КАПКИ РОСА …ТА_МОРНА.

doc

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

19

И ти си създателят, ти си първопричината за твоя живот.

Така че какво е това, което избираш да създаваш в този момент:

Любов или обида,

Покой или гняв,

Изобилие или нищета,

Семейство или

самота.

Стр.41

ЖИВОТЪТ

ИЗБОР

Животът е творение

или смърт.

Животът е спокойствие или водовъртеж, периферно движение.

Не би ли искал да избереш съзидателната жизненост на живота?

Защо избираш хаос и смърт?

Защо избираш болка и страдание?

Защо

ти отнема толкова много животи, дока

то намериш

пътя за вкъщи?

Защо е това размотаване, това колебание?

Колебанието, нерешителността водят единствено до много умирания.

Понеже единствено разделението води до смърт.

Понеже разделението води до смърт,

Резултатъ

т от разделението е раждане и смърт.

Резултатът от единството е вечност.

О, колко много се огорчавам, когато преживявам твоята смърт и страдание.

Но ти си свободен Дух, който избира живот или смърт.

И ти можеш да тръгнеш за в къщи.

Това може да стене за миг в твоя разум, или чрез много

болезнени и страдащи животи.

Изборът е твой.

Аз винаги те чакам да се върнеш в къщи.

Винаги знай, че ти си моето дете от светлина.

Винаги знай, че аз те чакам да ти п

ростя, и да споделя моя

дом с теб.

Домът, който е в дълбините на твоето сърце,

в твоят

разум.

Стр.42
„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

20

ДЕЦА

ПУСТИНЯТА

"Когато поглеждам отвъд хоризонта, аз виждам блестящия

залез, изп

ълващ небесата със златно, оранжево, червено ...

ярко червено. Аз

виждам

твоите непосилни неволи и болка. От къде идваш

и къде отиваш, Мое Дете на Вселената ?"

"Мъчително бреме за духа и разума ...

изплашен, влачейки наранени и

окървавени крака през горещата и суха пустиня.

И Аз зная, че това не е мястото, от където Аз идвам, и също така

това не е мястото, където Аз отивам. Можеш ли да ми покажеш пътя, който извежда

от тази

нажежена пустиня, ветровете, пресъхн

алите и жадни недра на земята? Аз съм

уморен и загубих

ширината на безвремието от началото. Почисти ме от моите

страдания и неволи,
които съм прегърнал с непоносима болка, толкова силна и в момента.

Няма нужда повече Аз да търся моето соб

ствено избавление.

НАЙ

НАКРАЯ ! АЗ

МОЛЯ ЗА ТВОЯТА ПРОШКА, за умишлените

престъпления и ненужни тревоги на моята собствена Обител, поради

желанието на външния блясък. Аз търсих моя Свещен Граал,

но безрезултатно."

"Аа, не чув

ам ли Аз плача на моите Деца в Пустинята?

Вашите молби, деца мои, Аз чувам ...

даже във вашите мисли. Захвърли

надалеч маската на Егото и Желанието. Ела при мен, твоя Баща,

като дете със "злочеста съдба". Разреши ми да освободя всички страд

ания

на Разума, Душата и Тялото. Ела в къщи при Мен. Смени твоята парцалива

одежда и облечи покривалото, което ще те предпазва от неочаквани успехи

и трагедиите на Космическата буря и манипулативните идеи на Човека.

Ето! Обуй тези санда

ли, за да предпазиш краката си от изгарящата

горещина на пустинята на времето. Върви спокойно и слушай сърдечният ритъм

на сърцето си."

"Открий! Отключи! Вратите на твоя Храм, и нека нежният

бриз да го продуха

изцяло и нека слънче

вата светлина да измие тъмните

и мухлясали ъгли на твоя Храм."

"И ето! Завъртването на ключа отключва вратите и

О, чудо: Аз Съм Тук и винаги ви чакам, мои заблудени

синове и дъщери."

"Добре дошъл в къщи, понеже ти най

накр

ая намери твоята

Само

Идентичност. ЕЛА В МОЯТА ПРЕГРЪДКА".

Стр.43

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

21

ИЗБЕРИ

СЕМЕЙСТВОТО

Кое е твоето семейство ...

ако не твоето вътрешно АЗ, жадувайки да бъде сво

бодно.
Да, Любовта към АЗЪТ, вътрешното семейство е най

важното.

Така че погледни към СЕБЕ СИ, когато изпитваш болка.

И погледни към СЕБЕ СИ, когато изпитваш ЛЮБОВ.

Понеже всичко започва с АЗЪТ.

Прости на СЕБЕ СИ, когато се чувства

ш наранен .......... и почиствай.

Понеже болката е единствено в ТЕБ(АЗАЪТ).

В единството в АЗАЪТ, хармонията на Вселената съществува.

И поради разделението на АЗА болката се чувства като мъчение.

Така че избери да бъдеш ЕДНО ЦЯЛО и преж

ивявай ПОКОЙ и ЛЮБОВ.

Така че избери да бъдеш ЕДНО ЦЯЛО и бъди всичко, навсякъде.

Стр.44

ОКЕАН

ОТ

ЕМОЦИИ

Ти си се загубил в океана на емоциите, в еоните от

време.

Както и Христос

, ти идваш към човешкото преживяване от спокойните

морета

ураганите на собствения си живот.

Да, още много урагани ще връхлитат,

Но сега, ти наистина имаш избор:

Да успокоиш ураганите и превратностите на живота,

със

силата на твоят разум.

Въображение,

казваш ти, но това наистина е възможно.

Ти продължаваш да изпитваш алчност, тъга и копнежи.

Понеже има прекалено много неща, които си допуснал,

създал и натрупал.

Никога не забравяй, че АЗ СЪМ

твоето семейство.

АЗ истински те обичам.

Даровете, които съм ти дал,

Ти честно си ги спечелил.

Колко прекрасно за теб е да бъдеш с мен.

Тръгвай сега, и знай, че твоето търсене на целостта е в

океана на твоя разум, в споко

йствието на твоя разум, където ти

ще намериш твоето истинско семейство

МЕН.

Понеже намирайки МЕН, ти истински ще преживееш Семейството на Човека.

Понеже в моята къща има наистина много замъци, много братя и

сестри, но само един

БАЩА.

Стр.45

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

22

ИЗБОР

Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпроса.

Да гледаш сутрешните облаци, висящи върху континенталния хоризонт.

Или да гледаш замърсени безсмислени облаци.

Да се

радваш на лицето на малкото бебе,

или да преживяваш разрухата на нещастието.

Винаги, винаги, винаги, изборът е да бъдеш:

Господар или Роб,

Радост или Болка,

Светлина или Мрак.

Изборът е ясен.

Но много от вас се изгубват, борейки се в света.

Къде сгреших? Богатство? Разделение? Вина?

Изберете отно

во деца мои, екстаза на Светлината

завинаги във всеки един миг,

за да бъдете с МЕН.
Това е ваш избор, винаги е по ваш

избор.

Стр.46

ОТСТРАНИ ОБЛАЦИТЕ И ВИЖ СЛЪНЦЕТО

Когато наблюдавам света,

Аз чувствам страданията, заблудите, неволите, които Чове

чеството е причинило на

вселената.

Милиарди облаци

някой тъмни, други светли

реагират на

съдбоносната промяна, която се проявява.

Мои Деца от Светлина.

Погледнете на Изток, Запад, Север, Юг и вижте величието на

Божествената проява, която никой не може да изкопира:

Неизброими цветни Светлини, мълнии, дъжд и урагани,

Само за да преживееш твоята собствена несигурност, безсилие и хаос.

Позволи на моя нежен дъжд да почисти сенките на Времето,

На

моя звук да пре

балансира чистотите на Душата

Бъди в ПОКОЙ.
Бъди с ПОКОЯТ.

Бъди при ПОКОЯТ.

Бъди "АЗ".

Покой

Покой

Покой

От "АЗЪТ"

Стр.47

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

23

НИТО ПО

ДОБЪР, НИ ПО

МАЛКО

Почувствай лазурната прохлада, духаща на приливи и отливи в твоя разум.

Виж звездите проблясващи в съзвучие с енергията на разума.

Вземи жасмина в ръката си.

Знай, че ти не заемаш по
-

високо

или по

ниско място, отколкото прилива и отлива,

искрящите звезди и жасмина.

Как е възможно това

да бъде така?

Понеже АЗ СЪМ във всичко,

Както и ти си във всичко,

Защото ТИ и АЗ сме едно.

Как може цветята в полето ...

Как може гълъбите ...

Да бъдат по

висши и по

добри?

По

висше и по

добро са измерения на човека.

Моите измерения са покой, баланс, любов.

Понеже във всяко едно нещо са

и тези качества.

Не забравяй, че всички сме едно

няма по

обър, по

малко добър.

Как мога Аз да бъда по

добър или по

малко добър?

Как ти би могъл да бъдеш по

добър или по

малко добър?

По

добър или по

малко в сравнение с какво?

Тъй като ние сме основата

-

всичко.

Как може всичкото да бъде п

добро или по

малко добро?

Стр.48

ОКЕАНА НА ТВОЯ РАЗУМ

Ела си в къщи при мен, в океана на твоя разум.

Защото Аз винаги те чакам на земите на вечните начало и вечния край.

Вие сте мое творение, пре

красно за съзерцание, една от многото великолепни

звезди в океана на покоя, където принадлежите с

мен сега и

завинаги.

Стр.49

ЗАВИНАГИ

Виж сутрешното слънце, пронизващо короните на дърветата.

Това е много

повече от слънце, АЗ СЪМ Вечната Светлина, Вечният Източник на

Огъня.

АЗ Съм Всичко.

Виж прохождащото дете, мигащо, излъчващо усмивки.

АЗ, също така, съм и Детето.

АЗ съм основата на вечните начала и вечното бъдеще.

Виж къщата с

ъс звуци във всяка шупла, процеп и атом.

АЗ, също така, съм и Къщата.

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

24

Вселенската къща, която обхваща всичко: звуци, цветове, субстанции.

АЗ съм като теб, Аз съм Теб.

Аз съм като твоите мисли, Аз съм твоите мисли.

Аз съм мисъл без

форма.

Аз съм Любов без начало и край.

Какво е слънчевата светлина, детето, къщата?

Какво е звук, цвят, мисъл, субстанция?

И кой си ти?

Мен, разбира се.

И бъдейки МЕН, ти си повече от теб самия.

Ти си Вселената, промен

яща се във всеки един момент,

искряща, променяща се, неограничена

....
ЗАВИНАГИ.

Стр.51

ДЕЦА

НА

ИЗБОРА

Вие сте мои деца завинаги.

Вие сте малкото сутрешно слънце, блестящо върху килима от роса.

Вие сте лунните лъчи, течащия поток.

Вие сте братя и сестри

на всяко цвете, песъчинка, атом.

Вие винаги сте едно с мен, и по тази причина сте едно с всичко.

В това единство няма врагове, беди, омраза, болка.

Това са просто илюзии, създадено вярване, нереалност.

Истината е винаги в единството

Илюзията е винаги в разделението.

Животът е творение и ти си неговия създател.

Единствено ти си този, който избира пътя във Вселената.

И какъв е твоят избор: илюзия или творение, течащ поток

през тревистия хълм или хаос и ра

зделение?

Вие сте мои деца.

Изберете сега топлината на моята прегръдка.

Винаги ви чакам да се върнете в къщи, в светинята на

вашето сърце, където аз съм.

Винаги ви чакам, за да поделя с вас пелерината на целостта,

на Л

юбов и Покой, и

Свобода.

Стр.52

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

25

ПОГЛЕДНИ

Погледни и ми кажи какво виждаш?

Ти мислиш, че виждаш сгради, растения и места.

Ти мислиш, че чуваш гласове и коли ................

ТИ ТАКА МИСЛИШ!

Но има много повече за ви

ждане

с третото око.

Ти не видя огъня на слънцето, синевата на небето.

Ти не видя гълъбът, кацнал на парапета на балкона.

Всичко, което ти видя беше създадено

от

-
човека.

И всичко това е временно.

Погледни отново. Какво виждаш сег

а?

Ти виждаш мен ...

във великолепието на огнената

топка,

в лазурната небесна синева,

в изяществото на душата на гълъба.

Но има още, погледни отново ...

Ти виждаш Мен в дейностите на човека.

Но всичко това

е илюзия, всичко това се променя.

С изключение на МЕН.

Стр.53

ДВЕ

КАТО

ЕДНО

Няма значение къде си ти, Аз съм наблизо.

Няма значение с какво ти се занимаваш, Аз съм наблизо.

Няма зн

ачение какво ти казваш, Аз съм наблизо.

Няма значение какво се случва, Аз съм наблизо.

Когато Аз съм наоколо, и ти си наблизо.

Ти и Аз сме много повече от това наблизо, ние двете части сме едно.

Стр.54

ВРЪЗКА

Най

важният урок, разбира се, е грижата и любовта към

Собственото АЗ. Понеже без любов към Собственото АЗ, има единствено

безнадеждност, страх и

самота.

Човекът смята, че дадена връзка ще превъзмогне самотата.

Не! Няма връзка,

която да може да изпълни Собственото АЗ. Единствено Собственото АЗ може да

изпълни СЕБЕ СИ.

Ако това е така, за какво тогава са връзките? Каква е целта на дадена

връзка? Целта на връзките за човека е да преживее цялост и

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

26

удовлетворение. Тази цел никога не може да се осъществи в

истинския смисъл. Важното е не това, което ти получаваш от дадена връзка,

а това, което допринасяш в тази връзка и това е, което има значение.

И това, което ти можеш да донесеш в

дадена връзка, във всеки един момент, е

Собственото Аз.

Понеже Собственото АЗ, когато е цялостно, излъчва ПОКОЙ и ЛЮБОВ. И когато

две личности

два АЗА

идват заедно в ПОКОЙ и

ЛЮБОВ, те идват заедно вече цялостни. Връзките са, за

да

напомнят на всеки, че те са вече цялостни, и

в тази цялостност ЛЮБОВТА и СВОБОДАТА имат пълна власт. И моят начин

е винаги да донеса и споделя от целостта, вместо получаването,

условия и ограничения. Никога не забравяйте, че връзките

а винаги много слаби, във всеки един момент, случващи се във

Вселената. Тяхното качество, тяхната степен на ЛЮБОВ и СВОБОДА

идват от АЗЪТ. МОЯТ начин е СВОБОДАТА, без договори или

зависещ от условия. МОЯТ начин е целостта

не когато двама и

дват заедно,

за да създадат цялост. Защото начинът на човека е да търси цялост и да

намери целостта посредством друга личност. За мен целостта

излиза от АЗЪТ, бидейки едно и в синхрон с цялата Вселена.

За
да бъдеш цялостен във всеки ед

ин момент в дадена връзка, ти трябва

да освободиш АЗЪТ от очаквания и осъждане. Къде? В

АЗЪТ(Собствената Личност)! И отново, това винаги започва с АЗЪТ

наблюдение и почистване на АЗЪТ.

Стр.55

ОБШИРНОСТТА

Аз съм в обширната тишина,

Тишина без начало и без край.

Аз съм звездите, които нямат минало и са без бъдеще.

Защото за МЕН, няма време и пространство,

както е за вас

освен ако не искате да се освободите от

това.

Вие сте обширността, движеща се към простора.

Вие сте звездите на безграничната обширност.

Вие сте обширността.

Как може да бъде по друг начин,

след като вие сте едно с МЕН ?

Защото вие идвате от нищото отвъд празнотата.

Защото бидейки нищо, вие сте всичко.

Не разпилявайте времето си да преценявате това или онова

как

нищото може да бъде обмислено?

Не разпилявайте настоящия си момент с безполезни преценки.

Понеже вашите преценки могат да бъда

т единствено оплаквания и даже омраза.

Понеже във вашите преценки има единствено разделение.

Как може нищото да бъде разделение?

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

27

Понеже бидейки нищо, вие сте сестри и братя на всичко.

И бидейки братя и сестри на всичко, вие сте мои сино

ве

и дъщери на обширността, на целостта, на Космоса.

Прекратете вашето разделение, защото когато правите това, вие се заклещвате във

времето и пространството.

И единствено в този затвор

в това разделение

това е е
динственото място, където има смърт.

Как може обширността да бъде смърт?

Защото смъртта е само в разума.

Ела, хвани ме за ръце,

Нека да почувствам топлината на твоята обширност, която единствено Аз мога да

се опитам да създа

м.

Защото АЗ ви познавам, всеки от вас.

Защото АЗ ви създадох отвъд празнотата,

Отвъд обширността на моята любов.

Където вие ще бъдете сега и завинаги

СВОБОДНИ.

СТР.56

АЗ

СЪМ

ВИНАГИ

ТАМ

В обширната Вселена, АЗ съм там.

АЗ съм винаги там.

Зн

ай, че Ти и АЗ сме Вселената, великолепна за съзерцание.

Колко горд съм АЗ, когато съзерцавам всеки от вас в любовта на моята

прегръдка.

О, Живот Вечен, това е което сте вие.

Освобождавай, освобождавай, освобождавай себе си към в

ечността, където АЗ те

чакам

в дълбините на моето

сърце.

Стр.57

ПРЕСПИВНАТА ПЕСЕН НА "АЗЪТ"

Къде, Оо, къде се загуби моята малка синя птица? Надявам се, не на

Запад, защото това не е пътя на спасен

ието. Може би, тя е тръгнала

на Север, където Северният Вятър духа ...... духа и духа? .......

или е на Изток, където Целият Живот започва?

А, разбира се! Тя е тук, летейки на Юг, защото тя намери подслон

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

28

и удобство от травмиращите

сили на Живота.

Къде отива тя

............. и намерила ли е тя място за спиране?

Аа! Дали да не я попитаме? Нейният отговор беше кратък, лаконичен и

небалансиран. Слушай и ти ще чуеш нейното ридание.

Оо, мои сродни души от

Запад, Север, Изток и Юг. Съберете

се от всякъде и чуйте моята реч:

Аз наблюдавах мъничко семенце, положено в неговата люлка с нежна завивка

и защитено от студеният вятър и зимния скреж и

сняг. Точно на време шушулката падна на зем

ята, и

накрая, необработеното семенце се събуди от "разпукването" на

шушулката, и

натиска на студения въздух, и почвата на

първия замръз преместиха СЕМЕНЦЕТО в новата му къща.

Времето минаваше и люлката на Майката Земя ...

го

милваше и подтиквано от любящата топлина на слънчевите лъчи,

на лунните лъчи и нежния дъжд, ембрионът спираловидно излезе от

своята шушулка .... и бавно се появяваше .... за да расте .... и се превърне

в Дъб.

Попитай Дъбовото дърво къде е

било и кой е почиствал

неговите нишки ... даващи му топлина чрез Времето."

Както Дъбовото дърво, секвоята, кокосовата палма, борът ...

Човек се издига в моралните висоти, мъдрост, но най

вече си позволява

да се откаже от това ... б

лъснат в гърдите и търкаляйки се назад и

напред в океана на ВРЕМЕТО."

Днес, Човекът е опечален, измъчван от копнежите и болките на

грешките,

които той донесе в своята шушулка на земните емоции.

Стр.58

Аа! Днес Вие всички ст

е в преддверието на "без начало" и

"без край", защото Времето е Сега и Винаги.

Докато ви събирам, Деца Мои, от Тъмнината към Светлината, аз чувствам

нуждата да ви милвам, да пея преспивна песен, да подхранвам с любов и

да пея Моята

Преспивна песен на слънчевите лъчи, лунните лъчи и капките роса.

Излезте от дъжда! Бъдете почистени с моята Вода на Живота!

Появете се! Появете се! Мои Небесни Дъги от любов и пейте отново

Хосана на Живота! На Живота! На ЖИвота

понеж

е ВИЕ сте ЖИВОТА. ВИЕ сте

началото, Краят

всичко събрано в ЕДНО

в цяло ЕДНО

Едно с МЕН.
Стр.59

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

29

КАМБАНИ НА СВОБОДАТА

Нека атомите на Вселената да бъдат като камбаните.

Известявайки идването на светлината.

Нека тяхната

музика да звъни из целия Космос.

Нека всеки атом да се съгласува и звъни по свой собствен начин.

СВОБОДА! СВОБОДА! СВОБОДА!

Нека птиците във високите планини и рибата в океаните,

да Отразяват тяхната истинска същност в камбанния звън на свободата,

Защото те също така пътуват към Светлината.

Нека раждането на всяко бебе да бъде раждане на свобода.

Нека всяка звезда в небосвода да проблясва като фойерверк,

Известявайки призива за свобода.

"Елате мои деца от Светлина.

Нека да попеем заедно на всяка душа, на всеки атом за избора им

на свободата.

Нека да вървим заедно по пътя на:

свободата от какво,

свобо
да от страдание,

свобода от самота,

свобода от всичко, което ни привързва

към страстта и този свят."

Господи спаси!

Господи спаси!

Господи спаси!

Бащата призовава,

Бащата зове: "Елате в къщи, елате

в къщи, елате в къщи, при

свободата на нашата цялост."

Нека в този ден да кънти нашият стремеж

да вървим по пътя на

свободата: с нежния ритъм на призива на Бащата, със звучния

пулс на сърцето на Бащата.

"Татко, ние

чуваме камбаните на свободата. Ние чуваме звуците на

твоя глас, минавайки през нас като бриза, който преминава през

боровете във високите планини.

Ние чуваме твоите звуци свестящи и ехчащи през дълбините на

океаните. Колко вели

колепни са океаните и планините, когато

ехтят в свобода. Но много по

великолепен е звукът на
твоя глас. Приканвайки ни в къщи, по пътя на свободата.

Стр.60

„Капки роса на мъдростта”

©МОРНА СИМЕОНА

30

КАПКИ

РОСА

Аз ви

ждам падащата звезда в пространството

Аз чувствам промяната, която движи Времето

от момент към момент.

Докато преброявам моите пръсти от едно до пет.

Аз чувствам, че Космосът, който ме заобикаля,

е част от мен.

Той с

е движи ... върти и изразява

Живота миг след миг ...

Смърт и умиране. Живот и раждане.

Не са ли те цикли на растеж и проявление,

Движение назад и експлозии?

Защото Животът е преди всичко мига,

Докоснат от прохладата

на Моите Капки Роса.

Те притежават съобщителни мъниста,

За да съзерцават всичко ... да избират,

Да изразяват ... да чувстват.

Аз съм винаги с вас,

Вие не можете да се отделите от Мен.

Дай ми Живот; дай ми Смърт.

"Аз, в

и давам и двете."

Вие ще изберете кое отговаря на вашата потребност,

Въпреки това, вашата потребност може да бъде пренебрегната от илюзията на

мисълта,

Да бъдете едно, винаги едно с Мен.

Вие също ще видите целостта на всичко в живота.

Когато това стане реалност, Вие ще приемете

вашата цялост, целостта на другите

И Мен, проявяващ се във Всичко.

Стр.62

Превод ©

Lehuabowbrash