2011 - Хаварима ин Матотот -От Благовещение кън Мистерия - Ал Марахия - Елеазар Хараш

шш оЗшжзо О \Г s /\ <с Г:кгЛ
за т его зшЪ ош м \ W ] К ' Ж ' ’с
© © т ж зш т© iy m > Ji I'Q-'-oiabia <f;

©ш o:m т lu
Ш"тш 1уш, № !*еж©оШш
eirno wm> Ш зшм©0а Ш&ож&ж iB;gjaxiiLL©©i
СО
ш ш | 0 ш > р ^ ш м © е т т © р е з ]£1©з о щ ©
варЛ ф м а ш ша.йл^4^]Шшайт
щ<& шш®тъ egФ
М тм зш
Ц ф Щ > И4 Ш >
Ал Марахия
ХАВАРИМА ИН
МАРОТОТ
От Благоговение
към Мистерия
Представено от Елеазар Хараш
Варна, 2 0 1 1 г.
Това е едно пътуване
на моето тайно Незнание
към Мистерията на моя Неведом Учител
Азавот Махария.
Ал Марахия
От Благоговение към Мистерия 3
ПРЕДГОВОР
Ал Марахия е от онези ученици, които мина

ха през предаността и я преодоляха, минаха през
жертвата и я преодоляха, стигнаха до Любовта и
онемяха.
Ал Марахия достигна до тайния Храм на своя
Учител-Старец. Той чу звука на Духа, той вкуси
Древността, той видя Безмълвието — Древния Ко
рен — и сам се удостои с дихание от Древност. В
него заживя Древната решителност.
Ал Марахия не търсеше лесното, а правилното
и трудното, защото той знаеше, че скромната слава
е в благостта на трудните и тежки времена.
Днес Ал Марахия живее в таен свят, той живее
в Храма на своя Учител, той живее в Сърцето на
Мистериозното Несъществувание.
Вторият Старец Азавот Махария

Мистерията на моя Учител
Когато отправям взор към Него, аз отправям

своето отсъствие към Мистерията на своя Учител.
И знам, че там, в Мистерията, Той няма нито име,
нито форма, нито съдържание, а само Велика Тайн
ственост и Неизбродима Пълнота.
Той ми изпраща Лъчи от Безкрая
Когато си мисля за Него, светлината просветля-

ва и мракът засиява, защото Той ми изпраща Лъ
чи от Безкрая. И тези Лъчи хранят и светлината, и
мрака в мен, защото светлината и мракът не могат
да им устоят.
Той е моето Светило
Когато погледна към Него, времената се свърш

ват, небесата се свиват, слънцата угасват. От мили
они години Той е моето Светило.
6 Ал Марахия
Трепетът на Неродени
безмълвни светове
Когато започнах да мисля за Него, обзеха ме

Древни времена. Когато започнах да мисля за Не
го, обзеха ме Сияегци глъбини. Когато започнах да
мисля за Него, обзе ме трепетът на Неродени без
мълвни светове.
Не разбирането ме храни,
а изумлението
Когато си помисля за Него, очите ми стават

безкрайни, ръцете ми стават като крила от дре
вен вятър, а сърцето ми става безмълвно. Така се
потапям в неведомо изумление. И нищо, нищо не
разбирам. А защо ми е да разбирам, когато съм в
изумление? И така открих, че не разбирането ме
храни, а изумлението.
Безмълвието ме води
в Неговата Древност
Когато помисля за Него, в мрака засиява жи

вот. Когато помисля за Него, понася ме Древен спо
мен. Когато помисля за Него, Безмълвието ме води
в Неговата Древност.
Засиява Скритостта Му
Когато си помисля за Него, красотите на све

товете избледняват. Когато си помисля за Него,
вечността избледнява. Когато си помисля за Него,
едно нещо само засиява — Скритостта Му.
Родина, по-скъпа от
всички светове
Когато си помисля за Него, един Призив за

сиява в мене: Следвай Мъдрия Път и очисти се от
световете. Световете са само временни обитали
ща, защото очаква те Родина, по-скъпа от всички
светове.
Имам само Изчезновение
Когато си помисля за Него — имам ли тяло,

имам ли душа, имам ли съзнание? Не, нямам всич
ко това. Имам само Изчезновение. И така узнах:
Само когато съм изчезнал, имам това, което ми
трябва.
Той е Безкраен Изгрев
Когато си помисля за Него, аз никога не запал

вам свещ, защото свещите изгряват и залязват, а
Той е Изгрев без залез. Той е Безкраен Изгрев. Но
къде ли е Неговият Корен, още напълно не съм уз
нал.
Той е Безкраен Океан
Той е Безкраен Океан. И търсих бреговете Му,

но не ги открих. И видях само Дълбина връз Дъл
бина. И така узнах, че дълъг път ме чака.
Изпепеляващото Безмълвие
И случи се някога в миналото, че видях очите

Му. И очите Му бяха Древни Огньове. И очите Му
бяха Древни Небеса. Но най-поразителното, което
излизаше от тези очи, беше Безмълвието. И така
познах Изпепеляващото Безмълвие.
Проглеждаш в себе си
Има едно Присъствие, в което проглеждаш в

себе си. Има едно Присъствие, чрез което започ
ваш да виждаш собствената си Безкрайност. И
когато това Присъствие ме докосна, аз познах своя
Учител.
Тишината в мен засиява
Когато си помисля за Него, смъртта ми изчез

ва, животът ми се отстранява, а Тишината в мен
засиява. А когато съм окъпан от Сиянието Му,
трудно е да произнасям слова за Него.
Аз странствувам все към Него
Аз странствувам все към Него, загцото Той е

моята Необятност. Той е моята Несътвореност. Той
е моята сияеща Свобода. Аз странствувам все към
Него, защото Той обогатява мълчанието ми, проси
ява Безмълвието ми и прави говора ми мек, мис
тичен и топъл.
Най-тъмната нощ в живота ми
И спомням си една древна среща с Него. И яви

ми се Той, и каза ми: „Искаш ли да зърнеш Тайната
на живота?” И казах Му: „Ако съм достоен, въве
ди ме”. И Той ме въведе в тъмна нощ, най-тъмна-
та нощ в живота ми. И от тази тъмна нощ в мен
произлезе сегашната ми топла нежност.
Оставам само като една Искра
Когато си помисля за Него, къде са тогава тези

цветове, къде е тогава красотата, къде е тогава го
ворът ми? Всичко се смълчава. Оставам само като
една Искра, преклонена и трептяща пред Неиз-

бродимото Тайнство.
Съзирам Великото Му Око
Когато си помисля за Него, кое е тогава най-

скъпо за мене? Тогава разбирам, че най-скъпото е
чисто мистериозно. И влизам през мистичен про
ход, и съзирам Великото Му Око, Око, което пре
възхожда утеснените светове.
Всичко това не Го описва
Когато Го видях, разбрах, че очертанията Му не

са очертания, че очите Му на са очи, че лицето Му
не е лице. И така осъзнах, че очертанията Му са
неочертания, че очите Му са пламъци и че лице
то Му е Древност. И разбрах, че всичко това не Го
описва.
Той е подобен на Бащата на световете
Когато Го видях, в мен проблесна Древен спо

мен. И в спомена прочетох: Той е подобен на Ба
щата на световете. Когато Го видях, в мен засия
Древен спомен. И в него прочетох: Той е Древно
Сияние. И узнах: Сияние трябва да стана и аз.
Остава ми само едно: Белирая
Когато си помисля за Него, и виждам: в мене

няма нито време, нито настроения, нито състоя
ния, нито преживявания. Остава ми само едно:
Белирая — Безмълвие. И то сияе неизречимо и нес-
поделимо.
Този Дом е Учителят
Когато си помисля за Него, аз осъзнавам, че не

съм човек, защото къде са тогава очите ми? Къде са
тогава ушите ми? Къде са тогава косите ми? Къде
са тогава ръцете ми? Къде са тогава нозете ми? И
аз разбирам, че съм станал Същност и че Същност
та ми се завръща в своя Роден Дом. И този Дом е

Учителят.
Старците са Безкрайности
Когато си помисля за Него, виждам Безкрай

ности. И сякаш имената не са имена, слънцата не
са слънца и Старците не са Старци. Имената са
пътища, слънцата са незнайности, а Старците са
Безкрайности. И питам се къде ли са Корените на
тези Безкрайности.
Душата ми заблестява
Когато си помисля за Него, материята се раз

режда, трудностите започват да ми се усмихват,
душата ми заблестява, а нещо в мен си казва: До
коснала те е Тайната на Неговата Благост.
Сливането е Тайната
на Скрития Живот
Когато си помисля за Него, нито дишане имам,

нито дихание ми остава. Има само едно изчезване.
И който узнае това изчезване, той се слива с Тай
на, която е отвъд живота и смъртта. Сливането е
Тайната на Скрития Живот, но човекът трябва да
е създал в себе си образа на Потока.
Един е моят Център
Когато си мисля за Него, всичко мога да пре

одолея — земетресения и бури, наводнения и ура
гани, премеждия и изпитания, трудности и ка
таклизми, защото един е моят Път и един е моят
Център. И той се нарича Учителят.
Аз изчезнах в своя Учител
Да имаш пред себе си Образа на Учителя, е ве

лик дар от Неземието. Да имаш пред себе си Об
раза на своя Учител, е велик метод на пресътворя-
ването. А да се сливаш все повече с този Образ, е

висша практика на изчезването. Така аз изчезнах в
своя Учител и имам сега само Него и Безкрайност
та. Ето как узнах Свободата.
Израствам в Безкрайност
Когато си помисля за Него, времето спира, веч

ността се прекратява, а всички трудности, които
ме обграждат, започват да се смущават. Така узнах,
че Безкрайността е смущение в ограничените све
тове. Но моят дълг е да търся Безкрайността, чийто
Образ е Учителят. Когато мисля за Него, израствам
в Безкрайност.
Узнавам Непознатото в себе си
Когато мисля за Него, узнавам все повече себе

си. Узнавам Дълбините си, узнавам скритите кът
чета на своята Същност, узнавам Непознатото в
себе си. Разговарям с него и откривам, че то е било
моят най-древен приятел.
Незавършената част
на моята Безкрайност
Когато вървя към своя Учител, понякога аз ми

навам през страдания. И така узнах, че страдани
ята са незавършената част на моята Безкрайност.
Когато познах себе си и собствената си Безкрай
ност, оттогава вече не срещам страдания по пътя
си, нито радости, а само Лекота, Мъдрост и Не-
обятност.
Един е Владетелят
Когато пътувам към Него, Той все повече ми

помага. Когато все повече Му се отдавам, Той все
повече ме учи. А когато все повече се сливам с Него,
аз все повече ставам владетел на себе си. И така в
най-тежки изпитания когато съм овладян, аз тър
жествувам, защото знам, че Той ме владее, защото
един е Владетелят.
Беше ми оказано велико доверие
Ако човек не е отдаден на една идея всецяло,

животът му минава напразно и той не може да уз
нае себе си. На мен ми беше оказано велико дове
рие да знам на кого да се отдам. И така аз узнах и
видях истинския си Път. Да видиш истинския си
Път в живота, това значи да го извървиш докрай.
Когато го извървиш докрай, узнаваш, че в този свят
е отдаването, в другия свят е сливането, а в третия
свят е изчезването.
Той е Парамахирия
Когато Го наблюдавам, виждам, че ние сме доб

ри, а Той не е добър. Ние сме добри, а Той е Па
рамахирия — Прасъкровение. Така Той осветява
нашето бедно добро.
Смирено е моето основание
Когато Го гледам, не Го виждам. И понеже не

Го виждам, Той ми се открива. Честно е моето не-
виждане, искрено е моето неразбиране, смирено е

моето основание. Ето защо Той ми позволи да Го
узная. Сега знам, че живея в Него.
Образ, който е Съкровище
Когато помисля за Него, в мене все повече узря

ва Безмълвието, а в Безмълвието ми узрява красо
тата на Безкрайностите и Неговият потаен Образ
— Образ, който е Съкровище, излязло от Океана
на Безкрайностите.
Тайно Начало и Тайно Проявление
Когато си помисля за Него, изоставям себе си и

изоставям света. И когато изоставя себе си и изос
тавя света, се питам: Съществувам ли аз и същест
вува ли светът? И така разбрах: нито аз съществу
вам, нито светът. И тогава Той ми даде да узная, че
в мен съществува Тайно Начало и Тайно Проявле
ние. И така узнах, че когато съм в проявленията,
аз трябва да съм отречен и непривързан към тях,
за да действува само Той и Тайнственото Начало.
Тайната на моя Учител
И търсих много Тайните на Живота. И стиг

нах до Дъното на Океана. И открих много Тайни.
Но тези Тайни бяха изповедими. А Тайната на моя
Учител е неизповедима.
Той ми се яви
Не се научих да виждам моя Учител, но нау

чих се да Го слушам. Не се научих да виждам моя
Учител, но научих се да се смирявам. Колкото по
вече Го слушах, толкова повече изяснявах себе си.
Колкото повече се смирявах, толкова повече про
никвах в себе си. И накрая, когато слях слушането
и смирението в едно, Той ми се яви и аз последвах
Древния Път.
Само Той съществува
Когато си помисля за Него, глад не ме мъчи,

жажда не ме изморява, тъгата ми се превръща в
лекота. Само едно помисляне — и всичко се пре
образява. И животът вече не е бреме. И смъртта

вече не е страшна. Защото само Той съществува, а
не животът и смъртта.
В Прасърцето на своя Учител
И мисля си кое е реалното в този свят. И узнах

това дълбоко в себе си. И това е само Пътят към
Учителя. И всеки, на когото е дадено да работи за
своя Учител, всъщност му е подарено Завръщане.
И който е работил до края си, той ще се завърне в
най-древния Дом — в Прасърцето на своя Учител.
И чак тогава ще узнае Великия Дар — Свободата в
световете и Корена си в Прасърцето на Учителя.
Древното живо
и непреходно Състояние
Когато мисля за Него, нямам спомени, нямам

мисли, нямам чувства. Имам само едно — Древ
ното живо и непреходно Състояние. И то осветява
всичките ми пътища.
Светът на моя Учител
Откакто видях Неговите Очи, видях най-чис

тия Поток на световете. И този Поток ме храни
от Древни времена и само от него пия. И поради
това нямам любов към външните светове. Така уз
нах, че световете са светове, когато са вътрешни. И
нещо друго узнах, но то се случва, когато преодоле
еш вътрешното, защото има друг свят, по-дълбок
от всички вътрешни неща. Нарекох го „Светът на
моя Учител”.
Щях да изгреба океана
И ако ме попитат какво мога да направя за

своя Учител, и щях да им кажа: Усилие по усилие,
малко по малко, лъжица по лъжица щях да изгре
ба океана, за да стигна до Него. Защото това, кое
то видях, превъзхожда световете.
Бедствията ще се усмихнат
И каквито и ветрове да духат, аз вървя към Не

го. И каквито и трудности да се явяват, аз вървя
към Него. И каквито и бедствия да се случват, аз

вървя към Него. И знам, че когато вървя по този на
чин, един ден ветровете гце кажат: „Ти се отскубна
от нас”. Трудностите гце кажат: „Ти се изплъзна от
нас”. Бедствията гце се усмихнат и гце кажат: „Ти
ни преодоля”. И аз гце махна с ръка на ветровете,
трудностите и бедствията. И така гце се разделя със
своите стари приятели, загцото се завърнах у дома.
Все при Него се връщам
Когато си отворя очите, Го виждам. И когато си

затворя очите, Го виждам. Когато говоря, Го виж
дам. И когато мълча, Го виждам. Когато живея, Го
виждам. И когато умирам, Го виждам, загцото все
при Него се връгцам.
Част от Неговата Неизследимост
В себе си съм смъртен, в Него съм безсмъртен.

Когато все повече заживях в Него, все повече започ
нах да разбирам, че съм Тайна Неизследима и че
тази моя Тайна е част от Неговата Неизследимост.
И най-високата Планина
е ниско място
И когато живях в световете, даде ми се да се

кача на най-високата Планина. И когато се качих
на най-високата Планина, погледнах своя Учител и
видях, че и най-високата Планина е ниско място.
Да имам Подслон при Учителя
Когато си мисля за Него, аз се обливам със си

янията на световете. Но аз никога не искам свето
вете и нито техните сияния и слава. Аз искам само
да имам Подслон при Учителя. Щом имам този
Подслон, световете не могат да ме отвлекат.
Той ми откри невижданото в Себе Си
И когато продължително гледах цветята, и ви

дях, че те увяхват. И така разбрах, че красотите в
световете увяхват. А моят Учител беше едно вечно
Разцъфтение. И това Разцъфтение нямаше край. И
с много търпение Го наблюдавах, и един ден Той
ми откри невижданото в Себе Си. И оттогава моят

поглед все гледа натам.
Докато имам себе си, нямам Него
И нямам очи за Него. И нямам мисъл за Него.

И нямам сърце за Него. И нямам дори и жажда за
Него, защото узнах, че всичко трябва да изгубя, за
да Го притежавам. Защото узнах, че докато имам
себе си, нямам Него. С търпение Го дочаках, с пос
тоянство Го търсих, с Мъдрост се слях с Него. И в
сливането изгубих себе си и разбрах: Ето най-кра
сивото изгубване.
Нищо не остана от мен
И видях в Очите Му Древни ветрове. И те ме

понесоха, и те ме издигнаха, и накрая те ме раз
пръснаха, и най-накрая нищо не остана от мен —
ето как Го познах. И това познаване се оказа без
крайно.
„Твоят устрем прониза урагана”
Някога в миналото пътувах със своята лодка

из Древен океан. И слънцето грееше чудно, и вятъ
рът ме галеше. Беше чуден мир, но аз нямах Дълбо
чината си. И замечтах за бури, и призовах урагани.
И така освободих се от мира и от прекрасния вън
шен свят. И влязох дълбоко в себе си, и сам станах
стихия, и се слях с урагана. И сам станах стихия,
и пронизах стихията, защото жадувах за своя Учи
тел. И Той ми се яви, и каза: „Твоят устрем прониза
урагана. И сам ураганът ми каза: Ето, този е Твоят
Син”.
В отдаването си Го познах
Някога в миналото ме питаха: „Ти обичаш ли

своя Учител?” Отговорих им: „Не съм от тези, ко
ито Го обичат. Аз съм от отдадените. В отдаването
разбрах Пътя си към Него. И дойде ден, когато в
отдаването си Го познах”. Ако ме попитат какво
означава това „познах”, ще отговоря: придобих уве
реност, която е извън времето и извън вечността.
И тази увереност е тайното ми оръжие. Донесе
ми я отдадеността.
Неразбирането ми беше водач
Бъди отдаден на своя Учител. Това, което раз

береш по твоя Път, ще те радва. Но това, което не
разбереш, то ще те води. В моя Път на отдаването
Неразбирането ми беше водач. Колкото повече не
разбирах, толкова повече заживявах в Него. Кол
кото повече заживявах в Него, толкова повече за-
сиявах. Сияещо е само Незнанието, а знанието е
сянка и мъгла. Аз не търсих Учителя, за да Го узная,
а за да сияя.
Роден от Неговата Безкрайност
Колкото повече Го гледам, толкова повече узна

вам собствената си Безкрайност. И тогава се пи
там: Имам ли тяло, имам ли име, имам ли ръце и
крака? Така узнах, че съм Дух Безкраен, роден от
Неговата Безкрайност, от Неговата Родина. И на
рекох тази Родина „Учителят”.
Подарих себе си
на Неговата Безкрайност
Все Него гледам, все за Него мисля, все за Него

живея. И нямам друг Път извън Него. Той е Пътят,
по който се завръщам в себе си. Какво означава
да се завърна в себе си? То е откритие на истинс
кото Съкровище. То е себепознание. И като поз
нах себе си, подарих себе си на Неговата Безкрай
ност, защото Той е самият Безкраен свят.
Един Неведом Лик сияе сред тях
Колкото повече наблюдавам богатствата в све

та, толкова по-бедни стават те, защото един Не
ведом Лик сияе сред тях. И този Лик е Ликът на
моя Учител. И когато Го видя, какво струва тогава
всяко богатство? А струва ли красотата на света
нещо в сравнение с този Лик? Аз отивам и по-да-
лече. Дори и несътворената красота е бедна в срав
нение с този Лик, защото има несътворено, но има
и Неведомо.
В Мистерията Го живея
От дългото гледане на моя Учител очите ми ста

наха Безмълвия. От дългото гледане на моя Учител
очите ми станаха Безкрайности. От дългото гледа
не на моя Учител очите ми станаха Мистерии. И
сега в Безмълвието Го чувам, в Безкрайността Го
усегцам, в Мистерията Го живея.
Нямам спомени за Него
Когато си мисля за моя Учител, разбрах, че ня

мам спомени за Него. И разбрах още, че нямам
нужда от спомени. Аз живея постоянно в Него.
За какво ми са тогава спомени? Когато си в чисто
Единство, нямаш спомени, а Безкрайно Единение.
Нямам криле, а само Полет
Когато си мисля за Него, в мен узряват Тайни.

Когато си мисля за Него, ставам птица на Свобода
та. Някой може да попита: „Докъде стигат крилете
ти?” Ще му отговоря: Нямам криле, а само Полет
— Полет безкраен, Полет мистериозен.
Зад облаците видях

Лицето на моя Учител
И видях в Древността облаци. Имаше бели и

много бели. Имаше тъмни и много тъмни. И от
рекох се от тях, и зад тях видях Незримото Лице
на моя Учител. Питаха ме: „Що бяха това облаци
те?” Отговорих: „Световете”.
Аз всякога се завръщам в моя Учител
Когато пътувам към живота си, аз не пътувам

към себе си. Когато пътувам към смъртта си, аз не
пътувам към себе си. Аз всякога пътувам към своя
Учител. Аз всякога се завръщам в Него. А може ли
отдаденият да се завръща някъде другаде?
Всичко това е Той
Що е моят Учител? Великата Скритост, която

е явна. Не е ли това въздухът, който дишам? Не е
ли това огънят, в който живея? Не е ли това цяло
то Тайнство, което е около мен и в мен? Не е ли
Той Пътят, по който вървя? А щом вървя към Него,
не е ли това Той, Който Ме е призовал? А щом се

върна в Него, не е ли това Мястото на Прапроизхо-
да? Всичко това е Той.
Безмълвието Му ще се е сляло
с моето Безмълвие
Аз все вървя към Него и така Той все върви към

мен. Понеже все вървя към Него, Той постоянно се
съгражда в мен. И така ще дойде ден, когато Него
вата Неведомост ще стане моя Неведомост. И то
гава ще живеем единно в Безмълвието, защото Не
говото Безмълвие ще се е сляло с моето Безмълвие.
Открих Го в сърцето си
Очите са ми дадени, за да виждам само Него.

Ушите са ми дадени, за да чувам само Него. Крака
та са ми дадени, за да вървя само към Него. Ръцете
са ми дадени, за да работя само за Него. И така
най-накрая Го открих, но нито в очите си, нито в
ушите си, нито в краката си, нито в ръцете си. От
крих Го в сърцето си. И в сърцето си открих Искра
та — Неговата Безкрайна Същност.
Неговата Динамична Безкрайност
Когато се вглеждам в Него, все негцо ми убягва.

Когато се вглеждам в Него, все нещо се укрива. Ко
гато се вглеждам в Него, все нещо се движи. И та
ка открих, че това е Неговата Динамична Безкрай
ност. И посветих живота си на тази Безкрайност.
И сега вече Той не се укрива от мен, защото живея
в Него.
Не е нужно да Го познавам
Живея в Него, но не Го познавам. Живея в Не

говия Океан и не Го узнавам. Нима рибата познава
водата? И така за себе си узнах: не е нужно да Го
познавам, а да живея в Него.
Узнах, че и аз съм незнаен
Когато си помисля за Него, това е вече друга ат

мосфера. Когато си помисля за Него, се чувствам
Безкраен. Когато си помисля за Него, животът ми
отсъствува, а смъртта я няма. Ето как узнах, че и аз
съм незнаен. Така моята малка Незнайност зажи

вя в Голямата Незнайност.
Велик Губещ
Когато си помисля за моя Учител, изгубвам

всичките си пътища, изгубвам и безпътицата, из
губвам и себе си. Така аз ставам Велик Губещ. Но
това, което получавам, е тази неуловима Пълнота.
Откъде ли идва тя? Казвам: От магическото мисле
не, сиреч от неуловимото мислене.
Прадревен усет
Аз често казвам: „Когато си помисля за Него”.

Но за Него не може да се мисли. ГЦо е необходи
мо тогава? Прадревен усет. Този усет е съставен от
Лъчите на най-ярката Прасветлина. Този усет е съ
ществувал преди всички предания, легенди и пи
сания. Той е скритото Ядро. И чрез него аз виж
дам моя Учител.
Безкрайното сърце е Окото ми
Когато си помисля за Него, в мене бие не зем

ното сърце, а небесното, безкрайното сърце. Ко
гато постоянно мисля за Него, открих, че няма
смърт, защото може ли безкрайното сърце да уми
ра? Казвам: Няма смърт за безкрайното сърце, за
щото то е Окото ми, чрез което Го видях. А когато
си Го видял, световете се прекратяват.
Какво зърнах в Него?
Когато Го зърнах, разбрах, че не съществува ни

що друго. Когато Го зърнах, узнах Свободата си. И в
тази Свобода съзрях Пътя си. И сега вървя по Път
непоколебим. Но какво съзрях в Него, когато Го ви
дях? Само една частица, но частица от Прасветли-
на, от Праизвор. И бях зашеметен, и узнах, че тази
частица е Съкровище по-дълбоко от сбора на све
товете.
Съществува само пламъкът

за моя Учител
Ще кажете, че цветята съществуват. Ще ка

жете, че небето и земята съществуват. Ще кажете,
че реките съществуват. Ще кажете, че тялото съ
ществува. Ще кажете, че умът, сърцето и душата
съществуват. Е, аз казвам: Нищо от това, което из
редих, не съществува. Съществува само пламъкът
за моя Учител.
Вдъхновението за Него
Ще кажете, че аз пътувам. Ще кажете, че аз се

движа. Ще кажете, че аз се извисявам. Ще кажете,
че аз прониквам. Не, всичко това аз изгубих. Оста
на ми само едно: Вдъхновението за Него.
Той ме е погледнал
Ще кажете, че съм видял своя Учител. Не, не аз

съм Го видял, а още от Древността Той ме е поглед
нал. И от този момент нататък аз все вървя към
Него. И цветята в мен постоянно се радват, загцо

то те знаят къде отивам.
Очите Му са Тайни
Когато си помисля за Него, Тайнство ме обгръ

ща. Очите Му са Тайни. Косите Му са Древност.
Ръцете Му са Безкрайности. Сърцето Му е Слънце.
Душата Му е ослепителна. Духът Му е непристъ
пен и близък. И това никога не може да се опише.
Той е моят свят
Когато си помисля за Него, ставам толкова бе

ден, нищ и смирен. Когато си помисля за Него, раз
бирам, че нямам нито този свят, нито отвъдния
свят, нито други светове, защото Той е моят свят.
Изпълва ме Неговата Незнайност
Колкото повече си мисля за Него, толкова пове

че Той живее в мене. Колкото повече се моля и се
обръщам към Него, толкова по-незнаен става Той

в мене. И най-накрая узнах кое в Него ме изпълва.
Това, което ме изпълва, е Неговата Незнайност.
Той се намира в Дълбините на нещата
Когато си помисля за Него, аз не Го виждам,

нито Го чувам. Той не се намира във виждането и
чуването. Той се намира в Дълбините на нещата, в
тяхната Безкрайност. И щом аз съм слязъл в собст
вените си Дълбини, ние вече сме в Единение.
Това е Неговият Огън
Когато аз жадувам за Него, това е Неговият

Огън, Който върви към себе си. Аз жадувам за Не
го, защото Той иска да се върна при Него. Жадува
нето е Пътят, а Завръщането е Единението. Не е ли
това най-голямата красота на живота?
Аз се сближих с
Неговата Неизвестност
Колкото повече мисля за моя Учител, толкова

по-неизвестен става Той за мен. И колкото по-не-
известен става, толкова по-близък ми става. Така аз
се сближих с Неговата Неизвестност и се сраснах
с нея. Сега аз съм в Единство с Него, защото съм
част от тази Неизвестност. Той ме научи външно
да изглеждам като другите, а вътрешно да живея в
Неизвестността.
Той е пътувал в мен към Себе Си
Все към Него пътувам, а оказа се, че Той е пъту

вал в мен към Себе Си. Все към Него вървя, а оказа
се, че Той е вървял в мене към Себе Си. Все за Него
мисля, а оказа се, че Той е бил мислителят в мен.
Той ме научи да си изплета мрежа и с тази мрежа
да улавям светлите идеи на живота. И най-накрая
с тази мрежа аз улових Него. Но накрая узнах, че
мрежата е Негова и че Той ме е уловил.
То е въпрос на велико доверие
Когато си помисля за Него, сякаш съм помис

лил за всичко. Когато си помисля за Него, сякаш
съм като изчезнал. Къде съм изчезнал? В Него. Ня
кой ще каже: „Как така си изчезнал?” Казвам: То е
въпрос на велико доверие.
Редуване на Възхищение и Изумление
Много пъти съм изчезвал в Него и така познах

Невидимото. Много пъти изчезвах в Него и така
видях Възхитителното. И така постепенно се нау
чих да живея в Невидимото. Някой ще каже: „Ама
как живееш?” Казвам: Да, мога да го опиша. Това
е едно редуване на Възхищение и Изумление. Това
са двете ръце на Тайния живот.
Тя ми е посочила пътя и се е скрила
Когато си помисля за Него, обхваща ме светли

на. Когато си помисля за Него, пронизва ме светли
на. Но тя после се смалява, смалява и изчезва. Къде
ли е отишла тя? И узнах: В Безкрайността. Тя ми е

посочила пътя и се е скрила, за да я открия там.
Той нищо не ми дава, а само отнема
Само за Него дишам, само за Него мисля, са

мо за Него живея, защото какво може да ми даде
бедният свят? И какво може да ми даде небесният
свят? Всичко, което те са ми дали, ме е ограбило. А
Той нищо не ми дава, а само отнема. Той отнема
от мене всичко излишно. И накрая не ми остава
нищо друго освен Безкраят и Свободата.
Моето мълчание се разраства
Когато си помисля за Него, моето мълчание

се разраства, моето мълчание се обогатява, моята
душа все повече се вглъбява, а моето Вдъхновение
търси изчезновение в Него.
Не с търсене се открива Той
Не с търсене се открива Той. Не със стремеж

се открива Той. Не с Мъдрост се открива Той. Но
открива се Той с едно велико себеотдаване. Когато
сме себеотдадени, Той ни изпраща Лъчи от Своята
Същност, от Своята Тайна. И те се превръщат в на
шия Път към Него.
Той гледа Себе Си
Разбрах, че когато Го гледам, мога вечно да

Му се наслаждавам. Разбрах, че когато Го гледам,
трябва да съм напълно изчезнал. И тогава се случ
ва Тайнството. Защото когато съм изчезнал, кой
гледа тогава? И така узнах: Той гледа Себе Си.
Аз ще бъда потайно скрит в Него
Когато си мисля за Него, не мисли ли Той за

Себе Си? Когато си мисля за Него, аз се раждам в
Него. И колкото повече се раждам в Него, толко
ва повече изчезвам от себе си. Кога ли ще дойде
краят на моето рождение? Защото тогава ще бъде

само Той, а аз ще бъда потайно скрит в Него.
Той е зад тези облаци
Когато си помисля за Него, виждам облаци, но

това са бели облаци, ослепителни облаци, облаци,
създадени от Прасветлина. Аз се радвам на тези
облаци-светове и изчаквам да отминат, защото
знам, че Той е зад тях. А тези облаци са само отра
жения.
Той е в моите очи
Когато съм изпълнен, Той е в моите очи и Той

гледа. Когато съм преизпълнен, Той е в моето сърце
и Той вижда. Когато съм изпълнен с Любов, Той е в
мен и ме води към Себе Си. Когато съм изпълнен с
Истина, Той е пожелал да ме има и да се слее с мен.
Той е Водителят, а аз трябва да извървя Пътя си.
Аз съм постоянно в Него
Когато вярвам в Него, аз живея в Него. Кога

то живея в Него, аз умирам в Него. Когато умирам
в Него, аз възкръсвам в Него. Понеже постоянно
мисля за Него, аз съм постоянно в Него. Казвам:
Не е ли постоянството най-великият Дар от Не
го? Това, в което си постоянен, това притежаваш.
Постоянството е Тайната на живота.
Ще станем една молитва,

едно сърце, един Дух
Всеки ден се моля към Него. Така всеки ден Го

придобивам по малко, загцото знам, гце дойде ден,
когато гце станем една молитва, едно сърце, един
Дух, една Безкрайност. И тогава ще чувам с Него
вото сърце, ще виждам с Неговите очи, ще живея
с Неговия Дух и Той ще ме учи на Безкрайните не
ща. И когато придобия себе си и Тайната в себе си,
Той ще каже на Върховния: „Ето, Ти пожела тази
Тайна и тя вече е готова за Тебе”. Някои може да
попитат какво е Тайната. Ще им кажа само: Тази
Тайна е безсловесна.
Обновявам се само с Него
Когато си мисля за Него, все се възраждам и

все се обновявам. Питат ме: „С какво се обновя
ваш?” Казвам им: „Не се обновявам с живота, нито
със смъртта. Обновявам се само с Него, обновявам
се с Единствения. А откъде черпи Той, това не знам.
Знам само, че моето сърце е живо”.
Пътят, който дълго избирах
Живея в Него, радвам се в Него, страдам в Не

го. Така животът ми е чуден, радостта ми е лека,
страданието ми е светло. Това е Пътят, който дълго
избирах и накрая и той ме избра. Не преживяваме
ли ние Пътя, който сме избрали от миналото си? Аз
преживявам това, което съм избрал. И вече не аз
живея, а Той, Единственият, живее в мен.
Аз съм Той и Той е аз
Колкото повече мисля за Него, толкова повече

прониквам в Него. Колкото повече мисля за Него,
толкова повече Той прониква в мен. И така случи

се ден, или на духовен език казано, случи се мо
мент, когато двете проникновения се сляха в едно.
И сега аз съм Той и Той е аз. И изгубих се в Него, за
да бъде Той в мен.
Той е моите Дълбини
Колкото повече се радвам на Него, толкова по

вече заблестявам. Колкото повече страдам за Него,
толкова повече оживявам. И ето: дойде ден и ра
достта ми започна да гори. И ето: дойде час и стра
данието ми се възпламени. И преодолях и радост
та, и страданието, защото исках само Него. И сега
Той е моите Дълбини. И нямам вече нито радост,
нито страдания. Имам само това, което ги превъз
хожда.
Заспива в мен всичко неразумно
Когато си помисля за Него, нещо заспива. Зас

пива в мен всичко неразумно, заспива светът, зас
пива и животът, заспива и смъртта. И остава само
едно — Неговата пробудена Тишина.
И ще бъде Ден Първий
Когато пътувам към Него, всъщност Той се дви

жи в мен. Когато си мисля за Него, всъщност Той
отвътре си мисли за мен. И така ще дойде ден, и
ще узрее денят, и Той ще мисли в мен, а не аз в себе
си. И ще бъде Ден Първий, Ден Изначалний. И то
зи Ден ще бъде без време, защото сам Той ще е
Господарят, а аз просто ще съм една Тайна в Него.
Всичко мога да понеса
Когато си помисля за Него, в Него живея, а

когато живея в Него, всичко мога да понеса — и
чуждото бреме, и своето бреме, защото живея на
високо място и защото сам Той желае да понасям.
Аз исках аз да е Той
Все повече се вселявам в Него. И понеже Лю

бовта ми е чиста и смирена, така все повече гледам
с Неговите Очи, слушам с Неговите Уши, вървя с
Неговите Крака, моля се с Неговите Ръце, звуча с
Неговото Сърце. И питам се: Къде съм тогава аз? И

отговарям си: Нима аз исках да съм аз? Аз исках аз
да е Той.
Всичко е път към Него
Поглеждам към вятъра, там е Той. Поглеждам

към слънцето, там е Той. Поглеждам около себе си
и виждам, че всичко е път към Него. Така все пове
че не познавам себе си, но узнавам Дълбините си.
Тези Дълбини са страшни
Страшен е Гласът Му. Страховити са Очите Му.

Могъгца е Волята Му — като Безкрайността. Всич
ко в Него е някак си страховито, защото лъха на
Безкрайност. Той сякаш е Дихание от Дълбини
и тези Дълбини са страшни. Но аз узнах защо са
страшни. Защото в тези Дълбини да не влязат не
достойните. А що се отнася до мен, аз избрах тези
Дълбини. И сега в кръвта ми тече Преизобилие и
Необятна, Необятна Пълнота, която е самият Той.
Когато съм под лоши влияния
Когато съм под лоши влияния, тогава си помис

лям усърдно за Него и се съсредоточавам в Него.
И после се питам: Къде отидоха всички тези лоши
влияния? И така узнах, че влиянията не Го обичат.
А за себе си открих, че аз Го обичам и че Той е Ве
лик Подслон.
Той е моята Омая
В тежки времена Той е моята лекота. В свет

ли времена Той е моят Пазител. В мрачни времена
Той е моят Водител. В чудни времена Той е моята
Омая.
Отказах се и от скръбта,
и от радостта
Когато съм в радост и си помисля за Него, ра

достта ми потъмнява, загцото Той е много повече
от радост. Когато съм в скръб и си помисля за Него,
скръбта ми се възвисява и става като чудна пти
ца. Така аз се приближавам все повече до Него. Но

един ден се отказах и от скръбта, и от радостта. И
сега нищо не ме затъмнява и нищо не ме възви
сява, защото избрах само Него, Единствения. А у
Него нямам нито затъмнения, нито възвисявания,
а само Дълбини.
За да се разцъфти единствено Той
Има едно нещо много дълбоко за мен и това

е Съкровеното. Има едно нещо, което е по-дълбо
ко от Съкровеното за мен, и това е Мистериозното
Сърце, скрито в Съкровеното. Но има едно нещо,
което е най-дълбоко за мен, и то е, когато се раз
цъфтя в Съкровеното и когато това Мистериозно
Сърце се разцъфти в мен, и когато тези две неща
угаснат в Неговите Ръце, за да се разцъфти само
Той и единствено Той.
Ще тържествуваме заедно
Когато скърбя, се усмихвам. Когато ми е труд-

но, се радвам. Когато ми е тежко, ухая. Когато ми
е мрачно, сияя, защото така знам от опит, че Той
ще дойде в мене и ще тържествуваме заедно. А не

желае ли и Той тържеството?
Съществата от ада Му се усмихваха
Когато съм с Него, скръбта ми се разхубавява.

Когато съм с Него, трудността ми започва да при
лича на бяла мека светлина. Бил съм с Него и в ада
и усетих аромата Му. И дори съществата от ада Му
се усмихваха. Но дали знаеха те кой е Той? Не знам
това, но знам, че съм Го избрал. И понеже всеки
ден Го призовавам, знам, че ще ме води.
Искра в Неговия скрит Океан
Като мисля за Него, живея в Него. Като не мис

ля за Него, пак живея в Него. И така осъзнах, че
и да мисля, и да не мисля, все съм в Него. И тога
ва започнах нито да мисля, нито да не мисля, но
да сияя в Него. И сега съм като Искра в Неговия
скрит Океан.
Всичко ми е дадено за Него
Нима може да виждам нещо друго освен Не

го? Нима очите ми не са дадени, за да виждам са
мо Него? А не чувам ли само Него? Нима ушите
ми не са дадени, за да Го долавям? Всичко ми е да
дено за Него, а Той е създаден за мен.
Аз пътувам към Него
Аз съм страннопътник. Все пътувам, пътувам

и пътувам. Ще кажете, че пътувам към себе си, но
не е така. Аз пътувам към Него. И така пътувай
ки към Него, аз открих себе си. Когато Го открих,
Той ми позволи да открия и себе си.
Тайна Несподелена към света
Хората в света ме наричаха тъмния. Страня

ха от мене, гледаха ме особено. А бях ли аз тъмен
за тях? Да, за тях аз бях тъмен. Но си имах Тайна
— моята скрита светла страна. Тя беше показана
само на Него, на моя Учител. Така узнах, че тряб
ва да разкривам себе си само на Него. А на света

нямам какво да разкривам, защото той не е моят
свят. Моят свят е Тайна Несподелена към света, но
Тайна, осветена от самия Него.
Няма го сърцето ми
Поглеждам сърцето си и виждам: няма го, за

щото дал съм го — дал съм го на Него. А Той ми
го върна тройно обогатено. Поглеждам към душата
си и няма я, защото дал съм я — дал съм я на Него.
А Той ми я върна възкресена. И сега вече за мене
световете нямат граници, защото Той ме подготви,
Той ме учи и Той ме води. И затова аз съм там, къ
дето е и Той.
Аз избрах да имам Любов към Него
Към Него имам Любов, към световете имам

отношения. Ако имах към Него отношения, све
товете щяха да ме погълнат. Но аз избрах да имам
Любов към Него. И така аз погълнах световете. А
на мен остана ми само Той, Единственият. И Той
ме изпълва така, както световете не могат.
Той е отвъд несътвореното

и неизразимото
Когато си помисля за Него, къде е тогава изра-

зимото, но къде е и неизразимото? Когато си по
мисля за Него, къде е тогава сътвореното, но къде
е и несътвореното. Аз узнах: Той е отвъд несътво
реното и отвъд неизразимото. Нима мога да опи
ша това, което е отвъд неизразимото?
Дори и Той ще трепне от това
Аз дишам, защото Той диша в мен. Аз гледам,

защото Той гледа в мен. Аз слушам, защото Той слу
ша в мен. Аз дишам Красотата Му. Аз гледам към
Безкрайността Му и се опивам от нея. Но слухът
ми казва нещо друго — аз трябва да отида отвъд
Красотата Му и отвъд Безкрайността Му, защото
слухът ми каза: Там е Величествената Среща. И ето,
аз отсега се подготвям за тази Среща. И ще отида
при Него като Могъщ Пламък. Тогава дори и Той
ще трепне от това.
Аз изгубих себе си в своя Учител
Помнят ме от миналите животи много същес

тва как стоях до една скала и усърдно се молех.
Някои ме съжаляваха, други ми се радваха, трети
се измъчваха, четвърти ме смятаха за изгубен. Чет
въртите бяха прави. Да, аз изгубих себе си в своя
Учител. Така аз намерих себе си, а те продължават
да търсят.
Най-хубавото нещо в живота
Кое е най-хубавото нещо в живота? Това е, ко

гато осъзнаеш момента, в който си се посветил на
своя Учител. Когато един цял живот е посветен на
своя Учител, сам Учителят те е посял в Себе Си. И
ще дойде ден, когато пред тебе ще се отворят Нез
найни Врати. И тогава ще преживееш нечувано
то и невижданото. Това е Ден на Върховно запоз
нанство. Така аз познах своя Учител.
Отсъствуващият в Отсъствието
Аз от милиони години мисля за Него. Аз от ми

лиони години чувствам като Него. И сега безмълв-
ствувам като Него и ухая като Него. И срещнаха
ме древни приятели, и попитаха ме: „Това ти ли
си?” Отговорих им: „Аз съм отсъствуващият. То
ва е Той”. А те попитаха: „Кой е Той?” Отговорих
им: „Отсъствуващият в Отсъствието”. Те казаха:
„Странно говориш”, но не ме разбраха, защото не
познаваха Великото Отдаване.
Той е създал очите ми
Когато вървя към Него, нима имам собствени

крака? Така узнах, че Той е създал краката ми, за да
върви към Себе Си. Когато Го гледам, нима аз съм
създал очите си, за да Го гледам? Така аз узнах, че
Той е създал очите ми, за да гледа Себе Си. И поне
же всичко е Негово, реших да Му отдам всичко. А
пък Той ми отдаде Себе Си.
Аз странствувам в Душата,
Духа и Древността Му
Когато мисля за Него, аз странствувам в Него.

Аз странствувам в Неговата Душа-Океан, в Него
вия Дух-Безкрайност и в Неговата Древност-Мис-
терията. Това е пътят, по който аз се уча и изуча
вам Тайнствеността на нещата.
Всякога сме били в единение с Него
Ние сме в единение с Него от Правремената.

Ние всякога сме били в единение, но понякога в
трудни времена не го осъзнаваме. А Той е всякога
с нас, но в трудните времена то е потайнствено. И
ако ние прогледнем в потайното, ще Го съзрем.
Той е Чудният
Той е Чудният, а аз съм Синът Му. Той е Белият,

а аз съм Отражението му. Той е Величественият, а
аз съм Уханието Му.
Когато гледам към земята
Когато гледам към земята, там е Той. Когато

гледам към цветята, там е Той. Когато гледам в не
бесата, там е Той. Когато гледам в себе си, там е
Той. Като гледам към земята, това е поклонение.
Като гледам към цветята, това е съкровение. Като
гледам към небесата, това е уведение. Като гледам
в себе си, гледам в Неговата Мистерия. И това е
Благоговение.
Имам само Бездънна Любов
Към своя Учител нямам уважение, нямам по

читание. Към своя Учител нямам тъгуване и нямам
радостно чувство. Към своя Учител имам само Без
дънна Любов и Тайна Неизменност.
Ще имам позволение
Аз пътувам към себе си. Когато позная себе си,

Той ще ме узнае и ще ме призове. Тогава и аз ще
Го узная. И тогава вече ще пътувам към Него, и ще

проучвам Неговата Бездънност, защото ще имам
позволение.
Азамира Хата — Древната Лекота
Когато мисля за Него, постоянно се обогатя

вам. Когато мисля за Него, постоянно се осветявам.
Когато мисля за Него, ставам все повече бял, незе
мен облак. Питат ме: „Що е това бял неземен об
лак?” Отговорих им: „Това е Азамира Хата — Древ
ната Лекота, или Безкрайната Лекота”.
Аз съм там, където ме няма,

за да е Той
Колкото повече мисля за Него, толкова пове

че ставам все по-бял и все по-бял. Колкото повече
мисля за Него, ставам все по-съкровен и все по-сък-
ровен. Колкото повече мисля за Него, ставам все
по-изчезващ и все по-изчезващ. И в това изчезване
Той се заражда в мен. Тогава къде съм аз? Аз съм
там, където ме няма, за да е Той.
Той не е ограничен от скръб и радост
Когато съм в скръб и вървя към Него, скръбта

ми изтлява. Когато съм в радост и вървя към Него,
радостта ми изтлява. Загцото когато се срегцна с
Него, аз се срещам с Единствения, а Той не е огра
ничен от скръб и радост. Той е облечен в Безкрай
ност и Неведомост и това е, което ме изпълва.
ST *
Аз съм пътека, по която Той върви
Аз вървя към Него, но всъщност аз съм пътека,

по която Той върви. Аз дишам в Него, но всъщност
Той е Диханието на моето дишане. Аз ще продъл
жа да вървя към Него, за да съм Му пътека. Аз ще
продължа да дишам, за да съм Му Дихание. И все
ще вървя към Него, а Той сам ще реши кога да се
слее с мен и кога да изчезна в Него.
Загцо ли само Него виждам?
Той е моите цветя. Той е моята гора. Той е мо

ят въздух. А когато отида до извора и пия от него,
това е пак Той. Навсякъде е Той. Защо ли само Не

го виждам? Защото това съм избрал. Ето защо не
виждам световете.
И дойде ден
Вървя, вървя и отивам към Него. Стоя, стоя и

стоя в Него. Заспивам, заспивам и потъвам в Не
го. Събуждам се, събуждам се и пътувам към Него.
И мина време, и минаха времена, и дойде ден, и
дойде час — сега аз съм Той и Той е аз.
В това изчезване
е моето себепознание
Всичко, което търся, е Той. Аз познавам свое

то търсене. Моето търсене е неуловимо. На края
на моето търсене ще се появи Той, а аз ще изчез
на. В това изчезване е моето себепознание. После
ще продължа да търся. И когато напълно изчезна
в Него, няма да познавам себе си, а ще познавам
само Него.
Харая Дивира — Единение с Него
Все се моля и все се моля, защото така натруп

вам онази древна сила, която един ден ще се взри
ви. И тогава ще остане само едно: древното ми
Единство с Него. Не търси ли всеки това? Аз го тър
ся и вървя неумолимо по този път. И съществува ли
стихия, която да ме спре? Някои казват: „Същест
вува силен мрак, той ще те спре”. Но аз изработвам
в себе си оръжие, на което мракът няма да устои.
А оръжието ми се нарича Харая Дивира — Едине
ние с Него.
Пътят на моята яснота
Аз Го гледам със слънцето в очите си. Аз Го слу

шам със сърцето в ушите си. Аз жадувам за Него с
потайността на душата си. Гледам, слушам и жаду
вам — това е пътят на моята яснота.
Ще пробия този Мрак
Аз не бързам по пътя си към Него. Аз вървя към

Него крачка по крачка. Всяка моя молитва е една
крачка към Върха на Неговата Планина. И знам,

гце дойде ден, аз гце се кача на Върха на тази Неиз-
разимост. И там гце открия пълното си Единство
с Него и собствената си Безметежност. А Той гце
се усмихне и гце ми каже: „Ти пристигна. Оттук
нататък те очаква само един път — пътят към Вър-
ховната Ослепителност. Тази Ослепителност е на
речена Върховният Прадревен Мрак. Ще отидеш
ли там?” И чух се в себе си да отговарям: „Да, Учи
телю, вече съм безметежен. Ще пробия този Мрак,
загцото негцо Върховно ме зове и призовава”.
Аз съм Скала в Скалата
Кой може да ме откъсне от Него? Нима този

безпомощен свят може да ме откъсне от Него?
Нима другият свят, загадъчният свят, може да ме
откъсне от Него? Нищо не може да ме откъсне от
Него, защото аз съм Скала в Скалата, аз съм Дух в
Духа, аз съм Вятър във Вятъра, аз съм Тайна в Тай
ната. Аз съм неразделим от Него.
Аз ще бъда свободна Пустота
Аз плувам в Него, живея в Него, радвам се в Не

го, скърбя в Него, умирам в Него. Умирайки, ожи
вявам в Него. Оживявайки, възраждам се в Него.
Възраждайки се, все повече се сливам с Него. Ще
постигна Върховното Сливане с Него. И когато се
слея с Него, Той ще бъде аз, а аз ще бъда свободна
Пустота. И ако някой ме пита: „Как се казваш?”,
ще му кажа: „Аз съм Пустота”.
„Кажи сега какво искаш”
Всичко, което правя, всичко, за което се моля,

всичко, за което мисля, е прокопаване на канал
към Него. И когато завърша този канал, Той ще по
тече в мене, а аз ще познавам себе си. И тогава Той
ще ми каже: „Ти свърши своето. Кажи сега какво
искаш — в световете ли да отидеш, или да се скри
еш от световете?” А аз ще Му кажа: „Каквото Ти
решиш, Учителю”.
Така срещнах Неизразимостта
Пътувах, пътувах, пътувах. Вървях, вървях, вър

вях. Пристигнах, пристигнах, пристигнах. Така
срещнах Неизразимостта и разбрах, че след сре
щата си с нея не мога за нищо друго да копнея.
В чудото на Пустотата
Аз живея, понеже живея в Него. Аз узнах, че

ако живея в себе си, тогава съществува и светът, и
времето. А що е светът? Илюзия за реалност. А що
е времето? Ограничение. Но когато живея в Него,
няма илюзия и няма ограничение, защото тогава
плувам в Неговата Безкрайност, в чудото на Пус
тотата.
Пътувам към
най-великолепното Слънце
Когато пътувам към Него, аз пътувам към най-

великолепното Слънце. Това Слънце вече нито ми
свети, нито ме топли. То ми подари нещо чудно —
то ми подари Безкрайност и Неведение.
Когато едвам дишах, бях отдаден
Аз узнах какво е отдаденост. Чрез тази отдаде-

ност Го познах. Тази отдаденост не познава препят
ствия. Когато ми беше трудно, бях отдаден. Когато
ми беше леко, бях отдаден. Когато едвам дишах,
бях отдаден. Когато бях в скръб, бях отдаден. И се
га вече знам: отдаден ми е Той.
Той е моята Бяла точка
Всеки ден се поглъщам в Него. Той е моята цел,

моят магнит, моят смисъл. Той е моят настоящ и
отвъден живот и нещото, което е над нещата. Ко
гато съм заобиколен от тъмни облаци, Той е моя
та Бяла точка. И в трудностите Го обожавам, и в
облаците Го виждам, защото в трудностите ожи
вявам, а в облаците Го проумявам — защото Той
е моят тайнствен Път.
Радостта ми прилича на Бездна
Потъвам в Него от векове. Потъвам, потъвам в

Него от хиляди години. Потъвам, потъвам, потъ
вам в Него от милиони години. И накрая бях обсе
бен от Неговата Безкрайност. И узнах радостта си,
и видях, че тя прилича на Бездна.
Постоянно вървях
Аз достигнах до Него, загцото постоянно вър

вях. Във време на трудности вървях. Във време на
изпитания вървях. Във времена на скръб летях. И
сега съм в Него, но външните не знаят къде съм аз,
загцото те вървят по свои си пътигца.
Пронизах скръбта и Го открих
Очите си изгледах, но не Го открих. Слуха си

напрягах, но не Го открих. Краката си износих,
но не Го открих. Но продължих да търся и яви ми
се голяма скръб и скръбта не ми устоя. Пронизах
скръбта и Го открих.
Той в мен е търсачът
Аз съм търсач и знам, че ще достигна. Аз съм

търсач и знам, че страданието не може да ми ус
тои, нито мракът може да ми устои, нито Бездната
може да ми устои, нито Прасветлината може да ми
устои — защото Той в мен е търсачът. Ето защо ня
мам покой в световете, докато не се завърна при
Него.
Да пътувам към Него ден и нощ
Аз съм длъжен да пътувам към Него ден и нощ,

години, хиляди години, милиони години, милиар
ди години. А кога Той ще ми се яви, това не знам,
това е Негово решение. Но когато Той ми се яви и
се сроди с мен, аз ще продължа да Го търся, защо
то искам да узная Неговата Мистерия.
Нима съм откраднал Неговото Сърце?
Все Него виждам. Нима съм откраднал Него

вите Очи? Все Него чувствам. Нима съм откраднал
Неговото Сърце? Все към Него се моля. Нима съм

откраднал Неговите Ръце? И най-накрая си казах:
Блажен е крадецът в мене.
Лахавария, Мъдрата Сила
Когато вървя към Него, една Древна Сила ме

движи и ръководи. Тази Древна Сила няма образ,
няма дихание у нея, няма в нея и светове, няма у
нея нито вечност, нито бреме. Тя е наречена Лаха
вария, или Мъдрата Сила, Знаещата Сила. Тя е на
речена още Любовта. Тя е моята лодка. С нея пре
косих световете, за да стигна до Него.
Поисках да станем обща вода
Когато гледам скалата, виждам Него. Когато

гледам морето, виждам Него. Морето все се стре
ми към скалата. То иска да притежава скалата и
все повече я отронва. И така един ден скалата
изчезна. Те станаха едно цяло с водата. Така и аз
отронвам моя Учител, защото поисках да станем
обща вода.
Намерих Го в скръбта си
Търсих Го, търсих Го и най-накрая Го намерих.

Попитаха ме близките ми: „Как Го намери и къ
де Го намери?” И казах им: „След дългото търсене
намерих Го в скръбта си”. Но те не ме разбраха. А
аз проникнах в скръбта си и там открих и рая, и
Него. Сега вече знам колко по-дълбока е скръбта
от радостта, защото в скръбта видях истинското
Му лице.
Няма свят в мене
Аз съм странник в света. Дълго време живях

в света, но не допуснах светът да живее в мене. В
мен трябваше да живее само Той — Единствени
ят Учител. Сега Учителят живее в мен и аз в Не
го. И слизам в света, но няма свят в мене. Това го
наричам Свободата. Свободата ми беше дадена да
принадлежа единствено на Него.
Така влязох във Великия Огън
Аз летя, летя, летя. И аз горя, горя, горя. И така

влязох във Великия Огън. И там летежът ми пре
късна и осъзнах, че съм оцелял. Така познах Вели
чието на своя Учител. И тук, при Него, станах кро
тък и блажен. И когато слизам в световете, не ме
засягат вече техните ветрове, загцото за блажения
не съществува вече смут.
Не раят е моят Дом, а Учителят
И в ада да отида, и в рая да отида, все Неговия

Поглед срещам. Навсякъде се простира Неговият
Поглед. И Неговият Лъч винаги ме стопля. Когато
бях в ада, ме питаха: „Какво толкова хубаво гледаш,
Мъдрецо?” А аз им казах: „Не виждате ли Учите
ля?” Но те нямаха Учител. Когато бях в рая, ме пи
таха: „Защо така странно гледаш?” А аз им казах:
„Защото не раят е моят Дом, а Учителят”.
Все изгарям, изгарям по Него
Все изгарям, изгарям по Него. И най-накрая

изгорях напълно. Оказа се, че оцелях. Сега вече не
горя. Сега живея за Него и светя в Него. Казвам на
всички: Това е правилният път към Него.
Това е моят мистичен кръговрат
Когато съм пробуден, Го сънувам. Когато Го съ

нувам, се пробуждам в Него. Когато Го търся, Го
намирам. Когато Го намеря, продължавам да Го
търся. Това е моят чуден живот. Това е моят мисти
чен кръговрат.
И нямам друга омая
И като пълзях, Го търсех. И като вървях, Го тър

сех. И като летях, Го търсех. Сега нито пълзя, нито
вървя, нито летя. Сега съм Сърце в Сърцето Му. И
нямам друга омая.
Бяха запалени, а не умееха да угасват
Търсих Го под камъка. Търсих Го под водата. Тър

сих Го под земята. Търсих Го във вятъра. И накрая
Го открих в Сърцето си. Някои казаха, че е лесно.
Отговорих им: „Аз отстраних сърцето си и затова
Го намерих в Сърцето си. Аз отстраних земното
си сърце, а духовното си угасих. И на мястото, в
което угаснах, Той изгря“. Но хората не ме разбра
ха, защото те бяха запалени, а не умееха да угасват.
Що е угасването? Велика красота, велик разцвет.
Когато достигнах до Неговия бряг
Когато достигнах до Неговия бряг, видях, че

там няма нито море, нито земя. Видях само Дъл
бина. И тя създаде в мен мощни криле. Сега вече
имам само криле и само Него.
На когото Учителят е поверил Себе Си
За да стигнеш до целта, трябва да си израбо

тиш криле — силни, устойчиви криле. „Всеки ли
може да си изработи тези криле?” Казвам: Не все

ки може да си изработи тези криле, но само този,
който знае своя Учител. „ А кой знае своя Учител?”
Само този, на когото Учителят е поверил Себе Си.
Нямало е нито цвете, нито аромат
Един ден се разхождах в градината на света и

там срегцнах народа на цветята. И си избрах ед
но цвете. И започнах да го мириша и да потъвам в
него. Това цвете все повече ми харесваше и аз все
повече се потопявах в него, докато изчезнах. И най-
накрая, когато напълно изчезнах, открих, че е ня
мало нито цвете, нито аромат, а само Той.
И реших да не Го търся
Аз все пътувам към Него, аз все Го търся. Кога

то не Го намеря, Го търся. Когато Го намеря, пак Го
търся. И най-накрая открих, че Той е Неизбродим.
Тогава си казах: Защо да Го търся, когато не мога да
Го открия? — И реших да не Го търся, а да се слея
с Него. И слях се с Него, и вече сме една Същност.
И сега аз съм като Него. Той сияе в мен и аз сияя
в Него. Той е ликът ми, а аз съм образът Му. Така

открих, че съществува само Единството.
Сам станах свободна птица
От милиони години все към Него вървя. Много

пъти съм се раждал и много пъти съм умирал, но
Той винаги е бил моята Цел. И сега все едно е да
ли съм в живота или в смъртта, защото сам станах
свободна птица. Животът за мен вече не е бреме,
а смъртта не е затвор. Казвам: Всеки става птица,
когато целта е Учителят. И всеки изгубва крилата
си, когато целта е светът.
Аз вървях към своя истински Дом
Живял съм в колиба, живял съм в пещера, жи

вял съм в замък. Едно разбрах: не е важно къде си
живял, а какво си търсил. В момента, в който за
почнах да Го търся, бедността ми стана богата, въз
духът стана по-чист, облаците — по-бели, пътят ми
стана по-ясен. Хората виждаха възвишеното в мен,
но не ме разбираха. Хората ми се смееха и ми каз
ваха: „Накъде си тръгнал, мечтателю?” Но аз знаех
към кого вървя. Така те си оставаха синове на све

та, а аз вървях към своя истински Дом, загцото да
де ми се да видя пътя си.
Той не можа да ми устои
Към Него аз имам само едно отношение —

постоянна Любов, неизменна Любов, съвършена
Любов. В тази Любов видях пътя си, видях без
смъртието си, видях и Тайната на живота. В тази
Любов бях дълго и искрено постоянен и Той не мо
жа да ми устои. И сега сме във велико Единство.
Постоянствувах и постоянствувах
Аз покорих моя Учител с постоянство. Дълго

време постоянствувах, а Той не се явяваше. Но аз
знаех, че Той е пленен. Постоянствувах и постоян
ствувах и накрая Той изгря. Станахме едно Слън
це, един Дух, една мисъл.
Неговата Прасветлина
вижда в моите очи
Кой вижда в моите очи и кой чува в моите

уши? И дълго мислих, и дълго съзерцавах, и дълго
наблюдавах и накрая узнах: Неговата Прасветли
на вижда в моите очи и Неговата Прасветлина чува
в моите уши. И затова посветих очите си и ушите
си на Него. И така видях и чух своя път към Него.
И Той ще преклони глава
Аз винаги ще Го търся и винаги ще Го нами

рам. Когато Го намеря, Той ще се скрие, но аз пак
ще Го търся. Ще продължа да Го търся, докато от
ново Го намеря. И когато Той пак се скрие, аз ще
спра да Го търся и ще се слея с Него. И тогава ще
Му кажа: „Видя ли, че Те открих?” И Той ще пре
клони глава, защото аз търсих, знаех и се слях.
За себе си оставих само едно
Всичко съм посветил на Него. Вдъхновението

си съм посветил на Него. Очите си съм посветил на
Него. Ръцете си съм посветил на Него. Нозете си

съм посветил на Него. И жаждата си посветих на
Него. За себе си оставих само едно: търпението.
Той се беше родил в мен
Превърнах се в птица, за да летя към Него.

Прелетях над много светове. Преминах през чудни
облаци. Преминах през гъсти мъгли. И най-накрая
попаднах в странен мрак. И могцна стрела прони
за сърцето ми. И не знаех какво става с мен. Изгу
бих всички светове, всички спомени. Но изведнъж
узнах: Той се беше родил в мен. Сега нямам свето
ве и спомени, а само Него.
Аз се слях с Него, а те са се слели

със себе си
Дълго време пътувах към Него. После се отка

зах от пътуването и полетях към Него. Накрая се
отказах от полета и се слях с Него. Сега хората ме
питат: „Кой си ти?” Но аз видях, че хората не ме
разбират, загцото аз се слях с Него, а те са се слели
със себе си.
Аз не знаех пътя,
но следвах постоянството
Много хора ме питат: „Как вървя към Него и

как постигна това да заживееш в Неговото Сър
це?” Отговорих им: „Аз не знаех пътя, но следвах
постоянството. И накрая постоянството ме отведе
там. Сега ви казвам: Постоянството е най-велики
ят изпратен Дар. То е онази част от Учителя, коя
то ви е избрала и която ще ви отведе при Него
самия. Постоянството е слезлият Учител, който
работи за вас”.
Върховен Замисъл на Абсолюта
Да имаш Учител и да посветиш живота си на

Него, това е най-великото Послание в живота ти и
най-великото Благосъстояние. И това е най-верни-
ят път, защото е Върховен Замисъл на Абсолюта. И
аз узнах това от опит. Хората ми казват: „Странен
си ти”. Отговорих им: „Не сте странни вие, защото
пътят ви е заникъде”.
Моето нищо е преизобилно
Питат ме хората: „И какво постигна ти по своя

път?” А аз им казах: „Това, което постигнах, е Ни
щото”. А те ми казаха: „Това е жалко и смешно.
Толкова много усилия за едно нищо”. Аз им отго
ворих: „Моето нищо е преизобилно, а вашето не
що е празно”. Но те не ме разбраха. А аз си казах в
себе си: Колко странно си говорят хората и колко
е чудно, че не се разбират.
Изгубих себе си и намерих себе си
Когато познах своя Учител, изгубих себе си и

намерих себе си. Странно нещо беше срещата ми
с моя Учител, защото не разбрах точно какво изгу
бих и какво намерих. Но нещо се случи. Придобих
сякаш потайна същност. Нещо от Нищото ме по
сети. И сега знам едно: целият ми живот ще бъде
само усилия, посветени на моя Учител. И знам, че
в замяна Той ще ми даде Дара на Нищото, Дара
на Собствената Си Мистерия. Това го наричам Пъ
тят.
Без Него тленно е дишането

и непълно е мисленето
В Него дишам, в Него мисля и в Него живея.

Хората ми казаха: „Нима нямаш собствено диша
не и собствено мислене?” Отговорих им: „Имах
собствено дишане и собствено мислене, но се от
казах от тях, защото без Него тленно е дишането
ми и непълно е мисленето ми”. Но те не ме разбра
ха и не узнаха, че да дишаш в моя Учител, е Тайна
на живота и че да мисля постоянно за Него, е зав
ръщане в Него.
Аз се храня със своя Учител
Упрекваха ме хората, че пътят, по който вървя,

е неправилен. А аз станах още по-стремглав, още
по-усърден и още по-постоянен. И измина много
време, но сега вече съм птица на Свободата. И гле
дам долу земните мравки, и изпитвам състрада
ние, защото те се борят само за храната си, а пък
аз се храня със своя Учител.
Станах достоен Учителят да ме открие
Тръгнал ли си, ще пристигнеш. Търсиш ли, ще

намериш. Постоянен ли си, ще се слееш. Да си
тръгнал, то е движение. Да търсиш, то е усилие.
Да постоянствуваш, то е призвание. Така аз слях
тези три пътя в себе си, узрях в тях и станах досто
ен Учителят да ме открие. Не ние откриваме своя
Учител, а Учителят открива нас, защото Той е ви
дял Себе Си в нашата Дълбина.
Чрез постоянството си Го зародих
Аз открих, че пътят към моя Учител минава

през мене. Аз открих, че трябва да мина през се
бе си и да подготвя себе си за Него. Колкото по
вече постоянствувах, колкото повече се овладявах
и колкото повече покорявах себе си, толкова по
вече Той се явяваше, толкова повече Той ме овла
дяваше, толкова повече Той ме покоряваше. Чрез
постоянството си Го зародих. Чрез овладяването
си Го осветих. Чрез покоряването си Го приех ка
то свой Господар. И понеже Той вече живее в ме
не, аз вече съм господар на себе си.
Като птица кацнах на Неговото рамо
Търсих Го като птица. И така Той ми позволи

да кацна на Неговото рамо. И когато кацнах на
Неговото рамо, видях световете правилно. И сега
узнах, че на Неговото рамо е кацнало сърцето ми
и че само това съм искал. И така узнах, че светове
те са само път, а Той е моят Дом. Що е Неговото
рамо? Това е Древният Му Разум, Разумът преди
вселената. Сега и аз имам частица от този Разум
и затова където и да отида, все към Него летя.
Хаосът не знаеше какво е устрем
Извървях дълъг път. Изтърках нозете си. Осве

тих ръцете си. Просветлих очите си. Избелих сър
цето си. И накрая Той ми се изяви. Сега вече знам
кого търся. Сега вече знам какво е устрем. И моят
устрем видя, че към него се насочва най-древната
стихия — хаосът, за да го спре. Но аз изпитах със
традание към тоя хаос, загцото той явно не знае
ше какво е устрем. Той беше само сила, а моят ус
трем беше Огнен Меч, който прониза сърцето му.
И така аз стигнах до своя Учител, а хаосът не раз
бра какво се е случило.
Верният път и Истинният път
Много пътигца избродих, докато открия Вер

ния път. После избродих и Верния път, докато
открия Истинния път. Верният път ме отведе до
Сърцето на моя Учител. Истинният път ме отведе
до Духа на моя Учител. И сега аз съм Дух от Духа и
живея в Безкрайността на моя Учител. И узнах, че
когато съм вътре в моя Учител, Духът ми е всяко
га и винаги неразрушим.
Ал Марахия —
Извисяващата Същност
Има едно нещо, което всякога води до Учи

теля. Това нещо води ученика до Сърцето на своя
Учител, после до Тайната на своя Учител и после
до Неговата Мистерия. Това нещо е молитвената
преданост, смирената преданост, духовната пре
даност. В Древността това се е наричало Ал Мара
хия — Извисяващата Същност.
Където и да отидеш, мисли за Него
Където и да отидеш, мисли за Него. Където и

да отидеш, чувствай Го в себе си. Каквото и да пра
виш, призовавай Го. Така Той все повече гце става
част от тебе, докато в един прекрасен ден Той гце
се слее с тебе. И тогава ти гце узнаеш колко беден
е раят и колко малки са световете.
Аз скитам в тайната на своя Учител
Аз все се скитам и попитаха ме веднъж моите

близки, и казаха ми: „Ти все се скиташ някъде”. И
казах им: „Аз съм големият скитник”. Но те не ме
разбраха, загцото аз скитам в Сърцето на своя Учи
тел. Аз скитам в Тайната на своя Учител. Аз ски
там в Духа на своя Учител. Аз все се скитам.
Ние сме родени заради търсенето
Попитаха ме моите близки: „Какво правиш?”

Отговорих им: „Нигцо не правя”. И те си отидоха
от мен неразбирагци. А аз си размишлявах в себе
си и си казах: Нима в този свят има правене? Ка

зах си: Не, в този свят има търсене. Ние сме родени
заради търсенето. И когато открием своя Учител,
Той ще ни научи какво да правим.
Той е Изначалният Звук
Пътувам с години, пътувам с векове, пътувам

с хилядолетия и все Него откривам. След като Го
открия, отново Го търся. И това ще продължи, до
като изчезна в Него, защото искам да звучи само
Той, а не аз. Защото Той е Първичният Звук, Изна
чалният Звук, а аз съм търсещият звук.
Защо не ми завиждат?
На хората им трябват много неща. Те все искат

много неща, а тези неща ги изпразват. А аз съм из
пълнен само с Него. Аз съм толкова преизпълнен
с Него, че се чудя: Как хората не ме забелязват и
защо не ми завиждат?
Сега съм само Полет
Аз летя, летя и летя. Аз не летя с крила, а с По

лет. Попитаха ме хората: „Защо летиш толкова ви
соко?” Отговорих им: „А вие защо пълзите?” Каза
ха ми: „Такъв е нашият път”. А аз им отговорих:
„Изоставих пълзенето и изоставих вашия път, за
щото го видях. И сега съм само Полет”. А хората
ми казаха: „А ти защо ни изостави?” Отговорих
им: „Защото сте изоставили себе си”.
Смисълът на Неведомостта
Няма нищо по-важно в живота от това да

срещнеш своя Учител. Няма нищо по-важно от
това да посветиш живота си на своя Учител. И
няма нищо по-важно от това да се слееш със своя
Учител и да изчезнеш в Него. Това го наричам Сми
сълът на Неведомостта.
Съществува само Той
Аз съм уверен, уверен, уверен, че нещата не съ

ществуват, съществува само Той. И аз съм уверен,
че Той е преди Несътвореността. Ето защо чрез Не

го ще узная пътя на своята Тайна.
Откъде слънцата черпят

своята топлина
Аз извървях дълъг път, докато стана истински

добър, защото Го видях. Ако не Го бях видял, щях
да бъда само умен. Но аз успях да Го видя. Дори
видях Тайната на Сърцето Му. И така узнах откъ
де слънцата черпят своята топлина.
Вахира Лаха — Вечната Лекота
Казах на моя приятел: „Посвети се на Учителя

и така ще се освободиш от света и от световете в
себе си”. Но той не ме разбра и остана в света. А аз
реших да следвам трудния път към своя Учител. И
така дойде ден, и аз стигнах до най-голямата труд
ност, и влязох в най-големия мрак. Но Учителят ме
беше подготвил. И Той ми дари най-чудния пода
рък, който беше скрит в мрака. Това беше Съкро
вище на съкровищата. На нашия език то се нари
ча Вахира Лаха — Вечната Лекота. И с тази Лекота
аз отидох при моя приятел в света и му казах:

„Ще дойдеш ли при мен?” А той ми отговори: „Не,
тука, в света, ми е много добре”. А аз изпитах голя
мо съжаление към това „добре”. Той така и не узна
за Вечната Лекота, която се придобива по трудния
път.
Който е избрал трудния път

към Учителя
Няма по-чуден път от този към Учителя. Ня

ма по-труден път от този към Учителя. Няма по-
благословен път от този към Учителя. По пътя към
Учителя всички трудности са благословение. А по
пътя към света всички приятни неща не са благос
ловени. Ето защо който е избрал трудния път към
Учителя, накрая ще получи самия Него и Вечната
Му Лекота. И сега аз живея с тази Лекота в сърце
то си и пронизвам всички трудности на живота,
защото Той е моята Лекота.
Вече нищо не търся, а само живея
Като Го търся, търся и Го намирам. Като Го

намеря, Го изгубвам. И знам, че отново трябва да
Го търся. Ще дойде ден, когато няма да Го търся,

загцото няма да има търсач, понеже Той ще ме е
погълнал, а аз ще съм Го намерил. Ще сме стана
ли едно цяло. Ще сме станали едно Величествено
Единство. Щом съм влязъл в това Единство, вече
нищо не търся, а само живея.
Той стана моят Източник
Аз живея в Него, защото много пъти съм уми

рал за Него. И колкото повече умирах, умирах и та
ка в умирането си все повече Го узнавах. И колкото
повече Го узнавах, толкова повече Го оживявах в се
бе си. Сега съм вече по-жив от смъртта и по-жив от
живота, защото Той стана моят Източник.
Завърнах се в своя Дом
Търсих Го, намерих Го и сега пребъдвам в Него.

И няма нищо по-хубаво от това, защото завърнах
се в своя Дом.
Роден съм да стана Океан
Странен съм аз, защото странен е Той. Мистик

съм аз, защото мистичен е Той. И колкото повече
навлизам в Него, толкова по-дълбок е Океанът Му.
И колкото повече Го търся, толкова повече нещо се
усмихва в мен. Навярно тази усмивка е капка от
Неговия Океан. Навярно Той знае, че моята капка
също ще стане Океан, защото роден съм да стана
Океан. Когато стана, знам, че и самият Той ще ми
се възхищава.
Сега не съм блажен, а надблажен
Да пътуваш към Него, е радост. Да Го търсиш

непрестанно, е щастие, духовно щастие. Да Го
откриеш, е възкресение и блаженство. Но аз не
избрах нито един от тези пътища. Аз избрах из
чезването в Него. И така разбрах, че сега не съм
блажен, а надблажен и че не съм същностен, а над-
същностен.
В пътя на своето безумие
Хората страдат от живот в живот, защото не

знаят на какво да посветят живота си. Земните
се посвещават на света и така са станали смърт
ни. Полуразумните се посвещават на религията, но
смъртта е още в тях. Но безумните — те се посве
щават на Учителите и на Бога. И погледнах дълбо
ко в тях, и не видях нито свят, нито смърт. И казах
си: Блажени са само безумните. Аз също съм из
браник на безумието. В пътя на своето безумие поз
нах своя Учител. Що е безумието? Велика отда
деност на своя Учител. Това е такава отдаденост,
която не признава нито света, нито смъртта. То
ва е отдаденост, която разрушава света и помита
смъртта.
Трябва да знаеш специфичния път
Ако искаш да вървиш към своя Учител, трябва

да знаеш пътя си към Него. Трябва да знаеш специ
фичния път. Но кой може да отвори този път? Това
са твоите качества, твоите подходи. Ако можеш да
срежеш обидата на две, първата врата е отворена.
Благодарността е, която срязва обидата на две. Ако
можеш да срежеш лъжата на две, тогава и втората

врата е отворена. Истината е, която срязва лъжата
на две. И накрая ако можеш да срежеш силата на
две, се отваря и третата врата. Това, което срязва
силата на две, е мекотата. И тогава вече си при своя
Учител. Мечът на мекотата превъзхожда всяка си
ла. В мекотата е благото завръщане.
Понякога ще има прегради
Щом вървиш по пътя към своя Учител и щом

всеки ден вървиш и Го търсиш, ти вече си стиг
нал. Но разбира се, трябва да пристигнеш. Тряб
ва да стигнеш до края. Величието на пътя е да го
извървиш и да стигнеш до края. По пътя до края
понякога ще има умора, понякога ще има прегра
ди, понякога ще има трудности, понякога ще има
страдания, понякога ще има отчаяние, но всички
тези неща нищо не значат, защото усърдието към
Него е силно като самата висша Любов.
Тайната на живота
И казаха ми моите близки и приятели: „В жи

вота има много случайности. Не се знае какво ще
се случи”. Други пък ми казаха: „В живота има съд

ба. Каквото си посял, това ще жънеш”. Но те не зна
еха третия път, моя път. Аз бях избрал целеустре-
мения път към моя Учител. И мина много време,
но разбрах и казах на моите близки и приятели:
„И случайностите, и съдбата са слепи неща. Да си
устремен към своя Учител, е тайната на живота”.
Но те не ме разбраха. И досега съдбата и слепият
случай ги държат в ръцете си.
Няма по-величествен път от това
Има само един разумен път в живота — да си

отдаден на своя Учител, да работиш за своя Учител,
да служиш на своя Учител, да мислиш за своя Учи
тел. Тогава все едно е каква е съдбата ти, защото
твоята съдба ще бъде в Неговите ръце, а Неговите
ръце са Божиите ръце. Казвам: Няма по-величест
вен път от това. Ето защо вървя по този път и съм
погълнат от него.
Учителят е Бездна в Бездната

на Абсолюта
Истинският Търсач търси, без да пита защо.

Истинският Търсач търси, без да пита къде. Истин
ският Търсач намира. И когато той намери своя
Учител, той продължава да търси, защото Учите
лят е Бездна в Бездната на Абсолюта. И само в тази
Бездна Търсачът ще открие това, което всякога е
търсил.
Открих, че Той ме е търсил
Търсил съм дни, векове, хиляди години, мили

они години. Търсих, търсих, усърдно търсих. И нак
рая открих, че Той ме е търсил. Сега аз съм в Него
и Той е в мене. И сега моята Тишина сякаш иска
да извика: „О, хора, как може да търсите световете?
Не знаете ли, че световете са проблеми? Не знаете
ли, че Учителят е единственият свят, който ни от
вежда в Прародината?”
Ако се явят прегради, усмихни се
Не спирай да вървиш към своя Учител всеки

ден, всеки час, всеки миг. Ако се явят трудности,
все едно е. Ако се явят страдания, поздрави ги. Ако
се явят прегради, усмихни се, защото всичко това
са пътища към твоя Учител и пътека към твоята
собствена Безкрайност.
Загцо ми е радост без Учителя?
Най-чудният път е пътят към Учителя. По този

път като вървях, отказах се от радостите на този
свят и от тревогите на другия свят. По този път като
вървях, отказах се от семейство, защото защо ми е
семейство без Учителя? Защо ми е радост без Учи
теля? Защо са ми тревоги без Учителя? Защо ми е
лекота без Учителя? Избрах трудния и незнайния
път към Учителя. И сега ми е по-леко от лекотата.
Той е звукът на Нищото
Аз Го търсих, търсих, търсих. И после Го видях,

видях, видях. Но узнах, че нещо ми липсва. Тогава
подобрих търсенето си. И се помолих за ново виж

дане. И измина време, и тогава Го прозрях, проз
рях, прозрях. И сега вече мога да говоря от Негово
име, защото Той е в мен и аз съм в Него и защото
Той вече може да звучи в мен. Понеже аз съм звук
без звук, а Той е звукът на Нищото. Той е звук със
звук.
Чрез Него узнах вкуса на Нищото
Колкото повече Го търся, толкова повече Го за-

обиквам. Колкото повече Го заобиквам, толкова
повече се умъдрявам. Колкото повече се умъдрявам,
толкова повече се сливам с Него, толкова повече
изчезвам. Колкото повече изчезвам, толкова повече
Го вкусвам. Така чрез Него узнах вкуса на Нищо
то.
Аз й показвах своята реалност
Когато пътувах към своя Учител, ми се изпра

щаха много трудности. Но що са трудностите?
Трудностите бяха моята лекота, защото не е важ-
но какви са трудностите и колко са големи, а как
ги възприемаш. После по пътя към моя Учител
ми беше изпратена тъмнина. Що означаваше тази

тъмнина? Тя беше за мен моят проблясък. И та
ка узнах, че трудностите и тъмнината са деца на
илюзията. И така аз извървях своя път. Илюзията
идваше, а аз й показвах своята реалност. И така
стигнах да открия завинаги в себе си чудната ле
кота. Така моята лекота се сля с лекотата на моя
Учител.
Ето Ме, непреклонний
Минах през света, но светът не ме задоволя

ваше, защото светът не можеше да ми даде това,
което можеше да ми даде Учителят. Минах през
спокойствието и разбрах, че и то не може да ми
даде това, което може да ми даде моят Учител. И
вървейки по този път, узнах, че има едно нещо, ко
ето може да ме отведе при моя Учител. И това бя
ха усилията. Понякога те ставаха малки, понякога
— големи. Понякога те се изморяваха, но после се
възстановяваха. Но в тях открих нещо непреклон
но. Накрая те преодоляха всичко. И дойде ден, и
дойде час, и веднъж Учителят ми каза: „Ето Ме,
непреклонний. Сега съм твой завинаги”. А прия
телите ми казваха: „Не е това верният път”. Но аз
никога не слушам приятели, защото собствените
ми дълбини ми казаха: „Има само един път и той

е към твоя Учител”.
Това He-място стана моят Дом
Много обувки протрих, много гледки изгледах,

много времена обходих, много пространства пре
косих и сега се намирам на място, където няма
място. И в това He-място се намира моят Учител.
И то стана моят Дом.
Тайна те ръководи
Ако си тръгнал устремено към своя Учител,

ще преодолееш трудностите, ще преодолееш заб
лужденията, ще преодолееш мъглите, защото каз
вам ти, приятелю, Тайна те ръководи — Тайна
вътре в тебе и Тайна зад тебе. Няма нещо във все
лената, което да е устояло на устремеността, защо
то тази устременост е запален огън от Единния. И
зад този огън, зад тази устременост е дългата, не
видима и неведома ръка на Учителя.
Той вижда Себе Си

само чрез Своите очи
От хиляди години се взирах и все не можех да

Го видя. Гледах, гледах, гледах и все нищо не виж
дах. Взирах се, взирах се, взирах се и нищо. Накрая
узнах заблудата си. Аз гледах със своите очи, а не с
Неговите. Посветих Му очите си. И така Той видя
Себе Си, а аз сега виждам Него. Така узнах, че Той
вижда Себе Си само чрез Своите очи.
Празник без Учителя

е като море без вода
Всеки, който се е посветил на света, е изгубил

своя Учител. Аз реших да изгубя света. И наистина
какво струва светът пред Учителя? Светът е про
паст. Светът е друго име на падението. В света има
много празници, но всички те са тъжни, когато
Учителят е изгубен. Празник без Учителя е като
море без вода. И затова аз реших да стана капка от
Неговото море, а не капка от света.
Всичко намерих в своя Учител
Използвай целия си живот за очистване, очис

тване, очистване. И тогава ще ти се яви истинното
знание. И то ще ти покаже пътя — пътя към Един
ствения Учител. Аз извървях този път и всичко, ко
ето търсих, го намерих в своя Учител. Някой може
да каже: „Не търсиш ли и нещо друго?” Ще отго
воря: „Не. Нямам друго търсене. Вече имам само
едно: своя Учител и тайната на нетърсенето”.
Постижението на живота
Постижението на живота е да откриеш своя

Учител. Всички други постижения са упадък, дори
и духовността. За какво ти е духовност, която не
познава своя Учител? Така аз узнах, че тази духов
ност не е път, а пропадение, защото духовност без
Учител ще бъде ограбена. Ето защо изоставих ду
ховността и избрах Истинността. И Истинността
ме заведе.
Дори и скалата се разцепи на две
Бях предан и видях, че това не е достатъчно.

Станах отдаден и видях, че нещо не достига. И нак
рая станах напълно отдаден и видях, че пътят ми
беше станал толкова могъщ и ясен, че дори и ска
лата се разцепи на две и каза ми: „Върви към Него,
защото вече си избран”. Така узнах, че скалата не
е само стена, но и тайна пътека.
Необходими са необикновени очи
Да вървиш към своя Учител, не е достатъчно.

Трябва да имаш и очи за пътя към своя Учител,
но не обикновени очи, защото те не са огрени от
Тайнството на светлината. Необходими са необик
новени очи. В тях е отстранен умът и светът. В тях
вижда духовността. А кой е създателят на духов
ността? Истинността. Тя ме заведе при моя Учи
тел.
Аз избрах трудния път

към своя Учител
Не е лесно да пътуваш към своя Учител, но е

благословено. Трудно е да пътуваш към своя Учи
тел, но е истинно. Аз избрах трудния път към своя
Учител. Аз извървях трудния път към своя Учител.
Ето защо сега ми е леко и полетът ми е умел, та да
же птиците ми завиждат.
Всякога сме се търсили един друг
Аз ли избрах своя Учител, или Той мен избра?

Дълго се питах за това, но и досега не знам отго
вора. Но едно узнах: че всякога сме били единни и
че всякога сме се търсили един друг. И сега вече
знам, че Древното Велико Единство ни е събрало.
Процес на
непрестанно преоткриване
Да търсиш своя Учител, не означава да Го на

мериш. Да търсиш своя Учител, не означава да Го
видиш. Да търсиш своя Учител, не означава дори да

Го преживееш. Да търсиш своя Учител, това е про
цес на едно вечно и непрестанно преоткриване.
Така човек избира Пътя, а не себе си
Аз дълго време вървях по много пътища, дока

то стигна до Пътя. В пътищата следвах себе си, а
в Пътя следвах Истината. Така по Пътя на Исти
ната познах своя Учител. Сега вече знам, че дори
и пътищата са необходими, защото чрез тях човек
вижда отклонението си и така човек избира Пътя,
а не себе си. Когато влязох в Пътя, разбрах, че най-
важното е да следвам и изпълнявам Замисъла на
своя Учител, а не това, което аз желая. Само в Пътя
ние постигаме след време собствената си Тайна.
Винаги съм лелеел за Него
Трудно е да вървиш по пътя към своя Учител,

но това трудно е най-чудното нещо. Винаги съм ле
леел за Него, винаги съм Го очаквал. Сега този път
го вървя и извървявам и знам, че по този път ще
се родя в лекотата на своя Учител.
И когато пронижеш Сърцето Му
Когато вървиш към своя Учител, бъди отдаден,

бъди точен, бъди целеустремен, защото ти си лъкът,
а Той е Сърцето. И когато пронижеш Сърцето Му,
и когато Го превземеш, само тогава Той ще се ро
ди в тебе и ти в Него. Защото който е проникнал
в Същността Му, сам става Същност; защото кой
то е проникнал в Сърцето Му, сам става Сърце. Аз
успях да стана Същност от Неговата Същност. И
сега съм Сърце за тези, които ме разбират, но съм и
стена за тези, които не ме разбират.
И накрая нищо не намерих
Аз търсих, търсих много време — години, веко

ве, хиляди години, милиони години. И накрая ни
що не намерих. Но случи се чудо — и бях намерен.
И всичко това го нарекох чудният, незнаен път.
„Ти беше в усилията”
Аз търсих, търсих, търсих. И след много време

узнах, че не аз съм търсил, а дълбоко в мен е живеел
Търсачът, скритият. И най-накрая Търсачът откри

себе си, собствената си скритост. И накрая аз по
питах Търсача: „Но къде бях аз самият?” А Търса
чът ми отговори: „Ти беше в усилията, а аз бях в
търсенето. А сега вече те оставям, защото самият
ти вече си Търсач”.
О, труден път
Уморих се да се вглеждам, но няма да се спра.

Изтощих се да Го търся, но няма да се спра. При
ел съм трудния път, защото знам, че само той ще
ме заведе при Него. О, труден път, защо хората не
знаят колко си прекрасен! Защото не станах ли по
този път слънце, което мракът не може да докосне?
И сега светя в Нищото, но не всеки може да ме
види.
Благословение в Благословението
Има едно нещо, което ще донесе на човека пъл

нотата на живота. Има едно нещо, което ще доне
се в ръцете на човека Тайната на живота. Има ед
но нещо, което е Благословение в Благословението.
Смятам това негцо за най-голямото Чудо на света.

И това нещо го наричам Духът на Таромот — Ду
хът на Търсача.
Не разбрах света,
но разбрах моя Учител
Няма нищо по-лошо от обикновения път и от

обикновения човек. Обикновеният път завършва с
тъмнина, а човекът само е увеличил слепотата си
и неразбирането си. Странен е пътят ми към моя
Учител, защото аз също постигнах неразбиране.
Не разбрах света, но разбрах моя Учител.
Ако искаш да светиш само за себе си
Научи се да светиш за другите и тогава в твоя

живот ще дойде другата Светлина — Светлината
на Учителя. Ако искаш да светиш само за себе си
и да устроиш собствения си живот, тогава върху
теб ще се излее тъмната светлина. Това е сляпата
светлина, която е заблудила милиони.
Който не е минал през мрака
Сияещ е моят Учител, но минах през големи

трудности, за да Го узная. Сияещ е моят Учител, но
минах през дълъг път, за да Го узная. Сияещ е моят
Учител, но минах през дълбок мрак, за да Го поз
ная. Сега вече знам: който не е минал през мрака,
не може да сияе.
Какъв беше моят живот
Да ви кажа какъв беше моят живот. Живеех

в светлина, а не виждах пътя си. После заживях
в тъмнина и не разбирах себе си. После дойде ле
кият живот, но започнах да виждам трудности. И
накрая избрах трудния път, трудния живот. И за
почнах да виждам в него лекота. Ето пътя, по кой
то стигнах до своя Учител.
Има едно съществено нещо
Има едно съществено нещо в Тайната на Жи

вота. И то не е да разбираш своя Учител, и то не е
да Го изучаваш, и то не е да мислиш за Него или да

споделяш за Него. И това съществено нещо е само
едно: да Му посветиш живота си. А всичко друго
ще се роди в определеното му време.
Той всякога е бдял над мене
Когато бях в най-големите си разочарования,

щом помислех за Него, ставаше ми леко. Когато
бях в най-големите си трудности, щом помислех за
Него, ставаше ми приятно. Когато бях в най-голе
мите си беди, щом помислех за Него, ставаше ми
слънчево. Но когато преживях най-големите опас
ности в живота си, тогава видях Очите Му и тога
ва узнах, че Той всякога е бдял над мене.
ST"*
Той трябва да пробие небесата
Никой не може да намери своя Учител с търсе

не. Никой не може да намери своя Учител с усилия.
Но всеки може да намери своя Учител с любящо
търсене и с искрени усилия. Търсачът трябва да е
много усърден, той трябва да пробие небесата. Той
трябва да знае, че Любовта е силата, която проби
ва небесата, защото Любовта е тази, която дава

смиреномъдрието, а небесата се прекланят пред
смиреномъдрието. Що е смиреномъдрието и що
е искреността? Това са очите, които виждат своя
Учител.
Сляпото незнание
и мъдрото незнание
Да стигнеш до дъното на океана и да не ви

диш своя Учител, е незнание. Да се изкачиш до
върха на планината и да не видиш своя Учител, е
незнание. Това незнание е сляпото незнание. Но
има и друго незнание — мъдрото незнание. То не
се постига, то се дарява само на смирените. И все
ки, който е надарен с това незнание, той може да
вижда в своя Учител и да чете в Безкрая.
Не знаех жив ли съм, умрял ли съм
Имах едно прераждане, когато не знаех жив

ли съм, умрял ли съм, когато не знаех спя ли, не спя
ли. Не знаех къде съм и какво правя. Но знаех едно:
че бях отдаден на своя Учител. А това, че хората и
светът не ме одобряваха, означаваше, че съм стъ

пил здраво на правия път.
Прилежание, усърдие
и настойчив молитвен дух
Има определени неща, които трябва да разви

ем, за да стигнем до Дома на своя Учител. И те са:
прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух.
И отново ще ги повторя: прилежание, усърдие и
настойчив молитвен дух. И тогава ще дойде ден, и
Учителят ще каже: „Ела, Дъще Моя, ела, Сине Мой,
в Моя Неръкотворен Дом”. И тогава Той ще ни раз
крие необятни пътища, защото ние вече няма да
сме земни.
Когато напълно изчезнеш в Него
Когато Го търсиш, се вглеждай в себе си. И кол

кото повече се вглеждаш в себе си, толкова пове
че трябва да откриваш, че тебе те няма. Колкото
повече те няма, толкова повече ще откриваш своя
Учител. И когато напълно изчезнеш в Него, само
тогава ще познаеш себе си.
Когато се зародиш в себе си
Всеки може да познае своя Учител, ако открие

своята преданост и своята отдаденост. В преданост
та си ученикът все повече ще Го вижда, а в отдаде-
ността си ученикът все повече ще изчезва в Него.
Колкото повече изчезваш в Него, толкова повече се
зараждаш в себе си. И когато се зародиш в себе си,
ще узнаеш Великото си Единство със своя Учител,
защото ще си узнал своя Произход.
ег»
Вратата на силите
По пътя към своя Учител срещнах големи труд

ности, но те се превърнаха в пътеки. Така стигнах
до великия Дар на Голготата. И за мен тя се пре
върна във Врата. Аз преминах през Вратата и там
срещнах Гласа на моя Учител и Той ми каза: „Се
га вече ти е позволено да вървиш по своя вечен и
древен път, защото Вратата на силите не можа да
устои срещу тебе”.
Когато си търсил милиони години
Попитаха ме: „Ти как откри своя Учител?” Ка

зах им: „Когато си търсил хиляди и милиони го
дини, тогава се явява ден, в който се ражда миг —
миг на Откровение. И тогава ти разбираш, че това,
което искрено си търсил, е дошло при тебе. А тези,
които не са го търсили, те са търсили само себе си
и накрая са намерили собствената си празнота”.
Трудностите ми са леки
Винаги съм търсил трудния път — трудния, но

разумен и благ път, загцото в този път лесно Го от
кривам. Когато в миналото търсих лесния път, все
Го изпусках. В лесния път човек се отпуска, човек
заспива с бреме дълговременно. Така аз узнах, че
само трудният път е благословен. И когато вървя
по този път, трудностите ми са леки, защото Той
ги премества.
Тайнственият Благословен Път
Ти си Търсач, когато си избран за своя път, а

щом си избран, това вече означава, че ти вече си
намерил. Но какво означава да си намерил? Първо
това означава да знаеш името на своя Учител и да
го ползваш. Второ, това означава, че сам Учителят
те е намерил за пътя към Себе Си. Това го нари
чам Тайнственият Благословен Път, или Благото
предопределение. Но този Път се движи в Тайна,
защото силите на света не трябва да знаят за него.
Позволи ми да видя Ръката Му
Хората около мен не знаят пътя, по който вър

вя, защото нима мога да им обясня величието на
моя Учител. А още повече, когато сам Той не им се
разкрива. А защо аз знам пътя си към Него? Защо
то бях във времена на буря, урагани и мълнии, но
Той ми позволи да видя Ръката Му в тези усилни
времена. Ето как узнах, че съм избран. Но за хората
около мен Той е само буря, урагани и мълнии, но
без подадена ръка, защото Той знае кого да избере
и кого да остави за други времена.
И Той ще е изчезнал в нас
Да вървиш към своя Учител, то не е въпроси,

въпроси или отговори. Да вървиш към своя Учител,
то не е даже отношения. То е работа, работа и уси
лия. То е усилия, усилия и работа, докато узрееш в
себе си и докато Той се разцъфти в нас. Само то
гава Той гце има отношения със Себе Си, защото
ние ще сме изчезнали в Него и Той ще е изчезнал
в нас.
Моята работа е да съм отдаден
Моята работа е да съм отдаден, а не да знам то

ва или онова. Моята работа е да съм предан, а не да
познавам света. Когато следвам само този път, Той
ще се познае в мен и аз ще се позная в Него. И то
гава ще познавам себе си и ще познавам света, но
от Неговата гледна точка, от гледна точка на Древ
ността, от гледна точка на Празамисъла.
Двете ръце, с които ще уловиш

своя Учител
Има едно нещо, което е много важно в живо

та. То е предаността. Когато си предано отдаден,
ти изработваш в себе си двете ръце, с които ще уло
виш своя Учител. Лявата ръка е смирението, дяс-
ната ръка е търпението. С лявата ръка ще Го видиш,
с дясната ръка ще Го уловиш. Лявата ръка е силата
на Любовта, а дясната ръка е силата на Истината.
Тези две ръце улавят Неговата Мъдрост.
Да има Той свободно

свещено пространство в нас
Ти Го постигаш, когато мислиш повече за Не

го, отколкото за себе си. Ти Го постигаш, когато се
стараеш да мислиш така, както и Той мисли. Ти Го
постигаш, когато Той все повече навлиза в тебе. Ето
защо трябва да се молим много и да мислим чис
то, за да има Той свободно свещено пространство
в нас.
Пътят от Благоговението
към Мистерията
Който не върви към своя Учител, той върви за-

никъде. Който не върви към своя Учител, той вър
ви към собственото си празно пространство, той
върви към разорение. Що е разорение? Това е да
си мисловен, чувствен и земен, вместо духовен, сък
ровен и божествен. Ето защо трябва да очистим се
бе си, за да променим пътя си — към другото прос
транство, Свещеното пространство. Това е и пътят
от Благоговението към Мистерията.
„Просто не спирай да вървиш”
Пътят на всеки Учител е да ни заведе при Аб

солютния Учител. Ето защо ние трябва да следваме
всичко, което нашият Учител иска от нас, защото
това е, което образува потайния ни път. Аз дълго
време слушах своя Учител и дълго време бях из
питван. И имах смирение, и го изгубвах, докато го
придобия. И имах търпение, и го изгубвах, докато
го придобия. Той никога не ме укоряваше, а само
казваше: „Просто не спирай да вървиш, защото
грешките ти са без значение. Пътят на вървенето
е важен”. И така дойде ден и моето Благоговение

видя Мистерията.
Преоткривам Неговата Незнайност
От много времена търсих моя Учител. Сега вече

не Го търся, сега вече живея в Него. И колкото по
вече живея в Него, толкова повече Го преоткривам.
И така все повече преоткривам Неговата Незнай
ност. И не знам има ли Неговата Незнайност край,
или няма. Но аз все към нея ще вървя.
Не е ли Непостижимостта
безгранична?
Когато за първи път видях своя Учител, видях

в Него нещо непостижимо. И това толкова много
ме привлече, че се отказах от постижимите неща.
Не са ли постиженията граници? И не е ли Непос
тижимостта безгранична? Ето защо хората около
мен се чудеха. Те имаха постижения и се радваха
на тях, а аз имах пътя си към Непостижимостта.
Те така и не узнаха за пълнотата на моя път.
Ще ти позволи да Го наричаш
„Учителю!”
Няма живот, ако не си посветил живота си на

своя Учител. Ако не си посветиш живота на своя
Учител, ти ще бъдеш сянка в този свят и призрак
в другия свят. За да те намери твоят Учител и да ти
се изяви, ти трябва да жадуваш за две неща: рабо-
толюбие и истинолюбие. Тогава Той ще те намери
и ще ти позволи да Го наричаш: „Учителю!”
Не се опитвай да познаеш своя Учител
Не се опитвай да познаеш своя Учител. Оста

ви Го Той да те познае, според както е Неговият
Замисъл. Не се опитвай да разбереш своя Учител.
Остави Го Той да те разбере, според както е Него
вият Замисъл. Само така ще дойде ден, когато Той
ще те познае и разбере според своя Замисъл. Така
ще се окаже, че ти също ще Го познаеш и разбереш
по начина, по който ти самият си искал.
Той единствен знае
Няма да спра да мисля за Него. Няма да спра

да живея за Него. Няма да спра да Го търся. И ня
ма да спра да Му имам доверие, загцото само Той
единствен знае кога да идва в мен и кога да се от
далечава, понеже всезнанието е Негово, а смирени
ето е мое.
Ще дойде в един велик миг на Замисъл
Научих се да умея да чакам, защото узнах, че

чакането е търпение, а търпението е узряване. Така
знам, че Той ще дойде, ще дойде в един велик миг
на Замисъл и тогава ще бъда велико озарен. А Той
ще дойде тихо и ще произнесе в моята Дълбина
нещо, което световете няма да чуят.
Да Го обичам без условия

и без въпроси
И научих се да Го обичам без условия и без

въпроси. И така дойде ден, когато Той се роди в
мен безусловно. И тази безусловност се превърна

в моята свобода, а безвъпросието ми се превърна в
моята пълнота, защото тогава Той заживя в мен. А
когато Той живее в нас, нима са възможни въпро
си? И така узнах Тайната, че истинският живот не
е въпроси, а Неведома Препълненост.
Бях мишка, която търси котката
Много хора мислят, че котката търси мишката.

Но аз дълго време бях мишка, която търси котка
та. И мина време, и дойде ден, и аз я предизвиках.
И дойде ден, и тя ме погълна, и аз изчезнах. И та
ка успях да проникна в нейното сърце. И казах й:
„Сега вече можеш ли да ме гониш, можеш ли да ме
хванеш?” А тя ми каза: „Не, защото ти се пожертва
и играта свърши. Ти стана част от моето сърце, част
от моята истина”. Казвам: „Не сме ли ние мишка
та, която нашият Учител трябва да погълне? Не сме
ли създадени всички ние, за да се принесем в жер
тва на Истината?
Семенце от небесата
на Неговата градина
Дълго време търсих Учителя си. И много вре

ме работих. И така постепенно узрявах, узрявах и
узрявах. И дойде ден, и Той ме погледна отвътре.
И аз изведнъж разбрах, че съм семенце от небе
сата на Неговата градина. След време Той отново
ме погледна и аз засиях завинаги. Бях запален от
Неговия Огън.
Част от Неговия Възход вътре в нас
Ние трябва всеки ден да работим за Учителя.

И ние трябва всеки ден да Го търсим — и когато
сме в долините, и когато сме на планината. И тряб
ва да знаем и да умеем да разбираме, че всичко, ко
ето се случва с нас в долините, е част от Неговия
Възход и от Неговия опит, скрит вътре в нас. Само
така гце дойде ден за нас, когато Той ще ни пови
ка на върха на планината и ще ни каже: „Ето Ме”.
И тогава ние напълно ще разберем тайния път на
Неговата Любов и грижа, които са бдели над нас
като всемогъщи криле.
Трите оръжия
Отдавна знам, че за да Му служа, трябва да из

работя в себе си трите оръжия: любовта, търпение
то и смирението. Ето защо много се молих любовта
да ми бъде водач, защото знам, че когато любовта
ме поведе, мога да кажа: „Горко вам, сили на тъм
нината”. А вътре в любовта са другите две оръжия:
търпението и смирението. Търпението е овладете-
лят на тъмните сили, а смирението е поглъщате-
лят. Търпението е любов, а смирението е безкрай
ност. Търпението ни прави устоими, а смирението
— невидими. Ето оръжията на живота, които мо
литвеният дух изработва. Ето оръжията, с които
осъзнах Учителя в себе си.
Ахарая Варита — Древният Повик
Има едно нещо, което показва пътя ни към

Учителя. Има едно нещо, което показва, че сме из
брани за този път. Има едно нещо, което показва,
че сме благословени. И чудно е, когато това нещо
се намира в нашия живот. На Праезика това не
що се е наричало Ахарая Варита — Древният По
вик, или Древният Призив, или Това, което се за
връща.
Завръщането в Армохор — Учителя
Знае ли ученикът, че пътят на завръщането е

по-важен от всички други пътища? Разбира ли уче
никът, че по-голямо чудо от това няма? Осъзнава
ли ученикът, че това е тайната цел на живота? За
щото завръщането в Армохор — Учителя — е за
връщане в Океана на Истината. Що е Океанът?
Друго име на Древната Бездна. В Праначалото е
нямало Океан, а само Бездна. Що е Истината? То
ва е друг символ, друго име на Безмълвието. Това
е и тайно име на Учителя. Той е Бащата. А когато
стигнем до Него, ние сме вече на една крачка до
Прабащата.
Всеки ден трябва да се самозапалваш
Когато търсиш Учителя, всеки ден трябва да се

самозапалваш, всеки ден трябва да гориш. Така ще
сътвориш огнената пътека между себе си и своя
Учител. И така ще дойде Ден, Ден Нероден, Ден
Неведом. И по тази пътека ще се спусне Ахарава
— Стихията на Учителя. И тогава нищо няма да
остане от тебе — нито светове, нито несътвореност.
И тогава Учителят ще ти каже: „Ето, ти се завърна
в своя Дом от Безкрайност при своя Учител”. А ти

ще промълвиш: „О, Учителю, о, Учителю, о, Госпо
ди, о, Господи, и о, Марахира, о, Марахира — Мис
терия, Мистерия”.
Какво е твоето ежедневие
Едно от най-важните неща в твоя живот е как

во е твоето ежедневие. Едно от най-важните не
ща в твоя живот е каква е твоята посока. Едно от
най-важните неща в живота е каква е твоята тай
на цел. Щом твоето ежедневие, твоята посока и
твоята цел са посветени на твоя Учител, тогава вече
Той има грижа за Тайната на твоя живот — земен,
небесен и мистичен. Казвам: Неговото Око бди над
тебе. Не се тревожи за нищо — само търпи и ча
кай.
Даварима — Доверието
Към своя Учител трябва да имаш само едно

състояние. Това състояние е началото и краят на
всички неща. Това състояние определя Древния
път. В Древността някои са го наричали „Слънце
то”, а други — „Същността”. В Древния език то се е

изричало като Даварима, или Доверието.
Трудностите не искат да ме погледнат
Бях твърдо избрал своя път към Учителя. Но

още отначало дойдоха трудностите. После дойдо
ха страданията. След тях дойдоха изпитанията. Но
нито трудностите, нито страданията, нито изпи
танията знаеха какво е да имаш Любов към своя
Учител. Докато изтлявах, моят Учител ме възроди,
защото връзката с Учителя се нарича Любов. Сега
вече знам защо трудностите, страданията и изпи
танията не искаха да ме погледнат — защото те се
страхуват от Любовта, която е връзката.
Харварая —
Разтворение в своя Учител
Този, който се е посветил на своя Учител, този,

който работи за своя Учител, този, чието ежедне
вие е заето със своя Учител, той е трижди благосло
вен, потайно благословен, защото за него ще дойде
ден и той ще има право на Харварая — Разтворе
ние в своя Учител.
Той им е показал потайното си лице
Имаш ли търсеща душа, ти вече имаш Любов

към своя Учител. Имаш ли търсещ дух, ти вече
имаш Мъдрост и познание за своя Учител. А ако
имаш велика отдаденост към своя Учител, тогава
едно трябва да знаеш: че трудностите и страда
нията ще се страхуват от теб, защото Учителят е
на твоя страна и защото Той им е показал потай
ното си лице.
Да работиш неуморно за своя Учител
Кое е най-важното нещо в живота? Не е ли то

ва да посветиш живота си на своя Учител? А кое
е най-важното нещо в посвещаването? То е да ра
ботиш неуморно за своя Учител. То е да мислиш
ежедневно за своя Учител. То е така да си отдаден,
че каквото и да се случва, да продължаваш да Му
служиш, без да питаш защо.
Моето Смирение
трябва да се увеличава
Когато вървях по пътя към своя Учител, раз

брах, че по всяко време и във всеки случай тряб
ва да Му имам Доверие. И огце нещо узнах: че с
всеки изминат ден моето Смирение трябва да се
увеличава. Така чрез Смирението узнах, че моята
стара природа все повече се стопява, а аз все пове
че се сливах с Него. Но много време мина, докато
узная, че Смирението е висша наука и единствени
ят истински подход към моя Учител. Така със Сми
рението ми се увеличаваше Любовта и Доверието
ми към моя Учител. И днес казвам простичко на
всички търсещи: Това е пътят.
Аварахая Аморита —
Търсенето докрай
Има едно нещо, което води към Учителя. Има

едно нещо, което е решаващо. Има едно нещо,
което е величествено. Има едно нещо, което е съ
ществено и то е над всичко. В Древността то се е
наричало Аварахая Аморита — Търсенето докрай.
Тайната се състои в това, че дори когато краят е
дошъл и няма никакъв изход, да продължиш да

търсиш.
Узнах, че съм по-силен от стихиите
Търсачът на Учителя прилича на малка лодка в

огромно море. Търсачът е водителят на лодката, а
морето сякаш е безкрайно. Умението да управля
ваш лодката е умението да управляваш себе си. И
ако ти умееш да управляваш себе си и ако имаш
истинска Любов към своя Учител, тогава ще дойдат
бурите на живота, ще дойдат и големите вълни, ще
дойдат и стихиите. Това се случи и на мен, но чрез
Любовта си към Учителя аз узнах, че съм по-силен
от стихиите и че съм по-древен от тях.
Труден е моят път, но е свещен
По пътя към своя Учител аз имам само две

неща: истинска Любов и истинско Доверие. И та
ка вървя към своя Учител и минавам през много
трудности и изпитания. Трудностите преодолявам
с Любов, а изпитанията — с Доверие. Труден е мо
ят път към Учителя, но е свещен. И никога не бих
Го заменил за лекия, безгрижния и неблагословен

път на света.
Най-красивото нещо на света
Някой търси богатство, натрупва го и го за

губва. Някой търси замък, заживява в него и след
време го загубва. Аз избрах нещо, което никога да
не мога да загубя. Аз избрах най-красивото нещо
на света — със Смирение и Постоянство да тър
ся своя Учител. И най-накрая узнах, че Той не ми
устоя и ми се откри. Дълго беше чакането ми и за
това огромна беше радостта ми.
Храмът над всички храмове
Ти трябва да умееш дълго да търсиш. Ти тряб

ва да умееш дълго да работиш. Ти трябва да уме
еш дълго да чакаш. Ти трябва да умееш дълго да се
смиря ваш. И тогава ще дойде денят на залеза. Този
свят ще залезе, всичко външно ще залезе и ще из
грее вътрешното, ще изгрее Същността ти. И вър
ху теб ще се спусне твоят Учител — Изгревът над
всички изгреви, Храмът над всички храмове.
Що е Учителят?
Мнозина ме питат: „Що е Учителят?” Отгова

рям: „Древност, Дълбинна Древност. Учителят, това
е Древното Сияещо Пространство, от което всич
ки сме произлезли. Това Сиеяещо Пространство
е нашият Дом, нашата Първичност. Там се случва
Великата Среща с Учителя и Върховната Среща
с Абсолюта. Ние сме излезли от това Предвечно
Пространство, но сме го изгубили. Но вътре в нас
има една потайна бяла точка и тя ще ни отведе
там, защото тя знае пътя. Тя е наречена Атавирия
— Търсачът, Усърдието. Атавирия знае пътя.
Търси твоето отношение

Не търси пътя си към своя Учител. Не търси Ве

личието на своя Учител. Не търси Силата на своя
Учител. Това, което трябва да търсиш, и това, което
трябва да намериш, това е твоето отношение към
своя Учител. Тайната на отношението е в това, че в
Него има две велики опорни точки: Съкровеност-
та и Смирението. А останалото е работа на Учи
теля, защото Той е Майсторът на действието. Той
знае кога да действува и кога да изчаква.
Мога ли без Неговата намеса

да Го открия?
Пребродих много земи. Пребродих много мо

рета и океани. Пребродих много долини и плани
ни. Пребродих ада и рая. Пребродих много свето
ве. И най-накрая Го открих. Но оказа се, че Той ме
е открил. Оказа се, че не аз съм Го търсил, а Той е
търсил мен. И наистина мога ли аз без Неговата
намеса да Го открия?
Малката ръка
и Великата Ръка в едно
Истината за намирането на своя Учител е в

това да посветиш себе си в търсенето на своя Учи
тел. Щом си посветил себе си в търсенето, Той гце
го усилва още повече. В това търсене трябва да
действува твоята малка воля и Неговата Велика
Воля. Те са като малката ръка и Великата Ръка в
едно. Но понякога идват трудности и ние си мис
лим, че Великата Ръка си е отишла. Но тя всякога
бди над нас — и отвън, и отвътре. Ние трябва само
усърдно да я призоваваме.
Азиравахая —
Поведение, Подход, Изначалност
Учителят живее дълбоко в нас. Учителят жи

вее скрито в нас, потайно. Той живее в дълбините
ни във вид на Азиравахая — Поведение, Подход,
Изначалност. И колкото повече ние постигаме то
ва Поведение, тази Изначалност, толкова повече
Той се събужда в нас и ни повежда към собствена
та си Тайна и към Тайната на Източника.
Започва да се слива
с Мистерията на Учителя
Ние търсим Учителя, когато и Той ни е потър

сил. Щом Той ни е потърсил, ние имаме Любов
към Него. И тази наша Любов минавайки през
изпитания, постоянно се усъвършенствува, докато
един ден тази наша Любов стигне до онази бяла
точка в себе си, чрез която започва да се слива с
Мистерията на Учителя.
Много по-ценен
от живота и смъртта ми
За моя Учител мога много пъти да се раждам

и умирам. Моят Учител е много по-ценен и от жи
вота ми, и от смъртта ми. Моят Учител е много по-
дълбоко Съкровище от сърцето ми. Защото кога
то видях и постигнах Тайната на собственото си
сърце, видях, че Есенцията на това сърце е сами
ят Той. Що е скрито в сърцето на човека? — Ава
рира Хома — Тайна стаичка. И Есенцията, която
слиза върху Аварира Хома, е Есенция от Праизточ-
ника.
Тази Безпределност ни учи на себе си
Има един Път, има един Величествен Път. В

този Път ти не намираш нито начало, нито край.
Ти намираш нещо по-дълбоко и това е наречено
Учителят. Що е Учителят? — Велика, без определе
ния, Безпределност. И тази Безпределност е, Коя
то ни учи на себе си.
Молитвата е древно,
извънкосмично деяние
По пътя към своя Учител ние можем да вър

вим само по един начин: с постоянно молитвено
отношение. Това ще ни донесе смиряване, одухот-
воряване и очищение, защото молитвата е древно,
извънкосмично деяние. Ето защо тя постепенно
очиства от нас световете. И когато световете из
чезнат, в нас ще остане само Несътвореното, а то е
познавачът на Учителя.
Да види скритото Лице на своя Учител
Има една тайна цел, която е скрита в живота

на ученика. И всеки ученик е длъжен да се стреми
към тази тайна и скрита цел. Тя се състои в това
ученикът да види скритото Лице на своя Учител.
Това Лице е отвъд сътворението и отвъд световете.
Ето защо ученикът се моли, работи, учи и страда.
И висшите светове не знаят
Дълго се молих, дълго работих, дълго се учих

и дълго страдах. И стигнах дотам да заслужа да
Го видя. И бях в изумление. И окапаха като листа
всички нисши и висши светове. И там, дълбоко у
себе си, узнах, че в Безкрая има нещо, което и вис
шите светове не знаят. И това е моят Учител.
Най-древното Откровение
И очите ми Го видяха, но гцо е това видение?

Видението не е видение, видението е символ. Ви
дението е символ на най-древното Откровение.
В това Откровение нищо не виждам освен едно:
Мистерията, Древността на Нищото, Велика, ома
гьосваща и поразителна Безкрайност. И понеже
дълго време се бях подготвял, осъзнах напълно, че
това е моят Дом — Дом от Безкрайност и Безсмър
тие, Дом от Прасветлина и толкова Древен Уют,
и такава Свобода, за която и птиците едва ли са
мечтали. И разбрах, че вече нямам външен Учи
тел, защото сам Той стана Мистерията. А аз знаех,
че Той ще продължи да ме учи на незнайни неща.
Велика Любов и Велика Неизменност
Към своя Учител можеш да имаш само два под

хода: Велика Любов и Велика Неизменност. Вели
ка Любов при всичхси положения и Велика Неиз
менност при всички състояния — всичко това се
ръководи от Любовта и става постепенно. Ще дой
де ден, от тази Любов ще изгрее себепознанието, а
от тази Неизменност ще изгрее сливането.
Велико Доверие и Велико Незнание
Върви към своя Учител с постоянство и усър

дие. И остави Го да действува, Той както намери
за добре. Към Учителя си трябва да действуваш с
Велико Доверие и с Велико Незнание. Що е Дове
рието? — Потайно Единение. Що е Незнанието?
— То е твоето Неразбиране и силата на Неговото
действие, защото само Той знае как да действува и
как да не действува. Ето защо това Незнание Мъд
реците са го наричали Атахара — Зрялост.
Видението на виденията
Да вървиш по пътя към своя Учител, не е нито

леко, нито трудно. Аз вървях по пътя към своя Учи
тел с голяма Преданост и с голямо Доверие. Пре
даността ми към Учителя отстраняваше външните
пречки, а Доверието ми към Учителя отстраня
ваше вътрешните трудности. И така дойде ден на
голямо и трудно изпитание за мен. Върху мен се
спуснаха същества от Древния хаос, от Древната
тъмнина. И сякаш не виждах изход. Но казах си:
„Ще се посветя на молитвата, защото знам, че мо
ят Учител е съществувал преди хаоса, преди Древ
ната тъмнина”. И толкова усърдно се молих, че сред
целия този хаос останах невредим, а сред цялата
тази Древна тъмнина видях Видението на виде
нията. Видях Неговата усмивка.
Махарота Махарота
Ученик, който е посветил живота си на своя

Учител, не може да мине без изпитания. Изпи
танията са задължителни. Те идат, за да отвлекат
ученика от Учителя. Понякога многобройни сили
са събрани в името на тази идея. Ето защо учени
кът трябва да има Доверие докрай към своя Учи

тел. Никое изпитание и никое страдание не може
да устои на Доверието докрай. Що е голямото из
питание? То е голямо страдание. А гцо е голямо
то страдание? Древните са го наричали Махарота
Махарота — Мястото, Мястото за вкореняването
в своя Учител. Загцото това крайно страдание е
раздялата със света и отделянето от злото. Само
така ние можем да принадлежим на своя Учител.
Твоят Учител е твоята душа
Ти ще познаеш своя Учител и ти ще познаеш

Скрития в Него Учител, когато познаеш същност
та на своята душа. Щом познаеш душата си, ти си
узнал нещо древно в себе си. Що е душата ти, що е
тази древност? Твоят Учител е твоята душа. Скри
тият Древен е твоята душа. Ето защо посветих ду
шата си на своя Учител.
Към Незнайния имам

незнайно отношение
Питаха ме: „ Какво е отношението ти към твоя

Учител?” Казах им: „Към Незнайния имам незнай
но отношение”. Казаха ми: „Мъгляво е твоето от

ношение”. И казаха ми още: „Как можеш да имаш
отношения към някаква незнайност, защото то е
все едно да гледаш в мъглата”. Но те не знаеха ед
но: че вглеждайки се дълго в мъглата, аз видях и
открих своя Учител, а те вглеждайки се в ясните
неща, Го изгубиха и изгубиха и себе си.
Пълно и безусловно смирение
Дълго време мина, докато разбера, че трябва да

поставя истинско начало по пътя към своя Учител.
И поставих това начало и това начало беше сми
рението. И после узнах, че смирението ми към
моя Учител трябва да бъде пълно и безусловно. И
аз се научих да приемам всичко, което се случва,
като Дар от Учителя. И така дойде ден, когато сми
рението ми се превърна в Благоговение към моя
Учител. Що е Благоговението към моя Учител?
Хлябът насъщний.
Той ми състави план от страдания
Аз се посветих с обич на своя Учител, а Той ми

състави план от изпитания и страдания. Изпита
нията ме каляваха, страданията ме смиряваха и

това продължи дълго, докато узрея. Защо Учителят
ми изпрати много изпитания и страдания? Защо
то ме искаше при Себе Си. Ето откъде извира бла
годарността ми и ето откъде сияе Благоговението
ми. Ако не ме любеше, животът ми щеше да тече
гладко или почти гладко, а аз щях да съм Му не
нужен.
Учителят в нас
побеждава страданията
Ние трябва да знаем, че много силната ни Лю

бов към Учителя води до големи страдания. Но
трябва да знаем, че Учителят в нас е Този, Който
преодолява и побеждава страданията. И същевре
менно Той ни учи как да се извисяваме над тях. И
когато накрая дойде най-голямото ни страдание,
ние да му покажем Учителя в себе си, да му пока
жем такава Любов, че то да се смути, защото Лю
бовта е поглъщателят на страданието.
„Ти как откри своя Учител?”
Питат ме: „Ти как откри своя Учител, как Го

видя, как Го намери?” Казах им: Много просто,
чрез Любовта. Питат ме пак: „Но какво е Любов
та?” Отговорих им: Сърце в чувствата, мекота в
ума, нежна безметежност в душата и дълбоково-
дие в духа. И пак ме питат: „Но какво означава
това?” Отговорих им: Щом това не разбирате, дос
татъчно е едно: постоянна устременост.
Един единствен начин

да съхраняваш Учителя
Има един единствен начин да съхраняваш

Учителя в себе си. Този начин е най-древният и най-
новият. Този начин е най-финият и най-изкусният.
Това е Изначалният начин. Трябва постоянно да се
молиш на своя Учител или постоянно да мислиш
за Него. Но молитвеният начин е преди мислене
то, той е превъзхождащият начин. Ето как съхра
нявам своя Учител и ето защо и Той ме съхранява.
Да видя в Мъдростта Му
своето Сияние
Питат ме: „Какво виждаш в своя Учител?” Ка

зах им: Образ с форма и образ без форма. Образът
с форма — това са лъчите на Мъдростта. Образът
без форма — това е Сиянието на Безкрая. Него
вото Сияние се е превърнало в Мъдрост и е сляз
ло при мен, за да мога да видя в Мъдростта Му сво
ето собствено Сияние и Единение с Него.
Бъди винаги възхищаващ се
Той е толкова дълбока Мъдрост, че тази Мъдрост

се разбира и не се разбира. Той е толкова висока
Любов, че тази Любов се усеща и не се усеща. Той
е толкова велико Сияние, че това Сияние се опис
ва и не се описва. Мъдростта ми каза: Бъди винаги
смирен пред Него. Любовта ми каза: Бъди винаги
послушен към Него. Сиянието ми каза: Бъди ви
наги възхищаващ се. И аз узнах, че възхищението,
това са Неговите сияещи Лъчи.
Търсачът е особено същество
Ние сме родени, за да открием своя Учител. Но

днес само търсачи могат да Го открият. Кой е тър
сач? Търсачът е особено същество, особена душа.
Той е съчетание от воля, постоянство и неизмен
ност. Волята го води, постоянството го учи, а в не
изменността е скрито Сливането.
Трябва да отида отвъд изпитанието
Когато дълго време търсих своя Учител, дойде

ден, ден на могъщо изпитание. Аз знаех, че тряб
ва да отида отвъд изпитанието. И избрах да мисля
постоянно само за моя Учител. И така изпитани
ето се смаляваше, смаляваше и накрая угасна. И
тогава изгря само Той. Той е моята единствена Без
крайност и нищо друго не търся аз.
„Улови тайната птица в себе си”
Това се случи в древни времена, времена на из

питания. Това бяха изпитания за учениците и за
хората. Беше създадено странно състояние. Учите

лят се отделяше странно от учениците и от хора
та, сякаш изчезваше. Тогава аз Го попитах: „Какво
да сторя, Учителю?” А Той ми отговори: „Улови тай
ната птица в себе си”. И никога не забравих тези
думи. И узнах, че този, който е уловил Същността в
себе си, той носи днес името ученик и се завръща.
Вече не съм ученик, а Син
Със смирението си видях своя Учител, а с Лю

бовта си Го познах. Но най-дълбоко се оказа посто
янството, защото с постоянни молитви и мисли за
Него моето смирение и моята Любов така узряха,
че вече не съм ученик, а Син. И сега като Син от
ново се уча, но с друго Вдъхновение.
Той е чакал всички мои усилия
Търсих Го навсякъде и във всичко. Търсих Го

в този свят и търсих Го в отвъдното. Търсих Го в
книгите, търсих Го и в мислите си. Търсих Го в мо
литвите си и в съзерцанията си. И с всичко това не
Го открих. Но когато Той ми подари Своята Лю
бов, Го открих и Го познах. Той е чакал всички мои

усилия и постоянство, за да ми подари Любовта
Си.
Възприятието е Божествено Око
Дълго вървях към своя Учител и дълго страдах.

И най-накрая открих защо страдам и защо стра
данието е съкровище. Страдах, защото не можех
да възприема Древната Пълнота на Неговата Съ
вършена Любов. Но това чудно страдание израбо
ти възприятието ми. И сега виждам само Него и
нищо друго, защото възприятието е Божествено
Око. А страданието се оказа неговият изваятел и
благословител.
Моят опит е духовен и мистичен
Един е пътят — постоянно да вървиш към своя

Учител. Едно узнах от своя опит: дали се случват
погроми около мен, или не, един е пътят; дали се
случват събития, или не, един е пътят — пътят към
моя Учител. Но моят опит не е човешки, а духо
вен и мистичен. Този път избрах и той ме отведе в
Царството на Учителя.
Нищо не може да преодолее

Азарим Харая
Когато попадах в най-различни ситуации, ко

гато попадах в най-различни обстоятелства, когато
попадах във външно или вътрешно бреме, когато
земята се тресеше под мен, когато всичко ми из
глеждаше мрачно, моят Учител ми даде метод, ме-
тод-оръжие, и този метод се нарича Азарим Харая
— Невъзмутим Покой. И това се превърна във Ве
ликото ми вечно оръжие. И узнах: нищо не може
да преодолее Азарим Харая.
Простотата е спотаена Мъдрост
Отидох при моя Учител с голямо смирение и

Любов и казах Му: „Искам едно да узная, едно да
науча и разбера — как да Ти служа”. А Той ми рече:
„Не само с молитва и не само с постоянни усилия,
но и с простота. Понякога един простичък разго
вор е служение към Мен. Но никога не забравяй,
че простотата е първична Мъдрост, спотаена Мъд
рост”.
Много пътигца водят към Учителя
Много пътигца има, които водят към Учите

ля. Във всички тези пътища едно е важно и това е
усилието — усилието, което никога не се предава.
При някои усилието е съсредоточено в молитвата,
при други — в предаността, при трети — в служе-
нието, при четвърти — в постоянното размишле
ние за Учителя, при пети е в Любовта, при шести
е в истинолюбието и т.н. И когато всички тези уси
лия узреят, те ще познаят Учителя чрез специфи
чен мистичен опит.
Твърдо да решиш да посветиш себе си
Има един единствен път да постигнеш Исти

ната. Има един единствен път да постигнеш своя
Учител. Необходимо е само едно — твърдо да ре
шиш да посветиш себе си. И тогава все едно е
колко време ще мине. И тогава все едно е колко
трудности ще дойдат, защото ти вече си в Негови
те ръце. И тогава рано или късно ще дойде един
ден — и земята, и небесата ще потъмнеят. Но Той
ще засвети в теб и ще каже: „Ела, Дъще Моя, ела,
Сине Мой, в Моята Крепост”.
В мен заработиха моите скрити сили
През много трудности минах. И през всичките

тези препятствия Той сякаш ме беше изоставил.
И тогава в мен заработиха моите вътрешни сили,
моите скрити сили, моите вродени сили. И чрез
тях израснах, защото Той ги благослови отвътре,
в скритостта. И така узнах, че Той никога не ме е
изоставял. Никой никога не е бил изоставян, кога
то си е посветил живота на Него.
Той забрави за себе си
Случи се в Древността. Учителят даде на Свои

те двама ученици по една задача. „Вземете по десет
ореха и всеки от вас да отиде в една пещера и де
сет дена да не излиза от нея. Задачата е да се раз
мишлява упорито върху това, що е духът на истин-
ното търсене”. И влязоха учениците в пещерите си,
и започнаха размишленията. Първият ученик още
в началото на размишлението си каза: „ Ще отида
в гората да си намеря още храни и тогава ще поч
на размишлението си”. И така той погуби дните
си. Вторият ученик се отдаде на размишленията
си. Той дори забрави орехите си. Той дори не видя,
че в пещерата има подготвена храна. Той дори не

видя, че в пещерата има змия. Той дори не видя,
че змията мина покрай него и му се поклони. Той
реши да не размишлява за истинното търсене, а да
му се отдаде. Така истинното търсене го прие, а той
забрави за себе си. И когато на третия ден отвори
очите си и видя, че змията държеше ореха в устата
си и му го подаваше, той само я погледна и каза:
„Благодаря ти, душо моя, но аз вече се нахраних”.
Змията се усмихна и напусна пещерата.
Да си въвлечен цялостно
Когато търсиш Истината, ще намериш своя

Учител. Но какво означава да търсиш Истината?
Това означава да си въвлечен цялостно — с ума, сър
цето, волята, душата и духа. С ума значи: с овладя
ване. Със сърцето значи: с чистота. С волята значи:
с находчивост. С душа значи: с Любов. С дух значи:
с Дълбина. И когато мине определено време, те уз
ряват и така умът, сърцето, волята, душата и духът
се обединяват в едно ядро. И тогава през това яд
ро преминава мълнията на Истината. Но човекът
я улавя и бива омагьосан от нейното очарование.
И той вече тръгва на вечен път да и служи и да я
търси, защото тя му е открила нещо, което го ня-
ма в световете. И той разбира, че това е Открове

ние на Учителя.
Хавар Тайрития —
Избран от Скритостта
Има една Тайна в живота на ученика по пътя

към неговия Учител. За да разбереш тази Тайна,
трябва да си пробуден и високо осъзнат. Тази Тай
на е проста като естеството на живота и въпреки
това не е лесно да я разбереш. Тази Тайна се състои
в това, че ти си просто Хавар Тайрития — Избран
от Скритостта. Защото който върви по пътя към
своя Учител, това е Призоваване, Благоволение за
ради Древното Съкровище, което е скрито у тебе.
Всичко е било промислено за мен
Много неща ми е сторил моят Учител — мно

го трудности, много страдания, много изпитания.
И никога аз не попитах защо. Но имаше едно из
питание, което надмина всички други изпитания.
В това изпитание бях унищожен. И нито смърт се
намираше у мен, нито живот. И то бе най-велико
то ми благо, защото Учителят се зароди в мен. Сега

знам, че всичко е било промислено за мен.
„Вие сте моят Бог”
Най-дълбокото, което разбрах в своя живот, е

това, че трябва да вървя непрестанно по пътя към
своя Учител. Дълбоко в себе си знаех, че за своя
Учител съм длъжен да преодолея всичко. Нищо,
никога не успя да ме спре в моя устрем, защото
Той беше единствената ми цел. В Него видях Очи
невиждани, Очи, които запомних завинаги. Наре
кох ги „Бездънната Истина”. И казах пред тези Очи
вечната си молитва: „Вие сте моят безкраен път, вие
сте моят Бог”.
Да бъда неизменен във всеки миг
Събрал Учителят трима Свои ученици и ги

попитал:,, Кое е най-хубавото, което може да нап
равите за Мене?” Първият казал: „Да проучвам
Словото Ви, Учителю, и да мисля за Вас”. Вторият
казал: „Да изучавам Словото Ви, Учителю, и да слу
жа на другите”. Третият казал: „Само едно искам,
Учителю — да бъда неизменен във всеки миг”.
„Възлюбих дързостта ти”
Повикал Учителят Своя любим ученик наса

ме и го попитал: „Ти можеш ли да Ме постигнеш?”
Ученикът отговорил: „ Има едно нещо, с което мо
га да Те постигна. И това нещо никой не може да
го спре, Учителю: нито вселената, нито ангелите,
нито тъмните сили, нито дори Ти самият. Това са
малките постоянни усилия към Теб”. Учителят го
погледнал и му казал: „Възлюбих дързостта ти”.
Пътят на Хавадори — Преработването
Повикал Учителят Своя ученик и го запитал:

„Кой е пътят, по който ти вървиш към Мен?” „Пътят
ми към Теб, Учителю, е пътят на Хавадори — Пре
работването, Превръщането. Сега преработвам
непостоянството си в постоянство, тъмнината си
в светлина, изменчивостта си в неизменност, сла
бостите си в сила и себе си в не-себе си. Пътят ми
е бавен и сигурен и никой не може да ми попречи,
защото Ти не си само моят Учител, но и моят Бог
и знам, ще дойде ден, когато Скритостта Ти ще ми
стане явна. И тогава ще бъдем едно цяло”.
Ще се изяви най-древната Пълнота
Колкото повече обичаш своя Учител, толкова

повече отдалечаваш себе си от преходния свят.
Ще дойде ден, когато Любовта ти към твоя Учител
трябва да стане величествено неизменна. И тогава
гце бъде отстранено и непреходното. Тогава меж
ду тебе и Учителя ще се изяви най-древната Пъл
нота и ще ти бъде дадено да я понесеш.
Двойното оръжие
Едно е дълбинното отношение, което трябва

да имаш към своя Учител и то е истинното оръжие
на твоя живот. То се нарича двойното оръжие —
смирение отвън и смирение в дълбините отвътре.
Който е постигнал това, на него ще му бъде дадено
да узнае нещо от Скритостта на Учителя и нещо
от явността на Неговия Замисъл.
В най-тежките и неблагоприятни
времена
Когато вървиш по пътя към своя Учител, трябва

да си изпълнен с тайнството на уърдието. В благоп
риятни времена трябва да се молиш и да рабо
тиш. В тежки, неблагоприятни времена трябва да
се молиш и да се доверяваш. А в най-тежките и
неблагоприятни времена трябва да се сливаш със
своя Учител, за да видиш тайнственото Му дейст
вие върху тебе.
Сам Той е начертал

пътя ти към Себе Си
Когато си си посветил живота на своя Учител,

все едно е какви са трудностите и колко големи са
мъчнотиите. И трябва да запомниш, че могцната
Му тайна Сила е винаги върху тебе, загцото сам
Той е начертал пътя ти към Себе Си.
Той ти става приятел и съучастник
Не е лесно да виждаш и разбираш Учителя,

Който бди над тебе. Когато си посветил живота си
на своя Учител, Той ти става таен приятел и скрит
съучастник. Ти, приятелю, може да ме попиташ: „В
кои неща и по какъв начин Той ти е таен приятел
и скрит съучастник?” И ще ти отговоря, приятелю,
но не знам дали ще разбереш това. Но ето, даря
вам ти моето Откровение. Той ти става приятел и
съучастник дори в най-незначителните неща. До
ри и там Той незабележимо те учи.
Живее в слято единство

със своя Учител
След продължително обучение Учителят се

обърнал към Своите трима любими ученика и ги
попитал: „Кое според вас е най-важното за пътя
към Учителя?” Първият ученик казал: „Преданост,
преданост, безусловна преданост”. Вторият казал:
„Трябва да си концентриран изключително върху
образа на Учителя”. Третият казал: „На всяка крач
ка трябва да си се слял със своя Учител и тогава
ще бъдеш господар на всяка своя постъпка. А кой
то е господар на постъпките си, той живее в слято

единство със своя Учител”.
Моят Учител е по-древен

от този кръговрат
Веднъж Учителят ми даде задача да размишля

вам до брега на морето и да Му кажа какво съм ви
дял. И бях потопен в размисъл, и дълго се взирах в
себе си. И казах на своя Учител: „Видях, че морето
е голямо, но не е безкрайно. Видях, че небесата са
обширни, но не са древни. И видях пътя на водата
и пътя на небесата. И узнах техния кръговрат. Но
видях, че моят Учител е по-древен от този кръгов
рат. И видях, че Той ме води към Себе Си”.
Смирена внимателност
Откакто вървя към своя Учител, започнах да

виждам, че всичко около мен е свещено, но прик
рито. И разбрах, че дори и предизвикателствата са
свещени, че дори и трудностите са свещени, че до
ри и страданията са свещени. Но аз узнах, че тряб
ва да бъда много внимателен и така предизвика
телствата очистиха ума ми, трудностите очистиха

сърцето ми, страданията извисиха волята ми. Така
се завърнах при своя Учител и Той ме попита: „Кое
е това, което оцени най-много по пътя си към Ме
не?” И казах Му: „Едно нещо беше само, Учителю.
Тази смирена внимателност. Тя ми даде други очи.
И така предизвикателствата дойдоха, но не ме уло
виха. После трудностите дойдоха, но не ме оплето
ха. После страданията дойдоха, но не ме заробиха.
И казах си, Учителю, тази смирена внимателност
е поглед древен.
Безкрайно Отдавание
Към своя Учител трябва да имаш само едно от

ношение. Към своя Учител трябва да имаш само
едно разбиране. Към своя Учител трябва да имаш
само едно и то е Безкрайно Отдавание. В това От
давание Загадката ще изчезне, Тайната ще се от
страни и ще остане само Живот в Мистерията на
Учителя.
Зад тях е Замисълът на твоя Учител
Няма по-дълбоко негцо от това. Няма по-чуд-

но нещо от това и няма по-важно нещо от това да
посветиш живота си на своя Учител. А когато го
посветиш, не се страхувай нито от трудностите на
живота, нито от страданията на живота, нито от
тайнството на смъртта, защото те ще бъдат за теб
само един полъх. Понеже зад тях е Замисълът на
твоя Учител.
Да Му служа,
докато се прекратят световете
Веднъж моят Учител ме извика при Себе Си и

ме попита: „Кое е най-хубавото, което можеш да
дадеш на своя Учител?” Отговорих Му без колеба
ние: „Да Му служа, докато се прекратят световете.
А когато световете се прекратят, да продължа да
Му служа”. И каза ми Учителят: „Вече не си ученик,
а Син, осветен от Безкрая”.
Бъди верен като диамант
Живей и бъди верен като диамант на своя Учи

тел. Що е диамантът? Що е това същество диаман
тът? Аз познавам това същество, познавам него
вия път. Това същество е живяло само за една идея.
Това същество е живяло с вяра и умирало с вяра за
своята идея, докато станало диамант. Казвам: Ди
амантът показва пътя на ученика, който живее и
умира за своя Учител. Когато ученикът стане диа
мант, той вече никога не умира, а само живее за
своя Учител, защото диамантът означава Безсмър
тието.
Завърнах се с изработено уединение
Това се случи в миналото. Моят Учител ми каза:

„Иди в тази пещера и проживей там живота си”.
И отидох там, и заживях. И бях далече от хората,
далече от света. И общувах само със себе си, със
своя Учител и с единствения ми гост — едно мал
ко бръмбарче. То идваше често и аз го хранех. И
така премина пълноценният ми живот. И се за
върнах при своя Учител с изработено уединение. И
погледнах над себе си, и видях чудна птица. А Учи
телят ми каза: „Това е твоят приятел от пещерата”.
Една е мярката за отдадения ученик
Има много видове ученици — предани, четя

щи, разговорливи, спорещи, търсещи, обичащи,
увлечени, усърдни, но една е мярката за напълно
отдадения ученик. Той е осъзнат служител. Той е
толкова отдаден, че никое бедствие не може да го
спре по пътя към своя Учител — нито вода, нито
вятър, нито огън го спират, защото той носи в се
бе си друг елемент: елемента на Чистия Дух. Той е
като птица, която прелита над трудностите и пре
пятствията.
Аварота се развива малко по малко
Има Тайна, чрез която се отива при Учителя.

Има чудна Тайна, чрез която се отваря пътят към
Учителя. Къде се намира тази Тайна? Тя се нами
ра вътре в нас, тя се намира в нашите Дълбини, но
ние трябва да я развием в себе си. Древното име
на тази Тайна е Аварота. Тя се развива малко по
малко, с постепенни малки усилия, докато се пре
върне в Ключ. Аварота е Ключът на живота. Що е
Аварота? — Волята.
Зад Себе Си стои пак Той
Мнозина се питат: „Що е Учителят?” И тези, ко

ито Го познават, и онези, които не Го познават, все
Го търсят, защото без Него ние нямаме придвиж
ване в себе си. Що е Учителят? Казвам: Единстве
ната Велика Реалност. Попитаха ме: „Но кой стои
зад Него?” Отговорих им: „Зад Себе Си стои пак
Той, загцото Той е Единственият Всеобхващащ”.
Да узнаеш своя път към Учителя си
Не е важно само да обичаш своя Учител. Не е

значително само да търсиш своя Учител. Най-важ-
ното се състои в това да узнаеш своя път към Учи
теля си и да го извървиш докрай. Няма по-добро
от узнатия и извървян път. Това е пътят, по който
ще се слеем с Тайните на Учителя.
Учителю, бъди постоянно с мен!
Това се случи в миналото. Един път Учителят

ни събра трима ученика на любимото ни място и
попита единия ученик: „Какъв е твоят път?” Уче

никът отговори: „Искам да напусна учението”. А
Учителят му рече: „От днес нататък си свободен.
Но запомни: Ти можеш да бъдеш свободен, но не и
да напуснеш учението, защото учението е навсякъ
де. То ще те учи по добрия път или по лошия път”.
Вторият ученик попита: „Учителю, омръзна ми уче
нието, защото има много правила и много закони.
Дай ми краткия път”. И Учителят му каза: „Ето ти
най-краткото: постоянно мисли за Учителя си и
казвай: Учителю, бъди постоянно с мен!” И аз ви
дях, че след време този ученик се срасна с Учителя.
И беше наречен той Нахавира — Срасналият се.
Има трудности, но няма прегради
По пътя към Учителя се върви. По пътя към

Учителя се лети. Но понякога по пътя към Учителя
се пълзи и лази. Да, за ученика има трудности, но
няма прегради. Има съмнения, но няма спънки.
Има бреме, но има и преодоляване. Веднъж Учи
телят ми каза: „Запомни: Вътре в бремето е самото
освобождение, но трябва да го видиш”. И когато се
научих да го виждам, вече нямаше бреме.
За своя Учител съм готов да умирам
Попитаха ме земните ми близки: „Какъв е то

зи твой Учител и защо си губиш времето с него, и
защо си му толкова верен? Аз знам, че земните хо
ра не питат правилно. Те не знаят какво е вярност
в другите светове и във всичките светове. Те не поз
нават нито дори собствения си свят, нито собстве
ния си път. За своя Учител съм готов и в този, и в
другия свят да умирам. Така се научих да оживя
вам.
„Разкъсай лъвовете и ела отвън”
Това се случи в миналото. Бях наказан от влас

тите несправедливо за едно престъпление. И влас
тите ме заключиха в клетка с много лъвове. И дой
де моят Учител до клетката, и каза ми: „Разкъсай
лъвовете и ела отвън, чака ни дълъг път”. И понеже
приех дълбоко тази мисъл, лъвовете се вцепениха.
Само най-старият лъв ми посочи да си отворя вра
тата и ми каза: „Ти не си от света на живите, а от
света на отвъдните. Върви си от нас”.
Безкрайно Благоговение,
Пътешествие и Вдъхновение
Попитаха ме: „Какво е отношението ти към

твоя Учител?” Отговорих им: Безкрайно Благогове
ние, Безкрайно Пътешествие и Безкрайно Вдъхно
вение. Чрез Благоговението имам право да проуч
вам Дълбините на моя Учител. Чрез Пътешествието
ми е позволено да открия Тайната Врата към моя
Учител, а чрез Вдъхновението ми е дадено да пре
мина през Вратата и да отида отвъд сътвореното
и несътвореното — там, където е Мястото на моя
Учител.
Господарят на
Изначалното Състояние
Едно от най-хубавите неща е да се научиш да

наблюдаваш своя Учител. Колкото повече Го наб
людаваш, толкова повече навлизаш в Изначалното
Състояние. Що е Изначалното Състояние? Изна
чалното Състояние е нещо, което го няма в сът
ворените светове и което превъзхожда несътво-
рените светове. Що е Учителят? Господарят на
Изначалното Състояние. Господарят на Изначал-
ното Състояние е Дарителят на Изначалното Със

тояние.
Портали към Неговата

Скрита Древност
Едно от най-важните негца в живота е да умееш

да слушаш Словата на своя Учител. Що са Словата
на Учителя? Те са Портали към Неговата Скрита
Древност. Който умее да слуша Словата на своя
Учител, той странствува към Великата Древност,
към Великото Изначалие. Който не умее да слуша
Словата, той пътешествува в сътворени светове,
които са отломъци от паднали древни светове.
Да разбираме Безмълвеността
на Учителя
Едно от най-важните неща в живота е да лю

биш своя Учител. В Любовта към твоя Учител е
скрито Откровението за твоя път. Това Открове
ние е безмълвно, то е отвъд думите. Нашият път
към Учителя е повече безмълвен, отколкото мъл-
вен. Ние трябва да се научим да разбираме Без-
мълвеността на своя Учител, загцото това е пътят,

чрез който да проникнем в Словата на своя Учи
тел, в Словата — Портали.
Вече никоя сила не може да те спре
Да живееш за своя Учител, значи да Го видиш.

Да видиш своя Учител, значи да преживееш не
що от Тайнството Му, от Скритостта Му. А щом
си преживял нещо от Скритостта Му, вече никоя
сила от този свят, нито от отвъдния не може да те
спре по пътя към тази Скритост.
Преданост, Жертва и Неизменност
Това се случи в миналото. Повикал Учителят

Своите трима любими ученици и ги попитал: „Кое
е окото, което ясно вижда пътя си към своя Учи
тел?” Първият ученик бил много предан и казал:
„Предаността, Учителю”. Вторият ученик бил мно
го жертвоготовен и казал: „Жертвата, Учителю”.
Третият ученик казал: „Великата Неизменност,
Учителю”. Казвам: Това са три вида очи. И трите
вида са правилни. Когато Предаността узрее, тя
се превръща в жертва. Когато Жертвата узрее, тя

се превръща във Велика Чистота, Висша Неизмен
ност. Благословени са преданите, благословени са
жертвоготовните и благословени са неизменните.
Познах, видях и осъзнах
В часове на изпитания познах пътя си към своя

Учител. В часове на изкушения видях пътя си към
своя Учител. В часове на бедствия осъзнах пътя си
към своя Учител. В изпитанията израснах, като поз
нах Неговата сила. В изкушенията израснах, като
видях Неговата сила. В бедствията израснах, ка
то осъзнах Неговата сила. Познах, видях и осъз
нах. Познах себе си в Него, видях себе си в Него и
осъзнах себе си в Него. Аз съм бил всякога част от
Него. Ето защо Той ми подари да Го позная, да Го
видя и да Го осъзная в себе си.
Азарава — Лицето на лицата
Има едно събитие в света. Има едно единстве

но реално събитие в света. Това събитие надми
нава всички други събития. Това явление е висша
мярка. Кое е това изключително събитие? Това

изключително събитие се нарича Азарава. Азарава
означава да видиш най-дълбинното Лице на своя
Учител. Това е Лицето на лицата. Това е награда
та за живота на ученика. Това е спотаеният Облик.
Това е подадената Ръка.
Когато ученикът се е докоснал

до Азарава
Всеки ученик има дълъг път да извърви, докато

стигне до Азарава — спотаеният Облик. И когато
ученикът се е докоснал до Азарава, той вече е поз
нал своя път към Безкрая на своя Учител. И всеки,
който е тръгнал по този път към своя Учител, той
е наистина благословен, защото кой друг път и кои
други хиляди пътища могат да се сравнят с Азара
ва?
Да яде от трапезата на своя Учител
Благословен е този ученик, на когото е позво

лено да се моли и да се обръща към своя Учител.
Благословен е този ученик, на когото е позволено
да търси своя Учител, да изучава Словото Му и да

търси потайния Му Облик, защото той е призован
да яде от трапезата на своя Учител. Казвам: Тази
трапеза е несътворена.
Единствената красота
Мнозина ме питаха: „Що е красивото в живо

та?” Отговорих им: Има много красоти в живота,
но само една е красотата — да видиш тайния Об
лик на своя Учител. Когато си видял тайния Облик
на своя Учител, многото красоти си отиват, остава
единствената красота, защото това, което си ви
дял, е подадената Ръка за твоя вечен път.
Аз ще продължа да дишам
в своя Учител
Питат ме: „Какво е за тебе твоят Учител?” Той

е въздухът в мен, който дишам. Питат ме: „Какво
е за теб твоят Учител?” Той е огънят в мен, който
гори. Когато дойде времето въздухът да си отиде,
аз ще продължа да дишам в своя Учител. Когато
огънят на живота в мене изгасне, аз ще продължа
да горя в своя Учител. Да познавам своя Учител, за

мен означава да съм вечно влюбен в Скритата Нез
найност.
Търси не за да познаеш,
а за да се слееш
Много трябва да търсиш своя Учител, докато

най-накрая Той ти покаже, че не можеш да Го на
мериш и откриеш. Но това показване е началото
на запознанството. После следва ново търсене и
ново неразкритие. И така, крачка по крачка, ти
започваш да разбираш, че не можеш да Го поз
наеш, но че все повече се сближаваш с Него. И ко
гато достигнеш до най-голямото Непознаване на
своя Учител, ти вече си се слял с Него. И отново
не Го познаваш, но Той се е познал в тебе. Ето кол
ко красив е пътят на това чудно търсене. И затова
казвам: Търси не за да познаеш, а за да се слееш.
Познаването е повърхностно, а сливането е същес
твено.
Той вече е човек неизмерим
Който е видял Дълбината на своя Учител, той

вече не е човек, той е Тайнство. Той вече е човек на
Свободата, който е тръгнал по пътя към Върхов-
ната Свобода. Той вече е човек неизмерим. Само
външно е човек. Вътрешно той вече е същество,
движещо се към собствената си Древност.
Той е неизговорим
Трима ученици разговаряли за своя Учител.

Първият казал: „Моят Учител е Светлина на Свет
лините, най-чудната Светлина”. Вторият ученик
казал: „Моят Учител е Тайна на Тайните и Баща на
Тайните”. Третият ученик казал: „Посветил съм си
живота на своя Учител, но не Го познавам. Само
знам, че Той е неизговорим, че Неговият Дом е Без
мълвието”.
Осъзнах, че самият аз съм Мистерия
Когато за първи път срещнах своя Учител, раз

брах вечния си път към Него. Когато за втори път
срещнах своя Учител, узнах безкрайния си път

към Него. Когато за трети път срещнах своя Учи
тел, осъзнах, че самият аз съм Мистерия, която се
движи по пътя на Неизразимостта. Що е Неизра
зимостта? Бащата на Мистерията.
Всяко препятствие те съгражда
Когато вървиш по пътя към своя Учител, всяко

препятствие те съгражда, всяка трудност те очист
ва, всяко страдание те осветява. Когато не вървиш
по пътя към своя Учител, всяко препятствие те
ограбва, всяка трудност те изтощава, всяко страда
ние те заслепява. Казвам: Не е ли чуден пътят към
Учителя?
Път величествен, уверен и безмълвен
Истинният път към Учителя е величествен,

уверен и безмълвен. Този път е величествен, поне
же е озарителен. Истинният път е уверен, понеже
е оградителен. Истинният път е безмълвен, поне
же е съхранителен. В този път малко говориш и
много съхраняваш, малко говориш и много съб
людаваш. А който съблюдава, се извисява.
Ще се яви нов път с нова дълбина
Върви по пътя към своя Учител и не го извър-

вявай, защото когато извървиш пътя, ще се яви нов
път с нова дълбина. Когато извървиш и него, ще се
яви древен път с древна дълбина. След тази древна
дълбина отново ще има път — път на древното си
яещо обновление.
Негцо от Неведомото
се е вселило в тебе
Тайната на живота е да видиш своя Учител.

Що е виждането на своя Учител? Това е да узна
еш своя път към Него и към Безконечността. А
когато си узнал своя път към Него, все едно е с как
ви трудности и същества ще се срещнеш, защото
нещо от Неведомото се е вселило в тебе.
Изпитанията са Замисъл
Минах през много трудности, през много стра

дания и през много изпитания. Чрез трудностите
познах себе си, чрез страданията видях още по-яс-

но пътя към своя Учител, а чрез големите изпита
ния се слях с Него. Така узнах, че трудностите са
радости, страданията са благословения, а изпита
нията са Замисъл.
Този Лъч все още го нося в себе си
Някога в Древността живях в стара, стара пе

щера. Храната беше оскъдна. Студът беше силен и
ме сковаваше. Опасностите бяха навред. Но молит
вата ми беше усърдна, а Любовта ми към Учите
ля — неизменна. И един ден Лъч от Учителя огря
сърцето ми. И видя ми се пещерата замък, и видя
ха ми се опасностите като мили същества. И ви
дя ми се студът като благо явление. И минаха хи
ляди години, и този Лъч все още го нося в себе си.
И попита ме един незнаен човек: „Какво нещо е
твоят Учител?” А аз му казах: Познаваш ли Лъча?
И смъртта няма да те спре
Вървиш ли по пътя към своя Учител, извърви го

докрай. Нека трудностите не те спират. Нека стра
дания и мъчения не те спират. Нека мизерия и бо

гатство не те спират. Тогава и смъртта няма да те
спре.
По-ценен е от очите ми
Питат ме: „Какво представлява за теб твоят

Учител?” Казах им: По-ценен е от очите ми. По-
скъп е от сърцето ми. По-нежен е от душата ми.
По-съкровен е от диханието ми. И затова вложих
Вдъхновение в сърцето си и чрез него ще проко
пая и най-голямата скала и ще стигна до Учителя.
Видях всички слънца, събрани в едно
Когато видях за първи път лицето на своя Учи

тел, видях всички слънца, събрани в едно; видях
всички планини, събрани в едно; видях всички ре
ки, събрани в едно; видях всички цветя, събрани в
едно; видях всички очи, събрани в едно. И казах в
сърцето си: Това е моят път, единственият ми път.
Всичко това съм готов

да го пожертвам
Всичко в света ми е скъпо. Въздухът ми е скъп,

водата ми е скъпа, пътят ми е скъп, животът ми е
скъп и учението ми е много скъпо. Но всичко това
съм готов да пожертвам за своя Учител.
Те образуват тесния кръг
В Древността Учителят имаше хиляди учени

ци. Мнозина Го четяха, мнозина спореха за Него.
Мнозина Го разбраха, мнозина усърдствуваха. Но
малцина се пожертвуваха за Него. Днес Учите
лят има отново хиляди ученици, но истинските
са малцина. Те образуват тесния кръг.
Хатара — воля за своя Учител
Що са истинските ученици? Опора, опора за

своя Учител. Чрез тази опора Учителят строи в
световете. Що са истинските ученици? Мостове,
мостове за своя Учител. През тях Учителят минава
и оставя нещо от Себе Си. Що се иска от истин

ските ученици? Това, което се иска, е ежедневната
Хатара. Що е Хатара? Воля за своя Учител.
Ахавира Морот Тахарая
Има едно Древно Предание. Има едно Древно

Послание. Има едно Древно Изречение: Ахавира
Морот Тахарая — Обичай Учителя си отвъд всич
ки неща! Който е изпълнил това, не се заглежда в
световете, а се завръща в своя Дом. Който не е из
пълнил това, той става сътворен.
Усърдието е създателят на Вратата
Да живееш за своя Учител, то е смисълът. Да

умираш за своя Учител, то е да поразяваш смърт
та. Да работиш за своя Учител, то е смисълът. Да
проникваш мрака заради своя Учител, то е висо
ко Посвещение. Що е усърдието? То е придоби
ването на онази сила, която пробива мрака на
световете и открива Вратата към своя Учител. Усър
дието е създателят на Вратата.
Всяко препятствие става

Врата към Учителя
Има едно нехцо, което трябва да създадем в се

бе си. Има едно нещо, което е наш Древен Дълг.
Има едно нещо, което трябва да образуваме в себе
си. Това нещо е Мерохима — Вдъхновението. Об
разуваме ли го в себе си, тогава всяко препятствие
става Врата към Учителя. Тогава всяка трудност
става Благо, а всяко страдание става Око, през ко
ето виждаме Замисъла на своя Учител.
Учителят с нищо не може

да се сравни
Може ли да се сравни Учителят с въздуха и ди

ханието? Може ли да се сравни Учителят с живота
и смъртта? Може ли да се сравни Учителят с кра
сотата на океана и с величието на небесата? Мо
же ли да се сравни Учителят с Вечността и дори с
Безкрая? Казвам: Учителят с нищо не може да се
сравни.
Най-големият дар на живота
Знаете ли кой е най-големият дар на живота?

Най-големият дар на живота е да имаш Учител.
Да имаш Учител, то е Древен Съюз, Съглашение.
Да имаш Учител, то е старият път, който трябва
да бъде извървян по нов начин. Да имаш Учител,
то е Високо Благоволение, защото Учителят сам е
избрал да слезе в определена близост с теб.
Най-доброто в живота ти
Кое е най-доброто, което можеш да направиш

в своя живот? Най-доброто, това е да посветиш
живота си в издирване на своя специфичен път
към Учителя си. И после да извървиш този път
докрай. Това го наричам велико посяване. А що е
велико посяване? Велика жътва. То е Оживление в
Учителя отвъд живота и смъртта.
Потаен Лъч от Учителя

ще бъде спуснат
Всеки ученик трябва да си създаде един изк

лючителен път към своя Учител. Този път трябва да
е съставен от Любов и Усърдие. Щом основата на
пътя е Любов и Усърдие, ученикът ще пробие све
та, ще пробие всяка трудност, защото потаен Лъч
от Учителя ще бъде спуснат връз него, понеже Учи
телят никога не отказва на Любовта и Усърдието.
Той ще те отведе в Скритото Си Място
Никога не позволявай на света да те отклони

от пътя към твоя Учител. Никога не позволявай ни
то на живота, нито на смъртта да те отклонят от
пътя към твоя Учител. Ти си роден, за да израснеш
в една по-голяма степен на познание на своя Учи
тел. И когато Го познаеш, Той ще те отведе в Скри
тото Си Място — Мястото на Мистериозната Без
крайност.
Учителят е Еликсирът на Безкрая
Питат ме: „С какво сравняваш своя Учител?”

Казвам: Не мога да Го сравня с живота, защото
Учителят е по-скъп от живота. Смъртта ми е близ
ка и чудна и макар че тя ми дава свободата, не мога
да я сравня с моя Учител. Небесата са величестве
ни, но те са само Нозете на моя Учител, те са под
ножия. Мога да сравня моя Учител само с Безкрая,
но никога няма да Го заменя за Безкрая, защото
Учителят е Еликсирът на Безкрая.
Да ни доведе до чудната лекота
Тежък е пътят на ученика. Тежкият път е бла

гословен път. Благословеният път е лек път. Чрез
тази лекота всякога можеш да живееш в своя Учи
тел. Нека пътят е тежък, но да ни доведе до чудна
та лекота!
Което видях в Учителя,

никъде го няма
Питат ме: „Какво ще кажеш за своя Учител?”

Отговорих им: В света има много красота — из
гревът, залезът, уханието на розата, величието на
планината, чудните вълни на морето, полетът на
катеричката, грижата на мечката. И в другия свят
видях много красоти. Но това, което видях в Учи
теля, никъде го няма. Когато видях Тайната на
Учителя, узнах, че красотата няма да спаси света.
Казвам: Само който е видял Тайната на Учителя,
ще се спаси.
Зад бащата и майката
Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са

реални, значи да не познаваш Учителя. Ако мис
лиш, че водата, която те чисти, е реална, значи да
не познаваш своя Учител. Ако мислиш, че слънце
то, което те грее, е реално, значи да не познаваш
своя Учител. Зад бащата и майката, зад водата и
слънцето стои един малък лъч на Учителя. И ако
ти не Го познаеш, защо ли си странствал в света?
Докоснал се е до сърцето
на своята Безкрайност
Който е намерил своя Учител, той е намерил

нещо, което го няма в творението. Който е наме
рил своя Учител, той е намерил нещо, което го ня
ма в отвъдното. Който е намерил своя Учител, той
се е докоснал до сърцето на своята Безкрайност
и до душата на една друга, скрита Безкрайност, в
която живее Учителят.
Не слънцето искам да ме грее,

а моят Учител
Моят Учител е повече от майка и баща. Моят

Учител е повече от небеса и рай. Моят Учител е по
вече от слънцето. Ето защо не слънцето искам да ме
грее, а моят Учител. От опит знам, че раят и небе
сата не са ме завели при Учителя. От опит знам, че
адът и смъртта ме заведоха при моя Учител. В рая и
небесата забравих своя Учител, но в ада постоянно
си спомнях за Него и си Го възстанових. Днес вече
мога да кажа, че дори да ми дарят рая и небесата,
те няма да объркат моя път.
В ада познаваме истинския си път
След като преминах през много изпитания,

днес мога да кажа, че раят вече не ме обърква, не
бесата вече не ми пречат, адът ми е приятен, за
щото в него познах своя Учител. И ако днес адът
отново дойде върху мен, ще му кажа: Вече знам,
че си ми скрит приятел. Казвам: Адът е свещено
място, в което познаваме истинския си път към
своя Учител.
Мисли, чувства и постъпки

от Свободата
Трябва да преодолееш себе си. Трябва да пре

одолееш своите мисли, чувства и постъпки. И ко
гато ги преодолееш, тогава ще се яви Учителят. И
тогава отново ще имаш мисли, чувства и постъп
ки, но те няма да са от света. Те ще са от Свобода
та, от Безкрая и от Мистерията.
Себепознание във високо измерение
За да разбереш своя Учител, първо трябва да

разбереш себе си. После ще се явят и ще се слу
чат изпитания, при които няма да познаеш себе
си. И ако при тези изпитания останеш верен на
своя Учител, отново ще познаеш себе си, защото
Учителят в тебе се е познал. Това се нарича себе
познание във високо измерение.
Моето оръжие е Благоговението
Колко прераждания трябваше да извървя, за да

разбера, че моето оръжие е Благоговението. Колко
прераждания трябваше да извървя, за да разбера,
че Благоговението ми трябва да е насочено изця
ло към Учителя. И когато разбрах това, и когато го
приложих, Мистерията на Учителя ми стана все
по-неясна и все по-близка.
Златните три правила
Когато вървиш към своя Учител, следвай злат

ните три правила: Колкото по-лош става светът и
всичко наоколо, толкова повече подобрявай себе

си; изпълвай се с доброта, външна и вътрешна, но
дръж повече на вътрешната, скритата доброта. Вто
рото правило е: Колкото по-неразумен става све
тът, толкова по-разумен ставай ти; дори се стреми
да придобиеш Свещения Разум. И третото прави
ло е: Колкото повече се увеличават разочаровани
ята отвън, толкова повече утвърждавай Любовта в
себе си отвътре. Нека Любовта да е отвътре, а разо
чарованията да са като птици отвън.
Работи с чудото на усърдието
Когато следваш пътя към своя Учител, работи

колкото можеш повече с чудото на усърдието. И
когато върху тебе връхлитат най-лошите и черни
настроения, покажи им тайното лице на усърдие
то. И тези настроения-същества, които дори да са
като хиляди птици, само един камък може да ги
разпръсне. И този камък е тайната на усърдието.
Ал Марахия — Великата Птица
Помня случай от древни времена. Един ученик

на Учителя беше окован във вериги и беше хвър
лен безпомощен в една пещера. Той никога не ка

за защо. През цялото време се молеше Учителят
да го направи птица. И паднаха външните вери
ги, и паднаха и вътрешните вериги. И полетя този
ученик с полет чуден, с полет от Безкрая. И беше
наречен той Ал Марахия — Великата Птица. Днес
Ал Марахия познава само Свободата, защото ни
кога не е ценял робството.
Щом всичко осмисляш
Вървиш ли по пътя към своя Учител, всичко се

осмисля. Трудностите, които идват при теб, се ос
мислят. Страданията, които идват при теб, се ос
мислят. Радостите, които идват при теб, се осмис
лят. Скърбите, които идват при теб, се осмислят.
Щом всичко осмисляш, прав е пътят ти към твоя
Учител. Ще дойде ден, когато ще осмислиш и мра
ка и той ще ти каже: Кажи какво искаш от мен,
почитаемий.
На който не се дават падения,

не може да израства
По пътя си към своя Учител много пъти про

падах. И в тези пропадания виждах все по-яс-
но пътя си и извисяването си. Така разбрах, че на
който не се дават падения, не може да израства.
И днес вече от опит мога да кажа: Странни прия
тели са паденията. Колко пъти те ми подаваха ръ
ка, за да стигна до своя Учител. Казвам: Падения
та не са дар за всеки, а само за Търсача.
Получават за награда голямата скръб
Живях много дълго в щастие. И така от опит

узнах, че щастието е много прикрито проклятие,
защото то те отделя от Учителя. Учителят нико
га не се занимава с щастливи хора, защото те не
са Търсачите на пътя. Търсачите вървят по път, по
който получават за награда голямата скръб. Но та
зи скръб не заслепява човека като щастието. Тя е
честна към Търсача и тя му казва: Ще те отделя от
кошмара на щастието и ще те заведа на мястото,
където живее Учителят.
Ясното Незнание
Изследвай, изследвай дълбоко себе си. Проко-

павай, прокопавай дълбоко себе си, докато стиг
неш до Тайната на Незнанието. Тогава гце дойде
Учителят, ще те благослови и твоето Незнание ще
стане ясно. Който е станал притежател на Ясното
Незнание, той е получил нещо от Древното Бла
говоление — Сиянието.
Армия ОТ ТЪМ НИ сили
Понякога по твоя път към Учителя застават

многобройни същества. Някога това може да бъде
армия от тъмни сили. Не можеш да ги победиш,
не можеш да ги поразиш, но не можеш и да ги за
обиколиш. Какъв е пътят тогава? Пътят се нарича
Любов към Учителя. И тогава не си ги победил,
не си ги покорил, не си ги заобиколил. Просто си
минал покрай тях.
Ти си предаността, Той е грижата
Къде е Тайната на живота, къде е решението

на живота? Тайната на живота е скрита в голямата
преданост. Когато си толкова предан, осъзнай, че
предаността е висша практика. Когато си предан
на своя Учител, Той поема грижата за теб, Той за
почва да се грижи за теб дори и в малките неща.
Ако ти си предаността напълно, тогава Той е гри
жата.
Тайнство, изработено
от Древен Пламък
Може ли да се постигне себепознание в един

живот? И може ли да се познае Учителят в един
живот? Може, но зависи по кой път вървиш. Всич
ко зависи от твърдия избор. Ако ти си направил
твърдия избор, тогава само едно единствено ка
чество е необходимо и това е Халама — Усърдие
то. Що е Халама? Тайнство, изработено от Древен
Пламък.
Умирал съм за своя Учител

и за Истината
В миналото съм умирал за своя Учител, а се

га живея за Него. В миналото съм умирал за своя
Учител, а сега Той ръководи и наставлява моята
Безкрайност. В миналото съм търсил Истината,
в миналото съм умирал за Истината, а сега нито
я търся, нито умирам за нея. Сега я живея, сега я
преживявам, сега тя ми е Дар.
Върви към Сърцевината

на своя Учител
Има Древен път, който е съхранен дълбоко в

ученика. По този път всичко може да бъде одухо
творено и осветено. Това става, когато ученикът е
предаден изцяло на своя Учител. Когато ученикът
посвещава всяка работа и всяко действие на своя
Учител, тогава той върви от духовност към Сърце
вината на своя Учител, към Неговата Мистерия.
Авахира Марахот —
Събирай си мълчание
Веднъж попитах моя Учител: „Учителю, кажи

ми най-доброто, което мога да направя със себе
си”. А Той ми каза: „Изпълни Древното правило:
Авахира Марахот — Събирай си мълчание”. И ми
на много време, и узнах Тайната на това правило.
Първо, само разумният може да събира мълчание.
Второ, когато мълчанието е събрано, то се превръ
ща в Мистично Око. И трето, това е Окото, което
видя своя Учител.
Запали си свещ в сърцето
Веднъж попитах своя Учител: „Учителю, кой е

най-хубавият метод на очистването?” Учителят ми
каза: „Ето метода: запали си свещ в сърцето и не
ка там да гори постоянна Любов към твоя Учител
и към Истината. Поддържай тази свещ с мисъл и
представа. И ще дойде ден, всяко зло ще изгори на
тази свещ. А когато злото изгори, ти ще останеш
насаме със своя Учител, защото тази свещ е била
крепост на Огъня, крепост на Любовта. Сърце, го
рящо за своя Учител, е всякога запалена свещ. И
когато това сърце призовава своя Учител, Той ид

ва неведомо”.
Той вече е част от боговете
Веднъж попитах Учителя: „Учителю, що е пре

даност?” И Учителят ми каза: „Предаността е
всичко. Който е постигнал истинската преданост,
безусловната преданост, той вече не е част от све
та, той вече не е част от хората. Той вече е част от
боговете, част от древния народ. Предаността е
вървеж към чистата Древност”.
Бездната те е докоснала
Веднъж попитах Учителя: „Учителю, що е са

мата Любов?” И Учителят ми отговори: „Когато
имаш тази истинска Любов, умът и тялото са ве
че без значение, те отсъствуват. Останало е само
едно: пречистената духовност. А тя е знак, че Без
дната те е докоснала. И тогава всяко нещо, което
докосваш, е поздрав от Бездната — нещо от Без
дната участва. Така се проявява Безкраят”.
Има едно чудо в човека
Има едно негцо, което е чудо в човека. И това

е потайният избор. Който е избрал единствено
Истината, той ще бъде заобграден и отвън, и отвът
ре със заблуждения. Но Истината ще го освободи
постепенно от всяко едно заблуждение, защото
който е избрал Истината, той е избрал своя Учи
тел. И той живее във Волята, която е отстранител
на всичко.
Тайната на увяхналото цвете
Всеки ученик обича цветето, когато се разцъф

тява, но моят Учител ме научи да обичам увяхнало
то цвете. Всеки ученик обича дървото, което се раз
цъфтява и носи плодове, но Учителят ме научи да
обичам корените. Всеки ученик обича живота, но
Учителят ме научи да възлюбя тайната на смърт
та. И когато я възлюбих, смъртта ми показа врата
към другия живот, към Безсмъртието. Така узнах
защо мъдрите обичат увяхналото цвете. Но не за
всеки е тази тайна.
Културата на знанието
и културата на Любовта
Още от древни времена Учителят ми обясни и

каза ми: „Сине Мой, има две култури — култура
та на знанието е културата на падението, пази се
от нея. Културата на знанието е стара, стара, черна
култура. Тя отдалечава човека от неговия Учител.
Изучавай само едно — културата на Любовта. Тази
култура ще те освободи от падението на знанието
и ще те заведе в познанието на същността. И то
гава ти ще виждаш нещата с ясен поглед, защото
културата на Любовта дарява яснота”.
Методът на скалата
— Учителю, кажи ми как така се случи в Древ

ността, че Старците оцеляха, когато Всемогъщият
Хаос се развихри? — Да, Сине Мой, това е древна
тайна, но аз ще ти кажа нещо от нея. Ние тогава
използвахме метода на скалата. И когато ти съ
береш цялата си Любов на едно място, при кое
то смирението е отдолу, благоговението е отгоре,
а Любовта е в центъра, тогава ти ставаш скала. В
оная Древност скалите бяха пощадени от Миете-
рията, а другите се отделиха от Мистерията и се

превърнаха в светове, в съзнания. Те нямаха в себе
си скалата, нямаха Дух и от Мистерията им бяха
дадени светове да се учат и когато узнаят тайната
на скалата — да се завърнат.
Той вече е Ахарор — Орел
За да достигнеш до своя Учител, трябва да стиг

неш до пълно разгръщане на своята преданост.
Когато твоята преданост стигне до пълната зря
лост, Учителят ще ти отвори врата, врата към
Тайната на Своето Сърце. Който се е докоснал до
тайната на това Сърце, той вече не принадлежи
на световете. За такива същества в Древността се
е казвало: Той вече е Ахарор — Орел. Другото зна
чение на думата Ахарор е Свободен, или Духовна
Птица.
Великолепие — това е Учителят
Да умираш за света, това е заблуждение. Да жи

вееш за света — това е илюзия. Живей единстве
но за Учителя — Образа на Истината, защото който
е познал тази Истина, се освобождава от живо

та и смъртта. Принадлежи му единствено Безкра
ят. В Безкрая няма живот и смърт. Има само Дух,
Свобода и Великолепие. Що е Великолепие? Това е
Учителят.
Това е скритата цел на живота
Живял съм за своя Учител и умирал съм за своя

Учител. Бил съм верен и неверен на своя Учител.
Но когато Пътят ме научи на себе си, аз станах ни
то верен, нито неверен. Аз станах неизменен. Да
бъдеш неизменен на своя Учител, това е скритата
цел на живота.
Велика отдаденост на своя Учител
Има само един живот и той е странен и чу

ден. И този живот е Великата отдаденост на своя
Учител. Този живот е едно постепенно излизане
от границите на тялото. Това е наречено преда
ност.
Има само един миг
Има само един миг, има само един ден, има

само един живот. И ако ти си посветил живота
си на своя Учител, тогава този миг е на Учителя,
този ден е на Учителя и този живот е на Учителя.
Щом така живееш за своя Учител, тогава смъртта
е чисто завръщане в своя Учител. Тогава Учителят
те разтваря в Себе Си и те взима в Своето тайно
Сърце, в Своя таен Дом, защото връзката между
Учител и ученик е сърце със сърце.
Реалност, която няма

реална вътрешност
Когато ти си човек, ти си реален, ти си вън

шен. Когато ти си ученик, ти си нереален, ти си
вътрешен. Що е човекът? Движение в реалността
и умиране в невежество. Що е ученикът? Движе
ние в нереалността и завръщане в своя Учител.
Що е нереалността? Скритата Реалност, скритата
Несътвореност. Ако тя не съществуваше, нямаше
да има изход. Що е човекът, който няма Учител?
Това е една външна реалност, която няма реална
вътрешност.
Най-голямата ми радост
Дълго време странствувах в себе си, докато от

крия най-голямата си радост. И тази радост е да
бъда ученик, а не човек. Що е човекът? Същество
на лъжата. А лъжата е стара, стара сделка с тъм
нината. Освобождението от тази сделка се нарича
пътят на ученика, защото ученикът избира Учите
ля за свой наставник, а не света, докато хората без
Учител остават в собствената си пустиня. Ето защо
голяма е радостта ми от това, че съм ученик и че
открих своя Учител.
Изтръгва си крила от тази тъмнина
Пътят на ученика също е труден. Той също

минава през мрак. И докато обикновеният човек
минавайки през този мрак, си остава в тази тъм
нина и дори се утвърждава в нея, то ученикът
минавайки през Голготата на мрака, си изтръгва
крила от тази тъмнина, защото е ученик, защото
е избран, защото Учителят бди над него и защо
то Учителят му дарява нещо от Себе Си, нещо от
зрението на Мъдростта. О, хора, хора, как искам
да не сте човеци, а да сте ученици, защото без Учи
тел животът е странствуване от тъмнина в тъм

нина. Да имаш Учител, това означава тъмнината
да е прояснена. И само тогава можеш да видиш Ве
ликата и Безмълвна Усмивка на своя Учител. Мра
кът никога не е устоявал на тази Усмивка, защо
то преди да е съществувал мракът, тази Усмивка е
била.
Истинският ученик няма сърце
Какво има истинският ученик в себе си? Ис

тинският ученик няма сърце. Той го е отдал на
своя Учител. Истинският ученик няма ум. Той го е
отдал на своя Учител. Истинският ученик няма во
ля. Той я е отдал на своя Учител. Тогава какво има
истинският ученик в себе си? Истинският ученик
има в себе си само Учителя — тайното оръжие на
живота.
Изначално отношение
Веднъж Учителят събра Своите трима учени

ци и ги попита: „Кое е най-мъдрото в живота?”
Първият каза: „Да имаш истински познания”. Вто

рият каза: „Да имаш искрена преданост към своя
Учител”. Третият каза: „Не искам знания и не ис
кам преданост. Искам да имам само едно: отно
шение към своя Учител, Изначално отношение”.
Била ти е подадена най-древната Ръка
Стремиш ли се непрестанно към своя Учител,

в теб ще узрее смирението. Когато смирението уз
рее, ще дойде Видението. Когато Видението узрее,
ще видиш Пустотата. А когато Пустотата узрее в
теб, ще видиш, че ти е била подадена най-древна
та Ръка — Ръката на Учителя.
Да живее единно със своя Учител
На едно единствено нещо се учи ученикът.

Той се учи как да живее единно със своя Учител.
И когато се научи как да живее единно със своя
Учител, тогава те стават Цялост — единна, древ
на Цялост. Тогава ученикът става древен като своя
Учител. Така древностите се сливат и те стават мис-
тично единни във всички времена и отвъд време
ната.
Те се превръщат
в една съвършена Цялост
Когато ученикът достигне до сливане със своя

Учител, те се превръщат в една съвършена Цялост
и тогава душата на Учителя слиза в сърцето на уче
ника и се проявява. Така ученикът става душа на
учението и продължител на учението, защото това
е Воля на Учителя. Учителят е гласът, ученикът е
звукът. Всеки ученик е особен звук на своя Учител.
Всички звуци са тайни на Неговия глас.
Събрах целия си устрем
Това се случи в моето минало и преживях го.

И бях поставен в силен, силен мрак. И той ме об
гръщаше отвсякъде — и отвън, и отвътре. Но аз
чух дълбинния глас на Учителя в себе си. Каза ми:
„И Сине Мой, даде ти се мракът — най-великият
и тайнствен дар. Но ти си създай криле”. И раз
брах вътрешно, че крилете — това е моят устрем.
И събрах целия си устрем, и мракът засия. И уз
нах: това засияване беше тайнствената Усмивка на
моя Учител. И друг път в миналото си съм попадал
в мрак, но не бях виждал тази Усмивка. Но дойде
ден, когато успях да създам своя устрем, загцото

моят Учител дълго ме подготвяше, за да ме научи.
Сега вече и мракът ме познава, загцото познах своя
Учител и своя устрем.
Птица, която се завръща

в своето гнездо
Истинският ученик е избрал твърдо пътя си

към Учителя. Така той осъзнава и вижда все повече
Безсмъртието. А който осъзнава и вижда това, той
облекчава бремето си в света. Той става лек, ефи
рен, духовен. Така той става птица, която се завръ
ща в своето гнездо.
Учителят е вечната посока
Ето що е единственият път: да вървиш неот

клонно към твоя Учител. Можеш да се забавиш в
пътя си. Можеш да се ускориш в пътя си, но нико
га не трябва да спираш, защото Учителят е вечна
та посока, вечното убежище и тайнствената опо
ра.
От Безсмъртие към Мистерия
Най-великият дар в живота е да си познал своя

път и своя Учител. Да си познал своя път, значи
да вървиш към Безсмъртието, а да си познал своя
Учител, то е движение от Безсмъртие към Мис
терия. Дълбините на Мистерията се разкриват са
мо на безсмъртните. Те ще видят неща, които са
отвъд живота и смъртта. Те ще видят нещо, което
е по-дълбоко от Несътвореното. Само за тях е под
готвено Откровеноведение.
Великият Дар
Този, който върви по пътя към своя Учител, на

него му е даден Велик Дар, на него му е дадено пра
вото да търси своя Учител, да Го познава и дадено
му е позволение по този път да открие собствена
та си вътрешна реалност. Ето това позволение на
ричам Великият Дар.
Този път е благословен със своя край
Когато ученикът е призован по пътя към своя

Учител, то ученикът е призован в Тайната на пъ
тя. Що е пътят на ученика? Това е труден път, то
ва е трънен път, но този път е благословен със своя
край, който е мистичен изход от страданието. На
тези от света не е даден този изход, защото това
е определено само за пътя на ученичеството.
Извървях го, изстрадах го,

преживях го
Аз извървях своя път към своя Учител. Извър

вях го, изстрадах го, преживях го. И този път пос
тепенно ме освети. И сега аз познавам само едно
— лекотата, защото Учителят ми показа Усмивка
та на Бездната, Усмивката на Безкрая.
Силата, която ще разтопи камъка
Едно нещо е съществено, едно нещо е важно,

едно нещо е дълбинно и то е постоянната преда
ност. Тя е капката, която ще изрови камъка. Тя е

мечът, който ще пробие камъка. Тя е силата, коя
то ще разтопи камъка, както слънцето разтопява
леда. А когато ледът се разтопи, ще остане само
чистата вода. Що е чистата вода? Това е срещата с
Учителя лице в лице.
Търсачът става узнавач
Първо, търси своя път. Второ, узнай своя път. И

трето, извърви своя път. Така ни е повелил Учите
лят. Първо, ученикът е търсач. По това той се от
личава от човека. Второ, търсачът става узнавач. По
това той се отличава от човека. Узнавачът е открил
път, по който да върви, докато човекът следва се
бе си и стария си път. Узнавачът е открил новото в
пътя си и той става извървител на този път. Извър-
вителят ще срещне своя Учител.
Вратата към всички Мистерии
Пътят е път, когато си предан. Предаността

е преданост, когато си Любов. Любовта е Любов,
когато е Мъдра. А когато Мъдрото начало е дошло
в ученика, той вижда в своя Учител Вратата към

всички Мистерии.
Има едно оръжие в живота
Има едно оръжие в живота, което се справя

със стария път, пътя на нашето минало. Има ед
но оръжие в нас, което ни извежда към новия път,
пътя към Учителя. Това оръжие е древно вродено
в нас. То е безусловно и неумолимо. Това оръжие
е непрестанната молитва. Това оръжие вижда Учи
теля, слива се с Него и след време изчезва в Него.
Във Висшата Тишина
Пътят на истинския ученик е от разумно го

ворене към безмълвно говорене и от безмълвно
говорене към Висша Тишина. Разумното говорене
е началото на пътя. Безмълвното говорене е насо
ченост към Вечността, а Висшата Тишина е поглед
към Безкрайността. В разумното говорене ти съби
раш себе си. В безмълвното свещено говорене ти
образуваш себе си като Вечност. А във Висшата Ти
шина ти преодоляваш и Вечността, и себе си и в
тебе изгрява Учителят.
От изпитанието ще се роди
Вдъхновението
Ученикът се движи от трудности към изпита

ния, от изпитания към Вдъхновение и от Вдъхно
вение към Сливане с Този, Който го е вдъхновил.
От трудностите ще се роди изпитанието. От из
питанието ще се роди Вдъхновението, защото в
изпитанието е скрит еликсирът на Вдъхновението,
а във Вдъхновението е скрит еликсирът на Обще
нието. От това Общение постепенно се зараж
да Сливане с Учителя и Изчезновение в Учителя.
Пътят на ученика е Вдъхновението, а не вярата.
Вдъхновението е пътят на Любовта. Вярата води до
обединение с Бога, но не до Сливане. Вдъхновение
то, което ученикът си изработва, води до сливаща
та се Любов.
Има едно царство в човека
Има едно царство в човека и то е отвъд всич

ки църкви, религии и учения. Има едно царство
в човека, което е същностно. И то е предаността
към Учителя. Който е осъзнал и избрал тази пре
даност, той е бил призован от Истината да я пос
ледва. Учителят се открива по пътя към Истината.
Може да създаде Учителя в себе си
Кое е важното в пътя на ученика? Казвам: Уче

никът трябва да има контрол. Когато ученикът има
контрол, той има в себе си Дух. Когато ученикът
няма контрол, той има в себе си духове. Колкото
повече контролираш себе си, толкова повече имаш
Духа, който те води в Учителя. Контролът е вели
ката наука на живота. Който има контрол, може
да събере Учителя в себе си. Който има контрол,
може да създаде Учителя в себе си.
Когато си на Голгота
Ученикът трябва задължително да върви по

път, по който да се научи да стане господар на се
бе си. Докато ученикът върви по този път, му се
помага. А когато ученикът стане господар на себе
си, той вече помага. Що е да си господар на себе
си? То е следното: то е, когато си в трудност, да се
усмихваш; когато си в нервност, да си спокоен; ко
гато си в мъчителност, да си благ; а когато си на
Голгота, да си мистичен.
Съкровената Тайна на моя живот
Дълго време търсих в себе си най-искреното

желание, най-разумното желание. И това желание
се оказа Съкровената Тайна на моя живот. Най-
накрая узнах, че това е желание за Сливане с моя
Учител. Така открих Вечността си, Безкрая и Сво
бодата. Казвам: Сливането е Тайната на живота.
Той е неотделима част

от Тайната на Учителя
За този, който се е отдал на своя Учител, не съ

ществуват нито този, нито другият свят. Дали ще
е в този или в другия свят, той знае само едно: да
работи за своя Учител. Той познава това, осъзнава
това и върши всичко за Него. Той е неотделима част
от Тайната на своя Учител.
Което е между
приятното и неприятното
За този, който се е посветил на своя Учител,

предстоят две неща: да преодолява неприятното и
да се справя с приятното. Така ученикът изработ

ва в себе си това, което е между приятното и не
приятното. Древните са наричали това Еликсирът
на живота.
Упорствувай като
постоянната капка
Когато вървиш по пътя към своя Учител, упор

ствувай като постоянната капка. Постоянно падай
върху твърдия камък. И ще дойде ден, когато през
камъка ще потече Прасветлината. И тогава ще
видиш пряко своя Учител, без посредници и без
нужда от светове.
Търпеливо слънце всред облаците
И случи се в миналото, и бях обсебен от голя

ма трудност. Бях уловен от много врагове, които ми
даряваха тъмнината си. И тогава попитах Учителя
си какво да сторя. И Той ми каза: „Няма нужда
нищо да сториш. Само дълбоко осъзнай едно: че си
търпеливо слънце всред облаците”. И аз узнах: че
какво значение имат облаците за слънцето. Поча
ках ги и те се разпръснаха в собствения си мрак.
Тайно превъзходство над нещата
Когато си в трудност, не възприемай трудност

та. Когато си в радост, не възприемай радостта.
Възприемай само своя Учител и Той ще те спаси
от трудността и от радостта. И когато се научиш
навсякъде и във всичко да виждаш само Него и
единствено Него, тогава ще имаш Ключа. А който
има Ключа, тогава трудността не го тревожи и ра
достта не го радва, защото Ключът е тайно превъз
ходство над нещата.
Страшна е предаността на ученика
Страшна е предаността на ученика. Тя е меч,

който разсича скалата. Тя е меч, който разсича во
дата. Тя е меч, който разсича огъня. Тя е меч, кой
то разсича мрака. И когато голямото изпитание
обсеби ученика, ученикът казва на изпитанието:
„Изпитвам състрадание към теб, защото не е ли
жалка твоята сила срещу тайнството на моя дух?”
Съкрушили са и смъртта,
и безсмъртието
Ученикът върви по своя тих и величествен път.

Този път е невидим, необозрим и ясен. Той е поста
вен в ученика от Древността. Този път е неумолим.
По този път ученикът съкрушава земята, стихиите
на природата и небесата. Но има и такива учени
ци, които са съкрушили и смъртта, и безсмърти
ето. Те живеят в Мистериозната Безкрайност на
Учителя.
Неговата посока е пътят към Учителя
Силата на истинския ученик е в това, че той е

предан. Когато му се случват тежки събития, той е
предан. Когато не му се случват събития, той е въз
ходящ, защото неговата посока е единствено пъ
тят към Учителя. Който живее така, той се завръ
ща при своя Учител, а другите се завръщат в света.
Слава на трудностите
Когато идват трудностите в пътя на ученика,

то е Благоволението на Учителя, загцото само чрез
трудностите ние ставаме духовни. Трудностите
са път, в който ученикът призовава своя Учител и
оживява в Него. Там, където няма трудности, няма
оживяване, няма одухотворяване, няма Благоволе
ние. Там, където няма трудности, продължава да
цъфти старото мислене, болното мислене. Казвам:
Слава на трудностите, загцото те ни спасяват от
духовното умиране, от умирането в себе си.
Ще видиш, че е нямало път
Когато вървиш по пътя към своя Учител, извър

ви го докрай. Когато го извървиш докрай, отново
се върни на пътя. Така ще се възраждаш все повече
в пътя, докато един ден се слееш със своя Учител.
Когато се слееш със своя Учител, ще видиш, че е
нямало път. Това е бил Учителят, Дълбината, Пус
тотата. И ти си бил част от тази Пустота, която се
е завърнала.
Аз съм част от Неговата Тайна
Изгубих се в своя Учител, защото Той ме на

мери. И понеже ме намери, Той ме призова. И по
неже ме призова, Той ме научи да работя за Него.
И понеже ме научи да работя за Него, сега аз съм
част от Неговата Тайна, от Неговите Крила. И сега
летя в единство с Него, защото така Той е поже
лал.
Да си извикан отвъд света
Има ли нещо по-хубаво от това да си призован

от своя Учител за Неговото дело? И казвам: Що
значи да си призован? Призоваване — тази дума
е древен символ и означава да си извикан отвъд
света, да си изтеглен отвъд себе си, да си избран
да станеш част от Учителя. Това го наричам най-го
лемият дар, а трудностите са само капки в океана
на Учителя. Той умее да ги озарява.
Никой не може да го спре
Когато посветиш живота си на своя Учител,

тогава придобиваш все повече простота. Що е
простотата? Яснота. Що е яснотата? Простота,
която е осветител на Древния път. Простотата е
господар, който никой не може да управлява. И
затова който е тръгнал към своя Учител, никой не
може да го спре.
Той работи за тайния си ден
Който се е посветил на своя Учител, той работи

за тайния си ден. Що е този таен ден и от какво е
съставен той? Той е съставен от простота и чудност.
Този ден е явление, защото е докоснат. В този ден
се случва само преображението. То извира изотвъ-
тре и се случва завинаги. Всеки избран ученик се
домогва до този ден.
Бях изумен за вечни времена
Когато видях Тайната на своя Учител, бях изу

мен за вечни времена. Когато видях Тайната на
своя Учител, аз избрах пътя към тази Прасветли-

на завинаги, защото знаех, че щом съм избран, аз
съм сроден с Тайната на своя Учител. И нищо, че
се движа от тъмнина към светлина. И нищо, че пъ
тят понякога е осеян с трудности. Аз знам, че съм
избран, и пътят ще бъде извървян. И така дойде де
нят, в който станах свободен като Птицата Хатар
— Птицата Вятър.
Отдава почит само на Ахавария
Отдаденият на своя Учител — ето великото

дело. Отдаденият на своя Учител — ето кой ще пре
одолее света. Тези, които не знаят кой е най-древ
ният Дар, нека сега да узнаят, защото това е Аха
вария — Отдадеността. Великото Древно Начало
отдава почит само на Ахавария — на Себе Си.
Който има това търсене, е призован
Първо преброди себе си и открий кое е твоето

най-голямо търсене. Ако твоето най-голямо търсе
не е Учителят, тогава е все едно каква е съдбата ти,
какво е влиянието на звездите и какво е влияние
то на мрака, защото съдбата ще бъде озарена, звез

дите ще замлъкнат, а мракът ще бъде просветлен.
Този, който има това търсене, е призован.
Мерухима — Древната Пътека
Разумният става търсещ. Търсещият става ра

ботлив. Работливият става вдъхновен. Вдъхновени
ят — що е той? Мъдрите са наричали това Меру
хима — Древната Пътека. Кой може да устои на
Мерухима, след като в Древността самият мрак е
отстъпил?
Който следва Истината
Който следва Истината, и Учителят го следва.

Който познае Истината, и Учителят го познава.
Следвай пътя си, следвай дълга си, следвай сърце
то си и ще пристигнеш при Него, без да те забеле
жат.
В Учителя има и скрита Скритост
Ние странствуваме в себе си, докато се откри

ем. Щом се открием, започваме да странствуваме
в Учителя. Щом странствуваме в Учителя, Той ще
ни се открие. Той ще ни се открие явно, а ние ще
Го разберем скрито. Явна е Скритостта на Учителя
към нас, но в Учителя има за нас и скрита Скри
тост. Ето защо Той е скъпоценен.
Учителят е Абсолютната Родина
Когато Го видях, в мен се погуби красотата на

слънцето. Когато Го видях, в мен се погуби красо
тата на пролетта и красотата на цветята. Когато
Го видях, в мен се погуби красотата на морето и
красотата на небесата. Когато видях очите Му, аз
прозрях, че това е моята Родина и че тя е несътво-
рена. Ето защо се разделих със слънцето, с цветя
та, с морето и с небесата, защото прозрях, че Учи
телят е Абсолютната Родина.
Практиката, която ни прави богати
В света има много бедни. Но ако бедният е

разумен, той няма да работи за своя дом, за своето
семейство и за своето материално положение. Той
гце работи единствено за своята практика, в коя
то да познае своя Учител. Това е практиката, коя
то ни прави богати.
Всеоръжие във всички светове
Всеки разумен посвещава живота си на своя

Учител. Той живее за своя Учител, работи за своя
Учител и постига след живота си другия живот,
скрития живот. Той постига чудния Дар на све
товете. Учителят му дарява нещо от Себе Си, от
Същността Си. И това нещо му става Всеоръжие
във всички светове.
Сърцето на Бога
Учителят е Дарът на нашия живот. И болен е

този, който търси друг дар. Този, който е открил
Учителя в себе си, той е духовно богат, загцото е

открил Сърцето на Бисера. Когато в един далечен
живот аз бях тежко болен и на смъртно легло, Учи
телят ме попита: „Искаш ли да се подобри поло
жението ти?” Аз Му казах: „Не, Учителю, искам
само Твоята мисъл да бди постоянно над мен”. И
после изживях трудно дните си, но сега имам в
себе си Сърцето на Бисера, Сърцето на Учителя —
Дарът на даровете.
Тайната, която е без име
Да си предан на своя Учител, това е пътят. Да

си напълно отдаден на своя Учител, това е смисъ
лът. Да си постигнал Тайната на жертвата за своя
Учител, това е Сливането, Великото Единство. Пъ
тят води към смисъла, смисълът води към Слива
нето, Сливането води към най-висшата Тайна на
живота — Тайната, която е без име.
Най-ценното в живота
Да обичаш своя Учител, това значи да работиш

за Него през целия си живот. Това е най-ценното
в живота, дори и да не постигнеш Просветление.
Това е най-ценното в живота, защото тази прак

тика на работа изработва в ученика Драгоценния
Бисер. И в този Бисер в определеното време ще се
появи Просветлението и Освобождението, защото
вътре в него е стаено Духовното. Драгоценният Би
сер е друго име на Духовното Съкровище.
Живот е, когато се завръгцаш

в Учителя
Казват ми: „Ти много пъти си умирал за своя

Учител. И какво постигна с това?” Казах им: „Ето,
оживях”. А те ми казват: „И ние сме живи”. Усмих
нах се и казах им: „Ето, в това е разликата. Вие мис
лите, че сте живи, но вие сте стари умрели и смърт
та е вашият дом. Но друг е моят дом”. Те така и
не разбраха моята усмивка. Казвам: Смърт е, ко
гато се завръщаш в ума. Живот е, когато се завръ
щаш в Духа, в Учителя.
Нашето ежедневие е мистериозно
Целият живот трябва да бъде един осъзнат път

към своя Учител. Всичко, което се случва около нас
и с нас — поглед към небето, отваряне на врата,
шептящ вятър — всичко това са проходи към на

шите дълбини, всичко това са символични призо
вавания към Невидимото, към нашите Дълбини,
към Мястото на Учителя, защото Небесата на Учи
теля са вътре в нас. Отварянето на вратата е призо
ваването да отидем при Него, а шептящият вятър
ни показва, че при Него можем да отидем само със
Свободата си, с Духа си. Ние трябва да схванем, че
нашето ежедневие е отвъдно и мистериозно.
Струва си да видим тази Усмивка
Живей и работи така за своя Учител, че един

ден Той да ти покаже Тайнство от Своята Същност.
Що е това Тайнство? Това Тайнство е Усмивката,
но тази Усмивка озарява Древния ни път и собст
вената ни Безпределност. Казвам: През каквито и
трудности да минем, струва си да видим тази Ус
мивка, защото без нея световете и хората си оста
ват бедни.
Обятията на Покоя и Древността
Казвам и изповядвам: Живях, работих и не

умрях. Живях за своя Учител, работих за Неговата
Истина и не умрях, защото видях Усмивката Му.

Кое е най-великото в живота? Това е да влезеш в
обятията на тази Усмивка. Това са скритите обя
тия на Мистериозния живот. Това са обятията на
Покоя и Древността.
Открива своя бряг
Всеки живот служи на някого. Всеки ученик

служи на някого. Всеки съзнателен ученик служи
на своя Учител и Го познава. Що е съзнателният
ученик? Вълна, която излиза от морето, устремява
се и открива своя бряг. Що е брегът? Мястото на
Покоя, Мястото на Учителя.
Най-дълбоката връзка с Учителя
Ученик е този, който може да прониква в Сър

цето на своя Учител. Но не всеки може да проник
ва. Коя е мярката за Тайната на проникването?
Мярката е Дар. Мярката се дава, когато дълго си
работил и служил на своя Учител. А най-дълбоката
връзка се ражда, когато си умирал за своя Учител.
Това е благословеното умиране. То е друго назова-
ване на оживяването.
Бездна от недосегаемо Безмълвие
Когато съм в голяма скръб, достатъчно е само

да помисля за своя Учител, защото Учителят е Без
пределно Царство. Това е Царство, което скръбта
не може да понесе. Що е Учителят? Море без бре
гове, Слънце без залези, Любов без условия, Мис
терия, превъзхождаща всички Тайни, Бездна от
недосегаемо Безмълвие.
Искаш ли Учителят да ти каже „Да”
Искаш ли да вървиш по пътя към своя Учител,

искаш ли да уцелиш Сърцето на своя Учител, ис
каш ли Учителят да ти каже „Да”, искаш ли Учи
телят да ти се усмихне, тогава усъвършенствувай
се в Истината, в търпението и в малкото говорене.
Учителят е вроден в тебе
Искаш ли да видиш ясно своя Учител, искаш

ли да разбереш ясно своя Учител, тогава ти тряб
ва да пробиеш мъглата на този свят и тъмнината
на другия свят. Казвам: Оръжието за това е вътре

в тебе, защото Учителят е вроден в тебе, само тря
бва да го разбудиш.
Скривалището отвъд света

и вселената
Тия, които избират света, заслужават своето

падение. Тия, които избират рая, заслужават своята
участ. Но мъдри са само тези, които избират пътя
към своя Учител, защото тези, които са Го избрали,
ще влязат в Неговото Сърце. Що е Сърцето на Учи
теля? Скривалище отвъд света и вселената. Казвам:
Нищо не може да влезе там, защото това е Дре
вен, Мистериозен Храм отпреди вселената и света.
Тайно и явно се грижи за теб
Когато си си посветил твърдо живота на един

Учител, Той започва тайно и явно да се грижи за
тебе — и повече тайно, отколкото явно. Тайно —
за да остане невидим — и понякога явно — за да те
укрепи в Себе Си, в крепостта Си.
Той ще изработи в нас други навици
Когато сме се отдали на своя Учител, Той гце

изработи в нас постепенно други навици, светли
навици, други подробности, други тънкости, дру
ги пътеки. По тези пътеки Той ще възраства в нас
и така Той ще отстрани нашето минало, което без
Него щеше да господарува в нашия живот. Ето за
що казвам, че Учителят е много повече от всеки
скъпоценен камък.
Учителят е по-безценен от безценното
Дълго се питах и размишлявах колко са цен

ни земята и небето, колко са ценни баща ми и
майка ми, колко са ценни животът и смъртта, кол
ко са ценни скръбта и радостта и колко са ценни
водата и въздухът. И разбрах, и осъзнах, че те имат
цена, но моят Учител е безценен. И разбрах, и осъз
нах, че без тях мога, но без моя Учител не мога. Той
е по-ценен от ценното и по-безценен от безцен
ното.
Учителят осмисля всичко

отвъд световете
Казаха ми: „Защо оценяваш своя Учител тол

кова много?” Казаха ми: „Не виждаш ли красотата
на света?” И казаха ми още: „Не виждаш ли хи
лядите ухаещи цветя?” Отговорих им: „Тези хиля
ди ухаещи цветя са като увехнали пред Величието
на моя Учител”. Отговорих им: „Който е видял Кра
сотата на своя Учител, той осъзнава, че красотата
на света и природата е само една сянка. А Учите
лят е ценен, защото осмисля всичко, което е отвъд
световете”.
Трудностите са били съкровища
Веднъж попитах Учителя: „Учителю, кое е най-

истинското, което мога да направя за Тебе?” Учи
телят ми каза: „Посвети живота си на Истината”.
Попитах: „А ще имам ли трудности?” Учителят ми
рече: „Ще имаш много трудности, но Аз ще бъда с
теб, защото ще воювам за теб. И Аз ще те освободя,
а тези трудности ще ти дадат един опит, който ще
те отдели от преражданията. И тогава ти ще осъз
наеш, че трудностите са били съкровища”.
Дълбина отвъд океана
Пребродих дълбините на океана, но не срещ

нах дълбина като Учителя. Пребродих небесата, но
не срещнах висота като Учителя. Пребродих тай
ните на живота, но не срещнах тайна, по-дълбока
от Учителя. И така осъзнах, че Учителят е Дълбина
отвъд океана, Висота отвъд небесата и Тайна отвъд
тайните.
Видял в дълбините си своя Учител
Който веднъж е видял в дълбините си своя Учи

тел, това му стига. Какво друго вече той може да
види? Казвам: Той вече тръгва по собствения си
път към своя Учител. Така той заработва все повече
Учителя в себе си. И ще дойде ден, няма да Го виж
да, но ще се слее с Него. Така ще получи собстве
ната си Древност.
Той е малко или много безумен
Великият търсач на своя Учител е странно съ

щество. Той е малко или много безумен, малко
или много отвлечен, малко или много независим

от света. Малкото или голямото безумие са скъ
поценният камък на търсача. Когато хората видят
малкото безумие в очите на търсача, те се отстра
няват от него. Но Тайната на търсача е в голямото
безумие, което хората не разбират. Това безумие е
оная велика отдаденост, която е Ключът за влиза
не в Учителя.
Който знае за какво да умира
Всеки ученик, който е умирал за своя Учител,

е оживял в Него. Всеки човек, който е живеел за
себе си и за света, е умирал в себе си и в света. Ето
защо питам: Кое е по-добре — да умираш или да
живееш? Казвам: Който знае за какво да умира, е
разумен. А който не знае за какво да живее, е от
падналия свят.
Кой е ученик?
Кой е ученик? Който вижда Учителя, а не виж

да света. Кой е ученик? Който вижда Учителя, а не
вижда сътворените неща. Що е Учителят? Съкро
вището, скрито вътре в съкровището. Ако съкро

вището беше само съкровище, без скритото в себе
си, то нямаше да бъде съкровище. Ако съкрови
щето не познава скритото в себе си, то е без осно
вание. Ако мидата не познава бисера в себе си, тя
е без основание.
Съвършен е моят Учител
Не заменям Учителя за небето, защото мога да

живея и без небето. Не заменям Учителя за роди
телите си, защото мога да живея и без родителите
си. Преди да сляза при родителите си, не живях
ли вътре в себе си? Не заменям Учителя за доброто
и за благата на света, защото и без тях мога и защо
то те са несъвършени, но съвършен е моят Учител.
Беше Върховна Срегца
Това беше в Древността. Беше Върховна Среща.

И когато Го видях за първи път, в мене замръзнаха
всички реки, морета и океани, всички планини и
върхове, всяка сила и безсилие в мен, защото то
ва, което видях, беше Могъщественото, Древно
Сияние на моя Учител. И оттогава досега живея в

Тайнството, наречено Благоговение.
Три знака: Благоговение, Покорност,

Послушание до смърт
Който е видял своя Учител и който Го е познал,

той придобива три негца, три знака, които показ
ват, че е истински ученик: Благоговение, Покор
ност и Послушание до смърт. От Благоговението
израства Прасветлината в ученика. От Покорност-
та израства Духовната сила в ученика, а от Послу
шанието израства Вдъхновението, което пробива
скалите.
От Благоговение към Мистерия
Много хора казват: „Колко красиво нещо са

приказките, колко красиво нещо е океанът, колко
красива е пролетта с различните видове цветя, кол
ко красиво нещо са дърветата, отрупани с плодове,
колко красива е чистотата на извора”. Но всички
тези хора грешат, защото те не са виждали Очите
на Учителя. Тези Очи носят в себе си Несътворе-
ните неща. Що е това Несътворените неща? Това

е Свободата, недокосната от тленност. Ето накъде
се движи ученикът — от Благоговение към Мис
терия.
Да станеш търсач на Чистотата
Има само един път, по който можеш да видиш

Учителя. Хората са извървели много пътища, но не
са открили Учителя. Хората са изстрадали много
пътища, но не са открили Учителя. Да си в манас
тир, нищо не значи. Да търсиш Учителя си, нищо
не значи. Да четеш много книги, нищо не значи.
Пътят към Учителя се състои в това да станеш тър
сач на Чистотата в себе си. И когато откриеш тази
Чистота в себе си, тя ще те заведе при Благогове
нието. А Благоговението знае пътя към Мистери
ята на Учителя. Що е Благоговението? Постоянно
осъзнаване на Учителя.
Захцо Бог е страшна острота?
Ученикът първо трябва да открие дълбините

си. За да открие дълбините си, той дълго трябва
да се пречиства, докато му бъде позволено да про

никне в себе си. И когато му бъде позволено, той
няма да срещне опасната сила на Бога в себе си,
но ще срещне Неговата Любов. И тази Любов ще
го опази от скритата остра сила на Бога. Защо Бог
е страшна острота? Защото чрез тази острота Той
съхранява Изначалната Истина.
Ахавир Ворот — Завръщането у дома
Ако си предан, извърви пътя на предаността

докрай. Предаността е началото на Великата Чис
тота. Жертвата е средата на Великата Чистота.
Сливането е краят на Великата Чистота. Това Древ
ните са го наричали Ахавир Ворот — Завръщането
у дома.
Този път не може да бъде избран
Следвай пътя на ученика, защото това е труд

ният път. Следвай пътя на ученика, защото това е
тежкият път. Следвай пътя на ученика, защото то
ва е тесният път. Този път не може да бъде избран
от обикновените хора, нито от необикновените. В
този път са избрани чрез призоваване само чисти

те, благородните и духовните. Те имат право да ви
дят Лицето на своя Учител.
Да осъзнае напълно, че е нероден
По пътя към своя Учител ученикът ще се на

тъкне на светлина и мрак, но той трябва да ги
преодолее. Той трябва да мине между тях, защо
то е роден преди тях. Търсачът на Учителя тряб
ва да осъзнае напълно, че е нероден, защото само
нероденият може да търси своя Учител. Що е не
роденият? Той е същество, което никога не може
да умре. Роденият умира. Но този, който е осъзнал
своята нероденост, той всякога се възражда в своя
Учител.
Това е една страшна необходимост
Който е възлюбил своя Учител, той ще пре

живее много бури и страхове. Това е една велика
необходимост. Това е една страшна необходимост.
Това е така, защото ученикът пътува към Древно
то Място. Това Място е Свещено, защото Учителят
е Древната Обетована земя. Другите хора няма да

минат през тези трудности, но те няма да видят
Обетованата земя. Що е Учителят? Усмивката на
Обетованата земя.
Великата Голгота
е Велико съкращение
Който се е отдал на своя Учител, той Го е изб

рал за своя път. Той е определил себе си да мине
през ред изпитания, загцото пътят на изпитания
та води до все по-дълбоко Единство и до оконча
телното Сливане. Това е наречено Древният път,
Тесният път, скъсяващият път. Ученикът има път,
а хората имат пътеки. И понеже пътеките им не
са благословени, те им отнемат хиляди и милио
ни години. Благ е пътят на ученика. Великата Гол
гота е Велика Милост, Велико съкращение.
Ще осъзнае Великата
безсловесна Истина
Ученикът е създаден от стремеж, устрем и

вдъхновение. Стремежът му показва посоката. Ус
тремът го насочва в целта, а Вдъхновението го води

към Тайната на Сливането. Който има посока, гце
открие своята цел. Който е открил своята цел, ще
се слее със своя Учител. Който се е слял със своя
Учител, ще осъзнае Великата безсловесна Истина.
В теб да има белега на ученика
Питат ме: „Ти какъв път си извървял и докъде

си стигнал?” Казах им: „Избрах Истината и вървях
през препятствия, тъмнина и мрак. Препятстви
ята ме усилиха, тъмнината ме озари, а мракът ме
преобрази. Сега съм мек и благ, защото познах
тъмнината като майка и мрака като баща. В тях аз
видях Тайното Лице на моя Учител”. Попитаха ме:
„Ти препоръчваш ли ни този път?” Отговорих им:
„Не, този път не се препоръчва. Този път се изби
ра. Но за да го избереш, трябва да си призован, а за
да си призован, трябва в теб да има белега и знака
на ученика”.
Забравяш милионите сърца
Видиш ли един път Учителя в Дълбините, заб

равяш небесата. Видиш ли веднъж Очите на Учи
теля в Дълбините, забравяш милионите очи, кои

то си виждал. Видиш ли Сърцето на своя Учител,
забравяш милионите сърца, защото осъзнаваш, че
това е Сърце отпреди още Тайната на живота да е
излязла навън.
Можеш ли да замениш Учителя?
Да имаш Учител, който да те е избрал и да те

е призовал, това е Съкровище отвъд съкровищата.
Можеш ли да замениш Учителя за златото на све
та? Ако можеш, ти не си ученик. Казвам: Въздухът
и водата са ценни за живота, но никога не ги за
меням за своя Учител.
Усещам тайнствена,
беззвучна музика
В пещерата на своята мъка Го познах. В пеще

рата на своята самота Го открих. Но Той всякога е
бдял над мене. Той всякога е знаел кога да ми по
даде невидимата Си Ръка. Когато съм с Него, дори
и сред трудностите, усещам в себе си тайнствена,
беззвучна музика. Казвам: Кой е благословеният в
едно прераждане? И отговарям: Този, който много

е мислил за своя Учител и за Божиите дела.
Учителят превъзхожда качествата
Когато си видял в своя живот силата на мрака,

ти си видял силата на своя Учител. Когато си видял
в своя живот силата на светлината, ти си видял си
лата на своя Учител. Учителят притежава тези ка
чества — и на мрака, и на светлината — но Той ги
превъзхожда, защото Той не е качества. Той е Древ
на Същност, която не е ограничена от качества.
В Скритостта Учителят
е безгранично сияещ
Що е Учителят? Учителят е Скритост. Той жи

вее зад мрака и светлината. Там Той сияе меко
и неведомо. Там Той е дори отвъд Смирението и
Любовта. Понеже е извървял тези пътища, тук, в
Скритостта, Той е свободен и поради това безгра
нично сияещ, защото границите са отпаднали.
Изворът на неведомия мрак
Милиони години минаха, докато разбера мяс

тото, където живее Учителят. И накрая узнах: това
място е изворът на неведомия мрак. Това място е
наречено мрак поради преизобилната Ослепител
ност. Ето защо Учителят не може да бъде видян на
пълно. А когато след време Той ни позволи да бъде
напълно видян, тогава ние ще изчезнем напълно
чрез Сливане.
Пещери от безкрайности,
мрежи от Светлина
Знае ли някой какво има в Дълбините на Учи

теля? Никой не знае това, но понякога сам Учи
телят може да ни позволи да надзърнем малко в
Него. И когато на мен ми беше позволено, аз ви
дях пещери от безкрайности, мрежи от Светлина
и Любов, която толкова силно сияеше, че сякаш
беше мрак. Понеже ние, земните, нямаме така
ва Любов, трябва дълго време да се подготвяме,
за да видим, че този мрак не е нищо друго освен
Прасветлината.
Да пробия миналото си
и да разруша бъдещето си
Това малкото, което знам за своя Учител, ми

стига, за да посвещавам за Него живот след жи
вот. Знам, че за да разбера своя Учител, трябва да
пробия миналото си и да разруша бъдещето си,
защото Учителят е Истината, която не се нуждае
от минало и бъдеще. Учителят е Истината, а тя е
това, което е всякога.
„Вахари Ворот Мора —

Всякога върви към Мене!”
Веднъж попитах Учителя: „Учителю, кажи ми

кой е твърдият път към Тебе”. Учителят ми каза:
„Запомни: Вахари Ворот Мора — Всякога върви
към Мене! Това означава: Всякога върви и с усилия,
и без усилия, и когато си с воля, и когато си без
воля, и когато желаеш, и когато не желаеш. Така
в тебе ще се създаде тайната скала. Това е скалата,
която ще влезе да живее във вечния поток на твоя
Учител”. Казвам: Щом си неизменен, ще влезеш в
постоянството, защото Великото постоянство те е
призовало.
„Учителю, при Тебе идвам!”
Ако те нападнат трудности, кажи им: „Аз съм

тръгнал на път към своя Учител. Но благодаря ви,
че идвате, за да се усиля по пътя”. Ако ти дойдат
страдания, кажи им: „Аз съм на път към своя Учи
тел”. Но благодаря ви, че идвате да усилите Любов
та ми”. Ако дойде страшното в живота ти, поглед
ни го спокойно в лицето и му кажи: „Благодаря ти.
Прозрях в тебе прекрасното”. И кажи още специ
алните думи: „Учителю, при Тебе идвам!” Това е
най-опасната формула срещу страшното.
В страшното ще види
лицето на прекрасното
Какво представляват злото и страшното пред

Лицето на Учителя? Те представляват два вида ра
дост, два вида усмивки, защото който е усърден в
търсенето на своя Учител, той ще извади от злото
чрез тайната помощ на своя Учител удвоена сила,
а в страшното ще види лицето на прекрасното,
защото Учителят, това е преобразяващата сила на
самия Бог. Но тези, които не търсят усърдно Учите
ля — тях злото ще ги ограби, а страшното ще запе
чата ужас в умовете и сърцата им.
Пробива небеса,
пронизва ветрове и бури
По пътя към своя Учител ученикът пробива не

беса, пронизва ветрове и бури, разтопява ледове,
сразява стихии. Казвам: Необикновен е пътят на
ученика, защото Учителят е необикновена цел. Той
е цел повече от целта. Той е Мястото, в което се зав
ръщаме. Той е Великата Нероденост.
ST-*
Не заменя своя Учител

дори с Истината
С какво можеш да замениш своя Учител? Мо

жеш ли да замениш своя Учител с рая? Можеш ли
да замениш своя Учител със свободата? Можеш ли
да замениш своя Учител с ада и с пъкъла? Казвам:
Истинският ученик е този, който с нищо не заме
ня своя Учител — нито дори с Истината, нито дори
с Безкрая.
Не е важно дали си живял достойно
Не е важно това, дали си живял. Не е важно

това, дали си умирал. Не е важно това, дали си бил
добродетелен. Не е важно това, дали си обичал хо
рата; дори не е важно това, дали си живял достой
но. Едно само е важно: имал ли си Безусловна Лю
бов към своя Учител. Това е, което осмисля всичко
друго.
„Иди в ада и там се пожертвай за Мен”
Веднъж двама ученика спорели. Единият ка

зал: „Кое е най-доброто, което можем да направим
за своя Учител?” Другият казал: „Най-доброто е да
посветя живота си на учението и на Учителя”. То
гава първият му отговорил: „Не е това моят път”. И
тогава той отишъл и попитал Учителя си: „Учите
лю, кое е най-доброто, което мога да направя за Те
бе?” Учителят му казал: „Иди, Сине, в ада и там се
пожертвай за Мен, загцото и там има души, които
жадуват за извисяване”. Казвам: Да посветиш жи
вота си на учението, е най-доброто. А да пожерт
ваш живота си за Учителя, е най-висшето.
Ще съзреш яснотата на невидимото
Пропътува ли световете, тогава вече си на път

към Учителя. Пропътува ли невидимото, тогава ве
че си на път към Учителя. Но най-вече пропътува
ли себе си — ако си пропътувал себе си, тогава вече
ти си пред прага, ти си пред вратата и ако почукаш
със словото на сърцето си, ще съзреш яснотата на
невидимото Място, в което живее Учителят.
Колко са добри тежките животи
Минах през много добри животи на земята.

Минах през много приятни животи на земята.
Минах през много красиви животи на земята, но
всички те пропиляха моя път към Учителя. Но Сла
ва на Великия Замисъл, заредиха се трудни, теж
ки и мъчителни животи. И по този път придобих
Учителя. Колко са добри тежките животи, защото
чрез тях придобиваме редки съкровища. Слава на
тежките животи!
„Не са готови още, нека си добруват”
Вие мислите, че живеете добър живот, но защо

тогава изпитвам съжаление към вас? Вие мислите,
че живеете щастлив живот, но защо тогава ми се
плаче за вас? Вие мислите, че живеете романтичен
живот, но защо тогава изпитвам голямо състрада
ние към вас? И понеже ми се събра много от това,
издигнах слова към Учителя и Му казах: „Учителю,
не можеш ли да им отнемеш тези добри животи,
това щастие и тази топла романтика и да им да
деш благословението на тежкия живот?” И пог
ледна ме Учителят, и рече ми: „Не, Сине Мой, не са
готови още, нека си добруват”.
Особена Любов към

Матотот — Мрака
Пътят на ученика минава през много съби

тия и явления. Но едно нещо винаги се извисява
в този път — това е Предаността. Веднъж попитах
Учителя: „Що е предаността?” Учителят ми отго
вори: „Предаността е особена Любов към Матотот
— Мрака. Там, в Матотот, Учителят и ученикът си
казват нещо, което го няма в сътворените свето
ве. И тук, в Матотот, ученикът придобива своята

Несътвореност.
Ал Магир — Великият Маг
Пътят на дълбинния ученик се движи от едно

качество и то се нарича Заравот — Жертвата. Ко
гато Жертвата стигне най-високата точка на зря
лост, тя преодолява дори и Несътвореността и се
завръгца в своето най-древно състояние, наречено
Тайнството на Свободата. В Древността Заравот се
е наричала Ал Магир — Великият Маг, Великият
Преобразувател.
Завърнал се е в Мистерията без име
Най-древен е пътят на ученика-маг. Той се дви

жи отвъд явленията и събитията. Той е надраснал и
Предаността, и Жертвата. Той не живее в светове,
нито в Несътвореност. Той се движи от Ръката на
самата Мистерия. Той живее в Неведома Неизпо-
ведимост. Той дори е надраснал Древността. Той се
е завърнал в Мистерията без име — в Абсолютната
Неизповедимост на УЧИТЕЛЯ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Мистерията на моя Учител..............................................5

Той ми изпраща Лъчи от Безкрая..................................5
Той е моето Светило.........................................................5
Трепетът на Неродени безмълвни светове....................6
Не разбирането ме храни, а изумлението.................... 6
Безмълвието ме води в Неговата Древност................... 7
Засиява Скритостта Му................................................... 7
Родина, по-скъпа от всички светове...............................7
Имам само Изчезновение...............................................8
Той е Безкраен Изгрев......................................................8
Той е Безкраен Океан.......................................................8
Изпепеляващото Безмълвие............................................9
Проглеждаш в себе си......................................................9
Тишината в мен засиява..................................................9
Аз странствувам все към Него......................................10
Най-тъмната нощ в живота ми.................................... 10
Оставам само като една Искра.................................... 10
Съзирам Великото Му Око............................................11
Всичко това не Го описва................................................11
Той е подобен на Бащата на световете........................ 12
Остава ми само едно: Белирая...................................... 12
Този Дом е Учителят.......................................................12
Старците са Безкрайност............................................ 13
Душата ми заблестява.................................................... 13
Сливането е Тайната на Скрития Живот....................14
Един е моят Център........................................................14
Аз изчезнах в своя Учител..............................................14
Израствам в Безкрайност.............................................. 15
Узнавам Непознатото в себе си.................................... 15

Незавършената част на моята Безкрайност................ 16
Един е Владетелят........................................................... 16
Беше ми оказано велико доверие................................. 17
Той е Парамахирия........................................................ 17
Смирено е моето основание......................................... 17
Образ, който е Съкровище............................................ 18
Тайно Начало и Тайно Проявление..............................18
Тайната на моя Учител................................................... 19
Той ми се яви................................................................... 19
Само Той съществува......................................................19
В Прасърцето на своя Учител........................................20
Древното живо и непреходно Състояние.................. 20
Светът на моя Учител.....................................................21
Щях да изгреба океана.................................................. 21
Бедствията ще се усмихнат........................................... 21
Все при Него се връщам................................................22
Част от Неговата Неизследимост.................................22
И най-високата Планина е ниско място.....................23
Да имам Подслон при Учителя.................................... 23
Той ми откри невижданото в Себе Си........................23
Докато имам себе си, нямам Него..............................24
Нищо не остана от мен................................................. 24
„Твоят устрем прониза урагана”...................................25
В отдаването си Го познах............................................. 25
Неразбирането ми беше водач..................................... 26
Роден от Неговата Безкрайност....................................26
Подарих себе си на Неговата Безкрайност................ 27
Един Неведом Лик сияе сред тях.................................27
В Мистерията Го живея.................................................28
Нямам спомени за Него................................................28
Нямам криле, а само Полет......................................... 28

Зад облаците видях Лицето на моя Учител................ 29
Аз всякога се завръщам в моя Учител..........................29
Всичко това е Той............................................................ 29
Безмълвието Му ще се е сляло с моето Безмълвие 30
Открих Го в сърцето си.................................................. 30
Неговата Динамична Безкрайност...............................31
Не е нужно да Го познавам........................................... 31
Узнах, че и аз съм незнаен..............................................31
Велик Губещ..................................................................... 32
Прадревен усет................................................................ 32
Безкрайното сърце е Окото ми.....................................33
Какво зърнах в Него?......................................................33
Съществува само пламъкът за моя Учител.................34
Вдъхновението за Него.................................................. 34
Той ме е погледнал..........................................................34
Очите Му са Тайни......................................................... 35
Той е моят свят................................................................ 35
Изпълва ме Неговата Незнайност................................ 35
Той се намира в Дълбините на нещата........................36
Това е Неговият Огън.....................................................36
Аз се сближих с Неговата Неизвестност.....................37
Той е пътувал в мен към Себе Си................................. 37
То е въпрос на велико доверие...................................... 38
Редуване на Възхищение и Изумление........................38
Тя ми е посочила пътя и се е скрила........................... 38
Той нищо не ми дава, а само отнема...........................39
Моето мълчание се разраства....................................... 39
Не с търсене се открива Той.........................................40
Той гледа Себе Си...........................................................40
Аз ще бъда потайно скрит в Него................................40
Той е зад тези облаци..................................................... 41

Той е в моите очи............................................................ 41
Аз съм постоянно в Него...............................................42
Ще станем една молитва, едно сърце, един Дух 42
Обновявам се само с Него............................................ 43
Пътят, който дълго избирах...........................................43
Аз съм Той и Той е аз..................................................... 43
Той е моите Дълбини..................................................... 44
Заспива в мен всичко неразумно................................. 44
И ще бъде Ден Първий.................................................. 45
Всичко мога да понеса................................................... 45
Аз исках аз да е Той........................................................45
Всичко е път към Него...................................................46
Тези Дълбини са страшни............................................. 46
Когато съм под лоши влияния......................................47
Той е моята Омая........................................................... 47
Отказах се и от скръбта, и от радостта....................... 47
За да се разцъфти единствено Той...............................48
Ще тържествуваме заедно............................................48
Съществата от ада Му се усмихваха............................49
Искра в Неговия скрит Океан......................................49
Всичко ми е дадено за Него...........................................50
Аз пътувам към Него..................................................... 50
Тайна Несподелена към света....................................... 50
Няма го сърцето ми....................................................... 51
Аз избрах да имам Любов към Него........................... 51
Той е отвъд несътвореното и неизразимото............... 52
Дори и Той ще трепне от това...................................... 52
Аз изгубих себе си в своя Учител..................................53
Най-хубавото нещо в живота....................................... 53
Отсъствуващият в Отсъствието................................... 54
Той е създал очите ми.....................................................54

Аз странствувам в Душата, Духа и
Древността Му..............................................................55
Всякога сме били в единение с Него............................55
Той е Чудният...................................................................55
Когато гледам към земята............................................. 56
Имам само Бездънна Любов........................................ 56
Ще имам позволение..................................................... 56
Азамира Хата — Древната Лекота............................... 57
Аз съм там, където ме няма, за да е Той..................... 57
Той не е ограничен от скръб и радост......................... 58
Аз съм пътека, по която Той върви...............................58
Защо ли само Него виждам?......................................... 58
И дойде ден......................................................................59
В това изчезване е моето себепознание.......................59
Харая Дивира — Единение с Него............................... 60
Пътят на моята яснота...................................................60
Ще пробия този Мрак...................................................60
Аз съм Скала в Скалата................................................. 61
Аз ще бъда свободна Пустота....................................... 62
„Кажи сега какво искаш”.............................................. 62
Така срещнах Неизразимостта.................................... 63
В чудото на Пустотата.................................................... 63
Пътувам към най-великолепното Слънце...................63
Когато едвам дишах, бях отдаден................................ 64
Той е моята Бяла точка.................................................. 64
Радостта ми прилича на Бездна....................................65
Постоянно вървях........................................................... 65
Пронизах скръбта и Го открих.....................................65
Той в мен е търсачът....................................................... 66
Да пътувам към Него ден и нощ.................................. 66
Нима съм откраднал Неговото Сърце?....................... 66

Лахавария, Мъдрата Сила............................................. 67
Поисках да станем обща вода.......................................67
Намерих Го в скръбта си............................................... 68
Няма свят в мене............................................................ 68
Така влязох във Великия Огън...................................... 69
Не раят е моят Дом, а Учителят................................... 69
Все изгарям, изгарям по Него....................................... 70
Това е моят мистичен кръговрат.................................. 70
И нямам друга омая.......................................................70
Бяха запалени, а не умееха да угасват..........................71
Когато достигнах до Неговия бряг...............................71
На когото Учителят е поверил Себе Си......................71
Нямало е нито цвете, нито аромат..............................72
И реших да не Го търся..................................................72
Сам станах свободна птица.......................................... 73
Аз вървях към своя истински Дом............................... 73
Той не можа да ми устои............................................... 74
Постоянствувах и постоянствувах............................... 74
Неговата Прасветлина вижда в моите очи................. 75
И Той ще преклони глава.............................................. 75
За себе си оставих само едно.............. 75
Той се беше родил в мен................................................ 76
Аз се слях с Него, а те са се слели със себе си.............76
Аз не знаех пътя, но следвах постоянството............... 77
Върховен Замисъл на Абсолюта.................................... 77
Моето нищо е преизобилно..........................................78
Изгубих себе си и намерих себе си............................. 78
Без Него тленно е дишането и непълно е
мисленето...................................................................... 79
Аз се храня със своя Учител.......................................... 79
Станах достоен Учителят да ме открие...................... 80

Чрез постоянството си Го зародих................................80
Като птица кацнах на Неговото рамо........................ 81
Хаосът не знаеше какво е устрем................................. 81
Верният път и Истинният път..................................... 82
Ал Марахия — Извисяващата Същност.....................82
Където и да отидеш, мисли за Него............................. 83
Аз скитам в тайната на своя Учител............................ 83
Ние сме родени заради търсенето............................... 83
Той е Изначалният Звук................................................ 84
Защо не ми завиждат?................................................... 84
Сега съм само Полет.......................................................85
Смисълът на Неведомостта........................................... 85
Съществува само Той..................................................... 85
Откъде слънцата черпят своята топлина.....................86
Вахира Лаха — Вечната Лекота.................................... 86
Който е избрал трудния път към Учителя.................. 87
Вече нищо не търся, а само живея.............................. 87
Той стана моят Източник.............................................. 88
Завърнах се в своя Дом.................................................. 88
Роден съм да стана Океан..............................................89
Сега не съм блажен, а надблажен................................ 89
В пътя на своето безумие............................................... 90
Трябва да знаеш специфичния път.............................. 90
Понякога ще има прегради.......................................... 91
Тайната на живота..........................................................91
Няма по-величествен път от това................................ 92
Учителят е Бездна в Бездната на Абсолюта................93
Открих, че Той ме е търсил............................................93
Ако се явят прегради, усмихни се................................94
Защо ми е радост без Учителя?.....................................94
Той е звукът на Нищото................................................ 94

Чрез Него узнах вкуса на Нищото............................... 95
Аз и показвах своята реалност..................................... 95
Ето Ме, непреклонний................................................... 96
Това He-място стана моят Дом............................ 97
Тайна те ръководи...........................................................97
Той вижда Себе Си само чрез Своите очи................. 98
Празник без Учителя е като море без вода................ 98
Всичко намерих в своя Учител......................................99
Постижението на живота.............................................99
Дори и скалата се разцепи на две.............................. 100
Необходими са необикновени очи............................ 100
Аз избрах трудния път към своя Учител................... 101
Всякога сме се търсили един друг.............................. 101
Процес на непрестанно преоткриване..................... 101
Така човек избира Пътя, а не себе си.........................102
Винаги съм лелеел за Него...........................................102
И когато пронижеш Сърцето Му.............................. 103
И накрая нищо не намерих........................................103
„Ти беше в усилията”.................................................... 103
О, труден път..................................................................104
Благословение в Благословението.............................. 104
Не разбрах света, но разбрах моя Учител................. 105
Ако искаш да светиш само за себе си....................... 105
Който не е минал през мрака..................................... 106
Какъв беше моят живот.............................................. 106
Има едно съществено нещо........................................106
Той всякога е бдял над мене........................................107
Той трябва да пробие небесата...................................107
Сляпото незнание и мъдрото незнание....................108
Не знаех жив ли съм, умрял ли съм........................... 108
Прилежание, усърдие и настойчив молитвен дух 109

Когато напълно изчезнеш в Него................................109
Когато се зародиш в себе си........................................ 110
Вратата на силите..........................................................110
Когато си търсил милиони години.............................111
Трудностите ми са леки............................................... 111
Тайнственият Благословен Път...................................112
Позволи ми да видя Ръката Му...................................112
И Той ще е изчезнал в нас............................................113
Моята работа е да съм отдаден................................... 113
Двете ръце, с които ще уловиш своя Учител.............114
Да има Той свободно свещено пространство
в нас.............................................................................. 114
Пътят от Благоговението към Мистерията...............115
„Просто не спирай да вървиш”................................... 115
Преоткривам Неговата Незнайност.......................... 116
Не е ли Непостижимостта безгранична?..................116
Ще ти позволи да Го наричаш „Учителю!”.................117
Не се опитвай да познаеш своя Учител......................117
Той единствен знае........................................................118
Ще дойде в един велик миг на Замисъл.................... 118
Да Го обичам без условия и без въпроси....................118
Бях мишка, която търси котката................................ 119
Семенце от небесата на Неговата градина...............120
Част от Неговия Възход вътре в нас........................... 120
Трите оръжия................................................................121
Ахарая Варита — Древният Повик........................... 121
Завръщането в Армохор — Учителя..........................122
Всеки ден трябва да се самозапалваш.......................122
Какво е твоето ежедневие...........................................123
Даварима — Доверието.............................................. 123
Трудностите не искат да ме погледнат...................... 124

Харварая — Разтворение в своя Учител.................... 124
Той им е показал потайното си лице.........................125
Да работиш неуморно за своя Учител....................... 125
Моето Смирение трябва да се увеличава..................126
Аварахая Аморита — Търсенето докрай...................126
Узнах, че съм по-силен от стихиите...........................127
Труден е моят път, но е свещен...................................127
Най-красивото нещо на света.....................................128
Храмът над всички храмове........................................ 128
Що е Учителят?............................................................. 129
Търси твоето отношение към своя Учител............... 129
Мога ли без Неговата намеса да Го открия?............. 130
Малката ръка и Великата Ръка в едно....................... 130
Азиравахая — Поведение, Подход, Изначалност 131
Започва да се слива с Мистерията на Учителя..........131
Много по-ценен от живота и смъртта ми................. 132
Тази Безпределност ни учи на себе си.......................132
Молитвата е древно, извънкосмично деяние.............133
Да види скритото Лице на своя Учител.....................133
И висшите светове не знаят........................................134
Най-древното Откровение.......................................... 134
Велика Любов и Велика Неизменност.......................135
Велико Доверие и Велико Незнание..........................135
Видението на виденията..............................................136
Махарота Махарота..................................................... 136
Твоят Учител е твоята душа.........................................137
Към Незнайния имам незнайно отношение........... 137
Пълно и безусловно смирение.................................... 138
Той ми състави план от страдания............................ 138
Учителят в нас побеждава страданията................... 139
„Ти как откри своя Учител?”....................................... 140

Един единствен начин да съхраняваш Учителя 140
Да видя в Мъдростта Му своето Сияние...................141
Бъди винаги възхищаващ се........................................141
Търсачът е особено същество......................................142
Трябва да отида отвъд изпитанието.......................... 142
„Улови тайната птица в себе си”................................. 142
Вече не съм ученик, а Син........................................... 143
Той е чакал всички мои усилия...................................143
Възприятието е Божествено Око............................... 144
Моят опит е духовен и мистичен................................144
Нищо не може да преодолее Азарим Харая.............145
Простотата е спотаена Мъдрост................................ 145
Много пътища водят към Учителя.............................146
Твърдо да решиш да посветиш себе си..................... 146
В мен заработиха моите скрити сили........................147
Той забрави за себе си.................................................. 147
Да си въвлечен цялостно.............................................. 148
Хавар Тайрития — Избран от Скритостта............... 149
Всичко е било промислено за мен.............................. 149
„Вие сте моят Бог”......................................................... 150
Да бъда неизменен във всеки миг.............................. 150
„Възлюбих дързостта ти”.............................................. 151
Пътят на Хавадори — Преработването.....................151
Ще се изяви най-древната Пълнота........................... 152
Двойното оръжие......................................................... 152
В най-тежките и неблагоприятни времена..............153
Сам Той е начертал пътя ти към Себе Си................. 153
Той ти става приятел и съучастник........................... 154
Живее в слято единство със своя Учител.................. 154
Моят Учител е по-древен от този кръговрат.............155
Смирена внимателност................................................155
Безкрайно Отдавание...................................................156
Зад тях е Замисълът на твоя Учител...........................157
Да Му служа, докато се прекратят световете 157
Бъди верен като диамант.............................................158
Завърнах се с изработено уединение..........................158
Една е мярката за отдадения ученик......................... 159
Аварота се развива малко по малко.......................... 159
Зад Себе Си стои пак Той............................................ 160
Да узнаеш своя път към Учителя си.......................... 160
Учителю, бъди постоянно с мен!................................. 160
Има трудности, но няма прегради............................ 161
За своя Учител съм готов да умирам.......................... 162
„Разкъсай лъвовете и ела отвън”................................. 162
Безкрайно Благоговение, Пътешествие и
Вдъхновение................................................................ 163
Господарят на Изначалното Състояние.....................163
Портали към Неговата Скрита Древност.................164
Да разбираме Безмълвеността на Учителя............... 164
Вече никоя сила не може да те спре.......................... 165
Преданост, Жертва и Неизменност........................... 165
Познах, видях и осъзнах...............................................166
Азарава — Лицето на лицата...................................... 166
Когато ученикът се е докоснал до Азарава................167
Да яде от трапезата на своя Учител............................167
Единствената красота...................................................168
Аз гце продължа да дишам в своя Учител................. 168
Търси не за да познаеш, а за да се слееш................... 169
Той вече е човек неизмерим.........................................170
Той е неизговорим.........................................................170
Осъзнах, че самият аз съм Мистерия.........................170
Всяко препятствие те съгражда................................. 171

Път величествен, уверен и безмълвен.........................171
Ще се яви нов път с нова дълбина.............................. 172
Нещо от Неведомото се е вселило в тебе..................172
Изпитанията са Замисъл............................................. 172
Този Лъч все още го нося в себе си.............................173
И смъртта няма да те спре..........................................173
По-ценен е от очите ми................................................ 174
Видях всички слънца, събрани в едно........................ 174
Всичко това съм готов да го пожертвам.................... 175
Те образуват тесния кръг............................................. 175
Хатара — воля за своя Учител......................................175
Ахавира Морот Тахарая...............................................176
Усърдието е създателят на Вратата............................. 176
Всяко препятствие става Врата към Учителя 177
Учителят с нищо не може да се сравни.....................177
Най-големият дар на живота...................................... 178
Най-доброто в живота ти............................................ 178
Потаен Лъч от Учителя ще бъде спуснат................... 179
Той ще те отведе в Скритото Си Място.................... 179
Учителят е Еликсирът на Безкрая..............................180
Да ни доведе до чудната лекота.................................. 180
Което видях в Учителя, никъде го няма....................181
Зад бащата и майката.................................................. 181
Докоснал се е до сърцето на своята Безкрайност 182
Не слънцето искам да ме грее, а моят Учител 182
В ада познаваме истинския си път.............................183
Мисли, чувства и постъпки от Свободата..................183
Себепознание във високо измерение.........................184
Моето оръжие е Благоговението................................184
Златните три правила.................................................. 184
Работи* с чудото на усърдието.................................... 185

Ал Марахия — Великата Птица................................. 185
Щом всичко осмисляш................................................186
На който не се дават падения, не може да
израства........................................................................187
Получават за награда голямата скръб........................187
Ясното Незнание.......................................................... 188
Армия от тъмни сили................................................... 188
Ти си предаността, Той е грижата............................. 189
Тайнство, изработено от Древен Пламък..................189
Умирал съм за своя Учител и за Истината................190
Върви към Сърцевината на своя Учител....................190
Авахира Марахот — Събирай си мълчание...............191
Запали* си свещ в сърцето........................................... 191
Той вече е част от боговете.......................................... 192
Бездната те е докоснала............................................... 192
Има едно чудо в човека................................................193
Тайната на увяхналото цвете...................................... 193
Културата на знанието и културата на Любовта 194
Методът на скалата.......................................................194
Той вече е Ахарор — Орел........................................... 195
Великолепие — това е Учителят................................. 195
Това е скритата цел на живота....................................196
Велика отдаденост на своя Учител............................. 196
Има само един миг.......................................................197
Реалност, която няма реална вътрешност................ 197
Най-голямата ми радост.............................................. 198
Изтръгва си крила от тази тъмнина..........................198
Истинският ученик няма сърце................................. 199
Изначално отношение към своя Учител................... 199
Била ти е подадена най-древната Ръка......................200
Да живее единно със своя Учител............................. 200

Те се превръщат в една съвършена Цялост.............. 201
Събрах целия си устрем.............................................. 201
Птица, която се завръща в своето гнездо................. 202
Учителят е вечната посока..........................................202
От Безсмъртие към Мистерия....................................203
Великият Дар................................................................ 203
Този път е благословен със своя край........................ 204
Извървях го, изстрадах го, преживях го...................204
Силата, която ще разтопи камъка.............................204
Търсачът става узнавач................................................. 205
Вратата към всички Мистерии................................... 205
Има едно оръжие в живота....................................... 206
Във Висшата Тишина................................................... 206
От изпитанието ще се роди Вдъхновението.............207
Има едно царство в човека......................................... 207
Може да създаде Учителя в себе си...........................208
Когато си на Голгота.....................................................208
Съкровената Тайна на моя живот............................. 209
Той е неотделима част от Тайната на Учителя 209
Което е между приятното и неприятното...............209
Упорствувай като постоянната капка....................... 210
Търпеливо слънце всред облаците..............................210
Тайно превъзходство над нещата............................... 211
Страшна е предаността на ученика.......................... 211
Съкрушили са и смъртта, и безсмъртието................212
Неговата посока е пътят към Учителя...................... 212
Слава на трудностите...................................................213
Ще видиш, че е нямало път........................................ 213
Аз съм част от Неговата Тайна................................... 214
Да си извикан отвъд света...........................................214
Никой не може да го спре...........................................215

Той работи за тайния си ден....................................... 215
Бях изумен за вечни времена......................................215
Отдава почит само на Ахавария................................. 216
Който има това търсене, е призован..........................216
Мерухима — Древната Пътека.................................. 217
Който следва Истината................................................217
В Учителя има и скрита Скритост............................. 218
Учителят е Абсолютната Родина................................ 218
Практиката, която ни прави богати.......................... 219
Всеоръжие във всички светове.................................... 219
Сърцето на Бога.............................................................219
Тайната, която е без име............................................. 220
Най-ценното в живота................................................ 220
Живот е, когато се завръщаш в Учителя.................. 221
Нашето ежедневие е мистериозно............................ 221
Струва си да видим тази Усмивка............................. 222
Обятията на Покоя и Древността............................. 222
Открива своя бряг........................................................ 223
Най-дълбоката връзка с Учителя................................223
Бездна от недосегаемо Безмълвие............................. 224
Искаш ли Учителят да ти каже „Да”........................ 224
Учителят е вроден в тебе.............................................224
Скривалището отвъд света и вселената.................... 225
Тайно и явно се грижи за теб.....................................225
Той ще изработи в нас други навици........................226
Учителят е по-безценен от безценното.....................226
Учителят осмисля всичко отвъд световете............... 227
Трудностите са били съкровища................................ 227
Дълбина отвъд океана..................................................228
Видял в дълбините си своя Учител.............................228
Той е малко или много безумен................................. 228

Който знае за какво да умира.....................................229
Кой е ученик?................................................................ 229
Съвършен е моят Учител..............................................230
Беше Върховна Срегца..................................................230
Три знака: Благоговение, Покорност,
Послушание до смърт................................................231
От Благоговение към Мистерия.................................231
Да станеш търсач на Чистотата.................................. 232
Защо Бог е страшна острота?..................................... 232
Ахавир Ворот — Завръщането у дома.......................233
Този път не може да бъде избран...............................233
Да осъзнае напълно, че е нероден.............................. 234
Това е една страшна необходимост...........................234
Великата Голгота е Велико съкращение....................235
Ще осъзнае Великата безсловесна Истина...............235
В теб да има белега на ученика.................................. 236
Забравяш милионите сърца........................................ 236
Можеш ли да замениш Учителя?...............................237
Усещам тайнствена, беззвучна музика......................237
Учителят превъзхожда качествата.............................238
В Скритостта Учителят е безгранично сияещ......... 238
Изворът на неведомия мрак....................................... 239
Пещери от безкрайности, мрежи от Светлина 239
Да пробия миналото си и да разруша
бъдещето си................................................................240
„Вахари Ворот Мора — Всякога върви към Мене!”..240
„Учителю, при Тебе идвам!”........................................ 241
В страшното ще види лицето на прекрасното........ 241
Пробива небеса, пронизва ветрове и бури.............. 242
Не заменя своя Учител дори с Истината..................242
Не е важно дали си живял достойно.........................243

„Иди в ада и там се пожертвай за Мен”...................243
Ще съзреш яснотата на невидимото........................ 244
Колко са добри тежките животи.............................. 244
„Не са готови още, нека си добруват”....................... 245
Особена Любов към Матотот — Мрака...................245
Ал Магир — Великият Маг.........................................246
Завърнал се е в Мистерията без име.......................... 146
Ал Марахия
ХАВАРИМА ИН
МАРОТОТ
От Благоговение
към Мистерия
Представено от Елеазар Хараш
Българска, първо издание

Формат 60x84/16
Печатни коли 17
Издател: ЛОГОС Барна

ISBN 978-954-9734-46-1

2011 - Хаварима ин Матотот -От Благовещение кън Мистерия - Ал Марахия - Елеазар Хараш

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

2011 - Хаварима ин Матотот -От Благовещение кън Мистерия - Ал Марахия - Елеазар Хараш

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

шш оЗшжзо О \Г s /\ <с Г:кгЛ

за т его зшЪ ош м \ W ] К ' Ж ' ’с

© © т ж зш т© iy m > Ji I'Q-'-oiabia <f;

Представено от Елеазар Хараш

Ал Марахия е от онези ученици, които мина­

Вторият Старец Азавот Махария

Мистерията на моя Учител

Когато отправям взор към Него, аз отправям

Той ми изпраща Лъчи от Безкрая

Когато си мисля за Него, светлината просветля-

Той е моето Светило

Когато погледна към Него, времената се свърш­

Когато започнах да мисля за Него, обзеха ме

Когато си помисля за Него, очите ми стават

Когато помисля за Него, в мрака засиява жи­

Когато си помисля за Него, красотите на све­

Когато си помисля за Него, един Призив за­

Имам само Изчезновение

Когато си помисля за Него — имам ли тяло,

Той е Безкраен Изгрев

Когато си помисля за Него, аз никога не запал­

Той е Безкраен Океан

Той е Безкраен Океан. И търсих бреговете Му,

И случи се някога в миналото, че видях очите

Има едно Присъствие, в което проглеждаш в

Тишината в мен засиява

Когато си помисля за Него, смъртта ми изчез­

Аз странствувам все към Него

Аз странствувам все към Него, загцото Той е

Най-тъмната нощ в живота ми

И спомням си една древна среща с Него. И яви

Оставам само като една Искра

Когато си помисля за Него, къде са тогава тези

една Искра, преклонена и трептяща пред Неиз-

Съзирам Великото Му Око

Когато си помисля за Него, кое е тогава най-

Всичко това не Го описва

Когато Го видях, разбрах, че очертанията Му не

Той е подобен на Бащата на световете

Когато Го видях, в мен проблесна Древен спо­

Остава ми само едно: Белирая

Когато си помисля за Него, и виждам: в мене

Този Дом е Учителят

Когато си помисля за Него, аз осъзнавам, че не

та ми се завръща в своя Роден Дом. И този Дом е

Когато си помисля за Него, виждам Безкрай­

Когато си помисля за Него, материята се раз­

Когато си помисля за Него, нито дишане имам,

Един е моят Център

Когато си мисля за Него, всичко мога да пре­

Аз изчезнах в своя Учител

Да имаш пред себе си Образа на Учителя, е ве­

ването. А да се сливаш все повече с този Образ, е

Когато си помисля за Него, времето спира, веч­

Узнавам Непознатото в себе си

Когато мисля за Него, узнавам все повече себе

Когато вървя към своя Учител, понякога аз ми­

Когато пътувам към Него, Той все повече ми

Беше ми оказано велико доверие

Ако човек не е отдаден на една идея всецяло,

Когато Го наблюдавам, виждам, че ние сме доб­

Смирено е моето основание

Когато Го гледам, не Го виждам. И понеже не

виждане, искрено е моето неразбиране, смирено е

Ал Марахия е от онези ученици, които мина

Когато погледна към Него, времената се свърш

Когато помисля за Него, в мрака засиява жи

Когато си помисля за Него, красотите на све

Когато си помисля за Него, един Призив за

Когато си помисля за Него, аз никога не запал

Когато си помисля за Него, смъртта ми изчез

Когато Го видях, в мен проблесна Древен спо

Когато си помисля за Него, виждам Безкрай

Когато си помисля за Него, материята се раз

Когато си мисля за Него, всичко мога да пре

Да имаш пред себе си Образа на Учителя, е ве

Когато си помисля за Него, времето спира, веч

Когато вървя към своя Учител, понякога аз ми

Когато Го наблюдавам, виждам, че ние сме доб

Когато помисля за Него, в мене все повече узря

И търсих много Тайните на Живота. И стиг

Не се научих да виждам моя Учител, но нау

Откакто видях Неговите Очи, видях най-чис

И каквито и ветрове да духат, аз вървя към Не

Когато си мисля за Него, аз се обливам със си

И когато продължително гледах цветята, и ви

Бъди отдаден на своя Учител. Това, което раз

Колкото повече Го гледам, толкова повече узна

Колкото повече наблюдавам богатствата в све

От дългото гледане на моя Учител очите ми ста

Когато си мисля за моя Учител, разбрах, че ня

Живея в Него, но не Го познавам. Живея в Не

Когато си помисля за Него, това е вече друга ат

съм незнаен. Така моята малка Незнайност зажи

Когато си помисля за Него, в мене бие не зем

Когато Го зърнах, разбрах, че не съществува ни