“Юноша”

Смирненски твори в началото на 20-те години на ХХ век – време на

остри социални конфликти и промяна в естетическите търсения на
българската литература. Символизмът като литературно явление
вече се оказва изчерпан, за да изразява новите вълнения на
човешката душевност. В поезията си Смирненски осъществява
едно самобитно и изключително смело преплитане на
символистични с романтични,на митологични и библейски с
реалистични образи и сюжети. Тъмната гама на мрака и нощните
видения е разкъсана от светлината на огньовете, които рушат
стария и едновременно съграждат нов свят. Революцията, бунтът на
тълпите, е онзи граничен момент, който предполага, че
преобръщането на света ще се осъществи с помощта на
митологични и библейски символи, сред които основополагащи са
митовете за началото и края на света – Сътворението и
Апокалипсиса.
В митологията митът за Сътворението на света е
основополагащ, а митът за Апокалипсиса идва по-късно. За края
на света четем в последната книга от Новия завет. В своето
Откровение Св. Йоан богослов говори за края на света, който ще
дойде в резултат на нарушаването на моралните принципи за
праведността и греха. Идеята за края на света се съчетава с идеята
за Страшния съд, когато праведните ще получат вечен живот, а
грешните ще горят в огъня.
В създадения от Смирненски свят причинта за бунта, за
революцията е именно моралната деградация на света. Старият
свят трябва да бъде разрушен, защото е грешен и на негово място
да се изгради нов свят, с нови справедливи начала и принципи. В
митологичен план най-напред е Сътворението, а след него ще
настъпи Апокалипсисът.В поезията на Смирненски редът е
преобърнат.Най-напред трябва да се разруши, а след това да се
сътвори. На индивидуалистичните стихове на символистите
Смирненски противопоставя едно ново усещане за колективизъм.
“Юноша” е едно от последните стихотворения на Христо
Смирненски, в което младият поет ясно и категорично изразява
своята позиция за смисъла на човешкото съществуване. Творбата е
интимно-съкровена изповед. Благодарение на цяла система от
символични образи, проблемът за драматичния сблъсък на
човешкото съзнание с действителността, придобива универсално,
общочовешко звучене. Творбата може да се възприеме като
драматична изповед на едно поколение, на младостта изобщо при
срещата й с живота и света .Освен драмата на съществуването,
стихотворението носи и надеждата за нов живот.
Чувството за красивото, копнежът по съвършенство и
хармония, любовта към живота са изначално присъщи на
човешката природа. Човек се ражда отворен за света, очакващ,
търсещ, но среща страдание, болка, несправедливост, които
изпепеляват и най-смелите надежди.Това е горчивото прозрение на
лир. човек. И единственият изход е да намери за какво да умре, за
какво да се жертва. А когато осмисли смъртта, значи осмисля и
живота.
Основни мотиви в стих. са: мотивът за наранената младост
(познат от Ботевото стих. “Майце си” и Дебеляновата елегия
“Пловдив”). Но героят на Смирненски не се поддава на елегичните
настроения, на тихата скръб и примирението, той е уверен, че не е
сам в страданието, вижда до себе си своите братя по съдба, открива
изход и това му дава сили да се бори за промяна на света. Мотивът
за нравствения избор на смъртта като върховно изпитание в
човешкия живот е водещ. Ценностно значим за него се оказва
изборът на смъртта.
Заглавието “Юноша” насочва към онази гранична възраст в
човешкия живот, когато се осъществява прехода от детството към
зрелостта. Юношеството е времето на мечтите, но и на първите
въпроси..
Изповедта си лирическият Аз започва в 1 л.ед.ч., което
показва , че той вече се е самоопределил като Личност, която е
излязла от времето на приказното детство и навлиза в живота с
ясното съзнание за неговата противоречивост. Труден е процесът на
духовно проглеждане и осъзнаване на сложността на живота.
Духовната биография на героя е разкрита в три възлови фрази:”Аз
не зная”-“Аз познах”- “аз ще знам”.В тази рамкова композиция се
открояват сложните процеси на самоосъзнаването, на нравственото
израстване на личността. Първата фраза внушава представата за
възторжените чувства, които изпитва юношата пред прага на
живота. Самият факт, че живее му носи радост и той е жаден да
улови всеки миг от живота в неговата многоликост – “запленен и
от сивия ден, / и от цветната майска зора”. Синонимното гнездо на
светлината(“цветната майска зора,”пролетта”, “младостта”,”друм
от цветя”, “лунни лъчи”) е твърде богато и недвусмислено насочва
мисълта към въодушевлението, с което младият човек навлиза в
живота. Той се чувства като млад бог в “колесница от лунни лъчи”.
Появява се най-важното по смисъл понятие Живот, което е
написано с главна буква, за да се открои неговото ценностно
значение. Началото на стихотворението представя юношата, който
мисли света като “готов”, завършен, предварително изпълнен със
смисъл. Словосъчетанието “ябълков цвят” отвежда към
библейската представа за рая, за вечното щастие. Ябълковото дърво
е дървото на познанието на доброто и злото.
Сблъсъкът с грубата действителност е маркиран със съюза
“но”. Антитезата разкрива драматичния сблъсък между мечти и
действителност, очертава трудния път на съзряването. Ярки и
изразителни са синонимите на мрака и робството, на духовното
потисничество(“бездни”, “черни стени”, “злоба”, “черна сянка”,
“полумрак”, “ледна тъма”, и хиперболата ”морета от кръв и
сълзи”.).Символно-алегоричните образи и метафори придават на
страданието вселенски, космически измерения, разширяват го във
времето и пространството и подчертават неизбежността на
пречистващия “ураган”. Черният цвят е в контраст със светлината
на пожарите. Усещане за ужас, за нещо зловещо и съдбовно
непреодолимо излъчва новата картина. Възторгът отстъпва място
на гневния Глас, който разкрива грозна картина на страдания и
робство(“изтерзани лица”, “плачове като в сън”,”демонска стръв”).
Това е картината на Ада, на социалното падение.Алитерацията на
“з”, “н”, “р” прави по-осезаемо усещането за ужас.
“Аз познах свойте братя във робски керван”-това е мигът на
проглеждането за всечовешката болка и робска съдба.Три символа
с библейски произход разгръщат идеята за универсализираното
Зло. Символът на Златния телец, олицетворява Злото и разкрива
същността на стария свят , който се крепи на силата на властта и
парите. Според Библията е невъзможно да се служи едновременно
и на Бога и на богатството. Най- голямата беда за човека ,
лирическият герой съзира в оковаването на “човешкия Дух”.
Ценностите са разместени, защото духът не изпълнява функцията
си да бъде храм на Бога, а е обруган, унизен. Тръненият венец
символизира мъченичеството и страданията на Христос в името на
човешкия свят. Лирическият човек се уподобява на Спасителя,
готов е да понесе страданията на тълпите, да намери пътя към
истинския Смисъл на живота.
Промяната в душевните преживявания на героя е проследена
във възходяща градация(“видях”, “познах”, “настръхнах”).Глаголът
“настръхнах” показва новото състояние на юношата. Той е
изживял разочарованието, изпитал е силата на социалното и
духовното страдание, усетил е новото борческо настроение на
тълпите и всичко това го подтиква към решителни действия.
Юношата прави първия самостоятелен избор в живота си съвсем
естествено -това личи от съюза “и”. Гласът му се издига в
огромното пространство и зове природните стихии-пожари, ураган.
Момъкът вижда себе си като глашатай на Борбата, на промяната.
Преди да призове стихиите на недоволството , стихия се разярява в
душата му(“закопнях”,”запламтях”.)В преживяното страдание се е
закалил и духът и волята и Словата му, в гърдите му е бликнала
неудържима борческа енергия. Той се чувства господар на земните
и небесните стихии, а Господарят е всевластен Творец.
Анафората “нека” издава решимостта за борба в името на
желаната промяна. Чрез силата на романтичното си въображение
лирическият герой създава и изживява една космическа по
мащабност картина на революционен взрив, която заслепява със
светлините на пожарите и изпълва пространството с трясъка на
светкавици и ураганен вятър. В тази картина наред с природните
стихии бушува и стихията на разбунените души на угнетените.
Това е часът на свещената саможертва - “аз ще знам за какво да
умра”. Тържествено-приповдигнат е тонът във финала на
творбата.Мечтаният свят за юношата няма реални очертания - той е
толкова красив и приказен , че е изпълнен с “лъчите нова зора”.
Приел позата на Пророк, той призовава стихиите да донесат
възмездие на грешната земя.
Изборът на лирическия “аз” е под знака на духовното
обновление . Творбата е изпълнена с ведър оптимизъм, защото
щом Младостта избира пътя на саможертвата , то стария свят е
Обречен.Състраданието на героя към тълпата отстъпва място на
неговото възхищение от борческия й устрем. Неговото място е там
–“залюбен в тълпите”.Лирическият герой завършва пътуването към
себе си и към света. Постигната е вътрешната хармония на
Личността , която намира смисъла на човешкото съществуване в
себеотдаването. Смъртта е видяна не като неизбежен край, а като
осмислящ живота предел
Лирическият герой отдава своя пламък, силата на своето
Слово, за да сътвори света. “Аз”-ът изживява себе си като бог,
който сътворява Нов свят чрез Словото. Смирненски влага нов
смисъл в библейското слово: ”Да бъде светлина!” - “Нека пламне
земята…” Текстът Говори за края , за свършека на един робски
свят, за неговото разрушаване. ”Железни “ са словата на Истината ,
които кънтят по цялата робска земя.
Според немския философ Мартин Хайдегер :”…
езикът(Словото) е домът на битието”. В този смисъл истината за
човешкото съществуване остава проблем на словото. Както Бог
твори чрез словото, така и човекът постига чрез Словото единение
с Бога и преоткрива себе си.
В началото на ХХ век човекът осъзнава необходимостта от нов
ред, от нов свят – по-справедлив и хуманен. Настоящето го е
превърнало в жертва на социалното неравенство, а бъдещето
изисква от него да поеме отговорността за промяната и да стане
движеща сила на тази промяна. След Ботев и Яворов, Смирненски
подема темата за страданието и бунта на човека. Младият поет
притежава вътрешно чувство за драматичното и в личен, и в
обществен план. Той става поет на тълпите, на “улицата
многогласа”, на надигащата се революционна буря, на страданието
на “синеблузите” си братя.