СЦЕНАРИЙ ЗА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН

1.ПЕСЕН ИЛИ ТАНЦ

2.ВОДЕЩ:
Отново е 15.09.Празнува цяла България:онези, които
тепърва ще влязат в училище и тези,които за пореден път ще
прекрачат школския праг, но пораснали с едно лято, копнеещи да
видят старите си приятели, да седнат на чиновете, опазили тайните
им, да вдишат въздуха на класната стая, натежал от теореми,
формули, разкази, дати; от смях и лудории.

2.ВОДЕЩ:
Огромно е вълнението на родителите, тъй като тази дата им
спомня неповторими трепети, връща ги към най-безгрижните и
щастливи дни от живота им, спомня мечтите, идеалите на детството и
юношеството, а в детето до себе си те влагат надеждите за прекрасното
му бъдеще.

3.ВОДЕЩ:
Пред колоните от ученици стоят сега и учителите,
притихнали, умилени; изпълнени с мисълта за голямата отговорност
на благородното си дело.
За тях са огромните пъстроцветни букети, слънчевите
усмивки, протегнатите ръце, отворените за обич души.В
преподавателите са вперени очите ни, надеждите да ни поведат по
тайнствените пътеки на различните науки, да отворят вратите към
красивата страна, наречена ИЗКУСТВО.

4.ВОДЕЩ:
И пак е 15.09.Празнуват стари и млади.Народът е казал:”С
наука към сполука!Открай време българинът е държал челядта му да
се образова, давал е мило и драго за просвещение, осъзнавайки силата
на знанието.И до ден-днешен майките спазват традицията да плиснат
вода пред детето си , което тръгва към училище, с благословията
„НАСЛУКА!”.

5.ВОДЕЩ:
И тръгва младостта на България към училище -пременени,
усмихнати големите и малки ученици. За тях са песните, танците,
подаръците, изненадите – като добри орисници всички им пожелават
здраве, сили, постоянство, амбиция успехи в овладяването на
знанията.
6.ВОДЕЩ:
Назад остава лятото, пред нас е есента с натежалата от
плодове земя, с благодатните дъждове и с вятъра на новото,
непознатото, предизвикателното, чийто знак е канещият глас на
училищния звънец.
РЕЦИТАТОР:

ЕДНА ЖЕСТОКА НОЖИЦА СЪС КРЯСЪК

ОТХАПА ЗЛОБНО МОИТЕ КОСИ,
РАЗПРЪСНА ГИ ПО ПОДА КАТО ПЯСЪК,
ГЪРБА МИ ВЕЧЕ НИЩО НЕ КРАСИ.

ИЗСЪХНАЛИЯ БАНСКИ АЗ ПРИБИРАМ

С ДЪХА НА СОЛ, НА ПЯСЪК И СКАЛИ,
МОРЕТО Е ГОРЧИВО КАТО ПИВО,
ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗДЕЛИМ.

СМИРЕНО ЛУНАПАРКА СИ ОТИВА

ОТНАСЯ СВЕТЛИНИ И СВЕТЪЛ СМЯХ
И МОРСКАТА ГРАДИНА СТАВА СИВА,
ПО-СИВА И ОТ ВИХЪРНИЯ ПРАХ.

ДОВИЖДАНЕ, КРАСИВО МОЕ ЛЯТО,

АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ БЪДА С ТЕБЕ ПАК.
ДНЕС БЪРЗАМ ДА СЕ СЛЕЯ С МОЙТО ЯТО,
ЩАСТЛИВА ПРЕД УЧИЛИЩНИЯ ПРАГ.

7.ВОДЕЩ:
Радостта е по-голяма, когато има с кого да я споделиш. А днес
с нас са……………………………………За всички присъстващи на
тържеството е приветствието на директора...
Своите пожелания в този първи ден от учебната година ще
отправи и ……………………………………………….
МУЗИКА, ПЕСЕН, ТАНЦ, ХОРО………………….

8.ВОДЕЩ:

След няколко минути всички ще чуем гласа на звънеца.За

петокласниците той е като покана и обещание, като възвестяване на
ново начало, на нов етап в живота им, но за учениците от дванадесети
клас той отбелязва края на един етап от живота …
9.РЕЦИТАТОР:
МОЙ МИЛ ЗВЪНЕЦ, АЗ СТАВАМ ПО-ГОЛЯМА,
ТИ-МАЛКИЯТ НЕМИРНИК СИ ОСТАВАШ.
В УЧИЛИЩЕТО – СВЕТЛОТО ТИ ЦАРСТВО,
ТИ ВИНАГИ РАЗДАВАШ, ПОДАРЯВАШ.

КАК МНОГО ТИ ДЪЛЖИМ И КОЛКО ОЩЕ

ЩЕ БЪДЕШ НАШ ПРИЯТЕЛ И СПАСИТЕЛ,
ОЧАКВАН КАТО БРЯГ И ВЛАК СРЕДНОЩЕН,
ЩЕ ИДВАШ ЧАК ПРОЗОРЦИТЕ НАСИТИЛ

СЪС ЛЕТЕН ЗВЪН.И НАШАТА УМОРА

ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНА.А КОГАТО
НИЙ СТАНЕМ МЪДРИ И ГОЛЕМИ ХОРА,
ЩЕ ТЕ ЗАПАЗИМ КАТО СВЕТЛО ЛЯТО.
10.ВОДЕЩ:
Нека пребъде този ден!Нека училището остане храм на
знанието и човечността, а учителстването – пример за всеотдайност и
благородство!