Гераците

В края на XIX - началото на XX век настъпва прелом в

нравствените ценности на българското село. Традиционните
устои на патриархата са разколе¬бани. Нов морал определя
нравствения облик на времето. Хората, здраво свързали съдбата
си със земята и труда, са изправени пред труден избор -да
приемат или отхвърлят ценностите на епоха, чужда на тяхната
душевност. Връзката човек - зе¬мя, човек - трудово усилие не
носи познатите нрав¬ствени плодове, не създава усещане за
значимост и вътрешно удовлетворение на индивида. Отно-
шението към земята и труда изисква нов поглед, ново разбиране
и позиция. Времето с настъпили¬те обществено-икономически
промени е неумо¬лимо. Налага своите ценностни критерии за
сми¬съла на човешкия живот, противопоставя тради¬ция на
съвременност, разделя близки и роднини, отчуждава ги
помежду им. Отношението към зе¬мята и труда става залог за
разрешаване на спора между поколенията.
Нравственият конфликт между традиция и съв¬ременност е
водещ в повестта „Гераците" на Елин Пелин. Доброто и злото в
човешките души започ¬ват да спорят. Различни са критериите
за добро и зло на Елин-Пелиновите герои. Те са представи¬тели
на различни поколения, съзнателният им жи¬вот е свързан с
нравствеността на патриархално¬то минало и на съвременност,
бързо променяща действителността в българското село. 8
семейст¬вото на Йордан Герака настъпва нравствена и
ду¬ховна криза. Поколенията започват да спорят. Баща и
синове влизат в конфликт помежду си за¬ради различното си
отношение към земята и труда. Всеки изживява лична драма з
спор с останалите. Времето на патриархата и на колективното
стопа¬нисване на земята си е отишло, изчезва някогаш¬ната
представа за добро, когато всеки член на се¬мейството дава
своя индивидуален принос за об¬щото благо на рода. Без
принадлежността си към семейната задруга животът на
отделния индивид се обезсмисля. Това е всъщност и
представата за нравственост на стария Герак. Той не разбира
но¬вите обществено-иномически отношения в бъл-
гарското село, но синовете му, естествено, са под¬властни на
тях. Всеки тръгва по свой личен път. Времето изисква
индивидуално, а не патриархал-но-колективно отношение към
земята и труда. Личното трудово усилие, което е индивидуално
адаптиране към новите условия за живот, опреде¬ля
стойностите на човешкото добро. Патриархат и съвременност се
разминават в нравствените си ценностни критерии. В
семейството на Йордан Герака срещата между представите за
добро на две различни епохи предизвиква нравствен кон¬фликт
с трагични последици за индивидуалните чо¬вешки съдби.
Самият Герак - патриархалният стълб на семей¬ството - е
твърде различен в отношението си към земята, сравнен с
живелите преди него поколе¬ния от рода. Елин Пелин
деликатно подчертава та¬зи разлика. Старият Герак от години
проявява по-голямо пристрастие към работата в кръчмата,
от¬колкото към труда в полето. За разлика от дедите си, той
тръгва по свой път. Занимава се с търго¬вия, без да занемарява
полската работа. На пръв поглед не нарушава традицията,
остава верен на изконните й ценности за връзка със земята чрез
труда. Но се появява и нещо ново - кръчмата и работата в нея,
което е доказателство за естест¬веното адаптиране на Йордан
Герака към времето, в което живее. Старият патриархален
модел на жи¬вот в българското село е започнал да се разпада
още в младостта на Герака. Той е проявил верен усет към
новото, запазвайки колективната цялост на семейството. Но
времето неумолимо е налага¬ло нови критерии за начина на
живот. Неусетно отношението на Йордан Герака към земята и
пол¬ския труд се променя. Той запазва патриархалния възторг и
умиление към празничното настроение на човешките души по
време на жътва, но не оти¬ва на полето. Остава в кръчмата.
Това е неговият свят, неговото лично завоювано пространство
ка¬то цел и усилие в живота. Несъзнателно, разкри¬вайки
потенциала на човешките си възможности, Герака се е
отчуждил от земята: „Когато почва¬ше жътва, в къщата на
Гераците настъпваше
усилна работа. Сутрин, пред зори още, по дво¬ра се чуваше
бодрият глас на стария Герак, кой¬то обикаляше обора и
сайванта, дето спяха ратаите, и викаше високо:
- Ставайте, момчета! Хайде на работа!
Дядо Йордан ги изпращаше до портата и ка¬то гледаше изток -
ясен, побелял от предвест-ни зори, говореше възхитено:
- Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешки пот
майката земя.
След това той отваряше за малко кръчмата, по¬ливаше и
помиташе сам пода, направяше си кафе и сядаше до го изпие
пред вратата на чист въздух."
Последният представител на патриархата в се¬мейството -
Йордан Герака - е с противоречиво от¬ношение към
традиционните устои на човешката нравственост. Той знае, че
връзката със земята е изконна ценност, която формира доброто
у човека. Всяко нарушаване на тази цялост в естествения
кръ¬говрат на живота носи беди. Затова Герака държи синовете
си близо до земята и по-далеч от кръчмата. Но самият той е
дистанциран от патриархалните цен¬ности на живота,
привързан е здраво към прост¬ранството на кръчмата, което е
знак, че патриар¬халната задруга се руши: „Дядо Йордан
държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която
сметките си знаеше и гледаше сам. Синовете му бяха свикнали с
това и когато слу¬чайно заместваха баща си или се намираха по
дру¬га работа там, те не се чувстваха като госпо¬дари, а като
слуги. Затова пък те бяха царе на полето, на нивите и на
ливадите..."
Различни по нрав и характер са синовете на Герака, но и
тримата се чувстват „слуги" в кръч¬мата. Еднакво реагират на
непознатото усещане, ко¬ето носи атмосферата на това
пространство, така скъпо за душата на стария Герак. Сякаш и
тримата чувстват, че „слугуват"на някакво зло, което ще ги
раздели и противопостави, а семейният мир в дома ще бъде
завинаги нарушен. И това зло не за-къснява да се появи в
живота им след смъртта на стопанката - баба Марга, съпругата
на Герака.
(продължава от стр. 5)
Тя единствена е успявала да под¬държа привидна хармония
между дома и кръчмата - двете символни пространства, внесли
драматизъм в живота на семейството: „Единственият и главен
помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба
Марга... Дядо Йордан беше главата, баба Марга - душа¬та на
кръчмата. Тя се грижеше за всичко и на¬реждаше нейното
домакинство... Баба Марга и вкъщи беше пълна господарка... Тя
тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да
види всичко ли е в ред..."
След нейната ненадейна смърт домашната иди¬лия е нарушена:
„Заедно с нея от къщата на Гераците изчезна добрият и строгият
дух, кой¬то държеше всичко в ред."
Герака остава сам. Между условните художест¬вени
пространства на дома и кръчмата застава обърканата, смутена
душа на дядо Йордан. Той е безсилен да възстанови реда, по
който е текъл до¬сегашният начин на живот. Останал затворен
годи¬ни наред в своята идилична представа за ненару-шен
патриархален мир в дома, той се изправя пред страшното зло,
което ще раздели семейството му. Отчуждението баща - синове
става реалност. Всеки принадлежи на своя свят. Конфликтът
между поко¬ленията е неизбежен. Но едва сега Герака търси
причините за злото, обсебило душите на децата му, разрушило
покоя в дома му: „Вкъщи изпълзяха ка¬то змии, незнайно
откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия
домашен покой... Никой не знаеше как стана това, отде се роди
тая за¬вист между снахите, това недоверие между братята,
което ги караше да се подозират. Дядо Йордан... знаеше, че
доброто и злото се излуп-ват из яйцето, но той не знаеше, защо
именно злото трябваше да се излупва в душите на него¬вите
деца. Защо? И той дълго мислеше."
Общият родов дом вече не прави близки бащата и синовете, а
засилва желанието им за разгра¬ничение. Мъчително е
съжителството на Божан и Петър - двамата по-големи синове на
Герака - под общата фамилна стряха на родния дом. Най-
мал¬кият брат - Павел, отдавна е напуснал дома. Живее в града
и не изпитва желание за завръщане към родовите корени.
Старият Герак се затваря в тъм¬ните размисли на душата си. Тя
странно прилича на неуютния му дом и на запуснатата,
потънала в паяжини кръчма. Той не разбира ясно причините за
злото, сполетяло и него, и децата му, но в голя¬мото страдание
на душата си се чувства по-споко¬ен сред тъмната и мрачна
кръчма. Тя му е по-близка, макар че и в нейното пространство
мъката и без¬силието не го напускат. Но там, като в мрачен
затвор, той може да се отдава на тъжните си мисли. Това е
особен вид свобода за отчуждената му от семейството и дома
душа. Къщата с многобройни¬те си стаи го потиска, прави го
неспокоен. Чувства се чужденец в собствения си дом.
Единствено сред гробовния мрак на кръчмата Герака се
успокоява. Потъва в самотата си: „Случваше се, че някоя
ра¬бота задържаше стареца повече вкъщи. Тогава той ставаше
неспокоен и му се струваше, че е душно. В тая стая влезе, в оная
стая влезе, ся¬каш търси нещо, и никъде не го сдържаше... В
празник или когато нямаше работа, дядо Йордан прекарваше
повече от времето си в затворена-
та кръчма, ключът на която държеше сам той. Там той и
нощуваше. В тая кръчма, мрачна, пуста, неприветлива и тъжна
като неговата душа, беше тихо и пусто, не достигаше никакъв
шум ни от улицата, ни от къщи, и той можеше спокойно да се
предава на своите мисли."
Старият Герак ще остане затворен в тъмния раз¬мисъл на
душата си, неразгадал тайната причина за злото, обсебило и
него още в младостта му, когато е поел по свой път, различен от
този на дедите му. Йордан Герака е първият, разклатил
ус¬тоите на патриархалното родово общество. Сега е свидетел
на трагичното разделение между члено¬вете на семейството си,
далечни и чужди на ко¬лективното битие на родовото
съжителство. Отчуж¬дението в дома на Гераците е най-
голямото нрав¬ствено наказание за човешките души. Всеки от
си¬новете на Йордан Герака страда по своему, изжи¬вява
своята лична драма.
Божан - първородният син в дома - запазва пристрастието си
към земята. Но отношението му към труда и плодовете от него е
нравствено де¬формирано, изродило е душата му. Хищническа
е страстта на Божан да трупа пари и богатство чрез ненаситен
труд, в чието усилие се усеща нечиста, меркантилна цел.
Вътрешният свят на този герой е студен, грозен и отблъскващ.
Той кипи от енергия, която е разрушителна, насочена срещу
традици¬ята и целите на патриархата: „Божан сега бе в
сти¬хията си. Съблечен по риза, с голяма като палария сламена
шапка на главата си, той се хвърляше да връзва снопите, като
върху скъпоценна плячка. Той работеше бързо, неуморно, като
че се състеза¬ваше. Той повдигаше всеки вързан сноп, както
скъ¬перникът повдига торба със злато."
Божан е господар на съдбата си. Адаптирал се е към ценностите
на времето, в което живее. Поел е по свой път, различен от този
на стария Герак и на дедите си. Но силно деформираните
частнособст-венически страсти в душата му го довеждат до
тра¬гичната кулминация в изживяването на нравстве¬ната
криза в семейната, вече разколебана общ¬ност. Изчезват парите
на стария Герак. Съмнени¬ето пада върху Божан. Злото
унищожава и пос¬ледните остатъци на патриархално добро в
души¬те на всички. Тримата братя се озлобяват един към друг.
Петър и Павел се сбиват с Божан. Жъл¬тиците на Герака са
последното дяволско изку¬шение, което разделя душите на
родните братя. Всеки остава сам със своето разочарование и
бол¬ка. Патриархалният свят е разрушен. Чувството за родова
принадлежност и колективна взаимност -мъртво. Имотът на
Гераците е поделен. Павел се връща отново в града. Земята му е
чужда, семейс¬твото и домът - също. Петър получава своя дял
от родовата земя, която го плаши. Изпълва душата му с тъга:
„На Петър бу меше мъчно.
На своето ново собствено огнище той поглед¬на без ищах.
Неговото сърце се изпълни с безсил¬на завист към Божан. Едно
време, когато мислеше, че ще падне и в неговата ръка нещо от
приказни¬те пари на баща му, на широката му душа не те¬жаха
грижи и той беше спокоен... Сега той имаше само земя, широка
и корава земя, с която трябва¬ше да се бори... Трудът го
плашеше. Той гледаше тая обширна буренлива земя, облещена
към небе¬то за благодат, и мислите му се носеха над нея черни
и нерадостни като орляк врани."
Нищо не е останало в душата на Петър от пат¬риархалното
възторжено отношение към земята и труда. Мъртъв е
нравственият свят на миналото. С него си отива и човешкото
щастие в дома на Гераците. Минало и настояще трагично са се
срещ¬нали в опустошените и ограбени човешки души. Всички
са наказани от непознато и неразгадано нравствено зло.
За неразгаданата тайна на злото, намерило трайно убежище в
дома на Гераците, говорят не само нравствените терзания на
Елин-Пелиновите герои, но и художествените внушения,
идващи от родовия символ на семейството - „кичестия бор",
донесен от светите рилски гори. Той е като знаме -
„херал¬дически" знак на една отиваща си епоха. Издига се
гордо в двора на Гераците. При всеки порив на вятъра клоните
му шумят и разказват за отминалите патриар¬хални времена на
родовия свят. Под неговата сянка е преминал животът на
поколения от рода. Борът -„семейното знаме" на патриархалния
дом - е свидетел на доброто и злото в живота на всеки от рода
на Гераците. Заедно с всички от семейството на Йордан Герака
святото дърво изживява нрав¬ствената криза на времето. В
началото на повестта „Гераците" художественото описание на
„семейно¬то" родово „знаме" не предвещава драмата на
човеш¬ките души, за която разказва сюжетното развитие на
повествователното действие: „Всред широкия двор,..., се
издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор -
единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко
борче от светите рилски гори и посаден тук в неза¬помнени
времена от прадедите на Гераците. Това бе тяхното семейно
знаме, с което се гордееха. Под неговата света сянка бяха
отраснали някол-ко поколения. Под нея бяха преживели
последните си дни много старци от рода им."
Но времената на задружния родов свят са отминали.
Последният представител на патриар¬хата - Йордан Герака -
дочаква края на дните си не под сянката на святото родово
дърво, а пред прага на кръчмата. Непознато и неразгадано от
душата му нравствено зло е разделило поколе¬нията. Бащата -
старият Герак - умира далеч от поделения семеен двор, в който
всичко е различно и патриархалната идилия, съпътствала
живота на рода, отдавна е минало. Синовете на Йордан Герака
се разделят помежду си, но и с миналото на дедите. Символ на
нравствената разруха, отчуждението и самотата - новото и
непознато зло в дома на Гера¬ците - е съдбата на кичестия бор,
„семейното знаме"т рода, извисило горда снага в двора:
„По¬дир някоя година от обширния двор на Гераците не остана
нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се
издигаха недоправени плевници, сайванти, купи със сено.
Навсякъде личаха локви и боклуци... Петър отсече големия бор,
който пречеше на хармана му. Това свето дърво, обожавано от
прадедите, рухна под брад¬вата на внуците и дълго лежа в
калта."
Патриархатът „умира". Доброто и злото остават да „спорят" в
човешките души на Елин-Пелино¬вите герои от повестта
„Гераците". Обща е тра¬гичната им съдба. Родовият свят е
минало, а на¬стоящето - тежко нравствено изпитание за
чове¬шките им съдби. Всеки остава сам след прежи¬вяната
семейна драма. Поема свой път в живота