да-
81
ват Иван Велков (Велков 1946) и Васил Миков
(Миков 1968, 33). На базата на случайно откри-
ти находки те ги датират най-общо от II до XIV
в. Редица автори публикуват също случайно
открити находки от хълма и района около него
(Борис Дякович, Богдан Филов, Иван Велков,
Тодор Герасимов, Никола Мушмов и Йорданка
Юрукова), но в тези съобщения отсъстват ка-
квито и да е сведения за съществуване на пла-
стове от праисторическите епохи върху скал-
ния масив.
Многобройните случайни находки от Кале-
то предизвикват засилен интерес. През периода
1973-1990 г. са реализирани системни архео-
логически разкопки под ръководството Дора
Димитрова и Цветана Дермсизова и с учас-
тието на Пламен Иванов от ИМ Враца, които
проучват средновековния и късноантичния
пласт върху цялата площ на Калето. Частично
са изяснени укрепителната система, архитек-
турата и градоустройството на късноримската
и средновековна крепост (Иванов 1998, 27).
Изследователите установяват, че на Калето е
съществувало укрепено селище от края на ка-
менно-медната епоха, но проучването му оста-
ва извън целите и интересите им. В запазена-
та документация те лаконично споменават за
опожарено селище от каменно-медната епоха
и наличие на укрепително съоръжение. Откри-
ти са голям брой къснохалколитни материали,

Обр. 2. Калето в Мездра. План на сондаж III/5 и „светилището на тура”

Fig. 2. Kaleto at Mezdra. Plan of Trench III/5 with the “aurochs’ sanctuary”

82
но без стратиграфски контекст и конкретни те-
ренни наблюдения. До 2003 г. научната инфор-
мация за къснохалколитния период на Калето
в Мездра остава оскъдна и фрагментарна. Не
са изяснени периодизацията и хронологията на
праисторическия обект.
През 2003 г. археологическите разкопки
са подновени първоначално под ръководство-
то на Спас Машов, а през следващите години
- на Георги Ганецовски и Сергей Торбатов с
акценти върху системното проучване на пра-
историческите и римските културни пластове.
До 2010 г. е събрана значителна информация
за най-ранния период от човешкото присъст-
вие на хълма. В североизточната му част са
разкрити останките на две последователно съ-
ществували укрепени селища от края на камен-
но-медната епоха, които са унищожени от по-
жари, силно разрушен пласт от т.нар финален
халколит (първите столетия на IV хил. пр. Хр.)
и частично запазен пласт от ранножелязната
епоха (VIII-VI в. пр. Хр.).
През последните години разкопките на пра-
историческото селище продължават в източна-
та половина на укрепената територия и имат
сондажен характер (обр. 2). Това е единствени-
ят възможен начин за проучване в дълбочина
до стерилната скална основа поради сложнос-
тта на археологическия обект. Изискването по-
късните архитектурни останки да бъдат запазе-
ни налага разкопките на по-ранните културни
пластове да се ограничат около частично кон-
сервираните зидове от византийския период и
българското средновековие. Въпреки ограни-
чената площ на сондажите и голямата им дъл-
бочина (над 4 метра), резултатите през послед-
ните археологически сезони са впечатляващи.
При археологическите проучвания на Кале-
то са установени два пласта от късния халколит
с тъмнокафяв цвят, наситени с горели мазилки,
животински кости и дребни находки (oбр. 3).
Почти напълно унищоженият горен пласт (2)
съдържа къснохалколитна керамика, опалени
до червено мазилки и единични фрагменти от
римски керамични съдове. Долният пласт (1)
с дебелина 40-80 см е по-добре запазен. В оп-
ределени участъци са разчистени части от ос-
танки на опожарени жилища с приблизително
правоъгълна форма и ориентация северозапад-
югоизток. В тях са проучени останки от пещи с
три или четири етапа на замазване на основата.
Многобройните къснохалколитни наход-
ки доказват ясно отличима диференциация на
занаятчийското производство. Открити са спе-
циализирани инструменти за украса на фината
Обр. 3. Калето в Мездра. Западен разрез на сондаж III/5
с разположението на черепите от турове
Fig. 3. Kaleto at Mezdra. Western section of Trench III/3 with
the place of aurochs' skulls
керамика: плосък речен камък с дебел пласт
червена боя по повърхността му; каменна те-
сла с червена боя върху работния ръб; костена
разтривалка на боя, също оцветена в червено;
костена шпатула със следи от червена боя по
работния ръб; костени гладилки и двуостър ин-
струмент от зъб на глиган. Сред находките от
мед се отличават кука за въдица, игли, халка и
шило. В съседство с тези находки до останките
от разрушена пещ са намерени фрагменти от
керамични съдове с полепени по тях късчета
окислена мед и полуостъклена глинена пота за
изливане на метал. Тези находки предполагат,
че Калето в Мездра може би е и място за об-
работка на мед през късния халколит. От кул-
турния пласт произхождат черепи (вероятно
ловни трофеи), гръбначни прешлени и дълги
кости от елен, глиган и мечка. Освен огромно-
то количество фрагменти от керамични съдове,
включително и богато украсени с червена боя
и графит, в праисторическите пластове са от-
крити множество кремъчни върхове за стрели,
копие и топки за прашка. Те може би са указа-
ние за опустошително нападение, унищожило
селището в края на V хил. пр. Хр.
Въпреки сравнително малката проучена
площ от къснохалколитните напластявания,
добитият керамичен материал дава известна
представа за регистрираните хронологически
етапи (обр. 6). Тънкостенната керамика се раз-
деля на две технологични групи:
83
 А. Тъмнокафява и черно-кафява керамика.
Тя има добре загладена, в някои случаи излъс-
кана повърхност. Срещат се съдове с матово
загладена повърхност и широки излъскани
ивици или съдове с матово загладена повърх-
ност и излъскани канелюри. Ломът е едноделен
сив или триделен: кафяво-сиво-кафяво. Опост-
нителят е неорганичен и се състои от дребни
песъчинки и слюда. В тази група са предста-
вени паници, биконични чаши и отворени или
затворени гърниевидни купи. Най-разпростра-
нената украса е графитен орнамент върху из-
лъскана повърхност, канелюри, набоден орна-
мент и нокътно импресо.
Б. Червено-кафява или кафява до бежова ке-
рамика. Повърхността на тези съдове е груба,
грубо загладена или матово загладена. Ломът
е едноделен тъмнокафяв или двуделен: тъм-
нокафяв-светлокафяв. В тестото на глината е
използвано голямо количество неорганичен
опостнител от варовиков произход. Едновре-
менно е прибавян фин органичен опоснител,
както и шамот. Регистрирани са следните фор-
ми: паници, купи, затворени гърневидни съ-
дове и капаци. Най-разпространената украса е
Обр. 4. Калето в Мездра. Сондаж III/5 със „светилището на тура”
Fig. 4. Kaleto at Mezdra. Trench III/5 with the “aurochs’ sanctuary”
84
нокътно импресо, барботина и релефен орна-
мент (пъпки). Установени са фрагменти с укра-
са от червена боя по външната или вътрешната
повърхност.
Констатирано е и характерното за култу-
рата голямо разнообразие на дръжки. Сред
керамичния комплекс се отличава една група
зооморфни и антропоморфни съдове. Върху
тях чрез пластични техники, съчетани с харак-
терни декоративни елементи, са оформени чо-
вешки или животински изображения.
Откритите два културни пласта с принадле-
жащите им керамични и кремъчни комплекси
се отнасят към втората и трета фаза (Ганецов-
ски 2008, 77-80) на културния комплекс Кри-
водол-Сълкуца-Бубани (Миков 1948, 26-62;
Тодорова 1986, 279). Някои нестратифицирани
находки (шайбовидни дръжки и предмети от
кремък) дават основание да отделим на Калето
и пласт, принадлежащ към финалния халколит
(Georgieva 1993, 109-115; Вайсов 1992, 45-49;
Георгиева 1994, 9-25), който вероятно е изця-
ло унищожен от по-късните градежи и може да
бъде регистриран само по единични датиращи
находки.
Обр. 5. Калето в Мездра. Детайл от сондаж III/5 с “камемен кожух”, покриващ черепите на турове
Fig. 5. Kaleto at Mezdra. Detail of Trench III/3 with the “stone mantle”, covering the aurochs' skulls
През 2007 г. в централната част на Калето
са разкрити останки на структура, отнасяща се
към ранножелязната епоха (VIII-VI в. пр. Хр.).
Откритите фрагменти от голяма антропомор-
фна пластика, от урновидни съдове, голямо
количество пепел, овъглени растения и жи-
вотински кости дават основание да допуснем
функционирането на раннотракийско светили-
ще върху скалния рид (Ганецовски 2008, 103-
129).
През лятото на 2008 г. в най-малкия сондаж
(III/5-юг), разположен в центъра на скалния
рид, непосредствено върху варовиковата скала
е открита праисторическа структура с обредни
функции (обр. 1). В нея сред останки от пепел,
въглени, натрошена керамика и животински
кости попаднахме на два черепа на тур, поста-
вени един до друг в редица с посока север-юг
(обр. 4). Зад тилните им части вертикално е бил
поставен плосък огладен речен камък, оформен
като букрания (обр. 2). Под натиска на пръстта
той е потънал до скалната основа на обекта.
Поставените един до друг черепи на турове и
каменната пластика в Калето при Мездра са
покрити с ломени камъни, оформящи своеоб-
разен „каменен кожух”, и са замазани отгоре с
глина, която допълнително е опалена. При вер-
тикалния разрез в западната част на сондажа
се вижда, че “каменният кожух” и глинената
обмазка образуват полусферичен купол (обр.
3 и 4). Сред голямото количество животински
кости в сиво-кафявата пръст под „каменния ко-
жух” се различават кости от едри екземпляри
на дива свиня, елен, сърна и съвсем малък брой
на домашно говедо. Изглежда, че при извърше-
ния ритуал са подбирани за жертвоприношени-
ето само едри екземпляри. Повечето фрагмен-
ти от керамични съдове и животински кости
имат следи от вторично опалване, а в пръста,
покриваща черепите от тур, са открити множе-
ство въглени. Тези наблюдения косвено указ-
ват, че в ритуала е включен и огън.
След демонтиране на източната половина
на съоръжението е установено, че двата чере-
па на тур са поставени в плитко издълбан във
варовиковата скала жлеб. Откритите вещест-
вени свидетелства и най-вече фрагментите от
керамични съдове безусловно показват, че съо-
85
Обр. 6. Калето в Мездра. Къснохалколитна керамика от „светилището на тура”
Fig. 6. Kaleto at Mezdra. Late Chalcolithic pottery from “aurochs’ sanctuary”.

86
ръжението датира от края на каменно-медната
епоха (обр. 6) и е функционирало в началото на
заселването на скалния рид.
През 2009 г. в съседния сондаж III/5-1, раз-
положен западно от обредното съоръжение, е
открита североизточната половина на опожа-
рена и разрушена сграда, датираща от края на
каменно-медната епоха. В нея in situ са наме-
рени останки от пещ с три ясно отличими ре-
конструкции и останки от вертикален тъкачен
стан с пълен набор керамични тежести и косте-
ни совалки. Сградата има ориентация СИ-ЮЗ,
а стратиграфската й позиция я отнася към пър-
вия период на заселване на праисторическото
селище (Ганецовски 2010, 90-91). Останките
от североизточната стена частично застъпват
западната периферия от „каменния кожух” на
съоръжението (обр. 4), а депонираните в пра-
историческо светилище глави на турове са
плътно залепени и замазани до североизточна-
та основа на сградата. Анализът на тази стра-
тиграфска ситуация ми дава основание да до-
пусна, че „светилището на тура” край Мездра
възниква при основаването на къснохалколит-
ното селище върху скалния рид и представлява
строителна жертва. Депонирането на глави на
турове и то най-едрите екземпляри, вероятно
цели да се осигури плодородие и продължава-
не на рода в селището. Това се потвърждава и
от позицията на главите – с муцуни и рога на-
сочени към земята (респективно към Богинята-
майка).
Турът (Bos primigenius) е имал маса над 800
кг, височина 1,8-2,0 м, дължина на тялото око-
ло 3,3 м и дължина на рогата 0,8 м. В сравнение
със сегашното одомашнено говедо турът е с 2
пъти по-големи размери. Според палеонтоло-
гичния анализ на Николай Спасов туровете от
Калето в Мездра (обр. 7) са сред най-големите
срещани досега в България екземпляри, с маса
по над един тон.
Бикът като символ има двойствен смисъл.
Обикновено означава мъжкото начало в приро-
дата. Той притежава свещената соларна, мъж-
ка сила, даваща плодовитост. Но бикът може
да бъде и лунен символ, свързван със земята и
водата в природата. А главата на бика е най-ва-
жната част, която съдържа жизненото начало.
Турът заедно с благородния елен, мечката,
заека, дивата свиня и сърната са обект на ак-
тивен лов през късния халколит, а месото им
е заемало съществен дял в изхранването. От
друга страна, турът, като предшественик на оп-
итоменото вече говедо, изглежда е включен в
обредните практики, за които са избирани най-
едрите екземпляри. В древните земеделски
общности бикът (респективно турът) е символ
на мъжкото начало и плодородието, представен
в орнаменталните композиции и мотиви на ке-
рамичните съдове. Той е пряко свързан с култа
към богинята Майка-Земя (Николов 1981, 26).
Кодираната идея за брачния съюз между бика
като бог-съпруг и земята като богиня Майка се
открива както в украсата на праисторическата
керамика, така и в някои ритуални съоръжения
с поставени в тях бичи глави. Плодоносещият
съюз на мъжкото и женското начало е същ-
ността на основния ранноземеделски мит (Ни-
колов 2008, 32-33).
Сходства с подобни култови неолитни и
халколитни съоръжения, свързани с букрании-
те, са установени в редица обекти от Мала Азия
и Балканския полуостров. В раннохалколитния
пласт на Парца край Тимишоара в Румъния е
открито ритуално съоръжение с бича глава и
олтари (Lazarovici, Lazarovici 2006, 103).
Двуетажна вкопана структура, интерпре-
тирана като храм, с оцветени в червено бичи
глави е проучена в къснонеолитния обект Про-
махон -Тополница в Югозападна България.
Констатирано е, че черепите на турове са с
обработени тилни части вероятно за закрепва-
нето им върху вертикална плоскост (Koukouli-
Chryssanthaki et al. 2007, 43-60).
В ритуалния комплекс в неолитното сели-
ще Самоводене, Великотърновско, е разкрито
плитко ямно съоръжение с разположени на дъ-
ното му череп на тур и рога на елен (Еленски
2003, 39).
Черепи на бикове в различни контексти са
открити в къснонеолитния обект Усое до Ас-
парухово, Варненско (Тодорова 1973, 19-20;
Тодорова, Вайсов 1993, 145), и в раннохалко-
литното селище Дикилиташ в Северна Гърция
(Darcque et al. 2007, 249).
Тези сходства показват широкото разпрос-
транение на култа към бика през неолита и
халколита чрез депониране на бичи черепи и
букрании в много големи структури и съоръ-
жения. Сравнителният анализ показва една съ-
ществена отлика на “светилището на тура” от
Мездра, която го отличава от посочените ана-
логии. Това е депонирането в определен ред на
две глави, на възможно най-едрите екземпля-
ри от турове, върху предварително подготвена
(издълбана) скална основа и тяхното запечат-
ване с каменно покритие, измазано с глина.
Към този точно определен ред на разположе-
ните черепи на турове е добавен и каменен
букраний, поставен между тях. Посочените
87
Обр. 7. Калето в Мездра. Черепите на турове с каменната пластика
Fig. 7. Kaleto at Mezdra. Skulls of aurochs with the stone sculpture
особености на “светилището на тура” от Ме-
здра добавят нови елеметни в разкриването на
обредните практики за продължаване на рода
през праисторията.
Интересен паралел може да се установи с
откритите от Джеймс Мелаарт праисторически
храмове в Чаталхьоюк в Централна Анатолия и
намерените в тях многобройни черепи на туро-
ве с внушителни рога (Mellaart 1965, 135-156).
Според откривателя са разкрити светилища
на Богинята Майка и нейния син, представящ
мъжкото начало, изобразяван като бик с огро-
мни рога. Тази символика с многобройни из-
ображения на бик се проследява през хилядо-
летията в минойската цивилизация на остров
Крит, в древна Елада, в античния Рим с култа
към Митра и сцени, представящи жертвопри-
ношение на бик, до испанската корида. Според
широко разпространения сред древните земе-
делци култ към Богинята Майка-Земя, кръвта
на принесения в жертва бик опложда земята и
Цитирана литература:
Вайсов 1992: И. Вайсов. Проблеми на преходния
период от енеолита към бронзовата епоха в Бълга-
рия. Състояние на проучванията на т.нар. Преходен
период в България. - Археология, 1992, 2, 45-49.
Велков 1946: И. Велков. Новооткрити старини. –
Известия на Българския археологически институт,
15, 1946, 228.
Ганецовски 2008: Г. Ганецовски. Археологически
разкопки на праисторическия пласт в укрепената
територия на многослоен обект „Калето” в град Ме-
здра, Врачанска област. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2007 г. София, 2008, 77-80.
88
осигурява плодородие.
При последните проучвания на Мездра-Ка-
лето е установена топографска приемственост
на култовите обекти през различните истори-
чески периоди. На същото място, което всъщ-
ност е географският център на скалния рид,
през VII-VI в. пр. Хр. функционира ранно-
тракийска ритуална структура. През ІІІ в. там
възниква езическо светилище, което прераст-
ва в храм (по данни от разкопките на Сергей
Торбатов през 2006-2007 г: Торбатов, Иванова
2008, 433-434). Основите на този храм могат да
се видят и сега; те лежат точно над праистори-
ческото “светилище на тура” (обр. 2 и 3). Това
означава, че естествено защитеният скален рид
Калето, разположен на входа към Искърското
дефиле, където се събират основни пътища, е
имал важно значение като стратегически, за-
наятчийски и култов център през последова-
телните периоди от каменно-медната епоха до
българското средновековие.
Ганецовски 2008: Г. Ганецовски. Керамиката от
праисторическото селище Криводол-Тепето. - In:
M. Stefanovich, H. Angelova (eds.). PRAE In Honorem
Henrieta Todorova. Sofia, 2007, 103-129.
Ганецовски 2010: Г. Ганецовски. Спасителни архе-
ологически разкопки на праисторическия пласт на
многослоен обект „Калето” в град Мездра, област
Враца. - В: Археологически открития и разкопки
през 2009 г. София, 2010, 90-91.
Георгиева 1994: П. Георгиева. Проучване на сели-
ще от преходния период от енеолита към бронзова-
та епоха при с. Ребърково, Врачанско. - Археология,
1994, 1, 9-25.
Димитрова 1985: Д. Димитрова. Археологически
паметници във Врачански окръг. София, 1985, 101.
Еленски 2003: Н. Еленски. Култова шахта от култов
комплекс в неолитното селище Самоводене. - Архе-
ология, 2003, 1, 39-48.
Иванов 1998: П. Иванов. Топография и хроноло-
гия на средновековните археологически паметни-
ци в Мездра. - Библиотека Български Северозапад,
15,1998, 26-33.
Каниц 1995: Ф. Каниц. Дунавска България и Балка-
нът. София, 1995.
Миков 1968: В. Миков. Локализиране на някои из-
чезнали антични и средновековни селища и крепо-
сти в България. - Археология, 1968, 4, 28-48.
Миков, 1948: В. Миков. Предисторическото сели-
ще до Криводол, Врачанско. Разкопки и проучва-
ния, 1, 1948, 26-62.
Николов 1975: Б. Николов. Заминец. София, 1975.
Николов 1984: Б. Николов. Криводол, древни кул-
тури. София, 1984.
Николов 1981: В. Николов. Картината на света в
раннонеолитната орнаментация от Ракитово. – Из-
вестия на Българското историческо дружество, 39,
1981, 5-29.
Николов 2008: В. Николов. Култура и изкуство на
праисторическа Тракия. Пловдив, 2008.
Тодорова 1986: Х. Тодорова. Каменно-медната епо-
ха в България. София, 1986.
Тодорова 1973: Х. Тодорова. Новая культура сред-
него неолита в Северо-Восточной Боларии. – Со-
ветская археология, 1973, 4, 16-31.
Тодорова, Вайсов 1993: Х. Тодорова, И. Вайсов.
Новокаменната епоха в България. София, 1993.
Торбатов, Иванова 2008: С. Торбатов, Б. Иванова.
Проучвания на античния пласт на многослоен обект
„Калето” край гр. Мездра. - В: Археологически от-
Late Chalcolithic ritual structure on Kaleto hill
in Mezdra (Abstract)
Georgi Ganetsovski
Kaleto locality is situated on a rocky ridge at c.
230 m above sea level in the southwestern end of
the town of Mezdra, on the left bank of the river
Iskar. The hill offers natural protection and has a
strategic position at the intersection of main roads
that have been used since ancient times to the pres-
ent. A prehistoric settlement is situated there, oc-
cupying 2750 square meters. On the surface, stone
walls could be seen from the Roman, Late Antique,
крития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 433-434.
Торбатов, Ганецовски 2007: С. Торбатов, Г. Гане-
цовски. Археологически проучвания на многослоен
обект „Калето” край град Мездра през 2006 г. - В:
Археологически открития и разкопки през 2006 г.
София, 2007, 392-395.
Darque, Koikiuli-Chryssanthaki, Malamidou,
Treuil, Tsirtsoni 2007: P. Darcque, H. Koikiuli-Chrys-
santhaki, D. Malamidou, R. Treuil, Z. Tsirtsoni. Recent
researches at the Neolithic settlement of Dikili Tash,
Eastern Macedonia, Greece: an overview. - In: H. To-
dorova. M. Stefanovich, G. Ivanov (eds.). The Struma/
Strimon river valley in prehistory. Proceedings of the
international symposium Strymon Praehistoricus, Kjs-
tendil-Blagoevgrad (Bulgaria) and Serres-Amthipolis
(Greece) 27.09-01.10.2004. Sofia, 2007, 247-256.
Georgieva 1993: P. Georgieva. Galatin Culture. - In: P.
Georgieva (ed.). The Fourth Millennium B.C. Proceed-
ings of the International Symposium Nessebur, 28-30
August 1992. Sofia, 1993 109-115.
Ivanov, Avramova 2000: I. Ivanov, M. Avramova.
Varna necropolis. The dawn European Civilization.
Sofia, 2000.
Koukouli-Chryssanthaki, Todorova, Aslanis, Vajsov,
Valla 2007: C. Koukouli-Chryssanthaki, H. Todorova,
I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica.
A Greek-bulgarian arhaeological project. - In: H. To-
dorova. M. Stefanovich, G. Ivanov (eds.). The Struma/
Strimon river valley in prehistory. Proceedings of the
international symposium Strymon Praehistoricus Kjs-
tendil-Blagoevgrad (Bulgaria) and Serres-Amthipolis
(Greece) 27.09-01.10.2004. Sofia, 2007, 43-78.
Lazarovici, Lazarovici 2006: G. Lazarovici, M.
Lazarovici. A home altar at Gura Baciului. - Analele
Banatului, 14, 2006, 1, 103-112.
Mellaаrt 1965: J. Mellaart. Catal Hüyük West. – Ana-
tolian Studies, 15, 1965, 135-156.
and Medieval fortress, some of them preserved up
to a height of six meters.
Archaeological investigations between 2003
and 2008 revealed two Late Chalcolithic lay-
ers, belonging to the second and third stages of
Krivodol-Sălcuţa-Bubani cultural complex (late
5th millennium BC). In the end of the 5th millen-
nium BC, the Late Chalcolithic settlement was de-
stroyed by a devastating attack.
89
 In 2008, in a trench in the central part of the
site, a prehistoric structure was discovered lying
on the limestone bedrock. In the structure, two au-
rochs skulls were discovered placed side by side in
a man-made groove with north-south orientation.
Behind the back of the skulls, there was a vertically
placed smoothed flat river stone, shaped as bull's
head. The aurochs' skulls and the stone sculpture
were covered with split stones, forming a “stone
mantle”, and were plastered with burnt clay.
The materials and the pottery indicate that the
“aurochs' sanctuary” was created in the beginning
of the habitation of the rocky ridge in the end of
the Chalcolithic Period and was meant to be a con-
struction sacrifice for ensuring fertility and con-
tinuation of the clan.
Some similarities could be observed with pre-
historic cult structures and sites with bucrania in
90
Asia Minor and the Balkans. These similarities
illustrate the wide propagation of the cult of the
Bull in Neolithic and Chalcolithic times, related
to deposition of bulls' skulls and bucrania. How-
ever, the comparative analysis reveals an essential
specific of the “aurochs' sanctuary” at Mezdra that
sets it apart from the discussed parallels. This is
the deposition, in certain order, of two heads of the
largest possible aurochs on an already treated rock
base and their sealing with stone mantle, plastered
with clay.
A topographic continuity of religious sites of
different periods is observed at Mezdra-Kaleto. At
the same place, which is actually the geographic
centre of the rocky ridge, an early Thracian ritual
structure existed in 7th-6th c. BC. In 3rd c. AD, a
pagan sanctuary emerged that later evolved into a
temple.
 Техники за позлата на метални съдове
от Северозападна България
(IV - III в. пр. Хр.)
Руслан Стойчев

Позлатяването е техника за нанасяне на зла- представяйки основните древни техники за

тен слой върху повърхността на изделия, про- нанасяне на позлата в светлината на находки
изведени от други благородни и неблагородни от тракийското пространство. За улеснение
метали и/или материали. В съвременната на- на читателя подборът на примерите, с които
учна литература са разграничени два основ- е описана всяка техника, е направен на базата
ни метода за позлата, използвани от древните на популярни в науката предмети. Този подход
майстори - механичен и нискотемпературен
(Gunter, Jett 1992, 253; Oddy 1993, 171). За
съжаление, голяма част от особеностите и на
двата метода са трудно разпознаваеми мор-
фологично само „на око“. При срещата с този
проблем изследователите често са принудени
да извършат само общи наблюдения, които не
могат да подкрепят с доказателства, получени
с помощта по-чувствителна аналитична апара-
тура. Другият начин е да се използват резулта-
ти от анализи на чужди като контекст и ареал
на разпространение предмети, като се приема
по презумпция, че в определени исторически
периоди технологиите са били едни и същи. И
двата подхода имат своите недостатъци. Съще-
временно съвременното ни познание за древ-
ните техники на позлата е пряко свързано с
възможността да се работи с методи от различ-
ни научни направления. Пълната картина ще се
изясни едва тогава, когато бъдат публикувани
достатъчно данни от лабораторни анализи.
Въпреки че тракийският ареал традицион-
но продължава да предоставя подходящи на-
ходки, българските специализирани изслед-
вания на позлатата върху предмети от местни
комплекси все още са малобройни. Прегледът
на литературата показва и нуждата от единен
терминологичен апарат при описанието на раз-
личните варианти на техниките на позлатява-
не, в случаите когато не могат да се цитират
Обр. 1. Сребърна кана с позлата от Рогозенското съкро-
конкретни резултати от направени физични вище, инв. № Б 470. РИМ-Враца, сн. Д. Георгиев
или химични анализи. По тази причина една от Fig. 1. Rogozen Treasure. Gilded silver pitcher, Inv. No. Б
задачите на настоящото съобщение е да внесе 470, Vratsa Regional Museum of History. Photograph: D.
повече яснота в използваната терминология, Georgiev

91
Обр. 2. Детайл от позлатата на сребърна кана с инв. №
Б 470. РИМ-Враца, сн. П. Пенкова
Fig. 2. Rogozen Treasure. Detail of the gilding of the silver
pitcher, Inv. No. Б 470, Vratsa RMH. Photograph: P. Penkova
намалява и необходимостта от употребата на
допълнителен илюстративен материал. Техни-
ките са подредени хронологически, което дава
възможност да се придобие по-добра предста-
ва за технологичното развитие на позлатяване-
то през определени исторически периоди.
Друга задача на текста е да обогати емпи-
ричната база, като въведе в научно обращение
и някои нови наблюдения върху изпълнението
на един от методите на позлата при изделия, от-
крити на територията на Древна Тракия. Обект
на изследване са ранноелинистически сребър-
ни съдове от състава на Рогозенското съкрови-
ще и от инвентара на едно от погребенията в
Моголанската могила в гр. Враца. Използвани
са естествено-научни методи за анализ – ла-
зерно-индуцирана плазмена спектроскопия
(LIBS), компютърна радиография (CR) и опти-
комикроскопски наблюдения. Резултатите от
изследването са поместени при коментарите на
съответната позлатяваща техника.
1. Техники за механична позлата
1. 1. Позлатяване с фолио. Използва се свой-
ството, че златото се отличава с изключителна
ковкост и може да бъде обработено в тънко фо-
лио, което впоследствие само механично да се
притисне към основната повърхност. В Тракия
употребата на златно фолио е засвидетелства-
на в обковите и наконечниците за дръжки от
нетраен материал сред инвентара на гробове
1, 4 и 36 и при пластините, прикрепени върху
гривната от мидена черупка от гроб 43 от Вар-
ненския халколитен некропол (Иванов, Авра-
мова 1997, 31-32, 36-37, 43). В близкоизточен
контекст позлатяването с фолио е познато от
находките от Тел Барак и Ур от началото-сре-
дата на трето хил. пр. Хр. (Oddy 1993, 172, Fig.
15,1; 15,2-3). Съдейки по датировката на посо-
92
Обр. 3. Детайл от позлатата на сребърна кана с инв. №
Б 470. РИМ-Враца, сн. П. Пенкова
Fig. 3. Rogozen Treasure. Detail of the gilding of the silver
pitcher, Inv. No. Б 470, Vratsa RMH. Photograph: P. Penkova
чените примери може да се допусне, че именно
тази е най-старата позлатяваща техника. Въз-
никването й, по всяка вероятност, е свързано
на първо място с желанието да се повиши стой-
ността (икономическа, социална, декоративна)
на изделия, направени от други не толкова
престижни материали. Позлатяване с фолио е
изпълнявано както частично, така и по цяла-
та повърхност на предмета, но наблюденията
показват, че техниката е прилагана предимно
върху малки по размер изделия, при които фо-
лиото спокойно може да бъде пригладено вър-
ху лицето, а краищата му да се подгънат отзад
към „невидимата“ част. Освен ограничения в
размерите на обекта посоченият метод на поз-
лата има и други недостатъци, например отно-
сително ниската степен на адхезия между зла-
тото и основния материал, постигната по този
начин. Съществен проблем е и значителното
количество суровина, необходима за производ-
ството на златно фолио.
1. 2. Като развит вариант на позлатяването
с фолио може да се разглежда техниката на
златнофигурната декорация, която се състои в
изрязване на плитки нарези по повърхността на
предмета, в които след това се вмъкват и при-
тискат краищата на отделните парчета златно
фолио, вече оформено в различни фигури. Към
днешна дата няма пример, който да илюстрира
употребата на тази техника в Тракия. Методът
е познат предимно от сребърни и бронзови съ-
дове, произхождащи от територията на днеш-
ните Турция, Иран и Сирия и датирани между
VIII и V в. пр. Хр.1, но според П. Р. С. Мури
има достатъчно основания да бъде свързан и с
1
Полусферична сребърна купа от колекцията на Британския музей
в Лондон (Simpson 2005, 118, №111), сребърна фиала от музея Ме-
трополитен в Ню Йорк (von Bothmer 1984, 25, №18; Özden, Öztürk
1996, 87, №33.
изделия от средноеламитския период (Moorey
1988, 231-242).
Най-късните сведения за изпълнението на
тази техника намираме у Плиний, който пише,
че по заповед на Нерон, бронзова статуя на
Александър Велики, изработена от Лизип,
била позлатена. Впоследствие благородния ме-
тал бил премахнат, но останали да се виждат
нарезите, с помощта на които златното фолио
било прикрепено (Plin. XXXIV. 62–65).
Твърди се, че данни за позлатяване с фолио
има до III в. сл. Хр., след което методът окон-
чателно е отхвърлен като технологично оста-
рял (Oddy 1993, 174).
2. Нискотемпературни техники за нана-
сяне на позлата
Общото между тях е, че протичат под въз-
действието на температура и са свързани с упо-
требата на златен лист, който се различава от
фолиото по дебелина – в сравнение с него той
е много по-тънък. Този факт поставя възник-
ването на нискотемпературното позлатяване в
пряка зависимост от развитието на рафинира-
Обр. 4. Сребърна кана с позлата от Рогозенското съкро-
вище, инв. № Б 450. РИМ-Враца, сн. Д. Георгиев
Fig. 4. Rogozen Treasure. Gilded silver pitcher, Inv. No. Б
450, Vratsa RMH. Photograph: D. Georgiev
щите процеси, тъй като количеството на при-
месите влияе отрицателно върху пластичност-
та на златото2. Изследователите се обединяват
около мнението, че листовото злато не е било
достъпно на торевтите преди второто хил. пр.
Хр. Сред най-ранните доказателства относно
приложението му е позлатата на един сребъ-
рен еламитски медальон, отнесен във втората
половина на същия период (Moorey 1988, 231-
242; Oddy 1993, 174, fig. 15,10).
Крехкостта на листа не позволява той да
бъде поставян механично както фолиото. В съ-
временната литература се описват два основни
метода за закрепването му към повърхността
на предмети, изработени от други метали.
2. 1. По-простият вариант на нискотемпе-
ратурна техника на позлата е чрез употреба
на допълнително свързващо вещество, данни
за което се съдържат в изследванията на еги-
петски бронзови предмети с листова позлата,
прикрепена с органично лепило (Oddy, Cowell,
Craddock, Hook 1990, 103-124)3. В публика-
цията се посочват химически анализи, свиде-
телстващи за регистрирани следи от гипс и
калцит (варовик). Предполага се, че гипсът е
нанасян като слепваща основа преди позлатя-
ването, а за калцита се смята, че участва като
съставка на лепило, използвано за прикрепва-
не на златото към бронза. Няма други сигурни
доказателства за честото приложение на тази
техника. От друга страна, един от авторите
по-късно отбелязва, че „златният лист, при-
крепен с органично лепило не е много траен,
поради чувствителността на лепилото към
средата” (Oddy 1993, 174). Не е ясно дали при
този метод за позлатяване е необходима тер-
мична обработка, но поле за размисъл в тази
посока дават някои от експериментите, с които
Х. Литълдейл се опитва да възстанови техни-
ката на гранулация при античните бижута4. В
известните към момента анализи на предмети
от тракийското пространство липсват данни за
2
Правилото е, че колкото по-чисто е златото, толкова по-тънък
лист или нишка могат да бъдат произведени от него. Следовател-
но листът и фолиото биха показали известни разлики и в процент-
ното съдържание на елементите в състава си. Анализите на проф.
В. Инкова сочат, че позлатяването на пластичната украса върху
„чаша №165” от Рогозенското съкровище, е направено с малки
златни листа с дебелина 8-10 микрона съдържащи около 2,28%
сребро и около 0,48 % мед (Inkova 2002, 516). За рафинирането на
златото вж. Craddock, Meeks, Cowell, Middleton, Hook, Ramage,
Geçkinli 1998, 111-121.
3
Това са произведения на малката метална пластика от колекция-
та на Британския музей в Лондон – статуетка на Исис, датирана
в 550 г. пр. Хр. и глава на Хатор от Х в. пр. Хр. – вж. също Oddy
1993, 175, fig. 15.8, 15.9.
4
За работата на Литълдейл вж. Maryon 1949, 110 – 111.
93

Обр. 5. Детайл от позлатата на сребърна кана с инв. №
Б 450. РИМ-Враца, сн. П. Пенкова
Fig. 5. Rogozen Treasure. Detail of the gilding of the silver
pitcher, Inv. No. Б 450, Vratsa RMH. Photograph: P. Penkova
употребата на тази техника.
2. 2. Вторият начин за прикрепване на златен
лист към сребърна или бронзова повърхност се
състои в полагане на златото и внимателно на-
гряване в контактната зона. По време на про-
цеса температурата е контролирана така, че да
ускори интерметалното свързване, без това да
повлияе върху останалите параметри на пред-
мета. След осъществяване на връзката позла-
тените участъци могат да бъдат обработвани
допълнително чрез притискане, заглаждане и
полиране. Методът е известен като свързва-
не чрез дифузия или т. нар. термодифузионно
позлатяване. В изследванията на проф. В. Ин-
кова, посветени на реставрацията на съдове от
Рогозенското съкровище, се съдържат приме-
ри относно приложението му при екземпляри
от Тракия (Инкова, Цанева, Драганов 1994;
Inkova 2002)5.
Нови наблюдения на находки от тракийско-
то пространство позволяват да се разграничат
два подхода при изпълнението на декорация
чрез термодифузионно позлатяване6.
5
Съдове с инв. № Б 464 и Б 593, РИМ-Враца. Вж. илюстрации в ка-
талог към изложбата на съкровището от Рогозен в Хамбург – Fol
1988, 67-69, cаt. №4; 199-202, cаt. №165.
6
Част от наблюденията са реализирани в рамките на проект „Тех-
94
При първият от тях полагането на златния
лист става директно върху повърхността на
готовото изделие. Подходящ пример за упо-
требата на този подход е кана с инв. № Б 470
от Рогозенското съкровище, която визуализи-
ра етапите от технологичния процес, протекъл
при изработването на нейната позлата. Елемен-
ти от украсата от външната страна на тялото
на каната са позлатени (обр. 1). Предварително
подготвени чрез изчукване (вероятно и валцу-
ване), оразмеряване и изрязване златни лис-
та с дебелина между 5 и 11 микрометра (µm)
са добавени след като основните операции по
изработването на декорацията на съда са били
завършени. За това свидетелства проникването
на златото и в зоните с по-нисък релеф. За поз-
латата на хоризонталните пояси са използвани
ленти с ширина 8-10 мм и различна дължина.
Местата на тяхното застъпване при поставяне-
то им по повърхността на съда се наблюдават
отчетливо (обр. 2). С подходящо оформени из-
дължени парчета от същия материал е изпъл-
нена позлатата на „бадемовидния“ мотив. Из-
ключителната тънкост на златото е позволила
на майстора да работи без да се притеснява, че
ще повреди други, вече готови, елементи от ук-
расата на изделието. Златният лист е фиксиран,
чрез притискане и приглаждане с фин инстру-
мент по контурите на декора. Изглежда тази
операция до голяма степен е предотвратила и
разсейването на златото, въпреки че на няколко
места металът се е разнесъл извън очертанията
на орнаментите. Последвало е локално нагрява-
не, извършено при ниска температура, за да се
ускори процеса на адхезия между повърхности-
те на златото и среброто. След нагряването мес-
тата на свързване са отново загладени, което
допълнително е подсигурило интерметалната
връзка, създадена от температурата, като е по-
стигнат по-добър контакт между златния лист
и среброто. Може да се предположи, че позла-
тяването при този съд е извършено на етапи. В
един от ъглите, лист от позлатата на „бадемо-
видния“ орнамент лежи под една от златните
ленти, положени върху нанамиращия се над
него хоризонтален пояс (обр. 3). Това показва,
че по всяка вероятност първо е направена поз-
латата на всеки от издължените „бадемовидни“
елементи, а след това - на пластичните пояси,
ограничаващи отделните декоративни полета.
никите на позлата в предмети на изкуството от Древна Тракия.
Физични методи за анализ“, финансиран от ФНИ-МОНМ с дого-
вор ДМУ 03/3 от 2011 г. Използвам възможността да благодаря на
доц. д-р Маргарита Грозева, Стефан Каратодоров и Георги Янков
(ИФТТ-БАН), д-р Петя Пенкова и д-р Сирма Александрова (НАИМ-
БАН), на доц. д-р Нарцис Торбов и Илия Стоянов (РИМ Враца).
 Аналогично е изпълнена позлатата и при
друга сребърна кана от същия депозит7 с раз-
ликата, че положените листове са с твърде не-
правилна форма и краищата им излизат извън
определените за декориране зони (обр. 4 и 5).
Друг подход при изпълнението на техниката
на листова позлата чрез дифузия се наблюдава
при фиала, открита сред инвентара на едно от
погребенията от Могиланската могила в Вра-
ца (Венедиков 1966, 7-15, обр. 8; последно вж.
Торбов 2005, 195, таб. 22, 2)8. От вътрешната
страна на дъното на съда е прикрепен кръгъл
медальон с изображение на млада жена. Зла-
тото е нанесено само по повърхността на ме-
дальона, без да излиза извън очертанията на
външния му диаметър и да засяга други части
от декора (обр. 6). При подходящо увеличение
се наблюдава, че в този случай медальонът и
позлатата върху него са изработени отделно от
съда. Тънка сребърна пластина с кръгла фор-
ма е послужила за направата на украшението.
Изображението в центъра е щамповано в ни-
сък релеф и допълнително моделирано отвън,
за да се подчертаят детайли по прическата и
лицето на персонажа. Разликите в размерите
и формата на листчетата, съставящи флорал-
ния мотив, показват работа със свободна ръка.
Двете концентрични окръжности от изпъкнали
перли са постигнати чрез инструмент със за-
облен край. Позлатата е изработена от тънък
лист, чиито размер първоначално може и да не
е съвпадал точно с размера на сребърната плас-
тина, но след фиксирането излишните краища
са старателно отстранени. Готовият елемент
е апликиран върху дъното на фиалата, веро-
ятно с помощта на припой9. Прикрепването е
предшествано от нарочно огрубяване на осно-
вата, видимо особено ясно в участъците, къ-
дето днес липсват парчета от медальона (обр.
7). Отличното напасване между двете отделни
части (апликация и съд) показва, че още в нача-
лото изделието е замислено конструктивно да
изглежда така, за разлика от други съдове, при
които апликирането на допълнителни елемен-
ти е вторично10.
Този пример не е изолиран случай в Тракия
през IV в. пр. Хр. С. Цанева съобщава, че съ-
щият подход е използван и при декорацията на
7
РИМ – Враца, инв. № Б 450 ( Fol 1988, 193, каt. №161).
8
РИМ – Враца, инв. № Б 70. Понастоящем фиалата се съхранява
в НИМ. Изказвам благодарност на Г. Лазов за оказаното съдей-
ствие.
9
Необходими са допълнителни изследвания, които да докажат със
сигурност начина на закрепване.
10
Фиали от Рогозенското съкровище с инв. №№ Б 464 (Fol 1988,
67-69, каt. №4) и Б 479 (Fol 1988, 88-89, каt. №42).
позлатения сребърен наколенник от инвента-
ра на богатото погребение в Голямата могила
между Маломирово и Златиница, Ямболско
(Цанева 2011, 234). От публикацията не става
ясно дали цялата позлата е изпълнена така, или
става дума само за отделни участъци. Въпреки
хронологическата близост, сериозните стилови
различия между фиалата от Могиланската мо-
гила и наколенника от Маломирово-Златини-
ца засега не предполагат възможността двата
предмета да са продукция на едно и също ате-
лие11. От друга страна, Д. Агре правилно отбе-
лязва сходствата в инвентара на двата компле-
кса (Агре 2011, 210).
2. 3. Амалгамно позлатяване. Някои изсле-
дователи определят въвеждането на златния
амалгамен процес като най-важното развитие в
технологията на позлатяване през Античност-
та (Oddy 1993, 177). Позната и с името огнена
позлата (fire-gilding), техниката се състои в на-
насяне на предварително приготвена паста от
злато и живак върху добре почистена, гладка
метална основа. Следва нагряване на повърх-
ността до температура, достатъчна, за да се из-
пари живакът (малко над 357°C), който оставя
след себе си здраво свързан пласт от благород-
ния метал. Основните предимства на метода
са, че чрез него е възможно да се добави из-
ключително тънък слой злато, а процесът да се
повтаря дотогава, докато се постигнат търсе-
11
При последните анализи на кнемидата от Могиланската могила
подобна апликираща техника не е регистрирана (Grozeva, Penkova
2012, 103 – 107).
Обр. 6. Сребърна фиала от погребение в Могиланската
могила, Враца. НИМ, сн. Н. Генов
Fig. 6. Mogilanska Tumulus, Vratsa. Silver phiale, Inv. No. Б
70, National Museum of History. Photograph: N. Genov
95

Обр. 7. Сребърна фиала от погребение в Могиланската
могила, Враца (детайл). НИМ, сн. Р. Стойчев
Fig. 7. Mogilanska Tumulus, Vratsa. Silver phiale (detail),
Inv. No. Б 70, NMH. Photograph: R. Stoychev
ните качества на изделието. Понеже по време
на нагряването живакът никога не се изпарява
напълно, то теоретично, остатъчното количе-
ство може да се идентифицира чрез съвремен-
ни аналитични методи.
Въпреки че днес няма технически пречки да
се установи наличието на живак, историята и
произхода на амалгамното позлатяване все още
не са напълно изяснени в науката. Информаци-
ята е недостатъчна, а често и противоречива.
Засега сигурните доказателства за използва-
нето на техниката в Средиземноморието не са
по-ранни от ІІ - ІІІ в. сл. Хр. Същевременно, на-
растващият брой свидетелства вероятно скоро
ще наложи ново преразглеждане на тази дата.
Според Д. Уилямс и Дж. Огден най-ранната
амалгамно позлатена находка е бронзов пръс-
тен от некропола на Навкратис от около 300
г. пр. Хр. (Williams, Ogden 1994, 252, №194).
В литературата има и други данни, които про-
дължават да подхранват съмнения. Твърди се,
че някои предмети, открити в „гробницата на
Филип ІІ” край Вергина са амалгамно позлате-
ни. Позлата с наличие на живак е регистрирана
и при друга находка - на дъното на елинистиче-
ски сребърен киликс от колекцията на Британ-
ския музей (Oddy 1993, 177, fig. 15,13, 15,14 и
цит. лит.). Индикации за по-ранна дата се тър-
сят и в текстове на Плиний и Витрувий, където
се споменава за употреба на живак при позла-
тяване на медни сплави и сребро (Plin. XXXIII.
100, 125; Vitr. VII. 8; 4).
В. П. Василев също е убеден в познаването
96
на амалгамата от тракийските занаятчии (Ва-
силев 1987, 14), но твърдението му не почива
на резултати от конкретни лабораторни данни.
А. Оди пише за непубликувани изследвания на
20 предмета от днешните български земи, да-
тирани от ранния IV до ІІ в. сл. Хр. Анализите
са извършени през 1976 г. от М. Р. Коуел. В
публикацията са приведени резултати, сочещи
позитивна идентификация на живак само при
позлатата на сребърна апликация за колес-
ница от ІІ - ІІІ в. (Oddy 1993, 177). По-късно,
при гостуването на съдовете от Рогозенското
съкровище в Лондон, Пол Крадок изследва
част от тях чрез X-ray флуоресцентна спекто-
метрия. Изключително фината изработка на
позлатата върху една от фиалите12 е сред осно-
ванията тя да бъде определена като амалгамна
и тази характеристика е отразена в каталога на
изложбата (Fol, Nikolov, Hoddinott 1986, № 97).
Анализите на П. Крадок (за съжаление също
непубликувани) не откриват наличие на живак.
В интерес на истината от текста на А. Оди не
става ясно дали точно този съд попада сред из-
следваните предмети (Oddy 1993, 177).
При сегашното състояние на проучванията,
обобщенията за характера и развитието на древ-
ните техники на позлата в Тракия са затрудне-
ни по две основни причини. Едната е все още
недостатъчната степен на специализирани из-
следвания на предмети, открити в местни ком-
плекси. Втората причина е, че засега в Тракия
липсват изделия от периоди, през които в други
части на Средиземноморието е регистрирана
промяна в използваните техники за позлата.
От друга страна, ранната елинистическа
епоха е период, когато в Тракия значително се
увеличават находките от такъв тип. Явлението
е свързано и с появата на голямо количество
предмети, за които е налице навлизане на нови
техники или варианти на вече съществуващи
такива. Това обстоятелство значително пови-
шава възможностите за добиването на инфор-
мация относно темпоралното развитие и ниво-
то на технологично изпълнение на техниките
на позлатяване на изделия от метал, произхож-
дащи от тракийската територия. Натрупването
на достатъчно данни от интердисциплинарни
изследвания и лабораторни анализи ще спо-
могне да се търсят определени сходства в на-
чина на изпълнение на използваните техники
и материали, чрез които да се изяснят пробле-
мите с продукцията на местните работилници
през съответния период.
12
Инв. № Б 465 – РИМ-Враца, инв. № 22397 – НИМ. Съхранява се в
НИМ. Fol 1988, 132-133, каt. №97.
 Цитирана литература:
Агре 2012: Д. Агре. Голямата могила край Маломи-
рово и Златиница. София, 2012.
Василев 1987: В. Василев. Находката от Рогозен -
традиционни и нови елементи в тракийската торев-
тика - Археология, 3, 1987, 13-25.
Венедиков 1966: И. Венедиков. Новооткрито тра-
кийско могилно погребение във Враца. – Археоло-
гия, 1, 1966, 7-15.
Иванов, Аврамова 1997: И. Иванов, М. Аврамова.
Варненски некропол. София, 1997.
Инкова, Цанева, Драганов 1994: В. Инкова, С.
Цанева, Д. Драганов. Принос към изследването на
фиала 4 от Рогозенското съкровище. - Проблеми на
изкуството, 4, 1994, 28-45.
Торбов 2005: Н. Торбов. Могиланската могила във
Враца. Враца, 2005.
Цанева 2011: С. Цанева. Някои наблюдения, напра-
вени при консервация и реставрация на находки от
„Голямата могила“ - В: Д. Агре. Голямата могила
край Маломирово и Златиница. София, 2012, 231-
236.
Von Bothmer 1984: D. von Bothmer. A Greek and Ro-
man Treasury - Metropolitan Museum of Art Bulletin,
42, No. 1, 1984, 1-72.
Craddock, Meeks, Cowell, Middleton, Hook, Ramage,
Geçkinli 1998: P. Craddock, N. Meeks, M. Cowell, A.
Middleton, D. Hook, A. Ramage, E. Geçkinli. The Refin-
ing of Gold in the Classical World - In: D. Williams (ed.).
The Art of the Greek Goldsmith, 1998, 111-122.
Fol, Nikolov, Hoddinott 1986: Al. Fol, B. Nikolov,
R. F. Hoddinott. The New Thracian Treasure from Ro-
gozen. London, 1986.
Fol 1988: Al. Fol. Der Thrakische Silberschatz aus Ro-
gozen, Bulgarien. Sofia, 1988.
Grozeva, Penkova 2012: M. Grozeva, P. Penkova. In
situ LIBS analysis of valuable museum objects: the
Mogilanska Tumulus ritual knemida. In: R. Rădvan, S.
Akyüz, M. Simileanu (eds.). The Unknown Face of the
Artwork, 2012, 103-107.
Techniques for gilding of metal vases from
present-day Northwestern Bulgaria (4th – 3rd c. BC) (Abstract)
Ruslan Stoychev
The present paper aims at shedding light on the
terminology that is used for describing different
variants of the ancient gilding technique, as well
as at introducing some new observations on gild-
ing techniques that were applied on artifacts from
Gunter, Jett 1992: A. C. Gunter, P. Jett. Ancient Ira-
nian Metalwork in the Arthur M. Sackler Gallery and
the Freer Gallery of Art. Washington, 1992.
Inkova 2002: V. Inkova. A Beaker from the Rogozen
treasure. - В: Р. Гичева, К. Рабаджиев, (ред.). ΠΙΤΥΗ.
Изследвания в чест на проф. Иван Маразов, 2002,
51-52.
Maryon 1949: H. Maryon. Metal Working in Ancient
World - American Journal of Archaeology, vol. 53, No
2, 1949, 93-125.
Moorey 1988: P. R. S. Moorey. The Technique of the
Gold Figure Decoration on Achaemenid Silver Vessels
and its Antecedents. - Iranica Antiqua, 23, 1988, 231-
246.
Oddy 1981: A. Oddy. Gilding through the Ages. An
outline history of the process in the old world - Gold
Bulletin, 14 (2), 1981, 75-79.
Oddy, Cowell, Caddock, Hook 1990: W. A. Oddy,
M. R. Cowell, P. T. Craddock, D. R. Hook. The gilding
of bronze sculpture in the Classical World. - In: Small
Bronze Sculpture from the Ancient World: Papers De-
livered at a Symposium Held at the J. Paul Getty Mu-
seum, March 16-19, 1989. 1990, 103-125.
Oddy 1993: W. A. Oddy. Gilding of metals in the Old
World - In: S. LaNiece, P. Craddock (eds). Metal plat-
ing and patination: cultural, technical and historical de-
velopment. Oxford, 1993, 171-181.
Özgen, Öztürk 1996: I. Özgen, J. Öztürk. The Lydian
Treasure: heritage recovered. Istanbul. 1996.
Pliny: Pliny. Natural history. 9. Books 33-35 (Loeb
Classical Library No. 394).
Simpson 2005: S. J. Simpson. The Rotal Table. - In: J.
E. Curtis, N. Tallis (eds.). Forgotten Empire: The World
of Ancient Persia. University of California Press. 2005,
104-132.
Vitruvius: Vitruvius. On Architecture. 2. Books 6-10
(Loeb Classical Library No. 280).
Williams, Ogden 1994: D. Wiliams, J. Ogden. Greek
Gold: jewelry of the Classical World. London, 1994.
the territory of Ancient Thrace.
One of the main methods that were used for
gilding metal vases is the technique of mechanical
gilding. It has two variants – gilding with foil and
gold-figured decoration. Gilding with foil is the
97
oldest gilding technique. It uses the exceptional
malleability of gold that could be hammered into
thin foil and then mechanically pressed against the
surface of a metal object.
The technique of gold-figured decoration dif-
fers in that shallow grooves were incised on the
surface of the item, where the edges of pieces of
gold foil, already shaped as various figures, were
then inserted and pressed. Until now, no artifact
has been discovered in Thrace to illustrate the use
of that technique.
The other group of popular gilding techniques
unifies them under the term low-temperature gild-
ing techniques. They share two common features
– gilding takes place under the effect of tempera-
ture and the gold leaf that is used is considerably
thinner than foil.
The simpler method is to use some binding
substance, such as organic glue. The available
analyses of artifacts from the Thracian territories
offer no evidence of the use of this technique.
The second method of attaching gold leaf to
silver or bronze surface consists of applying the
gold leaf and careful heating in the contact zone.
The method is known as binding by diffusion or
thermo-diffusion gilding. Several vases from the
Rogozen Treasure attest the use of this technique
on artifacts from Thrace. At this stage, two ap-
proaches to decorating through thermo-diffusion
gilding could be distinguished.
In the first case, the gold leaf is applied direct-
ly on the surface of the already finished item. A
good example is the pitcher, Inv. No. Б 470, from
Rogozen Treasure. Elements of the decoration on
the external surface are gilded by means of golden
leaves that were prepared in advance and added
after all main operations of shaping and decorat-
ing the vase were completed. This is attested by
the penetration of gold in the zones with lower
relief. The gold leaf was fixed through pressing
and smoothing with fine instrument following the
decoration’s contours. What followed was a low-
temperature local heating, in order to speed the
process of adhesion between the gold and silver
98
surfaces. After the heating, the places of attach-
ing were smoothed one more time. This operation
additionally strengthened the bond between met-
als that was created by temperature, and a better
contact was achieved between the gold leaf and
silver. It could be assumed that the gilding of this
vase was made in stages. First, each of the elon-
gated “almond-shaped” elements was gilded, and
then the relief bands that delimited the decorative
fields.
The gilding of another pitcher from the same
deposit was made in the same way, with the only
difference that the gold leafs were of rather irregu-
lar shape and their edges leave the zones that were
to be decorated.
Another method for leaf gilding by diffusion
could be observed on one of the phialai, discov-
ered along with other artifacts in the burials in Mo-
gilanskata Tumulus in Vratsa. On the inner side of
the vase, there is a round medallion with the im-
age of a young woman. The gold is applied only
on the surface of the medallion, without leaving
its outer diameter and touching other elements of
the decoration. In this case, the medallion and the
gilding were made separately from the vase. A thin
silver plate of round shape was used for the ap-
pliqué. The gilding was made of thin leaf. It may
have been larger than the silver plate, but after it
was applied, the excessive edges were carefully
removed. The finished element was applied to the
base of the phiale, probably by soldering. This op-
eration was preceded by deliberate roughing of the
surface of the base.
Amalgam gilding is one of the most interesting
techniques, part of the group of low-temperature
gilding techniques. It requires laying a paste of
gold and mercury on well cleaned, smooth metal
surface. After the surface is heated to a tempera-
ture, sufficient for evaporating the mercury, a
tightly bonded layer of precious metal is achieved.
The exceptionally fine gilding on one phiale
from Rogozen Treasure, Inv. No. Б 465, provides
grounds to consider it amalgam gilding, but there
is still no positive chemical and physical evidence.
 Tеракотени фигурки на момчета
с каузия от територията на България
Калина Петкова

Сред множеството паметници на короплас- изработвана от агнешка кожа (Thompson 1963,

тиката, открити на територията на Древна Тра- 53, note 134)3. Прави впечатление, че като цяло
кия, може да се отдели малка група фигурки на в античната писмена традиция каузията много
млади момчета, наметнати с мантия и с глава, често се споменава като съпътстващ атрибут
покрита със специфичен тип шапка - каузия. на военното македонско облекло, но според
Липсата на специално внимание от страна на някои изследвания тя е адаптирана от Алексан-
българските изследователи върху тях, както и дър и неговите войници на път за Индия, кога-
възможността да разполагаме с данни за среда- то техните македонски дрехи са се износили и
та, в която са намерени, са сред обстоятелства- така е пренесена в гръцкия свят (Kingsley 1984,
та, които ме накараха да им посветя следващи- 66-68). Подобно мнение е застъпено и в дисер-
те страници. 3
Подробен преглед на античната литература и съвременни интер-
В статията са включени фигури на момче- претации относно материалите, от които е изработвана каузия-
та, наметнати с мантия и каузия на главата, та вж у Saatsoglou-Paliadeli 1993: 123-126.
произхождащи от територията на съверемен-
на България1. Основна цел на изследването е,
чрез прецизирането на хронологическата им
принадлежност, с помощта на стиловия анализ
и данните за контекста на местонамиране, да
се проследи развитието на иконографския тип/
типове и да се набележат възможните центрове
на производство.
Иконографският тип „Момче с каузия“ пре-
дизвиква изключителен интерес сред проучва-
телите именно поради носената от персонажа
шапка2. Информация за този атрибут може да
се добие от редица произведения на антични-
те автори, където шапката е в допълнение с
хламида или мантия (Plb. 4.4.5). Елементите,
характерни за каузията, са описани от Дурис в
коментарите му за скъпото облекло на Деме-
трий Полиоркет (Duris 14J). Ефипус твърди, че
е връзвана с царската диадема, когато е носена
от Александър (FGrH 126). Отделя се внима-
ние и на материала, от който е направена - от
един запазен папирус се знае, че в Египет тя е
1
Тук е мястото да изкажа своята признателност на колегите
Павлина Илиева от НАИМ - БАН и Елина Мирчева от РИМ – Варна, Обр. 1. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 1,
които ми предоставиха възможността да се запозная и обработя инв. № 868 (РИМ-Варна), сн. Р. Стойчев
материалите от фондовете на съответните институции. Fig. 1. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia, Type 1.
2
За първи път тя е разпозната като каузия в публикуваната от E. Inv. No. 868 (Varna Regional Museum of History). Photo-
Хьоквист варовикова глава от Кипър (Sjöqvist, 1955, 45-47). graph: R. Stoychev

99
тацията на Е. Янсен, който детайлно разглежда
всички аспекти на употребата на каузията, из-
ображенията й върху публикувани паметници,
изработени от различни медии, анализирайки и
обобщавайки контекстите на тяхното местона-
миране (Janssen 2007).
1. Типология, иконография и датировка
В научната литература няма цялостна типо-
логия на момчетата с хламида и каузия, която
да обхваща всички паметници на коропласти-
ката и да обобщава развитието на типа. Авто-
рите обикновено изготвят вътрешна типология
на теракотите, открити само в рамките на един
обект. Така например К. Хорнунг-Бертемес
предлага типология на откритите в Деметриас
фигури на момчета с каузия, разделяйки ги на
три типа: А - каузията е ниска, без ясно раз-
граничена периферия, хламидата е закопчана
на дясното рамо; В - каузията е с ясно разгра-
ничена периферия и овална горна част; тип С
Обр. 2. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип
2, Вариант А, инв. № 305 (РИМ-Варна), сн. Е. Мирчева
Fig. 2. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia, Type
2, Variant А. Inv. No. 305 (Varna RMH). Photograph: E.
Mircheva.
100
- каузията е с цилиндрична форма, отбелязана
периферия, но хламидата става значително по-
дълга, с опростени гънки (Hornung-Bertemes
1997, 181-207). E. Дюсънбери също разпознава
три типа момчета с каузия, сред фигурките от
некропола на Самотраки. Според нейната ти-
пология към първия тип (тип I) могат да бъдат
отнесени находки на момчета, при които кау-
зията не е придружена с венец, езиче или връз-
ка, а лицето е обрамчено от спускащи се къдри
на косата; тип II – каузията има жлеб точно над
долния ръб, показващ, че тя е била връзвана,
лицето е с малки прищипани черти; тип III –
каузията има жлеб по подобие на тази от тип
II, лицето носи същите черти като тип I и II, но
като цяло фигурките се различават с по-голе-
мите си размери (Dusenbery 1998, 851-854).
В зависимост от отликите в иконография-
та, теракотите на момчета с хламида и с кау-
зия върху главата, открити на територията на
България, могат да бъдат разделени на четири
типа със съответните варианти. Тип 1 - момче с
каузия с ниска периферия, плитък жлеб и тра-
пецовидна горна част, загърнато с хламида, за-
копчана на дясното рамо. Косата е къса. Лявата
ръка е свита в лакътя, придърпва деколтето на
мантията. Тип 2 - момче с каузия с ясно разгра-
ничена периферия, жлеб и овална горна част.
Лицето е с малки черти, обрамчено от дълга
до раменете, къдрава коса. Хламидата е закоп-
чана на дясното рамо, спускаща се до глезена
на левия крак. Тук, разликите в оформянето на
чертите на лицето и начина на изобразяване на
мантията, позволяват типът да бъде разделен
на четири варианта: вариант А – широко лице
с малки очи, нос и устни. Косата е дълга, къдра-
ва, спускаща се до раменете. Мантията е закоп-
чана на дясното рамо и покрива лявата част на
тялото. Лявата ръка е покрита от драперията,
свита в лакътя, леко придърпва деколтето на
хламидата; вариант В – лицето е малко, овал-
но с миловидни черти, малки очи, нос и уст-
ни; вариант С - лицето е овално с малки очи
и нос и нормални устни; вариант D – главата
не е запазена, хламидата е закопчана на дясно-
то рамо. Лявата ръка е поставена до тялото и
придърпва вътрешния ръб на мантията наляво.
От фигурката, която може да бъде определена
като тип 3, е запазена само част от тялото, хла-
мидата е закопчана на лявото рамо и се спуска
до глезените. Тип 4 – тялото е с форма, подоб-
на на колона, плътно обгърнато от хламидата,
закопчана на дясното рамо. Дължината й е до
глезените с равно отрязан долен ръб4.
4
С тези си характеристики този тип съвпада напълно с тип С

Обр. 3. Бедняково (дн. Стоян Заимово). Старозагорско.
Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 2, Вариант В,
инв. № 4277 (НАИМ-БАН), сн. К. Петкова
Fig. 3. Bednyakovo (present-day Stoyan-Zaimovo), Stara
Zagora region. Terracotta figurine of boy with kausia. Type
2, Variant В. Inv. No. 4277 (National Institute of Archaeology
and Museum, BAS). Photograph: K. Petkova.
Тип 1 е представен от един фрагментиран
екземпляр, намерен на ъгъла на бул. Червено-
армейски (дн. Приморски) и ул. 9-ти септември
при изкоп за сграда във Варна. Запазена е гла-
вата с част от тялото с обща височина 5,2 см.
Изобразена е фигура на момче, обърнато насре-
ща с леко извърната надясно глава. Момчето е
наметнато с мантия, закопчана върху дясното
рамо с кръглo копче. Лявата ръка е под хлами-
дата, свита в лакътя, поставена върху гърдите,
дърпа надолу ръба на дрехата, образувайки V
образно деколте, подчертано от две гънки. От
дясното рамо, надолу към тялото се спускат
вертикален и диагонален ръб с различна висо-
чина на релефа. Главата е с издължена форма
със заострена брадичка. Чертите на лицето не
са запазени. Косата вероятно е къса. Върху гла-
вата е поставена каузия с малка периферия и
трапецовидна горна част. Шията на момчето е
къса. Раменте му са тесни. Върху задната стра-
на на главата е моделиран ръбът на каузията.
Задната страна на фигурата е неретуширана.
Гърбът е равен (обр. 1).
Със своето по-строго лице и обобщени гън-
ки на дрехата фигурата намира точен паралел в
една изцяло запазена теракота на момче с кау-
зия, съхранявана в Британския музей, датирана
по типологията на К. Хорнунг-Бертемес (Hornung-Bertemes 1997,
181-207).
по стил в късния IV в. пр. Хр. (Burn, Higgins
2001, 67, N2129). Подобно оформена фигура
от Чанак кале е публикувана от Д. Томпсън
и е отнесена най-общо в елинистическата
епоха (Thompson 1963, 85). Предложената от
Томпсън датировка е прецизирана от Е. Янсен
на II-I в. пр. Хр. (Janssen 2007, 303-304, Tk132,
taf. 22). Така този тип фигури придобива един
изключително широк диапазон на съществува-
не (между IV и I в. пр. Хр.), което е неприемли-
во и може да бъде преодоляно единствено чрез
датирането на екземпляр от ясен контекст. Фи-
гурата от Одесос е открита заедно с голямо ко-
личество амфорна тара – хераклейски амфори
и амфора с качулковидно столче, характерни
за периода IV-III в. пр. Хр. (Лазаров 1974, 48).
Благодарение на този материал хронологията
на теракотата може да бъде ограничена до на-
чалото на елинистическата епоха.
Тип 2, вариант А (2А) - това е и единственият
изцяло запазен екземпляр, представящ момче с
хламида и каузия. Произхожда отново от Варна,
открит при изкопни работи за основи на блок
на бул. Червеноармейски 81 (дн. Приморски)
през 1957 г. на дълбочина 1,90 м (Дремсизова-
Нелчинова, Тончева 1971, 66: 83). Височината
на фигурката е 14,5 см. Представя изправено,
обърнато насреща момче, стъпило върху ниска
и тясна правоъгълна база. Десният крак е леко
подвит в коляното, пристъпва напред и встра-
ни, а левият е свит в коляното, изнесен назад
и встрани. Покриващата го драперия е изпъна-
та, очертаваща коляното. Дясната ръка е сви-
та в лакътя и поставена в областта на кръста,
докато лявата е покрита от драперията, свита
в лакътя и поставена пред гърдите, малко под
деколтето и изместена леко в ляво от центъра,
придърпвайки отдолу ръба на дрехата. Тялото
е масивно, набито. Фигурата е облечена в къс
хитон, стигащ малко над коленете и наметната
с дълга до глезените хламида, закопчана на дяс-
ното рамо. Мантията покрива тялото и лявата
страна, оставяйки дясната открита. От дясната
страна, задната част на дрехата е преметната
през свитата дясна ръка, като я покрива, а от-
пред пада в две успоредни гънки със заоблени
ръбове, образувайки бордюр и завършвайки с
вълнообразен, омеговиден ръб. От лявата стра-
на, в областта на деколтето, хламидата оформя
V-образна гънка в следствие на подръпването й
с лявата ръка, а върху тялото се образуват къси,
срещуположни, диагонални ръба с нисък релеф
с изпънато пространство между тях като ре-
зултат от изпъването на дрехата от подгънатия
ляв крак. При глезените на левия крак мантия-
101
та оформя извита гънка. Краката на момчето са
с големи ходила и обути с ботуши. Главата на
момчето е малка, кръгла. Върху нея е поставе-
на каузия с широка периферия, с ясно означен
жлеб и овална горна част. Косата се спуска като
плътна маса до раменете с изобразени ситни,
разбъркани къдрици. Лицето е широко и пъл-
ничко със заоблена, повдигната нагоре брадич-
ка. Челото е ниско. Очите са малки, дълбоко по-
ставени с дълги, извити вежди изобразени във
висок релеф, плътни клепачи, съединяващи се в
краищата и завити леко надолу. Носът е малък
и прав. Бузите са добре оформени, пълнички.
Устата е малка, близко разположена до носа,
с добре оформени плътни устни като долната
е по-голяма и издадена напред. Шията е къса
и масивна, почти сливаща се с тялото. Задната
страна на фигурата е необработена, върху нея е
изрязан голям правоъгълен отвор (обр. 2). Те-
ракотата е интерпретирана от Цв. Дремсизова
като изображение на оратор, но общата ико-
нография, каузията, хламидата и ботушите по-
скоро свързват паметника с разглежданите тук
момчета с каузия.
Тип 2, вариант В (2В) – това е и единстве-
ната засега фигура на момче с каузия, наме-
рена във вътрешността на Тракия. Открита е
в м. Язлата до Бедняково (дн. Стоян-Заимо-
во), Старозагорско. Екземплярът е непублику-
ван. Запазена е само главата на момченцето,
изобразена насреща, леко наклонена наляво.
Върху нея е поставена ниска каузия с широ-
ка периферия, и овална форма. Косата е дъл-
Обр. 4. Несебър. Теракотена фигура на момче с каузия.
Тип 2, Вариант C, по Ognenova-Marinova 2005, 81
Fig. 4. Nesebar. Terracotta figurine of boy with kausia. Type
2, Variant C. After Ognenova-Marinova 2005, 81
102
га, спускаща се до раменете в плътна маса от
разбъркани къдрици. Лицето е малко, кръгло,
пълничко с малка, овална, повдигната нагоре
брадичка. Челото е високо. Очите са малки с
релефно изобразени клепачи, със стесняващи
се външни краища, завити леко надолу. Веж-
дите не са релефно предадени. Носът е малък,
чип, с разширяващи се ноздри. Бузите са добре
оформени, устата е малка, разположена близо
до носа, с добре оформени плътни устни, леко
отворена в миловидна усмивка (обр. 3).
Тип 2, вариант С (2С) е представен от два
екземпляра, отново само фрагменти, открити
в Несебър, без ясни данни за контекста. Из-
вестно е, че едната фигура е постъпила в музея
на Несебър през 1965 г. (Ognenova-Marinova
2005, 81, NN 105, 106). Представя изобразена
в анфас глава на момченце, върху която е по-
ставена ниска каузия с широка периферия, а
под нея кръгъл венец. Косата е дълга, спуска-
ща се до раменете в плътна маса от разбъркани
къдрици. Лицето е малко, кръгло и пълничко,
с овална, повдигната нагоре брадичка. Чело-
то е високо. Очите са реалистични, с нормал-
ни размери, бадемовидна издължена форма и
релефно изобразени клепачи със събиращи се
външни краища. Веждите са извити, предадени
в нисък релеф. Носът е малък, чип, с широки
ноздри. Бузите са добре оформени, устата е
нормална, разположена близо до носа с плът-
ни устни, леко отворена в миловидна усмивка.
Шията е къса и масивна (обр. 4).
Към Тип 2, вариант D (2D) се отнася фраг-
ментирана фигурка, намерена в Морската гра-
дина във Варна. Представя изправена, обър-
ната насреща фигура на момче, чиято дясна
ръка, свита в лакътя е поставена в областта на
кръста, докато лявата е до тялото, леко подвита
в лакътя и насочена напред, покрита от драпе-
рията, повдигайки я леко нагоре. Персонажът
е облечен в къс хитон с къси ръкави, стигащ
малко над коленете и заметната с дълга хлами-
да, закопчана на дясното рамо. Мантията по-
крива тялото и лявата страна, оставяйки дясна-
та открита. От дясната страна, задната част на
дрехата е преметната през свитата дясна ръка,
покривайки я и падайки в широки плитки ди-
пли. Отпред дълбоки тесни гънки на дрехата
образуват триъгълник в следствие движението
на лявата ръка. Пред тялото, предният край на
мантията образува бордюр и завършва с широк
вълнообразен ръб. Под лявата ръка драперия-
та пада в тесни, дълбоки гънки. Задната страна
на фигурата е гладка с кръгъл отвор в средната
част. Над него има три хоризонтални, разполо-

Обр. 5. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип
2, Вариант D, инв. № 2141 (РИМ-Варна), сн. Р. Стойчев
Fig. 5. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type
2, Variant D. Inv. No. 2141 (Varna RMH). Photograph: R.
Stoychev
жение една под друга резки. Главата не е запа-
зена (обр. 5).
Фигурите 2A, 2B и 2C се характеризират с
широки, миловидни, пълни лица. Тези иконог-
рафски белези ги сближават с тип 3 на момче-
тата с каузия по типологията на Е. Dusenbery,
който се характеризира с канонична каузия,
хитонискос и хламида. Каузията е предствена
с врязване, показващо, че тя вероятно е била
връзвана. Лицата са обрамчени с гъсти къдри-
ци и носят деликатни черти (Dusenbery 1998,
871), видими много ясно при екземплярите от
Бедняково и Несебър (2В и 2С). Според Е. Дю-
сънбери тип 3 може да се датира в 275 г. пр.
Хр.5. Главата от Бедняково намира паралели
5
Това е и един от малкото примери, при които подобни фигури про-
изхождат от затворени контексти и датировката им се определя
и на базата на съпътстващия ги материал.
сред теракота от Лувъра, произхождаща от
Еолида, която според С. Молар-Беске принад-
лежи към типа „Троя“ от края на III в. пр. Хр.
(Mollard-Besques 1972, 119, D779). Момчета
с каузия и усмихнато лице се съхраняват и в
музеите в Тюбинген и Дрезден, като се пред-
полага, че те произхождат от Александрия от
периода втора половина на III - II в. пр. Хр.
(Fischer 1994, taf. 17, 18). Фрагменти от две
подобни фигурки (вероятно от Калатис), са
известни от частни колекции в Букурещ, без
да е посочена датировка (Канараке 1969, №№
206, 207). Близката иконография с фигури-
те от тип 2 (варианти В и С), изразяваща се
в дългата къдрава коса и миловидните лица,
позволяват тяхното датиране също през III в.
пр. Хр. Теракотата 2А, е отнесена от Ц. Дрем-
сизова най-общо във II в. пр. Хр. (Дремсизова-
Нелчинова, Тончева 1971, 66-83), но според
Е. Янсен дългата коса е белег, характерен за
периода ок. 200 г. пр. Хр. (Janssen 2007, 122).
Разгледаните фигурки от тип 2 от територия-
та на България са съотносими и с тези от тип
В на К. Хорнунг-Бертемес, които се датират
от първата половина на III до II в. пр. Хр.
(Hornung-Bertemes 1997, 181-207).
Сравнението между двата типа (1 и 2) поз-
волява да се обобщи, че фигурките от по-къс-
но време принадлежат към вече развития тип
момчета с каузия, характеризират се с изразена
емоция по лицата, която може да бъде и добър
репер за определяне на тяхната хронология.
Тип 3. От него са запазени фрагменти на две
фигури (съответно екземпляри 1 и 2). Едини-
ят е намерен при проучванията в територията
на пристанището на Каварна, близо до „Сило-
за”. Представлява изправена фигура на мом-
че със опорен ляв крак, като ходилото е леко
изнесено в страни. Десният крак е подгънат в
коляното, изнесен назад и настрани. Дрехата
покрива краката, очертавайки дясното коляно,
изтеглена е леко диагонално наляво, оставяйки
глезена на левия крак непокрит. Две диагонал-
ни гънки, изобразени чрез дълбоки жлебове,
преминават върху предната част на дрехата.
Едната е по-къса, стига до коляното на десния
крак, а другата от ръба на мантията продължа-
ва нагоре. От лявата страна на тялото дрехата
пада в еднообразни, успоредни широки гънки,
с високи заоблени релефни ръбове, оформящи
в краищата вълнообразен ръб. Базата, върху
която е стъпила фигурата, е тясна, правоъгълна
с малка височина (обр. 6).
Вторият фрагмент е открит в Морската
градина на Варна и притежава същите иконог-
103
Обр. 6. Каварна. Теракотена фигура на момче с каузия.
Тип 3/1, инв. № 640 (ИМ-Каварна), сн. Р. Стойчев
Fig. 6. Kavarna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type
3/1, Inv. No. 640 (Kavarna Museum of History). Photograph:
R. Stoychev
рафски белези като този от Каварна, различа-
вайки се от него по качеството на изработка и
кръглата база, върху която е стъпило момчето
(обр. 7).
Начинът на оформяне на долната част на
тялото на фигурката от Каварна намира много
близки аналогии с един екземпляр от колекци-
ята на Британския музей (№ С334), датиран в
330-200 г. пр. Хр. (Higgins 1967, 102, table 45,
A). На базата на гънките на химатиона, преми-
наващи през тялото и създаващи впечатление
за обем, Д. Томпсън го отнася към 300 г. пр.
Хр. (Thompson 1965, 57, pl. 19). Не може да се
каже със сигурност дали за изработването на
фигурките от Каварна и Британския музей е из-
ползван един и същи калъп, но има основания
да се предполага, че те са продукт на един и
същи център на производство. Според Р. Хи-
гинс, екземплярът от Британския музей е дело
на беотийско ателие. По подобен начин е офор-
мена и фигурата, открита в гроб 29 в некропо-
ла в Хадра в Александрия (Adriani 1952, 14, pl.
VI, 2). Ниската правоъгълна база е характерна
за танагрийските фигури произвеждани в Ати-
на и вероятно архетипът на тези екземпляри е
именно с такъв произход.
104
Обр. 7. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип
3/2, инв. № 2153 (РИМ-Варна), сн. Р. Стойчев
Fig. 7. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 3/2,
Inv. No. 2153 (Varna RMH). Photograph: R. Stoychev
За наследник на тези фигури (макар и не
пряк, но с местен произход) може да се смя-
та теракотата от Варна. Тя се отличава с много
по-посредственото си изпълнение и качество.
Освен това базата не е правоъгълна, а кръгла –
вероятно повлияна от малоазийската традиция.
Като иконография и стил фрагментът е сходен
с този от Каварна и следва да бъде датиран
най-общо през III в. пр. Хр.
Тип 4 е представен от една фигурка, открита
при разкопките на римската баня на ул. 8-ми
ноември във Варна през 1961 г. Паметникът е
локализиран в пласт в елинистическа построй-
ка № 2, намираща се до светилището на Херос
Карабазмос, заедно с вносна керамика, гли-
нени лампи, египетска огърлица и автономна
монета на Одесос (Tončeva 1969, 353), които
спомагат за точното датиране на контекста.
Изображението представлява изправена, обър-
ната насреща силно стилизирана фигура на
момче. Главата липсва. Дясната ръка е свита в
лакътя и положена в областта на таза, докато
лявата е свита в лакътя и поставена пред гър-
дите, малко под деколтето и изместена леко в
ляво от центъра, придърпвайки отдолу ръба на
дрехата. Тялото е издължено с подобна на „ко- 109), а през II в. пр. Хр. в Тасос, Самотраки,
лона” структура. Момчето е облечено в хитон, Троя, Смирна, Мирина и Делос (Thompson,
от който се вижда само късия ръкав, с оформен 1963, 85, Janssen 2007).
вълнообразен ръб. Върху хитона е наметната Концентрацията на различните варианти на
дълга до глезените хламида, закопчана на дяс- теракоти на момчета с каузия в некрополите и
ното рамо. Мантията плътно покрива тялото и хинтерланда на тези центрове вероятно има от-
лявата ръка, оставяйки дясната ръка открита. ношение и към работата на ателиетата за тяхно-
От дясната страна, задната част на дрехата е то производство. Според характера на глината
преметната през свитата дясна ръка, покривай- представителя от Британския музей е отнесен
ки я, а отпред пада в две гънки със заоблени ръ- към числото на беотийската продукция (Burn,
бове, оформящи дълбок разширяващ се жлеб. Higgins 2001, 67, N2129). Ранната дата и сти-
Излизащи от него, върху тялото са изобразени ловите сходства допускат, че вероятно към нея
два къси, диагонални ръба с нисък релеф, кои- трябва да бъде добавена и теракотата отбеляза-
то са и единствените гънки върху драперията. на тук като тип 1.
От лявата страна, в областта на деколтето, хла- За определяне центъра на производство на
мидата оформя V-образна гънка в следствие на фигурите, открити на територията на Бълга-
подръпването й с лявата ръка. Долният ръб на рия, от голямо значение е отчитането на спе-
дрехата е равно отрязан. Краката са успоредни, цифична за тях иконографска особеност. При
поставени един до друг (обр. 8). фигурите, които произхождат от Троя, Мирина
Това е и най-късната фигура от разглежда- или Еолида момчето винаги е плътно увито и
ните в настоящата статия теракоти на момчета
с хламида и каузия. Mатериалите от пластта, в
който е намерена, я отнасят към II-I в. пр. Хр.,
което съвпада с датата на точните й иконог-
рафски паралели от некропола на Самотраки
от рамките на I в. пр. Хр. (Dusenbery, 1998, 877-
879). За времето II-I в. пр. Хр. говори и статич-
ната поза на фигурата и оскъдното количество
гънки, а изключителните прилики в начина на
оформяне на хламидата позволят да се предпо-
ложи, че е произведена в ателие в Деметриас,
Тесалия6.
2. Производствени центрове
Важна роля при определянето на горната
граница на датиране на теракотите на момче с
каузия играе появата на този вид шапка в Сре-
диземноморието. Възможно ли е проследява-
нето на разпространението й да даде предста-
ва и за локализиране на ателиетата, в които са
произвеждани фигурките?
Анализът на изображенията и писмените
извори сочи, че каузията се появява в гръц-
кия свят през късния IV в. пр. Хр. и не само
по характер, но и като мода, се свързва с маке-
донците. Под тяхно влияние в края на IV в. пр.
Хр. започва да се носи от момчетата в Северна
Гърция - Амфиполис, Деметриас, Тива и дори
Беотия (Thompson 1963, 54). Като елемент от
облеклото по това време каузията присъства и
в Атина (Dusenbery 1998, 853-854). В Алексан-
дрия е много модерна през целия III в. пр. Хр.,
откъдето се разпространява на запад до Сици-
лия и на изток до владенията на Селевкидите, Обр. 8. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип
но най-много в Кипър и Ливан (Janssen 2007, 4, инв. № 4062 (РИМ-Варна), сн. Р. Стойчев
Fig. 8. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 4,
6
Вж. Hornung-Bertemes 1997, 181-207. Inv. No. 4062 (Varna RMH). Photograph: R. Stoychev

105
често придърпва мантията, за да покрие лице-
то си. Това не е характерна черта за теракоти-
те от Гърция. Изхождайки от тази закономер-
ност може да се допуска, че представителите
от Тракия са произведени в някой от гръцките
центрове. Вероятно тези теракоти се появяват
в Одесос с македонската армия или по време-
то на александровите наследници. Но как да се
обясни присъствието им в Месамбрия? Екзем-
лярите от Месамбрия не са механични копия,
нито могат да се разглеждат като адаптирана
продукция на по-малък център. На базата на
чистотата на образа, цвета на глината и ряз-
костта на детайлите, те вероятно принадлежат
към първите поколения на калъпа, който ги
е произвел и могат да бъдат определени като
вносна атическа или беотийска продукция.
3. Заключение
Съществуват редица хипотези относно зна-
чението на каузията и оттук и за семантиката на
изображенията. Първоначалното мнение на E.
Хьоквист, че носенето на този атрибут е свър-
зано с ритуала на Афродита от Пафос (Sjöqvist,
1955, 45-47), се оспорва от М. Бибер (Bieber,
1956, 171). Според Д. Томпсън изобразените
момчета може да са младите войници, описани
от Теокрит като самодоволните хламидофори
по улиците на Александрия (Thompson 1963,
54). Към подобни интерпретации насочва ком-
Цитирана литература:
Дремсизова-Нелчинова, Тончева 1971: Ц. Дрем-
сизова-Нелчинова, Г. Тончева. Антични теракоти от
България. София, 1971.
Канараке 1969: В. Канараке. Танагрские маски и
статуэтки из мастерских Каллатиса, Мангалия. Бу-
харест, 1969.
Лазаров 1974: М. Лазаров. Амфорни печати от
Одесос. - Известия на Народния музей Варна, 25
(10), 1974, 19-56.
Adriani 1952: A. Adriani, Nouvelles decouvertes dans
la necropole de Hadra - Annuaire du Musee Greco-Ro-
main (Alexandrie) 1940-1950, 1952, 1-27.
Bieber, von Bothmer 1956: M. Bieber, D. von Both-
mer. Notes on the Mural Paintings from Boscoreale.
- American Journal of Archaeology, 60 (2), 1956, 171-
172.
Burn, Higgins 2001: L. Burn, R. Higgins. Catalogue
of Greek Terracottas in the British Museum. 3. London,
2001.
Dusenbery 1998: E. B. Dusenbery. Terracotta Figu-
rines and Objects. - In: Samothrace. The Necropoleis.
Catalogues of Objects by Categories. Princeton Univer-
106
бинацията между каузия и хламида, която е ха-
рактерна за всички подобни изображения.
За повечето изследователи вотивният ха-
рактер на този тип фигури не би трябвало да
се подлага на съмнение (Dusenbery 1998, 853-
854)7. Освен в светилища тези образи са често
срещани и като гробен дар, където вероятно не
са поставяни в качеството си на лично посве-
щение, а са изпълнявали специална, преход-
на роля в погребалния ритуал. За това говори
факта, че в по-голямата част от случаите се
откриват извън рамките на гроба, захвърляни
в некропола подобно на фрагментите от тера-
коти, разпръснати в светилищата. Анализът на
контекстите, в които се откриват, показва, че
не може да се определи ясно дали фигурките
на момчета с каузия са предпочитани в свети-
лища или некрополи (Janssen 2007). Нито едно
от „нашите“ изображения обаче, не предста-
вя момчето, дърпащо мантията към устата си
- жест, интерпретиран като знак за свещено
мълчание в култа, характерен повече за малоа-
зийския ареал.
7
Употребата им като дар се свързва със светилищата на Де-
метра и Кибела, където те са в ролята на поклонници на богини-
те (Thompson 1963, 84-86), за атическите фигури се допуска, че
са направени за светилищата на Деметра, Афродита и Артемида
(Miller 1974, 212-217). Все още не е напълно ясно, защо този кос-
тюм е приет от младежите, служещи на Деметра и другите хто-
нични богини.
sity Press, 1998, 837-941.
Ephippus: F. Jacoby. Die Fragmente der griechischen
Historiker IIA, IIB and IID. Berlin. 1930.
Fischer 1994: J. Fischer. Griechisch-romische terrakot-
ten aus Aegypten. Tubingen, 1994.
Higgins 1967: R. A. Higgins. Greek Terracottas. Lon-
don, 1967.
Hornung-Bertemes 1997: K. Hornung-Bertemes. Die
sogenannten Kausia - Darstellungen aus Demetrias
(Thesssalien). - In: A. Muller (ed.). Le moulage en terre
cuite dans l‘antiquité: création et production derivée,
fabrication et diffusion, 7-8 dec. 1995, Lille. Lille,
1997, 181-207.
Janssen 2007: E. Janssen. Die Kausia. Symbolik und
Funktion der makedonischen Kleidung.
Diss. Univ. Göttingen, 2007.
Kingsley 1984: B. M. Kingsley. The Kausia Diadem-
atophoros - American Journal of Archaeology, 88 (1),
1984, 66-68.
Miller 1974: S. G. Miller. Menon’s Cistern - Hesperia,
43 (2), 1974, 294-245.
Mollard-Besques 1972: S. Mollard-Besques. Cata-
logue raisonné des figurines et reliefs en terre-cuite
grecs, étrusques et romains. 3. Epoques hellénistique et
romaine Grèce et Asie Mineure. Paris, 1972.
Ognenova-Marinova 2005: L. Ognenova-Marinova.
Terres cuites de Messambria. - In Nessebre, 3. Burgas,
2005, 51-91.
Oppermann 2004: M. Oppermann. Die westpontische
Poleis und ihr indigenes Umfeld in vorromischer zeit.
Langenweissbach, 2004.
Polybius: Polybius. The Histories, Vol. II, Books 3-4
(Loeb Classical Library No. 137). London, 1979.
Saatsoglou-Paliadeli 1993. C. Saatsoglou-Paliadeli.
Aspects of Ancient Macedonian Costume. - Journal of
Terracotta figurines of boys with kausia from
present-day Bulgaria (Abstract)
Kalina Petkova
The present paper discusses eight terracotta
figurines of the popular Hellenistic type “boy with
kausia”. The largest group was discovered on the
territory of the Greek colony Odessos (present-
day Varna). One was found in Kavarna (ancient
Bizone), and one in Nesebar (ancient Greek col-
ony of Mesambria). The only example from the
interior of the country was found in Bednyakovo
(present-day Stoyan-Zaimovo), Stara Zagora re-
gion, and is kept in the National Institute of Ar-
chaeology and Museum, BAS.
Following their specific iconographic features,
the figurines of boy with chlamis and kausia on
the head could be classified in four types with
variants. Type 1 depicts a boy with kausia with
low brim, shallow groove and trapezoidal upper
part, and chlamis, fastened at the right shoulder.
The hair is short. The left arm is bent at the el-
bow and pulls down the neck of the cloak. The
type is dated to the Early Hellenistic Period. Type
2 is a boy with kausia with distinct brim, groove,
and oval upper part. The face of the figure is with
fine features, framed by curly hair, falling to the
shoulders. The chlamis is fastened at the right
shoulder and falls down to the left ankle. In this
Hellenic Studies, 113, 1993, 122-147.
Sjöqvist 1955: E. Sjöqvist. A Cypriot Temple Atten-
dant. - American Journal of Archaeology, 59 (1), 1955,
45-47.
Thompson 1963: D. B. Thompson. Troy. The Terracot-
ta Figurines of the Hellenistic Period. Supplementary
Monograph 3, 1963.
Thompson 1965: D. B. Thompson. Three Centuries of
Hellenistic Terracotta - Hesperia, 34 (1), 1965, 34-71.
Tončeva 1969: G. Tončeva. Le sanctuaire du Heros
Karabasmos d’ Odessos - In: Actes du Premier congrès
des Etudes balkaniques et Sud-Est européennes, 2. So-
fia, 1969, 353-364.
case, variations in the facial features and the treat-
ment of the cloak allow for distinguishing four
variants. Variant A – broad face with small eyes,
nose, and lips; the hair is long and curly and falls
to the shoulders; the cloak is fastened at the right
shoulder and covers the left part of the body. The
left arm is covered by the cloak, bent at the elbow
and slightly pulling down the neck of the chlamis.
Variant B - the face is small and oval, with pretty
features, small eyes, nose and lips. Variant C - the
face is oval, with small eyes and nose and normal
lips. Variant D - the head is missing; the chlamis
is fastened at the right shoulder; the left arm is
held tight against the body, pulling the inner end
of the cloak to the left. This type could be dated
to period from the first half of the 3rd to the 2nd
c. BC. Only one figurine belongs to Type 3 and
it is partially preserved: the chlamis is fastened
at the left shoulder and falls down to the ankles.
Type 4 is with pillar-like body, tightly enveloped
in the cloak that is fastened at the right shoulder.
It falls down to the ankles and the lower edge is
cut straight. Type 3 could be dated generally to the
3rd c. BC, and Type 4 is the latest that is attested,
dated to 2nd-1st c. BC.
107
 Теракоти от античните производствени
центрове от територията
на Никополис ад Иструм
Павлина Владкова
Производствените центрове при Бутово,
Павликени, Бяла черква и Хотница, ситуира-
ни в западната част от административната те-
ритория на Никополис ад Иструм, са известни
от 70-те години на ХХ в. Разнообразните ке-
рамични изделия, открити по време на проуч-
ванията на археолога Б. Султов, все още не са
цялостно публикувани и интерпретирани. В
съобщението ще бъдат представени някои от
най-интересните изображения на теракотовата
пластика - статуетките на божества. До насто-
ящия момент, освен публикуването на образци
в различни албуми, е обнародвана една статия,
в която са разгледани четири екземпляра, пред-
ставящи Венера, като останалият материал не е
обект на вниманието на автора (Султова 1992,
153-156).
В научната литература, без сериозна аргу-
ментация, теракотите от Бутово, а и останалата
керамична продукция, изследователите дати-
рат през ІІІ-ІV в., което, според известния ар-
хеологически и нумизматичен материал, е по-
грешно. Двата производствени центъра - при
Павликени и Бутово, както и вилата при Бяла
черква, функционират по едно и също време и
разцветът им се отнася към последното десети-
летие на ІІ до средата на ІІІ в. (Владкова 2008,
255-266). През ІV в. върху руините на вилите,
работилниците и пещите възникват поствилни
селища, които нямат отношение към производ-
ството на керамични изделия.
Теракоти, изобразяващи Венера
Най-многобройни са откритите теракоти на
Венера - богиня на красотата и любовта (Clay-
ton 1990, 30; Hastings 2003, 178). Античните
майстори моделират статуетки, третиращи раз-
лични страни от култа към божеството. Голяма
част от тях са вероятно имитация на паметници
от монументалната пластика, като старателно
са представени иконографските особености на
дадения тип, а друга, наред с емоционалното
108
въздействие, носи характеристиката на локал-
ните ателиета. По този начин са създадени
множество разнообразни типове на Венера. В
известни случаи се наблюдава и съчетание на
части и елементи от отделни типове образи на
богинята, т. нар. disiecta membra, разпростра-
нено през римската епоха (Султова 1992, 153).
Тип 1
Първият третиран тип на Венера в терако-
товата пластика е Venus Pudica. Четири тера-
коти представят богинята в този иконограф-
ски тип. Три произхождат от Бутово (обр. 1
1; 2 а, б; 3 а, б), а една е открита в римската
вила при Бяла Черква (обр. 1 4). Последната в
технологично и стилово отношение не се раз-
личава от останалите и може със сигурност да
бъде отнесена към изделията, произхождащи
от бутовските ателиета. Няма данни в компле-
кса при Бяла Черква да е произвеждана худо-
жествена керамика (Султов 1979, 14). Същият
тип иконография на Венера е представен и
върху калъп за изработка на теракоти от Бу-
тово (обр. 2 5).
Богинята е изобразена права, в цял ръст.
Тялото е тромаво и леко извито, с разширен
ханш. При нито една от статуетките главата не
е запазена. Лявата ръка закрива интимните час-
ти на тялото. Запазените части от дясната ръка
подсказват, че в нея Венера е държала ябълка.
Наблюдава се смесването на типа Venus Pudica
с типа Venus Victrix. Свличащият се хитон об-
гръща долната част на краката, като диплите на
дрехата са предадени чрез напречни релефни
линии, а възелът - чрез пластичен кръг. Гърди-
те са леко загатнати, изобразени са само зърна-
та чрез релефни пъпки.
Различието и уникалността на отделните
теракотови статуетки, третиращи типа Venus
Pudica, е постигнато посредством накитите на
богинята. При една от статуетките шията е ук-
расена с огърлица (обр. 1 1). При друга стату-
 1 2a 2b

4
3a 3b

Обр. 1. Теракоти от територията на Никополис ад Иструм. 1-4 Теракоти на Венера. Средата на ІІ – средата на ІІІ в.
Fig. 1 Terracotta figurines from the territory of Nicopolis ad Istrum. 1-4 Figurines of Venus, mid-2nd – mid-3rd c.

109
етка лявата ръка е с две гривни - разположени
над и под лакътя (обр. 1 2 а, b). Като накит, с
който е представяна в пластиката богинята, те
са нетипични и рядко срещани в запазените ка-
менни и мраморни образци. При третата стату-
етка огърлицата на шията е допълнена с кръгъл
медальон (обр. 1 3 а, b). При последната стату-
етка, както и върху калъпа, на шията е моде-
лирана релефна лента с триъгълни врязвания,
която се спуска вертикално по раменете и вър-
ху гърдите и вероятно е част от прическата и от
украсата на богинята (обр. 1 4; обр. 2 5). Ана-
логична украса на Venus Pudica се наблюдава
при теракотова статуетка от villa suburbana при
керамичния комплекс Ромула, провинция Да-
кия (Popilian 1979, 240, fig. 6/ 2).
Четирите фигурки са били монтирани върху
поставки, които не са запазени, но подобни са
откривани както в Павликени, така и в Бутово
(Владкова 2011, 105-106; 120, кат. № 20 и не-
публикуван материал от фонда на Регионален
исторически музей - Велико Търново).
Макар че главите на всички екземпляри
липсват, височината на теракотите не е надви-
шавала 22 см, а максималната ширина е около
5,5 см.
При теракотите от тип 1 се откриват някои
технологични особености, със значение в ця-
лостния процес на производство. Всички те
са изработени от фина бежово-кафява глина
в двустранни калъпи и са покрити с фирнис,
получил след изпичането червено-кафяв цвят.
Върху някои от тях на обратната страна на фи-
гурките има по един малък кръгъл отвор, пред-
назначен за свободното циркулиране на топ-
лия въздух по време на изпичането. Почти при
всички екземпляри след слепването на двете
части на калъпа е направен ретуш, което най-
добре личи при оформянето на накитите. При
едната статуетка допълнително са апликирани
двете гривни, украсяващи лявата ръка под и
над лакътя (обр. 1 2), а при друга теракота след
изваждането от калъпа е апликирана релефната
лента и едва тогава тя е украсена с триъгълни
вдлъбвания (обр. 1 2 - 4 ).
Типът Venus Pudica е изключително по-
пулярен сред произведенията на римската
бронзова пластика и фигурки със същите ико-
нографски особености се откриват често във
всички римски провинции (Milčeva 2006, Кат.
№ 33; Vermeule 1974, 18, N 52; Irimia 1966, N
10; Menzel 1970, N 78). Датировката на бронзо-
вите статуетки се отнася към втората полови-
на на ІІ – средата на ІІІ в., каквато е и тази на
описваните тук теракоти.
110
Тип 2
Нестандартно и оригинално е представен
образът на Венера върху теракота от Бутово
(обр. 2 6 а, b). И тя е изработена в двустранен
калъп от бежово-кафява глина, без лаково по-
критие. Теракотата се отличава с примитиви-
зъм, наблюдаван както в моделирането, така и
в третирането на образа. Това особено силно
личи при представянето на лицето, което е с
варваризирани черти и непропорционални раз-
мери. Богинята е представена права, в цял ръст.
Липсват дясната ръка и долната част на тялото.
Релефно са очертани очите и гъстите вежди.
Устните са врязани, а носът и брадичката – из-
дължени. Фризурата на богинята е меломна.
На главата има диадема с назъбена горна част
и резки по нея. Лявата ръка е сгъната в лакътя
и поставена на корема с жест, подобен на този
от описаните по-горе статуетки от тип 1. Та-
лията е подчертана. От гърдите са изобразени
само изпъкналите зърна. Фигурата е претрупа-
на със стилизирани накити - върху шията има
кръгъл медальон и огърлица, а лявата ръка е с
две гривни, едната при китката, а другата над
лакътя. Интересен е медальонът - украшение,
характерно за източните божества (Дремсизо-
ва-Нелчинова, Тончева 1971, 71, обр. 95; Сул-
това 1992, 154-155).
Тип 3
Последната теракота, изобразяваща Вене-
ра, е открита в Павликени (обр. 2 7 а, b). Тя
представя типа Венера с огледало. Статуетката
е изработена в двустранен калъп от фина бе-
жово-кафява глина, покрита с червено-кафяв
лак. След изваждането й от калъпа не е рету-
ширана и двете половини - предна и задна, не
пасват точно. Този образец, в сравнение с дру-
гите разгледани теракоти, в най-голяма степен
се доближава до оригиналния иконографски
тип. Богинята е представена права, в цял ръст.
Лицето и формите на тялото са предадени су-
марно. Главата е леко извита надясно. С лява-
та ръка Венера изстисква кичур от дългите си
коси, а дясната е свита в лакътя. Въпреки, че
китката и дланта липсват, запазената част под-
сказва, че в нея богинята е държала огледало,
така, както изисква иконографията. Гърдите й
са малки, леко загатнати. Левият крак е по-ма-
сивен и груб от десния. Той е леко свит в ко-
ляното, като по този начин тежестта на тялото
преминава върху десния крак. Краката са пред-
ставени до коленете, като надолу преминават в
грубо изработена поставка.
Аналогична трактовка на иконографския
стил се открива при теракотова фигурка от villa
 5 7a 7b

6a 6b

Обр. 2. Теракоти от територията на Никополис ад Иструм - 5 Фрагмент от калъп за теракота – Венера; 6-7 Тера-
коти на Венера. Средата на ІІ – средата на ІІІ в.
Fig. 2. Terracotta figurines from the territory of Nicopolis ad Istrum - 5 Fragment of a mould for terracotta figurines of Venus;
6-7 Figurines of Venus. Mid-2nd – mid-3rd c.

111
suburbana при керамичния комплекс Ромула,
провинция Дакия (Popilian 1979, 240, fig. 6/ 6).
Сюжетът, при който Венера изстисква ки-
чур коса пред огледало, е сред най-разпрос-
транените при дребната бронзова пластика в
Долна Мизия. Три статуетки, третиращи този
тип, две бронзови и една от кост, са открити в
различни антични селища от градската терито-
рия на Ескус (Ковачева 1991, 48, обр. 5, 6, 7).
Бронзови статуетки на Венера с огледало са на-
мирани и при разкопките на римските терми в
античния Одесос (Георгиев 1978, 34, обр. 2, 3),
а от римския лагер Нове произхождат четири
фигурки (Milčeva 2006, 14).
В границите на административната терито-
рия на Никополис ад Иструм култът към Вене-
ра е слабо разпространен (Владкова 2003, 101-
112). Посветителни надписи не са открити, а от
територията на съвременните селища Градище
и Лясковец, от локализирани римски вили,
произхождат бронзови статуетки на богинята
(Църов 1990, 31-42 и цит. там лит.). Фактът, че
в керамичните центрове се произвеждат тера-
коти, изобразяващи Венера, показва популяр-
ността на божеството в региона сред обикнове-
ното население.
Тип 4
От производствените центрове произхож-
дат четири глави от глинени фигурки на боги-
ни, които по начин на третиране и размери са
почти аналогични. Те са изработени в различ-
ни калъпи, но вероятно произхождат от едно
ателие, а майсторът-грънчар е снел отпечатъка
на образа от един и същ модел. Незначителна
разлика между теракотите се открива в разме-
рите - от 0,1 до 0,3 см, и в начина на представя-
не кичурите на косата, които след изваждането
от калъпа са ретуширани по различен, но схо-
ден начин. При една от теракотите кичурите са
оформена чрез коси релефни линии (обр. 3 11),
при друга - чрез широки релефни ленти (обр. 3
12), а при третата - чрез врязвания (обр. 3 10).
Споменатите три екземпляра произхождат от
Бутово. При четвъртата теракота, произхожда-
ща от Павликени, косата на богинята е преда-
дена чрез релефни бразди (обр. 3 13).
Четирите статуетки са изработени в дву-
странни калъпи от фина глина. При теракотите
от Бутово тя е с бежово-кафяв цвят и без лаково
покритие, а главата от Павликени е направена
от бежово-розова глина и върху нея е положен
червен фирнис. Но при третирането на лицето
не се откриват разлики - то е с овална форма,
очите са подчертани, удължени, към краищата
се свиват, носът е правилен. Устните са малки
112
и плътни, а брадичката - масивна. Косата е раз-
делена на път. На главата е представена диаде-
ма и стилизиран кок в задната част на главата.
Ако приемем, че главите на фигурките са
пропорционални на останалата част на тялото,
то височината на теракотите е била около 15 см.
Така описаните теракотови глави на боги-
ни на пръв поглед не могат да бъдат иденти-
фицирани със сигурност. Аналогични образци
обаче, открити във villa suburbana в Ромула,
помагат в голяма степен за тяхното определя-
не (Popilian 1979, fig. 6 2, 8). В изображенията
на две теракоти на богини, интерпретирани от
проучвателя Г. Попилиан като Венера и Ми-
невра, се забелязват идентични особености в
третирането на образа. Чертите на лицето на
Миневра са предадени по същия начин, както
и при разгледаните теракоти. Сходство се от-
крива и в представянето на прическата и диаде-
мата на главата със статуетка, определена като
Венера.
По-вероятно е четирите глинени глави от
Бутово и Павликени да третират образа на Ве-
нера, тъй като на територията на Никополис
ад Иструм култът към Миневра не е разпрос-
транен. Освен това луновидната диадема, изо-
бразена на главата на богинята и при четирите
теракоти, може да се свърже с иконографския
стил при представянето на един от популярни-
те типовете Венера - Venus Urania.
Тип 5
Тук са включени фрагмент от теракотова
статуетка и калъп за подобни, представящи
Ерос и Психея и несъмнено имащи отношение
към култа към Венера (обр. 3 8, 9). В терако-
товата пластика двете фигури обикновено са
представяни прегърнати (Дремсизова-Нелчи-
нова, Тончева 1971, 81, обр. 115), както е било
и при статуетките, изработвани в калъпа, от
който е запазена долната част от задната по-
ловина (обр. 3 9). Изработен е от фина бежо-
во-розова глина и както по-голямата част от
калъпите от Павликени и Бутово е покрит с
червено-кафяв фирнис - технически похват,
използван от грънчарите с цел направата на
по-качествени изделия. Прическата на Психея
е оформена релефно в стилизиран кок. Двете
фигури стъпват върху четириъгълна поставка,
украсена чрез щемпелуване с точков орнамент
и прави и коси линии, образуващи триъгъл-
ници. За съжаление не е открита горната по-
ловина на калъпа, за да бъде напълно изяснен
иконографският сюжет.
Калъпът с изображения на Ерос и Психея е
едно от доказателствата, че производствените
 8 9

10 11 12 13

Обр. 3. Теракоти от територията на Никополис ад Иструм. 8 Фрагмент от теракота на Ерос и Психея; 9 Калъп за
теракота на Ерос и Психея; 10-13 Глави от теракоти на Венера. Средата на ІІ – средата на ІІІ в.
Fig. 3. Terracotta figurines from the territory of Nicopolis ad Istrum. 8 Fragment of a figurine of Eros and Psyche; 9 Mould for
figurine of Eros and Psyche; 10-13 Heads of figurines of Venus. Mid-2nd – mid-3rd c.

113
центрове в Бутово и Павликени функционират
паралелно. Глинен печат за украса на керамич-
ни изделия с мотива, който е нанесен върху
калъпа, е намерен в близост до работилница в
Павликени и със сигурност се датира през II –
ранен III в. (Владкова 2011, 84).
Изображения на Хермес
Теракотата, представяща Хермес, е откри-
та в Бутово (обр. 4 14). Статуетката е израбо-
тена от фина бежово-кафява глина, без лаково
покритие и е моделирана в едностранен калъп.
Представя божеството в цял ръст, голо, със
силно изразени полови органи. Не са запазени
краката и дясната ръка, в която то е държало
кесия. На лявото рамо е облегнат кадуцей, при-
държан от лявата ръка. Лицето е едро и продъл-
говато, с подчертани очи, масивена брадичка и
правилен нос. Чрез напречни бразди е предаде-
на буйната коса на Хермес. При трактовката на
образа липсва типичната за иконографията на
бога шапка с крилца - петасос. Фигурката е със
запазена височина 8,1 см, т.е. в цялост тя не е
надвишавала 12 см (Султов 1976, 87; Кабакчи-
ева, Султова, Владкова 1988, 36 212).
Теракотата потвърждава широко разпрос-
транения култ към Хермес в границите на ад-
министративната територия на Никополис ад
Иструм. Тук през римската епоха божеството
е почитано предимно в аспекта му на покро-
вител на търговията и пазарите и свързаното с
тях благоденствие (Лунгарова 2012, 203-206).
В производствените центрове при Павликени и
Бутово има категорични данни за добре разви-
та търговска дейност. Това обяснява и особена-
та почит, която е отдавана на Хермес.
От Никополис и неговата територия са из-
вестни оброчни плочи, изобразяващи Хермес
сам или в обкръжението на други божества,
посветителни надписи, бронзови статуетки и
многобройни монетни изображения върху ек-
земплярите, сечени в града (Дончева 2002, 215-
216). Прави впечатление съсредоточаването на
паметници, свързани с култа към Хермес, око-
ло производствения център и селището при Бу-
тово. Оттук произхожда оброчен релеф, където
Хермес е изобразен със Зевс (Младенова 1967,
44-45, обр. 14); друг, върху който са представе-
ни заедно с Атина (Султов 1977, 60), бронзови
статуетки (Църов 1990, 38) и др.
Неизменният атрибут на Хермес – кадуце-
ят, се свързва с двойнствения характер на бо-
жеството – като покровител на стадата и като
бог, свързан с подземното царство. Другият
му постоянен атрибут – кесията, се асоциира с
аспекта му на покровител на търговията, бла-
114
годенствието и късмета, тя е символ на очак-
вана или получена печалба (Дончева 2002, 220;
Лунгарова 2012, 196-205).
Изображения на Кибела
В двустранен калъп, от който е запазена
само част от горната половина, са изработвани
статуетки, вероятно представящи Кибела (обр.
4 15). Богинята е с релефно моделирана коса,
сресана на път. На главата личат два израстъка,
наподобяващи рога, а между тях и цилиндри-
чен израстък. Вероятно идеята на майстора на
калъпа е била да представи предната част на
крепостната корона. В такъв случай върху зад-
ната половина е била моделирана втората част,
оформяла завършения вид на този характерен
атрибут на Великата богиня. Овалното лице е с
правилен нос, големи очи и малки, плътни уст-
ни. Шията е украсена с кръгъл медальон, кой-
то, както вече отбелязах по-горе, е характерен
при релефите на източните богини, каквато е
Кибела.
Класическият иконографски сюжет на бо-
гинята представя Великата майка на боговете
седнала на трон, върху главата с крепостна ко-
рона, в ръката обикновено държи тимпан, а в
скута й седи лъвче (Тачева-Хитова 1982, 211).
Но през римската епоха иконографската харак-
теристика на Кибела претърпява частични мо-
дификации. Една от тях е заменянето на лъвче-
то в скута й с два лъва край трона на богинята.
Но те вече не са задължителни, както и тимпа-
нът (Тачева-Хитова 1982, 213). Най-характер-
ният белег остава короната, която е изобразена
върху описания калъп.
В градската територия и в самия Никопо-
лис ад Иструм са открити шест епиграфски
паметника, доказващи популярността на култа
към Кибела в региона, всички датирани след
средата на II до първите десетилетия на III
в. (IGBulg. II, 678, 682, 722; Гочева 1984, 91;
Лунгарова 2002, 93; Църов 1995, 7-13; Иванов,
Иванов 1994, 96). Освен това от работилници-
те в Бутово произхожда глинен калъп за ме-
дальони, върху който богинята е представена
яздеща лъв – едно изображение, което доста се
доближава до познатата от монетите на Нико-
полис ад Иструм иконография (Владкова 2004,
112-120). Прави впечатление, че за пръв път
по времето на управление на император Сеп-
тимий Север Кибела е представена върху ну-
мизматични паметници с крепостна корона. В
литературата се е наложило мнението, че този
тип изображение е доказателство, че в дадения
град укрепителната система вече е изградена.
Датировката на глинения калъп с представена-
 14 15

16 a 16 b

Обр. 4. Теракоти от територията на Никополис ад Иструм. 14 Теракота на Хермес; 15 Калъп за теракота на Кибе-
ла; 16 Теракота на Деметра? Средата на ІІ – средата на ІІІ в.
Fig. 4 Terracotta figurines from the territory of Nicopolis ad Istrum. 14 Terracotta figurine of Hermes; 15 Mould for figurines
of Cybele; 16 Figurine of Demeter (?). Mid-2nd – mid-3rd c.

115
та богиня с крепостна корона не противоречи
на това мнение, защото той също се датира по
времето на династията на Северите, а каменна-
та крепостна стена с кули и порти в Никополис
ад Иструм е изградена след 170 година, при
управлението на Марк Аврелий.
Към теракотите, изобразяващи божества,
се отнася и една глинена статуетка на богиня,
седяща на трон (обр. 4 16 а, b). Фигурката е из-
работена в двустранен калъп от фина бежово-
кафява глина и покрита с кафяв фирнис. Боги-
нята е представена в цял ръст, седнала на трон,
със скръстени пред тялото ръце. Чертите на
овалното лице са представени сумарно. Носът
е сплеснат, а очите са предадени чрез вдлъбна-
ти окръжности, с какъвто орнамент е украсена
и дрехата. Този тип украса е често използван
върху глинените подноси, произвеждани в Бу-
тово (Владкова 1991, табл. IV, обр. 159). Коса-
та на богинята е релефно предадена, събрана в
кок на тила, като главата е покрита с наметка.
Чрез релефни ленти в областта на гърдите са
представени гънките на дрехата, която покрива
ръцете и краката на богинята.
Статуетката е единствената, запазена цяла и
има височина 16,8 см.
Липсата на иконографски особености и от-
съствието на характерни атрибути не позво-
лява сигурната идентификация на богинята.
Възможно е статуетката да представя Деметра
– богинята на плодородието и земята, която
има и една по-особена функция – почитана е
и като покровителка на мъртвите (Hodge 1995,
52). Тъй като теракотата е открита в гроб, това
дава основание да се предположи, че е възмож-
но грънчарят да третира по този начин образа
на Деметра.
Култът към богинята не е популярен на те-
риторията на Никополис ад Иструм и до насто-
ящия момент не е известен нито един памет-
ник, свързан с нея.
Отчитайки широко разпространените кул-
тове към източните божества на територията
на Никополис ад Иструм и в частност в реги-
она около Бутово и Павликени, не е изключе-
но теракотата да представя Кибела, седнала на
трон. И двете предположения на този етап на
изследване са само хипотетични, без да са ба-
зирани на сериозни научни доказателства.
Така направената характеристика на терако-
товите статуетки от Бутово и Павликени дава
възможност за някои изводи.
На първо място трябва да се отбележи, че
от Павликени липсват данни за производство
на този вид изделия. От представените шестна-
116
десет екземпляра теракоти и калъпи, само две
теракоти произхождат от този център – фигур-
ка на Венера с огледало и глава на богинята. В
този център, както показва анализът на целия
открит керамичен материал, са изработвани ос-
новно глинени съдове, една част от които пред-
назначена за култови ритуали, и няма данни
за производство за пазара на лампи, теракоти,
подноси и калъпи за тях (Владкова 2011, 141).
Основният производител на теракоти в региона
е центърът при Бутово. Освен разгледаните по-
горе екземпляри, в локалните работилници се
произвеждат и различни типове детски играчки
- кончета, войници и петлета. Многобройните
открити екземпляри - калъпи, готови изделия
и бракувана продукция, както и грънчарски
пещи, в които са изпичани, доказва тяхното ма-
сово разпространение на провинциалния пазар.
Не са открити модели, използвани при про-
изводството на калъпите. Вероятно те са били
восъчни или дървени, поради което не са запа-
зени. Възможно е образите за калъпите да са
снемани от бронзови или мраморни статуетки.
В близост до пещ в Бутово е намерена мрамор-
на статуетка на Венера, която според откри-
вателя, е използвана за модел на калъпите за
производство на теракоти, третиращи образа
на Венера Пудика (Sultov 1985, 27).
Всички теракоти, с изключение на фигурка-
та, представяща Хермес, са изработени в дву-
странни калъпи. Върху откритите фрагменти
от половинки калъпи има вдлъбнатини и пъпки
за точното прилепване на двете части. По част
от калъпите личи лаково покритие, нанесено с
цел по-лесното изваждане от тях на теракоти-
те и по-бавното изтриване на самите калъпи.
Върху обратната страна на някои фигурки са
запазени отвори, направени след изваждането
на теракотите от калъпите, даващи възможност
за равномерното изпичане на изделията. Забе-
лязва се и нанасянето на ретуш преди изпича-
нето, особено при моделирането на дрехата и
накитите на божествата. Има и фигурки без
лаково покритие - статуетка на Венера, три от
главичките, представящи същата богиня, фи-
гурката на Хермес. Този факт е твърде необи-
чаен и странен, защото майсторите от работил-
ниците владеят до съвършенство техниката на
моделиране и изпичане на изделията и използ-
ват много успешно лаковото покритие както с
естетическа цел, така и за по-голяма трайност
на продукцията. С лак са покрити дори анте-
фиксите, произвеждани в Павликени. Може би
обяснението трябва да се търси в изясняване на
предназначението на теракотите, произвежда-
ни основно в Бутово.
Върху теракотите и калъпите за тях не са
открити надписи, които да указват имената на
грънчарите, работилницата или притежателя
на изделията.
Прави впечатление многобройността на те-
ракотите, изобразяващи Венера. Представени
са няколко иконографски типа, като най-попу-
лярен е на Venus Pudica - така както е и при
бронзовата пластика. От друга страна, изобра-
жения на Венера не се откриват върху аплика-
циите за украса на глинени съдове. В същото
време липсват теракоти, представящи двете
най-популярни за региона божества - Хера-
къл и Дионис, изобразени върху апликации на
съдове, глинени оброчни плочки и дръжки на
патери. Или с други думи се наблюдава катего-
рично разграничение - докато съдовете, укра-
сени с образи на божества, са предназначени за
култовите церемонии и ритуали, провеждани
в близките светилища, а плочките са употре-
бявани като оброчни дарове, то теракотените
статуетки вероятно са използвани основно в
домашните олтари. Предвид многобройността
Цитирана литература:
Батаклиев 1989: Г. Батаклиев. Антична митология.
София, 1989.
Владкова 1991: П. Владкова. Декоративни орна-
менти върху глинените подноси от територията на
Никополис ад Иструм. - Известия на Исторически
музей Велико Търново, 6, 1991, 129-137.
Владкова 2003: П. Владкова. Култовете в граници-
те на административната територия на Никополис
ад Иструм. - В: Studia Protobulgarica et medieavalia
europensia. Материали от юбилейна научна конфе-
ренция в чест на 100 год. на чл. кор. проф. д-р Весе-
лин Бешевлиев. София, 2003, 101-112.
Владкова 2004: П. Владкова. За култа към Кибела в
Nicopolis ad Istrum. - Епохи, 1-2, 2004, 111-120.
Владкова 2008: П. Владкова. Античният производ-
ствен център при Павликени: производство и по-
требление на керамичните изделия. - В: Сб. Велико-
търновски университет „Св. кв. Кирил и Методий”
и българската археология, 1, 2010, Велико Търново,
255-266.
Владкова 2009: П. Владкова. Античен производ-
ствен център при Павликени (Долна Мизия) - пери-
одизация и производства. Част първа. - Археология,
1-2, 2009, 40-52.
Владкова 2011: П. Владкова. Античен производ-
ствен център при Павликени, Долна Мизия. Велико
Търново, 2011.
Георгиев 1978: П. Георгиев. Бронзова пластика от
на статуетките, свързани с Венера, както и с
някои от аспектите на нейния култ, е възможно
част от тях да са използвани при сватбените и
погребалните ритуали като магически предме-
ти, за които не е необходимо да притежават в
голяма степен художествени качества. Може
би това е и обяснението за липсата на лаково
покритие върху тези екземпляри.
Представените екземпляри теракоти и ка-
лъпи, според датировката на архитектурните
комплекси, на нумизматичния и на останалия,
намерен заедно с тях движим материал и чрез
аналогични находки от римските провинции от
глина и метал, се датират във времето от среда-
та на ІІ до средата на ІІІ в.
Теракотите, третиращи образи на божества,
са сред най-оригиналните образци на дребна-
та пластика, изработвани в производствените
центрове Бутово и Павликени. Те допълват
информацията за религиозния живот и почита-
ните култове в границите на административна-
та територия на Никополис ад Иструм и дават
данни за технологичните особености при на-
правата на този вид керамични изделия.
римските терми във Варна. - Археология, 1978, 2,
33-39.
Гочева 1984: З. Гочева. Религиозният живот на Ни-
кополис ад Иструм. - В: Сб. в памет на проф. Станчо
Ваклинов. София, 1984, 87-92.
Дончева 2002: И. Дончева. Култът към Хермес в
Никополис ад Иструм и неговата територия. - Из-
вестия на Регионален исторически музей - Велико
Търново, 17-18, 2002/03, 215-225.
Дремсизова-Нелчинова, Тончева 1971: Ц. Дрем-
сизова-Нелчинова, Г. Тончева. Антични теракоти от
България. София, 1971.
Иванов, Иванов 1994: Т. Иванов, Р. Иванов. Нико-
полис ад Иструм. 1. София, 1994.
Ковачева 1991: Т. Ковачева. Статуетки на Венера от
Плевенско. - Известия на музеите от Северозападна
България, 1990, 16, 47-56.
Лунгарова 2011: П. Лунгарова. Римските култове в
провинция Долна Мизия. Велико Търново, 2012.
Младенова 1967: Я. Младенова. Необнародвани па-
метници на Хермес. - Археология, 1967, 4, 40-48.
Мушмов 1912: Н. Мушмов. Античните монети на
Балканския полуостров. София, 1912.
Султов 1977: Б. Султов. Антични култове, светили-
ща и храмове в Павликени и Павликенския край. – В:
Сб. Павликени и павликенският край. София, 1977.
Султов 1979: Б. Султов. Антични центрове за про-
изводство на художествена, битова и строителна ке-
117
рамика. - Векове, 1979, 3, 14-21.
Султова 1992: С. Султова. Теракотови статуетки на
Афродита от керамичния център в Бутово (Долна
Мизия). - Известия на Исторически музей Велико
Търново, 7, 1992, 153-157.
Тачева-Хитова 1982: М. Тачева-Хитова. История
на източните култове в Долна Мизия и Тракия V пр.
н. е. - IV от н. е. София, 1982.
Финогенова 1990: С. И. Финогенова. Античные
терракотовые маски Северного Причерноморья. -
Советская археология, 1990, 2, 189-204.
Църов 1990: И. Църов. Паметници на римската
бронзова пластика от Исторически музей във Вели-
ко Търново. - Годишник на музеите от Северна Бъл-
гария, XVI, 1990, 31-45.
Църов 1995: И. Църов. Ара със сакрален надпис от
Никополис ад Иструм. - Известия на исторически
музей Велико Търново, 10, 1995, 67-73.
Clayton 1990: P. Clayton. A-Z of Mithology. London,
Terracotta figurines from ancient production centers
in the territory of Nicopolis ad Istrum (Abstract)
Pavlina Vladkova
The article presents some of the most interest-
ing images among terracotta figurines – statuettes
of deities, discovered in production centres in the
western part of the territory of Nicopolis ad Is-
trum: Butovo, Pavlikeni, and Byala Cherkva.
Most numerous are the figurines of Venus, rep-
resented in various iconographic types. Four figu-
rines and a mould depict Venus Pudica (Fig. 1 4;
Fig. 2 5), and there is one figurine with a barbarized
depiction of the goddess (Fig. 2 6). One terracotta
figurine represents Venus with mirror (Fig. 2 7).
Probably the heads of figurines that were discov-
ered also belong to figurines of this deity (Fig. 3
10-13). Part of a figurine ad a fragment of a mould,
representing Eros and Psyche in standard iconog-
raphy, also belongs to this group (Fig. 3 8-9).
Terracotta figurines of Venus are among the
few finds from the territory of Nicopolis ad Istrum
that provide evidence of the popularity and propa-
gation of the cult.
One figurine depicts Hermes in conventional
type, with caduceus and purse (Fig. 4 14). The de-
ity was rather popular both in the city itself and in
its administrative territory. In Butovo, where the
figurine was discovered, two votive plaques were
also found, depicting Hermes respectively with
Zeus and Athens, as well as a bronze statuette. The
118
1990.
Hastings 2003: J. Hastings. Encyclopedia of Religion
and Ethics. Part 15. Kessinger Publishing, 2003.
Hodge 1995: L. Hodge. Who is who in Greek Mythol-
ogy. Oxford, 1995.
IGBulg. II: G. Mihailov. Inscriptions Graecae in Bul-
garia repertae. Vol. II. Serdicae. 1958.
Irimia 1966: M. Irimia. Bronzuri figurate. Constanta.
1966.
Menzel 1970: Observations on selected Roman Bronz-
es in the Master Bronzes Exhibition. – In: Art and Tech-
nology. A Symposium on Classical Bronzes. Cambridge
2.-4.12.1967. London, 1970, 221-234.
Milčeva 2006: A. Dimitrova-Milčeva. Die Bronzefunde
aus Novae (Moesia Inferior). Warszava, 2006.
Popilian 1979: G. Popilian. Un quartier artisanal a
Romula. - Dacia, 20, 1976, 221-250.
Vermeule 1974: Greek and Roman Sculpture in Gold
and Silver. Boston, 1974.
popularity of the god, worshiped by traders, re-
sulted mainly from the fact that several main roads
went through the region of the production centres,
connecting some of the largest cities in Moesia In-
ferior, but also the military camp Novae with the
province of Thrace.
Statuettes of Cybele, among the most vener-
ated deities in Nicopolis ad Istrum and its territory,
were also moulded (Fig. 4 15). This is evidenced
by the discovery of six epigraphic monuments, a
clay mould for medallions from Butovo, ceramic
trays with an epithet of the goddess, etc. After the
city, she was most actively worshipped in the area
of the production centres. The mould for terracotta
figurines is another indication of Cybele’s popu-
larity.
The last figurine could represent Demeter, but
it could be also of Cybele, seated on a throne (Fig.
4 16). The absence of iconographic specifics and
typical attributes impedes the positive identifica-
tion of the goddess.
There is no evidence for the manufacture of
such items from Pavlikeni. Of all 16 figurines and
moulds, presented here, only two statuettes were
found in this centre - a figurine of Venus with mirror
and a head of the goddess. The main manufacturer
of terracotta figurines in the region was the centre
at Butovo. In addition to the above discussed speci-
mens, the local workshops produced also various
toys for children - horses, soldiers and roosters.
No models were found, used for shaping the
moulds. They were probably of perishable materi-
als, wood or wax.
All terracotta figurines, with the exception of
that of Hermes, were made in double moulds. On
the discovered fragmentary halves of moulds,
there are mortises and tenons for the exact fitting
of the two parts. Some moulds were varnished for
facilitating taking out the figurines, as well as for
slowing down the wearing out of the mould. On
the back sides of some terracotta figurines, there
are openings that were made after the figurine was
taken out of the mould and providing for uniform
baking of the item. Some retouching was made
before baking, particularly for modeling the cloth-
ing and the jewellery of the deities. Some figurines
were without glazing - a statuette of Venus, three
heads of the same goddess, and the figurine of
Hermes. This is unusual and puzzling.
What is to be noted is the large number of Ve-
nus figurines. On the other hand, depictions of
Venus are not found on appliqués for decorating
ceramic vases. In the same time, there are no ter-
racotta figurines of the two most popular deities
in the region, Heracles and Dionysus, depicted on
appliqués for vases, votive plaques and patera han-
dles. This would mean that there was strict differ-
entiation -while vessels, decorated with depictions
of deities, were meant for religious ceremonies
and rituals in the nearby sanctuaries, and plaques
were used as votive gifts, terracotta figurines were
used mainly for household altars. Having in mind
the numerous figurines of Venus, and some aspects
of her cult, some of them were possibly used for
wedding and funerary rituals as magic items that
did not need to be of high artistic quality. This
could be the explanation for the lack of glazing on
some of them.
Following the dating of the architecture, the nu-
mismatic and other materials, and on the grounds
of comparisons with identical items of clay and
metal from other Roman provinces, the terracot-
ta figurines and moulds under consideration here
should be dated to the period from mid-2nd to
mid-3rd c. AD.
119

Harald Haarmann. Indo-Europeanization – day
one. Elite recruitment and the beginnings of lan-
guage politics. (Eurolinguistische Arbeiten, 6). Har-
rassowitz: Wiesbaden, 2012. ISSN 1613-1118; ISBN
978-3-447-06717-1; 174 pp.
Монографията „Индоевропеизацията - ден
първи. Формиране на елита и възникване на ези-
ковата политика“ е поредният опит на германския
лингвист и културолог Харалд Хаарман да обясни
етнокултурните процеси през късната праистория
в Източна и Югоизточна Европа през призмата на
лингвистични, културологични, генетични и ар-
хеологически данни. Като праисторик и поради
читателската насоченост на сп. Археология, ще
коментирам главно археологическата част от про-
учването.
В първата част на Увода, „Властовите отноше-
ния като индикатор за индоевропеизация“, авторът
разглежда две основни понятия в изследването си:
„езикова политика“ (използване на езика от власти-
мащите с политически цели) и „политическа власт“
(власт, управляваща чрез принуда). Илюстриращ
пример за тези термини е Варненският халколитен
некропол. Информираният читател още в самото
начало се сблъсква с две предпоставени твърдения,
които подробно са развити по-нататък в проучване-
то: 1) индоевропейски скотовъдци от южноруските
степи установяват властта си в района на богатите
търговски центрове (?) по Западното Черноморие, в
общества, в които дотогава не съществува социална
стратификация, и оттам започва процесът на индо-
европеизация; 2) най-ранният случай на упражня-
ване и видима проява на политическа власт в све-
товната история е обществото, чиято материална
култура е представена във Варненския халколитен
некропол.
Във втората част, „Култури, езици и социални
системи в преход: европейският сценарий“, Хаар-
ман представя версията си за разпространението на
европейските палеоезици и отхвърля хипотезата за
успоредно разпространение на земеделието и ин-
доевропеизацията през ранния неолит в Европа. В
третата част конспективно излага своята „Концеп-
ция за индоевропеизацията“.
В глава 1, „Предистория на властовите отноше-
ния: двата прехода към неолита и възходът на ран-
ния пасторализъм“, е развита тезата, че властовите
отношения като социален феномен не възникват
нито с появата на земеделието, нито в общества на
ловци и събирачи на храна, а единствената общест-
вено-икономическа система, благоприятстваща
еволюцията на обществен елит и стратифицирани
социални структури е т.нар. пасторализъм, който
зависи от съществуването на социална йерархия.
Нещо повече, според Хаарман пасторализмът се
120
Рецензии
появява в евразийските степи независимо от усед-
налото земеделие, а не е предхождан от него, и съ-
ответно са налице два модела на неолитен общест-
вено-икономически преход: уседнало земеделие и
пасторализъм. През VІІ-VІ хил. пр. Хр. „земедел-
ският пакет“ се разпространява в цяла Югоизточна
Европа, а „скотовъдско-номадският“ - в западната
периферия на степната зона. В резултат на клима-
тични промени в степите, индоевропейски скотовъ-
дци мигрират в ареала на „западната традиция“ в
три последователни вълни през периода 4600-2800
г. пр. Хр. и предизвикват културни и езикови про-
мени, тъй като пасторалисткият управляващ елит
установява властта си над местните народи и техни-
те земи или чрез смесени бракове със знатни местни
семейства, или чрез завоевания. Индоевропейските
скотовъдци налагат своя език и култура на подчине-
ното население, но за няколко поколения променят
собствената си социално-икономическа система,
превръщайки се в земеделци.
Без да навлизам в детайли и да се спирам на мно-
гобройните противоречия в този „европейски сце-
нарий“, ще отбележа, че за специалиста по късна
праистория такава опростена картина на сложните
процеси, протичащи през VІІ-ІV хил. пр. Хр. в ЮИ
Европа, трудно издържа критика. Археологиче-
ските примери и цитираните автори са използвани
избирателно и извънредно пестеливо - най-чести
са позоваванията на по-стари проучвания на самия
Хаарман, - не се привеждат и конкретни противни
мнения. Археогенетичните и лингвистични свиде-
телства, изложени в края на главата, далеч не са
достатъчни, за да докажат правотата на представе-
ната теза, а археологическите данни са оскъдни и
неубедителни. Липсата на абсолютна хронология
и ясен културно-исторически контекст предопре-
деля неуспеха на автора да изведе формулираните
от него два синхронни модела на неолитизация, а
отсъствието на сериозна археологическа аргумен-
тация лишава информирания критик от възмож-
ността дори само да се опита да обори конкретни
постулати на „курганната теория“. Противоречията
и алогичните твърдения вероятно се дължат на не-
достатъчно познаване на археологическите извори
и предпоставянето на зле аргументирани тези. Не
мога да не отбележа и безапелационното цитиране
на теорията за „черноморски потоп“ ок. 6700 г. пр.
Хр. като доказан факт.
Втора глава, „Формиране на индоевропейския
комплекс в по-широк евразийски контекст“, започ-
ва с „дискусия“ за индоевропейската прародина, но
всъщност се свежда до лингвистичен опит за от-
хвърляне на тезата за произхода на индоевропейци-
те от Анатолия, в който се привеждат и аргументи от
други научни области, например археологическото
„свидетелство“ за култура Суворово, формирана от
индоевропейци, дошли с първата миграционна въл-
на от изток ок. 4500-4100 г. пр. Хр., и култура Езеро,
формирана по аналогичен начин с индоевропейски
преселници от следващата миграционна вълна ок.
3300-2700 г. пр. Хр., които впоследствие пренесли
индоевропейския език в Анатолия.
По-нататък Хаарман привежда пространна линг-
вистична аргументация в полза на локализирането
на протоиндоевропейската родина в степната зона на
Каспийската низина и на тезата за директния преход
на протоиндоевропейците от лов и събирателство
към пасторализъм през VІІ хил. пр. Хр., макар да е
принуден да признае, че отсъстват преки археологи-
чески доказателства и за двете твърдения. Главата
завършва с дискурс върху отделянето на уралския
от индоевропейския език в контекста на разликите
между лова / събирателството и пасторализма.
Глава 3, „Индоевропейската идентичност: етни-
чески белези и тъканта на йерархичното общество“,
разглежда редица аспекти на формирането на иден-
тичността на протоиндоевропейците, главно от
етнологична и лингвистична гледна точка. Най-ва-
жната за тази рецензия част от главата се отнася за
„Социалната стратификация в скотовъдските обще-
ства и идеята за кланово основана власт на елита“.
Като цитира тезата на Дейвид Антъни, че след ок.
5200-5000 г. пр. Хр. в археологическите свидетел-
ства от понтийско-каспийските степи за пръв път е
регистрирана поява на вождове (Anthony 2007, 160),
и на Павел Долуханов, че къснопалеолитните обще-
ства в Източна Европа се състоят от социално йе-
рархизирани 20-60 членни групи (Dolukhanov 2008,
298), Хаарман стига до вече известния ни извод за
ранно формиране на индоевропейското общество,
което още през VІІ хил. пр. Хр. установява патри-
архална скотовъдно-номадска социално-икономи-
ческа система.
В следващата глава, „Палеоклимат и екологични
промени: каква е причината за миграцията на степ-
ното население?“, авторът излага хипотезата, че
топлият, сравнително влажен климат през атланти-
ческия период (ок. 6900-3800 г. пр. Хр.) в степната и
лесостепната зона позволява на индоевропейските
скотовъдци да отглеждат все по-големи стада, кое-
то от своя страна изисква все по-големи пасища и
съответно налага постоянно придвижване. Оттук
и първата „курганна миграция“ в териториите на
триполските земеделци ок. 4500-4300 г. пр. Хр. и
опитите на пасторалисткия елит да установи власт-
та си над новозавладените земи, например при Ва-
рна. В края на атлантическия период ок. 4300-3800
г. пр. Хр. настъпва драстична промяна на климата,
нарушила екологичния баланс в степите и предиз-
викала втората миграционна вълна (ок. 3500 г. пр.
Хр.) в ареала на триполските земеделски общества
в Южна Украйна. Третата „курганна миграция“ на
население от степите дълбоко в Югоизточна и Цен-
трална Европа (3100-2900 г. пр. Хр.) се дължи на
трайната тенденция към засушаване през субборе-
алния период (ок. 3800-600 г. пр. Хр.). Именно по
това време скотовъдците от евразийските степи
преживяват драматична социално-икономическа и
културна промяна: индоевропейците се превръщат
в земеделци. Хаарман обръща специално внимание
на разпространението на зооморфните скиптри (на-
ричани от него „скиптри с конска глава“) като убе-
дително доказателство за миграционната теория.
Естествено, тази теория нито е нова, нито е раз-
вита от автора на рецензираната монография. Сред
нейните главни застъпници през годините са Мария
Гимбутас, Валентин Дергачев и Дейвид Антъни
(вж. напр. Gimbutas 1970; Дергачев 2007; Anthony
2007). Странно обаче защо Хаарман пропуска да
цитира или поне да спомене някой от множеството
й противници, например Юрий Расамакин или Игор
Манзура (напр. Rassamakin 2004; Манзура 2000)? В
българската археологическа литература основни-
те аспекти на проблема адекватно са обобщени от
Петя Георгиева (Георгиева 2005), затова няма да ги
коментирам тук и ще премина към двете най-важни
за специализираната археологическа аудитория
глави от проучването.
Глава 5, „Варна като търговски център в ойкуме-
нето на Стара Европа: съблазънта на богатството“,
започва с опит за представяне на по-ранното пра-
историческо развитие на района на Варна. Макар и
кратка, тази част изобилства от грешки, неясноти,
противоречия и откровени манипулации. Според
Хаарман, Варна е заселена (на стр. 87 дори е наре-
чена „селище“!) през ранния неолит в началото на
V хил. пр. Хр. (sic!) и още тогава развива жизнена
икономика, за да се превърне в притегателен център
за целия регион. Приведеното като археологическо
доказателство проучване на Недко Еленски за кул-
турните контакти на централна Северна България с
Тракия и района на Мраморно море през ранния не-
олит (Еленски 2004) е илюстрирано с карта от пуб-
ликация на Гимбутас, представяща културно-исто-
рическата ситуация в „Стара Европа“ през късния
халколит.
Във втората част, озаглавена „Търговски пъти-
ща и стоки“, Хаарман бегло споменава някои от
стоките, с които би могъл да е търгувал районът на
Варна, например сол (от Провадия-Солницата), мед
и злато, накити от черупки на мида Spondylus, кре-
мъчни пластини, каменни брадвички. Що се отнася
до търговските пътища обаче, авторът се огранича-
ва само да отбележи, че Варна „се намира на кръсто-
пътя на търговски път по суша и морски търговски
път покрай западното черноморско крайбрежие“.
В следващата част, „Имало ли е социални класи
в Стара Европа? Свидетелствата на гробните да-
рове“, най-после е дефиниран, макар и не особено
точно, вече неколкократно използваният термин
„Дунавска цивилизация“: високоразвитата култура
през периода 6500-5500 г. пр. Хр. в Югоизточна Ев-
ропа, отличаваща се с характеристики като сложен
селищен план, развити технологии (грънчарство,
тъкачество), изкуство и религиозна символика, ме-
талургия (медна от VІ и златна от V хил. пр. Хр.)
и знакови системи, включително писменост. Всъщ-
ност с това наименование през последните години
група привърженици на миграционната теория на
121
Гимбутас просто заместват измисления от нея тер-
мин „Стара Европа“ или го използват като негов си-
ноним, без да променят съществено съдържанието
му.
Главата завършва с теоретичен анализ на двата
„цивилизационни модела“, наречени от автора ой-
куменически (основаващ се на социално-икономи-
чески егалитаризъм) и държавен (основаващ се на
йерархизирана социална структура и централизира-
на власт).
Както показва заглавието й - „Събитието „Вар-
на“, ок. 4500 г. пр. Хр.: налагането на властта на
народа от степите, формирането на елита и негови-
те последици за разпространението на езика“, – в
глава 6 Хаарман развива по-детайлно тезата, че към
средата на V хил. пр. Хр. индоевропейските ското-
въдци установяват властта си по ненасилствен на-
чин над земеделското общество в региона (въпреки
че в началото на монографията авторът допуска и
насилствен сценарий, тук той категорично твърди,
че индоевропейската „инфилтрация“ се е осъщест-
вила чрез бракове на степни скотовъдци с жени
от местното земеделско общество, за което свиде-
телствали богатите мъжки, нетипични за местната
неиндоевропейска погребална традиция гробове и
типичните за нея женски гробове във Варненския
некропол). Хаарман бегло описва Варненския хал-
колитен некропол, подчертавайки наличието на два
типа предмети, които според него са сигурен белег
за външно влияние: златните скиптри като симво-
ли на политическа власт и златния астрагал от гроб
36 като средство за ритуално гадаене, присъщо на
скотовъдната култура. Въз основа на големия брой
медни брадви от некропола авторът заключава, че
във Варна се е появила воинска класа, и твърди, че
анализът на гробните дарове предполага поне три-
съставна социална структура: гробове на вождове
или владетели; гробове на воини и/или благород-
ници; гробове на обикновени хора. Като припомня
четирисъставната социална структура на ведическа
Индия, Хаарман теоретично допуска съществуване-
то на четвърта категория: подчиненото неиндоевро-
пейско население, което обаче остава археологиче-
ски неразличимо. Главата завършва с тезата, че в
резултат от възникването на елита, от края на V хил.
пр. Хр. в Европа протичат два интензивни и вза-
имосвързани процеса: изграждане на йерархични
общества и индоевропеизация. Тези процеси обаче
имат две страни. Те довеждат до пълна асимилация
Цитирана литература:
Георгиева 2005: П. Георгиева. За зооморфните
скиптри и последните етапи на късноенеолитните
култури Варна, Коджадермен-Гумелница-Карано-
во VІ и Криводол-Сълкуца. – В: K. Rabadjiev (ed).
Stephanos archaeologicos in honorem Professoris
Ludmili Getov. (Studia Archaeologica Universitatis
Serdicensis, Supplementum IV). Sofia, 2005, 144-167.
122
на „староевропейците“ от индоевропейците, но в
същото време някогашните скотовъдци преживяват
процес на акултурация, възприемат земеделския со-
циално-икономически модел и в езика им се появя-
ва „староевропейски“ субстрат.
Последните три глави от монографията – 7. Про-
цесите на акултурация и лингвистично сливане сред
палеоевропейското население; 8. Легитимиране на
политическата власт чрез митове: мистифициране
на ролята на етноса и езика в гръцкото общество“;
9. Римската държавност и етруската връзка: праг-
матизмът на езика като оръдие на политическата
власт, – имат предимно лингвистичен характер и се
отнасят до по-късното развитие на процеса на индо-
европеизация.
В крайна сметка монографията не постига оче-
видната си цел да обоснове по нов начин добрата
стара „курганна теория“, не на последно място по-
ради непълноценното, грешно или некоректно из-
ползване на археологическите свидетелства. Много
твърдения са изложени без каквито и да е доказа-
телства, понякога като аргументи се предлагат на-
пълно ирелевантни данни, меко казано съмнителни
тези се представят като доказани факти, почти из-
ключително се цитират автори, привърженици на
миграционната теория, липсва същински анализ на
археологическите и други, например митологич-
ните, извори – и това са малка част от проблемите
на това проучване. Ще посоча само едно от мно-
гобройните противоречия в изследователската ло-
гика на Хаарман. Как така, от една страна „Варна“
– каквото и да има предвид авторът под това име,
селище, регион, археологическа култура или ци-
вилизация – привлича протоиндоевропейците със
„съблазънта на богатството“ си, т.е. Варненският
халколитен некропол вече би трябвало да е същест-
вувал преди тяхната поява, защото „богатствата на
Варна“ всъщност са там, а от друга страна, богатите
мъжки гробове, основно „доказателство“ в полза на
авторовата теза, принадлежат на наложилите власт-
та си скотовъдци и следователно трябва да датират
от (някакво) по-късно време?
Стилът на Хаарман се характеризира с подобни
(а)логични „скокове“ и въпреки известни приноси в
областта на политическата и социално-икономиче-
ската теория на късната праистория, авторът труд-
но се ориентира във важните детайли на културната
история, абсолютната и относителната хронология
на Югоизточна Европа.
Дергачев 2007: В. А. Дергачев. О скипетрах, о ло-
шадях, о войне: этюды в защиту миграционной кон-
цепции М. Гимбутас. Санкт Петербург, 2007.
Еленски 2004: Н. Еленски. Културни контакти през
ранния неолит на централна Северна България с
Тракия и района на Мраморно море. – В: В. Нико-
лов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.). Праисторическа
Тракия. София-Стара Загора, 2004, 67-79.
Манзура 2000: И. Манзура. Владеющие скипетра-
ми. – Stratum plus, 2, 2000, 237-295.
Anthony 2007: D. Anthony. The horse, the wheel and
language. How Bronze-Age riders from the Eurasian
steppes shaped the modern world. Princeton, 2007.
Dolukhanov 2008: P. Dolukhanov. The Mesolithic of
European Russia, Belarus, and the Ukraine. – In: G.
Bailey, P. Spikins (eds). Mesolithic Europe. Cambridge,
2008, 280-301.
Gimbutas 1970: M. Gimbutas. Proto-Indo-European
Деян Рабовянов. Извънстоличните каменни кре-
пости на Първото българско царство (ІХ – нача-
лото на ХІ век) (Дисертации, том 5). София, 2011.
Похвална е инициативата на НАИМ - БАН да
започне и да развие практиката за издаване на ди-
сертационните трудове на защитилите млади док-
тори - задължителна финална процедура в някои
европейски страни. А що се отнася до дисертацион-
ния труд на д-р Деян Рабовянов, то е наистина нало-
жително. Забележително е, че с изследването му се
слага началото на още една добра практика: теми,
защитени преди повече от четвърт век като дисер-
тации или публикувани в монографични изследва-
ния (или и двете заедно), да бъдат поставени наново
на системно изследване, финализирано в докторати
и книги. В случая доброто впечатление се подсилва
от факта, че сам авторът на излязлата преди повече
от 30 г. монография със сходна тема (Старобългар-
ски укрепления на Долен Дунав (VІІ-ХІ в.). Варна,
1982), проф. Р. Рашев е сред инициаторите, научен
ръководител и консултант на дисертационния труд
на Д. Рабовянов. Ако всеки утвърден учен от него-
вото поколение, дало толкова много на българската
археология, постъпи по сходен начин, загърбвайки
тесногръдието и егоцентризма, то печеливши ще
бъдат всички и като цяло българската археологи-
ческа наука. Наред с останалото, реанимирането на
темите, защитени като докторати преди повече от
25 г., ще е ярко свидетелство за ускореното разви-
тие на археологията у нас, натрупала нов качествен
емпиричен материал след многогодишни полеви
проучвания и съчетан със стойностни научни пуб-
ликации - пълноценна база за фундаментални из-
следвания.
Умишлено, но основателно авторът изключва
Плиска, Преслав, Дръстър, крепостта до Хан Крум,
Охрид и Преспа от темата на доктората. Не само,
че има аргументирани предположения, че това са
резиденциални укрепления (според мен по-точен
термин от столични), но начина на строеж, агло-
мерацията и датировките не кореспондират с кре-
постите, обект на изследването. Малко по-обшир-
но е можел да обоснове решението си да изключи
culture: The Kurgan culture during the fifth, fourth, and
third millennia B.C. – In: G. Cardona, H. M. Hoenig-
swald, A. Senn (eds). Indo-European and Indo-Europe-
ans: Papers presented at the third Indo-European con-
ference at the University of Pennsylvania. Philadelphia,
1970, 155-197.
Rassamakin 2004: Y. Rassamakin. Die nordpontische
Steppe in der Kupferzeit (Gräber aus der Mitte des 5.
Jt. – Ende des 4. Jt. v. Chr.). (Archäologie in Eurasien,
17). Mainz, 2004.
Крум Бъчваров
и островната крепост Пъкуюл луй Соаре. Засега
няма данни да има статут на владетелска резиден-
ция през Х в., но планът, начинът на градеж, фор-
тификационните съоръжения и пристанището не
кореспондират с извънстоличните крепости, а имат
аналози именно в Плиска, Дръстър и Преслав. При-
чините за това явление Д. Рабовянов с основание
е оставил за дебат на изследване, ангажирано със
столиците и резиденциите през разглеждания пери-
од. На югозапад, за разлика от североизтока, нещата
са по-усложнени, защото освен Охрид и Преспа в
определени периоди статут на резиденции (василии
- резиденции на василевса) според Скилица и дру-
ги източници са имали още София, Скопие, Битоля,
Сетина (до Лерин), Копринища. Този им статут е
можел да бъде коментиран, както и основанията да
бъдат включени в списъка. Заглавието поставя още
един проблем от хронологическо естество. За долна
граница на извънстоличните каменни крепости е
приет ІХ в., но в изложението, съвсем основател-
но, авторът извежда техния terminus post quem след
края на ІХ - началото на Х в.?
Избраната структура е подходяща за пълноцен-
ното представяне на обектите, тяхната интерпре-
тация и достигане до обосновани изводи. Включва
увод, три основни глави, заключение и много ва-
жните широкообхватни приложения. Още в Увода
(в прегледа на проучванията) се долавя високата
информираност на Д. Рабовянов, запознат отлично
с българската и чуждестранна литература по про-
блема, която не само цитира, но и пълноценно полз-
ва.
Глава Първа. Регионални групи крепости - пла-
нови конструкционни особености. Основателно и
достатъчно обосновано средновековните българ-
ски крепости са разпределени в 5 регионални гру-
пи. Изтъкнати са не само чисто физико-географски
причини, но най-вече регионални специфики, които
отчетливо са изведени и защитени. Най-после има и
исторически основания за такъв подход. Сърцеви-
ната на тази глава, а и на отбранителната система
на Първото българско царство през Х в., е първата
група.
І.1. Крепости на изток от р. Янтра, между Дунав
123
и Стара планина. Водеща е групата на новопостро-
ените ad fundamentum укрепления от българската
власт. Крепостите и елементите на отбранителната
система (стени, кули, порти, конструктивни осо-
бености) са поднесени пълно, с нужната подроб-
ност, което води до обосновани изводи. Вярно е
наблюдението за не особено високата подготовка
на сроителите, илюстрирано с проблемите им да
градят прави стени и ъгли, да оразмеряват и разпо-
лагат кулите и най-сетне да ги фундират надеждно.
С основание ще акцентирам на Цар Асен и Руй-
но-Картал кале като крепости с по-високи отбра-
нителни възможности, резултат на по-качествено
строителство върху основи. Наличието на хороса-
нова спойка в Цар Асен е спорно, а в Руйно липсва.
Авторът е подведен от текста на В. Димова за Цар
Асен (там, подобно на Скала, хоросан е използван
при репарации на зидовете на цитаделата от ХІ в.,
когато е извършено и обмазването на фугите) и не-
възможността да използва публикацията за форти-
фикациите на Руйно, защото тя излезе от печат след
защитата на доктората. Там действително има хо-
росанова спойка при фланкиращите входа кули, но
те са на рефугиум от ІV - средата на V в., и само са
преизползвани от строителите през Х в. Специално
внимание е отделено на Каменния вал в Добруджа
и неговите крепости. Това съоръжение е обект на
дълги дискусии и даже спекулации, особено що се
отнася до хронологията. Според мен Д. Рабовянов с
основание го свързва с периода на Първото българ-
ско царство и го дистанцира от формално сходните
късноантични съоръжения. Аргументите са защите-
ни с привличане на нови източници, като кариерата
в Мурфатлар. Може да се акцентира по-силно на
факта, че за разлика от Анастасиевата стена и сте-
ната на Коринт, добруджанският каменен вал е без
фундаменти - строителен похват, характерен за ос-
таналите крепости от Х в. в тази зона.
Следващият параграф е посветен на споменати
в писмените извори и преизползвани в периода на
Първото българско царство късноантични крепо-
сти. Колкото и малко да са източниците в тази на-
сока, те не са подминати. Коментират се предимно
Динея и Малък Преславец. Авторът е запознат с об-
ширната литература и многобройните локализации
и основателно оставя въпроса открит, защото не
намира сигурни репери за идентификация. Изобщо
както тук, така и в цялото изследване има сериозен
стремеж фактите да не се преекспонират. Към пре-
използваните късноантични крепости в тази зона
той причислява Капидава, Девина (античния театър
на Марцианопол) и Абритус (Разград)1. Известен
пропуск е само беглото маркиране на Диногеция
(Гарван), Новиодунум (Исакча) и Нуфъру (Вичина
?). Действително румънските колеги свързват пре-
използването на Новиодунум и най-вече Диногеция
като средновековни укрепления с византийската
реконкиста в ХІ в., но при запознаване с материала
1
Все още не е доказано кога точно възниква средновековното укр-
пеление в Абритус – след началото или в края на Х в. и има ли връзка
с античната фортификация
124
ясно се вижда мощен културен хоризонт от Х в. Спе-
циално внимание заслужават репарациите по пор-
тата на Диногеция, която се нуждае от дискусионен
коментар. Фортификациите на Нуфъру са изграде-
ни ad fundamentum през Х в., защото има изявен
керамичен комплекс от този период. При голямата
информираност, която има Д. Рабовянов, е можел
да направи по-задълбочени коментари върху тезите
на румънските колеги. В тази последователност е
трябвало да обърне внимание на крепостите Аксио-
полис (Черна вода), Алтинум, Хърсово и др., къде-
то има отчетлив културен хоризонт от преди края
на Х в., смятан за terminus post quem на обитаване
през Средновековието от някои румънски учени. С
присъщата му пунктоалност и овладян критицизъм
той се спира на група ранновизантийски крепости
в Севроизточна България (Ветрен, Балик, Тутракан,
Войниково, Одърци и др.), за които в няколко пуб-
ликации изразих мнение, че са преизползвани по
предназначение през Х в.2 Д. Рабовянов поставя под
съмнение тази идея с основателния аргумент, че на-
рочни проучвания не са правени. Той има известно
основание, но свръхкритицизмът тук е малко в по-
вече. Интересно е, че приема без уговорки, че къс-
ноантичната крепост Раш (даже съседната Гранина)
в една не толкова конфликтна точка като североза-
пада, е възстановена като фортификация още през
втората половина на ІХ в., но изключва това да се
е случило в североизтока, където опасностите са
по-осезаеми и постоянни. Аналогичен е подходът
към крепостите в Южна България, където с българ-
ската власт през Х в. се свързва възстановяването
на късноантичните кастели Констанция, Маркели,
Сливен и пр. На този фон изключване от този про-
цес на късноантичните крепости в Североизточна
България, базова държавна територия в най-застра-
шената от нашествия зона, за мен не е достатъчно
обосновано. Случаят Диногеция и Одърци, проуче-
ни чрез системни разкопки, е репер, който не бива
да се подминава. Вече съм представил конкретни
параметри, илюстриращи преизползването на ня-
колко ранновизантийски крепости в Добруджа:
1. Наличие на изявен керамичен ансамбъл от Х в.
2. Достатъчно накити и християнски култови
предмети.
3. Монети и печати.
Забележително е, че в неукрепените селища, към
които Д. Рабовянов е склонен да отнесе посочените
крепости, накитите, енколпионите, църковните кръ-
стове, монетите и печатите от Х - ХІ в. са рядкост
или изобщо отсъстват, докато в Балик, Одърци и
Ветрен и др. е точно обратното. Сред малкото сла-
бости на настоящото изследване е именно липсата
на коментар на подемния материал от крепостите,
което би спомогнало за прецизиране на хроноло-
гиите и функционалната им определеност. Много
от обектите не са посетени на място и се обсъждат
единствено по публикации, което го е затруднило
2
Д. Рабовянов е пропуснал последната обобщаваща публикация по
тази тема в Studia Balkanica № 23 от 2001 г., но това е рядко из-
ключение в подхода му и отличната му информираност
максимално. Тук обаче вината не е толкова на док-
торанта, а на институцията, която е трябвало да го
подсигури максимално. На този фон, ако Д. Рабо-
вянов бе имал възможност да посети Диногеция,
Нуфъру, Балик (специално северната стена), Цар
Асен и др., би се предпазил от някои неточности и
би направил по-пълноценен коментар. Всъщност,
изтъкнатият проблем е общ за всички докторанти
в България през последния четвърт век при изслед-
ването на стационарни паметници, разпръснати на
голяма територия. Само ще посоча като пример,
че Р. Рашев, при работата си върху дисертационен
труд със сходна тема преди повече от 30 г., не само
бе посетил всички обекти, но лично бе провел ар-
хеологически разкопки и сондажи на повечето от
тях. Що се отнася до печенежката керамика от вто-
рата четвърт на ХІ в. в кулата на Тутракан, тя не
е аргумент, че фортификацията не е ползвана през
Х в., а само бележи terminus ante quem във функ-
ционирането й. Очевидно Д. Рабовянов не приема
аргументите ми, че късноантичните фортификации
на Одърци са преизползвани през Х в. (основавайки
се най-вече на декларативните твърдения на Л. Дон-
чева - Петкова, при това променени два пъти без за-
дълбочена аргументация), но за целта е бил необхо-
дим по-прецизен анализ и дискусия по същество с
публикуваната от мен рецензия. Само ще отбележа,
че преправки на крепостни стени с кална спойка от
V в. са рядкост дори при убежищата (refugium), до-
като за крепост от типа на Одърци вероятността е
още по-малка. Това е по-възможно да се случи през
VІ в. и е съвсем обичайно за Х в. в този регион. В
края на параграфа авторът прави задълбочен анализ
на елементите на фортификациите, построени ad
fundamentum през Х в. Основателно акцентира на
правоъгълните кули - тяхна своеобразна емблема.
І.2. Крепостите на запад от Янтра. Единствената
крепост, със сигурност отнесена към ранното Сред-
новековие в този регион, е Оряхово, чието постро-
яване аргументирано е предатирано от края на VІІІ
към Х в. Изцяло приемам и разсъжденията му за
Видин, както и предположението, че ранносредно-
вековната крепост може да се търси не в границите
на късносредновековния кастел „Бабини Видини
кули”, а в границите на късноантичната Бонония.
Бележките относно прибързаната и хронологически
некоректна локализация на ранносредновековния
Белград са обосновани. Може би по-голямо внима-
ние е заслужавала друга историческа крепост, като
Браничево. Специален коментар изисква и обстоя-
телството, че между Янтра и Видин е локализарана
само една крепост от Х в. Може да се разсъждава
дали този факт се дължи на изследователски мал-
шанс или на обстоятелството, че тази зона е най-
незастрашената през ІХ - Х в.
І. 3. Крепостите на север от Дунав. Подобно на
предната група те са изненадващо малко - само три,
но вече в една гранична зона. Съвсем основателно
акцентът попада върху Слон - единствената кре-
пост, която може да се свърже по-аргументирано
с Първото българско царство, и то само първият й
строителен период. С основание се търсят и прили-
ки по-скоро в посока Плиска, Преслав и аула при
Хан Крум от ІХ в., отколкото с новопостроените
през Х в. крепости между Плиска и Дръстър. Защо-
то, след началото на Х в., когато започва ускоре-
ното изграждане на каменни крепости в България,
няма пряка българска власт на север от Дунав. Тези
земи са предадени от българския владетел на съюз-
ните печенеги, а българското население и гранич-
ните военни гарнизони са изтеглени основно към
Добруджа и Северна България.
І. 4. Крепостите на юг от Стара планина. Тук ав-
торът е изправен пред изключително трудна, почни
непосилна задача - да определи крепостите, прос-
троени или преустроени от българите през ранното
Средновековие. При това става въпрос за контактна
зона, периодично преминаваща във владение на Ви-
зантия или България, в която населението е смесено
и освен това често е демилитизирана. В нея има и
стари късноантични укрепени градове, като Анхи-
ало, Берое, Дебелт, Месемврия и др., със засвиде-
телстван топографски и културен континюитет,
респективно постоянно действащи фортификации.
При тези реалности е избран единствено правилни-
ят подход - връзката им с българското господство
да се обвърже с подемен материал и преустройства.
Разбира се, това не е напълно достатъчно и Д. Ра-
бовянов го оценява, без да се увлича в българска
патриотична вълна. Аргументирано извежда на
преден план крепостта до Хасково - единствената,
построена ad fundamentum през Х в. в тази обширна
територия. Затруднен е да обясни, както впрочем
всеки друг на негово място, защо начинът на градеж
и крепостните съоръжения не следват старобългар-
ските традиции от Х в. в Североизточна България,
а почиват на местни практики. Пред същия про-
блем е изправен относно късноантичните крепости
със сигурност преизползвани от българската власт.
Изобщо добрата информираност, съчетана с при-
същото му критично отношение към фактите и на-
ложени стереотипи го предпазват от необосновани
заключения. Оставил е темата открита за дискусии
и бъдещи изследвания на базата на нови, по-аргу-
ментирани факти - единствено правилният подход
при тези реалности. Все пак остава въпросът, защо
проявява свръх критицизъм към идеята, че късноан-
тичните крепости с културен хоризонт от Х в. в Се-
вероизточна България и Добруджа, като Диногеция,
Войниково, Балик, Ветрен, Одърци, Новиодунум -
Исакча и др. са преизползвани изцяло през Х в., и
същевременно приема за доказано преизползването
на серия еднотипни крепости в Южна България.
І.5. Крепости в Югозападните български земи.
В тази част авторът е изправен пред още по-го-
лямо предизвикателство: изследване на огромна
територия, множество обекти в границите на пет
съвременни държави, малко от тях проучени, но
исторически натоварени от писмените извори. Съ-
щевременно, той е първият съвременен български
археолог, заел се с проучване на проблема в цялата
му всеобхватност. По подходящата схема, устано-
125
вена в предните параграфи, Д. Рабовянов последо-
вателно разглежда новопостроените и преизползва-
ните крепости, споменатите в писмените извори и
накрая късноантичните крепости без сигурни данни
за преизползване през Х - ХІ в. Към новопостро-
ените крепости отнася Преспа и Перник. Докато
за Преспа твърдението е основателно, то по отно-
шение на Перник може да има известни спорове,
защото крепостта от ІХ (?) - Х в. следва плътно и
успоредно ранновизантийското трасе. Каталогът
на преизползваните късноантични крепости е най-
дълъг за този регион, но за съжаление писмените
извори дават по-надеждни репери от археологиче-
ските наблюдения. С основание Д. Рабовянов по-
сочва, че е трудно да се прецени, кога точно и от
кого са средновековните репарации в София, Ско-
пие, Битоля, Велбъжд, Мелник и пр. Отговорно и
предвидливо темата е оставена отворена. Характер-
но за писането на Д. Рабовянов е, че рядко поставя
финални поанти по казуси, които са спорни и често
на пръв поглед от безспорни ги отнася към графата
дискусионни. Напълно задоволителна е работата му
със споменатите в писмените източници крепости в
Македония. За пореден път той демонстрира добро
познаване на изворите, отлична информация относ-
но литературата, внимателен и критичен подход
при локализациите. В края на параграфа е направен
задълбочен сравнителен анализ на крепостите от
българския Югозапад и другите зони. Като цяло из-
водите му не будят възражения. Приемлива е кон-
статацията за различията в двата големи региона на
Първото българско царство - на север от Балкана
(основно нови крепости, без фундаменти на кална
спойка) и на юг от него (главно преизползвани кре-
пости, строени от ломени камъни на вар и с фунда-
менти), както и причините за това явление. Може
да се допълни, че за разлика от Северна, в Южна
България е налице топографски и културен конти-
нуитет, при което животът не прекъсва така рязко,
нито строителните традиции. Това дава възможност
на българската власт да ги инкорпорира, след като
овладява тези региони и започва да ги укрепва. В
Североизточна България обаче връзката с късната
Античност отсъства, което дава отражение и върху
фортификациите, забелязват се ред слабости, посо-
чени от автора. Това е и нов аргумент в идеята му,
че повечето крепости в Североизточна България,
като изключим владетелските резиденции (Плиска,
Преслав, хан Крум и Дръстър, и важните центро-
ве Пъкуюл луй Соаре, Цар Асен и Руйно - Картал
кале), са укрепени селища изградени от местното
население без пряк строителен надзор от централ-
ната власт - теза, по която може и да спори.
Глава Втора. Извънстоличните каменни крепо-
сти като съоръжения за отбрана и живеене.
ІІ .1. Типология на крепостите. Авторът се е заел
с нелека задача и още във въвеждащите изречения
преценява опасността от самоцелността на подобен
подход. Въпреки всичко предлага типология, която
почива на кулите (своеобразна емблема на крепо-
стите от Х в.) и я налага на всички паметници:
126
І тип. Крепости без защитни кули.
ІІ тип. Крепости с неефективно (ограничено) из-
ползване на защитни кули.
ІІІ тип. Крепости с изградена ефективна система
от защитни кули.
Настоящата типология е приемлива, макар и не
единствено възможната. Както всяка типология и
в нея могат да се открият слабости или елементи,
които не могат да се вместят изцяло. Така напри-
мер крепостта от ІІ тип Руйно - Аязмото за мен има
много повече допирни точки с крепостта от І тип
Преселенци и крепостта от ІІІ тип, каквато е Ска-
ла (стени на кална спойка без фундаменти), откол-
кото с „еднотипните” крепости Слон в Карпатите
и Перник в Югоизтока. Затова и смятам разпреде-
лението им по регионални групи за по-приемливо
и отразяващо в по-голяма степен спецификите при
планирането и изграждането им. Като пример мога
да посоча крепостите от ІV регионална група на юг
от Стара планина, където повечето с основание са
отнесени към един тип. Може да се помисли и дали
крепостите от І регионална група в Севроизточна
България (с малки изключения) не могат също да се
отнесат към един тип.
ІІ. 2. Организация на отбраната и атаката на кре-
постите по изворови и археологически данни. Този
параграф е написан с размах, при което авторът е
изявил присъщата си начетеност и ерудиция. Пре-
създадената картина на фортификационната сис-
тема е пълнокръвна и се представя за пръв път в
българската наука. При това е разгърната на фона
на процесите във византийския, арабския и запад-
ноевропейския културен кръг, като общото и раз-
личното на случващото се в българските земи се
очертава по-релефно. Единствената препоръка е да
се ползва и сведението на Лъв Дякон и Скилица, че
при защитата на Дръстър през 971 г. киевският княз
Светослав е използвал метателни оръдия. Чрез тях
е обстрелвал ромеите, но по всичко личи, че са кон-
струирани преди това от българския гарнизон.
ІІ. 3. Крепостите в отбранителната система и
пътната мрежа на Първото българско царство. Ос-
нователно Д. Рабовянов приема и развива идеята
на Р. Рашев за крепостите като система. Нов нюанс
е твърдението, че те са преди всичко укрепени се-
лища и макар и с фортификация не биха могли да
се приемат за военни места в прекия смисъл. Ар-
гументира се с факта, че укрепената площ е заета
с жилища и липсват казармени помещения за по-
стоянен гарнизон. При някои крепости като Дуран-
кулак действително е така. При други обаче, като
Скала, Руйно - Картал кале, Окорш и изобщо за
мнозинството е регистрирана голяма незастроена
територия, която през Х в. обхваща над 50 % от ук-
репената площ. В Руйно и Окорш например голяма
част от населението обитава подградие, намиращо
се непосредствено зад крепостните стени, но сво-
бодната от жилища голяма територия е съхранена.
Изглежда това е направено съзнателно при обсада
укрепленията да могат да поемат околното населе-
ние. Не е изключено и обитателите зад крепостните
стени да са натоварени с гарнизонна служба. Има
преки и косвени сведения, че след завладяването на
България от Византия в края на Х и ХІ в. в някои
крепости (главно по пътя Преслав - Дръстър и по
дунавския бряг) са настанени ромейски гарнизони,
но отново липсват следи от казармени помещения.
Затова тяхното отсъствие не бива да се абсолютизи-
ра. Ценна е забележката на автора, че разположени-
ето на крепостите на около 25-30 км една от друга
отговарят на еднодневния преход на армията през
ранното Средновековие. Аналозите с крепостните
системи по Среден Дунав и Англия на пръв поглед
са далечни, но отразяват духа на времето и стадиал-
ността на явлението. Съвсем логично е и твърдени-
ето, че изграждането на крепостите може да е дело
на местните обитатели, но в ситуирането им намеса
имала централната власт. Тя се изразява в избора,
кой пункт да бъде укрепен, за да се получи взаимо-
действие и укрепленията да действат като система.
Сходният начин на градеж, формата и размерите
на кулите и портите са допълнителен аргумент в
тази насока. Напълно приемам извода, че форти-
фикационните параметри, най-вече на крепостите в
Североизточна България, са предвидени срещу про-
тивник, неумеещ да обсажда крепости и разчитащ
само на изненадващи нападения и атака със стълби.
Предвид историческите реалности в тази зона през
Х в. може да се прогнозира, че крепостната система
е изградена да отразява главно печенежки набези.
Сравненията на Добруджанския каменен вал с Ана-
стасиевата стена и Коринтския Истмус онагледяват
добре неговата специфика, но твърдението, че кре-
постите към него са очаквали най-сериозна атака
откъм тила (от юг) ми се струва пресилено. Липсата
на фундамент на Добруджанския вал в случая може
да се привлече като белег за датировка и синхрон-
ност с каменните крепости в Добруджа. Сред трите
аргумента на автора за малкото крепости в обшир-
ната територия между Янтра и Белград примам най-
вече този за малката степен на заплаха в сравнение
със Североизтока, но е можело да бъде по-обстойно
развит. Предположението, че в тази зона някои къс-
ноантични крепости може да са възстановени още
през втората половина на ІХ в., ми се струва спорно
на фона на процесите в Североизтока. Много по-
задълбочен е коментара му за крепостите в Южна
България. Аргументирано с българската власт през
Х в. се свързва възстановяването на Сливен, Мар-
кели, Констанция и формирането на отбранителна
система, в която са инкорпорирани завзетите визан-
тийски укрепления като Месемврия, Анхиало и др.
Основателно крепостите до Хасково, Любеново и
Минерални бани се считат за византийски по начи-
на на градеж. Тук, както и в останалите случаи, ако
авторът бе привлякъл подемния материал, много по
обосновано би защитил датировките и предложени-
те тези. Особено ценна е забележката му, че крепо-
стите в тази зона не изграждат гъста мрежа, очевид-
но дължащо се на строги регулации чрез договори в
граничната, буферна зона между България и Визан-
тия. Това е причината и за малкото старобългарски
селища през Х в., когато може да се очертае и една
демилитаризирана зона между Българското царство
и Ромейската империя, но това е тема на по-специа-
лизирано изследване.
Авторът е затруднен при очертаване отбрани-
телната система в Югоизтока по обективни при-
чини - малкото проучени с методите на археоло-
гията обекти. Действително писмените източници
регистрират десетки укрепления, но кога точно са
издигнати, за мнозинството засега е неясно. Ако се
съди по относително най-добре проучения Перник,
на база подемен материал - накити, монети, кера-
мика, това става към края на ІХ или по-скоро след
началото на Х в. На този етап се присъединявам към
мнението на Д. Рабовянов, че най-вероятно долна
граница на повечето малки крепости в Югоизточ-
на България, споменати от Скилица и останалите
хронисти, е след 971 г. Наистина тогава тези земи
стават базова територия на България, тук се изди-
гат резиденциите на владетелите и патриарсите,
концентрират се големи ресурси. Същевременно
са изправени пред непосредствена и перманентна
заплаха, каквато не познават през втората полови-
на на ІХ в. и до инвазията на Василий ІІ в края на
Х в. Авторът е прав за липсата на данни, че след
преместването на държавните центрове в тази зона
и тук, подобно на Североизточна България е изгра-
дена ешалонирана отбранителна система. Наистина
липсват достатъчно археологически данни, защото
са малко проучените обекти, но ако се опрем на из-
ворите (основно Скилица, на който може да се до-
верим) се създава впечатлението за най-наситената
с крепости българска територия. Те все още не са
пълно картирани с прецизирани датировки и със
изведена субординация между владетелски рези-
неции (минимум 7 !), регионални опорни крепости,
укрепени селища, убежища и пр.
Накрая Д. Рабовянов се спира на пътната мре-
жа, като се опира на написаното от К. Шкорпил, Р.
Рашев и Д. Момчилов. Впрочем, на този етап и при
тези данни това е максимумът, който може да из-
влече.
ІІ. 4. Извънстоличните каменни крепости в съ-
поставителен план и тяхната строително-архите-
ктурна традиция. Тази част е особено ценно изслед-
ване, поставящо българските паметници на фона на
реалностите в Европа и Мала Азия и което е препо-
ръчителен пример за колегите при разработване на
по-обобщаващи трудове за българското Среднове-
ковие. Опити в тази насока са правени и друг път,
но не и в такъв обем и обхват. Проследено е кре-
постното строителство във всички средновековни
държави, с които Първото българско царство има
пряк и косвен контакт. Логично се започва с Ха-
зарския хаганат, но текстът е несъразмерно голям и
определено е можело да бъде по-сбит и по-концеп-
туален. Още повече строителните похвати, техни-
ки, планове на мнозинството обекти нямат контакт
с реалностите в Дунавска България. Авторът само
загатва, макар да е можел да изведе като основен
акцент фактът, че същественото родство на камен-
127
ните крепости в Североизточна България с тези от
хаганата, е липсата на фунадаменти. Това е в пъ-
лен разрез с римо-византийската традиция, която
господства от Дунав до Ефрат и Кавказ. Смятам, че
първоизточникът на посоченото явление в Добру-
джа и Лудогорието е с произход от Северното Чер-
номорие и най-вече от Крим, чиито обекти иначе
са коректно и добре поднесени. Представянето на
фортификациите, свързани с източните и западните
славяни са важни единствено като съпоставителен
фон, защото не влияят пряко или косвено върху
българското крепостно строителство, дори върху
паметници като Калфа или Слон, който са в контак-
ната зона с тях. По-любопитен е случаят с Италия,
където подобно на Южна България късноантичното
наследство е имитирано с видим декаданс. Пока-
зателни са и процесите във Франкското кралство,
където подобно на България се установяват две ли-
нии - едната с имитиране на късноантични тради-
ции, а другата (на изток от Рейн) следваща собствен
път. Забележително е, че като стадиално явление
каменните крепости, изградени ad fundamentum, в
България, Италия и Франкската държава, се поя-
вяват по едно и също време - след началото на Х
в. На този фон може да се прокара демаркационна
линия на крепостите, повлияни от римо-византий-
ското наследство и следващи собствени строителни
традиции (български, германски, хазарски, източно
и западно славянски), която преминава прибли-
зително по Среден Рейн, Горен Дунав, Далмация,
Стара планина, планинската верига в Южен Крим
и Кавказ. В тази последователност от най-голямо
значение е картината във Византия, разгърната най-
мащабно с отлично познаване на обектите, проце-
сите и разбира се - с моногобройните изследвания
по проблема. От особено значение е фактът, че Д.
Рабовянов е представил в резюмиран, но анали-
тичен вид не само големите крепости с антично
наследство като Ефес и Милет, новопосторените
съоръжения от централната власт като Анкира, но
и малки укрепления, свързани с инициативата на
местни динати и дори на селските общини. На така
разгърнатия фон най-релефно изпъкват приликите
и отликите с процесите в България. Привличането
на кримските византийски крепости е важен ню-
анс, допълващ картината. Важна е и историята на
ислямското (арабското) крепостно строителство,
защото и тук има римо-византийски базис, над-
граждан според условията и вкусовете на новите
господари. Главата завършва с добър сравнителен
анализ и приемливи изводи. Обръща се внимание
на известна, но непълна прилика на крепостите от
Добруджа с кримските укрепления. Аргументирано
се отхвърля прякото влияние на хазарските крепо-
сти върху фортификациите в България. Отново се
акцентира върху въздържаността на българските
власти в Североизточна България да преизползват
късноантичните крепости (във всички останали
региони го правят !), твърдение, което коментирах
вече като пресилено и недостатъчно обосновано.
ІІ. 5. Извънстоличните крепости в селищната
128
система на Първото българско царство. Още в кон-
текста на заглавието авторът развива идеята за кре-
постите като укрепени селища. Твърдението му е
приемливо по принцип, но нюансите в него са дос-
татъчно много за по-широка дискусия. Вече посо-
чих, че част от крепостите, като Руйно–Картал кале,
Скала и Цар Асен за замислени, изпълнени и разви-
ти като регионални укрепителни центрове с големи
незастроени площи, храмове, монашески обители,
подградия или сателитни селища. Авторът приема
и доразвива идеята за крепостите като регионални,
административни, религиозни и стопански центро-
ве и правилно конкретизира, че това се отнася за по-
значителните, визирайки именно Цар Асен, Скала,
Руйно. С основание се спира на дискусията крепост
- град и аргументирано се въздържа да идентифи-
цира крепостите от Х в. като градове. В Цар Асен
и Перник обаче, се долавят структурни особености,
като поява на цитадели, квартални храмове, центра-
лен храм, зачатък на улици, производствена дейнст,
голям импорт. Тези трансформации от регионална
крепост към град обаче започват да текат по-скоро
след края на Х - началото на ХІ в. Ако производ-
ствената и търговската дейност са сред инсигниите
на средновековния град, то податки за това има в
Руйно - Картал кале, Цар Асен, Скала, Ветрен, Сре-
дище, Окорш, но датировката на илюстриращите
ги паметници не е максимално прецизна. Затова и
Д. Рабовянов основателно се въздържа от финални
изводи на този етап. Правилно дистанцира Слон от
укрепените селища и крепостите в България от Х
в. Крепостта е резиденция от ІХ в. на регионален
управител - своеобразен изнесен далеч на северо-
запад форт-пост на българското царство. И в тази
глава Д. Рабовянов не изневерява на подхода си да
представя обектите и процесите в България на фона
на събитията в Европа, Византия и Арабския хали-
фат, за което още веднъж трябва да бъде поздравен.
На този релефно очертан фон се виждат известни
прилики между процесите във византийските и бъл-
гарските крепости на юг от Стара планина, процес,
на който с основание се отрежда водещо влияние
на империята. Що се отнася до Североизтока, то
впечатлява известна синхронност с процеси по Дал-
матинското крайбрежие, Централна и Западна Ев-
ропа, където като стадиално явление, крепостното
строителство започва около началото на Х в. Много
вярно авторът е доловил по-близки аналози с про-
цесите в Крим.
ІІІ. Поява, функциониране и изоставяне на из-
вънстоличните крепости.
Главата започва с параграф, посветен на зем-
лените укрепления. Логично начало, но прекалено
дълго и дистанцирано от основната тема. В общи
линии се приемат идеите на Р. Рашев, но това е
могло да стане и само като въведение от няколко
изречения с открояване под черта на някои нови
нюанси. Например идеята на П. Георгиев за по-ран-
на датировка на някои от валовете (за Бесарабския
и големия Добруджански смятам че има основа-
ния), новите данни за вала в Сръбска Бачка и укре-
плението до Олтина, където напоследък има нови
проучвания и интересни резултати. Със следващия
параграф „Хронологически рамки на каменните
укрепления по регионални и архитектурно-функ-
ционални групи: Археологически доказателства” се
влиза в същината на проблема, завършен по един
много добър начин. Тук се долавя, че без подемен
материал, използвайки предимно планове и строи-
телни похвати, датировките се прецизират трудно.
Въпреки всичко, анализирайки обект след обект, на
базата на по-стари и нови проучвания и публика-
ции, той потвърждава предложената преди повече
от 30 г. теза на Р. Рашев, че началото на Х в. е долна
граница за изграждането на крепостите в Североиз-
точна България. Изследвайки цялата територия на
Първото българско царство, авторът заключава, че
процесът е всеобхватен и с незначителни нюанси
основателно приема началото на Х в. за terminus
post quem за извънстоличните крепости в цяла Бъл-
гария, което е несъмнен принос. Отхвърля аргумен-
тирано становищата за строителство през VІІІ - ІХ
в. Откроява и някои изключения, като Перник, като
го датира след средата на ІХ в., следвайки хроно-
логията на проучвателите3. Много по-обоснована е
тезата му, че изграждането на повечето крепости в
българския югоизток трябва да се свържат с еман-
ципирането му в централната територия на българ-
ското царство след края на Х в. Като цяло е при-
емливо и предположението му за два етапа в края
на обитаване на крепостите в Североизточна Бъл-
гария, идея, развита от мен още в Studia Balkanica
№ 23 от 2001 г. Горните граници на обитаване там
са свързани съответно със събитията от 968-971 г. и
печенежките нашествия от 1034 и 1047 г. Разбира се
бъдещите проучвания могат да внесат незначител-
ни промени, както например в случая с Преселенци,
където се оказа, че крепостта е обитаема и след края
на Х в. до 1036 г.
Относно причините за изоставянето на землени-
те укрепления и за появата на извънстоличните ка-
менни крепости, Д. Рабовянов следва най-общо те-
зите, изказани още от Р. Рашев и допълнени с малки
нюанси от Г. Атанасов и В. Йотов. Действително,
причините са комплексни, като най-важните са не-
способността на землените укрепления да се про-
тивопоставят ефективно на маджарското нашествие
през 894-5 и специално отпадането на отвъддунав-
ските територии от пряко българско администрира-
не в края на ІХ в. и началото на X в. На този фон за-
емането на земите на север и североизток от Дунав
от печенегите (несигурни федерати при цар Симеон
и наследниците му) може да се изведе като главен
фактор за разгърнатата строителна програма след-
3
Една монета от втората половина на ІХ в. според мен не може
да изтегли датировката, още повече, става въпрос за емисия цир-
кулирала и по-късно. Поради това и на фона на дребните находки
съм склонен да отнеса Перник също след началото на Х в. Изоб-
що датировката на извънстолични каменни крепости в България
преди началото на Х в. е много несигурно и в повечето случай Д.
Рабовянов, макар и не толкова категорично, също изказва съмнения
в тази посока
началото на Х в., довела до изграждане на каменен
вал, над 30 нови крепости и възстановяването на де-
сетина ранновизантийски укрепления. Този процес
с основание се свързва и с демографския растеж,
като фактор за ускореното развитие, респективно
увеличен ресурс за строителство. Той е по-скоро
резултат на имиграционната вълна от българско
население от север-североизток в края на ІХ - на-
чалото на Х в. Именно в подобна насока (най-вече
кримската вълна) може да се търсят проводниците
на прототипите на каменните крепости с правоъ-
гълни кули без фундаменти, както и ускоряването
на скалното манастирско строителство в Добруджа.
Напълно приемливи са предположенията, че крепо-
стите са продукт на местна строителна инициатива,
чрез ползване на локални ресурси. Обоснована е и
тезата, за намеса на централната власт, която сти-
мулира и направлява този процес. Може би водеща
е ролята й при по-големите фортификационни про-
грами като Добруджанския каменен вал, крепостта
Слон, големите и по-добре укрепени регионални
центрове като Руйно и Цар Асен и най-после при
възстановяването на граничните ранновизантийски
кастели като Диногеция, Новиодунум, Аксиополис,
Белград, Браничево, София и пр. Подбраните анало-
зи от Византия и Западна Европа спомагат за ориен-
тирането в общото и специфичното на българския
модел. Съзирам известна несигурност при опита за
съвместяване на този модел с по-новите тези на Р.
Рашев, който вижда роля на местни първенци, ут-
върдили се с развитието на социалните процеси в
българското общество. За началото на Х в., когато
се изграждат и повечето извънстолични крепости,
предвид историческите реалности, евентуалната
деятелност на подобни местни водачи трудно би се
реализирала без специална санкция от владетеля.
Що се отнася до аналога с крепостите убежища, то
той е приемлив, но само донякъде. Късноантичните
рефугиуми (поне на българска територия, следвай-
ки характеристиката на С. Торбатов) по принцип са
много малки по площ в сравнение с крепостите от Х
в. Населението от околните неукрепени селища се
настанява в тях само при вражески нашествия и там
няма сигурни следи от постоянно обитаване. Съще-
временно големите незастроени площи (около 50%
от защитената територия) в повечето крепости от Х
в., могат да се тълкуват като съзнателно оставени
за убежище на населението от близките селища при
военни действия в региона. Според мен Д. Рабовя-
нов безкритично е приел становището на Р. Рашев,
че включването на Македония в границите на Пър-
вото българско царство и демографската картина на
региона са достатъчна предпоставка от изграждане
на извънстолични каменни крепости още в средата
на ІХ в. Възможно е да са издигнати отделни оп-
орни укрепени центрове на българската власт (или
преустроени византийски крепости), но това ще
да е процес дирижиран директно от централната
власт. Той няма пряко отношение към мащабното
крепостно строителство в региона, което Д. Рабо-
вянов с основание отнася към края на Х – началото
129
на ХІ в.
Сред Факторите за изоставянето на извънсто-
личните каменни крепости и тяхната съдба в пе-
риода на византийската власт и Второто българско
царство като водещ се извежда края на Първото
българско царство. Нюансите обаче са разнообраз-
ни, добре доловени и обяснени. Авторът следва
начертаната схема от предшествениците си, спо-
ред която разрушаването и изоставянето на една
група крепости във вътрешността на Добруджа и
Лудогорието е резултат на руско-българско-визан-
тийската война от 968-971 г. Списъкът е коректен,
като изключим Преселенци, където има обитаване
и през ХІ в. Можел е да отдели по-голямо внимание
на дискусиите относно Каменния вал и специално
тезите, касаещи края му като действена фортифи-
кация. Коректен е и списъкат на крепостите, които
продължават да бъдат обитавани след като Визан-
тия завладява Североичточна България в 971 г. и
окончателно след 1000 г. Аз бих прибавил тук Ди-
ногеция, Капидава, Олтина, Новиодунум, Нуфъру
и оспорваните Ветрен, Тутракан (?), Хърсово (?),
Балик, Войниково, Одърци и евентуално Калиакра
и Каварна, които са подминати в изследването. Ав-
торът може и да е прав за това свое решение, но
поне под черта е можел да го аргументира. С ос-
нование Д. Рабовянов приема наложената теза, че
изоставянето на всички крепости във вътрешност-
та на Добруджа и Лудогорието е резултат на пече-
нешката вълна от 30-те години на ХІ в. Само бих
конкретизирал, че акцентът трябва да се постави
върху нашествието през 1036 г. Спорно е обаче, че
всички крепости, обитавани до 1036 г. са запазили
(или възстановили) фортификационните си способ-
ности след 971 г. Авторът твърди, че това се случва
с Цар Асен, Скала, Марцианопол, Капидава, Аб-
ритус4. Тук бих добавил, Диногеция, Новиодунум,
Нуфъру, Аксиополис, Хърсово (?) и с големи ре-
зерви Руйно - Картал кале. Смятам обаче, че реал-
ностите в останалите крепости, като Беловец, Вла-
димировци, Василево, Долина, Завет, Хума, Руйно
- Аязмото, Средище (?), Подлес и др. са различни.
Подемният материал отхвърля възможността тук
да има византийски гарнизони (такива са разпо-
ложени единствено в крепостите по главния път
Преслав - Плиска - Скала - Цар Асен - Дръстър и
край дунавския бряг), а възможността Византия да
стимулира българското население да възстанови и
поддържа само и със собствени средства фортифи-
кациите след 971 г., засега не е обсъждана с поло-
жителен или отрицателен знак. На този етап, след
проведените разкопки от Г. Атанасов и В. Йотов
след 1997 г. специално в Окорш Руйно-Аязмото и
Преселенци, това е малко вероятно. Керамиката,
находките и монетите от ХІ в. там са рядкост, (в
сравнение например с Цар Асен, Скала, Ветрен и
4
Не е изключено укреплението в Абритус да няма старобългар-
ски предшественик и да е издигнато ad fundamentum след Йоан
Цимисхи. Що се касае до християнската базилика и съседната
епископска резиденция, това са строежи от V-VІ в., но пълноценен
коментар е възможен след пълното им публикуване.
130
др. където има гарнизони), което предполага малко
обитатели и затихващ живот в първата трета на ХІ
в., и със сигурност липса на гарнизони. Затова и Д.
Рабовянов с основание се присъединява към тезата,
че след средата на ХІ в. животът в Добруджа и Се-
вероизточна България прекъсва задълго и през ХІІ
- ХІV в. са обитавани няколко опорни точки по До-
лен Дунав и Предбалкана. Той коментира някои от
тях като Копилово, Новград, Миладиново, Шумен,
Ветрен, Тутракан, като последните продължават да
се третират като неукрепени селища. Тук е можел
да продължи с „подценените” центрове, като Капи-
дава, Троезмис и Тулча (изоставени около средата
на ХІ в.), Диногеция (изоставена в 20-ге години на
ХІІ в.), Новиодунум (обитаван непрекъснато от Х
до ХІV в.), Нуфъру (изоставен 1242 г. ?), Калиакра,
Каварна и Аксиополис (обитавани с малки прекъс-
вания от Х до ХІV в.). Спорна е констатацията, че
преместването на държавния център от Североиз-
точна България към Търново, намалява значение-
то й, респективно поддържането на многобройни
крепости през ХІІ - ХІV в. Напротив, ролята на
Дръстър като регионална столица (на цяла Северна
България през ХІ - ХІІ в.!) и Преслав като държавна
резиденция (около 1185 - 1197 г. и в средата на ХІІІ
в.) са несъмнени. Нещо повече, през ХІV в. Кали-
акра, Варна, Дръстър, Вичина и Исакча са столици
на Добруджанското деспотство и други независи-
ми феодални княжества, разполагащи с големи ре-
сурси. Въпреки всичко броят на извънстоличните
крепости в региона е все така ограничен. Причина-
та за явлението е по-скоро демографският вакуум
в Добруджа и Лудогорието, който продължава от
средата ХІ до края ХV в.
Задълбочено е проследена съдбата на извънсто-
личните крепости и в другите региони на Първото
българско царство. И тук е доловена сходна законо-
мерност – по-малките укрепления в Северозапада са
напуснати при унгарските нашествия, но големите
дунавски центрове като Видин, Белград, Браничево,
Оряхово устояват на изпитанията на времето и са
сред главните опорни точки на Второто българско
царство. По-драматична и по-широко разгърната е
картината на юг от Балкана, където с малки изклю-
чения крепостите устояват на печенежките вълни,
но много от тях са напуснати при кръстоносните
походи в края на ХІІ - началото на ХІІІ в. Тогава
е прекратен животът и в много крепости в Маке-
дония. И в тези зони оцеляват предимно големите
центрове като Анхиало, Месемврия, Берое, Серди-
ка, Водно, Мелник, Скопие, Битоля и др., трансфор-
мирали се от крепости в големи градски центрове.
Може да се постави въпроса дали само нашествията
водят до изоставянето на повечето извънстолични
крепости на Първото българско царство през ХІ
- XІІІ в., или причината е в климатичните и демо-
графските промени, в демографският срив и нова
философия за селищната агломерация. През ХІІ
- XІV в. населението, за разлика от ІХ - Х в. не е
разпръснато в многобройни селища и укрепления,
а е концентрирано в големите градски центрове и
техния хинтерланд, процес започнал още през ХІ
в. и тема, заслужаваща специално изследване. Тези
и други препоръки и забележки в никакъв случай
обаче не снижават постиженията, иновациите и до-
стойнствата в монографията на Д. Рабовянов. Още
повече, те засягат второстепенни детайли и отра-
зяват личните ми виждания по някои спорни про-
блеми, при които, като „засегнат” автор и опонент
Магдалена Стаменова. Модели на опазване на
културно-археологическото наследство в Бълга-
рия. София, 2012, 223 стр.
Магдалена Стаменова представя своята гледна
точка за изграждането и формирането на законовата
и институционална основа на модела на опазване на
археологическите старини в България (1877-1944 г.)
и представя основни тенденции в ранното развитие
на модела за закрила на културното археологическо
наследство в България. Управленският модел на
опазване на културното археологическо наследство
след Втората световна война е описан и анализиран
като централизиран модел в социалистическа Бъл-
гария в контекста на европейското културно разви-
тие през периода 1944-1989 г. Разгледано е мястото
на Министерството на вътрешните работи (МВР) в
опазването на културното наследство като силова
структура - важна част от защитата на национална-
та сигурност. Авторката продължава своя анализ с
разсъждения за развитието на модела на опазване
на културното археологическо наследство в Репу-
блика България в периода на преход и установяване
на демократично общество (1989-2011 г.) и прави
сравнение на политиките по опазването на култур-
ното наследство в други европейски държави със
състоянието на модела на опазване на културното
наследство преди и след приемането на България за
член на Европейския съюз.
В първата глава на монографията са разгледани
някои основни терминологични понятия в област-
та на опазване на културното наследство, които са
приели гражданственост, или са нормативно офор-
мени в исторически план. Тук е направен опит за
критичен поглед върху представителни публика-
ции в сферата на опазването на археологическото
наследство за разглеждания период от възстановя-
ването на Третата българска държава до наши дни.
Във втората глава в хронологичен ред са пред-
ставени формирането на управленските модели
на опазване на културното наследство в Третата
българска държава от Освобождението до края на
Втората световна война и смяната на формата на
държавно управление с република. Очертани са
основни тенденции в ранното развитие на модела/
ите за закрила на археологическото наследство в
страната, включително и като част от защитата на
не мога да не съм и субективен. Тук бих искал да
акцентирам и на отличните приложения, прецизно
изработени до най-малки подробности с великолеп-
на начетеност и технически умения. Изобщо, след
внимателен прочит оставам с впечатлението за се-
риозен и задълбочен труд, нужен и важен за бъл-
гарската средновековна археология - пълноценен
извор за българската медиавистика.
Георги Атанасов
националната сигурност.
В третата глава са представени данни, илюс-
триращи утвърждаването на централизиран модел
на опазване на културното археологическо на-
следство в социалистическа България в контекста
на европейското културно развитие между 1944 и
1989 г. Обърнато е внимание на ролята на МВР в
опазването на културното наследство в изпълнение
на задачите му на „страж на социализма”, включи-
телно и при претворяване в реалност на доктрината
за „новия национализъм”. Дейността на силовите
структури в опазването на културното наследство
се проявява и като важна част от защитата на нацио-
налната сигурност след 1970 г. и през 80-те годи-
ни на ХХ век, когато от полицейска, задачата става
държавен приоритет и в разузнаването.
В четвъртата глава е направен опит за сравни-
телен анализ на политиките по опазването на кул-
турното наследство в други европейски държави.
Посочени са особености, прилики и разлики в кул-
турните политики на страните, както и успешни
практики, чието адекватно прилагане би могло да
повиши ефективността на защитата на културното
наследство. По-нататък се разглежда състоянието
на модела на опазване на културното наследство
преди и след приемането на България за член на
ЕС. Отделено е внимание на съвременните предиз-
викателства в развитието на модела на опазване на
културното археологическо наследство в България.
Същевременно са изложени и резултатите от про-
веденото двуетапно емпирично проучване, което
очертава и състоянието на модела на опазване на
културното наследство в България като страна –
член на Европейския съюз след 2007 г. Въз основа
на анализа на данните са обосновани изводи, кои-
то потвърждават издигнатата хипотеза и доказват
съществуването на обществен стремеж да се дос-
тигне адекватно ниво на ефективност на модела на
опазване на културното археологическо наследство
в България. Посочени са конкретни мерки за подо-
бряване на работата на МВР в тази област съобраз-
но спецификата на дейността му и установяването
на ползотворно сътрудничество с други институции
в страната и чужбина.
В заключението са представени обобщени тео-
ретични изводи за същността на управленския мо-
дел на опазване на археологическото наследство в
131
България и повишаване ефективността му в евро-
пейската и световна общност на културно много-
образие, включително и като гаранция за основни
човешки права и установяване на „качествена сре-
да за живот”. Моделът на опазване на културното
наследство може да се разглежда и като модел за
„колективна идентификация” и „еманация на кул-
турната идентичност” на нацията.
Към положителните достижения на авторката
трябва да се отбележат: разработеното ново опре-
деление за модел на опазване на културното архе-
ологическо наследство; разгледаните практики в
други европейски страни и сравнението на място-
то на България сред тях в опазване на културното
археологическо наследство; определянето на вида
организационна култура, която характеризира мо-
дела на опазване на културното археологическо
наследство в България; както и не на последно
място - опитът да се актуализира системата от мер-
ки за опазване на културното наследство с оглед
повишаване на нейната ефективност. Освен това
убедително е доказана хипотезата, според която
адекватно ниво на ефективност на моделите на
опазване на културното археологическо наслед-
ство в България в съответствие с различните ико-
номически и политически условия, е възможно да
132
се достигне посредством интегриран подход и сис-
темно прилагане на подходящи мерки при активно
междуведомствено сътрудничество в национален
и международен план. Същевременно се прогно-
зира бъдещото развитие на модела в контекста на
съвременното развитие на България като част от
общността на културното многообразие в Европа.
Направен е опит да се очертаят възможностите за
повишаване ефективността в закрилата и опазване-
то на културното наследство.
Представената широкообхватна работа не е опа-
зена от някои недостатъци, свързани с необходима-
та категоричност на изводите и изказа, преодолява-
нето на промъкналия се известен дисбаланс в обема
на отделните глави и други незначителни от гледна
точка на крайния резултат проблеми. Тези недоста-
тъци и някои технически неточности и грешки не
могат да омаловажат значението на постигнатото
изследване, защото несъмнено е разработен и пуб-
ликуван труд от професионалист, с практика и на-
блюдения по научно обобщаваните проблеми. Ав-
торката показва способност компетентно да влиза в
научни дискусии, да отстоява формулирани стано-
вища и обосновава изводи и, на базата на постигна-
ти резултати, да прави предложения и препоръки в
тази сфера, която е от особена важност за национал-
ната сигурност.
Стефан Симеонов

XXII Международен Лимес конгрес - Русе,
06.09 - 11.09.2012 г.
От 6 до 11 септември 2012 г. беше организи-
ран XXII Международен Лимес конгрес, на който
България беше домакин за първи път. Научните
сесии се проведоха в изцяло обновената сграда на
„Доходното здание“ в град Русе. В конгреса взеха
участие 300 учени от 30 държави: Австралия, Ав-
стрия, Белгия, България, Канада, Хърватия, Чехия,
Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария,
Израел, Италия, Йордания, Лихтенщайн, Нидерлан-
дия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сърбия,
Словакия, Словения, Испания, Швейцария, Турция,
Украйна, Великобритания, САЩ.
В рамките на четири дни, в четири паралелни
сесии, бяха изнесени доклади, чиито теми засягаха
различни проблеми, свързани с живота по римските
граници.
Първият ден на конгреса започна със специал-
на сесия, посветена в памет на проф. Израел Рол,
един от най-бележитите археолози на Израел, ръ-
ководител на разкопките в Мезад Тамар, Тел Яоз,
Аполония-Арсуф (първоначално заедно с E. Aялон,
а после сам), на римския храм в Тел Кедеш (заедно
с M. Фишър и A. Овадя) и автор на важни за рим-
ската археология на Израел монографии, студии
и статии. Благодарение на отлично свършената от
проф. Рол теренна работа, обектът Аполония-Арсуф
става част от списъка на UNESCO като крепост на
кръстоносците със статут на световно културно на-
следство. Докладите в тази сесия акцентираха вър-
ху римския лимес в отсечката, която днес се намира
на територията на Израел. Въз основа на откритите
и публикувани от Питър Томсън и Израел Рол рим-
ски милиарни колони, Хаим Бен Давид проследи
различни трасета по пътищата, които водят към
римската колония Aelia Capitolina. Ренате Розентал-
Хегинботъм представи керамичната продукция на
legio X Fretensis стационирал в Йерусалим, както
и нейното разпространение. Основаването на коло-
нията Aelia Capitolina беше тема на докладите на
Шломит Векслер-Бдолах и на Гай Щибел. Присъст-
вието на военния гарнизон в провинция Палестина
в периода– края на ІІІ-началото на ІV в. – беше раз-
гледано от Валтер Вард.
В научната програма на XXII Международен Ли-
мес конгрес беше включена отделна сесия, на която
бяха обсъдени бъдещите предизвикателства пред
възможността археологически обекти по границите
на Римската империя да получат статут на световно
културно наследство, както и да послужат за при-
мер при популяризиране на основните изисквания
Преглед
на UNESCO за развитие на понятието за световно
културно наследство. Получаването на подобен
статут изисква разработването на план за управле-
ние, което от своя страна налага предварителното
изготвяне на конкретна стратегия за проучванията
на даден обект. Дейвид Брийз беше съавтор на два
доклада по тази тема. В единия от тях, подготвен
заедно със Себастиан Зомер, той ясно формулира
целта на включването на такава сесия в програмата
на конгреса, а именно да бъде дадена възможност за
обмяна на информация между страните, които вече
са взели участие в администрирането на междуна-
родния проект Frontiers of the Roman Empire World
Heritage Site (WHS FRE) и тези, които възнамеряват
да се включат в него. По този начин може да се уве-
личи интересът към проекта извън рамките на Бра-
тиславската група и дори разглеждането му да стане
постоянна тема в програмите на бъдещите Лимес
конгреси. Най-важните въпроси, които породиха и
най-много дискусии, се отнасяха до подготовката на
номинациите на обектите, кандидатстващи за полу-
чаване на статут на световно културно наследство,
както и етапите, които следват след това. В другия
доклад на Дейвид Брийз, представен в съавторство
със Соня Жилек, беше обърнато специално внима-
ние на възможностите, които проектът WHS FRE
дава за работа върху римските граници. Това включ-
ва международно сътрудничество в областта на ар-
хеологическите проучвания, както и работа върху
съвместни публикации. Възможностите обаче са
свързани и с ред предизвикателства, свидетелства-
щи за нуждата от изготвяне на по-ясни дефиниции
и по-голяма прецизност при посочване на отличи-
телни разлики между отделните сектори на римския
лимес.
В своето изложение Дейвид Броу обобщи ос-
новните проблеми, свързани с развитието на про-
екта FRE WHS и посочи конкретните ограничения
пред варианта за включването на всички сектори
на римските граници в него. Той разгледа практи-
ческите и политическите предизвикателства пред
географското разширение на проекта, като подчер-
та съществуването на все още неясната дефиниция
„serial transnational WHS” и как тя би следвало да
функционира на практика. Крис Янг, Питър Хенрич
и Райнхард Дитрих представиха в общ доклад из-
градената до този момент система на управление и
администриране на обекти, определени като „serial
transnational WHS”. Първото обобщение на цялата
управленска система е направено през 2004 г., а в
момента с този въпрос е ангажиран създаденият
Междуправителствен комитет (Inter-Governmental
Committee (IGC)), който е координационен орган,
133
консултиран по научните въпроси от членовете
на Братиславската група, а по управленските – от
групата от Хексъм. В презентацията на Галина Пи-
ровска беше наблегнато на законовите рамки по от-
ношение защитата и предпоставките за включване
на римски обекти по Долен Дунав, намиращи се на
територията на днешна България, в списъка с обек-
ти със статут на национално културно и природно
наследство, което е важна част от проекта “Danube
Limes - Future Transnational Property on the World
Heritage List”. Том Хазенберг, Теса де Гроот и Стив
Бьодекер запознаха делегатите на конгреса с резул-
татите от съвместната работа на Германия и Холан-
дия по подготовката за номинация на Долногерман-
ския лимес за обект със статут на световно културно
наследство. В доклада им беше акцентирано върху
самия процес на подготовка за номинация, като осо-
бено внимание беше обърнато на характера на Дол-
ногерманския лимес, историята на проучванията,
както и значението му в контекста на целия римски
лимес. Представените от Клайв Бриджър резултати
за германския сектор в този общ международен про-
ект бяха допълнение към доклада. Той запозна деле-
гатите с новите данни, получени от отчети от терен-
ни проучвания, дигитално картиране на всеки обект
и локализиране на нови крепости, наблюдателни
кули и временни лагери с помощта на дистанцион-
ни изследвания. В сесията бяха представени още
два международни проекта, чиято цел е включване
на сектори от римския лимес в WHS FRE. Единият
е съвместен проект между Сръбския археологиче-
ски институт и Römisch-Germanische Kommission
на Германския археологически институт. Йелена
Кондич и Кристоф Румел показаха последните ре-
зултати от проучванията на археологически раз-
копки, геомагнитно проучване и реконструкция на
ландшафта) на крепостта Диана близо да Кладово
(Сърбия), която е ключов обект в сектора, попадащ
на територията на днешна Република Сърбия. Дру-
гият съвместен проект „The Udhruh Archaeological
Project” между университета в Mаан (Йордания) и
Факултета по археология на университета в Лайден
(Холандия) беше тема на доклада на Фаузи Абуда-
нах и Марк Дрисен.
Важен фактор за добрата презентация на обекти-
те са новите мобилни технологии, които подпома-
гат разработването на нови начини за представяне
на културното наследство, без то да бъде изложено
на риск. В тази сесия беше широко дискутирано, че
именно археологията на римските граници може
да предостави много нови възможности в пропра-
вянето на пътя за въвеждане и използване на но-
вите технологии, като смартфони и таблети, с цел
археологическите обекти да бъдат показани по нов
и модерен начин. Това от своя страна би „сляло”
по-лесно археологическите обекти с музеите и би
направило тяхната интерпретация достъпна за по-
134
широка аудитория. Именно това беше акцентът в до-
кладите на Найджъл Милс, Ерик Добат и Кристоф
Флюгел. Франц Шафрански представи проекта
LIMES (абревиатура за “Large Scale and Innovative
Mobile Services for European Culture Tourism in Rural
Areas”), чиято главна цел е насърчаване и развитие
на новите мобилни технологии в сферата на култур-
ния туризъм в селските райони. Жолт Виши запоз-
на участниците на конгреса със сегашния етап на
развитие на друг интересен проект, който е и пър-
вата международна програма за проучване на це-
лия римски лимес - Corpus limitis imperii Romani на
Union Académique Internationale. За първи път тази
програма е ясно формулирана през 2010 г., като през
април 2011 г. тя става повод за организирането на
конференция в Печ, Унгария, в която взимат участие
16 учени от 8 държави: Австрия, Словакия, Полша,
Хърватия, Сърбия, Румъния, България и Унгария.
Мултинационалността на проектите за римския
лимес предполага резултатите да бъдат представени
на езиците на страните участници в тях. Докладът
на Ребека Джоунс постави проблема за това как
езикът, който използваме, за да интерпретираме ар-
хеологията на римските граници, се отразява върху
способността ни за работим съвместно и да запоз-
наем по-широка аудитория с работата си.
Въпросът за римския лимес като разделителна
линия, оказваща силно влияние върху създаването
на различни, специфични култури от двете страни
на границата, беше тема на интересни доклади. Те
разгледаха проблема за описанието на варварите в
античните извори през римския и късноримския
период и развитието на това описание на фона на
вече създадения за тях стереотипен образ. Интерес
представляваше докладът на Алън Ръшуърт, който
третира проблема за племенните елити (optimates и
principes) в провинция Mauretania Caesariensis през
периода на късната Римска империя, като обръща
внимание на тяхното взаимодействие с римската
власт и по-специално с римските военни главноко-
мандващи. Докладът на Питър Норис разгледа ро-
манизацията по римския лимес в Испания от гледна
точка на социалните, икономическите, религиозни-
те и политическите реалности.
Специален акцент беше поставен върху устрой-
ството и функционирането на римските граници въз
основа на сведения от антични извори. Връзките
на римската провинция с местното население бяха
разгледани както от гледна точка на писмени сви-
детелства (например животът в провинция Noricum,
представен чрез свидетелствата от Vita Severini в
доклада на Андреас Шварц или ситуацията по Дол-
нодунавския лимес при управлението на император
Траян Деций и неговите синове, анализирана от
Лили Грозданова по исторически извори), така и на
данните от конкретен археологически материал. В
доклада на Соня Кланицова бяха направени изводи
за връзките между римляните и местното население
в района, разположен непосредствено до северната
граница на провинция Pannonia, на база на кера-
мичния материал. Нов стил в изкуството, известен
като римско-британски, формиран в контактната
зона по британския лимес, беше тема на доклада на
Фрейзър Хънтър.
На конгреса беше дискутирана и темата за тра-
сето на римските граници като зона на взаимодейст-
вие между римския и варварския свят, доказана ос-
новно по два типа свидетелства - археологически
(в докладите на Цалин Тимоц, Янка Истенич, Фи-
липа Уолтън, Линдзи Алъсън-Джоунс, два доклада
на Марек Влах, единият от които в съавторство със
Стефан Гроу и Балаш Комороци, съвместен доклад
на Богдан Циуперца, Андрей Магуреану и Алин
Антон) и иконографски (в докладите на Елизабет
Тил за дакийската архитектура, възстановена по
релефните изображения върху прочутата Траянова
колона, на Джон Колстън, който анализира релефи-
те върху Tropaeum Traiani, и на Йонас Сигурдсон
за приликите между римските военни украшения и
германските фибули).
Голямата тема за защитата на римските импер-
ски граници включваше, и анализ на дислокацията
на военни части по тяхното трасе. Флориан Матей-
Попеску разгледа разположението на помощни во-
енни части в провинциите Горна Мизия и Дакия в
периода от управлението на Домициан до управле-
нието на Хадриан въз основа на публикувани но-
вооткрити военни дипломи. Проблемът за точното
място на даване на рекрути за cohors IX Maurorum
беше анализиран в доклада на Кай Юнтунен. Юли-
ан Бенет посочи като аргумент наличие на едно
епиграфско свидетелство за войник, който е бил
numerus Phalangariorum, за да докаже съществува-
нето на военни части на phalangarii в римската вой-
ска, известни само по извори от ІІІ в. Паметниците,
в които се споменава името на legio VII Claudia pia
fidelis, бяха включени в изложението на Домагой
Тончинич. Той разгледа и влиянието на легиона
върху романизацията на провинция Далмация, а на
база на епиграфските данни представи и статистика
на етническия произход на войниците. Дирк Шмиц
използва печатите върху тухли, открити при разкоп-
ките на Colonia Ulpia Traiana (Ксанти), за да извода
за това кои от тухлите могат да бъдат отнесени към
Ксанти и кои – към дислокацията на съответната во-
енна част.
Данните за въоръжението на римската армия
бяха разгледани в отделна сесия на конгреса. В
доклада на Ливиу Петкулеску и Кристина Митар
беше поставен акцент върху особеностите на въо-
ръжението на помощната военна част, стациони-
рала в римския военен лагер Cumidava, като те са
използвани и като аргумент за по-точното датиране
на лагера. Типовете копия, открити в рамките на
пет различни римски военни лагери, разположени
по северозападната граница на провинция Dacia
Porolissensis, бяха анализирани от Клаудиу Йов. Ил-
дар Каюмов представи интересен доклад, посветен
на възстановката на метателна машина, наречена
cheiroballistra. Нейното описание в кратък трак-
тат, озаглавен „„Ηρωνος χειροβαλλíστρας κατασκευή
καíσυμμετρíα””, е предмет на дългогодишни науч-
ни дискусии, а през последните десет години са
направени множество опити за реконструкция на
машината. Дорит Енгстер привлече вниманието на
делегатите върху труда на анонимен автор от ІV в.
със заглавие „De rebus bellicis”, съдържащ техниче-
ски иновации, за създаване на бойни машини с цел
защитата на имперските граници да стане по-ефек-
тивна.
В докладите на Татяна Ивлева, Томас Грейн, Ко-
лин Андрюс, Волтер Вос, Мадс Древс Дирфйелд-
Джонсън, Роб Колинс, Емилио Иларегуй, Моника
Драгостин и в общия доклад на Лукрециу Михайлес-
ку-Бирлиба и Юлия Думитраке бяха разгледани дан-
ни за присъствие на ветерани по лимеса.
В рамките на два дни се четоха доклади, които
запознаха участниците на конгреса с най-новите
проучвания на римски укрепления по границите на
империята, като бяха включени и теми, в които се
проследяват различните етапи на промяна на рим-
ската военна архитектура и интерпретацията на
сградата на принципията след времето на Тетрар-
хията.
Гергана Кабакчиева представи резултатите от
последните археологически проучвания на ранно-
римския легионен лагер в Ескус от І в. Крепостта
при Мездра беше тема на презентацията на Сергей
Торбатов като пример за промените, които могат да
се проследят в укрепената зона на един римски вое-
нен. Пьотр Дичек запозна делегатите гръцки надпис
от варовиков фрагмент, открит през 2011 г. по време
на разкопките на най-ранните военни бараки в Нове,
разположени до via principalis. Надписът, вероятно
от база на статуя, е датиран в V в. Той е посветен
на „най-прекрасния град Нове” и е забележителен
с това, че за първи път срещаме името на града из-
писано върху каменен паметник. Пети Доневски
направи в доклада си интересно сравнение между
римския легионен лагер в Нове и римските граж-
дански структури около лагера на legio XI Claudia
в Дуросторум от гледна точка на тяхната топогра-
фия, фортификационна система и градски статут.
Клаус Вахтел и Герда фон Бюлов представиха в два
доклада историята на археологическите проучва-
ния на късноримския кастел Ятрус и свързаното с
тях дългогодишно българо-немско сътрудничество.
Проучванията на ранновизантийската укрепителна
линия в Източна Стара планина и нейната важна
стратегическа роля след административно-тери-
ториалните промени на императорите Диоклеци-
135
ан и Константин Велики бяха тема на доклада на
Христо Прешленов. Деян Драгоев представи данни
за сградата на принципията на късноримския кас-
тел при Сексагинта Приста след проучването й при
спасителни археологически разкопки, проведени в
периода 2005-2010 г. В неговия доклад бяха посо-
чени конкретни аргументи за разграничаването на
два строителни периода на сградата. Презентация-
та на Георги Атанасов разглеждаше късноантично
укрепление (refugium) в Северна Добруджа (югоиз-
точно от с. Руйно, Дуловско), разкрито при северо-
източния ъгъл на средновековна крепост, известна
под името Картал Кале. Самуел Провост направи
опит за ново разглеждане на по-късните периоди на
обитаване на Абритус въз основа на археологически
данни.
Фортификацията в различни части на границата
на провинция Дакия беше разгледана в докладите
на Овидиу Тентеа, Николае Гуда, както и в три до-
клада, представени в съавторство: на Мирча Негру
и Джордже Михай, на Хореа Поп, Даниел Кулиц и
Чок Жолт и на Давид Петруц и Моника Гуй. Ни-
колае Гуда, Константин Инел и Овидиу Оарга на-
правиха опит за реконструкция на porta principalis
dextra на римския лагер в Apulum основно по све-
дения от антични извори и открити архитектурни
детайли. Флорин Фодореан представи малко разра-
ботвана до този момент тема, свързана с укрепител-
ното устройство на римските лагери. Става въпрос
за точните пропорции и съотношения в изграждане-
то на сградите в лагерите. Той прилага този начин
на изследване за около 50 крепости, разположени по
Дунавския лимес в провинциите Панония, Дакия и
Мизия.
Традиционният вътрешен план на римския вое-
нен лагер от ІІ в. постепенно се променя и в резул-
тат на това сградите на гарнизона - принципиите,
хореумите, преториумите и войнишките бараки, по-
лучават различна форма и разположение. Защитата
на римските граници в периода ІІІ-V в. е съпроводе-
на със строежа на нови типове военни съоръжения
и оформянето на нови вътрешни планове. През този
период организацията на армията също претърпя-
ва промяна. Фактори като местоположение, външ-
на заплаха и климат оказват своето влияние върху
разположението и вътрешноустройствения план
на късноримските военни фортификации. Именно
тази проблематика беше разгледана в отделна се-
сия на конгреса. Роб Колинс и Майке Вебер пред-
ставиха развитието на вътрешното структуриране
на късноримските укрепления от гледна точка на
регионалните особености във военната организа-
ция. В сесията преобладаваха доклади представящи
проблемите на късноримската фортификация в дн.
Йордания и Египет. Андрю Полтер проследи про-
мените във военната архитектура на късноримските
крепости по Долен Дунав, започнали по времето на
136
император Диоклециан, като в това включи и раз-
глеждането на използваните строителни материали.
Оттук той направи изводи за промяната в характера
на военните гарнизони и организацията на армията
през този период.
Освен докладите, акцентиращи върху защитата
на римския лимес, имаше и теми, целящи да пред-
ставят по-пълна картина на живота по границите на
империята. Те засягаха локализацията на селища по
лимеса, пътищата и развиваната в граничните райо-
ни търговия. Няколко доклада разгледаха въпроса
за керамичната продукция по лимеса. Милица Та-
павички-Илич направи преглед на различния кон-
текст, в който се среща дакийската керамика през
римския период по Среднодунавския лимес и във
вътрешността. Бетина Тремел и Хорацио Гонзалес
изнесоха общ доклад за амфорите, открити при раз-
копките на римския военен лагер при Халтерн (Гер-
мания). Марчин Барановски анализира разпростра-
нението на продукцията на керамичния център при
с. Бутово на базата на публикации в литературата.
Последните резултати от разкопките на амфитеатъ-
ра във Виминациум, започнали през 2007 г., бяха
представени от Снежана Николич и Иван Богдано-
вич. Това е първият амфитеатър, локализиран на те-
риторията на Република Сърбия. Изследването на
Здравко Димитров върху архитектурната декорация
на Рациария запълни важна празнина в данните за
архитектурния облик на този град. Нивото на ур-
банизация на цивилните селища, разположени до
лагерите Novae, Durostorum, Troesmis, Noviodunum,
беше анализирано в доклада на Венцислав Динчев.
Проблематиката, свързана с въпросите за вой-
нишките семейства, религиозния живот и погре-
балните практики по римския лимес, също беше
част от научната програма на Лимес конгреса.
Включването на темата за войнишките семейства в
отделна сесия е резултат от все по-голямото акцен-
тиране през последните няколко десетилетия върху
римското семейство като отделна изследователска
тема в античната социална история. Докладите раз-
глеждаха археологически, писмени и иконографски
свидетелства от различни части на римския лимес
за живота и социалните ценности на войнишкото
семейство. Интерес предизвика доклада на Ниелс
Баргфелт, който разгледа мястото на хората от ели-
та и цивилната администрация в canabae legionis на
панонските легионни гарнизони, акцентирайки вър-
ху конкретни данни за семейства от Brigetio canabae
и от цивилното селище. Морийн Карол анализира
множество епиграфски и иконографски свидетел-
ства от надгробни плочи, открити по Дунавския
лимес, фокусирайки темата на доклада си върху ци-
вилните и войнишките семейства по Долен Дунав.
Тино Лелекович представи изследване върху по-
гребалните практики в тази част от Дунавския ли-
мес, попадаща в рамките на дн. Република Хърва-
тия, използвайки за база на проучването си данните
от 543 открити гробове. Той отдели специално вни-
мание на гробовете от типа bustum, чиито произход
и интерпретация все още нямат задоволително и
единодушно обяснение. Бранка Миготи използва
гробните дарове, открити в късноримския некропол
при Štrbinci (Североизточна Хърватия), за да опре-
дели кои от гробовете са били на езичници и кои на
християни. Последните резултати от разкопките на
източния некропол на Виминациум бяха разгледани
от Снежана Голубович, а кучешките погребения от
некрополите на същия римски град, документирани
в различен контекст, бяха тема на общия доклад на
Соня Вукович и Младен Йовичич.
В сесията, посветена на религиозния живот по
римския лимес, Върбин Върбанов представи с до-
клад сграда на храм от римския период, разкрита
в Сексагинта Приста по време на проведени в пе-
риода 2005-2010 г. спасителни археологически раз-
копки. Сградата, в рамките на която са открити об-
рочни плочки на Тракийския конник и на Аполон,
както и олтар с посветителен надпис на Аполон, е
била издигната над ями, в които има оброчен мате-
риал, свидетелстващ за използването им в периода
ІІ в.пр.Хр. – І в.сл.Хр. Сградата на принципията на
късноантичния кастел Сексагинта Приста е локали-
зирана над останките на този храм. На база на епи-
графски свидетелства Олег Александров представи
свой анализ за ролята на legatusAugusti pro praetore
в религиозния живот на долномизийската войска, и
прави извод, че именно той е бил „връзката” между
primus pilus, и имперската администрация в Рим.
В сесията, посветена на интердисциплинар-
ни изследвания на обекти по римския лимес, Ще-
фан Матюс и Сю Сталибрас разгледаха въпроса за
снабдяването на военните лагери с храна. Техните
доклади се отнасяха за гарнизоните в Добруджа
и в Британия. Клаудия Минити, У. Албарела, Дж.
Колис, А. Хамън, М. Молтби, С. Валенцуела и К.
Викерс представиха резултатите от направено ар-
хеозоологично изследване на един конкретен обект
в Южна Великобритания (Owlsebury) и ги разгле-
даха в контекста на икономическите, социалните,
религиозните, политическите и битовите условия
на населението. Това разшири дискусията за кул-
турните контакти и промените, настъпили вслед-
ствие на римската инвазия в тази област. В тази се-
сия беше включен също и докладът на Малгорзата
Дашкиевиц, Бернд Лийзен и Гервулф Шнайдер за
керамичния анализ от Гадара (Йордания), както и
презентацията на Клаудия Сарге за римските брон-
зови статуи, открити по лимеса и в хинтерланда на
провинциите Долна Германия, Горна Германия и
Белгика.
Уилям Хенсън и Йоана Олтеан взеха участие в
конгреса с два общи доклада. Единият реинтерпре-
тираше съществуващите досега хипотези относно
датировката на т.нар. Траянов вал, простиращ се на
61 км в Източна Румъния от Дунав, близо до Черна
вода (Axiopolis) до брега на Черно море, близо до
Констанца (Tomis). Другият представи резултатите
от проучване на авторите продължило 14 години, по
време на което са направени въздушни и сателитни
снимки на няколко области в Румъния, разположени
по протежението на лимеса в рамките на провинци-
ите Дакия и Долна Мизия.
В отдела сесия бяха четени доклади, които пред-
ставяха най-новите методически и технологични
достижения в областта на дистанционните изслед-
вания на римските граници. Те включваха основно
изследвания на Панонския, Дакийския и Дунавския
лимес. Интерес предизвика докладът на Мартин
Лемке, който предложи комплексно разглеждане на
обекти по лимеса в рамките на провинция Долна
Мизия, направено въз основа на дистанционни из-
следвания, въздушни и сателитни снимки, както и
по сведения от антични извори и исторически кар-
ти. Според него при това разглеждане е важно отчи-
тането на различни физически и културни фактори,
които могат да бъдат обобщени с понятието „военна
география”. Именно по този начин той разгледа ня-
кои от обектите по Долнодунавския лимес – в тех-
ния исторически и географски контекст, правейки
множество препратки със събития в този район от
по-ново време.
Специална сесия включваше 43 постера, съдър-
жащи текстов и снимков материал от най-новите
проучвания на обекти по римския лимес, както и
информация, разглеждаща различни проблеми от
живота по трасето на римските имперски граници.
На конгреса бяха представени и кандидатурите
на градовете-домакини на следващите два Лимес
конгреса. XXIII Лимес конгрес ще бъде проведен
през 2015 г. в град Инголщат, Германия, а град Ра-
бат, Мароко ще бъде домакин на XXIV Лимес кон-
грес през 2018 г.
Петя Андреева
137
Професор д.и.н. Казимир Попконстантинов
навърши 70 години
През изминалата 2012 г. катедра „Археология”
при Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил
и Методий”, археологическите екипи, извършващи
теренна изследователска работа на манастирските
комплекси в местността „Караач-теке” при Варна и
„Св. Йоан Предтеча” на о. „Свети Иван” при Созо-
пол; старата българска столица Преслав, край Ве-
лики Преслав, Шуменско имаха приятната възмож-
ност да отбележат кръглата годишнина на професор
Казимир Попконстантинов. Юбилеят премина в
делничната обстановка на годишните държавни из-
пити в исторически факултет на Великотърновския
университет, на ежедневната археологическа работа
в изброените обекти. Макар и по различно време от-
белязано, събитието даде възможност на колегите и
приятелите на юбиляра да уважат постигнатото от
него в областта на преподавателската работа, терен-
ните изследвания, публикуваните материали, попу-
ляризиране резултатите от проучваните археологи-
ческите обекти.
Научната кариера на Казимир Попконстантинов
във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” започва през
1987 г., когато е избран за доцент по археология в
Исторически факултет. През 1996 г., след успешно
защитената докторска дисертация (доктор на исто-
рическите науки), му е присъдено университетско-
то звание „професор”. Лекционните курсове, които
чете: „Въведение в археологията”; „Средновековна
българска археология VІІ - ХІ в.” и „Средновековна
българска археология ХІІ - ХІV в.”; „Средновеков-
на българска епиграфика”; „Средновековният човек
и неговия светоглед в епиграфските паметници ХІІ
- ХІV в.”; „Манастирска археология”; „Монумен-
тална архитектура в средновековна България”, се
посрещат с интерес от студентите в специалностите
„История”, „Археология” и „Балканистика” на Ис-
торически, Филологически и Православния бого-
словски факултет. Аудиторията му се разширява с
изнасянето на лекции като гост-професор по сред-
новековна българска епиграфика в университетите
в Залцбург (Австрия) през 1988 г.; в Кьолн, Трир и
Фрайбург (Германия) през 1988/1989 г.; „Институт
по археология” при РАН в Москва (Русия).
Като ръководител на катедра „Археология”
(1997-2007 г.), декан на Исторически (1991-1995 г.)
и Православен богословски факултет (ВТУ) (1999-
2007 г.), Казимир Попконстантинов допринася за
разширяване на образователната програма на сту-
дентите в Търново с привличане на водещи спе-
циалисти в областта на археологическите изследва-
ния. Гостуващи лектори са били проф. Й. Юрукова,
проф. М. Ваклинова, доц. С. Ангелова, проф. В.
Николов, проф. И. Гацов, д-р Г. Китов, д-р М. Дома-
радски и много други. С това се дава възможност на
138
студентите, заедно с утвърдените лекционни курсо-
ве, да получат възможност за разширяване на подго-
товката си, като бъдещи специалисти в различните
области на теренната археологическа работа.
Освен академичната подготовка на студентите,
важно място заема и работата им на археологиче-
ските обекти, провеждана под научното ръководство
на К. Попконстантинов. Разкопките при Равна, Про-
вадийско, Преображенския манастир край Велико
Търново, в местността „Караач-теке” край Варна,
манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча” на о.
„Свети Иван” при Созопол, освен с предизвикател-
ствата на изследователския процес, се превърнаха
и в своеобразна школа за обучение на студентите.
Участието в тези кампании и свършената работа
се превръщаха в предмет на обсъждане и дискусии
при изнасянето на тематични съобщения и докла-
ди в клуба по археология, носещ името на „Проф.
Станчо Ваклинов”. Тази традиционна форма за из-
вънаудиторна заетост на студентите от Исторически
факултет бе отново възродена във времето, когато
доцент Попконстантинов започна своята преподава-
телска работа във Великотърновския университет.
Съществен момент в подготовката им за изсле-
дователи е методиката на разработка на дипломните
тези за специалността „Археология” във Великотър-
новския университет. Утвърдена е практиката теми-
те да се обсъждат първоначално в катедра „Архео-
логия”; след това студентите да бъдат ориентирани
към водещи специалисти в съответната област за
научно ръководство; разработеният труд и постиг-
натите резултати да бъдат публично защитени пред
колегиална аудитория и да се пристъпи към оценя-
ване на тезата. Мнозина от днешните археолози, за-
вършили Великотърновския университет признават,
че тази подготовка впоследствие определя и избора
им на тема при защита на дисертация за получава-
нето на образователната и научна степен „доктор”.
За археологическата колегия Казимир Попкон-
стантинов е известен като проучвател в областта
на манастирската археология, гражданската архи-
тектура през Средновековието и прочита на епиг-
рафски средновековни текстове. Броят на научните
му публикации е твърде сериозен, а заглавията на
научните му изследвания се свързват с епиграфски
текстове от обектите при Равна, Провадийско; от
скалните манастири в България и Румъния; Прео-
браженският манастир край Велико Търново; от м.
„Караач-теке” край Варна; манастирският комплекс
„Св. Йоан Предтеча” на о. „Свети Иван” при Со-
зопол; манастира на Мостич от Велики Преслав.
Кратките надписи върху амулети и оловни печати,
графитите около запазените стенописи и строител-
ните надписи - тези на пръв поглед фрагментарни
данни, дават основания за защита на нови научни
тези и за възобновяване на научни дискусии по вече
утвърдени становища, които са изказани в научната
литература. За специалистите в областта на сред-
новековната българска и византийска епиграфика
фрагментарните данни са с особено висока стой-
ност. Това вероятно е и причината да се подготви
за печат второ, допълнено издание на „Корпус на
епиграфските паметници от Средновековна Бъл-
гария (ІХ–ХІV в.)”, І–ІІ том. С интерес се очаква
и другото корпусно издание, дадено за печат, под
названието: „Корпус на оловни амулети от Средно-
вековна България (Между молитвата и магическите
практики)”.
За постигнатите резултати в развитието на сла-
вистиката и старобългаристиката през 1985 г. Кази-
мир Попконстантинов е удостоен с Кирило-Мето-
диева награда на БАН. Приносът му в развитието на
славистиката и старобългаристиката дава основание
през 2000 г. да бъде отличен с Годишната академич-
на награда на БАН в областта на хуманитарните на-
уки: „за принос в изследването на средновековната
българска култура за периода 1994-1999 г.”.
През 2004 г. за изследванията на проф. Попкон-
стантинов в областта на средновековната българска
култура и за принос в общоевропейската култура му
бе присъдена престижната международна награда
„Готфрид фон Хердер“ (известна като „Хердеро-
ва награда“) от Виенския университет и фондация
Алфред Тьопфер - Хамбург.
Тези отличия не са единствените, които отбе-
лязват вниманието на научните институции към по-
стигнатите резултати в неговата изследователска ра-
бота. Всъщност, те са признание за ученият, успял
за първи път да събере на едно място старобългар-
ските кирилски и глаголически епиграфски памет-
ници. Значителна част от тях (над 400) са открити
при продължителните теренни проучвания на К.
Попконстантинов. Изследванията им му позволяват
да предложи уникална за българската медиавистика
система за проучване и публикуване на среднове-
ковните български епиграфски паметници.
Следващ етап в изследователската работа на Ка-
зимир Попконстантинов е проследяване възникване
и разпространението на старобългарската писмена
традиция и грамотността в средновековна Бълга-
рия. Това му дава основания да изложи вижданията
си относно единството и различията в развитието на
писмото и езика; средновековните автори, тяхната
грамотност и образованост; професионализмът им
в зависимост от използваните материали за писане
и т.н. Може да се каже, че постигнатото от него се-
риозно надвишава тясно-епиграфското изучаване
на средновековните български надписи, а изслед-
ванията му се превръщат в модел при изследване
функционалността на българската писмена тради-
ция и прилагането му при аналогични изследвания
върху средновековната европейска култура.
През последните десет години проф. Казимир
Попконстантинов съсредоточи интереса си върху
един рядък вид паметници – надписите върху сред-
новековни оловни амулети. Те обогатиха старобъл-
гарската епиграфика и литература с нови, неизвест-
ни текстове-заклинания против различни болести и
с текстове-молитви за плодородие и благополучие.
Проучването на откритите графити, нанесени върху
амулетите показа, че апокрифни текстове, познати
досега само от книжовни паметници от ХVI–ХVII
в., са били известни на средновековния българин
още през Х–ХI в. Този факт даде основания на Кази-
мир Попконстантинов да посочи първоосновата на
някои от заклинателните текстове, съдържащи се в
литературни паметници от античната и ранновизан-
тийската епоха и да докаже, че магическите практи-
ки в средновековна България са проява на културен
феномен, общ в развитието на европейската циви-
лизация. Признание за значимостта на наблюдени-
ята му са многобройните им цитирания и позовава-
ния в българската и чужда научна литература.
Сензационните открития на К. Попконстанти-
нов през последните години привлякоха внимани-
ето на журналисти, търсещи необикновеното при
археологическите проучвания. Проучванията му
на Боянската църква, край София; археологически-
те изследвания на царските манастири от ІХ–Х в.
при Равна, Провадийско и Варна, посветени на Св.
Богородица (покровителка на Борис-Михаиловия
род); манастирът на чъргобиля Мостич от Велики
Преслав допринесоха за развитието на ново направ-
ление в българската археология - нейното медийно
отразяване. И ако за много от българските архео-
лози интересът на средствата за масово осведомя-
ване предизвиква иронични коментари и бележки,
то популяризирането на откритията на Казимир
Попконстантинов от световни медии, като „National
Geographiс”; ZDF (Германия) и „Globo” (Бразилия)
са ясно международно признание на изтъкнатия
учен-изследовател.
Прегледът на научните постижения на Казимир
Попконстантинов не изчерпва цялостната му науч-
на и публицистична дейност, на която той е посве-
тил повече от 40 години от своя съзнателен, профе-
сионален живот. Много са местата в България и в
чужбина, свързани с творческата кариера на юби-
ляра. Забележително е и това, че най-ранните му
интереси към науката археология се зараждат още
докато е студент по история във ВПИ „Братя Кирил
и Методий” (днес ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”),
мястото, където професионалната му кариера на ар-
хеолог намери реализация и като утвърден универ-
ситетски преподавател.
Иван Тодоров
139
Научни публикации на специалистите 11, 2012, 35-68.
от Националния археологически инсти- Z. Dimitrov. Burial finds from the Principate in the
тут с музей - БАН през 2012 г. region of Perperikon, Kurdzhali district. - Bulletin In-
D. Aladzhova. About the Sixteen Nummi Coins of
Emperor Justinian I. - In: First International Numis-
matic Congress in Romania. Abstracts of the Papers.
Brasov, 2012, 56-57.
D. Aladzhova. 39 статии в: Tabula Imperii Romani
K 35/2 Philippopolis, ed. Rumen Ivanov. Sofia 2012.
S. Alexandrova. Тypology and Chronology of the
Handmade Pottery of the Roman and Early Byzantine
Period (I - VI c.) on the Territory of Bulgaria. - Ar-
cheologia Bulgarica, 2012, 1, 33-46.
Z. Archibald, J. Bouzek, L. Domaradska, A. Gotzev,
G. Lazov, V. Taneva. Pistiros 2011. Preliminary
Report, Part 1. - Studia Hercyna XVI/2, Pragae 2012,
5-7.
K. Bacvarov. Saltmaking and boundaries: Within
and Without at Provadia-Solnitsata. - In: V. Nikolov
& K. Bacvarov (eds.). Salt and Gold: The role of salt
in prehistoric Europe. Proceedings of the International
Symposium (Humboldt-Kolleg) in Provadia, Bulgaria,
30 September - 4 October 2010. Provadia & Veliko
Tarnovo: Faber, 2012, 119-122.
A. Baralis, P. Dupont, M. Gyuzelev, M. Iacob, V.
Lungu, M. Mānucu-Adameşteanu, D. Nedev, K.
Panayotova. Le programme ANR Pont-Euxin: bilan
des campagnes 2011 à Apollonia du Pont (Sozopol,
dpt. De Bourgas, Bulgarie) et Orgamè/Argamum (Juri-
lovca, dpt. De Tulcea, Roumanie). - Dialogues d’his-
toire ancienne, 37/2. Revue soutenue par l’Institut des
Sciences Humaines et Sociales du SNRS. Presses uni-
versitaires de Franche-Comté, 2011, 220-234.
К. Blagoev, M. Grozeva, G. Malcheva, S. Neykova.
Investigation by laser induced breakdown Spectrosco-
py, X-ray fluorescence and X-ray powder diffraction
of the chemical composition of white clay ceramic
tiles from Veliki Preslav. Spectrochimica Acta, Part B:
Atomic Spectroscopy, 2012.
A. Bozkova. The Collections of the Archaeological
Museum. - In: A Guide to the Collections of the Ar-
chaeological Museum of Nessebar. Nessebar, 2012,
25-33.
I. Cholakov, K. Chukalev. Statistics on the Archaeo-
logical Surveys in Bulgaria, 2006-2010. - Archaeolo-
gia Bulgarica, 2011, 3, 83-96.
I. Cholakov. Ancient Economy South of the Lower
Danube Limes (the Territory of Present-day North
Bulgaria) Based on Finds of Tools from the Period of
the 1st - the Beginning of the 7th c. AD. - In: L . Vaga-
linski, N. Sharankov, S. Torbatov (eds.). The Lower
Danube Roman Limes (1st - 6th C. AD), NAIM-BAS,
Sofia, 2012, 63-82.
M. Damyanov. Normative and non-normative burial
practices in the necropoleis of the Greek colonies in
the Western Black Sea Area. - Ancient West and East,
140
strumentum, 35, June 2012, 18-22.
Z. Dimitrov. Development of the Architectural Orders
in the Region of the Lower Danube Limes (1st - 3rd c.
AD). - In: THE LOWER DANUBE ROMAN LIMES
(1st - 6th C. AD). NAIM-BAN. Sofia, 2012, 121-158.
Z. Dimitrov. Two figural capitals from the Late An-
tiquity in National Archaeological Museum - Sofia.
- In: NIŠ AND BYZANTIUM. Symposium X (= the
collection of the Scientific Work from the X-th Sym-
posium in Niš, 3-5 June 2011). COBISS.SR-ID, Niš,
2012, 165-184.
Z. Dimitrov. Perperikon. - In: Tabula Imperii Romani,
Philippopolis K-35-2. Pendril Publishing House, So-
fia, 2012, 287-289.
Z. Dimitrov. Tatul. - In: Tabula Imperii Romani,
Philippopolis K-35-2. Pendril Publishing House, So-
fia, 2012, 372-374.
D. Dimitrova. 5th-4th c. BC Thracian Orphic Tumular
Burials in Sliven Region (Eastern Bulgaria). - In:
Tumuli Graves - Status Symbol of the Dead in the
Bronze and Iron Ages in Europe. Proceedings of the
XVI world congress of IUPPS, 2, BAR International
Series 2396, 2012, 77-84.
V. Dinchev. 3 статии - In: R. Ivanov (ed.). Tabula Im-
perii Romani K 35/2 Philippopolis. Sofia, 2012, 96-97.
V. Dintchev. The East-Balkan Barrier Wall and the
“Gates of Haemus” Complex. - In: L. Vagalinski, N.
Sharankov, S. Torbatov (eds.). The Lower Danube
Roman Limes (1st – 6th C. AD), NAIM-BAS. Sofia,
2012, 495-526.
S. Doncheva, G. Tsekova, I. Penev, E. Nikolova, E.
Furu, Z. Szikszai, I. Uzonyi. Elemental composition
of metal artifacts from the Early Medieval center
for artistic metal finds near the village of Novosel,
Shumen region, Bulgaria. - Archaeologia Bulgarica,
2012, 1, 67-82.
S. Doncheva, B. Totev. A New “Hungarian” type
saber from the Outskirts of Pliska. - Avars, Bulgars
and Magyars on the Middle and Lower Danube. Со-
фия-Szeged, 2011, 121-124.
S. Doncheva. Metal Art Production in Medieval
Bulgaria. Jewelry craftsmanship in Bulgaria at the
Middle Ages. Lambert Academic Publishing, 2012,
161 pp. Saarbrücken.
B. Gaydarska, M. Gurova, D. Chernakov, E. Blake,
J. Chapman. A place to live, a place to bury and a
place to hoard: Understanding deposition on and off
the Bulgarian tell of Kosharna. - Archaeologia Bul-
garica, 2012, 2, 27-58.
E. Gencheva. The Everyday Life of the Roman Le-
gionary on the Lower Danube. - The Catalogue of the
Exhibition. Ruse, 2012.
Е. Gencheva. Roman Military Equipment from the
Bulgarian Lands (1st - 3rd C. AD). - In: L. Vagalinski,
N. Sharankov, S. Torbatov (eds.). The Lower Danube
Roman Limes (1st - 6th C. AD). NAIM-BAS. Sofia,
2012, 83-119.
D. Gergova, M. Matova, R. Glavcheva, I. Katevski.
Geological Danger for Cultural Heritage in NE
Bulgaria and Preservation Approaches. - Proceedings
of the 5th International Congress on Science and
Technology for the Safeguard of Cultural Heritage
in the Mediterranean Basin, Vol. I., Resources of the
Territory, Istanbul, 22-25 November 2011, 303-311.
D. Gergova. Buyuk Sveshtari Tumulusu. - Actual
archaeology magazine, Istanbul, December 2012, 130-
131
D. Gergova. Recent discoveries in the Great Sveshtari
tumulus in the capital of the Getae (BG, Dausdava-
Helis). - Instrumentum, Bulletin du Groupe de
Recherche européen sur l’artisanat et les productions
manufacturées de l’Antiquité à l’époque moderne, N
36, décembrе 2012.
D. Gergova. The Mother Goddess in the Monuments
and Rituals at the “Dausdava” Getic Religious Centre:
Thracian Remains and Later Relics. - In: Archaeology
of Mother Earth Sites and Sanctuaries Through the
Ages: Rethinking Symbols and Images, Art and
Artifacts from History and Prehistory, Edited by G.
Terence Meaden. Oxford BAR 2012.
D. Gergova. The Preservation of the Archaeological
Heritage in the „Sboryanovo“ National Reserve in
NE Bulgaria. - Geological Risks, Archaeometric
Studies, Restoration and Conservation. Proceedings
of the 5th International Congress on Science and
Technology for the Safeguard of Cultural Heritage in
the Mediterranean Basin, 1. Resources of the Territory,
Istanbul, 22-25 November 2011, 303-311.
M. Grozeva, P. Penkova. In situ LIBS analysis of
valuable museum objects: the Mogilanska Tumulus
ritual knemida. – In: R. Rădvan, S. Akyüz, M. Simi-
leanu. The Unknown Face of the Artwork, İstanbul
Kültür University, İstanbul, 2012.
M. Gurova. Establishing the identity of Bulgaria’s
first farmers - a new perspective. - Archaeologia Bul-
garica, 2012, 2, 1-26.
M. Gurova. ‘Balkan Flint’ - fiction and/or trajectory
to Neolithization: Evidence from Bulgaria. - Bulgarian
e-Journal of Archaeology, 2012, 1, 15-4.
M. Gurova. Analyse tracéologiques de cinq lames de
faucille su site d’Aubechies « Goron Maton ». - In: D.
Smith (ed.). Habitats du Neolitique ancien en Hainout
occidental (Ath et Beloeil, Belgique)  : Ormeignies
« Le Pilori » et Aubechies « Coron Maton ». Namur,
2012 : SPW, IPW, 222-224.
M. Gurova. Chalcolithic site of Kosharna: Flint as-
semblages. В: Д. Чернаков (ред.). Кошарна. Сели-
ще и некропол. Археологически проучвания 2006-
2010. Русе, 2012, 115-131.
M. Gurova. Prehistoric Flint assemblages from Bul-
garia: a raw material perspective. - In: M. Niagu (ed.).
East and West. Culture and Civilization at the Lower
Danube. Călăraşi, 2011, 96-115.
R. Ivanov (ed.) Corpus of Ancient and Medieval
Settlements in Modern Bulgaria. ROMAN CITIES IN
BULGARIA. Sofia, 2012.
M. Ivanov. 106 статии. - In: R. Ivanov (ed.). Tabula
Imperii Romani K 35/2 Philippopolis. Sofia, 2012.
R. Ivanov. The Roman Limes in Bulgaria (1st - 6th
C. AD) - In: L. Vagalinski, N. Sharankov, S. Torbatov
(eds.). The Lower Danube Roman Limes (1st - 6th C.
AD), NIAM-BAS, Sofia, 2012, 23-42.
S. Ivanova, M. Gurova, N. Spassov, V. Popov, J.
Makedonska, T. Tzankov, D. Strait. Preliminary
findings of the Balkan Paleo project: evidence of hu-
man activity at the “gateway” of Europe during the
Late Pleistocene. - Bulgarian e-Journal of Archaeol-
ogy, 2012, 2, 1-24.
G. Kabakchieva, S. Lazarova. Ancient Military Fort
and Customs Dimum (Belene Town, Pleven Region).
Пловдив, 2012.
G. Kabakchieva, S. Lazarova. Ancient and mediaeval
Dimum. Пловдив, 2012.
G. Kabakchieva. The Splendour of the Villa Armira.
Пловдив, 2012.
G. Kabakchieva. Bibliographie der RCRF für Bulga-
rien, Moldawien, Ukraine, Russland und Georgiena.
Frankfurt, 2012.
P. Kiyashkina, A. Bozkova, T. Marvakov. Catalogue.
- In: A Guide to the Collections of the Archaeological
Museum of Nessebar. Nessebar, 2012, 35-183.
P. Leshtakov. The late Chalcolithic at Provadia-Sol-
nitsata in the context of the West Black Sea Coast. - In:
V. Nikolov & K. Bacvarov (eds). Salz und Gold: die
Rolle des Salzes im prähistorischen Europa / Salt and
Gold: The Role of Salt in Prehistoric Europe. Prova-
dia-Veliko Tarnovo, 2012, 109-118.
M. Manov. Countermarked Coins of the Scythian
Kings in Dobroudja. - In: The First International Nu-
mismatic Congress of Romania, entitled “The Coin
Unites the Nations”, October 17 to 20, 2012, Brasov,
Romania. Abstracts of the Papers, 22-23.
K. Melamed. Rosette mit Runeninschriften. Das
goldene Byzanz und der Orient. Schallaburg Schloss
XI.1, S. 306, 2012.
K. Melamed. Pectoralkreuz mit Reliquie. Das goldene
Byzanz und der Orient. Schallaburg Schloss, XI.2, S.
306, 2012.
K. Melamed. Gürtelgarnitur. Das goldene Byzanz und
der Orient. Schallaburg Schloss, XI. 39, S. 319-320,
2012.
K. Melamed. Gürtelgarnitur. Das goldene Byzanz und
der Orient. Schallaburg Schloss, XI.40, S. 320, 2012.
R. Milcheva. Roman portrait sculpture from the
Lower Danube Moesian limes. - In: L.Vagalinski, N.
Sharankov, S. Torbatov (eds.). The Lower Danube
Roman Limes (1st - 6th C. AD), NIAM-BAS, Sofia,
2012, 159-194.
141
G. Nekhrizov, J. Tzetkova. Ritual Pit Complexes
in Iron Age Thrace. The Case Study of Svilengrad-
site. - In: Anatolian Iron Ages 7. The Proceedings of
the Seventh Anatolian Iron Ages Colloquium Held
at Edirne, 19-24 April 2010 (Ancient Near Eastern
Studies Supplement Series, 39), 2012, 177-209.
G. Nekhrizov, L.E. Roller, M. Vassileva, J.
Tzvetkova, N. Kecheva. The Gloukhite Kamani Site:
Old Questions and new Approaches. - Thracia 20,
2012, 215-233.
S. Neykova. The Mosaic Icon of the Virgin Hode-
ghetria from the National Archaeological Museum
in Sofia. - Proceedings of the 4th workshop “Mosaic:
archaeometry, technology and conservation”. Archeo-
maticA, 2, 2012.
S. Neykova. Risk assessment and treatment of identi-
fied risks for the permanent exhibition of the National
Archaeological Museum in Sofia. Guest Edited by
Robert Waller. - The International Symposium on Cul-
tural Property Risk Analysis, a focus issue of Collec-
tions. A Journal for Museum and Archives Profession-
als, 8:4, Alta Mira Press.
V. Nikolov. Das vorgeschichtliche Salzgewinnung-
szentrum Provadia-Solnitsata und seine Rolle für die
circumpontischen Kontakte. - In: E. Sava, B. Gove-
darica, B. Hänsel (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom
Äneolithikum bis in die Früheisenzeit (5000 - 500 v.
Chr.), Bd. 2: Globale Entwicklung versus Lokalge-
schehen. Rahden/Westf., 2011, 30-40. ISSN 0723-
1725
V. Nikolov. Salt, early complex society, urbanization:
Provadia-Solnitsata (5500-4200 BC). - In: V. Nikolov,
K. Bacvarov (eds.). Salz und Gold: die Rolle des Sal-
zes im prähistorischen Europa / Salt and Gold: The
Role of Salt in Prehistoric Europe. Provadia-Veliko
Tarnovo, 2012, 11-65.
P. Penkova, I. Chergarova, P. Zahariev, S. Kara-
todorov, M. Grozeva, L. Angheluta, L. Ratoui, M.
Simileanu. Restoration of Outdoor Bronze Sculpture
of Sofia Art Gallery. - Contributions to the 3rd Balkan
Symposium on Archaeometry, Bucharest, 2012.
P. Pétrequin, S. Cassen, M. Errera, T. Tsonev, K.
Dimitrov, L. Klassen, R. Mitkova. Les haches en
« jades alpins » en Bulgarie. - In: P. Pétrequin et alii
(eds.) JADE. Les Grandes haches alpines du Néoli-
thique européen, Ve au IVe lillénaires av.J.-C. (Presses
universitaires de Franche-Comté, Besancon, 2012),
2012, 1231–1279.
S. Petrova. On Early Christianity and Early Christian
Basilicas of Parthicopolis. Studi sull’Oriente Cristia-
no. Accademia Angelica’Constantiniana di lettere arti
e scienze. Roma 16,1, 2012, 93-139.
S. Petrova. NICOPOLIS AD NESTUM/MESTUM.
- In: Roman Cities in Bulgaria, vol I, Prof. Marin
Drinov, Academic publishing house, Sofia, 2012, 289-
362.
V. Petrova. Tell Provadia-Solnitsata: the Middle Chal-
142
colithic layer in the context of the cultural develop-
ment of the Western Black Sea area.- In: V. Nikolov,
K. Bacvarov. Salt and Gold: The Role of Salt in Pre-
historc Europe. Proceedings of the International Sym-
posium (Humboldt-Kolleg) in Provadia, Bulgaria, 30
September - 4 October 2010. Provadia-Veliko Tarno-
vo, 2012, 103-107.
H. Popov. Auf der Suche nach dem Gold des
Thrakerkönigs Rhesos. - In: Archäologie in
Deutschland, 2012, 1, 58-61.
T. Popova. Anthracological analysis of three chariots
in the South Bulgaria. - In: 5th International meeting
of charcoal analysis. The charcoal as cultural and
biological heritage. Valencia, Spain, September 5th-
9th 2011 Sagvntvm extra - 11, 2012,199-201 ISSN
electrónico: 2174-517X.
H. Preshlenov. Die südwestliche Schwarzmeerküste
in den orbis Romanus: Orte und Instrumente des
Austausches. - In: D. Boteva-Boyanova, L. Mihai-
lescu-Bîrliba, O. Bounegru (ed.). Pax Romana: Kul-
turaustausch und Wirtschaftsbeziehungen in den
Donauprovinzen des römischen Kaiserreichs Akten
der Tagung in Varna und Tulcea 1.-7. September 2008.
Parthenon, Kaiserslautern, 2012, 155-174.
H. Preshlenov. Mesambria Pontica in orbis Romanus.
- In: R. Ivanov (ed.). Roman Cities in Bulgaria. Akad.
Publ. House “Prof. M. Drinov”. Sofia, 2012, 493-536.
H. Preshlenov. Barrier and Corridor. The Southwest
Black Sea Coast as a Cross-Border Region of the Im-
perium Romanum. - In: L. Vagalinski, N. Sharankov,
S. Torbatov (eds.). The Lower Danube Roman Limes
(1st - 6th C. AD). NIAM-BAS, Sofia, 2012, 43-62.
H. Preshlenov. Karel Škorpil (1859-1944). - In: S.
Heid, M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christ-
lichen Archälogie. Forscher und Persönlichkeiten vom
16. Bis 21. Jahrhundert, 2 Bd. Schnell&Steiner, Re-
gensburg, 2012.
H. Preshlenov. Ivan Velkov (1891-1958). - In: S.
Heid, M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christ-
lichen Archälogie. Forscher und Persönlichkeiten vom
16. Bis 21. Jahrhundert, 2 Bd. Schnell&Steiner, Re-
gensburg, 2012.
H. Preshlenov. Velizar Velkov (1928-1993). - In: S.
Heid, M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christ-
lichen Archälogie. Forscher und Persönlichkeiten vom
16. Bis 21. Jahrhundert, 2 Bd. Schnell&Steiner, Re-
gensburg, 2012.
D. Rabovyanov, S. Dimitrov. Medieval armour from
the Royal palace in Bulgarian capital Tarnovgrad. - In:
Acta Militaria Mediaevalia, 7, Krakow-Rzeszow-Sa-
nok, 2011, 161-174.
S. Terziiska-Ignatova, M. Gurova. Finds from the
Neolithic settlements Apriltsi. - In: M. Niagu (ed.)
East and west. Culture and Civilization at the Lower
Danube. Călăraşi 2011, 49-58.
L. Vagalinski. The Problem of Destruction by War-
fare in Late Antiquity: Archaeological Evidence from
the Danube Limes. - In: L. Vagalinski, N. Sharankov,
S. Torbatov (eds.). The Lower Danube Roman Limes
(1st – 6th C. AD). NIAM-BAS, Sofia, 2012, 311-326.
S. Torbatov. Trimammium - a Roman castellum and
civitas on the Lower Danube. – In: Vagalinski, L./
Sharankov, N./ Torbatov, S. (eds.). The Lower Danube
Roman Limes (1st – 6th C. AD), NIAM-BAS, Sofia,
2012, 429-460.
S. Torbatov. 117 статии – In: R. Ivanov (ed.). Tabula
Imperii Romani K 35/2 Philippopolis. Sofia, 2012.
Z. Tsintsov, H. Popov. Features of placer gold from
the eluvial-deluvial sediments of Ada tepe peak and
their significance for the ancient ore mining. - Compt.
rend. Acad. bulg. Sci., 65, 6, 2012, 831-838.
T. Tsonev, G. Nekhrizov. Prototype GIS for analysis
and protection of Archaeological Heritage of Bulgaria.
- Proceedings of 16th International Conference on
New Technologies and Cultural Heritage, Wien,
November, 11-16, 2011, 254-263. Stadt Archäologie
Wien. Vienna, 2012.
T. Tsonev. Ontology of human predation and
appearance of the first monumental architecture and
art. – In: Anati, E. (ed) The Intellectual and Spiritual
Expressions of Non-Literate Peoples. Colloquio
UISPP-CISNEP, Capo di Ponte, Valcamonica, 2012,
216-227.
D. Vladimirova- Aladzhova. Lid for Theriac
Drug Jars from Melnik (Southwest Bulgaria). – In:
HPAKΛEOYΣ ΣΩTHPOΣ ΘAΣIΩN. Изследвания в
чест на Иля Прокопов от приятелите и учениците
му по случай неговата 60-годишнина. (Studia in
honorem Iliae Prokopov sexagenario ab amicis et dis-
cipulis dedicata). Велико Търново, 2012, 641-650.
Д. Агре, Д. Дичев. Археологически проучвания на
тракийски укрепен дом в м. Смиловене, в землището
на град Копривщица. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 168-169.
Д. Агре, Д. Гюрджийска. Домът на тракийски вла-
детел в долното течение на Тонзос- между Стран-
джа и Сакар. - В: Българска археология 2012. Ката-
лог към изложба. София, 2012, 43-45.
Д. Агре, Х. Христов. Проучвания на трако-римски
некропол в землището на с. Стройно, Елховско. -
В: Българска археология 2012. Каталог към излож-
ба. София, 2012, 46-47.
Д. Агре. Археологически разкопки на могила № 2
в землището на с. Борисово, Елховска община. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 217-219.
Д. Агре. Археологически разкопки на могила в
землището на с. Княжево, община Тополовград. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 170-171.
А. Аладжов, Е. Иванов. Археологически разкопки
на средновековна църква в местността Кулата-Гра-
дот, гр. Ракитово. - В : Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 473-475.
А. Аладжов, И. Борисова-Кацарова. Западна
порта на Сердика. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 322-325.
А. Аладжов, Я. Димитров. Издирвания на архео-
логически обеккти по трасето на газопровод „На-
буко”, сектор 2. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 585-587.
А. Аладжов, И. Борисова-Кацарова, С. Горяно-
ва. Западната порта на Сердика. София, 2012.
А. Аладжов. Издирвания на археологически обек-
ти по трасето на Път І-1 (Е79), обходен път на гр.
Монтана от км 102+060 до км 114+512. - В: Архео-
логически открития и разкопки през 2011 г. София,
2012, 517.
Ж. Аладжов. Комит Теодор и къде е неговата ре-
зиденция? - В: Българското средновековие: обще-
ство, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р
Миляна Каймаканова. София, 2012, 500-504.
Ж. Аладжов. Велики Преслав. Улица южно от
Патриаршията. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 400-402.
Ж. Аладжов. Велики Преслав. Улица южно от
Патриаршията. - В: Българска археология 2011 (ка-
талог към изложба). София, 2012, 58-59.
Д. Аладжова. Рядък сестерций на Британик (пред-
варително съобщение). – Археология, 2011, 2, 110-
117 (публикувано 2012).
Д. Аладжова. Златни монети на Леонтий ІІ (695-
698). - Известия на Hационалния археологически
институт (In honorem professoris Димитър Овча-
ров), 40, 2012, 239-244.
С. Александров, С. Танева. Скиптри-чукалки от
късната бронзова епоха във фонда на НАИМ-БАН.
- Археология, 2012, 1, 72-75.
С. Александров, Т. Димов. Спасителни археоло-
гически разкопки на обект № 5 (км. 31.555), земли-
ще на с. Коларци, о-на Тервел. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011. София, 2012, 197-
199.
С. Александров, Т. Христова, П. Бакалова, П.
Караилиев. Спасителни археологически разкопки
на обект №5 (км. 31.555), землище на обект „Над-
гробни могили”, землище на с. Бели бряг, община
Раднево. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011. София, 2012, 199-201.
С. Александров. Златни торкви от бронзовата епо-
ха в Северна България. - Археология, 2011, 2, 7-15.
Г. Атанасов, С. Дончева. Свинцовые медальоны с
изображениями крестов эпохи Первого Болгарко-
го царство (IX-XI вв.). - Stratum-plus. No 6. Sankt-
Peterburg-Cisinev, 2011, 93-113.
А. Божкова, П. Делев. Отново за керамиката с ри-
сувана геометрична украса от Югозападна Бълга-
рия. - Археология, 2011, 2, 16-24.
А. Божкова, Н. Тодорова. Скален обект от праис-
торията и античността в м. Градището при с. Дол-
но Дряново, община Гърмен. - В: Археологически
143
открития и разкопки през 2011. София, 2012, 147-
150.
А. Божкова, П. Кияшкина. Непознатият Несебър.
- Будител, юли-септември 2012, 17-28.
С. Бонев. Архитектурен комплекс в югозападната
част на Дворцовия център във Велики Преслав. -
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 402-404.
Т. Борисова, Р. Иванов, М. Занева. Крепостта Бо-
ровец при Правец. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 275-277.
Я. Бояджиев, Й. Асланис, В. Мацанова. Селищ-
на могила Юнаците - проучвания през 2011 г. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 90-92.
Я. Бояджиев, К. Бояджиев. Спасителни археоло-
гически разкопки на халколитно селище Върхари,
община Момчилград. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2011 г. София, 2012, 88-90.
К. Бояджиев. Издирвания на археологически
обекти по трасето на газопровод „Набуко”, сектор
1. - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 582-584.
Я. Бояджиев. Погребалният обред от Кошарна
в контекста на останалите некрополи от култура
Коджадермен-Гумелница. - В: Д. Чернаков (ред.).
Кошарна. Селищна могила и некропол. Археоло-
гически проучвания 2006-2010. Русе, 2012.
Я. Бояджиев. Селищна могила Юнаците. - В: Бъл-
гарска археология 2011. Каталог към изложба. Со-
фия, 2012, 12-13.
Л. Вагалински, И. Чолаков, С. Александрова.
Археологически разкопки на обект „Античен град
Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“ в м.
„Рупите“, землище на с. Рупите, община Петрич. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 302-304.
Л. Вагалински, И. Д. Чолаков, С. Александрова,
И. Иванова, Д. Харбалиева, Н. Шаранков. Ан-
тично селище край село Сливарово, Малкотърнов-
ско. - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 368-369.
Л. Вагалински, С. Иванов. Геофизично изследва-
не на територията на обект „Античен град Хера-
клея Синтика с прилежащи некрополи“ в м. „Ру-
пите“, землище на с. Рупите, община Петрич. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 301.
И. Вайсов, М. Класнаков, В. Драганов, П. Зи-
даров. Неолитно селище Курт Орман (сондажни
проучвания). - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 59-62.
И. Вайсов, П. Зидаров. Неолитно селище Курт
Орман (геофизични изследвания). - Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
57-58.
И. Вайсов, П. Зидаров. Юрчешме, обект № 25 при
144
с. Бата Поморийско. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 55-56.
И. Вайсов. Промахон-Тополница, сектор Тополни-
ца (геофизични изследвания - вертикално електро-
сондиране). - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 63-65.
М. Ваклинова, И. Щерева, П. Димитров, М. Ма-
нолова-Войкова, С. Горянова. Велики Преслав.
Проучвания на Владетелската църква и прилежа-
щите терени. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 394-396.
Е. Василева. Издирвания на археологически обек-
ти по трасето на АМ „Калотина-София”. - В: Ар-
хеологически открития и разкопки през 2011 г. Со-
фияq 2012, 538.
С. Венелинова, М. Гюрова, Ц. Попова, П. Зида-
ров, Н. Карастоянова. Археологически разкопки
на халколитната селищната могила при с. Иваново,
Шуменско през 2011. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2011 г. София, 2012, 72-75.
С. Венелинова, М. Гюрова. Издирване на архео-
логически обекти южно от язовир Тича в земли-
щата на селата Тушовица, Бяла река и Нова Бяла
река, общ. Върбица. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 526-528.
Д. Владимирова-Аладжова. Сребърното монето-
сечене през V век. - В: Българското средновековие:
общество, власт, история. Сборник в чест на проф.
д-р Миляна Каймаканова. София, 2012, 493-500
Б. Гайдарска, М. Гюрова, Д. Чернаков, Е.
Блейк, Дж. Чапман. Колективна находка от се-
лищна могила №1 до Кошарна: поглед от различна
интерпретационна позоция. - В: Д. Чернаков (ред.).
Кошарна. Селище и некропол. Археологически
проучвания 2006-2010. Русе, 2012, 168-192.
Е. Генчева, Т. Сарновски, П. Дичек, А. Биернац-
ки. Римски военен лагер и ранновизантийски град
NOVAE. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 262-265.
П. Георгиев, Р. Василев, Т. Тихов и др. Ран-
но (дървено) укрепление във Вътрешния град на
Плиска. - Археологически открития и разкопки
през 2011, София 2012, 373-375.
П. Георгиев. Отново за керамичния цилиндър-пе-
чат от Плиска. - Известия на Националния архео-
логически институт (In honorem професор. Д. Ов-
чаров), 40, 2012, 205-214.
П. Георгиев. Абодритите-преденеценти от между-
речието на Тиса и Дунав през ІХ век. - ГСУ. Център
за славяно-византийски проучвания „Ив. Дуйчев”,
97 (16). Международна научна конфереция 100 го-
дини от рождението на проф. Иван Дуйчев. София,
2011, 47-65.
П. Георгиев. Изгубеното монетно съкровище от
района на Варна и неговото историко-археологиче-
ско значение. - Нумизматика, сфрагистика и епиг-
рафика, 7, 2011, 87-107.
П. Георгиев. Свети Наум и областта Диавуна меж-
ду 886 и 894 г. - Преславска книжовна школа, 12,
2012, 404-417.
П. Георгиев. Въздигане на Кръста (Institutio
Crucis) в Константинопол, според бронзови плочки
от България. - Niš and Byzantium. Tenth Symposium,
Niš, 3-5 june 2011, ed. M. Rakocijа. Niš, 2012, 429-
443.
П. Георгиев. Древнетюркское наследие в культу-
ре Дунайской Болгарии (VІІ-Х вв.). - В: История и
культура средневековых народов степной Евразии.
Материалы ІІ Международного конгресса средне-
вековой археологии Евразийских степей. Барнаул,
2012, 75-78.
П. Георгиев. Плиска. - Атлас Bulgarica. Время и
пространство Болгарской цивилизации. Н. ред. и
составитель Ф. Ш. Хузин. Москва - Казань 2012,
220-225.
П. Георгиев. Велики Преслав. - Атлас Bulgarica.
Время и пространство Болгарской цивилизации. Н.
ред. и составитель Ф. Ш. Хузин. Москва - Казань,
2012, 262-267.
Д. Гергова, А. Салкин, Н. Дерменджиев. Проуч-
вания на тракийско светилище в м. Св. Илия, Ве-
линград. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 145-147.
Д. Гергова, К. Велков, Н. Дерменджиев, И. Ка-
тевски, Н. Тимева. Спасителни проучвания на
обект „Винарна”, ПИ 000402, с. Дядово, община
Нова Загора. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 114-116.
Д. Гергова, Н. Дерменджиев, Я. Иванов. Про-
учвания в Агатополис-Авлеутейхос-Ахтопол през
2011 г. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София 2012, 178-180.
Д. Гергова, Х. Камуро, Т. Кънчева-Русева, Д.
Генов, К. Кънчев, Н. Дерменджиев, Н. Господи-
нов, И. Катевски, Ш. Мияхара, Т. Шибата, М.
Семмото, М. Тао. Проучвания на селищна могила
Дядово през 2011 г. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 116-118.
И. Гергова, Й. Гатев, И. Ванев. Християнско из-
куство в Националния археологически музей - Со-
фия, 2012 г., 578 стр.
С. Горянова. Метростанция 8-ІІ, София, бул.
„Княгиня Мария-Луиза” (проучване на пластове от
Средновековието, османския период и Възражда-
нето). - Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 429-431.
А. Гоцев, Н. Петкова. Сондажни археологически
проучвания на обект в м. Скумсале, гр. Стрелча
през 2011 г. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 143-145.
А. Гоцев. Емпорион Пистирос. Археологически
разкопки в кв. Б 23 и кв. Б’3 през 2011 г. - В: Архео-
логически открития и разкопки през 2011 г. София,
2012, 158-160.
В. Григоров, Г. Абдулов, Л. Тодорова. Койчово
кале до Панагюрище. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2011 г. София, 2012, 436-438.
В. Григоров. Късноримска крепост на връх Боро-
вец до град Правец (разкопки през 2008-2009 г.)
- В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. Со-
фия, 2011, 57-76. (Сборникът излезе през 2012 г.).
В. Григоров. Археологическо проучване на Ос-
тровския вал до Кнежа. - Археология, 2, 2011, 128-
136.
В. Григоров. Ранновизантийска крепост в мест-
ността Койчово кале до Панагюрище (разкопки
през 2009-2011 г.) - В: Известия на Националния
археологически институт (In Honorem professoris
Димитър Овчаров), 40, 2012, 51-80.
В. Григоров. Плиска „Дворцов център-изток”
(разкопки през 2011 г.) - Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 385-388.
Ж.-Л. Гуадели, Н. Сираков, С. Сиракова, С.
Иванова, Ф. Фернандез, С. Танева, А. Гуадели,
В. Митева, И. Крумов, И. Димитрова, Р. Спа-
сов. Палеолитът в Белоградчишкия карст (бълга-
ро-френски проучвания): пещера Козарника. - В:
Каталог към изложба Българска археология 2011.
София, 2012, 2-4.
М. Гюрова, С. Иванова, П. Андреева, М. Пав-
ликовски. Издирване на археологически обекти
в област Видин. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 513-515.
М. Гюрова, С. Иванова, П. Андреева, М. Пав-
ликовски. Издирване на археологически обекти в
област Враца. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 515-517.
М. Гюрова, С. Иванова, П. Андреева, М. Пав-
ликовски. Издирване на археологически обекти
в област Плевен. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 510-513.
М. Гюрова. XVI конгрес на Международния съюз
за пра- и протоистория (UISPP), 4-10.09.2011, Фло-
рианополис (Санта Катерина), Бразилия. - Архео-
логия, 1, 2012, 132-134.
М. Гюрова. Международна конференция по тра-
сология,10-12 октомври 2012, Фаро, Португалия.
- Be-Ja, 2012, 2, 141-145.
М. Гюрова. Кремъчни артефакти от регистрира-
ните археологически обекти по трасето на газо-
провод Набуко. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София 2012, 595-597.
И. Чолаков. Издирвания на археологически обек-
ти по трасето на газопровод „Набуко”, Сектор 5. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 591-592. .
М. Даскалов. Колани и коланни украси от VІ-VІІ
в. (от днешна България и съседните земи). София,
2012.
З. Димитров (съставител). Българска археология
2011. Каталог на V-та Национална археологиче-
145
ска изложба „Българска археология 2011”. София,
2012.
Я. Димитров, С. Иванов. Археологически разкоп-
ки на обект „НИАР Плиска. Дворцов център - Ци-
тадела”. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 375-378.
Я. Димитров, Х. Стоянова. Разкопки на обект
„Плиска. Югоизточна периферия на Вътрешния
град”. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 388-390.
K. Димитров. Археометрия-та на Ивелин Ку-
лев или как се пише разбираемо за сложна мате-
рия? Представяне на книгата „Археометрия“ с
автор Ивелин Кулев. Университетско издателство
“Св. Климент Охридски”, София 2012, 840 стр. -
Bulgarian e-Journal of Archaeology, 2012, 1, 93-96.
З. Димитров. Българска археология 2011. - Наука,
2012, 3, 56-59.
З. Димитров. Антична строителна керамика от Та-
тул. - Археология, 2011, 2, 97-109.
З. Димитров. Стълбове с релефна украса от рим-
ската епоха във фонда на НАМ. - Известия на На-
ционалния археологически институт (In Honorem
Professoris Димитър Овчаров), 40, 2012, 1-32.
П. Димитров. Оловен модел за анонимен владе-
телски печат от Велики Преслав. – Българско е-
списание за археология, 2012, 1, 79–81.
П. Димитров. Метални украси от Велики Пре-
слав. - Българско е-списание за археология (Бе-
СА), 2012, 2.
Д. Димитрова, К. Мукарзел. Могилен гроб от
римската епоха при Драгоданово, Сливенско. - Ар-
хеология, 2012, 1, 82-101.
Д. Димитрова, М. Марков, Н. Сираков. Издирва-
ния на могили на територията на община Сливен. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 552-553.
Д. Димитрова, М. Марков, Н. Сираков. Проучва-
не на Габрова могила при с. Камен, Сливенско. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 112-114.
Д. Димитрова, М. Марков, Н. Сираков. Проучва-
не на Шекерджа могила при с. Камен, Сливенско. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 109-111.
Д. Димитрова. Археологическият комплекс Крас-
тава могила при село Драгоданово, Сливенско. -
Thracia, 20, 2012, 49-71.
Д. Димитрова. Могили от бронзовата епоха при с.
Камен, Сливенско. - Наука, 2012, 1, 36-41.
Д. Димитрова. Могили от бронзовата епоха при с.
Камен, Сливенско. - В: Българска археология 2011.
Каталог към изложба, София, 2012, 13-15.
В. Динчев. Обществените бани на Serdica. - В: Ст.
Станев и др. (ред.) Изследвания в чест на Стефан
Бояджиев. София, 2011, 101-124.
В. Динчев. Българо-британските разкопки на
146
обект „Михнева могила” край с. Добри дял, общи-
на Лясковец. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 284-287.
В. Динчев. Спасителни разкопки на античен обект
в м. „Под ямача“ край с. Овчарци, община Радне-
во. - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 354-356.
С. Дончева. Oловни модели за апликации от ко-
лекцията на РИМ-Шумен. - Паметници, реставра-
ция, музеи, 2012, 1-2, 34-41.
С. Дончева. Кръст с релефно изображение на све-
тец-воин от Преслав. - Преславска книжовна шко-
ла, 12, 2012, 395-403.
С. Дончева. Сребърен пръстен-печат с митич-
но същество от късното средновековие. - Извес-
тия на Националния археологически институт (In
honorem professoris Димитър Овчаров), 40, София,
2012, 151-159.
С. Дончева. Точните науки в средновековната
християнска архитектура. - Журнал за исторически
и археологически изследвания, 1, 2013, 40-54.
С. Дончева. Патриаршеската базилика в Дръстър
- обемно-пространствена реконструкция. - Изслед-
вания в чест на Стефан Бояджиев. София, 2011,
125-137.
С. Дончева. Археологически разкопки на обект:
Производствен център за металопластика при с.
Златар, община Велики Преслав. - В: Археоло-
гически открития и разкопки през 2011 г. София,
2012, 495-497.
М. Доткова, Б. Русева, Б. Божкова. Антични
електронови и златни монети (VІ в.пр. - ІV в. сл.
Хр.) от Нумизматичната колекция на НАИМ-БАН.
София.
М. Доткова. Книгопис на българската нумизма-
тика и сфрагистика 2008-2010 г. - Нумизматика,
сфрагистика и епиграфика, 7, 2011, 275-289.
М. Доткова. Находки с римски републикански де-
нари от Нумизматичния фонд на Софийския Архе-
ологически музей. - Нумизматика, сфрагистика и
епиграфика, 7, 2011, 1-21.
К. Дочев. Монетна находка (края на ХІІ в.) от но-
вооткрита порта на крепостта Трапезица (гр. Вели-
ко Търново). - Известия на Регионален историче-
ски музей, Велико Търново, 26, 2011, 151-170.
К. Дочев. Редки медни монети на никейския им-
ператор Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222- 1254) от сред-
новековния Перперикон (Кърджалийска област),
НАИМ при БАН, София. - В: Известия на Нацио-
налния археологически институт (In honorem pro-
fessoris Димитър Овчаров), 40, София, 2012, 245-
257.
К. Дочев. Трапезица, Югозападен сектор. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
НАИМ при БАН, София, 2012, 421- 423.
В. В. Зайков, Д. Гергова, П.В. Хворов, Н. Торбов,
М. Н. Анкушев, П. Бонев. Состав серебряных
изделий Рогозенского клада из коллекции Истори-
ческого музея г. Врац (Болгария). - Материалы ІІІ
Всероссийской молодёжной научной конференции
„Минералы: строение, свойства, методы исследо-
вания“. Уральское отделение РАН, Институт мине-
ралогии, Екатеринбург-Миасс, 2011, 141-142.
Г. Иванов, Г. Ганецовски, Т. Христова, Е. Найде-
нова, Б. Атанасов, М. Младенов, В. Тодоров, М.
Николов, А. Найденова. Издирвания на археоло-
гически обекти по трасето на газопровод „Набуко”,
сектор 6. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 593-595.
С. Иванов, Т. Тихов. Археологическо проучване
на обект „Ранносредновековна сграда” в НИАР
Кабиюк. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г., 2012, 393 – 394.
Г. Иванов. Спасителни археологически проучва-
ния в м. „Под Ямача”, с. Овчарци, общ. Раднево.
Бронзова и Ранножелязна епохи. - В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
123-124.
М. Иванов. Ранноримска есхара от Сердика. - Ар-
хеология, LIII,1, 2012, 76-81.
М. Иванов. Социална и културна принадлежност
в провинция Тракия според надгробните паметни-
ци. - В: Cherakleous Soteros Thasion. Изследвания в
чест на Иля Прокопов от приятелите и учениците
му по случай неговата 60-годишнина. Фабер, Вели-
ко Търново, 2012, 743-757.
М. Иванов. Археологическо проучване през 2011
г. на обект „Метростанция 8-II”, гр. София, Цен-
трален сектор. Античен период. - В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
315-318.
М. Иванов. Археологическо проучване на обект
„Подлез под бул. „Княгиня Мария Луиза”, гр. Со-
фия”. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 318-319.
С. Иванов. Разкопки на Дворцовия площад в
Плиска. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г., 2012, 383-385.
С. Иванова, М. Гюрова, Н. Спасов. Проучване на
плейстоценските седименти в пещерата Магура-
та. - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 32-34.
С. Иванова, Н. Спасов, К. Бояджиев. Праистори-
чески скални структури в м. Харман кая, мах. Гъ-
сак, с. Биволяне. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 85-87.
П. Илиева. Най-големите съкровища на България.
Изд. община Бургас www.burgas.bg, 2012, 45.
И. Йорданов. Печат на неизвестен стратег на Тра-
кия и Йоанопол ( 70-80 г. на Х в.) - ІV Международ-
ный Византийский семинар “империя” и “полис”,
Севастополь, 31. 05 – 05. 06. 2012 г. Тезисы докла-
дов и сообщений, Севастопол 2012, 19-23.
И. Йорданов. Печатът на кесаря Тервел (705-721).
- Любословие, 12, 2012, 55-64.
И. Йорданов. Печатите на Йоан Пантехни – трета
четвърт на ХІІ в. - Историкии, 5, 2012, 73-78..
И. Йорданов. Непубликувани византийски пе-
чати от колекцията на НАМ-София. - In honorem
professoris Димитър Овчаров, София, 2012, 177-
189.
И. Йорданов. Печати на представители на фа-
милията Пакуриани (Бакуриани) от територията
на днешна България. - Българското средновеко-
вие: общество, власт, история. Сборник в чест на
проф.д-р Миляна Каймакамова, София 2012, 538-
556.
И. Йорданов. Печати на Василий Лакапин от
България. - Средновековна България и “другите”.
Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин
Петър Ангелов, София 2012. 159-165.
Г. Кабакчиева, С. Лазарова. Античния кастел и
митница Димум (град Белене, Плевенска област).
Пловдив, 2012.
Г. Кабакчиева, С. Лазарова. Античен и среднове-
ковен Димум. Пловдив, 2012.
Г. Кабакчиева. Археологически разкопки на
aнтичния кастел Димум (южен и западен секто-
ри). - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 257-260.
Е. Коматарова-Балинова, К. Клисуранов. Към
разбирането на биритуализма и обреда на крема-
цията по примерите на некрополите Разделна, Де-
вня 3 (България) и Сухая Гомолша, Красная Горка
(Украйна). - В: Салтово-маяцка археологiчна ку-
льтура: проблеми та дослiдження, Вип. 2. Харкiв,
2012, 37-44, 115-116.
Е. Коматарова-Балинова. Сравнительная ха-
рактеристика элементов погребального обряда
биритуальных могильников нижнедунайского на-
селения и салтово-маяцкой культуры. - В: Степи
Европы в эпоху Средневековья. Издание Донец-
кого национального университета. Донецк, 2012,
135-165.
А. Конаклиев, С. Дончева. Археологически раз-
копки на обект „Патриаршеска част на царския
дворец във Велики Преслав”. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 398-
400..
К. Константинов, С. Бонев. Археологическо про-
учване на обект „Старобългарско селище” при с.
Хърсово, община Никола Козлево. - Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
493-495.
М. Кръстева. Издирвания на археологически
обекти в м. Вакарелец, в землището на селата Д.
Диканя и Г. Диканя, община Радомир, 542-543. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011,
542-543, София, 2012.
К. Лещаков, М. Тонкова, Л. Лещаков. Проучва-
ния на вкопани структури от КЖЕ в сектор „Север“
147
на обекта в Ябълково. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2011. София, 2012, 138-140.
П. Лещаков, А. Конаклиев. Издирвания на архе-
ологически обекти по трасето на газопровод “На-
буко”, сектор 3. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 587-589.
П. Лещаков, Г. Самичкова, Н. Христов, С. Три-
фонов, Ц. Арнаудов. Издирвания на археологи-
чески обекти в околностите на праисторически
солодобивен център Провадия-Солницата. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 535-537.
П. Лещаков. Археологическите разкопки на обект
Дупница-Кулата (праисторически пласт). - В: Ар-
хеологически открития и разкопки през 2011 г. Со-
фия, 2012, 97-99.
М. Манов. Новооткрит епиграфски паметник от с.
Зелен дол, Благоевградско. - Нумизматика, сфраги-
стика и епиграфика 7, 2011, 233-238.
М. Манов. Монетосеченето на тракийското племе
дентелети - нови наблюдения. - В: HPAKΛEOYΣ
ΣΩTHPOΣ ΘAΣIΩN - Изследвания в чест на Иля
Прокопов от приятелите и учениците му по слу-
чай неговата 60-годишнина. Велико Търново, 2012,
121-142.
Р. Милчева. Портретна статуя на император Сеп-
тимий Север. - Археология, 2011, 2, 117-122.
С. Нейкова. Мозаичната икона Св. Богородица
Одигитрия от Националния археологически музей
в София. - Проблеми на изкуството, 2, 2012, 16-20.
Г. Нехризов, С. Иванова, Д. Лесигярски. Бронзо-
ва куха брадва от Хасковско. - Българско е-списа-
ние за археология, 1, 2012, 73-78.
Г. Нехризов, И. Д. Чолаков. Издирване на архе-
ологически обекти по трасето на железопътната
линия Пловдив-Септември. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 547-
548.
Г. Нехризов, Ю. Цветкова, Н. Кечева. Издирва-
не на археологически обекти в района на скалния
комплекс Глухите камъни. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 561-
563.
Г. Нехризов, Ю. Цветкова. Издирване на архео-
логически обекти в Казанлъшката котловина. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 550-552.
Г. Нехризов, Ю. Цветкова. Скален комплекс Глу-
хите камъни. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 127-130.
Г. Нехризов, Ю. Цветкова, Д. Грозданов, Г. Дян-
кова. Скален комплекс Глухите камъни. - Българ-
ска археология 2011 (каталог към изложба). София,
2012, 26-27.
Г. Нехризов. Методика на издирване на археологи-
чески обекти по трасето на газопровод „Набуко”. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
148
г. София, 2012, 580-582.
К. Ников, Р. Георгиева. Спасителни археологи-
чески проучвания на обект от късната бронзова и
късната желязна епоха в м. Новата чешма, землище
на с. Пет Могили, община Нова Загора през 2011
г. - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 121-123.
К. Ников. Сивата монохромна керамика от Аполо-
ния. Към въпроса за нейния произход и първона-
чална поява (кр. на VІІ-VІ в. пр. Хр.).
В. Николов, В. Петрова. Археологически разкоп-
ки на тел Караново през 2011 г. - В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
68-70.
В. Николов, К. Бъчваров, П. Лещаков, М. Люн-
чева, Н. Христов, Г. Самичкова, Д.а Такорова,
К. Бояджиев, Е. Анастасова, С. Трифонов, С.
Игнатова, Й. Паринова, Е. Пурнарова, В. Сто-
ицова, Т. Малтер, М. Славкова, В. Данов. Ар-
хеологически проучвания на праисторическия
солодобивен център Провадия-Солницата. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011,
София, 2012, 66-68.
В. Николов, К. Бъчваров, П. Лещаков, М. Люн-
чева, Н. Христов, Г. Самичкова, Д. Такорова, К.
Бояджиев, С. Трифонов, С. Игнатова, Й. Пари-
нова, Е. Пурнарова, В. Стоицова, Т. Малтер, М.
Славкова, В. Данов. Праисторически солодоби-
вен център Провадия-Солницата (5500 - 4200 г. пр.
Хр.). - В: Българска археология 2011. Каталог към
изложба. София, 2012, 8-11.
В. Николов. Природни катаклизми през V хил. пр.
Хр. и загиване на първата европейска цивилиза-
ция. - История, 2012, 4, 346-351.
В. Николов. Сол, ранно комплексно общество, ур-
банизация: Провадия-Солницата (5500-4200 г. пр.
Хр.). - Археология, 2012, 1, 7-27.
Л. Нинов. Археозоологични проучвания на праис-
торически селища. – В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 601-604.
Л. Нинов. Остеологични проучвания на обекти от
бронзовата и желязната епохи. - В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г., София, 2012,
217-218.
Л. Нинов. Остеологочни проучвания на антични
обекти. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 369-371.
Л. Нинов. Археозоологически проучвания на
средновековни крепости и могили. – В: Археоло-
гически открития и разкопки през 2011 г., София,
2012, 504 – 506.
Н. Овчаров, Б. Петрунова. Археологически про-
учвания в крепостта Урвич до с. Кокаляне край
София. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012.
Н. Овчаров, Д. Коджаманова, З. Димитров. Ре-
довни археологически разкопки на Перперикон. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г., София 2012, 431-433.
Н. Овчаров, Х. Вачев. Археологически проучва-
ния в търновския манастир „Св.св. Петър и Павел”
– В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012.
Н. Овчаров. Новооткрит печат с изображение на
лъв от Перперикон и въпроса за средновизантий-
ския период на скалния град. - В: Сборник в чест
на 80-годишнината на проф. Д. Овчаров, София
2012 (=Известия на Националния археологически
институт с музей, 40), 167-176.
Н. Овчаров. Пътешествие из страни на орли и за-
мъци. Пловдив, 2012, 143 с.
К. Панайотова, Д. Стоянова, М. Чачева, М. Да-
мянов. Археологическо проучване на нос Скамни,
гр. Созопол. - В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 242-244.
К. Панайотова, М. Дамянов, Т. Богданова, Д.
Стоянова, М. Чачева. Археологически проучва-
ния на храмов комплекс на остров Св. Кирик, Со-
зопол. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 238-240.
К. Панайотова, М. Дамянов, Т. Богданова. Спа-
сителни проучвания на УПИ 5069 - III, некропол на
Аполония Понтика. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 250-251.
К. Панайотова, М. Дамянов, Т. Богданова, Д.
Стоянова, М. Чачева. Археологически проучва-
ния на храмов комплекс на остров Св. Кирик, Со-
зопол. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 238-240.
К. Панайотова, М. Дамянов, Т. Богданова. Спа-
сителни проучвания на УПИ 5069-ІІІ, некропол на
Аполония Понтика. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София, 2012, 250-251.
К. Панайотова, Т. Богданова, А. Баралис. Бълга-
ро-френски археологически проучвания на селищ-
на структура и некропол от територията на Апо-
лония Понтика в м. „Месарите“, гр. Созопол. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 245-247.
К. Панайотова. Нос Скамни - свещена територия
за жителите на Аполония – Созополис – Созопол. -
Наука, 1, 2012, 32-35.
К. Панайотова. Свещенният нос Скамни - гр. Со-
зопол. - В: Българска археология, 2011. София,
2011, 36-37.
В. Петрова, П. Зидаров. Геомагнитно проучване
на археологически обект до Чокоба-Казлача, Сли-
венско. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 52-54.
Б. Петрунова, Е. Василева, Я. Димитрова. Кре-
постта Лютица до Ивайловград. - В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
450-452.
Б. Петрунова, Е. Василева, Я. Димитрова. Църк-
ва № 2 на Калиакра. - В: Археологически открития
и разкопки през 2011 г. София 2012, 455-457.
Б. Петрунова, Е. Василева. Археологическо про-
учване на обект № 12 в землището на с. Калипетро-
во, община Силистра. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2011 г. София, 2012, 503-504.
Б. Петрунова, Н. Овчаров, В. Георгиева, Ф. Пе-
трунов. Крепостта Урвич до с. Кокаляне, Софий-
ско. - В: Археологически открития и разкопки през
2011 г., София 2011, 452-455.
Б. Петрунова. Археологически и нумизматич-
ни данни за крепостта Перистера на хълма Света
Петка в град Пещера. - В: Известия на НАИМ (In
honorem professoris Димитър Овчаров), 40, 2012,
215-237.
Б. Петрунова. Издирвания на археологически
обекти по трасето на обходен път Габрово, км
10+940 - 30+670. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г., София, 2011, 522.
Б. Петрунова. Богатствата на Калиакра. Варна,
2012.
Х. Попов, К. Ников. Спасително археологиче-
ско проучване на златодобивен рудник от късната
бронзова и ранната желязна епохи Ада тепе, общи-
на Крумовград. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011, София, 2012, 135-137.
Х. Попов. Ада тепе и тайните на древното рудар-
ство/ Ada Tepe and the Secrets of Ancient Mining.
Брошура, издадена във връзка с изложбата „Архео-
логия и бизнес в партньорство” (НАИМ, 25 януари
- 9 март 2012 г. и РИМ-Кърджали, 5 ноември 2012
- 18 януари 2013 г.).
Х. Прешленов. Фортификационни съоръжения в
Несебър (северен сектор). - В: С. Станев, В. Григо-
ров, В. Димитров (съст. ред.). Изследвания в чест
на Стефан Бояджиев. НАИМ-БАН, София, 2011,
295-312.
Х. Прешленов. Археологически проучвания в се-
верната градска зона на Деултум през 2011 г. - В:
Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София, 2012, 255-257.
Д. Рабовянов, Ж. Гюлева, Пл. Дойчев. Редовни
археологически разкопки на обект „Средновековен
град Трапезица - сектор Южен”. - В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2011 г. София, 2012,
419-421.
Д. Рабовянов, Ж. Гюлева. Средновековен град
Трапезица - сектор Южен. - В: Българска архео-
логия 2011. Каталог към изложбата. София, 2012,
60-62,
Д. Рабовянов. Средновековни костени апликации
за колчан от хълма Трапезица, Велико Търново. -
Археология, 2011, 2, 53-72, ISSN 0324-1203.
Д. Рабовянов. Acta Militaria Mediaevalia, 7, Kraków
- Rzeszów - Sanok 2011. 252 s. - Археология, 2012,
1, 124-127.
Д. Рабовянов. Извънстоличните каменни крепо-
149
сти на Първото българско царство (IX-началото на
XI в.) (Дисертации, том V), София, 2011.
М. Робов. Църковното строителство в югоизточ-
ния сектор на Трапезица. - В: Търновска книжовна
школа, 9. Велико Търново, 2012, 633-648.
Б. Русева. Раждането на монетата. Преразказ на
“La naissance de la monnaie” с автор Georges Le
Rider. Част 1. - Нумизматика, сфрагистика и епиг-
рафика 7, 2011, 239-273.
А. Сидерис, М. Тонкова. Археологически проуч-
вания на многослоен обект от късния неолит и І
хил. пр. Хр. при извора Халка Бунар, Горно Белево,
община Братя Даскалови, Старозагорска област. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011,
София, 2012. 156-158.
Н. Сираков, Ж.-Л. Гуадели, С. Сиракова, С.
Иванова, Ф. Фернандез, С. Танева, А. Гуадели,
В. Митева, И. Крумов, И. Димитрова, Р. Спасов.
Българо-френски проучвания на палеолитни оби-
талища в пещера Козарника. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011 г. София, 2012 г.,
27-29.
С. Станилов, А. Аладжов. Кръгла каменна пло-
щадка - Северна периферия. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 388-
389.
С. Стоянов. Необходими логистични и инженер-
но-технически мероприятия за опазване на архе-
ологическото наследство в различните етапи на
откриване, проучване и съхранение. - От регио-
налното към националното. Велико Търново, 2012,
444-448.
С. Стоянов. Архитектурно-геодезическо и кар-
тографско документиране на обект „Дървена кре-
пост” във Вътрешния град на Плиска. - Научни
трудове от Юбилейната научна конференция по
повод 10 години от създаването на НВУ „Васил
Левски”, 35, 2012, 40-48.
С. Стоянов. Българската държавна администра-
ция–структура и функции. - Епископ-Константи-
нови четения „Vivat academia”, 17, Шумен, 2011,
231-241.
С. Стоянов. Основа за опазване на културно-исто-
рическото наследство. - Известия на Съюза на уче-
ните - Варна, „Културното наследство на Варна”,
Варна, Съюз на учените -Варна, 102-104.
С. Стоянов. Инженерно-технически дейности в
логистиката на теренните археологически проуч-
вания. Университетско издателство „Епископ Кон-
стантин Преславски”. Шумен, 2012.
С. Танева, Г. Ганецовски, Ц. Цанова, И. Дими-
трова, К. Чукалев, П. Попов, А. Ходкевич, Р.
Спасов. Сондажни проучвания в пещера Топлица,
при с. Кунино, Врачанско. - В: Археологически от-
крития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 38-40.
С. Танева, К. Чукалев, Г. Ганецовски, П. Попов,
А. Ходкевич. Издирвания на археологически обек-
150
ти в землищата на селата Кунино и Каменно поле,
община Роман, Габаре и Драшан, община Бяла
Слатина. - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 519-520.
С. Танева, Ц. Цанова, К. Чукалев, П. Попов, А.
Ходкевич, И. Димитрова. Теренни проучвания в
пещера Самуилица II при с. Кунино, Врачанско. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 36-37.
М. Тонкова. Златната клонка от Момина могила и
ажурните украси с ластари от късния ІV в. пр. Хр. -
В: К. Рабаджиев Т. Шалганова В. Ганева-Маразова,
Р. Стойчев (ред.). Изкуство и идеология. Сборник в
чест на Иван Маразов. София, 2012, 709-725.
С. Торбатов, Б. Иванова. Античен некропол на
Улпия Анхиало (УПИ IV-186, кв. 275) - В: Архео-
логически открития и разкопки през 2011 г. София,
2012, 237.
С. Торбатов, Б. Иванова. Археологически проуч-
вания на многослоен обект Калето в град Мездра. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 274-275.
С. Торбатов, Б. Иванова. Издирвания на археоло-
гически обекти по трасето на пътен участък Ме-
здра-Ботевград от път Е-79 (I-1) (от км 161+367 до
км 194+000). – В: Археологически открития и раз-
копки през 2011 г. София, 2012, 520-521.
С. Торбатов, М. Даскалов, Б. Иванова. Античен
и средновековен град Анхиало (УПИ ІІІ-2826, кв.
210). - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 237.
С. Торбатов, М. Даскалов, Б. Иванова. Античен
некропол на Улпия Анхиало (УПИ ХІІ, ХІІІ И ХІV,
кв. 213). - В: Археологически открития и разкопки
през 2011 г. София, 2012, 238.
С. Торбатов. Археологическо проучване на Мо-
гилен некропол № 1 край Горско Абланово през
2008-2009 г. - В: VІ Национална научна конферен-
ция „Попово - минало и бъдеще”. Част І. Доклади
от секция „Археология и стара история”. Велико
Търново, 2012, 251-302.
С. Торбатов. Гарнизонът на Сексагинта Приста
през І-ІІІ в. - Известия на Регионален исторически
музей - Русе, 15, 2012, 111-161.
С. Торбатов. Строителна керамика с печати от
Сексагинта Приста. - Известия на Регионален ис-
торически музей - Русе, 15, 2012, 162-197.
К. Тотев, Н. Ботева. Процесиен кръст от средно-
вековната крепост до гр. Севлиево. Известия на Ре-
гионален исторически музей Велико Търново, 26,
2011, 179-188.
К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Архео-
логически разкопки на обект „Средновековен град
Трапезица - сектор Север” във Велико Търново. -
В: Археологически открития и разкопки през 2011
г. София, 2012, 416-419.
К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Ар-
хеологически разкопки на обект „Църква и баня,
южно от манастира „Св. Четиридесет мъченици”
във Велико Търново. - В: Археологически откри-
тия и разкопки през 2011, София, 2012, 425-428.
К. Тотев. Константинополски литийни кръстове
от бронз, открити в България. Част І. Археология,
2012, 1, 46-62.
Т. Христова, Ж. Узунов. Колективен гроб с трупо-
полагане от ранната бронзова епоха при Събрано,
Новозагорско. Археология, LIII, 1, 2012, 62-68.
Т. Христова, Г. Иванов, Н. Казашки. Балей-не-
крополът. Археологически проучвания през 2011
г. – В: Археологически открития и разкопки през
2011 г. София, 2012, 119-121.
И. Чолаков, К. Чукалев. Статистически резултати
от теренните археологически проучвания в Бълга-
рия през 2010 г. - В: Социализация на българското
културно-историческо наследство. Първа научна
конференция по проблемите на културно-истори-
ческото наследство, 31 януари 2011 г. Бюлетин на
Фондация „Арете-Фол“. София, 2011, № 4, 38-62.
К. Чукалев, Д. Рабовянов, С. Александрова, Ж.
Узунов, Е. Дерменджиев, Н. Еленски. Издирва-
ния на археологически обекти по трасето на газо-
провод „Набуко”, сектор 4. - В: Археологически
открития и разкопки през 2011 г., София, 2012,
589-591.
К. Чукалев, Д. Рабовянов, С. Александрова, Ж.
Узунов, Е. Дерменджиев, Н. Еленски. Издирвания
на археологически обекти по трасето на газопровод
„Набуко“, сектор 4. - В: Археологически открития и
разкопки през 2011 г. София, 2012, 589-591.
Съставители: Петър Димитров,
Георги Иванов
151
 IN MEMORIAM

Ана Йоцова (1942-2013)

На 24 януари 2013 г. почина бившият директор

на РИМ-Видин и наша колега Анка Йоцова Цанова.
Тя е родена на 20 юли 1942 г. във Видбол (дн.
гр. Дунавци), Видинско, където завършва началното
и среднното си образование. През 1961 г. завършва
Училището за начални учители във Враца, като в
периода 1961-1963 г. работи като учител в с. Извор,
Видинско. От 1963 г. Ана Йоцова следва във Фило-
софско-Историческия факултет на Софийски уни-
верситет „Св. Климант Охридски”, който завършва
през 1967 г. със специалност „История”. Същата
година тя постъпва на работа в Историчаски музей
– Видин, където преминава през всички служебни
степени – екскурзовод, уредник, научен сътрудник
и директор от 1985 до 1995 г. От януари 1996 г. е
началник на Управление „Хуманитарни дейности” в
Община Видин, където се пенсионира през август
1997.
След постъпването си на работа в РИМ-Видин,
Ана Йоцова ориентира научните си интереси към
късната праистория. Основен принос за оформяне-
то й като учен имат Николай Джамбазов и Румен са проучени 4 строителни хоризонта, принадлежащи
Катинчаров, с които през 1971 и 1975 г. проучва на култура Коцофени. Стратиграфските данни и до-
пещерата Магура до с. Рабиша. Теренната й рабо- кументираните археологически комплекси превръ-
та, обаче, ще остане пряко свързана с разкопките на щат обекта в еталонен за ранната бронзова епоха в
праисторическото селище до с. Балей, община Бре- Северозападна България. Приносите на Ана Йоцова
гово, което проучва заедно с Р. Катинчаров в продъл- към изследването на бронзовата епоха в региона се
жение на 18 сезона (1970-1977, 1979-1987, 1989). С допълват и от сондажното проучване през 1995 г на
проучената площ от около 4100 м² с 4 строителни селище от средната бронзова епоха в землището на
хоризонта от късната бронзова епоха и ями от ранн- с. Градец. И след пенсионирането си Ана Йоцова
та желязна епоха, обектът се превърна в епонимен за продължи да се интересува живо от проблемите на
изследването на Културата на инкрустраната кера- българската археология, участвайки в проучването
мика по Долния Дунав. Голямата административна и консултирайки разкопките на селище от средната
заетост на Ана Йоцова и социалните й ангажименти бронзова епоха и ями от края на бронзовата епоха
не позволиха пълната публикуция на резултатите от до с. Антимово, община Видин (2004), некропола от
проучванията в Балей до началото на ХХІ век. В по- късната бронзова епоха до с. Кутово, община Видин
следните години с огромен ентусиазъм Ана Йоцова, (2007), както и на некропола на селището при Балей
заедно с екип археолози и реставратори от НАИМ- (2010-2011).
БАН и РИМ-Видин, подготви том І от разкопките в Със смъртта на Ана Йоцова Видин загуби една
Балей, чието излизане от печат не успя да дочака. от най-обичаните си личности, а българската архео-
Другият важен обект, проучван от Ана Йоцова, е логия – колега с безспорен научен авторитет и висо-
селището от ранната бронзова епоха до с. Градец, об- ки морални качества.
щина Видин. В продължение на 6 сезона (1987-1992) Поклон пред светлата й памет!

Подбрана библиография:
Новооткрити селища от ранната бронзова епо- рия, 6, 1981, 9-26.
ха във Видински окръг. - Известия на музеите в Разкопки на селище от ранната бронзова епоха
Северозападна България, 2, 1978, 1-13. до с. Градец, Михайловградска област. - Изве-
Разкопки в пещерата Магурата през 1975 г. - стия на музеите в Северозападна България, 14,
Известия на музеите в Северозападна Бълга- 1988, 9-18.
152
 Книги по археология през 2011 – 2012 г.
Bulgarian archaelogy books, 2011 - 2012

А. Гуадели. Костни артефакти от палеолита в България. R. Gleser, M. Thomas. “Merdžumekja”-Südosthang.

София 2011. Späte Kupferzeit und Früheste Bronzezeit: Ergebnisse
A. Guadelli. Bone Artifacts from the Paleolithic Period in siedlungsarchäologischer Forschungen. (Drama. Forschungen
Bulgaria, Sofia, 2011. in einer Mikroregion, 1). Bonn, Habelt, 2012.

V. Nikolov, K. Bacvarov (eds.). Salt and Gold: The role of
salt in prehistoric Europe. Proceedings of the International
Symposium (Humboldt-Kolleg) in Provadia, Bulgaria, 30
September – 4 October 2010. Provadia & Veliko Tarnovo,
Faber, 2012.
V. Varbanov, D. Dragoev. Studied archaeological sites
from the Roman period in Rousse region. Rousse:
Rousse Regional Museum of History, 2012.

153
 L. Vagalinski, N. Sharankov, S. Torbatov. И. Гергова, Й. Гатев, И. Ванев.
The Lower Danube Roman Limes (1 st – 6 th C.AD). Християнско изкуство в Националния археологически
Sofia, 2012. музей - София. Каталог. София, 2012.
I. Gergova, J. Gatev, I. Vanev. Christian Art in the National
Museum of Archaeology - Sofia. Catalogue. Sofia, 2012.

Археологически открития и разкопки през 2011 г.
София , 2012.
Archaeological Discoveries and Investigations in 2011.
Sofia, 2012.
М. Даскалов. Колани и коланни украси от VІ - VІІ в. (от
днешна България и съседните земи).
M. Daskalov. The 6 th-7 th Century belt Stes and Belt
Ornaments (Based on Artifacs from Present-day Bulgaria and
the Neighbouring Territories).
София, 2012.

154
Станислав Станев, Валери Григоров, Владимир Димитров.
Изследвания в чест на Стефан Бояджиев.
София, 2011 г.
Stanislav Stanev, Valeri Grigorov, Vladimir Dimitrov. Studies
in Honour of Stefan Boyadzhiev.
Sofia, 2011.
Известия на Националния Археологически институт,
40. Бони Петрунова, Валери Григоров. In honorem
professoris Димитър Овчаров. София, 2012.
Bulletin of the National Institute of Archaeology, 40. Boni
Petrunova, Valeri Grigorov. In haonorem proffessoris Dimitar
Ovcarov. Sofia, 2012.
Дисертации. 5. Деян Рабовянов. Извънстоличните
каменни крепости на Първото българско царство
(ІХ - началото на ХІ в.). София , 2011.
Dissertations 5. Deyan Rabovyanov. Provincial Stone Fortresses
of the First Bulgarian Kingdom (9th – early 11th c.).
Sofia, 2011.
Антични електронови и златни монети (VІ- в. пр. - ІV в.
сл . Хр.) от нумизматичната колекция на НАИМ - БАН.
(Каталог). София, 2012.
Ancient Electrum and Gold Coins (6th c. BC - 4th c. AD) in the
Numismatic Collection of NIAM-BAS. Catalogue. Sofia, 2012.
155