,, На прощаване в 1868г.

“- Христо Ботев-тълкуване на цитат

(упражнение)
1.,,Прости ме и веч прощавай“- лирическия увод, реторично възклицание,
насочено към майката, искане на прошка за направения житейски избор да
тръгне по пътя на борбата , вместо да се примири с робството, лирическият
герой осъзнава синовния си дълг, чрез обръщението си към нея търси
разбиране и духовна подкрепа.
2.,,кълни, майко, проклинай/таз турска черна прокуда“- , лирически увод,
призив към майката да замени мълчанието с клетва, силата на майчината
клетва, насочена към поробителя, назован с метафората,, турска черна
прокуда“, причината за раздялата между майка и син.
3.,, но кажи какво да правя,/кат си ме ,майко родила/със сърце майко
юнашко“- лирически увод, обръщение към майката, достойният избор на
бунтовника, инверсията ,,сърце мъжко, юнашко“, възпитан е от нея в
българския непокорен дух, роден с гордо и смело сърце, решителен и
непоколебим, майката , която да благослови идеята за бунт като единствен
изход от робската действителност.
4.,,Аз вече пушка нарамих/и на глас тичам народен/срещу врага си
безверни“-лирически увод, изразено категоричното решение на бунтовника
да тръгне по път на борбата, образът на пушката-символ на революционна
активност, воден от родолюбиви чувства, експресивният глагол ,,тичам“
желание да изпълни дълга си към народа, инверсията ,, глас народен“-
народният зов за спасение от робското тегло.
5.,,моите братя невръстни“-картината на юнашката смърт, (кой)
призовава майката да предаде завета му на братята, заветът е идеен акцент на
картината, присъства мотивът за приемственост в борбата ,която ще осигури
успеха й, тя трябва да преодолее личната си скръб и да осъществи връзката
между героя и братята му.
6.,, тежка чужбина“-лирически увод, метафора, страданието на лирическия
герой, далеч от семейство и родина, принуден от робството да живее в
емиграция, чуждата страна е негостоприемна, там юнакът е лишен от
топлината на бащиния дом.
7.,,бяло ми месо по скали, /по скали и по орляци, черни ми кърви в
земята“-картината на юнашката гибел, смъртта на бунтовника (как е
въведена), контраст черно-бяло, черният цвят символизира страданието,
което робството причинява, а белият е цветът на героизма и безсмъртието,
кръвта на героя-символ на святата саможертва остава в родната земя.
8.,, моята песен юнашка“- картината на юнашката смърт, инверсия, вестта за
смъртта на бунтовника е предадена чрез образа на песента (какво се внушава,
за кого остава споменът, как и къде ще бъде съхранен), народната памет,
израз на признателност към святата саможертва в името на свободата.
9. ,,Дано ми найдат пушката,/пушката, майко и сабята“- картината на
юнашката смърт, приемственост в борбата ( могат да се използват думи от
цитат 5.), пушката и сабята са символи на революционната борба, щом
братята му ги намерят, последват житейския път на брат си и ще продължат
героичното му дело дори и след неговата смърт.
10. ,,жив и здрав стигна до село,/жив и здрав с байряк във ръка…“-
картината на победното завръщане, анафора (какви са нейните внушения, към
какво насочва), силното желание на героя да е върне победител от тежката
битка с поробителя, да сподели този щастлив миг с близките си, той е
извървял пътя на борбата и е осъществил идеала си за извоювана свобода.
Цитати за допълнителни упражнения:
-,,левове златни на чело…“-инверсия, лъвът- символ на българската смелост
и храброст, образът на юнаците (какво внушава, как можем да ги определим),
чувство за национална гордост
-,,пътя е страшен , но славен“-от коя смислова част е стихът, антитеза (как е
представен пътят- защо е ,, славен“ и защо-,,страшен“, с какво е изпълнен,
пред какво е изправен героят).Използвайте синоними на
съществителното ,,бунтовник“
,,Но(…) стига ми тая награда-/да каже нявга народът:/умря сиромах за
правда, за правда и за свобода(…)“- обобщава смисъла на борбата, от коя
смислова част е. наречието ,,нявга“ каква художествена функция изпълнява,
апосиопезите какво разкриват, изречени ли са мислите и чувствата на
бунтовника, каква е смъртта в представите му-цената за извоюване на
свободата или страшна, погубваща го?), противопоставителният съюз ,,но“
обединява саможертвата и свободата като най- висши ценности за лирическия
говорител, народната признателност е единствената награда, която ще
получи, (защо определя себе си като ,,сиромах“?).