Professional Documents
Culture Documents
сп. Вечерни часове. Варна, 1922. - 1922 - бр. 2, 08 април
сп. Вечерни часове. Варна, 1922. - 1922 - бр. 2, 08 април
СЖДЖРЖА:
А. В. — Красотата. Театжр.
Литература. Варненския градски театжр; „Мо
Д. /0. Гржнчаров — Страданието. рал" ; „Фарисеи" и „Боброва шуба".
Д. 10. Гржнчаров — 1Чокшто. Музика.
Вл. Трандафилов — Сжн. Музикалния талант и неговото раз
Н. Н. Драгулева — Целувка. витие ; Филхармония в Варна; Балетна
Авел, — Скжп подаржк. - вечер. ___ ^
Д. Марчевски — Край Морето.
Анатол Франс— Госпожа де Люзи. — Шкорпил — Какво може да се види в
(Разказ). варнен. археологически музей.
Ал, Целинов — Странните спжтници — зап. Лейтенант Иванов С. — Река Кам
(Ялегория в две картини). чия, нейното минало и бждаще.
КРАСОТАТА
като мжлния през вековете пресича живота, об гинята на Красотата блести с своите огжрлици от
гаря го с своя неугасим огжн, осветява бждаще- перли, които мамят човека от люлката до гроба.
то на човечеството, опиянява го с своя блесжк, Всред тази мжлния през вековете човешките
обайва го с магически звуци и слова, краски и об погледи сжзират неземна женска фигура, която с
рази, лжчи и благоухания и чертае огнения пжт на своя огнен факел в ржка сочи спасението на чо
човешките сжрдца. века и го револтира кжм бунт против задушливата
Мрежи от милиони златисти нишки се спускат земна тирания на пошлост и грозота.
кжм тези сжрца: и ги водят далече, далече кжм Опиянен от неземния блесжк, човекжт про
чертозите на най-безсмжртната от безсмжртните стира ржце в молебствие кжм Красотата, заслушан
Богини — Красотата. в химните на земните й жреци, обаян.от техните
Много безсмжртни Богове умреха и умират, творби и през сжлзи сжзира своето спасение, което
много кумири се срутиха през вековете, само Бо е: пресжздаване земята в храм на Красотата.
А. В,
М8. ВЕЧЕРНИ ЧАШВЬ
Страданието. Сжн.
Трептят нечайни звукове на лира: В един дворец кристален
Безумец някой свири в самотата, Среднощ попаднах сам
Или по струните й замжлчали, И бледен и печален
Докоснал с устни палаво зефира Пред тронните му двери
Разбужда нежно сжнните печали. . Запрях се в трепет ням.
Трептят нечайни звукове на лира *
И глжхнат те в безкрая на тжмата. И гледам: никой няма
В тез зали от кристал —
Но все пак до слуха ми
Летят безумно мигове нетрайни. Долитат скржбни звуци
Разгулно щастие лелей душата — На флейта и кимвал.
Постигнала предели вжзжелани
И вечноста откройва тжмни тайни
На непостижни мирове мечтани. . В чертога тронни влизам, . .
Летят безумно мигове нетрайни Но пуст е златний трон
И чезнат в лоното на красотата. . И кат вжздишка сетня
От горестно ридане
Тук плува жален стон.
Д. Ю. Гржнчаров. *
И в леден страх настржхнал
Мок1игпо. • Яз казвам: — тук умрял
Е скоро някой крал —
Пребулени вжв мрак спят родни равнини - И чувам пак протяжно
И целий шир в надземна дремка се опива. Печалний звук на флейта
В душата болна само глухо плач звжни,
Едничка сал душата ке заспива — И вопжл на кимвал,
Приютила скржбта на сжнни далнини. Кат гласове от гроба
Ридаят: някой крал!". . .
И тржпна аз без мислжл
Сега е нощ и виене в облаци затмен И в ужас занемял. . .
Беззведни небосклон., Сжс горжк стон прелита
Вжв мрака скржбна птица и лута се над мен. 26.ХИ.921 г.
Сега е нощ — и плаче в самота скрита
Душата неутешно над ранно мжртав блен. . .
Н. Н. Драгулева
Пребулени вжв мрак, спят родни равнини Ще грейне слжнце пак в'небето,
И целий шир в надземна дремка се опива. Вжлните морни ще заспят,
В душата болна само глухо плач звжни, Целувайки вжв мир брегжт
Едничка сал душата не заспива — Но дали бурите в сжрцето
Приютила скржбта на ранни младини. С целувка ще се помирят? . .
Брой 2. ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ Стр_М9.
Като се чешеше зад ухото» Любен ме погле нага и побегнах да кажа на госпожа де Люзи, че
ждаше с жгжла на окото си, да не се подвжргна ний сме спасени.
на некой затруднителен вжпрос, тя ми каза: Като узна това, тя се наведе над прохода и
— Друже мой, ти знаеш дома не по-зле от извика: „Господин Планшоне, Господин Планшоне!"
мене. Вземи ключовете и заведи на всякжде г.на Зачу се като в отговор слаба вжздишка.
Любена. Аз знам, че ще ти бжде приятно да по — Слава Богу! извика тя. Аз ужасно се боех
кажеш пжтя на патриотите. за вас господин Планшоне. Едва ли не помислих,
Аз ги разведох в зимника, дето те падаха че сте умряли.
вжрху сноповете джрва и изпиха доста бутилки. После като се обжрна кжм мене, тя каза:
После това Любен; с удари на вжрлина, извади дж- — Бедни друже. Едно време вам тжй се нра
ната на пжлните с вино бжчви и излизайки из веше да казвате, че ме обичате. Вие не ще ли ка
пжлния с вино погреб, подаде сигнал за тржгване. жете повече това!
Аз ги сжпроводих до вратата, която затворих вед- Превел от френски С. 3 .
Ял. Еепиков.
Странните
ге спжтници
(Алегория вI ддввее ккааррттииннии))..
Л и цц аа::
Подземни царици — Лжжа, Кражба, Безумие, I| 5 ангели.
Разврат, Убийца, Алчност и Пиянство. :; ССвити
в и т и оот
т ппажове
а ж о в е н на емните царици.
подземните
а ПОДЗ царици,
г
Вестител на Марса. • | .
^'цена
I а плфва.
п жр в а. '.'-?.'2'
Р •* г . • <«,Л- л >
х
[- .: • -•.- *?• ;* СУ ,"
Царица Убийца. Кой смее да нарушава на нося, Тжмни величества, най-благата вест, аз идвам
шия покой? Кой сте вие и от де идете? Или ис от името на великия Бог Марс с мисията да ви по
кате да изпитате целия ужас на нашето всеуни- каня да дойдете и овладеете душата на човека на
щожение? земята. (Всички силно заинтересовани обиколили
Царица Разврат. О, какжв инструмент за моя го: „да? да?").
та велика професия! (В това време, вестителжт на Вестителят. Моя повелител направи от чо
на Марса се мжчи да заговори, но се спира). века това, което е най-угодно вам, величайший си
Царица Безумие: Говорете! ли на всевечния мрак и тжма! Човекжт днес е една
Вестителжт. Ваши величества, аз сжм пра- душевна руина. От неговата душа са прогонени
теникжт на Бога Марса. Джлжг пжт пролетях, про навеки всички светли небесни заложби. Той отрече
стете, че не мога да говоря, защото се заджхвам Саваота. (Радосно протриване ржце от .всички).
от умора. (Всички заслушват с внимание). Аз ви Той опустошисветите'храмове! Празни и^ пусти" са
Стр. 22. ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ Брои 2.
те! Той р а з р у ш и своите светли кумири, той Царица Кражба. Аз ще ги накарам и в сжня
строши божественните скрижали, той срина виш си да се крадят.Ще ги науча най-сжвжршените спо
ните мостове за нагоре, защото изгуби вярата в соби на кражбата. Ще ги накарам да посегнат,
доброто, вярата в братството, в светлината. Човеш опиянени от желание да крадат, кжм звездите, кжм
ката душа е в пжлен разплох, тя е зряла круша трона на Саваота. Аз ще ги накарам да оберат
завас, велики сили на мрака! Елате и заседнете в месеца гдето има нечувани и невиждани богатства,
човешките души! Не чухте ли вие чак тук това, ще ги накарам да окрадат слжнчевия диск, за да
което извжрши всесилния копиеносец Марс? Не ви вжзцаря мрака по сигурно на земята.
дяхте ли кжрвавите морета, които той разля по зе Да, аз, аз това ще направя!
мята, в които плува човека днес ? Елате, о всесилни Царица Безумие- Аз, ще им угася фанелите на
Императрици на всеразорението, всеунищожението! сжзнанието, за да живеят в безумие и мрак всевечен.
Вас ви зове Марс! Елате да поделите неговата Царица Убийца- Аз ще накарам син да убие
радост на земята. майка си веднага с раждането му. Аз ще занеса
Всички. „Сжгласни", „сжгласни". най-големия арсенал от убийствени оржжия, отро
Вестителят Значи сжгласни. Яз ще отлетя ви, взривове, аз ще доусиля мрака.
за да вжзрадвам Марса. Но бжрзайте! . . (излиза Царица Алчност. Аз. ще будя в душите си
изпроводен от викове и ликувания радостни, „при лите на всесилната ненаситност'и алчност, ще ги
вети" „привети" „идем" „идем" „колесниците при • джржа винаги в трепет и желание.
гответе!" „кжм. земята!" „нагоре кжм човека!" Па-
жове кжде сте! Свити елате! . . . (сцената се из- Царица Разврат. Аз ще разлея най-лютата
пжлня с пажове в най-фантастични облекла, които отрова на раззрат и кржвосмешение. Ти ще ми по
обикалят своите господарки). могнеш, сестро Алчност!
Царица на Безумието. Сестри! Нам предстои Царица Безумие. Аз ще изтжрся и последната
едно прелетяване в друго царство, кждето цареше прахолинка на разум из човешката душа, за да за
всесилния Саваот. Пригответе:си свитите! (Всички: прилича тя на празна макова кутийка и полюшвана
„Готови! Готови!") от вятжра да пее химна на безмозжчието... Драги
Царица Ляжа. О. сестри, сега ще видите вие сестри, земята е широка и ще има простор за на
моята мощ. Аз ще размахам милионите пипала на шите благородни сжревнувания напред кжм земята!
лжжата и ще овладая душите на земните обита Всички: „Готови!" Пажове! Дайте колзсни-
тели ат бозайника до беловласия старик. Аз ще ците, готови! Напред кжм земгга! .
проникна в тяхните най-невидими фибри и ще раз (Завеса).
ширя моята власт.
Сиена втора.
Веднага се вдига завесата. Небе. Сцената при пжлно силно осл-пително осветлено.
Снопове лжчи се сипят вржх група ангели. Орган тихо — Дуе Мапа.
Един Ангел. Кжде се мжкне тая паплач ? Про жената, на майката. Напред чада на Всесилния,
клети да сте подземни сили на греха и мрака! Вие напред кжм спасение на човека от гибел! . .
сте отправили вашите колесници кжм земята? Кжм (Ангелжт известява с тржба).
човека ? Напразно бяха вашите ликувания! Напраз
но ще е вашата радост. Вие не знаете, че чове- Завеса.
кжт, богоподобния, никога нема да принадлежи вам. „Странните спжтници" е представена от ученичките при
Защото в душата на жената Саваот е поставил Варненската дев. гимназия „Мария Луиза" на 10 март по
една прахолинка по-Малка от синапово зжрно, едно случаи годишния празник на гимназията при участие на
следните ученички, които изнесоха пиеската с успех •
божествено зржнце от любов майчина, любов все Лжжа — Вучева В.; Кражба — Котарова М.; Раз
опрощающа, любов творческа, божествена, ние ще врат — Андреева Слава ; Безумие — Занетова: Пиянство —
прелетим да раздухаме това зржнце и неговите Живкова; Убийца — Янгелова Фана ; Ллчност — Димитрова
пламжци ще бждат в сжстояние да разтопят най- В.; Вестителжт — Тарнова Ели. Пнгели : Недкова Н.. Вла-
дова Д., Бойчева М., Зяпкова Р. и Николова М.
тежкия мрак, да обгорят и вас и вие едва ли бихте Снимките на двете картини са на единствената худо
могли да найдете пжтищата кжм вашите тжмни жествена ФОТО ЕЛИТ в Варна.
царства! Човекжт ще бжде спасен от любовта на
Брой 2. ВЕЧЕРНИ ЧЯСОВЕ Стр. 23.
сума еж извжршени двете досегашни предприятия Тжй, допринесли, според сили и средства все
— зидарските и тенекийните работи на театрална ки своя дял на подкрепа, варненци с общ подем
та сграда (235553 л. за зидарските и 18790 л. за ще ускорят светлото денословие за града си — от
тенекийните. Гледей за последните договора с пред криването на общинския театр.
приемача Милан Петров).
Скоро обаче хубавото дело захвана твжрде
усетно да хроми и дори да агонира. Причини за
туй се явиха главно три. Пжрвата б е : сблжскване-
то на двете нееднакви по вжпроса становища —
Морал
моето и на приемника ми г. Ял. Василев (гледай пиеса в 3 действия от Л. Тома.
полемичната моя статия, поместена в пет броя —
530—534 — на варненския вестник „Новини" през Една пиеса, която рисува ежвременната тар-
1915 год.). Втората причина бе: новото искане на тюф дина. Тя бе дадена за пржв пжт от общинския
архитекта Лазаров за допжлнителен" хонорар 1% театжр на юбилейната вечер на режиейора на теа-
вжн от договорния процент 31/2%, за да приготви тжра г. Ст. Бжчваров на 11 март. Ние приежтетву-
книжг.та за железните покривни конструкции на вахме и на премиерата и при второто й представяне.
театра, парното отопление, вентилациите, столар- Една сатира по-скоро, отколкото едно драма-
ските работи, канализацията и водоснабдяването. тическо произведение, един трактат против ежвре-
На това неоснователно искане и бавеж на работа менното лицемерие, една плесница на морала на
та от архитекта се туря край, когато той се зап филистерите.
лашва, по предложение на Министерството на вж- Пжрвото действие се развива твжрде скучно,
трешните работи, че проектите ще бждат пригот за да се дойде до вржзката за арестуването на една
вени за негова сметка. Поради бавежа на Лазаров, жена, която се ползувала с лошо реноме.
градският архитект г-н Леонккез дори изработва Нам направи твжрде силно впечатление пре
поемни условия за направа на покрива. миерата, защото наистина като че ли артистите бе-
Трета причина еж нашите войни от 1912 го ха вложили максимум усилия, за да не посрамят
дина насам, макар че през последнята, при по-го своя режиейор и това, което дадоха бе техния мо
ляма грижливост от общината, да имаше вжзмож- же би рекорд.
ност да се влезе в преговори с тогавашните ни Преди всичко г. Бжчваров — Берман ни даде
сжюзници германците за направа железната кон една редко хубава игра. Ролята, една от неговите
струкция на покрива, толкоз повече че и железни коронни роли, бе интерпретирана с джлбоко раз
те материяли тогаз бяха в обилие. . биране. Да, това са те „обществениците" и „пази
През 1921 г. постжпват в общината две офер телите" на морала, подлост и лицемерие, фалш и
ти за железна конструкция на покрива: едната скудоумие, низост и страхливост, котато тряба да се
чешка, която за 1 кгр. обработено желязо иска 13 гради, да се твори.
крони чешки, другата немска, която за 1 кгр. об Г-н Бжчваров ни поднесе един истински Бер
работено желязо иска половина цена от чешката, ман, каквито и у нас има твжрде много.
именно б марки. По тегло чешката конструкция Г-н Н. Гандев в ролята на градоначалника бе
има 30О0О кгр., а немската 21000. сжщо тжй силен, прецизно верен в тон, в жест.
Месец след постжпването на тия оферти ко- Пред нас бе един сжщински полицай, крепител на
мунистичния общински ежвет биде разтурен. На институциите подронвани от техните вжрховни пред
следилата го тричленна комисия нищо не пред ставители. Г-н Гандева ние сме свикнали да гледаме
приема по вжпроса; Извжршени са само до това в старчески роли, кждето е неговото амплоа, но и
време някои работи от общината в крилата на тук той ни поднесе един тип с размах на артист
театра по стопански начин, и то за наместване там от пжрва величина, какжвто винаги сме го смятали.
службите от техническото отделение. Г-н Трандафилов — полиц. пристав — изнесе
Привжршвам с надежда, че новия ежетав на с подобающата му сериосност и подобен род роля.
общинския ежвет схваща здраво ценните заложби, Любовник по амплоа, той бе твжрде силен в тази
що крие в себе си общинския театр за града ни, квази резонйорска роля. Пелтечното „р" вжпреки
та ще вземе приежрце по-скорошното доиз.чарване мжчнотиите, той преодоле и сжздаде от пристава
на културната постройка. Яко на общината лип един типичен верен пазител и изпжлнител на за
сват средства, повишени сега поради дългогодишно поведите на своето началство, като бе строг и сер-
бавене и настаналата скжпотия до двадесеторен вилен едновременно.
размер от предишните, работата може да се сложи Г-н Щ Попов в ролята на професора сжщо
от общинския ежвет и на акционерни и в краен бе добжр. В такива роли той попада в своето ам
случай дори и на концесионни начала — непрости- плоа и поднася хубава игра. Неговата защита на
телно е да се отлага до безконечност изкарването морала бе наистина професорска защита.
на постройката и да не се използува тя. При пж'р- Г-н К. Мумджиев писар, както винаги в типич
вия начин, който несжмнено е за предпочитане, са ните роли е незаменим. И тази роля бе една от
мата община трябва да се яви като главен акцио неговите основно изджржани типични маски.
нер еже сградата, а сжщо и като ржководител за Г-да Димитров, Георгиев, Богданов и Тодоров
разпространяване акциите, особно между варненци, играха и дадоха много повече от всеки друг пжт.
които, именити, в цялата страна еже закрепналото От жените — г-жа Бжчварова ни поднесе една
си сжзнание за обществен джлг кжм подобни ви жена, която е прозряла и из най-тжмните кжтчета
соки цели, сжвместно с разните кредитни места и на човешката душа. *
тжрговски кантори в града, дружби економически,
културни, професионални и младежки, всеки по сж- Г-жа Димитрова в ролята на Хотвил ни пред
стояние с пжлна готовност и сжревнование ще по стави една истинска „свободна" жена и с подобаю-
ща на темперамента й артистичност подчерта своя
срещнат нейния зов, като запишат акции било за сигурен голем сценичен успех.
себе си, било за отделните членове от домород-
ството си. Г-жи М. Гандева и Попова, сжщо беха в всяко
отношение силни и изджржани.
Брой_2. ВЕЧЕРНИ -ЧАСОВЕ Стр.,25;
Хрум Мумджиев
артист от Варнен. Общ. Театжр по случай участието му в
„Бланшед", „Морал", „Боброва шуба" и др.
Михаил 7)огдано6
артист от Варнен. Общ. Театжр по случай участието му в
„Боброва шуба", «Фарисеи" и „Морал". А г. Мумджиев в ролята на лесничея Мотес
един своего рода полицейски доносник бе вжзхити-
един верен фарисей; не в излишните крясжци се телно правдив. Известна е скромността на този ар
отразява фарисейщината на Сарториуса. тист, който сжздаде на варненска сцена редица ти
М. Богданов — Кокан бе наистина типичен пични сценични маски, ваяни с едно големо май
представител на ония фарисеи, които под благо сторство-
видния претекст на „тактичност" и „коректност"
охотно стават комисионери за всяка мржсна сделка. Те и двамата с всяка нова роля подчертават
Г-жа Атанасова — мистрис Сарториус — ни своите нарастващи дарования. Повече труд при
представи тип капризен и своенравен, често избух тези данни и сжвжршенството е близко.
ващ до степен, в моменти уронващи играта й, но
впрочем това са по-скоро грешки на режията.
Стр. 26. ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ Брой 2.
дежди в редки случаи могат да се изпжлнят, тжй стана с сумите, които много щедро беха прибрани
като горчивите разочарования не ще закжснеят. като членски вноски от приежтетвующите ?
Трябва да стане артист само този, който чув Гражданип-филхармонист.
ства истинска любов кжм изкуството, чувства вжт- Има думата г-н инициаторжт на това „обще
решно стремление и нужда — без да очаква бле ство" без обществен живот.
стящ успех — и му посвети живота си, като намери
в него своето задоволство и своето щастие. До колкото нашите сведения се простират, без
И в областа на изкуството се срещат дребни да. искаме да обиждаме нечого разбира се, по една
претенции, както това е и в черквата, чиновниче- спучайност м. г. узнахме, че една голема част от
ството — една йерархия. Не всички могат да ста членовете на филхармоничното общество са били
нат владици, министри и др., има се нужда и от членове кооператори и на една свинареча коопера
добри свещеници, пастори, чиновници. Мястото на ция. Като не искаме да вярваме, че двете общества,
един способен виолонист в един добжр оркестжр " свинарската кооперация и филхармонията са се
задоволява мнозина и нему доставя един сигурен слели, ние миспим най-малкото, че след като коо
приход, който се увеличава от околни придобивки. перацията, честно и почтено ликвидира, то не вер-
Един способен и тжрсен преподавател по пияно ваме и филхармонията да се е видела принудена
или цигулка печели в своя тих кржг на дейност по да замлжкне заради това.
вече от всякой друг, чието име блещи по концерт Впрочем сериозно погледнато, чгсто такива
ните афиши. Зависи много от умението и изпжл- „инициатори" сжздават у гражданството лошо убе
нението. . ждение, та други начинания от културен характер
Обаче за ненавиждане е когато се мисли, че често се посредат по тази причина индеферентно.
детето трябва да научи само това, което е нужно Сждено е на града ни да има и свинарски
за преподаване, като че ли за преподаване не еж кооперации, и качви не още комерчески сдруже
нужни сигурност и презжзходство. Такова печално ния, но филхармония дали ще има?
схващане на преподаване имат тези нещастници,
които дават мизерни уроци по музика за 1 до 2
лева — едно сжщестаувание, което сразнено с то
ва на надничара е истинско за завиждане. Между
такива ученици има' и лица, чийто талант в срав Балетна вечер.
нение с тяхната беднотия значително изпжква, но
нуждата заставя техните родители да прекратят по- На 25 март т. г. в Юнашкия салон д-во Юнак
нататжшното им занимание, с което убиват тяхното
бждаще. даде художествена балетно-гимнастическа вечер.
Пржв по рода си спзктакжл бе този.
/ . Определяне на званието. Изредиха сз праз целия зимен сезон театра,
Настойчиво се препоржчва, щото дете врана концерти и хубави, и сносни и лоши, но тази вз-
вжзраст да не се определя за артист, ано и да ле чзр бз единствена, Тук се редеха юнашки игри на
жат пред нас известни белези на талант. Това ре момчета и момичета в една редка стройност и гра
шение трябва да се отложи до момента, до като циозност.
се добие една обща представа на неговото духовно
развитие. Известна техническа способност вжрху Вжн от игритз бе добре ззетжпен балета. Осо
един или друг инструмент не оправдава до край бено силно впечатление направиха малките бале
музикалния талант. Много по сигурен е опитжт с рини в балета — картина „пробуждане на пролет
пението. Яко едно дете може да изпее една про та" ежетавзи и ржководеи от г-ца М. Добрева, му
ста мелодия с по-малко хубав глас, но чисто, добре зика от г. Д. Младенов.
ритмувана с естествено чувство и като вложи раз-
бирание, то ни дава по-решающ опит за своята Хубави сжщо и дишащи младежка жар беха
музикална способност, отколкото друго, което из циганския балет, арабския балет, символичните ста
свирва кякое разучено парче. Отдааа се голямо туи и др. Особени иасжрзчения сжщо тжй ззелу-
значение и на спасобноста за четене ноти, макар, жава г. Ан. Друмев ржководителя на балетитз, сж-
че и това много да зависи от преподавателя. I що г. Бюнтер, многозаслужилия главатар, и другите
Превод от немски- Юра. (Следва)
ржководителки г-ците Ив. Скорчзва, В. Иванова и
Е. Василева.
Нашата младеж ржкозодена в това поле на
Филхармония в Варна. изкуството може да даде много, пжк и може да се
По повод бележките „Мимоходом" на сжщото допринесе за нейното хармонично вжзпитание.
место в м. брой получихме следното запитване от Едно, което требва да се забележи, че про
един гражданин: грамата бе твжрдз претрупана, по-хубаво би било
„Г-н Редакторе, преди 2 години по инициати
вата на един нам непознат учител по музика, Мила- да се изпжлнява такава програма на два пжти.
динов, беше свикано ежбрание за образуване на Ние като поздравляваме устроителите на тази
филхармонично общество (!), имаше за цел да кул- вечер, бихме желали те да постоянствуват в тази
тувитира най-модерната музика. И до сега това об си дейност.
щество не ззживе обществен живот! . . . Ами що
.(»5^«5г^а:;е*-^г.
Стр. 2& ВЕЧЕРНИ Ч Н С О | 1 _ _ , брой 2.
Шкорпил.
Какво може да се види в варненския музей.
(Проджлжение от брои 1).
Останалата част на. коридора е заета от гео животни. Лко падне, например, една умрела риба в
логическа сбирка изложена вжрху 24 витрини и тиня, ще изгние месото й, а кокалите ще се вка
масички. На джното на коридора се гледа голяма менят. Между алювиалните образувания са изло
цветна картина, която представлява скални стени, жени два глинени чешменски кюнци, напжлнени с
в които се чернее вход на една голяма пещера, варовито вещество (бигор), което се е ежеирило от
из която излиза подземна река Анджк до дреноз- водата. Нашите води за пиене са варовити.
ския мжнастир св. Архангел-Михаил. Сбирката, коя Преградата между морето и езерото проджл-
то е придружена с ред карти, картини, фотогра жава да се насипва е морски пеежк. Според некои
фии и планове, ни дава ясна представа за образу сравнявания излиза на яве, че годишно се нанася око
ването на земните пластове в нашия край. Вжрху ло половин метр пеежк на длжж. Според това, пре
геологическата карта на Бжлгария 1 ) се ориентираме градата, която е джлга около 1,500 м. се е насипала
за разни системи, които еж разпространени в на в проджлжение на 3,000 години! Според тези из
шия край. „Най-младите" ежвременни образувания числения ще се засипе вжлнолома (нашето приста
(алювий), които проджлжават да се образуват още нище) в проджлжение на 400 години! Нашето при
в днешно време, еж отбележени на картата с бял станище ще сполети еждбата на древното приста
цвет. От тях се ежетои преградата, която дели море нище, което се е намирало" на северо-запад от но
то от нашето езеро. „По-стари наноси (дилювий"2) вата гара (до джамията „Хайрие"). Тука се намери
р!е15юсап) не се срещат, според картата, в нашия при прокопаването главния канал (колектор) на
край. По нашите изследвания излиза обаче на яве варненската канализация, затлачения крайбрежен
;
че от тях се еж стои джното на девненската долина зид на древното пристанище! '
(между спирката Разделна и Девня). По-стари от Пжрвобитно е било нашето езеро ежединено
дилювиалните наноси еж езерни и морски образу направо е морето, като морски залив. Из народа
вания на „терциерната система"; тя е отбелязана се говори, че заливжт достигвал чак до Провадия
еже желт цвет. От нея се ежетои Добруджа и поч и че по тамкашните скали се намирали уж халки,
ти цело Варненско. за които вжрзвали кораби! Гогори се, че оттеглю-
Най-старите образувания са от „кредната" сис взнето на морето имало вржзка с пробиване на
тема ; тя заема цялата област от Гебедже кжм Про Босфора ! За това пробиване притежаваме 'данни*
вадия, Шумен, Разград и нататжк. според които босфорския проток се е образувал
При разглеждането на картата очудват ни го- кжм края на дилювиалните наводнения. Че варнен
лями червеникави петна, на юг от Балкана (между ското езеро е било едно време морски залив се
гр. Бургас и Ямбол); те обозначават грамадна под доказва, както ще видим по-долу, от намиране мор
балканска вулканическа дейност, при която изли ски утайки с черупки на сегашните черноморски
зала из земните джлбочини лава и пепел. Лавите миди, при прокопаването канала между варненското
се втвжрдили в камжк (андезит и др.), а пепелта и гебедженското езеро.
в зеленикжв камжк (андезитов туф) а ). Вследствие В витрината са изложени още от старите
на вулканическите извержения (ерупции) еж били наноси (дилювий) два кжтници-зжби, голями кол
наддигнати земни пластове, та се е образувал Бал- кото една тухла на слонове — „мамути", които
канжт. При почване вулканическата дейност еж се едно време са живеяли в нашия край ! Един от зж-
разпукали пластовете и почнала да излиза лава. бите бил намерен в девненската долина, между
През некои пукнатини излизат топли извори (бани), спирката Разделна и Девня. Телото на мамутите
които са нанизани при южните поли на Балкана, било покрито с козина; това показва, че клйматжт
като почнем с бургаските 'бани, и завжршим е со бил в дилювиално време студен. Представа за ма
фийските и ония в околността на гр. Ниш. мутите ни дава картина, която е окачена срещу
Вулканическите извержения еж ставали в оно витрината. На нея се гледат ледникови планини и
ва време, когато в варненско се утаявали пластове при полите имвжрви едно ято (стадо) мамути. Из
на терциерната система. В нашия окржг са стана устата им излизат два голями вжншни зжби (бивни),
ли изверженията до югоизточния жгжл до с. Гйо- които са закривени като полукржг. На картината
зекян, дето се свжршва Балканжт до Черно море. гледаме пжрвобитен човек, който бил ежвременник
До това село е отбележено вжрху геологическата на мамута. Остатжци на този човек-дивак не са
карта едно червениково петно (едновремешни лави). били още намерени в нашия край. За очакване е
Още преди 30 години намерихме тука камани, в да се намерят такива, когато ще се проучват пе
които се намирали морски вкаменелости (нумулити) щери, които еж служили за убежище на пжрвобит-
и черни кристалчета авгит. Известно е, че авгитжт ните хора.
се среща в лавите на сегашните вулкани. Отиваме кжм втората витрина, в която еж по
Почваме с разглеждането на сбирката. Вжрху местени вкаменени животни и растения на терци
пжрвага масичка е поставена котва, която е вка ерната система, ежетояща се от млади (неоген) и
менена. До нея е окачена вкаменена пушка, а в от стари образувания (еоцен). От пжрвите се сж-
пжрвата витрина е изложен вкаманен пущов. Тези стоят пластовете, вжрху които е сжграден нашия
предмети еж били извадени от морското джно, при град и всичките височини около града. От старите
постройката на нашето пристанище. Интересно е, образувания се ежетоят височините до Яладжн и
че те лежали в морето около сто години т. е. от Гебедже. Окачената срещу витрината цветна кар
руската обсада на нашия град през 1828 г. Вкаме тина ни дава представа за животните и растенията,
нените предмети дават ясна представа за образу които еж живеяли и расли в неогеново време. На
ването на морските утайки и за вкаменяване на нея се виждат вулкани, и пред тех една разкошна
местност с тропическа флора и с блата. Около тех
•) От Г. Н. Златареки с участието на г-н Д-р Г. Бончев
(1:300,000). ') От този туф са направени всичките стжлби на нашата
') От латинската дума .сШиунип*, която значи .потоп". гимназия; те са донесени от кариери край гр. Айтос.
Брой 2. ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ Стр. 29.
гледаме едно ято (група) голями слонове „масто- вкаменени морски животинки „нумулити" („нумус"
дони", на които от горната челюст излизат два го значи на латински „монета", защото те еж кржгли).
лями, малко закривени бивни и от долната два по- Освен тех се срещат в камжка миди, охлюви, мор
малки. В блатото гледаме голяма костенурка. Вжв ски таралежи, червеи и зжби на акуловидни риби
витрината еж изложени вкаменени кости на тези (с запазена глеч). В витрината е изложена цела
животни. Очудваме се на грамадните бивни — кжт- колекция от тех. Едни от зжбите еж тжнки и остри
ници (с глеч) на мастадона, големи колкото един (Охуптнпа), а другите еж клиновидни и по краищата
юмрук. Такива зжби се срещат и в града Варна, малко назжбени (Сагспагосюп). При разглеждането
когато се копаят канали в песжчлив пласт. Очуд вкаменелостите, изпречва се в миежлта ни еоценово
ваме се на един кжтник, вкаманен заедно с част от море с плавающи акули и на дъното му нумулитите,
челюстта на грамадно страшилище (Мепосюз), кое грамадни стриди (Озггеа д1дапп"са), червеи (5егри1а)
то живеяло край Камчийските местности. Гледаме е закривени тржбички, миди (ТегеЬгаш1а), морски
част от корубата на голяма костенурка (Тпопух), таралежи и други животни.*)
намерена в лозята при копане един джлбок кладе Над витрината еж окачени фотографии на
нец (до VI полицейски участжк). Интересно е, че Лладжнската кариера и декилиташите (побити ка
подобни костенурки живеят в днешно време в Индия. мани) до Гебедже. Последните се ежетоят от твжрд
Вкаменени листа подобни на тропическата ка песжчлив камжк, едновремешна морска утайка с
нела ( О п п а т т о т и т ) , на която кората се употре „нумулитите".
бява в готварство. Джрвото е расло в неогеново В десната половина на сжщата витрина еж
време в цела Европа. Вжв витрината е изложен изложени вкаменени животни на най-старата гео
един лист на друго тропическо джрво, намерен в логическа система в нашия край, а именно на пред
лозята близо до резервоара на варненския водо ната. Както видехме на геологическата карта море
провод. тата на тази система еж покривали западните части
След изсжхването на езерата, появили се мо на нашия окржг и проджлжавали кжм Шумен, Раз
рета, в които еж живеяли разни животни*) подобни град и др. В кредното море еж живеяли разни
на Черноморските тюлени, „морски мечки" (Рпоса животни. Картината, окачена на отсрещната стена,
топаспиз) джлги до 3—4 метра. В неогеновите мо представлява чудовищни главологи-животни еже за
рета с * живеяли грамадни фоки; техните вкаме кривени черупки като рог и други е черупки като
нени прешлени се намират доста често по варнен на охлюва. В началото на черупката, в една куфина
ските лозя и при копане кладенци. Много такива е седело животно е пипала, подобно на охтопода.
еж изложени в витрината. Като ги сравняваме с Главоногото с черупка като рог, е грамадно!
прешлените на сегашната фока, на която гржбна- Вжрху неколко масички са изложени не колко вка
кжт е окачен над витрината, виждаме че едновре- менени черупки на други главоноги (Дттопиез),
мешната фока е била много по-голема от сегаш голями колкото едно малко колело. Главоногите
ната. В една витрина еж изложени две вкаменени са били намерени при постройката на железницата
морски риби и неколко малки ; те са намерени край за Добрич' (до Новградец, с. Емирово и Оборище);
шосето, между Варна и двореца Евксиноград. На те били запазени благодарение на варненския граж
местонахождението им се намира сива леска, която данин Радой Богданов, бивш учител. В витрината
се цепи на плочки; тя е изсжхнала морска тиня. са изложени голями охлюви, морски таралежи
Интересни еж малките риби, у които много ясно (ядките им без бодли) и др. По средата на разни
личи гржбнакжт с ребрата, тжнки като косми. вкаменелости са изложени обли клинове, намерени
Между втората и третята витрина еж изложе до Гебедже, Девня, Емирово и др. Населението верва
ни части на вкаменени джрвета и „игри на приро за тях че падат от небето, когато удари гржм, та
дата". При разглеждането на пжрвите, струва ни ги наричат „гржмови клинове". На некаде ги на
се, че гледаме сжщинско джрво (е чепове и кора). ричат „врански калеми". Научното им название е
Ударени с челик (стомана) пущат искри, защото се „белемнити"; те са главоноги, които изпотявани
ежетоят от кремжк. Населението ги нарича „габж- вжтре в тялото си варовити клинове, както изпо-
ров камжк" (гюрген таш), защото джрвото прили тяват сегашните морски главоноги „сепии" (5ер]а),
ча на габжрово. Вкременените джрвета се срещат проджлговата варовита закржглена Когато такжв бе-
доста често из Варненско. лемнит умрял, паднал на морско джно в тиня, ме
„Игрите" представляват разни форми като: ките му части са изгнили, та се е запазила само
човешки крак, картуна, топка, конски крак, ботуш, клиновидната твжрда част.
стомах на преживни животни, птича човка, косте Срещу витрината е окачена „идеална местност
нурка, гнездо с птица и др. Те еж самородни об от времето на кредната система": тя представлява
разувания (конкреции). Кжм тех принадлежат и ци- едно голямо езеро (блато), залесено наоколо. На
линдрическите камжни, от които се ежетоят „дики- брега му седи едно грамадно чудовище. Срещу
литаши" (побити камани) до Гебедже. Една част от картината, на една масичка, е поставен камжк с
грамаден кух декили-таш е поставен в вжтрешния вкаманена глава на некакво чудовище; в една ней
двор на гимназията в градината (до грамадните на челюст се виждат два зжба. Камжкжт е донесен
кюпове). от с. Мжнастир (близу до с. Девня).
В четвжртата витрина еж изложени вкаменени На нашия музей е обещана вкаманена глава
животни, които еж живеяли в еоценово море, кое на некакво животно, което прилича уж на крокодил.
то покривало едно време околността на е. е. Гебе Интересната тлава била намерена в една кариера
дже, Лврен и др. Изсжхналите утайки на това мо до е. Суджас-кйой (Варненско); тя била турена в
ре излизат в кариерата до с. Яладжн; тук те об основата на един хамбар. Притежателжт му Р. Па
разуват варовит пласт на дебелина б метра. От тронени обещал, че ще я извади един ден и че ще
камжка на пласта е построен вжлноломжт на вар я донесе в нашия музей.
ненското пристанище. Дко отидете да се поразхо В коридора са окачени картини и фотографии,
дите по вжлнолома, вие ще видите камак пжлен е които обясняват разни геологически явления из на-
*) Вжв витрината еж изложени, за сравнение, вкаманени *) За сравнение е изложена грамадната стрида и сегажн-
миди (Рес4еп), които еж живеяли в неогеново време и сега жи вущата в Черно море стрида (Оз1геа ейиНз) Грамадча разипса в
вущата мида (Рес1«п) от Черно море; има удивителна прилика. големината им! ..
Стр. 30. 'ВЕЧЕРНИ ЧАСОВЕ Брой 2.
шия край, а именно: а) подземни реки, б) под- пристанище. Между двете езера се пробива по на-
. хлжзвания, в) срутвания и г) ерозия (измиване). стоящем канап, който има да ги свърже. Когато е
а) Обръщаме се към голямата картина, по било почнато с пробиването Му (1921 год.) открити
ставена в дъното на коридора. Гледаме на нея ви били следи от наколни постройки за които ще
соки скални стени, в които се чернее вход на една споменем по-после. Каналът ще бъде дов -фшен
пещера, из която излиза подземната река Андък, през 1923 г. След пробиването на канала ще спадне
до мънастира св. Архангел-Михаил. Картината ни водата на гебедженс <ото езеро с няколко метра.
дава представа за прочутите извори в Девня, които Вследствие на тоза ще изсъхнат мочорливите места
съставляват голяма река. Разликата между р. Ан около него и ще изчезне маларията. Според сек
дък и изворите до Девня е тази: у вторите пеще ционния инженер на водите при Министерството
рата не се вижда, защото е закрита с наноси; тя на земледелието Ас. Халачев проектира се след про
се намира над изворите при полите на голи ва биването, 1) корекцията на провадийската река и
ровити възвишения, наречени „Кайраци". Вслед 2) използуването на девненските извори. С първия
ствие на това, че пещерата е закрита неможе да проект се цели да стан з реката плавателна (от ге
излиза от нея целз подземна река, но се разпръс- бедженското езгро чак до гара Синз.ел), да се уни
ва и излиза през неколко места в вид на некол.чо щожи маларията върлуваща у населението на Син-
големи извора, които образув т голяма река, която дел, Султанларе и др., пресушаване и обработване
се влива в Гебецженското езеро. в ниви на земите край провадийската река (от езе
б) Нашия Черноморски брег, както и онзи до рото до с. Султанлар) и спасение от катастрофал
Одеса, е изложен на чести подхлъзванИя. Преди ните наводнения в гр. Провадия и на нивита, които
около 15 години шосето за Евксиноград е под се намират между езеротз и гр. Провадия.
хлъзнало на две места (на Баир-баши и Траката). С втория проект, за който съ потребни 20 ми
През времето на последната война е подхлъзнал лиона лева, се целят: 1) прокарване на плавате
високия брег над морето близо до с. Галата и една лен канал от гебедженското езеро До железнопжт-
. част от брега до носа Иланджик, отсам устието на ния мост отсам Девня (между гара Девня и спирка
р. Камчия. Причината на тези подхлъзвания е под Разделна), 2) хващане всичката вода от девненските
почвената вода. Над Баир-Баши, край стария път за извори и прекарването им чрез канал от Девня
Евксиноград има голяма чешма; подобна има и над до моста. Тука ще се образува падане около 20
Траката. Когато било построявано шосето требвало метра, и ще се добият около 1,000 номинални кон
водите на двете чешми да се отзедат, а на да се ски сили, 3) поставяне електрически турбини и ди-
оставят да текат защото част от водата им се е нами за обръщане водната сила в електрическа
пресмуквала през земни пластове, размекнала ги, енергия, която ще служи за електрическо осветле
та причинила подхлъзването им. На баир-баши е ние на гр. Варна и електрификация на девненските
била канализирана подпочвената вода, но е била мелници; 4) с прокопаваяе канала се цели и пла-
оставена чешменската вода да тече към местото, вателността му, за да могат да изнасят девненските
дето е станало подхлъзването. За очакване е да се мелничари брашната си от там направо в Черно
повтори то, особенно през некоя кишеза година. море, 5) цялата мочорлива местност ме кду езерото
При подхлъзването на шосето разпукала се земята, и Девня ще се пресуши и използуза за ниви, 6)
в съседните лозя. В музея са окачени фотографии, ще се уничтожи маларията и 7) ще се намалят на
които представляват пукнатините. водненията на Новоградецката (Козлуджанската)
в) Гдето се намират край морето стръмни река. С осъществяване проекта, ще може най-ра
скални брегове, както напр. между Геларето и Шаб ционално да се използува водната сила на девнен
ла, явява се друго явление, а именно срутване. ските извори. В картата, окачена в музея, е отбе
Вследствие на морските вълни, подмиват се бре лязан с червена линия каналът между двете езера,
говете и разпукват се и се срутват в морето. а с червени чертици проектът за Провадийската
Подобни срутвания еж станали в незапомнени вре река и за Девненския канал. (Следва).
мена между Балчик и Каварна. Срутване е ста
нало и в Аладжа-мънастир. Стръмната скала, в
която е издълбан мънастиржт, представлява една зап Лейтенант Иваноз, с.
стена на пукнатина. Пред скалата личат остатъци
те на срутена част на скала. Срутванията до Бал
чик и Лладжа съ били.причинени от подпочвени
Река Камчия, нейното минало
води. и бждаще.
г) Четвъртото явление е измиването (ерозия).
Чрез него съ били измити гебед кенските побити Река Камчия, наричана в древните времена
камани (декили-таши), които се намирали първо Панисус, а по-сетне Тича, *) обхваща един басейн
битно зарастнати в мег песжчник; от разрушението от 5146 квадратни километра и е най-големата на
му съ се освободили камъните, които се състоят ша река, която се влива в Черно море. Тя се обра
от много твърд песъчник. Както видехме по-горе зува от слизането на две реки: Голема (Разумна)
те съ самородни образузания (конкреции). Камчия и Малка (Луда) Камчия. Първата от тех**)
Варненската долина се. е образувала чрез извира от Сака р-Балкан, протича през Герловската
ерозия. котловина, миназа по край Преслав, западно от ко
Спираме се в коридора до две голями карти гото приема най-големия си приток — р. Врана,
на Варненското и на Гебедженското езеро. У пър по-нататък протича през Шуменското поле и след
вото езеро бие в очита, че то се стеснява към за като го напусне, при с. Санджччий от десната си
пад, като образува едно тесно место, наречено „ус страна приема водите на Луда Камчия. Последнята
тие" (боаз). Причината на стеснението е варовник, извира между Котленския и Сливенския Балкан, из
който се намира от двете страни на устието. На седловината Демир-Капу, като в горнйото си тече-
север от него е запустелата кариера от която еж
били взимани камъни за постройката на варненско *) Тич1 собствено се нарича горшЧото течение на Голема
то пристанище, а на юг до устието се намира нова Камчия, но попекога с това название еж наричаш и нелата река.
**) Голема Камчия от изворите си до ежединението си с,
кариера, от която вадят камъни за варненското Луда Камчия е джлга около 200 километра,
Брой 2. ВЕЧЕРНИ ЧНСОВЕ Стр. 31.
ние прибира водите на Котленската река. От с. Свн- своята откритост за господствующите зимни ветрове
джкчий, двете Камчии слети в една река, протичат и чести бури, които еж биле страшилище за тога
много бавно едно растояние от 40 километра под вашните кораби. Ето защо те еж се крили през
името Камчия, почти право на изток кжм морето, този сезон в устието на Камчия, което е закрито
през една широка блатлива и гориста долина на от всекжде тихо, а следователно и сигурна стоянка
речена Лонгуз, за която бившия цар Фердинанд —• за корабите. Според И. Николау, местността около
един от малкото добри познавачи на родната ни Камчия се казвала „Терсана-Ери", т. е. корабостро
страна, е казал: „Ето едно кжтче, редко по своята ителница. 5) И действително Камчия като плава
дивност, красота и ценност, в целия Балкански по телна, ще да е имала и корабостроителници, тжй
луостров". Течението на Камчията през Лонгуза е като самата тя и всичко на около й способствува
великолепно — то напомня тропическа река. Гжс- за това — реката в долнйото си течение е добре
тите буйни джрвета по двата брега на реката пре закрита и бавнотечаща, а около нея се простират
виват клоновете си едни срещу други образувайки общирни вековни гори с отличен корабостроителен
зелен свод, през който редко проникват лечите на материал. И сега устието на Камчия е най-подхо
слжнцето, за да достигнат спокойните сенчести во дящо место по целия западен Черноморски бряг,
ди на реката, обсипани с множество бели нимфи кждето биха могли да се построят модерни кора
(Мутрпаеа)*). бостроителници за джрвени кораби. Наверно в вре
Камчия се влива с тесно песжчливо устие в ме на пжрвото Бжлгарско царство, реката ще да
морето при развалините на старата римска станция е била пжт на живи сношения между черномор
Ерите, намираща се некога на стратегическия рим ските пристанища и бжлгарската столица. Жалко
ски пжт, който е сжединявал Византия с Дунава. че за сега не мога да подкрепя с факти това, но
При пжлноводие река Камчия носи мжтните си во като вземам пред вид местоположението на столи
ди навжтре в морето, които ясно се отличават от цата на пжрвото бжлгарско царство, грамадното
чистата морска прибрежна вода и дават вжзмож- значение на Камчия за бжлгарския брег и моряш
ност да се забележи устието й от далеч. Послед- кия и спекулативен дух на гжрците — всичко това
нйото е засипано с песжк — понякога позече, по ме кара да мисля, че сжм прав в това си предпо
някога по-малко, като среднята му джлбочина до ложение. За сега по р. Камчия плават само лод
стига до, 90 см. Веднага зад този песжчен насип ките на тамкашните рибари.
джлбочината на реката се увеличава и достига до Камчия може да бжде от още по-големо еко-
5 метра. Камчия е била плавателна на времето си номическо значение за нашата родина, щом се на
и може пак да се направи такава, стига само да прави плавателна, тжй като тя е най-големата река
се уджлбочи и поджржа искуствено джлбочината по целия западен Черноморски брег от Босфора
при устието й, и да се регулира тук там нейното до Дунава и протича през местност богата с раз
течение. Тук си спомням думите на моя учител по новиден джрвен материал. Щом Камчия стане пла
география, който като ни описваше река Камчия, вателна, това ще увеличи на десятки километра на
разказваше, че след освобождението на Бжлгария, шия Черноморски брег и ще приближи морето на
когато турците се опитали да повдигнат.вжзстание вжтре кжм родината ни, което очевидно ще е от
в Дели-Ормана, те получили оржжие с един турски големо значение за нашето стопанство, защото:
кораб, който влезал незабелезано в устието на ре 1) Ще може да се изнася направо от тук по
ката и се дигнал на горе по реката. Че Камчия е море, при големи удобства за товарене на кора
била плавателна по-рано, това ни потвжрдява и бите, отличния джрвен материал на Лонгуза.
историята. Знае се че при похода на полския крал 2) Ще могат да се построят модерни и удоб
Владислав в 1444 год. когато е станало знаменито ни корабостроителници за джрзени кораби, които
то сражение при Варна, в река Камчия еж биле ще използуват превжзходния джрвен материал за
заварени кораби, които биле изгорени. 2 ) Г-н К. постройката им на местото му.
Тржнка в статията си „Бжлгарска корабостроител И ето как аз си. представлявам бждащето на
на техника" 3 ) предполага, че Ясен II, а в послед река Камчия:
ствие и деспота Добротич еж имали своите кора Рехата е регулирана, канализирана и е пла
бостроителници в устието на Камчия, което изгле вателна от морето 40 километра нагоре до с. Сан-
жда да е напжлно правдоподобно. Евлия Челеби, джкчии. Устието й е разширено и уджлбочено. По-
който пжтувал по тези места през средата на XVII стояната джлбочина се поджржа ежегодно чрез
век казва, че вжтре в Камчия зимували 500 кора драгиране, ако това е необходимо. При устието на
би, вжрзани с по едно дебело вжже, тжй като през реката е изникнало богато малко морско градче,
зимата те потжвали в Варненското пристанище. 4 ) жителите на което се занимават изключително с
От последнйото е ясно, че устието на Камчия е риболовство, корабостроение и износ на джрвен
служило за зимовище на корабите от Варненското матеаиал. Корабостроителниците на това малко гра
пристанище, което не е могло да им даде тогава дче са прочути по ефтения си строе-к, тжй като
безопасно убежиш.е през зимата, благодарение на разходите им по доставянето на материяла са нез
начителни в сравнение с другите корабостроител
') П-'ко'1 ногрепна ги наричат водня лилии. ници. Градчето е известно както у нает, така и по
*) Изчссгия на Варненското Археологическо Д-во кн. I, бреговете на целзто Черно море, като главно Бжл
стр. 52 — Парна. гарско износно пристанище на отличен дървен и
') Списание „Бжлгарски техник" год. 1, кн. И, стр 22 — корабостроителен материал.
Варна 1920 год.
гр. Варна, 23.111.922 год.
*) Известия на Варнсн Архслопн. Д-во кн. IV стр. 81.
Вирна 1910 юд. ') Сжщата книга ст. 81.
За
гр.
ТЕХНИЧЕСКО Б Ю Р О
„Вечерни Часове"
Списание „ В е ч е р н и Ч а с о в е " ше из на Инженер Стефан Сапарев
лиза два пжти месечно и ще се стреми да
застлшва следните отдели: Й З с в ' ^ } * Впи.
1. Стихове Бюрото с е занимава:
2. Разкази, поеми, сцени и шефдйоври Прави проекти за: воденици, мелници, тепа
из нашата и всемирната литеритури. вици, дараци и др. индустриални заведения; мос
3. Театрални рецензии, бележки и пре тове, железници (индустриални и нормални); кжщи,
ценки, а сжщо ше ратува за по скорош магазини, обществени и др. архитектурни постройки.
ното застроявание на общинското театрал Частни и обществени канализации, водопро
води, чешми и др. Проучва условията и формира
но здание. водни синдикати за нови водни постройки,, репери-
4. Музикален преглед — музикалните ра и модернизира стари воденици, тепавици и др.
прояви в града. Завежда строежи на архитек. постройки и пред
5. Запознаване с прелестите на сегаш приема техното застрояване по споразумение.
ната и старинна Варна и околността й. Приготовлява нивелачни и реголациони про
екти на села и градове.
6. Въпроси засягащи културния развой Прави статически и аналитически исчисления
на Варна и пр. на готови и в проект постройки.
„ в е ч е р н и Ч а с о в е " ше се стремила Прави подялба на наследствени имоти.
бжде едно настолно четиво на варненски Посредничи за покупка-продажба на имоти-
те семейства. доставка строителни материали, разни мотори и ма,
шинарии от реномирани фабрики и др.
Струва за година 80 лева, полугодие Представлява фирмата Саг1 2е155 за доставка
50 лева — винаги в предплата. на геодезически инструменти (нивелири, теодолити
На настоятелите, които сжберат до 10 и др), микроскопи, бинокли и оптически лещи.
абоната 20% отстжпка, за повече — 25%. Приготовлява проекти за електрически инста
Отделен брой 5 лева, лации за осветление на градове и села, за двига
Всичко за списанието — ржкописи и телна сила в индустриални заведения, трамваи и др.
Бюрото располага с необходимите специалисти
пари се адресира: техници и работата се извжршва бжрзо и акоратно.
Дленсщкр Велинов - Печатници „Зона" Варно. И н ж . Ст. Сапарев.
Варнении подкрепете единственото спи
сание в града ви „ В е ч е р н и Ч а с о в е " .
СЛАДКАРНИЦА „ЛИЛИЯ и
ш и и йоан и м
АДВОКАТИ,
защищават дела пред всички граждански и военни
на В. Попов и С-ие сждилища в Царството.
срещу Бжлгарската Народна Банка. Кантора под Военния Клуб.
Винаги пресни пасти, торти и сладки, приготвяни
от единствения руски майстор-сладкар в Варна. Б о г о ш и л Вакнъвчиев
Бомбони, карамели, шоколади, фондани. Сутрин
млеко, шоколад меланж. Най-угодното место всред адвокат.
пияцата за почивка и закуска след обед и вечеря. Защищава дела пред всички слдилища в царството.
-•- Образцова чистота и най-вежлива прислуга. -•-
При е п е к т р о - н н ж е н е р а Даюви и Г о с п о ж и ц и
само при единствения фризйор в Варна
ВАСИЛ ПЕТРАНОВ Димитър Хр. Марков
всичко що засяга обласга на електротехник.та.
ул. Преславска № 57 (до пощата). бръснарница Д о б р у д ж а
на ул. Цар Борис може да си направите фри
А д в о к а т , защищава зури — прически, най-модерно подстригване.
Н. КОТАРОВ дела пред всички сжди- Ппсевгва домове по покана. Приема и абонаменти.
лища. Бюро до Окръжната Постоянна Комисия. С почит: Д . Х р . М а р к о в
Един б р о й 5 л е в а . Печатница „Зора" на Ив. Г. Игнатов.