Христо Смирненски

Увод
Христо Смирненски,чието значимо поетическо дело му отрежда незаменимо място сред великите поети на
нацията, е представител на българския постсимволизъм . Живеейки и творейки през двайсетте години на XX
век- време белязано от обществен хаос и сериозни сътресения в ценностната среда на следвоенна Европа
„„възрожденския поет на бурята”бива до голяма степен повлиян от нововъзникналите ляво ориентирани
идеологически и литературни течения.Неговата гениална лирика представлява постсимволистично явление,
което новаторски обогатява съществуващата до тогава поетическа традиция.„Слънчевото дете на българската
поезия” майсторски вплита богатия инструментариум на символизма, придавайки му нова реалистична
смислова натовареност. ,Благодарение на богатата си символистична образност творчеството на Смирненски
се превръща в обективно художествено отражение на преломните исторически събития ,разтърсващи
световното политическо пространство. Основният топос градът е разгледан в два смислово-идейни плана. От
една страна е място на поквара и грях,предлагащо охолен и приятен живот на богатите и същевременно
отреждащо унищожително мизерно съществуване,изпълнено с безизходица и социална несправедливост на
беззащитните,бедни жители ,превърнали се в аутсайдери. От друга страна на градските улици ще избухне
гневът на тълпата,ще се родят копнежа за промяна и готовността за саможертва-движещите сили на
революцията. Смирненски вярва,че именно те ще доведат до оприличения на апокалипсис бунт,разрушаващ
стария свят и неговите съдържатели и изграждащ нов справедлив и хуманен свят. Това катастрофално
спасение бива оприличено на Страшния съд и е описано като”надвисващ ураган”.Смирненски представя
двигателя на промяната –тълпата като съвкупност от отделни личности обединени от святия идеал,
превърнали се от робите в господари на съдбите си и в един нов Прометей.

Заглавие Жанр Мотиви Цитати Герои

         
„Да бъде ден!“ стихотворени Нощта-времето на мрак и Нощта е черна и зловеща,
е неяснота/Златний бог нощта е ледна като смърт
символ на алчността, /В димящите развалини
примитивността и безокий демон на войната
идолопоклонството. развял е хищно знамената
/Кръстът-като инструмент /стърчи злокобен силует
-
на злото,знак ,че смъртта на някакъв грамаден
тържествува/Тълпата,лутащ кръст,
а се в мрак. Липсата на / вървят, подгонени натам
морални ориентири и от яростта на златний бог.
загубата на духовните
опори /Обреченост
„Ний“ стихотворени Далечната,отчуждена майка Ний всички сме деца на
е родина, превърнала се в майката земя,но чужда е
мащеха /Осмисленото за нас кърмящата й гръд
страдание /бедните деца на майката
Революцията-надвиснал земя./Край нас се вие бич,
ураган/Разрушителната над нас тежи хомот
стихия на огъня и робския закон на жълтия
/Революцията-носеща метал/Чрез нашите сърца -
апокалипсиса и вселената тупти,живота се
сътворяваща новия свят крепи на раменете ни
/Ужасяващият / Но иде ден на съд! Над
материализъм майката земя надвисва
/Страшният съд, след който ураган и в громкия му зов
справедливостта ще преплитат се ведно
възтържествува омраза и любов
„Йохан“ стихотворени Връзката между огледа уличната пустота Йохан
е индивидуалната съдба и и в миг прекрачи
 епохата/Трагизма на дървения праг./А над
отделния човек Берлин, потънал в ситен
/Света,видян като сблъсък скреж
на враждебни социални и лунни сребросинкави
сили/Противоположните петна,внезапно екна
значения на бунта първия гърмеж/На
/Победата на потиснатите барикадата бе непознат
Мечтата за съвършения свят Йохан. И непознат остана
на равенство и той/И труп до труп в
справедливост мъртвешка хладнина
/Саможертвата за идеала простират се, а бурята
гърми/На барикадата
Йохан е сам./Елате вий, аз
с каменно лице
ще срещна щика в своето
сърце!
„Юноша“ стихотворени Първите самостоятелни Аз не зная защо съм на тоз
е стъпки на младостта свят роден,не попитах
/Разрушаването на защо ще умра,/Поздравих
романичните илюзии/ пролетта, поздравих
Мъчителното опознаване младостта/Но не пролет и
на житейските истини/ химн покрай мен позвъни,
Трудния път към истината /пред раззинали бездни
/Решителност на бунт/ до черни стени окова ме
Саможертвата в името на злодей непознат./черна
промяната сянка съзрях да пълзи /В
-
полумрака видях
изтерзани лица,вред зачух
плачове като в сън/Аз
познах свойте братя във
робски керван,
угнетени от Златний телец
/ без да питам защо съм
на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да
умра
„Стария стихотворени Самотата/Страданието Все там до моста  
музикант“ е Безпощадната,дебнеща приведен седи,тегли
смърт /Съпричастието полекичка лъка,
/Мотивът за мястото на а над главата му
твореца в живота на хората ревностно бди черната
и в жестокия свят старческа мъка./ спира
цигулката горестен плач
-стареца немощно става/И
прегърбен той пристъпя
едва,спира се тук-там и
стене,и по цигулката
старческа смъртта тегли
полекичка лъка.

„Цветарка“ стихотворени Разблудния празник и на А из улицата шумна, под

е /Стаената мъка и гирлянди електрични,
печал /Поруганата ето малката цветарка
-
красота, превърхала се в бърза от локал в локал,
стока /С погледа смутен и
 /Града чудовище, дебнещ влажен на прокудена
своите невинни жертви русалка,между масите
пристъпя и предлага
плахо тя/Върху стройното
й тяло, върху младостта и
цветна,
като черни пипала се
плъзгат погледи отвред
/а грамаден и задъхан,
скрил в студената си пазва
хиляди души разбити -
дебне каменния град.
„Зимни вечери"   Мотивът за страданието Като черна гробница и тая децата на
на жертвите на града вечер пуст и мрачен е големия
/Мотивът за смъртта градът/Той е — слепия град
/Мотивът за погубената старик се връща, с него
красота натоварено дете/Неясно
/Безнадеждност/Нищета по-стените голи-пробягват
Преобърнати ценности сенките завчас пред
мъничък иконостас
детенце дрипаво се
моли /стоят две деца и
треперят
и дреме в очите им скръб.
/проронват се бели и
чисти
и в локвите стават на кал
/Завърнал се в къщи-
безхлебен,пиян пак-
бащата ругай:и своя живот
непотребен,и своята мъка
без край.