Сватбени обичаи при турския етнос

Сватбени обичаи при турския етнос в България

При мюсюлманите бракът е строго регламентиран договор между мъжа и жената и това е
посочено в Корана. Турците го считат за свещен съюз, но няма религиозна церемония.

В миналото

Преди сватбата момчето и момичето не са се познавали, защото ислямската религия

забранява срещата на младите. Затова ролята на родителите е била много голяма.

Инициативата винаги била в ръцете на бащата на момчето. Те оглеждали и проучвали

момичетата и техните родители, обикновено по сватбите в своето и съседните селища.

До голяма степен разчитали на препоръка от хора, които познавали семейството. Когато се

спирали на някое момиче, родителите на момичето пращали пратеник – „гюрюджю”
/гледач/, който да разбере дали родителите са склонни да я дадат. Ако родителите на
момичето кажат : „Ако е рекъл Аллах, може и да стане”, казаното се приема за съгласие.
След няколко дни отивали сватове – това са най-често свекървата и нейните сестри и
зълви, както и някоя съседка или гюрюджийката. Пристигайки в дома на момичето, тези
жени искали да им поднесе вода или кафе, за да го огледат по-добре. След това казвали
като задължително правило: „С Аллаховата заповед и с повелята на Пророка, искаме
дъщеря ви /името/ за нашия син /името/ ”. Решаваща дума имал бащата, тъй като според
религията, мъжът е глава на семейството. Момичето нямало избор. Когато бащата не
харесвал момчето и семейството му, отказвал с думите, че момичето е още малко, че няма
дъщеря за омъжване и р. Но ако е съгласен, ставало устно договаряне между родителите и
тогава момичето се смятало за обречено, сьозлю /обещано с дума/.

Следващо споразумение - бащата на момичето искал башалък, цена за дъщеря си, десетки
килограми памук за юрганите и дюшеците, които то ще приготви като чеиз, платове. В
днешно време искат шевна машина и най-вече домашни мебели, златни монети.

След това споразумение вече се извършвал годежът, на който младите не присъствали.

Родителите на момчето „белязвали” годеницата /биринджи нишан/ с подаряване на
накити и бельо. От този момент нататък наричат младите нишанль /белязани/. Разменят се
сватбени дрехи и обувки между годениците чрез посредници /нишан дюзмек/

В периода между годежа и сватбата девойката усърдно се трудела над чеиза си.

Между два байрама сватба не се прави, но в този период годеникът изпращал на

годеницата си овен за курбан с къносана глава.

Обикновено сватбите се правят есен / в четвъртък и неделя/ след прибиране на реколтата.

Тогава започвала усилена подготовка за тях /ниглях/. От дома на младоженеца изпращали
покана на роднините си за сватбата. Поканата се състояла от пакетче къна или пакетче
ръжено кафе и свещ, думите били: „Заповядайте на сватбата”. А през това време в дома на
младоженката се стягат трескава: мажели къщата и подовете на стаите с глина, грухали
жито за пилаф, отделяли животните, които ще заколят на сватбата, приготвяли
булчинските дрехи и пр.

В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул

чалдърмак. Това обикновено ставало във вторник или сряда.Тържеството при момичето е
прощаване с близки и другарки, това е моминска вечер, на която присъстват само жени –
невести и девойки в най-хубавата си премяна. „Къната” се давала първата вечер от майката
на момичето, а втората – от свекървата.

Вечерта започвала с танцуване. Годеницата стояла, а срещу се редували да танцуват

една след друга приятелките й. Редът се следял и спазвал от по-възрастна, омъжена
жена, роднина на годеницата. Къната омесвали в съд, в средата на който имало
запалена свещ. Най-напред бавно били къносвани пръстите на момичето, после и на
ръцете, които били завивани с тютюнев лист, както и всеки пръст поотделно; след
поставянето на къна върху дланта, ръцете се бинтовали. Приятелките пеели тъжни,
прощални песни и всички плачели, те също къносвали ръцете си. Която от тях се удари
със съда с къната, тя ще бъде следващата булка.

В сряда или вторник момчето прави ергенска вечер. Наемат се музиканти, кладат голям
огън на хармана и около него играят кючек. Някои се обличат в женски дрехи и маскирани
играят арап оюну, после чучуг и с изваден дървен фалос показват на младоженеца какво
да прави през брачната нощ.

Сутринта, към пет и половина отиват за молитва. Бръсненето се извършва в деня на

сватбата, през това време бие тъпан. В деня на сватбата булката се къпе, след това
братовата й жена къносва косата й, глезените и китките на ръцете. Някога, тези които
имали дълги коси, ги сплитали на много тънки плитки с вярата, че колкото повече плитки
оплетат, толкова по-дълголетни ще бъдат. Това сплитане се нарича „зюлюв” – къдрене,
защото след като я разпуснели, косата е къдрава. Преди разпускането режат предните
плитки, момата плаче – разделя се с моминството.

Специална жена /гелин дюзюнджо/ във селището украсява и облича булката. На главата й
поставя копринен червен чумбер, венче от цветя и от него надолу пуска сърмена тел, увита
от няколко нишки. Лицето украсяват с пайети върху двете бузи и алтънче на челото,
бузити били доста начервени, за да изглеждат поруменели, свежи. В някои райони булката
се обличала в копринени шалвари и риза с едри цветя. Върху роклята обличали „кеди
бастъ” /късо кожухче от изкуствена кожа/, купено от свекървата. Приятелките на булката
също са облечени в най-хубавите си дрехи, защото сватбарите ще ги оглеждат за снахи.

Два дни преди сватбата, в една стая в дома на булката, разпростират целия чеиз. Идват да
го гледат жените от цялото селище и го преценяват като количество и качество.

Сватбарите от момковото село тръгват за булката. Най-напред язди мъж, който носи
байрак.. Младоженецът язди най-хубавия кон, който след това ще бъде предоставен на
булката.Пристигат пред вратата на годеницата. Младоженецът трябва да напълни лявата й
обувка с пари, която, според приятелките й хлопала. През това време свекървата ръси на
двора дребни пари и бонбони, някъде – и ориз – за плодородие и сладък живот. Когато
парите се сторят достатъчно, пускали младоженеца при забулената невеста и пристигал
ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършвал бракосъчетанието, съгласно
ислямските закони. Сватбарите от страна на младоженеца са поканени на богато угощение.
Събират чеиза и го товарят. Свекърът трябва да го откупи. Той се пазари с бащата, плаща
го и тръгват. Свекърът я хваща за ръка и по постлано бяло платно я довежда до коня,
украсен богато. Булката се сбогува с майка си и близките си и се качва на коня с лице към
опашката, за да не види в каква посока ще я отведат, да не знае пътя за връщане в
бащината къща. Майка й хвърля върху дъщеря си жито, захар и бонбони. При сбогуването
с роднините, те й дават пари и я благославят: „Единият лев хиляда да стане”. Музикантите
засвирват хоро, свекървата играе хоро в центъра и така тръгват към дома на младоженеца.
В края на момковото село ги очаквали деца, които бързо тичали към дома да съобщят, че
сватбата пристига. Свекървата избързвала напред, за да посрещне снахата. Пред портата
булката слиза от коня, целува я през булото и целува ръка на свекъра. Свекървата пак
хвърляла върху й монети, жито, бонбони. После й давала два хляба, менче с вода, пръстите
й намазвала с масло, за да намаже горния праг на вратата. Свекървата захранва булката с
различни по вкус неща. Сдъвква три залъка и ги дава на невестата да ги изяде – по този
начин я приобщава към семейството.

Завеждат булката в стаята, която е определена за нея. Там й дават мъжко дете в ръце, тя го
търкулва няколко пъти върху леглото. Изнасят детето и по-стария брат въвежда
младоженеца и го оставя насаме с невестата. Докато младоженците се опознават и любят
за първи път, навън сватбарите се веселят и очакват ризата. На другия ден показват ризата
на свекървата, булката отново облича булчинската премяна, поставят булото, но лицето й
остава открито. Целува ръка на свекърва си и тя я дарява със златни монети или пари.
Целува ръка на свекъра си и той й дарява животни – овца или крава. През това време идват
девойки и жени от селото, за да разгледат чеиза. Този обичай наричали”дувак”. Невестата
дарява всички с кърпи, а те и дават пари. На втората вечер идвали роднините на булката
на гости в новия й дом. Черпят ги с кафе и шербет, след това богата вечеря. Следващите
дни младоженецът водил булката на гости при свои роднини в продължение на седем дни
всяка вечер.

Описаната турска сватба вече е останала в миналото. В днешно време, когато младите хора
ходят на училище, на работа или следват, те имат възможност да се срещат лично, да се
опознават, да дружат и да избират сами своя спътник. Вече никой не се жени по този
начин. Общуването свободно с други етноси им дава възможност да имат по-голяма
широта на възгледите, да мислят по-модерно за семейството и живота в него.