Традиции и обичаи на Балканските

държави
 Сърбия
Крсна Слава (Ден на светеца-покровител), като най-
значимият семеен празник, основата на произход и
идентичност, е универсална, но преди всичко религиозна и
традиционна запазена марка на сърбите. Сърбите са
единствените християни, които празнуват „слава” – ден на
светеца покровител. Това е традиция на ритуално тържество
и почитане на собствения покровител на семейството.
Семейният празник е, когато с молитва и ритуали
семейството споменава своите предци, които празнували
същия светец. За разлика от повечето обичаи, които са общи
за целия народ, всяко семейство поотделно празнува своя
светец.
Синовете наследяват славата от главата на домакинството,
обикновено от бащите си, докато дъщерите наследяват
„слава“ само ако не се оженят, защото женените жени
празнуват „славата“ на съпрузите си.
В центъра на „славата“ са иконата на покровителя, „славски
колач“ (буквално: славянска торта), „жито“ (варено жито) и
вино. Най-важната част от ритуала е църковната служба с
благословението на „славски колач“, „жито“ и вино. Това са
подаръци, които представляват безкръвна жертва,
прославяща Бога и светиите, също за душите на починалите
членове на семейството и здравето и благоденствието на
онези, които празнуват и почитат конкретната „слава”.
В Сърбия има 78 „слави“, а най-празнуваният е този в чест
на Свети Никола на 19 декември – „Николдан“ (около
половината от населението в Сърбия празнуват тази
„слава“).
 Словения
Карнавалът „Курентование“ е най-популярното и
етнологично значимо карнавално събитие в
Словения. Организирано е за първи път през 1960 г.
от Драго Хасл и неговите сътрудници от културни и
образователни организации. Този 11-дневен ритуал
за пролетта и плодородието се празнува в Птуй,
най-стария град в региона, и привлича общо около
100 000 участници всяка година. През 2016 г. е
обявен от Lonely Planet за седмия по големина
карнавал в света.
Основната му фигура, известна като Курент или
Корент, е интерпретирана неправилно като
екстравагантен бог на неограниченото удоволствие
и хедонизъм в ранните славянски обичаи. На
съвременния празник групи куренти или коренти
носят традиционни дрехи от овча кожа, държейки
дървени тояги с прикрепени кожи на таралеж,
наречени ježevke, за чийто шум се смята, че
„прогонва зимата“. Така курентите известяват края
на зимата и началото на пролетта.Първоначално да
бъдеш курент е било привилегия само на
неженените мъже, но днес участват и женени мъже,
жени и деца.
 Босна и Херцеговина
Обичаят на състезанията по косене на трева

Най-важното светско събитие в община Купреш е годишното състезание по косене на трева, провеждано през месец юли
на една конкретна ливада, наречена Стрляница, откъдето идва и местното наименование на обичая. Състезанието се
изразява в ръчно косене на трева с коса; оценява се по критериите време, усилие и количество окосена трева, като се има
предвид, че косенето на такава надморска височина изисква сила и специални похвати. Класиралите се на първите три
места косачи биват отличени, като шампионът се обявява за лидер, който осигурява успешното окосяване на всички
поляни за събиране на сено за добитъка, доколкото земеделието и скотовъдството са основен поминък на населението по
тези места. Традиционно състезателите са мъже над осемнайсетгодишна възраст, като елементът се предава от баща на
син в рамките на рода. Жените събират окосената трева на купчини и приготвят храна за гостите. Други свързани със
състезанието елементи включван национални костюми, клепане на коси и подготовка на добитък за конкурси за най-
породисто животно. Право на участие имат представители на всички етнически и религиозни групи в Купреш, като
обичаят се смята за основополагащ за културната идентичност на областта, независимо от произхода на участниците. За
опазване на елемента отговарят предимно носителите му и Сдружението на косачите от Купреш.
 Благодаря
за
вниманието
!
изготвил:
Божидара Димитрова 7 б