Модернистични

ят светоглед в
„Cis moll“ от
Пенчо
Славейков
1. Жанр: „Cis moll“-философска поема, част от сб. „Епически песни“
2. Поемата в контекста на „философските” поеми
А) Замисълът
- Да представи своеобразна поетическа история на изкуството;
- Посланието се свързва с идеите на Шопенхауер и Ницше за
страданието като път към себепознание и духовно извисяване на
личността;
Б) Фигурата на твореца: извисил се над тълпата, и чрез страданието
представя божествената идея в творчеството си.
3. Заглавие
- Cis moll - тоналността, в която е написана пета симфония и в
превод означава до диес минор;

- Епиграф So pocht das Schicksal an die Pforte /Съдбата чука на

вратата/, смисълът на който представлява лайтмотив на петата
симфония на композитора.
4. Особености на сюжета и композицията:
А) Сюжет:
 В поемата е изобразен Бетховен.
 Страданието на Бетовен е породено от нарушеното общуване с
хората, а когато диалогът със света е невъзможен, остава
диалогът със самия себе си.
 Губейки слуха си за звуците на живота, у лирическия герой се
изостря по-висш слух – вътрешният. Нарушаването на
физическата комуникация води до освобождаване на
духовната.
 Осъзнавайки страданието като изпитание, Бетовен
превъзмохва отчаянието.
 Музикантът надмогва страданието чрез творчеството си, за да
заживее свовя истински духовен живот.
 Поемата е апотеоз на свободния творчески дух, който в своя
полет разгаря пламъка на живота и възвисява силата на човека.
Б) Композиция:
 Три части: пролог - епически разказ - епилог;
Пролог:

 Въвежда в атмосферата и представя лирическия

герой
“Отмахна той завесите и тихо застана...”;
 “И тихо отдръпна се назад,” - тишината е символ и
синоним на глухотата, обгърнала човека;
 “отвореният прозорец” – граница между телесен свят и
духовен;
 “Ясна нощ – злоковен мрак” - контраст между пейзажа и
духовнаото състояние на героя;
 Тишина се прекъсва с бурен вихър от звуци на
свирещия на роял глух композитор. Антитезата
“тишина - звук” - подчертава драматизма на
ситуацията.
Епически разказ – монолог на героя
 В монолога на глухия творец звучи отчаяние и безнадеждност.
 Той сравнява себе си със слепеца, за когото няма слънце, а
само “адский ужас” на безпросветна нощ.
 Само звуците на музиката придават смисъл на неговото
съществуване, а когато те изчезват – сякаш свършва живота:
За мене всичко свършено е вече!
Слепецът няма слънцето да види.
 Жестока е иронията на съдбата:
“...со своя злобен и ужасен смях:
“Твореца на хармонията глух!”
 Силата на духа и преодоляването на страданието:
Покоят е тъй близо!... За такъв ли
покой жадней сърцето? Избавленье!
В смъртта покой?! Дали не малодушье
 Преодоляването на страданието е представено чрез волята за
живот, за да бъде изпълнена избраническата мисия:
Не! Не! Живее всемогъщий дух - / а с него аз в изкуството живея...
И загубата на единий слух / нелесно тъй убива идеалът,
Епилог:
 Произведението завършва със сравнението на Бетховен с
Прометей, който запали хорските сърца с небесен пламък.
 Подобно на него изкуството на Бетховен осветява душите на
хората и се пренася във вечността:
“Ти на съдбата няма що да робщеш.
Ти имаш свой особен дял... Ти сне
от небесата пламък прометеев,
да го запалиш в хорските сърца
и, възгорени, да ги възвисиш. -
И в тях сърца, един през векове,
ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир”.
5. Основна тема и мотиви:
 Мисията на твореца и силата на човешкия дух;
 Творчеството като надмогване на страданието;
 Изкуството и творческата личност;
 Всепоглъщащата сила на изкуството, което измества личния
живот и само става смисъл на живота;
 Ролята на идеала – смисълът на човешкото съществуване.
 Основни мотиви: за слепотата, за смъртта, за съдбата, за
страданието.
 6. Героят като мяра за човешкото:
 Бетовен – велик композитор, който, подвластен на капризите
на съдбата, загубва слуха си, но продължава да свири на пиано
и да композира.
 Героят се отличава със своята изключителност
 Страданието му е път към себе си, израз на Славейковата
идея, че то възвисява човека;
 Лирическия герой стига до прозрение, че не със сетива
човекът вижда и чува, а с душата си “из Света Светих”.
 “И Омир бил е сляп” - но виждал е по-ясно от хиляди зрящи
хора, притежавайки висше, духовно зрение;
 Лирическият герой разбира, че съвършената хармония се
постига по пътя на вечното търсене, по пътя на възмогване
над страданието.
 Героят разкрива себе си с помощта на вътрешни монолози.
7. Идеи - Модернистичният светоглед в „Cis moll“

 Оглушаването на Бетовен е повод за размисъл относно

извисяващата сила на изкуството.
 Великото изкуство се гради от страданието на твореца -
преминава във вечността:
Таз висота достигна, възродена
в велика скръб, великата душа.
 Героят прозрял Идеала, се превръща в медиатор между два
свята – на божественото и човешкото;
 Човекът, можещ да промени съдбата си (модернистична
идея - естетически индивидуализъм)
 Творецът остава винаги жив чрез своето изкуство:
И в тях сърца, един през векове,
ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.
Електронен урок:

https://www.youtube.com/watch?v=JAHcxH-Hgs0
 Скъпи ученици,
моля да запишете плана на урока
във вашите тетрадки за работа в клас!

Изготвил: Лилия Велкова