Творчеството на Христо Смирненски представлява своеобразно обобщение на

поетическите тенденции от епохата на 20-те години на миналия век.  Поетът

преосмисля и “призимява” символистичната поезия, като описва демонизирания образ
на града с неговите улици, чиито обитателки са неволята, нищетата, Жълтата гостенка
и Смъртта. Христо Смирненски е типичен поет на града. Той предтавя един
своеобразен разказ за несправедливостта към обезчестените и обезличените. В
текстовете му се внушава идеята за немотата и мизерията на човешката екзистенция.
Посланието на Смирненски е да изобрази /пресъздаде/ жестокият свят, който обрича
човека на безкрайно страдание и безсмислено съществуване, ограбено, не-красиво и
дисхармонично.

- основният образ, който се среща в произведенията на Смирненски е града

Детайлизираното описание на града е покъртително
- Той е черна гробница, пуст и мрачен, със схлупени, смълчани хижи
- Потънал е в студ и непрогледна мъгла
- нищета и страдание - стъклата са мътни, мъждиви, завесата - мръсна, продрана,
стрехата - опушена
- картината е показател за всички материални, видими белези на бедност,
прокуденост, отхвърленост
Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу
несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш
се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава
гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване.
 Неописуемо въздействат със страданието си и "жителите" на този призрачен, неуютен
зимен град.
- Пияният безработен баща, ридаещата жена, молещите се негови деца; старите
цигани ковачи; някакви обезличени незнайни силуети, някакви задгробни същества;
починалото от недоимък и болест момиче; слепият старик.
- много често жертвите в поезията на Смирненски са именно децата - останали
бездомни, без родителска грижа и покрив над главите си;
- същевременно е описан света на богатите - празникът, разкошът, бляскавите витрини
на магазините, постоянно напомнящи невъзможното им, дрипаво, неосъществено,
ограбено детство
- мъката се крие в душите им; Вътре са неизречените въпроси; Вътре са клошарските
или бунтарските им пътища, единствено възможни и отворени за тях нататък.
 Образът на работника
- в неговият образ е скрита надежда за спасение
- той не е примирен роб, а се бори с действителността чрез труда си
- Той е борец за нов свят, без несправедливост и болка, без мъка и страдание.
- Образът е смел и дързък; цялостното му изграждане затвърдява вярата в спасението