Какъв е смисълът на заветните думи “Свобода и смърт

юнашка”?
Отговор на литературен въпрос
Николай Стефанов 7б клас №15
За героя от Ботевата поема „На прощаване в 1868г.”
свободата е най- висшата човешка ценност , за която е
готов на героична саможертва. Презрял робското
съществуване , той е категоричен в съдбовния си избор –
да тръгне по пътя на борбата. Този път причинява болка и
страдание, взема свидни човешки жертви. Но
едновременно с това допринася за тържеството на
справедливостта и достойния живот.
В израза „свобода и смърт юнашка ”лирическият герой
разкрива разбирането си за свободата и смъртта като
неразделни ,равностойни понятия. Тези заветни думи,
свързани със съчинителния съюз и ,открояват смисъла на
нравствения избор на героя. Съдържат внушение за
святата цел на въоръжената борба – благото на народа,
но и за нейния жертвен характер. Инверсираният епитет
акцентува на героичния подвиг в името на този възвишен
идеал. Житейският избор, който прави героя е да тръгне
по пътя на борбата въпреки, че знае, че пътят е „пътят е
страшен, но славен“, знае също, че е по- вероятно да
умре. Стиховете „та сърце, майко не трае /да гледа турчин
,че бесней/ над бащино ми огнище” внушават, че той
ненавижда потисничеството. Героят има много добри
качества като мъжество, родолюбие и др. Стиховете „Аз
вече пушка нарамих /и на глас тичам народен” внушават,
че той вече е решил да участва във въоръжената борба,
има чувство за патриотичен дълг, знаейки че може да
умре. Той е готов да умре, но и да предаде завет към
потомците. Стиховете бяло ми месо по скали, / по скали и
по орляци,/черни ми кърви в земята, / в земята, майко,
черната” в тях има метафора и контраст. Тя е изразена в
трагично-величав план. Така представата за смъртта
разкрива жестокостта във въоръжената борба. В тези
стихове се откроява всеотдайността и смелостта на
бунтовника. Стиховете ”дано ми найдат пушката,/
пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин, / с
куршум да го поздравят, /а пък със сабя помилват” има
метафори. Смъртта юнашка ще бъде пример за младите,
за достойно човешко поведение, ще предаде тази омраза
към робството и революционна целеустременост.
Стиховете ”като брата си ще станат-/силно да любят и
мразят”. Посланието в тези стихове , което героят отправя
към младите е да продължат до край борбата срещу
тиранията. Първият свободен ден има чувство за вяра, за
свобода, за оптимизъм и жизнелюбие. Лирическият герой
след завръщането на достойните български синове
представя като празнично веселие, народът ще ги
посрещне като истински герои за народна свобода.
Стиховете „напети, в дрехи войнишки,/ с левове златни на
чело, с иглянки пушки на рамо/ и с саби змии на кръстът”.
В тези стихове има постоянни епитети, метафори и
инверсирани епитети . Чрез епитетът „напети“ авторът
представя борците за свобода като стройни, внушителни,
гиздави. Метафорите „саби змии“ внушава, че сабята е
толкова силна, че убива врага, както змията.
Инверсираните епитети „левове златни“ внушават ,че тези
бунтовниците имат лъвска сила и са златни, защото се
борят за Майка България. Стиховете ”Берете цветя в
градина,/късайте бръшлян и здравец,/плетете венци и
пушки,/да кичим глави и пушки.”. В тези стихове има
повелителни глаголни форми и цветова гама. Тези
понятия разкриват възторга, веселбата и общонародната
радост от извоюваната победа. При завръщането на героя
при майка си жив и здрав се внушава , че майка му е най-
важния човек в живота. Героят има личното щастие да се
срещне с майка си, защото е оживял след тази тежка
борба. Стиховете „ела ме , майко, прегърни/ и в красно
чело целуни,/красно с две думи заветни:/свобода и смърт
юнашка”. Майчината обич към детето е най- силна. Тя е
своеобразен благослов на пътя към извоюваната победа,
на народната признателност и уважение към героите.
Духовната красота, на която са посветили живота си е :
„свобода и смърт юнашка“. Съчинителния съюз и
изразява свързаността на свободата и смъртта.
“Свобода и смърт юнашка!” са заветни слова за
бунтовника, защото отразяват неговата представа за
осмислен живот. Чрез тях се изразява житейската истина,
че пътят към свободата минава през смъртта. Човек е
истински свободен, ако е готов да воюва и да се жертва в
името на свободата на целия народ.