„Помниш ли, помниш ли…”

1.Творческа история: Публикувано е в сп. „Родно изкуство” през 1914г.

2.Жанр: елегия.

3.Тема – драматичният сблъсък между минало и настояще, спомен и реалност.

4. Мотиви:

– скръбното примирение с предопределената съдба;

– болезненият спомен;

– неосъществения порив към промяна;

– сънят и пробуждането – двойка мотиви, показващи илюзията на спомнянето и болезненото

отърсване от нея.

– ненужността на спомена.

5.Образи:

– белоцветните вишни са детайл от детските спомени, символ на завинаги изгубената свежест,

на радостта от живота;

– хорът на ангели – образ, символизиращ сакралността, сияйността, духовната чистота на

спомена;

– домът – знак за покоя и уюта на родното;

– затворът – пространството се свива и приклещва човека в една съдбовна метафизическа

безизходица;

– сънят – символ на невъзможното в реалния живот щастие.

6.Проблеми:

– разривът между блян и действителност.

– споменът като израз на невъзможността да се постигне битийна хармония.

– битието като затвор, духовното пленничество на човека, абсурдността на човешкото

съществуване.

– грехът, наказанието и изкуплението.

7.Композиция:

– посредством принципа на контраста се структурира кръгова композиция.

8.Идейни внушения:

– разминаването между блян и действителност определя безперспективността на човешкото

съществуване в един духовно несвободен свят;

– споменът не се оказва решение, не е изход от безнадеждността и безприютното битие на

индивида. Затова споменът е изпразнен от същност и от послания за вяра, надежда и любов –
липсват ценностни основания за смислено съществуване в сегашността и упования за
бъдещето. Споменът вече е нежелан от човека, той е само засилва болката от съществуването;

– модерният човек е пленник не само в “битието-затвор”, но и на собственото си

психологическо състояние, на наказващата власт на спомена – той е пленник на “душата-
затвор”;

– човешката природа се определя като изначално греховна, несъвършена. Индивидът обаче не

може чрез спомена за изгубеното духовно блаженство да постигне изкупление и да се сдобие с
висока битийна мисия.
9.Лирическият Аз е „заключеник в мрачен затвор”, който се опитва чрез спомена да се спаси от
ада на модерните времена и да се завърне в изгубения рай на детството и красотата, на
светлината, смеха и „белоцветните вишни”.

10.Преобладаващи чувства – носталгия, меланхолия и печал.

11.Художествени средства:

– анафора – сън……..

сън…….;

– метафори -Ах, не проблясвайте в моя затвор,

– спираловидно повторение –

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? –

„Черна песен”(1910г.)
1.Творческа история: Публикувано през 1910 г. в сп. „Съвременник”.

2.Жанр: елегия

3.Основна тема:

– Страданието на младия човек, породено от неизживения живот.

4.Основни мотиви:

– неудовлетворението от живота;

– липсата на хармония у човека и в света;

– страданието и самотата, отчуждението;

– сблъсъкът между видимия и вътрешния свят;

– абсурдът на съществуването;

– обречения порив;

– взривената хармония между човека и душата му.

5.Основно чувство: трагизмът на неспокойната, търсеща утеха душа.

6.Композиционен похват: Теза- антитеза и тристепенна градация.

7.Идейни внушения:

– вътрешните духовни пространства на човека са арена на вечната битка между доброто и

злото;

– взривената хармония между човека и душата му, между човека и действителността го обрича
на вечно безпокойство, на самота и метафизична безприютност;

– безстрастният ход на времето затваря в гибелната си спирала човека и той губи ежедневно
част от себе си, гасне и изтлява, копнеейки за хармония и успокоение.
8.Образи:

– песента и душата;

– тъмното море;

– денят и нощта;

– зората, лъчите, пролетта;

–есента, пустинята.

9.Изразни средства:

– оксиморон – Аз умирам и светло се раждам;

– инверсия – зора огнеструйна;

– плачът ми за пристан умира;

– сравнение – в пролетта като в еден аз крея.

10.Лирическият говорител – изгубилият както вътрешната си духовна хармония, така и

хармонията със света човек.