You are on page 1of 20

Ашавакра Гита

Предговор

Ащавакра Гита, позната също като Ащавакра Самхита, не е толкова известна както Бхагавад Гита,
макар че е неделима част от наследството на древноиндийската мъдрост. Може би причината е в нейният
много по-силен заряд, който безкомпромисно и поетично разпръсква безкрайните заблуди на човешкото
съзнание и го превръща в празно, но будно и просветлено пространство.
Ащавакра Гита се е появила на света, както разказва легендата, в един кралски двор. Живял някога
крал Джанака, бащата на Сита, съпругът на Рама в известната Рамаяна. Джанака бил крал, глава на
семейство, но и много духовен човек. Веднъж сънувал, че е просяк. Бил много гладен и просел от врата на
врата, но никой никъде не му давал нищо. На¬края от една къща му подали чапати (вид индийски хляб). Той
го грабнал, но преди да успее да го сложи в уста, една птица прелетяла и му го отмъкнала. Това било
трагедия, той бил ужасно нещастен, защото умирал от глад. Кралят се събудил, с отчаяни викове. После се
огледал и видял, че е в царския дворец и се запитал: "Аз крал ли съм, който сънува, че е просяк, или просяк,
който сънува, че е цар?" Този дълбок въпрос не му давал мира и макар всички да го уверявали, че е цар, а не
просяк, не можели да го убедят. Джанака наредил на министрите си да намерят отговор на неговия въпрос. Те
били слисани, но обещали да намерят учени-пандити, които да му отговорят. Кралските пратеници достигнали
и до най-затънтените селца и паланки. Те питали и разпитвали, но никой не се наемал да отговори. Само едно
бедно, слабо и недъгаво момче, което не можело дори да ходи, казало, че може да даде отговорът. Името му
било Ащавакра, което означава с осем кривини, т.е. той имал осем физически деформации.
12-годишното момче било родено в семейството на голям учен по свещените писания. Бащата много
искал син, който да бъде един от най-великите и мъдри хора на планетата. Затова когато жена му
забременяла, той решил, че желанието му се сбъдва и й казал: „Съпруго, в твоята утроба лежи едно
невероятно човешко същество и трябва да направим всичко то да бъде мъдро още при раждането си."
Съпругата, която според традицията била изцяло покорна на мъжа си, попитала само какво трябва да
направи. Той й обяснил, че трябва всяка сутрин след сутрешния тоалет да ляга на легло¬то, а той ще сяда до
нея и ще чете древните свети писания, така че момчето в утробата й да ги чува и когато се роди да носи
тяхната мъдрост в себе си. Така и направили. Всяка сутрин майката лягала на леглото, а бащата четял с
часове Упанишадите, Ведите, Пураните и т.н. Един ден, когато бременността била напреднала, се случило
нещо много странно - от утробата на майката излязъл мощен момчешки вик: „Спри с тези дрънканици! Всичко
това е само натрупано знание, взето на заем! Защо ми го четеш?" Бащата бил потресен. В Индия не е прието
да се говори така на баща. От децата се изисква пълно подчинение, а това момче още неродено, му
възразявало и заповядвало.
Той бил обхванат от гняв. Бил толкова разгневен, че веднага проклел сина си: „Проклинам те да се
родиш с осем недъга в тялото! И тялото ти да бъде толкова изкривено, че хората да се смеят щом те видят!"
Проклятието се сбъднало. Момчето се родило с осем недъга, осем изкривявания (аща - означава осем, вакра
- означава изкривяване).
Но още от първия ден детето се оказало изключително - всяка дума, която изричало била мъдра и
пробуждаща съзнанието. Скоро всички, които го познавали, вместо да се смеят го слушали с внимание и
идвали при него за съвет.
Именно това момче, което единствено казало, че може да отговори на царя, взели със себе си кралските
пратеници. Те го донесли на носилка, понеже не можело да ходи, и го внесли в кралския двор, където в
www.spiralata.net 1
тронната зала се били насъбрали всички придворни. Кога¬то го видели да изпълзява от носилката, всички
учени и висши сановници избухнали в смях и започнали да му се подиграват. Но от изкорубеното тяло
изригнал мощен глас, наподобяващ рев на лъв: „Вие сте джамали." (Джамалите са най- нисшата каста в Индия
и се прехранват като правят обувки от животинска кожа. Те вземат кожата и след оглед преценяват дали е
годна или не за направата на обувки. Според кастовата система те са най-долното съсловие.)
Всички били шокирани, изненадани и от високопоставеното си положение обидено запротестирали: "Как
смееш да ни наричаш джамали? Знаеш ли кои сме ние?" И поискали кралят незабавно да заповяда на
палачите да го убият. Но махараджа Джанака бил заинтригуван, а чакал и отговор на въпроса си. Той ги
накарал да замълчат и се обърнал към Ащавакара: „Обясни ми, защо нарече моите висши сановници и учени
джамали? Ако не можеш да обясниш, ще трябва да наредя да те убият." Ащавакра не изглеждал изобщо
уплашен. "Много просто, отвърнало момчето. Защото те съдят за мен по външността ми. Човек, който съди по
външността, не е нищо друго освен джамал. Те смятат, че мъдростта зависи от тялото или сана и като
гледаха тялото заключиха, че то не струва нищо - следователно равнището на разбирането им изобщо не е
по-високо от това на джамалите. Това тяло, макар и недъгаво, е отворено за мъдростта на божественото.
Мъдростта и истината не зависят от поста на човека или от вида на тялото, а се разкриват при тези, които са
отворени за тях."
Джанака прозрял мъдростта на тези думи и коленичил в краката на момчето, като го помолил да
сподели с него познанието си. Тогава Ащавакра започнал да говори за природата на ума, сънищата, живота,
съществуването, празнотата, преживяването и т.н., и т.н. Тези слова на Ащавакра в отговор на крал Джанака
били наречени Ащавакра Гита. Бхагавад Гита означава Божествена песен. Ащавакра Гита означава песента
на Ащавакра, но е известна още като Маха Гита или „Великата песен".
Посланието на Ащавакра Гита идва от вековете и остава за вековете. Великата песен е провокирала и
ще провокира избухването на истинските търсачи в ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА!

Съдържание:

Истинското Аз

Осъзнатостта

Мъдростта

Истинският търсач

Разтварянето

Познанието

Безграничният океан

Умът

Безпристрастието

Желанието

Спокойствието

Изпълването

Щастието

Безумецът

Ясното небе на осъзнатостта


www.spiralata.net 2
Всичко забрави

Отвъд всичко

Просветленият

Моето собствено великолепие

Аз съм Шива

www.spiralata.net 3
Истинското Аз
Джанака каза:
О, Просветлени, как да намеря ми кажи безпристрастие, мъдрост и свобода!

Ащавакра каза:
Дете, искаш ли да си свободен, избегни отровата на сетивата. Търси нектара на истина, любов и
прошка, на простота и радост.

Земя, огън и вода, вятър и небе - не си ти ни едно от тях. Искаш ли да си свободен, знай, че ти си
Аз-а, свидетелят на всички тях, сърцето на осъзнатостта.

От тялото си отстрани се. В собствената осъзнатост отседни. И отведнъж ще бъдеш ти щастлив,
завинаги спокоен, завинаги свободен.

Ти нямаш каста. Не те обвързва дълг, безформен и свободен, отвъд досега на сетивата, свидетелят
на всичките неща. Щастлив бъди.

Правилно и грешно, радост и тъга, само във ума са. Не са от теб. Не си ти този, който действа и се
наслаждава. Ти си навсякъде, завинаги свободен.

Завинаги и истински свободен, единствено свидетел на всичките неща. Но виждаш ли се като
отделен, тогава си обвързан.

"Аз правя това, аз правя онова." На себелюбието черната змия голяма те е отровила напълно!
"Не правя нищо аз." Това нектарът на вярата е, Пий от него и щастлив бъди.

Знай, че ти Едно си, чиста осъзнатост. С огъня на това съзнание, на невежеството джунглата
изпепели. От мъката освободи се, и щастлив бъди.

Щастлив бъди! Защото ти си радостта, безгранична радост. Ти си самата осъзнатост.
И както навита връв погрешно вземаш за змия, така погрешно виждаш и света.

Ако се мислиш за свободен, ти си свободен. Ако се мислиш за обвързан, ти си обвързан. Защото
вярно казано е: Ти си, това, което мислиш.

Привидно Азът е като света. Но това илюзия е само.
Навсякъде е Истинското Аз. Единно. Неподвижно. Свободно. Съвършено.
Свидетелят на всичко, Осъзнаване без действие, привързване или желание.

Медитирай върху Истинското Аз. Единно неделимо, висша осъзнатост. Илюзията отхвърли за
някакво отделно аз. Усещането отхвърли за вътрешно и външно, че си това и онова.

Дете, понеже мислиш, че си тяло, от много време си обвързан. Знай, ти си чиста осъзнатост.
С това знание като с меч оковите си разсечи. И щастлив бъди!

Защото вече си свободен, бездействен и безупречен, светъл и сияен.
Ти си обвързан само от навика на разсъждение.

Твоя природа е чистата осъзнатост. Ти течеш във всички неща, и всички неща в тебе текат.
Но пази се на ума от теснините!

17 Ти си винаги един и същ, неизмерима осъзнатост, безгранична и свободна, спокойна и
ненарушима. Само собственото осъзнаване желай.

Всичко с форма илюзорно е. Единствено безформеното е извечно.
www.spiralata.net 4
Щом истината в това учение прозреш, не ще се преродиш отново.

Бог е безкраен, в тяло и без тяло, Също като огледало и образът в него.

Както навсякъде е въздухът, протичащ около съда и изпълващ го,
така навсякъде е Бог, изпълващ всички неща, течащ през тях завинаги.

Осъзнатостта
Джанака каза:
До вчера животът лутане в привидностите беше.
Но днес съм буден, безупречен и несмутим, отвъд света.

От светлината моя светът и тялото се раждат. Така че всичко мое е и нищо не е мое.

Сега отхвърлих свят и тяло и с дар неповторим сдобих се. Да съзерцавам безграничността на Аз-а.

Както вълната, бунеща се сред кипеж и пяна, вода е само,
така и цялото творение, избликващо от Аз-а е само Аз.

Разгледай късче плат.
Втъкана нишка - нищо друго! Така и цялото творение, ако вгледаш се отблизо, е само Азът.

Като захарта във сока на тръстика, Аз съм сладостта във всичко, направено от мен.

Когато Азът е забулен, светът се появява, а не когато е познавай.
Но вие вземате въжето за змия. Щом видите въжето, змията в миг изчезва.

Светлина е моята природа. Нищо друго, само светлина. Появи ли се светът, единствен Аз сияя.

Светът възникващ в мен илюзия е само: вода, блещукаща на слънце,
в седефа жилката сребро, змията в гънките въже.

Светът от мене се излива и в мене се разтваря той, като гривна претопена в злато,
като делва в глина разпратена, като вълна утихваща във океана.

Обожаем съм, И колко чуден! И безсмъртен.
Дори светът да рухне в погибел, от Брахма та до стръкчето трева, Аз пак съм тук.

Колко чудно е, наистина! Аз съм обожаем. Макар приел и форма,
Аз съм едно. Ни идвам, нито си отивам и все пак съм навсякъде.

Колко чудно, могъществото ми е безгранично! Макар да съм без форма,
на времето до края сетен Вселената поддържам Аз.

Чудно! Макар без нищо мое, всичко е във мен, помисленото и изреченото, всичко.

Не съм Аз знаещият, нито съм обектът, нито пък знанието само. И трите истински не са.
Изглежда ни, че съществуват, когато Аз оставам непознат. Защото съвършен съм.

Две от едно! На страданието коренът това е. Възприеми, че съм единно, неделимо, чиста
осъзнатост, чиста радост, и че светът илюзия е само. Друг лек не ще откриеш ти!

Невежеството някога ме караше да мисля, че съм обвързан и ограничен.
Но Аз съм чиста осъзнатост. Недостижим за всяко разделение, в ненарушимата си медитация.

Така е, не съм обвързан, нито съм свободен. На илюзията край! Без корен всичко е и без опора.
Макар творението цяло във мен да пребивава, то няма никаква основа.
www.spiralata.net 5

Нищо тялото е. Нищо е светът. Когато разбереш това напълно, нима отново ще си ги измислиш?
След като Азът е чиста осъзнатост, и нищо друго.

Измислено е тялото, както и неговите страхове, и рай, и ад, и свобода, и робство.
Измислици открай докрай. Какво ли означават те за мен? Аз съм самата осъзнатост.

А виждам Аз едно. Безбройни хора, но една пустиня. Да се привържа? Към какво?

Не съм Аз тялото. Ни тялото е мое. Не съм отделен Аз.
Аз съм самата осъзнатост, ограничавана единствено от жажда ми за живот.

Безбрежен океан съм Аз. Когато с мощен повей мислите навсякъде се втурнат,
подобно на вълни милиони светове се появяват.

Щом вятърът утихне, търговецът потъва ведно със своя кораб.
На моето битие в океана безбрежен потъва, а с него и милионите светове.

Но, колко чудно е! Аз съм дълбина безкрайна, в която всички живи същества естествено възникват,
втурват се игриво едно към друго, а след това притихват.

Мъдростта

Ащавакра каза:
Знай Аза, Един по своята природа. И безкраен. Знай Аза и ще бъдеш несмутим.
Как би могъл тогава богатства да жадуваш пак?

От невежество видя сребро в седефа и се надигна алчността. От непознание на Аза
желанието се ражда за света, където сетивата са във своя вихър.

След като знаеш, че си Онова, в което световете раждат се и стихват подобно на вълните в океана.
Защо въртиш се в кръг като обречен?

Нима не чу? Че ти си чиста осъзнатост, И е безкрайна твойта красота!
Защо тогава да те подведе лъстта?

Мъдрият човек познава себе си във всичко и всичко в себе си познава.
Но странно! Не спира да твърди "Това е мое".

На свободата вречен, той вечно е в единното, отвъд нещата във света.
Но колко странно! Щом отдаде се на страстта, отслабва, И завладява го лъстта.

Макар и немощен със възрастта желанието отвътре го изгаря, При все, че знае, без да се съмнява -
на осъзнатостта е враг лъстта. Наистина е доста странно!

В копнежа си за свободата ... Нехае той за този свят, нехае и за идващия също. И знае, кое
преходно е и що е вечно. Но въпреки това и колко странно! От свободата още има страх.

Но онзи, кой наистина е мъдър, във съзерцание на Аз-а абсолютен пребивава.
Не се ласкае от възхвали, Не се вбесява от презрение.

Истинският търсач

Ащавакра каза:

www.spiralata.net 6
Мъдрият човек познава Аза и на живота играта играе.
А на глупака живота в този свят е, като на товарно добиче.

Търсачът истински не се възторгва дори от състоянието на екстаз, което е жадувано напразно от
Индра и останалите божества.

Той разбира на нещата същността. Сърцето му от правилно и грешно не е замъглено,
както небето не е замъглено от дима.

Чистосърдечен е, и знае, че извън Аза няма свят.
И кой ли може да го спре да действа както пожелае?

От четирите царства на битието от Брахма, та до стръкчето трева,
единствен мъдрият владее силата желанието и отвращението да отхвърли.

Той рядкост е наистина! Съзнаващ, че е Азът, той действа съответно и без страх.
Защото знае, че е Азът, единно неделимо, на цялото Творение Господар.

Разтварянето

Ащавакра каза:
Ти чист си. Нищичко не те досяга. От какво ли да се отречеш?
Нека всичко си отиде - тялото, ума. Нека твоето ти се разтвори.

Като мехурчета в морето във теб възникват всички светове.
Знай, че ти си Аза. Знай, че си едно. Нека твоето ти се разтвори.

Света ти виждаш. Но както и змията не е във въжето, в действителност той не е там.
Ти чист си. Нека твоето ти се разтвори.

Ти несмутим си в радост и тъга, в надежда и във отчаяние, в живот и смърт.
Ти вече си завършен. Нека твоето ти се разтвори.

Познанието

Ащавакра каза:
Безгранично пространство съм Аз, а глинен съд е светът. Истината това е.
Няма нищо за приемане, Няма нищо за отхвърляне, Няма нищо за разтваряне.

Аз съм океанът. Световете са като вълни. Истината това е. Няма нищо, за което да се задържиш.
Няма нищо, от което да се пуснеш. Няма нищо за разтваряне.

Аз съм седефът. Светът е измамната жилка сребро, Илюзия и нищо друго! Истината това е.
Няма нищо, което да сграбчиш, Няма нищо, което да хвърлиш, Няма нищо за разтваряне.

Във всички същества съм Аз. Всички същества са в мен. Истината цяла това е.
Няма към какво да се привържеш, Няма и какво да изоставиш Няма нищо за разтваряне.

Безграничният океан

Джанака каза:

www.spiralata.net 7
Океанът безбрежен съм Аз. Вятърът духа в различни посоки
и на този свят кораба люшка насам и натам. Но незасегнат Аз оставам.

Безгранично дълбок съм, в мен на всички светове вълните естествено се вдигат,
после спадат, но Аз не се надигам, нито спадам.

Безкрайната бездна съм Аз В мен всички светове се раждат и въздигат.
Отвъд всяка форма, извечно неподвижен. Въпреки това съм Аз.

Не съм в света. Светът не е във мен. Чист съм Аз. И неограничен.
Свободен от привързаност, свободен от желание, Неподвижен. Въпреки това съм Аз.

О, колко чудно! Самата осъзнатост Аз съм, нищо друго. Светът е представление вълшебно!
Но в мен няма нищо за привързване, и нищо за отхвърляне.

Умът

Ащавакра каза:
Умът желае нещо, или тъжи за друго. Към нещо се привързва, а друго пък отхвърля.
Току гневи се, или пък се радва. Така държи те във окови.

Но когато умът не желае и не страда за нищо, когато няма в него радост или гняв
не сграбчва нищо не отхвърля нищо ... Тогава си свободен, не си роб.

Когато умът привличан е от нещо посредством сетивата, ти си ограничен.
Но няма ли привличане, тогава си свободен. Навсякъде където няма его ти си свободен.

Където има его ограничен си ти. Вникни! Тук няма нищо трудно.
Към нищо не привързвай се, и не отхвърляй нищо.

Безпристрастието

Ащавакра каза:
В едно се взираш пренебрегваш друго, едно на другото противопоставяш...
Кой тези грижи няма? Ще имат ли те край? Вникни. Не страст, а безпристрастие да има.

Дете, Голяма рядкост и благословен е този, кой пътищата хорски наблюдава.
И от желанието се тъй отказва за наслада и учение и дори за самия живот.

Нищо не е вечно. Реално нищо не е. Всичко е страдание. Тройна скръб!
Дори презрение не заслужава. Знай това. От него откажи се. И несмутим бъди.

Кога човек престава едно на друго да противопоставя? Противоположност всяка отхвърли.
Каквото и да дойде, удовлетворен бъди. Това е - себе си осъществи.

Учители, светци, търсачи - говорят всякакви неща.
Онзи, който го съзнава, Остава безпристрастен, несмутим.

Истинският просветлен добре обмисля. Безпристрастен съзерцава, че всичко е едно и също.
Природата на всичко, той разбира самата същност в осъзнатостта. Така не ще се прероди отново.

В променливите елементи само чистата форма прозири.
Отпусни се в собствената си природа. И се освободи.

www.spiralata.net 8
Светът е само наръч от измамни впечатления. Отречи ги. Заблудата ти отречи.
Света отрекъл, заживей свободно.

Желанието

Ащавакра каза:
Стремежите, желанията за удоволствие и успех са враговете твои. Под маската на добродетел
явяват се, за да те разрушат. Пусни ги всички да си идат. Не се привързвай, нека си вървят.

Коя да е добра сполука Жена, приятел, къща и земя, и всеки дар, богатство... са само сън,
Жонгльорски трик, Пътуващ цирк! Ден-два и никакви ги няма.

Помисли. Където е желанието, там има свят.
Несмутим и безпристрастен желанието прогони за да откриеш радостта.

Желанието те обвързва, нищо друго. Унищожи го и ще си свободен.
Отвърни се от света. Осъществи се и открий навеки радостта.

Едно си. Чиста осъзнатост. Светът не е реален. Безжизнен и студен е той.
Невежеството - друга нереалност. Кажи какво от тях би искал да научиш?

Живот подир живота отдаваш се на разни форми, на удоволствия различни,
деца и кралства, и жени. Но не за друго - за да ги загубиш...

Достатъчно гонитба на наслади, достатъчно богатство и праведни дела!
На света в безпрогледната джунгла нима ще донесат те спокойствие на ума?

Ти трепеш се отново живот подир живот, в болезнен труд запрягаш тяло, ум и слово.
Време е да спреш. Сега!

Несмутимостта

Ащавакра каза:
Всичко ражда се, търпи промяна и умира. Естеството на нещата това е.
Щом знаеш го, нищо не ще те смущава, нищо не ще те ранява. Несмутим ставаш със лекота.

Бог прави всичко. И всичко Бог е. Щом знаеш го, желанието се стопява.
И без да се прилепваш към нещата, ставаш несмутим.

Рано или късно сполука или несполука ще те навести.
Щом знаеш го, нищо не желаеш, за нищо не скърбиш.
Господар на сетивата, удовлетворен си ти.

Каквото и да правиш, ти носи радост или скръб, живот или пък смърт.
Знаеш ли го, без привързаност е всяко действие свободно, Защото няма цел, която да постигнеш!

Страданието идва от страха. От нищо друго. Знаеш ли го, свободен си от него.
Желанието се стопява. Щастлив ще си тогава, несмутим.

"Не съм Аз тяло, Ни тялото е мое. Аз съм самата осъзнатост."
Знаеш ли го, ти не мислиш, какво извършил си или какво не си.
Едно Ти ставаш , съвършено и неделимо.

"Във всички същества съм Аз, от Брахма, та до стръкчето трева."
www.spiralata.net 9
Знаеш ли го, ти не мислиш дали успял си или не, или за лутането на ума.
Ти чист си. И си несмутим.

Светът със всичките му чудеса е нищо. Знаеш ли го, желанието се стопява.
Защото ти си чиста осъзнатост. Когато със сърцето си познаваш, че няма нищо, Оставаш несмутим.

Осъществяването

Ащавакра каза:
Първо от действието отстраних се, После от думите напразни накрая и от самата мисъл.
Сега така установен съм.

С освободен от лутане ум, неотклонен, затворих се за звук и сетива, И тъй установен съм.

Медитацията е нужна за ума, размътен от представи. С това познание, Установен съм.

Без радост и тъга, ни сграбчвам нещо, ни отхвърлям друго. О, Просветлени, тъй установен съм.

Не ме е грижа, дали следвам четирите етапа на живота.
Медитацията, Контролът над ума, да те разсейват могат само. Сега така установен съм.

И действието, и бездействието от незнанието произтичат.
С пълното познание за това, Аз установен съм.

Да мислиш, какво е отвъд мислите, мислене е пак. От мисленето отстраних се, и тъй установен съм.

Който това осъществи, осъществява своята природа и е наистина осъществен.

Щастието

Ащавакра каза:
Дори без притежание, трудно ще намериш, на отречението покоя.
Аз не приемам нищо, нищо не отхвърлям. И тъй щастлив съм.

Трепери тялото, езикът се заплита, умът е уморен.
От трите отстранен, щастлив аз следвам моя път.

С познанието, че нищо не извършвам, по пътя си аз правя всичко, и съм щастлив.

Към тялото привързан, търсачът отстоява се в борба или във неподвижност.
А аз отвъд въпроса съм, това тяло мое ли е или не. И съм щастлив.

Спя, седя и ходя, Не сполетява ме ни лошо, ни добро. Просто спя, седя, и ходя, и съм щастлив.

В борба и във покой, победа няма, няма неуспех.
В победата насладата отрекох и в загубата горестта. И съм щастлив.

Удоволствията идват и прехождат. Непостоянството им дълго наблюдавах!
Но, лошо и добро отрекъл, Сега щастлив съм.

Безумецът
www.spiralata.net 10
Ащавакра каза:
Моят ум е вече празен според истинската си природа. Дори в съня си, аз съм буден.
За всичко мисля, без да мисля. Впечатленията от света разтворени са в мен.

Желанията ми се стопиха. Защо тогаз да ме грижа за богатство,
за измамите на сетивата, за приятели, за знания и за текстове свещени?

Освобождение, робство! Какво за мене значат те?
И грижа ли ме е за свободата, щом Бог познах, самия Аз безкраен, свидетеля на всичките неща?

Отвън безумец във света, отвътре от мисли свободен.
Постъпвам както ми е воля и ме харесват тези само, що мойте пътища разбират.

Ясното небе на осъзнатостта

Ащавакра каза:
Човекът с чисто сърце със сигурност ще се осъществи, по какъвто и път да е тръгнал.
Светският човек ще търси цял живот но в заблудите все тъй ще тъне.

Отстранен от сетивата, свободен ще си ти. Към тях привързан ли си - свободата забрави.
Когато разбереш го, живей по своя воля.

Когато разбере го, човекът бляскав, делови, със своята изискана словесност,
безмълвен се изпълва с тишина. И нищо той не прави. Несмутим е.
Тогава чудно ли е, че търсещия наслаждения в света избягва да го разбере?

Не си ти тялото. Ни тялото е твое.
Не си ти този, който действа. Не си ти този, що се наслаждава.
А чиста осъзнатост, свидетелят на всички неща.
Без очаквания и свободен. Навсякъде щастлив бъди.

Желанието и отвращението са от ума.
Умът твой никога не е. От неговия смут свободен,
ти си самата осъзнатост неизменна. Навсякъде щастлив ще си.

Защото виж! Във всички същества е Аз-ът и всички същества са в Аз-а.
Знай, че си свободен, свободен и от „аз", свободен и от „мое". Щастлив бъди.

Във теб се раждат световете като вълните в океана.
Това е истината! Ти си чиста осъзнатост. Затова освободи се от трескавия унес на света!

Имай вяра, Дете, имай вяра. Смута от теб прогони.
Отвъд всички неща пребиваваш, на познание всяко сърцето. Аз-ът си ти. Ти си Бог.

Тялото ни е ограничено от собствената си природа. То идва, служи ни за малко и си отива.
Но Аз-ът нито идва, нито си отива. Защо за тялото да жалим?

Дали вовеки тялото ще съществува или пък ще изчезне още днес?
Какво печелиш или губиш? Ти си чиста осъзнатост.

Ти си безбрежното море в което всички светове като вълни надигат се и стихват.
Какво да побеждаваш И какво да губиш?

Дете, ти си чиста осъзнатост, Нищо друго. Светът и ти едно сте.
Кой си, та да мислиш, че можеш да го задържиш или отхвърлиш? Как би могъл!
www.spiralata.net 11

На осъзнатостта си ясното пространство, спокойно, чисто,
в което няма раждане и действие няма, няма его. Ти вездесъщ си, без промяна или смърт.

Във всичко, що виждаш си ти. Единствено ти.
Както всички златни накити все от злато са изваяни.

„Аз не съм това." „ Но аз съм ТОЙ." От разделения подобни откажи се.
Всичко Азът е, знай. Цел всяка отстранил. Щастлив ще си.

Светът възниква от невежеството само. Ти си единствено реален.
И няма никой, даже Бог, от тебе отделен.

Ти си чиста осъзнатост. Светът илюзия е само, нищо друго.
Разбереш ли го изцяло, желанията стихват и покой намираш. Защото истина е! Няма нищо.

На битието в океана едно е само. Имало е и ще има единствено едно. Ти вече си осъществен.
Нима обвързан ще си или пък свободен.? Навсякъде щастлив ще си.

Никога ума си не разстройвай с „не" и „да". Бъди спокоен. Ти си самата осъзнатост.
Във щастието живей на истинската си природа, защото щастието тя е.

От мисленето ползата каква е? Веднъж завинаги ти разсъжденията отстрани.
В ума си нищо не задържай. Ти си Аза, и неограничен си ти.

Всичко забрави

Ащавакра каза:
Дете, писания чети, обсъждай, колкото си щеш.
Но докато всичко не забравиш, В сърцето си ти нивга няма да живееш.

Ти мъдър си. Играеш, трудиш се и медитираш.
Но твоят ум все тъй желае онова, което е отвъд нещата, в което всичките желания изчезват.

Усилието е на страданието корен. Но кой ли го разбира?
Благословен ли си с разбирането на това учение, свободен ще си ти.

Има ли по-мързелив е от просветления? За него даже мигането труд е!
Но само той щастлив е. И никой друг!

Това прави, а онова избягвай...
Но щом умът престане едно на друго да противопоставя, той вече удоволствия не жадува.
Богатство не влече го, ни религиозност, нито пък спасение.

В ламтежа за сетивните наслади от привързаност страдание изпитваш.
Презреш ли ги, на отстраняване се учиш.
Но ако не желаеш нищо, И нищо не презираш, не си ти роб ни на привързаност, нито на отделеност.

В живот без проницание, Желанието възниква.
А щом желанието утвърди се, чувство се поражда - едно харесва ни, а друго не.
И това са на света и коренът и клоните.

От дейността - желание, От отречението - отвращение.
Но мъдрецът дете е. Той никога едно на друго не противопоставя. Истината това е! Дете е той.

Ако света желаеш, от него ще опиташ да се отречеш, страданието за да избегнеш.
По-добре желанието отречи! Тогава от страданието ще си свободен И светът не ще те гнети.
www.spiralata.net 12

Ако освобождение желаеш, но още казваш „мое", Ако се чувстваш като тяло,
Не си мъдрец или търсач. А просто някой, който страда.

И Нека Хари да те учи Или Брахма от лотоса роден, Или самият Шива!
Но докато всичко не забравиш, В сърцето си ти нивга няма да живееш.

Отвъд всичко

Ащавакра каза:
Човек, който в щастие и чистота на самотата може да се наслаждава,
на практика събира плодовете на мъдростта.

Човек, който знае истината Никога не е нещастен в света. Защото сам той вселената изпълва.

Както слонът обича на дървото салаки листата, но не и на дървото ним,
така човек, който себе си обича, винаги отбягва сетивата.

Трудно ще да откриеш някой, без желание за това, което никога не е опитвал,
или който пък вкусил света, недокоснат остава.

Това светът е. Някой удоволствие жадува, друг търси свобода.
Но трудно ще откриеш някой, който двете да не иска. Той е велика душа.

Трудно е да се открие, човек с отворен ум,
който нито търси, нито бяга от удоволствие и богатство, от дълг и свобода от живота и смъртта ...

Той не жадува края на света. Не е против светът да съществува.
Каквото и да става с него, той в щастие живее, защото истински благословен е.

С разбирането си, Той е осъществен. Навътре е отдръпнат неговият ум И той осъществен Е.
Той слуша и гледа, Докосва, мирише и вкусва и е щастлив.

Всичко, що прави без цел е. Стихнали са неговите сетива и празни са очите му.
Не желае и не отхвърля никакви неща. За него са пресъхнали водите на света.

Не е заспал. Не е и буден. Той никога очите не затваря и никога не ги отваря.
Където и да е отвъд всичко той е, И е свободен.

А свободният човек винаги в сърцето си живее, сърцето му е вечно чисто.
Каквото и да стане, той от желанията е свободен.

Каквото и да вижда, чува, докосва, мирише или вкусва, каквото и да придобива, той е свободен.
Свободен от усилие и от покой, защото наистина е велика душа.

Без укори и без похвали, без гняв или веселие.
Той не дава нищо, нищо и не взима. Не иска нищо, абсолютно нищо.

Който и да доближи до него - изпълнена със страст жена или дори Смъртта,
не се вълнува той. В сърцето си остава, наистина свободен!

За него всичко е еднакво.
Мъж или жена, добра съдба или пък лоша, щастие или тъга, нямат разлика за него.
Несмутим е вечно той.

Светът не го държи. Той отишъл е отвъд предела на човешката природа.
Без състрадание и без желание да нарани, без гордост и смирение.
www.spiralata.net 13
Не го смущава нищо нито изненадва.

Защото е свободен, той не жадува, ни презира нещата от света.
Приема ги каквито дойдат. Със необвързан ум.

Умът му пуст е. И не тревожи го ни мисъл, Ни липсата на мисли, Нито борбата на добро и зло.
Отвъд всичко той е, Сам.

Без „аз", без „мое". В познанието че няма нищо друго. Желания в него са изтлели.
Каквото и да прави, той не прави нищо.

Умът му е в покой и неподвижност! Стопил се е...
А с него и мечтите, и заблудите, и глупостта.
А това, което станал е, с думи никога не ще опишеш.

Просветеният

Ащавакра каза:
Обичай истинското твое Аз, естествено щастливо то е, спокойно, светло!
За собствената си природа събуди се и всичките заблуди като сън ще отлетят.

Огромно удоволствие изпитваш, в постигане на светските облаги!
Но щастието за да намериш От тях ти трябва да се отречеш.

Страданието от дълга като на слънцето жарта е изгорило твоето сърце.
Но позволи на несмутимостта да те облее като жадуван дъжд прохладен и щастието ще намериш.

Защото нищо е светът. Просто някаква идея.
Но същността на това което е и това което не е, никога не ще изтлее.

Въздесъщ е Аз-ът, вече съвършен, без недостатък, без избор, без борба.
Напълно досегаем, Но и необятен.

Когато Аз-ът е познаван, заблудите изчезват без следа.
И пада булото и виждаш ясно. И от страданията няма помен.

След като Аз-ът е свободен и безсмъртен. Въображение е всичко друго, игра на мисълта!
Разбрал го, като дете постъпва просветленият.

Когато знаеш, че си Бог, че всичко това, което е, и това, което не е,
е само на фантазията плод, и си свободен от желания,
Дали остава нещо да се знае, казва или прави?

Аз-ът всичко е. Когато търсачът го знае, потъва в тишина.
Той повече не мисли „Аз съм това, аз не съм онова". Подобни мисли стихват.

Той несмутим е. За него няма удоволствие, ни болка,
нито разсейван, нито концентриран, отвъд невежеството и учеността.

Необусловена е собствената му природа. Загуба или печалба, няма разлика за него.
Сам в гората или пък в тълпата, бог във рая или просяк най-обикновен няма разлика за него.

Отвъд дуалността е той. Богатства, чувствена наслада, разграничения и религиозен дълг
за него нищо са. Дали ще се тревожи за нещо свършено или оставено?

Намерил свободата приживе, Търсачът присърце не взема нищо, ни дълг, нито желание.
Той няма нищо друго за постигане Освен живота си да преживее.
www.spiralata.net 14

Отвъд затвора на желанието просветленият живее.
Заблудата, светът, медитацията върху истината, освобождението дори - какво са те за него?

Света щом виждаш, опитваш да го отречеш. Но просветленият от това не се нуждае.
Свободен от желания, макар да вижда той не вижда нищо.

Когато виждаш Бог, Ти медитираш върху него, И мислиш: „Аз съм Той."
Когато няма мисли и разбираш, че Едно е само, няма друго. Върху кого ще медитираш?

Когато си объркан, опитваш да се съсредоточиш. Но просветленият не е объркан,
Защо да предприема нещо, след като няма нищо да постигне?

Като обикновен човек той постъпва. Но отвътре е много различен.
Не прозира в себе си несъвършенство нито обърканост, нито от медитация необходимост.

Той буден е , осъществен, свободен от желания. Той нито е, нито не е.
Зает изглежда, но не прави нищо.

В усилие или покой, Той винаги е несмутим. Каквото в пътя му е, прави го и е щастлив.

Той няма желания. Изхвърлил е всички вериги. По въздуха стъпва.
Свободен, понесен като листо по вятъра от живот към живот.

Отвъд света е той, Отвъд радост и страдание. Умът му винаги е хладен Живее сякаш няма тяло.

Умът му хладен е и чист. Наслаждава се във Аз-а.
Няма нищо, от което да желае да се отрече.
И няма нищо, което да му липсва.

Умът му е естествено пуст. Прави каквото му дойде.
Просветленият е необикновен. Чест и безчестие за него нищо не значат.

„Тялото го прави, а не аз". „Чистотата е моя природа."
С такива мисли, каквото и да прави, не извършва нищо.

Не се представя за великомъдър. Освобождението още приживе намерил,
действа като най-обикновен човек. При все това не е безумец.
Щастлив и светъл, през света той преминава.

Изморен от своенравието на ума, най-сетне покой е намерил.
Той не знае и не мисли, Не чува и не вижда.

Несмутим, той не медитира. Необвързан, не търси свобода.
Вижда света, Но припознава го като измамен. В богоподобие живее с всичко това.

Дори и във покой егоистичният човек зает е.
Но дори когато е зает човек, без его ли е, във покой е.

Той е свободен. Неговият ум е безразличен към тревоги и наслади.
Свободен от дейност, желание и съмнение, Той стихнал е и е сияен!

Неговият ум не стреми Да медитира или действа. Без цел той действа или медитира.

Когато чуе истината, глупакът във объркване изпада. Когато чуе я мъдрецът, навътре в себе си
навлиза. Дори да ви изглежда на глупак, в объркване не е изпаднал.

Концентрация глупакът практикува упражнява се в контрол над ума.
А мъдрецът като спящ човек е. Той в себе си почива друго за правене не открива.

www.spiralata.net 15

В устрем или неподвижен Глупакът не намира мир.
А мъдрецът го открива само като знае истината за нещата.

На този свят Хората пробват пътища разни, но Аз-а пропускат,
Любимия. Осъзнатия, чистия, превъзходен и пълен, отвъд този свят.

Глупакът не ще намери свободата, с практикуване на концентрация. Но просветленият успява.
Защото просто знае как стоят нещата, Свободен той е и незасегнат от промяна.

Невежият стреми се Бог да стане, затова и никога не Го постига.
Просветленият е вече Бог, Без никога да го е искал.

Без всякаква опора е глупакът. Разяждан от желание за свобода, Той на света въртенето поддържа.
А мъдрият корена на този свят отрязва, на страданието единствения корен.

Глупакът търси мир, затова и никога не го намира.
Но просветленият е винаги във мир, Защото знае истината за нещата.

Ако човек навън е втренчен към света, как би могъл себе си да види?
Мъдрецът никога не се смущава от това и онова. Той вижда себе си, Аз-а вечен неизменен.

Невежият опитва се да контролира своя ум. И как изобщо би могъл да го постигне?
Умението винаги естествено спохожда мъдреца и този, който себе си обича.

Един във съществуването вярва, Друг казва, че не съществува нищо!
Рядкост е онзи, който не вярва в никое от двете. Объркването непознато е за него..

Глупакът може и да знае, че Аз-ът чист и неделим е. Но поради глупостта си, никога не го постига.
Нещастието негов жизнен път е.

Умът на търсещия свобода, Се олюлява без опора.
А на свободния умът, непоклатим и независим е. Безстрастен.

Сетивата тигри са. Когато зърне ги страхливец, Той бързо в близка пещера се скрива,
Контрол и медитация да практикува.

Но човекът без желания е лъв. Когато сетивата го усетят, те първи бягат надалеч!
Като слонове в уплаха хукват, и гледат да не вдигат шум.
Ако не смогнат да се скрият, те като роби предано му служат.

От съмнения свободният, чийто ум е единен със Аз-а, Не търси пътища, за да намери свобода.
Той щастливо живее в света, Като вижда и слуша, докосва, мирише и вкусва.

Едва чул истината, Той изпълва се с пространство и чиста осъзнатост.
Безразличен към стремеж и неподвижност. Безразличен към безразличието свое.

Мъдрецът е като дете. Той върши всичко, както дойде, добро и лошо.

Независим, човекът щастието намира.
Независим, той отвъд света достига.
Независим, той края на пътя намира.

Когато човек осъзнае, че не той върши и не той се наслаждава, вълните във ума му стихват.

Държанието на мъдреца е свободно. Без измами и без хитрост той сияе.
Но за глупака няма мир. Желания мислите му приковават.

Мъдрецът е свободен от ума, И умът му е свободен. В тази свобода играе той.

www.spiralata.net 16
И прекарва си чудесно! Или пък оттегля се и в планинска пещера живее.

Ако мъдрецът срещне крал или жена или някого, когото нежно обича желание няма у него.
Или когато почита свещено място и бог, или някой прославян в писанията,
в сърцето му няма копнеж. Изобщо!

Несмутим е той, дори когато слугите го презират. Дори когато съпруги, синове и внуци го поднасят.
Дори когато цялото семейство му се подиграва, той е несмутим.

За него няма болка в болката, Ни в насладата наслада. Само сходният със него екстаза му познава.

Той няма форма. Форма му е пустотата. Неизменен е и чист.
Чужд на чувството за дълг, привързващо човека към света.

Мъдрецът, дори да върши това, което се налага, остава несмутим.
Глупакът, дори и нищо да не прави, е винаги угрижен и объркан.

Мъдрецът занимава се с делата си в съвършена несмутимост.
Щастлив е той когато сяда, Когато храни се или говори, Когато спи, Когато идва и си тръгва.

Понеже той познава собствената си природа, необходимото извършва, без да се вълнува,
Като обикновен човек. Спокоен и сияен, като повърхността на езеро голямо.
Нещастието си е отишло от него.

Глупакът е зает, дори когато е бездеен. Дори когато е зает, мъдрецът от бездейността събира плод.

Глупакът често своите притежания презира.
Мъдрецът не е привързан дори към тялото си. Как тогава ще изпита привличане и отвращение?

При глупака осъзнатостта е винаги ограничена от мислене или от опит да не мисли.
Осъзнатостта на този, който в себе си живее,
макар да е зает със мисли, е дори отвъд самата осъзнатост.

Мъдрецът е като дете. Без мотив са всичките му действия.
Той чист е. Каквото и да прави, остава непричастен.

Той благословен е. Разбира природата на Аз-а. Умът му вече не жадува.
Един и същ е във всяка ситуация, каквото и да види или чуе,
или помирише, или пък докосне, или вкуси.

Мъдрецът е като небето. Той никога не се променя. Какво за него е светът?
Или неговото отражение? Дали ще го е грижа за търсенето, или за неговия край?

Винаги един и същ. Триумфът негов е. Той света е покорил.
Той въплъщение е на съвършената си същност, по природата единен с безкрайността.

Какво ли още може да се каже? Той истината знае.
Ни удоволствие, ни свобода желае. По всяко време и на всяко място, свободен от страстта е.

Отрекъл на света двойствеността , която във ума се ражда и не е нищо повече от име,
той е чиста осъзнатост. Какво ли още да постига?

Чистият човек е сигурен и знае, че нищо във действителност не съществува.
Всичко на заблудата е плод. Невидимото вижда той. И негова природа е мирът.

Той не вижда илюзорния свят, така че какво правилата значат за него,
или пък безстрастието, отказването и самоконтролът?
Формата му чиста и сияйна светлина е.

www.spiralata.net 17
Той не вижда света. Дали ще го е грижа за мъката и радостта, робството и свободата?
Безкраен той е и сияен.

Преди да се събуди осъзнатостта илюзията за света преобладава.
Но мъдрецът е свободен от страстта. Той няма „аз", той няма „мое" и сияе!

Той вижда, че Аз-ът никога не страда, не умира.
Дали ще го е грижа за знанието или пък за света?
Или за усещането „Аз тялото съм", „Тялото е мое".

В минутата, когато се откаже от концентрацията и другите си практики духовни,
глупакът става плячка за фантазии и желания.

Дори след като чуе истината, глупакът се държи за глупостта си.
Опитва с все сили да изглежда сдържан и спокоен, но вътрешно изгаря от желания.

Когато истината е разбрана, Трудът отпада. Макар на другите в очите да изглежда,
че просветленият работи, в действителност за него няма повод да каже или да направи нещо.

Той няма страх. Винаги един и същ е. Няма какво да губи.
За него няма тъмнина, ни светлина. Изобщо нищо няма.

Той няма лична същност. Неописуемо е неговото естество.
Какво за него са търпението, разграничението и смелостта?

В очите на мъдреца няма нищо. Няма рай. Няма ад. Няма освобождение в живота.
Какво ли още може да се каже?

Не се надява да спечели, не се страхува, да изгуби, умът му е спокоен и потопен в нектар.

Свободен от желание, Не възхвалява кроткия, нито кори злия.
Еднакъв в скръб и радост Той винаги щастлив е. И за действие повод не вижда.

Не мрази света. И Аз-а не търси. Свободен е от мъката и радостта. Той не е жив и мъртъв не е.

Не е привързан към семейство. Свободен от желанията на сетивата, За тялото не се безпокои.
Мъдрецът не очаква нищо, И сияе.

Каквото сполети го, той винаги щастлив е. Където пожелае скита.
И където и да се окаже, когато слънцето залезе, той ляга и заспива.

Живот и смърт на тялото не го вълнува.
Твърдо установен във истинската същност своя, той е отвъд цикъла на раждане и смърт.

С радост преизпълнен. Към нищо непривързан, от притежания свободен, неизменен той остава.
Съмненията са се разсеяли. Отива там, където пожелае, никога едно на друго не противопоставя.

Просветленият сияе. Той никога не казва „мое". Злато, камък или пръст, всичко е едно за него.
Той не е ограничен от леността, нито пък от дейността погълнат,
прерязал възлите, които сърцето му обвързват.

Кой с него би могъл да се сравнява? Към всичко непричастен, той е щастлив и той е свободен.
Без ни едно желание в сърцето.

Само човекът без желания вижда без да вижда, говори без да говори, знае без да знае.

Във виждането му Добро и зло са се стопили. Крал или просяк, от желания свободният, сияе!

Свободен от измамност, намерил пътя си, той е самата простота.

www.spiralata.net 18
Не се безпокои за въздържание, нищо не отбягва. Не търси истината да открива.

Желания няма. И радостно почива в Аз-а.
На мъките е сложил край. Какво отвътре чувства кой би могъл да каже?

Дори когато е заспал дълбоко, той не спи. Дори в съня, той не сънува.
Дори когато буден е, той не е буден. Стъпка подир стъпка, каквото и да дойде той щастлив е.

Той мисли без да мисли. Чувства без да чувства.
Умен е, но няма ум той има личност, но себе си не мисли.

Не е щастлив, Не е и тъжен. Непривързан не е, нито пък обвързан.
Не е свободен, нито търси свобода. Не е това, не е и онова.

Във смута несмутим е. Във медитацията, не медитира. Глупав, той не е глупак.
Знае всичко, без да знае нищо.

Винаги във себе си живее. Винаги един и същ. Действието и дългът не го интересуват.
Свободен от желания, той никога не се тревожи за това, което е направил или пък не е.

Проклятието не го смущава, нито хвалбата носи му наслада.
Не се опива от живота, не се страхува от смъртта.

Умът му е спокоен. Той не търси усамотение в гората, нито пък бягство от тълпата.
Винаги и вредом, Той един и същ е.

Моето собствено великолепие

Джанака каза:
С пинсетите на истината съм изскубнал от тъмните ъгли на моето сърце, на много възгледи тръна.

Във собственото си великолепие Аз пребивавам.
Богатства, удоволствия, дълг, разграничение, двойственост, недвойственост, Какво са те за мен?

Какво е вчера, утре или днес? Какво пространството е, или вечността?
Аз пребивавам в собствената си сияйност.

Какво е Аз-ът, или не-Аз-ът? Какво е мисленето, или не-мисленето?
Какво добро е или зло? Аз пребивавам в собственото си великолепие.

Аз пребивавам в собствената си сияйност и нямам страх.
Вървенето, мечтите и сънят, какво са те за мен? Дори екстазът?

Какво е близо и какво далеч, отвън или отвътре, грубо или фино?
Аз пребивавам в собственото си великолепие.

Разтварянето на ума, или на най-висша медитация, света и всички негови дела, животът и смъртта,
какво са те за мен? Аз пребивавам в собствената си сияйност.

Защо за мъдрост да говорим, за единство или за трите края на живота?
За тях ли да говорим?! Сега живея в моето сърце.

Аз съм Шива

www.spiralata.net 19
Джанака каза:
Аз съм осъществен. Природни елементи, тяло, сетива, какво са те за мен?
Или умът? Какво е пустотата или безнадеждността?

Свещените писания какво са, или познанието на Аз-а?
Или умът, дори когато свободен е от сетивата?
Или щастието и свободата от желания? Аз винаги Едно съм неделимо.

Познание или невежество, робство или свобода, какво са те?
Какво е „аз", или пък „мое", или „това", или формата на истинското Аз?

Аз съм винаги Едно. Нима ще ме тревожи свободата
приживе или в смъртта, или пък настоящата ми карма?

Аз винаги без „аз" съм .
А тогава кой е този, който радва се или тревожи?
И какво е мисълта да се надигне или да изчезне?
Какво светът - невидим, или видим?

В сърцето си Едно съм.
Какво е този свят? Кой търси свободата, Единството и мъдростта? Кой роб е или пък свободен?

В сърцето си Едно съм. Какво творението е И какво разтварянето?
Какво е търсенето или на търсенето краят? Кой е търсещият? Какво намира той?

Извечно чист съм. Не ме е грижа кой познава, какво познавано е или как!
Не ме е грижа за познанието? Не ме е грижа какво е и какво не е?

Аз съм завинаги спокоен. Какво е мъката и радостта, разсеяност и концентрация?
Разбирането и заблудата какво са?

От мислите извечно отстранен съм.
Какво е щастие или тъга? Какво е тук или сега, Или отвъд?

Извечно чист съм. Илюзията какво е или пък светът?
Какво е малката душа, или дори самият Бог?

Единен неделим, аз винаги един и същ съм, отседнал в своето сърце.

Нима стремеж е нужен или пък бездействие?
Какво е робство или свобода? Свещените писания, учения какво са?
Каква целта е на живота? Кой ученикът е и кой мъдрецът?

За мен предел не съществува. Аз съм Шива.
Нищо не възниква в мен, нищо единствено не е, и нищо не е двойно.
Няма нищо, което е, и нищо, което не е.
Нима е нужно да се казва друго?

www.spiralata.net 20

You might also like