А йр ис Йоханс ен

Год еницат а на лъв а

Тя е Теа от Дим ас. Мл ад а, красива и непокорн а робин я . Нейн ият

г оспод ар я прод ава н а похот лив т ърг овец. Тог ава Теа реш ава да из бя г а и да
осиг ури по-д обър живот з а себе си и сест ра си…
Той е Уеър от Дун д раг он . Горд и твърд кат о скал а, м рачен и вечн о
сърд ит м ъж . Н е д опуска никог о прекал ен о близо д о себе си… Докат о
съд бат а н е реш ава д а г о срещн е с Теа…

Пр оло г

3-т и д екем ври 1188 г од ин а

П ред врат ит е на Кон ст ант ин опол
— Успях!
Те а с е обърна свет кав ично и съзря С елена, която ти чаш е към нея откъм
град ски те по рти. Плит кит е на детето с е бяха ра зпилели и черве нит е му ко си
пад аха свободно по гърба. С елен а бе задъ хана и слаби чки те й гърди с е
над ига ха и спада ха бър зо-бър зо — яв но момичето бе ти ча ло пре з целия път
от къщ ат а на Н иколас.
Стигн а до Те а и й подаде голямат а сламен а кош ница.
— Н а л и т и каз ах, че няма да ме ус етят — хвърл и поглед върху дългат а
редица камили и т а лиг а, които веч е потегля ха на път. — Не мож ах да с е
изм ъкн а по-рано. М исля, че М ая ме е наблюдава л а!
— Н е бива ше да рискуваш! — Те а о ст ав и кошни цат а на зем ят а,
при кл екн а и пре гърна С елен а. — Щях да с е справя и бе з кошниц а!
— Н о с нея е по-ле с но — ръчи чки те на С елен а обгърн аха рамене те на
Те а. — Ти с е излага ш на толкова опасно с ти. И аз исках да помогн а.
Н ещо стег на гъ рлото на Те а.
— Трябва да с е в ръщаш. М ини пре з гради нат а. Н а ли знае ш, С елим не я
оби ка л я редов но.
С ел ена кимна и от ст ъпи назад. Зелени те й очи с е при бул иха
изд айни че с ки, но Те а зн аеш е, че момич ето няма да из бухне в плач. С ел ена
не пл аче ше като о ст ан а лите деца, защ ото нико й не бе й позволил да изж ивее
ис тинс ки дет ството си.
— Н е с е т ревож и з а мен — отвърна тя. — Нищо не ме заст ра шава.
— Р азб ира с е, милич кото ми — ако не бе убедена в бе зопас но стт а на
де тето, няма ше да с е в пусне в т акова рискова но начина ние. Н аистин а,
С ел ена й ока за голяма помощ, но тя бе едва де с е тгодишн а. М ного в рем е
ще ше да м ине, преди същат а опа сно с т да з аст раш и и не я. — И вс е пак
т рябва да помисли ш за с ебе си. Х рани с е добре, тич ай и скачай в град инат а,
както съм те учила.
С ел ена с амо кимна с глава.
— Трябва да с е в ръщам — едва-що из говорила те зи думи, и тя с е затич а
обрат но. В не запно обаче с е спря и с е обърна. — Едно не що т рябва да
зн аеш, не усп ееш ли да с е върнеш, не с е т ревож и — изт ръ гна с е от уст ат а й,
а дум ите й прозвуча ха рязко, дори грубо. — Н е си ми н уж на. Сигурно ще с е
опит а ш да с е върне ш. Н о ако не успее ш, щ е те разбера.

1
 — Н икога не бих си го про с тила — Те а с е опит а да придаде твърдо с т на
гл ас а си. — О бещавам т и, че раздялат а ни е в ременна. Щом ст ане възмож но,
с е в ръщам да те в зема. И нищо не щ е ме възпре — на ус тнит е й т реп на
не сигурн а усмив ка. — Така както и на те б нищо не т и попречи да доне с еш
кош ницат а дотук, на ли?
За м омент С елена в пи поглед право в очи те й, след ко ето с е обърна
ряз ко и с е за бър за към градск ите порт и.
В този миг Те а бе обзет а от желан ие да с е спу сне и да я в зем е в
пре гръдки те си. Н аист ина, С елена бе убеден а, че не може да й с е сл уч и
ни що л ошо, но всъщно с т в ж ивот а децат а с а изложен и на толкова много
рисков е. Д а с е разб олея т, например…
А ко т ръгне ше с ега с кервана, С елен а полож и телно щеш е да с е ра збол ее.
П ров изии те не сти гаха, а пътя т до Дамас к бе о с еян с най-разл ични
опа сно ст и. Н ерядко кервани те биваха нападан и от с араци нски банди ти ил и
пък от рицари — разбой ници, дошли по Свет ите ме ст а единс твено за да с е
на грабят. Н е бе из ключено в Дамаск обстоятел стват а да с е сте кат зле за не я.
С л ед м ного годишни не спирн и битк и Йерус а л им отново с е бе превърна л в
ябъл ка на раздора, за щото могъщи ят султ ан Са лад ин с е бе заклел да си
възвърне земит е, за губени в преди шни те кръсто но сни походи. Вярно, че в
опусто шения от войнит е Дамас к Те а щеш е да с е укр ие ле сно, но за С ел ена
бе по-добре да о ст ане в Конст а нти нопол, докато тя от своя ст рана от крие
подходящо убеж ище за двете.
Д о градс кит е порти детето с е обърн а и пома ха с ръка.
Те а вдигна ръка за с богом.
— Ще с е върна — промълв и тя. — О бещавам, че ще с е върна и ще т е
в зема, С ел ена.
Н о м омичето бе изче зн а ло вече от погледа й и един ствен Го спод Б ог
зн аеш е кога ще я води отново.
Н е биваш е да с е о сланя с амо на Вс ев иш ния. Той рядко подкрепя ше
бе зд ейни те, които разчит а ха единств ено на неговат а подкре па. Тя, Те а,
т рябва ше с ама да по еме съдбат а в ръцет е си и не бива ше да изп ада в
ма л одуши е! С ум и воля ще ше да откр ие пътя към изб авлени ето — както за
С ел ена, т ака и за с амат а с ебе си.
П риведе с е към кошн ицат а и пров ря ръц е пре з кожени те каи ши.
Керванъ т вече пот егляш е бав но и, отда леч авайк и с е от всичко онова, ко ето
бе бл изко на душат а й, Те а за миг из пит а колеб ание. Сами ят керва н й
заприл ича на ня каква ст ра нна змия, която със каш е и пъ шка ше
нер азбир аемо. Единс твено тих ият звън на камб анки те, окачен и по камил ит е,
не прозвуча заплаши телно в уши те й.
А и този прах. Те а бе св икна ла да ж ивее в извънредна ч истот а, а
обл ац ите прах, които я шиба ха пре з лицето, предизв и кваха погнус ат а й.
Н о в ръщане наз ад няма ше. Ще св икна с всич ко, опит а с е да си внуш и
тя. Б е убедена, че щ е с е справ и с всякакв и не сгоди.
Те а нагла си каиш ите на кош ницат а върху рамене те си и п отегл и по
горе щит е, пра шни следи на кервана.

Глав а пър в а

27-м и април, 1189-т а г од ин а.

2
 В С ирийскат а пуст ин я
П ред погледа й мержелее ше сребри сти ят пясъ к, облян от луннат а
све тл ина, а плани нит е на хоризонт а ся каш с е изв ися ваха на цял а вечно ст
раз стояние от нея.
Те а с е спън а, падн а на колене и отново с е из прав и с усил ие.
Трябва ше да с е дв иж и, вс е напред и напред.
Н ощт а не бива ше да премине напра зно. Защ ото тъм нинат а не бе тъй
же стока както изг арящат а светл ина на деня. Н ощем бе съвс ем мънич ко по-
л е сно…
Запреглъ ща мъчи телно. Прони за я пани че ск и ст рах. М ило с тив и Боже,
гъ рл ото й бе съвс ем сухо. Заду шава ше с е.
Вди ша дълбоко въздух — т рябваше да поу спокои не истов ия ритъм на
сърц ето си. Ст р ахът бе враг, не по-слаб от пус тин нат а ж ар. Не, ако с е
на л ожеш е, няма ше да с е побои да изпи е и по следн ите глътки вода от меха.
Може би ут ре ще с е добере до някой оазис.
И л и дори до Дамаск. О т толкова в реме бе вече на пъ т — градъ т не
м оже ше да е много да л еч.
За от чаян ие не можеш е да ст ава и дума. Н е бе с е измъкна ла от оне зи
дива ци, з а да по зволи пустин ят а да я победи.
В с е още бе в състоян ие да с е съсред оточава. Вс е още можеш е да
прегл ъ ща. Слава на Бога, вс е ощ е не бе до сти гна ла до точкат а на пълн ото
отчая ние. За лит айк и, Те а продълж и да с е дв иж и напред.
М исл и за хлади на, за гладки повърхно ст и, за искря щи златни ниш ки,
втъкани във ф ин брокат! Мисли с амо за кр асив и не ща… т а този свя т не с е
състои единств ено от пус тиня, на ли?
И вс е пак в този миг пус тинят а и све тът с е сливаха в едно. До ума й не
до с тига ше ни що дру го, о свен мисълт а з а паре щия пясък пре з деня и за
с енк ите, плъзн а ли из нощн ия мрак.
Н о т ази нощ с ен ките бяха по-ж ив и от всяког а, не тъй бе з плътн и и
ся каш м ного по- целеуст реме ни. Те с е но с еха право към нея.
Като тъте н на гръмотев и ца.
И не бя ха с енк и. Конн ици. Д е с етк и конн ици. С до спехи, рази скре ни под
сия нието на лунат а.
О тново оне з и дива ци!
Д а с е скр ие!
Н о къде? Н е съзря нито един храс т в пустошт а около с ебе си!
Д а бяг а! Н о нямаш е сили.
Н е, сила щеш е да с е намери. Ще ше да я изс тис ка от с ебе си.
За л ит айки, Те а по е отново напред. Мехъ т и кош ът на гърба й я
при тис каха и з абавя ха кр ачки те й.
Н е биваш е да и зпус ка нито едно от две те. Мехът озн ачаваше ж ивот. А
кошъ т — свобода.
Ч ат кан ето на коп ит ат а с е прибл иж ава ше. Н яка къв в ик…
Н ещо сяка ш я прободе от ст рани. Само не падай, Те а.
Д робовет е й из тлас кваха въздуха мъчит елно. Бол ка!
Коне те премин аха в га лоп покрай не я, по сле с е озоваха отпред,
за гради ха я от вси чко ст ра ни…
— Стой!
А рабск и. Сарац ини те. Дивац и като оне зи, дру гит е.

3
 Тя с е в пусна слепе шком напред, напраз но дирей ки ня как ъв проход
м еж ду кон ете. Блъсна с е в стена от желязо.
Н е, не бе с тена. Широка гръд, облеч ена в ри зниц а. О громни ръце в
ръкав ици обгърнаха рамен ете й. Тя започна енерг ично да с е от бранява и
за бараба ни с юмруци по ризни цат а.
Кол ко глупаво от ней на ст ра на. Трябва ше да бие по плъ т, не по жел язо.
С ъбра сил и и удари враг а в лицето.
Той т репн а, изру га, а ръцете му прити сна ха рамене те й като менгем е.
П рониз а я о ст ра болка и из пис ка.
— Н е мърда й! — из под стоманени я шлем я ст релна ха две светли очи. —
А ко м ируваш, няма да ти сторя ни що.
Лъж и, с амо лъж и.
Та на л и тя бе св иде тел на онова кръвопрол ити е, на насилието над
же нит е, на убийс тват а…
О тново на не с е уд ар право в лицето му. И още един.
Х ват кат а му я за клещи ощ е по-силно и тя пре ст ана да ус еща рамен ете
си. Ц ял ат а сгърч ена от бол ка, Те а вдигн а бав но юмру к, за да пот ре ти удара
си.
— Д а т е в земат мътни те! — той пусн а рамене те й, ръкат а му с е ст рел на
напред и я улучи по бради чкат а.
П ред очите й с е раз стла мрак.
— О тлич но, Уеър. С един-едничъ к добре премерен удар успя да
из вади ш от ст роя т ази бе з защ итн а жен а — Кад ар подкар а коня си ма л ко
напред и с е з агледа към тялото, про снато на земят а. — Следва щия т път
в зем и с е нахвърли върху няко е дет енце.
— В м е сто да дрънкаш, по- добре ми подай меха — прекъ сна го Уеър
раздр азн ен. — Н ямах дру г избор. А ко не я бях сломил по този н ачин, ще ше
да с е на л ож и да й ст роша раменцат а. Та тя про сто не ми с е подч ини.
— Д а бе, ка къв грях на ист ина! — Кадар сле з е от коня и подаде на Уеър
своя м ях. — Н е ти и хрумна да прояв иш търпе ние и да обърнеш и другат а
ст ран а, както ни учи Светото пис ани е, на ли ?
— В ярно, не съм си и помислял за т акава възмож но с т — при те з и дум и
той отм е тна чер нат а кърпа, която затуляше лицето на же нат а. —
В еж л иво с тт а и га лант но стт а предо ст а вям на теб. А з обаче и занапред
см ят ам да си служ а с про сти и сигурн и средства.
— И зглеж да е още съвс ем млада, на не повече от пе тнад е с ет. А е и
рус а… — Кадар с е замисли за миг. — Може да е ф ранцузой ка.
— Може. Или гърки ня — Уеър повдигна глават а на момичето и на л я
някол ко капки вода в уст ат а й. Изча ка, докато ги преглъ тне, и от ново й даде
да пие. — Н е зн ам от къде идва, обаче е много ж адна.
— Как мисли ш, да ли пък не е от конст а нти нополс кия керван, нападнат
м ин а л ат а с едмица от Х ас ан И бн Н ариф ?
— В ъзмож но е. П устинят а не е място, където жен ите си с е разхож д ат
бе з гриж но нас ам-нат ам, на ли? — по сле изв и ка пре з рамо:
— Абдул, ела тук с ф аклат а.
Абдул долетя на коня си и Кад ар огледа в нимателно женат а.
— О , т а тя била дори привле кат елна!
— Как пък усп я да пре цени ш толкова бър зо? Н е я ли в иж даш колко е
из горял а и изсъх на ла. Като пре зряла фурма — при те зи думи Уеър с бърчи
но с. — А о све н това и вони.

4
 — В ин аги разпоз навам красот ат а, когато попадне пред очит е ми.
Уеър т рябва ше да призн ае, че женат а при теж ава до ст а хубав и че рт и на
л ицето. Р азда леч ени очи, ма лък но с, добре оф ормени ус тни. С ам о
бради чкат а бе издад ена ма лко повеч е от необходимото.
— Като я попочи стим, можем да я покажем пред хорат а — рече Кадар.
— За т акива неща инс тинктъ т м и ни кога не ме лъже.
— Знам, във всичко на този свя т те ръководя т инсти нкти те — отбел я за
сухо Уеър. — П ри теб те заме с тват разума.
— О ценкат а ти звучи направо же стоко — след ко ето добав и разс еяно,
вс е още загледан в женат а : — Н о ти про щавам най- охотно, защ ото зная, че
хран иш на й-добри чувства към мен.
Уеър отново капн а ма лко вода меж ду ус тни те на девойкат а.
— А ко е т а ка, зн ачи зна еш повече и от мен.
Ли цето на Кадар буква лно за сия.
— О, да, вярно е, че знам бе зкр айно повеч е неща от теб. Н аист ина е
м ного лю бе з но от твоя ст ран а, че призн аваш този ф акт.
С ъбе с едникът му набърч и чело.
— Ударъ т ми не бе толкова сил ен. Според мен тя отдав на т рябва ше да
дойде на с ебе си.
— П одценява ш силат а си. Юмрукъ т ти е същи нск и боздуга н.
— Трябва да з нае ш, че никога не с е подценявам. П ро сто я бу тнах
л ек ичко и нищо повече — с амо че тя продълж ава ше да е в не свяс т. Той с е
приведе над не подв иж н ото тяло. — Един ствено гръдт а й с е надиг аше и
сп адаш е л еко. — Сигур но е з агуб ила съз нани е.
— Р азт ревожен ли си?
— Гл упо сти — отговори Уеър неуверено. — Защо да изп итвам спрям о
т аз и жена било угриз ения на съве стт а, било съст рада ние. Н е съм а з тоз и,
който е нападна л керван а и е излож ил момичето на смъртна опасно с т на сред
пус тинят а, на ли? Тя про сто с е изпречи случа йно на пътя ни — въпреки
изр ече ните слова Кадар з нае ше отлично, че Уеър с е възхи щава искре но от
сил ат а и реш ител но стт а, каче с тва, които т ази жена бе прояв ила в пъл на
м яра. — Единс твен ото, ко ето т рябва да ре ша в момент а, е да ли да я погреб а
тук на м ясто или на първо в реме да я заведа до най- близкото с ело, за да с е
възст а нов и.
— А не мислиш ли, че предложен ието ти да я погр ебем, е ма л ко
прибъ р з ано? — Кадар с е приведе над момич ето. — Жаж дат а и же гат а с а я
изто щил и, но по тялото й не от кривам ни какв и нара няван ия. Н о въпреки
вси чко с е съмнявам, че Х ас ан я е пусна л да си ходи ей т ака, бе з нищо.
С ветл ите жени му допадат, както зн аеш.
— Е, в момент а е пои згуб ила цвет а си — бе цяло чудо, че е ож ивял а
сл ед де с ет дни, прекар ани в пус тинят а, и то след като Х ас ан с е е
поз абавл ява л хубав ич ко с не я, преди да я пусне. Уеър с и знен ада о съзн а, че
го обзем а гняв при т а зи мисъл. Всъщно с т смят аш е с ебе си за прет ръпн а л
към чувства като съст р адани е към нев инно по ст р ада ли те.
— Е, след като не възнамер яваш да я погре беш, ще т рябва да я в земем в
Д ундраго н, на ли? Н ай-бли зкото с ело с е намира на повече от че тириде с е т
м ил и на с евер, а тя с е нуж дае от гриж и.
Уеър св и веж ди.
— И зве с тно т и е, че няма да заведем никого в Дундраго н, на ли ?

5
 — О пасявам с е, че в този случай с е на лаг а да направ им из ключе ние.
О свен ако не иска ш да я излож иш на си гурна смърт, разбира с е — Кадар
покл ати гл ава. — А т акива нещ а не е редно да с е вършат. Защ ото в прот ивен
сл уч ай ще нару шиш един природен з акон. Вс е па к ти й спаси ж ивот а. С ега
тя ти прина длеж и.
Уеър изръмж а пре зри телно.
Ка дар въздъхна теж ко и от ново поклат и глава.
— За не зн ам кой си път с е опитвам да ти обясня, но ти продълж аваш да
не разбир аш з а ка кво ст ава въпро с. Това е…
— Закон на природат а — довърш и Уеър вме сто не го. — Само че звучи
по- скоро като з акон на Кад ар.
— Е, може и т а ка да е. Че сто съм бил по-мъдър от природат а, а също
т ака и по- интер е с ен. Н е бих твърдял обаче, ч е съм вс емогъщ като не я —
сл ед ко ето добав и: — О ще не. Н о съм едва деве тна йс етгоди шен и бъдещ ето
е пред м ен.
— Н яма да я заведем в Дундраго н — изрече Уеър рав нодушно.
— В т акъв случа й за добро или зло ще с е на лож и да о ст ана тук и да я
охраня вам — при те з и думи Кадар с е наме с ти до же нат а със скръ стен и
кра ка. — Х айде, т ръгвай. Н уж ни с а ми един ствено мях с вода и ма л ко
хран а.
Уеър го и згледа раздр азне н.
— Ес те с твено Х ас ан може и да ни откри е. Н о няма з нач ение — ние см е
ма л оброй ни, но за смет ка на това пък съм до ст а не сръче н в боравенето с
оръж ие. В ъзмож но е също, зав ръщай ки с е от слав ни я си поход към
Й ерус а л им , тъдява да с е завъ рти и Ги дь о Луза н. Според слухове те негов ите
бойц и с а изроди като хорат а на Х ас ан — Кадар с е усмихна нев инно. — Н о
ти не с е при те с нявай за мен. П ро сто забрав и, че ти спас их ж ивот а в она зи
дуп ка, ако си спомня ш.
— Точ но т ака и ще сторя — Уеър с е изпр ав и и с е мет на на с едлото. —
Както онзи пъ т не съм т е молил да ми помага ш, т ака и с ега не ще те мол я да
м е при друж иш — при те зи думи той обърна коня, вдигна ръка и даде зн ак на
конн ици те да го по следват.

Н якой я бе пре гърна л и я люлееше неж но в обят ият а си. М амо?

Д а, сигурно е май ка й. Н амираше с е отново в къ щат а на Н иколас —
сл ед ма л ко щеш е да отвори очи и да в иди и тъж ното, благо лице. М ай ка й бе
в инаг и тъй ти ха и смирена — Те а не можеш е да пон ася държ анието й и
че сто й с е гнев еше.
Н е г о върш а з арад и себе си. Н е щ е д опусн а д а пречупя т н ит о м ен ,
н ит о т еб. П оз воли ми д а т и пом огн а, з а д а напусн ем з аедн о т ова м я ст о.
С т рахуваш ли се? Ако е т ака, довери се на м оя т а сил а.
Н о сил ат а на Те а не бе до ст атъчна — май ка й щеше да с е почувства още
по- нещас тна, ако нау чеше за нейни я прова л.
О бзе я прис тъп на раз каяни е.
О пит ах се д а сдърж а об ещ ан иет о си и да спася С ел ен а. Н о все ощ е н е
съм ст иг н ал а до никъ д е. Скоро об аче отн ово щ е възст ан овя силит е си и щ е
пот егля на път . П рост и м и, мам о. Ще вид иш , че…
В не запно обаче до съзна нието й стиг на, че майка й не може да в иди
веч е нищо. Защ ото бе отдав на мъртва.

6
 Н о щом като не е май ка й, кой тогава я бе прегърн а л тъй неж но?
Тя бав но вдигн а клеп ачи.
— А , зн ачи с е събуд и вече. Това е добре.
Д ърже ше я хубав млад мъж с големи тъмн и очи и дружелю бн а усмив ка.
Н о на гл ават а си той но с еш е ча лма. Враг! П онечи да с е о свободи от ръцете
м у.
— О, не — ма кар и крехък на в ид, млад ежът я задърж а здраво в ръцете
си. — Н е ще т и сторя зло. Името ми е Кадар Бен А рно.
Тя го ст рел на с враж де бен поглед.
— С ара цин.
— Н е, арме нец, но баща ми е от Ф ранци я. Само че народът на ма йка м и
с е оказ а по-цив илизован от тоз и на баща ми — погледът му ст ана с ериоз ен.
— А з не съм от ордат а, която те е нападна ла. Доколкото разбирам, т ръгна л а
си с керва на от Конст анти нопол, т ака ли?
— П усни ме.
Той не забав но я по слуша.
Те а с е прет ърколи вст рани и о ст ана на кол ене.
— В иж да ш, че не те държ а в плен. М исля ти един ствено доброто.
Н е биваш е да с е доверява на този човек. М акар и от лицето му да
л ъха ше неподправен а дружелю бно с т.
С ам о че тя си спомни още един човек, чието изр ажен ие не издаваше
нито бл аго ст, нито пък съст рада ние.
О гл еда с е на всички ст рани, но не откри нищо друго, о свен един кон на
изв е ст но разстоян ие от тях.
— Тръгнаха си — обади с е той и по ст ав и меха с водат а пред не я. —
О ще ма л ко течно с т? М исля, че Уеър не ти е отпус на л до ст атъчно.
Мехът в не запно й запр илича на скорп ион, готов да я уж или.
— Н е е от ров на — той с е усмихна. — Вече пи за Уеър. П ий и за мен.
Тоз и младеж притеж аваше на й-не от разимат а усмив ка на този свя т, а
тем бърът м у напомня ше тъмно кад иф е. Почувс тва ка к ст рахът й по с тепе нно
утих ва.
— Н е го по знавам… този Уеър.
— Ло рд Уеър от Дундрагон. Ти го удари няколко пъти. Н е е изключено
да си го спомня ш, ма кар и смътно.
Студени сини очи, отблясъц ите на до спехи те и шлема, непоно с има
бол ка в рамен ете.
— Той ми прич ини болка.
— Н е е било нарочно.
Твърдо, неот с тъп чиво изр ажен ие на лицето, бе змило с тни очи.
— Той искаше да ми стори зло.
— В ярно е, ч е е до ст а из бухлив и изобщо няма благ характ ер. Трябва да
при зная също, че когато пре следва ня каква цел, че сто из бира най-пре кия
пъ т. Който обик новено с е оказва ст ръмен и неудобен. А на теб как ти е
им ето?
Тя с е поколеба да ли да отговори на въпро с а му.
Той с е усмихна и й подаде меха.
— Ето, в земи.
Тя с е пре с ег на и започна да пие на едри глътк и. Водат а бе топла и с е
пл ъз на като медов ин а над олу в пре съхн а лото й гъ рло.

7
 — Н е пре ка лява й — предупреди я Кадар. — Вероятно ще ни пот ряб ва за
повече в реме. Двамат а с Уеър с е по спр ечкахме ма лко по въпро с а за тво ето
бл из ко бъде ще… А той е гол ям инат.
Тя по ст ав и меха до с ебе си.
— А з… т и благодаря — при те зи дум и тя затърси името му в паметт а
си. — Кадар.
— За мен бе удоволс тв ие… — отвърна той с въпро с в очите.
— Те а. А з съм Те а от Димас — в не запно я обзе пани че ск и ст рах —
за бел я за, че кошъ т не е на раме нете й. — О ткрадн а л си ми коша —
възкл и кна тя гнев но. — Къде е?
— Точ но зад теб. Никог а не ограбвам жени, Те а от Димас.
О бл екчени ето, ко ето почувства, бе по следвано от срам, когато сре щна
укори тел ния му поглед. Н о всъщно с т т рябваше ли да с е срамува — т а той
вс е па к бе непоз нат човек?
Ка дар й подхвърли няка ква кожена ке си я.
— Ф урми и ма лко агн ешко. О ткога не си яла?
— Хран ат а ми свърш и вчера — след като с е измъкн а от нападател ит е,
тя задовол яваше глад а си съвс ем скъ перни че с ки с ма лкото о ст ана ла хран а.
О твори ке с ият а, като с е ст ар аеше да не с е нахвърли ст ръв но върху парчето
м е со. М акар и да бе ше сухо и ж илаво, тя го задъв ка, изпъл нена с
бл аженс тво. — Ти не но си ш до спехи… не си като друг ите.
— За щото не съм воин. За мен е варварин онзи, който с е бие с копие и
м еч. Мо ето оръж ие е разумът.
— Зн ачи според теб и онзи лорд Уеър е варварин, т ака ли?
— П оняког а да. Н о от най- ранна младо ст той друго, о свен бит ки не
поз нава. Ето за що т рябва да сме сн изходи телни към него.
Тя обаче не смят аше да проявява ка квото и да било сни зхож де ние към
онз и м ъж — челю стт а вс е още я наболя ваше. В паме тт а й с е бя ха
запечат ил и о собено ж иво све тло син ите му очи, ореолъ т на сила, който го
обграж д аше, като и юмрукът в брад ичкат а й.
— Той рицар от ст ра нат а на ф ранки те ли е?
Ка дар поклати глава.
— Уеър е ш отла ндец.
— Шотланде ц ли? — поняти ето й бе непо знато. — О ткъ де идва ?
— Шотла ндия е още по-варвар ска ст ра на от т аз и тук. Н амира с е
с еверно от Англия.
За А нглия бе чува ла вече, в Конст а нти нопол смят а ха т ази ст ран а за
варвар ска.
— Когато ме откр ихте, той на бой ли бе ше т ръгн а л?
— Н е, в ръщахме с е към Дундр агон, след като помогн ахме на Конрад от
Монф ераи срещу Са ладин, обс адил Тир.
Те а по с егн а към второ парче ме со.
— Зн ачи войн ат а веч е е свършил а, т ака ли?
Той с е изсмя в исоко.
— В ярно, биткат а е приключил а. Н о с е съмнявам да ли т аз и война ще
свърши няког а.
— За що тогава с е връщ ате у дома?
— Д оговорът меж ду Уеър и Конрад изт ече с края на обс адат а. Конрад
не жел ае ше да с е охарчва повеч е.
— Зн ачи лорд Уеър с е бие за пари, т ака ли?

8
 — Д а, и за имущ е ство — той с е усмихна. — В т ази ст ра на той ст а на
богат и вл ия телен.
Н ищо необич айно, помисл и си Те а. Н а цял свят бе изв е ст но, че много
от рицари те о ст ават на и зток, с амо за да грабя т и да с е обогатяват. Въпреки
че прив идно участваха в кръстоно сн ите походи в името на свят а цел.
— Що с е отнас я до мен обаче, смят ам да и збер а зн ачи телно по-
бе зопас ен пъ т, за да ст ана богат — Кад ар смени рязко темат а. — Те а, ти
гърк иня л и си?
Тя ким н а.
— И ма ла си голям късмет. Чухме, че никой не е преж ивял нападе нието
на Х ас ан. Закара л е над сто плен ника на робския па зар в А кко. О свен това
с е хва л ел , че е убил дру ги сто.
Тя раз твори и знен адано очи.
— Н има го позна ваш?
— Ч овек не поз нава звяра. Про сто двамат а с Уеър сме има ли в зимане
дава не с него. И ма ра злика меж ду двет е не ща — при те зи думи той намо кри
една кърпа и й я подаде. — Н авлаж ни лицето си. Сигурно цялото е
изр анено.
Тя по е кърп ат а, но в не запно зас тина.
— Ка за, че не бива да разхи щавам водат а, на л и?
— П ромених мне нието си и реш их да с е доверя на своя ин стинкт. А с ега
я в зем и.
В л аж нат а кър па доне с е обл екчени е на обгорелит е й ст ран и и на ч ел ото.
П очувства ис тинско блаже нство.
— Д обър чове к си.
— Д а, т а ка е — отвърн а той с мила усмив ка. — И то много. Та зи моя
че рт а обаче понякога ми създа ва т рудно с ти — за миг направ и пауза. —
Твои те родител и бяха ли сред робит е, които Х ас ан е за кара л в Дамас к?
— Н е.
— А м ъжът ти?
— Н е, бях с ама.
Той повдигна веж ди.
— Ч уд на раб от а. Та ти си съвс ем млада.
И сти нат а ся ка ш от с амо с ебе си с е изт ръг на от уст ат а й:
— Н а с едемнаде с е т години съм. Н а моят а възрас т много жени вече с а
ом ъжен и и с а родили де ца — с амо че жени те не предприемаха т акива
пъ теше ств ия бе з прид руж и тел . Щеше да с е почувст ва по- сигурна, ако
хорат а си мислят, ч е в ре зулт ат на нападе нието е о ст ана ла сирак. — И скам
да каж а… баща ми… той бе убит от тоз и човек… от Х ас ан.
— А ха, значи това си ис ка ла да каже ш — след ко ето попит а с протяжен
гл ас : — И как точно с е случ и всичко ?
Я в но, че не й вярваше. В тона му с е долавя ше лек упрек.
— Н е ми с е говори по този въпро с.
— Кол ко нет акти чно от моя ст ран а. Ес те с твено, не ти с е говори.
Тя побъ р за да смен и темат а.
— Р азкаж и ми за с ебе си. Каз а, че баща ти е дошъл от Ф ранц ия.
О тдав на л и ж иве еш тук?
— В ин аги съм ж ивял тук. И зрас на л съм по улиците на Дама ск. П ийн и
още ма л ко вода. И по-бав но.
Тя подне с е меха към уст нит е си.

9
 — Н о служ и ш на шотл андец а.
— С л уж а на с амия с ебе си. Двамат а с Уеър про сто пътуваме заедно. А
о свен това той ми при надлеж и. Вярно, то е като да при теж ава ш тигър, но
пък, от друга ст рана, в ж ивот а ми не липсват инт ере сн ите момен ти.
Тя набърчи ч ело.
— Ка к т ака ти принадл еж и?
— Шш т — Кад ар протег на глава вст рани и с е заслу ша съсредоточено.
— Ч ува ш л и? Той идва.
Те а с е в цепен и. Н е може ше да чуе чат кането на копит ат а, но пък
почувс тва как земят а т репери.
— И кой идва?
— Уеър — отвърна Ка дар с тих смях. — Но те предупреж давам… ще
бъде бе с ен — зарад и нео съ ще с твени те си планове… — усмив кат а му обаче
уга сна, когато съзря изра за й. — Ти да не би да с е ст рахува ш?
— Н е, не, не с е ст ра хувам — чи ст а лъж а, ра збира с е. Вс е още в иж даш е
пред с ебе си онзи ис поли н. Студ ен. Див . Же сто к.
— Н яма да ти стори ни що — реч е Кадар благо. — Той с амо наполов ина
е звяр, друг ат а полов и на може да бъде нарече на чове шка. Защо ще с е
в ръща, ако не беш е т ака ?
— Н ямам предст ава — тя с е из прав и неуверено. Ц ялото й тял о
т репер еше. Н е искаше да с е среща с този Уеър, з а когото Кадар твърд еше,
че вс е пак е наполов ина чове к. В по следно в реме с е бе натъква ла на
м ноже ство брут а лн и негодниц и. — А з обаче не ис кам да о ст авам тук — при
те з и дум и тя прехвърл и ремъци те на коша пре з рамен ете си. — Ще м и
даде ш л и вода за из път?
— Д о най- близкото с ело има чет ириде с е т мили, а ти си напъл но
изто щена. Н яма да издърж иш.
Коне те с е приближ иха. Чел ният е здач заст ра шит елно с е изв и сява ше над
о ст ан а л ит е.
— Д ай меха и о ст ав и дру гото на мен.
— Н е мога да по стъ пя по тоз и начин.
— В т акъв случа й ще опит ам бе з вода — беш е сит а, бе пила обилно, а
о свен това и нейн ият мях съдърж аш е още няколко глът ки. След нападе нието
върху кервана бе измин а ла много повече от четир иде с ет мили и подобн и
раз стояния не я пла шеха. Те а с е обърна рязко и по е бав но и т еж ко напред.
— Н е — въз кликн а Кадар ти хо, но кате горично, озова с е в не запно до
нея и я сгр абч и за ръкат а. — Н е можеш да го направ иш. Твърде много ще с е
т ревож а з а теб.
Тя с е опит а да с е от скубне от неговат а хватка и като не успя, зад ърпа
отчая но пръс тит е му.
— Н ямаш никакво право да…
В не запно е здачи те с е появ и ха пред тях и тя с е в цепени.
Ка дар я п отупа по ръкат а, сяка ш тя бе някакво из нервено куч енце.
— В си чко е наред. Н икой не ще ти стори зло.
Тя не го чува ше. П огледът й бе прико ван в мъж а, който спря коня си
до с ам и тях.
Той е сам о наполовин а з вя р.
В ъзс една л бойния си кон като мрач ен, в раж де бен кент авър, той
хвърл яш е огромна сянка на земят а пред с ебе си… на земят а и върху нея.

10
П рониз а я уж а с, че зав ина ги ще си о ст ане не гова пленн ица, ако не успе е да
из бяга от т ази ся нка.
Той обаче с е загледа не в нея, а в Кадар.
— Х айде, в зимай я със с ебе си — от глас а му повя мраз — глас, който
ши баше като камши к. — А ако не ис каш да прогон я коня ти и да т е о ст авя
да ходиш пе ша, бъди т ака лю бе зе н да изт рие ш не забав но глупават а
усм ивчица от лицето си, ясно ли е?
— О , по този начи н те поздравя вам с «добре дошъл». Н а ли знае ш,
в инаг и с е радвам да те в идя — Кадар пусна Те а и т ръгна към коня си.
— Х айде, в зимай я със с ебе си, по дяволи те.
Уеър бе снее ше. Кадар бе предв идил ре ак цият а му. Те а о съ зна, че до
този м иг нико га не бе преж ивява л а не що по-недвусмислено и по-
запл а шит елно от поведени ето на този мъж .
Н о на Кадар случил ото с е сякаш не направ и никакво в печатле ние и той
с е м ет на на коня си.
— Коня т ми не ще издърж и т еже с тт а й. Ще т рябва ти да я в земеш.
Те а долов и как в Уеър с е нади га огромна вълна на недоволс тво, готово
да я пом ете вс ек и миг.
— Ка дар!
— В иж , тя е ма лко инат и не съм убеден, ч е ще я усмиря, ако почне да
с е бори с м ен.
Леденият поглед на Уеър с е спр я на Те а.
— И зглеж да до ст а покорна. П о-не смело и ж а лко съще ство не съм
сре ща л пре з ж ивот а си.
Тя го и згледа, невяр ваща на уш ите си. Тя — ж а лка! Че какво оча кваш е
този човек от не я след всич кит е оне зи ст радани я и уж а си, които бе
преж и вял а? Прец енкат а му бе тъкмо онази искра, която въз пламени тлее щия
в сърцето й гняв .
— Убеден а съм, ч е като всички бъзл ив ци, и вие предпочит ате
ст рахл ив и те жени.
Той я ст релна с поглед из зад присв и тите си кле пач и.
— Б ъзлив ец ли?
Тя изобщо не обърна в нимани е на заплаши телния му тон.
— Д а, бъзл ивец. А това че ударихте бе з защ итна жен а, ка кво е, а?
— С ин ите петн а по лиц ето ми ка зват друго.
— Д обре, т а ка е. Но какво ст е очаква л и от мен? Вие с е приближ авате и
аз решавам , че сте от оне з и негодяи, които…
— Ти започна да удря ш веднаг а и изобщо не ми дад е възмож но с т да
каж а какв ото и да било — при те з и думи той скоч и от коня си и т ръгна към
нея. — Точно както с ега с е нахвърляш върху ми, т ака с е държ а и тогава —
веч е не беше възс една л коня си и би т рябва ло да не изгл еж да толкова
ст ра хов ит, с амо че случая т не беш е т акъв . Н адве с ен над не я, той излъ чваш е
съ щото онова превъзходс тво и съ щия бе згран иче н авторите т, както и първ ия
пъ т. И згл еда я с пламна ли очи. — А с ега щ е млъкне ш. Уморе н съм до см ъ рт,
а и Кадар направ и всич ко възмож но наст ро е нието ми да иде по дяволит е.
Те а издърж а бурено сния му поглед.
— Ще ме удари те ли отново?
— Б ог ми е св идет ел, изкуше нието е огромно — измърмори той.
П ри те з и думи Кадар побър за да с е наме си :

11
 — Н е го слу шай какв и ги при казва. Х айде, Уеър, н а лага с е да я заведем
в Д ундрагон. В нея не е о ст ан а ла и капчиц а сила.
— Н яма сил и ли? — той плъзна поглед по жен ат а, за ст ана л а в
предизв и кат елна стойка. — М ай е по-сил на, отколкото си мислиш.
— Този Дундраго н изобщо не ме ин тере сува — момич ето прем е сти
кош а си и при стъп и вст рани, кан ейк и с е да заоби коли Уеър. — Ваши ят спор
кой да м е в земе, е съвс ем изли шен.
— И къде смят аш да от идеш ?
— Ка дар спомен а, че тук някъд е има ло с ело.
— Твърд е да леч е.
Тя не удо стои думите му с в ниман ие и продълж и нат атък.
— Уеър! — изр ече Кадар.
— Знам, знам — ръкат а на рицаря па дна теж ко върху рамото й и той я
обърна ря зко към с ебе си. — Тръгва ш с на с в Дундрагон, не зав и симо че не
те искам т ам. А ко зав ис е ше с амо от мен, щ ях да т е о ст авя да с е продъниш
право в пък ъла, с амо че про сто нямам друг и збор. Бог ми е св идетел, не щ е
ти позвол я повече ме ядо сва ш, яс но ли е?
— А з обаче имам избор и затова няма да дойда с вас.
Уеър с е за гледа продълж ително в упоритото й лиц е.
— В иж дам, че си твърде сво енрав но създа ние — изреч е той и из тегл и
камат а си.
Тя с е в цепе ни от ст рах, пулсът й с е уче ст и. Н има този мъж щеш е да й
прер еже гърлото?
П о л ицето му плъ зна усмив ка на зас итен тигър.
— Зн ачи си мисли ш, че въз намерявам да с е о свободя от една до с адн а и
не нуж на жена, т ака ли? Да з наеш, че си права, точно това смят ам и да сторя
— камат а опис а широ ка дъг а от горе — над олу — първо ра зпори нейни я м ях,
а след това преряза и коже ния ремък. Уж ас е на, Те а в идя ка к мехът с е свл ече
на зем ят а и о ст атъ кът от бе зцен нат а т ечно с т поп и в пясъ ка.
— О , не!
Той пъхна обратно камат а си в нож ницат а.
— С ега вече и ти нямаш дру г избор — обърн а с е на другат а ст рана. —
Х върл и кош а, неудобе н е з а но с ене.
Тя в пи в него поглед, обзет а от яро ст и бе зпомощно ст. С един-
единс твен удар този мъж бе унищож ил всички възмож но сти да с е справ и
с ама с т рудно сти те. Приис ка й с е да из крещ и с пълно гърло и да с е
нахвърл и върху му както предн ия път.
В ъзс една л отново коня си, той про сто ча каш е. О чакваше я да с е
прибл иж и смире на и да изпъл ни нар еж дани ят а му.
— Х върляй ко ша — повтори той.
— И коша ли ще пробиет е с ва шат а кама? — тя прист ъпи към него. —
Ще дойда… но с амо с коша.
— А з щ е в зема багаж а — наме си с е Кадар и с е плъз на пърг аво от
с едл ото си. — За мен е удов олств ие.
— Х върли го — повтори Уеър, бе з да отме с ти погледа си от нея.
П редм етът му бе напълно бе зра зличе н, въпро сът бе да на лож и волят а си —
вс е па к бе спеч елил толкова битк и пре з ж ивот а си.
— Н е, нико га няма да с е откаж а от него.
— Ка кв и пък толкова съкров ища крие тоз и кош?

12
 — Н ищо, ко ето да предст авлява цен но ст за ва с. Именно по т ази
при чина не си ст рува човек да с е превърне в кра дец.
И зражението на лицето му с е промени, втвърди с е, сякаш с думит е си
м у бе прич инила болка. До нея Кадар зат аи дъх.
— Зн ачи крадец, т ака ли? — прои зне с е Уеър едва долов имо.
Н ещо в глас а му я накар а да поукроти гнева си. Яв но думи те й бяха
зас е гна л и някаква т айна и тъмна ст руна в душат а му. Въпре ки всичко обаче
не бе в състоян ие да спре.
— Ка дар спомен а, че Х ас ан е ваш ст ар по знат. Н а ли зна ете, хорат а
казват «Търкулна ла с е тенджерат а, нам ерила си похлупа к».
— Така значи, тенд жера и похлупак, а? — рицаря т произн е с е те зи дум и
бав но, сякаш с наслад а. — Да, вярно е, на с двамат а ни свър з ват изве стн и
прил и ки и интер е си.
С ряз ко дв ижен ие Кадар дръп на кош а от гърба й.
— Закъс няваме. Трябва да т ръгваме, в противе н случай не ще ст игнем в
Д ундраго н преди з а ле з-слън це — по с ег на към ръкат а й. — Преми слих още
веднаж . Коня т ми щ е може да по ем е и твоят а теже ст.
— Гл упо сти — Лорд Уеър отблъсн а ръкат а му вст рани. — Н е бива да
рискувам е здравето на благородното ж ивотно. А з ще я в зема — той скочи на
коня, приведе с е, вдигна Те а и я полож и на с едлото пред с ебе си. — За м ен
още един чове к не предст а влява проблем.
Ка дар пон ечи да възраз и.
— Н аис тина мисля, че…
Уеър обаче при шпори ж ребец а си и той с е поне с е напред. О ст ан а л ит е
е здачи го по следваха и Кад ар няма ше какво дру го да стори, о свен да по ем е
и той след тях.
Р изн ицат а при тис каш е силно гърба на Те а. Започна да с е задуш ава,
ус еща ше с е като в желяз на клет ка. М ного бър зо о съзна, че тъ кмо т акъв бе и
зам исъл ът на е здача. О чев идно го бе зас ег на ла дълбоко с думи те си и той
с ега я наказва ше. Н о този мъж не биваш е в ника къв случай да раз бере, че
нам ер ението му е успяло.
В м е сто да с еди изправе на, тя преднам ерено с е облегна назад.
Той премина в отбра нител на стой ка.
Н е я ин тере сува ше изобщо да ли му е удобно или не. П ро сто нямаш е
веч е ни какв и сили да с е бори с него… о свен със слова, разбира с е.
— Кол ко о ст ава още до Дундра гон?
— Н е много — той по сочи с глава към плани нит е. — Ей т ам е.
Н е бе измина ло много в реме, откакто те з и върхове й с е ст руваха
бе зум но да леч.
— Н е жела я да о ст авам на това място.
— Н яма и да с е на лож и. В мига, в който Ка дар реш и, че вече си
възвърна л а сили те си, те пус каме да си ходиш.
— Н е съм болна. Мога още с ега да т ръгна на пъ т — ст ран но, ръцете м у
веч е не преди зв иква ха в нея неудов олств ие. Те про сто бяха обгърн а ли гърба
й л еко и бе з усилие. — А и Кадар няма да в земе реш ението вме сто мен.
— Кадар в зема ре шени ят а за всичк и нас — отбеляза той сухо. —
П редпол аг ам, че си за беляз а ла веч е.
— Мога и с ама да с е гриж а за с ебе си — тя с е прозя. — Защо пък той да
п о ем е т а зи отговорно с т? Та аз не зн ам нищо за вас.
— Н ие съ що не знаем нищо за т еб.

13
 С л ава Богу, точно т ака си и бе ше. Кадар вероят но подоз ираш е, че го е
изл ъ га л а за смъ ртт а на бащ а си, той обаче едва ли ще ше да си направ и
т руда да разобличи не йнат а лъж а. А що с е от нася до лорд Уеър, той
жел аеше да с е о свободи от нея и сигур но няма ше да задава раз ни неудобни
въпро си.
— А з съм Те а от Димас.
О тново с е про зя. Ст ра нно, но ф ант азии те й за уют и довери е с е бяха
превърн а л и в дейс тв ително ст. Той вече съвс ем не й изглеж д аше тъй ст ра шен
— още повече, че не го гледаш е. Тя про сто о съ знава ше присъс тв ието на
т аз и чел иче на сила зад гърб а си, която можеш е да я предпа зи от всяко зл о
на този свя т.
— П овече няма да в и каж а.
— А х, т ака ли?
Тя ким н а сън ена.
— Д а, ра збира с е. Н а ли не с е интер е сувате… — сънят я надв и и тя
м л ъкн а.
— Н яма ни що по- пленит елно от гледкат а на сп ящо де те.
Уеър погледна пре з рамо към яздещ ия след него Кадар, след ко ето към
спя щат а Те а. Тя изглеж д аше толкова и зтощен а, че по вся ка вероятно ст дори
и грохотът на Са лади нов ите пълчищ а не би я извадил от сън я й.
— Това до ст а спец иа лно дет енце е ст раш но мръсно, мирише лошо и е
напъл но нагло — поясн и той.
Ка дар ким на.
— Н о също т ака е и храбра и реши телна. Както зн аеш, светъ т
при надл еж и на смели те — добав и той с усмив ка. — Следовател но
за сл уж ават да ги сре щнем с добро.
— В т акъв случай ти си този, който щ е й подарява свет а.
— Д а, но я спас и ти. Ти бе човекъ т, който я съ зря първ и и реш и да
прояв и м ил о съ рдие. Затова и тв о е е задължението да…
— О т ричам каквото и да е лично з адължен ие. И не смят ам да п о емам
отговорно с т. Доволен съм от с егашн ото състояни е на нещат а.
— Н е, не си доволен! — Кадар прокар а коня си покр ай няколко е здачи и
с е изр ав ни с Уеър. — И няма да те о ст авя на мира, докато не изпит а ш
на исти на доволство. Защ ото, за разли ка от те б аз си знам задъл жени ят а —
погл едът м у с е спря на девойкат а. — Тя е едва с едемнаде с е т годиш на. Н е
съм л и ти го каз а л още?
Уеър не отговори.
— А за жени те не е ле сно да с е справят в свет а, в който ж ивеем .
О собе но за хуб ав ите и очарователни те сред тях.
О тново мълча ние.
— А ако някой от хорат а на Х ас ан й е направ ил дете? Та с амат а тя е вс е
още дете. Учас тт а й направо може да т рогне чове к.
— Д а, и аз го познавам този чове к — ти.
Ка дар въздъхна шумно.
— П о сте пенно започвам да губя кураж .
— Н ай-с ет не.
— Д а, но не с е при знавам за по беден — той спря коня и пропус на
прия тел я си пръв да навле зе в тяснат а плани нска път ека.
Топл а и бе з помощна, же нат а с е бе отпус на ла в ръце те на Уеър. Той
обаче не свеж даш е поглед към нея. Категор ично не жела еше да допусн е

14
м исл и, чиято поява не з ав ис еше от него. П онач а ло сгре ши, че я в зе със с ебе
си в Д ундра гон, не биваш е с ега да задълбочава т ази грешка, като прояв и
сл або ст спрямо нея. Кад ар не разбира ше колко опа сно може да бъде
съст р адани ето. За щото това чувство размеква чове ка и може да пог уби
вси чки тях.

К репо стт а Дундр агон сияеш е над цялат а окол но ст. М акар и вс е още
да л еч от сте нит е й, Те а бе буква лно засле пена от нейнат а светлин а.
Н авсякъ де горяха ф акли и техни те отбля съци прони ква ха във всяко кътч е на
ст ра хов ит ат а твърд ина. Н е след дълго премин аха пре з портит е —
вът решн ият двор бе съ що о свет ен. Вся ка стопанка на крепо с т би с е
възм утил а бе зкрай но от подобно из полз ване на огън я насред нощ.
— Твърде много… — прошепн а тя в про съ ница. — Уеър погледна
над ол у към нея. — Твърд е много ф акли. Чисто разх ище ние.
— О бичам светли нат а — усмих на с е риц арят криво. — За мен това не е
разх ище ние, мога да си позвол я този ма лъ к капри з — скоч и на земят а и я
сн е от коня. — Кадар — и зв ика той, — ела да я в земеш.
— Мога и с ама да с е дв иж а — понечи да възра зи Те а, но едва-що
направ ил а крач ка назад, колен ат а й с е подгън аха.
Уеър из руга и я подхвана, преди да падне.
— Ка дар!
— П ро сто съм с е схвана л а — проше пна тя. — Бър зо ще с е оправя.
Р ъце те му с е сключиха още по-здраво около нея.
— Н е можем да те ча каме тук цяла нощ. Кад ар ще те заведе в покои те
ти.
— Кошъ т ми — промълв и тя. — Н е отивам никъде бе з ко ша.
— Ето, в земи си съ кров ището — Кадар с е появ и в не запно до нея. — Но
ти ще т рябва да я зане с е ш дот ам, Уеър.
Уеър го и згледа злобно, сл ед ко ето я вдиг на на ръце, преко си двора и
вл е зе в кре по стт а.
Н авсякъ де ф акли и присл уж ниц и, които с е щура ха в на й-разли чни
по со ки. М ного коприна. И много камък. Пламъц и. Толко ва нов и в печ атлен ия
наведнъж — про сто не можеше да стои с отворен и очи. Реши зат рудн ението,
като про сто ги затвори.
П од нея с е появ и не що меко. Вне запно ръце те на Уеър вече не бяха тук.
С ам от а. Н епоня тна, вс еобх ватн а.
Р аз твори широко очи — той бе з аст ан а л на д нея, в пил поглед в лицето
й. И зраже нието му бе неумол имо и не прониц аемо както вина ги, но очите м у,
очи те…
Н е бе в състояни е да отклон и погледа си от негов ия. В очите му гореше
ня каква о собена светлин а…
Той отк ъсна поглед от нея, з авъртя с е рязко кръгом, но почти ведна га с е
обърна от ново и изръмж а грубо:
— И не с е бой. Тук си на си гурно място — и сякаш съж а лява йки за
проявен ат а слабо ст, със съ щия груб тон прои зне с е към Кад ар: — За Б ога,
доне си й чист и дрехи и гледай т ам да с е из къпе.
— В еднаг а след като ст а не. С ега- зас ега не жел ая да я бе зпокоя — Кадар
из гл еда Те а усмихнат. — П ро сти му. Мраз и непр иятн ите миризми. Вероятно
си спом ня з а своит е гащ и от овча кож а.

15
 Га щи от овч а кож а ли? П ро сто не й го побира ше умът, бе обаче твърд е
ум оре на, з а да з адава въпро с и.
— С л ож и кош а до леглото.
Той изпълн и нареж д ането й.
— С ъвс ем лек е. Сигурно няма много нещ а в него, н а ли?
Ц ел ият неин свят. Н ейнат а свобода и свободат а на С елен а. Слож и ръка
върху кап ака, сякаш предпа звай ки вещт а от по с егателс тва.
— Н яма н уж да да спиш с коша до с ебе си — избоб оти недоволно л орд
Уеър на врат ат а. — М акар и да ме смят а ш за крадец, а з вс е пак не ограб вам
свои те го с ти.
Ст ра нно, но обв ин ението й към него го бе зас ег на ло. Н е оча кваш е, че
не що изобщо е в състояние да пробие твърдат а обв ив ка на този мъж . Н о
всъщ но ст всичко това би т рябва ло да й е бе зразл ично. Та той не бе нищо
повече от един войскар, съвс ем ма лко по-добър от оне з и орди, които
напад наха керва на.
— П ризн авам обаче, ч е изп итвам лю боп ит ство — по шегува с е Кадар. —
Н адявам с е, че сме спеч елили довери ето ти и можеш да ни каже ш какв и с а
те з и цен но ст и, които влачиш със с ебе си.
Ло рд Уеър вс е още сто еш е до в рат ат а и я наблюдаваше. Вярно, че м е
доведе тук поч ти нас ила, помисли си тя, но пък от друга ст ран а той м и
предл ага си гурно с т… Може би дори бе й спа сил ж ивот а. Тя т рудно можеш е
да с е довери на когото и да било, но в този момен т не бе в състояни е да
поддърж а бдително стт а си. Р ъкат а й с е плъзн а от капа ка на коша и ув исна
над ол у.
— Гъс ени ци — обърна с е на другат а ст рана с гръб към тях и затвори
очи. — Стот ици, стоти ци гъс ен ици…

Глав а втор а

С ъбуди с е едва следващ ия следобед. П от ърси с поглед кош а — той

сто еше непокъ тнат на мястото си.
— Жел ает е ли да с е изкъп ете с ега? Ст ана вече много късно.
Те а с е в зря в ъгъла, от където долетя въпро сът, з ададен на ара бски е зи к.
О т пл о с ка възгл ав ница с е надиг на тъмно ко с а жен а на средна възрас т,
обл еч ена в си ня памуч на одеж да.
— Казвам с е Ясмин и съм прате на да в и присл уж вам — тя с е прибл иж и
бър зо до л еглото. — Ето плодове да с е подкрепи те, а по сле т рябва да с е
из къпе те, както нареди лорд Уеър. Той из исква от всичк и в този дом да с е
къп ят ежеднев но.
Гащ и от овча кожа. Спомни си шегов ит ат а забележ ка на Кадар, но
бър зо я забрав и в миг а, в който Ясмин отме тна от не я зав ив кат а от воа л.
— Х айде, елате. Н уж дает е ли с е от помощ? Да доне с а ли хран ат а в
л егл ото ?
— Н е — отвърна Те а на арабски. Изобщо не бе готова да прием е т акъв
л укс. С амат а мисъл з а нещо подобно бе смеш на. Бав но и предпа зливо тя с е
за изпр авя и с една в леглото си. Боже мило с тив и, тялото й с е бе схвана л о, а
м ускул ите я боляха! — Н е с е нуж да я от прислуж ница. Мога да с е опра вя и
съвс ем с ама.
Я см ин с амо поклат и глава.

16
 — Лорд Уеър ми нареди да съм в и по стоян но под ръка — тя прем и на
пл ав но пре з ст аят а и с е спря зад един от столовете до мас ат а. — П лодове.
П оне не е подмазвач ка, помисл и си Те а с облекче ние. Дори напрот ив ,
държ ан ето на т а зи жена направо гран иче ше с неучт иво ст. П реметн а крака на
пода, но т рябваше за момен т да спр е. О чакваше, че дълги ят съ н е възвърна л
сил и те й, но с е ока за, че не е т ака.
— А ко с е нуж д аете от помощ, аз затова съм тук — обади с е Ясмин, бе з
да пом ръдне от мястото си.
Н е, присл уж ниц ат а в никакъв случ ай не бе раболепн а и смир ена.
В ероят но т ази персон а ще ше да си стои т ака неподв иж но, дори и ако тя,
Те а, с е пре катуреше на пода и за ла зеш е към мас ат а. Н е желае ше да я
обсл уж ват, но не подобава ше ли на т аз и жен а да бъде поне мъничко по-
приве тл ива ? Глават а й с е за мая, но тя събра сил и и успя да о ст ан е права,
не зав и сим о че с е олюляваше на място.
Я см ин я наблюдава ше рав нодуш но.
Зама йван ето прем ина бър зо, Те а с е проте гна, ус еща йки бу ква лно вс еки
свой м ускул, след ко ето с е затът ри мъчит елно към мас ат а. Р азстоянието до
нея й с е стори дълго, дълго — сяка ш наново пре си ча пуст инят а. Ст роп ол и
с е на стол а с възд ишка на облекчение.
— Я ж те — нареди Ясми н и по бутна към нея ка ла ена чиния.
Те а погледна бегло ре зе нит е от нар, по ртока ли те и фурмите.
— Ей с ега. В момент а не съм глад на.
— С коро щ е доне с ат водат а за банят а в и. Н аредих да я затоплят, когато
с е разм ърдахте в сън я си.
Тя сре щна спокойно очите на Ясми н.
— Е, щом е т ака, значи ще с е на лож и отново да я затопл ят.
Я см ин я изгледа бър зо, след ко ето вдигна рамене.
— Д а, и зглеж да, че точно т ака щ е ст ан е.
И звою ва ма л ка по беда, но положен ото усилие я ома ломощи.
— М исля, че вс е пак съм гладн а — по с егн а към парче нар. — Ти
си гурно си робиня на лорд Уеър, т а ка ли?
— А з съм свободна. Тук, при нас, роби няма.
О чит е на Те а с е ра зшир иха от удивлен ие. Тук, на И зток, робството бе
тол кова разпро ст ране но, колкото и в Конст ан тино пол, съвс ем смътно си
спом ня ше, че когато преко си ха по рти те на Дундрагон, бе забел яза л а
м ноже ство слуги.
— Н яма роби ли?
— Д а, няма — Ясмин преко си ст аят а и от иде до в исок ш каф . Върна с е с
че тка от сл онова ко ст в ръка. — Ко с ат а в и е уж а сно сплъ сте на. Трябва да я
вче ша, преди да с е из къпе те.
— С ама ще с е среша.
— Я ж те — нареж да нето прозвуч а рязко и грубо, но ч еткат а с е дв иже ше
неж но и м еко по ко с ат а на Те а. — Ко с ат а в и е извънредно све тла. М ъжете
хар е сват светлоко с ите же ни, а и в ие сте в най-подходящ ат а възр аст. Ло рд
Уеър за какво в и е довел тук? За да в и в кара в легл ото си ли?
Те а буква лно с е в цеп ени от уж ас при те зи думи. Ст ра нит е й пламн аха
от срам .
— Н е, не с е чувствам готова за подобно нещо.
— А ко той поис ка, ще с е подчи нит е на волят а му — чет кат а продъл ж и
да пригл аж да ко с ат а й. — Тук той е пълновла сте н го сподар. Трябва да

17
из питвате гордо ст, ако в и в земе в ложето си. В този дом же нит е най-
рев но с тно и зпълняват и зискваният а му — Ясмин с е зае да разре сва в този
м иг ко с ат а около в рат а й. — Той нев ин аги е благ и нежен, но ще ният а м у с а
гол ем и.
Той с амо наполов ина е звяр, бе каза л Кадар. Коя ли ст рана от
съ щно стт а си проявяваш е пред жен ите, споделящи леглото му? Поби ха я
т ръпк и — о съз на, че до този миг не бе и помислял а за т ази опасно с т? Но
на л и вс е пак бе тъй хладе н и ядов ит спрямо не я…
Р азб ира с е, че е т рябва ло да с е до с ети за т аз и възмож но с т! М ъж кат а
похот по стоянно дебнеш е жен ите, а те бяха като дивеча в горат а. Та аз
с амат а най-добре знам, че е т ака, помисл и си тя с тъга.
— Ка кво ме за сягат жела ният а му? В мига, в които възст ановя сил ите
си, си т ръгвам от Дундр агон.
— Та ка ще е най-добре. Н е му е нуж на още една жена — закл ючи
Я см ин. — Вярно, пон якога мъжете си мисля т, че най- вкус ен е он зи плод, от
който вс е ощ е не с а в кусил и. Макар че, да си каж а право, не разбир ам с
какво тол кова сте могли в ие да въз буди те негов и те желан ия. И мате
черв ени кав т ен, а и вси чки о ст ан а ли нещ а също не с а в и о собено
привл екателни. След като с е изк ъпет е, ще в и разт рия с един мехлем —
от с тъпи кр ачка назад. — Както чувам, О мар идва с ванат а. Н аядохте ли с е
веч е?
— Б еше до ст ат ъчно — бе погълна л а едва полов ин плод, но с е
чувс тваш е заси тен а. Вероятно в пуст инят а бе отв икн а ла да с е храни. — Н е
ис кам да те карам да ме чакаш.
Я см ин не обърн а в ниман ие на ироният а й.
— Н а мен ми е вс е едно. А з съм слугиня — отпр ав и с е към в рат ат а. —
Тук, в Дундр агон, всички служ им.
И то на лорд Уеър, го сподаря на крепо стт а!
В ероят но не си ст руваш е да с е прит е снява от думи те на Ясмин. Та на л и
л орд Уеър я в зе с голямо нежелани е, а о свен това бе да л да с е разбер е, че
жел ае тя скоро да напусне това място. Според Ясмин той разп олаг аше със
зн ачи тел но по-привле кат елни жени. И вс е па к т ази персон а бе зле на ст ро е на
към нея и открито прояв и неодобрени е към външ но стт а й.
Н о както и да е! Трябва ше да напусне това място и да намер и ново
убеж и ще, не що, с ко ето т рудно би с е справ ила с ама.
Ка дар. Ст ра нен човек, с по стоянно мен ящи с е наст ро ения, но иначе
раз бран, о свен това ся каш упраж няваше изве с тна власт над лорд Уеър.
Може би ще ше да го придума да я подкрепи, когато събере сил и, за да
потегл и от ново на пъ т.
— И скам да говоря с Кад ар Бен Арно — изв ика тя след Ясмин в мига, в
който тя отваря ше врат ат а. — Би ли го изв е стил а да дойд е тук?
Я см ин от стъп и вст рани и пропусна ня какво човече в джелаб а и с ча л м а,
ко ето вм ъкна в ст аят а вана. Тя с е усмихна на Те а.
— То с е знае. Н а ли в и каз ах, че съм на ваше разположени е.

Ка дар с е за кова на място с ш ироко раз творени очи, на сочен и към

гъ рдит е й.
— В с емогъщи Боже, съвс ем не исках да… ст ра шно съж а лявам. Ясм и н
м и каза про сто да вляза тук.

18
 Те а бър зо скр ъсти ръц е пред с ебе си и с е потопи дълбоко във водат а.
Буква л но цялото й тяло изг аряше от срам.
Я см ин с е появ и от ново.
— И скахте да го в идит е — изломоти тя.
— Н о не и ведна га — прои зне с е Те а със сподавен глас. — Много добре
зн аеш, че а з не… — спря за миг — срамъ т й бе изме с тен от сил ен гняв .
Ес те с твено, Ясмин раз бираш е отлично какво има предв ид тя, Те а, но
очев ид но държе ше да я смути с ценат а на всичко. — Обърни с е, Кадар —
П о сл едният не забав но изпъл ни жел анието й.
Те а изгледа мрачно Ясмин.
— Д оне с и не що, с ко ето да с е покр ия.
— В с е още не съм намаз а ла лиц ето в и с мехлема.
— Д оне с и ня каква кърпа — повтори Те а, набляга йки на всяка дума.
Я см ин отвърна с амо с повдига не на рамене те, издърп а тюленат а
покр ив ка от легл ото, при стъп и към ва нат а и още преди Те а да изле зе от не я,
м ъл ча л иво я ув и във воа ла. За щас тие тъ кант а не бе съвс ем про зрач на, а
о свен това бе и до ст ат ъчна, за да я заг ъне от кра кат а до рамене те, върху
които с е бе раз пиляла току-що измит ат а ко с а.
— А с ега ни о ст ав и с ами — обърн а с е тя към Ясми н.
Же нат а обаче поклати глава.
— Н е е прил ично. Той е мъж .
— Д а, но не ка къв да е — промърмори младежъ т. — Кад ар мъдрецъ т,
до стол епния т, Кадар великолепн ият.
Я см ин изобщо не го удо стои с в ниман ие и с е обърна към Те а:
— Тук в и е довел лорд Уеър и следователно в ие сте не гова собс твено с т.
Н е бива да срами те името му, като о ст авате нас аме с дру г мъж .
— Ведн ага ни о ст ав и с ами! — Те а про сто не може ше да повярва на
уши те си. Когато бе гол а, Ясмин преднамерено пус на Кадар в ст аят а, а с ега
с е одър зо стява ше да говори по този нач ин с нея?!
За м ом ент си помисли, че слуги нят а не ще от с тъпи, но в следния м иг
Я см ин с е извъртя и с е плъзн а към врат ат а.
— Предупреж да вам в и… Лорд Уеър ще бъде уведомен з а непристой ното
в и държ ан е.
— Н епристо йно бе тво ето държ ане. А с ега, вън!
Я см ин я измери повторно с пренебр еж ител ен поглед и с е измък на.
— Можеш да с е обърн еш — нареди Те а на Кадар в миг а, в който в рат ат а
с е затвори з ад гърба на Ясмин.
Ка дар въздъхна дълбоко, в иж дай ки, че с е е ув ила цялат а.
— Топло е, а и т и ми из глеж даш до ст а ра згоре щена. Сигурна ли си, ч е
не жел аеш да отхвъ рлиш от с ебе си това до с адно одеяни е? — по ст ран ите на
Те а изби рум енин а и той побър за да добав и тихо : — Беше с амо шега. Вярно,
че си м ного хубава, но от мен не бива да с е боиш. Ка кво си направ ила, з а да
раз гнев и ш толкова Ясмин?
— Н ищо! — Те а з агърна нерв но в ременн ат а си дреха. — Тя про сто не
м оже да м е пон ася.
— Ж ивотът не е га лил Ясмин с перц е и затова тя пона ся ма лцин а. Но
вс е па к не с е ст реми да им в горчава ж ивот а както на теб.
— Н е съм й сторила ни що — срамъ т и ядъ т, които из питваше, я
надв и ха, колен ете и с е разт репер иха и тя прис една на стола до ван ат а. —
П ро сто й с е ис ка да ме тормози. И не разбир ам за що.

19
 Ка дар я и згледа, след ко ето проточи многозн ачи телно :
— Може пък на исти на да си има причи ни.
Те а поклати глава и п о е дълбоко дъх. Н е бе заръ ча ла да го изв икат, за
да по срам ва Ясмин пред не го.
— Вчер а ти с е отн е с е много добре с мен. Помолих Ясмин да…
— Уеър те откри и той е чове кът, който реши да ти помогн е — при те зи
дум и погл едъ т му с е спр я на коша до леглото. — Гъс ен ици ли каз а? Това
какво, ше га ли беше ?
Тя поклати нетърп еливо глава.
— П о сле щ е ти обясня. Както ка зах, ис ках да те помоля да ми помогн еш
още веднаж . Вече е в реме да т ръгвам за Дамаск и т рябва да напусна това
м ясто.
— В с е още не си с е възст анов ила напълно.
— С л ед някол ко дни ще бъда наред. А з съм много ж илава.
— Щом това ст ан е, ще разговаряме с Уеър. Бе з негово разр еше ние
нико й не пристъ пва в Дундраго н, а ощ е по-ма лко пък го напуска.
О чит е й с е ра зшир иха от учудван е.
— Това и за теб ли с е отн ася?
— В Дундраго н владее този зако н. Уеър си има прич ини. Той е гол ям
воин, а воинит е имат много в рагове. Дундрагон т рябва да о ст ане твъ рдина
на надеж дно стт а и сигурно стт а.
— Н апуска нето ми едва ли ще доведе до пад ането на крепо стт а. А о све н
това той не жела е да о ст а на тук.
— К ъде е ба лс амът, за който спомена Ясмин?
— Какво? — разговоръ т не тече ше в жела ното от нея ру сло. Държ ан ето
м у бе укл онч иво и той яв но с е пре ст руваше на ра зс еян. Те а по соч и към
гл ин ено гърн енце на мас ат а. — Н е искам много от теб, но в т ази ст рана съм
ч уж ден ка и… с ега пък какво си реш ил да прав и ш? — той отвори гърн енцето
и заст ан а пред нея, загре ба л на пръст ите си мъни чко от прозр ачни я мехл ем .
— Я сно какво — рече момъкъ т и намаза предпазливо но с а и ст ран ите й.
— Н е си изгоряла, колкото предполаг ах. М исля, ч е кож ат а т и дори няма и да
с е обел и. Само след няколко дни всичко ще е отми на ло.
— Б ях покр ила цялат а си глава с нам ет кат а — мехлемът бе хладе н и я
пощ ипва ше при ятно. — П ърват а с едмиц а от пътуването с керва на нау чих
няко и не ща. Н е бях св ик на ла да стоя дълго под открито небе и изгор ях
л ошо.
— Н е те ли предупредиха, че т рябва да с е па зиш от слънцето? — Кадар
отново потоп и пръс ти в гърне нцето. — Например баща ти?
Тя сведе поглед.
— П оняког а съм твърдо глава и не с е вслушвам в мнението на окол ните.
Той наглас и глават а й вст рани и разт р и час т от мехлема по в рат а.
— Ч е си сво е нрав на, с е до с е щам, но не мога да повярвам, ч е не ще
обърне ш в нима ние на бащ ин съве т.
Тя навлаж ни ус тни с е зик.
— П ромених с е, едва след като умря ба ща ми. Н али знае ш, от скръб
чове к пом ъдрява.
— А х, колко вярно! — той дръпн а зав ив кат а вст ран и. — Р амене те т и с а
из горел и. Сигурно ремъц ите на кош а с а смъкн а ли дрехат а надолу — разт ри
л еко м ястото с мехлем. — А как успя да с е измъкнеш от нападат елите ?

20
 — Б ях в с амия кра й на керван а, когато Хас ан връхлетя върху ни.
Грабнах ко ша, меха и ма лко хран а и с е скрих под една от колит е. В
на стъп ил ат а суматоха ми с е уд аде да с е измъкна.
— Зн ачи не си била… — Кад ар с е покол еба да л и да продълж и.
Тя го и згледа учудено. Но в не запно о съ зна какво е има л предв ид и
покл ати гл ава.
— Н икой не ме е доко сва л — усмих на с е тя горч иво. — А и бяха зае ти с
дру гите жен и и нико й от тях не ми обърна в нима ние.
— И ма ла си голям късмет. Като и зключим смъ ртт а на бащ а ти, разбир а
с е. Ка за, че е бил търговец, на ли?
— Н е.
— Може би с е е ка нел да с е поклони на Бож и гроб? Или пък е бил воин
и е иска л да с е при съедини към рицар ите, защ ищаващи Светит е ме ст а от…
— За Бога, Кад ар, ка кв и ги върши ш т ам?
Д вамат а с е обърнаха еднов ременно — на в рат ат а бе за ст ана л Уеър с
м рач но изражение на лиц ето. П огледът му соч еше ръкат а на Кадар, която
поч иваш е небреж но върху раз голен ото рамо на Те а.
Уеър прис тъпи в ст аят а и т ръшна врат ат а зад гърб а си.
— А ко жела еш т ази же на з а с ебе си, в земи я в своят а ст ая. Н е ис кам
при сл уж ни ците ми да т ичат при мен с кряс ъци…
— Какво говориш, Уеър, Ясмин не е от те зи, дето ще в земат да крещя т.
Та кова държ ане не би подхож да ло на до стойн ството й — Ка дар придърпа
подче рт ано спокойно плат а върху рам ото на Те а. — П ро сто лекувах
из гарян ият а на наш ат а го с тен ка.
— С върши ли вече?
Ка дар ким на.
— В т акъв случай ме почакай в за лат а. Трябва да си кажем някол ко
дум и с нея.
Ка дар с е поколеба за миг, след ко ето с е обърна към Те а:
— П о-късно ще продълж им нашия разговор.
Тя не иска ше той да напусне ст аят а. Вярно, че задаваше крайно опасн и
въпро си, но присъ ств ието на Уеър й бе з нач ително по- неприя тно. Той
но с еш е про ст а тъмно с иня туника вме сто обича йнит е си до спехи, но въпре ки
това ш ироки те му пле щи и силнит е, из пъкн а ли мускули издаваха воина.
Б е привър за л от зад при гладен ат а си ко с а, чер на като нощт а. О ст рит е,
дръз ки ч ерт и на лицето му наподобяваха обна жен меч. В мига, в който с е
обърна към нея, тя о съзн а, че ст рогия т му поглед е съ що тъй о стър. Както
бе с една л а на ниското столче, й с е стори, че е съвс ем мъничка и
бе з пом ощна. Затова щом в рат ат а с е затвори з ад гърба на Кадар, тя с е
из прав и на крака и го погледна.
Б е з вся какво предислов ие той преми на в нас тъпле ние.
— Н е ще търпя опити те ти да съблазн иш Кадар. Ти нито щ е изла гаш
тял ото си на по каз, нито пък ще му с е отд адеш. Забранявам ти също да с е
опи тваш да го изпол зваш по ня какъв н ачин. Р азбра ли ме?
Те а не можеше да повярва на уш ите си.
— Н е съм и злага л а нищо…
— П ратила си да го пов икат, когато си била в коритото.
— Б еш е недоразуме ние. Н е съм иска ла… с едях във ван ат а и…
— Д а, като Бат с еба, която с е къп е на покрива.
— Н е е има ло нищо подобно.

21
 — А ка кво е има ло тогава ? — рицар ят прис тъпи към нея, а погледът м у
ся каш с е кан еше да я прон иже. — Ти си жена, с ама си, нуж дае ш с е от
за крил а и помощ. И за да по ст игне ш цели те си, с е опит а да с е напъхаш в
л егл ото на Ка дар. Съблазънт а е чисто же нска че рт а.
О м ръзна й да слу ша груби те му, не справедлив и обв ине ния.
— Д а, но не и моя — изв и ка тя, пламна ла от гн яв .
— За що тогава си пратила да го изв и кат?
— В ярно е, че с е нуж даех от неговат а помощ, но…
Уеър с е отправ и към врат ат а.
— А ко Кад ар те пожела е, откаж и му. В прот ивен случай щ е си имаш
раб от а с м ен.
Тоз и де с пот с е държе ше с нея като със ск имтящо пс е, ко ето с е г а л и о
кра кат а м у. Н е, той не бива ше да си т ръгва току-т ака.
Те а прит ича бър зо до в рат ат а и му пре преч и пътя.
— Д ръпни с е!
— В ие, в ие не с те нито справедлив , нито добър човек — цялат а с е
т ре с еш е от гняв , докато произ нася ше те з и думи. — П ърво казвате на Кад ар
да м е в зем е в ст аят а си, след ко ето ми нареж дат е да го отхвърля, понеже с е
бои те от негов ото неодобрени е.
— М ахни с е от пътя ми!
— Д а, точно т ака е. Ст рахувате с е, че може те да го за губи те, з ащото
той яв но е един стве ният, който може да поне с е за свой спътн ик един тъй
брут а л ен, бе зогледен и с еби чен човек като ва с. Не ка звам за свой
«прия тел », тъй като какъв ли прият ел может е да бъдете в ие изобщо. Вие сте
вл ас тен, с амомни телен, студено кръ…
— М л ъквай!
— А ха, значи аз да слушам ка к ме руг ает е и да си мълча, т ака л и?
Тир анин т акъв , грубиян…
Б е з да каже нито дума, той про сто дръпна зав ив кат а от тялото й.
Тя с е вторачи уж ас ена в не го.
Той за диша т еж ко, гръдния т му кош с е надиг аше и спад аше на тла съци,
а погл едът му с е плъзн а от пламна л ото й лиц е към голите й кра ка, спира йки
с е по- продълж и телно на т риъгълни ка, очерт аващ нейнат а женс твено ст.
— Права си, аз мога да по ст авям своите из исквания, затова по този
въпро с желая да ми с е подчиняват. Кадар не ще в земе моит е жен и в легл ото
си, за щото според с амия него т акова едно действ и е би било лише но от
ф ине с — ръце те му с е сключиха около кръст а й. — Ето защо, отблъ сни го!
За щото в противен случай ще нам еря начин да му запуша муцунат а.
Задъ хана, тя не бе в състояние да прои зне с е и дума. В мига, в който той
доко с на гол ат а й плъ т, Те а ус ети мазолите по топлите му ръце. Н е я
държеше грубо, но въпреки това й с е стори, че я ж иго сват, че пръс ти те м у
с е запечатват върху плътт а й зав ина ги.
С якаш бе з вся какво усилие той я пусна, отделяйк и я от с ебе си.
— И зл ъгахте ме — прошеп на тя. — Казахте, че съм на сигурно място.
— Д а, но аз съм брут а ле н тиран ин. А на т акива негодниц и не бива да с е
вярва, на л и? — в усмив кат а му пробле сна горчив ина.
В рат ат а с е хлопна зад гърба му. Те а с е свлече по стен ат а. Трепереш е
цял ат а. П ре з ж ивот а си не бе из питва ла т акова о ст ро чувство на
бе з пом ощно с т. Със сво ето доко сван е той ся каш я обс еби. Робство. Н ищо
дру го, о свен робство.

22
 Стома хът й с е св и при мисълт а, че дори и в дома на Николас не с е бе
чувс тва л а до т акава степ ен затворн ичка. Това не биваш е да с е повт аря.
Н икога вече.
Н о положението й не бе за зав иж дан е. Н еприя зънт а на Ясмин можеше
да доведе до нова ат а ка, до нов с блъсък с Уеър. А той не с е ше гуваш е.
Д о ст атъ чен бе един негов избл ик на гняв и тя щеше да с е озове в редиц ат а
на жени те, заси щащ и похотт а му. М исъл, която не бе в състояние да поне с е.
С ам о че в ж ивот а ст аваше точно т ака! В дома на Н иколас че сто бе
набл юдава ла мъже и жени да с е сношават, както брут а лно, т ака и неж но.
В си чко това едва ли бе прия тно, но поне нямаш е да я уби е. Единс твен ото,
ко ето можеше да я унищож и ис тинс ки, бе да за губи онова, ко ето притеж а ва,
сл уч еше л и с е не що подобно, С елена о ст аваше на прои звола на съдбат а. Не
бива ше в ни какъв случа й да о ст ава в т ази кре по ст, не бива ше да заг уби
до стойн ството си и да с е превърне в игр ачка на нечи и прищ ев ки.
Н икой не влиз а в Дунд раг он и не г о н апуска без съгла сиет о м у.
Д а, но тя бе длъж на не забав но да с е махне от това място! Н е можеш е да
ча ка повече и да за л ага на помощт а на Кад ар.
Н а първо в реме обаче с е на лага ше в нимателно да обмисли бягството си.
Когато напусна Конст ант иноп ол, бе в зела до ст атъчно храна и вода със с ебе
си, но нападе нието на Х ас ан, както и бе з крайн ото скит ан е из пусти нят а,
сл ож и ха кра й на надеж ди те й.
Ре ши изобщо да не с е навеж да за тън кат а зав ив ка, захвърле на на пода
от Уеър. Я смин бе отне сла изпок ъс анат а й рокля, но вероя тно скоро щеш е
да доне с е друг а. Събра сили, преко си цял ото поме щени е и с е домъкна до
кош а си. Ст рополи с е върху леглото и предпазливо отвори капака. О т
гъ рдит е и с е изт ръ гна в ик:
— Н е.

Ка дар сто е ше изправ ен и възх итен, ра зглеж дай ки ме син гов съд със
съвърш ена форма. Вне запно Уеър вле зе в ст аят а.
— Н аис тина великоле пно прои зведени е. М исля, че съм ти да л добър
съве т — добре ст ана, че увелич и сумат а онзи пъ т на пазар а — при те зи
дум и той с е обърна към Уеър. — Н о на ли з наеш, аз в инаги съм прав . И във
вси чко. С игурно за теб предст авля ва гол яма утеха ф актът, че… — в този
м иг погл едът му с е спря под кръст а на Уеър. — Виж дам обач е, че в момент а
за утеха и дума не може да ст ава.
Уеър с е отправ и към мас ат а и си на ля в ино.
— Н е бива ше да те о ст авям нас аме с нея — Кадар спря з а миг. — Да не
си й прич инил болка?
— Н е съм я изна силил, ако това имаш предв ид.
— Не зав и симо от бе з крайнат а ти нена ситно ст, дори и ти не би могъл да
с е възбуд иш толкова бър зо след интимн а среща — при те зи думи той
над игна бока ла към устни те си. — Попит ах т е да ли не си й при чин ил
душ ев на бол ка. Н ямах предв ид тялото й.
В не запно Уеър си припомни гол емите й ка фяв и очи, очи на ранена
сърн а, с които го гледаше, докато я обв иняваше, че с е з адява с Кадар.
П обър за да отхвърли този обра з от съзн анието си. Тя не бе бе зпомощ на
сърн ичка. Защото още в следва щия миг промени рязко държ а нето си и го
напад на.

23
 — Таз и жена ст раш но ме ядо сва — погледът му с е спря върху Кад ар. —
Ти съ що. И как ст а на т ака, че поп адна в този капа н? Н е т и ли е ясно, че
цел и да те изп олзва, а?
— М исля, че по-скоро тя е попад на ла в капа н — той поклат и глава. — А
и светът не с е състо и с амо от измама и предателс тво.
— Н а вся ка крач ка човек т рябва да е готов да с е с блъска с измяна, а не
с приятел ство и доброжелат елно ст. Всъщно ст ти би т рябва ло да з наеш това
на й-добре.
— И збра л си пътя на с ам отни ка. Н о ще дойд е ден, в който с ам ще
отхвърл иш т ази сигурно с т и спокойс тв ие.
— Н е — с подигр ават елна усмив ка на лице Уеър с е т ръш на на един от
стол ове те. — И защо да променям ка квото и да било, моля? П о сти гна л съм
вси чко, ко ето съм поиска л. Н епрев зема ема крепо с т, повече злато дори и от
С а л ад ин, м ога да изпълня, ко ето и да е сво е жел ание — вдигна бока ла. — А
о свен това не ми с е на л ага да с е пре ст рувам, че предст авлявам нещо по-
разл ично от онова, ко ето съм, а име нно моше ник и негодни к. Тръгна ли на
би тка, не кри я от никого, че го върш а единств ено з аради печа лбат а —
зам ъл ча з а миг, след ко ето продълж и с цини чен тон:
— А в зема ли в легл ото си жена и утоля ли с нея ще ният а на своят а
пл ът, то не е защ ото Купидон е про ст релял сърцето ми.
— Ти не си мошени к — пре късна го Кад ар, след ко ето обаче побър за да
с е поправ и: — Е, поне нев ина ги. А когато вс е па к с е прояв иш като
не годник, то е с амо защ ото и зпит ваш ня какво ст рада ние. Ти си като лъв , в
чи ято лапа с е е заб ил т рън — с тъпи ш ли отгоре, изръмж ава ш.
Н аис тина с е чувствам като ранен лъв , помисли си Уеър. Бяха м у
ом ръзн а л и по стоянн ите въпро си и заяж дан ия на Кадар, а о свен това
в нима нието му бе заето от нади гащ ат а с е бол ка в слаби ните. Н ищо дру го не
жел аеше в тоз и миг, о свен да с е качи обратно при моми чето и да потъне
дъл боко, дълбоко меж ду бедрат а и.
За що наи стин а не пристъ пи направо към дейс тв ие, вме сто да с е
за довол ява един стве но със заплахи? Тъкмо по тоз и начин проблемът щ еше
да с е реши още преди изобщо да възни кне.
— Лъвът е Конрад — при те з и думи той на дигн а бока ла и го изпра зни
на две гл ътк и. — И в момент а ме зове с рев да с е при съединя отново към
не го. Тази сут рин прис тигн а ве стоно с ец — Конрад ме ка ни да с е сре щнем в
не говат а ш ат ра. И зглеж да, че опи янен ието му от победат а вече е от шум ял о.
Я в но е ре шил да с е заеме с окончателн ото укрепване на положени ето си в
Тир.
— Ще идеш ли на т аз и сре ща?
— Може би — отвърн а Уеър, вдигай ки рамене. — Или ще предл ож а
м еч а си на Са лади н. О т тях двамат а той е по- порядъчн ият.
— М ислех си, че порядъ чно стт а не е каче с тво, ко ето цени ш.
— Мен ме инт ере сува с амо кол ко плащ ат з а извърш енат а работ а.
Конрад е чове к, който ще опит а да си при свои моя дял от пляч кат а под
предл ог, че съм изменн ик и от стъп ник. Са лад ин поне не ще с е изкуси да м е
подхвърл и на т амплиер ите и на кръвож ад ния им велик ма гист ър, нещо,
ко ето Конрад би извърш ил най- охотно.
— Зн ачи, мислиш, че Конрад може да те и зигра е, т ака ли?
— А ко Велик ият маг истър на исти на успее да упраж н и властт а си, не
бих с е доверил на мило стт а и на с амия архангел Гав раил. Човек нико га не

24
зн ае… — в не запно спря. Ес те с твено Кадар нямаш е предст ава за какво ст ава
въпро с. Защото никога не е бил част от орден а, продълж и той мисълт а си. —
П редпочит ам да не бър з ам с в земането на реше ние. Може би ще изча кам ,
докато с е появ и нов играч на сценат а. Н о сят с е слухове, че Р ича рд от
А нгл ия иска да поведе нов и славен кръ стоно с ен поход. И ако Конрад загуб и
някоя и друг а бит ка, ценат а ми ще с е вдигн е.
— О , ка кво могъще ство излъ чва ш с амо — започн а Кад ар насме шл иво.
— Д а де, да променя ш хода на истори ят а по тво е лично усмот р ение… — той
с е усм ихна. — Жалко с амо, че не можеш да си позволи ш да напусне ш те зи
зи дове бе з цял от ряд войници.
Ли цето на Уеър не т репн а — бе св икна л с ж илото на прия теля си.
— Н икой не ме за дълж ава да стоя з ад те зи сте ни. Взел съм това
реш ение бе з каквато и да било принуд а.
— За що тогава стоиш тук? Защо изобщо с е чувст ваш принуд ен да
из бираш меж ду Са лади н и Конр ад? Та те и двамат а с а ти еднакво
бе зр азл и чни, на ли?
Уеър в пи поглед в дъното на бока ла си.
— Б ог ми е св идет ел, това копеле не е в състоян ие да ме при нуди, на
каквото и да е.
Ка дар поклати глава.
— В съ щно ст т амплиери те би т рябва ло да с а премахн а ли у т еб порока
на гордел иво стт а.
— Ка к изобщо ти хрумна подобн а мисъл? Н икъде на този свя т не
съ ще ствува гордел иво ст, по-голяма от т ази на т амплиер ите — Уеър с е
из прав и на крака и о ст ав и бока ла до с ебе си. — Може би ги надм инава
единс твено Кадар Бен А рно. Кадар, стой на ст рана от гъркинят а. П охотт а
прав и м ъжете ле сно раними.
— А з про сто из питвам съчувств ие към нея. Въпр еки че съм мъж и да си
при зная, поняког а и мен ме обзема плът ско желани е — Кад ар с е усмихн а. —
Гъ рдит е й на ист ина с а очароват елни.
Б ел и, пълни, увен чани от розов и в ръхчет а.
С пом енъ т за тях в ръхлетя Уеър и заедно с него нова горе ща вълна обл я
и бол е зн ено напрегнати те му слаби ни. Н ямаше разум но обяснен ие за
огром нат а възбуда, която го обз е. Преднат а нощ бе изв ика л же на при с ебе
си и я облада т ри пъти, преди да потън е в сън. Н о въпреки всичко
жел анието с е бе появ ило отново — по- боле знено от когато и да било. Едва
л и неот р азимат а й же нств ено ст. Вероя тно всичко с е дължеш е на гнева й, на
не йнат а опърнич аво ст. Всички жен и, които бе довел в Дундрагон, за да
за довол яват мъж к ите му пот ребно сти, до една с е подчиня ваха добровол но
на не гов ите жела ния. Ес те ств ено, новото предизв икателс тво раздразваше
с ети ват а м у.
— Уеър! — започ на Ка дар с предупреди телен тон и в пи поглед право в
л ицето на прия теля си. — Тя вс е още не с е е възст анов ила.
— А м и като е т ака, бъди т ака лю бе зен да я подхран иш както си м у е
редът, т а да я отпрат им по-бър зо оттук — рече той с ирон ичен тон, сл ед
ко ето добав и: — Щом с е озова близо до не я, тя ся каш заб ива т рън в лапат а
м и.
— Д обре, щ е сторя каквото мога — Кадар набърч и чело. — Могат да с е
появя т и няко и т рудно сти. Н е съм си гурен да ли тя има къде да оти де.

25
Твърд и, че с а убили баща й по в реме на онова напад ение — покл ат и
недоверч иво глава. — Мисля обаче, че е била с ама.
— И според теб за що й е да лъже?
— Защото кри е нещо. Била е в края на керва на, то е с т т ам, къд ето
раз пол а гат най- бедни те. Съмнявам с е да л и преди напад ението на Х ас ан е
при теж ава ла нещо повеч е от онова, ко ето открихме при не я. Жена бе з
средст ва, пътува ща с ама… — Кадар замълча за миг. — П о ел а е огром ен
рис к. Единс твено край ното от чаян ие може да накар а човек да с е излож и на
т акава опасно с т.
Уеър не иска ше и да чуе за отчая ние — това чувс тво му бе не що като
верен сп ътни к. Изобщо не може ше да ст ава и дума в него да възни кне
ня какво чувство, ко ето да го обвърже с това съще с тво.
— Тя т рябва да си върв и. О ткри й проблема й и го разре ши.
Ка дар ким на.
— Ще опит ам. Трябва обаче да прояв иш тър пени е.
За Уеър обаче т акова поня тие не съ ще с твуваше.
— Р азре ши го, иначе а з подхващам нещат а — т ръгна към в рат ат а. —
Стъм ва с е. Ще проверя укре плени ят а. Ти идваш ли?
Ка дар с амо поклати глава.
— Н е, смят ам да размисля по въпро с а. По-добре да проверя да л и
сокол ите с а преж ивели мо ето от съств ие.
Както и очаква ше, ст раж ите изпъл няваха службат а си извънредно
съве стно, кач е ство, на ко ето Уеър ги бе обуч ил с упори ти усилия. П ред
погл еда м у попадна някакво момче, ко ето ти чаш е из двора и запа лваше
м ногоч исл ен ите ф акли една след дру га. Уеър с е разг нев и от в идяното. Б е
наредил на Абдул да не на ема от с елат а на служба в Дундрагон хора под
ше стн аде с ет години. На следва щия ден ще ше да изпрати момчето у дома м у.
П ристъ пи бав но към края на га лерият а с бойн ици те. Слънцето бе вече
з а л язл о, а пурпурът на вечер ния здрач с е раз стила ше като мека мантия на д
върхове те сре щу него.
Н о на с клона на по следния връх проблясваха ня какв и искриц и в мрака.
О гън с размерите на игле н бод. Лагерен огън.
В идя ното не предст авлява ше и знен ада з а него. Защото този огън
при състваше по стоян но на това място. Всяка вечер той измина ваше цял ат а
га л ерия и наблюдаваш е сиг на ла, който му намига ше упорито от мрака,
ся каш з а да му напомни, че дори и скр ит зад те з и зидове, за него си гурно с т
и бе зопа сно с т не съще с твуват.
— Д обър веч ер, Ваден — поздрав и той тихо вра же ск ия съгледвач.
О ст ана загледан в да лечни я огън, докато с е ст ъмни съвс ем. По сл е
при стъп и към в рат ат а, водеща надолу.
— Лорд Уеър — Ясмин бе заст ан а ла на тъмно в долн ия край на
ст ъл бището. Бе придобил а нав ика да го очаква, когато той с е з ав ръща от
га л ерият а. Умни цат а Ясмин. Тя няка к долавяш е па лещ ото, боле знено
огорч ение, оже сточ ението и от чаяни ето, изп ълващи сърцето му и бе вина ги
готова да му до ст ав и онзи ба лс ам, който ще облекчи бол ките и мъки те му.
— Же на? — попит а тя. — В ст аят а в и, на л и?
Ст а ят а му обач е бе разп оложе на неда леч от ст а ят а на гъркин ят а, а
точно т ази но щ той не желае ше да бъде близо до нея. О ст рият й е зик бе
бол е з нен, бе го накар а ла да с е замисли, а и тялото й бе твърде въз буж да що.

26
 — Н е, из прати я в за лат а — той т ръгна пред нея по стълбит е. — И също
т ака в ино. М ного бутилк и.
— Ще в и изпратя Тас а — изв и ка Ясмин след него. — Тя в и е до ст авял а
в инаг и удовол ств ие.
Н о той не жела еше удовол ств ие. Еди нстве ното, от ко ето с е нуж да еше,
бе да прого ни въз будат а, причи нена от Те а от Дима с.
И ощ е нещо — иска ше да забрав и, че на т рет ия връх пламъкъ т,
не покол еб имият пламък е вече запа лен.

Те а с е закова на място в поднож и ето на каменн ото стълби ще и

кол ебл иво погледна към своде ст ат а врат а, водеща към з а лат а. Н якол ко
м ину ти преди това бе дочула отт ам да долит ат гласове, както и звуци на
л ира, но в тоз и момент цареш е ти шина. Н аближ аваш е полу нощ. Може би
той с е бе от теглил да спи и ще ше да й с е на лож и да ча ка до сут ринт а.
Н еоча квано обач е почувства облекч ение — няка къв стол з астър га по пода.
Той бе още т ам.
Трябва ше да призн ае пред с ебе си, че вече под ни какъв предлог не ще
м оже да из бег не с блъсъка, всъщ но ст т ака щеш е и да е по-добре. Н е биваше
да ча ка повече — бе за губил а много в реме, докато с е подготв и за т аз и
сре ща.
П о е дълбоко въздух, преко си предверието, прист ъпи в за л ат а и… с е
за кова на м ясто, широко раз творила очи от уж ас.
Б е з да с е смущ ава от ка квото и да било, Уеър с е бе и злегн а л на стол с
в исока обл ег а лка, държей ки бока л в ръка.
Ч исто гол.
Вдиг на бо ка ла във въздуха.
— Д обър веч ер, Те а от Димас — изломот и той. — Колко с е радвам , че
ще ни прав и ш компан ия.
Гол . Гол и пиян.
— О тпратет е я оттук.
Те а преме ст и поглед към ками нат а. Столъ т му за крива ше час т от овчат а
кож а, разстл ана пред огъня, мож а да съзре обаче един добре оф ормен гол
кра к.
— Х айде, Тас а, с тига. Н е бива да бъдеш толкова дръпн ат а. Н ейна е
доня къде заслу гат а, че изобщо си тук т ази вечер — при те зи думи той
по кани с ръка Те а да с е приближ и. — Ела и пий с нас. А Тас а ще ти
по св ири. Тя е голям майстор на лират а — Уеър погледна усмихнат към
же нат а под с ебе си. — Но това да л еч не е единс твеното нещо, ко ето ум е е
отл ично.
— Н а т аз и не искам да й св иря. Да с е маха оттук…
Той см ръщи чело.
— Д ърж ането ти е неучт иво и не ми с е нрав и.
— О, не ми с е слуша муз ика — побър за да с е наме си Те а. Н е биваше да
идва. Теж ки те благовони я, миризмат а на в ино и мускус издава ха какво ст ава
тук. Н о въпреки вси чко не можеш е да си т ръгн е, бе з да изпълн и докрай
зам исъл а си. — Дошла съм да раз говарям с вас.
— Н е е з а вярван е, че вс е още съм в състоян ие да говоря. М а лко м и е
т рудно. Какво ще кажеш за дру г в ид общува не?

27
 — Н е! — Тас а скочи на кра ка. Бе също гола и много хуб ава.
И згл еж да ше дваде с е т и пет годишн а, имаше глад ка злат ист а кож а и дъл га
тъм н а ко с а, з акрила пищн ат а й гръд. — О тпрат ете я, милорд.
— Тас а, започва ш да ме ядо сваш — Уеър направ и ня какъв неув ерен
же ст с ръка. — Ако не можеш да с е държ иш прилич но, по-добре да
изче зваш. Х айде, отивай си в ст аят а.
— М илорд… — тя не продълж и и з аси тни горделиво към в рат ат а като
не пропусн а да и згледа Те а мрачно.
— Н е бе ше нуж но — обади с е Те а и навлаж ни уст ни с е зик. — Н е съм
дошл а тук, за да задов оля жела ният а в и.
— Та ка ли? Колко ж а лко — той нади гна бока ла към устн ите си. — Е,
добре. А з също не съм съвс ем си гурен да ли в този миг мога изобщо да ти
предл ож а нещо, тъ й като дне с вече с е позабавл явах няколко пъ ти, а съм и
ма л ко нещо пийн а л.
— Н е е съвс ем ма лко.
— Д а, но ме облекчава — той от пи голяма глътка. — Н о поняко га не
върши работ а. И тогава ми с е на ла га — погледът му с е плъзн а към в рат ат а,
пре з която бе и злязла Тас а, да прибягвам и до друг и средства.
П ри по следни те му дум и я обз е гняв .
— Н е бива же нит е да с е упот ребяват за подобни цел и. Това си е чи ст а
же стоко ст и…
— Тя направ и ли ти в печ атлен ие на ст рада л ка?
— Д а, но с амо защ ото не з нае нищо дру го на този свят, о свен да ляга и
да с е разкр ачва зар ади вас. Това в прочем не в и дава ника кво о сно вани е да
с е съе шавате с нея, когато в и скимне.
Той отме тна глава на зад и с е разсмя шумно.
— И маш змий ски е зик, от рове н. Добре, че съм пил — т ака боли по-
ма л ко.
Така боли по-м алко.
П ри те з и думи отп адна ха и по следните й съмне ния отно с но
при съств ието й на това място в тоз и момен т. След като в иното бе в
състоян ие да смекчи нрава му или дори да го по беди, зн ачи вс е още има ше
над еж да за успех. Възмож но бе дори да изко пчи и обе щани е, ко ето той
нико га не би й да л в т ре зво съ стояние.
— С ега в състояние ли сте да ме изслу шате и да раз бере те какво в и
казвам ?
П огл едът му с е плъз на към прозореца, откъдето с е откр иваш е гледка
към пл анинат а.
— А з ни кога не падам толкова ни ско.
— В т акъв случа й ще о ст ана и ще разго варям с вас — тя с е отправ и към
кам инат а и с една на един стол, покр ит с въз глав ници.
— Кол ко лю бе зно от твоя ст ра на.
В този момен т тя с едеше нарав но с долнат а част на тялото му и с е
ст ара еше с всич ки сил и да не гледа към не го.
— Н яма ли да с е почувс твате по-добре, ако с е покри ете с нещо ?
— Н е — той отпи глът ка. — Всъ щно с т ти защо не сп иш вече ? Кадар ще
с е при те сн и, когато разбере, че пилее ш т ака сили те си.
— Н е мога да зас пя, първо т рябва излож а пред вас молбат а си.
— Д а, но на ли казва ш, че не жел аеш да ми с е отдад еш?
Тя успя да потис не гн ева, който я за ля.

28
 — Н а този свят жени те не съще ствуват единстве но зар ади п олов ия акт.
Той с е облегна наза д и прими га ня колко пъти.
— В ярно, не всичк и жени. Ти обаче ми и зглеж да ш твърде подходяща з а
този в ид развлечени е — смръщи ч ело и с е загледа в дебелат а плит ка,
л егн а л а върху лявото й рамо. — Н е обич ам спле тени ко си. И скам да в идя
ко с ат а ти раз пуснат а върху рамен ете. Както дне с следобед.
П ри спомен а за т ази сцена тя порум еня.
— В ин аги я но ся т а ка.
— Х айде, пусни си ко с ат а.
— Ще ми пречи.
— А ко ис каш да те изслу шам, т рябва да я раз плете ш.
Тя ст исна зъби. Може би т рябва ше веднаг а да си от иде. Н о пък той бе
из ка за л жел анието си не толкова със заповеден тон, колкото сръдл иво, като
ня какво ма лко момче, ко ето ис ка да на лож и волят а си на всяка цена.
С игур но нямаше да й нав реди, ако проявеше от с тъпч иво ст по този въпро с.
Тя развър за лент ат а и плит кат а, разт ърси глава и ко с ат а й с е разс тла по
гърба.
Той кимна одобри телно.
— О тл ич но — с ега погледът му с е спря на паму чнат а й одеж да и тя
зам р я.
Н о той произ не с е с амо:
— Кол ко е гроз на. И зче зва ш цялат а в нея.
Тя съзна ваше, ч е т акова е било и намере нието на Ясмин, но не
проте с тира, защ ото дрехат а й харе сваш е.
— Ч ист а е и спр етн ат а.
— Б е з не я изгл еж даш по-добре.
— Д ойдох с молба за услуга — промени тя на сокат а на ра зговора.
— О т мен не оча квай нищо. По-добре помоли Кад ар.
— В този случай обаче нямам друг из бор. Р абот ат а т рябва да с е свърши
бър зо и аз…
— Б ока лът ми е праз ен — той с е и зправ и и по е към една мас а в края на
пом ещ ението, върху която има ше стомна. — Х айде, слуш ам те. Н е съм ли ти
казва л още, ч е гласъ т ти звучи до ст а прият но? Като мед…
Н е м оже ше да отдели поглед от не го. Ст ран но, но този исп олин с е
придв иж ваше грац иозно като лъв — разко шен обра зец на хищн ик. Гриват а
м у с е ст ел еше върху широ кит е плещ и, покри ти с беле зи от бойни рани.
Б едрат а и прасци те пра щяха от сила, а тялото и з адни те ча сти бяха ст ройни
и мускул е ст и. О ко смен черен т риъгълни к затуляше гръдт а, втори т акъв
ограж д аше мъже ств ено с тт а му.
Той си на ля в ино и вдигн а поглед.
— Е, казва л ли съм ти?
В първ ия миг не разбра въпро с а му, но бър зо с е до с ети, че ст ава въпро с
за гл ас а й.
— Н е, в ие ме срав нихте със змия.
— А аз от къде да зна я да ли змий ското ухапван е е боле з нено? За щото
м оже да бъде сладко като мед ч ак до предсмъ ртн ия ти гърч, на ли? — той
по ст ав и обратно стомнат а на мас ат а и отново т ръгна към нея. — И т ака,
казва й ка квото има да ка зва ш.
— Що с е отнас я до мен, не ми с е ще да ме хапя т, з а да ра збер а боли л и
ил и не.

29
 Той с една отново.
— Н а мен също не ми с е ще. Само пон якога, когато съм смърт но
изм орен, м и с е ст рува, че веч ният покой има смисъл — замълча за миг, сл ед
ко ето продълж и дръзко : — Н о с е съмнявам, че в ада човек щ е намер и вече н
покой. Ето за що не по емам подобен риск. О свен ако не с е на лож и, разбира
с е.
С л ис ана, тя с е вторачи в него.
— Н има не сте убеде н, че ще с е озовете на не бето? Та в ие сте воин, а
на л и папат а обеща опро щени е и боже стве на наград а на всичк и
кръсто но сци ?
— Тъй, а в замян а на това съ щите те зи кръстоно с ци т рябва да подлож ат
на за кол ен ие неверн ици те и да и зпратят пля чко с аното в Р им — в иното с е
пл ис ка ше в ча шат а му. — Н е съм в състояни е да си спомня точно кол ко
душ и съм уб ил пре з ж ивот а си. Веднаж , докато бях пи ян, с е опит ах да ги
преброя, но с е ока заха пре ка лено много. Н яка к не ми с е вярва обаче, че
Го спод м оже да прощава повече от папат а — той размърда пле щи, сякаш
ис ка да снеме няка къв товар от гърба си и и зпи чашат а си до дъно. — Ето
за що т рябва да с е заб авлявам, докато ме има на този свят. С ега ясно ли е?
За що ли из питваше съст р адани е към този мъж ? Та той бе с амо едно
ж ивотно, варвари н, който с е интер е сува един стве но от лични те си
пот р ебно с ти. А уморат а и тъгат а, които излъ чва ше, с е дълж аха вероятно на
погъл натото в ино. Вне зап но обач е с е чу да каз ва:
— Убедена съм, че греши те. Вели ка е мило стт а Бож ия.
Той вдигна поглед.
— А той ще про сти ли на Хас ан, загдето е убил твоя баща ?
О т уст ат а й не изле зе нито звук.
— Ка дар смят а, че си излъг а ла по въпро с а за бащ а ти. Е, Те а от Димас,
каж и, изл ъ га ла ли си или не.
Тя пом ълча няколко с екунди, след ко ето потвърд и.
Той вдигна рамене.
— В съ щно ст няма ника кво зн аче ние. Всички лъж ат. Сут рин Конрад м е
цел ува по бу зат а, а ден по- късно е готов да ми з абие нож в сърцето.
— А з не лъж а — въз кликн а Те а, след ко ето побъ р з а да добав и : — О свен
ако нямам дру г избор. А Кадар? Той лъже ли?
— Н е. Кад ар не лъже — Уеър прокара ръ ка по слепоочието си. —
Ч увствам , че глават а ме заболява. О бикнове но болк ите с е появяват едва на
сл едващ ия ден. Та ка че ако има ш да ми каз ваш нещо, побър з ай. И зп итвам л и
бол ка, на ст ро е нието ми не е о со бено добро.
Д а, но същото бе ва ли дно и когато не го болеш е нищо.
— А за що да в и пит ам ? Н а ли казахте, че няма да ме из слушате?
— П роклят ие! — очи те му я ст релнаха гнев но. — Говори!
— Гъс е ници те ми с е нуж дая т от лист а — изв ика тя.
Той я изгледа смаян, след ко ето и збухн а в смях.
— Ли ст а ли?
— Н яма ни що смешно. И мах още една торба с лист а, но с е на лож и да я
о ст авя при кервана. М ислех, че запаси те в коша щ е ми ст игнат, но о ст анаха
съвс ем ма л ко и… не с е смейт е!
— Н е мога да с е спр а — той поклат и глава. Крайче цът на уст ните м у
вс е още пот реп ваше. — Защо не пусн еш кле тите ж ивотин ки на свобода? Те
с ам и щ е си намерят лист а.

30
 — Н е може. Н еобходими с а ми! — тя с е приведе напред и з акърш и ръце.
— Това с а коприн ени буби. Когато с е уст ановя в Дамаск, те щ е до ст авя т
копри на за ст анове те ми. Възмож но е дори да произведа толкова коприн а, че
да има и з а продан.
— Копри на? Ти с това ли си с е за нимава ла в Конст а нтино пол?
Тя ким н а.
— Д а, с великолепна копр ина. Бродирах и ве зах в първат а копринар на
на град а. О тглеж да ла съм и буби — спря за миг, след ко ето продълж и още
по- разгоре щено: — Моля в и за услуга, но съм готова да платя. Когато ст ана
собс твени чка на копринарн а, ще сторя за вас какв ото поискате. А з наис тина
съм м ного сръчн а. Мо ст рите ми с е търс ят.
— Ка кво ис каш всъщно с т?
— Ут ре т рябва да ида в полит е на планинат а и да откр ия чер ница.
— Ч ерн ица ли? Друго дърво няма ли да свърши раб от а?
— Н е е същ ото. Черн ичев и те лист а с а о снов н ат а им хран а — докато я
сл уш аше, съ ще ствува ше поне лъч надеж д а, че той може да склон и. — В т ази
ст ран а раст ат чер ници. Еди н търговец ми ка за, че в иреят от Кит ай, т а ч ак
до те зи зем и. В Конст а нтино пол с е среща чер нат а черни ца, докато тук
има л о бял а, която е много по-добра.
— Н има дървото е бяло?
— Н е, когато роди, плодовет е му с а бел и.
— А когато не роди ? — попит а той сухо.
— Ли ст ат а с а на зъбени. Мога да ги разпо зная — дъхът й с екна за м иг.
— Ще м е в земете ли със с ебе си ?
Той с е облегна удобно и притвори очи.
— Н е.
— Трябва да ме в земе те! — възкли кна тя с от чаян глас. — Те зи лист а с а
м ного важ ни! Ще с е о свободите от мен, когато на бера до ст атъчно от тях.
Та ка буби те ще преж ив еят до Дамаск.
— В ърв и да си ляга ш!
— С ел ена с е излож и на голяма опас но ст, когато ми доне с е коша, не
м ога да допусн а да и згин ат — прои зне с е тя плахо. — А и придруж ител не
м и т рябва. Дайте ми кон и ще нам еря с ама лист ат а.
— Н е — той отвори очи. — О тивай си в ст аят а.
— Н е и преди да ми обе щае те, че ще имам лист ат а.
Той понеч и да по клати глава, но вме сто това пот ръпн а целия т.
— Ще ти обещая всичко, ако пре ст ане ш да ми надуваш глават а.
— Ут ре ли?
— Д а, ут ре. А с ега си върв и.
Тя скоч и на крака и с е завт ече към своде ст ия проход. Макар и да бе
вл ож ил а всичко от с ебе си, може би усил ият а и щяха да о ст ан ат напра зни.
Н е бе изключено той да е толкова пиян, че до следващат а сут рин да е
за брав ил обещ анието си или пък обе щан ието, дадено на жен а да не знач и
ни що за него.
— И каж и на Тас а да с е върне тук.
Тя спря до прохода.
— Н е зн ам къде е. П ратихт е я в ст аят а й.
— Увер ен съм, че не си е т ръгн а ла. Тас а е извънредно търпел ива и
издръж л ива же на.

31
 — П или с те много и тя с ега не в и т рябва. О ст аве те клетн ицат а да
поч ива в л еглото си.
— Тук съм — же нат а с е ст релн а покрай Те а и с е завтече към Уеър. —
Знаех, че не ще ми с е гн ев ите дълго — тя коле ничи пред него и прил еп и
уст ни върху вът реш нат а ст рана на бедр ото му. — П ро сте те ми. Ще направя
вси чко, за да забр ав ите бе зсрам ието ми.
П ри те з и думи тя го замилва, заг а ли с е зик, с ръце пред погледа на Те а,
пот р е с ена от в идян ото.
Той откл икна на лас кит е — недвусмислено и бе зср амно.
Р ъце те му с е в копчи ха в ст ран ични те облега лки на стол а, а погледът м у
сре щна нейни я. Ли цето му с е на ля с кръв , а чувс твени те устни сяка ш бяха
набъ бна л и още повече.
— О ст ани — прои зне с е той с предре з гавял глас. — Гледа й. Желая да
при състваш.
Тял ото й пламна и огънят до сти гна ст ранит е й. Бла говоният а, ароматъ т
на м ускус и пламтящ кедър прони заха обонян ието й. П омещен ието ся каш бе
зареде но докра й с ен ергия, пулсираш е, из пълнено с еротичн и образ и,
ш ум ове, бл агоуха ния. Н ев идима сила прист егна гръдт а й. Задъха с е.
Той издърж а на погледа й.
— О ст ани — повтори.
Тя с е обърна и хук на на горе по стъпа л ат а. Сърцето й тупка ше до бол ка,
а по тял ото й пробяг а парещ а т ръпка. Може би той бе прав и наи стин а бе
създ ание Лу циф ерово. Боже на небе с ат а, никога не бе ус ещ а ла нещо
подобно и… наис тина и зпит а о ст ро желан ие да о ст ане в з а лат а, в която с е
ширеха грях и похот.
Н о не да наблюдава от ст рани.

— К ъде е онзи прокле т кош?

Те а раз твори ст ре с нато очи. Пред леглото й бе заст ан а л Уеър.
— Какво? — тя с една, прит искайки з ав ив кат а към с ебе си. О ще не с е бе
зазорил о, сумрак и зпълва ше ст аят а й. — Ка кво прав ит е тук?
— Кош а!
— Той си е мой — въз негодува тя. — Н е можете да ми го в земе те.
— И скам не кош а, а с амо един лист — з а да откри я дървото.
Удиве на, тя вдигн а поглед.
— Ще потър сите черн ица, т ака ли?
— Н а л и т и обе щах… или не си спомняш ? — изръмж а той.
— С ега ли?
— М ного пит аш. Търпе нието ми с е изч ерпа. Глават а ми бук ва лно буч и,
стомахъ т ми с е бунтува, а и до спехит е ми теж ат като пада щ мо ст на
кре по ст. Затова ка звай къде е този дявол ски кош.
— Д о прозореца — изправ и с е бър зо в леглото, з агъна с е със з ав ив кат а
и скочи на кра ка. — Н о не в и т рябва листо. И двам с вас.
— О твори ко ша!
Тя дръпн а зако пча л кат а и вдигна капака.
— Н е с а о ст ан а ли много.
И зпъл н ен с погнус а, той с е з агледа в гърче щат а с е мас а гъс ениц и.
— С ил и небе сни, ся каш гледам в стомаха си — облегна с е на перва за.
— Д ай м и най- с етне едно листо.

32
 Те а с е пре с ег на предпа зливо и и звади полов ин лист.
— Н е с а о ст ан а ли по- големи — съзря ма лка гъс енич ка върху
повърхно с тт а на лист а и в нимателно я пусн а обрат но в коша. — Само че
ням а да в и е нуж но, з ащото ще в и помогна в търс енето.
Той по е в нимател но листото и с е обърна.
— Ти о ст ава ш тук — още недоизре къл те зи думи, и в рат ат а с е т ръшна
за д гърба м у.
Тя пусн а зав ив кат а, пре с е гна с е към роклят а, з атег на колана окол о
т а л ият а и затърси с анда ли те си. Взе ги в ръце, изл етя от ст аят а и с е спусн а
по студе нит е каменн и стъп а ла към двора. П ред очи те й млад воин бе хван а л
ю здит е, а Уеър с е мет на на с едлото.
— И аз идвам — заподскача на куц кра к, обувай ки същев реме нно
единия с анда л. — Бе з мен ще заг убит е много в реме. Бе зсм ислено е.
Той не удо стои думи те й с от говор.
Те а успя да напъха и вторат а обув ка на кр ака си.
— А ако доне с е те лист а от друго дърво?
— В т акъв случай ще ида отново и ще намеря ис тин ски лист а.
— А з щ е му помогна — яздейк и, Кадар с е приближ ава ше към тях откъм
коню ш ните. — Едва ли ще с е отда леча много. Зрен ието ми е като на сокол .
О т кил ом ет ри разли чавам и най- ма лкото лис тенц е.
— Ти също о ст аваш тук — прекъ сна го Уеър.
Ка дар поклати глава.
— Н еобходим съм ти.
— Н е ми е нуже н нико й. Тръгвам с ам.
Ка дар с е проз я.
— М ного ми е рано ощ е за спорове. Вз еми охрана със с ебе си и ще
о ст ан а тук на драго сър це.
П огл едът на Уеър с е спря на плани нат а.
— Н яма да изл агам хорат а си на опа сно ст, след като не мога да им
предл ож а пля чка.
О пасно ст ли? Те а изгледа смаяна двамат а мъже.
— В т акъв случа й с е на ла га да те придруж а — повтори Кадар
твърдо гл аво, — за да па зя собс твено с тт а си.
— Н е съм твоя собстве но ст.
Ка дар подкар а коня си.
— Н адявам с е, че си в зел пров изи и в чант ат а. За щото ние не с е храним
с л ист а като буби те, на ли?
— Ти няма да идва ш с мен.
Ка дар с е усмихн а на Те а.
— Трябва да ни имаш доверие. Ще помогнем на ж ивот инк ите — за да не
ти изм рат.
В този миг Уеър изр ече със студ ен глас :
— Н е ст ава дума за игр а. М ине ш ли т аз и порт а, смят ам да те сва л я най-
грубо на земят а. Ти про сто няма да дойдеш с мен, ясно ли е?
— Уеър, аз… — Кадар млъкна в мига, в който срещ на погледа на Уеър.
П о сл е обаче въздъхн а теж ко. — Н е е ле сно човек да прит еж ава съще с тво
като теб. Поне ще с е па зиш ли?
Уеър кимн а и на сочи коня си към крепо стн ите врати.

33
 Д а, той бе с до с пехи. Те а не бе обърна ла о со бено в ниман ие на
риз ницат а, но след слове снат а размяна меж ду двамат а на л ичието на до спехи
придоб иваш е нов смисъл.
— О пасно с т ли го заплаш ва? Н а ли отива с амо до поднож и ето на
пл ан инат а ?
Ка дар с е за гледа след Уеър докато по следн ият преко си порт ат а и
см ръщ и чело.
— Р ано е още — промълв и. — Може и да с е справ и.
— Д а не би разбо йниц и да върлуват в плани нит е?
Ка дар с амо поклати глава.
— Н е, не с а разбойн ици.
Уеър изче з на от погледа им и Кад ар с е обърна към нея.
— Н е с е ядо свай. Винат а не е твоя. И ма нещ а, които не зна еш.
Н аис тина не з ная ощ е ни що, помисли си тя от чаян а. Вси чко из глеж даш е
л иш ено от вся каква логика.
— Пом олих с амо за няколко лист а от черни ца, а съдейк и по държ ан ето
ти, човек ще рече, че съм поис ка ла от него да прев земе цял град.
Ка дар с е усмихн а.
— А ко му бе ше наредил а, той и с армия щ еше да т ръгне. Само че за
една черниц а не би повел арм и я — гордо стт а му забраня ва. Вярно, Уеър
твърд и, че не притеж ава добродетели, но както в иж даш, думи те му не
отговаря т на исти нат а.
— Н е зн ая нищо за не говат а гордо ст и до стойнс тво. П ро сто придава
преком ер но зн аче ние на нещо съвс ем обик новено.
— С игур но си права — Кадар я подхва на за лакътя. — С ега обаче не
м ожем да му помогн ем с ни що, на лага с е да чакаме. И скаш ли да ми види ш
сокол ите ?
— Н има отглеж да ш соколи? — тя по е след него по стълбищ ето. — За
л овуване л и ти т рябват?
— Д а, з а лов . О свен това обич ам да ги гледам как с е реят из не бе с ат а.
Н яма по- красива гледка от летящ сокол — той с е спря за миг и двамат а
при стъп иха в двора на крепо стт а. — Първо обаче т рябва да закуси ш. В с е
още не си с е възст анов ила напълно.
— Ч увствам с е ма лко уморена, но иначе съм здрава.
— Ум орат а може да породи боле с т. Трябва да събереш силит е си, за да
отгл едаш своите буби. Ти на ист ина ли бродир аш толкова добре?
— Д а, в Конст ант иноп ол бях на й-добрат а в за наят а — момъкъ т с е
поз асм я и тя го изгледа учуде но. — Н аист ина съм най- добрат а.
— Н е с е и съмн явам. П ро сто съм заплене н от липс ат а на ка квато и да
бил о скромно с т в думит е ти. Впрочем с ама по с ебе си с амоуверено стт а е
възхи тит ел но кач е ство. Тя е не що като красив отбл ясък върху повърхно ст от
бл агородно дърво.
— Зн ачи, лорд Уеър ти е съобщил за разговора ни, т ака ли? Н е бях
съвс ем си гурна да ли е запомнил онова, ко ето му раз ка зах.
— О, той помни вси чко — в не запно усмив кат а му угасн а. — Н о
поня кога т ази му спо собно с т може да с е превърне в прокл ятие.
— Д а, т а ка е — тя с амат а помне ше нещ а, които би предпоч ела да
за брав и колкото с е може по-бър зо.

34
 — Н е с е учудвам, че ме разб ираш толкова добре — Кадар я въведе в
про сторн ат а за л а. — Та ка, а с ега ще те нахраним. Защото инач е няма да с е
възхи тиш на пт ици те ми, както засл уж ават.

Глав а т р ет а

— Това е Елеонор — изрече той и в зе жен ския сокол от каф е за. — Н е е

л и кр ас ав ица? Кръстил съм я на Елеонор А кв ит анс ка.
П тиц ат а бе наис тин а великолепен екземпляр.
— За що?
— П онеже е съ що толкова сво енр ав на и бу йна, а и мраз и
пл ен нич е ството си. Трябва ше ми повече от година, докато успея да я
опитом я — той с е разсмя шумно. — Може да с е ка же, че с не я съм
по с тигн а л по-голям успех, отколкото кра л Х енри със своят а Елеонор.
К ра л и цат а т а ка и никога не му с е подчин и.
— Б ащ а ти ли ти е раз каз а л т ази история?
— А , баща ми ли? О, не. Той про сто е по сял с емето си в корема на
май ка м и и я е изо ст ав ил, бе з дори и да с е обърне наз ад. Тя ми разказва ше,
че е за гина л геройски в би тка срещу нейн ия народ — Кадар с е усмих на и
в пи погл ед в черни те очи на сокола. — За съж а лен ие обаче той т ака и не
нау чи за върхов ното по с тижение на ж ивот а си — че е създ а л човек като м ен.
Те а уст анов и с учудване, че в тона му няма и капч ица оже сточен ие.
— Н има не го мраз иш?
— Като дете го мразех. Бях пе тгодиш ен, когато майка ми почи на, а
ж ивотът по улиците на Дама ск бе из ключи телно же сток. Ст анах крадец —
от ри тнат и от двете народно с ти, чиято кръв тече в мен — при те зи дум и
напъха Ел еонор обратно в каф е за и отвори със едни я. — Н о аз усп ях да с е
изд игна над те зи не ща.
— Ка к си го по ст игн а л?
— С ъс силат а на зна нието. Буква лно крад ях зна ния — точно както
пл одове от па зара. П ро сто гледах и попивах всич ко възмож но — и от
ф ранцу зит е, и от народа на майка си — той извади от каф е за друг ия сокол .
— За свой уж ас уст анов их, че и едни те, и други те имат право… а също и че
с е забл уж д ават отно сно повечето неща на този свя т. Каж и ми, възмож но л и
е да м рази ш, след като под слън цето не съще ствуват вечни и нео спор им и
ис тини ? — спря за миг и й подаде сокола. — А това е Х енри. Той не е буе н
и див като Елеонор, а и не при теж ава не йнат а целеу ст ремено ст. А ко тя
наприм ер съ зре пляч ка, никога не с е от каз ва от нея. Стигн а л съм до извода,
че по в рем е на полет жен ски те проявяват з нач ително повече реши телно с т от
м ъж ки те — погледъ т му пре сре щна не йния. — Н е си ли за беляз а ла т ази
о со бено с т? — той нямаше предв ид соколи те.
— П ърво обаче т рябва да с е издиг нат във в исин ите — отговори тя. —
Ло шото е, че в инаги с е намира някой, който да ги затвор и в клет ка и да ги
из пол з ва. Дори и ти, Ка дар. Н а ли?
Той кимна.
— Та кава е природат а човеш ка — реч е той и слож и сокола обратно в
кл е ткат а. — Когато обаче и зпълня т предна значени ето си, щ е ги пусна на
свобода.
— П редназн аче нието им е да ловуват, т а ка ли?

35
 — В съ щно ст по-скоро да за лавят — той заключ и в нимателно кле ткат а.
— С а л ад ин, а и някои от фран кски те пълководц и изп олзват по щенс ки
гъл ъби, чре з които из пращат нареж да ния на войски те си. О т своя ст ран а
Уеър реши да им с е противопо ст ав и — соколи те пре ср ещат гълъбите и
по сл едни те т ака и не до с тигат целт а си.
Д ум и те си Кадар произ не с е с равен, едва ли не бе зра злич ен тон, но
въпрек и това т ръпк и поби ха Те а, като си предст ав и как же стокат а,
нео бузда на Елео нор умъртвява гълъба във въздуха.
— Ж ивотът е по стоянна би тка. Човек не може да я прекрати,
единс твен ото, на ко ето е спо собе н, е да си изб ира бойното пол е — изр ече
той, ся каш от гатн а л мисли те й. — До с тигн е ли няко й от гълъби те своят а
цел , загиват едни люде. А ако соколът за лов и гълъба, за гиват друг и.
В гл ас а му не с е долавя ше и сян ка на же стоко с т, но в съз нани ето на Те а
ся каш изн икна образъ т на един друг Кадар — по-мрачен, по-непо колеб им .
— И ти избра бойното п оле на лорд Уеър, т ака ли?
— Д а, з а момент а — той с е ра зсмя. — Та кава ми е орис ият а, спасих м у
ж ивот а преди в реме. Ето з ащо з а мен е немислимо той да за гине.
— П о ка къв нач ин с е запо зна с него?
— Р аних го и го намерих да бере душа. Иска л е да с е скрие при ст ар еца
от пл ан инат а, но не усп я да с е добере до него.
— Ст ар еца от пла нинат а ли? Кой е той?
— Шейх Р ашид ел Дин Сина н, царя т на ас асини те. Уеър бе нами сл ил
ум е н ход. Защ ото бе з пока на всъщно ст никой не с е о смелява да с е прибл иж и
до вл аде ният а на Син ан.
— А ти как с е озова на това място?
— П озна нието ме заведе т ам — усмихн а с е той. — Човек е длъжен да
поз нава тъмн ите му пъте ки не по-зле от светлит е. Р азбира с е, поняког а с е
сл учва да нау чиш твърде много и да прон икне ш твърде дълбоко в дебри те
м у. А з из губих пътя и тъкмо реш ил да с е в ръщам обратно в Дама ск, с е
натъкн ах на Уеър.
— Той от кого е бяг а л?
П ървонач а лно Кадар ся каш с е поколе ба да ли да отговори, но по сл е
вдигн а рам ене.
— В същно ст вс еки в т ази ст ра на зна е за какво ст ава въпро с, т ака че
ням а да изд ам ни каква т айна, ако т и каж а, че е избяг а л от т амплиер ите. Ти
чува л а л и си за тях?
— Н ищо конкре тно… с амо че предст авляват орде н от монаси воини.
О ще, че с а най-храбр ите бойц и на христия нски я свят, а и най-богатит е. За
огром ни суми те предлагат услугите си както на тър гов ци, т ака и на кра л е.
Н априм ер Н иколас ги бе на ел веднаж да охраняват един керван до Кайро —
тя с бърчи чело, опитвайки с е да си спомни точно какво още е чува ла з а
орд ена. — Голяма ча ст от напечелен ото с е изпр аща ло на папат а, но
о ст ава л о и предо ст атъчно за техни те собстве ни съкров и щни ци.
— Д а, не е т руд но да с е до с ети чове к защо папат а с е отн ася тъй
доброжел ателно към тях — Ка дар леко прокара пока за ле ц по пе руши нат а на
сокол а. — А и за що е предо ст ав ил толкова влас т на т амплиери те, от тях с е
ст ра хуват повече, отколкото от Са лад ин.
— А за що пре следват лорд Уеър?
— За съж а лени е те никак не си пад ат по блудни синове и с е ст рем ят с
це нат а на всичко да ги изт рия т от лицето на земят а.

36
 Тя поклати неразб иращо глава.
— Н е ми е ясно за ка кво говориш.
— Уеър е бил т амплиер. Може би най-големият воин в орд ена. Когато го
прого нил и, Вели кия т маги стър изда л заповед да го убия т.
Те а го из гледа, невярваща на уши те си.
— Н има е бил монах?
Ка дар из бухна в гръмоглас ен смях.
— И аз бях силно учуден… преди да го опозна я по-отблизо. Х арактеръ т
м у е з нач ително по-много ст р анен, отколкото може да си помисли чове к.
В не запно я в ръхлетя споме нът за з а лат а, о свете на от огъня : той с една л ,
а Тас а го м илва с устн и.
— Зн ачи монах? — повтори тя.
— Сти гна л съм до и звода, че като преж ивяван е биткат а на бойното пол е
м оже да те развълнува, да те разтър си т ака, както може да го стори и една
же на. А пък т амплиери те с а о со бен род хора.
— И за що с а го из ключил и от редовете си ?
Усм ив кат а му угасна.
— За това т рябва да пит аш лично не го.
— Мога да си предст авя — тялото на лорд Уеър от Дундрагон
изл ъ чва ше чувс твено с т с всяка своя пора. Та къв човек не би могъл да с е
придърж а към прав илат а на въздърж а нието. — Той не е монах.
— Д а, веч е не е — Кадар на клони глава вст ран и. — Е, аз ти казах за
опа сно стт а, от която бяга Уеър. А ти, Те а от Дима с, ти от какво бягаш?
В не запн ат а ат ака я в ръхлетя и знев идели ца. Беше с е увлякла в
жел анието си да ра зкрие многопла стоват а лич но ст на Кад ар, а и
уд ив ител нат а история на лорд Уеър за нимаваше ума й, т ака че по следният
въпро с я завари напълно не подготв ена.
— Д ойдох, з а да отворя собс твена работилни ца за коприн ено ве змо.
— Н аисти на похва лна цел. Само че т ази ст ра на не е го стоприемн а към
же нит е, които разч ит ат един ствено на соб ствен ите си сили.
— Та ка е и в други ст рани, но аз притеж а вам в исоко ценен и умен ия.
С м ят ам да с е уст ано вя и да си намер я работ а, докато събера до ст атъ чно
пар и, за да откри я собстве на работ илниц а. Граж да нит е на Дамаск търгуват
от м ного отдав на с кач е стве ни бродерии.
— Които обаче не с а толкова добри колкото твоит е, т ака ли?
Тя с ам о раз търси глава.
— Ли псва им въображен ие. И сти нск ият творец проявява майстор ството
си както в предвари телнат а скица, т а ка и в изпълн ението на работ ат а. В
Д амас к обаче от сто години по стоянно повт арят едни и същи мотив и.
— О тког а си в този зана ят?
— О т на й-ранно дет ство. Н е помня да съм прав ил а нещо друго. Първо
м е нау чиха да заплит ам килим и, но по сле майка ми усп я да го убеди, че
сил ат а м и е във ве змото.
— Го? Кой е той?
В с еки отговор я в карва ше в нов капан. Един ствен ото сигур но не що бе
да не от говаря на въпро си. Тя обърна гръб на каф е зи те и отиде до
прозореца. Крепо стн ите съоръ жения не с е състояха единс твено от зидове и
укре пл ения, както й с е ст руваш е първонача лно. Н а с евер с е шире ше з ел ена
пл ощ, о с еян а с дървет а, която стиг аше до ст ръмна ска ла и вне запно
проп адаш е над олу.

37
 — О т т аз и кула с е в иж да много над а леч — погледът й с е спря обрат но
на върховете насре ща. — Какв и с а оне з и къщ и т ам на ю г?
— Това е с елото Джеда. Ц ялат а прислуга и всич ки воини в Дундрагон
с а отт ам . Еди н ф ренск и рицар възнагр ади Уеър с т ази кр епо ст като на града
за во енна подкре па — т аз и ст рана с е оказ а ла твърде не с игурна з а вкус а на
риц аря. Когато обаче по е обратно към Ф ранция, той в зе и своите хора, т ака
че с е на л ож и Уеър да на бере оф ицер и и войс ка сред младеж и те от
окол но стт а — той поклати глава. — Во ен ач а лници те, по стъп или на служб а
при Уеър, изп олзва ха прет екст а, че в борбат а против Сат анат а с а оправдани
вся какв и средства. Н е е бе зопасно да има ш за враг т амплиери те, затова
нико й не смее да премине от крито в лагера на от стъп ника.
— Зн ачи и ти си в опасно с т, т а ка ли?
— О бясних ти вече, че нямах ника къв избор. Той ми при надлеж и. А и
ж ивотът, прекар ан с Уеър в тъмн инат а, ме научи на не по-ма лко неща,
откол кото и преб ивава нето при ст ареца от планинат а.
Н авсякъ де с енк и. Н о вс е пак денят изглеж да ше светъл и бе зопас ен.
— Той би т рябва ло да с е върне преди здр ачаване, на ли?
— А ко е рекъл Го спод, да! — Кадар при стъп и до нея и с е загледа в
пл ан ини те. — Н е си ли дойде дотогава, т ръгвам да го диря.
П оредното за гатване за възмож на опасно ст. Тя изобщо не бе в
състоян ие да разбере те зи люде. Смят а ше Кадар з а мек и и зтън чен човек, а
с е оказа, че той с е е учил от паплачт а. А пък лорд Уеър, когото поз нава ше
като брут а лен и бе змило ст ен, очевадно рискуваше твърде много, т ръгвай ки
да й търси чер нич ев и лист а. Не, нищо не и зглеж да ше ясно и очев идно в
този непоз нат свят.
И вс е пак цялото това бе зредие бе за предпочит ан е пред заду шава щия
порядъ к в дома на Николас. Вярно, т ам имаше нуж ното спокойс тв ие и
м оже ше да с е съсредоточи върху ф инат а бродери я, но пък бе затворе на в
тясн а кл етка. Тук, в Дундрагон, тя бе по-свободна и в мига, в който
кре по стт а о ст а неш е зад гърба й, ж ивотъ т й ще ше да с е нареди. Трябва ше
с ам о да потърп и още ма лко.
— Може ш да ни вярваш — рече Кадар с тих глас. — Н ие з наем какво
озн ача ва да те пре следват.
Ув и, не бива ше да има довери е в никого. Про сто нямаше това право — в
противе н случай рискуваш е и съдб ат а на С елен а. Тя не от говори и Кадар с е
обърна с гръб към прозореца.
— Д е нят ще бъде дълъг. И скаш ли да из играем партия шах?
— Н е поз навам т ази игр а.
— А някоя дру га?
Тя поклати глава.
— Н е съм с е з анима ва ла с подобни не ща.
— И грит е с а нуж н и. Те упраж н яват ума и разведряват душат а.
— Н е с а ми нео бходими игри. Имам си своят а работ а.
Той я подхвана за лакътя и я по бутн а към в рат ат а.
— Може пък точно на теб да с а по-нео бходими, отколкото на мноз ина
дру ги. Ел а, ще т е науч а да игр аеш шах.

38
 С л едобед Уеър най- с етне с е натъ кна на горич ка от ч ернич ев и дървет а.
К рай но в реме бе ше. Жегат а го измъчва ше, глават а му буч еше, а
на ст ро ен ието му бе падн а ло до най- нис кат а си точка.
С един удар на меча от с ече голям клон и го изгледа как с е сгромолясва
на зем ят а. Сле з е от коня и с е зае първо да обира лист ат а, след ко ето ги
хвърл яш е в коша.
С вет а Д ево, бе заприл ича л на ня каква благородн а дев ица, прикле кна л а
на м орав ка в топъл майс ки ден! Това не е раб от а з а рицар!
Ка кво ли кол иче с тво т рябва ше да набер е? П ри всяко прикля кване
из питваше чувс твото, че глават а му ще с е търколи на земят а наедно с
шл ем а. Зае с е да брули лист ат а от клона. Хвърли мрач ен поглед в коша и
уст анов и, че едва- едва с а покрили дъното. О т с ече следващи я клон, а сл ед
това ощ е един.
Д о ст атъ чно. Да мрат прокле тит е му гади ни, ако не им стигн ат те зи
л ист а, пом исли си той с не приязъ н. Захлопн а обрат но капа ка и вдиг на ко ша
обрат но на с едлото.
В не запно о съзн а. Н якой го наблюдава.
Започн а да з акрепва коша, но зас тина, преди да е приключ ил. Всички
м ускул и по тялото му ся каш с е бяха в цепенил и.
В аде н.
В ин аги долавя ше присъ ств ието на Ваден. Свър зваш е ги нев идима
ни шка, която никой никога не бе пре късва л. Каква ирония на съдб ат а. Д а
за гине по този нелеп начи н. Н е в битка, а съб ирайк и лис тенц а за коприне ни
буби.
П родълж и да стои т а ка, опрял глава на с едлото. Как му бе омръзна л о
цял ото това дебне не. Ст руваш е му с е, че е прекара л цел ия си ж ивот в
оча кване точно на този по следен миг. Вне запно го обзе абсурд ното жел ание
вси чко да приключи веднаж зав ин аги.
И звърна с е светкав ично, сва л и шлема от глават а си и погледна на горе
към ска л и стия склон.
— Тук съм, Ваден — изв ика той силно. — Х айде, с амо един точен
из ст рел в окото. П о-ле сно е, отколкото да търс иш отвор в до спехите ?
С пом ни си ка к веднаж ст релат а на Ваден улучи против н ика точно в
т акъв те с ен отвор. Този мъж бе надаре н със сила, спокойн а ръка и
см ърто но с ен прицел. Уеър не бе в иж да л пре з ж ивот а по-добър ст релец с л ък
от В аден.
И зправ ил глава, той сто еше в очаква не на немин уемото.
Б е зм ълв ие. И ни как ъв съсък на летящ а ст рела.
Н о въпреки всичко Ваден бе тук. За що ли с е баве ше още?
Уеър бав но нам е ст и шлема обратно на глават а си. По сле бав но, бав но с е
по катер и на коня.
Може би този де н Ваден не бе в наст ро ение да уб ива. Само че този м ъж
нико га не с е влияе ше от наст р о ен ият а си. Един ствен ат а сила, която го
ръководеше, бе леден ият разум. Уеър продълж и да изча ква — даваше на
В аде н още една възмож но ст. П о сле подкара коня по по со ка на ст ръмнат а
пъ тека, водеща към Дундрагон.

В с е още бе възмож но да изпрати ст релат а в целт а.

39
 В аде н вс е още държе ше под прицел тъкмо онова място в гърба на Уеър,
къд ето с е събира ха две отделни част и от до спехит е му.
П озабав и с е, а по сле бав но сведе лъка надолу.
А ко наис тина жел аеше да ст реля, ще ше да го стори още в мига, в който
Уеър бе заст ана л в поднож ието на склон а, в перил поглед нагоре. Може ше да
го уби е и т ака всичко ще ше да приключ и веднаж зав и наги. Зав ръщ ането м у
в орд ена няма ше да предст авлява проблем, а и т айнат а ще ше да си о ст ане
запа зен а зав ин аги.
А ко узнае ше, че не е ст рел ял, Великия т магис тър щеш е да погледне на
дей ств ият а му като на предателс тво към орд ена. Загине ше ли Уеър,
кре по стт а ще ше да о ст ане бе з за крилни к, щя ха да я сринат със земят а и
щя ха да изби ят вси чки те й обит атели.
В аде н върна ст релат а в колча на. До този момент не бе по зволява л на
В ел и кия маги стър да направлява дей ств ият а му, нямаш е да му го позвол и и
с ега. В каче ств ото си на избран из пълни тел на присъди той с ам бе в
състоян ие да прецен и кой да заг ине и кой да ж ивее. Н е бе напълно си гурен
да л и Уеър е споделил с няко го какво е в идял в съкров ищн ицат а. След она зи
нощ бе пролят а предо ст атъч но кръв .
Заби шпори в хълбоцит е на коня и по е с нежел ание по ляват а пъте ка,
която водеше на ю г. П о сле щеше да преко си дол инат а и на следва щат а веч ер
ще ше да прис тигн е в А кко. Вели кия т магис тър бе изпратил ве ст — искаше
да с е срещнат в лагера в А кко. Н е от клик на на първат а заповед, но вс е пак
с е на л агаш е да укроти из бухлив ия, не по стоянен темпер амен т на магис търа,
в противен случай можеше да с е ст игне до греш ки, които по сле т рябва ше
отново да поправя.
Х върл и поглед към обе зл исте нит е клони, нахвърлян и под дървото и
набърчи чело. Ка кво, по дяволи те, върше ше Уеър на това място?

— В ърна с е! — Кадар отме с ти стола, забрав ил за игр ат а. — Ч ух

подв иж ния мо ст — още недоизре къл те з и думи, той излетя от з а лат а.
Те а с е изпр ав и и го по следва. П очувства, че и тя споделя облекчен ието,
ко ето дол ов и в словат а на Кадар. О т в ниманието й не бе убя гна л а
разс е яно с тт а му в по следнит е два час а и не говат а т ревог а с е прен е с е и
върху не я.
Уеър премина с коня си пре з порт а ла точ но в мига, в който тя с е спусн а
по стъпа л ат а към двора и заст а на до Кадар. Слън цето за ля зва ше и ф игурат а
на е здача с е очерт а ваше като тъм ен сил ует на ф она на пламн а лия небо свод.
Ка дар погледна нагоре към Уеър и з аслони очи с ръ ка.
— Той не те ли по следва?
— Д а, но сдърж а ръкат а си — при те зи дум и рицарят ра звър з а коша и го
пус на на земят а. — Лист ат а ти.
— За що? — поп ит а Кад ар.
— О ткъд е да з нам? — сле з е от коня и с е обърна към Те а. — Те зи ли с а?
Тя колени чи върху ка лдъръма и отвори капака. О чите й съзря ха
поз нат ите назъ бени лист а и въздъх на с облекч ение.
— Д а.
— Д о ст атъ чно ли с а?
Тя ким н а утвърд ително.

40
 — Ще стиг нат най-ма лко за ме с ец. Дотогава ще с е уст ановя в Дамас к и
ще нам еря нов и.
— Та зи работ а щ е ст ан е много по- рано — той с е извъ ртя рязко и с е
отправ и към стъп а лат а. — Н е я искам повече тук, Кадар. Трябва да т ръг нете
двамат а.
— В инаг и си бил не го стоприем ен — Ка дар го по следва до стълб ите. —
Тоз и път обач е ти прощавам. О чев идно бран ето на те зи лист а те е изтощ ил о
до ст а.
Уеър сне шлема и в пи поглед в Кад ар.
— Н е бива ше да те о ст авям да стои ш тук толкова дълго. Време ти е вече
да изче зва ш.
И згл еж да умор ен, помисли си Те а. Стой кат а му бе стег нат а и изправе на,
но от ъгъл чет ат а на устн ите с е спус каха дълбоки гънки, а от ст ранно
хл ътн а л ит е му очи вст рани като вет рило с е врязваха бръч ки. Сяка ш от
тял ото ум орат а с е бе преда ла на душат а му.
— Н уж на в и е баня и един добър съ н пре з но щт а — възкли кна тя
им пул сив но, скоч и на крака, сграбчи коша и с е з автеч е към не го. — Ще
каж а на Я смин да стоплят вода — по сле с е обърна към Кадар. — Заведи го в
ст аят а м у и му помогни да сва ли до спехит е си.
— Н яма ни ка ква н уж да Ка дар да ме завеж да, където и да било.
— Гл упо сти. Прили чате на чове к, който вс ек и миг щ е прип адне —
хвърл и бър з поглед към в рат а му и поклат и глава. — Мускулите в и с а
напрег нат и и сгърчени. Болкат а обач е може да с е изц ери.
— Н е ме бол и нищо.
— Ка дар, помогни му да снем е до спехи те — нареди Те а с кат егорич ен
тон. — Н е тър пя подобни извърт ан ия — мин а бър зо покр ай не го и вле зе в
з а л ат а. За ма лко не с е с блъс ка с Ясмин, която тъ кмо слиз аше по стълб ите.
— Горещ а вода за лорд Уеър.
С л угин ят а я и згледа хладно.
— Н аредих ка квото е нуж но, ощ е щом го в идях да влиза в двора. Н е е
нео бходим о да ми напомня те задъл женият а, изве с тно ми е какво дълж а на
своя го с подар. Ще пратя да изв и кат Тас а и тя ще с е погриж и за него.
— Това е моя работ а.
— Ще изв икам Тас а — повтори отново Ясми н.
— Ах, наис тин а ли! — Те а с е помъч и да не и збухн е. — Ето какво, дне с
той м и оказа голяма услуга и аз съм длъж на да му с е отблагодар я —
съ зирай ки обаче каменн ото лице на Ясмин, в не запно я з а ля гняв . — Нямам
ни какво желани е да изме с твам Тас а в креват а на твоя го с подар. И нтере сува
м е единс твено здравето му.
Я см ин я изгледа и зпит ателно, след ко ето по ус тнит е й плъ зна ня какво
подобие на усмив ка.
— Д а не би да сте ня коя девств ениц а, т а не знае те, че най- доброто
л екарство за ф из иче с кото здраве на мъж а е жена да удовле твори желани ят а
м у?
О чит е й обаче с е разшир иха от учудва не в мига, в който съзря
изр аже нието върху лицето на Те а.
— Н има е възмож но да не…? Н о в ие с е държ ахт е толкова хладнокръв но,
щ ото си помисл их, че… — чел ото й с е набърчи. — Защо не ми каз ахте ?
И мам си по-важ на работ а, отколкото да с е занимавам тук с някакво си

41
съп ернич е ство, ко ето про сто не съ ще ствува. Тас а не бива да с е бои от жен а,
която не притеж ава лю бовен опи т.
Те а я из гледа възмуте но.
— Н е съм длъж на да казвам на вс еки, че още не съм била с мъж .
— Н е на вс еки, а на мен, бяхте длъж на да съобщ ите… ако ис кат е
пре стоят в и тук да бъде поно с им — Ясмин разпер и ръце. — Можете да с е
погр иж ите з а го сподаря ми. Дори няма да е зле да му с е отдаде те. В миг а, в
който падн е булото на вашат а непорочно с т, интере сът му към ва с ще с екне
и той ще подири конт раст а в лиц ето на Тас а с ней ния ф ин ус ет към те зи
не ща.
— Кол ко пъти т рябва да повт арям — не с е ин тере сувам от мъже.
— Покои те на го сподаря с а пре з две врат и от ваши те. О мар ще доне с е
водат а. Н а шкаф а в коридора ще намер ите мехлем и е с енци и.
П ри те зи думи Ясмин с е от тегли и Те а я про следи с бе зпомоще н погл ед.
И зпи тва ше чувс твото, ся каш е за ст ана ла срещу теч ението на буй но течащ а
ре ка. В не запн ат а промяна в поведен ието на Ясмин бе твърд е смущаваща,
както в проч ем и всич ко о ст ан а ло в Дундрагон.
Е, поне дне с няма да ми пречи, помисли Те а. За щото с амо един Б ог
зн аеш е ка к ще ше да с е държ и т аз и жен а следващ ия ден. О бърна с е и с е
завтече нагоре по стъ па лат а, за да потър си е с ен ции те.

Те а от кри Уеър, веч е раз положе н във ванат а. Бе притворил очи, а

гл ават а м у почиваше върху издиг нат ия зад ен ръб.
Ка дар й с е усмихна, с една л с кръсто с ани крака пред ками нат а в
да л ечния край на ст аят а.
— В нимава й! Н аст ро ен ието му не е на желанат а в исот а и ако не му с е
хар е с аш, м оже и да те уд ав и.
— И зобщо не съм го и в иж да ла в добро наст ро ение — Те а пристъ пи
неохотно напред и при дърпа ма лкото т рикр ако стол че до ван ат а. — Та ка че
как да срав нявам? — по сле хвърли шепа ароматни лист а във водат а. — А ко
не друго, поне ще мириш е на хубаво.
— Изче з вай — обади с е в този момент Уеър, бе з да отвори очи. — Имам
си предо ст атъч но слуги, които да ме изкъп ят.
— Е, да с е изк ъпет е може те и с ам. Само че аз съм дошла тук за друго —
при те зи думи с е раз полож и на столч ето и на ля благовонно масло в шеп ат а
си. — Ще зн аете, че в нача лото е ма лко не прия тно.
В този миг Кад ар с е из прав и.
— М исля, че т рябва да т ръгвам. Ще каж а да ми подне с ат веч ерят а горе.
Труд но пона сям кря съци те.
— Б ъзль о — дочу с е откъм ванат а.
— Н е, предв идлив умни к — поправ и го Кад ар и и зле зе.
Те а заров и пръсти във в цепе нени те врат ни мускули на Уеър.
— О ох! — той с е опит а да извърти глава и я изгледа гн ев но.
— М ирно — пръст ите й с е заров иха ощ е по-дълбоко. — Мускули те ей
с ега ще с е отпус нат.
— Ей с ега ли? — тялото му пот реп ери. — И скаш да ме измъчва ш.
— А ко бе ше т ака, щ ях да о ст авя мускулите в и, както си бяха. С ега
обаче запа зе те мълча ние и ме о ст авет е да си върша раб от ат а.
— Ут ре щ е имам синин и.

42
 — Ще минат. И аз вчера като с е съ будих, от крих по с ебе си сини ни.
Д не с вече избледняват.
— С ин ини ли? Къде по- точно ?
— По рамене те. Н е помни те ли — когато ме откр ихте, не бяхте о собе но
л ю бе зе н с мен.
Н а л ицето му с е изпис а сърдит а гримас а.
— Я в но ис каш да ме з агриз е съве с тт а. Не съм забеляза л никакв и
си нини по теб.
Тя си припомни бе зсрамн ия му поглед и ж ар за ля цялото й тяло.
— Д а, но в ие не гледахт е към раме нете ми.
Той отново с е умълча за миг.
— В ярно, не съм. Бях с е загледа л в … Сили не бе с ни! Да не би да си
скр ил а ки нж а л в ръкат а си? Сякаш някой забива ножове в тялото ми!
— Та ка и т рябва да бъде. Болкат а предше ства облекчени ето.
— Убедена ли си, че в момент а не си отмъ щава ш?
— Н икога не би ми и хрум на ло подобно нещо — в с ебе си обаче Те а
при знаваше, че из питва изве с тно задовол ство от ф акт а, че е толкова
бе з пом ощен. — Вярвам, че дългът е нещо, ко ето т рябва да с е изпла ща.
О ка захт е м и голя ма услуга и аз отв ръщ ам със същото.
О тново го преряз аха множе с тво ножове и той зади ша теж ко, борейк и с е
за гл ът ка въздух.
— И ка к ги прав иш те з и не ща? Като ме влудяваш от бол ка, т ака ли?
— О , не, н а ли в и ка зах, че ис кам да в и напра вя подарък. Наприм ер
ве зан а туника, която ще възхити всичк и.
— Задръж си подаръка. А з съм обикновен човек. Н икога не бих си
сл ож ил т акава дреха.
Те а с е зами сли за миг.
— В т акъв случа й ще ушия за вас бойно з наме. Воинът т рябва да си има
пряпор ец, на ли? Какво да избродирам върху му? Допада ли в и наприм ер
изображение на сокол?
— Бе зр азли чно ми е. Н е си прав и изобщо т руда. А з с е бия за злато, а не
за про сл ава.
— Д а, точно т ака, знаме — потвърди тя реш ението си. — Вси чки
риц ари в христ иянс кия свят щ е в и зав идя т за придобив кат а.
— А ко това наис тина ст а не, значи с а пълни глупци — избух на той
неочаква но. — Н е е н уж но нико й да ми зав иж да.
За мом ен т тя по спр я да го мас аж ира, след ко ето обач е продълж и.
— В ие сте богат човек. П рит еж ават е разко шен замък. Сигурно не с а
ма л ко хорат а, които охотно би ха за ели ва шето място.
Той не каза нито дума.
— Е, ако не за друго, поне ще в и зав иж д ат з а зн амето.
Той почувства, че мускулит е му с е от пускат.
— Убедена ли си, че можеш да сътвор иш т акова чудо ?
— Ес те с твено!
Той с е разсмя на глас.
— Н е т рябва ше да те о ст авям нас аме с Кадар. Той съ що с е смят а за
ч удотвор ец.
— И зобщо не ст ава въпро с за ч удо. П ро сто имам ус ет за кр асивото —
в ратъ т м у с е от пусна и вече не с е на л агаш е да натис ка много. — О свен това

43
чове к не бива да скромничи, когато оце нява т руда си, за щото инач е и
дру гите няма да го оце нят.
— Ка ква ж а лка, плачев на учас т!
— С ега вратъ т в и по-добре ли е?
— Д а, има ш сил ни ръце — след ко ето добав и с язв и телен глас: — В ъв
вс еки сл учи не ръце на дама, боцка ща герге ф а.
— Като дете тъчах килими. М айка ми склони Н иколас да ме из прати да
с е нау ча на ве змо, всъщно ст бях до ст а з акъсн яла. Тя цели т ри години
раз пъва м ускулите на ръ кат а и пръсти те ми.
— Д а ра зпъва ли?
— Ам и да. Д ет с ките ко с ти не с а още напълно разв ити и когато едно
де те часове наред тъч е килими, пръс тите и ръце те с е ра зкривя ват и
обе здв иж ват и накрая не ст ават з а ни що друго.
— Б оже мили… Защо тогава с е изпол зват деца за т аз и цел?
— О , ма лки те ръчичк и с а о собено подходящ и — отвърна тя с бе зизр азе н
тон. — Н авсяк ъде и зпол зват деца за тъ кане на к илими.
— И ти ли ще де йстваш по този начин?
— Н е, има и друг и възмож но сти — след ко ето рече доволна : —
Мускул ите в и с а с е ра зхлабили почти напълно. С ега т рябва да на стъп и и
прия тн ото отпу ска не.
— В ярно, т ака е — той от ново млъкн а за миг. — А майка ти… тя какво
праве ше с твоит е ръце?
— В ся ка веч ер ги разпъваше и мач каш е. Н а вс еки четир и час а правехм е
поч ив ка и тя ме кара ше да разт варям и св ивам ръце те си.
— Но за що изобщо е позв олила да с е отнас ят т ака с дъщер я й? —
поп ит а той грубо.
— М исля, че вече сте с е отпу сна ли напълно — рече тя и махн а ръцете
си от гърба му. — А с ега О мар т рябва да доне с е гореща…
В не запно ръкат а му с е ст релна и я сгра бчи за к иткат а, съ щев ременно
погл едът м у си о ст ан а за кован някъде напред.
— Е, защо?
— П усне те ме!
Той прите гли ръкат а й към с ебе си и на й-с етне тя попад на в
пол е зрени ето му.
— М а лки — промърмори той, — чи сти и крас ив и — потърка с па л е ц
един мазол върху показ а леца й. — Но също т ака и силн и. Х аре сват м и
ръце те ти, Те а от Димас — подне с е ръкат а й към ус тнит е си и про кара е зик
по нея. — М ного щях да с е ядо с ам, ако бяха обе зф ормен и.
Д ъхъ т й з амря.
— Н ямаше да с е с тигн е дот ам — в т акъв случа й пъти щат а ни няма ше да
с е пре с е кат. А з никог а няма ше да по ема към Дамаск, ако умеех с амо онова,
на ко ето с а ме учили като дете.
Е зикъ т му повторно с е плъзн а по длант а й.
— За що май ка т и е прояв ила т акава же стоко с т и е позволил а да
из те зават дъ щеря й?
— М айка ми не бе же сто к човек — вс еки пъ т, когато доко сне ше длант а
й, няка ква ст ра нна т ръп ка пробягва ше по ръкат а й и по цялото тяло. — Н е…
пре ст ане те.
— М аслото на ръкат а ти уха е на лимони. Оби чам този вкус. Каж и, за що
не с е е гриж ила по-добре за теб ?

44
 — Тя… не е има ла дру г избор. Умолява ше Н икола с да… — бе ка за л а
пре ка л е но много. Сили небе сни, мина лото отново я в ръхлетя. Дръпна
реш ител но ръкат а си и скочи на кра ка. — За що ме ра зпит вате ? Скъс а ла съм
с онова в реме. А и май ка ми почина.
— Ка к е умряла?
— О т т ре с ка. Пре з она зи зима тя поко си много жени — Те а забъ р за към
в рат ат а. — Ще ида да пов икам О мар…
— Те а…
— Н е отговарям на повеч е въпро си — рече тя с ръка на дръж кат а.
— Бл а годаря ти!
Тя с е обърна. Едр ото му тяло бле с теш е като лъснат брон з във водат а, но
погл едът й бе прикова н от нещо друго. Н има бе възмож но върху лицето на
един звяр да с е появ и т акова благо изра жени е?
Той побър за да сведе поглед.
— М акар че не с е нуж даех от услуг ат а ти — добав и с амодоволно. —
С ам о м ъни чко с е бях вдърв ил — на лицето му отново с е появ и поз натото
съ рдито изр ажен ие. — Е, може би е било ма лко повече от «мъни чко»…
П о ус тни те й заигра усмив ка. Този мъж с е цупе ше като ядо с ано ма л ко
м ом ченц е.
— О свен това не ис кам О мар — той с е пре с ег на към с апуна. — И зпрати
м и Тас а.
Усм ив кат а й угас на. Н е, не беш е ма лко момче, а недодялан, похотл ив
скот, който с е забавля ваше с же ните като с играч ки.
— Както желает е — в рат ат а с е т ре сн а зад гърба й.
В з а л ат а бе влязла Ясмин. Тя веднаг а за беляз а навлаж нен ото елече на
Те а.
— Н ам окрили сте с е. Той доко с на ли в и?
— Н е — отвърна Те а кратко. — Облег нах с е на ван ат а. Н е ме е пипа л —
не зав и сим о от всич ко изп итва ше чувството, че го е сторил. Гърд ите й бяха
напрег нат и и натеж а ли, а по длант а си вс е ощ е долавяш е познатото пар ене.
— В ече ти казах, че ме вълнуват друг и неща — по сле с е обърн а и п о е по
коридор а към ст аят а си. — Той ис ка Тас а да го наве ст и.
— Д обре. Ще й съобщ я.
Те а за ключи врат ат а, отид е до прозореца и раз твори широ ко капа ците.
С веж ия т въздух нахлу в ст аят а и охлади з ачерве нит е й ст ра ни. Н е може ше
да си обясн и за що този мъж й въздейс тва т а ка. Н еговат а недодялано ст,
както и ж ивоти нскат а му, варвар ска чувстве но ст й бяха бе з крайно чуж ди.
Б еш е си предст авяла, че привле кат елния т мъж т рябва да е хубав , изи ска н и
от зивчив — точно като ф ина к ит айс ка коприн а. Уеър от Дундра гон обаче
м оже ше да с е оприлич и по-скоро на де бела кож а, обкована с мет а л. Сгре ши,
че с е опит а да му помогне.
С ам о ч е тя не би могла да де йства по дру г начин. Той изп ълни св о ето
обещан ие и, излаг айки с е очев идно на голям риск, й до ст ав и онова, от ко ето
тя с е нуж д аеш е. Дължеше му нещо повеч е от едно мимол етно прия тно
ус еща не.
— Д оне сох в и друга дреха.
Те а с е обърна — в рамк ите на в рат ат а бе за ст ана ла Ясмин. Женат а
при стъп и в ст аят а, приближ и с е и преметн а синя памуч на рокля върху
обл ег а л кат а на стол а.
— Н е може те да но сит е вс еки ден т аз и рокля. Тя с е цапа.

45
 — П ро сто с е е пон амокрила, нищо повече — думите й прозвуч аха
недружел ю бно и тя с е опит а да с е поправ и. Хвърли бър з поглед на новат а
рокл я и добав и: — Цветъ т е много хуб ав .
— Ло рд Уеър я подари на Тас а, но синь ото не й отива.
— Тас а ? — възкли кна Те а уч удена. — Н има тя ис ка да ми подари не що?
Я см ин повдигна рамене.
— Н яма и да ус ети липс ат а й. Тя има много рокли. Лорд Уеър от рупва с
подаръц и всяка жен а от с елото, която довеж да в дома си. Когато след това
тя с е завърн е обрат но в Джеда, вече е прит еж ател ка на зн ачи телна зе ст ра и
предст авл ява добра парт ия з а жен итба.
— Д а, но ще я в земе ли някой за жена, след като… — Те а млъкна. Н е
жел аеше да за сяга Ясмин — от в нима нието й не бе убяг на л ф актъ т, че Тас а
бе л ю бим ка на присл уж нич кат а. — В Конст ан тиноп ол мъже те ценят
нео петн ени те же ни.
В усм ив кат а на Ясмин с е дол авяше лека горчив ин а.
— Тук нещ ат а не стоят по-разли чно, но сиромаш кат а Джеда не може да
си позв ол и да проявява гордо с т. Земят а не е плодородна и преди лорд Уеър
да с е зас ели в Дундраго н, ние не успя вахме да изкараме дори и най-
нео бходим ото от те зи голи хълмове. Той обаче в зе младите мъже на служба
при с ебе си, облече ги и ги научи да с е бия т. Н а по- възра стн ите мъже и
же ни дад е работ а в крепо с тт а.
— А м ладит е жен и е в зел за лю бов ници — довърш и Те а сухо.
— Е, и? Н икога не е при бира л омъжени или пък девс твен ици. Н аши те
же ни идват охотно в Дундра гон. Той с е възп олзва от тях в продълже ние на
някол ко м е с ец а, след ко ето ги в ръща обратно с много злато и те могат да си
из бират съпру г от цял куп ка ндидати.
— И с Тас а ли ще с е случи съ щото?
— Н е! — отвърна ряз ко Ясмин. — Тас а е различн а. Тя ще о ст ане. Тя го
за довол ява както никоя друга и няма да му омръзне никога.
— В ярвам ти. М ного е хуба ва.
Я см ин в ирна брад ичка.
— Д а, т а ка е. Научил а съм я дори да св ири на лира. Не е о собено ум на,
но има добро сърце и умее да пре следва целт а си. Ще успе е да го убеди да
отпрат и о ст ан а лит е, а нея да за държ и.
— А тя не ис ка ли зе ст ра ?
Я см ин с е обърна рязко.
— С ъблеч ете с е и из пробвай те роклят а. Сигурно ще т рябва да я
ст е снявам е — в хан ша Тас а е по- широка.
Те а поклати глава.
— Б е з не йното съгласи е не мога да при ема този подарък.
— И мате мо ето съгл асие и това ст ига.
Те а наново поклати глава.
Я см ин я изгледа продълж ително и с възмущени е.
— Гол ям инат ст е. Имам право да раздавам т аки ва неща. Тас а изобщо
ням аше и да е тук, ако не бях насоч ила в нима нието на го сподаря върху й.
— Може, но т ази рокля вс е пак си е нейна, а не твоя, на ли?
— Тас а ще в и я даде веднага, щом поис кам това от нея. Защ ото е
по сл у шна дъщеря.
Ст ре снат а от чутото, Те а разтвори широко очи.
— Д ъщер я ли?

46
 Я см ин с амо кимна.
— Х айде, а с ега пробвайт е роклят а.
Зам и сл ена, Те а с е прео блече.
— Д а-а, значи си я изпр атила лично в леглото на лорд Уеър.
— Д а не намеквате, че съм превърна ла дъщеря си в курва?
— Н е съм каза л а подобно не що.
— Те зи не ща не с е произн асят на глас — отвърн а Ясмин тъж но. — В ие
не знае те какво означ ава да няма ш дори и коричка хляб за храна. Н е аз съм
т аз и, която направ и от Тас а курва! Твърде късно ра збрах, ч е продава тял ото
си по ул ицит е на Джеда. Сторила го е, за да не заг инем от глад — тя спря з а
м иг. — Б еше на не повече от дванад е с ет годин и.
Те а почувс тва как й с е повдига.
— И ти не мож а да направ и ш ни що, т ака ли?
— М ъжът ми почина година след нейн ото раж дане, а няма ше кой друг
да ни пом огне. За с ама жен а в Джеда дру га възмож но с т за оцеляван е не
съ ще ствува — тя в пи поглед право в лицето на Те а. — И аз също продавах
тял ото си, но по сле о ст арях. А мъже те, както знае те, предпочит ат млади,
гл ад ки тел а. Тас а решила да ми помогне т ака, както и а з с е бях погр иж ил а
за нея.
— И зв инявай — прои зне с е тихо Те а. — Не ис ках да те обидя.
— О , те зи неща нямат зн ачен ие. Горд ея с е с дъ щеря си и пе т пари не
давам , че женит е от с елото ни отбя гват, сяка ш сме няка кв и прокажен и — тя
опн а пл ат а на роклят а по т а лият а на Те а. — Както и предполаг ах… т рябва
да с е сте с ни. А с ега я съблече те.
Те а го стори.
— А л орд Уеър зн ае ли, че ти е дъщер я?
Я см ин поклати глава.
— В нача лото с е боях, че щ е ме сме тне за побър кана, з адето м у я
по сочих. С ега обаче това няма знач ение, вс е пак е по-добре да не з нае.
— А ако я върне в с елото?
— Това няма да с е случи. Н икога!
П рипомняй ки си сни зходит елното му държ ан е към момичето, Те а не
повярва напълно.
— Н о ти на ли каза, че може да я дари с богат чеи з?
— Н има до с ег а не разбрахте за ка кво в и говоря? — възкли кна Ясмин. —
Тя не е като о ст а на ли те. Курва е, разбир ате ли? А мъжет е не с е женят за
т ак ива, кол кото и богат да е чеи зът. П ро сто тя може да ж ивее от те з и пари,
докато свършат. П о сле обач е ще с е на лож и отново да изле зе на улицат а. Н е,
не, тя т рябва да о ст ане тук, тук е на сигурно място.
С игур но ст при Уеър от Дундрагон ? Та зи же на с е бе хван а ла бу ква лно за
сл ам ка, но не тя бе в инов на, че разсъж д ава по тоз и начин. Те а ни кога не бе
см ят а л а, че собстве нат а и съдба е щастл ива, но вс е пак не бе гладува л а,
о свен това бе изуч ила и заная т и нямаше да с е на лож и да продава тялото си.
В този м иг о съзна съвс ем ясно, че домът на Н икола с е бил за нея си гурен
при ст ан.
— Н адявам с е, че къд ето и да с е нам ира, щ е бъде на сигур но място.
Я см ин в зе роклят а и я преме тна пре з ръка.
— П азя я като з ениц ите на очи те си — на в рат ат а с е обърна още ведн аж
и добав и: — Роклят а ще бъде готова още ут ре.
— В с е па к попит ай Тас а да ли ми я дава.

47
 Я см ин смръщи сърдито чело.
— Д обре. М акар, че си е ч ист а заг уба на в реме. Тя в инаг и прав и онова,
ко ето й казвам.

— Говоря с ериоз но — Уеър за хапа една коко ша къл ка. — Напусни

Д ундраго н. До ст атъ чно си стоял тук.
Ка дар поклати глава.
— Н е, не е било до ст атъч но. В противен случ ай ще ше вече да си
придоб ил толкова изис кан и ман иери, защ ото не би с е и опит а л да м е
изхвъ рл иш тъй г рубо от това място.
— Н е с е нуж д ая от нич ия помощ — Уеър отблъс на чи ният а от с ебе си и
с е обл ег на на зад. — Къде е она зи же нич ка?
— О , решил а е да с е лиши от не срав нимото ти при съств ие и е
предпоч ел а да с е нахра ни в своят а ст ая. Вероятно си с е държ а л о со бено
недружел ю бно с нашат а го с тен ка. Та тя е ис ка ла с амо да ти помогн е.
— Н е може да ст ава и дума за недружелю бно отно шен ие — помъл ча
м иг- два, сл ед ко ето добав и: — П оне според моите предст ав и, разб ира с е.
— Ко ето не озн ачава кой з нае ка кво! — Кадар по с ег на към в иното си.
— А всъщно ст успя ли да ти помогн е?
— Д а — след мас аж а мускулит е му бяха омекна ли и той с е почувс тва
т ака, ся каш целия т с е раз тваря във водат а. Н о с амо миг по-къс но хвана
ръкат а й и в не запно всичко с е промени. Н е, в името на Вси све тии, той не
с е бе държ а л неж но с нея! — Тас а обаче стори повече з а мен — не бе вярно.
Н аис тина, Тас а утоли жел анието му, но кой зн ае за що не о ст ана доволен. —
Вдру гиден т рябва да заведеш гъркин ят а в Дамаск. П отърс и й раб от а в някой
дю кян и о ст ани с нея, докато по св и кне — отп и глът ка в ино. — По сле си
върв и по пътя и не с е в ръщай тук.
— Д обро в ино — обад и с е Кад ар. — М исля, че по-т ръпчив и те не ще
за довол ят вкус а ми — прис тъпи към огн ището и зае лю бимото си място
пред пл ам ъци те. — Дне с нау чих Те а да игра е шах. До ст а е схватлива, но
има ст ра нни пропус ки в зна ният а си. Та ка например може да че те, да пише
и да см ят а, говори гръцки, араб ски и ф ренск и, но пре з ж ивот а не е науч ил а
нито една игра, не е слуша ла т рубадурс ки пе сн и, не е в иж да ла нито един
т анц. Знае какво ст ава по свет а, но прав и в печатление на чове к, придоб ил
зн аният а си зад де бели манас тирск и зидов е.
П ри те з и думи Уеър си спомни сухия раз каз на Те а ка к е тъ ка ла кил им и
в дома на Н иколас и ръцет е му не съ знателно с тисн аха още по- здраво
бока л а.
— Д исципл инат а в ман аст ирите едва ли е била по- сурова от онази, на
ко ето е бил а подложена.
— Може ш да ми вярваш, това момич е бяга от нещо — рече Кадар.
— А ко е вярно, че умен ието й е толкова гол ямо, колкото твърди, то
тогава тя предст авлява някаква ценно с т и сигурно я пре следват.
— В м ига, в който с е уст анов и в Дамас к, от говорно стт а ми спрямо нея
отпада. О тноше ният а ни т рябва да с е прекр атят.
— И ма отнош ения, които не могат да с е прекратят. Вс е пак ти й спаси
ж ивот а, на ли?
— Ще преуст ановя всякакв и в ръзк и с т аз и же на — на стоя Уеър.

48
 — В аде н е сдърж а л ръкат а си — промълв и едва чуто Кадар. — Това
м оже да озн ачава, че опасно с тт а те е отмин а ла.
Уеър съзна ваше, ч е Кадар не разб ира докрай за какво ст ава дума. О пит а
с е да го предупреди, бе з да изда ва всичко, ко ето з нае, но в край на смет ка
по с тигн а обратен е ф ект — ома ловаж и запла хат а. Защ ото опасно с тт а никог а
ням аше да с е отда лечи, дори и след неговат а смърт.
— Н апусни Дундр агон. Иди в Ег ипет. А ко искаш, може ш да идеш и на
с евер, в К ит ай. Ходи, където щ еш, но т рябва да ме напусне ш!
Н о Кадар продълж и, сякаш Уеър не е каза л нищо:
— М исля, че преди да я заведа в Дамас к, т рябва да от крием от какво с е
ст ра хува. Това може да ст ане и за по-ма лко от с едмица. Ще ми бъде много
не прият но, ако някой ден от ново т рябва да я спас яваш.
— В ни какъв случа й няма да с е почувс твам прин уден да я… — в не запно
за бел я за о со бени я поглед, който му отправ и Кадар и замлък на. Бе зсми сл ено
е да м у говоря повеч е, приз на той пред с ебе си, изпълн ен с разочаровани е.
Ка дар ще ше да стори онова, ко ето си е наумил. — Друг иден т ръгваш на път
— по бутна стола си на зад и с е изправ и. — А с ега т рябва да проверя
за щи тнит е съоръжения.
— А аз ще си о ст ана до огъня и ще си доизп ия т аз и благородна напит ка
— Ка дар с е облег на доволно на каминат а. — Ще обмисля също как да убедя
Те а, че см е хора, до стойни за не йното доверие… пон е дне с, както и пре з
сл едващ ат а с едмица.

Н а т рет ия в ръх не горе ше огън.

Уеър бав но св и ръце в юмруци, гледайки вторач ено в мрака.
Н ещо не бе както т рябва. Кадар би ка за л, ч е от със тв ието на Ваден е
добър знак, дока зващ, че запла хат а е от слабн а ла.
С ам о че този начин на мислен е си бе чист а з аблуда. За щото опасно стт а
не от сл абва ше никога, тя с амо приема ше дру га ф орма.
К ъде л и бе изче зна л Ваден?

— Н е съм доволе н от вас — Великия т маг истър Жерар дь о Р идф ор

с бърчи сърдито чело. — Н има не с е от кри ни как ва възмож но ст?
О тговорът на Вад ен бе уклонч ив .
— Той в инаги е заоби колен от войници. Впрочем на негово място и в ие
щяхте да сторите същ ото.
— А з з нам с амо, че докато е ж ив , запла хат а нара ства с вс еки измина л
ден. С игурно е ка за л вси чко и на този Кадар.
— В ъзмож но е.
— А ка к стоят не щат а с други те хора около него?
Шпио нинъ т вдигна рамене.
— Н е предст авляват опа сно с т. О ф ицерит е не го долю бват, нещо повече,
ст ра хуват с е от него. Ви ка же ни в крепо стт а, но никог а за повече от т ри
м е с еца. П о сле ги в ръща обратно в с елото, като ги възна граж дава богато.
П рисл угат а държ и на раз стояние от с ебе си, ко ето и отговаря на характ ера
м у.
— И въпреки всичко заплахат а си о ст ава — промърмори Великия т
маг истър. — И т ака, з нач и нямате ни що з а докладване, т ака ли?

49
 За м иг Ваден си при помни за гадъч нит е клони по земят а, но по сл е
покл ати гл ава.
— В си чко си о ст ава непроменено.
В ел и кият магис тър уд ари с юмрук по мас ат а.
— Трябва да с е промени. Ч уват е ли ка кво в и ка звам? Тоз и човек т рябва
да ум ре! И змин аха вече две години… въпро съ т отдав н а т рябваш е да е
при кл ючил . Сгреших, като допус нах, че е по сил ите в и да с е справ и те с
не го. О ткъде можех да зн ам, че сте про сто един глупак ?
— Ка кво ка захт е? Глуп ак ли? — произ не с е Ваде н с възмутен тон.
— Д а, глупа к, некадърни к, копеле и кучи си н, който… — в този миг той
съ зря нещо в погледа на Ваден и с е дръпна на зад. — Да не би да м е
запл а шват е? Мен ?
— Д а в и заплашвам ли? Н има съм ка за л подобно нещо? Н е, аз про сто си
стоя тук и нищо повече — Ваден направ и лек подигра вател ен покло н и с е
завъ ртя кръгом на токове те си. — С ега обач е дългът ме зове. Сигурно вече
л ипс вам на Уеър.
— В аде н, не ме разочаровай те отново — и зръмж а Жер ар дь о Р идф ор. —
Н ещат а с е проточи ха твърде дълго.
— Е, в т акъв случай ще т рябва да си в земет е друга котка, която да
ул ов и т ази мишка!
— Знае те, че не мога. Въпро сът е твърд е деликатен и не мога да в кл юча
и т ре ти л иц а — спря за миг. — А ко с е справ и те усп ешно с т ази зад ача, баща
в и ще с е горде е ис тинс ки с вас.
— Когато му дойде в ремето, ще изпълн я зад ачат а. Н о точн ия момент ще
из бера аз — отвърна Ваден и напусна шат рат а.
О ст ана да стои под открито небе и зад иша ж адно чи сти я, хладен въздух.
Буква л но с е заду шава ше в прис ъств ието на Велик ия магис тър. Бог м и е
св иде тел , помисли си той, Дь о Р идф ор про сто е един наду т глупак. Н има
на исти на този гордел ив ф анатик си въобразяваше, че той, Ваден, щ е с е
в печатл и кой зна е колко от по следнат а му за бележ ка? Та той не бе приел
за дачат а заради орд ена или бащ а си. Про сто т ази работ а т рябваше да с е
свърши, нищо повече. Сти гне ше ли с е дот ам Велик ият магис тър да определ я
кой кога и как да умира, няма ше да изле зе нищо.

Д ь о Р идф ор с е ст роп оли върху един от столов ете и с е з агледа замисл е н

към изхода на шат рат а, където току-що изче зна Ваден.
Кучи ят му си н! Как изобщо с е одър зо стяваше да разго варя толкова
дръз ко с не го, Великия маг истър ? Кра ле и кн язе с е боричкаха за
бл агов ол ението на Дь о Р идф ор, а този риц ар бе з име, бе з благороден
прои зход си позволяваше да го гледа пре зр ително!
С л ед Уеър щеш е да умре и Ваде н!
Б ащ а му ще ше да задава въпро с и, но премахването на Ваде н можеше да
с е предст ав и като не що на лож и телно — знаел е твърде много, не е прояв ил
нео бходимат а предпазл иво ст и други подобни.
В този момен т обаче глав ни ят проблем предст авлява ше Уеър от
Д ундраго н. Буква л но го влудя ваше ф актът, че той, Вели кият магис тър, не бе
в състояни е лично да уни щож и този човек. Уеър бе като т рън, заби т в
пл ътт а м у, и този т рън т рябваш е да с е извади.

50
 Може би Уеър вс е още бе твърд е силе н и не можеше да бъде победен.
Затова той, Дь о Р идф ор, бе длъжен да предприеме дейс тв ия, които веднаж
зав и наги да покаж ат на онова копеле, че ръкат а на т амплиери те е дълга и от
орд ена спас ени е няма.

Глав а ч етвърт а

Н а т рет ия в ръх от ново запл амтя ярък огън.

В аде н с е бе завърна л.
Уеър с е в копчи инс тинктив но в каменн ия з ид. Н е бива ше да с е поддава
на с ам оуспоко ен ието — за него Ваден си о ст ава ше запла ха.
О бач е за добро или зло той почти бе св икна л с това положен ие. Както в
м ин а л ото, т ака и с ега Ваден предст авляваше не отме нна час т от ж ивот а м у и
той почув ства нещо подобно на облекче ние от ф акт а, че в рагът м у е
набл изо, наблюдава го и го дебн е в зас ада.
Д о м ига, в който реши да го нападн е.
Е, това време вс е още не бе настъ пило. И вс е пак, след т риднев но
от съ ств ие Ваден с е завърна на върха.
Ка къв бе този смях?
О бърна с е и погледна на долу към крепо с тния двор. Вече бе з абеля за л ,
че Те а и Кадар с а си създа ли обича й да с е раз хож дат вечер на ч ист и хладен
въздух. То зи пъ т двамат а с е бяха спрели и разговаряха с момченц ето, ко ето
па л еше ф аклите. Всъщно ст това момче… да, до с ети с е, че с е кане ше да го
из прат и у дома му.
— Абдул — изв ика той.
О ръжено с е цът му прекъсн а разговора си с един от ст раж и те и доти ча от
дру гия кр ай на га лерият а. Уеър по соч и с пръс т към момчето.
— М ного е ма лък ощ е. И зпрати го до дома му.
— Х арун е добро момче, го сподарю . М ислех си… бащ а му почин а и
пар ите м у т рябват… дава ги на май ка си.
Уеър с е намръ щи гн ев но.
— Н е съм длъжен да изхр анвам цялото с ело. Н а ли хорат а ще каж ат, ч е
откъсвам децат а от майки те им? Х айде, прати го у дома.
Абдул кимна и с е извъртя кръгом.
— Каж и му, че след няколко годи ни може да с е върне.
Абдул кимна отново.
— И гледай т ам на май ка му да не й липсва нищо, докато момчето
до с тигн е нуж н ат а възрас т.
Широ ка усмив ка озар и лицето на Абдул.
— С л ушам, го сподарю .
— И в бъдеще това да не с е повт аря. Н е приемаме нико го под
ше стн аде с ет годишна възрас т.
— С л ушам, го сподарю — Абдул с е завтеч е обрат но към ст раж а.
О тново до слуха му долетя позн атия т смях.
Загл еда с е надолу. Те а с е усмихва ше, а Хару н с е бе вт ренч ил в нея,
ся каш тя разпръ сква ше све тлина като ф аклат а в ръцете му.
Н аис тина Те а излъчва ше огън и сила, ка кв ито Уеър не бе сре щат у
никоя дру га жена. Дори и в миговет е на най-голяма слабо с т тя показа
храбро с т, до стойн а за най- добрите му воин и.

51
 Те а и Ка дар помаг аха на Х арун да запа л и ф аклит е на порт а ла.
Д ори и по походкат а си тя с е отлич аваш е от други те жени. Прис тъпва ше
гра циозно, но реш ително, с ню анс на храбро с т и неуст раш имо ст. Какв и л и
съби тия от ж ивот а й бя ха оф ормили те зи не йни кач е ства?
О съзн а на къде го но сят мислит е му и смръщ и чело. Н ека Ка дар си
бл ъс ка гл ават а ка кво да я прав и, той лично не изпи тва ше желан ие да с е
за нимава с не я. Щеш е да я държ и на ра зстояние от с ебе си. В този миг тя
отм етн а глава наз ад и във вечерн ия въздух до слуха му до ст игна
пъл но звучния т й, богат на от тенъц и смях. В негово присъ ств ие обаче не с е
см ее ше никога, бе вина ги на щрек и с е държе ше нее с те ств ено и вдървено,
ся каш вс еки миг очаква той да с е нахвъ рли върху й. Всъщно с т
предпа зл иво стт а й вероят но бе уме с тна. Защото той наис тина желае ше да с е
нахвърл и върху нея. Да разпл ете ко сит е й и да потопи лице в те з и светл и,
копри нени т а ла зи. А по сле… по сл е щеше да сгра бч и гърди те й, да ра зтвори
бедрат а й и да проник не дълбоко в нея. Боже мило с тив и, с амо си помисл и з а
нея и с е възбуди докрай.
Трябва ше да я из бие от глават а си. Н а всяка цена. Та тя вс е пак бе жена
като всичк и о ст ан а ли. О ще в този миг, начас а, т рябваш е да и зв ика някоя,
която да задоволи желани ето му и да прогони гъркинят а от негов ит е мисл и.

— В с е още п а ля с амо ф аклит е, но един ден ще ст а на велик воин —

перчеш е с е ма лки ят Хару н. — Точно като лорд Уеър.
Те а с е усмихна — с искря щит е си тъмни очи и милат а усмив ка момчето
бе очарователно.
— Ти па ли ш ф аклите наи сти на много добре. Време е веч е да си
поч инеш.
С якаш нещо изт ри усмив кат а от лицето на момчето и то поклати глава.
— Н е може. Длъжен съм да запа ля всичк и ф акли.
— П рав илно, точно т акава е и уговоркат а — обади с е Кадар. — Абдул
ням а да с е з арадва о собено, ако преди настъ пването на нощт а не с а
запа л ени до по следнат а.
Х арун с амо това и ча каш е и побя гна.
— С л ушам, го сподарю Кад ар.
В с е още с усмив ка на уст а Те а с е загледа след момчето, ко ето ти чаш е
към стъл бат а. Тя наис тина с е наслаж да ваше на те зи веч ерни мигове, в които
м оже ше да си побъбри свободно с Х арун. Момчето толкова с е го рдее ше със
сл ужбат а си в т ази ст рахов ит а крепо с т.
— Може би т рябва да с е прибирам е — рече Кадар. — Ст ава хладно.
— Ей с ега — про следи с поглед момчето, ко ето прит ичва ше от ф акл а до
ф акл а, о ст авяй ки след с ебе си огн ена следа. Да, децат а излъчваха в инаги
ярка све тл ина. — Напомня ми на С елена.
— А коя е С елена?
Н еоча квани ят му въпро с я върна бър зо в действ и телно с тт а. Тя с е
обърна.
— И маш право, наи стин а захл адня.
— Ти да не мислиш, че ще възс една коня и ще откр адна т ази С ел ена,
ако сл учайно ми изда деш коя е? — поп ит а Кад ар и я по следва. — Ка кво още
да сторя, за да ти докаж а най-с етн е, че ти желая единс твено доброто? Каж и,
не съм л и най- милият и добро съ рдече н чове к на свет а, а?

52
 Той бе наист ина и двете не ща, но заедно с това и най- големи ят инат,
когото бе среща л а няког а. П ре з по следни те т ри дни вс е с е изхит р яваш е във
вс еки техен ра зговор да вмъкне по някой изкус ен, подвеж да щ въпро с.
— А ко бе ше толкова добро съ рдеч ен, колкото ис каш да с е изкараш,
ням аше да ме из те заваш с въпро с и, на които не желая да отговарям.
— Н о тъкмо този ф акт св иде телс тва з а моят а доброт а. А ко ти бе на
м оят а възрас т и притеж а ваше моя опит, щеш е да т и ст ане веднага ясно, че
по тоз и въпро с може ш да с е опреш на моят а преце нка.
Тя из пръхтя пре зри телно.
— П о-голям си от мен с две години. В ника къв случай с повеч е.
— Б оже, Те а, т а аз ощ е в люлкат а съм бил по-възраст ен от теб.
Тя понеч и да отвори уст а ида с е в пусне в спор по въпро с а, но още в
съ щия м иг я затвори. Н е зав исимо от дръз кит е му за бележ к и и
не пре с еква щат а му усмив ка, тя вс е па к не можеше да забр ав и онз и Кад ар,
когото в идя в дру га светли на, докато й пока зваш е соколит е. Той с е за см я
ти хо.
— Е, с амо гдето не съм има л люлка, разбира с е. Н ие обач е бяхме твъ рде
бедн и и аз спях на пода, ув ит в ня каква зав ив ка. М исля, че тъкмо по т ази
при чина съм с е научил да с е дв иж а толкова бър зо. Сигурно съм с е боял , че
пл ъхов ете ще ме изгри зат, не усп ея ли да избяг ам нав реме от тях.
П ре з тялото й премина мразов ит а т ръпка.
— Това не е смешно.
— В ярно, че не е. А з обач е предпочит ам да с е над смивам над те з и
не ща, отколкото да с е задълбочавам повеч е от необходимото — з а м иг
зам ъл ча. — А теб като де те било ли те е ст рах от плъхове ?
— Н е — Н иколас ще ше сигурно да пол удее, ако някоя от те зи гади ни с е
прибл иже ше до ра зкошн ите му коприне ни платове. Вне запно Те а о съз на, че
отново бе успял да я подведе — не з абележ имо бе в плел един от свои те си
въпро си в ра зговора им. — Кога ще ме заведе ш в Дамаск? Вече с е
възст а нов их съвс ем — попит а тя с отчая ние в глас а.
— С коро. Н яма да насилваме съб итият а!
Ес те с твено, той не бър з аше за ни къде. С елена обач е вс е още с е
нам ир аше в Конст ант иноп ол и т рябва ше да понася ж ивот а в дома на
Н икол а с. Затова тя, Те а, т рябва ше да с е уст анов и колкото с е може по-скоро
в Д амаск.
— И скам да т ръгна на пъ т още ут ре.
— Ще в идим. Какво ще каже ш за партия ш ах преди ляга не?
— Н е — тя погледна бър зо към Х арун, който в този миг тъкмо па л е ше
по сл еднат а ф акла по пъте кат а покрай бойниц ите. Той с е усмихн а и й помаха
с ръка. О твърна на поздр ава му и отново я обзе по знатото чувство на тъга.
Ка к й с е иска ше С елена да е до нея, да види щас тливат а й усмив ка.
Н е, напра зно си в нушава ше ра зни неща. Беше смешна. С елена бе
единс твени ят човек на този свя т, когото обича ше, а тук, на това чуж до
м ясто, с е н уж дае ше от човек, когото да обича.
— И зглеж даш тъж на — обади с е Кадар т ихо, подчерт авай ки всяка
сри чка. — Р азкаж и ми з а ка кво мислиш в момент а.
Н е, този човек наист ина не бе св икн а л да отпус ка хваткат а.
— Н е може ш тъй ле сно да изт ръг неш нещо от мен. — С те зи думи тя
вл е зе в з ам ъка. — А с ега от ивам да си легн а.

53
 Д ва дн и по-къс но за беля за, че ф аклит е па ле ше не Х арун, а някакъв
не познат бо ец.
— О тиде си в с елото — глас е ше отговорът на Кад ар, когато го попит а.
— Вчер а вече рт а. Според Уеър е още твърде ма лъ к.
— Н о той т ака с е горде еше… — в не запно я обз е гняв . — Колко годише н
т рябва да е тук човек, з а да па л и ф акли и да помаг а?
— М а л ък е още — повтори Кадар. — Това място не е за деца.
Д а, помисли си тя, и зпълне на с горчив ина, тук има място единстве но за
сл уги ни, з а курв и и за войн ици, дрънка щи с оръж ият а си.
— Н е е т рябва ло да го гони.
Ка дар св и раме не.
— Ло рдът реши, че т ака ще е най- добре.
Тя вдигна очи към неясн ат а ф игура върху крепо стни я зид. П о това
в рем е Уеър в инаг и сто еше т ам, загледан в от срещн ите плани ни.
Той държеш е на мнението си и по този начин погребва ше надеж ди те на
едно ма л ко момче. И ли — обз емеше ли го плът ско желан ие, не забав но някоя
же на с е втурваше към креват а му. Та ка ч е ако Уеър не издад еше съотв етн ото
разр еше ние, крепо с тни те в рати нямаш е нико га да с е разтворя т пред нея.
С ил и не бе сн и, тя наи сти на не можеш е да нама ли властт а му върху
хорат а, но вс е па к няма ше да позволи да я з аключат на това място.
В не запно с е обърна и с е втурна пре з двора.
— К ъде т ака? — изв ика из плаше н Кад ар след нея.
Б е з да го удо стои с отговор, тя с е зат ича по коридора и с е заиз качва
бър зо по дългат а вит а стълба. Н е след дълго до сти гна врат ат а и изскочи на
пъ текат а покра й бойн ицит е. За момен т с е спря — преди да с е прибл иж и до
не го, т рябваш е да си по еме дъх и да събере мисли те си.
Б оже мило стив и, колко с амотен изглеж да ше тоз и мъж ! Буква л но
м оже ше да с е доко сне стен ат а, с която с е ограж д аше от о ст ана ли те.
Е, той с ам с е бе по ст ав ил в т акова положени е. Н има може ше да с е
оча ква не що дру го, щом като по стоянно отблъск ваше хорат а от с ебе си. Н е,
в този случ ай съчувс тв ието бе неум е стно. И бе здруго си има ше
предо ст атъчно гриж и, з а да с е з анимава и с този чове к.
Стигн а до него и спря.
— Трябва да говоря с ва с.
Уеър продълж ава ше да гледа неподв иж но към планини те.
— К ъсно е. Върв и да сп иш.
— Н е е ч ак толкова късно. Измина ха вече пе т дни. Защо ме задърж ате
още в крепо с тт а?
Той вс е още не я поглеж да ше.
— С поред Ка дар за теб е добре да по стоиш още тук.
Тя из пръхтя пре зри телно.
— Д ори и обгаря ният а от слънцето вече ги няма — прис тъпи още по-
бл изо до не го. — Н е мога да чакам повече, т рябва да започвам работ а.
Той не отговори.
Д а има ше как, щеш е хуб ав ичко да го раз търси.
— Защо да не си т ръгна? Вие не ме ис кате в замъка. Н е съм в и в иж да л а,
откакто м и доне сохт е черн ичев и те лист а.
Той я погледна за миг.
— За щото е т рябва ло да с е погр иж а за твоит е развл ечен ия, т ака ли?

54
 Тя процеди пре з зъби :
— П одобно нещо не ми е и минава ло и пре з ума. Впроч ем не е по
ва шите възмож но с ти — т а вие друго, о све н войнат а и похотт а не поз навате,
на л и?
— В ойнат а не е никак забав н а, но дру гото може и да е — той покл ати
гл ава. — Н е, и това не е вярно. Когато ме обземе желанието, не му с е
на сл аж давам напълно, за щото е твърде силно.
Като с е изключат за качки те на Кадар, едва ли нещо друго би могло да
изв и ка усм ив ка на ус тни те му. Когато обач е го и знен ада оназ и нощ с Тас а,
той с е усмих на. Н има един ствено пи янств ото бе в състояни е да смекчи
ядов ит ия му нрав ? Н е, всъщно с т дори и тогава тя долов и няка ква
горч ив ина, на легн а ла го като тъмен облак.
— А ко ис каш да с е заб авлява ш, иди при Кад ар — рече той. — И стой
по- да л еч от мен.
— Д обре. Н о с амо ако нареди те на Кад ар да ме заведе в Дамаск.
— Той желае да те задърж и тук. Според него ти си в опасно с т, докато
не нау чи всичко за т еб. Каж и му каквото ис ка да узнае и потегля ш на път
още сл едва щия ден — той пре ср ещн а погледа й. — А що с е отнас я до м ен,
напъл но м и е бе зр азлич но откъде идваш и с какв и опа сно с ти ще с е
с бл ъскаш в бъде ще. М ястото ти не е тук. П рава си, аз познавам единств ено
войнат а и похотт а. И тъй като не може ш да с е биеш за мен, значи о ст ава
с ам о другото — погледът му с е спря на гърди те й и той продълж и с
не пром енен тон: — Когато т е погледна, ведна га с е въз буж дам. О ст ане ш л и
още ма л ко, не от говарям з а с ебе си.
Грубовати те му, бе зсрамн и слова я из плаш иха, но не толкова, колкото
неочаква нат а ре ак ция на тялото й. Гъ рди те й набъбна ха под погледа м у —
ся каш я бе пога лил. Зрънцат а изпъ кнаха и опъ наха мекия плат на роклят а й.
Д а л и в све тлинат а на ф акли те бе успял да за бележ и изда йнич е ски я от кл ик
на тял ото й? Вероя тно да. Той присв и очи, уст нит е му придоби ха оне зи
чувс твени оче рт ани я, които по знава ше, от както го свари с Тас а в голямат а
з а л а.
— С ега, когато сп я с някоя же на, ми с е ще това да си ти. П ърво реших,
че Тас а м и е омръзна ла, затова изпробвах ощ е две дру ги, но и с тях
почувс твах същ ото — по сле продълж и с предре з гавял глас: — П о стоян но
жел ая ти да си на тяхно място. Да разтвори ш широ ко бедра, да те пога л я.
Н а л и скоро в идях пухкавото ти руно — т а ка ис кам да нахлуя в него, да
изл яза, по сле па к да вляза…
— П ре ст ан ете! — изт ръгн а с е от гърд ите й. — Това, ко ето казвате, не
е… порядъчно.
— П огледни с е. Н а ли в иж дам, че и т и ис каш същото.
— Забл уж дават е с е — успя да овладе е глас а си. — А з няма да с е
превърн а в една от ваши те жен и. Никог а няма да бъда собстве но ст на няко й
м ъж . Ще си имам своят а работ илниц а за ве змо и смят ам да подредя ж ивот а
си, както аз намеря за добре.
Той преме с ти поглед от гъ рдит е и върху лиц ето.
— Щом е т ака, стой да леч от мен — извъ ртя с е и отново в пи поглед в
пл ан ини те. — И каж и най- с етне на Кад ар, каквото ис ка да зна е. По този
въпро с съм му предо ст ав ил правото да решава с ам, но вс е па к и мо ето
тър пени е си има гран ици. О ст ан еш ли тук, ще на лож а волят а си.

55
 — Н е в и засяг а мо ето мина ло. А ако не ме пусне те, ще от крия начин
с ама да си ид а отту к. Н яма да… каква е т аз и светл ина?
Той продълж аваше да гледа не подв иж но към т рети я в ръх.
— П ро сто лагерен огън, ни що друго.
Б е з да го изслу ша, тя с е приведе над з ида, з а да в иж да по-добре.
— Н е, не т ам. М а лко по на ю г…
Той с е в цепени.
— В с емогъщи Боже — изт ръгн а с е от гъ рдит е му, след ко ето с е обърна
све ткав и чно и с е втурна към в рат ат а.
Тя с е затич а след него.
— Ка кво ст ава ?
— Д жеда. С елото гори.
— С ел ото…
Та т ам ж ивееха с емействат а на воин ите, охранява щи крепо с тт а.
Той бе изпратил Х арун обратно в Джеда… Втурна с е над олу по
ст ъл бите след него.
— И двам с вас.
— Н е.
— О , да, раз бира с е.
Той с е обърна към нея.
— Н ямам ни какво в реме да споря с теб. П рав и ка квото щеш. Може пък
т ам да си на по-сигурно място, от колкото тук.
— Ще в зема мехлеми и прев ръ зки — отвърна тя и с е спус на по
коридор а към кухнят а. — Ясмин!

Н е сл ед дълго Те а из тич а навън — на двора гъмжеше от коне и

въоръжен и бойц и. П огледъ т й с е плъз на и з тълпат а и откри Кадар.
— Ка дар!
Х вана л коня си за повода, той с е приближ и към нея.
— Може ли да с е кача на твоя кон?
Той хвърли поглед по по со ка на Уеър, който тъ кмо въз сядаш е коня си в
дру гия кр ай на двора.
— Трябва да о ст ане ш тук. Н е з наем какво ни чака в Джеда.
— Н е ст ава й глупав . Ще срещн ем ране ни хор а. Ясмин ще ни по следва с
кол а, пъл на с прев ръз ки, целе бни мехлеми и храна — при те зи думи тя
протег на ръце, за да я вдиг не на с едлото. Той обач е не обърна в нимани е на
же ст а й и тя добав и: — О свен това лорд Уеър няма нищо против .
— Ах, т ака ли? — лицето на Кадар придоб и замисле н изра з. — Ще м и
с е да знам … — приведе с е напред и я вдигна на кон я. — Сигурн а ли си, че е
разр ешил ? — в другия край на двора той запря коня си пред Уеър. —
Р азум но л и е реш ението ти?
— О пасно с тт а ни дебне отвсякъд е. Възмож но е силит е, които о ст авям в
кре по стт а, да не ст игнат — Уеър вдиг на рамене. — Може би тъкмо извън
ст ени те на крепо с тт а Те а ще бъде в бе зопас но ст.
— А ако е клопка ?
— Н е зн ам. Във всичк и случа и обач е съм длъжен да ида т ам. Вс е па к
опож аре ното с ело е мо е, на л и? — той вдигн а ръка и с е в пусна в га лоп по
подв иж ния мо ст. С гръмотев ич ен т ропот го по следва дълга редиц а от
е здачи.

56
 Ка дар п о е след воини те.
— Той какво ис каш е да каже ? — попит а Те а. — За ка ква клопка ст ава
въпро с?
— В същно ст едва ли има капа н — успоко и я той. — Уеър е успял да
съ бере по-сил на войска от т ази на т амплиер ите. Точно з атова и до този
м ом ент не с а го напа дна ли — очакват сгодни я момент.
Б е спомена л и по-рано, че орд енът пре следва Уеър, но не бе за вярва не,
че т ам пл иери те ще подпа ля т цяло с ело с амо и с амо за да принудя т Уеър да
напусн е своят а твърд. Та на ли вс е па к бяха монаси, Бож ии служ ители.
— П ож ар в инаг и може да из бухне. Едно ма лко нев ниман ие по край
огн ището и… — наис тина не си ст рува ше да си хабят друм и те
предвари телно. — Да леч ли е оттук ?
— В еднаг а след следващи я хълм. След ма лко сме т ам.
Д а л и ще ст игнем нав реме, щ е успеем ли да помогн ем на хорат а, запит а
с е тя отчая на. А нощн ото не бе бе за л яно от ярко з арево.

Ц ял ото с ело бе в пламъци, всяка отделна къща предст авлява ше една

ма л ка пре изподня. Те а не бе в състояние да скри е уж ас а, който я обзе.
М ъртъв ц и… нався къде мъртъв ци.
М ъже, жени… о, Боже, също и дец а… ма лки деца.
— Трябва да им помогна. Трябва да… — тя с е свлече от коня.
— Те а! — из крещя Кадар.
Б е з да обръща внимание на в иковет е, му тя с е хвърли към ма л ко
м ом ичен це, про снато покр ай една от горящи те колиб и, обърна предпазл иво
тел цето. К ръв . Тъмни очи, в перен и в небето. М ъртва.
— Н е може ш да й помогне ш с нищо — долов и тя глас а на Уеър някъд е
до с ебе си. — По-добре изча кайт е с Кадар пред с елото. О ткрием л и
оцел ел и, ще ги из прат им при ва с.
С якаш в про съ ница тя отпр ав и поглед към мъж а на коня, надве с ен над
нея и прош епна :
— М ъртва е.
— Д а, с един удар на меча. Чист а работ а — прои зне с е той с тих глас. —
Н е е ст рад а ла.
— Меч… — погледн а бър зо и към други те мърт ъв ци. Бе съ зрял а
т рупов ете и опустоше нието, но не бе обърна ла никакво в нима ние на
при чини те. О т другат а ст рана на пътя лежеше мъж , от чийто гръб стърч еше
ст рел а. Д о един з ид пък някаква же на с е бе свлякла на земят а, а ръкат а й
вс е още прит искаше ранат а в корема. Те а про сто не бе на с ебе си от уж ас.
— Н има с а били нападнати?
— П очакай ме пред с елото!
Тя поклати глава.
— Може и да е оцел ял някой. Трябва да…
— Р азпоредих вече да дирят при зна ци на ж ивот във всич ки тела. Това е
с ел ото на моите хора, а жертв ите с а техни близ ки. Бъди сигурн а, че ще
дей стват извънредно съве с тно.
Б е з да с е съобра зява с нареж д ането, му Те а с е изпр ав и на крака и
т ръгн а пот ре с е на от тяло на тяло. Продълж и към клад енец а в средат а на
с ел ск ия м егда н. Н авсякъд е по с еч ени т рупове.
Ли ца, по които бе зас тина л уж асъ т. Кръв .

57
 Б рем ен на със ст рела, забит а в гърб а.
И дим — гъст а пелен а от дим.
Ка дар при клекн а до едно от телат а.
— Уеър ка за да напусне ш.
— Н яма да си т ръгн а — сопн а с е тя. — Сигурно има о ст а на ли ж ив и. А з
ще… Н ещо не помръдна ли т ам? — тя скочи бър зо на крака и с е втурна към
ня каква ф игура, свлечен а зад кладе неца. — Х арун? — детето ра зтвори очи.
— М амо…
— Ти хо, ти хо, вси чко е наред…
Той поклат и глава и от ново притвори очи.
В аж н ото бе, че е ж ив . О бърна с е към Кад ар:
— О тне си го оттук.
О ткри с амо още един оцелял от клан ето, някакъв ст аре ц, който с е скр ил
под една кола. По всичко лич еше, че нико й друг не бе ож ивял. Да л и и
хорат а на Уеър не бяха от крили ня кого? Във вс еки случай тя бе длъж на да
продъл ж и изд ирван ето.
Уеър я дръп на ряз ко.
— И скаш и ти ли да изгори ш заедно с т руповет е, а? — вдигна я на ръце
и я поне с е по улиц ат а.
— Пусн и ме! — изв ика тя и започн а да с е съпротивлява. — О ткрих
двам а. Може да има и други.
— Н е, няма повече — лицето му си о ст ана напълно бе з изра зно. — Н о
дори и да е има ло оцелели, ние вече не сме в състояни е да с тигн ем до тях.
П л ам ъци те с а обхвана ли цялото с ело — той я по ст ав и на земят а. — Ясм ин,
па зи я — рече той и изче зн а.
Н е бе за беляз а ла при сти гането на колат а — за нея в този миг не
съ ще ствува ше нищо дру го, о свен смъртт а, огъня т и кръвт а.
— В ие плаче те — обади с е Ясмин. — Р анена ли ст е?
Те а о съз на едва в този момен т, че плаче, и доко сн а мократ а си бу за.
С ъл зи те на целия свя т не можеха да оплачат т рагедият а, пред която бе
из правен а.
— Н е, не съм ранен а.
О бърна с е към с елото. То веч е не съще с твуваше. П ред очи те й с е
изд ига ше с амо могъщ а, непроб иваема ст ена от пламъ ци.
— Д ано мило стт а на А ллах ни на стиг не — продума Ясмин с
развъл нуван гла с. — Хорат а не с е от нася ха добре с мен, но никога не съм
им пожел ава л а подобно не щас тие. Та аз съм от рас на ла тук сред тях.
Н аокол о бяха заст ан а ли бой ци със сълзи в очи те. Това бе родното им
м ясто, тук бяха родени, а с ега най-мили те им хора бяха ст ан а ли же ртва на
пож ара. Н е можейк и да поне с е повече т аз и гледка, Те а с е обърн а отново към
кол ат а.
— В идя ли Х арун?
— Н е зн ам да ли ще ож ивее. Н ане сли с а му те жък удар по глават а.
Ст ар ецът, М а лик Бен Кара, с е е отърва л обаче с леки обгар яния.
— О ткрил и ли с а и други?
— Д а, ощ е един мъж , Ама л, кърп ача. П очин а л е преди още да в идя
ран ите м у.
Д вама оцелел и от цяло с ело. Те а почув ства, че й прило шава, но успя с
по сл едни сили да с е овладее. А ко в този момен т с е поддаде ше на слабо с т,
ням аше да помогне никому. П окач и с е в колат а и изв и ка:

58
 — К ъм Дундраго н! Бър зо! Трябва да с е погриж им за момчето.
— В си чко наред ли е? — Кад ар из никн а до колат а.
Тя ким н а.
— Трябва да за караме Х арун в крепо стт а.
— О ще не. Уеър т ръгна напред с ня колко души — първо щ е проверят
да л и пътя т е бе зопас е н. Ще изч акам е четвърт час и чак след това ще т е
из проводя обратно.
Тя ким на вяло. Вс е ощ е не бе напълно в състояние да възпри еме ре а л но
ст аващото, но вс е па к о съзна ваше, ч е не можеха да си по зволят да
за ст рашат ж ивот а на Х ару н.
— Н еобходима ми е вода — т рябва да поч истя ран ите му.

Д ундраго н ги по срещ на мрачен и недружелю бен. Н ещас тието бе

сл ож ил о отпечатъ ка си и върху крепо с тт а, и върху защи тни цит е й.
— Зане с е те го в моят а ст ая — нареди Те а на хорат а, които вдигна ха
Х арун от колат а. Докато пътуваха, момчето не с е бе върна ло в съзна ние.
Може би няма ше да с е събуди нико га.
Н е, за подобен из ход не можеше да ст ава и дума. Те а сле зе в нимател но
от кол ат а и с е затич а нагор е по ст ъпа лат а.
— П рати да ме изв е стят, когато даде приз наци на ж ивот.
Заповедт а бе произ не с ена от Уеър, заст ан а л ма лко вст рани. Вс е ощ е бе
в до с пехите си, а лицето му бе заст ина ло в съ щат а непрон ицаема маска,
която но с еш е и в с елото. Н има няма ни що на тоз и свя т, ко ето да го
развъл нува поне ма лко, помисли си Те а. Кораво съ рдеч ното му държ ан е
предизв и ка гнева й.
— Защо? За да го изпратит е обратно в с елото, на сигурн а смърт, затова
л и?
П ървонач а лно той з амълча, а изра жени ето му о ст ана непромене но.
— П овт арям, прате те да ми съобщ ят.
Тя с е завъ ртя рязко и с е втурна в замъка.
Х арун дойде в съз нани е на другат а сут рин.
— М амо…
Те а стисн а здраво ръкат а му. Н е желае ше да го лъже. Каже ше ли м у
ис тинат а по-къс но, дет ето ще ше да изпит а по-гол яма бол ка.
— С ам о двама с а оцелел и от пож ара. Ти и един ст арец — опит а с е да си
спом ни им ето, спомен ато от Ясмин. — М а лик Бен Кар а.
— П ож ар… ка къв пож ар?
Я в но, че с а го пова лил и, преди да настъ пи огн ения т ад.
— И збухна л е пож ар — тя охлади челото му с влаж н а кърпа. — А с ега
с е опит а й да заспи ш отново.
К л еп ките му бав но започн аха да с е затваря т.
— Д а — по ст ранит е му с е търкулнаха две сълз и. — М амо…
В еч е не бе горди ят ма лък рицар, пон е съл из двора ф аклат а си като
ис крящ бо ен флаг, не, той отново с е бе превърна л в дет е. Приис ка й с е да го
при тисн е към с ебе си, както бе прегърн а ла С елена в онази сут рин, когато
поч ина май ка им. Само че той не й принадле жеш е — не прин адлеже ше
ником у. Преглъ тна с усилие съл зи те си.
— О бе щавам ти, че скоро ще с е почувс тваш по-добре.

59
 П родълж и да го държ и за ръка, докато най- накрая сънят с е смили над
ран еното дете.
— В ие с амат а т рябва да по сп ите — продума Ясми н, по ст авя йки съд с
пряс на вода върху мас ат а до леглото. — А з щ е о ст ан а до него.
Те а поклати глава. Ръкат а на детето вс е ощ е почива ше в ней нат а и тя си
пом исл и, че ако я пусн е, ще извърши предателс тво спрямо него.
— П о-добре т и си почини. Ти съ що не си спа л а.
П ървонач а лно Ясми н с е покол еба, но по сле ким на с глава.
— Е, поне еднат а от нас т рябва да прояв и разум — отвърна и с е затът ри
към в рат ат а. — Ще каж а на Тас а да дойд е след някол ко час а и да в и смени.
Тя разб ира от дец а.
Н о не толкова, колкото от мъже, добав и Те а сухо наум, но още в съ щия
м иг изпит а мънич ко срам. Та това момиче бе започ на ло да про ститу ира още
като де те. И маше ли право да я о съж да? Тас а т рябва ше да оцелее в свя т, в
който деца като Х арун с амо з а една ст ра хов ит а нощ с е прев ръща ха в кръгл и
сир аци.
— Н е, няма да е нуж но. Може след няколко дни, когато състоянието м у
с е подобри.
— П о-добре дне с.
В рат ат а с е затвори за д Ясмин и Те а поклат и уморено глава. Трябваш е
л и да с е в пуска в спор? Та т аз и жена ще ше непрем енно да стори онова,
ко ето си бе наумила. Н ещо повече — вероят но би т рябва ло да из пит а
бл агодарно ст към Ясмин. Бог й бе св идетел, че пре з т аз и нощ наис тин а
има ше нуж да от подкре па.
— Момчето ще с е оправ и ли?
Те а с е в цепен и при появат а на Уеър. Бе сва лил до спехите си, но и т ака
прил и чаш е на въоръжен воин. Лицето му бе кораво като щи т.
— М исля, че да.
Той прист ъпи в ст аят а.
— Я смин ми ка за, че е дошъл в съзна ние и сте разговар яли. Н а л и
т рябва ше да ме пов ика ш, когато с е събуди?
— И ма ли смисъл? Ст рува ми с е, че Ясмин т а ка и т ака в и о сведомява за
вси чко, дори и за на й-не зн ачи телни те събити я.
Той наблюдаваш е лицето на Х арун.
— И скам да му каж а нещо.
— Н е — възкли кна Те а и с е приведе над момчето, сяка ш за да го
предпа зи от не що. — О тново е засп а л и не бива да го смущавате!
— Н е смят ам да го будя на сила — той с е отпус на на стола. — Вс е пак
м и с е ра зреш ава да почакам, на ли ?
Н е й с е ис ка ше той да о ст ане. Бе з ст раст ният му тон, рав нодушието му
раз яж даш е ней ното с амооблада ние както солт а кървяща рана. Толкова люде
нам ер иха смъртт а си пре з нощт а, а този мъж изобщо не с е т рогва ше от
ст ан а л ото.
— Може да продълж и няколко час а.
— Ще чакам.
Тук той бе го с подарят. Н е може ше да му по сочи в рат ат а. О ст ава ше с ам о
едно — да не му обръща в нимани е.
Н е с е на лож и да пол ага специ а лни усилия. Бе згриж но в перил поглед в
от ср ещнат а стен а, той ся каш изобщо не за беля зваш е, че с е намир а в една
ст ая с друг човек.

60
 Три час а по-къс но Хару н разтвори широ ко очи. Погледът му веднаг а с е
за кова в Уеър.
— Го сподарю ? — про шепн а той.
Уеър с е приведе напред.
— Момко, необходим си ми. В състояние ли си да ми помогне ш?
Х арун кимна, телцето му пот ръпн а.
— Н е мога да с е бия с тях… вс е още не мога.
— Н е, не, за би тки те си имам от ряди от воин и. О т теб ис кам с амо да м и
каже ш нещо. Спомни си мига, в който напад наха с елото.
— Н е! — пре късна го в не запно Те а.
Той изобщо не я удо стои с поглед.
— Може ш ли да направ и ш това з а мен, Хару н?
Мом чето при твори очи.
— Появ иха с е на за ле з- слънце. Точ но вадех вода от кладен еца за
веч еря. М ама ме ча каш е на в хода — Х арун про сте на. — Когато навлязоха с
коне те си в с елото, тя т ръгна към мен. Тя… и тога ва… ст релат а…
— П ре ст ан ете ведна га — Те а измери Уеър съ с свят ка щ поглед. — В ие
про сто изте з ават е момчето.
— Мл ък ни! — погледът му не с е отме ст ваше от лицето на детето. —
Н яма н уж да да ми раз казваш з а май ка си, Х арун. Какво предст авля ваха
нападател и те? Бандит и ли бяха?
Мом чето поклати глава.
— М исля, че не. Бяха ф ранцу зи, небръснати. С бради и… и с червен
кръс т на намет а лат а — той отвори очи, цели те плув на ли в сълз и. —
П ом огнах ли ви, го с подарю ?
— Д а, много — Уеър с е изправ и на кра ка. — Държ а л си с е като
ис тинс ки мъж , момчето ми. О т теб щ е изле зе храбър воин. А с ега спи.
Когато с е пооправ иш, па к ще разговар яме — отправ и с е към в рат ат а и
ст игн а л до нея, погледна към Те а. — П ов икай някого да по стои при него и
ел а в з а л ат а. И скам да разменим няколко думи.
Тя също желае ше да разговаря с него. Държеш е на всяка цен а да го
за сипе с руг атни те, ко ето бе дочула от кам иларит е. И дваше й направо да го
бу тне от крепо с тнат а стен а.
— Д ърж а л съм с е мъж ки — прош епна Х арун. — Н а ли чу какво каз а?
— Д а, чух, миличък — по ст ара с е да не дава изр аз на гнева си. — А
с ега за спивай. Когато с е събуди ш, ще ти доне с а топла супа, да с е
подкре пиш.
— Д а, държ а л съм с е… мъж … — съня т надв и момчето.

Загл едан в от срещ нит е върхове, Уеър я оча ква ше до прозорец а.

— Сторихте не що же стоко и и злишно — из бухна тя още с влизането си.
— Та ма л кия т е загубил май ка си преди бро ени часове. Н е мож ахте ли да
изч акате, до като с е по съв зем е от мъкат а си.
— Н е. Защ ото ако нападател ите с а били банди ти, можехме да т ръгн ем
сл ед тях.
— За да заг инат още люде, т а ка ли?
Той с е обърна и я изгледа.
— В ъв война сме.
— Н о това не в и засяг а, на ли ? Всич ки те зи мъже, жен и, деца…

61
 — В си чки ще умрем някой ден.
— Н о не и по този н ачин — тя т ръгна към него пре з за л ат а. — Д е цат а…
— т рябва ше да спре на място, за да възвърне спокойс тв ието си. — Н е и
дец ат а! Това не бива ше да с е сл учва!
— Д а, не биваш е!
— За що тогава с е стиг на дот ам?
— Моя е в инат а!
— Мол я?
— Греш кат а е моя. М ислех, ч е в Дундрагон хорат а не с а в бе зопа сно с т.
Затова о свен на войници те не позв олявах ни кому да о ст ава за дълго тук.
С ел яни те не предст авлява ха з а тях ни каква заплаха… — той стовари юм рук
върху перва за на прозореца. — Прокля тие! Та те изобщо не с а можели да с е
отбраняват.
Тя прис тъпи към не го.
— Н е разб ирам. Защо… — и в тоз и миг съ зря изра жени ето на лиц ето
м у.
Р аз кривено, беляз ано от ст рад анието. Пре з ж ивот а си не бе в иж да л а
тол кова м ъка, събрана на едно място.
— Уб или с а ги, за да разбера, че съм в техния обс ег.
— Кой, т амплиери те ли? Но на л и с а Бож ии сл уж ител и? Н е вярвам тъкм о
те да с а извър шили това пре стъ плени е.
— Може ш да мисли ш каквото си ис каш — той по е шумно и
продъл ж ит елно въздух и пред очите й лицето му отново с е превърн а в
не прониц аема маска. — А з обач е съм убеден, че с а били те. Затова ще сторя
нео бходим ото ст ан а лото да не с е повт аря. Н икога вече. Н е бих могъл да го
пон е с а — длъжен съм да пазя хорат а си по-сп олучливо — в не запно с е
обърна. — Започвам с теб.
Н е съз нат елно с е дръпн а на зад, упла шена от необу здани я му порив .
— С м ен ли? Ка кво озн ачава това?
— Те зн аят отлично какво ст ава в Дундраго н. Значи си гурно им е
изв е ст но, че си тук.
— Н о аз нямам ни що общо с вас. И о свен това скоро си т ръгвам.
— Х арун също няма ше нищо общо с мен. О ст ана в кре по стт а с ам о
някол ко дни. Н о майка му заг ина… както и цялото с ело — той отпу сна
теж ко ръце върху рамен ете й. — Н е мога да стоя бе зуч асте н и да
набл юдавам ка к вс е повече хора умират зарад и мен. Коя си ти и кого могат
да зас егнат те з и па л ачи, ако ти сторят не що?
— Н е съм ка за ла на Кад ар — навлаж ни устни с е зик и продълж и: — И
на вас съ що няма да каж а.
— А з не съм Кад ар — ръце те му ст егна ха раменет е й ощ е по-здраво. —
П ри м ен т акива не ща като благо с т и добродуши е не съще с твуват. А з съм
с ебич ен и необуздан, предпочит ам да те напъ хам в няко е под зем ие,
откол кото да т е в идя ка к за гива ш по моя в ина. Убеден съм обач е, че ще
нау ча вси чко за теб.
— Б ол и ме.
— Н е си ли разбра л а, че тъкмо това и целя. А з прич инявам бол ка на
хорат а, убивам ги и… — за момент спря да говори, след ко ето добав и с
пре с е кващ глас : — Ти има ш меко сърце и сигурно има хор а, на които
държ и ш м ного. Каж и ми кои с а те, за да бъда до тях, когато пот рябва.
С ел ена. Но тя бе да леч от това място.

62
 — Тя е в Конст а нти нопол и не я грози опа сно с т.
— Там плиери те с а нав сякъде. Те могат да прони кнат във вс еки дворец
из христ иянс кия свят и да си поискат каквото им т рябва.
— Н е вярвам…
— Можеш и да не вярваш, но те пит ам: Готова ли си да по ем еш този
рис к?
Б е напълно бе зпомощ на. Боже вс емогъщи, С елена т рябва ше да о ст ане
здрава и ч ит ава! Н о да ли не я изла гаше на ощ е по-голяма опа сно с т, ако с ега
м у раз кажеше всичко ?
— Убеден ли сте, че с а били т амплиери те?
— Н а намет а лат а си но сят кръс т, а и когато ги при емат в ордена, с а
дл ъж ни да си пусн ат брада — при те зи думи уст ните му с е ра зкрив иха. —
Увер явам те, не бих иска л един ден Х арун да ми ка же, че съм па лач и
кас апи н.
— А ко в и каж а…
— Н е «ако», т рябва да ми каже ш.
Тя с е ядо с а.
— Н яма да ми обяснявате какво т рябва и какво не. Сама ре шавам ко е е
на й-доброто з а мен — замисли с е за миг. Ка дар вс е па к бе каз а л, че Уеър е
чове к, който държ и на думат а си. Може би ще ше да успее да из влече пол за в
т аз и нея сна ситуац ия. — Трябва да ми обе щае те, че ще ме о свободите. Ще
м и обеща ете още, ч е и С елена ще о ст а не свободна и ще бъде в бе зопасно с т.
— Коя е С елена ?
— П ърво обе щайт е!
— О бе щавам ти, че ще бъдеш свободна. Коя е С елена?
— С е ст ра ми.
— И къде е тя в момент а ?
— В с е още в дома на Н икола с. За нея ще бъде до ст а опасно, ако я
в зема, бе з да съм о сигур ила убеж и ще и за двет е ни.
— Д руг човек няма ли?
— Н е, нико й, на когото да държ а.
— В т акъв случай ще на карам да я доведат тук.
Упл аше на, тя го изгледа с широко ра зтворен и очи.
— Ка кво?
— Ч у ме много добре — пус на я и от стъ пи кр ачка на зад. — Н е мога да
п о емам отговорно с т з а човек, който е толкова да леч. Н а лага с е да дойде тук.
С ърцето й с е разтуптя уче ст ено. Да види отново С елен а…
Той с е извърна.
— Ще изпратя Кадар.
— П очакайт е — от ново навлаж н и уст нит е си. — Едва ли щ е я пус нат да
си т ръгне току-т ака.
Той с е обърна отново към нея и зач ака обясне ният а й.
Тя с е поколеба за миг, след ко ето в не я сякаш нещо избухн а:
— С ел ена е робиня.
Мускул не т репна по лицето му.
— А ти?
— А з съ що — по сле в ирна бради чка. — Всъщно ст не. Вече не съм. А з
съм свободна жена.
— Предпол агам, че този Н иколас няма да с е съглас и с т еб. Ти избяг а л а
л и си от него?

63
 — Н е е ч е стно. Ц елия си ж ивот съм прекара ла в дома му. М ама умря на
сл ужба при него. Заслуж ил а съм свободат а си.
— Той вероятно желае отново да си не гова собс твено ст, н а ли?
— За него а з предст авлявам голяма ценно ст. Би сглупил, ако ме пусн е
хей т ака на свобода.
— А с е ст ра т и?
— Тя е и звънредно сръч на, но вс е ощ е е много ма лка.
— Кол ко ма лка ?
— Н а де с ет години.
Той см ръщи чело.
— А да ли би я прода л?
— И скате да плати те за нея, т ака ли?
— Това е най- сигурн ият начи н да я изведем от дома му. Според теб
възм ож но л и е?
— А ко предложен ат а цена е до ст атъ чно в исока, да — при те зи дум и
уст нит е й с е и зкрив иха в горчива усмив ка. — Н иколас е търгове ц, а з а
т ак ива л юде всяко нещо си има и цена.
— Д обре, з нач и няма да пе стя пари те.
Тя с е поколеба.
— И ма още не що, ко ето той ще изп олзва, з а да вдигн е ценат а. Трябва да
го имате предв ид — за миг спря. — С елена е негова дъщ еря.
Той сяка ш з амръзна на място.
— Д а, при това положение яв но ще с е пазар и. А той съ що и твой ба ща
л и е?
— Д а, май ка ми му е родила т ри дец а. Брат ми е умрял по време на
раж да нето.
— И те е държ а л като робиня?
— Н е е нео бича йно чове к като Н иколас да кара робини те си да
за довол яват похотт а му… когато с а хуб ав и. П оне още две друг и же ни м у
родиха дец а. Само че т е бяха момчет а и той ги отне от май кит е им —
направ и ги слуги в къ щат а си.
— Н ещо не ми допад а този Н иколас — произн е с е Уеър бав но.
Тя направ и нетърп елив же с т.
— И зобщо не е важ но да ли в и харе сва или не. П ро сто т рябва да сте
ная сно, ч е той ще изп олзва произ хода й, за да пои ска възмож но на й-
в исокат а це на. Н е бива да из глеж дат е о собено за инт ере суван, в противе н
сл уч ай ще в и измами — про сто не смееше да повярва, че има вероятно с т
начин анието да успее. Мечт ат а й да о свободи С елена можеш е да с е с бъдне
не сл ед години, а с амо след ня колко ме с еца. — Вие наис тина ли ще с е
за ем ет е с т аз и работ а?
— Кадар е човек, който може да с е сп азар и с вс еки го за всичко. Защо
пък не и за едно де те?
С ъвс ем ясн и думи. Н аисти на з ащо не и за дете ? Защо не и за С елена?
С ам о ч е в случая въпро съ т бе на ж ивот и смърт.
— И кога?
— И зпра щам го още т аз и вечер… ако е разумно, ра збира с е.
— За мен всичко това е като някакво чудо — рече тя с не с игурен гл ас.
— П ро сто не знам как да в и благодаря — но ще в и с е от платя. О бе щавам в и
на й-търже стве но.

64
 — Хора като мен не вършат чуде с а. Н е го върша з аради теб, а за с ебе си
— при стъп и до мас ат а и на ля в ино в един бока л. — Н е ис кам ни кога да с е
повтори сл уч илото с е с Джеда.
— Н икой не е могъл да предв иди пре с тъпле нието.
— Та ка ли? — от пи едра глът ка. — Готов съм да с е обза лож а, че
В ел и кият маг истър Дь о Р идф ор не гледа на заповедт а си като на пре с тъпно
дея ние. За него с а оправдани всички средства, които могат да ме пог убя т.
Тя го и згледа продълж ител но, до ст а смутена от чутото.
— За що в и желая т зл ото? Ка кво толкова сте сторил? — проше пна тя.
— Какво съм сторил ли? — доля в ино в чаш ат а си. — Бил съм заграб ил
товар зл ато от ха знат а на т ампли ерите. Вероя тно не ти с е ст рува
не правдоподобно. Н е ме ли нарече и ти с амат а крад ец ощ е при първат а ни
сре ща?
— Н о тогава още не в и познавах.
— Ще рече, с ега вече си убедена, че си има ш работ а с почт ен, бл аг
чове к, т ака ли?
— За благо ст и дума не може да ст ава. М исля обаче, че сте че с тен
чове к. Ли псва в и търпен ие, за да о съ ще ств и те измама.
Той с е усмихна накриво.
— И скаш да ка жеш, ч е дори и това мо е каче с тво с е дълж и на няка къв
недо ст атък, т а ка ли?
— При теж авате една голяма добродет ел. Спа звате обещ аният а си —
погл еди те им с е срещ наха. — И това е доброде тел, която почит ам о собено.
В ие каз ахте, че щ е доведете С елен а и а з в и вярвам.
Той помълча миг- два с поглед, в перен в нея. П о сле с е обърна рязко и
прои зне с е с груб глас :
— Х айде, отивай при Х арун.
Тя понеч и да т ръгн е към в рат ат а, но с е спря. Н е можеш е да си т ръгн е
ей т ака. Под непр еклоннат а му, грубоват а обв ив ка бе долов ила нео писуема
тъ га.
— Ка кво мога… има ли… мога ли да сторя не що з а вас?
— Д а стори ш? — по уст ните му пропълзя подигр ават елна усмив ка. —
Д а не би да предлаг аш развлеч ение по жен ски ?
За л я я вълна от гняв и лицето й с е напълни с кръв . Трябва ше да знае, че
не бива да го уте шава. Единс твено глупцит е с е о смеляваха да га ля т ране н
звяр.
— Н е — няма ше смисъл да продълж ава.
— Поча кай — в не запно той с е озова до нея. — Езикъ т ми е извънредно
не похвате н. Н е ис ках, про сто замахвам и бия около с ебе си, ког ато… —
из руга и с е извърн а. — Добре, няма зн ачен ие.
Тя съзна ваше, ч е думите му изра зява ха изв ине ние. Сигурно щ еше да
извър ши голяма глупо ст, но бе длъж на да опит а още веднаж .
— В с е па к мога ли да в и помогна по някакъв начин?
— Н е с е нуж дая от помощ — отвърн а той, преко сявай ки за лат а с теж ки
ст ъпки. — Н е, всъщ но ст ми т рябва едно нещо. М ного е важ но… Н ека някой
м и дон е с е бут илка в ино.

Глав а пет а

65
 П епел т а от пож ара вс е още тлее ше в тъмни нат а.
В аде н бродеше из ра зва лин ите на с елото, над които с е с тел еш е
м иризмат а на дим и смърт.
Б е смаян, съ зирай ки от своя в ръх злокобн ото сияни е. Трябва ше да
дойде, за да провери лично какво с е е случило.
— Ум опобърка н — проше пна той. — Н има е има ло смисъл?
С поред Вели кия ма гист ър си ст руваш е зар ади Уеър да с е унищож и и
пол ов и нат а свя т. Бащ ат а на Ваден не съмне но му пригла сяше.
О тправ и поглед към кре по стт а, о свете на от ярк и ф акли. Вне запно
Д ундраго н пре ст ан а да и зглеж да толкова не прев зимаем, колкото пре з
по сл едни те две години. Обръчъ т около крепо с тт а бав но с е затяга ше.

— Как е момчето? — поп ит а Кадар, ше пней ки, когато късно веч ерт а Те а
м у отвори в рат ат а.
— В еч е е по- добре. П реди час изяде паниц а супа, а с ега спи.
— Трябва да поговор им, преди да т ръгна на пъ т. Може ш ли да го
о ст ав и ш за ма лко с ам?
Тя ким н а, по сле изле зе с него в за лат а и затвори бър зо в рат ат а.
— М исля, че вече не го грози опас но ст. Въпре ки всичко обаче искам да
при съствам на събуж д ането му.
— Д обре.
— Н а мен ми стиг а и едно подобаващо с богува не. Н яколко реда съл зи,
гра циозно помахван е с ръч ичка, докато премина с коня си пре з порт ат а —
той п о е ръкат а й в своят а и двамат а т ръгн аха по коридора. — Вс е пак на
м ъж а м у с е п олагат подобни неща, когато по еме на да лече н път, на ли?
— О , ти заслуж аваш много повеч е. Н е е ли опасно да т ръгваш точно
т аз и нощ ?
Той поклат и глава.
— Уеър изле з е на разузнаване — не е з абеля за л нищо т ревож но.
— О, той с е заб авляваш е в за лат а с няколко бутил ки в ино и си
пом исл их, че дн е с няма да и злиза повече извън крепо с тт а.
— В ярно е, ч е вин ото е източ ник на за брава, обач е задълженият а си
Уеър не забравя никог а — отвърн а Кад ар, докато с е спус каха по стъ па л ат а.
— Н е би допусна л никога да с е излож а на опа сно с т.
— Ка к смят а ш да стигн еш до Конст ан тиноп ол?
— С коня прис тигам в А кко, след ко ето с е качвам на кораб.
— И кога ще с е завърн ете ?
— С лед два-т ри ме с еца, а може и по-рано. Възмож но е обач е и да с е
поз абав им , ако лю бя щият й т атко не ни я в ръчи веднага — той с е позам исл и
и см ръщи ч ело. — М исля да с е предст а вя за богат каир ски търговец,
възнам ерява щ да откри е собс твена работ илниц а за коприне ни тъ кан и и
копри нено ве змо. Н о вс е пак не бива да бъда и звънредно богат. Н е мога да
си позвол я да купя най- опит ните работнич ки. Затова ще си из бера една от
на й-м л адит е — тя ще е до ст атъч на на първо в реме, а по-нат ат ък ще ст ава
вс е по-добра в занаят а. Ще помоля да ме разведат из дома, ще бъда сра зен
от ум еният а на твоят а С елена и ще поис кам да ми продад ат с амо не я и
никоя друга. Какво ще каже ш? Добър пла н, на ли ?
Н аис тина бе добър.
— В ъзх ити телно.

66
 — Защото съм си умни к. Но ето на, дори и най- бле стящи ят ум с е
нуж д ае от изв е ст ни сведени я, за да приведе плановет е си в из пълнен ие.
С ъобщ и м и, моля те, няко и неща з а с е ст ра си. И т ака… ка к изглеж да
наприм ер ? Р ус а като т еб ли е?
Те а поклати глава.
— Тъм но риж ава ко с а, зелен и очи — тя смръщи чело. — Няма да с е
зар адва, че жела ят да я купят. И ска да о ст а не в дома на Н иколас — заради
м ен. Н а л и т рябва да знам къде е.
— Н е с е бой, вс е щ е с е оправя някак с едно ма лко дет е.
— Ти бе ше ли де те на де с етгоди шна възраст ?
Той поклат и глава.
— Е, и С елена не е.
Ка дар я ра збра.
— Зн ачи да не бъда с амоуверен, т ака ли?
— Н е мога да повярвам на уши те си — долетя сухия т комент ар на Уеър
откъм в рат ат а. — Та ти си чове к, който в ина ги е смят а л, че може да
пром ени свет а.
— Н е мисля, че съм в състоян ие да го сторя — отвърна младия т духовен
водач. — Поняко га обаче чове к може да убеди о ст ана л ите да свършат т ази
раб от а вм е сто него — прист ъпи към Уеър. — Така подхож дам и към теб,
прия тел ю . Възла гам ти огромни над еж ди.
— Запази над еж дите з а с ебе си! — Уеър отвори в рат ат а, изле зе на двора
и ги поведе към коня на Кадар. — Успя ли да скр иеш ке си ят а?
Ка дар ким на утвърд ител но.
— По пътя не ще хрумн е никому, че съм з аможен тър говец. П ро сто
беде н покл онни к, зав ръща щ с е от Све тите ме ст а — той с е метн а на с едл ото
и с е усм ихна на Уеър. — И не с е бой. Н а мен не може да ми с е случи нищо
л ошо.
— И зобщо не с е боя — рицарят ст релна Кадар с поглед, след ко ето
прои зне с е грубо : — И нека Бог е с теб.
— А ма раз бира с е. Убеден съм, че и на Го спод няма да му е неприя тно.
Та той прит еж ава отл ичен в кус, що с е отн ася до компания за и з път —
Ка дар из гл еда Те а. — А т и с ега т рябва да ме изпроводиш по пола гаемия с е
начин. Какво ще каже ш да преведе ш коня ми пре з по рт ат а? Вс е едно че съм
вел ик рицар, т ръгна л на бит ка съ с змей?
— Щом като желаеш — отвърн а тя слис ана, хвана ю здите и поведе коня
пре з двора.
— О ка звам т и че с т — реч е Кад ар.
— И то много голя ма дори.
— В зам яна обаче и аз искам да сториш нещо за мен.
Тя го погледн а бър зо пре з рамо. И зраже нието на лицето му бе
извънредно с ериозно.
— Готова съм на вси чко. Какво ти т рябва?
— А з при теж авам нещо, ко ето с е на лага да па зиш и съхран иш.
— С окол ите ли? Ст ига да ми ка жеш ка к…
— Н е ст ава дума за соколит е. П рислугат а е наяс но ка к да с е гриж и за
тях — той по сочи с глава към Уеър. — Той обач е, той не разре шава човек да
с е погр иж и за него.
Те а скръс ти ръце.

67
 — Н аправ ило ми е в печ атл ен ие, че този чове к в инаг и изр азява на гл ас
жел аният а си. Н яма причин и да с е при те с нява ш за лорд Уеър.
— Д а, но вс е пак с е при те с нявам. За щото но с я от говорно ст за него —
той покл ати глава. — Моментъ т не е подходящ за пътуван е. Р азяж д а го м ъка
и той с е нуж дае от мен.
Мъка!
В не запно тя си припомни изр аже нието на Уеър по в реме на разговора
им в за л ат а. Може би на исти на с е н уж дае ше от Кад ар и съ що т ака бе вярно,
че едва л и ще ше да допусне друг човек да го уте шава.
— Н е мога да му помогна. Той няма да ми разр еши.
— Трябва да с е погриж и ш за собств ено с тт а ми — Кадар и зрече те з и
сл ова с бл аг, но категор ичен тон. — О бе щай! За да изпъл ня задачат а си
усп ешно, този въпро с не бива да зан имава мислит е ми.
Те а го из гледа, изп ълнена със съмнени е.
— Той с е нуж дае от жена в ложето си и не с е на ла га да полаг а усил ия,
за да си я до ст ав и.
— Д а, с амо че онова, ко ето жела е, нев инаг и отговаря на онова, от ко ето
ис тинс ки с е нуж дае. Той е на й-с амот ния т човек, когото познавам .
Н еобходим о му е общуване като пр отиводей ств ие на с амот ат а. Е, вярно че
не е готов да прояв и разбира не по тоз и въпро с, но с него човек т рябва да с е
пребор и, докато най-с ет не с амия т той открие ко е е най- добро за него.
Тя погледна към заст ан а лия насред двора Уеър. Значи с е на лага ше да
вою ва с този ст рахов и т великан, чове к, пре кара л целия си ж ивот във войни ?
— Н е, няма да с е спр авя.
— Знам, че обича ш децат а. Д ей ства й т ака, ся каш той е дете като Х арун
ил и С ел ен а. Д е те, ко ето с е на ла га да пази ш и да закр иляш.
Удиве на от току-що чутото, тя с е обърна отново към Кадар.
Той избух на в гръмоглас ен смях.
— Д а има ше как да в идиш лицето си! Р азбира ш ли, Те а, всъщно ст
вси чки ние сме с амо едни деца.
— Н о не и той — отвърна тя, о ст ана л а почт и бе з глас.
— Ще в идиш — направ и знак на ст раж ат а да спу сне подв иж ни я мо ст. —
Ти щ е с е погриж и ш за моят а собствено ст, а пък аз за твоят а. Р азбрахм е л и
с е?
П редсто еш е му дълго пътуване и ще ше да й доведе С елена. Н е с е
зн аеш е ка кв и опас но ст и го дебн ат из път ищат а.
— Д обре, щ е опит ам.
— Ти си ре шител на же на и имаш добро сърце. Да опит аш ще рече да
по с тигн еш успех. С ега вече съм по-споко ен.
— Н е, нямам добро сърце. С ебична съм и не с е радвам на зад ачат а,
която м и предстои.
— Може и да си с ебична, но то е с амо за щото с е бои ш да не би няко й да
с е прибл иж и до те б повеч е от необходимото. Ти си от хорат а, чийто
ин стинкт ги подт иква да с е гриж ат за други те и да ги закриля т. Тъ кмо по
т аз и прич ина с е обграж даш и с предпа зна сте на — Ка дар вдигн а ръка за
поздр ав , усмихна й с е о слепи телно и препус на с коня си по подв иж ния
м о ст.
— Жел ая ти щас тие! — изв ика тя след него.
Той й помаха отново от дру гия край на за щи тния ров . Ст раж ите
навди гаха мо ст а, а от младеж а няма ше веч е и следа.

68
 Те а с е обърна бав но — дворът бе пуст. Уеър бе изче зн а л в замъка. Яв но
той не си позволяваше ни какв и и зблици на чувс тва — дори и когато ст ава ше
въпро с за най- близк ия му прия тел.
А Кадар разчит а ше на нея да уте ши точно този чове к?
И зкл ючено!

— И дете в моят а ст ая и по с пет е т ам. Двете с Тас а ще с е погр иж им за

м ом чето — каза Ясмин, появ ила с е в не запно до нея, както с еде ше на
л егл ото на Х арун. — М исля, че ще е по-добре ут ре да го преме стя при с ебе
си. Там ще с е почувс тва по- добре. Той не е св ик на л на т акъв разко ш и
си гурно няма да с е чувс тва уютно на това място.
Те а бе твърде изморена и не й бе до спорове.
— Ще разговар яме по-късно по този въпро с — и зправ и с е на кр ака и с е
пора зкър ши. — Той не бива с е чувства като човек, когото подмят ат нас ам -
нат ам .
— Едва ли ще си помисли подобно нещо за вас — отвърна Ясм и н
навъс ено. — Х арун не е глупа к.
В уст ат а на Ясмин те зи думи про звучаха почт и като похва ла, помисл и
си Те а.
— С ъбуди ме, когато пот ря бвам.
— Н яма да сте нуж на. Тас а е тук. Таз и вечер лорд Уеър не я иска при
с ебе си — гласът на Ясмин прозвуча почти рав нодушно.
— Това сякаш не те прите снява о собе но.
— Ло рд Уеър събра прислугат а в голямат а за ла и изве сти на вси чки, че
от дне с нат атъ к замъкъ т ст ава наш дом. Н е бива ло да с е боим, че щ е ни
отпрат и. П редлага ни сигурно ст з ад те з и сте ни.
Започ вам от т еб!
О чев идно Уеър бе дейс тва л бър зо и бе в зел необходимите предпа зни
м ерк и срещу възмож но нападен ие на т амплиери те. Те а с е опит а да пот исне
вът решн ото си раздво е ние. Ей т ака, за разнообра зие Уеър поняког а
проявяваше доброт а и инс тинкт а си на за крилни к — по този начин
предизв и кваш е одобрение, а не неприя зън.
— Р адвам с е за те б.
— М ного е… ст ран но — изр ече бав но Ясмин. — Цял ж ивот двет е с Тас а
ден сл ед ден сме с е борили да оцелеем. И изведнъж вече не ни с е н а лага да
т репер им за следващия ден — по следва крат ко повдига не на рамене те. — Н о
си гурно ще св икнем и с този ж ивот.
— Лека нощ — Те а при твори в нимателно врат ат а след с ебе си и по
коридор а с е от прав и към стълби те. Вси чко с е бе променило. А на й-лошото
бе, че ст рахов ит ат а т рагедия в Джеда дар и Ясмин и Тас а с тъ й ж адуванат а
си гурно ст, дори и ней ното съкровено жел ание с е о съще ств и в ре зулт ат на
сл уч ил ото с е.
Н е, не биваш е да с е отда ва на угризе ния на съве с тт а. Н икой не може ше
да я обв ини, че иска да в иди С елена свободна и щас тлива. Клането в Джеда
не бива ше по никакъв начи н да вгорч ава радо стт а й от предстоя щат а срещ а
със с е ст ра й. Щеш е да стори всич ко възмож но, за да помогне на оцелел и те
от Д жеда, но не можеш е…
Уеър вс е още бе в за л ат а.

69
 С пря тихо в поднож и ето на с тъпа лат а. И зпъна л крака, той с едеше на
стол с в исока облега л ка, з агледан в пламъци те пред с ебе си.
Н ай-сам от н ият чове к, ког от о съм срещ ал , бе спомен а л Кадар.
А ко наис тина бе най-с амотния т човек, тя не може ше да му помогн е. Вс е
па к не бе Кадар, който успява ше да разведри наст р о ен ието на другия ил и
пък дръзко да нахлуе в с ф ери, в които о ст ана ли те с е бояха да не направя т
някоя погреш на с тъпка.
Те а по е към в рат ат а, водеща към миялнат а и ст аи те на прислу гат а.
Ти щ е се пог риж иш з а м оя т а собст вен ост , а аз пък за т воя т а.
Н о не и т ази вечер — бе уморен а до смърт и не бе в съ стояние да
съ бере м ислите си. И ут ре е де н, реши тя.
Раз яж д а г о м ъка.
Ка ква ли магия е забър ка л този Кад ар, т а думи те му не ми изл изат от
гл ават а, помисли си тя от чаян а. Н е жела еше да…
— А нгели не бе с ни — промърмори тя, когато пристъ пи в за лат а и спря
пред не го. — Х айде, вървет е да сп ите.
Той надиг на бав но глава.
— Мол я?
— Ч ухте ме много добре. М ного глупаво изглеж дате — с една л пред
огън я и ум ува. Ляг айте и с е нас пет е като хорат а.
— Зн ачи глупаво, а? — повтори той с мраче н блясък в очите.
— Точ но т ака. Глупаво, инатливо и крайно неразумно.
— Щом е т ака, о ст ав и ме с ам. Н яма да ти с е на л ага да понас яш
при съств ието ми.
— Д а не си мисли те, че не ис кам и аз същото ? Само че Ка дар не
разр ешава. И ска да с е за ема с вас.
— Б оже мили, про сто не мога да повярвам…
— Д не с обаче съм твърд е уморен а и не мога да изпълн я задъл жени ят а
си на добра с амарян ка, затова ид ете по-добре да си легн ете, а аз пък щ е
пора зсъж давам по въпро с а ут ре.
— С ъж а лявам, че те обремен явам толкова — отвърн а той с ж а ле н тон.
— Н о оценявам в исоко гриж ите, които пола гаш за мен.
— И зобщо не желае те ни какв и гриж и, но инач е наи сти на с те брем е.
И зобщо не ми е ясно как да подходя към вас.
— А м и като е т ака, изобщо не подхож дай. Не ми т рябват нито твоите
гриж и, нито пък т ревогит е ти.
— Та ка каз ах и аз на Кадар. Н о не иска и да ч уе.
— Д а, т акъв си е той. П ро сто не бива да му с е обръща в нима ние.
— Н е мога да не му обръщ ам в ниман ие. Та той ми прав и т акава гол яма
усл уга. Д л ъж на съм да му с е отплатя по ня какъв н ачин.
— Е, в т акъв случай ще т рябва да намери ш друг начин да му с е
отпл ат иш. Не тър пя втора май чица около с ебе си — доля си в ино в бо ка л а.
— А с ега м е о ст ав и с ам.
— Успяхт е ли да с е напиет е вече ?
— Н е — той над игна бока ла. — Н о скоро и това щ е ст ан е.
— Д обре. В т ак ъв случай може би ще за спи те и ще на карам слугите да
в и зане с ат в леглото — тя прис една до каминат а и с е облегна на камъ нит е.
— А з щ е поча кам.
Ли цето му при тъмня.
— Н е жела я да ч ака ш. О ст ав и ме с ам.

70
 — П ийт е по-бъ р зо в иното си — те зи камъни с а до ст а твърд и.
Той т ропна бо ка ла с вс е сила на мас ат а.
— С м ят ам да пия, ког ато си ис кам и колкото дълго си искам.
— О чев идно пак съм ка за ла нещо не на място — тя с е прозин а. —
И зобщо не с е из ненадвам, че правет е точно обратното на онова, ко ето ис кам
от вас. Праве те тогава, ка квото пожелает е!
Той по с ег на към бока ла, но ръкат а му замръз на насред път. Смръщи
веж ди, о съзна вайк и логич е скат а дилема, пред която е из правен.
— О , Б оже, какво да правя с ега ?
— Ка квото и да сторите, ми е бе зразли чно.
Той с е усмихна похотливо.
— Е, добре, съблеч и с е и ела тук.
Б е тъ й уморе на, че не почув ства нищо друго, о све н не търпен ие.
— И за що, моля? Така, като ви гледам, в ин ото ще удовлетвори
пот р ебно с тит е ви точно толкова, колкото би ги удовле творила и една жена.
А и Кад ар няма ше предв ид точно т акива нещ а помеж ду ни.
Усм ив кат а му угасна.
— Лека- поле ка започва да ми омръзва да слушам какво бил каз а л ил и
пои ска л този Ка дар.
— А м и тогава си из пива йте в иното и ляга йте да спи те.
Той из руга ци нично и с е потопи в мълча ние. В за лат а с е чуваше
единс твено праще нето на цепен ици те в ками нат а.
— Той какво поиска от теб ? — изръмж а накра я Уеър.
— В същно ст не разбрах съвс ем добре. Н е с е изра зи много ясно —
прои зне с е тя със сън ен глас. — Ще т рябва да помисля ма лко.
О тново на ст ана тиш ина.
— В ърв и си в легл ото — рече той грубо. — Вс еки миг може да зас пиш и
да падне ш в огъня.
Тя поклати глава.
— Н е с е нуж д ая нито от Кадар, нито пък от те б.
— Хуб аво.
— Тог ава ме о ст ав и с ам.
О тког а й с е ис каш е той да не говори повече — дум ите направо я
изто щава ха.
— И зпи йте си в иното.
— В ин ото ще си о ст ан е в чашат а и толко з!
— Хуб аво — миглит е й натеж а ха, едва усп яваш е да държ и очите си
отворени. — Каквото и да…
— В с емогъщ и Боже…
Той я вдигна рязко на ръце и я поне с е навън.
Заи зкачва с е по стълб ището.
Н е, не нат ам…
— Ка кво прав ит е?
— Ще те за не с а в леглото ти, къд ето е тво ето място.
— В не го леж и Х арун. А з ще спя в леглото на Ясмин.
Горе той с е спр я за миг, след ко ето продълж и по коридора.
— Н яма да те но с я обратно. За дне с си ме ядо сва ла предо ст атъчно.
Може ш да сп иш по изключени е в мо ето легло. А з няма да го полз вам.
Н ещо меко под тялото й…
Той вече с е кане ше да с е отпр ав и към в рат ат а.

71
 Н е, т ака не бе редно. Н е може ше да допусне той да изле зе.
— Н е — успя да с е над игне и да пусне кра ка на пода. — Н е бива да с е
в ръщате обрат но в за лат а, о ст ане те тук… — вкоп чи с е в гредат а на креват а.
— О тивам при Ясми н…
Той с е обърна све ткав ично.
— Гръм и мълни и! Ти никога ли не от стъпваш от сво ето?
Б е зсън ието я измъчваше и не изп итва ше ни какво желан ие да възразява.
С ам о по кл ати глава.
С в ил ръце в юмруци, той я загледа гнев но. Н има щеш е да я удар и? Едва
л и не й с е прии ска това да ст а не. В т акъв случай щеше да с е оттегл и на
поч ив ка, и то бе з да е нару шила обеща нието си към Кадар. Той т ръгна към
нея, а в си нит е му очи проблясва ха мълнии. Да, очев идно с е кане ше да я
уд ари.
Н еоча квано двете му ръц е я при тисн аха върху възглав ниц ат а.
И зпл а шена, тя вдигна поглед към него в мига, в който той с е ст роп ол и
върху т апиц ирания стол до с ами креват а.
— А с ега да засп иваш — изръмж а Уеър. — А з о ст авам тук.
— А в ие ще с е опит ат е ли да по спит е?
— Ка зах, че ще о ст ана. За спа не не е ст ава ло дума.
Н а първо в реме бе до ст атъчна и т аз и ма лка победа. За този ден Ка дар
не м ожеше да оча ква повече от нея.
— В ие също с е нуж дае те от почив ка — обърн а с е и при твори очи. —
Д руго за дн е с няма…

Д руг о н ям а.
Уеър опря глава на облега л кат а на стола. О т всички нещ а, които
м оже ше да стори в момент а, спа нето о ст ава ше на по следно място. До този
м иг не бе допус ка л, че е възмож но да пожела е една жена още преди да я
в иди събл ечен а в леглото си.
Тоз и път обач е бе з съмнени е бе наяс но ка кво точно жел ае.
За що не проникн а в нея? Ка кво я зя паше как спи като няко й от оне зи
огл упел и кава лер и, въз пяван и от т руба дурите ? Тя го разг нев и, на л ож и
вол ят а си, а той т ака и не по с ег на към нея и не с е насла ди на преле с тит е й.
П огл едът му бав но с е плъ зна по тялото й. Тя леже ше, св ит а на кр авай
като изм орено дет енце. Само че в идът й заблуж д аваш е — тя вече бе в
състоян ие да приеме в с ебе си мъж и да изно си де те в ут робат а си. Да, т ази
же на м оже ше да роди здрав и си нове — ще ше да им даде сила и храбро ст,
ще ше да ги з акриля, както за криляш е и Х арун.
Жар пропълз я в слабин ите му. М ило с тив и Боже, какво ст ава с него? Та
той не про сто че зн еше по т ази жен а, той копн ееше и за нейн ите деца.
Жел аеш е синовет е й да бъдат и не гов и си нове, желае ше ут робат а й да
набъ бне пред очите му, а от гръдт а й да пот ече майчи но мляко.
В коп чи с е здраво в ст ра ничн ите облег а лки на стола. Н ему обаче бе
от реден а друга учас т. А ко тя зач ене ше, вероятно той нямаш е да дож иве е до
раж да нето. Вне запно го за ля ст раст ното жел ание да има наследни к. Забол я
го при м исълт а, че след неговат а смърт с емето му ще с е зат рие. Н якой
т рябва ше да о ст ане, да продълж и ж ивот а му.

72
 П рав илно раз съж дава ш, помисли си той, и зпълне н с пог нус а към с ам ия
с ебе си — прав иш й дете, а по сле Великия т маги стър усмъртява нея и
де тето до сущ като обит ател ите на с елото.
И л и пък ги в зима за за лож ниц и, за да с е докопа до него, Уеър.
За що изобщо обмисля ше те зи възмож но сти ? Та на ли от години отли чно
зн аеш е какво го очаква. Н а ли тъкмо по т ази при чин а никога не с е
обвър зваш е за по-дълго време с някоя от женит е, задоволяващи плът с кат а
м у ст рас т? Не бе ни как разумно да променя съ ще с твуващото положе ние.
Я в но унищожението на с елото бе първопри чина з а това прон изва що
ус еща не. Н е м ож еш е д а оби кн е т ъкм о т аз и жен а. Възх ищаваше с е от
см ел о с тт а и издръж ливо стт а й, но тя бе пре комерно не зав и сима и дръзка.
Д о този момен т жен а нико га не му с е бе възпр от ивява ла, никоя не с е
опи тваш е да го командва. Но щеш е ли тя да оцелее, ако не прит еж ава ше
тъ км о те зи каче с тва? Благия т нрав не би й помогн а л да с е спр ав и с
т рудно с тите по пътя за Дамас к, а смир ението пък щ еше да я прикове
зав и наги към копри нени я затвор в Конст ант иноп ол.
Н е м оже ше да я обв ини, че желае да оцеле е, и то като свободен човек.
Та на л и преди годин и същия т тоз и ст ремеж към свободат а бе подти кна л и
с ам ия него да напусне Шотлан дия.
Упр еква ше я обаче, че откакто я доведе в Дундра гон, по стоянно
см ущ аваш е споко йств ието му.
Н е, ако т рябваше да бъде че ст ен пред с ебе си, тя с е ст араеш е да не м у
с е преч ка из кра кат а. Всичко с е дълже ше на о ст рото желани е, ко ето
из питваше към нея. П роклятие, не може ли някак да отхвърля те зи
угри зени я на съве стт а, запит а с е той вяло. Н акъдето и да с е обърне ше,
отвсякъд е над игаш е глава някой нов грях. Трябваш е да отиде в з а лат а, при
в иното си, то щеше да замъ гли съве стт а му и да направ и ж ивот а му по-
поно сим .
Те а промърмори не що не понят но на сън и с е обърн а не с покойно на една
ст ран а. Запладняваше.
Той с е приведе напред и предпазливо придър па върху й з ав ив кат а,
събра на на топка в кр ая на леглото.
П рониз а го мразов ит а т ръп ка — же стъ т му бе съвс ем спонт а нен.
Н е, в н икакъв случай н е биваш е д а бъд е т аз и жен а.

Ут рото бе нас тъпило веч е, когато Те а отвори очи. Само за миг отър си
сън я от с ебе си — ся каш някой бе я пов и ка л по име.
Той вс е още с еде ше на стола до леглото, облегна л глава на зад. В съ ня
си изгл еж д аше няка к… разл ичен. Н о не бе зпомо щен. Дори и в това м у
състоян ие не го напус каше напреже нието, неговат а бдително ст. Тя го
зар азгл еж д а с лю бопит с тво, ко ето в дру г случа й би било неуме стно. Б е
уд ивена от дългите му мигли. Когато очите му бяха отворе ни, праве ше
в печатл ен ие единстве но ярко сини ят им цвят. Устни те бяха добре оф орм ени
и й с е сториха дори крас ив и…
— П ре ст ан и да ме зяпа ш!
И зпл а шена, тя погледна нагоре и срещн а ярко с инит е му очи.
— Н е ис ках… а з… още не съм с е събуд ила — за що ли заекваше ? Н е бе
сторил а нищо лошо. С една в легл ото и спус на кр ака на пода.

73
 — В еч е е сут рин. Трябва да ида при Х арун. Вие ст е наред. Стол ът
си гурно не е бил много удобе н.
Ли цето му с е раз крив и в гримас а.
— Ка кво ти удобс тво? И зобщо не мога да с е помръдна. Н е знам да л и
няко га в ратъ т ще ме от пусне.
Тя понечи да ст ане.
— Е, тога ва пол егне те и всичко ще…
— О ст ани, където с е нам ираш — сопна й с е той.
Тя с е в цепе ни з а миг, но веднага с е изправ и предизв икателно на кр ака.
— Н е но ся аз винат а, че сте пили твърд е много и глават а ви бу чи. И не
ще допусн а да ме кома ндват.
— Защото си свободна жен а ли? — присмя с е той. — Такова чудо няма
на този свя т. Же нат а е свободн а, доколкото мъжът й разр еши.
— Д а, но аз не съм омъжена. И не възнамер явам нико га да с е омъж вам
— пом ъл ча миг-два, след ко ето додад е енерги чно: — Да не си мисли те, че
ще рискувам да с е обвърж а с някой пот исни к? Н ито един мъж , никоя ст рана,
т а дори и църкват а не с е отна ся справедливо към жени те. За вас ние не
предст авл яваме нищо. М айка ми ра зка зваш е за някакъв църковен събор,
състоял с е в Н икея. Та, събра ли с е значи благородниц и и све щено служ ит ел и
да разр ешат въпро с а, с а ли же ните чове ци или скотове. Убедена съм, че с а
ни обяв ил и за хора с амо з ащото в пр отиве н случа й е можело да ги обв ин ят в
скотол ожство и да ги о съдят на смърт.
— Може и да си права. Вероятно и аз щях да си помисля подобно не що
— по сл е от ново подхван а същин скат а т ема на разговора : — Зн ачи, мрази ш
робс твото от дъното на душат а си, т а ка ли?
— Б е зсми слено е да разго варям с вас за те зи неща. Та в ие про сто няма
да м е разберет е.
— А м и тогава ми го обясн и по-про с тич ко.
Тя см ръщ и чело.
— В ие защо сте толкова съ рдит ?
— Н е съм сърд ит. Само казвам, че свободат а не е непр еменно най-
в исш ат а цел. Съще с твуват затвори, по- поно сими и по-комф ортн и от свет а
извън тях. Да леч не вс еки пре стой в затвор е толкова же сток, колкото онова,
ко ето е т рябва ло да из търпи ш в дома на Николас — з амълча за миг. — Той
бие ше л и те?
— Когато бях ма лка. П о-късно с е научих да… — тя вдигна рамене. —
Ка кво да каж а? Имах до ст атъч но за ядене, чист а по стел ка за сп ане. А когато
с е оказа, че съм умна, Н икол ас ме и зпрат и да уча е зиц и и смят а не — за да
с е оправям по-къс но с тър гов ците, които купуваха наши те коприн и. Пред
къ щат а на жен ите има ше дори и оградена град ина, в която можехме да
вл из ам е надв ечер. М айка ми каз ваше, че положен ието ни е зн ачи телно по-
добро, отколкото на мнозин а друг и — тя скръс ти ръце. — Н о с течени е на
в рем ето рас теш е и омразат а ми и на момен ти дори с е заду шавах от
не нав ист. Трябваше да гледам ка к С елена от сут рин до вечер с еди прев ит а
над ст а на. Да има ше ка к, щях да я в зема и да я изне с а на слън це и сред
цветят а и… — по е неувер ено въздух. — Н е е справедливо. Н е бива едни
хора да при теж ават дру ги.
— Зн ачи си избяга ла зарад и С елена, т а ка ли?
— Н е, ако бе ше единств ено зарад и нея, щях да изча кам, докато
усл ов ият а с е подобрят — при те зи думи погледи те им с е сре щна ха. — Един

74
фл орент инск и благородни к бе дошъл да купи няколко ба ли коприна за
съп ругат а си. И тъй като проявява л предпочит а ние към руси жени, решил
към копринат а да добав и и мен.
— Н има Николас т е е прода л?
— Защо не? Флорент инец ът е предлож ил зн ачи телна сума. Вярно, че
предст авл явах ценно с т в ре зулт ат на художе ствен ите си уме ния, но пък щом
тял ото м и можеше да доне с е по-голяма печ а лба… — тя с е усмих на горч иво.
— Н о Н иколас е ловък търгов ец и паза рлъкът с е проточи. Реш их да не
изч аквам , докато двамат а с е споразумеят.
— М ръс ен помияр!
— О, той с е смят аш е дори за голям добряк. Та на ли бяхме не гова
собс твено с т! Н е ни ли дава ше храна и вода? Н има не ни на казваше с ам о и
единс твено, когато забр авяхме задъл женият а си? Сигурно е бил вбе с ен от
бяг ството ми.
— Ка к успя да с е укри еш в кервана?
— Б а л зар, кервандж ият а, по с е щава ше че сто дома на Н иколас, а аз от
някол ко годин и работех т айно една коприне на одеж да, чиято бродерия бе
до стойн а за император. Предлож их му я сре щу храна, вода и място в
не гов ия керван.
Уеър изв и веж ди недоумяващ.
— Коприне на одеж да? За закрилат а, която е предлож ил на една избя га л а
робин я, т ака ли?
— Одеж да, до стойна за император — повтори Те а. — Ба лзар бе суетно
човече. П етим ен бе да я притеж а ва. О свен това не разч ит ах о со бено на
за крил ат а му. А ко ме бяха откр или, ще ше про сто да ка же, че не ме позна ва.
— О ткра дна ла ли си копр инат а за т аз и дреха?
— А з не крада — кипн а тя. — Защ ото аз бях т ази, която зас ади
дървет ат а, от които с е храня т буби те, мой бе моделъ т за бродер ият а, аз
свърших работ ат а. Н иколас предлагаш е моделите ми на пазара и множе ше
богат с тват а си. Н е бях ли за служ ила и аз не щичко ? А знае те ли в ие кол ко
т рудно бе да намеря в реме, за да о съще ствя зам исъла си? Вся ка Бож а ут рин,
още по тъм но, с е измъквах не з абеля зано в градинат а. П о-късно с е на лага ше
да повт арям голяма час т от извърш еното, тъй като с е бе оказ а ла неус пеш на.
Н еобходим и ми бя ха цели две години, докато…
— Н е те о съж дам, про сто попит ах — прекъс на я Уеър с крива усмив ка.
— Та какво е една дълж ин а коприн а в срав нен ие с не смет нит е съкров и ща,
които съм загра бил. Та на ли целокупния т христ иянс ки свят е изве стен з а
м о ето деяни е.
— Н е е възмож но — ядъ т й вс е още не бе отшум ял. — Защо говорит е
подобни неща ? Вие сте твърде недодялан, за да извърши те подобн а кражба.
— Та ка ли? А как тогава си обясняваш на личи ето на толкова богат с тва,
събра ни в т ази крепо ст?
— Н яма н уж да да си обяснявам каквото и да било. Те про сто не м е
ин тере суват — тя вдигна рамене. — Може пък наис тина да ст е крад ец.
Ка дар м и каза, че в зимате много пари, когато па зит е керван ите и учас тват е
в бит ки. Това може да с е нареч е и кра жба.
Устн ите му пот ръпн аха.
— В ероят но т ака разс ъж дават и хорат а, които ми пла щат.
О , т а той поч ти с е усмих на, помисли си тя. Вне запно нещо я подтик на
да го разве с ели още повече.

75
 — Н е, аз отвърнах на Кадар, ч е сигурно с а ви изхвърлил и от орден а
зар ади вашат а похотливо ст. Че не сте сп азва ли твърд е обет а за въздърж ание.
Н аис тина, той с е усмихна широко и сякаш с е подмлади с години.
— В ярно е. За мен това ограни чени е предст авляваше теж ко бреме.
Тя ким н а.
— Та ка си и мислех.
Усм ив кат а му угасна още в съ щия миг.
— Ти пък ка кво ра збира ш от лю бов на ст рас т. Кадар ми ка за, че си
успял а да с е сп аси ш от масовото изна силван е, когато с а напад на ли керван а.
— Н аблюдава ла съм плът с ки съв купления в дома на Н иколас. Когато
идва ха богати търгов ци, поняког а ги канеха в женското отделе ние и те
м ожеха да си избират же на.
— И май ка ти ли?
— Еди н път.
— И ти си гледа ла, т а ка ли?
— Н е, затворих си очите. Тя ми каза, ч е няма да я боли, но аз да не
гл едам — не жел аеше да си спомня з а онази нощ. Да, не в идя нищо, но пък
добре чу тихи я мъж ки смях, стонове те, пъш кан ето, а на края и сподавеното
хъл ц ане на май ка си. — Тя ме излъга. И зпи тва ла е бол ка. Може би не
тел е сна, но с е е чувс тва ла униз ена — гласът на Те а с е разт реп ери от гняв .
— Ето това е да си робиня. Да нямаш правото на из бор, да з наеш, ч е
разум ъ т, тялото т и и дарованието не ти при надлеж ат. И недейте да м и
раз правя те з а прия тен затвор. Такъв не съще с твува!
— Д обре, няма да спорим.
Н о във въздуха в ит аеха неизречен и слова и отново я обзе неясно
тяго с тно чувс тво. И зправ и с е от мястото си.
— О тивам при Х арун.
Тоз и път той не я спря, с амо я на блюдаваше как с е приготвя да т ръгне.
— С помена, че си зас аж д а ла черни чев и дървет а за Н иколас. Как с е
прав и това?
Тя с е спря, учуде на от ряз кат а промяна на темат а.
— Като всяко друго дърво. Той купи ф иданки от един търговец и ги
разс а ди. А з с е гри жех за тях и в нимавах да с е захва нат добре.
— В ъз намерява ш да върш иш същото и в Дама ск, н а ли?
— Д а, не що подобно.
— И от ново ли ще плати ш с имп ераторска одеж да?
— А ко я бяхт е в идели, нямаш е да ми с е надсмивате.
Той издърж а погледа й.
— Н е ти с е подигравам. Вярвам ти.
П ри те з и думи топлина прон иза тялото й.
— Н о в и уверявам, ч е тя не може и да с е срав нява със зн амето, ко ето
ще в и подаря — отвърна раз горещ ено. — За него щ е в и зав иж дат
им пер атори. Ще можете гордо да го предаде те на синове те си, те на своит е
и… — в този миг съзря изра жен ието на лицето му и не продълж и. — Какво
има ?
— Н ищо — той с е из прав и от стола и легна на легл ото. — П о-уморен
съм , от кол кото си мислех. А и те зи при каз ки за синове ме от егча ват. Смят ам
да с е поотпу сна ма лко. А ти бягай при Х арун.
Н е, не ст аваш е дума за скука. Долов и няка ква бол ка в държ ането м у.
Ка кво л и обидно бе каз а ла?

76
 — А з не исках… — но как да обясни на този проклет ник, че съж а л ява
за нещо, ко ето той никога не щ е приз нае? Чист а загуба на време.
— П о обяд ще с е срещ нем в двора — ка за той.
— За що?
— За щото т ака ис кам. Кадар не ти ли заръч а да общуваш с мен?
— Д а.
— Е, в т акъв случай по обяд ще ми прав иш компания в двора.
— Д а, но аз… — той веч е й бе обърна л гръб и пре ст ана да й обръща
в нима ние. — Ще помисля. Може да дойда, може и да не дойда — отвърн а
тя, за ст ана л а до отворенат а врат а.
— С помни си ка кво си обещ а ла.
Тя затвори в рат ат а и въздъх на примир ено. Н е жел аеш е да с е сре ща с
не го тол кова скоро — чувс тват а й щяха да бъдат изложе ни на изпит ание.
Когато Кад ар поиска от нея да му направ и т аз и услуга, тя предв иж даш е
т рудно с ти, но не и своят а ранимо с т. Къде по-про сто бе да с е и зправ и срещу
не гов ия навъс ен и бе зц еремонен нрав . И зобщо не ра збира ше при чини те за
ин тере с а м у към не йното мина ло — т а на ли по-рано с амият той ясно даде
да с е разбере, че подробно ст ите от ж ивот а й не го за сягат. С ега обаче
за дава ше въпро си и дълбаеше дълбоко. П очувства с е прит е сне на.
И нст инктъ т й подсказва ше да ст рани от този мъж до мига, в който отново
възвърне душев ното си рав нове си е.
Д а, но бе сключила споразуме ние с Кадар.
Е, в т акъв случай щеше да стори необходим ото и нямаше да даде на
Уеър възм ож но с т да продълж и със сво ето инт имнич ене. В присъс тв ието на
дру ги хора той няма ше да я разп итва толкова много. Н е, не биваше да
о ст ава нас аме с него.

О ще щом съзря в двора воинит е, възс една л и коне в бойни до спехи и

готов и за поход, смаянат а Те а о съзн а, че напразно си е блъс ка ла глават а до
този мом ен т. Тъ кмо товареха ня как ва кол а, която яв но предст авлява ше краят
на кол онат а.
— К ъде беш е до с ег а? — Уеър подкара коня си към стълб ището и я
из гл еда намус ен от с едлото си. — Каз ах «по обяд», на ли?
— Зак ъсняла съм съвс ем ма лко — бе твърде обър кана от в идяното и не
обърна в нимани е на груб ия му тон. — Н акъде сте т ръгна ли ?
— Д оне съл съм твърде ма лко от прокл ети те черн ичев и лист а —
из бобот и той. — Ще т рябват ощ е — на ли о ст ава ш за по-дълго в реме.
Той бе прав . Кадар щеш е да с е з авърне със С елена след не по-ма лко от
два м е с еца, а запаси те й щяха да ст игнат едва за т ри с едмици.
— И в земат е със с ебе си всич ки те з и мъже ? Н е ка захт е ли обаче в ие
с ам ия т, че не смят ат е да рискувате…
— О бст анов кат а с е промени — той с е наведе и проте гна ръце към нея.
— Х айде, побър зай. Трябва да с е върнем преди здрач аване.
— И аз ли т рябва да дойда?
— И нач е щях ли да те моля да с е срещам е тук?
— Н о на ли по следния път не ме в зехте със с ебе си?
— Ка зах вече, не щат а с е промениха. Може и да ми пот рябваш.
Д ум и те му я обе зоръж иха. Н аправ и крач ка напред и той я вдигн а на
коня.

77
 — С ега обаче знае те как изглеж да дървото, на ли ?
Той даде мълч а лив зна к и от ряд ът п отегл и.
Тоз и път всичко бе по-разли чно от деня, в който той я доведе в
Д ундраго н. Мет а лни те до спехи, нагоре щен и от слънцето, при тис каха гърба
й, но въпреки това тя с е чувстваше удобно и уютно.
— Та зи кола за лист ат а ли е предназ нач ена?
— Д а.
— Н е ни е нуж н а. Ст игат и няколко кош а.
— Н е ис кам да рискувам.
— Д а, но това си е чисто раз сипн иче с тво…
— Ц ел ия следобед ли ще ми мелиш на глават а?
— Н е, ако толкова държ и те на това нер азумно реш ение. Щом като
ис кат е да с е прав и те на глупак пред хорат а си, моля — тя с е умълча и с е
обл ег на на него. Н е й с е говореше повеч е. Във въздуха с е но с еше уха ние на
па л м и и ки парис и, а слън цето, огряло лиц ето й, още повече я изп ълваше със
за довол ство.
Ч ас по- късно вече яздеха нагоре по склона с черн ичеват а горичка.
Твърд е рано е, помисли си тя вяло.
Уеър сле зе от коня и я по е от с едлото. Стойкат а на тялото му издава ше
изв е ст но напрежение, а погледът му обходи горат а, както и всички окол ни
хъл м ове.
— Ка кво има? — попит а тя. — Н е в иж дам никого. А в ие?
П ървонач а лно той не от говори, след ко ето въздъхна облекче но.
— Н е, няма ни кой — обърн а с е и грубо, на в исок гла с, заповяда на
от ряд а да с е раздели на две. Едн ат а полов ин а из прати да брули лист а, а
дру гат а бе о ст авен а за охрана. Те а с е спусн а надолу по склона, навле з е в
гъст а л ака от черни чев и дървет а и, из пълнен а с радо с т, с е з аоглеж да
наокол о. Дървет ат а бяха здрав и, слънц ето тук бе по- топло, от колкото в
Конст анти нопол, и бубите щяха да имат хран а за много…
В не запно до слуха й до ст игна силен т рясък. О бърна с е — на зем ят а бе
пад на л едър клон. Мечът на Абдул изсв истя във въздуха и с е за би в
сл едващ ия клон.
— Н е! — изв и ка тя. — Пре ст а нет е!
Той я изгледа уплаше н.
— Н азад! — Уеър с е прибл иж и към нея. — Той про сто ис ка да събер е
повече л ист а за теб. — По соч и към воин ите, на стъпващи към дървет ат а с
м еч в ръ ка. — За Бога, на ли с а ти н уж ни.
— Лист ат а т рябва с амо да с е бер ат, а клонит е да о ст анат не покът нати.
Н е ис кам да с е унищож ават дървет ат а.
— Н о т ака ще изгуб им два пъти повече време — възр ази Абдул. — А и
не см е в зели стълби със с ебе си.
— В ие по този начи н ли с е сдобихте с моите лист а? — обърн а с е тя към
Уеър.
— Д а не мислиш, че съм ги духа л? — сопн а й с е той в ответ.
— В инат а е моя. Трябва ло е да в и каж а предвар ително да с е отн асят е
в нимател но с дървет ат а — отново с е обърна към Абдул. — Н е е хуб аво да с е
с екат кл он ите, на ли?
Абдул погледна към Уеър.
— Н яма да карам бойцит е си да си събличат ризниц ите и да с е катеря т
по дървет ат а — прои зне с е Уеър с ядов ит тон.

78
 — Е, тога ва аз ще бера лист ат а — отвърна Те а. — Вярно, че ще т рае по-
дъл го, но на ли в и казах, че не ни е нуж на цяла кола.
— Н е жела я да с е бав им много — той си придаде първо реши телен в ид
и я изгл еда ст рого, но веднага след това с е извърна примирен. — Абдул ,
м ъже те да с е покатеря т на долнит е клони и да оберат лист ат а. И да не си
сва л ят до с пехите.
Абдул въздъх на и предаде заповедт а нат атък.
— Това, ко ето ис кам, не е неразумно. Те зи черн ици с а извънредно
важ н и. А ко можехте с амо да в идите колко кра сива е…
— Ще изпълня желанието ти — прекъ сна я рязко Уеър. — А да ли е бил о
разум но ил и не, щ е с е раз бере по- късно. Един ствен ото, ко ето искам, е да
привърш им колкото с е може по-бър зо с т аз и работ а — лицето му с е
раз крив и в гримас а. — Мога да с е обза лож а, ч е и хорат а ми мисля т като
м ен. Д о спехит е с а до ст а теж ки. Н е може да очакваш от войн ика да с е катер и
по дървет ат а и да бере лист а за храна на гъс ен ици.
— Този т руд е до сто ен — отвърна Те а. — И не е толкова важ но кой го
върши. Защото едно- един стве но дърво дава храна на…
Зад гърба й отново с е разне с е т рясък. Вбе с ена, тя с е обърна ряз ко —
см е тна, че Абдул е пренебр егн а л нареж да нето на Уеър.
В ирн а л ръце и кра ка, Абдул леже ше под дървото и сти ска ше към
бронят а си листо.
— П одхлъзнах с е — заоправдава с е той.
— В иж дам — отвърна Уеър със с ериоз ен гла с.
— Н яма да с е повтори, го сподарю !
О тново с е чу т рясъ к и отново няка къв войн ик с е стовар и на зем ят а.
Абдул с е поправ и с помръкна ло лиц е:
— М ай па к ще с е пада.
— Д а с е над яваме, че не — от беляз а Уеър.
— Трябва и аз да помогна — обади с е Те а уплаш ена. — Те ще с е
из попреб ият.
— П очакай — измърмори Уеър. — Клоните не с а раз положени толкова
в исоко. Н ай-много няко й да с е на сини. Н ищо повеч е.
Тя за беля за, че зад рав нодуш ието на Уеър с е т аи ня какво дру го чувс тво.
Н абл юдавай ки бит кат а на хорат а си с клона ка, той при св и очи. Сякаш
оча кваш е не що да с е случ и.
И ето, още един мъж с е сгромоляс а на земят а.
О т гъ рлото на Уеър с е изт ръгн а ня какъв о со бен звук.
А м инут а по-късно на земят а леже ше про снат четвъ рти ю начаг а.
— Пл ь о сват с е като пре зрели по ртока ли — прихна Уеър, о ст ана л бе з
дъх.
— М ного съж а лявам, че… — тя понечи да с е затича към дървет ат а. —
Ка звам в и, т рябва да сли зат вече.
Уеър я сгр абч и за ръкат а.
— Н е смей!
— Н е мога да допусн а да…
Н акрая с е разсмя и цялото му тяло с е разт ре с е. Х вана с е за с едлото, за
да о ст ане прав .
— Н има ви е смешно ? — попит а тя учуд ено.
— Като портока ли! — по ст ра нит е му с е сти чаха сълз и. — Като
пре зрел и порто ка ли!

79
 Н е бе единств ения т, който с е сме еше. За сво е удивле ние тя забеляза, че
и войн ици те сред клон ите с е забавляват. О тнякъде заедно с до спехите си на
зем ят а с е сру ти още един — в ст ремеж а си да запази рав нове сие, разп ери
ръце, сякаш с а кр иле на птиц а.
И нейн ите устн и т репна ха.
— Н е бива ше… аз съм в инов на, че… — не бе по сил ите й да с е сдърж и
и с е разсмя. Когато най- с етне спря и от ново възвърна дар слово, с ам о
покл ати гл ава. — Когато бях в Джеда, не ми и минава ше пре з ум, че на този
свя т вс е още е възмож но да съще ствува смях, но дне с… дне с из питвам нещо
като угризе ния на съве с тт а.
— Н е бива. Н е е зле да с е по смее човек — той по сочи мъжет е под тях.
— В си чки те с а з агуб или близ ки и прият ели. М ислиш ли, че ще з абравя т
т рагедият а, с амо з ащото в ременно с а с е разв е с елили? Смехът е
здраво сл ов ен — по сле добав и едва чуто: — И аз с амият бях забрав ил да с е
см ея…
Те а го из гледа очарова на. И зглеж д аше много по-ра зличе н от мъж а,
когото позн аваш е. О т лицето му с е бяха изличил и гън ките, св идет елства на
огорч ения и цин изъм, запаз или с е бяха с амо следи от от падн а ло ст и
м ъни чко м елан холи я. Н о ведрото му наст ро е ние едва ли ще ше да продъл ж и
дъл го, то веч е дори отш умява ше. И вс е па к с е бяха смели заедно, нещо,
ко ето няма ше да забрав и никога!
Уеър помръкн а и погледът му с е спря продълж ит елно върху лицето й.
— Ка кво си ме зяпн а ла ся каш съм кам ила от рядка порода?
Тя веднага премин а в отбра на.
— А з ни що т акова не… — спр я в мига, в който прозря, че за щи тнат а й
ре акц ия е тъкмо онова, ко ето той целеш е. Защо да му до ст авя това
удов ол ств ие ? О ще повече, че не бе наст р о ен а войнс твено, а по-скоро
доброжел ателно. — Вие наис тин а ми напомнят е на камила. М исля, че с е
дъл ж и на м иглит е.
Той см ръщи чело.
— М иглит е ли?
— Кам илите също имат дълги мигли и много же ни им зав иж дат.
О чит е му бук ва лно щя ха да изхв ръкнат от орбит ите си, а изра жени ето
на л ицето му ст ан а още по-недружелю бно.
— Д а не искаш да кажеш, че мигли те ми с а като на жена?
— Като на же на ли? — тя го дари с нев инен поглед. — О , не, на л и
говорим за кам или?
— М ного добре з наеш… — в не запно спря и нацупи ус тни. — Май
започвам да и зпи твам не що като съчувств и е към Н икол ас.
— То е, защ ото капри зни чите като камила — лицето й при е зами сл ен
изр аз. — М акар и да не съм в и виж да ла да наплю ете човек.
— Д а, но вс ек и миг мога и да започна.
— Като е т а ка, оти вам да бера лист а — понечи да с е зат ича над олу по
хъл м а. — Ваши те бойци не с а от най- сръчни те — по сл е го из гледа пре з
рам о. — М исля, че т рябва да ги науч ите… — в този миг обаче з абел я за
погл еда м у и забрав и какво е иска ла да каже. Топлот а. Смях в очите.
Уважен ие. Те з и неща бяха значител но по-обе зпокояващи, отколкото похотт а
ил и пък и зблици те на гняв . О тме с ти бъ р зо поглед вст рани и ускори
кр ачки те си.

80
 С л ед час кошовет е бяха пълни, натовари ха лист ат а на колат а и Те а с е
отуп а от прахт а.
— Готов и сме — рече тя, — макар и бе з вашат а помощ.
— Един рицар не бива да рискува до стой нството си. Хорат а ми ще
пре ст анат да ме уваж ават в миг а, в които ме в идят да падам от дървото и да
с е върга л ям в прахт а.
Тя из хъмка пре зри телно.
— Н е ми ли вярваш?
— Про сто си мисля, че ст е твърде гордел ив . Н о т а ка или иначе ние с е
спр ав ихм е бе з вас и вече можем да потегляме.
— В с е още не.
— И маме предо ст атъчно лист а.
— В идя ли дървет ат а, подходя щи з а пре с аж да не?
Тя го и згледа стъ пис ана.
— Е… имаше т ам т ри или четир и. Н е им обърнах много в ниман ие.
— В зима й ги — той даде зна к на Абдул, з аст ан а л до колат а. — Тръгвай
с нея и сл едвай нареж да ният а й.
Абдул с е поколеб а.
— П омислих си, че сме приключ или веч е с катере нето по дървет ат а,
го с подарю .
— Н яма да с е кат ерит е. Само ще изкоп ает е няколко.
Усм ив ка озари лицето на воин а.
— А , това е дру го не що.
— Д ървет а не ми т рябват — проте с тира Те а. — Трябва ведна га да с е
зас а дят. А лист ат а могат да с е берат едва след няколко годин и.
— И скам ги те з и дървет а!
— О коло з амъка няма място, на ко ето да с е з ас адят.
— П ол янат а от с евернат а ст рана над склон а е подходящ а.
О чев идно е обмислил вси чко, помисли си тя.
— Усилият а в и с а напразн и. Докато с е прих ванат, мен отдав на ням а да
м е им а тук.
— Копринат а е доходно не що. Може да на карам Ясмин да с е гриж и за
дървет ат а и да добива копри на, с която ще търгу ваме — той с е усмихна. —
Стига да ни о ст ав иш ня кои от драгоц енни те си буби.
— Р азбира с е — отвърна тя с колебл ив глас. — Мога да нау ча Ясм ин
как с е отгл еж дат и как с е добива копри ненат а ниш ка. Н аистин а ли жел ает е
да с е захван ете с този заная т?
— Н а вся ка цена. Може пък няко й ден да ми омръзне да т роша глав ит е
на хорат а. В т акъв случай ще ми т рябва няко е по-миролю биво зан иман ие,
на л и? А не е изключено и да… — той пре късна изречени ето по средат а и
ся каш с е в цепен и.
— Ка кво има?
Уеър вдигна глава и огледа в нимат елно ска лит е на възв и шени ето.
О пасно ст. Във вся ка ф ибра на тялото му от четливо т реп теше ус ещ ането
за запл аха. Н ямаше точни слова, които да го опишат.
— Ка жет е, ка кво има? — повтори тя въпро с а си.
П огл едът му не с е отме с тва ше от ска лит е.
— Х айде, в зимай дървет ат а.
— Н а л и казахте, че няма никого.
— П роклят ие, т ака бе ше.

81
 — Д а не с а същи те, които опож ариха с елото?
— Н е.
Тя сл ож и импулсив но ръка на ръкат а му.
— За що тогава…
— Н е ме доко свай! — той с е отдръпн а наст ран а, сяка ш го е опарил а, а
погл едът му буква лно я прог аряше. — Ф а лшива т ревога! А с ега в земай
дървет ат а! И по-бър зо!
Тя с е отдръп на на зад, след ко ето с е обърна и с е затич а над олу по
скл о на, по следва на от Абдул. Преди да до стиг нат до горич кат а, към Абдул
с е при съедини ха още пет има войн ика. Ц яла дузин а мъже в до спехи, за да
из копая т няколко дръвч ет а? Тя с е спр я и отправ и поглед нагоре по склона.
Уеър с е бе отд а лечил от коня си и сто еше и зправе н с лице към с ка л ит е.
Ка кво бе това? Упор ство? Н еуст рашимо с т? Или преди зв икателство? И зпрат и
я с въоръжен е с корт, а с амият той с е бе изправ ил бе з вся какво прикри тие —
ся каш е реш ил да подраз ни чове ка, за лег на л в зас ада някъд е т ам горе.
И л и м оже би да му отвлече в нимани ето?
— Го сподаря т нареди да побър заме — подв ик на Абдул към нея.
Тя с е поколеба. И нсти нктът й подска зва ше да с е върне при Уеър, но пък
в сл учай на опа сно с т няма ше л и с амият той да заповяда на хорат а си да с е
завърн ат в кре по стт а ? Може би я подвеж даше въображението й и на хъл ма
не дебн еше ни кой, а може би ряз кат а смян а в поведението на Уеър с е
дъл же ше про сто на ня как ъв каприз ? Този довод не изгл еж даше
за довол ит елен, но пък върнеха ли с е бе з дървет ат а, той щеш е пак да ги
из прат и на това място. Знач и т рябва ше да в земат дървет ат а и да изче зн ат по
на й-бър зия начи н.
— Щом е т ака, не ка побъ р з аме — опове с ти тя. — Давай!

В аде н ги наблюдаваш е — товареха вече че твъртото дърво на колат а.

Же нат а бе т аз и, която над зира ваше натоварва нето. П ак тя на кара
воини те на Уеър да с е катеря т по дървет ат а като маймуни. Не друг, а тя
пригл асяш е на смеха на Уеър, тя проте гна ръка и го доко сн а.
И ням аше ни какво зн аче ние, че Уеър с е отдръп на рязко на зад. Той вече
бе дол ов ил не говото, на Ваден, при съств и е и отдръ пването му с е свър зва ше
отл ично с всич ко, ко ето предхож даш е тоз и же ст. О тправ ил поглед към него,
Уеър сто еше вс е още т ам, и излага йки с е като миш ена, заслоняваше женат а.
Д обл е с тна по ст ъпка, но той, Ваден, в този миг не бива ше да дейс тва.
П ропусне ше ли целт а, воини те на Уеър щя ха да на летят на хълма. Н е,
ж ивотът вс е още не бе му омръзн а л. О т стъпн икът с е покачи на с едл ото,
наведе с е и повдигна женат а на коня. Р ъка, цялат а в мет а лни брънки, я
обгърн а и по кри гръдт а и час т от тялото й.
Н о очит е й… тях той бе в зел на прицел.
Уеър преме сти женат а ст рани чно върху с едлото и притис на лиц ето й
към гърди те си.
Ум н ик си бе ше Уеър. Вин аги е разбир а л отл ично от флангово покрит ие.
С ам о ч е що с е отна ся до же нат а, ма нев рите му бяха бе зсми слени. А ко и този
пъ т той, В аден, не усп ееш е да уб ие Уеър, нямаше да уби е и ни кого други го.
А з не съм Великия т магис тър — не ще и зпратя нев инн и люде в отвъдното,
бе з да м и миг не окото, помисли си Ваден, изпълн ен с погнус а.

82
 Н о един ден т ази жена щеш е да умре. Н е съще ствуваш е друг избор.
Уеър бе допусн а л тя да с е прибл иж и твърд е много до него.

Глав а ше с т а

— Н е мога да дишам — Те а с е опит а да вдиг не глава от гръдт а на Уеър.

— Заду шавате ме.
— М ирува й.
— С ам о ако пре ст а нете да ми смазвате но с а с вашат а броня.
Р ъце те на Уеър я прит исна ха още по-сил но, предотв ратявай ки какв ото и
да бил о дв ижени е.
— О ще ма лко.
Тя с е предаде, за да не влоши още повече положе нието си.
Б яха с е отда лечили на до ст а голямо раз стояние от горичкат а и на й-
с етн е Уеър я пусна. Тя въздъх на с облекч ение и поиз глади елеч ето на
рокл ят а си.
— Ц ял о чудо е, че не пре карах целия обратен път до Дундра гон в т ази
кра йно неудобна поза.
О тговор не по следва.
Те а опит а да с е обърне и да погледне пре з рамо.
— Н е мърда й.
В дум и те му прозвуча не търпе ние, но в тях липсваш е предиш нат а
напрег нато ст. Яв но опасно стт а бе отмина л а.
— Кой беш е това?
— Н е съм казва л, че има някой.
— За що тогава бяхте толкова разт р евожен ?
— А ко наи сти на опасно ст грозе ше хорат а ми, щях сво ев реме нно да ги
предупредя. Н е щ е позвол я да с е повтори т рагедият а в Джеда.
Тя ус е щаш е, че говори ис тин ат а. По в ида му личе ше, че зара ди клането
го изм ъчват угри зен ия на съве стт а. И вс е па к преди ма лко във въздуха
в ит ае ше не що злокоб но.
— Н а хълма някой с е крие ше в зас ада и дебн еше, на ли?
— Ти в идя ли го?
Го? Ед инств ено, а не множе ствено число. Как бе възмож но един-
единс твен човек да разт ревож и дотолкова Уеър?
— Н е.
— А з съ що.
Р азб ира с е, че бе долов ил нечи е прис ъств ие. Забел яза ла обач е, че Уеър
с е затваря в с ебе си, тя реши да не з адава повече въпро си. Той сигурно си
има ше своите о сновани я…
П ре сякоха по рти те на Дундрагон още преди за ле з- слънце.
Уеър спря коня и пусна Те а да сле зе.
— О тива й в ст аят а си и с е опит ай да си почи неш.
Тя поклати глава.
— Д ървет ат а т рябва да с е з ас адят не забав но — по сле направ и знак на
Абдул да с е приближ и. — М ного с а чувс тв ителн и, когато с а и зкорен ени —
м огат и да заги нат.
Уеър кимн а и пон ечи да с е обърне.
— Те ще ни по следват ли? — смени тя рязко т емат а.

83
 Той с е спря нер еши телно.
— Трябва да знам — продълж и тя разгор ещено. — Длъжен сте да м и
каже те. Ст ава въпро с и за моя ж ивот, на ли? Ка жете, т е ще дойдат ли? Ще с е
повтори л и кла нето от Джеда?
— Н е.
— За що сте толкова сигурен ? Ка жет е, кой деб неш е т ам, на хълма?
П ом исли, че отново ще отклон и въпро с а й, но бе опроверг ана.
— В аде н — отвърн а той късо и поведе коня към коню ш нят а.
Ре ши, че едва ли ще измъкне още някоя дума от уст ат а му.
Н о им ето й с е стори познато. О ткъде ли?
Д а, на крепо с тни я зид, при бойн ици те. Веч ерт а на клан ето. Да лечн ият
огън, про свет ващ на т рет ия хълм… Ваден…

П рикл юч иха с по следното дърво по тъмно.

Д а л и ще с е прихван ат, запит а с е Те а. П олянат а бе и зложен а и на
сл ън це, и на вятър. О съзнаваше, че дръвч ет ат а с е н уж даят от специ а л ни
гриж и. И зправ и с е и разт ри енерги чно кръ ст а си.
— Свърш ихме ли вече? — Абдул вдигн а ф енера в исоко и огледа
пре ценяващо а ле ят а.
Тя м у благодари с кимва не.
— Хубав и дръвчет а. Повече няма да берем лист а в горат а, на л и? —
запит а той с над еж да в глас а.
Тя сподав и усмив кат а си, не й даваш е сърце да му съобщ и, че дъл го
в рем е ням а да ни кнат лист а.
— Зас ег а си имаме до ст атъчно.
Той въздъхна облекче но.
— Това с брането е униз ител на раб от а.
Уеър също бе спомена л нещо подобно.
— И вс е пак ти не с е възпротив и, когато лорд Уеър го пои ска от вас.
— Го сподаря т зн ае за що заповя два — п о еха съ с свет ещи те ф енер и към
зам ъ ка. — Вс е пак съм доволен, че всич ко вече приключ и.
— Н аис тина ми ст ана мъчно за теб, когато пад на от дървото.
В не запно той с е усмихна широко.
— И на мен също ми ст ана мъчно. Н е бе ше ника к прия тно, но пък м е
до см е ша, когато други те с е затър ка ляха по з емят а. Н уж но ни бе да с е
по см е ем !
Н астъ пи мълча ние, ко ето тя на руш и след ма лко.
— Заг уби ли някого в Джеда?
Усм ив кат а му угасна.
— В си чки от мо ето с емейс тво бяха покойн ици още преди да с е случи,
но загуб их прия тели.
— Н е обв инява ш з а ст ан а лото го сподар я Уеър, на ли?
Той я изгледа учуде н.
— Защо да го обв ин явам? Та той не е в инове н. По време на война
в инаг и ст ават т ак ива нещ а. Преди той да дойде в Дундра гон, с елото ни
гл адуваше, а младеж ит е бяха из губили на деж да за по-добър ж ивот. Лорд
Уеър нахрани бедн ите и бе з помощни те, а на о ст ана ли те възвърна личното
до стойн ство.
— Зн ачи ще продълж иш да му служ и ш, т ака ли?

84
 Той кимна, но след това лицето му с е изкрив и в боле з нена гримас а.
— В с е па к с е надявам в бъдеще да ни води на бой, а не да с е катер им по
ня какв и си дървет а.
Тя с е усмихн а.
— М айка ми ме изпрати да в и доведа — Тас а сто е ше на в хода и
набл юдаваше Те а с хладен поглед. — Тя ка зва, че е глупаво да о ст авате
навън — рискувате нощни те демони да в и докарат т ре ска.
Абдул с е усмихна на момичето.
— Д а, но аз бях с нея, за да я пазя от демоните, Тас а — той с е поклон и.
— А с ега е време за веч еря. Лека нощ.
— Лека нощ, Абдул — Те а го дар и с усмив ка. — И нико га вече лист а.
Жел ая ти го от вс е сърце.
Той кимна и по е по пътя, който воде ше към вът реш ния двор.
— Н акар а ли с те го да върши мръсн а работ а — обади с е Тас а с груб
гл ас. — Н е е бива ло да го прав и те. Той е важен чове к. Вож д.
Те а с е въоръж и с тър пени е.
— Д а, Абдул вече ми съобщи, че съм накърн ила до стойн ството му.
— Н яма ни що смешно — Тас а с е извъртя рязко и с е отправ и към
в рат ат а. — Н е повт аряй те т а зи гре шка.
Те а ус ети, че за ядливо стт а на девойкат а с е корени в не йния майчи нск и
ин стинкт.
— Тас а, не съм иска л а да з ас егна прият еля ти.
— Н е ми е приятел. Н ие, курв ит е, нямам е прия тели сред мъжете —
огром нат а болка в глас а сподав и о ст рот ат а на думите й.
Те а не знае ше какво да отговори. Н е разбира ше добре младат а жена. Н е
поз нава ше нито курв ите, нито пък мъжет е, които първо с е въз ползваха от
тях, а по сл е ги отхвърля ха с пре зрени е.
— Ст рува ми с е, че Абдул с е отна ся с теб като с прия телка, Тас а.
— С ам о з ащото е добър и… ми съчувст ва. П рочетох го по лицето му —
в не запно гласът й прозвуча рязко и кат егорич но. — Само че аз не разчит ам
на не говото съчувств и е. Със своя опит и майсто рлък аз но ся на слада на
м ъже те, и то т ака, че ча к с е про сълз яват. Можете ли и в ие да кажете същото
за с ебе си?
— Н е.
— Р азб ира с е. М айка ми казва, че вс е ощ е сте девств ена — тя спря за
м иг. — С Абдул ли сте решили да започн ете ?
Упл аше на, Те а раз твори широ ко очи.
— Е? — настоя Тас а.
Те а поклати ен ергич но глава.
П о л ицето на Тас а с е изпис а облекчение, но тя не пропусна да ка же
ся каш м еж ду другото:
— Та ка е добре. Той засл уж ава нещо по- добро от жена бе з опи т.
Я в но Тас а ст радаш е. Р анена, обзет а от рев но ст, тя сляпо нана сяше
уд ари във всичк и по сок и. Ка кво ли из питва жен а, раз полаг аща с амо със
сво ето тял о, жена, ч иято един ствено цел бе да придо бие стойно с т в очит е на
няко й м ъж ? Те а не би могла да пон е с е подобно уни жен ие.
— Права си, не притеж авам твоя т а лан т — прои зне с е тя тихо, помъл ча
за м ом ент, след ко ето добав и: — Но и ти нямаш моя.
— За съж а лени е вашето умен ие във ве зб ат а не ще в и помогне, ког ато
жел анието обземе мъж а.

85
 — Д а, но то пъ к може да до ст а вя радо ст в продълже ние на сто години, а
не с ам о за няколко миг а. С него аз съм в съ стояние да из карвам прехран ат а
си и не зав ися от ни кого.
Тас а поклат и глава.
— Же нат а вина ги з ав иси от мъж а. Така е раз поредила природат а.
— Н о не и ако при теж ава ш уме ние, ко ето с е тър си и харе сва — тя
отново направ и пауза. — Мъже те с а подвла стни на лю бовт а си към златото
и вл астт а, и с а склонн и да и зпълняват желан ият а на една жена, ако тя е в
състоян ие да им предлож и нещо. Копринат а може да с е превърне в злато. А
ф инат а бродерия с е це ни по целия свя т!
Тас а не отговори веднаг а.
— Ст ра нни неща приказвате.
— Ло рд Уеър спомен а, че не е и зключе но един де н да прои звеж да и да
продава копри на тук. Той желае Ясмин да с е научи ка к с е отглеж дат буби и
как да поддърж а ч ернич ев ите дървет а. Мога да науча и теб, ако ис каш —
добав и тя сяка ш меж ду дру гото.
— Ка кво да пра вя с те зи гъс ен ици? — буйно поклат и глава Тас а.
— Мога да те науча и да ве зеш, но като усвоиш о снов н ите бодове ще с а
ти необходими годин и, преди да до стиг неш съвършен ството.
— Може пък изобщо да не желая да с е уча! С майка ми обаче может е да
опит ате. Тя веч е не е млада и мисля, че охот но ще… — Тас а п о е дълбоко
въздух. — Вс е пак и тя ис ка да с е отна сят към нея като с човек, който има
ня каква стойно с т, на л и?
— А ти? Ти не желае ш ли същото?
К рас иват а орие нт а лка я из гледа мрачно.
— О бърквате ме. Не желая да разговар ям повеч е по този въпро с —
по сл е побър за да смени темат а. — М айка ми ме помоли да в и предам, че е
прем е стил а Х арун в своят а ст а я.
— Н е е т рябва ло да го върши.
— Тя ис ка т а ка. П ро сто копн ее да погле зи ма л кия — и той копнее за
обич. С л ед няколко с едмици момч ето ще оздравее и ще с е прем е ст и във
войни шко ж илище — Тас а с е отправ и към в рат ат а, водещ а към ст а ите на
при сл угат а. — Там Абдул щ е го на глеж да… с тига да не копае някъде, за да
зас аж д а ваш ите глупав и дървет а.
Те а поклати глава и п о е по коридора към голямат а за ла. Защо л и
предл ож и на Тас а да я обуч ава в коприн арство, след като неи збеж но ще ше
да пол у чи от каз ? Яв но вс е по- дълбоко с е заплит а ше в ж ивот а на тука шнит е
хора, а това пр отиворечеш е на намерени ят а й.
О т дру га ст ра на обаче не бе зле да предад е на те зи две жени час т от
зн аният а си. И двете при теж ава ха силни характери и не за служ ава ха да
прев иват гръб под не сгоди те, които им предлагаш е ж ивотъ т. Може ше да ги
нау чи с ам о на най- необходимото, преди да замине з а Дамаск, но вероятно
ще им е до ст атъ чно. И тя с амат а бе научила повече от практ икат а, отколкото
от чуж д и напът ств и я. Н е бе изключено с Тас а и Ясмин не щат а да пот ръг нат.
Н о с амо ако Тас а пожела еше да с е учи. Защото девой кат а сякаш
отхвърл яш е всичко на този свят… о свен майка си.
И Абдул.
Н о т ази вечер Те а не бе в състоян ие повече да разсъж дава за двете
же ни. Трябваше да хапн е нещо, да с е измие и да си легне. Щеш е да з аспи
като м ъртва.

86
 Н о какво ли ст ава с Уеър, мина й ненад ейно пре з ум. О пит а с е да
отхвърл и т а зи мисъл — твърде много в реме бе отделила на състоян ието м у.
В съ щно ст той с е промък на в ж ивот а й. Н е, не това бе точнат а дума. Н е
м оже ше да ст ава и дума за «промъква не» — в този мъж нямаше нищо
скр ито. Напротив , той с е държеше като ня какъв ска ле н отломък, който с е
тър ка л я по нана долни щето и премазва всич ко, из пречило с е на пътя му.
Точ но като зъбери те по плани нски я склон, зад които с е крие ше няко й,
когото той не желаеш е и да спомене.
Н ека си па зи т айн ите, помисли си тя. Всяка проява на близо с т щеше да
ги обвърже повеч е един към друг, а тя не жела еше да с е с ближ ава с не го
повече, отколкото изи сква ше обе щани ето, дадено на Кадар. Уеър събуж даш е
в не я т ревога. Но може би щеше да из пълни по-добре обеща нието си, ако по
ня какъв начи н успе еше да о същ е ств и търгов ият а с коприн а.
Н е, помисли си тя със съж а лен ие, Кадар нямаше да с е задов ол и с
подобни нач инан ия. Защ ото той я помоли не дру го, а да общува с Уеър, да
бъде до него. Но какво т рябва да сторя, запит а с е тя. Да му помага, докато
упраж н ява воинит е си ли, или пък да го подкрепя, ког ато подири за брава в
пия нств ото?
С ъщ ият следо бед т ръгна да го търс и, от кри го с една л на една мас а в
з а л ат а — пред не го бе разтворе на к нигат а със сме тки те, а в ръ ка държеше
перо.
— Д ошла съм да пои граем ш ах — гласъ т й про звуча твърд е бодро.
Уеър вдигна глава с нежел ание.
— С ега не ми е до шах.
— Н а мен също не ми с е игра е — отвърн а Те а рязко. — Глупава игра.
И грач ите по стоянно с е дебнат един друг. Н о поне же Ка дар каза, че в и
хар е сва, затова ви и предлож их.
— И звънредно ин телиген тна игр а! — той спря за миг, а по сле добав и:
— С ам о ч е е за нима ние за воини, а не за же ни. Н а тях им лип сва
нео бходим ото ст рате гиче ско мисле не. Кадар е сгреш ил, като т е е нау чил да
игр аеш.
— Ах, наис тин а ли е сгре шил? — попит а тя с елее н глас, не
предвещ аващ нищо добро за събе с едни ка й. — Може и да смят ам, че шахъ т
е гл упава игр а, но това не озн ачава, че не я владе я.
— Н аис тина нямам време, за да проверя верно с тт а на думи те ти —
отвърна той и загледа к нигат а пред с ебе си с не приязъ н. — А с ега си върв и.
Трябва да смят ам, а числат а ми разва л ят на ст ро е нието.
— Н има Дундра гон си няма иконом?
О тговорът му про сто преливаше от с арказъм.
— В ярно, че повечето ф ранцу зи с а скло нни да приемат закр ит ат а м и
против на бе зи те на с арацин ите, но пък с е боят от риска да ме подкрепя т в
борбат а м и с орде на на т амплиери те. Така стоят не щат а при мен.
— А някой от ж ители те на с елото?
— Д окато го въведа в сметк ите, ще мин е много време, по-добре аз да си
ги водя — той потопи перото в маст илото. — А и мраз я да… — смръ щи
чел о, пом ълча ма лко и продълж и: — О бик новено Кадар върше ше те зи не ща
вм е сто м ен.
— А , т ака ли — вметна тя.
— Н о тъй като от съ ства…
Д о с ети с е какво иска да й подс каже.

87
 — И аз мразя чи слат а.
— Д а, но Кад ар ми съоб щи, че в дома на Н иколас си с е научила да
см ят а ш — той спря за миг. — Ст рува ми с е, че ще е в реда на не щат а, ако
вм е сто него ти по еме ш това за дължен ие.
— В м е сто него ли?
— Та на ли именно той те е помол ил да извър шиш някои услуги.
— Шах мога да игр ая с вас, но сме тки те изобщо не ме засяг ат.
Уеър с е облегн а на стола си.
— Може би си мисл иш, че изчи сленият а няма да бъдат по силит е ти?
С игур но е т ака, же нски ят мозъ к не е…
— Н е съм ня коя глупачка и не ще допус на да ме нарич ат т а кава. Вашат а
раб от а обаче ще си върши те с ам.
Той въздъхна.
— Е, ст руваш е си поне да опит ам. А с ега си върв и, моля те, и ме о ст ав и
на м ира.
Ре ши да по следва нареж д ането му, но с е замисли. Как да му прав и
ком пан ия, след като не с а в едно и също помещен ие?
— Д обре де, ще хвърля един поглед — произ не с е тя с нежела ние.
Той нач ас а обърна книгат а и я побутн а към нея.
Те а огледа първат а ст рани ца, пора злис ти още някол ко.
— В с емогъщ и Боже, що за бъркот ия. Н е може нищо да с е раз бере.
— Тъкмо бях започна л, а и почеркъ т на Кадар е отв ратит елен. Н якои от
нача л н ите сметк и бяха сгре шени.
— Ка дар не може и да събира — тя вдигна поглед към него и рече : —
О бза л а гам с е, че в пис ането си прилич ате уж асно много.
П огл едът му бе с амат а нев и нно ст.
— Ка к може да твърд иш подобно нещо? — по сле с е изправ и. — А с ега
т рябва да ида при Абдул.
О ст авя ше я да с е оправя с ама с те зи драс кани ци до сущ като ня ко е
м ом че, ко ето няма търпе ние да с е измъкне, за да си игр ае.
— Н е в и вярвам — тя заобиколи мас ат а, с една на един от столове те и
по сочи с ръка към друг стол, разп оложен на и зве ст но раз стояние от не я. —
А с ега сяд айт е т ам.
— И мам работ а.
— Точ но т ака. И мате работ а тук. Трябва да ми обяс нит е ка кво озн ачават
те з и против ни мастил ени петна, които ми с е на л ага да разчет а. Ще с е
опит ам да въведа ред в сме тки те в и, но вие ще стои те тук, до мен —
усм ихн а м у с е сладко. — Точно както съм обе ща ла на Ка дар.
Ли цето му помръкн а.
— Д а с едя тук и да въртя па лци, т ака ли?
— Може, разбира с е, и с ам да си оправ ите смет кит е, ако ис кате.
Той с една, скърца йки със зъб и.
— М разя пис а лищ ат а.
— Щом т рябва, ще с едите. М ислет е си за нещо друго, наприм ер как
като дете съм в исяла бе зброй часове над килим ите — по сле ра зтвори
кн игат а и о съзн а с неудоволс тв ие, ч е изп ълнени ето на задачат а може да с е
проточи до з ав ръщането на Ка дар.
— И за какво си си мислила по онова в реме?
И зне надан а, тя вдигна поглед, но бър зо с е до с ети з а по следните си
дум и.

88
 — За най-ра зличн и нещ а. П онякога си предст авях моделите, които ще
из пъл ня някой де н. А като съвс ем ма л ка мечт аех да от ида на паз ара. Н е бях
ходил а, но май ка ми опис а едно сво е по с еще ние т ам — звучеше, сякаш е
ня каква прика зна ст ран а. Купища съдове от мед, драгоц енни камъни и
вся какв и вкусни неща.
— С ъщо крадци, курв и и воня на риб а.
— Това изобщо няма зн ачен ие — Те а по с егна към перото. — Сигурно е
м ного въл нуващо. Н якой ден ще го в идя със собств енит е си очи. Може би
още в деня, в който при стиг на в Дамас к. М акар че в нача лото ще бъда много
за ет а.
— Ще с е разоч ароваш. Н е си ст рува.
В произн е с ени те тихо слова с е долов и няка ква о ст рот а и тя вдиг на
погл ед. П о лицето му не можеш е да с е проч ете нищо. Може би си бе
в нушил а.
— Говорите т ака с амо защ ото сте го в иж да л.
— Н е, ка звам го, защ ото е вярно.
О тново в глас а му ся каш про звуча скрито, подмолно неодобрени е. Тя
сведе погл ед към редицит е от числа.
— В т акъв случай си мисле те за нещо прият но. Да кажем за родинат а си
— опит а с е да си припомни ст ранн ото название. — За т аз и… Шотл андия. Тя
прия тна ст рана ли е?
— Н е, по-скоро е сурова, план инс ка, с о стър, бур ен климат. Морето
съ що е сурово, а хорат а още повече… Варвари като мен, всич ки до един —
добав и той с горчив ин а в глас а.
Д а л и очаква ше да му възр ази ?
— В т акъв случай няма ни що чудно, че сте напусна ли ст ранат а.
— Щях да о ст ана, ако можех да и збирам.
— За що?
— Може да го раз бере с амо друг варвари н — погледът му с е плъз на
покр ай не я и с е спря на с тенн ия кил им — в тоз и миг обаче той едва ли го
в иж даш е. — О ткакто с е помня, в раж дуваме с рода М акКил иън. Н ай-накр ая
Д ъгл ас М акКилиън удърж а победа и заграб и замъ ка Дунла хан. Баща ми бе
ран ен и т рябваше да бягаме в планин ите. И сках да с е върна и да продъл ж а
да с е боря, но преди да умре, бях принуд ен да му обеща я, че ще напус на
Шотл анди я.
— И за що сте да ли това обещ ание ?
— Р азб ирах колко е при те сн ен з а мен. Бях по следният от нашия род.
А ко м е уб иеха, щ еше да с е зат ри е и името на с емейс твото ни.
— Затова ли дойдохте в т ази ст ра на?
Той поклат и глава.
— Н а л ож и с е да избяг ам в А нглия — в до спехи и с по следния си кон.
Там като свободен рицар оби ка лях от турнир на турнир, за да печ ел я
на гради и слава. А по сле Вели кия т магис тър дойде в А нглия, за да привл еч е
бл агородни ци в орде на си. Вс е още съвс ем млад, аз бях засле пен от словат а
м у. Твърд еше, че в орден а с е прие мат с амо най-добле с тни те и най-храбр ите.
Там пл иери те били най- почит ан ите мъже на свет а.
— Н о в ие вс е пак сте ст ана л монах и с те с е от ре кли от свет с кит е
раз вл ече ния, н а ли?
— Е, имаше не ща, които ни позволяваха да забр ав им те зи лишен ия.
П рекар ах т ри годин и в ордена и бях на ист ина доволен.

89
 — И кои например бяха те зи неща ?
Той вдигна високо рамене.
— Е, не бяха ма лко. Подбрани ястия — хранехме с е отлично, за да
поддърж ам е силит е си. Чисто ж илище. Знани я. П реди да по с тъпя в орде на,
бях невеж хлапак, т ам получих възмож но ст да с е образовам.
Тя го и згледа с при св ити очи.
— Н о това не е всичко, на ли?
— Н е — той замъл ча за миг. — Брат ство. А з, който си нямах никого, с е
сдобих в не запно с братя.
Н е биваш е да го пит а за т ак ива личн и неща. Вне запно пред вът ре шния
й в зор с е и зправ и образъ т на ле сно ранимия, твърд, с амотен млад бо е ц,
копн еещ з а с емей ство и топлина, който е пожертва л много, за да от крие
отново те зи цен но сти. Н о в този миг той бе по-с амоте н от всякога. В
гъ рдит е й с е над игна желан ие да му помогне по няка къв нач ин.
— Н о братъ т не пре следва брат си, за да го убие, на ли?
Ли цето му за сти на.
— Н е мога да с е съглас я с те б. Спомни си Каи н и А вел — от ново
на ст ана м ълчание. — А ко вс е пак насочи ш в ниман ието си към числ ат а и
пре ст ане ш да з адава ш въпро с и, може пък преди здрач и да изле зем от т ази
ст ая.
Той отново с е обв и в грубат а си черу пка — бе ясно, че повече
при знан ия за ж ивот а му няма да чуе. Толкова по-добре. Те а с е запит а да л и
не с е е потоп ила твърд е дълбоко в за гадкат а, наречен а Уеър от Дундрагон.
За щото кол кото повеч е науч аваш е, толкова повече й с е прии сква ше да узнае.
— А ко в орд ена бяхте з а ляга л и повече над числ ат а, с ега аз няма ше да
с е м ъча. И изобщо не съм убеден а, че по онова време ст е били кой з нае
кол ко учен олю бив .
— Н е, гре шиш — усмихна с е той горч иво. — Там научих не ща, които
да л еч надхвърл ят ч ислат а и надрас кан ите слова.
Д о нея бяха до ст игн а ли слухове за мист ичн и т айни и церемони и,
из пъл нява ни от риц арите в техния храм.
— Н е е ле сно да назовем точ ни числа, когато ст ава въпро с за зл ато,
ко ето буква лно и зти ча във вс евъзмож ни по сок и — тя набърчи чело. — Ето
наприм ер, разходи те за ф акли и свещ и с а прекомерн и. А т ази бележ ка пък
изобщо не с е че те. Какво озн ача ва вторат а циф ра на…
— Про с тет е, го сподарю , има не що, ко ето т рябва да в идите — обади с е
в не запно Абдул от към в хода.
— И двам — Уеър скоч и пъргаво на кра ка и забъ р за към в рат ат а.
О чев идно желае ше да с е измъкне от не я и да я о ст ав и с ама да с е блъска
над бе зкр айни те колони от циф ри. Само че тя нямаш е да допус не т акова
отнош ение. Бутна книгат а наст ра на и с е изправ и.
— И двам с вас. И на мен ми с е разхож д а — из гледа многоз нач ител но
Уеър. — Тоз и ден може да продълж и твърде дълго… и за двама ни.
Той с амо махна с ръка.
— За съж а лени е прек ъсна ха раб от ат а т и. Тъкмо започва ш, на ли ?
— Го сподарю … — Абдул спря за миг, след ко ето продълж и: — М исл я,
че дамат а не бива да идва. Може да с е при те с ни.
— За какво ст ава дума? — поп ит а Те а разт ревожена. — Какво има?
— Щом като не е т рябва ло да узн ае, за що ме пов и ка т а ка открито? —
изр ъм ж а Уеър на излиз ане от з а лат а.

90
 Те а по следва двамат а — на л ага ше с е да подт ичва, за да не изо ст ава.
— Ка кво с е е случ ило, Абдул?
— Току-що съзряхме ня какъв рицар, който с е прибл иж и до кре по стт а.
Б е з аст ан а л обач е извън обс ега на ст релит е ни.
Уеър спря насред кр ачка.
— И маше ли кръс т на манти ят а си ?
Абдул поклат и глава.
— Н ямаш е зн ак, но яздеш е голям бял кон.
— Го споди… — Уеър з ати ча към порт ат а. — Тук ли е още?
— Н е, обаче о ст ав и нещо. И зпратих Х ас ан и И ман да го довлекат до
двора.
— Д а не с а попадн а ли на клопка?
— П ърво с е уверихме, ч е с е е отда леч ил на до ст атъч но разстояни е. Вс е
па к той бе с ам, го сподарю .
— В иж да л съм тоз и мъж да про сва мъртв и о с ем опитн и воини, и то за
бро ени м инути.
С пус наха подв иж ния мо ст и Уеър изча ка Х ас ан и И ман да преминат над
рова. Те а з абеля за, че мускулите му с а изопнати — точно както предния ден
в горич кат а. Да ли прич инат а не бе една и съ ща?
— В аде н ли е? — попит а тя.
Той кимна, бе з да отме ства поглед от приближ ава щи те с е слуги, които
вл ачеха не що след с ебе си. Може би чове шки т руп? Те а прис тъпи напред.
Н е, не бе човеш ко тяло, бе ше дърво. М ладо черни чево дърво, в исоко
окол о с едем с тъпк и.
П оне т а ка й с е стори. Клонит е бяха от с ече ни до един, а корени те
изр яза ни. Х ладнокръв но, же стоко, целена сочено убий ство.
Ц ял ат а ра зт репера на, тя при стъп и до Уеър.
— Уб ил го е — и зрече тя, о ст ана л а бе з дъх. — Н о защо? Защо го е
довл якъл до тук?
Уеър по соч и към Абдул.
— М ахни го! Н е желая да го гледам повече — обърн а с е и п о е направо
към зам ъка.
Те а хвърли по следе н поглед върху обе зобразен ото дръвче и с е затич а
сл ед Уеър. Вне запно за беля за, че лицето му е побеляло, а и зраже нието бе
по- ст рахов ито от всякога.
— За що го е сторил? Н яма ни какъв смисъл, на ли ?
— П овече няма да изли заш пре з т ази порт а — произн е с е той с груб
гл ас. — С ъщо т а ка ти забра нявам да с е появява ш на крепо с тния зид след
пад ането на нощт а.
— Н има бих могла да напус на кре по стт а? Та на ли никой не може да
изл е зе бе з изри чното в и разреш ение…
— О ткъде да знам какво си си наумила ? Н е е изключено да т ръгне ш
отново да търсиш проклет ат а си ш ума?
— Каз ах в и, че имам до ст ат ъчно… — в не запно обаче с е пре късн а с ама
— ис тинат а до ст игна до съзн анието й. — Смят ате, че е бил о
предупреж д ение ?
— Точ но т ака.
О пит а с е да свърже ф акти те.
— Н о не с е отна ся до вас, т ака ли?

91
 — В аден зн ае отли чно, че намере ният а му с а ми изве с тни — той и зрече
те з и сл ова, сяка ш смъртт а от ръкат а на Ваден е неиз беж н а.
— Д а, но защо… — в не запно очит е й с е ра зшири ха от упла ха. — А з л и?
— Той е видял ка к накар а Абдул и о ст а на лит е да не с екат клони те. Та ка
че е съвс ем ясно ка кво е има л предв ид.
Тя поклати глава, невяр ваща на уш ите си.
— Зн ачи въз намерява да ме уб ие, т а ка ли?
— Може и да не му с е ис ка, но нещо го кара да мисли, че е длъжен да
го стори. В с е пак Ваден не е кас апи н на нев инни люде.
Тя съз нава ше отлич но, че човекът, обе зобразил хладно и методич но
дръвч ето, е спо со бен на вси чко.
— Н има го защ ит ават е?
— С ъвс ем не. П ро сто с е опитвам да обяс ня. П о сво ему Ваден е почт ен.
Вчер а той може ше да те убие, но вс е пак е предпочел първо да и зпрат и
предупредит елен знак.
— Н о за що, за що? Н а ли не съм му сторила нищо лошо?
— Н е си. Винат а е моя. Про сто сглупих и си помислих… Б оже
м ил о с тив и, кога ще поумнея най- с етне. Н има т рябва целия т свят да поги не,
за да… — той с е обърн а по по со ка на коню шн ите. — Х айде, върв и в зам ъка
и не изл и зай. Ос едлавам коня и т ръгвам да го открия.
Ст рах прон иза тялото й. Този Ваден очев ид но предст авлява ше гол яма
опа сно ст.
— С ам ли т ръгвате ?
Шотл анде цът кимна гнев но.
— Н е бива моит е хора да ст радат зар ади собс твенат а ми глупо ст.
В проч ем , съмнявам с е да ли изобщо ще ми позволи да го открия.
Н епредсказуем е и блуж да е из те зи планин и като някой при зрак.
— Той беш е вс е пак на т ре тия в ръх…
— Н има ме смят аш за толкова про ст ? Две години го пре следвам вече.
Стигн ем л и обаче до бивака му, от него нито следа.
Като призра к, бе ка за л Уеър. Смъртоно с е н призр ак.
— С игур но заплахи те му не с а с ериозн и. Всич ко е бе з смисле но.
— Р азб ира с е, че с а с ериозн и — Уеър спря пред врат ат а на коню шн ят а и
из гл еда Те а от горе на долу. — Ще ра зпоредя на Абдул да т е заведе на
си гурно м ясто, ако не с е з авърна. Н яма да с е прот ив иш и про сто т ръгва ш с
не го. Я сно ли е?
— Н е. Н е ми е ясно.
— Х айде, връщ ай с е в замъка — той вле з е в коню шнят а. — Н ямам
в рем е з а обясн ения.
Тя понечи да го по следва, но с е поколеб а. Тоз и човек едва ли ще с е
отка же от намер ението си, помисли си тя бе зпомощно. Той про сто щ е
възс едне кон я си и ще с е опит а да уни щож и мъж а, заплашва щ не йния ж ивот.
В си чко това бе ня какво бе зумие, недоразумени е.
С ам о ч е той бе убеде н в правот ат а си — за л ага ше ж ивот а си на ка рт а, и
то зар ади не я.
Б ав но с е отправ и към замъ ка.
За що никой не учеш е жени те да вою ват с ами, вме сто да разч ит ат
единс твено на мъже те? Но вс е па к т ази бит ка не бе нейна бит ка. Та на л и тя
ням аше ни що общо с Уеър от Дундраго н? Про сто най- неоча квано съдбат а я

92
захвъ рл и на пътя му и я с блъс ка с непозн ат а опасно ст. Колко не с праведл иво
с е бяха ст екли събити ят а за нея!
Н о и с амат а тя не бе справедлива към него. Та н а ли той я сп аси и
из прат и Кад ар да доведе С елена. А ако не бе склон ил да попъл ни запа сит е й
от шума, с ега нямаш е да с е на лага да гони онзи бе зумец. Само че както тя,
т ака и Уеър бя ха же ртва на съдбат а.

Здрачи с е, но него вс е ощ е го нямаше. Те а с е изкачи в кулат а със

сокол ите и огледа полето около замъ ка. Н а т рет ия връх огъня т не гореше.
О зн ачава ше ли това, че Ваден веч е е т ръгн а л на лов ? П рони за я мразов ит а
т ръп ка. Та зи нощ Уеър може ше да заги не. А може би вече бе мъртъв ?
П рил оша й и тя при твори очи. Н е биваш е да с е вълнува толкова. Та той
бе чуж д човек и никог а не бе тър сил прия телс твото й. Н ещо повече,
неведнъж я бе от блъсва л от с ебе си. Този суров , опит ен воин мисл еше
единс твено за би тки и за злато.
И въпре ки всичко бе з ас егна л ня каква ст руна в душ ат а й — тя желаеш е
да с е приближ и до него, да го з акриля и да му помаг а. Сили небе сни, не
бива ше да допус ка да я обс ебват подобн и мисли. С елен а и предстоящ ият
ж ивот бяха единств ени те не ща, които имаха някакъв смисъл. Бе ка за ла на
Ка дар, че е с ебич на и с ега държе ше с ценат а на вси чко да си о ст ане т акава.
Н ямаш е ни какъв сми съл да съж а лява з а мина л ото. Той бе успял да
проби е за щит ат а й. Затова не й о ст ава ше друго, о свен да с е примир и. Б е
дл ъж на обаче да го з акриля и подкрепя.
А ко не е ст ана ло късно, мина й пре з ума.
Н абл иж ава ше полунощ. Вне запно чу как ст раж ат а на подв иж ния м о с т
пои ска пар олат а. Те а с е спусна на долу по стъпа л ат а и изчака Уеър да
прем и не пре з порт ат а.
— Ти пък ка кво тър сиш тук? — той подхвърли ю здит е на коняря. —
Н ощт а е хл адна. Какво с е щур аш по нико е в реме из двора?
Б е тол кова доволна да го в иди ж ив и здрав , че не обърна в нимани е на
грубо с тт а му.
— Можех да с е з аема отново със смет кит е, но бе з вас Дундрагон, вс е
едно че не съще ствува. Н е бях сигур на да ли ще с е върне те, а мразя да пил ея
в рем ето си за и злишн и не ща.
Той сне шлема, въздъхн а уморено и прокара пръ сти пре з ко с ат а си.
— Н е мож ах да го от крия.
— Е, и той не в и е от крил — з аиз качва с е по първ ит е стъпа л а. —
С ва л е те до спехите и елате в за лат а. Ще в и доне с ат ме со и хляб.
Той навъси чело.
— А ако не желая да ям?
— Ще с е хранит е! — на влизане в замъка му подв икна пре з рамо: —
Зна я, че обичат е да спор ите, но ако не с е нахра ните, в ие ще си о ст ан ете
гл аде н, не аз. Ц ял ден хапка не ст е слож или в уст ат а си.
— И зобщо не ст ава въпро с за спор. Про сто не търпя да ме коман дват, и
то да м е командват же…
Н е го изчака да с е дои зка же, а бър зо с е завт ече към кухнят а.
Когато той пристъ пи в за лат а, Те а колен иче ше пред каминат а и
подкл аж да ше огъня. Л ицето му бе чисто, а ко с ат а мокра — яв но си бе
сва л ил до спехит е и с е бе измил на кладен еца. Тя по сочи с глава към мас ат а.

93
 — С еднете и с е нахран ете. Вярно, че ме сото е студено, но на ли зна ете,
гл адъ т е на й-добрия т готвач — разду ха ощ е веднъж пламъка и с е и зправ и.
— Гл ад ен с те, на л и?
— Ест е стве но — той с е наме сти на мас ат а и по с егна към къс ме со. —
Н о не е вярно, че в инаги споря и възр азявам — добав и с мрачен поглед.
— Р азбира с е, че е вярно — тя с една също на мас ат а и му н а ля в ино. —
А о свен това сте недодялан и непо но сим инат.
Той я ст релна с поглед.
— Д не с си в отл ично наст ро ение, няма що.
— То е, за щото с е радвам, че с е прибр ахте. Във ваше от със тв ие
направ их важ но от крит ие — рече тя и по лицето й пропълзя изр аз на
раз кая ние. — О ткрих, че ми харе сват е.
Ме с ото за стин а във възду ха.
— Мол я? Какво каз а?
— И аз съм учуде на от с ебе си, още повече, че в инаг и сте с е държ а л и
не прияз нено с мен. Вероятно и на мен ми е прис ъща она зи слабо с т на
хар актера, която съм наблюдава л а у Кад ар. А може би всичко с е дълж и на
ф акт а, че не позна вам добре хорат а. Важ ното е обаче, че от дне с нат атък ще
м и е по-л е сно да общувам с вас. Н ямам кой знае ка къв опит, но доколкото
м и е изве с тно, на й-добрат а компания с а прият елите.
Той я поправ и т ро снато:
— А з не съм твой приятел.
— Р азб ира с е, че сте. Или поне щ е ст ане те.
— Н е из питвам нуж да да бъда твой прия тел.
— Н ямат е друг избор. Първо ми сп асявате ж ивот а, а по сле изпр ащате
Ка дар да доведе С елен а. Вс е дейс тв ия на прият ел.
— Те зи де йств ия бяха про сто нео бходими, нищо повече.
Той наис тина я зат рудня ваше. Какво пък, т рудни те хор а в инаг и с а
създ ава л и т рудно с ти. Докато го оча кваш е на кулат а, Те а реши да не
от с тъпва.
— В ие сте по-добър, отколкото в и с е щ е да при зна ете — тя с е облегна
по- удобно на зад. — А с ега с е хранет е. Н яма да каж а думич ка повече.
В си чки те зи плямпани ци за доброт а и прия телство сигурно с а бе зкра йно
не прият ни з а недодялан чове к като вас. Дано не в и паднат т еж ко на стома ха,
докато с е храни те.
Той изяде ме сото и по с егна към една ябъл ка.
— Н е съм недодялан — при те з и думи в пи зъб и в ябълкат а. — П ърво м е
обявяваш за прия тел, а след това ме обиж даш. Какво значи това?
— Ст ава въпро с за ис тинат а. О съз нах, че ще т рябва да с е прим иря с
опа кия ви нрав и ще с е на лож и да потърс я във вас каче с тва, които да м и
хар е с ат — тя му с е усмихна мило. — Н е может е да ме от клони те от в зетото
реш ение. А з ще бъда ваш прия тел, Уеър от Дундрагон, разбрахте ли?
— Ти няма да… — в не запно той с е облег на на зад и притвори
прим ир ено очи. — Впроч ем, прав и каквото ще ш. Вс е едно. Ст ана къ сно.
Н ищо о ст ана ло няма зн аче ние.
Уч удена, тя вдигна поглед. Н е очаква ше, ч е ще с е предаде т ака бър зо.
Това състоян ие няма ше да продълж и дълго и затова с е на лага ше да с е
възп ол зва нач ас а от необи чайнат а му от с тъпчиво ст.
— С лед като нищо не е от з нач ение, з ащо не ми разкри ете при чини те,
порад и които този Ваден желае да ме уби е?

94
 К л еп ачи те му с е повдигна ха, тя с е уплаш и не на шега, съз ирай ки
отчая нието, и зпис ано в погледа му.
— Ти с е смееш е заедно с мен. Ти ме доко с на.
— Ка кво?
— В аде н е на ясно, че за мен ти предст авлява ш не що повеч е от жен ите,
които вл изат в леглото ми. О пасява с е, че може да ра зкрия душ ат а си пред
те б — см ехът му бе смях на ст рад ащ чове к. — Точ но както ст ава в момент а.
Забав но е, че той буква лно ме подти ква да сторя онова, ко ето всъщно ст би
жел а л да предотв рати.
Току-що каза ното в ни какъв случ ай не бе ше ня каква ше га. Те а нико га
не бе виж да ла толкова отч аяние, събрано на едно място.
— Жел аеш да бъде ш мой прия тел, т а ка ли? — при те з и думи Уеър
над игна бока ла към устни те си. — Ще с е на лож и обач е да промен иш
реш ението си. Н а мен не ми е позвол ено да имам прият ели. Защото моит е
прия тел и с а обречен и на смърт.
Н уж но й бе време да с е отър си от пот р е с а, който предизв и ка ха дум и те
м у.
— Ка дар в и е при ятел, а е ж ив и здрав .
— В с е още. А ко обаче скоро не ме напусне, ще го унищож ат.
— Н о за що?
— В ече ти спомен ах, че с е опа сяват от нещо. П овече от две години
В аде н м е дебн е в зас ада. И зве ст но му е, че Кадар е мой прия тел.
— Д а, но не е реч ено, ч е ще го убие. Защо не го е сторил до с ега?
— Д окато Кадар стои при мен, непо средс твена опасно ст за не го не
съ ще ствува. Ваден не е като оне зи, други те, които убиха Ф илип. Той ще м е
очи сти, преди да на стъп и моментъ т за следващия удар.
— Ф ил ип ли? Кой е Ф илип?
— Прия теля т ми Ф илип дь о Жироду. Тамплиери те уби ха братовчед м у
Жоф роа и Ф илип ми помогна да избяг ам от орден а. В продължен ие на два
м е с еца с кит ахме от място на място в търс ене на убеж и ще. Една веч ер той
реш и да изле зе от пе щерат а, в която с е бяхме подслонили и да потърси
хран а, но с а го за лов или. О ткрих го захвърлен на з емят а — сме тна ли го за
м ъртъв — гласът на Уеър одре зг авя. — Бил е изте заван, з а да изд аде
скр ива л и щето ни. О т бол ка про сто не можеше да си отвори уст ат а.
Еди нств еното, ко ето бе в състояние да прои зне с е бе: «Н е съм им ка за л
ни що. Н е успя ха да ме при нудя т. О, Боже, Уеър, з ащо с е отне соха т ака към
на с?» — той си доля ощ е в ино. — Ф илип заги на пора ди близо стт а си с м ен.
Ето за що никой не бива да с е при ближ ава до него, помисли си тя.
В не запно си при помни не що, ко ето бе каз а л в нощт а на клан ето.
— В Д жеда съ що нямахте близки, но въпреки всичко хорат а бяха избит и
до един.
— М исля, че Велик ият магис тър е бил разочарован от ф акт а, че
по стоян но му с е и зплъзвам, заповяда л е кръвопроли тието, за да ми докаже
м огъщ е ств ото си — лиц ето му с е разкр ив и в гримас а. — Той отл ично е
зн аел , че ж ители те на Джеда не предст авляват ника ква опасно ст за не го.
С л ед сл уч илото с е с Ф илип аз ст ан ах извънредно предпазлив . Хорат а в
Д жеда з агин аха с амо защ ото аз съм още ж ив .
— Кол ко много омраза! — проше пна тя. — Защо?
Той помълча изв е ст но в реме, след ко ето рече:

95
 — По онова в реме в ит аеха най-разл ични слу хове. Лю бопит ният Жоф роа
м е предум а да сле з ем в пещер нит е под з емия на храма. Там съзряхм е нещо,
ко ето не е предназн аче но за наш ите очи.
— И ка кво бе това нещо?
Той поклат и глава.
— В ече ка зах пре ка лено много. И то с амо за да зн аеш за що ж ивотъ т ти
е заст ра шен. Ако не ти издам вси чко, може би ще с е спаси ш.
— Д а, но приятел ят в и Ф илип не с е сп аси, на ли?
— Н е, всъщ но ст от Великия М агистър човек не може да избяга, но
В аде н… той е нещо дру го. Ако успее ш да го убедиш, че не з наеш ни що,
то… — той вдигна уморено рамене. — Н е знам. Той може и да те пусне,
сл ед като аз…
Ум ра.
Уеър не произн е с е думат а, но не бе и необходимо. Същият ф ат а ли зъм
прозвуч а и в предходни те му слова.
— Пре ст ане те ведна га! — възкл икна тя о ст ро. — Говорите т ака, сяка ш
веч е в и е за лов ил.
— Н е съм глуп ак и не си въобра зявам нищо. П ре следват ме най-
гол ем ите воин и на христия нски я свят — гласът му с е изв ис и и в него с е
прокр адна прив ич нат а неукр отимо ст на Уеър. — Н о няма да им с е дам
л е сно. М ъжът е длъжен да о ст ав и след с ебе си своя знак на свет а, аз своя
ще го издълб ая много дълбоко.
Тя пот р епери.
— С м еч ли? Н о това не е зна к, а ж ива рана.
— Та ка да бъде — усмих на с е дръз ко. — Еди нстве ният спомен, който
м ога да о ст авя на свет а. По-добре белег, отколкото ни що — погледит е им с е
сре щаха и той поп ит а на смешливо : — А с ега ка к с е чувс тваш ? Вс е още л и
държ и ш да сме прият ели? А може би ис каш да с е присъеди ниш към Ф илип и
кл е тниц ите от Джеда?
М исл е ше си, че ще с е отдръпне от него. Н ебето й бе св идетел, че
на исти на желае да го напусне. П рииска й с е да избяг а от Дундрагон, от този
м ъж , см ят ащ с ебе си з а прокълнат. В този миг ж ивотъ т и свободат а я
събл а зняваха.
— Н е ис кам да умирам.
— Та ка си и мислех.
— П очакайт е. И зслуш айте ме. Може и да не ми харе сва ка кво ст ава тук,
но с дел ат а си в ие спечелихт е мо ето прият елство и от с ега нат атък аз нямам
право на избор — вдигна глава към него — в погледа й с е чете ше
реш ител но ст. — А з обаче няма да с е предам като вас. М ного не ща м и
предстоят вс е още в ж ивот а. Н икой на този свят не ис ка да го убият, т а ка
м исл я аз, т а ка мисли и С елен а. Затова не ще е зл е да п отърс ите начин да
сп асит е всич ки ни. Чувате ли ка кво в и говоря?
Той примига някол ко път и и на лицето му с е появ и вяла усмив ка.
— О , да, чувам те чуде с но.
— И ще пре ст анет е най-с ет не да с е държ ит е нацупе но и ци нич но.
Ст рува м и с е, че и бе здру го ми предстоят предо ст ат ъчно из пит ани я, т ака че
не м и е нео бходима вашат а…
— Н едодялано ст — довърш и той вме сто нея.
Те а кимн а.

96
 — Точно т ака. О ча квам в и ут ре тук в за лат а — да ми прав и те компания,
докато подреж дам сме тки те в и — тя с е изправ и от мястото си. — А с ега си
отивам в л еглото и в и съветвам да стори те съ щото.
— И аз ли да от ида в леглото ти?
— Моля ви, не ка звай те не ща, който ме смущават. Може би наи сти на
т рябва да намеря ме с тен це и за вас в ж ивот а си, с амо ч е това може да ст ане
единс твено на о сноват а на приятел ството и уважен ието — тя с е отправ и към
в рат ат а. — Зна ете отли чно какво имам предв ид, на ли?
— Д а, на ист ина ми е изве стно — тя му хвърли бър з поглед пре з рамо —
в усм ив кат а му с е долавя ше лю боп ит ство. — И вс е пак щ е в зема да
поо ст а на още ма лко — продълж и той. — Трябва да помисля ка кво оз нач ават
неж н ите ти слова за другарс твото и тям подобн и.
— Н яма какво толкова да с е размишля ва. Убедена съм, че с е израз их
предел но ясно.
И докато излиз аше го чу да си ше пне:
— А х, Те а, имам да обмислям още толкова не ща.

Глав а с ед ма

Н а сл едващат а сут рин Уеър не бе ше в з а лат а, но книги те със смет кит е

бяха прегл едно подреден и на дългат а мас а.
Н едоволна, Те а т ръгна да го търси — не след дълго откри, че дворът
гъм ж и от м ъже и кон е, а Уеър тъкмо с е кани да скочи върху с едлото на коня
си.
— Н а ли в и ка зах, че ми е нуж на помощт а в и в з а лат а. Къде сте
т ръгн а л и?
— Н икъде — той я из гледа рав нодушно от горе на долу. — Н има
см ят а ш, че ще по смея да прен ебрегн а заповедт а т и и ще т е о ст авя на
прои звол а на съдбат а ?
— Н е бе ше заповед… е, може пъ к и да бе ше, в ие обаче из полз вате вся ка
възм ож но ст да ме о ст ав и те нас аме със сме тки те — за беля за, че не е слож ил
до спехи те си и с е поу спокои. Уеър никога няма ше да напусне Дундра гон бе з
оръж ие. — Какво сте намислили ?
— И скам да поу праж ня хорат а си. Когато не съм извън крепо с тт а,
во е нното обуч ение с е провеж да т ри пъти с едмично. Свършваме и веднага
идвам в за лат а.
Тя си спомни, че в първ ит е дни от пре стоя си в Дундраго н откъ слечно
бе набл юдава л а т акива упраж н ения.
— И скам да погледам.
Той вдигна рав нодуш но рамене.
— Д обре, щом като настоява ш… ст ига да не ми с е преч каш.
Те а прис една на стъ па лат а и обхван а с ръц е коле нете си.
В отдел ена за целт а час т от двора ст релци те с лък с е упраж ня ваха
усъ рдно. Уеър обаче отделяш е повече в реме на конниц ите, караш е ги да
из пъл няват командат а «О бърни!», след ко ето с наведе ни копия те с е
спу ска ха напред в га лоп. Н акрая, удовле творен от в идян ото, той предаде
командването на Абдул, но продълж и да наблюдава заня тието, сяка ш с е
нам ир а еднов ременно навсяк ъде. П о стоянно издава ше ра зпореж да ния,

97
проверяваше изпъл нени ето на з адач ите, раздава ше похва ли, а когато бе
нео бходим о, не пе с теш е и упре цит е.
— Н е е ли ст рахотен ? — Те а вдигн а поглед. Н а най-горн ото стъпа ло бе
за ст ана л Х арун. Той с е приближ и и прис една до нея, бе з да отме ства
възхи тени я си поглед от Уеър. — Свет и като слънце.
О пис ани ето й с е стори до ст а неточно.
— Б их каза л а, че е по-скоро проблясван е, от колкото слънчево сияни е —
като обна жен меч на лунна све тлина. — А ти може ш ли веч е да ст аваш от
л егл ото ? — попит а тя и го доко с на по прев ръзкат а на глават а. — Боли л и
още ?
— Н е — отвърна момчето и нетърп еливо по сочи воини те. — Време е да
с е в кл юча и аз. Лорд Уеър на ли ка за, че вече съм бо ец. А воин ите не с е
изл еж ават в леглат а.
Н о той е с амо едно момченц е, помисли си Те а с тъг а. Толко ва ма лъ к… и
раз бира с е, во енни те упраж нени я му правя т силно в печатл ение.
— Може би и това щ е ст ане след няколко дни — рече тя.
— В ече съм здрав — по сле додаде с пре с еклив глас: — Моля те, не м и
с е съ рди. Ти бе ше толкова мила с мен — но по- добре ще бъде, ако м и
разр ешат да с е упраж нявам с тях.
Ес те с твено. Гриж и те по Х арун ст ру ваха много усил ия и на нея, и на
Я см ин. Д вете щяха зама л ко да з абравя т, че о свен в ремето, най- доброто
л екарство си о ст ава по стоянн ото зан имани е с не що.
— И зглеж да ш здрав като камъ к — ст игна до слуха й гласъ т на Уеър, той
на сочи коня си към стъп а лат а и спря поглед върху Х арун. — Какво прав иш
тук при жен ите?
Х арун с е изчерв и и скочи на кра ка.
— Н е ис ках… Ясми н ка за, че ранат а ми е… съж а л явам, го с подарю .
— Щом като съж а ляваш, бягай бъ р зо в коню ш нят а и с е обади на Абдул .
Н а л и т рябва да ти пока же някои не ща, след като ще ми ст аваш оръжено с е ц.
— С л ушам, милорд. А з не знаех… — момчето вне запно с е с епна и
обл ещ и очи. — Ваш оръжено с ец ли?
— Н а л и чу. Н икога не съм има л човек, който да с е за нимава с до спехи те
и о ст ан а л ите не ща — веднъж натоварвам един с т ази зад ача, дру г път някой
друг. В ярно, че си още твърде млад, но според Абдул си схватлив и учиш
бър зо — рицарят в пи поглед в момч ето. — И стина ли е, ко ето ка зва Абдул ?
— Ще в идите, го сподарю , колко съм бър з… — отвърна той, след ко ето,
сра зен от току-що чутото, добав и с ш епот: — Ва ш оръже но с ец…? Като на
кръсто но сци те ли?
— Д ори ощ е по-добър. Така както и всич ките ми воини т рябва да бъдат
по- добри от о ст ана ли те — той скоч и пъргаво на земят а и подхвърли ю здите
на м ом чето. — Заведи коня в коню ш нят а. Абдул ще ти покаже ка к да с е
гриж и ш з а ж ивот ното.
Х арун зак има усъ рдно и по е ю здите.
— Д е йствай спо койно — рече Уеър. — Коня т е добре обуче н, не бива да
го дърпаш насила.
Те а про следи с поглед момчето, повело огромния бо ен кон пре з двора.
Усърди е и го рдо ст изпълваха тънкото, ж илаво телц е. Н еволно я връхл етя
спом ен ът з а първат а вечер на преби ваван ето й в замъ ка.

98
 — Предпол агам, че не одобряваш дей ств ият а ми — обад и с е Уеър. —
С ам о ч е не бива да гле з им бе зкр ай момчето. Ще с е почувства по-добре, ако
има какво да върши.
Тя реши да си спе с ти възражението, че няколко дни още не с а кой знае
кол ко в рем е.
— В си чко е наред.
В еж ди те му с е и зв иха нагоре.
— А х, нима ?
— Когато мама поч ина, бях доволна, че съм при нуде на да работя. А в ие
за що до с ега не сте с е сдобил с оръжено с ец ? — още не за да ла докрай
въпро с а си, тя веч е с е до с ети за при чин ите. О ръжено с е цът е човек, който
в инаг и е в непо средс твена близо ст до своя го с подар, а Уеър държеш е на
вся ка це на подчи нени те да стоят на ст рана. — Той ще бъде ли изложен на
опа сно ст и?
— В еликия т магис тър е подредил нещ ат а т ака, че нико й от мо ето
обкръ жени е да не с е чувства сигурен з а ж ивот а си. Но поне в нача л ото
Х арун ще бъде плътно до мен и ще т рябва да го пон аглеж дам — той
продъл ж и нагоре по стъ па лат а. — Х айде. Има ш работ а. За дне с
м ър зел уван ето приключи.
— М ър зелува не ли? Н е съм в и паж , а и в и правя услуга. Н е ще допус на
да… — Те а спр я насред фраз ат а — той с е усмихваше. Тънка усмивчица, бе з
сл еда от гняв , може би съвс ем мъничко злорадство.
— Това бе ше ше га — и зрече той бав но. — Н има нямаш ника кво чувс тво
за хум ор?
Н а теб ти е нуж но чувство з а хумор, помисли тя.
— П редупредете ме следващия път, когато реши те да прояв ите хум ора
си. П ри вас той е т акава рядко ст, ч е с е на ла га човек предвари телно да с е
подготв и.
— В чер ниче ват а гори чка ти с е смя заедно с мен.
Д а, но с ега всич ко бе по-разли чно. Той не ре агир аше про сто на нещо
см е шно около него, не, с ега смехъ т идваше от сърцето. П ред очите й от ново
с е появ и он зи по- млад Уеър — гледка, която я смут и ис тинс ки.
— Д а, и по този нач ин очев идно ст е ме о съдил и на смърт. Н е бих
каза л а, че тоз и ф акт ме радва о собено много… — усмив кат а му угасна
начас а и тя почувс тва, че й липсва. Направ и импулсив но крач ка напред и го
доко с на по ръкат а. Той погледна надолу към нея и тя повтори собстве нит е
м у дум и от преди: — Това бе ше шега. Н има нямате ни какво чувство за
хум ор?
— Прощ авай — отвърна той. — Н аис тина казват по мой адре с, че не го
проявявам твърде че сто.
Тя ким н а и дръп на ръкат а си.
— И прав илно казват — този път т ръгна пред не го. — А с ега добре ще
с е по см е ем с те з и сме тки.

— За що си търка ш очи те? — попит а Уеър.

— А ко продълж а да разчит ам те зи драс кан ици, ще о слеп ея — с бърчи
обв иняващо ч ело. — Четворкат а в и е до сущ като с едмица.
— О т ш е ст дни ти е пред очи те. Би т рябва ло вече да си й св икна л а —
той с е приведе напред и с е загледа в чи слото, ко ето тя му показа. —

99
С едм иц а. За мен е из пис ана съвс ем ясно — по сле смръщи чело. — Е, м оже
пък и да е четвор ка.
Тя го и згледа със съмнен ие.
— Н е, не, полож ит елно е с едмица.
— Та в ие с амият не може те да разче тете собств ени те си циф ри.
— А з съм рицар, а не пис ар — той с е облегна назад на стол а си. — За
дне с пропилях предо ст атъ чно в реме.
Тя по с егн а към перото и поправ и че тливо с едмицат а.
— Н яма да мръднет е отту к, преди да приключ а със сметк ите за ме с ец а.
— Каква властн а женич ка си ми ти с амо! И изобщо извади гол ям
късм ет, че вс е още не съм и згуб ил търпен ие — тя обаче не с е подаде на
предизв и кат елств ото и той направ и още един опи т. — Стигам до извода, че
съм извънредно сни зходи телен спрямо т еб.
Гл ават а й с е ст рел на на горе, ся каш сокол е съзрял плячка.
— Мол я? Сниз ходителе н ли казахте?
Той с е по ст ара изражението му да не издаде какво мисли.
— А м и да. Кой друг би с едял тук дни наред, и то изложен на
м ного знай ков щинат а ти. Каж и ми, кой друг на мо е място би и зтърп ял твоит е
бе з край ни хули? И не забр авяй, че си с амо една жена.
— А в ие ст е бе змозъче н про ст а к, който изобщо не зн ае как да с е държ и
с човек, който му прав и услуг а. Н е с е учудвам, че ст е предпочел и
м она ше ск ия ж ивот пред съп руже ск ите задължения. Н яма жена на този свят,
която да издърж и пр отив ни я в и е зик.
— Е, всъщно с т до ст а жени с а приема л и е зи ка ми като нещо до ст а
прия тно — забеляза, че не е разбр а ла двусмислието, скрито в думи те м у.
П оведението на т ази жена бе тъй свободно, ч е той поняко га з абравя ше кол ко
е неоп итна. Ре ши, че е крайно в реме да спре със за качки те. — Н о тъй като
вс е па к ти не си от тях, длъжен съм да ти с е изв иня.
Тя го и згледа из пит ат елно.
— И скате да ме подразн ите, на ли?
— Н има те дразня ? — той с е усмихн а. — А ко е т ака, пре ст авам, за да
си свърши ш работ ат а по- бър зо. Кол кото по-бър зо приключиш, толкова по-
бър зо и аз ще с е махн а най- с етне от тоз и стол.
— Може би… ще с е откаж а от т аз и работ а.
— Н е, няма да с е отка жеш — той бе наясно, че ког ато Те а с е захван е с
не що, няма да го о ст ав и недовърше но. Колкото и против н а да й е работ ат а,
тя никога нямаше да я захвърли, преди да я приключ и. — А о свен това
т акова поведение не съ ответ с тва на хар актера ти. Та ка че, за емай с е, за да
с е о свободим и двамат а по- бър зо.
Те а въздъхна и от ново с е наведе над смет ките. Н е след дълго той
о съ зна, че е з абрав ила напълно за присъс тв ието му. Щеше да о ст ан е в това
си състояние, докато следва щат а з акачка не я извад и от съсредоточ ено стт а
й. Уеър с е облег на удо бно на стола и започна да наблюдава по стоянно
см ен ящия с е изра з на лицето й. Живо лице, изра зит елно, интел игентно,
будно. П ре з по следн ите дни по стоян но с е опит ваше да отгат не ка кво с е
кри е зад изра жени ето й.
Б ог м и е св идет ел, много съм с е променил, помисли си той с болка, до
този мом ен т нико га не обръща ше в нима ние какво израз ява лиц ето на една
же на. Та на ли те, же нит е, служеха единс твено за легл ото. М акар че бе

100
ис тинс ки познавач, никога не с е ин тере сува ше какво си мислят и да л и
изобщо нещо им минава пре з ум.
Н о по отноше ние на Те а той наи стин а ис каш е да з нае какво ст ава в
душат а й. Бе жен а с бе зупр ечен ин телект, с темп ерамен т, о стър като
ки нж а л . С ам с е улавя ше, че я драз ни единс твено за да съзре гнев ния блясък
в очи те й, когато премина ва в нас тъплен ие, за да чуе мне нието й, ко ето
из ст рел ва ше право в лицето му. Оби чаше да я гледа как обръща ст ра ници те
с енерги чни те си, но и гра циозн и дв иже ния. Е жеднев ното сто ене на едно
м ясто би т рябва ло буква лно да влуди човек като него, но часов ете мина ваха
ня как си бър зо, и то до ст а прия тно.
Д ори пре ка ле но прия тно.
Н е забав но отхвъ рли т ази мисъл от глават а си. Времето, пре кара но с
нея, предст авлява ше оазис на споко йств ието в един бе зумен свят.
П о сте пенно обаче всичко това ще ше вероят но да му омръзн е. За щ асти е вече
не предст авлява ше опа сно с т за Те а — зл ото с е бе случило в черн ичеват а
гори чка.
Търс я си изв инен ия, помисли той с пог нус а, а всъщ но ст т ак ива не с а
нео бходим и. Н аслаж дава ше с е на присъс тв ието й. Е, и? Н е бе грях човек да
хар е сва разума на една жена вме сто тялото й, на ли?
М акар че най-охотно би с е насл адил и на по следното.
Ст ре сна с е от бе зднат а, пред която бе с е из прав ил. Н е бива ше да си
с еди про сто т а ка и да рисува във въображението си какво може да
предпри ем е с ч аров ните ф орми на Те а. О пит а с е да п отис не вът решни те си
им пул си, както по в реме на монаш е ств ото си, но изпит а зат рудне ние — вс е
па к м еж дув реме нно бе с е отда л на удоволс тв ия. Бе при нуде н да с еди часове
наред срещу жена, от която го делеше единс твено една мас а, жена, чи ито
пъл н и, крас ив и гърд и про сто му и збож даха очит е.
Н е м исли за гъ рдит е й. М исли за лиц ето, за ума й, за усмив кат а!
Каче с тва, които той бе в състояни е да оце ни и му до ст авя ха удоволс тв ие от
съвс ем ра зличе н в ид.
В не запно тя вдигна поглед.
— И мате о собе но изр ажен ие на лицето. За какво си мисли те в момент а?
Той с е прозя демонст рат ив но.
— Д еня т е великолеп ен и ми е много т рудно да го пре карам по принуд а
на пис а л ищна мас а заедно с же на. Всъщно ст не можеш ли ма лко да
побъ р за ш?

— Ка кво прав иш тук?

Те а вдиг на глава. Уеър бе заст ан а л над нея. Тя прибр а с ръ ка кичура,
пад на л върху очите й и продълж и да полива земят а около ф идан кит е.
— Н има не в иж дате ? О питвам с е да запа зя те з и дръвч ет а ж ив и.
Той см ръщи чело.
— Та зи сут рин не дойде в з а лат а.
— Д а. Събрах конс ка тор от коню шни те и го нахвърлях около младите
ств ол ове — лицето й с е из крив и в гримас а. — Може да с е каже, че щях да
с е чувс твам по- добре, ако си бях о ст ан а ла при смет кит е.
— С м ят ах, че Ясмин ти пома га за дръвчет ат а.
— Тя наи сти на ми помогн а много, но си има и друг и зад ължен ия.
— Може ше няко й от мъжет е да свърш и т аз и работ а.

101
 — И мам предо ст ат ъчно в реме, а съм и св икн а ла с ама да си и зпълнявам
за дач ите — тя довлеч е коф ат а с водат а до следващ ото дръвче. — До ст авя м и
удов ол ств ие. Моят а работ а наист ина ми липсва — водат а в коф ат а с е
раз кл ат и и ча ст от не я с е разпл иска. — О свен това и попр ав кит е по
см е тки те с а веч е към кр ая си. След няколко дн и съм готова.
— Н има е възмож но? — бръчки те с е вдълбаха по-дълбоко в чел ото м у.
— Е, т ази раб от а продълж и до ст а в реме. Н ад т ри с едмици. И в ие като
м ен сигур но с е радвате, че приключваме. Веч е няма да сте прикован към
стол а и няма да отговаря те на въпро сит е ми.
— Точ но т ака — той помълча и с е загледа в нея. — Те з и дървет а ще с е
хван ат л и?
— М исля, че да… о све н ако не ги изкорен и някоя буря.
— О бича ш да с е занимаваш със з емя и рас тен ия, т ака ли?
Тя ким н а.
— В си чко, ко ето раст е, съ буж да в мен ус ещането… — тя изпъ на
рам ен е. — Допада ми мисълт а, че те з и раст ения ще о ст анат на това място
дори когато мен отдав на няма да ме има на свет а. Знае те ли, че има дървет а
на по няколко стотин годин и?
— Н е съм с е з амислял над този въпро с. П река ле но усилия съм хвърл ил
да о ст ан а ж ив и за о ст ана ли те не ща не ми е о ст ава ло в реме — поглади с
пръс т грубат а кора. — Н о и аз вярвам в природния закон, че ж ивотът не
сп ира. Ч е е възмож но да има ж ивот дори и след смъртт а.
Тя си спомни, че баща му го е на кара л да напусн е Шотлан дия, за да
продъл ж и рода.
— Го спод ни уверява, ч е е точно т ака. Нима с е съмнявате, че ще
поп аднем на не бето, ако сме добри?
— Д а, но ка кво знач и «добри»? Папат а твърд и, че убий ството е
добродет ел , ако е в името на църкват а — Уеър замисле но прокара ръка по
ств ол а на едно от дървет ат а. — А ко е вярно, значи аз съм на й-добрия т
хрис тиян ин, з ащото докато бях в орде на, съм изпратил на оня свя т повеч е
хора, откол кото всичк и братя, в зе ти заедно — той с е разт ре с е целия т ся каш
ис ка да отхвърл и от с ебе си ня какво бреме. — Виж ти, ст ана л съм като
Ка дар, който задава въпро си, дори и когато з а тях няма отговор.
— Уж асн а греш ка — промърмори Те а с аркаст ично. — Да не дава Го спод
да по спре те и да с е позами слит е, преди да замахн ете и нан е с ете своя удар.
— К ъм те б не съм замахва л — отвърн а той и веднаг а с е поправ и : —
С л ед първат а ни сре ща.
Тя повдигн а веж ди.
— И един път сти га.
— Грешкат а бе твоя. Не желаех да ти причи нявам бол ка. Само ч е ти не
сл уш аше какво ти говоря — направ и нетър пелив же с т. — Н о това с а мин а л и
раб оти. Защо мисл иш вс е ощ е за тях?
— Защото аз бях т аз и, която прин удихт е да па дне на коле не. Според
м ен и в ие не бихте отмин а ли с мълчание подобно дейс тв ие.
— Гл упо сти. Н а тво е място бих про с тил и п олож ител но щях да зачеркн а
сл уч ил ото с е от паме тт а си.
Те а го из гледа с недоверие.
Той изру га т ихо.
— Н е ми ли вярваш? Зн ачи… — спря за миг и с е усмихн а насила. — Е,
бих забрав ил сторе ното… след като първо си отмъстя, ра збира с е.

102
 Тя отм етн а глава наза д и с е раз смя с пълен глас.
— Зн ачи имате късме т, че моят характ ер е по- благ от ваш ия.
Н е м у хрум на подходяща репли ка и затова изве стно в реме я наблюдава
как раб оти, след ко ето отново с е обад и:
— Та ка о светен а от слънц ето, ко с ат а ти изглеж д а чуд е сно.
Тя спря да пи ше и вдиг на по румен яла глава.
Той с е усмихна.
— М акар че бе зспорно мириш еш на конс ка тор — вдигна ръка, за да
предотв рати възмут ения й в ик. — Н е, не ме смущ ава ни най- ма лко. Но
преди да с еднем дне с на мас ат а, ще е добре да с е поизмие ш.
— И ка к т ака ще вечерям з аедно с вас ?
— Е, на ли Кадар е поис ка л от т еб да ми прав и ш компа ния. И след като
привърш иш със сме тки те и не желаеш да пои граеш ш ах с мен, не в иж дам
дру га възм ож но ст да спаз иш обещ анието си. Н е е ли т а ка?
Тя сведе поглед — т рябва ше няка к да при крие радо ст ното опия нени е,
ко ето я обхвана. До този миг ся каш не бе о съзна л а напълно колко щяха да й
л ипс ват часове те, пре кара ни заедно над неприя тни те коло ни от циф ри.
— Х м , и разб ира с е, не бива да разочаровам Кадар, т ака ли?
Той кимна с ериозно.
— О бе щани ят а обвър з ват човека! — по сле с е обърна и п о е обратно към
кре по стт а.

Кон ст ант ин опол, д ож ът н а Н икол ас

— Уверен съм, че тук ще от крие те работнич кат а, която търси те —

изр ече гордо Николас. — Моит е жен ски с а най- добри от всичк и.
— Та ка е. Съдя по моделит е, които ми показ ахте — Кадар огл еда
прив ид но рав нодушно цялото помеще ние.
Н е с е чува ше ни какъв разговор, ни какъв смях. Приведен и над герге ф ите
си, с из кривени гръб наци и очи, в пити в бродери ите, момичет ат а редяха
т ре с каво бод след бод. Н ито едно от тях не надхвъ рляше че тири наде с е т
години, но всич ки изглеж да ха ня как из хабени. Чистот ат а на помеще нието,
както и обилнат а слънчева светл ина, падащ а от многобройн ите прозорци,
с ам о подче рт ава ха преж д ев ременнат а съст аре но ст на раб отн ички те.
Н аис тина, много потис ка що място, помисли си Ка дар.
Н о в идян ото тук бе знач ител но по-поно симо в срав н ение със з а лат а за
кил им и. Той смят аше, че е обръгн а л спрямо ж ивот а във всичк ите м у
проявл ен ия, но гледкат а на ма лки те моми ченц а със срасна л и и обе зф орм ени
пръс ти го преиз пълни с отв ра щени е.
— Щастлив човек с те в ие с те з и усърдни роби ни — реч е Кадар. —
В съ щно ст те по колко час а работя т на ден?
— Д окато грее слънцето, от ранна ут рин до късна вечер. Елате —
Н икол а с премина кра й една от реди ците. — Трябва да в и покаж а т а лант а на
К л арис а. Р абот ат а й е извънредно ф ина, направо съвършен а. М акар че няма
и че тирин айс ет години — погледна го хит ро пре з рамо и додад е: — А когато
не е зает а с иглат а и коне ца, до ст авя точно толкова насл ада на оназ и работ а,
кол кото и на ке сият а ми. М ина лат а с едмица с е п отопих меж ду бедрат а й и
по м о ем у…

103
 — А ценат а, която ще поискате за не я, ще бъде зн ачи телна, на ли? —
Ка дар покл ати глава. — Ка зах вече, че искам по-млада и… по-евти на.
Н икол а с въздъхна теж ко и продълж и обикол кат а си.
— Може би щ е в и допадн е Евадне. Д еветгоди шна е. Вс е ощ е не е
придоб ил а кой знае ка кв и умен ия и… може да ме убедит е да я продам.
Ка дар плъз на не з абеля зано поглед по сведени те глав и. Р иж а ко с а, бе
каза л а Те а. Къде, за Бога, бе това момиче?
— И отко га е тук, при вас ?
— Купих я преди две години. П ръсти те й бяха твърд е дълги и
не подходящи за в ръзва не на килими, т ака че я дадох да я обу чат на ве зм о —
той с е спр я пред ма лко, крехко момич енце с лене норуси ко си и т ре скав и,
из пл аш ени очи. — Е, какво ще ка жете ?
Ка дар си каз а наум, че Н иколас е отв ратит елен негодяй, но с амо сведе
гл ава и огл еда прои зведението на дет ето.
— Н е е точно онова, ко ето ми т рябва.
— Който не иска да с е бръкне по-дълбоко, не бива да очаква в исоко
каче ство.
Там … тя с едеш е в следващат а редица. Дребн а, тънич ка, черве ноко с а,
в пил а погл ед в герге ф а пред с ебе си.
— Та зи т ам ми с е ст рува по-сръчн а.
— Кой, С елен а ли? Да, тя е по-възрас тна, вече е почти на единад е с ет
години — Н иколас забъ р за към дет ето. — Н о за не я не мога да в и предл ож а
съ щат а нис ка цена. След т ри- четир и години вече ще бъде в съ стояние да в и
дари с насл ада и с… деца.
И нито дума, че е не гова дъщер я. Кучият му син щеш е да с е позове на
този не значит елен ф акт едва в кр ая на преговорит е.
— И ма кой да с е погриж и за удовол ств ият а ми. Н а мен ми т рябва
раб отна сила.
С пря с е пред черве ноко с ото момиче. Ве змото й е великоле пно, помисл и
си той. Жа лко. Ц енат а ще ше да падн е, ако може ше да от крие ня какв и
недо ст атъци. Тя не го удо стои с поглед. П риведена, изобщо не обърна
в нима ние на мъже те, а продълж ава ше да реди бодовете.
П огл едът му попа дна на гърба на момичето… и с е в цепени.
— Ка кво е това? — попит а той и дръпна вст рани памучнат а дреха от
рам ен ете на С елена. Ален и ре зки премин аваха напряко пре з гърба и. — М ай
не ст рува толкова, кол кото твърд ите ?
Н икол а с вдигна рав нодушно раме не.
— Е зикъ т й може и да е о стър, но този ф акт не в реди на работ ат а й.
Ка дар про кара показ а лец по протеже ние на бял белег.
— Тоз и тук е по-ст ар.
Д е тето не вдигна поглед, но той долов и как мускулите на гърба му с е
напрег наха от доко сва нето.
— Х ванаха я, че е помогна ла на дру га робиня да избя га. За да хванем
дру гат а, т рябва ше първо да раз берем къде е избяг а ла.
Зн ачи след бягството на Те а с а на каз а ли С елена.
— Е, каз а ли?
Н икол а с поклати глава.
— Н е можехме да продълж им. Няма ше да издърж и. Бях изг убил една
раб отни чка, а т ака щя ха да ст анат две.

104
 — Д а, ин тере сът преди всичко, разб ира с е — и нито дума, че избя га л ат а
робин я е с е ст ра на момичето. Кадар с е зами сли с ериозно да ли да не изв ие
в рат а на този негодни к, преди да напусн е града, но с е от ка за бър зо от
хрум ването си. Н е можеше да си до ст ав и това удоволс тв ие — в момент а
о свобож даването на детето бе по- важ но. — Те зи беле зи обаче св ид етелс тват
за тем п ерамен т, който може да с е ока же твърде сму щава щ, не мислите л и?
— той отмахн а ръкат а си от ма лк ия, и зте р за н гръб. — По-добре м и
по каже те някоя друг а.
Д ве реди ци по-нат ат ък той с е заслу ша в славо слов ият а на Н икола с по
адре с на друго клето създан ие и хвърли поглед наз ад.
Тя го гледаш е вт рен чено — тясно личице и дръз ки зелен и очи, които
бу ква л но искря ха от нен ав ист.
Той й с е усмихна, но враж деб ното изра жени е не изче зна от лицето й.
Н ещо повече, омраз ат а дори сяка ш нара сна.
О чев идно не бе момиче, ко ето може ше да с е спеч ели със сладка
усм ивчица. В него т репн а предчув ств ие, че това дете щ е вне с е ж ивот в
обрат ния път към Дундрагон и той няма да скучае.
— О чит е над олу!
В не запно з ад С елен а с е появ и нев исока, набит а, грубоват а жен а с
гъв кав кам ш ик в ръка.
С ел ена не приведе глава.
Н икол а с пре късна да хва ли няка къв тъмноко с дребо съ к.
— Б е з г рубо с ти, М ая, имаме го с т.
— С амо си пилее в ремето. До довечера т рябва да привърши с еднат а
ст ран а на туникат а — издж ав ка женат а. — За човек от кервана е, по ем а
вдруги ден на път.
Н икол а с с е намръ щи.
— Д а, т а ка е.
Ка дар бе готов да с е обза лож и, ч е дет ето щеш е да продълж и да го гл еда
дори и кам ш икъ т да с е стовареш е върху гърб а му. Вече бе въпро с на че ст да
не с е подчини.
Той с е обърна и забъ р за към в рат ат а.
— Ом ръз наха ми те з и спорове. Толкова т рудно е да с е в земат ре шени я.
П редл агам да продълж им ут ре.
Н икол а с го по следва.
— Ест е стве но. Ще и зпием по ча ша в ино и по сле отиваме в банит е. Н ай-
върхов ното удоволств и е на свет а.
С из кл юче ние на побоя над бе зпомощ ни де ца…
— В ие сте най- лю бе зния т домакин, когото по знавам — Кадар бу ква л но
сия еше.

В еч ерт а чуж ден ецът с е появ и в градинат а.

С ел ена с е в цепени, съ зирай ки го как за ст ана л под колонад ите, оглеж да
же нит е, ст руп ани покрай кладен еца. Вероятно в този миг си и збира онази
сред тях, която ще утоли ст растт а му пре з нощт а, помисли си С ел ена
горч иво. А ут ре, ут ре, преговори те з а покупкат а на робиня щя ха да
продъл ж ат.
Б е по-млад от търгов ц ите, които идва ха при Н иколас. М лад, изис кано
обл еч ен, красив — красот ат а му свет еше ярко като ф аклат а на ст енат а зад

105
нея. Н о хубав или грозе н, той бе като о ст а на лит е — а лч ен за злато и
пл ът с ки на слади.
М л адежъ т небреж но с е насоч и към не йнат а пей ка, раз положена вст рани
от о ст ан а л ите жен и.
В първ ия миг тя понечи да избяг а, но бъ р зо с е овладя. Бе тъ нка,
нев зр ачн а и той едва ли щеш е да я избер е да задоволи похотт а си — дори и
да бе от м ъже те, които предпочит ат деца.
Той с е спря пред пе йкат а.
— И зглеж да ш ми с амотна. Защо не си с о ст ана ли те?
Тя не отговори.
Р азп ол ож и с е до нея и я лъхна лек аромат на с апун и благовоне н
ба л с ам . Така мирише ше и Н иколас след по с ещен ие в бани те.
— С ел ена, името ми е Кадар Бен Арно. Знаеш ли за що съм тук?
— За да купит е жена, с която да отворите раб отилн ица. Вси чки го зна ем
— по сл е добав и подчерт а но недружелю бно: — Само че сте толкова стис нат,
че м ожет е да си позволи те с амо някоя начина еща.
Той не с е подраз ни от за бележ кат а й.
— Та ка е. А ти бродираш много добре. Вършиш ли работ ат а си с охот а ?
— Н е — отговори тя съвс ем прямо. — Н о човек може да върши добре
не що дори когато то не му до ст авя удоволс тв ие — тя с е по отдръпна от него.
За що този човек ощ е не с е махаш е?
— Д ори и да те купя, не ще ти сторя нищо лошо, обе щавам ти —
прои зне с е той тихо. — Н е бива да с е боиш от мен.
О бзе я пани че с ки ст рах. Н адяваше с е, че с е е от каз а л от нея.
— Н е с е боя — след ко ето додаде раз горещ ено: — За вас няма да
раб отя. Ще си с едя пред герге ф а и няма да правя нищо. И зберет е си някоя
дру га.
— П редпочит а ш да о ст а неш тук, т ака ли? Н икола с ся каш не е о со бено
л ю бе зе н към робин ите си.
— Тря б ва д а ост ан а.
Той см ени темат а.
— Ти дне с защо ме гледаше тъй не прия знено ?
— П ипнахте ме. Мра зя да ме доко сват.
— И за що?
Тя не отговори. Защо тоз и мъж не с е махнеш е най- с етне?
— И два онова т рътле сто жени ще. Уж а сна е.
И маше предв ид М ая, която с е при ближ ава ше прив идно случа йно —
яв но с е кане ше да подслу шва.
— В т акъв случай т рябва да направ и те и збора си и да о ст ав и те на м ира
на с, о ст ан а лите.
— И коя до си избера?
В ъпро съ т я завари не подготве на, тя с е с епна, обърна с е към него и го
из гл еда смая на.
— Мол я?
— И звънредно нет актич ен въпро с, о собено ако го зада ваш на дет е, но
вс е па к не бива да обиж дам Н иколас, отхвърл яйки предложени ето м у.
П редпочит ам жен а, която да изп итва съ щото удоволс тв ие, ко ето и дарява.
И ма л и тук т акава ?
Що за мъж бе той, запит а с е тя объркана. Та на ли никой не с е
ин тере сува да ли же нат а и зпи тва на слада — това бе изве с тно на всичк и.

106
 — Е, има ли т а кава жена тук?
Тя с е огледа на всичк и ст ран и и на края кимна с глава към едно ма л ко,
м ургаво създани е.
— Д еи рдре. Н е е толкова привле кателна, но е сво енр ав на. М ай че й
хар е сва, когато Н икола с го прав и с нея.
Той с е усмихна.
— Д опус ках, че зна еш. Не т и убя гва ни що, на л и?
— Ка кво ис кате да каже те? — попит а тя с недоверчив тон.
— Ти стоиш от ст ра ни, наблюдава ш и поп иваш. Бедна С елена. М исля, че
ж адува ш да ж ивееш ис тинс ки. Да с едиш т ака и да ве зеш, отдел ена от свет а,
е нещо, ко ето те влудява. И менно затова с е изключва ш от други те и с е
огра ничаваш в размишле ния и наблюдения.
О ткъд е зн аеше ка к с е чувст ва?
Той побър за да отговори на не изречени я въпро с.
— Н а твоят а възра ст и аз обичах да наблюдавам. И вс е още го правя,
щом го на лагат обстоятел стват а — той с е усмихна. — В този случ ай т и си
т аз и, която го на л ага.
Тоз и м ъж бе значит елно по- опас ен от о ст ан а лит е — има ше очи и ги
из пол з ваше добре. Тя скоч и рязко от мястото си.
— Н е жела я да ме наблюдавате. Вървете си!
— Н е съм иска л да те зас егн а. Това, ко ето всъщно ст ис ках, бе да ти
вдъхна см ело с т — при те зи дум и хвърли поглед към М ая. — Само че
м ом ентъ т не е подходящ. Ще разговаряме по-късно за те з и не ща — и зправ и
с е и бав но п о е към жени те до кла дене ца. Р азмен и няколко думи с Д еи рдре,
хван а я за ръка и я поведе към врат ат а.
— Н аше пва т и мили слова в ушенц ето, но всъщ но ст иска с амо да те
за мае, преди да те заведе в родинат а си — обади с е М ая из зад гърба на
С ел ена. — По сле обаче пак те ча ка камш ик.
— Н о той изобщо не с е инт ере сува от мен. Н а ли чу ка кво ка за на
Н икол а с. С мят а, ч е с амо ще му създавам зат руднен ия.
— Д а, но тво ето ве змо отговаря на прете нции те му. Убедена съм, че ще
те и збер е. Ут ре ще с е договорят с Н иколас и с е маха ш оттук — Мая с е
усм ихн а злорадо. — Х айде, не с е прот ив и и т ръгва й с не го. Знам, че я
оча кваш да с е завърне, но тя ни кога няма да дойде. Те а сигурно с е е
превърн а л а веч е в курвет ина.
— М ъл чи!
— Е, а как ще те о свободи, моля ?
С ел ена с е опит а да не обръща в ниман ие на те зи думи, да прогон и
бол кат а от душ ат а си.
— Д а бе, на ли бе ше много умна. Смят а ше, ч е е по- добра от нас.
— Н икога не е била лоша с теб — С елен а в пи поглед в М ая. — Бе съ що
и по-добра от теб. И на й-долн ото улично пс е е по-добро от т еб.
Ув ис на ли те бу зи на М ая с е зачерв иха.
С ел ена съзна ваше, че е т рябва ло да си премълч и. Н а следващи я ден
ще ше да си плати з а дър зо с тт а. Н о вече нищо не я за сяга ше. Про сто не
м оже ше повече да търпи М ая.
П розвуча гонг, знак, че е време моми чет ат а да си лягат.
Б иеха гонга за съ буж да не, з а храна, за продълж ава не на работ а.
П оняког а я пре следва ше и насън, оглушаваше я, обс ебваш е я цялат а.

107
 С ел ена мина покр ай М ая, от чиито уст а с е си пеха тихи з ака ни и с
не жел ан ие с е на сочи към къщат а на жени те.
Тя никог а ня м а да д ойд е.
Те зи слова вс е ощ е буча ха в глават а й, докато си ляга ше върху слам ения
чува л .
Те а т рябва да с е завърне, помисли си тя от чаяна. Те а я обича ше и
нико га ням аше да я о ст ав и на прои звола на съдбат а.
Д а, но майка й също я обич аше, обаче я изо ст ав и — спомни си как
държеше ръцете й, но в не запно те с е отпусн аха бе зс илни.
Н е, Те а бе по-разли чна. За разли ка от май ка им тя прит еж аваш е сил а.
Н ямаш е да о ст ав и С елен а да с е погуби в този дом, щеш е да дойд е и да я
отведе отту к.
С ел ена с е опит а да сподав и сълзит е, парещ и в очите й. След смъртт а на
май ка си не бе пла ка ла нико га. Сълзи те не можеха да променят ни що. Че сто
чува ше май ка си да плаче но щем, но въпре ки всичко не щат а си о ст ава ха
по ст аром у и ж ивотъ т й не ст ава ше по- добър. А с ега вече не бе сред ж ив ите.
Н е м исли за мама. Н е мисли и за Те а. Вси чко по реда си. Един стве ният
начин, по който може ше да с е изтър пи този ж ивот. Те а щеше да дойде и да я
в зем е.
Н о ако М ая говоре ше ис тин ат а и млади ят тър говец я отведеш е от
Конст анти нопол ? Ка кво щеш е да прав и тогава?
О тново я за ля пани че с ки ст рах. М ая гре шеш е. Когато Те а дойдеш е,
С ел ена щеш е да бъде тук. Го спод не може да е толкова же сток, каза си тя.
Ка дар Б ен Арно щеше да из бере друга!

— Н а л и т и ка зах — изсъс ка Мая, наслаж давайки с е на уж ас а и бол кат а,

из пис ани на лиц ето на С елена, ся каш отпиваше сладъ к нект ар. — Ти не си
ни що повече от дете, от робин я. Н е можеш да стори ш нищо. Н ашия т
го с подар ка за, че ут ре т ръгва ш.
— Лъ жеш — С елен а о ст ан а напълно спокойна. — Н е е вярно.
— О , разбир а с е, че е вярно. О ще ут ре т ръгват е на път по м оре.
Н икол а с обаче не е много доволен от сделкат а. То зи млад хит ре ц с е е
па зарил м ного по-лов ко от очакваното. Ц ял ден с е паз ариха, но Н икол а с
т ака и не успя да му в земе повече пар и — М ая с е насочи към друга група
же ни, з а да им съобщи нов инат а.
Р азт ре перан а от ст рах и гняв , С елена с е ст роп оли на пей кат а. Н е
м оже ше да си т ръгн е. Той нямаше право да й отн еме на сила надеж дат а, че
един ден ще бъде свободен човек.
Н е м ож еш д а ст ориш н ищ о.
Може би М ая бе права, може би тя, С елена, бе наис тина твърде мл ада,
за да с е пребор и със свет а на възраст нит е, свят, в който значен ие има ха
единс твено парит е и похотт а.
Те а, помогни ми. Н о Те а бе да леч, а и тя веч е не бе де те — бе за губил а
дет с твото си в она зи нощ, в която почин а май ка й.
И т ака, значи т рябваше с ама да предпри еме не що.

— Н яма я, т ака ли? — повтори Кадар.

108
 — Р азб ира с е, че ще я откр ием — побъ р за да го увери Н иколас, — т а тя
е с ам о едно де те. Къде ще с е скрие? О гладнее ли, ще с е появ и отново.
Д ори да умира от глад, това момиче няма да с е з авърне, помисли си
Ка дар огорчен. М ило ст ив и Боже, т а той т рябваше ощ е преднат а вечер да я
по с ет и, ведна га след като сключиха споразуме нието с Н иколас. Само че как
л и щ еше да раз говаря свободно с нея в прис ъств ието на она зи мускуле ст а
зм ия?
— И кога е изче зн а ла?
— Н якъде пре з нощт а — Н икола с с е намръщ и. — Сигурно е пре с кочил а
оград ат а. Ст раж и те не с а я за беля за ли.
Зн ачи е има ла до ст атъч но в реме да с е скрие в град а.
— П од моя по крив тя бе обе зпечена. Изобщо и не подоз ира с какв и
зл и ни м оже да с е с блъска на улицат а. П овярвайт е, след няколко дни ще с е
появ и тук… но сдел кат а ни е сключ ена. Тя е ваш а собстве но ст и аз вече не
но ся от говорно ст за не я.
— И скате да кажете, че няма да ми върне те парит е, т ака ли?
Н икол а с отбягн а прек ия отговор.
— Тя не ме зася га веч е.
Тоз и негодн ик на ист ина заслуж аваш е да му прер еж ат гръкляна. Жа л ко,
че вс е пак с е на лага ше да го о ст ав и ж ив — в момент а най- важ ното бе да
открие скрива лищ ето на С елена.
— С игурно ще отложет е т ръгването си, докато я от криет е, т ака ли? —
поп ит а Н икола с.
— Ка кво друго ми о ст ава ? След случилото с е ценат а й с е пов иши
тол кова м ного, че не мога да о ст авя нещат а току-т ака.
— Е, не й е чак толкова в исока цен ат а — намус и с е Н икола с. — Може
би съдбат а е решила да в и на каже, загд ето ме преме тнахте и тя вече няма да
раб оти за мен.
Н е заради отнет ат а дъщеря с е оплаква ше този червей, а зара ди
робин ят а, която му но си печа лб а. Кад ар не можеше повече да о ст ан е на това
м ясто. Той с е обърна и закр ачи бър зо към врат ат а.
— Ежедн ев но ще изпра щам човек з а сведения.
П ред порт а ла на дома на Н иколас той спря на едно място. О ткъд е да
започ не изд ирван ето? Н е позн аваш е Конст а нти нопол. Но ако с е вярваш е на
дум и те на Н икола с, по подобе н начи н стояха нещат а и със С елена —
обстоят ел ство, ко ето съ буж да ше в Кад ар неприя тни ус еща ния. Всич ки
градов е си прилича ха, във всичк и тях вълцит е дебнеха пляч кат а си —
нев ин нит е и доверч ив и люде.
Може ше единс твено да с е надява, че ще усп ее да ги из превари.

Дун д раг он

— О ка за с е, че съм бил прав . Шахът не е игра з а жен и — рече Уеър с

погл ед, на сочен към дъс кат а. — И зп итвам удовлетворе ние от ф акт а, ч е те
бих т ази па рт ия.
— Затова ли в инаги след вечеря искате да играем? — попит а Те а.
— Н е, има друга причи на.
— И коя е тя?
— А на т еб ис ка ли ти с е да играе ш някоя друга игра?

109
 — Жел ая да чуя прич инат а.
Той с е облегна наза д и й с е усмихна.
Н ямаш е да и зкопч и нито дума от уст ат а му. Подобни прис тъпи на
м ъл ча л иво ст го обзема ха нерядко, ма кар и в по следно в реме да бяха
пон ама л ел и.
— Е, повече няма да играя с вас — отме с ти стол а си назад и с е вторачи
в огъ ня. — Ес те с твено, ако държ ах да спечел я на всяка цен а, бих могл а да
в и победя.
— Зная — тя вдигна уч удена поглед и той с е поправ и бър зо: — Поне
поня кога.
Тя с е подсмихн а хит ро.
— Н е, в повечето случаи. Че сто в ниман ието в и не е на в исот а.
— Кол ко си права с амо! Трябва да с е преборя с т ази си слабо с т. Може
няко й ден да ми ст рува и ж ивот а.
— Н о не и тук, разбир а с е.
— Р азб ира с е, че не и тук.
Н ад о све тенат а от огъня ст ая легн а мълчан ие. Кой можеше да допусн е,
че двамат а с Уеър от Дундрагон ще си прекарват т ака уютно в рем ето,
зам исл и с е тя.
— Н яма ли най-с ет не Ка дар да с е върне със С елена ?
— С коро и това ще ст ане. Може да е сре щна л т рудно сти.
П ол ъх на ст рах помрач и покоя на мига.
— Н о ще успее ли изобщо да с е справ и?
— Ка дар е по-ловък и по-тър пелив дори от с амия Са ладин. А ко не успе е
да спечел и бит кат а от първ и пъ т, ще опит а наново, но по нов нач ин. Убеде н
съм , че ще доведе С елен а.
— А ако не успее ?
— В т акъв случай тя пак щ е дойде, тъй като ще я доведа с ам — в
усм ив кат а му пробле с на зат аена злоба. — Само че моит е методи не с а
цив ил изова ни като те зи на Кад ар. Може дори да с е на лож и да в и о ст авя и
двет е сир ачет а.
О чит е й с е ра зшир иха от ст рах.
— Шегувате с е.
— Н а л и веч е из яснихме въпро с а, че с е шегувам твърде рядко? — той
вдигн а рав нодушно рамене. — Ето защо нека с е надяваме, че усилият а на
Ка дар с а с е увен ча ли с успех.
— За вас пътуван ето до Конст а нти нопол предст авлява голям рис к.
— В ин аги е опасно, когато изл изам извън ст ени те на Дундрагон. Но в
Конст анти нопол не съм изложен на по-голя ма опасно ст, отколкото наприм ер
в Д амаск. Вс е пак съм ти обещ а л не що, на ли ?
— Но не желая з аради обе щан ието да рискувате ж ивот а си — подч ерт а
тя. — А з щ е с е зае ма със спас яването на С елена, както възнамеря вах да
сторя още в нач а лото.
П огл едът му не изпус ка ше лицето й.
— О бе щани ят а с а не що, ко ето т рябва да с е изпълн ява.
— Гл упо сти! В продължение на толкова години успях да оцелея в дома
на Н икол ас. И С елена е спо соб на на същ ото. Н яколко годин и от ж ивот а й не
м огат да с е срав нят с ваш ат а смърт. И не ис кам повеч е да чувам и думи чка
по тоз и въпро с. За що ме гледате т ака ?
— О , про сто с е пит ам да ли щ е с е раз плаче ш, ако заги на.

110
 — Н е плача т а ка ле сно — ст ана й непр иятно, че изразъ т на
л ю бопит с тво не напус на лицето му. — А и не в иж дам при чина да оплаквам
чове к, който бе зразс ъдно с е е излож ил на опасно ст.
— Д а, но ти има ш добро сър це, а и твърд иш също, че съм ти при ятел ,
на л и? Е, ще прол ееш ли някоя и друга сълза за мен, Те а?
Н е бе в състояние да из тълкува изра за на лицето му, но съдей ки по
тона, с е на лага ше да отговор и на въпро с а. Той бе човек, около когото
по стоян но вит ае ше смъртт а. Може би на ист ина бе важ но да зн ае, че има
няко й, който щ е скърб и за него. Тя сре щна погледа му.
— Д а, ако заги нет е, ще плача.
Той поклат и бав но и теж ко глава.
— В ярвам ти.
Н е бе в състояние да избя га от погледа му. Вне запно ус ети, че с е
за душава. Този мъж яв но желае ше да й в нуши нещо. Н е, не думи, не няка ква
м исъл , а… ка кво всъщно ст? Н е можеше да си отговори на този въпро с, но
ин тен зив но стт а на по слани ето бе направо непоно сима. Тя стис на зъб и и
изр ече ясно:
— Н о няма да го сторя, защ ото Кадар ще доведе С елена!
— В еч е е в реме, го с подарю — на в хода бе заст ана л Х арун.
Те а въздъхна с облекчени е.
— Н е си ли зас па л още, Х арун? — попит а тя учуде но.
Мом чето я удо стои с възмутен поглед.
— А з и зпълнявам задъл женият а си — поклони с е пред Уеър и
продъл ж и: — И скахт е да з нает е кога е готова, го сподарю .
Тя? Те а с е в цепени, о съ знава йки какво може да означ ават те з и думи. О т
изв е ст но в реме Уеър не викаше Тас а в леглото си, но това не озн ачаваше, че
не спи с други жени от дома. Бе ясно, че ги изп олзва в своят а ненас итно ст.
За що я в ръхлетя това о ст ро чувство, за що я обз е пот ре с и възмущ ение ? Тя
с е из прав и ряз ко от мястото си.
— Задърж ам в и. И мате ощ е до ст а работ а.
Той см ръщи чело.
— Защо… — вне запно обаче с е до с ет и. — М ислиш, че в леглото ми м е
оча ква жена?
— Това не ме засяг а — Те а по е към в рат ат а. — М исля обаче, че не бива
да зл оуп от ребявате с Х арун за подобен род з адълже ния.
— Го спожо… — обади с е Х арун, възмуте н от предположението й.
— К ъм за дължен ият а на оръжено с е ца сп адат и гриж и те з а доброто
на ст ро ен ие на го сподаря му — Уеър с е из прав и. — И маш право — това не
те зас яга. Вс е пак щ е ми до ст ав и ш удоволс тв ие, ако дойде ш с на с.
И скам д а глед аш .
С пом ни си нощ нат а сцен а в т ази за л а… Уеър, гол, и Тас а, прис една л а в
кра кат а м у, а устн ите й прилеп на ли към негов ия… Прони за я гореща вълна.
— Н яма да дойда.
— Ще дойдеш — той мина по край нея. — Защото е важ но. А о свен това
чове к би т рябва ло да с е по ст арае в ина ги да изпълн ява желан ият а на
прия тел и те си, не е ли т ака ?
Тя о ст ана колебл иво на място, следейк и негов ите де йств ия. Ка кво л и
има ше предв ид? Н е т ръгна към ст ълбите, както може ше да с е оча ква, а към
в ходнат а врат а.
Там с е спря и от стъ пи вст ран и, за да й направ и път.

111
 Х арун пък я хвана за ръка и я з атегл и след с ебе си.
— Д л ъж на си да с е подчи нява ш на моя го с подар.
С поред момчето цели ят свят т рябва ше да с е подчинява на Уеър.
Лю бопит ството й в зе в ръх и тя го по следва към в рат ат а.
— Правя го зар ади прия теля си Х арун — и зрече тя, минава йки покр ай
Уеър. — Н е зар ади вас.
Той с е изсмя.
— Я сн а ми е ра зликат а.
Н а стълб ището тя пожела да с е о сведоми:
— Н яма ли да ми каже те къде… — в този момент обач е забеляза в двора
ня каква кола, а зад нея на коне ча каха четир има въоръжени бой ци. — Това
т ам какво е?
В този миг Уеър изле з е напред и Х арун пусна ръкат а й, за да го
по сл едва. Те а по е бав но след тях.
П рибл иж и с е и в заднат а ча ст на колат а в идя легн а ла млада жена, която
й с е стори познат а. Вероятно някоя от арми ят а присл уж ниц и, за ети с
поддръж кат а на огромния замъ к.
— Н е ис кам да т ръгвам, го сподарю — изрече жен ат а с ум олит елен тон.
— Н ека о ст ана.
Уеър поклати глава.
— В Д амас к не ще ти липсва нищо. Д е тето т рябва да бъде на си гурно
м ясто — дад е зн ак на коларя. — Тръгвайт е. Бог с вас.
Д е те!
Те а бе буква лно заш емете на от чутото, колат а бав но с е поклащ аше към
порт ат а, по следван а от е ско рт а.
— Б ремен на ли е?
— В че твърт ия ме с ец — Уеър про следи колат а с изр ажен ие, ко ето вс е
още не бе забелязва ла по лиц ето му — ст ра нна смее ща от отчая ние и
огорч ение. — Крайно в реме беш е. Ако бяхме закъ снели, пътува нето щеш е
да й с е от раз и твърд е зле.
В це пене нието й я напусн а и направ и място на гнева, чувство, колкото
о ст ро, тол кова и необяснимо.
— М ислех си, че ще пожелает е да присъс твате, ког ато де тето в и с е
появ и на бял свят.
— Точно т ака е — той с е обърна към нея. — Само че ней ното дете не е
от м ен. Ф атима е жена на един от мои те бойц и.
О тново я за ля горе ща вълна и тя отм е сти поглед.
— Р азб ирам.
— Н е, не разб ираш — сопна й с е той. — Н икога не бих отпратил
же нат а, но с е ща мо е дет е в ут робат а си. Напрот ив , щях да я придруж а. Така
м ъжъ т за криля не я и де тето от възмож ни злини.
Те а не го погледна.
— Д а, но тя не ис каш е да т ръгва.
— Таз и жена но си де тето на Юсуф . Д ецат а с а единс твения т нач ин човек
да по сти гне бе зсмъртие. Трябва да бъде изпр атен а на бе зопасно място. Н е
жел ая да измамя надеж ди те му.
В гл ас а му с е долавяш е ст ае на ст рас т, която я и зплаш и.
— А ще бъде ли дей ств ит елно на сигурно място в Дамаск?

112
 — С ъвс ем съз нат елно изпратих с нея едва ч етири ма придруж ит ел и.
В аде н ще разбере, че бих бил по-предпазлив , ако ст ава ше въпро с за нещо,
ко ето м е за сяга съвс ем лично.
— И няма да й стори зло?
Уеър смръщ и чело.
— Р азб ира с е, че няма да й стори нищо. Той да не е чудов и ще.
— Про с тет е — започн а тя със с арка сти чен тон, — но когато ка захт е, че
с е кани да ме уби е, о ст анах с в печатлени ето, че…
— Това е не що друго — при те з и думи с е обърна към в хода.
Тя не т ръгна след не го, а с амо про следи с поглед колат а, която в този
м иг преко сяваше порт ат а. Може би Уеър ще ше да с е върне в за лат а. П рииска
й с е да с е от тегли в ст аят а си — за този ден предпоч ит аше да не го срещ а
повече. Твърде ре зки бя ха смени те на душев но изв ис яване и пропад ане. В
сц енат а до колат а с амо з а няколко мину ти Уеър с е преобр ази отново в онз и
м рач ен де спот, когото позна ваше от по-рано.
Н е, не беш е мрач ен. П о-скоро прил ича ше на човек, който ст рада. Б е
веч е наясно, че той прикри ва чувстват а си с покр ива ло от т ръни. И скаше й
с е да не проявява разбир ане, да няма нищо общо с не го. Ре акц ият а й бе
твърд е ст раст на и опасна за с амат а не я. Единс твеното, ко ето желаеш е в този
м иг, бе да с е скр ие ня къде.
Както и предполаг аше, той с еде ше в за лат а, в перил поглед в ками нат а.
Те а м ина покрай своде ст ат а в рат а и с е спря пред стълби те. Го спод й бе
св иде тел , че не разчит аш е на успех.
В ъздъх на, обърна с е и т ръгна към не го.
— П огрозн явате, когато с те ядо с ан — рече тя. — Н е е хубаво т ака.
— В т акъв случай иди някъ де, къд ето няма да ме в иж даш.
Тя прис една на т рикра ко столч е.
— И Кадар няма ше да в и харе с а.
— Ка дар — той обърн а глава към нея и я погледна. — Ти зар ади него л и
си тук с ега?
— Ч е инач е за какво да… — сре щна погледа му и покл ати глава. —
В аш ето състояни е ме бе з покои.
— Н аисти на ли? — той подне с е бока ла към уст нит е си. — А ти жел аеш
л и да м е успокои ш?
— И скам да в и помогна.
— Д а, но не ис тинс ки, не както аз искам — при те зи дум и изпи в иното
си до дъно. — Н о щом като си тук, зн ачи мога да пит ам.
Тя с е усмихн а прин удено.
— Заплахат а в и не е ст рашн а. Та на ли ви отблъсн ах по-рано.
— Н е, не си. Вс е още не съм падна л толкова ни ско — из гледа я
продъл ж ит елно и отме с ти поглед. — А с ега искам да съм с ам.
Тя о ст ан а неподв иж на на мястото си.
Той стис на бо ка ла с всич ка сила и кока лчет ат а на пръ сти те м у
по бел яха.
— И зче зва й — произ не с е пре з зъби. — Или щ е в икна Абдул да те
из не с е оттук.
Говореше напълно с ериоз но. До този момент не го бе в иж да ла в т акова
на ст ро ен ие. Тя с е и зправ и бав но от мястото си.
— Н яма н уж да да ме при нуж давате. Компани ят а в и бе зд руго не е
о со бено приятн а — тя преко си помещ ението. — Лека нощ.

113
 — П очакай!
Тя погледна пре з рамо и за беля за, че в изра жен ието му с е борят най-
разл ични чувства.
— Ка кво има?
— Н ищо — промърмори той. — Н ищо — вдигн а бока ла и нам игна
на см ешл иво. — Прис тъп на слабо с т. Да с е обз а лож им ли да ли ще падна
сра зен и сл едващи я път ?
— Н е разб ирам з а ка кво ст ава въпро с, а и недомлъв кит е в и започн аха да
м и ом ръзват.
— Н е повеч е, отколкото на с амия мен. В по следно в реме започнах и
с ам ия с ебе си да не разб ирам — той от ново с е загледа в огън я. — Само че
ням а да з а лож а нито на щедро стт а си, нито пък на волят а си. Н яма да е
ни как разумно.

В не запно Те а с е с епна в тъмн ото.

— Шшт! — огромнат а сянка на Уеър бе прис една л а до нея на ръба на
л егл ото. — Н яма да ти сторя ни що лошо.
С ърцето й с е разтуптя буйно — не бе в състояние да произ не с е нито
дум и чка.
— В ече го сторихте — отвърна тя о ст ро. — И зпла шихте ме до смърт ?
Запа л е те све щт а.
— Н е, ст ига ми и луннат а светли на.
— Д а, но не в и в иж дам — обач е ус еща ше ф изиче ски присъс тв ието м у,
напре жени ето, ко ето излъчва ше и ко ето я обгръща ше.
В не запно о съ зна, че в мра ка аромати те и о собено сти те на нещ ат а с е
открояват по-ярко. М иризмат а на кож а, прис ъща на Уеър, ухани ето на
л им они, кедър и черни ца, долит а щи отвън, мекат а риза върху голото й тял о.
Тя прегл ъ тна мъчит елно.
— Запа ле те све щт а.
— Н е жела я да ме гледа ш — той доко сн а рамото й. — Коприна —
прош епна. — Ти можеш ли да създаваш т акава ф ина тъ кан ?
П од пръсти те му кож ат а й ся каш с е подпа ли, но няка к не й с е искаше да
с е отм е ст и.
— Д ори ощ е по-ф ина.
— Н е — прои зне с е той дре згаво. — Н е може да е по- ф ина.
— Д не с много ли пихте?
— Тъ кмо колкото т рябва — неж но и чувс твено той прокара пръст по
зао бл еното рамо. — И наче щях ли да бъда тук?
— Н е зн ая. И дете да си легне те. Сут ринт а ще сте по-добре.
— Може би не по- добре, но п олож ително щ е бъда по-прозорлив . Казват,
че ут ринт а даря ва духа с прон ицат елно ст.
— Ка кво в и води тук?
— П ъл но бе зуми е. М ислех, че съм ти каза л.
Тя прокара е зи к по ус тни те си.
— И скате да спи те с мен ли?
— Д а, жел ая го от нощт а, в която те доведох тук, в Дундрагон. Н о
жел анието не е рав но с илно на бе зумие. И скам всъщ но ст нещо още по-
опа сно — замъл ча з а миг. — И скам да зачене ш дет е от мен.
Те а цялат а с е смрази от уж ас при те зи думи.

114
 — Тъкмо затова и реших да с е напия, преди да дойд а — той продъл ж и
да га л и раме нете й. — Р азбира с е, не е ле с но да моля някоя же на да изно с и
де те от м ен, имам задръж ки, тъ й като то ни кога не ще в иди бащ а си. О ще
повече, че зачати ето ще подп ечат а окончателно и твоят а смърт. Ка к мисл и ш,
не т рябва л и вс еки мъж да раз крие т айни те си пред майкат а на сво ето де те?
— М ислех… ка захт е, че вече съм о съдена на смъ рт.
— В ероятно да. Н о Ваден би могъл… не, не би могъл, ако з нае, че
но с иш в ут робат а си мо е дете… — гласът му премина в дре зг ав шеп от. —
В иж да ш л и, з агуб ил съм вся какво до стойнс тво. Готов съм дори да з а л ож а
ж ивот а ти на ка рт а з аради своите цели.
— За що?
— За щото го желая — въздухът в ст аят а бе натеж а л от разпа л ени
ст рас ти. — Когато умра, искам да знам, че ч асти ца от мен продълж ава да
ж ивее.
С вет а Богородице, про сто не можеш е да повярва, че с амат а тя и зпит ва в
този м иг толкова боле зне но съст ра дани е към този мъж .
— В т акъв случай нека Тас а или някоя от друг ите жени да в и роди дет е.
А з не съм кобила, която можете да из ползвате за ра зплод.
— И скам дете от теб. И скам синъ т ми да но с и твоят а го рдо ст и твоят а
сил а. Р азчит ам също, че ще го отгледа ш и изуч иш — след кратко мълчание
добав и с неувере н глас: — П редложени ето ми не е лошо. Не зав ис имо да л и
ще м е прием еш в леглото си или не, опас но стт а си о ст ава непроме нена. А з
ще сторя всич ко, за да те закр илям и па зя. Ще те заведа във възмож но най-
си гурното убеж ищ е, в мига, в който разбера, че дет ето е вече на пъ т. Кадар
ще т е охранява. Богат чове к съм и няма да ти лип сва нищо. Твърд е опасно е
да м инем под венч ило, но след смъртт а ми всичко ще бъде наред…
— Зам ълче те — пре късна го тя с ра зт репер ан глас, отблъ сна ръкат а м у
и с една в леглото. — О мръзна ми вече това по стоянно спомен аване на
см ъртт а. Не ми с е слуша повече.
— О тлич но. Ка зах з ащо съм тук и ми с е ст ру ва, че отговоръ т ти е
от ри цател ен. Така си и з наех — той с е из прав и, олюлявайки с е. — Желая ти
прия тна почив ка.
В не запн ото му напускане бе не по-ма лко плаше що от всичко о ст ана л о в
току-що отм ина ли те часове.
— Н има си т ръгват е?
— Както прав илно предполож и, съм пий на л повече от нуж ното, в т акова
състоян ие нямам задръж ки. Н е мога да о ст ана, бе з да те обладая, а пък не
м ога и да те доко сна, ако не с е съглас иш да зач ене ш дете от мен. С теб не
съм в състоян ие да с е конт рол ирам, както е с друг ите. Р азбрах го още в
нача л ото — той преко с и помеще нието с теж ки стъп ки. — Трябва обаче да те
предупредя, ч е сигур но няма да с е от каж а. Ваден в инаги ме е упреква л , че
не отпу скам хваткат а, ако съм си наумил да сторя нещо.
— Б е зсми слено е. Н а лага с е да си намер ите някоя дру га, която да ви
дари с тъй желан ото от вас бе зсмъртие.
— Каз ах вече, че не желая дру га — той отвори в рат ат а. В глас а м у
т репн аха н отк и на учудван е. — О т до ст а време не и зпит вам желани е към
никоя друга. Н е е ли ст ран но, че ми е до ст ат ъчна и една-единс твена жен а?
В рат ат а с е хлопна з ад него.
Те а с е разт ре пери. О т гняв . Вбе с е на бе от държ ането на този недодял ан
нат рапн ик. Или може би с е ст рахува ше? Н орма лно бе една жен а да и зпит а

115
ст рах, когато някой мъж опове ст и, че желае да с е възпол зва от тялото й.
И л и бе про сто объркана? Думите на Уеър я извади ха напълно от рав нове сие
и преди зв ика ха в нея прот иворечива сме с от най-ра зличн и чувс тва.
Д е те… В нея с е над игна гореща вълна. О бича ше дец ат а.
Б оже мило с тив и, какво ст ава с нея ? Та тя не с е нуж дае ше от де те —
на л и бе отгледа ла С елена от най-ран на възрас т. Д етето ще ше да услож ни
още повече т руд ния й ж ивот. Изобщо не можеш е и да ст ава въпро с за
подобно нещо, с пълно право с е гневеш е на тоз и глупав вели кан, който си
въобразя ваше, ч е може да нахл уе в ж ивот а й и да си по служ и с нейн ото тял о
както м у скимне.
П о ст рани те й с е зас тича ха сълзи. Боже мило ст ив и, т а това не бяха
съл з и на гняв . Дори когато отхвъ рли предложението му, й с е приис ка да го
привл ече към с ебе си, да го утеш и, да му каже, че ще ж ивее вечно и не с е
нуж д ае от подобно край но решен ие. Защо ли този мъж я развълнува толкова
сил но ?
С опакото на ръкат а изт ри мокрит е си бузи и от ново си лег на. Длъж на
бе да отхвърли от с ебе си слабо стт а. Съст рада нието не бе до ст атъч но, за да
из но си в ут робат а си дет ето на някой мъж .
Жел анието на Уеър бе възмути телно и отблъ сква що. Н е й с е
раз съж дава ше повече по този въпро с и ако отново й подхван еше същат а
те ма, щеш е да му каже направо в лицето какво мисли за бе зогледния м у
его изъм .
П о сл е с е з ав и енерг ично в ч аршаф и те…

Глав а осма

— Моят го с подар жела е да говори с вас — каза Ясмин. — Трябва

веднага да иде те в за л ат а.
Те а вдигна поглед, след ко ето изсип а още вода върху корени те на
дървото.
— Когато си т ръгна, не бива да п оливаш дървет ат а с много вода. Твърде
м ного вода е дори по-лошо от ма лко вода.
— С ъобщ ихте ли вече т ази т айна на А ллах, т а да раз предели по-
прав ил но дъж да? — попит а Ясми н сухо.
— Н е можем да влияем на Го спода, но пък можем да вършим онова,
ко ето е по наши те скромн и сили.
— Моят го с подар жела е да ра зговаря с вас.
Н е м ожеше да отлага повеч е. Пре з целия ден и збягва ше Уеър, но вс е
няко га щ еше да с е на лож и да с е изпр ав и наср еща му.
— И двам — из прав и с е, и зтупа пръс тт а от п олат а си и по е към з ам ъка.
— Та ка и т ака вече свърш их с раб от ат а си тук.
Я см ин т ръгна нарав но с нея.
— П рати ме да в и търс я нався къде. Сърдит а ли сте му?
— Н е.
— За щото той в и с е гн ев и.
— Н е зн ам, възмож но е — Те а реши да смен и темат а. — Успя ли да
упраж н иш змийс кия бод, който ти по каз ах вчера ?
Я см ин кимна утвърди телно.
— Н о вс е още съм много не ср ъчна.

116
 — Като с е поупраж няваш още, ще пот ръ гне.
— П ока зах го и на Тас а. Направ и го по-добре от мен.
— Та ка ли? М ислех, че тя не с е инт ере сува от те зи нещ а?
— В е змото е добро не що. Тас а върши онова, ко ето каж а.
Те а поклати глава.
— Н е, Ясмин, има сми съл да с е заем е с т аз и работ а с амо ако й е по
сърц е. В противен случай за нея това щ е бъде истин ско и зте за ние. Н е е
добре да с е сти га дот ам.
Я см ин набърч и чело.
— П оняког а тя с ама не зна е, ко е е добро з а нея и ко е не. А з съм т ази,
която ще я напъти — замълч а за миг. — Ст рува ми с е, че с е бои.
— Б ои ли с е?
— Д а, ст ра хува с е да не с е прова ли. Вс еки т рябва да с е гордее с не що,
на л и? Тас а може и да е курва, но тя е много добра курва. Въпрек и
уни жени ят а, на които с е изла га, този зана ят й дава увере но ст в ж ивот а.
С ега обаче започва да с е зан имава с нещо ново и из питва ст рах — женат а
ст исна устн и. — Само че аз не ще допусна да с е от ка же. Н е бях в състояни е
да я спася, когато т ръгн а по улици те, но с ега пред нея с е от крива втора
възм ож но ст. Зн ачи ще бъде греш ка, ако не я науча на ве змо.
Ка к м ож а да упрекн е Ясмин? Всъщно ст нямаш е т акова намерен ие.
Д вете жени бяха ст рад а ли, бяха с е жертва ли една за дру га. Н е бе редно да
раз късва огромнат а близо с т помеж ду им.
— А ко мога да помогна с нещо, изв икай ме.
— Ще ни бъдете от полза, ако о ст ан ете. Н уж даем с е от напът с тв ият а
в и.
Трябва ше да с е до с е ти, че Ясмин ще пои ска това от нея.
— Н евъзмож но е. Веднага щом С елен а прис тиг не, т ръгвам е за Дамаск и
т ам започ ваме нов ж ивот. Сигурно ще ме разбереш — про сто жела я най-
доброто на с е ст ра си. Н а ли и ти иска ш същ ото з а Тас а. Но преди да си
т ръгн а, ще те нау ча на всичко, ко ето мога.
— С игур но няма да е до ст атъчно.
— А м оже пък един ден двете да дойде те и да работ ите за мен. Вие ст е
свободни люде. П ри лорд Уеър вс е още ст е на по-добро и си гурно място,
тъ й като не мога да в и предлож а дом. Но веднага щом с е сдобия със
собс твена къщ а, ще в и пратя изве сти е.
Я см ин я изгледа изп ит ателно.
— С ериозно ли говорит е?
— О бе щавам.
Я см ин кимна бав но и т еж ко.
— В т акъв случай всичко е наред.
Н а Те а й с е прии ска и тя също да е толкова убеден а в успеха си. За нея
и С ел ена първ ите години щяха да бъдат изпъл нени с т руд ни би тки.
— Ще т рябва обач е да с е въоръж иш с търп ение.
— Търпен ие си имам предо ст атъ чно — тя в пи ст рог поглед в Те а. — Н о
и вие т рябва да полож ите усилия, ясно ли е?
Те а едва сдърж а усмив кат а си и сведе смирено поглед към земят а.
— В ъв вс еки миг и вс еки час.
— Е, м оже би не ч ак вс еки миг — от с тъпи ма лко Ясми н, — но ще с а в и
нуж ни м ного, много ча сове т руд. И не ча кай те да с е намери първо подсл он
за на с. Н ие с ами ще си намер им няко е ме с тенц е, стиг а работ илницат а ви да

117
е вече готова. Съвс ем скоро ще раз бере те, че няма да може те де с е оправ ит е
бе з нас.
Ка кво ли си надроб их с това предложен ие, запит а с е Те а. Ясмин и Тас а
бяха же ни с ярко изра зена воля. А ко проявеш е непредп азливо с т, те щяха да
изм ъкнат командва нето от ръцет е й. Н о като цяло з амисълъ т не бе л ош.
С л ед като бе решила да с е заеме с делов и ж ивот, т рябваш е да с е опре на
хора позн ати и верни.
Стигн аха пред замъка и Ясми н отвор и в рат ат а.
— Д не с ще ми пока жете ли някой нов бод?
Те а кимн а.
— Ел а в ст а ят а след раз говора ми с лорд Уеър.
— Н ай-добре да дойде и Тас а — Ясмин т ръгн а към ст а ите на
при сл угат а. — За нея е по-ле сно да с е учи направо от вас, отколкото от м ен.
С ам о това ми липсва ше ощ е, помисли си Те а вяло — първо до с адни ят
с бл ъсък с Уеър, а след това да преподава и на намус е нат а, раздра зни тел на
Тас а.
С ъбра обаче сили и с твъ рда крач ка по е по дълг ия коридор надолу към
з а л ат а. Кат егорич но отхвърли от с ебе си всичко онова, ко ето чу пре з но щт а
от уст ат а на Уеър — твърде много болка, объркване и тъг а предизв ика ха в
нея дум и те му. Щеш е да подч ерт ае кат егори чно отка за си и по сле да го
напусн е по на й-бър зия начи н.
Той долов и стъ пки те й и с е отвърна от прозореца, до който бе заст ан а л .
— Д о ст а дълго те чаках. Къде с е кри еш до с ег а?
— За криене не може и дума да ст ава. П оливах дървет ат а.
— Ц ел ия ден ли?
Тя подмина въпро с а му.
— Ка кво жела ете от мен?
— П о този въпро с няма две мнения — той вдигна ръка в мига, в който
тя пон ечи да отвори уст а и да му отговори. — Н е с е ст рахувай. О владял съм
и петт е си с етива. Н ито щ е те завле ка на сила в леглото си, нито пък ще ти
направя дете — той с е усмихна насме шливо, след ко ето добав и: — Дне с не.
Ут ре нещ ат а може и да с е променят. Тоз и път обач е с е събудих с гузн а
съве ст и преиз пълнен с покаяни е. Е, е с те с твено не мога да гаран тирам да л и
това м и състояние ще продълж и дълго.
Тя о съз на, ч е й е отнел иниц иативат а. Бе подготвен а за с блъсък,
противодейс тв ие, но той предпри е неочакван завой и съпротиват а й ст аваше
напъл но излиш на.
— Д ърж ахт е с е извънредно с ебично.
— А з съм егоис т. Би т рябва ло да си го забеляз а ла вече.
Д а, но исти нски ят егоис т не с е измъчва от угризе ния — тоз и в ид хора
пре сл едваха целит е си най-бе зогледно. Боже, смили с е над мен — отново с е
опи твам да го оправдая, помисли си тя, не раз бирай ки собств еното си
поведени е.
— В ие сте много т руд ен… пон якога.
Той подмина дум ите й.
— И зпратих Ясми н да т е потър си не за да слушам проповеди. И сках
с ам о да ти съобщя, че ут ре т ръгвам за А кко. Абдул о ст ава тук да т е
охраня ва, но не бива да напускаш крепо с тт а. Р азбр а ли ме?
— За А кко ли? — попит а тя уплаш ена. — Защо?
— Трябва да раз бера какво ст ава с Кадар.

118
 — Ка захте, че няма да му е за пръв път да с е забав и, на ли?
— Та ка е.
— За що тогава по емате на път ?
— М исля, че не ще нав реди ни кому, ако прид руж а Ка дар и с е ст ра т и
дотук.
— Когато той т ръгна з а Конст а нти нопол, не из пратихте никого да го
па зи. Н еобходима ли му е в т акъв случай охрана точно с ега?
— О тивам в А кко — изт ръ гна с е от уст ат а му. — И не ми задавай
повече въпро си, моля. М ислех, че ще си доволна, да с е о свободиш от мен за
изв е ст но в реме.
Д а с е о свободи от не го ли? Вне зап но я прони за вледен яващ ст рах.
Н апусне ше ли кр епо стт а, съще с твуваше опа сно с т да не с е завърне нико га
веч е.
— Н е и ког ато с е излаг ате на необми слен и ненужен риск!
— В зе мам със с ебе си ма лък от ряд воини.
— Ще бъде ли до ст атъче н в случай, че в и нападн ат?
— Ест е стве но. Да не мисли ш, че ще поведа лекомислено хорат а си към
някоя зас ада ?
— Н е, по-скоро ще им заповядат е да ви напус нат и по сле ще с е
о ст ав и те да в и по с екат — тя с е овладя и си на лож и споко ен тон. — Ако не
с е на л ага, ще е кр айно глупаво да т ръгвате.
— Н а л ага с е.
— За що? Н а ли казахте, че…
— Прокля тие! За щото случилото с е ще с е повтори отново — той я
за гл еда с пламн а ли очи. — Н е мога повече да издърж ам на това място.
Н якоя вечер ще с е напия и щ е с е вмъкна в леглото ти. Твърд е силно копнея
по теб.
— И дирит е смъртт а си з аради жела нието си към една жена, т ака л и?
Жел ает е да з агин ете за едно де те, ко ето не съще с твува? — идваше й да го
раз търси здраво. — Казвате, че сте овладели с етиват а си, но всъ щно с т с е
за бл уж давате.
— Н е т ръгвам на път, за да заг ина. И скам с амо да подготвя зав ръща нето
на Кадар и на с е ст ра ти.
— И за ла гате ж ивот а си на карт а. Вие с те глупав , глупав човек.
— А , зн ачи не с амо с ебиче н, а и глупав — той с е от прав и към врат ат а.
— Предпочит ам да с е махна оттук, преди да с е превърна в още по- гол ям
изв ерг.
Той бе решил да т ръгне. Н а сут ринт а щеше да напусн е Дундраго н.
— П очакайт е!
Той с е спря нер еши телно.
— Това е бе зуми е — за шепн а т ревож но тя. — Н едейте!
— Заровете с а хвърлени — изрече той със запъване. — Н аранил съм
прем но го хора. Н е бива да причи нявам болка и на т еб.
П о сл е изле зе. Те а с е разт ре пери неудърж имо. П рониза я студ, а вът ре в
нея всичко с е сгърч и боле зн ено — при иска й с е да удря, да закре щи
бе з спир. Обз е я жел ание да го з адърж и и утеши.
Б е съ щото чувс тво, ко ето я в ръхлетя и преднат а нощ, но този пъ т то
ще ше да я подти кне към дейс тв ие. О бърна с е и отпр ав и поглед към
пл ан ини те. А ко той по еме ше на път следва щат а сут рин, може би ще ше да

119
сре щне см ъртт а. Загад кат а, наречен а Ваден, бе в състоян ие да го по беди.
За що, за що той не с е вслуша в думи те й?
В съ щно ст бе ясно защо. В този момент го разбира ше отл ично — иска ше
й с е да не с е вълнува толкова от съдбат а му. Н е биваш е да с е при ближ ава
тол кова до него! Но може ше ли да стои на разстоян ие от чове ка, когото бе
при ел а за прият ел? Н е, не можеше.
Както не можеш е да позволи той да же ртва ж ивот а си.

С вещт а в ръкат а й т репере ше, докато прис тъпва ше пип нешком по

тъм н ия коридор. Сянкат а й върху сте нат а изгл еж даше крехка и ма л ка. Свет а
Д ева М арийо, какво с е кане ше да стори? П рииска й с е ведна га да с е завтече
обрат но в ст аят а си, да с е пъх не в леглото и да с е покри е пре зглава. А м оже
би той не бе с ам? Съзнат елно бе изча ка ла да уд ари полуно щ, но плът с ките
ще ния на Уеър бяха големи и не бе и зключ ено вс е още да не ги е утолил.
Н е, няма ше да от ст ъпи от веднаж в зетото реше ние. Спря пред покои те
м у, по е дъл боко въздух и разтвор и в рат ат а.
— С ъбуде те с е! Трябва да поговоря с вас!
— Н е съм зас пива л — Уеър с една в леглото и я за гледа спо койно ка к
при стъпва в ст аят а и затваря врат ат а. — Само че на мен не ми с е разговар я.
В си чко веч е е казано.
Тя уст анов и с облекчени е, че в легл ото няма жена.
— С ам ли сте?
— А м и, както в иж да ш.
— А тя ще с е върне ли?
— Кой? — в не запно той о съзна какво има предв ид и с е усмихна
на криво. — Н е, дне с не съм с е лю бил с жена.
— И за що?
— Е, м оже пък да съм с е върна л към монаш е ското въздърж ание.
Тя из пръхтя с на смеш ка.
— А о свен това моите мотив и не те интер е суват, н а ли?
— И нтере суват ме, доколкото аз ще бъда тук, когато тя с е върне.
П ол оже нието ми не е от най-лек ите, но вс е пак кат егори чно от казвам да
сподел я по стел ят а в и с дру га.
Той с е в цепени от изумлени е.
— Д а сподели ш какво?
Тя отклони поглед и по ст ав и свещн ика на мас ат а до леглото. Чувстваше
с е извънредно прит е сне на — не може ше да си по ем е дъх. И звърши
нео бходим ото! О блекче нието щ е нас тъпи, когато вси чко си дойде на
м ястото. С ъбу с анда л ите си съблече дрехат а пре з глава и я о ст ав и да падн е
на пода.
— Н аправете ми място.
Той не помръдна.
— Ка кво ст ава ? — попит а дре згаво.
— Я сно е за вс ек и, който не е монах, а в ие полож ител но не сте — той
обаче не й направ и място. Те а з аобикол и леглото и с е мушна под зав ив кит е
от друг ат а ст ран а. — Н е желая кръвт а в и да леп не по моите ръц е.
С ъщ е ствуват и по-важ н и неща от това да с едиш бе здее н и да умува ш как да
с е предотв рат и подобно бе зум ие. Имен но по този н ачин а з ще го
предотв ратя.

120
 — М арш от легл ото ми!
— В зем ете ме!
Ц ел ият, бе стег нат и напълно не подв и жен.
— Ка зах вече, че съм променил намерен ието си.
— Д а, и още в следващи я миг щ е ка жет е, че т ръгвате, за да из бегн ете
събл а зънт а, на ли ? А ко обач е с е поддаде те на изкуше нието, няма да
съ ще ствува причи на, пора ди която да напус нет е крепо стт а — той
продъл ж ава ше да леж и неподв иже н и Те а т рудно издърж аше на
напре жени ето. — Х айде, доко с нет е ме.
— Н е е н уж но да жертваш ж ивот а си, за да…
— Н е же ртвам ни що. Само ч е не ще допусна да ми отн емат не що, на
ко ето държ а — ж ивот а ми, свободат а или какв ото и да било. Дойдох тук,
за щото в зех това решени е. Жел аете тялото ми? Добре, в земете го. А з не съм
като майка си. След съв куплени ето ще си о ст ана същат а Те а.
— А може и да не ст ане т ака — проше пна той. — И май предв ид, че
см ят ам да влож а всич ко от с ебе си, за да не о ст ане ш същат а.
— За детето ли говорите? — тя небреж но св и рамене те. — Н ека о ст ав им
реш ението на Бога. Оби чам децат а и щ е намеря нач ин да предпазя с ебе си и
ма л кото от зло.
— Н о не и от т амплиерит е.
— Те съ що с а хора.
— Забл уж дава ш с е. Те не с а като… — той по е шум но въздух в мига, в
който тя с е сгуши в не го. — М ахай с е — изс кърца със зъб и.
Тя ус е щаш е как плътт а му гори, но мускулите му вс е още бя ха сте гнат и.
Той т рябваше да с е отпусн е. Н е можеш е да издърж а повече.
— А може и да не забремен ея толкова ле сно. Н иколас т ри години е
ходил при май ка ми, преди тя да ме роди. А аз съм тук едва от някол ко
с едм ици.
Той я изгледа изпит ателно и произ не с е с хрипкав глас:
— А ко с ега те доко с на, може би няма да с е отделя от тялото т и до м ига,
в който напусн еш крепо с тнит е в рати.
За л я я горещ а вълна и в продължен ие на някол ко мига не успя да
прои зне с е нито дума. П о сле навлаж н и уст ни с е зик.
— С м ешно. И двамат а много добре з наем, че съв куплението не т рае
тол кова дълго. С на стъпването на нов ия ден ще си бъда отново в ст аят а.
— Та ка ли? — той в зе ръ кат а й и я полож и върху своят а гръд. — Мисл я,
че греш иш.
Ко съм ч ет ат а по гърди те му погъ делич каха длант а й. Н аново я обл я
горе ща въл на. Сърцето му ускори своя ход, а гръдт а му бу йно с е на дига ше и
спу ска ше. Да, тя му възде йстваше по този н ачин. Тя бе т ази, която го
развъл нува, която на кара тялото му да от кликн е на ласкат а. О ткри тието,
ко ето направ и, ра збуди в нея неочак вано, ст ранно ликуваме. Едва в този м иг
о съ зна ист инс ки защо Тас а с е горде е със спо собно стт а си да възбуж да
м ъже те, да им с е харе сва.
Тас а. М исълт а за младат а же на я прониз а боле знено. Н е желае ше да си
спом ня, че и тя до ст авяш е насл ада на Уеър. Затова плъз на ръка по гръдт а
м у, а по сл е още по-над олу и по-на долу…
Той изс тена и при твори очи. Ст рани те му с е на ля ха с кръв , а на лицето
м у с е появ и изра жени е на неописуемо ща сти е. Значи, толкова про сто бил о
вси чко. Н е очак ваше, че с едно-единстве но доко сва не женат а е в състояние

121
да завл аде е мъж а. В дома на Н иколас мъжет е подчин яваха жен ите на вол ят а
си.
— П редупреж давам те. Скоро връща не няма да има — обади с е той с
гъ рл ен гл ас. — Ако си оти деш с ега, вс е още мога да те пощадя. Само че
ти… — в не запно из пъш ка т ихо, а тя го обхва на в пръст ите си.
Топъл , гол ям, твъ рд — ис тинско оръж ие на воин. Тя го при тис на бав но,
набл юдавайки лиц ето на мъж а до с ебе си. П о сле повтори. Той прехапа
дол н ат а си устна. Вне запно тя дръпна з ав ив кат а наст рана — т рябваш е да го
в иди цел ия.
— Ка кво… ка кво си намислила ?
Те а вдигна поглед — бе отворил очи.
— И сках с амо да в идя да ли не с те по- различ ен от преди. Ко ето
сторихте, бе… инт ере сно.
— И за мен бе твърде интер е сно — по сле сведе поглед към ръкат а й. —
Н о м оже би ще т рябва да ме пус неш, за да не ст а неш св идетел на не що още
по- интере сно.
П о сл уша го с не желан ие — ус еща нето за власт бе твърде приятно.
— И не ме гледай по този начи н. П огледът ти ми дейс тва т ака, сяка ш м е
га л иш с ръка — той с е проте гна и прокар а показа л ец по устни те й. — Какв и
очаровател н и уст ни има ш — прош епна.
П огл едът й с е ст релна към лицето му, спомни си как ус тнит е на Тас а
цел уваха бедрат а му, ка к по сле запълзя ха нагоре и…
Н има очаква ше съ щото и от не я?
Той поклат и глава сяка ш е прочел мисли те й.
— Н е с ега. Н е т ам желая да изхвърля с емето си — пре с е гна с е и я
доко с на м еж ду бедрат а. — Тук. В скут а си ще ме приеме ш — бав но започн а
да я га л и, понатисн а ма лко, а след това отпус на пръст. — По-нат атък
м ожем … и други… Какво има? Защо т реп ериш?
Едва негов и те дум и я на кара ха да о съзна е, че тялото й пот ръ пва
неудърж им о при вс еки до с ег на ръкат а му.
— Н е зн ая. Чувствам… — празн от а. Бе зпомощно с т. Жега. Гъд ел ,
пъл з ящо пощи пван е. Да ли и той изпи тва същ ото? Сяка ш бе заст ана ла на
ръба на бе зд на и вс ек и миг щ е поле ти… — А з… пре ст ан ете.
О чит е му с е присв и ха.
— Н е съм съгл ас ен. О бичам да те гледам т ака — па лецъ т му изд ири
на й-с етне целт а си, прит исна я и започ на да кръж и бав но.
Тя из крещ я и с е из пъна нагоре — ус ещането бе невероятно.
— Р азпу сни ко сит е си — заше птя при зив но той и разтвори бедрат а й. —
Те ще бъдат тъй красив и, когато навля за в теб.
П ръстъ т му с е прокра дна в нея, дъхът й бу ква лно спря.
П о сл е с е плъ зна още по-навът ре.
— Р азпу сни ко сит е си.
Ка кво ли казва ше мъжъ т до не я? Н ещо за ко с ат а ли?
В тори пръст прон икна в нея, пръст, който завли за и заи злиз а, а па л ецът
вс е още я прит искаше, и вс е още описва ше свои те кръ гове.
Тя прехапа устни те си, за да не из крещи. Бедрат а й с е над игна ха от
л егл ото, т рети пръст навле зе с усилие.
— Мол я ви! Н е!
Като в про съ ница тя вдигна ръце и развър за плит кит е си. А пръст ите
м у… ах, те зи не гов и пръст и…

122
 — Р азпу сни ги. Върху гърди те си.
П о сл уша го — не о съзнаваше какво прав и всъщно с т. Н якъде дълбоко от
гъ рл ото й с е и зт ръгна стон.
— Така вече е добре — той я пус на и полегн а върху й. П рехапа ус тни,
ся каш го проряз ва бол ка, и наме с ти тялото си срещу нейн ото. — И скам да
чувс твам ко с ите ти до с ебе си — помилва къдрав и нат а около нейн ат а
же нстве но ст. — И скам да ме га ли ш нався къде, докато аз… не, не
пом ръдвай. Ще прон икна в теб, но не бива да изп ит аш болка.
Той вече бе в нея и сякаш я прикова към по ст елят а — изобщо не бе в
състоян ие да с е дв иж и. Задъхана, тя про сто лежеше, бе з помощно вторачен а
в него.
— Н е ме гледай т ака — изреч е той с груб глас. — Веч е не мога да с е
отдел я от теб. Не съм в иновен, че аз съм този, който… ти дойде при мен. Н е
бой с е, скоро ще свърши.
— Н е съм ис ка ла от теб да ме пусн еш.
— Така е, но си толкова напрег нат а, че сигур но изпи тваш бол ка дори
когато по емам въздух — той я из гледа сърдито от горе на долу. — Каз ах ти
да си върв иш. С ега не ми о ст ава ни що друго, о свен да свършваме бъ р зо и
по сл е… — хълбоци те му я тласн аха назад.
Б ол ка! Н ахлуване! О пън!
— Каз ах ти! — той с е раздв иж и — навът ре, навън, от ново навът ре.
Б ол кат а от с тъпи и отново из тялото й пропъл зя поз нат ат а й парли ва ж ар. —
За що никог а не ме слуша ш ка кво ти казвам?
— Зам ълч и — прош епна тя. Н ещо с е зароди… не про сто наслада…
П очувства с е час т от не що по-з нач имо. Какво удив ит елно преобр ажен ие. —
Н ещо ст ава. Н е го ли ус е щаш ?
Той спря з а миг и погледна над олу към нея. П о лицето му пробя гаха
отбл ясъц и от най- различ ни чувс тва. По сле обаче то отново ст ана
не прониц аемо.
— Н е — прибра ко си те й към с ебе си — жела еше да го доко сват при
всяко дв ижени е. А по сле, по сл е продълж и започ натото — бав но и дълбоко.
— Това е един ствено, ко ето ус е щам и ко ето има значен ие! — по с ег на,
обхвана я отдолу, т ака, че да п о еме изц яло вс еки не гов тла сък. — Н е съм л и
прав ?
В не запно той я разтър си издъно. Тя зади ша теж ко и обв и рамен ете м у,
гл уха и сл яп а за целия свят. Не бе в състояние да си по еме дъх, мисли те с е
раз бяга ха от глават а й.
Р азп ънат а. Тласък след тласък. Н арастващо очакван е.
В си чко в нея копнее ше да закр ещи, гласът я изо ст ав и.
Той и тя в едно. Той бе ритъмъ т, ст рас тт а и… всичко.
— К рая т приближ ава — про шепн а Уеър.
Н има я утеш аваш е? Н е бива ше да свършва. Н е, всъщно с т по-добре да
дойде края т. П овече не можеш е да издърж а.
Той ускори дв иженият а си, прон иква ше вс е по- дълбоко.
О свобож д ен ие!
В нея всичко сякаш с е в зрив и и тялото й с е изопн а докрай.
П ол усъ знат елно възпри е, че той вс е още с е дв иж и. Н има този мъж не
раз бра, че светъ т току-що е до с тигн а л ги белт а си ? П онечи да му го каже, но
й попречи ха изтощен ието и изж ивяни ят пот ре с.
Той изкр ещя в исоко и я обхвана още по- здраво.

123
 В с е едно. С ега вече и той бе и зпит а л същото.

— Н е бива ше да идваш тук — обади с е той и я пог а ли по ко с ат а. — Н е

беше разум но.
Кол ко ст ранно, неговото доко сване може да бъде колкото грубовато,
тол кова и неж но, помисли си тя сякаш в про съ ница.
— Д ругоя че нямаше да те задърж а тук — тя с е сгуш и още по-плътно в
не го. — М ного си голям, не мислиш ли? Както съм легна ла до теб, ми с е
ст рува, че съм уж ас но мънич ка…
— Д а с е надявам е, че решен ието ти не е било погр ешно. Н о с ега веч е е
твърд е къс но. Може би то ще доведе до смъ ртт а ти.
— Ч увствам с е до ст а ж ива — всъщ но ст с думи те си тя ома ловаж аваше
ис тинат а. Никог а пре з ж ивот а си не с е бе чувс тва ла толкова добре, толкова
одухотворена и изв ис ен а. Н аистин а забележ ит елно — това про сто
ф изи че ско дейс тв ие на ист ина бе в състояни е да съ твори т акова бе згр анич но
ща сти е. — А ако си ме убил, то е било убий ство от ст рас т.
— Н е бива ше да идваш.
О чев идно т аз и мисъл не го напус каш е. Щеше да дълбае, докато най-
на края удоволств и ето от мига, опи янен ието изче з не. Това не биваше да с е
допус ка. Подпряла глава на лакът, тя в пи поглед в него.
— А ти смят аш да умуваш и да ме плаши ш, докато полуд ея, т ака л и?
Р аз бери, дойдох тук, защ ото ме привл ича ш и не жел ая да те в идя мъртъв . А з
в зех това реш ение и ти нямаш никаква в ина — лицето й с е из крив и в
грим ас а. — М акар и да з нам, че няма да ми повярва ш. И зглеж да, обича ш да
с е обрем еняваш с угризе ния на съве с тт а. Е, аз поне не ще бъда ча ст от
товара, който тег не върху ти. И аз с амат а не пон асям веригит е — ка кв ито и
да с а те.
— О , едно дете може да бъде вериг а. И то каква!
— Д а, но то обвър зва двама душ и. П риемам това бреме на драго сърц е,
т ака както приемам и връз кат а меж ду мен и С елен а. Не желая да ж ивея с ама
на този свя т. Р азли кат а меж ду робинят а и свободнат а же на е, че свободнат а
има правото на избор — приема или отхвърля. Н яма на този свя т по-
драго цене н дар от този.
— Ка ква ст раст излъчваш!
— Н е ще позволя да ми с е над смива ш!
— Н е ти с е надсмивам. Зав иж дам ти. О тдав на не съм изп итва л ист инс ка
ст рас т.
— С вет а Д ево, тогава какво бе онова, ко ето ми с е случи току-що? Та ти
върши ш всич ко с огромна вс е отдайно с т. А ако на ист ина не може ш да
нам ер иш по-мили слова, по-добре з амълчи — бе з да с е загл еж да много-
м ного в уд ивеното му лице, тя п олож и глава върху рамото му.
— В инове н съм. Н е може ш да промениш нищо… ох! Ухапа ме!
— К рай но в реме е да млъкнеш!
Той отново зага л и неж но ко с ат а й.
— Премълч аван ето не променя ис тин ат а — той бе нащр ек и с е отпусн а
едва когато с е увери, че тя не възнамерява да в пие ощ е веднъж зъби в
пл ътт а м у. — М ъжът е длъжен да при знае греховете си и да ги поправ и, ако
м оже.

124
 — Преди ма лко не ми прилича ше на човек, който с е гласи да поправ и
този свой грях, извършен спрямо дру ги жени.
— А з и злях с емето си в те б. Вярно, опит ах с е да с е въздърж а, но не
успях… — той прит исна лицето си в нейни те ко си, а гла сът му про звуча
пригл у шено. — И щ е продълж а да върша същ ото, за щото мо ето легло в инаги
ще те приеме.
— В т акъв случай е най- добре да с е примир иш — тя с е прозя съ нливо.
— Както и аз с е прим ирих.
— П римирила си с е с амо за щото не зна еш какво…
В този миг тя за губи окон чател но търпен ие, пре с егн а с е над олу и го
обхвана здраво.
— А с ега или ще замълчи ш, или…
— Както каже ш — предаде с е той.
Тя отпусн а хват кат а си.
Той въздъхна облекче но.
— Ти си жена, ли шена от всяка къв свя н и неж но ст. Едн а дама не
доко сва т ази час т на мъж кото тяло бе з специ а лна покан а, че и толкова грубо
отгоре на всич ко.
— А ти пък си сво енрав но чудов и ще, ко ето изобщо и не мисли за
т ак ива не ща като неж но с т и благо ст.
Той с е разсмя.
— Д а з наеш с амо колко си права! Ти на ист ина успя на сила да м е
при нуди ш да ти обърна в нимани е. Н о недей го прав и от ново! — добав и той
с предупреди телен тон.
Те а не отговори. Н е въз намерява ше да с е държ и по начи н, който й бе
орга ниче ски чуж д, а о свен това не й бе до спорове.
Той помълча изв е ст но в реме.
— Н ие… си подхож даме.
— П ървонач а лно бях на против ното мнение.
— Н е, ис кам да каж а… — той я пусна и с е извъртя на една ст рана. —
Н е, всъщ но ст не зн ам ка кво точно ис ках да каж а. Вероятно нищо о собено. А
с ега засп ивай.
П риис ка й с е той отново да я прегърн е. Първонача лно о ст ан а
не подв иж н а, но не след дълго с е приближ и към не го, прехвърли ръка пре з
средат а на тялото му и прит исна гръд към гърба му. Така бе по-добре. Н е
както ма л ко преди това, но бе довол на.
— Ей, какво прав иш?
— Така ми хар е сва и тъй като веч е си наясно, че ми липсва ф ине с, то…
— тя отърка буз а в плеш кат а му. — И не с е обръщай. Защото има опас но ст
да м е премажеш.
— Н а теб не може да ти с е случи нищо — той с е поколеб а за миг, но
сл ед това вс е па к с е обърна и я в зе в прегр ъдки те си. — А с ега ще засп иш
л и на й-с етн е.
— Д а — в про сън ица тя с е сгу ши в него. — С ега с е чувствам по-
си гурна… не обичам да съм с ама.

С ег а се чувст вам по-сиг урн а.

Н о това ус еща не бе лъж ливо. Тя никог а няма ше да бъде в бе зопасно ст
— той о съ знава ше, че в инат а е негова. Взе си онова, ко ето тя му дад е

125
против вол ят а си, и от този миг нат атъ к опасно с тт а нарас тва ше и ст аваш е
по- о с е зае ма от всяког а.
Б оже мило стив и, какво друго може ше да стори? Та той я жел аеше още
от с ам ото нача ло, а пре з по следни те с едмици едва сдърж аш е копнеж а си.
Трябва ше да с е пребори ощ е веднаж със с ебе си! Длъже н бе про сто да я
вдигн е на ръце, да я за не с е в ст аят а й и да заключ и врат ат а. Та тя бе с ам о
една сл аба же на. Н еведнъж забр авяш е този ф акт, когато тя с е
възпр отивяваш е енерги чно на дейс тв ият а му — на словат а му със слова, на
вол ят а м у с отве тна воля. А с ега сп еше в пре гръдки те му, мъничка, крехка
като дете.
И вс е пак това дете бе женат а, която облада. Тя му с е отдад е със ст раст,
която не бе сре ща л у други до този миг.
П ожел а я отново. До ст атъ чно бе да си припомн и как тя издърж а на
прон икван ето, да си предст ав и тих ия й писък в миг а, в който… Реш и да
прого ни спомена. Моментъ т не бе подходящ. О ст ав и я да почива, каза си. Та
тя бе девств ена и…
С ил и небе сни, не с е бе от не съл към нея като към девс твена жен а. Тя
за сл уж аваше нещо по-добро от недружелю бнит е му погледи и грубовати те
м у обв инен ия. Всъ щно с т ка кво ли зн аеше той за девстве ници те? Тя
т рябва ше да стои по-да леч от него.
О съзн аваш е, че не с е е държ а л порядъч но с нея. Затова й приписваше
в инат а — не бе ни как прия тно да я п отърс иш в с ебе си, да при знае ш, че не
си спо со бен да овладее ш ст рас тит е си.
Н о м оже би вс е още не бе късно! Може би тя не бе з абремен яла! В с е
още бе в състояние да по с тъпи като риц ар и да обяв и, че ще о ст ане в
Д ундраго н и не щ е излага ж ивот а си на риск, а тя няма н уж да да идва в
л егл ото м у.
С ам о ч е всичко това е една голяма лъж а, помисли си той с горч ив ина.
И згл еж да, бе забрав ил напълно що е че ст. Бе обс ебе н — от ст ра ст, лудо с т и
не истов ия ст ремеж да с е възпол зва от вс еки миг, преди да му я отнемат.
О съзн аваш е едно- един стве но нещо: Ще ше да я лю би в инаги, когато тя го
допус неш е до с ебе си.
Трябва ше да откр ие из ход и да я предпази от злото! С ега тя вече м у
при надл ежеше. Та зи жен а т рябваше да ж ивее, дори и когато го з ат риеха от
л ицето на зем ят а. Бе длъжен да по свети вси чки свои усилия, цялат а си вол я
и разум на нейното спас ен ие.
Д о него Те а с е раздв иж и и промърмори не що. Да ли сънуваш е? Пом ол и
с е да не я измъчват кошмарит е и ст ра хов ити те в иден ия, от които бъ каха
не гов ите сънищ а. А по сле с е пре с е гна и я привлече към с ебе си.
Тя т рябва ше да о ст ане ж ива. С цен ат а на всичко.

Глав а д ев ет а

Уеър смръщ и чело.

Н ещо е предизв ика ло недоволс твото му, помисли си Те а бе згр иж но. В
хубав ден като този обаче едно намръщване не бе в съ стояние да см ути
доброто й наст р о ени е. Стъп и отново на пет ите си и с е загледа как идва
сре щу й по поля нат а. Н аслаж дава ше с е на дв иженият а му, на т репкащи те
м ускул и, ре зулт ат на по стоян ните упраж не ния и ж итей скат а му за ка лка.

126
 — Н апусна ла си ме, докато съм сп ял — изрече Уеър. — Събудих с е, а
те б те нямаш е.
— В продълже ние на че тири дни не съм напуска ла ст аят а ти —
усм ихн ат а, вдигна поглед към не го, като същев реме нно продълж аваше да
пол ива една от млади те ф иданки. — Дръвчет ат а с е нуж дая т от гриж и. Каж и,
ним а сут ринт а не е прекр асна ?
— В ероят но да.
— В ероятно ли? Н ебето е синь о, слънцето грее, а и дръвчет ат а с а
пои зрасн а л и, макар че ги занемарих. П редпол агам обач е, че Ясмин с е е
погр иж ил а з а тях.
— Ли псва ше ми. Тревож а с е за те б.
— Н е е разумно. Ка кво ли може да ми с е случи тук, в Дундрагон?
— Про сто с е прите с них. А и никог а не съм твърд ял, че съм разум ен. За
разум а отговаря т друг и.
— Ка кво в исокомерие.
— Н е съм от р ича л също, че съм арога нте н — той й хвърли бър з погл ед.
— Н е т ръгва й никъ де, бе з да ми каже ш.
— Н е мога да прекарвам с теб вся ка Бож а минут а.
— Д а, точно това искам.
Тя отм етн а глава наза д и с е раз смя.
— С игурно не говориш с ериоз но — за беля за изра жени ето на лиц ето м у
и зам л ъкна. — И ли вс е пак не с е шегу ваш?
— И зпла ши ме.
— Н ямаш никакв и при чини да с е ст ра хуваш. П роявяваш ня какв и
капри зи, но аз не смят ам да с е съобраз явам с тях.
П ървонач а лно той не ка за ни що, но по сле на устни те му с е появ и
при нуде на усмив ка.
— Права си, разбира с е. Н е съм св икн а л да си блъс кам глават а с
пробл ем и те на друг ите хора. Думи те ми бяха твърде… пре силен и.
Тя с ам о из пръхтя.
— Та ти не вършиш нищо друго, о свен да с е т ревож и ш за всичк и в
Д ундраго н, че и извън него.
— Но не и по този н ачин — повдигна я на кра ка. — А и не ст аваше
въпро с про сто за т ревога, а за ст рах — по сл е прошепн а: — А знае ш л и,
какво ст ава с мен, когато изп ит ам ст рах?
— А м и, зн ам. Ст ава ш, не прият ен, навъс ен и неразумен.
— Н ищо подобно — привлеч е я към с ебе си. — Н е, ст авам твърд и
те жък като бик.
С в идет елств ото за верно стт а на думи те му с е опираше плътно в нея и я
зар ази със своят а възбуда. Н аист ина, същ инск и бик. За да прикрие
състоян ието си, тя премина в по-лековат тон:
— Е, значи гол ям ст рах си бра л пре з по следните чет ири дн и. П ит ам с е
как л и би с е чувства л насред битка. Върху гърба на коня си гурно е ст рашно
неудобно… — не мож а да продълж и — ръкат а му прит исна не йнат а
же нстве но ст и започн а да с е дв иж и нагоре и надолу. — Това… не е… —
спря да говори в мига, в който я за ля по знат ат а горе ща вълна. — П ре ст ани
— започ на отново.
— И за що? — дру гат а му ръка търс е ше в ръзк ите на роклят а й и с ам о
сл ед м иг той свлече горнат а й час т от рамене те до т а лият а.

127
 С л ънц ето огря раз голе ните й гърди с топли те си лъчи, а вятъръ т зага л и
възбуж да що зрънцат а им. Те набъбна ха и с е втвърди ха. Какво ли я бе
поп ит а л ?
— Могат да ни в идят от замъ ка.
— И ка кво от това? — прош епна той. Вс е пак я прит егли някол ко
кр ачки навът ре сред дървет ат а. — Та ка по- добре ли е?
— Н е — раз стояният а меж ду дървет ат а бя ха големи и те не можеха да
сл уж ат з а прикр ити е. — Можем да с е върнем в поко ите ти.
— М ного е да леч! — при тисн а я към един дъб и повдиг на ръба на
рокл ят а й. — Ще издърж а на й-много до стъпа лат а.
Тя също не бе убедена, че може да издърж и повече. Допирът на гръдт а
м у до гол ат а й плъ т на кара сърцето й боле знено да ускори своя ход.
— Можем… да опит аме.
Той заопра вя туни кат а си.
— С ега — обхва на я здраво от зад, повдигн а я и нахлу дълбоко, дълбоко
в нея.
Тя обгърн а рамен ете му, сяка ш търс е ше помощ, ус е ти в гърба си
нер ав нат а кора на дървото, а в с ебе си твърдат а му мъже стве но ст. Кра кат а й
обв иха хъл боци те му и ги за държ аха т ака в примчен и.
— Уеър, това, това е… — не продълж и — напре жени ето нарас тва ше.
Кол кото и да бе буен и нео буздан, т акъв го харе сва ше. Като природна
ст ихия. А и той я на кара да с е почувства сяка ш настъ пва Сътворен ието на
свет а.
— Ел а… при мен — заш ептя той и продълж и още по- енерги чно да
над ига и спус ка хълбо цит е си. — Трябва… Н уж дая с е от теб!
Жел анието му сяка ш зат ре птя помеж ду им, и то тъй могъ що, че част от
бол кат а му прем ина в нея.
— Д обре. Н е сп ирай.
— Н е, може още — пре с егн а с е помеж ду им и пръс тит е му за кръж аха и
я запр итис ка ха. — Ела!
Тя из пъш ка, съл зи опар иха очите й в мига, в който с е опит а да го дари с
онова, ко ето желае ше. Бедрат а й с е задв иж иха в ускорен ритъм, но не
м оже ше да дава, а напротив — в зимаше, и в зима ше, и пак, и пак…
В не запно я прони за чувс твото, ч е ще с е пръсне и с амо миг след това
той с е сгърчи в нея и от гърл ото му с е изт ръгн а стон.
Гл ават а му падн а върху не йнат а и о ст ана т ака, гръдт а му с е над ига ше и
спу ска ше, до като разт ре перан с е опитваше да с е успоко и.
— М исля, че по-рано… по-рано всичко бе по- про сто — мислех с ам о за
собс твен ото си удов олств ие. Та ка… мога и да умра.
Тя бе толкова изтоще на, че не бе в състояние да изр ече и дума. Сам о с е
държеше за не го в очаква не сил ите й да с е възвърнат.
Той я полож и на земят а и лег на до не я. След до ст а в реме реч е:
— П рава си. Ут ринт а е прекра сна.
Те а с е разсм я.
— Р адвам с е, че най- с етне я за беляз а.
Той развър за пли тки те и разпус на ко с ите й.
— М ислех за друго — Уеър покр и устни те си ней ните ко с и. — О пит ах
с е да не изли вам с емето си в т еб — прош епна той. — Вс еки пъ т с е зар ичам
да не го правя и… не успявам. Про с ти ми.

128
 — За въздърж а ние е късно — отвърна тя. — Вече ти казах, че Бог е
този, който реша ва кога ще зач ена. Знаех какво очаква ш от мен.
— Д а, но промених намер еният а си. Не ис кам дете. Н е и ако вследств ие
на това… Ти т рябва да ми помогн еш! Моля те, направ и т ака, че да с е
отдръп на от тялото т и, преди да е ст ана ло твърде късно.
Б е пре ст а на л да споменава де тето, но понякога на сън протяг аше ръка и
ж адно я га ле ше по корема ся каш т ам е скр ито съкров ищ ето, за ко ето коп нее.
— Н ека Бог реш ава!
Той поклат и глава.
— Ст рува ми с е, че Го спод не с е т рогва твърд е от наш ите т ревоги.
Затова ти т рябва да с е за емеш с тях.
— Може би реше нието веч е с е е и зплъз на ло от собс твенат а ни вол я.
Може да съм бременна веч е. Но нека поговорим по този въпро с, когато м у
дойде в рем ето. А с ега замълч и и ме о ст ав и да с е порадвам на слънцето.
Редно бе да с е покрие с нещо, но бе обз ет а от прия тна от ма ла и не с е
пом ръдна. Д е нят бе слънчев , светъ т наоколо из пълнен с покой и багри и тя
не с е срамуваш е ни най-ма лко от стореното току-що. То й с е стори
е с те с твено, искрящо — като слън цето над тях.
А м оже би вси чко бе прека лено хубаво. Н е, няма ше да допусне да
уни щож и прекра сния миг. Щеше да го по еме в с ебе си и да му с е
на сл аж дава, докато отмине от с амо с ебе си.
Кол ко ли ще ше да т рае? П огледът й с е спря на планин ския в ръх, от
който дебнеш е мъжът, който бе в състояние да слож и кра й на блажен ството.
— Кой е Ваден?
П ървонач а лно ре ши, че той няма да й отговори.
— Ти зна еш кой е. Човекът, който с е ст реми да в земе ж ивот а ми —
зам ъл ча з а миг. — И твоя ж ивот.
— И вс е пак той не ни уби, въпре ки че имаш е т аз и възмож но с т.
— Моментъ т не е бил подходящ. Н а него съ що не му с е умира.
— А от къде е този Ваде н?
Той с е обърна ст ра нично и я погледна.
— За що с е инт ере суваш ?
За щото ус еща ше няка ква о со бена в ръзка меж ду двамат а, която не
м оже ше да разбере. Вад ен предст авляваше заплаха, но Уеър не даваш е да с е
говори л ошо за него.
— С ъвс ем разб ираемо е, че искам да з ная всичко з а човека, з а когото
казва ш, че е възмож но да ме унищож и, на ли ?
— С ам о ако няма друг и зход — побъ р за да обясн и той.
Ето па к. Той про сто за щищ аваш е Ваден.
— Б ил ли е твой дру гар?
Уеър с е за гледа в планин ите.
— Б яхме нещо повече от прия тели ? В храма той бе мой брат.
— Като е т ака, защо тогава не ти е помогна л, когато си бяга л?
— П о това в реме из пълнява ше мисия в И т а лия.
— А ще ше ли да те подкре пи?
— Н е зн ая. Н икога не съм знаел ка кво точно смят а да прав и Ваде н.
Може би ще ше да заст ан е на моя ст рана. Той е чове к, подвласт ен
еднов рем енно на импулсив но стт а си и на пре сме тливо стт а. Слож на лич но ст.
Н евероятно, но в тона му няма ше и следа на пори цани е.
— Знам с амо, че да си верен не е слож но. Напротив !

129
 — Н е ги разбира ш те з и не ща.
— Точно т ака — не мога да разбера оне зи прия тели, които, да има как,
с е по с ичат един друг.
— С ъщ е ствуват и по-в ис ши отнош ения на лоялно ст. За Ваде н орде нът
бе всичко. Че сто дори съм го поднасял на т аз и тема.
— А той сърд еше ли с е?
Уеър поклати глава.
— Н о вярваш е в брат ството. То му бе извънредно нео бходимо.
— За що?
— Н е зн ам точно, вероят но, защ ото нямаше дру ги корени. Може да е
бил не законороден.
— Н има не ти е изве стна ист инат а за не говото рож дени е?
— Н е е говорил по този въпро с — Уеър леко доко сна рамото й с устн и.
— А сл ед приема нето му в орден а Велик ият магис тър за брани да пит ам е за
те з и не ща. Той бе про сто Ваден от Никъд е.
— Ст ра нно.
— Д а, ощ е повеч е, че законн ият произ ход, както и при надлеж но стт а
към рицар ското съслов ие предст авляваха две от услов ият а за вс тъпван е в
орд ена. Мисля, че Ваде н не удовлетворяваше нито едното, нито другото.
— П ъл на бе зсмисли ца. За що тогава с а го приел и?
Той вдигна рамене.
— Н ямам предст ава. Беше голям воин. Може би с а иска л и да си
о си гурят де сниц ат а му.
— Н е си ли изп итва л лю бопит с тво? И не ми казва й, че и лю бопит с твото
е бил о забра нено. Не мога да си предст авя, че си с е поколеба л да на руши ш
прав ил ат а на орд ена.
— В с еки от нас си имаше своит е причи ни да ст ане т амплиер. Да го
пит а ш з а подобни неща би било кра йно нет актич но.
Тя не прие обяс нени ето му.
— Щом като е бил твой приятел, е сте стве но е да знае мотив и те т и.
Ли цето му ст ан а непр иветливо.
— А ко човек сподел и някои т айни с друг, с е нан ася т вреди, които по сл е
не м ожеш да поправ и ш — няма ше предв ид Ваден, а онова, ко ето бе съзрял в
Х рама. — Никоя т айна не оправдава онова, ко ето с е случи в Джеда —
продъл ж и Уеър.
— О рден ът е на друго мнени е. А ти, т и ка кво мисли ш по въпро с а?
Той сведе глава и духна в ухото й.
— М исля, че имаш боже ствен и гърди и най- красив и те ко си, които съм
в иж да л . Когато играхме шах, наблюдавах сия нието им на ф она на огъня и с е
запит ах ка к ли ще с е почувс твам, ако ги доко сн а. Та ка в мен въз никн а
жел анието да ги ув ия около тялото си и да с е уд авя в теб.
О тбягваше отговор а на нейния въпро с и с е опи тва ше да й отвл ече
в нима нието.
— И т ака, какво мислиш ти? — повтори тя.
— Н е с ега — той прити сна глава към рамото й. — Моля те — гласъ т м у
прозвуч а глухо. — Поняко га ми с е ст рува, ч е с е заду шавам от техните
т айн и. Когато открих ка кво крия т пещ ерит е, първо ме з аизмъчва ха
угри зени я на съве стт а, а след това ме обз е гняв . Та на ли бяха мои братя,
с ем ейс твото ми. Защо не ми с е довериха? А з никога не бих изда л…
Той вдигна поглед и тя с е изпла ши от ст рад а лче ското му и зраже ние.

130
 — Н е съм глупак. Ес те с твено, зн аех какво ме оча ква, ако ст ана
предат ел . Защо, защо не прояв иха доверие към мен?
Б ол кат а и отч аянието яв но бяха по- силни от гн ева. Той бе за губил
с ем ейс твото си и в орден а бе намерил ново. Бил му е бе згран ично предан и
въпрек и това с а го отхвърлили.
— Защото с а засле пени глупц и — Те а го привлече към с ебе си и го
пре гърна с цялат а искрено ст на чувств ото си. — Не бива да мисл иш з а тях.
Той замълча за миг, след ко ето с е из смя ти хо.
— Правя каквото мога, но ми е т рудно — той с една на з емят а и й
поопр ав и роклят а. — Вс е пак т е уверявам, че когато съм с теб, изобщо не с е
и с ещам за орден а. Да идем в ст аят а ми. Ще с е изкъп ем и по сле цял ден ще
м исл им единстве но един з а друг.
— Д а, ча к с ега искаш да идеш в ст а ят а си, на ли? — тя напъха ръце в
ръкав ите и с е опит а да приглад и ко си те си. Н ямаше смисъл отново да ги
спл ит а. О ст анеха ли двамат а с ами, Уеър бе здру го ще ше отново да ги
раз пл ет е, о свен това изобщо не с е прите снява ше, че могат да я в идят
не сре с ана. П о вся ка вероятно ст цялат а крепо ст вече бе наясно, че е лю бима
на Уеър — пре з по следни те дн и бе ст ава ла от леглото му единств ено з а да
с е изкъ пе и нахрани. Тревоже ше я с амо ка кво щ е каже Ясми н. Вярно, че
Тас а веч е нямаш е нуж да от она зи сигурно ст, на която с е радва ше като
л ю бов ница на Уеър, но Ясмин, бдеш е рев но ст но над дъщеря си и щ еше да
погл едне на Те а като на заплаха. Е, по-къ сно щеш е да мисл и за Ясмин. В
този м иг за нея най-важ но бе ус ещ ането за ща сти е и удовл етворен ие.
— А ко не с е беш е върга лял с мен по зем ят а, няма ше да с е нуж да я чак
тол кова от изкъ пване — обърна с е тя към Уеър.
Той обаче щеш е във всички случ аи да разпореди да стоплят вода, тъй
като бе човек, ф анатич но поддърж ащ личнат а си хиг иена.
Вер оя тн о си сп омн я з а своит е г ащ и от овча кожа.
Те зи думи из плуваха неочаквано в паме тт а й. Почт и бе забрав ил а
на см ешл иват а забележ ка на Кадар от веч ерт а, когато прис тигн а в
Д ундраго н.
— Га щи от овч а кож а.
— Ка кво?
— Ка дар ми бе спомен а л, че ст ремежъ т ти към чистот а с е дълж и на
га щит е от овча кож а. Какво точно е има л предв ид?
Ли цето на Уеър с е изкрив и в гримас а.
— За да насърчават целомъдрието си, т амплиер ите с а длъж ни да но сят
два кат а гащи от овча кож а, които не съ буват никога.
— И в банят а ли?
— Б еш е ни забран ено да с е къпем.
Те а запреми га из нена дана.
— Е, предполагам, че това предпис ан ие наис тин а ви е насърч ава ло да
сп азвате обет а за целомъдри е. Н е с е учудвам, че си с е чувства л толкова
привъ р зан към братят а. Защ ото ми е т руд но да си предст а вя, че друг човек е
бил в състоян ие да поне с е вонят а ти.
— Св и ква с е — той смръ щи чело. — Н е ми с е приказва повече. Ще
дойде ш л и?
— Може би вс е още не ис кам да си лягам. Дървет ат а имат нуж да от
гриж и те м и.

131
 — А з с е нуж дая от гриж ит е ти — повече отколкото те зи дървет а — по е
ръкат а й и я полож и върху с ебе си. — Н е е ли т а ка?
Тя по е дълбоко въздух в мига, в който ус ети неот стъп чиват а му, твърда
м ъже ствено ст. Н е след дълго той отново щеш е да е в не я. О бладан от
нео бузда на въз буда, той щеш е да впие устн ите си в нейн ите. Жар пропъл зя
из цял ото й тяло — готова бе за сливан ето си с него.
— В ие отдавате извънредно голямо значени е на плът скат а лю бов , Уеър
от Д ундраго н. Н икога ли не с е на сищате?
— Н е — отговори той с хрипкав глас. — Н е и с теб. В миг а, в който
пре ст ана да те в иж дам, те пожелавам отново — той ст ана на кра ка, и зправ и
и нея. — И дваш ли?
Това опиян ение т рябваше вс е пак да приключи ня кой ден. Н е си бе
предст авял а никога, че лю бовт а с един мъж е в състоян ие да предизв ика
т ре с ка, която не с е лекува с ни що. Жела еше да го доко с ва, да го га ли, дори
и когато ги разделя ше цяла ст ая раз стояние. Улавя ше с е как съсредоточено
набл юдава менящото с е изра жени е на лицето му и как с амат а тя т ръпнещо
оча ква м иг а, в който той ще по с егне към нея. Упре кна го шегов ито, ч е
отдава голямо значен ие на плът ското жела ние, но и с амат а тя бе
пре изпъл н ена със съ щото.
П регърн а я здраво с голямат а си ръка като владет ел на нещо
драго ценно, а па ле цът му я га леш е по ки ткат а.
— И дваш ли?
О тново я завладя познатото ус ещан е — ся каш започна да с е разт апя,
вси чко с е изопна и непо но сима жег а я о ст ав и бе з дъх. П риготв и с е набъ р зо.
— И двам — и докато преко сяваха поля нат а, тя прошепн а нетърп еливо:
— Х айде, по-бър зо.

— Го сподарю , про с тет е, че в и бе зпо коя, но с е приближ ават е здачи —

Абдул гледа ше не подв иж но някъд е нагор е.
Те а с една в леглото и сър цето й запре скача уплаше но. Езд ачи! Може би
т ам пл и ери!
Уеър скоч и на крака и бър зо с е облече.
— Кол ко с а?
— Д вама — в погледа на Абдул не с е долавяше т ревога. — Според на с
не с а повече от двама. Вс е па к в тъмни нат а може да с а с е скр или и дру ги.
Н якъде на пътя, по-да леч оттук.
— Б ър зо с е обли чай — подхвърли Уеър пре з рамо. — Веднаг а — по сл е
изл е зе от ст аят а.
Б е з да губи време, Те а с амо з а минут и с е напъха в дрехите си и из тич а
на двора.
О л екна й на сърц ето при в ида на сва ле ния подв ижен мо ст — яс ен зна к,
че прибл иж аващи те не с а в рагове.
В този миг, гордо и зправен на кон я, Кад ар навле зе в крепо с тт а.
П огл едът й с е спря на ма лкат а ф игурка зад него.
С ел ена. М акар и облечена като ара бч е, това бе С елена.
— Те а! — С елена с е плъ зна от с едлото и с е з автече като в иели ца към
нея. Ч а л мат а с е свлече от глават а й и червенат а й ко с а с е разстл а върху
гърба — този нев олен же ст събуди в Те а спомена за с богува нето им пред
ст ени те на Конст ан тино пол. — Ту к съм!

132
 — Д а, в иж дам те — про сто не бе в състояние да пус не с е ст ра си от
пре гръдки те си. С елена. Свободна. Н ай- с етне в бе зопас но ст. Н ай-с етне
заедно. — Виж дам… че си т и.
— С ам о недей да лее ш сълз и, моля т е — С елена с е отдръпна от нея и я
из гл еда ст рого и продълж ително. — Н е понасям сълзи. И недей да
огл упяваш т ака… н а ли всич ко вече е наред?
— Знам, знам — Те а избърс а ст ран ите си. — Виж даш ли, вече не пл ача
— пре гърна ха с е отново и тя с е отдръ пна от ма л кат а. — Казвай с ега, как с е
чувс тваш ?
— По-добре от мен — от говори Кадар вме сто нея и скочи от коня. —
С е ст рич кат а ти е до ст а спе циа лно и сво е нрав но съ ще ств енце.
— Д обре съм — прекъс на го С елен а, бе з да му обръща в нима ние. —
В съ щно ст за що да съм зле?
— Н икола с разбр а ли, че си ми помогна ла да избя гам?
— Р азб ира с е, че не — тя погледна надолу по намет а лото си и избърс а с
ръка ня каква пе съ чин ка. — Съвс ем в твой с тил, да с е вълнува ш бе з нуж да.
Н е аз с е излож их на опас но ст, а ти. Но вс е па к и а з съм с е при те сн ява л а за
те б, на л и? — тя изгледа Те а изпит ателно. — Както в иж дам, било е напъл но
изл ишно. В теб има не що… ти сяка ш си разцъф тяла.
— Защо с е забав ихт е толкова? — попит а Уеър при ятеля си. — Н якакв и
пробл ем и с Н икола с ли с е появ иха?
— Н е повеч е от очакваното — отвърна Кадар. — Но ког ато с е
спор азум яхме за це нат а, С елена реши, че не е за продан и изче зн а яко дим .
Ц ел и т ри с едмици я издирвах в онзи гигант ски град.
— В инат а е единстве но ваша — защ ити с е С елен а. — А ко ми бяхт е
раз ка за л и за план а на Те а, вси чко щ еше да е наред.
— И сках да ти съобщя ист инат а в миг а, в който напуснехме дома на
Н икол а с. Щеш е да е до ст а риско вано, ако те бях о сведомил предварител но.
О ткъд е м ожех да з нам да ли умее ш да па зиш т айна ?
— Д а не ми е изпил а кукув иц а ума — да изд ам т айна, която ми но си
свободат а?
— Н е, разб ира с е, но ти си дете — лицето на Кадар с е разкр ив и в
грим ас а. — П оне аз те смят ах за т акова. Трябва ше да обърна по-гол ям о
в нима ние на предупреж де нието на Те а — той вдиг на ръ ка, за беля звай ки, че
тя с е кани да го прекъс не. — Е, добре де, попреч и ми не не зрял ат а ти
възрас т, а онази мегера, която подслушва ше всяка моя дума.
— Н има цели т ри с едмици е кръсто сва л а с ам-с амич ка из улицит е на
Конст анти нопол ? — възкли кна Те а уж ас е на. — Какво ли не е могло да й с е
сл уч и…
— В ероятно и ти я познаваш толкова ма лко, колкото и а з — прек ъсна я
Ка дар. — Н ай-на края я от крих на големия паз ар при няка кво с емейс тво
бедуи ни, които я учеха как с е пра вят звънчет а за камили. Ако бе о ст ан а л а
още един ме с ец, щеше да започ не да командва клети те люде т ака, както с е
опит а да стори и с мен по време на това изнури телно пътеш е ств и е.
Н е зав исимо от насмешл ив ия му тон Те а долов и в думит е на Кадар
от с янка на собствен иче ска гордо с т.
— Я не изглупя вайт е — завъ зразява С елена. — За т ази цел няма ше да
м и сти гне и полов ин година. Же нат а с е държеше на ист ина разумно, но
дъртия т бе до ст а дръп нат — тя с е обърна отново към Те а. — А като ми каз а,

133
че т и го из пращ аш, с е на лож и аз пък да го изпратя обрат но при Н иколас. За
копри на, ра збира с е.
— Копри на ли? — попит а Уеър.
С ел ена с е в зря продълж ително в него.
— Предпол агам, че сте лорд Уеър, на ли? Ка дар ми е раз ка зва л много за
вас.
— В ярвам в и — отвърна Уеър сухо. — За ка ква копр ина говорите?
— Е, при положе ние, че Кад ар яв но раз полаг аше с до ст ат ъчно средства,
за да м е купи, реших, че сигур но му е о ст ана ло не щичко, още повече, че
успя да отбие и от моят а цена.
Ка дар благодари с лек покл он.
С ел ена вдиг на не търпел иво ръка.
— Той обаче т ръгн а, бе з да с е възпол зва от обстоят елстват а. Те а,
изв е ст но в реме не ще можем да тъч ем наш си плат, а и копринат а на
Н икол а с е на й-добрат а на свет а. П омислих си, че ако я и збродирам е и
продадем , с печ а лбат а щ е си отворим соб ствен а тъ кач ница, на ли?
— Б оже мило стив и — изт ръгн а с е от ус тни те на Те а, чиято възбуда
нар астваше от миг на миг. Самат а тя не бе мислила за ни що друго, о свен за
сп ас ението на С елена. — Колко топа с те в зели ?
— Д вана де с ет — навъси с е Кадар. — Тя ме превърна в про сяк.
— Но тъй като ст ава въпро с за мои пари, следва да с е каже, че мен е
превърн а л а на про сяк, а не теб — попр ав и го Уеър.
Те а не го слуш аше. Двана де с ет топа! Н е може ше да повярва на уши те
си.
— Ще съумея да ти върна пари те. Бродери ите ми ще до ст игнат цена,
м ного по-в исока от т ази на с амат а копр ина.
— Кадар на е кола, която иднат а с едмица ще до кара плат а, но аз вс е па к
в зех със с ебе си една дълж ина бяла копри на — обад и с е С елена. — Можем
да започваме ведна га.
— Н е — с амат а Те а бе готова да започ не не з абав но — до този миг не бе
за бел я за л а, колко й липсва работ ат а. — Ут ре. По све тло.
Ка дар с е поз асмя, бе з да отделя поглед от грей на лото личице на С ел ена.
— И тъй като всич ко вече с е подреди както го ис ка ше, смея да предл ож а
да с е отт еглиш и да по с пиш. В прот ивен случай ут ре ще бъде ш в същ ото
отв рати тел но на ст ро е ние, в ко ето бе и дне с.
— Н е съм била в отв рати телно наст ро ение. Е, може би мънич ко. Те а,
този човек с е глас еше да ме качи върху муле!
— Както подобава на жени и деца — обади с е Кадар. — В момент а
предст авл яваш второто, а в първото ще с е превърн еш след в реме.
— Бе з вся какво съмне ние мъже те качват же нит е на мулет а, за да ги
гл едат отв исоко, възс едн а ли свои те коне — С елена с е про зя. — Колко съм
ум оре на! Ездат а от А кко до тук продълж и до ст а.
— Ел а — Те а прегърна С елена и я поведе към стълб ите. — Дне с щ е
сп иш при мен, а ут ре ще т и приготв им с амо стоят елна ст ая.
— С ам о стоят елна ст ая! — С елена вдиг на поглед към огромния замъ к и
за м иг бе згриж ието й я напусн а. — М ного по- различно е от къщ ат а на
Н икол а с.
— Както е по- различно и от пазара, на който те открих — до сти гна до
тях гл асът на Кадар из зад гърбове те им. — Трябва обач е да обеща еш, че тук

134
ням а да си върт иш твои те игрич ки, ясно ли е? Уеър ни как не ги обич а те зи
не ща.
В рем ен нат а неуверено с т на С елена отлетя.
— С Те а ще о ст анем тук за твърде кратко в реме и не ще променим кой
зн ае какво.
Б раво на Кадар, помисли си Те а. Подкачи я и по този начи н й помогн а
да преодол е е кратк ия миг на не сигур но ст, и то бе з да з ас егне го рдо стт а и.
Я в но я бе опоз на л по време на пътуван ето.
С ел ена с е спря на най- горното с тъпа ло и с е обърна.
— Лорд Уеър, т рябва да в и благодаря за гриж и те, проявени към с е ст ра
м и.
Ст рог ат а оф иц иа лно с т в думи те на детето на кара Те а да с е усмихне.
С якаш С ел ен а бе по-възрас тнат а от двете. Бе с е променила след разд ял ат а
им . Б иеш е на очи с амоув ерено с тт а й и нат рупан ият ж ит ейск и опит —
ре зул т ат от необходимо стт а да с е спр авя с ама с т руд но сти те.
Уеър сподав и усмив кат а си и кимн а също толкова с ериозно.
— Бл а годаря в и също, че Кадар ме доведе при с е ст ра ми. И звънредно
см е в и задълже ни.
— Н якой път ще си пои скам дълга — увери я Уеър. — Н о зас ега… добре
дошл и в Дундр агон!
С ел ена заподскача към порт а ла.
Те а понечи да я по следва.
— Те а — дочу тя глас а на Уеър.
Закова с е на място. И дването на С елен а я зар адва тъй много, че направо
за брав и за съще ствуването на техни я домаки н. Да ли щ еше да прояв и
тър пени е? Тя го погледн а. И зраже нието на лицето му бе непро ница емо, но
тя съ знава ше, че жела е да й в нуши ня каква мисъл.
Тя прокара е зи к по ус тни те си.
— С ега всичко е по-разли чно — на стъп ил бе краят на бе змет еж нат а
идил ия и ж ивотът продълж ава ше своя ход. М акар и да съзна ваше, ч е
при стиг ането на С елена ще ускори отпътуван ето им от Дундра гон, тя от
м ного врем е с е ст арае ше да пропъди т ази мисъл от ума си.
Той по срещ на погледа й.
— Д а, т а ка е. Прия тна почив ка, Те а.
— Лека нощ — прошепн а тя и побя гна към вът решно с тт а на замъ ка.

— Д вете много си прилич ат — Уеър про следи Те а с поглед, докато тя с е

опи тваш е да насти гне с е ст ра си. С елена бе тук — ся ка ш с е раз твори нова
в рат а и Те а изче зна пре з нея. Н ебе с а, колко го заб оля! — Тя е като Те а.
Ка дар поклати глава.
— С ел ена не прили ча ни кому. Тя е наполов ина мъдра же на, наполов ин а
нем ир но дж удже, домаш ен дух, а като цяло е събра ла в с ебе си цял ат а
реш ител но ст на свет а. Да я задърж иш в ня какв и рамки е като да повториш
няко й от Х еркуле сов ит е подв изи. Има добро сърце, но не желае ни кой да го
за бел еж и. Те а е зн ачи телно по-мек хар актер.
Те а също с е боре ше за правото си да ме лиши с доверието и
бл аго скл онно стт а си, помисли си Уеър. Дори и ког ато реши да го допус не
до с ебе си, тога ва тя па к си о ст ана недружелю бн а. Спомни си нощт а, в

135
която опове с ти, че той й е прият ел, не зав ис имо да ли решени ето й м у
хар е сва ил и не.
— Греш иш, т е с а ис тинс ки с е ст ри.
Ка дар с е за гледа в него уд ивен.
— И зглеж да си много сигуре н в преце нки те си. О позна ли Те а по-
отбл изо?
— С якаш можеше да ст ан е нещо друго — отвърна Уеър с въздиш ка. —
Н а л и с ам ия т ти си ме поверил на гриж ите й.
Ка дар с е усмихн а.
— М-да, чове к никога не зн ае да ли подобни начина ния ще с е увенчая т с
успех, н а л и?
Уеър смен и темат а на разговора.
— Ка кво ново в А кко?
— Н ищо о собено. Н е значит елни с блъсъци меж ду Са ладин и
кръсто но сци те. Ту к има ло ли е ня какв и т рудно с ти?
— Д а, дойд е Ваден — той с е з аиз качва по стъпа л ат а. — Н е зная още
кол ко Те а може да о ст ане в Дундраго н бе з опасно с т за ж ивот а й. С ега обаче
вси чко с е промени. Може да с е на лож и да търсим ново убеж и ще и за две те.
— Д амас к? Мечт аят да идат т ам. Град, който с е владее от Са лад ин, щ е
им о си гури по- голяма бе зопасно с т, отколкото град под христия нска влас т.
Уеър погледна пре з рамо към т ретия връх.
— Н е и в Дамас к!

— Гл ад на ли си? Веч ерял а ли си? — поп ит а Те а, докато двете със

С ел ена преко сяваха за лат а по по со ка на стълби те.
— Д а. Бях толкова развълнувана, че не можех и да помисля за поч ив ка,
но Кад ар настоя да спр ем по з а ле з-слънц е и да слож им нещо в уст ат а — тя
см ръщ и чело. — Голям инат е този Кадар.
А ни ма и С елена не бе т акава ? Те а реши да си спе сти комент ар а —
до ст атъчно бе да си предст ав и бит кит е, които с а с е водели меж ду двамат а
по врем е на пътуван ето.
— Д а, но пък е много мил.
— С ам о ког ато поис ка — при зна С елен а под нат иска на ф акт ите. — Но
е като л орд Уеър. И с двамат а не знае ш точно как да с е държ иш.
— Ти току-що с е запозна с лорд Уеър. Нима можеш толкова бъ р зо да
оце ниш негов ия нрав ?
С ел ена вдиг на раме не.
— С ам о сле пецъ т няма да забележ и непрон ицаемо стт а. М ракът в Кадар
не с е дол авя тъй яс но, но може би пък е по-дълбок, тъ й като е скр ит —
зам ъл ча з а миг, а по сле продълж и с лю бопит ство в глас а :
— Едва- що при сти гнахме в А кко, и в не запно Кадар ст ан а по-
предпа зл ив от всякога. Заст ра шава ли ни не що на това място?
— Н ищо ли не ти е ка за л?
— О бе ща по- късно да ми обясн и — тя направ и гримас а. — М исля, ч е
ис каш е да ми спе с ти т ревоги те по време на пътува нето. Сякаш човек м оже
да с е почувства облекче н, ако не познава опасно с тт а, която го дебн е. Кадар
е по-ум ен от повечето хора, но поня кога и той разсъж д ава твъ рде мъж ки.
— Греш ка, до стойна з а съж а ле ние — съгласи с е Те а. — Значи, вс е пак
при знаваш, ч е е уме н, т ака ли?

136
 — Н а па зара бях с е скрила в най-отда л ечен ото ъгълч е и вс е па к м е
откри. Промъкн а л с е не за бележ имо и ми по ст ав и клопка — в глас а на
С ел ена прозвуча същия т ню анс на гордо ст, който Те а долов и и в думи те на
Ка дар. — Да, Кадар е умни к — по сле с е понамръ щи. — Н е зав исимо, че
по стоян но ис ка да ст ане неговото.
— Е, с ега вече си при мен и няма от ка кво да с е т ревож иш — Те а с е
отправ и нагоре по стълби те. — Скоро ще отпътуваме оттук.
— А ко т рябва да съм че ст на, той не е не прият ен като спът ник… когато
не м е командва — приз на С елен а, която я следваше по пет ите. — А о свен
това м и обещ а да ми покаже сокол ите си. Хуб ав и ли с а?
— Д а, ма кар ч е вс е още не съм ги в иж да ла да летят.
— Ка к може ш тогава да ги оцени ш? А з бих го на кара ла да…
— Е, имаше по-важ ни нещ а за решава не — пре късн а я Те а. — Впрочем
по- добре го помоли, не му заповядвай какво да прав и.
С ел ена кимна.
— И аз съм за беляз а ла същото — в не зап но отново подхвана преднат а
те ма. — Ка ква опасно с т ни дебне тук?
— Лорд Уеър има могъщи в рагове. Н о ут ре ще ти обясн я всичко по-
подробно. С ега с е нуж дае ш от почив ка.
За гол ямо уч удване на Те а С елена не възраз и.
— Мръс на съм и мири ша на кон — отвърна тя, про зявай ки с е. — Едва
л и на човек ще му е о собено прият но да спи до мен.
— Е, понася с е — Те а спря на горния край на с тълбищ ето и прег ърна
с е ст ра си. — С ега, ког ато си тук, на сигур но място, мога да поне с а всичко.
Ка зах л и ти веч е колко ми липсваше?
— Д а — С елена с е подсмихна дяволито. — М акар че и зглеж да ш
ст ра шно з ает а.
Те а почувс тва как ст ранит е й пламват, до с ет и с е с какво бе зает а с ам о
допреди час. Н има С елен а ис каш е да каже, че…
— В т аз и чуж да ст ран а си успяла да откр иеш прия тели и дори
чер ничев и лист а, с които да хран им наш ите буб и. Кад ар спомена, че лорд
Уеър е нам ерил гори чка с лю бимите ни дървет а.
Р азб ира с е, това е има ла предв ид, реши Те а. Вярно, че дет ето бе
извънредно схватливо, но вс е па к никога нямаше да свърже с е ст ра си с
л ю бов ни игри като одевеш нит е.
— Д а, з ас адихме пет дръвчет а зад замъ ка. Лорд Уеър е намислил да
подхван е търгов ия с копри на. О бе щах да му покаж а как с е изп олзва шумат а.
— Р азв иват ли с е добре ?
— М исля, че ще издърж ат.
— В т акъв случа й можем скоро да т ръгваме. Н о тъй като ти е сторил
добро, ра збирам, че си длъж на да му с е отплатиш.
Бузи те на Те а пламн аха още по- силно. Н е, не му бе да ла всичко, от
ко ето той с е нуж д аеше — имаш е тялото й, но не и дете.
С ел ена кимна доволно.
— А ко дървет ат а с е прихванат добре, няма да има н уж да да о ст аваш
повече.
— Н е, няма да е нуж но… — т ази мисъл бе прид ружена от дълбока,
прон изва ща бол ка. Бе съобщил а на Уеър, ч е всичко е вече по-разл ично и той
с е съгл аси с нея. Следовател но бе длъж на да го з абрав и. Двете със С ел ена
щя ха да пре следват целт а си и да заж ив еят собс твен ж ивот. Щя ха да с а

137
свободни и да работят онова, ко ето обича ха. Ц ял ж ивот с е бе ст ремяла към
т аз и цел и когато тя с е о същ е ств еше, щеш е да бъде най- щастл ив ият човек
на зем ят а.
— Ка кво има? — С елена не я изпу ска ше от очи.
— Н ищо — прегър на с е ст ра си и двете продълж иха пътя си. — Човек
св иква с дад ено място, а лорд Уеър ме прие много раду шно.
— Н е ми с е ст ру ва кой знае колко добродуш ен, но в края на кр аищат а
че сто хорат а не из глеж дат т акива, какв ито може би с а.
Уеър правеш е впечатле ние на грубоват мъж , непре клонен и мраче н,
т акъв изгл еж даше и в очи те на С елена. Заедно с това обаче бе щедър, ум ен,
ис тинс ки закрилн ик.
— Може да бъде много грижовен.
— Х аре сваш го, на ли?
— С прия телихме с е — няма ше в ни какъв случ ай да от бегн е този
въпро с. Той засл уж ава ше не йнат а искре но ст. — Х аре свам го много.
— С игур но ще може да ни по с еща ва в Дамаск.
— Н е, из ключе но е — след като напуснеха Дундрагон, тя бе длъж на да
прер еже връвт а, която бе оплела и двамат а. В Дундра гон Уеър бе на сигурно
м ясто и тя няма ше да допусн е заради нея да с е излож и на опас но ст. М акар
че бол кат а в душат а й с вс еки измина л миг ст ава ше вс е по- силна, вс е по-
о с е заем а. Трябва ше по-рано да о съз нае, че с а изправ ени пред гол ем и
т рудно с ти. Н е бива ше да с е с бл иж ава дотолкова с него. Защото им о ст аваш е
един- един ствен изход — да с е разделя т.
— О творила съм прозорци те и съм провет р ила ст аят а — Ясми н с е
прибл иж и към тях. — Тук ли щ е спи те дн е с?
— Д а — Те а по соч и момич ето. — С е ст ра ми С елена. Ясмин ми помогна
м ного за дръвч ет ат а.
С л угин ят а ким на.
— Д обре, ч е е тук. Ког а т ръгват е за Дамаск ?
Както С елена, т ака и Ясмин държеше да напуснат Дундрагон колкото с е
м оже по-бър зо.
— С коро. Н о няма нуж да да бър заме толкова. С е ст ра ми е уморена от
дъл гат а е зда, а очакваме също и товар коприн а от А кко, т рябва да сме тук,
когато прист игне.
Я см ин успя да сподав и не търпе нието си.
— Н е бива да с е бав ит е много — при те зи думи тя с е отда лечи.
С ел ена я про следи с поглед, след ко ето отново с е обърна към Те а.
— Н има т ази же на ис ка ти да си т ръгне ш?
— О бе щах й работ а веднаг а щом създ адем соб ствен а работилни ца.
П о сте пенно ще започне ш да я харе сваш, убедена съм.
Та ка както я хар е с а и с амат а Те а. С т ечен ие на в ремето бе почувства л а
сим п атия към вси чки те зи ст ра нни обит атели на Дундра гон — Ясм ин,
Абдул , дори и към Тас а. А и Х арун…
Б ол кат а с е обад и отново и т рябваше да я прогони. Ж ивотъ т й на това
м ясто приключваш е. Н ай-добре да не мисли за нищо друго, о све н за
бъде щит е си планове. Дръпна в рат ат а към ст аят а. Крилат а на прозорците
вс е още бяха раз творени, а хладн ото, тъ й познато помеще ние уха еше на
чи сто.
— М ного е голяма — заш епна С елена, а очите й с е раз шириха. — И
вси чко това е тво е, т ака ли?

138
 — Тук нищо не ми прин адл еж и. И на мен ми харе сва, но з амъци те не с а
м ясто за нас — в не запно с е от прав и с бър зи кр ачк и към прозорец а. — В
Д амас к ще потърсим нещо не дот ам голямо и и зис кано — погледна навън
към пол я нат а, на която двамат а с Уеър с е бя ха отда ли тъй ст ра стно на
л ю бовт а си. Колко ли в реме т рябва ше да отмин е, за да забр ав и изп ит анат а
на сл ада?
— Ка кво ще прав иш с копринат а, която ти доне сох? — попит а С ел ен а.
— Н якоя туни ка ли щ е започн еш?
Кол ко бе неразумн а и слаб а. С ега веч е ней на о снов н а цел ст аваше да
за кърпи в едно всич ки боле зне ни, разн ище ни краи ща на ж ивот а си, сл ед
ко ето от ново да п о еме по своя път. Затвори силно прозореца и го заре з и.
— Н е, няма да бъде туника. Ще уши я знам е.

Легл ото е запазило аромат а на Те а, помисл и си Уеър, загубен в

тъм н инат а. М ириш е на лимони и на женското ухание, ко ето си бе с ам о
не йно. Той го вдъхна дълбоко, за да го съхран и. И сто години да
преж ив ееш е, ще ше да помни този аромат.
Н о изгледи те не бяха благоприя тни. Съдбат а го бе по щадила до ст атъ чно
дъл го. Ако имаше късмет, ще ше да изж ивее най-много още една година —
вс еки един ден от не я предст авляваше дар от Бога.
Те а също бе дар — краси ва, вярн а, изп ълнена с ж из нено с т. Дар, който
бе приел веднаж , а с ега бе при нуде н да върне обратно.
Н е!
Той с е бореше със затворени очи сре щу своят а непримиримо ст. Знае ше,
че този м иг ще на стъп и един де н, но не бе предп олага л кол ко ще м у е
т рудно. Н е бива ше да с е поддава на подт ика да протег не ръка, да я задърж и
и никога да не я изпус ка.
П оне още веднъж ! Нима е пре с тъплен ие да с е слее с нея ощ е един-
единс твен път, преди да го напусн е?
Го споди, каква не спр аведливо ст! А той про сто лежеш е и душ еше
аромат а й като няко е момче нце, пре с па ло с първат а жен а в ж ивот а си!
О ст ав и я да си върв и, глупако!
О ст ав и я да намери сигурно убеж ище!
П озвол и й да ж ивее!

— Н едей да прав иш т а ка! — Ка дар п о е коф ат а от ръце те на Те а и

отвори в рат ат а. — О ст ав и това на прислуг ат а — погледът му с е спря на
м л ади те дръвч ет а. — Уч удих с е много, когато С елена ми ка за, че на това
м ясто и зрас тва не що ново.
— Н има сте с е сре ща ли т ази сут рин ?
— Направ их груба греш ка — обещ ах да й покаж а соколи те си. О ще не
бях свърш ил със закускат а, и тя веч е т ропаш е на врат ат а.
— Та кава е, няма търпе ние да в иди пт ици те — Те а т ръгна по път екат а.
— Но л ю бопит ството й с е про стира и върху всичко о ст ан а ло. Д не с
наприм ер с е канех да започна с ве змото и да предо ст авя на Ясми н да с е
погр иж и за дръвчет ат а, вме сто това обаче я помолих да разведе С елен а из
зам ъ ка. А ве змото мога да започна и следобед — тя хвърли бъ р з поглед към

139
не го. — Защо толкова с е учудваш, че сме зас ад или дръвчет ат а ? Да с е
отгл еж дат коприн ени буби е доходоно с на дей но ст.
— Д а, в Конст ант иноп ол с е уверих, че си права. Само че Уеър не е
чове к с тър говски нюх.
— И ма благородни ци, които с е занимават с търгов ия.
— Уеър не е човек, които ще с е задоволи с полов ин чат и зна ния.
Тя вдигна рамене.
— С игурно с е заблуж даваш. Той предлож и да зас адим те зи дръвч ет а
тук.
— Н аис тина ли? — промърмори Кадар. — Ст ранно.
— Защо ст ранно ? — спря пред първ ия ствол и в зе обратно водат а. —
Жел анието му ми с е стори съвс ем разум но.
— С амо з ащото копринат а те засле пява и помътнява разсъ дъка ти —
л ицето м у с е изкрив и в гримас а. — В град инат а на Н икола с в идях как
хил яди гъс ени ци поглъ щат лист ат а на черни чев ит е дървет а. Бих каз а л , че
гл едкат а не бе о собено апе титн а.
— Д а, но помисли с амо — те зи гъс ени ци вършат ист инс ки ч уде с а.
— П редпочит ам да гледам копринат а, а не нач ина, по който с е
прои звеж да — Кадар с е загледа как тя п олива дървото и продълж и: — И
т ака, в иж дам, че с е чувстваш добре.
— Р азб ира с е, не ми ли личи ?
— О , да. Споделям мне нието на С елена. Ти… някак цъф т иш!
Тя отклони поглед вст рани.
— Бл агодаря ти, че си с е погриж ил за с е ст ра ми. Вероятно с е до с ещаш
какво озн ачава това з а мен.
— Н а л и т и каз ах още в нач а лото, че ще с е погриж а за нея — той с е
усм ихн а. — Уеър също ме увери, ч е и ти си и зпълнил а молбат а ми.
— Той какво каз а точно?
Ка дар не отговори веднага — тя ус е щаше погледа му върху и звърнатото
си л ице.
— Е, с амо, че ст е с е опозн а ли по-добре — по следва пауза. — Н има им а
не що друго за казване?
О чев идно Уеър не му бе спомена л нищо за съ ще с твуващат а меж ду тях
в ръзка. Но Кадар щ еше непр еменно да науч и исти нат а от при слугат а.
С амат а тя не може ше да си н а лож и да му с е довери.
— Н е, ни що друго — оти де до следва щото дръвч е. — Трябва да знае ш,
че зад ачат а, която ми по ст ав и, не бе от ле с нит е.
— Д а доведа С елена също не бе ле сно. Н о ние двамат а вс е пак успяхм е
да о съще с тв им намер еният а си и всичко е наред. Н а ли?
Тя ким н а.
— А уст анов им ли с е в Дамас к, ще бъде ощ е по-добре.
— А х, да, Дамас к. Кога смят аш да по емеш на път ?
— Тук имам още работ а, която ще ми отн еме най- много ме с ец. С л ед
това м ожем вече да т ръгваме.
— Ка ква е т ази работ а?
— О бе щах на лорд Уеър да му и зве за з наме. Ето защо не мога да т ръгна
по- рано.
— Еди н ме с ец не е много за т а кава работ а.
— Ще с е справя. За ловя ли с е с нещо, пре следвам го докр ай.

140
 — С ъвършено вярно! — вне запно той с е з амисли. — Защо пък точно
Д амас к? Няма ли и друг и подходящи ме ст а?
Тя поклати глава.
— М ислих за много градове, преди да с е спра на Дамас к. Той е изве сте н
тър говски град и т ам ценя т изис кани те бродерии. Н а друго място няма да
имам е изгл еди за успех.
— Р азб ирам — младежът мълча докато стигн аха следващото дърво. —
С поред Уеър обаче за вас Дамаск може да с е окаже опасно място.
— О, градъ т е твърд е голям и две же ни ле сно могат да с е скрия т.
С м ят ам да по ема този риск.
— А Уеър да ли щ е с е съгла си?
— С вободен чове к съм и в зимам реш еният а си с ама.
— Е, да, с ега не си ст рува да спорим по тоз и въпро с, на л и първо т рябва
да изве з еш знам ето си. А какъв ще е гербът? И маш ли готов обра з в глават а
си ? Н апример огнедиш ащ змей или пък бик — симв олът на упорито с тт а? И
двет е подхож дат на нашия Уеър.
— Той твърди, че е съглас ен на всичко. Ще нахвърлям първ ите скиц и и
иде ят а ще ме споходи с ама. Както в ина ги до с ега.
— Вдъхнове нието от не бето ли ти пад а? — подраз ни я той.
Н е отвърна на усмив кат а му.
— Н е зн ая отк ъде идва, но съм убедена, ч е нещо в ит ае във възду ха.
М айка м и веднаж споме на, че т ака било при всички творци. Сядам с пер ото
и нещо м и на шепва какво да рисувам. П о сле иглат а следва напът ств ият а.
Това е.
— Н аше пва ли ти?
— Е, не е точно шеп от. П ро сто е в глават а ми…
Тя раз пери бе зпомощно ръце, з абеля за ла, че обяс нени ето й куца.
— Ил и в сърц ето. Н е знам… но то е т ам. И в инаги създ ава нещо
кра сиво. Н има вс е па к това е най-важ н ото?
— Н е мога да си предст авя ни що по-важ но на този свят — отговори
ти хо Кадар. — М ного ми е инт ере сно какво ще и зле зе от това з наме — той
с е покл о ни. — С ега обаче т рябва да ид а при Уеър. Вч ера нямахм е
възм ож но ст да поговорим ис тинс ки. Ще с е в идим ли на мас ат а?
Те а кимн а утвърди телно и той си т ръгна.
П ро сл еди с поглед как с е отда леча ва и я обзе ня какво неприя тно
ус еща не. Той подхвърли някои въпро си и събуди в нея не с игурно с т отно сно
не ща, които в инаги бе смят а л а за ясни. Но не биваш е да с е учудва — т акъв
си беше ст илът на Кад ар, да по ст авя под съмне ние вс екиго и всич ко. А
нов ит е чувс тва, тъ й чуж д и за нея, я изпълва ха с т акава сила, че не бе
о со бено т рудно да с е смути.
В крайн а сметка всичко това не бе от з нач ение. Дървет ат а бяха тук и
укре пваха. Уеър можеш е да прав и с тях ка квото пои ска. О т следващи я ден за
пол иването им ще ше да с е гриж и Ясмин, а тя с амат а щеше да съсред оточи
вси чки те си сили върху знамето.
Горд, красив пря порец, възв ис яващ душат а, буде щ спомен и за…
За кого, за нея ли? Н има съм толкова суетн а, запит а с е тя. Та на л и
спом ен ите с е пораж да ха от чове шкат а душ а, а не от няка кво си знаме? Тя
наприм ер не с е нуж да еше от ника кво з наме, за да запа зи спомена за Уеър.
Ще ше да го помни цял…

141
 В с ем огъщ и Боже, нека те зи спомени избледнея т по-бъ р зо. О ст ав и м и
сл адо стт а и нека съж а ле нието изче зне!
Уеър щеш е да и зпит а ис тинс ка мъка. За щото ако в ут робат а й с е бе
зародил нов ж ивот, тя щеше да го долов и. Ув и, не бе в състояни е да го дари
с един ствен ото, ко ето той искаше от нея.
Може ше дру го — да му о ст ав и част ица от т а ла нт а си. Щеше да изчи сти
сърц ето си от всичко изл ишно и да о ст ав и в него единств ено вдъхновението
и м исъл т а за този мъж . И щеш е да го дари с най- великоле пното от всички
бойн и зн ам ена!

Когато Кадар пристъ пи в за лат а, Уеър бе заст а на л до прозорец а и

гл едаш е неподв иж но навън.
— В кара ли Те а в леглото си ? — попит а Кад ар бе з предислов ие.
Уеър го погледн а бегло и пак с е в зря навън.
— Тя л и каза това?
— Н е с дум и, но държ ан ето й… И т ака, вярно ли е?
Уеър с е обърна към него.
— Ти какво си оча ква л? Поз нава ш ме, на ли ? Ти си този, който е
пои ска л от нея да ми прав и компан ия.
— Д а, но не съм каза л да с е прев ръщ а в една от твоите курв и.
— Тя не е курва. И не желая да… — той не продълж и. — Да, случи с е.
Н яма да я моля повече да с е завърне при мен.
— А ако е зач ена ла ?
— В т акъв случай ще сторя вси чко възмож но да с е погриж а за
бе зопас но стт а на детето — Уеър го погледна мрачно. — Нима ме смят аш з а
бе зотговорен човек, който няма да помисли з а те зи нещ а?
— А ако тя не разре ши да я закр иляш?
— Н яма да има дру г избор.
Ка дар поклати глава.
— С ил нит е лично с ти намират изход — замъл ча за миг. — О ще не си й
каза л , че за нея Дамаск е клопка.
— П о-нат атъ к ще намеря нач ин да й го обясн я.
— Н о тя няма да с е от каже. Смят а, ч е ще успее да с е укрие.
— Н е и от Ваде н! За да с е спас и от него, с е нуж дае от четир и стен и и
арм и я. Н о дори и те з и предпа зни мерки може да не стиг нат.
— Ч етири с тени и армия — повтори Кадар. — Н е звучи никак
обнад еж дава що. Съвс ем не отдав на Те а с е е измъкн а ла от затвор. Н е би
пон е сл а втори т акъв — той изгледа Уеър с при св ити очи и подсв ирн а. — Д а,
този път нещат а с а с ериозни, а?
— Тя т рябва да о ст ане ж ива!
— Зн ачи затова си докар а л дървет ат а. И зградил си й гне зде не. Уютно,
бе зопас но гне зд ене, заград ено с камене н зид. П рав иш ка кво ли не, за да
о ст ан е тук. Затова зн ачи с е на лож и да доведа и С елена. Н а ли и тя т рябва да
открие своя ма лък свят на това място.
— А за що не? Тук щ е с е чувс тва отлично.
— А ако не иска да о ст а не?
Уеър пре ср ещн а погледа му.
— Може пък да прояв и разбира не!

142
 — Го споди Боже — възкли кна Кадар и поклат и смая н глава. —
П одценява л съм те, прият елю мой. Н е съм допус ка л, че си спо собе н на
т ак ива и зтън чени инт риг и.
— Н икога вече кръвт а на нев и нни не бива да опет ни ръц ете ми.
— Затова ще с е опит аш да защ ити ш ма лкат а си имп ерия — Кадар
на кл они гл ава. — И мен ли ис ка ше да заключиш в кре по стт а си?
Уеър не отговори.
Ка дар с е из смя на глас.
— Д а, както в иж дам, иска л си! Про сто не ми го побир а глават а.
— Н е съм глуп ак. И ли ти с ам щеш е да ме напуснеш, или… — той
вдигн а рам ене. — Абдул щ е отдели чет ирима души да те охран яват.
— Зн ачи ме заграж д аш не с амо с каменни зидове, а ме по ст а вяш и зад
ст ена от ст раж и, т ака ли?
— С ам о до като успея да те убедя, че ж ивотът в някоя да леч на ст ран а ще
бъде по-бе зопас ен за т еб.
— Д а, но т ам няма да е тъй интер е с ен. Н апример не ще мога да
набл юдавам ка к с е опит ваш да държ иш в ш ах Те а тук, в Дундрагон.
— С ъж а лявам, но т рябва да те разочаровам. Те а не може да о ст а не тук.
В аде н знае за съ ще с твуването й и не е из ключено веч е да е доклад ва л на
В ел и кия маги стър. Случи ли ми с е нещо, веднага щ е обс ад и крепо с тт а и
ням а да има кой да я защ ищава. Трябва да от крия място, където Те а ще бъде
в бе зопасно ст.
— Тя ще предпоче те с ама да си и збер е убеж ищ ето и с ама да с е изпр ав и
пред опасно стт а — непрекло нното изр ажен ие на Уеър го на кара да
въздъхне. — М ай не успях да те убедя.
— С л ед колко време ще при сти гне копринат а ?
— В ероят но до следващ ат а сряда — Кадар кимна в знак, че ра збира
см ис ъл а на въпро с а. — П ит аш с е колко ли в реме ти е нео бходимо да
нам ер иш бе зопас но убеж и ще, т ака ли? Е, да ка жем един ме с ец — той с е
усм ихн а насме шливо. — Тя с е гласи да ти с е отплати за проявен ат а към нея
добрин а, като ти и зве зе бойно знам е. М акар че няко й ден може да ти го ув ие
окол о врат а и да т е удуш и.
— Еди н ме с ец…
— Лю бопит ен съм как ще й намер иш скрива лищ е в т ази ст рана, сл ед
като и за с ебе си не може ш откри т акова.
— Д а, не е про ст а работ а — съгласи с е Уеър. — Но щ е намеря.
— А като го издири ш, ще с е на лож и да прид ума ш Те а да отид е т ам —
той с е обърн а. — Да ти каж а че ст но, цели ят този разговор за ра зличн ите
в идове з атвори ме пот иска и затова ще в зема да ида на кулат а да в идя какво
правят сокол чет ат а ми. Дори с е изкушавам точно дне с да пус на Елеонор на
свобода.
— Д а, но ти си я дре сир а л толкова добре, че какв ото и да с е случ и, тя
в инаг и ще с е върне при теб.
— О , не с е з нае. Но пон е ще съм доволен, че съм опит а л.
— Те а не е Елеонор — изреч е Уеър.
— Това предупреж ден ие ли е?
— С помни си за Джеда. Ако Те а за гине, в инат а ще е твоя. Така и т и ще
си имаш своят а Джеда. А и по стоянн ите кошмари, които ще те нав е стяват
сл ед това, няма да с а т и ни как прият ни.
Усм ив кат а на Ка дар уга сна.

143
 — Убедител ен довод. Може би вс е па к ще изча кам какво щ е изле з е от
търс е нето на сигурно убеж и ще.
Уеър с е усмихн а горчиво.
— Така си и мислех. Да им аш добро сърце е хубаво не що, но вс е някой
пъ т настъ пва мигът, в който чове к прав и рав но см етка и с е прин уж дава да с е
подчи ни на съдбат а. Защото всичко на този свят си има цена.
— И т ази цена т рябва да я плати Те а, т ака ли?
Уеър отново с е загледа пре з прозореца.
— Н яма да е с амо тя.

Глав а д е с е т а

Б ис ерна и чудно хубава, копринат а заи скри на герге ф а.

Те а обича ше мига на предв кусван ото ща стие, мига преди да започ не
раб от а. Н е след дълго ф онът щеш е да засия е в пъст ри бодове. Н ейн ит е
бод ове, н ейн ат а рисун ка. О бърна с е колебливо, с една на мас ат а и по с егна
към перото.
Н о ка къв да бъде мотивът ?
П ритвори очи и с е опит а да прого ни вси чко от съз нани ето си… всичко,
о свен образа на Уеър. М исли за Уеър!
О ткъм дървет ат а под прозореца й долетя чуруликане на пт ичк и и ти хото
ш ум ол ен е на вятъра.
И л и бе шеп от?
В с е още не. Р ано бе.
Уеър. Бойни ят стяг на Уеър.
О твори отново очи и започн а да рисува. П ърво бав но, а след това вс е
по- бър зо и по-бъ р зо. И ни какв и съмн ения веч е. Никакв и колеб ания. Н е след
дъл го пер ото с е задв иж и целе насоч ено и уверено. О бразът пред вът реш ния
й взор про сия с прозр ачна чистот а и вс еки дет айл заж ивя свой ж ивот.
П ро светле ние, не сре щано до този миг…

— Трябва да с е храни те — до с тигн а до нея гласът на Ясми н.

— П о сле — Те а прокара златния конец пре з копри нат а.
— Н е, с ега. Ц ял де н нищо не с те слож или в уст а — добрат а Ясм и н
затвори в рат ат а. — П о следн ите дни да в и с е събират едва няколко хапки.
Ще с е разболе ете.
— Н е, няма.
— С ел ена ми ка за съ що, че не спи те.
— Р азб ира с е, че спя — щеше й с е Ясмин да напусн е ст аят а. Кол ко
кра сиво с е откроява ше златото върху бледия цвя т на копринат а! С вс еки
сл едващ бод удовлетворе нието в душат а й нар астваше. И радо с тт а от
по с тигн атото!
— Д а, но недо ст атъ чно — Ясмин пристъ пи към нея и с е спря пред
герге ф а. — Има ли смисъл да с е изучава това изкуство, след като чове к
направо може да си заг уби разсъдъ ка с него.
— Моят ра зсъдък си е съвс ем наред и аз в момент а работя.
П о сл едва пре зри телно изпръхтяване.
— Д а, и то де нонощно.

144
 — Трябва да свърша бър зо знам ето — Дамаск няма да ни ч ака.
— Н икога няма да го свърши те, защ ото преди това ще о слепе ете от това
л ошо о светлен ие.
Н о дори и светл инат а на свещ ите не бе в състояние да вл оши
каче ството на работ ат а. Всяка сут рин Те а прец енява ше и звършен ото
преднат а нощ и стиг аше до извода, че вс еки бод е съвърш ен.
Тя отново с е приведе напред и прокара иглат а пре з коприн ат а.
— И зобщо не слушат е ка кво в и говоря — проте с тира Ясмин.
— О ст ав и подно с а тук. Мога да ям и по-късно.
И зобщо не чу кога Ясмин изле зе от ст аят а. О ще един бод — поредния т
порив на щас тливото творче ско вдъхновение.
И гл ат а лет еше, гербът рас теш е и з аж ивява ше свой ж ивот.

— Те а? — за шеп на С елена. — Моля те, върв и да спиш.

— О ще не.
С ел ена прис една неодобри телно на пода до стол чето на с е ст ра си.
— Кол ко ще с е радвам, когато свърш иш най-с ет не. Н икога не съм те
в иж да л а в т акова състояни е.
— И скам да ст ан е крас иво. Трябва да ст ане красиво.
— Ло рд Уеър сигур но не иска да с е из те заваш т а ка з аради него.
Д а с е и зте зава ли? Идва ше й да с е разсм ее при т ази мисъл. Р абот ат а й
по знам ето нямаше ни що общо с изте з ание. Бе по-скоро като ня какъв сън, и
на този сън, чре з своя т руд, тя предава ше ж и знено ст и значимо ст.
— Ло рд Уеър не е ли в Дундрагон?
— Д вамат а с Кад ар зами наха преди че тири дни — съоб щи ма лкат а.
— И къде?
— Н е зн ам. Кад ар обач е ка за, че ще с е върнат до две с едмици.
Д обре, това нямаш е ника кво з нач ение. Важ н и бяха единств ено слож ният
м одел и точно с тт а на изпъл нени ето. Н е, всъщно ст с е з аблуж даваше.
С ъщ е ствува ше и друго: Уеър не бива ше да с е излаг а на опасно с т.
— В зел ли е Абдул със с ебе си?
— Н е. Съпровож да го многочи слен от ря д, но Абдул о ст ана тук.
Зн ачи Уеър има охрана и тя може ше отново да с е съсредоточи върху
зн ам ето.
С ел ена огледа в нимател но избродира нат а коприна.
— Ст рува ми с е, че скоро ще е готово. Толкова прекра сно не що не си
прав ил а до с ега.
Те а с е съглас и с мне нието на с е ст ра си — пред собств енит е й очи
зн ам ето ст ава ше вс е по-красиво и необи чайно.
— Н о някак преди зв иква в мен неприя тно ус е щане. Но си в с ебе си
ся каш… скрит а сила.
— О тл ич но. Бойния т пря порец т рябва да и злъчва сила и вяра.
— Ч овек про сто не може да откъс не погледа си от него!
Те а не отговори.
— О ст ана ли те топове коприна, които прис тигн аха мин а лат а с едм ица,
вс е още не с а ра зтоварени. Н а ли скоро ще отпътуваме и реших, че ням а
см ис ъл . Д обре ли съм по стъп ила?
С ам о още няколко бода и можеш е да започне с а леното. Ка кво л и я
поп ит а С елена? Сяка ш не що за коприна и Дамас к.

145
 — Ч уд е сно е, че усп яваш да мисли ш за всичко…
— Н о ти изобщо не ме слушаш — С елена с е и зправ и с възд ишка. —
О тново щ е с е вмъкна под з ав ив кат а ти. Това е единств ения т начин да с е
уверя, че наи сти на си позволяваш ма лко сън.
— Д адено.
— А лъвовете в двора на замъ ка поглъщат днев но цяла армия от
гугу тки.
— В си чко ще бъде наред.
С ел ена поклат и глава и с е от прав и към леглото.
— Н ищо няма да е наред, докато не при ключи ш с това знаме.

К рай! Творението бе готово!

Те а с е протегн а уморено и с е в зря в зн амето. Три с едмиц и изтощи тел ен
т руд — това не й с е бе случва ло никога до с ега.
И сти нско великолеп ие!
О ст ава ше да обшие още кра ищат а, но същ инс кат а работ а бе свършена.
А л еното и златото от копри нени я фон бук ва лно я бодя ха в очит е, бе
прико вана от яркит е, о слепи телн и багри.
За м иг и в нея пропъл зя неясно не прият но ус е щане. С елена има ше
право. В изображени ето с е т аеш е ня каква неукр отима сила.
Н о не и злъчва ше ли всяко художе с твено произведен ие т акава мощ ?
Н е бе в състояние да отдели поглед от този къс коприн а!
И зправ и с е и с е приведе напред, з а да прого ни в цепен ението от ко с тит е
си. П очувства в с ебе си ст ранн а празн от а — ся ка ш е излож ила на пока з
вси чко, що е вът ре в не я.
Зна еше, че силат а й щ е с е възвърне, след като отпочи не. П редпа зл иво
отдел и знамето от герге ф а и го сгъна. След като с е събуди, ще ше да обшие
кра ищат а му и да го връчи на Уеър.
С ел ена не бе спомена л а да ли с е е завърна л или не. Може би вс е ощ е го
ням аше. О т няколко с едмици т ази ст ая бе нейни ят свят. Дори и Са ладин да
бе прев зел крепо с тт а, тя нямаше да за бележ и нищо. Като си отпочине,
не прем енно ще попит а С елена…
С ъбл еч е си дрехи те, докато преко с яваш е ст аят а. С елен а с е бе и злегн а л а
напряко пре з цялото легло.
— О тм е с ти с е ма лко вст рани — пошеп на Те а и леко я побу тна.
С ел ена отвори в про съ ница очи.
— Готово ли е вече?
Те а кимн а и с е вмъкна под зав ив кат а.
— О ст ана обшива нето.
— Ще го направя вме сто т еб.
— Н е, благодаря ти! Трябва с ама да свърш а цялат а работ а — клепк ите й
натеж аха, ся каш някой бе на л ял олово върху тях. — Ут ре обаче… аз ще…
С ел ена я прегърн а и с е сгу ши в нея.
— Д оволна съм, че най-с ет не при ключи — прошеп на тя.
Д а, дел ото с е увенча с успех!

— И скаш не з абав но да дадеш ход на нещат а, т ака ли? — поп ит а Кадар в

м ига, в който спусн аха подв иж н ия мо ст.

146
 Уеър кимн а.
— Н яма ни ка къв смисъл да с е чака. Колкото по-дълго о ст ане тук,
тол кова по- голяма ще е и опасно стт а за не я. Н е можем да предв ид им ког а
В ел и кият магис тър щ е ни нападне.
— Н е ми харе сва т ази работ а — рече Кадар. — Н якак си прилич а на
уд ар в гърба.
Н има Кадар си мисле ше, че той не чувс тва нещат а по същ ия н ачин ?
— Като е т а ка, намери дру го решени е да опазим ж ивот а й. А з лично не
с е до с ещ ам за нищо по-добро.
— Ще те намра зи.
Уеър кимн а и подкара коня си по мо ст а.
Н а двора ги пре срещ на С елен а — тън ич ка, ма лка, но готова з а бой като
воини те в от ряд а зад него.
— Р адвам с е, че в и в иж дам — възкли кна тя. — Защо не с е върнахте по-
рано ?
— К ъде е с е ст ра т и?
— С пи. О т че тири дни. Съ буж да с е с амо за да с е нахрани и от ново
за спива.
Уеър смръщ и веж ди.
— Д а не е болн а?
С ел ена поклат и глава.
— Про сто е изтоще на до край. Държеш е знамето да е готово, преди да
т ръгн ем — по сле с е обърна към Кадар. — Соколит е ви с е чувс тват отлич но.
Ст рува м и с е дори, че ме обичат повече от вас.
Ка дар с е усмихн а широ ко.
— И зобщо не съм учуде н. Вероят но с а долов или родств ото си с теб. Ти
при теж ава ш непокор ния нрав на Елеонор, докато аз съм с амо едно благо и
кр отко съще с тво.
С ел ена изръмж а ядов ито:
— Н яма що, благ и кротъ к като някоя кобра.
— Ам и да, кобрит е с а мили съще ства… с тига да не ги нас тъпи ш — той
скоч и на земят а. — А о свен това не е ни как кр асиво от твоя ст рана да м е
срав няваш със змия. Смят ам, че лъв е къде, къде по- подходя що. Може и
л еопа рд.
— Ут ре п о емаме на пъ т — обърна с е Уеър към С елена. — Събуди с е ст ра
си и й каж и да с е приготв и.
Ли чиц ето на момичето грейна.
— За Дамаск ли? Толкова скоро?
Уеър не отговори пряко.
— Каж и й да опакова всичко.
С ел ена с е зати ча към замъ ка с щастл ива усмив ка на уст а.
Уеър с е обърна към Кад ар:
— Тръгва ш ли с мен или предпоч ит аш да о ст ане ш тук?
— Д ърж иш да ми сп е сти ш драмат а, която ще настъ пи, т а ка ли? — Кадар
вдигн а рам ене. — А з обичам да пътувам. А и не зав ис имо да ли съм с е скрил
от гнева им или не, обв ине нието към мен о ст ава да теж и. Н е смят аш ли вс е
па к да й кажеш з акъде ще пътуваме?
— Н е, т ака тя би при ела не щат а много по-т рудно.
Ли цето на Кадар с е изкр ив и в гримас а.
— В проч ем, ние също.

147
 Уеър не о спори и звода на Кадар.
— Когато св икне с новат а си среда, ще бъде доволн а.
— С пе ст и си доводит е за нея… и за с ебе си — Кадар т ръгна пре з двора.
— И скам да съоб щя на Абдул за наши те намерен ия. П редполагам, че този
пъ т ще ни прид руж и, на ли?
Уеър кимн а.
— Д а, може да с е на лож и да изп олзваме един от ряд за отвлич ане на
в нима нието.
— Ка к мисли ш, Ваде н да ли ни е следва л?
— Н е мисля, а знам, че е т ака.
— В т акъв случай той ще продълж и да ни следи. П о ка къв нач ин смят а ш
да прикрие ш целт а си от не го?
— Стигн ем ли т ам, веч е няма да е от зн аче ние да ли Ваде н зна е къде с е
нам ир а Те а. Там тя щ е е на по-бе зопас но място, отколкото в Дундр агон.
— В ин аги си твърдял, че В аде н е в състояни е да с е промък не във всяка
кре по ст. Н а ли затова ф аклите горяха при т еб по цел и нощ и?
— Д а, но този път щ е му с е н а лож и първо да от ст ра ни мен —
ъгъл ч ет ат а на устн ите му с е раз тег наха в подоби е на усмив ка. — А ако това
с е сл уч и, убеде н съм, ч е ще долет иш като някой от соколи те си, за да я
сп асиш.
— А ко изобщо някога си възвърне доверието в мен.
— Ще го възвърне — той, Уеър, бе човекъ т, на когото Те а нико га веч е
ням аше да повярва.
— В кра йна сметка ще в земеш да надж ив ееш всичк и ни. Вс е пак този
В аде н не м оже да е толкова опас е н, колкото твърди ш.
— Така ли мисли ш? О бза лаг ам с е, че ще слож и в джоба си твоя ст арец
от пл ан инат а.
— Н ека с е на дяваме нико га да не с е ст ига до подобни срав нени я.
Когато ти нахлу в не гов ите с еления, той бе, съвс ем меко ка зано, недовол е н.
Едва успях да те скрия на сигур но място, з ащото той вече бе из прат ил един
от своит е уби йци — ас асини да ти пререже гръкля на — Кадар въздъхн а
теж ко. — О ткъде можех да зн ая ка кв и зат рудн ения ще ми създаде ш.
— В с е още можеш да с е завърн еш при него. Пре красн а идея, на ли?
— П редлагаш ми да пон асям около с ебе си орда коварни убий ци, вме сто
яка ст ена от храбр и бойци, т ака ли? — Кад ар поклати глава. — Ти никога л и
не с е от казваш от нам ереният а си?
— Н е — не биваш е да пропу сне възмож но с тт а да я сп аси. Н е зав исим о
от ценат а, която т рябваше да плат и. — П реда й на Абдул на ра зсъмван е да
о с едл ае коне те!

— С ъбуж дай с е! Тръгваме з а Дамас к, Те а! — С елен а скоч и от леглото и

зат анцува ве с ело в кръг. — Нощт а свърши!
В с е още съне на, Те а отвори очи.
— За Дамаск ли каз а?
— Лорд Уеър с е завърн а. Ут ре в ран ни зори п о емаме на пъ т. Трябва да
си стег нем баг аж а.
П огл едът на Те а с е спря върху сгъ натото з наме на мас ат а.
— Н е можем да т ръгнем. Та аз още не съм…

148
 — Ще го обш иеш по- късно и ще му го изпр ати ш — лицето на С ел ена
сия еше от радо ст. — Дамаск, Те а. Започва… нов ият ж ивот!
Те а буква лно не ус ещ аше глават а си — сякаш бе напълн ена с пам ук.
Р аз търси я няколко пъти, за да й с е проясн ят мисл ите.
— Ка кво има? Н е с е ли вълнуваш?
— Р азбира с е, че с е вълнувам. Н о вс е още спя — пре гърна с е ст ра си,
сл ед ко ето бав но с е пои зправ и и с една в легл ото. Кол ко бе зсилн а с е
чувс тваш е… Вс е още не бе я напусн а ло ус еща нето за праз нот а, ко ето я
в ръхл етя, след като привърш и работ ат а по знамето. — Н е зн ам з ащо с е
чувс твам като пребит а.
С ел ена с бърчи но с.
— Защото не сп а цели т ри с едмици — подскочи към с е ст ра си и я
из прав и на крака. — С ега обач е т рябва да с е събудиш. И ма много работ а. С
ко е да започнем?
— Я см ин да приготв и вода за къп ане — замисли с е т ре скаво. — А ти с е
погр иж и бубит е да имат до ст атъчно лист а з а из път.
С ел ена кимна и излетя от ст аят а.
Може би вече рт а щеш е да усп ее да подшие зн амето. Не, по-важ но бе да
обяс ни на Ясмин и Тас а как точно да с е гриж ат за дървет ат а. Вероят но
С ел ена бе пра ва. Можеше да из прати з намето на Уеър, след като с е
уст ано вяха в Дамаск.
С ам о ч е тя не желаеш е да му го изпра ща. Трябва ше да присъс тва в
м ига, в който той ще по еме творени ето й в ръцет е си.
Р азб ира с е, тя започна раб от а с мисъл както за не го, т ака и за с ебе си.
А по сл е… по сле зн амето бу ква лно я обс еби.
М исъл т а за Уеър също я бе обс ебила. Вне запно тя сяка ш с е зар адва от
т аз и вът реш на пустот а, която щеш е да при тъпи бол кат а от боле знен ат а
разд ял а.
П ригл ади ко с ат а си назад. С ега не биваше да мисли повече за Уеър.
За щото ако той о ст ане ше в съз нани ето й, жела ното з амайва не може ше и да
с е из пари. Трябваше да с е подготв и за пътуването, ко ето много скоро ще ше
да я отдел и от не го.

— В с емогъщ и Боже, какво си сторила със с ебе си? — попит а на

разв ид ел яван е Уеър с груб гла с. — Ст ан а ла си кож а и ко с ти!
— Д а, з агуб ила съм ч аст от теглото си — работих много.
— Роклят а буква л но в иси на теб, а и ки тки те т и… — не с е доизказа, а
вм е сто това продълж и: — Н е ис кам да чувам повече за подобни глупо с ти,
ясно л и е?
— Н яма да чуе ш. Защ ото аз ще бъда в Дамаск, а ти тук. Тогава нещат а,
които правя, няма да т е зас ягат — усмихна с е насил ено. — Както впрочем
не те з асягат и с ега.
— О хо, и ка к още ме засяг ат! Н ямаше да поис кам това знаме, ако бях
ная сно какв и щ е бъдат по следств ият а.
— Д а, но аз пожелах да го създам, то е благодарно с тт а ми към теб.
П ро сто не можеше да отдели поглед от него — той бе за ст ана л пред нея
в пъл но бой но снаря жен ие, в исок, смел и мъже стве н, със сини очи, искр ящи
на сияни ето на свещт а. Това бе воинът, когото съ зря в оназ и първа вечер,

149
воинъ т, когото сметн а за чудов ищ е и и зверг. Н е биваш е да прониква зад
т аз и обв ив ка. Защото с ега раздялат а с е прев ръща ше в мъче ние.
— С ел ен а ми каза, че си сп а ла непро будно — той я загледа вт ренч ено.
— Д обре л и си… със здравето? Не съм те…
— Ме с еч ното ми тече ние дойде — пре късна го тя в желан ието си да
при кл ючи веднаж зав ина ги с тоз и въпро с. — Н е съм заче на ла.
— Това прав и не щат а по-про сти — лицето му си о ст ана бе зи зраз но, но
веч е го поз нава ше твъ рде добре и долов и не говото разочарова ние. — По
този нач ин запла хат а за теб нама ля ва.
Д а, з а нея вече не съще ствуваш е възмож но с тт а чре з дет ето да в земе със
с ебе си и час т от него. Замайва нето й изче зна в миг а, в който го погледна,
обз е я жел а нието да прот егне ръ ка, да го з адърж и, да го ут еши. М ило ст ив и
Б оже, доког а щеше да из питва към не го т ази боле зн ена неж но ст? П риис ка й
с е м еж ду тях да не съще ствуваш е нищо друго, о свен плът с ка ст рас т. Защото
ст рас тт а т рае миг и отлит а в не бити ето, но неж но стт а…
— За какво мислиш? — попит а той в не зап но.
Те а преглъ тна мъчител но.
— За надеж дат а си ти да преодол ееш всичк и т руд но ст и. Ти беш е
тол кова м ил и добър с мен.
— Н аисти на ли? — Уеър с е усмихн а ядов ито. — Бог ми е св идетел ,
за довол ява ш с е с много ма лко. О блад ах тялото ти, и злож их ж ивот а ти на
опа сно ст, а с ега ще… — прекъ сна в не запно и рязко с е обърна на токове. —
Х айде, с е ст ра ти ни ча ка с Кадар в двора. Р азбира с е, ако това може да с е
нар ече чака не… Тя търчи във всичк и по со ки, изд ава ра зпореж да ния и
уреж да не щат а, както сметн е за добре. Ще рече човек, че веч е е възра стна
же на.
Те а го по следва, доволна, че горчив и ят миг е отм ина л.
— Н е й е било ра зреш ено да има исти нско дет ство — мина покра й него
и с е спусна по стъ па лат а към двора. М ного от воин ите държ а ха в ръце
раз па л ен и ф акли, о светяващ и ярко околното про ст ран ство. Зад реди цат а
нерв но пот ропва щи коне Те а съзря някаква кола.
Я см ин с е появ и на стълбищ ето и изв и ка на Те а:
— Д ойдох да в и пожелая късме т! И добър път!
— Бл а годаря ти — приис ка й с е да прегър не Ясми н на с богуване, но с е
ст ра хуваш е, че може да накърни до стой нств ото й. — Запомни ли всичко,
ко ето ти пока зах? Трябва да с е упраж н яваш прилеж но.
— Д а, на л и в и обе щах? — спря з а миг. — Н а ли няма ни за брав ите ?
Те а поклати глава.
— Ведн ага щом ст ане възмож но, ще пратя да в и и зв икат — покол еба с е
за м иг. — В по следно време нямах възмож но ст да разго варям до ст атъ чно с
те б. Лорд Уеър… мислех си, че може би няма да одобриш…
Я см ин я прек ъсна с рязко дв ижени е на ръкат а.
— Н е говорет е глупо сти. Какво ме з асяг а, че споделяте леглото на л орд
Уеър, сл ед като предлагате на Тас а по-добър ж ивот ? Вие също сте же на,
ж ивее ща в мъж ки свя т. Н е мога да в и с е сърдя, че ст е с е опит а л и чре з
л егл ото да по с тигн ете по-голяма власт, на ли?
Трябва ше да с е до с етя, че Ясмин гледа на лю бовт а с амо като на
средство за по с тиг ане на ня каква цел, помисли си Те а с тъ га. Собс твени ят й
л ю бовен опи т не водеш е до съ щото за ключе ше. Е, може би вс е пак Ясм и н
има ше право. И тя, и Уеър имаше какво да спеч елят. Той с е с ближ и с нея,

150
за щото жела еше де те. Тя пък му с е отдад е, за да го з адърж и в крепо стт а.
Д е йств ият а и на двамат а наис тина можеха да с е срав нят с хладнат а
пре см етл иво с т, при съща на Ясм ин и Тас а.
Х л адна пре сме тливо ст ли? Н е, в тяхното слива не нямаше нищо хладно.
Н апротив , те с е лю беха ж арко, бурно — вс е ки следващ миг с е отлича ваше
от предходния и силат а на чувс твото рас теш е по стоянно. Както и да бе
започ на л о всичко, по сле не щат а с е промениха. Но Ясмин едва ли бе в
състоян ие да схван е силат а на подобно преображение.
— Р адвам с е, че ме ра збира ш.
— Та то с е разбира от с амо с ебе си. С ега лорд Уеър ще в и заведе в
Д амас к и ще в и подари много топове копри нен плат… ко ето е добре за
вси чки нас — още един рязък, грубоват же ст с ръкат а и за Ясми н темат а бе
при кл ючен а. — И да с е захван ете усъ рдно за работ а, но не ча к както пре з
по сл едни те с едмици. Н е бива да с е разболя вате. Н ие можем да поча кам е…
изв е ст но време — тя с е извърна наст ра на. — Н о не и бе зкрай но дъл го,
раз бира с е!
Те а с е усмихна меланхол ич но, про следява йки с поглед ка к Ясм ин
изче зна в замъ ка. Може би пък т рябваш е да благодар и на съдбат а, че Ясм ин
ням аше по стоянно да я подтиква да с е т руд и с амо и с амо за да по с тигн ат
на бел я занат а цел.
— И скам да яздя — С елена дотич а до Те а, хван а я з а ръкат а и я затегл и
над ол у по с тъпа лат а. — Кад ар ме кар а да пътувам в колат а, но аз не искам .
Ти също т рябва да язд иш.
Усм ихнат а, Те а поклати глава.
— Н е мога да яздя, а и няма да с е науч а толкова бър зо. Предпочит ам да
о ст ан а в колат а.
— Н е — Уеър с е метна на с едлото и с е приведе към не я с протег нати
ръце. — Ти щ е язди ш с мен.
— Н еобходимо ли е?
— Д а — по сл е обач е поклати глава. — Н е — поправ и с е той, след ко ето
добав и със запъва не: — Но щ е с е радвам, ако дойде ш.
Може би това ще е по следния т пъ т, в който ще ме държ и в прегръд ките
си, м ина й пре з ума. П ристъп и крачка напред и той я вдигн а на коня. П о е
ю здит е в ръка и й ка за едва чуто:
— Бл а годаря ти. М ного мило от твоя ст рана…
— Зам ълчи! — Те а с е про кашля. — Н е говори глупо с ти. И аз ис кам
съ щото като теб.
С ъл зи з амъглява ха гледкат а пред нея, докато преко сяваха по рти те и
подв иж ния мо ст. Н авсякъ де ф акли, огън, пламъ ци и светлин а. Спомни си
първото си в печатлени е от Дундрагон — ка к упрек на Уеър за разхи щен ието.
— Трепер иш — Уеър я прегърна по-здраво. — Студено ли ти е?
— Н е. Кога ще с тигн ем?
— С лед два дни, а може и повече. Недей да т репер иш. Н е бива да с е
ст ра хуваш. И маме многоброй на и силна охран а.
— Н е с е ст рахувам — тя с е облегна на не го. Не го лъжеше. В този м иг
не с е бо е ше от опас но ст ите, които ги деб неха и звън крепо стн ите стен и.
П ро сто изп итва ше тъга, както и ус еща нето, че с е заблуж д ава уж асно. Не бе
л е сно току-т а ка да с е напусне Дундра гон. А още по-ма лко го сподарят му.
Гл упо сти. За нея тук няма ше място. Н има т рябваше да о ст ан е като
не гова л ю бов ница, да му роди деца, да по све ти ж ивот а си на удоволс тв ият а

151
м у? В т ак ъв случай тя щеш е да си о ст ане същат а робиня, каквато бе и в
дома на Н иколас.
Той не я желае ше и не с е н уж даеш е от нея. Е, може би вс е па к в легл ото
си, но т ам всяка друг а щеш е да с е чувства добре. Никог а не бе ка зва л , че
из питва към нея нещо разли чно от плът ско желание. Когато си отиде ше
окон чател но, той ще ше да си изв и ка някоя друг а и па к щя ха да удовлетворя т
похотт а м у.
Н е биваш е да плаче. В ника къв случ ай. П рисв и ре шит елно очи. В
кра йна см етка на ли и двамат а желаеха едно и съ що. Н е можеш е да с е
твърд и, че го напус ка в не запно и пре зглава. Та на л и именно той подготв и
цял ото пътуване, той ги подкани да т ръгват по-бър зо.
Н е, ни какъв плач.

Д ва дн и по-къс но Те а съзря непо знат а крепо с т. Зидове те й с е сториха

в исок и и не прист ъпни като те з и на Дундр агон, но с амат а кре по ст с е
разл ичаваше много от влад ението на Уеър. Тази твърд ина прили чаш е по-
скоро на екзоти чни те ара бски цит адел и, които бе срещ а ла по пътя от
Конст анти нопол нас ам.
— Ка к с е казва т ази крепо с т? — поп ит а Те а, която не бе в състояние да
откл они погледа си от нея. — М ного е красива.
— Ел Сунан. П ринадл еж и на Кема л Бен Дж акар а — отвърна Уеър. —
Той е м огъщ шейх и защ ищава пров инц ият а от името на Са лади н.
— С рещу кръстоно с цит е ли?
Той поклат и глава.
— Тоз и кра й е твърд е отда л ечен и не е привле кател ен з а кръстоно сцит е.
Н о в пл анин ите бродят много разбой ници, които зат рудн яват дей ств ият а на
С а л ад ин. Н е с а ма лко и размирни те ше йхове, на които с е злов иди силат а на
Кема л .
— И зглеж да, че си науч ил нема лко нещ а за него.
— С л учва ло с е е да с е сре щаме.
— Н о на ли си с е бил з а хорат а от Запа да?
Уеър с е спус на на долу по склона.
— Н а всич ки мю сюлмани е изве стно, че т ампли ерит е с а ме прогон ил и
от орде на, а отхвърле ният няма исти нски съю зни ци. Н о с Ке ма л с е
раз бирам е.
Ст а на й неприя тно от чутото.
— А не е ли опасно да минаваме толкова близо до зидове те?
— Н а л и т и ка зах, че двамат а с Ке ма л сме добри поз нати. Н яма да ни с е
сл уч и нищо — отвърн а той и подкара коня си в га лоп.
— О, от правяш с е направо към врат ите на кре по стт а. Там ли ще
пре нощуваме ?
— Д а — отвърна той едва чуто.
За ней но голямо учудва не в ратит е с е раз твориха ся ка ш с маг иче с ка
пръч ица и те влязоха в двора. В де йств и телно с т замъкъ т бе още по-кра сив ,
откол кото изгл еж даше отда леч. Куполов идн и кули увенчаваха про сторнит е
сгр ади, бел и мраморни еркери проблясва ха под светлинат а на слънцето.
— Д обре дош ъл, го сподарю — към тях с е приближ и арабин, чиито
дрехи с е вееха във всич ки по соки, а на глават а си но с еше ча лма с огром ен

152
си н скъпо цене н камъ к. Той с е усмихна и цялото му лиц е заедно с пълни те
бу зи с е по кри с бръчици. — Както в иж дам, си довел сво ето съ кров ище.
Уеър скоч и бър зо от коня и по е Те а.
— Това е го спож а Те а, Кема л.
Те а с е в зря смутен а в мъж а, с когото с е заприказва Уеър. Знач и това бе
Кема л Б ен Дж акара — поведението на нис кия, т рътле с т окол о
петде с е тгодиш ен мъж бе съвс ем открито. Черните му очич ки с е въртяха
пърг аво, а в усмив кат а с е долавя ше жел ание да услуж и.
П огл едът на Кема л я опип а от глава до пети.
— С ега разбирам за що не искаш да й с е случи зло. Светлоко сите жени
с а м ного ценен и, а е и хуб ава. Н ай- охот но ще с е заема със задачат а си.
Те а изт ръп на от уж а с.
— С ам о да не е прека л ено охотно. Н е забравя й, че не ти прина длеж и —
пре късна го Уеър. — Тя е моя собс твено с т.
— А з съм човек на ч е стт а, който спа зва даде нат а дума — Кема л
бу ква л но заси я. — Докато и ти сп азва ш своят а, ра збира с е.
— Ка кво озн ачава всич ко това? — пои ска да узн ае Те а. — За какво
говори?
Кема л леко по смръщи чело.
— Р азго варя пре ка ле но дръзко с те бе. Н е си я възпит а л добре.
Те а св и ръце в юмру ци.
— Ка к да разбирам всичко това?
— О ст аваш тук — под закрил ат а на Кема л. — Уеър с е обърна към
Ка дар. — Заведи ги заедно със С елена в харема.
Кема л щр акна с пръс ти и отня къде доти ча млад мъж .
— Това е Домо — обърна с е той към Те а. — Той е глав ният ев нух,
когото ще слушаш, както слуш аш и го сподаря си. Тръгвай с него.
— В хар ема — прошепн а из губил а ума и дума С елена, която вс е още
с едеше върху с едлото.
Те а разб ираше отли чно какво чувс тва с е ст ра й в този момен т. Тя бе
обз ет а от същ ия студен уж а с, когато я в ръхлетя споменът за женското кр ил о
в дома на Н иколас.
— В си чко ще бъде наред — обади с е Кадар, по ст авяйк и С елена на
зем ят а. — Н е е като при Н икол ас. Ще работ иш с амо ако желае ш. Ще
из пъл няват всяко тво е желан ие. В хар ема на Кема л може дори да затлъст ееш
от бе зде йств и е!
— Х арем — повтори Те а сяка ш в про съни ца. Вс е ощ е не можеше да
проум ее напълно ка кво ст ава около не я.
— В ърв и с Кад ар — ка за Уеър. — С Кема л ще обсъдим подробно с тит е и
сл ед това щ е ти обясня всичко.
— Ти ме продаваш на този човек — пророни тя едва- едва. — Знач и
вси чко е било лъж а. Изобщо не си и помислял да ме води ш в Дамаск.
— Н е съм т е лъга л. Н е съм споменава л Дамас к.
— И зл ъга л си ме — отново св и ръце в юмруци. — Н акара ме да си
пом исл я, че…
— М ълчи, робинь о — Кема л закл ати неодобрител но глава. — Н има не
уваж аваш своя го сподар?
— Робиня — промълв и Те а.

153
 — Н е, не те продавам на Кема л. Ст а ва въпро с за твоят а бе зопа сно с т —
Уеър в пи поглед в пребледнял ото й лице, след ко ето с е извърна. — За Б ога,
Ка дар, отведи я най- с етне.
— Н ай оби чаш да ми възлаг аш най-лек ите задачи — подра зни го Кадар
и даде зн ак на ев нуха. — Води ни, Домо.
Те а сподири с поглед Уеър, докато двамат а с Кема л преко сяваха двора.
— Робство!
С ел ена с е прити сна към нея.
— Те а, не разбирам какво ст ава.
Те а обаче разб ираш е отлич но всичко. Н ай-уж а снит е кошмари с е бяха
превърн а л и в дейс тв ително ст. П редателство! П олож и ръка върху рамото на
С ел ена.
— Ще с е оправ им. Ще намер им начин.
Р азг невен а, С елена с е обърна към Кадар:
— В си чко това щ е теж и на съве стт а в и.
Той т репна.
— П ризн авам, че съм съуч аст ник. Уеър поиска да открия някакво дру го
реш ение, с ко ето да о си гурим бе зопас но стт а в и, но аз т ака и не мож ах да с е
с етя за нещо по-добро.
— Б ях свободна — С елен а го и згледа с пламн а л поглед. — Вие м и
доне сохте свободат а, а с ега отново ме заключват е в каф е з.
— Моля, моят повели тел ка за да ме по следвате — обад и с е ти хо
м л адия т ев нух, който ги предвож даше пре з двора.
П овел ител. Робиня. Те а с е разт ре пери от уж ас. П о сле обаче с е изправ и
ряз ко на крака и събра всичк ите си сили.
— С ел ена, т рябва да т ръгваме с тоз и човек. П оне с ега- зас ега.
Ка дар изр ав ни кр ачкат а си с тяхнат а.
— Н яма да т рае вечно.
Те а го удо стои с леден поглед.
— И зве с тно ми е. Н о с амо з ащото аз не ще позволя нещат а да с е
проточат.
— Уеър не те е прода л, про сто е сключил договор с Кема л. Шейхът ще
с е погр иж и за твоят а сигур но ст, а в отве т Уеър ще защ ищава юж нат а м у
гра ница.
— Той ме нарече робин я.
— Н а лож и с е Уеър да обясни няка к на Кема л защо не бива да си
т ръгн еш свободно оттук. Това е и един ствен ат а причи на, поради която те е
предст ав ил за своя робиня — Кадар продълж и припря но: — Тук ще ти
хар е с а. И маш си топовет е коприн а и може ш да ве з еш, колкото си искаш. А
когато настъ пи момент ът да напусне ш това място, щ е раз полаг аш с
м ноже ство произведени я за продажба.
— С ега е момен тът да напусн а т ази крепо с т.
Ка дар не позволи да отклоня т в ниман ието му.
— Уеър из прати Абдул з а черн ици, които ще с е зас адят в градинат а на
зам ъ ка.
— О тл ичен стопа нин, няма що — измамиха я. Яро стт а й нара ства ше с
вся ка изм ин а ла минут а. — И з ащо точно този араб ин и збрахт е за м ой
тъм н ичар ?
Ка дар вдигн а в исоко раме не.

154
 — При няко й кръстоно с ец няма ше да бъдеш в бе зопа сно ст. Уеър с е
опа сяваш е, че т амплиери те могат да му повли яят. Кема л обаче по-скоро ще
ти прере же гръкл яна, откол кото да те предаде на няко й т амплиер.
— Кол ко утеш ител но!
— М исля, че в момент а нищо не е в състоян ие да те ут еши.
— Зн ачи умът т и е по- силен от твоят а доброт а!
— Ст ар ая с е, докол кото мога — Кадар помълча ма лко и добав и: — И
Уеър с е опи тва да стори същ ото. Когато с е появ и няка ква възмож но ст да те
о свободим , ще с е възпол зваме не забав но. За съж а лен ие в момент а т акава
възм ож но ст не с е очерт ава.
— И по т ази прич ина си о ст авам е пленниц и… докато Уеър благовол и да
ни махне оттук.
— Н е плен ници, а го с ти — за беля за л възмутени я й поглед, той изреч е с
възди шка : — Е, добре де, не ка бъде по тво ему.
— Н ай-с ет не да чуя ис тинат а.
— А з няма да о ст а на тук — разбунтува с е С елена.
— Д руг избор не същ е ствува. Уеър добре е избр а л т ази крепо ст. Кем а л
м оже и да не изглеж д а твърд е войнс твен, но е добър воин. Дори и да
прем и неш отт атъ к стен ите, хорат а му ще те зас е кат ощ е преди да с е
изм ъкн еш от те з и хълмове — Кадар помълча, а след това додаде с
подкупващ а усмив ка: — Защо не погледнет е на пре стоя си тук като на не що
в рем енно ? О ст ават е тук, раб оти те си ве змото и с е чувствате си гурни.
Ев нухът раз твори широко в рат ат а и ги въведе в дълго, све тл о
предверие. П о сле подхвърли пре з рамо:
— С игур но с е радвате на голямо благов олени е. Моят повели тел нареди
да в и дам отделни ст аи, з а да не с е сме свате с други те жени от харема —
той отвори в рат а с решет ка и от стъ пи вст ра ни. — Моля, заповядай те!
О ще на праг а я по ср ещна аромат на т амян. Погледът й обхван а
м оза йкат а на пода, коприне ните възглав ниц и, своде ст ите прозорци с
ел ег ант ни реше те с ти капац и, легла украс ени с пискюли и брокатени
драпери и.
— В това крило имаме много крас ив и ст аи — ев нухъ т по сочи към друг а
в рат а в помеще нието. — Н е е ли великоле пно?
Те а с е от прав и бав но към дват а прозорец а. П ре з ф инит е лозов и
орнам е нти от ковано желязо можеше да с е в иди небето. Р азгл еда
в нимател но капаци те — бя ха здрав и и непр еодолими като мет а лни пръти.
— Н а този свят не същ е ствуват прекр асни затвори.
— В сяка от жени те в хар ема би била благодарна, ако може ше да обит ава
т ак ива кра сив и ст а и — разс ърди с е Домо.
Те а го из гледа хладно.
— А з няма за какво да съм благодарн а.
Ка дар за ст ана помеж ду им.
— Той няма ника ква в ина.
— Знам аз ч ия е в инат а — Те а му обърна гръб и с е загледа навън пре з
прозореца. — М ахай с е. Н е жела я да т е в иж дам повеч е. Н ито да те в иж дам ,
нито да те чувам.
— Те а… — той спря за миг, но по сле продълж и:
— А з вс е още съм твой прият ел.
— В ие не сте ни какъв прия тел — из крещ я С елен а. — А ко бяхте
прия тел , нямаше никог а да ни измамит е по този нач ин.

155
 — А з не съм… — в този миг Кадар с е от каза от борбат а. — П овярвай те
м и, жел ая в и единс твено доброто. Един ден ще ме ра збер ете — по сле с е
обърна към ев нуха: — Ела, Домо, по- добре да ги о ст ав им с ами. Те а, сл ед
ма л ко тук ще дойде и Уеър.
— За що? Може би, за да с е увери, че от този за ндан измъкване няма,
на л и т ака ?
Ка дар въздъхна теж ко.
— Н а Уеър му е изв е ст но, че не може ш да и збяга ш. Той про сто жела е да
те успокои.
В рат ат а хлопна з ад него. П оне не завъртяха ключа. Сигурно тук с а
убедени, че бяг стват а с а невъзм ож ни, помисли Те а с горчив ина.
— Те а, ка кво щ е ст ане с ега с нас? — попит а С елена, в чи йто гла с с е
прокр адна неприс ъща за не я плахо ст.
Те а т рябваше да събере всичк ите си сил и и, прого нвайк и собстве ното
разочарование и от чаян ието си, да вдъхне смело с т на с е ст ра си. Тя обърна
гръб на прозореца.
— П ърво ще проверим да ли Кадар ни е каза л ист инат а за кре по стт а.
Едва след това ще мислим как да избягаме — усмихна с е принуд ено. —
С игур но има няка къв и зход. Случилото с е ни за бавя, но то не е края т на
ж ивот а ни.
С ел ена с е загледа в коварн ите прозорци.
— Н е е ч е стно. Н ие бяхме свободни…
— П ак ще бъдем! Няма да о ст ан ем робини.
— Прокля тие! Те а, казах т и, че не сте робини — на в хода бе заст а на л
Уеър. — Защо, да ме в земат мът нит е, не ми вярваш?
Те а с е в цепен и. П о сле с е обърна бав но.
— Защото си лъже ц. Я с е огледай! Къде си в иж да л свободни жени да
ж ивея т зад реше тки ?
— Ж ивея т… ако мъжете им жела ят т ака — той вдигн а ръка, за да спре
пороя от думи, който го заплашваше. — Веднъж веч е ти каз ах, че нито една
же на не е исти нски свободна. Н е съм в състояние да ти предлож а свобода,
но тук ти щ е има ш удобс тва.
— Н е си ти чове кът, който ми е да л свободат а — аз с ама съм си я
извою ва л а. А с ега ти с е опи тва ш да ми я ограбиш… Н е, няма да търпя това
пол ожени е — продълж и тя пре з зъби.
— Ще търпи ш. Временно наредих да… — той не продълж и и подхвърл и
на някого зад гърб а си: — Да, в не с ете я вът ре — по сле от стъп и вст рани и
пропу сна в ст аят а ч етири ма бойци, но с ещ и топове копри на. — Къде да ги
о ст авя т? Тук ли?
С ел ена скочи в не запно.
— Н е, по-добре аз да им намеря подходящо място — т ръгна към
в рат ат а, за която Домо бе спомена л, че води към о ст ан а лит е помещени я. —
Ел ате с м ен.
С ел ена е преодоляла огорчен ието си, реши Те а, наблюдавайки ка к
с е ст ра й води воини те в със едното помеще ние. П о сле отново с е обърна към
Уеър.
— Тя е вс е ощ е дете и не разбир а всичко. Н амери й няка къв подслон в
Д амас к и я пусни на свобода.
Той поклат и глава.

156
 — Н яма да е в бе зопасно с т. За що, мисли ш, прат их Кад ар да я в зем е от
Конст анти нопол ?
— За да направ иш затвора ми по-поно с им — С ега веч е всич ко й с е
из ясни. Трябва ше да с е до с ети по- рано. — П ървонач а лно си възнамерява л
да м е задърж и ш в Дундрагон, т ака е, на ли?
— Д а, докато един ден Ваде н не ми из прат и предупреди телен з нак.
О съзн ах, че т рябва да в и потърс я друго скрива лище.
— И за колко в реме?
— Д окато заплахат а отми не.
Я ро ст помъти съзна нието й.
— Н яма да с е предам! Н иког а! Сама ще решавам и с ама ще с е погриж а
за сигурно стт а си. Ти няма ш право да го прав иш вме сто мен.
— П рисвоих си го и толкоз!
— Н е ще ти го про стя нико га! Докато съм ж ива, ще те проклин ам.
— Знам — лицето му пребледня и ст ана зло. — Н о може би дей ств ият а
м и ще удълж ат твоя ж ивот, не зав исимо, че ги прокли наш — той с е извърна
— О т в рем е на в реме ще изпра щам Кадар да проверява да ли с е чувс тват е
добре.
— Д а не ми с е мярка пред очит е.
— И вс е па к той ще идва. Ще провер ява да ли Кема л спазва уговоркат а
ни. С войскат а си а з му ока звам до ст а голяма услуга — в не запно той от ново
с е обърна към нея и в ст ремеж а си да намери подходящ ите дум и изреч е с
предре зга вял от вълнение глас: — Н ямах друг избор. За щото не мога да те
изл ож а на сигурна смърт. А ко не що… не бих го поне съл… — но вме сто да
продъл ж и, той с амо махна бе з помощно с ръка. — Ув и, т а ка т рябваше да
ст ан е — прои зне с е накрая и бър зо напус на ст аят а.
Уеър си т ръгна, а тя о ст ана като плен ница в това място. Прии ска й с е да
го насти гне и да го обсипе с упреци, да го на руга е. Н е можеш е да по стъпва
т ака с тях.
Д а, но с е оказ а, че може.
— А с ега си т ръгвай те — С елена ра згони набъ р зо мъжете от
предверието. — Н е желаем да си имаме повеч е работ а с вас.
Б ойци те си плюха на пе ти те, ся каш ги е подго нил с амият с ат ана от пл ъ т
и кръв . В ероятно бя ха и зпит а ли на соб ствен гръб о ст рото е зиче на С ел ена.
П ри друг случай Те а сигурно щеш е да погледне на не щат а откъм смешн ат а
им ст рана — ма лко моми ченц е, внуш аващо па ниче ски ст рах на гру па храбри
воини.
— Копри нат а не с е е пов редила, на л и? — поп ит а тя.
С ел ена кимна.
— Д а и звадя ли нещат а от с андъци те?
Н ямаш е да е зле, ако детето с е занимава с нещо.
— И звад и ги — Те а отново с е приближ и до прозореца.
Уеър бе възс една л вече коня си и гледа ше надолу към Ке ма л. Двамат а
раз говаря ха, вероят но за тях двете. По сле Кема л от стъ пи на зад, а Уеър
вдигн а ръка за поздрав и п о е към отворенат а порт а.
Те а с е хвана здраво за реше ткат а. Значи той си т ръгва ше и про сто я
изо ст авя ше.
За л я я вълна на отч аяние. Н ай-с етн е о съз на, че наис тин а с е е случ ил о
онова, ко ето не смят а ше за възмож но.

157
 — Те а? — С елен а заст а на до не я. — Н е с е т ревож и. В нача лото и аз с е
упл а ших м ного, но вс е пак сме заедно и т ака ще ни е по- ле сно. Ще в идиш,
че ще с е справ им.
В съ щно ст би т рябва ло аз да я уте шавам, помисл и си Те а и прегърна
с е ст ра си.
— Р азб ира с е, че ще с е справ им.
С л ед ма лко ма л кат а с е отдръпна.
— О качих дрехит е ти в гард ероба — по сочи към сгънато парче коприна
върху мас ат а до в рат ат а. — О ткрих знамето в раклат а ти. Какво ще ст ан е с
не го?
Знам ето. Знамето на Уеър.
— И згори го!
Удиве на от чутото, С елен а раз твори широ ко очи.
— Н е мога да сторя подобно не що. Р азбирам за що вече не ис каш да м у
го даде ш, но т и с е т руд и твърде дълго и твърде упорито над това знам е и
с ега не м оже ш да го унищож и ш про сто т ака.
— Тог ава прав и с него, какв ото поис каш. Н е желая да го в иж дам повече
— отново с е обърна към прозореца. Крилат а на крепо с тнат а в рат а бав но с е
затваря ха. О ст ава ха съвс ем с ами. — Н ай-добре е наис тина да го и згори ш.
— Д обре дошл и в моя дом — в рат ат а с е ра зтвори широко и в ст аят а
сия ещ пристъ пи Кема л Бен Дж акара. Той побъ р за да затвори в рат ат а сл ед
с ебе си. — Поразмислих с е и реших, че дъ р зо стт а ти с е дълж и на
из нена дат а. Н е си предполаг а ла, че те поверяват на моит е гриж и. П рощавам
ти — продълж и той великодушно.
— Ах, т ака ли? — произн е соха тихо уст нит е на Те а. И дваше й да го
напл яс ка по тлъст ите бузи.
— Н о т рябва да ти е ясно, че няма да търпя подобна опър ничаво с т в
своя дом . Лорд Уеър извою ва няко и прив иле гии за вас, а и аз съм
м ирол ю бив човек, който държ и на спокой ств ието си. А ко не ми създавате
не прият но ст и, можете свободно да с е дв иж ите в харема и в град инат а — той
см ръщ и чело. — М акар че те зи пълчи ща от гъс ени ци никак, ама ни как не м и
допад ат. В ероятно щ е с е от каж а от т ази час т на нашат а уговор ка —
неочаква но лицето му про светн а. — П ротив ве змото ти обаче нямам какво
да възр азя. Подходящо за же ни. Е, не съм ли великодушен?
Те а с е запит а какво ли ще ст ане, ако му нахлупи върху очит е
копри ненат а ча лма, украс ен а със скъпоц енни камън и, и го срит а в тлъстото
ш кем бе. П онеч и да си отвори уст ат а и да му от говори, но в по следния
м ом ент реш и да си спе ст и о ст рите слова, които й бяха на е зи ка. Н е бе много
разум но да на ст рои своя тъмн ичар сре щу с ебе си. Щом като обмисля ше как
да избяг а от това място, и на й-ма л кат а свобода, която й предложеха,
м оже ше да с е окаже от полз а.
Усм ив кат а на Кема л с е ра зтег на ощ е повеч е.
— Както виж дам, доброт ат а ми направо те кара да си глът неш е зика,
на л и? Та ка и т рябва да бъде, т ака т рябва да с е държ и покорн ат а же на — той
с е на кан и да си т ръгне.
— Д обре, ч е сти гнахме до съглас ие. Ло рд Уеър ще… А ? Какво е това
т ам ? — погледът му с е спря на купчин кат а коприна, която проблясва ше
върху мас ат а.
Той с е пре с егн а и раз гъна плат а.

158
 — Б ойно знаме ? Я да в идим да ли работ ат а ти ст рува нещо и… —
пото кът от дум и с екна в не запно. С раз шире ни очи той в пи неподв иже н
погл ед върху а лено — златистото изображение. — Благо слове н да е мечъ т
на А л л аха! — изт ръгн а с е от гъ рдит е му и той оче рт а с тлъст ия си пръст
контури те на герба. — Възхи ти телно. За своя го с подар ли си създ а ла този
кра сив герб?
За своя го сподар. В нея от ново пламна гняв .
— Д а, т а ка е.
— Хм , може пък да ти разре ша да направ иш едно и з а мен. Че стно
казано, т акова великолеп ие ощ е не ми е попад а ло пред очи те.
— А м и в земе те го тогава. — Те а почувс тва върху с ебе си удивен ия
погл ед на С елена. — Ло рд Уеър не го желае.
— В с еки воин би иска л да при теж ава т акова з наме.
— Ще ше ли да го о ст ав и при мен, ако наис тина държе ше на него?
Кема л покл ати глава.
— С игур на ли си, че му е вс е едно?
— П реди да т ръгн ем от Дундрагон той каз а, че е по-добре да не го бях
създ ава л а. Само че с ега го о ст аве те, т рябва да го обшия.
— Н о още дне с, моля. И скам го за ут ре — очарован, Кема л продълж и да
раз гл еж да герба. — Ще ми доне с е щас тие. Чувствам го!
— Ут ре з намето щ е бъде в ръце те в и.
Той й в ръчи обратно парчето плат — в усмив кат а му с е ч ете ше
възхи щени е, прид ружено от цял ред огол ени зъби.
— С ега наист ина разбирам защо лорд Уеър е толкова за гриже н за твоят а
бе зопас но ст. Рядко с е сре ща в една жена толкова усъ рдие и майсторс тво. А
о ст ан а л ото… на него могат да те нау чат и по-къс но — отправ и с е към
в рат ат а. — Ут ре ще пратя човек да в земе творбат а ти.
— Н адут петел — промърмори С елена, след като Кема л изле з е.
Те а кимн а.
— Д а, но тоз и същ ият петел е владе тел на крепо с тт а. Ще имаме н уж да
от бл агораз положе нието му, до като с е подготв им з а бягство — тя с е отпус на
върху възглав ниц ите. — Доне си ми игла и конец, С елена. Трябва да обшия
зн ам ето по на й-бър зия начи н, за да го мах на на й-с етне от очите си.

Глав а ед инаде с ет а

— Ст рува ми с е, че дне с ти си създ аде още по-оже сточен в раг дори от

В ел и кия ма гист ър — обади с е Кадар, поглеж дай ки пре з рамо към Ел Сунан.
— Н яма л и да промени ш плана си?
— Н е мога — в тона на Уеър с е долавяш е овладяно примире ние. —
Кол ко пъ ти да ти повт арям? А и ти едва ли ще ше да ме подкре пиш, ако с ам
не бе убеден, че няма друг изход, на ли ? — той продълж и да гледа вт рен чено
пред с ебе си. Н е мисл и за изра за, който с е появ и на лицето й, когато о съ зна,
че е измам ен а, ка за си той. Сторен ото бе сторено. — П о-добре мълчи, щом
не м ожеш да предлож иш нищо по- добро.
— Д ъл го мислих. Можеш да я заведе ш да леч от т ази ст рана.
— Мо ето място е тук.
— Н е мисли ш ли, че е в реме да забрав иш з а горделиво с тт а си и да си
при пом ниш отново здрав ия разум?

159
 — Гордел иво ст ли? — в погледа на Уеър лич еше умора. — Боже мил и,
вс е още л и си мислиш, че ме ин тере сува да ли орд енът ще ме прогони оттук
ил и не?
Ка дар го изгледа в нимателно и бав но поклати глава.
— Н е, убеден съм, че си с е променил. П ит ам с е с амо откога.
— Д жеда. Това не ти ли с тига ?
Ка дар пон ечи да възраз и, но с е отка за.
— За що тогава не напусн еш Све тит е ме ст а?
— Б е зсми слено е. Тамплиер ите с а навсяк ъде.
— Д а, но няма да с а тъй многобро йни. Светът е голям. Можеш да
нам ер иш някоя ст ран а, в която няма да те бе зпокоят.
— А Те а ще с е съгл аси ли да с е крие толкова дълго? Едва ли. Тя е
обл ада на от една мечт а и при пръв удобен случ ай щ е избя га в най- близк ия
град и ще отвори своят а раб отилн ица. И тогава рано или къ сно Ваден ще
открие сл едите и.
Ка дар подсв ирна тихо.
— Зн ачи Те а т е задърж а тук, т ака ли?
— П о моя в ина я гро зи опа сно ст. Н о ся от говорно ст за нея.
— Д а, това е отговорно ст, в ре зулт ат на която ще те сп олет и съдбат а на
кл е тниц ите от Джеда. Да охранява ш гра ници те на Кема л не е лека задача —
Ка дар отново хвърли поглед пре з рамо. — Човек може да с е запит а кой от
вас двамат а всъщно с т е пленни кът.
— П ит ай Те а. За нея не щат а с а ясни.
— О пасявам с е, че в момент а оценки те й с а замъгле ни от емоци и.
Зам ъгл е ни от яро с т, огорче ние и омраза, помисл и си Уеър. Тя го
гл едаш е със същия уж а с и недовери е, с които го по срещ на и онази веч ер,
когато я от кри в пуст инят а. Н е, всъщно с т чувстват а не бяха същи те. С ега
не щат а стояха зн ачи телно по-зле.
— В т акъв случай ти т рябва с ам да реши ш. За щото тя няма да с е отка же
от нам ер еният а си.
М ил о ст ив и Боже, по- бър зо да с е маха оттук! Този Ка дар не пре ст аваше
да говори и всяка не гова дума бе като уд ар с брон иран юмрук… Вне запно
при шпори коня си и о ст ав и и Кадар, и Ел Сунан да леч зад гърба си.
П ре з цялат а о ст ана ла час т от пътя Уеър за държ а това ст ра хов ито тем по,
на здрач аване Дундрагон изн икна пред тях.
Уеър запря ж ивотн ото и изв и ка пре з рамо към приятеля си:
— Ка дар!
Ка дар с е изр ав ни с него.
— Зн ачи отново си решил, че може ш да ме удо стои ш с в нима нието си.
П редпол аг ам, разбир аш, че тво ето поведение бе извънредно невъ зпит ано.
В съ щно ст би т рябва ло да те пренебр егна напълно и…
— А ко не с е върна до т ри дни, каж и на всич ки да напуснат Дундрагон и
да с е разпръс нат в че тири те по соки на свет а. Ти с е в ръща ш не заб ав но в Ел
Суна н и т ам щ е с е погриж иш з а Те а и С елена.
— Д а с е в ръщам ли? А ти къд е смят а ш да ид еш?
Уеър вдигна поглед по по со ка на т рети я в ръх.
Ка дар поклати глава.
— С л ед всичко, ко ето каз а, не си ст рува да пожерт ваш ж ивот а си.
— Н е съм мъч еник и няма да позв оля на Ваден да ме уби е. Н о т рябва да
раз говарям с него.

160
 — За щото си гурно зн ае, ч е си завел Те а в Ел Сунан, т ака ли? Д а
раз бирам л и, че Ке ма л не ще усп ее да я предпаз и?
— А ко Ваден реши, ще я унищож и. Кема л може да я защ ити от вс ек иго,
но не и от Ваден — той обърна коня си. — П ази хорат а ми в Дундрагон!
— А теб кой ще те па зи? — изв ика Кад ар след него. — Д ебн е те от т ри
години, а ти с ега му с е поднас яш като на тепси я.
Уеър не отговори.
— И маш нуж да от мен. Н е ще позволя да те уб ият. За щото ж ивотъ т ти
м и при надлеж и.
— А ко не ида с ам, може ш да бъде ш си гурен, че ще ме убие — отвърн а
Уеър. — И т ака — т ри дни.
П ри те з и думи той препус на към т ретия връх. Зад гърба му отекваха
руг атн ите на Кад ар.

В аде н го наблюдаваше.
Уеър с е вторачи в пламъ ците на огъ ня.
В рагъ т с е бе спот аил ня къде в мрака зад него. Уеър не го чува ше, но
дол а вяше ясно присъс тв ието му.
В тъм нин ат а вдясно от огъня пробляс ваше белия флаг, който бе заб ил в
зем ят а. В еликия т магис тър полож и телно ще ше да пренебре гне подобе н знак
за прим ири е и щ еше да го очи сти не забав но. Може ше ли да бъде сигурен, че
В аде н няма да стори същото? Вероят но и на не го му бе дошла до гуша
цял ат а т ази игра… не, едва ли има ше човек на този свя т, по- уморен от Уеър.
— Е, ще дойде ш ли или не? — погледът му бе прикова н в пламъци те. —
Н е пом ня да си с е кол еба л ня кога толкова, Ваде н.
Ти шин а. И в не запно стъп ки, зад гърба му някой с е разсмя разве с елен.
— В инаг и си подна сял предизв икателс тват а бе з кап ка ф ине с, Уеър. Д а
не м исл иш, че щ е дот ичам, с амо защ ото някой си ме е нарекъл ст рахливец ?
— Та ка мисля.
— И аз ис ках да дойда при теб, но реших да изча кам и да в идя да ли не
си дотол кова от чаян, че да ми по ст ав иш капан.
— П од белия флаг ?
— О тча янието преобръщ а хорс кия нрав . А аз не т е о ст ав их на мира и ти
с е чувс тваш прит иснат — Ваде н с една срещу него до огъня, сва ли шле ма и
про кара пръс ти пре з ке ст еняват а си ко с а. — А о свен това след случа я в
Д жеда т и с пълно о снован ие с е пит аш да ли на тоз и свя т е о ст ан а ла и една-
единс твена искри ца ч е ст.
— Ти няма ш нищо общо с това пре с тъплен ие.
— О ткъд е зн аеш? — ледено син ите очи на Ваден с е присв иха —
о ст ан аха с амо две те с ни це пки. — Как можеш да си толкова сигур ен? Може
пък да м и е дошла до гу ша т ази игра на котка и ми шка и да ми с е е
при иска л о да т е поразмърдам по ня какъв н ачин.
— Ти не би го сторил. Н е си спо собен на подобно деян ие.
— Лъже ш с е. О ценяваш ме по своите си мерки. Вярно, че ти не може ш
да извърши ш т акова ст рахов ито уб ийс тво, но аз съм спо со бен на вся какъв
грях, стиг а да ре ша.
— П ъл ни бе зсмисли ци. Грехът е въпро с на лично решен ие. Ти никог а не
би разру шил Джеда.

161
 — Щом ка зваш — Ваден протег на ръце над пламъци те. — Винаги си си
бил т акъв ! Винаг и виж да ш с амо един път. За теб правото е право, кривото
— криво и толко з. Н еведнъж искр ено съм ти зав иж да л зар ади твоят а
сл еп от а.
Уеър също зав иж да ше на Ваден за ума му, за спокойс тв ието му, за
спо собно с тт а да запази хладно кръв ие дори и в най-т рудни те момен ти на
би ткат а. Ст ранн ото е, ч е те зи разли чия не попречиха на при ятелс твото им .
Урав нов е с ено стт а и ци низмът на Ваден възпир аха не говат а, на Уеър,
пл ам е нно с т и усъ рдие. Н е можеше да ка же, че е опоз на л Ваде н докра й, но
няко га не с е чувстваше заплаше н от него, какв ото и да с е криеш е зад
хл аднат а м у, крас ива външно с т. О бзе го тъ га при спомена з а бе звъзв ратно
отм ина л ите време на.
— В Д жеда не е има ло никакво раз грани чава не меж ду спр аведливо ст и
не справедл иво ст. Той спр я за миг — същ ото с е от нася и за убий ството на
Ф ил ип. Може и да е има ло о сновани я да бъде уби т Жоф роа — върху него
вс е па к е те гнела някаква в ина, но съ щото не с е отн ася и до Ф илип, н а ли?
— В ел и кият магис тър каза, че з наел твърде много.
— Той не знае ше ни що. Дори да му бях доверил т айнат а си, от уст ат а
м у няма ше да изле зе и думи чка.
— Това никой не би могъл да зн ае. Той бе слаб човек.
— Д оводът ти е направо ж а лък. А з не съм слаб и вс е па к ти би ме уб ил
по същат а причин а — по сле Уеър добав и твърдо: — За Бога, по знава ш м е.
А з не бих пре с тъпил клетват а си.
— В ъзмож но е. Н о ти в инаги си има л меко сърце. А ко бе и зправе н пред
из бора да предизв ика ш клане като онова в Джеда или пък да изд адеш какво
си в идял в храма, ка кво би сторил, а?
— П одобен избор е невъзможен.
— П опит ах какво ще из бере ш в т акъв случа й?
Д вамат а с е погледнаха един дру г над огъня.
— Ж ивотъ т, разб ира с е, про клет да съм… ще из бера ж ивот а.
— Та ка си и мислех.
— И ти би избр а л същ ото.
В аде н поклати глава.
— Н яка кво не зн ачи телно с елце или кра ят на свет а, който позн авам е?
Р азб ираш ка къв хао с би наст ъпил, на ли? Ув ерявам те, че не бих в зел
реш ение в полза на твоят а Джеда.
— Н е ме ин тере сува какво казваш. Ти про сто не би могъл да го сториш.
За щото не си като о ст ана ли те.
— В ярно, не съм като тях. П о-лош съм. Те жела ят да те убият в им ето
Го сподне, аз обаче ще извър ша това дело, за да защ итя сво ето собстве но
м ясто в този ж ивот — усмив кат а му в не зап но угасна. — Знае ш отлич но, че
това не от говаря на личнат а ми воля, на ли? Когато от крих, че ти си човек ът,
из бяга л от храма, ми идва ше да ти изв ия гръ кляна. Ако бях т ам, по-скоро
щях да те промуша с меча си, отколкото да те о ст авя да сле зеш в пе щери те.
— Поз нава ш Жоф роа. Искаше да раз бере какво е скрито т ам долу. А ко
не го бях прид руж ил, той щеш е с ам да с е спу сне под земят а.
— М ило ст ив и Боже, би т рябва ло да с е до с етя — Ваден поклати гл ава.
— Н яма л и най-с ет не да о съзна еш, че не си в състояние да в земе ш цел ия
свя т под сво е по кров ителс тво? Трябва ло е да о ст ав иш Жоф роа с ам да с е
изл ож и на риск.

162
 — Той бе мой прият ел — от говори Уеър про ст ичко. — И брат.
— И аз бях твой прият ел и брат. Но стиг а сме прика зва ли за
прия тел с твото. Вс еки от нас двамат а по свой си н ачин доприна ся з а твоят а
см ърт.
— В с е още не съм мъртъв — отвърна Уеър и сведе поглед към
пл ам ъц ите. — С ега обач е няма да раз говаряме за Храма. Н е съм дошъл з а
това.
— За женат а ли говориш? Н аис тин а ли си мисли ш, че Кема л може да я
предпа зи от мен?
— Н е. Тъкмо за това съм и тук — той продълж и със запъва не: — И скам
да те пом оля да я о ст ав иш ж ива. Тя не предст авлява никаква опасно с т, той
като не зн ае ни що.
В аде н не отговори и Уеър продълж и, прегр акна л от вълне ние:
— Б ог ми е св идет ел — наис тин а не знае нищо. Пощ ади я!
— Д ърж иш много на нея, на л и? — Ваде н го по знава ше твърде добре и
по т ази при чина Уеър не може ше да о спори думите му.
— Н е бива да с е о съж да една жен а на смърт с амо защ ото някой мъж …
държ и на нея. Н е е справедливо.
— А не е ли възмож но да държ иш дотолкова на т ази жен а, че дори да
изл ъ жеш ? Би ли излъга л заради нея, Уеър?
— Н е… — това бе от говорът, който т рябваше да даде, но в не запно
о съ зна, че той не отговаря на исти нат а. — Да, бих излъг а л. В срав не ние с
ж ивот а й няколкото лъж и не ст руват ни що — той вдигна очи и в пи погл ед в
л ицето на Ваде н. — Н о в момент а не лъж а. Винаг и си твърдял, че
л укав ството не ми е присъщо и че си в състоян ие да в никне ш в помисл ит е
м и. Каж и, с ега лъж а ли те ?
В аде н го и згледа из пит ат елно, след ко ето бав но и т еж ко поклати глава.
— Н е, о свен ако не си с е променил повече, отколкото мога да допус на
— той вдигн а рамен е. — Велик ият магис тър Дь о Р идф ор би ка за л, че рискъ т
е прека л ено гол ям.
Уеър с е в цепе ни.
— С ъобщ ил си му з а нея, т ака ли?
В аде н поклати глава. Но облекчението, ко ето почувства Уеър, не
продъл ж и твърде дълго.
— В с е още не — отвърна Ваден. — Н е съм сметна л за необходим о.
За що да при те с нявам риц арит е, след като умовете им с а зае ти единс твено с
това да завою ват отново А кко? — от ново вдигна рамене. — Макар че няма
да имат успех. Би било голяма глупо с т от ст рана на Дь о Р идф ор, ако
с ериоз но с е надя ва да победи огромнат а армия на Са лади н.
Уеър реш и да не с е спира на т емат а «А кко».
— В с е още не е нуж но да му каз ваш за не я. Тя няма нищо общо с т аз и
раб от а.
— Д а, но има не що общо с т еб, ко ето означава, че е дълбоко заме с е на
като всичк и нас. Трябва ло е да бъдеш по-предпазл ив .
В тона на Ваден с е долавя ше искрено съж а лен ие и в Уеър с е породи
над еж да.
— Зн ачи в инат а е моя. О ст ав и я на мира.
В аде н от ново поклати глава.
— Зна еш, че е невъзмож но.

163
 — Н ищ о под обн о н е з ная — Уеър сподав и гнева си. — Добре, обещ ай м и
пон е, че няма да бър з аш. П ремисли нещ ат а. Докато тя на практи ка е
затворнич ка в Ел Сунан, опа сно с т не съще с твува.
— Та ка е — Ваден с е замисли. — Докато о ст ан е в Ел Сунан.
— Ест е стве но. Кема л ще свърш и т ази работ а. В отговор на услугат а с е
за дъл ж их да охранявам юж нат а му границ а.
В еж дат а на Ваде н с е повдигн а нагор е.
— Д оговор с нев ерник ?
— Щом като ми дава онова, ко ето ми т рябва? Н е бива да с е учудва ш.
Н има не гл едате на мен като на е зични к?
— Н е с е учудвам, тъ й като неиз беж но т рябва ше да стиг неш до това
реш ение. Както вече ка зах, отчая нието промен я чове ка. Н е ти о ст ав ихм е
м ного отворен и в рати, на ли? — той замълча за миг. — За мен обач е най-
ин тере с ното в случа я е, че ти отвори т а зи в рат а едва когато с е появ и
же нат а.
— П ридава ш й прекомерно з нач ение. Про сто с е чувствам отговоре н за
ж ивот а й — яв но не може ше да убеди Ваден в исти нно стт а на думите си и
затова стъ пи на по-сигур на о снова. — Тя ще о ст ане в Ел Сунан. Там можеш
да я държ иш под око.
В аде н не изреч е нито дума.
— В м омент а няма нуж д а да предпр иема ш ка квото и да било.
И зражението на Ваде н си о ст ана непро ница емо. За какво ли си мисл е ше
в този м иг, по дяволите ? Уеър от ново подхвана разговора.
— Н е съм й споменава л нищо. Н а ли ка за, ч е ми вярва ш?
Н ай-на края Ваден махна с ръка.
— Та ка да е, ще с е въздърж ам, докато сметн а, че тя не предст авл ява
опа сно ст — черти те на лицето му с е раз крив иха. — Защ ото Бог м и е
св иде тел , че наис тин а не ми с е убиват же ни.
Уеър изпит а толкова голямо облекчени е, че му с е зав и свят. Вече ни що
не запл ашваше Те а.
П рот ив никъ т му присв и очи и го изгледа продълж ит елно.
— Тя е много важ на за те б, на ли ? Н е бива ше да с е разголваш дотолкова.
Може пък да ми хрумн е да и зпол звам изкус ител кат а з а ст ръв .
— Н е и ти! Н е си толкова бе зск рупулен — Уеър с е усмихна широко. —
Н е зав исим о от всичко т и си човек на че с тт а.
— Що е че с т? И двамат а знаем отлично, че повечето хора определ ят
това пон яти е според ин тере с а си — пре ст ана да с е усмихва. — С
из кл юче ние на теб. Когато те в идях за пръв път, реших, че и ти си като
о ст ан а л ит е. Груб, разю зда н ю нача га, готов на всич ко, с амо и с амо да с е
докоп а до богат с тво. Направо ми с е приис ка наи сти на да си т акъв . Та ка
за дачат а м и ще ше да е по-ле ка.
— А з на ист ина бях т акъв груб и разю зда н мъж ага. Прав илат а на орд ена
в инаг и с а били голямо и зпит ан ие з а мен.
— И вс е пак никога не би нару шил даде ния обет, на ли? Ти беше като
въодушевено де те, ко ето протяг а ръце, за да прити сне всич ки нас в
пре гръдкат а си. Ние всич ки бяхме твои братя — усмив кат а му бе из пълнен а
с ирония. — П очувствах с е много объркан от ф акт а, че ме в ключваш към
на й-бл из ките си хор а. П о стоянно те отблъ сквах от с ебе си, но ти също тъй
по стоян но с е зав ръщ аше. Н акрая с тигн ах до прозр ението, че е по-про сто да
бъда твой прия тел, откол кото да продълж авам т ази бе зсми слена бит ка.

164
 Уеър присв и насме шливо уст ни.
— А зна еш ли аз какво си помислих в нача лото? Помислих си, че си
л ю бов ник на някой могъщ монах или прелат, дори може би и на ка рдин а л .
О чит е на Ваден с е разшир иха от изумлени е.
— С м ет на л си ме за мъжеложе ц, т ака ли?
— Н е бе съвс ем из ключено, на ли? Н е мож ах да измисля друга причи на,
порад и която т амплиер ите ще на рушат желе з нит е си прав ила и щ е те
при емат в орд ена. В очите на няко й рев нив лю бов ник храмът би бил най-
си гурното място за т еб, тъй като е изве с тно, че в това отно шен ие
т ам пл и ерите не с а поквар ени — наклони леко глава. — А и ти бе т акъв
крас ав ец, че всичк и ти обръща ха в нима ние.
— Бл агодаря ти — в глас а на Ваден обач е не с е долавяше ни каква
бл агодарно ст. — А з не си падам по мъжете.
Устн ите на Уеър пот ръ пнаха. О чев идно бе з ас егна л болното място на
В аде н.
— Та кова бе първото ми в печатле ние.
— Ко ето те е довело до много глупав извод — Ваден спря з а миг, сл ед
ко ето продълж и сухо: — Но думи те ти хвърлят съвс ем нова светлин а върху
твоят а настой чиво с т, с която желае ше да вляза в твоя кръг. Може би съм с е
за бл уж дава л от но сно същинат а на благо склон но стт а ти към мен.
Както в инаги Вад ен успя да обърне о ст рието към прот ив ника. Той
нико га не допус каше да о ст ан е в неи згодна по зици я, едно от каче с тват а м у,
ко ето о собено привл ича ше Уеър.
— Н е, не си с е заблуж д ава л — и роден брат не бих обича л както съм
обич а л теб — ощ е в същия миг му с е при иска да си отхапе е зи ка. Трист а
дявол и, ощ е ма лко и щ еше да загу ка като бе бен це. — Н о по онова в рем е аз
бях още момче, ко ето не може ше да прецен ява прав илно нещ ат а. С ега
наприм ер вече не до с аж дам ни кому, ако не желае присъс тв ието ми.
— Н е съм казва л, че си бил до с адни к — още преди Уеър да усп ее да
отговори, Ваден скоч и на крака. — А с ега ти пожелавам всич ко най-добро.
И не идвай отново с бяло знаме при мен. Защото следващия път няма да с е
съобра зя с него. Ти вс е още си склон ен погр ешно да ме възпр иема ш като
чове к на че стт а, но т аз и забл уда може да т и доне с е смърт. Защото тъкм о
това е и м оят а цел!
— Н якой ден сигур но ще я по ст игне ш — Уеър протег на ръка напред и
раз бърка ж арт а с тояг ат а си. — Но т и е извънредно т руд но да надв и еш с ебе
си и да го сториш. П ре з всич кит е те з и години ти си има л прем ного
възм ож но сти да ме уби еш. Знаеш, че веднаж дори преднамере но с е излож их
на прицел а ти.
— С ъщ е ствува ха важ н и прич ини да не т е убивам.
— А о свен това си и търпелив — той изгледа Ваде н изпит ателно. — Но
не до бе зкр айно с т, на л и? Че сто с е пит ам ка кво ли си мислиш, когато с едиш
нощ ем край огъня.
П о устн ите на Ваде н с е появ и надме нна усмив ка.
— Н е бива да с е лас кае ш, че си ми единс твенат а гриж а. Вярно, че
см ъртт а ти е моят а първа и на й-важ на зад ача, но ако на Великия маги стър
м у пот рябва мечъ т ми, той го изп олзва. Затова още ут ре по емам на път, за
да участвам в бит кат а з а А кко.
— А ка кво прав иш, когато от ново с е върнеш на своя по с т тук?

165
 — Медит ирам. Вглъбявам с е в пис аният а на мъдри люде — спря за м иг.
— И ча кам .
— Н е това е ж ивотът, който би си избр а л с ам, на ли? Ст рува ми с е, че би
предпоч ел да побъ р за ш и да приключиш с мисият а си. Възмож но ли е да те
изм ъчват съмне ния?
— Когато по ема в дадена по со ка, не изп итвам съмн ение. И май го
предв ид, Уеър. Ти в иж да л ли си ме някога да с е коле бая?
— Н е. Ко ето обаче не з нач и, че не ти с е е случва ло никог а.
Усм ив кат а на Ваде н угас на.
— В този случай не е възмож но да и зпит ам колебан ие. Н е мисли, че ще
ом екн а с ам о за щото съм решил да отлож а из пълнен ието на присъдат а з а по-
бл аго прият ен момент. И те предупреж да вам, т аз и жен а ще о ст ане ж ива до
м ига, в който с е превърне в опа сно ст.
— Ти също няма да дож ивееш до следващия ден, ако раз бера, че с е е
превърн а л а в опасно ст за те б.
— А х, вс е още ли твърди ш, че за те б тя не предст а влява ни що о со бено
и че те ръководи единстве но от говорно стт а? — Ваде н поклати глава. —
Може би с е забл уж давам. Може би не аз щ е те убия, може би тъ кмо т аз и
же на щ е ти ст рува ж ивот а.
С те з и думи той напусна о свете ния от огън я кръг и потъна бе зш умно в
м рака.
Б ог да ми е на помощ, направо съм полудял, помисли си Уеър. Б е
дл ъже н да с е изпълни с омраза и отмъ сти телно с т към тоз и човек. Вярно, че
няко га бя ха прия тели, но дружбат а им бе мъртва. Кога на й-с етн е ще забрав и
бе з см исл е ните спомени и ще с е проник не от мисълт а, че Ваде н нико га не
хвърл я прика зки те си на вя търа?
О т този момен т нат атъ к за него Ваден с е прев ръща ше в също т ак ъв
против ни к, ка къвто бе и вс е ки дру г т амплиер. Длъжен бе да поти сне в с ебе
си ус ещането за бе звъзв ратнат а за губа и да по следва повелят а на разума.
С ветъ т сякаш опустя. Враж дат а с Ваден не го правеш е по-с амоте н. Н е,
про сто тя го прит исна още по- силно. М ного по-силно.

В продължени е на полов ин година пленн иче с тво Кадар по с ет и Те а и

С ел ена четир и път и.
П ърв ите два път и тя от ка за да го в иди. Третия път го прие с амо за да
м у съоб щи, че коприн енит е конц и с а на привършван е. П ри че твъртото си
по с ещ ение той реши, че най-с етн е е дошло в реме да прояв и повече
упорс тво. Само че усилият а му с е натък наха на кате горич ен отпор.
— Е, как с е чувства ? — попит а го Уеър ведна га след като Кадар
прем и на с коня си пре з в рати те на Дундрагон.
— О , в превъзходно здраве и в отв рати телно на ст ро е ние.
— Кема л добре ли с е от нася с нея?
— Н еобичай но добре. Гле зи я направо като кра ли ца — момъкът скочи
от коня. — Той с е ст реми всяче с ки да из бегн е какъвто и да било риск по
отнош ение на легендар нит е й пръс тчет а.
Уеър смръщ и чело.
— Ка кв и ги прика зва ш?
— Убеден е, че тя при теж ава вълшебна сила.
— Звучи ми като ня каква шег а.

166
 Устн ите на Кад ар пот ръ пна ха и той заобяс нява с ериозно:
— Н икаква шега. Той вярва, че тя е в състояние да в плет е магиче ска
м ощ в копри нат а си. Твърди още, че има и дока зат елство.
— Ц ел ият съм слух. Какво доказателство? — изръмж а Уеър.
Ка дар сва л и ръкав и цит е от ръцет е си и т ръгна пре з двора.
— Знамето ти. Те а му го е да ла. С ега Кема л твърди, че когато вле зе в
би тка с това знаме, в инаг и излиз а победит ел. О ткакто я о ст ав и в Ел Сунан,
той е има л ше с т с блъсъ ка с разбойн ици и ше с тте пъ ти е надделява л. Дори
когато обст анов кат а е била крайно неблаго прият на з а него.
— Суевере н тъпа к! — Уеър отново намръщ и чело. — Значи му е да л а
м о ето знам е, т ака ли?
— Н а л и не си оча ква л да ти го прати с най- добри пожелани я?
— Н е — Уеър съз нава ше, че възмуще нието му е пре с илено. Ка кво го
за сяга ше някакво си бойно знам е, ко ето дори не бе й в иж да л ? Заболя го
обаче от ф акт а, че го е преда ла. Тя му дава ше ясно да раз бере, че чувс тват а
й към него с а угасна л и. Това бе веч е пре ка лено. — То бе ше мо е.
— Д а, но с ега прин адлеж и на Кема л.
— И скам си го обратно!
— О братно ли? Н о ти никога не си го прит еж ава л.
Уеър бу ква лно изпад на в бяс.
— Д а, но тя го уши за мен.
— С кл онен ли си да с е отка жеш от сигурн ото убеж и ще за Те а и да
вл е зе ш в бит ка с Кема л зар ади знамето ? Уверявам те, че няма да т и върне
т а л ис мана си бе з бой.
Ес те с твено, той, Уеър, нямаш е да преди зв ика подобен с блъсъ к.
— Та ка е, но въпреки всичко си го искам обратно.
— Поча кай да за губи ня колко бит ки и «магият а» да с е окаже илю зорна.
П о сл е ще ида при него с подаръци, щ е го за силя със сладк и слова и т и ще
си пол учи ш з намето.
— Ти в идя ли го?
Ка дар поклати глава.
— Той го вади с амо когато т ръгва на бой. П ре з о ст ан а лото в реме го
съхра нява в лич нат а си ракла заедно с до спехите — поклат и още някол ко
пъ ти гл ава, от гатва йки в каква насо ка с е дв иж ат мислит е на Уеър. — И няма
да го от крадна. Може и да съм даров ит крадец, но няма да изл агам на
опа сно ст изключит елно кра сиват а си глава, за да ти до ст авя желания
предм ет. Поч ака й, докато птич ето отле ти от рам ото на Кема л.
Уеър не можеше да не с е съгласи с прия теля си. Вярно, ч е Кема л бе в
състоян ие да защ ищава крепо ст срещу обс ада, но му липсваха кач е ства на
гол ям во ен ача л ник. Уеър сключи ле сно спор азумен ието си с него, тъй като
пора жени ят а на Кема л нямаха кра й и ше йхъ т с е бо е ше от пори цани ето на
С а л ад ин.
Уеър жела еше знамето. Н ачас а. То му принадле жеш е. Както и тя.
М ил о ст ив и Боже, какво ст ава ше с него? Н е може ше да има с амат а Те а и
затова жел аеш е да притеж ава знамето, бе скло нен зар ади него да заст р аши
дори и нейн ия ж ивот. Та това парче коприн а вс е пак не бе Те а и с амо ще ше
да м у навява горчив и споме ни.
Н е, спомен ите бяха сладки. Те а нощем, до не го в леглото. Те а в
сия нието на пламъци те, смръщ ила чело над шахматни те ф игури. Те а пол ива
дръвч ет ат а, а слънцето си яе в ко си те й…

167
 — Уеър?
Той с е обърна и срещн а укорит елния поглед на Кадар. Я пре ст ани да
че з неш от лю бов като няко й нев ръсте н ю ноша, наруг а с е наум .
С ан тим ент а лно стт а няма ше да спас и ж ивот а й.
— Д а не говорим за знамето. Н е ми т рябва.
— С ериозно ли говориш ?
— Н апълно — в не запно с е до с ет и за нещо. — Н е, почакай. Когато
Кема л започне отново да търпи пора жения, суе тно с тт а ще му и зигра е зл а
ше га. Той полож и телно ще прехвърли в инат а върху знамето. И тогава ни е с е
нам е свам е, тъй като той неи збеж но ще го свърже с Те а. Ще ги по с е щава ш
вс еки м е с ец и щ е наблюдава ш обст а нов кат а.
— За мен те зи разходк и не с а дреб олия. В срав н ение с приема, който м и
с е оказва от двете с е ст ри, ст арецъ т от план инат а и негов и те ас ас ини с а
направо образ ец за го стопри емство — той въздъхна. — Ще с е на лож и да
из пол з вам целия си чар и разум, за да накарам Те а и С елен а отново да м е
при емат. И звънредно мъчит елно начина ние, ще з наеш.
Уеър с е усмихн а цин ично.
— А аз пре з това в реме ще подтичвам на ляво- надясно и ще пазя
гра ницат а на Кема л.
— Щастлив съм да чуя, че о съзн аваш колко ра зличн и т рудно с ти имам е
да преодол яваме — Ка дар с е зам исли с намръще но чело — в не запно лицето
м у про си я в усмив ка. — Ах, хрумна ми нещо… ще им з ане с а подаръ к.

— Ще бъда извънредно доволен, ако ми изве з еш още едно зн аме —

опове с ти Кема л.
Те а вдигна поглед от туникат а, над която с е бе привела.
— Н аис тина ли?
Кема л смръ щи чело и затвори в рат ат а зад с ебе си.
— За що с амо с е хаби ш с те зи дрехи? Трябва да създава ш знам ена.
— С ам о воин ите с е нуж дая т от знам ена.
— А з съм точно т акъв .
— Д а, но не ст е ми лю бов ник.
— Е, да — той с е усмихна лас кат елно. — Н о лорд Уеър е мой гол ям
прия тел . Той ще ти нареди да ме по слу шаш.
Те а прокара златнат а шип ка пре з копринат а.
— Ще помисля.
— За робиня си до ст а в исокомерн а — рече той недоволно.
— В еч е в и дадох едно з наме. Не в и ли харе сва? — зн аеш е
предвари телно отговора — бе дочула какво си шушу кат ев нуси те и жени те
от хар ема. П ървонач а лно не й го поб ираше умът : Ка к е възмож но някой да
вярва на подобни бе зсмисли ци? П о степ енно обаче стиг на до решени ето да
с е възп ол зва от глупо стт а на Кема л. — О тлич на раб от а, на л и?
— Н аис тина е много хубаво и затова искам още едно.
— Н еобходими с а много време и много усил ия, за да с е създ аде бой но
зн ам е с подобно въздейс тв ие — тя с е усмихн а. — Чувам, ч е в и но си късм ет.
И зобщо не с е учудвам.
— И скам да подаря едно и на Са лад ин.
— За да в и погледне мило с тиво, на л и? Умно! — тя с е пре стори, че
раз съж дава напрегнато. — Да, но може би на лорд Уеър няма да с е понрав и,

168
ако направя з наме, ко ето да но си късм ет на Са лади н. Вс е пак лорд Уеър е
риц ар — христ ияни н, на ли ?
— Той е отхвъ рлен от свои те.
— Но пъпъ т му е хвърл ен при т амплиери те — Те а въздъх на теж ко. —
Н е, боя с е, че е много рис ковано.
— Той те це ни в исоко и няма да те наперда ши.
— Н е зн ам, не знам… Вие как бихте по стъ пили с някоя робин я, която
дей ства на своя глава зад гърба в и?
В ъпро съ т й бе направо бе зсраме н. М ного добре знае ше как с е отн ася с
же нит е от харема. Само ден по- рано бе наредил да нашиб ат с камш ик до
бе з съзн ание едно младо момиче, защ ото го ядо с а ло по няка къв нач ин.
— Н яма да му каж а, повярвай ми.
— Моите знам ена говорят на свой собс твен е зи к — тя направ и кратка
пау за. — Н о ако вс е пак с е почувствам в пълна сигурно ст, може и да м е
скл о ните да изр аботя т акъв подарък.
Ли цето му с е ож ив и от в не запно обз елото го рев но с тно усърдие.
— Ка зах ти. Н яма да научи нищо.
— Може би… ако не зна е къде с е намирам… — тя прокара дребе н бод.
— А ко например ме о свободите и ме изпр ати те…
— А з съм човек на че с тт а и спазвам договорит е.
— Д ори и ако с е появят изгледи да с е на ст ани те от дяс нат а ст рана на
С а л ад ин л и?
Той замълча за миг.
— В по следни те ме с еци лорд Уеър охранява ше много добре границ ите
м и.
— Д а, но въпро сът е да ли той в и е нужен. Както чувам, в ие с те
сп ечел ил м ноже с тво схватки със соб ствен и сили.
Той побър за на ново да я увери, че е човек на че с тт а.
— С а ладин е ваш сю зер ен — Те а вдиг на поглед към лиц ето му. —
Ка жет е, до стойно ли е да не сподели те успеха си с него?
В изр аже нието на Кема л с е появ и колеб ание. Н има бе успяла да го
прид ума?
— С а ладин по беж дава и бе з моят а наме с а. В срав нение с него
кръсто но сци те с а едно нищо… — той прехапа дол нат а си устн а. — А ко
при ем еше помощт а ми, може би не щат а щяха да стоят съвс ем другояч е… но
той яв но не с е нуж да е от мен — в не запно с е обърна ядов ито към нея. — А
ти си до ст а зла жена, щом като жела еш да ме въведе ш в изкуше ние.
П ри те з и думи тя го дари с усмив ка.
— Про сто потърсих ня какъв нач ин да в и дам онова, ко ето ис кат е от
м ен. Изм исле те с ам не що — от ново сведе поглед към туни кат а. — Но не с е
баве те. Б ойното зн аме не е не що, ко ето с е създава з а ден-два. Може
м еж дув рем ен но лорд Уеър да с е завърне тук и да пои ска да ме при бере.
— С кл ючили сме договор… за по-дълъг пер иод от време — до слуха й
до с тигн аха отда леч аващ ите с е стъп ки на Кема л. — Н ие и двамат а сме м ъже
на че ст а.
Зад него в рат ат а хлопн а в ключа л кат а.
— Ти го ядо с а… — С елена с е появ и от към със еднат а ст а я. — М исл иш
л и на ист ина, че ще приеме предложени ето ти?
— Ти подслушва ли ни?
С ел ена кимна.

169
 — Зн ачи вярно е, ко ето говорят жени те. Той наи стин а си мисли, че има
ня каква маги я — момичето с е нам е сти на възглав н ици те до Те а и с е
усм ихн а широко. — Защо никога не си ми ка зва ла, че може ш да ве з еш
зн ам ена с вълшебн а сила?
— С м ей с е ти, глупо с тт а му обаче може да ни помогне да с е измъкнем
от т ази крепо ст — Те а с е зам исли. — О бач е е голям инат. Ще мине до ст а
в рем е, докато го склон я.
— А ако по бедите му с екнат ?
— В т акъв случай ще му в нуша, че вълшебс твото де йства с амо за
определ ен брой би тки, след ко ето т рябва да с е изр абот и ново зн аме — тя
направ и гримас а. — Н адявам с е да ми повярва.
С ел ена я изгледа удивен а.
— С ериозно си мисл ила по въпро с а.
Те а кимн а.
— О т миг а, в който слухове те от хар ема с тигн аха до ушит е ми — скоро
сл ед прист иган ето си в Ел Суна н тя уст анов и, че бяг ството от кр епо стт а е
т рудно и дори невъзмож но. Всич ки ст раж и бяха верни на го сподаря си,
зи довете бяха в исоки, а о свен това какво щяха да правя т, ако бягств ото
на исти на успее ше? Самат а тя можеш е да по еме т акъв риск, но С елена… Н е,
по- добре Кема л да уреди бяг ството й. Н о не бива ше да издава на С ел ена
опас е ният а си, тъй като щ еше да събуди нейнат а съпротива. — Трябва да с е
въоръж им с тър пени е. А ко обач е Кема л склон и да ни пусн е, ще т рябва да
в зем ем с нас всичко, ко ето сме създа ли.
С ел ена по с егна към плат ното, ко ето ве зеш е.
— Е, в т акъв случай т рябва да прояв им тър пени е. Н а този наду т глупак
ням а да о ст авя и парченц е от наш ат а копри на.

— Моля ви, п олага ми с е поне една усмивч ица — произне с е Кадар,

при стъпвайки в ст аят а на Те а една с едмиц а по-късно. — Идвам с
драго ценн и дарове.
— В зи май си даровет е обрат но — Те а го изгледа с от ровен поглед. —
Х айде, изче зва й!
— К ъл на с е в рая, че щ е бъдете възхи тени от подаръцит е — той от стъ пи
вст ран и с еле гант ен же ст. — Е, сгре шил ли съм?
— С гре шил си, че си ни довел тук.
— Я см ин ?
Те а с е спус на напред, но в не запно с е закова на място. Може би това
беше няка ква улов ка?
— Ка кво прав иш тук?
— То е от ясно по-ясно — намет кат а с е плъзна от раменет е на женат а.
— Н е ст е в Дамаск, значи с Тас а т рябва ше да дойдем в Ел Суна н.
— Тук не ми харе сва — Тас а я по следва и с е огледа пренебр еж ител но.
— П о-добре да бях о ст ана л а в Дундрагон.
— Шш т! Н е в иж даш по-да леч от но с а си — сря за я Ясмин.
— Това място не е по-добро от харем. До с ег а поне с а ми плащ а л и,
когато съм предлага ла тялото си.
— Н е е харем — обади с е Кадар. — Давам думат а си, че тук щ е с е
отнас ят към вас с уважен ие!
Я см ин изгледа Тас а с бле сна л поглед.

170
 — Н е ти ли ка звах, а?
— Ка кво озн ачава това, Ка дар? — попит а Те а.
— П омислих си, че щ е ти е прия тно Ясмин да е до теб. Н е с е л и
радва ш, че я в иж даш?
Те а наи стин а с е зар адва много. До този миг не си даваш е смет ка кол ко
й л ипсва Я смин.
— Р адвам с е, с амо че зар ади мен в ие я прев ръщате в плен ница.
— Н е е пле нниц а — може да си т ръгн е, когато поиска. Едн а ней на дум а
и я връщ ам в Дундрагон.
— Н яма да я чуе те т ази дума от мен — обърне с е Ясмин към Те а. —
М ного още имаме да учим от вас. Ако в ие сте тук, а ни е в Дундрагон, ни що
ням а да ст а не — тя побут на Тас а. — Така, а с ега й каж и, че с е радваш,
за дето си тук и че ще раб оти ш усърд но.
— Н е ми е приятно, ч е съм тук — отвърна Тас а, — но щ е работя
усил е но. Н ямам дру г избор — добав и тя с не желан ие.
— Както виж да ш, Те а, всичко с е уреж да пре красно — зачурулика Кад ар.
— Ще имаш приятн а компан ия и помощ ничк и във ве змото. А с ега би могл а
на исти на м ъ-ъ- ничко да ми благодари ш.
Тя го погледн а изумена. Н аис тина ли този човек си въобраз яваш е, че е
за брав ил а ролят а, която изи гра в цялат а т ази срамна измама?
— Н яма ли? — яв но бе прочел мисли те от лиц ето й. — Н адявам с е,
зн аеш, че каквото и да съм сторил, било е единс твено за тво е добро. М ного
ще с е радвам, ако ми про с тиш — лицето му с е из крив и. — А о свен това и
го стува нето ми тук ще ст ан е по-при ятно.
— Н е ти прощавам!
— Поне може ш да с е държ иш т а ка, сякаш си ми про стила. И това е
не що — заумилква с е той. — А по сле един ден това «сякаш» ще от падн е от
с ам о с ебе си.
Те а го за гледа вт ренч ено, докато с е ст араеш е да я оплет е в сръчно
из тъкани те мреж и на слове сното си изкус тво. Само че тя не желае ше да
от с тъпи бе з бой. Кадар бе длъже н да с е прот ивопо ст ав и на Уеър, а не да
ст ава негов съу час тник в измамат а.
Тя съзна ваше много добре, че ни кой, дори и Кадар, не би могъл да
откл они Уеър от негов ото нам ерени е. Колкото и енерги чно и да с е
противопо ст авя. А и Ка дар е вярва л, че Уеър ще стори най-прав илн ото за
тяхнат а бе зопасно ст. Н епри язънт а й към не го ся каш поот слаб на, но вс е пак
не биваш е да с е при зна е веднага за по бедена.
— Н е е и зключ ено да с е опит ам да с е пре сторя «ся каш»… — тя с е
усм ихн а кис ело. — Стига да успе еш да убеди ш С елен а, че си ни мисл ил
с ам о доброто.
Той въздъхна т еж ко.
— Знач и бе з помощ от твоя ст рана да с е и зправя на би тка сре щу този
зм ей, с е ст ра ти, т а ка ли? Н адявах с е, че ще каже ш пон е една добра дума в
м оя за щит а.
— А за що да го правя? Ти си този, който моли за прошка. Ще я откри еш
в гра динат а. Вс еки следобед я изпра щам да си почин е и да поигр ае, но тя
предпоч ит а да с е занимава с дървет ат а — зн аеш е, че в кра йна сметка чаръ т
на Ка дар ще наддел ее. О тнач а ло обаче С елена ще ше хуб ав ичко да го
пора зигра е, нещо, ко ето този моше ник напълно за служ ава ше. Тя с е обърна
към Я см ин:

171
 — Ел а, ще ти покаж а къде можеш да сп иш. Ст аят а е хубава, с изгл ед
към гради нат а. Впрочем, ка зах ли ти вече колко с е радвам, че те в иж дам
отново?
Ч увств ото, ко ето изпи тва ше, надхвърля ше обикнове ното задовол ство. В
л ицето на двет е новоприст игн а ли тя печелеш е съю знич ки в този
бл агоуха нен затвор, ус ещ ането й за бе зпомощно с т ся каш мъничко от слабн а.
Н ещат а вече с е свеж даха до следното: да ча ка, да с е т руди, да с е въоръж и с
тър пени е. П о сле щя ха отново да извою ват свободат а си. А преди това
м оже ше по своя воля да направля ва свет а, в който я затвор и Уеър. Трябваше
по- рано да о съ знае, че чове к може да из гради властт а си, като с е съобразя ва
с жел а ният а на своя неприя тел. Защ ото при теж аваше не що, ко ето Кем а л
жел аеше, и може ше да му размахва това не що под но с а, до като подкопае
зам исъл а на Уеър. Защ ото той я затвори з а дълго на това място против
вол ят а й, ф акт, с който нямаш е да с е прим ири ни кога.
Тя ще ше да зав зем е властт а в Ел Сунан.

Глав а д в анаде с ет а

О сем н ад есет месе ц а по-късн о

10-т и юн и, 1191-ва г од ин а
Ел С ун ан

Ка дар погледна с въздиш ка към коронат а на чер ничев ото дърво.

— И стинс ка т рагедия е, че с е на лаг а те зи прекр асни дървет а да търп ят
на ше с тв ието на толкова много вредит ели. Н ика к, ама никак не съм възхит ен
от твои те гъс ен ици, скъпа Те а.
— Те не с а вредит ели. Та на ли всяко ж иво съще с тво т рябва да с е храни
с нещо ? А краси ват а коприн ена туника, която ти подарих… от не я с е
възхи щава ш, на ли? — тя направ и гримас а. — Доколкото си спомням , ти
направо м е обс ади и на края ме принуди да ти я дам.
— О т ст а на лото имаме пол за и двамат а. Обич ам крас ив ите дрехи!
— Ч уд е сно, но какво печеля аз?
— О , ще имаш възмож но стт а да ми с е лю бува ш! За щото едва л и
съ ще ствува друг мъж на този свят, който може толкова добре да подч ерт ае
до стойн стват а на тво ето прои зведение — той замълч а за миг. — О свен Уеър,
раз бира с е. Той би и зглеж да л великолеп но в някоя от твои те одеж ди.
Н агл а лъж а, помисли си Те а. И двамат а с Ка дар съзн аваха, че никой не
за бел я зва дрехите на Уеър — пре ка лено сил но бе излъчването на с ам ия
Уеър. А о свен това, от както бе прист игна л преднат а веч ер, младежъ т
спом ен аваш е Уеър вече з а т ре ти път. О чев идно целе ше нещо, но тя не
възнам ерява ше да го насърчава. Той бе наяс но, че с амат а тя никог а няма да
започ не ра зговор за Уеър. Те а сме ни т емат а.
— Н е след дълго щ е т рябва да събирам е пашкулит е.
— Д а з наеш с амо колко с е радвам, че дървет ат а в Дундрагон не с е
из пол з ват по този нач ин. Таз и годи на разцъф тяха всичк и, беше великолеп но.
Ес те с твено, Уеър няма възмож но ст да оцени до стойнс тват а им. О т един
м е с ец не е в Дундраго н. На грани цат а не е спокойно, тъ й като с е но ся т
сл ухов е, че скоро ще прист игне кра л Р ич ард, за да подкр епи Ф илип Ф ренск и
в обс адат а на А кко. Р азмирнит е ше йхове с е въз ползват от обст а нов кат а и

172
ст ават вс е по- нагли, разч ит айк и, че Са ладин ще призове Кема л на бой —
Ка дар с е усмихн а ирони чно. — Непо бедимият пълководец може да с е ока же
нео ценим в отбранат а на град, из падн а л в толкова теж ко положение, на л и?
Б ойнат а сл ава на Кема л е стиг на ла чак до Йерус а л им.
— Н има е възмож но?
— Ти най- добре знае ш. Обз а лагам с е, че ти е изве с тно всяко по слан ие,
ко ето си размен ят Кема л и Са ладин.
Тя го и згледа с нев и нно и зраже ние на лицето.
— О ткъд е мога да науча подобни не ща? А з съм с амо една покорн а
робин я.
— Д а, но на о собена почит. И маш правото да с е дв иж иш из цял ат а
кре по ст. Д вете съ с С елена ра зпола гат е дори с благородни коне, макар Кем а л
да см ят а, че мястото на жени те е в хар ема.
— Д в ижен ието е здр аво слов но. Болни те же ни не вършат работ а.
— О свен това конет е предлагат и възмож но сти за бяг ство, н а ли?
— Н а Ке ма л не му минава и пре з ум, че можем да избя гаме. Той см ят а,
че тук м и хар е сва.
— Зн ачи е по-глупав , отколкото си мислех. Да, за ума му може да с е
съди и по н ачин а, по който изпълн ява вси чки те т и жела ния.
С из ключе ние на едно. П о този въпро с Кема л с е оказ а извънредно
не от стъ пчив . Н о ако обст анов кат а в и около А кко на исти на бе толкова
отчай ваща, както с е говоре ше, то целт а ст аваш е вс е по-по с тиж има.
— Н има изпълне нието на жела ният а ми не предст авляваше час т от
спор азум ен ието меж ду Уеър и Кема л?
— Н е и в т акава сте пен — Кадар помълча. — Играе ш много опасн а
игр а, щом като с е ст араеш да му в нушиш, че зн амето е при чин а за бойнит е
м у успехи. Бе зд руго е невероятно, че от толкова в реме жъне победи.
Д о ст атъ чно е обаче да пре търпи едно- един стве но поражение и той ще с е
обърне против теб. Знаеш, че вещици те ги горят, на ли?
— Щом с е на ла га, ще по е ма този риск — в погледа й не с е че те ше
ни какъв ст рах. — Това не те зася га, Кадар.
— За съж а лени е ме за сяга, и то не ма лко. За щото и аз учас твах в
прем е ства нето ти тук — той поклати глава. — Н аис тина дейс тваш
извънредно умно. С възхи щен ие наблюдавам ка к върти ш Кема л на ма лки я си
пръс т. С вс еки измина л ме с ец държ ан ето му спрямо Уеър ст ава вс е по-
хл адно и по-недружелю бно. Я ми каж и ти на мен, ще поис каш ли от Кема л и
гл ават а на Уеър?
— Н е.
— А м оят а?
— Н е говори глупо сти.
— Д обре, з нач и не иска ш глават а ми. Веч е съм споко ен!
— Н е жела я да с е пролива кръв . И зве с тни с а ти намерен ият а ми, на л и?
В проч ем аз и никог а не съм ги крил а.
Той кимна.
— О бърнах в нимание на Уеър на т ази подробно с т. Той обаче смят а, че
Кема л щ е спа зи дад енат а дума.
— Е, в т акъв случай нямаш о снован ия за т ревога.
— Д а, но той не е идва л в Ел Сунан и не е бил св иде тел на отно шени ят а
ти с на шия приятел, шей ха. Ти обработваш Кема л т ака, както с е изт ръ гват
звуци от л ира. И зумител на гледка!

173
 — Д а не би Уеър да си е въобразява л, че ще си кротувам тук, ще си шия
по сл у шно и ще ча кам да нас тъпи куково лято?
— Н е, вероятно не е мислил по въпро с а. Той про сто жел ае да бъдеш в
бе зопас но ст тук, за да…
— … за да пре карам две години в плен нич е ство — довърш и тя
изр ече нието. — Н е жел ая да разговарям е за него.
— Ето това наричам аз твърдо ст и непо колебимо ст. На мен про ст и.
За що не и на не го?
За щото ми е близък, помисли си тя. Защото му вярвах, а той коварно м е
довл еч е на това място.
— Заради теб той с е е превърн а л в неща стн ик, който гони с енки те — в
гл ас а на Кад ар с е прокра дна ласкателство. — Н яма друга жена, христ иян ка
ил и м ю сюл манка, която да притеж ава рицар като Уеър. Чове к, който толкова
да държ и на благо получ ието ти.
— А м и тогава да си намери някоя друг а и да я прати в тъмница.
— Ще призн аеш обаче, че съ ще с твува о снователна причи на, на л и?
— Н ищо подобно не жел ая да призн авам. О снователна причи на з а
пл ен нич е ството ми няма! Той няма ше право да дей ства по този начи н, дори
и В аден ил и Дь о Р идф ор да т ропа ха по в рат ат а му.
— Е, Великия т магис тър няма да т ропа вече на нич ия врат а, о свен на
не бе с нат а. П реди две години, по време на първат а обс ада на А кко, м у
в идяха см ет кат а.
Те а о ст ана за момен т неподв иж на, по сле с е обърна и го изгл еда
из нена дана.
— За що не си ми ка за л до с ег а?
— Защото според Уеър този ф акт не е важе н. Великия т магис тър Дь о
Р идф ор бе луд. Вярно, че смъртт а му сигурно е предотв ратила повторения
на сл учая Джеда, но също т ака е вярно, че опас но стт а за Уеър… и за т еб не
отпада. Реш еният а на предходни я Велик магис тър с е пре нася т и върху
при ем ника му. Уеър твърди, че практикат а в инаг и е била т акава.
В ин аги. Уеър бе прокълнат в инаги да… Защо първат а й мисъл бе
на сочен а вина ги към този мъж ? Н а ли го прогони от съзна нието си? Н а ли си
има ше своите собствен и гриж и.
— Уеър може да прав и, каквото си ис ка, а з обач е няма да о ст ан а дъл го
тук.
— А ко Уеър намери някакъв начин, той ще…
— Аз ще откри я начи на! — разт р епера на, Те а по е дълбоко въздух и с е
опит а да овладе е глас а си. — Впрочем току-що казах, че не желая да
раз говарям за този човек. Ако на стояваш, ще с е на лож и да напус неш ст аят а.
Той въздъхна т еж ко.
— Д обре де, разкаж и ми тогава за гърче щит е с е гади нки по дървет ат а.
Кол ко в рем е т рябва да мине, до като добие ш своят а копри на?
— Н е много. Една или две с едмици след образува нето на пашкул а
из тегл ям е копринен ат а ниш ка и я нам от аваме на масури — из зад спокой нат а
й усм ив ка над нич аше упорс тво. Тя с е на сочи бав но към пътечкат а. —
Р азб ира с е, ако сме още тук.

О т Ел Сунан Кадар пре пусна направо към лагера на Уеър в хълм исти те
зем и на юж нат а грани ца.

174
 Ка дар скоч и от коня и в ръчи ю здит е на Х арун.
— И зглеж да ш направо като прот рито парче ст ара кож а — обърна с е той
към Уеър. — Кога си спа л з а по следен път?
— Забрав ил съм. Може би преди две нощ и — Уеър с е насочи към
шат рат а си. — Ял ли си?
Ка дар ким на утвърд ител но.
— П реди да т ръгн а от Ел Сунан — по сле с е наме ст и върху купчи нат а
зав ив к и във вът реш но стт а на ш ат рат а. — А т и, спомняш ли си още що е то
в ил ица и нож ? Измършавял си.
— О , храня с е предо ст атъч но — той също с една и подаде на Кад ар м еха
с водат а. — Как е Те а?
— Ц ял ат а е огън и пламъ к. О чит е й ис крят, бузи те румен еят. По ст ав ил а
си е цел и т ази цел я съж ивява — той отпи голяма глътка и с е облегна на
еднат а си ръка. — А аз идвам тук и какво да видя — превърна л си с е в
сян ка.
— Н е съм сян ка. Загуб ил съм няко й и дру г фун т, тъй като нямам много
в рем е з а храна. М ина лат а с едмица водихме теж ки бо еве.
— Кема л е петиме н да го пока нят да с е присъеди ни към отбра нат а на
А кко. Ще с е спу ка от го рдо ст — Кадар спря з а миг. — А Те а пък ще с е
спу ка от сме тки те, които си прав и. Успял а е да извл ече пол за буква лно от
вся ка по беда на Кема л.
— В еч е си ми говорил за те зи неща.
— Д а, но този път в държ ането й с е долавя пре комерна възбуда. М исл я,
че не сл ед дълго ще на не с е по следни я си удар.
— И според теб ка кво т рябва да направя а з?
— Д а дей ства ш съобр азно обст анов кат а! Тя про сто не иска да повярва,
че този пъ т е по- заст ра шена от всякога — замълча з а миг. — Н е е зле с ам да
добие ш предст ава за положе нието т ам.
— Тя няма да пожелае да ме в иди.
— Забра вяш Кема л! Можеш да затвърдиш позиц иит е си пред него.
— М ило ст ив и Боже! Та аз с е бия тук до кр айно изтощен ие, з а да опа зя
гра ницат а му — възклик на Уеър. — Ка кво още иска от мен?
— От със тв ието ти е твой враг и помощн ик на Те а. П о-ле сно е да
измам и ш някого, когато споме нът за него с е изли чи.
Уеър замъл ча.
— И ди в Ел Суна н, преди да е ст ана ло твърд е късно. Меж ду Те а и
Кема л ст ава не що. М исля, че му е да ла няка кв и обе щани я.
Уеър вдигна в не запно поглед.
— Ка кво не що?
Ка дар с амо помръдна с рамене.
— Н е съм съвс ем сигурен — за беляз а л изра жен ието на Уеър, той
покл ати гл ава. — Н е, не е скочил а в леглото му. П ри на ли чието на харем с
т риде с е т и две же ни подобно нещо едва ли могло да тласне Кема л към
дей ств ие. Ти, раз бира с е, си нещо друго — добав и той. — Р адвам с е на й-
чи сто сърд ечно, че вс е още има не що, ко ето да т е раздв иж и.
— Ка кво да му предлож и? Той си има сво ето знам е. То е ст мо ето.
— Ка зах всичко, ко ето зн ая. Н е съм гадател! О тиди с ам и в иж !
— Но аз съм нужен тук и не мога да с е впусн а да проверявам всяка
изм ишл ь отин а, която ти…

175
 — Го сподарю , ве стоно с ец от Дундрагон — Х арун бе заст ана л на в хода
на шат рат а и размахваш е възбудено ръце. — Яздил е с вси чки сили. Да го
доведа л и?
Уеър с е из прав и от мястото си.
— Н е, аз ще дойда.
Ка дар отпи още една глътка вода. Трудно бе да убедиш човек, който не
жел ае да научи ка ква е исти нат а. Съзн аваш е отлич но, че Уеър предпочит а
по- скоро да с е излож и на враже ски те мечове и бой ни с екир и, от колкото
отново да заст ан е пред Те а. Н е го обв иня ваше в ма лодушие. П онякога
е зи кът на Те а ст аваше по-о с тър и от сърп, а Уеър бе о со бено чувств и тел ен
спрям о…
В този миг прия теля т му с е втурна в шат рат а и не забав но заобл ич а
до спехи те си.
— Н аредих на Х арун да о с едлае коне за двама ни. Абдул ще по ем е
командването тук. Тръгваме за Ел Суна н.
Ка дар не с е помръдна от мястото си.
— Ти п о ема ш към Ел Сунан. Л ично аз дне с съм пре кар а л предо ст атъ чно
в рем е на с едлото.
— Може да ми пот ряб ваш.
— В т акъв случай изчакай до ут ре.
— Н е е възмож но — той наме с ти шлема на глават а си. — Току-що е
при стиг на л а ве с т от А кко. Кра л Р ича рд е прист игна л и обс адни те войски
ст ават м ного силни. Вероятно градът ще пад не.
— А С а лади н сигур но ще изв ика на помощ Кема л и о ст ан а лит е шей хове
— пром ърмори Кадар, докато с е из правя ше.
— Ти го ка за.

Н авл из айки пре з по рти те на Ел Сунан, Уеър и Кад ар не забеляза ха

во е нни приготовле ния, а Кема л ги по ср ещн а извънредно хладно.
— Защо идва ш? Защо не ме пази ш от коварн ите ми в рагове? — нападна
ги той. — Винаг и ли с ам т рябва да с е справям с всич ко?
В ярно, че Кема л бе наду т човек, но в този миг ароган тно с тт а м у
надм инава ше границ ите на поно с имото.
— М исля, че не можеш да с е оплач еш от услуги те ми — Уеър срещн а
погл еда м у бе з капч ица колеба ние. — Или с е з аблуж давам?
Кема л с е з ака шля продълж ит елно.
— Н е, ти изпъл ни обещан ието си. Само че… — той не продъл ж и
изр ече нието. — Н е идва ш да я в земеш, на ли?
— О бмислях т акъв ход. Кадар ми съобщи, че Те а не с е държ и като
покорн а робиня. Н е бива да те гнев и.
— О, не. Н е ме ядо сва — Кема л в ирна упорито бради чка. — Н е може ш
да я в зем еш про сто току-т а ка. И маме споразуме ние.
— Д о слуха ми ст игна, че Са лад ин щ е те призове в А кко. Кой ще м и
па зи тогава собс твено с тт а?
— С л ухът е невере н. Са ладин е наяс но, че А кко не е в състоян ие да с е
противопо ст ав и на Р ичард. Н икога не бих допусн а л да ме из ползват за
начин ание, предварит елно обреч ено на неуспех — той с е усмихна
с ам одовол но. — Ут ре щ е с е сре щна с него, т рябва да обсъд им отбр анат а на
Й ерус а л им .

176
 — Д а, но и в тоз и случа й собс твено с тт а ми о ст ава бе з охрана.
— Д о две с едмици с е връщам обратно. Тук тя е на сигур но място. Кадар
си гурно ти е докладва л за гриж ит е, които п олагаме за нея.
— Д а, съоб щи ми. С ега обаче искам да с е убедя с очит е си, че всичко е
наред — Уеър скочи от коня и с е от прав и към харема. — След ма лко ще с е
при съединя към те бе. Ще ми окажеш подобаващо го стоприемс тво, на ли ?
— Н ай-охотно. Ти не си ми враг. Но за що т рябва да с е в иж даш с нея?
Н е т рябва да я смущ аваш. Тъй ле с но с е драз ни.
— Зн ачи с е дразни ле сно, т ака ли? — Уеър го погледна учудено пре з
рам о.
П о л ицето на Кема л бе изпис а на не прия тна изнен ада, нещо повече, дори
ст рах.
— Е, какво ти ка зах? — проръмж а Ка дар.
М ил о ст ив и Боже, Те а наис тина бе омагь о с а ла ш ейха, щом като с амат а
м исъл , че не що може да я разт р евож и, бе в състояни е да на кара този мъж да
с е разт р епери.
— О , ще с е опит ам да я щадя — рече Уеър с ирониче н тон.
— Н яма н уж да да ме щади ш — към него с е прибл иж ава ше Те а.
Уеър спря на място и в пи поглед в нея. Великолеп но изве з анат а й дреха
бе с цветове те на вечерн ото небе. Н е изглеж д аше по-възра стн а от по следния
пъ т, с ам о някак по-смела и по-с амоувер ена. И … по-кр асива. Боже, кол ко бе
кра сива!
Ц ял ат а е огън и пламъ к, обрисува я Кадар.
Н аис тина плам теш е, но не с меко, неж но сиян ие. Напомня ше по-скоро
на м еч, на жеже н до бяло над лагерния огън. П огледът й бе о стър и
предизв и кат елен — точно както и при по следнат а им срещ а. Всъщно с т
м оже ше л и да очаква не що друго ?
— И зобщо не ме смущава ш. Н е ще допусн а да с е случ и подобно не що
— спря точно пред не го. — Н о не жела я да идваш тук.
В този миг съж а ли дълбоко и искрено, че с е е съгласил да дойде на това
м ясто.
— П о с ещен ието ми няма да т рае дълго.
— И скам да си т ръгнеш ведн ага.
В съ щно ст не бе толкова уверена в с ебе си, колкото изглеж да ше на пръв
погл ед — а ртери ят а на врат а й пулсира ше отче тливо. И маше в реме, когато
той доко сва ше т ази вдлъбнат ина с устн ите си и ус еща ше как ж ивотът
из пъл ва тялото й.
Тя откъсн а погледа си от неговото лице и с е вторач и в Кема л.
— Ще ми бъде много прият но, ако го изпроводиш да си ходи.
С м уте н, Кема л смръщ и чело.
— Н е мога… той е твой повел ител. Защо не с е от тегли ш в покоит е си,
т ака няма да го виж да ш. Ут ре той щ е си т ръг не.
— Н адявам с е! — тя с е извъртя рязко и с е отда лечи.
— Н а л и т и ка зах, че ще я разсъ рди ш — Кема л из гледа Уеър укорител но.
— Тя не те ис ка.
— О тког а с е инт ере суваш да ли роби ните харе сват някого или не?
— Знае ш отлич но, че тя е по-разл ична от о ст ана ли те. Човек т рябва да
с е държ и с нея внимателно — Кема л с е усмихна дяволито. — Бър зо ра збрах
за що не бива по никой начин да заг уби ш това сво е съкров ище. П о стъ пи
ум но, като я доведе при мен.

177
 — Д а, т рябва ше да бъда си гурен, че мъжъ т, който ще я охранява, е
чове к на че стт а — Уеър замълч а преднамер ено, след ко ето добав и: — Е,
Кема л , направ ил ли съм прав илни я избор ?
Ли цето на арабин а с е на ля с кръв .
— Н има с е съмняваш в моят а почте но ст? А з спа звам даден ат а дума,
ма кар и да от крих, че вече не с е нуж д ая от те бе. Бих могъл и с ам да с е
спр авя с врагове те си.
— Р азб ира с е, че имаш нуж да от мен. Чух, разб ира с е, за големи те ти
по беди, но дори и Са ладин не е в състоян ие да стори нищо, ако не го
подкре пят, на ли? И наче защо ще те в ика на помощ?
Я дът на Кема л отш умя начас а.
— Д а, на ист ина разчит а на мен. Само аз мога да му доне с а победа в
те з и врем ен а — при те з и думи той с е обърна рязко. — За съж а лени е не мога
да в и отдел я повеч е в ниман ие — т рябва да с е при готвя за път.
Уеър го про следи с поглед, докато преко си двора. Това надуто магар е
на исти на си вярваш е, бе з капка съмнени е тук има ше пръст и Те а. В него с е
над игна вълна от яро ст и разочарован ие.
— Б их каза л, че верно стт а на Ке ма л с е е пораз клат ила — за бел я за
Ка дар. — Ка кво смят а ш да предпри емеш с ега?
— Ще чакам, щ е наблюдавам. Какво друго ми о ст ава? — при те зи дум и
с е отпр ав и към отдел ението на же ните. — Н е ми е изве с тно по-си гурно
м ясто от това. Н е з нам къде друга де да я отведа.
— И ска ш да я предупредиш, т ака ли?
— Н е, не бива.
П о сл едваха го насм ешлив ит е слова на Кад ар:
— За щото благороднат а дев ица може да в земе да с е «ра зт ревож и».

П ри в ида на приближ аващи я с е Уеър Те а с е в копчи здраво в кап ака на

прозореца. След ма лко щеше да о ст ан е нас аме с него в ст аят а. О съзн аваш е,
че изобщо не е обърна л в ниман ие на о ст рит е й слова, за щото той в инаги
върше ше каквото си поис ка.
Н е с е бе променил и същев реме нно и зглеж да ше ня как различ ен.
С ян кат а, която хвърля ше върху ка лдъръма, бе вс е т ака дълг а, но бе няка к
из тънял , по- стегн ат, по-ж иле с т от по-рано, ст ра ните бя ха хлътна л и, а
ко с тит е изп ъква ха от кож ат а. Долнат а му уст на обаче си о ст ава ше вс е т а ка
пъл н а и чувс твена, ледено син ите очи ис кряха както няко га изпод прав ите,
чер ни веж ди.
М ил о ст ив и Боже, какво съм с е вторачила тъ й ж адно в него, помисли си
тя с упл аха. Н е ст аваше въпро с за ст ра ст, а за някакво дълбоко желани е —
тя бу ква л но че зне ше з а един-единс твен негов поглед. Н о на ли току-що на
вс ео сл уш ание поис ка той да с е маха?
— Ц ял ат а т реп ериш — обади с е С елена зад гърба й. — Бои ш ли с е?
— Н е, разб ира с е, ч е не — тя откъ сна поглед от двора. — Тук сме на
си гурно м ясто. Кема л ще с е погриж и той да не ни стори зло — по ус тни те й
пробя га при нуде на усмив ка. — Н о разговоръ т ни ще бъде крайно неприя тен.
За що не идеш в град инат а? Ще те изв икам, когато всичко свърш и.
— А ко ис каш, мога и да о ст ана.
Те а поклати глава. Уеър бе здру го щеш е да отпрати С елен а, а Те а не бе в
състоян ие да поне с е и подобен с блъсъ к.

178
 — В ърв и, върв и, ще с е справя и с ама.
— Но първо спри да с е т ре с еш — упрекн а я С елена. — Н икой мъж не
м оже да м е из плаш и дотолкова, че да с е разт ре перя още преди появат а м у.
А ко бе ше ст рах, ще ше ня как да го пон е с е. Н е предпола гаш е, че тялото й
ще от кл икн е на присъс тв ието му по този глупав начин. Огорч ението й
т рябва ше да предотв рат и подобно изд айни че ско поведение.
— Той с е появ и т ака в не зап но, но ще с е успокоя.
С ел ена я изгледа с недоверие, след ко ето бав но и зле зе.
Те а по е дълбоко въздух, а след това още веднаж . До слуха й до с тигн аха
бър зи те ст ъпки на Уеър в коридора. Н е биваше в ника къв случай да
за бел еж и, че тя не може да с е овладее.
— Какв и на л удни чав и мисли с а те подгон или? — произне с е Уеър
съ рдито зад гърба й.
Тя с е отлепи от прозорец а, обърна с е и го погледна. В т ази изис кан а
ст ая той изглеж д аше като няко й вълк, ж аден з а плячка. Тре с на врат ат а з ад
гърба си и закр ачи към нея.
— Кема л с е пъчи на ляво и надя сно като паун. Въобразя ва си едва ли не,
че е в състояние да завл адее целия свят.
За нея о ст рот ат а на неговат а ат ака бе добре дошла, тъй като прогони
обз ел ат а я ковар на слабо с т т ака, както нищо дру го на свет а не би могло да
го стори.
— За що обв инява ш мен?
— Знае ш защо. Той вярва, че прокл етото знаме при теж ава маг иче ска
м ощ.
— Е, и? В край на сме тка той с ам е ст игн а л до това за ключе ние.
— Д а, а ти си го подхранва л а!
— Н има т рябва да з агърбя изгодния момен т, след като късме тът
бу ква л но хлопа на врат ат а?
— Точ но това е т рябва ло да стори ш, мътни те го в зели — той я сграбчи
за рам ене те. — Той вярва, че му но си ш ща сти е, но пре търпи ли неус пех в
някоя бит ка, ще припи ше в инат а на теб. Р азбр а ли?
— П усни ме!
— С л уша й ме в нимателно! Казва ш му, че маги че с кат а сил а е напусн а л а
веч е знам ето, разбра ли?
Тя с е за изв ива непокорно под хват кат а му.
— Той обож ава Са лад ин. А ко обаче не гов ият повелител го униз и и
до стойн ството му по ст рада, той ще с е върне тук и ще ти прер еже гръкл яна
начас а.
— Н яма да има ни какво уни жени е и ни какв и би тки. О тива с амо да с е
сре щне със Са лад ин.
— А ако той промен и реш ението си и го в земе в А кко?
— А ко това ст ан е, ще по сре щна спокойно събит ият а.
— Н ищо подобно няма да стори ш. В мига, в който намер я за теб друго
убеж и ще, ще напусне ш Ел Сунан.
— За да ме в кара ш в пореднат а тъмни ца, т ака ли? — тя го изгледа с
пл ам н а л поглед. — Ще напус на това място единс твено като свободна жен а.
Тук ти нямаш думат а. Убеден а съм, че Кема л ще ти попр ечи да ме отведеш
със с ебе си.
— И ска ш да заги неш ли? — раз търси я здраво. — И С елена ли иска ш да
за гине, а?

179
 — Н е си ст рува да ме увеща ваш! А з а С елена щ е съумея да с е погриж а
— Те а с е от късн а от него и в ирна предизв и кат елно брад ичка. — Х айде!
Каж и на Кема л, че смят а ш да ме отвлечеш. Може пък точно това да е
тл а съкъ т, който ще ускори събити ят а в моя полз а.
За м иг си помисли, че Уеър отново ще я сгра бчи, но той с амо из руга
ти хо и закр ачи към в рат ат а.
Ч увств ото и за облекчени е обач е продълж и твърд е кратко. Н а в хода той
с е извърн а към нея рязко като све ткав ица.
— Ка дар ми съоб щи, че размахва ш под но с а на Кема л някаква
прим ам ка. Какво, по дяволит е, си му обещ а ла?
Трябва ше вероятно да замълч и и да не му отговар я, но не усп я да с е
въздърж и. Жела еше той не забав но да си върв и — защ ото нищо не бе в
състоян ие да я от клони от в зетото решен ие.
— Б ойно знаме за Са ла дин. Но услов ият а диктувам аз — усмих на с е тя
л укаво.
Той я зяп на, изум ен от чутото.
— Б оже вс емо…
В сл едващ ия миг врат ат а с е зат ръш на з ад гърба му.
Гневът й по ст епен но отшумя и тя с е почувс тва като пребит а — ся каш с е
е сгром ол яс а ла от някой в ръх. Бе зкр айно с е ядо сваш е на с амат а с ебе си, че
е допусн а л а той да й въздейс тва по този нач ин. П о следни те две години с е бе
по ст ар а л а да го изт ри е от паме тт а и сър цето си, но още при първат а им
сре ща с е почув ства т ака, сяка ш ни кога не с а с е разделял и.
— О тиде ли си? — С елена вле зе в ст аят а. — Стори ли ти не що?
— Н е, но е бе с ен. Гласи с е да ни отведе от Ел Суна н.
— Ка к можем да му попречим?
— Ще разговар ям с Ке ма л, когато с е върне. П охва лите на Са лад ин щ е го
разм екн ат, ще бъде, т ака да с е ка же, узрял и ние ще го откъ снем от дървото
— тя см ръщ и чело. — Н яма да е зл е да с е подготв им. Ут ре започваме да
опако вам е ве збат а, а друг ат а с едмица и зпра щаме Ясми н и Тас а в Дундр агон.
— А ако откаж ат?
— Трябва да си т ръгн ат отту к. Не бива да ги влачим със с ебе си, бе з да
зн аем точно какво ни предстои. Н уж но е с амо да ги убедим, че ще им
пратим ве с т веднага щом с е уст анов им ня къде — макар че Бог з нае кога ще
ст игнем в Дамаск, помисли тя вяло. О тново всичко отнача ло. П ре свет а
май ко, кол ко т рудно е да започ неш всичко наново!
П огл една пак пре з прозореца. Н е съзря нито Уеър, нито Кад ар.
В ероят но с едяха веч е с Кема л на т рапе зат а. А на следва щия ден щя ха да
напусн ат Ел Сунан.
Трябва да изче зн е оттук, преди Уеър да с е върне.

С л едващат а сут рин на разв иделява не Уеър и Кадар премина ха с конет е

си пре з порт ат а.
— В иж даш ми с е до ст а умъ рлуше н — обади с е Кадар, докато с е
из качваха по хълма. — О ткакто с е в идя вчер а вечерт а с на шат а очаровател на
Те а, не си продума л и дума.
— Н яма ни що з а ка зван е.
— Кема л съ що бе до ст а рав нодуше н към на с. Въодушевяващ ото м и
при съств ие т ака си и о ст ана не забел язано.

180
 Уеър погледна бър зо назад към кре по стт а. Когато по еха на път, дворът
гъм жеше от воин и на Кема л, в този момент по рти те вс е ощ е бяха затвор ени.
— Той мечт ае за бойн а слава. Те а му е обе ща ла знаме и за Са ладин.
— В с емогъщ и Боже…
— С ъвс ем същ ото ка зах и аз.
— Н е й ли стиг а Кема л, че с е е захва на ла и със Са ладин?
— О чев идно не.
Ка дар из бухна в гръмоглас ен смях.
— Ка кво умно коте нце!
— Котенц е, на ко ето Кема л може да одере кож ат а по всяко врем е.
Трябва да й намер им друго убеж ище.
— Н яма да е ле сно. В най-бли зко време Р ича рд ще преми не в ат ака и
м ного с е съмнявам, че ще с е намери няко й с арацин, който да приеме при
с ебе си христия нка. П о-скоро ще подне с ат на сребърен подно с глават а й на
С а л ад ин. А както прав илно за беляз а, и към кръстоно сци те не ще може да с е
обърне за помощ. И какво ни о ст ава в т ак ъв случай?
— Един го спод зн ае… — с вс еки следващ миг раздра зне нието на Уеър
нар астваше. — Каж и ми, защо е толкова упорит а ? Н има не ра збира, че Ел
Суна н е на й-подходящ ото място за нея?
— Е, не пона ся тъмн ици те — Кадар го изгледа право в очи те. — На
не йно м ясто т и няма ше да с е държ иш другояче.
— Д а, но аз съм мъж .
— С поред нея този довод не е с ериозен.
— За щото е инат, пръкна л а с е на тоз и свят с амо да…
В не запно до слуха им долетя барабан ен т ропот.
Уеър хвърл и бър з поглед пре з рамо и съзря пре з по рт ат а да излиз ат с
мар шова стъп ка- две коло ни от по ше с т войника, които биеха ритмично по
огром ни конусообр азн и барабан и. Кема л напус каше кр епо стт а с
подобава щат а за случ ай тър же с твено с т.
Уеър ст игна до гребена на хълма и спря коня си.
— Учудвам с е с амо как знаме но сци те на Кема л вс е още не с а размаха л и
пред не го па лмов и клон ки… Го споди Боже!
— Ка кво има? — Кадар също загледа ф игурат а на Кема л, надяна л
раз кошн и до спехи, който тъ кмо пре сич аше порт ат а, поклащ айки
бе зф орм енат а си ф игура. — И зглеж да до ст а смеш ен, на л и? П ит ам с е, как л и
т акъв дебела к замахва с теж ки я меч.
— Н ямам предв ид Кема л — промълв и Уеър. — Знамето.
— Ах, да, ти още не си го в иж да л — погледът на Кад ар с е спря на
зн ам ено с ец а и той на клони одобри телно глава. — Великолепно е, на ли ?
— Н е — Уеър не можеше да повярва на очи те си.
— Н е бива да си крив иш душат а с амо з ащото зав иж даш на Кема л. Те а е
съ творил а нещо из ключи телно. П ре з ж ивот а си не съм в иж да л по-кра сиво
бойно знам е.
В сл уч ая «кра сиво» бе твърде слаба дума. Златисточ ервени ят герб
ся каш ож ивя при до с ега си със слън чев ит е лъчи. Всичко в Уеър с е св и,
когато съзря искря щите, неистов и очи на лъва.
— В че тири те ъгъла е изобразен а птиц ат а ф еникс, изл иза ща от огън я —
сим вол на възраж д ането — з аобясня ва Ка дар. — О т тук не с е в иж да ясно, но
над пл ам ъци те т ан цуват ма лки пепе руди. Според Те а пепе руди те
ол и цетворява ли радо с тт а.

181
 — Тя л и т и го каза? — попит а Уеър с предре згавял глас.
— П опит ах я, когато един де н в идях Ке ма л да напуска крепо с тт а.
— П роклят ие, за що не си ми го опис а л до с ега ?
— Д а, а по сле да ми заповяда ш да го открадн а, на ли? Ре ших, че ще е
по- добре да не споменавам за знамето.
— Ка кво… — Уеър преглъ тна, за да пропусне въздух пре з пре съхна л ото
си гърл о. — Какво каза тя за лъва?
— Н ищо. С голямо не желан ие ми опис а дори и ф еникси те — Кадар с е
в гл еда в дват а из правен и лъва с прев ити гръбнац и, които пр отягаха л апи
на горе към център а на знамето. — Стойкат а им е направо царстве на, на л и?
— Точ но т ака.
— Н еобич айно разположени е. Да ли пък не с е загатва бой?
— Н е — войнс кат а колона с е приближ и, тътен ът на бараба нит е с е сл я с
тъ тена на пулс а му. Вне запе н полъх на вятъра подхван а плат а на знамето и
л ъвовете сякаш с е раздв иж иха. — Лъвовет е с а с една ли.
— Н е ми с е вярва…
— Д а, с една ли с а — Уеър откъ сна поглед от з намето. — Те образуват
т рон — идваше му да зарев е, да бу йства, да с е спусне ст ремглаво по хъл ма,
да от скуб не знамето от знамено с е ца и да и збяга с него на край свет а. —
И зобразен е лъвски т рон.
— Н е вярвам. Н икога не съм в иж да л т рон, който да… — не продъл ж и
нат атък, за щото в този миг Уеър обърн а коня си и з аби пет и в слабин ите м у.
— Уеър, ка кво ст ава ?
В ятър ът би еше в лиц ето на Уеър, ж ребецът ускори още своя бяг.
Забра нено! Н е го гледай!
Те а. Го споди, Те а!
С пря коня на много мили от Ел Сунан, до няка къв поток, пре сич ащ
ма л ка горич ка. Скочи от кон я и с олюляване до с тигн а до дървет ат а, къд ето
повърна. П о сле с е свлече на земят а и със затворени очи опря гръб в един
кедър.
Н апразн и усилия. Вс е още виж да ше лъвовет е пред с ебе си.
— П редполаг ам, че имаш няка кв и прич ини да си тъ й при те сн ен.
Гл а сът на Кад ар.
Той отвори очи и на изве стно разстояни е от с ебе си съзр я младеж а,
който бе вс е още на с едлото.
Уеър събра сили и с е примъкн а до брег а на потока, изпла кна уст ат а си и
напръс ка л ицето с вода.
Ка дар скоч и от коня.
— С къпи ми Уеър, ако те гон и зав ист, т рябва да я надмогн еш. П одобни
кра йни състояния ти в редят.
Уеър изобщо не обърна в нимани е на ироничн ат а за бележ ка.
— Трябва да от немем з намето от Кема л.
— За щото го иска ш за с ебе си ли?
— За нищо на свет а! Бих бил истин ски ща стлив , ако можеш е никога
веч е да не с е изпр ечва пред погледа ми — прокара е зи к по и зсъхн а лите си
уст ни и с е опит а да прогони от паметт а си пламтя щите злат ист и очи и
разв ети те грив и. — Н о също т ака не бива в ника къв случ ай да о ст ане у
Кема л .
— И за що не?

182
 — За щото предст авлява опас но ст. Може да го съзре Ваден. Удивлявам
с е как вс е още не з нае за съ ще ствува нето му.
— Н яма ни що з а чуд ене. Кема л до с ега е има л с амо ма лки схватки в
собс твенат а си пров ин ция. Би било чист а случа йно ст Ваден да в иди точно
това з нам е.
Ка дар бе прав . Той, Уеър, бе з агуб ил яс нот ат а на мисълт а си. Ц яло чудо
бе, че гл ават а му вс е още си стои на рамен ете.
— Н о той ще го в иди, когато Кема л т ръгне на бой заедно със Са ладин.
Ще го в идят и всичк и о ст ан а ли т амплиер и.
— Е, и какво ст рашно има в този ф акт ?
— Това е лъвски ят т рон — Кадар не разб ираш е нищо. Другояче не
м оже ше и да бъде. Уеър бе сторил всичко възмож но при ятеля т му нико га да
не научи за съ ще с твуването на този т рон. Дори и в тоз и момент, в който с е
на л агаш е да го спомен е, думит е буква лно з асяда ха на гърл ото му. Н о той с е
нуж д аеш е от помощт а на Кадар, за да завлад ее з намето. Н е може ше обаче да
оча ква, ч е Кад ар ще го по слуш а бе зпр еко слов но, бе з да п олучи съотве тни те
обяс нения.
— В мига, в който Ваден или някой от в исокопо ст аве нит е рицар и от
орд ена съзр е знамето, те веднага ще ра збер ат кой го е създа л и не забав но
ще изпр атят ня кого да убие Те а.
— С ам о з ащото е изве з а ла зн амето ли?
— Н е, за щото й е изве стно какво съм в идял в пещер ите под
С ол ом онов ия храм.
Ка дар поклати глава.
— Н е си й ка зва л ни що, на л и?
— Н е съм, но въпре ки всичко е знаел а — промълв и Уеър. — О, Го споди,
как е м огл а да науч и за съще ствуването на лъвск ия т рон?
— Ка къв е всъщ но ст този лъвск и т рон?
— Н а л и з аради него двамат а с Жоф роа с е спусн ахме в пещ ерит е, бяхм е
дочул и въл шеб ни истор ии за т рона, който произли за л от Х анаа нскат а зем я.
П ро сто не успяхме да устоим на лю бопит с твото си — при твори очи и пред
вът решн ия му в зор сякаш от ново изплува т ронът. — Н амираше с е в ма л ко
скр ито поме щени е в най-да л ечни я край на лабиринт а от пещ ери. Той,
л ъвск ият т рон!
— И т амплиери те искат да те уби ят, защ ото си го в идял, т ака ли? Н о
продъл ж авам да не ра збирам защо.
Уеър не желае ше да обяснява повече. Бе здруго вече бе изда л твърде
м ного.
— За щото е лъвс кият т рон.
— Уеър, омръзна л а ми е твоят а смешн а пот айно с т.
— Трябва да им в земем знамето!
— Ст рува ми с е, че ф ант азира ш. Видях знамето и не съм забеляз а л
дват а л ъва да образуват т рон.
— Може би. Само че вс ек и, комуто е изве стно съще ствуването на
ориг ина л а, ще го раз позн ае. Ваден е наяс но по този въпро с и ми повяр ва,
когато го уверих, че Те а не зн ае ни що. О т с ега нат атък вече няма да ми вярва
и ще я см е тне за не по-ма лко опасна от мен. Ка кво ти, в не йно лице той ще
съ зре о снов ни я си против н ик, тъ й като е изве з а ла т рона върху знамето и
т ака е ра зкрила съще ствуването му пред целия свят.
Н астъ пи кратка пауз а. Вне запно Уеър промълв и:

183
 — Мол я с е Богу Ваден да не в иди знамето преди ние да го от немем от
Кема л .
— «Н ие» ли каз а? Да не разчит а ш случ айно на моят а помощ?
Уеър издърж а на погледа му.
— А з т е моля з а помощт а ти, тъ й като нямам право да я поис кам от те б.
Ка дар с е усмихн а.
— И ка кво? О тпус каш ми някакв и ж а лк и т рохич ки от ис тинат а за тоз и
т айн стве н т рон, т ака ли? И зкушаваш ме да те лиша от подкре пат а си, докато
не м е по све тиш във всич кит е си т айни — той въздъх на теж ко. — Н о като
зн ам какв и угри зения на съве стт а ще т е на легн ат, прия телю мой, като знам
кол ко не поно сим щ е ст анеш, то най-добре щ е е вс е пак да ти доне с а
зн ам ето.
Уеър из пит а огромно облекчение.
— В с е още не е нуж но. Първо т рябва да отведем Те а от Ел Сун ан.
— В т акъв случа й в земай реше ние. Ти току-що каза, ч е сме длъж ни по
на й-бър зия начи н да з авладеем знамето.
— С м ят ам да о ст ан а тук и да наблюдавам Ел Сунан. П ре з това в реме ти
ще от идеш в лагера на Са лад ин и ще следиш Кема л. О каже ли с е, че двамат а
с ам о с а раз говаряли и той по еме обрат но към крепо с тт а си, ще ни о ст ане
в рем е да подготв им следващи те си ходове. А ко обаче разбера, че с развя т
бо ен стяг е влязъл в би тка с кръстоно сцит е, ще ти съобщя не забав но.
Ка дар ким на.
— С ъглас ен. Н о с е опасявам, че пр отив всяка къв разум ще с е поддаде ш
на чувстват а си.
Н е биваш е в ника къв сл учай да с е поддаде на ст ра ха, който го
пре сл едваше пре з цялото време. О пасно с тт а рас теш е с вс еки измина л де н и
една- един ствен а гре шка, едно-единстве но неудач но реш ение бе в състоян ие
да доведе до смъртт а на Те а.
— Кема л не бива да узна е, че си в лагера на Са ладин.
— Д а не ми е из пила кукув иц а ума ? — Кад ар с е мет на на коня си. —
Н икой няма да забележ и при съств и ето ми, ако аз с амият не ре ша да с е
изд ам — от с едлото си той погледна надолу към Уеър. — Убеде н ли си
напъл но, че лъвск ият т рон украсява зн амето на Те а?
Уеър кимн а утвърд ително.
— К ълна с е. М акар ч е с амо един Го спод зн ае откъде е науч ила з а
съ ще ствува нето му.
— Е, мога да си предст авя — Кадар му нам игна насме шливо. — Н е е
из кл юче но да при ка зваш на сън.
Уеър поклати глава.
— А може би си с е из пусн а л по край всич кит е оне зи сладки слов ца,
които си й на шепват в ушен цето, а?
— И зобщо не съм й ше пнел какв ито и да било мили дум ичк и.
— Н икога ли? Какво чуд но тогава, че с е з ат руд нява да ти про с ти
грехове те — той обърна коня. — След като т айнат а не т и с е е и зплъзн а л а по
нев ни мани е, знач и може да ст ава дума единс твено за ня каква нел епа
сл уч айно с т. И зглеж да, че съдбат а не е о собено благо скло нна към теб,
прия тел ю — той вдигн а ръка за поздрав . — Добре е вс е па к, че имаш
тол кова храбър и великолеп ен дру гар, чове к, който умее по- добре да
раз предел я те же с тит е върху ве зни те.
— Д а, на ист ина голям късм ет — предад е с е Уеър.

184
 Ка дар го изгледа изум ен пре з рамо.
— О цени ли ме на й-с етне ?
— О, отдав на съм наяс но с ис тин скат а т и стойно ст. Н а този свят едва
л и щ е с е намер и по-добър и смел друг ар от теб. Бог да те закр иля, Кад ар.
Н астъ пи един от оне зи кра йно редки мигове, в които младия т м ъж
губе ше дар слово. Той с е спус на с коня си пре з горат а обратно към пътя, а
е здат а м у наподобяваше бягство. Но объркването му не продълж и дълго.
— Забрав и да кажеш «великол епен» — изв ика той по по сока на
прия тел я си. — Х рабър, верен и великолепе н.
— Д а, великолепе н — сълз и опари ха очите на Уеър. Н е след дъл го
Ка дар изче зн а от погледа му. След като в продълже ние на толкова годин и
педан тич но поддърж аше разстоян ието помеж ду им, с ега вече завлече и
прия тел я си в блатото, в ко ето бе затъ на л с ам. Н аучеха ли в орде на за
зн ам ето, няма ше да оцелее никой, който има ше не що общо с него.
А л ени лъвове с полег ати, злати сти очи.
Мощ и величие.
С м ърт и възраж д ане след смъ ртт а.
О тче небе сни, от къде бе нау чила з а този т рон?

Глав а т р инад е с е т а

Два месе ц а по-късн о

20-т и авг уст , 1191 г од ин а
Акко

— Тоз и невеж а ще в земе да направ и някоя глупо с т — Ваде н

набл юдаваше изуме н действ и ят а на войници те, които натир иха дъл гат а
кол о на пл ен ници — мю сюлман и пред град ски те в рати. — За Бога, спрете го.
— Ч овек може да рече, че проявявате неува жени е към Н егово
вел ич е ство — Робер дь о Сабл, Великия т магис тър на т амплиери те, изр ече
те з и дум и с поглед, вт ренче н в ст аващ ото пред него. — В преговори те по
предава нето на града Са ладин с е опит а да ни измами. Според кра л Р ича рд
т рябва да му с е даде урок.
— За ника ква измама не може да ст ава въпро с. П ро сто Са лад ин
жел аеше да по с тигн е справедлив мир и закр ила за едноверци те си. Р ичард
бе дл ъжен да прояв и ма лко повече търпе ние.
— Н егово Вели че ство твърдо е реш ил да напредне към Й ерус а лим и да
о свободи град а от ръце те на неверни ка.
— Когато зав зе Й ерус а лим преди чет ири години, този «неверн ик»
С а л ад ин с е отне с е към пленн ици те си с уважение… и не по следва прим ера
на кръсто но сци те, които, както знае те, по време на втория кръстоно с ен
поход прол ива ха бе зпощ адно кръв .
Робер дь о Сабл с е обърна бав но към него.
— Ст ра нно. За щищ авате го, ма кар че не о свобож дава т амплиер и дори и
сре щу откуп, а нареж д а не заб ав но да ги обе зглавят.
— Ч ис т комплимен т. Той не смее да с е сре щне отново с те зи мъже на
бойн ото поле — Ваден с е в копчи здр аво в перваз а на крепо с тния зид. —
С ред пл енниц ите дне с има много жени и деца. Говорете с Р ича рд. Той в и

185
це ни в исоко — в противе н случа й няма ше да упот реби влияни ето си, з а да
в и из берат за Велик магис тър.
— Точно т ака. Той на ист ина има в исоко мнени е за мен. Защото не съм
тол кова гл уп ав , че да с е наме свам бе з смисле но в неща, които с а извън
правом ощи ят а ми. И както в и казах вече, иска да даде подобаващ урок на
С а л ад ин.
— Н ищо подобно не ис ка той! Про сто не му с е влачат пленни ци по
в рем е на похода към Й ерус а лим — по лицето на Дь о Сабл можеш е да с е
проч ете, че проте с тит е му ще о ст анат бе з всяка къв отве т. За що ли изобщо
си правеш е т руд а да го убеж д ава?
… Защото на този свя т т рябваше да с е въз цари ня какъв разум! Н е
бива ше едни хора да отн емат сво евол но ж ивот а на друг и хора зарад и еднат а
при ум ица.
И вс е пак те го вършеха, нари чай ки дей ств ият а си бойн а слава.
— С поред мен най- добре ще е с ега да с е от тегли те, за щото в противен
сл уч ай м оже да с е ст игне до обида на кра ля! — след кратъ к размисъл Робер
дь о С абл добав и : — Чувам от марш а лит е, че сте голям воин, но в
поведени ето в и, ув и, с е набиват на очи с амонад еяно с т и пре комерна
дър зо с т.
В този миг Ваден протегн а ръка и по сочи воини те, които преминаваха
под тях.
— Може би предпоч ит ате да с е присъедин я към тях — и зрече той пре з
зъб и. — Д е с ницат а ми е толкова яка, че мога с един-единс твен удар да
отдел я гл ава от т ру па.
— Н яма да търпя сво еволи я — Велик ият магис тър в пи в него о стър
погл ед. — Възложено в и е дру го поръчени е, ко ето обач е сте зан емарил и
сл ед см ъртт а на Велики я маги стър Дь о Р идф ор. Н а негово място бях избр ан
аз и не жела я повече да отла гат е. Когато при ключим тук, замин ават е
обрат но за Дундрагон. Трябва веднаж зав и наги да с е слож и кр ай на т ази
запл а ха.
Зн ачи с Уеър можеше да с е при ключи, с же стоко сти те под кра кат а им
т ам дол у обаче — не!
— Д а не би съмне ние да с е е вс елило в душат а в и?
— Знам, че нео бходим ото т рябва да с е изпълн и и щ е го из пълня.
— Щом е т ака, о ст аве те А кко на Р ичард — погледът му с е спря на
В аде н, сл ед ко ето с е насоч и към хълмове те над града. — А , Са ладин вече е
о сведом ен и изпра ща съгледвачи.
— Когато той науч и за ст ава щото тук, нито един христ ияни н, бил той
пл ен ник ил и за лож ник, не може да бъде спо ко е н за ж ивот а си.
— С а ладин с е бои от Р ича рд и няма да предпри еме нищо подобно.
Н аис тина л и Дь о Сабл вярваш е на т ази глупо ст?
— Ка кво прекр асно знаме — промърмори Велик ият магис тър. — Те зи
л ъвове би ха до ст ав или огромно удоволс тв ие на Р ича рд, той сигур но ще
см е тне, че с а подходящи за с амия него. Н аричат го Лъвското сърц е. Трябва
да го изве стя…
Д ь о С абл бърборе ше нещо за бойн и знаме на, докато със зами сленото от
не го кл ан е този ма лоуме н кра л с е готве ше да вдигне целия мю сюлманс ки
свя т сре щу с ебе си.
— Тръгвай ки обратно з а Ф ранци я, той сигур но ще го в земе със с ебе си
— продъл ж и Дь о Сабл. — Това знамето на Са лад ин ли е?

186
 В аде н погледна нетърп еливо към от ряда с арацин и, ст рупан и на
от ср ещн ия хълм. Р азпозн а с амо Тари к Дж а ла л и Кема л Бен Дж акар а.
— Н е зн аех, че на знамето си Са лад ин има лъвове…
Б ож е мил ост иви, Уеър, и ти ли си си з аг убил ум а?
— Е, Са ладиновото знаме ли е? — попит а не търпел иво Дь о Сабл.
— Н е. Съзир ам обач е Ке ма л Бен Дж а кара, шейх на Ел Суна н.
П редпол аг ам, че знамето е негово — от това раз стояние Великия т маг истър
не бе разпоз на л лъвск ия т рон. Когато заст а на н ачело на орде на, с амо м у
бяха съобщили з а съще с твуването на т рона. Щеше да го разгледа лич но,
едва когато о свободяха Й ерус а лим. Само че вс ек и един от марша л ите ще ше
да прозр е надв исна лат а заплаха. А о све н това те з наеха и за споразумени ето
м еж ду ш ейха и Уеър.
— Ел Сунан — Робер дь о Сабл с е подсмихна лукаво. — Ще съобщя на
Р ича рд и може би по пътя си към Й ерус а лим ще пого стува на ш ейха. Една
за вл адяна крепо ст не с е нуж да е от знам е, на ли ?
— Ел Сунан не е разположен на пътя към Й ерус а лим — разочарован,
раз ярен, В аден отново в пи поглед в предмет а на раз говора им. П о вси чко
л ич еше, че за д т ази нелепо ст с е кр ие онази жена, която Кема л Бен Дж акара
държеше в пле н. Го споди, как е могъл Уеър да допусне тя да с е пъчи пред
цел и я свя т с о сведомено с тт а си по т акъв важен въпро с?
С игур но Уеър й е ра зка за л за т рона. А не го, Ваден излъг а. Защо ли с е
чувс тваш е толкова зас ег нат? Та н а ли целият свя т лъжеш е и маме ше, и то по
зн ачи тел но по-ма ловаж н и прич ини.
Б е п от ре с ен. Почувс тва с е гро зно измамен.
Гл упо сти. Уеър бе каза л, че щ е по с егн е към лъж ат а, за да запази ж ивот а
на онази жен а.
И ка кво? Да допус не след това този Кема л да размахва знамето ?
Знам ето, ко ето означава ше смъртна присъд а за женат а ?
— Та зи скъпоце нна вещ си ст рува човек да с е поот клони ма лко от пътя
си — Робер дь о Сабл прем е сти поглед по по со ка на плене нит е с араци ни и
тонът м у заг рубя. — М исля, че вече с а готов и да започн ат. И ни какв и
проте с ти, ясно ли е? Ще стоите тук и ще гледате, а ако изобщо дадете и зраз
на няка кво чувс тво, то ще бъде бе зпр еко слов но одобрени е. Р азбрахте ли м е?
В аде н в идя как един от воинит е обе зглав и първ ия пленн ик с един-
единс твен замах на меча си. Да ли пък този пленн ик не бе от оне з и, които
той, В аде н, бе преда л на Р ичард ? Кръвт а шурна и одобрителн ият рев на
тъл п ат а отекн а в ушит е му като вой на гладн и зверове.
— О , да, раз бирам в и отлично.

В да л ечи нат а с е появ и ня какъв е здач. Уеър зас енч и очи с длан. Да, бе ше
Ка дар.
П редчувств ие проряза Уеър, когато прис тъпи из зад дървет ат а и зач ака
Ка дар да с е приближ и. Както в с тъпк ите, т ака и в изражението на прия тел я
м у с е дол авяше недоволство и дори гняв .
Ка дар запря коня си непо средс твено пред него.
— О тведи я от Ел Сунан. О ще дне с. Ведна га.
С ърцето на Уеър ся каш спря.
— Тол кова ли зле стоят нещат а ? Ка кво с е е случило ? Н якой в идял л и е
зн ам ето?

187
 — С а л ад ин и зпрат и Кема л като наблюдател в А кко — з а да му докла два
как с е ра зв иват събити ят а. Вероят но с а в идели както него, т ака и знам ето
м у — Кад ар с е плъз на от с едлото на з емят а и поведе коня към потока. — Н о
дори и да не беш е т ака, нещ ат а о ст ават не променен и. Кема л ще я убие във
вси чки сл учаи. Виж да л ли си дне с оттук да минават дру ги е здачи?
— Н е.
— Но те неми нуемо ще дойдат. Тръгвайк и си от лагера на Са ладин,
в идях ве стоно сци да потегля т към вси чки пров инции на ст ра нат а — той
кол енич и и наплис ка лицето си с вода. — М ного с е съмнявам да ли до кр ая
на с едм ицат а ще о ст ане поне един- един ствен ж ив пленни к — хрис тиян ин —
той вдигн а глава. — Кра л Р ича рд предаде на меча дваде с е т и с едем по сто
м ю сюл манск и плен ници. И зведоха ги на пол ето пред града и ги и зкла ха като
доби тък.
— М ил о сърд ни Боже…
— Този ден в А кко не съзр ях у никого ни що боже с твено — продъл ж и
Ка дар. — М акар че може и да с е заблуж да вам. Н а ли Р ича рд твъ рди на
вс ео сл уш ание, че е оръдие на Го спода в борбат а за з авладява нето на Б ож и
гроб.
— Поч ти т ри хиляди човешк и ж ивот а… — случ илото с е надхвърл яше
вся какв и предст ав и. — Н о защо?
— П ит ай Р ичард. А з лично не с е до с е щам за нито една разумна прич ина
— Кадар с е изправ и на кра ка. — С ега обаче ти е ясно, че Те а и С елена с а в
опа сно ст, на ли?
Уеър не с е усъмни нито за миг във верно с тт а на ка зан ото. Може би
Кема л дори нямаш е и да изч ака зав ръ щането си в Ел Сунан, з а да приведе
екзекуц ият а в дейс тв ие. Н икакв и друже ски отноше ния не бяха в състояние
да с е м ерят с току-що и звършен ото же стоко клане. Споразуме нието меж ду
Уеър и Кема л бе изв е ст но на Са ладин и Кема л бе длъжен да очис ти името си
от подозр ението, че с е е с ближ ил твърд е много с в рага. Н е бе изключено
дори някой ковар ен уб иец вече да е на път за Ел Суна н.
— Ка к мисли ш, с какво в реме разпол агаме?
— С няколко час а. Н е съм с е спир а л нито з а храна, нито за сън, но м оже
да с е предполага, че и Кема л не си е дава л почив ка по пътя. Вече с е е
разчул о, че е сключ ил договор с христ иянин и му с е на ла га да докаже, че е
правовер ен, ако не ис ка да го отлъ чат от своите редиц и.
— Щом е т ака, на здрач аване т рябва веч е да сме напусна л и Ел Суна н —
Уеър с е отправ и с бър з а крач ка към ж ребец а си, за да го о с едлае. — Ти
подсуши своя кон, измий с е, поч исти с е. В Ел Суна н не бива да те
заподозрат, че имаш причи ни да бър з аш.
— Ка к смят а ш да действаш?
— О тиваме с конет е в Ел Сунан и изис кваме да ни предадат
собс твено с тт а ми.
— Н е е много умно!
— Н ямаме време да с е прав им на умни. Трябва отдав на да сме о ст ав ил и
кре по стт а з ад гърба си, когато т ам при сти гне ве стт а за клането — Уеър
при стег на ремъ ка на с едлото. — Хорат а на Кема л с а св икна ли с теб, а и
вси чки зн аят за договора ми с техния го сподар. Ще кажем, че пъти щат а ни с
Кема л с а с е разд елили и аз сн емам от не го задъл жени ето да охраня ва Те а.
— И с е надяваш да ти я предадат, т ака ли?
— Точ но т ака.

188
 — В иж дам, о свен това, че разчит а ш Те а и С елена да те по следват бе з
съпр оти ва — Ка дар поклати глава. — И зключено.
— И зключено е да я о ст ав им т ам, бе з да предприемем ни що — Уеър
зао бл ича до спехите си. — Кема л е в зел със с ебе си най- доверени те
оф ицер и. Ост ан а ли с а по- ма лко храбрите. Двама душ и едва ли ще
предизв и кат голямо недоверие, не сме въоръжен от ряд, н а ли?
— С ъвършено вярно! О тиваме във в раже ска кре по ст — кол ко
въл нуващо! — Кадар про кара пръс ти пре з влаж нат а си ко с а и изтупа праха
от туникат а си. — Ще от влечем двете почти бе з ни ка кво усилие!
— П ознаваш ли някого от оф ицер ите, които може да с а о ст ана л и?
— Кема л е преда л управлен ието на Х а лам Бен Ла л ак, един от негов и те
гл ав ни оф ицери. С него неведнъж сме хвърляли зарове. Ти ще отведеш Те а и
С ел ена, а пре з това време аз ще го запри каз вам — той щра кна с пръс ти. —
А ка кво ст ава с Ясмин и щерка й?
— В еч е не с а т ам. Преди че тири дни мин аха оттук с кола.
Ка дар с е за е да подсушава коня си.
— Ст рува ми с е, че Те а най- усърдно с е гласи да приведе замисл ите си в
дей ств ие.
Уеър съз нава ше, ч е те зи нейн и зами сли не предв иж дат не гово учас тие.
Н ещо по-л ошо, той дори нямаш е в реме да спор и с не я. Спас ен ието им
зав ис е ше м оже би от няколко с екунди — за щото никой не зн аеш е кога точ но
ще при сти гне ха йкат а на Кема л. О бст анов кат а бе повече от т рудна. Дори и
да изведеше Те а и С елена от крепо стт а, по сле не бе ясно къд е да ги отведе.
С л ед зл одея нието, извърш ено от Р ича рд, буква л но цялат а ст рана ще ше да
пл ам н е. А ако и т ампли ерит е бяха разпо зна л и зн амето, те, както и Кема л ,
щя ха да с е втурнат по пе ти те му. П о пътя към Ел Сунан т рябваше да м у
хрум не изход. В момент а обаче най-важ н ото бе да с е добере до Те а.

Знам ето с лъвовете с е развяваше предизв икателно на вят ъра.

В аде н пришпор и коня си — не бива ше да изпус ка от очи от ряда на
Кема л , който с пълн а скоро ст с е но с еше към Ел Сунан. Н е бе ле сно да с е
придв иж ва бър зо и еднов ремен но с това да с е прикр ива.
О ще повече, че му иде ше да полет и напред в кари ер. П рокляти е, ка к м у
бе ом ръзна ла цялат а т ази предпа зливо с т и… дългото чакане.
Тря бва вече да прик люча с всичко.
А ко м у с е от крие ше т а кава възмож но ст, разбир а с е. М арша ли те бяха
съ зрел и з намето и Ваден з абеля за как след клането събр аха хорат а окол о
с ебе си. М алко дипломация и щя ха да обясня т на Р ичард защо с а на л ага
на й-добрат а част от армият а му да не го придруж и до Й ерус а лим. С лед
ко ето щяха да при шпорят кон ете си направо към Дундрагон. А ко не
откриеха т ам Уеър, щя ха да започнат издирването му. С ега вече не можеш е
да ги спре нищо и никой.
П рокл ет а да е т ази жен ска! П роклето да е и гад ното знаме! Уеър бе
не гова и с амо негова плячка. П о ника къв начин не бива ше да допуска Д ь о
С абл да м у с е преч ка и з кра кат а!
Ще прик люча с т оз и въпрос!
Тъй както с е разр еши и въпро сът с плен ници те в А кко ли?
А за що не? По в реме на война в инаги с е е пролива ла нев ин на кръв , а и
кога е бил о да с е т ревож и за друг чове к повече, отколкото з а с ебе си? В с е

189
па к Уеър не бе ня какво си т ам жертвено агън це! Той бе извърш ил греш ка, а
в този же сток свят гре шки те не с е прощава ха. За тях с е заплаща с кръв .
О ткакто м у разкри ха защо Уеър е избяг а л от орде на, за него бе яс но, че
един ден м игъ т на разплат ат а ще на стъп и. Н е може ше да чака повече!
Трябва ше да действа!

Н еоча квано нещо блъсна сил но в рат ат а и Уеър влетя в ст аят а.

— Ка кво прав иш тук? — и зв ика Те а, изумена от вне запн ото нападе ние.
— В зи май си бър зо нам ет а лото. Къде е С елена?
Тя о ст ав и ве змото до с ебе си.
— За що си дошъл?
— Трябва да с е махам е — той обходи с поглед цял ото помеще ние. —
П рокл ят ие! Къде е с е ст ра т и?
— С те бе не отивам никъ де — в не запно разбр а за какво ст ава въпро с и
св и ръц е в юмруци. Той жела еше да с е възпол зва от от съств ието на Кема л ,
да я завл ад ее отново и да пре с ече замисл ите й. — Н икога вече с теб!
— Ще дойдеш! — с чет ири кр ачк и Уеър с е озова пред нея и я изгл еда
м рач но от горе на долу. — Н яма в реме за прот е ст и. Тръгваш добровол но,
ако не ис каш да те извле ка оттук насила.
Та той говори съвс ем с ерио зно, помисли си тя възмутена. Ще я пова л и
на зем ят а, както оназ и вечер в пусти нят а.
— Лю бопит но, слож ил си си ри зницат а, за да изле зе ш срещу
бе з з ащи тна жена.
— Ти никог а не си била бе з защи тна. А ризниц ат а съм слож ил, за да
бран я наш ия ж ивот.
— Н апусни това място и ще о ст ане ш ж ив .
— Н о не и ти. Къде е С елена?
— Н е т ръгваме с вас — тя от с тъпи кр ачка назад. Да ли да не побегне
към някоя от в ратит е? Ед нат а водеше към коридора, а друг ат а към
град инат а. По-добре в гра динат а. Скоро ще ше да с е стъмни, а т ам има ше
м ного скриш ни ме ст а. — Ще и зв икам Домо, а той щ е заповяд а на ст раж ите
да опазя т собс твено с тт а на Кема л.
— Д а, но всички, в ключит елно и Домо, зн аят много добре, ч е ти си м оя
собс твено с т.
— Кема л обърн а специ а лно в нимани е на хорат а си да с е от нася т към
м ен с уваже ние и да из пълняват всич кит е мои нар еж дани я.
— В сичк и, с и зключ ение на оне зи, които за сягат свободат а ти. Затова
не с е съпротивлява й и ме по следвай — той хвърли бър з поглед към
прозореца зад нея. — Стъмва с е, пре ст ани да с е дърпа ш!
Тя от с тъпи наза д.
Уеър я погледна и този път предре зг авелия т му глас прозвуча отчая но и
съвс ем ис крено :
— Н едей т ака. Н амерени ят а ми с а ч исти — аз с е боря за ж ивот а ти.
Кема л е т ръгна л нас ам, за да те уб ие.
Тя с е в цепе ни.
— За що да т и вярвам? Ведн аж вече ме измами.
— С ега не лъж а. П огледни ме, и зслуша й ме — той изд ърж а на погл еда
й. — Свърше ни сме, ако не напуснем бър зо това място.
Тя прокара е зи к по ус тни те си.

190
 — Знам ето ли?
Той поклат и глава.
— В А кко Р ичард е заповяд а л да със екат двад е с ет и с едем по сто
м ю сюл мани.
Уж ас е на от чутото, тя го погледна.
— Н е, не може да…
— П ознаваш Кема л, на ли? Как мислиш, какво ще предпри еме той?
Н е бе т руд но да отгатне. За ля я вълна от гняв и разочарование.
С вободат а бе толкова близо.
— Кол ко в реме ни о ст ава?
— С ега вярваш ли ми, че казвам ист инат а?
— Ти не си добър лъжец. Н икога няма ше да изпа дна в това положение,
ако не ти вярвах сля по.
Той пот ръпн а при думит е й.
— Н ямах дру г избор. Трябваше… — спря и в нимани ето му отново с е
на сочи към решаването на най- неотлож нат а зад ача. — Н ямаме време за
обяс нения. До един час Кема л може да прист игне!
— С елена! — изв ика Те а и с е от прав и към врат ат а. — Взимай
нам ет а л ото и чува ла с нещат а. Тръгваме на път.
— С ега ли? — С елена с а появ и на в рат ат а. При в ида на Уеър очи те й с е
раз шири ха. — Какво с е е случило? Защо…
— Н яма в реме — процеди Те а. — Побъ р за й! Беда!
— Знамето — възкл икна ядов ито С елена. — Знаех си, че ще ни при чини
зл о. В ръщам с е веднага — додаде тя и изче зна.
Те а отвори ре збованат а ракла с дрехите в кр ая на леглото и и звади
нам е ткат а си.
— Ка дар тук ли е?
Уеър кимн а.
— О питва с е да за лъгва някакъв бе з помощен Кема лов оф ицер.
— С игурно няма да му е о со бено т руд но. Добре е, че си му възлож ил
това. Кадар е в състоян ие да убеди вс ек иго във всичко. Дори и мен успя да
скл о ни да му про стя — тя с е загън а в намет а лото. — И тъй като той е зает,
на л ага с е ти да изкар аш колат а ни от коню шнят а.
— Н ика ква кола. Вз имаме с амо кон ете, които в и е да л Кема л.
— В нея с а лични те ни вещи и кош с коприн ени буби — при те зи дум и
тя сгъ на и ков ь ора, върху който работеше. — Взимам и него!
— Н е — процеди Уеър.
— Ти не зна еш точно кога ще с е завърне Кема л, а в пряга нето на кол ат а
ще ни отнеме не повече от няколко мину ти.
— Точ но те зи няколко минут и може да ни ст ру ват ж ивот а.
— Заплахите т и, че ще ме про с неш на з емят а, ти от неха повече в рем е,
откол кото ако при готв иш колат а. Би т рябва ло да си разбра л вече, ч е мога да
раз позн ая опасно стт а, когато я в идя. Ще по емем този риск. Н е можем току-
т ака да погубим ре зулт ат а от двегодиш ния си т руд — след ко ето добав и,
подче рт авай ки всяка дума: — А т и ми отне твърде много нещ а. И т ака,
из кара й колат а. Ще с е сре щнем в двора.
За един миг си помисли, че няма да я по слуша, но той с амо из руга ти хо,
обърна с е и изле з е. Тя въздъхна облекчено.
С ел ена с е върна с баг аж а си от със едн ото помещен ие и попит а Те а:
— Ка кво е ст а на ло?

191
 — Кема л е т ръгна л нас ам с намере нието да отмъс ти за едно гол ям о
кл а не на мю сюлман и в А кко — тя с е завтече към врат ат а. — Тук вс е ощ е не
зн аят за злодея нието. Кадар с е опи тва да убеди ст раж ат а, че лорд Уеър е
дошъл с единств енат а цел да си прибере обратно собс твено стт а.
— И къде ще идем ?
— П о този въпро с ще ра зсъж давам е, когато с е измък нем оттук.
— Ще в земем колат а на ли?
— Ест е стве но — Те а напъ ха ковь ора в кош а си. — Н а т ръгване т рябва
да с е пре сторим на смирен и и тъж н и.
— А ко ни в идят смире ни, щ е заподозрат, че има не що нередно.
В ероят но бе права. Те а бе влязла вече в очи те на хорат а от крепо с тт а и
вся ка ряз ка промяна в поведението й ще ше да предизв ика подозрен ия.
Д ом о бе заст ан а л до коне те в двора и бе в идимо прите с нен и сърд ит.
— Н е зн ам… но ся отговорно ст — обърна с е той към с е ст рите. —
Го сподаря т Кадар твърд и, че лорд Уеър и моят повел ител с а в зели решен ие
да прекр атят договора, но вс е пак е по-добре лорд Уеър да изчака, докато с е
върне го сподарят.
Те а с амо вдигна рамене.
— Твоят повелит ел е бил в инаги добър с мен. Бих о ст а на ла най- охотно,
за да с е с богувам с него, но моят го сподар иска от мен да го по следвам . Н е
ни подобава да зад аваме въпро си — да ли думит е й не про звучаха твърде
см ире но? Уч уден ото изра жен ие по лицето на Домо св идет елстваше за
растя щат а му неув ерено с т. — Н о ти би могъл да каже ш някоя и друга добра
дум а за м ен пред лорд Уеър.
Д ом о разтвори уплаш ено очи.
— Н е мога. Н е е редно.
Те а въздъхна примирено.
— Е, в т акъв случай с е на л ага да т ръгна. Ти си прав , не ни подобава да
за давам е въпро си.
— А з не съм ка за л… — той млъкна в мига, в който съзря лорд Уеър да
направл ява колат а с вър з ани за не я два е зди тни коня. — А може и да съм
каза л …
Ка дар о ст ав и млад ия ст раж и с е приближ и до двамат а.
— Домо, помогни, моля те, на жен ите да с е кач ат в колат а. Трябва да
т ръгн ем , преди да с е е стъмнило съвс ем.
С ел ена намръщи чело.
— Н е ис кам да с едя в ко… — тя обаче не довърши изр ече нието, тъ й
като Те а я ощи па по ръкат а. Кад ар имаше право — в идът на жени, които
прем и нават върху кон пре з крепо стн ите врати, си гурно ще ше да предизв и ка
подозре ние у ст раж ите. Н ещо, ко ето т рябва ше да с е предотв рати на вся ка
це на. — Д обре, добре, всичко е наред.
— Може би не е зле да изчакате до ут ре — обади с е отново Домо.
— Ло рд Уеър е не търпел ив човек.
Д ом о с е поколеб а миг-два, но по сле повдигна Те а върху колат а, а сл ед
нея и С ел ена.
— И нека А ллах в и закр иля по пътя.
Тя бе наяс но, че Домо не е пр отив от пътуването й, след не йното
при стиг ане прив ич ния т споко е н ход на ж ивот а му бе нару шен. П оняког а той
ст аваше до с аден, но никога не с е държеше нелю бе зно и затова тя искре но с е
над яваш е, че бягств ото им не ще насочи гн ева на Кема л върху не го.

192
 — Н ека и теб небето да т е за криля, Домо!
Кол ат а по е рязко напред и зат роп оли към глав нат а порт а.
Кол ко пъ ти сто е ше до прозорец а, загледана във в исок ия порт а л и цял ат а
в реше и кип еше от гняв и огорч ение!
Ст раж ите с е спусна ха към в ратит е, крилат а на портите с е раз твориха и
те напусна ха крепо с тт а.
Н еобуздана радо ст за ля Те а.
Ка дар с е изр ав ни с колат а и рече тихо:
— Н е бива да прол ичи, че бър заме. Затова ще поддърж аме умер ена
скоро с т, докато пре ст а нат да ни виж дат.
— Езд ат а на исти на е голямо удов олств ие — обади с е С елена.
— Така е. Само че по сле! — той при шпори на ново коня си. — Ще м ина
напред — т рябва да огледам пътя з ад хълма.
Ка кво ли ги оча кваш е зад този хълм? Вне запно Те а из пит а ст рах —
запит а с е ка кв и ли опас но ст и крие свободат а, която по сре щна с толкова
гол яма радо с т.
— Кол ат а е претоварен а — в тона на Уеър с е долавяше напрег нато ст. —
Н уж но е да с е придв иж им извънредно бъ р зо. Ст ру ва ли си да рискувам е
вси чко зар ади те зи не ща?
Н е, не си ст рува ше. Само ч е тоз и товар предст авляваше две цел и
години от техния ж ивот. О бзе я горчиво разоч аровани е.
— Н е можем ли да го скр ием ня къде и по-късно да го прибер ем?
— Н яколко мили по-нат атъ к има ма лка гори чка. Ще опит ам е да го
скр ием някъде в гъст а ла ка — Уеър замълча з а миг. — Н о прибиран ето му
по- късно щ е ни създаде т рудно сти.
Н е и з а нея. Тя щеш е да откри е начин да си върне скъпоц еннат а
копри на.
— Моля те, не ка да намерим място на с андъц ите и колат а — коне те
м огат и с ами да с е завърнат в Ел Сунан.
— Н е мога да повярвам, че може ш да си толкова умна — призна той
уч удването си.
— А з не съм глупачка. Р азб ирам прекра сно, че т рябва да с е придв иж им
бър зо, за да с е спасим.
Ка дар им пома ха от върха на хълма. Други е здачи не с е в иж даха.

С кри ха с андъци те и колат а дълбоко в гъст а лака и покр иха следит е им с

кл он ки. В не запно Кадар долов и чатка не на копит а.
Той из пъна глава като ня кой от своит е соколи, когато наду шеха
опа сно ст.
— Н якой с е приближ ава.
Уеър замръ зна на място. Той обач е в зе ин ициативат а в свои ръце в м ига,
в който също долов и топуркането на коне.
— Кадар, ти в земаш бър зо конет е и о ст аваш при жен ите — по сле с е
завтече към пътя.
Те а го по следва по пет ите.
О т с евер като нажежена лава с е но с еха дузини ф акли. До някол ко
м ину ти е здачит е щя ха да с е озоват при тях.
— Ка кво ще прав им с ега? — промълв и Те а.
Уеър я изд ърпа назад под прикри тието на дървет ат а.

193
 — Мол и с е Кема л да не реши да напои конет е си на потока. Може и да
с е отка же, тъ й като до Ел Сунан не е да леч.
— А ако вс е па к му хрум не да спре тук?
— В т акъв случай ще с е на лож и да заоб иколим юж ни я край на
гори чкат а и ще с е надявам е да не ни откри ят.
Уж ас е на, тя наблюдаваше приближ аващи те с е ф акли. А ко ни открия т, аз
ще съм в инов на, помисли си тя. Тя бе т аз и, която настоява ше да спрат на
това м ясто и да скр ият колат а, вме сто про сто да я изо ст авя т. Желае ше да
обе з печ и сво ето и на с е ст ра си бъде ще, но може би по този н ачин проигра
ж ивот а на вси чки.
Ф акл и те продълж ава ха да с е приближ ават. Копит ат а чаткаха сил но
върху ска л ист ия път. Езд ачи те бяха веч е тъй близо, че може ше дори да с е
за бел еж и облака от прах, който ги заоб ика л яше.
Зн амет о.
Зл атис тит е лъвски очи проблясва ха със св ръхе с те ств ена сил а в
сия нието на ф аклит е. Те а пот ре пери цялат а — още миг и те зи очи сякаш
щя ха да проник нат в гъ ст а лака и да ги раз крия т.
И сти нска детин щин а, да повярва на подобна глупо ст! Та то бе про сто
едно зн ам е от копри нен плат и коприне ни конц и, плод на нейния т руд. Яв но
объркването й с е дължеш е единств ено на ст раха.
П огл едът й с е спря на Ке ма л, който яздеше не по средств ено сл ед
зн ам ето. И зражението на лицето му бе по- ст рахов ито от всяког а.
В този момен т е здачит е дойдоха съвс ем близо.
Тя зат а и дъх.
Кема л с е поколеба, хвърли поглед към дървет ат а и направ и полу кръг с
коня си, ся каш с е кан и да го спре.
— Н е, недей! Продълж авай те нат атък!
Знам ено с ецъ т до ст игна с амия край на гори чкат а.
И скря щ и злат ист и очи!
Шей хът поклат и глава и приш пори кон я.
Езд ачи те преми наха в га лоп покрай тях, вдигай ки облаци прах.
Кол е нет е на Те а с е подгън аха и тя с е свлеч е до ня какво дърво.
О тново сп ас ени! За кой ли пореден път вече.
— Ел а — Уеър я подхван а под ръка и я отведе вст рани. — Н ещат а с ам о
с е отл агат. Когато Кема л присти гне в Ел Сунан и откр ие, че сме и збяга л и,
той про сто ще сме ни коне те и ще ни подгони. Трябва да и зпол звам е
даде ното ни в реме.
— И накъд е т ръгваме ? — към тях с е приближ и Кадар. — За Дундрагон
л и?
— К ъде е С елена? — попит а вне запно Те а.
— Заръ чах й да о ст ане и да с е погр иж и за коне те. Н е бях съвс ем
си гурен ка кво щ е в идя на това място — по сле повтори въпро с а си : — К ъм
Д ундраго н ли п отеглям е?
Уеър поклати глава.
— Н е ис кам да примамвам Ке ма л или т амплиери те в Дундрагон. За щото
те не щ е с е покол ебая т нито з а миг да го срав ня т със земят а. С л ед
сл уч ил ото с е в Джеда аз обещ ах на хорат а си сигурно ст.
— Д о този момен т орде нът не е напад а л Дундраго н — вметна Те а.
— Д а, но с ега те с а в идели знамето и изобщо няма да с е поколебая т да
на не с ат своя удар и да прев земат кр епо стт а.

194
 Уч удена, Те а смръщи чело.
— Ка кво ги засяг а пък тях знамето ?
Уеър я и згледа с при св ити очи.
— Н има не зна еш?
— А ко зн аех, нямаш е да пит ам?
— За мен си о ст ава зага дка как т ака зн аеш не ща, които изобщо не е
бива л о да нау чава ш. Това не е… — Уеър спря в не запно и по кл ати
прим ир ено глава. — Ясно е едно — не можем да с е върнем в Дундра гон.
П ърват а ни зад ача е да на сочим Кема л по ф а лшива следа.
— И коя ще е т ази ф а лшива следа? — попит а Кад ар. — Ц ялат а ст ран а
ж адува кръв и за теб никъде не е бе зопасно — както т амплиери те, т ака и
Кема л щ е те пре следват докрай.
— И ма едно място, къд ето никой не може да ни до сти гне — Уеър
по ср ещна спокой но погледа на прия теля си. — Ти щ е ни бъдеш водач.
В еднаж веч е това място ми е предлага ло закрил а.
— В еч е…?
Ка дар подсв ирна тихо в мига, в който с е до с ети какво има предв ид
Уеър.
— Д а, т ам п олож ител но няма да те пре следват. Само че не съм увере н,
че ще с е измък неш ж ив . Онз и път с е изплъ зна едва- едва от смъртт а. Н е съм
убеден, че той ще с е отне с е доброжелателно към повторното ти прони кване
в негов и те владе ния.
— Н ямаме друг избор. Н уж даем с е от в ременно убеж ищ е, докато не м и
хрум не по-добро реше ние — Уеър изгледа из пит ат елно прият еля си. —
О свен ако от кажеш да ни в земе ш със с ебе си.
— Е, не мога да каж а, че ми с е ходи т ам. Н е желая отново да попад на в
капа на — той вдигна рав нодушно рамен е. — Н о вс е пак няма да избягам от
съдбат а, щом вече е похлопа л а на врат ат а ми.
— За какво говорите всъщно с т — попит а Те а нетър пеливо.
— Ам и за не що т акова, като например едно ма лко по с е щени е при
ст аре ца от план инат а — поясни Кадар.

Глав а ч етир инад е с ет а

Я зди ха цялат а нощ и целия следва щ ден със съвс ем кратки поч ив ки, за
да напоят коне те. Н а з а ле з-слънц е Уеър спря коня си на п олянка до ня какъв
хъл м .
— Тук ще пренощуваме.
— А разумно ли е? — поп ит а С елен а. — Н е бива да спират е заради м ен
ил и Те а. Можем да яздим още.
— В ие, издръж лив ит е жен и, може те и да с е справ и те, аз обач е направо
съм изцеден — Кадар скочи от кон я и с е обърна към Уеър: — На ч етвърт
м ил я отту к, надолу по хълма, теч е рекич ка. Вие тук подреде те всичко за
сън, а аз ще напоя и завърж а кон ете.
Уеър кимн а, скоч и от с едлото и сва ли Те а от коня.
— И двам с теб — С елена хвана юзди те на кобилат а си и по следва Кадар
по пъте кат а.
Ка к л и усп ява да о ст ане бодра след два дни е зда, запит а с е Те а вяло.
О бърна с е към Уеър и повтори въпро с а на С елен а:

195
 — Р азумно ли е наи сти на да отдъхваме с ега?
— При всяко положени е е по- разумно, отколкото да убием както коне те,
т ака и с ебе си. Дори и Кема л т рябва да отпоч ине и да с е нахра ни. Тръгвам е
съвс ем рано сут ринт а.
— О т Кема л няма ни каква следа. Убеден ли си, че ни пре следва ?
— Р азб ира с е, че ни пре следва. Н а ли е длъжен да изт рие пет ното от
че стт а си, преди да с е из преч и отново пред очи те на Са лади н — той с е
извърн а. — А с ега по с едни. Скоро огънят ще с е разпа л и и ще приготвя нещо
за ядене.
Тя с е отпусн а на земят а. Н е жел аеш е да спор и с не го, още повече, че я
бол я ха всички мускули до един и не бе в състояни е да стои изправ ена…
Р абот ат а над герге ф а не я бе подготв ила з а подобно ф из иче с ко натоварва не.
П охапна и с е почувс тва по- добре. Н о вс е още бе твърд е замаяна от
нат рупанат а умора.
За бел яз а, че всъщно с т и С елена с е чувства по съ щия начин. Когато
с е ст ра й с една до огъня, нямаш е и следа от ен ергият а, упорито с тт а и
гордо стт а, които я поддърж аха до този момен т. Тя с е пъхна първа под
зав ив к ите и начас а за спа.
Ка дар я на блюдаваше с усмив ка.
— Д обре, ч е зас па на й-с етн е. В противен случай няма ше да ни о ст ав и
на м ира докато не я о ст ав им на по ст пре з нощт а — изпр ав и с е на кра ка и с е
протег на. — О тивам първ и — обърна с е към Уеър. — Можеш да ме сме ниш
в пол уно щ.
Уеър кимн а.
Те а с е загледа след Кадар — той с е изкачи до място, откъдето можеше
да обхване с поглед цялат а долин а.
— П о пътя Ка дар бе необи чайно мълча лив .
— Д а, т а ка е — при те зи дум и устни те му из тъня ха. — Ако
съ ще ствува ше друга възмож но ст, нямаш е да го моля точно з а т ази услуга. За
не го т ам е много опасно.
— П о-опасно, отколкото за на с, т ака ли? Н а мен ми ка за, че вече е
ж ивял при ас аси нит е.
— Д а, но е изменил на Синан. Веднъж спомена, че предпоч ит а да го
уж ил и скорпио н, отколкото да с е завърн е в оназ и среда. Н е мога да му с е
съ рдя. С корпио нът е по-бе зобидно ж ивотно от змият а.
— С ин ан ти напомня змия, т ака ли?
Уеър вдигна рамене.
— Както змият а, и той но си смърт. Змият а обаче можеш да по бедиш.
Ч е сто съм с е пит а л да ли… — по следва повторно вдиг ане на рамен ете. —
В съ щно ст не бива да ме слушаш какво говоря. Когато бях в М айс е ф ,
кре по стт а на Син ан, бях болен и докато ме мъчеше т ре с кат а, ми с е
прив иж да ше какво ли не.
— И кога ще при стиг нем в плани нат а на т ази змия ?
— Ут ре веч ер сме в предплан ини те на Н о с аир и — от говори Уеър. —
Уч удвам с е, че не с е възпр отив и, когато спомен ахме з а М айс е ф .
— Н яма з а ка кво да пр оте с тирам. М исля, че не би ни завел в змийско
л егов и ще, ако съще с твуваше някаква друга възмож но ст. Само не разбирам ,
за що продълж ава ш да мислиш, че ми липс ва разум.
— Ти си же на. А аз не съм св и кна л с жени, които раз съж дават.
Те а ус ети, че в душат а й с е пораж да раздра знен ие.

196
 — В ероятно си бил прекомерно за ет с телат а им, т а затова не си могъл
да забел еж иш спо собн и ли с а да мислят или не.
— Може и т ака да е било — той спря з а миг. — И скам да ти каж а обаче,
че дори и ма йка ми не беше като т еб. Тя пее ше великолеп но, смее ше с е, но
с е огъва ше пред волят а на баща ми. Така и не за беляз ах никог а да ли е могл а
да разсъж дава или не.
— А з не съм като майка ти. Н е желая и да бъда.
— Н е съм има л предв ид, че искам да си т акава. Каз ах с амо, че за м ен
м исл е щит е же ни с а не що необ ичай но — Уеър я из гледа. — Ст рува ми с е, че
не що ще ше да ми липсва, ако т и не беш е от тях.
— М ил о ст!
— О бач е не и о ст рото ти е зиче — подчерт а той. — А з не съм ти враг. И
ням аш ни ка кв и прич ини по стоянно да ми обръща ш гръб.
Той с е заблуж д аваш е. Р азбира с е, че имаше о сно вани е да го държ и на
раз стояние от с ебе си.
— О тна сям с е към теб като към непр иятел, тъй като и т и с амият с е
държ а по т акъв начин с мен. О тнел си ми цел и две годин и от ж ивот а.
— А аз с е глав их две години на служба при Кема л, за да о сигур я твоят а
бе зопас но ст.
— Н е оча кваш от мен да т и благодаря, на ли?
— Н е — махна той с ръка. — Когато те заведох в Ел Сунан, о съ знавах
ясно, че няма да ми про сти ш.
— Точ но т ака. Н аист ина няма да ти про стя — тя с е загледа в огъня. —
А в м ига, в който Кема л пре ст ане да ни заст р ашава, пъти щат а ни ще с е
разд ел ят. Няма да позв оля да ме заключ ат в пореднат а тъмниц а.
— Кема л е по-ма л кат а опас но ст. Тампл иери те ще те пре следват докрай
— в не зап но той с е обърна към нея и въз кликн а: — За Бога, единс твен Ваден
зн аеш е, че предст авлява ш опас но ст за тях. Каж и, за що им издаде т айнат а?
— Н е разб ирам за ка кво говори ш. Н е съм издава ла никому нищо. А и
как бих м огла?
— Знам ето. Лъвск ият т рон. О ткъде го позн аваш ?
Те а го из гледа стъ пис ана.
— Кого да позн авам?
Той с е в зря в лицето й.
— В с емогъщ и Боже, т а ти наист ина нямаш предст ава за какво ст ава
въпро с — въз кликн а изнен адан. — Помислих си дори, че Кад ар може и да е
прав като твърди, че може не съ знателно да съм с е изда л пред теб. Но ти не
зн аеш нищо за лъвск ия т рон, на ли?
— Р азб ира с е, че знам. Вс е пак идеят а е моя и аз го изве зах.
— И за теб бе ясно, че предст авля ва т рон, т а ка ли?
— Н е ст ава й сме шен. Та то с е разбир а от с амо с ебе си.
— Кадар например не ра зпозн а в изображен ието т рон. А С елен а, тя
какво м исл и ?
Те а с бърчи чело.
— Н е зн ая. Н е сме раз говаряли по този въпро с. Но предполаг ам, че и тя
е видял а т рона.
— П опит ай я. О бза лаг ам с е, че не съз ира в герба ни що подобно.
— Ка кво зн аче ние придава ш на всичко това?

197
 — Та ка, значи… — т ръп ка прон иза тялото му. — Това оз нач ава, че ти си
бил а в съ стояние да в идиш нещо, а тя — не. Може би вс е па к в инат а е м оя,
м оже би съм споме на л не що по не предпазл иво ст.
В сия нието на пламъци те лицето му изгл еж даше пребледняло.
— Говориш бе зсмисл ици. Добре, изве за л а съм лъвск и т рон. Ти обаче
какво общо имаш с този герб?
— Това не е няка къв си т рон. Това е Тронът — Уеър замълча з а миг. —
Тронът, който съзрях в пещер ите под храма — Н ейни ят т рон.
— Н ейни ят т рон ли?
Той отвори уст а да каже още не що, но с амо поклати глава.
— Ти и бе зд руго з наеш вече прека лено много. Н е мога да…
В не запно я обхва на сил ен гняв .
— О , не! Така не може повече да продълж ава! Твърдиш, че те з и твои
т ам пл и ери ще ме пре следват докра й и щ е ме уби ят, където и да с е скрия. Ти
обаче си с е обгър на л в мълчани е и с е от нася ш към мен, ся каш съм ня какво
сл ам е но чуч ело! С ега обаче ще от говориш на всич кит е ми въпро си. Трябва
да знам з ащо всичко това ми с е стоварва на глават а.
— Н ай-добре ще бъде да не…
— Ж ивотът ми си е мой. А т и ми ограб и две годин и от него. Н е ще
позв ол я никой да ми отн еме правото с ама да в зимам решени ят а, които с е
отнас ят до мен.
Той я изгледа продълж ително, след ко ето отново с е в зря в огъня.
— Ка кво по-точно желае ш да уз нае ш?
— Ч ий т рон си в идял?
— Тронът на А шера.
— И коя е А шера ?
— Б огин я, почит ана от юдеит е в Х анаан преди много векове.
Те а кимн а.
— Ще рече, преди да получ ат открове нието, ч е същ е ствува с амо един
ис тине н Б ог.
— Н е съвс ем.
Тя скоч и от мястото си.
— Как т ака? Н а ли след зав ръщ ането на Мойс ей от плани нат а Сина й с
де с е тте Б ож и заповеди те започват да с е моля т на един ия Бог?
— Н е.
— И ска ш да кажеш, ч е Библият а лъже, т а ка ли? — прошеп на тя.
— И скам да каж а, че Библият а е пис ан а от хора, които може и да не с а
ис ка л и да си призн аят, че с а с е отклонили от исти нат а.
— Н е е възмож но.
Той с е усмихна горчиво.
— В иж даш ли как т а зи мисъл те плаши и уж а сява? Н ашат а рели гия с е
о сновава на свещ ени пис ания, в чи ето съвърше нство ти не желае ш да с е
усъм н иш. О пасява ш с е, че дори една-единс твен а лъж а може да разтури
цял ат а къщ а.
— Кощу нстве ни слова! Съще с твува с амо един Го спод Бог!
— Д а съм ка за л нещо дру го? Учен ите твърд ят, че А шера е бил а
поч ит ана непозв олено в Х анаа н. Бог е бил познат като Йехова, а А шера,
л ъвскат а жена, с е смят а ла за не гова съпру га. Тя с едяла върху лъвск и т рон и
я поч ит а л и като богин я на плодородието.
Те а поклати глава.

198
 — Това е невъзмож но.
— С ам о ч е е било точно т ака. И тъ й като хана анци те не жела ели да с е
от ре кат от своят а богиня, в ст ремеж а си да я и зличат от лицето на земят а и
от пам етт а на хорат а ж реците на й-на края унищож или всичк и идол и и
пам е тни ци, свър зан и с А шера — след крат ка пау за Уеър продълж и: — С
из кл юче ние на лъвски я т рон. За кара ли го в Соломонов ия храм, скрили го
дъл бок ите пе щери и му слож или т абелка с надп ис, който гласял, че т ронът
не бива да с е изна ся под открито небе.
— За що не с а го унищож ил и?
— О т суевер ие. В продълже ние на столе тия ж ивотът на ханаа нци те с е е
ръководил от богин ят а, която смят а ли з а съпруг а на един ия, исти нен Б ог.
Лъвс кия т т рон е бил еднов реме нно символ и обит а лищ е на нейнат а влас т и
м ощ. О чев идно ж реци те с а с е усъмн или, че вс е пак може да има зрън це
ис тина в мит а и за вс еки случ ай решили да не уни щож ават олт ара на
не йното величие.
— Н е вярвам т амплиери те да с а вс е още суевер ни.
— Н е, не с а. Но когато те от крили т рона и надпис а, хиляди мъже вече
бил и о ст ав или ж ивот а си в кръстоно сн ите походи, за да докаж ат на
невер ници те, че има с амо един ис тин ен Бог. Тампли ерит е отча яно иска ли да
уни щож ат т рона, но не били в състояни е да го сторят.
— Р азб ира с е, че с а били в състояни е.
— В ероятно с а с е ст раху ва ли. П о друг а причи на. Н а плоч кат а бил о
напис ано нещо, ко ето ги смутило и уплаш ило. Ко ето можело да с е тълкува
по най-разл ични нач ини.
— За какво говориш? — изт ръгна с е шеп от от устни те й.
— Ст ава въпро с з а един и зраз… който допус ка л изв е ст ни съмн ения
да л и А шера е била про сто една богиня.
В погл еда и с е чет еше пълно объркване.
— Ка кво?
— Н е можело да с е и зключ и напълно възмож но стт а, Й ехова и А шера да
не с а м ъж и жен а… а по- скоро да предст авляват една цяло ст. Еди н бог…
ил и богиня.
Зама яна от чутото, тя го загледа вт рен чено. Сигурно не говореш е
с ериоз но.
— Н е жела ели да по емат риска да уни щож ат све щена рели ква. Тронът
т рябва л о да с е запази нев редим, но никой не бива ло да науч ава за негов ото
съ ще ствува не.
— Н о ние знаем, че библе йск ият Бог е мъж .
— Р азбира с е, че го знаем. Само че плочкат а… е, възмож но е А шера да
озн ача ва она зи ч аст от Бога, който ни дарява с плодородие. Бог сигурно има
бе з брой проявлен ия.
— И едно от тях е жен а?
— Н е съм каза л подобно не що.
— Защото те е ст рах да го произн е с еш. Та ка както и т е с е боят да го
изр екат — мразов ит а т ръпка прони за тялото й. — И аз с е ст рахувам — Б ог
т рябва ше да си о ст ан е она зи сил а, която позн аваш е още от детин ство.
В си чко на този свя т може ше да с е промени, но не и Бог! — Не вярвам да е
ис тина!
— Както каже ш, но с ега вече разбир аш, за що т амплиерит е ще сторят
вси чко възмож но, за да задуш ат в зароди ш всякакв и съмн ения по въпро с а.

199
П апат а и цър кват а владеят свет а. И никой не бива да с е усъмн и в
ис тинно стт а на уче нието, ко ето раз про ст раня ват.
— Н икога не бих го и сторила. Как е възмож но изобщо човек да прояв и
недоверие в исти ннат а вяра?
— С л уша й ме в нимателно: Тампли ерите с е боят, че с е ст ремиш да с ееш
разм ириц и. Създа ла си знам е, ко ето за тях предст а влява подиграв ка и
предизв и кат елство — той замълча за миг. — А о свен това си го връчил а на
невер ник.
— Гл упо сти! Знамето ми нямаше нищо общо с богове или бог ини. То бе
предна значено за т еб.
— Като е било за мен, за що тогава си го да ла на Кема л?
— Зна еш защо. И на Н ече ст ив ия щях да го дам, с амо и с амо да не ми с е
м ярка повеч е пред очи те.
— Точ но това и щ е си помислят т амплиерит е. Те сигур но смят ат, че съм
ти изда л т айнат а на т рона и ти си създ а ла знамето, за да подкреп иш
А нтихр ист а в борбат а му срещу ист иннат а вяра — Уеър по клати глава. — А
и твърде ният а на Кема л, че от както му прин адлеж и, знам ето по чудоде ен
начин м у помага да спеч ели всяка би тка с амо подчерт а ва опас еният а на
т ам пл и ерите.
О чит е й с е ра зшир иха.
— Знам ето няма нищо общо с вси чко това. Н егов ит е успехи с а плод на
чи ст а сл уч айно с т…
— Н аисти на ли? Ами опит а й с е тогава да го обясни ш на Кема л и на
В ел и кия ма гист ър.
— П овт арям, знамето не при теж ава чудодей на мощ. И деят а за това
ве зм о м и хрумна про сто т ака… — в не запно я връхлетя споменъ т за оне зи
дни на творч е ска лудо с т, дни, в които бе зсп ирно, неуморно с е т руди над
зн ам ето. — Н е съм ня каква вещиц а — гласъ т й п от репери. — П о кой начин
би м огл о да върши ч уде с а? И сках с амо да създам знам е, ко ето да ти
при надл еж и. Съсредоточих всички те си мисли върху теб и в не зап но образъ т
из ник на пред очи те ми… Про сто с е появ и и о ст ана.
Уеър по сре щна спокой но погледа й.
— Та това няма нищо общо с ч ернат а магия — тя св и ръце в юмруци. —
Гербъ т на вс еки влас телин може да прилич а на твоя лъвски т рон.
— Н ека не спорим — Уеър потърка сле поочият а си. — Може наис тина
да е сл учай но съв падени е. О т нощт а, в която съзр ях т рона, за мен всичко е
ня как разм ито.
— За мен нещ ат а не стоят т ака. Говориш бе зсмисли ци, а ако и
т ам пл и ерите вярват в същ ото, знач и не с а про сто глупац и, а направо луди —
тя с е за гъна по- плътно в зав ив ки те и с е обърн а с гръб. Н е биваше да
т репер и повече. Н ямаш е ника къв повод да с е ядо сва — от както Уеър нару ши
за бранат а и проговори, не с е бе променило нищо. Го спод нямаше да я
уни щож и с амо за щото е чула богохулн и слова. Въпреки всичко обаче ус е ти
пром яна — сякаш з емят а под кра кат а й с е разкл ати.
— Н е с е бой!
— Н е с е ст ра хувам.
— Знач и си по-храбра отколкото аз бях на в ремето — Уеър п олож и ръка
на рам ен ете й. — Знам, какво изп итва ш. Когато съзрях т рона, ми о ст ана
в рем е единс твено да побяг на и да с е скрия вдън земя. Започ нах ис тин ски да

200
разм ишл явам по въпро с а едва ког ато ме рани ха и Кадар започна да с е гриж и
за м ен. Ч увст вах с е като дете, заг убило с а в мрака.
— Н е ме доко свай.
— И сках с амо да те ут еша — отвърна той с пре с еква щ глас. —
П ом исл их с е, че с е нуж да еш от ма лко утеха.
— Н е и от те б! — т рябваш е да с е отдръпне по-да леч от него, но Бог й
бе св идет ел, че наис тина изп итва ше п от ребно с т от утеха. О бзе я желание да
с е хвърл и в силн ат а му прегр ъдка и цялат а й неувере но ст ведн аж зав ин аги
да изче зне.
Той дръпна ръкат а си.
— П рощава й!
В не запно изп ит а хлад, с амот а. П ожела отново той да я доко сне.
— Ч уй ме. А ко вярваш в Бог, ще с е съглас иш, че цялото Му Творе ние е
подчи нено на някакъв замисъл. То зи замисъл може би не из глеж да т ака,
както ти си го предст авя ш, но той съ ще с твува. Трябва да с е придърж аме към
т аз и исти на — той направ и крат ка пауза. — Н е вярвам Бог да ни накаже,
за дето тъл куваме тоз и зами съл по св о ему. Защ ото Бог е добър. Лош е
чове кът.
— В си чко обаче си о ст ава по ст арому. Н е за белязвам промяна.
— Ще я забележ иш — той с е наме с ти по-удобно в з ав ив ките си. — Ще
с е опит а ш да отхвърли ш те з и мисли от с ебе си, но те ще над делея т. Н едей
да с е бориш, сключи мир с тях. Защ ото Бог ни е дарил с разум. Сигурно
жел ае и да си служ им с не го, на ли? — той замъл ча отново, но след ма л ко
продъл ж и: — Н е си извърш ила зло. А ко някой е съгреш ил, това съм бил аз.
В ърху м ен ще падне наказа нието.
— С ам о ако в раговете ти те победя т.
— Н яма да победят. А с ега спи. Ут ре т ръгваме на зазоряване.
Д а сп и ли? Едва ли щ еше да с е успоко и. В глават а й нас тъпи влудява ща
бъркотия — лъвски т ронове, знам ена и забра нени боги ни. Към вси чки те з и
пл а шещ и в идения с е присъеди ни дори и невероят нат а мисъл, че Бог би
м огъл да има и черти на жена. Когато бе роби ня, тя гледаше на Н его като на
на й-в исша сил а, като на го сподар, който може ше да бъде добър или же сток,
и който облагодетел ства ше мъжет е, а женит е про сто търпеш е на т ази зем я.
Тя с е бореш е срещу влас тт а на други повели тели, но майка й бе в нушил а да
възпри ем е бе зпр еко слов но библейс кия Бог и да му с е кла ня. И не бе от
зн аче ние, че чре з своят а църква Го спод опове стява ше зако нно с тт а на
робс твото. Защ ото Бог бе Бог и волят а му не с е тълкува ше.
Д л ъж на бе не за бав но да прогони те зи мисли от ума си. Въпрек и съвет а
на Уеър Те а с всичк и сили с е ст ремеше да не засп и.
Усил ият а й обач е о ст ан аха бе зуспе шни. По следното, ко ето си спом ни,
бе едно коприн ено з наме, на ко ето искря ха златис ти очи.

— М айс е ф е пред нас, няколко мили по-нат атък по този пъ т — Кад ар

придър па ю здите и спря поглед върху планини те. — Вс е още ли настоява ш
да отид ем т ам, Уеър?
— Д а. Н ямаме друг и збор — той хвърл и поглед пре з рамо. — Когато
поч ивахм е по следния пъ т, зад нас на хоризонт а съзрях облаци прах.
Те а с е уплаш и.
— За що не спомена ни що?

201
 — Н е е н уж но и ти да с е т ревож и ш. Н яма ни какъв смисъл.
Уеър никога не би споделил ст ра ховете си, щом като можеш е да ги
пон е с е с ам .
— Д а, но бих предпочела да зн ам.
Той вдигна рамене.
— Е, с ега вече зна еш — по сл е погледна и към Ка дар. — Ти щ е яздиш
пръв . Теб т е позн ават.
— Д ано ст арецъ т няма нов и по следоват ели, които не с а ме в иж да ли —
Ка дар подкара коня си покр ай тях и изле з е начело на редицат а. — Х айде,
прия тел и! След мен!
— Ка к мисли ш, Кема л щ е спре ли на това място? — попит а Те а и с е
озърн а. Н има оне з и изпар ения в да лечинат а бяха облаци те прах, за които
спом ен а Уеър?
— Зав ис и доколко цени ж ивот а си повече от своят а че с т — отвърн а
Уеър. — С поред мен ще ни пре следва… докато не му с е изпр ечи няко й от
по сл едователит е на ст ареца. В т акъв случай смело с тт а му може да с е
из пари.
Те а погледна към С елена, която следваш е Кад ар нагор е по пътя.
— Тя не бива в ни какъв случ ай да с е излаг а на опасно с т. Н е може ли да
я с крием ня къде в предплан ини те?
— А тя ще с е съгласи ли да о ст ан е с ама? — Уеър поклат и глава. —
С ам о ако я завържем за няко е дърво, с амо че тогава ще бъде напъл но
бе з пом ощна, в случ ай че Кема л я открие. П ри нас в план инат а ще е на по-
си гурно м ясто.
Те а обач е не бе убедена, че пла нинат а ще й о сигури бе зопасно с т. Тя бе
тъм н а, изпълн ена със с енк и, заплаши телна. За щото бе плани на като всич ки
о ст ан а л и.
С ам о ч е в тях из зад дървет ат а и с ка ли те не дебнеха ас асин и.
— Може би т рябва да яздим по- бър зо?
— С ам о в краен случа й. Конете с а уморен и, а може да с е на лож и бър зо
да прем инат в га лоп.
— А коне те на Кема л не с а ли уморени?
— Н е е и зключ ено да води със с ебе си и ж ивотни за подмяна.
Н е с е бе до с ет ила за т ази възмож но ст, а и не й с е искаше да я
проверява.
— За що този Синан няма да по срещ не дружелю бно Кема л ? Н а ли е от
обкръ жени ето на Са ла дин?
— Той мрази Са ладин.
— А за що не с е отна ся прия телс ки към т амплиери те?
— М рази и рицар ите.
— Ком у е верен тогава?
— Н а собс твенат а си с ект а, ас асин ите. Тук, в те зи плани ни, той влад ее
своят а не зав ис има област. П ре з по-голямат а част от времето с е задоволява с
рол ят а си на на блюдател, очаква Са ладин и кръстоно с цит е меж дув реме нно
да с е унищож ат едни дру ги. Сти га да не с е увлекат дотолкова, че да го
обидя т л ич но, разб ира с е.
— А ако с е случ и не що подобно?
— В еднаж Са ла дин предпр иел опи т да и зт рие ас асини те от лицето на
зем ят а. Той по ел с войска към М айс е ф и обкръж ил крепо стт а. П о това в рем е
С ин ан не бил т ам, а когато с е върна л, за да за щищ ава кре по стт а си, Са ладин

202
м ожел да го хван е бе з всяка кв и усилия. Н о по някакъв начин Синан успял
да с е промъкне до своите. О т тоз и миг нат атък Са ладин всяка нощ бил
изм ъчва н от най- гнусни кошмар и, толкова ст рахов ит и, че буква лно с е боял
да за спи. В ре зулт ат на в иденият а с е изтощ ил напълно, и знемощ ял и с е
разт р ис а л от всяка сян ка по край с ебе си. Една нощ с е съ будил в шат рат а си
и от крил на леглото си печиво, изв е ст но като специ а лите т на ас асин ите. Д о
печивото бил сложен от ровен нож заедно с лист харт ия, върху който бил
из пис ан заплаши телен стих. Са ладин бил убеден, че го е по с е тил лич но
ст аре цът. Така или ин аче, заг убил присъс тв ие на духа и изпратил по сл ание
на С инан, в ко ето го молел за прошка, както и за свободен излаз от
пл ан инат а. В замян а на това обещ а л нико га повече да не при те сня ва
ас ас инит е — Уеър с е усмихн а иронично. — Синан на й-мило ст иво м у
про с тил .
П о ня как ъв т айн ствен н ачин ра зка зът на Уеър оказ а силно възд ейств и е
върху Те а — тя бе буква лно очарована от чутото.
— И вс е пак как е успял ас асинъ т да вле зе в шат рат а на Са ладин ? Н а л и
сул т анът е бил обграде н от цялат а си войс ка?
— П ит ай Кадар. Защото не забеляза ното прон икван е на най-ра зличн и
м е ст а спада към обу чени ето на ас ас ини те.
П огл едът й с е спря върху Кадар.
— А той ще ми отговор и ли, ако го запит ам?
— В ероят но не. Н е разговаря за времето, прекар ано при Синан.
С пом ни си ка кво й бе ка за л веднаж Кадар. Ч овек е д лъжен да поз н ава
т ъмн ит е път еки на позн ан иет о не по-зле от свет лит е. Раз бира се,
пон яког а се случва д а н аучиш твърд е м ног о и д а прон икн еш твърд е дъл боко
в д е брит е м у.
В не запно о съ зна, че не жела е да узнае ни що за те зи тъмн и пътек и —
ще ше да по ст рада не прин удено с тт а в отноше ният а им. Тя отново с е върна
към същин скат а тема.
— Д а л и пък ст раж ит е не с а били подкупени, за да пропус нат ас аси на в
шат рат а на Са ладин?
Уеър поклати глава.
— В ярно, че Синан прибягва до подкуп и измама, за да разп ол ож и
ф игури те си в из годна позиц ия, но пък хорат а от близ кото обкръже ние на
С а л ад ин с а и звънредно преда ни на султ ана. Н е, Синан си е по служ ил с
дру ги средст ва.
П ризра ци и в нушение. Те а с е разт реп ери цялат а.
— Как е възмож но човек да влияе върху съни щат а на друг ите ? Сигурно
е бил о чист а случ айно с т — по следн ото и зрече ние й с е стори поз нато и тя с е
до с ет и, че по подобен нач ин бе обясн ила как е създ а ла знамето си. П обър з а
обаче да прогони спомена. — Н има вярваш, че Син ан влад ее
св ръхе с те с твени сили?
Уеър отбягн а прек ия отговор.
— С поред мен той притеж ава брилян тен ум, душа про сто няма и е
ч удов ищно с ебичен. Съчет ан ието на те зи т ри каче ст ва създ ават
предпо ст ав к ите з а едно боле с тно раз гръща не на т а лант ите му. В течени е на
в рем ето той е възприел като на й-е с те ств еното не що на свет а ф акт а, че в
т аз и ст ран а всич ки го почит ат и с е ст раху ват от не го както от ни кой друг.
С м ъртт а в бит ка с е е превърн а ла в ежеднев ие, обаче човекъ т, който е в

203
състоян ие да зат рие нечий ж ивот като гръм от яс но небе, този чове к
превъз хож да всички о ст ана л и.
— Той ще при еме ли да ни скр ие?
— Д а, ако Ка дар го намери в добро разп оложен ие на духа. И ма слабо ст
към нашия прия тел и е склонен да му от с тъпва.
— А ако не е в подходящо на ст ро е ние?
— В т акъв случа й ще ни с е на лож и да бягам е, сяка ш рогатия т е по
пе тит е ни — Уеър хвърли един-единс твен поглед пре з рамо. — Точно това и
ст ава в момент а — добав и той гн ев но.
Те а с е обърна бър зо и п о е ряз ко и дълбоко въздух. Ездачи в до спехи.
С ъвс ем наблизо.
П огл едът й бе привл ечен от мъж а, който предвож даше от ряда.
Лъвове те бле стя ха над глават а на Кема л — могъ щи и ж ив и в га сне щия
све тл ик на деня.
— Ел а — Уеър сграбчи юзди те й, пришпор и коня си и той с е впусн а
ст рем гл аво нагоре по ст ръмния, ска л ист склон.
В ятър ът разбър ка ко си те на Те а и я зашиб а по лиц ето. Задъ хан и, с
раз шире ни ноздри, коне те напрегн аха по следн ите си сили. Чат кан е на
копит а зад гърбовет е им! Х върл и поглед на зад, изт ръпн а ла от ст рах.
Ка к л и Кема л бе успял да ги нас тиг не тъй бър зо? Уеър спомена нещо з а
см ян а на коне.
С ругатни той подт иква ше коне те, да бър зат, но от тях не може ше да с е
ис ка повече. Звукъ т от копит ат а зад тях с е засилва ше.
К рясъ ци. И прони зит елния т глас на Кема л.
— А кко! М ъст в името на А ллаха! Мъс т за А кко!
В с ем огъщ и Боже, т а те вече ги наст ига ха!
П ред тях с е про с тира ше негол яма рав на полян а. Тук можеха да с е
придв иж ат по- бър зо.
Н о същ ото с е от нася ше и за Кема л.
Езд ачи те му прииж даха отвсякъд е. О бгради ха ги.
С л уде шки, искря щи очи Кема л с е спус на с извад ен меч към нея.
— В ещ ица! Щерка на ада!
Уеър с е обърна и я за гради с тялото си.
— Ка дар, па зи я!
— Н е! — из крещ я Те а.
Той не й обърна ни какво в ниман ие и с е поне с е право сре щу Кема л ,
пробивайк и с е път пре з воини те, плъ тно з аобикол или предводителя си.
— Х ей, Кема л, защо не нападн еш мен? Къде о ст ана храбро стт а ти,
войнс кат а ти че ст, че с е нахвърля ш върху жени?
Н яка къв боздуга н го з акачи по рамото. Той с е олюля на с едлото, но не
за губи с ам ообладани е.
— Ка кво си с е скрил з ад вас а ли те си, ст рахливецо ? Ела и с е изпр ав и
сре щу м ен!
— А ваши ят кра л Р ича рд за ст ана ли пред люде те, з аклан и в А кко, а?
Куче шка смърт за вас! — Кема л дад е зн ак на войници те си. — Смажете го!
И скам гл ават а му за Са лад ин!
Б ойци те на Кема л запри иж даха към Уеър.
Ка дар сгра бчи ю здат а на Те а в миг а, в който тя понечи да с е хвърл и в
гм еж т а.
— Н е! Стой! Н е можеш да сториш нищо!

204
 — Какво, да гледам ли? Та т е ще го убият — с щит а си Уеър усп яваш е
да от бие повеч ето уд ари, но да леч не всич ки. Колко ли още ще издърж и,
запит а с е тя, изпълне на със смъртен уж ас. — Кадар, направ и не що! Или м е
о ст ав и аз да опит ам.
— О ще не! — той наклони глава и с е заслу ша в нещо. — Чувам… Н е е
из кл юче но… — по лиц ето му премина т ръпка на въз буда. — А ко успее да ги
за държ и още ма лко…
Уеър ги задърж а ше. Той размахваш е меч на всички ст ра ни и бе зсп ирно
със ича ше нападат елит е вляво и вдясно от с ебе си. Те а задърпа ен ергич но
ю здат а от ръ кат а на Кадар.
— П усни ме.
— С л уша й! — настоя Кадар.
— И аз ги чувам — обади с е неочаквано С елена. — Барабани.
Кема л вдигн а глава и погледна нагоре към ска лите, обграж да щи
пл атото, върху ко ето с е намираха.
— Ка кво е това? — попит а С елен а.
— Н аричат ги «бараба ните на смъ ртт а». Според поверието, който ги
ч уе, не ще дож иве е до следващ ат а си битка.
Грохотът на бара бани те з аехтя над хълмове те — призрачен,
запл а шит елен.
Н о той не до ст игна до слуха на Те а — в този миг пова ли ха Уеър на
зем ят а. Б е з кон бе дваж по-уязв им. Щя ха да го със екат…
Звукът от барабан ите с е усили. Хорат а на Кема л с е з аковаха по ме ст ат а
си и вдигна ха поглед към ска л ния венец около платото.
Н а с амия ръб из никн а ф игура в разве ти бели одеж ди. Н а и зве ст но
раз стояние от нея с е появ и и втора, по сле т рет а… Ас асини те образуваха
бър зо кръг — неми, бели наблюдатели. Д емон и на смъртт а, на пра зни ка,
по све тен на мъртв ите.
Б араб анит е ускориха ритъма си, грохотъ т им с е усилваш е с вся ка
изм ина л а с екунда.
— Д а — промълв и Кад ар. — Н ека ги слуш ат.
П ани че ск и ст рах обс еби хор ат а на Кема л и те потекоха като придошл а
ре ка над ол у по хълма.
Те а не можеше да повярва на очи те си. Уеър бе спас ен.
— В ръщ айте с е, ст рахлив ци т акива — изрева Кема л. — Н е с е бойт е!
Знам ето с е вее!
За ща стие ни кой не го чуваше. Те а от скубна ю здат а от ръцете на Ка дар
и с е спусна към Уеър, чийто шлем бе отхв рък на л вст рани. Заст а на л на
кол ене, той с усилие с е опитваше да с е изпр ав и.
— Знамето е в мен — изр ева от ново Кема л. Лиц ето му с е на л я с кръв , а
очи те буква лно щяха да и зхв ръкнат от орбити те си. Той пак отправ и погл ед
към ска л ит е и уж а с разкрив и лицето му — бе изо ст аве н от всич ки. И звъртя
с е ряз ко към Уеър и вбе с ен изкре щя:
— Ти, ж а лко пс е! — з амахна и мечъ т му из св истя към не защи тенат а
гл ава на Уеър.
— Уеър! — ст ра хът бе ст егн а л гърл ото на Те а и от него с е изт ръг на
с ам о ня какъв едва чут хрип.
Уеър успя да отклони о ст рието с щит а си, но широ кат а ст рана на м еча
го зас егна по слепоочието.
П ре скача йки тялото на Уеър, Кема л бъ р зо по следва от ряд а си.

205
 Уеър с е бе свля къл на земят а, бледен и неподв ижен. Слепооч ието м у
кърве ше и изглеж д аше… вдлъбнато.
Те а с е плъзн а от с едлото и за миг с е озова до него.
— Уеър — свлече с е на колен е и го прит егли върху гръдт а си. — Ти
ням а да ум ре ш. Чува ш ли ме? Н е бива да умираш!
К л еп ачи те на Уеър с е повдигна ха.
— Моля… Кадар — успя да пошепн е едва- едва той. — Заведи я…
да л еч… извън ст ранат а. Тук… много опасно.
— Н икъде няма да ме завеж да — тя при тисн а тялото му по-силно към
с ебе си. — Ако ис ка ш да съм в бе зопас но ст, т рябва да о ст ане ш ж ив и с ам да
м е отведеш оттук.
П огл едът му с е плъз на към лицето и.
— И натливо женч е — по сле очит е с е затвориха и тялото с е отпусн а.
Н има бе мъртъв ?
Н е, тя долов и, че под до спехите гърдите му слабо с е над игат и спу скат.
Той бе ж ив и тя ще ше да намери начин да разду ха т ази искр ица ж ивот,
докато от нея лумн е огън.
— Р азб ираш ли нещо от лечит елство? — попит а тя Кадар с умоли тел ен
тон.
— Зная с амо, ч е той не е добре и че никой от на с не може да м у
пом огне — момъкът вдигн а ръка, за да пре с еч е проте с тит е й. — П ро сто е
т ака. Когато ранят някого в глават а, човек може единс твено да чака, да с е
гриж и за ранени я и да с е надява, че той отново ще с е върне в съзн ание. П ри
по- сил ни уд ари бе зсъз нани ето може пон якога да преми не в смърт.
— С ам о не ми ка звай, че съм бе зсил на. Н е ще позволя да умре.
— А в състояни е ли си да върнеш в ремето наза д и да попречиш на
Кема л да нане с е удар а си? Защ ото едва ли има друг начин да му помогне ш.
В си чко о ст ан а ло е и звън на шат а воля.
В не запно почув ства, че й прилош ава и притвори очи. Н е биваш е в
ни какъв случай да с е поддава на от чаян ието. А ко не о ст анеш е сил н а,
ням аше да е в състояни е да помогн а не Уеър. Тя ра зтвори с усилие очи.
— Може ли да го прем е стим другад е?
Ка дар поклати глава.
— В т акъв случай о ст аваме тук.
— О тидоха си — изумен а, С елен а гледа ше към ска ли те, където до преди
ма л ко стояха белит е ф игури. — Къде ли с а изче з на ли?
— В своят а кр епо ст. Те по ст игна ха сво ето.
Н о с е забав и ха, мина пре з ума на Те а. Защото Уеър бе пова л ен от в рага
си.
— А з щ е го гледам, ти обач е т рябва да с е погриж и ш никой да не го
см ущ ава, до като не оздравее.
— Кол ко му е — изреч е Кадар ирони чно. — П ро сто т рябва да с е справя
първо със ст арец а от плани нат а, на чиято тер итория с е намир аме бе з негово
разр еше ние и второ, с Кема л, който е убеден в непо бедимо стт а си, докато
при теж ава твоя пряпор ец.
— Като е т а ка, отн еми му това знам е — изс ъска тя. — Но първо м и
пом огни да сн емем до спехи те на Уеър.
Д о нея заст а на С елена.

206
 — А з щ е ти помогна — реч е тя и колен ичи до ранен ия. — Двете з аедно
ще с е справ им — по сле из гледа Кадар ст рого. — А с ега вървет е да свърш ите
ва шат а си работ а и ни о ст авете ние да вършим своят а.
— С л ушам, го сподарке — той с е поклон и га ла нтно. — Ще ми разр еши те
л и в бит кит е да но с я зн ак з а ваш ето благора зположение ?
— А ко ст е до ст атъ чно умен, щ е с е въздърж ате от всяка кв и с блъсъци —
отвърна С елена. — И т а ка, бъде те разумен. Сигурно този Синан в и уваж ава
и цени до ст а, щом като си направ и т руда да прогони Кема л. А с ега
т ръгва йте и раз бере те да ли ще ни помогне да с е измък нем окончателно от
Кема л . И да не ми с е върнете целия т в кръв с молба да с е погриж им за вас.
Еди н ране н ни стиг а.
— Ще сторя и невъзмож ното, з а да т и спе стя този т руд — той с е
отправ и към коня си.
— А ко с е на лож и, мога да с е гриж а за вс екиго.
Те а не можеше повече да пона ся този разговор.
— Х айде, помогнет е ми на й-с етне. Уеър може и да умр е, ако
продъл ж авате да дърдорит е глупо с ти. Кадар, толкова ли ма лко означава той
за теб?
— Той е моя собств ено ст. А собстве но стт а в инаги е важ на за
собс твени ка — при те зи думи Кад ар с е мет на на коня. — Р азб ира с е, че щ е
сторя всичко, ко ето зав иси от мен, за да му спас я ж ивот а. Н е мърда йте
оттук, докато не с е върна и бъдет е много предпа злив и. Н е бива усилият а м и
да от идат по дяволи те, на ли? — Той обърна коня и препус на нагоре по
хъл м а.
Те а не бе в състояни е да ра збер е бе згр иж ието на Кадар.
— Н е ми го побира умъ т — как може да бъде толкова лекомисл ен.
— Ст ра хува с е — обади с е С елена с тих глас. — М исля, ч е пре ка л ено
че сто е наблюдава л смъртт а. Ст ар ае с е да не показва дълбокат а си
привъ р зано ст към някого, тъй като с е бои да не го з агуб и. Н е с е т ревож и,
той щ е от крие начи н да ни помогне.
Н о ка ква п олза от помощ, ако Уеър й с е и зплъзн еше. Н е, не бива ше да
допус не да умре. За щото и тя нямаше да го преж ивее…

П ре з нощт а Уеър не дойд е в съзна ние.

Те а бе с една л а до него и навлаж няваш е устни те и глават а му с вода. С
пом ощт а на С елена го о свободи от до спехит е и бе з т ази предпазн а обв ив ка
той и згл еж да ше запла шит елно уязв им. Вече не бе воин, а с амо ст рад ащ
чове к.
Н а разв ид еляван е ма лкат а й с е ст ри чка дойде и колен ичи до нея.
— Н е с е подобрява — рече тя, след като хвърли поглед върху бледото
л ице на Уеър.
— Кой знае ? — Те а с ама долов и отча янието, скрито в от говора й. —
Може сънят да го и зцери.
— Може — повтори С елен а бе з надеж да в глас а.
— С коро т рябва да дойде в съзна ние.
— А ако не с е съ буди ? — попит а С елен а едва чуто. — Трябва да с е
прим ир иш с мисълт а, ч е може и да си отид е.
— Н е жела я да с е прим ирявам с нищо.
— За щото же ртва ж ивот а си за тебе ли?

207
 — Н е си права. Той няма да умре.
С ел ена млъкна и изгледа с е ст ра си в нимателно.
— Каква глупач ка съм била — из бухна тя в не запно. — Ти пре з цял ото
в рем е твърдиш, че го мра зиш. А всъ щно с т обича ш този мъж , на ли?
— Д а — кол ко бе про сто най- с етне да при знае лю бовт а си, макар че по-
рано дори не с е бе з амисляла по този въпро с.
— За що тогава ме излъг а?
— Н е е било лъж а. Самат а аз не съм го съз нава л а ясно. Вероятно съм с е
боял а да го обичам — тя прокар а уморено пръст и пре з ко с ат а си. — А и той
ням аше право да ни затвори в Ел Сунан. Мра зех го. Бях бясн а — вс е още м у
с е гневе ше, но това й чувство нямаше ни каква стойно ст пред лицето на
см ъртт а. — Това с а не ща, които човек не разбир а веднага — добав и тя.
— Трябва ло е да из бере ш дру г човек, комуто да по свет иш лю бовт а си —
С ел ена бе раздразн ена, цялото й тяло с е бе изопна ло. — П о всичко лич и, че
л орд Уеър не ти но си щаст ие.
— Н е зн ам… П ро сто… всичко ст ана от с амо с ебе си.
— Я с е в иж с ега. А ко той умре, няма да спре ш да скърби ш. А аз не ще
м ога да сторя ни що, за да ти помогна.
— Н яма да умре — повтори упорито Те а. — А с ега върв и. Н е те искам
кра й с ебе си, щом т аи ш в с ебе си т аки ва мрач ни мисл и.
— М исли те не убиват нико го. Н ека ти помогн а.
Б е рискова но да я о ст ав и при с ебе си. Ус ещаш е, че Уеър с е намира на
гра ницат а меж ду ж ивот а и смъртт а, бо еш е с е, че и най- нев инни ят пол ъх
м оже да го пова ли.
— И скам да о ст ан а с ама с него.
С ел ена поклат и глава и с е изпр ав и на крака.
— П о-лошо е дори от времето, когато ве зеш е знам ето си. Ти и тогава не
жел аеше да ти пома гат, но поне не гледаше на мен като на ангел на смъртт а
— вдигна рав нодушно рамене и с е отда леч и. — О тивам на по с т. И зв и кай м е,
ако ти п от рябвам.
Зас ег нах С елена, си каз а Те а уморено. П о-късно щ е й пои ска прош ка.
М а л кат а е права. О тчаяни ето, както и реш ително стт а, гран иче ща с лудо ст,
повт аряха състоянието й, когато шие ше знамето. С т ази разли ка, че тогава
не изпи тва ше този уж ас и този пр отиве н ст рах.
Знам ето.
А шера.
Н има Бог бе пова лил Уеър зар ади твърде свободното тълкуване на
С вещ еното пис ание ?
Н евъзмож но. Той не бе обид ил Бог, не, той за щит и ж ивот а й и това
м оже ше да с е превърне в ис тинс кат а причи на за смъртт а му.

О ще в мига, в който прем ина пре з крепо стнат а врат а, Кад ар почувства
тл а съка на сил ат а — груба и настой чива като грохот а на призр ачн ите
бараб ани.
В рем ето не бе накърн ило мощт а на ст аре ца.
С ин ан го очаква ше на стъп а лат а на замъ ка си, а на лицето му с е появ и
усм ив ка на дълбоко задовол ство.
— Ти отново с е завърна при мен… както и може ше да с е предв иди.
— Д ошъл съм с молба за подслон. А з лично няма да о ст ана тук.

208
 — Подслон за оне зи слаб аци т ам долу ли? Ако не бях изпратил
бараб ане те, щя ха да ги на кълцат на парчет а.
— Д а, но ти из прат и бараба нит е.
— Зарад и теб, а не за тях.
— Тогава стори още не що зарад и мен — изпр ати им помощ, за да не
бъдат нападн ати още веднаж от Кема л.
— Но на ли ти си тук. Вече нямам ника ква прич ина да ги закр илям —
ст аре цът с е усмихна хладно. — А о свен това ще с е погр иж а да ги забрав иш
по най-бър зия нач ин. Та ти и с ега веч е не с е чувства ш тъй обвър за н с тях,
на л и, Кад ар?
Ка дар долов и как силат а на Синан го завл ича във въртопи те си.
Б е з абрав ил напълно колко т рудно чове к може да с е противопо ст ав и на
това м огъ що за смукван е, нуж но му бе мъничко време, за да с е от скубне.
— В ни какъв случай не ще ги за бравя — замълча за миг. — А ако
за гинат, в инаги ще о ст а нат в паме тт а ми. Споменит е че сто с а по-сил ни от
дей ств ит ел но стт а. Защото имат свойството да нарас тват, докато накрая
обс ебя т всяко кътче на съ знан ието и душат а на човека. — Забеляза, ч е
подобни иде и яв но не с е нравят на Син ан и затова побър за от ново да зад аде
въпро с а си: — Защо не изпрати ш някой, който да па зи слаба цит е, т а Ке ма л
да не ги превърне в спомен?
С ин ан го наблюдаваше с неподв ижен, бе зизра зен поглед.
— Ка дар, ти в инаги си бил голям до с адни к.
— А ти не може ш да тър пиш някой да ти до с аж да, на ли?
— Така ще си о ст ане и занапред. О ще ма лко и щях да те завладе я.
И скам да о ст ан еш тук. С теб не може да с е мери нико й. Н ай-силн ият дол авя
на й-сил но амбиц ият а и с е бори най- енерг ично сре щу й — при те зи думи той
с е обърна и с е за из качва по каменн ите стъ па ла. — Само че с ега си отново в
ръце те м и. Пък по сле щ е в идим колко държ и ш на оне зи христ ияни, твои те
прия тел и.

И зм инаха т ри дни, но Уеър вс е още не бе дошъл в съзн ание.

Те а на лива ше вода върху е зика му, но не бе в състояни е да му даде
твърд а храна. Как да оздрав ее, след като не с е храни, запит а с е тя отч аяна.
Той буква л но лине еше пред очите й.
— Н яма да ти напомням да спи ш, но си длъж на да с е храниш.
С ел ена за ст ана до нея с дървена съди на в ръце. Уеър не желаеш е да
прегл ъ тне какв ото и да е. Те а поклати глава.
— Ил и ще яде ш, или ще с една върху теб и ще ти напъхам хранат а
на сил а в гърл ото — изра жен ието на С елен а бе по-мрачно от всякога. —
Търп ението ми преля. И ска ш непреме нно да с е с амоуб иеш з аради човек,
който ще умре. А и този иди от Кад ар сигурно също леж и няк ъде мъртъв
на сред т аз и планин а. Не мога да го пон е с а — пъхн а паницат а в ръцет е на
Те а. — И зяж го и повече няма да те бе зпокоя.
П о-л е сно бе да я по слуша, отколкото да вле зе в спор. Те а и зяде бър зо
вси чко и пъх на па ницат а обратно в ръц ете на с е ст ра си.
— Така е добре — С елен а с е обърна и подхвърли пре з рамо: — А ко
л ю бовт а към някой мъж наис тин а т ака заробва жен ите, смят ам да не с е
поддавам на подобни чувства. В момент а ти си много повече робиня,
откол кото в дома на Н икол ас.

209
 В ярно е, съглас и с е на ум Те а. Бе направо прикована към Уеър — не бе
допус ка л а, че е спо со бна на нещо подобно. Чувстваше го толкова близъ к, че
бу ква л но споделяше всяко не гово диха ние. А пон якога дори й мина ваше
м исъл т а, че и тя ще умре, ако съ щото това дихан ие с екн е.
О бзе я леде н ст рах. Той не т рябва ше да умира. Та на л и бе сторил а и
невъзм ож ното, за да задърж и ж ивот а в него.
Н о усилият а й с а били напразн и. Го спод го ис каш е при с ебе си.
— Н е — прош епна Те а и притвори очи. — Моля те, о ст ав и ми го —
за що л и с е молеше? Та на ли Го спод не с е вслуша в молби те й, когато май ка
й ум ираш е? Н е бе убеде на, че Бог изобщо изслушва моли тв ите на жен ите.
В ероят но и той като всич ки мъже смят аш е жен ите за не пълноце нни
съ ще ст ва. Н о ако А шера бе част от Бога, същ е ствува ше ня как ва
не зн ачи тел н а възмож но с т Бог да прояв и разбир ане и към от чаян ието на една
же на. Б е длъж на да опит а. — И зслуша й ме. То зи мъж има добро сърце. Той
ис ка да ж ивее. Н аист ина засл уж ава да ж ивее. Н е те моля да ни помогн еш да
с е сп асим . Ти го о ст ав и ж ив , о ст а на лото ще направя аз.
Н има очакваше да с е случи нещо ? Може би гръмотев иц а, небе с е н знак,
че м ол бат а й е чут а?
Тя с е в копчи в ръкат а на Уеър. Ж ив ли бе?
Н ика кво дв ижен ие, ни ка къв призн ак, че с е е съ будил.
Те а примиг а няколко пъ ти и сълзи опар иха очит е й. Държе ше с е
на исти на глупаво, не биваш е да с е разочарова. Н а ли бе здру го не вярваше в
ч уде с а? Н е, Го спод не надаваше ухо на женс кит е моли тв и!
Ч ас по-късно гребн а супа с лъж иц ат а и я пъхна в уст ат а му. Той
прегл ъ тна.
О т скочи на зад, ст рахувайк и с е, че й с е е прив идяло. Сдърж а дъха си и
отново пъхн а лъж ицат а в уст ат а му. Той глът на и т ази хапка.
Д о тоз и миг с е бореш е отча яно срещу плача, но вече не можеш е да
сдърж а съл зи те си и те рукн аха по буз ите й.
Н е, не удари гръм. П ро сто с е случи не що толкова дребно, нещо, на
ко ето почт и нико й не обръща в нима ние в ежедн ев ния ж ивот.
И вс е пак бе ч удо.

Глав а петнад е с ет а

М а л ко преди разв иделява не Уеър отвори очи.

— Те а? — прош епна той. — В бе зопасно ст… ли… си.
— Горе-долу — по ст ара с е гласът й да про звучи бодро. След миг ще с е
разр ева, за беляз а тя с уплаха и ен ергич но потър си нач ин да го предотв рати.
— О бач е бе з твоя наме с а. Първо с е хвърляш в на й-голя мат а гмеж , за да те
очи стят, а по сле ни задърж а ш, лежейки дни наред в бе зсъз нани е.
— Трябва ше да т ръгнет е бе з мен.
— П рав илно, т ака т рябва ше — тя п отупа няколко пъ ти глават а м у с
навл аж нена кър па. — О бач е с е ока за, че Кад ар държ и много на т еб и не е в
състоян ие да те з ареже.
— Ка дар — той с е опит а да си извърти глават а и п от ръпна. — Той къд е
с е нам …
— Н е мърда й. И скаш да с е пов редиш повече, т ака ли? Зат варяй очи и
продъл ж авай да сп иш. Вси чко е наред.

210
 К л еп ачи те му натеж аха.
— А з… не мога ни що друго! Боже мили, ще ми с е пръсне глават а.
— Това да ти е за урок, друг път да не с е втурваш да с е биеш и да с е
изл ага ш бе зсм ислено на опа сно ст.
— Н еблагодарно… жени ще. А з не съм с е…
Н е довърш ил още изречени ето, той зас па. Н о Те а бе убедена, ч е ще с е
съ буди отново. Колени чи до него и го з агледа сяка ш не го е в иж да ла цял а
веч но ст. Ст рани те му бя ха добили цвят, а диш ането бе ст ан а ло рав номерно.
Тя пол егна до него, бе з да го доко сва, но до ст атъ чно близо, з а да ус ет и
всяко негово дв иже ние.
В сл едващ ия миг уморат а на дв и и нея.

— К ъде е Кадар ? — попит а Уеър.

Те а с е отър си от сън я и с е опря на лакъ т.
Гл а сът бе по- укрепна л, а очи те му я следяха светл и и яс ни. За л я я
радо с т, която прогон и и по следн ите о ст атъц и от сънливо с т.
— О , вече си много по-добре. Веднаг а ще ти доне с а нещо за ядене.
— Ето ма лко чорба с горски т рев и — С елена и зник на до тях и им
подаде една пан ица. — Помислих си, че и двамат а няма да с е събудит е
нико га — и згледа Уеър из пит ат елно. — С ега вече и аз съм убеде на, че ще
ож ивее те.
— В ъодушевле нието ти ми дей ства ободряващо — рече Уеър.
— В ие ни измамихте. А аз не съм като Те а и не про щавам тъй ле с но —
тя с е извъ ртя на пети.
— Какв и очарователн и с е ст рички! — лицето на Уеър с е изкр ив и в
грим ас а. — П о-злопаме тно съ ще с тво от теб не съм сре ща л.
— П рав илно. Н икога няма да ти про стя, че ме за кара в Ел Сун ан. А с ега
отваряй уст а.
— Мога да с е храня и с ам.
— О тваря й уст ат а!
Той с е подчини с нежелани е.
— Заприли ча л съм на сука лч е.
Те а от ново напъха една лъж ица в уст ат а му.
— Трябва да с е храни ш, за да възст анов и ш сили те си. Да не мислиш, че
м и е прият но? — всъщ но ст изобщо не й бе неприя тно. Той с е завърн а при
нея и с ега вече при емаш е всич ко споко йно и хлад нокръв но.
— К ъде е Кадар ?
Н е м оже ше повече да отбя гва отговора на този въпро с.
— Качи с е на коня и от иде да търси помощ от Синан.
— Кога е т ръгна л оттук ?
— П реди чет ири дн и.
Уеър из руга и с е опит а да с е изпр ав и, но тя го натис на обратно.
— Ти какво ис каш ? Да го нас тигн еш ли? В тво ето състояние ? А ко
ас ас инит е го бя ха уб или, до с ега сто пъти да с а дошли тук. О ткакто те
ран иха, ж ива душа не с е е пока зва ла на това място.
— А Кема л?
Тя поклати глава.
— Н икой!
Той погледна към о ст атъц ите в па ницат а.

211
 — И ка к преж ивяхте?
— С ел ен а за лож и капан и за дребе н дивеч, събира ше билки и стоя на
по с т — тя му даде о ст ана лат а супа и прем е ст и тялото си на пе ти. — Зам аян
л и си още?
Той поклат и глава.
— Б ол к ите с а поно сими. Бих могъл веднага да с е кача на коня.
— Ще в идим. Може би след два дни.
Той я изгледа мрачно.
— С ега.
Н а м рач ния му поглед тя отвърна с не по- ма лко мрач ен.
— Кадар каза да го чакаме тук. О свен това не възнамеря вам да унищож а
ре зул т атит е от т руда си, и то след толкова много усилия, п оложен и за теб.
А ко обач е с е опит а ш да ст анеш, ще те завърж а за дървото, под чиято сян ка
с е изл еж ава ш. А с ега спи.
— Н яма да ти е толкова ле с но да с е справ иш с мен. Н е съм ча к толкова
сл аб, че една жена да ме надв ие.
— В момент а си толкова слаб, че ще т е надв ие коя да е гъс ени ца —
за бел я за ка к обмисля не що и я обз е ст рах. — Н ека с е споразуме ем т ака: А ко
ут ре с е почув ства ш по- добре, ще в идим да ли може ш да с е задърж и ш на
с едл ото.
— Р азбира с е, че мога. Ведн аж дори язд их цели петде с ет мили с рана в
корем а.
— Ко ето озн ачава, ч е си по стъп ил и звънредно глупаво. Трябва л о е
няко й да т е спре. И т ака — ут ре!
Той я загледа, гневен и разочарова н.
— Може Кадар да с е нуж да е от мен.
— За него ден повече не е толкова ва жен, за теб обач е може да с е окаже
реш аващ. До мига, в който не възст анов и ш сили те си, няма да ми с е
из правя ш срещу уби йци. А с ега за спива й — тя с е вдигна на кр ака. —
Може ш спокой но да ми вярваш, когато ти каз вам, че нямаш кон. За щото щ е
ги отведа всички те на рекат а, за да ги напоя и почистя — тя направ и
грим ас а. — И с ебе си също. О ткакто с а те ран или, не съм с е отм е ства л а от
те б и т рябва не пременно да с е измия. Сигурно воня т ака, както ти няког а в
ония овчи гащи.
Гневът му изче зна окончателно.
— С едяла си че тири дни бе з прек ъсван е до мен, т ака ли?
— Е, понеже вс е не искаше да дойде ш в съзн ание, пре з те з и дни не
м ожех да разчит ам о собе но на помощт а ти — Те а отме с ти поглед към
дървото, за ко ето бя ха вър за ни конет е. — Н о ти нямаше ни как ва в ина. А ко
с ега обаче извърши ш някоя глупо ст, в инат а пад а изцяло върху твоят а гл ава,
раз бра л и?
— Ч ет ири дн и?
Тя не отговори. Х вана ю зди те и по е с конет е нагор е по скло на. В гърб а
си ус ещаш е негов ия съсредоточ ен поглед. Бе з да с е обръща назад, тя
продъл ж и да върв и, изпр авена като све щ. И зпитва ше неж но с т. И дваше й да
с е зат ича обрат но, да го при тисн е към с ебе си, да му каже, че всичко ще с е
оправ и и че е готова да стори всичко, ко ето той пожел ае — каквото и да е
то. Д ори и в отм ина ли те мигове на най-в исш а ст рас т тя не с е чувстваше
тол кова силно обвър зан а с не го и този ф акт я из пълваш е с бе зпокойс тво.

212
П о-добре да го държ и в ш ах с твърди и хлад ни думи, отколкото да с е
по ст а вя на негово място и т ака да хлътне бе звъзв рат но.
— Н ека аз да свърша т ази раб от а — С елена т ръгн а редом с нея и по е
ю здит е от ръце те й. — Защо не ме изв и ка?
— Пре з те зи дн и ти свърши много неща — след ко ето добав и: — И то
бе з никаква благодарно с т от моя ст рана.
С ел ена не я погледна.
— Кога пък е било да си благодарим една на друг а? А и т и не м и
позв ол и да ти помаг ам кой знае колко.
Зас ег нат а е, че не съм ис ка ла помощт а й, помисли си Те а.
— П ро сто… той бе ранен и аз с е боях. Н е си ме ра збра ла добре.
— Н е, не съм. И продълж авам да не разбир ам — изрече С елена със
запъване. — Много раз съж давах за на с т римат а и не виж дам за що т рябва да
с е с бл иж ава ш с лорд Уеър. Сами двет е ще с е чувстваме много по-щас тлив и.
— Това не е въпро с на жел ание.
— А ка кво е тогава ? Съдба ли? М аги я? Ти никог а не си вярва л а в
т ак ива не ща. Да не си си за губила разсъ дъка ?
Д а, м оже би наис тина разумъ т й я бе изо ст ав ил. Н аис тина с е бе
пром енил а.
— Ло рд Уеър има добро сърце. И ми спаси ж ивот а.
— Ах! Ко ето не озн ачава обаче, че си длъж на да му дадеш своя, на л и?
В ъз наград и го по няка къв друг начи н.
Ка кво про с тичко решен ие!
— В ъз награж д ението е нещо съвс ем разли чно. П ро сто не разбира ш.
— В инаг и т ака ка зваш. Само че всъщ но ст те ра збирам отл ично —
бу ква л но пред очите й С елена с е отдръпна от нея и с е з атвори в с ебе си. —
Д обре. П родълж ава й вс е т ака. О бича й го! Върв и при него. Х ич и не си м и
нуж на. Н а ли бе здруго ни е, хорат а, в инаги сме с ами? Само с е пре ст рувам е,
че не см е.
— Ти не си с ама — Те а доко сна неж но ръкат а й. — Винаг и ще бъда тук,
когато с е нуж дае ш от мен.
— Н яма да е същ ото.
— Н е ст ава й глупава — търпен ието й започваш е да с е изчерп ва. — Н а
този свят няма ни що не променливо, но това не озн ачава, че няма да е за
добро, на л и? Ти си ми с е ст ра и прият елка и аз нико га няма да пре ст а на да
те обичам . В момент а ти си т аз и, която ме отхвъ рля и с е цуп и — тя хван а
С ел ена за раме нете и я ра зтърс и. — Н е бива да с е зат варяш в с ебе си. Н ие
двет е с е нуж д аем една от дру га, ни е сме едно цяло.
С ел ена й хвърли бър з поглед, след ко ето от говори ряз ко:
— Хм , яв но не си си з агуб ила съвс ем ума и може би ще усп ееш да с е
о съ знае ш — отмахна ръце те на Те а от рамене те си. — Ще ча кам и ще
в нимавам — от джоба на роклят а си извад и парч е с апун. — А з ще с е
погр иж а за конет е, а пре з това в реме ти с е изкъ пи и си измий ко с ат а.
— Конет е ще напоим заедно — прои зне с е Те а натъртено. — С ега
вършим всичко заедно, на ли ?
— С ам о ня кои неща — С елена присв и устн и. — Н е желая да имам нищо
общо с т ази ст ранн а боле с т, която те е на ле гна ла.

В ърна ха с е след два час а при Уеър, той ги оча ква ше буден.
— За що? — запит а настой чиво той.

213
 — М исля, че т рябва ше да спиш.
— В по следни те дни друго не съм и вършил. Защо пре з цялото в реме не
си с е отдел яла от мен.
Тя завъ р за коня з а дървото.
— И маше нуж да от гриж ит е ми.
— Тол кова ли много с е нуж даех от гриж ите ти? — той я загл еда
вт ренче но право в лицето. — Толкова много, че дори и з а момент не си
м огл а да м е напусне ш, т а ка ли?
— Такава съм си. Н е о ст авям започ нат ат а работ а наполов и на — към
дум и те си прибав и рав нодушно вдига не на рамене. — С ега обаче си на път
да оздраве еш и ще ми о ст ане повеч е време за С елена… Стига да с е държ иш
разум но, разб ира с е, и да не ми създава ш допълн ителн а работ а, като с е
опи тваш да раз биеш сте нат а с глават а си.
— Про сто ми с е ст руват ст ранн и гриж ите т и за човек, когото мраз иш.
Затова пит ам — той з амълча за миг. — Н а ли ка за по-рано, че няма да м и
про с тиш ?
— Това е с амат а истин а. Стореното от теб е непро ст имо — прокара
пръс ти пре з влаж нат а си ко с а. — Н о ти ми сп аси ж ивот а и не можех да те
о ст авя да умре ш.
— За що не ме погледнеш?
— А м и, не си о собено при ятна гледка с т ази чети на по лицето.
Уеър с е опип а по на болат а брада.
— Н е е това причин ат а.
Те а вдигна рамене.
Той я изгледа мълча ливо. П о сле прои зне с е с тих глас:
— А за що не разпусн еш ко с ат а си? Толкова отдав на ми липсва…
О т нощт а, в която С елен а прист игна в Дундра гон. Сяка ш цял век бе
изм ина л оттогава. Вне запно вси чко ож ивя пред вът решн ия й взор… как с е
изв ива и гърчи под тялото му, изд авай ки тихи те стонове на ст рас тт а. Р ъцете
м у, заров ени в ней нит е ко си, бе зсп ирни те тла съци на хълбо ците му, който я
из пъл ваха цялат а, разпъваха я, докато най-на края… най-на края…
Н ерв но прехвърли ко с ат а си пре з рамо и с е зае да я спл ит а.
— Н е бива ше да споменавам те зи нещ а — изс тен а той и затвор и очи. —
Ес те с твено не жела еш да ми до ст ав иш това удоволств и е. А аз, глупакъ т, си
пом исл их, че з а теб ще е дреболия да…
Н е, не беш е дребол ия. Споменъ т съ буди онази час т от ней нат а съ щно с т,
която бе погреб а ла пре з по следнит е две години. С ега вече тя няма ше да е в
състоян ие да го погледне, бе з да си спомни за ст ра стт а помеж ду им.
И бе з отново да го пожел ае.
Н е с ега. Първо да подреди чувст ват а, които я в ръхлетяха и знев идели ца.
П очувства с е слаба, н уж на й бе утеха. Н о ако го по емеше в с ебе си, нещат а
щя ха да с е влошат още повече.
Той бе засп а л от ново. М ило стив и Боже, колко бе зпомощно изглеж д аше
едрото м у тяло в този миг. А може би с е заблуж да ваше ? За белязваха с е вече
сл аб и приз наци на възв ръщ ащат а с е сила. Н е след дълго той отново щеше да
заприл ича на с ебе си — сил ен, сво енраве н, твърдогл ав , човек, който си
пробива път в ж ивот а, убеден, че единств ено той в иж да нещ ат а прав ил но.
А ко ис каш е да ж ивее до него, т рябваше вс еки миг да бъде нащре к.

214
 Н о този момент вс е още не бе на стъп ил. Те а т ръгна бав но по п олянат а и
с една до не го, наслаж давайки с е на близо стт а му. Ако в този миг той
сл уч айно с е събуд еше, можеше да с е оправда е с не говат а ф из иче с ка слабо ст.
П рити сна с е още по-силно към тялото му. П очувства как в нея с е надиг а
топл ин а. Колко бе хуб аво т а ка! И не с е н а лага ше да разсъж да ва да ли да м у
с е отдаде, или да с е държ и на раз стояние. П оне в този миг бе напъл но
бе зопас но да го обича.
П о сред нощ тя с е събуд и — той я на блюдаваше изн енада н.
— Те а?
Б е тъй уязв има в този момен т, тъй преи зпълне на от лю бов . А ко бе на
по- гол ям о разстояни е от него, ако очи те й бяха затвор ени, тя щеше по- ле сно
да с е справ и със ситуа цият а.
С ам о ч е не желаеш е да затвар я очи. Желае ше да го гледа. Вечно.
— Защо с е боиш? — пошепн а той. — О ткакто дойдох в съзн ание, ти
по стоян но ст рани ш от мен.
Д а, наис тин а с е бо е ше, че го обича прекомер но. Бо еше с е да не му даде
вси чко и от нея с амат а да не о ст ан е ни що.
— А ко си мислиш, че с е ст ра хувам от теб — започна тя неувере но, —
зн ачи вс е още не си напълно на с ебе си. А з не с е…
— Мол я те, замъл чи! — той доко с на неж но клеп ачи те й с пръс ти.
Тя не желае ше той да долов и това нещо. Вс е още не. Бе длъж на първо
да с е увери в собстве нит е си чувства и едва по-къ сно да го допусне до с ебе
си.
Тя отговори не търпел иво:
— А ко не беш е заговор ил и не беш е смутил съня ми, нямаш е да ти с е
на л ага да изслу шваш моите тиради — долов и за миг погледа му, отправ ен
към л ицето й, след ко ето той от ново поле гна назад.
— Ти защо легна до мен?
— За да т е стопля. Не бива да с е про студява ш. Но ако поис каш, мога и
да си ида.
— Н е, о ст ан и — по сле повтори тихо : — О ст ани, Те а.

Уеър с е из прав и на с едлото.

— П одай ми шлема.
Те а поклати глава.
— Твърд е те жък е. Мет а лът не бива да при тис ка ран еното място.
— Зн ачи си съгла сна някой от хорат а на Син ан да ми разц епи глават а,
т ака л и? Подай ми шлема!
Те а не с е повлия от думи те му.
— С ел ена, доведи наши те коне.
Той вдигна ръка в изра з на не съгл асие.
— О ст авате тук и чакате докато с е завърн а.
— Тръгваме с теб към М айс е ф — С елен а с е приближ и с коне те и Те а с е
м ет на върху с едлото. — Н яма да променя намер еният а си и затова по-добре
зам ъл чи и си пе с ти силите. Може да ти пот р ябват, ако с е на лож и да ни
за щи щава ш.
Тя по е първа с коня си нагор е по пътя.

215
 — Н яма цял ж ивот да бъда толкова слаб — изв и ка той гнев но подире й.
— С ега- зас ега можеш да с е наслаж д аваш на състоян ието ми, обаче един
ден…
Н е м оже ше да ст ава и дума за насл аж дени е, тя про сто с е възп олзва ше
от бе зсил и ето му. Вярно, че върху с едлото той и зглеж да ше здрав и силе н, но
в печатл ен ието бе измамно. Н е жела еше да го пус ка с ам в кре по стт а, където
дебнеха не понят ни опа сно с ти.
— Който си при знава слабо стт а, той съумя ва и да с е предпаз и. Но тъй
като не за беля звам у т еб подобни призн аци, на лага с е аз да по ема т аз и
за дач а — погледна бе гло пре з рамо и с е увери, че С елена е на до ст атъ чно
гол ям о разстоян ие от тях. — М исля, ч е в М айс е ф ще с е чувстваме точно
тол кова си гурни, колкото пре з по следните дни, до като очаквахме Кадар. И
вс е пак ис кам да ми обе щае ш нещо — тя спря з а миг. — А ко си изправ ен
пред из бор, настоявам да спа сиш ж ивот а на С елена.
— В м е сто твоя ли? — той поклати глава. — Н е мога да обе щая подобно
не що.
— Д л ъжен си. С елена няма нищо общо с вси чко това. Н ие я въвлякохм е
в наш ия опас е н ж ивот, и то бе з да й дадем право на избор — Те а навлаж ни
уст нит е си. — Трябва да я па зим. Н е ра збира ш ли, дру гояче няма да е
че стно.
— Н е ме инт ере сува да ли е че ст но или не. А з т акива обещ ания не давам
— погл една я право в очит е. — Зна еш, ч е не мога.
Тъм н ина и огън, си яние на ф акли, разкр иващ и т айн ите на
не изве с тно с тт а. Близо с т, обвър з ано с т, двама в едно.
Д ъл боко ра звълнувана, тя замачка ю здат а с ръце.
— Н е е ч е стно — продълж и да на стоява.
— Кога е има ло нещо че ст но в т ази история? — той с е усмихна
горч иво. — Ще с е опит ам да запа зя ж ивот а и на двете, но недей да очаква ш
от м ен, че ще те о ст авя да заг ине ш, за да ж ивее друга — той препу сна с
коня си и я задмин а. — Н о дот ам няма да с е стигн е.
— Ах, както в иж дам, следват е нареж дан ият а ми както вина ги точно —
до с тигн а до тях неч ий гла с.
Те а погледна нагоре по пътя.
— Ка дар!
Той зацъ ка неодобрително с е зик и подкар а коня си към тях.
— Н е в и ли казах да не мърдате от мястото си, докато не с е върна, а? И
ей на, в иж дат е каква ст а на тя… т ръгн а ли сте на пъ т, готов и да с е напъхате в
пе щерат а на Син ан — спря поглед върху Уеър. — Колко хубаво, че си
оздравял . Предпола гам, че ти си настоял да т ръгнет е, на ли? Само и с амо да
с е избав и ш от задъл женият а си спрямо мен, си с е разбъ р з а л да ме спа сява ш
от С ина н. Да, но т а ка ле с но няма да с е измъкне ш, обещавам ти. О пасявам
с е, че ще ти с е на лож и още изве с тно в реме да о ст ане ш моя собств ено ст.
— Е, вс е някак ще го поне с а — отвърна Уеър рязко. — Ти как си?
В си чко наред ли е?
— Ч увствам с е великолепно… що с е от нася до облеклото и хранат а.
Д ухъ т м и обаче линее. Сина н е въплъщ ение на разума, лишен от душа, и
този ф акт ме пара ли зира — погледът му с е плъзна покр ай тях и с е спря на
С ел ена. — А з обаче бях в нимателе н с не го, тъй като реших, че не е крас иво
да с е върна при т еб целия т облян в кръв и да ти създавам изли шна работ а.
— И това е не що — отвърна тя рав нодушно.

216
 — Н о с е на лож и да влож а цялото си кра снореч ие, з а да го предумам
по канат а му да с е раз про ст ре и върху т еб. Той про сто не може да си
предст ав и, че е възмож но да изпит а удоволств и е от общува нето с една тъй
м л ада дама — при те зи думи Кадар обърн а коня си. — М акар че като накара
хорат а на Кема л да си оберат круш ите, си гурно е поразс еял на ле гна лат а го
скука. Може би с е надява, че като те спл аши, ще и зпит а подобно
удов ол ств ие.
— Кема л ли? — попит а Те а. — Какво ст ава с не го?
— Р азполож ил с е е в предпланин ите и с е ст арае да разп а ли бойния дух
на бойц ите си. За да в и в идят сме ткат а, разбира с е. Задачат а му обаче не е
от л е сн ите, тъй като всяка нощ откр иват някой от те зи кле тниц и мъртъв — с
ши я, разря зан а от едното ухо до другото.
— Ти ли му предлож и това разр еше ние? — попит а Уеър.
— Е, от роват а е нещо твърде и зис кано и според мен не подхож д а на
обст а нов кат а — при те зи думи той с е в зря в Те а. — Р азб ира с е, Кема л
м оже ше м ного по-ле сно да бъде прогонен, ако не хранеш е т акова огром но
довери е в лю бимото си зн аме. Може пък дори и да усп ее да насъс ка з а втори
пъ т верни те си люде върху ни.
— Предложен ието наис тина ли е тво е ? — попит а вне запно С ел ена.
Ка дар по ср ещна погледа й с най- нев инното си изр ажен ие.
— Н е ми припи свай раз ни нещ а, моля — по сле смен и темат а. — Синан
не бива в ника къв случ ай да научи за з нач имо стт а, която Кема л прид ава на
зн ам ето. И когато с е из прав ит е пред него, ще с клонит е глава и ще с е
обаж дате едва когато той в и даде думат а. Възмож но е с амият той да не в и
обърне в нима ние. Защ ото за него жен ите стоят с амо една с тепе н по-в исоко
от добит ъка, а и не искам да ми съ сипе те усил ият а, които съм полож ил.
— Н яма да склоня глава, но и не и зпит вам ни какво желани е да
раз говарям с него — обади с е С елена. — О свен това повеч ето мъже т ака и
т ака гледат на жени те като на ж ивотн и, създаде ни единств ено, за да бъдат
из пол з вани от тях.
— Х м , предполаг ам, че Синан с е различ ава от вси чки хора, които си
сре ща л а до с ега — промърмори Кадар.
М л адежъ т с е бе променил, забеляза неоча квано Те а. Вън шно с тт а му си
бе същат а, но под нея с е т аеш е… празн от а. Н е, не бе пра зн от а, по-скоро
не що тъм но, мрачно. Да, точно т ака. Бе убедена в правдиво с тт а на
набл юден ието си.
О чев идно и С елена долавя ше нещо подобно. С е ст ра й наблюдаваш е
Ка дар с присв ити очи — в погледа й с е чете ше антип атия.
Ка ква ти ан типатия? Глупо с ти. Та това бе Кадар, техния т прия тел .
Н ямаш е от ка кво да с е при те сн яват.
«Н яма от какво да с е прите с няваме.» Те а си повт аряш е те зи думи наум
бе з пре късва не, докато премин аваха покрай ст раж и те на недружелю бнат а
кре по ст М айс е ф . П од бе зи зра знит е погледи на облечени те в бял о
по сл едователи на ст арец а те с е спряха пред с емплат а сграда на зам ъ ка,
който стърче ше мрачен и сив в сияни ето на късното следобедно слънц е.
В ът реш но стт а бе не по- ма лко него стоприемн а, а коридор ите студен и,
не зав и сим о, че деня т бе топъл. Само си въобра зявам, си ка за Те а, когато
при стъп иха във в исокат а за л а със своде с т т ава н и за крачиха към дру гия
кра й на помещени ето, където, с една л царс твено на стол с в исока облег а л ка,
ги очаква ше ст арецъ т в широки те си, нади плени одеж ди.

217
 Могъщ е ство!
Те а едва успя да о ст ан е на място и да не от стъ пи крач ка на зад при в ида
на С инан.
О чакваше да сре щне злото, но не и подобно чувс тво на студен а,
не понят на за норма л ния човек овладя но ст. Н арича ха го Ст арец а от
пл ан инат а, но не зав ис имо от множе с твото бръчки лиц ето му, то по ст ране н
начин бе л ишено от възра ст. О т тъмнит е му очи ст руе ше ф анатизъм, който
ся каш предст авлява ше не що отдел но от него, нещо, ко ето съ ще с твуваше
с ам о по с ебе си. Те а си отдъхна с облекчен ие в мига, в който той преме ст и
погл еда си от нея върху Уеър.
— А, ето те пак тук — обърна с е той към риц аря с раве н глас. — Кад ар
твърд и, че си голям воин, но лично аз храня голем и съмнени я по този
въпро с. Колчем с е появ иш в моите пла нини, вс е ранен те в иж дам. Ако няко й
от верните ми хора с е държеш е толкова глупаш ки, щях начас а да с е
о свободя от него.
— Ч овек не може да надв ие т акава превъз хож дащ а го сил а.
— С ам о не кадър ници те с е спускат като слепц и напред и позв оляват да
ги обградя т, както ми бе съоб щено. Трябва ло е да с е примириш със смъ ртт а
на жени те.
— Както вече ти ка зах, той ис ка по-нат атъ к да ги продаде с печ а лба —
побъ р за да вметне Кадар.
— Знам, че ми каза, обаче лъже ш — почт и толкова добре, колкото и аз.
И ма м ного неща, които вършиш добре, Кадар — едва долов имат а ледена
усм ив ка на тоз и човек подчерт аваш е още повече в печатлени ето за
нео грани чена власт, ко ето излъчва ше.
Н о Кадар сякаш не ус еща ше този студ.
— И ма л съм добри учит ели.
— Н а много хора липс ват т а лан т и хладно кръв ие. Те с е боят от тъм ат а,
ти обаче си я прегърн а л — рав нодушния т поглед на Син ан с е прем е ст и
отново върху Уеър. — Н а онз и т ам тъмн инат а не му допад а. Ж ивял е в
сян кат а, но вс е ощ е не може да с е справ и с мрака. И зобщо не разбирам как
м оже ш да общуваш с т акива хора.
— В не го с е крие голяма сила. А силат а ме привли ча както морския т
ф ар кораб ите — Кадар вдиг на раме не. — То зи въпро с го обсъж дахме по-
преди и не по с тигн ахме съгл асие. Доведох ги при те б и с ам може ш да с е
убедиш в не преклон но стт а ми. Е, какво реш и?
— Н е съм ка зва л, че ще в зема ре шени е веднаг а — Ст ар ецът отново с е
усм ихн а на Кадар. — Н е искам всичко да приключи толкова бър зо. Може би
ще успея да те склоня да о ст ан еш при мен з а по стоянно. Защото на л и
зн аеш, няма да ж ивея веч но.
— Н е съм съвс ем сигурен — усъмни с е Кадар.
Усм ив кат а на Син ан ст ан а още по-широ ка.
— Е, да ка жем, че един ден ще умра. Можеш да о ст ане ш тук и да
набл юдаваш — той накло ни глава, сякаш обмисля нещо. — Може и да уб ия
те з и сл абаци. Тог ава от пада и причи нат а, поради която искаш да м е
напусн еш.
И зпл а шена от чутото, Те а направ и кр ачка към Уеър.
— П одлага ни на из пит ан ие — по шепн а й той. — Н е с е бой!

218
 Тоз и в ид из пит ан ие й с е стори мраче н и ст ра хов ит. За нея бе повеч е от
ясно, ч е стига да пои ска, Син ан ще ги изби е до един, и то бе з кап чица
кол ебани е.
Уеър прис тъпи крачка напред.
— А ко смят а ш, че съм слаб ак, изв и кай най- добрия си воин и не ка си
прем ер им сили те.
— За да го уби еш по ваши я дет инск и начин, т ака ли? С разн ите му т ам
цир кадж ил ъ ци и пре сторена храбро ст ? — от думи те на Синан ст руеше
пре зре ние. — Н ие тук сме спец иа лис ти по смъртт а. Тя, смъртт а, не е дет ска
игр ач ка.
— Н ека тогава с е бием по ва шия начи н.
— Н е — Кад ар с е из стъп и напред. — Сина н, губ им си в ремето. Едва л и
ти с е набл юдава подобен нерав но сто ен с блъсък, на ли?
— Н апротив , напротив , може пък да с е ока же з абав но. В по следно
в рем е м е е на лег на ла голяма скука.
Ка дар издърж а на погледа му и изр ече с тих глас:
— Д не с ще бъдат двама.
С ин ан веднага насоч и в ниман ието си към него.
— Н аис тина ли?
Те а бе изумен а от силнат а в ръзка, съще ствуващ а меж ду двамат а. П ро сто
бе невероя тно, че студен инат а и злото, ко ето и злъчва ше ст ар ецът, можеше
по няка къв нач ин да с е съчет ае с Кад ар, младеж , ненавършил още дваде с ет
години, си яещ, кра сив , преливащ от ж ивот. И въпрек и всичко й с е ст руваше,
че дол авя съще ствуването на т айн ствен а ниш ка, която с е ув ива и окол о
двамат а.
— Д вама? — повтори Сина н. — Ще с е бори ш, както подобава на м ъж ,
т ака л и? Хубаво, може пък да ст ане интер е сно. В т акъв случай ще почакам е
с изп ит ани ето на твоя лорд Уеър. П огриж и с е всичк и да п олучат хран а и
л егл о — той с е изправ и. — Но не и червеноко сото дете. Н его искам дне с да
го изпол звам.
— Н е! — Те а с е спусн а към Синан, но Кадар бър зо с е из пречи меж ду
двамат а.
— Д ейс тв ият а й не с е дълж ат на липс а на уважение, тя с е ст ра хува
единс твено за своят а бе зопа сно с т, ако т и с е разб олее ш.
С ин ан смръщ и чело.
— Д а с е ра зболея ли?
— В Ел Сунан де тето е било из насил ено от Кема л и войн ицит е му и има
бел е зи на оназ и, курвенскат а боле ст.
Студения т, пре сметлив поглед на Сина н с е спря на С елена.
— Жа лко. М ладо стт а кр ие в с ебе си толкова много ж ивот. Бих с е
на сл адил на т ази младо ст.
— Н о не и на по следс тв ият а — добав и Кадар. — Чува л съм, че боле с тт а
не е л ечим а и з авършва с лудо ст и смърт.
— Д а, това не е краят, към който с е ст ремя — Сина н с е усмихна
м ного значит елно на Кадар. — М исля обаче, че това ти е изве с тно, на ли? —
той с е и зправ и. — Че сто съм си мислил, че сигур но ще е много при ятно да
подхвърл иш т акава же на на някой враг — в случ ай, ч е държ иш да уби еш
няко го, бе з да възбудиш подозрен ие към с ебе си и ако не бър заш о собе но.
Може пък по- нат атък да упот р ебим момичето за подобна цел.

219
 В рат ат а едва-що с е затвори за д Синан и Те а с е нахвърли яро стно върху
Ка дар.
— Н е ще позволя да я и зпол зва з а своит е цели.
Той вдигна ръка в ст ремеж а си да спре гн ев ния й изблик.
— Н е, няма да я и зпол зва. Син ан в ина ги си измисля нов и н ачин и за
уб ийство и в момент а от кри т акъв нов спо соб. О свен това вернит е му хора
до един с а мъже. Той никога не би с е доверил на жена.
— Кол ко утеш ител но — обади с е С елен а. — Н а теб обаче яв но има
довери е.
— Ест е стве но. В мо е лице той в иж да с ебе си на млади години. Веднъж
м и каза, че би иска л да има син като мен, тъй като аз съм бил негово
огл еда л но от раже ние. О чев ид но той не о съзнава, че огледа лният образ е
не що прив идно — той е измамен и илю зорен.
— Н има гледа на теб като на свой син ? — изуми с е Уеър.
— Та ка с е ласка е с ам. Защ ото всъщно ст аз съм по- умен от не го —
Ка дар по е ин ициативат а. — Елате с мен! Ще в и заведа по ст аи те в и. С ел ена
ще о ст а не в моят а ст ая — в случ ай, че Синан промен и намерени ят а си. А
при теб, Уеър, Те а ще бъде на сигурно място.
— Б е здруго възнамеря вах да о ст ана при него — рече Те а. — Той с е
нуж д ае от мен. Вс е още не е оздравял напълно. Н е зав исимо от глупавото си
предизв и кат елство, едва с е държ и на кракат а си.
— Н е е глуп аво. М ъжът не бива да позволя ва да го нарич ат слаб.
— Д ори когато това от говаря на ист инат а ли? — Те а с е обърна към
Ка дар. — Ка к мисли ш, колко в реме ще о ст анем тук?
Той отвърна с вдиган е на рамене.
— Д окато скукат а завлад ее Синан и той реши да дейс тва. П о степ енно
би т рябва л о да с тигн е до извода, че най- доброто ра зреше ние на въпро с а е
да унищож и Кема л.
— С ъщ е ствува ли нач ин скукат а му да нара сне? — попит а Уеър.
— Д а, но не е съвс ем бе зопа сно — момъкът с е усмихна. — Какъвто съм
си ст рахл ив ец, предпочит ам да по ст игнем целт а си, бе з да п о емаме рис к.
Ще пораб отя някой и друг ден по въпро с а, пък да в идим да ли ще успе я да
повл ия я на събити ят а в наш инт ере с — той с е спря пред в рат а, облицована
цял ат а в м е синг. — Сина н няма нуж да да ни охранява, тъй като, о свен в
л апит е на Кема л, друг аде няма къде да отидем. Ж ивотъ т тук ще в и с е стори
бе з край но о скъд ен. Сут рин и вечер ще в и но с ят хран а. Те а и С елена в
ни какъв сл учай да не с е дв иж ат из крепо с тт а. Син ан едва ли с е интере сува
о со бено от тяхнат а бе зопасно ст.
— За щото сме с амо добитък — поясни С елен а.
Ка дар с е усмихн а.
— А ко т рябва да бъдем съвс ем точн и, твоят а си гурно с т с е дълж и на
ф акт а, че си зар азе на глава добитъ к. Н о нека не разчит аме много-много на
това обстоятелс тво — той я хван а за лакътя и я по бутн а към дру га в рат а. —
Ще наредя да дадат на всичк и горе ща вода и чи сти дрехи. И понеже дне с
повече няма да с е в идим, в и желая лека нощ. Вси чко о ст ана ло щ е обсъдим
ут ре.
— За що няма да с е в иж даме дн е с? — попит а Уеър. — Та слънцето едва-
що с е скри.
— Трябва да спя. По-къс но ми с е на л ага да свърша някои раб оти —
Ка дар затвори в рат ат а з ад с ебе си, преди да по следват нов и въпро си.

220
 Те а с е покол еба и прикова поглед в затворенат а в рат а.
— Н е ми с е нрав и т ази работ а.
— Ка дар не ще й стори нищо.
В първ ия момен т не го разбра, но след това го изгледа уч удено.
— П ом исли си, че с е боя з а добродетелт а на С елена, т ака ли?
— П ро сто ми хрумна. Тя рас те.
— О , не подоз ирам Кад ар в нищо! О бстоят елств ото, че гъ рдит е й
набъ бват, вс е още не означава, че з аради нея няко й мъж може да си з агуб и
ум а — тя вле зе в ст аят а. — Н е, разт ревожена съм за с амия Кадар. Този
чове к крие в с ебе си твърде много т айн и.
— В ни какъв случай няма да ни измами. Бъди сигурн а.
— Зная. Само че не желая да… — тя с е спря насред дума, за щото не бе
в съ стояние да обхван е със слова онова непри ятно чувс тво, ко ето я обз е,
докато наблюдава ше Ка дар и Синан. Недоволств ото й обач е бе бе зсм ислено,
тъ й като не можеш е да стори нищо. — Трябва да поч иваш — огледа с е окол о
с ебе си и уст анов и, че помеще нието бе обзаведе но край но о скъд но, както
в прочем и цялат а крепо ст. Груб а мас а, легло, два стола, мас ичка за миене —
това бяха единс твени те предмети в ст аят а. Съзря на сте нат а в ръв за звъне ц
и го дръпна. — Н яма до ст атъ чно з ав ив ки. П ре з нощт а ще ст ане до ст а
студ ено, не ка доне с ат още — цялат а пот реп ери. — Тази крепо с т излъ чва
студ.
— В ероят но Сина н изобщо не го ус еща — рече Уеър. Той прис тъпи към
прозореца и с е загледа във върховете на срещ а. — Впрочем това не би м е
уч удил о.
И м ен съ що, помисли си Те а. Н а лож и си да прого ни ст арец а от мисл ит е
си.
— Леглото е за т еб. А з ще лег на на пода и ще с е зав ия с някоя
покр ив ка.
Уеър поклати глава.
— Н яма да допусна жена да сп и на пода.
— Ти бе ше боле н и с е н уж дае ш от здрав сън.
— В еч е не съм болен.
Тя въздъх на примире но — на този твърдогл авец умът т ака и нямаше да
м у дойде в глават а.
— Д обре, тогава ще с е сменяме. Пре з първат а п олов ина на нощт а аз щ е
л еж а в л еглото, а по сле ти щ е ме съ буди ш. Х айде, ще т и помогна да си
сва л иш до спехите.

Глав а ше стнад е с е т а

Ка дар с е из прав и от чува л а със слама, хвърли бегъл поглед върху

спя щат а в легл ото С елена и бе зш умно с е запромъква към в рат ат а.
— Н акъде сте с е запътил и? — про звуча ст рог глас. — Сигурно е много
къс но.
Ка дар поклати глава в зна к на разкаяни е, спря и я погледна. Тя го бе
набл юдава ла цялат а вечер. Трябваше да с е до с ети, че с е пре ст рува на
за спа л а.
— С покой но, скоро с е връщ ам.
Мом ичето с е опря на лакъ т.

221
 — В сл уч ай, че не в и хван ат, ра збира с е.
В еж дат а му с е изв и на горе.
— Мол я? Синан ми разре шава да с е дв иж а свободно и з крепо стт а.
Тя с една в легл ото, но щницат а с е от крои в тъмн инат а като бяло пет но.
— Н е жел а я да отивате.
— Ти си в бе зопасно ст. Ако вс е па к с е упла шиш от нещо, т ичай бър зо
при Те а и Уеър.
— Д а не мисли те, че с е боя за с ебе си? — поп ит а тя с възмущ ение в
гл ас а. — Д а не съм ня коя пъзла.
— В реме е вече да т ръгвам — той с е обърна към изхода.
— Н е двама — обади с е тя. — И един предст а влява опасно ст, а двама,
това си е чи ст а лудо с т.
Ка дар замръ зна на място. Обърна с е отново към нея и зачака.
— Н е с а ас асини те на Сина н те зи, които всяка нощ уб иват по един от
Кема л ов ите хора. Вие ги убивате, на л и?
— Ка кво ка за?
— Това е част от играт а, която си игр ает е със Синан. Вие поддърж ат е
буден ин тере с а му и по този начин си о сигур явате не говото в нимани е, по
единс твени я начин, на който ст е спо со бен в момент а. Вие с е промъквате
т айно в л агера на Кема л и всяка нощ убиват е по един човек. А за да
откл они те вниманието на Сина н от лорд Уеър, бяхт е длъже н да м у
предл оже те нещо допълн ител но, а имен но две жертв и вме сто до с ег ашн ат а
една… Не бива да го върш ите — завърши тя с от чаян глас.
— М ного съм т а лантлив . П ит ай Синан.
— О, той не разговаря с ж ивотни — тя спус на крака на пода. — Знае те,
че в и дебнат. Н е от ивай те, моля в и.
— Забл уж дава ш с е. Може пъ к с амо да с е пора зходя в двора. Те а и Уеър
наприм ер не заподозря ха нищо.
— Те а мисли единс твено за лорд Уеър, а той пък вс е ощ е не е оздравял
напъл но — момич ето с е изпр ав и вне запно и с е вкопч и в ръцет е му. —
Н ам ере те ня какъв друг начин!
В сия нието на лунат а лицето й из глеж даш е мъни чко и бледо, от очит е й
обаче ст руе ше обич айнат а не сломима реши телно с т. О ще в с амото нача л о
Ка дар бе заплен ен от искр ици те чувс тво, които с е т ая ха з ад прив идн ото
хл адно кръв ие на те зи зелен и очи.
— Д руг а възмож но с т не съще с твува — той неж но с е о свободи от
хват кат а й. — Ув и, ни е с е нуж д аем от помощт а на Сина н.
— Н е ст ава дума единстве но за Синан. Вие жел аете да отиде те.
— Д а не мисли ш, че съм полудял, т а доброволно да си пъхам глават а в
л апит е на Кема л?
— Д а, но прав ите точ но това — погледът й за шари изпит ателно по
л ицето м у. — Н а ли в и в иж дам? Вие сте… въз буде н.
— Н аис тина ли? — той с е усмих на. — Щом е т ака, зн ачи няма смисъл
няко й да м е увещава да о ст ан а, на ли ?
— Д обре, вървет е тогава! Н ека в и уб ият! Мен ка кво ме за сяга! —
С ел ена с е извърна рязко и с твърда стъп ка с е отправ и обратно към леглото.
— П овече няма да си ха бя мисли те з а вас.
— Ч уде с на идея — младе жът изле зе и бър зо п о е по коридора, зна еше
м ного добре, че тя изобщо няма да засп и. Щеше да леж и, изпълн ена с
т ревога и… да го проклина зарад и мъкат а, която й е при чинил.

222
 О ще в следващ ия миг обаче с прив ич нат а си дисц иплина и
цел еу ст рем ено ст той прогони мисълт а за С елен а от съз нани ето си. Н аис тина
из питваше въз буда при мисълт а з а предстоящ ото изпит ание. В подобни
сл уч аи кръвт а му в ина ги с е вълнува ше и той с е отдаваш е на това чувство,
тъ й като то изо ст ряше мисли те и ускорява ше ре акции те му. Това негово
състоян ие обаче не тър пеш е присъс тв ието на друго чувство — той бе
дл ъже н да с е съсредоточи един ствено върху делото, ко ето му предсто еше.
Н ищо не бива ше да му отклонява вниманието в мигове те, в които
п о ема ше по тъмнит е път еки.

П о ка лдъръ ма пред в рат ат а з акънтя ха с тъпки. Те а с е събуди и вдиг на

гл ава от възглав ницат а. Стъп ките прем ина ха покрай тях и от звучаха в
да л ечинат а.
— В ероятно някой от ст раж ит е — Уеър з ае мястото си до прозорец а —
тъм е н сил ует на ф она на лунното сияни е.
Те а с една в леглото.
— Ка дар каза, че няма да ни пазя т.
— Ко ето не озн ачава, ч е Синан не прит еж ава друг и ценно с ти, които с е
на л ага да охранява. Ст ар ецът п олучава цар ски възна граж ден ия за услуги те,
които извършва.
Тя не поиска да узнае ни що повече за те з и смъртоно сн и усл уги.
П огл една пре з прозореца и съзря лунн ия сърп, в исна л в исоко на не бо свода.
— О ст ав ил си ме да спя. Защо не ме съ буди ?
— Н е ми с е сп еше. И ма толкова не ща, за които може да мисли човек —
той зап а л и све щт а на мас ат а. — Трябва да решим какво ще прав им, когато
напусн ем това място.
— М ил о ст ив и Боже, първо т рябва да с е сп асим от Кема л.
— Д а, но т рябва да имаме вече готов зами съл. След Кема л о ст ава
орд енът. Н е можем цял ж ивот да бягаме, на ли?
— Затова ли не може ш да засп иш?
— Н ека с е спор азумеем! — той направ и кратка пау за, сякаш набир а
сил и за нещо важ но. — Ти т рябва да напус неш този ст ран а. Ще заръчам на
Ка дар да в и заведе двет е със С елен а в няко е сигурно прист а нищ е и да в и
качи на кораб.
— Зак ъде щ е пътувам?
Той я изгледа мрачно.
— Н яма да ти харе с а.
— К ъде вс е пак?
— За Шотлан дия.
Тя го погледн а изуме на.
— В т аз и варвар ска ст рана, т ака ли?
— Тя е по- сигурна от всяко дру го място по свет а. Сред ония гол и
хъл м ове вл астт а на т ампли ерит е свършва.
— И ка кво ще намеря на това бе зуте шно място?
— Ж ивот — въз кликн а той раз горещ ено.
— А т ам кой щ е ми купува копр ини те?
— Това не ме засяг а — той смръщи чело. — Е, всъ щно с т ме за сяга, но
за м ен твоят ж ивот е по-важен от раб от ат а ти.

223
 — Защо точно т ази мразов ит а Шотлан дия? Защо не ме из прати ш в
цив ил изова н Кит ай ? Там за пръв път с а произв ели копри на.
— Н е поз навам т ази ст ра на.
— Ка кво зн аче ние има това?
Той не отговори веднаг а, но по сл е поясни :
— Когато си мисля за теб, си те предст авям в родинат а ми. М исля, че…
ням а да е зле.
Тя почувс тва няка кво разт апян е в душат а си, но реч е рязко :
— М ного с еби чно ра зсъж дава ш.
— Знам — погледът му с е преме сти върху пламъка на свещт а. — Но ако
отиде ш в Шотла ндия, мога да каж а на Кадар кои с а сигур нит е ме ст а т ам и
къд е ще в и гроз и опасно с т. Р азбира с е, би било ч уде сно да купиш бив ши те
зем и на баща ми, но вероятно този зам исъл щ е с е ока же твърде риско вана.
Н е бива в ника къв случай да те свър зват с мен.
— Знач и не мислиш да т ръгне ш с на с, т ака ли? — поп ит а тя, ма кар и да
бе наяс но ка къв от говор ще чуе.
Той поклат и глава.
— Може би ще успея да с е добера до Р им. Ваден е ж ивял т ам и зве ст но
в рем е, опис а ми Р им като гига нт ски гра д, в който ле с но можеш да прикри еш
сл едит е си — уст ните му пот ръп наха. — А и на т амплиери те никог а не ще
им дойд е наум, че съм с е уст анов ил точно пред врат ите на папат а.
— Д а, т ам т и ще с е наслаж да ваш на всич ки блага на цив илиз ацият а, а
ни е пре з това време ще зъ знем из ш отлан дски те планини, на ли? — тя
покл ати гл ава. — М исля, че няма да с е съгла ся.
— Трябва! — той я погледна. — Н има не разбира ш? Ка к да т и обясня,
че над гл ав и те ни е надв ис на ла съвс ем исти нска опас но ст.
— И зве с тно ми е. Само че не ми допад а зам исълът ти.
— Н е може ш да ид еш в Дамас к.
— И в Р им също ли не мога?
— Н е.
— Ка кво ме оча ква в този град?
Той не отговори.
— За мен, знач и, Р им е опас ен, а за теб не. Сам в иж даш, че зами съл ът
ти куца.
— В сичко си му е наред на моя план. А ти ще зам инеш з а Шотлан дия,
дори ако т рябва да те напъ хам в някой с андък и да те захвърля при
о ст ан а л ит е товари.
— В иж , а з най- охотно щ е ида в Шотланди я — съз нател но удъл ж и
м ъл ча нието си. — Р азбира с е, ако дойде ш и ти.
— Зна еш, че е и зключе но — скаст ри я той.
— Та ка или иначе, бе з теб не т ръгвам на пъ т. Ти решаваш.
— Те не ще спр ат да ме издирват. Не можем да о ст ан ем заедно.
— Защото с е опасяваш, че ще за ловят и мен заедно с теб, на ли? А з
м исл я обаче, че сме по-умни от тях и ще съумеем да изж иве ем пълноц енно
ж ивот а си на няко е за кът ано ме сте нце.
— О т вс е сърце с е надявам да ти с е случи точно това. Кадар ще с е
погр иж и да не ти липсват средства и възмож но сти да…
— С ам о ако сме заедно — Те а с е изправ и и т ръгна към него. — Или ще
върв им заедно в този ж ивот, или никак — Свет а Д ева М арийо, ка ква мъка с е

224
из пис а по лицето му. Защо този твърдоглав човек не прояве ше пон е мънич ко
разум ? — Защ ото не искам да ж ивея бе з теб.
В усм ив кат а му с е прокра дна горчилка.
— Н е оча квах, че… неведнъж си ме уверява ла, че няма нико га да м и
про с тиш. М ного великодушно от твоя ст рана, щом…
— Н е съм великодушн а и нико га не ще ти про стя она зи измама — тя с е
съсред оточи. — Бъди сигур ен, че в о ст ава щи те пред на с годин и неведнъж
ще м и пл ащ аш за сторен ото. Винаги щом пожела я нещо, ко ето ти сме тне ш
за неразум но, аз ще ти напомням з а тво ето деяни е — тя прис тъпи напред и
пол ож и гл ава на гърди те му — пре з плат а на дрехат а можеше да дол ов и
бие нето на сърцето му. Колко ст ра нно, собстве нит е й ст ра хове в инаги с е
разл етяваха, когато с е бореш е с не гов ите. — А първото, ко ето желая, е да
м е в зем е ш з а съп руга — прошепн а тя.
Мускулите му с е напре гнаха.
— Д а с е оже ня з а теб ? Н а ли зн аеш, че не мога?
— О м ръзна ло ми е тв о ето вечно «не мога». Н е можеш да от пътуваш за
Шотл анди я, не можеш да с е ожени ш з а мен — тя с е сгу ши в не го. Със съ щия
успех м ога да с е при тис кам и в няко й пън, помисли си тя. — И две те не ща
ще ст анат. Тъй като а з го ис кам.
— Защо? — попит а той грубо. — Толкова ли ма лко цен иш ж ивот а си, че
държ и ш да го пропилее ш покр ай моя?
— О, не. Ж ивотът ми прит еж ава голя ма стойно с т и с вс еки измина л ден
с е обогатява вс е повече. Н аист ина ти с е чудя, как т ака по стоян но с е
ст рем и ш да ми го в горчава ш.
— Н е бива да ме доко сваш — изреч е той с предре зг авял глас.
— Трябва да те доко свам. Умъ т ти може и да не де йства в инаги
прав ил но, но тялото ти в инаги е готово — тя прокар а устни по рамото му. —
А когато п о емем към Шотла ндия, искам да но ся вече плод в ут робат а си.
— Н е!
Тя отм етн а глава наза д.
— Ще с е омъж а за теб и ще родя дете от теб. Кълна ти с е. Н яма ника къв
см ис ъл да ми с е пр отивопо ст авяш. Този път аз съм на ход.
Гл а сът му п от репер и.
— Н е ис кам да причи ня смъртт а т и.
— Н е, ти ще бъдеш моят ж ивот — тя обхвана лицето му с двете си ръце
и го погл една право в очи те. — Обич ам те и си мисля, че и ти ме обичаш.
С ам о не с е опитвай да ме убеж дава ш, че изпи тва ш угриз ения на съве стт а
ил и чувство з а от говорно ст. Лю бов е!
— А ако т и каж а, че не те обичам… тогава ще ме напусне ш ли?
— Н е, за щото думите ти ще бъдат лъж а, на ли ?
— Д а — гласът му от каз а и той заров и лице в ко с ите й. — Го спод да ни
е на пом ощ!
Р ъце те му бу ква лно смазва ха гръдния й кош, но тя не с е опла ка.
— Б ог ми помогна. А з му с е помолих и той чу моли тват а ми. Той т е
о ст ав и да ж ивееш. Н ищо дру го не искам от него.
Тя ус ети нещо топло и влаж но по слепоочи ето си.
— А з обаче щ е поис кам — рече той. — Ще го помоля да стори онова,
ко ето аз не мога. ТО Й да те отведе от т аз и ст ран а.
— Н яма да из пълни молбат а т и. О чев ид но предпочет а мен. Защ ото
из бра м ен да сътворя за Н ЕГО знамето.

225
 Той погледна уч уден надолу към нея.
— Ти шегуваш ли с е? Н е изп итва ш ли веч е ст рах?
— Н е мога да повярвам в ч удодейни те спо соб но ст и на това зн аме, но
Го спод с е вслуш а в молитв ит е ми. Н икога не съм си и помислял а, че той
м оже да уваж и молбите на една жена — очите й за искри ха при те зи думи. —
И сти нско чудо. А ко А шера е оназ и ча ст от не го, която те върна при м ен,
зн ачи няма от какво да с е боим.
— О свен от Син ан, Кема л, Ваден и т амплиери те.
— В м омент а сме бе зс илни срещу тях — тя с е усмих на. — Можем обач е
да сторим нещо за де тето, ко ето ще родя.
Той поклат и глава.
— В еднаж веч е за ст раших ж ивот а ти. Това не бива да с е случва още
веднаж .
Тя от стъ пи крач ка на зад, съблеч е дрехат а си пре з глава и я пусн а на
зем ят а.
— Ти вс е още си мислиш, че е тво е задължението да подбираш
рисков ете, които по емам. Само ч е за всичк и тях реше нието в земам аз —
отправ и с е гола към леглото и лег на. — Та ка както е тв о е право да стоиш
цял а нощ тъй глупаво, след като можем да с е наслад им един на друг.
— П окрий с е — изрече той с дре з гав глас.
Тя изобщо не помръдна.
— Ти го направ и.
Ц ял ото му тяло бе обхван ато от спазъм. Вне запно бав но и т ромаво п о е
към нея, при тегле н сякаш от ма гнит.
— Н е мога. Защо жел аеш толкова това дете?
— И нтере сува ме твоят ж ивот. Ти си извънредно ин атлив човек и с е
на л ага да измислям ка кво ли не, за да те з адърж а до с ебе си. Ти жел аеш е да
има ш дете, тъ й като бе убеден, ч е ще заги неш. А з обаче го жела я, защ ото
см ят ам , че ще с е бориш да о ст ане ш ж ив и да закр иляш дет ето си — той с е
спря до л еглото, а тя по с егна към ръкат а му. — Ти не с амо с е ст рахуваше от
гол ямат а опа сно с т, теб те измъчваше и чувств ото, че не за служ ава ш да
ж ивее ш. Защото твърд е много хора с а с е про стил и с ж ивот а, откакто си
открил л ъвски я т рон — вдиг на ръкат а му към лицето си. — Ти за служ ава ш
да ж ивееш. Бог можеше да те прибере при с ебе си, но не го стори. Това
доказател ство не ти ли е до ст атъчно ?
Р ъкат а му с е разт реп ери.
— Н е мога… Зав ий с е!
Тя с е отме ст и вст рани.
— Легни до мен. П ро сто ще ти държ а ръкат а, щом като това е твоят а
вол я.
— Моят а воля ли? — той с е засмя с горч ив ина в глас а. — И зглеж д а, че
м е е напусна ла окончателно.
Тя го дръп на з а ръкат а.
— Мол я те, ела.
Той л егна, но на ра зстояние от нея.
— Н е мога да т ръгна с теб за Шотланд ия. Ще бъдеш и зложен а на
м ного кратно по-голяма опас но ст, ако аз…
— А ко не ни прид руж и ш, дет ето ти няма да има ба ща, който да го
за крил я — тя подне с е ръкат а му към устни те си и я целу на по длант а. —
Шш т, не м исли за Шотл андия. Н е е ли чуд е сно т ака?

226
 — Н е. Да — той не смееш е да я погледне. — А ко може ш да с е
на сл аж дава ш на ст радани ето и бол кат а, разбира с е. Чува л съм, че някои го
хар е сват.
Тя отново целун а ръкат а му.
— С игур но с а ст ранн и хора! О беща вам ти, че тялото ми няма да ти
при чини болка.
Д ъл бока въздиш ка го разтър си цел ия.
— Ти си же стока жена.
— За щото жел ая да на лож а волят а си ли? М ного време ни бе нуж но и
пътя т бе твърде боле з нен — думите й преми наха в шепот: — Оби чам те и не
ще обичам никого другиго. Защо да не прекар аме ж ивот а си заедно ? Трябва
да опит ам е, н а ли? Да не мисли ш, че ми е ле сно? Тялото ми про сто ж адува
за теб, не за дете. М ного в реме измина, от както ти…
Той изпъ шка, за миг с е озова върху нея и раз твори широ ко бедрат а й.
— Твърд е дълго — и зт ръгна с е от гърлото му, смъкна рязко дрехат а си и
я запо кит и на пода. — Н е издърж ам повече…
И прони кна дълбоко, дълбоко в недрат а й.
Задъ хана, тя с е в копчи в не гов ите плещи.
П ъл нот а, единени е!
Ус ещан ето за те сн от а продълж и с амо миг, за да от с тъпи място на огън я,
на ст растт а докато той дълбоко и нео бузда но нахлува ше в нея.
— П о еми ме… — шеп те ше той, повдиг айки з адни те й част и, за да
пре срещн е стихи йни те му тла съци. Н е можеше да й с е на сити — сякаш
за гива от глад и единс твен ото му спас ен ие си о ст аваш е да прониква в нея
бе з край — т ре скаво, дълбоко, настой чиво и оже сточе но. П овдиг на кр акат а й
и ги пол ож и на рамен ете си — тя о ст а на да леж и ра зтворен а и ле с но ранима
пред не го. — П огледн и ни… и на двамат а.
Зама яна, тя с е в зря в мястото на съеди нени ето и наново я обзе вълна от
тъм н а възбуда. Сякаш не бе възмож но да го п о еме повече, но вс е пак го
стори. О тново и вс е по-дълбоко.
Н апрежен ието нарас на до не поно сим и виси ни — тя прехапа долнат а си
уст на и сподав и сте нани ето си.
Р ъце те му бяха върху й и я га леха.
Тя с е из пъна нагоре, гореща ст руя прониз а тялото й. Задъ хан а, в пи
нокти в раменет е му.
— Уеър, не що…
— Д а — зъби те му с е оголиха в разкр ивена усмив ка. — Твърде… дъл го.
Б ол и! Н е м оже да бъде… — дъл бок стон с е и зт ръгна от гърди те му в миг а, в
който нахл у в нея за по следен път.
Заедно с о свобож дени ето той с е сру ти върху й. Сърцето му бие ше бу йно
и тя го дол ов и ясно със слуха си.
— А з не исках… — думи те му до с тига ха до нея на пре с екулки. —
В иж да ш ка кво… предст авлявам. Дори и в лю бовт а не мога да бъда не жен.
Зам а л ко щях да те разкъс ам.
Тя отговори, вс е още о ст ана л а бе з дъх:
— И зглеж да вс е ощ е съм цяла — устн ите й с е плъ зна ха по ст ранат а м у.
— Но това положе ние на тялото… не ми е поз нато. Вярно, ч е не ми пречи,
когато…
— Н е съм ис ка л да ти причи ня бол ка. М исля, че не… — той с е
пре търкол и вст рани и я пре гърна. — И скам да в зема всич ко от теб!

227
 — Н е си ми причи нил бол ка. Не си спомням да съм с е оплаква ла — и
на исти на, няма ше никакв и ясни спомен и от мигове те на ст растт а, която ги
бе завл а дяла. — Ти ме дари точ но с онова, от ко ето имах нуж да.
— И то твърд е много — той я пог а ли под кръст а. — И стин ско чудо ще
е, ако дне с не си зач ена ла.
— Н е, ще бъде ис тин ско чудо, ако съм зач ена ла. За щото детето е дар —
тя с е усм ихн а. — Ти беше наи сти на прекрас е н. Но си мисля, че скоро
отново ще сторим същото. Н ещат а с е нареж дат чуде с но — докато ча кам е
Ка дар да прокара път за на с. М ного ми лип сваш е.
Той с е разсмя.
— За мен ще бъде удовол ств ие. Прия тно ми е също, че жела еш не с ам о
с ем ето м и.
— В същно ст не бе ше необходимо детето да с е появ и толкова скоро, но
ти си т ак ъв инат. Длъж на съм да те привърж а по всякакъв начи н към с ебе
си, тъ й като инач е отново ще те напад нат разли чни ск рупули. А аз ис кам
няко й не ща да с е случат.
— Д а с е оже ним и да зачене ш от мен, т ака ли?
— И м ного, много години да ж ивеем заедно.
— Години… — повтори той тъж но. — И зглеж да ш толкова сигур на. А з
не вярвам , мога един стве но да с е над явам.
— П оне с е на дяваш! А аз бях започна ла да с е ст ра хувам, че зав ина ги си
с е за губил в мра ка. Н ещо, ко ето ми с е стори твърде скучновато!

Р азв идел яваш е с е, когато Кадар с е завърна в ст аят а си. С елен а го

набл юдаваше ка к с е плъз на като сян ка към своя ъгъл и с е ядо с а, че из питва
т акова обл екчени е. Защо той не чу молбит е й.
— Х айде, започвай — обади с е Кадар от по с телят а си. — За щото в
противе н случа й ще с е пръсне ш на хиляди парченц а от лю бопит ство.
— Д вама ли?
— Д вама.
— В т акъв случай не засл уж авате да ж ивеете.
— Н а този свят не вс еки си полу чава заслужен ото — той с е обърна на
дру гат а ст ра на и придърпа зав ив кат а си. — О ст ав и ме да по спя, ако си
свършил а вече.
— С върших — настъ пи мъл ча ние, но след ма лко тя па к с е обади :
— А ко хорат а на Кема л имаха възмож но ст, щя ха да ни със екат, на ли? Те
за ма л ко не уби ха лорд Уеър.
— Д а, т а ка е.
— Ще ше да настъ пи голяма т рагедия.
— Тъ кмо по т аз и прич ина не с е чувс твам в иновен.
— Н е ти вярвам.
— Грешиш. В мига, в който човек ре ши да убие, той не изпи тва ни що
о со бено. А з съм обуче н отлично.
В не запно тя сякаш съзря около не го о собен оре ол на отне с е на,
зам ечт ан а непо колебимо ст, която я изпла ши.
— О т кого, от тоз и зъл ст ар ец ли? Та в ие не сте като не го?
— Д а, но той си мисли т ака. С ега обач е искам да пре ст а нем с
раз говорите. Как мислиш, да ли ще може ш да обу здае ш е зи ка си и да з аспи ш
отново?

228
 Гл а сът му и злъчва ше неи зка зан а умора, но по неи зве с тни прич ини
им ен но негов ото състояни е я из пълни с яро ст.
— Н яма да спит е!
— Р азб ира с е, че ще спя.
Увер ено с тт а му за сили ощ е повеч е ней ното оже сточен ие. Тя с една в
л егл ото си и запа ли све щт а на мас ат а до с ебе си. Кадар обърна лице към нея
и я погл една.
— Д ухни свещт а.
П л ам ъчето с е от разяваше в тъм ните му очи, но в тях от съ ства ше
вся каква топлина — студен ият им блясък напомняше ст ареца.
За шем ет ена от в идян ото, С елен а впери поглед в него — сякаш м еч
прон иза тялото й. О бзе я пани че ск и ст рах.
Н е, Б ог й бе св иде тел, длъж на бе да го спр е.
О тм ет на з ав ив кат а, пре с ече тиче шком помеще нието и падна на кол ене
пред не го.
— Н е бива да прав и те повече т ака. Това е ги белно з а вас.
— Уверявам те, ч е за хорат а на Кема л действ ият а ми бяха значител но
по- гибел н и.
— Те изобщо не ме инт ере суват — тя в зе ръцет е му в свои те. Ст ранно,
бяха топл и, не з ав исимо от отне с ен ия му в ид и студеното излъчване. — Н е
жел ая да ви в иж дам т акъв . Чувате ли ме?
— Н ямам дру г избор — той замълч а за миг. — Н е ти ли е против но да
доко сваш ръцете ми? П о тях е поле пна ла кръв . Р азбир а с е, ка зано в
пре но с ен смис ъл. В двора си ги измих много гриж ливо.
Я в но с е опи тваш е да я извади от рав нове сие, да я отблъсн е от с ебе си,
за да съхра ни на всяка цена твърдат а, праз на обв ив ка, която си бе на лож ил .
Тя обаче с е в копчи още по-здраво в ръцет е му.
— П ре ст ан ете да ме пла шит е. Н яма да ви пус на, ра збрахт е ли?
— И за що не?
— Защото ти… — тя с е запъна. Може би същ е ствува ше един-единств ен
начин, по който може ше да до сти гне до него, но за нея именно този н ачин
бе най- т руде н. Затова продълж и на пре с екулки, но в съ щия интиме н тон: —
Н уж дая с е от теб, т акъв , какъвто беше по-рано.
— Н уж дае ш с е от мен ли? — еднат а веж да с е изв и на горе. — Ти ?
— Пре ст ани да ми с е подиграваш. Те а ще си т ръгн е. Н еобходим м и е
няко й, който о ст ава тук.
— И ти избра мен, недо стойни я?
— Н е ис кам да о ст авам с ама… Боли.
— Н аис тина ли? — той я изгледа право в лицето. — Беднат а С ел ена.
А ко разчит аш на мен, си гурно щ е те забол и още повече.
— Ти си единстве ния т, при когото мога да отида. П озна ваш ме, още
отнача л о ме прие т акава, каквато съм — по следва кратко мълчан ие. — А
о свен това и а з съм те опозн а ла докр ай.
Той поклат и глава.
— А з на ист ина те поз навам добре. Вина ги съм знаела какво
предст авл яваш. Но това не ме ин тере сува.
Той я изгледа продълж ително и изп ит ателно и ка за бав но:
— В ярвам ти. Край но необи чай но.
— Затова и т рябва да дойдеш при мен. Н е искам повече да бъда с ама —
погл едът й, нео буздан, на стойчив , зовящ, срещ на негов ия. Х върли с е към

229
не го и заров и лице на рамото му. — Н едей да ме изо ст авяш, недей да
ст аваш като онзи човек.
Ка дар бе изуме н.
— Ст а ни и си иди в легл ото, дете.
— За да не с е нахвъ рлиш върху мен, както би по стъ пил ст ар ецът, т ака
л и?
— Н е говори глупо с ти. Н икога не бих… — той с е пре късна и с е разсм я
в исоко. — М ного умно. Да удари ш човек, зн аейк и ко е е неговото
не за щи тено място.
В този миг не с е мисле ше за умна, а бе по- скоро отч аяна и изпл ашен а.
В с е па к м ракъ т около него с е пора зреди.
— За мен не е ле сно да леж а тук. Н е обич ам да доко свам друг и хора.
— За щото с е ст ра хуваш от тях.
Мускулите му не с е ли отпус наха? Сяка ш не бе вече толкова напрег нат
и недружел ю бен.
— В иж даш ли, ка звам ти, че ме познаваш. Ти също не оби чаш да
доко сваш друг ите — по сле с е попр ав и: — Е, о свен когато си с жен ите в
Д ундраго н. Н о това не с е брои.
— Зн ачи си за беля за ла?
Тя подмина въпро с а му.
— В сичк и мъже го правят по този нач ин, но желани ето е не що по-
разл ично от близо с тт а и влечени ето. Когато меж ду двама същ е ствуват
бл изо ст и влече ние и единия т си отиде, други ят изж ивява раздял ат а
бол е з нено. М айка ми си отиде, а с ега щ е си т ръг не и Те а.
— Те а не би те напус на ла никога.
— Д а, но вече ни кога няма да бъдем едно цяло. Ти си гурно също ще м е
напусн еш, но не искам да си т ръгва ш т ака. Н яма прич ина с ега да не
о ст ан еш при мен, на ли?
Тя з ача ка отговора му с прит аен дъх.
М л адежъ т мълче ше.
— О тговори ми — рече отново С елен а, ст арае йки с е той да не забел еж и
па ниче ския ст рах, която я е обзел.
Р ъкат а му с е задърж а над ко с ат а й като не жен полъх от крил ца на
пе перуда — поч ти като доко сва не или милув ка.
— Ти май ни кога не с е от ка зваш от намерен ият а си, т ака ли?
— Н е.
— Б е з мен ще с е чувс тва ш по-добре.
П ри те з и думи изпит а огромно облекчен ие и направо с е свлече на пода.
Той вече почти й прина длеже ше. Кадар с една и я в зе на ръце.
— А с ега ще с е почувствам много по- добре, ако усп ея да по спя някол ко
час а — прит исна я силно към с ебе си и я поне с е към леглото й. Зав и я
гриж л иво, спря с е и я загледа от горе на долу. — Ще за спиш ли най- с етне ?
— Р азбира с е. Да не мисли ш, че ще леж а буд на и ще размишлявам за
вси чки те зи глупо сти, ако не с е на лага ?
Той с е подсмихна.
— Н е и ти, С елена — усмив кат а му отново угасн а. — Ка кво би сторил а,
ако аз ре ша да не…
— В сичко — прекъс на го тя про с тичко. — П ърват а ми мисъл бе да те
уд аря здрават а по глават а, да те преме тна върху някой кон и да избяг ам с
не го.

230
 Ка дар пот р и ръце.
— Ц яло щас тие е, че не е ст ана ло н уж да да прибягва ш до т ак ива
средст ва.
— Та ка си помислих и аз — тя притвори очи. — Н е ис кам да ст радам ,
дето отива ш в лагера на Кема л. Измисли нещо друго.
— С л ушам, мило стива го сподар ке.
Тя с е проз ина.
— О свен това т рябва да откр иеш начи н да изне с ем с андъцит е с ве зм ото
от она зи гори чка.
— Д руго нещо?
— Д а — отвърна тя, след ко ето рече колебливо : — Ще ми бъде много
прия тно, ако ми подърж иш ръкат а, докато за спя… ако не те при те сн явам ,
раз бира с е. Само дне с.
— Н е, не ме прит е сняваш — той с една на леглото. — Права си. Н а м ен
съ що ще м и бъде при ятно.
Р ъкат а му по е нейн ат а. Утеха. Топлин а. Сигурно ст. Тя почув ства
при съств ието му, закрил ат а, която той раз про ст ря на д нея като тъм н и
сокол ов и криле.
С окол . В про съни ца тя с амо прош епна :
— Ел ео нор и Х енри! Трябва да в земем и твоит е соколи…

Ут ринн ат а здр ачев ин а ст руеше пре з т е сния прозорец и очерт а светл а

ив ица на т ава на.
Ка дар с е преме сти ма лко вст ран и, за да затули лицето на С елена от
све тл инат а. И зпълн ено с доверие, детето сп еше дълбоко, но дори и в съня
си не пус каш е ръкат а му от своят а.
Тол кова пламенно ст и реши телно с т. Н е бе и помислял, че е възмож но да
озн ача ва толкова много за някого и че зар ади него момичето ще с е хвърл и в
обят ият а на мрака, за да го изведе обратно в све тлинат а. О бзе го объркване,
тяго с тно чувс тво, но съ щев ремен но о съз на ч удото, ко ето бе ст ана ло с него.
И още едно необич айно чувство: на мило ст и пощ ада!

— С поред С елена начи нът, по който с е опи твам да о свободя всичк и ни

от Кем а л е напълно бе зсми слен — рече Кадар на Уеър, след като пот ро па
сил но на в рат ат а и по следния т я отвори. — М ай с е на л ага да променим
пл ан а — погледът му с е преме сти от Уеър върху Те а, която прид ърпа
зав ив кат а до гъ рдит е си. — Добър ден, Те а. И зглеж да ш ня как много…
отпочи на л а.
Р ум ен ина обля лицето й.
— К ъде е С елена?
— С пи още. П рекара не спокой на нощ — той прис тъпи в ст а ят а. — Уеър,
обл еч и с е. Трябва да разговаряме, а голот ат а ти очев идно при те сн ява Те а.
Уеър с е наведе, вдиг на туни кат а си от пода и я на влече пре з глава.
— Ка къв е зам исълът ти?
Ка дар с е ст роп оли на един от столовет е и опн а кра ка напред.
— Н адявах с е ти да предлож иш не що. Вс е па к ти си воин, а не аз. Н о
каквото и да ни хрумне, т рябва да ст ане скоро. Синан може да заг уби
тър пени е, тъй като реш их да не го раз вличам повече. Обаче той ст ава

231
не предсказуем, когато не полу чи онова, ко ето си въобразява, че му с е
пол ага.
— Кол ко в реме ни о ст ава още ?
— В ероят но ще мога да го задърж а още ня колко дни.
— Ще ни ст игне ли в ремето да доведа Абдул заедно с войс кат а от
гра ницат а ?
Ка дар на клони глава и с е з амисли.
— Три дни дот ам, т ри дни обрат но. Може и да успе ем.
— Н е ми казва й «може». Трябва да си сигуре н.
— Е, добре. Ще уредя не що — присв и недоволно уст ни. — М акар че
С ел ена не ще одобри методи те ми. Ти веднага ли т ръгва ш на път?
— Когато с е стъмни.
— Н е — наме си с е Те а. — Н е съм съгласн а. Как смят а ш да с е
пром ъкн еш покрай Кема л?
— С на й-голяма предпазливо с т — поясн и Кадар. — Сам е здач може да
с е справ и, ако някой отклони в нима нието на непри ятеля — той вдигн а
рам ен е. — Та зи раб от а щ е свърша аз. Н е е чак толкова т руд но. П редполагам ,
че в мом ент а Кема лов и те люде с а до ст а изнерв ени — при те зи думи той
из щра ка с пръсти. — Барабан ите на смъртт а. Веднаж вече ги изпл аши ха до
см ърт. Ще в зема със с ебе си няколко от хорат а на Син ан и…
— Н ачина нието ти кри е голям риск — Те а забеляза, ч е никой от двамат а
не обърна в нима ние на думи те й, ув и с е плътно в зав ив кат а и с е из прав и. —
Д ори и да усп ееш да с е промъкнеш по край от ряда на Кема л, о ст ават вс е още
т ам пл и ерите. Н е е из ключено в момент а цялат а ст рана да с е е превърна л а в
бойно пол е.
— А ко наи сти на е т ака, бе з войска ще бъдем направо бе з защи тни —
Уеър прис тъпи към мас ичкат а за миене и наплис ка лиц ето си. — Това е
единс твенат а ни на деж да.
— В с е още си твъ рде слаб. Съвс ем неотдав н а бе почти мъртве ц.
Той с е усмихна.
— Н има не дока зах, че ми е о ст ана ла сила?
— В м е сто да с е пъчи ш като някой петел, по-добре ме и зслуша й.
П ъте ше с тв ието, ко ето предприема ш, може да ти доне с е смъ рт.
— Р ане на бе глават а ми, а не тялото. Така че издръж ливо с тт а ми не е
по ст ра да л а — той с е приближ и към нея. — А с ега пре ст ан и с твои те
възра жения и помисли ма лко! А з съм войн ик. Ще с е спр авя. Хорат а ми щ е
по сл едват единс твено мен в битки те и затова аз съм единс твен ият, който
м оже да ги доведе. Знаеш, че е т ака!
С неудоволс тв ие т рябва ше да призн ае, ч е е прав .
— Про сто не ис кам… — Те а спр я за миг. — Но ти ще с е върне ш при
м ен. Н е те ис кам с разби т чере п или с тяло, прониз ано от меч, разбра ли?
— Р азбр ах — той я пог а ли неж но по ст ран ат а. — Кад ар, да си чува л
няко га по- неж ни думи на с богуване?
— Това е целият ми запас от неж но с ти, до з ав ръщането си дру ги няма и
да чуеш от мен — тя с е опит а да с е успоко и. — И з а по следен път ти
разр ешавам да ме от ст рани ш от твои те дела. Следва щия път, когато т ръгнеш
на бой, идвам с теб.
— А ко няког а стиг нем до Шотланд ия — започ на той и доко сн а бузат а й
с устн и. — Та ако отидем т ам, ти обещ авам да с е зах вана с ве змо, а ти ще
повою ваш. Ето, аз с е шегувам, а ти дори и не благоволява ш да с е усмихне ш.

232
 — Н яма ни що сме шно — тя го изгледа, възмутена, че толкова охотно я
напус ка. — Х аре сва ти, на ли? И скаш вече да т ръгва ш?
— Какво да ти каж а? А з съм си т акъв , как ъвто съм. П отис ка ме това
бе з сил ие и с е радвам, че мога да предпр иема не що поле зно — той с е
обърна. — Х айде, Кадар, т рябва да проверим да ли кон ят е отпочина л
до ст атъчно.
— Когато стиг неш лагера, можеш да го смениш с друг. — Ка дар из гл еда
Те а изп ит ател но, след ко ето с е изправ и и по следва Уеър.

Уеър бе забрав ил веч е за нейн ото съ ще с твуване. Н е, това всъщ но ст не

бе точн ат а дума. П ро сто в този миг мисълт а му зан имава ха по-важ ни не ща.
П ре з нощт а тя държеше влас тт а в свои ръце, с ега обач е той владе еше
пол ожени ето.
Тя едва ли желае ше от ноше ният а им да с е разв иват по друг нач ин.
Д ърже ше да има до с ебе си силен мъж , който да не позв олява да го
ръководят.
Е, м оже би й с е иска ше той поняког а да й разреш ава да го направл ява.
П ро сто т ака, за разнообра зие.
Гл ав н ото обач е бе да не с е излага на опа сно с т и да не предизв и ква в нея
чувс твото, че е бе з помощна и пренебр егнат а.
Н о тя всъщно ст не бе бе з помощна и няма ше да с е за доволи с подобно
ж а л ко с богуване. О тметна зав ив кат а от с ебе си и прис тъпи към мас ичкат а за
м иен е. По сле ще ше да с е облече и, преди той да напусне М айс е ф , ще ше да
м у с е порадва още ма лко в коню шнят а.

— А ко не с е върна, ще заведеш Те а и С елена в Дамаск и ще уредиш да

зам инат за Шотлан дия. Р азч ит ам на изобрет ателно стт а ти — Уеър затегн а
кол ана на с едлото още по- здраво. — И не обръщ ай в нимани е на проте сти те
им . Там ще бъдат на сигурно място.
— Н е е про ст а работ а да не обръща ш в ниман ие, когато Те а недоволс тва
— той з агледа Уеър, който в този момент закр епва ше меха за водат а и
пров из иит е за с едлото. — М ного ме учуди например жел анието й да т ръгн е
с теб. С ел ена ще с е окаже права, че Те а с е е превърна л а в робиня на твоя
чар.
Уеър т репн а.
— Н е ми говори за робс тво. О пасявам с е, че пре з о ст атъ ка от ж ивот а си
ще с е на л ож и да си плащ ам з а Ел Суна н — той от стъ пи от коня. — Как ще
откл они ш в нима нието на Кема л?
— В л агера ще с а нащре к и сигурно няма да свърша ни що с ам. Р азчит ам
обаче на ст раха — той с е усмихна. — Ст рахът пон якога е много де йстве но
оръж ие. С инан го изп олзва като от рова.
Уеър го погледн а изп ит ател но.
— М ина лат а нощ чухме стъ пки. Н а Те а казах, че си гурно е някой от
ст раж и те, но аз позн авам твоя ритъм. Вмъкна л си с е т айно в лагера на
Кема л , на л и?
— Ка кв и ги прика зва ш?
— И скам да ми обеща еш, че не ще повториш на бе зит е си, докато м е
ням а. О пасно с тт а е твърде голяма.

233
 — В с еки следващ път тя нама лява.
— В с е па к не си в състояние да очис ти ш всич ки, на л и?
Мом ъкът вдиг на рав нодушно рамене.
— Н яма да ти обещавам нищо. Знае ш, че ще с е погриж а за на шат а
охран а — лицето му с е разкр ив и в гримас а. — Дори и с действ и ят а си да
на руша обет а, който дадох на С елена.
С пом ена ваше момичето за втори път.
— Ка кво общо има С елена с всичко това? Та тя е с амо едно дете.
Ка дар с е из смя ш умно.
— Д а, де те, ко ето направо ме обс еби. А аз по- добре от теб знам каква
отговорно с т е това.
— Д а не ти е спас ила ж ивот а ?
— Н е, не що още по-цен но — погледът на Кад ар с е плъз на покр ай
рам ото на Уеър. — Ето я и Те а, която желае да ти пожелае ща стл иво
пътува не. Ще в и о ст авя с ами. Трябва да подготв им някои неща във в ръзка с
«откл оняването на в нимани ето».
Уеър с е обърна и погледът му с е спря на прибл иж аващ ат а с е Те а —
храбра, краси ва, целеу ст ремен а.
— О тивам при не я да с е с богуваме.
— П обър зай, тя не е от търп елив ите.

Глав а с ед ем наде с ет а

Б еш е поч ти полу нощ, когато Кадар прис тигн а с коня си в двора.

Те а отча яно с е опит а да отгатне нещо по лицето му, но тъм нинат а й
попр ечи.
— Успя ли да премин е?
Той кимна, а на нея й с е ра зт репер иха колене те от вълнен ие.
В еж дат а му с е изв и на горе.
— Ти нещо друго ли си оча ква ла?
— С игур ен ли си, че с е е измъкна л?
— Увер явам те, промъкна с е не забеляза н покр ай тях. Бяха до ст а
из пл аш ени от бара бани те — той скочи на з емят а. — Да бе ше в идяла как
Кема л с е щур аше нас ам-нат ам и им кре щеше да не с е плашат.
— В аж н ото е, че Уеър с е е измъкна л.
— Д а. Р азр еши ми да те изпроводя до покоите ти. Не бива да стои ш тук.
Н а л и ти ка зах, че не е бе зопасно да с е разхож да ш из крепо стт а — той п о е
ръкат а й и я въведе във вът решно с тт а. — Вярва й ми, Кема л не може да м у
стори нищо.
— П рав и ми в печатлен ие, че не споме нава ш името на Ваден.
— О т Ваде н няма ше ни следа. Възмож но е да е заг ина л при А кко.
Те а не можеше да повярва, че Вад ен веч е не предст а влява запла ха. О т
твърд е дъл го време той с е бе сра сна л с ж ивот а на Уеър.
— Н ика к не ми с е вярва.
— Н е с е т ревож и з а нещ а, които не си в състояни е да промен иш. Р ано
ил и късно Уеър ще т рябва да с е изпр ав и пред Ваден.
И този момент щ еше да нас тъпи по- рано, защ ото тя бе създ а ла знам ето.
С л уча йнат а прилика на герба с лъвския т рон вече не бе от зн ачен ие.
П о сл едств ият а си о ст аваха едни и същ и.

234
 — В инат а е моя.
— Гл упо ст и. Говори ш смехор ии. Тамплиер ите с а о съдили Уеър на см ърт
да л еч преди т и изобщо да с е появ иш в ж ивот а му.
— Д а, но зн амето ги подс ет и, че от ст раняването му веч е не търпи
отл ага не — отвърна тя, и зпълне на с горе ст. — Н е можеш да от реч еш този
ф акт, н а л и?
— Н е, зн амето наи сти на раз буд и гне зд ото на о сите.
— И докато то съ ще с твува, не щ е с е промени нищо — Кема л щеш е
за ма л ко да убие Уеър. Той няма ше да го дебн е в предпланин ите, ако не бе
твърдо убеде н в магич е скат а сила на з намето. — Знам ето т рябва да с е
уни щож и.
Ка дар поклати глава.
— О свен ако не го из гориш пред очит е на Кема л и на т амплиери те,
раз бира с е. Ако то с амо изче з не, т е ще решат, че си го скр ила ня къде. В
т акъв сл уча й то ще с е превърне в легенда и ще разп а ли апети тит е на
м ноз ина.
Н е бе помисляла за подобна възмож но ст, уст анов и тя с болка.
— Трябва да съ ще с твува няка кво ра зреше ние. Когато напуснем т аз и
ст ран а, ще пре ст а нем да с е боим от Кема л, на ли? А пъ к т амплиер ите може и
да с е откаж ат от пре следването, ако им из пратя зн амето, за да си го
уни щож ат с ами.
— В с е па к не ка т и напомня, че не може ш да унищож и ш не що, ко ето
веч е не притеж аваш.
— Знач и т рябва да си го върна. Н е мога да поне с а мисълт а, ч е с
пом ощт а на зн амето нара ства и запла хат а з а ж ивот а на Уеър.
— Д а ра збирам ли, че ми с е възла га за дачат а да върна знамето обратно?
— Кадар поклати глава. — Да не мисли ш, че не съм обмислял тоз и въпро с
— да откр адна знамето и по този начи н да спу кам празни я мехур на
Кема л оват а храбро с т? Знамето с е пази в ра кла, скрит а в шат р ат а на Кема л ,
а тя пък с е охранява най-зорко. Н а лага с е да поч ака ш, докато с е завърн е
Уеър с не гов ите войници.
— Уеър няма да изле зе на бит ка срещу Ке ма л, докато този пряпоре ц е в
не гово вл аде ние — те зи думи с е изт ръгн аха от устни те й неволно и бе з
предвари телно да ги е обмисляла.
— А , разбир ам — Кад ар с е усмихн а. — Значи и ти смят а ш, че знам ето
упраж н ява ня как ва влас т, т ака ли?
— Н е съм каза л а подобно не що. Р азб ира с е, вси чко това е няка ква
ша рл ат ан ия. Вс е па к аз съм го създ а ла и т рябва да знам най- добре, на л и?
С ам о ч е, за съж а лени е… — тя спря за миг, з абеля звай ки колко неувер ено
звучат дум ит е й. — Кема л с е бие по-сърцато, при теж ава йки подобе н символ .
Н яма да по емам този риск.
— А з съ що не въз намерявам да по ема риска да си загубя глават а зарад и
парче коприн а, а с това и да в и о ст авя бе з за щит а. Ще изча кам е
зав ръ щането на Уеър.
— Н е те моля да го в земеш. Знамето си е моя работ а. Може да м и
пот р ябва помощт а ти, но аз ще съм т а зи, която ще иде при Кема л.
Ка дар въздъхна уж ас ен.
— С л учи ли с е подобно нещо, Уеър направо ще ми прере же гръкл ян а,
вм е сто да о ст ав и това на Кема л. Как точно смят аш да по с тъпи ш? Ще с е
из прав иш пред него и ще си поис каш знамето обратно, т ака ли?

235
 — Н е ми с е подигр авай — Те а помълча изве с тно време, след ко ето
изр ече с нежелани е: — Щом като Кема л т рябва да умре, не ка да е от моят а
ръка.
— Ле сно е да с е ка же, но е ма лко т рудно да с е изпъл ни. То зи, който
отнем е чуж д ж ивот, преди всичко униж ава с ам с ебе си.
Тя го удо стои с хлад ен поглед.
— Ти си уб ива л неведнъж , обаче не ми изглеж да ш ни как униз ен.
— Д ъл ж и с е на моят а из ключи телно с т — при те з и думи Кадар бу ква л но
с е разт ан цува пред не я. — С амо че ти не можеш и да си предст ав иш
уни жени ят а, които е т рябва ло да претърпя, за да до сти гна днешн ите в исот и.
Тя не обърна в нима ние на насм ешлив ия му тон.
— Трябва да попреча на Кема л да с е из прав и сре щу Уеър.
— Уеър може да смачка Кема л бе з ни каква т рудно с т. А ко не с е
чувс тваш е слаб и ако бе по-предпазлив , Кема л никога нямаше да го рани —
Ка дар заоглеж д а изпит ателно изр ажен ието на лицето й. — Ст раху ваш с е не
тол кова от Кема л, колкото от знамето, на ли?
— Каз ах ти вече, то не при теж ава няка ква сила — стигн аха пред ст аят а
й и тя разтвори бър зо в рат ат а.
— Ще научи ш ли веднага, когато Уеър с е върне?
Той кимна.
— С ин ан зн ае в ина ги вси чко… дори коя камила в Дама ск ког а е
ких на л а.
— А ти ще с е промъкне ш не забел язано в лагера на Кема л и ще
пом огне ш на Уеър! А о све н това ще дойда и аз. М алко преди ат акат а на
Уеър ще нас тъпи и най- подходя щия т миг да с е вмъкн ем в шат рат а на Кем а л .
Когато в л агера прозвучи си гна л за т ревога, в нима нието на ст раж ит е пред
шат рат а ще с е раздвои.
— Д а, а Кема л ще с е съ буди и ще по с егне към меча си… както и към
зн ам ето — вметна Кадар. — Замисълъ т ти не е добър. По-добре първо Уеър
да победи Кема л, а по сле бе з о собени усилия щ е…
— С ъобщ и ми, моля те, когато с е върне Уеър — прекъ сна го Те а.
Ре шени ето й бе категори чно. — А з щ е ча кам.
— Н е с е и съмн явам. — Кадар и зпъна тяло с въздиш ка. — Ще ида при
С ел ена да й каж а, че всичко е мина ло добре. Ще веч еряш ли заедно с нас?
Те а кимн а нет ърпеливо. Не желаеш е да о ст ава с ама.
В ст аят а й я по ср ещн а зе йна ла празн от а. Уеър си бе оти шъл.
Ус ети как в нея пропълз ява па ниче ски ст рах и бав но с е свлече покрай
ст енат а. Трябваше да овладее ст раха. Уеър ще ше не пременно да с е завърн е.
Б ог едва л и ще ше да позволи да преодол ее всичк и до с ег ашн и изпит а ния, ако
ис каш е да ги раздели. Той, който върна ж ивот а на Уеър, няма ше да позвол и
да за гине тъ кмо с ега. Бог няма ше да позвол и да с е случи не що толкова
бе з см исл е но.
Трябва ше да си намери някакво зан имани е. О тправ и с е с бър з и крач ки
към ум ива лнят а и на ля вода от стомнат а в леген а. Но с какво да с е
пора зс ее? Н ямаш е с какво да бродира, а и Кадар й ка за да не с е раз хож да
нас ам - нат ам — бе по-зле дори и от Ел Сун ан. Трябва ше да върш и нещо.
В ероят но пре з по-голямат а час т от в ремето ще ше да следи Кадар, нещо,
ко ето сигурно възнамер яваш е да стори и С елена. Бе наясно, че той няма да
й съобщи за зав ръ щането на Уеър, за щото както всичк и мъже, т ака и Кадар
по ст а вяше ролят а си на закрилн ик над ис тинс ки че стн ите отно шен ия. За

236
съж а л ение той не бе в състоян ие да разбере, че тя ни кога няма да допус не
Уеър да вле зе в т ази би тка вме сто нея.
Б оже мило стив и, в не запно й с е прии ска това наи сти на да ст ане.
Буква л но я вт рис аше при предст ават а да и зне с е знамето от шат р ат а на
Кема л . Н о още по-ст рахов ит а бе мисълт а, че същия т този Кема л можеш е да
из пол з ва нейн ото знаме в би ткат а си с Уеър. Вероятно ст рахъ т й бе напъл но
необо снован, но тя не можеше да го победи. Лю бовт а й бе от толкова скоро,
още тол кова крехка, че не можеш е да си по зволи да я излага на подобна
запл а ха.
Зл ат ист и очи, коит о я из г аря ха с м ощ т а си.
Тя побъ р за да прогон и този образ от съз нани ето си, наведе с е над
л егена и потоп и ръце във водат а. Направо бе п олудяла — да рискува ж ивот а
си зар ади някакво си бойно знам е. Но не биваш е и да с е побърква, като
отл ага още повече в земането на реше ние.
Зл ат ист и очи…

— Ка дар го няма. Току-що препусн а с коня наня къде — С елена бе

за ст ана л а на врат ат а — светла сян ка на тъмн ия фон на нощт а. — Ст рува м и
с е, че Уеър с е приближ ава и с е готв и за ат а ка. П реди ма лко на кре по стн ите
в рати с е появ и прате ник.
Б яха измин а ли едва пе т дни, от както Уеър бе т ръгн а л, но Те а бе здруго
оча кваш е вс еки момен т да я наст игне ве стт а за при ближ аван ето му. Тя скочи
от л егл ото.
— К ъде с а дрехи те т и?
— В зех ги със с ебе си — с една и неодобрит елно за гледа ка к Те а
навл ича ней нит е момче шки дрехи, как намят а мантият а и приб ира ко си те си
под ча л ма. — А з съм т ази, която т рябва да иде т ам. Ти ще обър каш вси чко и
Кема л щ е те убие. Н е ги умее ш много те зи неща.
Ч е кой ли ги умее, помисл и си Те а отчая на. Кой би могъл да с е
пром ъкн е в шат рат а и да ограби собс твени ка й, който отгоре на вси чко с е
кани да те убие? Може би единс твено Кадар, но той вече опове ст и, че
зам исъл ът й е нер азумен.
— Ще в нимавам много.
— Н ека дойда с теб.
— Р азговаряхм е вече по тоз и въпро с. Трябва да о ст ане ш. Синан
нем и нуем о ще уз нае, че напус кам предели те на крепо с тт а. Като раз бере
обаче, че някой от нас о ст ава, той ще е ная сно, че по-къс но ще с е върнем .
О свен това той не бива да с е нам е сва, когато бит кат а с е разгори — тя с е
отправ и към в рат ат а. — Моля те, заключи с е и не отваряй, докато с е
върнем .
— Поча кай — С елена й подад е нещо проблясващо. — Трябва в инаг и да
го държ иш в с ебе си.
К инж а л. Те с ен, ис крящ, смъртоно с ен, красив .
— О ткъд е го има ш?
— О т Кадар. О ст ав и го на нощ нат а мас ич ка. Та ка разбрах, че лорд Уеър
идва. Кадар няма да т ръгне на бой, бе з да ми о ст ав и не що, с ко ето да с е
за щитя при нуж д а… А той зн ае отли чно, че ще го изп олзвам. Е, ще го
в зем е ш л и?

237
 Те а изгледа кинж а л а с отв ращен ие. П о сле обаче по е дълбоко въздух,
пре с е гна с е и го затъкна в колана си.
— Трябва.
О бърна с е и избя га от ст аят а.
С л ед ма лко тя премин а с коня си пре з кре по ст нат а в рат а и с е спусна
над ол у по пла нинат а. Н якъд е под нея горяха лагерните огнь ове на
Кема л ов ия от ря д, мънич ки като глав ичк и на топли йки. Го споди, а ако Уеър
ст игне ше до Кема л преди нея? Тя приш пори коня си и го подкара в г а лоп.
Н а изв е стно разстоян ие от лагера спря, плъз на с е бе зшум но от с едл ото
и завър з а коня на едно дърво.
П риведе глава и с е о слуша. А ко от рядът на Уеър с е прибли жеш е, тя още
отда л еч ще ше да чуе т ропот а на коп ит ат а. Н ищо. Има ше още в реме. Завтече
с е надол у по хълма, бе з да из пуска от погледа голямат а ш ат ра в юж ни я край
на л агера. Във вът решно с тт а й гореше светлин а, но не мож а да ра зл ичи
ни какво дв и жени е. Н има Кема л сп еше на запа л ен ф енер от съображе ния за
си гурно ст ? Всъщно с т няма ше нищо чудно — толкова от негов ит е хора
нам ер иха смъртт а си буква л но под но с а му. Тя с е спря неда леч от п олянат а,
на която бе ра зположен лагеръ т, за да поотдъх не.
Д вама ст раж и пред шат р ат а, двама от за д.
Н о точно сре щу нея тя не с е охран яваш е. Те а стис на по- здраво
дръж кат а на кинж а ла и с е помоли от сърце да го изп олзва единс твено за
раз парян е на шат рат а.
Зл ат ист и очи, коит о очак ваха…
О ст ава ха й с амо няколко мет ра. О ст ан а неподв иж на. Едини ят от
ст раж и те каза нещо. Н икаква запла ха. Те с е смееха и не прин удено
раз говаря ха помеж ду си.
П ром ъкна с е още ма лко напред и с е озова до шат рат а.
П о е дълбоко въздух. Сърцето й бие ше като обе зумяло и тя цялат а с е
разт р е с е.
М иг по-къс но о съзна, че при чинат а е дру гаде. Вярно, т ропотът на
копит ат а вс е още не с е чуваш е, но тя долавя ше т репере нето на земят а с
цял ото си тяло. О т рядът на Уеър с е приближ а ваше.
Н о вс е още не бе тук. Вс е още имаше няколко минут и на разположени е.
С бър зо дв ижение разпор и плат а на шат рат а.
Б оже, стори т ака, че да не чуя т т ропот а на копит ат а.
Ум ол явам т е!
П огл една предпа зливо вът ре пре з процепа, ф енерът, окачен в средат а,
све теш е сл або и по-голямат а ча ст от вът решно стт а бе тъм на.
Кема л леже ше точно пред нея върху възглав ниц и. Лицето му бе
обърнато към нея.
Те а замръ зна на място. Н има бе буден ? Той обаче не с е помръдна, не
изд аде нито звук. Може би вс е пак спеше.
О бходи с поглед цялат а шат ра. Да, знамето сигурно е т ам — в
ре збова нат а ра кла с ме с ингов обков . Спомни си ка к Ке ма л че сто ваде ше
зн ам ето от нея.
С ъбра цялат а си смело с т и бав но с е промуши пре з отвора. О зова с е
вът ре, но в не запно с е подхлъзна и падна на з емят а до Кема л.
Тропотът с е засили и възглав ни цит е под Кема л с е разт ре соха.
С ега вече ще с е събуди, помисл и си тя изпла шена.

238
 Той с е раздв иж и и… с е търколи върху нея. Кинж а лът с е изплъ зна от
ръкат а й. С по следн и сили успя да отме сти теж кото тяло на мъртв еца и най-
на края с е измък на из под него. Скочи на крака и вдигн а бър зо к инж а ла от
зем ят а. П огледът й с е спр я върху няко гаш ния й паз ач.
Д а, Кема л на ист ина бе мъртъв .
В це пене на от уж ас, тя с е в зря в бе зж изне нит е му очи. О т ранат а в
гъ рдит е с е сти чаш е кръв . Н авсякъ де кръв … по него, по нея. Кръв , която
л епн еше по лицето й, по ръце те.
П от ре с ен а от случилото с е, Те а не бе в съ стояние да отме сти поглед от
м ъртв ите м у очи.
Н има Кадар…?
Н енад еен вик отвън наруш и в цепе нени ето й. Яв но бяха за беляз а л и
прибл иж аван ето на Уеър. О ткриеха ли я в шат рат а, щя ха н ачас а да я закол ят.
Завтече с е към раклат а и раз твори капа ка.
Знам ето не бе т ам.
А т рябва ше да с е нам ира точно на това място. Колен ичи и с е разров и
т ре с каво под до спехи те. Н ищо!
Н якой изв ика повторно пред шат рат а.
Ка дар бе по ел върху с ебе си отговорно с тт а, друго обясн ение про сто не
съ ще ствува ше. Звън на мечове.
Н е м оже ше да о ст ане повече. Спусна с е като ст рела към проце па.
— А й!
П огл една бър зо назад. Н а в хода бе заст ан а л един от ст раж и те.
Тя с е за кова на място, очаквайк и вс еки миг да с е нахвърл и върху й с
из ваден м еч.
Той обаче също с е в цепени и я зя пна изумен, както и тя него.
В не запно Те а о съзна кол ко ст рахов ито изглеж да в чуж дит е очи —
омаз ана от глава до пе ти с кръвт а на Кема л.
— Ас аси н! — из пис ка той, обърн а с е и излетя от шат рат а. —
С ат ан инск и уби ец, ай!
В нейно лице той бе съ зрял един от «апо столите» на Син ан. Яв но Кадар
бе подготв ил почват а — войникъ т предпочит а ше да с е из пречи пред хорат а
на Уеър, отколкото да о ст ане нас аме с ас асин.
Н о сл едващи ят, който нахълт а ше в шат рат а, можеш е и да не с е ока же
т акъв ст рахливе ц. Затова Те а с е приведе и пъргаво с е промуш и навън пре з
проц епа.
Точ но срещу нея в ихрено с е но с еше конни к. Успя да от скоч и наст ра ни
м иг, преди коп ит ат а да я прега зят.
М ил о ст ив и Боже! Н е сти га, че можеха да я уб ият хорат а на Кема л , а
с ега с е изл аг аше и на опасно с тт а да я размаж ат свои. Голям късм ет щ еше да
има, ако усп ееше да с е измъкн е.
В л агера цареш е пълна суматоха — накъдето и да погледне ше,
навс якъде в сиянието на лунат а проблясва ха мечов е.
— За Бога, веднага прибира й кинж а ла.
Уеър!
Той с е приведе напред и я повди гна на коня си.
— Р ане на ли си ?
Уеър. Силен, здрав и нев редим, слава на Бога.
— О ткъд е е т аз и кръв ? О тговаряй.
— Н е съм ран ена.

239
 Той по е с коня си към кр ая на лагера.
— Ще го очистя тоз и Кад ар — първото, ко ето стори, бе да дръпне
ча л м ат а от глават а й — ко с ат а й с е разпиля по рамен ете. — Н е я слагай
повече. Н е дай Боже да с е случи, но ако против никъ т т е хване, по-добре е
да л ичи, че си жена. Скрий с е з ад т ази ска ла и не с е пока звай.
П ри те з и думи той обърна кон я си и отново с е хвърл и в биткат а.
С в ил а ръце в юмруци, тя наблюдаваше съби тият а около с ебе си. Б е
уж а сно да с едиш бе зпомощ ен, и зтлас кан вст рани ида гледаш, бе з да можеш
да с е нам е си ш. И жени те т рябваше да бъдат обуч авани да боравя т с оръж ие.
Н о Уеър можеш е да си сп е ст и помощт а й, тъ й като от рядът му бе по-
м ногоч исл ен от Кема лов ия, след не о собе но упорит а съпротива непр ият ел ят
с е предаде.
Я зде йки, Уеър с е приближ и към нея.
— Н яма ли да ти дойде умъ т в глават а? Н а ли т рябваш е да с е кр иеш зад
с ка л ат а?
— Кема л е мъртъв .
— С игур на ли си ?
Тя ким н а.
— В идях го. А знамето е изче зн а ло. Може би за д всичко това стои
Ка дар. Той къде е?
— Когато влязохме в лагера, го съзрях от другат а ст рана — отвърна
Уеър и по сочи с ръка към от сре щния край на лагера.
Тя понечи да т ръгне нат ам.
— Трябва да го пит ам, да ли…
— Н е, не — обхван а я с ръка и я вдиг на пред с ебе си на коня. — Н яма
да те о ст авя да с е дв иж иш свободно из во енен лагер. Н ека той потър си на с.
— Трябва да ра збер а… — не продълж и и с е облегна на тялото му. В ече
ням аше нуж да да бър за, а и бе толкова прия тно той да я придърж а. — Ще го
пит ам по-къс но.
— И аз имам да т е пит ам за няко и не ща — и зрече той ядо с ан. —
В съ щно ст ка кво търси ш на това място?
— И сках да при бера знамето.
— В с емогъщ и Боже!
— Ти също не ме поп ит а, когато рискува ж ивот а си. А з про сто сторих
онова, ко ето сметнах за необходимо. С ега ти ще при ключи ш тук с т ази
схват ка и ще ме при друж иш до Майс е ф . Ст р ах ме е, за щото о ст ав их т ам
С ел ена с ама — тя сниж и гла с. — И за щото двамат а с теб щ е о ст анем с ам и
т ам и ще м ога да те прегърн а, бе з да ни наблюдава цялат а ти армия — той я
пре гърна по-здраво и подкара кон я към на й-голямат а бъркот ия в цен търа на
л агера. С л едващи те някол ко минути изда де нареж да ния по охранат а на
пл ен ници те, а о свен това чу колко с а ранени те.
— Ще рече чове к, че си уча ства ла в ръкопа шна схват ка, Те а — и зв ика
в исоко изни кна ли ят като изпод земят а Кадар. — Н о ще ми разре шиш да
отбел еж а, че не из глеж даш о собе но добре т ака, цялат а окъп ана в кръв —
по сл е конст атира с примире ние в глас а: — Всъщно ст би т рябва ло да с е
до с етя, че ще ме по следваш.
— Като си с е до с етил, защо не я спря? — попит а Уеър ядов ито.
— Д ори и аз не мога да с е с етя за всич ко — Кад ар побър з а да см ени
те мат а. — Какво ще прав им с пле нниц ите ?

240
 — Ще им в земем коне те и ги пускаме на свобода — отговори Уеър. — И
тъ й като Кема л е мъртъв , т е не предст авляват опасно ст за нас.
— Кема л мъртъв ?
И зражението на Ка дар излъчваше на й-чисто с ърдечна из ненад а. Но вс е
па к не биваше да с е за бравя, че е май стор на пре ст рув ки те.
— А о свен това и знамето е изче зн а ло — додаде Те а. — Помислих си,
че си го убил ти.
Ка дар поклати глава.
— В ероятно го е очист ил ня кой от негов и те хора, комуто е омръзна л
инатът на Кема л да напуснат това опас но място — на лицето му с е появ и
подигра вател на усмив ка. — А може и знамето да е от ка за ло да служ и повече
на т акъв противен човек и е упот ре било сре щу му маги че с кат а си сила.
Те а срещ на спо койно погледа му.
— А не е ли по-вероятно ти да не жел аеш да из падне ш в немило с т пред
С ел ена, ако тя случа йно ра збер е, че си пре с тъпил клетват а си?
— О , да, това съ що е възмож но — той я из гледа нев инно. — Само че
ни е никога не можем да узна ем всичко на този свят, на л и? О свен ако,
раз бира с е, не от крием знамето сред вещит е на някой от плен ници те — при
те з и дум и той с е обърна към Уеър:
— Прин уден съм да измия името си от подозрени ето. За цел т а
предл агам аз лично да издиря знамето.
И в подходя щ момент то, е сте с твено, щеш е най- неоча квано да с е появ и
на бял свят, помисли си Те а.
— Н яма ни ка кво значен ие кой е убил Кема л — рече Уеър не търпел иво.
— С ега т рябва веднага да с е от прав им за М айс е ф и да в земем С елена. Ут ре
на разсъм ване си т ръгваме! По пътя нас ам едва успяхм е да и збе гнем
с бл ъсък с някакъв от ряд на Са ладин. Вся ка пропиля на минут а прав и
за дачат а ни по-т рудн а за изпъл нени е.
— Р азбира с е, ако Синан изобщо пожел ае да ни пусне — вмет на Кадар.
— Може и да ни с е е разсъ рдил, задето сме му отн ели удов олств ието да ни
набл юдава ка к с е изб иваме един друг.
Б оже Го споди, докога ? Накъд ето и да с е обърнеха, отвс якъде ги дебнеха
опа сно ст и.
— Ще успее ш ли да го убеди ш?
Той вдига рамен е.
— В ъзмож но е да му в нуша, че зам инава нето ни е в негова из года. С ам о
че разговоръ т ни с него може да доведе до споразуме ния, какв ито С елена м и
е забран ил а да сключвам — Кадар вдиг на предупреди телно пръст. — Уеър,
не бива да водиш от ряда си в М айс е ф . За щото крепо с тни те в рати, пре з
които ще м инат хорат а ти, могат да с е превърнат за тях във в рати към ада.
— Бе зд руго смят ах да лагеруват тук — отвърна Уеър. — Н о може да ни
пот р ябва помощт а им, на ли ?
— Моли с е Богу това да не ст ава. Защото в т акъв случ ай може ш да
бъде ш сигур ен, ч е войни те ти няма да ти бъдат изобщо от полз а! — Кад ар
обърна кон я си. — Ще в и из преваря, з а да ра зговарям със Син ан. О ст ав и м е
някол ко час а нас аме с него!

С ин ан го очаква ше на стълби те и Кадар си при помни съвс ем яс но

нощт а, в която за пръв пъ т попад на в крепо стт а.

241
 Той стиг на с коня си до с ами стъ па лат а и спря пред ст ареца.
— Зна еш защо съм тук. П ремахнахме Кема л. И ска ш ли да си т ръгвам е ?
— Н е т акава е волят а ми. Зна еш какво очаквам от т еб.
— Н е мога да т ръгна по твоя път.
— Заблуж даваш с е, никой не може да го стори по- добре от теб. Ти
про сто не жела еш — Синан продълж и със ст рог и рязък тон: — Със своите
л ас кат ел ства те зи чуж де нци промен иха убеж деният а ти. Това п оложен ие не
м оже да продълж ава повече.
— Кога е било няко й да промен и мнението ми и това да е ст ава л о
против вол ят а ми? — младежът по клати глава. — Дори и ти не си усп ява л да
го сториш, Син ан! Та на ли тъкмо това мо е каче с тво те привлич а най- много?
— Ти ще о ст анеш.
— С ам о като т руп.
П о л ицето на Синан пробяга нещо като отблясъ к от чувство.
— Ще от стъп иш. Защото обичаш лошот а.
— С амо ч е първ ият ти урок глас еше : «Н е с е ст рахува й от смъртт а»,
на л и? Н ито от собств енат а, нито от онази, която причи няваме на дру гит е.
Твърд иш, че съм твой огледа лен обра з. Каж и, съз ираш ли ст рах, когато
погл едне ш в тво ето огледа ло?
С ин ан не отме сти погледа си.
— Ти наис тин а мисли ш онова, ко ето казва ш — потвърди Синан.
— Д а — Кадар с е усмихна. — Но не бива да с е уб ива бе зсм ислено, още
повече пък т акава в исоко ценен а от теб лично с т. П усни ни да си т ръгнем .
За що не назовеш своят а це на?
— Ц ена, за да в и пусна да си ид ете? — повтори Синан бав но.
Ка дар с е по ст ар а да прогони всякак ъв призн ак на ст рах от мисли те и
л ицето си. Ст ра хът бе храна за Синан, а и неведнъж бе ст ава л св иде тел на
ч удов ищнат а наблюдат елно ст на ст ар еца.
— С ле з от коня. Ще продълж им раз говора си — Сина н с е обърна ряз ко
и т ръгна по стълб ите. Х върли поглед пре з рамо, а от усмив кат а му ст руеше
зл оба. — Като с е з амисли човек, всъ щно с т има цена, която един ствен ти си
в състояни е да заплатиш.

С из кл юче ние на обич айни те ст раж и, в двора няма ше ж ива душа.

— Това не ми харе сва — обади с е Те а при те с нена. Н адяваш е с е да
сре щне Кад ар, когато прист игнеха в Майс е ф . Р азочарова на, тя сле з е от коня
и го поведе към коритото с вода. Не зав и симо от обзел ото я не търпен ие,
т рябва ше да отми е кръвт а от лицето и ръце те си, преди да с е из прав и пред
С ел ена.
— К ъде ли е Кад ар?
— В коню ш нят а — усмих нат, Кадар с е отправ и към тях пре з двора с
бав на и от пуснат а походка. — П омагах на С елен а да о с едлае кон я си. Реших
да не изча кваме до сут ринт а. П рохладнит е нощ и с а извънредно подходящи
за е зда.
— Н има разговорът в и не с е ока за успеш ен?
— А ко ре зулт ат ът не бе благоприя тен, нямаш е да изж ивеем щастл ив ия
м иг на настоя щат а срещ а. Държ а обаче т ази крепо ст да о ст ане да леч зад
гърба м и преди ощ е на Синан да му е хрум на ло да добав и нов и из исква ния.
— Той какво поиска от теб ?

242
 — Предо ст ат ъчно — Кадар запа зи лековат ия си тон. — Н о по време на
договар янето с е предст ав их дори по-добре от очаква ното. Голям късм ет
имате с човек като мен, направо брилянт ен във воденето на пре говори.
За щото ни е не с амо си върнахме свободат а, нещо повече, щ е раз полаг ам е
съ що и с кораб и ек ипаж .
— Ка кво?
— В иж дам, че оце няват е по с тиже нието ми. Само някой бе зумец би с е
о см ел ил да ат акува кораб, собств ено ст на ст ар еца от пла нинат а. Син ан ще
из прат и ве ст до Х аф ир Али Ба лкир, кап ит ан на Чернат а зве зда, преминава
под на ше ра зпореж да не. Той ще ни заведе до Шотлан дия, след ко ето с е
в ръща обратно, за да докладва на Сина н.
— За какво пък ще докладва на Син ан? — попит а Те а.
— Д окъде сме плава ли — Кадар вдигн а ръка, изпр еварвай ки проте ст а
на Уеър. — Н е с е бой, още не е от крито изте з анието, ко ето може да
изт ръ гне и думич ка от по следователи те на Синан.
— Н о Синан също не бива да зн ае къд е с е намир аме.
— Б оиш с е, че щ е го съоб щи на т амплиери те ли? — той поклати гл ава.
— Ка кв и о снования би могъл да има? Та той ги ненав иж да. Про сто не жел ае
да загуби моит е следи, в случай че с е прова ля в изпъл нени ето на з адач ат а,
която м и е възлож ил.
— И ка ква е т ази з адач а?
— П о-добре да не зн аеш — тонът на Кадар ст ана предизв икателе н. —
С якаш до с ег а не си разбр а ла колко опас ни могат да бъдат ч уж дите т айни.
— Д а, но тъй като ще го направ иш за нас — прекъ сна го Уеър, — този
въпро с ни зас яга.
— Б е зсми слено е да го раз питвате — наме си с е и С елена, която изведе
коня на Кадар, както и своя от коню ш нят а. — Яв но е обещ а л на Син ан да
извър ши ня какво зло и невъзмож но дея ние, но не жел ае да изплю е камъчето
— сл ед ко ето добав и хапливо: — П оне в момент а.
И згл едит е на с е ст ричето ми да и зт ръгне т ай нат а от Кад ар с а яв но най-
гол ем и, помисли си Те а.
— Ка кво ще кажете да т ръгваме вече на път. М исля, че моите работи
м огат да поч акат — Кад ар с е мет на на коня. — Трябва да с е махаме оттук.
Д о вечерт а и от рядъ т ти т рябва да напусне план ини те. За да не поп аднем
па к под вл ияни ето на Синан.
— Кораб — промълв и Уеър. — Ц ял кораб — замисле н, той по следва
Ка дар пре з крепо с тни те в рати. — Може пък…
— Ка кво има? За какво мисли ш? — поп ит а Те а.
— Д ундраго н — възбудат а ож ив и лицето му. — Р азт ревожен съм за
хорат а си. Всъщно с т въз намерявах да и зпратя Абдул и войн ици те обратно с
нар еж дането да раздад ат пари и да намеря т за всичк и място за ж ивее не.
С ега обаче това ст ава ненуж но. Те могат да от плават с мен за Шотланди я.
Трябва ше да с е до с етя с ама, помисли си Те а. Вълнени е ст егна гърл ото
й. Уеър ни кога не би избя га л от отговорно с т, която доброволно е по ел върху
пл е щит е си. Той ще ше да закрил я своя свят с цен ат а на всичко.
— Д а, съгл асна съм — рече тя и преглъ тна, ст ара ейки с е да с е успоко и.
— А ко ис кат, да дойдат, разбира с е. Н е може ш насила да ги натовари ш на
кораб а, на ли ? Н ека Абдул предо ст ав и на вс еки прав ото на с амо стоят ел но
реш ение.
Уеър смръщ и веж ди.

243
 — Д о ст а рисковано ще бъде да им с е казва зак ъде щ е пътува корабът.
— Н е, не бива да в зимат решен ие сле пешком. Сигурно ще има и т акива,
които не ще пожелаят да напуснат своя свя т — прол ича, че Уеър не е
съгл ас е н с доводите й. — Зная, че си загр иже н един ствено з а тяхнат а
бе зопас но ст, но в т аз и нова ст рана не бива да идват покорни хора,
бе з преко сл ов но из пълнява щи заповеди. Само роби те дейс тват не по своя
вол я. И т ака, хорат а т рябва да в земат с амо стоятелно решени е. Р азбра ли?
В първ ия миг не ст ана съвс ем ясно да ли ще с е съгласи, но сл ед
изв е ст но колебан ие той к имна рязко. Тя въздъх на облекчено. М а лко преди
да стиг нат лагера, Уеър промърмори:
— Д а, но вс е пак Абдул т рябва да им каже ка къв ч уде с ен, свободен
ж ивот им предстои, ако из берат т ази цел.
— Ка к може ш да обеща ваш… — Те а по клати глава и с е от каза от по-
нат атъше н спор. Н ямаше ника къв смисъл.
Ка къв невъзможен, дебелогл ав и… неот р азим мъж .

Глав а ос ем над е с ет а

О ще с прис тига нето си в лагера Уеър побър за да раздели от ря да на две.

Едн ат а час т изпрати под командването на Абдул обратно в Дундра гон, а
дру гат а оглав и лично. Р азтуриха лагера и още с първ ите ив иц и светл ин а,
прон иза л и сут решн ия здрач, о ст ав и ха в га лоп пла нини те на Синан з ад гърба
си.
— А тук аз в и напускам — опове ст и Кад ар, когато планини те Но с аири
о ст ан аха на до ст а голямо разстояние зад тях.
— Ка кво? — поп ит а Уеър упла шено. — Нима няма да отп ътуваш с нас в
Шотл анди я?
— Р азбира с е, че идвам! Н а вси чки е ясно, че бе з мен изобщо не може ш
да с е оправ иш — при шпори коня си и изв и ка пре з рамо: — След о с ем дни
ще с е съберем в Х аф ир. Н е излиз айт е бе з мен в от крито море.
— К ъде отиваш? — попит а Те а.
— И мам да изпълнявам зад ача.
— Н е — изв и ка С елена след него. — Върни с е. Н яма да търпя подобн и
не що.
— С л ед о с ем дни — и зв ика Кадар и им помаха.
Уеър сграбчи здраво ю здите на С елена в миг а, в който тя понечи да
пре пусне след него.
— Н е може ш да го по следваш.
— Та той ще го направ и по з аръка на ст ар еца. Н е искам да…
— Н е може ш да го спре ш. Н има мислиш, че аз не бих с е опит а л? Р ано
ил и къс но пак ще ше да ни с е из плъзне — заубеж да ва я Уеър. — Кадар
сп азва обещ аният а си! Каза, че щ е с е присъеди ни към нас.
— Това е голяма гре шка — С елена изр ече те зи думи с болка, и погледът
й вс е ощ е следеше бър зо сма л яващат а с е ф игура на Кад ар. — Вие не
раз бират е… това… му… в реди.
— С л ед о с ем дни отново щ е бъде сред нас — обади с е Те а в ж а лък опит
да успокои с е ст ра си. — Той ще дойде в Х аф ир.
А ко о ст ан еше ж ив .

244
 — Какво има? — С елена израв ни кон я си с Уеър. За т ре ти път в
продъл же ние на един ча с той спир аше и поглеж да ше зад раме нете си. —
Н ещо не е наред ли?
— Н е с е т ревож и!
— Н е ми говори по този н ачин. Н е ти вярвам.
— В аде н.
Тя по е рязко дъх.
— Ти в идя ли го?
Той поклат и глава.
— А з го ус е щам.
— Ти изпрати човек да пази края на колон ат а, на л и?
— Той може да съзре нечий непри ятелс ки от ряд, но не и Ваден.
— Може би с амо си в нуша ваш, че е наблизо.
— Н е, зн ам, че е тук. Той ме следи от толкова в реме. П оняког а дори м и
м ина ва м исълт а, че с е е превърна л в час т от с амия мен.
Те а с е зами сли.
— Какво зн аче ние има да ли ни следи или не? Да не е п олудял да ни
напад а! Един човек сре щу цял въоръже н от ряд. До с ег а никога не е
рискува л .
— Д а, но и до с ега изгледи те ни да с е из плъзн ем ни кога не с а бил и
тол кова о съще ств ими. Той полож и телно е науч ил, че целт а ни е Х аф ир. О т
ут ре попад аме под за крилат а на Сина н и дори за Ваде н не ще е много ле сно
да с е приближ и до нас — ж ре бецъ т му ускори ход. — М исля, че няма да
ча ка повече. Трябва да преко сим те з и гори още преди да с е стъмн и.

П адна здр ач. Дървет ат а от двете ст ра ни на пътя с е изв и сяваха над тях
като нея сни, запла шит елни призр аци. Като сян кат а на Ваден! Те а изруг а и
по сл едва Уеър.
— Х айде, С елен а. П обър з ай!
— Ка кво има? — попит а детето, когато с е изр ав ни с тях.
Ка кво да й отговори? Че някъд е във въздуха с е т аи нев идима заплаха ?
Н о Те а си спомни как в черни чеват а гори чка Уеър долов и присъс тв ието на
В аде н и в момент а не бе склонна да отхвъ рли ус ещането му като бе зпочв ена
ф ант а зия. Но ка кво ли зн аеш е тя? Може би двамат а мъже бя ха свър зан и по
ня какъв м истич ен н ачин ?
— Н е зн ам… Според Уеър в те зи гори има нещо злове що.
— И аз изпи твам съ щото чувс тво, но тук човек напредва по-бър зо,
откол кото по план инс ките пъте ки — С елена с е изпр ав и върху ст реме нат а и
с е в зря пред с ебе си. — М исля, че горат а свършва веднага след рекат а. В
тъм н ото е т рудно да с е в иди точно, но на друг ия бряг сякаш няма вече
дървет а.
Уеър навле з е бав но с коня си в пли тки те води, като зорко наблюдаваше
дват а тъм ни бряга.
Стигн а до друг ат а ст ран а и пома ха на о ст ана л ите да го по следват.
Те бяха вече близо до от сре щния бряг, когато в не запно в исоко в не бето
с е изв и си огн ен сно п, който опис а широ ка дъга и с е ст релн а право към тях.
— Б оже вс емогъ щи!

245
 Еднов рем енно с възклица нието на Уеър огъня т с е уст реми право към
Те а… Не, не към нея. Ст релат а с е заби във водат а зад нея. Само миг и…
ре кат а л ум н а — раз бунтува с е стен а от пламъци.
— П роклят ие, изл иза й бър зо от водат а, Те а! — изв ика Уеър.
С ел ена бе точно пред нея. Н има той не в иж даш е, че тя не може да
м ръдне преди С елена да с е из катер и по на клонен ия бряг ?
Д о сл уха й до ст игна ха в иковете на мъже те, както и цв илене на
из пл аш ени коне. П огледна бър зо назад — огненат а стен а по течен ието на
ре кат а от късва ше тях т римат а от о ст ана ли те. О гънят бъ р зо с е прехвърл и на
брег а и подпа л и храст и, мъх и суха шума.
— Те а! — С елена бе стиг на ла до другия бряг. Там искри те също
прехвърчаха вече от дърво на дърво. Н е след дълго огнен а преиз подня щеш е
да огради С елена от всичк и ст рани.
— Н е стой на едно място! — Те а подкара отчая но коня си, но той с е
за инати и с е изпр ав и на задни те си кра ка, изп адна л в па ниче ски ст рах от
пл ам ъц ите, които до сяг аха вече хълбоцит е му. — П родълж ава й! И гледай да
о ст ав и ш дървет ат а по-бър зо зад гърба си.
С ел ена сяка ш бе замръ зна ла на едно място.
— Х айде, напред! — ръкат а на Уеър с е стовари теж ко върху задни цат а
на С ел ен иния кон и ж ивотн ото с е поне с е меж ду пламна ли те дървет а към
откритото про ст ра нство зад тях. П о сле Уеър препус на обратно към горя щат а
ре ка.
— Н едей! Трябва да бяга ш! О гънят, той е…
— М ъл ч и — скаст ри я той с о стър тон. — Да не мислиш, че ис кам да те
за губя точно с ега? — сгра бчи ю здите й и със сила натис на глават а на коня й
над ол у. П о сле обърна ж ребе ца си и ги поведе напред. — При шпори го. И с е
дръж здраво. Р азбра ли — здраво!
Тя с е подчин и и отча яно с е в копчи в гриват а на ж ивот ното, докато Уеър
го дърпаше и поч ти го влачеш е към другия бряг.
О гън! Нався къде!
Ла ком о чудов ищ е, поглъ щащо всичко покрай с ебе си.
И с е разпро ст раняваше толкова бъ р зо. Н има бе възмож но?
И дим . Черни т а лаз и дим.
Които пърлеха дробове те й и ра зяж даха очите. Дано С елена е успяла да
напусн е горат а, помоли с е тя. Скоро на газ иха в по- плит ка вода и конет е с е
за катериха по на клонен ия бряг.
О т дима Те а не бе в състояние да съзр е поля нат а.
— Вдиша й дълбоко и задр ъж въздуха — изв и ка Уеър и хван а още по-
здраво ю здите й. — О беща вам ти, ще преминем.
Гъ рдит е я боля ха от ра зяж дащ ия въздух, но уж асъ т, който из питваше,
не й позвол и да мисл и за болкат а.
П ушек. Черен като дълбин ите на ада.
Же га!
О чит е й з асмъдя ха и сълзи с е з аст ича ха по ст ранит е й. Н е бе в
състоян ие да задърж а повече възду ха. И зди ша ряз ко и по сл е от ново вдиша.
В ръхл етя я пристъ п на кашл ица. Сяка ш бе о ст ан а ла бе з дробове, бе з въздух.
За л я я пани че с ки ст рах.
Ка шл ицат а не пощади и Уеър.
М ил о ст ив и Боже, ни ма щя ха да намеря т ги белт а си сред този мрак.
— Те а!

246
 С ел ена. Те а ра зтвори широко очи, но не съзря нищо и никого. Но
поз нат ият глас долетя ня къде от пред. Н е биваш е в никакъв случай да о ст ане
пл ен ница на този гнус ен капан.
— Стой, където си! Н е… — нов пристъ п на кашл ица й попреч и да
продъл ж и.
— В си чко е наред — обади с е з адъха н Уеър. — П ре… минахме. Какво
говоре ше този човек? Н а ли димът вс е още…
Н е, въздухъ т про све тля — вме сто чер ния пу шек пред погледа й с е
ст ел еш е сив ка ва мъгла.
Н ебето! Видя не бето! Х лад! П урпурен здрач! И ледени ят блясъ к на
м ного, м ного зве зди.
— С л ава тебе, Го споди!
Коне те, и те почув ства ха, че спас е нието е наблизо и в га лоп с е
спу снаха към покрайн ини те на горат а.
С пря ха едва на от критото про ст р анс тво и Уеър скочи от с едл ото.
Ка шл яй ки, той сва ли Те а на з емят а, по с ег на към меха с водат а и й го
подаде.
— П ий. Н о по-бав но.
Те а с е за кашля толкова силно, че в първ ия миг не мож а да преглъ тне
нито капка. Н ай-с етне успя да отп ие една глътка — целе бен ба лс ам за
възп а л еното, пре с ъхна ло гърло. След не я и Уеър отп и бав но. М акар и
изто щена до смърт, тя намер и сили да с е усмихне — с опуш еното си л ице
Уеър бе заприли ча л на исти нск и нуб иец. Вероятно и тя не изгл еж даш е по-
разл ично от него.
— Н о къде е С елена? Току-що чух глас а й някъде пред нас.
— Ще я открием — той и зтегл и меча си. — Н е е С елена т а зи, която ис ка
той.
Те а го из гледа нера збира що.
— Това бе ст рела на Ваден. Водат а не може да с е запа ли с ама, на л и ?
Р азл ял е земно масло по повърхно стт а на рекат а.
Ст рел ат а. Пре з цялото в реме съзна нието й бе заето единс твено от
м исъл т а да оцеле е на всяка цен а. Но в този миг Ваден отново с е
прев ръщ аше в глав нат а опас но ст.
— И ска л е чре з този пож ар да ни уб ие, т а ка ли?
— Гл упо сти! Про сто в и отдел их от о ст ана л ите, нищо повече. Б ях
убеден, ч е Уеър ще съумее да в и преведе пре з огъня.
Н епоз нат мъж ки глас. Те а с е обърна рязко.
О ткъм горат а с меч в ръка към тях бав но с е приближ аваш е мъж в
до спехи. Пред него вървеше С елена, която от чаяно кърше ше ръц е.
— В аде н — прош епна Уеър.
Ли цето на Ваден бе съ що тъй опуше но, както и лицето на Уеър.
П рил ича ше на дявол от пре изподнят а, от която току-що с е бяха от скубна л и.
С ам о ч е м ечъ т му, насоч ен към гърба на С елена, при надлежеше на този свят.
Те а прис тъпи напред и изв и ка право към него :
— П усне те я!
— Той ме дръп на насил а от с едлото, когато излязох на полян ат а —
С ел ена удо стои Ваден с унищож и телен поглед пре з рамо. — То зи бъзль о м е
из нена да.

247
 — В ъпреки това не ми бе ле сно да я за ловя — рече Ваден. — В гъс тия
дим не успях да раз бера веднага, че съм хван а л детето. Реших, ч е е дамат а
на сърцето т и, Уеър.
— П усне те я — настоя Те а. — Вземе те мен за з а лож ник.
— За съж а лени е вас бе здруго т рябва да в зема. Вие не ми о ст ав ихт е друг
из бор — по сле с е обърна към Уеър и добав и ти хо: — Н е е бива ло да й
раз ка зваш за т рона. Н адявах с е, ч е ще мога да я пощадя.
— Н ищо не съм изд ава л, да го в земат мътн ите. Гербъ т върху з намето е
чи ст а сл уч айно с т.
Едн ат а от веж дит е на Ваден с е изв и нагор е.
— Ка зах вече, че не съм те и злъга л.
В аде н махна с ръка.
— В ече няма ни какво зн аче ние. Н ещат а с е проточи ха твърде дълго и
т рябва най- с етне да им с е слож и кра й!
— И наче ще уб иет е С елена, т а ка ли? — гласъ т на Те а с е изв иси. — Та
тя е още дет е.
— Той няма да стори подобно не що — вметн а Уеър.
— Та ка ли мислиш ? Н еотдав на бях св идет ел ка к в А кко и друг и дец а си
м исл еха, че ще с е спа сят, понеже с а ма лк и. И никой не ме в идя дори да
т репвам при т а зи гледка.
— Б ил с те св иде тел на клането?
Той присв и ус тни.
— Д а, и то с една л до Великия магис тър.
Уж а с обзе Те а при мисълт а колко ли обръгна л т рябва да е човек, з а да
при съства на закол ението на дваде с е т и с едем по сто души.
— Д обре — обад и с е Уеър.
Ст ра хът не я напус ка ше. Лю бими ят й в пи поглед във Ваде н —
изр аже нието му излъ чва ше ст рас тно желани е и ощ е някакво чувс тво, ко ето
не бе в състоян ие да изтълкува.
— Уверявам те, ч е пре з он зи ден в А кко не с е случ иха о собено крас ив и
не ща — В ад ен по сочи меч а в ръкат а на Уеър. — Ще т и дам възмож но ст да
изл е зеш на двубой с мен. П риготв и с е!
Уеър не помръдна от мястото си.
— С игур но е било като в Джеда — произ не с е той с равен глас. — Д а
из прат иш на смърт толкова много бе з за щит ни и нев инни души…
— В инаг и умират бе з за щи тнит е и нев и нни те, а силнит е оцеляват. Зна еш
това не по-зле от мен. И зле з сре щу ми на двубой — той с е усмихна. — Кой
зн ае? Може пък да ме уби еш и да с е спа сиш!
Уеър продълж аваше да стои неподв иже н на мястото си. Погледът му с е
пл ъз на изуч аващо по лицето на Ваде н, а след това той бав но и теж ко
покл ати гл ава.
— За теб двубоят е твърд е про сто ре шени е. Кипн е ли кръвт а, разум ът
за гива. А т и ис каш точно това, на л и?
— В ремето за разумн и дей ств ия вече из теч е — Ваде н сти сна още по-
здраво дръж кат а на меча си.
— Та ка е, с амо че току-що ти до сти гна до ново позна ние — при те з и
дум и Уеър хвърли меча вст рани от с ебе си.
— Ка кво прав иш ? — възкли кна Ваден с груб, дре згав глас.
Уеър с е отправ и невъоръ жен право към не го.
Ка кво, за Бога, цели с всич ко това, помисли Те а отча яна.

248
 — С ел ена, от ст рани с е — заповяда Уеър.
— Н яма. Що за глупо с т да… — с едно-единстве но дв ижение на ръ кат а
си В аден я блъсна вст рани и слож и край на възра жени ят а й. След ко ето с е
из не с е кр ач ка напред и напад на. — Н има желае ш да уб иеш с ам с ебе си?
Х айде, бий с е с мен!
— Н апротив , желая да с е спас я. Ж ивее ми с е повече от всяког а.
— Щом като е т ака, грабвай меча, мътнит е те в зели.
Уеър сва л и шлема си и захвърли и него на земят а.
— Както виж да ш, облекчавам задачат а ти. Случва ло с е е и преди, на л и?
— Тог ава си имах при чин и да по щадя ж ивот а ти. Вече не е т а ка.
— М исля, че и с ега е същ ото — Уеър падна на коле не пред Ваде н,
см ък на ризн ицат а с рязко дв ижен ие и разголи врат а си. — Х айде, удряй.
Еди н точно премерен замах ти с тига.
— Ст а ни и с е бий! — процеди Ваден пре з зъби.
— В А кко не колен ичи ха ли по същи я начин?
— С т авай!
— Н а л и т и ка зах, че не си в състояние да ме уб иеш.
— Лъ жеш с е.
— Д авай тогава… един точен уд ар и кр ай.
В аде н вдигна меча си във възду ха.
— Н е! — Те а с е втурна към двамат а.
— Стой, Те а! — Уеър не отме ства ше поглед от лицето на Ваден. —
Това, ко ето ст ава, не те интере сува. А и мечът е по-бъ р з от те б.
— Ти обаче ме ин тере суваш — прав е, мин а й пре з ума. Н аме с ат а й би
м огл а дори да ускори удара с меча. — Ваден, ако му сторит е нещо, ще в и
изв и я гръкля на ей с те зи две ръце.
Уеър дори не я удо сто и с поглед.
— Х айде, Ваден, удряй.
П очерне ното лиц е на Ваден с е ра зкрив и в ст ра хов ит а гримас а. До този
м иг Те а не бе в иж да ла толкова реши телно с т, из пис ана на чове шко лиц е.
Р ъкат а м у сти сна дръж кат а на меч а, както удав никъ т с е хва ща за първ ия
предм ет, попадн а л пред очи те му.
О ст рието ра зс ече възду ха и… профуча до с ами глават а на Уеър.
— Прокля тие… — Ваден запок ити оръж ието вст рани. — Да с е пърж иш
в ада дано!
— Д ори и т ака да е, не твоят а де сн ица ще ме и зпрат и т ам.
— Н е бъди толкова си гурен. Про сто в ременн а слабо с т.
— Н е, Ваде н. Ти по сти гна позн ание — Уеър с е изпр ав и на кр ака. — То,
поз нани ето, поняко га в ръхлит а и знев идел ица всички ни.
— Ка кво ис каш да ка жеш ? Че след кла нето в А кко не мога да пона сям
веч е кръв и с амо при в ида й с е за душавам, това ли?
— Н е, ка звам с амо, че съм твой прият ел и че ти ме обича ш като приятел
— отвърна Уеър про с тичко.
В аде н го и згледа със зяпн а ли уст а.
— С ил и небе сни, как е възмож но да си т акъв глупак?
— Д а, бях глупак — рече Уеър. — Дълго в реме смят ах, че
предст авл яваш запла ха за мен, тъй като не о съз навах, че всъщ но ст т и си
м ой з акрил н ик.
— Закр илник ли? — повтори Уеър ся каш в про съниц а. — Ти не си с
вси чкия си, бе зум ецо?

249
 — О , не, т а на ли с амия т ти в инаги си стоял меж ду мен и о ст ана л ите. Ти
м е з акрил я ше пре з цялото това време, макар и да не си го о съзнава л .
П ом исл и на спокойс тв ие и ще в иди ш, че съм прав .
— Н яма да направя ни що подобно. А ти си ми направо прот ивен.
— В т акъв случай хващай меча и ме убий.
В аде н погледна мрачно към небето.
— С низ ходително стт а ми не ще т рае вечно. Ще продълж а да т е
пре сл едвам .
— А аз ще те по ср ещн а с радо с т — отвърна Уеър. — Както приятел
по ср еща прият еля.
О т гъ рдит е на Ваден с е и зт ръгна звук, наподобява щ ръмжен ето на
ти гър, ком уто е отнет а заслуженат а пляч ка. Той с е обърна рязко и изче зна
сред дървет ат а.
Те а въздъхн а облекчено за пръв път, от както двамат а мъже заст а наха
един срещу друг.
Н еоча квано обаче Ваден с е появ и отново от горат а, възс една л бял
ж ребец.
— Д ай ми меча!
Уеър с е наведе и му подаде оръж ието с дръж кат а напред. Той про сто
за ст ана прав , вдигна л очи към Ваден, а помеж ду им проблясваше о ст рието.
Те а замръзн а от уж ас, за беля за ла ст ръвт а, с която Ваден сгр абчва
дръж кат а.
— Гл упак като т еб не заслуж ава да ж ивее — изр ече той гнев но. — Но
дне с, Уеър, късме тът бе на твоя ст ран а.
— Д обрия т прия тел в инаг и но си късме т.
Н евярва щ на ушит е си, Ваден покл ати глава, след ко ето заб и пет и в
сл аб инит е на ж ребец а и пре пусна. Н е след дълго обач е в не запно спр я,
обърна кон я си и с е го подкара обратно в га лоп. Преди още някой да раз бере
какво ст ава, той хвана ю здите на коне те на Уеър и Те а.
— Ка кво прав иш ? — изв и ка Уеър и зплаш ен.
— Недей да си въобразяваш, че Ф ортуна ще из сипе докр ай рога на
изобил ието върху ти. Ти съ буди гнева ми и ще ми е дваж по-прия тно да
зн ам , че ще в и с е на лож и да ходи те пе ш по цел ия пъ т до Х аф ир — той с е
усм ихн а зл обно. — Н а ваше място бих побър за л. М исля, че от ряд т амплиери
с е нам ир а на не повеч е от един ден е зда оттук.
П ри те з и думи изче зна, о ст авяй ки след с ебе си с амо облак прах.
Зам и сл ена, Те а продълж и да следи с поглед отда лечаван ето му пре з
рав нин ат а.
— П о стъп их глупаво — започна да с е обв инява С елен а. — Моя е
в инат а, че з агуб ихте конет е си.
— Можеше да бъде и по-зле — още недоизре кла по следнит е си дум и,
Те а ус ет и, че ома ловаж ава възмож нат а т рагедия и с е раз смя на глас. — Д а,
на исти на можеш е да ст а не и по-лошо — по сле с е обърна към Уеър. —
В еднаг а л и т ръгваме или щ е изча каме, докато огън ят изгас не.
— Ка кво ка зва ш? — той изобщо не я слу шаше. — А , да. П о-добре да
изч акам е. Н е искам да рискувам и да ни хванат насред открито пол е.
П ож арът на друг ия бряг не е много голям. Той е подпа л ил горат а с амо от
т аз и ст ран а. Н а разсъмване огънят ще е изга сна л и моите хора щ е могат да
пре с е кат рекат а.
Те а см ръщи чело.

250
 — Н е т рябва ше да унищож ава дървет ат а.
— По-добре дървет ат а, отколкото нас — з абеля за С елена. — Пламъци те
набл иж ават. Ще ида да в зема моя кон, преди да сме с е лишили и от него —
п о е към покрайн инат а на горат а, но в не запно спр я на място. — Н е, от с ега
нат атък това ще бъде твой кон, Те а. Н е мога да го задърж а, тъй като ти
за губи своя по моя в ина.
О чев идно гузнат а съве с т измъчва ше С елена, щом като бе готова дори да
пожерт ва коня си.
— Уеър сигур но може да в земе кон от своите хора.
Ли цето на момич ето с е озари.
— Б и било чуде сно — тя с е поколеба за миг, след ко ето избоб оти : — И
ще в и бъда з адължен а, ако Кадар не науч и за т ази глупо ст.
— В аде н те изне нада. Н е е било ни каква…
— Н е, бе ше глупаво.
О чев идно С елен а не иска ше да я уте шават.
— Д обре, двамат а с Уеър изобщо няма да споменаваме з а случил ото с е.
С ел ена си т ръгна и промърмори:
— И зобщо не ме интер е сува да ли ще ме сметне за глупач ка или не, сл ед
като с ам ият той т ака идиот с ки с е изл ага на опас но ст и!
Те а от ново погледна към рав нинат а. Ваден почти не с е з абеля зва ше
веч е.
— Н има с е чувства ше толкова сигур ен, че няма да те убие? — попит а тя
Уеър.
— Н е.
Тя с е извъ ртя рязко.
— За що тогава по е т акъв риск ?
— Н е зн аех да ли щ е го по бедя в двубо й. Ако обаче той ме убие ше,
ще ше да с е прин уди да убие и теб.
— И затова склон и глава под меч а му, т ака ли? — ръцет е й ся каш с е
в цепе ниха. — И де ми да те уб ия! П рав е Ваден, като казва, че си бе зумец и
гл упа к.
— Б еш е единс твенат а възмож но ст да сп ася вси чки нас.
Те а цялат а пот реп ери, спомня йки си на какво разстояни е профуча мечът
покр ай гл ават а му.
— Той наис тина ли те е предпаз ва л вси чки те те з и години ?
— Така ми с е ст рува — след ко ето добав и, бе з да из пуска от погледа си
отда л ечаващат а с е точица: — М ило стив и Боже, поне с е надявам да е бил о
т ака.
— Твърд е голям риск заради еднат а над еж да!
Н ай-с ет не той с е обърн а към не я и с е усмих на.
— Ка к мож а да го ка жеш? Та на ли тъ кмо ти ме учеш е, че т рябва да с е
над явам .

П ет дни след като Те а, Уеър и С елена с е добраха до Х аф ир, прис тигн аха
и каруц ите от Дундрагон.
В дол и нат а заприиж да ха кол а след кола, натоварен и с покъ щни на,
предм ет и и хор а. Други мъже, же ни и деца пеша следваха колонат а.
П ри т аз и гледка Уеър подсв ирн а с уст а.
— Н адявам с е да не ни пот рябва втори кораб.

251
 — А ти ка кво очаква ше? — попит а Те а. — Както виж да ш, повечето хора
предпоч ит ат свободни я избор. Тук т е с а повеч е или по-ма лко роби. О свен
това о съзн ават, че щ е с е гриж и ш за тях и в она зи да леч на ст рана — както
ще ше да закр иля нея и да с е гриж и за не йното добруване. — Пит ам с е
да л и… — тя не продълж и, тъй като зад вторат а кола съзря Ясми н. — Ето я и
нея — разчит а ше на Ясмин, но вс е па к не бе напълно изключено тя да
о ст ан е по те зи зем и. Завтече с е към вярнат а прислуж н ичка. — Ясмин, т ака
с е радвам , че идваш с нас. Ст рах ме беше, че ще с е на лож и по-късно да
пратя някого да те доведе.
— А къде другад е да ида ? — отвърна Ясмин. — Ест е ств ено, бих
предпоч ел а Дамаск пред този кораб, който щ е ни откара дявол зна е къде.
Н икога не съм плава ла по море. Ка зват, че било ст рашни чко.
— И на мен ми е за първ и път, но на ли С елена пропътува на кораб
цял ото ра зстояние от Конст ан тиноп ол до тук, твърди, че когато в ремето е
хубаво, чове к с е чувс тва л добре — бър зо с е огледа. — А къде е Тас а? Н е
т ръгн а л и с т еб?
— Р азбира с е, че е тук. М ъкне с е в края на коло нат а и си бъбри с
Абдул . Когато той е набл изо, в иж да и чува единстве но него и ни що друго —
Я см ин хвърли поглед към кораба в прист анищ ето. — Абдул спомена, че
при надл еж и на ст аре ца от план инат а. Н якои от на с с е боят, че може да ги
сп ол ет и зл о.
— За нас този кораб е по-сигуре н от вс еки друг — успокои я Те а. П о сл е
додаде със с ериоз ен тон: — Н о ни кой не може да гаран тира, че ще бъде
напъл но бе зопас но. Дори не бива да в и казвам накъде ще пътувам е, преди
да см е изл е зли в откр ито море.
— Н о ще си имаме работилниц а за коприн а, на ли ?
— Н е зн ам ка кв и с а услов ият а в онз и край — Те а стис на здраво устни.
— Н о дори и да не можем да прои звеж даме с ами плат а, ще си го до ст авям е
от друг аде и т ака въпре ки вси чко щ е отворим работилниц а. О свен това ще
убедя Уеър да с е уст а нов им близо до морск и бряг. Защ ото където има
кораб и, т ам има и търгов ия. Н е е н уж но никой да зна е кой произвеж да
ве зан ат а коприна, а щом е кр асива, хорат а толкова ще с е з арадват, че
при теж ават т акова ве змо, че няма да задават изли шни въпро си. Ще намер им
из ход.
— Д обре — и зраз и Ясмин удовлетворе нието си. — С ега обаче т рябва да
откъс на Тас а от Абдул. Той си има по-важ н а работ а от това да сл уша
не йното бърборене.
— Знач и вече реши да ж ивеем близо до морски я бряг, т ака ли? —
пром ърм ори Уеър зад гърба на Те а. Той слож и теж ко ръце върху рамене те й
и неж но започ на да ги мач ка.
— Ти също ще има ш изгода. В случай, че те напад нат, ще може ш по-
л е сно да из бяга ш — за щит и с е Те а. — Ти си този, който реши да ме заведе в
т аз и ст рана на мъгли и планин и. В т акъв случай аз имам прав ото да и збер а
къд е да ж ивеем.
Той с е изсмя.
— И ка кво ще прав им, когато при стиг нем, на л и?
— И мах предв ид с амо с ебе си. Ти можеш да прав и ш, ка квото си
пои ска ш… стиг а да не е не що твърде опас но — тя с е облегн а върху тял ото
м у. — Трябва много да в нимава ш за с ебе си, за да има кой да закр иля и па зи
си на ни и дъщер я ни.

252
 — Д ъщер я ли? Н а ли ст аваш е дума с амо за си н?
— Реших да родя и дъщ еря, която да наследи изкус твото ми. И не
т рябва да с е отделяш че сто от дома, з а да з аче на поне два пъти, н а л и
раз бираш. Син ът ни вероятно ще с е метне на т еб — ще кръ сто сва ст ранат а
надл ъж и наш ир и щ е води непре къснато войни.
— Звучи отв рати телно!
О бл я я топлин а при мисълт а за син с очите на Уеър и с неговото гол ям о
сърц е.
— Е, не е ча к толкова отв ратител но… Стиг а, разбира с е, да не насл еди
твоя ин ат.
Устн ите му доко сна ха ухото й.
— О бе щавам ти да бъда в инаг и под ръка, щом ме пожел аеш. А ако
няко й път не си в наст ро е ние, ще т и с е на лож и да ме пъди ш от с ебе си.
Тя ис каш е вс еки час, вся ка минут а Уеър да бъде край нея. В момент а
съ що не й с е отделяш е от него, но той т рябваш е да наглеж да разтоварва нето
на кол ит е. С въздиш ка с е о свободи от прегръд кат а му.
— Трябва да възлож а ня каква работ а на С елена. О ткакто сме дошл и,
гл еда единс твено към пътя — оча ква Кадар.
— А з съ що — добав и Уеър. — Може да с е ока же и права, вероят но не е
т рябва л о да го пус кам.
— Н ищо не зав ис еше от теб. Н а ли ти с амият ка за, че ка квото и да
ст ава, Кадар ще открие н ачин да с е измъкне от опе ка — реши вс е па к да
уте ши и с ебе си, и не го. — Вс е пак с а измина ли едва пет дни. А той ка за
о с ем .
Уеър кимн а.
— Д а, т а ка каза.

П ре з следващ ите т ри дни от Ка дар нямаше ника ква ве ст.

Н а деве тия ден също.
С ел ена пре ст ана да с е хран и и да сп и. Единс твеното, ко ето върше ше, бе
да го чака и да с е гриж и за сокол ите, които Абдул докар а от Дундрагон. Те а
ис каш е да й възлож и някаква з адач а, но корабъ т бе натоваре н бър зо и бе
готов з а от плаван е. П ро сто т рябваш е да с е въоръж ат с търп ение и да ча кат.
Н а де с етия ден Те а с е из качи надвеч ер на хълма и с е прис ъедини към
Уеър, който с е в зираш е в да леч инат а. Той изгл еж да напрегнат почт и колкото
С ел ена, помисли си Те а унило. А и а з сигурно не правя много по-ра злично
в печатл ен ие.
— Ка кво ще прав им, ако не дойде? — попит а тя, сядай ки до него.
— Д авам му още два дни, след ко ето ти отплаваш с кораба, а аз т ръгвам
да го търся. Двамат а с него т ръгвам е след вас и всичк и ще с е събер ем в
Шотл анди я.
Тя няма ше ника кво намере ние да по ема на път бе з не го, но реш и този
пъ т да не с е в пуска в спор.
— Та ти изобщо не з нае ш къде е.
— Д а, но Синан знае.
С ил и небе сни, той не бива ше в ни какъв случай да по с ещава още ведн аж
кре по стт а на он зи и зверг.
— А не съ ще с твува ли и дру га…
— И два!

253
 Те а разтвори широ ко очи и в идя ка к С елена ле ти с всички сил и надол у
по хъл ма. Бър зо скочи на крака.
Д а л еч, да леч, на ф она на пурпурн ия з а ле з с е появ и ф игурат а на с амотен
е здач.
— С ел ена, върни с е. Може изобщо да не е…
— Това е Кад ар! — във въз клицан ието на момич ето прозвуча ликуване и
ща сти е. — Да не мислиш, че няма да го поз ная? — тя до ст игна пътя и
продъл ж и да тича нат атъ к. — Той е, той е!
Увер ено с тт а на С елен а с е предаде и на Те а и пулсът й с е уче сти в
радо с тна надеж да. Завтеч е с е след Уеър, който с е спус на бъ р зо към пътя.
— А , идват е да ме поздрав ит е — изв и ка е здачът срещу тях. —
П одобаващо по срещ ане за чове к, който с е е съсип а л от работ а заради вас.
Д а, на ист ина бе Ка дар.
С ел ена с е озова до него и по с егна към ю здит е му.
— Зак ъсня. Защо не спа зваш обе щаният а си. Каза о с ем дни.
— Е, на лож и да с е справя с няко и т рудно сти — той скоч и от коня. — А з
зн аех, разбир а с е, че ще ме изчакате. Н е с а много хорат а, които имат
късм ет а да общуват с из ключи телни лично с ти като мен. Щяхт е да
пре търпи те голяма загуб а, ако… — в не запно слове сни ят поток с екн а. —
Ка кво е това? Сълзи? С елен а?
Тя избърс а сърд ито влагат а от бузи те си.
— В ин аги плача, когато с е ядо с ам. Бе длъжен да удърж иш на
обещан ието си. Всъщно ст изобщо не биваше да т ръгва ш на път.
— Но на ли с амат а ти ми разре ши! — той протегн а ръка и бе зкр айно
в нимател но доко сн а мокр ите ст ран и на детето. — Кол ко драгоцен но нещо
м огат да бъдат сълз ите. Благодаря за твоя поздрав към мен!
— Д а не си п олудял? Н е може да ст ава и дума, че съм ти разре шил а да
отиде ш — рече С елена. — Н икога не съм те съве тва ла да из пълни ш вол ят а
на Ст арец а. И два ми да те ш амаро с ам.
— Поча кай! Н е Синан ми възлож и т ази зад ача, а ти — той с е обърна и
хвърл и поглед назад към пътя. — Ти на ли си искаше обратно с андъци те с
копри нит е. Н е бе ше никак ле сна раб от а. Трябваше да намер я коне, както и
кол ар. П о сле по пътя за нас ам с е на лаг аше да надхит рям е както войс кит е на
Р ича рд, т ака и те зи на Са лад ин. Веднаж дори ст а на нуж да да с е върнем
на зад и да заоб…
— Д окар а л си наши те бродерии ? — пре късна го Те а, невярва ща на
уши те си. — И ще си ги п олучим обратно, т а ка ли?
— А л и вс еки миг т рябва да с е пока же на хоризонт а… а, ето го, това е
той — Кадар по сочи към колат а, чиито очерт а ния с е открои ха в да лечинат а.
— И тъй като колат а с е дв иже ше непоно симо бав но, ре ших да т ръгна
напред, за да…
— А ние пък си помислихм е, че си с е отправ ил наня къде по нареж да не
на С инан — обади с е Уеър с о стър тон.
П о л ицето на Кадар с е изп ис а изумле ние.
— Ч е защо? Н е съм спомена ва л и думич ка за Синан.
— Ти не каза нищи чко — възкл икна С елена. — П ро сто изче з на.
— А х, пак те зи сълзи. Значи си много, много ядо с ана — младежъ т с е
усм ихн а плен ително. — А ще ти мине ли гневът, ако обсъдя с теб
из тън чения нач ин, по който ще с е издълж а на Синан ?

254
 — Н е, няма да ми мине. Ти си глупав , бе зогледен и… — гласъ т й отка за
да я сл уша и тя с е от тегли с гордо вдиг нат а глава.
Ка дар въздъхна примире но.
— А пък аз си помислих, че щ е извърша едно добро дело. Н е е ле сно да
й сл уж и чове к… — той с е завт ече след нея. — Спомни си с амо за красив и те
бродерии, които спа сих от прев рат но ст ите на в ремето и мрав ки те. Н е
за сл уж авам ли похва ла вме сто ругателни слова?
Тя не отговори.
— Помисли съ що за опасно с ти те, на които съм с е излаг а л, с амо и с ам о
да ти доне с а те з и неща. Н ека ти опиша вси чки не с годи, претърп ени по пътя,
бе з сънн ите нощи…
Д вамат а с е отда лечиха и Те а не може ше да чуе думи те, в иж даш е
единс твено дв ижен ият а на негов и те устн и, съзря га ль ов нат а му усмив ка,
която поз нава ше толкова добре. П редполож и, че С елена ще му про с ти. И тя
бе разг невен а като с е ст ра си, но Кадар имаш е чис ти намерени я, а
възв ръща нето на копринат а бе неоцен има услуга.
О чев идно и С елена разсъж д аваш е по сходен начин, тъй като по едно
в рем е на кл они глава и забав и кр ач ка.
П о сл е спр я на едно място и с е обърна към Кадар. Усмив ка оз ари лицето
й. А той, той отмет на глава наз ад и с е з асмя с пълен гла с.
— За що си тъй с ериоз на? — попит а Уеър и хвана Те а под ръка. — Кад ар
е ж ив и здрав , в бе зопа сно с т, а и ти си получи ве змото.
— Д а, но ка кво ли ще с е случи следващ ия път? — пошеп на тя. — Кадар
нико га няма да бъде напълно в бе зопас но ст. Синан по стоянно щ е тъч е
м реж и те си като някой гиг ант ск и паяк и ще с е опитва отново да го в плет е в
тях.
— Ка дар може да с е справ и със Син ан. О целява л в продължение на
деве тнад е с ет годин и, а с времето и сръчно с тт а му щ е с е множ и.
— Д а, но Синан разпол ага с оръж ия, които изобщо не по знавам е.
Уеър изръмж а ти хо.
— Зна еш ли какво каз а току-що ? Скъп а моя, никой от нас не е в
бе зопас но ст. О питвам с е да те убедя, че ние двамат а с теб по стоянно см е
изл ожени на смъ ртн а опас но ст, а ти с е т ревож иш за Кадар.
— Това е не що друго.
— Защото Бог ме спаси веднъж и ти си убеден а, че Той никога не щ е
з ачер кне своят а собстве на нам е с а в делат а ни, т ака ли?
— Д а. За да му напомням в инаг и извърш еното, докато съм до теб.
Той доко сна леко с ус тни слепоочието й.
— Знач и т рябва да т е охранявам много добре, за да си подсигуря
оцел яването. Умно. Да ме натовар иш с подобно задъл жени е.
— Жени те про сто с а по- умни от мъже те. Н асъск ваме ли хорат а да с е
из биват в за имно? Н е. Н ие с амо с е опитваме да градим, а не да рушим
по с тигн атото. Колкото повеч е разс ъж давам за те з и нещ а, толкова по-леко м и
ст ава на душат а. За щото А шера е она зи ча ст от Бога, която въплъщава както
пл одородието, т ака и мъдро с тт а.
— Н яма да мине много в реме и ще започне ш да твърди ш, че е она зи
ча ст, която е сътворила Н ебето и з емят а — каза той сухо.
— По този въпро с ще мисля тепърва — погледът й с е спря на Кадар. —
Д а л и знам ето е у него?

255
 — Може би ни кога не ще нау чим. Той с е заб ав и до ст а. Вероятно м у е
бил о нео бходимо повече в реме, докато намери чове к, по когото да и зпрат и
зн ам ето на т амплиери те.
— Н адявам с е, че с е е случило точно т ака — в не запно й хрумн а не що.
— Д а не би да е изп олзва л зн амето като разменна монет а в пре говорите си
със С инан ?
Уеър поклати глава.
— Н а л и си спомняш ка к ни предупр еж дава ше да не спомен аваме пред
С ин ан нито думич ка з а знам ето?
Тя също не вярваш е, че Кадар е от ишъл при ст арец а, но с е зарад ва, че и
Уеър потвърди предположе нието й.
— Той обаче каза съ що, че на Синан е изве с тно всич ко, ко ето ст ава в
т аз и ст ран а.
— За що с е т ревож иш? — той от клони поглед вст рани. — Н а ли с амат а
ти подчерт а, че знамето не прит еж ава сила?
Н е бе справедливо от ней на ст рана да му разва ля на ст ро ен ието, и то бе з
вся каква прич ина. Двамат а бяха длъж ни да забра вят т ази опусто шена от
войни ст ра на, заедно с всичк ите му т ам зн амена и лъвски т ронове, които
ся каш ж ивееха собствен ж ивот.
— Може би един ден ще ра збер ем ка кво е ст ан а ло с не го — хвана го под
ръка. — А с ега не ка видим как с а натоварили коприни те в т рюма.
— А след това всич ки с е качвам е на борда — той ускори крачка. —
О тпл авам е със среднощн ия прилив .

Епилог

Две г од ин и по-къ сн о
7-м и септ ем ври, 1193-т а г од ин а
Мон тд ю , Шот л ан д ия

С ел ена сто еш е в очакване върху ска лат а, от която с е в иж даше цял ото
при ст ани ще.
Ка дар я съ зря още щом корабът навле з е в ма лкия з а лив , но тя не с е
пом ръдна, докато го привър зваха за кея. П ро сто сто е ше изправе на, с ръце,
из пънати и св ити в юмруц и, с кафяват а си рокля, която порив ите на вятър а
бяха прил епил и към тялото й. Прили ча на човек, готов да вою ва с цел ия
свя т, пом исли си Ка дар. Той й помаха и п о е по мо с тчето към брега.
Тя не отвърна на поздр ава му, тъ й като вече тич аше по ст ръмнат а
пъ тека към ке я.
Той я прихва на още преди тя да сти гне долу. Толкова много ж ивот,
т акава пл аменно с т в едно момиче! П риис ка му с е да я привлече към с ебе си
и да доко сне лъскават а черв ена ко с а, спускаща с е по рамен ете й.
— Трябва ше да си в земе ш наме ткат а.
— С ам о това ли ще ми каже ш? Няма ше т е цели чет ири ме с еца!
Той размаха пока за лец пред но с а й.
— Д а не би цялото това в реме да си прекара ла на т ази ска ла в очакване
на моя м ил о ст? Учудвам с е, че не си с е превърн а ла в ст атуя.
— Н адуто магар е т акова! Дори и да съм те очаква ла, било е не з а друго,
а за да чуя първа да ли на шит е бродерии с а има ли успех.

256
 — О громен успех! Испа нск ите търгов ци бяха буква лно засл епен и от
ва шето изкус тво. Н о ся в и цяла ра кла злато.
— С л едващи я път т рябва да в земеш и мен.
— О , т ака ли?
— Д а — тя с е за катер и нагоре по хълма. — Н уж но е и друг човек да с е
нау чи да продава нашат а копр ина. Ти пре ка лява ш с риска. А ако т и с е сл учи
не що? Какво ще прав им тогава ?
— А м и ще кърши те ръце и веч но ще скърби те з а мен.
— Н е обич ам т акива ше ги — в не запно С елена с е обърна към него.
О чит е й з аискр иха. — Вземи ме със с ебе си.
М ного в реме бе измина ло, от както за по следен пъ т с е в зря в те зи нейн и
очи. В този миг о съзна, ч е защи тнат а с тена, която си бе изгр адил за пред
нея, по ст епен но с е пропук ва.
— За да над зираваш търгов ият а ли?
— В зем и ме със с ебе си. Н уж дае ш с е от мен.
— Хм , това е вярно — позволи си да доко сн е ст ранат а й. П рониза го
бл аженс тво, ся каш златен порой с е изс ипа върху му. — Но не за да м и
над зир аваш сделк ите.
— Н е — пош епна тя едва чуто.
Той предчувс тваш е, че това щ е с е случи скоро, но моментъ т го за вари
не подготве н.
— О ще си много млада.
— С коро навър швам пет наде с е т. На т ази възрас т много жени веч е с а
ом ъжен и и с а родили де ца.
— Н ео спорим ф акт.
— А и няма да с е чиф то сваш с чуж ди жени. А з например съм склонна
да… Защо с е сме еш? Н аисти на бих го сторила.
— Н е с е съмнявам — тоз и път добрите му намере ния за ма лко да с е
прова л ят. За много не ща тя бе тъй зряла, твърде рядко с е поддаваш е на
де тинс ки при умици. — О ценявам твоят а с аможе ртва.
— Н е бих каз а ла, че ст ава дума з а же ртва — С елен а навлаж ни ус тни с
е зи к. — О ткрих, че… про с ти ми за изр аза… че ме вълнува ш.
— Може би за щото не предст авлявам заплаха за т еб, т ака ли?
— Н е, ти си запла ха за мен — пошеп на тя. — П овече от вс ек и друг.
С ъбуж даш в мен чувств ото, че…
— Ч е какво?
— Защо да ти го каз вам? — отвърна тя преди зв икателно. — За да ми с е
см ее ш и да започн еш да ми в нушава ш, че съм ма лка ли?
— Е, т ази възмож но ст наис тина не е изключ ена.
— А ко е т а ка, изобщо няма да си пиле я думи те з аради теб — отново
направ и няколко крач ки. — О свен това има хора, които например смят ат, че
съм до ст атъч но голяма за брак.
— Н е думай!
— Ло рд Ке нет от Крейгдю с е е з аел да ме ухаж ва. По с ещ ава ме поне по
веднаж на две с едмици.
— Е, как е? Според теб той подходящ канди дат ли е?
— А за що не? Млад е, предст ав ител ен, а о свен това ми ка зва, че съм
сл ад ка като медец.
— Знач и не познава хорат а. М исля, че е кр айно в реме да го о све тл иш
по въпро с а.

257
 Тя го и згледа т риумф а лно.
— В иж да ш ли? Той не ти с е нрав и. Точно т а ка си и мислех.
В ярно, че Ка дар успя лов ко да скри е раздра зне нието си, но момичето го
поз нава ше твъ рде добре.
— Д а, на ист ина не ми с е нрав и този човек — изрече той тихо. — И то
тол кова м ного не ми с е нрав и, щ ото ако го в идя да с е навърт а край теб,
л ошо м у с е пише.
С л ед кратъ к размисъл тя с е реши на от с тъплен ие.
— Е, той и бе здру го не ми харе сва. П ре з цялото време дърдори за коне
и за ко си те ми. Ще рече човек, че в цял а Шотланд ия няма друг и
черв еноко си жен и, о свен мен.
— Н яма дру га като теб, скъпа моя. Н а свет а не съще с твува втора
С ел ена. Б ъди сни зходит елна с него. Червеното наист ина е необи чаен цвят.
Тя см ръщ и чело.
— Н ече стен си.
— А ти пък ще ра збер еш един ден, че това кач е ство е присъ що на
м ъже те, когато нещ ат а опрат до жен и.
Ч ел ото й с е изгла ди и тя с е усмихна.
— Д а, си гурно щ е науч а много нов и неща. Ти ме нарече веднъж
набл юдател ка и ето на, оказ а с е, че ти си този, когото наблюдавам, Кадар.
Н абл юдавам и с е уча — тя протег на ръка и хван а него ват а. — Веч е няма да
предпри емаш пътувания бе з мен. И маш думат а ми.
И зцел ение, светли на в мрака, вечен пламък. С елен а.
О ст ав и я на мира. О ще не. П редопределеното ще с е из пълни.
Б оже, какво запленява що, примамливо обе щан ие бе т ази жена! Той
ст исна ръкат а й още по-здраво. След миг обаче си на лож и да я пус не.
— А ко те в зема съ с с ебе си, над глав ите ни надв и сва т рудна задача з а
реш аван е, т руд на и дори непреод олима.
— Зад ача ли? Ка ква з адач а? — поп ит а тя с недоумен ие.
Той с е усмихна.
— С къп а моя, пит ам те: Когато изле зем в открито море, кой от двама ни
ще по ем е командването на кораба?

— Уеър, може ш ли да ми намери ш още един кораб? — о сведоми с е Те а,

докато с е из качваше по хълма. — Н уж ни с а ми по стоян ни до ст ав к и на
копри на, с амо не бето зна е да ли моите гъс ени ци ще оцелея т в този климат и
да л и ще могат да с е размнож ават.
— Ти обаче няма ш т руд но ст и с размнож ава нето, както в иж дам.
Тя погледна надолу към заобле ния си корем.
— Д а, но аз вс е па к не съм коприне на буба, на ли?
— И аз забелязах същото — доволен, той й прот егна ръка и й помогна
да с едне до него. — Ти например си много по-пре тенц иозн а от тях. О ще
вчер а т рябваше да с е до с етя какво ми готв иш, когато прис тиг на Кадар. Б е з
дори да го поздрав иш, както си му е редът, ти го от ру па с въпро с и отно с но
покупки те на копри на в И спани я. А з вече подсигурих един товар за
тър гов ият а ти. Н е ти ли стиг а?
— Копринат а т рябва да ми е в инаги под ръка. Да не ис ка ш моите
раб отни чки да с едят бе з работ а и да си въртят па лцит е, докато Кадар с е
завърн е? Това е пълн а бе зсм ислиц а.

258
 — А з обаче не мога да дам пари за втори товар копри на, тъ й като с а м и
нуж ни за ст ро еж а на крепо с тт а — при те з и думи той хвърли поглед към
арм и ят а усърдн и работн ици под кракат а си. — Здрав ит е зидове с а по-важ ни
от копри нат а.
Те а с е в зря във в исокит е външн и зидове, които бяха привърш ени съвс ем
на скоро. Но работ ат а по замъ ка напредваше и звънредно бав но. Уеър
из искваше всичко да е из пипа но докра й — прозорцит е да бъдат
не пробиваем и за ст рели, а крепо с тни те ва лове да плаш ат врага.
— Копри нат а отново щ е ни доне с е пари, а докато приключ иш със
ст ро еж а, ще минат годин и. Живеем си до ст а удоб но и с ега, във в ременн ите
си ж ил и ща — тя с е умълч а за миг. — Н аисти на ли т рябва да проявяваш
т акава предп азливо с т? Ту к с е чувст вам като на ня какъв о ст ров … ся каш см е
единс твени те обит атели на зем ят а.
Уеър я привл ече към с ебе си.
— Х аре сват ли ти план ини те ми?
Н икога не бе й з адава л този въпро с. Зад нея бяха о ст а на ли две т рудн и
години, пре з които с е изграж д аха къ щи и с е обработва ха полет ат а. О свен
това обуч и и дру ги на изкуството си, из глаж даш е разпри, з ает а бе с раж дане
и см ърт. Д а ли й хар е сва ше родинат а му?
Б е ст ра на на мъгли и пурпур ни с ен ки, на студ и в илне ещи бури, на
м оре, рази скрено под лятн ото не бе като сиво-з елена копри на — сурово и
опако по хар актер.
Ст ра на на предизв икателс тват а, родила силни мъже като Уеър.
— Н е може да с е каже «харе сва ми» — започна тя замисле на. — Думат а
е твърде слаб а. Н о човек с е прев ръща в ча ст от т аз и ст ран а. С ега мястото
м и е тук — реши отново да с е върне към спора им. — До с ега обаче не см е
за бел я за л и ни какв и при знац и на заплаха. Н е е ли до ст ат ъчно да сме про сто
бл агор азум ни ? Трябва ли непремен но да ж ивеем в крепо с т?
— Д а, т рябва! — устн ите му с е превърнаха в тънка лини я. — Н е жел ая
да по емам никакъв рис к.
Те а с е облегн а на него с възди шка. Не очакваше дру г отговор. Твърде
дъл го бе ж ивял пре следван и никог а няма ше да с е чувства напълно в
бе зопас но ст.
— Едно крат ко отл аган е няма ли…
— П риближ ава с е някакъв е здач, милорд — към тях бър заше Х арун, а от
очи те м у ст руе ше възбуда. — О т юж на по сока.
Уеър с е напрег на целия т и тя полож и успокояващо ръка върху рам ото
м у.
— Може и да е лорд Кен ет от Крей гдю . Знае ш, че че сто по с е щава
С ел ена.
Той не чу думите й, тъй като веч е с е катере ше на горе, з а да огледа по-
добре окол но с тт а.
Те а го по следва.
— Ка звам ти, си гурно не е нищо опасно.
Мускулите му с е бя ха в цепе нили, а очит е му следяха неподв иж но
прибл иж аващ ия с е е здач.
Н е бе лорд Кене т. До спехите на не позн атия светлееха под слънч ев ите
л ъчи. Коня т бе бял, ж ивотно, ко ето бе в иж да ла един- единств ен път пре з
ж ивот а си и ко ето ни кога нямаше да за брав и.
— Б оже мило стив и — изт ръгн а с е от уст ат а на Уеър.

259
 — В аде н — обзе я уж ас. — Сам ли е?
— Та ка изглеж да.
Ст ра хът й понама ля. Може би Ваден наис тина бе променил намер еният а
си и продълж аваш е да пре следва Уеър, но с ега Уеър и тя с е намира ха в дома
си, в своят а ст рана, със своя народ. Сам чове к не бе в състоян ие да стори
каквото и да било сре щу т акава сил а.
Н о В аден бе голям воин, който по някакъв ст ран ен н ачин държе ше Уеър
в своя вл аст. Н икой не знае ше какво може да с е случ и, ако Вад ен го
предизв и ка ше на двубо й. Сам Уеър бе спомен а л, че не с е зна е да ли ще
съ ум ее да с е справ и с този непр ият ел.
В аде н запря коня си и от прав и поглед на горе.
И зт егл и меч а си и… го запок ити с всич ки си ти ня къде вст рани.
О ст рието с е з аби в пръс тт а, а дръж кат а о ст а на да т репти.
— Ка кво озн ачава това? — попит а тя едва чуто.
— Н е съм много сигуре н — отвърн а Уеър. — Прили ча ми обаче на нещо
като вдигане на бяло з наме.
Ли цето на Уеър излъчваше огромно нетър пени е. Ваден яв но
раз пол а гаше с най- пре ф инени похват и на действ и е, но въпрек и всич ко Уеър
м у има ше довери е.
— Ще изв икам Абдул, ако иска ш.
Той не откъсваше поглед от Ваден.
— Н е, не е нуж но.
Тя заст а на до не го, за да го предпа зи, и зат реп ери при в ида на
прибл иж аващ ия с е не прият ел.
В аде н спря на изв е ст но разстоян ие от тях и сне шлема си.
— Н е с е учудвам, че на в ремето си решил да с е пре с ел иш по Свети те
м е ст а. Родинат а ти не е го стоприемно място.
Зама яна, Те а с е вторачи в него. П ри първат а им сре ща той бе цел ия т
опуш ен от пож ара и тя го възпр ие единс твено като източ ник на опа сно ст,
като кръвож аден и нео буздан убие ц. М ъжът обаче, когото в момент а
в иж даш е пред с ебе си, по хубо с т може ше да с е срав нява с А пол он.
С ветл о кафява ко с а увен чава ше съвършен ото му лице, на ко ето ис кряха очи с
цвя т на с апф ир. Те а побъ р за да с е отър си от изумле нието, която я бе обз ел о.
Н има нещо с е променяш е от ф акт а, ч е не прилича на изв ерг? Та ка или иначе
този човек си о ст ава ше заплаха за тях.
— Н ие вс е па к не сме в и ка нили. Какво тър сите на това място?
В аде н преме сти поглед върху Те а.
— Я в иж ти, мадам Те а? Моит е почит ани я! Бих с е радва л, ако с е бяхм е
запо зна л и при не дот ам не щас тни обстоятелс тва — той погледн а към
наедрял ото й тяло. — Тво е дете ли е, Уеър?
— Д а. И моят а жен а. Н е бива ше да идваш, Ваде н. С ега ако те пус на да
си т ръгнеш, ще издаде ш на други къде сме с е уст анов или.
— А ти откъд е зн аеш, че на тях този ф акт не им е и зве ст ен?
— Ти какво ще каже ш?
— Б их каза л, че е точ но т ака. П о тоз и начин ще си спася глават а. Ти
тър сиш предлог да не ме убие ш, на л и?
Те а о съз на с боле знен а ясн от а, че Ваден позна ва отлично Уеър. Този
ф акт предст авлява ше в момент а по-силно оръж ие от меча, заби т неда леч в
пръст а.
— П ре ст ан и да с е игр аеш с нас. Как от кри къд е сме с е з ас елили?

260
 — Ст ар ецът от планин ат а.
Уеър поклати глава.
— Н икога не би съобщил подобно нещо на т ампли ер. Ти щеш е да си
покой ник още преди кракъ т ти да прис тъпи прага на не говат а крепо с т.
— Точно нат ам бяха т ръгн а ли нещ ат а. Н а няколко пъти бях на крачка от
см ъртт а. И зобщо бав на и мъчи телна раб от а. Но го издебн ах и с е промъкнах
при него, какъвто бе и случа ят с теб, Уеър — той с е усмихна. — Н акра я
обаче цял ат а история започ на да му до ст авя удов олств ие и той ме допус на
по- бл изо до ст рахов ит ат а си лично ст. П о сле изтече поч ти цяла година и
на й-накр ая измъкн ах от него необходимите ми сведения. Ти изобщо не го
ин тере сува ш, но т рябва ше му обеща я да не пипам прият еля ти Кадар.
Ка ква невероя тна история! И вс е пак Те а можеше да си предст ав и
ст аре ца и Ваден един до друг. Тъмат а и светл инат а на едно място, и двамат а
при теж ава ха в с ебе си няка кво ядро, твърдо и студе но като желязо.
— За що най- с етне не ни о ст ав ите на мира?
Той с е обърна към нея.
— Та зи мисъл ме е спохож да ла неведнъж . Че с тно каза но, за ма лко да ви
обърна гръб вовеки веков . Само че с е ока за невъзмож но да о съ ще с твя
нам ер ението си, скъ па моя.
— За що? — поп ит а Уеър.
В ърху лицето на Ваден с е изпис а насме шка.
— Уеър, Уеър, няма ли най- с етне да поумнее ш? Я с е погледн и. И ска ти
с е да каж а, че съм с е промен ил и че си о ст аваме зав ина ги прият ели. С ам о
че аз няма да с е променя, а и нищо на този свят не т рае веч но.
— За що си дошъл тогава?
Усм ив кат а по лицето на Ваден угасн а.
— В ярно, че не съм с е променил, но за свой огромен уж а с уст анов их, че
веч е не съм скло нен да платя коя да е цена на свет а, който обит аваме. По-
добре да по ема ня какъв риск, отколкото да стоя бе зпомоще н, прин уден да
набл юдавам кланет а като онова в А кко.
— Твоят а Джеда, т ака ли? — промърмори Уеър.
— Може и т ака да е. Казвам го, макар и да ми е непр иятно да при зная,
че е възм ож но и да си прав — той вдигна рав нодуш но рамен е. — И менно по
т аз и прич ина ти си вече покойни к, Уеър.
— Н е! — Те а прис тъпи напред със св ит и юмруци.
— П очакай! — предупреди я Уеър.
— Тя ми прил ича на човек, който с е ка ни да ме нападне — Ваден с е
усм ихн а едва за бележ имо. — Започвам да разбир ам за що цели две години си
з а л ага л ж ивот а си на карт а, за да й служ и ш.
— Ще продълж авам да й служ а пре з всич кит е години, които ми о ст ават
да ж ивея — Уеър изгледа Ваде н с при св ити очи. — А ко ми е пис а но да
ж ивея по-дълго.
— Ка ква вс еотд айно с т! Бях убеден обаче, че и тя няма да иска да ж ивее
бе з теб, затова и тя вече е покойни ца.
Уеър с е в цепе ни при те зи думи.
— Ка кво ис каш да ка жеш ?
— С л ед толкова годи ни дебн ене и пре следван е аз най- с етне те свар их
бе з з ащи тен и изпъл них задължението си, възложе но ми от ордена. Н а л ож и
с е в ие и двамат а да с е про ст ите с ж ивот а си пред стени те на Дундраго н.
С м ъртт а си намери и ваши ят приятел Кадар, когато понечи да в и защ ити.

261
Тл е ннит е в и о ст ан ки бяха довлеч ени в кре по стт а и ва шите верн и хора ги
погр ебаха.
Те а сякаш започна да разб ира за ка кво ст ава въпро с.
— И по този начи н накар ахте О рде на да повярва, че сте ни уб или, т ака
л и?
— А з натирих конет е в и пред с ебе си, за да о ст авя т следи —
доказател ство, че с те били пре следван и и ст е бяг а ли — той отново вдигна
рам ен е. — Вие обаче облекчихте з адач ат а ми и за мен не бе т рудно да
при крия изче зването в и. Дундра гон бе напуснат от обит ат елит е си и аз го
опож арих до о снов и. П ламъците вс е още с е виеха, когато от Ел Суна н
запри сти гаха наш ите братя т амплиер и.
— О т Ел Сунан ли? — повтори Те а. — Н о на л и онзи път ни ка захте, че
т ам пл и ерите с а с амо на един ден е зда зад на с?
— Д а кажем, че е била една ма л ка за блуда — изра з на задоволс тво с е
появ и по л ицето му. — Бях вбе с е н от поведението на Уеър и ре ших, че ще
м у бъде от полза, ако го по ст р е сна ма лко. И тъй като не желаех да ми с е
пречкате из кра кат а, докато подготвям цялат а бут аф ория около ва шат а
см ърт, и зпрат их ве ст на Робер дь о Сабл, че според шире щит е с е слухове
Кема л с е е завърна л в Ел Сун ан и на ляво и над ясно с е кълнял, че ще в зем е
да из гори знамето. В ре зулт ат на ко ето Дь о Сабл реш и да по отлож и ат акат а
сре щу Д ундраго н и първо да завлад ее з намето като дар за Р ичард.
— Д о ст а си с е по ст ар а л, не може да с е от рече — рече Уеър.
— Н е ме обременявай с похва ли, които не съм з аслуж ил. Вси чко, ко ето
съм сторил , е било, за да предпа зя и с ебе си, и теб. Робер дь о Сабл не е
гл упа к и бе зумец като Дь о Р идф ор, но нито за миг не би с е поколеба л да м е
о съди на смъ рт, ако в земех да раз глася онова, ко ето ми е и зве ст но за
л ъвск ия т рон.
— В с е па к си бил изложен на голям рис к.
— В ярно, т ака е. С ега доволен ли си?
П о л ицето на Уеър с е разля широка усмив ка.
— Бл а годаря ти.
В аде н поклати глава съж а ли телно.
— Н аис тина си не спас яем случа й. Вина ги щ е си о ст анеш същи ят.
— Н о за що сте дошли чак дотук? — поп ит а Те а. — Н е ка захт е ли с ам ,
че сте решили повече да не ни пре следвате?
— Точ но т ака е — той ст исна здраво ус тни. — Само че т рябва ше да в и
доне с а не що — той бръкна в торбат а, за качена на с едлото, и и звади отт ам
ня каква купчин ка копринен плат, която подхвърли на Те а. — Та ка, сп асих с е
на й-с етне от това чудо.
Тя раз гъна плат а и в не запно я за ля вълна от ст рах.
— Знам ето! — поше пна, о ст ана ла бе з дъх. — Значи Кадар го е и зпрат ил
на т ам пл иери те, а в ие отново сте го от нели от тях, т ака ли?
— Кадар ли? Ка къв Кадар? — той поклати недоум яващ глава. — Н е
раз бирам какво ис кат е да каже те. Защото аз лично го открадн ах от Кема л в
нощт а, в която Уеър го ат акува.
— Зн ачи в ие сте го убили! — промълв и Те а.
Той за пореден път вдиг на раме не.
— Б ях длъжен да отне ма това з наме, тъй като не един и двама братя от
орд ена разпоз наха върху него лъвския т рон. И сках да го за не с а на Дь о Сабл .
— Зн ачи си следва л Кема л ч ак от А кко, т а ка ли? — попит а Уеър.

262
 В аде н кимн а утвърд ително.
— Знамето бе у него и след клан ето бях ная сно, че той щ е ме доведе
право при теб.
— А за що вс е пак не предадохте знамето на Велик ия магис тър? —
пои ска да узн ае Те а. — Защо ми го но си те на мен?
— А за що не? — той поклат и глава. — П ървонач а лно Дь о Сабл желае ше
зн ам ето, за да го в ръчи на Р ича рд. М арш а лите обаче му обясни ха какво
предст авл ява гербът. Тамплиер ите прев зеха Ел Сунан и от своя ст рана
подхван аха легендат а з а едно бойно знаме, ко ето но си по беди на
при теж ат ел я си благодарени е на магич е скат а мощ, ст аена в не го. Чист а
гл упо с т, раз бира с е, но сметн ах, че е по-добре чре з зн амето да не подтиквам
Р ича рд и т амплиери те отново да проливат нев инн а кръв . Затова съобщих на
Д ь о С абл , че по всяка вероя тно ст з намето е ст ана ло же ртва на пламъц ите —
при те зи думи погледът му отново с е спря на Уеър. — А и зве ст но ли т и е, че
Р ича рд т а ка и не успя да прев зем е Й ерус а лим?
— Н е, ве с тите от външния свят т рудно до сти гат до нас.
В аде н огледа бав но пуст ат а ме с тно ст около тях.
— Н е с е учудвам. Р ича рд подпис а договор съ с Са ладин и прекрати
кръсто но сния поход. П о обратния пъ т към А нглия обаче е бил пле нен от
херцо г Леоп олд Авст рий ски, който е поиска л откуп за него… Да пукне в
под зем ият а дано — добав и той ядов ито. По сле слож и отново шлема на
гл ават а си. — А с ега в и пожелавам щ асти е и дълъг ж ивот — поклон и с е
цер ем ониа лно и добав и с насме шка : — А ко, разб ира с е, ми ра зреш ите да с е
оттегл я, м илейди, бе з да ми от с еч ете глават а.
— П очакай — Уеър при стъп и напред. — О ст ани поне да пренощуваш.
В аде н поклати глава.
— И зпълн их зад ачат а, която ме доведе дотук. О ст ана ли, щ е с е на л ож и
да гл едам как един голям воин с е е превърн а л на котен це, св ито на кр авай
до огн ището. Н епоно симо!
— Ти про сто с е боиш — изрече Уеър с тих глас. — Вс е пак не е
из кл юче но един ден и ти да реш иш, че си ст рува човек да създаде домашно
огн ище, на ли?
— Може, обаче ти ни кога не ще го научи ш — Ваде н обърна коня си и с е
спу сна надолу по склона.
— Н е с е зав ръ щай — изв ика Уеър след него. — И маш ли т ам не що сво е,
не що ил и някой, който да те очаква ?
— Н е. П риключ их с О рден а.
— О ст ани тогава при нас. Ж ивотъ т тук съ що не е скуче н. Сред те зи
пл ан ини човек т рябва с е бори повече откъдето и да било другаде по свет а.
В аде н с е усмихн а.
— Упраж н яваш върху мен благородно влияние. Н ещо твърд е
обе з покои телно.
— В аде н — наме си с е и Те а. — За що сте измина ли целия тоз и дъл ъг
пъ т, щом като не ст е решил и да о ст а нет е тук? За що про сто не изгор ихте
зн ам ето, сл ед като не ст е ис ка ли да попада в ръцете на оне з и хора?
— Н е бях в състояни е да го унищож а — той закова коня си до мястото,
къд ето бе заби т мечъ т, наведе с е и го из тегли от з емят а. — Бях длъжен да в и
го предам .
— За що?
Той с е намръщи недоволно.

263
 — Ка кво зн аче ние има за що?
О чев идно не жел аеше да говори по този въпро с, но тя настоя.
— Ст ра нно, да по еме те на т акъв дълъг път, и то бе з да…
— Прокля тие — той ги и згледа пре з рамо и на лицето му с е изп ис а
дъл боко разоч аровани е, както и необич айно смущени е. — Доне сох го,
за щото нямах дру г избор. То пожела да дойде тук — за би крака в слабин ите
на коня и препусн а.
Загл едан а след отда лечава щия с е е здач, Те а здраво хвана творението в
ръце те си.
«С па сих с е от него», бе каз а л той, когато й подхвърл и знам ето.
— П редчувств ие ли? — попит а Уеър ти хо, който съ що като нея не
м оже ше да отк ъсне очи от Ваден.
— Той богато въображе ние ли има?
— Н е.
Тог ава словат а му можеха да означават с амо едно-единств ено не що.
Уч уди с е на с амат а с ебе си, че този извод не я и зплаш и. Доко сва нето до
копри нат а с изве за ното знаме бе тъй прият но, тъй близко и позн ато! П окой
о с ени душат а й.
Уеър я и згледа из пит ат елно.
— Ти предв иж даше нещо подобно!
— И ска ш да кажеш, ч е знам ето упраж нява влас т ли? — тя по кл ати
гл ава. — Н евъзмож но! Та на ли е изля зло изпод ръцете ми? А з не съм нито
све тица, нито магь о с ница. А и изобщо не мога да обяс ня как възн икна този
обра з в м ен. И до ден-дн ешен с е пит ам да ли пък лю бовт а ми към теб не е
бил а тол кова сил на, близо стт а на сърцат а ни толкова голяма, че в не запно да
съм проникн а ла в твоят а душ а?
— И до ка къв извод сти гна?
— Ч е никога не ще уз ная ист инат а — тя смръщ и замисле но чело. —
Може би вс е па к то ни кар а да с е замисл им, че Бог не съ ще ствува
единс твено за мъже те и че не одобрява робств ото, ко ето мъжете на лаг ат на
же нит е. Ка к мисли ш, да ли е т ака ?
— В си чко е възмож но — той с е усмихн а ведро. — Какво ще прав и ш с
не го?
— Ти решавай! Създ а ла съм го за т еб!
— Каз ах на Ваден ист инат а — в т ази ст ран а в инаги с е е вою ва ло много.
Жел аеш л и тво ето знаме да с е вее над войск ите ми?
— Н е — прош епна тя.
— Та ка и предполаг ах — той доко с на неж но буз ат а й. — А з също не
ис кам . О пасно е знамето да с е пока зва от крито. О свен това с е опасявам , че
съм твърде с еби чен човек. И зобщо не ми доп ада мисълт а някакъв символ да
печел и бит кит е вме сто мен — докато говоре ше, пръст ите му опипва ха
предм ет а на техния спор. — Ти ще решиш ка кво да прав им с него. Допус кам
дори, че ще го из гориш.
То пож ела д а бъд е при т я х.
— Н е, няма да го унищож авам — Те а го прит исна под мишни ца. — Н о
тъ й като ми предо ст авя ш правото на реше ние, ще потърся си гурно
скр ива л и ще и ще го пазя т ам.
— С крива ли ще… — повтори Уеър замисле н. — Лъвс кият т рон също бе
скр ит добре, но въпрек и това го открих. Един ден вся ка т ай на и злиза на бял
свя т.

264
 Тя почувс тва полъх на бе зпоко йство.
— В т акъв случа й т рябва да дей ствам е още по-обмислено от твоите
т ам пл и ери — боже, за що изобщо с е з анима ваха с този ма ловаже н въпро с.
С ъвърше нат а си гурно с т и бе зопас но ст бяха неща, невъзмож ни в свет а, в
който ж ивееха. Ваде н обаче им бе помогна л да от крия т по те з и зем и
свободат а, да изгра дят о снов ите на бъде щето. О бзе я радо ст.
— И маме да вършим и по- важ ни не ща, откол кото да си блъскам е
гл ав ит е с това знаме.
Ц ел уна Уеър неж но по бу зат а, хвана го за ръ ка и двамат а обърн аха гръб
на е здача, чиято ф игура с е сма л яваше в да лечинат а.
— В си чко това веч е прин адлеж и на мина л ото. С ега т рябва да довършим
твоя зам ък. Н о тъй като вс е па к вече не ни заплашва непо средс твена
опа сно ст, можем да изча каме ощ е една з има с довърш ителн ите работи за
см е тка на моя кораб с коприн ат а.

Край

Скан и ран е: bobych

Раз п озн аван е и корек ц и я : Xes ion a
Доп ълн и телн а корек ц и я и ф ормати ран е: mas kar a

265