НЕСТИНАРСТВО

МАГИЯТА…
 Феноменът - загадка с много неизвестни,
но едно e сигурно - вълнува всеки, докоснал
се до него!
 Нестинарството е харизма - то избира

човека, а не човека него. Човек се ражда

такъв!!!
*харизма - божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и
проповядване …..
 За пръв път нестинарските танци са
документирани от Петко Рачов Славейков
през 1862 г.
Според някои историци ритуалът има
езически характер, въпреки че се играе с
икона в ръце.
Само определени хора могат да танцуват
върху жаравата. Обикновено тази
способност се предава с поколенията.
Главният нестинар получава титлата от своя
баща или майка, когато те се откажат или
не могат да танцуват.
 Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-
важният религиозен празник на нестинарите. Той
е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на
целия месец - "Костадинския".
 Жителите на с. Българи и на околните села и сега
го отбелязват по стария календар на 3-5 юни.
Нарича се панагир и е един от многобройните
пролетно-летни храмови празници-сборове в
Странджа планина.
Странджа планина
Река Велека
В лъките на река Велека от стари времена се
е сгушило китно селце. В него по турско
време хората са успявали да укрият от
турците хубавите си моми. Веднъж обаче,
голям турски военачалник, минавайки по
пътя към Малко Търново, успял, макар и по
случайност, да попадне тук. И за беда –
съзрял най-хубавата мома. Нуна. Поискал
веднага да я отведе в харема си. …
…Но срещнал отпор и предложение от нея.
Ще бъде негова, ако той мине оттам,
откъдето тя би могла. В противен случай,
ще остави и нея, и селото на мира...
…Събрала момата мъжете, наклали те огън
пред къщата й, и пръснали жаравата. Нуна
минала през огъня, турчинът – не. …
…Опитал той, при това – с коня си, който,
изплашен, го хвърлил на земята. …
…Все пак, удържал на думата си, и оставил и
Нуна, и селото на мира....

…До ден-днешен тази легенда се разказва в

с.Българи. …
….Единственото в България място, Нестинар навлиза в огъня
където наследената, вероятно от накръст.
траките обредност, не угасва. 150
са къщите в Българи. Една от
постройките обаче има особено
значение за местните жители.
Наричат я «Конака»….
Отключва я само един човек.
Сякаш посветената в някакво
вълнуващо тайнство възрастна
жена - Дукена. На пръв поглед
вътре няма нищо особено.
Пристъпваш прага обаче и
осъзнаваш, че попадаш в храм. И
не е случайност другото
популярно име, с което го
наричат - параклис. Той е
съвременна легенда на
нестинарството.
 В деня на празника след църковната служба,
нестинарите се събират в параклиса, където се
пазят иконите на Св. Константин и Елена,
прикадяват се иконите и останалите нестинари
от главния нестинар и с тъпан и гайда се свири
специална мелодия.

 По това време цял ден гори огън в центъра на

селото и се пази да не угасне, за да се образува
голяма жарава.

 Хората се веселят, надиграват се, пеят...

 Привечер жаравата на разстила
като първата фигура е “слънце”...
 След това се оформя кръг с диаметър 2
метра.
 Ритуалът започва пръв ГЛАВНИЯТ
НЕСТИНАР, който преди танца обикаля
три пъти кръга и държи с двете си ръце
иконата на Св. Константин и Елена.
 Жените се обличат с дълга бяла риза до
коленете и са боси.
Нестинарското ходене
в жарта е много
особено, наричат го
плещене или типане -
ситна, умерено бърза,
равна стъпка с цяло
стъпало.
 Нестинарите играят в огъня без да усещат
болка и да изгарят краката си.
 Температурата на жаравата е между 400 –
800 С.
 По ходилата им няма никакви следи от
изгаряния и на другия ден ходят леко и
свободно, както и по време на танца.
 Веселина Илиева разказва…
 …“Гледах веднъж как нестинарка играе на площада в
с.Българи. И казах, без да мисля, една лоша, богохулна
дума. При това - точно в този ден, на празника на
Св.Константин и Елена. Дотогава никога не съм вярвала, че
има Бог. Изрекох богохулството и моментално ми стана
много зле. Помислих си даже, че ще умра, а усещах, че не
мога дори и да говоря. Събраха се около мен някакви хора,
слушам ги, виждам ги, не помръдвам. И си казвам: Господи,
ако с нещо съм сбъркала, кажи ми, прости ми, няма вече да
се повтори това. Няма вече да изричам такива грозни думи.
Обещавам...Занесоха ме до Аязмото, до едно параклисче
наблизо. Пих водичка. И тогава до мен дойде една баба,
която ми каза: “Ух, детето ми, ногите ти са лед студени.
Значи ще станеш нестинарка”. Казва ми го тя, а аз – моля ви
се, недейте, пак ще ми стане лошо...Изчезва изведнъж
бабата, обръщам се към някаква друга, надвесена над мен,
учителка, както разбрах по-късно …”
 Това се случило преди 10 години и тя сега е най-
именитата ни българка – нестинарка в село
Българи.
 При извършване на ритуала “игра по огън” я

придружават местни жители на село Българи.

 Ергени изнасят иконите от “Конака”.

Това тяхно действие им носи здраве. Иконите ги

« обличат» на този ден, т.е. увиват ги в специални
кърпи. Израз на по-голямо уважение и почит.
Слагат им и дръжки, откъдето идва и прозвището
им «опашати», освен «облечени».
Думка свещеният тъпан. Гайда извива
протяжна мелодия. Време за танц. …
 Названията на свирните са :

 скопосът (наричат я още „на тръгване").

Оглася пътя на отиване към свещените
места и връщане от тях.
 „В огъня"- свири се докато трае играта в
жаравата.
 „Около огъня" - около жаравата (след
играта на нестинарите)….
 Румяна Урумова, директор на
Етнографския музей в Бургас твърди:

«Краката на нестинарите не изгарят,

защото в тях се вселява духът на
Св.Константин. Той ги води» !!!
 В огъня нестинар не може да влиза
току - така.

От векове се знае – в жарта се влиза с

пречистено тяло, душа, уста.
В действия, в помисли, на думи - зло
не бива да се мисли, изрича и върши
никому – е неписан закон!!!
Вярва се, че ако нестинар понесе
през жаравата болно дете, то
оздравява...
Нестинарството и двугласното пеене са
включени в началото на класацията на
ЖИВИТЕ ЧОВЕШКИ СЪКРОВИЩА
НА БЪЛГАРИЯ!!!
СОУ “Сава Доброплодни”
град Шумен