Мевляна Руми

Стихове
Момент на щастие

Момент на щастие –
ти и аз, седящи на верандата,
изглеждащи като двама,
но в душа един – ти и аз.
Ние чувстваме
течащата вода на живота тук,
ти и аз, с красотата на градината
и пеещите птички.
Звездите ни наблюдават
и ние ще им покажем
какво е да бъдеш тънък полумесец.
Ти и аз, без своето его,
ще бъдем заедно,
без да се интересуваме
от безсмислени размишления.
Папагалите от Рая ще кълват захар,
докато ние се смеем заедно –
ти и аз.
В една форма над тази земя
и в друга форма
в безвременната, красива земя.
Нов закон

Закон е за пияниците да падат един върху друг,

да се карат, да стават агресивни и да правят
сцени.
Любящият е дори по-лош от пияницата.
Ще ви кажа какво е Любов -
да влезеш в златна мина.
А какво е златото?
Любящият е цар над всички царе,
нестрахуващ се от смъртта
и нежелаещ златна корона.
Дарвишът има перла,
скрита под закърпените си дрехи.
За какво му е да ходи да проси от врата на врата?
Миналата нощ Луната дойде,
опиянена и от нея капеха дрехи по улиците.
Казах на сърцето си:
"Дай на душата чаша вино!"
Дошъл е моментът
да се присъединим към певеца в градината,
да навкусим захар с душата-папагал.
Влюбен съм с разбито сърце,
къде другаде освен на твоя път?
И аз счупих твоята чаша, опиянен,
мой идол, толкова опиянен,
не ме оставяй да бъда наранен -
вземи ръката ми!
Родено е ново правило и нов закон:
"Счупете всички чаши и се поклонете на
стъкларя!"
Камък умрях

Камък умрях и се възправих отново растение.

Растение умрях и се възправих животно.
Умрях животно и бях роден човек.
Защо да се страхувам? Какво съм изгубил от
смъртта?
През цялата вечност

През цялата вечност

Красотата разкрива Неговата прелестна форма,
в самотата на нищото.
Той държи огледало пред Лицето си
и съзерцава Своята собствена Красота.
Той е Знаещият и познатият,
Виждащият и виденият.
Никое друго око, освен Неговото,
някога е гледало към Вселената.

Всяко Негово качество намира израз.

Вечността става зеленото поле
на Времето и Пространството.
Любовта – даващата градина на този свят,
разкрива част от Неговото съвършенство.
Кипарисите дават знак за Неговото Величие,
розите оповестяват Неговата Красота.

Където красотата поглежда,

Любовта също е там.
Където Красотата разкрива розова страна,
Любовта разпалва нейният огън от този пламък.
Когато Красотата живее в тъмните поли на
нощта,
Любовта идва и намира сърце,
вплетено в плитки.
Красотата и Любовта са като тяло и душа.
Красотата е мина, Любовта е диамантът.

Те са заедно,
от началото на Времето,
рамо до рамо, стъпка по стъпка…
Всеки живот

Всеки живот, който е изживян без да се види

Господаря,
е или прикрита смърт, или дълбок сън.
Водата, която те замърсява, е отрова.
Отровата, която те пречиства, е вода.
Всяка душа, която пи нектара

Всяка душа, която пи нектара на твоята страст,

беше въздигната.
От тази вода на живота,
той е в състояние на въодушевление.
Смъртта дойде, помириса ме
и вместо това усети твоето ухание.
От тогава, смъртта загуби всяка надежда за мен.
По здрач

По здрач една луна се появи в небето,

после се приземи на земята за да ме погледне.

Подобно на ястреб, открадвайки птичка по време

на лов,
тази луна ме открадна и се забърза обратно към
небето.

Погледнах към себе си – вече не се виждах,

защото в тази луна моето тяло се преобрази на
нещо хубаво като душата.

Деветте сфери изчезнаха в тази луна.

Корабът на моето съществуване се удави в това
море.
Лоши сънища

Един ден ще погледнеш назад и ще се смееш над

себе си.
Ще кажеш: „Не мога да повярвам, че съм бил
толкова заспал!
Как така забравих истината?
Колко нелепо е да вярвам,
че тъгата и болестта са нещо друго от лоши
сънища.“
Загуби се в повика

„Господарю, - каза Давид.

– След като нямаш нужда от нас,
защо си създал тези два свята?“

Реалността отговори:
„О, ти, затворнико на времето,
аз бях тайно съкровище на доброта и щедрост,
и пожелах това съкровище да бъде познато.
Затова създадох огледало –
от лицевата му страна – сърцето,
а от задната – света.
Задната ще те задоволи,
ако никога на си видял предната

Създавал ли е някой някога огледало от кал и

слама?
И все пак,
очисти калта и сламата
и може да се появи огледалото.

Ако гроздовият сок ферментира само малко,

дали е вино?
Така че, ако искаш сърцето ти да е светло –
трябва да положиш малко усилия.
Моят Цар каза
на душата на плътта ми:
„Връщаш се, както си отиде,
къде са следите от моите подаръци?“

Знаем, че алхимикът сторва медта на злато.

Това Слънце не желае корона или одежди
от милостта на Господ.
То е шапка на стотици плешиви мъже
и дрехи на десетки, които са голи.
Исус седна скромно на гърба на магарето, мое
дете.
Как може зефирът да язди магаре?
Дух, намери пътя си,
търсейки ниското, като поток!
Разум,
върви по пътя на себеотрицанието
към вечността!

Възпоменавай Господ толкова много,

сякаш си забравен.
Нека викащия и повиканите изчезнат.
Бъди изгубен в повика!

Бъди с тези, които помагат

на твоето съществуване
Бъди с тези, които помагат
на твоето съществуване!
Не сядай с незаинтересувани хора, чийто дъх
излиза студен от устата им.
Нито тези видими форми –
твоята работа е по-дълбока.

Парче пръст, хвърлено във въздуха

се чупи на парчета.
Ако не се опиташ да летиш
и така чупиш себе си,
ще бъдеш отворен от смъртта,
когато е късно за всичко,
което можеше да бъдеш.

Листата стават жълти. Дървото

сторва свежи клони
и ги прави зелени.
Защо си толкова задоволен с любов,
която те прави жълт?
Защото не мога да спя –
правя музика през нощта.
Притеснен съм от Онзи,
Чието лице има цветовете на пролетни цветя.
Нямам нито сън, нито търпение,
нито добра репутация, нито позор.
Хиляда одежди от мъдрост са изчезнали.
Всички мои добри обноски
са отишли далече,
на хиляда километра.
Сърцето и умът са гневни един на друг.
Звездите и Луната си завиждат.
Заради това отчуждение
физическата вселена става по-малка и по-малка.
Луната казва: „Колко дълго остава да вися без
Слънцето?“
Без скъпоценния камък на Любовта в мен,
нека пазара на моето съществуване
бъде разрушен камък по камък!
О, Любов, ти си наричана с хиляди имена,
Ти, която знаеш как да налееш виното
в бокала на тялото.
Ти, която даваш култура на хиляда култури,
Ти, която си без лице, а имаш хиляди лица.
О, Любов, ти ще оформиш лицата
на турци, европейци и занзибарци.
Дай ми чаша от твоята бутилка
или шепа същество от твоята клонка!
Махни тапата още един път!
Тогава ще видим хиляди господари
да се покланят с лице до земята.
Пристрастеният ще бъде
освободен от копнежа си
и ще бъде възкресен,
и ще стои в страхопочитание
до Деня на Страшния Съд.
Зад сцените

Твоето лице ли украсява градината?

Твоят аромат ли опиянява градината?
Твоят дух е направил този ручей
река от вино.
Стотици са Те търсели
и са умрели търсейки
в тази градина,
където се криеш зад сцените.
Но тази болка не е за онези,
които са дошли като любящи.
Тук е лесно да бъдеш намерен.
Ти си в повея и в тази река от вино.
Не желай нищо!

Има неща, които отчаяно желаеш сега,

които после ще проклинаш, казвайки:
„Ти изглеждаше като величествен град,
но всъщност си порутено селище.”
Отвърни се от този град на желанията,
преди да се озовеш в пустошта.
Отречи се от него, докато още имаш хиляди
градини,
преди напълно да се изгубиш в бъркотията на
страстите.
Пророкът каза: „Ако желаеш Рая от твоя Господ,
не желай нищо друго от никого.”
Когато нищо не желаеш от никого –
аз ти гарантирам райските градини
и Лицето на Господа.
Песента на птичките

Песента на птичките
носи успокоение
на моето желание.
Аз съм възторжен,
както те са,
но нямам нищо за казване.
Моля те,
Вселенска душа,
изпей някоя песен
или нещо чрез мен!

Превел от английски: Хаамид