ПЕСНИ ЗА СЕРЕНАДИТЕ

Оооо серенада, серенада ви правиме, за да ви

кажеме, че се разделяме, ооо серенада, серенада
ви правиме, за да ви кажеме, че ви обичаме

Един неразделен клас

Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял
живот?

Един неразделен клас с радостни песни и шеги дълго огласяше

града след петия час.

Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти, чертаеше своя

път и вярвахме всички, до един, че ни чакат само празници, че е
щедро без предел времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени?

Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял
живот?
Един неразделен клас с радостни песни и шеги дълго огласяше
града след петия час.

Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти, чертаеше своя

път и вярвахме всички, до един, че ни чакат само празници, че е
щедро без предел времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени?

Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял
живот?

Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени?

Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял
живот?

Цял живот...

Цял живот...

Светът е за двама
Не заспивай, когато умират звезди

Не заспивай – светът е за двама

Уморен той без сън за теб ще следи

Даже мен, даже мен да ме няма

Не сънувай прегръдките нежни на друг

Не сънувай – светът е за двама

Ще те сгрее морето на топлия юг

Даже мен, даже мен да ме няма

Даже мен да ме няма на белия свят

Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят

Потърси ме, потърси ме

Даже мен да ме няма на белия свят

Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят

Потърси ме, потърси ме

Не посрещай зората без обич за мен

Не посрещай – светът е за двама

Пак ще грее в очите ти приказен ден

Даже мен, даже мен да ме няма

Не обиквай ти друг даже сетила зов

Не обичай – светът е за двама

Ще те грее пак моята нежна любов

Даже мен, даже мен да ме няма

Даже мен да ме няма на белия свят

Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят

Потърси ме, потърси ме

Даже мен да ме няма на белия свят

Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят

Потърси ме, потърси ме

Даже мен да ме няма на белия свят

Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят

Потърси ме, потърси ме

Даже мен да ме няма на белия свят

Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят

Потърси ме, потърси ме

Учителко, целувам ти ръка

Случайна среща – във жената бяла учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала – затичах се, извиках и я спрях.

Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И

ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас…

Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен – ти

хора ни направи със тревоги. Учителко любима, добър ден!
Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това,
а все си мисля, кръг е ореолен. Учителко, целувам ти ръка!

Припев: (×2) Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от

другите и мен – ти хора ни направи. Учителко любима, добър
ден!

Случайна среща – във жената бяла учителката своя аз познах.

Отмина ме, не беше ме познала – затичах се, извиках и я спрях.

Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това,

а все си мисля, кръг е ореолен. Учителко, целувам ти ръка!

Припев: (×2) Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от

другите и мен – ти хора ни направи. Учителко любима, добър
ден!

Добра среща
Мои приятели днес се разделяме, нека в очите да няма тъга.
Болки и радости ние споделяхме, всеки по своя път тръгва сега.
Сбогом не казваме, само довиждане, зная очакват ни много лета.

Припев: И нека чашите пълни да вдигнем, и сълзите от радост не

крием. С тази наздравица клетва изричаме, че ще се срещнем, че
ще се срещнем се вричаме.
Мои приятели тъй както птиците, връщат се винаги през
пролетта. Днес се завръщаме уморени от тичане, за да разкажем
кой как живя. Дали мечтите си всеки постигнал е, дали
надеждите си е оправдал.

Припев: (x3) И нека чашите пълни да вдигнем, и сълзите от

радост не крием. С тази наздравица клетва изричаме, че ще се
срещнем, че ще се срещнем се вричаме.

След десет години

Днес ще се срещнем - след десет години. Вчера ли бяхме на
двайсет и две? Разделихме се с надежда тук на този сив площад.
Пак да се срещнем след десет години, за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е
надживял.

Днес ще се срещнем - след десет години. Влакове тръгват от

всички страни. Но един от тях остана на една далечна гара, пак
на двадест и две.

Нашият град
Този град, в който аз съм роден за мнозина навярно е скучен ,
разпиляваш се ден подир ден - просто няма какво да се случи /2

Тук трамвайни коли не звънят и реклами неонови няма .

Тук по тъмно започва денят и завършва със първа програма . /2

Ала все пак и тук хора раждат се , дишат , мечтаят , във тревоги и
слънчеви дни подир своето щастие бягат .

Да , така е във малкия град , този град старомоден и скучен , в

който друго , освен да се влюбиш просто няма какво да се случи .
/2

Вървят ли двама
Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат. Ще
бродят близки по таз земя, ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама да дирят брод в тях грейва пламък за цял живот.

Той пръска искри в скръб и тъма, ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама една съдба, допрат ли рамо в една борба, ще

легнат чисти във таз земя, ах, как не искам да съм сама, ах, как не
искам да съм сама.

Две следи
Беше слънчев ден - случайно те открих,

и във знак на обич стих ти посветих.

И потърсих с теб забравен бряг на любовта

и песента - откри ни една мечта.

Като нежен дъжд валеше твоят глас.

Като цветен сън живота бе за нас.

Като лятото горещо беше любовта

и във нощта откривахме нежността.

Казват, че без любовта

прозаичен бил света.

Но нали дори

без пламък любовта гори.

Нека просто две следи

да оставим аз и ти!

В този свят студен

бъди до мен,

бъди до залезния ден!

Като летен ден отлита младостта.

Като тъжна дума идва есента.

Като спомени горещи, тайните неща

от любовта догарят във паметта.

Казват, че без любовта

прозаичен бил света.

Но нали дори

без пламък любовта гори.

Нека просто две следи

да оставим аз и ти!

В този свят студен

бъди до мен, бъди до залезния ден!

Нека две следи...

О, просто две следи...

Ах, просто две следи...

Да оставим аз и ти!

Просто две следи,

да оставим аз и ти!

Просто две следи...

Богатство
За мен отдавна хората говорят, че вечно съм без пукната пара, но
аз със всеки съм готов да споря дали това е най-важно на света
Живея на последният етаж в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата и аз вървя към тях и ги разпитвам

Дали след време тука под звездите прозорецът ще има светлина

дали тогава пак ще слушат "Бийтълс" и вечните поети ще четат

Дали хазяйката ще идва рано с виенска кифла, с каничка кафе и

вместо да попита тя за наема ще се усмихне - спахте ли добре

И пак ли ще звучи невероятно за някой , ако някой пак твърди, че

има най-голямото богатство един прозорец и безброй звезди.