ПРОЛЕТНИТЕ
Спасителя на света – Христа Господа
ПРАЗНИЦИ
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ – 02.ІІ.
Когато Богомладенецът навършил 40 дни,
родителите му го отвели в храма, за да го
представят пред Господа и да принесят
според установената от закона жертва – две
гургулици или две гълъбчета. Тук ги
посрещнал праведният старец Симеон и
пророчицата Анна. Празникът се нарича
„сретение”/среща/, защото праведният
Симеон посрещнал Богомладенеца в храма.
МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ
Отбелязва се осем седмици преди
Великден /в неделя/ с традиционната вечеря
с месо, кокошка, баница.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
са седем седмици преди Великден. На този
ден се заговява със сирене, яйца и след него
започват Великите пости. Празникът е
свързан с мъдростта на българина, защото в
живота на човека освен радости има и много
страдания, завист, обиди и злоба. Затова е
създаден и обичаят прошка.
ТОДОРОВДЕН
Първата седмица след Сирни Заговезни се
нарича Тодоровска неделя, а последният ден
от тази седмица-съботата е Тодоров ден.
Този ден е свързан с поверието, че Свети
Тодор, яхнал коня си, за да се яви пред
Господ и да измоли плодородно лято. Сред
народа Тодоровден е известен като Конски
Великден.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ – 25.ІІІ.
Благовец е един от големите християнски
празници. Този празник е в памет на
благовестието, което ангел господен
съобщил на Дева Мария, че тя ще роди
смята за целебна. После мият главите си за
ЛАЗАРОВДЕН
На този ден християнската църква отбелязва
с празнична литургия възкресението на
Лазар като уверение и залог за бъдещето
възкресение на човеците. Празнува се една
седмица преди Великден – в събота.
Според народните представи Лазаровден е
празник на нивите, ливадите и горите и
затова на този ден момите лазарки закичват
главите си със зеленина и цветя и пеят на
девойките за хубост, а на момците – за
храброст и ловкост.
ЦВЕТНИЦА /Връбница/
Православната църква празнува
християнския празник Цветница в неделята
след Лазаровден, една седмица преди
Великден. Този ден спомня тържественото
влизане на Христа в Йерусалим върху осел.
Йерусалимци го посрещнали с палмови
вейки, а днес на богомолците раздават
върбови клонки, за да участват мислено в
това посрещане.
ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК  Погребенна, защото в този ден жените
Седмицата преди Великден българите
наричат „великата” или „Страстната неделя”
и тя е свързана с редица забрани и
ограничения за хората. През цялата седмица
не се пеят песни освен черковни, не се
играят хора и музика не свири. От този ден
започва голямото великденско чистене.
ВЕЛИКИ ВТОРНИК
Тогава моми и невести ходят за „мълчана”
вода. Това е прясна вода, донесена от три
извора, и през цялото време докато се носи,
не трябва дума да се проговаря. Такава
ритуално пречистена вода сред народа се
здраве с „мълчаната” вода.
ВЕЛИКА СРЯДА
На този ден жените не работят женска работа
- не шият, не предат, не тъкат. Децата берат
здравец, правят китки и ги подготвят за
вапцването на яйцата на следващия ден.
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
Стопанката на дома боядисва яйцата, като
първите две са винаги червени. Те са най-
пресните, взети от полога в ранно утро
същия ден. Не се чупят, лечебни са и
първото стои до иконата, а следващата
година се заравя в първата бразда на нивата.
С второто червено яйце жената отрива
лицата на всяко дете за здраве, после го
скътва и с него лекува болни.
ВЕЛИКИ ПЕТЪК
Народът го нарича още „Разпети петък”.
Това е голям празник. Никой нищо не
работи, защото вярват, че ако се наруши
забраната, голям град ще бие реколтата. В
петък не се пере, а моми и жени правят
великденските кукли и хлябове.
ВЕЛИКА СЪБОТА
Българите я наричат още Одушна или
обикновено посещават гробищата. Преливат
и прекадяват, палят свещи,  раздават 
боядисани яйца,  варено жито и хляб за
душите на мъртвите. В някои селища
размотават преждата от кроена и мотовилки,
за да има повече дъжд и берекет.
ВЕЛИКДЕН /Възкресение Христово/
Най-големият християнски празник през
пролетта е Великден или както още го
наричат Пасха. Това е празник на
празниците, тържество на тържествата.
 През 325 г. на Никейския събор е хореография,
взето решение Великден да се празнува на
първата неделя след пролетното пълнолуние. 11. ТА „Звънче” – „Копаница” озвучаване,
Затова и досега празникът няма определена осветление:
дата в календара. Празнува се три дни. 12. Обща финална кода Елисавета
Стефанова
Десислав Михайлов
СЦЕНАРИЙ
Добромир Митев
1. 1-в клас – „Мари, бабо, 15 Април 2009 година
гърбава” ЗА ВАШЕТО ВЕСЕЛО
НАСТРОЕНИЕ СЕ
2. ГК „Юнак” – „Кан-Кан” ПОГРИЖИХА:

3. ТС „Звънче” – Варненски танц 1. Децата от хореографските

паралелки и танцов състав
4. 2-а клас – „Лазарки” „Звънче”

5. ГК „Юнак” – „Вода”-ленти 2. Децата от гимнастически клуб

„Юнак”
6. 3-а клас – „Ръченица”
3. Водещите: Виктория и
7. Момичета от ГК”Юнак” - Виктория
„Лудо младо сън засънило”
4. Залата украсиха децата от
8. ГК „Юнак” – „Ръченица на паралелките с разширено
цветята” изучаване на изобразително
изкуство и тяхната
9. 4-а клас – „Джиновски танц” преподавателка: Йорданка
Инкьова
10. ГК „Юнак” – Тържествен
марш 5. Сценарий,