АЛЕН УЕЛ

МЪДРОСТТА НА
МЕЛХИСЕДЕК
Как да открием и осъществим целта на живота си

Превод от френски: Вяра Тимчева

ИК "Кибеа", 2007

Alain Houel
Découvrir et réaliser sa raison d'être: Traité de Melquisédec, 1997
-1-
 АНОТАЦИЯ

Целта на твоя живот ти е дадена още в

детството, преди да падне върху теб воалът на
забравата. Да си спомниш какъв си искал да бъдеш,
когато все още си бил свързан с Душата на
Вселената, е начин да намериш нишката, която ще
те отведе до отговора.

Когато осъзнаеш целта на съществуването си

и действаш в съгласие с нея, то със сигурност си
поел по пътя на Мъдростта. Защото природата на
човека е да реализира мечтите си в материалния
свят – спонтанно и без усилие – тъй както в приро-
дата на портокаловото дръвче е да ражда порто-
кали, а на орела – да бъде господар на небето. >

ПЪТЯТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ЛЮБОВТА,

А ИМЕННО В ЛЮБОВТА Е ПЪЛНОТАТА.

ЗА АВТОРА

Ален Уел е роден във Фран-

ция през 1944 г. Специали-
зира комуникативна социо-
логия в Париж, под ръковод-
ството на проф. Едгар Мо-
рен. През 1971 г. копнежът
му по нови хоризонти го
подтиква да се засели във
Венецуела. През следващите
-2-
единадесет години, прекарани там, авторът изпъл-
нява социални поръчки и преподава, като споделя
живота си с индианците в Амазония и на селяните
от подножието на Андите. След това заминава за
Колумбия и Съединените щати, където следва
психология на общуването. При завръщането си в
Париж Ален Уел съчетава в продължение на 18
години дейностите на писател, консултант по
мениджмънт и преподавател. През 2003 г. решава
да се завърне във Венецуела, където живее и до
днес. Автор е на множество социологични и
философски трудове, публикувани във Франция,
Канада, Венецуела, Румъния и други страни. >

ЗА КНИГАТА

При едно пътуване в Мароко, докато прави

репортаж за бедно бедуинско племе, авторът се
среща с мъдреца на общността, наречен с името на
древния „цар на Салим” Мелхиседек. Чутото от него
за търсенето на смисъла на живота и откриването
на житейското предназначение на всеки от нас се
превръща в книгата, която държите в ръцете си.

Извечната мъдрост на Мелхиседек говори за

безпределните възможности, дадени на човека от
Вселената да преодолява трудностите и да осъще-
ствява мечтите си, като твърди, че пробният камък
за успеха са Доброто и Радостта от постигането.
-3-
 Книгата е за всички онези,
които „копнеят да променят своя живот,
но не успяват да си спомнят мечтите си,
искат да намерят своето съкровище
и да осъществят Личната си Легенда,
въпреки превратностите на епохата.
И са отчаяни, че не Ме намират
сред безразличната тълпа”. >

СЪДЪРЖАНИЕ

За смисъла на живота
Въведение
Глава първа: Открий целта на съществуването си
Глава втора: Изгради своята представа за бъдещето
Глава трета: Разпознавай опасностите по пътя
Глава четвърта: Научи се да преодоляваш
препятствията
Глава пета: Отвъд желанието – Мъдростта
Послеслов >

-4-
 На моите синове и дъщери,
за да повдигнат воала на забравата.

ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Твърдиш, че не виждаш смисъла на своето съ-

ществуване. Животът ти изглежда банален. Не зна-
еш в какво се състои твоята уникалност, как точно
да допринесеш за Сътворението, по какъв начин
твоят принос може да бъде ценен.

За да разбереш това, запитай се: „Ако умра

тази нощ, какво ще липсва на света? Кое е това,
което единствено аз мога да дам или да направя?”
Ето, например, книгата, която пиша, или картината,
която рисувам. Ако умра тази нощ, те никога няма
да бъдат завършени. Ще липсват на Сътворението.
Разбира се, възможно е някой друг да допише моята
книга или да дорисува моята картина. Но тогава
тази книга или картина няма да бъдат завършени
във вида, в който аз бих ги създал. В такъв случай
те ще бъдат част от творчеството на някой друг.

Може би смяташ, че твоето творчество е мало-

важно. Че дори и да го създадеш, нищо няма да се
промени, защото никой няма да се заинтересува от
него.

-5-
 Ако смяташ така, значи ти липсва самоувере-
ност. Или пък това, което твориш, е в противоречие
с мисията, с която си дошъл на този свят, и ти го
вършиш без убеденост и любов.

Докато четеш тези редове, може би си

мислиш: „Лесно е да претендираш, че приносът ти с
уникален, ако си Творец с главно „Т”. Но аз съм
напълно обикновен, мога да бъда заменен с всеки
друг. Това, което върша, някой вече го е вършил
преди мен и друг ще го върши след мен. И никои
няма и да забележи разликата!”

Ако смяташ така, моля те да помислиш малко

над следното. Един старец много обича малката си
градинка и се грижи с любов за всяко от растенията
в нея. Когато той умре, смяташ ли, че някой друг
ще се грижи по същия начин за тази градинка или
че тя ще се запази в същия вид? Да създадеш една
красива градинка значи да се погрижиш с любов за
няколко квадратни метра от планетата. Това е уни-
калният принос на този старец в съзвучие с инте-
ресите и възрастта му. И този принос е безценен,
тъй като е даден с любов. Една градинка се мени в
зависимост от сезоните. Цветята са уязвими, рас-
тенията лесно загиват. Мислиш ли, че този старец
се грижи за тях с цел да остави нещо след себе си?
Само един сезон след отпътуването му за други
светове от градинката няма да остане и следа, и той
го знае. Неговата цел е просто щастието, което из-
питва, докато се грижи за растенията си, момен-
тите, в които се наслаждава на тяхната красота,
докато седи на столче под сянката на дърветата в
един прекрасен летен следобед. Също така,
радостта му да сподели красотата им с онези, които
-6-
са се отбили да го посетят. Приносът му изглежда
съставен от мигове, на пръв поглед лишени от
дълбок трансцендентален смисъл. Но не е ли такова
цялото Сътворение?

Нищо не е вечно, нито розата, нито гранит-

ният обелиск: пет дни, съпоставени с пет хиляди го-
дини. Ролите и на двете са еднакво важни и, в
крайна сметка, аз предпочитам да живея в свят без
египетски обелиски, отколкото в свят без рози.

Но ти нямаш градинка, а градинарството не те

привлича. Тогава ще ти задам друг въпрос: ако
умре майката на ей онова момиченце, какво ще
липсва на Сътворението?

Не отговаряй цинично, че когато някой род-

нина умре, го замества друг. Това, което не може да
бъде заменено, е нещо, присъщо именно на тази
майка. Може би това е начинът й да реши с нежност
косите на детето си, като му разказва приказки, за
да не заплаче. Или пък начинът и да приготвя
чудесна зеленчукова супа или да взема детето си
на ръце, докато пресичат улицата. Тези съвсем
дребни неща са част от уникалния й принос към
Сътворението. Уникални са, защото са направени по
нейния начин, с неин личен стил, който се разли-
чава от маниера на всички останали. А са безкрай-
но ценни, защото са извършени с любов. Защото
всъщност не уникалността на нашите действия ги
прави ценни. Ние може да имаме съвършено уни-
кален начин да тъпчем цветята, да дърпаме някого
за косата или да пишем анонимни писма с клевети.
И това също е творчество, защото ние творим не
само когато създаваме, но и когато рушим. Това,
-7-
което прави действията ни ценни, е любовта, която
влагаме в тях. Няма значение дали сме талантливи
писатели или събирачи на пътен данък, първа ци-
гулка в Парижката опера или улични метачи, теле-
визионни звезди или съвсем обикновени хора, ние
можем или да действаме в съзвучие с дълбоката си
същност, или пък да задоволяваме егото си и да
желаем само да смаем тълпата. В това именно се
изразява голямата разлика.

Така че спомни си всички онези изключителни

моменти в твоя живот: с кучето или котката, с роди-
телите или с децата ти, с колегите или клиентите от
бюрото. Любов е велика дума, която се отнася и за
най-дребните неща: любезно да отвориш вратата на
човек, който се придвижва трудно с патерици; мило
да се усмихнеш сутрин на продавачка, чието име
дори не знаеш, но която ти продава вкусен хрупкав
хляб; нежно да стиснеш ръчичката на детето си
сутрин, преди да го изпратиш на училище; да
дариш една дълга целувка на любимия човек между
две домакински задачи.

Когато откриеш целта на съществуването си и

се научиш да действаш съобразно с нея, ще за-
почнеш да влагаш повече любов във всички области
на живота си. И тогава ще се превърнеш в слънчев
лъч за онази част от планетата, която ти е дарила
временен подслон.

Ален Уел,
Сен Егюлф, юли 1996 >

-8-
 ВЪВЕДЕНИЕ

Когато прочетох „Алхимикът” на Паулу Кое-

лю, у мен се зароди огромно желание да намеря
своето съкровище. Но нямах дори идея какво съкро-
вище да търся, нито пък откъде да започна издир-
ването му. Струваше ми се нечестно книгата да про-
буди в мен копнежа да изживея Личната си Ле-
генда, без да ми каже как да сторя това. Някой все
трябваше да знае отговора!

Тази мисъл занимаваше съзнанието ми, когато

неочаквано получих предложение да направя
репортаж в един оазис насред пустинята, наречен
Дар Ал-Рахман – „Оазис на милостивия Бог”.

Когато автобусът, който ме бе докарал до това

затънтено кътче, се отдалечи, вече нищо не под-
сказваше, че живеем в модерно време. Величест-
вените палми, стадата кози, хлапетата, играещи по
уличките пред кирпичените къщички – всичко това
изглеждаше сякаш непроменено от хиляди години.
Имах чувството, че този оазис съществува извън
времето и историята на нашата развълнувана пла-
нета и ме обгърна топлина. Тамошните власти ме
посрещнаха изключително гостоприемно и аз започ-
нах да се срещам с различни хора, за да направя
репортажа си. Така се запознах с Мелхиседек.

Той беше много уважаван от своята общност

бедуин – висок и силен мъж в разцвета на зрялата
възраст. Носеше бял тюрбан, имаше дълга проша-
рена брада и черни очи с дълбок проницателен

-9-
поглед. В негово присъствие се чувствах като на-
електризиран. След обичайните ритуални поздрави
той ми предложи чай, а аз му обясних с каква цел
съм дошъл. Разговаряхме чрез преводач и, както
беше прието по тези земи, аз не го гледах в очите,
но усещах как неговият поглед прониква до дъното
на душата ми. Смаях се, когато той ми каза, че е
очаквал моето пристигане от месеци, тъй като го е
видял насън. Ето какви бяха думите му:

„От хилядолетия моят народ живее свободно в

пустинята, като следва стадата от пасище на
пасище през сезоните, спирайки редовно за отдих в
този благословен от милостивия Бог оазис.

От баща си получих тези знания, които са се

предавали в рода ми от дълги години и водят
началото си от основателя му Мелхиседек, цар на
Салим. Прочее, дойде моментът те да излязат извън
пределите на нашето племе.

Дошъл си тук да разкажеш за нас, да обрису-

ваш портрета на един свободен и горд народ, който
днес ти се струва застрашен от човешката лудост.
Предлагам ти да отнесеш със себе си най-ценното,
което притежаваме – нашата хилядолетна мъдрост,
която ще помогне на всички онези, които като теб:

„Копнеят да променят своя живот,

но не успяват да си спомнят мечтите си,
искат да намерят своето съкровище
и да осъществят Личната си Легенда,
въпреки превратностите на епохата.
И са отчаяни, че не Ме намират
сред безразличната тълпа”.
- 10 -
 Като чух тези думи, сякаш ме удари гръм. Бях
дошъл да събера информация за живота на беду-
ините, застрашени от проблемите на световната
геополитика, а тук, толкова далеч от света, който
познавах, някой ми говореше за онова, което бе
стаено дълбоко в сърцето ми!

Благородният бедуин известно време остана

мълчалив. После поръча да донесат още чай и
когато ме попита готов ли съм да записвам, аз взех
бележника и молива си. Той заговори тържествено
и бавно на суровия език на дедите си, а прево-
дачът, изречение след изречение, ми предаваше
смисъла на неговите думи.

Текстът, който следва, вярно предава това,

което ми бе казано при тази наша първа среща,
както и при последвалите още четири срещи.

(Бележка: Мелхиседек се споменава в Стария

завет, Битие (14:17-20), където е разказано как той,
като „цар на Салим и свещеник на Бога Всевишни”,
посреща с хляб и вино Авраам, когато той се завръща
след победата си над „Кедорлаомера и на царете, които
бяха с него”. Апостол Павел в Посланието до евреите,
определяйки салимския цар като предобраз на Христос,
казва: „Защото тоя Мелхиседек, цар на Салим, свещеник
на всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато тоя
се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,
комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по
значение на името си първом е цар на правда, а после и
цар на Салим, сиреч, цар на мир, без баща, без майка,
без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на
живот, и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, –
пребъдва завинаги свещеник” (Евр. 7:1-3). – Бел.ред.) >

- 11 -
 Глава първа

ОТКРИЙ ЦЕЛТА НА
СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ

За да разбереш с каква цел си дошъл на

земята, първо трябва сам да си зададеш този
въпрос.

Мнозина изминават жизнения си път, тичайки

все напред, без да се запитат накъде отиват. Те
страдат, а дори не знаят защо – и се отърсват от
своя сън прекалено късно, за да изживеят живота
си истински.

Всичко започва от чувството ти за неудовлет-

вореност от настоящето.

Защото как ще се породи в теб желание да се

промениш, ако си щастлив такъв, какъвто си?

Да предположим, че не си щастлив и че нямаш

ни най-малка представа какъв е смисълът на жи-
вота ти. Единственото, което осъзнаваш е, че се
чувстваш изгубен, че не знаеш накъде вървиш.

Не си щастлив и би желал това да се промени.

Преди всичко, никога не моли другите да ти пока-
жат вярната посока. Само ти можеш да намериш
отговора – своя собствен отговор – понеже той
изначално е заложен в теб.

- 12 -
 Ако не успяваш сам да стигнеш до дълбините
на своя дух – там, където се намира този отговор –
то повикай на помощ някой ловец на мечти.

Ловецът на мечти знае как да те упъти в твое-

то дирене, но няма да ти предложи отговора нагото-
во. Ако пък го стори, бягай далеч от него – той цели
да завладее душата ти.

Ловецът на мечти ще ти помогне да познаеш

личното си призвание – това, без което не би бил
жив в този миг.

Потърси около себе си ловец на мечти и рано

или късно ще го намериш.

***

Твоето лично призвание е подобно на семен-

це на дърво, стаено в защитната си обвивка. То мо-
же да се развие още напролет в сянката на голя-
мото дърво, което го е родило. А може и да бъде
овъглено от горски пожар и никога да не покълне.
То може и да се търкулне надалеч, отвеяно от
потока на живота, без да се превърне в стръкче, но
да запази непокътнато през годините обещанието
си да даде начало на прекрасно растение.

Един ден това семенце ще намери идеалните

условия и ще покълне. Тогава ще се роди дърво,
което ще порасне, ще създаде плод и на свой ред
ще разпръсне около себе си семена.

Понякога цял един човешки живот е необхо-

дим за това.
- 13 -
 ***

Всяко дете е неповторимо, защото е възник-

нало от уникалното съчетание на частици, дошли
чрез последователни преобразувания от Първовре-
мето и Първопространството. Онова, което също та-
ка те прави неповторим, е индивидуалното съчета-
ние от желанията и навиците ти, от личната ти ис-
тория и обстоятелствата на твоя живот. Това съче-
тание не прилича на ничие друго във Вселената.

По тази причина в тебе, както и във всяко

човешко същество, има нещо уникално, с което ти
допринасяш на този свят, независимо дали желаеш
това, или не. Нещо лично твое, без което светът не
би бил такъв, какъвто е.

***

Линиите на ръката ти образуват рисунък,

който е присъщ само на теб. По същия начин ти
идваш на земята с мисия, която е твоя.

Изпълнението на тази мисия се задейства,

дори и без да подозираш за нея. Но ако я осъзнаеш,
тогава смисълът на живота ти ще стане ясен за теб.
Тогава ще имаш възможността да действаш съоб-
разно своята мисия, а не – поради незнание или
объркване – против нея.

Затова не се учудвай, че някои се опитват да

прочетат смисъла на живота в линиите на ръката
си. Но това е погрешен метод, защото те кара от
друг да очакваш отговор, който може да дойде
единствено от теб.
- 14 -
 ***

Не се надявай да откриеш целта на живота си

още в първия ден, освен ако не си осенен от спе-
циална благодат.

При все това, първият отговор, който ти дойде

наум, най-вероятно е правилният. Запиши го и го
запази, за да го препрочетеш някой ден.

Може да ти се наложи да чакаш години, преди

да разпознаеш себе си в този отговор.

Ако се запиташ каква е целта на съществу-

ването ти, може да ти хрумнат и повече отговори.
Ще вървиш по няколко пътя. Ще познаеш съмне-
нието.

Но във всеки случай, не губи надежда. Един

ден отговорът ще стане за теб толкова явен, кол-
кото е явно за едно растение за какво служи.

***

Отвъд твоето космическо предназначение,

което делиш с целия човешкия род, ти имаш също
така – както и всеки друг – свое лично предназ-
начение, което те прави незаменим за този свят.

Трябва да откриеш кое е онова нещо, чрез

което – благодарение на теб – светът става малко
по-богат.

Не очаквай смисълът на твоя живот да ти бъде

разкрит чрез просветление свише. Той вече е за-
- 15 -
ложен в теб: в това, което обичаш и което те вдъх-
новява, както и в онова, което умееш да правиш и
което би желал да се научиш да правиш.

Единственото, което ти е нужно, за да го

разбереш, е по-добре да опознаеш себе си.

***

Целта на твоя живот ти е дадена още в дет-

ството, преди да падне върху теб воалът на забра-
вата. Да си спомниш какъв си искал да бъдеш, ко-
гато все още си бил свързан с Душата на Вселената,
е начин да намериш нишката, която ще те отведе до
отговора.

Друг начин за действие е да се запиташ какви

особени дарби имаш. В коя област те бива повече
от другите? Кога изпитваш особено удоволствие да
вършиш нещо? Именно това може да се нарече твое
лично призвание.

Във всеки случай знай, че причината да съще-

ствуваш на този свят е изтъкана от радост и удо-
волствие. Защо иначе ще искаш да я откриеш?

Удоволствието е сигурен знак, който ще те

приближи към мисията ти, към личния ти принос в
сътворението на света.

Защото Сътворението не е приключило. Вселе-

ната е резултат от съ-творчество, в което ти имаш
своята собствена роля на съ-творец и своята отго-
ворност, и така ще бъде до последния ден от жи-
вота ти.
- 16 -
 Присъствието ти и действията ти донасят на
света нещо, което можеш да му дадеш единствено
ти.

***

Твоето лично предназначение може да не бъ-

де непременно нещо, което светът ще посрещне с
овации. Възможно е действията ти да бъдат дис-
кретни и да влияят благотворно на твоите близки,
без дори да забелязваш това. Възможно е никога да
не разбереш какъв ефект си предизвикал и все пак
да си направил много.

Каквото и да е предназначението ти, най-важ-

но е следното: ако си му верен, ще живееш живота
си пълноценно и в радост. Именно това ще покаже,
че си на прав път, а не доколко важно изглежда
онова, което си направил.

Не можеш да откриеш чрез логическо мислене

целта на съществуването си. Това е процес, в който
е необходимо да ангажираш волята и сърцето си.
Защото единствено ако вложиш цялото си същество
в усилието да откриеш кой си в действителност, ще
намериш своето най-съществено предназначение.

***

Целта на твоето съществуване може да бъде

изразена с няколко думи. Тя се съдържа в една
проста, но изпълнена със сила фраза, която посочва
твоя най-съществен принос.

- 17 -
 Може би ще пожелаеш да добавиш към нея и
изявление за онова, в което най-силно вярваш. Ка-
то всяко човешко същество, ти имаш своя собствена
ценностна система. Някои неща поставяш на първо
място, други – на второ, на трето и така нататък.

За да имаш ясен поглед върху живота си и

способност да не се колебаеш дълго, когато бъдеш
изправен пред труден избор, трябва да познаваш
своята ценностна система.

Може някои от нещата, които цениш, да са във

взаимен конфликт. Възможно е някои от нещата,
които ти изглеждат важни, да се окажат фалшиви
ценности.

За да внесеш ред във всичко това, можеш да

прибегнеш до помощта на ловеца на мечти, който е
също така и ловец на ценности.

***

Когато действията ти са в съгласие с целта на

твоето съществуване, тогава ще откриеш, че живо-
тът ти има смисъл.

Ще се почувстваш като понесен от радостен

вихър – и ако загубиш чувство за времето, това ще
бъде сигурен знак, че си в дълбоко съгласие с въ-
трешния си Аз.

Защото в този момент ще се включиш към

мощния поток на всемирната енергия и ще можеш
да се докоснеш до съзнанието на вечността.

- 18 -
 Веднъж вече познал мисията си на този свят,
ти ще разполагаш с компаса, който винаги ще ти
показва дали действаш в съгласие с нея, или не.

Във всеки миг ще можеш да си кажеш: „Това,

което правя, е в хармония с онова, което съм в дей-
ствителност”, или пък, напротив: „На път съм да
забравя кой съм и в момента пилея личното си
призвание”.

При все това, компасът не може да ти посочи

целта, която трябва да достигнеш.

Сега е необходимо да разбереш какво наисти-

на желаеш да изпиташ в живота. Какви са тайните
ти мечти, съкровените ти желания и всичко онова,
което искаш да постигнеш, използвайки своите
неповторими заложби. >

Глава втора

ИЗГРАДИ СВОЯТА
ПРЕДСТАВА ЗА БЪДЕЩЕТО

Безцелното съществуване е като земеделец

без земя и художник без бои. За да бъде в съгласие
със същността си, земеделецът има нужда от почва,
която да засява, както художникът – от материали,
чрез които да изразява таланта си.

По същия начин, за да изпълниш предназ-

начението си, на теб ти трябва поле за изява.
- 19 -
 Да знаеш кой си само по себе си не е доста-
тъчно, за да осъществиш личното си призвание.
Нужно ти е още да знаеш какво искаш, да си
поставиш цели и да действаш, за да ги постигнеш.

За да си набележиш цели, направи първо спи-

сък на своите желания. Включи всички онези неща,
за които ще съжаляваш, че не си направил или
изпитал, ако утре трябва да умреш.

И най-вече, не си задавай въпроса дали не-

щата в този списък са разумни. Не ги подреждай по
важност. Просто си разреши да помечтаеш и със-
тави възможно най-изчерпателен списък. Остана-
лото ще дойде по-късно.

***

Нека мечтите и желанията ти бъдат известни

само на теб. Най-вероятно през целия си живот чес-
то си чувал хората да ти казват: „Това е невъз-
можно”, „Трябва да мислиш трезво”, „За какъв се
смяташ?”.

Време е да се защитиш от подобни убийци на

мечти и да освободиш най-съкровените и най-лу-
дите си желания.

Запитай се: „Ако по силата на някаква магия

имах необходимите сили, време и пари, какво бих
искал да правя и да имам, какъв бих желал да
бъда?”

Докато правиш списъка, сигурно ще си зада-

деш въпроса още колко живот ти остава. На каквато
- 20 -
и възраст да си, никой не може да ти даде отговора
на този въпрос. Твоите истински времеви ограни-
чения се намират единствено вътре в теб.

Колко още години живот можеш да си пред-

ставиш пред себе си? Или по друг начин казано,
какъв е твоят максимален времеви хоризонт?

Знай, че някои са в състояние да си пред-

ставят своя бъдещ живот в други измерения, отвъд
физическата смърт.

***

Как си представяш времето? Дали като кръ-

говрат, който се повтаря непрекъснато без особена
промяна? Или като права линия, насочена към по-
близък или по-далечен хоризонт?

Твоите цели те подтикват да вървиш напред

през жизненото пространство. Колкото по-далеч в
бъдещето си способен да се видиш, толкова по-
богат живот ще можеш да си изградиш. Ако въпреки
всичките ти усилия списъкът не наброява повече от
седем желания, възможно е да си допуснал мечтите
ти да угаснат – вероятно твърде често си твърдял
пред себе си, че са неразумни.

Дошъл е моментът да се запиташ: „Кой казва,

че са неразумни?”

А може би ти е нужно да израснеш още повече

в себе си, за да бъдеш способен да осъществиш по-
големи дела.

- 21 -
 ***

Бъди благодарен, ако твоето желание ти до-

несе някой неблагоразумен проект. Защото всеки
истински напредък е дело на не особено благора-
зумни мъже и жени.

Позволи си да имаш велики мечти и лудо въо-

бражение, без да те интересува какво ще кажат
хората.

Колкото по-голямо е усещането ти за вътреш-

но могъщество, толкова по-високи ще бъдат стреме-
жите ти и по-велики – твоите реализации. Колкото
по-голямо е предизвикателството, толкова по-голя-
мо ще бъде и възнаграждението.

Бъди неблагоразумен и животът ти ще бъде

фантастичен!

***

Когато си поставяш цели, никога не се измъч-

вай с въпроса как ще успееш да ги постигнеш.

Ако си зададеш този въпрос, целта ще ти се

стори прекалено амбициозна и ще започнеш да я
преосмисляш и принизяваш.

Позволи си да си поставиш цел, по-голяма от

теб самия!

Възможно е начинът, по който ще успееш да я

постигнеш, да смае дори и самия теб.

- 22 -
 ***

Първата ти цел може би е да спечелиш много

пари. Спомни си тогава, че си дошъл на този свят с
призванието да покажеш най-доброто от себе си.

Парите сами по себе си не могат да бъдат цел

на съществуването. Те са просто енергиен символ,
който ти позволява да пазаруваш, без да ти се
налага да разменяш триста грама поезия срещу
килограм хляб.

Да си поставяш финансови цели е полезно

само при условие, че знаеш предварително как
точно парите ще допринесат за осъществяването на
призванието ти.

***

Друга клопка по пътя е опасността да обър-

каш символа с приключението, което ти се иска да
изживееш.

Бързоног жребец, голяма къща, идеално тяло,

околосветско пътешествие с кораб, успешна карие-
ра и дори любовна връзка или духовно изживяване
не могат да бъдат цели сами по себе си.

Те са само средства да се сдобиеш с нещо

ново вътре в теб, с вътрешен опит.

Затова, преди да си поставиш цел, запитай се:

„Каква вътрешна потребност имам? Какво усещане
искам да изживея?”

- 23 -
 Така си предоставяш възможността да видиш
вътрешната си потребност задоволена и по друг
начин, освен по този, за който си мислил. Даряваш
си вътрешен ориентир, който ще ти позволи да
усетиш дали си направил добър избор и дали си на
път да постигнеш своята цел.

***

Твърде много едновременни мечти и желания

не водят до ясна представа за бъдещето. Затова е
необходимо да направиш извор и точно да опишеш
резултата, който искаш да постигнеш.

Най-напред елиминирай всичко, за което не

копнееш от сърце. Всичко онова, което си написал
само защото другите го притежават, а ти не искаш
да имаш по-малко от тях.

Разгледай всяко от нещата в списъка поотдел-

но и помисли дали наистина си готов да се бориш с
всички сили, за да го имаш. Готов ли си да платиш
за него с цената на усилия, труд и упорство, и при
това да се чувстваш щастлив, докато го правиш?

И най-вече, задай си въпроса доколко всяко

от тези неща е в съгласие с целта на съществува-
нето ти.

***

Когато успееш да сведеш броя на желанията

в списъка до по-малко от десет и ги подредиш по
важност, запитай се за всяко от тях:
- 24 -
 „По какво ще позная, че целта е постигната?”
„Какъв ще бъде видимият резултат?”
„Какво ще си кажа в този миг?”
„Какви ще бъдат усещанията ми?”

Много е важно описанието на крайния резул-

тат да бъде възможно най-точно. Именно то ще
залегне в основата на твоята визия.

Внимавай какво ще включиш в списъка, защо-

то са големи шансовете то да се сбъдне.

***

Представата за онова, което искаш да реали-

зираш, е толкова необходима, колкото и картинката
на пъзел от хиляда парченца, който би желал да
подредиш. Без да си видял как трябва да изглежда
пъзелът сглобен, как ще успееш да го направиш?

Ето защо твоята визия трябва да бъде пред-

шествана от подробна картина на това, което искаш
да изживееш в бъдеще. Тя би могла да бъде упо-
добена на поредица от живи образи, които да изви-
кваш в мисълта си, когато си поискаш. Тази картина
ще буди в теб положителни емоции и ще ти дава
необходимия стимул, за да успееш да я материа-
лизираш.

Тази картина ще бъде за теб съкровището,

крайната цел на твоето търсене.

Разбира се, във визията ти няма място за съм-

нение. Колкото повече чувства и увереност вложиш

- 25 -
в нея, толкова по-голяма притегателна сила ще има
тя.

Колкото по-точно си я представиш, толкова

по-бързо ще я постигнеш.
Щом твоята визия напълно се проясни в ума
ти, опиши я и я илюстрирай с картини, за да я
заключиш в себе си и да можеш да се връщаш към
нея, когато пожелаеш.
По този начин визията ти ще остава непро-
менена, докато всекидневната реалност се мени.
Всяка дума, всеки образ и всеки звук ще се
запечатат в подсъзнанието ти и ще се осъществят с
учудващи подробности, ако не губиш от поглед
съкровището, за което копнееш.

***

Когато дойде моментът да се действа, може

би няма да знаеш откъде да започнеш. Възможно е
да желаеш едновременно няколко съкровища. Тряб-
ва ли да се съсредоточиш само върху едно от тях,
загърбвайки останалите? Може ли да си позволиш
да търсиш всички едновременно?

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Но

опитът показва, че ще достигнеш най-голяма ефи-
касност, когато преследваш само една цел, като й
посвещаваш цялото си сърце и цялата си енергия.

Запитай се: „Ако имах право да осъществя са-

мо едно-единствено нещо през остатъка от живота
си, кое би било то?”

- 26 -
 Избери си именно тази цел, реализирай я и
тогава продължи нататък. Останалите ще послед-
ват.

***

С течение на времето е добре визията ти да

обхване седемте сфери на съществуването: инте-
лектуалната, емоционалната, финансовата, профе-
сионалната, физическата, духовната и сферата на
себеизявата.

Това предполага да работиш за реализирането

на няколко цели едновременно. Ала в списъка с
желанията ти трябва винаги да си наясно коя от тях
е най-съществената за теб. Ще знаеш кое за теб
представлява голямото съкровище и кои са по-
малките съкровища, когато се научиш да разчиташ
знаците в голямата книга на Света.

***

Ключът на твоя успех се крие в следното:

твоята основна цел трябва да стане за теб абсо-
лютна необходимост, да се превърне в страст.

Тогава ще ти остане само да извършиш необ-

ходимото без усилие и умора, окрилен от радостта
да следваш път, който ти е по сърце. Постави си
цели, достатъчно важни, за да ти дадат мотивация;
следвай визията си и се впусни с цялото си сърце в
търсене на съкровището.

В това е тайната.
- 27 -
 ***

Поисках от теб, когато си избираш цели, да

не мислиш как точно ще ги осъществиш. Понякога
целите са мечти, които изглеждат недостижими, но
които въпреки това се сбъдват. Всяко истинско
търсене на съкровище е такова: не бива да имаш и
най-малка идея как би могъл да го достигнеш.

Защото ако изборът ти на предизвикателство е

основан на онова, което умееш да вършиш, и ако си
в състояние предварително да изчислиш вероят-
ността да успееш, то това не е търсене на съкро-
вище, а обмислен и разумен избор и по пътя към
него те дебне скуката.

Пази своите картини на бъдещето за себе си.

Те могат да вдъхнат страх у твоите ближни, тъй ка-
то всеки мисли, че и за другите е недостижимо
онова, което смята недостижимо за себе си.

Пази се от онези, на които им се иска да те

затворят в ограничената си представа за теб. Те са
убийци на мечти, черни магове по пътя ти.

***

И най-накрая, никога не забравяй, че самото

пътуване е по-ценно от крайната цел.

Може би е писано земното ти съществуване да

завърши, преди да си намерил своето съкровище.

- 28 -
 Ако трябва да ти се случи това, желая ти да си
осъзнал огромната ценност на самия процес, водещ
към целта.

Ако се научиш да извличаш радост от осъще-

ствяването на целите си в хармония с твоето лично
предназначение, ще можеш да се разграничиш от
самия резултат.

Защото щастието е път, по който поемаме, а

не място, до което трябва да стигнем. >

Глава трета

РАЗПОЗНАВАЙ
ОПАСНОСТИТЕ ПО ПЪТЯ

Пътят, който води към съкровището, е осеян с

клопки. Именно затова малцина го изминават ус-
пешно докрай.

Дори и най-дръзкият авантюрист предвари-

телно се интересува от опасностите, които рискува
да срещне по пътя си, и взема необходимите пред-
пазни мерки.

Нека изброим тези опасности.

Знай, че Драконът от приказките никога не

прилича на Истинския дракон. Когато се изправиш
пред него, ще трябва добре да помниш кой си в
действителност и накъде си поел.
- 29 -
 ***

Съществуватдва вида заплахи: външни и

вътрешни. Тези, които идват от обкръжението ти, и
тези, дебнещи в самия теб.

Но тези две заплахи представляват всъщност

една-единствена, тъй като те съществуват само за-
щото ти им го позволяваш. Човек, който се пара-
лизира от страх при вида на змия, бива отровен от
нея. А друг човек убива змията, изпича я и я пре-
връща във вкусна храна.

Откъде идва заплахата – от змията или от чо-

века?

***

Опасностгрози мисията ти, ако нищо не се

нарежда така, както ти би желал.

Първият въпрос, който трябва да си зададеш в

такъв случай, е дали крайната ти цел е все още
ясна за теб. Защото, щом не си постигнал желания
резултат, значи твоите убеждения са били колеб-
ливи.

Казваш „да” на идеята си, но добавяш едно

„обаче...”. Тази малка думичка често представлява
всичко онова, което дели успеха от поражението –
тя показва, че ти не искаш истински онова, което
твърдиш, че искаш. Или пък че има нещо друго,
което желаеш по-силно.

- 30 -
 Когато една част от теб иска едно, а друга –
друго, по-различно нещо, запитай се: „Накъде ме
тегли сърцето, а накъде – дребнавите ми сметки,
страховете и съмненията?”

Ако един от двата избора предполага повече

любов, радост и творчество, значи там се намира
твоята награда.

***

Мнозина твърдят, че искат да имат нещо, кое-

то всъщност не искат да имат.

За да бъдеш сигурен какво искаш, помисли за

какво се бориш в този момент. Верният отговор се
проявява чрез действията ти. Ако прекарваш по
седемнадесет часа на денонощие на работното си
място, недей да твърдиш, че децата ти са най-
важни за теб, че те са твоето съкровище.

Това е само лъжа, в която искаш да убедиш

сам себе си, за да не видиш истината.

***

Мнозина са пленници на дребните удобства

на своите навици. Дори и положението, в което се
намират, да не им харесва, един глас им нашепва:
„А какво те кара да мислиш, че ще бъде по-добре?
Сега поне си в свои води, на позната територия. Я
си стой кротко тук. Не знаеш какво те чака иначе”.

- 31 -
 В зората на живота си всеки малък човек
тръгва да опознава Света с любопитството и уве-
реността на онзи, който е сигурен, че там някъде го
чака съкровище.

Ала по пътя си детето привиква да се страхува

от непознатото и започва да се плаши да не бъде
наранено.

Но как гъсеницата би се превърнала в пепе-

руда, ако се чувства парализирана от болката на
метаморфозата или страха от непознатото?

***

Друга голяма пречка представлява липсата на

ефективност.

Някои не си дават сметка, че ако получават

единствено това, което винаги са получавали, то е
просто защото продължават да правят единствено
онова, което винаги са правили.

Други изразходват огромно количество енер-

гия да плуват срещу течението и да се съпротив-
ляват с всички сили то да не ги отведе отвъд позна-
тите им граници.

Те претърпяват мъчително крушение въпреки

положените от тях усилия. За нещастие, Вселената
не ни награждава за това, че полагаме много уси-
лия.

Не усилието придава стойност на даден резул-

тат. Напротив, то е само в тежест. Усилието без ре-
- 32 -
зултат представлява безсмислено прахосана енер-
гия.

Калиграфът е достигнал майсторство именно

когато умее да създава шедьоври без усилие. Но
колко човек трябва да работи върху себе си, преди
да постигне спонтанността и непринудеността на
тръстиката, чертаеща съвършени спирали по вод-
ната повърхност?

Ако се затваряш в слабостите и ограниченията

си, те остават твои. Но по-добре е да се бориш с
тях, докато ги накараш да се пръснат на парчета.

А ако вървиш към своята цел в хармония с

личното си предназначение, каква полза има от
големи усилия? Нима нещо може да ти устои?

***

Друга опасност се крие в многословието и

замазването на очите на другите.

Има хора, които превръщат личното си пред-

назначение и най-съкровените си цели в тема на
разговор, за да блеснат пред останалите. Така те
пропиляват енергията си и се излагат на стрелите
на убийците на мечти; а понякога толкова много
дърдорят, че накрая голите думи заместват и тех-
ните действия, и осъществяването на проектите им.

Други си играят с невидимите сили, без да си

дават сметка колко болка си причиняват по този
начин. Думите притежават сила – за каквото и да
говорим, ние я привличаме към себе си. Времето на
- 33 -
някои минава само в критики и негативни мисли, а
после се чудят, че животът им не се нарежда, както
трябва.

Никой не може да се измъкне от действието на

закона, който гласи: всеки жъне онова, което е
посял.

***

Древните мъдреци са смятали, че страхът е

малкият брат на смъртта – понеже когато се страху-
ваме, ние губим връзката със същността си.

Отломките от безброй мечти са потъвали в

океана от страхове на Човечеството.

Черни дни ти предстоят, ако оставиш на стра-

ха да ръководи живота ти – понеже човек привлича
това, от което се плаши. И като се концентрира
върху онова, което не иска, той е осъден отново и
отново да го изживява.

Чрез страха ти фокусираш вниманието си към

онова, което искаш да избегнеш – и така се поста-
вяш в положението на онзи пътник, който вървял и
гледал назад и затова не могъл да избегне ямата,
зейнала пред краката му.

Страхът е лош съветник, защото вървиш ната-

тък, накъдето отправяш вниманието си – и ако се
страхуваш от нещо, знай, че то ще се появи в живо-
та ти.

- 34 -
 Ще добиваш все повече сила, смелост и уве-
реност всеки път, когато дръзваш да се изправиш
лице в лице със своя страх. Затова трябва да зна-
еш, че си по-силен от него и че си способен да
направиш онова, което си смятал за невъзможно.

Просто продължавай да вървиш напред, без

да отклоняваш поглед от целта си. Ще дойде ден,
когато страхът, този нежелан спътник, ще си тръгне
от теб завинаги.

***

Често пъти ти самият си налагаш правила и

ограничения, които саботират усилията ти за успех.

С това наподобяваш жената, която си мечтае-

ла да има пет деца, но искала да ги зачене единст-
вено по време на лунно затъмнение.

Ако се въртиш в кръг, неспособен да намериш

изход от лабиринта, спри и вдигни очи към небето.
Може би сред звездите е начертана спасителната
посока.

***

По пътя си ще стигаш до множество кръстопъ-

тища.

Ако помолиш някой минувач да ти покаже

правилната посока, може да се намериш на път към
целта на този минувач, а не към собствената си цел.
Иначе казано, ще се изложиш на риска да живееш

- 35 -
според желанието на другите. Запитай се тогава
кой управлява живота ти: ти самият или другите?

Друга опасност е изкушението да се върнеш

назад. Ако се изплашиш от дадено изпитание и му
обърнеш гръб, изпускаш шанса си да го надраснеш.
Но животът е щедър, затова изпитанието ще ти се
изпречва отново и отново, докато най-накрая усво-
иш мъдростта, която то ти носи.

Животът е неизбежна поредица от избори, в

които има повече или по-малко неизвестни. Не стой
парализиран пред несигурностите по пътя и не губи
прекалено много енергия да избираш.

Когато сърцето решава, няма място за съм-

нение. Когато главата решава, претегляйки гриж-
ливо „за” и „против”, неминуемо се отдалечаваш от
пътя на сърцето. Върби все напред, не спирай. По
пътя си ще получиш много нови знания, които
никога няма да добиеш, ако останеш на едно място.

***

Прекосяването на безбрежната пустиня е осе-

яно с изпитания за непредпазливия пътник.

Едно от най-страшните сред тях е обезсърча-

ването. Много често пътникът си представя до най-
малките подробности оазиса, на който иска да стане
господар. Но той не си задава въпроса каква е
цената, която ще трябва да плати за това.
Той вярва в летящи килимчета и добри духо-
ве, които начаса и без усилие ще изпълнят жела-
нието му.
- 36 -
 Добрите духове съществуват, но по изклю-
чение. Правилото учи, че когато наистина искаме
нещо, ще го получим. Ала трябва да сме готови да
заплатим необходимата цена.
Други пътници имат прекалено ограничена
представа за времето.
Те не си задават въпроса колко време ще им
отнеме сбъдването на желанието им. На третия ден
те вече имат чувството, че е изминала цяла
вечност. Струва им се, че никога няма да успеят, и
се обезсърчават.

Списъкът на желанията ти може би е дълъг и

ти няма как да знаеш в какъв ред ще ти се предос-
тави възможността да ги удовлетвориш.

Някои ще се сбъднат по-рано, отколкото си

очаквал. За други ще трябва да чакаш чак до
залеза на земното си съществуване. Най-важното е
да не обръщаш гръб на визията си и никога да не
преставаш да вървиш към нея.

***

Може би смяташ, че светът, в който живеем, е

прекалено суров. Струва ти се, че съдбата глези ня-
кои хора, а наказва други. Има такива, за които
всичко е лесно, и други, на които нищо не им
върви.

Ако мислиш така, значи е време да си дадеш

сметка, че трудностите, които се изпречват пред
теб, всъщност са предимство, а не недостатък.

- 37 -
 Можеш да възприемаш всяко изпитание или
преграда като проклятие. Но имаш също така и сво-
бодата да ги възприемаш като предизвикателство
или като възможност да станеш по-мъдър и по-
силен.

Алпинистът, тръгнал да покорява високия ска-

лист връх, може да се оплаче от трудностите, съз-
дадени за него от природата. Вместо това той се
радва на пукнатините и издатините, които му поз-
воляват да се изкачи успешно до върха. Той не
гледа с презрение на нито една неравност по пътя
си, дори и на най-малката, а се възползва от
всичко.

По същия начин трябва да постъпваш и ти –

да превръщаш всяка пречка в свое предимство.
Тогава за теб светът ще стане място, пълно с
възможности.

***

Друг начин да не достигнеш до целта си е да

искаш на всяка цена да успееш без чужда помощ.

В такъв случай не се чуди, ако изпаднеш в

трудна ситуация – може ли да се помогне на онзи,
който си въобразява, че разполага с всичко необ-
ходимо, че няма нужда от нищо повече? Той няма
да получи нищо повече.

Който не умее да получава, подминава – без

дори да ги забележи – даровете, поставени от Все-
лената на пътя му. Защото светът е такъв, какъвто

- 38 -
вярваме, че е. Ако не вярваме в подаръците, няма и
да видим онези, които са предназначени за нас.

Преди да се захванеш с нещо, което ти при-

лича на предизвикателство, проучи каква подкрепа
имаш. После премини към действие.

***

Възможно е по пътя си да постигнеш успехи,

които да те накарат да изгубиш от поглед своята ис-
тинска цел. Може славата да те направи надменен,
любовта – да те опияни, да вземеш миража за
истински извор и да решиш, че няма смисъл да
продължаваш търсенето си.

Ако задремеш на такова място и се събудиш

твърде късно, може би ще си станал прекалено те-
жък и несръчен, за да яхнеш отново жребеца си –
тогава лешоядите ще изкълват очите ти.

По пътя си ще срещнеш пораженците, на кои-

то всичко им се струва недостижимо, тъй като сами-
те те са се провалили във всичко. Те ще се опитат
да ти внушат своето черногледство.

Ще се сблъскаш също така и с „благоразум-

ните” хора, които ще се стремят „да те вкарат в
правия път”, понеже твоето приключение ги е обез-
покоило.

Ще срещнеш и убийците на мечти, в чиито очи

твоето съкровище не струва и пукнат грош – за тях
една пирамида представлява чисто и просто куп-
чина камъни.
- 39 -
 Те всички са препятствия, които ще надмог-
неш с лекота, ако не губиш от поглед личната си
съкровена истина.

***

Страхът от поражението може да попречи на

мечтата ти да се сбъдне, защото онова, което смя-
таш за невъзможно, всъщност става невъзможно за
теб.

Визията ти е може би много дръзка, но ако

дори малко се съмняваш в способността си да я
реализираш, то съмнението ще ти подейства като
коварна отрова. Ще се колебаеш в мига, когато е
нужно да действаш, и ще се отпускаш в дрямка,
когато трябва да будуваш.

Имало едно време човек, когото изпратили в

градината на Хесперидите да донесе свещен плод,
който да се размножи и да дари богатство на род-
ния му град. Човекът имал една година време за то-
ва. Ако не успеел, щял да бъде наказан със смърт.
Този единствен плод узрявал за една година.
Растял на огромно дърво, на недостижима височина.
Можело само да се изчака да узрее и сам да падне
от дървото. Тогава трябвало да бъде уловен преди
да докосне земята, иначе плодът щял да се пръсне
и да бъде окончателно загубен.
Човекът застанал на стража точно под плода и
зачакал. Дълго чакал. След една седмица се почув-
ствал много уморен и започнал да се съмнява, че
ще успее. „Трябва да поспя малко – казал си той. –

- 40 -
Плодът, струва ми се, още не е узрял добре. Нищо
чудно да падне чак след няколко месеца.”
Той задрямал за няколко минути и се събудил
от шума на плода, който се разбил до него.

***

И друга опасност те дебне по пътя – страхът

да не бъдеш разочарован.

Един търговец от Самарканд решил да не се

жени, докато не намери съвършената жена. Канди-
датки не липсвали, но единственото, с което той
разполагал при избора си, били миниатюрни пор-
трети върху слонова кост, изпращани от семейст-
вата на девойките. Но както всеки знае, подобни
портрети могат да се окажат лъжливи – и търгове-
цът се страхувал да не сбърка при избора си.
Затова всеки път отлагал решението си, а годините
минавали, без да се ожени.

Един ден той се разболял и тялото му наполо-

вина се парализирало – едва тогава осъзнал, че ве-
че е прекалено късно да се задоми и че никога няма
да има наследник. И всичко, за което копнеел,
изгубило смисъл.

Каквато и да е мечтата ти, бъди готов да се

сблъскаш с действителността. От прекалено застра-
ховане срещу разочарованието рискуваш нищо да
не предприемеш.

Действителността може да не се окаже на ви-

сотата на очакванията ти, а може и да ги надмине.

- 41 -
Единственият начин да узнаеш това е да имаш
куража да се решиш въпреки неизвестните.

Като не се решаваш, ти проявяваш съмнение в

щедростта на живота и се обричаш на сигурен
неуспех.

***

Ако мечтата ти оцелее въпреки крадците на

души, безкрайната пустиня, страха от неуспеха и
разочарованието, убийците на мечти, изкушението
от утъпканите пътеки и миража на илюзорния
успех, ти ще познаеш неповторимата радост на
личната реализация. Такава радост, която думите
са безсилни да опишат. >

Глава четвърта

НАУЧИ СЕ ДА ПРЕОДОЛЯВАШ
ПРЕПЯТСТВИЯТА

Не само клопки има по пътя, който води към

съкровището ти. Има също многобройни ресурси,
подкрепа и възможности, за които сега ще ти
разкажа.

Животът изглежда банален и скучен до мо-

мента, в който откриеш целта на съществуването си
или пък си избереш едно или няколко предизви-
кателства. Доскоро си седял спокойно на брега на
- 42 -
реката в полусънно състояние, а изведнъж си се
метнал в кану и си се понесъл надолу по буйното
течение.

От този момент ти се е наложило да гребеш,

за да направляваш лодката си. Минал си през опас-
ни течения, водовъртежи, подводни скали и плит-
чини.

И може би си забелязал, че една особена бла-

годат те съпровожда във всичко и че винаги успя-
ваш да намериш необходимите ресурси и сили, за
да издържиш успешно всяко изпитание.

Дни и месеци са изминали, откакто си пред-

приел това пътуване по реката – и ако си имал ку-
ража да продължиш напред, мускулите ти са заяк-
нали. Това, което някога ти е изглеждало трудно,
вече не е.

Учил си се от делата си. Давайки, си получа-

вал. И е дошъл денят, когато, макар и да не си изгу-
бил от поглед своята крайна цел, направляването
на кануто по реката между скалите, се е превър-
нало за тебе в чисто удоволствие. Водните пръски,
свежият въздух, дивите животни, играещи по брега,
променливото небе: всичко това за тебе сега е
истинско вълшебство и ти за нищо на света не би го
заменил с предишната си дрямка на брега.

И си спомняш думите: Щастието е път, по кой-

то поемаме, а не място, до което трябва да стигнем.

***

- 43 -
 Има едно основно условие, което трябва да
спазиш, за да можеш пълноценно да се възползваш
от подкрепата на Вселената: и то е да се отдадеш
на своето търсене от цялата си душа. Да се отдадеш
от цялата си душа означава да създадеш необ-
ратима ситуация. Ако не е необратима, винаги ще
се чувстваш изкушен да се върнеш към предишното
си състояние. Една част от енергията ти ще те
тласка напред, към визията ти, докато другата ще
те дърпа назад.

Само когато се отдадеш изцяло, загърбвайки

всяка възможност за отстъпление, Провидението ще
бъде с теб.

***

В досегашните ми напътствия избягвах да

говоря за това как визията ти ще се реализира,
макар и вероятно да не разполагаш с необходимите
средства.

Многократно ти бе казано, че Провидението

ще те подкрепя. Но какво е Провидението и как да
потърсиш помощта му?

Истината е, че създавайки визия, прекалено

отдалечена от сегашното ти положение, ти предиз-
викваш възникването на проблем. Сега, когато же-
лаеш повече от всичко визията ти да се реализира,
настоящата ситуация ти изглежда нетърпима.

Хубавата новина е, че това разминаване меж-

ду реалността и мечтата ще породи в теб напре-
- 44 -
жение, което ще стимулира енергията и творческите
ти способности до степен, каквато дори не си
допускал. Самият дискомфорт, самото несъответст-
вие ще задвижи и в теб, и извън теб неподозирани
сили и възможности.

И така, Провидението ще бъде сътворено от

самия теб, стига само да съумееш да се задържиш в
това състояние на „липса” спрямо онова, което
представлява целта на съществуването ти.

Има и други, по-мистериозни прояви на Про-

видението. Така е, например, когато някому липсва
и един грош, за да осъществи мечтано пътуване – и
намира цяло гърне със сребро, заровено в
градината.

***

Вече ти бе казано, че е нужно да опишеш це-

лите си, да ги илюстрираш с картини, да ги под-
хранваш с цялата сила на въображението си. Резул-
татът от тази мисловна картина е, че по този начин
се задвижват енергии, които действат в твоя полза
– и те могат най-неочаквано да направят така, че
мечтата ти да се сбъдне.

Няма нещо, което да съществува на тази земя

и да не е било създадено два пъти – веднъж в нечие
въображение и втори път в материалния свят.

Не можеш предварително да узнаеш колко

време и колко труд ще изисква материализирането
на твоята визия. Ще разбереш това едва когато тя
се реализира. Но едно е сигурно: не трябва да се
- 45 -
отказваш, каквото и да се случва. Помни още, Про-
видението понякога прави така, че реализирането
на дадена цел става с минимални усилия и за
минимум време, „като по чудо”.

***

Ако мечтата ти се сбъдне незабавно, може би

ще си кажеш: „Но как така? Нали щастието е не в
самото сбъдване, а в пътя към него?”

А не ти ли е идвало наум, че тази твоя мечта е

била просто даден етап по пътя ти към някоя друга,
по-голяма мечта? Че твоята визия е част от друга,
по-мащабна визия?

Това, което ни ограничава, е нашата неспо-

собност да осъзнаем собственото си величие. В теб,
както и във всяко човешко същество, има такъв за-
пас от способности и възможности, че е невъзможно
да бъде изразходен в рамките на един човешки
живот.

Няма да смогнеш да реализираш целия си по-

тенциал и ограниченията ще отстъпват пред теб
всеки път, когато правиш крачка напред.

А какво те чака отвъд звездите?

***

По времето, когато дядо ми подготвял за

първи път керван, с който да откара на продан овце

- 46 -
и камили отвъд река Ефрат, парите били измислени
с цел да бъдат улеснени размените.

Оттогава насам златото е най-добрият приятел

на човека, но също и най-страшният му враг.

Може би се питаш каква роля да отредиш на

парите в преследването на твоите мечти. Да се
стремиш ли да ги умножаваш, или пък да ги прези-
раш? Лесно ли ще попаднат в теб, или ще ти се
наложи да се трудиш с пот на челото, докато ги
спечелиш?

Може би сбъдването на някои твои мечти ти

изглежда невъзможно без наличието на пари. Но ще
сгрешиш, ако пренесеш цялото си внимание към
въпроса как да спечелиш тези пари, вместо да
останеш съсредоточен върху своята визия. Парите
са само средство. Можеш да сполучиш в това, което
искаш, и с други средства, освен парите – такива,
за които дори не ти е хрумвало. Но едно е сигурно –
ако презираш парите и им обръщаш гръб, те няма
да дойдат при теб.

Няма да дойдат също и ако презираш себе си.

Извиси представата за това, което смяташ, че за-
служаваш; цени по-високо всичко, което предприе-
маш, и ще видиш как парите ще започнат да прииж-
дат към теб.

***

Начинът, по който оценяваш сам себе си,

оказва постоянно влияние не само върху финан-
совото ти състояние, но и върху успеха ти въобще.
- 47 -
 Как можеш да бъдеш сигурен, че действително
заслужаваш всички хубави неща, които срещаш по
пътя си? А не е ли истинска лудост да отвориш
стрида, да видиш вътре красива перла и да не я
вземеш? Нима съдбата щеше да сложи тази перла в
ръцете ти, ако не я заслужаваше?

Приемай манната небесна, която понякога па-

да в краката ти, и моля те, престани да се питаш
дали я заслужаваш и дали тя е добра за теб. Може
да се чувстваш недостоен, а при все това да си за-
служил даровете на живота. Тези дарове са ти
дадени, за да ти позволят да се включиш по свой
уникален начин в Творението.

***

По пътя си ще имаш нужда от много дързост и

самоувереност. Но никой не се ражда с окончателна
доза увереност в себе си. Тя е като мускулите – ако
не я развиваш, закърнява.

Най-добрият начин да развиеш вярата в себе

си е да поемаш рискове. Тази дейност рядко е при-
ятна, тъй като предполага да сториш нещо, в което
не те бива много или пък което не ти е присъщо.

Хората, които не търсят съкровище, избягват

да поемат рискове. Те издигат около себе си кре-
постни стени, които да ги предпазват от Неочак-
ваното. Ала същите тези стени ги ограничават и ги
превръщат в затворници.

Да поемеш риск означава да вярваш в себе си.

Поемеш ли малък риск и пожънеш ли успех, тогава
- 48 -
ще си готов да поемеш и по-голям риск. Трябва да
се стремиш да вършиш онова, от което се страху-
ваш, тоест точно обратното на това, което би искал.
Целта е да достигнеш пределните си граници и да
преминеш от другата страна.

Всеки път, когато проявяваш тази смелост, ти

ще умножаваш своята вяра в себе си – защото ще
откриеш, че си способен на хилядократно повече,
отколкото си допускал.

А ако не се опиташ, как ще разбереш това?

***

В момента, когато си определяш цел, може би

изобщо няма да знаеш по кой път трябва да пое-
меш.

Тогава ще бъдеш в ситуацията на Мехмед, па-

стир от Арабската пустиня, който един ден решил
да отиде да види морето. Никой от неговото племе
не знаел къде се намира то, така че Мехмед нямал
представа в каква посока да поеме.

Един сляп просяк му разказал, че солта, която

се продавала на пазара, идвала от морето, и че там
имало големи бели птици, които надавали силни
крясъци.

Затова Мехмед се отправил в посока, обратна

на тази, от която идвали керваните със сол. Понеже
бил чувал, че всички реки се вливат в морето, той
поел по течението на първата изпречила се на пътя

- 49 -
му река. Но се оказало, че тя се губи някъде из
пустинните пясъци.

Ала той не се отчаял и потърсил други знаци:

герданче от мидени черупки на врата на девойка;
сушена риба, изложена в пазарски дюкян; малко
корабче-играчка в ръцете на дете.

И ето че един ден той дочул силните крясъци

на чайките, усетил примесения в бриза силен мирис
на сол и най-накрая очарован се изправил пред
необятната морска шир.

Именно тези късчета информация по пътя на-

ричаме „знаци”. Всеки от тях бил различен и
въпреки това всички те били свързани с морето. За
Мехмед те имали смисъл само защото той търсел
морето. Те нямало да имат никакво значение за
него, ако например желаел да намери оазис сред
пустинята.

***

Свойствено за знаците е, че се разгадават

трудно. Един знак може да има определено зна-
чение за даден човек и съвсем различно – за друг,
в зависимост от това, което всеки търси.

Затова не бива да оставяш други да търсят и

разгадават знаците вместо теб. Трябва да се нау-
чиш да вършиш това сам.

Колкото до вътрешните знаци, отново един-

ствен ти си в състояние да ги усещаш и интерпре-
тираш. Това е съвсем просто: правилното решение
- 50 -
винаги е съпроводено от усещане за лекота. Спор-
ното или лошо решение пък поражда напрежение.
Ако главата ти казва, че решението е правилно, а
стомахът – че не е, слушай стомаха си, тоест своята
интуиция.

Бъди внимателен и не смятай предварително,

че даден знак е маловажен. Птица в небето може да
ти покаже толкова неща, колкото и товар сушена
риба.

Понякога знаците лъжат – като онази река,

която изчезвала в пясъците. Подобно събитие те
подканва да бъдеш предпазлив, а не да губиш
доверие в знаците.

Ала най-ценната информация ще откриеш в

отговорите, които ти дава Вселената. Ти не правиш
и крачка, без да предизвикаш ехо – добре е да се
вслушваш в него. Няма по-добър начин да разбереш
дали на дъното на някой кладенец има вода от това
да хвърлиш в него камъче и после да нададеш ухо
дали при падането му ще се чуе „цоп”.

***

Ако се окажеш замесен в трънлив проблем,

запитай се: „В кое предупреждение пропуснах да се
вслушам?”. Ще видиш, че при всички случаи е
имало знаци-предвестници, които си подминал и
които биха могли да те подготвят за изпитанието
или дори да ти помогнат да го избегнеш.

Много е важно да усвоиш това знание. В про-

тивен случай – ако не умееш да използваш инфор-
- 51 -
мацията, която Вселената ти дава – си осъден отно-
во и отново да повтаряш едни и същи грешки.

Помни, че трябва сам да намериш отговорите

– което ще рече, че никъде, където и да било, не
съществува човек, който да ги знае по-добре от теб
и да може да те упъти. Животът е твоят наставник.

Ловецът на мечти може да ти помогне да

изясниш визията си. Той би могъл дори да те „научи
как да се учиш” от самия живот. Но не разчитай на
него да те направлява при всяка стъпка. Ако е
добър в занаята си, той ще те посъветва сам да
хвърлиш камъчето в кладенеца, за да провериш има
ли вода на дъното.

***

Няма път, който директно да извежда към

целта.

За да достигне брега, морякът трябва да на-

сочва корабните платна в зависимост от вятъра. Ня-
кой, който нищо не разбира от ветроходство и гледа
от сушата, може да реши, че той извършва мно-
жество излишни заобиколки. Но морякът ще стигне
до своята цел единствено ако през цялото време
коригира курса си спрямо вятъра.

Така и ти трябва да се научиш да направля-

ваш платната си в зависимост от вятъра, служейки
си с въздушните течения. Това предполага да зао-
бикаляш, ако вятърът промени посоката си или пък
ако се натъкнеш на подводни скали.

- 52 -
 Това важи и за визията ти. Толкова често ще
ти се иска да се насочиш право към целта! Тя ще ти
се струва така близо, а ще се налага да правиш
толкова завои! Абсурдно е да не обръщаш внимание
на подводните скали, които са като изпитанията в
живота ти. Осъзнай какво се случва, изправи се
срещу изпитанието, надмогни го и то ще остане
далеч зад теб. Опитай се да извлечеш удоволствие
от заобиколките и помисли за всички онези, които –
поради своето нетърпение – са се изтощили до
смърт и са претърпели корабокрушение, защото не
са се научили да разбират езика на морето. Те са се
съпротивлявали срещу течението, борели са се със
скалите и не са успели да танцуват с вятъра.

***

Способен си да постигнеш много – при усло-

вие, че вярваш в себе си и визията си. В историята
на човечеството има примери на хора, осъществили
неща, които са изглеждали невъзможни в очите на
съвременниците им. Затова не слушай онези, които
ти казват, че е невъзможно да постигнеш това или
онова. Те просто проектират върху теб своята соб-
ствена ограничена представа за тях самите и за
творението.

Можеш, ако вярваш, че можеш.

Да не би да си мислиш, че първият човек,

дръзнал да премине отвъд Херкулесовите стълбове,
е знаел какво го очаква? При все това, той е
действал така, сякаш вече е познавал страната на
абаноса и слоновата кост. Тръгнал е, все едно е

- 53 -
знаел накъде отива и сякаш е бил сигурен, че ще
стигне благополучно там. В противен случай, никой
не би приел да го последва.

Поеми по пътя си дръзко и действай с увере-

ност докрай. Именно по този начин от незапомнени
времена човечеството е извършвало всеки свой
подвиг.

***

Може би се питаш дали е необходимо да

имаш предварителен план за действие, за да уве-
личиш шансовете си за успех в търсенето на своето
съкровище.

Персийският цар Дарий сънувал, че изгражда

отново прословутите висящи градини на Семира-
мида във Вавилон. Архитектите му вече били готови
с всички планове и царят бил започнал да набавя
материалите, за да осъществи делото, чийто образ
омагьосвал съзнанието му.

Но той не бил предвидил обстоятелството, че

грък, наречен Александър, ще му отнеме трона.

Да си направим план е добър начин да вземем

целите си на сериозно и да си набавим необходи-
мите ресурси, за да ги осъществим. В действи-
телност обаче плановете никога не се реализират
точно по начина, който сме предначертали.

Ако се съобразяваш с това, когато си правиш

планове, шансовете ти за успех значително ще се
увеличат.
- 54 -
 ***

Посъветвах те да не превръщаш своята визия

в банална тема за разговор. Това обаче не означа-
ва, че трябва да пазиш в тайна целите си завинаги
и от всички.

Всъщност, има един период, в който визията

ти е уязвима, тъй като ти още не си сигурен в себе
си и можеш да станеш жертва на убийците на
мечти. Но когато визията ти вече е пораснала вътре
в теб и е станала достатъчно силна, можеш да
говориш за нея, за да си набавиш необходимата
подкрепа.

Друга причина да говориш за нея е да се

убедиш – преди да започнеш да действаш, – че
решението ти няма да навреди на онези, които са
пряко засегнати от него.

Може би сред близките ти има някой, с когото

си приличате по дух и който ще съумее да те
окуражи в твоето дирене. Помни, че добрият
приятел не е онзи, който твърди, че знае по-добре
от теб какво трябва да правиш. Той е онзи, комуто
вярваш, когато заявява, че е сигурен в твоите
способности и успех.

Шансовете ти ще се увеличат, ако има дори и

един човек, на когото имаш доверие и който вярва
в теб.

***

- 55 -
 Когато се оглеждаш наоколо и виждаш по-
стигнатото от другите, може би се питаш съще-
ствува ли тайно средство, което да позволи и на теб
да пожънеш подобни успехи.

Казаното дотук ти разкри голяма част от тези

тайни, за да се включиш на свой ред в кръжеца на
Творците като талантлив и отговорен член.

Но има нещо, върху което не наблегнах доста-

тъчно – постоянството.

През хилядолетията е имало безброй примери,

илюстриращи този принцип. Ти навярно вече си чу-
вал историята за търсача на изумруди от Голконда,
който прекъснал търсенето си само на два пръста
разстояние от чудния камък, което пък направило
заместника му неизмеримо богат.

Успехът ще бъде твой само при условие, че

никога не се отказваш. Трябва да бъдеш сигурен, че
винаги, когато пред теб се затваря една врата,
друга се отваря.

Ако потърсиш от някого помощ и той ти отка-

же, не го приемай лично – продължи да търсиш,
докато получиш онова, което искаш. Всеки път, ко-
гато ти казват „не”, но въпреки това продължаваш
напред, ставаш по-силен.

Никога не слушай тихия глас вътре в теб, кой-

то ти нашепва: „Няма да успееш”. Това не е твоят
глас, а гласът на убийците на мечти, който само
това чака – да бъде чут. Моментът, когато се чувст-

- 56 -
ваш най-обезкуражен, е може би този, в който се
намираш най-близо до целта.

Не се отклонявай от първоначалното си наме-

рение. Изправяй се след всяко падане. Бъди търпе-
лив и упорит. Черпи сили от личното си призвание
и подхранвай визията си. И ще бъдеш сред онези,
на които си се възхищавал.

***

Може би в един момент ще се изкушиш да из-

оставиш търсенето на съкровище, защото някои
проблеми ще ти се сторят непреодолими. Ще си ка-
жеш: „Не си струва. Прекалено високо се прицелих.
Не е възможно да успея”.

Много пъти виждах хора да се давят по тази

причина в чаша вода. Те прекарваха живота си в
претопяване на олово, за да го превърнат в злато, а
трябваше просто да продадат оловото. Знай, че за
всеки проблем има решение. Но не можеш да се
надяваш да разрешиш какъвто и да било проблем с
умствената нагласа, която го е създала.

Научил си се да постоянстваш въпреки мно-

жеството претърпени неуспехи. Това обаче не озна-
чава да продължаваш неуморно да се блъскаш в
стъклото като попаднала в клопка муха. Щом по-
втаряш и повтаряш едно и също нещо и то не дава
резултат, опитай с друго средство.

Знай също, че решението на проблема трябва

да е по-голямо от самия проблем. Голяма риба не се

- 57 -
хваща с малка примамка, и не очаквай възрастен
човек да се побере в детска люлка.

***

Добър начин да постигнеш успех е да съсре-

доточиш енергията си върху онова, което зависи от
теб.

Спомням си за един щедър човек, който, за-

връщайки се от свое пътуване, не преставал да съ-
нува кошмари за бедите, които сушата причинила в
една южна провинция. Той се чувствал нещастен,
че не може да направи нищо за съдбата на всички
онези измършавели от глад дечица, които видял
там.

И същото време хора от селото дошли да поис-

кат неговата лепта, за да поправят дигата край
реката. Но той отказал, защото бил прекалено раз-
тревожен за съдбата на умиращите от глад деца на
юг.

Неговата къща била първата, която придошла-

та река отнесла.

Много хора се тревожат за проблеми, върху

които не могат да имат никакво влияние, а зане-
маряват онези, чиито разрешение зависи от тях.
Водещият принцип би трябвало да е точно обрат-
ният – започни от това, което зависи пряко от теб.
Резултатите, които ще пожънеш, неколкократно ще
увеличат твоето влияние.

- 58 -
 Ако беше следвал този принцип, човекът, за
когото разказах, можеше един ден да промени
коритото на реката в селото и да насочи водите й
към бедстващата южна провинция, спасявайки я по
този начин от сушата.

***

Вселената е предоставила на човека възмож-

ности, които и до днес никой не е успял да из-
следва основно. Във всекидневието си ние изпол-
зваме една съвсем малка част от съкровището,
скрито в нас.

Ние се раждаме различни – с толкова раз-

нообразен потенциал, каквато е разликата между
почвата, подходяща за лозови насаждения, и
почвата, годна за житни култури.

Нямаш повод за радост, ако наследиш плодо-

родни земи и не ги използваш целесъобразно. В теб
може би се крие талантлив музикант или способен
градинар? Зародишът на този дар ти е даден от
Вселената. Но ако не го развиваш, по-добре за тебе
е било да се родиш без ръце.

Ако не използваш потенциала си, той не стру-

ва и пукната пара, загубен е. Дори е още по-лошо,
защото остава препречен в гърлото ти и ти при-
чинява болка.

Твоя задача е да развиваш и умножаваш даро-

вете, дадени ти от Вселената. Колко пъти си обръ-
щал гръб на добри съвети и не си ги използвал, за
да подобриш поведението си?
- 59 -
 Ако инвестицията ти не се проявява като про-
мяна в живота ти, то тогава е била напразна.

***

Напредвай в живота, щастлив от изненадите

по пътя и уверен в успеха си. Поставяй си цел, без
обаче да се вкопчваш в крайния резултат.

Може би не осъзнаваш, че е щастие да съще-

ствуваш, и е мъдро от твоя страна да изпитваш бла-
годарност за това.

Чувството на благодарност е част от радостта

да си жив. Ако почиташ някой Бог, стори му поклон
според обичайния за тебе ритуал. Ако пък не си
вярващ, то въздай своята благодарност към Вселе-
ната. Тогава ще познаеш онова, което наричат „бла-
годат”, и благополучието ще се излее върху теб. >

Глава пета

ОТВЪД ЖЕЛАНИЕТО — МЪДРОСТТА

Може би си забелязал, че не е достатъчно да

се осъществят най-амбициозните ти мечти, за да
бъдеш щастлив.

Може да си постигнал това, за което си мечтал

още в детството, може да си преодолял всички
препятствия и въпреки това да чувстваш в себе си
- 60 -
огромна празнота. Липсва ти нещо, а не знаеш
какво. Смисълът, който си открил за себе си, се е
оказал не толкова дълбок, колкото си предполагал
– и започваш да се питаш дали няма някакъв
Смисъл отвъд смисъла.

Когато човек вярва в Бог или – още по-добре

– когато познава Божественото, той има отговор на
въпроса за най-дълбокия смисъл на човешкото
съществуване.

Но Божественото може би за теб представлява

една голяма тайна, която не си готов да разбулиш.

Не се тревожи. Има друг път за онези, които

не чакат Истината да дойде чрез просветление сви-
ше. Още от най-дълбока древност – от времето, ко-
гато всесилни богове са царували над земята – чо-
векът е съумявал да намери нужните му отговори,
без непременно да разчита за това на външни сили.

Тази Мъдрост днес е актуална повече от

всякога.

***

Но що е Мъдрост? Мъдър е онзи, който е по-

стигнал истинско познание за себе си, за другите и
за света. Но само наученото в книгите никога не е
достатъчно за постигането на такова познание. То
идва като резултат от жизнения опит – стига само
да умеем да се учим от живота. Затова мъдреците
често са изобразявани като старци с дълги бели
бради.

- 61 -
 Има прочее Мъдрост, характерна за всяка въз-
раст в човешкото съществуване. Мъдростта на мла-
дия е в дързостта и в поемането на рискове. Мъд-
ростта на зрелия човек е в отговорността и твор-
ческите способности. За по-възрастния, тя е във
ведростта и в способността да споделя наученото.
Затова не можем да кажем кой е най-мъдър. Но за
да постигнем Мъдростта, присъща за всяка възраст,
трябва да спазваме някои принципи.

***

Питаш ме дали ти е необходим Учител по

Мъдрост.

Отново ще ти кажа, че животът е истинският

ни Учител. Или пък смяташ, че вече си усвоил всич-
ки уроци, които животът е могъл да ти предложи?

За някои това са уроци по оцеляване в об-

становка на насилие, жестокост, неправда и бед-
ност. Те са научили тези уроци и са останали живи,
но не са намерили щастието.

Спомни си, че един знак може да бъде раз-

четен по различни начини в зависимост от целта и
намеренията ти. Ако пред очите ти пребият някого
до смърт, това събитие може да те подтикне да ста-
неш безмилостен воин или да се посветиш на
каузата на онеправданите – или пък просто да ре-
шиш, че не си там, където трябва, и да се преме-
стиш да живееш другаде.

- 62 -
 За да разбереш кой е правилният измежду ня-
колко възможни пътя, запитай се кой от тях служи
най-добре на живота.

***

Не допускай грешката да вярваш, че ловецът

на мечти, помогнал ти да излезеш от заблудата и да
изясниш визията си, може да бъде също така и твой
Учител по Мъдрост. Той е ни повече, ни по-малко от
зъболекаря, който е облекчил болката ти, или от
дърводелеца, който ти е поправил покрива.

Да намериш своя личен Учител по Мъдрост е

рядък дар, спохождащ само онзи, който е готов за
него. Защото възможно е да си го срещал вече и да
не си го разпознал.

Учителят ти по Мъдрост е някой, изминал пътя

преди тебе. Той може да те отведе само до мястото,
до което сам е стигнал. А ти може би си призван да
стигнеш по-далеч от него.

Не очаквай прочее той да те научи на онова,

което сам е разбрал от живота – той знае, че за
тебе от това няма да има никаква полза.

Не е ли напразно да прочетеш десетки трак-

тати, посветени на милосърдието, ако страданието
на твоя враг не буди в сърцето ти жалост?

***

- 63 -
 Единственият начин да намериш своя Учител
е да си внимателен към знаците по пътя и да слу-
шаш сърцето си.

Най-малко две условия е необходимо да бъдат

изпълнени: Учителят ти трябва да притежава нещо,
което и ти би желал да имаш, и ти трябва да се
чувстваш в негово присъствие в пълна безопасност,
Тоест, необходимо е да си убеден както в неговата
абсолютна доброжелателност към теб, така и в
способностите му да ти посочи пътя.

Доверието ти към него е от огромно значение,

тъй като да имаш Учител по Мъдрост не е лека
задача. Ако решиш да следваш напътствията му,
той ще те въвлече във вихър, който ще те разтърси
до основи. Непрестанно ще те подтиква да надми-
наваш себе си и собствените си ограничения и да
вършиш дела, с които на теб никога не би ти хрум-
нало да се заемеш. Но във всеки един ... момент ти
имаш свободата да спреш, за да си починеш или за
да направиш равносметка, да избереш нов Учител
или пък да решиш да продължиш пътя си без Учи-
тел.

Именно по това се познава истинският Учител

по Мъдрост: той никога не би превърнал ученика си
в слуга или в зависимо същество.

Напротив, би се радвал ученикът му да става

все по-самостоятелен и любовта му би го съпът-
ствала дори когато го види да се отдалечава и да
лети свободно със собствени криле,

- 64 -
 Но ако усети, че ученикът му баби напредъка
си и се спотайва, само и само да остане по-дълго в
полите му, той най-безцеремонно ще го изхвърли от
дома си.

***

Не можеш да усвоиш Мъдростта, без да дей-

стваш, защото материалната Вселена е огромно по-
ле на действие.

Огледай се: нима небесните тела са непо-

движни? Нима растенията спират растежа си? Не се
ли променят дори и скалите под въздействието на
вятъра, водата, въздуха и огъня?

Когато осъзнаеш целта на съществуването си

и действаш в съгласие с нея, то със сигурност си
поел по пътя на Мъдростта. Защото в природата на
човека е да реализира мечтите си в материалния
свят – спонтанно и без усилие – тъй както в приро-
дата на портокаловото дръвче е да ражда порто-
кали, а на орела – да бъде господар на небето.

Лудост е орелът да иска да бъде костенурка,

портокаловото дръвче да се опитва да ражда кай-
сии, а някой да упражнява професията на баща си
без любов, само защото се чувства длъжен да вър-
ши това.

***

- 65 -
 Съществен етап по пътя на Мъдростта е да
осъзнаеш, че не крайната цел е най-важна в тър-
сенето на съкровище.

Някога знатните красавици пращали своите

Рицари да се сражават с дракони. Но крайната им
цел не била слава и нямам спомен някой дракон да
е бил по-славен от друг.

Всъщност – днес вече можем да го кажем –

дракони не съществуват. Това, срещу което Рица-
рите се сражавали, бил страхът от неизвестното. Те
подлагали на изпитание способността си да над-
могнат своите ограничения. И се връщали по-мъд-
ри, понеже осъзнавали, че всеки залог е еднакво
важен, тъй като на везната винаги се поставя соб-
ствената Същност.

Затова няма смисъл да се питаш дали търсиш

истинското съкровище, колко време ще продължи
твоето търсене и какво ще правиш след това. Важ-
ното е да търсиш от цялото си сърце – и то съкро-
вище, което има смисъл за теб, а не такова, което
спира развитието ти, раздувайки твоето его. Няма
търсене, което да е по-велико или по-благородно от
някое друго. Дали ще си първата жена, стъпила на
Луната, или пък ще се научиш да говориш, без да
заекваш, са две мисии с еднаква ценност за Душата
на Вселената – стига да спомогнат изпълнителите
им да станат по-добри.

***

- 66 -
 Като следваш пътя си, ще се научиш да по-
знаваш законите, които управляват Вселената, и да
действаш съобразно с тях.

Никой разумен човек не би се противопо-

ставил на настъпването на прилива и отлива, пито
на процеса на дишането, който изхвърля от орга-
низма нечистия въздух, за да го замени със свеж.

И все пак колко от съвременниците ти се хва-

лят, че могат да получават, без да дават; че са в
състояние да оздравеят, без да се пречистят; или
пък че са способни да бъдат щастливи, без да
обичат?

***

Пътят на Мъдростта води към Любовта, а

именно в Любовта е пълнотата.

Може би вярваш, че страстната любов е най-

голямата лудост и че тя може да доведе до най-
лоши крайности. Така е, понеже тази любов прели-
ва от енергия като отприщена река, помитаща всич-
ко по пътя си.

Въпреки това Любовта, както и водата, винаги

съдържа зародиша на един по-добър живот. Тя е
заложена във всеки, подобно на искрица жар, която
угасва едва когато животът напусне тялото.

При някои тази искрица се превръща в ярък

пламък, който стопля и осветява всичко наоколо.

- 67 -
При други остава скрита дълбоко в ледения въглен,
който им служи за сърце.

Щастието не съществува без любов. Любовта е

началото и краят на всеки живот. Без нея човечест-
вото нямаше да устои и щеше да изчезне.

Благодарение на нея ти можеш да допринесеш

за братството между хората – с толерантност към
различията и като гарант за развитието на чове-
чеството към по-висша цивилизация.

***

Никой не може да твърди, че знае отговора

на всички въпроси. Колкото по-далече отиваш по
пътя на мъдростта, толкова повече се доближаваш
до неразгадаемата тайна на Вселената.

Ще се научиш да водиш диалог със съмне-

нието и да възприемаш несигурността и многознач-
ността като възможности за развитие.

Ще се научиш да напредваш извън утъпканите

пътеки, да оползотворяваш дори и противоречивата
информация, да утоляваш жаждата си от всеки из-
бор и да намираш повече от един отговор на всеки
въпрос.

Ще надмогнеш ограниченията на времето, ще

бъдеш способен да се носиш по гребена на вълната
от чист потенциал... И може би отвъд хаоса ще
получиш дарбата да се слееш с Единството на
Цялото. >

- 68 -
 ПОСЛЕСЛОВ

Благородният бедуин бе говорил дълго, с мек

глас и без сянка на колебание, сякаш четеше на-
право в Душата на Вселената.

След това той замълча, потънал в мислите си,

като че ли медитираше. Почувствах, че наближава
моментът да си кажем сбогом, и това ме натъжи. В
продължение на часове бях слушал неговите слова
в състояние, подобно на блажен транс. Толкова
спокойствие и мъдрост се излъчваха от този човек,
че бих желал да остана завинаги с него.

Той долови тъгата ми и каза:

„Сега вече знаеш как да осъществиш Личната

си Легенда. На теб се пада задачата да предадеш
това учение на всички онези, които са готови за
него. Върни се в родината си, която пулсира в
ритъма на времето и Историята, на вълнението и
дори хаоса на относителната реалност. Сега знаеш,
че в Сътворението ти имаш своя специфична
задача. А ако ти потрябва Мелхиседек, винаги
можеш да ме намериш в измерението, което е извън
времето и пространството.”

Вълнуваше ме един последен въпрос, и реших

да му го задам. „Кой всъщност е Мелхиседек?”
Гласът му отекна по странен начин в тишината на
нощта. Звездите навън блестяха. Преводачът ми
предаде:

- 69 -
 „Аз съм Алфата и Омегата, Първият и
Последният, Началото и Краят, Аз съм царят на
Солим, велик жрец в служба на всемогъщия Бог.
Постигнах мъдростта от незапомнени времена.
Моите слова, както и твоите, създават реалността,
като я пораждат и направляват. Идвам от дълбините
на времето, за да напоя душите в сърцата на хората
със Словото си. Пазя съществуването си И тайна и
се показвам само на онзи, който ме търси с любов,
защото именно любовта поражда мъдростта.

Моето учение се предава от уста на уста и аз

действам чрез онези, И чиито образ се въплъщавам,
за да достигна до вас. Днес ти се явих под образа
на бедуин, утре може би като сервитьор в бар,
служител в кметството или начален учител. Такива
са способностите ми на Посветен и на Маг.

Предадох за пръв път учението си на Авраам

по времето, когато бих Велик жрец в Храма и
родоначалник на велика династия магове и ловци
на мечти. Ако следваш напътствията ми, ще се
научиш да приемаш и други учения, които
постепенно ще ти разкрият съкровената същност на
твоята истинска природа. Където и да се намираш,
ако ти потрябвам, само ме призови, и аз незабавно
ще се отзова. А сега бъди благословен в името на
милостивия Бог.”

След като завърши речта си, Мелхиседек

царствено се изправи. В полумрака зърнах на врата
му масивна златна огърлица с древен рисунък,
която досега бе останала скрита под вълнения му

- 70 -
плащ. Той се отдалечи към шатрите, без да се
обръща назад.

А аз притиснах към гърдите си бележника, в

който бях записал думите му – словата, които ти
току-що прочете.

Бъди благословен в името

на милостивия Бог!

Alain Houel, Découvrir et réaliser sa raison d'être: Traité de

Melquisédec, 1997

Книгата четете благодарение на Д.К.

- 71 -