*****

Лятото не мигва нощем,

После дреме в автобуса.
Слиза хубаво и рошаво
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се и се смущава,
И от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –

сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

*****
Такава муза ми се падна,
че само ходи по мъже.
Редовно мрънка, че е жадна.
Разголена и неглиже

до магазина уж прескача,
а се прибира късно вечер.
Усмивката й нещо значи,
но с мене не говори вече.

Почти съм сигурна, че тя е

невярна и със други пише.
На алкохол и секс ухае.
Изпада в някакви затишия,

И става тъжна и трагична,

а после – нагла и проклета.
Изобщо се държи типично
за тресната от пубертета.

Един път се прибра пияна

И между зъбите със цвете.
И както оправия няма –
Поне да се напием двете.

Но тя със мене не споделя,

и съм безсилна и самотна.

1
 От бой ми иде да я смеля,
злоядо опако животно.

Да я захвърля във килера,

да я заключа във музея...
Но друга няма да намеря,
и няма друга като нея.

*****
КОНЧЕ

Разтопените релси
са подути и парят.
Потъмнели, унесени
слънчогледи догарят.

Нерешителен, тежък,
Гази релсите влакът.
А едно конче нежно
Между сенките чака.

Аз случайно минавам.
Мен вагонът ме крие.
Аз съм потен удавник
С пълен куфар на шия.

На седалката сгушена
препрочитам билета.
Това конче под крушата
е от друга планета.

Мария ДОНЕВА

Сантиментално стихотворение
10/08/2013

Преди по този път се връщах.

Сега си заминавам.
Това, което беше „вкъщи”,
напуснато остава.

Без дрехите ми там е голо.

Без думите ми – тихо.
Забравените вещи молят.
Дори се извиниха.

2
 А аз поех и се откъснах
самичка, като цвете.
За всичко рязко стана късно.
Обичах ви. Простете.

Аз се събирам във багажа

като в куплет със рими.
Остана само да ти кажа
обичах те. Прости ми.

Смокинята прибра във портмонето си…

13/07/2013

Смокинята прибра във портмонето си

безброй зрънца от захар на кристали.
Дали ти е добре, сега където си?
Дали си имаш кой да те погали?

Кристали розов лед искрят във динята,

а семките са диаманти черни.
Дали успявате да си починете?
Дали си вярвате, че ще сте верни?

Най-после хлад. Звездите капят в тъмното.

Луната свети в клоните зелени.
Когато тя заспи, а ти осъмнеш,
дали си мислиш малко и за мене?

То знае
08/07/2013

Започнеш ли да мислиш, ставаш глупав,

а глупав ли си, глупав си оставаш.
Сърцето ти, което тихо тупа,
не вижда и не мисли, но познава.

То предусеща важните минути

и знае да ги гали и отглежда.
Прегръща ги в трептящите си скути,
докато засияят от надежда.

3
 То може сто обиди да изгълта
и сто тревоги може да прихване.
Във него всеки може да нахълта,
но то избира някой да остане.

Природа
18/06/2013

Тя може да направи
безброй еднакви мравки.
Безброй мъгли лилави
и сини незабравки.

Тя не познава скука.
Грижовна е към всички.
Планински връх ей тука,
там – борови иглички.

Едно и също нещо

по милион години.
Така тя става веща
в градини и в пустини.

В стихии и фурии,
и в приливи, и в суша.
Добре, кои сме ние,
че да не я послушаме?

По двайсет нокти нежни

за всяко малко бебе.
Безброй прашинки снежни.
Безброй целувки с тебе.

Роза
05/06/2013

Виж я само каква е!

Как очите ти грабва!
Някой да я извае -
цял живот ще му трябва.

4
 А пък тя разцъфтяла
между вчера и снощи.
Съвършена е цялата,
а раздипля се още.

И разгръща ухания.
И полюшва плисета.
И събужда желания
във мъже и момчета.

Всичко в нея е сладко,

и въздишка, и поза.
Тя е крехка и кратка.
Тя е твоята роза.

Устойчивост
27/05/2013

Сърцето ми вирее
добре във безнадеждност.
То от студа умее
да кондензира нежност.

От страх да се захлопне,
от смях да се разгърне.
И да избяга с тропот,
и скоро да се върне.

Сърцето ми отдавна
тупти на ти с тъгата.
Безшумно и безславно,
в една безкрайна дата –

на пътя между вчера,

което още гасне,
и утре – ненамерено,
но важно и прекрасно.

Надежди го окъпват,
примамват, обещават..
Сърцето не пристъпва.
Мълчи и устоява.

5
 Ад
31/03/2013

Любовта ще направи живота ти ад.

И това ти е ясно. И това е известно.
За петнайсет минути ще те върне назад,
там, където ти беше свободно и лесно.

Ще си имаш очи, ще си имаш крака,

ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.
Всичко пак ще е твое. Ще е точно така,
както в светлото, чисто, ненапито начало.

По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,

със щастлива тревога, поносима и мека.
След петнайсет минути, щом останеш без мен,
ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.

Изящна смърт
19/03/2013

Изящна смърт,
бъди любезна.
Дари ми кротко да изчезна.
В теб като бебе да се гушна.
Бъди със мен великодушна.
Прегръдката си не спестявай,
не бързай.
И не закъснявай.

Географско стихотворение
27/01/2013

Между Изток и Запад,

между Север и Юг,
има пета посока
с кратко именце – Тук.

Тя си няма стрелчица,
тя си няма адрес.
Тя е точка. Чертица!
(Тук е хлъзгаво днес)

6
 Тя на топло отива.
Не обича тя мраз.
Тя е тази красива
точка Тук, където съм аз.

Постоянно пътува
и се мести. Но знам,
че заспи ли, сънува
своя полюс – ей Там.

А пък нейният полюс

е, където си ти.
Тя рисува със молив
и пунктирни черти

разни сложни маршрути

между Север и Юг,
как, поне за минута,
Там ще дойде до Тук.

На една обща плочка

(скромен сив тротоар)
те ще стъпят нарочно
като точки на зар.

А когато се срещнат
Тук и Там, Тук и Там,
едно влюбено нещо
вече ясно ще знам.

И, щастлив, щом ме грабнеш

малко да ме поносиш,
ще възникнат куп странни
географски въпроси.

Тук и Там ще се слеят

в мелодичен тих звук.
Кой ще каже къде е
Там и Тук, Там и Тук.

Ангел
24/01/2013

7
 По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
“Стой тук. Рано ти е още.”

От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен

във съня ми се заселил,

за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”

И излязъл през стъклото,

гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.

И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.

Малко чисто стихче
20/01/2013
*
Ела да си легнем. Ела да се скрием.
Ръцете ти бързо от мен ще измият
и мрачните чувства, и мислите лоши.
Ела да се стоплим. Засмян и разрошен,
откъснат от всичко и свързан със мене,
ела, да забравим тъгата студена,
безсилната воля и болката силна.
Ела да изтрия с целувки обилни
горчивата бръчка от милото чело.
Ти пак ще си хубав. Аз пък ще съм смела.
И дрехи не трябва дори да си вземем.
Ела да се махнем от лошото време.

8
 Гнусно празнично стихче с поука
31/12/2012

Скромно празнично желание –

да не си изкашлям дроба.
Съблазнително ухание –
и мъртвец ще рипне в гроба

да опита с два-три зъба

два-три залъка от всичко.
Рибици, филенца, гъби,
саралийки и сърмички…

А пък аз отвари лоча

от тритонов крак със плесен,
мухъл от надгробна плоча,
бесен плъх, убит наесен…

Чувствам как муха огромна

през трахеята ми лази.
Кашлица като фадрома
бялото ми дробче гази.

В чай неволята си давя.

Даже въздухът ме дразни!
Всички вкъщи да сме здрави –
на това му викам празник.

Просто е.
19/12/2012

Молба с по-силен пламък от молитва:

да зная, че към мене той изпитва

такава съща нетърпима нужда.

Че аз не съм му странна, нито чужда.

Да е със мен и всичко да ни стига.

Да бъдем два съседни реда в книга.

Да бъдем близки. И да е наблизо.

Да виждам как, когато вкъщи влиза,

9
светът омеква, кротко се променя.
Да знам, че той обича точно мене.

Но аз дори не знам кого ли моля…

защото то не става с труд и воля,

нито с молба, дори да е голяма.

А просто – е. Или съвсем го няма.

Кой децата шпионира
21/10/2012

Кой децата шпионира

и кусури им намира?
Кой през цялата година
пие вино със сланина –
погледнете му тумбака!
Кой лежи и само чака
работата му да свършат?
Някой ден ще се прекършат
благородните елени,
като се качи в шейната.
Кой подкупва ви децата,
корумпира ги от малки
с материални залъгалки?
Кой горкичките джуджета
кара цялата планета
със играчки да снабдяват
и отчети да му дават?
Кой нахалник и поразник
има специален празник,
има си нарочна дата
да ви рови под елхата,
да се вмъква през комините,
да ви лази из камините,
да ви чупи керемидите,
както спите, без да видите?
Кой се хили като ряпа
и бисквитки с мляко лапа,
и в Лапландия намира се?
Дядо Коледа, разбира се!

10
 От преди
11/05/2012

Взимаш една жена.

Замесваш я
в приключенията на фантазията си.
Загръщаш я в среброто на огледалото.
Поръсваш я с трепет,
добавяш смях на вкус,
вкус на смях
и любов – колкото поеме.
Държиш я в ръце – ароматна, топла.
И се печеш на бавен огън,
като гледаш как си отива
със походка от карамел….

05.05.05г.

Тъй както
24/02/2012

Тъй както слънцето блести

от стая в стая в стая в стая,
така усмихваш се и ти,
припомняш си, че те желая,

и как повдигам смешни вежди

или надничам в огледалото,
и как отблизо те разглеждам,
и че съм ти удобна цялата,

и често бъркам ляво с дясно,

и ми е важно да ме галиш…
и, засега, ти става ясно,
че няма как да ме прежалиш.

Към три  часа…

04/12/2013

Понякога семейството е бреме -

например щом най-трудната задача

11
 е да намериш подходящо време
на воля насаме да си поплачеш.

Към три часа, в среднощна тъмна доба.

Светът замлъква, плътен и спокоен.
В леглото ми е тихо като в гроба
и цялата тъга е само моя.

През стаи три в четвърта татко хърка.

Детенцето ми спи, добре завито.
Да видим: днес какво отново сбърках.
И както във леглото си съм скрита,

очи затварям и отново виждам

лица, които лъжат и се мръщят.
Тревогите зарадвани прииждат
и във ума ми са си като вкъщи.

А после като дребни таралежи

тревогите се кротват уморени.
Дъхът на тишината става нежен
и става топло и уютно в мене.

Отчаяние
21/11/2013

През пробойните на паметта

се изсипват спомени и думи.
Нежните и влюбени лета.
Есените пламенни и шумни.

Зими, близки хора, дъждове,

стихове, които друг е писал…
Уморени чужди умове
сграбчват и разграбват твоя смисъл.

Паметта си търси господар,

прави си скривалища нетрайни.
Явно, че си станал груб и стар,
младостта ти щом е вече тайна.

Щом не знаеш, както бе преди,

простия състав на лекотата.

12
 Натежава в твоите гърди
скръб по естеството на нещата.

И се чувстваш тъжен и чудат,

а светът се зъби, зъл и скучен.
Има мир, любов и благодат.
Но на други хора ще се случат

съществува  вечно
29/10/2013

Днес не съм красива. Любовта обаче

е красива даже и когато плаче.
Даже и когато казва думи груби.
И когато удря. И когато губи.
Даже и когато грозно наранява.
Любовта живее, без да остарява.
В камък. В пара. В течност. Лута се. Не спира.
Съществува вечно. След това умира.

Пенелопа вечно е  сама

21/10/2013

Пенелопа  вечно е сама,

а това мъжете го надушват.
Те я посещават у дома.
Те успокоително я гушват.

Те й казват: Хубаво тъчеш!

Те й казват: Много си красива!
Те настръхват, щом се съблече.
Те грижовно с длани я завиват.

И остават с нея до зори.

И събарят чашите изпити.
Те са и чаровни, и добри.
Те са героично упорити.

Търсят топъл остров сред море,

в допира до тънката й кожа.

13
 Пенелопа ще си избере
нов единствен мъж. Когато може

Рим
05/03/2014

Тази зима е Рим.

Тази пролет е варварин.
С теб стоим и мълчим,
и не смеем да вярваме.

Вън провикват се славеи

и дъждът се излива.
Аз не знам и наяве ли
ти се виждам красива.

Пролетта се е втурнала
и така ни се иска
да сме млади и влюбени,
да сме тихи и близки.

Безпосочен и пламенен,
разпознавам копнежа.
Капка дъжд върху рамото
може да ме разнежи.

Полъх лек по лицето ти

може да те събуди.
И желание – ето те!
А стоим и се чудим.

Като във математика

за деца побелели
се събираме някак си
в идващите недели.

Умножаваме някак си
идващите години.
Ако още изчакаме,
този миг ще отмине.

И докато стоим,
и защото не вярваме,

14
 с теб сами сме си Рим
и сами сме си варвари.

има нещо лятно

03/03/2014

Думите ръмят и ромолят

и звукът им те успокоява.
Остани по-дълго този път.
Вечерта изглежда е такава,

че й трябва време. Топлина.

Правена е да се вкусва бавно.
Бялата варосана стена
се изправя свежа и неравна.

В стаята ухае на трева,

на дъски, на хубаво и чисто.
Думите отронват се едва
и не помним кой ги е измислил.

Има нещо лятно във дъжда,

който вън бърбори и се чува.
Гледай как унесено кръжат
няколко прашинки. И потъват.

Тази вечер свети със очи.

Пълна е с очакване беззвучно.
Отдъхни. Постой и помълчи.
Остави съня ти да се случи.

Нормално непоносимо
04/06/2014

Даже и ако ме няма,

няма времето да спре.
Няма да си с мен. И няма
да отидем на море.
Няма да напишем книга.
Няма да я прочетем.
Ако нещо не достига -
няма и да разберем.
Както е обикновено,
наболява и горчи.

15
 И че беше част от мене,
днес почти не си личи.

Сън
03/06/2014

Гальовни пламенни покои

във дълбините на съня.
Разцъфналото тук е мое
и мога да го променя.
Подводно кадифе. Коприна.
Пленителна дълбочина.
Рисувана с любов картина,
целувка като след война.

Разгъват се пространства тайни,

щом мисълта ги назове
във изобилие безкрайно
от форми, звук и цветове.
И са прекрасни, и ги има,
залежи от любов огромни
във сънища неуловими,
които след това не помним.

Градинарство (как се гледат думи)

25/05/2014

Взимаш букви. Правиш думи.

Нека място помежду им
има – после там се слага
топла светлина и влага.
Между буквите поникват
живи стръкчета. Надникват.
Всяка дума е саксия.
После се пресаждат тия
думи в редове – направо
вътре в почвата корава
на учудената мисъл.
И ако добре си писал,
думите се вкореняват.
Храбро се раззеленяват.
От филизите наболи
във ума настъпва пролет.
Тръгват сокове потайни.
Пламват цветове незнайни.
И на краските в пожара,
и на ласките в нектара,
като нарове се пукват
думи със зърна от букви.

16
 Буквата е равна на човек
24/05/2014

Когато се подписваш.
Дори нечетливо. Дори само с една буква.
Тя ляга на листа, отделя се от връхчето на химикалката, откъсва се с последна
недоловима въздишка от конеца на мастилото и се превръща в теб. Тя е твоята воля.
Буквата е твоята дума и гарантира, че ти държиш на нея.
Буквата е силна, колкото твоята честност.
Вярна колкото твоята вярност.
Обвързва те толкова здраво, колкото здрав си ти.
На документите долу тя обещава, че ти ще бъдеш добър съпруг, почтен партньор, че
коректно ще изпълниш всяко задължение, което си поел.
Буквата е знак, че знаеш за двойките и за шестиците на детето си. Че си бил на това
място. Че ти си написал тази книга, която подписваш.
Докато държиш на думите си, буквата е равна на теб.
Когато излъжеш, ти вече не си равен на себе си.
Колко би било хубаво, ако имахме силата да сме равни на своите букви и да сме
достойни за тях.

Шипка
20/05/2014

Шипката е разпростряла
розова, зелена, бяла
циганска пола с волани.
Ще посегне да те хване,
ще разтърси ситни клони
и цветът й ще се рони,
ще е дива и небрежна,
а на теб ще ти е нежно,
ще настръхнеш, щом те галне
с нокти ситни и нахални,
ти – до кръв докоснат лично,
тя – засмяна безразлично.

Да имам време…
06/05/2014

Такъв копнеж по красота,

че ми се иска да се влюбя.
Да имам време да чета.
Да се намирам, да се губя.
С език и с кожа и с очи
във красота ми се надниква.
И доземи ми се мълчи.
И като цвят ми се пониква.

17
 Езикът скита
12/03/2014
.
Езикът скита. Среща. Назовава.
Потапя се в безкрайното си детство.
Езикът световете опознава
и приласкава своето наследство.
Надниква и навлиза в чужди тайни.
Целува, гали, вкусва и се влюбва.
Поема на пътуване безкрайно
и радостно, наивно се загубва.
Крещи и тропа. Плъзга се безшумно.
Спестява си, каквото е записал.
Езикът е пастир на кротки думи.
Езикът е ловец на звук и смисъл.

За младостта
21/05/2012
Нахално здраве. Кожа вкусна, нежна.
Желания естествени и чисти.
Благословено глупаво невежество.
Невинност на неопитните истини.
Не тегне разум и не скърцат ставите.
Спохождат ви любовите огромните.
Сега дори и глупости да правите,
ще ви се иска вечно да ги помните.

Кой живее
28/06/2014

Кой живее в това тяло?

Кой казва на ръцете кога да удрят и кога да галят?
Кой заповядва на краката да продължат да вървят, дълго след като силите им са
свършили?
Жена е.
Добре е избрала тялото. Харесва го.
Понякога го напуска.
Понякога обръща гръб, за да не гледа какво прави то.
Изоставя го болно, после се връща и го лекува, докато се изправи.
Като всички, които са близки, случва се взаимно да се засрамят.
Когато с тялото станат едно, това е любов.
Кой живее в това тяло?
Кой кого ще надживее?

18
 Една малка любов
19/07/2014

Една малка любов във леглото се сгушила,

лавандула цъфтяла и тя я подушила,

едно крайче от слънце като зъб се подавало,

ромоляли щурци и почти се смрачавало.

Любовта била радост, смях и жестове мили,

непризната все още от великите сили,

а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.

Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.

Кръг от чаша разлята – нейната територия.

Тя си нямала още нито път, ни история,

даже ясни желания не била си избрала.

Тя била като капка, съвършена и цяла.

Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.

Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?

Всяка буква…
08/08/2014

Всяка буква в думата копнеж,

вкопчена във точното си място.
Имаш ли любов да ми дадеш?
Спомените бухват, и е тясно,

и преливат вън като тесто,

като хляб за тъжни и за гладни.
А гладът е толкова жесток,
че посяга чуждо да открадне.

Силите, ако ги има, спят,

радостите днес не са си вкъщи.
Чакам. И ръцете ме болят
от това, че нищо не прегръщам.

19
 Аз съдържам
19/04/2012

Аз съдържам любовта.
Любовта ми е присъща,
както за дъжда – вода,
стаи и стени – за къщата.

Тя е разрез и метал.
Малка като ножче джобно.
Радост, че си оцелял.
Топла, влажна и удобна.

От излишества разкош.
Аскетична и насъщна.
Свободата да си лош.
Щастието да се връщаш.

Чувствам – просто си е там,

в неизучени залежи.
Имам много. Ще ти дам.
Стига да ме забележиш.

Близост
18/04/2012

Както бременна жена

иска странен плод да вкуси,
аз жадувам тишина
между две целувки къси.

Близост във едничък жест,

без пукнатина, без примес.
Нека да се случи днес.
Да е вярно. Да го има.

Ще се спра и ще се дам,
без да мисля, без остатък.
Миг. И след това ще знам
как да продължа нататък.

Нещо мило
14/04/2012

20
 Аз всеки път ти казвам нещо мило,
защото аз съм много мил човек.
Сърцето ми обаче се е свило
и го вълнува всеки полъх лек.

Сърцето ми е винаги дежурно

и всяка моя дума проверява.
Сърцето ту помръква, ту прежуря,
тупти и мислите ми прояснява.

Изглежда – и наистина е – лесно

да изговоря чувството, което
звучи, категорично произнесено
със тихичкия шепот на сърцето.

И аз съм само глас и гласна струна,

чирак за изречения и рими.
Бъди добър. Ела да ме целунеш,
и нещо мило в отговор кажи ми.

Любовта ти бърше с длан обувките

22/08/2010

Любовта ти бърше с длан обувките

и споделя тайни през целувките.
Любовта ме кара да те хапя
и да ти подавам всички лапи.

Тя оставя стъпки по чаршафа.

Крие си съкровища във шкафа.
И те очарова със писмата си.
И те прелъстява с аромата си.

Тя звъни през час по телефона

и те чака гола на балкона.
Гали, мяука, плаче и се бие,
и ни прави ние да сме ние.

Месецът…
20/09/2015

21
 Месецът най-после свърши. Хем беше от късите.
Месец, след който светена вода да наръсите.
Пълен с очакване, празен от по-дълбок смисъл.
По-рядко сладостен, по-често мрачен и кисел.
С триста събития, струпани като картофи.
С дребни открития. Сблъсъци и катастрофи.

Месецът свърши. И скоро ще свърши годината.

Първата част от живота набързо е мината.
Сладка любов. Тежка работа. Дълга умора.
Нежно лице сред гъмжило объркани хора.
Всичко повтаря се. Всичко е за упражнение.
За да въздъхнем накрая – с тъга, но и със облекчение.

Подготовка за есен
28/08/2015

.
От този вид тъмнозелено,
което намеква „все още”.
Замръкне ли, става студено.
Притварям прозорците нощем.

Заключвам вратата. Със дрехи

от хладния свят се отделям.
Започвам да търся утехи.
Да правя сладкиши в неделя.

Припомням си колко отдавна

не сме се целували с чая.
Приготвям се меко и плавно
за студ. И защото не зная

дали ще намеря прегръдки,

в които насън да се скрия,
отпивам луната на глътки
и се упражнявам да вия.

Решително стихотворение
22/08/2015

22
Щом си тръгваш – вземи ме със себе си.
Много пъти от тук те изпращах
и сама си отгледах последици,
за които ще трябва да плащам.

Ето, имам една независимост,

във която съм вкопчена здраво.
И съм станала толкова хрисима,
че избухна ли – цирк ще направя.

Имам също легло, мое цялото.

Имам питомна мека пижама,
да ми милва душата и тялото
вековете, в които те няма.

Имам време, но то е загубено.

Свобода, но напълно излишна.
Имам навик във теб да съм влюбена
и порок – че не искам да дишам.

Стана време след тръгване, връщане,

да ти кажа – в очите, на глас –
напусни ми живота и къщата.
Но да знаеш, че идвам и аз.

Край стадо къщи…

21/08/2015

Край стадо къщи – стадо крави.

Нощта е близо, но се бави.
Под хлътналите керемиди
какво прозорчето ще види –
немито, старо, запердено?
Полето диша уморено.
Преживят къщите тъгата.
Стените ги боли снагата.
Пристъпват. Скланят се. Приклякат.
Щурците сънено тиктакат.
Минават цигански каруци.
Кривят се снимките на внуци

23
 до пукнатото огледало.
Отдавна времето е спряло.
Звездите необрани капят
и страхове ръмжат и хапят.
Растат дърветата. Тревата.
Във паметта расте мъглата.
Смъртта е близо, но се бави.
Край стадо къщи – стадо крави.

Плахите сиротни богове

14/07/2015

В сърцето ти витаят божества

и навестяват старите олтари.
Във чашите отекват тържества,
каквито никога не се повтарят.

През входове и сводове, отвъд

извивките на падналата памет,
замръкналите божества вървят
и сенките ги плашат и ги мамят.

И като санитар кръвта снове

и носи слухове за чувства нови
на плахите сиротни богове
на миналите-свършени любови.

тихо
13/07/2015

Хайде да излезем на открито.

Лятото на тишина е щедро.
Изветрява чаят от липите.
Виж светулките какви са едри.

Всяка сянка има двойно дъно,

с по една звезда, наум прибрана.
В тази тишина ако потънем,
само два щуреца ще останат.

Нещо хубаво градът сънува

и изглежда мирен и вълшебен.

24
Помогни ми да си дотъгувам.
И прощавай, че не е за тебе.

Аз съдържам
19/04/2012

Аз съдържам любовта.
Любовта ми е присъща,
както за дъжда – вода,
стаи и стени – за къщата.

Тя е разрез и метал.
Малка като ножче джобно.
Радост, че си оцелял.
Топла, влажна и удобна.

От излишества разкош.
Аскетична и насъщна.
Свободата да си лош.
Щастието да се връщаш.

Чувствам – просто си е там,

в неизучени залежи.
Имам много. Ще ти дам.
Стига да ме забележиш.

Добро утро!
07/04/2012

Любовни сънища сънувах

и още много ми се спи.
На сериозна се преструвам,
а под езика ми тупти

щастлива, неуместна дума,

и всичко ми напомня, че
е чудно да си неразумен,
излишно – да си огорчен,

и над кафето си, отнесена,

разливам се по невнимание

25
 като натрапчив ред от песен
и сън, поръчан по желание.

Ванилия, канела
10/10/2010

Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоял

и се събуждаш бавно.
Кафето е разкошно.
Денят потегля плавно.
Какво ти трябва още?

И сега?
27/04/2016

Сърцето ми бие тежко и думите ми тежат.

Какво ли да отбележа за целия минат път –
във всичко успях да сбъркам и времето отлетя,
посрещах-изпращах щъркели, нагледах се на цветя,
в целувки потъвах, сричах, загубвах си мисълта,
мъжете ми ме обичаха, споделяха с мен солта,
ронливите летни облаци, достъпните небеса.
и точно такава болка, каквато ще понеса…
Тъгата ми няма име, страхът ми е без адрес.

Не знам до къде съм стигнала, не зная къде съм днес.

Понеча ли да говоря, е само тъга и шум.
Очите ми са затворени. Смехът – със едно наум.
Награда и изпитание, присъда или лъжа –
вглъбено и във мълчание, без думи, да продължа.

Под кривата круша

13/03/2016

Я не ме преценявай ти!
Уж си умен, а пък не знаеш:

26
 работа е да се цъфти.
Работа е да се ухае.

Без усилие, с лекота.

Гледам слънцето и се смея.
Най-любимите си неща
по рождение ги умея.

Милион и едно листа –

всяка есен с различни шарки.
Аз по дланите им чета,
че обичат да бъдат ярки.

Не пътувам. Не ме боли.
Без амбиции, без тревога.
Раждам круши. Роя пчели.
Нищо повече. Но го мога.

Бадем!
08/02/2016

Бадемът се засилил да цъфти.

Поеме ли си дъх – и ще изгрее.
Къде е календарът ти бе? Ти
дори не знаеш пролетта къде е!

Бадем ли си, серсем ли си, какво?

Къде си тръгнал?! Ще цъфти от корен…
Мълчи, заруменял в студа. Дърво –
не се замисля, гледа те отгоре.

Да му завидиш. Да цъфтиш и ти.

Решил си нещо там, и продължава –
стърчи и зъзне, зъзне и цъфти,
и, боже, даже се разхубавява…
*

Дай да помълча със теб…

Posted on 04/02/2018

27
Дай да помълча със теб. Няма да ти преча.
Липсваш ми така свирепо, а забравям вече

топлия ти глас, лицето, ласките ти благи.

Мисля те, а после, ето, образът ти бяга.

Помня само: беше лесно. Колко леко дишах.

Помня гледка, ред от песен, помня как ти пишех.

Помня дрехите по пода. Друго нищо няма.

Паметта намира поводи да остане няма.

Позволи да си представя, че във теб се сгушвам,

топлим се и се стопяваме, в тъмното се вслушваме,

приютени във умората като в дом вълшебен.

Аз живея между хората, но наум съм с тебе.

Тя плаче за тебе…
Posted on 07/02/2018
Тя плаче за тебе и още е някъде там.
Тя знае, че бърка, особено ако е права.
Човек остарява по-бързо, когато е сам.
Но ако е жив, все едно – то се знае,
човек остарява.

Животът е лек  и е само въпрос на късмет.

Тя много не иска. Любов – както се подразбира.
И щастие днес. Ако може – и ден-два напред.
Но ако живее човек, все едно – то се знае,
че после умира.

В някой друг живот
Posted on 14/01/2018

В някой друг живот ще живеем в къща.

Ако е студено, ти ще ме прегръщаш.
Ще се запознаем в детската градина.
Няма да допуснем пак да се разминем.
Ще сме закопчани. Ще сме заварени.
Нито аз без тебе. Нито ти без мене.

Ще си бъдем свои, любовта ни – цяла.

А сега какво е? Аз съм те живяла
отдалеч, накратко, в нощ като минута,

28
невъзможно рядко, на страха във скута,
в ноктите на риска, в стаи от тревога.
Колко много искам. Колко малко мога.

Тази тайна мисъл ме сдобрява с края.

Ако ни е писано пак да се познаем,
пак да ме намериш, пак да те обикна,
ще си тръгна смело, с тъмното ще свикна.
Само… Ти не бързай да нагазваш в мрака.
Колкото е нужно, толкова ще чакам.

Упорита любов
19/07/2018

Упорита любов, и проклета, и твърда, и лоша.

Тя сама си създава проблеми. За нея разкошът
е кристален следобед щастливо откраднато време.
Боядисва самичка. И цапа. И хич не й дреме.
Тя пренася дърва. Крие важни бутилки в мазето.
Оцелява, с което от нея отдавна е взето.
Няма грам суета, но жадува да бъде красива.
Стъпките й кънтят и отива й да си отива.
Кожата й е мека. Отива й да се завръща.
Тя си знае човека. Тя си помни адреса и къщата.
Нито дива, ни питомна, някаква, никаква, стара.
Някой път е светулка, някой път е искра от цигара.
Тя сънува, пътува и псува. Пасе си копнежите.
Тя от век съществува. Сега ли ще я забележите?
Тя целувки си взема на пръсти, защото е ниска.
Тя е царствено бедна. Тя има, каквото си иска.

Лекота
 22/07/2018

Искам да донасям облекчение.

Искам да добавям лекота.
Да развалям лоши настроения.
Да си пиша весели неща.
Думи и филийки с мед да мажа.
В нощ, в която черен дъжд вали,
аз такава смешка да разкажа,
че да прихнат третите петли.

29