Нор а Робърт с — В плен на магия т а

ПРОЛО Г

О ще от ма лък той разбра какв и спо собно сти при теж ава. Н е бе нуж но
да м у обясня ват ка кво тече в ж или те му. Н ито да му ка зват, че не вс еки
има т а кава дарба.
Б еше яснов идец.
В идени ят а му не в инаги бяха приятн и, но не изменно го очарова ха.
П ол учеш е ли ги, дори още когато бе съвс ем нев ръст ен и току-що бе
проходил, ги приема ше на драго сърце, както при емаш е, че слънцето
изгрява вся ка сут рин.
М айка му че сто кол енич еше на пода до него, прибл иж аваш е лице и с е
в зираш е в очите му. Гледаше го не с амо с огромна лю бов , а ла и с
надеж дат а, че вина ги щ е приема дарбат а си и няма да ст рада заради нея.
М акар и да зна еше, че и едн ото, и другото е невъзмож но.
“Кой си ти — разчит аш е той мисли те й ясно, сякаш май ка му ги бе
изре кл а на глас. — Ка къв ще ст ане ш?”
Н е можеше да отговори на те зи въпро с и. Дори като ма лък разбира ше,
че е по-л е сно да над зърне ш в душат а на друг ите, отколкото в своят а.
В ремето минаваш е и не говат а дарба не му прече ше да тич а, да игр ае
на гонен ица и да с е заяж д а с по- ма лки те си братовчедки. Че сто, твърде
че сто бе изложен на огромно душ ев но напреже ние, но следобед пре з
л ятото пак си похапваше сладолед във фунийка, а в неделя сут рин с е
прев иваш е от смях, докато гледаше анима ционн ите ф илмчет а.
Б е норма лно, до ст а п а лаво дет е с пърг ав ум, с уд ив ително красиво
л ице, върху ко ето с е откроява ха хип нотичн ите сив каво- сини очи, и с
пъл ни устни, върху които току грейва ше усмив ка.
М ина пре з всички ет апи, когато момчето с е прев ръща в м ъж .
Ож ул ени те колен е и счуп ени те крака и ръце, бу нтовете — ма лки и гол ем и,
ускорени ят пулс при първат а усмив ка на няко е хубаво момич е, И той като
всичк и деца порасн а, напусна имен ието на своите родители и си по ст рои
дом .
И пре з всичк и те зи години заедно с него рас теш е и яс нов идскат а м у
сил а.
С м ят аше ж ивот а си за уреден и прия тен. И както вина ги, при емаш е
спокойно нео спор имия ф акт, че е вълшеб ник.

ПЪ Р ВА ГЛА ВА

Прис ъни й с е мъж , който коп нее за нея. Виж да ше го съвс ем ясно,
сяка ш наяве, ка к отпу сна л ръце покр ай хълбоци те, стои край широ к тъм ен
прозорец. Лицето му бе много напрегнато. А очи те… Те бяха тол кова
дъл боки и неум олими! Сив и, помисл и си тя, докато с е мят аше насъ н. Но

1
изпъ ст рени със си нь о. В един момент цветът им бе като на ска л ите в исоко
в пл а нинат а, в друг — като на спо койнат а вода на преле стно е зеро.
Ст ранно, тя зна еше, че лицето му е напрегн ато, а не го в иж даше.
Единс твен ото, ко ето в иж даше, бяха негов ите очи — толкова крас ив и, а л а и
вдъхващи смут.
Знае ше и че мъжът си мисл и за нея. И не с амо си мисли, а и я в иж да.
С яка ш с е бе доближ ила от дру гат а ст ра на на широк ия прозорец и бе
заст а на л а пред него. Кой знае защо бе сигурна, че стига да пои ска, стиг а
да вдигне ръка, пръсти те й ще проникн ат пре з стъкл ото и щ е нам еря т
пръст ите на мъж а.
Но тя не ис ка ше да го прав и. М ят аш е с е в леглото и бълнува ше. Д ори
насън Мел Съдърла нд предпочит а ше да не с е за нимава с а лог ичн ото.
Ж ивотът си има ше свои прав ила, о снов ни прав ила. И тя бе твърдо
убеден а, че е за предпочит ан е да ги спа зваш.
И т а ка, не с е опит а да доко сне стъкл ото на прозореца и м ъж а.
Пре търколи с е в креват а и поч ти запоки ти възглав ни цат а на пода, т а да с е
отърс и от съня.
Той с е стопи и с облекчени е, а ла и ма лко разочарована, Мел отново
засп а.

Н яколко час а по-къс но, запрат ила сън я в подсъзна нието си, тя с е
събуди ряз ко от оглуши телния звън на буд илни ка върху но щното шкафче.
Удари го вещо, т а да спр е да звън и. Няма ше опасно ст да с е усп и.
С ъзна нието й бе не по-ма лко дисципл инира но от нейн ото тяло.
Мл адат а жена с една в леглото, прозин а с е широ ко и про кара пръс ти
пре з гъст ат а си, разро шена тъм норус а ко с а. След миг прогони съня от
очите си, ярко зелен и като мъх — беш е ги наследила от бащ а си, когото не
пом неше, — и с е вторачи в намач кани те чаршаф и.
Д окато изпруж ва ше крака, с е с ети за ко шмарни я сън. Е, ч удо гол ям о!
Предсто еше й тежък ден, то о ст аваш е да спи като къпан а! Мел въздъхн а
теж ко, в зе от пода чиф т къс и пант а лони, обу ги и пусн а над тях те нис-
фл ан ел кат а, с която бе спа ла. След пет минут и вече бе навън, в свеж ат а
ут рин, за вс екиднев н ия си пет километ ров кро с.
Прати въздушна целув ка на в ходнат а в рат а на къщат а. Живее ше тук от
чет ири години, а още не може ше да повярва, че бе ней на.
Е, не беш е па лат. М а лка бело с ана по ст рой ка, сгу шен а меж ду
обще с твенат а пер а лня и канторат а на счетоводна ф ирма, която тепърва с е
утвърж даваш е. Н о на не я не й т рябваше повече.
Н е обърна в нима ние на мъж а, който я подмина с автомобила си и
подсв ирна при в ида на дългите й, ст ройн и мускуле с ти крака. Тя тич аше
всяка сут рин не з а да е хубава, а з ащото т ака т ренира ше ума и тялото си.
Позв ол еше ли си да с е отпус не, един част ен детект ив рискува ше да си
навл еч е неприя тно с ти. И да о ст ане бе з раб от а. А Мел не искаше нито
едното, нито дру гото.
Б еше ав густ, в Ло с А нджелис си гурно беш е ст раше н пек. Ала тук, в
Монтърей, бе вечна проле т. По всяко в реме на годин ат а въздухът бе свеж
като розова пъп ка.

2
 О ще бе рано и нямаш е дв ижение. Ту к, в център а на града, бе ма л ко
вероятно да срещ не и други, изле зли да потич ат за здраве. Ще ше да е по-
разл ич но, ако бе отишл а па някой плаж . Но тя предпоч ит аше да ти ча с ама.
Пре з първ ия километър и полов ин а гледаше да не мисли з а нищо и
с ам о да наблюдава. Н яка къв мъж леже ше по лице върху т реват а в парка.
По сл е с една, прот егна с е и в ключи т ранзи стор. Мел реш и, че сигурно е
студен т, т ръгна л да обика ля на авто стоп ст ран ат а — младежът бе ше с
раниц а, върху джоба на която с е мъдреше амер ика нски ят флаг… Ко с ат а м у
беш е ке стен ява.
Мл адат а жена долов и миризмат а на хляб откъм фурнат а. П риятн а
м иризма на мая. И на роз и. Дървет ат а про шумоли ха леко от повея на
ут ринния вя тър. Ако ма лко с е съ средоточеш е, щеш е да ус ет и и мирис а на
м орето.
Б еше й прият но, че с е чувс тва силна, ч е с ама с е оправя в ж ивот а.
Б еше й прият но, че позна ва те з и улици, че може да о ст ане тук. Че май ка й
няма да я кара пак да с е прекачват по очу кани те среднощн и влакове с ам о
защ ото т ака й е хрумна ло.
“В реме е да т ръгваме, Мери-Елън! Да потегляме. Н е знам защо, обаче
м и с е ст рува, че този път т рябва да заминем на с евер.”
И т е т ръгва ха — Мел и майка й, която тя обож ава йте, но която бе по-
гол ям о дете от момич енцето, ко ето слагаш е да с едне на опърпа нат а предна
с еда л ка до с ебе си. Ф аровете на автомобила озаряваха пътя от пред — пътя
към поредния нов град, ново учил ище, нов и хора.
Ал а никъде не с е з ас едяваха до ст атъч но дълго. След няко й и дру г
м е с ец май ка й пак не я свърт а ше на едно място и т е от ново по емаха на
път.
И з ащо ли на Мел вс е й с е бе ст ру ва ло, че бягат ?
Но вси чко това вече бе приключило. С ега Алис Съдърл анд
разп ол ага ше с удобна караван а — Мел имаш е да я из плаща ощ е цели две
години и четир и ме с еца, — и бе на с едмото не бе от ща стие, че може да с е
м е сти от щат на щат и от при ключен ие на приключени е.
Кол кото до Мел, тя вече не пътува ше непре къснато. Вярно, Ло с
А нджел ис не й бе хар е с а л, а ла т ам бе разбра ла какво означава “да пус неш
корени”. Бе работила две от чайва щи и много поуч ителн и годи ни в
П ол ицей ското упра вление на Ло с А нджели с. Две години, пре з които бе
проум ял а, че е орис ан а да разследва пре с тъплен ия, колкото и непри ятно да
й бе да пише кв ит ан ции за глоби за не прав илно парк иране и да попъл ва
ф ормул яри.
По сле с е бе преме ст ила на с евер и бе отворил а дет ективс кат а аген ция
“С ъдърл а нд”. П ак попълваш е ф ормуляри — цели купч ини, — затова пъ к
знае ше, че с а ней ни.
Пробяг а полов ин ат а раз стояние, обърна с е и зати ча в обрат нат а
по сока. Както в инаг и й беше прият но, че тялото й откликва на мига. Н е
в инаги беш е т ака — като ма лка бе до ст а недодяла на, пре ка ле но в исока, с
щръкн а л и, вечно из подрани лакти и колен е. О тне й до ст а в рем е и
дисци пл ина, но с ега, на двайс е т и о с ем години, владее ше напъл но
дв ижени ят а си. Н е съж а ляваше, че е толкова слаб а — т ака бе по-удобно.

3
Кол кото до дългите й източ ени нозе, заради които нав ремето й бяха в ика л и
“Кокил и те” и “Върли нат а”, с ега те бя ха силни като на спо рти ст ка и —
както Мел си при знаваше т айн ичко — заслуж аваха човек да ги погл едне
втори път.
В този миг с е разпла ка бе бе — припрян, не търпелив звук, долетял от
някой отворен прозорец в със едния ж или щен блок. О т ведрото й
наст ро ение не о ст а на и следа.
Б ебето! Бебето на Роуз. Сладк ият розовобу зе с т Д ейв ид!
Тя продълж и да тича. Н ав икъ т й бе прека л ено силен, т а да го на руш и.
Но съ знан ието й с е изпълни с образ и.
Роуз, бе зобидн ат а, веч но усмихнат а Роуз с нейн ат а къдра ва риж а ко с а.
Кол кото и да бе сдърж ан а по хар актер, Мел бе бе з силна да отхвъ рл и
прият ел ството й.
Роуз бе ше с ерв и ть орка в едно ит а лиан ско ре сторан тче на две
пре с ечк и от ка нцелари ят а на Мел. Докато яде ше спаге ти или пиеш е
капучи но, тя че сто си бъбре ше з а едно-друго с келн еркат а — всъщно ст
говореше глав но Роуз. Мел още помнеш е как с е бе възхищ ава ла кол ко
чев ръсто младат а жена прибира въпреки напредна лат а си бременно ст
т абл ите. Помне ше и как Роуз бе споделила с нея, че те със Ст ан с а м ного
щас тл ив и, зад ето ще си имат дет е.
Покани ха я дори на кръ щене и ма кар тя да с е бе опасява ла, че ще с е
чувства неудобно, с радо с т бе слуша ла как го ст ите ах кат и охкат при вида
на м ъни чки те дре шки и плю шени те играч ки. Ст ан, срамеж л ив и с ериозе н,
също й бе ст ана л сим пати чен.
Когато преди о с ем ме с еца с е роди Д ейв ид, Мел от иде в родилния дом .
Д окато гледаше пре з ст ъклен ите преград и новороденит е, които сп яха,
деряха с е от плач или бърчеха но слет а, раз бра защо хорат а с е мол ят,
жертват с е и копн еят да имат деца. Те бяха толкова съвърш ени. И
прел е с тни.
Тръгна си, щас тлива за Роуз и Ст а н. И по-с амотн а от когато и да бил о.
Б еше й ст ана ло нав ик да с е отб ива у тях с по някоя игр ач ка з а
нев ръстн ия Д е йв ид. За да си пои грае с него един час. Направо с е бе
влю бил а в ма лчуга на, ето з ащо изобщо не с е при те с няваш е да израз ява
възторга си от първото му зъбче или от това, че бе пропъл зял.
По сле онова уж асно теле ф онно обаж дан е отпреди два ме с еца. Гл а сът
на Роуз, пискл ив и почт и нечленоразделен.
— Н яма го! Н яма го! Няма го!
Мел измин а за рекордно в реме разстоян ието от дет ективс кат а ф ирма
до апарт аме нт а на Мериков и. П олиц ият а веч е бе идва ла. Ст ан и Роуз
с едяха в копче ни един в друг на дивана като корабок руш енци насред
разбу нено море. И двамат а плачеха.
Д ейв ид го няма ше. Н якой го бе отвлякъл, докато си спял в кош аркат а,
сл ожен а на сянка при з аднат а врат а на па ртер ния апа рт амен т.
О ттогава бяха мин а ли два ме с еца, а кошар кат а още си сто е ше праз на.
О нова, ко ето Мел бе усвоила, на ко ето я бяха науч или нейн ите коле ги в
пол иц ият а и ко ето й подска зваш е инс тинктъ т, не й помогна да нам ер и
Д ейв ид.

4
 С ега Роуз иска ше да опит а още не що — толкова абсурд но, че Мел
щеш е да с е и зсмее, ако не бе з абеля за ла леде ния отблясъ к в обикнове но
ведри те очи на своят а приятел ка. Роуз не обръща ше в ниман ие на дум ит е
на м ъж а си, на съве ти те на полиц ият а и Мел. Бе готова на вси чко, с ам о и
с ам о да си върне детето.
Д а иде дори на яснов ид ец.

Д окато пътуваха с ма лки я очукан автомобил на Мел към Бит Сър, тя

с е опит а з а по следен път да в разуми Роуз.
— Бе з предметно е да ме разубеж д аваш — пророни приятел кат а й
тихо, а л а в глас а й от ново прозвучаха мет а лнит е нотк и, появ или с е преди
два м е с еца. — Ст ан вече опит а.
— Защото и двамат а те обичаме. И не искаме още веднъж да гледам е
как удряш на камък и ст радаш.
Роуз бе едва двайс е т и т ри годишна, но с е чувст ваше ст ара като
м орето, ширн а ло с е под тях. Ст ара като морето и не поклатима като
ска л ите, въз прав или с е като сте на.
— Д а ст радам ли? Вече ни що не може да ме на кара да ст радам. Знам ,
че м е обичаш, Мел, зн ам и че прека лявам, з адето те моля да биеш тол кова
път. М ислиш, че това с а бабини деве тини, си гурно си и обидена — вс е па к
прав иш всичко по силит е си да намери ш Д е йв ид. О баче съм длъж на да
опит ам . Длъж на съм да опит ам всичко.
И зве стно в реме Мел мълча, засрам ена, че наи сти на с е чувс тва
зас егн ат а. Беше проф е сио на лис тка, разбира ше си от раб от ат а, а ето, че
бяха т ръгн а ли по бая чи! А ла не тя бе за губила де тето си! Н е тя гледа ше
вс е ки бож и ден пра знат а кошарка.
— Ще намер им Д ейв ид, Роуз! — Мел сва ли ръ ка от т ракащат а ръч ка
за скоро сти те и стис на премръ зна л ите пръсти на при ятел кат а си. —
Закл евам ти с е!
Роуз не отговор и, с амо кимна, и звърна с е и с е вторач и в отве снит е
зъбер и. А ко не откриеха не йното момчен це, и то час по- скоро, тя про сто
щеш е да с е качи на с ка ли те и да с е махне веднъж зав ина ги от този свят.

Той зн аеш е, че идват. Но не защ ото бе яснов иде ц. П ро сто бе вдиг на л

тел е ф оннат а слуш а лка и бе чул т реперл ив ия умолит елен глас на же нат а. И
още с е про клина ше за това. Уж бе уредил да не в писват теле ф онния м у
ном ер в указателя. Уж бе слож ил теле ф онен с екрет ар, в случ ай че някой
вс е пак успее да научи теле ф она му.
И въпре ки това бе вдигн а л слуша л кат а. Про сто бе ус етил, че е длъжен
да го стори. И с ега зна еше, че идват, и бе реш ил, че за каквото и да го
м ол ят, ще ги отпр ати.
Б еше капн а л от умора. Тъкмо с е бе върна л в своят а къ ща, при своя
ж ивот след т ри те смазващи с едмици в Чикаго, където бе помогн а л на
пол иц ият а да за ловя т чове ка, нар ечен до ст а сп олучливо от ж урна л ист ите
И зкорм вач а от Саут Сайд.
И бе в идял не ща, които с е надява ше да не зърва никог а повеч е.

5
 С ебасти ан отид е при широки я прозорец с из глед към хълмист ат а
м орава, ж ивописн ия а лпинеум и отве с ните с ка ли, спус ка щи с е право към
дъл бокото море.
Х аре сваш е т ази невероя тна гледка, опас ния склон, бу шуващ ото м оре,
дори л ент ат а на те сния път, прокопан сред камън ака, за да докаже кол ко
сил ни с а волят а на човека и реш имо стт а му да върв и вс е напред и напред.
Ал а най-много му харе сваше, че бе да леч от свет а и т ака можеше да
с е отк ъсне поне за ма лко от оне зи, които напир аха да нахлуя т не с ам о в
негов ия дом, но и в мислите му.
Н якой обач е бе скъс ил това раз стояние и вече бе на хълт а л —
С ебасти ан с е пит а ше какво ли значи това.
Преднат а нощ бе сънува л, че стои тук, точно на това място. О бач е от
другат а ст рана на ст ъклото имаше жена — жена, за която той копнее ше до
см ърт.
Ал а бе толкова уморен, толкова смаза н, че не намер и сили да с е
съсредоточи. И образът на же нат а с е бе стопил.
И сл ава Богу! Ед инств еното, за ко ето той наи сти на копн ееш е, бе да си
от спи, да помър зелува няколко дни, да с е позан имава с коне те и ф ирм ите
си, да с е срещн е със своите братовчедки.
Роднин ите му липсва ха. О тдав на не си бе ходил в И рланди я, за да с е
в иди с май ка си и баща си, с лелит е и чи чов цит е си. Братовчедките м у
бяха по-наблизо, на няколко километ ра по криволи чещ ия, обград ен със
ска л и път, но на С ебас тиа н му с е ст руваш е, че не е бил с тях не от някол ко
с едм ици, а от години.
Моргана бе до ст а наедряла з аради бременно с тт а — ч ака ше де те. Н е,
деца. Той с е подсмих на и с е запит а да л и братовчедка му з нае, че ще роди
бл изна ци.
А наст аси я сто на сто знае ше. Морга на бе нен админат а в познан ият а
си за л ечи телств ото и народнат а медици на. Н о А на не би й каза л а нищо,
ако тя не я попит а ше направо.
С ебасти ан искаше да ги в иди. Ведн ага. Щеш е му с е да пре кара ма л ко
врем е и с мъж а на Морга на, Н аш, макар и да знае ше, че той бе погълнат от
нов ия си сценар ий. И деше му да с е метне на мотоц иклет а, да от праш и към
Монтърей и да с е гмурне сред по знатото и познати те. Би да л всичко на
свет а, с амо и с амо да не сре ща двете же ни, които точ но в този мом ен т
по ем аха на горе по хълма към къщат а му, за да му с е нат рапват със своит е
м ол би, жел ания и от чаян ие.
О баче нямаше избор.
Б еше си егои ст и никога не го бе от р ича л. А ла въпре ки това
съзн аваш е от говорно ст ите, които вървяха ръка за ръка с не говат а дарб а.
Н е може ш да казва ш на вс екиго “да”. П рав иш ли го, нищо чуд но да
пол уд ееш. Поня кога казваш “д а” и по сле в иж даш, че не си в състояни е да
сториш нищо. Това си бе съдб а. Друг път ти иде да от кажеш, бе з да си
съвс ем наяс но за що. Н о с е случва твоите желан ия изобщо да не с е
покриват с онова, ко ето си длъжен да направ иш.
Това съ що бе ше съдба.

6
 С ебасти ан с е ст ра хуваш е, че и с ега ст ава въпро с з а един от случа ите,
когато негов и те желания нямат ни какво з нач ение.
О ще преди да бе в идял колат а, я чу да пърпор и нагор е по хълма. За
ма л ко да с е усмихн е. Къщат а му бе откъ снат а от свет а, високо в планинат а
и те сни ят изрове н път към нея не бе от на й-го стопр иемни те. Дори един
яснов идец има правото от в реме на време да с е ус амотява. Съгледа
автом обила, прили чен на размаз ано сиво петно, и въздъхна. Колкото по-
бър зо от прат еше жени те, толкова по-добре.
И зл е зе от спа л нят а и отид е по ст ълбите на дол ния ет аж . Б еше
широкопл еще с т, сн ажен и в исок близо метър и деветде с ет. Но с еше чернат а
си ко с а а рти сти чно отме тнат а на зад, т ака ч е тя за крива ше якат а на
пам учнат а му риза. Бе ше с е по ст ар а л изражението върху лицето му да е
учтиво, а ла непро ница емо. Волеват а изп ъкна л а челю ст — на следство от
негов ит е предци, келти те, бе потъмняла от слънцето, на ко ето той обича ше
да с е печ е.
Д окато слиз аше по стълб ат а, прокара длан по прили чащ ото на св ил а
дърво на парапет а. И маше слабо ст към повърхно с тит е, и глад кит е, и
грапав ите. Аме тист ът върху пръсте на му пробле сна о слепит елно.
И ече сто еше на в ходнат а врат а, когато колат а изпъ пли до къ щат а и
Мел с е пребори с из ненад ат а, обзел а я при в ида на причудл иват а
по ст ройка от дърво и ст ъкл о, която С ебаст иан нари чаш е свой дом . Тя
създаваше в печатле нието, че някой ма лчуг ан бе нахвърлял кубчет а, които
бяха пад на ли както дойде, за да образуват великолеп на ф игура. Това си
пом исл и Мел, докато слиза ше от колат а — веднага и удар и силния т мирис
на цветя, коне и морски бри з.
С ебасти ан с е в зря за миг в нея и присв и очи. П онамръщ и с е едва
забел еж имо и преме с ти поглед върху Роуз.
— В ие ли с те го с пож а Мери к?
— Д а, го сподин Донован. — Роуз ус ети ка к на гърлото и зас яда буца и
тя още ма лко, и ще с е задав и от ридания. — М ного мило от ваша ст рана,
че м е приехте.
— Н е знам да ли е мило — отвърна той и докато ра зглеж да ше же нит е,
пъхна па лци в предни те джобове на дж инс ите си.
Роуз Мерик бе облечена в синя рокля с про ст а кройка, която й в ис е ше
на хъл бо ците. Яв но напо следък бе от слаб на ла. Беше с е по ст ара ла да с е
грим ира, но ако с е съд еше по блясъка в очит е й, гримъ т нямаш е да
издърж и дълго.
С ебасти ан с е опит а да надмо гне съж а лени ето, ко ето изпит а към нея.
Д ругат а жен а изглеж да нехаеше з а вън шния си в ид, от ко ето с ам о
ст аваш е по-инт ере сн а. Подобно на него, бе с дж инс и и боту ши, при това
до ст а из но с ени. Н якога черве нат а й флан елка, пъхнат а в колана на
пант а л он а, бе из беляла от пра не. Женат а не бе гримира на, не но с еше и
биж ут а. Той в иж даше ясно, точно както цвет а на ко с ат а и очи те й, че
идваш е при него твърде предубедена.
“Ко ст елив орех, няма що…” О пит а с е да от гат не как с е ка зва и бе
удавен във в ихру шка от чувства, от ко ето разбра, че и тя като Роуз Мер ик
бе до ст а обърка на.

7
 Роуз веч е вървеше към него. С ебасти ан с е мъче ше да не с е поддава на
ем оции те, а ла ус ети, че губ и. Же нат а с е боре ше с парлив и те сълз и, които,
както ус ети домакинъ т, изв ир аха право от сърцето й.
Н ищо на тоз и свя т не обе зсърч ава един мъж повече от смелат а жен а.
— Н яма да в и отнема много в реме, го с подин Донован. И скам с амо…
О ще преди Роуз да бе изре кла дум ите, Мел заст ана до нея и ст рел на
С ебасти ан с поглед, в който с е чете ше всичко дру го, но не и
дружел ю бно ст.
— Ще ни покан ите ли вът ре, или с амо ще…
О баче и тя не с е дои зка за. А ла не защ ото и на нея й с е плаче ше, а
понеже бе смразе на.
С м разен а от очит е му. И зве ст но време мисле ше единств ено за тях,
при това толкова ясно и напрегн ато, че С ебас тиа н чу как дум ите оте кват и
в не говото съ знан ие.
В иж ти, ст ранно, рече си Мел, докато си възв ръща ше
с ам ообл адани ето. Беш е с амо сън, и толкоз. Н еобич аен сън, който с ега с е
сл иваш е с ре а лно с тт а. Този мъж имаш е най-кра сив ит е очи, които бе
в иж да л а. Н ай-кра сив ит е очи, всяващи в душат а й и най- голям смут.
Той продълж и да я разглеж д а. Дори на о слепи телното слънце тя м у с е
стори до ст а привлекателн а. Вероятно зарад и предизв и кат елството, четящо
с е в дръ зки те й зелени очи, или зар ади вдигнат ат а брад ичка с едва
забел еж имат а, ст ра нно с екс апилна т рапчип ка. Точно т ака, привлекател н а,
макар и ко с ат а й да бе с ня колко с антим ет ра по-къс а от не говат а. И бе
оф ъкана, сякаш с ама с е бе подст ри гва ла с кухненс кат а нож и ца.
С ебасти ан с е извърн а към Роуз и й с е усмихна.
— Заповядай те, вле зт е! — покани я и й подаде ръка.
О ст ав и Мел да ги по следва, ко ето тя и стори. Той сигур но щеш е да с е
разве с ел и, ако я бе в идял как из качва с широка крач ка стъ па лат а и влиза в
хол а с в исок о стъкле н т аван и от крит ба лкон. Младат а жена с е намръщ и —
кол кото й да не й с е ис каше да го призна е, помещ ението бе много уютно
със сте ните си, боядис а ни в топъл меден цвя т, от които светлин ат а
ст аваш е няка к мека и сласт на. Холът бе обзаведен с ниско, широ ко и
сяка ш бе зкрай но дълго канапе с лъскава дама ска в кра лско с инь о. П о
кил има в пастел ни черв ени тонове с размерит е на е зеро дома линъ т поведе
Роуз към канапето, докато Мел оглеж даше хола.
Б е подредено като в апте ка, бе з това да пот иска. Съв ременн ите
скул птурни ф игури от мрамор, дърво и бронз съж и телс тваха с це нни
анти ки. Всичко бе гол ямо, но въпрек и това ст аят а бе ше уют на.
Тук-т ам върху полира ните ан тик и нехайно бяха наслаг ани крист а л и —
някои толкова гол еми, че нада ли можеш е да ги вдигне с ам човек, дру ги
до ст атъ чно мъни чки, че да с е поберат в длант а на дет е. Тя бе като
омагь о с ана от блещу ка щите крист а ли, няко и с ф ормат а на древ ни градове,
други наподобяващи тъни чки вълш ебни пръчиц и, гладк и с ф ери ил и
назъ бени плани ни.
Ус ет и, че С ебас тиа н я наблюдава сниз ходително и разве с ел ено, и св и
рам ене.
— И нтере с ни с а.

8
 — Благодаря. С еднет е, де! — по кани я домаки нът.
Д иванът бе дълъг едва ли не като река, а ла Мел предпоче те да с едне
на стол а от дру гат а ст рана на мас ичкат а с красива дърворе зба. Той я
набл юдава още изв е стно в рем е, с етне с е извърна към Роуз.
— И скат е ли каф е, го спожо Мерик? Или нещо разхлади телно?
— Н е, не с е при те сн явай те… — Кой знае защо, от доброт ат а му
съвс ем с е размекна и из губи с амообладани е. — Знам, не в и е до на с,
го сподин Донован. Чела съм за вас. А и със едкат а, го спож а О т, ми раз каз а
как м ина лат а година сте пом огн а ли много на пол ицият а да намер и онова
изче зн а л о момче. Д ето беш е избя га ло от къ щи.
— А , Джо Кугър! — възкли кна С ебаст иан и с една до нея. — Да, бе ше
решил да разгледа Сан Ф ранц иско и да изкар а ангелите на свои те
роди тел и. Д ечурл игат а яв но си падат по рисковет е.
— Д а, но той бе пе тна йс етгоди шен. Н е искам да каж а, ч е родит ел ите
м у не с а с е при те сн ява ли, а ла вс е пак бе пе тнайс е тгодиш ен. Докато моят
Д ейв ид още не е проходил. Беше в кошар кат а… — Тя го погледна с
отч аяна молба. — Теле ф онът из звъня и го о ст ав их с ам за минут ка. Б еш е
точно до в рат ат а, спеш е. Н е е като да е бил на улицат а или да съм го
заря за л а в колат а. Беше до отворе нат а в рат а, а мен ме нямаше с амо една
м инут а.
Мел предпочит аш е да стои по- нада леч от С ебасти ан, но въпре ки това
с е изправ и и с една до прия телкат а си.
— Н ямаш ни как ва в ина, Роуз. Вси чки го зна ем.
— О ст ав их го — от с ече дру гат а жен а. — Заря зах детето си и с ега него
го няма.
— Ло ша майка ли бяхте, го спожо Мерик ? — попит а няка к меж ду
другото С ебасти ан и видя как очите на Роу з помръкват от уж ас, а в
погл еда на Мел блясва гняв .
— Н е! Н е! О бичах Д е йв ид. Треп ерех и ко съм да не падне от глават а
м у. С ам о че…
— Тогава не прав ете т ака! — Той я хван а за ръкат а толкова неж но, че
тя с е поуспо кои и с ега-зас е га с е пребор и с и збилит е в очит е й сълз и. — Н е
бива да в ините с ебе си. О т това на Д ейв ид няма да му ст ане по-добре.
— Ще ми помогне те ли? — пророни Роуз. — П олиц ият а прав и всичко
по сил и те си. Мел също… Ала още не могат да от крият Д ейв ид.
Мел , повтори наум С ебасти ан. И нтер е сно име за в исока, слабич ка и
войнстве но наст р о ен а блондин ка!
— Ще го нам ерим и щ е ти го върнем! — скоч и развълнувана Мел . —
Р азпол агаме с улики. Е, не с а много, но вс е пак…
— Н ие ли? — пре късн а я домаки нът. В съзна нието му з а миг изни кна
образ — как младат а жен а е хва на ла с две ръце пистоле т и с е прицел ва с
очи, студ ени като покри ти със скр еж изумруди. — В полици ят а л и
работ ите, го спож и це…
— С ъдърланд. Н е, час тен детект ив съм — т ро сна с е в отговор тя. —
Н а л и сте яснов иде ц, не отгатват е ли и т акива неща ?
— М ного те моля, Мел! — пре късна я ти хо Роуз.

9
 — Н е с е при те сн явай те! — Домаки нът я потупа по длант а. —
Поня кога отгатвам, пон якога пит ам. С хор а, които поч ти не позн авам , е
по-учт иво да попит ам, не мислите ли?
— Точно т ака — соп на с е Мел и от ново с една на стол а.
— В ашат а прият елка е цин ичка — от беля за С ебас тиан. — Ц инизм ът
м оже да е много це нен, а ла с е случва и да е до ст а обиде н.
Пом ъчи с е да събере сил и, за да каже на Роу з, че не може да й
пом огне. П ро сто не може ше да си позволи отново да търси поредното
изче зн а л о момчен це и да с е изла га на цялат а т ази бол ка и рискове те.
О баче Мел промени вси чко. Той реши, че яв но т а ка е било пис ано.
— Н е в иж дам ни що цини чно в това да изоблич иш един шарл ат анин,
който с е прав и на с амаряни н. С те з и ваши евтин и номера не с е отл ичавате
по нищо от ф окусни цит е по цирков ете, дето вадят зай чет а от лъс кав и
цил индр и.
С ебасти ан с бърчи чело. Само с това издад е интере с а и раздр азне нието
си.
— Н има?
— Н е мога да казвам на чер ното бяло, го сподин Донован. Н а карт а е
за л ожено бъде щето на едно нев ръстно дете и няма да позв оля да ни
ба л ам о свате, с амо и с амо ве стни цит е да пи шат за вас. И зв инява й, Роуз! —
Мел направо с е т ре с еше от гн яв . — М ъчно ми е за теб, мъч но ми е и за
Д ейв ид. Н е мога да гледам бе зуч астно ка к този тип т е раз играва.
— Н о Д ейв ид е мо е дете! — Този път Роуз не усп я да пре глътн е
съл зи те и те с е затърка ляха по ст ран ите й. — Трябва да разбера къд е е. И
да л и е добре. Да ли е уплаш ен или е щастл ив . О ст ана л е дори бе з
пл ю шеното си меч е!
Тя заров и лице в дланит е си. Мел с е прокле за из бухливо с тт а си,
прокл е С ебаст иан Донован и целия свя т. Колени чи до Роуз, а ла когато
заговори и я зам илва, гласъ т й беш е споко ен.
— И зв инявай. Знам колко си уплаш ена. Мен също ме е ст рах. А ко
искаш го сподин Донова н да… помогн е, т ака да бъде. — Тя извърна
вбе с ен ото си предизв икателно лице към С еба стиа н. — Н а ли щ е помогне те?
— Д а — ким на той бав но, ус етил как съдбат а отново го е о ст ав ила бе з
избор. — Ще помогна.

Успя да убеди Роуз да пий не ма лко вода и да из бърше сълзи те си.

Д окато Мел гледаш е мрач но пре з прозорец а, тя извади от ча нт ат а си жъл то
пл ю шено мече.
— Н а Д ейв ид е. Лю бимат а му играч ка. А това… — Роуз замачка в
ръце сн имка с размерит е на портмон е. — Това е неговат а ф отограф ия…
Го спож а О т каза, че си гурно щ е в и т рябва ня как ъв предмет.
— Д а, помага.
С ебасти ан в зе играч кат а и ус ети ка к го при св ива под лъж ич кат а —
яв но м ъкат а на отч аянат а май ка вече с е предаваш е и на не го. Волю -невол ю
т рябваше да из търпи и нея, и друг и неща. Н о не погледн а снимкат а. О ще
не беше време да го прав и.

10
 — О ст авете ги. Ще държ им връз ка. — Домак инът помогна на Роуз да
с е изправ и. — О беща вам в и да направя ка квото мога.
— Н е знам как да в и с е отбла годаря. Върнахте ми надеж дат а. Н ие със
Ст ан имаме ма лко спе с тен и пари.
— За това ще говорим по сле.
— И зча кай ме в колат а, Роуз — наме си с е Мел спокойно, ма кар и
С ебасти ан да в иж да ше, ч е изп итва всичко друго, а ла не и спокой ств ие. —
И скам да предам на го с подин Донован инф ормац ият а, с която разп олагам .
Може да му помогн е.
— Д обре — рече Роуз и върху устни те й с е мярна не що като усмив ка.
— Бл агодаря в и.
Мел изча ка приятел кат а й да с е отда л ечи, по сле с е обърн а и из със ка:
— Н има с е въобра зяват е, че с т ия ваши номера ще сп ечели те много от
нея? Тя е келнер ка. А мъжъ т й — автомонть ор.
С ебасти ан с е облег на лениво върху рамкат а на в рат ат а.
— Н има, го спож и це Съдъ рланд, в и приличам на чове к, за къс а л за
пари?
Тя пак изпухтя пре зр ително.
— Н е, както в иж дам, ст е от пара ли ите. За вас това е с амо игра.
Той я и знен ада, като я ст исна за ръ кат а с приличн и на стома нено
м енгем е пръс ти.
— Н е е игра — промълв и едва чуто, но и със сподавен плам, от който
Мел съвс ем с е стъпис а. — О нова, ко ето прит еж авам, ко ето съм, не е игра.
Н е е игра и да отвлича ш дец а.
— Н яма да позв оля Роуз да ст рада от ново.
— По този въпро с можем да с е споразумеем. Щом ст е полкова против ,
защо изобщо ст е я довели ?
— Защото ми е прия телка. И ме помоли.
С ебасти ан ким на лек ичко. Предано с тт а беше друго каче ство, ко ето
м л адат а же на бе зспорно притеж аваш е.
— А как с е добрахте до теле ф онния ми номер? Н яма го в указателя.
— Това ми е работ ат а — подсмихна с е тя.
— А бива ли в и в нея?
— И ощ е ка к!
— Пре красно. Мен съ що, зн ачи ще раб отим заедно.
— Какво в и кара да мислит е, че…
— Това, че не с те бе зра зличн а към момчен цето. А ако има и
м инима л ен шанс на ист ина да прит еж авам каче с тват а, които твърдя, че
имам , над а ли щ е рискуват е да го пропусне те.
Мел ус еща ше как от пръс тит е му ст руи топлина, която сяка ш я
прониз ваше до ко ст и. Даде си сметка, че е упла шен а. Не ф изич е ск и. Б еше
упл аше на, пон еже никога дотогава не бе ус ещ а ла подобна сила.
— Р аботя с ама.
— А з също — отвърна споко йно той. — Като прав ило. Ала този път
ще на руш им прав илат а. — Съсредоточи с е, з а да ра збер е една дреб на
подробно ст, с която да й нат р ие но с а. — Ще в и потър ся много скоро,
Мери-Ел ън! — усмихна с е С ебасти ан.

11
 В идя доволе н ка к тя го и згледа с отворена уст а и при св ити очи —
яв но с е мъчеш е да с е с ет и да ли Роуз не с е бе обърна ла към нея с пъл ното
й им е. Н о не мож а да си спомни със сигурно ст. Р аз търс ена, с е отдръпн а.
— Н е ми губете в ремето, Донован. И не ми в икай те т а ка
О тм етна глава и з акрачи към колат а. Н е беше яс нов идка, а ла въпрек и
това зна ше, че той с е подсмихва.

ВТОРА ГЛА ВА

Той из проводи с поглед ма л кат а си ва кол а, която пъпле ше по лент ат а

на пътя към ма гист ра лат а, а ла по сле не вле з е вът ре в къ щат а. Сто е ше на
врат ат а, ра зве с елен, но и подра знен от гнева и бе з силието на Мел, които
още прехвърча ха като искри във въздуха.
Н е й липсва ше воля. И енер гия. Жен а като нея направо ще изтощи
някой по-кротък мъж . А С ебаст иан с е смят аше за кр отък. А ла нямаш е
нищо против да над зърне в душат а й, точно както ма лчуг ан разръч ква
ж арават а, за да в иди колко пъти огънят ще с е ра згори.
Ст рува ше си да с е опар иш, за да разпа ли ш пламъ ците.
С ега обач е той с е чувс тваш е много уморен и не му бе ше до това. В ече
с е ядо сва ше на с ебе си, зад ето бе склонил да го забър кат. Бе капитул ира л
зарад и съчет анието меж ду двете жени — еднат а раз плакана и
преиз пъл нен а с отча яна надеж да, другат а разгн евена, невярва ща и
присм ехулно на ст ро е на. Докато слиза ше по стълби те, си помисли, ч е ако
бяха дошли по отделно, щ еше да изле з е с тях на глава. Н о бе разгромен от
това, че двете жени го бяха хвана ли в кап ана на дълбоки те си, в заим но
изкл ючващ и с е чувс тва.
Ето з ащо ще ше да с е опит а да раз були зага дкат а. Беш е си обещ а л
дъл га спо койна почив ка, преди да с е нагърбва със следва щия случ ай, а л а
с ега реш и да опит а.
П ърво обаче ис ка ше да си почине, да пре кара една ленива ут рин, да за
изл екува умореното съзна ние и наран енат а си душа.
Зад къ щат а, до ни скат а, о слепи телно бяла коню шн я има ше оград ено
паси ще. О ще преди да бе стиг на л до не го, С ебас тиа н чу как коне те цв ил ят
радо ст но и с е усмихн а.
С ъгледа източе ния черен ж ребец и горд ат а бяла кобила, които стояха,
бе з да с е помръдват, и наподобява ха преле с тни шахматн и ф игурки —
еднат а изваяна от абано с, а другат а, от а лабас тър.
По сле кобилат а размаха кокетно опаш ка и с е втурна към оградат а.
Той бе наяс но, че конет е могат да я пре скочат. Бяха го прав ил и
м ногократно, когато ги язд еше. Ала меж ду тях съще с твуваше доверие и
ж ивотн ите знаеха, че оградат а бе сложена не за да ги спира като клет ка, а
за да им служ и за дом.
— Хуб ав ицат а ми! — С ебас тиан вдигн а ръка да помилва кобилат а по
м уцунат а и красиват а дълга шия. — Гриж иш ли с е за мъж а си, П сихея?
Кобилат а изпръхтя в длант а му. Той съгледа в тъмн ите й очи насл ада,
и както му с е ст руваше, хумор. Когато пре скочи сгр адат а, кобил ат а

12
изцв ил и тих ичко — стоя кротко, докато го сподаря т й прокарва ше длан по
нейн ите хълбоци и издут корем.
— О ще с амо няколко с едмици — прош епна С ебасти ан.
Поч ти ус ещ аше ж ивот а в ут робат а й. О тново с е с ети з а Моргана,
макар и да с е съмн яваш е, че братовчедка му ще с е зар адва, разбере ли, ч е
я срав н ява с бременна араб ска кобил а, пък било то и т акава прел е стн а
като П сихея.
— А на добре ли ви гледа? — Той заров и лиц е в гриват а на кобил ат а,
успоко ен от ведрия й добродуш ен нрав . — Защо ли изобщо пит ам!
М ил ва ощ е ма лко П сихея, за да й окаже в нима нието, липсва ло и на
двамат а по в реме на не говото от съ ств ие. По сле с е извърна и погл една
ж ребец а, който сто еше, нао ст рил уши и отме тна л красива глава.
— Ами ти, Еро с, паз иш ли жена си?
Д очул името си, ж ребецът от ст ъпи и вдигна предн и кра ка във въздуха,
с етне из цв или звучно, вс е едно му отв ръ щаш е с чове шки глас. Бе тол кова
наперен, че С ебас тиан с е засмя и от иде при него.
— Може и да не при знава ш, прел е стно ж ивот но, но ти е домъчнял о за
м ен.
В с е т ака усмихнат, той шляп на Еро с по лъскав ия хълбо к и ж ребецът
препус на в кръг. След вторат а обиколка го сподаря т му с е в копчи в гриват а
и с е м етн а на гърба му, т а да даде и на с ебе си, и на коня онова, ко ето и
двамат а иска ха — бър з, шемет ен га ло п.
Д окато пре скача ха ст ремглаво оградат а, П сихе я ги гледа ше
сниз ходител но и в исокомерно, като май ка, която наблюдава борич кащи с е
ма л чуга ни.

С ледобед С ебаст иан вече с е чувстваше по- добре. М алко по ма л ко

празн от ат а, с която с е бе върна л от Чикаго, с е бе запълнила. А ла въпре ки
това той пак избя гваш е жълтото плю ше но мече, о ст авено с ам-с амо върху
дъл гия даван. Н е поглеж д аше и сним кат а.
С една пред масив ното махаго ново пис а ли ще в библиоте кат а, ч иито
стен и бяха запълне ни от горе до долу с лав иц и с кн иги, и с е з ае да оправя
докум ент аци ят а. О ткакто с е помнеше, притеж аваш е от пет до де с ет ф ирм и
— няко и бяха изц яло негов и, в други държеше конт р олния пакет от а кции.
За него те бяха хоб и — агенц ият а з а недв иж ими имоти, ф ирмите за в но с и
изно с на сток и, магаз ини те, развъдни кът за риба в щат а М исисип и, с
който с е заб авляваш е, и по сл едн ат а му при щяв ка — бей зболни ят отбор от
В тора л ига в Н ебрас ка.
Б е до ст атъ чно предпри емчив , че да печели умерено, до ст атъч но
разум ен да предо ст ав и вс еки днев ното ръководс тво на ф ирми те на
спец иа л ис ти, и до ст атъч но каприз ен, за да ги продава и купува, когато м у
хрум н е.
Р адваше с е на онова, ко ето му о сигурява ха пари те, и че сто харч еше
те зи печ а лби, бе з изобщо да с е з амисля. Н о бе израсъл в богат ство, сред
грамади от пари, които биха стъп ис а ли друг, а ла които за него бяха с ам о
циф ри върху харт ият а. И до с ега с е забавля ваше неописуемо с т а зи
про сти чка игра — математи кат а, съ с събира нето и изваж да нето.

13
 Б еше щедър към разл ични те благотвори телн и орган изац ии, з ащото
вярваш е в тях. Праве ше добровол ни пожертвува ния не за да нама л ява
данъци те си или от ф илант роп ия, а защ ото т ака му повелява ше мора лът.
О баче сигур но щеше да с е прите сни и подразни, ако го възпри емаха
като чове к с не поклат им мора л.
Ч ак до з а ле з слънце раб оти, че те, опитва нова магия, която с е
надява ше да усъвършен ства. М агиит е бяха ст ихият а на братовчедка м у
Моргана. Изобщо не с е надява ше някога да с е мери с нея в т ази обл аст,
а л а на л и си беше амбицио зен, продълж аваше да опи тва.
О, да, можеше да прав и огън, но това го з нае ше и най-по средс твени ят
магь о сни к. Можеше и да лев итира, а ла и това не бе кой зна е каква дарб а.
М агь о снич е ството му с е огран ичаваше с те зи и с още някол ко
циркадж ийс ки номера — в съ знан ието му отново изни кна образъ т на Мел .
Н еговат а сил а бе в яс нов идств ото.
Точно както бле стящ ият акть ор поняког а копн ее да пее и т анцува,
С ебасти ан мечт а еше да прав и магии.
С лед два почт и бе зуспе шни час а с е ядо с а и с е от каз а. П риготв и си
вкусна веч еря, пусна по стер еоуредбат а ирл андск и ба лади и отвори
бутил ка в ино за т рист а долара нехайно, точно както други отпушват шиш е
бира.
Д ъл го с едя във ванат а, сред сти чащат а с е вода, и затворил очи, с е
насл аж да ваше на ус ещ ането, ч е съз нани ето му, слава Богу, не бе
обрем ене но с ни що. П о сле си слож и долн ището на коприн енат а пиж ама и
си до ст ав и удоволс тв ието да погледа огне ночерве ния за ле з. С етн е изчака,
докато но щт а с е промъкн е краде шком и прев земе не бо свода.
Повеч е не можеше да отлага. Сле зе бе з о собено желан ие на дол ни я
ет аж . Н о вме сто да в ключва о светлен ието, запа л и свещ и. Н ямаше нуж да от
допъл ни телни ст имули, а ла т ради цият а му вдъхва ше спокой ств ие. Ус ети
м ирис а на с анда лово дърво и ван илия, които му напомняха ст аят а на
майка м у в замъка Донован и неизмен но му дейс тва ха като мехлем з а
душат а. Светли нат а не бе силн а — т ака по-бър зо с е пробуж даха
яснов идс ките му спо собно сти.
Той стоя изв е ст но време край дивана. С възди шка — до сущ
чернораб от ник, вдигна л тър нокоп, — с е в зря в сним кат а на Д ейв ид Мери к.
Лицето му бе сладко й щас тливо и С ебас тиан щ еше да с е усмихне, ако не
с е бе съсредоточил. В съзна нието му из плава ха дум и, от коле шни т айни
сл ова. С лед като бе сигур ен, той о ст ав и сн имкат а и в зе жълтото мече с
тъж ни очи.
— Е, Д ейв ид — пророни мъжъ т и гласъ т му отекн а кухо из пра зни те
ст аи. — Я да в идим с ега!
С ъгледа образи те, но за разлика от други път, не сред о слеп ител н а
светл и на. О чите му с е промени ха, от опуш ено сив и при тъмня ха като
бурено сни облаци. Бяха вторачен и някъд е отвъд ст аят а, отвъд ст ени те и
нощт а.
О брази. О брази. Те изни кваха и с е топяха като во сък в съ знан ието м у.
Пръс тит е му бяха отпус нати върху играчкат а на детето, а ла тялото м у бе

14
стег нато и твъ рдо като камък. Диша нето му бе ше рав номерно и бав но,
сяка ш беше засп а л.
В нача лото с е на лож и да с е пребор и с мъкат а и ст ра ха, обгърн а л и
като в пашкул игр ачкат а. Вс е т ака съсредоточ ен, С ебас тиан т рябваш е да
преодол ее образи те на разпл ака нат а май ка, стис на ла до с ебе си мечето, и
на ст ъпис ан ия бащ а, който я бе пре гърна л. Бож ичко, колко силни бяха
бол кат а, уж асъ т и гневът им! Ала най-силн а бе тяхнат а лю бов .
Но дори тя с е стопи, докато той с е в ръщаш е вс е по-на зад в мина л ото.
В иж даше свет а пре з очит е на учудено дете.
Хубаво лице, лицето на Роуз, надве с е на над люлкат а. Усмив ка, неж ни
дум и, неж ни длан и. Н еописуема лю бов . П о сле друго лице — на мъж , м л ад,
обикнове н. Плахи пръс ти, заг рубели и мазоле с ти. И тук имаше лю бов .
М а л ко по-разли чна от майчи нат а, а ла вс е т ака силна като нея. Приме с е на
с възторг и ст рахопоч ит ани е. И с мечт ат а да порит ат заедно с детето топка
в ня кой при кът ан заден двор.
О бразит е с е редуваха ли, редуваха. Д ет ск и плач в късна доба.
Бе зф орм ени ст рахов е, бър зо ра зс еяни от силни грижов ни ръце. М ъчит ел ен
гл ад, утолен от топлото мляко в майчи нат а гръд. И наслади, възторг от
багри те, звуци те, топлото слънчи це.
Здраве, желязно здраве в тел це, напира що да порасне както пре з
първат а вълшеб на годин ка на всяко новородено.
С етне горе щин а, из ненадваща, заш еметява ща бол ка. Пулсира щи
зач ервени венци. Успоко е нието, че те гушкат, дундур кат, пеят ти.
И дру го лице, озаре но от друг в ид лю бов . Мери- Елън, която е хван а л а
жъл тото мече и го мърд а пред очи те му. Тя с е смее, гушва го плахо и
неж но, вдига го в исоко във въздуха и го целува по коремч ето.
О т нея ст руи коп неж , пре ка лено смъте н и з а с амат а Мер и-Елън, т а
С ебасти ан да го в иди ясно. Ц ялат а е из тъкана от чувс тва и объркван е.
“Това ли искаш? — идеше му да я поп ит а. — Н има с е ст рахува ш, че
няма да го има ш?”
По сле обра зът й с е стопи като карт инка, нарисувана с те бе шир върху
паваж а и размит а от поро ен дъж д.
С пиш. Сънува ш ведри сън ища на шар енат а сян ка, хладна и неж н а като
цел ув ка. Спокойств и е, пълно спокойс тв ие.
Когато го на руша ват, си съне н и к ис ел. Напълва ш с въздух здрав и
дробчет а и си готов да с е ра зплач еш, но някой ти запу шва уст ат а с дл ан.
Н епознат а длан, не позн ат а миризма, раздраз нени ето прерас тва в ст рах.
Лицето… С ебас тиан го зърна с амо за миг, а ла с е по ст ара да го запечат а в
съзн анието си, т а по- късно да с е върне към не го.
Но ся т те наня къде, държ ат те здр аво, пъхват те в ня каква кола. В ът ре
м ирише на ра зва лен а храна, разлято каф е и мъж ка пот.
С ебасти ан в идя и ус е ти яс но всичко това. П о сле, изто щен от уж ас а и
съл зи те на детето, засп а и не в идя до ст а неща.
Затова пък бе в идял най-важ н ото. И зна еше откъ де да започне.

Моргана отвори ма гази на точно в де с е т. Лун а, ней нат а голяма бял а

кот ка, с е шмугна меж ду нозе те й, разполож и с е насред поме щени ето и с е

15
зае да си чист и опаш кат а. Лете има ше много клиен ти и Моргана ведна га
отид е зад касов и я апарат. Коремът й с е опря леки чко в стъ клото и тя с е
засм я тихо.
Б е наедряла като слониц а. И с е чувстваше на с едмото небе. Б е
щас тл ива, че но си в ут робат а си нов ж ивот. Ж ивот а, който те с Наш бяха
създа л и.
С ети с е ка к сут ринт а мъжът й я целуна няколко пъти по изду тия
корем , с етне с е дръпна рязко, с широко отворени очи, за щото човеч ето,
спящо в ут робат а й, го бе изр ит а ло.
— Б оже, Морган а, краче! — възклик на Н аш и дол епи длан до корема
й. — Мога да преброя дори пръ стч ет ат а.
“То о ст аваше да не можеш, н а ли зн аеш, че с а пе т!” — помисл и си с ега
тя усм ихнат а тъкмо когато с е отвори в рат ат а.
— С ебас тиан! Върна л си с е! — пр отег на Моргана две ръце към него и
л ицето й отново гре йна от щаст ие.
— П реди де н-два. — Той п о е ръцет е й, целу на ги звучно, дръпна с е и,
вдигна л веж ди, започн а да я оглеж да. — Бож ичко, какв и грамадн и см е
ст ана л и!
— Затова пък сме хубав и!
Тя с е потупа по корема и изле зе из зад щанд а. М акар и бременн а, си бе
вс е т ака с екс апил на. Дори повече от преди. Н аправо грее ше. Чернат а й
къдрава ко с а с е спускаше като водопад чак до кръст а, из под яркоч ервенат а
рокл я с е в иж даха преле с тни те й крака.
— И злишно е да пит ам да ли си добре — отбел яза С еба стиа н. — С ам
в иж дам .
— Тогава аз да те пит ам ка к си. Вече чух, че си помогна л до ст а в
Ч ика го — изрече Морга на с усмив ка, но в очи те й с е чете ше едва загатнат а
т ревога. — Труд но ли беше ?
— Д а. О баче свършихме раб от а.
Преди да с е бе впусн а л в подробно ст и и изобщо да бе убеден, че иска
да го направ и, в маг ази на влязоха т рима кли ент и, които започ наха да
разгл еж дат кри ст а ли те, билк ите и ф игурки те.
— Д не с с ама ли си?
— Н е, вс ек и момент ще дойд е и М инди.
— М инди веч е е тук — опове сти не йнат а помощни чка, която нахъл т а
в ма гази на. Бе ше облеч ена в бял ко с тюм по тялото и озари С ебасти ан с
кокет на усмив ка. — Здраве й, крас аве цо!
— Здраст и, нен агледна!
В м е сто да и зле зе на улицат а или да иде в ма лкия оф ис, както праве ше
обикнове но, ако в маг азин а дойдеха клиен ти, той т ръгна и з помеще нието
— вдига ше припря но крист а ли те и душеш е свещи те. Моргана из пол зва
първ ия удо бен случай, за да дойде па к при него.
— Н якаква маги я ли търс иш?
Той с е намръ щи, както държеш е топкат а от обсиди ан.
— Н ямам нуж да от зрител ни с тимули.
— П ак ли си ударил на камъ к с ня коя магия ? — подсв ирна Моргана.

16
 Б ратовчед й бе харе с а л много топкат а, но въпреки това я върна на
раф т а. С амо това о ст аваше, да даде повод на Моргана да злорадс тва!
— М агиит е ги о ст авям на теб.
— Д е да беш е т ака! — Тя в зе топкат а и му я подад е. П ознава ше го
прека л ено добре, че да с е хване на негов и те въдиц и. — П одаръ к от м ен.
О бсидианъ т няма равен, ако ис каш да отблъсне ш зл отворни те в ибрац ии.
С ебасти ан търкулна топ кат а от длант а към върхове те на пръст ите си и
пак я стис на.
— Д ърж иш маг ази н и си гурно поз нава ш съгр аж дани те си.
— К риво-ляво. Защо?
— Какво знае ш за детективска агенц ия “Съдъ рланд” ?
— “Съдъ рланд” ли? — с бърчи чело Моргана. — Звучи ми позн ато.
М инди, на л и гаджето ти по едно в реме си имаше в зимане- даван е с ня каква
агенция “Съдърла нд”?
М инди тъ кмо издаваше касова бел еж ка и почт и не вдиг на глава.
— Ко е гадже ?
— О нзи, дето прили ча на интел ектуа лец. М ай бе за ст раховател е н
агент.
— А, Гари ли! — Минд и с е усмихна лъче зарно на кли ент а. — Дано в и
харе с а! Заповя дайт е па к! Гари вече не ми е гадже — допълни тя. — Гол ям
рев нивец. Съдърла нд сът руд нич и че сто на заст ра ховат елнат а компани я, в
която работ и Гар и. Р азпра вя, че била много пече на.
— А ма това жена ли е? — усмихн а с е Моргана хладно на братовчед
си. — Х м!
— Н е ми хъмкай! — доко с на я той по но с а. — Съгласих с е да пом огна
и т ази С ъдърлан д също има в ръз ка със случая.
— А хубава ли е?
— Н е — отвърна съвс ем чисто съ рдечно С ебас тиан.
— Знач и е гро зна.
— Н е. Н еобикновен а е.
— А от на й-опас ните. Та в ка кво раз следване й помага ш?
— О твлеч ено е едно дет е. Бебе — поясни той и з акачлив ит е
пл ам ъчет а в очите му помръкнаха.
Моргана по инст инкт слож и длан на уст ат а си.
— О, и зв инява й. Бебе… А знае ш ли да ли…
— Д а, ж иво е. И е добре.
— С лава Богу! — Успоко ена, тя затвор и очи и в съ щия миг си спом ни.
— Д а не е бебето, ко ето отвлякоха преди два ме с еца от кошар кат а в зад ния
двор?
— Д а.
— Ще го намери ш, С еба стиа н! — увери го братовчедка му и го хван а
за ръц ете. — И то скоро.
— Д ано! — кимн а той.

Точно в същ ия момент Мел попълва ше на пи шещат а маш ина ф актура

за заст р ахователнат а компан ия “А ндъррай търс”. Бяха я наел и на
граж дан ски договор — за вс еки случ ай, но пре з по следните ня кол ко

17
м е с еца бе из пълнява л а и допълн ител ни поръчк и, за които т рябва ше да
пол учи възнагр аж дени е. Върху лявото й рамо с е тъмн ееш е и си нина —
един м ъж , който уж ст радаше от дископатия, я бе ха ло с а л здра ват а, когато
бе за бел яз а л, че тя го снима, докато той смен яше спу канат а гума на
автом обила си.
Гума, която всъщ но ст с амат а Мел бе спу сна ла.
А ко не с е смят аха си нини те, бе свършил а добра раб от а пре з
с едм ицат а.
За ж а ло ст обач е нещ ат а не бяха чак толкова про с ти.
Д ейв ид! Д е тето не й и злиза ше от глават а. О т опит а си в полици ят а
знае ше, че забърка н ли си лично, ни що не изли за. Ето че дотук с ам о бе
потвъ рдила това прав ило.
Б е обикол ила надлъж и шир кварт а л а на Роуз и бе раз пит а ла хорат а, с
които вече бе разго варяла и полиц ият а. И подобно на ченгет ат а, бе
пол учил а т ри разл ични опис ани я на автомобила, спрян пре з няколко къщ и
от бл ока на Роуз. Бе ше с е сдобил а и с четир и в заимно изключващ и с е
опис ания на ня как ъв “съмни телен тип”.
При те з и думи с е усмихн а. Съвс ем в ст ила на кримин а лнит е рома ни.
Отдав на с е бе убедил а, че ж ивотъ т не е ча к толкова вълнуващ, както
крим ки те. Р абот ат а на де тектива всъщно с т с е състо еше от камар и докл ади
и ф орм уляри, които си длъжен да пиш еш и попълва ш, от дълги ч асове,
когато скучае ш в спрян ат а кола и ча каш да с е случ и нещо, от бе зкр айни
тел е ф онни разговори с хора, които не жел аят да разговарят с теб. Или още
по-л ошо — които говорят пре ка ле но много, бе з да имат какво да ти каж ат.
Поня кога с е случваш е и да ти с е нахвърли някоя стокилогр ам ова
горил а, която направо ти из карва ангели те.
Мел не би замен ила това и срещу планин а от злато.
Ал а тя че сто с е пит а ше какъв сми съл има всичко, какъв сми съл има да
си вади ш хляба с работ а, която обича ш и з а която има ш дарба, при
пол оже ние че не си в съ стояние да помогнеш на при ятел кат а си. Мел
нямаш е много приятел и, че да подмин е с ле ка ръка Роуз и Ст ан. Те я бя ха
направ ил и по- богат а, като я бяха допусна л и до Д е йв ид. Бяха я приобщ ил и
към с ем ейс твото си, чувство, ко ето тя не бе изпи тва ла никога дотогава.
Б е готова да мине и пре з огъ ня, с амо и с амо да им върне Д ейв ид.
Метн а вст рани ф актурат а и в зе папкат а, която вече два ме с еца леже ше
върху пис а ли щето. Върху нея с четлив и букв и пи ше ше “Д ейв ид Мери к” и
беш е отчайващо тънка.
Мел разпол агаш е с вси чки отличи телни беле зи на момченцето — ръст,
тегл о и цвят на очи те. С отпечатъц ите от пръсти те и стъп а лат а му. Зна еше
кръв нат а му г рупа, помне ше ясно и мъничкат а т рапчин ка отляво на уст ат а.
В папкат а обаче не пи шеш е колко сладка бе т ази т рапчин ка, когато
Д ейв ид с е усмихваш е, колко звънлив бе смехът му, кол ко неж на бе
вл аж нат а му ус тица, допряна до буз ат а й з а целув ка. Н е пиш еше и ка к
красив и те му кафяв и очи грейва ха, когато го вдигнеш е в исоко над глават а
си.

18
 Тя съз нава ше колко пра зна с е чувства, колко тъж на и уплашен а. Точно
както знае ше, че дори и да ум нож и стократно те зи свои чувства, т е изобщо
не м ожеха да с е мерят с онова, ко ето Роуз изж ивяваш е вс еки час и миг.
Р азгърн а папкат а и из вади снимкат а на ше стм е с ечни я Д ейв ид,
правена в проф е сиона л но ателие с амо полов ин ме с ец, преди да го
отвл е кат. Момченц ето с пълн ите бу зки с е усмихваш е лъче зарно сре щу
ф отоапар ат а, ст исн а ло жълтото меч е, подарък от Мел, когато го бя ха
доне сл и в къщи от родилния дом. Ко сицат а му беш е започн а ла да с е
сгъстява и бе с цвет а на зре ещи ягоди.
— Ще те намерим, мъничкото ми. М ного скоро ще те намерим и ще те
върнем у дома. Кълна ти с е!
Тя побър за да скрие снимкат а. Бе длъж на да го стори, т а и за напред
да е в състояние да води раз следването спокой но и проф е с иона л но.
Н ямаше да помогне на Д ейв ид, ако роне ше сълзи на д снимкат а му, точно
както в ако при бегн еше до услуги те на яснов идец и екст рас енс с уст а на
пират и ст рахов и ти очи.
О, този мъж я драз неше неописуемо! И деше й да го фрас не по
с амодоволн ото ухилено лице. Сти сна зъби при споме на за глас а м у, в
който с е долавя ше едва забележ им ирлан дски ак цен т. И хл адно
в исоком ерие, о свен когато той бе ра зговарял с Роуз. С нея мъжъ т бе
приказва л неж но, в нимателно и невероят но търп еливо.
Д а, де, т а да й зама е глават а, ка за си ядно и пре скоч и купчинат а
тел е ф онни указатели, за да иде при хладилни ка до врат ат а, задръс тен с
чудов ищ ни коли че ст ва бе за лкохолн и напитк и, всички те натъ пка ни с
коф еин. Да й за мае глават а и да й вдъхне на деж да — нещо, ко ето няма ше
право да върши.
Д ейв ид ще ше да бъде намерен, а ла с логич нит е, ст арател но
прем исл е ни дейс тв ия на полиц ият а, а не от някакъв мошени к яснов идец и
екст рас е нс с ботуши за ше ст стот ин дол ара.
Мел тъкмо отп иваш е припряно от бутил кат а, когато същи те те зи
ботуши прекр ачи ха пра га на оф ис а. Тя не ка за нищо, с амо продълж и да
отп ива от бу тилкат а, както с е бе облег на ла на рамкат а на врат ат а, и
прониз а мъж а с ледено студ ени зеле ни очи. С ебасти ан затвор и врат ат а, на
която има ше т абел а “Д ет ективс ка агенция “Съдъ рланд ”, и с е огл еда
нехайно. Бе в иж да л и по- неугледни ка нтори. Както и по-лъс кав и. Сивото
м ет а л но пис а ли ще бе от бракуван ите до ст ав к и за армият а, бе ше удобно,
но и до ст а грозно. До стенат а, която плач еше за бояди сване, имаш е две
м ет а л ни ка нтонерк и. При паянтоват а масич ка с купч ини ст ари сп ис ания и
прогорен от ф асове плот с е мъдреха два стола, един ият с ярколил а ва
т апи церия, другия т — с избеляла щам пована дамас ка. Върху ст енат а от зад
бе окач ен акварел на за лива Монтъре й, който сто еше тук неум е ст но, като
изис кано облече на же на, отишл а на товарн ите докове. Кой знае защо, в
пом ещен ието уха еше на прол етн а ливада.
Той хвърли поглед зад Мел и в идя ма лка, невероя тно ра зхвърл яна
кухня. Н е с е сдърж а, пъхн а ръце в джобовете си и с е усмихна на младат а
жена. Тя отново отп и от бут илкат а, която държеш е с два пръст а.
— По раб от а ли си дошъл, Донова н?

19
 — Н амира ли ти с е още една бут илка от това?
Мел по стоя, по стоя, пък св и рамене, пре крач и повторно камарат а
тел е ф онни указатели и извади от хладилн ика още една бутил ка.
— Н ада ли си слязъл от своят а пла нина кол кото да пийне ш нещо
разхл ади телно.
— Н е съм дошъл з а това, а ла рядко отка звам бе за лкохолно. — Сл ед
като тя му подаде бутил кат а, С ебас тиа н я отвори. О гледа от глава до пети
м л адат а же на в те с ни дж ин си, охлуз ени ботуши, високо вдигнат а брадич ка
с чаров на т рапч инка по средат а и тъмно зелен и, изп ълнени с недоверие
очи. — Д не с изглеж д аш наист ина невероятно, Мери- Елън.
— Н е ме нарич ай т а ка!
С м ят аше да изрече думите про сто твърдо, а ла кой знае за що ги
изсъ ска пре з ст иснати зъб и.
— За що? Такова кра сиво ст аромодно име! — Той отме тна глава, за да
я подразн и. — Е, Мел може би т и приляг а повеч е.
— Какво иска ш, Донован ?
Я зв ителн ите пламъчет а в очите му помръкна ха.
— Д а намеря Д ейв ид Мерик.
О ще ма лко, и тя щеш е да с е хване на въдицат а — думите м у
прозвуча ха искре но и чи сто сърд ечно. Дръпна с е рязко на зад, с една на
крайч еца на пис а ли щето и с е в зря в С ебас тиа н.
— С ега, драги ми го сподин е, сме с амо двамат а. Бе зпредме тно е да
говорим с недомлъв ки. Н е с е бъркай в т а зи работ а! Склоних да прид руж а
Роуз, з ащото не успях да я разубедя, че няма смисъл да идва при теб, и
защ ото поне за ма лко това я п оуспокои. Н о мен не можеш да заблуд иш,
въпреки лъскав ия ти в ид т е знам що за стока си. “До ст атъчно е да м и
прати те двайс ет ач ка, и ще преобразя ж ивот а ви. Сре щу скромна сума ще
в и пом огна да забогатее те, да с е сдобие те с власт и да ст ан ете неот ра зим и
в л егл ото.” — Мел мах на с бутил кат а, с ет не отпи отново от не я. — Ти не
си от кокош кари те, не работиш на дреб но. По-скоро си от т иповет е, дето
с е тъпч ат съ с сь омга и с е н а ливат с шамп анско “Дом П еринь он”. Сигур но
си нат рупа л цяло състояние, като и зпада ш в т ранс на ме стопре стъпл ението
и уж “в иж да ш” уликит е. Н е е изключено от в реме на в реме и да ги
на л учк ваш, толкова по- добре за теб. О баче крив и с а ти смет ките, ако си
въобразява ш, че ще нама жеш от неща стието на Роуз и Ст ан и ще си
направ иш с аморе клама чре з нев ръст ното им момче нце!
Той не й обърна о собено в нима ние — пет пари не даваше ка кво си
м исл и за него това цапнато пре з уст ат а маце. И нтере сува ше го единстве но
Д ейв ид Мерик. Ала въпрек и това с тисн а по-силно бут илкат а меж ду
пръст ите си, а ког ато заговори, гласът му почт и не с е чуваше :
— Знач и си разбра ла що за стока съм, Съдърла нд?
— И ощ е как! — т ро сна с е тя. — Дай да не си губ им в ремето! А ко
см ят аш, че т рябва да ти платим, задето вчера си и зслуш а л Роу з, казвай
кол ко ис ка ш. Ще с е погр иж а да си полу чиш парит е.
И зве стно в реме С ебаст иан мълча. М ина му пре з ума, че никога
дотогава не му с е бе ис ка ло да удуши жена. А ко не с е смят а ше

20
братовчедка му Морга на. С ега обаче си предст ав и ка к стис ка дългото,
почернял о от слънцето вратле на Мел.
О ст ав и празн ат а до п олов ина бу тилка. Затър шува припряно по
разхвърл ян ото пис а ли ще и намери молив и лис т ха ртия.
— Какво прав иш ? — допит а Мел, когато той разч исти ма лко място и
с е зае да рисува.
— Ще ти нар исувам не що. Яв но си от хорат а, следващи при нцип а:
“О ко да в иди, ръ ка да пипне. ”
Тя с е намръщи, докато на блюдаваше как длант а му с е дв иж и с лекот а
по л ист а. О ткрай време зав иж даш е на хорат а, на които рисуването им иде
от ръки.
П ак от пи от бу тилкат а и си ка за, че това изобщо не я ин тере сува. Но
продъл ж и да гледа втораче но лицето, изни кващо изпод лин иите и
изв ив ки те, които рисува ше млади ят мъж .
Пряко волят а си с е наведе. Ус ети ня как меж ду другото, че С еба стиа н
м ирише ше на коне и кож а. Н а породис ти, добре гледа ни коне и сма зана
кож а. Погледът й бе привлечен от насит ено-пурпур ния цвя т на аметист а
върху кут рето му. Мел с е вторачи в не го, почти хип нот изир ана от н ачин а,
по който камъкът блещу каше в златнат а си обкова.
Р ъцете на худож ник, мин а й ня как меж ду другото пре з ума. Сил ни,
м ожещи и из тънч ени. П омисли си още, че сигурно с а и неж ни и с а
св икна л и да отваря т шамп анско и да ра зкопч ават копчет ат а върху же нски
дрехи.
— Ч е сто ми с е случва да пра вя и две те еднов ременно.
— Какво?
Д о ст а стъ пис ана, тя вдигна очи и в идя, ч е С ебаст иан бе спрял да
рисува. Сто еш е по-близо, отколкото й с е бе сторило преди, и я
набл юдаваш е.
— А, ни що! — з асмя с е той, ма кар и да с е ядо с а на с ебе си, че бе
прочел м ислит е й. П ро сто му бе ин тере сно защо Мел наблюдава ше т ака
съсредоточе но ръцете му. — П оняког а е за предпоч ит ане чове к да не
м исл и толкова в исоко. — Докато тя го гледаш е слис ана, С ебаст иан й в ръчи
скиц а. — Това е мъжът, отвля къл Д ейв ид.
И деше й да запокит и скицат а и да от прат и човека, който я бе
нарисува л. А ла и зпит а ня какво ст ранно чувс тво, ко ето я въз пря. Бе з да
каз ва нищо, отиде зад пис а л ището и отвори папкат а за Д ейв ид. В ът ре
имаш е т ри работни по рт рет а, направени в полици ят а. Взе един и го срав ни
с рисункат а на С ебас тиа н. Н егов ият бе зспор но бе по-подробе н.
Св ид етеля т не бе з абеля за л ма лкия белег с ф ормат а на букват а “с” под
л явото око и счуп ения преден зъб. Худож ни кът в пол ицият а не бе
възпроизв ел и пан иче ския изр аз. Като цяло обаче върху двет е рисун ки с е
в иж даше един и същи мъж — ф ормат а на лицето, разп оложен ието на
очите, чет ине ст ат а, вече оредяваща ко с а бяха еднакв и. Зн ачи С ебасти ан
имаш е свой чове к в полиц ият а, помисли си вбе с е на и с е помъчи да с е
успокои. Докопа л с е бе до копие на работния порт р ет и го бе пораз красил .
Мел м етна рисункат а върху пис а л ището и с една на ръж див ия стол, който
изс кърца, когато тя с е облегн а наз ад.

21
 — Защо нарисува точно тоз и мъж ?
— Защото в идях него. Кара ше кафяв автомобил марка “М ъркю ри”.
Модел о с емде с ет и т рет а-о с емде с ет и че твърт а година. С т апиц ирани в
бежово с еда лки. Ляват а задна е раздра на. Човек ът си пада по кънт ри
м узика. Във вс еки случай бе пусна л по радиото т акава музи ка, докато
от карва ше детето. Н а изток — про шепн а той и за миг очит е м у
пробл е сн аха като о ст рието на нож . — Н а ю гоизто к.
Един от св ид етели те също бе спомен а л за кафява кола. Била най-
обикнове на, но никога дотогава не бил я в иж да л, била спряна неда леч от
ж ил ището на Роуз.
Ал а Мел си напомни, че С ебасти ан е могъл да получ и и т а зи
инф ормац ия от поли цият а. И с ега й с е правеше на ин тере с е н, за да
спеч ел и довери ето й.
Ам и ако не бе т ака… А ко същ е ствува ше дори минима ле н ша нс…
— Лице и кола — рече уж бе зр азлич но младат а жена, а ла гласъ т й
пот реп ери изд айни че с ки. — А няма ли да ми каже ш името, адр е с а и
регист ра ционн ия номер на автомобила ?
— С теб, Съдърланд, т рудно с е изли за на глава.
Щеше да му ст ане ант ипат ичн а, ако той не в иж даше, не ус ещ аше
кол ко бе отчая на зар ади Д ейв ид.
— Н а карт а е з а ложен ж ивотъ т на едно дете.
— Момченц ето е в бе зопас но ст — допълни С ебаст иан. — Гриж ат с е
добре за него. М а лко е обър кано и плач е повече от оби кновено. Н о не с а
м у причи нили ни ка кво зло.
Мел ус ет и как дъхъ т й с еква. А ко не друго, й с е иска ше да повярва
поне в това.
— Само да си по смял да го кажеш на Роуз! — т ро сна с е тя. —
Направо щ е пол удее.
Той продълж и, бе з да й обръща в нима ние :
— М ъжът, който го е от влякъл, е бил уплаш ен. Завел го е при една
жена… на и зток. Тя е облякл а дет ето в рит анки и блузка на червени и бел и
райет а. Слож или с а го да с едне в колат а и с а му да ли връз ка пластмасов и
кл ючове, с които да си игр ае. П ътува ли с а много дълго, по сле с а
от с една л и в мот ел. О тпред има динозавър. Женат а е нахра нил а
мом че нцето, изкъп а ла го е, а когато то с е е разпла ка ло, го е гушн а ла и го е
присп а л а.
— К ъде? — поп ит а Мел.
— В Ют а — пон амръщи с е С еба стиа н. — Може би и в Аризона, обаче
по-вероятно в Ют а. Н а други я ден с а продълж или на ю гоизто к. Же нат а не
е упл ашен а. За не я това е най- обикнове на сделка. Влизат в унив ерс а л ен
мага зин… някъд е в Текс ас. Вът ре гъмж и от народ. Тя сяда на пе йка. Д о
нея с е на ст анява ня какъв мъж . О ст авя на пей кат а плик и от карва Д ейв ид с
бе беш кат а коли чка. Н а другия де н — пак съ щото. Д ейв ид е уморен от
пътуването и е ст ре с нат от толкова много непозн ати лица. И ска да с е
прибере у дома. О твеж дат го в ня каква къщ а. Голяма, зида на от камъ к, със
ст ари кич е ст и дървет а на двора. Н якъде в Ю га. М ай в Джордж ия. Д ават
мом че нцето на една же на, която го гушва и с е про сълзява, а ня как ъв м ъж

22
ги прегръ ща и двамат а. Там Д ейв ид си има ст ая с т апети на си ни
пл атноходки и ма лка механ ична върт ележ ка с цирков и ж ивотин ки над
креватчето. С ега го нари чат Ерик.
Мел бе пребледняла, когато си възвърна дар-словото:
— Н е ти вярвам…
— Знам, но дълбоко в с ебе си с е пит аш да ли пъ к да не ми повярва ш.
Забрав и какво ти е мнен ието за мен, Мел! Мисли за Д ейв ид!
— Точно това и правя! — Тя скочи от бю рото, с тисн а ла в ръка
скиц ат а. — Тога ва ми каж и ня какво име, дявол те в зел!
— Н има си въобра зяваш, че те зи не ща ст ават т ака? — сопна с е той. —
Ти пит аш, а з от говарям. Това е и зкуство, а не телев и зионно състе зани е.
Мел пак запоки ти рисун кат а върху пис а лищ ето.
— И зкус тво, няма що!
— Ч уй ме! — М ладият мъж стовари длани върху пис а лището тол кова
сил но, че тя подскочи. — Ц ели т ри с едмици бях в Чикаго и в съзн анието
м и непре късн ато с е въртяха картин и ка к едно чудов и ще разф асова хора на
ма л ки парченц а. Ус ещах за доволств ото му. П рилож их вси чко, на ко ето съм
спо со бен, хвърлих всичк и сили, които при теж авам, с амо и с амо да го
откр ия, преди да го е сторил отново. А ко в нашия случ ай ти с е ст рува, че
не раб отя до ст атъ чно бър зо, Съдърлан д, съж а лявам, но това е
пол оже нието.
Мел от стъп и назад. Н е защ ото с е уплаш и от в не запния му изблик на
гняв . А защ ото съгледа върху лицето му не що, следа от уморат а и уж ас а,
които бе изж ивял.
— Д обре — въздъхн а тя теж ко. — А з обаче не вярвам в е скт рас ен си,
яснов идци, ве щици и разн и карако ндж ули, дето с е промъкват по късн а
доба.
С ебасти ан нев олно с е усмихн а.
— Н якой ден не е зле да те запозн ая с родни ните си.
— О баче — продълж и Мел, сякаш той не й бе ка за л ни що — съм
готова на всич ко. А ко това ще помогне да върнем Д ейв ид, нямам ни що
прот ив да погад аем и на оне зи дъсчици с из пис ана върху тях аз бука. — Тя
отново в зе рисункат а. — Вече знам лицето. Ще започна оттук.
— Ще започн ем отту к!
О ще преди да бе възропт а ла, из звъня теле ф онът.
— Д е тектив ска аген ция “Съдърл анд”. Да, аз съм, Мел. Какво ст ава
при те б, Р ико?
С ебасти ан забеляза как тя с е съсредоточ ава и устни те й с е разтя гат в
нещо като усмив ка. Бож ичко, беш е крас ива, о съ зна той няка к из нена дан и
подразне н.
— Може ш да разч ит аш на мен, мой човек! — Мел си зап ис а нещо с
припрян неч етлив поч ерк. — Да, з нам къд е с е намира. Ст ига си с е
прите снява л, де! Н икога пре з ж ивот а си не съм чува л а за теб, камо ли пък
да съм в иж да ла преле с тнат а ти мут ра. Ще ти о ст авя пари те в “О 'Р айл и”.
— Тя замълча, по сле прихна. — Гладна кокошка про со сънува, драги!
Когато о ст ав и т еле ф оннат а слуш а лка, С ебасти ан ус ещ аше как от нея
направо ст руи превъз буда.

23
 — Я с е пораз ходи, Донован. Имам ма лко работ а.
— Ще дойда с теб — изрече той импулсив но и веднага съж а ли.
С игурно ще ше да с е отка же, ако Мел не бе ре агира ла тол кова
присм ехулно. Тя па к с е из смя.
— С лушай, приятел че, това тук не ти е заб авачниц а. Н ямам нуж д а от
изл и шен багаж !
— П редстои ни да раб отим заедно — надявам с е, за крат ко. Знам на
какво съм спо со бен аз, Съдъ рланд. Но не съм наяс но за какво те бива теб.
Н ека в идя как дейст ваш.
— Знач и ти с е иска дейс тв ие — к имна Мел бав но. — Е, ха йде, от м ен
да м ине, щом толкова настояваш. Чака й тук. П ърво т рябва да с е
преобл е ка.

ТРЕТА ГЛА ВА

Д а, наис тин а с е бе преоблякла, помисли си С ебаст иан след по- ма л ко

от де с ет мину ти, но женат а, която с е появ и от със едното помеще ние в
тикве ножълт а кожена пола, дълга на й-много педя- педя и не що, няма ше
нищо общо с момичето, ко ето преди ма лко го бе о ст ав ило с ам в ст аят а.
К ракат а й бяха направо невероя тни.
Б еше направ ила не що и с лицето си. О чите й из глеж даха огромни и
бл яскав и. Уст ат а й бе тъмна и лъскава. Ко с ат а й също бе промен ена — за
разл и ка от преди, когато бе сре с ан а надве-нат ри, с ега бе тупирана и
разрош ена, сяка ш же нат а току-що бе ст ана л а от сън и изгар яше от
жел ан ие отново да с е пъхне в леглото.
О т ушит е й в ися ха две лъскав и златн и топки, стиг ащи почти до
в питото черно с ако. Толкова в пито, помисли си той, че вс еки мъж , ст ига
да не е в кома, ще с е до с ет и ка к под него няма нищо о свен же на.
С ЕКС! Думат а изн икна в съзна нието му, из пис ана с огромни дебел и
букв и. Необу здан, разю здан и ле снодо с тъпе н с екс.
Б еше сигур ен, че ще подметн е нещо язв ит елно или грубо и
м ногозн ачи телно. Ала от уст ат а му изле зе друго:
— К ъде смят а ш да ходи ш в този в ид?
— Какво толкова му има на в ида ми? — вдига Мел изпис а на веж да.
С ебасти ан махн а с ръка и с е помъч и да откъс не поглед от кра кат а й.
— Прили чаш на…
— А ха! — Тя с е усмихна с амодоволно и с е завъртя сладо ст ра стно. —
Това м и е работ ното обле кло. Д ей ства бе зот казно. Н а повечето мъже им е
бе зра зл ично да ли си хуб ава или не, с тига да раз голи ш повечко кож а, а
о ст ана л ат а да покр иеш с не що в пито.
Той поклати глава. Н е му бе ше до това, да раз шиф рова подобн и
изявл е ния.
— Защо си с е издо кара ла т ака ?
— О ръдие на т руд а, Д онован! — Мел наме сти върху рамото си
огром нат а дамска чант а. В нея но с еше друго оръди е на т руда. — Ако ще
идваш с мен, да т ръгваме! По пътя ще ти обясня всичко.

24
 С ега С ебас тиа н долов и, че от нея с е и злъчва не вълнени е, а пъл н а
м обил иза ция. Докато тя с е качваш е в колат а — и, о Боже, п олат а й с е
вдигна още два- т ри с ант имет ра нагор е, той почувс тва, че младат а жен а
направо изг аряш е от нетър пени е да с е в пусн е в дейс тв ие. Точно както
други те жени изгаря ха от не търпе ние да т ръгнат по маг ази ните
Мел обач е не прилича ше на жен ите, които бе срещ а л дотогава.
— С лушай с ега за какво ст ава дума — поде тя, след като С ебасти ан с е
наст ан и на с еда лкат а до не я.
Мл адат а жен а в зе на пълна скоро ст завоя и подкара бъ р зо и вещо,
точно както обяс нява ше на спът ника си своят а задача. О т ме с ец и
пол ов ина били извър шени множе с тво обири вс е на елект рони ка —
тел ев из ионни приемн ици, в идеоплейъри, стер еоуредби. Повечето
потър пев ши били за ст раховани в “А ндърра йтърс ”. П олицият а раз полаг а л а
с някои улики, но вс е удряла на камък. И поне же ще тите в отделни те
сл учаи не възли за ли на повеч е от стот ина- две ст а долара, ченгет ат а не
см ят а л и разследването за кой зна е колко важ но.
— “А ндъррай търс” е заст ра хователно друже ство средна ръка —
от бел яз а Мел, докато профучава ше на жълт а светлин а. — Ше ф овете м у не
си ум ир ат от удов олств ие, задето им с е на лаг а да и зплащ ат тол кова
заст ра хов ки. Ето защо ме наеха преди няколко с едмици.
— Трябва да з акар аш колат а на ремонт — вмет на той, ког ато
дв игател я т и зт рополи.
— А ха. Та с е пораз търсих и какво, мислиш, откр их? Д вама
хубо с тни ци продават тел ев изори и друг а апаратура направо от няка къв
фургон. Е, не с а чак толкова на гли, т а да го правя т тук. Ходят в Са ли нас
ил и С ол едад.
— И как ги наду ши?
Тя м у с е усмихна благо-благо.
— С много обика ля не, Донован. Само да знае ш колко километ ри съм
навъртял а!
Кол кото и да с е мъче ше да не го прав и, С ебас тиан па к не с е сдърж а и
погл една дълги те й, загор ели от слънц ето бедра.
— А, си гурно!
— Н акрая с е добрах до това прия телче, дето ми звънна. Н а някол ко
пъти си е има л в зима не-дава не с полиц ият а, т а е до ст а напла шен. Обаче
кой зн ае з ащо, му ст а нах симп ати чна. Вероятно з ащото съм час тен
детект ив . И ма до ст а по знат и — допълни Мел, — с които е извършва л
кражб и с в злом, общо-в зето, кокошкарска работ а.
— Н яма що, с добри прия тели си с е сдуш ила!
— Д а, де, направо съм си от ж ивял а с тях — отбел яза тя с при см ех в
гл ас а. — Та той ми дава инф ормаци я, а аз — по някоя и друга банк нот а.
Така поне не ходи да разбива ч уж ди апарт аме нти. Н авърт а с е по докове те,
дето норма ле н чове к няма да иде за ни що на свет а. Там има едно
заведени е, където снощи с е отб ил уж за ма лко. Сре щна л ня какъв свой ст ар
позна йни к, който веч е бил пи йна л и почна л да го черпи на пора зия. Моят
прият ел много оби ча да го черпя т. Започн а ли да откров енич ат, както че сто
ст ава, ако си пийн а л, и с е разбр а ло, ч е онзи, други ят, с е е опар ичил ,

25
понеже току-що бил плас ира л цял камион краде на апаратура. И на л и
покрай а лкохола били ст ан а ли първ и прият ели, онзи отв ел моя човек в
заднат а час т на заведени ето, където има ло скла д. И с ка кво според теб бил
натъп кан той?
— С краден а апаратура.
— Бър зо схваща ш, Донова н! — подсмихн а с е разве с ел ена младат а
жена.
— Защо тогава не с е обадиш на че нгет ат а?
— Те зи нехранима йков ци може и да не с а от на й-едрите риби, а ла съм
ги сп ипа ла аз — з асмя с е па к Мел и прев ключи скоро стт а. — А з!
— С игурно ти е мин ава ло пре з ума… че едва ли щ е ни по срещ нат с
хл яб и сол.
— Н е бери гриж а з а това, Донован. Ще те па зя. А с ега слуша й какво
искам от теб.

Когато след няколко минути спря ха пред заведението, С ебаст иан вече
бе наясно с плана на дей ств ие. Н е че му допад аше о собе но. Н а ли си бе
прете нцио зен, погледна под веж ди нискат а сград а бе з прозорци.
Б еше от блъсква ща, но той ре ши, че повечето заведе ния изгл еж дат
т ака на днев на светли на. А ла из пит а чувството, че т аз и кръчма си е
отбл ъс ква ща и по сред нощ. Бе ше из зида на от тухли от пре сована сгур,
които някой предприемч ив ентусиа ст бе боядис а л в зел ено. Боят а — до ст а
гнус ен отт енък, с е бе олю щ ила и на много ме ст а изпод нея с е по казваше
сиват а стен а, точно както под лю ще щ с е ст ру пей с е белее беле зн ика ват а
кож а.
О ще бе ше обедно в реме, но въпрек и това на покри тия с чакъл парки нг
вече бяха спр ели де с е тина коли. Мел пусна ключове те в чант ат а си и с е
см ръщи на С ебаст иан.
— О пит ай с е да изглеж да ш по- ма лко…
— Ч овешки ли? — подс каза й той.
“И зис кан” бе думат а, изни кна ла в съ знан ието й, а ла за нищо на свет а
не би я изре кла на глас.
— Д а не изглеж д аш т ака, ся ка ш идваш от сн имки за моден ж урна л . И ,
за Б ога, не поръ чвай бяло в ино.
— Ще с е въздърж а.
— Гледай какво правя аз и всичко ще е наред.
С м радт а в заведени ето го уд ари още щом тя отвори в рат ат а. В ът ре
вонеше на ци гари, на бира и пот. О ткъм музи ка лн ат а кутия с е но с еха
огл ушит елни звуци. С ебаст иан имаше до ст а екл ектич ни музи ка л н и
вкусове, но въпре ки това си помисли, че нада ли щ е издърж и дълго на
подобна данд ания.
К рай барплот а бя ха насяд а ли мъже — от оне зи с издути те бице пси,
нашар ени с т атуиров ки, глав но изображени я на змии и чере пи, които яв но
бяха на о собена почит сред клиен телат а на заведе нието. Че тирима мазн и
типове игр аеха билярд. Н екол цина вдигн аха очи и изгледа ха С ебасти ан
пре зрит елно и с амона деяно, а Мел — с повече сим пати и.

26
 Той долов и накъс ан и мисли — не му бе о собе но слож но, пон еже
ко е ф ицие нтъ т на интелиге нтно ст на по стоянни те по с ет ители тук не бе от
най- висо ките. Устни те му пот р епери ха. И пре з ум не му бе минава ло, че
една жен а може да бъде опис а на по толкова много нач ини.
В ъпро снат а жен а — предст ав ит елкит е на неж ния пол в заведен ието
бяха общо т ри — отиде с наперен а стъ пка при бар плот а и с е наме с ти с
къс ат а си кожен а поли чка на в исок ия стол. Голямат а й, напле скана с
черв ил о уст а с е изду похотливо.
— А ко не друго, можеш поне да ми поръча ш една бира — реч е тя на
С ебасти ан за дъха но и кокетно, с ко ето до ст а го с тъпис а.
Присв и з а миг очи, з а да го предупреди, и той си спомни каква рол я
м у бе от реде на.
— С лушай, коте нце, нямам ни каква в ина.
Коте нце ли? Мел пре ст ана да върти очи.
— Д а, де, то о ст ава ше да имаш! М ястото ти в службат а изст ива, и не
си в иновен. Губиш стот ачка на покер, и па к не си в иновен. Я дай една
бира! — пров ик на с е тя към барман а и кръсто с а преле стн ите си дъл ги
крака.
С ебасти ан запри стъпва уж смутено, по сле вдигн а два пръ ст а и с е
нам е с ти на стола до нея.
— О бясних т и вече… Н а ли ти каз ах, че онзи пикль о в службат а м е е
в зел на муш ка? Сти га си ми опява л а.
Мел изсумтя, когато барманъ т стовари с т рясък пред тях двете ха л би
бира. Щом С ебаст иан с е пре с егна към зад ния си джоб, й хрумна, че
портф е йлът му си гурно ст рува кол кото вси чкия а лкохол, поръча н от
по стоянни те кли ент и на заведението. И е натъп кан с пачки зел ен и
банкн от и и с няколко лъскав и златни кредитн и ка рт и.
Тя му изсъс ка. Той я раз бра момент а лно — нещо, ко ето по- късно
щеш е да й предо ст ав и храна за размисъл. Поколеба с е и отпу сна ръка.
— П ак ли си о ст ана л бе з це нт? — подметна Мел присмехулно. —
Ст рахотно, няма що! — С очев идно нежел ание брък на в дамскат а си чант а
и извади две опърпа ни банк нот и от един долар. — С теб управ ия ням а,
Х ари.
Х ари ли? С ебас тиан с е свъси — изобщо не пре играва ше.
— Тия дни ще с е опарич а. Спеч елих от тотото.
— Д а, де! Н аправо няма да си з нае ш пари те!
Тя м у обърна гръб, отп и от ха лбат а бира и огледа заведени ето. Р ико й
бе опис а л мъж а. Само з а минут а-две от кри човека, когото прият елят на
Р ико бе нарекъл Еди. Според позн атия на Р ико, Еди бил голям че шит.
Занима ва л с е глав но с пласира нето на краден ите вещи. И си пада л жен кар.
Мел преме тна крак връз крак в т акт с музикат а и направ и всичко
възм ож но да привлече в нима нието на Еди. Усмихна с е кокет но, вс е едно
м у ка зва ше: “Е й, ти, едрия! Ц ял ж ивот съм търсила мъж като теб!”
С ебасти ан обаче, който вече с е бе вж ивял до ст ат ъчно в на ложенат а от нея
игра, че да с е и знен адва, веднаг а разбр а ка кво всъщ но ст мисли тя за Еди
— че е плеш ив де белак и негодн ик. О бърна с е да го поразгледа. Ед и

27
наис тина бе плешив , а ла под тен ис-фланел кат а бе з ръкав и о свен тлъсти ни
с е в иж даха и на ле ти мускули.
— С лушай, сладурче — под зе той и слож и ръка върху рамото на Мел .
Тя обаче ведна га с е дръп на.
— Д о гуша ми е дошло от оправданият а ти, Х ари. Вси чко е ясно —
нямаш пу кнат це нт, проигр аваш на комар пари те ми. Н е можеш да
нам ери ш дори петд е с ет долара, з а да оправ и ш тел ев изора. А знае ш кол ко
обичам шоупрогр амит е.
— Гледаш пре ка ле но много телев из ия.
— Я с е раз кара й! — т ро сна с е Мел ядно и с е извърна с лице към него.
— Д о среднощ с е скъ свам от раб от а, обика лям като не норма лн а да в зим ам
поръчк ите, а ти си с една л да ми натяква ш, зад ето си по зволявам да
по с едн а пред телев изора, да си вдигна кра кат а и да погледам. Не ти ст рува
нищо.
— Как да не ми ст рува, ами тия петде с е т долара ?
Тя го блъсна и сле зе от стол а.
— И згуби два пъ ти повече на карти, при това ча ст от пар ите бяха м ои.
— Сти га си ми опява л а, де! — С ебас тиан с е вж ивява ше вс е повече в
рол ят а си и едва ли не й с е насл аж дава ше, вероятно за щото помнеш е как
Мел го бе инст руктира л а да с е държ и по-грубичко с нея. — Само това
знае ш, да врън каш за щяло и не щяло!
С грабчи я за ръкат а, т ака че да го в идят вси чки. Тя отмет на глава и
очите й пробле с наха предизв икателно. И … може би с екс апилно? О , да,
м ного с екс апилно. Мел присв и похотливо устн и и той насма лко да с е
издаде, че разигра ва те ат ро. Тя з абеля за за миг в очи те му не що м ного
м ощно. Н а гъ рлото й з ас една буц а, сърцето й за бум ка като обе зумяло.
— Пре ст ани да ми дава ш акъл! — разтър си я С ебас тиа н за рамене те
хем да привл ече в ниманието, хем да дойде на с ебе си. — Щом не ти
харе с ва, прав т и път!
— Пусн и ме! — и зпис ка Мел с т репе рлив глас. Няма ше как, т рябва ше
да го направ и. — Каз ах ти какво ще ст ан е, ако по смееш да ме уд ариш с ам о
още веднъж .
Д а я удар ел ли? Бож ичко!
— Х айде, раз кара й с е оттук, Крис тъл.
Той я з аблъска към врат ат а, но съгледа пред с ебе си едра гръд с пот на
тени с-фл анел ка, на която пише ше, че собс твени кът й “не си поплю ва”.
— Момич ето ти каза да го о ст ав иш на мира.
С ебасти ан вдигна очи към широ кат а усмив ка на Еди. До него Мел
сум теш е, наис тина ядо с ан а. С надеж д ат а да ус ет и под ноз ете си твърд а
почва, С ебас тиа н ст ан а от стола, за да погледне онз и бабаи т в очит е.
— Гледай си работ ат а!
Еди го цапардо с а и го запрати па к на стола. С ебасти ан бе сигур ен, че
още годин и наред щ е ус еща върху гърди те си удар а от пе с тни ка му, който
прил ич аше на чук.
— И скаш ли, котенц е, да го изведа навън и да му раз каж а играт а?
Тя избърс а мигли и като че с е з амисли. Двоуми с е до ст атъчно дъл го,
т а С ебасти ан да плув не в пот.

28
 — Н е — отвърна накра я и отпусн а разт репер ана длан върху ръкат а на
Еди. — Н е си ст рува. — С етне с е усмих на и извърна преливащо от възхит а
л ице към едрия като канара мъж . — Уж асно си мил. На тоя свя т вече не
о ст ана ха кава лери, на които едно момич е да разчит а.
— За що не с еднеш на моят а мас а? — покан и я Еди и я прегърн а пре з
кръст а с кит ка, дебела колкото дънер а на дърво. — Ще те почерпя едно, да
ти ол екне на душ ат а.
— А ма ти си бил върхът!
Мел заподскача до него. Вж ивял с е докрай в ролят а си, С еба стиа н уж
понеч и да ги по следва. Ед иния т от мъже те край мас ат а за биля рд с е ухил и
и удар и няколко път и с щ екат а по длант а си, за да го предупреди да
кротува. Ще, не ще, С ебаст иан с е св и край барплот а и обхва на с ръце
ха л бат а бира.

Мел го на кара да ча ка цял час и полов ина. Той не можеш е дори да си

поръча втора бир а, бе з да наруш и прикри тието си, и т рябваше да търп и
кръв ниш кит е погледи, които му хвърля ше барманъ т, зад ето пие ше ся каш
цял а вечно с т дват а пръст а бира, о ст ан а ли в ха лбат а, и заме зваш е с ам о с
ф ъстъци.
В сичко това вече започва ше да му вт ръсва. В предст ав ите м у за
прият но пре карано в реме не вли заш е да с еди в смрадлива кръчма и да
гл еда как някакъв бабаи т сва ля женат а, с която бе дошъл. П ък дори и да не
бе ем оцион а лно обвър за н с не я. А тя да с е кискаше доне майкъ де щас тл иво
вс е ки път, когато онзи т ип прокарваше огромни длани по бедрат а й.
Засл уж аваше С ебасти ан да я заре же на произв ола на съдбат а, да изле зе от
заведени ето и да си хване т акси.
Кол кото до с амат а Мел, тя смят а ше, че всич ко върв и по вода. С ър
Еди, както го нарича ше за огромно негово удоволс тв ие, с е напиваше
бав но, но си гурно, бе з обач е да с е оли ва — про сто с е разнеж ваше и
ст аваш е по-уя зв им. А и по-бъбрив . М ъжет е много обичат да с е перчат пред
жена, готова да ги слуша, о со бено пък ако с а почерпе ни.
Той сподели, че бил извад ил ст рахоте н късме т и с е бил опарич ил , и
попит а Мел да ли не ис ка да сподели с не го щас тието му. Тя не чака да я
м ол ят дълго. Е, след ча с-два т рябва ло да ходи на работ а и смян ат а й
свършва ла чак в един, ама по сле…
С лед като го умило с тив и до ст атъч но, му разпр ав и
сърцера здирателнат а си истори я. Ка к те с Х ари ж ивеели заедно вече бл изо
пол ов ин годин а. Ка к той бил голям пра хо сни к и веч но няма л пари, как не
й дава л да с е поза бавлява. Н е че тя ис ка ла кой зн ае какво. Само ня коя и
друга дре шка и да с е по см ее на воля. А с ега вече било същи нски уж а с,
понеже и т елев изорът с е бил пов редил. Била спе стил а ма лко пари да си
купи в идео, т а докато е на работ а, да записва шоупрогр амите, а ето че
прием ни кът бил гръмна л. И з а капак Х ари бил профука л парит е — и
негов ит е, и не йни те, на комар, т а с ега няма ли и петд е с ет долара, з а да
поправя т тел ев изора.
— Умир ам си да гледам телев и зия — допъл ни Мел и завъ ртя в дл ани
вторат а ха лб а бира. Еди вече бе подкара л с едмат а. — Шоупрограм ите с а

29
сл едобед, вси чки же ни с а обл еч ени ст ра хот но. Слож ат ли ме днев на см яна,
ги из тървавам и губя ни шкат а. И знае ш ли… — Тя с е наведе свойски, т ака
че гъ рдит е й опря ха в ки ткат а на Ед и. — А ми лю бов ни те сц ени в
с ериа л ит е! Уж а сно с е възбуж дам, като ги гледам….
Еди з агледа ка к про карва е зик по устни те си — чувстваше с е на
с едм ото не бе.
— Н ада ли е чак толкова прия тно да ги гледаш с ама.
— Е, по-ве с ело ще е, ако някой ми прав и компания… — погледна го
т ака, сяка ш му ка зва ше, че той е единс твени ят, който го засл уж ава. —
Д руго щеш е да си е, ако телев изоръ т работе ше. О бичам да го правя днев но
врем е, разбир аш ли. Всичк и с а на работ а или паз ар, а т и си в… леглото —
изт ан ани ка младат а жена и прокара пръ ст по ръба на ха лбат а.
— Е, с ега е днев но в реме.
— А ха. Само дето нямам телев изор — из кикоти с е Мел, като да бе
чул а гол яма смеш ка.
— С игурно ще съм в състояни е да ти помогна, кот енце.
Тя с е ококори, с етн е сведе све нливо мигли.
— Уж а сно мил си, Ед и. Ала не мога да приема от теб петде с ет дол ара.
Н е съм падн а ла ча к толкова ниско.
— За що да с е охарчваш за ремонт а на ст ар тел ев изор, когато може ш
да има ш нов ?
— Така ли! — изсумтя Мел в ха лбат а. — С ега може би ще ми кажеш,
че щ е м и купиш и диама нте на огъ рлица?
— Ч ак з а огърли ца нямам пари, но едно телев изорч е ми е по джоба.
— А ма бе з ма йт ап? — погледна го тя невярващо и отпу сна длан върху
кол ян ото му.
Еди с е и зпъч и.
— По една случайно ст с е занимавам с телев изори.
— Продава ш ли ги ? — М ладат а же на пон аведе глава и зам и га
възхите но. — Взимаш ме на подбив .
— Д а, в зимам т е, ама не на подбив — намигн а й баба итъ т.
Мел прихн а в звучен смях.
— Голям образ си, сър Еди! — П ак отпи от бират а и въздъх на
повторно. — Ц ена няма ше да имаш, ако не ми с е подиграваше. Про сто не
знам как ще т и с е от платя, ако ми намери ш телев изор.
М ъжът с е доближ и още повече до нея и я лъхна на бира и цигари.
— Е, не е чак толкова слож но да ми с е отблагодари ш.
Тя с е прити сна до него, допря устн и до ухото му и пошу шна нещо, от
ко ето изтън чен ият С ебас тиа н сигур но ще ше да изт ръпн е. Задъ хан, Еди
гав рътна о ст атъ ка от бират а и я сгр абчи за кит кат а.
— Ела, сладур ано! И скам да ти покаж а нещо.
Мел го по следва, бе з да си прав и т руда да поглеж да към С ебас тиан.
И скрено с е надява ше, че Еди наи стин а ще й покаже телев из ионен
прием ни к.
— Къде отиваме ? — попит а го, докато я воде ше към дъното на
сградат а.

30
 — В моя оф ис, пилен це — нами гна й той лукаво. — Ние с м оя
съдруж ник работ им тук.
Преведе я пре з купч ини те счупени бу тилк и, боклуци и чакъл до
със еднат а бето нна по ст ройка, вероятно два път и по-ма л ка от заведе нието.
Почу ка т ри пъти на в рат ат а и му отвори слаб ичък младеж на двайс ети на
години с очила с рогов и рамки — държеше те ф тер с дървена подлож ка.
— Какво има, Еди ?
— Момич ето търси телев изор… — П регърн а я пре з раменет е и я
прити сна до с ебе си. — Крист ъл, това е Боби.
— П рият но ми е! — и зпелт ечи дру гият и отм етн а глава. — Слуша й,
Еди, т ая работ а не ми харе сва. Ф ранк ще побе сне е.
— Н а ли сме съдруж ниц и, какво има да бе с нее! — т ро сна с е Еди и
вл е зе т ромаво вът ре.
Мел въздъхна — бе уцел ила право в де с е ткат а!
Фл уоре сцен тни те лампи върху т авана о светява ха праз нит е, приличн и
на очи екран и на де с етин а телев изора. До тях с е мъдреха в идеоплей ъри,
стере оуредби и декове. Колкото за цвя т тук-т ам с е мярка ха и усилват ел и,
персон а л ни компют ри, теле ф онни с екрет ари и една с амот на микровъл нова
печ ка.
— М а ле! — ахна тя и пле сн а с ръце. — А ма че преле ст! Вс е едно см е
в ис тин ски магаз ин!
Еди, който с е олюлява ше едва з абележ имо, намигна с амоувер ено на
прите снен ия Боби.
— Н ие сме нещо като до ст авчици. Ту к всъщно с т не продавам е на
дребно. Това ни е склад. Х айде, пора зходи с е, ра згледай!
В с е т ака вж ивяла с е в ролят а си, Мел отиде при т елев изорите и
прокар а пръс ти по екрани те им, сяка ш бяха па лт а от норка.
— Ф ранк щ е с е разфучи — из със ка Боби.
— Е, не е задълж и телно да узнава, че сме идва л и. Н а ли т ака, Боби?
Б оби, на ли си беше до ст а по-дре бен, с амо кимна.
— Д а, де! А ма не биваш е да я водиш.
— Н аш човек е. Ст ра хотни крака и ум колкото на пат ка. Ще й бут на
едно тел ев изорче, по сле тя щ е бу тне на мен. — М ина покрай Боби, за да
отид е при нея. — Х аре с а ли си няко й,сладурч е?
— В сичк ите с а бонбон. Ама наист ина ли мога да си в зема един?
— Р азбира с е — стис на я той свойски. — Ще на карам онова
прият ел че, Боби, да го в пи ше като изгърм ял. Н е е кой знае ка ква
ф ил о соф ия.
— А ма бе з майт ап? — Мел отмет на глава и с е отда л еча, за да бръкн е
в дам скат а си чант а. — Н аисти на си върхът, Еди. О баче мен ако пит а ш, не
тел ев изорът, а ти си из гърмял.
И звади пистолет а т рийс ет и о сми ка либър.
— Ч енге! — поч ти и зкре щя Боби, а Еди с е свъси умисле но.
— Я кротувай, Боби — нареди тя на младеж а, който понечи да с е
изм ъкне пре з в рат ат а. — С едни и бе з глупо с ти. Ей т ам, на пода. В ърху
ръцет е си, чу ли?

31
 — Куч ка! — т ро сн а с е вс е т а ка замисл ено Еди и Мел заст ан а нащре к.
— Трябваше да наду ша, че си ч енге.
— Ч ас тно — уточн и тя. — Сигурно затова не си ус етил. А с ега да
изл е зем , Еди — махн а Мел с пистолет а.
— Може и да си въоръжена, но за нищо на свет а няма да с е о ст авя да
м е спип а же на.
Той й с е нахвърли. Тя нямаше намерен ие да ст реля по не го. Всъщ но ст
Еди си бе ше ни що и ника къв дребе н обирдж ия и не го з аслуж аваше.
Мл адат а жена с е дръпна рязко на ляво, разч ит айк и на бър зи нат а и
подв иж но стт а си, а също и на това, че мъжът бе замаян от бират а. Еди с е
про сна с глават а напред върху един от т елев изио нни те приемни ци. Мел не
бе сигур на кой е по бедителя т. Ала екр анът с е пукна като яй це и Еди с е
ст ропол и на пода.
От з ад с е чу ня как ъв звук. Тя с е обърна и в идя ка к С ебаст иан бе
стис на л с ръка Боби за гъ рлото. О т бол кат а младежът из търва чу ка, който
яв но с е бе канил да стовари върху глават а й.
— Н ада ли е от о со бено значени е, но не ми спомена, че си въоръжена
— процеди пре з зъби С ебас тиан, докато Боби с е свлича ше като чува л на
цим ентов ия под.
— Н е очаквах, че щ е с е на лож и да вадя оръж ието. А ма на ли уж си
яснов идец ?
Той вдигн а чука и уд ари лек ичко с него по длант а си.
— Д обре с а поработили тия келеш и. Я звънни на п олицият а, а а з ще
ги нагл еж дам.
— Д обре — съглас и с е Мел.
С ебасти ан изобщо не очаква ше да му е благодарна, з адето я бе
отърва л от сът ре с ени е на мозъка, че и от по- с ериозни не ща. М ладат а жена
изл е зе и зат ръ шна врат ат а.

С лед около час сто е ше на няколко крач ки от не я и я гледаш е ка к е

с една л а върху баг аж ника на колат а си. Тя обясняваше надълго и наш ироко
какво с е бе случило на един до ст а кис ел следовател от п олицият а.
С ебасти ан си спомни, ч е с е ка зва Хавърман. Беше с е срещ а л един-два пъти
с него. Н асочи в нимани ето си от ченгето към младат а жена. Беш е сва л ил а
обици те и от в реме на в реме раз търква ше ме с е ст ат а ча ст на уши те си. Б е
изт рил а грима с харт иена с а лф ет ка. Уст ат а й бе з черв ило и е с те с твено
рум е ните ст рани бяха в рязък конт ра ст с огромните очи и почерне нит е с
м ного аркан сил мигли. Да ли беш е хубава, запит а с е той. Н е хубава, а
направо ст рахотн а на т ази светлин а, пада ща под този ъгъл. Може би на
друго о светлен ие ще ше пак да му с е стори про сто привл екателна.
В това с е крие ше ня как ва ст ран на, вдъхва ща т ревога магия.
Но С ебас тиан си напомни, че не го ин тере сува как изглеж да Мел. О ще
повече, че й бе ше много ядо с ан. Беше го забър ка ла в т ази гнусн а история.
Н ямаше зн аче ние, че с ам бе пожела л да я придруж и. След като го бе
сторил , тя му бе на лож ила прав ила, които, както бе има л до ст атъ чно в рем е
да уст анов и, не му допад аха ника к.

32
 Б еше влязла в склада с онзи едър като канар а нехранимай ко. И бе
въоръжена. И то не с дет с ко пистоле тче, а с проф е сион а лно оръж ие. И
какво, интер е сно, щеше да прав и, ако й с е бе на лож ило да го из полз ва?
— Ти си има ш своите и зточниц и, аз — моит е — обясн и Мел на
Х авърма н. — П опаднах на следа. И ги спип ах, лейт енан т.
— Каж и кой те насочи към скл ада, Съдъ рланд — настоя той. За не го
това бе принци пен въпро с.
В кра я на краищат а беш е полица й, исти нски п олицай, а не ня какъв
час тен детектив . Н а всичкото отгор е Съдърла нд бе ше и жена.
— Н е съм длъж на да ти съоб щавам — от с ече тя и ус тни те й
пот реп наха, понеже бе вдъхнове на от преле стнат а си мисъл. — А ма на л и
си м и при ятел, вс е пак ще ти каж а. Той — по соч и Мел с па ле ц към
С ебасти ан.
— С ъдърланд… — понечи да възр ази младежът.
— Е, ка кво толкова съм ка за ла, Донован! — Тоз и път тя с е засм я и
той също с е разве с ели от ш егат а й. — Това е лейте нан т Х авърман.
— Поз наваме с е.
— Да, разбир а с е! — С ега Х авърман бе не с амо зас ег нат, а направо
сл ом ен. Же ни ча стн и дет ектив и и медиум и. Ка кво бе о ст ана ло от слават а
на пази тели те на зако на? — Не знаех, че с е занимаваш и с от краднати
тел ев изори.
— В идени ето си е в идение — отвърна с амодоволно С ебасти ан и Мел
прихна.
— А как ст ана т а ка, че си съобщ ил точно на нея ? — Х авърман бе
надуш ил , че има не що гнило. — Винаги идва ш в полиц ият а.
— Д а, вярно — п отвърди С ебасти ан и погледна пре з рамо с бле сн а л и
очи към Мел. — Н о нейни те кр ака с а по-хуб ав и.
Мл адат а жена из бухна в т ак ъв неудърж им смях, че още ма лко, и щеш е
да падне от багаж ни ка на колат а. Х авърман изсумтя и си т ръгна. В края на
краи щат а ра зпола гаш е с двама заподозрен и и ако попри тисн еше Донован,
щеш е да пи пне и глават аря им.
— Б ива си те, хубаве цо! — Вс е т ака засмя на, Мел шляпна С ебасти ан
прият ел ски по рамото. — Не з наех, че но сиш и майт ап.
Той вдигн а веж да.
— Сигур но ще с е учудиш, ако раз бере ш на колко още нещ а съм
спо со бен.
— А, не с е и съмнявам! — Тя извърна глава и загледа как Х авърма н с е
качва в колат а. — Лейтен антъ т не е лош чове к. Само дето смят а, че
м ястото на част нит е дет ектив и е в крим кит е, а на жени те — край печкат а.
— Грее ше топло слън чице, Мел си бе свърш ила работ ат а пре красно, ето
защо по с едя още ма лко върху багаж ни ка на автомобила, за да с е насл а ди
на ма л кат а си победа. — Справ и с е добре… Хари.
— Бла годаря, Кристъл! — отвърна С ебаст иан, като с е мъчеше да не с е
усм ихва. — Ала щ е ти бъда при знат елен, ако следващи я път ми съобщ иш
предварит елно всич ки подробно сти от плана си.
— А , едва ли скоро ще има следващ път. Дне с обаче с е
позаб авл явахме чуде сно.

33
 — Д ума да няма — проточи бав но той, о съзн а л, че младат а жена го бе
каз а л а най- чисто съ рдеч но. — О собено т и. Беше с е издокар а ла като някоя
ул и чниц а, вдигна ст рахотен ска нда л, а онзи бабаи т с е скъс а да те ухаж ва.
Тя м у с е усмихна възп ит ано.
— Е, и а з да пон амаж а от раб от ат а.
— Сигур но с е поза бавлява и от това, че насма лко да ти пръснат
череп а.
— Д а, но важ н ото е, че не ми го пръсна ха. — С ега вече С ебас тиан й
бе по-симп ати чен и тя го потуп а по ръкат а. — Х айде, Донован, отпус ни си
душат а. Н а ли ти казах, справ и с е бле стящо.
— Сигур но това е твоят начин да ми благодариш, че ги спа сих
дебел ат а глава.
— Е, и с ама щях да с е справя с Боби, а ла вс е пак съм ти при знател на
за подкре пат а. С ега доволен ли си?
— Н е! — Той стовари длан и от двете й ст ран и върху баг аж ника на
автом обила. — Н е съм. А ко стилъ т ти на работ а е т акъв , с е на лага да
уточним няко и прав ила.
— И мам си прав ила. Мои прав ила. А с ега с е разкар ай, Донова н.
С м ен е свършено, помисли си С ебас тиан и му докривя, не, направо
м у с е повдигна, че т аз и детин ска мъчи телн а фраз а бе първото, мина л о м у
пре з ума. Той не бе ше ма лко дете. Н ито пък Мел, която продълж аваш е да
с еди върху багаж ни ка и да го преди зв иква с дръзко вдигнат ат а си бради чка
и присм ехулнат а усмив ка върху крас ив ите си уст ни.
С ебасти ан стис на дяснат а си ръка в юмрук. И деше му да я уд ари по
нагл ат а бради чка. Н о повече го изкушаваше уст ат а й. И той имаш е м ного
по-добра идея ка кво да прав и с нея. Смъкн а Мел от багаж ни ка тол кова
бър зо, че тя дори не с е с ети да прилож и някоя от отбран ителн ите хватк и,
които бяха нейн а втора природа. О ще примигва ше, когато С ебаст иан я
обгърна с ръце и, разпер ил пръс ти, при тис на с длан глават а й.
— А ма ти какво си въобразява ш…
Н е ка за ни що повече. Думит е й з аглъхна ха, съзн анието й с е з ам ъгл и
още в м ига, в който той допря уст ни до нейни те. Н е с е от скубна от
обятият а му, не с е дръп на рязко на една ст рана, нито го прехвърл и пре з
рам о. Н е го изръга с коля но, за да с е ст ропол и със стон. П родълж и да стои
и да ус ещ а ка к от устн ите му съвс ем с е размеква.
С ебасти ан съж а лява ше, че го бе тлас на ла да пре с тъпи собс твени те си
прав ил а. Да сгр абчва в прегръд ка же ни, които не го жел аят, не бе сред
нещат а, които обик новено върш еше. И той съж а ляваш е, съж а ляваше
неописуемо, за щото при целув кат а с Мел не ус ети в кус а, който бе очаква л .
Жена с ней ния характер би т рябва ло да е т ръпч ива. Да нагарч а като оцет.
А тя бе неоп исуемо слад ка!
Ал а С ебаст иан я свър за не съ с захар, не с пре ка лено слад кит е
бонбони в лъс кав и ст ани олчет а, а с мед, гъст и дъхав , подир който си
обл изва ш пръс тит е и на който той не бе устоява л дори като ма лък.
Когато Мел по отвори устни, той я зац елува с още по- голямо оча кване.
Д л аните му не бя ха неж н и. Това бе първат а що- годе ясна мисъл, из никн а л а
в съзн анието й. Бяха силн и, властн и и по загрубели. Ус ещ аше пръс тит е м у,

34
обхван а л и в рат а й. Кож ат а й т ам ся каш горе ше. С ебаст иан я придърпа и
тел ат а им хвърлиха дълга ся нка върху о с еяния с боклуци чакъл. О борена
от най-ра зличн и чувст ва, тя обв и ръце около не го и отвърна на желан ието
м у с жел ан ие.
С ега бе различ но. Стори й с е, че той ругае, докато променя ъгъла, под
който я целун а, а по сл е за хапа със зъби устни те й и Мел из пит а т акава
насл ад а, че още ма лко, и да и зкре щи. Сърцето й бум теш е и отекваше в
гл ават а и ушит е й като влак, на биращ скоро ст в тунел. Вс еки момент този
вл ак щ еше да с е от скубн е от мрака, да из скочи на све тлинат а и тогава тя…
— Ей, в ие!
С ебасти ан чу в ика и стъпк ите върху чакъл а. И деше му да уби е чове ка.
Бе з да сва ля еднат а си ръка от кръст а на Мел, а другат а — от в ратлето й,
извърна глава и съгледа пеп еляво лице под бейз болно кепе с емблемат а на
бей збол н ия отбор “Л исиц ите ”.
— Р азкар ай с е оттук! — поч ти изръмж а той. — Хайд е, дим да те
няма!
— А ма чакай, бе, мой чове к, ис ках с амо да пит ам за що заведе нието е
затворе но.
— Свърш иха водкат а.
Ус ет и ка к Мел с е дръпва от него и ще ше отново да изруг ае, с тига това
да оправе ше не щат а.
— Е, кар ай, смят ах да пий на с амо една бира.
С лед като бе успял да им разва л и наст ро е нието, запа ля нкото на
“Лис ици те” с е върна при своя пи кап и го подкара. Мел бе кръсто с а ла ръц е
и бе обхван а ла лакти те си, ся каш бе и злязъл прохладен вятър.
— Мери-Елън… — подхвана С еба стиа н.
— Н е ме нарич ай т а ка!
Тя с е обърна ряз ко и с е облег на на колат а. Устнит е й т реп ереха.
И скаш е й с е да допре длан до тях, за да с е успокои, а ла не набра смел о ст.
Ус ещ аше в гъ рлото си ускорени я, нерав номере н пулс. Д е да може ше да
успокои и сърцето си. Бож ичко! Беше с е нахвърлила на С ебаст иан като
нев идял а, беш е му позвол ила да я опипва…
С ега той не я доко сва ше, но както личе ше, ще ше да го стори вс ек и
мом ен т. Гордо с тт а не й позв оли да с е отме с ти, обаче с е стег на, готова да
отбл ъс не нова ат ака сре щу чувст ват а й.
— Защо го направ и?
С ебасти ан устоя на подти ка да над зърне в съзна нието й и да в иди
какво всъщ но ст чувс тва Мел, да го срав н и с онова, ко ето бушува ше в
душат а му.
— Н ямам никаква предст ава.
— Е, не го прав и дру г път — рече тя, изне надан а, че с е бе з ас егна л а
от отговора му.
Какво бе оча ква ла ? Н има си бе въобра зява ла, че той щ е с едне да й с е
обяснява ка к не е могъл да й устои? И че е бил обзе т от ст рас т?
— Когато ме сва л ят в работно време, пак ид и-дойди, но няма да го
допусна и в свободното си време — от с ече Мел, вдигна ла брадич ка. —
Я сно л и е?

35
 С ебасти ан я ст рел на с поглед. П о сле вдиг на длани по-сдърж ано,
откол кото бе оча ква ла.
— Я сно — повтори той. — П редавам с е.
Тя реши, че не е нуж но да го прав и на въпро с, и бръкна в дамс кат а си
чант а, за да извад и ключове те за колат а. Всич ко бе приключило. А и
двамат а не му отдава ха о собено значен ие.
— Трябва да с е върна в аген цият а и да звънн а един-два теле ф она.
Когато С ебаст иан направ и крачка напред, младат а же на отметн а гл ава
като кошут а, наду шила вълк.
— Само ти от варям в рат ат а — уточни той, макар и да бе до ст а
довол ен от ре акц ият а й.
— Благодаря! — Мел с е качи в колат а и зат ръ шна врат ат а. Покашл я
с е, т а гл асъ т й да прозвучи бе зразли чно. — Качвай с е, де! Имам да ходя на
до ст а м е ст а.
— Еди н въпро с — поде С ебас тиа н, след като с е наме ст и до нея. —
Изобщо ли не яде ш?
— Я м глав но когато съм гладна. Защо?
Ст релна го предпазл иво с очи и на не го му ст ан а прия тно.
— О т сут ринт а не съм сла га л нищо в уст а, ако не с е броят ония
ф ъстъци в кръчмат а, т а си рекох, че няма да е зле да обядвам. Или май
вече е време з а вечеря? Защо не спр еш някъ де? Ще те почер пя един
с андв ич.
Тя с е смръщи — пит аше с е да ли в предложен ието му не бе ше за ложен
капан.
— Н ямам нищо прот ив да хапна с андв ич. Обаче бе з почерп ки, ще си
го пл атя а з — от с ече младат а жена.
Той с е усмихн а и с е облег на.
— Както ка жеш, Съдърланд!

ЧЕТВЪ Р ТА ГЛА ВА

Поч ти цяла сут рин Мел оби ка ля от в рат а на в рат а в кварт а л а на Роуз,
хвана л а в ръка рисун кат а, която бе направ ил С ебас тиан. Следобед вече бе
откр ил а т рима със еди, з абеля за ли похи тит еля, чет ирима души я поканиха
на каф е, а един й направ и до ст а многозн ачи телно предложение.
Един от хорат а, в идели мъж а, потвъ рди и опис анието на кол ат а,
направено от С ебас тиан, до най- ма лки те подробно с ти, спомена дори
издран ат а в рат а. И от всичко това тя изпит а до ст а неприя тно чувс тво.
Но продълж и да издирва улики. В списъ ка й имаше едно име, ко ето не
й дава ше мира. Мел има ше ус еща нето, че го спож а О' Д ел от т рист а и
с едем на йс ети апарт аме нт з нае повече, отколкото казва.
За втори път този ден тя почука на ма сив нат а кафява в рат а и си
избърс а обув кит е в т рев истозелен ат а изт р ива лка с на дпис “Добре дошл и ”
и бял а де телин а в ъгъла. Чу отвът ре писъ ка на дец а и ентус иаз ирани те
ръкопл яс кани я по ня какво телев из ионно състе за ние. Както и предния път,

36
врат ат а с е от крехна с амо няколко с ант имет ра и младат а же на съгл еда
ма л чуга н с и зцапано с шоколад лице.
— М ама в къщи ли е?
— Каз а ла ми е да не съобщавам на не позн ати.
— Д обре, де, за що тогава не я пов ика ш?
Мом че нцето и зрит а с маратонка рамкат а на врат ат а и с е позами сли.
— А ко имах пистолет, можех и да те заст р елям.
— Знач и дне с ми върв и. — Мел с е наведе, до като очит е им с е
израв ни ха. — Май си похап на л шокола дов крем, на ли ? — ка за на хлапето,
в зирайк и с е в пе тнат а около уст ат а му. — Сигур но си облиза л лъж ицат а,
сл ед като мама го е направ ила.
— Ами да — заприс тъпя хлапа кът и с е вторачи в нея по-
заинт р игувано. — Как позн а?
— Елеме нт арно, мо ето момче с мърляво лиц е! Следит е от крема ощ е
не с а за съхна л и, а скоро ще ст а не време з а обед, т ака че мама едва ли ти е
да л а да изяде ш цяла купи чка.
— Ами ако съм я з адигн а л? — отмет на глава момченцето.
— Може и да си я з адигн а л — съгла си с е тя, — но в т акъв случ ай щ е
по стъ пиш много неразумно, ако не з а личи ш следит е.
М а л чуганъ т с е усмихн а тъ кмо когато из з ад него като фурия с е пока за
майка м у.
— Б или! Колко път и съм т и казва ла да не отвар яш в рат ат а! — Дръпна
го вът ре с еднат а ръка. В дру гат а бе прег ърна ла момичен це с насъл з ени
очи. Го спож а О' Д ел погледна не търпеливо Мел. — Защо идвате пак? В ече
в и каз ах всич ко, ко ето знам.
— М ного ми помогнахте, го с пожо О ' Д ел. Винат а е моя, наис тина.
Про сто с е опитвам да подредя ф акти те — допъл ни Мел и с е промъкна в
разхвърл ян ат а вс екид нев на. — Непри ятно ми е, че в и бе зпокоя отново,
още повече ч е вече ми ока захт е т акова съдейс тв ие.
Мл адат а жен а едвам намер и сили да изрече по следните думи. Го спож а
О' Д ел с е бе държ а ла подозрит елно, дръпнато и враж деб но. Вероятно и
с ега ще ше да я по сре щне на нож , з атова Мел с е опит а да с е усмих не по-
сърдечно.
— Видях рисункат а — реч е домаки нят а, до като наме с тва ше
мом ич енцето върху хълбока си. — Каз ах в и всичко, ко ето знам. И на вас, и
на пол ицият а.
— Знам. И съм убедена, че ни как не е приятно по стоянно да в и
прекъс вам, вероятно сте затън а ли до гуш а в работ а. — Мел прекрачи
в звода раз пилени войн ичет а, пре газе ни от мъни чка пож ар на кола. — Ал а
прозорците в и гледат точ но към мястото, къд ето и зглеж да е паркир а л
похити теля т.
Го спож а О' Д ел пусн а момиче нцето, ко ето с е заклату шка към
тел ев из ионни я прием ник и с една пред него.
— И какво от това?
— Ч овек няма как да не за бележ и колко чи сти с а прозорците в и. Н ай-
чис тите в целия блок. Отдолу направо бле стят.
С лед комплиме нт а го с пож а О ' Д ел по смекчи кис елото си изра жен ие.

37
 — Горде я с е с дома си. Вярно, ра зхвърляно е, ама как да е подредено
с те зи две ма лк и деца! Н о не пона сям мръсотият а. О собено пък мръсн и
прозорци. А тук е т акъв прахоля к!
Дома кинят а в зе кърп ат а за прах, ув исна ла от задни я джоб на къс ите й
пант а л он и, и з абърс а мас ат а.
— А колко че сто миете прозорците ?
— В с еки ме с ец.
— Н аисти на в иж дат е като на длан целия кварт а л.
— Н ямам в реме да шп ионирам със едите.
— Сигурно. Обаче поня кога вероятно з абеля зват е, бе з да ис кат е,
едно-друго.
— Е, не съм сляпа. Видях ка к онз и ти п с е навърт а около блока. В еч е
в и ка зах. Сле зе от колат а и започ на да обика л я. И дват а дни — добав и
го спож а О' Д ел.
— И дват а дни ли?
— А ми в деня, когато мих прозорците, и в деня, когато прах
перд ет ат а. Н о изобщо не с е усъмних. Н е си падам по клю кит е.
— Д ума да няма. А помнит е ли кои точно дни го за беляз ахте ?
— Както в инаги, измих прозорцит е на първо число. След ден- два
забел язах, ч е пердет ат а с е черн еят, и ги от качих да ги изпер а. Тогава пак
го в идях на от срещ ния т ротоар, раз хож даш е с е напред-наз ад.
— Д ейв ид Мерик бе отвлече н на четвърти май.
Го спож а О ' Д ел пак с е свъси и погледна децат а. Доволна, че с е кар ат и
не им обръ щат в нимание, добав и:
— Знам. И както веч е в и ка зах, сърц ето ми с е къс а от м ъка.
Н ев ръс тно де те, отвлеч ено едва ли не от ръцет е на майка си. Ц яло лято не
съм пус ка ла Били с ам навън.
— Н е е нуж но да поз нават е Роуз Мерик, за да знае те колко с е
изм ъчва. И в ие ст е май ка.
Женат а с е т рогна, Мел го за беля за по насълз енит е й очи.
— М ного ми с е ис ка да помогна. Ала не съм в идяла нищо друго.
Единс твен ото, ко ето си спомням, е как си помислих, че ква рт а лъ т би
т рябва л о да е бе зопас е н. На ка кво прил ича това, да те е ст рах да пус неш
децат а да поигр аят и да си на т ръни, че няко й може да ги отвлеч е.
— Д а, наис тин а, т ръпки да те побия т! А предст авят е ли си какво им е
на Роуз и Ст ан Мерик — да с е чудят да ли няко га отново ще в идят си на си?
Н якой е отвлякъл с автомобил Д ейв ид, го с пожо О ' Д ел. Н якой, който е
паркир а л точно под ва шит е прозорци. Може би тогава не ст е обърна л и
в нимани е, но ако за миг с е замисл ите и с е опит ате да си припомни те…
С игурно сте з абеля за ли колат а, нещо, по ко ето тя да с е отли чава…
— О нази бричка ли? И зобщо не съм й обърн а ла в ниман ие.
— Ч ерна ли беш е? И ли може би черве на?
Го спож а О ' Д ел св и рамен е.
— Б еше потъ на ла в прах. Може да е била и кафява, и зеле на, как да
в иди човек под пластовет е мръсотия?
— А номерат а си гурно не бяха на на шия щат? — ре ши да рискува
Мел .

38
 С лед кратко колебан ие дру гат а жена поклати глава.
— Н е помня. А ла вероятно съм с е запит а ла какво търси този ти п тук.
Когато човек работи, поняког а мислите му блуж дая т, т а си рекох, че яв но е
дошъл на го сти на ня кого и го чака да с е при бере. П о сле обач е ми хрум на,
че не идва отда леч, понеже колат а бе регист рир ана в на шия щат.
Мел с е опит а да не издава вълне нието си.
— Като ма л ка много обичах да си играя на т аз и игра. П ътувахм е с
мама че сто и тя вс е с е опи тваш е да ме за лъ же с нещо. Н а ли зна ете ка к с е
чувстват дец ат а, когато пътуват с автомобил.
Го спож а О' Д ел завъртя очи. За пръв път в тях пробле сна не що като
разве с ел е но ст.
— О, да!
— Вс е с е опитвах от букв и те върху автомобилни те номера да
съст авям думи. И ли да измислям смешн и имен а.
— И ни е прав им същото с Били. Вече е гол емичък, втори клас е…
В иж , м омиченц ето…
— Може би вс е па к сте за беля за ли ка къв е номерът на колат а, докато
сте м ил и прозорцит е. Бе з изобщо да с е зами сляте…
Мел в идя, че го спож а О' Д ел с е мъч и да си спомни. Бе изда ла устни и
бе присв ила очи. П о сле махна нетър пеливо с кърпат а за прах и от с ече :
— Съзна нието ми е задръс тено с куп къде- къде по- важ ни не ща.
Пом ня, номерът бе ше ка л иф орнийс ки, но хич не ми беше до това, да си
играя на игри чки. И скам да в и помогна, наис тин а. Сърцето ми с е къс а за
кл ет ат а жен а и не йния съп руг. А ма ми е нав и к да си гледам работ ат а и да
не с е за нимавам с дру гите. Н ямам ка кво повече да в и каж , пък и имам да
върша до ст а неща и с е бавя.
Ус ет ила, че с е е изпр ав ила пред ст ена, Мел изва ди в изит нат а си
картич ка.
— А ко си спомни те не що, каквото и да било з а номера на автомобил а,
на л и ще ми с е обад ите?
В този момент с е чу гласчето на Били:
— П ишеш е “КАТ”.
— Н е прекъсвай дру гит е, когато разговаря т.
М а л чуганъ т св и раме не и прокара пож арнат а колич ка по кра ка на
с е ст ра си, т а да я погъ делич ка.
— К ъде е пи шело “КАТ”? — попит а Мел.
— А ми на колат а — отвърна Били и започна да имит ира буче нето на
автом обил.
— Ти в идя ли онази мръсн а кафява кола долу? — продълж и Мел и
едва успя да възпре своят а домакиня, която пак понечи да на хока сина си.
— Видях я, ра збира с е. Когато с е върнах от учили ще, беше пред
бл ока. Тогава ни прибир аше майкат а на Ф реди.
— Редуваме с е да ги в зимаме с коли те — поясни го с пож а О ' Д ел.
— О ст ав и ме точно за д онзи автомобил. Н е обичам да с е прибирам с
Ф реди, защ ото с амо ме щип е.
— А пои гра ли на играт а с номерат а, когато в идя кафяват а кол а? —
продъл ж и да го подпи тва Мел.

39
 — Да, обичам да го правя, о собено когато букв ит е образуват дум и.
Като “К АТ ”.
— С игурен ли си, ч е е съ щат а кафява кола, за която ст ава въпро с?
— Д а, защ ото бе спрян а пред блока цялат а с едмица, когато бе ред на
майкат а на Ф реди да ни прибира. П оняког а бе парк ирана от другат а ст ран а
на ул ицат а. По сле, щом дойде редът на мама, колат а изче зн а.
— А циф ри те помниш ли, Били?
— Н е ги обич ам циф рит е. П редпочит ам бу кв ите. “КАТ” — повтори
хлапето и погледна майка си.
Мел го целун а по оцапа нат а с шоколад уст а.
— М ного ти благодаря, м о ето момче!

Направо пе еше, когато с е върна в дет ективс ка аген ция “Съдърлан д”.
В ече разпол ага ше с нещо. Вярно, зна еше с амо полов инат а номер, и то от
едно ше с тгодишно дете, но па к си беше нещо.
В кл ючи теле ф онн ия с екрет ар да про слуша запи сит е и при тич а до
кухнят а да си в земе не що бе з а лкохолно. Самодоволно усмихнат а си ка за,
че им е нно т ака успява един де тектив — като разследва в нимат елно всич ко
до на й-дребн ите подробно с ти. Н е пречеш е и да е упорит. П олиц ият а
нада л и с е бе добра ла до Били О' Д ел, а дори и да го бе откр ила, едва л и
щеш е да погледн е на него като на св идетел, на когото си заслуж а ва да
разчит а.
В нимат елно, педант ично раз следване, упорито с т и… интуи ция. Мел
вярваш е в интуицият а, тя бе задълж и телна за един детект ив . Ала нямаш е
нищо общо с ра зни те т ам яс нов идства.
Усм ив кат а й ст ана подигравателна, пон еже с е с ети за С ебаст иан. Е,
беш е на л у чка л порт рет а и колат а. Може би, както бе убеден а Мел, има ше
познат в поли цият а, който му бе предо ст ав ил сведени ят а. Тя обаче нямаш е
нищо прот ив да му нат рие но с а с инф ормацият а, до която с е бе добра л а.
Н е че той бе ча к толкова лош, помисли си Мел съст р адат елно. Беш е с е
държ а л мило, докато преднат а веч ер хапва ха с андв и чи. И зобщо не с е бе
опит а л да я сва ля отново, а и да го бе сторил, тя бе ре шена да пре с ече
дом огваният а му из корен. О свен това не с е бе прав ил и на важе н.
Както обикнов ено в т акива случа и, си бяха говорили глав но за кни ги
и ф ил м и. Н о С ебасти ан й с е бе в идял ин тере с е н. Когато не с е заяж да ше, й
говореше учтиво, с едва долов им ирл андск и ак цент.
А кцент, който с е бе усилил, докато той я бе целува л.
Подраз нена, Мел т ръсна глава. Н яма ше намерен ие да си мисл и за
това. И преди я бяха целува ли, тя нямаше ни що прот ив . П ро сто
предпочит а ше с ама да изб ира в ремето и мястото.
И ако никог а дотогава не бе ре агир а ла по този начин, причи нат а бе,
че С ебас тиан я бе изне нада л.
Ал а това нямаш е да с е повтори!
В същно ст, както вървяха нещ ат а, занапред Мел нямаше да има н уж да
от тъпи те му баби ни деве тин и. Тя имаш е един-двама поз нати в
пол иц ейск ия отдел, издаващ рег ист рац ионни те номера на автомобил ит е,
щеш е да им каже данн ите, с които раз полаг а, и…

40
 М ислите й бяха прекъ снат и от глас а на С ебасти ан, про звуча л от
запис а на теле ф онния с екрет ар:
— “Съж а лявам, Съдърланд, че съм те и зтърва л. Сигурно си от ишл а да
търси ш улики.”
Мел направ и кис ел а ф изиономия. Веднага си при зна, че ре акц ият а й е
дети нска. Н о как иначе да ре аг ира при този при смех в глас а му?
— “Реш их, че сигурно ще прояв иш инт ере с към новат а инф ормация,
която м ога да т и съобщ я. Р аботих с колат а. Ля ват а з адна гума е съвс ем
изт рит а, а това би могло да създад е голем и главоболи я на нашето
прият ел че, понеже ре зерв нат а му гума е спукана.”
— Ч ака й да си почин а, Донован — промърмори тя.
И зправ и с е, реш ила да изключи теле ф онн ия с екрет ар и запис а ния
върху него глас.
— “А , меж ду другото, автомобилъ т е с ка лиф орни йска реги ст рация.
К АТ 2544.”
Мел зяп на от поч уда, пръ сти те й заст ина ха върху бутона.
— “Ре кох си, че сигурно ще съ твориш дет ективс ките си ма гии, ако ти
дам т ази сламка. Дръж ме в тече ние, ако от крие ш нещо, на ли обещаваш,
лю бов м оя? Довечер а ще си бъда в къщи. Н аслу ка, Мери- Елън!”
— Ах, га дняр… — и зсъс ка пре з зъби тя и изключи с екр ет аря.

Таз и работ а не й харе сваше. Н е й харе сваше ни как, а ла въпрек и това

Мел прев ключи на по-ни ска предав ка и подкар а нагоре по те с ния изрове н
път, водещ към къщ ат а на С еба стиа н. И зобщо не вярваше, че бе успял чре з
яснов идс тво да отгат не регист р ацион ния номер, но тъ й като й бе да л
“сл ам кат а”, с е бе почувс тва ла длъж на да я провери.
Когато из качи пътя с колат а, бе ра зкъсвана меж ду ентусиазма, че бе
напредна ла толкова много с разследван ето, и раздр азн ението, че й с е
на л аг аше отново да с е срещ а с Донова н. О бещ а си да говори с амо по
работ а, докато пар кира ше меж ду мотоц иклет а марка “Х арлей Д ейв идс ън”,
който сякаш беш е с напра щели мускули, и микро бус а по следе н модел.
И зкачи с тълбит е и почу ка припряно на в рат ат а. Чукчето
предст авлява ше ме с ингова ф игурка на озъ бен вълк. Заинт ри гувана, тя го
повъртя в ръцет е си, докато ча каш е. След като не й отвор и никой, направ и
онова, ко ето й с е стори най-е с те с твено. Н ад зърн а пре з прозорци те.
В пи щно обзаведен ат а вс ек иднев на от еднат а ст рана и във
в нушит елнат а библи оте ка от дру гат а няма ше ж ива душа. Ст ига да й
позвол яваше съве стт а, ще ше да с е обърне и да си т ръг не. О бач е стореш е
л и го, ще ше да прояв и ст рахл иво ст и дребнаво с т. Ето з ащо сле зе по
стъл би те и заобиколи къ щат а.
С ъгледа С ебас тиан, който сто еше в оград ено паси ще и прегръ щаш е
тъни чка блонди нка в те сн и дж инси. Двамат а с е смееха заду шев но, точ но
както с е бяха прегърна л и. Мел ус ет и как момент а лно я облива топл а
въл на. Б е ше й вс е едно да л и С ебас тиа н си има гадже. Н егова раб от а, ако
ще, да държ и и цял харем! Това си беш е негова работ а.
Но ф актъ т, че предния ден с е бе целува л като обе зумял с една жен а, а
с ега с е натис каш е с дру га, й разкри що за човек бе той.

41
 Мръс ник.
Ал а тя реши да с е държ и, както подобава на проф е сиона л ист ка. Пъхна
ръце в джобовете си и за крач и пре з морават а към прояденат а от
природнит е ст ихии ограда.
— Здравей, Донован!
Д вамат а — и мъжът, и женат а — с е обърнаха. Мел в идя, че момичето
бе не с амо ру со и ст рой но, но и милов идно. Направо крас иво — с ведри
сив и очи и прел е ст на пълна уст а, вече изв ит а в усмив ка. Мел с е почувс тва
до сущ помияр, озова л с е до лъскаво чи стокръв но куче. Свъс ена, за бел я за,
че С ебасти ан изшу шука нещо на жен ат а и я целун а по гладкото слепоочи е,
а по сл е дойде и с е облегна на оградат а.
— Напредваш ли, Съдърла нд?
— П олучих съоб щени ето.
— С игурно, щом си тук. А на, това е Мел Съдърла нд, ча сте н дет ектив .
А това, Мел, е А наст ас ия Донова н. Моя братовчедка.
— Прия тно ми е да с е запо знаем — прот егна й ръка А на, когато Мел
дойде при оградат а. — С ебасти ан ми разка за за случ ая, който ра зследвате.
Д ано час по-скоро намерит е дет ето.
— Д ано! — отвърна Мел и по е ръкат а й. В допира, в глас а на младат а
жена има ше не що, вдъхва що т акова спокойс тв ие, че напрежението веднага
с е разс ея. — Вече напредвам.
— М айкат а и бащат а сигур но с а из падна л и в уж ас.
— Упла шени с а, обаче с е държ ат.
— Убедена съм, по-леко им е, ког ато з наят, че с е опитва да им
пом огне чове к, който държ и толкова много на де тето.
А на от ст ъпи крач ка на зад. Съж а ляваш е, че не може да стори не що, за
да пом огне. Ала подобно на С ебасти ан бе науч ила, че не е слънце, т а да
огрее всички.
— В ероятно имате работ а — добав и тя.
— Н е искам да в и прекъсвам — рече Мел и ст релна с очи С ебасти ан,
по сл е погледна над рамото му към коне те, за ст ана ли на близо. В ърху
л ицето й в миг с е изпис а наслад а. — Ще в и отнема с амо минут а.
— Н е с е прите снява йте, тъкмо си т ръгвах — възр ази А на и пре с кочи
оградат а грацио зно като кошут а. — Ут ре вечер на кино ли сме, С ебас тиан ?
— Ч ий ред е?
— Н а Морга на. Гледа ли й с е уби йства, т а щ е ходим на т рилър.
— Х айде, до ут ре! — Той с е наведе и па к я целун а пре з оградат а. —
Бл агодаря за цветят а.
— Удоволств и ето бе ше мо е. П ък намин и няко й път. Р адвам с е, че с е
запозн ахме, Мел.
— А з също — отвърна тя и вдигн а ко с ат а от очите си, з а да и зпроводи
с погл ед А наст ас ия, която преко сява ше морават а.
— К рас ива е, на ли? — рече ведро С ебаст иан. — И то не с амо външ но,
но и по душа.
— Н е сте ли прека лено близки за братовчеди ?
— Д а, близк и сме — подсмихна с е той. — Н ие с А на и Моргана см е
израсл и заедно — тук и в И рландия. П ък и когато имаш с някого не що

42
общо, ко ето не с е вме ст ва в т ака нар ечен ите норми, гледаш да си по- че сто
с него.
Мел вдигна веж да и па к с е извърн а към него.
— Какво, да не твъ рдиш, че и тя е яснов ид ка и медиум ?
— Н е съвс ем. П ритеж ава по-разл ична дарба. — С ебас тиа н с е пре с ег на
и също отме сти ки чурит е ко с а от очите на Мел. — А ла на ли не си дошл а
да обсъж да ш роднини те ми…
— Н е. — Тя с е дръпна лекичко, т ака че той да не я с тига, и с е пом ъчи
да изм исли как да му благодари, бе з да с е униж ава. — Проверих
инф ормац ият а за реги ст рацион ния номер. Вече зн аех полов ин ат а от него,
когато полу чих съоб щени ето.
— В иж ти!
— О ткрих св иде тел. — Изобщо нямаше намерен ие да споделя с кол ко
м ъки с е бе добра ла до те зи т ри букв ич ки. — По сле с е обадих в
пол иц ейск ия отдел, където издават регист р ацион нит е номера, и един м ой
познат м и съоб щи, че колат а с е води на няко й си Джеймс Т. П аркланд с
адре сн а реги ст рация в Джеймс бърг. — Мел слож и кра к върху една от
дъски те в долн ия край на оградат а и с е облегна на нея, а вятъръ т разрош и
ко с ат а й. О бича ше миризмат а на коне. Успокоява ше с е, докато ги гледаш е.
— От скочих с колат а дот ам. О т наш ия чове к ни ве ст, ни ко ст. Х азяй кат а с е
оказ а бъбрива — не бил й плат ил наема за два ме с еца.
Кобилат а дойд е при оградат а и побут на с муцуна рамото на Мел .
Мл адат а жен а вдигна по инер ция ръка и я пога ли по гладкат а бяла муцуна.
— Та въпро сн ат а дама ми съобщ и до ст а неща за Дж ими. Вечно с е
забърк ва л в някакв и каши. Както с е изра зи женат а, инак бил крас ив , но
бил гол ям прахо с ник. Ала вс е усп ява л да намери отня къде пари колкото з а
бира. Х азяй кат а твърди, че с е инт ере сува ла от не го от чисто май чинс ки
подбуди… но не що ми подсказва, че отно шеният а им не с а били ча к
тол кова платон ични. Защо инач е ще с е пеняв и т ака?
— Зарад и наема за дват а ме с ец а — припомн и С ебас тиа н, като я
гл едаше как милва кобилат а.
— Д а, да, друг път, бълва ше змии и гущ ери, точно като жена, която с а
заря за л и.
Той отметн а глава — вярваш е на интуицият а й.
— И з аради това си и зплака душат а, още повече, че намер и в мо е л ице
съст радателна слуш ател ка. Н ашия т човек си пада л по ха зарт а. За л ага л
гл ав но на конни на дбягва ния, а ла че сто играел и комар. Н апо сл едък
съвс ем го бил зак ъс а л, почна ли да го по с ещават разн и типове. — Мел
ст рел на с очи С ебас тиан. — О т ония със счупе нит е но сове и издут ите от
кобури с ака. П опри тисн а л клет ат а жени ца да го ф инанс ира, тя обаче го
изл ъг а л а, че била о ст ан а ла бе з пукн ат цент. По сде Дж ими с е из цепил , че
знаел как да с е измъкн е веднъж зав ин аги от бе зпари чието. П о следн ите
някол ко дни, преди да духне, бил много нерве н, не го свърт а ло на едно
м ясто. А по сле — дим да го няма. Женат а го в идяла за по следе н път
с едм ица преди отвлича нето на Д ейв ид.
— И нтере с на истори я.

43
 — Поне имам откъд е да започ на. Ре ших, че и т и ще иска ш да я
узнае ш.
— И какво щ е предприем е ш оттук нат атък?
— Колкото и да ми е неприя тно, ра зправ их всичко и на ме с тнит е
ченгет а. Колкото повече хора търс им онзи негодни к, Дж ими, толкова по-
добре.
С ебасти ан про кара ръка по хълбока на П сихея.
— Н а другия край на ст ран ат а е, но още не е избяга л в чужбин а.
— Д а, и аз предполож их, че…
— Н е е нуж но да предпола гащ нищо — от с ече той и в пери в нея
хипноти зиращ ите си очи. — А з з нам със сигурно ст. Н ашия т човек обика л я
Нова А нглия, на т ръни е и не смее да от с едне някъде за по- дълго.
— С лушай, Донован…
— Докато пре търсва ше ст аят а му, направ и ли ти в печатлени е, че
дръж кат а на второто чекмедже в шкаф а е разхл абе на?
Мел го бе за беляз а ла, а ла не отвърна нищо.
— Това, ко ето ти каз вам, не с а бабини девет ини — рече при пряно
м л адият мъж . — И скам да от крием дет ето, и то възмож но най-бъ р зо. Роуз
губи надеж да. О тчая ли с е съвс ем, нищо чуд но да предпри еме не що
крайно.
В не запен ст рах сти сна с ко ст елив и пръс ти гъ рлото й.
— За ка кво наме кваш ?
— Знае ш за какво. И зползвай влиян ието, ко ето има ш. П огриж и с е
пол иц ият а във Върмонт и Ню Х емпшир да пот ърси този негодни к. С ега с е
придв иж ва с тойот а. Черве на. Със същия регист р ацион ен номер.
Н а Мел й с е ще ше да отхвърл и т ази инф ормац ия като
неправдоподобн а, но не що я възпря.
— Ще от ида при Роуз.
О ще преди да с е бе отд а лечил а от оградат а, С ебасти а я хван а за
ръкат а.
— Преди ч ас-два разговар ях с не я по теле ф она. О ще изв е стно в рем е
ще с е държ и.
— Н а ли ти каз ах да не я за кач аш!
— Ти си имаш свой ст ил на работ а, а з — мой — реч той и ст исна
дл ант а й. — Роуз има ше нуж да ня кой да й вдъхне ма лко смело с т, съвс ем
м ъничко, колкото да издърж и още една нощ, при положение че кр еват чето
на си на й продълж ава да е празно. А з я насърчих.
Тя изпит а нещо към С ебас тиан, нещо, толкова бли зко до собс твени те
й ст рахов е и отчая ние, че омекна.
— Може би си по стъ пил добре. Н ямам право да те спир ам. О баче ако
си прав , ч е П аркланд е в Нова А нглия..
— Е, тук те изпр еварих — усмихна с е млад ият мъж , вече по-споко ен.
— И това не ти дава мира.
— Н е може да ти с е от рече, че работиш бър зо. — Мел с е подвоум и,
с етне въздъх на дълбоко и реши да из плю е камъ чето. — Звъннах на един
свой поз нат в Джордж ия.
— В иж ти, до ст а в ръзки си има ла, Съдърл анд.

44
 — Близо двайс е т годин и съм оби ка ляла ст ра нат а. Както и да е. Та т ам
позна вам един адво кат и той ме свър за с част ен детектив , на когото има л
вяра. О т кол егиа л ни чувс тва е готов да ми съдейс тва.
— О знач ава ли това, че при емаш ф акт а, че Д е йв ид е в Джордж ия?
— Това оз нач ава, че не ис кам да рискувам. А ко бях си гурна, щях да
ида л ич но.
— Когато с е увериш и т ръгне ш, щ е дойда с теб.
— Н ямам нищо прот ив .
Тя си помисли, че т аз и вечер не може да стори нищо повеч е. Но
нач а л ото бе добро. Волю -неволю т рябваше да приз нае, че откакто с е бе
появ ил С ебасти ан, има ше напредък.
— И това ли е о снов ното ти з анима ние? Яснов идс твото, де…
Той с е усмихн а. Мел си беше т а кава — държеш е да нам ери логично
обясне ние на необя снимото.
— Е, не съвс ем. О нова, за ко ето говориш, е ше стото чувс тво, ко ето в
една ил и дру га сте пен при теж ават повечето хора, макар и да предпоч ит ат
да го пре небрег ват. О не зи крат ки пробля съци на прозр ение, на
предчувств ия, на ус еща нето, че вече си изж ивява л нещо, ко ето ти с е
сл учва в момент а.
Тя ис каш е нещо по-о с е заемо, по-логи чно, а ла с е съмн яваш е, че ще го
пол учи.
— Звуч и ми до ст а ст ранно.
— Хорат а че сто с е плашат от онова, ко ето им с е в иж да ст ранно. Има
историче ски периоди, ког ато с а с е ст рахува ли толкова много от
необяс нимото, че с а бе с ели, давели и изг аряли на кладат а оне зи, които с а
им с е ст рува л и по-разли чни. — С ебас тиа н с е в зря съсредоточе но в нея,
бе з да маха ръкат а си от ней нат а върху оградат а. — А ма ти не с е
ст рахува ш, на л и?
— О т теб ли? — засм я с е Мел веднага. — Н е, не с е ст ра хувам от те б,
Д онован.
— Внимавай да не с е уплаши ш, преди да сме приключили —
предупреди той ся каш с амия с ебе си. — А ла че сто имам чувс твото, че е за
предпочит ан е да ж ивея в настоящето, какв ото и да з нам за бъдещ ето.
Тя разкър ши пръ сти и насма лко да изв ика от в не запн ат а топл ин а,
която сяка ш от с кочи от длант а му и с е разля по ръкат а й. Л ицето му обаче
о ст ана спокойно.
— О бичаш конет е.
— Моля? — П рите снен а, Мел дръп на ръка. — А , да, разб ира с е. За що
да не ги обич ам?
— А язд иш ли?
Тя св и рамене. Вече не ус еща ше топлин ат а, а ла имаш е чувств ото, че
бе държ а ла длант а си пре ка ле но близо до пламъка на свещ.
— Н ав ремето яздех. Но от до ст а години не съм с е качва л а на кон.
С ебасти ан не каз а нищо, ж ребецът обаче отме тна като по сиг на л
гл ава. Д ойде в лек т ръс при оградат а и удари о копито пръ стт а.

45
 — Тоз и хубав ец ми и зглеж да до ст а нео бузда н — от беля за Мел, а л а
въпреки това с е засмя и с е пре с ег на да га доко сн е. — Знае ш, че си кр асив ,
на л и?
— П оняког а е много див — съгла си с е С ебас тиан. — Н о сти га да
поис ка, може да е кр отък и като агънц е. След няколко с едмици П сихея ще
с е ож реби и не бива да я яздим. А ко иска ш, направ и едно кръгче с Еро с.
— В , някой друг пъ т. Време е да си т ръгвам — рече тя и отпусн а ръка,
преди да с е бе подда ла на изкуш ението.
Той кимна, съ що преборил с е с изкуше нието да я покан и да о ст а не, да
о ст ане с него.
— Б раво на те б, от кри з а нула в реме П аркла нд.
Мел бе изне нада на от комплимент а и поруменя.
— Н е беш е кой знае колко слож но. Виж , наис тин а ще си свърша добре
работ ат а, ако успе я да откри я Д ейв ид.
— С ъдърланд, ка кво ще каже ш за кин ото?
— Моля? — прими га тя.
— Попит ах те за к иното. — С ебас тиа н с е накло ни съвс ем леко към
нея. Мел не можеше да обясн и защо това негово дв ижен ие й с е бе сторил о
тол кова з аст раш ител но. И т ака вълнува що. — Ут ре веч ер — допъл н и
м л адият мъж — ще ходим с братовчедки те ми на кино. Според мен м оит е
родни ни вероят но ще ти бъдат ин тере сни.
— Н е съм от най- общител нит е.
— Ст рува си да опит аш. — Той пре скочи оградат а с лекот а като А на,
а л а този път Мел имаш е чувството, че гледа не кошут а, а вълк. С ега,
когато вече не ги делеш е оградат а, ус ещан ето, че бе з аст раш ена, и
въл не нието й ст ана ха още по-гол еми. — Само час- два, колкото да с е
поразс ее ш. А по сле можем да отидем двамат а някъде.
— А ко ще ми говори ш с недомлъв ки, няма да с тигн ем доник ъде.
— Вярва й ми… — С еба стиа н обхван а с длан бу зат а й. Тя ус ети
пръст ите му като крилц ат а на пепе руда, но не намери сили да с е дръпне.
— Едн а вечер, прекарана съ с с емей ство Донован, ще ни дойде добре и на
двамат а.
Мел знае ше, че заговори ли, гласъ т й щ е т репери, и прокле зара ди
това С ебасти ан, който продълж аваше да държ и длан върху бу зат а й.
— В ече съм решила, че нищо, свър зано с теб, няма да е добро з а м ен.
Той с е усмихн а и си помисли колко неж н а бе кож ат а й на вечер нат а
светл и на, колко преле с тни бяха очите й от предпа зливо с тт а, проблясва ща
в тях.
— Ка ня те на кино, Мел, не ти правя предложение като онова, каквото
дне с сут ринт а си позволи да ти направ и с амотникъ т на т ретия ет аж в
бл ока на Роуз.
Тя с е с епна и от стъ пи кр ачка на зад. С ебас тиан и този път бе на луч ка л
прав ил но.
— Това пъ к от къде го разбра ?
— Ще мина да те в зема з а прожек цият а в деве т. И може би ще ти
обясня. — Той вдигна ръка, преди Мел да му бе отка за ла. — Одеве
твърде ше, че не т е е ст рах от мен, Съдърла нд. Докаж и го.

46
 Б яха с е хвана ли в капа н. И тя разбир аше, че и двамат а го съзна ват.
— О баче ще си платя билет а. Това не е лю бов на срещ а.
— Ест е стве но, че не е.
— Тог ава ще дойда. До ут ре вечер! — М ладат а жена направ и една
крач ка, по сле с е обърна. Ус ещ аше, че й бе по- ле сно да мисли, когато не
гл едаше С ебас тиа н в лицето или в тър пелив ит е разве с ел ени очи. — Х айде,
ще с е в идим!
— Д а — проше пна той. — При всички положения ще с е в идим.
Д окато я из провож даше с поглед, усмив кат а му бав но помръкваше.
Н е, наис тина не й бе определил лю бов на среща. Съмняваш е с е, че във
връз кат а им ще ше да има не що толкова про сто като среща. А колкото и да
м у бе при те с нено от т а зи мисъл, бе си гурен, че в ръзка ще има.
Д окато бе държ а л ръкат а на Мел ма лко преди тя да я дръпн е зара ди
в не зап но облялат а я топли на, бе полу чил в идени е.
Д вамат а стоят в с етни те розов и лъчи преди за ле з слън це. Кож ат а й
под дл ани те му наподобява узр яла праскова. В очит е й пробля сва ст рах и
още не що, по- силно от ст раха. П ре з отворе нит е прозорци с е чува ка к
нощни те съще с тва с е размърдват, оте кват т айнс твени те пе сни на мрака.
С ебасти ан бе в идял къде с а били. И къде ще бъдат, колкото и да с е
съпротивляват.
Свъс ен, с е извърна и с е в зря в широк ия прозорец, озарен от гасне щат а
сл ънчева светлин а. Зад прозореца бе леглото, на ко ето той спе ше и
сънува ше. Леглото, ко ето още преди да е свършило лятото, ще ше да
сподел я с Мел.

ПЕТА ГЛА ВА

Ц ял ден Мел нямаше време да вдигне глава от раб от а. Трябва ше да

попъл ни докум ент аци ят а по едно разследване за бе зследно изче зна л човек,
да проу чи да ли някакъв ти п наи сти на с е опи тваш е да измам и
“А ндъррай търс”, за да при бере за ст рахов кат а, и да из слуша един
ма л чуга н, отбил с е да я “наеме ” за да изд ирела кучето му, ко ето с е бил о
изг убил о.
Тя се съгласи да потърси изче зна ли я рунт авелко сре щу
възнаграж д ение от два долар а и с едем цент а — глав но на монети. Ст ана й
драго, когато в идя ка к момченцето си т ръгва, убеде но, че въпро съ т веч е е
в ръц ете на проф е сио на лис тка.
О бядва надве- нат ри върху бю рото, ако печ ени те картоф и и турш ият а с
копър изобщо можеха да с е наре кат обед, а по сле с е обади по теле ф она в
м е стн ат а пол иция и на влас ти те във Върмонт и Ню Х емпшир. Свър за с е и
с кол е гат а си в Джордж и я, но не о ст ана о собе но доволна от разговора.
В сичк и издирва ха Джеймс Т. П аркланд. Вси чки изд ирваха и Д е йв ид
Мерик. И ни кой не ги откриваше.
Мел си погледна часов н ика и звънн а в ме стн ия приют за бе здом ни
пс ет а. О пис а как и зглеж да ло изг убе ното куче и о ст ав и името и
тел е ф онния номер на ма л кия си клие нт. Н е я свърт аше в оф ис а, ето защо

47
в зе пол аро иднат а сним ка на домашни я лю бимец, която ма лчу ганъ т й бе
о ст ав ил , и т ръгн а да оби ка ля с нея.
С лед т ри час а откри Конг, много подходящо име за огромното пс е,
кръсто с ка от две разли чни породи, ко ето с е навъ рт аше кр ай склада на
мага зин в един от кра йни те ква рт а ли.
С въжето, предо ст авено й от собств ени ка на мага зина, успя да заведе
Конг при колат а и да го в кара на с еда лкат а до шоф ь ора. За да не скочи,
докато караш е към оф ис а, го прихвана и с колана, а кучето олиз а цялото й
л ице с големия си влажен е зи к.
— Я какъв смелчаг а си бил! — скар а му с е тя, докато с е качваше зад
вол ана. — Какво си въобразяваш, ч е ми бе ше ле сно да те намер я тол кова
да л еч л и? Знае ш ли как с е е прит е снил ма лкия т ти стопани н? И къде те
откр ивам ? Да ми с е навърт а ш край ме с арниц ат а и да ми вониш на
паст ърма.
В м е сто да с е заср ами, кучето като че с е ухили. Беше прове сило е зи к
от еднат а ст рана на уст ат а си и бе подлож ило глава на вя търа, до като Мел
изл и заше от парки нга.
— Толкова ли не знае ш що е предано ст ? — попит а го тя. Конг нам е с ти
едрото си тяло, полож и масив на глава върху рамото й и изсумтя. — Да, де,
с ега м и прав и ш мили очи. Обич аш онз и, с когото си. Е, за мен з абрав и. Н е
искам и да чувам за теб.
Ал а въпреки това вдигна длан от ръчкат а з а скоро сти те и поче с а
кучето зад ушите.
С ебасти ан тъ кмо парк ираш е мотоци клет а, когато Мел спря пред
детект ивскат а агенция. Видя я ка к с е вози в тяснат а кол а с
о с ем де с етк илограмовото ру нт аво едро куч е и с е подсмихва.
— П ак жен ски номера! Тъкмо си мислех, че ще излиз аме, а т и си си
уредил а друга срещ а.
— Той е повече моят тип! — Тя прокара пръст и пре з ко с ат а си, за да я
махне от очи те, избърс а с длан бу зат а си, влаж на от целув к ите на кучето,
и нам ери края на въжето. — А ти какво търси ш тук? О х, и а з съм една! —
възкл ик на Мел, когато той понечи да отговори. — Щяхме ма ходим на
кино. С ъвс ем ми изхвърча от глават а.
— Дума да няма, Съдъ рланд, умееш да повдига ш с амочувс тв ието на
един м ъж . — С ебасти ан с е дръп на, когато тя разкоп ча предпа зни я кола н на
кучето. — А не го си го бива!
— А, няма що! Х айде, слиз ай, Конг, возе нето беше дотук!
Мел го за дърпа и зат егли, но кучето не помръдва ше, ди шаше теж ко и
с е хил е ше. За капак бе направ ило с еда лкат а цялат а в ко сми. Р азве с елен от
сцен кат а, С ебас тиа н с е облегн а на багаж ни ка на колат а.
— Н е си ли мислил а да го заведеш на учили ще, където да го обучат да
с е подчинява?
— Той плаче за учили ще, където да го превъзпит ат — промърм ори
м л адат а жена. — Ала не е мой. Н а един клиен т е. Стиг а си с е лигав ил ,
Конг, поразмърдай си з адни ка!
С яка ш ча ка ло да чуе това, кучето скочи и я бу тна т ака, че тя опря
гръб в С ебасти ан и за лит на, а той я хвана ов реме пре з кръст а, за да не

48
падне. Както с е мъче ше да успокои дишан ето си, Мел скаст р и кучето,
ко ето с ега бе клекн а ло кротко на т ротоара.
— А ма знае ш ли, че си голям ка лпаз анин ? — попит а го тя.
С яка ш за да го п отвърди, Конг изпълни целия си реп ертоар от ном ера.
Про сн а с е на земят а, завърга ля с е, по сле па к кле кна и прот егна лапа като
за здр ав исван е. Мел с е за смя и ус ет и, че още е сгушил а гръб до
С ебасти ан. До ст егнат ат а му гръд. Пусн а машин а лно длани, хван а го за
ръцет е и ги вдигна.
— Да върв им! — За е с е да изт ръс ква с ръка ко сми те на Конг,
пол еп на ли по дж инси те й. — Всъщно ст не, бъди т а ка добър да по стоиш
отвън, докато звънн а по т еле ф она. И ма едно хлапе, ко ето по нера збира ем и
за м ен причи ни държ и да си прибер е проклетото куче.
— Д обре!
С ебасти ан при клекн а и про кара аристократичн и длани по мръснат а
козин а на Конг. След бро ени минути тя с е върна, а по т ротоар а към тях
зат ича хлапе, ко ето влачеш е подире си черве на каиш ка.
— Ах, т и, Конг!
В отговор кучето с е втурна с щас тлив лай към него. Препр ечи му пътя
като с ам о сва л, задръс тил улица, а по сле двамат а заприп ка ха щас тливо по
т ротоара. Щом ст игна ха при Мел, ма лчуга нът обхвана с ръка огром ния
врат на Конг и с е ухили до уши.
— О , го с пожо, в ие ст е исти нска детект ив ка! Точно като те з и по
тел ев из ият а. Много в и благодаря. Н америхт е го толкова бър зо!
Тя прот егна длан, за да п о еме ръч ицат а на дет ето, ко ето с е здрав ис а
най- оф иц иа лно с нея.
— Д ълж а ли в и още пари?
— Н е, вече с е ра зплат ихме. О баче му в земи мет а л но кръгче, на ко ето
да пише името и теле ф онния т номер. Току-в иж пак му хрумна ло да с е
пораз ходи.
— Н а всяка цена! — М а лчуганъ т при качи черв енат а каи шка към
наши йни ка на Конг. — Само мама да раз бере, здрават а ще си изп ати ш! А
с ега да си върв им! — Тръгна ха, като кучето з атегл и напред детето. — О ще
веднъж благодаря! — пров икна с е то и смехът му отек на във вечерн ия
въздух.
— М а лкия т е прав — прошеп на С ебасти ан и не устоя на изкуш ението
да прокара пръс ти пре з ко с ат а на Мел. — Справ ила си с е чуд е сно.
Тя св и рамене — не й с е щеше да си призн ае, че бе м ного
развъл нуван а от глас а му и от допир а на ръкат а му.
— И зкарвам си прехранат а.
— Готов съм да с е обза лож а, че с този случ ай направо си нат ру па л а
състояние.
Мл адат а жен а с е поз асмя и извърна глава.
— Спечел их цели два долар а и с едем цент а. Е, ще ми сти гнат за
пука нки те в кин ото!
Той прекъс на смеха й, като допря устни до нейн ите. Всъ щно с т не я
цел уна… Беше по-скоро прия телс ки же ст.

49
 — Х айде, качва й с е на мотоци клет а! — подкани С ебаст иан. — Н е
обичам да зак ъснявам за ф илма.

Мел от край време си пад аше по кин ото и като цяло няма ше нищо
прот ив да си почине, докато гледа някой ф илм. О ще от ма л ка това бе едно
от лю бими те й забавле ния. Вече нямаше значени е да ли си нова учени чка,
щом светли нит е в с а лона угас неха и екранъ т ож ивее ше.
К ино с а лони те, общо в зето, бяха еднакв и в цялат а ст рана. Ухани ето на
пука нки и бонбони, леп кав ият под, шум оленето на хорат а, наме ства щи с е
на с еда л ки те. С ф илма, който даваха в Ел П асо, вероятно с е заба вляваха и
покл онн ицит е на с едмото и зкуство в Та лъхаси.
Тя че сто бе ходила на кино, докато май ка й бе обика ляла надлъж и
шир ст ра нат а, и не зав исимо къде с е нам ираш е и коя беше, бе откра два л а
по два ч ас а на с едмица, за да изгледа ня кой ф илм.
И зпит а същото ус ещ ане за ано нимно с т и тук, докато слуш аше тъж нат а
м узика и гледаш е ст рахов и тит е с енк и по екр ана. Някакъв уб иец дебнеш е
по ул ици те и Мел — заедно с друг ите зри тели, — бе доволна, че с е бе
отпу сна л а върху с еда лкат а и наблюдава ше отколеш ния двубой меж ду
доброто и зл ото.
С едеше меж ду С ебаст иан и братовчедка му Моргана. Н еговат а
невероят на братовчедка Морган а Донова н-Къркла нд. Бе чува ла слуховет е,
че тя била вещиц а, които откра й в реме й с е бя ха ст ру ва ли съшит и с бел и
конци, а с ега й с е в идяха направо смехотворни. Моргана бе всичко друго,
но не и с бръчка на злобн а баби чка, готова да с е метн е на метлат а.
О баче вероя тно мълват а увеличава ше оборот а в мага зина й…
О т другат а ст рана на Морган а с едеше мъжът й, Н аш. Мел зн аеш е, че
бе преуспяващ, много уваж аван кино сцен арист, спец иа ли зира л с е във
ф ил м и на уж а сит е. Дума да няма, сцен ариит е му бяха изт ръг ва ли от Мел
по някой и друг сподавен в ик и я бя ха кара л и да с е присмива на с амат а
с ебе си. Н аш Къркланд по нищо не й прили чаш е на холивудс кит е величия.
С мая я съ с своят а непр инуд ено с т и съ рдеч но ст, а също и с това, че бе
м ного влю бен в жен а си. По време на прожекц ият а с е държ а ха за ръце, а л а
не сл ад никаво и пре сторе но. Ли чеш е си, че обичт а им бе ведра и искр ена,
и Мел им з ав идя.
О т дру гат а ст рана на С ебас тиан с едеше А на. Мел с е запит а з ащо
т акава преле с тна жена като не я бе дошла на кино с ама. П о сле обаче си
каз а, че бе глупаво да си задава т акива въпро си. Н е всички жени —
в кл ючит елно и тя с амат а, смят аха за нуж но да ходят навсякъд е, уве с ени на
ръкат а на няко й мъж .
Мел бръкн а в картон енат а кут ия с пу кан ките и с е за гледа във ф илма.
— В сичк ите ли ще ги из ядеш ?
— Хм? — Тя с е извърна ра зс еяно. По сле с е дръпна бър зо. Устни те й
бяха на с ант иметър от С ебас тиа н. — Моля?
— Н яма ли да ме почерпи ш?
Мел го погледна втораче но. О чите му ся ка ш святкаха в мра ка. Той
почука с пръс т по картон енат а кути я с пу канк ите в скут а й и тя примиг а.
— А, да. Вземи си!

50
 С ебасти ан бръкна в кутият а — ре акци ят а на младат а жена му харе с а
не по- ма лко от пука нки те.
Тя м ирише ше… свежо. М акар и да следеше пов рати те в сюжет а, той
бе о ст ав ил мислит е му да с е рея т на воля. Беше му прият но, че сред
м иризм ите в ки но с а лона ус еща ше и ухани ето на Мел — на с апун и вода.
Ч уваше и пулс а й. Р ав номерен, съвс ем рав номерен… и силен, а по сл е,
когато във ф илма ст ана напече но, в не запно с е ускори.
Какъв ли щеш е да бъде пулсът й, ако с ега я доко сне ше? А ко с е
добл иже ше и я целуне ше по ст растн ат а уст а бе з черв ило ?
М ислеше, че з нае. Мисле ше, че може да поча ка и да в иди. Н о не устоя
и над зърна за ма лко в съзн анието й.
“А ма че глупач ка! Знае, че няко й я пре следва, а продълж ава да върв и
по тъм нат а улица. За що вечно из карват жен ите толкова тъ пи и
бе зпом ощ ни? А, хук на към парка. Да, де, къд е друг аде, ако не сред
храсти те оня негодни к щя я спипа и ще й прере же гръклян а? О бза лагам с е,
че т ая пати ца ще хукн е в неправ илн ат а по со ка… Ето на, па к позн ах!
Н аисти на си засл уж ава да я превърнат в т руп!”
Мел схруска още една пуканка и С ебас тиан я чу как с е тюх ка разс еяно
наум , че не бе слож ила повечко сол. П отокъ т на мислите й спря, те ст а наха
объркан и и хаот ичн и. О нова, ко ето че теше в съзна нието й, с е бе и зпис а л о
и върху ней ното лице. Беше го ус етил а. Не бе разбр а ла ка кво точно ст ава,
а л а бе ус етила, че ня кой бе нахълт а л в мислит е й, и инсти нктив но ги бе
бл окира л а. Ст ана му инт ере сно, че го направ ила, че бе усп яла да го стори.
М а л цина извън с емей ството му бя ха в състояни е да ус етят, че той чете
м исл ит е им. Тя яв но при теж ава ше няка ква сил а. Занемарена и определ ено
отхвърл я на. И скаш е му с е да над зър не още по-дълбоко в съ знан ието й. Н о
А на с е размърда до него.
— Н е бъди груб, С ебас тиан — рече му едва чуто.
В ол ю -неволю той с е за гледа във ф илма. Пре с ег на с е да си в зем е от
пука нки те и допря с пръс ти ръкат а на Мел. Тя с е дръпн а като попарен а.
С ебасти ан с е усмихн а.

— П ица — каз а Морга на, когато излязоха от кино с а лон а. — С разни те

м у т ам вкуснотии.
Н аш прокара ръка по ко с ат а й.
— Н а ли ти с е ходеше на мекс ика нски ре сторан т?
Тя с е усмихна и с е потупа по корема.
— Р азмисл ихме.
— Добре, пица — съглас и с е А на. — О бач е бе з аншоа. — Тя с е
усм ихна на Мел. — А ти гладна ли си?
Мел с е почувс тва ч аст от тоз и прия телск и кръг.
— И ощ е ка к! Звучи…
— Н е можем да дойд ем — прекъ сна я С ебасти ан и отпус на длан върху
рам ото й.
Заинт ри гувана, Моргана с е намуси.

51
 — За пръв път те виж дам да от каз ваш храна, с къпи. — Тя ст рел на с
разве с ел е ни очи Мел. — Братовчедът С ебаст иан с е радва на вълч и апе тит.
Направо щ е ахне ш.
— Н апо следък те в иж дам толкова рядко — наме с и с е и А на. — Н е
м ожеш л и да отдели ш пон е един ча с?
— Таз и вечер — не.
— А з пък мога… — в ключи с е и Мел.
— Ще из пратя дамат а до тях — намигна й Н аш. — Изобщо нямам
нищо прот ив с ам да изпроводя т ри преле с тни създани я.
— М ного си благороден, драги — потупа Морган а мъж а си по бу зат а.
— Но м ен ако пит а ш, С ебас тиан има дру ги пла нове за въпро снат а дама.
— Н е съм му… — понеч и да уточн и Мел.
— Точ но т ака — пре късн а я С ебас тиан и я стис на по силно за рам ото.
— А сл едва щия път на всяка цена ще вечеряме заедно.
Той целуна двет е си братовчедки и поведе бъ р зо Мел надолу по
т ротоара към мястото, където бе о ст ав ил мотоциклет а.
— С лушай, Донован, казахме си, че това не е срещ а, ис каше ми с е да
ида с тях. Гладна съм.
С ебасти ан раз копча каи шкат а на една от кас кит е и й я нахлупи на
гл ават а.
— Н акрая щ е те нахраня.
— Д а не съм кобила! — изсумтя тя, докато затяга ше каиш кат а. — И
с ама м ога да с е нахран я.
Пона цупен а, из проводи с поглед пре з рамо т римат а, които с е
отда л еч аваха, и с е качи зад него на мотоцикл ет а. Рядко изли заш е с
ком пании, а още по- рядко, с хора, с които й беш е приятно. А ла си каз а, че
няма защо да с е сърд и на С ебас тиа н, тъй като всъщ но ст именно той я бе
довел при те зи хора.
— Сти га си с е мусила.
— Н е с е муся — каза Мел и с е хва на леко за кръст а му когато
С ебасти ан подкар а.
О бичаш е да с е вози на мотоц иклет — вдъхваше й ус ещан ето за
свобода и за рис к. Може би, когато започ неше да печели повечко, и тя
щеш е да си купи. Е, по-разумно щ еше да е, ако боядис аше и по ст егне ше
кол ат а. И оправе ше банят а, където вечно нещо теч еше. Трябваше й и нова
апаратура за следене, а по следнит е модели ст руваха цяло състояни е.
Но яв но с е на ла гаше да поч ака още годин а-две. С ега-зас е га, колкото и
да печел е ше, покра й разходи те вечно бе на нула. Напо следък обаче бе ше
разбил а она зи обирдж ийс ка шай ка и бе спе стила до ст а пар и на
заст ра ховат елно друже ство “А ндърра йтърс ”, току-в иж с е опар иче ше.
Б еше й прият но вятър ът да й духа в лиц ето. Беше с е прити сна л а
пл ътно към С ебаст иан… към тялото му, ко ето нямаш е ка к да не за бел еж и,
че бе из ключи телно крас иво. П од якето от гладка като масло кож а гърбъ т
м у бе с амо мускули. Р амене те му бяха много широки… или може би
про сто изгл еж даха т ака до те с нит е ст егнати хълбо ци.
Р ъцете му също бяха мускуле сти. Н е че Мел обръщаш е о собено
в нимани е на те зи нещ а. Про сто бе изн енад ана, че човек с него ват а, т ака да

52
с е каже, проф е си я бе сложен толкова добре. П риличаш е не на оракул , а
по-скоро на тен исис т. А ла вероятно разп олага ше с предо ст атъч но в рем е,
т а м еж ду в идени ят а да спортува и да язди.
Мл адат а жен а с е запит а как ли ще ше да с е чувства, ако и тя си има ше
кон. П о едно в реме за беляз а, че той зав ива на изто к, по шо с е 1156.
— Х ей! — почука Мел с пръсти по ка скат а му. — С бърка пътя!
С ебасти ан я чу много добре, но поклат и глава.
— Моля? Ка за ли нещо?
— Д а, ка зах! — И въпреки това тя направ и точно това, ко ето той с е
надява ше — наме ст и с е на с еда лкат а и с е в копч и още по-силно в не го.
С ебасти ан ус еща ше всяка изв ив ка на тялото й. — Казах, че с бърка пътя.
Ж ивея в обратнат а по сока, преди пе тнайс е тин а километ ра подминахм е
отбив кат а.
— Знам къд е ж ивее ш.
Мел кипна и из крещя колкото й глас държ и, за да надв ика тъ тена на
м отора.
— Тогава какво търсим тук?
— В ече рт а е много подходяща за ра зходка с мотоци клет.
Е, сигур но си беш е т ака, но нико й не я бе пит а л.
— Н е ми с е разхож д а.
— Ще в идиш, няма да съж а лява ш.
— Така ли? И къде от иваме?
Той подмина като ха ла един автомобил и подкара със сто километ ра в
час.
— В Ют а.
Ч ак след де с е тина километ ра тя усп я да затвори уст а — толкова бе
пот ре с ен а.

Три часъ т след полуно щ, при зрач нат а светлин а на паркин г пред
бен зино ст анци я и универс а лен ма гази н. Мел не чувстваше тялото си от
кръст а надолу, сяка ш бе под упойка. Затова пъ к умът й работе ше като
бръснач въпрек и че тирит е час а пътуване с мотоци клет а, от които с е
чувстваше уморена и всичко я боле ше. В този момент мисл еше как да уби е
С ебасти ан Донован.
Какъв срам, да не си в земе пистолет а! И нак с ега може ше да му тегл и
курш ума. И да го заст реля на място. П о пътя може ше да запокит и т рупа в
няко е дере, където нямаше да го открия т със с едмиц и, че и с години.
И вс е па к по-голямо удовол ств ие щеше да й до ст ав и да го смаже от
бой. Б е по- висо к от нея близо педя, сигур но теже ше и двайс ет ина- т рийс ет
кил ограм а повече, а ла тя пак ще ше да го надв и е. По сле ще ше да скрие в
някой храст а лак мотоцикл ет а, да с е метне на автобус а и на сут ринт а да с е
прибере в детективс кат а аген ция ни лук яла, ни лук мирис а ла.
Тръгна да с е разхож д а по пар кинг а, за да с е пора зтъп че. О т в рем е на
врем е профуча ваше камион с полуремарке, предпочел зао бикол ните
пъти ща, за да не плащ а т аксит е за тонаж по маг ист ра ли те. И нак бе тъм но
като в рог и много тихо. П о едно време Мел чу не що, ко ето й заприли ча на
койот, но по сле ре ши, че в края на кра ищат а и тук, в пущи нака, хорат а

53
държ ат кучет а. И зрит а пра зна ламарине на кутий ка от газира на вода и си
рече, че С ебаст иан я бе изигр а л много хит ро. Н е спря мотоци клет а, докато
не подм инаха Фре зно. О ттук ма лко т руд но тя може ше да с е върне пеш в
Монтърей.
Когато сле зе от с еда лкат а, Мел го ощипа и го обсипа с ругатни, от
които ушите му сигурно пламн аха, обаче той про сто изч ака да й м ине.
Изч ака и обясн и, че е решил да в идят откъд е е мин а л Джеймс Т. П аркл анд.
Д ърж а л да раз гледа мотела, където Д е йв ид пренощува л с първат а
жена, на която бил предад ен.
Д а, ама нао коло не с е в иж да ше никакъв мотел, помисли тя и па к
изрит а не щас тнат а кутия от газира на вода. Н има той наист ина оча кваш е да
м у повярва, че с а т ръгна л и да тър сят ня какъв затънт ен мотел с диноз авър
отпред?
Но карай да върв и!
Мел сто е ше капна ла от умора, прегла дняла и схванат а от кръст а
надол у — пленни ца на този превъртял яснов иде ц. Н амира ше с е на
чет иристотин километ ра от къщ и и ра зпола гаш е всич ко на всичко с
единайс ет долара и о с емде с ет и ше с т це нт а.
— С ъдърланд!
Тя с е извърна и хвана шоколадч ето, ко ето С ебас тиа н й мет на. И деше
й да и зруга е, а ла не успя, понеже т рябва ше на хване и кутийкат а с
бе за л кохолн а напит ка, която той също й хвърл и.
— Слуша й, Донован… — С ебас тиан бе погълнат от маркуча на
кол он кат а з а бе нзин, т а с е на лож и Мел да иде кри него, както маха ше
обв ив кат а на шокола дчето. — Ча ка ме работ а. Имам кли ент и. Н е мога да
обика л ям с теб по нощ ите.
— Ходила ли си някога на къмп инг?
— Моля? Н е.
— А з пък съм ходил. В Сиера Н евада. Съвс ем набл изо е. Да зна еш
какво спокойс тв ие е т ам!
— А ко не обърне ш мотоци клет а и не ме при бере ш, не след дълго ще
с е радваш на веч ен поко й. Тръгвай обратно! О ще с ега!
Когато С ебас тиа н я погледна, тя в идя, че той изобщо не бе уморе н.
В с е едно не с е беше друс а л цели чет ири час а по път ищат а, а бе ше
прекара л цяла с едмиц а в скъп курорт.
— Ти не си наред — рече му Мел, след като от хапа голямо парч е от
шокол а дчето. — Н аправо си за о св идетел ства не. Н яма да ходим в ни каква
Ют а. И маш ли изобщо предст ава колко да леч е Ют а?
С ебасти ан ус ети, че до ст а с е бе застудило. Съблеч е якето и й го
подаде.
— О т Монтърей ли? О т Монтър ей е на около с едемстотин километ ра.
— Той за качи маркуча върху колон кат а за бенз ин. — Х айде, усмихни с е,
С ъдърл анд, вече почти сме пре полов или пътя.
— С игурно някъде наблизо има автобу сна спирка — реч е вече по-
крот ко тя, по сле с е загър на в якето, ко ето бе облякла, и с е запът и към
окъпан ия в светл ина универс а лен магаз ин.

54
 — И менно тук мъжът е спрял с Д ейв ид — поясни спокой но С ебас тиа н
и мл адат а жена за стин а като попарен а. — Е, не е стиг на л толкова бър зо
като нас, вс е па к дв ижени ето е било натоваре но, той е бил изнерве н и
непре къснато е гледа л в огледа л ото за обратно в иж дане да ли че нгет ат а не
с а по пет ите му. Срещат а е била в о с ем час а.
— Дрън-дрън! — и зсум тя Мел, въпрек и че на гръкля на й зас една
буца.
— П родавачъ т от нощн ат а смяна го позн а по рисункат а. Забеля за л го,
понеже Дж ими спрял в дъното на парки нга, въпреки че има ло място и пред
мага зина. И бил много при те сн ен, т а чове кът го държ а л под око — мисл ел ,
че щ е с е опит а да зад игне нещо. Но Дж ими си плат ил.
Д окато С ебас тиа н говореше, тя не сва ляш е очи от него. Щом той
прикл юч и с ра зка за си, младат а жена проте гна ръка.
— Д ай ми рисункат а.
В перил поглед в нея, С ебасти ан брък на в горния джоб на якето.
Д око сна лекичко пре з подплат ат а гърдат а на Мел, задърж а за миг ръка и
извад и сгън ат ат а рисун ка с порт рет а на похит ителя.
Тя ус е щаш е, че диша уче ст ено. Съз нава ше, че бе развълнуван а, и то
не с ам о от крат кия, нищо не зн аче щ допир с ръкат а му. За да прикрие
чувстват а си, сграбчи лист а ха ртия и за крач и към магаз ина.
Д окато беш е вът ре, за да провери твърд еният а му, той затег на
капач кат а на ре зервоар а и из кара мотоцикл ет а от бе нзи но ст анц ият а.
Мел с е върна след ня какв и си пе т минути бледа, с пламн а ли очи. А л а
ръкат а й не т реп на, когато отново прибра лист а с рисун кат а. Н е й с е
м исл еш е — поне зас ега. П онякога бе з а предпочит ане да дейс тва.
— Д а върв им! — каза тя на С ебас тиан.

В нимава ше да не з адреме върху мотоциклет а, ко ето щеш е да си е

ж иво с амоубийс тво. Но м ислит е й блуж даеха, ст арит е образи с е
насл аг ваха върху нов ите. Те з и среднощ ни пътува ния й бяха до бол ка
познати. Както и ус ещ ането, че не зн ае къде от ива и какво ще за вари,
когато прис тиг не.
Н ав ремето майка й си умираш е да пътува по бе з именн и път ища и да
сл уша радио. Мел помнеш е колко уютно с е бе чувства ла, когато с е бе
изл яг а л а на преднат а с еда лка с глав ица върху скут а на майка си и наив но
бе вярва ла, че вс е някак отново ще си нам ерят дом.
Н атеж а ла от уморат а, глават а й клюмна върху гърба на С ебасти ан. Тя
с е отърс и от съня и с е помъчи да отвори очи.
— Д а ли да не спрем за ма лко ? — изв и ка й той. — За да си почин еш?
— Н е. Карай нат атъ к.
М а л ко преди из грев слън це С ебасти ан вс е па к спря и с е о свеж и с
каф е. Мел си поръча бе з а лкохолна напит ка с коф еин и поръс ена със за хар
паст а.
— Д ълж а ти едно прил ично ядене — от беляз а т ай.
— Точ но това за мен е прили чно ядене — отвърна тя и доволна обл иза
захарт а и глазурат а по пръст ите си. — Можеш да запаз иш за с ебе си
пече нит е ф азан и под похлупа к.

55
 О чите й с е зат варяха и С ебас тиан съж а ли, че я бе подлож ил на т акива
м ъки, обаче бе по с тъпил, следва йки инст инкт а си — инст инкт, за който
знае ше, че няма да го подведе. П регърн а я и Мел с е стег на, а ла с ам о за
м иг. В ероятно ус ет и, че го бе направ ил единс твено от приятел ски чувс тва,
т а тя да с е облег не на него.
— С коро сме т ам — рече й той. — О ст ава ни най-много един час път.
Мел кимн а. С ега веч е няма ше дру г избор, о свен да му вярва. Да вярва
на не го и на чувстват а си. Н а онова, ко ето нарич аше интуици я.
— Еди нств еното, ко ето ис кам да знам, е, че си е ст рува ло да бием
тол кова пъ т. Тога ва веч е ще е друго.
— Ще узн аем отговора и на този въпро с.
— Дано е п олож ителе н. — Тя с е извърн а към не го и ус тнит е й го
доко сна ха лек ичко по в рат а. Ус ет и прилив на топлина, на ня каква ст ран на
сл адо ст и смъдя щит е й от бе зсън ието очи с е раз шири ха. — И зв инявай,
задето съм толкова дръпнат а.
И деше й да с е махне от него, да иде на други я край на свет а, но
С ебасти ан я при тис на ощ е по-силно до с ебе си.
— О тпусни с е, Мел. Виж , из грява слънцето!
Загл едаха изгр ева, както стояха пре гърнати, а тя бе отпусн а ла лек ичко
гл ава върху рамото му. Багри те ся каш изн иква ха от хоризонт а, за да
оцветят пусти нят а, да направят небето кървавочерв ено, а ниски те обл аци
— неж но си ни. Гла дкия т пясъ к гре йна в розово, с етне ст ана пурпурен, а
по сл е ма лко по ма лко — златис т. След час- два преж уля щото слънце отново
щеш е да и зпеп ели всичк и багри в пус тинят а. С ега обач е, в т ази
притих на ла мимолет на минут а, пей зажъ т наоколо ся каш бе нар исуван от
ж ивопис ец.
Д окато наблюдаваш е в прегръд кат а на С ебасти ан ка к всичко наокол о
с е преобра зява, точно както с е бе променяло вся ка сут рин, откакто свят
светува, Мел ус е ти нещо. Еди нени е. Първат а неж н а милув ка на връз ка,
която не т рябва ше да с е описва с думи, за да бъде разбр ана.
Когато той я целуна, този пъ т с неж н а търс еща уст а, тя не с е
отдръпна, не му з ададе ника кв и въпро си. Самият момен т оправдаваше
цел ув кат а. Бе прека лено уморена, за да с е съпротивлява на чувс твото,
надиг ащо с е в душат а й. Бе з ашеме тен а от вълшебс твото на изгрева, че да
от каже онова, за ко ето я моле ше С ебас тиан.
Щеше му с е да й пои ска още — з нае ше, че в тоз и миг, на това м ясто
м оже да го стори. А ла долавяш е уморат а и объркването й и смазващи те
ст рахове за де тето на нейн ите прият ели. Ето з ащо я целуна съвс ем
л екич ко — утеха и за двамат а. Когато я пуст а, съзна ваше, че онова, ко ето
с е бе зародило меж ду тях, не можеше да бъде разру шено.
Бе з да продумват, с е качи ха на мотоциклет а и п о еха на изток, към
сл ънцето.

В Ю ж на Ют а — неда л еч от гран ицат а с щат а А ризона и до ст атъч но

бл изо до Лас Вегас, за да от скочат за нула в реме дот ам и да прои граят на
комар някой и друг долар, в идяха няколко напече ни от слън цето
мага зинч ет а. В ма лк ия град имаш е бен зино ст анция, тясно каф ене, където

56
предл агаха царев и чни питк и, и мотел с двайс ет и пет ст аи и гипсов
бронтозавър на сред по сип ания с чак ъл парк инг.
— Б ож ичко! — про шепн а Мел, за гледана в тъж н ия очу кан динозавър.
Когато сле зе от мотоци клет а, кракат а й т реп ереха не с амо от
пътуването и уморат а.
— Х айде да проверим, може би не всички спят — предл ож и
С ебасти ан, по сле я хвана за ръкат а и я поведе към рег ист ратурат а.
— Знач и си го в идял по в реме на някой от свои те с е анси ?
— Така изли за.
Тя с е олюля и той я хван а пре з кръст а, за да я задърж и. Ст ран но,
изведнъж му с е стори съвс ем крехка.
— Н е е зле да ти наемем легло, докато сме в мотела.
— Ч увствам с е добре.
Мел си каза, ч е по сле ще има предо ст атъ чно в реме да поч ива. С ега
т рябваше да дей ства. Двамат а влязоха във ф оайето, където на т авана с е
върте ше вен тилатор и бе по- прохладно. С ебас тиан нати сна звънеца на
регист ратурат а. След ма лко чуха зад из белялат а заве с а на цветя как някой
тът ру зи чехли. П ри тях дойд е мъж в бяло горнищ е на анцуг и торбе с ти
дж инси, с подпухна ли от съня очи и небръ снато лиц е.
— Мога ли да ви помогн а с не що?
— Д а — отвърна С ебасти ан и с е пре с егна да из вади портф ейл а си. —
И скам е да наемем ст ая. Н омер пет найс е ти.
С л ож и върху плот а шумол яща банкн от а.
— По една случайно ст е свободна. — А дминист раторъ т с е пре с е гна да
сва л и кл юча от т аблото зад него. — Двайс е т и о с ем долар а на нощ.
От сре ща има деноно щно каф ене! Подпи шет е с е тук, ако обичат е.
С ебасти ан с е подпис а и о ст ав и на плот а още двайс е т долара, а върху
тях — снимкат а на Д ейв ид.
— В иж да ли ли сте това момче нце? П реди около т ри ме с еца.
А дм ин ист раторът изгледа а лчно два йс етт е долар а, ся каш изобщо не
бе забел яза л ф отограф ият а.
— Н е мога да помня всичк и го с ти на мотела.
— Бил е с една жена. Привле кат елна, ма лко над т рийс етт е.
Ч ервеноко с а, кара ла е среден по размер шев роле т.
— Може и да с а от сяда л и при нас. Н о аз си върша работ ат а и не с е
зани мавам с клю ки.
Мел из бут а С ебас тиан.
— Както в и гледам, сте наблюдателен. Съмнявам с е, че не сте
забел яз а ли, ако в мотела е от сяда л а крас ива жена с нев ръстно дете.
С игурно сте й каз а ли къд е може да купи пампер си и прясно мляко.
М ъжът св и рамене и с е поче с а по глават а.
— Проблеми те на друг ите не ме ин тере суват.
— Както е т ръгн а ло, и в ие може да си навлеч ете проблеми — т ро сн а
с е тя вече по-грубо и мъжъ т най- с етне вдиг на упла шено очи. — С ега аген т
Д онован… го с подин Донова н, де, щ е в и попит а да ли с те в иж да л и
мом че нцето и в ие сигурно ще поопре сн ите паметт а си. Н али?
А дм ин ист раторът с е ококори и прокара е зик по устн ите си.

57
 — Д а не с те пол ицаи ? О т Ф БР или от друга де?
Мел с амо с е усмихна.
— Н ека с е спрем на “от другад е”, за да не нажеж аваме изли шно
обст анов кат а.
— Мотелъ т ми е спо ко е н.
— В иж дам. Точно з атова смят ам, че ако онази же на е от сяда ла при ва с
с детето, няма начин да не сте з абеля за ли. Н ада ли имате чак тол кова
м ного кл ие нти.
— Стоя с амо една нощ. Плат и ми в брой, предвари телно, пре з нощт а
детето беш е кротичко и си замин аха рано сут ринт а.
— Как с е каз ва же нат а? — попит а тя спокойно, като с е опи тваш е да
обузда е искр ицат а надеж да.
— А ма в ие ка кво, нима наис тина мислит е, че помня всич ки име на?
— Н а ли регист р ирате по с е тит елите ? — Мел слож и пръст върху
банкн от ат а от два йс ет долара и я плъзн а два-т ри с антимет ра по плот а. —
А също си запи свате т еле ф онните ра зговори, които водят от ст аите. Я
проверет е! Коле гат а може дори да ви възн агради.
Р угаейк и, админ ист раторът извад и из под плот а ня как ъв кашо н.
— Тук с а кв ит а нции те от т еле ф онн ите разговори. А вие можете да
проверит е и с ами книгат а с реги ст раци ите.
Тя с е пре с егна да в земе кн игат а, по сле слож и ръце на гърба си и
предо ст ав и на С ебас тиа н да я прегледа. Бе готова да призна е, че той ще с е
справ и по- бър зо. М ладият мъж наис тина намери за нула време името.
— Сю з ан Уай т. А ла едва ли в и е показ а ла докумен т з а с амолич но ст.
— П лати ми в брой — и зпелт ечи па к админист раторъ т. — Вие ка кво,
да не очаквате да я претър свам? И зползва ла е и теле ф она, меж дугр адски
разговор — опове сти той. — Свър за л а с е е чре з цент ра лат а.
Мел извади от дамс кат а си чант а бележ ник.
— Д ат а и време. — Запис а си ги. — А с ега слуш ай, мой чове к, това е
въпро сът, за който ще бъде щ възн аград ен, не с е ше гувам! Готов ли си да
потвъ рдиш под клетва, ч е пре з ма й това дет е… в иж го в нимател но — тя
пак м у показ а сним кат а на Д е йв ид, — че това дете е било в мотел а?
А дм ин ист раторът заприс тъпва прите снено.
— Да, ако с е на лож и. Н е че ми с е ходи по съдилищ а, но женат а
наис тина от с една с него в мотела. П омня го зар ади т рап чин кат а и риж ат а
ко с а.
— Ей на това му с е в ика работ а!
Тя нямаш е да с е ра зплаче, не, щеш е да с е сдърж и. А ла вс е пак изл е зе
навън, докато С ебасти ан приб ираш е сним кат а и даваш е на админист р атора
още два йс ет долара.
— Д обре ли си? — попит а я, когато отиде при нея.
— Д а, разбир а с е.
— Трябва да огледам ст а ят а, Мел. А ко ис каш, поча кай ме тук.
— Н е. Ще дойда и аз.
Н е пророни и дума, докато с е в ръщаха по напу кани я т ротоар, до като
откл ючва ха врат ат а и влиз аха в з адушнат а ст ая. С една на леглото, за да

58
прочис ти мозъ ка си, докато С ебас тиа н из ползваше своя за онова, за ко ето
го бива ше на й-много.
Той в идя как дет ето сп и в сгъвае мат а кошар ка, ка к про стен ва в
не споко йния си сън. Женат а е о ст ав ила лампат а в бан ят а да свети, т а да
в иди, ако бебето с е събуди и с е разплаче. Гледа ма лко тел ев изия, говори
по тел е ф она. Но не с е казва Сю зан Уай т. Пре з години те с е е предст авял а с
тол кова много имена, че С ебас тиан с е зат руднява да определи ко е е
исти нското. Ст рува му с е, че е Линда, не, не е Ли нда, не е и Сю за н.
А някол ко с едмици преди това е пре кара л а още едно нев ръс тно дете.
С ебасти ан реши да го съобщи на Мел, след като тя си почи не. С една до
нея на л еглото, слож и ръка върху рамото й, а младат а же на продълж и да
гл еда право напред.
— С ега не искам да ми ка зва ш ка к го направ и. Н якой ден може би щ е
м и с е приис ка да науч а, обаче не ка не с ега. Знач и женат а го е държ а л а в
т ази ст ая. Да не му направ ила не що?
— Н е, Д ейв ид е добре.
Мел навлаж н и уст ни.
— А къд е го е отвела ?
— В Текс ас, но не знае къд е с а го отн е сли след това. Тя е с амо част
от веригат а.
Мел въздъхна теж ко два пъти.
— Д жордж ия. Сигур ен ли си, че е в Джордж и я?
— Д а.
— К ъде по-точно ? — попит а тя и ст исна длани върху скут а си.
Той бе уморен, по- уморен, отколкото му с е ис каш е да при зна е.
О пит аше ли с е с ега да изв ика в идени ят а, това съвс ем щеше да из сти ска
сил ит е м у. А ла Мел има ше н уж да от т ази инф ормац ия. Само че не тук,
пом исл и си С ебасти ан. Тук, в т аз и тясна ст ая, ми пречат пре ка ле но м ного
неща, прека лено много тъж н и истории.
— Трябва да и зляза навън. О ст ав и ме с ам з а ма лко.
Мел кимн а и той и зле зе. Времето минава ше, а с него и желан ието й да
с е напл аче на воля. Н е че смят а ше сълзи те за проява на слабо с т. Про сто за
нея те бяха нещо бе зп оле зно. И т ака, очите й бяха сухи, когато С ебасти ан
отново вле з е в ст аят а. Стори й с е блед и изто щен. Ст ранно, преди някол ко
м ига не бе за беля за ла уморат а около очи те му. Н о си припомни, че
всъщно с т не с е бе вглеж да л а о собено в него.
Ал а с ега с е в зря в младия мъж и с е почувства длъж на да с е изпр ав и и
да иде при него. Н ямаше корен и, с емейство и може би заради това не бе
скл онн а да дава воля на чувс тват а си. М разе ше и милув к ите, но с ега
прот егна ръка и го хван а за дланит е.
— Както гледам, ти май има ш по- голяма нуж да от сън, отколкото аз.
Защо не подремне ш час- два? Пък по сле каквото с абя пока же.
Той не отговори, с амо с е в зря в длан ите й. Да ли тя ще ше да м у
повярва, ако й каже ше колко много не ща бе разч ел върху тях?
— Хорат а с твъ рда че руп ка не с а непрем енно и кораво сърд ечни —
изрече С ебасти ан тихо и вдигна очи към ней нит е. — Ти, Мел, си по е тич на
душа.

59
 С етне стори нещо, от ко ето и двамат а бя ха раз търс ени. Вдигн а
дл анит е й към устни те си. Н икой дото гава не го бе прав ил и тя с е убеди,
че онова, ко ето до този ден бе смят а ла з а глупав и прев земки, всъщно ст е
т рогател но и възбуж дащо.
— Д ейв ид е ма лко по на ю г от Атлант а, в едно град че, всъ щно ст
предградие, ка зва с е Ф оре с т П арк.
Мел сти сна с пръст и негов и те, по сле ги пусна. Н икога дотог ава не бе
приема л а ни що на гола вяра, а ла с ега щеш е да го стори.
— Я полег ни ма лко! — каза на стойчиво и го бутна на легл ото. — А аз
ще с е обад я във Ф БР и на най-бли зко лет ище.

Ш ЕС ТА ГЛА ВА

Мел спеше като къ пана. С ебас тиан отпи още ма лко от в иното, отпус на
с е на стола и я з агледа. Беше с е изле гна ла на канапето сре щу в него в
с а л она на час тния му с амолет. Н е с е бе възпр отив ила, когато й предл ож и
да пов ика своя пилот в Ют а, з а да ги от кара на изто к. Само бе ким н а л а
разс еяно и бе продълж ила да пи ше нещо във ве зде същ ия си бележ н ик.
Ведн ага щом с амолетъ т с е бе изв исил във въздуха, с е бе про сна л а на
канапето, бе затворила очи и бе за спа ла момент а лно, като кап на л о от
ум ора нев ръс тно дете. Той я разб ираш е — енер гият а, подобно на вся ка
сил а, им аше нуж да да бъде пре з ареж дан а, — и я о ст ав и да с е нас пи.
Д ъл го стоя под душа и с е преоблеч е с дрехит е, които държеше в
с ам ол ет а мар ка “Лиър”. Хапна надве- нат ри и поговор и по теле ф она с
некол цина души. По сле зач ака.
П ътеше ств ието бе, меко ка зано, ст ран но. Те двамат а със спящат а жена
с е отда л ечаваха от слънцето, след като цяла но щ бяха препус ка ли като
обе зум ел и към него. Щом пътуването им приключе ше, ще ше да има
разби ти, както и ощастл ивени сърц а. Съдбат а в инаги гледаше да има
рав нове сие.
А С ебас тиан ще ше да е преко с ил конт инент а с же на, която го
дразн еше, но която той желае ше и смят аш е за неразб ираема.
Тя с е размърда, промърмори нещо и отвори очи. П рот егна с е рязко и
дел ово… и много с екс апилно, по сле с е претърколи върху канапето и
с една.
— О ще много ли о ст ава? — попит а с вс е още пре сипн а л от съня гл ас,
а л а С ебас тиан в иж даше, че си бе възвърна л а преливащат а енерг ия.
— По-ма лко от час.
— С лава Богу! — Мел прокара пръст и пре з ко с ат а си, отмет на глава и
подуши въздуха. — М ай ми мири ше на храна.
Той нев олно с е усмихн а.
— О ткъм кухнят а. Вдяс но има баня, ако искаш да с е о свеж иш.
— Д а, първо ще с е окъпя.
Н икак не й беше ле сно, но тя в ника къв случай не ис ка ше да издава
кол ко бе смая на, че С ебаст иан бе в съ стояние с амо да щра кне с пръс ти, т а
да с е появ и част ния т му с амолет с дебели меки килим и, уютна спа л ня и

60
кухня, в срав н ение с която ней нат а собс твен а прили чаше на к илер. Яв но с
яснов идс тво можеш е да с е и зкарват добри пари.
Д окато си слагаш е хавлият а и вървеше на пръс ти към спа лн ят а, Мел
съж а л и, че не бе провер ила мина л ото на С ебас тиа н. А ма на ли бе ше
тол кова си гурна, че ще успее да разубеди Роуз да не прибягва до услуги те
м у, затова и не си бе направ ила т руд а да с е пои нтер е сува що з а човек бе
той. И ето, с ега с е намир аше на де с ет хиляди мет ра във въздуха с м ъж ,
когото, каж и-реч и, не познаваше. Реши, че още щом с е върне в Монтъре й,
ще поп ълни пропу ска. М акар че, ако нещат а вървяха както с е надява ше тя,
про сто щеше да е бе зпредме тно да с е ин тере сува от мина лото му. Веднъж
да нам ереха Д ейв ид, и отноше ният а й с този мъж щяха да о ст ан ат в
м ина л ото. Е, вс е пак можеше от лю бопит ство пон е да го проучи.
И здула устни, отвори гард ероба и уст анов и, че С ебасти ан
предпочит а ше копринат а, кашмир а и лен а. О ткри една памучна риз а и я
извад и с ряз ко дв ижен ие. Вс е па к домак инът й има ше и по-практи чни
дрехи, а на нея й с е щ еше да с е преоблече.
По едно в реме й с е стори, че той е при нея. П о сле си даде сме тка, че
ризат а, която с ега допир аше лекичко кож ат а й, бе проп ит а с неговат а
м иризма. Мел вдигн а ръкава да го подуши. Мири шеш е на нещо
необич айно — необуздано и ерот ично. Н а нещо, ко ето оча кваш да ус ети ш
заедно с повея на вятъра в гора по в реме на пълнолун ие.
Я до с ана на с ебе си, тя нахлузи дж инс ите. А ко продълж аваше т ака,
току-в иж наи стин а повярва ла във вещиц и.
Запретна ръ кав и до лакти те и отид е в кухнят а. Взе си банан, подм ина
купат а с чер ен ха йвер и си слож и върху чиният а ре зен хляб с ма лко шунка
и сире не.
— Н амира ли ти с е горчица ? — пров икн а с е младат а жен а, с етне
прегл ът на, ус ет ила, че С ебасти ан бе опрял тяло в нейн ото.
Дв ижеше с е бе зш умно като призр ак. П ре с егна с е над глават а й, в зе
бурканчето и й го подаде.
— Ще пий неш ли в ино?
— Защо не? — Мел си нама за ф илият а с горч ица — прите снява ше с е,
че пом ещ ението бе толкова тясно и няма ше как да с е дръпне от него. —
В зех една от ризи те ти. Н а ли не с е сърди ш?
— Защо ще с е сърдя? — Той й на ля от в иното и пре суш и своят а ча ша.
— Почи на си добре.
— Д а, т ака времето минава по-бър зо.
С ам олет ът с е ра зклат и. С еба стиа н с е пре с ег на да я хва не и ръкат а м у
о ст ана върху нейн ат а.
— П илот ът обясни, ч е има възду шни ями. Скоро ще започнем да с е
сниш аваме.
Тя извърн а лице към него. Докато с е в зира ше в очи те му, отново
изпит а онова, ко ето я бе обзело и в пуст инят а. Н ача л ото на нещо. Запит а
с е да л и щ еше да е по- спокойна, ако бе в състояние да в иди и края.
— Х айде да с еднем и да затегн ем кола ните.
— Ще в зема и тво ето в ино.

61
 С дълбока възд ишка на облекчение Мел вдигна чи ният а и го по следва.
Д окато от хапва ше ща стливо от ф илият а, за беляз а, че той с е усмихва.
— Какво има?
— Про сто си мислех, че наис тина ти дълж а една ист инс ка веч еря.
— Н е ми дълж иш нищо — рече тя и пийна от в иното, а по сле от пи
още веднъж , пон еже всич ко бе толкова разли чно, толкова блаже но
разл ич но от онова, с ко ето бе св ик на ла. — Обич ам да си пла щам с ама
см етк ите.
— Забеля зах.
Мел отм етна глава.
— Н якои момчет а с е при те с няват от това.
— Така ли? — подсмих на с е С ебас тиан. — А з — не. Н о след като
прикл юч им, с е надявам да при емеш по канат а ми. За да полеем добре
свършенат а работ а.
— Ще в идим — отвърна тя, както преглъ щаш е. — И щ е хвърляме чо п
кой да пл аща.
— Бож ичко, кол ко си сладка! — засмя с е пак той изп руж и кра ка,
довол ен, че Мел бе с една ла не до него, на с еда лкат а от сре ща. С ега
м ожеше да я гледа на воля докато е будна. — Защо ч асте н дет ектив ?
— Моля?
— Н е мислиш ли, че е, време и аз да те пора зпит ам? За що избра т аз и
проф е сия?
— О бичам да раз гадавам ра зни заплет ени истори и — св и тя рамен е и
понеч и да ст а не, з а да отне с е празн ат а чи ния.
Ал а С ебас тиа н я из превар и и с е запъ ти с чиният а към кухнят а.
— С амо зарад и това ли? — попит а я пак, когато с е върна.
— В ярвам в прав илат а.
С еда лки те бяха ш ироки, Мел вдигна ноз е и ги кръ сто с а. Беш е й
прият но. Чувстваш е с е о свежена след съня и от от ново обз елат а я
надеж да. Беше й леко в присъ ств ието на този мъж .
— С мят ам, че наруш иш ли прав илат а, няко й т рябва да те накар а да си
пл ати ш. — Ус ети ка к с амол етът с е разт рис а, смен я по сокат а и започва да
с е спус ка към Атлант а. — А както веч е ти каз ах, обич ам да раз гадавам
запл ете ни истории. Затова бях добро ченге, а с ега съм ощ е по-добър
час тен детектив .
— И злиза, че обич аш да работиш с ама.
— Д а — отме тна тя глава. — А ти ?
— А з също — усмихна с е той над ча шат а. П о сле най-неочаквано
очите м у пак ст ан аха напрег нат и и с е вторачиха в нея. По-точно, както с е
стори на Мел, в душат а й. — Но прав илат а че сто с е менят. Вододел ът
м еж ду добро и зло не в инаг и е яс ен. Как по стъ пваш в т ак ива случаи?
— Като си изяс нявам кои нещ а не бива да с е промен ят, кои грани ци не
бива да с е замъгляват… или да бъдат прекр ачва ни. П ро сто го ус ещ ам.
— В иж ти! Ус еща ш, зн ачи.
— О баче това няма ни що общо с яснов ид ството и разни те т ам
меди ум ни спо соб но ст и — отвърн а тя, почувс тва ла на къде бие

62
събе с едни кът й. — Н е с е о сла ням на в идения, ше сто чувс тво или както
т ам го нари чат е.
С ебасти ан вдигн а ча шат а з а наздр ав ица.
— Ала ето че си тук!
О чите й не т реп наха. Мел си помисли, че ако той бе оча ква л тя да с е
предаде толкова ле сно, с е бе и злъга л же стоко.
— Да, Донован, тук съм. Тук съм, защ ото нямам намере ние да
рискувам и да пропилявам и най- ма лкат а възмож но с т, колкото и ст ран на да
е тя. И може би защ ото искам да с е уверя да ли на исти на не си в идял ил и
ус етил нещо. Може пък да има ш силна интуиц ия. Виж , в интуицият а
вярвам .
— А з също, Мел.
Кол е сн икъ т с е удар и в пист ат а.

Н а Мел в инаги й бе т рудно да предава ю здите дру гиму. Н ямаше нищо

прот ив да си сът руд ничи с ме ст нат а полици я или с ФБР, но държеше тя да
диктува услов ият а. Зар ади Д е йв ид й с е н а лож и няколко път и да с е сдърж и
и да не изру гае, докато раз говаря ше с агент а Томас А. Д ев ро от ФБР.
— Ч ува л съм з а вас, го сподин Донова н. О т до ст а свои коле ги, които
в и см ят ат не с амо за човек, на когото може да с е разчит а, а който направо
върши чуде с а.
Мел имаше чувс твото, че С ебасти ан с е бе разполож ил в те сн ия,
боядис ан в бежово кабин ет точно като цар сред царедворцит е си. Той
отвърна с амо с леко кимване на хва леб ств ият а на Д ев ро.
— Учас тва л съм в няколко ра зследвания.
— П о следното е било в Чикаго — уточни Д ев ро, като прелист ваше
няка ква папка. — Голяма кас апн ица! Жа лко, че не успяхме да приключ им
по-бър зо.
— Д а — бе един ствен ото, ко ето отвърн а С ебаст иан. Не вси чки образи
с е бяха за лич или в съз нани ето му.
— А ми в ие, го с пож ице Съдърл анд? — Д ев ро про кара длан по
ва л че ст ат а си плешива глава и наме ст и с пръс т очилат а си. — Докол кото
разбрах от полици ят а в Ка лиф орн ия, мина вате за добра в проф е сият а.
— Е, с ега вече мога да спя споко йно — отвърна Мел, бе з да обръща
в нимани е на предупреди телни я поглед на С ебас тиа н, и с е наведе напред.
— Н е м оже ли да пре скоч им лю бе зно с тит е, агент Д ев ро? П рият елит е м и в
Ка л иф орни я с а направо отчая ни. Д ейв ид Мери к е с амо на някол ко
кил ом ет ра…
— Н ека първо го уст анов им със сигурно ст — рече Д ев ро и отм е с ти
папкат а, която държеш е, за да в земе друга. — След като с е обадихте,
пол учихм е по ф акс а цялат а инф ормация. Следователя т от Ф БР вече е
разпит а л вашия св иде тел в … мот ел “Дю ни” в Ют а. — Той пак нам е ст и
очил ат а си. — Човекъ т е потвърдил, че на сним кат а е Д ейв ид Мер ик. С ега
с е опитваме да уст анов им с амолич но стт а на женат а.
— Защо тогава с едим тук?
Д ев ро погледна над очилат а, които отново с е бяха смъкн а ли.

63
 — А в ие ка кво очаквате, да обика лям е във Ф оре с т П арк от къща на
къща и да пит аме хорат а да ли наскоро не с а отвлич а ли бе бет а ли? —
Аген тът вдигна де бел пръст, за да възпре Мел. — Вече по ст ъпват да нни за
всичк и момченц а на възра ст меж ду ше с т и деве т ме с еца. П роучвам е
актовете за раж дан е, докуме нти те за о синовяване. П роверяваме хор ат а с
ма л ки деца, зас елили с е в ква рт а ла пре з по следни те т ри ме с еца. Н е с е
съм нявам, че до сут ринт а ще сме сте с нили кръга на заподозр ени те до
некол цина души.
— До ут ре сут ринт а ли? Слушай те, Д ев ро, почти цяло дено нощие
пътувам е, з а да дойд ем час по-скоро тук. А с ега в ие сте с едн а ли да ни
разпра вяте да сме чака ли до сут ринт а.
Аген тът я изгледа, бе з да миг а.
— Да. Кажете в кой хотел ст е от с една ли и ще имам гриж ат а да в и
държ а в теч ение.
Тя скочи от стол а.
— Поз навам Д ейв ид. Мога да потвърдя с амол ично с тт а му. А ко
претър ся ква рт а ла и го държ а под на блюдение…
Д ев ро я пре късна :
— С лучая т с е ра зследва от Ф БР. Възмож но е да с е обърнем към ва с, за
да потвърд ите с амоли чно с тт а на момче нцето. Н о раз полаг аме и с коп ие на
негов ит е отпечатъ ци. — Мел едвам с е сдърж а да не с е разкре щи, а агентъ т
прем е с ти поглед от нея към С ебасти ан. — Заех с е със случ ая по
настояван е на специ а лния аген т Такър от Чи каго, когото по знавам от
двайс ет ина годи ни. Той, общо в зето, вярва в предска зани ят а на меди ум ите
и яснов идц ите, пък и имам в нук горе-долу на възрас тт а на Д ейв ид, затова
не в и съве твам да с е в ръщат е в Ка лиф орн ия и да зар язвате работ ат а по
средат а.
— М ного сме в и при знателни за съд ейств и ето, агент Д ев ро — ка за
С ебасти ан, а по сле с е из прав и и стисн а Мел з а лакътя, да не би тя да
изтър си ня коя обида. — Запа зил съм ст ая в “Дабълт рий ”. Ще ча каме да ни
с е обадит е.
Д овол ен, Д ев ро също ст ан а и пр оте гна ръка.
— И деше ми да го запл ю я — изсумтя Мел след ма лко, когато вече
вървяха в зно йнат а вечер на Атлант а. — Тия кре тен и от Ф БР с е държ ат с
нас, част ните детектив и, като с някакв и помияр и.
— Ч овекът ще си свърши работ ат а.
— Н е с е и съмнявам — отвърна тя. Беше толкова ра зс еяна, че не
забел яза ког а С ебас тиа н я бе изпреварил и й бе отворил врат ат а на кол ат а,
която бяха наели на лети щето. — П онеже няка къв не гов прия тел в Чикаго
с е изказа л добре за теб. Меж ду другото, ка кво толкова си направ ил т ам ?
— Недо ст ат ъчно. — Той затвори в рат ат а от ней нат а ст ра на и
заобикол и автомобила откъм багаж ни ка. — Едва ли ще с е съгла сиш да
идем в хотела, да пийн ем не що на бара и да вечеряме като хорат а.
— И дума да не ст ава! — от с ече Мел и за копча с рязко дв ижение
предпазн ия колан. — Трябва да купим от някъд е бинокъл. Сигурно ще
нам ерим в ква рт а ла мага зин за спо ртн и стоки. И ф отоапарат с моще н
обектив — допълни тя ся ка ш на с ебе си и запретн а ръкав ите на ри зат а,

64
която бе в зела от С ебасти ан. — Чудо голямо, като случая т е възложен на
Ф БР — продълж и да мърмори младат а жена. — Няма за кон, който да м и
забра нява да огледам кварт а ла, на л и т ака?
— Н е, няма — подкре пи я той и с е вля в потока от автомобили. — А
също и да с е пора зходим. Ка кво по-пре красно от една раз ходка в л ятн а
вечер в тих хуб ав кварт а л!
Мел с е обърна и го озар и с усмив ка.
— М ъж на място си, Донован.
— Е, този комплим ент ще ме грее до кра я на ж ивот а.

— Можеш ли… — поде тя, а ла спр я насред изреч ението и прехапа

устна, до като караха бав но по улици те с дървет а от двете ст ран и във
Ф оре ст Парк.
— Д а ли мога да по соча къщат а ли? А ми да.
— Как ?…
Мел от ново реши да не пит а повече и вме сто това вдиг на бино къла.
— Как го правя ли? — усмихн а с е младия т мъж и с е извърн а ня как
нереш ител но на ляво. — М а лко слож но е да ти обясн я. Някой пъ т, ако още
те ин тере сува, може и да опит ам.
По сле с е насоч и към т ротоар а и спр я, а тя с е намръ щи.
— Какво прав иш?
— Те че сто ра зхож дат Д ейв ид тук след вечеря.
— Моля?
— О бичат вечер да го раз хож дат с коли чкат а, преди да го изкъ пят.
О ще преди да бе о съ зна ла докр ай какво прав и, Мел с е пре с е гна,
сл ож и длан върху бузат а му и извърн а лицето му към с ебе си. П рим ига,
смаян а от силат а, пробле с на ла в очи те му. Бяха тъмни като нощт а. П очти
черни. Когато си възвърн а дар-словото, гласът й наподобяваш е ше пот.
— К ъде е Д ейв ид?
— В къщат а от другат а ст рана на улицат а. О нази със син ите капац и на
прозорците и ки че стото дърво отпред. — С ебас тиан я сгра бчи з а кит кат а,
понеже тя вече бе по с егна ла да отвори в рат ат а. — Н е.
— А ко наис тина е тук, ще вляза и ще го в зема. П усни ме, по
дявол ит е!
— Помисли ма лко!
Знае ше, че младат а же на щ е дейс тва импулсив но, водена от чувс тват а,
а не от разума, и затова при тисн а с две ръце рамен ете й към с еда л кат а.
Н икак не му бе ле сно да я озапти. Мел може да бе тъни чка като вейка,
затова пък бе до ст а я ка.
— Я по-кроткат а, Мел! И зслуш ай ме! Д ейв ид е в бе зопасно ст. С ам о
ще усл ож ниш и ще обър каш не щат а, ако нахълт а ш и с е опит а ш да го
в зем еш.
О чите й горяха. Заприлич а му на бог иня, готова да хвърля от пръсти те
си све ткав и ци.
— Те с а го отвл екли!
— Н е, не с а. И зобщо не зная т, че момче нцето е отвлечено. Мисля т, че
е дадено за о синовяване, или про сто с а си го втълп или, защ ото отча яно с а

65
иска л и да имат дет е. Никог а ли не ти с е е случва ло да бъдеш тол кова
отч аяна, че да ти ид е да подкараш пре з про с ото, да прен ебрег неш не
о собе но яснат а гран ица меж ду добро и зло и да грабне ш онова, ко ето
искаш?
Б ясна, тя с амо поклати глава.
— Д ейв ид не е тяхно дете.
— Д а, не е — съгла си с е С ебас тиан веч е с по- нежен глас. — Н о т ри
м е с еца ж ивее при тях като тяхно де те. Н аричат го Ери к и го обичат много.
Тол кова много, т а имат чувс твото, че е тяхно де те.
Мел с е мъче ше как ли не да успо кои ди шането си.
— Как можеш да ис каш от мен да им го о ст авя?
— С амо още ма лко. — Той я помилва по буз ат а. — Закл евам ти с е, до
ут ре вече рт а Д е йв ид ще е при Роуз.
Мл адат а жен а преглъ тна и кимна.
— Пусн и ме! — Когато С еба стиа н го стори, Мел вдигна с
разт реп ерани ръце би нокъла. — Беше прав да ме спре ш. Трябва да см е
сигурн и.
Н аст рои бинокъла и го насоч и към ш ирокия прозорец — в идя пре з
тюл енит е пе рдет а боядис а ни в пас телни тонове ст ени, дет ска сгъва ема
люл ка и канапе с кафява т апицери я и с разпиле ни по него игр ач ки.
Сти сна л а устн и, за беляз а ка к в поле зре нието й с е появява, спретн ат а
брю нетка, облеч ена в памуч на блуз а и къ си па нт а лони. Ко с ат а й с е развя
красиво, когато тя с е извърн а и с е усмихн а на някого, когото Мел не
в иж даше. С ет не же нат а пр оте гна ръце.
— Б ож ичко, Д е йв ид!
Кока лч ет ат а на пръст ите, с които държеше бинокъла, побел яха, щом
тя съгл еда мъж , който подаде Д ейв ид на же нат а, пр отег на ла в оча кван е
ръце. За беляз а пре з тънки те пердет а, че Д ейв ид с е усмихва.
— Х айде да с е поразходим — предлож и С ебас тиан, а ла Мел покл ати
гл ава.
— Трябва да направя сним ки. — Веч е с по- спокойн и ръце о ст ав и
бинокъл а и в зе ф отоапарат а. — Щом ние не можем да убедим Д ев ро да с е
поразм ърда, може би ще го направят ф отограф иите.
Търпеливо изщр ака полов инат а лент а. И зча кваш е, ако т римат а
изче знеха от поле зре нието й, и щрака ше с ф отоапарат а, щом отново с е
появеха на прозореца. Н а гъ рлото й бе зас една л а буц а.
— Х айде да сле зем от колат а — предлож и накра я тя и о ст ав и
ф отоапар ат а на пода. — Сигурно скоро ще го изведат.
— С амо да си с е опит а ла да го отмъкне ш…
— Н е съм чак толкова загубен а! — т ро сна с е Мел. — Одеве бях
ядо с ана. С ега вече знам какво т рябва да с е направ и.
С лед като слязоха от автомобила и т ръгнаха по т ротоара, той рече :
— С игурно ще будим по- ма лко: подозр ения, ако с е държ им з а ръце.
Тя с е в зря мнит елно в длант а му, с ет не св и рамене.
— Е, при всички положения няма да нав реди.
— Толкова романти чна си, Съдърл анд! — възкл икна С ебасти ан, по сл е
вдигна ръкат а й и я целун а по пръс тит е. Мел ре агир а грубо, но от това

66
м л адият мъж с амо с е разве с ели още повече. — Вин аги съм харе с ва л
т акива кварт а ли, ма кар и да не изгарям от желани е да ж ивея в тях.
О ко с ен и морав и. Рози те на със еда, нацъф т ели над оградат а. — Той сведе
гл ава към момче нцето, профуча ло покра й тях на вело сипед. — Д е ца, които
си игр аят. М иризмат а на печено на скара ме со, дет ски смях във възду ха.
Мел от край време си бе мечт а ла да ж ивее в място като това. Н о не
искаше да го при знае пред с ебе си, камо ли пред С ебаст иан, и с амо св и
рам ене.
— Ами плевелит е! А ми шумн ите със еди, които непр екъс нато надн ичат
пре з щори те ти и т е одумват! Ами злите куч ет а!
С яка ш с те з и думи го бе пов ика л а, отня къде изс кочи пс е, ко ето за л ая
по тях като обе зумяло. С ебаст иан с амо с е извърна и с е вторач и в него.
Кучето спря като заковано, изс кимтя тихич ко и с е отда лечи с е подв ит а
опаш ка. Мел бе смаяна и изду устни.
— Б ива си те в номерат а!
— Това е дарба — поясни той, по сле пусна ръ кат а й и я прегър на пре з
рам ото. — О тпус ни с е! — прошеп на й. — И злиш но е да с е бе зпоко иш за
Д ейв ид.
— Ч увствам с е добре.
— Н ерв и те ти с а опънати до с късван е. Виж кол ко си напре гнат а!
С ебасти ан преме с ти длан върху тила й. Тя ус ети ка к започва да я
разт рива и опит а да с е отда л ечи.
— С лушай, Донован…
— Шшт! Това е друга дарба.
Мел ус ети как вдървените й мускули с е отпу скат.
— С ега по-добре ли си? — Той пак я прегърна пре з раме нете. — А ко
разп ол агах с повеч е време… и ако ти бе ше гола, щях да направя ч уде с а —
усм ихна с е С еба стиа н и я погледна. Върху лицето й с е бе из пис а л о
учудва не. — Вс е па к ми с е ст рува спр аведливо и аз от време на в рем е да
те по све щавам в няко и от мислит е си. Та си мислех, че ми с е щ е да т е
в идя гол а.
С м утена, при те с нена до смърт, ч е ще с е изч ерв и като ра к, тя гледаше
право пред с ебе си.
— М исли си за не що друго.
— Трудно ми е. О собе но при положен ие, ч е в моят а риза изглеж да ш
тол кова прел е ст но.
— Н е си пад ам по флиртовет е — изсумтя младат а же на.
— Драга ми Мери-Елън, има огромна разли ка меж ду флирт а и
откров ено споделе ното желание. А ко ти ш епнех колко крас ив и с а очит е ти,
как м и напомнят на хълмове те в моя роден край, това ще ше да е фл ирт.
Ил и ако ти разправях, че ко с ат а ти е със златис тия цвят в платнат а на
Б оти чел и, а кож ат а ти — неж на като облацит е, но с ещи с е понякога веч ер
над пл а нинат а…
Мел ус ети как нозе те й с е подко с яват и с е опит а да си възвърне
с ам ообл адани ето.
— А ко ми кажеше някои от те зи не ща, щ ях да си помисля, че си
превъртял.

67
 — Точ но затова предпочетох да говоря бе з недомлъв ки. И скам те в
л егл ото. В мо ето легло. — Той спря под един от ки че с тите дъбове и както
я бе прегърн а л, я извърн а, макар че тя с е бе нацупила. — И скам да те
събл ека. Да те доко свам. Да гледам как с е пробуж д аш за ж ивот, докато съм
вът ре в т еб. — Н аведе с е и за хапа дол нат а й устна. — А по сле ис кам да го
повторя отново. — Ус ети как младат а жена т репери и я зац елува ст раст но.
— Д о ст атъч но прям ли бях?
Мел бе полож ила длани с раз перен и пръсти върху гърд ите му. Н ямаше
предст ава кога с е бяха озова л и т ам.
Ус ещ аше, че уст ат а й е подпухн а ла и бе заж адняла за ощ е и още
цел ув ки.
— М исля, че…
Но всъ щно с т изобщо не бе в състоян ие да мисли и в това бе
пробл ем ът. Кръвт а й бумте ше като обе зумяла и по едно в реме тя с е
прите сни да ли хорат а няма да излязат от къ щите, т а да в идят ка ква е т ази
ол ел ия.
— Ти не си наред.
— Защото те ис кам или за щото т и го казвам?
— Защото… си въобразя ваш, че ще завъртя някоя кратка аван тю рка с
теб. Та аз почти не т е поз навам.
С ебасти ан я хва на за брадич кат а.
— Поз нава ш ме… — Той отново я целуна. — И изобщо не съм
спом енава л думат а “кратка ”. — А ла още преди Мел да му бе възраз ил а,
заст а на на щрек. — И злизат — ка за й, бе з да с е обръща. Тя видя над
рам ото м у ка к врат ат а с е отвар я и брю не ткат а и зкарва дет ска кол ичка. —
Х айде да преко сим улицат а. За да ги разгледа ш по-добре, докато минават
покрай нас.
Мел от ново бе скована от напреже ние. С ебас тиа н продълж аваш е да я
държ и за рамене те — и за да я възпре, и за да я крепи. Тя чу ка к мъжъ т и
женат а си говоря т ве с ело и щ астливо, точно както подобава на млади те
роди тел и на пращ ящо от здрав е дет е. Мел поч ти не разли чава ше дум ите.
Бе з да с е зам исля, пре гърна С еба стиа н пре з кръст а и го сти сна. О, Д е йв ид
бе порасна л, от пеленаче с е бе превърн а л в ма лко момченц е, ко ето вс еки
мом ен т щеш е да проходи! Тя ус ети ка к очите й с е пълнят със сълз и, но си
на л ож и да не плаче. С ега ко си цат а на детето бе по-дълга и с е в иеше на
къдриц и около кръглото му румено личиц е. Ами очит е му… Мел спря като
закова на, ощ е ма лко, и да го и зв ика по име. Д ейв ид с е бе извърн а л към
нея, както с едеш е в ярко син ят а лятна кол ичка. Усмихва ше с е, от очит е м у
л ичеш е, че я бе позна л. И зпис ка и прот егна ръчици.
— Момченц ето ми си пада по хубав ите же ни — отбеляза с горд а
усм ив ка мъжът, до като ги подмин аваха с кол ичкат а.
Бе з силна да с е помръдне, тя в идя как Д ейв ид изв ръща глав ица и
издава ус тни, вс е едно ще заплаче. Жен ат а с е наведе и с е з ае да го
успокоява.
— Поз на ме — пророни Мел. — О ще ме помни.

68
 — Д а. Лю бовт а с е забрав и ш т рудно — съгла си с е С ебас тиан и я хван а,
а тя направ иш крач ка напред и сяка ш с е пре пъна. — Н е бър за й! Н ека
първо с е обадим на Д ев ро.
— Д ейв ид ме позна — проше пна сподавено Мел, допряла лиц е до
л ененат а риза на С ебас тиан. — Н яма ми ни що — настоя тя, обаче не
направ и опи т да с е дръп не.
— Знам.
Ц ел уна я по слепоочието, помилва я по ко с ат а и изча ка да с е успокои
и да пре ст ане да т репер и.

Това бе едно от най- т рудн ите не ща, които бе прав ила пре з ж ивот а си
— да стои на т ротоара пред къщат а със си нит е капац и върху прозорци те и
киче стото дърво в двора. Д ев ро и агенткат а бяха вът ре. Мел ги бе в идял а
как вл и зат пре з в рат ат а, която младат а брю нет ка им отвори. О ще бе по
ха л ат и когато с е наведе да при бере сут решн ия ве стн ик, в очи те й
пробл е сн а ст рах или може би гузно с т.
С ега Мел чува ше плач, неуте шим и ж а лен. О пит а с е да го по срещ не
хл аднокръв но, а ла не бе по сили те й. “Кога най- по сле ще изля зат ? Защо с е
бавят толкова много ? Вече цял ча с с а вът ре.” П ъхна ръце в джобовете си и
закр ачи напред-на зад по т ротоара. Д ев ро пак бе настоял да изча кат до
сут ринт а и пре з нощт а в хотела тя почт и не бе мигн а ла.
— Защо не с е качиш в колат а? — предлож и С ебасти ан.
— Н е ме свърт а на едно място.
— О ще няма да ни разр ешат да в земем Д е йв ид. Д ев ро т и обясни
процедурат а. Ще отн еме ча сове, докато му в земат кръв на проба и сверя т
отп ечатъци те.
— Ще правя, ще ст рувам, но ще уредя да бъда с де тето. Н яма да
позвол я да о ст ан е с амо с чуж ди хора — сти сна устн и Мел. — Каж и м и
нещо за те з и хора — изст рел я на един дъх тя. — Моля те!
Той бе очаква л, че ще го помоли за това, и, за ст ана л с гръб към
къщат а, с е в зря в очит е й.
— Же нат а е била учит елка. След като с а в зели Д ейв ид, е напусна л а
работ а. И ска л а е да бъде пре з цялото в реме с него. М ъжът й е ин женер.
Жене ни с а от о с ем години и каж и-речи, от с амото н ача ло с е опитват да
имат дете. Добри хора с а, много с е обичат и коп неят за дете. Ст ана л и с а
л е сна пл ячка, Мел.
В идя как върху лицето й с е из писва ту съст рада ние, ту яро ст, как с е
борят добр ото и злото.
— М ъчно ми е за тях — прошеп на младат а жена. — Уж ас но е, че
някой е дръзн а л да с е възполз ва от т акава лю бов и т рагедия. Случилото с е
е уж ас но за всичк и.
— Ж ивотът не в инаг и е спр аведлив .
— Ж ивотът обикнове но е не справедлив — поправ и го тя.
Продълж и да снове и да хвърля мрач ни отч аяни погледи към голем ия
прозорец. Когато врат ат а с е отвори, заст ан а на пръсти, готова да с е
завтече нат ам. Д ев ро с е запът и към нея.
— Момче нцето по знава ли в и?

69
 — Д а. Вече в и каз ах, че вчера, когато ме в идя, ме по зна.
Аген тът кимна.
— М ного разст р о ено е, непр екъсн ато плач е, вече с е прит е снявам , че
ще м у при злее. Н а люж и с е да успокояваме и го спож а Ф ро ст. Както в и
обясних, т рябва да в земем дет ето, докато и звършим проверкат а и
прегл едаме докуме нти те. Момченц ето сигурно ще с е успокои, ако в и в иди
— идет е в къщат а при аген ткат а Бейкър.
— Р азбира с е, че щ е ида. — Сърцето й за би като обе зумяло. —
Д онован!
— Ще дойда и аз.
Мел вле зе в къщат а, като с е опитваше да не обръща в нима ние на
отч аяни те вопли, долит а щи из з ад в рат ат а на спа лнят а. Тръгна по
коридора, препъ на с е в пластма сово люлеещо с е конче и вле зе в дет с кат а
ст ая. Сте нит е бяха облепе ни със светло с ини т апети на платноходк и. Над
дет ското креват че до прозореца има ше ма лка меха ничн а върт ележ ка с
цирков и ж ивотин ки. Точ но както го опис а той. До най- ма л ки те
подробно сти, помисли Мел с пре съх на ла уст а.
По сле з абрав и всичко о ст ан а ло и с е пре с егн а да вдигн е разпла кан ия
Д ейв ид.
— О, мъни чкото ми! — П ритисн а лице до неговото и избърс а съл зи те
м у с буз ите си. — Д е йв ид, ма лк ият ми сладък Д ейв ид!
Успокои го и пригл ади наз ад влаж нат а му ко с ица, доволна, че
агент кат а бе с гръб към нея и не в иж да ше как тя също с е бе про сълз ил а.
— А ма че си порасъл! — Ц елуна го по т реп ерещ ите устни.
Мом че нцето изхлип а, разтър ка очи с юмручет а, въздъхн а уморено и
отпу сна глав ица върху рамото й. — Браво, мо ето момче! Х айде да си
ходим в къщи, а? П ри мама и т ате.

СЕД МА ГЛА ВА

— Про сто не знам как да в и с е отблагодаря! — въз кликн а Роуз, както

сто е ше на прозореца в кухнят а. Долу в двора мъжъ т и си нът й с едяха на
сл ънчи це и си подхвърляха яркооран жева топка. — Само като ги гледам …
— Знам — отвърна Мел и я прегър на пре з рамото. И зве с тно в рем е
м ъл чаха, з аслуша ни в смеха на Д ейв ид. П о едно в реме Роуз вдигна ръка и
стис на, силно длант а на прия тел кат а си. — И зглеж дат много щас тл ив и,
на л и?
— Д а. — Роуз и збърс а очите си с ха рти ена кърп ичка и въздъхн а. — Н а
с едм ото не бе от щаст ие с а. Само като с е с етя колко с е ст рахувах, че
никога вече няма да в идя Д ейв ид…
— Н е мисли повече за това. Н а ли отново е при вас!
— Благодарен ие на теб и на го с подин Донова н.
Роуз с е отд а лечи от прозореца, а ла продълж и да поглеж д а от в рем е на
врем е нат ам. Мел с е запит а ког а ли прия телкат а й ще започ не да с е
чувства спокой на, ако Д ейв ид е извън поле зрен ието й.

70
 — Може ш ли да ми кажеш нещо повече за хорат а, при кого е бил ,
Мел ? А генти те от Ф БР бяха много в нимат елни, но…
— Но си държ ат е зика зад зъбите — довърши вме сто нея другат а
жена. — С емейството е добро, Роуз. И ска ли с а да имат дете. Допусна л и с а
греш ка, предоверил и с а с е на някого. О бач е с а с е гриж или добре з а
Д ейв ид.
— Тол кова е порасъл! Вече с е опитва и да проходи. — В глас а на Роуз
с е дол авя ше о ст ра горчив ин а, че не е била заедно със син а си пре з те зи
т ри тол кова важ ни з а него ме с еца, но и мъка за дру гат а ма йка в да л ечни я
град, която с ега гледаш е празн ото кр еват че. — Знам, обич а ли с а го. С ега
на женат а си гурно й е много бол но и криво. П о-теж ко й е, отколкото м и
беш е на мен. Знае, че Д ейв ид ни кога няма да с е върне при не я. — Роуз
отпу сна св ити на юмру ци длани върху плот а. — Кой, Мел, прич ини т аки ва
м ъки на всичк и нас ?
— Н е знам. Ала с е опи твам да раз бера.
— П ак ли работи ш с го с подин Донован ? Той е много разт р евожен.
— С ъс С ебаст иан ли?
— Поговорихме ма лко з а това, когато с е отби да ни в иди.
— Зн ачи е идва л? — възклик на Мел и си помисли, че вс е пак е успял а
да изр ече думите съвс ем нехай но.
Лицето на Роуз ст ана по-ведро. С ега тя изглеж д аше почт и т ака, както
преди отвл ичан ето на Д ейв ид.
— Д оне с е плю шен ото мече на Д е йв ид, подари му и т ази преле ст на
синя пл атноходка.
Пл ат ноходка, рече си Мел. Да, съвс ем в негов стил.
— М ного мило от негова ст рана.
— Н е разглеж да не щат а едно ст ран чиво. Р азбира какво сме изж ивел и
ние със Ст ан, но е наяс но какво им е с ега и на оне зи хор а в Атлант а. И то
с ам о за щото някой не годник изобщо не го е еня да ли хорат а ст радат. И не
с е зам исля ка кво изп итват децат а, майк ите, бащи те. Инт ере суват го с ам о
парит е, които може да сп ечели от тях. — Уст нит е й пот р епери ха, с етне
Роуз си възвърна с амообладани ето. — Сигурно зар ади това го сподин
Д онован отказа да приеме пари от нас.
— Зн ачи не е поис ка л хонорар ? — поин тере сува с е Мел, като с е
ст арае ше дум ите й да прозвуч ат рав нодушно.
— Н е, не иска ше и да чуе. — С ет ила с е, че има и друг и задължения,
Роуз отвори в рат ат а на фурнат а и на гледа ме сото, ко ето печ еше. — Каз а да
см е пратели съ с Ст ан сумат а, която смят аме, ч е ни е по джоба, на някой от
дом ове те за бе зпр изорни. О свен това сподели, ч е възн амерява л да не
о ст авя т а зи раб от а току-т ака.
— Коя работ а?
— Каз а не що от рода на… че не можело децат а да бъдат отвли чан и
направо от люлки те си и продавани като па л ет а. Че има ло границ и, които
не бива л о да с е пре крачват.
— Д а, прав е. — Мел в зе с рязко дв иже ние дамс кат а си чант а. — Е,
Роуз, т рябва да вървя.
И зненад ана, другат а жена затвори в рат ат а на фурнат а.

71
 — А ма няма ли да о ст ане ш з а вечеря ?
— Н аисти на не мога. — Тя с е поколеба, по сле стори нещо, ко ето
вършеше рядко и ко ето й с е иска ше да прав и с по- голяма лекот а. Ц ел уна
Роуз по бузат а. — И мам ма лко раб от а.

С игурно т рябваш е да го направ и по-рано. Н о с е бяха при бра л и в

Монтърей с амо преди два дни. Мел профуча пре з нис кия облак, пад на л
върху пътя за плани нат а. С ебас тиан бе намерил време да от скоч и до Роуз,
а л а не си бе направ ил т руда да с е отби е и при Мел, чиято кантора бе с ам о
на някол ко пре с ечки от ж илището на прия телкат а й.
Яв но изобщо не бе говорил с ериозно всички оне зи небива ли ци кол ко я
харе с ва л и желаел. Колко преле с тни били очи те, ко с ат а и кож ат а й. Тя
забар абани с пръс ти по ло ст а за скоро сти те. Ако на ист ина го мисл еш е,
отдав на да я бе потър сил. Беше й много криво. Как да реш и да л и да
прием е или да му обърн е гръб, при п оложен ие че той изобщо не с е
обаж даш е?
Затова реш и, че щом Мохамед не отива при план инат а, планин ат а да
иде при Мохамед. И маш е задачи, които двамат а със С ебаст иан т рябваш е
да из пъл нят, въпро си, на които да отговорят, нещ а, които да си каж ат.
Убеден а, че е готова за всичко това, Мел зав и по изровен ия път,
водещ към къ щат а му. О ще не бе измин а ла и полов инат а, когато удар и
рязко спирачки те — пред нея изн ев иделиц а изс кочи ха кон и е здач.
Ч ерния т ж ребец и мургав ият мъж върху гърба му преко сиха ч акъле с тия
път свет кав ич но, като ст рела от мускули. Съгледа ла лъскав ия кон и чове ка
със зл ат ист а кож а и абано сова ко с а, развят от вят ъра, Мел сяка ш с е
прене с е столе тия на зад, във в ремето, когато е има ло лами, които е
т рябва л о да бъдат обе зглавявани, и въздухът е бил проп ит с вълш ебство.
Гл едаше, зяпн а ла от възхит а, как изт роп олиха нагоре по кам енис тия,
забул е н с мъгла склон, и отново с е скриха в пороя от слънчева све тл ина.
Едва л и някой кент авър е изглеж да л по-великол епно!
С лед като т ропот ът на копит ат а заглъхн а, младат а жена отново
подкара бав но нагоре по пътя. Н е беше сън, напомня ше си непре къснато
тя. Дв игателя т с е даве ше и кашля ше, ж а лва ше с е от на клона, киха ше и
най- накрая изпъ пли с т рист а мъки при къщ ат а.
Както очаква ше Мел, С ебас тиа н бе в ограде ното паси ще и
разс едл аваш е Еро с, който и с ега из глеж даш е не по-ма лко преле с тен и
зага дъчен. И злъчва ше ен ергия и ж ивот. Върху муцунат а, в очите и
пот репващи те мускули по гърб а и кра кат а му още с е че те ше възбудат а от
га л опа. Тя имаше чувств ото, че доко сне ли го, ще с е опари.
— Хубав ден за яздене.
— Като повеч ето дни — усмихна й с е С ебасти ан из з ад ж ребеца. —
И зв инявай, че не те поздрав их, но не обичам да спир ам Еро с, когато
препус ка.
— Н яма нищо. — Всъщно ст Мел с е радва ше, че не бе спр ял на пътя.
Б е повече от си гурна, че ако й бе заговор ил от с едлото, тя щ еше да из губи
дар-сл ово и да запел течи. — Н аминах да в идя да ли разпол ага ш с някол ко
м инути, за да приключим няко и нещ а.

72
 — М исля, че мога да т и отделя ма лко в реме — отвърна мъжъ т, с етн е
потупа ж ребеца по лев ия хълбок, опря кра ка му върху бедрото си и с е за е
да чис ти копитото. — Видя ли с е с Роуз ?
— Д а. И двам от тях. Ка за, че си им ходил на го сти. И си з ане съл на
Д ейв ид платноходка.
С ебасти ан вдигн а очи, по сле захвана да чис ти следва щото коп ито.
— Така няма да с е чувс тва толкова объркан. Ще има не що поз нато от
с едм ици те, когато е ж ивял у оне зи хора.
— Хубаво си с е с етил.
Той с е из прав и и отид е при предн ия крак на Еро с. Успоко ена от
познат ат а тема, Мел опря ботуш на най- долнат а дъска на огра дат а.
— Роуз ми каза и че не си им в зел пари.
— М исля, че и преди съм т и спомена ва л — на мен пари не ми т рябват.
— Знам.
Тя с е облегна на оградат а и помилва ж ребец а по в рат а. Ето, няма
никакв и магии, опит а с е да си втълпи. П ро сто едно преле с тно ж ивотно в
разцвет а на силите си. Точ но както не гов ият го сподар.
— П оразров их с е и нау чих едно-друго за теб, Донова н. С до ст а не ща
с е зани мава ш.
— Може и т а ка да с е каже.
— А ла сигурно е по-ле сно да печ елиш пар и, ако в нача л ото
разп ол ага ш с и зве ст на сума, с която да започ неш.
— С игур но — отвърн а неопределено С ебас тиан и огледа по следното
копито на коня. — П о същат а логи ка при те зи услов ия е и по- ле сно да
губи ш пари.
— Тук си прав — отм етн а Мел глава. — О нази история в Чикаго.
Н икак не ти е било ле с но.
В идя как лиц ето му помръква и съж а ли, ч е изобщо бе отворила дум а
за това. Случаят не бе ше от оне з и, на които чове к гледа пре з пръс ти ил и
които забр авя след ден- два.
— Д а, не ми беше ле сно. Прова лих с е.
— Но н а ли си помогна л да го от крият. И за ловят ?
— Лич но аз не смят ам, че съм по с тиг на л успех, след като има петим а
убит и. — Той шляп на Еро с по задн ицат а и ж ребе цът препу сна в лек т ръс.
— Защо не вле зеш вът ре, докато с е оправя?
— С ебасти ан!
Той зн аеш е, че тя за пръв пъ т с е обръща към не го на ма лко име. Б е
тол кова и знен адан, че спря като з аст ина л, с ръка върху оградат а.
— П етима убит и! — повтори младат а жена едва чуто. О чи те й
пом ръкна ха — раз бираш е го. — А зн аеш ли колко души си спас ил?
— Н е. — С ебаст иан пре с кочи леко оградат а, т а ка че с е озова пред
Мел . — Н е, не з нам. О баче ми олеква от това, ч е пит аш. — Хван а я за
ръкат а и плъзн а пръс ти от рамото към лакътя, а отт ам — и към ки ткат а й.
— Заповядай, вле з!
Н а нея й харе сваше тук, отвън, където има ше до ст атъч но място за
манев рира не. В случ ай, че с е на ложе ше да манев рира. Н о щеше да с е

73
държ и като ст рахлива пач ка, ако от каже ше да вле зе заедно с него в
къщат а.
— И скам да обсъдим не що.
— Така и предп олож их. Вечер яла ли си ?
— Н е.
— Д обре тогава. Ще поговорим, до като ядем.
В л язоха от ст рани чния в ход, след като мина ха пре з терас а с под от
екзотич но каф е никаво дърво и с множе ство с аксии с из буяли пълзящ и
цветя, и от широкат а о стъкл ена в рат а с е озоваха право в кухнят а. Б е
боядис ана в турско с инь о и бяло, бе ше лъскава и и зящн а като снимка си
спис ан ие за вът решен ди зайн. Н ай-напред С ебасти ан оти де при ма л кия
хл адил ни к със стъкле на в рат а и избра една бут илка от винат а върху
пол иц ите.
— Заповядай, с едни! — покан и той го с тен кат а и махна към един от
в исокит е столове върху изди гнат ат а, облицован а с плоч ки ча ст от
пом ещен ието. О твори в иното и й сипа в ч ашат а. — И скам да с е окъп я —
поясни С ебаст иан и о ст ав и в иното на плот а пред не я. — Чувствай с е като
у дома си.
— Н е с е прите снява й!
Ведн ага щом той изле зе от поме щени ето, Мел ст ан а от стола. Н е го
см ят аше за проява на невъзпит а но ст. Беше си лю бопит на по природа. Н ай-
добрият начин да раз бере ш що за човек е някой, е да разгледаш лич нит е
м у вещи. А тя отчая но ис каше да раз бере що з а човек бе С ебас тиа н
Д онован.
Кухнят а бле ст еше от чистот а, по плотове те и елект риче с ките уреди
нямаш е и пра шин ка, чинии те бях наредени по голем ина в бюф ет а съ с
стъкл ени в рати. В поме щени ето мири шеш е не на де зинф ек ционн и и мие щи
препарати, а на… на нещо свежо, на билки.
И на ист ина, на прозореца над мив кат а бяха окачени надолу с лист ат а
връз ки най-разл ични билки и подправ ки. Мел ги помирис а — ухаеха
прият но и ня как з агадъ чно. О твори на слуки едно от чекмеджет ат а и в идя
вът ре шишове за печен е на ме со. В друго съгледа какв и ли не ст арат ел но
подреден и кухненс ки прибор и.
Защо не е разхвъ рляно, помисл и си тя, като с е раз хож даш е свъс ена из
пом ещен ието… И къде с а т айнит е, които чове к неизменно открива сред
хао с а?
О бе зсърч ена, а ла и още по-за инт ригувана, с е наме ст и пак на в исокия
стол и в зе чашат а точно ког ато С ебасти ан с е върна в кухнят а. Бе облечен в
черно — кат ране ночерн и дж инс и и ч ерна риза съ с запре тнат и ръкав и.
Б еше бо с. Докато вдига ше бу тил кат а, з а да на л ее и на с ебе си от в иното,
Мел си даде сме тка, че той на ист ина прилича на т акъв , какъвто твърд еше,
че е.
Н а вълш ебник.
Усм ихнат, допря ча шат а до нейнат а, наведе с е и с е в зря в очи те й.
— Р азчит аш ли на мен?
— Моля?

74
 — Р азчит аш ли на мен да подбера менюто? — усмих на с е С ебас тиан
още по- широко.
Тя премигн а и отпи нерв но от в иното.
— Р азбира с е. Ям, каж и- речи, вси чко.
Мл ади ят мъж с е з ае да вади продукти те, т енджер и и т иган и, а Мел
въздъхна дълбоко от облекч ение.
— Н има смят аш да готв иш?
— Д а. Защо?
— М ислех, че ще поръча ш хранат а от някой ре сторант — отвърна тя
и, скл юч ила веж ди, го загледа как сипва олио в ти гана. — Защо си прав иш
тол кова т руд?
— Д о ст авя ми удов олств ие. — Той слож и подправ ки в купат а. — Та ка
си поч ивам.
Мел с е поче с а по колян ото и погледн а подозри телно сме ст а, която
домакинъ т й забъркваше.
— Д а ти помогн а ли?
— Ти не умее ш да готв иш.
— О ткъде знае ш? — вдигн а тя веж да.
— Н а ли в идях кухнят а ти. Че сън ?
— Р азбира с е.
С ебасти ан размачка скилид кат а с пло ското на нож а.
— Та з а ка кво искаше да попри ка зваме?
— За едно-две нещ а. — Мел с е наме сти на стол а и опря бради чка
върху дл ант а си. Виж ти, и пре з ум не й бе мин ава ло, ч е ще й е прия тно да
го гледа ка к готв и. — Слава Богу, вси чко при Роуз, Ст ан и Д ейв ид с е
оправ и. Ка кво слага ш?
— Розмари н.
— М ирише хубаво.
Като него, рече си наум тя. Вече я няма ше с екс апилн ат а миризма на
кож а и п от, лъхна ла я, след като той бе яздил коня. С ега бе ше изме ст ена
от не по-ма лко вълнува щото ухани е на гора — диво и мъже ств ено. Мел
пак отпи от в иното и с е отпус на дотолкова, ч е изхлу зи боту шите.
— Но на го сподин и го спож а Ф ро ст в Джордж ия никак не им е леко.
С ебасти ан слож и в ти гана домати, че сън и подправ ки.
— Когато някой печ ели, друг обикнов ено губи.
— Да, знам. Направ ихме, каквото бяхме длъж ни да сторим, а л а не
докарахм е разследва нето до кра й.
Той топна в пан ето обе зко ст ени пиле шки гъ рди, по сле ги слож и в
друг тиг ан. Беше му прият но, че тя с еди с него, клату шка лениво кра к и го
набл юдава съсредоточено как готв и.
— Карай нат атъ к!
— Н е за лов ихме на й-опас ния човек. Който е в дъното на всичко.
В ърнахм е Д ейв ид на родител ите му и това бе на й-важ н ото, но още не см е
прикл юч или със случая. Д е йв ид не е единс твен ото бебе, ко ето е бил о
отвл ечено.
— О ткъде знае ш?
— Логи чно е. Ст ава въпро с за цяла мреж а, а не за един иче н случа й.

75
 — Да, права си — съгласи с е С ебасти ан, както пълнеш е чаши те с
в ино, по сле сипа ма лко и върху пилето.
— Според мен е ст а на ло ето какво. — Мел изти ка назад стол а.
Ст рува ше й с е, че мисълт а й е по-бист ра, ког ато стои права. — Н якак ъв
човек с е е свър за л със с емейс тво Фро с т. Те с а могли да го издадат на
пол иц ият а, с тига той отдав на да не е духна л. Мен ако пит аш, второто е по-
вероятно.
Тя спря да кръсто сва и отм етна глава. С ебас тиа н кимн а.
— Продълж авай!
— П редполаг ам, ч е мреж ат а е обхвана ла цялат а ст ра на. И върти
същи нски би зне с. Вероят но си имат и адвокат, който да им подготвя
докум енти те за о си новяван е. А също и лекар. И ли най-ма лкото някой,
който има връз ки с родилни те домове. С емейс тво Ф ро ст с е е подлож ил о на
какв и л и не и зследвани я. П роверих.
Той раз бърка яденето, опит а го и го подуши, а ла въпрек и това
продъл ж аваше да я слуш а в нимателно.
— С игурно и Ф БР е проверило.
— Ес те с твено. Н ашия т прият ел Д ев ро ръководи операц ият а. Н о не ка
довърша. Зн ачи имаме вси чки те зи с емей ства, които дават мило и драго,
с ам о и с амо да с е сдобият с дет е. О питват какво ли не. Следят полов ия си
ж ивот, в нимават с ка кво с е храня т, т анцуват голи по пълн олуни е. И
пл ащат. Плащ ат луди пари з а изследван ия, операци и, лекарс тва. А ако па к
не с е пол у чи ни що, си плащат за дете.
Мел с е върна на площад кат а с по-в исоко рав ни ще, къд ето бе ше
печ кат а, з а да подуш и и тя яде нето.
— М м! — проше пна младат а жен а. — Знам, обик новено всичко е
съвс ем з аконно. Н адеж дн а аген ция за о си новяван е на деца, почт ен
адвокат. И нещат а т ръгват по вода. Д ет ето поп ада в дом на хор а, които го
обичат, биологи чнат а май ка получ ава възмож но с т да започне на чисто, а
о синов ит елите получ ават сво ето ч удо. О бач е, както в ина ги, с е сре щат и
м ошени ци. Ка лт ац и, които пра вят, ст руват, по намират н ачин да забо гат еят
от т рагедият а на дру гите.
— Я слож и две чи нии на мас ат а при прозореца! Слушам те.
— Д обре! — Мел започ на да обика ля кухнят а, следвайк и напът ств и ят а
м у откъ де да в земе чин ии, при бори, с а лф ет ки, като продълж аваше да
разв ива своят а теория : — А ла с те з и не ща не е толкова про сто — хоп! и
прибира ш пар ите. Н уж на е цял а орган изац ия, която да отвлече де тето от
единия край на ст ран ат а и да го прехвърли в друг ия, на хиляди километ ри,
където да го “плас ира” в няко е богато с емейс тво.
— Д отук няма нищо, с ко ето да не съм съглас ен.
— Та име нно до този човек т рябва да с е доберем. О ще не с а з а лов ил и
П аркл анд, но предполаг ам, че в скоро време и това ще ст ане. Ала не той
дърпа кон цит е. Той е с амо маша в ръце те на друг и, про сто е решил да
спеч ел и набър зо някой и друг дол ар, за да си плати дългове те и да м у
отпу сне края. Н ада ли щ е насочи пол ицият а към ис тинс кит е в инов ници, но
вс е ще и зпее не щичко. П редполаг ам, че ФБР ще го пази т ака, че и пил е да
не м оже да прехв ръкне до него.

76
 — Теорият а т и е бе зупречна. Вземи бутил кат а и сядай.
Тя отид е при мас ат а и, подв ила кра ка под с ебе си, с е наст ан и на
ъгл оват а пе йка при прозорец а.
— С ъмнявам с е, ч е ония прият елчет а от ФБР ще допуснат един ча сте н
детект ив да раз питва П аркланд.
— Едва ли.
С ебасти ан слож и на мас ат а купат а със сп агети, чиният а с пилето и
панер а с де бели ре зе ни хляб.
— О баче теб ще те допуснат. Дълж ат т и го.
Той си па на Мел от яденето.
— В ъзмож но е.
— Ще ти предо ст авя т копие от пока заният а му, след като го раз пит ат.
Може би дори ще т и разр ешат да поговори ш с него. Каже ш ли, че вс е още
с е интер е суваш от случ ая, щ е ти дадат инф ормаци я.
— Да, не е изключ ено. — С ебас тиан опит а яденето и о ст ана
донемай къде доволен. — Н о да ли продълж авам да с е ин тере сувам?
Тя го шляпн а по к иткат а точно когато дома кинъ т режеш е поредн ото
парче крехко пиле шко.
— Н е иска ш ли да довършиш онова, ко ето си започна л?
Той вдигн а очи и над зърна в не йни те толкова дълбоко, че пръст ите й
с е разт реп ериха и Мел ги отдръпн а от ръкат а му.
— Д а, искам.
С м утена, тя си отчуп и ма лко от хляба.
— Е, и?
— Ще ти помогна. Ще изп олзвам всичк ите си в ръзки.
— При знат елна съм ти. — Макар и да си на лож и да не го доко сва
отново, устни те й с е изв иха в усмив ка, а очите й ст ан аха по-топли. —
Н аисти на съм ти много задължена.
— Едва ли ще мисли ш т ака, след като чуе ш услов ият а ми. Ще работим
заедно.
Мел изпу сна хляба.
— С луша й, Донован, благодарна съм ти за предложе нието, а ла работя
с ама. П ък и твоя т подход — някакв и в иден ия и тем подобни, ми къс ат
нерв ите.
— Е, и твоят подход — пуш ка лат а и тем подобн и, също ми къс ат
нерв ите. Зн ачи по с тигам е компромис. Р аботим заедно и с е примир явам е с
о собняч е стват а на другия. В края на краи щат а важ на е целт а, на л и т ака ?
Мл адат а жена с е замисли, както бъркаше с в илицат а яден ето в
чини ят а си.
— Е, за що да си кривя душат а, и на мен ми хрум на, че сигурно ще
по сти гнем повече, ако с е пре сторим, че сме жене ни… и нямаме деца. —
В с е още на т ръни, тя го ст релна с поглед. — Ала ако с е споразумеем в
конкре тния случай за компромис, т рябва да уточн им прав илат а.
— Задълж ит елно!
— Н е в иж дам за що т рябва да го казва ш с присмех. — Докато мисл еш е
т ре скаво, Мел от ново си в зе от яденето. — Вкусно е. — Гребна ощ е
веднъж . — М ного. П ък аз си мислех, че с е готв и по-слож но.

77
 — Благодаря за комплимент а.
— И мам предв ид… — Младат а жена с е засмя, св и рамене и хапна още
ма л ко от яст ието. — М ислех си, че за т акива з асукани яде нет а с е искат
м ного уме ние и т руд. М ама че сто работе ше като с ерв ить орка и ми но с е ше
какв и л и не не ща. Ала с е на емаш е глав но в закусва лни и заведения за
бър зо хране не. Там няма ше т ак ива в куснот ии.
— М айка ти добре ли е?
— П овече от добре. М ина л ат а с едмица п олучих ка рти чка от нея, в
Н ебраска е. П ътува много. Н е я свърт а н едно място.
— А ба ща т и?
Едва забел еж има следа от колебан ие, едва загатнат а тъга.
— Н его не го помня.
— А как с е отна ся май ка ти към твоят а проф е сия ?
— С мят а, че е инт ере сн а, но на л и гледа много телев изи я. А твоите
роди тел и? — Тя вдигна ч ашат а и замахна с нея. — Как с е отна сят те към
това, че си магь о сн икът на Монтър ей?
— Едва ли бих изп олзва л определе нието “магь о с ник” — отвърн а след
кратко м ълча ние С ебаст иан. — Ала ако изобщо с е зам ислят з а това,
предпол аг ам, с а доволни, че продълж авам с емейнат а т радиция.
Мел насма лко да прихне, както от пива ше от ча шат а.
— Д а не би домът ти да е свърт а л ище на вещ ери?
— Н е — отвърна ведро той, бе з да с е засяг а. — Н ай-норм а л но
с ем ейство сме.
— Знае ш ли, за нищо на свет а не бих повярва ла, че съ ще с твуват
т акива не ща, ако… А ко не ги бях в идяла с очите си. Въпре ки това си
о ст авам с кепт ично наст ро ена. — Тя извърна към него очи, в които
пробл е сн аха предпа злив и пламъчет а. — Чела съм за научни те
изсл едван ия. М нозина уваж а вани уче ни смят ат, че пар анорма л ното не с е
свеж да с амо до ня какв и бабин и девет ини.
— Е, с ега вече щ е съм споко ен.
— Сти га си ми с е присми ва л, де! — въз кликн а Мел и с е размърда на
стол а. — Съз нават, че човешк ият мозък си о ст ава загад ка. И това е
л огично. П роучил и с а чове шкат а аура и разли чни те й модели. П одлаг ат на
изсл едван ия хора, спо соб ни да отгатнат карт ат а, като я гледат откъм
гърба. Това обач е не означава, че при знават бе зуслов но магь о снич е ств ото,
пророче с тват а и вълшебни те прахчет а.
— М а лко вълшебе н прах няма да ти с е от р ази зле — прошеп на
С ебасти ан. — Ще поговоря по въпро с а с Морга на.
— А ма бе з ма йт ап! — ахна тя.
— Б е з майт ап — отвърна С ебасти ан и я хван а за ръкат а. — Роден съм
с кръв на елф и във вени те. Вещерс твото ми с е е преда ло по наследс тво,
потом ък съм на Ф ин, влад етел на кел тите. Н адаре н съм с яснов ид ство. Н е
че съм го иска л или съм молел да е т ака, про сто ми е дад ено, и тол коз.
Това няма ни що общо с логи кат а, наукат а и т анцит е по пълн олуние. Това е
м о ето на следство. Моя съдба.
Мел с е покашля.

78
 — Възмож но е — изрече накра я. — В те зи изследва ния проу чват
тел ек ине зат а, теле пати ят а…
— И скаш ли дока зат елства, Мел?
— Н е… да. Ако наис тин а ще работ им заедно по случ ая, ми с е ще да
зная докъде с е про стир а… дарбат а ти.
— Дадено! П омисли си няко е число от едно до де с е т. Ше ст — рече
той още преди младат а же на да бе отворила уст а.
— О ще не бях готова.
— О баче това бе първ ото число, изни кна ло в ума ти.
Н аисти на бе т ака, а ла тя поклати глава.
— Н е бях готова. — Мел затвори очи. — Х айде пак!
Б ива си я, помисли С ебас тиа н. Н аист ина. В момент а напряга ше цял ат а
си вол я, за да не му позвол и да прон икн е в мислите й. За да я разс ее, той
започна да си игра е с ко ка лчето на един от пръс ти те й, които още
държеш е.
— Три.
Тя отвори очи.
— Д а. Как позн а?
— Бла годарение на в ръз кат а меж ду тво ето и мо ето съзна ние. —
С ебасти ан потър ка уст ни о пръс ти те й. — О съще с твява с е било с дум и,
бил о с обра зи, било с чувс тва, които не сме в състояние да опи шем. Ето,
с ега с е пит а ш да ли не си прека лила с в иното, за щото сърцето ти тупти
прека л ено бър зо и кож ат а ти е топла. Глават а ти с е е замаяла.
— Н ищо й няма на глават а ми — т ро сн а с е Мел и дръпна рязко ръка.
— По-точно, няма да й има нищо, ако не бърника ш в мисли те ми. Ус ещам
как…
— Точно т ака. — Доволен, той с е облегн а и вдигн а ча шат а. — Знам ,
че ус ещаш. М ного рядко някой, който не ми е роднин а, ус е ща, че чет а
м исл ит е му, о собе но когато го правя толкова повърхно с тно. П рит еж аваш
пот енци а л, Съдърланд. А ко иска ш да го пр оучи ш, с удов олств ие ще т и
пом огна.
Тя не успя да при крие т ръп кат а, разтър сила тялото й.
— Н е, благодаря. Х аре свам си глават а т акава, ка квато е. — За вс ек и
сл учай я пипн а, бе з да сва ля очи от домак ина си. — Никак не ми допада,
че няко й е в състояни е да чете мислит е ми. А ко наи стин а ще работим
врем е нно з аедно, това е прав ило номер едно.
— Дадено! Н яма да над зърт ам в мислите ти, о све н ако не м е
пом ол иш. — Той с е усмихн а, за беля за л съмн ението в очи те й. — А з, Мел ,
не л ъж а.
— Такова ли е веруюто на вещ ерит е?
— Щом предпочит аш да го нар ече ш т ака.
Мл адат а жен а реш и да не спори и да му повярва.
— О свен това ще си съоб щавам е един на друг цялат а инф орма ция, с
която разп олагаме. Бе з ши ка лкавене.
Усм ив кат а му бе чаров на, но и опас на.
— Н а драго сърц е ще призн ая, че прека лено дълго увърт ахме.

79
 — Н ие сме проф е с иона ли сти. И щ е работим като проф е сион а лис ти,
бе з да наме сваме личн ите си отнош ения.
— Стига да не с е на лага. — Той допря чаш ат а си до не йнат а. — Д а
вечерям е заедно прекрачва ли рамкит е на проф е сиона л ните от ношен ия?
— Н е е н уж но да ст аваме смеш ни. И мам предв ид, че ако ще с е прав им
на с ем ейс тво, ко ето иска да о синов и дет е, не с е на лага да…
— Да прекр ачваме гра ници те, които ти си определила — довърш и
вм е сто нея С ебас тиан. — Ясно. И маш ли план?
— Като нача ло няма да е зле да си сът рудни чим с ФБР.
— О ст ав и това на мен.
Тя грейна в усмив ка. Тъ кмо на това с е бе надява ла.
— А ко ни подкр епят, можем да го изи граем бле стящо. Ще ни о си гурят
нова с ам оли чно с т, съответ нит е документ и, мина ло, данъч на рег ист рац ия,
ном ера на о сигуров ки те. Длъж ни сме няка к да привл ечем в ниман ието на
пре ст ъпнат а органи зац ия, ето за що т рябва да с е предст авям е за богати,
а л а не прека лено, за да не уплаш им ония негодниц и. Н а лага с е да с е
пре с ел им в нов кварт а л. Н ика кв и познати, никакв и родн ини. Трябва да с е
запиш ем в списъ ка на ча кащи те в няколко почт ени служби за о синовя ване
на деца. Да си о сигурим докумен ти, че сме с е подлага л и на изследван ия за
бе зпл одие и сме ходили по лекари. Щом за ловят П аркла нд или някого като
него, ще зн аем откъде и ка к да започнем.
— И ма и по-ле с ен начи н.
— Какъв ?
— Н е ме пит ай, аз ще имам гриж ат а. Това, ко ето предлагаш, ще ни
отн ем е м ного време.
— С игурно. Обаче си ст рува.
— Н а ли по ст игнахм е компромис? Нека аз реша отк ъде и как да
започнем , а по сле ще предо ст авя нещ ат а на теб.
Мел с е покол еба — дад е си сметка, че т ака и няма да с е научи да
прав и компромиси.
— Щом ти ще решаваш кога, ка к и къде да започнем и имаш за това
сол идн и арг умент и, съм при нуде на да ги при ема.
— Знач и с е разбр ахме.
— Д а.
И згл еж даш е до ст а про сто. Тя бе обзет а от т ръп ка и вълне ние, защ ото
изгар яше от нетърп ение да с е за еме с т ази ин тере сна и важ на задача.
— Д а ли да не ти помогна да раздигам е всич ки те зи чи нии?
И зправ и с е и започн а да сла га една върху дру га чини ите от тънич ък
порцел ан вещо, както я бе учила майка й, с ерв ить оркат а. Н о той я хвана за
ръкат а. Тръп кат а прерасн а в пламък.
— О ст ав и това!
— Ти сготв и — рече Мел и с е запът и бър зо към мив кат а. М а л ко
про ст ранс тво. Има ше нуж да от ма лко про ст ранс тво и от нещо, с ко ето да
с е заем е, за да запаз и с амообладан ие. — Като гледам кухнят а, не си от
хорат а, които държ ат в мив кат а мръсни чинии.
Когато с е обърна, С ебас тиан сто еше за д нея — слож и ръце върху
рам ене те й, т а да й попр ечи да с е дръпне.

80
 — Този път обаче ще бъда непредсказуем.
— Н е с е и съмнявам, с егиз- тогиз наема ш елф и, които да ти ч истят —
изсум тя тя.
— Н е наемам в елф и… най- ма лкото в Ка л иф орния. — Погледът й
ст ана по-студен и той започ на да разт рива раме нет е й. — П ак си
напрегнат а заради мен, Мел. А когато вечеряхм е, беш е спокойна. Д ори
някол ко пъти ми с е усмихна и от т ази промяна ми ст ана много прия тно.
— Н е обичам да ме доко сват — т ро сна с е тя, а ла не с е отдръпн а —
всъщно с т нямаше и къде.
— И з ащо? Та това про сто е друга ф орма на общуван е. Човек може да
общува по разли чни начи ни. С глас, очи, ръце. — П лъзна длани по
рам ене те й и мускулите й с е отпус наха. — С мисл и. Доко сването не е
задъл ж и телно опасно.
— Но пон якога е.
С ебасти ан св и ус тни и прокар а пръс ти по гърба й.
— Ти обаче не си от ст рахлив и те. Жен а като теб с е хвърля с глават а
напред в опа сни те ситуаци и.
Мел в ирна брад ичка точно както бе очаква л.
— Д ошла съм тук да поговорим.
— В ече го направ ихме. — Той я придърп а по-близо до с ебе си и бе
до ст атъ чно да с е наведе, за да прит исне устн и върху едва з абележ имат а
т рапч инка на волеват а й брадич ка. — Беше ми приятно.
Тя няма ше намер ение да с е о ст авя да я събла зня т. Беше зряла же на с
изгра ден характер и не можеше да позв оли — нико га не бе позволява л а
м ъжет е да я подлъгват със сладк и при каз ки. Вдиг на ръ ка към гърди те м у и
я от пусна с разп ерени пръст и, а ла бе з да го отблъ сква, нито да го
привл ич а.
— Н е съм дошла да си игр ая игр ичк и.
— Жа лко. — Устни те на С ебаст иан бяха на с антимет ри от нейни те,
той наведе глава и я целу на лек ичко по вратлето. — О бичам игрите. Н о
м ожем да ги о ст ав им за друг път.
Атм о с ф ерат а ст ава ше вс е по-тяго с тна.
— С лушай, сигурно ме привлич аш, а ла това не значи… ни що.
— Р азб ира с е. Точ но тук, Мери- Елън, кож ат а ти е много неж на.
Пул сът ти сяка ш ще разкъс а кож ат а, ако продълж и да е толкова ускорен.
— Н е ст авай за смях!
Но ког ато С ебасти ан измъкн а ризат а от колан а на пант а лон а й и
заг а л и Мел по гърба, тя с е почув ства крехка като пухчето на глухарч е. С ъс
звук, наподобяващ въздиш ка, а ла и стен ание, с е изв и и с е отпусн а в
обятият а му.
— В еч е губех търпе ние — прошеп на той, дол епил устн и до ши ят а й.
— Д а чакам да дойд еш при мен.
— Н е съм. Изобщо не съм идва ла при теб… — Мел бе сплела ръце
окол о гърба му и го милва ше с пръсти по ко с ат а. — За друго съм дошл а.
— А да л и дълбоко в с ебе си не знае ше, че ще ст ане т ака, още преди да
по ем е нас ам?

81
 — Трябва да помисля. Н е ис кам да допускам грешк и. — Н о още
докато го изрич аше, устни те й търс еха ж адно негов и те. — Н е обич ам да
греша.
— Ммм… Че кой обича ? — С ебаст иан обхвана с длани хълбоци те й.
Тя прош епна не що в зна к на съгласи е и с е закр епи с нозе около кръст а м у.
— Това обаче не е гре шка.
— Ще в идя след в реме — изр ече младат а же на, докато той я из нася ше
от кухнят а. — О бач е наист ина не ис кам това да попр ечи на раз следването,
с ко ето сме с е за ели. П река лено важ но е. Трябва да успеем, и то на вся ка
цена — ще с е мра зя до гроб, ако зара ди това с е издъня…
Мел изс тен а и дол епи устни до врат а му.
— И скам т е. И скам те уж а сно.
О т дум ите й мислит е му за бумтя ха бав но, ритмично, и зкусител но.
С ебасти ан дръпн а с една ръка глават а й назад, за да намери устни те й.
— Едното няма ни що общо с другото.
— А, не с е зна е. Би м огло и да попреч и — пророни тя, като с е
държеш е за него, докато той из качваш е стълб ите.
— Е, чудо голямо! — С ебаст иан отвор и с кра к врат ат а па сп а лнят а. —
Знач и т ака е било пис ано. Н ека нару шим ня кои прав ила.

О С МА ГЛА ВА

Мел не бе от хорат а, които ж ивея т слепеш кат а, бе з да с е замисля т. Н е

че не по емаше рискове, но в инаги бе наясно с по следици те. С ега обаче, с
този м ъж , не зн аеш е какво й готв и бъде щето. И този път с е вслуша в гл ас а
на ин стинкт а. Р азумът й наш епва ше да бяга от С ебаст иан пре згл ава,
накъд ето й в идят очи те, обаче не що друго, не що по-близо до сърцето я
кара ше да о ст ане.
Д а м у има вяра.
В с е още бе обв ила ръце и ноз е около тялото му и т реп ереш е цял ат а.
Кол еба еше с е, но не з ащото бе срамеж лива. Н икога не с е бе смят а ла за кой
знае кол ко с екс апил на или пък хубава, ето за що не виж да ше от ка кво има
да с е срамува. И зведнъж й с е стори ж изн еноваж но да го погледне за
по сл еден пъ т.
И онова, ко ето в идя, съв пада ше напълно с жела ният а й.
Устнит е му бав но с е и зв иха в усмив ка. Когато тя с е з асмъква надол у,
той я пусн а до подпорат а на леглото с ба лдахи н и щом нозе те й опряха
пода, Мел с е озова меж ду тялото му и гладкото ре збовано дърво.
Бе з да сва ля очи от нея, С ебасти ан я замилва бав но с в ръхчет ат а на
пръст ите по бедрат а и хан ша, по гърди те, в ратлето и слепооч ият а. Тя с е
разт реп ери като листо, когато той ст исна с вс е сил а ко с ат а й и в пи устни в
нейн ите.
Б е я затисн а л с тялото си т ака, ч е Мел ус еща ше всяка линия и
изв ив ка. Долавяш е ка ква сила ст ру и от него — наподобяваше вър зан въл к,
който вс еки момен т ще с е от скубне на свобода. А ла не друго, а уст ат а м у я
докара до ръба на лудо стт а. Н енасит на и властн а, тя из смуква ше от нея

82
всичк и чувс тва и емоции. Желани я и съмн ения, ст рахове и копнеж и. Мел
ус ети как му подна ся волят а си като цене н дар.
С ебасти ан долов и мига, в който тя с е бе о ст ав ила изц яло във влас тт а
м у, ст ройн ото й тяло с е бе отпус на ло, а устни те й т репереха, и с е хвърл и
да й дад е всичко от с ебе си. Ст растт а го прони за като сребър но о ст рие и
той с е разт ре с е като ж ребец, наду шил своят а кобила.
Д ръпна глава на зад и Мел в идя, че очите му с а черни като нощт а,
преиз пъл нен и от нео буздано жел ание и бе зумн а ст раст. И сил а. Тя
пот реп ери първо от ст рах, а с етне от ново от неописуема на слада.
С ебасти ан съгледа именно т ази не йна от зивчиво ст. И отговора, който
търс еше.
С едно-единс твено рязко дв иже ние раз къс а блузат а и про сте на
сподавено, доле пил устни до нейн ите. Дори докато с е свлича ха върху
л егл ото, я милва ше и га леш е навс якъде, до ст авяш е й мъч ителн а насл ада.
В отговор Мел с е в копчи в риз ат а му. Р азлетя ха с е коп чет а, из пука ха
шевове. Двамат а легна ха върху чарш аф ите и, ус етила тялото му върху
сво ето, тя и зст ена дълбоко и бе зди хан но в зна к на одобрен ие.
Той не й о ст ав и в реме да мисли, камо ли да с е съмнява. О тне с е я в
буря с тътн ещи гръмот ев ици, о слепит елни светкав ици и брулещи ха л и.
Мел зна еше, че това бе про сто сливане на плъ тт а. Че нямаше нищо
магич е ско във вещи нат а, с която С ебас тиа н я милва ше и в пиваше
сл адо ст но уст ни в ней ните. И вс е пак й с е ст руваш е същ инско вълшебство,
че я бе отн е съл някъд е да леч, отвъд делни чното, отвъд дори про с тич кат а
прел е с т на розовее щия зани к и ш умола на току-що пробудили те с е нощ ни
птиц и.
Там , къд ето я бе отвел, имаше с амо шеме тна скоро ст и неи зраз има
насл ад а. Шеп от на е зик, който тя не ра збира ше. Може би някакво
пе сно пени е? О беща ният а на влю бен мъж ? Дори с амият звук я въз буж да ше.
Мел по среща ше с възторг вс ек и допир, бил той груб или нежен. С ебас тиан
бе о ст ав ил върху устн ите й възсол ен, т ръпч ив вкус, о свеж аващ, ту топъл ,
ту хл аден, и дори с амо той я кар аше да бленува за още и още.
Кол ко вс еотда йна е, помисли си за шемет ен С ебас тиан. Колко сил на и
щедра! В гас нещ ат а светлин а на деня кож ат а й бе злат ист а като на
войнстве на богиня, готова за бит ка. Тя бе тънич ка и ст ройна, гъв кава като
ф ант ази я, от з ивчива като желани е. Ус ети колко запъхтяно диша, как
в не зап но в пива нокти в гърба му и тялото й с е разт рис а.
Мел смъкн а вяло ръка от потното му рамо, но той продълж и да я
лю би, тл а ска н от дивото, лудеш ко желани е да ус ет и вкус а й, от ново да
накара кръвт а й да кип не, до като накр ая я чу да на шепва задъ хано им ето
м у.
О тпусна с е върху нея и т ръсна глава, т а съзна нието му да с е проясни
и да в иди лицето й, очит е, премреже ни от насл ада, устн ите й, подпухна л и
от цел ув ките и пот р епва щи вс еки път, когато тя си п о ема ше дъх.
Мел обв и ръце около тялото му, а С ебасти ан от ново прон икна в нея.
Д окато с е дв ижеха в едине н лудеш ки ритъм, той знае ше, че за няко и магии
не с е ис ка нищо дру го о свен желан ие на сърцето.

83
 Стори й с е, че чува музи ка. П риятн а и успо кояваща. Музи ка,
изв ира ща от сърцето. Н е знае ше къде бе чува ла този и зраз, но с е усмихна
и с е обърна.
Ал а до нея нямаше никого.
Р азсън и с е на мига и с една в тъмното. М акар и нощт а да бе
непрогл една, тя ус ети, че е с ама в ст аят а. В ст аят а на С ебас тиан. Н о не бе
сънува л а, че е била с него. Както и не сънуваше, че е с ама.
Запа ли опи пом нощнат а лампа и прикри с длан очите си, докато
св икнат със светлин ат а. Н е го пов ика. Зна еше, че е глупаво да го прав и в
празн ото легло и сумрачнат а ст ая. Ст ана и намери ризат а му, намачка на на
пода. О блече я припряно и т ръгна по по со ка на музикат а.
Трудно й бе да определи откъд е звучи. Бе тиха като шепот, а сяка ш я
обгръща ше отв ред. Ст ранно, кол кото и да напряг аше слух, не бе си гурна
да л и долавя гласов е, изв исили с е в пе с ен, или ст рун ни инст румен ти,
фл ей ти и ва лдхорн и. Чуваше про сто звук, неж но т репт ене във въздуха,
т айнс твено и преле с тно.
С ледва йки инс тинкт а си, с е поне с е заедно с те зи неж н и звуци. Те не
с е усил ваха, не ст аваха и по- тихи, затова пък сякаш с е плиска ха върху
нея, обл иваха я, прон иква ха в съз нани ето й, докато Мел вървеше по
коридора, който зав и на л яво, а по сле я отведе до няколко стъп а ла.
В дън ото на коридор а с е озова пред ня каква ст ая и съгледа сия нието
на свещи, които току т репкаха и озаря ваха вси чко наоколо в златисто.
Ухае ше на разтопе н во сък, на с анда лово дърво и пушек.
Тя дори не ус ет и, че бе зат аила дъх, когато спря на пра га и над зърна
вът ре.
Ст аят а не бе голяма. Х румна й, че по- подходя щат а дума бе “покои”,
а л а с ама не зн аеше за що в съзна нието й бе изни кна ло т акова ст ран но
сл ово. Сте нит е бяха покри ти с ламперия от светло дърво в топли тонове и
по тях т репкаха заг адъчн ите отбляс ъци на де с ет ина тънич ки бели све щи.
Прозорци те бяха т ри — вси чки те във ф ормат а на полуме с е ц. М ладат а же на
си спом ни, че ги бе в иж да ла отвън, и си даде сме тка, че помещени ето с е
нам ира ше в най- горния край на къщ ат а и гледаш е към назъбени те с ка л и и
м орето.
С ебасти ан бе отворил прозорец а на о стъкле ния т аван, за да вл из а
нощни ят въздух, и пре з не го с е в иж даха миг ащи те зве зди. В ст аят а имаш е
стол ове, мас и и по ст ав ки, които биха приляга ли по-скоро на
средновековен замъ к, отколкото на съв ременн а къща в Биг Сър. Върху тях
Мел съгледа кр ист а лни с ф ери, купи от цветно с тъкло, сребърн и огледа л а
за гада ене, тън ички с тъклен и пръчки и в исоки ч аши, украс е ни с
бл ещукащи камън и.
Тя не вярва ше в маги и. Зна еше, че вс еки магь о сни к из пол зва
шм екер ии от рода на чекмеджет а с двойно дъно и крие в ръкава си по
няко е асо каро. Н о докато сто еш е тук, на прага на помещ ението, изпит а
чувството, че въздухъ т т реп ти и пулсира, ся каш съж ивен от хиляди сърц а.
Знае ше още и че в този свят, който уж позн аваш е, за ложе но м ного
повече, отколкото някога бе съну ва ла.

84
 Той с едеше насред ст аят а, в център а на пент агр ам инк руст иран със
сребро върху дъсчения под. Беше с гръб към нея и не помръдваш е. О ткрай
врем е Мел с е отл ичаваше със силн ото си лю бопит ство, а ла с ега ус ети
нещо още по- мощно — жела ние да не нару шава ус амотени ето му. Н о
тъкм о да с е дръпне от врат ат а, и С ебасти ан рече:
— Н е исках да те буд я.
— Н е си ме съ будил — възрази тя и започ на да си игра е с едно от
ма л кото копч ет а, о ст ана ли върху ризат а. — Събудих с е от музикат а. Ил и
по-точно, с е съ будих, чух я и с е запит ах… — О гледа с е озад аче но. Н е в идя
кас етоф он или стере оуредба. — Запит ах с е от къде ли идва.
— О т нощт а.
Той с е из прав и. М акар и нико га да не с е бе смят а ла за све нлива, Мел
с е изч ерв и, когато го в идя на светли нат а на свещ ите, че беше гол и й
протяга ше ръка.
— Та къв съм си — вс е ме тегли да раз бера какво си мислят друг ите,
а л а този път не съм с е нат рапва л.
— Н е, не си.
Забеля за л колебан ието й, С ебас тиа н вдигна веж да, по сле с е прибл иж и
и я хван а за ръкат а.
— Трябваше да прочи стя съз нани ето си. Н е можех да го сторя до теб.
— Вдигна длант а й и доле пи уст ни точно в средат а. — Н ещат а с а
зам ъгл е ни от пре ка лено много мисли.
— С игурно т рябваше да си т ръг на.
— А, не — възраз и той, по сле с е наведе и я целуна лекичко и неж но.
— Проблемъ т е, че… — Мел от с тъпи наза д, не знае ше какво да прав и
с ръце те си. — О бикновено не върша т акива неща.
И згл еж даш е съвс ем млади чка и уязв има, както сто еше в не говат а
риза, с ко с а, разро шена от съня, и с широко отворе ни очи.
— С лед като си ре шила да направ иш изключ ение с мен т рябва л и да
от бел еж а, че много те бива?
— Н е е нуж но. Но не преч и и да ми го ка жеш. Че сто ли с едиш гол -
гол ен ичък върху пода на запа лен и свещ и?
— Когато ме прихване.
В ече по-спо койна, тя т ръгна из ст аят а и започ на да разглеж да
предм ети те. И здула уст ни, с е в зря в едно ст ари нно огледа ло за гад аене.
— С това ли с е правя т маг ии?
С ебасти ан направо я обож ава ше в този момент, докато я гледаше ка к
с е в зира в бе зц енни я предмет.
— С поред преданието е принадл еж а ло на Н иниан.
— Н а кого?
— О , Съдъ рланд, образовани ето ти до ст а куца. Н иниа н е ма гь о сниц а,
според л егендат а е затворила Ме рлин в крист а лна пещер а.
— В иж ти! — Мел с е в зря в огледа лото по-отблизо и в идя, че е м ного
хубаво, по сле го о ст ав и и с е за е да разглеж да с ф ера от опуш ен кварц. — А
това за какво е?
— За заб авлени е.

85
 Той нямаше нуж да от огледа ла и крист а лни с ф ери, за да получава
в иденият а си. Държе ше те зи не ща колкото от уважен ие към т радицият а и
защ ото бяха крас ив и. Р азве с ели с е, за беля за л, че тя с е бе свъсила и с е
в зираш е в надаре ните с толкова сил а вещи. П рииска му с е да й подари
нещо. Н е бе забрав ил мъкат а, мярна ла с е з а миг в очите й, когато м у бе
каз а л а, ч е не помни баща си.
— И скаш ли да в иди ш?
— Д а в идя ка кво?
— П ро сто да в иди ш — промълв и С ебас тиан едва чуто й отиде при
нея. — Ела.
В зе с ф ерат а в една ръ ка, с другат а хвана младат а жен а за пръсти те и я
дръпна в средат а на ст аят а.
— А ма аз, т акова…
— Колени чи! — Прит егли я, т а да за ст ане на коле не но него. —
М ина л ото или бъдещ ето, Мел? Какво предпочит аш?
Тя с е засмя прите снено и прис една на пе ти.
— А не т рябва ли да си слож а тю рбан?
— И зп олзвай въображението си. — Той я доко с на с ръка по бузат а. —
С поред м ен мина л ото. Ти предпочит а ш с ама да с е гриж иш за бъде щето си.
— Тук си прав , но…
— С лож и длани върху с ф ерат а, Мел! Н яма ни що ст ра шно!
— Н е ме е ст рах — възра зи тя с едва заг атнат а присмехулна усмив ка и
въздъхна теж ко. — То о ст аваше да ме е ст рах от парче с тъкло! П ро сто е
ст ранно — промърмори Мел, докато по емаше крист а л а.
С ебасти ан подлож и длан под нейнат а и с е за смя.
— П одарък ми е за кръ щенето от леля Брин а, майкат а на Морган а. За
м ен той бе нещо като помощ ните колелц а на вело сипед, когато с е учиш да
кара ш.
Тя ус е ти кол ко хладна бе с ф ерат а, гладка и хладна като клад енчова
вода.
— А т а зи топка — от черн а плас тмас а, я имам от дете. Задава ш
няка къв въпро с, раз търсваш я и букв ич кит е падат пре з ей този процеп.
О бикновено изпи сваха не що от рода на: “О тговорът е неяс ен, опит ай пак!”
С ебасти ан отново с е усмихва, бе т рогнат от прит е сне нието й.
Я снов идс кат а сила с е вливаше в не го сладо ст на като в ино, лека като
прол е тен вет рец. Реш и да й пока же не що про сто.
— П огледни вът ре — рече й той и гласъ т му, кой зна е защо, отекн а в
тяснат а ст ая. — И ще види ш.
Мел няма ше сил и да устои. В нач а лото не в идя нищо друго о свен
красива топка с пук нати ни вът ре, които проблясва ха като дъги. С етн е
изни кна ха с енки, дру ги с енки вът ре в с енкит е, мърдащ и форми, кървав и
цветове.
— О! — про шепн а тя, за щото с ф ерат а вече не бе хлад на, а направо
пареш е като насоче н слън чев лъч.
— Гледай! — повтори С ебас тиан и Мел чу глас а му сякаш вът ре в
сво ето съ знан ие. — Със сърцето си.

86
 П ърво тя в идя майка си, но млад а, съвс ем млада и о слепи тел но
красива, въпрек и силни я грим и неподходящ ото бледо черв ило. А ла лицето
й бе усмихнато и от това, въпре ки грима, и зглеж да ше хубаво. Ко с ат а й
беш е рус а, дълга до рамен ете и права. Усмихва ше с е на ня как ъв млад м ъж
в бял а униф орма и с моряшка шап ка, килнат а конте шки на глават а м у.
М ъжът бе гуш на л момичен це на около две годинки в розова рокли чка на
баст и, черн и обув ки с в ръзки и бел и дан телени чорапки. С примряло сърц е
Мел о съз на, че това бе с амат а тя.
В дън ото с е в иж даше кораб, гол ям и сив , от во е нноморски те сил и.
Н якакъв орке стър св иреше бойки маршове, гъмжеш е от народ, всич ки
говореха един пре з друг. Мел не чуваш е думи те, с амо звуци те.
В идя как мъжъ т я подхвърля във въздуха, много в исоко. П рисв и я под
л ъж ичкат а. О т него ст руяха л ю бов , доверие и нев ин но ст. Гледаш е я го рдо,
разве с ел е но и развълнувано. П регърна я със силни ръце. О блъхна я
м иризмат а на одеколон. М ъжът я прити сна до с ебе си, а тя с е запрев ива от
см ях.
Мел загледа как карт инк ите с е сменят. Видя как май ка й и ба ща й с е
цел уват. О , колко сладо ст на бе прегръ дкат а им! С етне младежът —
нейн ият бащ а, им из кози рува ве с ело, метна на рамо сумкат а и по е към
кораба.
С ф ерат а в ръкат а й бе про сто крас иво, напука но отвът ре стъкл о,
озарява що я с бляскав и дъги.
— Б аща ми — пророни тя и насма л ко ще ше да изпус не с ф ерат а, ако
С ебасти ан не държеш е здраво длант а й. — Това бе ба ща ми. Беше… във
фл от а. Искаше да в иди свят. О нзи де н по ел с кораба от Н оф ък. Била съм
с ам о на две годинки, не помня ни що. М ама ми е ка зва ла, че сме от ишл и да
го изпр атим, а той много с е вълнува л. — О т емоции те глас ът й с екна. Сл ед
ма л ко продълж и: — Н яколко ме с еца по-къс но в Среди земно море изл язл а
буря и той изче зн а л бе зследно. Бил е едва двайс е т и две годишен. О ще
мом че. М ама па зи сн имки, а ла от тях не лич и ни що. — Мел па к с е вторачи
в с ф ерат а, с етне и звърна поглед към С ебасти ан. — И мам негов и те очи.
Н икога не съм зн аела, ч е съм на следила негов и те очи. — Тя ги затвори, т а
да си възвърн е с амообладан ието. — Видях го, на ли?
— Д а. — С ебас тиан вдигн а ръка към ко с ат а й. — Н е ти по каз ах това,
за да те натъж авам, Мери-Елън.
— Н е съм с е натъж ила. Само ми е мъчно. — Тя въздъхна и отново
отвори очи. — Жа лко, че не помня баща си. Жа лко, че мама пом ни
прека л ено много, а аз не съм го ра збира ла до с ега. Ща стлива съм, че ги
в идях, в идях ни и т римат а заедно — поне веднъж . — Мел му подаде
с ф ерат а и от пусна ръце. — Благодаря т и.
— Това не е ни що в срав нени е с вси чко, ко ето ми доне с е ноще с.
— И какво съм ти доне сла ? — попит а тя, докато той с е из правяш е, за
да върне с ф ерат а на мястото й.
— С ебе си.
— А , това ли… — Мел с е покашл я и съ що ст ана. — Н е знам да ли бих
с е изра зила по този начин.
— А как би с е изра зила?

87
 Мл адат а жен а го погледна и па к ус ети как нозе те й с е подко с яват.
— И а з с е чуд я. И двамат а сме възрас тни хора.
— Д а — съгл аси с е С ебас тиа н и т ръгн а към не я, а тя за своя и знен ада
от стъ пи на зад.
— Н еобвъ р зан и.
— Така изгл еж да.
— О тговорни з а по с тъпки те си.
— И ощ е как! — Той прокара п а лаво пръсти пре з ко с ат а й. — И сках
да те в идя на све щи, Мери-Елън.
— Н е почвай пак — т ро сна с е Мел и махна ръкат а му.
— Моля?
— Н е ме нар ичай Мер и-Елън и не ми дрънкай ра зни в рели-не кипел и
за ци гул ки и свещи.
С ебасти ан я погледн а в очите и прокара пръс т по вратл ето й.
— Н е си ли роман тичн а?
— Н е че не съм… — Бе прека лено развълнува на след онова, ко ето бе
в идял а в с ф ерат а. И скаш е да с е увери, че и двамат а с а наясно с о снов ни те
прав ил а. — Н о на мен роман тика не ми т рябва. Н е знам ка кво да правя с
нея. И смят ам, че ще избегнем недоразумен ият а, ако сме ная сно съ с
ситуа цият а.
— И каква е ситуацият а ? — попит а той, плъз гайк и длани върху кръст а
й.
— Както вече каз ах, сме отговорн и, необвър зан и зрели хора. И см е
привър з ани един към друг.
С ебасти ан доко с на с устни слепоочи ето й.
— Д отук нямам срещу какво да възраз я.
— Сти га да с е отн асяме разумно към връз кат а си…
— А, току-в иж сме си навлекли непри ятно с ти.
— Н е в иж дам защо.
— Лич но аз не съм от на й-разумн ите — въз кликн а той, както милваше
с дл ани гърди те й.
Ноз ете й с е подко си ха. Тя отметн а глава.
— Про сто т рябва да определим… ко е е най- важ ното.
— А з знам ко е е на й-важ н ото з а мен — отвърн а С ебас тиа н и
разда л ечи с е зик устн ите й. — Най- важ ното е да те лю бя, докато и двамат а
не с е превърн ем в купч ина бе зполе з на плъ т.
— Д адено! — Тя изобщо не възра зи, когато той я пова ли па пода. —
Д обро нач а ло.

Мел наист ина работе ше по-добре, когато си съст авя ше спи сък.
С ледва щат а вечер бе с една ла пред пис а лищ ето и с е мъчеш е как ли не да
направ и т акъв сп исък. Това бе първ ият й свободе н час, от както си бе
т ръгна л а в де с е т сут ринт а от С ебас тиан, капна ла от изтоще ние и
изо ст ана ла от граф ика си.
А не обича ше да зан емарява раб от ат а. Е, да, никога до с ега не бе
има л а л ю бов на в ръз ка с магь о сни к. Този ме с ец яв но до ст а не ща й с е
сл учва ха за пръв път.

88
 А ко нямаш е насрочена среща, ако не т рябваш е да попъл ни
докум ент аци ят а и да с е яв и пред съда, сигурно изобщо няма ше да мръдне
от къщ ат а му. Той бе направ ил всич ко възмож но да я задърж и, спомни си
тя, като поту пваш е устн ите си с върха на молива.
Този мъж бе зспор но прит еж ава ше огромна сила.
Ал а по сле веднага си напомни, че раб от ат а си е работ а и няма кой
друг да я свърши.
Н ай-добрат а ве ст този ден бе, че полиц ият а в щат Ню Х емпш ир бе
за л ов ил а Джеймс Т. П аркланд. Н яка къв с ерж ант, благодарен, че Мел го бе
насоч ил а, и подра знен, че аген тит е на ФБР непрек ъснато му с е преч кат,
ведна га с е бе съгла сил да й съдей ства и й бе прат ил по ф акс а пока заният а
на похи тит еля.
С ега тя има ше откъде да почн е.
Знае ше името на мъж а, изд а л на Паркла нд разпи ска, ч е му дъл ж и
пари, и смят аше да с е възполз ва от това. При повеч ко късмет щ еше да
прекара няколко дни на е зер ото Та хо. Трябваш е да пов и ка и Д ев ро. Той
щеш е да на стоява да в ключи в акци ят а и своите аген ти, а Мел раз полаг аше
с до ст а разумни доводи з ащо т е двамат а със С ебас тиа н щя ха да с а чуде с на
примам ка.
Това, че бе доприне сла м ного за раз плит ан ето на случ ая “Мер ик”, бе в
нейн а пол за, но нямаше да е до ст атъч но. М нението на пол ицият а за нея бе
добро, тя никог а не претупваш е работ ат а и пи паш е чисто, а ла въпрек и
това ус еща ше, че Д ев ро ще с е намуси, ако започн ат да му с е мот аят час тни
детект ив и. За не я бе добре дошло сът руд ниче ството й със С ебаст иан.
В е знит е щяха да с е понаклон ят в ней на полз а и по край ф акт а, ч е бе готова
на драго сърце да предо ст ав и лъвския па й от лав рите от опер ацият а на
ченгет ат а.
— О творено ли е? — попит а С ебасти ан и бутна в рат ат а.
Мел св и рамен е, за да с е пребори с буц ат а, зас една ла от вълнен ие на
гърл ото й, и с е усмихн а.
— В същно ст след пе т мину ти затварям. За дне с.
— Знач и съм улучил момент а. Това пъ к ка кво е?
Той я хва на за ръка, дръпн а я да ст ан е и огледа ст рогия ко с тюм с цвя т
на пра скова, с който бе облечен а.
— Н адвечер ще с е явявам на едно дело в съда — поясни младат а же на
и заприс тъпва припря но, за щото С ебас тиан започн а да си играе с нан иза
перл и на в рат а й. — Бракоразводно. Голяма гнус оти я. Та с е на лага да
изгл еж д ам като до стопочте на дама.
— Успяла си.
— Ле сно ти е на теб. За да с е облече ш като дама, с а ис кат два пъ ти
повече в реме и усилия, откол кото ако с е обличаш като норма лен човек. —
Тя с е облегна с хълбок на бю рото и му подаде лист хартия. — П ол учих
копие от показ аният а на Паркла нд.
— М ного си ч ев ръст а.
— Както в иж даш, нашия т чове к го е ударил на молби. Бил отч аян. Н е
иска л да нав реди на никого. Н е зна ел за какво точно ст ава въпро с. П окрай
комара бил затън а л до гуш а в дългове. Ст ра хува л с е за ж ивот а си.

89
И зненад ана съм, че не е с една л да с е оплаква как баща му го т равмира л за
цял ж ивот, като не му купил за Коледа червено камио нче.
— Какв ито и сълзлив и истории да разправя, ще си плати — от с еч е
С ебасти ан.
— Да, защ ото за капак е бил и глупав , като е извел Д е йв ид извън
грани ците на щ ат а — ей това ще му и зяде глават а. — Мел изхлузи обув к и
и с е поче с а с крак по прас ец а. — С ега твъ рди, че му възлож или поръч кат а
по тел е ф она.
— Звуч и разумно.
— Д а, де. Жаден ли си?
— Мм!
Тя отид е в кухнят а, а пре з това време той проче те отново
пока зани ят а.
— П ет бона за отвлич ане на дет е. Кокошкар ска му работ а, като с е има
предв ид каква прис ъда ще му дад ат. — Мел с е обърна, в идя, че С ебас тиа н
стои на врат ат а, и му подаде бу тилкат а бе за лкохолн а напитка. — Дълж и на
каз иното в Та хо т ри хиляди и пет стот ин долар а — зн аел е, че не ги л и
пл ати, ще му ра зкрас ят мут рат а т ака, че и роднат а му майка няма да го
позна е.. И затова решава да отвлече дете.
Той я слу шаше в нимат елно, но и отглеж д аше ж илището.
— За що точно Д е йв ид? — поп ит а бав но, по сле мина покра й нея и с е
запъти към със еднат а ст ая.
— П роверих и това. П реди около пе т ме с еца Ст ан му поправял кол ат а.
Показва л на вс еки срещ нат снимки на Д ейв ид. Та когато П арклан д решил ,
че е за предпочит ан е да отвлеч е дете, вме сто да си прав и плас тич на
операц ия, с е с етил за момчен цето на автомонть ора. Щяло да свърши
иде а л на работ а. Д ейв ид е буде н и хубав ичъ к. Дори т акова леке като
П аркл анд с е с етило, че едно красиво дете прав и в печатлени е на купувача.
— А ха.
С ебасти ан потърка бради чка и огледа сп а лнят а — поне му с е стори,
че тук с е поме щава спа лнят а, за щото в средат а има ше тясно неопр авено
л егл о. Ала пак тук бе и вс екиднев н ат а, понеже с е в иж даха стол, от рупан с
книг и и сп ис ания, порт ативе н телев изор върху пая нтова по ст ав ка з а цветя
и л ам па с ф ормат а на пъстърва.
— Тук ли ж ивееш?
— Д а — отвърна тя и изр ит а чиф т а ботуши, из преч или с е на пътя й.
— Присл уж ниц ат а е в едногодиш на отпус ка. — И т ака — продълж и Мел ,
като с е наме сти върху шкафче, облеп ено с емблемите на повечето, ако не и
на всичк и петде с ет щат а, — съглас ил с е да свърши работ ат а и го с подин X
м у да л наст а вленият а си по теле ф она. П аркла нд с е сре щна л с оная,
червеноко с ат а, на предвар ително уговоре ното място, в ръчил й Д ейв ид и в
зам ян а получил пли ка с банкн оти те. А ма т и слушаш ли ме? — възкл икна
м л адат а же на, з абеля за ла, че той оглеж д а плакати те по стен ите и ст аят а.
С ебасти ан с е извърн а и с е усмих на.
— Р аздво ен съм. Знаеш ли, ис ка с е до ст а смело с т да съчет а еш в едно
и също помещен ие лилаво с оранжево.
— П адам си по яркит е тонове.

90
 — И по чаршаф и на ч ервени райет а.
— Купих ги на една разпродажб а — отвърн а тя припр яно. — П ри
всичк и положе ния, когато спи, човек га си светли нат а. Слушай, Донова н,
още дъл го ли смят аш да обсъж да ш декор а?
— С амо миг-два.
Вдигна купа с ф ормат а на кот ка, в която Мел бе напъ ха ла ка кво л и не
— карф иц а, бе зопасн а игла, две-т ри разл ични копчет а, куршум два йс ет и
втори ка л ибър, реклама за бе за лкохолни напи тки, от които ся каш ж ивее ше,
и нещо, ко ето му заприлича на ш перц.
— М ай не си от най- големит е къ щов ници?
— И зползвам орган иза ционн ия си т а лант в раб от ат а.
— А ха… — Той о ст ав и купат а и в зе няка ква книга. — “Н аръчни к на
екст рас е нс а”, в иж ти!
— Прегледах го за обща култура — отвърна свъс ена тя. — П реди
пол ов ин ме с ец го в зех от библиотекат а.
— И какво ра збра от него ?
— Р азбрах, че няма почт и нищо общо с теб.
— П рава си, разб ира с е. — С ебасти ан о ст ав и книгат а. — Затова пък
т ази ст ая има много общо с теб, точно както и кабин етъ т ти в агенци ят а.
М исл ите ти с а подредени точно колкото и кантонер кат а.
Мел не бе сигурн а как да го тълкува, като комплиме нт ли, но позна
изра за в очит е му.
— С лушай, Донован…
— За смет ка на това чувстват а ти — продълж и той и при стъп и към
нея — с а много хаотич ни, много ж ивописн и.
П ак доко сн а с пръс ти перли те, а ла тя го шляп на пре з ръкат а.
— О питвам с е говоря по работ а.
— Н е помниш ли, че за дне с приключ и?
— Н ямам уст ановено работно в реме.
— А з също. М исля си как щ е те лю бя още от сут ринт а, от мига, когато
пре ст ан ах да го правя.
Кож ат а й пламн а и тя з нае ше, че опит ите й да му попречи да
разкоп чава с акото с а в най- добрия случа й не о собено искр ени.
— Н е мислиш ли за нищо дру го?
— А, з ащо, мисля! Заех с е да уреж дам нещо, ко ето щ е ти допадне.
Свъ р зано е с раб от ат а.
Тя с е извърна тъкмо нав реме, за да из бегн е уст ните му.
— Какво?
— Поговорих до ст а дълго с агент Д ев ро и негов и я ше ф .
Мел отвори очи и с е дръпна от ръц ете му.
— Кога? И какво ти ка заха ?
— А ми всичко върв и по вода. Ще от неме ден- два. Но т рябва да
прояв иш тър пени е.
— И а з ис кам да поговоря с не го. Според мен…
— Ще с е разберете ут ре. Н ай-къс но вдру гиден. — С ебасти ан сти сна
като с беле зни ци ръцет е й з ад гърба. — Ка квото има да с е случва, ще с е
сл учи съвс ем скоро. Знам кога, зн ам и къд е.

91
 — Тогава…
— Ала т ази веч ер ще бъдем с амо двамат а.
— Каж и ми…
— Ще ти по каж а — про шепн а той. — Ще ти покаж а кол ко ле сно е да
не м исл и ш за нищо друго, да не чувс тва ш ни що друго. Да не ис ка ш нищо
друго. — Вперил очи в не йни те, я целу на по устни те. — До с ега не бях
о собе но нежен с теб.
— Е, чудо голямо.
— Н е съж а лявам. — С ебас тиа н захапа лек ичко долнат а й ус тна, с етне,
за да облекчи бол кат а, про кара по нея е зик. — О бач е т ази вечер, като те
в идях съ с ст рогия ти дамск и ко стюм, ми с е ис ка да с е държ а с теб като с
дама. Д окато полуд ееш.
Ези кът му зат анцува по в ратлето й, а тя с е за смя задъ хано.
— М исля, че вече ме подлуд яваш.
— О ще не съм започн а л.
С ъс свободнат а ръка той смъ кна с акото на ко стюма й. О тдолу Мел бе
обл ечен а в блуза в пас телни тонове с про ст а крой ка, напомня ща м у за
л етни град инс ки уве с еления. Докато я целуваш е неж но по лицето и ш ият а,
прокар а пръс ти по плат а на блузат а и по дант елат а отд олу.
Тял ото й вече т реп ереше. До сме ша я при мисълт а, че С еба стиа н
държ и ръце те й като на пленни ца, а тя не възраз ява. Н о с е унася ше и с е
възбуж д аше вс е повече от неж ния му бавен допир, с който той сякаш я
изучава ше.
Ус ет и дъха му върху кож ат а си, когато С ебас тиан разтвори блузат а й,
вл аж нат а топли на на е зика му, който прокара първо над сутиен а, а по сл е и
под ком бине зона. Мел знае ше, че още стои права, че стъпа л ат а й с а върху
пода и че с е е облегна ла на т аблат а на леглото, а ла има ше ус ещан ето, че
пл ава във въздуха. Че плава, докато той лениво опитваше вся ка час т на
тял ото й, ся каш бе пир, на който искаше да с е насла ди на воля.
П ол ат а й с е смъкна на пода. С ебаст иан вдигна п олека ръ ка. Зае с е
бав но да ра зкопч ава ж артиер ите, при ко ето тя за шепн а одобрително и
въздъхна дълбоко и дълго, с ет не за сте на от насл ада.
— П ак ми поднас яш и знен ада, Мер и-Елън!
С вещо дв иже ние разкоп ча предни цат а.
— Така е по- практич но — пророни Мел пре з стон, защ ото пръс тит е
м у вече милва ха чувств и телн ото ме с тен це. — И по- евтино, поне же вс е…
вс е къс ам чорапит е.
— Практ ично и преле с тно.
Той вече не издърж а ше на възбудат а и я пова ли върху легл ото. В
им ето на Ф ин, изобщо не бе подоз ира л, че при в ида на силното й
издъл же но тяло, облече но в дант ела, от с амообладан ието му няма ше да
о ст ане и помен.
И скаш е да я покори, да я погълне, да я при теж ава.
Но н а ли й бе обе ща л да е не жен…
Кол ени чи над нея, сведе устн и над нейни те и удърж а на думат а си.
И бе ше прав . В редкит е момен ти, когато разсъж да ваше, ког ато бе в
състояние да мисли, тя си дава ше сметка, че е бил уж а сно прав . Не бе

92
т рудно да не мисли за ни що друго о свен за не го. Да не чувс тва нищо о све н
него. Д а не ис ка ни що о свен него.
За л юляна в люлкат а на неж но с тт а му, Мел почувства тялото си ж иво
както преднат а нощ, вс е т ака жела но, а ла и цене но зар ади женств ено с тт а,
за която тя т а ка че сто забра вяше.
С ебасти ан я поп иваш е със с етиват а си и наис тина я накара да лудее.
С яка ш с е в зрив и и й разкр и нов и т айн и за с амат а нея. Ц ялат а припря но ст
и яро ст от преднат а нощ с ега веч е бе по-ф окусирана. Този път све тът бе
бавен, възду хът — нежен, ст растт а — овладян а.
А когато Мел ус е ти, че сърцето му би е като обе зумяло, когато той й
заш епна задъ хано, тя разбра, че и С ебас тиан бе не по-ма лко изкус ен от
онова, ко ето правеха заедно.
Придър па го към с ебе си, т ака че топлинат а, пулсъ т им да с е слеят. А
когато тялото му с е разт р е с е, този път Мел го обгърна като в люлка.

Д ЕВЕТА ГЛА ВА

— С амо си г убим в ремето!

— Напротив — възраз и С ебаст иан и спря пред една в ит рина да
разгл еда тоа лет а върху стили зиран ия бе зли к манеке н. — О нова, ко ето
прав им , е ж из неноваж но за операц ият а.
— Д а паз аруваме ли е ж изне новаж но? — изсумтя пре зри телно Мел и
пъхна па лци в предни те си джобове. — Ц ял ден обика ляме мага зини те.
— Д рага ми Съдърла нд, харе свам те много в дж инси, но като съп руга
на преу спява щ предприе мач имаш нуж да от по-изис кан гард ероб.
— В ече пробвах толкова тоа лети, че ще ст игнат на т ри жени за цял а
година. Трябва да наем ем с амо сва л, з а да ги прекараме до вас.
Той я погледн а веж ливо.
— По-ле с но ми беше да убедя Ф БР да ми окаже съде йств ие, откол кото
теб.
Тя с е наеж и — от дум ите му с е почувства зая длива неблагодарни ца.
— С ъдейс твам т и. Вече часове наред. А ла мисля, ч е пре ка ляваме.
— Н ищо подобно! — С ебас тиан махна към роклят а върху манекена. —
Това веч е е раб от а!
Мел с е в зря в нея и прехапа дол на уст на.
— С пайе ти е.
— Какво, може би по полит иче ски или религио зни причи ни не но си ш
пайе ти?
— Н яма т акова нещо. Но не си пад ам по лъскавото. Ще с е чувствам
като шу т. П ък и в иж колко е къс а. — Тя отново прем е ст и поглед към
чернат а рокля бе з пре зрамк и, която ст игаш е едва до средат а на бедрат а на
манекена. — Направо не си предст авям ка к ще с една с нея.
— Доколкото си спомням, преди няколко с едмиц и с е появ и в едно
заведени е и с по-къс а пол а.

93
 — Тогава бе ше разл ично. Бях т ам по работ а. — Мел с е свъси при в ида
на търпелив ото му, разве с еле но изражение. — Х айде, от мен да м ине,
Д онован.
— Д ръж с е като дисц иплин иран войн ик! — потупа я той по буз ат а. —
Х айде да вле з ем и да я пробваш.
Тя изру га едва чуто, но с е държ а като “дисци плинир ан войни к”.
С ебасти ан т ръгна да обика ля бути ка — подбир аше акс е соари и си мисл еш е
за нея. Ка за си, че Мел не си пада по модни те дрехи и вме сто да с е радва,
е по-скоро смутен а, че вече прит еж ава тоа лет и, за които би ха й зав идел и
повечето жени. Смят аше да изи грае ролят а си, и то добре. Ще ше да с е
обл ича с дрехите, които той й бе и збра л, бе з изобщо да забелязва, че в тях
изгл еж д а направо ст ра хот но.
И ще ше да бър за ч ас по-скоро да навлеч е отново дж инс ите, ботуш ите
и избел елите фланел ки. И пак нямаше да за бележ и, че и зглеж да също
тол кова ст ра хотно.
Здрават а си хлътн а л по т аз и же на, Донован, помисли си, докато
разгл еж д аше сребр ист а вечерн а чант ич ка с изумруд ена за копча л ка.
Н ав рем ето май ка му му беш е казва ла, че лю бовт а е по-боле зн ена, по-
бл ажен а и по- непреодолима, когато те в ръхлит а и знев идели ца.
И с е оказа много права.
Б е очаква л, че към жен а като Мел ще изпи тва на й-много лю бопит с тво
и л еко привл ичан е. Тя си беш е ко ст елив орех, вечно спор еше, бе заядл ива
и бол е зн ено не з ав исима. Кач е ства, с които една жен а т руд но ще спеч ел и
м ъж а.
О баче Мел бе и сърдечна, и щедра, предан а, смела и че с тна.
А кой мъж ще устои на же на с хаплив е зик, но и с неж но сърце и
търс ещ ум? Във вс еки случай С ебас тиа н не бе в състояни е да го стори.
И скаха с е в реме и тър пени е, докато я покор и напълно. Не бе нуж но да
гадае, за да го раз бере. Тя бе пре ка ле но предпа злива и, въпреки
наперено с тт а си, твърде не си гурна, за да с е отдаде докрай, докато не с е
убеди, че няма да я от ритнат.
А той разпол агаш е с в реме, беше и търп елив . А ко не прибягва ше до
в иденият а си, з а да с е убеди докра й в своят а правот а, то бе, защ ото
см ят аше, че няма да е че с тно и спрямо двамат а. И защ ото дълбоко в с ебе
си с е ст ра хуваш е, че прибе гне ли до яснов идс твото, щ е в иди, че Мел си
т ръгва от него.
— Е, облякох я — въз кликн а тя зад гърба му. — О бач е ми с е ст ру ва,
че вс еки момен т щ е с е изхлу зи.
С ебасти ан с е обърна. И зяпна от възхит а.
— Ка кво? — П рите снен а, Мел с е пле сн а по гъ рдит е, изпък на ли над
обшитото с пайе ти декол те, и погледна надолу. — Да не съм я обл якл а
обратно?
Той прих на в смях и това му помогна да с е окопити.
— Н е. Облякл а си я прав илно. Н ищо не ускорява пулс а на мъж а т ака,
както в исока ст ройна жен а, облече на в черн а рокля.
— Сти га си ме обсипва л с комплиме нти! — сопна с е тя.

94
 — Стои в и като излят а! — зацъ ка възхи тена продавач кат а и Мел
завъртя очи към С ебас тиан. — Сяка ш ст е създ адени за нея.
— Д а — съглас и с е той.
— Мога да в и предлож а и коприне н червен пант а лон, който щ е й стои
м ного добре.
— Донован — подхван а Мел с молба в глас а, а ла С ебасти ан веч е
върве ше след ентус иаз иранат а продавач ка.
С лед п олов ин ча с Мел на й-по сле с е измъкна от бу тика.
— К рай. Веч е не издърж ам.
— С амо още един мага зин.
— Н яма да пробвам повече дрехи. П о-скоро бих с е пъхна ла в някой
м равуняк.
— Д обре де, както каже ш — обеща й той.
— Слава Богу! За това разследва не веч е имам прикри тие за цял о
де с етил е тие и пак няма да успея да обле ка вси чки тоа ле ти.
— За полов ин ме с ец — поправ и я С ебас тиа н. — Н яма да т рае повече
от пол ов ин ме с ец. Но пре з това в реме ще обиколим каз инат а и баровет е,
ще ходим и на го с ти и дрехите ще ти влязат в работ а.
— П олов ин ме с ец ли? — ахна т а, ус е тила как раздраз нени ето й е
изм е ства но от вълнение. — Сигурен ли си?
— Н аречи го предчувств ие — потупа я той по ръкат а. — И мам
предчувств ие, че онова, ко ето ще направ им в Та хо, щ е е до ст атъчно, т а
пре ст ъпнат а органи зац ия да рухне по принци па на доминото.
— Та ка и не ми каза как си убедил они я от Ф БР да ни в ключат в
операц ият а.
— Вс е пак работя с тях не от вчера. П рипомних им, че ми дъл ж ат
някои услуги, обещах им едно-друго.
Мел спря пред в ит ринат а на поредния магаз ин, а ла не за да раз гл еда
дрехите, а за да подбере думите.
— Знам, бе з теб за ни що на свет а нямаше да ги убедя да ме допуснат
до разсл едва нето. 3нам и че не проявява ш о собен ин тере с към не го.
— Заин тере сован съм не по-ма лко от теб — каза С ебасти ан и с е
обърна с лице към нея. — Ти нямаш клие нт, Съдърла нд. Н яма да полу чиш
ник какво възн аграж де ние, ника къв хонорар.
— Това не е толкова важ но.
— Д а — усмихна с е той и я целун а по ч елото.
— М исля, че съм с е амбицир а ла з аради Роуз — изр ече бав но тя. — Н о
и зара ди го с пож а Ф ро ст. О ще я чувам как плач е, когато отне сохме Д е йв ид.
— Знам.
— Н е че съм чак т а кава с амарянка — вметна Мел, в не запно смут ена.
С ебасти ан я целу на отново.
— Знам. И ма прав ила.
Х вана я з а ръкат а и двамат а т ръгна ха от ново. Тя не бър з аше,
прем исл я ше ка кво щ е каже, като в нимаваше глас ът й да звучи ведро,
сяка ш говоре ше з а нещо, ко ето я е за нимава ло от дни.
— А ко уредим всичко до края на с едмицат а, изве стно време ще
ж ивеем , т ака да с е каже, заедно.

95
 — И това смущава ли те?
— Е, не. Щом не смущава теб. — Вече с е чувства ше кръгла глуп ачка,
а л а за нея бе важ но да му даде да раз бере, че не бе от женит е, които не
разгра нич ават меч тит е от дейс тв ително стт а. — Ще с е пре ст руваме, че см е
жене ни. Че сме влю бени и т ака нат атък.
— Хубаво е да си влю бе н в човека, за когото си жен ен.
— Така си е — въздъхна Мел. — Само зна й, че мога да с е вж иве я в
рол ят а си. И то добре. И не си мисли…
Както вървяха, и той я зам илва по пръсти те.
— Д а не си мисля какво?
— Знам, поня кога с е случва хорат а да с е увлекат и да забра вят, че
всичко е с амо игра. А з обаче не съм от тях и не ис кам това да те и знервя.
— Е, нерв ит е ми вс е ще издърж ат, задето с е пре ст рува ш, че си
влю бена в мен.
Каз а го толкова нехай но, че Мел с е смръщи и в пери очи в т ротоара.
— И т а ка, на ясно сме ка к стоят не щат а.
— Н е е зл е да п от ренирам е — ка за С ебаст иан и я з авъртя т ака, че тя
с е бл ъсна в не го.
— Моля?
— Каз ах, да п от ренир аме — повтори той. — За да сме си гурни, че ще
с е вж иве еш в ролят а на лю бе щат а съпру га. — С ебас тиан я прит егли още
ма л ко към с ебе си. — Ц елуни ме, Мери- Елън!
— Н а улиц ат а сме. Всичк и ни гледат.
— Толкова по-добре. Едва ли е толкова важ но как с е държ им, когато
см е с ам и. Ти с е изчерв и.
— Д руг пъ т съм с е изч ерв ила!
— Изч ерв и с е, и още как! Внимавай да не с е случва друг път. Не би
т рябва л о да с е смуща ваш да целуне ш човека, за когото си омъжена от…
кол ко бе ше? О т пет години. А както глас и версият а за при крит ието, преди
да с е венч аем, сме ж ивели заедно цяла година. Била си двайс е т и две
годишна, когато си с е влю бил а в мен.
— Мога да смят ам — промърмори Мел.
— П ереш ми чорапите.
Тя с е нацупи.
— А, бе з тия! Н ие сме в кра к с в ремето. Ти с е зан имава ш с пра нето.
— Н о н а ли уж си с е от ка за ла от кариерат а на ре кламна агент ка, за да
върти ш домаки нството ?
— Н е съм по пран ето. — Мел обв и длан и около врат а му. — И ка кво
с е очаква да правя по цял ден?
— Да с е мот ае ш — озари я с усмив ка той. — В нача лото ще см е в
отпу ска, на л и ще с е на насяме в нов дом. Ще пре карваме много в рем е в
л егл ото.
— Н ямам нищо прот ив — усмихна с е и тя. — Н а ли е в името на
бл агородно дело.
Ц ел ува го дълго и ст раст но и ус ет и ка к пулсът му затуптява в т акт с
нейн ия. С етне бав но с е дръпн а.

96
 — След пе т години сигур но не е норма лно да те целувам т ака —
от бел яз а умисл ено.
— А, з ащо, норма лно е.
С ебасти ан я хва на за ръкат а и я поведе з абър зано към мага зин а на
братовчедка си.
— Я кой ни е дошъл! — възкл икна Моргана и о ст ав и ма лах итово яйце,
ко ето л ъскаш е. Беш е ги наблюдава ла пре з в ит ринат а. — О ще някол ко
м инути, и щяхте да спрет е цялото дв и жени е.
— П рав им си експер имент — поясни С ебас тиан. — Моргана зн ае за
сл учая. — Мел с ключи веж ди, а ла той продълж и : — Н ямам т айни от
родни нит е си.
— Н е с е бе з покой. — Морга на доко сна С ебас тиан по ръкат а, но очи те
й бяха прикова ни върху Мел. — Н ямаме т айни един от друг, а ла см е
св икна л и… да не с е предоверяваме на друг ите.
— И зв инявай те, а з обач е рядко споделям с когото и да било.
— Р исковано си е — съгласи с е Морга на. — С ебас тиан, Н аш е в
скл ада. М ърмори, поне же го пратих да разтовар и стокат а. Защо не иде ш да
м у прав иш компа ния?
— Щом казваш…
С лед като братовчед й с е скри в с клада, Моргана отиде при в рат ат а и
сл ож и т абелат а “Затворено”. И скаш е изве стно в реме да не ги бе з покоят.
— Н апо следък Н аш ми т репер и като квач ка — каза тя, след като с е
върна. — Бе зпокои с е за мен, не дава да вдигам кашо ни.
— С ъвс ем е сте ствено при тв о ето положени е.
— Я ка съм като бик — усмихна с е младат а же на и св и рамене. —
О свен това има и друг и начини за пренася не на теж к и не ща.
— Д а, де — бе единств еното, ко ето с е с ети да каже Мел.
— Н ямаме нав и ка да излагам е на пока з своите спо соб но ст и.
С ебасти ан из полз ва пред вси чки дарбат а си, а ла хорат а си я предст авят
като нещо, за ко ето ще прочет еш в жъл тите ве с тни ци, дето с е продават по
супе рмаркети те. Всъщно ст не о съз нават кой е и на какво е спо со бен.
Кол кото до мен, клю ките и мълв ите с а с амо добре дошли за търгов и ят а. А
А на… А на си има свой подход към дарбат а си.
— Н аис тина не з нам какво да каж а — вдигна ръце Мел, с етне па к ги
пусна. — Н е съм сигурн а, че някога ще съм наясно за какво ст ава дум а.
Н икога не съм вярва ла в магии и окулти зъм.
— Жа лко. Но ми с е ст рува, ч е един практ иче н ум т рудно ще от рече
онова, ко ето в иж да. И зна е.
— Н е мога да от р ека, че С ебас тиан е разли чен. При теж ава
спо собно сти… дарби… И … — П рите с нена, тя не с е дои зка за. — Н икога не
съм срещ а ла чове к като него.
Моргана с е засмя гърлено.
— Д ори сред хорат а, които с а по-разли чни от други те, той е уника л ен.
Н якой ден може би щ е ни о ст ане в реме и щ е ти разправя разни не ща.
О ткрай време с е опитва да мери сили с мен. О ще с е вбе сява, че не е в
състояние да прав и магии.
О чарована, Мел с е доближ и.

97
 — Н аисти на ли?
— Ами да. Е, и аз не си при знавам пред него колко усили я хвърлям , за
да зърна нещо, ко ето С еба стиа н в иж да с амо като щрак не с пръсти. —
Мл адат а жен а махна с ръка.
— А ла това с а ст ари родов и съпер ниче ства. И сках да поо ст анем за
ма л ко с ами, з ащото си давам сме тка, ч е той ти вярва до ст атъчно, яв но
държ и на теб, з а да т и раз крие т ази ча ст от ж ивот а си.
— А з, т акова… — въздъхн а Мел. Какво всъщно с т би т рябва л о да
каже? — Н ие работим заедно — рече предпазливо. — Би могло да с е каже,
че имам е и не що като връз ка. Личн а в ръзка.
— Н яма да в и с е бъркам… много. В лич нат а в ръзка, де. Н о С ебас тиан
м и е братовчед и го оби чам силно. Ето защо съм длъж на да ти каж а — не
изп ол зва й силат а, която притеж аваш, за да му причи няваш болка.
Мел бе силно оз адач ена.
— А ма на ли не аз, а ти прав иш ма гии — изпел течи накра я и
прем игн а. — И мам предв ид, че…
— Ка за много точно какв ото имаше предв ид — пре късна я Моргана.
— Д а, правя маги и. Но о свен това съм и же на. А кой разбир а т ази сила по-
добре от една же на?
Мел поклати глава.
— Н е разбирам накъд е бие ш. А и не знам откъде ти хрумна, че бих
м огл а да при чиня на С ебас тиан болка. А ко смят аш, че съм го излож ил а на
опасно ст, като съм го з абърка ла в това раз следване…
— Н е… — Моргана я погледна зам ислено и вдигна ръка. — Н аист ина
не разбир аш. — Усмихна с е и очите й забл е стяха ведро. Бе повече от ясно
— Мел изобщо не съзн аваш е, че С ебасти ан бе влю бен в не я. — Кол ко
прекра сно! — про шепн а Моргана. — Направо при ка зно!
— А ко ми обясни ш ка кво…
— Н е, ще ми бъде неприя тно. — Тя хвана Мел за двете ръц е. —
И зв инявай, че т и наговорих т акива нещ а и т е обърках. Н ие, от с емейс тво
Д онован, сме склонн и да с е па зим в заимно. Симпатич на си ми — рече тя с
л ъче зарн а усмив ка. — И то много. Н адявам с е да с е сприят елим . —
Моргана стисн а длани те на Мел. — И скам да ти подаря не що.
— Н е е нуж но.
— Р азбира с е — съгласи с е Моргана, а ла въпрек и това отиде при
в ит ринат а. — Когато подбирах този камък, знаех, че ще ми с е ис ка той да
попадн е у човек, който го з аслуж ава. Заповяда й!
И звади от кутият а си ня тъни чка пръ чица, з акачен а на сребърна
вериж ка.
— Н е мога да при ема т акъв подарък. Сигур но е ск ъп.
— Стой но стт а е не що отно с ително. Ти не но сиш на кити. — Тя сл ож и
вериж кат а на в рат а на Мел. — Възпр иема й го като т а лисма н. И ли, ако
предпочит а ш, като нещо, ко ето ще ти помага.
М акар и никога да не си бе пада л а по дрънкулкит е, които хор ат а си
окачват по уши те или си надяват по пръс ти те, Мел вдиг на синия камък на
рав нището на очи те си. Бе мътен, но светлин ат а пак проз ираше пре з не го.

98
Н а дъл ж ина бе колкото нокътя на па л еца й, а ла в него с е сливаха всич ки
от тенъц и на синь ото — от не бе сн ото до инд иговото.
— Какво е това?
— С ин турма ли н. П омага много срещу ст ре с. А също да слее ш в едно
лю бовт а с мъдро стт а. Р абот ат а ти сигурно е много напре гнат а.
— Поня кога. Благодаря. Крас ив е.
— Моргана! — изв ика Н аш и над зър на из з ад в рат ат а на склада. — О ,
Мел , здраве й!
— Здраст и!
— П о т еле ф она те търси онз и хахо, ис ка л да те пит а не що за зел ен ия
диопт ас т върху че твърт ат а чакра.
— Н е хахо, а клие нт, Н аш — поправ и го в нимателно Моргана.
— Добре, де, кли ент. Та въпро сн ият клиен т ис ка л да разшир и
сърдечния си це нтър. — Той нами гна на Мел. — Звучи ми до ст а
на л уд ничаво.
— Ей с ега ще ида да поговоря с него — рече Моргана и махна на Мел
да я по сл едва.
— Р азбира ш ли от ча кри? — прошеп на Н аш на Мел, докато тя
вл иза ше пре з врат ат а.
— Това яде ли с е или т ан цуваш с него ?
Той с е ухили до уши и я потупа по гърба.
— Голям образ си!
Моргана вле зе в служеб нат а ст а я. Мел огледа кухненс кия бокс —
С ебасти ан с е бе разп олож ил на дървенат а мас а и пи еше бира.
— И скаш ли?
— Н яма да откаж а. — Мел отново долов и уханието на билк и —
растяха в с аксий ки, нареде ни по перваз а на прозорец а. О т със еднат а ст ая
дол ит а ше гласъ т на Моргана — ту ни сък, ту в исок. — И нтере с е н мага зин.
Той й подад е бут илкат а.
— Гледам, вече си си избра ла дрънкулка.
— А, това ли! — възклик на тя и доко сна с пръст и камъ ка. — Подари
м и го Моргана. Н а ли е кра сив ?
— М ного.
Мел с е извърна към Н аш.
— До с ег а вс е няма ше възмож но ст да ти каж а, но много хар е свам
ф ил м ите ти. О собе но “П ризра цит е”. Н аправо ми из кара ангелит е.
— Така ли? — попит а мъжъ т, както търс еше из ш каф овет е бис кв ити.
— И а з си го обичам този ф илм. Н яма ни що по-с екс и от човек, превърна л
с е във въркола к, а ла съхранил съве стт а си.
— Допада ми начинъ т, по който прав иш а лог ичн ото логи чно —
продъл ж и тя и от пи от бират а. — О пределяш прав илат а и колкото и да с а
ст ранни те, ги следваш.
— Мел е вмани ачен а на тема “прав ила” — вмет на С ебас тиан.
— И зв инявайте — ка за Моргана, след като с е присъеди ни към тях. —
Н ещо като спеш ен случ ай. Веч е си изял вси чки бискв ит и, Н аш.
— В сичк ите ли? — уч уди с е той и разочарован, затвори шкаф ове те.

99
 — До шушка. — Тя с е извърн а към С ебас тиан. — Сигурно те
интер е сува да ли паке тчето е прис тигн а ло…
— Д а.
Моргана бръкна в джоба си и из вади кути йка от ковано сре бро.
— М исля, че ще ти харе с а.
Б ратовчед й с е из прав и и п о е кутий кат а. Двамат а с а з агледаха.
— В ярвам на вкус а ти.
— И а з на твоя — отвърна Моргана, с етне обхвана лицето му с дл ани
и го цел ун а. — И Бог да т е пож ив и! — Н аст ро ението й изведнъж с е
пром ени и тя прот егна ръка към мъж а си. — Ела, скъ пи, в мага зина. И скам
да прем е сти ш някои нещ а.
— Но Мел тъкмо ме обсипва ше с комплимент и…
— Кашо нит е с а теж к и — настоя Морга на и го дръпна. — До скоро,
Мел !
— Благодаря ти — отвърна тя, а щом врат ат а с е затвори, извърна очи
към С ебаст иан. — Защо и злязоха?
— Моргана разбра, че предпочит ам да го напра вя нас аме — отвърна
той, като п отър ка с па лец кути йкат а.
Усм ив кат а на младат а же на ст а на ма лко нерв на.
— Н яма да боли, на ли?
— Бе зб оле зне но е — обеща й С ебаст иан.
Н ай-ма лкото за не я. О твори кутий кат а и й я показа. Тя над зърна вът ре
и щеше да от с тъпи кр ачка назад, ако не бе опряла гръб в плот а. В
прел е с тнат а кутий ка имаш е пръсте н. И той като вериж кат а, подарен а й от
Моргат а, беш е сребърен, от тънич ки блещу кащ и нишк и, усука ни в слож на
пл ете ница около неж но розово камъче със з елена обкова.
— Какво е това?
— С ъщо турма ли н — поясн и С ебаст иан и извад и пръс тена, а по сл е го
вдигна срещу све тлинат а. — Според някой прена сял енер гия меж ду двама
души, които държ ат един на друг. О т практи че с ка гледна точка, която,
сигуре н съм, те ин тере сува повече, е изпол зван в
ел ект рот ранс ф орматори те. За разли ка от друг ите кри ст а ли не с е пука от
в исокит е че стоти.
— И нтер е сно — отбеляза Мел с пре съх на ло гърло. — А ла за ка кво м и
е?
М акар и да не му харе сва ше да дава подобно обясне ние, зас ега
нямаш е друг избор.
— В енча л на ха лка — рече той и го слож и в длант а й.
— Моля?
— Н а ли уж сме жене ни от пе т години, не може бе з ха лка.
— А, да! — възклик на м ладат а жена. Сигурно с амо си въобразяваше,
че пръс тенъ т т реп ти в ръкат а й. — Р азб ира с е. Н о за що не е обикнове на
зл атн а ха л ка?
— Защото аз предпоч ит ам този пръст ен.
С ебасти ан за пръв пъ т прояв и при пряно с т, грабна пръс тена от дл ант а
й и й го слож и на пръст а.

100
 — Само не ми с е прав и на прет енцио зна. Стори ми с е до ст а
гл авобол но да обика ляме маг ази нит е и да…
— Х айде млъкн и! — прекъ сна го тя, като въртеше пръст ена, по сл е
вдигна очи и ги присв и. — Слуш ай, Донован…
— Поне веднъж направ и както искам аз, бе з да спор иш, бе з да
подпитва ш и да ме вбе сява ш т ака, че да ми иде да те удуша.
— С амо споделях мне нието си — ст релна го Мел с пламна л поглед. —
И ако см ят аш да работим з аедно, не ка от с ег а сме наясно. О ттук нат ат ък
няма “аз ис кам това ”, “ти искаш онова”. Желаният а ни т рябва да съв па дат.
Той дълго с е мъчи да измисл и нещо, с ко ето да й възра зи, а ла накр ая
с е от каз а и я пус на.
— А з съм разбран чове к — ка за ся каш на с ебе си. — Рядко из бухвам ,
защ ото силат а и из бухливо стт а с а опас но съч ет ание.
— Д а, т ака е — съглас и с е нацу пено тя.
— В моя свя т, Съдърланд, има едно прав ило, едно прав ило, ко ето
никога не е на рушавано. “Н а върши зло на нико го.” Гледам на него м ного
с ериозно. И з а пръв път пре з ж ивот а си с е натъквам на чове к, който м е
изкушава да направя маги я, т ака че да ст рада неописуемо.
Мел с е из кикоти и вдигна бират а.
— Д рън-дрън! Братовчедка ти ми ка за, ч е те няма ни ка къв в ма гиит е.
— А, има една-две, които правя много успе шно.
С ебасти ан я изчака да отпие от бират а и с е съсредоточи. До крае н
предел . Тя с е з адав и и с е хвана з а врат а. И маше чувс твото, че е глътна л а
буца пръст.
— О собено магии, свър за ни с мислите — допълни той, докато Мел с е
м ъчеш е да си по ем е въздух.
— В ярно, че те бива ло. И то много! — П арещат а болка в гръклян а й
с е бе разс еяла, но въпреки това тя слож и бу тилкат а бира на мас ат а.
Н ямаше смисъл да рискува. — Ще т и бъда признателна, Донован, ако
о ст ав иш номерцат а си за П ърв и април, Д е ня на Вси свети и или ня кой
маске н ба л — тогава на драго сърц е ще с е по смея на тях.
— Ще с е по сме еш ли? — пророни едва чуто С ебасти ан и пристъ пи
към нея, за да я пре гърне, а ла точно в този момент ст ран ичнат а врат а с е
отвори рязко.
— О, и зв инява йте! — въз кликн а А на, като духна ко с ат а, падна л а
върху очи те й — държеше в рат ат а с хълбок и крепе ше в ръце те си т абл а с
изсъх на л и цветя. Н е бе нуж но да с е приближ ава повеч е, за да ус ети, че във
въздуха едва ли не прехвърчат искри. — Ще с е върна след ма лко.
— Я не с е за нася й! — С ебаст иан из бут а Мел, и то не о собе но неж но,
и в зе от братовчедка си подно с а. — Моргана е в магаз ина.
А на пак отме сти припряно непокор нат а си ко с а от лицето.
— С амо ще й каж а, че съм тук. Р адвам с е да т е в идя отново, Мел —
усм ихна с е тя, но по-скоро от уч тиво ст. С етн е погледът й па дна върху
пръст ена. — О, колко е красив ! П рилича на… — Ана с е поколеб а и
ст рел на с очи братовчед й. — Сяка ш е прав ен з а теб.
— А, не, ще го поно ся с амо няколко с едмици.
А на погледна отново Мел, този път сърд ечно.

101
 — Я сно. Ли чно на мен ще ми е т рудно да върна т акава прел е ст. Може
л и? — Х вана я лекич ко за върховете на пръс тит е и вдигн а ръкат а й. П озна
кам ъ ка — братовчед й го имаше още от дете и много държе ше на него. —
Д а, оти ва ти.
— Благодаря.
— Р азпол агам с амо с няколко минути, т а ще в и о ст авя да си
довършите спора — усмихна с е А на на С ебас тиан и от иде в мага зин а.
Мел с една на крайче ца на мас ат а и отме тна глава.
— О ще ли ти с е борич ка с мен?
С ебасти ан вдигн а преп ол овенат а й бира.
— Като гледам, няма о собе н смисъл.
— Ами няма. За щото не съм ти ядо с ана. Про сто съм прите с нена.
Н икога до с ега не съм с е за ема ла с нещо толкова важ но. Не че ме е ст рах,
че ням а да с е спр авя…
Той с е наме сти на мас ат а до нея.
— А тогава ка кво?
— Това е най-съ ще с твеното разследван е в ж ивот а ми и не ис кам… не
искам да с е издъ ня. И ма и още не що.
— Какво?
— Ами отно шени ят а ми с теб. Те съ що с а важ ни.
— Д а, важ ни с а — съгласи с е С ебасти ан и я хвана за ръкат а.
— Н е ми с е ще вододелът меж ду те зи две важ ни не ща да с е за ли чава,
защ ото наи сти на държ а да… — не с е дои зка за тя.
Той вдигн а пръс тите й към устни те си.
— За мен също е важ но.
Ус ет ила, че отново е наст р о ен приятел ски към нея, Мел с е усмихна.
— Знае ш ли ка кво ми хар е сва у теб, Донова н?
— Какво?
— Ч е прав иш това… целува ш ми ръка. И не с е дуеш.
— Ч ак ме до срамява от те зи твои комплимен ти, Съдърла нд — реч е
напрегнато С еба стиа н.

Н яколко час а по-къс но, когато но щт а бе ти ха, а луннат а све тлина —

пригл уш ена, тя с е обърна в про съ ница към С ебас тиан. П ак в про съ ница го
прегърн а и дол епи тяло до негов ото. Сгу ши глава върху рамото му, а той
отм е сти ко с ат а й от слепооч ието. П отърка с пръс т камъ ка върху пръсте на
й. А ко о ст авеш е мисли те му да с е реят, щ еше да с е слее с Мел в съни щат а,
които тя сънува ше. И зкушава ше с е да го стори, изкушаваше с е не по-
ма л ко, отколкото и да я събуди.
Но преди да бе решил ко е да предпоч ете, полу чи ясно в идени е на
коню шнят а, долов и миризмат а на слама и пот, чу уплашен ото пръхтен е на
кобил ат а. Мел ус ети как С ебас тиа н ст ава от леглото, събуди с е и
прем игн а.
— Какво? Какво има?
— С пи! — нареди й той и с е пре с е гна да в земе ри зат а си.
— К ъде отива ш?
— В с еки момент П сихея щ е с е ож реби. О тивам в коню шнят а.

102
 — Ще дойда с теб — възклик на, бе з да с е зам исля, младат а жен а и
ст ана да търс и дрехите си. — Да ли да не пов и каме ве терин аря?
— Ще дойде А на.
— Д а й звънн а ли? — поп ит а тя, както закоп чава ше на слуки в тъм н ото
копчет ат а.
П ътьом нахлу зи боту шит е и ху кна подир С ебасти ан.
— Д а кипн а ли вода?
Той бе сти гна л средат а на стълбищ ето — спря и я целун а.
— За каф е. Благодаря ти.
— В ин аги кипват вода — изпел теч и Мел и с е запъти към кухнят а.
Когато ухани ето на каф е вече бе из пълнило помеще нието, чу дв иг ател на
кол а. — Три чаши — от съди тя и реши, че е бе зпредме тно да пит а как А на
бе разбра ла, че т рябва да дойде.
Завари двамат а братовчеди в коню шнят а. А на бе коле нич ил а и
наше пваш е нещо. До не я с е в иж даха два кожени с ака и нав ито на рул о
парче пл ат.
— Д обре ли е? Всичко наред ли е? — попит а Мел.
— Д а — отвърна А на и помилва П сихея по врат а. — Добре, м ного
добре. — Глас ът й бе ведър като хладен вет ре ц над пусти нят а. Кобил ат а
отвърна със спо койно цв илене. — Н яма да т рае дълго. О тпус ни с е,
С ебасти ан! Това няма да е първото ж ребче, родило с е на този свят.
— А ла на П сихея й е първото — възр ази той и с е почувс тва кръгъл
гл упак.
Знае ше, че всичко ще мин е като по вода. Може ше да ка же на двете
жени и ка кво ще с е роди — кобилка или ж ребче. Н о от това не м у
ол екваше да гледа ка к лю бимат а му П сихе я с е мъчи. Мел му подаде
чашат а.
— П ийни каф е. Всъщ но ст защо не ид еш в със едния бокс, при т аткото?
— Успокой Еро с, С ебас тиан — ка за пре з рамо и А на. — Та ка и П сихея
ще е по-спокой на.
— Д обре.
— Каф е? — предлож и Мел, след като вле зе в бокс а при А на.
— Д а, ма лко — отвърна другат а жена, с етн е прис едн а па пети и от пи
от чашат а.
— И зв инявай, май съм го направ ила сил но — рече Мел, за беля за л а
как очит е на Ана с е разш иряват.
— Е, кар ай, тъ кмо ще ми държ и полов и н ме с ец.
О твори еднат а ча нт а и напълн и шепат а си с ня какв и изсуш ени т рев и и
л истч ет а от цветя.
— Това какво е?
— Б илки — пояс ни А на, както ги даваше на кобилат а. — За да не я
бол и тол кова от конт рак ции те.
О т другат а чант а подбра т ри кри ст а ла и ги слож и върху
разт реп ерани я хълбок на кобилат а. Н ашеп ваше не що на га лск и. Мел ги
погл една и си помисли, че едва ли ще с е сдърж ат. Вс е пак дейс тваш е
законъ т з а земн ото при теглян е. А ла крист а л ите не помръдна ха дори когато
П сихея с е ра зт ре с е цялат а.

103
 — И маш добри ръце — отбеля за Ана. — Помилвай я по глават а.
Мел с е подчин и.
— Н е знам, каж и- речи, ни що за израж д ането на ж ивотн и. Е, докато
работех в пол ицият а, т рябваш е да усвоя о снов н ото, но… Сигур но ще с е
на л ож и да…
— Про сто я милвай — повтори едва чуто А на. — А о ст а на лото е най-
е сте стве ното не що на този свя т.
Може и да е е ст е стве но, помисли си Мел по-късно, докато те т римат а
със С ебас тиан и А на с е опи тваха да помогн ат на кобилат а да роди по-
л е сно. О бач е си бе и същин ско ч удо. Тя бе цялат а в лъскава пот — своят а
и на Психе я, бе превъз буде на от каф ето и направо замаяна от мисълт а, че
помага да с е появ и нов ж ивот на бял свя т. П ре з ча совете, които бяха
прекара л и в коню шн ят а, забеляза, ч е изразъ т в очит е на А на не прекъс нато
с е пром еня. О т спо койно гълъбов и те ст аваха опуше но сив и и угриже ни. В
тях с е чет еше ту разве с елено ст и обич, ту дълбоко, бе здън но съст рада ние
и Мел ус еща ше как в отговор и нейни те очи с е пълня т с па рлив и сълз и.
По едно в реме й с е стори, че съглеж да в погледа на А на мъка, дива
необу здан мъка, ра зс еяла с е, когато С ебасти ан с е с кара на братовчедка си.
— С амо да й олекне ма лко — з аоправдава с е А на и той по клати гл ава.
По сле всичко ст ана бър зо и Мел с е завтеч е да пома га.
— М а ле! — бе един стве ното, ко ето успя да пророни, и загледа как
кобил ат а лиже новородения си си н. — Н аправо не мога да повярвам. Ето
го!
— Да, човек вс еки път о ст ава смаян — съгласи с е А на и с е зае да
прибира ин ст рум енти те в ча нти те. — П сихе я е добре — допълни тя,
докато ги ув иваше в пре стил кат а, която бе облякла преди изр аж дането. —
Жре бчето също. Н адвечер щ е намина да ги в идя, но мисля, че и май кат а, и
синъ т с е чувст ват чуде с но.
— Благодаря ти, А на — каза С ебасти ан и я прегърн а.
— За ни що. Като з а първо изр аж дане, Мел, с е справ и чуде сно.
— Б еше невероятно!
— Е, ще с е измия и ще си т ръгвам. Сигур но ще спя до обяд. — А на
цел уна братовчед си по бузат а, а по сле вс е тъй нехайно — и Мел . —
Ч е стито!
— Ка ква нощ! — пророни тя и отпусн а глава върху рам ото на
С ебасти ан.
— Р адвам с е, че беш е тук.
— А з също. Н икога до с ега не съм присъс тва ла на раж дан е. Н аправо е
невероят но! — Мел с е проз ина широко. — И изто щит елно. Д е да можех и
аз да си по с пя до обяд!
— А какво ти преч и? — възкл икна С ебас тиан, по сл е отмет на глава и я
цел уна. — Всъщно с т и аз умир ам за сън.
— И мам работ а. Ще от със твам близо п олов ин ме с ец, т рябва да опра вя
до ст а не ща.
— Н е занемарявай и мен! — каз а разве с елен младия т мъж и я сграбчи,
както бе ше с окървавен ат а риз а и мръсн ите ръце. — П реди няколко час а

104
л еж ах в креват а и си мислех да ли да не с е промъкна в ня кой твой сън ил и
още по- добре, да т е събудя.
— Д а с е промъкн еш в няко й мой сън ли? Може ш ли да го прав иш? —
попит а тя и бут на с ръка в рат ат а.
— О , Съдъ рланд, вярвай ми поне ма лко. За вс еки случа й — продъл ж и
той, както я но с е ше пре з кухнят а и по коридор а. — Одеве ни попречиха.
Х айде, преди да идеш на раб от а, за да си оправ иш нещат а, да в идим да л и
няма нещо з а оправя не и тук.
— И нтере с на мисъл. Ала май не си за беля за л, че сме уж а сно мръсн и.
— А, з абеля за л съм. — О т спа лн ят а С ебас тиан с е насоч и към бан ят а.
— М исл я да си в земем душ.
— Ст рахотно!
Мел изп иска и прих на в смях, ког ато той стъп и в стойкат а под душа,
както бе ше с дрехите, и завъртя крана.
— К ретен! Н е съм си изула дори ботуш ите!
— Ще с е погриж им и за това — озари я С ебаст иан с усмив ка.

Д ЕС ЕТА ГЛА ВА

Мел не бе сигурн а да ли й харе сва ше да е го спож а Р айън, съп руга на

Д онован Р айъ н. П ри всич ки положени я й с е ст ру ваше, че Мери-Ел ън
Р айън, измисленат а й за при крит ие с амолично ст, бе уж а сно скучна и с е
интер е суваше с амо от мода и маникю ри.
Д ума да няма, при крит ието бе добро. П овече от добро, помисли тя,
сл ед като изле з е на терас ат а и с е в зря в е зер ото Тахо, проблясващо на
л уннат а светлин а. Къщат а бе направо ф ант аст ичн а — разлат а и про сторн а,
на два ет аж а, обзаведена с много в кус и реше на в дръзк и тонове, които да
от разя ват стила на ней нит е собс твени ци.
Мери-Елън и Донован Р айън, ж ивели до скоро в Сиатъл, бяха
с ем ейство в кра к с времето и знаеха ка кво искат.
А онова, ко ето е сте стве но ис каха най- много, бе да имат дет е.
Предния ден, ког ато прис тигн аха, Мел направо ахна, щом в идя
къщат а. Бе толкова сма яна, т а от беляз а, че не бе разчит а л а ФБР да им
о сигури т ака бър зо уютно ж илище. Н о С ебас тиан подмет на нехай но, че
къщат а всъщно ст бе един от множе ств ото му имот и — преди пол ов и н
година, кой зна е за що, му било хрумна ло да я купи.
С ъв падени е или магь о снич е ство и яснов идс тво, запит а с е тя, а ла т а ка
и не мож а да от гатн е.
— Готова ли си, скъп а, да пои зле зем из град а?
— И пре з ум да не ти е мина ло да ме нари чаш с те зи тъпа нарс ки
им ена с амо защ ото уж сме жене ни! — т ро сна с е смръще на Мел.
— Д обре, щом не иска ш — отвърна той и дойде при нея на т ерас ат а.
В ол ю -неволю тя т рябва ше да призн ае, че в оф ициа л ния си чере н ко стюм
бе направо неот ра зим. — Я да те в идя!
— Ето, издо карах с е — каза Мел, готова да с е ра зплач е. — Слож ил а
съм дори бель ото, ко ето подбра.

105
 — Момич е на място!
С арказмът му бе едва загатнат и дружелю бен и ще, не ще, тя с е
усм ихна. С еба стиа н я хван а за ръкат а и я завъ ртя в кръг. Да, помисли си,
червен ите коприне ни па нт а лони й от иват много, добре, че ги в зехм е!
С акото от ламе й сто е ше като излято, ч ервени те обиц и във формат а на
капки пасва ха чуде с но на пант а лон а.
— И зглеж даш чуде сно. С ега о ст ава да с е вж ивееш в ролят а си, а ти го
ум ее ш.
— Н е обичам обув ки с токове. А з наеш ли ка кво направ иха с ко с ат а
м и?
Той прокар а пръст по приче скат а й и с е подсмихва. Ко с ат а й от ст ра ни
бе разделен а на път и бе сре с а на на зад.
— Стои ти много и зис кано.
— Ле сно ти е на теб! А пит а ш ли ме какво ми беше, когато с е озовах в
лапи те на оназ и маниачка с ф ренс ки акце нт? П очна да ме скубе, да м е
пръска с какво ли не, да ме дърп а, иде ше ми да закр ещя.
— Знач и те жък ден, а?
— Д е да беш е с амо това! Трябваш е да ходя и на маникю р. Н ямаш
предст ава ка кво мъч ение е. Връхлит а те цял рояк жени с нож ич ки,
пил ич ки и миризлив и бутилч ици, които с амо те подпи тват има ш ли гад же
и довол на ли си от с ексуа лни я си ж ивот. А ти т рябва да с е пре ст руваш, че
си на с едмото небе от щас тие. Н асма л ко да ми направя т и мас аж . — Мел
пот реп ери пог нус ено. — Н ямам предст ава ка кво си бяха наумили да
вършат с мен, но ги и злъгах, че т рябва да с е прибирам, за да приготвя
вечерят а.
— Знач и си с е отърва л а на ко съм.
— А ко наис тина ми с е н а лага ше до кр ая на ж ивот а веднъж в
с едм ицат а да ходя на козмети чка, предпочит ам да си тегля куршума.
— Е, на ла га с е да потър пиш ма лко, Съдърл анд.
— Прав си — въздъхна тя облекче но. — Е, не бе ше кой зна е ка ква
ф ил о соф ия да обяс ня на всичк и, че имам съпру г за чудо и приказ и
ст рахотна нова къща и как от години с е мъч им да имам е дете. Всич ки м е
сл уша ха с отворени уст а. П о сле обясних как сме с е подлаг а ли на какв и л и
не изсл едван ия, пили сме ка кв и ли не лекарства и сме с е запис а л и в
дъл гит е-предълги списъц и на хора, ча ка щи дец а за о синовяване. Всичк и
прояв иха голямо съчув ств ие.
— Д обре си с е спр ав ила.
— Ча кай, още не зн аеш вси чко. Добрах с е до име нат а на двама
адвокати и на един лекар. Докторът бил чудо на гин еколог ият а, същ инск и
въл ш ебни к! Един ият от адвокат ите бил братовчед на маникю ри ст кат а,
другия т пъ к помогна л на сна ха й да си о синов и мин а лат а годин а две
нев ръстн и румънчет а.
— Д а, точно тогава следях мислит е ти — ка за след ма лко С еба стиа н.
— С игур но не е зле да проверим. Ут ре от ивам да спортувам, ще м и
правят и мас аж на тялото. Докато с е подлаг ам на те зи из те за ния, щ е
гл едам да поразуч а за какво ст ава дума.
— Н икъде не пиш е, че с аунат а и мас а жът с а нещо неприя тно.

106
 Мел с е подвоуми, доволн а, че джобовете на оф ициа л ния й пант а л он
бяха до ст атъч но широ ки, т а да пъхне в тях ръц е.
— Ч увствам с е… Знам, че до ст а с е охарчи.
— Н е с е при те сн явай, не съм закъс а л з а пари — реч е той и вдигна с
пръст брадич кат а й. — А ко не ис ках да ги харча за това, нямаше да го
правя. Помня, Мел, как изглеж да ше Роуз, когато я доведе при мен. Пом ня
и го спож а Ф ро ст. Вз ел съм раз следването присърце, точно както и ти.
— Знам. — Тя обхвана с пръст и кит кат а му. — Вме сто с амо да ти с е
опл аквам, би т рябва ло да ги благодар я.
— Д а, де, но з атова пък с е оплаква ш толкова сладко! — Мел грейн а в
усм ив ка, а С ебасти ан я целуна. — Х айде, Съдърла нд! Ела да поигра ем
комар. Д не с ми върв и.

Каз иното в хотел “Силвър П а лас” бе едно от най- нов ите и пищ нит е в
Тахо. В сребрист ат а вода на е зер цето във фоай ето плуваха бели лебеди,
във вази те, в исоки колкото човешк и бой, бя ха наслаг ани ка кв и ли не
екзотич ни цветя. М ъжете от персона л а бяха облече ни в ст роги смоки нги,
но с еха скъ пи сребр ист и папион ки и бяха пре пас ани с пояси.
Мел и С ебас тиан мина ха покра й множе с тво и зис кани маг ази ни, в
които с е продаваш е ка кво ли не — от диаман ти и кож и до те нис- фланел ки.
Тя предполож и, ч е мага зин ите с а толкова близо до кази ното, т а да изкушат
късм е тл иит е да и зхарчат печа лб ите пак в хотела.
С ам ото каз ино бе оглася но от в ряват а и подрън кването на моне тите,
които падаха пре з проц епи те с оте кващ във в исоки те т аван и звук, от
м ноже с твото гласове и пот рак ването на рулет кат а, вът ре мирише ше на
цигар и, а лкохол и парф юм. И, ра збира с е, на пари.
— И ма и т акива, дето пуш ат т рева — от беля за Мел и огледа рицари те
и прел е ст нит е дами на техните сърц а, изрисуван и по ст ени те бе з
прозорци.
— Н а какво ти с е игр ае?
— Н а какв ото и да играя, вс е ще заг убя — св и рамен е младат а жена.
— Д а с е опи тва ш да сп ечели ш на комар е като да гре беш с едно гребл о
срещу бър з ея. Може и да напреднеш изве стно разстояни е, а ла рано ил и
късно тече нието ще те отн е с е над олу.
Той я щ ипна лекич ко по ухото.
— Н е си дошла тук, за да показ ваш колко си разум на. Или забр ав и,
м ил ичка, че караме втория си меден ме с ец ?
— П ак започн а с те з и им енца! — изсъ ска тя, макар и да с е усмихваше
л ъче зарно и влю бено. — Добре, хайд е да купим ч ипове.
Реши да започ не от “еднорък ите пират и” — вс е па к играт а бе
механич на и т ака ще ше да има възмож но ст огледа обст анов кат а. Б яха
дошл и, з а да с е запо зная т Дж аспър Гъм — мъж а, изда л на П аркл анд
разпи ски те, че той му дълж и пари. Мел си даваш е сметка, че сигурно ще
им от нем е ня колко вечери, докато направя т т аз и следваща стъп ка.
Губе ше не прекъ снато, по сл е по едно в реме сп ечели няколко дол ара,
като пус каш е маш ина лно монет ите в проц епа на автомат а. Забеляза, че
има нещо ст ран но привлекателно в т рополенето на моне тите, в това, че

107
с егиз- тогиз ня кой от друг ите клиен ти на ка зин ото изв иква радо с тно, в
кам ба нки те и светлин ите, които звъняха и пробля сваха, ако някой
спеч ел еше дж акп от а.
В сичко това й дей ства ше отпус кащо и тя с е усмихн а пре з рам о на
С ебасти ан.
— Каз иното няма з ащо да с е бе зпоко и, че ще го разоря.
— Може би, ако не си толкова… агре сив на — подхван а той и сл ож и
ръка върху нейнат а тъкмо когато Мел дърпаше ръчкат а.
С ветлин кит е зами гаха. Камба нки те з азвъня ха.
— М а ле! — възкл икна тя и с е ококори — от автомати с е засип аха
м онети. — Ц ели пе т стот ачки! — Направа няколко т анцов и стъп ки и
прегърн а С ебас тиа н — Спеч елих пет стотин долар а! — Мел го цел уна
звучно, по сл е зас тин а с ус тни на няколко с ант имет ра от негов и те. — О,
Д онован, па к почваш с твоите номера!
— Б ива ли да говориш т ака! Какъв номер е да надхит ри една маш ина?
— Той за беля за, ч е тя с е двоуми на ко е да с е отдаде — на чувс твото си за
че с тна игра или на ликуването, че бе сп ечелил а. — Х айде, не го прав и на
въпро с, ще ги из губи ш на блекдж ак.
— Д а, де, готова съм на всичко в името на благороднат а кауз а.
— Имен но!
Мел пак започна да пус ка със смях моне тит е в процеп ите.
— О бичам да печеля.
— А з също.
По сле т ръгн аха да обика лят мас ите, като отпива ха от ш ампан ското,
вж ивел и с е в роли те си на влю бе ни съп рузи, изле зли да с е поз абавляват.
Тя с е опит а да не в зима прека лено на с ериоз но в ниман ието, ко ето
С ебасти ан й оказваше, и ф акт а, че не я пус каш е от прегръд кат а си.
Д а, мисле ше си Мел, лю беха с е, а ла не бяха влю бени. Държ аха един
на друг, уваж а ваха с е, но толкоз. П ръстенъ т на ръкат а й бе колкото за пред
хорат а, къщат а, в която ж ивееха заедно — колкото за при крити е.
Н якой ден щеше да й с е на лож и да върне пръс тен а и да с е изне с е от
къщат а. И зве ст но в реме сигур но щя ха да продълж ат да с е срещат със
С ебасти ан. Докато работ ат а не ги принуд еше вс е ки да по еме по своя път.
Б еше с е примирила, че хорат а не с е задърж ат за дълго в ж ивот а й.
Н ай-ма л кото т ака бе до с ега. Дне с, замисле ше ли с е за ден я, когато щ еше
да с е на л ож и да продълж и нат атъ к с ама, бе з него, тя ус еща ше вът ре в с ебе
си с ам от а, която бе поч ти непоно с има.
— Какво има? — поп ит а С ебас тиан, по сле слож и длан върху тила й и
с е зае да го разт р ива. — П ак си напрег нат а.
— А, ни що! Н ищо. — М акар и да спа зваш е прав илото да не над зърт а
в м исл ите й, той бе прека лено прозорл ив .
— С игурно не ме свърт а, ще ми с е час по- скоро да с е з аемем съ с
същи нскат а работ а. Х айде да по спрем на т аз и мас а и да погледаме!
С ебасти ан не я попит а нищо повече, макар и да бе повеч е от сигур ен,
че Мел бе при те с нена не с амо зар ади ра зследването. С еднаха на мас а,
където з а лози те възли заха на пет дол ара, и той я прегърн а пре з раменет е,
за да хвърл ят картите заедно.

108
 Забеля за, че тя играе добре. Благодар ение на раз съдливо с тт а и
пъргав ия си ум пре з първ ия ча с за губи точно толкова, колкото и спечел и.
Ус ет и и че Мел оглеж да уж меж ду другото игр а лнат а за ла и че ни що не
убягва от погледа й. Хорат а от охранат а, камер ите, матовото стъ кло на
второто рав ни ще, ко ето не позволяваше да в идиш какво има з ад него.
С ебасти ан поръч а още шампа нско и с е зае със своя си оглед.
М ъжът до не го с е потеш е от яд, че непре къснато губи, и с е
прите снява ше, зад ето жена му го подозир а, че кръшка. Въпро снат а же на
с едеш е до не го, пушеш е цигара от цигара и с е опитва ше да си предст ав и
как л и изгл еж да к рупието гол.
С ебасти ан я о ст ав и нас аме с нейн ото разв ихре но въображен ие.
Д о Мел с еде ше ня какъв приличе н на каубой тип, който току обръщаш е
чашат а с бърбън и минер а лна вода и печеле ше по ма лко, но непрекъ снато.
В гл ават а му царе ше пълен хао с — той мислеше ту за съкров ищ ни бонове,
ту за доби тък, ту з а картит е в ръцете си. О свен това съж а лява ше, че
“мацето” до него не е с амо.
С ебасти ан с е подсмихн а — пит а ше с е как ли ще с е почув ства Мел, ако
разбере, ч е я нари чат “маце ”.
Продълж и да оглеж да мас ат а — в иж даше яс но отег чен ието, въз будат а,
отч аяни ето и а лч но стт а на хорат а, с една ли около нея. Намери онова, ко ето
търс еше, в млад ото с емейс тво, наст а нило с е точно срещу него.
Мом чето и моми чето бяха от Кълъмбъс, бяха в Тахо от т ри дни и
кара ха тук меден ия си ме с ец. Бяха съвс ем младич ки, да с е чуди човек как
ги бяха пусн а ли в ка зин ото, бяха бе зумно влю бен и един в друг и след
до ст а двоумене бяха решили, че вълнени ят а около хаз арт а си за служ ават
да похарчат стот ина долара.
В ече бяха за лож или петде с ет и с е забавл яваха неоп исуемо.
С ебасти ан в идя, ч е съпругъ т — казва ше с е Джер и, — с е колебае да л и
да за л ож и пет найс е т долара. Н асърчи го мислено. Джери даде зн ак, ч е
иска още една ка рт а, направо зяпна от учудва не, когато спеч ели.
С ебасти ан прилож и изи ска на, до ст ав ила му гол ям удов олств ие ма гия,
с която накара Джер и да удво и ст ав кат а, по сле да я ут рои. М ладото
с ем ейство охка ше, ахкаш, смее ше с е и не може ше да повярва на
невероят ния си късме т.
— Д не с бе зспорно им върв и — отбеляза Мел.
— А ха — съгла си с е С ебас тиан и от пи от шам панското.
Бе з изобщо да с е до с е ща, че някой му влияе, Джери започн а да качва
за л оз ите. Както обикнов ено на т акива ме ст а, веднаг а с е разчу, че на мас а
ном ер т ри има човек, на когото му върв и. О коло тях с е ст рупаха хора,
които ръкопляскаха и потупваха по рамото слис ани я Джери, вече спечел ил
т ри хил яди долара.
— О, Джер и! — Каръ н, младич кат а му съпруг а, с е при тисн а до него.
— Д а л и да не спрем!? Те зи пари поч ти ще ни ст игнат за първат а в но ска з а
къщат а. Х айде да прекратим, а?
Жа л ко, рече си С ебаст иан и я скс аст ри по тел епат ия. Кар ън прехапа
устна.

109
 — Н е. Продълж авай! — насърч и тя мъж а си, с етне заров и лиц е върху
рам ото м у и прих на в смях. — Н аправо като в при каз кит е!
Д очула думит е й, Мел вдиг на очи от картит е, присв и ги и погл една
С ебасти ан.
— Д онован!
— Шшт! — потупа я той по ръкат а. — И мам си причин а.
Тя започ на да разбира каква е работ ат а, когато Джер и, почти обе зум ял
от ща стие, сп ечели де с е т хиляди долара и спря да за ла га. До мас ат а с е
прибл иж и наб ит мъж в смокинг. И злъчваш е до стойнство, кож ат а м у бе
гл адка и за горяла, беше с из светлели от слънцето муст аци и ст арател но
сре с ана ко с а. Мел бе сигурн а, че бе от мъже те, по които жен ите неи збеж но
с е загл еж дат.
Но веднага за беля за нещо в очи те му, ко ето не й доп адна. Б яха
водни сто сини и макар че човекъ т с е усмихва ше, тя ус ет и как я побиват
студен и т ръпки.
— Ло ша работ а — прошеп на Мел и ус ет и как С ебаст иан обхваща с
дл ан ръкат а й.
Тъл пат а, нас ъбра ла с е около мас ат а, пак изръко пляска Джери отново
бе спечел ил. — Яв но т ази вечер в и върв и.
— И ощ е как! — въз кликн а Джери и погледна слис ано новодошлия. —
Н икога до с ега пре з ж ивот а си не съм печелил и цент.
— В хотела ли сте от с една л и?
— Да. Заедно с жена ми. — Той ст исна силно рамото на Карън. —
Таз и вечер за пръв пъ т си опитвам е късмет а в каз иното.
— В т акъв случай ми разре шете да в и поздравя лич но. Казвам с е
Д ж аспър Гъм. Собствен ик съм на хотела.
Мел ст релна с очи С ебас тиа н.
— А ма че си хит рец! Как с амо го накар а да дойде, за да го в идим!
— Е, по до ст а обиколе н път — съглас и с е той. — Затова пък прия тен.
— Хм… А твоят млад герой и него ват а героиня приключиха ли за т ази
вечер?
— Д а, определено.
— И зв инявай, но ще ст ана за ма лко.
С чашат а в ръка Мел обиколи мас ат а. С ебас тиан бе ше прав . М ладото
с ем ейство вече бе опове с тило на вс ео слушан ие, ч е смят а да прекрати
за л аг аният а и да си при бере печа лбат а, и при пряно благодареше на Гъм .
— Заповяда йте па к! — покани ги той. — И скам е вс ек и, влязъл в
“С ил вър П а лас”, да изли за по бедител.
Когато Гъм с е обърна, Мел направ и т ака, че да с е озове точно на пътя
м у. Б ър зо дв ижени е и… ш ампан ското й с е разпли ска.
— О, про щавай те! — завай ка с е тя и изт ръс ка мокр ия му ръкав . — И
аз съм една непохватна!
— Н е с е при те сн явай те, аз съм си в иновен! — отвърна съдърж ат ел ят
на хотел а. Измъкн а с е от тълпат а, която с е разотиваше, извад и но сн а
кърпа и с е зае да попи ва шам панс кото. — Бях ра зс еян. — Той погл една
празн ат а ча ша на Мел. — И в и дълж а едно пи тие.

110
 — М ного мило от ваша ст рана, а ла ча шат а бе поч ти празна — озари го
тя с усм ив ка. — И слава Богу, ина к щях да в и намокря цели я смокинг. Б ях
с е запл е сна ла по онова младо с емейство и купчинат а пар и, които сп ечел и.
С едяхм е с мъж а ми точно от ср еща. Е, не извадихм е т акъв къ смет!
— Тог ава задълж и телно т рябва да в и поч ерпя — настоя Гъм и я хвана
под ръка тъкмо когато при тях дойде С ебасти ан.
— О, с къпа, шампан ското е да го пи еш, а не да за лива ш с него хорат а!
— В ече с е изв иних — рече уж смутен а Мел, по сл е с е за смя и пл ъ зна
ръка по длант а му.
— А ма не с е при те сн явай те, не е ст ан а ло нищо — увери ги Гъм и с е
здрав ис а с него. — Дж аспър Гъм.
— Д онован Р айъ н. Съпру гат а ми, Мери-Елън.
— М ного ми е при ятно. Го сти на хотела ли сте?
— Н е, току-що с е преме ст ихме да ж ивеем в Тахо — поясни С еба стиа н
и погл една влю бено Мел. — Да ли сме си няколко дни поч ив ка, не що като
втори меден ме с ец, по сле пак с е за лавяме за работ а.
— Д обре дошли в на шия град! С ега веч е е з адълж ит елно да го пол еем
— настоя Гъм и пов ика с ръка с ерв ить оркат а, която обика л яше масит е.
— М ного лю бе зно от ва ша ст рана — повтори Мел и с е огл еда
одобри телно. — Хотелъ т в и е пре крас ен.
— Щом вече сте ни със еди, с е над явам че сто да с е възп олзвате от
удобс тват а тук. Кухнят а ни е отли чна.
Д окато говореше, Гъм огледа женат а от глава до пе ти. Н акит ите й не
биеха на очи, но бяха скъпи. Оф ици а лния т ко с тюм на мъж а бе със
съвършен а крой ка. И от двамат а лъхаш е на богат ство. Тъ кмо клие нти,
какв ито Гъм предпочит а ше.
Когато с ерв ить ор кат а с е върна с нова бу тилка ш ампан ско и ч аши, той
л ично ги напълни.
— С какво с е занимават е, го споди н Донован?
— С недв иж им и имоти. П о следнит е няколко години ж ивяхме с Мери-
Ел ън в Сиатъл, а ла ре шихме, че е време да смен им града. Бизне сът м и е
т акъв , че ми позволява гъв каво с т.
— А в ие? — обърна с е Гъм към Мел.
— Н еотдав на напус нах раб от а, пон е за изве с тно в реме. Реших да с е
отдам на домакин ството.
— И, предп олагам, на децат а.
— Н е… — Усмив кат а й помрък на и тя сведе очи към чашат а. — О ще
нямам е дец а. Но ми с е ст рува, че климатъ т тук… слънц ето, е зерото… с а
м ного подходящ и да си имаме деца — и зрече Мел с едва загатнат а следа от
отч аяни е в глас а.
— Бе з спорно. Винаги сте добре дошли в “Силвър П а лас”. Чувст вайт е
с е тук като у дома си.
— О, няма начин да не ви по с е тим отново — увери го С ебасти ан. —
С прав и с е бле стя що — прош епна той на Мел, след като о ст ана ха с ам о
двамат а.
— И а з мисля т ака. Да ли да с е върнем на маси те з а за ла гани я ил и да
пообикол им заведен ието, като с е гледаме влю бено?

111
 С ебасти ан с е за смя — тъ кмо да я прит егли за целув ка, когато з аст ина
с ръка върху рамото й.
— В иж ти… понякога нещ ат а с е подреж дат като по нот и.
— Моля?
— П ий си ш ампан ското, с къпа, и с е усмихвай. — Както я бе
прегърн а л, той я поведе бав но към мас ат а с рулет кат а. — А с ега погледни
нат ам , към женат а, с която приказва Гъм. О наз и с ч ервенат а ко с а, дето
стои в нач а лото на стълби щето.
— В идях я. — Мел отпу сна глава върху рамото му. — Р ъст метър и
шейс е т, тегло към петде с ет и пет к илограма, кож а светл а, възр аст двайс е т
и о с ем -т рийс ет години.
— Казва с е Ли нда… на й-ма лкото с ега. А в мотела, когато е бил а с
Д ейв ид, с е е регист р ира ла като Сю зан.
— Тя е… — Мел понеч и да с е спусн е към женат а, а ла вс е пак с е
сдърж а. — Какво търс и тук?
— Лю бов ница е на Гъм, предполаг ам. И чака да й възлож ат
сл едващат а поръчка.
— Трябва да раз берем колко зн аят. И да ли с а близо до глават аря. —
Тя пре суш и ядно до дъно шамп анското. — Ти прила гаш твои те методи, аз
— м оите.
— Д адено.
Щом за беляз а, че Линд а с е запътва към дамскат а тоа ле тна, Мел бут на
чашат а в ръкат а на С ебаст иан. — Дръж .
— Р азбира с е, скъпа — проше пна той, а ла младат а жена вече с е бе
отда л еч ила.
Р азполож ил а с е пред една от тоа лет кит е в прет енцио зен стил, захван а
бав но да с е черв и и да си пудри но с а. Когато Линда с една пред със едното
огл еда л о, Мел започн а всич ко от нач а ло.
— Дявол го в зел! — и зруг а ядо с ано тя и заоглеж д а пръс тите си. —
Счуп и м и с е нокътя т.
Линд а я погледна съчувс твено.
— М ного непри ятно, наис тина.
— Н еприя тно, я, още повече, че дн е с ходих на маникю р. Вс е не м и
върв и с тия нокти. — Мел з атърс и в дамскат а си чант а не с е с ер с пил а,
какъвто, както прекра сно зна еше, не но с еш е. — А ва шият ман икю р е
бе зупреч ен.
— Благодаря. — Женат а с черве нат а ко с а проте гна ръка да й покаже
ноктит е си. — М аникю рист кат а ми е ис тинс ка вълше бниц а.
— Н аисти на ли? — Мел с е наме с ти на стола и кръсто с а крака. — Д а л и
не м оже… Н ие съ с съпруг а ми току-що с е пре с елихме тук от Сиатъл .
Трябва да си намеря свяст на козмет ичка, спо рте н клуб, мас аж ист ка…
— Тук, в хот ела, ще нам ери те най- доброто. Ц ените за хор а, които не
с а от с една ли в него, с а до ст а в исок и, но повярвайт е, засл уж ава си. — Тя
т ръсна пищнат а си лъскава ко с а. — А козме тичн ият с а лон е направо
м ечт а.
— М ного съм в и при знат елна. Ще от скоч а да си запиш а ча с.
— С амо им ка жет е, че в и праща Линд а. Лин да Гла с.

112
 — Н а всяка цена — рече Мел и с е из прав и. — Благодар я в и.
— За ни що — отвърн а Ли нда и с е начерв и.
Пом исли си, че ако же нат а с е зап ише в спо ртн ия клуб, тя ще прибере
добра комисио нна. Бизне съ т си бе ше би зне с.

Н яколко час а по-къс но Мел лежеше по корем на сред леглото и си

съст авя ше спис ък. Беше облеч ена в широ ко горнище на пиж ама, лю бимат а
й дреха з а в къщи, и вече бе разро шила с пръст и слож нат а си ф ризура, т а ка
че ко с ат а й пак стърч еше във всич ки по со ки.
Каз а си, че щом с е на л ага, ще из ползва удоб стват а на “Силвър П ал ас ”.
О ще на другия ден смят а ше да иде на аероби ка и да си запише час при
козм етич кат а за мас аж или за няка кво друго изте з ание.
А ко извадеш е късмет, до двайс е т и че тири час а вс е щеш е да с е зас еч е
бил о във ф изкултурния, било в козмет ичн ия с а лон с Линда Глас и да си
побъбри с нея ч исто по же нск и.
— В ърху какво умува ш, Съдърл анд?
— В ърху план Б — отвърна тя ра зс еяно. — Предпочит ам да имам и
пл ан Б , в случа й че план А с е издън и. Според теб боли ли да си прав иш
кол а- маска на кра кат а ?
— Знам ли, ни кога не съм си прав ил — за смя с е С ебаст иан и прокар а
пръст по прас ец а й. — А ла мен ако пит а ш, не ти т рябва.
— Н а лага с е да прекарам т ам полов и н ден и т рябва да им изм исл я
няка ква работ а.
Мел килна глава на една ст рана и го погледна. Той сто е ше до легл ото
по торбе сто долни ще на пиж ама и държе ше ч аша коняк, който върте ше.
Н аисти на прил ичаме на с емейс тво, реч е си тя. На съ пруз и, които си
бъбрят, преди да си легнат. П ри т ази мисъл от ново за бучи поглед в
бел еж н ика.
— Н има ти харе сва това?
— Ко е?
— Конякъ т. Вина ги ми е прилич а л на лекарс тво.
— Може би си опитва ла не подходяща марка. — С ебасти ан й подн е с е
чашат а. Мел с е облак ъти, за да отп ие глът ка и да пробва, а той с е нам е сти
до не я и с една на пети. — О ще си напрегнат а — от беля за и с е за е да
разт рива рамене те й.
— П о-скоро леко прите снен а. М ай веч е започвам да си мисля, че от
цял ат а т а зи раб от а ще изле зе нещо. О т разследва нето, де — уточн и тя.
— Ще изле з е, и ощ е ка к! Докато т и обе зко смява ш невероя тно дъл ги те
си и красив и кра ка бе з нито едно ко съм че по тях, аз ще игр ая гол ф . В
кл уба, в който членува и Гъм.
Мел пак не бе убедена, че си ст рува да пи еш коняк, и погл една
С ебасти ан пре з рамо.
— А по сл е ще срав ним кой е науч ил повече, на ли?
— И ска ли пит ане!
Тя с е прот егна като котка.
— А , да! И сках да те пит ам за младото с емейство от т аз и вечер. Д ето
спеч ел и цяло състояние.

113
 — Какво за не го?
С ебасти ан вдигна горни щето на пиж амат а, з а да в иж да преле с тни я й
те с ен гръб.
— Знам, по този начин примам и Гъм да дойде на мас ат а, но м и с е
ст рува нече стно. Покра й теб онзи спеч ели де с е т бона.
— А, с амо повли ях върху реш еният а му. А и Гъм сигур но е сп ечел ил
м ного повеч е, търгу вайк и с дец а.
— Да, да, доня къде си прав . А ла оне зи млад и съп рузи… ами ако
решат пак да си опит ат късмет а и изг убят и риз ите върху гърбовет е си?
Може би няма да с а в състоян ие да спрат и…
Той с е за смя и допря устн и до средат а на гърба й.
— Погриж ил съм с е и за това. Н аправ их т ака, че млад ият Джери и
Карън да влож ат пари те в хубава къ ща в предградият а и да смая т
прият ел ите си съ с своя късме т. И двамат а ще с а единодушни, че не бива да
изкушават повече съдб ат а, и рядко отново ще с еднат да игра ят комар. Ще
им с е родят т ри дец а. Пре з ше ст ат а година на брака щ е изж ивея т теж ка
криз а, а л а ще я преодол еят.
— Б раво на те б! — възкли кна Мел и с е зачуди да ли някога ще св ик не
с негов и те спо собно с ти. — Добре си по ст ъпил в този случай.
— В този случ ай — прош епна С ебасти ан и прокара устн и над ол у по
гърба й. — Н яма ли най-по сле да спр еш да с е за нимаваш с това и да с е
съсредоточи ш върху мен ?
Усм ихнат а, тя о ст ав и ча шат а с коняка върху ш кафчето в долни я край
на л егл ото.
— Ще опит ам.
И звърна с е рязко, сгра бчи го и го про с на по гръб. Вкопч ила пръс ти в
кит кит е му, с е наведе, докато но сове те им не с е опряха.
— П адна ли ми!
Той прих на и захапа лекич ко долнат а й уст на.
— К рай, предавам с е!
— С ега ще те помъча ма лко! — Ц елуна го по в ръхчето на но с а, с етн е
по буз ат а, бради чкат а и ус тнит е. — В уст ат а ти коня кът има по- прияте н
вкус, отколкото в чашат а.
— О пит ай па к, за да си сигурна, че не бърка ш.
С бл е сна л и от радо ст очи Мел с е наведе от ново и го целува дълго.
— Ммм! О пределено е по-прия тно. М ного си ми в кус ен, Донован!
Препл ете пръст и с не гов ите, доволна, че С ебасти ан не с е помръдва, и
с е пл ъзна надолу да го бли зне по в рат а.
Ц ел уваше го бав но, дразне ше го, докато желан ието и на двамат а с е
разп а л ваше вс е повече. Ту к бе топъл, а ей тук — хладе н, тук пък тя
ус ещаш е с ус тнит е си пулс а му. Харе с ваше тялото му, широ ките рам ене,
стег нат ите гладки гърди, пло ския корем, пот р епна л ведн ага щом Мел го
зам ил ва.
Х аре сваш е и ръ кат а си, докато я гледа ше как с е плъзг а по тялото м у
— кож ат а й бе по-све тла, а пръсте нът проблясваше многоб агрено в
сребърнат а обкова. Докато търкаше ст рана о неговат а, тя ус ети не с ам о

114
ст раст, но и дълбоко изпе пелява що чувство, плъзн а ло по вен ите й като
кръв и замъгл ило с етиват а й.
Н а гърл ото й бе зас една ла буц а, очите й горяха, сърцето й щ еше да с е
пръсне.
Мел изп ъшка и па к допря устни до негов и те.
Той си помисли, че т ази веч ер магь о сниц ат а бе тя, и прони кна в не я.
Таз и вечер Мел притеж аваше силат а и дарбат а. Бе в зела сърц ето и душат а
м у, негов ит е пот реб но ст и и бъде ще и с ега ги държеш е неж но в шепи.
Заше пна й колко я обича, а ла е зикъ т на кръвт а му бе га лск ият и тя не
го разбр а.
Д вамат а с е дв ижеха в един и същ и ритъм, но с еха с е над легл ото,
сяка ш то бе омагь о с ано е зеро. Когато лунат а с е спусна ниско над
хоризонт а, предве щавай ки приближ ава нето на деня, т е бяха потъна ли един
в друг, обгърнат и от вълшебс твото, ко ето в заимно си бяха дарили.
Мел с е изпр ав и над С еба стиа н с тяло, ко ето лъще ше на светли нат а на
л ам пат а, с очи, премре жени от желан ие и натеж а л и от ст раст, и младия т
м ъж си помисли, че тя ни кога не е из глеж да л по-хуба ва. И толкова негова.
Протег на ръка към нея и телат а им с е сля ха. М игът бе сладо сте н,
прекрас е н и пламе нен.
Р ъцете им с е спл етоха, те двамат а с е в пиха един в дру г и с тигн аха
еднов рем е нно до върхов ното удоволс тв ие.
С лед като потнит е им т ела съвс ем отма ля ха, Мел с е свлеч е до не го,
бе з да забелязва, че очите й бяха влаж н и. Заров и лиц е във в рат а му и с е
разт реп ери, а той я в зе в обятият а си.
— Н е си отивай! — пророни тя. — Недей.
— Н яма.
При тис ка я до с ебе си, докато сър цето й с е боре ше с мисълт а, че
обича. Тялото й най- с етне с е предаде пред уморат а и Мел з аспа.

ЕД ИНА Д ЕС ЕТА ГЛА ВА

Н е бе ч ак толкова т руд но да на дник неш в те ф т ера с часовет е на

кл иен тки те в козмети чния, мас аж н ия и ф изкултурния с а лон на хотел
“С ил вър П а лас ”. Мел з наеш е, че бе до ст атъ чно да си лепне ш върху лиц ето
усм ив ка и да раздава ш щедри бакш иши, за да над зърн еш където си
поис каш. А с още по- тлъст бак шиш тя успя да си запиш е час, който да
съв пада с час а на Линд а Глас.
Това бе ле снат а част от задачат а. За Мел по-т рудн ото бе да стои цял
ден по т рико.
Н ареди с е с ощ е де с етин а жени в з а лат а за аероби ка и с е усм их на
прият ел ски на Л инда.
— Зн ачи вс е пак решихте да опит ат е — за беляз а червеноко с ат а жена и
с е огл еда, за да с е увери, че бе красива, както бе прихван а ла с лент ат а
буйнат а си грива.

115
 — Н аис тина съм в и ст рашно при знат елна за препор ъкат а — отвърна
Мел . — Докато с е пре насяхме, и зпусн ах цяла с едмица. А знае те кол ко
бър зо изли за човек от ф орма.
— Знам, зн ам. Когато ми с е на лож и да пътувам… — поде Линда, но
м л ъкна насред изречен ието, за щото ин ст рукторкат а в ключи кас етоф она.
О т него гръмна ж из нерадо стна рокба лад а.
— Х айде, момичет а, да с е поразк ършим! — Самото въплъщ ение на
усм ихнатото лице и мускуле стото тяло, инст рукторкат а с е обърна към
огл еда л ото и започ на да пока зва упраж нени ят а. — Р ъце те напред! —
пров икна с е тя бодро.
Мел с е справ и криво- ляво с упраж нен ият а за за гряван е и по- слож ните
ком бинаци и. Смят аше, че е в отл ична ф орма, а ла т рябва ше да с е
съсредоточи изцяло, за да следва дв ижен ият а. Яв но с е бе озова ла в до ст а
напредна ла груп а, а и комплекс ът от упраж н ения и зискваше не с ам о
гъв каво с т, но и издръж ливо ст.
О ще не бяха преп олов или упраж нен ият а, а тя вече мра зеше до см ърт
подскачащ ат а като топка инст рукторка със завър з ана на конс ка опашка
ко с а и ве с ело гласч е.
— С амо да ме на кара още веднъж да си вдигн а кра ка, и ще я изрит ам
— изсум тя св ире по.
Уж не иска ше да го ка зва на глас, а Линд а я бе чула и й с е усм ихна
кис ел о, от ко ето Мел разбр а, че бе уцел ила право в де с е ткат а.
— И а з вече бера душа — завай ка с е Линда запъхтяна и с е опит а да
направ и поредното упраж нен ие, по каза но от инст рукторкат а. — Сигурно
няма и двайс ет години. Заслуж ава да умре!
Мел прихн а. Когато музи кат а заглъхн а, жен ите с е затът р иха, плув на л и
в п от, към съблека лнят а.
С лед като им премер иха пулс а, Мел с е свлече на с камей кат а до Линд а
и заров и лице в хавли енат а кърпа.
— Така ми с е пад а, ще с е мъча с ега като гре шен дявол, щом с е
изхит рих де с ет дни да мър зелувам! — И зпъш ка т еж ко и мах на кърп ат а от
л ицето си. — Н е мога да повяр вам, че съм си запис а ла часове з а цел ия
ден.
— В лизам ти в положението. И аз с ега отивам на бодибилди нг.
— Н аисти на ли? — усмихна й с е уж из нена дана Мел. — А з също.
— В ярно? — Линд а избърс а в рат а си и с е изправ и. — Ами в т акъв
сл учай ще с е мъч им заедно.
П ърво вдига ха теже сти, по сле с е прехвърли ха на ст ацион арни те
вел о сипеди, а от тях — на глади аторите. Колкото повече с е потяха,
тол кова повече с е сприя телява ха. О т гимнас ти кат а разговоръ т с е
прехвърл и на мъжете, с етне — на родители те.
Ходи ха па к заедно на с ауна, на подводен и ръчен мас аж .
— Направо не мога да повярвам, ч е си си заря за ла проф е сият а, за да
с е по све ти ш на дома кинс твото — каза Ли нда, както лежеш е на куше ткат а
за мас аж и, и кръсто с а ръце под глават а си. — Л ично аз не бих го
направ ил а.

116
 — И а з още не мога да св икн а — въздъхна Мел, докато мас аж ист кат а
разт рива ше гърба й. — Да ти при зная, още не знам какво да правя с
тол кова много свободно в реме. А ла сме предпри ели не що като
експ ерим ен т.
— Така ли?
Мел с е подвоуми, за да пока же на Линд а, че темат а беш е боле з нена за
нея.
— Н ие с мъж а ми отдав на ис каме да имаме де те. О баче нещо не ст ава.
Подл агахме с е на какв и ли не из следвания и процедури и накрая реших, че
ако за изве с тно време напусна работ а и съм по-споко йна… може би ще с е
пол учи.
— С игурно ви е теж ко.
— Д а. П онеже и двамат а сме единс твени деца и си нямаме нико го, си
м ечт аем да имаме голямо с емей ство. Ст рува ни с е толкова не с праведл иво!
Купихм е т ази пре красн а къща, о сигур ени сме мат ериа лно, брак ът ни е
хубав . А ето че нямаме деца!
Д ори и вече да си правеш е тън ки сме тки, Линд а успя да го при крие
със съ чувств ие.
— С игурно отивате от до ст а в реме.
— О т години. Всъщно с т в инат а е моя. Лекари те ни обясни ха, ч е е
почти изключено да зачен а.
— Н е с е зася гай, но не ст е ли мислил и да си о синов и те де те?
— Да ли сме мислили ли? — въз кликн а Мел и успя да с е усмихне
тъж но. — Вече не помня в колко спис ъци сме с е зап ис а ли и чакам е л и,
чакам е. И двамат а сме единодушн и, че ще обич аме и дете, ко ето
биол оги че с ки не е на ше. Убедени сме, че можем да му дад ем тол кова
м ного… — Тя въздъх на още веднъж . — Сигурно е с ебично, а ла м ного
искам е дет е. Вероят но е по- ле сно да о синов им дет е, ко ето вече е
поот рас на ло, но пак т рябва да ча каме. Каз аха ни, че не е изключ ено да
м инат и години, докато ни дойде редът. Н аправо не си предст авям как ще
издърж им да гледаме всички те те зи пра зни ст а и. — Н асили с е да с е
про съл зи, с ет не примиг а, за да не с е разпл аче. — И зв инявай. Вки снах с е.
Ст ане л и дума за това, в инаги с е разст ройвам.
— То о ст ава ше да не с е раз ст ройва ш! — от беля за Л инда и протегн а
пре з куше тки те ръка, з а да хва не длант а на новат а си прия телка. — Едва
л и някой ще т е раз бере по-добре от дру га же на.
О бядваха заедно — поръ чаха си с а лат а от спана к и изстуд ен сок. Мел
позвол и на Л инда отново да насоч и предпа зливо разговор а към лич ния и
ж ивот. В ж ивяла с е в ролят а си на наив нат а и из ключи телно емоцио на л на
Мери-Ел ън Р айъ н, тя я обсипа с инф орма ция за брака си, за своите
надеж ди и ст рахов е. За да е по-убедител на, проля няколко сълзи и храбро
ги из бърс а.
— А т и не си ли мислил а да с е омъж иш? — попит а Мел.
— А з? А , бе з мен — изсмя с е Линд а. — Вече опит ах веднъж , беше
до ст а отдав н а. П река ле но обвър з ващо е. Н ие с Дж аспър с е разбир ам е
добре. О бичаме с е, а ла не позволя ваме това да преч и на работ ат а.
Предпочит ам да з нам, че мога да идвам и да си т ръгвам, когато реш а.

117
 — В ъзхищ авам т и с е — ка за Мел, но всъщно ст си помисли, че т аз и
фукл а прилича на студ енокръв на змия. — П реди да сре щна Донова н, и аз
см ят ах, че ще е по-добре да ж ивея с ама. Обаче не съж а лявам, че с е
влю бих и с е ожених. А ла вси чки зав иж д аме мъничко на же нит е, които с е
оправят с ами в ж ивот а
— Н а мен т ака ми е по- добре. Н о и ти си за зав иж дан е. И маш м ъж ,
който л удее по теб и печели до ст атъчно, за да ти о сигури хубав дом .
Направо пре крас ен.
Мел погледна празнат а ча ша.
— Д а, прекрас е н, а ла му липсва нещо.
— В еднъж да си в земете де те, и всичко ще е иде а лно — успо кои я
Линд а и я п отупа по ръкат а. — Помни ми думат а.
Мел едвам с е дот ът ри до в къщ и, стовари с т рясък спортния с ак и
изхл уз и маратонк ите.
— А, ето те и т еб! — изв и ка С ебас тиа н от площад кат а на горни я ет аж .
— В ече мислех да пратя да те изд ирват.
— Н ямаше да е зле да поръч аш да в земат и но сил ка.
Усм ив кат а му помръкн а.
— Да не си ранен а? — възкл икна той и с е завт ече над олу по
стъп а л ат а. — Знаех си, че т рябва да те държ а под око.
— Р ане на ли? — изръмж а тя. — Д е да бях ране на, щях да черпя!
И нст рукторкат а по аероби ка бе като обе зумяла. Върте ше с е като пум п а л ,
извад и ми душат а. П о сле с е озовах в лапи те на ня каква амазонка —
каз ваше с е М адж , която ме на кара да вдигам те же с ти и да бъхт ам на ония
л ъскав и машин арии. Вс е едно ще ст авам културис тка! — Мел с е смръщи и
дол епи длан до стомаха си. — И цял ден не съм слага ла ни що в уст а, ако
не с е броят няколко листе нца спана к.
— М илото ми, ка к с амо с е е намъ чило! — за вай ка с е С ебас тиан и я
цел уна по челото.
Тя присв и очи.
— И де ми да из кормя няко го, Донован. Ти си ми под ръка.
— Д а ли по-добре да не ти при готвя в кусн а вечер я?
Мел с е нацу пи.
— И маме ли замра зен а пиц а?
— С ъмнявам с е. Ела! — подкани я той, пре гърна я съст радателно пре з
рам ене те и я поведе към кухнят а. — Ще ми разпр ав иш вси чко, докато
хапвам е.
Тя с е стовари като чува л върху стола до мас ат а с плот от опуше но
стъкл о.
— А ма че ден! Знае ш ли, тя… Линд а, де, с е подлага на те зи мъче ния
два път и с едмично. — Вдъхнов ена, Мел отново с е изправ и и т ръгна да
търси из ш каф овет е чи пс.
— Умът ми не го побира з ащо ис кат да с а ча к толкова здрав и —
от бел яз а с пълн а уст а. — Ина к изгл еж да свя стна жен а. Докато си говориш
с нея, о ст аваш с в печатлени ето, ч е е съвс ем норма лн а и ин телиген тна. —
Тя отново с една и с е смръ щи. — Н о ког ато я попри тисн еш, в иж даш, че е
студен а като риба.

118
 — Доколкото виж дам, сте си поговорили на воля — отбел яза
С ебасти ан, както й редеше огромен с андв ич.
— Ами да. Д ето с е в ика, изпл аках си пред не я душат а. Линд а вече
знае ка к двайс е тгодишн а съм о ст а на ла бе з родител и. Ка к след две-т ри
години съм с е запоз на ла с теб. И ра знит е т ам дрън кани ци за лю бов и те от
пръв поглед. И колко романт иче н си — вметна Мел и схру ска поредното
картофче.
— Ка къв , роман тич ен ли? — възкли кна С ебас тиан и слож и пред не я
с андв ича и чаш а с една от лю бимит е й бе за лкохолни напитк и.
— И ощ е как! О т рупва л си ме с буке ти рози, водил си ме на т анци и
на раз ходки на лунна светли на. И си направо луд по мен.
Той с е усмихн а, а тя отхапа голяма хапка от с андв ича.
— Н е е да леч от исти нат а.
— Молил си ме на коле не да с е омъж а за т еб. А ма че е икус ен! — Мел
затвори очи и преглътн а. — Та докъде бях сти гна ла ?
— Как съм те молил на колене да с е омъж иш за мен.
— А , да — замах на тя с ча шат а и отпи от нея. — О бач е аз съм бил а
предпазл ива. Н е съм с е съгл асява л а, и туйто. Н акрая вс е па к съм с е
прене сл а да ж ивея при теб и ма лко по ма лко също съм с е влю била. А ти си
направ ил всичко възмож но ж ивотът ми да заприл ича на при каз ка.
— Я какъв ст рахотен си ме и зкар а ла!
— Ами да. М исля, че с е предст ав их добре. Ние сме най- щас тливото
с ем ейство под слънцето. А ко не с е брои едно, ко ето направо ни разб ива
сърцат а. — Мел с е свъси, а ла продълж и да яде. — Знае ш ли, отпърво м и
ст ана неудоб но, че я ба ламо свам т ака. Съзнавах, че върш а работ а, важ на
работ а, но пак ми с е в идя подличко. Женат а с е държе ше мил о и
прият ел ски, а аз я лъжех като ци ган ка. — Тя с е пре с е гна да в зем е
пл икчето с ч ипс и умисле но бръкна в него. — А ла по сле, щом отворих
дума за дец ат а, направо я в идях как нао ст ря уши. И ка к умът й щрака. П ак
с е усм ихваше и с е държеше съст р адат елно и дон емайк ъде дружелю бно, но
мом ент а лно с е за е да си прав и сме тки и да изчислява. Да ти призн ая,
кам ък м и падн а от сърцето и съвс ем го уд арих пре з про сото. Н адрънках й
какво л и не. И скам да я при тис на до с тенат а, Донован.
— Ще я в идиш ли скоро?
— Вдругид ен. В козмет ични я с а лон, щ е си прав им мас аж и. — Мел
изпъ шка т ихичко и бу тна чин ият а вст рани. — Тая кокош ка си въобразява,
че с е опи твам да с е спр иятел я с нея, з а да има с кого да си убивам
врем ето. — Тя с е намуси. — Спомен а да ходим и по маг ази ни.
— Е, работ ат а ис ка же ртв и!
— М ного смеш но, няма що! И ти с е намъчи, цяла сут рин си гонил
като ма л оумен оная бяла топчиц а.
— Н е помня да съм споменава л, че мра зя голф а.
— Н е, не си — грей на в усмив ка младат а жена. — Добре, де, каж и как
м ина при теб…
— С рещ нахме с е с онова при ятел че на четвърт ат а площад ка. Съвс ем
сл учай но, разб ира с е.
— Р азбира с е.

119
 — Н акрая с е получ и т ака, че доиграхм е играт а заедно. — С ебас тиа н
вдигна преполове нат а й чаша и от пи от нея. — Смят а, че жена ми е гол яма
чаров ниц а.
— И ма си ха с!
— П оговорихме ка к върв и работ ат а — неговат а и моят а. И ска л да
вл ож и ма лко пар и и му предлож их един- два недв иж ими имот а.
— Д обре си с е с ет ил.
— Н аис тина имам едно имени е в Орего н, ко ето смят ам да продам .
Както и да е, по сле с е почерпихме по едно и си поговорихме като мъже, за
спорт и з а друг и нещ а. Успях да вмет на, ч е мечт ат а ми е да имам син.
— А не про сто де те?
— Н а ли ти каз ах, имахме мъж ки раз говор. Н атъртих, ч е държ а да
имам си н, който да продълж и рода, с когото да играя на топка и т а ка
нат атъ к, вс е глупо с ти от този род.
— И момичет ат а игра ят на топка — т ро сна с е Мел. — Ала карай! И
онзи хвана ли с е на въдицат а ?
— О бщо в зето, да. П одметнах го меж ду дру гото, направ их с е на м ного
натъ жен и побър зах да сменя темат а.
— Защо? — изправ и гръб тя, както с едеш е на стола. — След като с е е
хвана л , защо не си го попри тисн а л?
— Защото т ака е по-добре. Р азчит ай на мен, Мел. Гъм ще ше да с е
усъм ни, ако веднага му бях доверил всич ко. При вас, жен ите, е друго. И де
в и отвът ре.
Тя с е замисли и ма кар че продълж и да с е мръщи, кимна.
— Д обре, де, може и да е т ака. Вс е пак веч е сме за лож или о сноват а.
— Говорих с Д ев ро тъ кмо преди да с е прибер еш. До ут ре щ е
разп ол агат с пълн ото до сие на Линд а Глас и той ще ни съоб щи веднага
щом Гъм реш и да ни проу чи.
— Я какв и сте чев ръсти!
— О свен това в петъ к сме кане ни на вечеря с Гъм и гаджето му.
Мел вдигна веж да.
— О ще по-добре. — Н аведе с е и го целун а. — П рекрас но си с е
справ ил , Донова н!
— Както в иж дам, с е сраб отихме чуд е сно. Приключи ли с яденето?
— Зас ега, да.
— Тогава няма да е зле да с е подготв им за петък вечер.
— Ка кво толкова има да с е готв им? — и згледа го тя подозрит елно, а
С ебасти ан я дръп на з а ръце те, за да ст ан е от стола. — А ко пак щ е м и
чет еш л ек ции как да с е обличам…
— Н ищо подобно. Н ас ам — рече й той, докато и злиза ха от кухнят а. —
Ще бъдем преда но, неоп исуемо ща стливо с емейство.
— Е, и?
— Влю бени до уши — продълж и С ебас тиан, както я дърп аше към
стъл би те.
— Знам си урока, Донова н.
— А з пък съм закле т привържени к на школат а на Ст а ниславс ки —
т рябва да с е вж ивее ш докрай в ролят а си. Ето за що съм убеден, че ще с е

120
предст ав им по-добре, ако пре карваме възмож но на й-много врем е в
креват а.
— А, т а кава ли била раб от ат а! — Мел с е извърна, обв и ръце окол о
врат а м у и вле зе з адни шком в спа лнят а. — Е, както вече спомен а, работ ат а
иска же ртв и.

Тя бе си гурна, че няко й ден щеш е да си спомня з а те зи мигове и ще с е

прев ива от смях. Или поне ще ше да е доволна, че е отърва ла кож ат а.
О ткакто с е за нимаваше със за конона руше ния, я бяха рит а ли, псува л и
и обиж да ли, бяха й зат ръ шва ли врат ат а под но с а, бяха й прав ил и
м ръсниш ки предложен ия, а в един пам етен случ ай дори бяха ст релял и по
нея.
Но вси чко това изобщо не може ше да с е срав нява с мъки те, на които
бе подл оже на в скъ пия и зис кан козме тиче н с а лон на хотел “Сил вър
П а л ас”.
В него предлаг аха какв и ли не услуги — от миене и гримир ане на
л ицето до пил инг на цялото тяло, нещо екзоти чно — и уж ас но, — на ко ето
т ака и не на бра смело с т да с е подлож и.
Затова пък с е заеха да я “ра зхубавяват” от глава до пе ти.
Мел дойде няколко минути преди Ли нда и, отново вж ивяла с е в
рол ят а, сл уже ща й за при крити е, поздр ав и козметич кат а, сяка ш с е
позна ваха от край време.
Д окато женат а й праве ше кола- маска на кр акат а — нещо, от ко ето,
както тя бър зо с е убеди, бол еше много, — обсъж да ха тоа ле ти и приче ски.
Мел с е усмихва ше пре з сти снат и зъби, доволна, че преднат а веч ер си бе
направ ил а т руда няколко ч ас а да с е поров и в модни ж урна ли.
По сле козмет ичкат а напле ска лицето й с нещо смрадл иво и докато
Мел ча каш е мас кат а да засъх не, сподели с нея колко с е радва ла, че с а
дошл и да ж ивеят в Та хо.
— О т къщат а ни с е откри ва невероя тна гледка към е зерото. И згар ям
от нетърп ение да си намерим приятел и. О бичам да по сре щам го с ти.
— Н ие с Дж ас пър ще в и запо знаем с някои хор а — предлож и Линда,
докато педикю ри ст кат а й пилеше нокти те. — Н а ли раб отим в хотел а,
позна вам е, каж и-реч и, всич ки, които си за служ ава да по знавате.
— О , щ е бъде чуде с но! — възкли кна Мел и с е пре ст р аши да си
погл едне ноктит е, а по сл е направ и вси чко възмож но да не издава уж ас а си
и да и зглеж да доволна, з адето же нат а ги бе напле ска ла в циклам енорозов
л ак. — Донован ми спомен а, че срещн а л Дж ас пър в клуба, докато игр аел
гол ф . Направо си умира за голф — допълни тя с над еж дат а, че и той с е
м ъчи като греш ен дявол на зел еното игрище. — За не го голф ът е по-скоро
ст раст, отколкото хоби.
— И Дж асп ър е съ щият. Виж , мен голф ът ме отег чава.
Линд а задъ рдори за хорат а, с които иска л а да запо знае Мел, и как
м ожел и да играя т заедно тени с или да с е раз хож дат с яхти те.
Мел с е съглас и ож ивено, макар и наум да с е пит аш е да ли човек
наис тина може да умре от скука.

121
 М ас аж и ст кат а й изми лицето и го намаз а с де бел слой крем. П о сл е й
напл е ска ко с ат а с няка кво масло и я прихван а с на йлонче.
— О бичам да с е гриж ат т ака за мен — пророни Л инда.
И двете леж а ха на меки подв иж ни куш етк и — мас аж ира ха им лицат а и
им л акира ха ноктите.
— А з също — излъга Мел и с е зам оли да свършват час по-скоро.
— В ероятно заради това си обичам толкова работ ат а. Р аботя гл ав но
нощем и пре з деня съм свободна. Пък и мога да изп олзвам всич ки
удобс тва на хотела.
— Отдав на ли работиш тук?
— В еч е близо две години — въздъхн а другат а же на. — Н икога не
скучая.
— С игурно с е среща ш с какв и ли не инт ере сн и хора.
— Ами да, вс е от лъв на горе. Уж а сно ми харе сва. О т онова, ко ето м и
разправ и онзи ден, ра збрах, че и мъжъ т ти не е случ аен човек.
Н а Мел й иде ше да с е изк икоти, но с е сдърж а и с амо с е усм ихн а
сниз ходител но.
— О , Донова н наис тина преу спява. Сякаш е орис ан от добра
орисни ца.
Започнаха да мас аж ират черепи те им — на Мел всъщно с т й беше
до ст а прия тно, пре стоят им в козмет ични с а лон вече приключваш е. Тя си
даде см е тка, че ако скоро Л инда не подхване ше отда леч темат а, щеш е да
с е на л ож и тя да намери начи н да заговори първа.
— Зна еш ли, Мери-Елън, мислех си за оне зи не ща, които сподел и с
м ен онз и ден.
— Така ли? — пре стори с е на смутен а Мел. — И зв инявай, Л инда, че
ти на дух глават а с проблеми те си, и то веднага след като с е запоз нахм е.
С игурно с е чувствам ма лко объркана и още не съм св ик на ла с новото
м ясто.
— А ма не говори т ака! — разма ха Линд а лъскав и те си нокти. — Ме н
ако пит а ш, про сто си допад нахме. И затова ми с е довери.
— Д а, т ака е. А ла съм до ст а при те сн ена, че те отегч их с лич нит е си
пробл ем и.
— Изобщо не си ме оте гчила. Трогна ме — изреч е тя благо- благо, с
гл ас като мед, в който с е дол авяш е едва за гатн ато съст рада ние. — И м е
накара да с е зами сля. Но ми каж и, ако започн а да ин тимни ча пре ка л ено
м ного. Н е ст е ли мислили да си о синов ит е дет е чре з част на аген ция?
— И маш предв ид чре з адвокат, който предст авлява май ки, родил и
не закон но ли? — Мел въздъхна т еж ко. — Всъщ но ст опит ахме веднъж ,
някъде преди година. Н е бяхме съвс ем убедени, че по с тъпвам е прав ил но.
Н е, пари те не бяха проблем, а ла с е бе зпо кояхме да ли е з аконно и мора л но.
По сл е обаче всичко ни с е стори наред. Дори сти гнахме дот ам да
разговаряме с майкат а. Бяхме силно обнадеж д ени. Н аистин а. В еч е
ум увахм е как да кръс тим де тето и оби ка ляхме мага зини те да купувам е
дрешк и. Н а пръв поглед всич ко вървеш е като по вода. Но в по следния
мом ен т же нат а с е отказа.
Тя прехапа долн а уст на, ся каш за да си възвърне с амообладани ето.

122
 — С игурно си го изж и вяла уж а сно.
— Да, и двамат а ст радахме много. Мечт ат а ни бе на път да с е
о съще ств и и по сле… ни що. О ттогава не сме обсъж да ли да ли да пробвам е
отново чре з ча стна агенци я.
— В лиз ам ви в положени ето. А ла по една случа йно с т съм чува л а за
човек, който успе шно уреж да о синовяването на деца и е ощас тлив ил до ст а
бе зде тни родит ели.
Мел затвори очи. О пасяваш е с е да не би в тях да с е проч ете не
надеж да, а присмех.
— А двокат ли?
— Да. Н е го позн авам лич но, но н а ли вече ти обясних, покрай
работ ат а с е срещам с ка кв и ли не хора и съм чува ла от тях за не го. Н е ти
обещ авам нищо, не ис кам и да ти вдъхвам напра зни над еж ди, а ла ако
кажеш, ще проверя.
— Ще ти бъда много благодарн а! — Мел отвори очи и с е спогледа в
огл еда л ото с Л инда. — Про сто не знам как да ти с е отплатя!

Ч ас по- късно тя и зскоч и като фурия от хот ела и с е хвърли в обя тият а
на С ебас тиан. Засмя с е, ког ато той с е дръпна и я целун а т ака; ч е да в идят
всичк и.
— Какво търси ш тук?
— Правя с е на грижов ен влю бен съпруг, дошъл да в земе жен а си.
Поотд а лечи с е на една ръка ра зстояние и с е усмихн а. Ко с ат а й бе
бухна л а и сре с а на в крас ива с екс апилна прич е ска, очите й изгл еж даха по-
гол ем и и дълбоки от майсторск и положе ния грим, черв илото й бе същ ият
цикл ам е н цвя т, както лак ът з а нокти.
— В името на Ф ин, Съдърлан д, ка кво с а направ или с теб!
— Сти га си ми с е присми ва л, де!
— Н е ти с е при смивам. И зглеж да ш невероятно. Н аправо ми с е в ие
свят. Н ямаш ни що общо с моят а Мел. — Той вдигна брад ичкат а й, за да я
цел уне още веднъж . — Коя е т ази еле гант на и зис кана жена в прегръдк ите
м и?
Тя направ и кис ела ф изио номия, макар и да не бе ча к толкова ядо с ана,
кол кото й с е искаше.
— Я не ме в зимай на подбив след всичко, ко ето и зтърпях! П рав иха м и
кол а- маска. Дива шка раб от а, ти ка звам. — Мел обв и пре з смях ръц е окол о
врат а м у. — И нокт ите на кра кат а ми с а розов и.
— И згар ям от нетър пени е да ги в идя. — С ебас тиа н отново я цел уна
л екич ко. — И мам нов ини.
— А з също.
— Защо ли не заведа на раз ходка ст рахотнат а си жена, тъкмо щ е й
разкаж а как Гъм е пусн а л пипа ла, з а да пр оучи що за пт ичк и с а тия
до стопочт ени Р айънов и от Сиатъл.
— Ст ава! — Тя преплет е пръсти с негов и те. — Пък аз ще т и разкаж а
как от доброт а Линд а Глас смят а да ни свърже с няка къв адво кат. И той да
уреди да о синов им дете по час тен път.
— Н аисти на сме с е сработили добре.

123
 — Д а, Донован — потвърд и Мел и доволна от с ебе си, з акрачи до него
— По това спор няма.

Гъм гледаше пре з прозорец а на пре зидент с кия апарт амен т на

по сл едния ет аж в хот ел “Силвър П а лас”.
— О чаровател но с емейс тво — сподели той с Линд а.
— В лю бен и с а до уши един в друг — обади с е тя, както отпиваше от
шам па нското и наблюдава ше С ебас тиан и Мел, които минава ха дол у,
хванат и за ръце. — Тя прои зна ся името му т а ка, че с е пит ам да л и
наис тина с а жен ени.
— П олучих по ф акс а копия от брачн ото им св иде телство и други
докум енти. Вси чко изглеж д а тип- топ — каз а Гъм и поту па с пръст устн ите
си. — А ко бяха подст авен и лица, съмнявам с е, че щяха т а ка успе шно да с е
пре ст руват на влю бени.
— Подст авен и лица ли? — погледна го разт ревожена Линд а. — Я не
с е за нася й, Дж ас пър, това пъ к откъд е ти хрумн а? Н яма н ачин ч енгет ат а да
стиг нат до нас.
— Тая история с Фро с т ме т ревож и.
— Е, ж а лко, ч е им отнеха детето. Н о на ли ние си прибрахм е
ком исионн ат а, а и за лич ихме вси чки следи, воде щи към нас?
— П аркланд още е ж ив . Н е успях да го откри я.
— С игурно с е е св рял в ми ша дуп ка — св и рамене Л инда, по сле отиде
при Гъм и отър ка тяло в негов ото. — Н ямаш причин и да с е бе зпокои ш.
Н а л и паз иш разпис кат а, че т и дълж и пар и, а тя си е съвс ем за конна ?
— Д а, де, обаче П арклан д те е в иж да л.
— Беш е си глътна л е зи ка от ст рах, над а ли изобщо ми е обърна л
в нимани е. Пък и бе ше тъмно, а аз си бях слож ила ша л. Той изобщо не м е
пл аши. — Линд а целун а Гъм по устни те. — В бе зопа сно с т сме, скъпи.
Мреж ат а е толкова разкло нена, че е изключ ено ня кога да с е докопат до
нас. А и пар ите… — Тя разхлаби възела на в ратов ръз кат а му. — Сам о си
пом исл и з а пари те, па дат ни ся каш от небето.
— О бича ш парит е, на ли? — попит а Гъм и смъкна ци па на роклят а й.
— Това е общото меж ду нас.
— И маме много общ и не ща. А от т ази история можем да нама л еем
до ст а. П одработ им ли Р айънов и, ще пад не тлъ ст а комисио нна. Обз а л агам
с е, че щ е платят за де тето по най-в исокат а т ариф а. Женат а дава мил о и
драго, с амо и с амо да ст ане майка.
— Ще пора зпит ам още ма лко за тях — отвърна Гъм и вс е т ака
ум исл е н, с една заедно с Линд а на канапето.
— Н е пречи да го сториш, но ти ка звам, Дж аспър, тия двамат а с а като
кокошч ица със златни яйца. Няма начи н да загуб им. П ро сто няма начи н.

Мел и С ебас тиан с е с ближ иха много с Гъм и Л инда. Веч еряха з аедно с
тях, ходеха в ка зиното, обядваха в клуба и че сто играеха тени с на двойки.
О т де с е тте дни свет с ки ж ивот Мел съвс ем с е из нерв и. Н яколко пъти
с е пре ст раши да пит а Л инда за адвокат а, за когото й бе спомен а ла, а тя й
отвърна меко да има търп ение.

124
 Запозна ха с е с де с етки хора. Някои Мел намир аше за ин тере сни и
привл е кател ни, други й с е ст руваха гадни и подозрит елни. П рекарваше
днит е, както подобава на богат а жен а, раз полаг аща с много време и пари.
А но щит е — със С ебас тиа н.
Ст арае ше с е да не обръщ а в нимание на чувс тват а си. И маше да върши
работ а и, ако меж дув ремен но с е бе влю била, това си беш е неи н проблем .
Знае ше, че С ебасти ан държ и на нея, а също, че я жел ае.
При те сн яваш е с е, че той изглеж да ше толкова привъ р зан към же нат а, която
тя с е пре ст руваше, че беше, и която ще ше да изче зне в мига, когато
прикл ючеха с разследването.
Н е като моят а Мел. Точ но т ака й бе ка за л — “моят а Мел”. В те з и дум и
имаш е надеж д а, а тя бе склон на да с е в копчи в нея.
Кол кото и да й с е искаше случ аят да приключи и правдат а да
възтърже ствува, започна да с е ст рахува от деня, когато щя ха да с е
приберат и вече нямаш е да с а “женен и” з а прикр ити е.
Ал а какв ито и да бяха лични те й желан ия и надеж ди, Мел не може ше
да си позволи да ги по ст авя на д онова, ко ето бя ха длъж ни да сторят.
По предложени е на Линда ре ши да органи зира па рти. В края на
краи щат а от нея с е очакваше да ка ни го с ти и да води бурен свет ски ж ивот.
Д окато с е мъче ше да облече в пит ат а с е ч ерна рокля, с е моле ше да не
сгаф и нещо и да не с е издаде.
— П о дявол ите! — изру га тя тъ кмо когато в ст аят а влиза ше
С ебасти ан.
— Н якакъв проблем ли, скъп а?
— Ц ипът не помръдва.
Б еше го вдигна ла до полов инат а и от при те сн ение и яд бе поруменял а
цял ат а. Той с е и зкуши вме сто да вдигне ци па, да го сва ли. Но здрав ият
разум надд еля.
— Готово! — каз а й, след като закоп ча роклят а. — А , слож ил а си
турма л ина! — за беляз а С ебаст иан и с е пре с егн а пре з рам ото й да доко с не
кам ъ ка м еж ду гъ рдит е й.
— Морган а ми обясн и, че помага л при ст ре с. А с ега от прите снен ие
направо не ме свърт а на едно място. — Мел с е обърна и с кис ел а
ф изиономия си слож и обув кит е с токчет а, с които очит е й с е и зрав ниха с
очите на С ебас тиан. — Глупаво е, но наи стин а съм много изн ервена.
Ходил а съм с амо на купони, на които е има ло бира и пица. Видя ли кол ко
храна с а стоварили долу ?
— Д а, а ла в идях и с ерв и ть орите, които ще имат гриж а за всичко.
— В с е пак съм домакин ят а. Би т рябва ло да зн ам ка кво да правя.
— Еди нств еното, ко ето т рябва да прав иш, е да дава ш наст авле ния на
други те и да обира ш оваци ите.
Тя с е подсмихна.
— Е, не звучи ча к толкова зле. Дано с амо нещо с е случи. И нак ще
пол уд ея. Ли нда непрекъ снато ми подмят а няка кв и за гадъч ни репл ики как
м ожел а да ми помогн е, но вс е ми с е ст рува, че по следн ат а с едмица тъ пча
на едно място.
— И май търп ение. Таз и вечер ще направ им следващат а стъп ка.

125
 — За ка кво намеква ш? — въз кликн а Мел и го хвана за ръкава. — Н а л и
си обещ ахме да си казваме всичко ? Ако зна еш или си в идял не що, бър зо
изпл ю й камъчето!
— Н е в инаги в идени ят а с а точно огледа лно от ражение на съби тият а.
Знам , че човекъ т, когото търсим, ще бъде тук довечер а и ч е ще го позн ая.
Д отук с е справ ихм е добре с ролите си, Мел. Ще успе ем, ще в идиш!
— Д обре, щом ка зваш — въздъхна тя теж ко. — И т ака, миличъ к, да л и
да не сл е зем долу, за да по срещн ем го с тите ?
Той с бърчи чело.
— Н е ми в икай “миличъ к”!
— А, в идя ли колко е прият но? Добре, няма да ти в икам, макар че
вече бе започ на ло да ми харе сва. — Тя за слиз а по ст ълбите, по сле спря и
допря дл ан до стомаха си. — Бож ичко, звъни с е! Вече при стиг ат!

Уст анов и, че всъщно с т не й бе чак толкова непр ият но, докато гледа ше
как го ст ите влизат и изл изат от къщат а. Всич ки като че с е забавляваха
чуде сно. О т дън ото звуче ше га л еща ухото кла сич е ска музи ка, беше я
подбра л С ебаст иан. Вечерт а бе топла, всич ки в рати бяха отворен и и
пока нени те с е ра зхож да ха на воля из с а лонит е и град инат а. Хран ат а бе
вел икол е пна, да си обли жеш пръсти те! Е, Мел не знае ше какво има върху
пол ов инат а с андв ич и, а ла чудо голямо! П риема ше на драго сърце
ком пл им ент ите.
В иното с е лееше като река, хорат а с е смееха, погълнат и от
разговори те. Доколкото може ше да прецен и, партито бе чуде сно. Беше й
прият но да на блюдава как С ебас тиан оби ка ля хол а, как вдига очи и й с е
усм ихва, а поняког а спир а при нея, доко сва я и двамат а си разменят по
някоя и друга дума.
В с еки, който ни в иди, щ е повярва, че сме най- щастл ивото с емейство
на т аз и земя и сме бе зумно влю бен и един в друг, помисли тя.
Д ори с амат а Мел бе готова да повяр ва в това, когато погледите им с е
срещнеха и от топлинат а в очи те на С ебаст иан по гърба й полаз ваха
сл адо ст ни т ръп ки.
По едно в реме при нея дойде Л инда — беш е направо о слеп ител на в
бял ат а в пит а рокля с дълбоко деколт е.
— Б ож ичко, този твой мъж не може да сва ли очи от те б. Ако от крия
някого като него, току-в иж съм промен ила отноше нието си към бра ка.
— Д руг като него няма — отвърна до ст а искре но Мел. — П овярвай,
Д онован е неповторим.
— И е с амо твой.
— Д а. Само мой.
— О свен че в и е провървяло в лю бовт а, ст е органи зира ли и прекр асно
парти. К ъщ ат а в и е з а чудо и при каз.
Яв но пре смят а ше, че ст рува най- ма лко полов ин милион дол ара.
— Благодаря ти, но наист ина съм ти задълже на, з адето ми пре поръча
т акава добра ф ирма за до ст ав ка на храна по домовете. Собствен икът й е
същи нско съ кров ище.

126
 — В ин аги съм на тво е раз положение — от беляз а Линда, след ко ето я
стис на з а ръкат а и я и згледа. — Можеш да разч ит аш на мен.
Мел ре агира свет кав ично.
— Ти т акова… Свър за ли с е… Н е искам да ти додявам, а ла от някол ко
дни си м исля с амо за това.
— В ече ти обяс них, не ти обещавам ни що — отвърн а Ли нда, но по сл е
й нам иг на. — Я ела да те запозн ая с един човек. Н а ли каз а, че мога да
пока ня неколцин а души ?
— А ма разбир а с е! — въз кликн а Мел, както подобава ше на
го стоприем на домак иня. — Да ти при зная, това парти е колкото м о е,
тол кова и тво е. Вие с Дж асп ър ни ст анахт е много добри прия тели.
— И в и обичаме. Ела да те предст авя! — Х вана ла Мел за ръкат а,
Линд а започн а да си проправя път пре з го с тите. — Скоро ще ти я върна —
пров икна с е засмя на. — А , ето те и теб, Х арие т! Искам да т и предст авя,
скъпа, домакин ят а, моят а прия тел ка Мери- Елън Р айъ н. А това, Мери-Ел ъ н,
е Х ариет Брийзпо рт.
— П рият но ми е! — и зт ана ника Мел и по е предп азливо тъни чкат а
бледа ръка на жен ат а.
Б е прехвърлила ш ейс ет те и изглеж да ше много крехка, ко ето
в печатл ение с е подсилваш е от снеж нобялат а й ко с а и очилат а бе з рамк и.
— Р адвам с е да с е запо знаем. Толкова мило от ваша ст рана, че ни
пока нихте! — рече почти пре з ш епот ст ари цат а. — Л инда ми каз а кол ко
очароват елна сте. А това е моят син, Етън.
И той бе почти толкова блед, както майка си, беше слаб като вей ка.
Р ъкува с е енерги чно, а очите му бяха черни като на птиц а.
— Ч уде с но парти!
— Бла годаря. Да в и намеря ли стол, го спожо Брийзпо рт? Какво да ви
предл ож а за пиене ?
— О, няма да откаж а ма лко в ино — усмихна с е леко же нат а. — Н о в ие
не с е при те сн явай те!
— За мен е удоволс тв ие — отвърна Мел, по сле я хва на под ръка и я
поведе към един стол. — Какво да в и предлож а?
— Етън ще има гриж ат а. Н а ли, Етъ н?
— Р азбира с е. И зв инете.
— И мам прекрас е н син — от беляз а Х ариет, когато той с е запъ ти към
мас ат а със с андв ичи те и напи тки те. — М ного грижовен е към мен. — Тя с е
усм ихна на Мел. — Доколкото разбр ах от Лин да, ж ивее те в Та хо от скоро.
— Д а, пре с елихме с е с мъж а ми от Сиат ъл. Тук е до ст а по- различ но.
— Д а, наис тин а. Ние с Етъ н понякога караме почив кат а си в Тахо.
И мам е прекр асна ма лка къща.
Попри ка зваха още изве с тно в реме, докато Етън не с е върна с чи ния с
някол ко ра зличн и с андв ича и ма лка ча ша в ино. Линда веч е с е бе
отда л еч ила, когато Мел вдигна очи и забел яза, че при тях идва С ебас тиан.
— Това е съп ругът ми. — Тя го хвана под ръ ка. — А това, Донован, с а
Х ариет и Етън Брииз порт.

127
 — Ли нда вече ми спомена, че с те важ на клеч ка — каз а шегов ито
Х ариет и му прот егна ръка. — Дано не съм задърж а л а пре ка лено дъл го
прел е с тнат а в и съпруг а.
— И а з поняко га го правя. Н а лаг а с е да в и я отнема за ма л ко.
В ъзни кна дребен проблем в кухнят а. П риятн а вечер!
С ебасти ан зат егли Мел подир е си и след като не намери място, където
да с е ус амотят, я напъха в един от килери те.
— За Бога, Донова н…
— Шшт! — прошеп на той и очите му пробле сн аха в мъж диват а
светл и на. — Тя е — пояс ни С ебас тиан вс е т ака тихо.
— Коя тя и за що сме с е св рели в тоз и килер ?
— Ст ариц ат а. Тя е.
— Какво тя? — повтори Мел и зя пна от учудван е. — И зв инява й, но
нима очаква ш, че т ази слабич ка баб ка е глават ар на пре с тъпн а мреж а,
отвл и чащ а деца ?
— Точно т ака — п отвърд и той и я целуна. — О бръчъ т с е затяг а,
С ъдърл анд!

Д ВА НА Д ЕС ЕТА ГЛА ВА

С ледва щит е два дни Мел сре щна още два пъти Х ариет Бриизпо рт —
веднъж пиха заедно чай, а втория път я в идя на едно го с ти. А ко не
вярваш е толкова на С ебаст иан, би с е изсм яла, ка жеха ли й, че т ази
възраст на же ница с т репе рлив глас оглавява пре стъ пна органи зация.
Ал а Мел му вярва ше бе зпр еко слов но, държе ше бабкат а под око и си
играе ше ролят а.
Д ев ро им съоб щи, че нито Х арие т, нито Е тън Брии зпорт при теж ават
къща в Тахо. Всъщ но ст в п олицият а няма ло данни, че изобщо съ ще с твуват
т акива хора.
Но в ръзкат а направ и не ст ари цат а или “син ът” й, а няка къв младеж
със сил ен слън чев заг ар и т енис- ракет а. Мел тъкмо бе изигр а ла два- т ри
гейма с Линда, пи еше ча й с лед и ча каш е С еба стиа н, който си довършваше
играт а голф с Гъм. Младе жът с е приближ и, усмихнат до уш и — бе ше в бял
тени с-ек ип.
— В ие ли с те го с пож а Р айън ?
— Д а, защо ?
— А з съм Джон Сибли. Може ли да попр ика зваме, една обща по знат а
м е насоч и към вас.
Мел с е покол еба, както според не я приляга ше на омъжена же на, при
която е дошъл не позн ат.
— Ами добре.
Мл аде жът с една и слож и ракет ат а върху колене те си, потъмнел и от
сл ънцето.
— С ъз навам, че е ма лко необи чайно, го с пожо Р айъ н, а ла както веч е
от бел яз ах, имаме общи познати. Каза ха ми, че вероятно бих могъл да бъда
пол е зе н на вас и ва шия съпруг.

128
 — Така ли? — вдиг на тя хладно веж да, ма кар че сърцето й биеш е вс е
по-ускорено. — Н е ми прили чате на град инар, го споди н Сибли, въпре ки че
ние с м ъж а ми имаме голяма нуж да от човек, който да поддърж а
градин ат а.
— Н е, не съм — з асмя с е от вс е сърц е младежъ т. — В това на да л и ще
съм в състояние да в и помогна. А з, го спожо Р айъ н, съм адвокат.
— В иж ти! — въз кликн а младат а жена, като с е по ст ара да изглеж д а
обнадеж де на и объркан а, и яв но усп я.
С ибли с е пон аведе още ма лко към не я и з аговори едва чуто:
— Н е е в моя с тил да съветвам по този начи н своит е клие нти, но тъй
като току-що ме насоч иха към вас, си рекох, че случа ят е подходящ да с е
запозн аем. Доколкото разбрах, в ие с ваши я съпруг бихте иска ли да
о синов ит е дет е по ча сте н път
Мел навлаж н и с е зи к уст ни и за по- убедит елно раз клат и кубч ет ат а л ед
в ч ашат а.
— А з т акова… Ние с е надявахме — запелт ечи тя. — О пит ахме. О баче
с е оказа из ключи телно т руд но. Всичк и агенции, в които ходихме, правя т
списъ ци и изле зе, че те с а до ст а дълги.
— Знам.
Мел в иж даше, че Сибли наис тин а бе наяс но по въпро с а, а също, че бе
донемай къде доволен, з адето тя бе толкова емоциона л на, отчая на и
прите снен а. М ладежъ т я доко с на съст р адат елно по ръ кат а.
— В еднъж опит ахме и чре з адвокат, а ла в по следния момент всич ко с е
прова л и. — Мел сти сна устни уж да си възвърне с амооблада нието. — Н е
бих ис ка ла да изж ивявам повторно подобно разочарование.
— Д ума да няма, ни ка к не е прият но. Н е бих ис ка л да в и вдъхвам
напразн и надеж д и, докато не обсъд им всичко по-подробно, но не е зл е да
знае те, че съм предст авл ява л няколко жени, решили по една или друга
причи на да дадат децат а си за о синовяване. А ла държ ат те да попаднат в
добър дом, при хора, които ще ги оби чат. И моят а раб от а, го спожо Р айън,
е да изд иря т акива хор а. Успе я ли да го сторя, това е едно от
изж ивяваният а, които, да в и каж а, ми но с ят като проф е сио на лис т и чове к
най- гол ямо удовле творени е.
И до ст а тлъс т хонорар, помисли тя, въпре ки че с е усмих на с
разт реп ерани устн и.
— В момент а, го спожо Р айън, държ им на всяка цен а да о си гурим на
едно де те све ст ни обичлив и родители. В случай, че с те в състояни е да ни
пом огнет е… Про сто не мога да в и опиш а колко приз нател ни ще в и бъдем .
— Той па к я доко с на по ръкат а. — Стиг а да нямате нищо против , бихм е
м огл и да поговорим по-подробно.
— Ще дойдем в канторат а ви в удо бен за вас час.
— Предпочит ам да с е сре щнем т римат а със съпру га в и в по-
неоф ици а лна обст анов ка. Например у вас, за да уверя клиен ткат а си, че
наис тина ж ивеет е в добри услов ия, че с е разб ирате като с емей ство.
— А ма е сте стве но! — възкли кна Мел, силно развълнува на. А х,
нехранима йко т акъв , дори не си на ел колкото за очи ка нтора, помисл и си
тя. — Заповядай те, когато в и е удобно.

129
 — О пасявам с е, че следващ ия полов и н ме с ец съм зае т.
— Колко не прият но! — завайка с е Мел. То зи пъ т не й с е на лож и да с е
пре ст рува, наи сти на бе разочарова на. — Ча ка ли сме толкова дълго, а
с ега…
Мл аде жът помълча за миг и с е усмихна лъче зарно.
— Довечер а бих могъл да в и отдел я един ча с, стиг а, разбира с е, да
не…
— Ще в и ча каме! — въз кликн а младат а жена и сти сна длант а му с две
ръце. — Колко с е радвам! Уж асно признателн а съм в и! Н ие с Донован…
Бл агодаря в и, го сподин Сибли.
— Д ано успе я да в и помогна. В с едем час а удоб но ли е?
— Р азбира с е — отвърна Мел и прем игна, за да сдърж и съл зите си.
С лед като адвокатът си т ръгна, продълж и да си играе ролят а, убедена,
че някой я наблюдава. И збърс а очит е си с ха рт иена с а лф ет ка, прит исна
дл ан до ус тнит е си. С еба стиа н я з авари да подсмърча над ча я с веч е
разтопе ните кубч ет а лед.
— Мери- Елън! — и зв ика той угриже но, щом съгледа з ачерве ните й
очи и разт репер ани те уст ни. — Какво с е е случило, скъ па?
Х вана ръце те й и в мига, в който ги доко сна, едвам не от с кочи от
въл не нието, излъ чващо с е от тях. Само с неимовер но усилие на волят а с е
сдърж а да не покаже учудва нето си.
— О , Донова н! — изхли па тя и, за беля за ла зад рамото му Гъм , с е
изправ и уж със с етни сили. — П ак ме прихван аха дяволит е! — Засмя с е и
избърс а сълзит е си. — И зв ин явай, Дж ас пър!
— Н е с е при те сн явай — рече той и кава лерс ки й предл ож и
коприне нат а си но сн а кърпа. — Н якой да не те е обидил, Мери-Елън?
— Н е, не — изхл ипа пак т ихичко тя. — И мам добри нов ини.
Пре красн и нов ини. Плача от радо с т, не ми издърж а ха нерв и те. П рощавай,
Д ж аспър! И зв ини ме пред Лин да. Н аисти на т рябва да поговоря нас ам е с
Д оноваи.
— А ма разбир а с е!
Той ги о ст ав и с ами и с е отда лечи, а Мел заров и лице върху рамото на
С ебасти ан.
— Какво, по дяволит е, ст ава тук? — поп ит а той на стойчиво и я заг а л и
успокои телно по ръкат а.
— С вър з ах с е с един от орган изац ият а. — Тя продълж и да хлип а и да
с е усм ихва с разт р епера ни устн и. Дръпн а с е леко наз ад. — О нзи ка л т ак,
адвокатът… всъщно с т едва ли е адвокат, изн икна сякаш от дън зем я и
предл ож и да ни помогне да си о синов им по час тен път дете. Хайд е, прав и
с е на ща стлив !
— А з съм си щастл ив ! — възклик на С ебас тиан и я целун а за пред
оне зи, които ги наблюдава ха, но и за собстве но удовол ств ие. — И какво с е
разбрахте?
— Поне же е уж асно добричъ к и му домъчня за една отч аяна жена,
скл они да ни пого стува довечера, за да обсъдим подробно с тит е.
— Колко мило от не гова ст ра на!

130
 — Н яма що! Може и да не притеж авам яс нов идски те ти спо со бно ст и,
а л а па к разбр ах ка кво му с е върти в глават а. Само ме погледна и ре ши, че
съм кръгла глупач ка и момент а лно щ е за хапя въдицат а. Поч ти го чувах как
пре см ят а наум колко ще спеч ели. Х айде да си върв им! — подка ни Мел и го
прегърн а пре з кръст а. — Ту к въздухъ т наи стин а не е здраво словен.

— Е? — обърна с е Линда към Гъм, докато из провож даха с погл ед

С ебасти ан и Мел.
— Както гледам, работ ат а е в кърпа вър за на — ухили с е той
с амодоволно и пов ика с ръка келн ера. — Тол кова с а з ашеме тен и от
щас тие, че ще з адават минимум въпро си и ще платят максима лн ат а сума.
Той вероят но ще е по-предпа злив , но е толкова захла снат по же на си, че
ще скочи и от прозорец а, ако му каже.
— Какво да с е прав и, лю бов ! — изки кот и с е Ли нда. — Удар ихм е
право в де с ет кат а. Ти прибра ли стокат а ?
Гъм даде поръч кат а, по сл е с една и запа л и циг ара.
— Той ис ка момче и мен ако пит а ш, т рябва да удовлетворим
жел ан ието му, след като чове кът си пла ща от щедро по- щедро за услуг ат а.
Свъ р захме с е с една медици нска с е ст ра в Н ю Джърс и, с амо да й дадем
зна к, и ще подбере направо от родилното няко е здраво момченце.
— Б раво на теб! Да ти каж а, Мери- Елън ми е симп ати чна. Н ищо чуд но
и да ст а на кръс тни ца на детето.
— Добре си с е с ет ила! Н яма да с е учудя, ако след година- две ни
поръчат още едно бе бе. — Гъм погледна часов ни ка си. — Н е е зле да с е
обадиш на Х арие т, за да зад ейс тва ма шин кат а.
— По-добре й звънн и ти — смръщи с е Линда. — Направо м и с е
повдига от т ая дърт а ве щица.
— Може и да е дъ рт а вещиц а, а ла си отбира от работ ат а — напом ни й
Гъм .
— Да, а биз не съ т си е бизн е с — съгл аси с е Линда и вдигна за
наздрав и ца чашат а, която й бе доне съл с ерв ить орът. — Да пием за
че с тити те бъдещи мама и т ате.
— И з а двайс е т и пе тт е бона.
— Е, това е прика зка! — засмя с е женат а и допря ча шат а си до
неговат а.

Мел си знае ше ролят а и бе готова, когато Сибли с е появ и точно в

с едем . Д окато с е здрав исва ше с него, ръкат а й пот репваше леко.
— Толкова с е радвам, ч е дойдохт е!
— За мен е удоволс тв ие.
Бе з да пре ст ава да бъбри ож ивено, младат а жена го заведе в
про сторнат а вс ек иднев на.
— Н ане сохме с е в къ щат а едва преди полов ин ме с ец. П редстои ни да
прав им още много подобрени я. Н а горния ет аж има една ст ая, от която щ е
ст ане чуде сн а дет ска. Н адявам с е… Донован! — С ебас тиан бе заст ан а л в
дъното на вс екидн ев нат а и си сипваше пити е. — Го сподин Сибли вече е
тук.

131
 С ебасти ан също си зна еше ролят а. Пре стори с е на сдърж ан и нервен,
докато предлагаш е на го ст а нещо за пи ене. Р азмениха си обичай нит е
лю бе зно ст и, по сле с една ха. Двамат а с Мел с е наст ан иха един до друг на
канапето и с е хвана ха за ръце, уж да си вдъхват сил и.
С ам ото въплъ щени е на загри жено с тт а, Сибли отвори
дипл омати че ското куф арче.
— Н а ли нямате нищо против да ви задам няколко въпро с а? Вс е па к
т рябва да в и опозная.
Д вамат а започна ха да му опи сват надъл го и на широко потекл ото и
до с егаш ния си ж ивот, измислени за ра зследването, а Сибли на длеж но си
водеш е бел еж ки. Обаче всъ щно ст следеше глав но же стове те, които бяха
най- красноречив и. Бър з ите, из пълнен и с над еж да погледи, които си
разм еняха, това, че от време на в реме с е доко сваха. Той продълж ава ше да
ги подпитва, бе з изобщо да подозир а, че всяка дума, която изр ича ше, бе
предавана по микроф он в едно от помеще ният а на горн ия ет аж , където с е
бяха спот а или двама агент и от Ф БР.
О чев идно доволен от напредъка си, млад ият мъж погл една
насърч ител но своит е домаки ни.
— Като чове к и адвокат съм длъжен да от бележ а, ч е от вас ще ст анат
отл и чни родит ели. М ного деликатно е да подбере ш дом за едно дете.
В пусна с е да говори з а отговорно стт а и надеж дно стт а, за това, че с е
искат каче с тва, за да отгл еж даш о синов ено дете. Мел с е хилеше наср еща
м у, макар че отвът ре й в реше и ки пеше.
— Както в иж дам, и двамат а сте в зели реш ението, след като сте го
обм исл или много в нимател но и с ерио зно. И ма обаче един въпро с, който
вероятно ще пожелает е да обсъд им по-подробно. Р азходит е. Знам, звучи
цини чно да определяш цена на не що, ко ето с е смят а за чудо. Н о не ка
гл едам е на ж ивот а т акъв , какъвто е. Р аз ходите в ключват болнич нит е т акс и,
ком пенс аци ят а за майкат а, моя хонор ар, съдебни те т акси и реги ст раци ят а
— всичко това е моя гриж а.
— Н аясно сме — вмет на С ебасти ан. И деше му да и зв ие врат а на този
негодни к.
— Ще в и ст рува двайс е т и пе т хиляди долара, а след като бъдат
извърше ни съд ебни те ф орма лно сти, т рябва да платит е още сто двайс е т и
пет хил яди. В сумат а е в ключен а и пар ичнат а компенс ац ия з а май кат а.
С ебасти ан пон ечи да с е наме с и в разговора. В края на краи щат а беш е
бизн е см ен. Ала Мел го сти сна по-силно за ки ткат а и го погл една
ум ол и телно.
— П арите не с а проблем — рече на края той и я помилва по бузат а.
— Добре тогава — ухили с е Сибли. — Имам една клиен тка. Съвс ем
м л адич ка, неомъжен а. Голямат а й мечт а е да з авърши колеж и е стиг на л а
до т рудн ото реш ение, че това ще бъде невъзмож но, ако с е наг ърби да
отгл еж д а и де те. Ще имам гриж ат а да в и предо ст авя медици нски я картон,
както и картона на ба щат а. Момичето разчит а случаят да не с е разглас ява.
С ваше разре шени е ще му съобщя за вас и ще в и препоръч ам от вс е сърце.
— А ма разбир а с е, разб ира с е! — възкли кна Мел и слож и пръсти
върху устн ите си.

132
 — Да в и при зная, момичето с е надява ше да намеря родители точно
като вас. Убеде н съм, че ще уредим не щат а т ака, че всич ки да с а довол ни.
— Го сподин Сибли… — поде Мел и оброн и глава върху рамото на
С ебасти ан. — Кога… кога според вас щ е зна ем със сигурно с т? Ам и
детето… Какво може те да ни каже те з а него ?
— Ще зн аете до че тирийс е т и о с ем час а. Клиен ткат а ми ще роди
вс е ки момен т — усмихн а с е той добродушно. — И мам чувството, че когато
й с е обадя, камък ще й падне от сърцето.
Мел пророни още някол ко сълзи, преди да изпратя т Сибли до в рат ат а.
Но в м ига, в който той изле зе, в очи те й припламн а гняв .
— Ах, не годник т акъв !…
— Знам, зн ам — опит а с е да я успоко и С ебаст иан и от пусна дл ани
върху раме нет е й. Тя т репере ше като обтег нат а тет ива. — Ще ги сп ипам е,
Мел . Ще ги спип аме до един!
— И ощ е ка к! — за кан и с е младат а жена и зас нова напред-на зад. —
Н а л и з нае ш какво озн ачава това? Н аумили с а си да откр аднат дете,
новороде но, вероятно направо от родилн ия дом.
— Както в инаги, логи кат а ти е желя зна — прошеп на той, бе з да сва л я
от нея втораче н поглед.
— В еч е не издърж ам! — и зв ика Мел и прити сна ръка до стомаха си,
който я присв иваше. — И де ми да им тегля куршума с амо като си
предст авя как на някоя клет а же ница в родилното й съобщ ават, че де тето й
е бил о отвлече но.
— Това няма да продълж ава дълго — от с ече С ебаст иан. И ска ше м у с е
да с е промъкне в мислите й, да в иди какво точно с е върти в глават а й.
О баче й бе обещ а л да не го прав и. — Трябва да докар аме не щат а до край.
— Д а!
Точно това и смят аш е да стори. Знае ше, че той няма да склон и. Н ито
пък агент ите от ФБР Ала имаш е мигове, когато човек бе длъже н да сл едва
сърцето си.
— Я да с е уверим, че оне зи прия телч ет а горе с а чули всичко —
въздъхна дълбоко тя. — А по сл е е редно да направ им онова, ко ето прил я га
на всяко щас тливо с емейс тво, очакващо дете.
— Какво по-точно?
— Да идем и да кажем на най- скъп ите си прия тели. А съ що и да
пол еем събит ието.

Мел с едеше усмих нат а в каф е нето на “Силвър П а лас ” и държеше ча ша

шам па нско.
— За нов ите ни при ятели, които толкова ценим!
Линд а с е засм я и с е чук на с нея.
— А, не, за бъдещи те родит ели!
— Про сто не знам как ще в и с е отплатим — възкли кна Мел и
прем е с ти поглед от Ли нда към Гъм. — И на двама в и.
— Б ива ли да говориш т ака! — възраз и Гъм и я потупа по ръкат а. — И
двамат а сме неоп исуемо ща стлив и, че т акъв дребен же с т с е увенч а с
т акива прекра сни плодове.

133
 — Н ека първо подпиш ем докуме нти те — натърти С ебасти ан. — И
изча кам е майкат а да с е съгла си.
— Н яма да с е бе з покоим за това — махн а с ръ ка Ли нда, сяка ш
ст аваш е дума за ма ловаж ни подробно сти. — О нова, ко ето т рябва да
сторим с ега, е да обмислим кръщ енето. Н ека го органи зирам е в
апарт ам ент а горе, Мери-Елън! — примоли с е тя.
М акар и вече да й бе дошло до гуш а да цив ри, Мел па к с е про сълз и.
— Толкова си… — Сълз ите с е затър ка ля ха по ст ранит е й и тя с е
изправ и. — И зв инявай те.
Н а л и с е бе вж ивяла в ролят а на много емоциона л на, ху кна към
дам скат а тоа лет на. Както и с е бе надява ла, Линд а момент а лно я по следва.
— Каква иди от ка съм!
— Б ива ли да говориш т ака! — укори я другат а жен а, по сле с една до
нея и я пре гърна. — А ко с е вярва на хорат а, бъдещ ите май ки с а скло нни
да си поплакват за щяло и нещяло.
Мел избърс а с разт ре перан а ръка очит е си.
— С игур но е т ака. Н а ли нямаш нищо пр отив да ми дон е с еш чаш а
вода, а по сле щ е си оправя грима.
— Стой и не мърда й отту к!
Мел прец ени, че раз полаг а най- много с двайс ети на с екунди, ето защо
не си губи в ремето. Бръкна в обшит ат а с мъни ст а дамска чант ичка на
Линд а, която бе отворена, и пре з черв илат а и парф юма напипа ключовете
от апарт амент а на по следн ия ет аж в хотела. Тъкмо ги пус каш е в джоба на
оф ициа л н ите си пант а лони, когато Лин да с е върна с чаш а вода.
— Благодаря ти — усмихн а й с е Мел. — М ного ти благодаря!

С ледва щат а стъ пка бе да с е отдели от г рупат а най- ма лко за двайс е т

м инути и това да не направ и в печ атлен ие на никого. П редлож и да си
органи зират вечеря, на която да полея т съби тието, а преди това да
поиграя т хаз арт, за да им с е отворел апети т. Както вина ги го стопри ем ен,
Гъм настоя да уреди с ам всичко и да поръ ча мас ат а в ре стор ант а. В
каз иното Мел зас еч е в ремето и в нава л ицат а около мас ите за з а лага ния
успя да с е изплъ зне от Л инда и С ебасти ан.
Кач и с е на бър з ия ас ансь ор, който спира ше с амо на по следния ет аж , и
прити сна гръб към огледа лнит е стен и в дъното. Когато сле зе на по следния
ет аж , не с е чуваше и звук. Погледна часов ни ка си и пъхна ключа в
кл юча л кат а на апарт аме нт а.
Н е й т рябваш е много. Вече разп олага ха с до ст атъ чно ули ки и бе
необходимо един ствено да открие не що, ко ето да свър зва Гъм и Ли нда със
С ибл и или ст арат а Брийз порт и ней ния “си н”. Според нея Гъм бе от
хорат а, които си държ ат смет ка за всич ко.
Може би де йстваше необмислено, рече си Мел, запътвай ки с е право
към огромното абано сово пис а ли ще. Н о кръвт а й кипна при мисълт а, ч е
дори в този момен т крояха ка к да отвле кат поредното нев ръс тно дете.
Н ямаше намер ение да стои със скръс тен и ръце, докато някой изж ивяваш е
същото, каквото бяха изж ивели Роуз и Ст ан. О ще повече, че им аше
възм ож но ст да спр е те зи негодни ци.

134
 О т двайс ет те минути, които си бе определила, пет отидоха да
претър сва пис а ли щето, а ла не намери в него ни що инт ере сно. Н ай-
спокойно продълж и огледа си и с е зае да проверява да ли масит е нямат
двойно дъно. Зад една от лав иц ите с кни ги от кри в граден с ейф . Съж а л и,
че не разп олага с в ремето и уме ният а да го отвори, но волю -невол ю
т рябваше да при знае, ч е тук бе бе зсилн а. Ост ава ха й всичко на вси чко т ри
м инути, когато право пред с ебе си съгледа онова, ко ето търс еше.
В торат а сп а лня в апарт амент а бе обз аведена като каб ине т на Линда,
задръс тен с ка кв и ли не теж ки мебели. Там, върху пис а лищ ето във
ф ренски пров инци а лен стил, с е мъдре ше подвър з ана в кож а счетоводна
книг а.
Н а пръв поглед си бе счетоводна кн ига като всич ки о ст ана л и — в нея
бяха в пис ани вс екид нев но до ст авяни те в хотела стоки. Ядо с ана, тя понеч и
да я върне на мястото, ког ато за беляз а дати те.
“Стокат а получе на на 21.I. Там па. Прибр ана на 22.II. Литъл Рок.
Предаде на на 23.I. Луи св ил. Плате но кеш 25.I. Д ет ройт. Комисио нна 10
000 щат ск и долар а.”
Задъха на от вълнени е, Мел запр елиства ст ран ици те.
“Стокат а получе на на 5. V. Монтърей. П рибран а на 6. V. Скат ълф ийл д.
7. V. П редаде на на 8. V. Дъбок. П лате но ке ш, 11. V. Атлант а. Комис ионна
12 000 щат ск и долар а.”
“Д ейв ид ”, помисли си тя и, бе з изобщо да с е прит е снява, избъл ва
какв и л и не ру гатн и. Тук бе опис ано вси чко — по дати и градове. И не що
повече — децат а бяха избро ени като пакети, които да бъдат пре кара ни и
сл ед като бъдат в ръчени на купувача, за тях да бъде плате но.
Сти сна ла ус тни, младат а жен а пак запрелис тва ст ран ици те и изсъс ка
пре з зъби.
“X . Б. поръча нов си н паке т, Уе ст Блумф ийлд, щат а Н ю Джърси. Д а
бъде прибр ан меж ду 22-25.V III. О бича ен мар шрут, очаква с е стокат а да
бъде предадена и плат ена оконч ателно на 31.V III. Евентуа л на комисионн а
— 25 000 щат ск и долар а.”
— Ах, не годница мръсна! — изсумтя Мел и затвори книг ат а.
Едвам с е сдърж а да не счупи нещо и пак огледа помещени ето. С л ед
като с е увери, че вси чко си е на мястото, с е запъти към в рат ат а.
— А , си гурно пак с е е св ряла ня къде да си поплач е на воля — ка за
Линд а, влиза йки пре з в ходнат а врат а на апарт аме нт а във вс е киднев нат а. —
О ня ще я намери.
Мел с е огледа бър зо и с е шмугна в дре шни ка.
— Да ти призна я, хич не ми с е веч еря с нея — вметна Гъм . —
С ъм нявам с е, ч е ще говори за друго о све н за рит анк и и дет с ки хран и.
— Е, вс е ще я и зтърп им, лю бими. О собено след като комисионн ат а е
два пъти по-голяма от оби кновено — отвърна Ли нда и гласът й поз агл ъхна
— яв но с е бе запътила към друг ат а сп а лня от среща. — Мен ако пит а ш,
добре с е с ети да орган изир аш вечерят а тук. Колкото по-приз нател ни и
развъл нуван и с а, толкова по- ма лко ще мислят. А веднъж получат л и
детето, няма да пит ат за ни що.

135
 — Х арие т е пре ценил а всичко до най-дребн ат а подробно ст. Веч е е
наредил а на Етъ н да з адв иж и нещат а. Бях изн енад ан, че с е вдигн а лично и
дойде ч ак тук, за да ги огл еда, а ла след онази издън ка със с емейс тво
Ф ро ст е ст ана ла ма лко по-предпа злива.
Мел бе зат аила дъх и поч ти не диш аше. Бе прит исна л а пръс ти към
кам ъ ка върху пръ стен а. “О бщуване меж ду хора, които държ ат един на друг
— при помни си тя и затвор и очи. — Е, вс е има ня каква надеж да. Х айде,
Д онован, поразмъ рдай с е и доведи момч ет ат а!”
Знае ше, че бе рисковано, но не щат а с е ра зв иваха в нейна пол з а.
Б ръкна в дамс кат а чант а и успоко ена, напипа теж ки я пистолет. Ал а
предпочит а ше да не прибягва до него. П о е си дълбоко въздух, за да си
възвърне с амообладан ието, и вме сто да вади оръж ието, пъхна в ча нт ат а
счетоводнат а книга. О ст ав и чант ат а върху пода и отвори в рат ат а на
дрешн ика.
— Ще предадат стокат а на наш ия човек в Чи каго — тъкмо обясняваше
Гъм .
— П редпочит ам да с е сре щна с него в А лбъкърк и — вметна Л инда. —
В с е ще нам еря два бона за из път. — Мел нарочно изт ропол и с един от
стол овет е и Ли нда с е обърна рязко. — Какво, по дяволи те…
Гъм влетя в ст аят а като ст рела и изв и ръцет е на Мел, която с е
дърпаш е ка к ли не, зад гърба й.
— Пусн и ме! Дж аспър, боли!
— Д а, хорат а, които нахъл тват в чуж ди ж илища, че сто ги боли.
— А з т акова… влязох с амо да полегн а за ма лко! — и зпис ка Мел и с е
заогл еж д а т ре с каво, т а лъж ат а да ст ан е по-правдоподобна. — Н е
предпол аг ах, че ще имате нещо пр отив .
— Какво ст ава тук! — въз кликн а пак Линд а.
— Какво ст ава ли! Ченгет ат а с а я в недрили, ето какво. Трябва ше да с е
до с етя!
— Знач и е че нге? — започ на да разсъж д ава на глас Л инда.
— А ма какво ченге? — затърчи с е Мел и ги погледна смаяно, с
широко отвор ени очи. — Нямам предст ава з а какво говорите. Вл язох
кол кото да си почина.
— Как е влязла ? — т ро сна с е Дж ас пър и Мел пусна ключове те, които
стис ка ше в длан.
— Моите ключове! — из руга пог нус ена Ли нда и с е наведе да ги
в зем е. — Яв но ги е отмъ кна ла.
— А ма в ие ка кво… — възропт а отново Мел, но Дж аспър я цапардо с а с
опакото на ръкат а, от ко ето глават а й с е замая.
Тя реши, че е кр айно време да смени т актикат а.
— Д обре де, дори да е т ака, не в иж дам за що т рябва да сме груби —
пот реп ери младат а жена и преглъ тна шумно. — Про сто си върша раб от ат а.
Д ж аспър я зати ка към вс екиднев н ат а и я събори върху канапето.
— И каква по-точно е т ази работ а?
— А ми акт рис а съм. Р азигр авам те ат ро с Донова н. Той е ча сте н
детект ив . — Увърт ай, нареди си Мел. П ечели време! О ще ма лко, и
С ебасти ан ще е тук. Зна еше, че с е бе запъ тил нас ам. — Правех ка квото м и

136
наредеше. Х ич не ме е еня в какво с те с е за бърка л и. П ък и си падам по
купон ите.
Гъм отиде при пис а ли щето и извади от горното чекмедже пистоле т.
— И какво търс е ше тук?
— Боже мой, ама и патлаци ли ще вадите! — възклик на тя и
прегл ът на. — Н ареди ми да в зема ключа, да с е кач а и да поогледам .
С м ят аше, че в пис а ли щето има няка кв и докумен ти — махн а Мел към
абано сов ото бю ро. — Човекът ми плаща луди пари, з ащо да не му свърша
работ а?
— С ега я вт ас ахме, второразрядн а акт рис а и част ен де тектив ! —
изсум тя бяс на Л инда. — Ами с ега? Ка кво ще прав им?
— Какв ото с е на лаг а да направ им.
— А ма слушай те, с амо ми каже те, и с е махам. Изче з вам от щат а —
рече Мел и завъртя коке тно очи. — Всичко вървеше като по вода, докато
с е разм от авахме по заведен ият а и ми даваха лъскав ите дрешк и, обач е,
както гл едам, играт а заг рубя. Н е искам да си навлич ам главоболи я. Н е съм
чува л а и в иж да ла ни що.
— И т а з добра, не била чува ла — т ро сн а с е Гъм.
— Н ямам добра паме т.
— Млъквай на й-по сле — ска ст ри я Л инда и Мел пот ре пери.
— Трябва да с е свържем с Х арие т. Тя с е върна в Ба лт имор да уреди
по сл еднат а сделка — от беляз а Гъм и прокар а пръс ти пре з ко с ат а си. — Ще
с е скъс а от яд. Ще с е на лож и да с е обади на с е ст рат а и да от ка же
поръчкат а. Н е можем да в земем де те, при положение че нямаме купувач.
— С богом, двайс е т и пет хиляди долар а! — из пъш ка Ли нда и погл една
Мел а л чно, с омраза. — А ми беше симпатич на, Мери- Елън. — О тид е при
нея, в зря с е в лиц ето й и я стисн а за в рат а. — Н о след вси чко, ко ето
забър ка, на драго сър це ще о ст авя Дж ас пър да си поигр ае с теб…
— А ма чакайт е…
— Млъквай на й-по сле! — т ро сна с е па к Ли нда и я бут на. — Мен ако
пит аш, уреди някой да свърши работ ат а още т ази нощ — ка за на Гън. —
Трябва да з а лов ите и час тното че нге. За що не го ин сцен ират е направо в
къщат а им? Вс е едно едини ят е убил дру гия, а по сле си е те глил куршума.
— Ще имам гриж ат а — увери я Гъм.
Н а в рат ат а с е почу ка, Мел започна да с е боричка и пон ечи да изв и ка,
а л а както бе оча ква ла, Линд а й запу ши уст ат а с длан.
— О бслуж ване по ст аи те, го с подин Гъм…
— П роклет ат а вечер я — из руга той. — О тведи я в другат а ст ая и с е
по ст арай да кр отува. А аз ще с е за ема с това.
— Н яма проблем — отвърна Л инда, с етне в зе пистол ет а от него и
зат ика Мел към със еднат а ст ая.
Гъм пригл ади ко с а и с е запъти към в рат ат а, по сле даде знак на
с ерв и ть ора да в кар а коли чкат а.
— Н яма нуж да да редиш мас ат а. Го сти те ощ е не с а дошли.
— А, дошл и с а — изв и ка С ебас тиан, след като в ръхлетя в
пом ещен ието. — И скам да ти предст авя, Дж асп ър, го сподин Д ев ро,
спец иа л ен агент от Ф БР.

137
 В със еднат а ст ая Линд а из руга, а Мел грей на в усмив ка.
— Ще прощ аваш! — рече тя веж ливо, настъ пи с вс е сила дру гат а же на
по кра ка и изби пистолет а от ръкат а й.
— С ъдърланд! — в икна С еба стиа н от в рат ат а, като едвам сдърж аше
гнева си. — Дълж иш ми обясне ние.
— Ей с ега! — За да си до ст ав и удов олств ие, Мел с е завъ ртя и
цапардо с а с вс е сил а Линда по смая ното лице. — Това е за Роу з — поясни
тя.

С ебасти ан бе край но недовол ен от нея. Даде й да го разбер е съвс ем

ясно съ щат а вечер, докато с е обясняваха надълго и наш ироко. И Д ев ро й
с е съ рдеш е, но не много, поне же, както от съди Мел, бе ше му подне сл а
всичк и дока зат елства едва ли не на т епсия и другото не го инт ере суваш е
о собе но.
С ебасти ан обаче на ист ина имаше право да й е ядо с ан. Бе ше дей ства л а
на своя глава. А ла на ли тя, а не той бе проф е сио на лно ченге. П ък и всичко
бе ст ана ло точно както го бе зами слила, какво толкова й с е цуп еше ?
Зададе му този въпро с ня колко пъти, докато си стягаха багаж а, за да
с е приберат в къщи, докато пътуваха със с амолет а към Мон търей, докато
С ебасти ан я караш е с кол ат а към детектив скат а агенци я.
Но той й отв ръщаш е един стве но с поредния си дълъг з агадъ чен
погл ед. О т по следното, ко ето й ка за, съвс ем й докр ивя и й с е от щя да
говори.
— А з, Мери-Елъ н, си удърж ах на думат а. А т и — не. Ка к да т и имам
доверие?
Това с е бе случило преди два дн и, мисле ше си младат а же на, както
с едеш е на пис а лищ ето. И оттогава от С ебасти ан — ни ве ст, ни ко с т.
Мел дори пре глътна гордо с тт а си и му с е обади, а ла чу с ам о
тел е ф онния с екрет ар. Не, не смят аш е, че му дълж и изв ине ние. Но бе на
м нение, че той заслуж аваш е да му с е даде още един шан с да прояв и здр ав
разум .
М ина й пре з ума да от иде при Моргана или А на и да ги помоли да ги
сдобрят. А ла стореше ли го, щеше да с е прояв и като много слаба. И скаше
единстве но меж ду тях двамат а да няма недоразуме ния.
Н е, не, ис каш е много повече, призна си тя волю -нев олю . И им ен но
това я яде ше отвът ре.
Каз а си, че има с амо един нач ин да го направ и, и скочи като уж ил е на
от стол а. А ко с е на ложеше, щеш е да пре следва С ебас тиан, да го при тис не
до сте нат а, но щеше да го накар а да я изслуш а.
Пре з цялото в реме, докато пътуваш е с колат а по крив оличн ия
пл анин ски път, репетир аше какво и ка к ще каже. О пит а с е да бъде ряз ка,
по сл е ре ши да с е държ и спокой но и до стой но, хрум на й дори да с е
пре стори на раз каян а. Ала всичко това й с е в идя неум е ст но и Мел реши,
че на й-добре ще е да възприеме нападат елна т актика. Да вле зе с гордо
вдигнат а глава пре з врат ат а и да му за яв и, че е крайно в реме да пре ст ане
да м ъл чи, защ ото вече й е омръзна ло.
А ко него го нямаш е, тя смят аш е да го изча ка.

138
 Но той си бе ше в къщ и, за беля за Мел, когато из кач и с колат а хъл м а.
Ал а яв но не бе ше с ам. На а ле ят а пред в хода има ше още т ри автомобил а,
сред които и вероят но най- дългат а лимуз ина, която съще с твуваше под
небето.
Тя сле зе от колат а и заст а на до не я — не зна еше какво да предприем е
оттук нат атъ к.
— Ето, на ли ти казах ? — рече женс ки глас и когато Мел с е обърна,
съгл еда пред с ебе си кр асива жена с дълга, развят а от вятъра рокля. —
Зел еноо ка блонди нка — допълни тя с ирла ндски акц ент и непри крито
задовол с тво. — Ка зах ти, че нещо го мъчи.
— Д а, скъп а — съглас и с е мъжъ т до нея — в исок и предст ав и телен, с
по сребре на на слепооч ият а ко с а. И зглеж даше до ст а в нуши телно с брича з а
е зда и в исок ите ботуши. Н а ланец около в рат а му в ис еше пенсн е. — Затова
пък а з ти каз ах, че е тъжен з аради жена.
— Х айде да не спорим — предлож и женат а и, протег на ла пълнич ки
ръце, с е запъ ти пре з морават а към Мел. — Здравей те, здравей те, добре
дошл и!
— Д обре завар или! А з т акова… търс ех…
— А ма разбир а с е — каза женат а и с е з асмя ве с ело. — И слеп ец ще го
в иди, на ли, Дъглас?
— Хубава е — за беля за той. — И не е някоя на ха лн ица. — По сл е с е
в зря в нея с очи, които прил ича ха толкова много на очит е на С ебас тиа н, че
Мел започн а да пр оумява кой бе този мъж . — Не ни спомена нищо за ва с,
ко ето с амо по с ебе си вече е пока зат елно.
— С игурно — пророни след ма лко младат а же на.
М айка му и ба ща му, помисли си със св ито сърце. С емейс твото с е бе
събра л о и това едва ли бе най- подходя щия т момен т тя да вдига на
С ебасти ан с канда л.
— Виж дам, има го сти и не искам да го бе зпокоя. Н а ли ще м у
предадет е, че съм идва ла ?
— А ма бива ли да говори те т ака ? Меж ду дру гото, ка звам с е Кам ил а.
М айкат а на С ебас тиан. — Женат а хвана Мел за ръкат а и я поведе към
къщат а. — Р азбирам какво в и е, мило дет е, в ие ст е влю бен а в него и това е
е сте стве но. И аз го обичам много.
Мел толкова с е при те сн и, че започна да увърт а и да си търси
изв ине ние, за да си т ръгне.
— Н е, аз… То е с т… Н аист ина е по-добре да дойда друг пъ т.
— Човек не бива да пропус ка на стоящето — от съ ди ф ило соф ск и
Д ъгл ас и я побу тна при ятелс ки, за да вле зе вът ре. — Виж кого т и водим ,
С ебасти ан! — пров ик на с е мъжъ т, с етн е за кач и на окото си пенсн ето, с
ко ето прилича ше на буха л, и с е огледа. — Къде с е е запиляло това мом ч е?
— Горе е — поясн и Морга на, която дотърча откъм кухнят а. — Ей с ега
ще… О , здраве й!
— Здраст и — отвърна Мел. О т леден ия тон на Моргана разбра, че бе
избра л а най-не подходящия момент да с е изтър си. — Тъ кмо си… т ръгвах.
Н е знаех, че роди тели те в и с а дошли на го с ти.

139
 — О т в реме на в реме намин ават да ни в идят — отвърна Морган а и,
сл ед като с е в зира дълго в очите на Мел, с е усмихна по-сърдечно. — Май
нещо ст е с е скара ли, а? — прошеп на тя. — Но ще с е сдобрите, ням а
ст рашно. С ебасти ан щ е дойде вс ек и момент.
— Н аисти на мисля да…
— Елате да с е запоз нае те и с други те членове на с емейс твото —
подв ик на ве с ело Камила и, стис на ла като с менгеме ръкат а на Мел , я
поведе към кухнят а.
В ъв възду ха с е но с еш е прия тно ухание, ст аят а бе пълн а с народ.
Н якаква снаж н а же на с царстве на о с ан ка с е сме еше гърлено, докато
бърка ше яде нето на котлон а. Н аш с едеше на в исок стол до слаб ичък м ъж
на средна възраст със стоман ено сива ко с а. Когато мъжът вдиг на погл ед,
Мел изп ит а чувс твото, че е муши ца, за бодена с карф ица.
— Здравей, Мел — махна й Н аш и тя с е сля с го с тит е.
Н а л и с е чувстваше на своя т еритория, Камила я предст ав и на всички.
— Това е зе т ми, М атю — подхван а тя и по сочи мъж а до Наш. — П ри
печ кат а е с е ст ра ми Морийн. — Женат а махна разс еяно с ръка и помирис а
яденето. — А това е другат а ми с е ст ра, Брин а.
— Прия тно ми е — ка за же нат а, която бе сма йващо красива като
Моргана, с етне при стъп и напред и й проте гна ръка. — Дано не см е в и
упл ашил и. Та зи сут рин с е и зсип ахме всич кит е накуп.
— А, няма т акова нещо. Ала аз да не в и преч а… Н аист ина ще…
По сле вече бе пре ка ле но къс но. В ст аят а вле зе С ебаст иан,
придруж аван от А на и нис ичък наби т мъж с бляс кав и очи.
— А, С ебас тиан, го ст ите ст ана ха с един повече! — възклик на Брин а,
както държе ше Мел за ръ кат а. — Това, Мел, е П адри к, бащат а на А на.
— Прия тно ми е.
Б еше й по-ле сно да гледа него, отколкото С еба стиа н.
М ъжът с е прибл иж и до не я и я щ ипна по бу зат а.
— О ст ане те за вечер я. Я ка ква сте слаб ич ка, тъкмо ще напълне ете.
Морийн, слън чице мо е, какво е това изкуси телно ухание ?
— Унгар ски гулаш.
П адрик нам игна на Мел.
— И в и гар ант ирам, че в го збат а няма нито едно око от т ритон.
— М ного съм в и благодарн а за покан ат а, но наист ина не мога да
о ст ана — каз а бър зо тя и с е въз ползва от случая, за да ст релне с очи
С ебасти ан. — И зв инявай — из пелт ечи Мел, когато той с амо продълж и да я
гл еда спокой но и из пит ат елно. — Н е бива ше да… Трябваше първо да с е
обадя по теле ф она. Ще с е видим друг пъ т.
— И зв ине те ни — рече С ебасти ан на насъбр а лите с е и хвана ръкат а й
тъкм о когато тя с е опит а да с е измъкн е. — Мел не е в иж да ла кончето,
от както с е е родило.
М акар и да знае ше, че с е държ и като ст рахлив ка, младат а жена
погл една отчая но хорат а в кухнят а, преди той да я бе изд ърпа л навън.
— И маш го с ти…
И те зи го с ти з аст ан аха до един на прозорец а в кухнят а, за да в идят
какво ще ст а не.

140
 — Това не с а го ст и, а моит е родни ни — възра зи С ебасти ан. — А след
като си била цели я този път, си гурно има ш да ми ка зваш нещо.
— Д а, имам, а ла ще го сторя, когато пре ст ане ш да ме дърпаш.
— Както ис каш! — Той спря при оград еното паси ще, къд ето ж ребч ето
бозае ше лакомо. — Казва й!
— И сках да… Р азго варях с Д ев ро. Съоб щи ми, ч е Линда е изп ял а
всичко и с е е раз каяла. Събра ли с а толкова много доказ ателс тва срещу Гъм
и Харие т и Етън Брий зпорт, че ще има дълго да гният з ад реше тки те.
Р азкрил и с а и друг ите учас тниц и в пре ст ъпнат а мреж а, например Сибл и…
— Знам.
— Е, не бях сигурн а, че си в теч ение — рече Мел и пъхн а ръце в
джобовете си. — Н а поли цаи те им т рябва ма лко време, докато открия т
всичк и деца и ги върнат на роди телит е им, но… Вс е пак напук на всичко
успяхм е — изпел течи тя. — Н е проум явам за що си толкова кис ел.
— Н е проумяваш, значи — повтори С ебас тиан с измамно благ глас.
— П о стъп их както сметнах з а добре — натъ рти Мел, по сле и зрит а
една буц а пръс т и отиде бав но при огра дат а. — Веч е с а крояли планове да
отвл е кат поредното де те. Бе ше в пис ано в счетоводнат а книг а.
— В счетоводнат а кни га, която отиде и намери. Н а своя глава.
— А ко ти бях каз а ла ка кво смят ам да правя, щеше да с е опит а ш да м е
спреш.
— Н е. Щях да те спра.
Тя с е намръщи.
— Ето, в иж даш ли? А ко не го бях направ ила, щяхм е да си имам е
м ного гл авобол ия.
— О бач е с е излож и на гол ям рис к — из бухна той, най- с етне да л вол я
на гн ева, който дотогава бе поти ска л. — Бузат а ти бе издра на.
— Р абот ат а ми е пълна с рискове — т ро сна с е Мел. — Пък и буз ат а си
е м оя.
— Б ож ичко, Съдъ рланд, онази беш е насочила към теб пистоле т!
— С амо за миг. П ък и, Донован, ако не мога да с е справя с една
никакв ица като Ли нда Глас, по- добре да с е от каж а от проф е с ият а си.
Казвам ти, не ме свърт аше при мисълт а, че кроя т да отвлекат поредн ото
дете, и реших да не губя време и да дейс твам. — О чи те й бяха тол кова
краснор ечив и, че гневъ т на С ебас тиа н с е попри тъпи. — Знаех ка кво правя,
знам и че си о ст ана л с в печатлени ето, че искам да довърша разследването
бе з т еб. Н о не е т ака. Н али те пов и ках?
Той си по е въздух, за да си възвърне с амообладани ето, а ла не успя.
— Ами ако бях за късн ял?
— В аж н ото е, че не за късн я и дойде точно нав реме. За що изобщо го
прав иш на въпро с?
— Правя го на въпро с, за щото не ми с е довери.
— Друг пъ т не съм ти с е доверил а! А на кого, по дяволи те, съм с е
доверил а, докато с е спот айвах в онзи дре шник и с е опитвах чре з пръс тен а
да с е свърж а с теб и да ти предам да доведеш аген тит е от Ф БР ? А ко не ти
с е бях доверила, щях да с е измък на със счетоводнат а кн ига. — Тя го
сгра бчи за риз ат а и го разт р е с е. — И менно за щото ти имах доверие,

141
избрах този вари ант. О ст анах в апа рт амент а, по зволих на оне зи гадове да
м е хванат имен но за щото разч ит ах на теб, че ще дойдеш и ще м е
изм ъкнеш. Вече с е опит ах да ти го обясня. Знаех, че щ е издръ нкат не ща,
които Д ев ро би могъл да из ползва сре щу тях, а като с е има предв ид и
счетоводнат а кни га, нямаше къде да мърдат.
С ебасти ан с е извърн а, за да с е поу спокои. Колкото и да бе ядо с ан,
проум я, ч е Мел му казва исти нат а. Тя на ист ина му имаше доверие, ма кар и
не т ака, както го разбир аше той.
— Можеше да си изпатиш.
— Ест е стве но. Мога да си из патя при всяко раз следване, с ко ето с
заем ам . Такава ми е работ ат а. И характ ерът. — Мел преглъ тна, ус ет ила, че
на гърл ото й бе зас една л а буца. — А з т рябва ше да те приема т ак ъв ,
какъвто си. И повярва й, ника к не ми беше ле с но. Същото важ и, ако и
занапред си о ст анем… прият ели.
— В ероятно си права. Н о въпре ки това не одобрявам подхода ти.
— Е, чудо голямо. И аз не одобрявам твоя — отвърна тя и преми гна,
защ ото очи те й с е бяха на сълзил и.

Кам ила, която продълж аваше да стои на прозореца в кухнят а, покл ати
гл ава.
— О т ма лък си е в ироглав .
— Д а, ама тя е още по- в ироглава — отбеля за Падри к и щ ипна с м ного
лю бов жен а си от зад.
— Я тихо! — изш ътка А на. — Н яма да чуем нищо.

Мел въздъхна теж ко.

— Е, при всички положения нещат а с а ясни. И зв инявай.
— Моля? — изр ече С ебасти ан, а когато с е обърна, бе с тъпис ан от
съл зи те, които в идя върху лицето й. — Мери-Елън…
— Н едей. Вс е ще го преж иве я няка к. — Тя избърс а ядно сълзи те от
очите си. — Длъж на съм да по с тъпвам както смят ам за добре. И
продъл ж авам да мисля, ч е тогава по стъп их прав илно. О баче ми е мъч но,
че м и с е сърд иш, за щото… О , ка кво съм с е раздрън ка ла и аз! — Захл упи
дл ани върху лицето си и с е дръпна, когато той с е пре с е гна да я помил ва.
— Н едей! Н е ис кам! Н яма н уж да да ме милва ш и успо кояваш, ни що, че с е
държ а като ма лко дете. Ти бе ше бе с е н. Вероятно нямам право да те в иня и
за това, и задето ме заря за.
— И т а з добра, бил съм я заря за л! — почти с е изсмя С ебасти ан. —
О ст ав их те с ама, за да не ти прич иня ня коя беля, докато с е уверя, че ням а
да м е прихванат дяволи те и да те удуша или да т и по ст авя ултиматум, сл ед
който да ме отпратиш веднъж зав ина ги.
— Е, било каквото било — въздъхна Мел, с етне подсмър кна и си
възвърна доня къде с амооблада нието. — Сигурно съм те обидил а, а л а
повярвай, не е било нарочно.
В ърху уст нит е му с е мярна нещо като усмив ка.
— С ъщото бих могъл да каж а и аз.

142
 — Както и да е — вме тна тя, търс ейки н ачин да при ключи раз говора с
поне м ъничко до стойнство. — При всички положения исках меж ду нас да
не о ст ан а напрежение и да ти каж а, че според мен свърш ихме чуде сн а
работ а. Случая т е приключе н и ре ших, че е по-добре да ти върна това. —
Б еше й теж ко, теж ко както нико га пре з ж ивот а, но вс е пак сва ли пръсте на
от ръкат а си. — Вс е едно Р айънов и с а с е развели.
— Д а — съглас и с е той и по сл е го в зе в ръкат а си, бе з да сва ля очи от
нея.
Н е бе н уж но да над зърт а в мисли те й, за да в иди, че ст рада. Може и
да не беш е благородно, а ла това му до ст ав и нео писуемо удоволс тв ие.
— Жа лко — пророни С ебас тиан и прокара кока л чет ат а на пръс тит е си
по буз ат а й. — Вс е пак т и ми хар е сва ш много повече от го с пож а Р айън.
Мел премиг на недоумява що.
— Н аисти на ли?
— М ного повече. Тя вече бе започ на ла да ми до скучава. Н икога не м и
прот иворече ше, мани кю рът й вина ги бе ше бе зупреч ен. — Той обхвана
неясно с длан тила й и я придър па към с ебе си. — П ък и над а ли щ еше да
с е напъха в те з и в пит и дж инс и.
— Д а, и аз с е съмня вам — прош епна Мел и с е наведе към него, към
цел ув кат а му.
Ус ет и, че т репери, а когато го пре гърна, от очите й рук наха сълзи.
— С ебасти ан! Трябва да…
Н е успя да довърш и изр ечен ието, за щото долепи устни до негов и те.
— Каж и, де!
— И скам… О , Го споди, пла шиш ме! — Тя с е дръп на, очите й бяха
насъл з ени и уж ас ен и. — П рочети мисли те ми, чу ли? За Бога, в иж с ам о
какво изпи твам и не ме мъч и т ака.
О чите му притъмня ха и той обхва на с длани лицето й. П рочете
м исл ит е й и откри в тях всичко, на ко ето с е бе надява л.
— П ак ли с е почва? — прош епна С ебас тиан и я целуна, а ла лек ичко,
кол кото да я успоко и. — Толкова ли не можеш да ми каже ш? Да и зрече ш
дум ит е на глас? Те с а на й-вел и кат а маг ия.
— Н е искам да те прит искам. Н о…
— Но т е обич ам — довърши той изреч ението вме сто не я.
— Д а — п отвърди Мел и успя да с е усмих не едва з абел еж имо. — Б и
м огл о да с е каже, ч е прекрачих грани цат а. Н е ис ках да отварям дума за
това, а л а яв но с е на лага. Н е бих ис ка ла да си кри вя душат а, ст рува м и с е
нече стно. Но с е п олучи ма лко неудобно, къ щат а ти е пълна с го сти.
— И вси чки те с а дол епили но сове до стъклото на прозореца в
кухнят а и с е насл аж дават на това почти колкото мен.
— Кой… — из пелтечи тя и с е извърна рязко. И зчерв и с е като рак и
заот стъпва на зад. — О , Бож ичко! Слушай, т ръгвам си. Н аис тин а не мога
да повярвам, че го направ их.
При те сн ена, Мел вдигна длан и попригла ди ко с ат а си. И в идя, че
пръст енът отново бе на ръкат а й. Точно в тоз и момен т С ебас тиа н с е
прибл иж и към нея.

143
 — Д адох камъ ка на Моргана. А откакто с е помня, той ми е по- скъп от
всичко на този свя т. Помолих я да ми направ и пръс тен с него. За теб. За
теб — повтори С ебас тиа н и з ача ка тя да вдигне очи към не го. — Защ ото
беш е един стве нат а жена, която исках да го но си. Бе ше единстве нат а жен а,
с която исках да споделя ж ивот а си. Ето дне с за втори път го слагам на
ръкат а ти — и дват а пъти по този нач ин давам обе т, врич ам с е в теб. —
Той й проте гна длан. — Н икой ни кога и никъд е няма да те обича повече.
Мел вече не плачеш е и с е бе успоко ила. Беш е ведра като де ня.
— С ериозно ли говориш?
С ебасти ан с е усмихн а.
— Н е, Съдърланд, лъж а те.
Засм яна, тя с е хвърли в обяти ят а му.
— Е, вс е пак, макар и т рудно, изл язох на глава с теб. И мам св идетел и.
— Мел от ново прих на, дочула откъм кухнят а ръкопляс кан ият а. — О ,
наис тина те обичам Донова н. Ще с е по ст арая, доколкото мога, ж ивотъ т ти
да не е скучен.
Той я з авъртя шем етно в кръг.
— Знам.
С лед по следн а, ся каш бе зкра йна целув ка я хвана за ръкат а.
— Ела да с е върнем при роднини те ми. Всичк и те чакахме.

КРА Й

144