“АРМЕНЦИ“

ПEЙО ЯВОРОВ

Подзаглавие
“Те пеят. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца…”
( “Арменци”, Пейо Яворов )
 1. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ

Стихотворението „Арменци“ е написано през декември 1899

година, когато Яворов е само на 21 години.

Повод за написване на творбата е трагичната съдба на многото

арменци, намерили убежище в България.
 За първи път елегията “Арменци” е публикувана
в списание „Мисъл“ през 1900 година.
 През 1901 година след множество редакции
творбата е включена в стихосбирката
„Стихотворения“.
 През 1904 година произведението е включено и
във второто издание, което превръща Яворов в
известен творец.
 2. ЛИРИЧЕСКА ТЕМА

 Стихотворението „Арменци“ представя позната за

българите тема, но показана от друга гледна точка. Вместо
темата за българските хъшове представя арменските
бежанци.
 Заглавието на творбата конкретизира героите, като ги
назовава с тяхната национална принадлежност, а с
развитието на поетическия текст те прерастват в образ на
изгнаници, на борещи се, но и на страдащи хора.
 „Арменци“ откроява другостта (другите), създава очакване,
чувствителност към хората от друга група. Представя
другите, чуждите, различните, нещастните, обречените…
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик —
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей...
 3. ОБРАЗИ И ПЕРСОНАЖИ

 Централен образ - страдащите от загубата на родината изгнаници. Те пият… В пиянство щат лесно забрави
 Лирически говорител – присъстващ като очи, глас и сърце, предишни неволи и днешни беди,
съпричастен към нещастието на изгнаниците и предаващ своето в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
вътрешно състрадание и подкрепа на читателя.
глава ще натегне, от нея тогава
 Образът на родината – пресъздаден чрез отделни детайли с
изчезна ще майчин страдалчески лик
обобщаваща сила. Този образ не е единичен и затворен в себе си, а и няма да чуват, в пияна забрава,
е част от цялостна представа, където нещастието се преживява и за помощ синовна всегдашния клик…
оценява. („майка робиня”, „нещастна родина”, „майчин
страдалчески лик”)
 3. МОТИВЪТ ЗА СТРАДАНИЕТО

Яворов е творец, чиито художествени текстове изграждат свой автономен свят.

 Философските аспекти на страданието в елегията „Арменци“ се

осмислят в контекста на историческото.
 Страданието е душевно преживяване и трагична предопределеност.
 Страданието е прозрение за изгубена родина и невъзможност да
си част от нея.
 Текстът в „Арменци“ е своеобразно движение:
1. От конкретизиране чрез историческото – “народ
мъченик”
2. Чрез типизиране – “чужди”
3. През фиксиране с точни пространствени определения –
„далеч от родина” , „в край чужди събрани”
3. До маркиране чрез глаголите – “пият” и “пеят”
Те пият и пеят… Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик —
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей....
 ТРАГИЗМЪТ И ВЕЛИЧИЕТО НА БУНТОВНАТА
4.
ПЕСЕН
 Чрез песента героите доказват на другите и на себе си своята
сила. Бунтовният им дух не е изчезнал.
 В синхрон с песента е зимната буря, която е продължение на
бурята в душите на героите страдалци.
 И сякаш прескача искра ("и все по-горещо дружината пее"),
която поражда стихията, издигаща "бунтовната песен широко в
света".
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта и
вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,и все
по се мръщи студената нощ, и все по-
горещо дружината пее, и буря
приглася с нечувана мощ…
 .
5 ПОВЕЧЕ ИЛИ ПО-МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ЯВОРОВ

 Агоп е популярно прозвище на Яворов, което се дължи на

мълвата, че Яворов е с арменски произход поради външния му
вид и прочутото му стихотворение „Арменци“.
 Заради стихотворението му „Арменци” и до днес арменският
народ почита паметта на големия български поет. Днес името
на Яворов носи едно от училищата в Ереван.