Известия на Историческия музей Шумен, кн. 11, 2003

ИЗВЕСТИЯ
НА
ИСТОРИЧЕСКИЯ
МУЗЕЙ
ШУМЕН
JAHRBUCH
DES HISTORISCHEN
MUSEUMS
SCHUMEN
ИЗВЕСТИЯ
НА
ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ
ШУМЕН
Книга XI
JAHRBUCH
DES HISTORISCHEN MUSEUMS
SCHUMEN
Band XI
Шумен
2003
Посвещава се на 145 -годишнината
на музейното дело в Шумен
Редакционна колегия:
н.с. Бета Хараланова, ст.н.с. д-р Дечко Лечев, доц. д-р Неделчо
Неделчев, ст.н.с. д-р Рашо Рашев, н.с. д-р Стела Дончева
Автори:
Б. Хараланова, В. Янкова, Г. Ат. Атанасов, Г. Атанасов, Д. Петров,
Д. Цонева, Д.Лечев, Д. Георгиева, Ив.Генова, И.Димитрова, Л.
П етрова, М. Ж ечева, М .Т ош ев, Н .С тоянова, Н .Ж елева,
Н.Проданов, Св.Колева, С.Василева, Св.Атанасов, Св.Димитрова,
Ст.Дончева, Ст.Стойчев, Т.Билчев, Т.Крумова, Т. Овчаров, Хр.
Стоянова, Хр. Харитонов,
Рецензенти:
Б. Хараланова, В. Бонева, Д.Лечев, Ив. Йорданов, Л. Петрова,
Н. Неделчев, П.Георгиев, П.Стефанов, Р.Рашев, Ст.Танев,
Т.Тотев, Хр. Трендафилов
ISSN 0861-9581
СЪДЪРЖ АНИЕ:
Дечко Лечев 145 години музейно дело в Шумен ...................... 9
I Част
Статии
Георги Атанасов, Свилен Атанасов Класификация
на находките от накрайници на стрели от бронз-
първото хилядолетие преди Христа ..............................................17
Герги Атанасов, Станимир Стойчев, Теодора Крумова
Резултати от разкопките край с. Златар Шуменско
през 1998 г. ........................................................................................ 42
Христина Стоянова Бронзови пръстени с християнски
символи от РИМ - Шумен ..............................................................59
Стела Дончева Църквата “Св. Герман “ до с. Герман-
изследване на принципите на оразмеряване и построяване......... 68
Доротея Георгиева По въпроса за възникването
на Нови пазар и за християнското население в селището
през османския период.....................................................................81
Ирина Димитрова За дейността на учителя Петър Златев Груев
в Нови пазар 1876-1877 г. .............................................................. 87
Нели Желева Обредна употреба на вода в пролетните
обичаи от Шуменско ........................................................................ 95
Дечко Лечев Лекар предан на професията и родния град
/Бележки за дейността на д-р Стефан Смядовски/..................... 104
Магдалена Жечева Материали за Балканската война
/1912- 1913/ от фонда на Историческия музей - Търговище.....117
Мирослав Тошев Идейни проекти и варианти
за построяване на железопътна линия през град Омуртаг
/предварителни проучвания/........................................................... 127
Бета Хараланова Позицията на Крум Славов -БРСДП
във Великото народно събрание 1946-1947 г. ............................. 145
3
II Част
Материали от Националиа иаучиа конференция
“Християнството в българската традиция”,
Шумен 10-11 май 2000 г.
Даниел Петров Разпостранение на християнството
в римския кастел Абритус през късната античност IV-VIb......... 158
Георги Атанасов Отново за датировката, прототипите,
произхода и иконографията на дървената барелефна
икона от Созопол .............................................................................. 163
Иванка Генова Септуагинтата и Кирило-Методиевият
превод на Стария завет ................................................................. 178
Николай Проданов Основни елементи на християнския
историописен модел в условията на българското
средновековие /VII—XVIII в./ ........................................................183
Тодор Овчаров Житието на Теодосий Търновски
за пребиваването му в Търновград ..............................................193
Христо Харитонов Хароновият обол от османски
монети в некрополите на църквите “Св. четиридесет
мъченици” във Велико Търново, “Рождество Христово”
и “Св. Арх. Михаил и Гавраил” в Арбанаси
през XV-XIX в................................................................................. 197
Дечко Лечев Християнство и благотворителност ................... 204
София Василева Исторически стенописи в Старозагорската
църква “Св. Димитър” ....................................................................215
Надя Стоянова Добротворството на русенци
за православните християнски храмове ...................................... 221
Тодор Билчев Митрополит Симеон Варненски и
Преславски-създател, пазител и преносител
на национални традиции,нрави и ценности...................................227
Светла Димитрова Периодични религиозни издания
в Стара Загора от Освобождението до наши д н и ....................... 234
Бета Хараланова “За Партията и религията”
Шумен 1944 г. - края на 60-те години на XX век.............................. 242
Даниела Цонева Стефан и Станимир Станимирови -
двама габровци в историята на българската православна
църква ................................................................................................250
4
Венета Янкова “Поповската песен” от Охридско
и християнизацията на етничния хронотоп.................................. 263
Лидия Петрова Богородица и Христос в народните
вярвания и в традиционната лечебна практика
на българите ....................................................................................271
Светлозара Колева Изображения на християнски светци
и символи върху български традиционни накити......................... 281
III Част
Вести, хроники, рецензии
Бета Хараланова Национални научни конференции
организирани от РИМ- Шумен 1999-2003г. ............................... 291
Нели Желева Комплексни научни експедиции на РИМ-Шумен
през периода 1999-2003 г. .............................................................294
Георги Атанасов Експонирането на Тракийската гробница
открита при гр. Смядово в експозицията на
Регионален историческия музей-Шумен .....................................297
Мария Георгиева Календар на временните изложби уредени
от РИМ Шумен за периода 1999-2002г. ..................................... 298
Ирина Димитрова Вера Бонева Българското Възраждане
в Шумен и Шуменско. Църковно-национални
борби и постижения ...................................................................... 306
Дечко Лечев В памет на Вера Антонова ............................ 309
5
IN H A L T S V E R Z E IC H N IS
Dechko Lechev 145 Jahre Museenwesen in Shumen .......................9
I. Teil
Artikel
Georgi Atanasov, Svilen Atnasov Klassifizierung der Funde

von Pfeilspitzen aus Bronze - erstes Jahrhundert vor Christi............ 17
Georgi Atanasov, Stanimir Stoychev, Teodora Krumova
Ergebnisse von den Ausgrabungen bei dem Dorf Zlatar,
Bezirk Shumen, im Jahr 1998 ........................................................... 42
Christina Stoyanova Bronzeringe mit christlichen Symbolen
aus dem Regionalen Historischen Museum Schumen....................... 59
Stela Doncheva Die Kirche des Heiligen German beim Dorf
German - Untersuchung der Prinzipien fbr Abmessung und B au ....... 68
Doroteya Georgieva bber die Entstehung von Novi Pazar
und die christliche Bevulkerung in der Siedlung wflhrend
der osmanischen Periode ................................................................... 81
Irina Dimitrova bber die Xzjtigkeit des Lehrers Petar Zlatev
Gruev in Novi Pazar 1876-1877 ....................................................... 87
Neli Zheleva Die rituelle Anwendung des Wassers in
den Frbhlingsbrfluchen aus dem Schumener Gebiet......................... 95
Dechko Lechev Ein Arzt, treu seinem Beruf
und seiner Heimatsstadt /Notizen bber die ^tigkeit
von Dr. Stefan Smyadovski/ ........................................................... 104
Magdalena Zhecheva Materialien bber den Balkankrieg
/1912-1913/ aus dem Bestand des Historischen
Museums Targovishte ...................................................................... 117
Miroslav Toshev Ideenprojekte und Varianten bber
den Bau einer Eisenbahnlinie durch die Stadt Omurtag
/vorûfige Untersuchungen/.............................................................127
Beta Haralanova Die Position von Krum Slavov - Bulgarische
sozialdemokratische Arbeiterpartei (v) in der СгоЯеп
Volksversammlung 1946-1947 ......................................................... 145
6
II. Teil
Materialien von der nationalen wissenschftlichen Konferenz „
Das Christentum in der bulgarischen Tradition”,
Shumen, 10.-ll.M ai 2000
Daniel Petrov Die Verbreitung des Christentums im rmnischen

Kastell Abritusin der spAten Antike, IV.-VI. Jahrhundert............... 158
Georgi Atanasov Erneut bber die Datierung, Prototypen,
die Herkunft und die Ikonographie der hulzemen plastischen
Ikone in Sozopol ..............................................................................163
Ivanka Genova Septuguanta und die bbersetzung von Kyrill
und Method des Alten Testaments ................................................. 178
Nikolay Prodanov Hauptelemente in dem christlichen
historischen Modell unter den Bedingungen des bulgarischen
Mittelalters /VII.-XVIII. Jahrhundert/ ........................................... 183
Todor Ovcharov Das Heiligenleben von Teodosiy Tamovski
und bber seinen Aufenthalt in Tamovgrad.....................................193
Hristo Haritonov Haron’s Obolus aus den osmanischen
Mbnzen in den Nekropolen der Kirchen der heiligen vierzig
Мдйугег in Veliko Tamovo, Kirche der Christi Geburt und
Kirche der Heiligen Mihail und Gavrail in Arbanasi
im XV.-XIX. Jahrhundert ...............................................................197
Dechko Lechev Christentum und W o h lig k e it..........................204
Sofia Vasileva Historische Fresken in der Kirche des heiligen
Dimitar in Stara Zagora ..................................................................215
Nadya Stoyanova Spenden der Einwohner von Ruse fbr
die orthodoxen christlichen Gotteshäuser....................................... 221
Todor Bilchev Metropolit Simeon Varnenski und Preslavski
- Schupfer, Hbter und Trnger der nationalen Traditionen,
Sitten und Werte ...............................................................................227
Svetla Dimitrova Periodische religiuse Ausgaben in Stara Zagora
von der Befreiung Bulgariens bis zur heutigen Z eit.........................234
Beta Haralanova „bber die Partei und die Religion” Shumen
1944 Ende der 60er Jahre des 20. Jahrhunderts ..............................242
7
Там се случва нещо много важно, което научаваме от емоци
оналното и картинно описание на самия Доброплодни: ... “По
дир черква първата ни работа беше да отидем всинца на нивята,
дето ни казаха селяните, че още се намирали знакове, които под
сказвали, че е било там царска столица и пр. Взе прочие всеки по
нещо, за да може да рови и търси из нивята. Като стигнахме
там, най-напред с очудване срещнахме накрай нивята натрупа
ните древни тухли и керемиди в голяма величина, което подсказ
ваше, че са били там палатите, а по краищата им сринати и
натрупани покривите им. Тутакси казах на учениците си да ро
вят из нивята и о, чудо за нас - зехми да намираме плочици с кои
то е бил послан двора, триъгълни, четвероъгълни, шестоъгъл
ни и малки парченца не само бели, но и с разни бои светещи
катомозаик... ”
Следващото изречение оповестява за другото важно нещо,
което се е случило: “...От тяхможахми да намерим и напълним
едни дисаги и да ги занесем и подарим на Шуменската училищна
библиотека. ” Така на старините в Преслав се провеждат първите
непрофесионални, но с определена цел разкопки, а с подредената
“от едни дисаги” материали музейна сбирка в Шумен се слага на
чалото на музейното дело.
Очевидно това събитие още повече подхранва интереса на
шуменската интелигенция към историческото минало. Известно е,
че Добри Войников е издирвал стари ръкописи, легенди, фолклор
и монети. Не случайно всичките му драми са със сюжети от мина
лото - “Стоян войвода”, “Райна Княгиня”, “Възцаряването на Кру-
ма страшни”, “Покръщението на Преславския двор” и др. Васил
Друмев написва знаменитата си историческа драма “Иванко” про
учвайки преданията за живота в търновския царски двор, а “Неща
стна фамилия” - първата българска повест, въз основа на разказите
за действителни случки от шуменския край. Христо Бояров запис
ва фолклор от шуменско и прави описание на старините в Пре
слав, които предава през 1865 г. на Георги С. Раковски. През 1868 г.
публикува във Войниковия вестник “Дунавска зора” събраните
епиграфски паметници.
10
Всички тези факти дават основание да се говори само за на
ченки на музейна дейност преди Освобождението, тъй като е все
още неорганизирана.
Известна събирателска и проучвателска дейност, също така
не добре организирана, се извършва и в първите години след Ос
вобождението. По време на обиколката си из България през 1883 г.
Константин Иречек видял в двора на митрополията и читалището
в Шумен каменни плочи с орнаменти донесени от Преслав, както
и за плисковски колони изправени в шуменската префектура. Ире
чек съобщава и за още нещо много важно - за съзнателно създа
ване на сбирка: . .сбирка от старини, главно от Преслав и Абоба
(Плиска - б.а.) видях в резиденцията на българския варненски и
преславски митрополит Симеон.” Владиката дядо Симеон наи
стина е проявявал голям интерес към историческите паметници.
От отчета на шуменския окръжен управител за 1886 г. се вижда, че
той е провел разкопки в Преслав и че е проявил желание да ги
продължи.
През същата година самият управител Атанас Илиев, бивш
учител, си издействал разрешение от Министерството на просве
тата да проведе разкопки в Преслав. Внезапното му освобождава
не от поста обаче, осуетява намерението му.
Обхожданията, които прави Карел Шкорпил в Шуменския край
през следващата година и неговите предположения за наличието на
уникални старини на старобългарските обекти край Преслав, Абоба
и Мадара, още повече очертават необходимостта от проучването им
по археологически път. Назрява въпроса за създаване на институ
ция, която да сложи ред и да организира разкопките.
Първата стъпка е направена през 1895 г., когато в Шумен се
създава археологическо дружество. За това се съобщава в Отчета
на окръжния управител. За съжаление документацията не е запа
зена, поради което не се знае в какво точно се е изразявала негова
та дейност.
Организирани археологически проучвания започват през
1902 г., когато се създава Шуменското археологическо дружество.
Главен инициатор е назначеният за редовен учител в Шуменското
11
педагогическо училище Рафаил Попов. Историческите забележи
телности в Шуменския край, които той посещава, стават благодат-
на почва за реализацията на увлеченията му в областта на архео
логията. У него се ражда “идеята да се образува в гр. Шумен едно
археологическо дружество и с общи усилия да се започне събира
нето на старини. ”
В лицето на директора на училището Илия Григоров, д-р
Петър Кърджиев, Хралан Ангелов, Минчо Кривошийков, полк.
Дечко Караджов - началник на Шуменския гарнизон и други енту
сиасти, Р. Попов намира сериозна подкрепа и в началото на 1902 г.
е проведена учредителната сбирка на дружеството и е избрано
ръководство: Председател - Дечко Караджов, подпредседател -
Илия Григоров, касиер - Минчо Кривошийков, уредник - Рафаил
Попов, пом.-уредник д-р Петър Кърджиев и секретар - Иван Ка-
рабков. Уставът на Шуменското археологическо дружество е ут
върден от министъра на народната просвета със заповед № 1225
от 24.10. 1902 г. Там е записано: “...дауреди и поддържа един ок
ръжен музей в гр. Шумен. ”Едновременно с това дружеството има
за задача да проучва археологически обекти, да събира и откупува
старини, да популяризира археологическото богатство и т.н. Така с
общи усилия за около две години се подготвят условията за създа
ване на музея. На 29 юни 1904 г. музеят е тържествено открит. По
този начин се поставя началото и на
НОВ ЕТАП
в развитието на музейното дело.
В продължение на четири десетилетия шуменският музей се
развива под крилото на археологическото дружество, като нераз
делна част от неговата структура. Той е своеобразна банка, в която
се съсредоточават и съхраняват материалите от експедиции и ар
хеологически проучвания, провеждани от членове на дружество
то. Археологически материали попадат във фонда и по други пътища
- случайни находки, дарения, откупки. Освен за събирането, акти
вистите на археологическото дружество се грижат и за обработва
нето и съхранението на ценностите в музея. Популяризирането на
12
старините се осъществява чрез публикации и поддържане на екс
позиция.
Но освен археологически, във фонда на музея попадат и ет
нографски материали, старопечатни книги и ръкописи, старинно
оръжие, монети и др. В края на 20-те години се създават условия
за уреждане на общоисторическа експозиция. През 1929 г. струк
турата на експозицията е: “Предистория и археология” - 200 експо
ната, подредени в 6 витрини, “Нумизматика” - 2000 монети, “Ет
нография” -15 витрини, “Ръкописи и книги”- 465 бр. По това вре
ме в музея попадат няколко уникални музейни предмета между
които “Каменните баби”, ръкописа на Софрониевия “Неделник”
(“Кириакодромион”) и др.
СЪЩ ЕСТВЕНА ПРОМЯНА

в статута на музея става през 1945 г., когато от дружествен
става държавен. Дейността му непрекъснато се разширява. Посте
пенно се създават нови отдели, някои от които впоследствие се
преобразуват, за да се стигне до днешните: “Праистория”, “Антич
ност”, “Средновековие”, “Нумизматика”, “История на България XV-
XIX в.”, “Етнография”, “Нова история”, “Най-нова история”, “Връзки
с обществеността”. Така музеят добива класическия вид на общои-
сторически с регионален обхват. Фондовете се увеличават, за да
достигнат сега над 150 000 музейни единици.
През 90-годишното си съществуване еспозицията на музея е
уреждана в няколко сгради. Първата - от 1904 г. е заемала няколко
помещения на Шонтовата сграда на ул. “Цар Освободител”. Ня
колко месеца след това е преместена в сградата на училищното
настоятелство. От края на 1905 г. до 1925 г. музеят е настанен в
читалище “Д. Войников”, след което е преместен в сградата на ста
рото Мъжко класно училище. Поради свличане на земните плас
тове през 1955 г. сградата силно се поврежда, поради което се на
лага музеят да бъде преместен на първия етаж в старото Стопанско
училище на ул. “Д. Благоев”. Уредена е малка археологическа екс
позиция, но набъбналия фонд на музея не може да се побере. На
13
лага се да бъде складиран по различни неподходящи за целта мазе
та и тавански помещения.
Като малка компенсация през периода 1963 - 1964 г. в раз
лични сгради са открити няколко отделни експозиции - в къщата
на Д. Войников - “Културата на гр. Шумен през Възраждането”, в
Андрейковото училище - “Революционното движение в Шуменс
ки окръг”, в една от пристройките на Томбул джамия - “Етнора-
фия”, в кв. “Дивдядово” - “Старото училище” и др.
Най-после през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на
Българската държава, Историческият музей получава
НОВА СГРАДА.
Осъществява се една дългогодишна мечта, защото идеята за
строителство на музейна сграда датира от 1927 г. Осъществява се
мечтата не само на музейните работници, а и на всички “шумна-
лии”, които милеят за съдбата на богатото културно-историческо
наследство събирано с десетилетия. Създадени са много добри
условия за работа на музейните работници. Устроена е съвремен
на експозиция, която по мнение на специалисти е на европейско
равнище. Всичко това спомага, днес Регионалният исторически
музей в Шумен да е сред най-големите научни и културно-про
светни институти в града и сред водещите музеи в страната.
Гр. Шумен е един от градовете с
НАЙ-БОГАТА МУЗЕЙНА МРЕЖА.

През 1949 г. е открита къща-музей “Лайош Кошут”. По-кьсно,
по различно време отварят врати още няколко мемориални музеи:
“Панайот Волов”, “Добри Войников”, “Панчо Владигеров”, Худо
жествен музей. Археологически музей има и на Шуменска крепост.
Всички те, Националните историко-археологически резервати
“Плиска” и “Мадара” и музеите в тях, заедно с Регионалния исто
рически музей са организационно и административно обединени
в е музейна система.
14
I Част
СТАТИИ
КЛАСИФИКАЦИЯ НА НАХОДКИТЕ ОТ НА
КРАЙНИЦИ НА СТРЕЛИ ОТ БРОНЗ -ПЪРВО
ТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА
Георги Атанасов, Свилен Атанасов
В настоящата статия е направено цялостно изследване

върху 862 накрайника на стрели. За основа е използвана класи
фикацията на X. Буюклиев1, както и класификацията, извърше
на от Г. Атанасов във “Въоръжението от Древна Тракия” - изда
ние на Шуменския исторически музей2. Бяха направени и ня
кои изменения.
Изследването на наконечниците на стрели от ранноже-
лязната епоха е върху 115 екземпляра, намиращи се в Региона
лен исторически музей.
Те се състоят от две основни части:
А / Бойна глава, представляваща при някои перо или острие.
Б / Втулка.
Според формата на бойната глава наличните върхове мо
гат да се разделят на четири типа:
I тип Двукрили / двуперести / върхове на стрели.
II тип Трикрили / триперести / върхове на стрели.
Штип Тристенни / триръби / върхове на стрели.
1Утип Четиристенни / четириръби / върхове на стрели.
При първия тип - двукрили /двуперести/ върхове на стре
ли бойната глава е плоска, като двете срещуположни крила очер
тават ромбоидна форма. През тялото като надлъжен заоблен ръб
преминава масивна изпъкналост, която има цилиндрична или
леко конусовидна форма. Някои върхове имат шипове в долната
част на втулката, често се срещат дупки във втулката, за която
част от авторите смятат, че е за поставяне на отрова.
Стрелите от тип А не са еднородни. При тях съществуват
значителен брой вариации, свързани с формата на крилата и
тяхното разположение. По тези признаци на стрелите от първи
17
тип може да се направи и подкласификация:
Подтип А
Подтипът се характеризира с това, че крилата
започват близо до отвора на втулката и това прида
ва на бойната глава ланцетовидна форма. На дол
ния край на втулката има врязани концетрични
окръжности. Представителите на варианта са без
шипове. Дължината им варира между 3.4 и 4.6 сан
тиметра. Стрели от този тип се датират обикнове
но VIII - VII век преди Хр. и имат широко разпро
странение особено в северното Причерноморие и северен Кав
каз3. У нас варианта е представен от находката Царевброд Шу
менско4 и Каолиново
инв № 9715 дълж 2,2 см. шир. 1 см.
Подтип Б
Стрелите от този подтип се характеризират с това, че кри
лете започват над отвора на втулката и задните им части са силно
обточени. Бойната глава е с удължена ромбоидна форма. Сре
щат се с и без шипове. Шиповете са силно изострени и подвити
назад като рогчета. Те се намират в долната част на втулката.
Според В. А. Илинская тези стрели могат да се смятат за
ранен период на тъй наречените жаботински стрели. Жаботин-
ският тип върхове на стрели се среща в горските степи на Ук
райна, Северен Кавказ, Задкавказието, Предна Азия, Поволжи-
ето, Сибир и др. Стрелите от посочения вариант се датират в
първата половина на VII век преди Хр.5Вариантът включва над
30 стрели от находката в Царевброд и по-голямата част от на
ходката в Белоградец Варненско6.
Подтип В
Типични за стрелите от този подтип са скъсените задни
крила, свързани със втулката под ъгъл. Втулката е сравнително
по-дълга, а главата по-къса, широка и с ромбовидна форма.
Стрелите от този подтип се смятат за вариант на новочер-
каските, датирани VIII - VII век преди Хр.7. Разликата между два
та вида е в това, че при новочеркаската група долната част на
18
крилата е закръглена към втулката, а при нашите
това закръгляне липсва.
Новочеркаският тип се локализира върху
сравнително по малка територия. Варианта
включва останалата част от Белоградецката на
ходка.
В Шуменския музей се намират 4 екземп
ляра от този подтип, три от които са от околно
стта на село Янково.
с. Янково
инв № 9637 дълж 4.6 см шир 1.4 см; инв № 9639 дьлж 4.9 см шир 1.1 см;
инв № 9638 дълж 4.9 см шир 1.3 см.
с. Градище
инв № 11749 дълж 3.5 см шир 1.3 см.
Подтип Г
Най-характерното при този тип е, че
вместо ромбоидна глава те имат овална или
лавролистна такава. При втулката не се на
блюдават разлики.
Стрелите от този подтип са широко раз
пространени в Келерските могили в Кубан, в
гробните комплекси на скитските горски сте
пи и в старите селища на савроматите в По-
волжките степи и Южен Урал. Датират се в
VII - VI век преди Хр.8-време, в което отнася
ме и нашите стрели от разглеждания вариант’.
Във фонда на Регионалния историчес
ки музей в град Шумен се намират 40 наконечника на стрели от
този тип, като най-много екземпляри са намерени в землищата
на селата Желъд - 11 и Черенча - 10.
Находки открити край:
с. Жълъд:
инв. №6459 дьлж 3.9 см шир 1.1 см инв № 6460 дьлж 4.5см шир 1.1 см
инв №6458 дълж 4.0 см шир 1.3 см инв № 6461 дълж 3.5 см шир 1 см
19
инв № 6462 дълж 3.5 см шир 1.0 см инв № 6645 дьлж 3.5 см шир 1.1 см
инв № 6646 дълж 3.9 см шир 1.1см инв № 6647 дьлж 4.0 см шир 1.2см
инв № 8851 дьлж 3.9 см шир 1.3 см инв № 8732 дълж 3.5 см шир 1.3 см
инв № 8731 дълж 3.9 см шир 1.2 см
с. Генерал Кантарджиево:
инв №6660 дълж 3.5 см шир 1 см инв №6661 дълж 4.0 см шир 1.4 см
инв №6662 дълж 3.9 см шир 1 см инв №6659 дълж 3.9 см шир 1.1 см
с. Черенча:
инв № 12278 дълж 3.5 см шир 0.8 см инв № 12280 дьлж 3.5 см шир 1см
инв № 12281 дьлж 3.7 см шир 1.2 см инв № 12282 дьлж 3.9 см шир 1.1 см
инв №12283 дълж 3.5 см шир 1 см инв №12284 дьлж 4.0 см шир 1.3 см
инв №12285 дьлж 3.7 см шир 1.1 см инв № 12286 дьлж 3.5 см шир 0.8 см
инв №12287 дьлж 3.9 см шир 1 см инв№12288дьлж4.0смшир 1.5 см
с. Черни връх:
инв №10001 дълж 3.7 см шир 1 см
с. Драгоево:
инв №9840 дълж 3.5 см шир 1 см инв№ 10985 дьлж 3.7 см шир 1.2 см
с. Долище:
инв №6680 дълж 4.0 см шир 1.3 см инв №6681 дълж 3.8 см шир 1 см
с.Рояк:
инв №8346 дьлж 3.5 см шир 1 см инв № 8345 дьлж 3.7 см шир 1.1 см
с. Рогач:
Неизяснени находки от Шуменско:

инв №6833 дьлж 3.5 см шир 1 см инв № 11831дълж 3.4 см шир 1.1 см
с. Янково:
инв №9639 дълж 3.7 см шир 1.2 см
с. Правенци:
инв №2670 дълж 3.5 см шир 1.1 см.
Втори тип — Трикрили
Бойната глава се състои от три симетрично разположени
крила - перки. Втулката е цилиндрична и леко конусовидна. В
повечето случаи е издадена навън и понякога вградена в бой-
20
ната глава. Както двукрилите, така и трикрилите върхове на стре
ли се датират от края на VIII до края на VI век преди Хр.
Подтип А
Бойната глава при този подтип се състои от три симет
рично разположени и пирамидално оформени крила с прави
ръбове, силно изострени в задния си край и скосени към втул
ката. Тя е леко конусовидна и издадена под крилата.
Този подтип е широко разпространен особено в земите на
сармати и савромати - Северно Причерноморие10 и Долно По-
волжие11. Срещат се от края на VIII до края на VI век преди Хр.
Продължават да се използват и през късножелязната епоха. У
нас трикрилите върхове от Белоградец и Царевброд се датират
от I половина на VII век преди Хр. и се явяват едни от най-
ранните находки.
Подтип Б
Предната част на главата е оформена като плътен пира
мидален връх, зад който са крилата. Втулката е сравнително
широка и леко конусовидна.
Подобни екземпляри са открити в земите на скитите и се
датират към VI - V век преди Хр. Като форма подтипът се явява
уникален за нашите земи. Тук може да се отнесе върхът от с.
Точиларци Пловдивско.
. Подтип В
Този тип се отнася към тъй наречения кулооб-
разен тип стрели. Подобни, но сравнително по леки
върхове на стрели са намерени в земите на скитите.
Датирани са V - IV век преди Хр. Нашите са с късно-
халщатски фибули, поради което се отнасят към по-
ранно време - VI - V век преди Хр.
С базисно сводест или триъгълен накрайник и
ръбове намиращи се на една линия с втулката,
с. Жълъд:
инв №6414 дьлж 3.1 см шир 1 см инв №6430 дьлж 3.4 см шир 1.1 см.
инв №6420 дьлж 3.1 см шир 1 см
21
инв. № 10899 дълж. 2.2 см шир 0.6 см
с. Лиси връх:
инв. №3217 дълж. 2.4 см шир 1.1 см
Трети тип. Тристенни или триръби върхове на стрели.

При тях бойната глава има пирамидална форма. Втулките
са предимно вградени. Тези върхове на стрели се датират през
VI - V век преди Хр., но отделни екземпляри се срещат и към
края на VII век преди Хр. Досега се смяташе, че са рядко разпро
странени в България.
Подтип А
Той се отличава със стройната си пирамидална форма и с
удължени ръбове, завършващи със свод. Втулката е вградена.
Този вариант се среща често в скитските комплекси, сарматски-
те и савроматските находки12 и се датира обикновено VI до V
век преди Хр. Смята се, че прототипи на този вариант са трис-
тенните пирамидално оформени кестени върхове от края на
бронзовата епоха. Подтипът е представен с 7 екземпляра във
фонда на музея, 5 от които са от Драгоево.
инв №8462 дьлж 3 см шир 1 см инв №9828 дьлж 3.1 см шир 0.8 см
инв №8463 дьлж 3.3 см шир 1.1 см инв №9829 дълж 3.1 см шир 1.2 см
инв № 9822 дьлж 2.8 см шир 0.6 см
с. Боян:
с. Черенча:
инв № 12291 дълж 3 см шир 1 см
Подтип Б
При този подтип бойната глава представлява тристенна
пирамида с изпъкнали ръбове и окръглени стени. Всяка от сте
ните се прорязва от по два надлъжни жлеба, които не стигат до
върха. Втулката е вградена. Подтипът се среща в широк географ-
22
ски ареал в земите на скитите, сарматите и сав-
роматите. Той се датира около VI - IV век пре
ди Хр. Находките го представят в разнообраз
ни форми и множество вариации. В настояща
та класификация се приемат като преходен тип
- тристенно - триръби13. Представени са от 57
бройки, най много от които - 16 са намерени в
землището на село Желъд.
с. Жълъд:
инв № 4776 дьлж 2.8 см шир 1.1 см инв № 8743 дълж 2.2 см шир1.3 см
инв №8717 дьлж 2.2 см шир 1.1 см инв №8762 дьлж 2.6 см шир1.3 см
инв № 8721 дълж 2.2 см шир 1.3 см инв № 8798 дьлж 2.3 см шир1.2 см
инв №8722 дълж 2.9 см шир 1.5 см инв №8858 дьлж 2.2 см шир 1. 1см
с. Градище:
инв № 11833 дьлж 2.9 см шир 1.5 см инв № 11843 дьлж 3 см шир 1.7 см
инв № 11840 дьлж 2.9 см шир 1.3 см инв№ 11984 дьлж 2.2 см шир 1.3 см
инв № 5840 дълж2.5 см шир1.3 см инв № 10825 дълж 2.5см шир 1.1см
инв № 6299 дьлж3.4 см шир1.5 см инв № 10828 дълж 2.8см шир1.4 см
с. Черенча:
инв № 12290 дълж3.2см шир1.3 см инв № 12315 дълж 2.5см шир1.2 см
с. Долище:
инв № 5129 дълж 3.1см шир 1.1см инв №5140 дълж 2.6см шир 1.2 см
с. Браничево:
инв № 10226 дълж 2.9см шир1.4 см инв № 10297 дълж 2.5см шир1.3 см
с. Рогачево:
инв № 6373 дълж 2.3см шир1.1см
с. Могила:
инв № 6001 дълж З.Осм шир1.5см
23
инв № 4232 дълж 2.7 см шир 1.5 см инв № 4849 дълж 2.5 см шир 1.4 см
инв № 4822 дьлж 2.7см шир 1.4 см инв № 6828 дьлж 2.3см шир 1.3 см
инв № 4841 дьлж 2.5см 1пир 1.2 см инв№6869 д ъ л ж 3. 1см шир 1.2 см
инв № 4836 дьлж 3.2см шир 1.Зсм инв №6881 дьлж 2.3см шир 1.4см
инв № 4837 дьлж 2.Зсм шир 1.3 см инв №6895 дълж 2.5см шир 1.3 см
Подтип В
Този подтип представлява разновидност на подтип Б, но
е с по удължени пропорции и има по изострен връх. На трите
страни при върха има украса от по едно вдлъбнато триъгълни
че. В България е представен от един връх, намерен в Криводол
и е датиран благодарение на намерените при него къснохал-
щатски фибули14.
Подтип Г
Този подтип има тристенно тяло, което преминава във
пирамидален връх. Втулката е вградена. В България този подтип е
представен от един екземпляр от Белоградецката находка.
Подобни върхове има в находки от могилен гроб във Тагис-
кен /Казахстан/. Те се датират VII век преди Хр.15.
Смята се, че техни прототипи са аналогичните кестени върхо
ве от края на бронзовата и началото на ранножелязната епоха.
Подтип Д
Единствен представител на този подтип е от Царевброд.
То е заоблено четиристенно куршумовидно тяло, което преми
нава в остър пирамидален връх с две странични крила. Втулка
та е вградена. Подтипът няма близки аналогии. Датира се въз
основа на другите находки в VII век пр.Хр.
24
Късножелязна епоха
През късножелязната епоха не само се запазва приемстве
ността във формата на стрелите, но и навлизат редица новости.
Продължава дейният обмен на форми на въоръжение със съсед
ните народи.
Класификация на находките от стрели от късножеляз

ната епоха
Според формата на бойната глава на стрелите се разгра
ничават 3 типа:
Първи тип - двукрили или двуперести върхове на стрели.
Този тип върхове на стрели е генетически свързан със стре
лите от ранножелязната епоха. Най-характерното при този тип
е, че вместо ромбоидна глава те имат овална или лавролистна
такава. Приликата между ранножелезните и късножелезните ек
земпляри е твърде голяма, което понякога пречи на пълното им
разграничаване. Тази прилика се дължи на факта, че този тип
стрели е разпространен в твърде близък период от време - VII -
VI век преди Хр. - края на ранножелязната епоха и VI - V век
преди Хр. - началото на ранножелязната епоха. По този начин
късножелязните наконечници от този тип може да се приемат
за приемници на ранножелязните.
По тази причина в настоящата класификация можем да
отбележим само продължилото използване на двукрили стре
ли, които обаче не могат да бъдат точно разграничени хроноло
гически. В музея се съхраняват 8 екземпляра от този подтип,
с. Жълъд:
инв № 6402 дълж. 3.7см шир 1 см инв № 6402 дълж. 4 см шир 1 см
инв № 6405 дълж, 3.9см шир 0.8см
с. Ген. Кантарджиево:
инв № 6664 дълж. 3.8см шир 0.8 см
инв №8485 дьлж. 4.1 см шир 1.1 см инв №8868 дьлж. 3.7 смшир0.8см
с. Градище:
инв№ 11773 дьлж. 3.9 см шир 1 см инв№ 11750дьлж. 3.9смшир1.2см
25
Втори тип.
Трикрили Триперести върхове на стрели
Този тип намира широко разпространение през разглеж
дания период. Разграничават се три основни варианта.
М Подтип A:
Ik Лавролистна или преминаваща в някои
j ίί VpiI j случаи в ромбовидно-лавролистна главичка и
слабо изразена втулка.
i Ш ( ш
\ \ I m Характерни за него са тънките - дъговид
'Ш,
f ни извити крила с широка площ.
•Да
iJ S щ В задната си част те са заоблени и стигат
Щ до отвора на конусовидна втулка. Между изве
) I стните подобни екземпляри от Поволжието и
нашите находки съществува разлика в оформя
нето на края на крилата: При сарматските ек
земпляри крилата в края са изострени, а при нашите заоблени.
Датират се към V век преди Хр.
В Шуменския музей подтипът е представен от 81 екземп
ляра, намерени най вече в землищата на селата Жълъд - 35 броя
и Драгоево - 20 броя.
инв № 5824 дълж 3.1 см шир 0.9 см инв№ 5823 дьлж 2.8 см шир 1 см
инв № 5825 дьлж 2.5 см шир 1 см инв № 5829 дълж 3.2 см шир 0.8см
инв № 5826 дълж 2.7 см шир 0.8см инв № 2846 дълж 2.9 см шир 0.9см
инв № 5827 дълж 3.4 см шир 0.9см инв № 8830 дълж 2.6 см шир 0.8см
инв № 5822 дьлж 2.8 см шир 1 см инв№ 10816 дьлж 3.0 см шир 0.9см
инв № 5831 дълж 3.2 см шир 0.8см инв№ 10896 дьлж 3.0 см шир 1 см
инв № 5832 дьлж 2.9 см шир 1 см инв№ 10900 дьлж 2.8 см шир 0.8 см
инв № 5833 дьлж 3.1 см шир 1 см инв № 8482 дьлж 3.3 см шир0.7см
инв № 5824 дьлж 2.8 см шир 0.9см инв № 8491 дьлж 2.7 см шир 1 см
инв № 5835 дълж 3.0 см шир 0.8см инв№ 4483 дьлж 2.9 см шир 0.8см
с. Жълъд:
инв № 6413 дълж 3.0 см шир 0.7см инв № 6438 дьлж 2.8 см шир 0.9 см
26
инв № 6416 дълж 3.5 см шир 1 см инв № 6446 дьлж 2.8 см шир 1.0 см
инв № 6441 дълж 2.9 см шир 1 см инв № 6450 дълж 2.8 см шир 1.0 см
инв № 6425 дълж 3 см шир 1 см инв № 6437 дълж 1.9 см шир 0.9 см
инв № 6427 дьлж 2.8 см шир 1 см инв № 6425 дьлж 2.6 см шир 0.7 см
инв № 6433 дълж 3 см шир 0.9 см инв № 6424 дълж 2.9 см шир 0.9 см
инв № 6436 дьлж З.Осм шир 1 см инв № 8735 дълж З.Осм шир 0.7 см
инв №6439 дълж 3.2 см шир 0.7 см
Инв № 4810 дьлж 2.8 см шир 0.9 см инв № 6864 дьлж 2.7 см шир 1 см
инв № 4818 дълж 2.5 см шир 0.5 см инв№ 6851 дьлж 3.3 см шир 0.9 см
инв № 6845 дълж 3.0 см шир 0.7 см инв № 6854 дълж 2.8 см шир 1 см
инв № 6856 дълж 3.0 см шир 1 см инв № 6848 дьлж 3.3 см шир 1 см
с. Могила:
инв № 5442 дълж 2.6 см шир 1 см
27
Подтип Б
Той представлява трикрили върхове на стрели с
вградена втулка. Аналогични екземпляри се срещат сред
скитските находки при Северното Причерноморие и
сред савроматските и сарматските в Долното Повол-
жие и Южното Приуралие16. Данните сочат, че под
типът е застъпен от края на V до началото на III век
преди Хр.
Този подтип е един от най-добре представените в колек
цията на Шуменския музей - със 143 екземпляра, по голямата
част от които - 69 екземпляра - са намерени край Драгоево.
инв № 2845 дьлж 3.1см шир 1.1 см инв № 9823 дьлж. 3 .Осм шир 1 см
инв № 2847 дьлж 2.9 см шир 0.8 см инв № 9827 дьлж 2.9 см ти р 0.8 см
инв № 2850 дьлж 2.7 см шир 0.6 см инв № 9831 дълж. 3.0 см шир 0.8 см
инв № 2851 дьлж 2.8 см шир 0.7 см инв № 9836 дьлж. 3.1 см шир 1.1 см
инв №3017 дьлж 3.1 см шир 1.1 см
Инв. № 10861 до 10893 дьлж. 2.8 см шир. 0.9 см
инв №3206 дьлж 3.0 см шир 1 см
инв № 3222 дьлж 2.6 см шир 0.7 см инв № 10901 дьлж 3 см шир 1 см
инв №3814 дълж 3.1 см шир 1.1 см инв№ 10933 дьлж 2.8 см шир 0.6 см
инв №3817 дьлж 2.9 см шир 1.1 см инв№ 10934 дьлж 2.9 см шир 0.8 см
инв № 8456 дьлж 2.9 см шир 1.1 см инв № 10954 дьлж 3.0 см шир 1см
инв № 8460 дьлж 2.7 смшир0.7см инв№ 10959 дьлжЗ.1 смшир 1.1 см
инв № 8466 дьлж 3.1 см шир 1.2 см инв № 10456 дълж 3.1 см шир 1 см
инв № 8474 дьлж 2.6 см шир 0.8 см инв № 10928 дьлж 2.9 см шир 1 см
инв №9826 дьлжЗ.1 смшир 1.1 см инв№ 10929 дьлж 3.0 см шир 1.1 см
28
с. Жълъд:
инв№8718 дьлжЗ.1 см шир 1см инв №8741 дьлжЗ.1 смшир 1.1 см
с. Долище:
инв № 4249 дьлж 3.2 см шир 1.1 см инв №5137 дьлж 3.3 см шир 0.8 см
с. Черенча:
инв №4 235 дьлж 3.1см шир 1 см инв№ 12321 дьлжЗ.1 смшир 1.1 см
инв № 5293 дьлж 3.1 см шир 0.7 см инв №6652 дьлж 3.1 см шир 1 см
инв № 5298 дълж 3.3 см шир1.1 см
с. Могила:
инв № 5441 дьлж 3.0 см шир 1 см инв №5999 дьлж 3.1 см шир 1 см
с. Градище:
инв№ 11814 дьлжЗ.1 смшир 1.1см инв № 11839 дьлж 2.9 см шир 0.9см
инв № 11838 дьлж 2.8 см шир 0.8 см инв № 11845 дьлж 2.7 см шир 0.8см
инв №6367 дьлж 3.1см шир 1.1 см инв №6371 дьлж 2.8 см шир 1 см
с. Рояк:
инв №8350 дьлж 3.3 см шир 1.2 см инв №8351 дьлж 3.1 см шир 1 см
с. Боян:
гр. Смядово:
Шуменско
инв № 4022 дьлж 2.8 см шир 0.7 см инв №4235 дьлжЗ.1 смшир 1.1 см
29
инв № 4024 дълж 3.2 см шир 0.8 см инв №6810 дьлж 2 .6 см шир 0.7 см
инв № 4023 дьлж 3.1 см шир 1 см инв № 6812 дьлж 2 .9 см шир 0.8 см
инв № 4028 дьлж 2.9 см шир 1.1 см инв № 6813 дьлж 2 .8 см шир 0.7 см
инв № 4752 дьлж 3 см шир 1 см инв № 6817 дьлж 3 .1 см шир 1 см
инв № 4779 дълж 3.1 см шир 0.8 см инв № 6866 дьлж 2 .9 см шир 1 см
инв № 4800 дълж 3.1 см шир 1.2 см инв № 6873 дьлж 2 .7 см шир 0.8 см
инв № 4817 дьлж 3.3 см шир 0.9 см инв № 6870 дьлж 3 .3 смшир 1.2 см
инв № 4823 дълж 3.1 см шир 1 см инв № 6875 дълж 3 .4 смшир 1.3 см
инв № 4824 дьлж 3 см шир 1.2 см инв № 6879 дьлж 2 9 см шир 1 см
инв № 4835 дьлж 3.2 см шир 1 см инв № 6889 дьлж 3 .2 см шир 0.8 см
Подтип В
С лавролистна главичка и добре изра
зена втулка. При този подтип втулките са
силно издадени навън. Представителите на
този тип могат да се разглеждат като резул
тат от по-нататъшно развитие на стрелите от
подтип А към втория тип на ранножелязна-
• - тт та епоха. Бойната глава при този подтип се
sW l f състои от три симетрично разположени и пи-
рамидално оформени крила с прави ръбове,
силно изострени в задния си край и скосени към втулката. Тя е
леко конусовидна и издадена под крилата. При някои от върхо
вете в основата на втулката има малки дупчици вероятно за
поставяне на отровата.
Намерените в България екземпляри се датират към V до
към края на IV или началото на III век преди Хр.
Най-широко разпространение този тип стрели са получи
ли в земите на скити и сармати. Някои от намерените там ек-
30
земпляри са изработени от желязо17. За големия ареал на из
ползване на този тип стрели говори и бронзовата находка от
Олинт /Гърция/ с надпис на Филип П Македонски, датирана от
IV век преди Хр18.
Подтипът е добре застъпен в колекцията на музея с 126 броя
- най-голяма част от които са намерени край Драгоево - 34 броя.
инв № 5325 дълж 3.2 см шир 0,9 см инв № 5848 дьлж 3.0 см шир 0,5 см
инв № 5326 дьлж 3.1 см шир 0,7 см инв № 5849 дьлж 2.9 см шир 0,5 см
инв № 5328 дьлж 3.0 см шир 0,6 см инв № 6406 дълж 3.2 см шир 0,7 см
инв № 5329 дълж 2.9 см шир 0,5 см инв № 8471 дълж 2.8 см шир 0,5 см
инв № 5836 дьлж 3.1 см шир 0,6 см инв№ 10818 дълж 3.0 см шир 0,6 см
инв № 5837 дьлж 2.9 см шир 0,5 см инв№ 10821 дълж 3.3 см шир 0,6 см
инв №5838 дълж 3.4 см шир 1 см инв № 10827 дълж 2.9 см шир 0,5 см
инв № 5839 дълж 3.0 см шир 0,6 см инв № 10829 дьлж 3.0 см шир 0,6 см
инв № 5845 дълж 3.1 см шир 0.7 см инв № 3917 дьлж 3.3 см шир 1 см
с. Жълъд:
инв № 6551 дълж 3.3 см шир 1 см инв № 8858 дълж 3 см шир 0.9 см
инв № 6455 дълж 3.1 см шир 0.8 см инв № 8859 дълж 3 см шир 0.9 см
с. Могила:
инв № 5430 дьлж 3 см шир 0.8 см инв № 5433 дьлж 3 см шир 0.9 см
31
инв № 6650 дълж 3.5 см шир 1 см
с. Градище:
инв № 9648 дълж 3.8 см шир 0.7 см инв№ 11819дьлж3.0смшир0.9см
инв№ 11813 дьлж 3.3 см шир 0.6 см инв№ 11853 дълж 3.2 см шир 0.9 см
с. Браничево:
инв№ 10291 дълж 2.8см шир 0.8 см инв № 10295 дълж 3.3 смшир 1.0 см
инв№ 10292 дьлж 3.5см шир 1.0 см инв № 10296 дьлж 3.1 смшир0.8см
инв № 10293 дьлж 3.1см шир 0.7 см инв № 10298 дьлж 3.4 см шир 1.0 см
инв № 10294 дьлж 3 см шир 0.7 см инв № 10302 дьлж 3.1 см шир 0.8 см
с. Рояк:
с. Оброчище:
инв № 8622 дьлж 3.5 см шир 0.9 см инв№ 11991 дьлж 3.5 см шир 0.8 см
с. Боян:
с. Каолиново:
с. Пет Могили:
инв№ 10220 дьлж 3.2 см шир 0.9см инв №10221 дьлжЗ.1 см шир 0.6 см
с. Черенча:
с. Лиси връх:
инв № 3020 дълж 3.6 см шир 0.8 см инв №3221 дълж 4 см шир 0.7 см
с. Правенци:
32
Н еи зя с н ен и н а х о д к и о т Ш у м ен ск о
инв № 4778 дълж 3.2см шир 0.8 см инв № 6839 дьлж 3.5 см шир 0.9 см
инв № 4810 дълж3.5см шир 0.9 см инв № 6841 дьлж 2.5 см шир 0.5 см
инв № 4815 дълж 4. см шир 0.6 см инв № 6862 дълж 4.2 см шир 0.8 см
инв №4825 дълж 2.9 см шир 0.8 см инв № 6894 дълж 3.3 см шир 0.9 см
инв № 4285 дьлж 3.4 см шир0.8 см инв № 11842 дълж 2.5 см шир 0.4 см
инв № 4280 дълж 3.3 см шир0.7 см инв №11846 дьлж 2.5 см шир 0.7 см
инв № 8883 дълж 2.8 см шир0.8 см инв № 11858 дълж 2.9 см шир 0.5 см
Подтип Г
С базисно сводест или триъгълен накрайник и
ръбове, започващи на една линия с втулката. Подтипът
е представен с 34 бройки
Неизяснени находки от Шуменско

инв № 4804 дълж 2.4 см ишр 0.8 см инв № 4798 дълж 2 см шир 0.6 см
33
инв № 4856 дълж 2.7 см шир 0.8 см инв № 4836 дълж 2 см шир 0.5 см
инв; № 4863 дълж 2.7 см шир 0.6 см инв № 4759 дълж 2.3 см шир 0.7 см
инв № 4837 дьлж 2.6 см шир 0.6 см инв № 4802 дълж 2 см шир 0.5 см
инв № 4801 дълж 2 см шир 0.5 см
с. Жълъд:
инв № 8724 дълж 2 см шир 0.6 см инв № 8762 дълж 2 см шир 0.7 см
с. Менгишево:
инв № 3211 дьлж 3.2 см шир 0.7 см инв №3214 дълж 2.4 смшир0.8см
с. Могила:
инв № 5998 дълж 3.2 см шир 0.6 см инв №6001 дьлж1.8смшир 0.8см
инв № 5999 дълж 2.3 см шир 0.8 см инв № 6002 дьлж 2.Зсм шир О.бсм
Трети тип Тристенни /Триръби/ върхове на стрели

Те се срещат, както във самостоятелен /чист вид/ така и в
комбинация със силно разпространените през периода на късно-
желязната епоха трикрили върхове на стрели.
Този тип представлява понататъшно развитие на тристен-
ните върхове на стрели от ранножелязната епоха. Според фор
мата на бойната глава се различават следните
подтипове.
Подтип А
Различава се със силно изострената си
пирамидална форма и остриета, преминава
щи в ръбове. Втулката е вградена.Подобни
стрели от Големане Великотърновско са дати
рани началото на IV в. пр. Хр.18
Тези стрели се отличават със сравнител-
34
но малките си размери. В шуменският музеи се намират 78 на
конечника от този подтип, 15 от които са намерени край село
Долище,
инв № 4547 дьлж 2.3 см шир 0.6 см инв № 10832 дълж2.4 см шир 0.7 см
инв № 8458 дьлж 2.2 см шир 0.7 см инв № 10842 дьлж2.3 см шир 0.5 см
с. Градище:
инв № 11820 дьлж 2.9 см шир 0.9см инв № 11837 дьлж 2.4 см шир 0.7 см
инв № 11825 дьлж 2.2 см шир 0.5см инв № 11842 дълж 2.6 см шир 0.5 см
инв № 11832 дьлж 2.7 см шир 0.8см инв№ 11846 дьлж 2.8 см шир 0.8 см
инв № 11835 дьлж 2.0 см шир 0.7см инв№ 11847 дьлж 3.2 см шир 1 см
инв № 11836 дьлж 3.1см шир 0.9см
с. Долище:
инв № 4241 дълж 4 см шир 0.7 см инв № 4261 дълж 3.1 см шир 1 см
с. Жълъд:
инв №6373 дълж 3.1 см шир 1.1 см инв №6376 дьлж 2.7 см шир 0.9 см
с. Могила:
инв № 5436 дьлж 2.2 см шир О.бсм инв № 5439 дьлж 2.6 см шир 0.5см
инв № 5437 дълж 2.8 см шир 0.8см инв № 9930 дълж 2.4 см шир О.бсм
35
кийски племена и се доближават до техните непосредствени
отвъддунавски съседи - скитите.
Внимателният анализ на формата и големината на нако
нечниците, открити на територията на Шуменския регион ни
дават потвърждение за наличието на широк материален обмен
между гети и степните племена като скити, сармати и други. В
находките на наконечници на стрели от териториите, населя
вани от тези племена, са намерени екземпляри, почти иден
тични с тези от Шуменския регион - като форма и големина;
особено при тристенните и трикрили върхове на стрели.
Все пак трябва да се изтъкне, че в случая не се касае за
заемка или направо внос на върхове на стрели на гетите от съсед
ни племена. В гетския арсенал всички наконечници, дори тези,
които имат аналог при скити и сармати, носят определени спе-
цифики и разлики във формата си, които ги разграничават от
тези на съседите. При гетските стрели не се наблюдава сляпо
прекопиране от известни вече типове наконечници.
Във връзка с големия брой находки на наконечници на
стрели от Шуменския регион със своите специфични черти и
отлики от екземплярите, намерени на съседни територии, тряб
ва да се приеме теорията, че на териториите, населявани от ге
тите, преди новата ера са съществували добре развити оръжи-
епроизводствени центрове, които са били специализирани в
изработването на наконечници на стрели за нуждите на гетски
те войни. За сега във фонда на музея има един калъп за излива
не на стрели. Но налице са сведения за иманярски находки от
калъпи за отливане на бронзови наконечници.
За продължителното по времетраене функциониране на
оръжейните центрове можем да съдим по сравнително голе
мия брой находки на стрели от цялото I хилядолетие преди Хр.
Потвърждение на тази теория ни дават и приемствеността на
формите, изработката и големината от ранножелязната към
късножелязната епоха. В някои случаи, особено при някои под
типове двукрили стрели, които запазват неизменен своя външен
вид, този факт пречи за точното им хронологизиране. По отно-
38
шение на броя находки, въпреки че в общи линии при повечето
населени места се намира не много голяма разлика в количе
ствено отношение, изпъкват находките в землищата на селата
Драгоево и Жълъд.
Тези данни ни дават основание да смятаме, че производ
ствените центрове за наконечници на стрели са се намирали
може би в близост до тези населени пунктове.
В количествено отношение находките макар и да са пред
ставени богато, както през ранножелязната, така и през късно-
желязната епоха, в процентно отношение те са неравномерно
разпределени - около 70 % могат със сравнителна сигурност да
се датират като късножелезни, като трябва да се има предвид
трудността в датирането по формата, поради запазилата се при
емственост в изработката на наконечниците.
Разглеждайки процентното съотношение между находки
те от двете части на желязната епоха можем да направим из
вода, че през късножелязната епоха, благодарение на развитие
то на производителните възможности на населението, оръжи-
епроизводството в земите на гетите достига своя най-развит
етап, както в количествено, така и в качествено отношение.
Забелязва се една тенденция - в ранните периоди стрели
те са изключително двупери. По-късно това производство с
малки изключения е заменено от триперите, които имат по-доб-
ра характеристика на летене. При усъвършенстване на защит-
ното въоръжение, когато по-голямо количество войни могат да
си позволят използването му, стрелите се усъвършенстват, на
конечниците намаляват своите размери. Това се забелязва осо
бено през Ш -I в., когато се използват плетените ризници.
1Хр. Боюклиев. Нападателното въоръжение в древна Тракия (авторе-

ферат), С. 81 ; Използването на лъка и стрелата в древна Тракия през ранноже
лязната епоха. ИМЮБ, 1991
2 Г. Атанасов. Въоръжения от Древна Тракия, 1995, с. 63 - 77.
3А. Мелюкова. Вооружеиие скифов. Свод археологических източни-
39
ков. Bbin. Д, 1-4, M., 1964 c. 11.
4 P. Попов. Могилните гробове при село Ендже. - ИАИ, VI, 1930 - 31 г.
3 В. А. Илинскан. Бронзови наконечиики стрел так званого жаботи
кого и новочеркаского типов. - Археология. Киев, 1973,12, с. 26.
6 Г. Тончева. Кинжал кимерийски тип от село Белоградец, Варненски
окръг. -А, 3,1976.
7 В. А.Илинская. Цит. съч.
8 А. Килюкова. Цит. съч., с. 18 и таб. 6
9 А. Маргос. Датировката за стрелата от село Банево Варненско, веро
ятно не е основателна.
10А. Милюкова. Цит. съч., с. 19.
11 Κ. Ф. Смирнов. Въоружение савроматов.- МИА, 101,1961.
12А. Мелюкова. Цит. съч. таб.7.
13А. Мелюкова. Цит. съч., таб. 7 и 8; Смирнов, цит, съч. таб. У/Б и В.
14 Б. Николов. Тракийски паметници във Врачанско ИАИ - XXVIII,
1970, с. 171
15А. Илинская. Бронзови..., с. 20, риц. 6 и 5 в.
16А. Милюкова. Цит. съч., с. 20.
17А. Мелюкова. Цит. съч., таб. 9/с; Смирнов, цит. съч., таб. 2, тип У 1/В.
18Treasures of Acient Macedonia, Солун, Sine anno, № 359.
19И. Църов. Въоръжение от късножелязната епоха от региона на Вели
ко Търново, Изв. На ИМВТ, IX. 1994, с. 108-109, таб. 6/3,8.
40
Klassifizierung der Funde von Pfeilspitzen aus Bronze
- erstes Jahrhundert vor Christi
Georgi Atanasov, Svilen Atanasov
Zusammenfassung
In diesem Artikel werden die Pfeilspitzen aus Bronze, die sich in

den Expositionen des Schumener Museums befinden, vorgestellt.
Die Gesamtuntersuchung wurde auf der Basis von 862 solcher
Pfeilspitzen gemacht.
Eindrucksvoll ist der quantitative Umfang der Sammlung von
Pfeilspitzen im Museum, welche fast gflnzlich auf dem Territorium der
jetzigen Region Schumen gesammelt wurde.
Die Sammlung des Schumener Museums, mit ihren 862 Stbcken
kann als die grifftte AnhÄufung solcher Exponate aus dem 1. Jahrhundert
v. Ch. angenommen werden.
Das Vorhandensein einer solchen gro-Яеп Menge von Pfeilspitzen
bestzjtigt die Richtigkeit fbr die Annahme, dass die Verwendung von Pfeil
und Bogen in den Summen, die diese Region einst bewohnten, mit der von
ihnen praktizierten Taktik des Pferdekampfs, welcher in einschlflgigen
Quellen h,nufig besteigt wird, bbereinstimmt.
Die dauerhafte Funktion von Waffenzentren kann aufgrund der
groüen Zahl von Pfeilfunden bber das gesamte 1. Jahrhundert bewertet
werden.
Das prozentuale Verhflltnis zwischen den Funden beider Perioden
der Eisenzeit berbcksichtigend, kann man schlussfolgern, dass die
Herstellung von Waffen im damaligen Gebiet der Goten wдhrend der spên
Eisenzeit dank der Fortentwicklung der Produktionsnmglichkeiten der
Bevulkerung ihre grandioseste Etappe, sowohl in Zahl, als auch in
Brauchbarkeit erreicht hatte.
41
РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗКОПКИТЕ КРАЙ СЕЛО ЗЛАТАР,
ШУМЕНСКО ПРЕЗ 1998 г.
Георги Атанасов, Станимир Стойчев, Теодора Крумова
Село Златар е разположено на 23 км. южно от гр. Шумен,

в община Велики Преслав, между с. Драгоево и гр. Смядово. В
землището на селото са регистрирани няколко археологически
обекта - селищна могила от каменно-медната епоха, среднове
ковно селище от V III-X I b.1Разглеждания обект се намира на 3
км южно от селото, до язовир Панарица в м. Долна черешка, на
първата тераса на Черешка река.Склонът към реката е прорязан
от напоителен канал с посока изток-запад. В непосредствена
близост се намира тракийска крепост (непроучвана).
Основание за спасителните разкопки даде постъпилата в
РИМ - Шумен информация за иманярски изкоп в местността и
откриването на тракийски шлем от IV—Шв. пр. Хр. При извърше
ните на мястото обхождания се откриха фрагменти от долиуми,
антична и средновековна керамика. Могилката насипана от чер
ноземна пръст вероятно е била ниска, сега заличена в резултат
на селскостопанската обработка на терена.
Откритият ГРОБ (фиг. №1 ) се намира изцяло в чернозем
на почва. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. В гра
ниците на гроба не са открити следи от огнище. Горелите кос
ти, заедно с част от погребалния инвентар са поставени в до-
лиум. Той е легнал, ориентиран изток-запад (с устие на изток,
и леко отклонение в посока северозапад-югоизток). При обра
ботването на почвата гробът е нарушен и горната половина на
долиума, заедно с част от погребалния инвентар е разнесена.
На дълбочина 0,15 м от съвременното ниво се откри фраг
мент от устието и дръжката на гръцки чернофирнисов съд. На
0,3 Ом от повърхността, в централната част на гроба, лежеше
почти запазена каничка от сива глина и два фрагмента от усти
42
ето на паница от червена глина, близо до тях - долната част и
високото столче на паницата, вероятно натрошена от иманяри-
те или при селскостопански работи. Южно от долиума се раз
криха фрагменти от купа или фруктиера от червена глина. В раз
рушената част на гроба бяха открити още и стъклено мънисто с
“очи”, фрагменти от амфора, части от устието и стените на сива
тракийска паница. На дълбочина 0,30 м се откриха лъкът, спи
ралата и иглата на бронзова фибула - тракийски тип. Пръста около
находките е размесена с въглени и горели костици. В насипа се
откриха и фрагменти от средновековна керамика.
In situ, в южната част на долиума, залепнало за стената, на
дълбочина 0,40 м се намери стъклено мънисто с релефно изоб
разени човешки лица, на дъното - обгорял железен фрагмент,
корозирали железни и бронзови фрагменти. На места дъното е
покрито с костни струпвания и въгленчета. В западната част на
гроба, точно до вътрешната стена на долиума се откри и фраг
мент от устието на сивата тракийска паница.
Южно от долиума, на дълбочина 0,15-0,25 м се разкри ка
менно струпване. Върху него бяха положени два железни върха
от копие и фрагменти от втулката на едното. Между и около камъ
ните - столчето и фрагменти от стените на амфора. Фрагменти от
същата амфора се откриха и в разрушената част на гроба.
Западно от долиума, на разстояние 0,10-0,15 м и дълбо
чина 0,40-0,45м се разкри средновековно съоръжение - голям
брой насипани малки камъчета, струпване на по-големи, някои
от които горели, фрагменти средновековна керамика, костици,
въглени, бучки горяла пръст. Съоръжението не беше разкрито
изцяло. Неговото окончателно проучване вероятно ще бъде обект
на по-нататъшни изследвания.
Долиумите като част от погребалния обичай се появяват през
втората половина на IVB.np.Xp. и продължават през Ш-Пв. Най
ранният гроб с долиум е от Мадара, могила - 1. Р. Попов го да
тира в V -IV b.2Аналогични са открити в могила № 1 при с. Дол-
43
на Росица, Търговищко (IV-IIIb.)3, два вторични гроба от не-
кропола в м. Дюз-даа край с. Правенци (IV-IIIb.). П и т о с и са
открити и в некропола при с. Долно Сохарене, Старозагорско,
но там горелите кости са поставени в амфора5. В некропола на
Аполония погребенията в питоси са с трупополагане6.
Каничката от сива глина (фиг. II, 1) е от типа, най-разпро
странен в тракийските некрополи от V -III b. пр. Хр. Подобна
форма имат една група канички от могилния неропол при с.
Браничево (кр. на V - нач. на Ш в.)7; каничките от Кюлевча
(ср. на IV - нач. на Шв.)8,от тракийския некропол при с. Друмево9,
Войвода10, Кьолмен11, Янково (кр. на IV - нач. на Шв.)12. Каничка
та от Правенци е била поставена като гробен дар в долиума.
Интерес представлява паницата от червена глина (фиг. И, 3).
Този тип паници - вариант 4/а по Емил Москалу се срещат на
север и на юг от Дунава въпреки че са известни много малко об
разци. Паницата от Scarisoara, Румъния е от гетодакийско селище,
датирано според монети в кр. на IV - нач. на Шв. пр. Хр.13. Извес
тни са и две паници от Овчарово, които с формата си също се доб
лижават до тази от с.Златар. Датират се в края на F/в. пр. Хр.14.
Въпреки близката форма обаче съдовете и от с.Овчарово, и от
Scarisoara са изработени от сива глина. Най-близък паралел на
паницата от Златар е тази от гроб от некропола при Правенци,
датиран в IV -III b. пр. Хр.15.
Формата на паницата от сива глина (фиг. II, 4) е подобна на
предходната. Аналогична е открита в с. Драгоево, в жилище, да
тирано в IV-III b. пр. Хр.16
Фруктиерата (фиг. II, 5) - тип 2/а по Е. Москалу е позната в
гръцките колонии. Подобни съдове, но от сива глина са изве
стни от Camirus - ср. на VII b. пр. Хр., от Истрия и Аполония -
IV -III b . пр.Хр.17Краче от фруктиера, много близко до това от
Златар, е открито в гетодакийския некропол при Canlia - IV b.
пр.Х р.18 Крачето от фруктиера от некропол №2 при с. Кюлевча
дава основание този тип да се свърже с гръцкото керамично про
44
изводство19. Релефната лента при фруктиерата от Златар обаче
допуска предположението, че тя е продукт на местно произ
водство, подражание на гръцките съдове. Фруктиерата от
Зимниче, работена на колело, гетско производство се датира в
350-200г. Към този период се отнасят и двете фруктиери от кул
товия център Багачина.20
Дъното и столчето от амфора (фиг. 11,2) могат да се отне
сат към най късния тип хиоски амфори IV -III b. пр.Хр. - по кла
сификацията на Зеест - тип 12.21 Подобни открити в тракийско
то селище при яз. Виница22, тракийското селище край Анхи-
ало23, Севтополис и др.
Досега в България са известни едва няколко мъниста с чо
вешки лица. Това от Кьолмен е с три лица-маски24. С две поста
вени срещуположно лица е мънистото от Несебър -втората по
ловина на III в. пр. Хр.25 Друго подобно мънисто е открито при
с. Исбул, Бургаско26. Близък паралел тези мъниста намират в Се
верното Причерноморие, където те са масово разпространени
от началото на IV b. пр. Хр., от културните слоеве на Оливия,
Фанагория, Колчудското градище в Западен Крим, Херсонес,
Гермонаса. Две трилики цилиндрични мъниста са открити в
домашно светилище на Сабазия и Деметрия от поселението
Панское 1 в Западен Крим, датирано в края на IV - нач. на Шв.
пр. Хр. Лицата са във връзка с определен култ. Функцията им
най вероятно е антропейна27. Интересен е фактът, че за разлика
от останалите, мънистото от Златар (фиг. 111,3) е с четири лица,
симетрично разположени. Точен аналог досега не е открит.
Мънистата с лица, или типове 457-459 по М. Алексеева се да
тират в IV - главно Шв. пр. Хр.
Другото стъклено мънисто (фиг. III,4) спада към така наре
чените мъниста с “очи” - широко разпространени през втората
половина на IV-IIIb. М ъ н и с т о , където очите са подредени в два
реда по четири е открито в некропола на Аполония - гроб-242
от втората половина на IVb. пр.Хр.28 Такива се намират и в
45
РИМ-Шумен. Този тип, според Айзен се явява в Италия в
V b.пр.Хр., а в Европа кр. на V - началото на IV b.
Фибулата (фиг. 111,5) не може да бъде точно определена,
поради фрагментираното си състояние и липсата на иглодър-
жателя и крачето. Най-общо може да се отнесе към тракийския
тип едноспирални фибули, който се появява в V-IV b.29 Общите
граници на битуване на тракийските фибули, след откриването
на Севтополис могат да се разширят до първите десетилетия на
Шв.пр.Хр., като по-късните екземпляри са значително по-не-
брежно изработени30. Фибулата от Златар може да се причисли
към II група - с надебелен или хоризонтално разширен лък, с
елипсовидно или ромбовидно сечение на лъка (по JI. Огненова
-Маринова)31, което я поставя в границите на Шв.пр.Хр. По
добни фибули се откриват масово в тракийските некрополи на
Севтополис, Аполония32 и др.
И двете копия открити в гроб №1 са железни.
Първото (фиг. Ill, 1) е типично за периода - със силно удъ
лженото си тънко острие и релефен ръб по средата. То стои близ
ко до върховете от Панагюрище, датирани в IV -III b . Щ о се от
нася до Североизточна България, и по скоро района на Шумен
ско, аналозите са достатъчно - Черенча, Драгоево, Ружица, Ко-
марево и др.33 Тези от Драгоево и Ловец са открити в комплек
си от Шв. пр. Хр.34 Подобни са и двата върха от с. Друмево35.
Върхът от копие с четиристенно острие (фиг. Ill,2) също
намира достатъчно аналози, които го отнасят към късно желяз-
ната епоха, и по-точно Шв.пр.Хр. Голяма част от тях са също от
Драгоево.
Въз основа на така представените материали може да се
заключи, че гроб №1 е на мъж, чиито останки са кремирани извън
границите на гроба и са били поставени в долиум. Като гробни
дарове са били поставени съдовете, двете мъниста, фибулата и
вероятно взетите от иманярите предмети. Южно от долиума,
също като гробен дар, върху каменно струпване са били поста
46
вени копията и амфората. Съпоставен по погребален обичай и
гробен инвентар с познатите ни гробове този от Златар може
да бъде отнесен към Шв.пр. Хр.
КУЛТОВА ЯМА. Намира се от източната страна на скло
на южно от язовира, до нивата, където се откри гроб №1. В
продължение на известен период от време от склона е отнема
на пръст за направата на язовирната стена. Отчита се дениве-
лация на терена - около 15°. На самата повърхност се откри част
от устието и дръжката на амфора, както и фрагмент от стената.
Изработена е от червена глина, примесена със сравнително фини
песъчинки. Устието е равно отрязано отгоре, леко заоблено, без
да е рязко отделено от шийката. Дръжката е с елипсовидно се
чение.
Ямата се очерта на 0,15м от съвременното ниво. Вкопана
е в льоса и има почти кръгла форма с диаметър 1,05м. Преди
окончателното запълване на ямата са били натрошени няколко
амфори (фиг. IV, 1). Откриха се фрагменти от най-малко три съда,
от които вероятно към първия принадлежат устието и дръжка
та, открити на повърхността. Втората амфора също е от червена
глина, но с по-фини примеси. По-интересна е третата амфора -
от сива добре пречистена и изпечена глина. Поради фрагмен-
тираността на съдовете тяхната форма и типът, към който при
надлежат е трудно да бъдат определени.
Откритото устие с дръжка (фиг. VII,2) може да се свърже с
хераклейските амфори от кр. IV - първата четвърт на Шв.
Амфората от сива глина спада към рядък тип. Подобна ам
фора е известна от некропола при с. Пайдушко, датиран в IV-
Шв. Разкопвачът Г. Ганев предполага местно производство37.
Също такава сива амфора е открита при разкопки край гр. Смя
дово - в селище датирано в III—Пв.38
На дълб. 0,30-0,45м в югозападния край на ямата се раз
кри каменно струпване. На дълочина 0,35м беше открита част
от кремъчна стъргалка. Ямата е била запълнена с отнетия при
47
изкопаването льос, размесен с дребни горели костици (много
малко количество), дребни въгленчета, бучки отухлена пръст (за
мазка) и малки фрагменти горяла керамика. В западната част на
ямата - прегъната бронзова телчица (дълбочина 0,25м), силно
корозирал малък фрагмент желязо и зъб от животно. Дъното се
достигна на дълбочина 0,61м. Върху него, до северната стена
на ямата лежеше череп на животно от семейство кучета, най-ве
роятно вълк (остеологически изследвания не са правени) (фиг. IV,2).
Главата е била отрязана - следи от режещ предмет личат върху
шийния прешлен. Върху самото дъно се откриха още парченца
въглени, един фрагмент от тракийска урна, работена на ръка,
със шнуровидна украса (фиг. V,3).
Практиката на ритуалните ями е засвидетелствана още от
края на бронзовата епоха. Ритуални ями са открити при Дуван-
лий, Копринка, Мирково, Борово, Кралево, Дойранци и др. Те
често съдържат обгоряла пръст, въглени, фрагменти от глинени
съдове, като ролята на огъня е безспорна39.
Интересно е наличието на животински череп на дъното
на ямата. Сравнително добре запазен е черепът на куче от Ка
мен рид 40. При с. Кралево над ритуалните ями са били погре
бани два цели коня, а над тях куче, в анатомичен ред, но липс
ват главата и първите два шийни прешлена. В ритуалните ями
са открити и кости на още 33 кучета41. В некропола “Трите чуки”
край с. Горски извор, Хасковско, е открито ритуално жертвоп
риношение на куче42. Фактът, че погребването на кучета е честа
практика, показва и наличието на скелети в Свещари 43 и Сбо-
ряново44.
Кучето, или по скоро вълкът, е един от основните персо
нажи в тракийската митология. Срещаме го върху многоброй
ните паметници на тракийското изкуство. Срещаме го и при
Омир, в X песен на Илиада - тракиецът Долон, маскиран като
вълк, отива на разузнаване в лагера на ахейците45. Названието
“Даки” също често се извежда оттрако-фригийската дума за вълк
48
- “Даос”. Вълкът като персонаж участва в инициацията на мла
дежите, достигнали до определена възраст, при приемането им
в тайните мъжки общества. Обредите за инициация се свързват
с представите за временна смърт. Смъртта е едно от явленията
по жизнения път - временно пребиваване в света на мъртвите
и прераждането на младежа, за да премине към друга възрасто
ва категория. Като отглас от старото превъплащение в тотема
се явява и ритуалното маскиране по време на инициацията46.
Интересен е фактът, че докато при другите култови съоръжения
е поставен торсът на кучето, тук се открива само главата. Изве
стно е, че тази част на тялото е вместилище на жизнените сили.
Главата може да продължи съществува сама - без тялото47.
Вероятно и тук ямата е била натрупана при подобен об-
ряд на инициация. За ритуалния й характер говорят и каменно
то струпване, натрошените амфори, въглените и бучките отух-
лена пръст. Основавайки се на керамиката ямата може да се
датира в кр. на IV- нач. Шв. Тя стои в непосредствена връзка
(включително времево и топографски) с описания по-горе гроб
и тракийската крепост, намираща се на възвишението южно от
нея. Разкопки на самата крепост не са правени, но при обхожда
не на северния и склон бе открита бронзова монета - подража
ние на монетите на Одесос, което може да насочи датировката
към елинистическата епоха.
КАТАЛОГ НА НАХОДКИТЕ
1. Долиум. Яйцевидна форма. Устието е масивно, заобле
но и извито навън. Направен е от червена глина, с много при
меси, лошо изпечен. Дължина -1 ,1 5м. Ширина на най издутата
част - 0,85м.
2. Каничка от сива глина, (фиг. II, 1), (инв. N - 13843) ра
ботена на колело, част от устието е отчупено - реставрирана.
Глината е добре пречистена и добре изпечена. Дръжката започ
ва от средата на съда, при най - широката част и се извива над
49
устийния ръб. Тялото е с биконична форма, долната част е леко рични кръгове. Размери: диам. 1,8см, вие. 1,4см.
издута. Столчето е пръстеновидно, високо. Размери: вие. 12,5см, 8. Мънисто, (фиг. 111,3), (инв. N - 13847) Стъклено, цилин-
диам. на устието 6,6см, диам. на дъното 5,9см, макс.шир. на тя дрична форма. По двата края минават релефни бели и жълти
лото 9,9см. пъпки. В пространството между тях са изобразени релефно че
3. Паница, (фиг. 11,3), (инв. N - 13844) Фрагментирана. Из тири лица. Очите са дадени е бяло кръгче, вътре със синя пъпка.
цяло реставрирана. Добре пречистена и изпечена червена гли Носовете са релефни - трите са бели, а единият - жълт. Фонът е
на. Работена на колело. Устийният ръб е равно отрязан с отстъп тъмно син. Размери: външен диам. - 1,5см, вътр. Диам. - 0,8см,
навън. Тялото е с полусферична форма. Столчето е високо. Раз вие. - 2,Зсм
мери: външен диам. на устието 22,2см, вътрешен 18,6см, диам. 9. Фибула. (фиг. 111,5), Бронз, тракийски тип. Зпазени са
на дъното 9,Зсм, вие. на столчето 2,5см, обща вие. 11 см лъкът, спиралата и части от иглата. Спиралата е с една навивка.
4. Паница, (фиг. 11,4), (инв. N - 13845) Фрагментирана. Из Лъкът е с елепсовидно сечение, надебелен в средната част. Запа
цяло реставрирана. Добре пречистена и изпечена сива глина. зена дължина - 3,0 см, вие. - 1,9 см, диам. на лъка - 0,4 - 0,6 см.
Работена на колело. Устийният ръб е равно отрязан с лек отстъп 10. Копие. (фиг. 111,2), Желязо, силно корозирало. Запазе
навън. Тялото е с полусферична форма. Столчето е високо. Раз ни част от острието и част от втулката. Острието е четиристен
мери: външен диам. на устието 21,6 см, вътрешен 18,5 см, диам. но, а втулката конична. Запазена дължина -14,7 см, сечение на
на дъното 9,6 см, вие. на столчето 3,0 см, обща вие. 11,4 см. острието - 0,7 х 0,9 см, диам. на втулката - 1,6 см.
5. Фруктиера, (фиг. 11,5), (инв. N - 13846) Столчето е запа 11. Копие. (фиг. 111,1), Желязо, силно корозирало. Връх и
зено заедно с част от стените. Реставрирана. Изработена на ко части от втулката, фрагментирано, острието прегънато. Долна
лело, от добре пречистена и изпечена червена глина. Столчето та част на острието е листовидна, горната изострена. По среда
е високо, кухо, със стъпаловидно оформен профил в долната та от двете страни, минава релефен ръб. Острието е било назъбе
част. Релефна линия е насечки разделя столчето от стените. Раз но. Втулката е с кръгло сечение. В нея са запазени парченца
мери: запазена вие. см, вие. на столчето 16см, диам. на дъното дърво. Обща дължина - 35,4 см дълж. на острието - 14,3 см
18,6см, дебелина на стените 0,5 - 1,5см. запазена ширина на острието - 2 см, диам. на втулката - 1,9 см.
6. Дъно и столче на амфора, (фиг. 11,2), Добре пречистена
глина с примеси от фини песъчинки. По вътрешните стени на
амфората - оцветяване в тъмночервен цвят. Коничното дъно 1 В. Антонова, Цв. Дремсизова. Каталог на археологическите памет
ници в Шуменски окръг. C .,1975, с. 25-26
стъпва върху ниско столче с пръстеновидна, почти биконична
2 Р. Попов. Могила №1 .В: Сб. Мадара, т. 1 ,1934, с. 240-254, обр. 202/6,203
форма, с вдлъбнатина отдолу. Размери: запазена вие. - 15,5 см, 3 Д. О вчаров. Могилно погребение при с. Долна Росица, Търговищ
вие.на столчето - 3,1 см, диам. на столчето - 6,8см, деб. на сте ко. В: Археология, 1964/4, с.61-67
ните - 1,4см. 4 Г. Китов. Надгробни могили в Североизточна България. Хелис I, C.,
7. Мънисто, (фиг. 111,4), (инв. N - 13848) Стъклено, пръсте 1992, с. 55, обр. 4
новидна форма. Върху фон с охров цвят са изобразени осем си 5 JI. Гетов. Могилен некропол при Долно Сахарене, Старозагорско.
метрично разположени по двойка “очи” от сини и бели концет- В:ИАИ, т. XXVIII, C., 1965, с. 203-208
6 Ив. Венедиков. Разположение на некропола и организация на раз-
50 51
копките през 1947-1949, В:сб. Аполон - Разкопки в некропола на Аполония В:Археология, 1964,4, 57 - 61. обр. 8 / а
през 1947-1949, C., 1963, с.7-64, обр. 10, 11, с.255 26 Ц в. Д ремсизова-Н елчинова. Тракийски могилни погребения край
7 Ц в. Д р ем си зо в а . М огилен некропол при с. Браничево. ИАИ с.Кьолмен, Шуменски окръг.,В: ИАИ XXXII 1970
XXV, 1962, с. 165-185, Цв. Дремсизова. Тракийски погребения от Коларовград- 27Е. М . Алексиева. Античнме 6ycbi Северното Причерноморья - САИ
ско., В: ИНМКол., т. II, 1963,с.3 ,4, табл. III, обр. 2 Г1 - 1 2 ,1 9 8 2,с.З З ,40-47, рис. 22, табл. 47/1-10
8Цв. Дремсизова. Тракийски погребения отКоларовградско., В: ИНМ Античнме гасударства Северното Причерноморья. M., 1984, с. 81,
Кол., т. II, 1963,с. 4 ,5 , табл. IV, обр. 2 табл. XL - 8
9 Непубликувани материали - РИМ-Шумен инв. N 1604,1605 28 Я. М ладенова. Предмети от стъкло и алабастър от некропола на
10 Разкопки на Р. Попов - 1906г. - РИМ-Шумен, h h b .N 24 Аполония. В:Сб. Аполония - Разкопки в некропола на Аполония през 1947 -
11Цв. Дремсизова - Нелчинова. Тракийски могилни погребения край 1949г.,С., 1963, с. 3 05-312
с.Кьолмен,Шуменски окръг., В: ИАИ X X X II1970 29В.М иков. Тракийски тип фибули В: ИАИ, VI, 1931 -1932, с. 172-182
12 Цв. Дремсизова Надгробни могили при с. Янково В: сб. Г. Кацаров, 30Т. Д. Злаковская Д. Б. Шелов. Фибулм Фракии VII - V b . д о н . е. - СА,
ч. И, 1955G, 6 1 -8 2 ,OBR., 13/3 1971,4, с. 5 0 -7 0 , рис 5 /4 ,5 ,6
13E. Moscalu. Ceramica Traco-Getika, Bucuresti, 1983, p.99, pl. LXVI, 5 31Л. Огненова-М аринова. Дребни находки, теракота, склуптори. Сев
14Пак.там - pl. LXVII, 6, Цв. Дремсизова. Тракийски погребения от Кола- тополис, т. I, стр. 160 -1 6 1 , обр. 1
ровградско.,В: ИНМК, т. И, 1963 ,с. 6, табл. VI, обр. 1,4 32Ив. Бенедиков. Металически и костени предмети от некропола на
15Непубликувана Аполония В: Сб. Аполония - Разкопки в некропола на Аполония през 1947 -
16Непубликувана 1949 r., C., 1963, с. 313
17Е. Moscalu,. Op. cit. pl. LXVI, 17 33Въоръжението от Древна Тракия, Ш., 1995, с.59, обр. 58
18 Пак там -pl. LXVI, 13 34 Непубликувани материали
19 Пак та м -p . 97 -9 8 35 М. Лазаров. Антични амфори (VI - 1) от българското Черноморие В:
20Ал. Бонев, Г. А лександров. Багачина - тракийски култов център., В: И Н М В ,9,1973, с. 3 -5 0
Археология, 1993,1,с. 24-30 36 М. Лазаров. Потъналата флотилия. C., 1975, с.186, N 23
21 А. Б алканска.Амфори и амфорни печати - Севтополис, т. I, 1984, И. Б. Братинский. Греческий керамический импорт на Нижнем
С.140, обр 1 7 /7 ,8 Дону.,Л. 1980, с.2 2 -2 5 , табл.Х
М. Л азаров.Търговията на Хиос със Западно - понтийските градове 37 Г. Гинев. Могилен некропол при ц. Пайдушко, Търговищко В: ГМСБ,
В: ИНМВ,18/33/, 1982,с. 5-17,1973, с. 3 - 50 XX, 1994, с.2 5 -6 0
М. Л азаров. Антични амфори (VI - 1) от българското Черноморие - 38 Амфората е непубликувана
В :И Н М В ,9,1973,с. 3 -5 0 39 Р. Георгиева. Обредни ями в Тракия - кр.на II - 1 в.пр.Хр. В: Археоло
М. Лазаров. Потъналата флотилия. C., 1975, с. 182 гия 1991,1
Б. Братинский. Греческий керамический импорт на Нижнем Дону., 40 Л. Н инов. Проучване на животинските кости от Камен рид - В: I
Л. 1980, табл. VII, VIII международен симпозиум Севтопулис, ВТ., 1994, с.167 -1 7 4
22Цв. Дремсизова-Нелчинова Тракийско селище в чашата на яз. Вини- 41 Г. Гинев. Проучвания на надгробната могила край с. Кралево, Търго
ца - ИНМШ, т. IV,с. 5 7 -7 9 вищки окръг - В: Североизточна България - древност и съвремие, C., 1985,
23 Т. Стоянов. Археологически данни за неизвесното тракийско сели С.167 -173.
ще край Анхиало (Поморие) -В : Археология, 1993,3, с. 17 - 25 42 И. Петров. Разкопки на могила N 3 от некропола в м. “Трите чуки”
24 Цв. Дремсизова-Н елчинова. Тракийски могилни погребения край край с. Горски извор, Хасковско. В: АОР, Κ., 1990, с.40
с.Кьолмен, Шуменски окръг., В: ИАИ XXXII 1970, с. 214, табл. III, 2 43 Л . Н инов. Археологически проучвания на гробницата В: TAB, III,
25 Ж . Ч имбулиева. Новооткрита тракийска гробница от Несебър - 1988,с .1 6 7 -173
52 53
44 L.Ninov. Animal Remains from The Tomb in Tumulus No 13 in Sboryanovo,
Helis II, S., 1992, 127 - 132
45 Омир. Илиада C., 1969, стр. 252
46Т Иванов. Тракийски бронзов релеф от Кубрат,В: Изкуство, 1982,3,
с. 33 - 35
47 Ив.М аразов. Трако келтски културни контакти.В: Изкуство, 1982,9,
с.1 4 -2 5
разрез а а
с.Златар-гроб 1
М-1-50
54
3
οt
56
A
IN2
• РАЗРЕЗ A-A ·
-es t
Таб. V
57
Ergebnisse von den Ausgrabungen bei dem Dorf Zlatar, Bezirk БРОНЗОВИ ПРЪСТЕНИ C ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ
Shumen, im Jahr 1998
Georgi Atanasov, Stanimir Stoychev, Teodora Krumova ОТ РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ШУМЕН
Zusammenfassung Христина Стоянова
Das Dorf Zlatar liegt 23 Kilometer sbdlich von Shumen, in der Пръстенът, както е известно е накит с широко разпростра
Gemeinde Veliki Preslav. нение и употреба от древността до днес. Изработва се от раз
In der Dorfflur sind einige archäologische Objekte registriert: лични метали и обслужва всички слоеве на населението.
Ein Hbgel aus der Stein/ Kupferzeit, sowie eine mittelalterliche
Siedlung aus dem 8./9. Jahrhundert. Пръстени са носени, както от жени, така и от мъже и деца. Ос
Das hier betrachtete Objekt befindet sich 3 Kilometer sbdlich des вен за задоволяване на чисто естетически нужди в миналото
Dorfs, nahe des Stausees Panaritza im Gebiet Dolna Chereshka. той е имал и друго предназначение. На самия пръстен или на
Auf Grund der dargestellten Materialien kann man schlussfolgern, това, което е изобразено на него, се придавала апотропеична
dass das entdeckte Grab einem Mann gehnrte, dessen sterbliche bberreste сила, особено свързана с личния живот на човека, с неговото
außerhalb des Grabes eingeAschert und in eine Doline (trichterfurmige здраве, защита от зли сили, от уроки и др.Със своята кръгла фор
Vertiefung im Karst) gelegt wurden. ма се свързва и с брачната символика, където той е символ на
Grabbeigaben waren Gef^He, zwei Perlen, eine Fibel und weitere вярност и плодовитост в семейството1.
Gegenstände welche wahrscheinlich von Grabmubem entnommenen Предмет на настоящата работа са една група пръстени,
wurden.
Sbdlich der Doline existierten weitere Grabbeigaben, auf einen представители на най-разпространеният тип - халка, разширя
Haufen mit Steinen, Speeren und einer Amphore gelegt. ваща се в плочка с елипсовидна или кръгла форма. Всички са
Wenn wir die BegriibnisstAtte von Zlatar nach Bestattungsritual und изработени от бронз чрез отливане. По технологията на изра
Inventar des Grabes mit den uns bekannten Grn,bem vergleichen, кцппеп ботване може да се отдели само един от тях, при който елипсо
wir diese in das 3. Jahrhundert vor Christi einordnen. видната плочка е допълнително запоена върху широка, както се
Die entdeckte kultische Grube ist wahrscheinlich bei einem вижда от горната част халка /до нас е достигнала само малка
Initiationsritual (Ritual zur Aufnahme in den Kreis der Erwachsenen) част от нея/. Халките им са плоски и сравнително широки - от
zugeschbttet worden.
0,3 до 0,5 см. Изключение прави един, който е с много тънка
Fbr den rituellen Charakter sprechen auch die Anhflufung von
Steinen, die Bruchstbcke von Amphoren, Kohlen und Stbcke verziegelter халка с ширина 0,1 см. При повечето от пръстените плочката е
Erde. оформена чрез ръбче, което е леко удебелено, а при останалите
Entsprechend der Keramikreste knnnte die Grube vom Anfang des чрез овално заобляне се преминава към плоска повърхност. Един
4. Jh. - Ende des 3. Jh. stammen. от летите изцяло пръстени се отличава по това, че имитира тези
Sie steht in unmittelbarer Beziehung (zeitlich und topographisch) с припояване. Три от екземплярите са с украсени халки от две
zum Grabfund und der thrakischen Festung, welche auf dem Hbgel sbdlich те страни на плочката с релефно издадени капки или триъгъл
davon liegen. ни засичащи се отстъпи. При повечето от останалите пръсте
ни, също в страни от плочката е нанесена врязана украса от ра
стителен орнамент или звездичка. Всички представени тук
58 59
пръстени са попаднали в РИМ - Шумен чрез откупуване и със ставено чрез точки, а от гърба излиза разперено крило. Главата
сигурност не може да се посочи тяхното местонахождение. Като е добре оформена, окото е отбелязано е точка, а в човката е по
дяло групата се датира в края на IX-XI в, а според класификаци- ставена клонка. Изображението на гълъба се среща по-рядко в
ята направена от Ж. Въжарова те попадат в тип 6 вид 1, 22. средновековното българско изкуство, но отдавна е установено,че
Както всички от този тип и тук представените екземпля- той е един от най-популярните християнски символи. Това дава
ри са е врязана украса върху плочките. Според нея те се поделят основание да се предположи, че използването на този украси-
на три групи: телен орнамент тясно свързва пръстените с такива образи с
1/ пръстени с изображение на птици християнската символика.
2/ пръстени с пентаграми Друг украсителен мотив върху пръстените с плочка е пен-
3/ пръстени с кръстове таграмата. Тя е врязана върху 7 екземпляра от ново представе
Към пръстените с птици спадат 7 екземпляра с изображе ните (обр. 2 / 1 , 2 , 3, 4, 5, 6, 7). При изображението й почти няма
ние на орел и един на гълъб. Орлите са представени в анфас разлика във формата като се изключи това, че при някои пръсте
(обр. 1/ 1,2, 3, 4, 5, 7) Линиите, чрез които са изобразени са ни пентаграмата е вписана в кръг и центъра й, както и празно
много пестеливи, но точно представят тържествената поза на то пространство между лъчите й е запълнено с малки точки.
птиците. Хералдичната поза се засилва от мощните крила пред Когато се разглеждат пръстените от този тип и украсата
ставени в широк размах, както и от добре изразената шия. Гла нанесена върху плочките им прави впечатление, че кръстът като
вата е обърната на дясно, а окото е представено с точка. Опаш самостоятелно изображение се среща много рядко. Почти ви
ката е представена чрез няколко вертикални линии. При пръсте наги той е вплетен в някакъв геометричен мотив, розета или
ните с кръгли плочки и изображение на птица има окантяване представен като четирилистна палмета. Това се потвърждава и
на плочката с фина врязана линия. При тях перата по тялото на от екземплярите, които представяме тук (обр. 3/ 1, 2, 3, 4, 5).
орела са означени с малки набити точки, каквито запълват и При всички от петте на брой пръстена кръстът е представен по
празните пространства в страни от главата и под крилата. От различен начин. Именно при тях се наблюдават и различията
всички екземпляри с изображение на орел представени тук, как от технологична гледна точка и релефната украса по халките.
то и от аналогичните им открити в почти всички райони на При единият от тях, който е с отворена халка със залегнати леко
България3 се вижда, че представянето на птицата става по един заострени крайща, кръстът е представен като четирилистна пал
и същ строго определен модел. Изобразен по същия начин го мета вписана в кръг, с отбелязан център (обр. 3-4). При втори
виждаме изобразен върху съдове4, коланни апликации, върху може да се каже, че е равнораменен кръст - гръцки тип, вписан
едно метално печатче от Преслав5 както и по рисунки - графи в розета с осем лъча (обр. 3/2). А при трети равнораменен кръст
ти6. Това навежда на мисълта, че в ранното средновековно из е вписан в ромб с радиално излизащи навън от страните му
куство съществува един определен тип на изображение на оре чертички (обр. 3/1). Интересното тук е, че в центъра на кръста
ла, който се репродуцира без промяна върху различни материа се пресичат още две по-къси чертички, оформящи хикс спрямо
ли и предмети. раменете му. Върху останалите два екземпляра са нанесени един
Върху един от пръстените е гравиран гълъб, затворен в гръцки тип кръст и един кръст с подчертани крайща на рамене
кръг, оформен чрез поредица от набити малки точки (обр 1/6). те (обр. 3/ 3, 5).
Тялото е очертано с една контурна линия, оперението е пред-
60 61
Излишно е тук да се впускаме в подробности за символиПОвелител на рода12. Като символ на царственост, сила и власт
ката на кръстното изображение. Достатъчно е само да отбеле орелът може да се проследи и във византийското изкуство. Мно
жим, че той е един от най-старите и универсални атрибути ц;г0 често образът му намира място върху монети, печати и хе-
християнския култ, приеман като емблема на изкуплението и сим ралдични знаци, които сами по себе си са символ на превиле-
вол на избавлението, постигнато чрез християнското учение7. гированост и власт. Орелът заема видно място и сред симво
Как се вписват останалите два украсителни мотива - щлите на християнската религия. Там той се олицетворява с ду
птицата и пентаграмата - в християнската символика ще се опи ховния стремеж, с възнесението. Тълкува се и като символ на
таме да проследим според това какво се влага в техните образи Възкресението, което се мотивира на основата на архаичното
Символната натовареност на звездата като цяло се свързв< вярване, че орелът периодично сменя оперението си и се под
с върховната сила, вечността, надеждата. Приема се, че петолъ младява. Така той се използва, за да представи новия живот
чната звезда обърната с лъча нагоре символизира стремежа кън започнал при кръщелния купел, обновлението на душата по
светлина, духовното начало, а когато е с върха надолу олицет стигнато с молитва13. В по-обобщен смисъл се приема, че орелът
ворява магьосничеството, черната магия8. Използва се като ат символизира Христос. Той гледа слънцето с отворени очи, без
рибут на всички небесни господарки. Богородица като такавг да мига както Христос съзерцава величието на Господ. Изпол
също се представя с корона от звезди, а често и самата тя се зва се и като аналог на Евангелията, а също и като емблема на
изобразява като звезда. В по-обобщен смисъл в християнската евангелиста Йоан. В литературата се среща мнение, че орелът е
иконография тя бележи божията благосклонност и напътствие, символ на св. Матей в контекста и символиката на другите
а в частност и като емблема на евангелиста Лука9. Изглежда î трима евангелисти, където св. Йоан е ангел, св. Лука звезда, а
България през Хв. пентаграмата се е схващала и като разновид св. Марко лъв14.
ност на кръста10. Според това как и в каква сцена е изобразен орелът може
С чисто християнска символика е натоварен и образът на да се посочат още редица примери, където той има символна
гълъба с клонка в човката. Тази сцена в християнското изкуство натовареност в християнското учение, но това излиза извън цел
се свързва с библейския разказ за Потопа и Ноевия ковчег, къде та на настоящата работа.
то гълъбът с маслинова клонка в човката се явява като пратеник Откриването на тези християнски символи върху пръсте
на мира, който Бог сключва с човека. В християнската иконог ни дава да се разбере, че християнското учение не се съпроти-
рафия той замества и Светия дух или гълъбът е неговото види вява на носенето им, напротив то ги приспособява към своите
мо проявление11. С течение на времето той започва да се схва норми. Особено важно е да се отбележи, че широко разпрост
ща и като символен образ на душата, на която пожелават мир в ранение този тип пръстени получават през IX -X в. Основно те
небесата. се откриват в християнски некрополи или в двуобрядни, но в
Култаът към птиците се развива още в древността. Много християнски гробове15. По начина на изработване и своята форма
често формалните белези на различните птици предопределят ново представената тук група от пръстени потвърждава това
символиката, която се влага в тях. Именно поради това от рано наблюдение. Изключение прави само съставния пръстен. Такъв
орелът става олицетворение на боговете. В космогонията на раз тип пръстени - халка е припоена плочка се появяват по-късно,
личните народи, той се почита като стопанин на небето, слънце към края на XII в. и се използват през цялото късно средновеко
то, огъня. Развива се и култа към него. Почита се като онгон или вие16.
62 63
1 Е. Манова.Средновековен накит од Македон]я. CKonje, 1992, с.78.
2 Ж. Въжарова. Славяни и прабългари по данни от некрополи от VI—X
в. на територията на България. C., 1976, с.376, тип 6, вид 1,2.
3 Ж. Въжарова. Цит. съч. С.378,таб.19,тип 6, вид 1,2, обр.180/8,188/3,4
191/6 б, 193/4,5; М.Аспарухов. Средновековни пръстени от Историческия музе(
в Плевен В:ИМСЗБ, Т 15, с.9-32, таб.З; С. М ашов. Каталог ’’Средновековщ
накити” В:ОИМ Враца; Е. Евтимова. Средновековни пръстени отМишевско
Кърджалийско. В: ГНАМ, C., 1992, VIII, с.300, таб. 1/1,2,3; А. Милчев
Ранносредновековни български накити и кръстове енколпиони от Северозападн;
България. В: Археология, 1963,3,32, обр.11; П. Гатев. Накити от погребения^
-X II в. В Археология, 1977,1, обр. Н/2,3; Е. Манова. Средновековен некропо;
край Златоград. В: Родопски сборник, II, 1969, с.215-216, обр.4,5,6; Ст. Станчев
Ив. Нечева. Средновековен български некропол до Луковит. В: ИАИ, XXII]
1960,85, обр.8; JI. Дончева-Петкова, Л. Нинов, В. Парушев. Одърци. Селище οι
Първото българско царство. Τ.Ι, C., 1999, табл. XLVII.
4 П. Георгиев. Глинен съд с изображения на орли и знак от Плиска. В
Археология, 1978, с.3,31.
5Т. Тотев. Метални печатчета с образи на животни от Преслав. В:Преслав
т.1, C., 1968, с.177, обр. 7.
6 Д. Овчаров. Български средновековни рисунки графити. C., 1982, табл
XLV,LXXXI/1,LXXXVII/2, X C I/l,C V I/3.
7 Р. Бояджиев. Някои аспекти на християнската символика в рисунките
графити от старобългарския манастир край село Равна. Провадийско. В: ГО;
Център за славяно - византийски проучвания ’’Иван Дуйчев”, Т. 84-85,1990·
1991,с.234исл.
8 Дж. Купър. Енциклопедия на традиционните символи. 19.., 64.
9 Е .М анова.Н акит...,с.89.
10 Н. Овчаров. Към иконографията на някои светци през X- XIVb. В:
Археология, 1982, с.2,45.
11 Р. Бояджиев. Цит. съч., с .2 3 0 -2 3 2 .
12 Дж. Купър. Цит.съч., с.150.
13 Р. Бояджиев. Цит. Съч., с. 232 - 234
14 Е. Манова. Цит.съч., с.89.
15 Ж. Въжарова. Цит.съч., с.337
16 П. Гатев. Цит. съч.,с.43
64
5 6 7
Обр.1 î_
Пръстени с гравирани орли върху щита.
65
ο 1)
t= >
0 i %
Обр.2 I----1----1
ъстени c гравирани пентаграми върху щита.
66
ч® *(К>
о
о
Обр.З
Пръстени с гравирани кръстове върху щита.
Bronzeringe mit christlichen Symbolen aus dem Regionalen
Historischen Museum Shumen
Hristina Stoyanova
Zusammenfassung
In der vorliegenden Arbeit wird eine Gruppe Ringe untersucht,
Vertreter des verbreitetsten Typs, mit Ringplatte in Ovalform oder Ellipse.
Je nach Verzierung in der Platte unterscheidet man drei Gruppen:
1. Ringe mit Vogel-Motiv
2. Ringe mit Pentagramm
3. Ringe mit Kreuzen
Diese drei Schmuckmotive sind eng mit der Symbolik der christlichen
Religion verbunden.
Wenn man dies, und die Zeit ihrer Verbreitung bei den vorgestellten
Schmuckstbcken berbcksichtigt kann man davon ausgehen, dass sie von
der soeben christianisierten Masse getragen worden sind. Erkennbar ist
dies noch an den Figuren, welche von frbher bekannt waren und denen
eine stflrkere аро^орд18сЬе Wirkung (Abwehrzauber) zugeschrieben
wurde. Wie das Beispiel mit dem Adler eindrucksvoll beweist, hatten diese
bberlieferten Bilder offenbar noch immer einen grüneren Einfluss ausgebbt.
Als Ganzes wird die angefbhrte Gruppe zwischen Ende des 9.
Jahrhunderts bis ins 11. Jahrhundert eingeordnet.
67
ЦЪРКВАТА “СВ. ГЕРМ АН” ДО С. ГЕРМАН - Целта на настоящата работа е да се проучат принципите
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ на оразмеряване, проектиране и построение на църквата “Св.
Герман” и да се съпоставят с анализираните зависимости при
НА ОРАЗМЕРЯВАНЕ И ПОСТРОЕНИЕ
останалите кръстокуполни църкви от този период съсредото
чени главно в столицата Преслав.
Стела Дончева
Най-общо планът на църквата се представя като триде-
лен, състоящ се от притвор, наос е четири свободни опори -
Църкавата “Св. Герман” се намира до е. Герман близо до
стълбове и триделен олтар е три полукръгли отвътре и отвън
Преспанското езеро1и макар, че е една от малкото запазени кръсто-
апсиди. Притворът е засводен с три полуцилиндрични свода
куполни постройки от периода на Първото българско царство ви
(средният, от които е повдигнат), към вътрешността му води един
наги е оставала настрани от изследователския интерес. Внимани
вход и по дългите му страни има по две правоъгълни ниши.
ето е било насочено или към открития до нея надпис на Самуил от
Куполът лежи върху четирите свободни опори, барабанът му се
993г. или към времето на изграждането й, въпрос, който и до този
състои от два цилиндъра е различни диаметри. Фасадите са
момент не е окончателно решен.
неразчленени, без декоративна украса.
Н. Мавродинов2 например, възприемайки мнението на А.
Църквата е определена от Г. М ийе13 като кръстокуполна
Протич3 твърди, че църквата е построена през 993 г., а изписана
църква от провинциалния вариант, защото е без предапсидно
през 1006г. което съвпада с управлението на българския патриарх
пространство, има стълбове вместо колони, както и цилинд
Герман със седалище в Преспа, а В. Иванова4 и К. Митев5 смятат,
рични сводове над междурамията. Относно типа на църквата
че църквата е построена от цар Самуил или от самия патриарх
също има различни становища.
през 1006 г. В Х1в. я поставя и В. Маркович6. Подобни са станови
В. Иванова, Н.М авродинов и К. М иятев определят храма
щата и на Б. Бошкович7, Н. Муцопулос8, С. Пелеканидес9.
като преходен вариант между скъсената базилика и кръстовид-
П. Георгиев, позовавайки се на изказаното от Й. Иванов пред
ната църква, който е самостоятелно създаден в Гърция и Бълга
положение, че църквата е част от манастир, където са положени
рия и не произхожда от константинополския кръстокуполен тип.
тленните останки на “царските родители и братя”10смята, че архи
Надяваме се метричният анализ на паметника да се опита
тектурата и размерите съответстват на една гробнична църква от
да изясни и този въпрос, доколкото е възможно.
това време, а плочата с надписа първоначално е покривала семей
на костница в притвора на църквата до която е била намерена.
Метричен анализ на църквата “Св. Герман” до с. Герман
Съвместяването на фамилната гробница на самуиловия род с из
При оразмеряването на постройката се изхожда от един
дигналия църквата патриарх Герман, погребан също тук, се дължи
основен размер - страната на подкуполният квадрат (фиг. 1а).
според него на кръвната близост и родство на Самуил с неговия
След измервания върху плана установяваме, че постройката е
патриарх11.
геометрично оразмерена по златното сечение. Това доказва пост
Единствено М. Злокович12, който прави първото по-подробно
роения върху плана “златен правоъгълник” A BFE от изходна
описание на църквата, дава план и два разреза (напречен и над
къса страна AB” . Първоначално е трасирана АС = S AB, BS =
лъжен), които си остават и до днес основа за каквото и да е изслед
AN = AK, построена e BE AS => AE е дългата страна на
ване, свързано с паметника.
правоъгълника => AB : АЕ = 0,618.
68 69
Доказателство: Останалите рамери се изчисляват по т. нар - пропорцио
Отношението AB:BS= 1,000:0,618, но Δ ABS- Δ ABE нален мащ аб14:
(AS J_ BE) AB /А Е = B S /A B = 0,618:1,000=0,618. М °= 1,000
Графичното построение се основава на ширината на цен М 1= 5,50м
тралното пространство, изведена от заснетите размери и при М2= 0,618.М1= 3,40м, т.е. 1/2 от външна ширина на църквата
ета за М ' = 1,000. Отношението между ширината на подкуполно М 3= 0,382.М 1= 2,10м - дълбочина на притвора
то пространство и дълбочината на кръстните размери е М : m, т.е М 4= 0,236-М 1= 1,30м - дълбочина на централната апсида
златното сечение. М 5= 0,146 = 0,80м - ширина на свободните опори в наоса
На (фиг. 1а) е показан графичният му израз. Окръжностт
V г ---------/ -- ------------------------------ ---- Освен геометрични пропорции в плана се откриват и про-
v y i v p u / n n u v i 1( 1 χ χ λ ,χ λ . ^
EPQT c център т. O определя т. L и т. Р, които разделят AB юти аритметични отношения, (фиг. 1а)
отношение m : М : m. Представянето на реалните и изчислените по модулната
При AB = М 1= 1,000 се изчислява отношението: система размери дава следните резултати:
М : ш = 0,4472 : 0,2764= 1,000 : 0,618 = златното сечение Таблица II
Дължината на постройката също е в отношение на златщ Конструктивни елементи Реални Отно Изчислено Разлики
сечение спрямо ширината AB, което се доказва от построяване размери шение
ТО на “златния правоъгълник”. 1 Ширина на подкуполния квадрат 2,30 4Мо 2,30 -
160 ЗМо 1,72 0,12
Построеният равнобедрен триъгълник с основа AB и бед·2 Дълбочинанакръстнитерамена
ра АМ И ВМ, равни на 1 , 6 1 8. AB определя върха М, КОЙТО съвпа· 3 Дълбочина на централната апсида 1,30 2,5Мо 1,43 0,13
да с края на източното кръстно рамо. Отношението AB : AMç

златното сечение, което се вижда от построението на равно Незначителните разлики получени след съпоставянето на
бедрения триъгълник. реалните, измерени от плана размери и изчислените стоиности
Разстоянието ОМ = 1,539-М1, т.е. ОМ=8,46м, което съвпа- Д°казват>че ПРИ оразмеряването и проектирането на постройка-
да с измерената от плана стойност. та намират приложение и двете основни системи - аритметич-
Сравнителното представяне на изчислените и измерени- ната (числова) и геометричната (ирационална).
те графично от плана стойности дава следната картина: Обемната постановка на църквата построяваме след като
Таблица] сме измеРили основните параметри по дадените от М. Злоко-
Конструктивни елементи Реални
вич графични схеми и сме анализирали откритите зависимости
Отно Изчи Разлики
размери шение слено
в плана, които са в основата на проектирането и оразмеряване
1 Обща ширина 5,50 М1 5,50 то на напречния разрез (фиг.1).
-
2 Ширина на централния кораб 2,30 м 2,45 0,15 Основните конструктивни елементи, определящи м орф о
3 Ширина на страничните 1,60 m 1,52 0,12 логията на постройката (височините от пода до клю човият
кораби (с опорите) камък на купола и до зенита на кръстните рамена) са пропорци-
4 Дължина 9,00 М° 8,89 0,14 онирани по златното сечение и се основават на производните
на равнобедрения триъгълник и диагоналите на правоъгълни
ка. Така например разстоянието от пода до ключовия камък на
70 71
купола е H = 1,539.Μ 1= 8,46 (8,45)м, което съвпада с действи
телната височина измерена в църквата.
Разстоянието до началото на кръстните рамена е М+ш,[
от него до зенита им 2ш/3. Барабанът на купола е Зпз/З, а самия
к у п о л -2 М /3 .
Освен ирационална подчиненост между отделните кон

структивни елементи, при изграждането на обема на сградат;
се прилагат и модулни отношения. Така например цялата висо
чина Н = 8Мо; разстоянието до зенита на кръстните рамена t
5Мо; куполната конструкция е ЗМо и т.н. (фиг.2).
Сходството между измерените от графиките на М. Злоко
вич действителни стойности на обемната постановка и прило
жените зависимости, основаващи се на пропорциите в планг
доказват едновременното приложение на златното сечение и
модулната система в принципите на проектиране и изграждане
на църквата “Св. Герман” в с. Герман, (фиг.2), (фиг. 3).
Разпределението на конструктивните и декоративни еле
менти по фасадите (фиг.4), (фиг.5) също е съобразено със злат
ното сечение и производните му. Освен отбелязаните зависи
мости, при метричният анализ се установи, че някои от основ
ните размери съвпадат по стофутовата система (частно прояв
ление на модулната ситема) с византийската стъпка. Напр.
вътрешната дължина (8,60м) е 27,5 виз. ст.; а ширината (5,50м)
е 17,6 (5) виз.ст.; ширината на страничните кораби (1,60м) е 5,1(0)
виз.ст., а дълбочината на апсидата (1,30м) е 4,1(0) виз.ст. и т.н.
При практическото оразмеряване и трасиране се достига
до системи от квадрати и окръжности, които се нанасят с помо-
ща на пергел или въже с две колчета. По този начин сложните
ирационални зависимости се нанасят бързо и лесно.
Направеният метричен анализ внася известна яснота и от
носно хронологията на изграждане и типа на църквата “Св. Гер
ман” .Оразмеряването на църквата по златното сечение и с ви
зантийската стъпка спазва канона на построение15, утвърден от
класическите представители на типа в Константинопол като
72
Атик - 1Хв.; Фенери Иса - Хв.; Ески Имарет - Х1в.; Пантократор
- ХНв. и др.16
Пряката приемственост на архитектурният тип в Бълга
рия е осъществена след трайното установяване на византийс
ката литургична практика в края на 1Хв., когато новата архитек
турна концепция е вече създадена17 и утвърдена във византий
ската столица. Това се потвърждава и от изследването18 на
кръстокуполните църкви в Преслав - мястото, където най-на-
пред е пренесен архитектурния тип във вид на готова схема.
Оразмеряването на близо десетте кръстокуполни църкви с че
тири свободни опори по златното сечение, модулната система
и византийската стъпка ясно показват пътя на този архитекту
рен тип у нас.
Църквата “Св. Герман” има своите паралели в Преслав.
Това са църквата в м. Дългата поляна19 (по вътрешното разпре
деляне), в м. Селище20 и до водното съоръжение21, което показ
ва, че за наличието на някакъв архитектурен тип, който е “меж
динен вариант между базиликалната и кръстовидната сграда
създаден в България и Гърция”22 не би могло да се говори с ос
нование. Самото изграждане на църката е станало по всяка ве
роятност в началото на Хв., когато учредената от княз Борис
Брегалнишка епархия е изпитвала нужда от построяването на
кръстокуполни храмове, които са отразявали новата духовност
на завършената литургична реформа.
Пътят на развитието на византийската литургична интер
претация във века до Константинополският патриарх Св. Гер
ман23 (ок. 730г.) ясно показва това, като включва ново разнищ е
на тълкуване, а именно, че евхаристията не е само анамнезис,
но и реален символ на историята на Спасението. Предлага се
синтез на ритуалното представяне, в което Иисус - анамнезисът
се схваща като драматична актуализация на пасхалната мисте
рия, обкръжаваща целият евхартистичен ритуал, и където зем
ният служител е образ на необяснимия Първосвещеник, а зем
ната литургия 24 е икона на Неговата небесна жертва.
73
Двете измерения на средновизантийския богословски син
тез - църковната сграда и литургията са огледало на мистерията
на Спасението, като космически и есхатологически образ на Не
бесното царство и стават господстващи във византийското бо
гословие и изкуство. Канонизираната богословска интерпрета
ция на новата духовност може да се предаде само чрез синтеза25
между литургията и нейната среда в кръстокуполната църковна
сграда с литургичното й разпределение и украса. Архитектур
ният тип се пренася в своя завършен вид в България, за да удов
летвори нужните изисквания при литургичните последования
на обновения култ, а църквата “Св. Герман” до с. Герман е едно
от тези проявления.
1Й. И ванова. Цар Самуиловата столица в Преспа. ИБАД, 1910, 55-80,

обр.2
2 Н. М авродинов. Еднокорабната и кръстовидната църква по българ
ските земи до края на XIVb. C., 1931, 75-77, обр. 87, 88. Старобългарското
изкуство. Изкуството на Първото българско царство. C., 1959, 268-269,
обр. 323, 324.
3 A. Protitch. L’arhitecture religience bulgare. Sofia, 1921, p. 20.
4 И ванова - М авродинова - В: История на българското изобразително
изкуство. C., 1982,82-83, обр. 44.
5К. М иятев. Архитектурата на Средновековна България. С. 1965,108-
109, обр. 107,108.
6В. М ар ко ви ·. Православно монашество и манастири у средновековно]
Cep6nju. Сремски Карловци. 1922, с .9 ,13.
7В. Б о ш к о в и ·. Б. Архитектура средньег века. Београд. 1933, с. 131.
8N. Mutsopulos. The Churches of the prefecture of Fiorina. - Idrima meleton
Hersonisu tu Emu, 88, Thessaloniki, 1966,10-11, tabl. 28.
9 S. Pelekanides. S. Visantina ke metavisantina mnimiatis Prespas. - Idrima
Hersonisu hersnisu tu Emu, 35, Thessaloniki, 1960, 7-22, obr. 3-6, tabl. I, II.
10Й. Иванов. Пое. съч. C .2 3 -25
11 П. Георгиев. За столицата Преспа след Йордан Иванов. -И И М К , Т.
IV, 295-296
12М. З л о к о в и ·. Старе цркве у областима Преспе и Охрида. В: Стари-
нар, кн. 14,1924-1925, Београд, 1925,131-137, обр. 21,22.
13 G. M illet. L’ftcole gracque dans l’architecture Byzantine. Paris, 1916,
p. 55-56,74.
74
14Г. Грим. Пропорциональность в архитектуре. M, 1935,9-23.
,5Подробното изследване на системите от пропорции, които са в осно
вата на византийските кръстокуполни църкви е предмет на отделно проучва
не. Тук си позволяваме да отбележим само крайните резултати.
|6ВИА, Т.З.М., 1966, Н Schafer. Byrantinische arhitektur. München. 1978;
J. Ebersolt. A. Thiersh. Les eglises de Constantinople. Paris. 1913; A.Millingen.
Byzantine churches in Constantinople. London. 1913; H. Якобсон Некоторме
особености средневековой архитектури Балкан, Восточной Европон, Закав-
казья и Средней Азии. - ВВр. 33,1972,166 - 189; Закономерности в развитии
средневековой архитектури IV-VIb. J1., 1983; Закономерности в развитии сред-
новековой архитектури X-XV b. JL, 1987.
17Ch. Diehl. Manuel de l’art byzantin. Paris, 1925, T. 1, p. 430.
18 C. Дончева. Към методите на оразмеряване на кръстокуполните
църкви във Велики Преслав. - Археология, 1-2,1999,85-91 ; Някои символни
аспекти при определянето на архитектурния образ на кръстокуполните храмо
ве. В: Средновековните Балкани - политика, религия, култура. C., 1999,101 -108.
19Шкорпил К. Старобългарската съобщителна мрежа около Преслав и
крепостите по нея. БИБ, 1 ,1929, II, 86; Станчев, С. Три новоразкрити църкви
в Преслав. РП, III, 1948,91 -94, обр. 23.
20 Й.Чангова, Кръстокуполна църква с гробница в м. Селище в Пре
слав. - В : Сб. Преслав, II, 1976,93-103 ; К. Попконстантинов. Граждански комплек
си в Плиска и Преслав.-В: Средновековният български град. C., 1980,124-128.
21Ст. Бонев Църквата при южната порта на Вътрешния град в Преслав,
- Археология, 3,1992,44-49; Г.Пировска. Църквата при водното съоръжение
във Велики Преслав. - Археология, 2,1995,37-40.
22 В. Иванова, H. К. Мавродинов. Миятев. Цит. съч., пое. стр.
23 Св. Герман Константинополский. Сказание о церкви и рассмотре-
ние тайнств. M., 1995.
24Р. Тафт. Византийското богослужение. - В: Р.Тафт. Е. Фаруджа. Тео
логия на литургията и теология на символа. C., 1992, с. 40; R. TAft, The Great
Entrance. A History of the Transfer of Gifts and Other Preanaphoral Rites of the
Liturgy of St. John Chrysostorm. OCA, 200, 3end, ed. Rome; The Liturgy of the
Creat Church; An Initial Synthesis of Structure and Interpretation an the Eve of
Iconoclasm. DOP, 34-35,1980-1984,47-75 ; The Liturgy of the Hours in East and
West. The Origins of the Divine Office and its Meaning for Today. Collegeville,
Mimn, 1986. Историята на проскомидията е синтезирана в G. Descoeudres, Die
Pastophorieu in syrobyzantischen Osten. Eine Unersuchung zur arhitectur - und
liturgiegeschichtlichen Problem (Schriften zur Geistlichte des Oestlichen Europa,
Bd. 19 Wiesbaden, 1983), p. 6.
25 T. Mathews. The Early Churches o f Constantinople: Arhitecture and
Liturgy. University Park, Pennsylvania, 1971, p. 107; “Private” Liturgy in Burantine
Architecture: Toward a Re-appraisal. - CA. 1982,30, p. 125.
75
Фиг. 1. План на основите
76
Фиг. 2. Напречен разрез
Фиг. 4. Фасада - запад
Фиг. 5. Фасада - юг
78
Фиг. 6. Аксонометрия
Kirche des Heiligen German beim Dorf German - eine

Untersuchung der Prinzipien von AusmaHen und Bau
Stela Doncheva
Zusammenfassung
Beim Dorf German, in der Nahe des Prespasees steht die Kirche
„Heiliger German”.
Obwohl sie eine der wenigen erhaltenen Kreuzkuppelkirchen aus
der Zeit des Ersten Bulgarischen Reiches ist, blieb sie bislang auflerhalb
des Interesses der Forscher. Deren Augenmerk war entweder an die in
der ИдЬе gefundene Inschrift von Samuil aus dem Jahre 993, oder auf die
Erforschung des Zeitpunktes ihrer Errichtung - bislang noch immer ein
ungelnstes Rjjtsel - gerichtet.
79
Das Ziel der vorliegenden Arbeit ist die Erforschung der Prinzipie;
bei den АизшаЯеп, der Projektierung und dem Bau des Gotteshauses un
der Vergleich mit den analysierten B eziehungen zu andere;
Kreuzkuppelkirchen aus dieser Zeit in Preslav.
Bei der МаЯеп des Gebäudes geht man aus einer Hauptgnê an
- der Seiteln;nge des Quadrats unter der Kuppel. Nach Messungen au
dem Plan wurde festgestellt, dass das GebAude geometrisch nach den
goldenen Schnitt konzipiert wurde. АиЯег der irrationalen Einordnuni
zwischen den einzelnen konstruktiven Elementen wurden beim Bau de
Gebaudevolumens auch Modulbeziehungen angewendet.
Die metrische Analyse schafft auch einige Klarheit bber dit
Chronologie beim Bau des Kirchentyps, dessen Ausmessung den
Baukanon, festgelegt durch die klassischen Vertreter des Typs ii
Konstantinopel - wie z.B. „Atik” (9. Jh.) “Feneti Isa” (10. Jh) “Eski Imaret
(11. Jh.) “Pantokrator” (12 Jh.) sowie anderen folgt.
Die direkte Nachfolgerschaft dieses architektonischen Typs wurdf
nach der dauerhaften Festlegung der byzantinischen liturgischen Praxis
am Ende des 9. Jahrhundert realisiert, als die neue architektonischt
Konzeption in der byzantinischen Hauptstadt schon geschaffen unt
festgelegt war.
Der Bau der Kirche erfolgte wahrscheinlich Anfang des 10
Jahrhunderts, als die von Fbrst Boris gegrbndete Bregalniza - Dinzest
Bedarf am Bau von Kreuzkuppelbasiliken hatte, welche den neuen Geis;
der schon vollendeten liturgischen Reform widerspiegelten.
ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА НОВИ
ПАЗАР И ЗА ХРИСТИЯНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В СЕЛИ
ЩЕТО ПРЕЗ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД
Доротея Георгиева
През 1983 година се издава историята на град Нови пазар,

написана от краеведите Георги Гроздев и Георги Златков. В нея
проучвателите посочват редица данни, които дават информа
ция за наличието на поселение на територията на днешния град
в периода преди османското нашествие. Те разглеждат и въпро
са за демографската характеристика на Нови пазар в годините
на османското владичество. От вниманието на изследователи
те обаче са убягнали няколко интересни факта, които изясняват
тези два въпроса.
Н ай-разнообразната информация за селищ ето намирам
в описанието на известния османски пътеш ественик Евлия Че-
леби от 1667Г.1:
“Пътна станция на град Нови пазар
Пътешествайки пълни 20 години по тези страни, ми се е
случвало 40 - 50 пъти да минавам вляво или вдясно от този
град, но не ми се е случвало да вляза в него. Сега ми се отдаде
да го видя - той бил един оживен и украсен богат град. Сега е
хас на пашата на Силистренски еялет, управляван от войвода.
Каза е със 150 акчета. Има местен спахийски старейшина, ени-
чарски сердарин и надзорник на пазара, но няма шейх-юл-ис-
лям и старейшина на благородниците. Градът е разположен в
едно китно и богато на ливади поле. През града протича река,
наречена Егри дере (Крива река). Има 150 покрити с керемиди
и трастика къщи, с лозя и градини, с големи фамилии [в тях].
Има 20 дюкяна и три благоустроени безистена с железни врати,
изградени от камък като крепости, едно теке, два хана, пара
клис с два михраба и една покрита с олово джамия на Ахмед
паша. Над вратата на джамията с релефно писмо стои хроног-
81
рамата: “Причина да се построи джамията е Ахмед паша, а из щи се с развитието на селищата през XV - XVIII век. О сманци
гради светата джамия Мустафа в 981 година (1573 г. по христи те приемат от местните традиции още заварените тържища,
янското летоброене).” Радва се на още една джамия до моста- организирани главно на важни пътни кръстовища2.
джамията на Мехмед ага. Понеже въздухът и водата на този rpaj Позволих си да дам тези подробности, защото според мен
са приятни, има много зърнени храни, лозя и градини.” това е схемата, по която се развива днешният град Нови пазар.
Както се вижда, сведенията на Евлия Челеби са доста под. Първите застроявания тук стоят във връзка с установяването на
брани, макар и неизчерпателни. Описанието на джамията с над. пътната станция. Тази станция приема името на най-близкия
пие и дата, т.н. по-късно Конашка джамия, запазена до 60-те укрепен пункт до пътя (“Пътната станция на град Йени пазар”).
години на XX век потвърждава, че данните се отнасят действи Това укрепено място е описано през 1444г. от Бехайм: “Дойдоха
телно за днешния гр.Нови пазар. Заглавието предхождащо това те [кръстоносците - Д.Г.] пред едно пазарище и замък сред него.
описание, на пръв поглед, като че ли не отговаря на съдържа Йенге пасер [Йени пазар - в друг превод, Д.Г.] беше наречено
нието. В заглавието Евлия Челеби записва “Пътна станция на то, Ноймаркт [Нов пазар - Д.Г.] на немски се наричаше то”3.
град Нови пазар”, а в изложението описва самия град Нови па- След като описва самото превземане на крепостта Бехайм съоб
зар. Това “противоречие” се избягва от изследователите на Нови щава: “Замък и град бяха изгорени”. Турците изоставят разруше
пазар чрез изпускане на заглавието. Противоречие всъщност ната през 1444г. крепост, защото като вътрешно укрепление тя
няма. В самото заглавие Евлия Челеби е съобщил видяното, не е от стратегическо значение за тях.
както и научената от него информация за възникването на се Пътната станция на търговския път до моста на реката се
лището, което той описва в изложението такова каквото е през запазва и развива. Доказателство са описаните от Евлия Ч еле
1667г. Казано с други думи, самото заглавие съдържа отговора би два хана и три безистена.
на един неизяснен въпрос - въпросът за възникването на днеш Заселването около “Пътната станция на град Йени пазар”
ното селище. започва в предосманския период. Поселението около пътната
Известно е, че пътната мрежа от времето на античността, станция и крепостта са с обща организация (градска община) и
доразвита през средновековието е възприета от османските тур с общо име, каквато е практиката. След унищожаването на кре
ци. Страноприемниците по пътищ атата, т.н. “римски пътни постта поселението остава самостоятелно и единствен носи
станции”, изградени на един ден разстояние, се развиват през тел на наименованието Йени пазар.
средновековието. Османотурските кервансараи приемат есте Доказателство за предосманския период на днешния Нови
ствените места и заварените структури, като ги пригаждат към пазар намирам отново в описанието на Евлия Челеби. През
своите нови потребности. Мостовете, като съоръжения пряко 1667г. сред забележителностите на града той записва две дж а
свързани с пътищата, са несъмнено заварени и използвани. За мии, едно теке и “параклис с два михраба. “Необичайното съче
варената пътна мрежа е функционирала със своите обслужва тание на параклис и михраб е останало неразбрано за авторите
щи я сгради и съоръжения (страноприемници и мостове). Она на издадената през 1983г. история на Нови пазар, което се виж
зи част от нея, която била разрушена при настъплението на ос да от замяната в израза. “Параклис с два михраба” при тях става
манците, още през XV век започва да се възстановява. При “параклис и два михраба”4. Параклис на турски език е к ьш к kilise,
пълното запазване и фунциониране на пътя няма основание да т.е. малка църква. За означаване на олтар в турския език се из
не се използва същото място, казват специалистите, занимава- ползва наименованието михраб. В българо-турския речник към
82 83
михраб е добавено в скоба kiliselerde. Михрабът е специално мя торията на Нови пазар цитират този документ, но само тази част,
сто в предната част на джамията, определено за имамина, което която се отнася до Йени пазар. В тази част обаче са изброени
е оформено като ниша. Следователно посоченият “параклис с само селата, принадлежащи към Йенипазарската каза. Христи
два михраба” трябва да се приеме като малка църква с две ниши янските домакинства в самия град Йени пазар не са регистри
- абсида и протезисна ниша. рани, защото са включени към каза Провадия. Обяснението за
Известно е, че “еднокорабната църква се явява в българс това се съдържа във факта, че до обявяването на Йенипазарска
ките земи още от ранновизантийската епоха и широко се раз- та каза, административно селището Нови пазар принадлежи към
простанява през периода на ранния и развития феодализъм - каза Провадия. В списъка от 1621/22г. на имената на селата и
особено през Втората българска държава. Тези църкви се строят махалите в градовете в каза Провадия, обложени с поголовния
навсякъде - в столицата, в големите градове, в малките сели данък джизие е записан: “село Венчан и махала Батория в Йени
ща, в крепостите и в манастирите, в кварталите и некрополите. пазар - 49 къщи“ .7 Както се разбира, само на базата на този до
Използват се като енорийски храмове, манастирски църкви, до кумент не може да се определи точния брой на християнските
машни параклиси, крепостни храмове”5. домакинства. По-важното е, че в Йени пазар има християнска
Специалистите, занимаващи се с църковно строителство махала. Нейното наименование публикувано като Батория, из
през османския период са уточнили условията за запазване, ре писано на арабица може да бъде разчетено и като Батурия. Ос-
монтиране и възстановяване на заварените християнски хра манистът Минко Пенков смята, че правилното разчитане на
мове6. В първите векове изграждане на нови църкви, в смисъл името е Батурия и идва от съчетанието бат-йери, “давещ а се
на първоначално съзиждане, не е извършвано. Имайки пред земя”. Batur е древнотюркска дума. Включена е в древнотюркс-
вид тези проучвания, самото наличие на църква в Йени пазар ки словар, издаден 1979г., с две значения: 1. Топить, окунать и
показва: 1. Първоначалното изграждане на храма на това място 2. Прятать, скрьшать.
е извършено в предосманския период. Казано с други думи, още Следователно топонимът Батурия показва, че махалата, в
преди турското нашествие в чертите на днеш ния Нови пазар която живеят християните е разположена на място, което се на
съществува църковна сграда. 2. Сградата не е изоставяна, т.е, воднява. Не искам да се впускам в предположения. За доизяс
н аселението поддърж а, в см исъл стопанисва, сградата. 3, няване на повдигнатите въпроси е необходимо детайлно по
Ц ърквата е била действащ а. Ако някакви обстоятелства са знаване на терена, върху който е застроено селището, местона
възпрепятствали богослужението в нея, то това прекъсване е хождението на стария мост, разположението на махалите през
било за период по-малък от 50 години. османския период, топонимията, също и местата, където са от
Самото оцеляване на храма доказва, че в близост до него крити материали и градежи от предосманско време. Трябва да
през тези години живее християнско население. Можем ли да се преведе ферманът за църквата, издаден през 40-те години на
го потвърдим документално? Сред известните документи най- XIX век, който ще изясни някои въпроси с църковното строи
ранен е един списък на джизие-ханетата в каза Провадия и каза телство в Нови пазар.
Йени пазар за 1621/22 г. Джизие означава поголовен данък, на
ложен от шериата върху немюсулманското население, а джи- 1Евлия Челеби. Пътепис., C., 1972г., с. 77.
зие-хане - фискална единица, която включва едно или няколко 2Маргарита Харбова. Строителство и архитектура по българските земи
домакинства, задължени с поголовния данък. Авторите на ис- през XV - XVIIIb. C., 1991г.,с. 103-109.
84 85
3 Георги Грозев, Георги Златков. Нови пазар. C., 1983г., с.44.
4 Пак там, с.49.
5 Нели Чанева - Дечевска. Църковната архитектура в България през
XI - XIV век. C., 1988г., с. 30.
6 Дафина Василева. По въпроса за църковното строителство по време
на османското владичество. В: Векове, 1979г., кн.З, с.36 и сл.; Хитко Вачев,
Условия и фактори за черковното строителство в Търновската митрополия
през X V - XVII век. В: Известия на музея В.Търново, XII, 1997 г.
7 Шумен и Шуменско XV - XIX в. (Документи и материали). Съста·
вителство и редакция Доротея Георгиева и Минко Пенков. Ш , 1996г., док. 17,
с. 5 6 -5 7 .
bber die Entstehung der Siedlung Novi Pazar und deren

christlicher Bevnlkerung wahrend der osmanischen Periode
Doroteja Georgieva
Zusammenfassung
Die Analyse der gesammelten dokumentarischen Materialien und

die U ntersuchungen bber dieses Them a bietet A nlass einige
Schlussfolgerungen zu ziehen.
Die Entstehung der heutigen Stadt steht im Zusammenhang mit dem
Bau der ersten Wegestation an dieser Stelle.
Diese Station bbemahm den Namen des nächsten befestigten
Punktes nebenan, der im Jahr 1444 unter den Namen Novi Pazar (Jeni
Pazar) beschrieben wurde.
Nach der Zerstmnng der Festung im Jahre 1444 blieb die Siedlung
rund um die Wegestation selbständig und wurde der einzige Träger dieses
Namens. Nach der Eroberung durch die Osmanenbrach das leben in der
Siedlung nie ab.
Auch in den ersten Jahrhunderten nach der Unterwerfung wohnten
hier Bulgaren, die eine kleine Kirche unterhielten.
Im 17. Jahrhundert scharten sich diese christlichen Bulgaren im
Viertel Baturiya zusammen.
86
ЗА ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ЗЛАТЕВ ГРУЕВ В
НОВИ ПАЗАР 1876-1877г.
Ирина Димитрова
Петър Златев Груев е изявен деец на Българското духовно

възраждане. Неговата богата и разностранна дейност е обект на
изследвания от страна на историци, краеведи, музиковеди, ар
хивни работници и др. Велко Тонев, в “Бележки по учебното
дело в Североизточна България през епохата на Възраждането.
Новопазарско” 1, отделя внимание на работата му като учител и
обществен деец в града. Приноса на Петър Груев в развитието
на просветното и читалищно дело в Нови пазар разглеждат в
книгата си Г. Гроздев и Г. Златков2. Културно-музикалната и об
ществената му дейност проучват Ал. М оцев и П. Динев3. А.
Виденов, в “Очерци върху историята на музиката в Ш умен”4,
изследва приноса му за музикалната култура на българите. Н а
стоящият материал има за цел да допълни и конкретизира про
учванията свързани с дейността на Груев по време на едного
дишния му престой в Нови пазар. За целта са използвани архи
вни материали, съхранявани в Държавен архив-Ш умен, обхва
щащи периода 1876-1877 г. Това са: “Распис за презгодишните
успехи на учениците и за отговорите им на испитанието 1876 —
1877 г.”,5 “Тетрадки със записки на уроци”6, беседи7, кореспон
денция8и др.
Петър Златев Груев е роден във Върбица през 1852г., в
семейството на преселници от Търновския край. Учи най-на-
пред в родното си село, а по-късно завършва четвърти клас на
Шуменското класно училище. Учителства близо двадесет годи
ни в с. Петокладенци ( 1872-1873 г.), в Преслав, Върбица ( 1873-
1876 г.) и Нови пазар (1876-1877 г.). През това време той е и
черковен псалт, общественик, читалищен деец, събирач на на
родни песни и обичаи, писател и композитор. Умира в родния
си град на 12.VII.1890 г. на 38 годишна възраст.
87
До 1876 г. в Нови пазар като учител работи Иван Радой година не надхвърля 3014. Сам Радов го уверява, че училището
П рез това време започва обучаването на първите ученичш ще се изпълни с ученици едва през есенните и зимни месеци.
/1 866г/, отваря се и неделно училище /1869 г./. След учителски] Това шокира Груев, който по предложение и настояване на Иван
събор от 1873г. е въведена звучната метода на обучение. Прове. Радов ходи по домовете, за да убеди родителите в необходимо
годишния изпит в училището през 1876 г., Ив. Радов прием; стта от образованието на децата им 15. Проучвателите на Нови
свещенически сан и се премества в Провадия. За освободенот( пазар Гроздев и Златков изтъкват като причини за намаленият
учителско място новопазарските общинари търсят достоен брой на учениците смяната на учителя и несигурните за бълга
приемник. Самият Радов им препоръчва учителя от Върбица рите години 1876 и 1877 г. Според мен има и още една причи
Петър Зл. Груев. За него гарантира и митрополит Симеон. Й на. Тя се изразява в изискването на Груев, учениците да прите
28.VI.1876 г. Петър Груев подписва контракт с новопазарскатг жават необходимите за учебния процес помагала. Според при
община за учителстване “ ...за една година с плата 3700 гро етия “Устав за Селските Училища у Варненско Преславската
ша. . .”9, което е с 800 гроша повече от заплатата на Радов. Кактс Епархия”, родителите имат грижата освен редовно да изпращат
пише в едно свое писмо К. Станчов от Върбица досега енипа децата си на училище, но и да ги снабдяват с необходимите учеб
зарци “ .. .не са давали такава п л ата..., но пак вярвах, че ще ви? ни пособия. Но поради: “ ...скъпотията на книгите учениците
дадат, защото са бяха наситили на шарлатани” и продържава си излезли наполовина...” 16
“ .. .чух даже, че плакали от р ад о ст.. .”10. Тук проличава желани В своята учителска работа Груев се придържа стриктно
ето на новопазарци да осигурят на децата си качествено обра към учебната програма, приета на учителския събор в Ш умен
зование. В писмо от 30.VI.1876 г., Радов изразява огорчение, зг през 1873 г. В часовете му се изучават учебните предмети за
дето Груев му отказва първоначалната покана за учителстване* първо - четвърто отделение, одобрени на този събор. Според
града и по-надолу в същото писмо - задоволство от пребивава изискванията той води документация за успеха, поведението и
нето му вече там 11. За този свой избор Груев получава поздрав отсъствията на учениците. В “Расписът” се срещ ат оценки като
ленията и на други свои колеги. Един от тях в писмо до нето 23/4, 21/3, 31/3, а поведението на учениците си Груев определя в
пише: “ ...М логу са зарадвах когату си намерил таквози добре рамките на “примерно”, “смирено” до “недобро” и “лениво”17.
място, добра плата, малку главу главоболие.. .” 12 Сравнявайки резултатите от “испитанието” за трето отде
След като започва работа в Новопазарското училище, Гру ление в Нови пазар и във Върбица /година по-късно/ се вижда,
ев се сблъсква с някои трудности. Първата и най-съществена οι че изискванията на учителя не се променят в зависимост от
тях е намаленият брой на учениците, който сравнен с предход местоработата му. На двете места Груев работи с еднакъв енту
ната година е с 27 деца по-малко. Според таблицата съставена сиазъм и прилага еднакъв критерий спрямо учениците си. Изис
от Илия Р. Блъсков в качеството му на ревизор на селските учи кванията му целят да повишат грамотността и културата на не
лища, в Новопазарското училище през 1875 г. не се учат моми говите възпитаници. Постигането на добри резултати от уче
чета13. Но според изследователите Г. Гроздев и Г. Златков, как ниците се явява и критерий за работата на учителя, който за
то и според “Расписът” за 1876/77 г., броят на момичетата и мом това получава по-добро заплащане и се ползва с уважението
четата е вече почти еднакъв, изключая първо отделение, в кое на обществеността.
то са записани само три момичета. В посочения “Распис” пра В архива на Петър Зл. Груев са запазени тетрадки със за
ви впечатление, че броят на учениците, започнали учебната писки по геометрия и граматика. В тях той подробно разработ-
88 89
ва уроците си. Включва допълнителна информация, задачи ц
упражнения, по които работи в клас. От това се вижда, че отде
ля време за предварителната си подготвка.17
Документацията от учителската работа на П. Груев показ
ва нивото на образование в Нови пазар и Върбица за годините
в навечерието на Руско-турската война от 1877/78 г.
Наред с пряката си, учителска дейност в града, Груев
продължава да пише поезия. За периода април - май 1877 г„
той се подписва под две стихотворения: “Тъжба по чужбина” и
“Там на Исток се показва”. Последното, авторът използва като
текст за училищна песен, в която прославя науката и образова·
нието. Считам, че тази своя творба,а вероятно и други, той из
ползва в учебния процес, воден от факта, че поезията на учите
лите лесно се възприема от учениците и поддържа необходи
мостта от култура и просвета. Тя е израз на лична позиция и на
актуални за времето теми.
Цялата дейност на Груев и в Нови пазар е подчинена на
работата му в полза на обществото. В града учителят изнася бе
седи и слова по различни поводи. Внимание заслужават двете
“словца”, както Груев сам ги нарича, писани от него съответно
на 10.III. и на 20.IV. 1877 г., и “сказани” от учениците му Тане
Станчев и Пейчо Илиев. Последният, произнесъл словото в ъ е
връзка с училищното “испитание” в същата година. Словата
прокарват основната цел на учителя, а именно, да пробуди у
родители, ученици и цялата новопазарска общественост необ
ходимостта от просвета и образование. А произнесени от него
ви питомци се явяват като образец за работата на учителя j
новопозарското училище. По време на престоя си в града освеь;
известната в публикациите беседата от 9.IX. 1876 г., Груев пише
и сам изнася още две слова. Първото е по повод Рождествс
Христово на 24.XII. 1876 г. В него той се впуска в размисли върх;
първородния грях, божествената и човеш ка природа на Хрис
тос, като не пропуска възможността да апелира и в църквата
за подпомагане на образованието. Вероятно очакванията на
Груев, че призивите му ще предизвикат интереса на новопазар
90
ци към образованието се оказват напразни. Във второто слово -
на 22.IV. 1877 г., въпреки оставащите му по договореност два
работни месеца, отново прокламира същите идеи. В него той
вижда в необходимостта от наука, образование и просвещение
вече и надежда за скорошно Освобождение. На същата дата
Груев се подписва и под една своя публицистична творба - “Л ю
бовта към Отечеството”. Думите в нея са подредени във форма
на триъгълник - способ използван и от други автори през
Възраждането, а в случая може би взаимстван от посвещението
на Добри Войников към “Разни стихотворения”, писани 1868г.
По съдържание творбата е твърде различна от останалите пи
сани от Груев. Създадена десет дни след обявяването на Руско-
турската война, тя вече разглежда проблема за патриотизма и
жертвоготовността на народа в името на Свободата на България.
Част от словата на Груев са записани в тетрадка, озаглаве
на: “Слова училищни, казвани в различни времена в училищ е
то за поущрение на народа към наука и родолюбие” 18. Само по
себе си заглавието говори за целите, които учителят си поставя
в хода на своята работа. Опитва се да спечели гражданите да
работят заедно за напредъка на обществото. Словата на Груев
са увлекателни. Те са откровени, казани с език разбираем за не
говите слушатели.
Пребиваването си в Нови пазар, той използва и за съби-
рателска дейност. И тук продължава да събира народни песни и
обичаи, които записва в тетрадки. В една от тях са вписани 149
песни, от които над 30 е отбелязъл, че е слушал в Нови пазар.
От тях с невменни знаци са нотирани 8 песни, между които
“Кукувичката кукува” и “Цар Радуслав”. Посред текста на после
дната песен Груев записва обичая “стрижба”19.
По отношение на читалищната му дейност, може да се каже,
че Груев приема съветите на предшественика си Ив. Радов да се
грижи за читалището и библиотеката към него. “Книгохрани-
телницата”, за която говорят Гроздев и Златков, според мен до
месец август 1876 г. не е реализирана или поне не цялостно.
През същата година читалището се нуждае от ремонт. В едно
91
свое писмо от 17.VIII. 1876 г., Ив. Радов се обръща към Груев: В заключение мога да кажа, че макар и кратко, времето
“Как е читалището? Направихте ли му тавана, а още и библио през което Петър Златев Груев работи се оказва благотворно за
тека?”20 Последната дума сам Радов е подчертал, което говори, развитието на просветното дело в малкия град. Разгледаните
че той пряко е ангажиран с мисълта за създаване на библиотека документи допълват не само биографията му, но обогатяват ин
и разчита за това на Груев. Каква е пряката заслуга на Груев за формацията за историята на образованието в Нови пазар.
създаване на библиотека не може да се каже, поради липса на
повече податки за това, но е факт грижата му за снабдяването 1В. Тонев. Бележки по учебното дело в Североизточна България през
на града с книги и вестници, като рискува за това дори при еп о х а та н а Възраждането. Новопазарско. В:ИНМВ, k h .X I , 1975г.
ятелството се с поп Иван Събев от Върбица. В писмо от 25.VII] 2 Г. Гроздев, Г. Златков. Нови пазар. 1983г.
3Ал. Моцев, П.Динев. Петър Зл. Груев. Културно-музикалната и обще
1876г. свещеникът се заканва на Груев във връзка със зъдържа
с т в е н а дейност. В: ИИМ, кн.Х, 1964г.
нето на в. “Зорница” в Нови пазар: “Виждам работата где е била:
4 А. Виденов. Очерци върху историята на българската музика в Шу
сега ми каза наш Димитър, че чели вчера едно от Вас проводено мен. 4.1. Възраждане. Ш. 1979г.
писмо до Велча Стоянов Дойнов, че сте дръпнали там [вестни 5Териториална Дирекция Държавен Архив - Шумен, ф.99к,оп. 1, а.е.31
ците -бел. И.Д.] и като ги прочетете сте щели да ги провождате, 6Пак там, а.е.4, а.е.ЗО
че защо ми е мене подир месец може и два да чета новини. Тъй 7Пак там, а.е.19
не може да бъде никак. Или ги отправи пак през Осман пазар 8Пак там, а.е.79, а.е.83, а.е.87, а.е.88, а.е.89, а.е.86, а.е.91
или ще ми върнеш 15-тях грош а... 9Г. Гроздев, Г. Златков, цит.съч.,с. 109; ДА - Шумен, ф.99к, on. 1, а.е. 12
10ТДДА - Шумен, ф.99к, on. 1, а.е.86
Брате, да ти обадя първо - или Зорницата ми да отправиш
11 Пак там, а.е. 87
в Варбица = или петнайсте гроша да дадеш = Ще развалим при
12 Пак там, а.е.86
ятелството по между ни. Поп Иван Събев”21 13Д. Георгиева, М. Пенков. Шумен и Шуменско XV-XIXb./Документи
Петър Груев поддържа кореспонденция с Илия Блъсков,с и материали/. Шумен, 1996г., с.306, д. 142; сп. “Училище”,IV, притурка на 23-24
колегите си от различни населени места и свои ученици от брой, 12 април 1875г.
Върбица. Проявявайки чувство на историзъм, той съхранява 14ТДДА - Шумен, ф.99к, on. 1, а.е.31
получените писма, като ги прибира на специално отредено за 15Пак там, а.е. 87
целта место.22 В кореспонденцията на учителя са запазени: по 16 Пак там, а.е.83
17Пак. там, а.е. 31 ,а.е. 30
каната, която той получава за “испитанието” в с.Калугерица;
18Пак там, а.е.21, а.е. 32, а.е. 36
писмо за съдействие при назначаване на учител в с.Могила; за 19Пак там, а.е.27,а.е.19; “стрижба: мъжко дете като стане на 5 или 6
събирането на парични помощи на участниците в Шуменското години, завождали го вечер родителите му при кръстника, който му устригва
въстание през 1875 г. и др. Получените от него писма дават ин от 7 места космито; правят угощение и дарят родовете, които се събрали у
формация за равнището на образование в околните селища, за кръстника да ся гостят.”
броя на учениците и заплащането на учителите, за получаването 20Пак там, а.е.20, а.е.34, а.е.35
на вестници и списания и за историята на населените места.23Те 21 ТДДА - Шумен, ф.99к,оп. 1, а.е 87
му дават възможност и да сравни работата си с тази на своите 22Пак там, ф.99к, а.е.87
колеги. 23Пак там, а.е.79, а.е.83, а.е.87, а.е.88, а.е.89, а.е.86, а.е.91
92 93
bber die Tätigkeit des Lehrers Petar ZI. Gruev in Novi Pazar
(1876-1877)
Irina Dimitrova
Zusammenfassung
Als eine Etappe der gesamten Tätigkeit des Lehrers P. ZI. Gruei
wird im vorliegenden Dokument sein Aufenthalt 1876-1877 in Novi Pazai
untersucht.
Als Lehrer in der Stadt angestellt, erfbllte Gruev sehr professionell
die angenommenen Engagements, indem er an der Erziehung einer gn^Heret
Zahl von Schblem arbeitete.
Aus seinem umfangreichen Archiv ersieht man, dass der LehrerP
Gruev mit einem, im Voraus ausgearbeitetem System fbr seine Arbeit ii
den Unterricht gegangen ist.
Neben der unmittelbaren Lehrerarbeit schrieb Gruev Gedichte
komponierte und schrieb bber 30 Volkslieder, von denen er acht щ
bberflbssigen Zeichen versah.
Während er sich als Vertreter des uffentlichen Lebens fungierte
arbeitete der Lehrer auch fi>r die Grbndung einer Bibliothek mit Lesesaai
und fbr ihre Versorgung mit Bbchern. Er vermittelte auch bei de;
Sammlung von finanziellen Zuwendungen fbr inhaftierte Strflflinge
Teilnehmer an der Schumen-Schar im Jahr 1875.
In der Zeit von 1876 bis 1877 fbhrte er umfangreicht
Korrespondenzen mit Lehrern aus verschiedenen Orten Bulgariens, wobe:
er sich bber die Geschichte und die Entwicklung des Schulwesens don
informierte.
Oben erwAhnte Tatsachen ergAnzen eindrucksvoll Gruevs Biografie
und die Geschichte des Bildungssystems in Novi Pazar.
94
ОБРЕДНА УПОТРЕБА НА ВОДА В ПРОЛЕТНИТЕ
ОБИЧАИ ОТ Ш УМ ЕНСКО
Нели Желева
Темата за обредната същност на водата и начините □ на

прилагане в традиционната българска практика е третирана в
редица етнографски изследвания.1Осмислянето й като апотро-
пейно, очистително, продуциращо и лечебно средство е изве
дено на базата на обредни практики от цялата българска етни
ческа територия. Водата е необходим елемент и условие и в много
обичаи от пролетния обреден цикъл.
Поради липсата на достатъчно информация, в публика
циите по този въпрос Ш уменският район е засегнат съвсем бег
ло и спорадично. През последните 10 години, в резултат на про
ведените комплексни експедиции на РИМ - Шумен беше събран
значителен емпиричен материал, който дава възможност да се
очертае по-цялостно проблема за обредната употреба на вода
та в пролетните обичаи от Шуменско, което е и предмет на на
стоящото изследване. С оглед на темата са приведени примери
от селища, намиращи се в близост до гр. Ш умен, с преобладава
що старо местно население.2
Следвайки хронологията на пролетния календарен цикъл
от Великденските заговезни до Спасовден, в началния му пе
риод обредната употреба на вода е оскъдно и еднотипно. На
преден план е огънят, с помощта на който в този граничен пе
риод - зима - пролет, се противодейства на хтоничните сили и
унищожават силите на злото.
На “Чие пунделник” - първият понеделник от Великите
пости, в град Ш умен измиват с гореща “пепиляна одЕ1?” всички
прибори и съдове за ядене. Също с пепеляна вода измиват со
фрата, изпират хлебниците и кърпите за ядене. С една дума -
пречиства се всичко, за да не остане нейде мазно, “чи дън съ
смърси някой”.3 Блажните съдове изтриват с пепеляна вода и в
95
Кюлевча, Осмар, Дивдядово. Повсеместен е обичаят рано сут
ринта , преди кути ята на Тодоровден моми и жени да измиват
косите си, за да станат дълги и лъскави като конската опашка. В с.
Дибич с вода поръсват добитъка и най - вече - конете.
Водата присъства по - осезаемо /макар и не като активен
фактор, а като обредно условие/ в обичая Кумичене, който се прави
на Цветница. Проучването на този обичай показва, че той е съхра
нен сравнително добре в по - голяма част от селищата на Щу.
менския район. В гр. Преслав рано сутринта, преди “отпуск” на
църквата момите от Лазаря отиват на реката да се кумичкат, като
пеят песента “Заградиф си градинчица”.4 По пътя те си вият и
наплитат венчета от върбови клонки, които набелязват с различ
ни цветни кончета. Като приближат реката и се качат на моста,
всички едновременно хвърлят венчетата във водата. На която
мома венчето излезе най- напред, тя става кумичка. Тогава друж
ките я отвеждат на “буенец” до дома Ц като пеят:
“Кумичке ле, Вичке ле /2/
върви, върви напредя /2/
Да размиташ дворове /2/
Да нареждаш столове /2/
Да посрещаш лазарки /2/”
Начело на хорото е кумичката. Когато стигнат до дома Q тя
ги черпи, а след това изиграват първото сключено хоро през Ве
ликите пости.
При описанието на обичая5 е посочено, че в Преслав “съ
кумичкат само моми. Булките не ходят на този обичай. А чар-
валъка отделно съ кумичка”. В какъв смисъл е употребено “чар-
валък” / вероятно дума от преславския диалект, излязла вече от
употреба/, не можа да се установи. Би могло да се тълкува като
“остатък” или нещо “последно”, а това навежда на мисълта за
възрастова или социална диференциация на участниците в оби
чая.
В Шуменския район обичаят Кумичене следва в общи ли
нии “преславската “схема. Наблюдаваните различия в някои се
лища се отнасят до терминологията или до някои детайли, което
%
не нарушава по същество посочената схема. В с.Кюлевча в теча
щата вода пущат “колелца” от върбак или къщна метла; в Косово
- “гьркалца” или “кравай” от метла или осига. В с. Драгоево на
венчетата казват “гСЬченца” В с.Салманово пускат венчетата върху
бухалка, а в Енево “като утодят нъ р Ската, тургат ги на една дъска”.
В селата, където няма река се използват коритата на селските чеш
ми. В с. Мадара запушват дупката на коритото и слагат бухалка.
На която мома цветето премине първо през дупката на бухалката,
тя става кумица. На кумичката дигат “шиника” на главата, вътре с
питата и я съпровождат до дома Пкато пеят:
“Напред, напред кумице /2/
Напред си се паднала Ι2Γ.
Една особеност на обичая Кумичене в Шуменско се наблю
дава в с. Дибич. Тук преди да тръгнат към реката момите се раз
делят по две. Всяка двойка пуща пръстенчетата си в менче с ос
ветена в църквата вода. Пак по две хвърлят китките си в реката.
Която китка предвари тя е кръстницата, а другата е кумица. На
Великден всяка кумица носи на кръстницата си козунак и яйце.
Като се върнат от реката изваждат пръстените от менчетата, раз
менят ги и от това, което сънуват вечерта гадаят за бъдещето си.
Като момински пролетен обичай, в Дивдядово6 Кумичене-
то твърде рано се отдалечава от първоначалния си вид и с учас
тието в него на момиченца по на 10 - 12 години се счита за дет
ска игра. Отпаднали са и песните в него. “Праяха го [фата, ама и
ние не знаем за как Ой. Казвахме: “Ха да идем да съ кумичкаме”.7
На Цветница в с. Дибич носят в църквата цветя. След като
свещеникът ги поръси и освети, всеки си взема по китка от тях и
ги отнася в дома си. Като изсъхнат ги слагат под възглавницата
си “за здраве”, а като завали градушка стопанката ги стрива в ръка
и ги подава с дланта си три пъти навън през прага на вратата. С
осветената “цветна” вода лекуват през годината болни деца и
животни.
Обредната употреба на водата е застъпена най - широко в
Гергьовденския празничен цикъл - с цялото разнообразие от из
вестните в общобългарската традиция варианти: като “цветна”,
97
“гергьовска”, “мълчана”, “лековита” вода, а като начин на употре ност от три места/, която да донесе без да говори по пътя. На
ба - като ръсене, миене, обливане с вода, газене в гергьовска рос; клуповете на менчето вържат китки с червен конец. В китките
и пр.
трябва обезателно да има пресен чесън и коприва - за берекет. В
Рано сутринта на Гергьовден се прави обредно измиване t менчето се пущат три листенца здравец /за здраве/, дюлев лист,
роса: търкаляне в роена трева /Осмар, Енево, Косово/, газене с чимшир и една паричка /за късмет/, която остава за момиченцето.
боси крака в ечемика /Драгоево/, търкаляне в люцерина /Кюлев Известно разнообразие съществува по отношение на останалата
ча/, измиване на очите с роса от трендафил /Енево/. На този ден след замесване на обредните хлябове “мълчана” вода. В Дивдя
всеки стопанин трябва да накваси краката си в росните жита, за дово с нея поръсват агнето преди и след като го заколят; в Енево
да се роди много жито. Или обикаля на кон в росата нивата си и се обливат за здраве, пръскат се или само измиват лицето си; в
отправя пожелание: “Толкова високо да стане житото”. Осмар отпиват по малко или поръсват младите и децата. С “мълча
С “цветна” вода на Гергьовден се къпят, поливат или изми на” вода баба Димитра от с.Осмар приготвяла поливка за страх.
ват косите - стари и млади, във всяка къща. В Кюлевча във водата Във водата слагала билки, камъчета, събрани от кръстопът и дол
поставят листа от дива тиква, росен, волово цвете и листа οι ната челюст на Гергьовското агне.
дървета; лимоника и здравец - в Осмар; коприва и здравец в Ло- Народното вярване, че срещу Гергьовден някои извори при
зево, дива тиква в Драгоево, а в Новосел - 40 л й т а от различни добиват чудодейна и лечебна сила е застъпено широко в селища
треви. За най - лековита се смята трева, която е израстнала между та на Шуменско. С подобно вярване е свързан изворът в местно
коловозите на път, а също и в гора на място, където преди това е стта “Чашите” в подножието на Мадарските скали над с.Кюлев-
горял огън. Сред местното население преобладава мнението, че ча. Според преданието само срещу празника, в полунощ на едно
гергьовските треви са още млади и не стават за лек, а само за място в скалите прокапвала вода и спирала след 2 - 3 дни. Леген
поливки. И още: “Което е за лекуване, не се мирише. Бере се рано дата разказва, че на Гергьовден по време на хорото змей грабнал
сутрин, само на отиване.” една мома и я зазидал в канарата “Чашите” . Водата, която изтича,
В някои селища обредното измиване с “цветна” вода се пра били сълзите на момата, а бръшлянът, обвиващ камъка - косите □
ви и сега, макар и с известни прекъсвания /напр. в с. Енево. Ин Според местните вярвания през тези три дни водата е лековита.
тересен факт на приспособяване на обреда към съвременните Всеки трябва да пие от нея и да си измие очите. В тази местност
условия се наблюдава в Дивдядово. След построяването на об на втория ден на Гергьовден /7 май/ извеждали младите булки
ществена баня, сутринта на Гергьовден тя се посещавала от мно край водата. Свекървите ги закичвали със златни пендари и им
го хора. “В курните, на всяко улуче имаше сложено здравец, ве препасвали престилки - знак за обредно преминаване в групата
ликденче и други пролетни треви. Плискахме се с тая вода и се на зрелите жени. На третия ден на Гергьовден на извора отивали
заливахме.”8
само момичета.
В Шуменско носенето на “мълчана” вода за замесване на Подобни вярвания за чудодейната сила на “гергьовската”
обредните хлябове е ритуал, който се подчинява на известните вода съществуват за местността “Бялата вода” край с. Лозево, за
ни за цялата етническа територия изисквания, поради което ще чешмата “Пикла” край с. Салманово /наречена така, защото от
бъде предаден в обобщен вид: Срещу Гергьовден “натрувят” близко издялания от камък чучур капела по малко вода/, за местността
момиченце /да не е сираче/ с празнични дрехи, накичват го с ал “Лъвчето” в парка Кьошкьовете, където шуменци имали обичай
тъни и китка, а на главата с венче и го изпращат за вода /по възмож- да се мият от изворната вода и да оставят по околните храсти
98 99
червени парцалчета; за изворчето на текето над Бирената фабри материали от теренните проучвания в Шуменски район се по
ка. По сведения на Калушка Маринова от с. Лозево, нейната баба крива напълно с описанието на Блъсков и маркира основната
е ходила на това изворче с мъжа си три поредни години на Гергь схема, по която се прави обичаят в района.
овден с по едно живо агне, като вярвала, че това ще Спомогне да Цитирайки Ил. Блъсков, не можем да отминем без внима
забременее и да се замогнат. ние изказаното от него в края на текста неодобрение към наблю
Пеперуда и Герман, макар и без фиксирана дата, в Шуменс давания обичай Пеперуда. При съпровождащия го “джумбуш”,
ко правят в периода от Великден до Гергьовден или през Вели предизвикан от намесата на ергените, от гощавките с вино и кра
ките четвъртъци до Спасовден, което ги причислява към кръга молите, наместо дъжд, който “уж щял да напуй земята”, започва
на пролетните обичаи, свързани с обредната употреба на вода. ло по-скоро да капе кръв. “В този стар селски обичай ни една
Тези два обичая в Шуменско дотолкова са се срастнали, та казват: добринка се не вижда - отбелязва авторът, а злото е голямо. В
“Пеперуда и Герман то е едно”. Под общото заглавие Пеперуда е и него се вмещават три големи грешки: Първата е просто суеверие,
едно от най - ранните за Шуменския район описание9, направе втората - играчки със святите обреди и третата е това, що го каз
но от Илия Блъсков през 1886г: “ ...сека година през м. априля ват по книга Деморализация, т.е. похабяване, разваляние на доб
или майя .. .селенките имат обичай да играят пеперуда, че тогаз рите нрави”.
уж щяло да вали дъжд. Събират се сичките моми от селото в един Доколко мнението на Блъсков е съвпадало с общоприетото,
от Великите четвъртъци у някоя къщ а... избират една мома, коя днес не може да се каже. Но факт е, че Пеперуда и Герман са сред
то зоват “поп”, и тя ще носи котле, пълно с вода и китка вътре, с най-трайните пролетни обичаи в Шуменския район, изпълнява
която ще ръси. Избират и други две, които ще играят, а тях укачват ни до 60-те год. на XX век.
от главата до краката със зелено бъзе и това са пеперудите. От Интересен вариант от общото развитие на обичая беше ре
лъчват и една по-якичка, нахлузят на шията Пдисаги, в които ще гистриран в с. Енево при експедиция през 1999г. Млади момиче
пълнят подарките... и тъй тръгват от къща на къща да играят Пе та окичени със зеленина и венчета обикалят къщите. В средата е
перуда. Моминският поп влиза в къщата с котлето и китката и Пеперудата, която носи дървена, около един метър кукла. Глава
като секи поп поръсва сичките къщ ни... а сетне излязва навън, та е оформена от плат, с изписани вежди, очи и нос. Облечена е
де другите моми на двора... разделени на два реда пеят двустран- в риза и закичена с китка здравец, завързана с червен конец. Тази
но на пеперудите, които играят с мокрото бъзе в ръцете си. Още кукла, която наричат Германчо не се оплаква. Като завърши об
дорде се пее песента “Пеперуда лятала, лятала” . .. и дорде играят, хождането, правят втора кукла Герман - от кал. Него слагат на
стопанката ненадейно излива връз пеперудите котел със студена керемида, оплакват го и го “ровят” на брега на реката. С това вяр
вода... Като исходят пеперудите селото, залавят се после за друга ват, че зариват сушата и злото. След това хвърлят дървения Гер
служба. Направят от кал едно дете, завиват го в бяло платно и ман в реката - срещу градушка. Използването на две кукли Гер
захващат да го оплакват. Това мъртво дете го зват Германчо. Мо ман - от дърво и от кал, всяка със своето осмисляне и предназна
минският поп върви напред, с кандилницата, а подире другите чение е изолиран случай в Ш уменския район и непознат досега в
със запалени свещи. Като дойдат при някоя река, изчовъркват българската традиция.10
едно трапче и спускат вътре Германча...” В заключение може да се каже, че посочените случаи за
Макар, че Ил. Блъсков отнася описанието към един по-ши- обредна употреба на вода в пролетните обичаи от Ш уменско по
рок ареал на разпространение, включващ освен Шуменско още казват идентичност с общоетническите практики от този харак
Провадийско и Джумайско, съпоставката с наличните архивни тер. Отбелязаните локални особености не променят по същество
100 101
заложения в тях смисъл и начин на приложение /Кумичкането в
с. Дибич, Пеперуда и Герман в с.Енево и пр./. Същевременно
именно това локално разнообразие и вариантност в обредната
употреба на водата обогатява като цяло българската традицион-
на обредна система и формира нейният своеобразен облик.
Много от посочените обичаи от Шуменско са влезли трай
но в празничния живот на местното население и се практикуват
и през втората половина на XX век. Но още от 30 - 40 - те години
се наблюдава постепенно изместване от първоначалния смисъл,
влаган в тях. По силата на традицията, обичаите продължават да
съществуват, но придобиват все повече празнично - развлекате
лен и показан характер.
1М. Арнаудов. Обичаи за дъжд,- В: Студии върху български обредни

легенди., T. 1., C., 1971; Й. Манкова. Обредна употреба на водата у българите.·
В:Етнографски проблеми на народната духовна култура. C., 1989; Д. Маринов.
Избрани произведения. T. 1., C., 1981 ; Хр. Вакарелски. Етнография на Бълга
рия. C., 1974; В. Кузманова. За системния характер на пролетните обреди. -В:
Обреди и обреден фолклор. C., 1981 ; Т. Д. Филимонова. Вода в календарни
обрядах. - В: Карендарнне обичаи и обрядн в странах Зарубежной Еврогщ.
Исторические корни и развитие обнчаев. M., 1983 и др.
2 В публикацията е използвана информация от теренни проучвания,
проведени през периода 1990 - 2000г. в Шуменския район, в селата: В. Друме-
во, Градище, Средня, Макак, Кюлевча, Осмар, Салманово, Енево, Лозево.
Драгоево, кв. Дивдядово /квартал на гр. Шумен/ и градовете Велики Преслав
и Върбица. Съхранява се в научния архив на отдел Етнография под Инв. №:
П-36/с. 14,7/, П -16 /с.З/, П-22 /с. 18,57/, П-39 /с. 10-11/, П-1/с.34/, П-36/с.67-
68,78/, П-12/с. 12,14/, П-25 /с.28,30,35,55,62/, П -2 1 /с. 13/, П-3 /с. 17-18/, П4/
с.2/, П-35/С.25/.
3 В. Петров. Речник на думи от Шуменския диалект/ръкопис/. АОЕ/
необработен/.
4 Народни песни от Североизточна България. Т.2, с. 444- 445.
5 Пак там.
6 Село, сега квартал на гр.Шумен.
7По сведения на Дана Грозева от кв. Дивдядово. /НАЕ-П-20 /
8 По спомени на Василка Георгиева от кв. Дивдядово /НАЕ-П-20/
9 Ил. Р. Блъсков. “Ружа”, кн. X, 1886, с.50.
10 Предстои цялостното публикуване на обичая от с. Енево, Новопа-
зарско.
102
Rituelle Anwendung des Wassers in den Frbhlingsbniuchen des
Gebietes um Schumen
Neli Zheleva
Zusammenfassung
Die Forschungen basieren auf persunlich gesammelten Informationen

von Untersuchungen, die WAhrend der Zeit von 1990 bis 2000 in Siedlungen
des Schumener Gebietes gemacht wurden.
Das zitierte empirische Material erlaubt es, das rituelle Wesen des
Wassers und die Anwendungsweisen im bulgarischen Kalender der
FrbhlingsbrÄUche vollstn,ndig vorzustellen.
Die FrbhlingsbrAuche aus dem Shumener G ebiet sind in
chronologischer Weise - vom Tag vor Beginn der usterlichen Fastenzeit
bis zum Tag des Hl. Spas - dargestellt, wobei man die wachsende Pmsenz
des Wasser in den ВгдисЬеп gegenbber dem Feuer erkennt.
Dies vereinigt sich mit dem bbergang vom Chaos (Grenzzustand
Winter/Frbhling) zu einer stabilen Ordnung.
Im Bericht wird ausdrbcklich auf die lokale Spezifik der rituellen
Anwendung des Wassers verwiesen.
GruHere Aufmerksamkeit ist auf das Ritual „Kumichkane” im Dorf
Dibich und in der Stadt Preslav gerichtet. AuHerdem auf den Georgstag
(am 6. Mai) im Dorf Kyulevcha.
Eine interessante Variante der W asserrituale Peperuda
(Schmetterling) und German wurde 1999 im D orf Enevo mit der
Verwendung von zwei Puppen „German“ - eine aus Holz und eine aus
Schlamm - jede mit ihrem Sinn und Zweck, registriert.
Als Schlussfolgerung wird angegeben, dass die lokalen
Besonderheiten in der rituellen Anwendung des Wassers in den
Frbhlingsbrfluchen im Schumener Gebiet deren tieferen Sinn nicht
wesentlich wandeln.
Gleichzeitig bereichert nmnlich diese Vielfalt das bulgarische rituelle
System und formt dessen eigenartiges GeprAge.
Seit den 30er/40er Jahren des 20. Jahrhunderts beobachtet man
eine allnmhliche Verschiebung des ursprbnglichen Zusammenhangs, welcher
in den Ritualen lag und die bberlieferten rituellen Praktiken nehmen immer
mehr einen feierlich-unterhaltsamen Charakter an.
103
ЛЕКАР, ПРЕДАН НА ПРОФЕСИЯТА И РОДНИЯ СИ ГРАД
(Бележки за дейността на д-р Стефан Смядовски)
Дечко Лечев
Малко са личностите като д-р Стефан Смядовски, които

така дълбоко са се вписали в историята на своя роден град, из-
вървявайки целия си трудов път в него, въпреки че отличното
европейско образование му предоставя много други възможно
сти. Твърде съществен е приносът и заслугите му за развитието
на здравеопазването в Ш умен, за да бъдат подминати или да
останат незабелязани от изследователите. Нещо повече - дела
та и животът на този човеколюбец трябва да станат достояние
на широк обществен кръг, като пример за професионална отда-
деност, етика и морал.
Семейна среда
Родът на д-р Смядовски произхожда от с. Байрям дере
(с. Веселиново). На 12-13 годишна възраст (около 1840 г.) баща
му - Петър Димов е даден слуга при поп Константин в с. Див
дядово с условието да го научи на “четмо и писмо”. По-късно се
премества в с. Смядово на работа при закупчици на добитък за
турската армия. Около 20-годишен започнал да се занимава с
търговия самостоятелно - отворил магазин и конак.
През 1860 г. се преселва в Шумен. Тук му прикачат пряко
ра “смядовлията”. По неписана традиция този прякор се пре
връща във фамилното име Смядовски, така както “преславени-
на” става Преславски, “джумалията” - Джумалиев, “добруджа-
неца” - Добруджалиев, “ченгелчанина” - Ченгелиев, “марковча-
нина” - Марковски и т.н.
Петър Димов се занимава с търговия на манифактурни сто
ки. Отваря дюкян на пл. “Кушир” (дн.“Освобождение”). Около
1873 г. умира жена му. От нея остават пет деца - трима снове и
две дъщери. От втория му брак с добруджанката Василка Пен
104
чева на 3 февруари 1875 г. (на Св. Трисветители) се ражда един
ственото природено дете Стефан.
Ученичество
Баща му го записва ученик в първо отделение на основ-
ното училище шест годишен. Завършва Окръжното шестоклас-
но училище през 1891 г. Тъй като пълното гимназиално образо
вание е до седми клас, се налага да учи една година в Русе.
Както се вижда от спомените на д-р Смядовски, негови
съученици са известните по-късно шуменски интелектуалци
като Павел Байнов, Еньо Марковски, Жеко Димов, Ченгелиев.
Обединени в кръжок, те често се срещали с Антон Страшими-
ров, Янко Сакъзов и др. Когато е в четвърти клас, директор на
училището е Преслав Доброплодни.
Студентски години
От есента на 1892 г. Стефан Смядовски следва медицина
в швейцарския град Женева. Изборът на лекарската професия
съвсем не е случаен. Тя е е негова ранна мечта, толкова силно
обладала го, че за да я постигне пренебрегва волята на баща си,
който го изпратил да следва право, а не медицина.
Очевидно още в Ш умен бащата е предугадил, че синът му
не възприел неговите съвети. Поради това в първото си писмо
до Женева отново го напътства: “Стефане, аз пак ще та посъвет
вам като баща, да не си позволиш да следваш за доктор или дру
га наука, но гледай там правото, пък после като свършиш, то
лесна работа.” 1Но и този път Стефан не послушва баща си. За
писва медицина.2
Животът на българската група студенти, уж обединени в
дружество “Братство”, в известна степен го разочарова заради
раздорите и “кисненето” по бирарии и играта на карти. Както
той пише, с няколко свои приятели “ходехме на театри, опери и
концерти и не се интересувахме от нищо друго освен от преки
те си студентски задължения”.3
105
След първата година се прехвърля да учи в Лионския уни
верситет (Франция) не толкова заради неприемливата за него
обстановка в Женева, а защото, както сам посочва, там “можех
да взема диплома не за чужденец, каквато даваха в Женева, а
държавна диплома, която да важи за Франция.” Тук трябва да се
допълни, че този университет е един от малкото, чиито дипло
ми дават право да се практикува лекарска професия във всички
европейски държави. Въпреки това, след завръщането си през
1897г. дипломирания лекар д-р Смядовски полага изпит пред
комисия в София, за да може да практикува професията си в
България.
И по време на следването в Лион Стефан Смядовски вни
мателно подбира приятелите си (както от средата на българс
ките, така и на френските студенти), очевидно по един съще
ствен признак - отношението към учебния процес. Не случайно
всички те по-късно стават известни специалисти и професори
в университети.
Професионална реализация и обществена дейност

След дипломирането си д-р Смядовски е поканен да ос
тане във Франция, като му е предложена работа в болница и
специализация - мечта за всеки начинаещ специалист. Той оба
че отказва. Не се вслушва и в “добрия съвет” на директора на
“Народно здраве” д-р Золотович, да приеме предложението за
работа на вакантните места “ординатор” в София или Плевен,
но не и в Шумен. Отново последва отказ. Формалната причина
са “болнавите родители”, които се нуждаели от грижи, но ис
тинската е, че е бил воден от желанието да вложи всичките си
сили за развитието на медицината в родния град.
Впрочем, такива предложения са му правени и по-късно,
когато вече е утвърден лекар. През 1924 г. д-р Кесяков, тогава
директор на дирекция “Народно здраве”, с шеговит тон, но види
се съвсем сериозно, му предлага: “Любезний ми колега Смядов
ски, не би ли желал да си развалиш спокойствието и чорбад-
жилъка в Шумен, за да дойдеш в София, в Александровската
106
болница...”4 Предложението да работи в такова авторитетно
болнично заведение безспорно е голямо признание за профе
сионализма му. И разбира се, съблазнително, но пак последва
отказ.
Д-р Смядовски се завръща в Шумен през м. август 1897 г.
С назначаването му за ординатор в Шуменската болница започва
неговата изключително полезна за града, но свързана с много
трудности и огорчения професионална реализация и обществе
на дейност. Въпреки това, завръщането му е за цял живот - до
неговата смърт през 1962 г. Целият трудов стаж на д-р Смядов
ски, с изключение на принудителния няколкомесечен престой в
Айтос, преминава в Шумен. Уволняван многократно, както сам
пише “в интерес на работата” и като градски, и като окръжен, и
като болничен лекар, дори и като лекар-управител на ш уменс
ката болница, той не напуска града. Не го напуска най-вече за
ради своя лекарски дълг към съгражданите си, за които като ис
тински родолюбец в самия край на своето “Ж ивотоописание”
по възрожденски казва: “Доволен съм, че дадох скромна дан на
собствения си народ, който тъй много обичам.”5 Така дългата
му професионална биография става част от историята на меди
цината в Шумен.
За да стане по-ясно на какви изпитания се е подлож ил
д-р Смядовски и каква е стойността на приносът му впослед
ствие, да видим какво е заварил при завръщането си в Шумен:
“Но какво беше моето разочарование, когато за пръв път влязох
в Шуменската билница! Зданието, в което се помещаваше бол
ницата можеше да служи за всичко друго, но не и за болница.
Сред една голяма градина, с югоизточно изложение /построено
през 1830 година от турците в западните покрайнини на града/
, то бе изградено от камък със стени не по-малко от 80 санти
метра, с малки прозорци с железни решетки, със съвършено
тъмни коридори. Две от болничните стаи бяха по-големи и по
бираха най-много по десет легла. Имаше и други, по-малки стаи
и една превързочна. Управата на болницата се помещаваш е в
две стаи - едната за управителя, който беше и окръжен лекар, а
107
другата - за канцелария. Държавната болница заемаше източ-
ното крило, а южното и западното заемаше военната болница,
Мебелировката беше изключително лоша - железни кревати със
сламеници, пълни с дървеници. Бельото беше със съмнителна
чистота, нямаше никакви инструменти, освен няколко бракува
ни от Руско-турската война и една кутия пълна с пенсети, нож
чета, щипци, един форсепс и пр. Нямаше микроскопи, нямаше
лаборатория...
Условията за работа бяха тъй лоши, че за научна работа не
можеше и дума да става. Нямаше и условия за обикновена прак
тическа работа...
В болницата работех сам. За помощници имах само един
фелдшер, а от време на време идваше да ми помага младият во
енен лекар, състудент и приятел от Женева д-р Тодор Попов,
Завеждах “вътрешни болести”, “хирургия”, “гинекология и аку
шерство”, “очни болести”, “кожни болести” и прочее “пенке-
лер”.6 С такива трудности от професионална гледна точка за
почва дейността на д-р Смядовски. Те обаче не са най-голяма
та беда. По-страшни са неприятностите, които впоследствие се
стоварват върху него в резултат на политическа партизанщина.
През 1899 г. е назначен за околийски лекар, но само след
една година е уволнен от “радославистите” с циничното обяс
нение, че не се е “черпил с окръжния управител”. Изпратен е в
Айтос за около година.
След падането на “радославистите” отново е възстановен
вече като окръжен лекар. По негово предложение Окръжният
съвет в Шумен учредява Фонд за изграждане на санаториум за
туберкулозно болни. Опитва се да въведе ред в градските бол
ници в окръга, поради което си спечелва врагове. За “награда”е
уволнен през 1903 г. “в интерес на службата”.
В началото на 1904 г. отново е назначен със застъпниче
ството на кмета д-р Кърджиев за градски лекар. М акар и огор
чен, приема в интерес на здравето на шуменските граждани:
“Службата “градски лекар” отначало заех неохотно. Но посте
пенно тя започна да ми се харесва. В близък контакт с бедното
108
шуменско население, аз подробно научих условията, при които
живее, нищетата му, мизерните и нехигиенични жилища. И най-
важното - голямата заболеваемост от туберкулоза. Тя достигаше
50 процента от населението... По време на ежедневните оби
колки при болните в града, аз се натъквах на цели семейства,
които лежаха болни от туберкулоза и от които семейства и до
мове преди това са умрели от същата болест други членове. В
действителност, само тези членове от семействата, които по
някаква причина бяха напуснали домовете пълни с туберкулоз
но болни, се бяха запазили от зараза. Дойдох до извода, че боле
стта туберкулоза не е семейна, наследствена болест, както мнози
на лекари и учени мислеха, а е “домова болест”, т.е. заразна.
Беше наложително да се предприеме нещо, но какво и как,
незнаейки нищо за болните, не можеше нищо да се направи.
Помъчих се да образувам дружество за борба с туберкулозата.
Със съдействието на окръжния управител и шуменския кмет раз
пратихме покани до всички началници на учреждения, лекари
и общественици за участие в учредяването му. Това направих
ме, защото бяхме убедени, че само с общи усилия ще може да се
поведе ефикасна борба с този бич на човечеството. За голямо
мое съжаление, а също и за голяма моя изненада, на тази покана
се отзоваха само неколцина лекари и тази първа инициатива
пропадна... Все по това време се опитах да предприема тубер-
кулезацията на млечния доби тък.. .Започнахме инжектирането
на млечните биволици, но когато се поиска унищожаването им,
партизани се намесиха, дигна се врява до Господа и властта се
принуди да абдикира от задължението си. Така и тази инициа
тива удари на камък.”7 Както се вижда, заради незинтересова-
ност и безотговорност от страна на властта, две полезни за здра
веопазването идеи на д-р Смядовски остават неподкрепени и
осуетени.
Службата “градски лекар”, пак поради незаинтересовано
стта на градската управа се оказва трудна по други причини:
“Трябваше понякога да ходя пешком /никой не се погрижи да ми
предостави файтон/около 10-15 километра дневно. Имаше дни,
109
когато трябваше да посещавам домовете на болни на брой 20.
разпръснати по разните покрайнини на града. И това ставаше
след обяд, защото сутрин работех в амбулаторията, където при
емахме 15-20 болни, а трябваше да върша и писмена работа,
обиколки по кръчми, магазини за съестни продукти и прочие. Не
трябва да се забравя, че в Шумен, вследствие на лошата канали
зация и съвсем примитивен водопровод /с глинени кюнци/, за
боляването от тифус беше индемично-епидемично по един или
два пъти годиш но... Това е една добра илюстрация при какви
примитивни и мизерни условия ние - тогавашните лекари сме
били принудени да работим.”8
За да се следи чистотата на питейната вода, с много уси
лия д-р Смядовски убеждава общината да задели пари за обо
рудване на бактериологическа лаборатория, която той органи
зира с помощта на дивизионния лекар д-р Бацаров - бактерио-
лог. Едновременно с това настоява пред общината да започне
изграждането на нов водопровод, защото изследванията показ
ват, че много от източниците са силно замърсени. За целта е
трябвало да се проведе референдум за сключване на заем. В раз
гара на подготовката обаче през 1907 г. идват на власт демокра
тите на Ал. Малинов. Покрай чистката в общината от длъжност
е освободен и д-р Смядовски, който огорчен, но не заради себе
си, отбелязва: . .всичките ни усилия отидоха напразно. Корем
ният тиф продължи да шествува безметежно и да коси бедните
шуменски граждани.”9
Около две години д-р Смядовски е училищен лекар в Шу
менското педагогическо училище. Там, както сам отбелязва той,
“работеше историкът и впоследствие голям археолог Рафаил
Попов, с когото много често общувах.” 10
През 1909 г. е върнат като управител - лекар на Шуменска
та окръжна болница. По това време се завършва строежът на
новите сгради на болницата. По негово предложение се нана
сят корекции на някои от сградите с оглед по доброто им бъде
що функциониране. На следващата 1910 г. болницата се преме
ства, но това е свързано с много трудности.
110
До 1934 r., когато е уволнен от деветнадесетомайците от
ново “в интерес на службата”, д-р Смядовски е лекар-управи-
тел на болницата. Това е период, който обхваща двете Балканс
ки и Първата световна война. Той самият е мобилизирван, ма
кар и не за дълго. Болницата е преустроена да работи за нужди
те на фронта. За известно време в болници са превърнати гим
назията и ч-ще “Арх. М ихаи л” .
След войните д-р Смядовски активизира дейността си по
подобряване на материалната база. Между 1925 г. и 1929 г. се
построява дълго мечтаният от него, единствен по рода си в
България, изолационен дом за туберкулозно болни с 40 места. За
събирането на средства по негово предложение се създава специ
ален комитет. “Този строеж - пише той - струваше над 700 000 лева
- пари събрани изключително от щедрите шуменски граж да
ни...”11. На откриването му, в присъствието на министър-пред-
седателя Андрей Ляпчев, д-р Смядовски поставя въпроса за из
граждането на втори такъв дом, който да служи не само за изо
латор, но и за лечение на болни. За целта през 1930 г. комитетът
се преобразува в “Дружество за борба с туберкулозата”, оглавя
вано от него. С първоначално събраните 500 000 лв. от дарения
строежът е започнат през 1932 г. Но било необходимо да се на
меси и държавата. С много усилия и тичане, макар и само в
качеството си на председател на дружеството, по “големите ка
пии” (врати-б.а.) на директори, министри и депутати, средствата
все пак се осигуряват. “Така - отбелязва той - моята мечта беше
реализирана. Грандиозният павилион от 60 легла, с всичко не
обходимо, включително и парно отопление, беше завършен към
1941 г.”12
Като председател на шуменския клон “Обществено под
помагане” (от откриването му през 1930 г. до закриването му
през 1944 г.), той основава старопиталището в града и дълги
години пряко се занимава с устройството и дейността му. Не
случайно, като акт на признание, след 9 септември 1944 г. домът
за стари хора е кръстен “Д-р Стефан Смядовски” и се е казвал
111
така до излизането на постановлението, с което се забранява
наименованието на обекти на живи личности.
Макар и вече като пенсионер, д-р Смядовски успява да
реализира друга своя дългогодишна мечта - откриването на пре-
ванториум (санаториум за оперативно лечение на туберкулоза),
Със съдействието на областния управител през 1941 г. се учре
дява кооперация, оглавена от д-р Смядовски да реализира зада
чата. След излизането на новия закон за кооперациите след 9
септември 1944 г. набраните средства се прехвърлят на Друже
ството за борба с туберкулозата, на което той също е председа
тел. Да се строи нова сграда не се налага, тъй като в с. Черни
връх, най-подходящото място за такова заведение, е предоста
вено солидно здание на митрополията с капацитет за 40 деца,
Средствата са използвани за оборудване и издръжка на преван-
ториума.
С това, разбира се, не се изчерпват заслугите на д-р Смя
довски за здравеопазването в Ш умен. Освен вече посочените
обществени длужности, той е бил 15 години (между 1919 г. и
1934 г.) председател на шуменския клон на Българския лекарски
съюз, дълго време подпредседател на шуменския окръжния клон
на БЧК.
Въпреки големите му и многобройни заслуги, д-р Смя
довски е един от най-унижаваните здравни дейци от властта,
Странното е, че това се дължи на неговата принципност и без-
компромисност, когато става дума за лекарската професия. Не
политическата конюнктура и пристрастия, а единствено лекар
ският му дълг е било онова, което е ръководело житейското му
поведение. Той не изневерява на своите принципи, дори кога
то това му е коствало големи неприятности. Достатъчно е да се
спомене случая с министрите-затворници.
Без да влага никакви политически пристрастия, като уп
равител на болницата приема през 1923 г. намиращите се в шу
менския затвор бивши министри и ги лекува както се полага, т,
е. както изисква Хипократовата лекарска клетва. Това не се ха
ресва на управляващите земеделци. Наклеветен е от домакина
112
на болницата /земеделец по политическа принадлежност/, че
той и седем негови колеги полагали за министрите “особени”
грижи, без да се налагало, че Андрей Ляпчев е приет в болни
цата само заради един “цирей на задника” . По този повод, в
защита на медицинската етика, д-р Смядовски изпраща гневно
писмо до директора на “Народно здраве” в София: “Като дона
сям горното /с което се опровергава клеветата - б.а./, моля гос
подин Директоре да ми се разреши да дам под съд домакина
Карловски за разгласяване на тайни, поверени му чрез служеб
ното му положение което заема и за обидата, която хвърля на
цялата лекарска колегия, че тя умишлено способствала да се
предаде г-н Ляпчев в болницата без нужда.” 13
Очевидно д-р Смядовски е доста чувствителен на темата
професионализъм. Тъкмо затова най-много го оскърбяват увол
ненията по параграфа “в интерес на работата”, т.е. за несвършена
работа, което той смята за неоснователно уронване на профе
сионалния престиж. Ето защо в случаите, в които е воювал сре
щу “политическа партизанщина” в личен план, то е било един
ствено за пазене на авторитета на лекарската професия.
Срещу поредното му уволнение през 1908 г. например той
възразява до кмета на град Шумен с едно доста категорично и
дори заплашително писмо, в което се казва: “ ...за неизлишно
считам да Ви припомня, че Вий по моето уволнение не сте спа
зили изричните предписания на чл. 30 от Закона за опазване
общественото здраве и че ще държа лично Вас, както и целия
общински съвет отговорен за туй наруш ение.”14
Когато през 1934 г. превратаджиите го уволняват за по
реден път с омразния му мотив “в интерес на службата”, той
упорито се възпротивява, докато не го заменат с мотива “пре
делна възраст” /той вече е на пенсионна възраст/, отново зара
ди собствения си и на лекарската професия престиж.
За сметка на обидите получавани от властниците, д-р
Смядовски получава признанието на голяма част от колегите
си от Шумен и страната. Но най-важното е, че се радва на ува
жението на шуменските граждани.
113
В спомените си проф. Дора Мирчева, негова племенница
пише: “Такъв си спомням д-р Смядовски: сдържан, скромен,
човечен, отличен диагностик и лечител, и психолог.” 15
Дъщерята на известния в Ш умен аптекар Бежарано Бети
Мизрахи (преселена в Израел) си спомня: “Той беше много вид·
на личност не само за Шумен, но и в цялата околност. Беше
известен като много добър лекар, а и като диагностик от първа
класа. Достатъчно беше да се каже, че д-р Смядовски е казал за
някой, че боледува от тази и тази болест и това се приемаше
като неоспорим факт, присъда.” 16
Емануел Фархи, също преселен в Израел казва: “Диагно
зите му бяха достоверни и лекарствата му се приемаха от него
вите пациенти без колебание.. .Хора с хуманен характер като д-
р Смядовски трябва да ни служат за пример при установяване
то на човешки отношения и морал.” 17
Д-р Смядовски оставя отлични впечатления у съгражда
ните си, не само защото може би са малко шуменските фами
лии, които не са прибягвали до неговата лекарска помощ, а по-
скоро защото той не е лекар, който просто дава лекарства. Той
лекува с всички възможни средства на медицината, но и на
медика-психолог, който се е срастнал с професията си. За него
професията е преди всичко призвание и след това препитание.
В биографията на д-р Смядовски има един малко извес
тен епизод, за който той не споменава в животоописанието си
- приносът му за спасяването на семейство евреи от Шумен от
полицейска разправа, въпреки очевидния риск. Това още пове
че засилва уважението на еврейските семейства в Ш умен и на
изселените в Израел, които още пазят за него отлични спомени.
Малко позната е и благотворителната дейност на д-р Смя
довски. Той многократно участва с лични средства за подпома
гането на безплатните ученически трапезарии, в дарителски
акции за читалище “Арх. М ихаил” и др., в най-трудните години
след Първата световна война. Не са малко случаите, когато по
край лекарския си дълг д-р Смядовски проявява и човешко
114
състрадание към тежко болни, но крайно бедни деца, като ги
лекува безплатно.
През 1944 г. Гинка и Стефан Смядовски подаряват 200 000 лв.
на Мъжката гимназия в Шумен в памет на рано починалият си
син Асен, за построяването на “басеин-плавалня”, което за съжа
ление не се реализира.18
Накрая трябва да се подчертае друго едно достойнство на
д-р Смядовски, на пръв поглед нямащо нищо общо с лекарската
му професия, но не и с историята на здравното дело в града -
чувството му за историзъм. Проявявайки го, той извършва още
едно добро дело, като оставя за поколенията своето “Живото-
описание” - всъщ ност част от историята на здравеопазването
в Шумен. Благодарение на неговите автобиографични бележ
ки беше възможно написването и на тази статия.
1Писмото се намира във фонда на Регионален исторически музей -

Шумен предадено заедно с личния архив на д-р Смядовски от сина му Весе
лин. Отд. “Нова история”, инв. № 7047.
2 Снахата на д-р Смядовки твърди, че по тази причина той изкарал
цялото си следване без да се върне в Шумен.
3Стефан Смядовски. Животоописание, Шумен, 2002, с. 15.
4Пак там, с. 4.
5Пак там, с. 5
6Пак там, 18-21.
7Пак там, 25-26.
8Пак там, 26-27.
10Пак там, с. 32
11 Пак там, с. 46.
14Пак там.
17пак там.
18Дарителският жест остава нереализиран заради девалвацията на па
рите през военните години. Според проекта стойността на басейна възлизала
на 3 200 000 лв., поради което не е могъл да бъде дори започнат.
115
Ein Arzt - treu seinem Beruf und seiner Geburtsstadt
Dechko Lechev
Zusammenfassung
Der Artikel „ Ein Arzt, treu seinem Beruf und seiner Geburtsstadt”
ist der Tätigkeit von Dr. Stefan Smyadovski, einem Mann, dessen Name
dauerhaft mit der Geschichte des Gesundheitswesens in seiner Geburtsstadt
verbunden ist, gewidmet.
Seine abendUmdische Ausbildung gab ihm Muglichkeiten, in
namhaften Instituten in Sofia und sogar im Ausland zu arbeiten. Er zog es
jedoch vor, in seiner Geburtsstadt zu arbeiten, um seinen Mitbbrgem nbtzlich
zu sein.
Deshalb verlauft seine gesamte berufliche Biografie in Shumen.
Im Artikel sind seine wesentlichsten Verdienste fbr die Entwicklung
des Gesundheitswesen in Schumen, als Chefarzt des Krankenhauses, als
Stadt- und Bezirksarzt - trotz vieler Hindernisse und Widerlichkeiten, die
er durchstehen musste, aufgezeigt.
Hier werden auch seine groЯen Leistungen fbr die Verbesserung
der materiellen Basis des Bezirkskrankenhauses, fbr den Bau eines Instituts
zur Prophylaxe von Lungenkrankheiten, eines Altenheimes u. a. gezeigt,
Seine gesellschaftlich bedeutende Xzjtigkeit, die auch mit dem
Gesundheitsschutz der Bbrger von Schumen verbunden ist, wird
entsprechend dargestellt.
116
МАТЕРИАЛИ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА /1912-1913/ ОТ
ФОНДА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ТЪРГОВИЩ Е
Магдалена Ж ечева
Целта на настоящото изложение е да бъдат приведени в

известност съхранените в Исторически музей - Търговище ав
тентични свидетелства за участието на населението от Търго
вищка област /дн. общини Търговище, Попово, Омуртаг, Ан
тоново, Опака/ в Балканските войни /1912-1913/. М атериали
те са събирани през петте десетилетия от същ ествуването на
музея /1951 - 2001/. Част от тях са показвани в постоянната
музейна експозиция /1962-1987/ и във временни изложби през
последното десетилетие. Някои са използвани от музейните спе
циалисти в научно-популярни публикации по темата в местна
та преса1. Огласени чрез настоящото изложение, те могат да
бъдат пълноценно използвани и безспорно представляват ин
терес за изследователите в бъдеще.
Известни са ни имената на 81 офицери и подофицери в
състава на българската армия, родом от селища на Търговищка
област, участници в Балканските войни2. Всред тях е генерал -
майор Симеон Янков /инспектор на инженерните войски към
Генералния щаб/, бъдещите генерали Стефан Богданов /артиле
рия/, Иван Бончев /пехота/, Александър Бърнев /кавалерия/, Па
найот Бърнев /пехота/, подполк. Никола Свещаров /пехота/, под-
полк. Стефан Стайчев и кап. Никола Нягулов /5 артилерийски
полк/ и др. От Търговище е поручик Никифор Богданов - един
от първите военни авиатори в България, герой от обсадата на
Одрин. В музейния фонд се съхраняват техни оригинални пор
трети, както и колекция с портрети на офицери от 5 артилерий
ски полк. 26 имена от състава на българския офицерски корпус
са от Търговищкия край и са свързани с IV пехотна П реславска
дивизия. Голяма част от редовия състав на дивизията е попълван
с жители на Търговищкия край. Частица от съхраненото през
117
годините в семейните архиви и ракли, като единични или ко
лективни постъпления, днес се намира във фонда на Истори
ческия музей в Търговище.
Свидетелствата за военното време разкриват различни ас
пекти от участието на местното население най-вече на фронта
и твърде епизодично илюстрира ставащото в тила.
Най-многобройни са снимките. Голямата част от тях имат
надписи на гърба, които обясняват и допълват историята и ин
формацията, която носят фотосите. Боби Иванов от поповското
село Захари Стояново се снимал с приятел в първите дни на
мобилизацията, веднага след като облекли униформите3. Той е
с цървули, защото за него не стигнали ботушите. Това отбелязал
и на гърба на снимката. “Сливенската гара. На път за фронта,
1912 г.”4 пише в посвещението до Друме Събев от гр. Омуртаг
неговият командир подпор. Караколев. На фотоса се вижда вла
кова композиция с войници. През април 1913 г. на фронта, пред
палатките на бивак при с. Гюмюшбунар до Чаталджа се снима с
други офицери Антон Христов от Търговище5. След превзема
нето на Одрин, запечатали своята паметна среща “съграждани-
те-джумалии” Стефан Кючуков, Киро Станев, Ради Ловджиев
и Стефан Бояджиев6. След Одрин, за спомен се снимат и трима
търговищки братя - Иван, Ради и Николай Караджови7. Това е
тяхната последна обща снимка. Само след три месеца Иван е
убит. Не липсват фотоспомени на последствията от войната,
Търговищкият адвокат Стефан Дечев е сниман в болницата, след
тежко раняване при с.Султан тепе в Тракия8. Войната го оставя
инвалид за цял живот. Ценна фотография напомня за тила и
охраната на търговищкия проход Дервента9. Тук виждаме голя
ма група по-възрастни мъже, униформени, накичени с отличия,
въоръжени. На гърба има пояснителен надпис: “Опълченци от
Търговище. Охрана на с. Пролаз през Балканската война в 1912 г.”
Показателни са и два фотоса, свързани с края на войните. “За
спомен от Освободителната война /5 октомври 1912 - 15 юни
1913 г./10 записва на своя снимка в офицерска униформа извест
ния политик Михаил Такев. Тя е подарена и посветена на него-
118
вия приятел Янко Куцаров, дългогодишен търговищки депутат
о т Демократическата партия. Другата снимка ни показва демо
билизирани търговищенци на 28 ноември 1913 г. Текста звучи

неподправено искрено: “Демобилизацията ни сбра наедно и
рекохме да оставим един спомен в историята за гдето ни дариха
живота”11.
Друг вид многобройни свидетелства от военните години
са пощенските картички. Като изображение те показват разно
образни епизоди от войната. Към това се прибавят красноре
чивите ръкописни послания. Търговищкият музей разполага с
интересна колекция, в която повечето картички са от военната
кореспонденция на братята Стефан и Николай Няголови от гр.
Търговище. Преобладаваща тема на изображенията е обсадата
и превземането на Одрин. Заглавията са: “Опълченци на би
вак”; “Последните думи на пленения осъден на смърт от кю р
дите български офицер”/епизод при Чаталджа/; “Айвас баба след
щурма на българските войски. 13 март 1913 г.” ; “Жертвите на 10
и 23 полкове след атаката на Одрин” ; “Падналите при щурмува-
нето на Айджиолу” ; “Турски парламентьор за примирието” 12.
Повечето от картичките могат да бъдат датирани по надписа
на гърба им. Подателите сочат сами датата, има и няколко ос
къдни редове. Така по повод превземането на Одрин, търгови-
щенеца Кирил Банов получава в Ш вейцария картичка с турс
кия парламент, дата 16 март 1913 г. и няколко реда от своя род
нина: “Свърши се вече заседанието на читаците. Умре им цар
ството”13. На 3 април 1913 г. Николай Ханджиев, командир на
32 допълняюща дружина, изпраща картичка от Одрин на жена
си в Търговище, където със самочувствие отбелязва: “Голям град,
но малко българи. Ще стане много добър в наши ръце” 14. На 17
май 1913 г. Стефан Няголов изпраща картичка на брат си Нико
лай в Търговище с важна информация: “Пощенските тренове
престанаха да циркулират” 15. Цветните и черно-бели пощенски
картички, издавани в хода на войните, изобразяват важни па
тетични или скръбни епизоди. Заедно с посланията на гърба
119
си, те прибавят важни детайли и характеристики на времето,
на лични и обществени настроения и нагласи.
Всред разнообразните оригинални свидетелства за вой
ните са записките, водени от съвременниците и преките участ
ници във военните действия. Военните дневници са твърде ха-
рактерни за времето си, изключително интересни и полезни за
историческата наука документи. Като своеобразна психотера
пия и с осъзнатото чувство, че са участници във важни истори
чески събития, своите военни преживявания и наблюдения за
писвали и редниците, и офицерите. Рядко се срещат толкова
истински човешки творения, които пренасят през времето не
подправената военна атмосфера с цялата гама от настроения и
взаимоотношения, факти и детайли, гледни точки. Така са съхра
нени за историята неизвестни случки и страни от военното
ежедневие, важни моменти на фронта. Често те допълват, уточ
няват или потвърждават известното или несигурното. От стра
ниците наднича военната действителност със сълзите и усмив
ките на фронта, крушенията и надеждите, живота и смъртта.
Търговищкият музей разполага с два военни дневника, на
редник и подофицер, и двамата от гр.Търговище. Ради Ловд-
жиев е с основно образование и занятие - земеделие. Той е ред
ник в 16 рота на 43 Разградски полк. Записано е в началото на
записките му, водени в две тефтерчета през двете балкански
войни. Изписани са двустранно, с молив, дребни букви, срав
нително четливо, в телеграфен стил. Първото теф терче15 се
състои от 29 листа и обхваща времето от мобилизацията в Раз
град -18 септември 1912 г. до 18 март 1913 г. Второто тефтерче,
трофейно турско е попълнено до половината. Изписани са 12
листа във времето от 19 март до 23 юни 1913 г.16Почти ежед
невно авторът на записките е отбелязвал храната, времето, на
селените места, без да е обстоятелствен. Той е земен, по-близък
до обикновените човешки възприятия. Затова бойната част от
ежедневието е само маркирана. Но може да се научат разнооб
разни фронтови слухове, като този, че ген. Савов се срещнало
турския главнокомандващ /23 декември/. На 13 март край Од-
120
рин далеч от емоцията е записано: “Поправихме турските око
пи, след което в 6 часа ходихме насам нататък и заехме позиция
влево... подир ни преместиха в десно”. Важно място е отделено
за посещението на ген. Радко Димитриев на 8 април 1913 г. Той
“благодари за участието в боевете като каза, че на частите на 43
полк се дължи за спасение положението на боевете при Петра
и Караагач и пожела в скоро време щастливо завръщане по до
мовете си”. Въпреки трудностите от редовете струи жизненост,
когато пише за хорото, гайдата и цигулката при кошарите /17
януари/, за римската гробница, разгледана на 22 януари, за има-
нярските слухове относно “намерените” торби турски лири, за
усетеното земетресение и хорото със селските момичета “на брой
5” /14 февруари/; за гледката “Ш юкрю паша като се разхожда с
автомобил” в Княжево /25 май/ и за колетите от съгражданите,
донесени от търговищкия свещеник Георги Ламбуров край Ра
домир/Ю юни/. И заедно с това са срещите със смъртта: “видях
ме гроба на кап. Данаджиев Иван” 17, “ходихме... да гледаме ум
релите от 57 полк. Имаше около 114 души повечето биле от 7
рота 3 взвод” /13 март/.
Военните дневници на подпоручик Антон Христов от 1-
ва дружина на 19 пехотен Ш уменски полк изглеждат по - раз-
лично. Той е дипломиран учител, тесен социалист, журналист,
изкушен от литературното творчество. Затова и дневниците му
представляват емоционално и обстоятелствено описание на во
енния живот на фронта. Четирите бележника са попълвани мно
го четливо и грамотно, листите са изписани двустранно, и об
хващат двете Балкански войни от началото до края. П ървият18
обхваща времето от 24 септември 1912 до 22 януари 1913 г. Вто
рият19 бележник е съставен от 14 листа, изписани от 6 до 25
февруари 1913 г.и е в лошо състояние. Третият съдърж а 48
попълнени листи за времето от 27 февруари до 28 май 1913 г.20
На предпоследния лист Антон Христов си е записал в тезис
“Сюжети за разкази”. Четвъртият бележник21 съдържа 35 плътно
изписани листа от м.май до 9 август 1913 г. Последното изрече
ние, в последния бележник е твърде показателно за общото на-
121
строение тогава: “Участта, нещастната и нерадостна участ на
България още е неуяснена” . Откровения и емоционален разказ
добросъвестно е отразил преходи, селища, местности, данни за
времето, картини от ежедневието, взаимоотношенията между
военните и населението. Има описания на боевете при Ески
полос /10 октомври/, с. Колиби /17-19 октомври/, Чаталджанс-
ките позиции /декември 1912 - март 1913 г./. Записките дават
военни и политически, както и чисто психологически аспекти
за възприятията на случващото се, когато “в нас ясно заговорва
инстинкта ни /за/ живота и близките ни”.
През 1933-1934 г. Антон Христов издава в гр.Търговище
собствен вестник - “Нови дни”. На неговите страници публи
кува два епизода от своите военни записки, художествено об
работени: “Боят при с. Петра” и “Тържественото влизане на
българските войски в Лозенград”. Ръкописите на тези разкази
се съхраняват във фонда на Историческия музей в Търговище22,
както и пълни течения на неговите вестници.
Първият бележник от дневниците на Антон Христов, во
дени през Първата световна война23 започва с 8 листа, изписа
ни с молив през последните дни на втората балканска война.
Това са донесения на подпоручик Антон Христов като коман
дир на 13 рота от 19 пехотен полк. Бележките са изписани ста
рателно според военните изисквания, по часове, за 5 и 6 юли
1913 г., когато ротата все още е на позиция. Има изписани и
условни знаци, включително противниковите.
М узейният фонд разполага с едно от най-типичните во
енни свидетелства за храбростта на българския войник и офи
цер на бойното поле - отличията. Тук са: ордена “За храброст” -
IV степен /на Антон Христов/24, войнишки знаци на ордена “За
храброст”25, грамоти за удостояване с военни отличия /на ред
ник Гани Кръстев от с. Садина26и подофицер Слави Танев от
с.Драгановец, двамата от състава на 19 пехотен полк27, на ред
ника от 7 пехотен Преславски полк Тодор Златков от с. Моми
но28/. Разполагаме и с рядко срещан възпоменателен медал, върху
чиито страни има надписи: ’’Осветено Косово” и 1912 г. Той е
122
връчен на редовия войник Никола Обретенов от с.Кръш но29.
Специална лична карта издадена на о.з.полковник Георги Касъ-
ров от Търговище удостоверява, че приносителя е награден и
може да носи военния орден “За храброст” - IV степен30.
В оръжейния фонд на музея се съхраняват различни видо
ве огнестрелно и хладно оръжие използвано през войната от
българската войска, а също и трофейно турско оръжие. Уника
лен спомен от М еждусъюзническата война постъпи преди ня
колко години в музея, дарение на проф. д-р Ганчо Папуров от
Търговище31. На фронта през 1913 г. куршум ранява тежко в дяс-
ното око Атанас Петев от Търговище. Той ослепява, а куршумът
преседял в главата му 50 години. Успешна операция извършена
от д-р Папуров през 1962 г. изважда този грозен военен спомен
от главата на търговищенеца.
Пред последните години в музеят попадна и военна то
пографска карта използвана през Балканската война. Тя е плат
нена, в мащаб 1:210 000, изобразява района “Пашмають-Кърджа-
лий-Кавала-Макри”, на гърба има печат, от който се разчита:
“Ф-л Колев. 18 ноември 1912 г., 25 ескадрон”32.
Краят на войните музеят илюстрира с два уволнителни
билета за демобилизация издадени от Щ аба на 19 пехотен Ш у
менски полк в Разград, на Янаки Ганчев от с. Д риново33. Те са
издадени на 10 и 12 август 1913 г. Заедно с тях е издадено “Удо
стоверение” на същия младши подофицер Янаки Ганчев “за оп
рощаване на личните му данъци за това, че е участвал във вой
ната”34.
Любопитно уникално свидетелство от военните години е
“Сборника от разни любовни песни преписвани през войната при
Странджа, Голям и малък Мънук, Чаталджа и др. 1912-1913 г.”35
Така е озаглавено на първа страница тънко тефтерче от 15 лис
та. В него двустранно, наполовина с черно мастило и молив,
четливо и красиво са записани любовни и лирични текстове,
без автори или други посочвания на имена. Само два от тексто
вете са военни - “Спомен от войната. Чифликьой” и “Братска
война”. Състоянието на книжното тяло показва, че твърде чес-
123
το е използвано. И ни разкрива една страна от военния живот
на фронта, която допълва картината и обяснението на жизнеус-
тойчивостта и опитите да търсиш опора в обикновените чо
вешки радости за да оцелееш на война.
Краткия обзор на съхранените музейни материали пред
ставя нови възможности за възстановяване, допълване и корек
ция на страници от историята на Балканските войни, илюстри
рат и разкриват съпричастието и съпреживяваното от местни
те хора тогава. Тук не си поставяме цел да анализираме задъл
бочено и в подробности музейните материали, нито да правим
генерални изводи. Част от документите, с които разполагаме
тепърва могат да бъдат пълноценно изследвани. Амбицията
на музейните специалисти е тази тематична поредица да бъде
попълвана, обог 1тявана и популяризирана, със съзнанието, че
все още оставаме в дълг към нашите предшественици преживе
ли трудностите и възторга от победите, мрачните дни на без-
перспективност и липса на· алтернатива и искрените надежди
за обединена и свободна България.
1Р. Милачков. Експонати от Търговищкия музей. /Снимка от Балканс

ката война. - в. “Знаме”/Търговище/, бр. 64,10 август 1990 г.; М. Жечева, Св.
Аврамова. За българския орден “За храброст”, за неговия празник и за една
изложба. - в. “Знаме” /Търговище/, бр. 35,7 май 1993 г.; М. Жечева, Ж. Сто
янова. Дело право, велико и свято. /85 години от Балканската война/, - в.
“Знаме”/Търговище/, бр. 53,17 октомври 1997 г.; М. Жечева, Ж. Стоянова. С
гнева на страшний лев./85 години от Балканската война/. - в. “Търговищки
новини”, бр. 26, 10 ноември 1997 г.
2ОФИЦЕРСКИЯ корпус в България. 1878 - 1944 г. T. 1 - 6. C., 1997
3Инв. № 1213 И
4 Инв. № 1948 И
5Инв. №2571 И; 3388 И
6Инв. № 2962 И - Джумалии се наричат в миналото всички търговищки
граждани по старото име на гр. Търговище - Ески Джумая.
7 Инв. № 4602 И
8 Инв. № 1092 И
9 Инв. № 1350 И
10 Инв. № 4454 И
124
11 Инв. № 1351 И
'2 Инв.№ 1716И ,4653 И, 1717И, IV18И, 1719И,4696И
13Инв. 4649 И
14Инв. № 4697 И
15Инв. № 2963 И
16Инв. № 2964 И
17Кап. Иван Данаджиев е родом от Търговище, загинал край Селиолу
през 1913 г. Племенник на герой от Сръбско-българската война - кап. Васил
Данаджиев загинал край Сливница.
18Инв. № 3391 И
19Инв. № 3390 И
20Инв. № 3392 И
21 Инв. № 3394 И
22 Инв. № 2569 И
23 Инв. № 4591 И
24 Инв. № 2729 И
25Инв. № 4436 И, 4438 И
26Инв. № 4187 И
27 Инв. № 1419 И
28Инв. № 2966 И; 2967 И
29 Инв. № 4490 И
30Инв. № 4839 И
31 Инв. № 1008 Сп.ф./И/
32 Инв. № 4542 И
33Инв. №4200 И; 4196 И
34Инв. № 4194 И
35 Инв. № 4652 И
Materialien bber den Balkankrieg (1912 - 1913)

aus dem Bestand des Historischen Museums
- Targovishte
Magdalena Zhecheva
Zusammenfassung
Das Ziel dieser Darstellung ist die Bekanntmachung der im

Historischen Museum Targovishte aufbewahrten authentischen Zeugnisse
bber die Teilnahme der Bevulkerung aus dem Bezirk Targovishte am
125
Balkankrieg (1912-1913).
Hier sind OriginalportrAts bulgarischer G ene^le und Offiziere,
geboren in Targovishte, Kriegsfotos mit beredten Botschaften, die
Kriegskorrespondenz der Brbder Stefan und Nikolay Nyagolovi, die Notizen
des Soldaten Radi Lovdzhiev und die des Leutnants Anton Hristov
ausgestellt.
Eines der typischsten Zeugnissen bber Tapferkeit im Krieg sind
Auszeichnungen wie Tapferkeitsorden - IV. Grades, MilitArabzeichen des
Tapferkeitsordens, Urkunden bber Verleihungen militArischer
Auszeichnungen, sowie eine seltene Gedenkmedaille „Beleuchtetes
Kosovo” ausgestellt.
Eine unikale Erinnerung aus dem Balkankrieg (1913) ist eine Kugel,
welche bber 50 Jahre im Kopf eines verletzten Soldaten verblieb.
Ein Sammelband mit Liebesliedern zeigt uns eine andere Seite des
Kriegslebens an der Front. Er enjffnet einen Einblick in das Soldatenleben
an der Front und ergAnzt das Bild vom bberlebenswillen des bulgarischen
Soldaten im Versuch, Beistand und Trost in ganz gewujmlichen Freuden
des Lebens zu finden, um dadurch wAhrend des Krieges am Leben zu
bleiben.
Die kurze bbersicht der aufbewahrten Museumsmaterialien einffnet
neue Muglichkeiten fi>r die Wiedererstehung, ErgAnzung und Korrektur
einiger
Seiten in der Geschichte der Balkankriege. Sie illustriert und enthbllt
eindrucksvoll Leid und Erlebnisse der Bevulkerung.
Das, in vorliegender Exposition gezeigte Material kannte unstrittig
in seiner GAnze genutzt werden und fbr weitere Forschungen in der Zukunft
von Interesse sein.
126
ИДЕЙНИ ПРОЕКТИ И ВАРИАНТИ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ
НА ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ ПРЕЗ ГРАД ОМУРТАГ
(предварителни проучвания)
М ирослав Тошев
Град Омуртаг е неголямо селище в източната част на Пред-

балкана. Разположен е на северния подход към Котленския про
ход, където се пресичат пътищата от р.Дунав при Русе, през Бал
кана за Южна България, Одрин и Цариград; и от Северозапад
на и Централна България за черноморското крайбрежие при
Варна. Градът се намира на границата между географски и ис
торически обособените области Герлово на изток и Сланник
(Тузлука) на запад.
Поради редица причини в своето развитие град Омуртаг
(до 1934г. той се нарича Осман пазар)* остава в периферията на
обществения живот в България. И днес много често се оказва,
че както за широката общественост, така и за някои специалис
ти той е неизвестен.1
Безспорно една от важните причини за потъването на гра
да в забвение е липсата на ж.п. линия, която да стимулира ико
номиката на Омуртаг и района, както и контактите с останалите
части на страната. Именно този въпрос е предмет на настоящ о
то предварително проучване, като за пръв път се прави опит да
се разгледат възможностите, идеите и вариантите за прокарва
не на железен път през град Омуртаг.
Както вече бе казано гр. Омуртаг се намира на голям и
важен кръстопът в Североизточна България. Затова в различ
ните планове за постройка на железници в България се пред
вижда оттук да преминат ж.п. линии в посока изток-запад или
север-юг. По-нататък те ще бъдат разгледани в хронологична
последователност.
127
Централната линия София-Варна
Въпросът за построяване на линията София-Търново, като
част от Централната ж.п. връзка на столицата с черноморското
крайбрежие, е поставен за пръв път от министър-председателя
П.Каравелов пред Народното събрание на 31 октомври 1880 г.!
Това изложение се смята от изследваните на железопътната ис
тория за първата програма за изграждане на железопътна мре-
жа в Княжество България.3
На 18 декември 1888 г. Народното събрание приема Закон
за постройка на нови ж.п. линии, като отделя основно място на
линията Кюстендил - София - Плевен - Ловеч - Севлиево -
Търново - Ш умен.4 Тя трябва да свърже напредналите занаят-
чийско-индустриални центрове по северните склонове на Ста
ра планина с останалите части на Княжеството. По този марш
рут в частта му Търново - Шумен, за пръв път се явява възмож
ността железницата да премине през или в непосредствена бли
зост до гр.Омуртаг.5
Започват мащабни проучвания на различни направленш
за трасето на Централната ж.п. линия съпроводени с ожесточе
ни спорове, пререкания и взаимни обвинения в некомпетент
ност отразени по страниците на вестници и научни списания.'
В хода на проучвателската работа се оформя мнението, че ли
нията София - Варна трябва да премине по насевер, през Ду
навската равнина, тъй като теренът по южното, полупланинско
трасе е много труден и налага строежа на значителни съоръже
ния, което пък ще изисква влагането на повече средства, а по-
късно ще оскъпи и самата експлоатация поради малките радиу
си и големите наклони на железния път.7
При приемането на този вариант градовете Осман пазар
и Ески Джумая остават встрани. За да се свържат те с железни
цата се предлага построяването на клон от гара Алваново на
Централната линия до Търговище и Омуртаг. Той ще бъде тес-
нолинеен (ширина на междурелсието 1 метър), с дължина 33
км. и ще струва общо 1 980 000 лв.8
128
През 1894г. се извършват проучвания за трасе на Централ
ната линия през Тузлука9 (Кесаревска и Османпазарска околии)
по направление Кесарево - Демирджилер - Яйлакьой - Дуван-
лар - Хасанфакъ, което да премине край Омуртаг и продължи за
Шумен. Този вариант според специалистите е неудачен. Той ос
тавя встрани “най-богатите и плодородни места” на Поповско
и Преславско и преминава из “пустите, безлюдните и неплодо-
родните вълчи долища на Тузлука”.10
Резултатите от проучванията, споровете и различните по
вид политически комбинации получават юридическа санкция
със Закона за проектирането и построяването на железопътна
та мрежа в България от 1895г. В него се предвижда “тъй нарече
ната централна линия” да премине по северния маршрут, през
Дунавската равнина. За частта от с.М ансъркьой до с.Алваново
(Търговищко) са разгледани две трасета. Първото повтаря с из
вестни корекции днешното направление. Второто - започва от
с.Мансъркьой - по долината на Буюк дере - Раамкьой - Хаджи-
кьой - Дуванлар - Бостанкьой - Мечикчилер (на 4-5 км. север
но от Омуртаг) през Дервента и Ески Джумая до с.Алваново.
Този вариант обаче изисква строежа на “24 моста с желязна кон
струкция от 10 метра, 34 моста от 25 метра, два тунела от 300
метра, продължителни изкопи от 14 метра височина и много
бройни отбивания и регулации на реката (р.Врана)” и то на едно
сравнително малко разстояние от 32 км. Той струва с 9 400 000
лв. по-скъпо и е с 15 км. по-дълъг.
Изобщо резултатите от преминаването на Централната ли
ния през Омуртаг и Търговище по южното трасе се определят
като “негативни и гибелни за държавните интереси и интере
сите на общия трафик” . Свързването на двата града с железен
път се предвижда да стане с второстепенна линия - теснолине-
ен клон от с.Алваново, който ще струва само 2 100 000 лв. Тоест
след удовлетворяването на всички заинтересовани страни ще
се реализира и една икономия от 7 300 000 лв. След подобна
аргументация логично идва решението Ц ентралната ж.п. ли
ния да върви по северното трасе през с.Аязлар - П опово.11
129
За нас законът има една твърде показателна страна по от
ношението си към Осман пазар. В железопътните проекти градът
е третиран наравно с такива селища в Северна България, като
Ловеч, Севлиево, Габрово, Враца, Видин, които също се пред
вижда да бъдат свързани с Централната линия посредством тес-
нолинейни клонове. Оттук можем да си направим съответните
изводи за значителното място и роля на град Омуртаг в края на
XIX век.
През балканската линия
Законът от 1895 г. поставя и още един много важен въпрос
по изграждането на българската железопътна мрежа - въпроса
за железопътното пресичане на Стара планина и построяване
то на Презбалканската линия. Разгледани са два маршрута. За
първостепенно е определено трасето Русе - Търново - Нова За
гора. Вторият - предвижда строеж на второстепенна, тесноли-
нейна ж.п. линия, която се отделя от една точка на железния
път между гарите Чаталар и Ш умен, преминава Източна Стара
планина и се свързва с железницата Я м бол-Бургас.12
Проблемът откъде да мине трасето на Предбалканската
линия е изключително усложнен, тъй като в него се преплитат
иконом ическите интереси на старопланинските градове и
българските политици. Сред разните варианти съществува и
маршрута Разград - Търговище - Омуртаг - Котел - Ямбол -
Елхово - до тогавашната граница с Турция. Преди да се запозна
ем по-подробно с него ще отбележа и другите варианти, за да
се получи по-ясна представа за мястото на стария Осман пазар
и Котленския проход в железопътните проекти от онова време.
Най-стар от тях е маршрутът през източната част на Стара
планина, реализиран по-късно в линията Ш умен - Карнобат.13
Изказва се и мнение за трасе от Айтос, на север до свързва
нето му с Централната линия между Провадия и В арна.14
Веднага след Освобождението се поставя въпросът за по
строяване на железен път през Централния Балкан.15 Предлагат
се и се обсъждат следните варианти:
Г. Оряховица - Елена - Сливен - Я мбол.16
130
Търново - Хаинбоаз - Нова Загора.
Търново - Севлиево - Габрово - през Ш ипченския про
х о д -К азан л ък.17
Г. Оряховица - Елена - Котел - Стралджа.18

Търново - Борущица - Дъбово.19
Сред тези идейни проекти свързани с икономическите ин
тереси на големи градове и известни български политици, ва
рианта за железница през Омуртаг - Котел - Ямбол не намира
място.
Положението се променя след започването на строежа на
Борущенската линия. С реш аването на проблем а за ж еле
зопътното преминаване на централна Стара планина, на дне
вен ред идва въпросът за Източната презбалканска железница.
Трябва да се реши дали тя ще следва направлението Ш умен -
Карнобат или Търговище - Омуртаг - Котел - Ямбол.
Обществеността в Омуртаг и Котел започва усилена кам
пания, за да убеди правителството, че по-добро за България е
ж.п. трасето през Котленския проход. В Котел се създава спе
циална комисия, която да работи по въпроса, а в областта се
организират множество митинги и събрания.
На 13 януари 19Юг. “...гражданите на Осман пазар и око
лията събрани на многолюден митинг на Ун пазар20 след като
изслушаха организаторите д-р Томов, Б.Момолов и Ахмед Тер-
зи Ереджебов...” решават “Да помолят най-настоятелно почи
таемото правителство да внесе предложение още в тая сесия на
Народното събрание, за изучаване и отдаване на търг построй
ката на линията Е.Джумая - Осман пазар - Котел - Зимница.” В
приетата резолюция се решава още и да се ангажират с това
дело османпазарските народни представители; да се апелира за
подкрепа към всички градове и села заинтересовани от пост
ройката на ж.п. линията; да се избере депутация от 10 души,
която заедно с другите депутации от заинтересованите градове
да се яви “пред надлежния министър и пред председателя на
Народното събрание и изложи желанието на населението от
източния край на България”; да се даде “най-ш ирока гластност
131
на тая резолюция в печата, като се възлага на бюрото да я под
пише и протелеграфира гдето трябва”.21 Приетата резолюция е
изпратена на 14 януари 19 Юг. до председателя на XIV Обикно
вено Народно събрание.22
На 27 януари 19 Юг. събрание се организира в Котел;23 на
31 януари 1910 г. - в с. Хасанфакъ, Османпазарска околия, с уча
стие на жители от селата Илязкаралар, Ш ахвелер и Байрамлъ;24
на 16 февруари 1910 г. - в с.Карачуфалар, Османпазарска око
лия, с участие на жители от селата Хюсеинлер, Мечикчилер,
Бостанкьой и Базиргянкьой;25 на 17 февруари 1910 г. - в с. Кьо-
пеккьой, Османпазарска околия, с участие на жители от цялата
община.26
На 21 февруари 1910 г. в Котел се провежда голям общ
митинг на жителите на Котленска и Османпазарска околии пред
ставени от “кметове, кметски наместници и особени делегати”
под председателството на османпазарския кмет П. Козлов. Пред
събранието говори известният български икономист, котлене-
ца Бончо Боев.27 Приета е резолюция до Народното събрание и
правителството с молба за проучване и започване строежа на
ж.п. линия Русе - Е.Джумая - Осман пазар - Тича - Котел -
Градец - Ново село - Зимница - Ямбол - Казълагач - турската
граница, като в 11 точки се доказва голямото значение, което
тази железница ще има за областта и България. Резолюцията е
подписана от председателя на митинга османпазарския кмет
П.Козлов, от членовете на котленската комисия, делегати. От
печатана е в печатницата на В.Д.Бянов в Котел и изпратена в
София.28
Наред с митингите и другите обществени прояви през 1910
г. в Котел се издава неголямата по обем книга “ИЗТОЧНАТА ПРЕЗ-
БАЛКАНСКА Ж ЕЛЕЗНИЦА” с автор Б.Боев. В нея подробносе
разглеждат техническите условия за строежа и значението на Из
точния презбалкански железен път.29 Книгата е изпратена до чле
новете на правителството, народните представители, до градо
вете и селата пряко заинтересовани от проекта.
132
В изложението Б. Боев обстойно разглежда предимствата
на трасето Омуртаг - Котел - Ямбол за прокарване на железен
път. Авторът изтъква, че през Източна Стара планина няма ни
какви средства за съобщение между областите на север и юг от
Балкана. Така около 38% от територията и 33% от населението
на Царство България остават разделени, като за връзка разчитат
само на старото шосе Ямбол - Котел - Омуртаг и по море чрез
пристанищата Варна и Бургас. Същевременно в тази област зе
мята е много плодородна, има вековни гори, големи реки с удоб-
на за използване водна сила. Района обаче е рядко населен, но
пък жителите му са будни, грамотни и предприемчиви.30 Сле
дователно, една железница е жизнено необходима за повдига
не икономиката и привличане на заселници в тези краищ а “заб
равени от българското правителство” .31
Една презбалканска линия трябва да цели свързването на
известни и големи пазарни и консумативни центрове в източ-
ната част на Балканския полуостров каквито са Букурещ, Русе,
Одрин и Цариград, за да привлече достатъчен по обем трафик
на товари и пътници. Нужно е да се намери и най-прекия път
за да се осигури максимална бързина на движение. Най-късото
разстояние между упоменатите градове е по маршрута Букурещ
- Русе - Източна Стара планина - Ямбол - Одрин - Ц ариград.32
По-нататък Б.Боев разглежда подробно различните ж.п.
трасета през източния Балкан. Те са:
Направлението Айтос-Провадия. То е проектирано още
преди Освобождението за да обслужва военно-стратегически-
те планове на Османската империя. Целта е да могат бързо да
се прехвърлят войски към Крепостния четириъгълник в севе
роизточните български земи и най-вече към Шумен. За българ
ската държава тази линия няма военно значение, а при една
война с Турция ще бъде застрашена от морски десант и дивер
сии на местното турско население, което е мнозинство в райо
на. Същевременно железния път ще преминава през област ряд
ко населена, с примитивно стопанство и не ще носи достатъч
но приходи.33
133
Направлението Г. Оряховица - Елена —Сливен. Това трасе
преминава през труден терен и изисква преодоляването на мно
го технически проблеми със сложни и скъпи съоръжения. Ли
нията не би могла да привлече транзитни товари, тъй като го
лемите наклони няма да позволят формирането на тежки и дълги
влакови композиции. Релсите ще се износват по-бързо и експ
лоатационните разходи ще бъдат значителни. Същевременно тя
ще минава през области с население занимаващо се с гурбет-
чийство, което пътува само два пъти в годината. Основата на
икономиката тук е производството за домашни нужди, а не за
пазара. Следователно не може да се разчита на големи приходи
от товари и пътници.
Колкото до връзката на промишления град Сливен със Се
верна България, тя ще се установи по-лесно чрез построяване
на късите ж.п. отсечки до Дъбово и Ямбол откъдето по Бору-
щенската или по предлаганата Котленска линия ще може да се
пътува на север.34
Направлението Преслав - Карнобат и различните му ва
рианти. Тук според автора най-голямо внимание заслужава тра
сето през Ришкия проход. То е технически удобно. В стратеги
ческо отношение обаче е уязвимо от морски десант и диверсии
на преобладаващото в района турско население. Железницата
ще бъде и икономически нерентабилна, тъй като няма да при
влече транзитни товари от Букурещ, през Русе за Одрин и Ца
риград заради голямото отклонение на изток и увеличаването
на превозното разстояние. За местната търговия, тя също не ще
е от полза поради характера на стопанството от двете страни на
Балкана, където се произвеждат главно зърнени храни и вино,
които е безсмислено да се разменят. Линията ще преминава през
рядко населени места и няма да носи приход от пътници.
Авторът разглежда и схващането, че железницата Шумен-
Карнобат ще “прошари” турското население в Източна Стара
планина, като привлече български преселници, но го намира за
несъстоятелно.35
134
Най-подробно Б. Боев се спира на варианта за прокарва
не на железен път през Разград - Търговище - Омуртаг - Котел
-Зимница до турската граница, като най-изгодно във всяко едно
отношение. Той ще свърже три големи ж.п. линии: Русе - Варна;
Централната София - Варна и Подбалканската Ямбол - Бургас.
Техническите условия за строеж през Котленския проход се по
местват в рамките на основните изисквания за направа на же
лезница, тоест тя “няма да бъде някое техническо чудовище”.36
В стратегическо отношение линията ще бъде добре защи
тена при една война с Турция, тъй като от с.Тича до с.Градец
преминава през чисто български селища и опасността от ди
версии е малко вероятна.
Основното предимство на това направление са икономи
ческите му достойнства. То е най-краткото разстояние между
източно европейските производствени зони и големите консу
мативни центрове на Турция. Авторът подкрепя заключението
си с подробни данни, като сравнява дължината на всички про
екти за железен път през Източна Стара планина.
Линията ще премине през райони гъсто населени, със зна
чителни градски центрове, с развити занаяти и търговия, което
предполага високи приходи от превоза на товари и пътници.
Изобилието на водна двигателна сила, вековни гори и евтина
работна ръка са отлични предпоставки за по нататъшно разви
тие на индустриалното производство. Отбелязва се, че старите
стопански форми на едро овцевъдство и абаджийство западат
и икономиката на целия район може да се съживи много скоро
само от едно лесно достъпно и бързо превозно средство, какво
то е железницата. Тя ще способства и за развитието на почив-
ното дело, което се заражда и все повече укрепва, тоест ще се
увеличат и приходите от превоз на летовници.37
Към всичко изброено дотук ще прибавим и една особено
силна констатация, едно пророчество залегнало в документите
от онова време, “че ако линията не премине през Осман пазар,
целият Тузлук, с население от 100 000 жители, остава без на
дежда да има някога железница” .38
135
Усилията на котленци и османпазарци дават положите
лен резултат. Започват проучвания и трасиране на ж.п. линията
по Котленския проход. Те обаче приключват през 1912г., в деня
на обявяване на мобилизацията за Балканската война.39 Следва
епохата на войните за национално обединение, националните
катастрофи, на големите обществени и социални сблъсъци. Про
ектът за ж.п.линия Разград - Търговище - Омуртаг - Котел -
Ямбол не се осъществява.
През 1911-1912 г. се проучва трасето на “конкурентния”
железен път Шумен - Карнобат, а в 1916 г. започва и строежът.4“
Явно, силното желание на шуменци да имат пряка връзка с южна
България41, съчетано със значението и големите възможности
на град Шумен, успяват да надделеят при определяне насоките
за по нататъшното изграждане на железопътната мрежа в Бълга
рия.
След края на войните и стабилизирането на българското
общество правителствата на страната отново се заемат с об
съждането на проблема за развитие на железниците.
През 20"те и 3 0 те години на нашия век се предлагат и раз
глеждат различни варианти за строеж на презбалкански линии.4!
В Закона за разширение и подобрение на железопътната
мрежа от 1923 г. наред с другите трасета е предвидено да се
продължи проучването и постройката на линията Е. Джумая-
Осман пазар - Тича - Котел - гара Стралджа.43 По-късно през
1931 г. се организират събрания с искане за изграждане на же
лезен път Е.Джумая - Осман пазар.44
През 30-те години котленци и османпазарци правят опит
да придвижат напред проекта от 1912г. за строеж на презбал-
канска линия, но с променено трасе. Те са окуражени от завър
шването на железницата Ямбол - Елхово през 1931 г.45 и започ
ването на строителните работи по трасето Попово - Разград -
Исперих през същата година.46 Надеждата е, че за да се завърши
свързването по много обсъжданото направление от Русе - Раз
град - Търговище (сега заменено с Попово) - Омуртаг - Котел -
Ямбол - Елхово за Одрин и Цариград остава да се строи само
136
отсечката Попово - Омуртаг - Котел - Зимница. Те смятат, че
сега ще бъде лесно да се убедят управляващите кръгове в Бълга
рия да обърнат внимание на тази презбалканска линия.
“На 24 февруари т.г. (1939 г.) една депутация от котленци и
омуртагци в състав: Йосиф Робев, котленски народен предста
вител, Боян Абаджиев, омуртагски народен представител, Ма-
тея Венков, Димитър Неделчев, Т. Томов, П. Тодоров, Григор
Попов и Г. Патронов се яви при Г. Г. М инистрите на железни
ците и благоустройството и ги помоли да се впише в 10 годиш
ния план на ж.п. строежи и ж.п. линия Разград - Попово - Омур
таг - Котел - Зимница.” Специално изложение от явилите се
представители на културните дружби “Котленски край” и “Са
кар Балкан” е връчено и на министрите на финансите, войната
и земеделието. В него се изтъква, че този железен път ще има
изключително голямо значение за издигане икономиката на це
лия район, а също така ще служи за усилен търговски трафик на
полския, унгарския и румънския експорт от Балтийско към Бяло
море при Дедеагач и към Цариград. “Г. Г. М инистрите на желез
ниците и благоустройството обещаха да впишат помената ли
ния в 10 годишния строителен план.”47
Обещанията са хубаво нещо, но десет години са много вре
ме. Само няколко месеца по-късно започва Втората световна
война и проектите за строеж на нови железници остават на за
ден план.
Предбалканската линия
Построяването на Централната ж.п.линия на север, през
Дунавската равнина оставя без ж.п.връзка с останалите части
на страната “...цветущите предбалкански градове и паланки: Ор-
хане, Троян, Севлиево, Търново, Осман пазар и други...”48. За
разрешаването на този проблем се предлага строеж на ж .п.ли
ния в северните поли на Стара планина.49 Отново се появява
възможност за преминаване на железен път през Осман пазар.
В Закона за разширение на железопътната мрежа от 1925 г.
се предвижда да се изучи и построи линията Долно камарци -
Орхане - Ябланица - Севлиево - Търново - Осман пазар - Е.
137
Джумая. Тя обаче е едва 20-та по ред в списъка на упоменатите
направления.50 Малко по-късно, в един от вариантите за ж.п.трасе
в източния Предбалкан се отбелязва, че такава линия ще премине
“през едни от най-интересните местности на Източна България -
Герлово и води направо за Светите места на Старото Българско
царство”, като дава възможност да се съедини Осман пазар с же
лезния път.51
В наши дни се изказва мнението, че направлението на Пред-
балканската ж.п.линия се очертава по следния начин: София - Бо
тевград - Ябланица - Севлиево - Габрово - Елена - Омуртаг -
Преслав - Варна, но строежът му не е поставен на дневен ред.52
Варианти на ж.п.трасета през 80-те години
През 80-те години районът се проучва от екип специалиста
под ръководството на проф.М.Деведжиев. Разработват се идейни
проекти за преминаване на железен път. Оформят се три направ
ления:
Търговище - с. Беломорци - Омуртаг - Котел - Ямбол.
Попово - с. Моравка - Омуртаг - за Преслав през Герлово.
Стражица - Антоново - Омуртаг - Преслав.53
Тези проучвания се извършват в рамките на националната
програма за развитие на железопътната мрежа в България. Разра
ботените варианти се базират на три основни принципа за опре
деляне на нуждата от нови линии и тяхната ефективност.54 Спо
ред принципа за свързване на всички селища с над 20 000 жители
и осигуряване на най-къс път за съобщение между всички селища
с над 50 000 жители и областните центрове, се предвижда желез
ница по трасето Преслав - Омуртаг - Котел - Сливен.55 Но този
вариант не е приет. За най-добра е определена перспективната
схема, според която във вътрешността на кръга очертан от ж.п.ли-
ниите Г. Оряховица - Търговище - Шумен - Карнобат - Сливен-
Елена (линията Сливен - Елена е предвидено да се строи) - Г.
Оряховица не се предвижда прокарване на железен път.56
Така град Омуртаг, областите Сланник (Тузлука) и Герлово
остават без ж.п. връзка с останалите части на България.
138
Какви заключения можем да направим от всичко казано до
тук?
България и до ден днешен няма магистрална ж.п. линия в
посока север - юг, която да свърже Балтийско с Бяло море и при
влече трафика на стоки и пътници от Централна и Източна Европа
към егейските пристанища и към Цариград.57 Железницата Русе -
Омуртаг - Котел - Ямбол - Елхово - Одрин би могла да изпълнява
тази функция.
Старопланинските градове разположени по споменатото
трасе силно изостават в своето развитие, тъй като са лишени от
преимуществата на железния път. Тук липсва стимул за производ
ство поради скъпия транспорт, който увеличава крайната цена на
продукта и го прави неконкурентноспособен. Също така възмож
ностите за експорт на суровини към големите консумативни цен
трове и в чужбина са сведени почти до нула.
Силно се ограничава и потреблението на стоки от населе
нието58, което води до липсата на развити пазарни отношения.
Районът е обречен на икономическа изолация.
Новопостроените ж.п. линии на север и юг от Стара плани
на привличат множество заселници, като им предоставят по-доб-
ри условия за земеделско производство, промишленост и търго
вия.59Изселват се най-вече хората с предприемачески дух и квали
фицираните работници. Селищата в района на Омуртаг и Котел
обезлюдяват. За пример град Котел в периода 1900-1934 г. губи
31% от жителите си.60 За Омуртаг проблема е още по-сложен, тъй
като турското население емигрира, а преселниците от другите кра
ища на България предпочитат да се заселят в близост до железни
ца.
Старият Осман пазар няма късмета да продължи да се раз
вива, като значителен занаятчийски и търговски център, въпреки
изгодното си средищно географско разположение. Интересно е да
се отбележи степента на икономическо развитие на града - дори
през 1926 г., 27 години след откриването на Централната линия,
39,63% от населението е заето със занаятчийско производство и
139
търговия. В най-близкото по-голямо селище Търговище, което е и
ж.п. гара, този процент е 37,69%.61
Но само добрите географски дадености не стигат и град Омур.
таг постепенно запада. Той, както и областите Тузлука и Герлово
полека-лека потъват в забвение. В средата на 30-те години на XX
век видният български етнограф и краевед В. Маринов пише така:
“Герлово е най-малко познатата страна в България” - казваше проф,
д-р Ст. Бончев в лекциите си върху геологията на България. И така
е. А какво да кажем за Тузлука...”.62
През 1896г. инж. Петко Николов е написал, че Централната
ж.п. линия не трябва да преминава през вълчите долища на Тузлу
ка. Деветдесет и девет години по-късно в Омуртаг бе застрелян
вълк-единак живял повече от месец близо до центъра на града.®
Къде ли ще се заселят вълците през идващите години и каква ли
ще бъде съдбата на неизвестния за хората и забравен от бога град
Омуртаг тогава?
1 Подробно за града и района виж сб. Град Омуртаг и Омуртагския

край-история и култура, Варна, 1999г., том 1.
2 Стенографски дневници на II. Народно събрание, II. p.c., зае. 31.
Х.1880г.,кн.3,с.198.
3 Хр. Станишев. История на строежите и съобщенията в България от
Освобождението до края на 1939г., 1949г., с. 96., Железопътният транспорт в
България 1866-1983, колектив, С. 1987г.,с. 35.
4 ДВ бр. 8/21.1.1889г.
5А. Бешков. Стопанското влияние на ж.п.линия София - Варна за из-
меняване общия облик на някои селища, ГВТУ-Свищов, год. Ill, 1938-1939г,
с. 18.
6 П. Николов., Мисли по проектирането на железопътната мрежа в
България, СпБИАД, 1894г., кн. 5, с. 191 и сл., М. Момчилов. Мненията върху
новия ж.п. закон, сп.Български преглед, 1896г., кн. 1, с. 94 и сл., П. Николов.
Новият ж.п. закон и г-н Момчилов, Сп БИАД, 1896г., кн. 3, с. 68 и сл.
7 А. Бешков, цит.съч., с. 18.
8 П. Николов. Мисли по ..., цит.съч., с. 212.
9За областта Сланник (Тузлука) виж по-подробно Географски речник
на България, колектив, С. 1980г., с. 446.
10 П. Николов. Новия ж.п. закон..., цит.съч., с. 68.
140
11ДВ бр. 10/14.1.1895г., М. Деведжиев. Построяване и значение на Цен
тралната ж.п. линия София-Варна, ИПр, 1988г., кн. 9, с. 55.
12ДВ бр. 10/14.1.1895г.
13П. Николов. Мисли по..., цит. съч., с. 205., През къде трябва да мине
презбалканската линия?, СпБИАД, год.Х, 1905г., кн. 5-6, с.57 и сл., А. Прахов.
Ж п. линията Шумен-Карнобат, Годиш ник на Съюза на БИА, 1938г., с. 131 и
сл М. Деведжиев. Построяване и значение..., цит.съч., с. 57., Железопътният
транспорт..., цит. съч., с. 38; 53., М . Деведжиев. География на транспорта, С.
1996г.,с. 65.
14П. Николов, цит. съч., с. 211.
15Хр. Станишев. цит. съч., с. 96.
16П. Николов, цит.съч., с. 210, бележката под линия., ДВ бр.55/11.III. 1897г.
ДВ бр.9/14.1.1898г.
18Б. Боев. Едно възможно направление на съединителната между Се
верна и Южна България ж.п. линия, СпБИкД, 1896г., кн. 4, с. 250 и сл.
‘’Железопътният транспорт..., цит. съч., с. 39-40., М. Деведжиев. Към
историята на първото ж.п. пресичане билото на Стара планина, сп.Векове,
1989г.,кн.2, с .4 0 и сл .
20Ун пазар - пазара за брашно е ставал в днешния център на град
Омуртаг.
21ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 3109, л. 3. Най-сърдечно благодаря на колега
та М.Жечева от Исторически музей-Търговище, насочила ме към тази ин
формация и на колегата Юлияна Царева от ЕИМ-София, която ми предостави
материалите за ползване.
22Пак там, л. 2.
23В.Котленски край, бр. 11/12.VI. 1984г. Благодаря най-сърдечно на ко
легата П.Мерджанов, директор на Исторически музей-Котел за предоставе
ните материали по разглеждания въпрос.
24 ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 3109, л. 21.
25 Пак там, л. 29.
26 Пак там, л. 27.
27 Бончо Ненков Боев по онова време е професор по финансови науки
и статистика в Софийския университет и действителен член на БКД.
28ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 3109, л. 1; 23.
29Б. Боев. Източната презбалканска железница през Разград - Е.Джу-
мая - Осман пазар - Котел - Ямбол - Казъл агач - границата, Котел, 191 Ог.
30Пак там, с. 3-4.
31Пак там,с. 6.
32Пактам, с. 7-9.
33Пак там, с. 11-12.
34Пак там, с. 13-16.
141
35Пак там, с. 17-28.
37Пак там, с. 29-49.
38ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 3109, л. 1; 23.
39В. Котленски край, бр. 115-116/31 .XII. 1932 г., Пак там, бр. 11/12.VI. 1984г.
40А. Прахов, цит.съч., с. 131 исл.
41 Б. Боев. Източната..., цит.съч., с. 28.
42 П. Николов. Мисли по нашата ж.п. мрежа и свързването на българ.
ските с румънските железници, СпБИАД, 1929г., бр. 13, с. 258 и сл., Н. Сели·
мински. Железният път Сливен - Варна, СпБИАД, 1932г., бр. 7, с. 100 и сл., А,
Прахов. Железният път Сливен - И чера- Градец - Варна, СпБИАД, 1932 г., бр.
19-20, с. 205 и сл.
43 ДВ бр. 277/12.111.1923 г.
44 В.Шуменски куриер, бр. 325/27.VIII. 1931 г. Благодаря най-сърдечно
на колегата Ж.Стоянова от Държавен архив-Търговище, която ми предостави
тези материали.
45 Р.Михайлов. Тунджанската железница, СпБИАД, 1926 г., бр. 22, с. 361
и сл., Железопътният транспорт..., цит.съч., с. 47.
46Д.Христов. Икономиката на Разград, Варна, 1989г.,с. 170.
47В.Котленски край, бр. 296/10.III. 1939г., в.Подем, Търговище, бр. 137/
25.11.1939г.
48Р.Михайлов. Ж.п. линия Севлиево-Търново, СпБИАД, 1932г., бр. 16,
с. 241.
49Б.Морфов, Ю.Данчов. Железните пътища в България, СпБИкД, 1921г.,
кн. 1-3, с. 114., Р.Михайлов. Дунав и ж.п. мрежа на Северна България, СпБИ
АД, 1929г.,бр. 10, с. 191-192., Р.Михайлов. Най-новите ж.п. придобивки, СпБИ
АД, 1930г., с. 511 и сл.
50 ДВ бр. 66/24.VI.1925r.
51 П. Николов. Мисли по нашата ж.п. м реж а..., цит.съч., с. 259.
52М. Деведжиев. География ..., цит.съч., с. 79-80.
53По спомени на Иван Петков Иванов, бивш първи секретар на ОбКна
БКП в гр.Омуртаг, родом от с.Моравка.
54 Й. Тасев, Т. Качаунов. Варианти за развитие на ж.п. мрежа, сп. Транс
порт, 1989 г. кн. 3 ,с. 16-17.
55 Пак там, с. 17, фиг. 2.
56 Пак там, с. 18, фиг. 4.
57 М. Деведжиев. Транспортно свързване на дунавските мостове и
старопланинските тунели, сп.Железопътен транспорт, 1995г., кн.4, с. 4-5, М.
Деведжиев, География ..., цит.съч., с. 81 ; 102.
58 М. Деведжиев. Построяване и значение..., цит. съч., с. 51, бел. 1Р,
Михайлов. Какво допринасят новопостроените ни железници, СпБИАД, 1929r.,
142
бр. 4, С.61., М. Деведжиев. Основни начала за изграждане на ж.п. мрежа в
България в миналото, ИПр, 1986г., кн. 9, с. 31, бел. 18.
59Р. Михайлов. Какво допринасят..., цит. ъч., с. 61.
60 Ив. Андреев. Железниците. Роля и значение, C., 1935 г.
61 Ю. Юрданов. Нашите градове, СпБИкД, 1936г., кн. 1, с. 15.
62 В. Маринов. Герлово. Областно географско изучаване, 1936 г., с. 4.
64В.Нощен труд, бр. 45/6-7. III. 1995г., с. 3, Вълк, квартирувал в Омуртаг
вещае края на света.
СТАРИ И НОВИ ИМЕНА НА СЕЛИЩА И ГЕОГРАФСКИ ОБЕКТИ

УПОМЕНАТИ В ТЕКСТА
с.Аязлар - с.Светлен
с.Базиргянкьой - с.Тъпчилещово
с.Байрамлъ - с.Великденче
с.Бостанкьой - с.Бостан
р.Буюк дере - р.Голяма река
с.Демирджилер - с.Моравица
Дервента - Търговищки проход
с.Дуванлар - с.Ястребино
гр.Ески Джумая - гр.Търговище
с.Илязкаралар - с.Панайот Хитово
с.Казъл агач - гр.Елхово
с.Карачуфалар - с.Козма презвитер
с.Кьопеккьой - с.Менгишево
с.Мансъркьой - с.Манастирица
с.Мечикчилер - с.Беломорци
гр.Орхание - гр. Ботевград
с.Раамкьой - с.Любенци, Стражишко
с.Хаджикьой - с.Пиринец
с.Хасанфакъ - с.Камбурово
с.Хюсеинлер - селата Горна и Долна Хубавка
с.Чаталар - с.Хан Крум
с.Шахвелер - с.Царевци
с.Яйлакьой - гр.Антоново
Втекста са употребени старите имена на селища и географски обекти.

Новите имена са посочени в приложение в края на материала.
Всички бележки и пояснения поставени в скоби са мои - М.Тошев.
143
Konzepte und Varianten fbr den Bau einer Eisenbahnlinie
durch Omurtag
Miroslav Toshev
Zusammenfassung
In der Untersuchung werden die Probleme betrachtet, welche ц

enger Verbindung mit den Möglichkeiten stehen, dass die Stadt Omurtag.
bis 1934 Osman Pazar genannt - mit dem bulgarischen Eisenbahnnetz
verbunden wird.
Der Name der Stadt hat einen Platz in den Dokumenten gefunden,
welche die Debatten um den Bau der zentralen Eisenbahnlinie Sofia-
Varna, die Balkanbberquerende Eisenbahnlinie, welche die Donau mit
Adrianopel, Konstantinopel und dem \¥е1Яеп Meer verbindet sowie die
Vorbalkan - Eisenbahnlinie durch Trojan, Sevlievo, Tamovo und Osman
Pazar wieder-geben.
In den 80er Jahren des 20. Jahrhunderts wurden in Bulgarien im
Zusammenhang mit der Ausarbeitung eines Programms fbr die Entwicklung
des Eisenbahnnetzes im Land erneut Untersuchungen bber die Anbindung
der Eisenbahnlinie an die Stadt Omurtag angestellt.
Leider wurde keines der Konzepte, die am Ende des 19. Jh. und im
20. Jh. erarbeitet wurden, realisiert. Das Fehlen einer Eisenbahnlinie durch
Omurtag fbhrte zur Entvulkerung der Stadt und des Gebietes und somit
zur Verwandlung in einen weiЯen Fleck auf der Landkarte Bulgariens.
144
ПОЗИЦИЯТА НА КРУМ СЛАВОВ (БРСДП)
ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 1946-1947 г.
Бета Хараланова
Политическите процеси извършени в страната в периода

от 9 септември 1944 г. до създаването на еднопартийната сис
тема все по-често стават обект на научни разработки. Разкри
тите нови документи и издадените спомени на представители
от бившата опозиция допълват празните полета за историята
на България от този период.1
Една от малко познатите и проучвани личности на БРСДП/о/
е Крум Славов. Целта на настоящата научна статия е да разкрие
неговата дейност като депутат във Великото народно събрание
1946-1947 г. Използвани са редица архивни материали, както и
стенограмите от заседанията на конституционното събрание.
Обявявянето на България за Народна република е първа
та крачка към утвърждаване на новия обществен строй. Н а пре
ден план излиза необходимостта да се затвърди по конституци
онен път съдържанието на държавната организация. Предстои
още една стъпка към утвърждаване на отечественофронтовска
та власт и това са изборите за Велико народно събрание. След
проведения референдум и насрочване на избори за конститу-
ционно /Велико/ народно събрание, опозицията започва усиле
на подготовка за предстоящ ата битка, но и сега опозиционните
партии не могат да изработят единна политическа линия за уча
стие в изборите. Управляващите партии, съвместно с Н ацио
налния комитет на Отечествения фронт излизат със съглаше
ние за съдействие и подкрепа на всички отечественофронтовс
ки партии в избирателната борба. От своя страна на 10 септем
ври 1946 г. основните опозиционни партии излизат с общо ок-
ръжно, в което се провъзгласява коалирането на БЗНС-Н П ,
БРСДП/о/ и групата на независимите интелектуалци2. След
145
съгласуване на действията, в избирателната листа на обедине
ната опозиция за Ш уменска околия влизат Христо Стоянов,
Крум Славов, Къньо Вълков, Васил Гърнев, Наско Нанков, Петър
Дечев и Цанко Пенев.3 Представителите на обединената опо
зиция в околията водят остра пропаганда против публикувания
от ОФ проект за конституция. В редица села от Шуменска и
Преславска околии Христо Стоянов и Крум Славов агитират
на събрания населението да гласува за техните листи. По време
на предизборната борба се дават дори и жертви, какъвто е слу
чаят с Марин Кузманов, починал вследствие на раните си от
нанесения му побой, извършен заради разнасяне на бели бюле
тини.4
Изборите за ВНС се провеждат на 27октомври 1946 г. Из
борните резултати за Ш уменски окръг показват преимущество
за Отечественофронтовските партии, но за разлика от редица
други градове тук процента на гласувалите за опозицията е зна
чително по-висок. Така кандидатите на опозиционната коали
ция в Преславска околия получават по-голям брой гласове от
тези на БРП/к/. От гласувалите в Шумен общо 92,2%, за ОФ да
ват своя глас - 59,1%, а за опозицията - 40,39% /при среден
процент за страната - 28,35/. И все пак изборните резултати оп
ровергават твърденията на опозицията, че болшинството от
н ар о д а стои зад нея. Д о м и н и р ащ ата п о зи ц и я на БРП/к/
продължава и след изборите за ВНС, което й позволява да при
веде в действие своите законодателни инициативи в един ре
волюционно - радикален характер.
Великото народно събрание започва работа на 27 ноемв
ри 1946 г. и преустановява дейността си на 22 октомври 1949 г.
То заседава в четири редовни и четири извънредни сесии. Глав-
ната му задача е изработването на новата конституция, отразя
ваща настъпилите промени в обществено - политическия жи
вот след преврата от 1944г. Проектът за Конституцията, одоб
рен от Националния комитет на ОФ е публикуван на страници
146
те на в. Работническо дело” още на 4 октомври 1946 г.5 Той се
превръща в основа на предизборната агитация на управлява
щите партии. Срещу този проект опозиционните сили насоч
ват своята предизборна пропаганда. Но вместо с конституцио
нен проект, те излизат с призив - обръщение към българския
народ. На залегналите в отечественофронтовския проект прин
ципи те противопоставят постановленията на Търновската кон
ституция за частната собственост, за правата и свободите на
гражданите. Те са за нейното възстановяване, като бъдат пре
махнати членовете, свързани с монархическия институт.
От 400 депутатски места в парламента влизат 101 пред
ставители на опозицията - депутати от БЗНС “Н .П етков” и
БРСДП/о/6 От Ш умен за депутати са избрани Христо Стоянов
от БЗНС “Н. Петков” и Крум Славов - БРСДП/о/.
БРСДП/о/ официално е регистрирана като опозиционна
социалдемократическа партия на 24 септември 1945 г. след от
лагането на изборите за 26-то Обикновено народно събрание.
В нейния Изпълнителен комитет влизат Коста Лулчев, Петър
Търпанов, Георги Керемдчиев, Иван Копринков, а след смъртта
на Григор Чешмеджиев - Крум Славов. Официален орган на
партията е в. “Свободен народ”, чийто първи брой излиза на 16
септември 1945 г. Ежедневно в коментарни рубрики, статии
публикуват Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Атанас Москов,
Крум Славов, Петко Търпанов и др. дейци.7 На 24 септември
БРСДП/о/ е регистрирана като самостоятелно юридическо лице,
което й позволява да разшири своята дейност и в други градове
на страната. Свои организации членове на партията създават в
Пловдив, Ловеч, Търново, Видин, Казанлък, Търговище, Русе,
Хасково, Кюстендил и други селищ а.8
През месец септември е учредена и БРСДП /о/ в Ш умен.
Активна роля за нейното изграждане играе Крум Димитров Сла
вов. Той е роден през 1883 г. в Търговище, но по-голямата част
от живота си прекарва в София и Ш умен. Завършва юридичес
147
ко образование и става адвокат. Бил е народен представител е
XVII и XXI Обикновено народно събрание - влязло в история-
та с приемането на Закона за защита на държавата.
Крум Славов застава на социалдемократически позиции
и като такъв е избран за първи председател на Комитета на Оте
чествения фронт в Ш умен /това става на сутрешното заседание
на комитета, проведено на 8 септември 1944 г./. Адвокатската
му кантора се превръща в седалище на новия комитет на ОФ в
града.9 На 29 септември 1944 г. Комитетът на Оф взема решение
за кмет на Ш умен да бъде назначен Крум Славов, което обаче
остава без последствие.10 Нещо повече този факт от историята
на града за първите месеци след 9 септември 1944 г. до скоро не
бе публикуван и коментиран. Вероятната причина Славов да
не заеме кметския пост е в неговите предпочитания той да бъде
представител на политическата, а не на административаната
власт и преди всичко в неговата ориентация към формиращата
се социалдемократическа опозиция. На 14 юли 1945 г. на засе
дание на Комитета на ОФ в Ш умен, Крум Славов заявява, че
напуска председателското място и членството си в ОФ комите
та. Двамата с Петко Тимнев си подават оставките, които неза
бавно са приети.11
Два месеца по-късно Крум Славов организира създаване
то на БРСДП/о/ в Ш умен и започва активна дейност, която*
включва твърде широко поле на действие. Като добър адвокат
той е призован от централното ръководство на партията да ста
не един от защитниците на Кръстю Пастухов, представител на
социалдемократическата партия. Защитници на Пастухов освен
Крум Славов са Иван Руневски, Иван Коларов, Петко Търпанов
и др. Съдебнато преследване срещу Пастухов е направено във
връзка с негови публикации във в. “Свободен народ”. В поре
дица от статии той доказва, че българската армия се е превърнала
от орган на държавата, в орган на една партия - БРП/к/. Про
цесът се провежда през юни 1946 г, а по страниците на в. “Сво
148
боден народ “Крум Славов публикува редица статии в защита
на лидера на социалдемократическата партия, за неправомер
ното водене на следствието и на самия съд. Той организира из
пращането на протестни писма и телеграми от членовете на
социалдемократическата партия в Шумен до Министерския
съвет и НК на ОФ.
В същото време той става и един от най-активните до
писници на в. “Свободен народ”. В борбата срещу еднопартий
ното управление се включва и дъщеря му Людмила Стоянова,
избрана за организационен секретар на Съюза на социалисти
ческата младеж, кандидат за народен представител от Стара За
гора. По време на предизборната кампания Людмила Стоянова
е нападната, изнасилена и малко по-късно умира в Държавна си
гурност12. Тази жестока загуба не сломява духа на Крум Славов,
който продължава дейността си в защита на социалдемокрация
та и преди всичко в една разгърната предизборна борба.
Във Великото народно събрание БРСДП/о/ има девет пред
ставители: Коста Лулчев, Крум Славов, Иван Копринков, Петко
Търпанов, д-р Георги Петков, Петър Братков, Христо Пунев,
д-р Петър Дертлиев и Петър Атанасов. Касирани са - Кръстю
Пастухов, Атанас Москов и Георги Керемедчиев13.
Избран за депутат във ВНС Крум Славов си навлича гне
ва на представителите на ОФ в Шумен, които го обвиняват във
фашистка дейност по време на мандата му в Народното събра
ние след 9 юни 1923 г.14 Тези обвинения ще се чуят по-късно в
залата на ВНС, където е наречен “предател” от комунистичес
киядепутат Илия Игнатов.
Великото народно събрание се превръща в арена на ожес
точени политически сблъсъци между отечественофронтовски
те партии и опозиционните сили. Това двуполюсно разделение
на силите прави работата на парламента оживена, често
прекъсвана, дори стигаща до неприлични сцени на ръкопашен
бой. На тези шумотевици “дори винаги тихият и спокоен” Крум
149
ко образование и става адвокат. Бил е народен представител в
XVII и XXI Обикновено народно събрание - влязло в история
та с приемането на Закона за защита на държавата.
Крум Славов застава на социалдемократически позиции
и като такъв е избран за първи председател на Комитета на Оте
чествения фронт в Шумен /това става на сутрешното заседание
на комитета, проведено на 8 септември 1944 г./. Адвокатската
му кантора се превръща в седалище на новия комитет на ОФ в
града.9На 29 септември 1944 г. Комитетът на Оф взема решение
за кмет на Шумен да бъде назначен Крум Славов, което обаче
остава без последствие.10 Нещо повече този факт от историята
на града за първите месеци след 9 септември 1944 г. до скоро не
бе публикуван и коментиран. Вероятната причина Славов да
не заеме кметския пост е в неговите предпочитания той да бъде
представител на политическата, а не на административаната
власт и преди всичко в неговата ориентация към формиращата
се социалдемократическа опозиция. На 14 юли 1945 г. на засе
дание на Комитета на ОФ в Шумен, Крум Славов заявява, че
напуска председателското място и членството си в ОФ комите
та. Двамата с Петко Тимнев си подават оставките, които неза
бавно са приети.11
Два месеца по-късно Крум Славов организира създаване
то на БРСДП/о/ в Шумен и започва активна дейност, която
включва твърде широко поле на действие. Като добър адвокат
той е призован от централното ръководство на партията да ста
не един от защитниците на Кръстю Пастухов, представител на
социалдемократическата партия. Защитници на Пастухов освен
Крум Славов са Иван Руневски, Иван Коларов, Петко Търпанов
и др. Съдебнато преследване срещу Пастухов е направено във
връзка с негови публикации във в. “Свободен народ”. В поре
дица от статии той доказва, че българската армия се е превърнала
от орган на държавата, в орган на една партия - БРП/к/. Про
цесът се провежда през юни 1946 г, а по страниците на в. “Сво
148
боден народ “Крум Славов публикува редица статии в защита
на лидера на социалдемократическата партия, за неправомер
ното водене на следствието и на самия съд. Той организира из
пращането на протестни писма и телеграми от членовете на
социалдемократическата партия в Шумен до Министерския
съвет и НК на ОФ.
В същото време той става и един от най-активните до
писници на в. “Свободен народ”. В борбата срещу еднопартий
ното управление се включва и дъщеря му Людмила Стоянова,
избрана за организационен секретар на Съюза на социалисти
ческата младеж, кандидат за народен представител от Стара За
гора. По време на предизборната кампания Людмила Стоянова
е нападната, изнасилена и малко по-късно умира в Държавна си
гурност12. Тази жестока загуба не сломява духа на Крум Славов,
който продължава дейността си в защита на социалдемокрация
та и преди всичко в една разгърната предизборна борба.
Във Великото народно събрание БРСДП/о/ има девет пред
ставители: Коста Лулчев, Крум Славов, Иван Копринков, Петко
Търпанов, д-р Георги Петков, Петър Братков, Христо Пунев,
д-р Петър Дертлиев и Петър Атанасов. Касирани са - Кръстю
Пастухов, Атанас Москов и Георги Керемедчиев13.
Избран за депутат във ВНС Крум Славов си навлича гне
ва на представителите на ОФ в Шумен, които го обвиняват във
фашистка дейност по време на мандата му в Народното събра
ние след 9 юни 1923 г.14 Тези обвинения ще се чуят по-късно в
залата на ВНС, където е наречен “предател” от комунистичес
кия депутат Илия Игнатов.
Великото народно събрание се превръща в арена на ожес
точени политически сблъсъци между отечественофронтовски
те партии и опозиционните сили. Това двуполюсно разделение
на силите прави работата на парламента оживена, често
прекъсвана, дори стигаща до неприлични сцени на ръкопашен
бой. На тези шумотевици “дори винаги тихият и спокоен” Крум
149
Славов не издържа и нееднократно прави изказвания, че тези
действия са под достойнството на парламента и с толкова по
нижен авторитет парламентът никога не е бил.15
Представителите на опозицията участват активно в об
съжданите законопроекти, за което често са санкционирани и
изгонвани от залата. Активно участие взема и шуменския депу
тат Крум Славов. Още на третото заседание той обръща внима
ние, че времето, в което работи ВНС е “динамично и затова не
трябва да се говори много, а с “малко фрази и мисли да се казват
важните неща”. Основната мисъл на Крум Славов се крие в ду
мите му “Трябва да се освободим от туй предубеждение, че едни
служат на България, а други работят против България. И едните
и другите по своето разбиране се стремят да допренесат нещо
за добруването на тоя народ и държава”16.
Управляващата политическа формация призовава опози
ционните депутати да си изработят парламентарна програма и
да участват в заседанията на парламента с конструктивни пред
ложения. От своя страна опозицията протестира, че в наруше
ние на все още действащата Търновска конституция ВНС за
почва да играе ролята на Законодателно събрание. За целта на
13 декември 1946 г. са избрани парламентарни комисии. Крум
Славов участва в комисията по проверка на изборите и в коми
сията към М инистерството на народното просвещение. От 28
януари до 7 февруари 1947 г. ВНС обсъжда и утвърждава резул
татите от изборите. Представителите на опозицията остро кри
тикуват правителството за грубите грешки и извръщения, за ма
совия терор и насилия по време на кампанията. На 32-то засе
дание по повод доклада на Г. Михайлов за проверка на изборите
от I-ва до IV-та софийска градска комисия, Крум Славов с остър
тон се изказва в защита на пуснатите бюлетини с името на Кр.
Пастухов, арестуван дни преди избори те - на 23 октомври с.г.
На 5 декември 1946 г. политическите опоненти на офици-
алната власт излизат с декларация за вътрешната и външна γ ι ο
ι 50
литика на България, в която настояват да бъдат спрени полити
ческите преследвания, за отмяна на изключителните закони, за
стабилитет на държавните служители, за превръщане на стра
ната в правова държава.17 От трибуната на ВНС като предста
вител на опозицията Крум Славов отправя критика по Закона
за индустрията и най-вече по промяната в наредбата - закон за
амнистията от 8 септември 1944 г . В словото си той изтъква, че
бъдещият закон е твърде неправомерен, че защитава убийците
като дава пример с убийците на тримата курсисти в Ш умен,
които както сам казва “и след 9 септември 1944 г се разхождат
свободно”. А от това убийство, станало през 1933 г. настръхват
косите на всички граждани от Шумен. “Това беше не само по
литическо убийство, по жестокостта, с която беше извършено,
то беше вулгарно убийство” - изтъква депутатът.18
Като законодателен орган Великото народно събрание при
ема редица други закони, свързани с бъдещ ето развитие на
държавата. Но неговата главна задача е да изработи и приеме
новата Конституция. Официалният вариант на проекта за Кон
ституция е завършен на 15 май 1947 г., а неговото разглеждане
започва на 20 май. Няколко дни по-късно Никола Петков прави
остро изказване срещу предложения документ и внася проект
за Конституция от името на БЗНС -Н П и БРСДП/о/. В Народно
то събрание се разгръща сериозна парламентарна дискусия, ко
ято се превръща в “словесен маратон” 19. В дебатите вземат уча
стие по-голямата част от депутатите. В защита или против про
екта на Никола Петков се изказват Атанас Петров /Радикалната
партия/, Петър Запрянов /БЗНС/, Владимир Поптомов /БРП(к)/,
Петко Стоянов /независим/, Иван П. Димитров /НС “Звено”/,
Владимир Димчев /БРП(к)/, Васил Коларов /БРП(к)/, Йодан Ко
вачев /БЗНС-НП/ и др.20 На 17 юни по време на 86-то заседание
от името на БРСДП /о/ изказване прави Крум Славов21. В осно
вата на неговото слово лежи идеята за подкрепа на Търновска
та конституция. “Търновската конституция не е отживяла вре-
151
мето си. Тя трябва да бъде само допълнена или изменена в из
вестни постановления”. Той защитава републиканското управ
ление, като настоява да се впише в член 1 на новата Конститу
ция, че “България е република, народна република, демократична
република и при това парламенатарна. Защото при “парламен
тарното управление властта произлиза от народа и на него при
надлежи”. Като представител на опозицията той пледира за раз
деляне на трите власти. “Народният суверинитет се изразява в
три форми: в съдебната, в изпълнителната и в законодателната
власт, като тя има едно политическо преимущество пред други
те две власти”. За разлика от идеите залегнали в проекта за кон
ституция на Никола Петков, където се ограничават прерогати
вите на Народното събрание и се разширяват конституционни
те права на председателя на републиката, Крум Славов заема
позиция за защита правата на избирателите, изразени чрез дей
ността на Народното събрание. Но едновременно с това той
опровергава управляващите, че мислят за хората. Основен пункт
в речта му е становището за правата на гражданите и работни
ците. Според него в Конституцията трябва да фигурира специ
ален член, който да предвижда свободното движение на граж
даните, за да могат да се установят там, където те намерят за
добре, а не да им се налага ограниченията за жителство. Тези
негови идеи са посрещнати с освирквания и критика от страна
на болшинството и естествено не са приети. Актуалността им
се проявява едва след повече от петдесет години, когато се при
ема новата Конституция на Република България, където е зас
тъпено и правото на гражданите за свободно преместване и дви
жение. Що се отнася до правата на работниците Крум Славов
твърдо заявява: “Работникът има право на стачка. Защо правите
възражения - защо отричате този принцип - правото на работ
ника за стачки, за което сме се борили и вие, и ние в миналото?”
И след направения пореден протест от страна на левите депу
тати - той продължава: “Вие разсъждавате така, защото не ш-
152
хождате от масовите интереси на цялата работническа класа, а
изхождате от интересите на една нова аристокрация, създадена
в работническата класа. Това е истината.” Пак в тази връзка,
той настоява в новата конституция там, където се отбелязва, че
всички са равни пред закона и всички имат право на труд, задъ
лжително да се включи “без разлика на политически убежде
ния”.
В своето изказване Крум Славов заема определена пози
ция и по проекта за Конституция, внесен от Никола Петков. Са
мият проект е твърде обширен и е базиран на Търновската кон
ституция. Той съдържа 124 члена и е с около 40 повече от про
екта на НК на ОФ. В подкрепа на този проект, където обстойно
е разработена частта за правомощията на Председателя на ре
публиката, Крум Славов подчертава, че в бъдещата Конститу
ция трябва да бъдат изразени правата и функциите на Предсе
дателя на републиката и по-точно, че той трябва да се избира
от Великото народно събрание и може да бъде преизбиран само
един път. За правата на гласоподавателите изразява позицията,
че 18 годишните не са зрели хора и не би трябвало да бъдат
избираеми и избиратели, още повече, че в проекта за Конститу
ция е включен член, според който всеки избирател навършил
тези години може да стане Председател на Републиката.
Предложенията на Крум Славов относно новата консти
туция са чисто практическии и полезни, но за съжаление бол
шинството от депутатите ги приемат като “вредни” и едва ли
не “фашистки” . А самото двуполюсно разделение на депутатите
става причина за една яростна борба в парламента. Дебатите са
особено остри, а обстановката е тягостна, изпълнена с непрекъ
снати подвиквания, освирквания, апострофирания. Често опо
зиционни депутати са гонени от залата или отстранявани от
заседанията на парламента, какъвто е случая с д-р Петър Д ерт
лиев от БСДП/о/. Достига се дори и до сбивания между депута
ти. Срещу тези непристойни сцени се изказва Крум Славов,
153
който пледира и настоява парламента да се превърне в един
работещ институт, а “не в празна говорилня”.
Новата конституция е приета на 4 декември 1947 г. За нея
гласуват 364 народни представители, включително и депутати
те от БРСДП/о/. Това обстоятелство може да се обясни един
ствено с факта, че след забраната на БЗНС-НП и особено след
убийството на нейния лидер през септември 1947 г. настъпле
нието срещу опозиционните сили се засилва. Комунистическа
та партия е улеснена от проведеното през септември 1947 г. в
Ш кларска Поремба /Полша/ съвещание на девет комунистически
партии и приетото решение за установяване на “диктатура на про
летариата”. След тези действия опозиционната група на БРСДП/о/
почти няма самостоятелно политическо съществуване.
Стремежът към еднопартийна политическа система до
вежда до окончателна политическа разправа и с останалите
политически и опозиционни сили. На 6.11.1948 г. започва про
цесът срещу девет представители на БРДСП/о/22. От тях седем
са депутати от Великото народно събрание, включително и де
путата от Шумен Крум Славов. Обвиненията са тежки, тъй като
управляващите считат, че групата водена от Коста Лулчев се е
превърнала в център за нелегална борба срещу народната власт
и е престанала да бъде ОФ опозиция23. Към обвиненията са
прибавени и факти за разпостраняване на лъжливи сведения за
СССР, клеветнически нападки по отношение на стапанските
мероприятия на отечественофронтовското правителство и т.н.
Процесът продължава десет дни. На обвиняемите е дадено право
да направят самопризнания. В словото си, което се счита за са
мопризнание Крум Славов изтъква, че като представители на
социалдемокрацията и като граждани на България подсъдими
те са държали на братските връзки със Съветския съюз, но са
клоняли повече към демократичните страни и особено към Ан
глия, “където има повече свобода на словото, на печата, на
събранията, а в нас ги няма, но в Съветския съюз ги няма”24
154
Според произнесените присъди Коста Лулчев е осъден на 15
години строг тъмничен затвор, а болшинството от групата, сред
които е и шуменския депутат Крум Славов - на 10 години строг
тъмничен затвор.
С приключването на съдебния процес срещу представите
лите на БРСДП/о/ в страната настъпва крах на организираната
опозиция в България, а с това и на многопартийната система.
1JI. Огнянов. Държавно-политическата система в България 1948, С 1993 :

М. Исусов. Политическият живот в България 1944-1948, С 2000, Ж. Цветков.
Съдът над опозиционните лидери, С .91, д-р А. Москов. Спомени, C. 1998, Д-р
П. Кузманов. Коста Лулчев - един живот в служба на социалдемокрацията.
C., 1998, Петър Дертлиев. Ден първи -д ен последен., С 1996
2 М. Исусов. Цит. съчинение. C., 237
3Освобождение, г. III, 14 окт. 1946, бр. 95
4Свободен народ, г. XXVI, 29 окт. 1946, бр. 218
5 Работническо дело, 4.окт.1946, бр. 227
6 П Дертлиев. Ден първи -Д ен последен, C., 96 л. 160
7Пак там, л. 280
8М . Исусов. Цит. съч., л. 133
9 ДА, Ш, ф. 251, on. 1, а.е. 21, л. 2
10 Пак там, а.е. 1, л.2
11 ДА, Ш ,ф. 251, on. 1, а.е. 11, л. 60
12Д-р А. Москов. Спомени, т. II, С 98, л.326
14 Освобождение г. III, бр. 9 4 ,7окт.1946 г.
15П. Дертлиев. Цит. съч., л. 206
16Свободен народ, r.XXVII, 15 януари 1947г.
17Л. Огнянов. Държавно-политическата система на България 1944-
1948, С 93, л. 143
18 Свободен народ, r.XXVII, 15 януари 1947 г.
19М. Исусов. Цит съ ч , л.294
20Л. Огнянов. Цит. съч ,л. 147
21 Стенографски дневници на ВНС, дял II, кн. 1,66-72, с. 267-273
22Ж . Цветков. Съдът над опозиционните лидери, С 91, л. 174
23Работническо дело, 11ноем.1948 г.
24Ж . Цветков. Цит. съч., л. 181
155
Die Position von Krum Slavov (Bulgarische Sozialdemokratische
Arbeiterpartei /v/) in der GroHen Volksversammlung 1946-1947
Beta Haralanova
Zusammenfassung
Der Autor untersucht die wesentlichen Momente der Tijtigkeit

des berbhmten Funktionärs der bulgarischen Sozialdemokratie Krum D.
Slavov.
Krum Slavov wurde 1883 in Targovishte geboren. Er wird ein
bekannter Rechtsanwalt und sputer erster Vorsitzender der Heimatfront
in der Stadt.
Mit der Grbndung der BSDAP/v/ im September 1945 gehijrte er zu
den Initiatoren bei der Grbndung der Partei in Schumen.
Slavov entfaltete eine rastlose Tätigkeit wuhrend der Wahlen fbr
die СгоЯе Volksversammlung, wo er als Abgeordneter aus der Bulgarischen
Sozialdemokratischen Arbeiterpartei/v/ gewflhlt wurde.
Vor der GroÆen Volksversammlung verteidigte er wiederholt seine
Position als Sozialdemokrat.
An der Ausarbeitung der neuen Verfassung der Volksrepublik
Bulgarien war Slavov aktiv beteiligt.
In scharfen Diskussionsbeitnjgen, verteidigte er immer wieder seine
Haltung als Sozialdemokrat und vor allem die Rechte der Arbeiter auf
Streiks und Proteste, und im Zusammenhang auf freie Bewegung in den
Studien.
Zusam m en mit den bbrigen Leitern der B ulgarischen
Sozialdemokratischen Arbeiterpartei/v/ wurde er spAter verhaftet, zu
strengem Zuchthaus verurteilt und eingekerkert.
156
II Част
МАТЕРИАЛИ ОТ НАЦИОНАЛНА
НАУЧИА КОНФЕРЕНЦИЯ
“ХРИСТИЯНСТВОТО В
БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ”,
ШУМЕН 10-11 МАЙ 2000 г.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
В РИМСКИЯ КАСТЕЛ АБРИТУС
ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ IV-VI ВЕК
Даниел Петров
През I век римляните покоряват българските земи и създа

ват провинциите Македония, Мизия и Тракия. Римската Про
винция Мизия възниква през 15 г. и обхваща северната част на
Балканския полуостров. През 86 г. тя се разделя на две - Горна и
Долна М изия. П оследната включва днеш на Северна България
като окончателно нейните граници се оформят при династия
та на Северите. След реформите на императорите Диоклеци-
ан /284-305/ и Константин I Велики /306-337/ от нея се отделя
Добруджа като самостоятелна провинция М алка Скития. През
395 г. след разделянето- на Римската империя българските земи
са включени в нейния източен дял;
В завладените на Балканите земи новите завоеватели из
граждат солидна селищна мрежа, съобразена с тяхната строи
телна практика. Един от значителните градски центрове в про
винция Долна М изия е римския кастел Абритус, локализиран
до днешния град Разград1. Той е седалище на римска помощна
част -кохорта и съществува в периода I—III век.
С раждането на Римската империя, в древна Палестина
възниква и християнството. Векове наред неговите последова
тели са подложени на гонения от римските власти. Въпреки
това то се разпространява сред широки слоеве на римското об
щество. Последните значителни гонения на християни са по
времето на императорите Диоклециан и Галерий /305-311/ в
началото на IV век През 313 г. с М иланския едикт императори
те Константин I Велики и Лициний /311-324/ го признават за
равноправна религия с останалите в Римската империя. На I
Вселенски събор проведен през 325 г. в гр. Никея /М ала Азия/ са
разработени каноните на вярата. В края на IV век при импера
158
тор Теодосий Велики /378-395/ християнството окончателно се
утвърждава като официална религия в Римската империя.
Християнството се разпространява и в българските земи.
На Балканите месни църкви са създадени още от апостол Павел
в градовете Филипи, Верея и Солун. През следващите векове
възникват и други църковни центрове в българските земи2.
Проблемът с разпространението на християнството в рай
она на римския кастел Абритус е интересен, но не добре про
учен. Причина за това е липсата на достатъчно писмени изво
ри по темата. Извесните наши учени А. Явашов и Т. Иванов3,
които проучват крепостта се спират и на религиозните възгле
ди на жителите му. Те изследват некрополите на града и сгради
свързани с религиозните вярвания. Спират се и на разпростра
нението на християнството, но отделят повече внимание на ре
лигиозните култове в Абритус най-вече през ранния период на
неговото съществуване I-III век. При проследяването на въпро
са ще се разшири кръгът на разглежданите писмени извори и
ще се използват материалите открити при археологическото про
учване на кастела.
Информация за разпространението ка християнството в
района на Абритус по коствен начин се открива едва от IV век
и тя е свързана с неговото разпространение в съседни на града
региони.
Н а първо място трябва да се посочи важният градски
център Дуросторум /Силистра/4. От този град са двама извесни
християнски мъченици. Първият е епископ Дазий, който заед
но с шест римски войници е убит по времето на император
Диоклециан и това събитие е описано в Д еянията на Дазий.
Вторият е мъченикът Емилиан пострадал при император Ю ли-
ан /361-363/, за когото се споменава в произведението на Тео-
дорит Критски и Пасхална хроника. Друг значителен градски
център е М арцианопол /Девня/5, откъдето са известни няколко
епископа на града през IV век. По времето на пребиваването на
император Валент /364-378/ в Марцианопол /60 години на IV в./,
епископ на града е Домнин. Християнският писател Соломен в
159
своята Църковна история споменава за друг марцианополски
епископ от IV век - Мартирий и т.н. Към разгледаните извори
може да се добави и фактът, че извесния готски епископ Упфи-
ла, който превежда библията на готски език, се заселва със сво
ето папство в района на Никополис ад Иструм6 през 348 г, като
информация за неговата дейност дава Филосторий в своята
Църковна история.
От изворите се знае, че след като XI Клавдиев легион е
разположен в Дуросторум към него е придадена и военната част
в Абритус. Освен това трябва да се посочи, че кастелът е свързан
с пътни връзки и с трите разгледани големи градски центрове.
Това създава реална предпоставка за разпространение на хрис
тиянството и в района на Абритус.
Повече: информация за разпространението.на християн
ството в този район има за периода V-VI век. Абритус се споме
нава като епископски център в два писмени извора7. Първият е
едно послание на марцианополския епископ Валериан до им
ператор Лъв I /457-474/ през 458. г., където са изброени еписко
пи от Северна. България и начело в списъка е посочен еписки
път на Абритус - Марциан. Абритус е посочен и като епископс
ки център в Епархийски списък от VIII век.
При проучването на Абритус Т. Иванов8 разглежда някои
сгради свързани с разпостранениетр на християнската религия.
В началото той се спира на старохристиянска трикорабна бази
лика /сграда XIII/. Тя е изследвана от А. Явашов, който попада
на латински надпис с името на бог Аполон и предполага, че
това е негово светилище. По-късно се установявя, че това е хри
стиянски храм. При проучването на храма е открита мраморна
мощехранйтелница без похлупак, а върху една от късите страни
е издълбан кръст запълнен с червена боя. В края на XIX век А.
Явашов разкопава в източната най-висока част на крепостта ед-
ноабсидна засводена църква с тройно разчленен притвор, коя
то според Н. Маврудинов е от V век9. Т. Иванов изказва предпо
ложение, че част от сграда X, която може да е използвана за
баня е преустроена по-късно в християнски храм. Тук е намерен
160
правоъгълен каменнен блок с вдълбан в него кръст боядисън в
червено10.
В некрополите на Абритус11, разположени извън крепос
тта са открити няколко християнски погребения от V - VI век с
беден гробен инвентар /керамични съдове и други/. При едно
от тези погребения е намерен надгробен камък с издълбан на
него надпис на латински език на жител на кастела Абритус.
Абритус е унищожен в края на VI век и тук се заселват
славяни и прабългари. Въпреки че тези земи са в пределите на
българската държава, Византия продължава да ги разглежда като
своя територия. С това може да се обясни споменаването на
Абритус в епархийски списък от VIII, а също и редица съседни
антични градове като Дуросторум , М арцианопол и т.н. в епар
хийски списъци от VII до X век и по-късно.
След възстановявянето на археологическите разкопки.на
античния кастел Абритус през 1990 г., в продължение на някол
ко сезона е разкопана еднокорабна църква и масивна сграда до
нея на югоизток от проуче-ната перистилна постройка. М есни
те археолози предполагат, че това е матастирски комплеск от
началото на XI век. Може да се предположи, че след покорява
нето на българските земи през 1001 г. византийците възстано
вяват старите епископски центрове от късната античност, като
между тях е и Абритус12.
На базата на посочените извори може със сигурност да се
твърди, че през периода на късната античност IV-VI век хрис
тиянството се разпространява и налага в римския кастел Абри
тус и неговата околност. Като значително градско средище в С е
вероизточна България Абритус е превърнат в епископски център.
1Т. Иванов. Новооткритият античен град при Разград. ИПр., XII, 1956,1,
с. 79-91 ; Т. Иванов. Абритус.Римски кастел и ранновизантийски град в Долна
Мизия. С. 1980,1, с.5 и сл./и цит.там литература Т. Иванов, С. Стоянов. Abritus.
История и Археология. Разград, 1985, с. 8 и сл. /и цит.там литература/. /В касте
ла лагерува II Луценска кохорта в края на I и началото на II век/.
2 История на Българската православна църква /четиво/. Съставил К.
161
Дин-ков. Враца, с. 23-24.
3 А. Явашов. Разград. Неговото археологическо и историческо мина
ло. С. 1930, 1, с.З и сл. Т. Иванов, С. Стоянов..., с.39-40, 62 и сл. /и цит.там
литература/, Т. Иванов. Абритус. Римски кастел..., с.5 и сл. /и цит.там литера
тура/.
4 ГИБИ, I, C. 1958, С .75, ГИБИ, III, C. 1960, с. 17-21,71-
5 ГИБИ, I, С. 1958, с. 33,655 История на Българската...,с.24.
6 ГИБИ, 1,С. 1958, с.З 1; История на България.. Колектив. С. 1979,1, с.З84.
7ГИБИ, III, C. 1960, с. 194, В. Бешевлиев. Късноантичната и среднове
ковна география на Североизточна България. ИАИ, XXV, 1962, с.5.
8Т. Иванов, С. Стоянов, с.39-40, обр. 48,49.
9 Пак там..., с.40, обр. 51.
|0Пак там..., с.34, обр. 40,
11 Пак там..., с.9,711 обр. 6.
12Отчети на археологическите проучвания на Разградския историчес
ки музей.
162
ОТНОВО ЗА ДАТИРОВКАТА, ПРОТОТИПИТЕ,
ПРОИЗХОДА И ИКОНОГРАФИЯТА НА
ДЪРВЕНАТА БАРЕЛЕФНА ИКОНА ОТ СОЗОПОЛ
Георги Атанасов
Определено Св. Георги е сред най-почитаните и най-чес

то изобразявани светци в границите на средновековна Бълга
рия. Църквата “Св. Георги” в София от V в. и керамичната иконка
от VI в. във Виничко кале /сега Македония/ загатват за разпрос
транението на култа към кападокийския великомъченик още в
ранновизантийската епоха.1След покръстването през 864 г., из
глежда по ромейски образец, Св. Георги се налага като патрон-
закрилник на българската войска и владетелите. Това предпо
ложение се основава на старобългарския разказ “Чудото на Св.
Георги с българина”2 и издигнатите от цар Симеон Велики /977
- 991/ и внук му Роман-Симеон /977-991/ владетелски манасти
ри посветени на кападокийския светец до Равна (Провадийско)
и Скопие.3 От X -X I в. датират десетки изображения на Св. Ге
орги, но изключително върху творби на дребната пластика -
иконки, медальони, кръстове, моливдовули и пр.4 В годините
на византийското господство и епохата на Второто българско
царство техният брой рязко нараства. На този фон от пръв по
глед е странно, че живописните икони, красяли църковния ин
териор, са голяма рядкост.6Като се има предвид обаче, че никъ
де в християнска Европа, включително Балканите, храмовете и
дворците не са подлагани на такова масово разрушение и оск-
верняване, както в България в края на XIV и XV в., то може да
се досетим защо толкова малко са съхранените живописни ико
ни. Затова не е за учудване, че броят на датираните от времето
преди турското нашествие не надхвърля цифрата 207, а с лика
на Св. Георги със сигурност е запазена само една - дървеният
барелеф от Созопол /обр. 1-3/. По неговия произход, датировка
и иконографски решения обаче продължават да тегнат много
163
въпросителни, което налага да се взрем още веднъж в изработ
ката и изображенията.
Този паметник на средновековното изкуство е открит в
Созопол, но понастоящем се съхранява в Църковно-историчес-
кия музей в София. Впрочем няма друга средновековна икона
от българските земи, на която да са посветени толкова страни
ци научна книжнина. Основополагаща и разбира се, най-цити-
рана е обширната /около 100 стр./ студия на проф. Ив. Гошев
‘‘Един средновековен барелеф от Созопол”, където паметникът
се датира X -X I в.8
Тази хронология е приета почти без забележки и от В. Пан-
дурски.9 По-късно, включвайки я в забележителния корпус на
балканските икони, Кр. М иятев я отнася към X IV -X V в., но без
необходимата обосновка за това реш ение.10 Същата датировка,
но отново без аргументи, ни предлага К. П аскалева11. Като че
ли най-колеблив е А. Божков, който веднъж приема хронологи
ята на Ив. Гошев ί Χ- ΧΙ в./, друг път на Кр. М иятев /XIV в./12, а
веднъж дори посочи XII в., но само като анотация към илюст
рация.13
Определено е излишно ново подробно описание на твор
бата от Созопол, защото това вече е сторено с нужната изчер
пателност и прецизност от Ив. Гошев. Само ще припомня, че
иконата се състои от две части. Върху същинската икона първо
с нисък релеф са моделирани, а след това и оцветени фигурите
на Св. Георги и Св. Димитър като войни-конници /обр. 2/. На
челен план е представен Св. Георги, който пронизва с копие
звяр, напомнящ крокодил. Конят е тъмносив, но някои изсвет-
лявания загатват, че може и да е бил оцветен в бяло. Светецът е
облечен в плочеста ризница с плочести нараменници и набед-
реник. На гърба носи кръгъл щит, чиято периферия е богато ор
наментирана с растителен повлек, а за седлото е прикрепен лък.
Св. Димитър /?/ е на заден план и язди ален кон. Д оспехи
те са сходни с тези на Св. Георги, но вместо крокодил копието
пронизва змей.
164
Многобройни са средновековните паметници, върху кои
то заедно са изобразявани Св. Георги и Св. Димитър, но тук за
пръв и единствен път кападакийският светец убива крокодил
/вместо обичайния змей, дракон или император Д иоклеци-
ан/, а солунският мъченик пронизва змей /вместо обичайната
фигура на войн/. Този прецедент налага по-внимателен и задъ
лбочен прочит на творбата.
Много находчиво и съвсем основателно Ив. Гошев опре
деля пронизания от Св. Георги крокодил като алегория на сата
ната. Успоредиците с коптския релеф от V в., където древноеги-
петския бог Хор като конник поразява крокодил, алегория на
Сет, обаче са формални, далечни, без топографски, културен и
иконографски континюйтет14. Забележително е, че върху десет
ки изображения от VI до XII в. Св. Георги пронизва винаги змей
/тук изключвам грузинските творби с император Диоклециан/,
чиято иконография не търпи особени промени през тези шест
столетия. Обикновено през V I-V III в. той е изобразен с дълго
нагънато змийско тяло и глава напомняща тази на кобра /очи-
ларка/.15През IX -X II в. същото змийско туловище е двойно пре
плетено, а главата вече е в профил и с рог на челото.16 Едва след
средата на XI и през XII в., първо в западноев-ропейските худо
жествени паметници, дългото змийско тяло постепенно се изо
ставя и змеят започва да се представя с обемно туловище, с кра
ка и крила, т. е. змеят се трансформира в дракон. Релефът върху
порта Апия в Рим подсказва, че през XII в. новата иконография
на дракона в Западна Европа още не е уточнена17, а във Визан
тия и нейния културен кръг тепърва навлиза в репертоара на твор
ците. Действително според фреската в Стара Ладога от края на
XII в., змеят победен от Св. Георги все още има дълго змийско
тяло, но то е по-масивно, липсва преплитането и вече се виждат
малки крила и крака18. На този фон донякъде може да се обясни
самобитното творческо решение на майстора, работил созополс-
ката икона и представил чудовището поразено от Св. Георги като
крокодил. От пръв поглед той наистина е нещо междинно от ху
дожествените превъплащения на змейовете от IX -X II в. и драко-
165
ните от края на X II-X V в. Прочее, често през средновековието
на Хиподрума в Константинопол гастролират екзотични източ
ни зверове и разбира се, сред най-атрактивните е крокодила.19
В копското изкуство той отдавна си е извоювал правото да оли
цетворява злите сили20, но тази семантика едва ли е позната на
артиста, работил созополската икона. По-скоро решаваща за него
ще да е била формалната прилика между нововъведените към
края на X II-X III в. в изобразителното изкуство на православ
ния свят дракони и туловищ ето на крокодила - звяр от И зтока
/там се подвизава Св. Георги!/, който може да се види в натура
в близкия Константинопол.
Освен поразеното от Св. Георги чудовище в созополската
икона се забелязват и други стилови и иконографски специфи-
ки, които са в рязко противоречие с художествените творби от
X -X I в. По това време ездачите и по-специално конете почти
винаги са рисувани, гравирани или моделирани в профил, а
когато са двойки са симетрично разположени един срещу друг.21
Напротив, тук ездачите са един до друг и взаимно се застъ п
ват, а животните са в сложен ракурс - задниците в профил, пред
ниците в полуфас, а главите в анфас. Може би това да е резултат
на влияния от Ю жна Италия. Там по сходен начин Св. Георги е
изобразяван в скалните манастири и изрисуван върху миниатю
ра от самото начало на XIII в., където заедно със Св. Тодор са
показани плътно един до друг. Върху фреска от втората полови
на на XIII в. в Ески Кермен на Кримския полуостров23, с под
чертани влияния от Италия и италианско присъствие /основно
генуезко/, Св. Георги, Св. Тодор и Св. Димитър са изрисувани
един след друг. Звярът, пронизан от Св. Тодор прилича повече
на западноевропейските дракони от X III-X IV в., отколкото на
източноевропейските змейове от X -X I в. В тази последовател
ност е редно да се спомене и релефната каменна икона върху
фасадата на Сан Марко във Венеция от XIII в.25, където Св. Ге
орги в поза, въоръжение и щит, подобни на тези от паметници
те в Созопол и Крим, пронизва дракон сходен с този от Ески
Кермен.
166
Сравнително дребните фигури на Св. Георги и Св. Д и
митър от созополската икона никак не хармонират с десетките
живописни и пластични портрети на светците с пълнокръвни,
мощни и физически съразмерни тела характерни за паметници
те на македонския неокласицизъм от X и началото на XI в.
Могат да се преведат и други, не по-малко съществени ар
гументи, които показват несъстоятелността на ранната /Х-Х1 в./
датировка на барелефа от Созопол. Ще ми се специално да ак
центувам на факта, че войните-светци започват да се изобразя
ват с лъкове едва след средата на XIII в. По една древноримска
традиция, продължена в ранновизантийския /IV -V II в./ и сред
но византийския /VIII—XII в./ период ромейските войни възпри
емат лъка като малко престижно оръжие. По правило лъкове
ползват помощните формирования, наемниците и варварите.
Ето защо специално офицерите /какъвто е и Св. Георги/ практи
чески не ползват и не се представят с лъкове. Също така специ
фичните плочести нараменици и набедреници, каквито виж
даме върху созополската икона имат преки успоредици предимно
върху творби от X III-X IV в. Най-сетне растителния повлек по
периферията на кръглия щит на Св. Георги /обр. 2, 3/ е типичен
и най-близък до паметници от епохата на X III-X IV в.
Със сходни по форма и украса щитове кападокийския све
тец е представен върху фрески в Кападокия, Кастория и Стара
Ладога, византийска мозаечна икона от Задкавказието и ж иво
писни икони от Синай и Грузия, датирани към XIII в.26
Определено най-съществен е проблемът за появата и раз
пространението на релефните /барелефни/ рисувани дървени
икони на Балканите и Черноморския басейн. Компетентно мне
ние по тази тема са дали едни от най-видните познавачи на
средновековното изкуство като Η. П. Кондаков27, Е. М авроди
нов28, Г. Сотириу29, А. Грабар30, Р. Ланг31, Д. Талбот Райе32, В.
Хан33, Й. М аксимович34, В. Пуцко35 и А. Банк36, но странно защо
всички пропускат созополската икона. И нтересът на посочени
те по-горе автори е насочен към три други барелефни икони у
/Кастория-Костур и Галиш ча/37 и Крим /сега съхранявана в
167
Киев/ представящи отново Св. Георги, но винаги като прав
воин-пешак. Технологически и хронологически към тази група
паметници се причисляват още дървените врати на църквата
Св. Николай в Охрид /там също има релефни фигури на Св. Ге
орги и Св. Димитър като конници/39 и дървената орелефна скул-
пура на Св. Климент40. От пръв поглед прави впечатление, че
мнозинството творби произхождат от Македония и се датират
към XIII в. Това дава основание на Н. Мавродинов да заговори
за едно специфично явление в Македония на “взаимно проник
ване на византийското и романското изкуство” в периода на ла
тинското владичество в Солун. Не така категорично, но прибли
зително същото становище застъпват Р. Ланге и А. Грабар. От
своя страна Г. Сотириу се опитва да наложи мнението, че дърве
ните икони от Костур /Кастория/ и Галишча са изработени в Кон
стантинопол през XIII в., но и той не отрича латинско влияние.
A. Банк и В. Хан приемат тази датировка, наличието на латинс
кото /романско и ранноготическо/ влияние, но оспорват непре
менно константинополската изработка. Сходни са изводи те на
B. Пуцко за иконата от Крим, в която вижда контаминация на
византийското наследство по Северното Черноморие и силното
генуезко присъствие в тази зона след края на X II-X III в.41 Много
важно е сведението му за други две, недостигнали до нас дърве
ни релефни икони от Крим.42
Къде във времето и културното пространство трябва да по
ставим созополската икона? Несъмнено тя не може да бъде по-
ранна от XII в. поради посочените по-горе иконографски специ-
фики и поради очевидния факт, че във византийския културен
кръг дървените релефни икони не са разпространени през епоха
та на императорите македонци и ранните комнини. За разлика
от Западна Европа, във Византия скулптурата и релефа /става
въпрос за голямоформатни пана с религиозни сцени и портрети
на светци/ не получава голямо разпространение.43 В Италия и
Франция обаче между X I-X IV в. релефните, барелефните и оре-
лефните дървени, костени и каменни изображения върху голя
моформатни и малкоформатни триптиси, икони, пана и пр. са
168
изключително популярни44. В мнозинството случаи фигурите са
допълнително оцветени, както при иконите от Костур, Крим и
Созопол. След прекратяване на латинското надмощие на Балка
ните през края на XIII в. и при силните антипапски настроения в
православния изток през XIV в. изчезва и феномена барелефна
рисувана икона. Това ме кара да мисля, че созополския паметник
не е изолирано явление, а пълноценно се обвързва с тази мода
на XIII в. на контаминиране на местните славяновизантийски
традиции и западноевропейски /романски и ранноготически/ вли
яния. Последните са засилени с формирането на Латинската им
перия /април 1204 г./ и дъщерните и рицарски държавици /по-
специално тези в Континентална Гърция и островите/, както и
на икономическата и културна инвазия на Генуа и Венеция по
крайбежието на Черно море и Адриатика.45
Паметниците от Крим и созополската икона обаче предпо
лагат да се изостави тезата за един център на изработка на дърве
ни барелефни икони на Балканите /Македония или Константино
пол/ през XIII в. Действително творбите от Костур /Кастория/,
Галишча, Охрид, Крим и Созопол имат съществени отлики в ико-
нографските решения и стила на изработка, за да ги свържем с
продукцията само на едно ателие или на една затворена регио
нална школа. Технологията на изпълнение /дървен релеф с допъ
лнително оцветяване/ определено загатват обаче за един първо
източник на въздействие, какъвто несъмнено е Западна Европа.
В някои случаи, като иконата от Костур западните влияния се
чувстват по-осезателно /щита, елементи от костюма, прическата
и позата на Св. Георги/, в иконата от Созопол те са едва долови
ми /иконографията на пронизания звяр/, а в кримската икона по
чти не се забелязват. Затова може да се приеме, че като стадиал-
но явление между началото и края на XIII в., в точките на по-
силно латинско влияние в Изтока /по-специално Ю жните Бал
кани и Черноморието/, независимо един от друг, местни майсто
ри възпроизвеждат византийските иконографии на Св. Георги с
технически способи и стилови елементи обичайни за късноро-
манското и ранноготическото изкуство. Даже в някои случаи се
169
достига до контаминиране на иконографиите, но това е немину
емо в подобни случаи.
Още Ив. Гошев бе изказал предположението, че Созополс-
кия барелеф е оцветен известно време след изработката, т. е. ав
торът отнася дърворезбата към X в. и изтегля ж ивописта към
X I-X II в. Споделям отчасти това наблюдение, но с уговорка
та, че дърворезбата е от XIII в., а оцветяването към края на
X III-X IV в. Действително пълнокръвните и чувствени лица на
Св. Георги и Св. Димитър, буйно разветите хламиди и надип
лените одежди и дори опита да се загатне природен ландш афт
/дървото пред конниците/, въпреки крайно ограничената площ,
насоч-ват по-скоро към палеологовото време, отколкото към ас
кетичните и застинали фигури от XIII в. В тази насока обаче се
изправяме пред едно сериозно предизвикателство. Това са диа
демите под форма на малки червени дъги високо над челата и
вплетени в косите на светците. Определено те се появяват в изоб
разителното изкуство към края на XV в и се налагат през XVI в.46
Много рисковано е да се коментира и проблема за ателие
то, изработило созополската икона. Ако действително на Кримс
кия полуостров има творци ваятели на релефни дървени икони,
то може да се предположи, че при активното корабоплаване по
Черноморието генуезки, венециански, византийски и пр. кораби
могат да пренасят такава про-дукция както през XIII, така и през
X IV -X V в. Известно е силното генуезко политическо, икономи
ческо и културно присъствие на Генуа в Крим през X III-X V в., с
което се свързва друга една релефна икона /от камък/ със Св. Ге
орги драконоборец, открита при проучвания в Судак преди десе
тина години47. Созопол пък е важно черноморско пристанище,
отбелязано в портулани, лотации и карти от края на XIII до края
на XV в.48 Същвременно през X III-X V в. градът е сред най-зна
чителните балкански религиозни средищ а /еп и ско п и я/49 с
няколко манастира, църкви и метоси /включително с патрон Св.
Георги/50 Това съвсем естествено го превръща в голям консума
тор на култови предмети, реликви и разбира се, икони.
170
Може да се смята за нищожна възможността барелефната
дървена икона да е изработена в самия Созопол. Не се знае там
да е имало постоянно генуезко, венецианско и изобщо латинско
присъствие както през XIII, така и през X IV -X V в.51 Генуезки
кораби обаче ще да са акостирали в пристанището към края
на XIII в., защото в решение на генуезкия Съвет за Аазария от 22
март 1316 г. се чете: “Да не се отива в Созопол!” - т. е. дотогава
генуезки търговци често са посещавали града52. Въз основа на
други документи се достига до основателния извод, че тази запо
вед не е спазвана стриктно и както през XIII, така и през XIV и
XV в. генуезки и венециански кораби често акостират в Созо
пол.53 Затова може да се предполага, че иконата е закупена или
подарена за някоя местна църква от друго място - примерно от
Крим, при активното търговско и поклонническо корабоплаване
из Черно море. Трудно е да се уточни кога точно е станало, но
при периодичните заплахи на нашественици, града винаги е имал
нужда да бъде закрилян от войните светци и по-специално от
Св. Георги змееборец.
Тъкмо по повод созополската икона Ив. Гошев бе сред
първите изследователи /и не само у нас/, който обърна внима
ние, че драконоборческата иконография възниква в Изтока към
V -V I в., но подобно на останалите си съвременници не успя да
посочи безспорни паметници със съпътстващи текстове. През
последното половин столетие като че ли се наложи схващането
на Б. Н. Лазарев, споделяно от българските, балканските и мно
зинството европейски искуствоведи, че между VI—VIII в. Св. Ге
орги е изобразяван основно като мъченик, през IX -X I в. като воин
и едва към X -X I в. се възприема драконоборческата иконогра
фия.55 В последно време въз основа на новооткрити паметници
и нов прочит на вече публикувани творби достигнах до заключе
нието, че мъченическата, застъпническата, воинската и змеебор-
ческата иконографии на кападокийския светец се появяват почти
едновременно в Изтока през V -V I в. и започват да се разпрост
раняват успоредно из целия християнсни свят.56 Обърнах още
внимание, че сцената Св. Георги спасява царкинята от дракона
171
не е в пряка зависимост от змееборческия сюжет от VI-Χ Ι в., а
въз основа на литературни творби /чудеса/ от XI в.37, започва да
се рисува едва през XII в. В този смисъл иконографията Св. Геор
ги драконоборец върху созополската икона не може да бъде на
дежден белег за датировка. През XIII в., когато се датира дърве
ния барелеф, художниците пресъздават масово, както сцената Св.
Георги поразява дракона /алегория на победата над злите сата-
нински сили - езичници, варвари, схизматици, мюсюлмани и
пр./, така и сцените Св. Георги воин-пешак /иконите от Крим,
Костур и Галишча/ и Св. Георги спасява царкинята /алегория на
спасената църква и християнските народи от нашествията на
мюсюлмани/. От друга страна страна посочените по-горе стило-
ми, иконографски и технологични специфики както и ред успо-
редици предполагат да се изостави наложената от Ив. Гошев да
тировка X -X I в. и созополекия дървен барелеф да се отнесе към
XIII в., а допълнителата живопис към XIV /XVI ?/ в. Ив. Гошев и
Кр. Миятев обаче са прави, че обрамчващата барелефа рамка със
сребърен обков запълнен с растителни орнаменти е от XIII-XIV
в. Според мен е изработена заедно или добавена малко по-късно
/при оцветяването ?/ към иконата. Що се отнася до външната рамка
със житийния цикъл на Св. Георги /обр. 1/, то той е рисуван и
добавен едва към XVI в. Това обаче е друга тема, която изисква
специално изследване. Тогава в XVI в. ми се струва, че е освеже
на живописта от XIII-XIV в. върху барелефа, защото цветовете
съвпадат по яркост и колорит с тези от житийния цикъл. Най-сет
не вече споменах, че малките червени диадеми на двамата конни
светци имат своите успоредици тъкмо върху творби от XVI в.
1Б. Филов. Софийската църква Св. Георги. C., 1934, с. 67-88; М. Цон
чева. Църквата Св. Георги в София. C., 1979, с. 9-13; К. Балабанов. Теракот-
ни икони от Виница. CKonje. 1991, с. 13-16; Е. Dimitrova. The Terracotta Relief
Plaques from Vinica.- Starinar, XLIII-XLIV, 1992-1993, p. 64-65, flg. 12.
2 Цв. Снегаров. Старобългарският разказ “Чудото на Св. Георги с бълга
рина” като исторически извор,- ГДА, IV, 1954-1955, с. 217 сл.; Н. Драгова.
172
Българската тема в разказите с чудеса на Свети Георги в славяновизантийска-
та традиция. - ГСУ, НЦСВП “Иван Дуйчев”, 1, C., 1987, с. 230-24;
3 П. Георгиев. Историята на Равненския манастир. - Епохи, 2, 1993, с.
57-58. Задругата гледна точка вж: К. Попкопстантинов. Още веднъж за надпи
са с дата от старобългарския манастир при с. Равна. Варненски окръг,- Архео
логия, 1,1986, с. 8-19; К. Петров. Грамотите на манастирот Св. Георги и опит за
изпаогнане нанеговиотлокалитет.-Споменици, l,CKonje, 1975,с. 242.
4 Г. Атанасов. Сребърен медальон с образите на пророк Даниил и
свети Георги от ранносредновековната крепост до с. Цар Асен, Силистренс
ко,- Археология, 3, 1990, с. 45; Същият. Ранносредновековни оловни иконки
със Св. Георги - войн от Южна Добрудж а-А рхеология, 3, 1992, с. 3 6 ^ 4 ; N.
Ovcarov. Sur l’iconographie de St. George aux XIe-X I I e siècle. -Bizantinoslavica,
LII, 1991, p. 126-127; L. Donceva-Petkova. Croix en argent avec des saints guerriers
du vilage ar Asen, deppartamend de Silistra.- ИАИ, XXXVIII, 1994, p. 86.
5K. Тотев. Стеатитови иконки на Св. Георги от средновековна Бълга
рия-В : Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Д. Ангелов. C., 1994, с. 2 2 6 -
234; Г. Атанасов. Ранносредновековен енколпион със Св. Георги войн и Св.
Тодор-стратилатотАпиария- ИНИМ,X, 1994,с .67-73; Герасимова-Томова.
Печатът на българския велможа Рафаил.- Археология. 1,1994, с. 43^16.
6 Тук може да се спомене фрагмента от белоглинена иконка със Св.
Георги-мъченик от Кръглата църква в Преслав, но тя е твърде малка и очевид
но е била апликирана. К. Миятев. Кръглата църква в Преслав. C., 1932, с. 150,
обр. 260.
7К. Миятев. Иконите в България. В: Икони от Балканите. Синай, Гърция,
България, Югославия. София - Белград, 1966; К. Паскалева. Икони от Бълга
рия. C., 1981; А. Божков. Българска икона. С. 1984.
8 Ив. Гошев. Един средновековен барелеф от Созопол. Принос към
иконографията на драконопобедителите-конници Св. Георги и Св. Димитър
във византийското изкуство. C., 1929, с. 70-71, където резбата се датира X -X I в.,
а на следващите страници 72-78 живописта е отнесена към XI—XII в.
9 В. Пандурски. Паметници на изкуството в Църковния м у з е й -С о
фия, C., 1977, фиг. 3.
10К. Миятев. Иконите..., с. 110, ХСП,табл. 110.
11 В. Паскалева. Цит. съч., с. 84.
12А. Божков. Цит. съч., с. 379,439. Българско изобразително изкуство.
C., 1964, фиг. 29.
13 А. Божков. Търновска средновековна художествена школа. C., 1985,
с. 139, обр. 133.
14Ch. Clermon-Ganneau. Horus et St. Georges d’après un bas-relief inédit
du Luvre. - Revue arch é ologique, 32, 1876, p. 372-399.
15Така змеят е представен върху теракотните икони от Виница и Север
на Африка /VI в./. Фреска в манастира Фарас в Нубия /VIII в./ и графит от
Абдех в Сирия от VII—VIII в. Е. Dimitrova. Op. cit., p. 64, fig. 12; H. Leclercq.
173
Hadjebel - A io u n - In: DACL, VI, Paris, 1925, col. 1957-1959, fig. 5520, 5521 ; M.
Martens. Observation sur la com posision du visage dans les peintures Faras
(V ille - IXe siè des). - ET, VI, 1972, p. 220-221, fig. 11 ; A. Jansen, R. Savignac, H.
Vincent. Abdeh. - Revue biblique, II. Paris, 1905, p. 78; H. Leclercq. Graffites.-
DACL, VI, 1925, col. 1497, fig. 5373.
16 G. de Jerphanion. Les églises rupestres de Cappadoce, 1/1. Paris, 1925,
p. 9 7 ,11/1,1936, p. 323, pl. 189; H. А. Аладашвили. Монументальная скульптура
Грузии. M., 1977, с. 52, 100, 146, рис. 56, 94, 146, 150, 156, 158; Г. Атанасов.
Сребърен медальон..., с. 45, обр. 3; Същият. Ранносредновековни оловни..., с.
36^44, обр. 1-3; К. Weitzmann. The Monastery o f Saint Catterine at Mont Sinai.
The Icons. P riceton -N ew Jersey, 1876, p. 7 1-73, pl. XXIX.
17 T. Gardner. An Introduction to the Iconography o f the Mediaeval Italian
City G ale.-D O P, 41,1987, p. 199-298;
18 В. H. Лазарев. Фрески Старой Ладоги. M., 1960, с. 2 сл.
19Культура Византии. 1.М., 1984, с. 422^423; 2. M., 1989, с.З 19;
20Ch. Clermon-Canneau. Op. cit., p. 372-399;
21 G. de Jerphanion. Op. cit., 1/1, p. 97; N. et M. Thierry. Nouvelles églises
rupestre de Cappadoce. Paris, 1963, p. 91, 140, pl. 70; S. Der Nersessian, V.
Vahramian. Aght’mar. Milano, 1974, p. 83, fig. 51-52; H. A. Аладашвили. Цит.
съч., рис. 5 6 ,94,146,1 5 0 ,1 5 6 ,1 5 8 ; В. Пуцко. Киевские релефи святмх всадни-
ков.-Старинар, XXVII, 1976,с. 111-124.
22 A. Medea. Gli affereschi delà cripte ermitiche Pugliesi. Rome, 1939,
p. 132, 225, fig. 60,143,156; O. Dalton. Byzantine Art and Archaeology. Oxford,
1911, p. 310, fig. 190; A. Boeckler. The year 1200. A Centennaial Exibition at the
Metropolitan Museum o f Art. New York, 1970, p. 273, Nr. 208.
23 O. И. Домбровский. Фрески средневековного Крима. Киев, 1966,
с. 34-39.
24 Г. Атанасов. Първоизточници, поява и разпространение на иконог
рафията Св. Георги спасява от плен юноша-християнин. - ИНМВ, 32,1996.
25 F. Demus. The Church o f San Marco in Venice. W ashington, 1960,
p. 1 2 5 ,pi. 105.
26 В. H. Лазарев. Цит. съч., c. 2, рис. 132-133; Същият. Новьш паметник
станковой живописи и образ Георгия-война в византийском и древнорус-
ском искусстве. - ВВр, 6,1953, с. 187, рис. 4; Г. В. Алибегашвили. Памятники
средневековой станковой живописи из верхней Сванетии. - В: Средневеков
ного искусство Русь и Грузии. M., 1978, с. 160; S. Pelicandis. Kastoria. Athens,
1985, p. 3 8 - 4 1, fig. 2 1; N. et M. Thierry. Op. cit., p. 202-204, fig. 49.
27 H. Π. Кондаков. Македония. Археологические путешествия. СПб,
1909c. 236-239.
28 Н. Мавродинов. Проучвания върху старобългарското изкуство. 3.
Една македонска скулптурна школа през XIII в. - ГНМ, VI, 1932/34, с. 358.
29 G. Sotiriou. La sculpture sur bois dans l’art de Byzance. 2. Paris, 1930,
p. 178-180.
174
30 A. Grabar. Sculptures byzantines de Constantinopole (Xe-X IV e s.). Paris,
1976, p. 156-157.
31 R. Lange. Die byzantinische Reliefikone. Reckinghausen, 1964, s. 121-124.
32 D. Talbot Rice. Decorations in the Seliukid Stile in the Church o f Saint
Sophia o f Trepffiond. - In: Beitrflge zur Kunstgeschichte Asiens. Memoriam Emst
D iez. Istanbul, 1963,p. 87-110.
33 В. Хан. Проблем стила и датирована релефне иконе св. Климента
Охридског.-Зборник My3eja применене уметности, 8, 1962, с. 7-22.
34 J. MaksimoviîKLa sculpture byzantine du XIIIe sincle. - In: L’art byzantin
du XIIIe sincle. Symposium de Sopo^ni, 1965, Beograd, 1967, p. 23-34.
35 В. Пуцко. Мариупольский рельеф..., c. 313-331, рис. 1.
36 А. В. Банк. Рельеф с изображением Георгия из собрания Ермитажа.
В: Исследования по истории культурм народов Востока. Сборник в чест акад.
И. А. Орбели. M., -JL, 1960, с. 27-28.
37 G. Sotiriou. Op. cit., p. 178-180, pl. XIV, XV.
38 В. Пуцко. Мариупольский рельеф..., c. 313-331, рис. 1.
39 Η. П. Кондаков. Цит. съч., с. 236-239, табл. III; Н. Мавродинов. Ста
робългарското изкуство от XI до XIII в., C., 1966, c. 104.
40 Η. П. Кондаков. Цит. съч., с. 237-238; В. Хан. Цит. съч., с. 7-22; П.
Георгиев. Дървеният орелеф на св. Климент Охридски - предназначение и
историял- ГНАМ, X. 1997, с. 301.
41 В. Пуцко. Мариупольский рельеф..., с. 229-231.
42 Пак там, с. 230-231.
43 A. Grabar. Op. cit., I, Paris, 1963, p. 8 etc.; II. Paris, 1976.
44 Литературата по тази тема е огромна. Тук ще посоча по-важните
съчинения, до които имах достъп: P. Deschamp. La sculpture fran3aise. Ëpoque
romane. Paris, 1947; E. M61e. L’art religieux de X lle sincle en France. Paris, 1953;
L’art religieux de X lle sincle en France. Paris, 1931 ; G. Crichton. Romanesque
Sculpture in Italy. London, 1954; E. Bertaux. L’art dans l’Italie mraidionale. Paris, 1904.
45 M. Balard. La Romanie gftniose. I. Genova, 1978, p. 32 sq.; F. Thiriet. La
Romanie vftnitienne au Moyen Bge. Paris, 1959, p. 90 sq.
46 A. Божков. Българската..., обр. 103,144,149.
47 C иконата ме запозна на място в Судак И. Баранов и любезно ми
предостави снимка за публикуване. Г. Атанасов. Култът и образът на Св. Ге
орги Победоносец в православния изток през средновеко-вието. Варна, 2000,
обр. 207.
48 Б. Димитров. България в средновековната морска картография XIV-
XVII век. C., 1986, с. 17-19.
49 Б. Димитров. Созопол. В: Български средновековни градове и кре
пости, I /под редакцията на А. Кузев и В. Гюзелев/. Варна, 1981, с. 392,397,402.
50 Пак там, с. 402-406.
175
51 Пак там, с. 395-399; В. Гюзелев. Очерци върху историята на българ
ския Североизток и Черноморието /края на XII - началото X V век/. C., 1995,
с. 37 сл.
52 В. Гюзелев. Цит. съ ч., с. 103-108.
53 Пак там, с. 39.
54Б. Димитров. Созопол..., с. 406.
55 В. Н. Лазаров. Новьш паметник станковой живописи XII в. и образ
Георгия-война в византийском и древнерусском искусстве,- ВВр, VI, 1953, с.
198 сл.
56Г. Атанасов. Култът и образът...
57 Пак там.
176
177
СЕПТУАГИНТАТА И КИРИЛ О-МЕТОДИЕВИЯТ ПРЕВОД
НА СТАРИЯ ЗАВЕТ
Иванка Генова
Словото е характерна особеност на човека въобще, но пис

мото принадлежи изключително на културния и мъдър човек.
Стремейки се към мъдрост, каква по-благоприятна основа мо
жела да бъде намерена от Светото писание, пълно със свещ е
ни, богооткрити истини, необходими за личното усъвършенства
не и освещаване на всеки човек.
Старозаветните книги, каноническите, се появяват в дох
ристиянската ера и принадлежат на юдейската религиозна об
щина. Те са 24 на брой и се делят на три отдела: Закон с пет
книги; Пророци с 8 книги; Писания c 11 книги.
Равините се потрудили да установят не само канона на
Стария Завет, но и един задължителен стандартен текст. Смята
се, че той е фиксиран на събор в Ямния около 100 г. сл. Хр.
Работата им се заключава във внимателно преписване на ста
рите свитъци, в изследване на текста и сравняване на ръкопи
сите.
Не минало много време и се почувствала нужда от превод
на старозаветните книги, тъй като евреите, населяващи Египет
и близкото крайбрежие на Средиземно море усвоили гръцки
език. За да могат да разберат Свещените книги, станало нужда
те да се преведат на гръцки - към III в.пр. Хр. На този език първо
начално било разпостранено християнството сред езическия
свят. Не след дълго обаче християнските мисионери се убеди
ли, че първата им задача била да снабдят местното население
със Светото писание на роден език.
Древен, широко разпостранен и авторитетен, особено
между християните, напълно основателно е преводът на 70-те /
тълковници / да бъде поставен на първо място. Гръцкото назва
ние на този превод получава всеобща употреба. От него произ
лиза и латинското наименование editio Septuaginta. Така се име-
178
нува, понеже е извършен от 70, респективно 72 преводачи, на
речени тълковници, които изясняват трудни непонятни места
от еврейския оригинал.
Много скоро преводът на 70-те получава широко разпост-
ранение както за официална църковна употреба, така и за част-
на. Вероятно, защото гръцкия език все повече става мощно сред
ство за разпространение на християнството. Окончателното за
гиване на Йерусалим в 70-те год. отслабва значението на ев-
рейството и отстъпва място на изгряващото християнство.
С течение на вековете най-древния превод - този на 70-
те не може да остане без влияние и претърпява известни изме
нения. В края на III в. както и други църковни писатели, и анти-
охийския презвитер Лукиан се заема с поправяне и издаване
текста на 70-те. Въпреки че не е единствена, вероятно светите
братя Кирил и Методий правят славянския, респективно ста
робългарския превод на Библията, точно по тази рецензия.
Септуагинтата има голямо текстово и историческо значе
ние. Ако я преведем обратно на еврейски ще получим текста,
който по време ще стои много по-близо до първообраза. Не тряб
ва, разбира се, да се стига до крайност и да се смята, че само
преводът на 70-те е единствен достоверен текст при изучаване
и тълкуване на Библията. И все пак значението е голямо.Ново-
заветните писатели използват най-вече този текст, а повечето
от древните преводи са направени според 70-те -древноита-
лийски, арабски, етиопски, арменски, готски и най-важно за нас
- славянски.
Началото на църковно - славянската Библия, която дълго
време е служила у нас, в България, като единствен достоверен
източник на Светото писание, са сложили Светите славянски
просветители Кирил и Методий. Сведения за този превод на
мираме в т.нар. Панонски легенди, в житията на двамата свет
ци, а още и у Йоан Екзарх.
Броят и редът на старозаветните книги в Славянската,
Българската и Руска Библии е еднакъв - 50, както са в гръцката,
но разположението на книгите следва латинската.
179
Един от първите въпроси, който често се повдига между
учените и до днес е този за езика на Кирило - М етодиевия пре
вод. Понеже самите автографи са се изгубили и най-старите
ръкописи не датират по-рано от XI в., а може би откъслечно и
от края на X в., остава поле за спорове на филолози и историци.
Според някои учени езикът е старославянски, панонскославян-
ски, ц ъ рковн ославян ски , староц ъ рковн о сл авян ски и с т а
робългарски. Терминът “църковно - славянски” не е сполучлив,
тъй като този език е само богуслужебен. Названието “старосла
вянски” насочва към по-древно време. Светите братя преди да
заминат за Моравия владеят основно и проникновено само един
славянски език. Това е езикът на българските славяни в Солун.
Някои съвременни изследвания доказаха, че солунският диалект
е говорен не само в областта на родния град на Равноапостоли-
те, но и в цялата Родопска област и е диалект на старобългарс
кия език, който в 893 г. става и официален за църква и държава.
Поради това терминът “старобългарски” за езика на библейски
те преводи на Светите Братя е на учениците им и е напълно
правилен.
Най-старите ръкописи дошли до нас са в две шрифтови
форми - “Кирилска” и “глаголическа“ - едната калиграфична,
другата - бързописна. Като се имат предвид разностранните
интереси на Св. Кирил и познанията му по еврейски, може да
се приеме, че е имал под ръка и по-древни еврейски ръкописи,
но какви са били те, въобще не може да се каже.
Още преди да заминат за Моравия и Панония Светите бра
тя започват превода на някои свещени книги, предназначени
първоначално за местните славяни, респективно българите от
Тракия и Македония, които били спечелени за християнството
още преди княз Борис да предприеме цялостно покръстване на
българския народ.
В М оравия Светите братя и най-вече Кирил се заемат с
превода на необходимите за църковно богослужение библейс
ки книги.
180
След смъртта на Кирил /869 г/, Методий довършил пре
вода. В Панонските легенди пише, че Методий заедно с двама
свои ученици, упражнени в скоропис в продължение на шест
месеца превел всички библейски книги. Засега въпросите във
връзка с обема на старозаветния текст, преведен от Св. братя
остават нереш ени окончателно. Редица слависти изразяват
съмнения дали наистина са преведени всички библейски книги.
Кирило-М етодиевият превод се отличава с буквалност и
незначителни отклонения от първообраза, вероятно затова биб
лейските жанрове, застъпени в него оказват голямо въздействие
върху появата и развитието на източните църковни и народни
литератури. Веднага след превеждането на свещените книги
българите са можели да се ползват от тях, благодарение на уче
ниците на Кирил и Методий, които донесли със себе си свещ е
ните и богослужебни книги.
За най-стария първоначален текст на Славянската Биб
лия днес се знае много малко, защото най-древните писмени
паметници, датират едва от края на X в. и началото на XI в. От
IX в. насам този текст е претърпял изменения и поправки било
у нас в България до края на XI V b ., било в Русия, където свещ е
ните книги преминават на старобългарски език след покръства
нето на русите при Владимир /987-988 г./.
Поправки на библейския текст започват в България още
учениците на славянските първоапостоли. П оявяват се нови
преводи или по-точно рецензии като тази на патриарх Евти
мий Търновски през втората половина на XIV b . Вероятно цел
та му е да преведе текста точно от оригинала, за да отстрани
всичко неправилно, невярно и двусмислено, което е давало храна
на много еретически учения или е довеждало до такива.
В края на X IV b . българите изгубват своята политическа
независимост. Каква е съдбата на Кирило - М етодиевата Биб
лия в България така и не е ясно. Нейната история се развива в
Русия, където след покръстването на русите, свещените книги
на старобългарския език намират добър прием.
181
Славянската Библия, такава каквато я притежаваме сега,
има зад себе си дълга история от разнообразни поправки, нови
преводи, рецензии и др. При всички достойнства и постепен
ни подобрения, трябва да се признае, че не винаги поправките
са били строго обмислени и извършени с достатъчна подготов
ка на преводачите и нужната вещина в работата. Повечето пъти
тяхната цел е била чисто практическа - да направят първона
чалния славянски текст на Библията, т.е. старобългарския, раз
бираем.
Така са предприемани ред стилистически и словесни из
менения на първоначалния Кирило-М етодиев текст и се стига
до църковно- славянския, който е русизиран старобългарски.
От ден на ден славянската Библия у нас, а и в други пра
вославни страни, става все по-рядка книга. Векове наред е дос
тавяна от Русия. Нито у българите, нито у сърбите, съществува
щите още от древността библейски книги на църковно- славян
ски, не са били самостоятелно събирани в един кодекс. Винаги
славянската Библия, особено нейните печатни издания, е била
употребявана у тия славянски народи под формата на руска
църковно-славянска рецензия - т. нар. Елисаветинска Библия.
Изводът, който се натрапва е, че днешната славянска Биб
лия не представлява текста на древния Кирило-М етодиев пре
вод. Последният тепърва има да се възстановява посредством
научна работа.
1Сл. Вълчанов, Н. Шиваров. Вечното в двата библейски завета.

2Ив. Марковски. Въведение в Свещеното писание на Стария Завет.
3Ив. Марковски. В защита на Библията.
4Годишник на Духовната академия 68/69 и 79/80 г.
5Библейски речник.
182
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ
ИСТОРИОПИСЕН МОДЕЛ В УСЛОВИЯТА НА
БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (VII - XVIII В.)
Николай Проданов
Християнският историописен модел господства в българ

ската историопис в продължение на едно цяло хилядолетие -
от IX до XVIII век. В този смисъл, той е най-дълго просъще
ствувалата норма в развитието на българския историописен
процес. Това обстоятелство, въпреки сравнително бедната ни
историческа книжнина от тези векове, в която християнският
историописен модел се реализира, мотивира напълно изследо
вателския интерес към него.
Невъзможно е в един кратък текст да се направи обстоен
и аргументиран анализ на такъв сложен културно-исторически
феномен. Поради това, изложението ми по необходимост ще бъде
конспективно. Ще обърна внимание на две групи характерис
тики на християнския историописен модел в български усло
вия - идейни и технологични1.
1. Идейният модел може да се изрази и с понятието “хри
стиянска философия на историята” .
1.1. Християнската идея се разпростира практически върху
всичко - природата, човека и обществото. За нея не съществу
ват разлики между хората, основани на някакви диференцира
щи белези, извън религиозните. Затова тя е универсална идея.
С пълно основание неизвестният съставител на езическия
български летописен надпис от Филипи идентифицира визан
тийците не с друго наименование, а с “християните”2. Основ
ният оразличаващ белег в съзнанието на летописеца е естеството
на вярата. И това не е само неговата гледна точка. В стремежа
си последователно да се разграничат от нехристияните, визан
тийските историци (и изобщо книжовници) последователно ги
обозначават като “варвари”. В чисто идеен план, европейската
183
средновековна историописна книжнина не познава народно
стни и държавни граници, за нея единствената значима духов-
на граница е християн ско/н ехри стиянско. С поред нейния
възглед, истинската световна история е историята на христи
янската църква. В този смисъл, в средновековната историопис
трудно съществува историята на отделен народ или държава. В
по-късно време, настъпват някои промени - универсализма като
историописен принцип се изявява особено силно в католичес
ка Западна Европа3.
1.2. Християнството борави с две основни категории - Бог
и човек. Бог е вечното, човекът е неговото грешно създание.
Смисълът на човешкото съществуване е във вярата. Хората са
тези, които трябва да повярват, че всичко, което се случва, е във
властта на Бога. Вярата трябва да победи човешката суета и глу
пост. Само в такъв случай хората могат да се надяват на спасе
ние. Вярата трябва да бъде дълбока и искрена, което от своя
страна до голяма степен изключва идеята за творческо отноше
ние на човек към себе си и заобикалящото го. Вярата е един
ственото средство, чрез което човек може да участва активно в
изначалната борба между доброто и злото. От морална гледна
точка злото ще бъде победено, но кога ще стане това знае само
Бог - всичко е в неговите ръце. Обикновено идеята за всемогъ-
ществото на Бог се означава с термина провиденциалнзъм. Кла
сически конкретен пример за проявление на този принцип от
страниците на българската историческа книжнина са причи
ните за смъртта на османския султан Баязид I, паднал в плен на
монголците при известната битка при Анкара (28 юли 1402 г.).
Според неизвестният автор на Българската анонимна хроника,
“бог го даде за храна на етиопските люде”4 - съдбата на владете
ля е предварително и еднопосочно решена от Висш ата сила.
1.3. Християнството възприема нов възглед за времето.
То се схваща като целенасочено и необратимо. Поради тази при
чина, за християнството човеш ката история е динамична - тя е
процес с начало и край. Началото е в сътворението на света,
преди което не е имало никакво време. Краят е свързан с на-
184
стъпването на “Второто пришествие” и “Страшния съд” . Той,
разбира се, не е абсолютен, а само екзистенциален край на всич
ко съществуващо в неговите земни измерения. Поради това се
говори за финализма като основна категория на християнската
философия на историята. В българската средновековна истори-
опис идеята за “В торото п риш естви е” и “ С траш ния съд”
присъства по много ярък начин например в цикъла историко-
апокалиптични съчинения и по-конкретно в Българския апок-
рифен летопис от XI век5.
Идейната парадигма съставена от универсализъм, прови-
денциализъм и финализъм характеризира в общи линии хрис
тиянския възглед за историята. Основното е, че тази парадигма
има НОРМАТИВЕН ХАРАКТЕР. Тя е задължителна за спазване
от средновековните историци. Извън тази норма няма легитимна
историопис.
2. Технологичният модел на писане на историята в тради-
ционната историолис е в йерархична зависимост от идейния.
За да го характеризираме трябва да отговорим на три класичес
ки въпроса.
2.1. Защо се пише история? По принцип християнството
е във висша степен исторично. Неговите основни книги са на
практика истории на старозаветните и новозаветните събития.
Религиозните празници са възпоменания на определени исто
рически събития. Времето, описано в библейските книги, е сак-
рално време (поради свещения характер на героите и самите
книги), но се възприема и като реално съществувало. Вярва се,
че е задължително случилото се да бъде фиксирано чрез свещ е
ния текст. Еврейският мистик Мойсей бен Леон говори за ед-
новременност на свещените събития и свещения текст — идея
та му е, че когато е отминал първият ден от сътворението, първа
та страница от книгата Битие е била в същия миг създадена8.
За разлика от юдаизма, където появата на М есията е край
на историята, в християнството тази поява е само своеобразен
център. Времето и след появата на Христос продължава своя
ход, насочено към едно изклю чително събитие, в което се
185
свършва света, за да се сътвори отново. По този начин библей
ското време и реално-историческото са непосредствено свърза
ни, едното продължава другото. Те образуват за християнското
съзнание единен времеви поток - времето, в което се реализира
спасението на човечеството. Историята на света и историята
на спасението на човешкия род съвпадат. Част от тази световна
история - нейният библейски период - е запечатан в свещените
книги. И останалата част, чак до Второто пришествие и Страш
ния съд, трябва да бъде фиксирана, защото историята на чо
вешкия грях е нужна за целите на спасението. И този процес на
фиксация може да бъде извършен само от грешните хора, които
не са активни участници в историческите събития, но все пак
са техни свидетели. По такъв начин се явява нуждата от писме
но запечатване на историческите събития. То се явява непос
редствено продължение на библейската история. В този смисъл,
за християнския историк Библията е изначална историческа
творба, която той само допълва.
От тази основополагащ а характеристика трябва да се
тръгне, за да се определи естеството на категорията истина в
средновековния исторически текст. Традиционно се е утвърди
ло становището, че по принцип тя се разминава с разбирането
за истина в съвременния смисъл на думата. Прието е да се го
вори за преувеличения, безпочвени идеализации и дори фал
шификации в средновековната историопис.
Всъщност всяка истина е субективна по своя характер. В
средновековния текст естестеството на нейния субективизъм
идва от обстоятелството, че тя носи яркия отпечатък на ценно
стите, присъщи на християнството. Но по принцип, истината
за случилото се е необходима за средновековния човек, защото
тя ще потрябва на всеки в деня на “Страшния съд”. Поради това,
ако истината в средновековния исторически текст бъде “разто
варена” от аксиологичния християнски товар, който тя по прин
цип носи, в нея може да се открие твърде реалистично пред
ставяне на действителността.
2.2. Кой пише историята? Средновековният български
186
историк в повечето случаи не е обособена културна фигура. Н е
говата същност се разтваря в общите характеристики на кни
жовника. Известно изключение в това отношение представля
ва предполагаемата фигура на т. нар. дворцов летописец. П ора
ди това, че християнският историк е преди всичко християнски
книжовник, традиционният историописен процес се развива в
общите книжовни средища.
2.3. Как се пише историята? От генералната характерис
тика на допьлнитолност на християнските исторически съчи
нения спрямо Библията произтичат два основни принципа.
2.3.1. Първият е принципът на максимална приемстве
ност с библейските книги. Може би най-характерната проява
на тази приемственост е периодизацията, сътворена от св. Ав-
густин. Тя е масово прилагана във византийските кратки хро
ники, превеждани в България и представляващи основна част
от българската традиционна историопис. Ще си позволя да я
припомня. Св. Августин прави алегорично тълкуване на биб
лейския разказ за създаването на света, извършено в рамките на
шест дни. Тези шест дни се превръщат в шест исторически епо
хи - от Адам до потопа, от потопа до Авраам, от Авраам до
Давид, от Давид до Вавилонското пленничество, от вавилонс
кото пленничество до раждането на Христос, от Христос до
Страшния съд. Същинското, реално-историческо време, в което
живее християнският историк, е последният период. И стори
ческото описване на този период представлява непосредстве
но продължение на библейската история.
2.3.2. След като има продължение и приемственост, ця
лата световна история (библейската и реалната) трябва да бъде
представена монолитно, хомогенно, като проява на единни цен
ности. Поради това се появява и още един принцип - на отъжде-
стяваето. Християнският историк се стреми да опише истори
ческите образи и ситуации в реалната история по модела на
образите и ситуациите в библейската. Например, за да покаже
по-точно същ ността на еретическата дейност на поп Богомил и
неговите ученици в историописния разказ за събора против
187
богомилите при цар Борил, неизвестният историк ги отъжде
ствява с Яний и Ямврий, позволили си да се възпротивят на
Мойсей7. При описването ужасите при битката между османс
ките турци и християнските войски при Никопол от 1396 г. ав
торът ги сравнява с библейският сюжет за преследването на
юдеите от фараона в Червено море8.
От тези общи принципи се раждат и някои конкретни под
ходи в работата на християнския историк.
2.3.3. Първият от тях е използваният от него метод на
компилация. Характеристиката компилативност в традиционната
историопис носи различна аксиологическа натовареност в срав
нение със съвременните компилации и плагиатство, осъдими
от морална и формалноправна гледна точка. Най-елементарна-
та съдържателна характеристика е, че съответният историопи
сен текст се изгражда чрез заемки от други - по-стари произве
дения. Използването на компилативността е вследствие спе
цифичния метод на книжовно “творчество”, според който ав
торът налага върху историческите събития предварително из
градени задължителни нормативни типове. Различен е конк
ретният подход при използването на чуждия текст - някои от
книжовниците споменават изворите си, други заемат, парафра-
зират и компилират, без да посочват своите източници. П рави
ло при българската историопис е да не се посочва откъде са
заемките - това в голяма степен се дължи на липсата на високо-
авторитетни съчинения. Дори и по-късно, в края на XVIII и
началото на XIX век, голяма част от преписвачите на Паисие-
вата история премълчават името на светогорския монах.
2.3.4. За традиционния християнски историк ползването
на цитати от предишни исторически трудове е необходимо и
дори задължително, защото чрез него се реализира принципа
на приемственост в историческото знание. И тъй като този ме
тод в повечето случаи доминира в историческите съчинения,
средновековния историк не е творец в съвременното значение
на тази дума.
Специфичен прийом е масовото използването на библей-
188
ски цитати - както в пряка форма, така и парафразирани. Чрез
този подход се осъществява принципът на отъждествяване на
съответния исторически текст с библейския метаисторически
текст. В текста на Българската анонимна хроника, например, не-
колкократно са използвани цитати от свещените книги9.
2.3.5. От йерархичното обвързване на историческото съчи
нение с Библията произтича и обстоятелството, че в повечето
случаи изложението е анонимно и нелично. Чрез това се под
чертава стремежът към запазване на историческата истина в
нейния сакрален смисъл. Така както библейският текст е ано
нимен, така и типичната християнска историопис трябва да бъде
анонимна
2.3.6. Стана дума за това, че традиционният историк не е
творец в съвременния смисъл на думата. Това не означава, че в
неговите текстове няма някои елементи, които с известно при
ближение можем да означим като творчески. Компилативност-
та не изключва напълно авторовото начало в традиционната
историопис. То се проявява главно чрез разказите за събития,
на които историкът е бил пряк свидетел и чрез приписките -
бележките извън основния текст. Приема се делението на пос
ледните на първични и вторични - на книжовника или на лица,
в чиито ръце съответния препис е попаднал по-късно. П рипис
ките от ръката на книжовника са два вида: с официален харак
тер и кратки бележки, които изразяват мисли и чувства на пре
писвана в момента на писането, отбелязват се по страничните
или долните полета на книгата с по-ситни букви. В първите се
дават интересни сведения за създаването на книгата, понякога
прерастват в предисловия и послесловия. Вторият тип бележ
ки пряко отразяват авторовите настроения в момента на писа
нето.
Авторското начало се изявява и чрез различни редакции,
извършвани върху вече готов историописен текст. Тези редакции
обаче не носят съвременния смисъл на понятието - да се добли
жи конкретния текст до същността на авторовото мнение. Там
целта е текста да се доближи максимално до характеристиките
189
на исторически съчинения-образци - най-вече Библията.
2.3.7. Елементите на авторово начало, комбинирани с ком-
пилативния подход правят традиционното историческо съчи
нение “пулсиращ текст”. В зависимост от конкретните нужди
(например образователни), ерудираността и предпочитанията
на съответния историк, текстовете са допълвани, разширявани
или от тях са правени по-малки по обем изводи.
2.3.8. Трябва да се отбележи и традиционната структура
на историческите съчинения, също копираща в определена сте
пен структурни образци от Библията.
2.3.9. На последно място, следва да се посочат традици
онните похвати за изработване и разпространение на истори-
описния текст - ръкописното размножаване чрез преписи и из
ползването на примитивни средства за писане.
2.3.10. От всичко казано дотук, можем да направим след
ното заключение - основното в технологията, чрез която се създа
ва християнския историописен текст, не е авторът. В нашата
съвременност ние приемаме за нормално текстът да зависи от
автора, той да е негов господар. В традиционната историопис
йерархичната връзка е обратна - авторът (или по-точно ком
пилаторът, съставителят) зависи от текста. Така както чо
векът в традиционното общество зависи от Бог, така и човеш
кият исторически текст зависи от сакралния исторически текст.
Поради тази причина от гледна точка на технологията ХРИС
ТИЯНСКАТА ИСТОРИОПИС Е ТЕКСТОЦЕНТРИЧНА.
3. Необходимо е да се посочи една особеност на традиц
онната българска историопис в сравнение с общата книжовна
ситуация в българското средновековие. В една своя моногра
фия Красимир Станчев развива идеята, че категориите норма-
тивност и традиционност в българската средновековна литера
тура се намират в динамично равновесие'0. Постоянно, макар и
твърде бавно, върви процес на нормативизация на нови лите
ратурни модели. Постепенно те се налагат и започват да осъ
щ ествяват традицията. Същевременно нови модели изявяват
претенции за нормативност и в някои случаи след продължи-
190
телно време се превръщат в източник на традицията. Това е една
обща схема, която е убедителна и адекватна.
Ситуацията в българската историопис през средновеко
вието обаче е по-различна. [Пра]българите идват на Балканите
с формирана традиционна историописна система, в която не
можем да открием смяна на нормативните модели до IX век. В
съществуването на християнската историопис в български ус
ловия до XVIII в. също не може да се открие смяна на специ
фични нормативни модели.
Като цяло може да се приеме, че моделът на българската
християнска историопис е заимствания от Византия неин ак
туален историописен модел от времето към края на IX - нача
лото на X век. Може би на това се дължи и тоталният превес на
хрониките в българската историопис. Във Византия през VII -
IX век историите изчезват напълно, а хрониките достигат свое
то окончателно жанрово оформление11.
4. В заключение може да се приеме, че християнският мо
дел на историопис се характеризира с две основни особености
- нормативна идейна програма и текстоцентричвн техноло
гичен модел. Тези две характеристики са валидни и за цялата
българска историопис от VII до XVIII век.
1Характеристиката на християнския модел на историопис е направена

като са използвани отделни твърдения на A. R ichrdson. Histori Sacred and
Profane. Philadelphia. 1964, Barclay, W.et.al. The Bidle and Histori.Nashville-N. Y.
1968. Tp. Банков. Християнската философия на историята и мирогледният
преход в българската литература от IX - X век. В: Литературна мисъл.кн. 1
1987 г., с. 32-43. Стара българска литература. Енциклопедичен речник.Съст.
Д. Петканова. C., 1992 r. Е. Дроснева. Фолклор, библия, история. C., 1995 r.,
с.86-167, Хр. Тодорова. Очерци по философия на историята. C., 1996 г.
2 Стара българска литература. T.III. Исторически съчинения. Съст. и
ред. Ив. Божилов. C., 1983 п, с.45
3 Един от най-ярките застъпници на подобно виждане е Цезар Баро-
ний.Вж. Д. Цанев. За българите. Чуждата историческа българистика през
XVIII-XIX в., C., 1981 r., с.29-30.
4 Пак там, с. 91
191
5 Пак там, с. 60-65
6Вл.Трендафилов. Паисий - не конструктор, а конструкт на Възражда
нето. В: Култура, бр.51-52,20 дек. 1996 r., c. 10
7Стара българска литература.T. III. Исторически съчинения. Съст. и
ред. Ив. Божилов, 1983 г., с.77.
9 Пак там, с. 85-92
|0Кр. Станчев. Поетика на старобългарската литература.Основни прин
ципи и проблеми., C., 1982 r., с.З 1 и сл.
11 Я. К. Любарски. Проблема зволюции византийской историографи
В: Литература и изкуство в системе культурьт., M., 1988 п, с. 43.
192
ЖИТИЕТО НА ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ
ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО МУ В ТЪРНОВГРАД
Тодор Овчаров
Още през 1926 г. д-р Васил Киселков разглежда Житието

на Св. Теодосий Търновски като исторически паметник и из
казва мнение, че то е написано не от Цариградския патриарх
Калист, а от някой си Псевдокалист, живял през XV век.1 Аз
нямам намерение тук да оборвам или подкрепям неговото пред
положение за авторството на житието. Целта ми е да изтъкна
онези моменти от него, които макар и косвено дават информа
ция кога и по какви поводи монахът Теодосий, наречен по-късно
Търновски, посещава столичния град Търнов. Интересът ми се
подхранва и от факта, посочен от В. Киселков, че монахът Тео
досий, “ако и да е живеел далеч в Килифаревската пустиня, по
неведоми пътища узнавал всичко, що става в Търново”,2 който
факт сам по себе си показва сериозни връзки на монаха с града.
Първото идване на монаха Теодосий в Търновград е, след
като той напуска Арчарския манастир “Св. Никола”. Тогава той
се заселва в манастира “Св. Богородица Одигитрия”. За този
манастир се знае, че е на десния бряг на р.Янтра, на хълма Све
та гора при град Велико Търново. Вероятно точното му место
нахождение е западно от ВТУ “Св. Св. Кирил и М етодий”. При
прокопаване на изкоп за улично осветление през 1981 г., малко
след отбивката за Университета, са разкрити силно увредени
основи на сграда зидани от ломени камъни с бял хоросан. За
съжаление поради бързото засипване на изкопите не бе възмож-
но да се проведе, макар и сондажно проучване за издирване на
археологически датиращ материал.
В този манастир Теодосий не престоява дълго - поне така
е посочено в житието му, а отива в Епикерниевия манастир край
Сливен и оттам в Парория, при Григорий Синаит. А когато “оно
ва Парорско място се напълни с разбойници и убийци” Григо
рий Синаит изпраща монаха Теодосий при българския цар Иван
193
Александър за помощ и закрила. Царят удовлетворява молбата
му. Кога става това посещение при царя не е установено със
сигурност, но най-вероятно е около средата на XIV в.
След смъртта на Григорий Синаит, Тодосий Търновски се
връща в Епикерниевия манастир, после посещава Св. Гора на
Атон и през Цариград идва отново в Търновград, с нова молба
пред българския цар за устройване в околността на града. Царят
му препоръчва Килифаревската планина, където “монасите си
построиха килии и водеха невеществен живот.”3
Оттук Теодосий посещава няколко пъти столичния град
Търнов. Първият път - за да обори монаха Теодорит дошъл от
Цариград и богохулствал сред населението на града. Царят за
благодарност наредил да построят в Килифаревската планина
“пирг и църква, та тук завинаги да се отдаде на божествени слу-
жиня Теодосий”.4
Второто идване на Теодосий след установяването му в Ки
лифаревската обител е за събора срещу адамитите Лазар и Ки
рил Босота, отнасян от историците към 1355 г.5
В глава XX от Житието се посочва следващото идване на
монаха Теодосий в града - за събора срещу евреите, проведен
по заръка на цар Иван Александър през 1359 г.
По онова време турските разбойнически групи вече дос
тигали и до Килифаревския манастир, поради което Теодосий
пожелал да се премести оттам надалече. Царят обаче не го пус
нал “заради многото му добродетели “ ...” и намери много яка
пещера, отстояща от Търновград на двадесет поприща.”6" И като
убеди своите боляри, сам вървеше пред тях, носейки в скута си
пясък на три поприща /около 600 м/, поради дивотата на мест
ността.”7 Този пасаж е интересен за нас, тъй като ни насочва
към мястото на манастира “Св.Троица”, описанието на разпо
ложението, което отговаря на посоченото в Житието. За този
манастир Григорий Цамблак посочва в “Похвално слово за Пат
риарх Евтимий”, че е основан от цар Иван Ш ишман след идва
нето на Евтимий в Търноград /около 1371 г/.8
194
На петия международен симпозиум “Търновската книжов-
на школа” изнесох съобщение, в което поставих на вниманието
на там присъстващите въпроса, кой точно е упоменатия от Цам-
блак Евтимиев манастир - онзи, който е долу, западно от ж.п.
гара Самоводене или днешния манастир “Св. Троица”, разпо
ложен горе под скалния венец. Логично е да се приеме, че ста
рият манастир, известен с името “Равен” по султански ферман
от 1831 г. е приютил Евтимий. А пещерата, където той се под
визава известно е горе, при северния край на скалния венец.
Навярно там преди това се е усамотил и монахът Теодосий. Тя
наистина отстои на около бООм /три поприща/ от реката, от къде
то евентуално е пренасян пясък, както се посочва в Житието.
Другата пещера, над днешния манастир “Св. Троица” е
много висока и е трудно достъпна за възрастни монаси като Те
одосий. Освен това тя е много тясна и не е възможо там да се
оформят монашески килии, каквито според Житието са напра
вени. В тази пещера Теодосий престоява три години и поради
лошите условия и дълготрайния пост се поболял. Боледувал
“двадесет и два месеца “и когато предугадил идващия край на
земния си път поел към Цариград, в околностите на който град
починал на 27 ноември 1363 година”.
Като убеден исихаст Теодосий Търновски предпочита
уединението в пещ ерата пред удобствата на манастира. По-
късно, пак там се подслонява за известно време неговият уче
ник и последовател Евтимий - бъдещият патриарх Евтимий.
Като пример ще цитирам пътеводителя за гр. Велико Търново,
където е записано за манастира следното: “Възникнал през XI
век, около 1070г. Изграждането му е свързано с името на Евти
мий, по-късно патриарх Търновски, с помощта на цар Иван
Ш ишман” .9 Логично ли е манастир възникнал през Х1в. да се
отнася към втората половина на XIV в.? Но този спор може да
се реши единствено след провеждане на археологически раз
копки при старата църква недалече от гара Самоводене. И мена
та на двамата големи българи - родолюбци Евтимий и Теодо-
195
сий ангажират търновските археолози да проведат това архео
логическо проучване.
1В. Киселков. Житието на Св. Теодосий Търновски като исторически

паметник. C., 1926 г, с. 8-9.
3Пак там, c. 12.
5История на България, авт. колек., C., 1982, т. 3, с. 25.
6В. Киселков. Цит. съч., с. 25.
7Пак там.
8История на Велико Търново, т. 1, C., 1986, с. 347.
9Т. Драганова и др., Велико Търново, C., 1989, с. 121.
196
ХАРОНОВИЯТ ОБОЛ ОТ ОСМАНСКИ МОНЕТИ В
НЕКРОПОЛИТЕ НА ЦЪРКВИТЕ “СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ
МЪЧЕНИЦИ” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, “РОЖДЕСТВО
ХРИСТОВО” И “СВ.АРХ. МИХАИЛ И ГАВРАИЛ”
В АРБАНАСИ ПРЕЗ XV-XIX ВЕК
Христо Харитонов
Проучването е насочено към некрополите на църквите Св.

Четиридесет мъченици във Велико Търново, “Рождество Хрис
тово” и “Св. Арх. Михаил и Гавраил” в Арбанаси тъй като те са
развити на територията на средновековната столица и непос
редствено принадлежащото до нея село Арбанаси и очаквано е
информацията от тях да е с репрезентативен характер за време
то от XV до XIX век.
При редовни археологически разкопки са добити комплек
си от монети, но само една част от тях са с категоричната харак
теристика на Харонов обол. От “Св. Четиридесет мъченици” те
са 4 .1В некропола на църквата “Рождество Христово” са откри
ти четири находки на Харонов обол.2 Едната от находките е по-
интересна с факта, че в шепата на погребания от гроб №17 са
били поставени общо четири монети. Явно тук е приложен оби
чай с по-сложна погребална семантика. Ако едната от монети
те е била с предназначението на Харонов обол, то другите три
са имали сходна или допълваща функция. Не би могло да се
твърди с категоричност, че крупната находка е знак за професи
ята на погребания /сараф, лихвар или други дейности, свързани
с парите/, защото от познатите случаи за този обичай е извест
но, че монетите се поставят в кесия или просто накуп по тялото
на погребания. А случаят с погребение №17 е по-различен. Н е
говото въвеждане е най-вече заради факта, че се касае за осман
ски монети, каквато по същество е темата на проучването.
От некропола на църквата “Св.Арх. Михаил и Гавраил” в
Харонов обол са били употребени 4 османски монети. М онет-
197
ният комплекс от този некропол е най-голям /61 екземпляра/ и
естествено е репрезентацията на Хароновия обол да е в такава
висока степен.
Употребата на Хароновия обол в християнските погребе
ния по българските земи през XV-XIX век е онаследена тради
ция. В предходната епоха, на Второто българско царство, той е
познат и използуван повсеместно.3 Така че обичаят е в активна
приложимост в годините на османското владичество. Негово
то наличие в цитираните обекти не е изненада, нито е ново
явление. Погребалният обичай с Харонов обол съществува със
значението на традиция. Друг е въпросът на фона на култовото
им значение, което се реализира от монетите в накита и другите
народни обичаи, дали те са в същата семантична позиция и като
Харонов обол. Думата е за западноевропейските монети, има
щи редовен платежен курс на османския пазар, които са в пред
почитание пред османските при натоварването им с вторична
функция.
В условията на чуждоземното османско владичество, за
падноевропейските монети се използуват като летална форма
за изразяване на показност и на пасивна съпротива, на органи
зиращ и опазващ фактор от агресията на исляма и мохамедан-
ството изобщо. Тази им сила идва от семантичния заряд на мо
нетната иконография. В нея означения, образи и символи, по
знати и близки на християнските религиозни възприятия на
българина, независимо от условията на ортодоксалното, спря
мо което и да е друго християнско направление. Така че тези
монети в случая се превръщат в подходящ трансфер на идеи в
отлика от чуждата и непозната арабска писменост и изразената
чрез нея религиозна идея. С целият си идейно-смислов регистър
западноевропейските монети определено се настаняват в иде
ологическата и художественотворческата представа на бълга
рина и в традицията му да реализира определен народен оби
чай посредством тях.
Проучването на различните накити с монети от страната
показва, че най-хубавите от тях са съставени с чуждестранни
198
монети, които са носители на четлива и достъпи а за сетивата
иконография, както вече се спомена.4 Употребени са с предпо
читание за онези от накитите, върху които директно се съсредо
точава зрителното внимание: огърлица, наниз, обеци, медаль-
он. Категорична и умела форма е на легално деклариране на
религиозна принадлежност.
Всичко това основателно извиква интереса към факта, че
за Харонов обол в български християнски погребения се изпол
зуват османски монети. Ако в накита са натоварени с много
слойно шифровано послание, то спазва ли се и в Хароновия
обол?
На обрисувания фон присъствието на османските монети
в християнския погребален обичай на пръв поглед е необичай
но явление. Явно е, че Хароновия обол представя монета изоб
що, паричен знак, еквивалент за овеществяване на потреби на
душата на мъртвия. М онетата е натоварена единствено със зна
чението на обреден символ. Тя е предмет със сакрално пред
назначение.5 Не се приема като символ на исляма и мюсюл
манството в цялост, както се сторвало с онези монети от наки
тите, на които се възлагала охранителна или демонстративно-
съпротивителна роля. В случая за погребаните била предопре
деляна монета, която се намирала под ръка и която е била най-
подходяща за целта, а такава се оказала османската монета.
Нумизматичният преглед на монетите от некрополите на
трите църкви показва, че е използуван най-дребния сребърен
номинал за съответния период. Това е акчето и парата. Потърсен
е този номинал, както е при старите гърци с обола. В XV -X IX век
с такава ниска номинална стойност са именно акчето и парата и
с тях се символизира обредната идея за заплащането на пътя,
трансформирало се в разглеждания период в заплащане на пра
вото пред св. Петър за влизане в рая,6 или за други потребности
на душата в отвъдния свят. Като нисък номинал, тегло и диа
метър монетите са удобни за реализиране на обичая, в смисъл,
че могат да се побират под езика, в шепата и по останалите ме
ста приети за влагането им за Харонов обол. Фактът, че в никой
199
от проучваните некрополи не са открити църковни монети в
качеството им на Харонов обол, води до извода, че монетите се
влагат в Харонов обол при подготовката на мъртвеца преди пос
ледния му земен път.
От още едно нумизматично наблюдение може да се из
влече извод в подкрепа на факта, че османската монета се ока
зала в цитираните в каталога случаи за най-подходяща да при
еме ролята на Харонов обол. Монетите от гроб №206 с инв.
№773 от некропола на “Св. 40 мъченици”; от гроб №13 с инв.
№39, от гроб №33 с инв. №111, от гроб №54 с инв. №206, от
гроб №58 с инв. №209, от гроб №61 с инв. № 212, от гроб №68 с
инв. №224, от гроб №69 с инв. №226 - всички от некропола на
“Св. Арх. Михаил и Гавраил”, са пробити. Това е явно свиде
телство, че са били преди това в друга вторична функция; като
самостоятелен накит или елемент на монетен накит. Заедно с
редовните монети в Харонов обол са въвлечени монети подла
гани на допълнителна обработка /пребиваване/. Използувани
са от една вторична употреба в друга вторична позиция. Осъ
ществена е на практика няколкопластова вторична функционал
ност, явление, което неоснователно е пренебрегвано или в не
достатъчна степен разработвано в досегашните изследвания на
нумизмати и археолози.
Харонов обол от османски монети в християнските по
гребения от некрополите на църквите “Св. 40 мъченици” във
Велико Търново, “Рождество Христово” и “Св. Арх. М ихаил и
Гавраил” в Арбанаси регистрира и утвърждава факта, че култо
вото, апотропеичното и декларативно значение на монетите от
накитите, както и от употребата им в други народни обичаи, не
е съпоставимо и адекватно с това от погребалния обичай. Пред-
назначаването на османската монета за Харонов обол има стой
ността единствено на обреден знак.
200
КАТАЛОГ
на османските монети употребени за Х аронов обол в н е
крополите на ц ъркви те “Св. Ч ети ри десет м ъ ч ен и ц и ” във
Велико Търново, “Рождество Христово” и “Св. Арх. Михаил и
Гавраил” в Арбанаси през X V -X IX век
A. “Св. Четиридесет мъченици” - Велико Търново.

1. Гроб № 206, инв. №773.
Сюлейман челеби /1402-1413/. Акче. Сребро. T.: 0,30 гр. Д.: 11 мм.
Продупчена.
2. Гроб №304, инв. №775.
Сюлейман челеби. Акче. Сребро. T.: 0,24 гр. Д.: 11 мм.
3. Гроб № 190, инв. №793.
Мурад II I/1574-1595/. Акче. Сребро. T.: 0,44 гр. Д.: 11 мм.
4. Гроб №3, инв. №830.
Мустафа III /1775-1774/. Пара. Сребро. T.: 0,30 гр. Д.: 15 мм.
Б. “Рождество Христово” - Арбанаси.

5. Гроб № 8, инв. №161.
Неопр. епоним. XVIII век. Пара. Сребро. Д.: 14 мм - 2 екз.
6. Гроб № 9, инв. №161.
М ахмудГ Пара 1740г. Сребро. Д.: 14,8 мм.
7. Гроб №10, инв. №164.
Неопр. епоним. XVIII век. Пара. Сребро. Счупена наполовина
и орязана. Д.: 10,8 мм.
8. Гроб № 17, инв. №174, 175, 176, 177.
- Полша, Сигизмунд III. III гроша 1595 г. Сребро. Д.: 20 мм;
-Османскаимперия. М урадIII. Акче 1582г. Сребро. Д.: 12,5 мм;
- Османска империя. Акче. Средата на XVII в. Сребро. Д.: 12 мм;
- Османска империя. Акче. Началото на XVII в. Сребро. Д.: 12,6 мм;
Забележка: Четирите монети са поставени в шепата на дясната
ръка.
B. “Св. Арх. М ихаил и Гавраил” - Арбанаси.

9. Гроб №8, инв. №30.
201
Неопр. епоним. Акче. Средата на XVII век. Сребро. Нечетлива.
Намерена до десния лакът. Д.: 12,6 мм.
10. Гроб №13, инв. №39.
Мурад IV. Акче 1626 г. Сребро. Пробита. Намерена до главата.
Д.: 11,5 мм.
11. Гроб №20, инв. №78.
Мехмед IV /1648-1687/. Акче. Сребро. Продупчена. Нечетлива.
Намерена на 15 см от черепа. Д.: 11,6 мм.
12. Гроб №30, инв. №91.
Мехмед IV. Акче 1672 г. Сребро. Намерено в лявата ръка. Д.: 9,2
мм.
13. Гроб №33, инв. №111.
Мустафа III. Пара 1764 г. Сребро. Пробита. Намерена върху гърди
те. Д.: 14,7 мм.
14. Гроб №36, инв. №125.
Абдул Хамид I. Акче, след 1785 г. /нечетливо/. Сребро. Намере
но в устата. Д.: 9,8 мм.
15. Гроб №49, инв. №201.
Неопр. епоним. Акче. Края на XVII век - нач. на XVIII век. Среб
ро. Силно изтрито и повредено. Намерено до краката.
16. Гроб №54, инв. №205.
Ок. Ахмед I /1603-1617/. Акче. Сребро. Пробито. Намерено до
лявото бедро. Д.: 10 мм.
17. Гроб № 54, инв. №206.
Неопр. епоним. Акче. Втората половина на XVII век. Сребро.
Нечетливо. Пробито. Намерено до лявото бедро.
18. Гроб №58, инв. №209.
Неопр. епоним. Акче. Втората половина на XVII век. Сребро.
Нечетливо. Пробито. Намерено до черепа. Д.: 13,9 мм.
19. Гроб № 61, инв. №212.
Махмуд I. Пара. 1733 г. Сребро. Пробита. Нечетлива. Намерена
до тялото. Д.: 12,5 мм.
20. Гроб №68, инв. №224.
Махмуд I. Пара. 1731 г.. Сребро. Пробита. Намерена до дясната ръка.
Д.: 10,4 мм.
202
21. Гроб №69, инв. №226.
Ахмед II /1691 -1695/. Пара. Сребро. Пробита. Нечетлива. Наме
рена до дясната ръка. Д.: 15,5 мм.
22. Гроб №70, инв. №227.
Неопр. епоним., нач. На XVII в. Сребро. Орязана за метал. Не
четлива. Намерена до главата. Д.: 8,2 мм.
1К. Дочев. Непубликувани данни, 1997 г. Изказвам благодарност на

автора за предоставените данни
2Х. Вачев. Непубликувани данни, 2000 г. Изказвам благодарност на
ръководителя на археологическите разкопки д-р Вачев за предоставената ми
възможност лично да проуча и да публикувам данните за монетните находки
от некрополите на църквите “Рождество Христово” и “Св. Арх. Михаил и
Гавраил” в Арбанаси.
3Л. Квинто, Й. Алексиев. Църква от XII в. при с. Леденик, Великотър
новски окръг. - археология, 1 ,1978, с .2 1; Алексиев, И. Средновековна църква
и некропол при с. Хотница, Великотърновски окръг. - Археология, 1980, 4,
с.51; Бъчваров, И. Монети от Ряховец, библ. “Наследство” към ИМ - В. Търно
во, 55-56.
4 X. Харитонов. Върху някои аспекти на употребата на монетите в
народната култура на населението от Южна Добруджа. - Добруджа, 12,1995,
293-309.
5 Е. Snore. D oles Vanpoviesu.. . . .archeologiskas espedicijas... - ACM
1971,R.q,p. 98.
6T. M Берга. Монетм в археологических паметниках Латвии IX-XII вв,
P., 1988, с. 56.
203
ХРИСТИЯНСТВО И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
Християнството и благотворителността са две различ

ни и сами по себе си твърде сложни социални явления макар,
че християнството е и религиозна идеология. Ако обаче, вник
нем по-задълбочено в генезиса им ще видим, че основополага
щите категории на благотворителността, съвпадат с някои от
християнските, отнасящи го към социалните явления. Не слу
чайно още в края на миналия век някои автори изрично под
чертават, че “в основата на благотворителността като нравствен
акт стоят древни религиознно-етични принципи, като прин
ципа на жертвата, на страданието и на съзнанието за самоогра-
ничение.” 1 Това разбира се, са част от принципите. От този ка-
тегориален разред биха могли да се посочат още: състрадание
то, взаимопомощтта, уважението, скромността, доверчивостта,
склонността към общежитие и пр. Всички те обаче могат да се
поберат в една многозначима и сложносъставна категория, как
вато е човеколюбието. Може определено да се каже, че хрис
тиянската категория “човеколюбие” е в основата на благотво
рителността, дори тогава, когато е свързана с подпомагане не
на отделния човек, а на обществена потребност. Защото в края
на краищата обект на дарение стават хората от това общество.
Например, с издръжката на училищата през Възраждането из
ключително по пътя на дарителството, се дава възможност да
получат образование всички български деца, включително и на
бедни родители. Между другото на този процес трябва да се
гледа и в обратен ред - директното подпомагане на бедни деца
да учат, е помощ за цялото общество, което има нужда от обра
зовани люде. Следователно както за християнството, така и за
благотворителността обект е човекът, но в контекста на обще
ствените потребности.
204
Историческа обусловеност и предпоставки
Анализът на историческите факти показва, че макар и в
определена степен условно разграничени, взаимната обуслове
ност между християнството и благотворителността може да се
търси в две основни направления - от една страна в обезпеча
ване на материалната база на християнството и от друга - на
неговите социални функции в подкрепа на обществените про
цеси.
Като се има предвид характера й на съпътстващо обще
ствените процеси явление, благотворителността се появява то
гава, когато най-общо казано, се появи нейната база, т.е. нейни
те обществени предпоставки. В този смисъл появата на писме
ността и особено приемането на християнството през IX век, се
превръщат в обществена предпоставка на благотворителността.
На първо време християнството се е нуждаело от изграж
дане на материална база, при това в твърде големи мащаби. Как
то съобщава Анастасий Библиотекар, за кратко време между 866
и 870 г. се изградили множество църкви и олтари.2 В Български
апокрифен летопис от XI в., се казва, че след като разрушил тре-
бищата на българите, княз Борис съградил църкви и манастири
по цялата българска земя.3 А в “Пространното житие на Кли
мент Охридски” Теофилакт Български отбелязва, че князът “опа
сал цялата си подвластна България със седем съборни храма”4,
което отговаря на седемте тогавашни епархии.
Естествено е при изграждането на такава гъста мрежа от
духовни средища - манастири, църкви и параклиси, държавата
да среща материални затруднения. Така самата обстановка по
виква на живот дарителството - явление вече познато в съсед
на Византия. Предпоставка за появата на дарителството свърза
но с изграждането на храмове се оказва и примера на самия княз
Борис. През 900 г. например, “със средствата и повелението” на
“благочестивия” княз и на сина му Симеон, Наум построил край
Охридското езеро голям манастир и храм “Арх. М ихаил.”5 Така
княз Борис става може би първия ктитор, а ктиторството се ут
205
върждава като най-типична форма на дарителство през този
период.
Изглежда примерът на княз Борис е бил доста заразите
лен, защото то се разпространява сред болярството, духовен
ството, дори и сред населението. Това се потвърждава от мно
гобройните ктиторски надписи достигнали до нас, какъвто е
намереният край с. Избул, Шуменско от X в.: “Господи помилуй
своя раб презвитер Йоан и своя раб Тома, които съградиха хра
ма “Св. Власий”.6
Разширяването на материалната база на християнството
по пътя на дарителството придобива голямо значение не само
за неговото окончателно налагане. Поставя се началото на една
традиция, която по-късно, през трудните години на чуждо вла
дичество се оказва решаваща и за оцеляването му. Нещо повече
- запазилите се християнски иституции, по същество се пре
връщат в духовни крепости в по-широкия смисъл на думата за
ради книжовната и просветната си дейност, с което в последна
сметка дават своя съществен принос за оцеляването на българ
ската народност.
Тази традиция се запазва и през византийското владиче
ство, и през Второто българско царство, и през турското иго
дори. Запазена е и до днес. Разбира се, за всеки период тя си
има свои особености на формите на дарителството, макар, че
не се променя същността му.
В стремежа си да превърне християнските институции в
своя опора, през византийското владичество властта не само че
не ги притеснява, а ги толерира. Император Василий II дори
издава грамота, в която изрично се забранява на “всички стра
тези на България и останалите чиновници и архонти... да не се
месят в делата, нито на българския манастир, нито на църква
та.”7 По този начин, както сочат фактите, те стават “запазена”
територия за дарителство и на византийската върхушка. Така
голяма част от манастирите, благодарение на ктиторството и
другите форми на дарения на императори и други висши са-
новници, укрепват още повече. Даж е някои манастири по
206
българските земи се основават точно по това време какъвто е
случаят с Бачковският манастир.
През Второто българско царство християнските центрове
стават обект на още по-активно дарителство, което не се изра
зява само в ктиторство свързано със строеж на сгради. Дарени
ята от страна на царските династии и болярството стават много
по-разнообразни и по-крупни. Освен всичко друго даренията
на аристокрацията са вече и въпрос на престиж.
На манастирите се подаряват парични средства, земи и
дори цели села, както се вижда от царските и болярски дарстве-
ни грамоти. Така те се превръщат в едри собственици на земя.
Стабилни икономически, манастирите окончателно се утвърж
дават като духовни и културни средища. През този период те не
само се замогват, а и се увеличават и то чувствително. Само за
два века (XIII и XIV) от 30 манастирите нарастват на 70.
М анастирите и църквите остават обект на дарителство и
през тежките години на османското иго, разбира се, в обста
новка коренно различна от тази през византийското владиче
ство. Официалната власт заедно с покупко-продажбите забра
нила и даряването на имоти, тъй като върховни права на соб
ственик върху земята имала държавата, фискът. Така за извес
тен период дарителската традиция преживяла сериозен застой,
но все пак не могла да бъде изцяло прекъсната. Съзнавайки ре
алната опасност от асимилация, българите спонтанно започ
ват да възстановяват разрушените от завоевателя манастири и
храмове. Тъкмо тази опасност се явява новият мотив за дари
телство. Отначало дарителската традиция се възстановява от
запазилата се все още българска аристокрация. По-късно обаче
кръгът на дарителите от социална гледна точка се разширява.
След XVI и XVII в. сред ктиторите вече се срещат имена на
занаятчии и търговци. Появяват се и формите на масово дари
телство чрез които се включва значителна част от българското
население. Една от тях е т.н. поклонничество, свързано главно
с големите манастирски комплекси. Поклонниците, преодоля-
ли понякога огромни разстояния, за да се доберат до манасти-
207
рите, ги даряват с пари, скъпоценни предмети, а най-заможни-
те със средства за строеж на сгради, ремонти, стенописване и
пр. Приблизителна представа за ползата от поклонничеството
може да се добие от факта, че само в Царския поменик на Зог
рафския манастир, на запазените 66 страници, до 20-те години
на XIX в. са записани около 70 000 имена.8 Но това явление е
показателно и за нещо друго. Поклонниците демонстрират не
само религиозните си пристрастия, а и както пише Иван Богда
нов,’’приобщеността си като българи към културно-историчес
ките достояния на българската народност.”9
Другата форма на масово дарителство се проявява в слу
чаите на съграждането на храмове в селищата, когато местните
жители участват с парични средства, строителни материали и
труд. Така са изграждани почти всички църкви по селата. Като
се знае какви условия е поставяла властта при строителството
на църкви, то е равносилно на своеобразен героизъм. Напри
мер, храмът да се изгради за 40 дни, което означава денонощна
работа.
Уникална по характер е взаимната обусловеност между
християнството и благотворителността през периода на същин
ското културно Възраждане. Най-напред заради това, че за раз
лика от други процеси, за него не може да се каже, че се възраж
да. Защото то просто си е жива традиция от “вехто време” . Но
може да се каже, че по това време то се характеризира с големи
мащаби и се превръща в основен фактор за цялостното разви
тие на българското общество в частност и в сферата на църков
ните дела.
Обяснението се крие в другата страна на двупосочния про
цес - т.е. в комплекса от фактори стимулиращ дарителството. А
именно - появата на силна търговско-занаятчийска прослойка,
действена интелигенция, появата на самоуправлението в ли
цето на еснафите, общините, настоятелствата, дружествата, за
силващото се европейско влияние и пр.
Запазва се традиционната грижа за материалната база на
християнските храмове. Повсеместна практика е те да се строят
208
изцяло с дарени средства. В този смисъл няма да е пресилено
ако се каже, че благосклонното отношение на българите към
църквата е неоспоримо. Независимо от степента на религиоз-
ност, обществено положение или имотно състояние. На еди
ния полюс - хора като Василаки Великов, родом от Върбица,
наричан презрително Турковасилаки, заради високия пост - “на
блюдател на Цариградската патриаршия” във Високата порта,
но щедър. Освен, че помогнал за съграждането на цариградска
та българска черква, оставил й целия си имот на стойност 200 -
250 000 гроша. На другия полюс - бедното население със своя
та лепта в дискуса.
Специално внимание в този смисъл заслужава самото ду
ховенство. През Възраждането то става продължител на една
традиция, но с по-голяма интензивност. Освен традицията, са
мият начин на живот на духовниците е една педпоставка за бла
готворителност. Даренията на духовните лица са насочени как
то за пристойки, ремонт и зографисване на манастирски и чер
ковни сгради, така и за книжовна дейност. Само в Царския по
меник на Зографския манастир са отбелясани 57 имена на архи
епископи, епископи, митрополити и дори на редови духовни
ци.10Между другото, като ктитор от Котел е записан и поп Стой
ко, известният по-късно Софроний Врачански.
По време на общобългарската акция за събиране на сред
ства за строежа на цариградската черква през 1860 г. сред име
ната на дарителите неизменно фигурират духовници. От общо
35-те дарители от Свищов, 7 са свещеници с дарения от 100 до
1000 грош а,11 от Габрово от 3 5 - 5 душ и12и п р.
Освен познатите форми на дарителство спрямо христи
янските институции се появяват и други. Например, патрона
жа над манастирите от страна на еснафите, както е в Търново.
Абаджийският се грижел за Преображенския манастир, терзий
ският - за “Св. Троица”, кожухарският - за Плаковският.13
М анастирите и църквите обаче, не са само обект на дари
телство. Самите те стават дарители. Събираните от църковни
те настоятелства средства съвсем не са употребявани само за
209
собствени нужди. Почти повсеместно в градовете и селата с
тях се подпомага учебното дело. Показателен е самият факт, че
църковните каси се превръщат в църковно-школски. Тези ин
ституции се грижат да не прекъсва потока от дарителски по
стъпления в църковно-школските каси, както и да се използуват
по-целесъобразно. По този начин, в определен смисъл те из
важдат дарителството от неговата стихийност. Така църквата
все повече засилва своята социално-обществена роля.
Трябва да се отбележи, че в стремежа си да съберат пове
че средства за касите, епитропите прибягват до най-различни
похвати провокиращи към дарителски жестове. Интересна прак
тика, която продължава до Освобождението е въведена в Ш у
мен при строителството на черквата “Св. Възнесение” през 1829
- 1930 г. Събраните волни помощи не стигнали, поради което
се прибягва до заеми от по-заможните шумналии. Ражда се иде
ята на същите да се предложи откупка на тронове в църквата,
което се смятало за голяма чест (мунасип). Цените им били раз
бира се, много по-високи от заемите, поради което кредитори
те даже доплащали. Така продаването на троновете по същ е
ство става дарителство.
Характерни за онова време са и т.н. масови форми на да
рителство, каквото е дискоса. С дребни пожертвования участва
цялото население. И макар, че това да има повече нравствен
смисъл, то понякога сумите съвсем не са символични. От една
шуменска кондика се вижда, че през годините 1840 - 1845 от
дискос са събрани 8 630 грош а.14В такива случаи, както пише
старият Блъсков, хората си казвали: “От сто бради по един косъм,
ето ти цяла брада.”
Църковните настоятели в Шумен въвели и т.н. “визити”
по домовете на именни дни, като форма на уважение към дари
телите. Трогнати от оказаното внимание и уважение именни
ците правят нови дарения на касата.
Изобщо уважението към дарителите се очертава като важен
фактор за стимулирането на тяхната благотворителна дейност.
210
В това отношение през 1865г. шуменският учител Никола
Бацаров повдига следния въпрос: “Какво да се направи, щото
имената на усопшите да се споменуват и в род и род? Не трябва
ли да се споменуват и имената на живите, това, което ще им е
радост и утешение, като знаят, че както приживе, така и по смъртта
им, техните имена не ще бъдат забравени?”15 По този повод
църковното настоятелство взема следното решение: “Всяка го
дина, в първата Неделя Православия да се казва слово след
Евангелието, относително за благодетелите, в което слово име
по име да се споменуват първо имената на усопшите и после
живите. При споменуване имената на усопшите певците да пеят
“Вечна им памят!”, а при споменуване имената на живите - “На
многая лета!”16
Християнските принципи и добродетели намират прило
жение и при формулировката на самите завещания. В приам-
бюла на всяко почти неизменно фигурират някои утвърдили се
като норма положения.
Най-напред благодетелят подчертава принадлежността си
към християнската вяра, в името на която се прави дарението.
Ето един пример: “На имя Отца и Сина и Святого духа, Амин.
Ас, на име Варбан Станюф, исповедник на християнската пра-
вославна църква, определявам и подарявам...” 17и т.н. Или: “Тай
завещавам ас, грешний и служител на Исуса Х риста...” 18.
Срещат се и други варианти, които също кореспондират с
християнската идеология: “Долоподписаний М ирчо Вълчев с
настояшето си завещание уверявам какво, като имам пред видът
суетътъ на този лъжовен свят, самоволно...” 19
Още по-интересни са заключителните волеизлеяния в за
вещанията на благодетелите, които са пряко свързани със защи
тата на даренията от посегателства. Поради липсата на държавна
иституция, която да гарантира спазването на завещанията, се
прибягва до заклинания, на базата на християнската нравстве
ност. Ето няколко извадки:
“И за да бъде здраво на вечност това наше завещание, про-
клинами и запрещавами в имято Божие на всичките наши срод-
211
ници, щото никой да не би дерзнал да развали това наше заве
щание и търси нещо от церковната каса, защото ще подлежи
под Божий съд и наказание.”20
“Ако иска някой да развали тоя мой диат (завещание - б.а.),
да е проклет от Бога...”; “ ...тези слова дето съ отгоре, от моите
уста са излезли - който (ги) развали да няма прошение от Бога...”.
Едно от най-колоритните със заплахите си заклинания е
отбелязано в завещанието на шуменския чорбаджия х. Радушко
Великов от 1851 г., за по-сигурно написано в три екземпляра:
“...който развали тейзи ми долни наредби - отец, матер, братя,
род, роднина или който и да е на всяко място, на съдилище ако
идат, проклети да съ от създател Бога и от триста и осемнадесе
т т е ) отци, от архиереи, иереи и от всякого человека, ако да раз
вали нещо най-малко дето съм наредил...”21
Предназначението на тези заплахи е не само да се предот
врати евентуално присвояване на дарението, а преди всичко да
не се опропасти идеята, целта на дарението. И трябва да се от
бележи, че през Възражадането са редки случаите, в които е
престъпена волята на дарителя.
Все пак се намирали хора, които да развалят завещания.
Но още тогава обществото се е отнасяло към тях с нескривана
омраза и презрение, като ги е наричало “хора-чернодушни”.
Както се вижда, взаимната обусловеност между христи
янството и благотворителността намира практически израз при
възникването на всички подбуди, колкото на пръв поглед някои
да изглеждат по-встрани от религиозните. Подпомагането на
бедно дете да учи е акт с обществена значимост, но е и акт на
християнско състрадание, филантропия, познато от популярна-
та християнска постановка “ако имаш две ризи дай едната на
ближния, ако имаш храна повече направи същото” . Тъкмо от
там произлиза и добилото гражданственост нарицателно “хри-
стиянщ ина” , в случаите, когато се проявява необосновано
състрадание.
Даряването на църква, училище или читалище допринася
полза за обществото, но решението за него обикновено е про-
212
диктувано от лични, интимни подбуди - почитане паметта на
починал или запазване здравето на близък човек. Същевремен
но това е акт носещ нравствено удовлетворение и душевно спо
койствие на самия благодетел.
Разбира се, не би трябвало значението на подбудите на
християнска основа за благотворителността да се абсолютизи-
ра. Защото те не са единствени, но заедно с родолюбивите под
буди се нареждат сред най-важните. Особено важно значение
те придобиват, когато са в съчетание. Нещо, което през Възраж
дането се е случвало много често. Така в ония тежки времена
чрез благотворителността българите спасяват и поддържат сво
ите духовни и културно-просветни огнища, а с това до голяма
степен и своята национална идентичност. В това се изразява и
общата историческа заслуга на християнството и благотвори
телността.
1 Ан. Димитров. Просветното движение в епохата на Българското

възраждане, C., 1887, с.19
2 История на България, т. И, C., 1981, с.232
3Ив. Снегаров. Старобългарският разказ “Чудо на Св. Георги с българи
на” като исторически извор - Год. наДух. академия, т. IV, 1954—1955, с. 217-241
4 Т. Български. Пространно житие на Климент Охридски” - Вж. Ал.
Милев. Гръцките жития на Климент Охридски, C., 1966
5Й. Иванов. Българските старини в Македония, C., 1931, с.306 и 313
6 В. Иванова. Старобългарски надпис от с. Теке Козлуджа - ИБАИ,
1933, с.З 19
7Д. Ангелов. Богомилството в България, C., 1969, с.364
8 М . Ковачев. Български ктитори в Света гора, C., 1943, с. 145
9И. Богданов. Светлините на Атон, C., 1966, с.62
10Й. Иванов. Български старини из Македония, C., 1970, с.259
11Цариградски вестник, Х ,470,13 и 20 фев. 1860
12Пак там, X, 464,1 ян. 1860
13 Р. Радкова. Българската интелигенция през Възраждането, C., 1986,
с.41
14 Г. Джумалиев. Училищна сметководна книга (кондика) на шуменс
ката община от 40-те години на миналия век - ИНМШ, t.V, 1972, c. 189
213
|? И. Блъсков. Материал по историята на нашето Възраждание, гр.
Шумен. Шумен, 1907, с.79
16 Пак там.
,7Пак там, с.70
18Пак там.
19 ИМ - Шумен, В., N 2288, с.63
20 Пак там.
21 Пак там.
214
ИСТОРИЧЕСКИТЕ СТЕНОПИСИ
В СТАРОЗАГОРСКАТА ЦЪРКВА “СВ. ДИМИТЪР”
София Василева
Катедралният храм “Св. Димитър “ е най-старата църква

в Стара Загора. През вековете на османското владичество е из
вестен като “Папазеви” или попската къща и около него се офор
мя българската махала в града.Старият храм е бил едновремен
но църква и училище, бил е огнище на вяра, българщина и ро-
долюбие. С храма са свързани и много от основните събития от
историята на града през епохата на Българското възраждане.
Две от тях - свързани с живота и дейността на Васил Левски в
Стара Загора и посрещането на руските освободителни войски
и българското опълчение, през 1960 г. са увековечени в стено
писи, разположени на западната стена на църквата, вътре -
вляво и вдясно от входната врата. Векове наред единствените
творби със светски характер в религиозната църковна живопис
са ктиторските портрети и изображенията на канонизирани
български национални герои - царе, патриарси, светите Сед
мочисленици. Стенописите, представени в тази публикация са
изпълнени в духа на господстващата по онова време българска
светска реалистична живопис и в разрез с канона за изографис
ване на църква.
Въпреки засиления през последните години историограф
ски интерес към църковната ни история след 9 септември 1944 г,
все още липсват изследвания и публикации за навлизането на
светската реалистична живопис в църковните храмове. Насто
ящата статия е един първоначален опит да се засегне тази про
блематика.
Стенописите са рисувани през 1959-1960 г., когато веро
ятно по повод 100 годишнината от построяването на сегашната
църква и 100 годишнината от старозагорския “Български велик
ден” (на 11 май 1860 г. в църквата “Св.Димитър” е отслужена
215
тържествена служба, посветена на празника на Св.Св.Кирил и
Методий, на която публично се отрича опеката на Търновската
гръцка митрополия - (б.м ,С.В)е извършена цялостна реставра
ция и изография на храма.1Идеята за присъствието на истори
чески стенописи в църквата е на тогавашния Старозагорски мит
рополит Климент. Към нея са съпричастни и предстоятелят на
храма Протойерей Ангел Дандов, Протойерей Иван Никитов и
цялото църковно настоятелство. Изписването е поверено на из
вестните художници на исторически сюжети - проф. Димитър
Гюдженов /по това време щатен художник при Светия Синод /
и проф. Никола Кожухаров.2 Този избор никак не е случаен. И
двамата художници са старозагорци, произхождащи от родове
с богати семейни традиции в областта на изобразителното из
куство и културата. Д. Гюдженов е син на зографа - иконописец
Атанас Гюдженов, а Н. Кожухаров е син на Атанас Кожухаров,
един от създателите на музейното дело в Стара Загора и дълго
годишен председател на археологическото дружество “Августа
Траяна”. Гюдженов и Кожухаров са утвърдени и всепризнати
майстори на историческата и религиозна живопис, автори на
серия от исторически композиции, които и до днес се отпечат
ват в учебниците и историческата литература: “Цар Симеон
В елики”, “Асен и Петър провъзгласяват независим остта на
България”, “Княз Борис приема учениците на Св.Св. Кирил и
М етодий”, “Хан Крум побеждава византийците”, “Слизането
на Ботев на козлодуйския бряг”, “Посрещането на ген. Гурко в
София”, “Аспарух преминава Дунава”, “Патриарх Евтимий”,
“Иван Асен разгромява византийците при Клокотница”, “Зала
вянето на ВасилЛевски” и др.3Гюдженов и Кожухаров участват
редовно и в изографисването на храмове и църкви като най-
често работят заедно.4
Стенописът, разположен в дясно от входната врата има
надпис: “През 1856 г е образуван първият църковен хор под ди-
ригенството на даскал Атанас Иванов, с участието на Васил Лев
ски като ученик на петокласното училище и вуйчо му Архиман
дрит Хаджи Василий. Участват хористите - старазогарските ре-
216
волюционери: Стефан Сливков, Кольо Ганчев, учителя Тодор
Шишков, даскал Петър Иванов и др.” Следват подписите на Н.
Кожухаров и съпругата му Невена Кожухарова. Макар и да е
упомената точната година, прави впечатление, че централни
те образи и текста на надписа не съвпадат с конкретно съби
тие - основаването на църковния хор през 1856 г. Н. Кожухаров
е създал една обобщаваща художествена композиция, включва
ща ученическите години на Левски в Стара Загора/1855-1858/
и следващите му идвания в града, свързвани с основаването на
Старозагорския революционен комитет. Затова на стенописа
като участници в църковния хор са изобразени личности, които
са поддържали контакти с Левски в Стара Загора. Тук са учите
лите от Светиниколското училище - даскал Атанас Иванов и
Тодор Шишков. Като хористи са изобразени съучениците на
Левски и бъдещи революционери - Кольо Ганчев, Стефан Слив
ков и даскал Петър Иванов, съответно председател, подпредсе
дател и член на местния революционен комитет. Самият Левс
ки е представен едновременно и като певец в черковния хор и
като обединителна фигура сред съзаклятниците - револю цио
нери. На стенописа са изобразени също и участниците в детс
кия църковен хор, енорийски свещеници и членове на църков-
ното настоятелство. Цялата композиция е подчинена на основ-
ната идея да се съхранят исторически доказаните факти за
връзката на храма и града с една от най-великите личности в
българската история - Васил Левски.
От лявата страна на входната врата е изографисано друго
основно за Стара Загора историческо събитие - тържественото
посрещ ане на руските войски и български те опълченци.
Пресъздаден е моментът, когато в храма “Св. Димитър” се из
вършва благодарствен молебен от цялото духовенство в града
и П. Р. Славейков произнася приветствено слово. Под стенопи
са има надпис: “П. Р. Славейков приветства братята освободите
л и -р у ск и войници и българското опълчение на 11 юли 1877 г. в
този храм.” След което са изброени имената на лицата, изобра
зени на стенописа: д-р Стоянович, подп. П. Калитин, подп. К.
217
И. Кесяков, подп.Куртьянов, майор Редкин, майор К. Б. Чиляев,
ген. Столетов, ген.-лейт. Гурко, архимандрит Порфирий, П. Р.
Славейков, иконом Стефан Петков, Атанас Иванов, Димитър
Наумов, знаменосец Марчин, Анастасия Тошева, Атанас Или
ев, Теофано Попова, Димитър Благоев. Тук присъстват знаме
носците на Самарското знаме и командирите на руските войс
ки и българското опълчение, участвали в боевете за Ш ипка и
Стара Загора. Като посрещачи на стенописа са изобразени и
най-образованите, просветените и родолюбиви старозагорци,
които са и личности с принос в националната ни история. П. Р.
Славейков, освен всичко което е известно за него е и първият
кмет на Стара Загора, назначен от руското командване точно в
този тържествен за Стара Загора ден. Д-р Тодор Стоянович е
основател и пръв управител на Старозагорската болница, на
роден представител и секретар на Областното събрание на И з
точна Румелия. Иконом Стефан Петков е един от първите свет
ски учители в Стара Загора, въвели европейската Бел Ланкас-
терова взаимноучителна система. Като протосингел при Ста
розагорската митрополия, именно той подписва писмото - при
зив към генералите Гурко и Столетов по-бързо да влязат със
своите войски в Стара Загора. Димитър Наумов е председател
на старозагорския Окръжен съд, председател на Окръжния
съвет, общински съветник, народен представител в Областно
то събрание на Източна Румелия, радетел за модерно земеде
лие, пръв редактор и издател на първия български земеделски
вестник “Земледелец”. Учителката и просветителката А наста
сия Тошева е създателка на класното девическо училище в града
и на женското дружество “М айчина лю бов” . Атанас Илиев е
първият префект на Стара Загора след Освобождението, дълго
годишен учител, учен-фолклорист и етнограф, с огромни при
носи за развитието на музейното дело и културния живот в гра
да, народен представител. Теофано Попова -ед н а от най-голе-
мите дарителки на Стара Загора, учредителка на най- голямото
благотворително дружество “Добрий самарянин” в града и за
вещала след смъртта си цялото си движимо и недвижимо иму-
218
щество на основаното от нея сиропиталище. Единствената лич
ност, която най- вероятно по обясними идеологически съобра
жения присъства на стенописа е Димитър Благоев, тогава уче
ник в Старозагорското класно мъжко училище, по-късно учре
дител на БРСДП и идеолог на българската социалдемокрация.
Като се има предвид конюктурата на времето и негатив
ното отношение на комунистическата власт към църквата, из
писването на стенописи с точно тези персонажи вътре в хра
ма е една смела идея да се продължи вековната традиция на
обвързване на историята на града с историята на храма, да се
подържа жив споменът за първостроителите на следосвобож
денска Стара Загора и за християнски морал на нейното насе
ление.
1Н Александров. История на катедралния храм “Св. Великомъченик

Димитрий Солунски “. Стара Загора, 1995г., машинопис, с. 36-55
2Каменен надпис отвътре над западната централна входна врата: “Този
исторически храм “Св. вмч. Димитрий” е съграден през 1861 г. През 1912 г. в
купола е изографисан образът на Вседържателя от художника Апостол Хри
стов. Цялостиото изографисване на храма е извършено при светителсвото и
благоволението на Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, при
свещенослужението на предстоятеля Протойерей Ангел Дандов и Протойе
рей Иван Никотов, с църковно настоятелство: Траян Филипов, Мария Коза-
рова, Кирияки Трайкова, Филип Методиев и Николай Лашин. Изографията е
извършена от художествен колектив: професорите Никола Кожухаров и Ди
митър Гюдженов, родени в Стара Загора. Художниците Цанко Василев, Петър
Джамджиев и художник-декоратора Пеню Русев Пиндев, с помощта на Епар
хийския духовен съвет и доброволни пожертвувания на енориаршите при
храма. Лето господне 1960”.
3Ат. Божков. Българската историческа живопис., т.2, C. 1978; Р. Марин-
ска. 20- те години в българското изобразително изкуство. C., 1996, с. 87-99
4 Р. Маринска. Цит. Съч., с. 229-235
219
220
ДОБРОТВОРСТВОТО НА РУСЕНЦИ ЗА
ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ХРАМОВЕ
Надя Стоянова
Включването на българските земи в границите на Османс

ката империя нанася удар върху религиозния живот на българите.
Християнската църква обаче остава духовен център, призван да се
бори за оцеляването на българската общност.
По данни, извлечени от турски кадийски регистри в края на
XVII и началото на XVÏÏIb. в Русе съществуват две християнски
църкви, обслужвани от четирима свещеници. През 1862 г. свеще
ниците в града са вече 15 души - едно значимо присъствие, нало
жено от неапрекъснатото увеличение на християнското население
и от мястото на Русе като епископски център.1
Християнската религия и делото на благотворителността са
идейната опора срещу турското иго. Най-щедри и постоянни бла
годетели са еснафите. Документалните сведения за спомощество
вател ството на еснафските сдружения в Русе са от края на XVIII b .
- 1797 г. Предназначението на доброволно пожертваните сред
ства е за църковните храмове в града.2 Даренията на еснафските
организации и на отделни първенци за църквата “Св. Троица” само
през 1805 г. надхвърлят 16 хиляди гроша3През 1807-1809 г. храмът
е ремонтиран, обзаведен и украсен.
Забогатяващите търговци също започват да отделят значи
телни средства за русенските църкви. В партиди ата книга със за
вещанието на известния дарител Ангел Хаджиоглу през 1856 г. е
записано, че той отделя 3000 сребърни рубли за поправка и укра
шение на българската християнска църква в Русе.4 Сред спомоще
ствователите е и търговската кантора на братя Петкович. “Няма
вече сумнение, че отечестволюбието между нашите българи ся
оценява пристойно и за това някои по възможност си започва да
спомагва било на училище, било на църква” - четем в дописка от
Русе, поместена във в.”България” /Цариград/ на 20 юли 1859 г. В
221
нея се съобщава, че българката Хаджи Руса Генова /бездеткиня/
подарява 1000 гроша и едно лозе на училището и църквата ни “Св.
Троица”, а след смъртта си завещава и къща с покьшнина. На 12
юни 1864 г. Енчу Дончев завещава 250 гроша също за църквата
“Св. Троица”.
Благодарение на дарителството, двата християнски храма в
града “Св. Троица” и “Св. Георги” са в добро състояние. Обаче не
удобството, че те с времето се оказват в махали с преобладаващо
мюсюлманско население, карат българите в Русе сериозно да се
замислят за издигането на нови църкви. Започва събиране на сред
ства, постъпват крупни дарения. Фица Костова поръчва икони за
5000 гроша за новостроящия се храм в долната махала5. Също на
църковен храм, но строящ се в махалата “Варуш”, Симеон Филчев
оставя 10 000 гроша.6
Обществените ангажименти са неразделна част от живота
на русенци. Те със своето поведение оказват влияние върху съдба
та на българската общност. Известна е борбата им срещу гръцкия
владика Синесий за отстояване на вярата. Русчуклиите са хора със
самочувствие, непреклонни при отстояване на вярата. В дописка,
поместена на 1 май 1861г. във в. “Дунавски лебед” /Белград/ се каз
ва: “Сичкий народ е съгласен да действа за сполучване на незави
симостта на Йерархията и до последната му капка кръв. Нека разу-
мее и сичка просвещена Европа, чи и Българите са народ с отлич
ни качества”. За събитията в Русе на 16.1.1864 г. във в. “Българска
пчела” е отбелязано: “Хвала на русчушките българи и чест на гос
пожите тамошни, които тъй распалено знаиха да пазят народните
интереси.”7
Русенци заслужено ликуват, когато на 28.11.1870г. е издаден
султанския ферман за независима българска църква. На 10. III. в
свое писмо до заседаващия народен събор в Цариград те пишат:
“Желателно е щото по-скоро веке да ся наредяха работите и си вля
зат в пътя”8. Същата година е създадено черковно-певческо друже
ство в града, а на следващата година русенци първи поставят кам
бана до църквата “Света Троица”. До тогава богомолците са при
зовавани в празничните дни с клепало, което те наричали ток9.
222
Тежкото робство не успява да заличи християнските тради
ции на русенци. След Освобождението дарителството за църков
ните храмове продължава. Даренията са вече не само еднократни,
но и във вид на фондове. Те са израз не само на материални възмож
ности, но и на осъзната вътрешна потребност. Личният пример на
митрополитите на Доро стол ската и Червенската епархия Григо
рий, Василий и Михаил е от особено значение за импулсиране на
родолюбивите чувства на русенци. През 1880 г. Зафир Сароглу по
сещава родния град на своите родители. След запознанството си с
митрополит Григорий той дарява 4 000 лв. за построяването на
предверие, стълбища и два параклиса в храм “Света Троица”. Не
говото завещание за съжаление след смъртта му не е признато от
Атинския съд. В него той уточнява, че е обещал на покойния си
чичо Ангел Хаджиоглу да вложи пари за благотворителност.
Дарителството за построяване на нови църкви добива осо
бен размах. От 1884 г. започват да се събират средства и по проект
на градския инженер Едуард Винтер през 1889 г. се построява
църквата, наречена “Всях Светих”10.
Русенци са имали голямо желание да построят катедрална
църква “Св. Борис Михаил”. През май 1895 г. се избира 15 членен
комитет, който да се грижи за изпълнение на взетото решене за
издигането й. Председател е Доростолският и Червенски митро
полит Григорий, а подпредседатели Теодор Теодоров, председа
тел на Народното събрание и архимандрит Василий. Прави впе
чатление, че за членове са избрани едни от най-известните инду
стриалци, търговци и банкери, каквито са Стефан Симеонов, Ива-
ница А. Иванов, Цани Ковачев, Илия Трифонов, Никола Българов,
Стефан Корабов, Георги Михайлов - кмет на града, подполк. Хр.
Драндаревски - началник на V-та Дунавска дивизия, А. Данев -
командир на V-ти полк, Александър Каназирски - русенски окръ
жен управител, Иван Божков - председател на Русенския окръжен
съд и адвоката Христо М. Иванов11. Комитетът има собствен пе
чат. За събраните пари се води най-строга отчетност.
Русенци умеят да черпят от спомените вдъхновение за дело
то на благотворителността за църковното строителство и обзавеж-
223
дане на храмове, затяхното зографисване. Обществеността високо
цени дарителските жестове и се отнася с почит към хората, които
са ги направили. Вестник “Славянин”, бр. №78, от 16.11.1900 г. от
белязва: “Настоятелството на църквите “Св. Троица” и “Всях свя-
тих” в гр. Русе изказва на многоуважавания г-н Спиро Сп. Стомо-
няков, живущ в гр. Русе най-сърдечна благодарност за поднесения
му на 16.1. н. г. за святия престол на църквата “Св. Троица” щедър
и скъп принос - покривка металическа, посребрена, с позлата, ко
ято покривка се постави на местоназначението си и се записва в
инвентарната книга на църквата под № 330". Поради израстването
на града като един от най-големите индустриални, банкерски и
търговски центрове в страната даренията се насочват главно към
образованието за подготвянето на специалисти за нарастналите
нужди на стопанския и културен живот, а също и за управленския
апарат. Имената на Бурови, братя Симеонови, Гешеви, Маджаро
ви, Губиделникови, Маринови са водещи в благотворителността.
Много от даренията са и за църковните храмове. Пример дават
кметовете на града. Панайот Ангелов /кмет на града от 1904 до
1908 г./, подарява значителна сума на църквата “Св. Троица”, а Па
найот Попов /кмет от 1893 - 1894 г. и дългогодишен председател
на Търговската камара/ оставя голяма част от своето състояние за
благотворителни цели в това число и за някои църкви в града.12
Русенци се стремят да бъдат на челно място във всички на
соки на благотворителността и то не само за своя град. За повече
то от тях църковните храмове са двигателна сила. В лицето на мит
рополит Григорий русенци виждат благодетел и ценител. Той ви
наги е можел да намери верния път към тяхните сърца. Митропо
лит Василий е високо образован, пестелив и стриктен в отчетнос
тта. Библиотеката, която той завещава на Доростолския и Червен-
ския епархиен съвет е едно от най-големите дарения. Благодаре
ние на екзархийските митрополити в Русе са запазени едни от най-
ценните извори за историята. Най-голям принос в църковното стро
ителство бележи Доростолският и Червенски митрополит Миха
ил. Построени са три нови църкви “Св. Богородица”, “Св. архан
гел Михаил” и “Света Петка”, а старите са обновени и зографиса-
224
ни. Църквата “Успение Пресвета Богородици” /по-известна като
“Света Богородица”/, е чист народен порив. За строителството и
са похарчени 2 млн.лв., от които църквата “Св. Троица” дава
700 хил. лв., а остатъкът е събран от доброволни пожертвования.
Във в. “Русенска поща” са поместени списъци на дарителите, сред
които са: братя Габровски, братя Бъклови, Михаил X. Костов, бра
тя Мушанови, братя Ревенски, Мария Бисерова, Тодорица Тевеке-
лева, Йосиф Вешков, Д. А. Буров, Е. Мюлхаупт и др. X. Петю Пет
ков дава 5 000 лв. за камбана. Църквата е тържествено осветена на
29.VIII. 1934 г., а заграфисана през 1936 -1 9 3 7 г. От 1935 г. започва
събирането на дарения за построяването на църквата “Св. Петка”.
Храмът е завършен през 1943 г. и осветен на 30. IV. 1944 г. Като се
има предвид, че църквата е строена през тежките години на Вто
рата световна война, подарените средства показват, че традиция
та за построяване на църковни храмове продължава. От запазени
те документи се вижда, че най-голям принос има частната благо
творителност. Отчетът на комитета по постройката на храма, на
правен през 1942 г. показва приходите от 1935 до 1942 г.13
От Русенската градска общ ина....................... 170 000 лв.
От църквата “Св. Троица” ................................ 388 503 лв.
От църквата “Св. Георги” ................................. 168 421 лв.
От църквата “Св. Богородица” ....................... 13 851 лв.
От църквата “С в. Николай” .................................. 11600 лв.
От М инистерството на външните работи и
вероизповеданията.................................................. 3 0 000 лв.
От читалище “Св. Георги” ............................... 10 000 лв.
От частни дарители........................................... 565 444 лв.
В сп. “Вяра и живот” са поместени имената на дарителите,
което показва, че обществеността на Русе продължава да цени дари-
телските жестове. Дарители са митрополит Михаил, братя Габров
ски, братя Мушанови, Йосиф Вешков, Бъчварови, Парашкева Доче
ва, семейството на покойния русенски индустриалец Ангел С. Пав
лов и др. Иконстасът на църквата е рядка художествена творба.
В дарителството на новите храмове се включват почти всички
фабрики, магазини, банки, аптеки, училища, общината, болницата
225
и т. н. Построеният църковен салон през 1934 г. към църквата “Св.
Троица” за религиозни беседи и сказки е също плод на благотво
рителността. С пари, църковна утвар, религиозни книги, труд и
грижи населението на Русе засвидетелства своите родолюбиви
чувства и отношение към църквата, крепителка на нравствеността
и духовната извисеност.
Посочените до тук данни, а също така и проучванията за ар
менската църква “Св. Богородица”14показват традицията на дари
телството на русенци за построяването, ремонтирането, украсява
нето и снабдяването с църковна утвар и книги на християнските
храмове в Русе. Обществената благотворителност не измества лич-
ната, при която подбудите са много по-ясни и силни.
1Т. Бакърджиева. Българската общност в Русе през 60-те години на

Х1Хв,С.,19964г.
2 Ст. Маринова. Дарителството в Русе през Възраждането В-.Архивен
преглед, бр. 1 - 2,1997 r., c. 124.
3 Кондиките на църквата “Св. Троица” - Русе, л. 5 - а.
4 ДА - Русе, ф. 44 К, on. 1, а. е. 12, л 1.
5 Пак там, а. е. 74, л. 1 6 -1 7 .
6 Пак там, л. 5 2 - 5 4
7 В. “Българска пчела”, 20.1.1884 г., Браила.
8 Т. Билчев. Митрополит Григорий Доростолски и Червенски, Русе,
1998г.,с. 13.
9 Иер. Виктор Мутафов. Летопис на катедралния храм “Св. Троица”,
Русе, 1999г.
10 Пак там.
11Н. Стоянова. За живота и дейността на Доростолския и Червенски
митрополит Василий, ИИМ - Русе, т. V, c. 145.
12 Р. Стоянова. Традиция на дарителство в Русе - Алманах за история
та на Русе, т.Н, 1997г., с. 263.
13 ДА - Русе, ф. 43 К, on. 1. а.е. 1570, л. 320 - 322.
14А. Гилигян. Арменската колония в гр. Русе X IV - Х1Хв. до Освобож
дението. Алманах за историята на Русе, т.Н, 1997 r., c. 127.
226
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН ВАРНЕНСКИ И
ПРЕСЛАВСКИ - СЪЗДАТЕЛ, ПАЗИТЕЛ И ПРЕНОСИТЕЛ
НА НАЦИОНАЛНИ ТРАДИЦИИ, НРАВИ И ЦЕННОСТИ
Тодор Билчев
На 9 февруари 2000г. се навършват 160 години от светлото

рождение на видния български архиерей - митрополит Симеон
Варненски и Преславски. Реалните количествени измерения на
личността му сочат: 97 години живот (1840-1937), 74 години
църковна служба (1863-1937), 65 години митрополит Варненски
и Преславски (1872-1937), 40 години непрекъснато членство в
Светия Синод (1897-1937). Но темата на моето съобщение и на
цялата конференция раждат нуждата, да видим как всеки миг от
живота на тази неоспоримо забележителна личност, ще бъде по
светен на честта, правдата и дълга - три основни човешки добро
детели, направлявани от най - ярките стихии на човешкия дух -
сърцето, волята и ума, а ставащи реалност само с трудолюбието,
честността и нравствената чистота. Стъпвайки по тия светли ду
ховни пътеки, ние неминуемо ще достигнем и до широкия друм на
националните традиции, нрави и ценности, до които закономер
но ще ни доведе с делата си и достопочтения архипастир.
Безспорно изключителна личност, митрополит Симеон сам
осъзнава и огромната отговорност, която поема за опазването па
метта на народния дух, за сливането на пасоми и йерарх, на пас
тир и паство до образуването на едно единно цяло от минало, на
стояще и бъдеще. Но, за да стигне до там, той вярно усеща, че тряб
ва здраво да се опре на родната традиция, да съумее да опази и
пренесе строгите български нрави и обичаи, да слее личността си
с народа и заедно да изживеят радостта от Божията благодат. Нему
не ще бъде трудно да стори това, защото всичките български ду
ховни ценности той ги носи в душата си. “...Трезвен, благоговеен,
учителен, кротък, имащ тайнство верь1 в чистей совести, питаем
словеси верш и добрим учением” - така Светият Синод ще харак
227
теризира личността на Симеон при ръкополагането му в йеромо-
нашески чин през януари 1871 г. и ще продължи - . .ви сте вся
кога го н и л и с усердие правдата, благочестието, вярата, търпение
то, подвизая ся добрим подвигом вери, и ще бъдете не само укра
шение на образуемаго уже нашего духовенства, но и стълп и утвер-
ждение вероизповедания и народния истини, образ же верньш,
словом, житием, любовию, духом, верою, чистотою. Живущити
в1ъв1 вас умствени дарования и отличающая ви преданность вся-
кому добру богоугодному са за нас не надежда и емство за блистя-
щето ви будуще, но уже хвала, утешение и укрепление.”1
Явно Светият Синод вече е виждал в този йеромонах бъдещ
Владика. И е сполучил доста в избора и оценката. Защото в целия
си по-нататъшен живот на първенстващ духовник Дядо Симеон
ще успее да остане не само неповторима личност по дарованията
и делата на блажения си живот, но ще бъде известен сред хората и
с дълбокия духовен мир и благия, топъл взор на народен мъдрец,
отправен към всичките живи твари в света. Безбройни ще са него
вите духовни подвизи, изразявани и в думи, и в действия, а името
му само ще значи достойнство, доблест и чест.
Сам дете по душа, митрополит Симеон Варненски и Пре
славски с болка ще изповяда на 8 май 1927 г. пред Диньо Божков
по повод честване деня на детето, че: “... Българските домове едно
време бяха пълни с това Божие благословение, с малки деца. В
турско време, помня, много пъти в разните приказки, разменявани
в мезлишите, една беше и тая, че българките като отивали на баня,
водели за ръце три-четири малки деца, когато туркините водели
по едно или най-много по две...”2 “Като вървим така, - заключава
митрополитът - ще стигнем французите, които от едно столетие
насам стоят на едно и също число.”3Дядо Симеон е сериозно заг
рижен от разпадането на тази изпитана и проверена във времето
положителна родна традиция, запазила племето българско през
вековете, но не посочва пътищата за нейното възраждане, защото
вижда как българите, притиснати от немотията, не могат да осигу
рят поминък на децата си, понеже “трябва да плащат данъци, за да
посрещат задълженията ни към Англия, Франция и други цивили-
228
зовани народи, които ни учат да се грижим за детето!”4 Възмуще
нието на архиерея е засилено и от факта, че децата за него са “мили
същества”, те нямат “по-голям и предан” приятел от него, а за тях
той е българският “Татко Песталоци”.
За младежта пък Дядо Симеон ще сподели, че тя ще стане
“такава, каквато изискват интересите на Отечеството” само тога
ва, когато “се въодушеви от учението на Иисуса Христа, изразено в
светото Евангелие.”5 “Идеалът на българската младеж трябва да
бъде - ще посочи митрополитът - да живее за България, като с
живота си бъде полезна за Отечеството и за себе си.”6
Сам душевно чист и духовно смирен, Дядо Симеон ще има
търпението да търси, да изгражда и да получава от седящия срещу
му човек сродна душа и даже съмишленик. “...И как той познава
кога човек пристъпва към него, без да носи буря в душата си, а е
утихнал и се е примирил като децата. - възхитен ще запита отец Д.
Попвасилев и ще продължи - Може да си негов подчинен, негов
свещеник. Може да си му създал хиляди неприятности. Смири се,
укроти сърдцето си, примири се, стани дете в душата си, погледни
с любов Стареца и, току-видиш, - в погледа му премине благост,
гласът му заговори с вълнение, долната устна трепва и издава вълне
ние на едно много благородно човешко сърдце.”7
Все с това сърце митрополит Симеон Варненски и Преслав
ски ще премине през злини и възходи, през бури и слънца, за да
стигне времето, когато “оливото в кандилото е малко” и той чув
ства, че дните вече са къси или, както сам често казва, “на запад
солнца”, а облаците над него се сгъстяват и задушават гордата му
душа. “Тежка мъка е налегнала Стареца, та пише - между друго: -
ще отбележи на 2 март 1933 г. в дневника си митрополит Павел
Старозагорски и ще продължи със словата на митрополита - Мо
менти от радост и утеха в живота на хора с моята възраст са редки
твърде редки, така че не зная какво да каже човек за дългожитието,
което се пожелава в такива случаи, каквото послужило и на Ваше
Високо Преосвещенство да ми отправите Вашата братска телегра
ма. Всичко, което беше за мене като мечта на живота в млади годи
ни, да не кажа голяма дума, рухна едно подир друго. Останал беше
229
един кът, дето можеше да се дише малко по-свободно, обаче и там
известно време стана душно. Едно време ми намервахте махана,
че бях се развикал от тесно дишене. Не зная, дали преди да из
дъхна, няма пак по-силно да се развикам и да свърша. Не може,
Владико светий, да се живее така. Ще се одуши човек. Гълтам,
гълтам, но няма място вече. До гърлото дойде. Може ли да се
каже, че животът при такива условия е приятен и поносим? - Про
щавайте, задето Ви безпокоя. Старите хора са песимисти. Като се
изкажят, успокояват се.”8
Балканските български нрави явно доста са натежали над
благородната му 93-годишна осанка, но скоро облаците ще се раз
сеят и отново ще видим блажения старец в типичната за него свет
лина. Още на 24 декември 1934 г. известният вече Диньо Божков
ще роди в София гениална идея и деликатно ще я сподели чрез
писмо с Доростолския и Червенски митрополит Михаил в Русе:
“...Ние тук, така да кажем, комитета на писарите на Дяда Симеона
решихме да се съберем във Варна на 16.2.1935 г. на именния ден
на Дядо Симеон. Ще го поздравим с именния и рождения ден, ще
му дадем една гощавка, ще се фотографираме. Ще се почувствува
ме щастливи като се видим събрани всички негови писари, които
тъй или инак, кой по-малко кой повече, е взел нещо от Великия
Старец...”.9 Един месец по-късно, пак в писмо, Д. Божков ще уточ
ни: “...Най-важното в случая е да се съберем на една среща всички
живи писари на Дяда Симеона или както той ни нарича всички
“съработници” от 40 години насам, да благодарим на Бога, че ни
го е запазил до такава дълбока и щастлива старост, пък че и нас е
запазил да му се радваме. Всички, които ще се съберем във Варна
на 16.2. сме духовни чада на Дядо Симеона. Повечето от нас всич
ко длъжим на него, което сме постигнали в живота. Нашата среща
ще бъде, значи, интимна среща на баща с децата...”.10
Това тържество на сродните духом ще стане точно според
замисъла, на същата дата. Всички призовани “съработници” ще се
явят и така ще възродят една прекрасна традиция на почитание и
поклон пред първенстващите свои светители. “ ...Ние се прекланя
ме пред Вашата дейност и пред Вашия благословен от Господа
230
живот - ще оповести по този елегантен начин всеобщите чувства
Доростолският и Червенски митрополит Михаил и ще продължи -
Във Вашата личност ние виждаме толкова ценни качества, възви
шени добродетели, пленителна скромност, преданност, възвише
на чистота и доброта, неуморно трудолюбие и неуклонно съзна
ние на дълг, самоотвержение и любов, че всичко това ни служи за
рядък пример на подражание и вдъхновение...”11
След малко повече от година, на 4 септември 1936 г., петък,
митрополит Павел Старозагорски, обезпокоен, ще запише в днев
ника си за срещата му с Дядо Симеон в Шумен: “...Старецът като
говореше, се вълнуваше: трепереше му долната челюст. Като се
оттеглихме на почивка, явила му се обезпокоителна аритмия на
сърдцето, която подир два часа премина. Това състояние на дядо
Симеоновото сърдце не обещава добро...”12
С такава мрачна диагноза Дядо Симеон ще удържи още една,
изпълнена с битки и труд година, през която наред с мнозинство
то други духовни победи, ще съумее да предводителства първен-
стващото българско духовенство в осъществяването на великото
тайнство - светото кръщение на българския престолонаследник -
княз Симеон Търновски, с което още веднъж ще засвидетелства
своята съпричастност към непреходните български ценности. Това
ще се случи на 12 юли 1937 г. в дворцовата софийска църквица, а
Дядо Симеон ще стане за пореден път “предмет на общо внима
ние” и ще направи впечатление на околните високи особи най-
вече с “бодростта си и бистротата на мисълта”13.
Ала тази бодрост сега явно прогресивно се отдалечава, за
щото само след три месеца митрополит Павел Старозагорски ще
напише в дневника си срещу датата 21 октомври 1937 г.: “От Варна
съобщили, че митрополит Симеон е опасно болен.”14 На следва
щия ден състоянието му малко ще се подобри, но на 23 октомври
1937 г. в дневника ще бъде регистрирано онова, което цяла Бълга
рия с прискьрбие е вече разбрала: “...Току що прочетох писмата на
Старците, /митрополитите Симеон и Михаил - б. м., Т. Б./ и по
телефона се получи от една редакция телефонно съобщение, че
Старец Симеон починал в 1 ч. 5 минути...”13
231
Това е. Една епоха, една традиция, едни нрави, едни прин
ципи и ценности са си отишли. Но дали завинаги са изчезнали?
Сигурно не, защото след цели 15 години, на 22 май 1952 г., извес
тният български писател Стилиян Чилингиров в писмото си от
София до митрополит Михаил Доростолски и Червенски в Русе
ще го упрекне: “...Ако има нещо да съм недоволен от Вас то е, че не
направихте своевременно, след моята покана чрез печата, да се
съберат всички писма на дяда Симеона, едни от най-хубавите пис
ма, които съм чел някога...” 16, а Дядо Михаил ще му отговори на 23
юли 1952 r., че: “...За писмата от него, които аз притежавам, мога да
кажа, че всякога ги държа на разположение на интересуващата се
от делото на този рядък архиерей наша общественост...”17, след ко
ето подробно ще опише съдбата на личния архив на митрополит
Симеон Варненски и Преславски подир неговата блажена кончи-
на. В тази приемственост ще се включи и Диньо Божков, който,
също от София, ще напише със съжаление на митрополит Михаил
в Русе на 5 февруари 1961 г., че: “...Ти, Цанков и мое смирение не
изпълнихме дълга си към нашия общ учител - благодетел. Трябва
ше да се съберат писмата му - официални и частни. Да се подберат
резолюциите му особено тия от обществен и църковен характер.
Нищо не направихме. Отец Цанков написа нещо, но то не е никак
достатъчно.19 Скоро ще се срещнем със Светия Старец.20 Как ще
го гледаме в очите, как ще се извиняваме? Никой не може да пред
стави пред света Дядо Симеона така, както ние бихме могли да го
представим: никой не го познава така, както ние тримата го позна
ваме и никой не го обича, мисля, така, както ние с тебе двамата сме
го обичали и обичаме.”21
И, независимо че доста вече се направи за популяризиране
колоритната личност на Дядо Симеон Варненски и Преславски, аз
мисля, че българските научни институти и техните представители
по отношение публичното огласяване на неговото писмовно на
следство са все още във времето на Диньо Божков. А една тради
ция не се ли поддържа, отглежда, съхранява, предава и разпрост
ранява, тя просто става забрава. От нас самите сега единствени
зависи да позволим или не, въпреки свирепостта на времената, в
232
които живеем, епохата Митрополит Симеон Варненски и Пре
славски да престане да бъде традиция !...
1Сп. “ Вяра и живот “ - Русе, бр. 3, г. 2, март 1935 г., с. 4

3 Пак там.
6 Пак там.
8 Д А -Р усе, ф. 618 К, оп. 1,а.е. 2,л. 251
9 ДА - Русе, ф. 547 К, on. 1, а.е. 25, л. 10
11 Сп. “Вяра и живот” - Русе, бр. 3, г. 2, март 1935 г., с. 4
12ДА - Русе, ф. 618 К, on. 1, а.е. 5, л. 76 - 77
13Пак там, л. 187-191
14 Пак там, л. 241
15 Пак там, л. 241 -243
16 ДА - Русе, ф. 547 К, on. 1, а.е. 39, л. 6 - 7
17 Пак там, л. 9
18 Тук Д. Божков вероятно има предвид: Цанков. С. Българската право-
славна църква от Освобождението до настояще време. - В: Годишник на Софий
ския университет, Богословски факултет, т. XVI, 6,1938/1939, C., 1939.
19Вероятно тук се има предвид: Архимандрит Михаил. Високопреосве-
щений Симеон като епархийски архиерей. - В: Сборник в чест на Варненския и
Преславски митрополит Симеон. C., 1922, а още и статията на Д. Божков във в. “
Мир “ през 1935 г. по случай 95-годишнината на митрополит Симеон Варненски
и Преславски, където той го нарича “здравен гений”.
20Д. Божков умира през 1966 г. на 90-годишна възраст, а митрополит Ми
хаил - на 8 май 1961 г., на 77 години.
21 ДА - Русе, ф. 547 К, on. 1, а.е. 25, л. 15 -1 6
233
ПЕРИОДИЧНИ РЕЛИГИОЗНИ ИЗДАНИЯ В СТАРА
ЗАГОРА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАШИ ДНИ
Светла Димитрова
От Освобождението на България до днес в Стара Загора

излизат над 400 вестника и списания. Първият вестник е отпе
чатан в града през 1883 г.
Относителният брой на чисто религиозните вестници и
списания, излизали в Стара Загора от 1883 г. до 2000 г., е малък
- 6 вестника и 2 списания. Обикновено вестник или списание
се издава, за да могат определени идеи да достигнат по-бързо
до широка аудитория. Църквата като институция и нейните орга
ни, специално в Стара Загора, започват издаването на вестни
ци, главно по две причини: 1. За да се борят с идеи, които не
приемат, защото са против църквата или защото са на някои сек
ти; 2. За да популяризират християнските ценности. Вестници
на религиозна тематика издават, освен православната църква и
други организации.
Първият “религиозен” вестник се появява в Стара Загора
през януари 1899 г. под името “Отбрана”.1Той започва да изли
за като вестник на създадения през 1895 г. Благотворителен
комитет “Св.Иоан М илостиви” . Негласно обаче това е вестник
на Старозагорското епархийско свещеническо братство, които
са записали в устава си издаването на свой орган. Тъй като ус
тавът до 1899 г. все още не е утвърден, епархийското свещени
ческо братство започва издаването му като орган на комитета
“Св.Иоан М илостиви”. За известно време от бр.Ю до бр. 15 от
говорен редактор на вестника е старозагорският митрополит
Методий, създател на комитета. Официалната цел на вестника,
обявена в уводна статия в първия му брой е да се бори против
“действията на онези елементи, които имат за свой девиз под
копаване устоите на държавния строй, на християнската пра-
вославна вяра и на морала”, както и “да разпространява исти
234
ните за християнството, да служи на висш ите интереси на
държавата и църквата, да дава съвети по въпроси на земедели
ето за неговия напредък”. Фактически вестникът излиза като
защитник на комитета и на митрополит Методий от нападките
на социалистическите вестници “Работнически вестник”, из
даван от Георги Кирков в Казанлък и вестник “Бъдеще”, изда
ван от Иван Кутев в Стара Загора. Това подсказва и самото му
име - “Отбрана”. По тази причина, преобладаващите в него ма
териали целят да покажат несъстоятелността на социалисти
ческите идеи. Под формата на диалози между селянин и социа
лист, селянин и безбожник, социалист кундурджия и учен дядо
и др. редакцията на в. “Отбрана” обяснява, че “социалистите са
извеяни хора, хапльовици и диванета”. За съжаление в тези ма
териали се стига до значително опростяване и наивност при
излагане на аргументите - който не иска да работи става социа
лист, социалистите искат всичко да е общо, включително и же
ните и т.н., което не е в полза на изданието поставило си за цел
да разпространява истините за християнството. По-интересна
е рубриката, посветена на стопанството, в която се разглеждат
въпроси като: болести по лозята, приготвяне на червени вина,
претакане на виното, причини за полягане на житните расте
ния, упътване за тазгодишното рязане на лозята и др. В това
направление със сигурност може да се твърди, че вестникът е
изпълнил задачата си “да дава съвети по въпроси на земедели
ето за неговия напредък” . По страниците му преобладават все
пак чисто религиозните въпроси. И зданието преустановява
съществуването си след 23-ти август 1899 г. Не са ясни причи
ните за неговото спиране, но най-вероятно са от финансов ха
рактер.
През 20-те години в Стара Загора излизат два религиозни
вестника. Това са вестниците “Братствен глас” и “Що е истина”.
“Братствен глас” е издаван от братството при старозагор
ското християнско събрание и излиза от 1920 до 1926 г. В ест
никът се обявява против теософи, дъновисти, евангелисти и
настоява за реформи в църквата.
235
“Що е истина” е издание на епархийското свещеническо
братство. Излиза през 1924-1925 г. Главният му редактор е све
щеник. Повечето материали в него са от свещеници и протойе
реи От бр. 13 името му се променя на “Православна истина”,
което по-точно определя и съдържанието му - религиозна про
света и борба срещу сектите. Интересна е рубриката Хроника,
която дава информация за църковно-религиозни събития в стра
ната и чужбина.
Списание “Християнка” започва да се отпечатва от 1922 г.
от монашеското девическо братство “Бял кръст” при Куриловс-
кия манастир в София. През 1929 г. поради закриване на брат
ството списанието престава да излиза. Светият синод препоръ
чва да се възстанови отпечатването му, но вече от името на Съюза
на православните християнски братства. Тъй като седалището
на Съюза е в Стара Загора и негов председател е Старозагорс
кият митрополит Павел, от 1931 до 1934 списанието се отпе
чатва в града. Характерът на списанието е чисто религиозен - в
смисъл, че в него се публикуват различни материали, посвете
ни на различни проблеми на християнството. Редакционният
комитет в кн.1, от 1932 г. приканва сътрудниците си в статиите
“да избягват дългите и уморителни разсъждения”, да бъдат по-
кратки, а мислите да бъдат излагани в по-достъпна форма. По-
важни решения по отношение списването на списанието се взе
мат на VI редовен събор на християнските братства, проведен
през 1933 г. в Габрово, публикувани в к н .1 ,2 ,1933/1934 г. В пуб
ликуваната по този повод резолюция е записано: 1. Д а се наме
ри повече място за популярни статии по философски и религи
озни въпроси; 2. Да се прави преценка от християнска гледна
точка на по-важни прояви от обществения живот; 3. Всяко хри
стиянско братство да си определи кореспондент; 4. Д а се
потърсят собственици на големи индустриални предприятия,
които да изкупят книжки от списанието за да се раздават без
платно на работниците. Интересни данни в списанието могат
да се намерят за дейността на православните християнски брат
ства от страната, публикувани в рубриката Братствен отдел.
236
След 1934 г. списанието продължава съществуването си до 1948 г.,
но се издава в София. Четирите годишнини, издавани в Стара
Загора са повлияни от църковно-религиозната общност в гра
да, тъй като редакционният комитет се състои от протойерей
С.Цветков от Чирпан, свещеник Иван п.Шивачев и йеромонах
Пимен /духовното име на секретаря на старозагорската митро
полия - Деян Неделчев/ от Стара Загора.
Следващите чисто религиозни периодични издания се по
явяват в Стара Загора през 90-те години на нашия век. Вслед
ствие на настъпилите демократични процеси, църквата се стре
ми да заеме подобаващо място. Силният интерес към христи
янската религия, продукт и на дългогодишните религиозни заб
рани, кара църквата да разшири дейността си по популяризира
не на християнските ценности.
През 1990 г. Старозагорската митрополия започва да из
дава цветния вестник “Божии зрънца” и списанието “Наша
вяра”. И двете издания се разпространяват безплатно. Редакци
онната колегия е оглавена от тогавашния Велички епископ Га-
лактион, понастоящем старозагорски митрополит. В състава й
са поканени и професори от Богословския факултет в София.
Вестникът и списанието излизат до 1992 г., тъй като митропо
лията не може да намери повече пари за отпечатването им. Ве
стникът и списанието разглеждат чисто религиозни въпроси.
Във вестника те са представени в по-популярен вид. В него
могат да се прочетат: Послания, Проповеди, Ж ития на светии,
описания на религиозни празници, Детска катехеза, Епархийс
ка хроника и др. Пространно са разгледани живота и дейността
на Св. Йосиф Обручлик, Св. Николай М ирлийски, Св.Гриш-
рий Д воеслав, Св. Григорий Богослов, Св. М ъченик Лазар
Български и др. Особено интересна е рубрика Детска катехеза,
която се отпечатва на последната страница. Публикуват се прит
чи /притчата на Исус Христос за сеяча, за цветето с кървави
капки и др. /Обяснява се значението на молитвата и видовете
молитви - хвалебствена и благодарна, просителна или покай-
на, в зависимост от това, къде се молим - домашна, частна или
237
обществена, църковна. Дадени са и упътвания за “деца, които
обичат да се молят” - кога да се молят, какво да правят по време
на богослужение, кога и защо да се кръстят. В няколко броя е
публикуван православен молитвеник за деца, който включва ут
ринни, вечерни и кратки молитви. Достъпно е дадена инфор
мация за греха, кръстния знак, Светия Храм, свещеническото
благоволение и др. Тази рубрика е списвана с голямо внима
ние и дава ценни съвети на малките християни. Тя е интересна
и за онези, които имат слаба представа за християнската симво
лика и църковните тайнства. Много интересни са статиите на
архимандрит Н.Кацарски “Празникът Богоявление в църковно-
то богослужение и народния бит” /бр. 1-2,1992 г./ и на проф. Иван
Денев “Празникът Успение Богородично” /бр.9, 1991 г./
Списанието “Наша вяра” има подобна на вестника струк
тура, но в него намират място материали с по-аналитично
съдържание. В продължение на няколко броя се разглеждат сим
волите на вярата. След обзорна статия по този въпрос, във вся
ко следващо списание се разглежда по един от членовете и се
дава тълкование. Интересна е църковно-историческата рубри
ка, в която са публикувани спомените на Видинския митропо
лит Неофит “Моята връзка със старозагорската епархия” /пре
печатка от църковен вестник от 1955 г./, спомените на невро-
копския митрополит Пимен /роден в Чирпан през 1906 г. В спо
мените му се съдържат интересни данни за града от началото
на века/, историческа летопис на Пловдивската духовна семи
нария “Св.св.Кирил и М етодий”. В списанието намират място
статии, в които богослови разглеждат дейността на Св.цар Бо
рис за създаването на независима българска църква, национа
лизирането на българската църква при Св. цар Борис, Златния
век на българската литература. Интересни са материалите за ис
торията на Мъглижкия манастир, за манастира “Св.Апостоли
Петър и Павел” край Лясковец /средище на философска култура,
за славянобългарския манастир “Св. великомъченик Георги По-
бедоносец-Зограф” в Атон /икони, духовно пеене, светци, кни
жовници, дарители/. В кн.1-3, 1992 г. е отпечатана статията на
238
доц. Евлоги Данков и Зарко Филипов “Закхей Загорянин - един
неизвестен средновековен български философ”. Авторите го при
числяват към 5-те философа, работили в Средновековна Бълга
рия - св. Кирил-Константин, Константин Презвитер, Йоан Итал,
Йоан Петрички, Константин Костенечки. В списанието профе
сори от богословския факултет публикуват статии, разглежда
щи теми като Христовото възкресение, Господния ден, Възне
сение Господне, всяка една от десетте божии заповеди.
Както и във вестника, така и тук особено място е отделено
на рубриката Детска катехеза, в която се описват по-важни мо
менти от библията - раждането на Исус Христос, кръщението
му, Благовещение, Възнесение Господне, Рождество Богородич-
но. Интересно е оригиналното изследване на М аргарита Терзи
ева “Религиозните приказки на Андерсен”.
Разглежданите в списанието “Наша вяра” въпроси дават
богата информация по различни теми от християнството. Фи
лософските и историческите разработки, написани от богосло
ви, доказват стремежа на списанието да даде възможност на
любознателния читател да се запознае с друга гледна точка по
вече известни на науката проблеми. Вестникът и списанието,
издавани от Старозагорската митрополия са доказателство за
един похвален стремеж да се популяризират умело и ненатрап-
чиво християнските идеи.
През януари 1993 г. на старозагорския пазар се появява
нов вестник с религиозно съдържание. Това е вестник “Хрис
тияни”. Първоначално той е подлистник към вестник “Делник”,
издание на общинското ръководство на БЗНС в Стара Загора.
След това прераства в самостоятелно издание, печатано един
път в месеца. Излиза в различен формат на четири страници и
се разпространява безплатно до 1995 г. Повечето материали са
подготвени от журналиста Йордан Карагеоргиев, станал по-
късно студент в Богословския факултет и отец в църквата “Све
та Богородица” в Стара Загора. Целта на вестника е да популя
ризира общочовешките християнски ценности. По страниците
му се разглеждат въпроси на вярата, предлагат се интервюта с
239
висши духовници, както за съвременното състояние на църква
та, така и по злободневни въпроси. Освен послания, молитви,
тълкувания на библейски сюжети и др. във вестника се публи
куват съвети по билколечение, предоставени от различни мона
си, съвети от Петър Димков, народни наблюдения от вечния ка
лендар за различни дни от годината, мисли от видни богослови.
Свое издание имат и Евангелските църкви от Старозагор
ски регион - Българска Божия църква “М есия”, Божия църква
“Благословение”, Християнска църква “Сион”, Първа и Втора
Евангелски Педсесятни църкви. Вестникът се нарича “Светил-
ник”. Излиза всеки две седмици, като брой първи е от януари
1996 г. Собственик и главен редактор е Иван Ковачев. От бр. 1
на 1997 г. вестникът се афишира като месечно издание за хрис
тиянска просвета и култура. Разпространява се в цялата страна,
както и в някои части на Гърция. Издателят оповестява, че не
говата цел е “спасение за невярващите хора, храна и подкрепа
за ново повярвалите, насърчение и усъвършенстване на зрели
те християни”. По-интересни рубрики във вестника са: 1.Про
поведите на мисионери, гостуващи в България от САШ, Анг
лия, Чехия, Австралия и др. 2. Послания на Христос достигна
ли до нас, чрез повярвалите в него. При публикуването им задъ
лжително се посочват имената и адресите на хората, които са
ги получили, както за по-голяма достоверност, така и за да може
да се влезе във връзка с тях. 3. Библейско училище - рубрика за
самообучение, водена от Ренди Даунинг. 4. Познавате ли биб
лията. 5. Детски кът - страничка с кръстословици, викторини и
др. 6. Градове, свидетели на Христовия живот в Юдея - Ери-
хон, Витания, Емаус и Ерусалим.
Във вестника Издателската къща “Светилник” рекламира
и другите свои издания - книги, брошури.
Вестникът има по-скоро пропаганден характер. Целта му
е да привлича повече привърженици на евангелските църкви.
Публикуват се доста материали от чужденци.
Анализът на периодичните издания с религиозно съдържа
ние, излизали в Стара Загора от Освобождението до днес, по-
240
казва, че те се появяват в моменти, когато е застрашена христи
янската религия, или се засилва интереса към нея. Тези издания
си поставят за цел да популяризират християнските ценности.
Повечето имат краткотраен живот, главно заради финансови
проблеми. От съдържанието на публикуваните в тях материали
може да се направи извод за нивото на религиозната пропаган
да, за проблемите на църквата, за църковния и религиозен жи
вот. В религиозните периодични издания могат да се намерят
данни за дейността на православната и на евангелските църкви
на територията на Старозагорски регион. Вестниците и списа
нията отговарят на определени потребности на времето.
1Отбрана, бр. 1,6 януари 1899.
241
“ЗА ПАРТИЯТА И РЕЛИГИЯТА”
ШУМЕН 1944г. - КРАЯ НА 60-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК
Необичайно е цитат да бъде заглавие на научно съобще

ние, но в тези четири думи, включени в разпостраненен през
50-те години на XX в.сред населението на Шумен лозунг се крие
цял комплекс от пробеми, свързани с отношенията между държа
вата и църквата през посочения период. Българската комунис
тическа партия винаги е декларирала, че ще спазва законите за
свобода на религията и вероизповеданията, но всъщност бор
бата за откъсване на трудещите се от религиозните предрасъдъ-
ци, за намаляване влиянието на религията започва още в първи
те месеци след 9 септември 1944 г. и се води не само с лозунги,
но чрез една организирана, целенасочена държавна политика.
Естествено е, че смяната на политическата власт налага и нови
отношения между различните институции, в това число между
държавата и църквата. Още на 19 септември 1944 г. Св.Синод из
лиза с официално изявление прочетено от Софийския митро
полит Стефан, в което се подчертава, че църквата не може да
остане извън обсега на предаността и грижите, които Отече
ственофронтовското правителство имат за дълг към нова Бълга
рия.1 Затова и в първите години на отечественофронтовската
власт църковните служители се включват във всички меропри
ятия организирани от новото правителство - Заема за свобода
та, подпомагане на югославските деца, трудово-културните бри
гади и т.н. Св. Синод подкрепя и идеята за републиканско уп
равление, като заявява, че Българската православна църква ще
направи всичко възможно за утвърждаване на народната ре
публика за “всестранно добро и пълно благоденствие на наро
да и Отечеството ни”.2
Обявяването на България за Народна република обаче из-
лъгва надеждите на Св. Синод за добри контакти с новото уп
242
равление. На 4 октомври 1946 г в-к “Работническо дело” публи
кува проекта за нова конституция, в който се упоменава за отде
лянето на църквата от държавата. П оставя се началото на
потъпкване не само на християнските традиции в българското
общество, но и на постепенното, но упорито унищожаване на
религиозното съзнание на българските граждани. Целта на но
вата власт е чрез атеистичното и комунистическо възпитание
да се промени мисленето на хората, за да станат те достойни
граждани на съвременнта социалистическа държава. Вярата в
Бога се замества с вяра към Партията!
Лояността на църквата към държавата остава да съществу
ва още дълго време. Още повече, че властта не обявява църков
ните служители за политически врагове, както е в Съветския
съюз, не разрушава официално църковните храмове, нито пък
открито забранява дейността на религиозните организации.
Самият Варненски и Преславски митрополит Йосиф на среща с
министъра на външните работи през 1950 г., състояла се във
връзка с поредната акция на правителството за закриване на
Семинарията и преместването й в Черепеш казва следното: “Ако
проследим живота на църквата от 9 септември 1944 г. насам,
ще установим една положителна система от дела в отношения
та между църква и държава. Ние наистина не можем да бъдем
такива идеални отечественофронтовци, както Вие..., но ние се
стремим да се включваме в строителството на ОФ, разбира се
доколкото ни позволяват нашите условия. Ние не сме конспера-
тивна организация, защото сме подписали клетвена деклара
ция да изпълнявмаме законите на Народната република”3. Въпре
ки че заявява верността си към правителството на Отечестве
ния фронт Синодът посреща с недоволство и реагира отрица
телно на всички онези мерки, които засягат интересите на
църквата и преди всичко приемането на Закона за вероизпове
данията, Конституцията на HP и многобройните антирелиги-
озни кампании, организирани от новата власт.
Един от първите актове на държ авата срещ у ц ърквата
е насочен срещ у изучаване на религия в училищ ата. През
243
октомври 1945 г. Министерството на просветата изхвърля от
учебния план предмета “Вероучение”. През януари 1946 г. вече
със Заповед на М инистъра на народната просвета се нарежда
религиозното обучение на ония ученици, които желаят това, да
се извършва само извън учебните занаятия, в извън учебно вре
ме и извън училищните сгради.4 Религиозно възпитание в учи
лище не се разрешава и се забранява на учители да бъдат лекто
ри по вероучение. Срещу тези забрани, с големи усилия църквата
успява да организира обучението на децата по вероучение в соб
ствени училища. Само във Варненска и Преславска епархия през
учебната 1945/46 г. са открити 147 вероучителни училища, които
обхващат 68% от учениците в основните училища.5
Религиозно образование децата получават и по време на
многобройните проповеди, които църквата официално органи
зира по различни поводи. Във връзка с отбелязване Деня на
православната християнска младеж /4 декември / в Църковния
храм “Три светители” - Ш умен се организира забава на учени
ците от енорийските училища, на която свещеник Методи М ил
чев изнася проповеди за ролята на църквата. На следващия ден
около 300 деца от първоначалните училища и 250 ученика от
Мъжката гимназия в града получават Св.причастие.6 В резултат
на взетите мерки от отечественофронтовското правителство
през следващата година числото на получилите Светото при
частие е значително по-малък - около 100 ученика7. С приема
нето на Конституцията от 4 декември 1947 г. и новите ограни
чителни мерки спрямо църковните служения, единственият
начин за оцеляване на вероучението остава чрез системата на
прицърковните училища, чието организиране обаче е почти
невъзможно. Образователното дело на църквата се преустано
вява окончателно с приетия на 24 февруари 1949 г. Закон за из
поведанията.
Първата стъпка на Партията към ликвидиране на религи
озното възпитание приключва успешно. С премахване на веро
учението и църковната просвета се засилва възможността всички
подрастващи да бъдат обхванати от атеистичната пропаганда.
244
За тази цел ОК на ДКМС, ГК на БКП, като и другите полити
чески организации провеждат редица пленуми за засилване на
атеистичното възпитание. В резултат на взетите решения пред
учащите се се изнасят беседи на тема “За партията и религия
та”, “Поява и развитие на християнството”, “Има ли бог?” и др.,
организират се специални вечери, посветени на младежта и
комунистическото възпитание, засилва се работата на Дома на
атеиста и Клубовете на атеиста към всяко училище.8
Другият фактор, който оказва изключително важно значе
ние за разширяване на комунистическото и атеистическо възпи
тание и намаляване значението на религията е внедряването на
новите ритуали - граждански брак, кръщаване на деца, погре
бения. Въвеждането на граждански брак се оказва едно от най-
важните действия на Партията в борбата □ за окончателното
отделяне на църквата от държавата и премахване на нейното
влияние. Опит за въвеждане на граждански брак, като законен
официален акт е правен още през 1936 г. от министъра на пра
восъдието Димитър Пешев, но църквата реагира решително и
предложението остава без покритие.
През януари 1945 г. Св. Синод получава законопроекта за
въвеждане на граждански брак, който след два месеца става факт.
Законът е публикуван в Държавен вестник през м. май 1945 г.9
Веднага след влизането му в действие Варненски и Преславски
митрополит Йосиф изпраща Окръжно до всички свещенници,
с което им се разяснява значението на новия закон. Според за
кона църковният брак не се забранява, но остава вече на втори
план. Затова и М итрополитът настоява да се изпращат редовно
сведения, колко двойки се венчаят в църквата и колко остават
само с граждански брак. От получените сведения може да се
проследи резултата от работата на всички партийни и отече
ственофронтовски организации по внедряване на новите риту
али. От 9 септември 1944 до декември 1945 г. в Шумен, в църква
та “Св. Възнесение “се венчаят 28 двойки.10 Броят на младо
женците само с граждански брак е нулев. През 1946 г. само 7
двойки не сключват и църковен брак, като сред тях са имената
245
на най-активните участници в управлението на новата власт -
Евгени Кумбилиев и Невена Петрова, Георги Бушмена и Магда
Филипова 11. През 1968 г. има само един църковен, а през 1969г.
за целия Шуменски окръг от 2 386 граждански брака само 93 са
църковни.12
Тези данни красноречиво показват, че с въвеждането на
задължителния граждански брак Св. Синод е поставен пред
свършен факт, дори и при извършване на обред в най-щастли-
вия ден на младите хора. Спазвайки своите канони в първите
години на промените, църквата държи предимството на търже
ствеността при ритуалите, което също привлича хората, но кое
то се и отчита от Партията като нейна грешка. Затова с течение
на годините внедряването на новите ритуали при определена
тържественост се поставя като основна задача пред партийни
те и комсомолски организации. На 30 януари 1958 г. Бюрото на
ОК на БКП в Шумен взема решение да се обърне сериозно вни
мание за създаване на тържествена обстановка при сключване
на гражданския брак и регистриране на новородени деца, да се
организират сватбени процеси, като се използват умело отдел
ни моменти от старите народни традиции.13 На 2 август 1969 г.
членовете на Бюрото на ГК на БКП вече докладват, че вече е
обзаведена брачна зала, която има празничен и тържествен вид.
Утвърдени са и специалните празнични програми за ритуала.14
В края на 60-те години се открива и специален щанд със про
дажба на сватбени облекла, отваря се дежурен цветарски мага
зин за неделните дни, поставя се витрина със снимки на мла
доженци по време на гражданския ритуал.15
Атеистично-възпитателната дейност на Партията за раз
лика от разпространението на религиозните идеи е в пълен ход.
По-трудно за новата власт обаче се оказва внедряване на съвре
менни ритуали при кръщаване на новородени и при погребе
ния. Дори в края на 60-те години на XX в. ОК на БКП отчита,
че все още голям процент от кръщенетата и погребенията се
извършват от църковни служители. При родени през 1969 г. 1052
деца, в църква са кръщавани 115 деца или 10% от общия им
246
брой. За същото време 70 % от погребенията се извършват в
присъствието на църковен служител. Но това, което тревожи
сериозно партийните ръководители е факта, че в сравнение със
съседните градове Варна, Русе, Силистра - Шумен изостава зна
чително по внедряване на новите ритуали.16 Затова и мерките,
които взема ОК на БКП в града са засилени - провеждат се ре
дица пленуми свързани с разширяване на атеистичната пропа
ганда и атеистичното възпитание. Наказват се партийни чле
нове, които използват църквата при провеждане на съвремен
ните ритуали. През 1956 г. е наказан партийният секретар на
с.Кочово, който под въздействието на свещенника кръщава де
тето си в църква; Миньо Иоданов от с. Драгоево, началник на
околийската статистика, който по време на унгарските събития
от 1956 г. кръщава детето си в църква. С “мъмрене пред органи
зацията” е наказан Иван Марков Сърмов, затова че като парти
ен член и член на партийното ръководство вика поп при пола
гане основите на къщата си.17 С “изключване от партията “през
1957 г. е наказан Захари Зафиров - бръснар, затова че е разре
шил в къщата му да се извършат религиозни обряди / кръщаване
на деца/.18 Списъкът на наказаните през следващите години
може да се удължи с още много имена, но тук е по-важен из
водът, който партийното ръководство в Шумен сам □ си прави
още през 1958 г: “Необходима е системна работа, преди всичко
чрез нашата пропаганда, на основата на здрава научна аргумен
тация, за да могат религиозните предрасъдъци да бъдат замене
ни с научни, реалистични представи.” 19
Изключителната по своите мащаби атеистична и възпи
тателна дейност, провеждана в цялата страна и конкретно в
Шумен, естествено води до намаляване влиянието на религия
та. В края на 60-те години и по точно през 1968 г. ГК на БКП
отчита, че е трудно да се разбере възрастовия състав на вярва
щите, както и степента на религиозността на хората: фанатично
религиозни, пасивно религиозни и демонстративно религиоз
ни. ГК на Партията на няколко пъти през годината провежда
наблюдения върху посещаемостта на църквите, а ОК на ДКМС
247
изпраща 6 групи за наблюдения, които извършват 9 проверки в
двете църкви на града. Те установяват, че по време на Велик
денските празници само в Долната църква т.е. “Три светители”
е имало около 200 младежи и девойки, като най-многобройни
са студентите, творческата интелегенция на Драматичния те
атър. Броят на средношколската младеж също е увеличен. В пос
ледната вечер на Великденските тържества 150-200 младежи
са със запалени свещи, а 52 % от анкетираните младежи отго
варят, че са религиозни.20
В следващите години наблюденията дават почти същите
резултати, което налага Бюрото на ГК на ДКМС да вземе реше
ние за провеждане на индивидуални разговори с комсомолци
те и учащите се, да се засили лекционната дейност чрез изнася
не на атеистични теми.
Борбата за откъсване на трудещите се от “вредните” рели
гиозни предрасъдъци още веднъж доказва тоталитарния начин
за третиране на проблема за свободата на съвестта - т.е. въпре
ки че се декларират свобода на религията и вероизповеданията
Партията налага стремеж за намаляване на нейното влияние.
Причините за тези действия имат както обективен, така и су
бективен характер. Извършените социално-политически про
мени след Девети септември 1944 г., премахването на негра
мотността сред населението и особено демографските промени
през 50-60 години - всички тези процеси се отразяват върху
религиозността на българите. Сред субективните фактори най-
голямо значение за намаляване влиянието на религията оказва
огромната по своите мащаби атеистично-възпитателна дейност,
която всички обществено-политически организации, под ръко
водството на Партията извършват по градове и села.
От своя страна българската православана църква проявя
ва достатъчно реализъм при оценяване на действителността.
Да отстоява своите интереси и да не влиза в сериозни конфлик
ти с новата власт - това е основната линия на поведение и дей
ствие възприета от Св.синод.
248
Кой е прав и кой не? Върху това всеки може да се замисли,
но факт е, че множеството субективни и обективни фактори,
действащи в страната в годините на тоталитаризма, довеждат
до почти пълен атеизъм и унищожаване на религиозните раз
бирания на хората - до премахване на тяхната вяра към бога и
засилване на вярата им към Партията.
И ако днес “скритата” религиозност вече не съществува,
то сега се появява нова форма, която олучава названието “демо-
стративна”.
1Църковен вестник, 19 септ. 1944, бр. 16

2 ДА-Варна, ф.75к, оп.2, а.е.49, л.65
3Д. Калканджиева. Българската православна църква и държава 1944-
1953, С 1997, с. 208/209
4ДА,Шумен, ф.257, on. 1, а.е. 1, л. 32
5Д. Калканджиева. Цит.съч, л. 79
6ДА, Шумен, ф.257, on. 1, а.е. 18, л. 18
8 ДА, Шумен-Б, ф. 6 , оп.8, а.е. 18, л. 118
9Държавен вестник, бр. 108,12 май 1945г.
10ДА, Шумен, ф.256, on. 1, а.е. 76, л.43
11 ДА, Варна, ф.75к, оп.2, а.е.63, л.79
12ДА, Шумен-Б, ф.500, оп.5, а.е.7, л.177
13 Пак там, ф.2, оп.2, а.е.63, л. 189
14Пак там, ф.6, оп.8, а.е. 18, л.9
15Пактам, ф.6, оп.8, а.е.23, л. 5-6
17 Пак там, ф.6, оп.1,а.е.55, л.38
18Пак там, ф.2, оп.2, а.е.189, л. 64
19Пак там, л.96-97
20 Пак там, ф.376, оп.4, а.е.5, л. 217-219
249
СТЕФАН И СТАНИМИР СТАНИМИРОВИ
-ДВА М А ГАБРОВЦИ В ИСТОРИЯТА НА
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Даниела Цонева
В условията на турското владичестство над българските

земи, когато православието и българщината се отъждествяват,
а култовото предназначение на църковните институти съвпада
с историческата необходимост от запазване на народностното
съзнание, религията и църквата заемат важно място в духовния
и обществен живот на габровци. Съхранените религиозни вяр
вания и народни традиции в Габрово, чисто българско селище,
което като църковно-религиозна общност спада към Търновс
ката епархия, съдействат църквата да задоволява интелектуал
ните, нравствени, социални и лични потреби на населението
при изпълнение на своите регулативни функции в областта на
мирогледа, морала и бита, в отношенията между хората и раз
личните прослойки на габровското общество.
През втората половина на XIX век, когато режимът на из
повядване става по-свободен, стопанското стабилизиране на
българите позволява да се строят нови храмове, да се издържат
по-голям брой свещеници. По това време процесите на разви
тие и утвърждаване на българската православна църква задъл
бочават своята значимост като основа на общественото битие в
Габрово. Съпричастни към събитията, белязали пътя за изграж
дане на самостоятелна българска църква са всички социални
слоеве. С дълбоко познаване на психиката и волята на своето
паство възрожденското габровско духовенство обслужва не само
главно религиозните нужди на населението, но се включва ак
тивно в многобройни социално-културни дейности. Енорийс
ките свещеници ръководят килийното училище, а някои от тях
са учители във взаимното. Те са организатори на местното об
щество. Открояват се сред най-влиятелните фигури в общини
250
те и настоятелствата. Пак свещениците са спомоществователи
и разпространители на книги и вестници, представители на габ
ровци пред официалните държавни, кадийски и църковни вла
сти, събирачи на църковни даждия. Посредством вярата и с чув
ство за дълг към отечеството духовенството подпомага под
държането на народностния дух. Габровците йеромонах Дамас
кин и схимонах Онуфрий, Лазар Български /Дебелдялски/ са не
само примери на великомъченици за православната вяра и на
родност, но и свидетелство за стремежа на габровското населе
ние да отстоява своето духовно единство. Конкретна илюстра
ция на процесите на историческото развитие на българското
духовенство през XIX в. е животът и дейността на габровския
свещеник Стефан Станимиров. Социалният произход, тради
циите, съхранени в семейната среда, полученото духовно обра
зование, интересите към историята на българите са условията,
които подготвят и съдействат за изграждането на неговия син
Станимир Станимиров, като един от видните познавачи и създа
тели на българската църковна летопис.
Целта на настоящото съобщение е да се анализират ос
новни факти от дейността на баща и син Станимирови и се раз
крие техния принос за духовното развитие на българското об
щество от средата на XIX в. до 40-те години на ХХв. Интерпре
тацията на фактите се основава на документални свидетелства
от фондовете на Български исторически архив при НБИМ -
София, Исторически музей - Габрово, Държавен архив - Габ-
рово, както и на публикуваните спомени и книги на Станимир
Станимиров.
Свещеник Стефан Станимиров е познат на габровската
възрожденска общественост като дългогодишен председател на
църковната община в Габрово, като участник в борбата за само
стоятелна българска църква, като инициатор за събиране на по
мощи за новоучредената българска Екзархия и благодетел на габ
ровските училища, на които завещава “на вечен фонд” хиляда
златни лева в полза на бедните ученици.1Роден на 1 септември
1823 г. в Габрово, Стефан Станимиров учи в местното килийно
251
училище, а след това и в Габровското взаимно училище. Стре
межът да поддържа своята образованост и необходимостта от
повишаване на авторитета си, който е под непрекъснатия при
цел на общественото мнение, твърде често вписват името му в
спомоществователските списъци на различни по съдържание
възрожденски книги.2 Като архиерейски наместник, длъжност
която изпълнява с прекъсвания 14 години от 1867 до 1896 г.,
той е избран от средите на габровското свещеничество за пълно
мощник на църковно-религиозната ни община в първия епар
хийски събор за устройване на църковните дела. Свещеник Ст.
Станимиров слага подписа си под изработения през 1869 г. “При
временен устав за управлението на духовенството и духовните
дела на Търновската епархия”.3 За материалното подпомагане
на новоучредената Екзархия Ст. Станимиров организира през
1871 г. габровските духовници и всеки от тях “според назначе
ният му свещенически дълг” внасят заедно с 14-те градски и
селски църкви волна помощ от 2 551 гроша. Своята нравствена
подкрепа и благородно състрадание той изразява и при наби
рането на волни помощи за децата от Ново село, пострадало
след разгрома на Априлското въстание. В документ от 4 декем
ври 1876 г. сред имената на 48-те габровци с различно обще
ствено и социално положение е вписано и името на иконом
Стефан Станимиров дал 20 грош а.5 Заради своето усърдие за
развитието на училищното дело свещеник Станимиров е из
бран от габровци за председател на комисията, която ръководи
довършването на сградата на Габровското училище. За събира
нето на необходимите за това средства през 1872 г. той и учи
лищният настоятел Теофил х. Георгиев пътуват до Румъния,
където се срещат с представители на габровската емиграция.6
Прилежното изпълнение на свещеническите обязаности и ак-
тивното му участие в църковно-училищните дейности на Габ
рово правят впечатление на новия търновски митрополит -
Иларион. При идването си в града през декември 1872 г. Ил.
Търновски посвещава Ст. Станимиров в по-висок духовен сан
- иконом.
252
Още преди да бъде ръкоположен за свещеник (14 ноември
1859 г.), както и през следващите десетилетия след добиването
на йерейски сан, Стефан Станимиров се занимава с търговия.
От стриктно водените сметки в търговски тефтер за времето от
1856 до 1891 г. установяваме, че той осъществява търговия с
църковни книги, внасяни от Москва, Киев и О деса.8 Според
д-р Петър Цончев в Габрово започват да се внасят руски църков
ни книги още през XVII в. Отначало се задоволяват нуждите на
местните църкви, а от края на XVIII в. се донасят такива и за
продан на населението. Известни, за сега, първи писмени све
дения за вноса и търговията с църковни книги от Русия се
съдържат в тефтер от 1805 - 1812 г. Сред артикулите вписани в
него, габровският търговец Иван Симеонов е отбелязал, че дава
на брат си Андрей “наустници” и 8 псалтира за продажба на
Неврокопския панаир.9 Тези сведения, обогатени с нови данни
за следващите десетилетия на XIX в., дават основание на Ма-
ньо Стоянов да констатира, че в северобългарските земи градът
“гдето може би най-рано достигат руски книги и гдето се създа
ва най-голямата сбирка от тях е Габрово”.10
Тефтерът на свещеник Ст. Станимиров, който е част от
фонда на рода Станимирови, съхраняван в БИА при Народната
библиотека “Св. св. Кирил и М етодий” - София, носи харак
терните белези на този вид извори на историческа информация
- с кратки и конкретни сведения за покупко-продажбата на сто
ката /брой и вид на артикулите, направени разноски/, за имена
та на посредниците и клиентите, на селищата и пазарите за
търговия. Въпреки че води живот на свещеник и на търговец
едновременно, това не пречи на Ст. Станимиров да се вписва в
сложните и многопосочни търговски отношения като добросъве
стно управлява търговските си сметки в продължение на пове
че от 35 години. За свой търговски партньор и основен посред
ник във вноса на руските църковни книги той използва възмож
ностите на габровеца Васил К. Рашеев, одески българин, “един
от първите пионери за развитието на българо-руските търговс
ки връзки”.11 Завоювал важни позиции на руския пазар, Васил
253
Рашеев е в постоянна връзка с габровци и подпомага стопанс
кото и културно развитие на Габрово. Обезпечаването на по-
сигурна търговия, както и поддържането на непрекъснат баланс
на вноса на църковни книги изисквало подкрепата и съдействи
ето на крупните търговци в емиграция. От записаното в тефте
ра може да констатираме, че Ст. Станимиров осъществява тра
ен контакт с него: “Проваждам чрез Рашеев и син в Одеса книж
ни рубли 500 за разноски от Одеса до Рухчук за 4 коратки кни
ги”, а за януари 1889 г. е отбелязал - “писах на господин Васи-
лия Н. Рашеев в Одеса да проводи от М осква и Киев книги
църковни”.12
За основни стоварища на руската си стока Ст. Станими
ров използва, както всички габровски търговци Свищов и Русе,
защото са градове, в които са съсредоточени обслужващите
търговията съоръжения. Ст. Станимиров постоянно записва
върху страниците на тефтера си: “Кирия от Рухчук за Московски
книги до Габрово - 186 грош а”, “Кирия за киевските книги от
Свищов до Габрово - 32,10 грош а”.13 А свидетелство затова, че
поддържа интензивна търговия за внос на руски църковни кни
ги, са твърде концентрираните една след друга бележки с дан
ни за броя и вида на закупените книги. На 1 юни 1885г. е марки
рал покупка на “книги църковни от Киев” - по 10 евангелия,
ирмологии, последования молебни, служебника, за да запише
на 28 юни с. г. нова покупка на “книги църковни от М осква - 5
псалтира малки, 6 апостола, 2 минея празнични, 10 октоих в 2
книги, 5 требника” и т. н .14
Освен че внася църковни книги от Русия, свещеник Ст.
Станимиров се грижи за тяхната разпродажба и разпростране
ние в различни селища на българските земи. Липсват подроб
ности за начините и пътищата на тази му вътрешнотърговска
дейност. Значителна част от селищата, обект на търговията с
руски църковни книги, са от районите около Габрово - селата
Душево, Нейковци, Велчовци, Ряховци.15 Негови клиенти са
търновците Димитър Донюв и Стефан X. Тодоров. А за датата
254
5 март 1882 г. Ст. Станимиров е отбелязал: “Проваждам книги
на г-на X. Стоянча X. Тачева в Ст. Загора”.16
Търговските интереси на свещеник Стефан Станимиров
относно вноса на църковни книги са проявление на стремежа
на православното духовенство за религиозното ограмотяване
на българите, едно от светските му удоволствия, чрез което се
изявява като ревностен поддръжник за опазване на славянска
та книжовна традиция. А посредством своя син той осъществя
ва и напред във времето духовните си търсения на човек с ши
рок светоглед.
Станимир поп Стефанов Станимиров, роден в Габрово
на 26 октомври 1858 г., е личност известна сред интелектуал
ните среди в новоосвободена България. Един от първите и зна
чими историографи на българската православна църква, ж и
вотът и дейността му са обект на изследвания, но все още лип
сва цялостно систематизиране на проучванията за неговия при
нос.17 Стимулиран от опита на свещеника и личния пример на
бащата Стефан Станимиров, натрупани и проявени при фор
миране на житейската му и обществена биография, след завър
шване VI клас на Габровското главно мъжко училище, с отпус
натата от руския Св. Синод годишна стипендия в размер на 200
рубли, през 1875 г. Станимир Станимиров се записва като ре
довен ученик във втори клас на Киевската духовна семинария.
Следването в църковно-историческия отдел на Духовната ака
демия в Киев, която завършва в 1883 г., разширява познанията
му по църковна и гражданска история, задълбочава интересите
му към богословието, но не предопределя бащиния избор - пътя
му на духовник.18
Годините на учителстване в Габрово и София, препода
вателската му работа по всеобща история и история на старите
източни народи в открития през 1888 г. по негова идея Висш
педагогически курс, прерастнал във Висше педагогическо учи
лище /днешния Софийски университет/, където също препода
ва няколко месеца, са етап в усъвършенстването на творческата
му ерудиция. Като директор на Габровската гимназия /1884 —
255
1886 г./, на Първа и Втора Софийска мъжка гииназия /1886-1893,
1899-1910, 1918-1921 г./, ректор на Цариградската духовна се
минария /1894-1897 г./ Станимир Станимиров е “равен между
равните”, взискателен за “навременното и точно” извършване
на училищните задължения, познаващ наизуст законите, пра
вилниците и предписанията с “енергия и трудолюбие” защита
ва интересите на “възпитателното и просветително дело”.19
Освен дейността му, ангажирана с българското училище, обшир-
ното му богословско и историческо образование го обвързва и с
отговорни обществени и държавни постове. В биографията му
се вписват длъжности като деловодител на училищното попе
чителство /по-късно Училищен отдел/ при Българската екзар
хия в Цариград /януари - август 1884 г./, секретар на Св. Синод
в С оф ия/1914-1917 г./, директор на Етнографския м узей /1921-
1922 г./ и на Народната библиотека /1922-1923 г./, член на Българ
ското историческо дружество и на Археологическия институт,
първи председател на Българското народонаучно дружество.20
Като автор на значителен брой статии, преводи, рецен
зии, учебници и отделни съчинения, посветени на християн
ството и православната българска църква, на обучението по
богословие, Станимир Станимиров превръща в родова тради
ция стремежът за религиозното ограмотяване на българите. Поле
за творческата му изява на историк и писател са вестници и
списания с утвърдени позиции, историческите четения, орга
низирани от Българското историческо дружество. Повече от
двадесет са изданията върху страниците, на които печата свои
те трудове - Духовна култура, Българска книга, Братско слово,
Духовна пробуда, Християнка, Светлина, Известия на БИД и на
Народния етнографски музей в София, Училищен преглед, Църко
вен вестник, Заря, Мир и много други.21 Първата книга на Ста
нимир Станимиров, която излиза от печат през 1894 г. е “Учеб
ник по история на българската черква”. Претърпял още две пре
работени и допълнени издания /1907,1925 г./, учебникът съдържа
кратки, систематично подредени очерци за развитието на хри
стиянството в българската държава от преди покръстването на
256
Борис I, както и за състоянието и проблемите на българската
църква по време на турското господство. Само за няколко годи
ни съгласувано с Министерството на народното просвещение,
съобразно с програмите на духовните семинарии и в помощ на
обучението в класните училища, се издават още няколко учеб
ника по история на християнската черква /1897 г./, Закон Божи
в две части /1898 г./, Умозрително богословие /1898 г./, Свеще
на история - стар и нов завет /1900 г./, които Станимир Стани
миров посвещава на родителите си иконом поп Стефан и хад-
жи Екатерина Станимирови, на брат си Силвестър и на сина си
Стефан. Учебниците - авторски и преводни, задоволяват в края
на XIX и първите десетилетия на XX век потребностите на
българското училище от знания за разпространението на рели
гиите, за обредите в богослужението, за развитието на българс
ката църква.
Изключително наситен е творческият период на Ст. Ста
нимиров през 20-30-те години на XX век, когато като плод на
енциклопедичните му занимания и научни изследвания се из
дават по-голям брой от публикациите му.22 Те включват широк
обхват на проучваните селища и райони. На фокуса на проучва-
телските му търсения са Пловдив, Самоков, Търново, Ловеч,
Габрово, Троян, София, Цариград, Одрин. Според разработена
та тематика историческите съчинения могат да се обособят в
няколко основни групи: 1. Личности - жития на светци и био
графични характеристики на духовни лица. 2. М анастири и
църковни храмове. 3. Духовни училища. 4. Из църковната исто
рия на отделни населени места. За написването им освен лич
ните впечатления, срещи и познанства, Станимир Станими
ров използва и оригинален документален материал, съхраня
ван в различни архиви.
Твърде многолика откъм житейски съдби и духовни про
яви е палитрата от образи, които са обект на писателското му
перо - от първоучителя св. Климент Охридски и двамата вели
комъченици за българската вяра и народност, провъзгласени от
православната църква за светци Георги Нови Софийски и Ни-
257
колай Нови Софийски, пловдивският митрополит Максим и Сте
фан Ковачевич - епископ Лаодикийски, до архимандрит Йосиф
Соколски, създател на Габровските манастири. Документални
източници за публикуване текстовете на житията на светците
са описите на ръкописите в библиотеките на Рилския манастир
и на храма “Св. М ъченик Николай Йови Софийски” в София,
публикациите в руския печат на известните учени А. Хилфер-
динг и П. А. Сирку. Освен пълното им съдържание, Станими
ров прибавя обяснителни бележки за битуването на ръкописи
те, както и за съществуването на още три жития на св. Георги
Нови Софийски.23 Сведения за дейността на епископ Стефан
Ковачевич той набира от книгата “М есецослов или Календар
вечний” за 1853 г., от статия на Г. С. Раковски в подлистник на
в. “Дунавски лебед” от 10.Х.1861 г., както и от “Архива на
Възраждането” при Народния етнографски музей, София.24 Ста
нимиров изяснява същ ествени моменти от био-графията му.
“Строго научна, обективна”, но останала “почти незабелязана”
е работата на Иван Снегаров върху животописа на Св. Кли
мент Охридски - такава е оценката, която прави Ст. Станими
ров в рецензията си за публикацията на именития български
историк. С изказаното мнение той не само изяснява приноса на
Снегаров, но и внася нови моменти в историограф ията за
българските църковни дейци.26 От 1922 до 1930 г. Станимиров
издава пет публикации за габровеца Йосиф Соколски, които
отразяват в многопосочен план личността и деятелността на
духовника. Запознанството им датира от март 1875 г. и продължа
ва до смъртта на отеца в 1879 г., време което му позволява да
опознае душевния мир на съотечественика си. Като се основа
ва на личните контакти, както и на резултатите от работата на
Йордан п. Георгиев, който през 1910 г. обработва 50 документа
от архива на Киево-Печорската лавра, Станимир Станимиров
пръв прави задълбочен анализ и обобщ ение на събитията,
свързани с Йосиф Соколски.26
Особеност на втората група исторически съчинения е из
ползването на два подхода в изложението - цялостна характе-
258
ристика на развитието на храмовете и манастирите, обект на
изследване или публикуване на отделни документи, предста
вяне на конкретни църковни вещи и реликви, съхранявани в
тях. Въпросите за времето и мястото на съграждането, кой е май-
сторът-строител, до кога съществува и какъв е неговият статут,
са основни моменти в публикацията на Станимиров от 1931 г.
за храма “Св. Йоан Рилски” в Средец /София/. В няколкото из
дания за историята на Бачковския манастир от 1928,1935,1937 г.
той представя миналото на светата обител от основаването й в
1083 г. до средата на XIX век. Но на вниманието на неговите
изследвания е и чудотворната икона “Св. Богородица Петрич-
ка”, част от иконното богатство на манастира.27 Отпечатването
кондиката на храма “Преподобна Параскева” в Троян, на ферма
ните за закрила на Габровските манастири, илюстрира опреде
лени страни от съществуването им. С публикуването за първи
път на превода на турските фермани за Соколския и Девичес
кия манастир Станимир Станимиров предоставя възможност
та, историческата наука да конкретизира и правилно да тълкува
моментите около тяхното основаване.28 Приписките, равносмет
ките за разходи и приходи, имената на учители, училищни на
стоятели, списъците на църковни вещи и книги, текстовете на
писма, които са част от съдържанието на кондиката, открита
през 1897 г. при ревизия на Ловчанското окръжно управление,
обясняват важни събития и факти от историята не само на
църквата, но и на селището.29
Дейността на Отдела за народното просвещение и духов
ните работи по изграждането на система от духовни учебни за
ведения в България, за поддържането на българските такива в
Одрин и Цариград, процесите на историческото им развитие
Станимир Станимиров третира в поредица-та “Нашите духов
ни училища” както и в отделни съчинения на тази тема. П ред
мет на специализираните му проучвания са Самоковското ду
ховно училище, Търновското епархиално богословско училище,
Свещеническото екзархийско училище в Одрин, пренесено в
Цариград и преобразувано през учебната 1891-1892 г. в чети-
259
рикласна семинария. Краят на XIX и първите десетилетия на
XX век отбелязват активно присъствие на богословските учи
лища в българския църковен живот.30
Последната група исторически трудове на Станимиров
включва изследвания за църковната история на Ловеч и София.
Подчинил творчеството си и обвързал житейската си био
графия с историографията на християнската религия и българс
ка църква, Станимир Станимиров се откроява като добросъве
стен историк, макар и несъответстващ на всички изисквания на
професионалната историопис, неговите текстове допринасят за
развитието на знанието за историята на нашата православна
традиция.
1Златна книга на дарителите за народна просвета. Кн. I. Пловдив, 1907,

с. 470-471; Д А -Г абр ов о, Ф. 5К, оп. 2, а. е. 60, л. 2-3.
2 Венец азбучньш или нравствени наставления. Букурещ, 1863; Кратка
елементарна геометрия. Прага, 1873 /автор Ив. Гюзелев/; Житие святаго Гри-
гория архиепископа Омиритскаго. Белград, 1852; Наручна священическа кни
га. Белград, 1874.
3 История на Габрово. C., 1980, с. 95.
4 Материали по църковната борба,- Сборник за народни умотворения,
наука и книжнина. Том 22-23, C., 1906, c. 134-135, док. № 255.
5 ИМ - Габрово, инв. № 521 -В.
6 Пак там. инв. № 1469-В.
7Златна книга на дарителите..., с. 471.
8Н БКМ -БИА,Ф . 562, а. е.З .
9 П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово. C., 1929, с .4 1 8.
10М. Стоянов. Руската книга в България до Освобождението. Известия
на Държавна библиотека “В. Коларов” за 1953 г. C., 1955, с. 204.
11 НБКМ - БИА.Ф. 562, а. е. 3, л. 13, 14; Хаджиниколов. В. Българо-
руски стопански отношения и връзки до освобождението ни от турско иго.
Трудове на Висшия икономически институт “К. Маркс”, T. 1,1957, с. 73.
12 НБКМ - БИА,Ф. 562, а. е .3 ,л .1 3 ,14.
13 Пак там. л. 9.
14 Пак там. л. 9.
15 Пак там. л. 146,151.
16 Пак там. л. 152,143.
260
17 Хр. Вакарелски. Български народ. 1942, № 2, с. 96-98; Д. Попов.
Български учител, 1943, № 2, с. 6-17; П. Чолов. Български историци. 1981,
с. 358-359.
18 Сб. 25 годишният юбилей на Станимир поп Стефанов Станимиров.
Из отчета на I Софийска Държавна Мъжка гимназия за учебната 1907-1908 г.
C., 1908, с. 26-27.
19 Пак там, с. 29-30.
20 Пак там, с. 27; Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. C., 1995,
с. 96; Алманах на Софийския университет 1888-1928. C., 1929, с. 559
21 Алманах на Софийския..., с. 560.
22П. Чолов. Бълг. история, с. 358; Алманах на Софийския, с.559-560.
23 Ст. Станимиров. Житие на св. Георги Нови Софийски. 1932; Житие
на Св. мъченика Николая Нови Софийски. 1931.
24 Ст. Станимиров. Стефан Ковачевич - епископ Лаодикийски.
25 Българският първоучител св. Климент Охридски /живот и дейност/
от Ив. Снегаров, разглежда Ст. Станимиров, 1927, с.15.
26 Ст. Станимиров. Спомените ми за архиепископ Йосиф Соколски.
Отделен отпечатък от Известия на Историческото дружество, кн. V,
1922; Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на
православната черква. Отделен отпечатък от сб. в чест на В. Н. Златарски,
1925; Страници из живота и дейността на архиепископ Йосифа Соколски. От
делен отпечатък от Известия на Историческото дружество, kh.VI, 1924; Архи
епископ Йосиф Соколски в Холм. 1925; Архиепископ Йосиф Соколски в Кие-
во-Печорската лавра. Отделен отпечатък от сп. Духовна култура, 1930, кн. 42,
43 и 44.
27 Ст. Станимиров. Най-старият храм “Св. Йоан Рилски в Средец”. От
делен отпечатък отсп. Народен страж. 1931, кн. 7 и сл.; Из историята на Бач-
ковския манастир. - ИИД, 1928, кн. 7-8; Бачковският манастир през XV век,-
ИИД, 1935, кн. 14-15; Бачковският манастир през втората половина на XVI в. и
през XVII в., ИИД, 1937, кн. 16-17; Чудотворната икона “Св. Богородица Пет-
ричка” в Бачковския манастир. C., 1939.
28Ст. Станимиров. Кондиката на Троянския храм “Преподобна Пара
скева”. Отделен отпечатък от Известия на Историческото дружество. 1932, кн.
XI-XII; Материали за историята на Габровските манастири. Годишник на
Народния музей в София, за 1922-1925 г. C., 1926.
29 Ст. Станимиров. Кондиката на Троянския....
30 Ст. Станимиров. Из дейността на Отдела за народното просвещение
и духовните работи за откриване духовни училища в България. Училищен
преглед, год. XII /1907/, кн. 9, с. 948-962; Из историята на Самоковско-Рилското
261
богословско училище. Училищен преглед, год. XII, кн. 10, с. 1052-1076; Юби
лейна страница из историята на Държавното духовно училище в Самоков.
Църковен вестник, год. X I/1910/, кн. 19-20, с. 89-128; Из историята на Търнов
ското епархиално богословско училище. Архив на Министерството на На
родното просвещение, год.1 /1909/, кн. 1, с. 81-121, кн. 2, с.4-50; Из историята
на Самоковското духовно училище. Архив, год. I, кн. 3,с. 38-83, год.Ш /1911/,
кн. 1, с. 3-19; Из историята на Българското свеще-ническо екзархийско учили
ще в Одрин. Сборник Луи Леже. C., 1925, с. 44; Българската духовна семина
рия в Цариград през учебната 1895-1896 г. Библиотека, кн. XVI-XVII, 1896,
с. 20-44; Българската духовна семинария в Цариград през учебната 1896-
1897 г. Отделен отпечатък, с. 44.
31 Ст. Станимиров. Из черковната история на гр. Ловеч. В: Ловеч
Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. II /1930/, кн. IV
/1932/, кн. V /1933/ и кн. VII /1938/; Религиозният живот в София от Освобож
дението до днес. Отделен отпечатък от Юбилейна книга на града София /1878-
1928/. C., 1928; Из черковната история на гр. София. Народен страж, год. XI до
XVIII /1932-1936/.
262
“ПОПОВСКАТА ПЕСЕН” ОТ ОХРИДСКО И
ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА НА ЕТНИЧЕСКИЯ ХРОНОТОП
В енета Я н к о в а
Като религия от монотеистичен тип християнството се

приспособява към унаследената религиозност на селската об
щина (“общинна религиозност” - М. Вебер) и преосмисля зава
рения етничен хронотоп, натоварвайки го с нови християнизи
рани представи за време-пространство.1 Християнството пре
подрежда и йерархизира стойностите в духовния свят на пат
риархалния човек като съвсем целенасочено търси формули за
адаптиране и трайно установяване на християнската аксеология.
Особено важен се оказва проблемът за пресемантизирането на
традиционната ценностна система и за изграждане на цялост-
на идейно-художествена стратегия за християнизирането на
унаследени обредно-поетически текстове, чрез които се разпро
страняват морални повели и се нормира индивидуално и со-
циално поведение. Това са сугестивни поетически послания,
които се установяват трайно в съзнанието на селската общност
като образ, персонаж, мотив и пр., но - натоварени с нови иде
ологически стойности. Така разбирането за етничен идентитет
се вплита в религиозния интеретнизъм на християнството.
Това е една от възможните посоки за въздействието на
християнството върху етногенетичния процес. Изключителен
интерес за съвременното етноложко познание представлява все
още неизясненият въпрос за взаимодействието на “етносфера-
та” и “теосферата”, за механизмите на неговото осъществява
не.2 Изложеното по-долу е само пример и заявка за по-задълбо-
чено изследване на все още запазения емпиричен материал.
Такава формула, своеобразен фолклорен песенен катехизис, е
закодирана в т. нар. “Поповска песен” от Охрид, изпълнена през
1850 г. от свещеник Симо и записана от Кузман Ш апкарев.3
263
Песента и празничният “текст ”
Оскъдните бележки на записвана дават ценна информа
ция за мястото на песента в празничния “текст” : “Преди 30-40
години старите свещеници в Охрид, кога присъстваха на някоя
брачна, светительска или каква да е било гостба, преди да се
започнеха от гостите увеселителните световни песни и свир-
би, тие, свещениците изпейваха предварително настоящата пе
сен, останала вероятно от българско време; а с това даваше се
сигнал след нея да следват веселбите, песните, свирбите и хо-
роигранията.”4 Разгледана според теорията на празника, песен
та маркира важен момент от битието на патриархалния човек.5
Свидетелството на записвана отнася изпълнението на песента
най-вече към празници от лиминален тип: към сватбата като
празник на прехода на индивида от един социален статус в друг
и към службата (курбана) като семейно-родов празник на све-
теца-покровител, макар и да се допуска това да става и при дру
ги случаи на гощавка. Информацията акцентува върху гощавка
та и трапезата като неизмененни аспекти на празника.
“Поповската песен” маркира особен институционализи-
ран времеви отрязък в живота на селската общност, който се
отграничава от не-празника (делника, ежедневието). По-точно
нейното изпълнение е знак за сакралното начало на празника,
чрез което празнуващите се приобщават към сакралната исто
рия и сакралните ценности на колектива. Наред с това песента
е интересен пример за адаптирането на два типа сакралност -
фолклорна и християнска - и на налагането на християнските
ценности. Макар и късно записан, регистрираният песенен ма
териал е удачно средство за хипотетична реконструкция на пред
полагаеми процеси от предхождащи епохи.
Изпълнението на песента преди започването на празника
го преосмисля изцяло по посока на неговото християнизиране.
Така предците (мъртвите прародители) се заменят от христи
янските светци, при което запазват покровителската си функ
ция над семейството. В контекста на сватбата като семейно-ро-
дов празник се осъществява възможност за въздействие и в сфе-
264
рата на възпроизводство на общността. По този начин циклич-
ното време на аграрно-стопаиския календар и на зависимия от
него живот на индивида се съизмерва и с линейното време на
християнската история, а пространствените измерения на сел
ския празник (топологията на празника) се вместват в топосите
на християнската древност.
Наблюдаваме процес на съхраняване на етноинтегратив-
на функция на празника, тъй като слушателите на песента са
обединени като участници в една относително устойчива “праз
нуваща общност”, в която всеки поема определена роля за за
пазването и предаването на социално-антропологичната ин
формация.6 Наред с това тази информация се ориентира по по
сока на нейното християнизиране. Осъществява се християни-
зация на “общинната религиозност”, а празнуващият човек (homo
feriens) се конституира не само като член на “своята” етническа
общност, но и като християнин. Като преследван краен резул
тат празнуващата селска общност се диференцира от непразну-
ващата по признаците: конфесионална принадлежност и съзна
ние за етничен идентитет.
Как се постига и как съществува релацията етнично - инте-
ретнично, т. е. - християнско? Най-общо процесите отдавна са
определяни от изследователите като: взаимен компромис, при
мирение, приспособяване.7 По-нататък ще направим опит чрез
анализ на словото в песента да доловим процесите на прекоди-
ране на различните кодови йерархии.
Словото в песента
Вариантът у Ш апкарев е непълен, липсват стиховете за
числата 8 и 11. П есента е структурирана върху постепенното
изграждане на стихови модули и на тяхното повторение, при
което движението е от числото едно до числото 12:
Да речиме първо:/първ е господ на небо;/нему му семоли-
ме/ и му се поклонваме/ и него го славиме./Да речиме второ:/
втора Богородица;/ първ е господ на небо,/нему му семолиме/ и
му се поклонваме/ и него го славиме./Да речиме третъо:/ тре-
тя света Троица,/втора Богородица,/първ е господ на небо....
265
Да речиме дванайсето:/ дванаесет апостоли,..../ седум
църкви христови,/шестокрили ангели,/пет се църкви христо
ви,/ четир’ евангелисти,/ третя света Троица,/ втора Бого
роди ца/ първ е господ на небо;/ нему м у се молиме/ и му се по
клонваме/ и него го славиме.
Познат е вариант от Копривщица, публикуван от Любен
Каравелов8 Функционалната му обвързаност с числовите гатан
ки (вж. началото на песента!) го структурират по друг начин -
като песенна илюстрация на числото 12. Самият Каравелов по
мества още две песни, които според него са по-стари (“са се
образували още в глъбоките древности”), без да отчита, че те
по-скоро отразяват по-нови постхристиянски тенденции. Тук
също липсва числото 6; напълно съвпадат стиховете за числата:
4, 5, 10, 12; частично съвпдат стиховете за числата: 7 (“седем
собора вселенски”), 9 (“девет чина ангелски”). Различие се ус
тановява при: 2 (“две табли М оисееви”), 3 (“три йерарха вели
ки”). По-различна е по изказ и формулата за числото едно: “Йе-
дин син М ариин,/ който седи на небето/ и владее над назе...”
Налага се заключението, че независимо от различния контекст,
в който битуват двете песни, те следват общ песенен инвари-
ант като забелязаните отлики не променят съществено общата
идейна концепция, залегнала в основата му.
“Поповската песен” преповтаря християнската космогония
и очертава християнската космология. Тя започва с изграждане
на представата за първотворението и първосъздателя, обясня
ваща семантиката на единицата. Числото едно означава не само
изходната точка на света, колкото идеята за неговите цялост
ност и единство. Тук е закодирана йерархията на християнските
стойности, като в началото на ценностната парадигма е поло
жен Бог (1), следван в низходяща посока от: Богородица (2),
Света Троица (3), четиримата евангелисти (4), Христовите рани
(5), шестокрилите ангели (6), Христовите църкви (7), ангелски
те ликове (9), 10-те божи заповеди (10), дванадесетте апостоли
(12). Явен е стремежът да се постигне цялостна и систематич
266
но подредена картина на света чрез християнизиране на семан-
тиката на числата от 1 до 12.
В случая не може да не се отбележи преподреждането на
стойностите, при което е особено осезателен Богородичният
приоритет. Мястото на Божията майка непосредствено след това
на Бога и преди света Троица е отразено и във варианта от Коп
ривщица и напълно отговаря на етничния модел на света.9
Ще припомним, че от дълбока древност числата са сакра-
лизирано средство за космизация на вселената.10 Чрез числова
символика и чрез числови формули в архаичните общества се
предава познанието за света и за човека.11 Същите са залегнали
в митовете и във фолклора на редица народи. Християнизира
на версия на това познание с посредничеството на византийс
ката традиция се отбелязва и в старобългарската епоха в т. нар.
въпросо-ответна (еротапокритична) книжнина.12
Тук е нужно да се подчертае, че в “Поповската песен” е
маркирано едноначалието и единството на християнския мо
дел на света чрез устойчивото изтъкване на ролята на христи
янския Бог при хармонизиране на първичното състояние на
битието - това е семантиката на числото едно. Числото тр и трай
но се успоредява със Светата Троица.13 От своя страна числото
12 се преосмисля като знак за 12-те апостоли, а дванадесетица-
та като белег на 12-степенната скала на ценностната парадиг
ма, закодирана в песента, запазва връзката си с по-древен сим
вол на “вселената е нейното циклично пространствено-време-
во развитие”.14
И така, словото в “Поповската песен” “пулсира” между хри
стиянско и нехристиянско, между налагани и унаследени пред
стави и образи. Но християнското е формирано от кодова йе
рархия, която може да се разчете от патриархалната общност
само чрез идентична кодова структура. Ключът, с чиято помощ
се извършва разчитане (прекодиране) от едната кодова йерар
хия в другата, се открива в познатия за празнуващите език на
фолклора.
267
Кодове. Прекодиране.
Процесът е отбелязан y JI. Каравелов, който пише, че “мно
го песни изменили своят езически характер и християнските
светии, преобразили се в езически богове”.15 Той насочва из
следователското внимание към древни числови гатанки, отглас
от които се открива в изпълнявани и до днес фолклорни при
казки и детски забавалки.16 Сюжетният мотив, в който обикно
вено се вмества занимаващият ни текст, е “състезание по над-
думване (надхитряване)” 17 Например:
Един дявол искал да излъже един човек.
- Едно колко е? - попитал дяволът.
- Сам Господ! - отвърнал човекът.
- Д ве колко е?
- Чифт волове.
-Три колко е?
- Три месеца ежът носи.... ” 18
Във фолклорната традиция семантиката на числата се от
нася преди всичко към емпиричното и към трудово-поминъч-
ната дейност. Вариантите са разнообразни и визират предмети
от бита, описание на човешкото тяло и на животинския свят,
полезни знания от аграрно-скотовъдната практика и пр. Устой
чиви (инвариантни) се оказват тълкуванията на числото едно
(“сам Господ”), на числото ш ест (“половин година”), на число
то девет (“девет месеца жената носи”) и на числото 12 (“ 12 ме
сеца - сама година”). Те са отражение на непосредственото ем
пирично познание.
В тората песен, публикувана от Л. К аравелов (с. 410)
съдържа интересна реминисценция на представата за косми
ческото яйце (“йедно ми гашо йейце”) като митопоетически сим
вол на първоначалото и първотвореца, докато присъствието на
Бог е маргинализирано до обяснението на числото 10 (“десет
коня Бога нос ат”).
Към проблема за християнизацията на празника и на
етничния хронотоп
268
Казаното до тук води до следните по-важни обобщения:
I. “Поповската песен” от Охрид е доказателство за настъпилия
идеологически компромис между религиозния християнски
празник и светския календарен и семейно-родов празник. 2. Със
своя сакрален статус песента маркира необходимия преход между
делника и празничното време-пространство. 3. Чрез акта на
песенното изпълнение за празнуващата селска общност етнич-
ният хронотоп придобива допълнителни християнски морал
ни стойности. 4. Релацията етнично-интеретнично се изграж
да на принципите на диалога, схващан като “ответно разбира
не” (М. Бахтин). 5. Нравственото послание на песенните фор
мули цели постигане на приемственост между различните по
коления в патриархалната общност чрез съхраняване и преда
ване на определена социално-антропологическа информация
и превръщането й в християнска конфесионална общност.
1М . Вебер. Социология религии. - В: Работи Вебера по социологии

религии и идеологии. M., 1985., Т. Ив Живков. Етничният синдром. C., 1994
2 JI. Н Гумилев. Зтносфера. История людей и история природи. M., 1993.
3К. Шапкарев. Сборник от български народни умотворения. T. I, C., 1968.
4К. Шапкарев. Сборник от български народни умотворения. T. I, C.,
1968.132,6.1
5В. Н Топоров. Праздник. - В: Мифн народов мира. Т. 2., M., 1982.; М .
Арнаудов. Български народни празници. C., 1943 (1996).; Ив. Божилов. Праз
ници и зрелища в средновековна България. - В: Сб. Празници г1 зрелища в
европейската културна традиция през Средновековието и Възраждането. C.,
1996:27-43.; В Ангелов. Празникът в традиционната народна култура. C., 1997.
6Т. Ив Живков. Етничният синдром. C., 1994,31 ; 77-79
7М . Арнаудов. Български народни празници. C., 1943 (1996). Ж. Кюизь-
оние. Етнология на Европа. C., 1993,179
8JI. Каравелов. Събрани съчинения. Т. 6, C., 1985,410-411
9Д.Петканова. Средновековна литературна символика. C., 1994,11-15
10В. Топоров. Н. Числа. - В: Мифн народов мира. Т. 2., M., 1982
"Сб. посветен на 90-годишнината на Клод Леви-Строс. C., 1998:51-61.
269
12Ан. Милтенова. Числови модели в южнославянски средновековни
erotapokriseis. - В: Безсмъртната вселена. Сб. посветен на 90-годишнината на
Клод Леви-Строс. C., 1998:51-61.
13Д. Петканова. Средновековна литературна символика. C., 1994,46-49
|4Ж . Шевалие, А. Геербрант. Речник на символите. C., 1995, T. 1.243
15 Л. Каравелов. Събрани съчинения. Т. 6, C., 1985,409
16 Примери: Благолаж. Книга I, Габрово, 1994: 74-76 - от с. Кирилово,
Старозагорско; Ил. Зайков,Зл. Асенова. 1984: 128-129
17КПБ - Л. Даскалова-Перковска, Д. Добрева, Й. Коцева, Евг. Мице-
ва. Български фолклорни приказки. Каталог. C., 1994, *1093 А*
18Ил. Зайков, Зл. Асенова. Играчка плачка. Български народни игри и
играчки за деца. C., 1984,128-129
270
БОГОРОДИЦА И ХРИСТОС В НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ
И В ТРАДИЦИОННАТА ЛЕЧЕБНА ПРАКТИКА НА
БЪЛГАРИТЕ
Лидия Петрова
Съобщението е изградено по материали, свързани с тра

диционните вярвания за Св. Богородица и Исус Христос и мя
стото им в лечебната практика на населението от Североизточ
на България.
За народа ни Христос е лечител на душата и тялото. Той е
Бог - Син, но и Богочовек - въплатеният в човек бог. Изпратен е
от своя Отец, за да изкупи чрез страданията и смъртта си грехо
вете на човечеството, да откупи с жертвата си, с кръвта си, хо
рата от силите на злото. Христовата кръв се пролива заради
греховното човечество. “Нарекоха Го Княз на мира, защото с Не
говото идване ще се въдвори мир в душите на всеки един поот
делно, мир между човеците, мир между народите и..., че мечо
вете ще бъдат прековани в рала” /Ис. 9:10,11:6/. Христос се раж
да и идва в плът между хората, за да освети пътя на човека към
Бога и към земята. След като проповядва и прави чудеса, Исус е
разпънат на кръст, но на третия ден възкръсва.1
В традиционните представи на българите често Христос
се отъждествява с Господ, с Бога-Отец. Разпространено е и дру
гото вярване, че Господ и Христос не са едно и също лице. Тях
ги обединява една сила - Светият Дух, който е първоначален. В
с. Добрина и с. Манастир, Варненско казват, че “Господ е сила
та, която владее всичко. Той е природна сила, нещо, с което не
можеш да се пребориш. Господ е възрастен мъж с дълга брада,
облечен в бели дрехи с много широки ръкави. Господ го е има
ло преди Христос. Той е над всички, над Христос. Господ е все
могъщ, но и много жесток. Той е най-силен и Христос не може
винаги да поправя това, което е направил господ.” Христос е
посредник между хората и Господа. Той е човешкият образ на
271
Бога. Исус Христос е човек. Някога е ходел по земята и е вършел
само добрини. Учел хората на различни полезни работи, пома
гал им е. Той е млад и много добър. Христос е милостив и състра
дателен, много справедлив и обича хората, особено децата.2 С
някои свои качества той се доближава до реалния човек и изоб
що до идеала за човек.
В с. Градинарово, Варненско се разказва една легенда за
Исус Христос: той ходел сред хората и им помагал. Когато Ла
зар умрял и неговите близки много скърбели, Исус го съживил.
Един ден, като ходел с учениците си, похлопал на вратата на
една богаташка къща, но не му отворили. След това отишли при
една бедна старица. Тя ги посрещнала, но нямала с какво да ги
гости. Той й казал, да отвори пещта и там имало хляб. Като си
тръгнали, ожаднели. Стигнали до една чешма, но там имало
змии и гущери. Отишли при друга, където водата била хубава.
Исус Христос казал: “Богаташът да пие от първата чешма, а ста
рицата - от втората”.
В народната представа Христос е справедлив, той наказ
ва лошите, грешните, а към добрите, праведните хора е милос
тив и състрадателен, закриля ги при нещастия.
В чест на Спасителя, християнската църква е определила
т. нар. “Господски празници - Кръстовден, Рождество Христо
во, Богоявление, Цветница, Възнесение, Петдесетница, Преоб
ражение. Великден е “празник на празниците”, а Благовещение
и Сретение Господне са едновременно Господски и Богородич
ни празници.3
При повечето календарни празници се свързват традици
онните обичаи и практики с християнските вярвания. Така напр.
вечерта преди Рождество Христово се нарича Бъдни вечер, а
Коледа назовават още Божик, Божич и т. н.
На Иордановден /Богоявление/ се извършва Кръщене Гос
подне. На този ден се прави велик водосвет. Тогава водата, сим
вол на живота, придобива особена целебна и предпазна сила.
От нея се пие при болест, с нея се ръси за здраве. В гр. Девня, а
и в много селища в Североизточна България се стремят чрез
272
извършването на определени обредни действия, да обединят
лечебните и предпазни възможности на водата с някои христи
янски символи. Сутринта рано на Йордановден с китка боси*
лек измиват домашната икона с образа на Исус Христос или Бо
городица с М ладенеца. Изливат старата вода от всички съдове
в дома и ги пълнят с нова, “кръстена” вода от чешмата. Там също
пият по малко вода за здраве и си измиват лицата. Къпят мла
доженците, за да бъдат здрави и да имат много деца.
При изпълнението на повечето празници се извършват
редица лечебни практики, които целят да се осигури здраве на
болните и хората да бъдат предпазени от болести.
Народът ни призовава Исус Христос в баяния и молитви,
като от него се очаква изцеление и спасение от нападналите
човека болести и злини. Народните лечителки много често при
лекуване на определени заболявания отправят молитви към Хри
стос или към Св. Богородица, напр. Димитра Господинова от
гр. Вълчи дол /р. 1890 г./ лекува някой, който е бил урочасан,
като гаси въглени. С ножицата тя взема въглена, прави кръстен
знак върху глинена пъстра паничка пълна с вода и си казва мо
литвата “Отче наш ”.
Като накит, но и като амулет, с предпазна функция се носи
кръст от сребро, злато или друг материал /кост, рог, дърво, ме
тални сплави/, често с изобразен върху него Исус Христос, сце
ната на разпятието му, също Св. Богородица с Младенеца. За
това и един от първите подаръци, които получава новородено
то, са малки кръстчета или иконки, които майката пришива към
шапчицата му. Християнските народи смятат кръста като най-
силното средство против “лошия поглед”, срещу магии и вся
какви лошотии, за предпазване от уроки и изобщо от разни зли
ни се носят и икони-амулети с образа на Исус Христос и Св.
Богородица, а също и други видове накити - гердани, пафти,
медальони, висулки и др.4
Във фонда на Етнографски музей - Варна се съхранява аму
лет, из-работен от зъбите на диво прасе /глиган/. Той е с форма
на полумесец; състои се от два зъба, поставени един срещу друг.
273
Средата на полумесеца е обвита с метална обковка, за която е
закачен кръст. Върху него релефно е изобразен Исус Христос.
При изработването на този амулет за предпазване от “злите очи”,
от лошия поглед, от злите сили и за осигуряване на здраве е
съчетана народната представа за двата зъба, двата рога, като
естествено оръжие за отбрана със здравеносната функция на ме
тала, формата на полумесеца и вярата в кръста и Исус Христос.
Според народната вяра предметите, донесени от Божи
гроб, също икони, кръстове служат за лекуване и имат апотро-
пеен характер. Те се предават от поколение на поколение.Же-
лязка Хаджидобрева от с. Манастир /р. 1926 г./ пази някои пред
мети, които е получила от свекъра си и лекува с тях уроки и
когато някоя майка няма достатъчно кърма. С водата, в която
потапя кръст донесен от Божи гроб, мие очите на болния, а ос
таналата вода изхвърля под трендафила или на място, на което
никой не стъпва.
В с. Неофит Рилски, Варненско през първите десетилетия
на XX в. дядо Лазар е правил “поливки”, когато някой е полу
чил “урама” /удар, парализация, мозъчен инсулт/. Мястото, където
ще извърши обредното лекуване определя, като в ръце държи
икона на Исус Христос или Богородица. “Иконата тръгва и той
върви след нея.” Тя му показва, къде трябва да се извършат ле
чебните действия и те ще донесат здраве на болния.
Съществува обичай, когато някой се разболее, счупи крак
или ръка, също когато някои жени дълго време нямат деца, да
обрекат в дар на някоя църква или манастир - икона, пари, до
битък или сребърна ръка, крак, око, ухо и др. Народът ни персо
нифицира болестта. Чрез имитативната магия той се стреми да
подчини, да обезсили болестта посредством нейните материа
лизирани - чрез вотиви - изображения на човешки фигури, край
ници /ръце, крака/, органи /сърце/ и др., изработени от сребро
или м етални сплави. Тези вотиви най-често се поставят в
църквата върху иконите на Св. Богородица и Христос. Особе
но, ако иконата е чудотворна, то степента на концентрация на
вотиви е по-голяма, респективно гаранцията за изпълнението
274
на отправените молитви е максимална. Народът ни познава и
бактерицидното действие на среброто.5
В Североизточна България много разпространена е прак
тиката бездетни жени да оставят в църквата вотиви - мъжки и
женски фигури или тела на деца. Вярват, че това ще им помог
не, да имат своя рожба. Донка Боева от гр. Балчик /р. 1883 г. в
с. Тригорци, Добричко/ си е направила амулет по следния по
вод: Тя дълго време след сватбата нямала деца. Една съседка й
казала, че трябва да събере сребро от 40 къщи и да го занесе на
златар, който да й направи човешка фигурка, която да изобразя
ва Христос като дете. Четиридесет дни амулетът трябва да пре
стои в църквата, след това се носи от жената, докато забреме
нее. Тогава тя оставя амулета на иконата у дома.
Освен благородните метали - сребро и злато, но и нещо
съвсем обикновено и ежедневно притежава лечебна, предпаз
на и магическа сила - това е чесънът. Освен у българите, това
вярване е разпространено и у други балкански народи - гърци,
турци и др.6 Известна е у нас практиката на Бъдни вечер да се
натриват с чесън за здраве, “да не ги лови зло и болест”. В с.
Аспарухово, Варненско за лекуване на треска върху скилида чесън
записват “Je. Хр. N k a ”, което означава: “Исус Христос победител.
Култът към Св. Богородица е широко разпространен в пра
вославния Изток. В много църкви и манастири иконите й се
смятат за чудотворни и лечебни. Тя е покровителка на родилки
те, майките и майчинството и е защитница на болните, бедни
те и онеправданите. Особено много е почитана от жените. При
различни заболявания призовават Богородица на помощ, об
ричат й дар. Към нея се обръщат народните лечителки в молит
вите и баянията си, където тя е представена като лечителка, ко
ято отстранява болестите от човека.
В християнската религия Божията Майка /Пресвета Бого
родица/ е носителка на божественото женско начало. Тя е срав
нително късно християнско съответствие на Великата богиня -
майка /майка-земя, Кибела, Персефона, Мокош/. На нея е под-
275
властна подземната влага, плодородието, раждаемостта и май
чинството^
Св. Богородица е покровителка на родилките. Божията
майка е изпитала родилните мъки и загубата на чедо, затова ще
бъде благословена към молбите на всички майки. Вярва се, че
тя присъства на всяко раждане. В с. Добрина, Варненско когато
е повикана селската баба и тя влезе при родилката, се прекръства
и казва: “Господ и Св. Богородица да ти помагат” ! Когато завъ
рш и раждането Богородица веднага заминава на друго място.
С лед като се роди детето, според българската традиция се
меси “Богородична пита” /Богородичен хляб/, за да е здраво
новороденото. Тя е без украса, “за да не боледува детето от шар
ка” и “да не му излизат пъпки’*. В някои селища смятат, че едва
след поднасянето на тази пита св. Богородица напуща дома.
О бредна пита се меси и на третия и на 40-я ден след раждането
на детето. Извършват се редица обреди, изразяващи почитта на
хората към Св. Богородица и вярата, че тя щ е закриля новороде
ното и майката. Н а 40-я ден се прави т. нар. “голяма понуда*’ -
меси се пита, канят се гости, гощават се. Обичаят се изпълнява
за здраве в а детето и да се ожени като порасне. Лехусата отива
на църква, за да й ‘^чете поп”. Тя прави 40 поклона пред иконата
на Св. Богородица, оставя й дар.
В чест на Божиата майка се празнуват “Богородичните праз
ници - Рождество Богородично, Въведение Богородично, Успе
ние Богородично, също Благовещение и Сретение Господне.
Рождество на Пресвета Богородица /М алка Богородица/
се празнува най-вече от майките, за здраве на децата. Тогава те
отиват на черква, палят свещичка на иконата на Божата майка и
я молят: “М иличка Св. Богородичке, запази детето ми*”! На този
ден жени, които нямат деца, се къпят в лечебни извори, за да
забременеят.
Празникът Въведение Богородично в храма е почитан и
като Д ен на християнското семейство.
15 август е денят ва Успение Богородично, посветен е на
вечното заспиване, на смъртта на Божията майка. Н ародът ни
Ш
нарича този празник голяма Богородица. Почита Светата Дева
като покровителка на майчинството, брака и семейството, като
застъпница пред Бога на нашите волни и неволни грешки. По
всеместно в българските църкви и манастири, на този ден се
отслужват тържествени литургии в нейна прослава. Жените,
които особено я тачат, обкичват иконите й с цветя и дарове и
горещо се молят, да благослови семействата им и да бди над
тях. Богородица особено се почита от бездетните жени, които в
този ден й принасят курбан и я молят да ги дари е великото
тайнство на майчинството. Всяка млада булка или невеста без
деца, отива да положи дар пред иконата на светицата. Често
жените закачат на иконата вотиви - малки метални изображе
ния на бременни жени или пеленачета, с надеждата за скорош-
но забременяване. Вечерта преди празника й бездетните жени
преспиват в църкви или параклиси, носещи името на Богоро
дица, а сутринта се къпят в лековити извори. С вярата, че све
тицата ще ги дари с рожба, през целия ден носят увит около
кръста си смок, убит от таралеж. В селищата, където има църква
или манастир именуван на Богородица, се правят общоселски
събори. На този ден се обричат и курбани за здраве. Жените
раздават на роднини и съседи богородична пита и плодове /
грозде, диня, пъпеш/, за да бъдат здрави членовете на семей
ството.9
В Провадийско се разказва една легенда за Св. Богородица:
В скалите над с. Венчан се намира пещерата “Дяволската
дупка”. През един тесен проход, който има форма на вити стълби
и се нарича “Стълбичките” се отива в “Дяволската дупка”. Тук
някога Св. Богородица е поставила кръст, та ако има някой смел-
чага да слезе долу и да го вземе. Но един змей го откраднал и го
занесъл вдън земя.
В народната представа Богородица е посредник между Гос
пода и света на хората. Затова тя се възприема като източник на
многобройни чудеса, за които може да бъде помолена. Най-че
сто нейното име се призовава в молитви и баяния, където тя е
представена като лечитедка, която прогонва болестите и осигу-
277
рява здраве на човека. Св. Богородица е тази, която учи народ
ните лечителки да лекуват, като това става обикновено по вре
ме на сън. Народът ни смята, че баячките, баснарките, чекрък-
чийките, бабите-акушерки са земните наместнички на Божията
майка.
Радка Павлова от с. Ново Оряхово, Варненско /р. 1922 г./,
която е известна чекръкчийка в целия район, сънува, че при нея
идва Св. Богородица - тя плаче, защото си е изместила пръста.
Р. Павлова й казва, че не може да й намести пръста, но тя й
показва как трябва да се направи. След няколко дни пак я съну
ва и сега Богородица й показва, как се лекуват изместени кости
в китката. После сънува, че трябва да й оправи ръката в рамото.
Така чекръкчийката се е научила да оправя счупени и разместе
ни крайници.
А Неда Стефанова от с. Приселци, Варненско /р., 1922 г./,
която се е научила да лекува от майка си, една нощ сънува Св.
Богородица, която й казва: “Хубаво лекуваш, но да идеш в Каба-
та /местност край селото, където има кладенец/, там има една
трева /като димитровче - б. а. информаторката не знае името на
билката/, от нея да набереш” ! Тя отива на посоченото място и
намира тази трева. Набира от билката, поставя я върху иконата
на Св. Богородица и там я изсушава. С тази трева лекува разни
болести, също “кади” /опушва/ дете или възрастен човек, разбо
лели се от някоя “страшна болест”.
В с. М анастир жена, която няма кърма се лекува с един
предмет, донесен от Божи гроб, който наподобява корал, нари
чат го “кърмата на Св. Богородица”. Той се е образувал там, къде
то е капало млякото на Божата майка. Промиват “кърмата на
Св. Богородица” с вода, след това пият от тази вода и булките
си измиват гърдите за повече кърма.
На населението от Североизточна България е познато ра
стението “Богородична ръка” /Богородична ръчица, Богородична
трева, Божа ръчица/ и се използва с лечебна цел. На Гергьовден
се бере обредно от роднини на заболелия от “тежка болест".
Сваряват го заедно с други билки и от получената отвара дават
278
на болния да пие в продължение на 40 дни. Коренът на Богоро-
дичната ръчица в сухо състояние наподобява свита детска
ръчичка. Обикновено го носят от Божи гроб или Света гора.
Когато го потопят във вода, той се разтваря. Бездетните жени
пият отвара от Божа ръчица за забременяване. Зашива се в дре
хите за предпазване от болести и зли сили.
С ъщ ествуват и редица вярвания и лечебни практики,
свързани с растението “богородиче” /богородична трева, бого
родичен бурен, божигробче/. Бере се обредно от жените между
празниците Голяма и М алка Богородица - накъсва се на отива
не по друга работа, оставя се до корените на растението и на
връщане се събира. Оставя се в църквата три седмици след Бо
городица, за да му “чете” попът и се пази за лек.
В с. Комарево, Варненско е разпространено вярването, че
босилекът е растението, благословено от Св. Богородица. Зато
ва, ако на празника Голяма Богородица се откъсне босилек, с
него може да се лекува.10
Божата майка и всичко свързано с името й, утвърждава
народната представа за Св. Богородица, като посредница меж
ду божествения и земен социум, закрилница на хората, покро
вителка на майките и децата.
'Д. Маринов. Избрани произведения, т. I, C., 1981, с. 248; В. Ангелов,

Мит и фолклор. C., 1999, c. 110; В. Ангелов. Празникът. C., 1997, с. 44; Митро
полит Макарии. Православно-догматично богословие. СПб, 1868, т. II, c. 168;
Е. Дворянова. Естетическата същност на християнството. C., 1998, с. 14 -122.
2Етнографски музей - Варна, Инв. № IV-52/10/, л. 2,6,13,16,22,28.
3Б. Чифлянов. Литургика. C., 1997, с. 86.
4 Ст. Костов. Амулети против уроки. - ИНЕМ, год. I, кн. II, C., 1921,
с. 91 -110.
5 Ст. Костов. Вотиви. - ИНЕМ, год. II, кн. 1-11, C., 1922, с. 15-22;М.
Инкова. Вотивната практика на тракиеца. В: Сб. Тракиецът и неговият свят. C.,
1997, c. 198-210; Н. Тенева, Р. Дакова. Обредно изкуство. - Из съкровищницата
на Националния етнографски музей. C., 1995, с. 3-31.
6 Ст. Костов. Амулети против уроки. - ИНЕМ, год. I, кн. II, C.,
1921,с. 102.
279
7Етнографски музей - Варна, Инв. № IV-3/1/, л. 400.
8Т. Дяков. Народният календар. C., 1993, c. 123; Р. Попов. Български
народен календар. C., 1997, с. 76; А. Калоянов. Български митове. C., 1979, с.
87; Д. Маринов. Избрани произведения, т. П, C., 1984, с. 487 -495; И. Тодорова
—Пиргова.Човек и ритуал. C., 2000, с.125.
9 В. Грозева. Православни традиции и български стародавни вярва
ния. C., 1994, с. 14; Олег Младенов. Български празничен народен кален-дар.
C., 1997, с. 129.
10Инф. Радка Иванова, с. Комарево, Варненско, p. 1919 г., /личен архив
на автора/.
280
ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ И
СИМВОЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИОННИ НАКИТИ
Светлозара Колева
В настоящото изследване са проучени изображенията на хри

стиянски светци върху български традиционни накити от фонда на
Етнографския музей - гр.Варна. Богатата колекция, събирана в
продължение на много години - от средата на XIX в. до наши дни,
дава богат илюстрован материал за сравнение и възможност да
бъде проследено развитието на различните варианти на разглежда
ните композиции.
През първата половина на ХГХв. се забелязва тенденция на
навлизане на църковното изкуство в изкуството на бита. Под силно-
то влияние на Българското възраждане майсторите-златари започ
ват да използват украсата на изработваните от тях накити цели сце
ни от Светото писание или образите на отделни светци. Както вече
многократно е отбелязвано в научната литература тези изображе
ния са особено популярни и освен в църковната иконопис масово се
прилагат в украсата на изделия от метал, дърво и камък.1Проявата
им обаче е най- постоянна и разнообразна в техническо отношение
при българските народни накити - пафти, тепелъци, муски, амуле
ти, куни /нагръдна икона-накит/. Използването на библейския пер
сонаж засилва първоначалната апотропейна и охранителна функ
ция на тези накити.
Сред проучените накити прави впечатление, че религиозни
образи и сцени се срещат предимно върху палметовидните пафти,
в които са монтирани седефени плочки със същата форма. Според
някои изследователи първоначално седефът е донасян от Божи гроб
или Атон с готови изображения, а българските златари само са го
вграждали в пафтите.2 За това свидетелстват и притежаваните във
фонда на музея самостотелно съществуващи седефени плочки.3По-
късно, както отбелязва Никола Мавродинов, върху седеф са грави
281
рали майсторите от Самоков и Ш умен. Това би могло да предполага
мястото на изработка на разглежданите от нас накити 4
Върху разглежданите пафти са изобразени известни иконог-
рафски композиции: “Рождество Христово”, “Благовещение” и об
разите на отделни светци - Васил и Никола, Константин и Елена.
Най-често се третират обаче популярните от народното творче
ство сцени “Чудото на Св. Георги с ламята “ и “Покровителят на
Солун - Св. Димитър убива цар Калоян”. Двамата светци - конни
ци са оставени един срещу д р у г-с в . Георги винаги изобразен на
дясната пафта , а на лявата - Св. Димитър. Въпреки че светците
яздят един срещу друг те не стигат до конфликт, а всеки се занимава
със своя подвиг”.5
Едва ли има друг светец толкова популярен и почитан от
българския народ, както Св. Георги Победоносец. Култът към него
възниква в Мала Азия към V в., бързо се разпостранява във Визан
тия и оттам идва на Балканите.6В образа на християнския светец се
забелязва едно сложно напластяване и преплитане на езически и
християнски черти. Някои изследователи приемат, че за прототип
на Св. Георги са послужили други образи - на тракийския Х ерос7
или на славянския обреден персонаж.8
В българското народно творчество на светеца са посветени
много легенди, предания, приказки и песни. В изображенията им
върху пафтите майсторите-златари се придържат към наложената
иконоцзафска схема, но същевременно включват и мотиви, повлия
ни от фолклора.
Сред притежаваните от музея накити няколко се открояват с
изработката си на показания сюжет. Независимо, че в изображени
ята се повтаря сцената от известната легенда за Св. Георги и чудото
с победата му над ламята и спасението на царската дъщеря, се на
блюдават и съществени разлики по отношение на участвуващия
персонаж, декоративните и стилови особености.
Някъде /Инв. № Ej2549/ централно място в композицията зае
ма сцената с двубоя. Конят е стъпил здраво на четирите си крака,
сякаш дава сила и здрава опора на светеца, който с две ръце забива
дълго копие в широко разтворена уста на победената ламя. Тялото й
282
е покрито с точковидно изработени люспи и лежи безпощадно на
земята. При изобразяването й майсторът е нарушил пропорцията,
като умишлено е подчертал и уголемил хшцнически оформената гла
ва. Св. Георги е обърнат напред към зрителя, лицето му излъчва
спокойствие и увереност. Облечен в дълга като туника дреха, а зад
него свободно се развява плащът му. Тук е пресъздадена още една
подробност от легендата - пред коня стои царската дъщеря, обрече
на като жертва на ламята. Дългата рокля и короната подчертват ве
личествената й осанка. Принцесата е обърната с лице към светеца,
пред гърдите си е скръстила ръце в жест на благодарност. С голяма
прецизност и детайлност майсторът е изобразил космите по опаш
ката и гривата на коня, подробностите от облеклото, а чрез изпол
зването на червен и черен емайл допълнително подчертава устни
те и очите на действащите герои.
Другаде /Инв. № Е 12340/сцената е пресъздадена по-релефно,
а фигурите са изобразени в движение. Св. Георги с дясната си ръка
забива дългото си копие в устата на ламята,която сякаш го е захапала,
а с лявата здраво държи юздите на коня. Конят е полуизправен на
задните си крака и леко навел глава. Отдолу под него лежи обърна
та по гръб и широко разперила крила полумъртвата ламя. Лицето
на светеца е изваяно по-нежно и смирено, без да носи индивидуал-
на характеристика. Очите, веждите, устните и носът са обозначени
с чертички. Облеклото му също се различава - горната дреха е ши
роко разкроена и притегната в кръста с колан. Хламидата на Св. Ге
орги е закопчана отпред на гърдите и част от нея свободно се вее зад
гърба му. Тук иконографската схема поставя царската дъщеря в левия
ъгъл, зад главните участници в двубоя. Увлекателните подробности
в дрехите и подчертаното изразяване на короната не нарушават об
щата хармония. При този мотив приказният елемент и фолклорните
мотиви нарушават строго установеният църковен канон.
С особено изящество и красота се откроява една позлатена
пафта. /Инв. № Е,2546/. Тук конят е предаден в силно изразено дви
жение - с изправени предни крака, а със задните си е стъпил върху
тялото на падналата ламя. Изображението на ламета се отличава от
другите - тялото й е силно издължено и покрито с едро очертани
283
люспи. Устата й е разтворена и е захапала копието на светеца, който
го забива в нея с двете си ръце. Тук акцентът и вниманието падат
върху Св. Георги и стремителната динамика на двубоя. Впечатлява
що е и облеклото му, при което панталоните му са широко разкроени
и оформени като потури. При тази пафта иконографията позволява
свобода в подробностите на облеклото, във външния вид на ламята
и другите детайли. Седефената плочка е поставена в дълбоко гнез
до, около което има богат бордюр от растителни орнаменти.
Само една от изследваните пафти / Инв. №Е12462/ има над
пис на гърба “++П.1929. Свещ. Енчо п. Стефанов от с.Вайсълъ”. За
останалите липсва по-точна информация в инвентараната книга.
Както вече бе отбелязано мотивите с изображението на двой
ката светци Георги и Димитър са разположени симетрично на две
те съставни части на пафтите.
Интересно съчетаване на християнската агиография с преда
нията и легендите от народното творчество се забелязва при изоб
разяването на Св.Димитър върху лявата част от разглежданите на
кити. Прави впечатление една характерна особеност, произтичаща
вероятно от творческото въображение на златарите. Тук те са съче
тали по свое усмотрение най-известните моменти от живота на
светеца и неговите чудеса. Например при една пафта /Инв. № Ej2549/
изображението е прецизно изработено, почти близко до реалност
та. Фигурата на коня е пресъздадена в стремително движение. Гла
вата му е леко наведена, захапала юздите, а предните крака са вдиг
нати, сякаш се готви за скок. Център на композицията се явява об
разът на Св. Димитър, от който се излъчва напрежението и динами
ката, свързани с двубоя. Светецът е обърнат напред и с двете си
ръце забива дълго копие в паднала под коня фигура. Тя е на мъж, в
безпомощно състояние, облечен във военни дрехи, ботуши и коро
на на главата. Тази подробност потвърждава тезата, че тук е трети
рана известната легенда, свързана с убийството на цар Калоян от
покровителя на Солун - Св.Димитьр.
Друга пафта /Инв. № Е ]2340/ повтаря в подробности фигурата
на коня, облеклото и позата на светеца от съответната половина на
накита, на която е изобразен Св. Георги. При паралела с нея обаче се
забелязва разлика не само в действащия персонаж, но и в динамика
284
та. Св.Димитър държи юздата на коня с дясната си ръка, а с лявата
забива копието си в тялото на мъж. Той е изобразен гол, само с пре-
паска около слабините. Въпреки пресъздадения момент на двубор-
ство, тук не се усеща никакво напрежение.
Различно третиран е този мотив при друга пафта /Инв. №
Ej2546/. Св.Димитър е насочил удара си с две ръце към главата на
войн със шлем. Мащабното решение в съотношението е в полза на
светеца, но напрежението от двубоя се чувства еднакво и в двете
фигури.
Макар и заимстван от църковната иконография изображения
та на Св. Георги и Св. Димитър по разглежданите пафти се различа
ват от строгата иконографска традиция. Като се има предвид огра
ниченото изобразително поле на накита, златарите разполагат така
композицяга, че неин център става сцената на двубоя. Всъщност те
поставят акцента върху него и така го извеждат на преден план.
Във връзка с изследваната тематика ще разгледаме един рядко
срещан и все още слабо проучен от нас накит, притежаван от музея.
/Инв. № Е 52/ Той се състои от кръг с диаметър 11,5 см, към който са
прикачени и групирани на четири страни по 17 броя синджирчета.
Те са събрани в четири петоъгълно оформени пластинки с различ
ни мотиви: Света Богородица с малкия Исус на ръце, иконографска-
та композиция “Възкресение”, лъв със знаме в краката и кон. Към
пластинките с халкички са прикрепени ромбовидни плочки с ку
кички за закачане.При поставяне на гърдите накитът приема форма
та на кръст, като централно място в него се пада на металния кръг,
върху който е изобразена сцената “Чудото на Св. Георги със змея”.
Разглежданата композиция, както установихме трайно нало
жена при пафтите, тук е пресъздадена от майстор-златар в друг ва
риант. По нов и характерен начин са разработени отделните детай
ли, но те са съобразени напълно с утилитарното съдържание на
накита. Д ействието се развива на по-голяма изобразителна
повърхност, а това позволява да бъде разширена иконографската
схема. Авторът поставя акцента отново върху главния действащ пер
сонаж - Св. Георги, но въвежда и нови елементи. Тук симетрията е
нарушена като конят е представен в по-умален вид, а фигурата на
светеца е уголемена. Конят е изправен на задните си крака, предни
285
те са леко подвити във въздуха, сякаш се готви за решителен скок. С
подробности са пресъздадени очите, ушите, ноздрите, гривата и
отделни елементи свързани с оседлаването му.
Златарят явно е държал повече на изразителността в компози
цията, а не на пластиката. Св. Георги е изобразен, без да се съобразя
ва с пропорциите и анатомията на човешкото тяло. Впечатление
прави необичайното изпълнение на лицето на светеца - по юно
шески закръглено - и орнаментиката на нимба му. Своеобразна е и
трактовката на дрехата: горната й част и плащът са оформени в сложни
гънки. В своята цялост те отразяват особеностите на облеклото от
съответната епоха.
Въображението на автора пресъздава и образа на ламята в
различен вариант. Тя е стъпила здраво на двата си крака, тялото й е
силно издължено и покрито с поясовидно оформени люспи. Кри
лете са разперени, а уголемената й глава е обърната нагоре, като е
захапала насоченото към нея копие на светеца. Майсторът засилва
страховитотото й излъчване като подчертава умишлено някои де
тайли: издължава шията, по особен начин оформя опашката и окото.
Тук се забелязва разчупване на шаблона в изобразяването на
сцената от известния двубой като са внесени нови интересни при
казни моменти. Пред главните участници се вижда фигурата на прин
цесата. Тя е протегнала напред дясната си ръка, в която държи цвете.
Изображението й е схематизирано, с чувство на застиналост и ста-
тичност.
В посочената композиция е включен и допълнителен персо
наж. Зад светеца-войн, на задния хълбук на коня, съвсем примитив-
но е представено малко момче. В тази сцена е намерила място една
от легендите, която е свързана с извършения подвиг от Св. Георги, а
именно - спасяването на сина на Лъв Пафлагонски от чужд плен.10
Така майсторът успява художествено да комбинира две събития, ста
нали в различно време и на различни места, но свързани със Св.
Георги и известна от неговото житие.11
Интересно е интерпретирана и сградата завършваща целостта
на изобразения върху накита мотив. Архитектурно е оформена като
дворец, но куполът й завършва с голям кръст. С това сякаш авторът
иска да подчертае и засили християнското звучене на творбата си.
286
Появата и налагането на художественото изобразяване на двой
ката светци - войни Георги и Димитър върху разглежданите накити
може да се търси традиционната народна култура. В цялата българ
ска етническа територия е разпостранено разделянето на годишния
цикъл зима - лято в зависимост от двата празника Гергьовден и
Димитровден. Това двойно делене посредством посочените праз
ници е изключително древно и отразява една от основните митоло-
гически идеи за двоичното на иначе единния заобикалящ ни свят.12
В българските народни вярвания християнските светци Геор
ги и Димитър са двама братя. От легендите е известно, че Димитър
е по възрастния брат. Той се смята за покровител на студа, зимата и
снега, а и според народите представи е свързан с отвъдния свят на
мъртвите. Не случайно в съботата преди празника е една от голе
мите задушници. В Северозападна България светецът се почита
като закрилник на овцете и на този ден се прави т.н. “овча сватба.”13
На Димитровден се извършват и различни гадания - за времето, за
здраве и имотност.
В противовес на своя брат Св. Георги в народните представи
е млад свръхсилен юнак, смел змееборец. Гергьовден е най - голе
мият пролетен празник, който слага началото на новата стопанска
година. Тогава се извършват и много обредно-магически действия,
целящи осигуряване на добро здраве /къпане и роса, теглене на кан
тар/, на плодородието, а други са свързани с любовта и брака. В
Провадийско на обредната трапеза, свързана с празника се изършва
обичаят ’’бесене на млади булки”.14Пак тогава се събличат и връхни
те дрехи на младите булки, с които са се венчали през зимата. За
плодовитост младоженците се замерят с прясно сирене.
С двата празника е свързано вярването, че в полунощ небето
се “отваря” и където има заровено имане, там играе син пламък.15
Взаимната връзка, зависимост и противопоставяне на Св.
Георги и Св. Димитър освен в празниците проличават и в изобра
зяването им върху разглежданите накити, където винаги са разполо
жени един срещу друг. Първенството е дадено на Св. Георги - по
ставен на дясната половина на накита. Въпрекиче конниците яздят
едни срещу друг, те не се сблъскват, а се разминават.Това личи от
287
позите им - всеки е с лице обърнат към зрителя и се занимава със
своя подвиг.16
Съобразявайки се с обема на настоящето съобщ ение е
невъзможно да бъдат проследени и проучени всички мотиви с изоб
ражения на християнски светци и символи върху разглежданите
накити. Затова ние се ограничихме на светците - войни Георги и
Димитър.
Образите, макар и заимствани от църковната иконопис нямат
същото въздействие като иконите третиращи същите сюжети. Трак
товката им е опростена, в повечето случаи сведена до примитив.
Майсторите сякаш дават превес на естествената красота. Първона-
чалната апотропейна същност на изследваните мотиви постепен
но се загубва и въздействат само като декоративен елемент в украса
та на накитите.
1Е. Петева. Български народни накити. ИНМ, VII, 1927; Д. Друмев. Златарско
изкуство. C., 1976; СБлагоева. Български народни накити. C., 1977; Cr.JI. Костов.
Изображението на Св.Георги в българския народен накит. В: Сборник в чест на
проф. Милетич, C., 1912
2 С. Благоева. Цит.съч., c. 19; Е. Петева. Цит. съч., с.99
3Етнографски музей Варна./ЕМ З/Инв^Е! 1941;Инв.№Е[ ^^ИнвЛЕ^ №47
4 Н. Мавродинов. Изкуството на българското Възраждане, C., 1957, c. 103
5А. Попова. Двата пътя на слънцето и лунните превъплъщения. Векове, 1986,
кн.1,с.5
6Е.Привалова,Л.Павниси. Тбилиси., 1977, с.32
7 И. Георгиева. За произхода на един народен празник. Изследвания в че
акад. М.Арнаудов, C., 1970, с. 429
8В. Иванов, В. Топоров. Исследования в области славянских древностей, М.
1974,с.200-202
9 С. Костов. Цит.съч., с. 198
10 И. Дуйчев. Разказ за чудото на великомъченик Георги със сина си Лъв
Пафлагонски. Изследвания в памет на Карел Шкорпил. C, 1961, с.189
11Жития на светиите. C., 1991, с.204
|2Р. Попов. Светци близнаци в българския народен календар. БАН, C. 1991
13Д. Маринов. Избрани произведения, т. 1
14ЕМ,В Инв. №IV-9/l 1/, л. 2467
15 Р. Попов. Кратък празничен народен календар. C., 1993, с.74
16А. Попова. Цит. съч., с.5
288
III Част
Вести, хроники, рецензии

НАЦИОНАЛНИ НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ
ОРГАНИЗИРАНИ ОТ РИМ-ШУМЕН 1999-2003 г.
Национална научна конференция “Християнството в

българската традиция”, Шумен 10-11 май 2000 г.
Повод за провеждането на тази научна проява бе отбе
лязване на 2000-та годишнина от зараждането на християнство
то. Въпросите, свързани с развитието и традициите на христи
янската религия в исторически план са твърде разнообразни и
многообхватни, което даде възможност в конференцията да уча
стват историци, занимаващи се с проблеми на различните пе
риоди от историческата наука. В конференцията взеха участие
специалисти от И сторическите музеи на Варна, Х асково,
В.Търново, Русе, Габрово, Силистра, Ст.Загора, Бургас, Добрич.
Участваха и учени от ШУ “Еп. Константин Преславски”, ВТУ “Св.Св.
Кирил и Методий“ и АИМ при БАН - филиал Шумен.
Научни съобщения, свързани с християнството в българс
ката традиция изнесоха както археолози /проф. д-р Т.Тотев, н.с.
Цоня Дражева, ст.н.с. П. Георгиев, проф. И. Йорданов, ст.н.с. Г.
Атанасов, ст.н.с. К. Тотев, д-р Хр. Харитонов, Ж. Жекова, С.
Дончева, М. Георгиева, Хр. Стоянова/, така и редица историци,
свързали проучванията си с тази проблематика - ст.н.с.д-р Д.
Лечев, н.с. Д. Георгиева, И. Димитрова, М.Левкова, д-р Г.Гра-
матиков, Л. Петрова, Н. Желева, Т. Билчев, н.с. Св. Димитрова,
н.с. Б. Хараланова, Н. Стоянова, Д. Руменов и др.
В продължение на два дни слушателите имаха възмож
ност да чуят общо 52 научни съобщения в четири заседания.
Самата тематика позволи да се разгърнат и оживени дискусии,
свързани с изказани становища, мнения и тези.
За съжаление усилията на ръководството на музея всички
съобщения да бъдат издадени в отделен сборник се оказаха бе
зуспешни. Затова в настоящия том 11 на Известия на Истори
291
ческия музей- Шумен публикуваме материали, които авторите
са ни предоставили.
Национална научна конференция “България след 1944

- история, проблеми, тенденции“ - Шумен, 14-15 май 2002 г.
В продължение на повече от десет години специалисти
те от отделите “Най-нова история” при Историческите музеи в
страната разработваха отделни проблеми от съвременната ис
тория, без да могат да ги споделят в историческа среда. По
инициатива на Регионалния исторически музей - Ш умен и с
подкрепата на НЦМГИИ по време на Седмицата на музеите бе
организирана национална научна конференция на тема “Бълга
рия след 1944 - история, проблеми, тенденции”. Интересът към
конференцията бе изключително голям. В нейната работа уча
стваха представители от Института по история при БАН, му
зейни специалисти от 28 музея в страната, както и преподава
тели в Ш У “Еп. Константин П реславски” и ВТУ “Св.Св. Кирил
и Методий”. Изнесените научни доклади и съобщения са с оп
ределен принос при изясняване на спорни моменти от нацио-
налната и местна история. Чрез тях се разкриха редица важни
събития, процеси и явления, които са неразделна част от съвре
менната българска история и които до 1989 г. по обективни при
чини бяха скрити от полезрението на историците.
Благодарение на финансовата помощ на Националния
център за музеи, галерии и изобразително изкуство при М ини
стерството на културата докладите и съобщенията успяха да се
съберат и издадат в отделен научен сборник .
Национална конференция “Първият учителски събор

в Шумен 1873 г. и новобългарското образование - история и
съвременност“, Шумен, 15 април 2003 г.
Верни на традицията да отдават заслуженото на големи
събития свързани с националната и местна история, Региона
лен историческия музей - Ш умен стана инициатор за провеж
дането на национална научна конференция, свързана с истори-
292
ята на първия учителски събор в Шумен и проблемите на съвре
менното българско образование.
Конференцията се проведе с помощта на Община Шумен
и ШУ “Еп. Константин Преславски”, под патронажа на М ини
стъра на образованието г-н Вл. Атанасов. Темата предполагаше
голям интерес в научните среди, който се оказа оправдан. В кон
ференцията взеха участие както историци, занимаващи с исто
рията на българското образование, така и преподаватели от вис
ши учебни заведения и учители, пряко свързани с проблемите
на съвременното българско образование. Докладите и научни
те съобщения бяха разделени в 4 секции,съобразени с опреде
лена тематика:
Секция I. История на новобългарското образование от
Възраждането до 40-те години на ХХв.
Секция II. История на българското образование от 40-те
години на XX в. до днес.
Секция III. Съвременни тенденции в новобългарското об
разование.
Секции IV. Съвременни тенденции в езиковото и литера
турното обучение.
Във всяка секция се проведаха и дискусии, спомагащи да
се доизяснят поставените спорни и актуални въпроси.
Научните доклади и съобщения са събрани и предстои
издаването им в научен сборник.
293
КОМПЛЕКСНИ НАУЧНИ ЕКСПЕДИЦИИ НА РИМ -
ШУМЕН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1999-2003г.
Нели Желева
Основно направление в научно-изследователската рабо

та на РИМ - Ш умен е теренно-събирателската, осъществявана
чрез комплексни експедиции с продължителност до една сед
мица. Проведените, въпреки финансовите трудности, осем на
брой експедиции през последните пет години, са показател за
особена активност в това отношение - факт, който се дължи на
настойчивостта на специалистите в музея за провеждане на ек
спедиционна дейност и на подкрепата и правилната политика,
провеждана от ръководството на музея в това направление. Още
повече, че комплексното проучване на селищата в Ш уменския
район се утвърди като практика и традиция с безспорни резул
тати.
В хронологичен ред, през периода 1999-2003г. бяха про
ведени следните експедиции:
1999 г. - м. май - с. Енево-с. Стан /Новопазарско/
2000 г. - м .юни- с. Осмар
м. октомври- с. Каменяк
2001 г. - м. юни-с. Войвода - с. Избул
2002 г. - м. май-с. Иваново
м. август-с. Имренчево
м. октомври-с. Лозево
2003 г. - м. май- с. Нова бяла река
Експедициите са съобразени с перспективната програма
за научно-изследователска дейност в музея и заложените в нея
теми за проучване от специалистите, работещи в отделите Ар
хеология, История на Българските земи X V -X IX век, Етногра
фия и Нова и Най- нова история. В тази връзка обходените се
лища бяха с разнообразен етнодемографски и етноконфесиона-
лен състав на населението: с. Енево и с.Осмар - с компактно
294
местно българско население, с.Каменяк и с.Войвода - българи
и турци, с.Иваново- турци и българи - преселници от Кюстен
дилско и Западните покрайнини, а също и от Одринска Тракия,
с.Лозево - местно население - гагаузи и преселници от Одрин
ска Тракия и Кюстендилско, с.Нова бяла река - компактно засе
лено с помаци от Велинградско и Якоруда след 50-те г. на XX
век, с.Имренчево- “копанари”- християни и турци - мюсюлма
ни и т.н. Събраната по време на експедициите информация
позволи да се разработят по - задълбочено въпроси по приори
тетните теми за проучване, в перспективната програма на му
зея: - “Етнодемографски групи в Ш уменския район и основни
характеристики на културата им” и “М еждуетнически отноше
ния в селищата от Ш уменския край”.
Записаните и събрани материали могат да се обособят в
още няколко други направления: 1.Селище - най-стара история,
топонимия, предания и легенди, махали, кладенци и чешми, ро
дове и прякори. 2.Традиционен поминък и съвремененни ико
номически процеси. 3.Религиозен живот - църкви, параклиси,
храмови празници, джамии, текета. 4. Календарна и семейна
обредност. Народна медицина. Храни и хранене. б.Политичес-
ки живот през различните етапи 5. М естни състави за автенти
чен фолклор. Голямо внимание беше отделено на гробищните
комплекси - установяване мястото на стари гробища, некропо-
ли, надгробни могили, стари селища и свързаните с тях топо
нимия, легенди и предания, форма и пластика върху надгроб
ните паметници и текстовете по тях. Основно бяха проучени
алианските текета “Св.Илия” и “Св.Иван”, намиращи се в бли
зост до с. Избул.
Особено място беше отделено на традиционното лозар
ство и винарство в с. Осмар и на характерната за същото село
жилищна архитектура. На базата на събрания архивен материал
бяха разработени две съобщения, представени на Национални
етнографски конференции: “Осмар - стар лозаро-винарски
център” и “Осмарската къща - 20-те - 30-те год. на XX век”.
295
Направените записи от периода на Най-новата история -
за изграждането на читалища и училища, кооперативно движе
ние, политически партии, емиграция в САЩ и пр. бяха “под
платени” със събрания богат веществен материал от снимки,
лични документи, предмети от бита и особено много материа
ли, свързани с местните училища.
От голямо значение за ефективността на експедициите
беше доброто материално-техническо осигуряване на специа
листите по време на теренната работа с диктофони, касетофо
ни, фотоапарати и видеокамера. На базата на събрания архивен
материал беше направен документален филм за историята на с.
Осмар, който беше представен пред публика на промоцията на
книгата за селото. На място беше заснет архивен видеоматери
ал за с. Нова бяла река.
Нашата твърде внушителна група /от 8-9 души/, приемана
при пристигането ни във всяко село с недоверие и дистанцира-
ност - като “чужди”, бързо успяваше да спечели приятели сред
местните жители. Затова и раздялата ни с тях оставяше скъпи и
незабравими спомени - за сърдечни хора с богата душевност: За
баба Сминка от с. Енево, която прие в дома си цялата ни група
и ни гощаваше с “Бабината Сминкина манджа”, за дядо Петко
от с.Иваново, който със сълзи на очи се раздели с нас, а два дни
по-късно, дошъл да ни види в музея ни каза: “Как исках да заб
равите нещо, за да намеря повод да дойда и да ви видя”, за гос
топриемния дом на Ани - читалищната секретарка от с.Нова
бяла река. За незабравимите вечери, когато прибрали се всички
късно в базата, слушахме песните на момчетата от мъжката фол-
клорна група и разговорите продължаваха ...за Родопите, за
родния край, за спомените останали в паметта им от там.
296
ЕКСПОНИРАНЕ НА ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ОТКРИ
ТА ПРИ ГР.СМЯДОВО В ЕКСПОЗИЦИЯТА НА РЕГИО
НАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ШУМЕН
Георги Атанасов
Разкопаната през пролетта на 2000 г. гробница при гр.

Смядово е част от могилен некропол, от който са запазени 4
могили. Гробницата е двукамерна. Вътрешните лица и фасадата
са изградени от добре оформени варовикови плочи без спойка.
Покрита е с двускатен покрив.
Двете помещения са отделени едно от друго с преградна
стена. Към предверието тя е пластично оформена. Състои се
от две страници, върху които е легнал трапецетовиден фрон-
тон. Входът е правоъгълен. Фасадата е оформена с две полуко-
лони и два капитела. Върху капителите и стената е легнала ка
менна греда /архитрав /, върху която е изписан двуреден надпи-
с.Надписът е от три думи и гласи:
ΓΟΝΙΜ ΑΣΗΙΗ
Σ ΕΥΘΘΓΥΝΗ
Това е първата известна в България гробница с надпис.
Името Гонимаседзе е на горния ред. Под него слято са из
писани две думи. Първата дума е личното име Севтчесто сре
щано име в царските фамилии. Поради краткостта на надписа
тълкуването му е спорно и е въпрос на бъдеще неговото окон
чателно разчитане.
Гробницата се датира във втората половина на IV b . пр. Хр.
С цел да бъде запазена през 2001г. тази ценна находка бе
пренесена и експонирана в Регионалния исторически музей.
Така музеят се обогати с единствената показана в музейна среда
оригинална гробница.
297
КАЛЕНДАР НА ВРЕМЕННИТЕ ИЗЛОЖБИ УРЕДЕНИ ОТ
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ШУМЕН ЗА
ПЕРИОДА 1999 - 2003г.
Мария Георгиева
1999 г.
26 февруари - 1 7 април “Конски снаряжения от фонда
на Шуменския исторически музей”. Изложбата, свързана по
време с Тодоровден, представи конски амуниции от античнос
тта до XIX в. и инструменти за производството им съхранява
ни в археологическия и етнографски фонд на Шуменския музей.
15 февруари - 5 април “Обща изложба на Дружеството
на шуменските фотографи”. Гостуваща изложба на членове
те на Дружеството, представяща творби свързани с историята
и днешния ден на Шумен.
9 април - 9 май “За хляба наш ...”. Съвместна изложба
на Исторически музей и Център за ученическо техническо и на-
учно творчество гр.Ш умен, посветена на 22 април - Световен
ден на земята в културния календар на Ю НЕСКО
11 май - 1 0 ноември “Плиска - 1 0 0 години от началото
на археологическите проучвания”. Експонираните материа
ли от фонда на НИАР “Плиска” проследяваха 100 годишните
проучвания в Първата българска столица, като някои от тях се
показваха за първи път. С тази изложба се откри Седмицата на
музеите. В същия ден в зала “Съкровищница” беше експониран
златния накит за конска юзда открит наскоро в тракийска гроб
ница край с.Ивански.
13 май - 15 септември ”Един миг от историята на моя
народ”. Традиционна за Седмицата на музеите изложба с твор
би на ученици от специализирани паралелки по изобразително
изкуство от СОУ “С.Доброплодни” гр.Ш умен.
5 юли - 10 ноември ’’Парични реформи по български
те земи”. Изложбата се уреди във връзка с новите български
298
парични знаци и беше открита в деня, в който те влизаха в об
ръщение. Чрез материали от отделите “Нумизматика”, “Нова ис
тория” и “Най-нова история” се проследяваха паричните рефор
ми в исторически план.
26 октомври - 31 януари 2000 г. “Архитектурата на Шу
мен - минало и бъдеще”. Съвместна изложба на отдели “Нова”
и “Най-нова история” на Исторически музей, Съюз на архитек
тите в България - клон Ш умен и Техникум по строителство.
23 ноември - 17 декември “Озонът - щит на планета
та”. Гостуваща изложба от Националния политехнически му
зей - София по покана на Център за ученическо научно и техни
ческо творчество.
14 декември - 5 януари “В нощта срещу Коледа”. Уре
дена с материали от фонда на отдел “Етнография” на Истори
чески музей - Шумен, пресъздаваща коледна обредност в Ш у
менския край.
2000 г.
11 февруари - 1 5 април “Първи християнски центрове
на България”. В изложбата, посветена на 2000 годишнината
на Християнството, бяха експонирани археологически матери
али , (сред които и уникати ) от Плиска, Мадара, В.Преслав, Ш у
менска крепост и др., разкриващи зората на Християнска Бълга
рия.
17 април - 24 април “ За хляба наш .. . ” Съвместна изява
на Исторически музей и Център за ученическо техническо и на
учно творчество - Ш умен посветена на 22 април - Световен
ден на земята , включваща изложба с експонати от етнографс
кия фонд на музея , материали подготвени в ЦУТНТ, конкурси,
състезание “М лад кулинар” и т.н.
26 април - 20 октомври “Християнството в знаци и сим
воли” Втора изложба посветена на 2000 годишнината на Хри
стиянството, свързана с проведената Национална научна кон
299
ференция “Християнството в българската традиция. И двете про
яви бяха включени в програмата на Седмицата на музеите.
24 октомври - 1 0 ноември “Хималаи”. Гостуваща фото
изложба с авторски творби на известния български алпинист
Дойчин Василев правени по време на негови експедиции.
28 ноември - 10 декември “Живот с фотоапарат” И з
ложбата беше организирана от Регионален исторически музей
- Ш умен и инж. Георги Геров със съдействието на фотоателие
“Маркарян”. Тя представяше известния шуменски фотограф-ху-
дожник Марк Маркарян през фотообектива на неговия ученик
инж.Георги Геров, авторски творби на “майстора” от фонда на
РИМ - Ш умен и от архива на семейство Маркарян.
14 декември - 31 декември “Шуменска Коледа - или
как шуменци посрещат Коледа в началото на XX век “ . Из
ложба посветена на предстоящ ите Коледни и Новогодишни
празници. Уредена от отделите ’’Етнография” и “Най-нова ис
тория” на Регионален исторически музей тя представяше ули
цата, домът, трапезата, елхата, дядо Коледа и подаръците в на
вечерието на Коледа в Ш умен от началото на XX век. В напра
вената възстановка на шуменска улица беше уреден действащ
базар в стил от началото на века.
2001 г.
12 февруари В зала “Античност” на постоянната експо
зиция на Регионален исторически музей беше експонирана тра
кийска гробница от IVB.np.Xp. открита край гр.Смядово.То-
ва е единствената в България, експонирана в музейна среда ори-
гинална гробница.
6 март - 30 март “Българската шевица - традиция и
съвременност” Експозицията представи старинни везбени мо
тиви от около 30 етнографски района на България съхранени в
експонати от фонда на Регионален исторически музей - Ш умен
и претворени в съвременни мотиви от майсторките на клуб
300
“Българка”. Съвместна изява на отдел “Етнография” и клуб
“Българка” към читалище “Напредък”гр.Шумен
30 март - 30 април “Земя и хора” - национална фотоиз
ложба - конкурс организирана от Български пчеларски съюз,
Областен пчеларски съюз, Регионален исторически музей - Ш у
мен, Община - Шумен, РИОСВ, шуменските Клуб на културни
те дейци, Дружество на писателите, Дружество на фотографите
и вестник “Ш уменска заря”.
20 април - 7 май “Дарове на земята” Съвместна излож
ба съдържаща сбирка от минерали на Географското дружество
към Математическа гимназия “Нанчо Попович” и част от колек
цията от минерали и вкаменелости от фонда на Регионален ис
торически музей - Шумен, посветена на 22 април - Световния
ден на земята.
11 май - 25 август “Евреите в Шумен - история, би
традиции” Първа от планираните поредица изложби посвете
ни на етносите живели и живеещи в Шумен, уредена от отдел
“Най-нова история” на РИМ - Шумен и Организация на евреи
те в България “Ш алом” гр.Ш умен. Богат веществен материал -
предимно предмети на бита от XIX и началото на XX век, сним
ки, документи и лични вещи на еврейски фамилии илюстрира
ха историята на шуменските евреи от пристигането им в Ш у
мен през XVII в.до наши дни.
15 май - 4 октомври “Един миг от историята на м
народ” Традиционната за Седмицата на музеите изложба с твор
би на художници от СОУ “С.Доброплодни”.
29 август - 30 ноември “Медни съдове - XIX - нач.
XX век” Уредена от отдел “Етнография” на музея изложбата
експонира част от голямата колекция от медни съдове на РИМ
-Ш ум ен .
5 октомври - 5 ноември “Корейско, традиционно, н
родно, приложно изкуство” Гостуваща изложба - базар на
Център за международен културен обмен гр.Варна.
301
6 ноември - 27 ноември “Иван Иванов - портрет и ак
това фотография” Авторска фотоизложба на фотографа на
РИМ - Шумен Иван Иванов.
28 ноември - 30 март 2002г. “В залите на музея през
последните 20 години” Със снимки и документи изложбата
проследи 20 годишната история на настоящата музейна експо
зиция открита на 28 ноември 1981г. Уредена - от отдел “Най-
нова история”.
6 декември - 30 март 2002г. “Пергаменти и амулети -
колекция именни дни” и “Традиция и обредност в именни
те дни”. Две самостоятелни изложби поради общата им тема
бяха експонирани в съчетание. Първата от тях - авторска из
ложба - базар на етнографа Ангел Гоев от гр.Габрово, съдържа
изработени от него пергаменти и амулети по етнографски об
разци. Втората - уредена от отдел “Етнография” на РИМ - Ш у
мен, чрез оригинални материали от фонда представи обредно
стта на именните дни, за които бяха предназначени амулетите и
пергаментите на А. Гоев. Изложбата беше експонирана в м есе
ците, които по християнския календар са най-наситени с имен
ни дни.
2002 г.
16 април - 6 май “ Оръжия - традиции” Съвместна екс
позиция на Регионален исторически музей и Клуб “Традиция”
- Щумен. Посветена на 126 годишнината от Априлското въста
ние и Деня на храбростта 6 май, в изложбата бяха показани оръ
жия от XIX в. от колекциите на членове на Клуба и от фонда на
РИМ-Шумен.
19 април - 10 май Във връзка с националния празник на
РУнгария Унгарският културен институт в София гостува на
Регионален исторически музей -Ш ум ен с фотоизложба на тема
“Унгария- сцени от селския живот в началото на XX век”
302
10 май - 19 юни “Арменците в Шумен - история, бит,
култура” Втората от поредицата изложби посветени на етно-
сите в Ш умен представи арменския етнос. С материали от ет
нографския фонд на музея и с помощта на Арменското друже
ство в града беше разработена темата за историята, бита и кул
турата на арменците в Шумен.
15 май - 10 октомври “Един миг от историята на моя
народ” Традиционна изложба с организатори РИМ-Ш умен и
СОУ “С.Доброплодни”
16 май През Седмицата на музеите в зала “Съкровищни
ца” на РИМ-Шумен беше експонирана колекция “Средновеков
ни български монети” дарена на музея от Ангел Радушев -
потомък на стар шуменски род. Експозицията остава постоян-
на.
27 май -5 юни “Афиши за филмови премиери от 1918 -
1943г”. Гостуваща изложба на Културния институт на Герма
ния в София във връзка с организираната от Ш уменски универ
ситет “Еп. Константин Преславски” Седмица на немския език.
20 юни - 11 ноември “Човекът от миналото” Гостува
ща изложба на Българска академия на науките - Институт по
експериментална морфология и антропология с автор проф.
Йордан Йорданов. В нея са включени възстановки на образи
(главно на исторически личности) от праисторията до XIX век
по открити при проучвания черепи и кости. Възстановките са
изработени от известния български учен-антрополог Й .Й орда
нов и проследяват промените и заболяванията на хората в един
продължителен период от време.
12 ноември - 31 януари “100 години археологически
проучвания в Мадара” Регионален исторически музей - Ш у
мен и Национален историко - археологически резерват “М ада
ра” експонираха най-ценното от 100 годишните проучвания в
резервата и посветиха изложбата на трите големи годишнини -
130 години от откриването на М адарския конник за науката, 100
303
ВЕРА БОНЕВА. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В
ШУМЕН И ШУМЕНСКО. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ
БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ.
Ирина Димитрова
“Българското Възраждане в Шумен и Шуменско, Църков-

но-национални борби и постижения”. Книгата, чийто автор е
Вера Бонева е един дългоочакван за шуменци изследователски
труд. Труд, който е безспорен принос към все още ненаписаната
история на града. Отделни аспекти на поставения проблем са
маркирани в различни по съдържание изследвания, но цялост-
но разглеждане на темата не е стояло на вниманието на проуч-
вагелите на възрожденския Шумен.
Авторът в настоящето проучване систематизира и интер
претира разнообразни по своя характер податки за развоя на
ц ърковн о-н аци он алн ото движ ение в П реславска епархия,
съдържащи се в текстове, касаещи възрожденската ни история.
Архивен, непубликуван до сега материал внася нова и интерес
на информация за участието на жителите на старопрестолната
епархия и в частност Ш умен, в борбите на българския народ за
черковна и етно-културна идентичност. В хода на изложението
са потърсени паралели с националните изяви на българите,
свързвайки движението с развоя на процесите в Цариград.
Вера Бонева насочва вниманието на читателя още в заг
лавието на книгата, към компактността на българския народ в
стрем еж а му за отвою ване на църковна независим ост, о б
вързвайки го с “Петьр-Никовата традиция “църковно-национал-
ни борби и постижения”. Проучваният проблем е разгледан на
фона на общоисторическите процеси, движещи живота на мно-
гоетническия град.
Въпросите, които засяга изследването обхващат развити
ето на живота в Преславска, а по-късно Варненско и П реслав
ска епархия във времето на 30-те-края на 70-те год. на XIX в.
306
На фона на разразилата се черковна борба, авторът разглежда и
моменти от просветно-културното развитие на града, което през
60-те-нач.на 70-те год. на Х1Хв. е в ареала от компетенцията на
общината. Общината се явява не само духовен наставник през
маркирания период, но и посредник между епархиотите и тех
ните представители в Цариград. Вера Бонева опровергава до
сега съществувалото мнение за липсата на собствен печат на
Ш уменската община, доказвайки това с негов отпечатък върху
документи от архива на Величко Христов. Авторът информира
читателите за наличието на дневник, воден от В.Христов в хода
на черковния събор от 1871г., в който е визирано и мнението на
шуменския представител за евентуално обединяване на П ре
славска с Русенска или Варненска епархия.
Включвайки се в дебата за поведението на избрания през
1872 г. Варненско-П реславски митрополит Симеон, спрямо
въоръжените изяви на българите през 1875-1878 г., Бонева зае
ма становището, че през тези години митрополитът стои зад
идеята за запазване живота на своите поданици.
Завършвайки прелистването на книгата може би тук е мя
стото да посоча нейното техническо структуриране.Разглеждайки
църковно-националните борби на българите в Ш умен и Ш у
менско, пред автора стоят няколко проблема, които тя разглеж
да самостоятелно:
I “Предисторията. Българите от Преславска епархия и
техните гръцки владици през първите четири десетилетия на
ΧΙΧβ. ”
II “Началото.Първи прояви на етно-културно напрежение
в отношенията меж ду българите и Преславските владици Пор-
фирий, Дионисий и Венеамин 1840-1856г. ”
III “Ш уменският Великден. Отстраняването на митро
полит Венеамин и прокламиране на църковно-народна незави
симост в пределите на Преславска епархия 1856-1860. ”
IV “М ирната революция. Църковно-национални борби и
постижения на българите в град Шумен и Преславска епархия
след Великденската акция. ”
307
V “Общината. Властови правомощия и управленски ини
циативи през 60-те години на Х1Хв. ”
VI “Екзархията. Преславска епархия в пределите на Българ
ската екзархия 1870-1878”
Книгата започва с “Въведение”, а краят й е маркиран със
“Заключение Приложено е резюме на английски език, списък
на използваните архивни материали, ’’Публикувани източници
и изследвания ” по поставения проблем и списък със “Съкра
щения ”
Авторовият текст в книгата кореспондира с множество
снимки таблици и диаграми, които спомагат за по-лесното му
визуализиране.
К нигата, издадена от издателство “Ф абер” гр.В елико
Търново 2002 г., с финансовата подкрепа на общински фонд
“Култура” ще бъде сериозна база за бъдещите изследвания върху
проблемите на възрожденския Шумен.
308
В ПАМЕТ НА ВЕРА АНТОНОВА
На 13 октомври 2002 г. в София почина ст.н.с. Вера Анто

нова.
Прекъсна един живот отдаден на археологията и музей
ното дело. В продължение на повече от 35 години научната дей
ност на В.Антонова е свързана с най-важните археологически
обекти в Ш уменския край и Североизточна България - Плиска,
Велики Преслав, М адара, Войвода и др. Изключителен принос
за археологическата наука са проучванията на аула на хан Омур
таг край с. Хан Крум.
Венец на нейната научно - изследователска работа е про
учването на Ш уменска крепост, на която тя посвети повече от
30 години. С вещината на ерудиран учен и археолог, тя направи
многовековната история на крепостта достояние на науката и
обществеността. Нещо повече - тя превърна сложния лабиринт
от археологически пластове на Ш уменската крепост в образец
на археологическо проучване
Вера Антонова бе съавтор на едно от най- ценните изда
ния свързани с археологическата наука - “Каталог на паметни
ците на културата в Ш уменски окръг”. Автор е на повече от 100
научни и над 250 научно-популярни статии, отпечатани в
български научни издания и периодичен печат. Нейни статии
и доклади са печатани и в чужбина - Полша, Унгария, Чехосло
вакия, Румъния.
В края на своя научен и творчески път Вера Антонова ос
тави един капитален труд - монографията “Ш умен и Ш уменс
ката крепост“
Творческата биография на В.Антонова е неотделима от
дейността й на музеен специалист в Исторически музей - Ш у
мен. В него от 1951 до 1987 г. изминава пътя от уредник до стар
ши научен сътрудник. Като завеждащ отдел “Средновековна
309
археология” тя взема активно участие в организирането на ек
спозициите в Плиска, Велики Преслав, Мадара и Исторически
м узей -Ш ум ен.
В продължение на много години Вера Антонова беше об
разец за музейните работници със своята всеодайност към про
фесията. Покрай нея направиха първите си стъпки и се развиха
като специалисти десетки археолози. Ползваше се с голям ав
торитет пред обществеността. Носител е на орден “Кирил и М е
тодий“ и редица други държавни отличия. Удостоена е със зва
нието “Заслужил деятел на културата”.
Поклон пред паметта на човека и учения Вера Антонова!
310
Известия на Историческия музей
Шумен
книга XI
Авторски колектив
Отговорен редактор: Бета Хараланова
Редактор: Мария Георгиева
Компютърен дизайн: Милка Юдова

Предпечат и печат: Издателство “Славена”
Варна, 2003

Известия на Историческия музей Шумен, кн. 11, 2003

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Известия на Историческия музей Шумен, кн. 11, 2003

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ИЗВЕСТИЯ

Дечко Лечев 145 години музейно дело в Шумен ...................... 9

Dechko Lechev 145 Jahre Museenwesen in Shumen .......................9

Georgi Atanasov, Svilen Atnasov Klassifizierung der Funde

Daniel Petrov Die Verbreitung des Christentums im rmnischen

СЪЩ ЕСТВЕНА ПРОМЯНА

НАЙ-БОГАТА МУЗЕЙНА МРЕЖА.

Георги Атанасов, Свилен Атанасов

В настоящата статия е направено цялостно изследване

Неизяснени находки от Шуменско:

Трети тип. Тристенни или триръби върхове на стрели.

Класификация на находките от стрели от късножеляз­

Неизяснени находки от Шуменско

Трети тип Тристенни /Триръби/ върхове на стрели

1Хр. Боюклиев. Нападателното въоръжение в древна Тракия (авторе-

In diesem Artikel werden die Pfeilspitzen aus Bronze, die sich in

Георги Атанасов, Станимир Стойчев, Теодора Крумова

Село Златар е разположено на 23 км. южно от гр. Шумен,

Zusammenfassung Христина Стоянова

ъстени c гравирани пентаграми върху щита.

да с края на източното кръстно рамо. Отношението AB : AMç

Освен ирационална подчиненост между отделните кон

1Й. И ванова. Цар Самуиловата столица в Преспа. ИБАД, 1910, 55-80,

Kirche des Heiligen German beim Dorf German - eine

През 1983 година се издава историята на град Нови пазар,

bber die Entstehung der Siedlung Novi Pazar und deren

Die Analyse der gesammelten dokumentarischen Materialien und

Петър Златев Груев е изявен деец на Българското духовно

Темата за обредната същност на водата и начините □ на

1М. Арнаудов. Обичаи за дъжд,- В: Студии върху български обредни

Die Forschungen basieren auf persunlich gesammelten Informationen

Малко са личностите като д-р Стефан Смядовски, които

Професионална реализация и обществена дейност

1Писмото се намира във фонда на Регионален исторически музей -

Целта на настоящото изложение е да бъдат приведени в

билизирани търговищенци на 28 ноември 1913 г. Текста звучи

1Р. Милачков. Експонати от Търговищкия музей. /Снимка от Балканс­

Materialien bber den Balkankrieg (1912 - 1913)

Das Ziel dieser Darstellung ist die Bekanntmachung der im

Град Омуртаг е неголямо селище в източната част на Пред-

Г. Оряховица - Елена - Котел - Стралджа.18

1 Подробно за града и района виж сб. Град Омуртаг и Омуртагския

СТАРИ И НОВИ ИМЕНА НА СЕЛИЩА И ГЕОГРАФСКИ ОБЕКТИ

Втекста са употребени старите имена на селища и географски обекти.

In der Untersuchung werden die Probleme betrachtet, welche ц

Политическите процеси извършени в страната в периода

1JI. Огнянов. Държавно-политическата система в България 1948, С 1993 :

Der Autor untersucht die wesentlichen Momente der Tijtigkeit

През I век римляните покоряват българските земи и създа­

Определено Св. Георги е сред най-почитаните и най-чес­

Словото е характерна особеност на човека въобще, но пис­

1Сл. Вълчанов, Н. Шиваров. Вечното в двата библейски завета.

Християнският историописен модел господства в българ­

1Характеристиката на християнския модел на историопис е направена

Още през 1926 г. д-р Васил Киселков разглежда Житието

1В. Киселков. Житието на Св. Теодосий Търновски като исторически

Проучването е насочено към некрополите на църквите Св.

A. “Св. Четиридесет мъченици” - Велико Търново.

Б. “Рождество Христово” - Арбанаси.

B. “Св. Арх. М ихаил и Гавраил” - Арбанаси.

1К. Дочев. Непубликувани данни, 1997 г. Изказвам благодарност на

Християнството и благотворителността са две различ­

1 Ан. Димитров. Просветното движение в епохата на Българското

Катедралният храм “Св. Димитър “ е най-старата църква

Класификация на находките от стрели от късножеляз

1Р. Милачков. Експонати от Търговищкия музей. /Снимка от Балканс

През I век римляните покоряват българските земи и създа

Определено Св. Георги е сред най-почитаните и най-чес

Словото е характерна особеност на човека въобще, но пис

Християнският историописен модел господства в българ

Християнството и благотворителността са две различ

Включването на българските земи в границите на Османс

Необичайно е цитат да бъде заглавие на научно съобще

Съобщението е изградено по материали, свързани с тра

В настоящото изследване са проучени изображенията на хри

Основно направление в научно-изследователската рабо

На 13 октомври 2002 г. в София почина ст.н.с. Вера Анто