Петър Клисаров

http://www.klissarov.eu

Тази книга е издадена под:

Creative Commons License 4.0 International Peter Klissarov
 3

Ще се ЗАЗяпаш
ВНИМАНИЕ: За да влезете ви трябват бели дрехи и обувки с бели
подметки.
А за да прочетете – настроение, отворено съзнание
и кураж да мечтаете.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

4
 5

Историята на един бизнесмен,

неговото хоби и уменията му да прави нещата както трябва

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

З а да си купите кола по времето на комунизма, трябваше да оти-

дете в единствения продавач – ДСО (държавно стопанско обе-
динение) „Мототехника“, да се запишете, да платите първоначал-
на вноска от 900 лева, след което да си отидете. Наставаше голя-
мото чакане. След 4–5 години тревоги, надежди и мечти можеше
да станете горд собственик на автомобил марка ЗАЗ, изработен в
далечното Запорожие в братския СССР.
За по-младите това звучи като приказка от 1001 нощ, но за
хората, помнещи онова време, това правило си бе болезнена ре-
алност. Покрай тоягата народните управници от времената на
реалния социализъм не забравяха и за моркова: пускаха по една
кола сред месечните печалби от държавната лотария. Така десет-
ки хиляди българи си купуваха билетчетата на късмета, който
спохождаше само един от тях – щастливеца, спечелил ЗАЗ-а само
за 50 стотинки.
Но нашата история не е за страстите и мечтите на хората по
онези времена. Нашата история е за страстите и мечтите на един
човек, който години по-късно, през 2000 г., вижда този бисер на
съветското автомобилостроене и любовта му към него пламва от
пръв поглед. Този човек съм аз. Без да се записвам и да чакам, без
да залагам на късмета си и да си купувам лотариен билет, аз се
сдобих със същата тази кола срещу солидната сума от 150 лв.

Това е къщата в село

Студена където нашия
герой е прекарал в
дълбок сън 22 години

6
 7

Автомобилната
Пепеляшка в дома на
мащехата си

Въпросното возило действително било спечелено с лотариен

билет от първите си собственици през 1968 г. – годината, в която
съм се родил, за да се окажа от един набор с него. Десет години то
радвало и возило безаварийно, но било спряно от движение през
1978 г. и паркирано в гараж в село Студена, където останало в заб-
вение цели двадесет и две години. Но късметът е странно нещо
– тръгне ли веднъж, няма спиране. От собствениците той се прех-
върлил и върху самия автомобил.
Дълго траело ЗАЗиждането на ЗАЗ-а, но си струвало, защо-
то след голямото затворничество му предстояло да се възроди в
нова светлина, греейки в сиянието на новопридобитото си вели-
колепие.

Щ е си кажете – живеем в XXI век, хората ходят на екскурзия в

Космоса, а този чудак се е захванал да реставрира някаква
стара трошка. Да, чудакът, сиреч аз, се е захванал с нещо, което
кара хората да се усмихнат, да погледнат с широко отворени очи,
да се засмеят с глас и да си кажат: „Ако е успял да преобрази тази
кола, какво ли ще направи с... да кажем града, а защо не и държа-
вата...“
Живях известно време (между 1990 и 2007 г.) отвъд океана.
След първоначалния тежък емигрантски период, през който се

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

наемах на каква ли не работа, включително физическа, постепен-

но се ориентирах към създаване и управление на собствени мал-
ки бизнеси. Така през периода от 1991 до 2002 г. преминах през
повече от тридесет вида бизнес в различни сфери.
Но работата ми все повече се свързваше с България. От 2002
до 2005 г. бях представител на „Атомик Енержи Оф Канада“
за България и основен участник в размразяването на проек-
та „Белене“. Паралелно с това, от 2004 до 2008 г., бях ексклузи-
вен представител за България и Австрия на световната марка
„Парасуко“ (бутикови дънкови облекла) с три бутика в България
и един в Австрия. От 2005 до 2011 г. бях генерален мениджър за
България на АЕКОМ (най-голямата инженерна консултантска
корпорация в света с над 45 000 души персонал).
Първоначално ми се налагаше да идвам в София за по 10–20
дни. Впоследствие периодите на престой в родината все повече се
удължаваха. Между поредицата бизнес-срещи често оставаше и не-
малко свободно време, а аз – като всеки бизнесмен – съм деен чо-
век и стоенето без работа ме побъркваше. Все търсех нещо, по кое-
то да се зазяпам, но не в онзи смисъл, който вероятно си мислите.
ЗАЗяпването трябваше да е по нещо, което да запълни дните ми и
в същото време да ми носи удовлетворението от добре свършената
работа. Тогава до ушите ми по неведоми пътища стигна история-
та на въпросния ЗАЗ. Веднага в главата ми нахлуха ята спомени.
Може да се каже, че съм роден и откърмен в ЗАЗ. Когато майка ми
тръгнала да ме раж-
да, дядо ми спрял
на стоп минаващ по

Петър е на мотора,
брат му – в семейния
ЗАЗ

8
 9
улицата ЗАЗ, с който я откарали до Първа
градска и скоро оттам се разнесли радост-
ните ми викове, че съм се появил на бял
свят. Да не говорим, че първата кола на се-
мейството ни също бе ЗАЗ.
Не ми бе необходимо и минута време, за да си представя как
ще се движа из София с него в компанията на лъскавите грациоз-
ни нови модели автомобили. Истината е, че в началото не знаех
какво ми предстои. Исках просто да се забавлявам с един стар мо-
дел автомобил, който е толкова малък, че е направо като играчка.
Но първоначалната представа е едно, а развитието на нещата –
съвсем друго.
Настъпи мигът да го откарам от Студена в София. Отидохме
до селото с жена ми със семейния ни Понтиак Трансам. Тръгнахме
обратно – аз на кормилото на ЗАЗ-а, тя – на Понтиака. Уникалното
на запорожката лимузина е, че като достигне с юнашко усилие
максималната си скорост от 120 км, тя е способна да я поддържа
продължително време, защото е тясна и може да изпреварва дори
при насрещно движение, провирайки се между колите от двата
потока. По някое време стъпих на околовръстното шосе, оказвай-
ки се последната пропусната откъм детелината на бул. „България“
кола: веднага след мен пътните полицаи спряха всякакво движе-
ние, за да дадат път на кортеж с чуждестранна делегация, воден
от 20 полицейски мотора. Аз пък станах нещо като неин авангард.
Хората от кортежа обаче очевидно решиха да не се възползват
от услугите на такъв предвестник и затова се наложи да проявя
великодушие и да ги оставя да се оправят и без мен. Нещо повече,
полицейска кола от ариергарда на кортежа ми препречи пътя и ме
спря. Наобиколиха ме няколко изумени полицаи, вторачени в за-
порожеца без номера, каран от късо подстриган костюмиран мъж
с канадски документи, говорещ на перфектен български език.
След кратък любезен разговор, в който им бе обяснено за какво
става дума, ме пуснаха, държейки се за главата и ръкомахайки уси-
лено, тъй като речта не бе достатъчна, за да изрази цялото им уди-
вление. Когато пристигнах в София, се наложи да чакам съпругата
ми цели 15 минути въпреки забавянето с полицаите.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Младото семейство е
ощастливено с голяма
нова придобивка

О, боже, защо?

П онеже вече имах малката симпатична кола и време, което пре-

карвах в София между бизнес-срещите, започнах да човъркам
по нея. В един миг бях осенен от идеята,
че бих могъл да я реставрирам. Да, на
един стар ЗАЗ предстоеше да заблести в
нова светлина и да стане нещо много по-
10 вече от кола.
 Всеки, които се е занимавал с бизнес, 11
знае, че трябва да се намери клапа, през
която човек да изпуска напрежението.
За мен ЗАЗяпването се превърна в ми-
сия, която нарекох “Хапче за главоболие
на бизнесмени“. Да, хапче за глава, кръст
или някаква друга болежка. Хапче, което има мигновено действие,
защото когато отвориш вратата на гаража и пред теб се усмихне
най-слънчевият ЗАЗ на света, няма какво друго да направиш, ос-
вен да забравиш за напрежението, сроковете и проблемите, и да
му се отдадеш с цялата страст, на която си способен. Трудно може
да се намери човек, който да види ЗАЗ-а и да не го дари с по една
искрена усмивка. Веднъж работех върху него в гаража на отворе-
на врата и дочух краткия разговор на двама минувачи по улицата.
– Ей, тоя ми оправи настроението за целия ден! – каза единият.
– Да бе, като го видиш, няма как да не се разхилиш – отвърна
другият.
Да, такова е въздействието на този малък, лъскав, симпатичен
и очарователен автомобил, който е реставриран с толкова мерак,
любов и всеотдайност, че позитивната енергия струи от него и до-
косва всеки, който го зърне. Един ден красиво младо момиче видя
автомобилната ми кокетка в гаража и без да пита, нахлу в него.
Отвори вратата на колата, пъхна се вътре и галейки седалките,
възкликна: „Aми че те са по-хубави от кожените канапета вкъщи.“

М оже би се чудите дали всичко по разхубавяването на авто-

мобила е вървяло гладко и с лекотата, с която момичето е
галило меките кожени седалки. Не бих казал, но със сигурност бе
интересно и предизвикателно да се измислят и проектират неща,
с които да се запушат дупките в руското автомобилостроене.
Много от младите хора сравняват моя ЗАЗ с познатите им мар-
ки модерни автомобили фиат или мини купър. Истината е, че ня-
мат ни най-малка представа колко много е значела тази кола за
хората, които са имали късмета да я дочакат и да се придвижват с
нея. Може би и не е нужно да знаят, защото точно тази кола няма
нищо общо с обикновения автомобил, който хората ползват за

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

придвижване. Това е страст, желание, успех, сбъдната мечта. Това

е малка по размери кола, която никога вече няма да бъде малка
и винаги ще привлича погледите на хората, защото е различна,
уникална, симпатична и обичана. Но има и нещо друго, което я
прави уникална. Обикновено хората с възможности се захващат с
реставрация на по-луксозни возила. Ако говорим за колите от не-
съществуващия вече СССР, те биха избрали чайка, волга или зил.
Но никой богат човек не взема най-евтината кола, за да я рестав-
рира съвършено. Към запорожците се насочват хора, които нямат
големи финансови възможности, сменят двигателя, спирачките,
правят я кабриолет, изрисуват я. Правят какво ли не, защото ко-
лата е евтина и могат да си правят каквото си поискат с нея. Да не
говорим, че повечето ЗАЗ-ове, бидейки леки, са предпочитани за
плячкосване и лесно се качват на конските каруци на мургавел-
ковците от бизнеса със старо желязо. Пък и беззаконието да се из-
купуват коли без документи за скрап, прави ЗАЗ-овете застрашен
от изчезване вид.

Български римлянин
превозва стратегически
товар на своята
колесница

12
Н ашият ЗАЗ е извадил късмет и е попад-
нал на човек, който е твърдо решен да
го превърне в едно от най-редките возила
13

днес. Не е известно, поне засега, друг да е

отдал толкова желание и сили в превръ-
щането на ЗАЗ в бижу. При това работещо,
движещо се с перфектна скорост и предоставящо уникален лукс.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

14
 15

Ако се чудите къде е

този красив парк, той е
в Духовната семинария
в центъра на София и
снимките са направени с
благословията на отец
Сионий

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Бижуто е готово. Блазе му на притежателя…

Май 2008, първото каране за кеф

Щ е започнем историята на реставрирането с един от основ-

ните компоненти на колата: детайлите от метал, прелетели
океана, за да бъдат хромирани във фирма „Плейтинг Хаус“, извест-
на в целия свят с педантичността и качеството на изработка. За
всички, които ценят качествения хром по своите возила и искат
да притежават най-доброто, името на Джон Нейтигхаус трябва да
е добре познато.

16
 17

Моят приятел,
майсторът на
хромови покрития
Джон

Ако някой маниак си купи Харли-Дейвидсън, който струва

между 25–30 хиляди долара, най-вероятно ще свали сегменти
от новия си мотор, ще ги изпрати с куриер на Джон и ще похарчи
още 20 хиляди долара за хром, за да притежава нещо уникално.
Но освен че ще трябва да извади парите, клиентът ще трябва да
чака от 3 до 6 месеца, защото при Джон има опашка. Шейховете от
Aрабския свят също са негови редовни клиенти: той си е извою-
вал репутацията на най-добрия заради най-бистрия, бял, дълбок
и здрав хром, който полага, както и заради ръчно изработените
дървени кутии, в които връща фините детайли, за да не се увре-
дят при транспорта до клиентите.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Технологията му естествено е тайна: той никога не е пускал

външни хора в работилницата си. Покрай историята със ЗАЗ-а
станах много близък приятел с него. Джон ми показа и обясни тех-
нологията, започна да ми прави отстъпки от цените. Запален от
идеята новата играчка да стане съвършена, дори стигна дотам, че
допусна изключение от 35-годишната си практика да не хромира
джанти за коли, защото хромът не попада под ъгъл от 90 градуса,
и изготви специален уред, който да отвежда белия метал до ъг-
лите, където при стандартната технология той не попада. Така че
джантите на нашия любимец са първите в историята на фирмата,
които получиха хромово покритие.
Оригиналните джанти на гордостта на съветското автомоби-
лостроене са 13 цола. С нормални гуми те правят колата висока
и тясна. Благодарение на подмяната им с 14 цолови, по-широки,
нископрофилни, безкамерни гуми е постигнат ефектът на по ни-
сък раздут съвременен автомобил. Използвани са съвременни
джанти, на които е изрязана вътрешността, а на нейно място е за-
варен фланецът, снет от оригиналните ЗАЗ-ови джанти. Целта е
да не се пипа нищо по главините и да може – ако се наложи – да се
ползват и оригиналните джанти.
След като стана ясно, че джантите ще може да се хромират, на-
ложи се да отнеса на Джон и другите три. Подредих ги в куфарите,
с които пътувах през океана, и полетях с тях. Кацайки в Торонто,
имах удоволствието отново да видя смаяни физиономии на държав-
ни чиновници. След българските полицаи от околовръстното този
път потърпевшите бяха изумените митничари от летището, които
отвориха куфарите ми и видяха полуръждясалите странни елемен-
ти с необяснима функция, пътуващи в бизнес класа. Естествено след
дълги обяснения и на добра воля ме пуснаха, без да ми вземат нито
мито, нито ДДС. Разбрали бяха, че си имат работа с вманиачен колек-
ционер и е по добре да не се занимават с мен.
Джантите заеха мястото си в списъка
на майстора да им дойде редът за хроми-
ране и някъде след 4–5 месеца получих
телефонно обаждане в разгара на биз-
18 нес-среща в София. Звънеше Джон. Като
разбрах, че става дума за ЗАЗ-а, приех вед- 19
нага обаждането, което се оказа свързано
със следния проблем: стоманата на нови-
те джанти била качествена, полирала се
добре и хромът се полагал качествено, но
фланецът от оригиналните джанти, изра-
ботен от не особено качествена руска стомана, бил шуплест и не
се полирал и хромирал както трябва. С една дума, изглеждал като
швейцарско сирене. Разговорът бе междуконтинентален за 2 до-
лара на минута и се водеше по средата на важна среща пред дру-
ги хора. Яснотата и бързите решения бяха от ключово значение и
затова изстрелях към Джон светкавичния въпрос: „Имаме ли на-
чин да оправим този проблем?“ А той ми отвърна отвъд океана:
„Трябва да свалим хрома и никела, да положим мед, да го полираме,
пак да положим мед и полираме, и така, докато заличим неравно-
стите в структурата. Сетне трябва да ги никелираме и хромираме
отново. Друг начин не виждам.“ На естествения въпрос колко ще
струва това удоволствие, Джон помълча и каза: „Двеста и петде-
сет.“ Последва кратка пауза, след което добави: „На парче“. Едва ли
можех да му кажа нещо друго освен: „Добре, действай.“ Едно пояс-
нение: тези 1000 допълнителни долара се прибавяха към предиш-
ната цена, която бе по 2000 долара на джанта. А като добавим и це-
ната на новите джанти, работата по преработката им, транспорта
през океана… Е, можете и сами да си направите сметката.

Джанти, и главини на колелата,

достойни за Бентли и Ролс-Ройс

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Така ЗАЗ-ът ме сприятели с Джон Нейтигхаус. Приятелството

ни ме отведе и при други майстори, които Джон ми препоръча, а
те впоследствие ми помагаха при реставрацията на старинни оръ-
жия и антични предмети. Oт тях научих много за структурата на
металите, което бе важно при вземането на решения как да се из-
вършва дадена реставрация. Така че покрай любимата ми играч-
ка си създадох уникални приятелства и научих много нови неща.
Но най-важното познание бе какъв трябва да бъде подходът при
подхващането на каквото и да било начинание, за да се постигне
качествен и стойностен резултат.
Видя се, че когато човек си постави висока цел, може да постиг-
не почти всичко. Едно от малкото неща, които се оказаха невъз-
можни, бе потапянето на купето във вана с киселина, за да може да
се почисти ръждата между точковите заварки преди боядисване.
Просто защото в България такава вана няма. Но, слава Богу, устано-
ви се, че колата е в добро състояние, почти без ръжда, и това обе-
щаваше, че особени проблеми не би трябвало да възникнат. Друго,
което не подлежеше на дългосрочна реставрация, бяха пружините
на чистачките: след време те неминуемо ще ръждясат.
Така малко по малко, една по една, частите заминаваха за Канада,
опаковани във вестници, подредени в луксозни куфари, в бизнес
класата на трансокеанските лайнери, за почуда и на митничари, и
на приятели, и на майстори по тунинговане на коли и мотори.

Така заминават
за Канада
прашни, опаковани в
стари вестници

20
 21

Скъпоценните куфари
със съкровището –
пакетирани като
бижута в опаковъчна
хартия и дървени
кутии

Ш окиращото е, че всичките пари, които бяха изсипани по рес-

таврацията на колата, никога не ми бяха направили особе-
но впечатление. Шокът дойде от възможно най-дребното нещо.
За довършването на ЗАЗ-а трябваше да се хромират около 30–40
винтчета. Когато Джон ми каза, че сметката е 240 долара, аз въз-
кликнах наум: „ Господи, толкова ли съм луд, че да дам 240 долара
за една шепа винтчета?!“

Винтчета луксозни
свалихте от гърба ми и ризата дори
а да не говорим
за пръстена с часовника, уви

И последното винтче
по тази кола е хромирано

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

И наистина: похарчени бяха умопомрачителни суми, едно след

друго следваха главоболия, технически трудности, липса на час-
ти, търсене на майстори… Нищо обаче не ме бе потресло толкова,
колкото цената на тези няколко винтчета. Утеших се с разбира-
нето, че винтчетата са важни, защото истината винаги се крие в
детайлите. И че без тези винтчета ЗАЗ-ът няма да има това само-
чувствие, което притежава днес.
Когато го погледнете сега, едва ли ще можете да си предста-
вите колко много неща са се случили на него и на всички, които
са работили по него или около него. Най-явната промяна е при
кучето на бояджията. Тя е толкова очевидна, колкото при колата.
Когато кучето се срещна с колата, беше мършаво и слабо. Сега е
загладило косъма и с явно самочувствие.

2002 г. 2007 г.

Кучето и колата през 2002 г. – мършави

и с клепнали уши, а през 2007 г. – напети
и загладили косъма
22
Н о нека се върнем към началото. Като
всяка хубава работа, и тази по колата
вървеше бавно. Веднъж закупен, ЗАЗ-ът
23

бе откаран в един отоплен гараж в софий-

ския квартал Симеоново. Първото, което
му се случи, бе да бъде разглобен на със-
тавните си части.
ЗАЗ-ът – разглобен в гаража
на Атанас Константинов
(самият той е отляво)

Така колата прекара две години, докато хромирането при-

ключи и бъдат събрани всички части, необходими за пълното ѝ
завършване.
Настана големият лов на части.
Сред гората тилилейска от гаражи,
сайванти и дворове ловците се натък-
наха на червен ЗАЗ.

Червеният ЗАЗ –
останка от минали славни
времена

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Той бе уникален с това, че гривните на фаровете му бяха сто-

манени, докато на повечето автомобили от тази порода те бяха
алуминиеви. Не особено качественият алуминий обаче с течение
на времето променя структурата си, става по-рехав и негоден да
се хромира, тъй като при почистването му с телената четка, той
тутакси започва да се рони и става на прах. Така че откриването
на този екземпляр бе плод на сериозни усилия и пореден късмет,
за да може героят на тази книга да бъде толкова напет и нагизден
с чаровните незаменими стоманени гривни.
Открих собственика му в един снежен сутрешен неделен ден
и го попитах дали се продава. Той ме погледна, очевидно с ми-
сълта, че съм изтърван отнякъде, и ме поведе към задния двор.
Започнахме да разговаряме и тъй като ЗАЗ-ът несъмнено бе в
много лошо състояние и нищо от него освен стоманените гривни
не можеше да се използва, момчето ги свали и каза, че има още
части в мазето. И тъй, насред зимата, в студа, крачейки из 20-сан-
тиметровия сняг, двамата обикаляхме задния двор и преговарях-
ме за купчината желязо с формата на кола. Естествено попаднах-
ме под зоркото наблюдение на няколко баби, които се притаиха в
студа по балконите, за да ни шпионират по-успешно, а дворните
котки се изпокриха, чудейки се какво правим на тяхна територия.
Накрая влязохме в мазето и той ми даде нов стартер, нови уплът-
нения за задните стопове и ми каза: „Подарявам Ви ги.“ Аз обаче
не исках да взема безценните части без пари и почти насилствено
му оставих сто лева с уговорката, когато колата бъде готова, той
да се снима с нея за спомен.
Речено-сторено. Седем години по късно момчето Ники се
срещна с колата-мечта, носеща гривните на неговия предал Богу
дух ЗАЗ...

24
 25

Дизайнерът Никола Константинов,

комуто дължа този скъпоценен фар

Интересното е, че колекционерите в повечето случаи не ис-

кат да вземат пари на други колекционери, особено за дреболии.
Даже с радост подаряват, за да знаят, че и те са участвали с нещо,
макар и дребно, в проекта.
Така още един ЗАЗ се превърна в сериозен донор за нашия ав-
томобил. От цялата му солидна маса бяха използвани винтчето
за поплавъка на бензинометъра, което при разглобяването бе из-
пуснато в чакъла пред гаража и въпреки почти археологическите
разкопки със скалпел и четка така си и остана неоткрито, а също
така 19 алуминиеви обли таса и страничните мигачи. Неговият
собственик, бижутер по професия, искаше да го реставрира, но си
бе дал сметка, че подобно начинание не е по силите му. Като раз-
бра за нашия герой, той реши да го продаде, още повече, че спе-
чели благоволението на жена си, която бе на върха на щастието,
защото повечето части бяха превзели гардероба в спалнята им.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Ако можеше да запали... Теглене му е майстора…

Моделиерът на бижута Даниел Петров на последното му возене

Сред всички тези винтчета, уплътнения, гривни и т. н. се пре-

плетоха историите на много хора, които по една или друга причи-
на оставиха частица от себе си в ЗАЗ-а. Общото между всички тях
е, че те са много интелигентни хора, които по различни стечения
на обстоятелствата са принудени да се занимават с изкарването
на пари, за да преживяват, и им е почти невъзможно да отделят
големи средства за подобни проекти.

Н авремето ЗАЗ-ът бил наречен с галеното име Жожо Виелицата,

защото бил много шумен и отвътре, и отвън. За да се избегне
това неудобство, се постарах да обезшумим купето. Това стана с
помощта на 4 мм гумена
изолация, залепена чрез
нагряване.

26
 27

Казват, че Ролс-Ройсът
има само 3 мм гумена
изолация…

Ако се повозите в Жожо Виелицата, ще усетите какво означава

обезшумена кола. Тишина, комфорт и приятна музика – това е пъ-
туването с него. Но за да се постигне подобно завоевание, бяха не-
обходими множество поправки и усъвършенствания, много, така
да се каже, специалитети. Трудно е да се разкаже за всеки един де-
тайл, защото той е внимателно обмислен в продължение на осем
години и възстановен до съвършенство.
Да започнем с трансформирането на датчиците на арматур-
ното табло: то бе поверено на професионална реставраторка на
икони и стенописи Русана Хаджиева.

Русана едва ли е предполагала, че ще изписва спидометри

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Арматурното табло
е иконата на всяка кола

Сивият цвят бе сменен с

лазурносин. Боята бе нанесе-
на и преди да бъде изпечена
и лакирана, таблото бе отне-
сено на реставраторката от
гаража в Горубляне до ателието ѝ в близост до хотел „Кемпински-
Зографски“. Взети бяха всички предпазни мерки, за да не се докос-
ва до нищо по пътя. Реставраторката изрисува със сребърна боя
числата и маркировките. После пак, без да се пипа, като поднос,
скъпоценното произведение на изкуството бе откарано обратно
при бояджията, за да го изпече и лакира.
Същото се отнася и за емблемата на предния капак. Надписът
ЗАЗ на него е изписан на ръка по същия метод, тъй като оригинал-
ният бе изгорял от слънцето и не можеше да се възстанови.

Не само Ролс-Ройсите са
handmade

28
 При работата по възстановяването 29
обърнахме внимание на задния капак,
където е въздухопроводът, върху който е
бил монтиран регистрационният номер
на колата. Видяхме, че конфигурацията
на този детайл е близка до квадрата. Ето
защо той се оказа неподходящ за поставянето на дълъг номер, кой-
то щеше да стърчи неестествено. Затова върху него бе закрепена
квадратна табела с надпис „Запорожец 965 А-П“. Идеята за този
асиметричен надпис идва от съветските папироси “Запорожцы“,
на чиято кутия името е изписано по сходен начин на фона на про-
чутата картина на Иля Репин „Запорожките казаци пишат писмо
до турския султан“.

Дори Джако или Снуп Дог би

мечтал за такава емблема

Запорожките казаци
обясняват на турския султан
що е то ЗАЗ, за да се пукне от
завист

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

В абревиатурата обаче са закодирани неща, които и турският

султан не би могъл да знае. Моделът е 965 А, но към него има до-
бавено и едно „П“. Султанът насмалко да отсече главата на вели-
кия си везир, който така и не съумял да разшифрова значението
му. А всъщност нещата са много прости: П-то идва от моето име и
означава, че това е моята модификация на гордостта на съветско-
то автомобилостроене. Ама те султаните от такива неща не разби-
рат. На тях им дай хареми…
Независимо от многото работа, свършена по Жожо Виелицата,
двигателят му изобщо не бе разглобен и подложен на възстано-
вяване, тъй като просто нямаше нужда: колата бе само на 72 000
км. Затова цялата работа по него се ограничи до почистването и
боядисването му. Оттогава до днес километрите му не са се уве-
личили особено. Всичко е в оригиналния си вид, като само някои
детайли са боядисани, за да имат, както се казва, вид на изглед.

За прототипа и
чертежите на
този двигател
американското
разузнаване е давало
мило и драго

30
 31

Дори новите части не

изглеждат така

Схема на техническото
обслужване на ЗАЗ-а –
сравнима само с тази на
„Кюриозити“

Специалисти от НАСА помогнаха при смазването и монтирането на

сложната техника

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

„Красотата ще спаси света“ – е казал Достоевски. Но красота-

та невинаги спасява социалистическата техника. Като повечето
от нейните изделия, и това си има своите капризи. Като загрее,
двигателят вместо да заработи в оптимален режим, кой знае защо
решава да загасне, да си поотдъхне малко и после пак да продъл-
жи по пътя си. Когато караш нашия мил Жожо, винаги трябва да се
пазиш като дявол от тамян да не налетиш на някоя по-голяма не-
равност, защото той се разсърдва и загасва. Дори новото платно на
бензиновата помпа не е в състояние да го умилостиви. Въпросът
отново опира до чакане. След известно време ядът му минава и
като се подкачи малко бензин с лостчето под карбуратора, той
отново весело пали и хуква по пътя. Факт е обаче, че сърцето на
Жожо все още е в силата си и дори след година и половина зимен
сън пали от първия път.

Н ашият любимец се оказа голям любител на музиката. За да

пътува и да пее, в него бе монтирана мощна озвучителна
уредба. Но това създаде нови проблеми. Стана ясно, че не е никак
лесно да се намери акумулатор, който да е толкова мощен, че да
захранва системата, и същевременно да е син, за да е в тон с кола-
та. Но знайно е: упоритостта води до успех.
Точният акумулатор все пак бе намерен.
Да не говорим, че надписите му бяха със
сребърни букви. Поради това, че е доста
широкоплещест, турихме го на мястото
32
на резервната гума. Всички кабели, кле- 33
ми, приспособления бяха закупени от
най-скъпите специализирани магазини
за автомобилна аудиотехника в Канада.

Жожо може да захранва

с ток половин дузина
свои събратя

Интериорът на Жожо вече е седалище за най-изтънчени ме-

ломани. Акустиката му може да се сравнява само с „Роял Албърт
Хол“ и „Свети Стефан“. Достатъчно е само да пуснете музиката. Зад
задната седалка на ЗАЗ-а има багажник, който е тапициран, има
поставена дъска и върху нея са инсталирани задните колони JBL
6x9 T595 Limited с мощност по 150 вата.

Зазвучат ли тези тонколони, дори птиците в гората престават да пеят

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Звуците
извират
дори откъм
колоните
на вратите

Ако това гръмне, черешовото топче

може да плаши само гаргите

34
 35

Както се пееше едно време:

„Всичко хубаво на този свят
е синьо“.
В синьо е и дискретно
изписаната марка JBL

Музиката в колата извира от 4 канала с обща мощност 600

вата, закупена от оторизирания представител на JBL в България.
Компактдискът е уникален, става въпрос за иновативна за вре-
мето си уредба, прототип на новите модели със сензорен екран.
Моделът бе излязъл на пазара през 2002 г. в Америка, но по онова
време бе предназначен само за автоманиаци. Впоследствие тех-
нологията се наложи и вече се произвеждат много по-евтини и
усъвършенствани системи. Когато най-скъпите компактдискове
струваха 360 долара, този струваше 900. Благодарение на уникал-
ната уредба цветът влиза в забележителна хармония със звука,
предизвиквайки усещането за съвършенство и прецизност към
детайла. Компактдискът е инсталиран в заварената метална жаб-
ка към купето. Той е със сменяеми цветове на панела, като в слу-
чая естествено е избран синият. Всички кабели са скрити в кожен
калъф, за да не се виждат, а синя светлина сияе от задната част на
уредбата, осветявайки педалите.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Компактдиск и въздуховоди –
истинска постмодерна
артинсталация

36
 37

Това не е атомна бомба от

екшъните, това са усилвател,
филтри и кондензатор

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Ето кой инсталира такива страховити системи – Мирослав Петрински. Да

му се чудиш, че основното му занимание са проекти в сектора на ВиК

Елате, полицаи, да видите

какво е автоаптечка!
Одобрена е от д-р Охболи

38
 39

Ръчна помпа и пожарогасител,

качени на кожена поставка върху
резервоара – НАСА е проявила
интерес да закупи лиценза за
предстоящите полети до Марс

Манометър.
Мери и мозъчното
налягане на полицаите

Резервоарче за вода на
чистачките. Облечено
е в кожа, а по средата е
украсено с фина бродерия,
върху която изпъкват
сакралните букви ЗАЗ.
Осветено е със същата
синя светлина, за да
може при нужда да се
напълни, дори навън да е
непрогледен мрак

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

К огато купувах моя любимец Жожо, той беше без предна броня.
Задната му също бе свалена, но с благородна цел – изпрате-
на бе за хромиране в Канада. Минаха 5 години. Когато започнах-
ме да сглобяваме колата, оказа се, че имаме сериозен проблем с
предната броня. За 50 лв. от гараж с части бях купил оригинална,
чисто нова хромирана броня, опакована в хартия с грес. Какъв бе
проблемът? Руският хром имаше „подкожни“ топчета в местата на
точковите заварки и бе далеч от идеалната гладкост. Бронята се
бе сдобила с кривини и драскотини, което наложи изпращането
ѝ в Канада за повторно хромиране. Имаше и две дупки за закреп-
ване на пластината, държаща предната регистрационна табела.
На въпроса към Джон може ли да ги запълни, той отговори в ха-
рактерния си стил: „Да, мога. За 75 долара.“ Пак имаше кратка па-
уза и добавка: „На дупка.“ За да изчезнат двете дупки на предната
броня, цената бе 150 долара. Какво ли не даваме за безупречния и
пленителен дизайн?
Тази броня ми създаде и други грижи. Когато се връщах от
Торонто при прекачването в Лондон, я пренасях като ръчен ба-
гаж. На летището ме спря един митничар, разопакова я и започна
много внимателно да опипва и оглежда ръбовете ѝ, за да разбере
дали не е остра и дали не би могла да нарани някого. Подтекстът
бе, че може да съм терорист и с нейна помощ да отвлека самолета.
После обаче все пак вдяна за какво става дума и ме пусна по живо,
по здраво.

Ехоооо, митничарю
от Лондон, това не е
оръжие, а броня, bro!

40
 Може би ви прави впечатление, че 41
Жожо има само едно странично огледало.
Това не е каприз, а спазване на оригинал-
ния модел. Всички ЗАЗ-ове са имали фа-
брично само едно странично огледало. И
нашият не прави изключение. Различното
е, че заради това огледало купих поредния грохнал запорожец. За
да оправим огледалото, използвахме 4 нови огледала: от едното
взех стъклото, от другото – уплътнението, от третото – вече не
знам какво… Целта бе всичко да се напасне идеално. После и то бе
хромирано, а накрая – инсталирано. Всичко това ми струваше око-
ло 700 лева. И сега освен в предния капак, можете да се огледате
и в едно от най-прецизните външни огледала, в което обектите
изглеждат каквито са – нито по-близки, нито – по-далечни.

Огледалце, огледалце на стената,

я кажи, коя е най-красива на
земята…

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Една уважаваща себе си антена

нерядко може да се издърпа само с
клещи…

Антената пък е американско

производство. Трябваше да не
прилича на модерните, сиреч да
е къса и гумирана, а да се изкар-
ва и прибира ръчно, ако може, с
по-големи усилия.
Да, антената е американско
производство, но за да стигна до
такава екзотика, бях длъжен да
обиколя всички възможни мага-
зини, магазинчета и гаражи. Така
че аз бях човекът, изкупил цяла-
та безнадеждно залежала в тях
стока, свързана с гордостта на
съветското автомобилостроене.

Пластмасовата част на стоповете

излезе невероятно евтина – по лев и
половина на брой

42
 43

Крадци, няма да стане

вашата

Чудно нещо е социалистическият реализъм. Очевидно мерки-

те срещу крадци не са били първа грижа на производителя. Така
например пантите на задния капак се държат от шплент, който
с лекота може да се изправи и измъкне, и така капакът да бъде
разкачен, без да бъде отварян. Ние обаче живеем в други времена.
Затова се видях принуден да поръчам изработването на шпилки,
които да бъдат хванати със самозатягащи се капсуловани гайки.

Дръжките на
вратите и
патронът са
оригинални –
дори и шперц
не може да ги
отвори

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Въздуховодите
отстрани за охлаж-
дане на двигателя,
както и пантите на
вратите в ориги-
налния си вариант
са боядисани. Тук
те са хромирани и
допринасят за еле-
гантността и бла-
городното излъч-
ване.

Такива панти
дори английският
престолонаследник би си
сложил на вратата към
спалнята. За въздуховода се
съмнявам…

Оригиналните мигачи са оранжеви или жълти. Тези от колата на

бижутера бяха избелели от слънцето, пасвайки идеално на цялост-
ната концепция, тъй като в нея няма нищо жълто или оранжево.

Човек направо
мига от възхищение

44
 Стъклата са извадени от 6–7 коли, като 45
са избрани най-хубавите. Уплътненията
на стъклата на вратите представляват
нова алуминиева шина, облечена с въл-
нен плат, зашита на ръка отдолу, после
позиционирани и залепени, тъй като ори-
гиналните изгарят и не могат да се възстановят. Чистачките са
разглобени: едната им част е полирана, защото е от неръждаема
ламарина, раменете им са хромирани, перата им са чисто нови за
по 0.50 лв. От Мототехника.

Нема такива чистачки у Шопско, значи

Номерата са на алуминиеви 4 мм плочи, изнесени долу под

бронята, за да направят дизайна малко по-модерен и още веднъж
да променят впечатлението за непропорционално висока и тясна
кола, въпреки че с помощта на ниските гуми тя вече донякъде е
свалена към земята. Плаките са изрязани с лазер по картонен ша-

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

блон. После са боядисани в синия цвят на колата и върху тях са

закрепени табелите с номерата на автомобила. С новите плаки се
прави и опит да се сложат котешките очички, на които едно време
са се държали номерата. Отзад те са били червени, а отпред – зеле-
ни. Но тъй като в колата няма нищо зелено, предните са заменени
със сини светещи котешки очички.

Номерът
с номерата

Капачките на вентилите са в тон с

колата – металик сини. Когато обаче има
контакт между две хромирани части, се
получава химическа реакция и започва
да избива окис. Затова за изолация са по-
ставени пластмасови шайби. Що се отнася
до тасовете, съсипани бяха цели петнаде-
сет таса, за да могат да се оформят необ-
ходимите четири.
Запазен е и ори-
гиналният вид с
облите форми на
46 надписа: ЗАЗ.
 47

От очуканите тасове до
най-лъскавите...

Гумите са много странен

размер, защото биха станали
или за италиански Фиат, или
за Мини Купър от старите мо-
дификации. Оказа се, че един
комплект от този размер е
наличен в България, седи си
в някакъв сервиз и от 3 годи-
ни не може да бъде продаден.
Но въпреки всичко цената за
тези гуми е 3000 лв.

Няма друг ЗАЗ с такива гуми

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Атлетичният вид на
сменящия гумите е
задължителен

Стигнахме до спирачните цилиндърчета. Те се оказаха голям

проблем, защото гумичките им бяха изпуснали. След дълго проуч-
ване узнах, че имало само един майстор във Владая, който можел
да ги оправи. Когато му казах, че имам 4 цилиндърчета от ЗАЗ за
оправяне, той ми отговори да му се махам от главата и да не го
занимавам с глупости. Нямало да си губи времето, за да вземе на-
края 1.40 лв., защото по ценоразпис оправянето на едното струва-
ло 35 ст. Когато обаче разбра, че насреща си има Жожо и усети за
каква страст става дума, майсторът се предаде и оправи цилин-
дърчетата не за 1.40, а за 50 лв. и то незабавно. Връзката между
цилиндрите и маркучите обаче трябваше да се направи от стру-
гар. Всички големи майстори твърдяха, че могат, но едва третият
успя да свърши работата, въпреки че на всички им бе платено не
по-зле от майстора на цилиндърчета.
За пълното обновяване на спирачната система бяха необходи-
ми и медни тръбички. Оказа се трудна задача да откриеш кой в
София продава нещо подобно. Най-накрая се разбра, че точно таки-
ва се използват при климатиците. Но проблемите не спряха дотук,
трябваше да се купи и инструмент, с който да се раздуят краищата
им, за да се свържат
със системата.

48
 49

Същата процедура бе извършена и с бензиновата система – горивото

тече ту по медни, ту по гумени тръбички.

С такива спирачки можеш да спреш и ТИР

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

По тръбичките, по тръбичките, и стигнахме до карбурато-

ра. При отварянето му отвътре излезе огромно количество сажди
и мръсотия. След почистването му Жожо пали при първото завър-
тане на ключа.

Дали пък не са карали Жожо на дървени въглища?

Щом имаме вълшебното ключе, можем да влезем в купето.

Къде ще погледнем най-напред? Може
би към педалите? О, чудо на чуде-
сата! И те са хромирани.
Може би модерният водач
на автомобил би се зачудил
къде е лостът за фаровете. В
ЗАЗ-а фаровете се превключ-
ват от къси на дълги с бутона в
синьо, който е инсталиран долу
вляво при педалите. За целта тряб-
ва ловко да си подпъхнеш крака под
педала на амбреажа. Недай си Боже да си
с обувки с бомбета. Имаше едно време та-
кава мода, но поради масовото каране на
запорожци тя бързо отпадна.
Долу вдясно е въздуховодът за пар-
50 ното. Той минава през централния канал
на колата и оттам разпределя въздуха: 51
дали да духа в краката, или да продъл-
жи нагоре през тръбите към предното
стъкло. Винаги е важно накъде духа вя-
търът.

Дори принцесата на Оман не кара в такава обстановка

Оригиналните тръби на парното са от промазана гофрирана

тръба като на стар руски противогаз. Сега те са подменени с плете-
на стоманена тръба. За да намеря такъв плетен маркуч, трябваше
да отида на 70 км от Торонто до фабриката, в която се произвеж-
дат такива изделия. Като разбра за какво става дума, управителят
ѝ отряза два метра и ми ги подари. Историята отново се повтори.
Когато стане ясно за какво съм бил толкова път, всеки прави как-
вото може. И не иска пари, подарява частта с усмивка.
Много хора не знаят, че парното е на бензин и вдига доста го-
ривния разход, но затова пък на третата секунда задухва жежък
въздух с поне 800. Пълно копие на шведска печка за отопление на
купето, която в студени зими може да се използва и за подгряване
на двигателя.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Още веднъж артинсталацията „Компактдиск и въздуховод“

Трансформацията на бензиновото парно

Да дойдат от „Топлофикация“ да видят как да ни отопляват

52
 О твътре Жожо е тапициран изцяло с
бяла кожа и мокет от поредния нети-
пичен за българската реалност майстор
53

– Петър Пенев, или Пепи, както го знаят

всички маняци на возила.

Пепи се готви за рали „Монте-Карло“

Необходими бяха 16 парчета, като едно парче се прави от поло-

вината кожа на една крава. Което ще рече, че Жожо се е накиприл
с кожата на цели 8
възрастни говеда.

Тапицерската работа е
разнообразна: понякога
клечиш изгърбен,
понякога седиш царски

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Бягайте крави, тапицират Жожо

Таванът и сенниците от винил са

преоблечени в кожа. Корите и седалките от
плат също са облечени в бяла кожа.

54
 55

Стигаме до бижуто на
кожарското изкуство, сът-
ворено за Жожо. Какво е
това каишче ли? Това е ре-
шението на руско-украин-
ската инженерна мисъл за
спирането на вратата да не
се отваря повече. Да, но мо-
ето инженерно вдъхнове-
ние ми каза, че мога да из-
ползвам това съоръжение
и за още нещо: да прекарам
чрез него кабела на тонко-
лоните до вътрешността
на вратите.

Кожарското
бижу

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Белоснежна
красота

Първият седнал на
новите седалки

Жожо може да се превърне в идеална

спалня, на която могат да спят до
двама възрастни и едно дете.

56
 57

В сички арматури на ста-

рите коли са направени от
не много здрави пластмаси,
които с времето се разпа-
дат и измятат от слънцето.
В Жожо този проблем е ре-
шен, като кривините са за-
пълнени с автокит, а след
това детайлите са облече-
ни в кожа. Това се отнася и
до арматурното табло, и до
лоста на скоростите, чиято
топка от черен бакелит е
сменена с бяла кожена топка. Самият лост е хромиран, за да е в тон с
цялостния дизайн.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Под арматурния панел оригиналното решение е било да има

отворено пространство, осигуряващо достъп до всевъзможни
жици, релета и най-важното: бакелитов контакт, закрепен на
дървено трупче. Той служел за захранване на подвижната лампа
с триметров промазан платнен кабел, насъщно необходима за не-
избежните ремонти при пътуванията със ЗАЗ-а. Сега това прос-
транство е затворено. Изграден е изцяло нов капак, който е обле-
чен с бяла кожа.

Наистина е красиво, но как липсва контактът!

Номерата на Жожо край нямат. Защото бялата кожа е само

част от белотата на интериора. В колата има и огромно парче бял
мокет. Ето каква е и неговата история.
Независимо че по онова време живе-
ех в Канада, намирането на точния мокет
ми отне цели три месеца. Накрая намерих
58 някакъв търговец, пребиваващ на 180 км.
от Торонто, който твърдеше, че има бял 59
мокет. Говорихме по телефона, помолих
го да извади лист хартия от принтера си
и да сравни мострата с листа за белотата
им. Ако са еднакви на цвят, щяхме да про-
дължим разговора. В слушалката чух как
той отваря капака на принтера, после – шумоленето на хартията.
Накрая долетяха думите: „Да, абсолютно еднакви са!“ Така белота-
та на мокета бе потвърдена и вече си струваше разходката от 360
км. Тъй като в склада му нямаше необходимото количество, нало-
жи се той да направи поръчка от Лос Анжелис, като трябваше да
предплатя цялата цена. На квадратен метър тя беше 100 долара
плюс транспортните разходи и куп такси. Седмица по-късно мо-
кетът пристигна от Лос Анжелис в градчето на търговеца, оттам
– в Торонто, а от Торонто бе натоварен на контейнер за България.
Въпреки, че парчето беше с размери 4 x 6 м, то не стигна за стелки-
те и затова те са от син мокет, поръбен с бял кант, но с уговорката,
че са само работни. Оказа се, че въпросният дилър от Лос Анжелис
е единственият, който продава бял мокет за автомобили в цяла
Северна Америка. Тази специална настилка за автомобили не е с
дебела основа, а е тънка като зебло и освен това не гори. Това ѝ
помага по-лесно да се лепи по извивките на колата. Текстурата ѝ
обаче е по-гъ-
ста и с по-къ-
со влакно.

Ами ако трябва

да влезеш от
кална улица в
Жожо?

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Кормилото е по-
ръчано специално и е
за лодка. Идеята беше
и то да бъде облечено
в бяла кожа, но се ока-
за толкова красиво в
този му вид, че изоб-
що не се поколебах да
го оставя в оригинал-
ния му вид.
Надписът ЗАЗ е
изрязан с лазер от стоманена ламарина и е залепен върху бояди-
сания в синьо клаксон.
Ръкавиците за шофиране са от много тънка кожа. Те са пред-
назначени за голфери и се продават по една, така че се наложи
да си купя две, за да станат чифт. На закопчалката им има фино
избродиран надпис ЗАЗ в елипсовидна форма.
Обувките, с които
се кара автомобилът,
са Прада. И те са с фина
бродерия ЗАЗ. Оказа се,
че никак не е лесно да
се издирят и закупят
точно такъв вид обув-
ки. Стигна се дотам, че
дори си изпуснах са-
молета, само и само да
си прибера обувките,
които чаках да бъдат
доставени в един от
Дори и Тайгър Уудс няма такива ръкавици най-скъпите бутици
в Торонто. Добре е да
припомним, че на хората, чиито обувки не
са бели отдолу, не се позволява да се качват
в автомобила. Има и такива, които, преди
60 да влязат вътре, се събуват: на какво ли не
са готови някои хора, само и само да изжи- 61
веят допира с белотата и блясъка!
До ръчната спирачка има дръжка, за
която пасажерът на дясната седалка може
да се държи, ако някой завой се взема с
по-висока скорост, но тя предлага и други
удобства: с нейна помощ могат да се застопорят дистанционното
за касетофона, което е със синьо копче за командване, синьо фе-
нерче (маглайт) или специалното оръжие, с което колата се пази
от посегателства – син Зиг-Зауер с бяла дръжка в тон с колата, един
от петте произведени в света. Моделът се нарича Суета (Vanity).

Всичко необходимо за успешен бизнес: тъмни очила,

ръкавици, Зиг-Зауер и добра идея в главата…

Забележка: Всичко в Жожо, което не е оригинално, е направе-

но така, че да може лесно да се подмени с оригинално: кормилото,
джантите, топката на лоста, маркучите на парното… Може да се
махне белият мокет и да се върнат черните гумени стелки, на мяс-
тото на кожата тутакси може да се опъне грубият оригинален плат,
синият съвременен металик без проблем може да се пребоядиса в
обичайния мътен цвят. Кой ли обаче ще пожелае да го стори?

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Н езависимо, че всички го знаят, много често забравяме колко

голям майсторлък се изисква, за да се боядиса добре една
кола. Мъжът, който боядиса съвършено нашия любим Жожо, се
казва Иво Стефанов. Като повечето други майстори, работили по
колата, и той няма нищо общо с родните майстори автобояджии.
Интересен е и фактът, че с него работи съпругата му Катя, как-
то и брат му Оги, вземащ дейно участие в специалните проекти.
Фирмата им „Елит Стар Колор“ в Горубляне се слави с това, че
изкарва колите в перфектно качество и на равнище, надвишава-
що и европейското, и американското. Време е да разберем, че в
България има уникални майстори. Всичко, което се иска, е да мо-
жеш да си платиш заслуженото за работата, която трябва да ти
свършат.

Заслугата за окончателното сгло-

бяване на Жожо е на цялото семейство
Стефанови.
62
 63

Иво Стефанов
се диви на собствената си работа

На въпроса какво го е измъчило най-много, Иво Стефанов не

пропуска да ме заяде: „Не какво, а кой! Ти си ужасен перфекцио-
нист.“ Наистина, понеже не можех да се примиря с това, че завар-
ката, където таванът на колата се съединява с корпуса на купето, е
с различна широчина, накарах Иво и помощниците му да я израв-
нят. „В руския завод пресата го ударила, огъвайки го както дойде,
и на никого после не му е дошло на ума да оправя разликите – про-
дължи Иво. – Ние обаче трябваше в продължение на два дена да
си играем с шублер и малка пиличка на ръка, микрон по микрон,
да изравним канала, та белким го одобриш и да си продължим с
боядисването. На маникюристки ни направи, да знаеш!“ А след
известна доза смях ме поглежда и казва със сериозен тон: „Ако те
бяха цанили за директор на някой руски завод, сега Русия щеше да
е по-напред от Германия. И нямаше да чакаме перестройката, за да
работим в гараж като този.“

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

Модерна кола пред модерна сграда

Последен тест, преди Жожо да отлети

64
О борудван с временни номера, Жожо
тръгна към майстор, който трябваше
да направи ауспусите от неръждаема ла-
65

марина. Но не на собствен ход, а кацнал

върху камиона на пътна помощ. Преходът
му от Люлин до Горубляне – не много го-
лямо разстояние за съвременните автомобили, които никой не
забелязва – се оказа много дълъг, защото по пътя много от ми-
наващите коли спираха и хората в тях искаха да го снимат. Някои
турски тирове дори леко препречиха шосето, за да могат да го
щракнат от кабината си. Катаджиите, притеснени от странните
маневри на турските тираджии, се чудеха дали да спрат камиона
на пътната помощ, но в крайна сметка се задоволиха да отрегу-
лират задръстването и пуснаха Жожо да върви по своя път към
новите си гърнета.

Жожо събра очите на турските тираджии

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

В иртуозът на неръждаемата стомана се нарича Добромир

Христов (Драго). С хората от неговата фирма „Екстрийм
Тунинг“ от кв. Орландовци той е един от редките герои в
България, които съумяват въпреки лошите условия да надмогнат
проблемите и да изработят висококачествен продукт, достоен за
музеите на съвременното изкуство със своите творби от неръж-
даема стомана.

В оригиналния си
вид ЗАЗ-ът е с едно
гърне, но при нас
той е с две, което
му придава уникален
рев и от виелица се е
превърнал в тигър.

66
 67

С гърнето на парното
ситуацията е по-сложна. То
беше кръгло, та се наложи
да го изрежат, да му заварят
пластинка и едва тогава да
го инсталират.

Калобраните са оригинални и са купени за 2,50 лв. от залежа-

ла стока в Мототехника. Болтовете и планките са хромирани, а уп-
лътненията са от корк.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

В реме беше Жожо Тигъра да бъде регистриран и да получи

своите документи в КАТ. Всеобщата радост при появата му не
подмина дори и тези непреклонни люде катаджиите. Строгостта
им тутакси се изпари и те се предадоха пред неговия чар.
Пристигането му предизвика фурор и еуфория сред цялата смяна,
защото такива автомобили се появяват при тях извънредно рядко.
На всички канали работата спря за повече от час. Проверяващите
изпразниха халетата, вкараха нашия юнак вътре, затвориха вра-
тите и на спокойствие започнаха да го оглеждат.

Жожо на канала в КАТ под знак

„Снимането забранено“

Катаджиите се дивят (снимката

не е на фокус, за да не предизвикаме
неприятности за хората от смяната)

68
 Един от по-младите служители започ- 69
на да обяснява, че тази кола е с пренаби-
вани номера. „Вижте, има два номера на
купето и евротабелата, не е завинтена с
винтчета, а е нитована.“ В този миг един
по-възрастен служител от първи канал
(където инспектират колите със съмнение за „автентичност“) пер-
на по-младия зад врата и му каза, че той и неговите колеги са пре-
глеждали какви ли не коли, докато младокът все още е ходел прав
под масата. Че това не е крадена, а реставрирана кола, и то праве-
на с много любов. Сетне грабна документите и каза: „Дай тука, аз
ще ги разпиша!“ Един от въпросите на проверяващите беше защо
колата няма колани. Отговорът бе, че запорожците по принцип
се произвеждат без колан и че не е редно да си развалям колата,
добавяйки предпазното средство. Всички закимаха одобрително.
После поискаха да се снимат с колата. На шега дори ме заплашиха,
че ако не си получат снимките, ще ме арестуват, ще вземат колата,
за да се снимат, ще направят по едно кръгче и чак тогава ще ме
пуснат. Принципно в КАТ е забранено да се снима, но ето че чарът
на Жожо преодоля и това препятствие. Без да искам или да си пла-
щам, получих огледален номер: все пак това не бе автомобил като
всички останали и трябваше да се различава дори по номера.

За неотразимото влияние на Жожо върху катаджийското съ-

словие имам и други доказателства. И то не какво да е влияние, а
дистанционно. Пътувах един ден с моя кадилак по „Ботевградско
шосе“, където ограничението е 40–50 км в час на трилентов ши-
рок път, и не щеш ли, бях спрян от пътни полицаи. На голямата ми
почуда защо ме спират, след като карах толкова бавно, единият от
тях ми отговори, че съм превишил скоростта с поне 20 км.

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

На този широк празен път ограничение от 50 км е някаква

недомислица (каквито са повечето ограничения по пътищата в
България). Обясних най-любезно на катаджията, че за да мога да
спазвам ограниченията, трябва да карам с постоянно натисната
спирачка: без изобщо да докосвам газта, кадилакът вдига 70 км
по собствено ускорение. Като се чудеше какво да ми отговори, ка-
таджията ме посъветва ехидно да си купя един от ония ЗАЗ-ове,
дето им се отварят вратите наопаки, та да си го спирам с крак и
да не трябва постоянно да натискам спирачка. А аз само това и
чаках. Извадих от багажника албум със снимки на Жожо с думите:
„Ето, аз имам и такъв!“ Двамата полицаи дълго време се чесаха
по вратовете с килнати назад фуражки, но в крайна сметка не ми
написаха акт и ме пуснаха да си ходя. Жожо се оказа спасител и в
този случай.

Жожо и кадилакът – първи приятели

70
 В края на краищата освен регистра- 71
цията си в КАТ Жожо бе удостоен и с
вписване в заводските каталози. Така той
попадна в историята наистина, а в завод-
ските книжа – на майтап.

ЗАЗ 965 А-П – връхната точка в съвтетското машиностроене

С лед всичко, което ви разказах за нашия мил Жожо, сигурно

си представяте, че той е носител на много награди. Ще ви ра-
зочаровам. Жожо не е участвал в нито едно състезание, защото
не е направен да печели състезания. Не ходи и по ретро паради.
Карам го само през лятото, завъртайки по няколко кръгчета из
квартала. През останалото време колата стои в отопляем гараж с
аларма в центъра на София, с бели платнени калъфи на кожените
седалки, сини стелки на пода върху белия мокет, бяла кърпа вър-
ху арматурното табло, найлоново пликче върху лоста на скоро-
стите, с устройство, което абсорбира влагата в купето, с музикал-
ната уредба в багажника, покрита с парче вълнен плат, с разкачен
акумулатор, загърнат в специално ушито за него покривало, кое-
то отвътре е толкова меко, че полира боята при всяко мърдане,

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

и с найлон, който пази

покривалото от прах, а
целия пакет – от влага.
Пазен от тигровия кота-
рак Теди.

72
Х убаво е да спомена и за стойността на
проекта. Отвъд океана никой не зада-
ва такива въпроси, но пък не е лошо да
73

разкажа за един показателен случай кое

колко струва. Един ден някакъв ретро-
маниак видя колата в гаража, спря тра-
бантчето си, слезе да я разгледа и първия му коментар беше: „Еее,
трябва да си дал поне 10 000 долара, за да го направиш така!“
Отговора ми беше: „Само джантите без вентилите и гумите са над
10 000 долара.“ Разликите в разбиранията за тези неща са от земя-
та до луната.
Колкото и пари да съм хвърлил за реставрацията на Жожо, ни-
кога не съм съжалявал за това. Дали бих я продал? Всяко нещо си
има цена и за правилната цена, може би. Но когато един човек ми
предложи в замяна за Жожо своя чисто нов Мерцедес S-клас, аз
го попитах: „А Вие бихте ли си продали детето, когато навърши 8
години?“

ЗАЗ = М – ?

Никакъв Мерцедес не може да се сравнява с Жожо

Ако пък се питате как такива проекти не взривяват семейните

отношения и не докарват съпрузите до пълна депресия, трябва до
отбележа, че без неописуемо търпение те биха били невъзможни.
Затова, каквото и да кажа, то винаги ще бъде недостатъчно, за да

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Петър Клисаров

изразя безкрайната си благодарност за разбирането и издръжли-

востта, проявена през всичките години.

Десислава Бошнакова
от Рои Комюникейшънс
– вдъхновителката на
началния вариант на
интервюто с мен, което
залегна в основата на
настоящия текст.

74
 Такава книга не може да стане реал- 75
ност без мечтатели бунтари като издате-
ля Любен Козарев и екипа му от издател-
ство „Изток-Запад“, един от които е редак-
торът на тази книга Владимир Атанасов

Владо Атанасов не
може да спре да се
смее

Когато работи
по книги
представляващи
заплаха за
автомобилите на
запада (ЗАЗ), Румен
спазва стриктно
инструкциите за
безопасност на
работното място

Да сбъднеш мечтите си с усмивка

 Сега прочетете с усмивка и последните мисли, предизвикани от
слънчевия Жожо. Ако един човек е способен да преобрази тази морал-
но остаряла руско-украинска кола, представяте ли си какво може да
направи с останалите неща, с които се заеме? Аз, виновникът за тази
невероятна история – Петър Клисаров – се занимавам с политика и
понякога на шега или не казвам: „Вижте какво мога да направя от това
чудновато возило, и си направете сметка какво мога да направя от
държавата“.
Няма да е пресилено, ако кажем, че философията, приложена в ра-
ботата по реставрацията на колата, показва как може и как трябва да
се управлява успешен бизнес. А защо не и как би могла да се управлява
успешно една държава, за да се стигне дотам, че всеки, който се срещне
с нея, да се усмихва от удивление пред възможностите на човека.
 Петър Клисаров

Жожо е доказателство за неограничеността на човешките умения,

когато се впрегнат в правилната посока и не се прави компромис по
пътя към постигането на най-добрия резултат. Ако все пак някога има
състезания за силата на духа, за стремежа към съвършенство и за упо-
рити усилия, може би и той ще участва. И най-вероятно ще успее да
вземе купата. Дотогава ще пътува спокойно и сигурно по пътищата
към успеха на хората, които са му помогнали да стане това, което е –
кола, по която всеки се ЗАЗяпва и която спира дъха и на най-сърдити-
те, заставяйки ги да му пуснат поне една дълбоко искрена усмивка.

Усмихвате се и вие, нали?

Да сбъднеш мечтите си с усмивка
 Петър Клисаров

Интервюиращи: Десислава Бошнакова, Димитър Пешев

Коректор Людмила Петрова
Редактор Владимир Атанасов
Фотографии Петър Клисаров, Ивелин Цолаков
Оформление на корицата Деница Трифонова
Предпечат Румен Хараламбиев

80