"Природата в творчеството

на Иван Вазов. "При

Рилския манастир".
Одухотвореният образ на
природата в "При Рилския
манастир". Човекът в
лоното на природата."

Изготвили:
Кристина Елезова
Богомила Драмджиева
Женя Вълчева
 Съдържание:
0 За автора Творбата и

1 02 смисълът

03 Заглавието 04 Композиция
и конфликти

Лирическият
говорител и Мотивите в
05 образът на
природата
06 творбата и
посланието
 “Българио, за тебе те
умряха, една бе ти достойна
зарад тях, и те за теб
достойни, майко бяха. И
твойто име само кат
мълвяха, умираха без страх.”

— Иван Вазов
 През 1893 г. Иван Вазов публикува
стихосбирката си ,Звукове", включваща
няколко лирически цикъла. „При Рилския
манастир" е първото стихотворение (ода) от

02
цикъла „В лоното на Рила", който
продължава с „Нощ в манастиря",
„Изгорялата гора", „Въз Кадиин връх*, „В
Илина река" и др. Всички творби в него са

Творбата и плод на вдъхновението на поета, посещавал

многократно най-високата българска
планина, за да възпее както прелестта на

смисълът реални местности, така и да изгради със

словото си храм на природата като
въплъщение на божествената хармония.
 Заглавието

Заглавието може да се възприеме и като пряко

посочване на мястото в планината, породило
лирическия размисъл, и като разширяване на
сакралното пространство на светата обител, което
обхваща цялата природа.

Началото и краят на стихотворението осмислят

живота на човека в съзвучие с природата. Започва
се от личното преживяване и се достига до
философското осмисляне на битието.
 Първа смислова част
Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат - живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,
напява ми песн?, любовно ме пригръща. Сега съм у дома. Над мен Еленин връх
боде лазурний свод и мен при себе кани;
отсреща Бричебор ми праща здравий
дъх
на своите ели и бори великани;
а Царев връх от юг издига се огромен
с плешивия си лоб и царския си спомен.
Сега съм у дома, сега съм в моя мир -
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен, отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...

Сега съм у дома, сега съм пак поет -

във лоното на таз пустиня горска, свята;
разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.
Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот.
 Втора смислова част
Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
вкушавам сладък мир във песни и молитва. Сега съм у дома. По часове, благат,
край бистрата река, при звучната? песен,
мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен
над бездните стоя, и моят ум фъркат
блуждае в хаоса, до господа отива,
на мирозданьето във тайните се впива.
Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

Сега съм у дома - участник в рилский хор.

Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -
под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир
теглила,
в величествените обятия на Рила.
 Конфликти
• Между красивата природа и грозните
обществени прави.
• Между съвършения ред във висините и хаоса
долу.
• Между вечното и тленното.
• Между изцеления от досега с природата дух и
„болните", лишени от импулс за проникване в
тайните на мирозданието.
 ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ И
ОБРАЗЪТ НА ПРИРОДАТА

Лирическият говорител съвпада с лирическия

герой, който представя своите мисли и чувства,
породени от досега с природата - дом и светиня.
Той е духовно извисена личност с богат
вътрешен живот, възторжен наблюдател, поет,
мечтател и поклонник. Открива смисъла на Образът на природата е разработен многопланово -
своето съществуване в проникновения си майка, дом, гостоприемно лоно, убежище от делника,
размисъл под върховете, един от които иска да хранилище на националната историческа памет, поле
за изява на най-доброто от човешката същност,
превърне в свое вечно убежище и така да се
стимул за творчество, свещен идеал и последен
слее с всемира. пристан.
 Мотиви: за природата
за природата като импулс за
като съвършен себепознание
свят

за вечната
за природата природа
дом
Посланието
В лоното на природата човекът
намира своите основания да живее
пълноценно, като опознава себе си,
усеща духа си просветлен и се
вдъхновява да служи със слово и дело
на идеала за съвършенство.
Благодарим Ви за
вниманието
!!!