В ЧАСА НА

СИНЯТА МЪГЛА
 В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА
На моите внучета
Найден, Малинка и Ганка
Седя и гледам от прозореца: деца
Но на прозореца завесата пред мен
играят вън; - сега е утрината тяхна
да падне чакам аз. От молниите блясък
и пролет грее на безгрижните лица.
ще свети вам по пладне. Бурята навън
Един ли цвят пред моите очи увяхна?
ще заглушава вашия безсмислен крясък.
Седя и гледам: спомени придавят гръд.
А без видения ще бъде моя сън.

1. ТВОРЧЕСКА
Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки...
Разръфани и прашни, вечерния хлад

ИСТОРИЯ
Що иде тук - и кой отива там, - отвъд
най-сетне ще ви лъхне. Морно меланхолни
сребровъздушните стени на кръгозора?
чела ще наведете. Спомена нерад
Но кой ще назове честта и кой позора?
ще пари - като въглен - на душите болни, -
      Деца, боя се зарад вас.
като забита и прекършена стрела.
А медлено ще чезне вечерна позлата
Извършва слънцето заклетия си ход
на висоти, остали тайна за мечтата.
над вашите глави открити. То прижуря -
И ето в оня час на синята мъгла,
и облачен дими припламнал небосвод.
когато млъква шум и тишината стене,
Аз зная що е пек, аз зная що е буря.
при своите прозорци седнали без мощ,
Отдавна вече бдя - пребродих своя ден...
спомнете си, деца, спомнете си за мене
Деца, седя и гледам с горестна усмивка.
                 и прошепнете - лека нощ!
И кой ще ми натякне моята почивка?
Жанр на творбата
Смисълът на
съществуването

Философска Животът като

лирика безкрайно изпитание
тайнството
Познанието и
самопознанието
непрогледното

Студенина неясното
Композиция на творбата

Три Дванадесет
строфи стиха

Утринта и пролетта –
знаци на детството
Три Прижурещото слънце –
строфи зрелостта на човешкия
живот

Вечерният хлад –
старостта и краят
 В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА
На моите внучета
Найден, Малинка и Ганка
Седя и гледам от прозореца: деца
Но на прозореца завесата пред мен
играят вън; - сега е утрината тяхна
да падне чакам аз. От молниите блясък
и пролет грее на безгрижните лица.
ще свети вам по пладне. Бурята навън
Един ли цвят пред моите очи увяхна?
ще заглушава вашия безсмислен крясък.
Седя и гледам: спомени придавят гръд.
А без видения ще бъде моя сън.

ЛИРИЧЕСКИЯТ
Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки...
Разръфани и прашни, вечерния хлад

АЗ
Що иде тук - и кой отива там, - отвъд
най-сетне ще ви лъхне. Морно меланхолни
сребровъздушните стени на кръгозора?
чела ще наведете. Спомена нерад
Но кой ще назове честта и кой позора?
ще пари - като въглен - на душите болни, -
      Деца, боя се зарад вас.
като забита и прекършена стрела.
А медлено ще чезне вечерна позлата
Извършва слънцето заклетия си ход
на висоти, остали тайна за мечтата.
над вашите глави открити. То прижуря -
И ето в оня час на синята мъгла,
и облачен дими припламнал небосвод.
когато млъква шум и тишината стене,
Аз зная що е пек, аз зная що е буря.
при своите прозорци седнали без мощ,
Отдавна вече бдя - пребродих своя ден...
спомнете си, деца, спомнете си за мене
Деца, седя и гледам с горестна усмивка.
                 и прошепнете - лека нощ!
И кой ще ми натякне моята почивка?
Светогледни идеи и ценности

Първа „Деца, боя се зарад вас!“

строфа

Втора „Извършва слънцето заклетия си ход

строфа над вашите глави открити

Разръфани и прашни, вечерния хлад

Трета
най-сетне ще ви лъхне.
строфа
Проблеми и конфликти
Основен философски
проблем – за „заклетия ход
на времето

Проблеми

Проблемът за
неразделимото единство на
живота и смъртта

„Надеждата умира
последна.“