1. В търсене на какво бродим, тръпнем и се впиваме?
спрямо „Нирвана“- П. Яворов спрямо мен
В Яворовото стихотворение „Нирвана“, Още от началото си човечеството таи в лирическият говорител описва състоянията себе си силно вълнуваща човешкия на тревожност на човешките същества, в индивид тайна. А по- точно истината за търсене на истината за живота и смъртта, живота и смъртта, криеща се зад кодирана в символите води и небеса, и на хоризонтите на страха. застаналия пред тази истина човек. Битието и небитието са крайна цел на познанието, но са неразгадаеми и до тях не може да достигне прозрението на нито една поетическа изповед, дори когато небесата изглеждат ясни и звездни.
2. Ние- знойно жадни, но страх ни е да пием
спрямо „Нирвана“- П. Яворов спрямо мен
В Яворовото стихотворение водите носят свръхсмисъл. Те са универсален символ на висшето познание, даряващо ни чувство за хармония и утеха, за великата красота на яснотата, за хармонията на вечността. Но висшето познание за живота и смъртта си остава недостижимо и причината за тази недостижимост е страхът на човека от знанието. Страхът е неотменима инстинктивна сила, която задавя търсещият дух пред извора на истината и може да бъде овладян само чрез силата на волята. Човекът е обречен на непостижими мечти, непознати светове, неосъществени прозрения. Страхът от извора на познанието е страх от истината, защото страхът замъглява истината и останя безпросветеността, зазиданите хоризонти, ледените стени и болката на страданията.