тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди черната старческа мъка. Бурно край него живота кипи в грижи и горести вечни и пъстроцветните шумни тълпи все тъй са зли и далечни. Привечер. Спуска се траурен здрач, ситен снежец завалява, спира цигулката горестен плач - стареца немощно става. И прегърбен той пристъпя едва, спира се тук-там и стене, шепнат му злъчни, невнятни слова зимните вихри студени. Там - от скованата в мраз висина - мигом през тънкия облак хвърля му поглед печална луна, фосфорно бледа и обла. А зад гърба му пристъпя Смъртта, кървава и многоръка, и по цигулката старческа тя тегли полекичка лъка. СТАРИЯ МУЗИКАНТ Творческа история – включено е в цикъла “Децата на града” и е най-нежното, най-лиричното стих. Заглавието-звучи носталгично.Музиката е символ на красивото, на духовната извисеност, на таланта. Епитетът “старият” внушава почит, уважение, предполага съпричастност.От друга страна заглавието показва немоща и ненужността на „стария музикант”. Основно чувство - елегично Основни мотиви - за самотата, страданието и смъртта,за съпричастието. -мотивът за изкуството, за мястото на твореца в живота на хората и в жестокия свят – то е неговият живот, музиката е придавала смисъл на живота в нищета, тя е изпълвала дните с вяра и надежда. Образът на стареца – безпомощен, беззащитен, поредното нежелано и отхвърлено “дете” на града. И неговото битие е белязано със знаците на нищетата, отчуждението от радостите на живота. В живота не е намерил съпричастност и разбиране, не е намерил състрадание. Старият музикант, както и цветарката, а също и уличната жена, са емблематични образ за градския пейзаж. Улицата не би имала същия облик ако липсва този персонаж, който има постоянно място – “Все там до моста приведен седи”. Неговата музика е песента на Смъртта, която ревностно следва човека през целия му житейски път, за да му напомня колко кратки са дните му. Това е музика – стон на душата, която бавно умира, изпълнена с тъга от равнодушието на “пъстроцветните шумни тълпи”. Плаче цигулката с “горестен плач”, плаче душата на старика от обида, от огорчение, от чувството за самотност, за изоставеност.Фигурата му е прегърбена сакяш е понесъл на немощните си плещи огромната, всечовешката мъка, неволите на страдащите в безприютния град. Лир. субект се намира на предела между живота и смъртта, откъснат от света, отхвърлен, маргинализиран. На младини той е бил част от шумния живот, но “привечер” (символизира старостта) е сам и забравен, ненужен. Това е най-силното обвинение на См. към несправедливо устроения свят, който погубва талантите. Старият музикант е ненужен на едно общество, което се кланя единствено на Златния телец.. - Ето защо описаното немощно тръгване на стария музикант по градската улица се оказва символично пътуване към Смъртта – силата, способна единствено да задвижи немощния човек по пътя от битието към небитието („Смъртта… тегли полекичка лъка”). Мотивът за изкуството, за мястото на твореца в живота на хората и в жестокия свят – то е неговият живот, музиката е придавала смисъл на живота в нищета, тя е изпълвала дните с вяра и надежда. Мотивът за ограбената младост е трансформиран в мотива за ограбения живот. Сходните трагически съдби на децата („Братчетата на Гаврош”) и на стареца очертават идеята за социалната обреченост на низовия човек от изгрева до заника на неговия живот Образът на тълпите - тук са безчувствени “зли и далечни”,бездуховни, студени, апатични, безлични. -именно несъответствието между самовглъбеността на несретника и динамичния темп на градския живот подчертават неговата изолираност от света. -олицетворение на този „враждебен свят” са неговите „зли и далечни” тълпи, осъждащи страдалеца на социална сиротност Образът на смъртта - е изписано с главна буква и тя се превръща в герой, в действащо лице от маскарада на града.Тя винаги се появява там, където има беззащитни същества и дебне “кървава и многоръка”. - единствения близък спътник на самотния музикант – бушуващата над главата му „старческа мъка” излъчва трагическа ирония. - знаците, предвещаващи нейната поява са „фосфорно бледата луна”, „траурния здрач” на вечерта -те се превръщат в зловещо трагическо обкръжение на музиканта, от което няма спасение: „край него” – безразличните тълпи; „над него” – „студените зимни вихри”; „зад него” – Смъртта Композиция – състои се от 6 строфи по 4 стиха; римата е кръстосана. -първите две строфи разгръщат идеята,че старецът е извън пространството и времето. Те очертават яркото духовно несъответствие между човека и града. -началното въведение „все там до моста приведен седи” актуализира мотива за трагическия кръговрат на човешкия живот в пространството и времето. Контрастът между “траурния здрач” на спускащата се нощ и “снежеца” подсказва двата свята и вечната борба между доброто и злото., между живота и смъртта.Сполучливо намерен детайл е печалната луна, която става мълчалив свидетел на неговия житейски край.