А йр ис Йоханс ен

Великол епният негод ник

П рин ц еса К ат рин Кен т айър е пл енн иц а н а т айн ст вен м ъж , н аричан

Ч ерн ия Робърт . Зат ворен а в шот л ан д ския м у з ам ък, т я се люш ка м еж ду
от чаян иет о и над еж д ат а. Робърт т ря бва да я паз и от мн ог обройн ит е
опасн ост и, коит о я д ебн ат , но скоро ст ава най-г оля м ат а з апл аха з а н ея…

А той н е е им ал н икакво нам ерен ие д а се обвърз ва с жен а. Н о з арад и

полит икат а е прин уд ен да се съгла си н а ед н ог од иш ен фикт ивен брак с
прин ц есат а. С ам о че ед ва ли е пред полаг ал в какво пред из викат елст во към
сърц ет о м у щ е се превърн е т аз и ог н ен а жен а…

1.

29 я н уари, 1587 г од ин а
Шефий лд , Ан глия

Морска сирен о!
Кейт скочи в леглото си, а гърди те й бурно с е над ига ха и спускаха,
докато с е опитваше да овладее обземащат а я пани ка.
Д а л и бе и зв ика ла на гла с? М или боже, дано не е било т ака! И вс е пак
ус еща ше в гъ рлото си няка кво паре не, ко ето й подсказва ше, че с е е изда л а.
Тя с е примъ кна назад и опря гръб на т аблат а на легл ото, изт ри сълзе те
от очи те си и прикова, изп ълнен със ст рах, поглед във в рат ат а.
А ко е и зв ика ла, т е скоро ще дойдат. П ърво ще ч уе стъп кит е им, а по сл е
в рат ат а щ е с е отвори…
В с е още никакъв звук. Може би не е изв и ка ла на глас, а ако го е
сторил а, м оже пък и да не ги е събудила. Може би Бог щ е е мило с тив и ще я
о ст авя т на…
Стъпк и.
Уж а сът я стег на в лапите си и тя затвори очи. О пит а с е да съ бере
кураж , за да го надмо гне. Няма да им позв оли да в идят слабо с тт а й, яро стно
с е зар ече тя. Те никога не би ха си го при зна ли, но тя много добре зна еше
кол ко им е прият но да я в иж дат упла шена. Това бе про сто ощ е едно оръж ие
в би ткат а им сре щу нея. О бикновено не й липсваше сила, но след кошмара
в инаг и с е чувс тваш е толкова изпла шен а и из губена, че…
— А х, дете мо е! О тново онзи сън, на л и?
К л еп ките й т репн аха и с е отвориха и тя в идя С ебас тиа н Ландф ийл д,
за ст ана л на в рат ат а, о свет ен от единс твенат а све щ, която но с еше з акреп ена
в ка л а ен све щни к. Дългат а нощна риза и овехт елият сив ха лат плът но
обв ива ха тънкото му тяло, като му придава ха почт и крехък в ид.
Р азро шенат а бяла ко с а образува ше нещо като сия ен ореол окол о
набр азден ото му лице, а сив ит е очи бле стяха ня как влаж но, докато я
гл едаш е.
— Мол ех с е кошмар ът да не те споходи отново. Толкова ме боли, когато
те в иж дам да ст рад аш.

1
 — А з не ст рад ам — Ке йт не мож а да сдърж и бу нтов ните н отк и в гл ас а
си, макар да зн аеш е, че скъпо ще заплати за тях.
Той прист ъпи напред, з аст ан а до леглото й и по ст ав и свещт а на
нощ ното ш кафче.
— Ка к може ш да твърдиш подобно не що, когато ни събуди с изт ер зания
си в ик? — той пр отег на ръ ка и леко доко сна една къдри ца ко с а, падна л а на
чел ото й. — И в иж , докато си с е мят а ла в мъки те си, ко с ат а ти с е е
о свободил а от но щнат а шапчиц а.
П о дявол ите, не бива ше да забра вя да слож и това чудо на глават а си.
С ега в нимат елно с е сдърж а да не погледне в инов но към омра знат а нощ на
шапч ица, която бе з ахвърлила с отв ращ ение на ма сич кат а до леглото си,
преди да зас пи.
П огл едът на С ебасти ан с е преме сти върху шапчи цат а.
— И зглеж да ми прека л ено неизмачка на, за да е претърп яла подобно
из пит ан ие, не мислиш ли? — той отново я погледн а. — Н о аз з ная, ч е ти не
би сторил а подобно нещо : — да не ме по слуша ш и да о ст ав иш ко с ат а си
раз пуснат а. Н апо следък с е държ иш добре.
Тя побъ р за да смен и темат а.
— П ро сте те, че в и обе зпо коих, сър. Н е бих…
— О нова, ко ето е мой дълг, не може да с е нареч е нен уж но бе зпокой ство
— пре късна я той. — То е волят а Бож ия.
П ръсти те му про следиха следат а от сълзи по бузат а й.
— М акар че Март а не бе о со бено довол на, че нару шава ш почив кат а й.
Ще ше й с е той да не доко с ва бузат а й с те зи дълги студени пръс ти.
Н апо сл едък ся каш я доко сва ше повече от обик новено. Тя извърна глава, за
да избегне допира.
— Ще й с е изв иня. Къде е тя?
— Ще дойде скоро — той тъж но с е усмих на. — И мисля, че ти знае ш
къд е с е на л ож и да я пратя.
Д о най- горното чекмедже на ш каф а долу, в кухнят а.
Кейт пот ръ пна, когато си предст ав и как на бит ат а жен а на С ебас тиа н
сл и за над олу по стълбит е с же стока, доволна усмив ка на устн ите си.
— М арт а смят а, че вече си пре ка лено голяма, за да продълж аваш да
има ш подобни съни ща — ти хо рече С ебаст иан. — Тя мисли, че вси чко е
про сто пре ст рув ка, че ни будиш ей т а ка, да ни прав иш напук.
Тя го погледн а обърка но.
— За що ще правя подобно глупаво не що?
— О , аз не смят ам, че би го сторила. М арт а не разб ира добре хорат а —
ръкат а м у с е плъзна над олу, за да пога ли ши ят а й. — А и ше с тнайс е т години
не с а чак толкова зрял а възр аст. Вс е още има в реме да т е пречис тим и
оф орм им . А с ега, каж и ми, защо, мислиш, те споходи т ази нощ сънят ?
Кейт не отговори.
— М ълч иш? Крото с тт а е доброде тел, но не вярвам, ч е бе змълв ието ти
с е дъл ж и на крото с т. Р аз каж и ми за съ ня. Същи ят ли беш е?
Той отлично з наеш е, че кошмаръ т вс ек и път е един и същ. Тя с е бе
прокл ина л а хиляди пъ ти, задето му разказа за морс кат а сирен а, но пъ к и
с амат а тя бе ощ е дет е, когато всичко започна. Не предп олага ше какво
оръж ие ще с е превърн е то в ръцете му.
— Р азкаж и ми — повтори той тихо. — Знае ш, че прав им всичко за тво е
добро. П риз най греха си, дете мо е.

2
 Б и м огла да го излъ же и да му ка же, че съня т не е бил за морскат а
сир ена. Дори можеше и да й повярва.
В нея пламна гняв . Н ям а да лъже. Н е бе ше че ст но. Той не бе че с тен.
— Греш ите. Това не е грях — гла сът й т репере ше от яро с т. — Б еше
про сто един сън. Как може един сън да е грях ?
— А, ето че стиг нахме пак дотук — промълв и той. — Те зи злат ист и очи
м е гл едат, пламна ли от гняв . При всич кит е ми усили я пре з те зи дъл ги
години т и не си научила поч ти нищо. П ре ст руваш с е на хрисима и покорна,
но кол кото и да с е опит вам да обуздая дър зо стт а ти, в инаги идва мом ент,
когато с е обръщаш срещу мен, за да ме ухап еш.
— За щото не е вярно! Не съм съгреш ила!
Н има той смят а, че тя не зн ае разли кат а? Грях бе онова, ко ето
из питваше, когато ис каш е да изскубе ко си те му и да го рит а по тън ките като
на пил е кр ака. Грях бе онази яро ст, която поч ерня ше душат а й при злобни те
за бел еж ки на М арт а.
— В ече съм ти обясня ва л всичко това — тър пеливо рече той. — Душат а
ти п ол ит а непокор но в съня ти и с е п от апя в поквара. За що не разбира ш? Та
как м оже да не си покварена ? Ти си пони кна л а от с емето на един
разв ратни к, засято в ут робат а на най- голямат а уличн ица на всич ки в рем ена.
Еди нств ено аз мога да те сп ася от веч но прокля тие. А с ега, приз най греха
си. С ънува ла си морскат а сире на?
Жел анието да с е противопо ст авя изведнъж я напусна. Н яма никакъв
см ис ъл да от ри чам, уморе но си помисли тя.
— Д а.
Той л еко с е поотпусн а.
— М ного добре. А с ега т рябва да ра збер ем какво е довело до този грях
— очи те м у с е при св иха, докато изуч аваха лицето й. — Какво прав и дне с ?
— Учих с учи теля Дж иун т. П омагах на го спож ат а да прав и свещи.
— Това ли е вси чко?
Кейт прехапа уст ни.
— С л ед като свърш их домашн ат а раб от а, отидох да пояздя.
— А ! До с елото ли?
— Н е, по пъ текат а пре з горат а.
В ъл на от ус е щания от ново я за ля : хладнат а, дълбока зеле нина,
м иризмат а на пръс т, влаж на от скоро шни те дъж дове, гладки те мускули на
Кеърд под нея, коприне нат а му муцун а до длант а й, когато го га леш е,
докато го водеше към потока на водопой.
— Н е би ме излъга л а, на ли ? Н е си говорила с нико го?
— С нико го — тя сре щна погледа му и из бухна : — С нико го, ка звам в и!
Д ори и да бях отишла до с елото, зн аете, че никой не би раз говарял с м ен.
Н е и откакто в ие…
— Зн ачи причин ат а с е кри е в с амат а е зда — С ебас тиа н с е намръщ и. —
Н икога не съм одобрява л да ти бъде позволе но да с е науч иш да яздиш.
П одобна свобода не е поле з на за слаб дух като твоя. Тя подст рекава към
вся какв и…
Ст ра хът премина по тялото й като ледена т ръп ка. Той не т рябва да й
отнема Кеъ рд. Би могла да поне с е всичко, с амо не и това!
— Н е! М илейди каза, че може да яздя. Н а ли в ие рекохте, че милей ди
ис ка да с е науча да яздя добре!
— Шш т! Ето на, с ама в иж даш до какво наха лство водят те зи угаж д ания!

3
 — П ак ли създ ава проблеми? — М арт а бе за ст ана ла на в рат ат а. — Не ти
л и казвах, че ст ава вс е по-лош а?
Тя преко си ст аят а и подаде на С ебас тиан ма л кат а шиб а лка, която бе
доне сл а.
— А ко с амо ми позв олиш аз да из ползвам това върху нея, и то когато аз
реш авам , съвс ем скоро тя ще е съвс ем прили чно обу чена.
Той поклат и глава.
— Кол ко пъти т рябва да ти повт арям вс е съ щото? Това е с амо мой дъл г.
С ега можеш да идеш и да си легне ш.
Тя го погледн а изн енад ана.
— Н е ис каш ли да о ст а на тук като св идет ел?
— С вободна си да си върв иш — повтори той.
Кейт бе не по-ма лко изне надан а от жен ат а. Н ака зан ието й оби кновено
бе провеж дано като ритуа лн а церемони я пред т ази же на, която поглъ щаш е
ж адно бол ки те на Кей т.
— И скам да о ст ана — въз прот ив и с е М арт а. — Защо ме караш да си
вървя?
— В ече за беля зах, че ст радан ието й т и до ст авя прека лено гол ям о
удов ол ств ие. Н ие не би чуваме тялото й за наше удоволс тв ие, а за да
пречис тим душат а й.
П о ст рани те на жен а му изб и черве нина.
— При знавам, че ни на й-ма лко не ми харе сва т ая издън ка на уличниц а,
но нямаш право т ака да ме отпра щаш.
— Мой дълг е да я предпа звам и пречи стя.
Же нат а ст ана пурпур на от гняв .
— Ти лъжеш с ам с ебе си — изсъс ка тя. — Н има си мислиш, че ни що не
раз бирам ? Че не з абеля звам как я гледаш? Н е можех да повярвам, но ти си…
Тя зам лъ кна насред дума, за беляз а ла пламъ ка в очи те на С ебасти ан.
Кейт добре поз нава ше този поглед, който ся каш изпе пелява ше вси чко
по пътя си, но никога не бе го в иж да ла отпр авен към М арт а.
— Ка къв съм аз ? — подка ни я той с тиха запла ха.
М арт а навлаж ни устн и.
— Н ищо. Н ищо. Сами ят с ат ана обърна е зи ка ми — и с те зи дум и
побъ р за да изле з е от ст аят а.
С ебас тиан с е обърна отново към Кей т.
Тя м ного добре зна еше какво предстои. Р ъцет е й т ре с каво с тис каха
чар шаф а. Надяваше с е, че при с блъсъка с жен а си той може и да забрав и за
Кеърд. Трябваш е на всяка цен а да направ и т а ка, че в нимани ето му да бъде
на сочено към с амат а по ст ъпка, а не към онова, ко ето според него я бе
при чинил о.
— Б еш е с амо един сън — проше пна тя.
— С ъня т е грях. Н е в иж даше ли как той те води към сво енр ав ие? — той
от с тъпи вст рани от леглото. — И ди и за еми мястото си.
Кейт с е изправ и и с е приближ и към стол чето за наказан ия, ко ето с е
нам ир аше в другия край на ст аят а. Скоро всичко ще свърш и. Той в инаги
м ного в нимаваш е да не о ст авя беле зи по тялото и, а и рядко я нака зваш е с
повече от няколко удара за подобно дребно пров ине ние. А ко с е пре стори, че
с е раз кай ва… М ило ст ив и небе с а, с амат а мисъл да с е униж ава т а ка пред не го
зас една като бу ца в гърл ото й. Н о въпреки това тя не с амо щ е с е пре стори,

4
че с е раз кайва, а и ще го моли колено преклон но с амо за да спас и Кеърд и
м ъни чкото свобода, която вс е ощ е й бе разр ешен а.
— П риготв и с е.
Тя бър зо смъкна нощни цат а от рамен ете и я о ст ав и да падне до кръст а
й, като при това колени чи до столчето. П одът студ енее ше под не я. Р азп ери
ръце т ака, както той я бе науч ил още от дет ството й, и зачака първ ия удар.
Н о той не идваше.
Кейт над зърн а пре з рамо. М ъчит елят й сто е ше т ака, с шиб а лкат а в ръка,
и с е в зираше в гърб а й. Ст ра нит е му бяха необи чайно зачервени, ръкат а м у
с е стяг аше и от пускаше около пръч кат а в ст ра нен ритъм.
— Кол ко ле сно съблич аш дрехите си. Н има не ти е о ст ана л а и кап чица
срам ? — с пре с ипн а л глас попит а той. — Така ли с е държе ше и в сън я си?
Тя го з агледа объркано. До с ега никога не я бе обв инява л в подобно
не що.
— В еч е в и ка зах… Сън ищат а ми никог а не с а т акива.
За що не започва? И ска ше й с е вси чко вече да е свърш ило. Като с е
опи тваш е да не покаже раздраз нени ето в глас а си, тя каза :
— В ие ми наредихт е да с е при готвя. А з про сто в и с е подч иних.
— Бе з кап ка свян или благопр иличи е — погледът му бе прикова н върху
вдл ъбнат инат а на гръбн ака й т ам, където той с е свър зваше с лекат а изв ив ка
на кръст а й. — Забел язах как напо следък върт иш очи. О пасявах с е, че
когато дет с твото те напусне, ще с е сти гне дотук. Ло шат а кръв във вен ите ти
е пре ка л ено силн а, за да можеш да с е пре бориш с нея. Това зн аеш ти : да
изкуш иш вс ек и мъж , който с е прибл иж и до те б.
— Н е!
— Д а — устн ите му с е присв и ха, сякаш изп итва ше бол ка. — Виж да л
съм ка к поглеж даш мъже те из под мигли те си и с е усмихва ш с т ая твоя
курвенс ка уст ич ка. П ознавам я аз т ази твоя усмивч ица. Виж да л съм я как
прем и нава пре з с елото, как пле те мреж ит е си цели двайс ет години. Н има си
м исл и ш, че не мога да раз позна я при знац ите?
— А з не съм тя. А з не съм май ка си — гласъ т й т репереш е от гняв . —
А з съм си аз. Кълна с е, че нямам ника кво желание да изкуш авам, който и да
е м ъж . П ро сто ис кам да ме о ст авят на мира.
— Лъ жеш! Всичк и улични ци лъж ат! — изсъ ска той. — Дори и в съня си
ти пак сънува ш грехове. Приз най си.
— А з не сънувам… — ръцете й с е св иха в юмруци. — Моля в и,
започвайт е, за да приключим на й-с етн е с вси чко това.
— За да можеш да си легне ш обратно, и да потън еш отново в похот? —
той з амахна. — За доброто на душат а ти ще ти попреча да с е наслаж даваш
на съня си т ази нощ.
С якаш огън лиз на гърба й, когато пръчкат а я уд ари. Тя прехапа устни,
за да сдърж и в ика си.
— И смят ам, че т рябва да те отървем от този ж ребец.
— Н е! — из пищя Кей т, както не бе в ика ла при уд ара на пръч кат а.
О ще едно шибван е.
Тя отч аяно с е опитва ше да мисли пре з замъгле ното си от бол ка
съ знан ие.
М ил ейди. А ко С ебасти ан има ше ст рах от нещо на този свят, то бе
гн евът на милейди.
— М ил ейди няма да… харе с а това. Тя ще…

5
 — Н ев инаг и е о со бено разумно да с е казва съвс ем вси чко на милейди.
Коня т е ст ар. Той щ е с е разб олее и ще умре — пръч кат а отново ж илна гърба
и. — А ние про сто ще забрав им да ти купим друг.
Кейт почувства ка к й прило шава.
— Н има ще го уб иет е?
— Та какво е ж ивотъ т на едно добиче, когато ст ава въпро с за
сп ас ението на душат а ? Трябваш е да с е отърва от него ощ е преди т ри
м е с еца, когато т и с е опит а да избя гаш.
П ръчкат а удар и отново.
И от ново.
И още веднъж .
Кейт никога не го бе в иж да ла изпа дна л в подобна яро ст. Не з нае ше
кол ко пъ ти с е издига и с е спуска шиба л кат а, преди удари те най- с етне да
спрат.
Едва с е държе ше в съз нани е, когато той я вдигна от пода и я зан е с е до
л егл ото. По сле я полож и на не го с необ икнове на неж но ст.
— С ега ще спиш добре — промълв и той. — М акар че не биваше да м е
при нуж даваш да те на ка звам толкова же стоко.
— Мол я ви… не и Ке ърд…
— За коня ще говорим ут ре — той я зав и гриж ливо. — И тогава ти ще
гл едаш, и ще знае ш, че всичко е с амо зарад и теб.
П о дявол ите, как ли пък не! Нокти те й с е в пиха в дланит е й под
зав ив к ите. Тя обича ше Кеърд. Той бе единстве ното не що на тоя свят, за
ко ето я бе гриж а, и нямаше да позв оли да го уб ият. Ще с е спр ав и със
сл або стт а си, и отново ще с е бори.
С ебас тиан в зе свещт а и т ръгн а към в рат ат а.
— Лека нощ, Кат рин.
В рат ат а едва с е бе затворила след него, когато тя отмет на зав ив ки те и
успя с м ъка да с е из прав и на крака. Н яма да го о ст ав и да убие Кеърд. Н е и
Кеърд…

Дворецът в Грин ич

— Ч ерн ия Робърт… — промълв и кра лиц ат а. — За лов или сте го?

С игур ен л и с те, П ърси?
— Н апълно сигур ен, Ва ше велич е ство — отвърна П ърси Монгрейв . —
Едва л и м ога да бъда по-сигур ен от това. Двама мъртъв ц и и един ране н с а
на разп ол ожен ие да св идетел стват. Граф Крейда очаква волят а в и в Кулат а*.
[* Ст ава въпро с з а Лондо нскат а кула, изп олзван а като затвор. — Б.пр.]
— О тлично — от рупа нат а с пръсте ни ръка на Ели забет удар и по
дръж кат а на стола. — М акар че Бог ми е св иде тел, до ст а време в и отн е да
го за л ов ите. О ще преди ш е ст ме с еца в и казах, че го искам.
П огл едът й с е плъзн а към докуме нт а върху бю рото в друг ия край на
ст аят а.
— В еч е е поч ти прека л ено къс но.
Ч ел ото на П ърси с е на бразди от объркван е. Целия т кра лск и двор вече
зн аеш е колко смутен а е Ели за бет от съдърж анието на она зи заповед, но
докол кото с ам той може ше да преце ни, това нямаше нищо общо с граф а.

6
 — Той не е о собено прият на лич но ст. По едно в реме дори с е чудех да л и
пък испа нци те няма да го за ловя т още преди да е успял да с е върне в
Шотл анди я.
Ел и забет поклати глава.
— Той е пре ка лено хитър за тях. В Крейд а ли го з а лов ихте?
П ърси поклати глава.
— В Еди нбург. В Крейд а ще ше да е невъзмож но. О не зи варвари от
не гов ия кл ан няма ше да с а очарова ни да в идят предводи теля си във вериги.
Н о пъ к Н егово велич е ство, ваш ият роднина Джейм с, много охот но с е
пре стори на ни чул, ни в идял, докато з а лавяхме тоз и т рън в негов и те очи.
— Д околко е невъзмож но?
— И зв ине те, не в и разбрах ?
— Д околко невъзмож но е да с е проби е за щит ат а на Крейд а?
— Е, може би не съвс ем — лорд Монгр ейв с е поусм ихна. — Ако
на среща м у е флот като онази армада, която Ф илип И спан ски ст рои в
м ом ент а, за да с е изправ и срещу Ваше вели че с тво.
— Тол кова сил ни… — нов инат а май не беш е неприя тна за кра л ицат а. —
И никакв и слаб и ме ст а ?
— К рейда е о ст ров сре щу западното кра йбреж ие на Шотланд ия.
Д окол кото знам, това е голо, мрачно място, о с еяно с план ини и мъгл и.
К репо стт а е добре укрепе на и има с амо едно прист ан ище, до ст ъпно от към
м орето. А то е из ключи телно добре охранява но — той замъл ча з а момент. —
Б их л и м огъл да запит ам да ли има някаква причи на, порад и която да с е
ин тере суваме от силит е, подвласт ни на негова светло с т?
Ел и забет изглеж да ше т ака, ся ка ш въобще не е чула въпро с а му.
— Що з а човек е той?
— С м ъртно опас е н.
Тя не търпеливо махна с ръка.
— Това не е т рудно за отгатване. М ъж , който не при теж ава опа сни
каче ства, не е ника къв мъж . Н ещо друго за него?
За бога, с ега пък какво ис ка? Преди повече от година бе пожела л а и
пол у чи обсто е н доклад за този негодни к, възмож но най-подробни я, който
няко га П ърси бе съст авял. А за кого ли не бе и зготвял подобни т айни
докл ад и пре з по следните т ри години, но нещо в граф Крейда бе при влякл о
в нима нието й. Н е можеше да раз бере на ка кво с е дълж и ин тере сът й към
този ш отл ан дец. Робърт М акдаръ н нямаш е ника кво влияние в двора на
Д жейм с в Шотла ндия, нито пък в двора на Елиз абе т в А нглия. Р азбира с е,
възм ож но е ф актът, че пляч ко сва като пират ис панс кит е кораби, да е
сп ечел ил благораз положението й. Елиз абе т нико га не бе крила одобрени ето
си към корс арит е, които де йстват от ней но име, но Робърт М акдарън не
пл аваше под неин флаг.
— Е? — подкан и го кра л ицат а.
П ърси с е опит а да превъзмогн е собс твенат а си не приязъ н към тоз и тип
и да й даде опис ани ето, ко ето тя желае ше.
— И нтел игенте н.
— Бл е стящ — попр ав и го тя.
Той сведе глава.
— Може би.
— Н е ми отговаря йте уклончиво. За ше ст ме с ец а той успя да пл ен и
че тири от га леони те на Ф илип.

7
 — Ко ето може да означава, че при теж ава инс тинкт ите на отличе н бо е ц.
Н о не е задълж и телно това да озн ачава, че е…
— Бл е стящ — повтори тя.
— Ще позволи те ли да напомня на Ваше величе с тво, че той плени и
един от ва шит е кораби ?
— Ст рува ми с е, че е има л определена цел, като го е сторил.
— Зл атото.
Тя го погледн а зами слено.
— В иж дам, че в и е наст роил сре щу с ебе си. Н аст ръхват е целият, когато
говори те за него. Защо?
П ърси с е поколеба.
— Той… ме дразн и.
Тя м ъл че ше и чака ше.
— Н е ми харе сват те з и див и план инци.
— И о собе но този див планин ец?
— Той не е нищо повече от един чуж дозем ен негодни к — из бухна
П ърси. — Има е зика на пеп елян ка, не притеж ава нито капчи ца уважение,
към ка квато и да е влас т, о свен своят а собс твен а, и… с е смее прека л ено
м ного.
Тя повдигн а веж ди.
— С м ее с е?
— О ткри ва не що сме шно и в най- неподходя щи обекти.
— Като например?
Той нямаше ни какво намер ение да й приз нава ка к М акдарън с е бе
при см ива л на изв и тите нагоре върхове на модни те му ч ервени кавокафяв и
обув к и.
— В си чко, ко ето е не присъ що на неговото варварско обкръ жен ие —
язв и тел но отвърна той.
— Защо не ми… — Ели забет замълч а, като го оглеж д аше за момент, а
погл едът й обходи кад иф енат а му шапка с а леноч ервени пера, белия м у
ж акет. Те с ен в горн ат а си част и поч ти же нств ено бух на л около хан ша, а
по сл е и ф ини те му лилав и прилепн а ли пант а лони и сребротъкани ж арти ери.
В не запно тя с е изк икоти. — П рисмива л с е е на облеклото ви?
П ърси с е изчерв и. До с е тливо стт а на Ели за бет бе нео бикнов ено
изо ст рен а, а и тя никога не с е колеба еше да за срами някого, ако това ще й е
от пол за.
— Н е съм каза л т акова нещо.
— Н о един бле стя щ мъж , лише н от оръж ият а си, ще опипва почват а
навс якъде, докато откри е подходящо слабото място на против ни ка си.
— Н има твърдит е, че и в ие намирате мо ето облекло за…
— Н апълно подходящо — рече тя, за да го утеш и. — Вие предизв иквате
зав и стт а на всич кит е ми придвор ни, а и с амат а аз оби чам по-ма л ко
нат руф ено ст. Н о както ка захт е, мъж с варвар ското възп ит ани е на М акдарън
едва л и би оценил по до стойнс тво екст раваг антно сти те на дворцов ите
одеж ди.
Тя реш и да сме ни т емат а.
— Той е бил съвс ем с ам, когато сте го за лов или?
— Гл ават ари те на кланов е почти нико га не о ст ават с ами. Кланъ т
из исква предводит елят в инаги да е съпровож дан от един оръжено с ец, който
да го паз и. Н алож и с е да з а лов им и негов и я братовчед, Гав и н Горд ън —

8
П ърси св и рамене. — Този човек бе изне надва що некад ърен в из пълнен ието
на дъл га си. Капит анът на ст раж ат а ми ка за, че в дей ств ит елно с т Макд арън
е за щит ава л както с ебе си, т а ка и своя оръже но с ец. При схват кат а Гордън е
бил ранен.
— Н о е ж ив ?
— И зг уби много кръв , но вече оздравява.
— Д обре. Може би ще успеем да го из полз ваме.
— За какво?
— Д ори и негодниц ите с а верни някому, а от онова, ко ето м и
докл ад вахте, съм склон на да смят ам, че граф ът е вс е отдаен в
привъ р зано стт а към близ кит е си, и то не по-ма лко, отколкото в омразат а
към врагове те си — Ели забет с е и зправ и във в ихруш ка от кехлибар ени
кадиф ени п оли и на гласи широ кат а над иплен а яка, която обгръ щаш е шият а
й. — С коро с ами ще с е уверим в това. Вие ще ме прид руж и те до Кулат а.
— С ега ли? — очит е му с е разшир иха от изне нада. — Но вече е почти
пол у нощ, Ваше вели че с тво!
— О ще по-добре. Н е ис кам по с еще нието ми да бъде ра згласявано
нав ред из Лондон. И ди и им каж и да приготвят ладият а ми.
— Н яма ли да е по-добре да отидем ут ре?
— Н е, няма — рязко отвърна тя. — Благодарен ие на мудно с тт а в и,
в рем ето поч ти и зтече. Н аправете това, ко ето в и наредих.
П ърси сведе поглед, за да прикри е яда си. За бог а, хич не му бе прият но
да пона ся подобни униже ния. Кра лиц а или не, тя бе ше про сто една жена, а
поведени ето й в този случ ай направо надхвърляш е рамки те на здрав ия
разум . П ърво, он зи бе зочлив не годник го бе обиж да л, а с ега го обв инява ха и
в м уд но ст. Ка кво с е предпол а гаш е, че т рябва да стори? Да хук не да
пре сл едва по море он зи варварин, докато той напада испа нск и га лео ни?
П ърси си по е дълбоко дъх и изрече пре з стис нати зъби :
— В еднаг а, Ваше величе ство.
П о сл е с е покло ни и задне шком изле з е от ст аят а.
О , небе с а, този човек започва много да с е надува. Ели забет и згледа ка к
в рат ат а с е затвори зад П ърси и чак тогава отиде до прозореца, за да с е
в гл еда навън в мрака. Н о ма кар и да бе конте и леко да надв ишаваше
прават а, присъщ и на положе нието му, П ърси очев идно не беше глупа к. Б е
успял да й з а лов и М акдарън!
Тя хвърли един поглед към документ а върху пис а ли щето си и почувс тва
как м ускул ите на гърба и рамен ете й изт ръп наха. Той си сто е ше т ам и
ча ка ше подпис а й. М или боже, нямаш е ли дру г из ход?
Тя зн аеш е от говора.
Н о вс е още не бе на лож ит елно да с е изправ и лице в лице с него.
В ъпре ки нат иска на оне зи кръвож адни пияв и ци в парл амент а, тя няма да с е
предаде.
Н е още.
Н е и преди да е за дв иж ила планов ете си.
Ка к с е ст игна доту к, чуде ше с е уморе но тя. П ро сто бе иска ла да
за щит ава и па зи, но лъж ите има ха до с адния нав ик да раж дат нов и и нов и
л ъж и, до като сякаш целият свят бъде за булен от па яж инат а им.
Тя откъсн а погледа си от документ а и момент а лно с е почувс тва по-
добре. За нея няма ше начин да спечели т ази би тка. П редстоящат а схватка с
М акдаръ н много повече допад аше на в кус а й. О т онова, ко ето бе чула, той

9
бе м ъж , до сто е н да кръ сто с а с абя с нея, а няма ше нещо, ко ето тя да харе с ва
повече от това, да докаже на един умен мъж колко много по-умна може да е
една жена.
К ра л и цат а с е и звърна от прозореца и бър зо оти де до ст аят а, където
обик новено с е обличаш е.
— М аргаре т! Н амет а л ото ми!

— А з т е прова лих — Гав ин огледа мрач но ма лкат а кил ия и по сл е

Робърт, който лежеше на другото легло в ст аят а. — Н ямаше да сме тук, ако
бях изпъл нил дълга си.
Робърт с е прозя.
— Напълно прав си. Ти си уж ас ен оръже но с ец. Държ иш меча т ака,
ся каш е м етла, и си т ромав като бремене н морски лъв *.
[* В ид голям тюлен, гриве с т тюлен. — Б.пр.]
Гав и н с бърчи но с.
— В сичко е съвс ем вярно, с амо че хич не ми харе сва да ме срав н яваш с
м орск и л ъв . О свен това ка к може един лъв да е бреме нен? Трябва да е
л ъв ица, за да… Ама ти не ме слуша ш!
— С л ушам те. Тъ кмо с е упрек ваше, че си ни в кара л в това положение.
Х айде, продълж авай, си гурен съм, че ще е много поле зно за теб.
— В ярно е, и ти го зн аеш. Н е т рябваше аз да те при друж авам. Д жок
ням аше да допусн е да т е пленя т.
— Б яха много повече от на с.
— И друг път си с е бил сре щу по-многобр о ен в раг. А ко не бях ране н,
ще ше да успее ш да с е измъкнеш.
— Гав и н?
— Д а?
— О тег чава ш ме. Съглас е н съм с теб, че си уж ас е н оръже но с ец, но
в инаг и си има л пон е едно добро каче с тво. Н икога не си бил от егчи теле н.
— Про сто един шут в бан кет нат а за ла — мрачно реч е Гав ин. —
Трябва ше да ме изо ст ав иш в … бож ичко, колко е горещо тук — той подуши
окол о с ебе си. — И как с амо мирише!
— Това сигурно е от мен — Робърт подуши въздуха. — Н е, ст ру ва м и
с е, че е от теб.
Гав и н с една върху леглото и спус на кра ка на пода.
— С игур но с ега пък ще кажеш, че и смъ рдя като морски лъв .
— Н икога не съм с е приближ ава л до ст атъ чно до тях, ч е да ги подуша.
— А з пъ к съм — лицето на Гав и н в не запно с е ож ив и, щом си спомни за
онз и пре крас ен ден. — Веднъж нощувах до ска лит е в пустошт а и ги гледах.
О тн ача л о с е плашеха, но по сле св икна ха с мен и ми по зволиха да с е
прибл иж а до тях.
— Н аис тина ли? Н икога не си ми ка зва л за това.
— То беше, ког ато бях още момче — той с е намръщи, опи твай ки с е да
си припом ни. Двамат а с Робърт, който бе пе т години по-голям от него, бя ха
изр асл и заедно на Крейд а. Гав ин вс е с е влаче ше подире му нав сякъде и з
о ст рова и двамат а бяха преж ивели заедно толкова много неща. О нзи ден бе
о со бено специ а лен за Гав и н, т ака че нямаше ка к да не е ка за л на Робърт за
не го. — С игурно е било, когато ти беше в И спа ния.
— Може би.

10
 Гав и н не можеше да в иди изра жени ето на Робърт в тъмни нат а, но бе
дол ов ил в не запно появ илат а с е сдърж ано ст в глас а му. Ето че отново
направ и гре шка. Зна еше, че Робърт не обича да говори за онова в рем е.
О бикнов ено Гав ин не бе толкова глупав . Сигур но с ега обърка конци те
зар ади проклет ат а т ре с ка.
— Е, както и да е, знам, че не мириша като морск и лъв .
— Ще ти повярвам. Жаден ли си?
— М а л ко.
В съ щно ст много повече от ма лко, но не зна еше да ли щ е има сили да
ст ан е и да си доне с е вода от канат а на мас ат а в дру гия край на килият а, а не
ис каш е да моли Робърт за повече гриж и. Той и бе з това вече бе сторил
предел но много за не го. По дългия път от Единбур г до Лон дон с е гри жеш е
за Гав ин, сяка ш е бе зпомощно пел еначе, превър з ваше ран ат а м у,
навл аж нява ше чел ото му, когато т ре с кат а с е засилваше.
— Ля гай обратно. Ще ти доне с а вода.
— Н е, мога и с ам…
Робърт вече бе ст ан а л. Гав ин го наблюдаваше как на лива вода от ка нат а
в една ча ша.
— За що този път в зе мен със с ебе си в морето, а не Джок?
— Ти искаше да дойде ш.
— Н аис тина исках. Всич кит е те з и истории за злато и слава…
— Е, поне злато имаше в изобилие — Робърт доне с е чашат а на Гав ин.
— Н о никаква слава.
Гав и н ж адно отпи.
— Н е ми харе с а кръвт а. Не предп олагах, че щ е с е лее ч ак толкова.
— Н е може ш да прев зема ш кораби, бе з да пролива ш кръв , а Крейда с е
нуж д ае от златото.
Гав и н знае ше, че това е вярно. Крей да не беш е до ст атъч но плодороден
о ст ров , за да изхр анва нас елени ето си, а Робърт бе сторил с амо онова, ко ето
бе нео бходимо.
Той отп и от ново.
— Ще ни обе сят ли, Робърт?
— Н е мисля.
— Тог ава з ащо сме тук?
— Н а л и чу Монгрейв . Кра лиц ат а ис ка да ме в иди.
— Ка звах ти, че не бива да напад аш неин кораб.
— С ъм нявам с е, че това е прич инат а с ега да сме тук. Всич ки з наят, че
Монгре йв с е занимава с по-повери телни те поръ чени я на кра лицат а.
— Тог ава з ащо?
— И мам няко и предположения. О ще вода?
Гав и н поклати глава.
— Тогава ляга й — Робърт неж но го по бутн а да лег не и го зав и с
одеял ото.
С ъвс ем до скоро, докато не с е разбол я, Гав ин дори не бе предп олага л , че
Робърт може и да е неже н. Н е, това не бе вярно. Той смътно си спомн яше
неж но стт а му, когато бяха ма лки. Н о откак Робърт с е върна от И спания, той
веч е в иж даше в него с амо корав ия, присмива щ с е на всичко, мъж , когото
нар ича ха Ч ерния Робърт от Крейда. П редводител ят, който с е дист а нцира ше
от вс еки друг, водачът, който пролива ше кръв и упраж няваше властт а си със
съ щат а л екот а, с която и зпълняваше реш еният а на клана. П ъл на

11
противоп олож но ст на с амия него, тъж но си помисли Гав ин, припомня йки си
как сл ед първат а си битка си бе изпов ръщ а л черват а. Робърт с е отпу сна на
собс твен ото си легло и с е облег на на сте нат а. Н е и зглеж да ше обе зпоко ен,
но пък, от друг а ст рана, Робърт рядко показва ше чувстват а си. Гав ин го бе
гл еда л хил яд и път и т ака да с еди: външ но споко ен, но в същото време сяка ш
събир аше мълчани ето и силат а около с ебе си като намет а ло от власт.
Гав и н проговори :
— А ко наи сти на смят а да ни обе си…
— Тог ава щ е от крием начи н да и збягам е.
— Ще т рябва да и збяга ш бе з мен.
— Н е.
Гав и н отлич но знае ше, че това ще е отговоръ т му, но с е чувс тваш е
дл ъже н да настоява.
— Н е съм до ст атъчно силен, за да съм ти поле зе н по ня какъв начи н.
— Ти си по- силен, откол кото си мислиш.
Тонъ т на Робърт подс казваше, че с това смят а въпро с а з а приключен.
Гав и н почувства леко облекче ние. Чуде сно е да предлаг аш да с е же ртваш,
но къде- къде по-прия тно е да чуе ш как отхвърлят предложен ието ти. Н е че
бе очаква л не що друго. Гав ин принадле жеш е на Крейда, а за Робърт това
озн ача ваше, ч е т рябва да бъде з ащит аван от вси чки в рагове. О свен това
за що л и му т рябва и той да с е т ревож и? Робърт вс е няка к ще ше да успее да
ги изм ъкне оттук. Робърт бе много по- умен от вси чки, които позн аваш е. А ко
с е на л ож и, той ще измисли начин за бяг ство, като в земе и Гав ин съ с с ебе
си.
— В ероятно си прав — облекчен ието личеш е в глас а на Гав ин, докато
с е нам е с тваш е по-удобно. — Винаги откривам, че с е спра вям чуде с но при
какв и л и не ситуа ции.
— Стига да не в ключват кръв — иронич но добав и Робърт.
— Е, значи про сто т рябва да измисли ш бе зкръвен нач ин да ни измъкне ш
оттук, на л и т ака ?

К ил ият а бе влаж на, тъмна и непр иятн а, забеляза Ели за бет, когато П ърси
отвори в рат ат а. Н а све тлинат а на све щт а, която Монгрейв но с еше, тя едва
успя да разл ичи двете ф игури върху леглат а в дъното на ст аят а.
— О тведете Гордън в дру га кил ия, докато приключ им с граф а — нареди
Монгре йв на ст раж а, който ги прид руж ава ше. — Н ейно величе с тво желае да
раз говаря с М акдарън нас аме.
Ст ра жът грубо издърп а Гордън от леглото и го заблъс ка към врат ат а.
О ткъм другото легло долетя гнев но прокля тие.
— По дяволи те, по-в нимат елно, глупак т акъв — ря зко изв ика Робърт
М акдаръ н. — О ст ав и го да върв и с ам. Да не искаш ранат а му па к да с е
отвори?
Ст ра жът не отговори и избут а Гав ин Гордън покра й Елиза бет. Тя успя
да зърне за миг разроше на риж а ко с а, зачервен и син и очи и во съчно бледо
л ице, обс ипано с лунич ки. Виж ти, т а той бил още момч е! Едва ли имаше и
двайс е т години. Ст ран ен избор за телохр ани тел на мъж а, когото нарича ха
Ч ерн ия Робърт.
— Ст а нет е веднага — каз а П ърси на М акдарън, докато о ст авяше свещт а
на мас ат а. — Н е в иж дате ли кой в и е удо стоил с присъс тв ието си?

12
 Тъм н ат а ф игура на леглото не помръдна. Арога нтно ст, помисл и си
Ел и забет. Е, няма ше нищо против ароган тно с тт а. Самат а тя при теж аваше
това каче ство в изобилие, а и мъни чка доза у него би й по служ ил а добре.
— О ст авет е ни с ами, П ърси — тя прис тъпи напред в к илият а. — Ще с е
върнет е, когато в и пов и кам.
— Но, Ваше вели че ство — запрот е ст ира П ърси, — въобще не е
бе зопас но за вас. Той ще в и…
— Ще ме уду ши? А ма че абсурд! — пре зри телно изсумтя тя. — Той
м оже и да няма ни какв и обно ски, но със сигурно с т не е луд. Върве те!
П ърси с е поколеба, по сле от стъп и на зад и зат ръшн а в рат ат а.
— А с ега, когато вече той изле зе, може би ще с е насили те да прояв ите
ма л ко бл агоприли чие ? — поин тере сува с е тя. — Вече не с е на ла га да
подскачате и да поз ирате, за да пока жет е колко сте храбър и бе зст раш ен.
П о сл едва миг мълчание, по сле Макд арън с е и зкикоти.
— Д обър веч ер, Ваше величе ство — М акдар ън ст ана и с е по клони. —
П ро сте те за неу чтиво с тт а. П рецених в и погреш но. Предполож их, че
хар е свате по зь ори като Монгр ейв . Ест е ств ено в мо ето рис ковано положе ние
жел аех с ам о да в и с е харе с ам.
Тя напрег на поглед, в зир айки с е в с енче с тия кр ай на килият а, но успя
да разл и чи с амо бял ото пе тно на ризат а му и ф акт а, че е голям, направо
грам аден.
— Н е мога да в и в идя. П риближе те с е.
— О пасявам с е, че съм много ра зрошен и с нео собе но прия тен аромат.
Д окол кото разб ирам, в ие с те из ключи телно чувств ит елна натура, т ака че не
ис кам да в и обидя.
Н асм е шка. Тя пот исна надиг ащия с е в нея гняв . Една от при чини те да
из бере им енно него бе липс ат а, на каквото и да е ува жени е към влас тт а,
т ака че не бива ше да с е сърд и с ега. Обаче пък не бе зле да му напомни, че
вл ас тима щия т с е намира в по-изгодна пози ция.
— Ч увств ител но стт а няма да ми попречи да в и дам на па лача за
бе зочието в и. Този затвор е в идял как с е пречуп ват много по-силн и от вас
м ъже, м ил орд. А с ега, приближе те с е, за да мога да в и в идя.
Той изча ка няколко с екунди, преди да прис тъпи напред в кръга све тл ина
от свещт а.
За бога, той е до ст а хуб ав ичък.
С амат а тя в инаги бе предпочит а ла по- тъмнит е мъже. М илият й Робин
беше м ургав . Н е съмнено именно майкат а на Макд арън, ис пан кат а, му бе
да л а т ази черна ко с а, веж дит е, които проря зваха лицето му над дълбоко
раз пол ожени те очи, и кож ат а, която бе по-скоро златист а, отколкото
масл инен а. Н еобикнов ено в исок ите скули подче рт ава ха още повеч е
конт ра ст а меж ду хлът на ли те бузи и добре оф ормени те му чувс твени ус тни.
Тял ото м у бе в исоко и стег нато, кра кат а — сил ни и мускуле ст и. Той с е
дв иже ше с няка ква плав на, ж ивотинс ка грация, която въз буж да ше с етиват а.
Д обрия т външен в ид не бе нео бходим з а целт а й, но Ели забет бе доволн а, че
той при теж аваше и това каче с тво.
— Но в ие нямате желание да ме пречу пвате — ти хо заяв и М акдарън. —
Н а л и, В а ше вели че ство ? И мате предв ид нещо друго.
Тя го з агледа с подозр ение.
— Та ка ли мислит е? Та зи надеж да сигурно в и е била утеха, докато сте
л еж а л тук, в т а зи тъмн а кили я.

13
 Той с е усмихна.
— Н аис тина бе т ака.
Хуб ав и бели зъби, забеляза тя. И макар да бе изпълн ена с насме шка,
усм ив кат а му при теж ава ше и зве ст ен дъ р зък чар.
— С игур ен съм, че това в и разочарова — продълж и той. — Може би сте
си предст авяли, че леж а тук и т реперя от ст рах пред кра лс кия в и гняв ?
— Ко ето не е необич айно за чове к във вашето п оложен ие.
Той поклат и глава.
— А ко желаехт е смъртт а ми, Монгрейв можеш е да приключи с това още
в Ед инбург. Вме сто това в ие пожел ахте да бъда доведен в Лондо н, ко ето
при чини изве с тни непри ятно с ти на милия Пърси.
— Меко каз ано. Двама мъртъв ц и, доколкото разб ирам.
— Но в ие сте смет на ли, че си ст рува да ги жертвате, за да по с тигн ете
цел т а си?
— Може би съм ис ка ла да покаж а на народа си, че няма да търпя
пират ството.
— О свен ако не получавате щедър дял от плячко с ан ите ис панс ки
с андъц и със съкров ищ а.
Тя не си направ и т руда да го от рече.
— Но в ие не ми предо ст ав ихте дял, нито пък с е ограни чихт е с ам о с
ис панс кит е кораби. Нападн ахте и мой кораб!
— О , нима ?
— И подведохт е капит ана на този кораб да повярва, че сте дейст ва ли по
заповед на вашия ш отла ндск и кра л. Джеймс не бе о собено доволен, когато
м у из пратих проте ст но писмо. Н е с амо че не е получ ил дял от пляч кат а,
който да поус покои раздра знен ието му при писм ото ми, но и със сигурно ст
не той в и е изпр атил да нападате моит е кораби.
Усм ив кат а на М акдаръ н не т репваш е.
— Н е съм з аяв ил недвусмислено, че съм действа л по заповед на
Д жейм с.
Тя пре зри телно изсумтя.
— П ак двусмисл ени отговори. При нападени ето сте били и зключи тел но
сдърж а н. Заграбили с те пляч кат а, но не сте от нели нито един човешк и
ж ивот. С м ят ам, че с те нападна л и кораба ми с амо по една при чина. И ска л и
ст е да повярвам, че Джеймс с е закача с флот а ми.
К л еп ачи те му с е спу снаха, за да скр ият очите му.
— За що ще правя това?
— Това е едно от не щат а, които бих иска ла да узная. Трябва да
отговорит е на някой и друг въпро с.
— О , ка к с амо мразя въпро с ите!
Н асм е шкат а с е бе върна л а в глас а му и тя в не запно с е почувства уж ас но
раздр азн ена.
— О нова момче, ко ето и зведоха оттук, е ваш роднин а, на ли ?
— Гав и н? — усмив кат а му с е стопи. — Да, той ми е братовчед.
— И доколкото ми е и зве ст но, в ролят а си на предводител в ие т рябва да
дей ствате като баща и за крилни к на вс ек и член на клана в и. А ко ис кат е да
го спаси те от много неприя тна учас т, ще е добре да ми отго варят е точно и
ясно.
П о л ицето му з а миг с е и зпис а изражение, ко ето я накара да от стъп и
една крачка на зад. А ма тя в дей ств ит елно ст с е ст рахува от него! Та зи мисъл

14
я удив и, а след това предизв и ка т ръпки по тялото й. О т толкова години не
бе има л а причи на да с е ст ра хува, а абсолютнат а бе зопас но ст в инаг и е ма л ко
отегч ител на. Като кра лиц а тя в инаги бе пазе на и защит авана от с амия си
с ан, но М акдарън не дава ше и пет пари з а свето с тт а й. Смъртно опас ен, бе
каза л Пърси за него. А с ега започваш е да подоз ира, че той е да леч по-
опас е н, от колкото придворния т й предп олага ше.
— Зада йте въпро сит е си — хлад но рече пленн икът.
— За що именно мой кораб?
— И зглеж да, вече сте отгатна л и прич инат а. Направ их го, за да ядо с ам
Д жейм с. П редо ст ав и ми с е т ази възмож но с т и аз с е възпол звах от нея.
— Н о за що по този нач ин?
Той с е поколеб а, по сле св и рамене.
— Това бе про сто шан с да в и разд еля. Джейм с вече е до ст ат ъчно могъщ,
а всички зная т, че в ие смят ат е да го назовете за на следник на т рона си. А за
м ен е неи згодно той да бъде кра л не с амо на Шотла ндия, а и на Англия. Той
въобще не си пада по плани нцит е.
— О собе но пък по вас.
М акдаръ н на клони глава.
— И ма ли сме ня кои прере кания. Това ли е всичко, ко ето искахте да
зн ает е?
— За момент а, да. Веч е зна я много за вас, а и с ама отгатнах много
не ща. А ко с е с етя за още нещо, ще в и уведомя.
— Но в ие не искате с амо инф ормация от мен, на ли? — тихо попит а той.
— И скате няка кв и дейс тв ия.
Точ но т ака, но не бе възмож но той да с е е до с е тил каква е целт а й.
Лю бопи тно й ст ана какв и ли заключен ия е до с тигн а л будния т му разум.
— И ка кв и по-точно действ ия мислит е, че ще пои скам от вас?
— П ол ит иче ско уби йство?
— Ка кво?!
Той изучава ше удивен ото й изр ажен ие.
— Н е? — той св и рамене. — Това ми и зглеж да ше логи чно за ключе ние.
— Уб ийство на кого?
— Д жейм с.
Тя го погледн а изн енад ано.
— С м ят ат е, че съм в и избра л а да уб иет е кра лс ка о соба като с амат а м ен?
— О т това е възмож но да с е извл ече изве стн а полза. А з съм шотл андец
от пл ан инит е, а и всичк и зна ят, че не обичам много Джеймс. Това ще
откл они подозре ният а от вас. Вие държ ите в затвора май кат а на Джейм с,
М ария, вече поч ти двайс е т годи ни, защ ото с е ст раху вате, че тя може да
предяв и пре тен ции към т рона на А нглия. А с ега с е но с ят слу хове, че
па рл ам ен тът в и е помолил да прекр ати те затвор ниче ството й… по
на сил ств ен начин.
— Тя за говорнич еше да от неме ж ивот а ми — побъ р за да ка же
кра л ицат а.
— Но ако М ария Шотла ндска е мъртва и Джеймс най- в не запно сле зе от
сц енат а, това ще преди зв ика смут в Шотл андия. И ето в и една преле с тна
възм ож но ст да преко си те границ ат а с войс кит е си и да възст анов и те реда —
сл ед те з и думи той добав и: — И ще хване те Шотланди я като уго ен а гъс ка з а
ва шат а т рапе за.

15
 М акдаръ н наис тина беше много уме н. Ако обстоятелс тват а бяха същит е
преди пет найс е т годи ни, тя може би ще ше да реши да дейс тва точно както
той предл аг аше с ега.
— М акар М ария да предст авлява по стоянн а заплаха за мен, до с ега
из бягвах да я екзекут ирам, и то годин и наред — Ели за бет удари с юмрук по
мас ат а. — Н ямам никакво жела ние да в идя ка к тя умир а. Тя е кра л ица, а
ж ивотът на кра лс кит е о соби т рябва да е све щен. Вси чки монарс и вървят по
ръба м еж ду ж ивот а и смъртт а. А ко й от нема ж ивот а, кой тогава щ е е
си гурен, че ут ре дру г кра л няма да реши, че и а з т рябва да умра? Да я о съдя
на см ърт, означава да по ст авя и с ебе си в опа сно ст.
— Знач и ще отхвърли те заповедт а за екзекуция, изд аден а от
па рл ам ент а ?
К ра л и цат а не отговор и направо.
— Н ямам жел ание да в идя как тя ум ира — тя вдигн а поглед към лиц ето
м у. — А ако жел аех да убия Джеймс, щях да го сторя в бит ка, а не чре з
на ем ен убие ц. Така че греши те и по дват а въпро с а. Н о ст е прав , че
възнам ерявам да в и изп олзвам за цел ите си.
— И те зи цели с а?
— С м ят ам да направя от вас жених.
Той я зяп на слис ано, по сле отме тна глава й к илият а закънтя от смях.
— М или боже, да не би да ми прав ите предложени е? Ц еломъдренат а
кра л ица, която отказа на полов и нат а кра лс ки о соби в Ев ропа? — той
направ и дълбок поклон. — П риемам! И кога ще е сватбат а, В аше
вел ич е ство?
— Знае те много добре, че нямам предв ид с ебе си — раздра зне но
отвърна тя. — Бе зочието в и минава вся какв и границ и.
Той с е сгра бчи те ат ра лно з а гърд ите.
— О, разбихте сърцето ми! Точно когато повярвах, ч е ми е от редено
подобно щаст ие!
В не запно пред очит е й с е бе раз крила друга ст ра на от хар актера му. За
м иг м рач нат а реши телно с т бе изче з на ла и лицето му с е озари от ве с ел а
дявол ито ст. Тя едва усп я да п оти сне усмив кат а си.
— П ърси е прав … в ие сте абс олютен не годник. Н о тъ й като в и в иж дам
как горит е от желан ие да с е оже ните, предп олагам, няма да имате нищо
против аз да из бера булкат а.
— Н е съм каза л това. Ув и, опа сявам с е, че изб ирам вас или никоя друга!
Усм ив кат а й изче з на.
— А з пъ к с е опася вам, че ако не сторите онова, ко ето ви наредя, ще
о ст ан ете бе з оръжено с ец.
П ри т аз и заплаха студ енинат а с е завърн а на лицето му.
— Н е с е же ня по заповед от А нглия.
— Н ито по заповед от Шотландия, доколкото разбир ам. Джеймс вече
т ри пъ ти в и е изпра ща л кандид атк и за сгледа.
— Защото той иска да з ав земе Крейда и не в иж да друг начин да го
стори. Н аши те търговс ки в ръзки с И рландия му с е ст руват апети тна хап ка.
— М акдарън с е усмихна горчиво. — Както съм си гурен, че и в ие ги
хар е свате, Ва ше велич е ство.
— Н и най- ма лко не ме е гриж а за търговск ите в и връз ки с И рландия.
Той скеп тич но повдигн а веж ди.
— Тог ава з ащо с е опи твате да ми намери те бул ка от ваш ия двор?

16
 — Тя не е от двора ми. Момичето ж ивее в це нт ра лни те граф ства.
Го спож и ца Кат рин А н Кент а йър. Ше стн айс ет годишна, в добро здрав е,
образован а и не грозн а. Н е прит еж ава титла, и макар да е от благородно
потекл о, е не зако нородена. Трябва веднага да я в земе те и никога повече да
не я води те в А нглия. Е сте с твено няма да има ни ка ква з е ст ра. Трябва да ст е
бл агодаре н, че ще с е отървет е с глава за рамене те. Сватбат а щ е с е състои
веднага и в ие щ е…
— К ъде по-точно в цент ра л нит е граф ст ва? — погледът му бе прикова н в
л ицето й, а й с е ст руваш е, че дори в иж да ка к кол елат а на мисълт а му бър зо
с е завъ рт ат.
— Ше ф ийлд — неохотно з аяв и Ели забет.
— Едно от именият а на граф Шрузбър и — той помълча изве с тно в рем е,
бе з да откъсва очи от нея. Тя почти в идя точния момент, когато разс ъдъкъ т
м у направ и връз кат а. По сле той тихич ко подсв ирна. — Го споди, зн ачи вярно
бил о!
— О пасявам с е, че не зн ая за ка кво говорите.
— Зн ачи наис тина има ла дете.
Тя го на блюдаваше мълча ливо.
— Може и да съм кле т ш отла ндски невеж а, но дори и аз съм чува л за
обв ине ният а на Бе с Шрузбъри — той с е т ръшна на легл ото и облегн а гръб
на кам еннат а стена. — Уверявам в и, всичк и в Шотла ндия ще нам ерят този
с канда л за ст рашно интер е с ен.
— Н е съм в и по зволила да сядате в мо е присъс тв ие.
Той не обърна в нимани е на рязкат а й з абележ ка, а погледът м у
продъл ж и да оглеж да лицето й за евентуа л ни промен и в изражението.
— Тя е дъ щеря на М ария, на л и?
— В си чки зная т, че М ария има с амо едно дете, и то с еди на
ш отл ан дски я т рон.
— Но не и според Бе с Шру збъри. Тя твърди, че съп ругът й и М ария с а
с е на сл аж дава л и изц яло на близо с тт а, на ложена им от пленн иче с твото на
М ария. Каква точно беше нейнат а версия ? Че кр а лица М ария му е родил а
две деца, докато той я е държ а л в пле н в имението си толкова дълго в рем е?
— Б е с Шрузбър и е амби циозн а, зав истл ива жен а. И аз публи чно я
пори цах, че разпро ст ранява подобни слу хове.
— И м ного е ф ектив но я накар ахте да замъл чи.
— Граф Шру збъри бе зкор истно с е зае да о сигур и удобно пленн иче ство
на М ария. Той е верен подан ик на коронат а.
— А М ария бе крас ива млада жена, за която с е знае ше, че е егои сти чна
и твърдогл ава… с амотн а, ст растн а жена, държ ан а в плен, да леч от свет а.
С ъвс ем л огично да по с егн е към единс твени я мъж наоколо. Тази дъщ еря
единс твена ли е, или има и друго от роч е?
— Ка зах в и, Бе с Шрузбъри е лъж к иня.
— Знач и е било с амо едно дет е… — гласъ т му звуче ше замисл ено. —
Н о това е повече от до ст атъчно. Н е можете да позв олите да с е разч уе, н а л и?
И бе з туй напо следък с е над игаха пре ка лено много възмутени възгласи,
за дето държ ит е М ария в плен. И тъ й като вече п олов ин Шотланди я гледаше
на М ария като на улични ца, сигуре н съм, че не е било т руд но да я убеди те
да с е откаже от детето си. Н о ако ист инат а с е бе разчула, тя в инаги е
м ожел а да за яв и, че граф ът я е изна силил, а това би о си гурило на

17
поддръж ни ците й из С еверна А нглия добър повод да с е съю зят с Ф ранция
ил и И спания, за да в и сва лят от т рона.
— В си чко това с а с амо предп оложен ия.
Той с е наведе напред.
— Тог ава да продълж им още ма лко с предположеният а. Д а
предпол ож им, ч е детето наис тин а е дъщ еря на М ария, кра лицат а на
Шотл анди я.
— М ария вече не е кра ли ца. Тя абд икира в полза на си на си.
— Н о Джеймс никога не е бил о собе но популяре н сред народа. М ного
бл агородни ци ще с а доволни, ако намеря т друг наследни к на динас тият а
Стю арт, около който да с е спл отят. А в ие няма да ст е о собено доволн а от
подобе н развой на съб итият а, на ли ?
Д явол го в зел, умъ т му наи сти на реже като бръсн ач. Тя действ и телно бе
предпол ага ла, че той ще до ст игне до това заключени е, но не и с подобна
бър зин а.
— О тново с амо предп оложен ия. В това отнош ение много в и бива. С ам о
че детето е още с амо на ше с тна йс ет годин и и едва ли предст авлява чак
т акава запл аха.
— В ие не бяхт е кой знае колко по- възр аст на, когато наследихт е т рона, а
вси чки в и нарича ха младат а лъв ица.
В не запно я изп ълни не имоверно задоволс тво.
— Д а, з а бога, на лож и им с е да с е съобра зяват с мен. Заб их зъби в тях и
ги накарах да разберат, че една жена може да… — тя св и рамене. — Н о аз
бях необи кновен а. Дори и това да е дъщ ерят а на М ария… — тя направ и
кратка пауз а, по сле продълж и: — А аз не твърдя, че тя е. Н има мислит е, че
ще с е упл аш а от някакво си хлапе, нямащо предст ава от дворцов и инт риги ?
— И вс е пак в ие с е боите от нещо, инач е аз нямаш е да съм тук.
— Н е с е боя от нищо! — той продълж аваш е да я гледа скеп тич но, затова
на й-с етне кр а лицат а реч е: — Ако е детето, ко ето твърд ите, тя може да бъде
из пол з вана като пио нка. Затова е на й-благоразумно да бъде извън А нглия.
— Ето з ащо я изпра щат е в Шотла ндия, където Джейм с тут акси ще с е
отърве от вс еки възможен прет енден т за т рона, като т ака в и спе с ти и
не прият нат а з адач а в ие да го сторите.
— Н е! — Ели забет с е опит а да овладее глас а си. — И зпра щам я в
К рейд а. В ие ще с е оже нит е за нея, ще я заведете на ва шия о ст ров и ще я
държ и те т ам в бе зопасно ст.
— О , нима ?
— И бе з това вече с е но сят твърд е много слу хове за онова дете. О пит ах
с е да я държ а изолира на, но ако някой случай но откр ие… Н е, тя т рябва да
бъде отведен а от А нглия колкото може по-скоро.
— А за що от мен?
— За щото в ие с те на й-подходящи ят. Да не мисли те, че съм в и избр а л а
сл еп еш кат а? Повеч е от т ри години търся решен ие на този проблем. Вие не
ст е иде а л ен, но би т рябва ло да свърш ите раб от а. Мра зите ис панц ите, т а ка
че ням а да при пне те при Ф илип с момич ето. П роиз хож дате от благороден и
войнс твен род. Н е сте обвър з ан с никого, о свен с ваш ите план инци и не
л ич и да л амт ите за по- в исок по с т.
— За щото няма по-в исок по ст от това, да бъда лорд на Крей да.

18
 И той говореш е искрено. Те зи про ст ичк и думи бяха изр ечен и с
абс ол ютн а прямот а и убеде но ст. Ели забет бе в иж да ла кра л е, които не
изл ъ чва ха подобно до стойнство.
— Гл упо сти. Но на мен ми е удобно да вярват е в т ази дръзка забл уда.
Та ка няма да изп олзвате момичето, за да по с егнет е към коронат а — тя с е
нам ръ щи. — Н о т рябва да пре ст а нет е да ограб вате кораби те на Ф илип.
— О , т ака ли? Н о пък може да продълж а да ограбвам ваши те?
— Повярвах ви, когато ка захте, ч е сте го сторили с амо за да ядо с ате
Д жейм с, но повече не бива да си разре шавате подобни волно ст и. Н яма да
позв ол я да бъдете уб ит някъд е из морет ат а, когато т рябва да с те в Крейда и
да пази те момичето. Трябва да я държ ите в бе зопас но ст.
— А ха, в иж дам колко неудобна би била смъртт а ми за вас — ирон ично
отбел я за той. — Съж а лявам, че с е на лаг а да ви от каж а, но нямам ни какво
жел ание да с е забър квам в кр о еж ит е в и, а още по-ма лко пък да с е женя.
— В с е няко га т рябва да с е оже ните.
Той св и рамене.
— Когато го сторя, то ще е за някоя, която ще доне с е на Крейда нещо
по- пол е зно от кръвопр олит ия и беди.
— Д о с ега кръвт а не в и е спира ла.
— Н о имам една ст ранна черт а на характер а — предпочит ам с ам да
определ ям кога и къд е да с е бия — той сре щна погледа й. — И то няма да е
за вашат а кау за, Ва ше велич е ство.
— Н ито пък за каузат а на Джейм с, очев идно. За ка кво бихт е с е били?
— К рейд а — про с тичко отвърна той. — Само за Крейда.
— Д обре — рече тя. Това бе ше отговорът, който с е бе надява л а да
пол у чи. — Зн ачи, ако момичето е в Крейд а, ще е в бе зопасно с т.
— Може би не с е и зраз их до ст атъ чно ясно. Н яма да с е оженя за
м ом ичето.
— Ще с е оже нит е за нея — тя замълч а за миг. — Иначе ще в зема
оръже но с еца в и, ще го обе ся и по сле ще разчл еня тялото му на толкова
м ного парче нца, че няма да о ст ан е ни щичко, ко ето да погре бет е в
бе з ценн ат а в и Крейд а.
Той замръз на на мястото си.
— Н е зн аех, че Ва ше величе с тво има нав ик да убива нев и нни мъже, за
да на л ож и волят а си.
— Момич ето съ що е нев и нно. Н яма да позв оля да я хван ат в капа н
зар ади поте клото й. М ислех, че поне още няколко годин и ще е в бе зопасно с т
в Ше ф ийл д, но с ега не мога… — тя замълча. — Трябва да я отведете
не за бав но. И скам да ми даде те дума.
— Н има очаквате, че ще удърж а на думат а си, ако сте ме принуд или да
в и я дам насила ?
— Ще спаз ите обещ анието си. П ърси ми обясни, че думат а на един
пл ан инец е све щена. Вие ще ми даде те дума, че ще с е ожени те за нея и ще я
отведете в Крейд а.
М акдаръ н мълче ше.
— Н е ме кара йте да дока звам, че мога да изпъл ня заплахит е си. Н ямам
ни какво желани е да убивам роднин ат а в и. И бе з това вече смъ ртт а е
навс якъде — уморено рече тя.

19
 Той вс е още не проговаря ше, а погледът му търс е ше по лицето й
ня какъв приз нак на слабо ст. Н о тя не пока зваш е нищо подобно. Той тихо
из руга и изр ече пре з сти снати зъб и:
— И мате думат а ми.
— Това не е до ст атъч но. Ка жет е го с пълно изречен ие.
С л едена преци зно с т той из говори:
— О бе щавам да с е оженя за момич ето и да го отведа на Крейда.
За л я я вълна на облекч ение. Въпро сът бе приключ ен.
— М ного разумно от ваш а ст рана. Ще в и о свободим при изгрев - слънце
и ще в и върнем коне те и пари те. Ще с е от прав ит е директно към Ше ф ийл д,
къд ето м оми чето ж ивее в една къща на няколко мили от с елото. За нея с е
гриж ат в икария т и неговат а добра съп руга. С ебаст иан Ла ндф ийлд е набоже н
чове к и е по светил по следнит е т рина йс ет годин и от ж ивот а си на нейн ото
бл аго пол учи е. П ърси щ е в и даде едно писмо. В не го съм напис а л а, че
нар еж дам на в икария да предаде момичето на вашето поп ечи телство. Тя
ням а да в и създ аде проблеми. Викария т ме увери, че е до ст а прилич на на
в ид и поведен ие и е възп ит ана да бъде вс еотдай на прот е ст ан тка и кр отка,
добродет ел на девой ка — кра лицат а т ръгна към в рат ат а. — Взехте мъдро
реш ение, м илорд.
— Н е аз съм в зел това решени е, в ие го сторихте. Самият аз
предпоч ит ам с ам да правя избор а си — той бав но с е изпр ав и на крака. — А
когато не ст ава т ака, съм много… раздраз нен.
Той бе повече от раздр азн ен. Кипе ше от ледено студ ен гняв , и тя от ново
почувс тва онази вълнуваща т ръпка на ст рах. Всичк и оръж ия при т ази
схват ка бяха на не йна ст рана, и въпрек и това па к изпит а миг на не сигурно ст
и съж а л е ние. Н а този свя т имаш е толкова ма лко интер е сни мъже, а тя
вероят но повече никог а нямаш е да го в иди. Жа лко, че й с е на лага да го
же ртва в полза на момичето.
— В с е няко й т рябва да печ ели вся ка би тка.
— В с е още не с те сп ечелил и, Ваше величе ство.
— А з имам думат а в и.
П о л ицето му при пламна няка кво чувство, ко ето й бе невъзмож но да
определ и.
— Д а, имате думат а ми.
— Знач и съм сп ечелил а — устн ите й с е присв иха. — И кълна с е, ако
чуя, че с те с е отне сл и зле с нея, ще из пратя собс твенат а си армада в
К рейд а, за да в и на каже.
Тя преко си кил ият а и изв ика:
— П ърси! И зведет е ме оттук. П риключ их с не го.
— Това не е съвс ем вярно, Ваш е величе с тво — ти хо каз а М акдарън. —
В с е още не с те при ключили с мен.
— Ка кво ис кате да… — тя погледна пре з рамо и в идя в изражението м у
не с ам о гняв , но и непоколебима реши телно с т. М акдарън очев идно ням аше
нам ер ение да й позволи да с е от тегли като бе зуслове н победи тел. Може би е
с бърка л а и може би на исти на щ е го в иди отново. Мисълт а не й с е стори
съвс ем не прия тна.
Тя м у с е усмихн а.
— П рият на веч ер, милорд.
И когато в рат ат а с е отвори, тя до стол епно напусна килият а.

20
 — Мл адожене ц — измърмори Гав ин. — Какво щас тие! Ти щ е си пази ш
с ем ейн ото огнищ е, докато крот кат а ти млада съп руга с еди на ст ана и тъче
ф ина…
— Р адвам с е, че намир аш това за толкова заб ав но — мрачно рече
Робърт. — Трябваш е да о ст авя Н ейно вели че с тво да те накълц а на парче нца.
Гав и н т репн а.
— Ау, звучи ми направо отв ратител но. П редпочит ам да не с е зам исл ям
за този вар иант. О свен това в реме ти е да с е ожени ш. Веч е с е уморих да
ск ит ам е нас ам- нат ам.
— Тог ава т и с е ожени, и си стой до огни щето.
— С ам о ч е още никой не ме е уредил з а т акава бле стя ща парт ия — той
побъ р за да смен и темат а, когато за беля за убий ствен ия поглед на Робърт. —
Зн ачи т ръгваме направо за Ше ф ийлд.
— К ра ли цат а с е и зрази пределно яс но. О чев идно много с е е разбър з а л а.
— За що?
Робърт помълча за момент, премисляй ки всичко.
— М ария. Тя ще позв оли това да с е случи.
— С м ят аш, че ще подпи ше заповедт а з а екзекуци ят а на М ария? Н о тя
отл ага вече с едмици наред.
И сам ат а Елиз абет му бе каз ал а, и то д ори д ва път и, че н е иска д а
екз екут ира Мария Шот л ан д ска , при помни си Робъ рт.
В ъпре ки това с амият той добре зна еше, че жел аният а и нео бходимо с тт а
рядко съв падат. Бог му е св иде тел, няко и от реше ният а, които т рябваш е да
в зима като вож д на своя кла н, също не му с е харе сваха о со бено.
П рипряно стт а, с която тя настоява ше той да отведе не забав но дъ щерят а на
М ария от А нглия, няма ше да има логич но обясн ение, ако не е реш ила да
направ и т ази по следн а, реш ителн а стъ пка.
— С м ят ам, ч е или щ е подпиш е т аз и заповед, или щ е намер и начин да
прем ахне М ария, като смъ кне от пле щит е си поне ча ст от в инат а за това.
— Зн ачи изпи тва изве с тни угризен ия и иска девойчето да бъде да леч от
ш ум от ев ицат а, когато уби е майка й. Ка ква неж на дама! — Гав ин покл ати
гл ава. — С игурно смят аш, че момичето щ е доне с е неприя тно с ти на Крейда ?
— Н яма да й позвол я.
— Н еприя тно с тит е с е тълпя т около кра лс ките о соби като пчел и на мед.
— Н яма да й позвол я — повтори Робърт, като из говаря ше вся ка дума с
из кл ючи телна преци зно с т.
— Я до с ан си.
— О , да!
— Н о ще изпълн иш з аръки те на кра ли цат а?
— Д адох й дума — той по спря за миг. — Н о начи нът, по който смят ам
да удърж а на думат а си, може и да не й хар е с а много.
Гав и н тих ичко подсв ирн а.
— Може би ни предстоят до ст а ин тере сни преж ивя вания — той
не спокойно с е върте ше в леглото си. — Да за спивам е.
— Гав и н!
Робърт затвори очи. Да с е ожени за дъ щерят а на М ария би означава л о
да по ст ав и в опасно ст един ствен ото не що, за ко ето миле еше на този свят.
Н яма да позволи Крейда да с е превърне в бой но поле за всички те клики,
които в м омент а ра зкъсваха и А нглия, и Шотла ндия. Нека всич ки те с е

21
уни щож ат едни други, докато с е бият з аради религии те и амбици ите си, и
на й-вече за т рона. Когато всич ки те изче з нат в не бити ето, Крейда вс е още
ще съще ствува, по-силна от всякога.
Н ебе с а, с амият той ще с е погр иж и да ст ане т ака.
В еч е бе почт и зас па л, ког ато Гав ин отново проговори.
— И ска ш ли да по св иря на гайд а на сватбат а ти? Знам, че обичая т е да
с е св ири на гай да с амо преди би тка, но в случая ще има изве стн а прил и ка,
на л и?
— Н ика ква гайда.
— А м ога и да…
— Гав и н, з аспивай .

2.

— С ъп ругът ми го няма — рече М арт а Ла ндф ийлд, докато оглеж да ше

нам ръ щено двамат а мъже пре з открехнат ат а в рат а. — Ще т рябва да дойде те
ут ре.
— Ут ре щ е съм пре полов ил пътя към Шотланд ия — обяс ни Робърт. —
Ка жет е къде е, за да мога да го намер я.
— Н е зн ам точно къд е е — каза тя. — Каква работ а имат е с не го?
— Р абот ат а ми е с вашия съпру г — грубо стт а на женат а раздра зни
Робърт. В сич ко около т ази прокл ет а истори я го дра знеш е. Двамат а с Гав ин
бяха пътува ли с максима лн а скоро с т от Лондо н под ледено студ ен пор о ен
дъж д. Гав ин из глеж даш е блед и отпадн а л като новородено кот енце, а с ега
т ая кис ел а ст ар а вещи ца ги кара ше да стоят на прага под дъж да — това веч е
не м оже ше да поне с е. — И т рябва непреме нно да с е сре щна с в икария дн е с.
П рият ел ят ми не е добре. Може ли да го о ст авя тук, докато тър ся съп руга
в и?
Же нат а понечи да затвори в рат ат а.
Робърт измърмори ня какво прокля тие и пъхна боту ш, за да й попр ечи да
затвори. С една ръка той блъсна в рат ат а и я отвори широко.
— М адам, ст рува ми с е, че не ме разбрахте — рече той с тиха заплаха в
гл ас а. — А з щ е с е сре щна със съп руга в и, а прия телят ми щ е о ст ан е тук,
докато с е върна.
Гав и н направ и гри мас а.
— Ст рува ми с е, че предпочит ам да дойда с теб, Робърт.
Робърт не му обърн а ни какво внимание.
— Ще му слож ит е един стол до камин ат а и ще му направ ит е гореща
напи тка. И ако поис ка не що, каквото и да е, щ е му го даде те с усмив ка.
— С усмив ка? — Гав ин погледна скеп тич но почерв енялото от яд л ице
на же нат а. — Н ай- вероятно ще ме от ров и. Да, определено мисля, че с е
чувс твам до ст атъчно добре, з а да дойд а с те б.
— М ъл чи! — Робърт го избут а в преддвер ието, като не отделя ше погл ед
от жен ат а. — Р азбр ахте ли?
— Н е може те да ме при нуди те да… — тя млъкна, а изра жени ето й ст ан а
до ст а предпазливо, когато сре щна погледа му. Вс е още съ рдит а, измърмори:
— Д обре, може да поо ст а не.
— А в ие с е гриж и те з а една го с пож ица на име Кат рин Кент а йър. Докато
м е ням а, не ка тя да си ст егне багаж а и да с е приготв и за път.

22
 — Кат р ин? — объркано повтори името тя. — Защо ще…? — женат а
зам ъл ча з а момент. — М илей ди ли в и и зпращ а?
— М ил ейди ?
— К ра ли цат а. Дошли сте по заповед на кр а лицат а ?
Робърт с е усмихна горчиво.
— Д а, може да с е ка же, че съм дошъл по ней на заповед.
— И т рябва да отведет е момичето?
Робърт кимн а.
Н ов инат а яв но поразс ея гнева на же нат а.
— С ъпругъ т ми… щ е с е раз ст рои. Но — побъ р за да добав и тя. — Той
ще с е подчини на кр а лицат а, на ли т ака?
— Я в но всич ки т рябва да с е подчи няваме на Н ейно величе с тво —
с аркасти чно отвърна Робърт. — П ригответ е момичето.
— Тя не е тук — рече женат а, а челото й с е набр ъчка замисле но. — Той
т ръгн а да я гони.
— Ка кво?
— Заради коня е — измърмори же нат а. — О ная ст ара кр ант а. Ка зах м у,
че е гол ям а гре шка да й го даваме.
— Коня ?
Тя не търпеливо махна с ръка.
— Ка кво зн аче ние има? Та я хубо стн ица я няма вече два дни.
К ротка, добродет елна девойка, бе я опис а ла кра лиц ат а. Робърт с
раздр азн ение си при помни думит е й. Кротки те и доброде телни девой ки не
напус каха домовете си, за да с е ск ит ат по широк ия свя т съвс ем с ам и.
Ел и забет яв но му е нат ре сла някаква хлапачка с див ия и разгле з ен нрав на
май ка си.
— К ъде търси съпруг ът в и момичето?
— В горат а. Той смят а, че с е е скрила в горат а. П редни я път с е опит а да
из бяга по пътя, затова той мисли, че няма да т ръгне пак отт ам. Кеъ рд е
пре ка л е но бавен — М арт а с е усмихна доволно. — А той щ е я открие.
С ебас тиан е от расъл тук и поз нава всяка педя в горат а.
— Ка к из глеж да викария т?
— Тън ък, с бяла ко с а… Дне с облече дебелат а си си ва пелер ина.
— П ригответ е багаж а на момич ето — с те зи думи той с е обърна и с е
качи на коня си.

— Каж и къде е — повтори С ебаст иан, докато в ръзва ше ръцет е на

м ом ичето отпред. — Зна еш, че в крайн а сме тка ще го откр ия. За що кар аш и
двам а ни да ст радаме т ака? Трепери ш от студ, а сигурно си и гладна.
Тя не отговори. Глупачка, как ва глуп ачка бе ше с амо! Зн аеше, че
единс твени ят й шанс да избяга от чове к, който познава т ака добре те зи
гори, както С ебаст иан, бе да не спир а нито за миг. Колкото и изто щена да
бе, т рябваш е да продълж ава да с е дв иж и.
— Еди н кон е голямо нещо, отд а лече с е за белязва. Н е е ле сно да скр иеш
кон, дори и в горат а. Знаеш колко ре шит елен съм, Кей т. Ще го откр ия.
— Н яма да го от крие те! Н икога няма да го намер ите!
— А ако не го намеря аз, ще го сторят див ит е зверове. Кеъ рд е ст ар и не
м оже да с е защит ава. Н е е ли по-добре да ме о ст ав и ш аз да го умъ ртвя,
откол кото да по зволиш да го ра зкъс ат зверове те?

23
 О т т ази мисъл я побиха т ръп ки. Въобще не с е бе с етила за горс кит е
хищ ници. Колко хит ро от ст рана на С ебасти ан да уцели точно слабото й
м ясто. Н о тя бе скрила Кеърд много добре и му бе о ст ав ила до ст атъчно
т рева, за да издърж и изве с тно в реме. Трябва да разчит а на съдбат а да го
запа зи ж ив , докато успее да с е върне при него.
— Той е в бе зопасно с т. Н яма да умре.
— Кол ко си упорит а! Толкова силна в покварат а си! — мъжъ т с е качи на
коня си и завъ р за въжето за с едлото. — Каж и ми, когато промениш
реш ението си.
Той при шпори коня и въжето с е затегн а около кит ките й. Кат ри н
запри стъпва след него, з наей ки, че ако не с е дв иж и с неговат а скоро ст,
въжето ще с е вреже в ръцет е й. Еди ния т крак пред дру гия. Дървет ат а с е
л юл ееха около нея, но тя нямаш е да с е о ст ав и да прип адне. И маше не
повече от т ри мили до къщат а и сигур но ще успее да с е държ и на кра кат а си
дот ам . Зна еше, че ако при падне, С ебас тиан няма да спре. Ще я влачи пре з
горат а, докато с тигн ат до къщат а.
— Греш иш, з нае ш ли — С ебаст иан с е обърна в с едлото, за да я
погл едне. — Греши ш и въобще цялат а си обладан а от грехове.
Той пришпор и коня и той т ръгна в т ръс. Въжето с е ст егна още повече и
я дръп на ряз ко напред.
Трябва да о ст ане на кра ка. Н е т рябва да па да.
Кейт с е препъва ше, за лит а ше и с е опитва ше да не изо ст ава.
— Каж и ми къд е скри коня!
Тя едва долов и думите пре з мъглат а на бол кат а. Китки те й започва ха да
кървя т.
Еди ния т крак пред други я. Н е т рябва да пада.

Б ял а ко с а. Сиво намет а ло. И зпито, аскети чно и зраже ние, ко ето

не прият но напомняш е на Робърт све щени цит е в крепо с тт а на дон Диего в
С ант а нел а. С ебас тиа н Ла ндф ийлд. О ка за с е, ч е да откри е в икари я не бил о
ча к тол кова т рудн а зад ача.
— Го сподин Ландф и йлд? — М акдаръ н пришпор и коня си напред към
м ъж а, който с е задаваше по пъте кат а. Когато с е приближ и, за беляз а, че
чове кът вл ач и зад с ебе си не що, ко ето прилич а на ма лък ка ле н дънер ил и
кл он.
С ебас тиан Ла ндф ийлд с е стегн а, спирай ки коня си при приближ аването
на Робърт. Погледът му го обходи от глава до пе ти.
— Д а, а з съм С ебас тиан Ландф и йлд. Кой с те в ие?
— Робърт М акдарън, граф Крейд а. И мам писмо за вас от Н ейно
вел ич е ство.
— И двате с писмо от кра лицат а? — в икарият хвърли не с поко ен погл ед
към товар а зад коня. — Н е оча квах скоро ве сти от нея.
— Н ито пък аз, да в и ги доне с а — докато изр ав нява ше коня си с
не гов ия на пъте кат а, Робърт бръкн а под намет а лото и подаде писм ото на
Ла ндф ийл д.
Ка л ния т предмет на път екат а зад Ландф ийлд с е раздв иж и. Н е беше
дънер.
— П о дяволи те! — Робърт скочи от коня си. — Какво, за бога, е това?
— Момичето не е по ст рад а ло — побъ р за да от говори в икар ият.

24
 — Момичето? — колени чи до нея и обърн а с ега напълно неподв иж ното
тял о. И згл еж даш е почти като дет е, дребна и крехка, а вър за ните й ки тки
бяха изр анен и и кървяха. Той отметн а наст р ани дългите мокри ки чури ко с а,
з а л епн а л и за буз ите й. О свен една лека драскоти на на слепоочи ето, онази
ча ст от л иц ето й, която не бе покр ит а с ка л от влач енето, и зглеж да ше
нев редима. Яв но бе при падн а ла.
— Про сто я нака звах за по с тъпк ите й — спокойно реч е Ландф ийл д,
по сл е с е поколе ба и продълж и. — Но пък кра ли цат а може и да не ра збер е.
Може би е по-добре да не й ка зват е за…
— Н ямам ни какво намерен ие да й ка звам каквото и да е — Робърт
из вади камат а си и разряз а въжет ат а, омот а ни около кит кит е й. —
П редпол аг ам, това е момичето под ваше попечи телс тво? Кат ри н Ке нт айър?
— Тя е.
Той вдигн а момичето на ръце и с е изправ и. Дори и с теж кат а ка л ,
пол епна л а по п олите й, тя бе лека като пер це. Робърт почувс тва ощ е едно
бодване на гн яв и възмуще ние. И с амия т той бе прибяг ва л до на силие, но
м раз еше же стоко стт а спр ямо бе з защи тни те. Ка квото и да бе и звършил о
м ом ичето, то не засл уж ава ше ча к т акова наказа ние.
— С игурно ще с е зарадвате да раз бере те, че тя повече няма да о ст ане
под ваш ите неж ни гриж и.
— Какво? — очит е на викария с е разшир иха ра зт ревожено. — С ам о
зар ади т ази не з нач ителн а случ ка? Всичк и млади момичет а т рябва да бъдат
на каз вани. Природат а им е…
— П рочет ете писмото — Робъ рт с е ме тна на коня си и обхвана
м ом ичето пред с ебе си. — Ще с е в идим в къщат а в и.
— Кой…? — звукът бе едва долов им, но идва ше от момичето в ръце те
м у.
О гром ни очи, които изглеж да ха по-скоро златис ти, отколкото кафяв и, и
го гледа ха вт ренче но.
— Н е с е бой. Ще те отведа у дома.
— А з нямам… дом — думит е бяха изречен и с отчая на бе зут ешно ст.
К л еп ките й бав но с е з атвориха отново. — Н е ме е ст рах. Ти не си… — и тя
отново из падна в бе зсъ знан ие.
Н е си какво, чуде ше с е той. Н е си С ебасти ан Л андф ийлд? Яв но кой да е
не познат бе приемлив , сти га да не е човекът, отне с ъл с е т ака звер ски,
пом исл и си с яро ст.
Д окато при шпорва ше коня си в га лоп, ръце те му с е сте гна ха около нея с
ня какво инст инктив но собстве ниче ско чувс тво.

— К ъде да я о ст авя ? — попит а Робърт, когато вле зе в къ щат а.

— К ъде е мъжът ми? — препр ечи му пътя М арт а Ландф ийлд.
— И два. Къде ?
Тя по соч и стълб ите към горни я ет аж .
— Ст а ят а й е горе.
— Стоплет е вода, по сле с е кач ете, за да й смени те дрехите — нареди
М акдаръ н, като т ръгна по стъп а лат а.
— Това ли е булкат а? — Гав ин с е подаде в коридора. — Р ане на ли е?

25
 — Ландф и йлд ме уверява ше, че не е — отвърна Робърт, като продъл ж и
да с е изкачва. — Та нима е възмож но, като влач иш някого след коня си, да
го нарани ш?
Гав и н го по следва.
— Д околкото разб ирам, добрия т в икар ий е също толкова прия тен,
кол кото и очаро вател нат а му съп руга.
Робърт не отговори, о ст авя йки момичето върху тясното легло в ст аят а
й.
— Ще о ст анем ли за пре з нощт а? — попит а Гав ин.
— В еч е е къ сно следобед, а тя едва ли може да язди. Ще т ръгнем ут ре
рано сут ринт а.
Гав и н огледа кри тич но лицето на момичето.
— Може да от неме повече от един ден. Н е ми из глеж да добре. Сигурен
л и си, че не с е нуж да е от лекар ?
— Н яма счуп ени ко ст и, а и с е све ст и за момен т по пътя — Робърт сва л и
ка л нит е й обув к и и мокри те чорапи и ги хвърли на пода. — Да с е надявам е,
че е издръж лива.
Гав и н вс е още гледа ше з амислено лицето на Кей т.
— М исли ш ли, че прилич а на Мария Стю а рт?
— О ткъд е да з нам? Никог а не съм в иж да л М ария.
— А з веднъж в идях не ин по рт рет, а и двамат а сме чува ли да я
опи сват… — погледът му с е плъз на по ма лкото но сл е, уст ат а с по-пълнат а
дол н а уст на, и зв ити те веж ди. — Какъв цвя т с а очи те й?
Зл ат ист окафя ви очи и глед ат вт рен чен о, без ст рах.
— Ка фяв и.
— Е, същи те с а, но черт ите й не с а толкова прав илн и. Със си гурно с т не
е тол кова кра сива, колкото е М ария.
— Може би прилич а повеч е на баща си. Шру збъри не е А полон.
К ъде, по дяволи те, с е баве ше т ая жена ? Кракат а на момич ето бяха
л едено студени.
— Може би — очит е на Гав ин з абле стя ха. — Н адявах с е на не що по-
добро з а теб. Само че това девойче още е почти дете. Може би ще с е
пора зхубав и, когато порасне. Х ич не ми с е ще да те гледам вър зан с грозн а
съп руга.
Робърт го погледна със смра зява щ поглед.
— В ръщ ай с е долу до огъня.
— И скаш да ме прати ш пак при онз и дракон? — Гав ин въздъхна и
т ръгн а към в рат ат а. — Добре тога ва.
— И не по зволява й на Ландф ийлд да с е качи тук — изв ика след него
Робърт.
— С ъм нявам с е, че ще с е опит а да й направ и нещо, докато си при нея —
реч е Гав ин и затвори в рат ат а.
Н е за това с е т ревоже ше Робърт. Въобще не бе сигурен, че щ е успее да
с е сдърж и да не намуш ка с камат а си този негодник. Въпрек и че
поп ечи тел ств ото даваше на на ст ав ници те правото да наказват поверени те
им , както намеря т за добре. Момичето не бе ран ено с ерио зно, а и не беше
ни каква на Робъ рт М акд арън.
Н е, не му беш е ни каква. Щеше да му ст ан е съп руга. До с ега мислеш е за
нея с ам о като з а момичето, този камък, който кра ли цат а с е опитва ше да
завър же на врат а му. А с ега съвс ем нен адейно т ази дребна купч инка ка л с е

26
бе превърна л а в човек и скоро ще ше да е негова собс твено с т. Н яма
зн аче ние, че смят а ше да е негова собс твено с т с амо за изве с тно време.
За бога, нико й няма право да пов реж да нещо, ко ето му принадлеж и.

Кейт бав но повдигна кле пки, за да в иди един мъж , чи ето лиц е с е
нам ир аше с амо на няколко с ан тимет ра от не йното. Тъмни очи… хлътн а л и
бу зи, добре оф ормени ус тни, които я кар аха да протегн е ръка и да про сл еди
изв ив кат а им. Колко ст ран но, като с е има предв ид, че до с ега нико га не й с е
бе ис ка л о да доко сне някой мъж …
Б е зопасно с т. Бла гополуч ие. Дом.
Завл ад яващ ото ус е щане с е зароди сякаш от ни щото, но не бе непо знато
за не я. М акар че не можеш е да си спомн и къде е виж да ла това лице, тя си
спом ня ше няка кво топло чувство на сигур но ст, свър за но с не го. Ст ра нно.
Н апом няше й на един от оне з и див и ци гани, които от в реме на врем е
м ина ваха пре з с елото, но дрехите му бя ха много по-скъп и. Голямат а кръгл а
в исул ка, окачена на теж ка златна вериж ка, бле сте ше на ф она на черното
кадиф е на ж акет а му, а къс ат а пел ерина, с която бе намет нат, бе с емпла, но
ел ег ант на.
— Кой…? — глас ът й бе толкова слаб, че и с амат а тя едва го чу. Затова
пробва от ново: — Кой сте в ие?
— Робърт М акдарън — в дълбоки я му глас с е долавяш е шотл андск ия
ак цен т. — Ка к с е чувст вате ?
— Д обре.
— Лъже те — о ст ро реч е той. — О т глават а до пет ите с те покрит а с ка л ,
а вероя тно цял ото в и тяло е натъ рте но.
Ли пс ат а на неж но с т в глас а му я на кара да с е с епне и напълно да с е
раз буд и, а и момент а лно разс е я онова чувство на доволство. Трябва да с е е
побър ка л а, за да си мисли, че този мъж е бе зопас е н, когато той очев идно бе
съвс ем непоколебим и студе н. Спомен ът с е върна към нея. П ътят. Това бе
чове кът на пътя.
— Ка кво прав ит е тук? Вие доктор ли сте ?
Той поклат и глава.
Н е, въобще не прили чаш е на лечит ел, но С ебаст иан никога не
допус ка ше не познати в къ щат а, о све н при крайна нуж да.
— Тог ава в ие сте…
— А з съм граф Крейда. Идвам по заповед на кр а лицат а.
— М илейди? — още един пратен ик. Това обясн яваш е скъпи те дрехи и
изл ъ чван ето на дръ зка уверено с т.
Тъм н ите му очи с е присв и ха, бе з да с е откъ сват от лицето й.
— За що я нари чат е т ака?
— За щото нико й не т рябва да знае, разбира с е.
Устн ите му с е присв иха.
— Р азбирам. И , предп олагам, нико й не т рябва да ра збер е как
Ла ндф ийл д с е отна ся с вас? Сигур ен съм, че това т рябва…
— Ще т рябва да сле з еш и да поговори ш с не го, Робърт.
П огл едът й от скочи към момъка, който бе заговорил и с ега сто еше на
в рат ат а. К ъдрава черве на ко с а, луни чки, не по- възр асте н от с амат а не я. О ще
един непозн ат, но поне тоз и бе по-ма лко заплаши телен от циган ина на стол а
до л егл ото й.

27
 — Д ошла е в съзна ние? — момч ето при стъп и една кр ачка навът ре в
ст аят а и я з аразгл еж да с грейна ло от интер е с лиц е. — А , т ака е по-добре.
О чит е наис тина с а преле с тни. Може да не си с е наредил ча к толкова лошо,
кол кото с е опас явах, Робърт.
П о сл е той с е по клони и рече:
— А з съм Гав ин Гордъ н и съм очарован да с е запоз ная с вас, го с пож ице
Кент айър.
Робърт въобще не й даде възмож но с т да отговори, защ ото нетър пел иво
поп ит а:
— За що т рябва да слизам долу?
П огл едът на Гав ин с е преме ст и върху Робърт.
— О , ст ария т с е е ра зръмж а л не що. И ска да говори с теб.
— П о-късно.
Гав и н св и рамен е.
— Както иска ш, но он зи не пуска жен ат а да доне с е топла вода, за да
изм ием ка л т а от нея.
М акдаръ н тихич ко въз кликн а, по сле столът му изскър ца по пода и той
с е из прав и.
— Д явол го в зел, ка лт а веч е с е втвърдява по нея — той т ръгн а към
в рат ат а, по сле с е спря и погледн а назад към Ке йт. Твърдо с тт а бе изче з на л а
от гл ас а м у, когато каз а: — Опит а йте с е да по сп ите. Всичко ще бъде наред.
Гав и н го по следва и в рат ат а с е затвори за д тях.
Вси чко щ е бъд е наред .
Д ум и те бяха изр ече ни с толкова хладна уверено с т, че за момент тя
поч ти м у повярва. Той идваш е по нар еж дане на милейд и, а С ебас тиан
в инаг и м ного в нимаваш е как с е държ и с те з и пратен ици, които идва ха да
пол у чат сведени я и да дадат инст ру кции отно сно възп ит ани ето й. Може би
тя ще успее да го убеди да сп аси Кеъ рд. Той яв но при теж аваше дър зо с т и
арог антно ст, ка кв ито не бе забелязва ла при други те прате ници. Може и да
с е за стъп и пред С ебаст иан.
Н о по сле ще си отид е.
Те в инаги си отива ха и тя о ст ава ше с ама. Винаг и с ама. С ебас тиан
отново ще е свободен да прав и ка квото си поис ка.
Н о пъ к с ега тоз и мъж бе тук и отвли чаш е вниманието на С ебаст иан от
нея. Н е т рябва да разчит а на нико й друг, о свен на с ебе си. Трябва да с е
в копчи в т ази възмож но ст.
Тя отм етн а одеялото и бав но с една на легл ото.
И зохка, когато болкат а я прони за. М акдаръ н бе прав з а натъртван ият а
— всяко м ускулче в тялото й плач еше от болка.
Б е съвс ем бо с а, о съзна тя. Къде с а обув к ите и чорапит е й? О ткри ги и
ги нахл узи на кра кат а си с изт ръпн а ли, нелов ки пръст и.
Н е м оже ше да изле зе пре з в ходнат а в рат а, но това не беше пробл ем .
П розорецът на спа л нят а й бе служ ил като път з а бягство много пъти.
Трябва ше про сто да ув исне на ръце от перваз а и да скочи на земят а.
Тя пот ръпн а при мисълт а да подлож и на допълни телно напрежение па к
те з и м ускули, които уж асно я боляха. Хвърли един, изпълн ен с копнеж ,
погл ед към леглото. Ка к с амо й с е ис ка ше да с е отпус не на него и да с е
зав и е на топло в одеялат а…
Н о ако не т ръгн е с ега, един го с под зн ае кога ще има дру га възмож но с т
да избяг а, а Кеърд бе с ам в горат а.

28
 Тя си по е дълбоко дъх и отвори прозорец а.

С ебас тиан Ландф и йлд сто е ше пред каминат а с ръце, сключ ени зад гърба
м у, а пл ам ъ цит е озаряваха изп итото му ж иле сто тяло.
— И ска ли ст е да ме в идите? — каз а Робърт, влиза йки в ст аят а.
— Точно т ака — Ландф и йлд го прон иза с мрач ен поглед. — О пит ах с е
да бъда търп елив , но намир ам вмешат елството в и за не търпимо, милорд.
— Кол ко ж а лко — сухо отвърна Робърт. — Н о ако вече сте прочел и
пи см ото на Н ейно велич е ство, сигурно сте ра збра ли, че повече нямате
ни какво право на възра жен ия. Момичето е мо е.
— Н е! — Ландф ийлд дълбоко си п о е дъх и проговори отново, вече с по-
ма л ко яро ст в глас а. — Сигурен съм, че Н ейно величе ство не разбир а ка ква
гол яма гре шка ще извърши, ако отнеме момич ето от гриж ит е ми точно в
този дел икатен период. Тя не е готова да бъде о ст авена бе з над зор.
— Като неин съпруг аз ще й о сигуря нео бходими я над зор.
— Н яма да сте в състоян ие да я ръководите т ака, както е нео бходим о.
Н е я ра збират е. А ко тя ме напусн е с ега, в ие ще ра зва ли те всичко, ко ето съм
успял да по с тигн а с толкова усилия.
— С м ят ам, ч е съм в съ стояние да конт ролир ам едно крехко момич е —
той с е усм их на мрач но. — А срещ на ли т рудно с ти, в ина ги мога да я вл ача
за д коня си миля или две.
— С м ят ате, че съм же сток ? — пре с ипн а ло поп ит а Ландф и йлд. — В ие
н ищ ичко не знае те. Н ака зани ето няма да й повли яе с нищо. Тя при теж ава
сил а, която ще ви с е стори направо невероя тна.
Робърт за миг си припомни ж а лкат а крехко ст на моми чето, ко ето току-
що бе о ст ав ил. По дявол ите, този чове к бе абсолютно побър кан.
— В ъпро съ т е приключ ен. Ка жет е на жена си да зане с е водат а горе.
— В ъпро съ т не е приключен — бледи те очи на Л андф ийлд пламтяха от
яро с т. — В ие ще ме изслу шат е. Няма да позвол я да я изпр атят в свет а, за да
но с и раз руха, както праве ше ма йка й. Кра лицат а сигур но в и е каза ла чие
де те е тя, когато е уредила този брак. Знает е ли колко зло с е сп от айва в нея?
В с еки ден тя с е промен я и вс е повеч е заприли чва на она зи католиче ска
кучка. Н е может е да с е ожени те за нея. Тя не т рябва да с е же ни за никого.
Тя е Л ил ит!
— Коя, по дяволите, е Лили т?
— П ърват а жена на А дам в Едемскат а град ина, изкусит елкат а, майкат а
на зл ото. Щом веднъж в и хване в нокт ите си, тя ще в и изкушава и подмам ва,
докато ст ане те напълно бе зс илен пред не я. Ще в и мачка и оф ормя като м ека
гл ин а.
Д ивотии. Гав ин и зсумтя до огни щето. М исълт а за това, прогизн а ло от
ка л хл апе горе, ко ето уж било Лили т и било спо собно да из смуче силите на
сил н и м ъже, бе пълен абсурд. Чувстваше, че веч е с е е наслу ша л на
гл упо с ти.
— Гав и н, иди в кухнят а и помогни на мадам да зан е с е топлат а вода горе
— щом Гав ин изле зе от ст аят а, Робърт с е обърна хладно към Ландф ийлд : —
О ценявам за гриже но стт а в и, но в и уверявам, че ни най-ма лко не с е
чувс твам з аст раш ен от едно вчер ашно девойче.
— М исли те си, че щ е с е справ и те с нея, въпрек и че аз не успях да я
см иря сл ед години усилия ? — устн ите му изтъ няха. — Н о аз щ е я покоря

29
тел ом и духом. Н ейно вели че ство т рябва да ми даде т а зи възмож но ст. Тя не
т рябва да бъде отвеж да на оттук.
Н а Робърт му писн а от злобни я ст арец.
— Както вече казах, въпро с ът е приключ ен. Ще т ръгнем призори, ако
м ом ичето е добре.
Д ве ярк и пет на и збиха по бу зит е на Ландф ийлд.
— Н е може те да й позвол ите…
— Робърт!
И двамат а с е извърна ха, з а да в идят на в рат ат а Гав ин с нелов ко
изр аже ние на лицето си.
— Н яма я — рече той.
Робърт замръ зна.
— Ка кво?
— Н яма я. П розорец ът е отворен. И … — той махна с ръка. — И збяга л а
е.
— Но ка к можеше да избя га? Ст аят а й е на втория ет аж , а тя едва
повдиг аше глава…
— Ка зах ли в и! — Ландф ийлд с е усмихна търже ствуващо. — Волят а й е
от жел язо. Н е в иж дате ли колко непри ятно сти ще в и причи ни тя? Н уж дае с е
от твърд а ръка, която да я държ и в…
— Х айде, Гав ин. Н е може да е ст игна л а да леч и ле сно ще я про следим в
това ка л но в реме.
— Д а при гот вя ли кон ете?
— Н яма в реме. Ще т ръгнем пеша.

С л едяха я!
С ебас тиан ?
Кейт по спря на път екат а и за миг зърн а тъмн а ко с а и блясъка на златна
вериг а около врат а на пре следвача й. Н е е С ебаст иан. Робърт М акдар ън.
Же стокото разочарован ие, ко ето я бодна при т ази мисъл, бе напъл но
необясним о. Той сигур но е т ръгн а л след нея по молба на С ебаст иан, ко ето
озн ача ваше, че нейния т на ст ав ник го е сп ечелил на своя ст ран а. Е, а какво
дру го м ожеш е да очаква? Той беше чуж де нец, а С ебасти ан бе уваж ава н
църкове н служ ит ел. Няма ше никаква при чина този да е по-разл ичен от
вси чки о ст ан а ли. Колко умно от ст ран а на С еба стиа н, да изпрати един по-
м л ад и по-силен от него чове к да я пре следва, помисл и си тя с горчив ин а.
Тя с е обърна и затича, а обув ки те й пот ъваха в ка лт а при всяка крач ка.
С л ед м иг хвърли поглед пре з рамо.
Той бе по-близо. Н е тича ше, но дългит е му кра ка рав номерно и
неум ол им о измин аваха раз стоянието бе з усилия, а погледът му оглеж даше
пъ текат а пред него. Той яв но още не я бе за беляз а л, а с амо следваше
сл едит е й.
Кейт чувс тваш е, че силит е я напус кат. Ус ещаш е глават а си някак
ст ран но ол е кна ла, а диш ането й бе боле знено теж ко и уче с тено. Про сто не
м оже ше да бяга повече.
Н о не може ше и да с е предаде.
Ко ето й о ст авя ше с амо един из ход. Тя пробяга с всич ки сил и
по сл едни те няколко мет ра напред, по сле с е шмугна в храст а лака покрай
пъ текат а.

30
 Б ър зо! Трябваше да бър за. П огледът й отчая но търс еше и з
храст а л аци те. А , ето т ам има един.
Тя грабна ня какъв по-де бел клон, върна с е няколко мет ра и з ача ка под
м окри те дървет а.
Трябва да с е цел и в глават а. И маше сила с амо за един удар, и той
т рябва ше да го пова ли.
Д иш ането й звучеше теж ко и й с е ст руваше уж асно шумно. О пит а с е да
го сдърж и.
Ето ч е вече е почт и до нея.
Р ъце те й стисн аха още по-здраво клона.
Той премина покра й нея, а изра жени ето му, докато оглеж даше следите,
бе о собено съсред оточено.
Тя си по е дълбоко дъх, пристъ пи на пъте кат а за д гърба му и стовари
кл он а с вси чки сили!
Той изг рухтя от болка и след това бав но с е свлече на зем ят а.
Кейт пусна клона, и зти ча покр ай тялото му и с е втурна отново по
пъ текат а.
Н ещо удари заднат а час т на колене те й. П адаше!
Удар и с е в земят а толкова силно, че дъхъ т й с екн а. О коло не я с е спус на
м рак.
Когато тъмн инат а про све тл я, тя о съ зна, че леж и по гръб, а ръце те й с а
прико вани от двете ст рани на глават а. Робъ рт М акд арън я бе възс една л.
Тя с е опит а да с е съпр отивл ява.
— Стой те мирно, по дяволи те — ръц ете му с е стег наха около к итк ите й.
— А з не съм… О ох!
Тя бе изв ила глават а си и заб ила зъб и в кит кат а му. Ус ети солен ия в кус
на кръвт а в уст ат а си, но хват кат а му не с е отпу сна.
— Пусн ете ме! — колко глупаво бе зполе зни бяха дум ите й, когато
зн аеш е, че той няма ника кво намере ние да я о свободи.
О пит а с е да блъсне с глава гърди те му, но не мож а да го до сти гне.
— О хо, Робърт, не мож а ли да поча ка ш венч ав кат а, пък по сле да с е
по катер иш отгоре й? — реч е Гав и н Гордън зад гърб а на М акдарън.
— К райно в реме беш е да с е появ иш — и зръмж а М акдарън. — О пит а с е
да м е убие.
— Д а, като з а човек, който не можел да вдигн е глава, тя с е справя до ст а
добре. В идях ка к те цапардо с а — Гав ин с е ухили. — Н о бях пре ка л ено
да л еч, за да ти с е прит ека на помощ. Зле ли т е удар и?
— Ще ме мъчи уж а сно главоб олие.
Кейт с е опит а да го срит а с кол яно в слабин ите, но той бър зо с е
прем е сти по-в исоко върху тялото й.
— Р ъкат а ти кърв и — от беля за Гав и н.
— Н аправо ми от хапа парче ме со. С ега раз бирам з ащо Ландф ийлд я е
в ръзва л с въжет а.
В ъжет ат а. П рониз а я дълбоко отча яние, щом разбра, че С ебас тиа н
из цял о го е спеч елил на своя ст рана. Мъжъ т с ега ще я завърже и върне на
С ебас тиан. Н е можеше да с е бори еднов ремен но и сре щу М акдарън, и срещу
Гав и н, а ако с е опит аш е, ще ше да изра зходва и по следнит е си, толкова
це нни с ега, сили. Ще т рябва да чака да й с е предст ав и по-сгоде н случа й.
С пря да с е бори и о ст ана неподв иж на, предизв и кат елно вдигн а ла поглед към
М акдаръ н.

31
 — М ного разумно — мрач но рече той. — В момент а не съм в о собено
добро на ст ро е ние. Н е смят ам, че ви с е ис ка да го влоши те още повече.
— М ахне те с е от мен.
— И да в и пусн а да избягате отново? — М акдарън поклати глава. —
В еч е м и при чинихте до ст атъ чно проблеми, и то с амо за един ден. Дай м и
кол ана си, Гав ин.
Гав и н измък на широк ия си кожен кол ан и го подаде на М акдаръ н, който
пък го ув и около китк ите на Кейт и го ст егна с кат арамат а.
— Н яма да с е върна в къщат а — заяв и тя с яро стт а, роде на от
отчая нието. — Н е м ог а да с е върна т ам!
Той с е отме сти от нея и с е и зправ и.
— Ще отид ете навс якъде, къд ето в и наредя, дори и ако с е на лож и да в и
вл ача… — той млъкна, отв ратен от с амия с ебе си, щом о съз на ка кво е
изр екъл . — Бож ич ко, започвам да говоря като онзи уж набожен мръсник —
гн евът в не запно с е и зпари, щом я погледна, про снат а под него. —
Ст ра хуват е ли с е от в икар ия?
Ст ра хът в инаг и бе с нея, когато си помислеш е за С еба стиа н, но тя не
ис каш е да го призн ае. Затова с амо с една и повтори:
— Н е мога да с е върна т ам.
И зве с тно в реме той я оглеж да мълча л иво.
— Д обре, няма да с е връщам е. П овече никога няма да в и с е на лож и да
го виж дате.
Тя го з япаш е невяр ващо.
Робърт с е обърна към Гав ин.
— Ще спим в ст ранно приемн ицат а. Иди до къщат а и в земи вещит е й,
по сл е о с едлай конет е. Ще с е срещнем в коню шнят а.
Гав и н кимн а и с амо след миг изче зна в храст а лака.
М акдаръ н погледна Кей т.
— Н адявам с е, нямат е възражения срещу т акъв план?
Тя не можеше да о смисл и думи те му.
— С м ят ат е да ме отведет е отту к?
— А ко бяхт е поча ка ла, вме сто да скачате от прозореца, щях да в и го
каж а още преди два час а. Точно за това дойдох.
Едва тогава й с е стори, не започва да разб ира.
— Ще ме заведет е ли при милейди?
Той поклат и глава.
— Я в но Н ейно величе с тво смят а, че е в реме да с е омъж и те.
— Д а с е омъж а?
— Казвате го т ака, ся ка ш не знае те какво, зн ачи думат а. Сигурно с а в и
ин ст руктир а ли отно сно задълженият а на брачни я ж ивот.
— Знам какво означава.
Робство, заду шава не и же стоко с т. Доколкото разбир аше, съде йки по
бра ка на С ебасти ан и М арт а, съдбат а на съпру гат а не бе кой зн ае колко по-
добра от нейнат а. Н аисти на той поне не биеш е М арт а, но писъц ите, които
бе чува л а от към спа л нят а им, докато с е сно шава ха, я изпълва ха с уж ас и
отв ращен ие. До с ега смят аше, че поне нико га няма да й с е на лож и да с е бори
с подобно пот исни че с тво.
— Н о аз никога няма да с е омъж а!
— Това ли в и е ка за л добрият в икарий ? — той ст исна устни. — Е,
очев ид но кра ли цат а не мисли т ака.

32
 Зн ачи може и наис тин а да с е случи. Дори и С ебас тиан с е подчиняваше
на кра л иц ат а. У Ке йт започна да с е зараж д а ис крица надеж да. М акар бракът
да бе про сто още една ф орма на робство, може би кра лиц ат а е и збра л а за
нея по-сговорч ив го сподар от С ебас тиан.
— За кого т рябва да с е омъж а?
Н епоз нати ят с ардонич но с е усмихн а.
— А з имам т ази че ст.
П о дяволи те! Сговорчив не бе ше точно думат а, която човек би
из пол з ва л , за да опи ше този мъж .
— И не в и е ст рах? — из търси Кей т, преди да с е ус ети.
— Д а ме е ст рах от вас? Н е и ако има кой да ми паз и гърба.
— Н е, няма з ащо да с е ст ра хуват е — тя леко с е олюля. — Н е съм
Лил ит…
— П о-скоро едно ка лно зверче — измърмори той, като я подхва на. —
Трябва да сти гнем до коню шнят а. Можете ли да върв ите, или да в и но ся ?
— Мога — тя реши да прогони не прив ичнат а мисъл за жени тба от
гл ават а си. По-къс но ще обмисли зн аче нието й. С ега т рябваш е да с е мисл и
за по-важ ни нещ а. — Н о т рябва да в земем Кеъ рд.
— Кеърд? Кой, по дявол ите, е Кеъ рд?
— Конят ми — тя с е и звърна и т ръг на пре з храст а лац ите. — Преди да
т ръгн ем , т рябва да го доведа. Той не е да леч…
Тя чу как храсти те с е раздв иж иха и за шумя ха, когато той я по следва.
— Коня т в и е в горат а?
— С крих го от С ебасти ан. Той искаше да го убие. И скаше да му каж а
къд е съм го скрила…
— И затова в и влаче ше по земят а?
Тя не обърна в нима ние на въпро с а.
— С ебасти ан каз а, че горски те зверове ще го из ядат — Кей т за лит а ше
от изто щени е, но не можеше да с е предаде точно с ега. — Измина толкова
в рем е, отка к го о ст ав их…
Тя премина един завой на пъ текат а и въздъхн а с облекче ние, когато
за бел я за как Кеърд спокой но дъвче т рева, подслоне н под един дъб.
— Н е, с не го всич ко е наред.
— Та ка ли мислит е? — скепт ични ят поглед на М акдарън обходи
пе тнистото ж ивотно от хлът на лия гръб до възле ст ите коле не. — Н е в иж дам
не що да му е наред. Н а колко годин и е?
— П очти на два йс ет — тя с е при ближ и до кон я и започ на неж но да га л и
м уцунат а му. — Н о е силен и с много добър нрав .
— Н яма да ни върши работ а — рече М акд арън. — Ще т рябва да с е
отървем от него. Н икога няма да успее да преко с и планини те. Ще го
о ст ав им на хан дж ият а и ще в и купим дру г кон.
— Ня м а да с е отърва от Кеърд — яро ст но изв ика тя. — Н е мога про сто
да го изо ст авя. Как щ е съм си гурна, че ще с е гриж ат добре за него? Той
т ръгва с нас.
— А з пъ к ка звам, ч е о ст ава.
Д ум и те бя ха изр ече ни с т акава абсолютна реши телно с т, че я накараха
да изт ръ пне от уж а с. Напомняха й за заповеди те на С ебасти ан, при които
ням аше ника къв смисъл да възраз ява. Тя навл аж ни ус тни.
— Тог ава и аз о ст авам.
О чит е на М акдарън с е присв иха, съсредоточ ени върху лицето й.

33
 — А м и ако Ландф ийлд отново в и за лов и?
Тя св и раме не и долепи буза до муцунат а на Ке ърд.
— Той е мой — про с тичко отвърна тя.
Ус ещаш е ка к погледът му с е забива в гърба й и долавя ше гнева му.
— О , за бога! — той вдигн а с едлото й от земят а до дървото и го метна
на гърба на Кеъ рд, по сле започн а да з акопч ава ремъц ите. — Добре, ще то
в зем ем .
О бзе я неописуема радо ст.
— Н аис тина ли?
— Ка зах вече, на л и? — Робърт от копча колан а, омот ан около ръце те й,
вдигн а я и я метна на с едлото. — Ще го и зпол зваме като товарен кон, а з а
е зда ще в и купя друг. Доволна ли сте ?
Д овол на!
— О , да! Н яма да съж а лявате! Н о няма нуж да да си пилеет е пари те за
дру г кон. Кеърд наис тина е много силен. Сигурна съм, че той щ е успе е да…
— Ето ч е вече започвам да съж а лявам — той вече водеш е коня пре з
горат а. — Дори и със съвс ем лек товар, съмнявам с е, че ще успее да
преко си пл а нини те.
В еч е за втори път спомен аваш е те з и опас ни план ини, но нея въобщ е не
я бе гриж а къде отиваха, стиг а Кеъ рд да е с тях.
— Н аис тина ли ще го сторите ? Н яма да променит е реше нието си?
За м омент изр ажен ието му с е смекчи, тъй като той бе забеляз а л
копн еж а, и зпис ан по лицето й.
— Н яма да променя ре шени ето си.

Гав и н вече бе възс една л коня си и ги чака ше, когато прис тигн аха ма л ко
по- късно в коню шн ят а. Той с е ухили, когато погледът му от скочи от Кей т
към коня и обратно.
— Н еин ли е?
Робърт кимн а.
— И е при чинат а за цялат а т аз и олелия.
— М ного си подхож дат — измърмори Гав ин. — Тя пон е има шанс да с е
поизчис ти, както подобава, но кон ят… — той поклати глава. — Абсолютно
бе з надеж д но, Робърт.
— И аз точно т ака си помислих. Н о вс е пак щ е го за държ им.
Гав и н повдигн а веж ди.
— О хо, т а ка ли? И нтере с но…
Робърт скочи на кон я си.
— Н яка кв и проблеми с в икари я и лю бе зн ат а му съп руга?
Р ъце те на Кей т ст исна ха юзди те.
— Го спож а Ландф и йлд изгл еж даше премного зарадвана, когато м и
в ръчи багаж а на момичето — той к имна към ма лкото вър зоп че, привъ р зано
към с едл ото му. — А в икария т щ еше да ме из пепел и с поглед.
— Може би с е е отка за л.
— Той няма да с е от каже — проше пна Кей т. — Той никога не с е
отка зва.
— Тог ава може би е по- добре да т ръгваме, преди да сме го сре щна л и
отново — реч е Робърт, като пришпор и коня си в т ръс. — Дръж я под око,
Гав и н. О ще ма лко, и ще припад не.

34
 С ебас тиан ги оча кваш е близо до къщ ат а. Бе пре преч ил пъте кат а.
— Д ръпне те с е от пътя — хладно каза Робъ рт. — Н е съм в на ст ро ен ие
за разговори с вас.
— Това е по следния т в и ша нс — з аяв и С ебаст иан. — Върнете м и я,
преди да е ст ан а ло пре ка лено късно.
— О тдръпне те с е, Л андф ийлд!
— Кат рин — С ебасти ан с е обърна към нея, а в глас а му с е долавяше
м ол ба. — Н е отивай. Зн аеш, че нико га не можеш да с е омъж иш. Знаеш какво
ще с е сл учи.
Робърт продълж и да язд и напред, а коня т му из бут а С ебас тиа н от пътя.
Той направ и зн ак на Гав ин и Кей т да продълж ат напред.
— В сичко свърши. Вие веч е не отговаряте з а нея — гласъ т му с е сниж и
до т иха заплаха : — И ако я доближ и те отново, с амия т аз ще с е погриж а това
да в и е за по следно.
— В ие пак ще с е срещн ете с мен — в очите на Л андф ийлд бле стя ха
съл з и, докато той не отдел яше погледа си от Кейт. — И сках да те по щадя,
Кат р ин. И сках да те спас я, но Бог е повелил дру го. Знае ш какво т рябва да
бъде сторено с ега.
Той с е извърна и теж ко с е запъти към къщ ат а.
— Ка кво ис каш е да каже? — попит а Гав ин, като погледът м у с
л ю бопит с тво про следи Ла ндф ийлд.
Тя не отговори, с амо гледаше ка к С ебас тиа н с е отда лечава. С ега ча к
о съ зна, че цялат а т репер и от мрачно предчувс тв ие. Колко глупаво! Точно
това ис ка ше той — да я накара да с е чувства т ака. Това бе не гов ият начи н
да я прикове към с ебе си.
— Е? — настоя Робърт.
— Н ищо. Про сто ис ка да ме на кара да с е ст рахувам — тя изпр ав и
рам ен е. — Той обича да с е ст рахувам от него.
Кейт в идя, че Робърт не й повярва и си помисли, че ще продълж и да я
раз питва. Н о вме сто това той ти хо рече :
— П овече няма н уж да да с е боите от него. Той вече няма ни каква вл ас т
над вас — той задърж а погледа й с ня каква хипн от ична власт, която я
пл а шеш е, но и някак я успокоява ше. — С ега аз съм единств ения т човек,
който може да в и нар ани или да в и помогне.

3.

С ветл инит е на ст раннопр иемни цат а на Табъ рд блещукаха топл о и

го стопр ием но пред тях. Кейт дръпна поводите на Кеъ рд.
— Н е.
Робърт нет ърпеливо я погледна пре з рамо.
— П о дяволи те, с ега пък какво не е наред?
— Н е мога да о ст ана тук.
— Как пък не! Н е искате да о ст ане те в къ щат а, с ега пък не ис кате да
о ст ан ете и тук. Във вс еки случай нямам намер ение да бивакуваме на
открито пре з нощт а. Уморен съм и съм мръс ен почти колкото вас от това
тър ка л ян е в ка лт а. Н уж дая с е от горе ща вана и легло и точно тук ще нам еря
и двете — той с е обърна и при шпори коня си в т ръс. — Х айде.

35
 Н е м оже ше да я раз бере, а и Ке йт бе пре ка лено изтощ ена, за да м у
обяс ни. А и той съвс ем скоро с ам щеш е да откри е прич инат а.
Го сподин Табърд изле з е в двора да ги по сре щне. Широ ка усмив ка озар и
л ицето м у, докато погледът му преце няваш е облекл ото на М акд арън.
— Д обре дошл и, милорд! А з съм П итър Табъ рд, собстве никъ т на този
ха н.
Робърт кимн а.
— А з съм Робърт М акдар ън, граф Крейда.
— С какво мога да в и угодя?
— Легла, хран а — Робърт скочи долу и понечи да помогне на Кейт. — И
преди всичко: топла вода за измива не.
— И от т рите избро ени неща разп олагаме с възмож но най-добр ото.
С игур но сте падн а ли от коня? — Го сподин Табъ рд съчувств ено покл ат и
гл ава, до като гледа ше как Робърт смъква Ке йт от с едлото й. — Н адявам с е,
че дамат а не е…
В не запно той млъкна и присв и очи. П риближ и с е ма лко, загледан в
Кейт. По при св иването на уст нит е му тя разбра точно в кой миг я разпо зна.
— Д обър веч ер, Ке йт.
Х андж ият а рязко с е обърна към Робърт.
— С ъж а лявам, милорд. Не мога да в и подслоня при мен. Нямам
свободни ст аи.
— П реди ма лко имахте ст аи — бав но рече Робърт.
— Н о не и с ега — ха ндж ият а погледна па к Ке йт. — Прибир ай с е у дома.
Н е си л и тормозила вече до ст атъчно в икария с дивотии те си ? Н яма да ти
позв ол я да разв ратн ичи ш под моя покрив . Н яма да…
— Мл ък! — Робърт прис тъпи напред, а камат а му вне запно с е оказ а
при тисн ат а до тумба ка на Табъ рд. — Стига толкова глупо сти. П роклятие,
пи сна м и вече. Ще ни намери ш свободни ст а и в «претъ пка ния» си коптор и
ще м и о сигур иш онова, за ко ето те помолих, инач е ще ти пререж а гъ рлото.
— Мол я те, не го прав и — т реп на Гав и н. — Знае ш, че не мога да гледам
кръв .
Робърт не му обърн а ни какво внимание, а прит исна нож а си още по-
сил но към корема на Табърд.
— Ще намериш някоя при служ ни ца, която да обслуж ва жена ми, при
това с цял ото уважение, ко ето й с е пола га.
Го сподин Табърд упорито с тисн а устн и.
— Н е може те да ме запла шват е, милорд. Ще сторя онова, ко ето е
прав ил но. Н е можете… жен а в и? — Табъ рд с е ококор и до сущ като Кей т, щом
о съ зна каза ното. — Кейт ? Тя не е ваша…
— Н ие сме же нени — Робърт прибр а в нож ницат а камат а си и с е обърн а
към Гав ин. — Заведи конет е в коню шнят а.
— Же нени ? — Гав и н тихи чко подсв ирн а.
Го сподин Табърд вс е още ги гледаше смръще но.
— Ст ра нно, че ваши ят приятел не зн ае з а т ази венчав ка.
— О жен их ли с е за т ази жена, Гав ин? — попит а Робърт.
— Д а — Гав ин с е усмихна, улов и ю здит е на конете на Кейт и Робърт и
с е запъ ти към коню шни те. — Н а бър за ръка с е ожени за нея.
Робърт сти сна кит кат а на Ке йт и я дръпна към ст ран ноприемн ицат а.
— Горещ а вода, вана и жена присл уж ница.
Го сподин Табърд бав но ги по следва в коридора.

36
 — Мога да изв икам с амо дъщер я си, Кароли н.
— Ст ава.
— Н е — побъ р за да ка же Кейт. — Н е и Кар олин. Няма да позвол я тя да
м и при сл уж ва.
За първ и път изражението на ха ндж ият а с е смекчи.
— Карол ин няма да има нищо пр отив , Кей т. Така и не спр я да при ка зва
за теб.
Робърт дърпа ше Кейт нагоре по стъ па лат а.
— К ъде е наш ат а ст ая ?
— В торат а в рат а — рече го с подин Табъ рд. Той сто е ше в коридора и ги
гл едаш е зами слено. — Наис тин а ли ст е же нени ?
Робърт с е извърна и за яв и, като на бляга ше на всяка дума :
— Н яма да в и повт арям. Тя е моя съпру га и ще с е отнас яте с нея с
нуж ното ува жени е.
П о сл е поведе Кейт по къс ия коридор и отвори в рат ат а на ст аят а.
В еднаг а щом в рат ат а с е затвори за д тях, Ке йт с е откъс на от хват кат а м у
и заст ан а л ице в лиц е с не го.
— В ие го излъг ахте.
— А з не лъж а — Робърт сва ли къс ат а си пелерин а и я хвърли на стол а.
— Н е праве те т ака, щ е изка ляте те з и прекра сни бродирани
възгл ав ни чки! — тя вдигна намет а лото и го пусн а на пода.
— П ет пари не давам з а възглав ни чки те на го сподин Табърд. И съм
до ст а изне нада н, че в и е гриж а з а тях, като с е има предв ид ка к с е отне с е
той към вас.
— Н е е не гова винат а. Той е по-добър от много други хора.
С обс твенат а й мокра пелерина й с е ст руваше непоно симо теж ка върху
пл е щит е й. Тя я съблече и я хвърли на земят а до неговат а. Колко ст ранно
из гл еж даха двете заедно, помисли си ра зс еяно Кей т. Богато кадиф е и вехт а
въл на, тол кова разли чни една от дру га, както и с амат а тя с е ра зличаваше от
този м ъж , влетял шеме тно в ж ивот а й.
— Той бе много мил с мен, когато бях дете. Че сто си играехме с дъщер я
м у, Кар ол ин.
— Та зи вечер не ми изглеж д аше о собе но мил с ва с.
— Когато пораснах, С ебас тиан ре ши, че не е добре за мен да бъда в
ком пан ият а на с елянит е. Той ми з абрани да ходя в с елото и каза на вси чки…
— тя изведнъж з амълча при спомена з а не забраве нат а болка, по сл е
продъл ж и: — Каз а на всички, че съм улич ница и че т рябва да ме държ и
из късо, за да не ми позв олява да прегре ша.
— И те повярваха на лъж ите му?
— За що не? Той е викарий, бож и човек. И с ам вярва, че но ся душат а на
ул ичн ица, затова те му повярва ха — тя сре щна погледа на Робърт и
в не запно почувства прис тъп на яро ст. — Но а з не съм уличниц а. Н яма да
бъда ни щичко от онова, ко ето той твърди, че съм. И няма да в и позволя да
м е превърн ете в улич ницат а, за която той ме смят а.
— Н ямам ни какво намерен ие да правя подобно нещо.
— А з не съм и наив на. С ебас тиан с е погриж и да раз бера точно ка кво
предст авл ява плът ск ия грях. Н аехме една и същ а ст ая. Вие излъ гахте и
казахте, че сме же нени, а ние не сме. И мате ли въобщ е ня какво нам ерени е
да с е ожени те з а мен?
— Н ие веч е сме женен и.

37
 Това съобще ние бе и зрече но с т а кава абсолютна сигурно с т, че тя с е
вт ренчи в него, слис а на.
— Д а не сте полуд ял? Н е може да сме же нени с амо защ ото в ие
твърд ите, че е т ака.
— О , напрот ив , може — той мрачно с е усмих на. — И това е
единс твени ят н ачин, по който ня кога ще бъдем женен и. Времен ен бра к.
Тя повтори непо знат ат а дума.
— В ремен ен бра к?
— П робния т, или времен ен, бра к е съвс ем з аконе н в Шотла ндия. Няма
ни каква религио зна церемон ия, но мъжът и женат а з аявяват обвър зван ето си
пред св идетел и и след това ж ивея т заедно в продължен ие на една година.
А ко с е ока же, че и двамат а с а доволни от съвме ст ното си съж ит елство ил и
ако с е роди дете, бракът с е обявява за по стоян ен. А ко ли не… — той св и
рам ен е. — Тога ва и двамат а с а свободни да по емат своя път.
— Звучи много ст ранно — подозрит елно каза Кей т.
— Но е напълно законно и обвър з ващо… за една година. А з ще в и
заведа в К рейда и ще в и при зная за своя съ пруга. След една година ще с е
разд ел им — уст нит е му с е при св иха. — Напук на вся какв и по-дълго срочни
пл анов е на Н ейно величе ство.
Той с е гневе ше, но не на нея, о съ зна Кейт.
— В ие не ис кат е да с е женит е за мен?
— За бога, не! — той с е усмихн а иронич но. — П ро сте те ми липс ат а на
вся каква га лант но ст, но в ие сте по следнат а жена, за която бих пожела л да
с е оженя. И бе з това си имам до ст атъчно проблеми, о ст аваше с амо да с е
на гърбя и с т акова бреме.
— Защото съм не друг а, а имен но аз. Защ ото съм ней нат а дъщеря —
пром ъл в и Ке йт.
Това не бе въпро с. С ебас тиан в инаги съвс ем недвусмислено й бе дава л
да разбере, че никой мъж никога не би я пожела л по друг нач ин, о све н
пл ът с ки.
— Точ но т ака.
Ст ра нна болка прониз а сърц ето й при тоз и категори чен отговор. Знаеш е
си, но вс е па к я з аболя. Тя изправ и рамен е и с е по ст ара да за ст ане още по-
не покол еб имо.
— Е, мен пък определено не ме е гриж а. А з също не в и ис кам. Н е ис кам
да с е женя за нико го.
И ска ше й с е той да я о ст ав и. М исле ше си, че е недо с ег аема за бол кат а,
но той няка к успя да проникн е пре з бронят а й и да влоши още повече
с ам от ат а й. Това е т ака с амо защ ото съм толкова уморена, ка за си тя. Когато
едва с е държ и ш да не рух неш от изтоще ние, всяко чувство из глеж да някак
из кривено и преувел ичено.
— Н е зн ая за що милей ди… Н ейно величе с тво е сме тна ла, че т рябва да
с е ом ъж а.
— Н е зн ает е? — той я огледа в нимателно и промърмори: — О чев идно
добрия т в икарий е забр ав ил да в и про светл и отно с но полит иче с кит е
по сл едс тв ия от ф акт а, че сте дъ щерят а на М ария.
— П ол ити че ск и? — тя го погледна объркано. — Та аз не предст авлявам
ни що за никого. Н ямам никаква власт. А з съм не зако нородена, милорд.
— Такъв бе ше и Уилям П ърв и. И ма ня кои… — Робърт млък на, защ ото и
двамат а чуха гласове от към стълб ите. — Но ся т ванат а. Ще поговор им по-

38
къс но — той т ръгн а към в рат ат а. — И името ми е Робърт. Тъй като вече см е
же нени, предпочит ам да не си говорим толкова оф ициа лно… Кат рин.
— Кей т! — той с е извърн а към нея с обър кано изр ажен ие, затова тя с е
опит а да скр ие въз будат а от глас а си. — Той ме нари ча Кат рин.
— А ти не ис каш да си това, ко ето той казва, че си — ти хо повтори той
не йнит е думи. — Какво иска ше да ка же Ла ндф ийлд?
В ъпро съ т я обърка.
— Ка кво?
— Какво има ше предв ид, когато каза, че ти веч е знае ш какво т рябва да
стори ш?
— В инаг и ми е повт арял, че т рябва или да бъда сп ас ена, или да бъда
уни щоже на — отвърна тя. — С ега иска да ме уни щож и.
— И зглеж да приемаш това до ст а споко йно. Бих оча ква л…
Н а в рат ат а с е чу почуква не и той я отвори.
П ред него сто еше в исока черноко с а мома и му с е усмихва ше. Кейт
поз на Каролин и инс тинктив но с е напрег на.
— А з съм Кар олин Табъ рд, милорд — тя махна с ръка на зад към
коридор а. — Саймън но с и вана за граф инят а. В със еднат а ст ая о ст ав ихм е
още една за вас и я напълнихме с топла вода. П риятеля т в и вече с е къпе в
кухнят а. Н адявам с е, че това в и удовлетворява?
— Н апълно.
Той хвърл и един поглед към Кей т, по сле с е обърна и напусна ст аят а.
Кар ол ин бър зо вле зе, а тъмни те й очи бле стя ха.
— А з пъ к съм си гурна, че и граф и нят а нам ира не гова све тло ст за
напъл но удовлетвори теле н — ти хо рече тя, докато с е приближ ава ше към
Кейт. — За бога, той из глеж да не по-ма лко слас тен от онзи ж ребе ц, който
гл едахм е как с е качва на Меган онзи ден в полето. Такъв ли е?
Кейт бе сварена съвс ем неподготвен а. В държ ането на Кар олин ням аше
и сл еда от сдърж ано ст или неудо бство. Сяка ш с е бя ха разделили вч ера, а не
преди цел и т ри годин и.
— Н е зн ам. И скам да каж а… Здравей, Карол ин. Ка к си ?
— Ч уде с но. Знаеш, че в ина ги с е чувс твам чуд е сно. И аз скоро ще с е
ом ъж а.
— За кого?
— За Тимъти Кану т, ковача — девой кат а отвори врат ат а и хвърл и
нам ет а л ат а навън в коридора. — Ще ги про ст ра в кухнят а пред камин ат а, за
да из съхнат, по сл е ще ги изче ткам от праха и ка лт а. М или боже, ама че ст е
с е из ка л ял и.
Кейт бе гло си спомняше Тимъ ти Кану т. Той бе няколко години по-гол ям
от тях, в исок, едър мъж с мила усмив ка, огромни мускули и съп руга, чийто
е зи к бе о стър като бръсн ач.
— М ислех, че вече е женен.
— Жена му умря мина лат а годин а. Горки чкат а! — Кар олин затвори
в рат ат а и с е обърна към нея с широ ка усмив ка. — Тъкмо нав реме, за да м е
сп аси от големия грях, който щях да си навлека, като прелъстя Тимът и в
пл ев ни ка, за да го убедя да избя га с мен.
О чит е на Кей т с е раз шири ха.
— Ще ше да сториш подобно нещо?
Н е, Кароли н в инаги бе хит ра, дръз ка и свободомисл еща, ин аче нико га
не би има л а смело стт а да ст а не при ятел ка на Кей т. Кар олин кимна.

39
 — Знае ш ли, пре з първат а годин а много пъ ти ходих до къ щат а на
в икар ия.
— Н е, не знаех.
— О ная не ми дава ше да те в идя. О пит ах с е да я убедя, по сл е й с е
раз крещ ях. Сторих всичко по силит е си да я убедя, но тя вс е ме гледаш е с
оне зи студе ни очи… — тя св и рамене със съж а ление. — Н ай-накр ая с е
отка зах и повече не отидох т ам.
— А з нямаше да с е от каж а — яро стно изв и ка Кейт. — Щях да
продъл ж авам да с е опитвам да т е в идя, дори и да ми бя ха нуж ни сто годин и.
— Сторих всичко, ко ето мож ах. Знаех, че няма да ме разбереш —
Кар ол ин направ и кис ела гримас а. — Н икога не съм успява ла да бъда онова,
ко ето ти иска ш да бъда. Вина ги си изи сква л а пре ка лено много. Та ка и не
успя да м е при емеш т акава, ка квато съм си.
Ч ас т от Ке йт разбир аше, че не може да оча ква оне зи дни на свобода и
прия тел с тво да бъдат също толкова бе зце нни и за Каролин, но въпрек и това
тя вс е още яро с тно с е възмущава ше, че я е изо ст ав ила. Кейт нико га не й бе
раз ка зва л а за ж ивот а си в къщат а. И ска ше да запаз и чист и часове те им
заедно. И въпре ки това, ако Кар олин наист ина я бе гриж а за нея, нямаш е л и
да дол ов и колко с амотна ще бъде Ке йт, ако позволи на С ебас тиан да ги
разд ел и. Н е, Кар олин не разб ираш е с амот ат а, помисли си тя уморено, точно
както Кароли н нико га не бе успяла да в никне в природат а й.
— Е, това вече няма зн аче ние.
— Д а, т и вече си добре — усмив кат а на Кар олин с е завърна. — С ега
веч е си изис кана граф и ня със съпруг, който може да накар а дори и ба ща м и
да от стъп и. Н е чух ни що з а сват бат а т и в с елото. О ткога сте женен и?
— О т скоро — Кейт вс е още не знае ше да ли думи те на М акдарън, че с а
же нени, с а ист ина или лъж а. Всич ко звуче ше уж а сно ст ра нно. Вди гна гл ава
и разт ри сл е поочието си.
Кар ол ин забеляза же ст а й и веднаг а т ръгна към в рат ат а.
— Ум оре на си, а аз в ися тук и ти преча да с е изкъп еш. Можем да си
побъбр им по-къс но.
Ти вече си д обре.
Кол ко ч уде сно би било, ако можеш е да повяр ва в това. И вс е па к
нахл уването на Робърт М акдарън в ж ивот а й вече й бе доне сло две хубав и
не ща, о съ зна тя с искр ица надеж да. Бе откр ила, че не е напълно изо ст авен а
от един ствен ат а прият елка, която някога е има ла, а и бе о свободена от
С ебас тиан. Поне зас ег а. За о ст а на лото можеше да с е т ревож и по- късно.
С ега бе пре ка ле но изморена, за да мисли.

— И къде е наш ат а неве ст а? — попит а Гав ин, докато гледаше как

Робърт сл из а по с тълбит е час по-къс но.
— Б и т рябва ло да е в коритото с горещ а вода. И аз тъ кмо и злязох от
м о ето — той с е огледа из общото помещ ение на ст ра ннопри емницат а. —
Ка за л и на ха ндж ият а да приготв и ядене?
Гав и н кимн а.
П ити ето бе топло и успокои телно, но не мож а да премахн е лошото м у
на ст ро ен ие. Дори не бе наясно за що е толкова раздра знен, но зн аеш е с ам о,
че то е свър зано с начина, по който Кей т сто е ше т ам и го гледаше: ка л на,
изм орена, и въпреки това из правена като ст рел а, отказва ща да с е поддаде на

40
собс твенат а си слабо ст. Той преко си ст аят а, с една до огъня и из тег на крака
пред с ебе си.
— Х андж ият а ще ни продаде една яка кобила. О ще ли смят аш да в зем е ш
пъст р ия кон? — поин тере сува с е учтиво Гав ин.
— В еч е ка зах, на ли — Робърт помълча изве с тно в реме, преди най-с ет не
да отговори : — Момичето ще ни създава по-ма лко проблем и, ако му в зем ем
коня.
— О , разбир ам. А з пък си мислех, че бедното девойче е т рогна л о
душат а ти — очи те на Гав ин бле стя ха. — А може да е т рогна ло тялото ти?
Трябва ше да с е до с етя.
— Точно т ака, т рябва ше — Робърт с е облег на наз ад в стола си. — Н е
съм изпад на л ча к дот ам, да пожел ая ня каква мърлява хлапач ка.
— Като за хлап ачка до ст а си я бива. Освен това вече от с едмици не си
бил с жена. И като знам нена сит ния ти апети т, сигурно и една мърл ява
хл апач ка ще ти хване окото.
— Но не и т ази. Дори и да с е изкушавах, тя е един стве нат а жена, с
която не бих легн а л.
Гав и н повдигн а веж ди.
— Ст ранно отнош ение към младат а булка — и точно в този момен т той
раз бра. — А ха, не ис каш дете. А ко забреме нее от т еб, бракъ т ще ст ане
по стоян ен, бе з зн ачен ие да ли искаш, или не.
— Точ но т ака.
— Р азб ира с е, няко и рискове си ст рува да бъдат по ет и.
— Н о не и този.
Гав и н направ и гри мас а.
— Ще е т рудн ичко, но в инаги можеш да в земе ш предпаз ни мерк и.
— За що? Н ямам ни какво желан ие да легна с нея.
— Горки чкото девой че — Гав ин с е ухили. — В разцвет а на младо с тт а
си и да не позн ае плът с ките радо ст и. Ка за ли й вече?
— Д о с ег а не съм има л в реме — Робърт замълча з а момен т. — Тя си
ням а предст ава колко опа сна може да с е окаже.
— За теб?
— За мен, за Джеймс, за всич ки.
И зве с тно в реме той о ст ана смълчан, по сле из бухна с неоч аква но
оже сточени е:
— И сус е, т а тя дори н е з нае !
— В ероят но на Н ейно вел иче ство й е било по-и згодно да я държ и в
бл ажено неведе ние.
— Н еведението може да доведе до грешк и, а гре шки те могат да й
ст руват гл ават а.
— Та тя още е почти дете. Трябваше да с е до с ет иш, ч е има т акава
възм ож но ст. И за що в не запно толкова си с е загриж ил ?
— Н е съм загр ижен. П ро сто смят ам, че е било много глупаво от ст ра на
на кра л иц ат а да не я предупреди з а…
— Мол я ви, милорд!
Робърт с е извърна и в идя дъщерят а на хандж ият а, заст ан а ла под
изв и тия свод на в рат ат а.
О чит е на момич ето бяха разш ирени от ст рах.
— Мол я ви, милорд, елат е бър зо! Н е мога да я съ будя.

41
 — Ка кво? — Робърт скоч и на крака. — Какво, по дяволи те, ис каш да
каже ш? Ка к т ака не можеш да я събуди ш?
— Зас па във ванат а. То е с т, ст ру ва ми с е, ч е е за спа ла. Може да е бол на.
Р азт ре сох я, но тя с амо леко помръдна и не…
— Го споди! — Робърт веч е бе изскочил от общат а ст а я и из качваш е по
две стъпа л а наведнъж .
Кейт лежеш е във ванат а, облег на ла глава на ръба й, а тъмни те й
ре с ници почива ха върху слабит е й бу зи.
— Кейт!
Тя не помръдваше. Той кол енич и до ванат а и я разт ре с е.
— Кейт!
Ц ветъ т на лицето й из глеж даш е добър, а и на шият а й с е в иж даше ка к
тупт и пул с а й. Защо, по дяволи те, не с е събуж да? Той бе чува л за случ аи,
когато м ъже, ран ени в бит ка, успяват да с е бия т не поклат имо, а щом свърш и
би ткат а, рухват. Може би дори в тоз и миг тя вече го напус ка.
М исъл т а накар а ръкат а му да с е ст егне върху рамен ете й. Р азтър си я
още по-сил но.
— О гл уша ли? Каж и нещо!
К л еп ките й пот р епна ха и бав но с е отвори ха.
— Ка кво ис каш да ти каж а? — проше пна тя.
Завл ад я го дълбоко облекчение. Р ъцете му с е поот пусна ха.
— Това е до ст ат ъчно. А с ега стой будна, докато те извад я от т ази вана.
Той с е обърна към прислуж ницат а, заст а на ла до него.
— Д оне с и кърп и!
Же нат а изти ча пре з ст аят а и грабна голям ленен чаршаф .
— Яв но я сполетя ват не щаст ие след не щас тие, на ли ? Само с е надявам
това да не е лош а поличб а за бъдещето — обади с е Гав ин зад гърба му, като
уч тиво добав и: — Да с е обърна ли с гръб, з а да не гледам?
— Н аправо сле з долу и й доне си не що за ядене.
— В еднаг а.
Започн а да подсушава дългат а ко с а на Кейт. О чите й пак започва ха да
с е затваря т, за беля за той с раздраз нени е.
— Н едей! — о ст ро й нареди.
Тя не отвори очи.
— Ум оре на съм…
— Може ш да сп иш по-късно. С ега т рябва да ядеш.
Тя поклати глава.
— Го споди! — той ст ана и я изпр ав и грубо на крака.
К л еп ките й мигнов ено с е отвориха, но очи те й вс е още бяха замъгл ен и
и сънени.
Като я зав и бъ р зо с чар шаф а, той я вдиг на на ръце и я прене с е пре з
ст аят а до леглото, където я о ст ав и. Тя го гледаше бе з изра зно. М ай не
о съ знава ше нищо.
Кар ол ин сто е ше до не го и при те с нено хапеше долнат а си уст на.
— Д обре ли е?
— Д о ст атъ чно добре.
— В ъобщ е не прилича на с ебе си… Да ида ли да изв икам лекар ?
— Н е, о ст ав и ни — крат ко нареди той.
Мом ичето с е поколеба за момент и бър зо и зле зе от ст аят а.

42
 Робърт припря но с е за е да подсушава Ке йт, като започн а от рамене те й
и продъл ж и надолу по тялото й. Н е беш е чак толкова слаба, кол кото му с е
бе сторил о, за беля за ра зс еяно той, а и ма лк ите й гърд и бяха преле с тно
оф орм ени.
О чит е й отново с е бя ха затворили.
— О тког а не си спа л а?
— Три… дни. Ст рахувах с е… Трябваш е да не спир ам.
— А отко га не си яла ?
— Горски плодове…
И зтоще ние, глад и уж а сът, че ще бъде з а ловена като диво ж ивотно, и
въпрек и всичко тя бе поне сла вси чки из пит ан ия с твърдо ст, на която вс е ки
м ъж от негов ия клан би зав идял.
— В еч ерят а — обяв и Гав ин от в рат ат а. О ст ав и подно с а, който бе
доне съл , на мас ат а пред ками нат а и чак тогава с е обърна, за да огледа Кей т.
— И згл еж да т ака, сякаш вс е ощ е спи.
— Будн а е. Н о е и зпадн а ла в някакво в цеп енен ие — Робърт ув и Кей т в
едно одеял о и я вдиг на на ръце. — Но ще с е почувст ва по- добре, когато
сл ож и нещо в стомаха си.
— А ко въобще успее да преглъ тне — Гав ин покл ати глава, бе з да
откъсва очи от Кейт. — Защо не я о ст ав и ш да с е на спи и да хапн е по-къс но?
— Защото й т рябват сил и, а хранат а ще й ги даде — Робърт я от не с е до
стол а бл изо до ками нат а. Бож ич ко, колко лека бе тя! Той с една и я наме сти
в скут а си с глава, облегнат а на рам ото му. — Щом веднъж зас пи, мисля, че
ще изм инат часове, преди да с е съ буд и.
— Д отук с планове те да т ръгнем призори — Гав ин прот егна ръка и
доко с на бузат а на Кейт. — Кой би предполож ил, че под вси чкат а она зи ка л
с е кри ел а т акава прекрас на кож а? Като с ате н…
Б е з да с е зам исли, Робърт бър зо дръпна Кейт, т а ка че ръкат а на Гав и н
пад на от нея.
— Н ямаш е да й направя ни що!
Ре ак цият а на Робърт изн енада и с амия не го не по-ма лко от Гав и н.
— Н е ми т рябва ш повече, Гав и н — той подне с е парчен це ме со към
уст нит е на Кей т. — О твори уст а!
М акар че очите й о ст ана ха затворен и, уст ните й по слу шно с е
раз твориха и той слож и ме сото върху е зика й. Тя автомати чно започн а да
дъвч е.
Тих ият кикот на Гав и н го на кара да вдигне поглед и той з абеля за, че
братовчед му вс е ощ е стои на в рат ат а и го на блюдава.
— Ка кво ти е смеш но?
— Та тя прилич а на бебе, а не на нев е ст а. А ти си като бавач ка, която…
— Лека нощ, Гав ин.
Робърт продълж и да храни Ке йт, но успя да й даде още с амо някол ко
парченц а, преди тя да с е въз прот ив и.
— Н е ис кам повече… — промълв и момичето и с е наме с ти по- плътно до
не го.
Той о ст ав и в илицат а. Н ямаш е смисъл да я на силва. Дори бе изн енада н,
че успя да й даде толкова хран а. П онечи да ст ан е от стола.
— Н е! — очи те й вс е още бяха затворени, но ръкат а й от чаяно сти ска ше
ж акет а м у.

43
 — В л еглото — твърдо з аяв и той. И той с е чувст ваше уморен и гладен и
ням аше ника кво намер ение да с еди тук цяла нощ.
Гл ават а й с е по клати едва.
— В бе зопас но ст… тук…
В без опасн ост . Думите го пора зиха като уд ар. Вероят но в мина лото тя
не е има л а поч ти ни каква си гурно с т, а и бе до ст а съмн ително да л и и в
бъде ще щ е я открие, но в момент а с е чувс тваш е в бе зопасно с т с него. Еди н
го с под зн аеш е защо. Той със сигур но ст не с е държе ше о собе но мило с нея.
П о дявол и те, какво пък, ако о ст ан е до огън я още ма лко? Когато тя засп и
дъл боко, ще я прене с е на легл ото в другия кра й на ст аят а. А и бе толкова
изто щена, че едва ли щеш е да е нуж но много в реме. Той с е облегна на стол а
и с е загл еда в огъня.
М иризмат а на кедров ите дънери в каминат а и во съка на све щт а
до с тигн аха до обоняни ето му. И ощ е не що — чист ат а миризма на с апун.
Мом ичето. Той сведе поглед към нея. Ко с ат а й бле сте ше злат исто
ке сте нява върху сивото одеяло, а кож ат а й бе чист а и свеж а като на дете,
точно както бе забеляза л Гав ин.
Н о тя не беше дете. Бе порас на ла до ст атъч но, за да с е омъж и. Тялото й
веч е бе узряло, а гърди те й, макар и ма лки, бяха увенчан и с прел е ст ни
зърн а, които можеха да кърм ят де те.
Н епоно с имо ясно съзн аваш е мекат а й же нстве на т еже с т, отпусн ат а
върху не го, докато той нарас тва ше под нея. Леко я поме ст и в прегръд кат а
си, но от това не му ст а на по-добре. Тя си о ст аваше т ам, а голот ат а й бе
при крит а с амо с тън кото вълнено одеяло. С една ръка можеш е да отме с ти
т аз и зав ив ка и тя щ еше да е открит а за ласки и по-инт имно запо знан ство.
Може ше да я завъ рти в скут а си, да дръпне дрехите си и с едно дв иже ние да
е в нея.
В еч е пулсираше, уголемява ше с е, а с вс еки дъх горещин ат а в тялото м у
с е за сил ва ше. За що не? За него тя не оз нач аваш е ни що. Съпру гите бяха
им ен но за обладава не и никой мъж нямаше да го в ини за това, че с е е
сно шава л с нея. Можеш е да с е насла ди на стег нато стт а й и по сле да с е
отдръп не, преди да изхвърли с емето, ко ето би могло да заст р аши Крейд а.
Може ше да задоволи на гона си и да откр адне не щичко и за с ебе си от т ази
дявол с ка сделка с Ели забет.
Той я преме с ти т ака, ч е тя с е озова възс една ла скут а му. Р ъцете му с е
пл ъз наха над олу, за да обхва нат ма лкото й дупенц е и да прити снат
дребн ичкото й тяло към не говото. Тя бе толкова ма лка. Той пот ръ пна, когато
си пом исл и каква ли час т от него би могла да по еме, кол ко ли ще е ст егнат а
окол о не го, когато на влиза в тялото й. О тметн а одеял ото от рамене те й.
Бл е стящат а й ко с а с е разля върху гърд ите й, от час ти прикр ивайк и розов ите
им в ръхчет а. Да ли ще с е съ буд и, когато е зи кът му я доко с не? Н е ощ е.
И ска ше първо да почувства мекот ат а й. Той отново леко я преме с ти и
ръце те му с е плъ зна ха по голия й гръб.
Тя т репн а и промълв и не що.
И той в идя черве нит е бразд и по гърба й.
П ознаваше добре те з и беле з и. Самия т той си бе спечел ил много т ак ива
пре з оне зи годин и в Сант анел а.
О тново дело на С ебаст иан. Яв но тоз и мер завец й е да л до ст а при чини
да избяг а.

44
 С ъж а л е ние, гняв и бе зсилн а яро ст из бухна ха в душат а му. По дявол и те,
не искаше да я съж а лява. И ска ше да бъде в нея. И скаш е да навле зе в тял ото
й, по сл е да с е отдръпне и да с е о свободи от…
Н о не може ше да го стори. В яда и похотт а си би пренебр егна л
изто щени ето й, но те зи ран и по гърб а й му бяха припомн или кол ко
бе з пом ощен с е бе чувства л с ам под камши ка. И не пожелаваше това чувство
на бе зпом ощ но ст на нико го, о свен на на й-голем ия си враг.
И ка кво да стори с ега? Да с еди тук и да с е измъчва, до като тя си спи
споко йно пре з цялат а нощ? Н е беше чак т акъв глупак.
Тя отново с е помръдна в пре гръдки те му.
— В бе зопас но ст…
П о дя волит е!
Н о с еха я на ръце.
Кейт отвори очи и в идя лицето на Робърт точно над сво ето и почувс тва
дъл боко облекч ение. За момент с е бе упла шила, но всичко е наред.
Б е зопасно с т… дом.
— Н икакв и възражения — мрачно за яв и той. — С едя на оня про кл ет
стол вече ч асове наред и нямам намерен ие да о ст ана в него нито мину тка
повече!
Стол ? Съня т вс е още я обв иваше като в мъгла и тя въобщ е не разбира ше
за какво говори той. Зна еше с амо, че всичко е наред. Клепки те й бяха
пре ка л е но теж к и, за да ги държ и отворе ни, но нямаш е зн аче ние. Всичко вс е
още бе точ но както т рябва.
Н яма го! Тя с мъка успя да отвори очите си. Той с едеш е на леглото до
нея, но вече не я доко сваш е.
— Мол я те… не си отивай!
— Затваря й очи — из съска той пре з зъби, до като събува ше ботуши те си.
— Н яма да ходя никъ де.
Б е недоволен за не що, но й бе обеща л да о ст ан е. Всичко бе наред.
Д окато той е тук, ни що лошо не може да с е случи.
Д ом …

Той бе полуобърнат към не я и обедн ото слънц е озаря ваше лицето м у,

оче рт авай ки в исоки те скули и крас иват а изв ив ка на ч елю стт а. Лежеш е
съвс ем неподв иж но със ст аен а сила и мощ, но те вс е пак с е излъчва ха от
цял ото м у тяло. Чернат а му ко с а бе разре шена, но не и в бе з гриже н
бе з порядък. Дори и с ега в него с е долавяш е с амоконт рол, дисци пл ина,
които го обграж да ха отвсякъд е. Колко уж асно т рябва да е, щом и в съня си
чове к е тол кова нащр ек, сънено помисли Ке йт. И скаше й с е да проте гне ръка
и да го доко сн е, да го утеш и…
М ил и боже, т а той беше гол!
И тя също!
Шокъ т и сли сването я накараха да и зпълз и припря но и да с едне в
л егл ото, прити сна ла одеялото до бради чкат а си.
— Ч удех с е да ли въобще няког а ще с е размърда ш — той с е обърн а към
нея и кл еп ачи те му с е отвориха, за да раз крият очи, напълно буд ни и
напрег нат и. Устни те му с е св иха недоволно. — Гледаш ме т а ка, ся каш току-
що си открила змия в легл ото си.
— И зне надан а съм… Н е з наех… Защо си тук?

45
 — Н ие сме съп руг и съпру га. И мястото ми е в леглото ти. И ще сториш
добре, ако по-бъ р зо св икн еш с т ази мисъл — той с една на леглото и спу сна
кра ка на пода. — М акар ч е може би няма да имаш възмож но с т да св ик неш с
т аз и цив ил изован а мебел, леглото. Възмож но е дори да не в идим повече
л егл о, докато не стиг нем до Крейд а. В план инит е пътува ш дни наред, бе з да
с е натъ кнеш на ст ра ннопри емниц а — той наплиска лиц ето си с вода от
л егена. — Как с е чувстваш?
Тя го гледаш е вт ренче но, онемяла от слисван е. Гърбъ т, който той бе
обърн а л към нея, бе пре с ече н от бели ив ици, които набразд яваха тъмнат а м у
кож а като ти грова окрас ка и му прида ваха дивашк и в ид. П омисл и си, че би
т рябва л о да из пит а съ чувств ие, но бе прека лено смаяна от ф изиче ското м у
при съств ие, за да ре агира с друго, о свен с бе зпомощно възхище ние.
Той хвърл и пре з рамо един нетър пелив поглед.
— О тговори ми.
За мом ен т тя въобще не мож а да си спомни какъв бе въпро съ т му.
— О , м ного добре.
— Каз а т ака и когато Ландф ийлд т е беш е влачил пре з горат а. И скам
ис тинат а. В състояни е ли си да пътува ш?
— Р азб ира с е.
Той с е прот егна да в земе кърпат а и подсуши лицето си.
— Тог ава ст авай и бър зо с е облича й.
Тя почувс тва как ст рани те й пламнаха от нахлулат а кръв .
— Ще почакам да и зле зеш. Н е съм толкова бе зсрамн а спрямо голот ат а
си, кол кото си ти.
Той с е усмихна присмехулно и хвърли кърпат а.
— Зн ачи не ме одобряваш т ака ? Добре ще е да св и кнеш и с това.
— Н е в иж дам при чина да св иквам — колебливо отвърна тя.
— И аз не в иж дах при чина снощ и. Н о положе нието… с е промен и — той
протег на ръка, за да пригл ади разрош енат а си ко с а и тя в идя как стома хът
м у ст ана още по- стегн ат и пло сък, а мускулит е над лакътя му помръдна ха.
— А и защо да с е правя на свенлив ? Самат а ти прояв и до ст а ма лко от това
каче ство сно щи.
О чит е й в не запно с е разш ириха от т ревога.
— Та ка ли?
— Н е си ли спомняш ?
Тя с е зам исли з а момент и поклат и глава.
— П ом ня Кар олин и по сле как с едях във ванат а…
— И ка к с е гуше ше гола в скут а ми пред каминат а ? — насме шкат а в
гл ас а м у с е засили. — Беше до ст а бе з срамна. О чев идно преж и вяван ето е
бил о по-в печатля ващо за мен, отколкото за теб.
С ърцето й с е ра зтуптя уплаше но. Бе зср амна. Той я бе наре къл
бе з срам на. Дано не е вярно, пламен но с е молеш е тя. И вс е пак дори и когато
с е събуди, й с е бе при иска ло да пр оте гне ръка и да го доко сне, припомн и си
тя с панич е ски уж ас. Но не може да е била…
— А з… сно шавах ли с е с те б?
— О чите ти с а ст ана л и като па лач инки. Какво значени е има? Дълг на
съп ругат а е да до ст а вя удовол ств ие на съп руга си.
— О тговори ми! П озволих ли ти да… сношавахме ли с е?
За мом ен т той я гледа и зпит ателно, по сле бав но по клати глава.

46
 — Увер явам те, че щях да с е погр иж а да запомниш събити ето, ако с е бе
сл уч ил о — той я наблюдава ше с лю боп ит ство, докато тя въздъхн а с дълбоко
обл екчен ие. — А ма какво т и ст ава ?
— Помислих си… — тя преглъ тна и попит а отново: — За момен т си
пом исл их, че той може да е прав .
— С ебас тиан ?
— В ин аги ми е ка зва л, ч е съм похотли ва твар, не с по собна да
конт р ол ирам ст ра сти те си. Каз ваше, че бе з негов и я над зор бих с е отда ла на
първ ия м ъж , който ми махне с пръс т — тя изправ и рамен е, подпрял а с е на
т абл ат а на леглото, и повдигн а брадич ка. — Н о, ра збира с е, аз зная, ч е той
гре ши. Б еше глупаво от моя ст рана дори да си помисля, че ще съм толкова
сл аб а.
— М ного глуп аво — Робърт помълча за миг. — Но ст рас тт а не е съвс ем
не жел ано каче ство у една съп руга.
— Той каз ваше, че никога няма да с е ограни ча с амо с един мъж .
Устн ите му изтъ няха.
— Това вече го намирам за кра йно не желателно. Толкова нежелател но,
че бих ре агир а л по начин, който ще приляга повече на на шия приятел
в икар ия.
Кейт долов и напрежение под недоволството в глас а му.
— За що въобще говорим за това? — раздра знено попит а тя. — За теб не
съм привл екателн а, иначе щеше да ме облада еш пре з нощт а.
— Така ли смят а ш? П ри вс е че бе съвс ем изтоще на, наран ена и
не спо собн а да с е з ащит а ваш?
— М ъжете не ги е гриж а за подобни не ща. Те възпр иемат жени те с ам о
като ж ивотн и, създ адени за тяхно удоволс тв ие.
— А , още мъдри слова от уст ат а на в икар ия? Ако не вярваш на дру гит е
раб оти, които ти е наговорил, за що ще вярваш, че вси чки мъже с а похотл ив и
и бе зчувстве ни?
За м омент тя не бе съвс ем сигурна какво да отговори, но по сле си
при пом ни в иковете на М арт а от сп а лнят а на С ебас тиан. А ко С ебас тиа н бе
тл а ска н от похотт а си, зн ачи сигурно е т ака и с вси чки мъже?
— Н има твърдиш, че не с а т акива?
Той отвори уст а, за да й отговори, но по сле умор ено поклати глава.
— Н е, поне веднъж ти е каз а л исти нат а. П ази с е от нас, мъже те. Можем
да с е превърнем в бе змозъчн и ж ивотни, когато из питваме прека лено сил н а
ж аж да.
С ил ни ръце, които я държ ат, спокойс тв ие, ус ещ ане за пълно отпу ска не.
С пом енъ т с е появ и сяка ш отн икъде и с е с блъс ка в противореч ие с
дум и те м у, ко ето й доне с е с амо обърква не.
— Н е в иж дам в теб нищо, от ко ето да с е боя. Въпреки всичко, ко ето
говори С ебаст иан, аз не съм Лили т, която омагь о сва мъже те. Дори не съм
хубава като Кар олин. И ако не ме намира ш за привле кат елна, няма да м е
торм ози ш.
— Така ли? — той с е усмихн а. — Н е бъди толкова сигурна. Мога да съм
тол кова похотлив , колкото С ебаст иан дори не е сънува л, а и имам нав ик да
угаж д ам на желаният а си както нам еря за добре — той сведе поглед към
дол н ат а час т на тялото си. — И определено те намир ам за до ст а
привл екателна.

47
 П огл едът й по следва негов ия до оназ и час т на тялото му, към която
до с ега бе избягва ла да поглеж да. О чите й с е разш ириха, когато в идя
твърд ия м у възбуден член, дръзко по казващ с е от гне здото тъмн и ко съмч ет а.
П арещ а черве нина за ля ст рани те й. Гърди те й с е стег наха толкова, че
едва м оже ше да диша.
— В иж даш ли? — той с е приближ и и заст а на точно пред нея. — За
т акъв похотлив дивак като мен е нео бходимо съвс ем ма лко, за да бъда
довол е н. Но в теб намир ам до ст а не ща, които ме привличат — той прот егна
ръка и доко с на ко с ите й. — Меки и лъскав и, толкова прекра сно дълги —
хван а няколко къдри ци и ги раз пиля върху одеял ото точно върху гъ рдит е й.
— Когато беш е гола снощ и, ко си те т и те прикриваха като зав е с а. Н о всяка
зав е с а т рябва да бъде отдръ пнат а.
Лекия т допир на ко с ите й, й с е ст руваше невероят но о с е зателе н върху
гъ рдит е й и тя удивено о съзна, че зърнат а й с е втвърдяват, нади гат с е,
издуват тънкат а вълна на одеял ото.
— И уст ат а ти ми харе с ва — гласъ т му бе тих, дре згав , и тя не
откъсваше очи от лицето му като хипн оти зира на. Дълбок отт енък на
черв еното бе потъмнил ст рани те му, а ноздрит е му с е бяха леко раз ширил и.
— И згл еж да някак необи чайно… — пока за ле цът му про следи пи щнат а
изв ив ка на долнат а й устн а. — О твори!
Тя не с е подчини. Чувства ше с е замръ зна л а… не, думат а бе нел е па
зар ади горещин ат а, която с е разл иваш е по тялото й. Тя бе… омагь о с ана. Н е
м оже ше да стори ни що друго, о свен да го гледа вт ренче но, очаквайк и
сл едващ ат а дума, следващ ото доко сва не.
П ръстъ т му с е плъз на меж ду з атворен ите й устн и и доко с на е зи ка й.
— Ч уд е сна уст а — промълв и той. — И зглеж да т ака, сяка ш е създаде на
да прием е в с ебе си… какво ли не.
С па л еца и пока за лец а на другат а си ръка той неж но, ритми чно га л еше
бу зит е й, оче рт ава йки под канва щи кръгове около устн ите й.
— Н а л и?
П ръстъ т му бе заг рубял, твърд, леко солен при допир а с е зи ка й. Дум ите
м у бяха обърква щи и сякаш до с тига ха до нея много отда леч. Съзна вайк и
единс твено те зи тъм ни бле стя щи очи, които държ а ха в плен погледа й, и
ус еща нето от до с ега с нахлулия в уст ат а й пръст, тя въобще не разбра в кой
м ом ент бе затворила устни около не го, ся каш за да го задърж и зав ин аги.
Той т репна т ака, сяка ш го бе удар ила, и тялото му в не запно с е
раз търси.
— Д а — пре сипн а ло рече той. — Хубава уст а. Но в момент а бих
предпоч ел да не прав иш това.
Той измъкна пръст а си от уст ат а й и от стъп и една кр ач ка на зад.
— С игурен съм, че споменъ т за това до ст а ще ме тормоз и, докато см е
на пъ т дне с. Н о прокле т да съм, ако сторя нещо, с ко ето да докаж а, че твоят
С ебас тиан е бил прав , и то след вси чки те те зи ча сове на рицарско
въздърж ан ие. Мога да ч акам — той започ на да с е облич а с ре зк и дв ижения.
— М акар и не много дълго. О собено, по дяволите, ако продълж ава ш да с е
гуш иш гол а на скут а ми.
Тя с м ъка си по е дъх.
— Н е съм била на с ебе си. И въобще не е прили чно от твоя ст рана да
м и напом ня ш за това.
Н асм е шливат а му усмив ка и збледня.

48
 — Права си. Не бе ше че с тно. Бог знае, до ст атъчно лошо е, че см е
отговорни за по с тъпк ите си, когато сме напълно в съ знан ие.
Ре ак цият а му я из ненад а. Бе сме тна ла, ч е е да леч по-упорит и
арог анте н от С ебаст иан и въпреки това той си бе при зна л, че е сгр ешил , а
С ебас тиан никога не би го сторил.
— За що ме гледаш т ака? — попит а раздра знено той.
— С ебас тиан вярва, че хорат а с а отговорн и за греховете си във вс еки
м ом ент, не зав исимо да ли сп ят, или с а буд ни.
— Това ни най- ма лко не ме из нена два — той с е обърн а към не я. —
Ко ето не оз нач ава, ч е е ис тина.
— Н о поняко га, когато някой повт аря нещо отново и отново, то започва
да ти с е ст рува ис тина — тя навлаж н и устн ите. — Всичко някак с е сме сва,
зам ъ гл ява с е, и ти ст ава вс е по-т рудно да си спомниш ко е е истин а и ко е
л ъж а.
И зражението му ст ана няка к сдърж ано и съсредоточено.
— Знам.
И той наи стин а зн аеш е. Вече не й о ст аваш е и кап чица съмнен ие, че той
зн ае точно какво има ше тя предв ид. Вне запно тя си спомни за беле зи те по
гърба м у. Да ли и в негов ия ж ивот не е има ло някой С ебасти ан, зап ит а с е тя.
Той с е извърна и облече ж акет а си.
— И когато това с е случи, чове к про сто започва да с е съпр отивл ява още
по- оже сточено.
Тя кимна. Колко ст ран но бе да с еди тук и да гледа как един мъж с е
обл ич а.
— А з не съм С ебаст иан Ла ндф ийлд — той не я погледна, докато сядаш е
на л егл ото и с е зае да нахлузва лев ия си ботуш. — Ти ще в идиш, че не съм
не жен м ъж , но ще бъда че с тен с теб. Р азбирам, че не иска ш да попада ш в
подобе н капа н, аз също не ис кам. П одчини с е на волят а ми, не ми съ здавай
пробл ем и, и ще води ш съвс ем удо бен, мирен ж ивот пре з следва щат а една
година.
— А по сле?
— П о сле веч е няма да ме ин тере сува — той нахлузи и друг ия си ботуш.
— Ще си свободна да прав иш всичко, ко ето пои ска ш.
— С вободна? — попит а тя, с епнат а.
— Ще ти отпусн а ма лка издръж ка, докато с е омъж иш отново. Бих те
по съв етва л да напусн еш Шотланд ия. О пасно стт а ще е по-ма лка, ако си
извън вл астт а на Джеймс. Може би Ф ранци я ще е добър избор.
В не запно й ст ан а ясно, че той говори за не я т ака, сякаш е в опа сно с т.
Н о т ази м исъл не успя да затъмн и предиш нит е му думи.
— Н аис тина ли ще съм свободна да правя каквото си поис кам?
— Н е го ли каз ах вече ?
— И никог а няма да ме и зпрат иш обратно при С ебасти ан?
Той с е изправ и.
— Какв ото и да с е случ и, повече нико га няма да ти с е на лож и да с е
сре щне ш с Л андф ийлд.
Тя с е съмняваше, че това е вярно. С ебасти ан няма ше да с е от ка же от
нея тол кова ле сно. Н о обе щани ето на Робърт, че никога няма да му я даде, я
на кара да с е почувства т ака, сякаш бяха сва лили от в рат а й тежък водени чен
кам ък.

49
 — О бещаваш ли? — тя нет ърпеливо махна с ръка. — О , не за
С ебас тиан. Мога да с е спр авя с него. Н о наи стин а ли щ е ме о свободиш?
И зражението му с е смекчи, когато в идя копнеж а в очите й.
— За бога, нима в иж дам нещо друго, о свен недовери е? Бъди добра,
подчи нявай ми с е и не ми създавай непри ятно с ти пре з иднат а годин а, и щ е
бъде ш свободна да вършиш какв ото си пои ска ш.
Ст руваш е й с е пре ка ле но много, з а да може да повярва. О бзе я
невероя тно въодуш евлени е. Ако той бе готов да й даде толкова много с ам о
за да си няма неприя тно с ти, може би печ а лбат а й от този непр ият ен брак ще
е огром на.
— Това, ко ето иска ш, не е невъзмож но — в нимат елно за яв и тя. — Н о
си гурно разбир аш, че мога да ти прич иня наис тин а много неприя тно с ти, ако
реш а. С ебаст иан ме намира ше уж асно пако стл ива.
О чит е му с е присв и ха.
— Ка кво с е опи тваш да ка жеш ?
Тя пом ълча за миг, по сле бър зо изр ече :
— К ъщ а. И скам къща.
— Н аис тина ли?
— С ам о мъни чка къщ а, но т рябва да е по ст р о ен а от хуб ав , здрав кам ъ к.
— Като къщат а на С ебас тиан ли?
— Ще гледам въобщ е да не прилич а на неговат а, но т рябва да е от
кам ък. — И след миг тя добав и : — И т рябва да има до ст ат ъчно място за
град инка. Вс еки дом т рябва да си има град инка.
— И ти отказва ш да ми съдей ства ш, ако не ти о сигуря т ази
собс твено с т? — попит а той с коприн ен глас. — Въобще не обич ам
а л ч но стт а, Кей т.
— Н е е а л чно ст, когато чове к ис ка на града за услуг ите си — тя го
гл едаш е гнев но. — Н е искам дворец, а с амо една къщ а. Н ещо, ко ето да м и
при надл еж и.
Той изучава ше замисле но изра жен ието й.
— Това означава много за теб. Защо?
— Д о с ег ашн ият ми ж ивот ми е показ а л, че собстве но стт а е вси чко на
този свят — уклончиво отвърна тя.
— Н о не з а това ис каш т ази къща, на ли?
Тя не иска ше да му отговор и. Жела нието й бе т ай но и единс твено
не йно. Н е ис каш е да го споделя с ни кого.
— Н е е твоя работ а.
— Моя работ а е, ако съм принуден да ти го о сигуря.
— И скам ме сте нце, ко ето да си е с амо мо е — дръзко реч е тя. —
О собе но м ясто, ко ето да при надлеж и единс твено на мен, място, ко ето никой
да не м оже да ми от неме. Ето, каз ах го. С ега доволен ли си?
— За момент а, да.
— И ще ми го даде ш ли?
Зам и сл ения т му поглед вс е още не с е отдел яше от лицето й, ся каш той
ча ка ше не що. П о сле ким на.
— Ще ти дам собствен а къ ща.
— Кам енна къща ?
Той отново кимна.
О бл екчени е и радо с т з а ляха душат а й. Тя с е усмихна о слепи телно.
— О , благодаря!

50
 — Зн ачи си можела да с е усмихва ш. Веч е с е чудех — и с амият той л еко
с е усм ихн а. — Зна еш ли, и аз бях решил да ти о сигуря място, където да
ж ивее ш. И нач е въобще нямаш е да е удобно.
Усм ив кат а й с е стопи.
— Тог ава т рябва ше веднаг а да ми кажеш.
— Н о пък тога ва нямаше да имам възмож но ст да те в идя бе з бодливат а
ти броня — той отвори в рат ат а. — О бличай с е и след пет наде с е т минути да
си дол у. С това т емпо ще имаме късмет, ако т ръгн ем на пъ т, преди да с е е
ст ъм нил о.
М иг след като в рат ат а с е затвор и зад гърба му, тя с е чувс тва ше л ека
като пер це, грейн а ла като слънце. С ега, когато той беше вън от ст аят а, тя
м оже ше да си позв оли да изра зи на воля радо с тт а си. Н икой няма ше да в иди
и да отн ем е щ асти ето й. Чувстваше с е както пре з оне зи вълшебн и дни на
дет с твото, когато двете с Карол ин можеха да за бравят всичко друго и да с е
на сл аж дават на радо стт а, че ж ивея т, когато вс ек и ден предст авяш е ново
при кл ючен ие. П ълнат а свобода вс е още не й бе даден а, но веч е с е в иж даше
на хоризонт а, а и ж ивотъ т с Робърт М акдар ън не можеше да е толкова
уж ас е н, колкото ж ивотъ т със С ебасти ан Л андф ийлд.

4.

Кейт сле зе по стълбит е, облеч ена в същ ат а кафява вълне на пел ерина,
която бе но сила и преди, но ко с ат а й с ега бе спл етен а в дебел а плитка.
Д в иже ше с е пърг аво, по ст ран ите й бе избила руме нина, а очи те й бле стяха
ж из нерадо с тно. Н икога не бе в иж да л жена, от която да с е излъчва по-дръз ка
ж из нено с т, и вс е пак в не я още с е дола вяше он зи крехък копн еж , който с е бе
появ ил , щом й каз а, че ще й даде собс твен дом.
Гав и н тих ичко подсв ирн а.
— Н яма з нач ение. Да го забр ав им.
Робърт не откъ сваш е очи от Кейт.
— Д а з абрав им ко е?
— О блога. Зяп аш я т ака, както зяп аше онзи първ ия га лео н, дето го
отм ъкнахм е от испа нци те — той при стъп и към Кейт тъкмо когато тя
до с тигн а поднож ието на стъп а лат а. — Добро ут ро, милей ди. П омните л и
м е?
— Р азб ира с е, че в и помня.
Тя с е усмихн а на Гав ин с непри крито ст, каквато не бе проявява л а
спрям о Робърт.
— Та как би могла да те забрав и? — Робъ рт ря зко с е извърн а и с е
запъ ти към врат ат а. — Време е да т ръгваме. Доведи я в коню шн ят а.
Усм ив кат а на Кейт с е помрачи, докато гледаше ка к Робърт напуска
ст ран ноприем ницат а.
— Ка кво толкова сторих?
— Той е ядо с ан на мен, не на т еб. Успя ли да похапн еш? Сле зе толкова
бър зо.
— Хапнах ма лко, докато с е с богувах с Кароли н. Бях пре ка л ено
развъл нувана и не бях гладна.
— Е, не вс еки ден с е случва на едно девойче да с е жени.
— Д а с е же ни? — тя поклат и глава. — Той ще ми даде къща, с амо моя.

51
 Гав и н с е из кикоти.
— И къщат а ст рува къде- къде повече от же ниха, а?
Тя го погледн а не с игурно.
— Н ие на ист ина ли сме жене ни? Всич ко това ми с е ст ру ва много
ст ран но.
— Точ но т ака си е, в Шотланд ия в ременн ият брак си е съвс ем за конен,
вс е едно, че сте с е венча ли пред свещ еник.
— Н о с ега не сме в Шотл андия.
— Робърт е шотланде ц. И това е до ст ат ъчно, за да с е см ят а
обвър зването в и за ва лид но.
Тя почувс тва вълна на облекчен ие.
— И зглеж да, ти не с е ст раху ваш о собено много от него.
— Това е т ака, за щото при надлеж а на Крейд а. Н а ж ител ите на о ст рова е
позв ол ена изве с тна свобода.
— Н е, има и нещо повече — тя бе забеляза л а ня каква привър зано с т,
ня каква не скрит а близо ст, която не с е очаква ше от го с подаря и не гов ия
подчи нен. — Вие с е позн ават е от дълго в реме, на л и?
Той я погледна преценя ващо.
— Д о ст а проницателен ум има ш и з наеш как да го изпол зва ш — той
ким на. — Н ие и зрасн ахме заедно.
— Като братя?
— В нача лото, да — той с е намръ щи. — Н о по-къс но не що с е промени…
— За що?
— Той с е промени — и с тъга в глас а той добав и. — Те го промениха.
— Кои?
Той св и рамене.
— Н а Робърт не му е приятно да говорим за това.
О чев идно с въпро с а бе приключ ено.
— Н о сте родн ини, т ака ли? А как т ака именат а ви с а ра зличн и?
— Повеч ето от кланове те с е женят помеж ду си. М айка ми бе ше
М акдаръ н и с е омъж и з а един Гордън. Когато той поч ина, тя ме доведе
обрат но в Крейда. Та ка и не успя да харе с а ни зини те. Н икой от план инци те
не ги хар е сва.
— Бл агодаря ти. — Топла усмив ка озар и лицето й. — Сигурно си прав
— на исти на щ е с е оправя.
— Как ти с е ст рува ? — и двамат а с е извърна ха и видя ха Робърт, който
водеше Ке ърд и една доре ст а кобила към нея. — И зглеж д а ми силн а и
до ст атъчно крот ка.
Кейт пристъ пи напред и потупа муцунат а на кобилат а.
— П рекра сна е — рече тя. — Как с е казва?
— Н е попит ах — при зна Гав ин.
Тя с е намръ щи с укор в очи те.
— В сяко съще ство засл уж ава да си има име. Ще я нар ека Ре йчъл — тя
за по сл еден път п отупа кобилат а, по сле с е приближ и към Кеъ рд и започна
да га л и м уцунат а му. — Ка к си, момчето ми?
П ъст рия т кон и зцв или и я побу тна с муцуна.
— Ум орен е — направо ка за Робърт. — И ще с е умори още повече.
С амат а ти каз а, че хандж ият а е добър човек. Бихме могли да го о ст ав им тук.
Тя с е ст егна.

52
 — Той е добър чове к, но няма да има ни каква полз а от Кеъ рд. Как щ е
съм сигурна, че няма да го продаде? Н а ли каз а, че можем да го в земем.
— По дяволи те, на ли ти хар е сва кобилат а ? Виж ги и двамат а : тя е мл ада
и сил на, а петн ист ият е ст ар.
— О ще една причи на да го обичам и да с е гриж а за него.
— Н яма сми съл, Робърт — реч е Гав ин. — Ст рува ми с е, че този кон за
нея е като Крейда за теб.
Тя ус е ти погледа на Робъ рт върху гърба си, докато облягаш е челото си
на шият а на Кеърд. Той измърмори не що поч ти нечуто, по сле каз а на Гав ин:
— Ос едлай конет е ни и слож и на шар ения съвс ем лек товар — след те зи
дум и сгр абчи кит кат а на Ке йт в еднат а си ръка и ю здит е на кобилат а в
дру гат а и ги изведе от обора в двора на коню шн ят а. — П рав иш гол яма
гре шка.
О т ръкат а, която ст искаше кит кат а й, сякаш с е з араж да ше ст ран на
топл ин а, която плъзн а нагор е към тялото й, затова тя с е опит а да с е
о свободи.
— П усни ме!
— И не ме гледай т ака. Кара ш ме да искам да те пречуп я.
— Това ще ти хар е с а, на ли? Н о ще в иди ш, че не мога ле сно да бъда
пречупен а.
— Греш иш — очи те му с е присв иха, докато с е в зир аха в лиц ето й. —
В си чки же ни могат много ле сно да бъдат пречупен и по точно определ ен
начин.
За м иг тя сякаш не разбр а думи те му, но по сле смис ълът в не запно й с е
из ясни. П очувства как кръвт а нахлува в бу зи те й и за момент о ст а на бе з
дъх.
— Д а — ръце те му с е обв иха около кръст а й и бав но я вдигн аха върху
с едл ото. — П овече няма да в идим легло чак докато с тигн ем до гран ицат а, а
предпоч ит ам да т е обладая за първ и път на чис ти чар шаф и, а не на
студ енат а земя. Н о не ме изкушавай, Кейт.
Горещ ина с е разля нагоре по гърд ите й и ги направ и изключ ител но
чувс тв ител н и. Ре акц ият а й я изпл аши, затова тя ря зко отвърна:
— В ъобщ е не те изкуш авам. Вси чко е заради грехов нат а ти плът с ка
природа.
— М ного грехов на и много плът с ка — ти хо с е съгл аси той. — И много
не търпел и ва.
П о сл е той с е обърн а към Гав ин, който вече изв еж даш е Кеъ рд и техните
коне от обора.
— П риемам облога. Две лири.
Тревож ния т поглед на Гав ин заснова меж ду бе зр азсъд нат а усмив ка на
Робърт и поруменял ото лице на Кейт.
— Това не ми харе сва. Ст рува ми с е, че искам да отте гля предложен ието
си. Ще с е чувс твам отговорен за вси чко.
— Така ли? О тказваш с е? М ного ж а лко. А з пък смят ам наис тин а много
да с е забавлявам — Робърт с е извърна. — Какъвто съм си плът ск и греш ник.
Кейт из гледа как той с е качва на коня си и изли за от двора на
коню ш нят а, по сл е с е обърна към Гав ин :
— Ка къв облог?
— О, никакъв — Гав и н й с е усмихна. — Про сто още един пример за
не по сл ушн ия ми е зи к, който не умее да стои з ад зъби те — той с е кач и на

53
коня си. — Н о, изгл еж да, и ти с амат а не може ш много-много да си държ иш
твоя. Н е бива да бодваш Робърт по с амолю бието, докато не с е нау чиш как да
го прав иш, бе з да си пати ш от по следс тв ият а. Само гледай мен, аз ще те
нау ча.

Тем пото, ко ето Робърт на лож и още същия следобед, бе направо

изто щит ел но. След т ри час а всяко мускулче по тялото на Кей т бе схва нато и
бол е ше. Когато при за ле з- слънце на й-по сле спря ха на една полян а, й бяха
нуж ни не имоверни усилия, за да с е държ и изпр авена на с едлото.
— А з щ е отведа конет е на водопой при пото ка — каза Гав и н, докато
сва л яше Кей т на земят а. — С едни и си почи ни.
Тя поклати глава.
— Те с а мои. А з ще ги напоя.
Тя по е ю здит е на кобилат а и на Кеърд и ги поведе по пъте кат а пре з
горат а към пото ка. Там колен ичи и наплис ка лиц ето си. Смът но съз нава ше,
че Гав ин и Робърт си говорят за нещо, но бе пре ка ле но уморе на, за да
раз бере за какво ст ава въпро с.
Когато след няколко минут и вдиг на глава, Робърт с е бе облегн а л на
едно дърво и я наблюдаваш е.
— Н яма н уж да да ме ча ка ш, милорд. Мога и с ама да с е върна. П ро сто
ис ках да с е поо свеж а.
— И с е опитваше да не припад неш — грубо отвърна той. — За бога,
с ам о не м е лъж и. Знам колко уморе на т рябва да с е чувс тваш. Дне с на ист ина
в и на карах да язди те до преумора.
— Н е съм св икн а ла да яздя толкова дълго. Ут ре щ е с е справя по-добре
— тя с е насили да ст ан е на крака и отново да хване ю здите на коне те. — Ще
пом огна на Гав ин да…
— Гав и н не с е нуж дае от помощ.
— Р анат а му…
— Р анат а му оздравява — Робърт пристъ пи напред, качи я от ново на
кобил ат а и хван а ю здите на дват а коня. — И никак няма да му е прия тно ти
да го гл е зиш. Той е планине ц.
— А нима планин цит е не с е гриж ат един за друг?
— Те с е гриж ат един за друг. Н е молим за помощ разни чуж де нци.
Ч уж де нци. Думат а прок ънтя няка к глухо и боле знено в душат а й. Д а,
точно т акава бе тя, в инаги е била точно това. О т мига, в който с е бе родил а,
тя в инаг и бе чуж де нкат а, външни ят човек, който надни ча вът ре.
— За бога, какво ти ст ава? — Робърт бе прикова л поглед в лицето й. —
Д обре тогава, помогни му. Мъч и с е, докато прип адне ш. Защо ли въобщ е м е
е гриж а за теб?
— Точ но т ака, не бива да т е е гриж а — тя от ново го бе ядо с а ла, но бе
пре ка л е но уморен а, за да с е за нимава с това. — За теб не съм ни каква.
П ро сто… чуж д енка.
— Ти си не що повече. Едн а създ аващ а проблеми жена, която…
— Която кра ли цат а те е прин удила да в земеш з а съпруг а — в не запно с е
раз горещ и тя. — А ти си един пират пре стъп ник, който би т рябва ло да е
обе с ен и о ст авен на гарги те да го из кълват, ако не му бе дад ена
възм ож но стт а да с е ожени за мен. Затова повеч е не искам и да чувам за
пробл ем и те, които ти създавам.

54
 Той замръз на на мястото си.
— В иж дам, че Гав и н пак с е е раздръ нка л.
— Той каз ва, че те нари чат Черни я Робърт. И бе ше много мило, ч е поне
няко й с е с ети да ме предупреди с какъв човек ще си имам работ а пре з
сл едващ ат а година.
— Х румва ло ли ти е, че и аз не зн ам почт и ни що за теб?
— Та какво толкова има да з наеш ? — предпа зливо попит а Ке йт. — О т
съвс ем ма лка ж ивея със С ебас тиа н и М арт а. Сигур на съм, че можеш да си
предст ав и ш колко лишен от приключ ения е подобен ж ивот. Н икакв и
пътува ния, ни ка кв и морски пъте ше с тв ия.
— Поня кога не е нуж но да пътуваш над а леч, за да намер иш
при кл ючен ия. Какво предст авляваше ж ивотъ т със С еба стиа н?
С ам от а, от чаян ие, ст рах, всичко в не я с е св иваш е и повях ваше. Тя
сре щна погледа му. Тя колебливо рече:
— Ст авах призори и помагах на М арт а с домакин скат а работ а. В де с ет
час а идваш е учи телят Дж иунт и ми дава ше уроци.
— Ка кв и уроци?
— М атемати ка, ф ренс ки, географ и я… — тя неопредел ено махн а с ръка.
— М ил ейди… кра ли цат а искаше да полу ча образование, подобава що на
бл агородни чка. Точно затова и изпрати С ебас тиа н да ми купи кон.
Робърт погледна към Кеъ рд.
— О бза ла гам с е, че никог а не е в иж да ла този екземпляр.
— Р азб ира с е, че не е. Тя о ст авяше всичко в ръц ете на С ебаст иан.
— Учил а ли си с е да св ириш на ня какъв музика лен ин ст рум ент ?
Тя поклати глава.
— С ебас тиан твърде ше, че музи кат а на сърчава ла бе знравс твено с тт а.
— Д а, си гурен съм, че щ еше да те направ и още по-бе знр австве на,
откол кото си. А ка кво праве ше след уроци те?
Тя с е намръ щи обър кано. Те зи не значит елни подробно с ти едва л и
предст авл яваха някакъв ин тере с за не го.
— По цял следобед учех Светото пис ание з аедно със С еба стиа н, ако той
не пътува ше някъд е из енорият а, з а да по с е щава вярва щит е — тя вне запно
си при пом ни как с едеше ча сове наред на стол чето до прозорец а, опитва йки
с е отч аяно да с е з адърж и права, за щото добре зна еше кол ко же стоко щеш е
да е наказа нието, ако не е съсредоточен а. — Когато той не бе у дома, м и
позв ол ява ха да излиз ам на разходка или да яздя Кеърд.
— С ама ?
Тя ким н а.
— Ка зах ти веч е, че той не обич аше да с е сре щам с хор ат а от с елото.
— Д а, каза ми — тя в иж даше прикри тия гняв в думит е му. — Та как съм
м огъл да забравя? — той пон ечи да с е отда лечи. — С едни и поч ини.
— Мога да помогна.
— Б и могла — ядо с ано каз а той, — но няма. Ут ре щ е пътуваме от
зазоряване до тъмно и искам да си в състоян ие да издърж иш на т емпото.
— А з съм силна. Ще издърж а.
Тя о ст ан а с една ла на мястото си и започн а да на блюдава ка к той помаг а
на Гав ин да спре тне бивака. Дв ижеш е с е пъргаво и грацио зно, чев ръсто с е
з а л авяш е с вся ка з адач а, като върш еше повечето работ а, но т ака, че Гав и н
да не го за бележ и. О ст авяш е на приятел я си да свърш и нещо, за да с е
чувс тва и той поле зе н, но не чак толкова много, че да напряга

55
неу крепн а лит е си сили и пре з цял ото в реме отвл ича ше в нимани ето м у с
бе з грижен разговор. Тя в не запно о съз на, че по пътя той с е бе от насял с
Гав и н по съ щия начи н. М акар че тем пото бе из нурител но, той вс е намир аше
начин да уле сни нещат а за ранени я си приятел.
Н ие се г риж им з а наш ит е.
Кейт почувс тва непо но симо боле зн ена зав ис т и копнеж . Как ва глупач ка
е с ам о! Те зи планин ци и техните обичаи няма ха ни що общо с нея. Тя
м оже ше и с ама да с е гриж и за с ебе си и няма ше нуж да от подобно
дру гарство.

Това й с е ст руваш е абсурдно. Чувства ше с е толкова изморена, че

направо не можеш е да повди гне глават а си, и въпреки това съня т вс е не я
спохож даш е. Сигурно нощн ите звуци в горат а я бе з покояха. Н е, не беш е
зар ади шумове те. Н е можеше да с е лъже. Знаеш е точно з ащо не може да
за спи.
Тя помръдна в одеялат а си и бав но с е обърна към топлинат а на
пл ам ъц ите.
Робърт я наблюдава ше от дру гия край на огъня.
Тя с е ст егна, очаквайки той да проговори.
Н о той не ка за нищо. П ро сто лежеш е т ам, а черни те му очи, напре гнати
и нет реп ващи, бя ха прикова ни върху нея със същото изр аже ние както т ази
сут рин в спа л нят а в ст ранно приемн ицат а.
Гъ рдит е й с е изди гаха и спус ка ха т ака, ся каш беше ти ча ла, и вс еки път,
когато с е доко снеха до одеялат а върху не я, зърнат а й ст аваха по-твърди и
по- чувств ит елни. Горещин ат а от огъня ся каш я поглъщ аше цялат а и пар еше
пл ътт а й.
М ъл чан ието с е проточ и пре ка лено дълго. Трябваш е да го нару ши.
— А з… не мога да заспя — проше пна тя.
— Знам.
Тя продълж и да държ и очит е си плътно затворени, опи твайк и с е да го
из кл ючи от съзна нието си.
— Бурят а — рече той.
Тя отново отвор и очи.
— Ти с е ч удиш з а какво е това бъ р зан е — той замълча з а момен т. —
Н абл иж ава ст ра шна буря. И скам да сме отвъд гра ницат а, когато ни
на стиг не.
Д ум и те му й с е сториха напълно бе зсм ислени. Д енят бе премина л яс ен
и сл ънчев , нито едно облаче не с е бе появ ило по не бето.
— Д ъж довет е вече минаха. О ткъде зна еш, че ще има ощ е лошо в рем е?
Н е идва никаква буря — твъ рдо заяв и тя.
— Грешиш — той й обърна гръб и при тегли одеялото си около рамене те
си. — Бурят а идва.

Гав и н спря коня си върху възв ише нието, обърн а с е към Кейт и по соч и
на с евер.
— Те зи з еми с а на А нгъс.
П лодородни паси ща с е про с тира ха пред тях, а в да лечинат а Ке йт
за бел я за голяма къща от ч ервени тухли и ня колко друг и по ст ройки,

56
раз пол ожени на върха на ма лък хълм. И мението не изгл еж даше разко шно, но
има ше вид на замож но и добре поддърж ано.
— Ч уде с но имение — рече Ке йт. — И тухли те с а поч ти също толкова
сол идни за ст р о еж , колкото е и камъкъ т.
— Р адвам с е, че го одобрява ш — насм ешливо отбеляза Робърт и с е
обърна към Гав и н: — М ай забр ав их да т и каж а колко непо колеби ма е
съп ругат а ми в избора си на камъка като ст роителе н мат ериа л за нов ия си
дом . Може ли да попит ам защо си т ака прист р аст ена към камъ ка, Кейт ?
Тя из ненад ано го погледна.
— За щото не гори.
— Е, наис тина ще е до ст а т рудно да запа лиш камък.
— П очти невъзмож но е. Ето за що С ебас тиан искаше новат а му къ ща да
е по ст ро ен а от камъ к.
— Н оват а къ ща?
Тя ким н а.
— Ст ар ат а бе ше от к ирпич и има ше сламе н покр ив .
— И в зе, че изгоря ?
Той я гледаше с леко озадачен а усмив ка, в която с е долавя ше и
на см еш ка. И скаше й с е да не му казва ис тинат а, но пък той изглеж д аше
тол кова си гурен, толкова увере н, че това я раздра зни и в не запно й с е
при иска да го ст ре сне.
— Н е, аз я изгор их.
Гав и н зяп на и знен адано, но за нейно разоч аровани е изр ажен ието на
Робърт не с е промен и.
— Кол ко инт ере сно. Н адявам с е, че няма да ти ст ане нав и к.
— С л уча йно ли ст а на, Кейт ? — попит а Гав ин.
— Направ их го нарочно. Едн а нощ, след като ме бе на каз а л, аз запа л их
зав е си те със свещт а — рече тя и добав и оже сточено : — Той си го
за сл уж аваше!
— С игур ен съм, че е било т ака — каза Робърт. — Про сто с е ч удя, как л и
с а усп ел и той и милат а му съпру га да с е измъкнат нев редими от пож ара.
Тя с е намръ щи.
— П о сле с е ра зколеб ах. Върнах с е в къ щат а и ги съ будих.
— Гол яма греш ка — промърмори Гав ин.
— Б ях ощ е с амо на де с е т години — ка за тя в своя за щит а. — Бях много
ядо с ан а и зн аех, че т е си го засл уж ават, но про сто не можех да ги о ст авя да
ум рат. Щеш е да е грях и щ ях да съм точно като ма йка си — след миг тя
добав и разпа л ено: — Но не съж а лявам, че го сторих. И бих го сторил а
отново.
— С м ъртт а нико га не е прия тна, нито пък т рябва да бъде прием ана
л еком исл е но — уст нит е му мрачно с е присв иха. — Н о някои хора
за сл уж ават да умрат. Чудя с е какво ли на ка зани е е на лож ил С ебасти ан на
едно де с е тгодишно дете, за да го подти кне към подобни дея ния?
Тя с е опит а да св ие рамене с бе зра зличи е.
— Едн а вечер той ме хван а да над нич ам пре з прозорец а на го сподин
Б рел ъм .
— Го сподин Брелъм?
— П екар ят. Къщат а му с е намир аше на кра я на с елото.
— А ти защо надни чаш е пре з прозорец а му?

57
 — Ти защо мислиш ? Защ ото ми харе сва ше — тя прехап а устн и, преди да
из бухне : — Това беше отдав н а. С ега няма ника кво з нач ение. За що въобщ е
м е ра зпи тваш ?
— П о природа съм много лю бопите н.
Гав и н с е намръ щи.
— Тя е пра ва. Н е ни влиза в раб от ат а, Робърт.
— Може би е т ака — Робърт с аркас тич но с е усмихн а. — Н о аз ис кам да
зн ам . Ако не искаше да отговаря на въпро си те ни, няма ше да ни каже за
това, ч е е из горила къщат а. Какво толкова ин тере с но има ше в къщ ат а на
пе каря?
— Н ищо — тя в идя, че той недоверч иво повдигн а веж ди и рече: — Те
бяха… те много с е смееха. Прия тно бе да ги гледа чове к. Той бе млад мъж , а
же на м у едва ли бе по- възра стн а от мен с ега. Ходех до къ щат а им, когато бе
в рем е за вечеря, и ги гледах как при гот вят мас ат а. И маха ма лко момченц е,
ко ето пъл зеш е из кухнят а и вс е им с е преч каш е… Никог а не бях в иж да л а
т акова с ем ей ство… Н е зн аех, че може да е т ака. Н е правех ни що лошо.
П ро сто ис ках да ги погледам.
— И ка кво направ и С ебаст иан, когато те хвана?
— Завлече ме в къ щат а и м е на кара да им с е и зв иня и да при зна я греха
си — тя преглът на. — Толкова с е срамувах!
— Ка къв грях?
— А л чно с т. Той каз а, че съм ламтяла за онова, ко ето те имат.
— А т ака ли бе ше?
— Д а — проше пна тя. Наис тин а бе жела ла да попи е тяхнат а лю бов ,
довери ето им и т аз и при каз на липс а на ст рах. И скаше да с е из пълни с
вси чко това, да го задърж и в с ебе си, за да я утешава в студен ат а, пуст а
къ ща на С ебасти ан. — Н е можех да спра да плача. Те бяха много мил и.
Ка за ха на С ебасти ан, че е съвс ем е с те с твено едно дете да е лю бопитно. Той
не искаше и да ч уе. П ознаваше ме. Знае ше защо съм оти шла т ам — тя си
п о е дъл бок, колеблив дъх. — Заведе ме обратно в къщат а си и ме би, докато
не м ожех повече да стоя на кракат а си, и пре з цялото време ми повт аряше,
че онова, ко ето съм в идяла в къ щат а, нико га няма да бъде за мен. Н икога
ням а да имам дом или хора, които да ме оби чат. Н е съм била до стой на.
Трябва л о да забра вя всич ки м исли за подобен ж ивот и да с е примиря с
м исъл т а, че съдб ат а ми е в инаги да съм с не го.
— Б ож ичко! — промълв и Гав ин.
Робърт не казваше нищо, с амо я гледа ше бе зст рас тно.
— Ж ивяхме в ст раннопр иемниц ат а, докато С ебасти ан получ и от
м ил ейд и пари, за да си по ст ро и нова къща. Докато бяхме т ам, с е запознах с
Кар ол ин.
— И тогава той по ст рои къщат а от камък — рече Робърт. — Той
подозир аше ли, че си го сторила умишле но?
— А з му казах, че е т ака.
— О ще една греш ка. Сигурно на каз анието е било още по-же стоко.
— Това няма ше значени е — прош епна тя. — За първ и път не с е
чувс твах бе зпомощн а. Бях направ ила нещо.
— О пределе но си направ ил а нещо — сухо повтори Робърт. П огледът м у
с е отправ и към къщат а в да лечи нат а. — Да с е надяваме, че А нгъс няма да си
навл ече гнева ти.

58
 — Знае ш, че няма да е съ щото — рече тя. — Н икога не бих сторил а
не що подобно на човек, който не ми е в раг.
— Робърт, ще с е срещн ем в коню шни те. И скам да в идя нов и те коне,
които А нгъс е зади гна л от ан глича ните — Гав ин лукаво погледна пре з рам о
Кейт. — И обе щавам да не ка звам на А нгъс каква опасно с т с е е зад а ла на
хоризонт а.
Кейт гледаше как той с е отда лечава. Робърт я из нервя ше. Тя нико га не
м оже ше да отг атне ка кво точно си е наумил той, и т аз и мисъл я дразне ше.
Н епре ст анно я наблюдаваш е и пре з по следн ите няколко дни тя ст аваше вс е
по- напре гнат а зарад и това. Че сто с е случваш е да с е и звърне, за смяна от
дум и те на Гав ин, и да откри е, че М акдарън с е е вт ренчил в нея с онова
съсред оточено изражение, ко ето в инаги я кара ше да с е чувства нелов ко.
П ред почит ам да т е обл ад ая з а първи път върху чист и чарш афи.
Д ум и те му из ник наха в съзна нието й т ака неоч аква но, че тя в не запно
о съ зна как умишле но с е е ст ар а ла да ги забр ав и.
— Д а — погледът му с е върна върху лицето й, и сяка ш проче те мисл ит е
й. — Знаеш е, че това рано или къс но ще дойде. И зразих с е съвс ем ясно.
А нгъс ням а нуж да от же ни в ж ивот а си, но пък има двама сръ чни слуги,
които поддърж ат къщ ат а чи ст а и подредена, т ака че може да ни о сигури
онова, от ко ето имаме нуж д а.
Ч ист и чарш афи. Тя с е опит а да пропъди от съ знан ието си образа на
гол ото м у и възбудено тяло и бле сн а лит е очи, с които я гледаше. П о е си
кол ебл иво дъх и с е по ст ара гла сът й да прозвучи язв ит елен и сърди т:
— Говори за с ебе си. А з определено не с е н уж дая от ни що.
— Ще започне ш да с е н уж дае ш — той с е усмихн а. — Н е харе свам
съпр оти вл яващ и с е жен и. Ще с е погриж а и ти да с е нуж дае ш от това,
кол кото и а з.
— Гав и н ка зва, че е важ но да не с е сдобием с дете. Н има би п о ел т акъв
рис к с ам о зара ди похотт а си?
— Похотт а не е не що ма ловаж но, пък и аз мога да в зема някои
предпа зни мерки.
Той имаш е от говор за всичко, а тъй като с амат а тя не зна еше нищи чко
за те зи проклет и предпа зни мерки, не можеш е да спор и с не го. Затова
при шпори коня си в т ръс и с е отда лечи напред.
Когато вече бя ха с амо на няколко стоти н мет ра от коню ш нит е, в идяха,
че Гав ин с е връщ а при тях, яхна л коня си.
— Робърт! — той махна с ръка по по со ка на двора на коню шнят а,
къд ето с е в иж даха множе с тво мъже и коне. — А нгъс тъкмо т ръгва да
пл яч ко сва. И ска и ние да идем с не го. Ка кво мисли ш?
— М ислех, че вече си в идял до ст атъ чно кръв и слава — сухо отвърна
Робърт.
— Н яма да има ча к толкова кръв , а и ще ни отн еме едва няколко час а.
С м ят ат с амо да нападн ат коню ш нят а на граф Кав енди ш за няколко расов и
кобил и, з а които А нгъс твърди, че ще бъдат много по- щастл ив и в
Шотл анди я. А нглича нит е не могат да оценя т по до стойн ство добри я кон —
очи те на Гав ин ис кряха. — Р азбира с е, ако не ти с е ходи, си гурен съм , че
А нгъс би ти влязъл в п оложен ието. Вече му обяс них, че току-що си с е
оже нил и предпочит аш да с е сгу шиш до огни щето като питомно кот енце.
— Кол ко мило от твоя ст рана.
Гав и н махна с ръка.

59
 — Та за ка кво е оръже но с ецът, ако не с е гриж и за удобс твото на
го с подаря си? Ще идем ли?
— Ще си помисля — той погледна Кейт и по сочи един нис ък, наб ит м ъж
в средат а на гру пич кат а конн ици в двора. — Ела, з а да т е предст а вя на своя
роднина.
— И ти ли си сроден с не го? — А нгъс Гордъ н имаше ряд ка, вече
прош арена, червен а ко с а и грубо изс еч ени черт и на лицето и ни ка к не
прил и чаш е на Робъ рт. — М ислех, че е роднина на Гав и н.
— А Гав ин пък е мой родн ина — той св и рамене. — Вс е едно е. Всич ки
см е свър за ни.
П ри думит е му тя ус ет и о ст ро бодване на коп неж . Какво ли е да си
свър зан с други хор а по т акъв начин, че като ст игне ш няко е място, да
зн аеш, че щ е бъде ш радуш но прие т?
— А , Робърт, момчето ми! Доколкото чувам, до ст а зае т си бил? —
прогъ рм я гласъ т на А нгъс Гордън, когато те с е приближ и ха. — Каж и ми, да
си жене н за няка ква хленче ща англ ичан ка също т а ка з абав но ли е, както да
крад еш зл ато от испа нцит е?
— Н аис тина има момент и на опасно с т. — Робърт махна към Кейт. —
С ъп ругат а ми, Кей т. И тъй като тя има добро сърце, ще и зв ини липс ат а ти
на лю бе зно ст, А нгъс.
— С игур ен съм, че вече е разбр а ла кол ко си различе н от оне зи
л игл ь ов ци, при които е и зрасн а ла — той я огледа със студ ен преце нява щ
погл ед. — Чуд е сни очи, хубав и гърд и, с амо че хан шът й е прека лено те с е н
за раж дане на де ца.
Кейт с е почувства като ов ца на град ския паз ар. Вина ги бе мразил а да я
карат да чувства собс твенат а си бе зпомощно с т, ето з ащо реши, ч е няма да
изв и ни точно т ази проява на нелю бе зно с т. Тя подкар а коня си сред
събр а л ите с е конни ци и заст ан а точно пред А нгъс. П о сле погледът й с
ум и шл ено пренебр ежен ие обходи нис кото му наб ито тяло и тя със сладък
гл ас ка за на Робърт:
— Р азб ирам за що ис ка да го прид руж и ш, милорд. Един т ака дребен и
недорасъл човече ц сигур но с е нуж д ае от за крилни к.
Гав и н побъ р за да приглу ши изсумтяването си.
— Закр илник! — Лиц ето на А нгъс с е изкр ив и от яро ст и обида. — Н е
м и т рябва никаква… — той млъкн а, по сле отме тна глава и гръмогла сно с е
раз см я. — Браво, момич ето ми! — Той с е обърна към Робърт : — Сигур ен л и
си, че не е шотланд ка?
— А нглич анка е — отвърна Робърт. — И при това уморена. Ще ни
приютиш л и за т ази нощ?
— Ч е кога съм т и от ка зва л подслон ? — попит а А нгъс. — Дори и когато
Д жейм и беш е уж асно недоволен от теб. И ма л ли си пак проблем и с не гов ия
чове к, М а л кълм?
— Н е, но пък и не съм с е прибир а л у дома вече повеч е от година.
С игур ен съм, че щом веднъж с е при бера в Крейд а, М а лкълм ще ми о сигур и
предо ст атъчно проблеми. И т рябва да те предупредя, Джеймс вс е ощ е е
направо бе с ен заради мен.
— И вс е пак ще нам еря къде да приютя теб и т ази англич анка — А нгъс
с е ухил и. — Само че, за да успокоя съве с тт а си, ще т рябва да отмъ кна поне
още т ри кобили от Кавенд иш. Н е бих ис ка л някой да си помисли, че съм
ст ан а л поклон ник на ония англи чани — изра жени ето му помръкна. —

60
Ст а на л и с а прека л ено с амоуверен и, щом си предст авя т, че могат
бе з наказа но да уб ият една шотланд ска кра лиц а. Чу ли веч е за М ария?
Робърт замръ зна.
— М ария?
— О бе зглав или с а я преди чет ири дни — Ангъ с св и рамен е. — Знае ш,
че с ам ият аз нико га не съм бил сред поддръж ни цит е й, но не ми хар е сва
ония прокл е ти ан глича ни да убиват, който и да е шотланд ец.
Шокъ т, по следван момент а лно от прило шаван е, за ляха Кей т. М ария,
кра л ицат а на Шотланди я, бе мъртва. Н ейнат а майка бе мъртва.
— С игур ен ли с те? — прошеп на Кейт. — Как… е умряла?
А нгъс я погледна лю бопи тно.
— Д обре ли си, момичето ми? И зглеж даш ми ма лко бледа.
— Ка к е умряла? — повтори тя.
— Ка зах ти, на дръв ника.
— Н е, не това… исках да каж а — тя повдиг на ръка към т реп ерещ ите си
уст ни. — Тя… до стой но ли умря?
— П о-добре, отколкото бе ж ивяла — рече А нгъс. — Да, чух, че умрял а
дръз ка и храбра като ист инс ка кр а лица. Ве стоно с ецъ т ми ка за, че бил а с
кървавочервен а наме тка и със златн а пе рука и била красива както в
м л адо с тт а си. Когато па лачъ т я обе зглав ил, перу кат а падн а ла — той присв и
очи, загл едан в лиц ето й. — М ай нов инат а ти идва множ ко. Твоите хора да
не с а бил и сред оне зи, дето подкреп ят пре тен ции те, на М ария за т рона?
Кейт не отговори. Кървавоч ервена намет ка.
Робърт побър за да с е наме с и.
— Родители те на Кей т с а м ъртв и, а и съм сигуре н, че настойн икът й не
е хранел топли чувс тва към М ария Стю арт — той с е обърна към Ке йт. — Н е
съм л и прав , Кей т?
Тя бе змълв но кимна.
— И нищо чудно, че изглеж да с ащис ана. О т грубия ти е зи к на вс ек и ще
м у с е преобър не стомахът.
П одозрител ното и зраже ние на А нгъс с е смени със съж а ле ние.
— М ислех, че е по-силн а от повечето англич ани. Н е исках да те
отв ращавам, момиче.
— Ще с е оправ и, с амо т рябва да си поч ине — Робърт с е обърна към
Гав и н. — Заведи я в къ щат а. П ак в съ щат а ст ая ли ще ме слож иш, А нгъс?
А нгъс кимна, като не отделяш е очи от Кейт.
Гав и н сле зе от коня си и хвърли ю здит е на едно момче.
— Зн ачи довечера няма да ходим да пля чко сваме ? — разочарова но
поп ит а той Робърт, докато сва ляш е Ке йт от с едлото. — Щеше да изл е зе
ч уде с ен разказ, ког ато с е върнем в Крейда.
— Ут ре т рябва да т ръгн ем рано — Робърт сле зе от коня си и с е обърна
отново към Ангъ с: — И маш ли ма лко в реме, преди да по с ет иш Каве ндиш, да
м и по кажеш нов и те си придобив ки ?
В ним анието на А нгъс бе момент а лно отвлеч ено от Ке йт и върху лицето
м у грей на усмив ка, докато с е смъква ше от коня.
— Ще намеря в реме. Искам да т и покаж а какво изпус ка ш, докато си
с едиш на онзи пуст о ст ров бе з до с тъп до хубав и коне. М акар че в ина ги
м оже ш да с е позабавля ваш, като отмъкне ш не щичко от първокласн ат а стока
на М а л къл м — той с е засм я, разве с ел ен от т ази мисъл, и сграбчи Робърт за

61
рам ото. — Х айде, идва й, ще ти по каж а една от най-хубав ки те кобили, които
няко га си в иж да л.

Кейт гледаше от прозореца ка к Ангъ с и не гов ите мъже изл изат от

коню ш нят а и с е отпра вят на ю г към гра ницат а.
И д ва буря .
Тя не разбра те з и думи, когато Робърт ги изрече, но точно това е има л
предв ид. Зна ел е, че майка й щ е умре. Знаел е още когато я бе отвел от
С ебас тиан, че кр а лицат а смят а да обе зглав и майка й.
— Д обре ли си?
Тя с е извърн а и в идя Робърт, за ст ана л на в рат ат а.
— Д а — тя отпусн а ръцете си, до с ег а св и ти в юмруци, и с е насили да с е
усм ихн е. — Н е зн ая за що с е раз ст роих толкова. Беше много глупаво от моя
ст ран а. Д ори не си спомням да съм я виж да ла. Н иког а не е идва ла, нито пък
м и е пис а л а пи смо. След като с е е отказа л а от мен, вс е едно повеч е не съм
съ ще ствува л а за нея.
— Д а ч уеш, че няко й е бил обе з главен, нико га не е приятно изж ивяван е.
Н е с е из ненад вам, че си раз ст ро е на.
— Н е съм чак толкова чувств ит елна. Винаг и съм з наела, че може да с е
сл уч и. С ебаст иан ми казваше, че ня кой ден на Ели за бет ще й омръз не да
тър пи грехов но с тт а на майка ми.
Устн ите му с е присв иха.
— За що, по дяволи те, накар а А нгъс да ти описва как е умряла?
— Ц ял ж ивот слушам колко грехове н ж ивот е водила. Трябваш е да з нам ,
че не е завършил по същи я начин, че вс е пак тя прит еж ава няка кво
до стойн ство. Х рабро стт а съ що е добродет ел — Кей т скръс ти ръце на
гъ рдит е си, за да спре т репер енето им. — Ст ава студено, не мисли ш ли?
— Н е, но щ е за силим огън я — той коле нич и и хвърли още една
це пени ца в ками нат а. — Казах на слуги те да от идат да си почиват. Те с а по-
скоро прият ели, отколкото слуги на А нгъс, а и аз не ис ках да клю карс тват
кол ко разст р о ен а си била.
— С ъж а лявам, че създавам толкова проблем и.
— Н яма проблем и. Помолих Гав ин да с е опит а да намери не що в
кухнят а и да доне с е вечерят а тук, горе.
— Бл а годаря ти. М ного си мил.
Той с е изправ и и о ст ав и ръжена наст ран и.
— М или боже, сигурно наи стин а си много разст ро ена, за да м е
пре цени ш т ака погре шно.
— Ти можеш да бъде ш мил. О тнас яш с е мило с Гав ин. П онякога м и
прил и чаш на св ире п сокол, който разперва криле над него, за да го за щити
от всякакв и беди.
Кейт с е чувства ше уж ас но уморена. Когато т ръгна към кам инат а,
погл едът й попад на върху леглото и дум ите, които той бе изре къл на хъл ма,
отново с е върнаха в съзн анието й.
— Ч ис ти ч аршаф и.
— За бога! — из бухна той. — Н е с е н уж дая чак толкова отча яно от
же на, че да с е възп олзвам от едно напълно лише но от чувства тяло, като
кукл а.

62
 — Н има? — ст рува ше й с е, че няма никакво з нач ение. С една на един
стол с в исока облега л ка до огъ ня и с е з агледа в т анцува щит е пламъц и.
— Когато Гав ин т и доне с е вечеря, т рябва да я изяде ш. Р азбра ли?
Тя ким н а.
— С л ед това т рябва да си лег неш и да з абрав иш всичко.
— Ще с е оправя.
Тя см ътно ус еща ше, че той вс е още стои т ам и я гледа. По сл е
изм ърм ори няка ква ру гатн я и зат ръ шна врат ат а.
Кейт облегн а глава на облега л кат а на стола. П ламъцит е блещукаха с
а л е но сияние в сгъстява щия с е мрак, дръзки и ярки като кървавочервен а
нам е тка…

Робърт погледна недоко снат ат а храна на подно с а.

— Трябва ше да я накараш да яде.
— Н е била гладн а. Каза, ч е си ляга — Гав ин пре ко си ст аят а и изче з на в
кухнят а. С лед ма лко изле з е от т ам с бу тилка уиски в ръка. — П огледни
какво нам ерих. Сигуре н съм, че А нгъс не би има л ни що прот ив . Вин аги
м ожем да му ка жем, че про сто сме иска л и да вдигн ем то ст за успеха м у
сре щу англ ичан ите. Коя бе действ и телнат а причи на да не идем с него ?
— Пре ка лено опа сно е. Пре з следващи те няколко ме с еца всяко дейс тв ие
сре щу англ ичан ите ще бъде отдава но на екзекуцият а на М ария. Нямам
жел ание няко й да свърже жени тбат а ми с лич ен инт ере с да отмъ щавам за
нея.
— Ч удех с е за що толкова бър зо с е опит а да отвл ече ш в ниманието на
А нгъс — намръщи с е Гав ин. — Н ие можем да му с е доверим, Робърт.
— Той е лю бопите н, а лю бопит нит е мъже си правя т ра зни заключ ения.
А з акл юч еният а с а опасн и. — П огледът му с е върна па к към с тълбищ ето. —
Ка к ти с е в идя тя?
Гав и н св и рамен е.
— Н а л и и ти беше при нея.
— Това не е отговор — рязко реч е Робърт. — П о дяволите, как
из гл еж даш е? П о-добре ли ти с е стори?
— И зглеж даш е т ака, сякаш й с е прив иж дат призр аци. — Гав ин замъл ч а,
по сл е добав и : — Н о вси чки ние т рябва да с е изправяме пред свои те духове
с ам и. Н е м оже ш ти да с е пребор иш с тях вме сто нея.
— За що, по дяволи те, ми т рябва да опитвам ? — Робърт с е прибл иж и
към мас ат а пред ками нат а. — Я доне си онова уис ки. М ай на ист ина с е
нуж д ая от сгряване.
— И л и от зама йван е — Гав ин по ст ав и бу тил кат а на мас ат а за ка рти и
с една сре щу него. — Сигурен съм, че не за това си с е готв ил т ази веч ер.
Та ка беш е пламна л по нея, че пон е де с ет ина пъти по пътя нас ам ми с е
стори, че ще с е предадеш.
— И аз т ака мислех — и в момент а я желае ше. Никог а не бе жел а л жен а
по- т ре с каво, и отла гането на жела нието му с ега направо го ра зкъсваше…
както и някаква боле зне на неж но ст, с която започна да с е бори още от м ига,
в който я в идя. Защо ли не можеш е да с е отърси от т ази неж но ст и да в зем е
сво ето?
— Тя е храбро девойче. Теж ко е да я гледа човек как ст рада.
Робърт не го погледна, вме сто това с е пре с е гна за бу тилкат а.

63
 — Р аздавай картите.

Морска сирен а!
Н е м оже ше да диша! Дробовете й с е изпълва ха с вода. Задушаваше с е!
«Ч а кай, м оля те, почакай…»
— Ка кво ст ава, по дяволи те?
Н якой я разтър сваш е здрават а, от късва ше я от сини те дълбин и.
— С ъбуди с е!
Кейт отвори очи и в идя над с ебе си лиц ето на Робърт.
Б е зопасно с т. П одслон. Дом.
Тя с е хвърли в прегр ъдки те му, а сърцето й би еше т ака лудо, че сяка ш
вс еки м иг ще ше да скочи в гъ рлото й и да я заду ши. Р ъцете й с е вкопч иха
яро с тно, отчая но около него.
— Тя си отид е!
— Шш т… — Робърт заров и пръсти в ко с ите й. — Сигурно си сънува л а
кошм ар.
Тя с е опит а да с е откопч и, но той не й позв оли. Тя от ново с е от пусна в
ръце те му. Трябва ше да с е о ст ав и на инст инкт а си. Бе прека лено слаба, з а
да с е бори с ега.
— Тя си отид е — Ке йт хлип аше толкова силно, че едва успя да изрече
дум и те. — Сиренат а! Морс кат а сирена…
— Успокой с е — Робърт започна да га ли ко сит е й. — Н е може да е бил о
ча к тол кова лошо. Та това е с ам о един сън.
С ъл зи те с е лееха по бу зит е й.
— Точ но това с е опи твах да му каж а. Н е е грях… про сто един сън.
— Д а каже ш на кого?
— Н а С ебаст иан. Н о той не искаше и да чуе. М арт а дон асяш е…
пръч кат а.
Робърт замръ зна.
— П ръчкат а?
— Зарад и съня. Морскат а сирен а…
— Ка кво общо има т аз и морска сирен а?
— Това е тя. Н е разб ираш ли? Това е тя.
— М ария?
— М айка ми — бе зум нит е думи неистово с е си пеха от уст нит е й. — Той
казва ше, че да я сънувам, е грях. Но аз никог а не го чувс твах като грях. Н е
съм грешна!
— Го споди!
За мом ен т тя замъл ча, опи твай ки с е да овладее т реп еренето. Н е бива да
е тол кова слаба.
— С ега вече може ш да ме пусне ш.
— Шш т — ръце те му с е с тегн аха около нея. — Ще правя това, ко ето
ис кам .
Тя из пит а благодарно ст, че не иска да я пусне. Чувства ше с е т ака,
ся каш той е един стве нат а яка с ка ла в бурно море. Н о морскат а сирен а
вл ас тваш е над морето…
— Про с ти ми. Трябва ми с амо ма лко в реме. Когато ме държ иш т ака, с е
чувс твам …
— В бе зопас но ст — довърши той вме сто нея. — Знам.

64
 — Д а, но е толкова ст ранно, н а ли? Та поняко га аз почт и с е ст ра хувам от
те б…
— И зне надан съм, че си го призна ваш.
— И аз. Ст рува ми с е, че не съм на с ебе си. М или боже, мразя да с е
чувс твам толкова слаба. Направо ми с е повдига от отв ращен ие.
— Н адявам с е да успе еш да с е сдърж и ш. Мога да пон е с а сълзит е, но
дру гото няма да ми е по сили те.
Кейт затвори очи и с е о ст ав и на вълнит е от сила и сигурно ст, които с е
изл ъ чва ха от него. Долов и миризмат а на кож а, на подправ ки и на уиски,
която го обгръ щаш е.
— За що точно морс ка сир ена? — попит а Робъ рт.
Тя не биваш е да му казва. Бе направ ила гре шкат а да го сподели със
С ебас тиан, и след това т рябва ше да поне с е по следс тв ият а. Н о той не беш е
С ебас тиан, а тя изп итва ше нуж да да му каже. П овече не можеш е да понася
с ам от ат а.
— Зарад и оне зи плакати.
— П л акати ли?
— Н а л и з нае ш ка кво символи зира морскат а сирена ? — прош епна тя.
— Д а, про с титут ка. Но ти не би т рябва ло да знае ш това.
— Знаех от ма л ка. С ебас тиан ми ка за. Той ми ка за всичко за нея.
— Н апример?
— С лед като съпру гът й, лорд Дарили, бил убит, хорат а от Един бург
заподозрел и, че тя е съуча стн ичка в това пре с тъплен ие. М ислели, че тя е
уб ил а съп руга си, за да може да с е омъж и за лю бов ника си лорд Ботуел .
Р азл е пил и плакати навс якъде, на вся ка къ ща и на вся ка с тена в Ед инбург. —
Тя зам ъл ча. — Морска сире на с корона на глават а си.
— И това ли сънуваш?
Тя ким н а от с еч ено.
— Но в съня ми няма уб ийст ва или сласт — гласът й с е сниж и. —
Н ам ирам с е някъде дълбоко в морето. Водат а е синя и копри нено крас ива и
аз съм ща стлива. Чувс твам с е свободна и в бе зопас но ст, ся каш мястото м и е
точно т ам . — Тя направ и крат ка пауза. — И тогава идва тя.
— И ти повече не си щастл ива?
— О тнач а ло съм много ща стлива. Тя е толкова крас ива! Ко сит е й с е
но ся т окол о нея като злат ист и водорасли и тя ми с е усмихва.
— И по сле?
— П о сле ме о ст авя — тъж но рече тя. — Отда лечава с е и ме о ст авя с ама.
О питвам с е да плувам след нея, но тя е прека лено бър з а и водат а ст ава вс е
по- тъм на и вече нищо не в иж дам около с ебе си. Само зървам тук и т ам
ст ран ни създа ния с огромни зъби и знам, че те ще ме погълн ат, ако не успея
да пл увам много бър зо и да я нас тигн а. Но не мога. Морето вече не е
бе зопас но и в не запно разб ирам , че не мога да дишам под водат а. Сиренат а
м е погл еж да пре з рамо и ми с е усмихва — сълзит е отново с е ронеха по
ст ран ите й, затова тя избърс а бу за в ризат а му. — Сам в иж даш, съня т не
но с и ником у зло.
— О свен на теб.
— О свен на мен — повтори тя. — Май ти намо крих ри зат а.
— Ще изсъхн е.
— Тоз и път тя си отиде зав ина ги. П овече никог а няма да с е върне.
— Н аис тина, вече никога няма да с е върне.

65
 — Ст ранно. Тя заемаше тол кова важ но място в ж ивот а ми, а аз т ака и не
я в идях. Когато бях ма л ка, си мислех, че няко й ден ще дойде и ще м е
отведе. Мислех си, че ако успея да я опозна я, да нау ча всичко за не я, ще
м ога да сторя не що, ко ето да я на кара да ме оби кне. Но тя нико га не дойде.
Кейт помълча.
— А з не съм като нея. Н е зав исимо ка кво прика зват з а мен, аз не съм
като нея.
— О ткъд е зн аеш? Какво знае ш?
— В си чко.
— В си чко, ко ето С ебаст иан е иска л да з наеш за нея.
— Тя е била с ебичн а и капр изна и е била прелю бодейка.
— И аз т ака съм чува л — той замълча за момент. — Също т ака съм
чува л , ч е била ж изнерадо стн а, очароват елна и храбра. П олов ин а Шотла ндия
бе готова да с е бие под нейн ото знам е.
— Н о не и ти.
— А з с е бия с амо под знамето на Крейда.
— Н о ти никога не би с е съгласил да с е бие ш за нея — на стоя Кей т.
— Н икога не бих я по следва л, з ащото предводител, който с е ръководи
от им пул си те си, ще те доведе до уни щоже ние. Мария в инаги е бил а
ръководена от чувстват а си, а не от разума.
— И аз никога няма да бъда като нея. Не можем да из бег нем прои зхода
си, но м ожем да избир аме какв и да ст анем. Вз еми това, ко ето ти харе с ва, а
о ст ан а л ото з ареж и. Вземи храбро с тт а на М ария и о ст ав и липс ат а й на
да л нов ид но ст. Прием и като дар нейн ат а ж из нерадо с т, а отхвърли ст растт а й
към вл астт а.
— С ебас тиан би ка за л, че това е невъзмож но.
— А з пъ к ка звам, ч е е. Вин аги можеш да конт ролира ш с ебе си, да
ст ан еш, каквато искаш, каквото иска ш.
Тя отново долов и онова излъ чване на не поколеб има решит елно ст, ко ето
в инаг и го съ провож даше.
— За щото ти умее ш да го прав иш?
О тн ача ло й с е стори, че няма да отговор и. Н о по сле той каза :
— Д а, з ащото аз го мога.
— Н е е толкова ле сно. Мога да избир ам, докато съм будна, но когато
спя… — в не запно я о с ени една мисъл. — Ти сънуваш ли понякога ?
— В си чки сънуваме.
— А л оши сънищ а?
За мом ен т той о ст ан а смълча н.
— В еч е не.
Тя отвори уст а, за да попит а какв и с а били те зи съни ща, но веднаг а я
затвори, бе з да каже нищо. Той учуд ено повдиг на веж ди.
— Н ямаш повече въпро си?
— А ко започн а да те раз питвам и да с е ровя в сънищат а ти, няма да съм
по- добра от С ебасти ан. Ти не ис ка ш да говори ш за съни щат а си.
— Н аисти на не искам да говоря за тях — той помълча един миг. — Н о
ще ти каж а как с е отървах от тях. Че сто с е будех нощем, облян в студена
пот, и не можех повеч е да з аспя. Но една нощ повече не можех да поне с а
това. О тидох в коню шнят а, о с едлах коня си и напуснах замъка. И зве ст но
в рем е язд их бе з целно и по сле отидох в пустошт а.
— В пусто шт а?

66
 — С еверн ат а ст рана на о ст рова е о с еяна единс твено с черни камънац и и
отве сн и ска ли. Н арич аме я пусто шт а.
Тя в не запно си го предст ав и с ам и изт ер з ан, а нощни ят вя тър развява
ко с ат а му, до като той язди по този пуст бряг.
— За що от иде т ам?
— Н е зн ая. Н о с едях на ска лит е цяла нощ и гледах тюленит е и морск ите
л ъвове на ска л ите долу, до морето. Вся ка пр олет стоти ци тюлен и идват в
т аз и час т на о ст рова, з а да родят ма лкит е си. Животът… — той замъл ча,
при пом няйки си вси чко. — След т ази нощ вс ек и път, щом с е събудех от
кошм ар, отивах на ска лит е в пустошт а. До кр ая на лятото повече нямах
кошм ари.
— М исли ш, че това те е излекува ло?
— Н е зн ам. Може би.
— Ти наис тин а го вярва ш. Тюлени и морски лъвове…
— Н о никакв и морск и сире ни — т ихо рече той. — Н иког а не съм
в иж да л т акова същ е ство.
— Ще ме заведеш ли т ам?
— Н якой ден.
И ска ше й с е да продълж и да го ра зпит ва, за да получи по- твърдо
обещан ие, но той веч е й бе да л повече, отколкото би могла да с е надява. Б е
сподел ил с нея спомени те и бол кат а си, а това не бе ле сно нещо за Робърт.
И той го бе сторил за нея, о съз на тя с радо с т. Той й бе да л да над зърн е
в собств еното му мина ло, за да облекчи болкат а й и да я утеш и. Тя не с е
запит а за що това озн ача ваше толкова много за нея. До ст ат ъчно й бе, че я
из пъл ваш е с щ аст ие и довол ство, какв ито нико га не бе познава ла.
— Ч увствам с е много ст ранно… ся ка ш душат а ми с е разголва. До ст а е
см ущ аващо.
Н ещо заключ ено и стег нато в душат а й с е о свобож дава ше и с е
раз тваря ше, но тя нямаш е ни що против . Н е й с е на л агаш е да с е отдръпва от
Робърт, да го държ и на ра зстояние, както всич ки о ст ана ли.
О тпус на с е в ръце те му.
— Д ърж иш с е много мило с мен.
— Та ка ли?
Тя ким н а.
— А пък аз не съм Гав ин.
Той приглади ко си те й вст рани от чел ото й.
— С ъглас ен съм, ни как не прили чаш на не го.
— Н е, ис кам да каж а, че аз не при надлеж а на Крейд а.
— Н аис тина с е боя, че гре ши ш. Ще ми с е да не бе т ака, но, по
дявол и те, май вече и ти принадл еж иш на Крейд а.
— И ска ш да кажеш, з а следващат а година ?
П о сл едва съвс ем кратка пауз а.
— Д а, точно това искам да каж а.
— И това зн ачи ли, че ще си мил с мен точно както с Гав ин?
Тя почувс тва как той с е стег на.
— Н е мисля за т еб по съ щия начи н.
— А би могъл, ако с е от кажеш от т аз и глупо ст, да искаш да легне ш с
м ен.
— Ст ра хувам с е, че т ази глупо ст ще продълж и — той замълча и сл ед
м иг добав и до ст а грубо : — Н о ако от това ще ти ол екне, тогава ти

67
обещавам , че няма да с е опит ам да ти сторя не що, докато не дойд еш с ама
при м ен и не ка жеш, че и с амат а ти го желае ш.
— И ще с е отна сяш с мен както с Гав ин ?
Той с е поколеб а.
— А ко е възмож но.
С окол ъ т ще про ст ре крил е над нея, за да я пази и стопли. Кол ко
пре красно би било.
— Това ще е… много прия тно.
— Н е и з а мен.
— За що не?
— За щото ще озн ачава, че ще за губя две лири от облога с Гав ин.
Тя не можеше да раз бере какво общо има облогът с всичко това, но с е
чувс тваш е толкова емоцион а лно изто щена, че може би веч е не мисл еше
л оги чно.
— С ебас тиан каз ва, че хаз артът унищож ава душат а.
— П ет пари не давам з а С ебаст иан и негов ит е ман ии.
— Н ито пък аз. М ного глупаво, от моя ст рана, да го спомен авам па к.
Може би про сто не намерих какво друго да каж а.
Р ъкат а му га ле ше ко с ат а й.
— Тог ава не ка звай нищо.
Тя с е отпусн а в ръцете му и затвори очи. Чуваше силни те уд ари на
сърц ето м у, ритми чни и мощни като морето, ко ето с е плис ка в брега.
Ст ра нно, в инаги преди ст рахъ т от съня я кар аше да от бягва вся какв и мисл и
за м орето, но т ази нощ с е чувства ше в бе зопас но ст. Може и да я споходят
сън ища за тюлен и и морск и лъвове и за мрач ното присъс тв ие на Робърт на
върха на ска лит е, но я изп ълваше ня как ва сигурно ст, че повеч е няма да
чувс тва отча яние и с амот а и няма да има ника кв и морски сирен и.

5.

П ризори на следва щат а сут рин тя с е събуди с ама. В мига, в който

отвори очи, о съзна, че нещо с е е променило, не що е различн о . Споменит е
отново нахлу ха в съзн анието й. Тюлени и морски лъвове и Робърт, който я
държ и пре з дългат а нощ, и онова чувс тво, че най-с етн е е в бе зопас но ст.
Робърт не бе при нея, но това нямаше ни какво зн аче ние. Р адо стт а нахл у в
душат а й като слънчев и лъчи. Той й бе обе ща л не що, а Гав ин казва ше, че
в инаг и спазва обещ аният а си. Кейт скочи от леглото и изт ича до
ум ива л ни ка.
Когато вече сли заш е по с тълбит е, видя, че Робърт с е е запътил към
в ходнат а врат а.
— Тъкмо щях да изпратя Гав ин да те събуди. Вече т рябва ше да см е
т ръгн а л и.
О бхва на я па ника. М или боже, той бе толкова хладе н и ди ст анцир ан,
ся каш преднат а но щ никога не е била! Ето че и той с е отдръпва ше от нея,
напус каш е я като всичк и о ст ан а ли. Р азочарова нието, от ко ето направо й
прим а л я, бе по следвано от искри на гняв . По дяволи те, той не може про сто
ей т ака да си в земе обратно всичко, ко ето й бе да л. Тя с е бе разкрил а пред
не го и с ега нямаше намер ение да от с тъпи. А ко с е от ка же с ега, я оча ква ше

68
единс твено с амот а. Тя из тича по о ст ан а лит е стъ па ла и реши телно закрачи
към него.
— Н е! Н яма да позволя това! Чуваш ли?
Ли цето му о ст ан а напълно бе зизр азно, докато с е в зира ше в ис крящи те й
очи.
— И ди в кухнят а и нам ери не що за ядене. А нгъс ощ е спи, но снощ и м у
бл агодарих за го стоприемс твото и с ега можем…
— За що си толкова разл ичен ? Н а ли каза… знае ш какво ка за.
— И държ а на думат а си. Ще те па зя т ака, както пазя Гав ин.
— Н о това не е до ст атъ чно! — т рябва ше да го на кара да раз бере. —
Зна я, че с е държ ах като хленче ща хлапач ка и мога да ра збер а отв ращ ението
ти, но това не е причин а да с е… Н е е нео бходимо да ми предлаг аш за крил а.
И с ама м ога да с е гриж а за с ебе си, но няма причин а да не бъдеш м ой
прия тел , т ака както си прия тел с Гав ин. Кароли н ка зва, че в инаг и из исквам
пре ка л е но много от хорат а, но то не е повече, отколкото мога с амат а а з да
им дам . Можем да говорим и… и да с е сме ем и… Та ка времето, ко ето ще
пре карам е заедно, ще е много по-прия тно и смят ам…
— Шш т!
— Н яма да млъкн а! Не можеш па к да ме отблъсне ш от с ебе си! Казвам
ти, че…
Робърт покри уст ат а й с ръка.
— Зная ка кво казва ш. Каз ваш, че няма нуж да да те за щит авам под
крил ото си, но т рябва да гукам като кротко гълъ бче в инаги когато съм бл изо
до т еб.
— Н е си те предст авям да гу каш, но нека меж ду на с да има приятел ство
и м ир. Ти ми обеща, че…
— Знам какво съм обе ща л, а ти нямаш право да ис каш повече от м ен.
Н ямаш право да очакваш, че може ш да ме прикот каш по- близо до с ебе си, а
по сл е да ис каш да с е държ а на разстояни е — с дре згав глас рече той. — Н е
м оже и т ака, и т ака, и щ еше да го знае ш, ако не беш е т акава… — Той спря.
— И недей да плаче ш.
— Н е плача.
— П о дяволи те, плачеш!
— В л язло ми е не що в окото. А ти с е държ и ш неразумно.
— За що, за бога — реч е той с кр айно раздраз нени е, — това е толкова
важ но за т еб?
— Ч увствам с е т ака, сякаш съм била заключена з а дълго в реме. А с ега
ис кам … не що дру го. Н ищо няма да ти ст ан е, ако бъдеш мой приятел.
— Това не е всичко, ко ето ис каш — бав но реч е той, докато в нимател но
изуч аваш е от чаян ото й и зраже ние. — Н е мисля, че и с амат а ти зна еш какво
ис каш. Н о аз зн ам и не мога да ти го дам.
— Б и могъл да опит а ш! — тя дълбоко си по е дъх. — М ислиш ли, че м и
е л е сно да те моля за това? И зпълва ме с гняв и бе зсилие, а м разя това
чувс тво.
Я в но думит е й не го до ст игаха. Трябваше да ка же нещо, ко ето да го
убеди. В не запно думит е с е за излива ха от уст ат а й, думи, които нико га не бе
ис ка л а да изр ича, израз яващ и чувс тва, които дори не з нае ше, че изп итва.
— М ислех, че всичко, от ко ето с е нуж д ая, е къ ща, но вече знам, че има
и нещо повече от това. Трябва да имам и хор а. Предпола гам, че в инаги съм
го знаел а, но да мисля за къщат а бе няка к по-ле сно, по-бе зопас но. Н е

69
раз бираш л и? И скам онова, ко ето имате т и и Гав ин, и А нгъс, а не зная да л и
м ога с ама да го откр ия. С ебаст иан ми ка зваш е, че никога няма да го имам ,
но аз ще усп ея. Ще успея ! — ръцет е й нерв но с е стягаха и отпус каха до
ст ран ите й. — Чувствам с е и зпеп елена… като пус тиня. С ебас тиан м е
направ и т акава, а аз не зн ая как да с е променя. Н е с е чувс твам… спо койна с
нико го.
Той иронич но с е за смя.
— За беляз ах недо ст иг на доверие в мен, но пък, изглеж да, с Гав ин
ням аш ни ка кв и проблеми.
— Н аис тина харе свам Гав и н, но той не може да промени това, ко ето
съм — тя т ре скаво продълж и: — Н о сно щи с теб всичко бе ра злично. А з
на исти на ра зговарях с теб. Ти ме накар а да с е почув ствам…
Н а л ицето му тя в идя отч аяно раздраз нени е. Н о имаш е и не що друго,
не що по-тъм но, по-мощно. Той вдигн а ръце.
— Д обре, щ е опит ам.
Завл ад я я т репе тна радо ст.
— Н аис тина ли?
— Го споди, какъв ин ат си!
— Това е единс твения т начин човек да запаз и онова, ко ето има. А ко не
с е бях борила, ти щеш е да си замин еш.
— Н аис тина — час т от раздра знен ието напусн а лицето му. — Довол н а
л и си ?
— Д а, това е всичко, ко ето ис кам.
— Н има? — Той с е усмихна за гадъч но. — Н о това не е всичко, ко ето а з
ис кам .
В не запно въздухът меж ду тях сякаш с е сгъст и и ст а на т руден за
ди шане, а Ке йт почув ства как буз ите й пламват. Тя преглъ тна.
— С игурна съм, че ще го преодоле еш, щом веднъж св икне ш да мисл иш
за м ен по друг н ачин.
Той не отвърна.
— Един момент — той за ст ана пред нея, повдигн а качулкат а на
нам ет а л ото й и я прит егли около лицето й с же ст, който крие ше някаква
собс твени че с ка инт имно с т. Гледа ше я, бе з да изпус ка погледа й. — Това не
е м ъдро решен ие. Н е зн ая колко дълго мога да издърж а в т ази кил ия, в която
м е з акл ючваш. Всичко, ко ето мога да обе щая, е, че щ е те предупредя, когато
реш а да разбия стен ите.
Тя го гледаш е като хипнотиз ирана, не спо собна да от късн е очи те си от
не гов ите.
— Р азб ираш ли?
Тя с е нас или да от стъ пи на зад, по сле с е обърна и т ръгна по коридора
към кухнят а.
— Ще промениш мнен ието си, щом о съ знае ш колко ще ти пречи това —
подхвърл и тя пре з рамо, и то с и зве ст на дъ р зо ст в глас а. — Ще бъда много
по- добра като при ятел ка, отколкото като жена за легл ото.
— П о този въпро с може много да с е спори, а ти ни най- ма лко не си
подготвена з а подо бен спор — той отвор и врат ат а. — Каж и на Гав ин да ти
даде нещо за ядене, а аз щ е ида в коню ш нят а да приготвя конете.
Той греше ше, каз а си тя. Всичко ще е наред, когато той св икн е с не я.
В си чко ще е точно както т рябва. Тя ще забрав и по стояннат а нелов ко ст и ще
си позвол и да е щ астли ва, т ака както, когато с е събуди т ази сут рин.

70
 Ч ет ири дни по-къс но наближ и ха планин ите Грампиъ нс. И здига ха с е
суров и и див и в да леч инат а, а върховет е им бяха забулен и от мъгли. П о
ст ръм ни те склонове с амо тук- т ам с е в иж даше расти телно с т.
— И зглеж дат… с амотни.
— П овечето хора намир ат на ши те план ини за до ст а него стопр иемни.
— Какво е това тъмнока фяво расте ние по склонове те? Н икога не съм
в иж да л а подобно.
— Защото рас те най- вече в Шотландия — Робърт с е усмихна. — Казва
с е пирен и е исти нска благодат за нас, ш отла ндци те, с даровете и крас от ат а
си.
— К расот а ли? — Кей т направ и гримас а, докато гледаше про скуб анит е
рас тени я. — Грозно е.
— Така ли мисли ш? О , пире нът служ и з а толкова много неща. Д ава
хран а за душат а и с етиват а ни, а поняко га дори ни дарява със забр ава — той
дявол ито погледна Гав ин. — Н е е ли т ака ? Помня ка к вечерт а, преди да
т ръгн ем от Крейда, ти погъл на т акова коли че ство от нашат а бира,
аромат изир ана с пирен, че дори имам няко и съмнени я, да ли си спом няш
не що от с богуването ни с о ст рова.
— Греш иш. П омня, че св ирих на гайда и по сле ти ме хвърли от мо ст а в
рова.
— Поне т а ка те спа сих, за да не те удав и някой друг. Когато си т ре звен,
едва с е тър пи да те слуш а чове к ка к св ириш на га йда. Но когато си пия н,
пол ожени ето е направо бедствено.

— Зав ий с е по- добре — ка за Робърт, бе з да вдига очи от колана, който

попр авяше. — Вятъръ т ст ава по-мразов ит.
— Д обре ми е — сънено отвърн а Ке йт, при кова ла поглед в ръц ете м у.
К рас ив и ръц е, помисл и си тя, с дълги и толкова сръчн и пръсти. Вдиг на
погл ед към лицето му. Ст ран ите му изглеж д аха хлътн а ли на светли нат а на
огън я, а очи те му бя ха присв ит и, съсредоточен и върху кож ат а, с която
раб оте ше.
Той о ст ав и кола на, вдигна одеялото по-плът но около раменет е й и
отново с е за лов и с работ ат а си. Стори това ся каш по нав ик, поч ти бе з да с е
зам исл я, но тя почувс тва ка к я и зпълва доволс тво. П риют ена под кр илото на
сокол а, сън ено си помисли тя. Же стъ т му бе толкова грижовен, пъ к и не бе
единс твен, а с амо час т от стот ицит е подобни же стове, които бе сторил пре з
по сл едни те два дни. Той вс е още не с е отнася ше към нея с оназ и
не принудено с т, с която с е отнас яше към Гав ин, но в поведен ието му има ше
и бл изо ст, и неж на гриж а, а поня кога дори смях. С вс еки измина л ден тя вс е
повече с е прибл иж аваш е към Робърт.
— Х аре сваше ли ти да си пир ат? — попит а тя.
— П оняког а бе ше до ст а инт ере сно.
— А ще пират стваш ли пак?
— Н е мисля.
— За що?
— Н яма н уж да. Веч е имам до ст атъч но злато за цели те си.

71
 — Трябваше ни злато, за да раз ширим търгов ият а си с И рланд ия, Кей т
— обяс ни Гав и н. — Трябваха ни складове и повече кораби… Крейда е
не пл одородна земя и не може да с е издърж ам е от нея.
— Н е мога да повярвам — очите на Кейт забле щука ха закачливо. — О т
онова, ко ето съм чува ла и от двама в и, си мислех, че т ам сигурно е рай!
И зве с тно в реме с е чуваше с амо пука нето на дърват а в огъня.
— Кой е М а лкълм? — в не запно попит а тя.
Робърт изн енад ано вдигн а очи.
— А нгъс Гордън го спомена, а и ти каз а…
— П омня кога го споменахм е, но не смят ах, че и ти си за беля за ла. С ър
А л ек М а л кълм от Килгръ н. Н якои от зем ите му грани чат с моите.
Тя с е намръ щи.
— Н а Крейд а?
— Н е, Крейд а е о ст ров , но на шия т клан прит еж ава земи и на сушат а.
— О ще един родн ина?
— В еч е ти каз ах, поч ти вси чки сме сродени по някакъв начин.
— А той с радо с т би преряз а л с емейни те връз ки и врат а ти с един удар
— бе з заоби ка л ки реч е Гав ин. — Ти си пре ка лено благ с него, Робърт.
— Н е съм ни ка к благ. П ро сто съм също толкова а лч ен, колкото е и
м ил ия т м и братовчед. Ако уб ия А лек, Джеймс щ е има иде а лен повод да
из прат и войс кит е си, за да отмъстя т за смъртт а на лю бимец а му и да
за грабя т К рейда. А ко изч акам по- благоприя тен момент, ще мога да по ст игна
м ир съ с син а на Алек, Дънкан. Той не е лошо момче.
Робърт кимн а.
— И ще запазя Крейда в бе зопас но ст.
— А ко А лек ти позвол и — Гав ин направ и гримас а. — Н икой не зна е
какво ще завар им, когато с е при берем.
— Д жок няма да о ст ав и нещо лошо да с е случ и на о ст рова — той св и
рам ен е. — А дори и А лек да е за грабил няка кв и земи, ние про сто ще си ги
в зем ем обратно.
— Н яма ли и това да ядо с а Джеймс?
— Може би, но не и до ст атъ чно, че да му даде повод да присти гне с
войск ите си и да отвою ва земит е за Алек. Р ав нове сието е до ст а крехко.
— Н е разб ирам.
— Ще ше да разбира ш, ако някога бе среща ла милия си брат.
— Ч ух, че не бил о собено популярен в Шотланд ия — тя с е усмихн а, тъй
като си при помни не що. — Когато бях ма лка, си мечт аех, че един де н
Д жейм с ще дойде на кон в с елото и щ е ме в земе от С ебас тиа н, за да м е
отведе нада л еч и да заж ив ея с не го в замъ ка му в Един бург.
— Увер явам те, че Джеймс не би из пит а л ника кв и роднинс ки чувс тва
към теб. В това отно шени е надми нава дори и М а лкълм.
— Н има иска повече власт? — тя по клати глава. — Чудя с е защо, т а
на л и и бе з това вече е толкова могъщ.
— В л ас тт а главоз амайва.
Тя с е поз амисли върху това.
— Ст рува ми с е, че това мога да го раз бера.
— Ка кво? — Робърт вдигна глава, а тя чу и как Гав ин ряз ко си по е дъх.
— С игур но е много прият но да има ш влас т. Ст рува ми с е, че това
на исти на м ного би ми харе с а ло.

72
 — Тог ава размисли по-добре — грубо рече Робърт. — О свен ако не ти
с е ще да т ръгн еш по стъп ките на ма йка си.
Д ум и те й го бя ха разт ревож или, за беля за тя леко разв е с елена. О ще един
зн ак, че с а с е с ближ или. Зачуд и с е да ли не би могла да го предизв и ка още
ма л ко.
— В ин аги съм мразила да с е чувс твам бе з помощна. Това бе като
кървя ща рана, когато бях със С ебас тиа н. А и с амият ти харе сва ш влас тт а.
— О снов ното преимуще ство на власт имащ ия е да изп олзва властт а си,
за да о ст ан е ж ив .
Ето ч е той вече с е разгор ещява ше по тема, която й с е ст рува ше смешна
и абсурдна. Кейт с е усмихна, за да го подразн и.
— Н о аз не съм толкова бе зра зсъд на като майка си. Н икога не бих
направ ил а греш ките, които тя извър ши.
— Б ож ичко!
— Тя не говори с ериозно, Робърт — наме си с е Гав ин. — Н е в иж да ш л и,
че с е шегува?
— Н е съм толкова сигур ен — погледът на Робърт с е заб иваш е в очит е й.
— Шегуваш ли с е, Кей т?
Н икога не с е бе зами сляла за с ебе си във в ръзка с влас тт а. Б е
отхвърл ил а т ази предст ава заедно с всички дру ги възгледи на С еба стиа н, но
с ега, в този момент, ког ато бе сънена и доволна, мисълт а сяка ш
при теж ава ше изве с тна привлекателно ст.
— Уж асно е да те кар ат да с е чувс тваш бе зпомощен. Н е искам никога
това да м и с е случи отново. Но въпреки това не мисля, че някога щ е имам
жел ание да на ла гам волят а си на други. П оняког а нравът ми е до ст а лош и
това ням а да е добре — тя с е намръ щи, пре тегля йки нещат а отново. —
О свен ако не с е науча да конт ролир ам ст рас тите си. А влас тт а би м и
доне сл а бе зопас но ст, на ли?
— Н е и за теб. Ти твъ рдиш, че не си бе зразс ъдна, но си сто пъ ти по-
невеж а от М ария — от с еч е той. — И не може ш да с е мериш с Джеймс. По
дявол и те, той можеше да предотв рати обе зглавяването на май ка ти.
О чит е й с е ра зшир иха.
— Ка к?
— В сичко, ко ето т рябваше да стори, бе да заплаш и, че ще нахлуе в
А нгл ия, ако я екзекутират. Елиза бе т не би рискува л а. Вме сто това, когато
М ария бе о съд ена на смърт от парл амент а, всичко, ко ето стори Джеймс, бе
да изпрати пр оте с тна нот а.
— Може би е смят а л, че това щ е е до ст атъчно.
Робърт поклати глава.
— Той иска да бъде кр а л и на А нглия, и на Шотла ндия. М айка му м у
пречеш е.
— И вс е едно я е уб ил? — прош епна Кей т.
— В изв е ст ен смисъл, да — той задърж а погледа й. — Затова ни кога не
с е о ст авя й на неговат а мило ст. За него ти си почт и също толкова гол яма
запл а ха, колкото беше и тя.
Тя невяр ващо поклат и глава.
— За бога, слуш ай какво ти говоря!
— В си чки те те з и при каз ки з а влас т и заплах и с а абс олютно
бе з см исл е ни. А з нямам ни какв и претен ции към т рона.

73
 — С ега Елиза бет управлява А нглия, но католиц ите каз ват, че тя е
не за конородена и няма право на т рона, за щото Х енри с е е от цепил от
рим окатол ич е скат а вяра заради май ка й, Ан Боле йн. А мбицио зни те хор а
из кривяват ф акти те т ака, както им е угодно, и в инаги търсят пионк и, за да
по с тигн ат онова, ко ето желая т.
— А з не съм пион ка.
— Н е и с ега, но ако иска ш да о ст анеш т а кава, ка квато си, стой да леч от
Д жейм с и от милия ми братовчед А лек М а лкълм, както и от папат а и от
пол ов и нат а благородн ици в Шотланди я. О , и от Ф илип И спан ски — той
покл ати гл ава. — Да продълж авам ли да изр еж дам? Да знае ш, бих могъл да
продъл ж а сп исъка.
— Е, значи в момент а няма за какво да с е бе зпокоя — рече Кей т и
отвърна поглед от не го. — А и смят ам, че греш иш. Ако а з не искам да съм
пио нка, значи ни кой не може да ме направ и т акава.
— Н е бъди толкова си гурна.
— С игур на съм.
Н о тя вече започваше да с е чувства не спокой на при всичк ите те з и
при каз ки за пион ки и заво евани я. Той с е драз неше, а тя вече долавя ше, че
под повърхно стт а на думи те му с е крие и ня какъв яро сте н гняв . Искаше й с е
да с е върне онзи момен т, когато с е бе чувс тва ла толкова щастл ива и в
бе зопас но ст, когато той я бе зав ил с одеялото. Тя с е наме сти и подпря бу за
на ръкат а си.
— Н яма да с е бе зпокоя за не що, ко ето въобще няма да с е случи.
— Н адявам с е, моля с е, то да не с е случ и — рече той. — Н о няма да го
предотв рати ш, ако си з атваря ш очит е за исти нат а — и зве ст но време той я
гл еда вт ренч ено, по сле яро ст но измърмори: — Но да, вярно, бях з абрав ил ,
ти в иж даш с амо онова, ко ето искаш.
Тя рязко вдиша, а очит е й с е бяха раз ширили от слисва не. И збухван ето
м у я бе сварило съвс ем неподготвен а, ся каш тигър я бе връхлетял от
с енк ите.
— Ст рува ми с е, че е в рем е да засп иваме — наме си с е Гав ин. — Ут ре
ще до сти гнем на план инат а и пътят ще е много по-т руден.
Робърт не отговори.

Д а л еч нит е планин и с е изв ис яваха мрачни и ст рахов и ти под лунни те

л ъчи, а този следобед Робърт бе за беля за л, че не бето придобива он зи
отв рати тел ен ка лае н цвя т, който предвещ ава буря.
С ам о това ни т рябваше, мисле ше си Робърт, направо вбе с е н. Снегът и
л едът щ яха да направя т и бе з това т рудния път пре з плани ните още по-
ковар ен.
— Може пък и да не е толкова зле — тихо с е обади Гав ин, като с е
прибл иж и до Робърт на възв и шени ето. — Вс е ощ е сме едва в пол ите на
пл ан инат а. Снегъ т може да премин е, докато стиг нем до скло новете.
— Н о не и ледът.
— П ро сто ще ни заб ав и още мъничко.
— П о дяволи те!
— Н яма н уж да да си го и зкарваш на мен — той замъл ча, по сле добав и:
— Н ито пък на Ке йт.
— Ка кво т рябва да озн ачава това?

74
 — О зн ачава, че ти я караш да с е чувс тва не щас тна. Беше толкова
ща стл ива преди няколко дни. Сяка ш тя с е… — той млъкна, за да потърси
точнат а дума. — Сякаш раз цъф ваше. И въобщ е не разбира за що с ега си
разл ичен.
— Тя не иска да раз бере.
— Може би щ е е по- добре да лег неш с нея, ст ига това да те о свободи от
л ош ото ти наст ро е ние. Така нара няваш момичето.
— Р адвам с е, че дава ш разр еше нието си.
— Е, т ази вечер т рябва да си мил с не я — направ и с е, че не е чул
Гав и н. — П рекар ах по следния час, опитва йки с е да я пора зведря, а на теб
ни що няма да ти ст ане, ако й с е усмихнеш.
Н о ако той й с е усмихн е, тя ще отвърне на усмив кат а му. Ще с е усмихне
с онзи коп неж и доверчиво ст, които ся каш го привър зваха с де бело въже и
м у пречеха да с е о свободи от нея.
В еч е доближ ава ха огъня и Кей т, която бе с една ла с кръсто с ан и кра ка на
едно одеял о пред не го. Гав ин побър за да каже:
— И я похва ли. Каж и й колко…
Робърт не чу по следнит е думи на Гав ин. Бе с е вт ренч ил уж ас ено в Кейт.
П л ам ъци те на огъня с е от разяваха в т рит е нож а, които с е въртяха окол о
гл ават а на Кейт!
— Ка кво, по дявол ите…
— Шшт… — Гав ин сгра бчи ръкат а му, а погледът му не с е от късва ше от
т рит е нож а, с които жонглира ше Кей т. — Н едей, ще я ст ре сне ш. Н е е л и
ч удо?
— Ще е ис тин ско чудо, ако не с е уб ие! — вс еки миг някоя от те зи кам и
м оже ше да падне върху ръкат а на Кейт и да я среже до ко стт а. Той зн аеш е
кол ко о ст ри с а те з и ножове. — Защо, по дяволите, си я о ст ав ил да върши
това?
— М ислех, че може да я поразс ее — каз а Гав и н. — Тя ка за, че можел а
да м и пока же един номер. Н е е нуж но да с е т ревож иш. Ст рува ми с е, че тя
зн ае какво прав и.
В този миг Кей т запрати еднат а кама с въртеливо дв ижени е на някол ко
м ет ра от с ебе си, а по сле сръчно хвана дру гит е две за дръж ки те им.
— Н икога не съм в иж да л подобна глупо с т. Можеше да си от ре жеш
ръкат а!
— Гл упо сти! Ножъ т по ни що не с е разли чава от дру гит е предм ети,
ст ига с ам о да е добре ба лансир ан.
— Ст ра хотен номер, Кей т. Къде с е научи да го прав и ш? — поп ит а
Гав и н.
Кейт продълж и в нимател но да наблюдава Робърт.
— В сяка годин а пре з с елото ни минаваше т руп а ст ранс тващ и арти сти.
Д вете с Кар олин с е скривахм е в горат а и ги гледахме как с е упраж няват —
тя с е усм ихн а. — И маше акробати и въже играчи, а и един жонгль ор, който
бе направо невероя тен. Ка зва ше с е Вели кия Джонат ан и можеш е да
жонгл ир а с пе т бляс кав и топки еднов ременно. Като си з аминеха, ние с
Кар ол ин вс е с е упраж нявахм е. Н а нея скоро й омръзна, но аз продълж их да
опи твам годин и наред. Н ямах топк и, но и зпол звах ябъл ки и картоф и.
— А може ли да попит ам защо си била толкова твърдо реш ена да с е
нау чиш? — попит а с аркас тич но Робърт. — Лю бопит с тво?

75
 — Н е, разб ира с е. М ислех, като избяг ам от С ебасти ан, да с е присъединя
към някоя т рупа ст ранс тва щи артис ти.
— Като жонгль ор?
Тя предизв и кат елно вдигн а бради чка.
— А за що не? И деят а не е чак толкова глуп ава. Знаех, че вс е ня как ще
т рябва да прип ечелвам хляба си, ако т рябва да с е скри я от С ебасти ан. И
с ега съм до ст а добра, пък и с още упраж нява не щ ях да ст а на много по-
ум ел а. Н е бе ше…
— П о дяволи те!
Та на не я дори не й бе хрумва ло ка кв и опасно сти дебнат пътува щите
акть ори, които в инаги с а заоби колен и от про ст итутки, крадц и и ш арлат ан и.
Д явол да го в земе, т а тя не знае ни щич ко! С ега про сто го гледаше с оне зи
гол ем и све тли очи, изпълн ени с копнеж и мечт и, и оча ква ше той да…
Той с е обърна и с е отда леч и в мрака.
Тя скоч и на крака и из тич а след него.
— За що си толкова ядо с ан? Н е съм направ ила нищо лошо. Един ият нож
с ам о м ъни чко с е из цапа, но мога да го…
— М ахни с е от мен.
— Р азт ревож ил си с е за мен ? — попит а тя. И лицето й грейн а в
о сл еп ител на усмив ка. — Това е много… хубаво.
— Н има?
Тя ким н а.
— Н е помня някой няко га да с е е т ревож ил за мен. Може би с ам о
Кар ол ин, но това бе толкова отдав на… — тя при стъп и напред, а очи те й с
копн еж с е в зира ха в лицето му. — Казах ти, ч е ще ст анем приятел и, на ли ?
Н ещо вът ре в него сякаш с е в зрив и.
— Ч уй ме с ега, момичен це — той рязко я прит егли към с ебе си, като
при тисн а ха нша й към напре гнат ите си слаб ини. — Ако не искаш да заем е ш
л егл ото м и, тогава стой да леч от мен. П овече няма да търпя това — той я
пус на и с е отда лечи от нея, като с е ст арае ше да не поглеж д а на зад.
Зна еше как ще изглеж да тя — с амотн а, от чаян а, точно каквато бе пре з
она зи но щ, когато той я бе утешава л след съня с морскат а сире на. Н е
м оже ше да стори ни що, ако беше разочарован а. Той е мъж , с нуж ди те на
един м ъж . Край но време бе тя да раз бере, че за нея няма място в ж ивот а м у,
о свен в онзи времен ен и плът ски смисъл, който още отнача ло бе избр а л за
нея.
В съ щно ст не бе за губил а нищо, ко ето наис тина й е при надлеж а ло.

Робърт с е събуди по сред нощ и в идя, че Кейт е коле нич ила до не го.
— Шшт! Н е буди Гав ин! — тя преглът на и колебливо ка за: — Няма да
ти от немам много в реме. Трябва… да поговоря с т еб.
— Н е може ли да поча ка ш до сут ринт а?
— Н е, не мога да з аспя. И скам да с е изв иня, че бях толкова глупава.
С ега разб ирам какв и проблеми съм ти създ а ла. Виж … про сто пре ка л е но
дъл го в реме бях с ама — тя по с пря, по сле продълж и. — Всичко ст а на,
за щото си толкова силен, ст рува ми с е. С ебасти ан съ що бе силен, но
не говат а сила в инаг и бе срещу мен. П о сле с е появ и ти… и въпре ки сил ат а
си с е държеш е толкова мило с Гав и н. Стори ми с е… прекра сно. И сках го,
затова с е опит ах да го получа. Въоб ще не с е зам ислих ка кво ис ка ш ти —

76
сл ед м иг тя добав и с в не запно оже сточен ие: — Но и теб не те бе гриж а
какво ис ках а з!
Н апротив , бе помислил з а желаният а й. Зна еше з а отча янат а й ж аж да,
да бъде бл из ка с някого след толкова години с амот а и ст радани я. Той про сто
не бе в състоян ие да й даде онова, от ко ето с е нуж дае ше.
— Ти бе ше прав , на ист ина с е опит ах да те направя т акъв , какъвто аз
ис ках да бъдеш — тя с е усмихна бе зр адо ст но. — Н о е невъзмож но ти да с е
пром ени ш.
И ска ше му с е да прот егне ръка и да я доко сне. Но не го стори.
— М исля, че т рябва да с е в ръщаш в по с телят а си.
— Ей с ега, свършвам. Със С ебасти ан ж ивях ж ивот, из пълнен с лъж и, и
нико га повече не ис кам това да с е повт аря. Той с е опит а да ме промени,
както аз с е опит ах да променя теб. Срамувам с е, че действах като него — тя
св и рам ене. — Всъщно ст може би т рябва да ти благодаря. С ебасти ан
из гради около мен нещо като че рупка, а т и я разб и.
— Н ямам ни що общо с това — Робъ рт си помисли, че това не бе толкова
че руп ка, колкото ка кав ида, от която с е бе и злю пила пре красн а и и зящн а
пе перуда. — Ти с ама я разчупи.
Тя вдигна брадич ка.
— Точно т ака. Сама го сторих. Мога да имам всичко, да бъда всичко,
ко ето искам да съм. Всъщно ст никог а не съм с е нуж да ела от твоят а сила. Н е
съм дете. Не ис кам нищо от т еб.
Той я гледаше бе змълв но.
— Това е. Про сто исках да з нае ш, че вече край на глупо с тит е ми и няма
повече да те бе з покоя. Когато стиг нем в Крейда, т рябва да с е опит аме да
направ им т ака, ч е да с е в иж даме колкото може по-ма лко — тя бъ р зо с е
из прав и на крака. — Лека нощ.
Той гл едаше как тя отива към одеялат а си. Ст ру ваше му с е, че в иж да
ст ени те от гордо ст и болка, които с е издиг ат около нея, за да го о ст авят
отвън. Пл амен ното от крито дете от по следн ите дни си бе оти шло. Трябва ше
да е доволен, по дяволит е! Тя повеч е няма да с е влач и подире му, да
бърбори и да ръкомаха, да го разп итва, да с е ст реми да го превърн е в нещо,
ко ето той нико га не може да бъде. С ега тя щ е с е държ и на разстоян ие и
повече ням а да е по стоянна съблазън за него. Е, може би щ е успе е да с тигн е
до К рейд а, бе з да легн е с не я.
Трябва ше да е доволен.

Ед ин бург

— Това е абсурдно! — раздра знено ка за Джейм с на С ебас тиа н

Ла ндф ийл д. — Не оча квай те, че ще повярвам на подобна история.
— П редполож их, ч е ще в и е т рудно, затова си позв олих да доне с а
някол ко писма от Н ейно величе с тво до мен, от нася щи с е до от глеж дан ето и
възпит анието на момичето — С ебас тиан изва ди докумен тит е из под
нам ет а л ото си и ги подн е с е на кра ля. — Сигур ен съм, че ст е получ ава л и
пи сма, напис а ни лич но от Н ейно велич е ство, и может е да срав н ите почер ка.
Д жейм с не си направ и т руда да отвори писмат а.
— Но дори и това да е вярно, момич ето не може да предст авл я ва
запл а ха з а мен.

77
 — Тя е запла ха за вси чки, които вярват в Джон Н окс.
— Католич ка ли е? — бър зо поп ит а Джейм с.
— Н е и в момент а. Въз пит ах я да бъде добра проте ст ан тка, но тя е
сл аб а и гре шна като май ка си. М а лко й т рябва, за да с е присъедин и към
л агера на с ат анат а. Смят ам, че не е нео бходимо да в и каз вам ка къв хао с би
м огл а да доне с е в двет е държ ав и, ако с е опит а да примами на своя ст рана
ва шите бл агородн ици католици — С еба стиа н сниж и глас. — А тя би могл а
да го стори, Ваше велич е ство. П редст ав ете си май ка си: млада и обаят ел на,
но с пл ам енно ст, която М ария нико га не е притеж ава ла, и ето в и образъ т на
Кат р ин.
Д жейм с прехапа устни раздра знено. Н е е че с тно, ядо с ано си мисл еше
той. Тъкм о с е бе отърва л от един съперни к, и ето че на хоризонт а с е зада ва
този нов проблем. Млада, обая телна, пламе нна М ария. Да, и той с амият бе
м л ад, но образът, който го гледаше от огледа лото, не при теж ава ше нито
обая ние, нито пламенно ст, а сънародни цит е му ле сно с е влияеха име нно от
те з и две каче ства.
А Ел из абе т бе увеличил а още повече опасно стт а, като бе омъж ил а
девой кат а за М акдаръ н. П ре з по следни те няколко годин и този граф
предст авл яваше по стоян ен дразн ител за не го, а той не би с е поколеба л да
създ аде дори още повече неприя тно с ти.
— Ще предприемет е ли не що по въпро с а, Ваше вели че с тво? — попит а
в икар ият.
— Ще си помисля.
— Трябва да дейс тват е не заб ав но, докато тя вс е още е млада и
неувер ена в сил ите си.
— Каз ах, че ще помисля по въпро с а — рязко отвърна Дже ймс. — Зн ачи
М акдаръ н я води в Крейда?
— Той спомена с амо Шотлан дия, Ва ше вели че ство.
— За него Крейда е Шотл андия — Джеймс с е изправ и и с е при ближ и до
прозореца. — А и той до т ака ва степ ен не зачит а авторитет а ми, че вс е
едно, че аз съм негов подани к, а не той мой.
— Зн ачи ф актъ т, че е омъжена за т акъв човек, ще влош и още повече
не щат а.
— Знам, знам — нетърп еливо рече кра ля т. — Н о как мога да съм
си гурен, че подобна история отговаря на ис тин ат а?
— П исмат а би т рябва ло…
— П исмат а не с а до ст атъчно доказателс тво. Д е тето още от раж да нето
си л и е при вас?
С ебас тиан поклат и глава.
— Кат р ин ми бе предаде на на т ригодишн а възрас т. П реди това за нея с е
е гриж ил а една дойка, жена на име Клара М ъркет.
— В ъв ваш ето с ело ли?
— Н е, ж ивее ше в Буърс.
— В с е още ли ж ивее т ам?
С ебас тиан с е намръщи.
— Н ямам предст ава.
— Ще изпратя от ряд да я доведе тук.
— Та зи жена може дори веч е да не е сред ж ив ит е — възпротив и с е той.

78
 — Трябва да имам си гурно до казателс тво, че опасно с тт а е ре а л н а,
преди да предприема някакв и с тъпки срещу М акдарън. Имен но дойкат а е
кл юч ът към всичко.
— Знач и всичко т рябва да бъде сторено бе з изли шен ш ум. Елиза бет
ни как няма да е доволна, ако пле ните неин поданик.
— Н има смят ате, че не зная това? Н е ми т рябват съве ти от ня какъв си
англ ичан ин. Сам ще с е погр иж а за нещат а.
С ебас тиан с е поклони.
— Ще очаквам нов ини. В момент а съм от с една л в една
ст ран ноприем ница близо до дворец а ви. Ще бъдете ли т ака добър да м е
държ и те в теч ение ?
Д жейм с кимн а рязко.
— Н о не мога да в и обе щая каквато и да е бър з ина на дейс тв ие.
— Ще чакам — С ебасти ан отново с е покло ни и гърбом изле зе от ст а ят а.
Д жейм с направ и отв рате на ф изио номия, изв ръ щайк и лице към
прозореца. Как с амо мразе ше те з и религ иозн и ф анат ици с пламтящи очи и
съ що тол кова реши телно с т! Но точно тоз и ф анати к може пък и да му бе
направ ил голяма услуга. Джеймс със сигур но ст не може ше да позволи на
раз ни коп елет а от кра л ски произ ход да с е размот ават из ст ранат а, и то в
т акъв дел икатен момен т. Сънародни цит е му никак не бяха доволни от
л ипс ат а, на какв ито и да е дейс тв ия от негова ст ран а, за да бъде
предотв ратено екзекутир ането на майка му, а и цялат а ст ран а може ше
в не запно да из бухне в пламъц и, и то при най-ма л кия повод. Е, какво с а
оча ква л и? Н има той т рябва ше да о ст ав и май ка си да за граби англий ския
пре стол под но с а му? За вси чко тя с ама си бе в инов на. А ко не с е бе ше
за бърка л а в онзи за говор сре щу Елиз абе т, с ега той нямаше да е по ст авен в
това не прия тно положени е.
И ето че с е на лага да с е спра вя с коп елето на милат а си майчиц а, но бе з
да с е забърква откр ито. Ц ялат а работ а т рябва ше да бъде свършен а от някой,
на когото може да има пълно довери е.
Д жейм с бър зо с е при ближ и до пис а лището в дру гия край на ст аят а,
с една и топн а пер ото си в мас тилниц ат а. Ка къв късме т, че разп олага с т акъв
л оял ен подани к като Алек М а лкълм, и то току до пра га на М акдарън.
П очувства леки т ръпки на вълнени е при мисълт а, че отново ще в иди Ал ек.
Б е кр айно разст ро ен, когато Алек напусна двора и с е върна в имен ият а си в
она зи пл ани нска пустош. О ттогава вс е с е чуд еше какъв предлог да измисл и,
че да пов ика А лек отново при с ебе си. Винаг и бе изп итва л о собе но влече ние
към сил н и, домин иращи мъже, а невероя тнат а амби циоз но ст на А лек бе
допъл н ително очаро вани е в очите му. Да, щ е пов и ка М а лкълм и веднаг а щом
той прис тигн е, ще о ст ав и неприя тния проблем с онова момиче в негов и те
спо собни ръце. И той започн а да пи ше:

П рескъпи м и Ал ек,
С т рува ми се, че изм ин а ця л а вечн ост , от какт о ти си з ам ин а и
от чаян о м и липсваш . Н о, из глеж д а, съд бат а е пред опред елил а ти отн ово
д а се върн еш при м ен …

6.

79
 — Ще му мине — тихо реч е Гав ин, докато вдигаш е Кей т на с едлото й на
сл едващ ат а сут рин. — Снощи ти го из плаши. Съвс ем норма лно е един м ъж
да нане с е удар, когато е уплаш ен.
Тя с е опит а да му с е усмихн е и в зе ю здите в ръце.
— Бл а годаря ти за з агрижено с тт а, но няма нуж д а да с е бе зпокои ш.
— О, сигурно — тъж но с е усмихна Гав ин. — И зглеж даш бледа и изпит а
като т руп, а Робърт т а ка с е е в глъбил в с ебе си, че дори не мога да го
за говоря. В си чко е съвс ем наред.
Тя отбя гваш е да поглеж д а към Робърт, докато той с е качваш е на коня
си. Д ори и да го погледнеше, няма ше да забележ и ни що. П ре з цялото врем е,
докато т раеше закускат а им, той бе студ ен и да лече н като оне зи план ини,
които т рябваше дне с да из качат.
— Н е може ш да го раз бере ш — при пряно рече Гав и н. — Той не
ис каш е… Той не е же сток чове к.
Н е, не бе же стоко да откаже ш онова, ко ето не ис каш. Гав ин бе този,
който не разб ираше. Тя с ама си бе в инов на, зарад и глупо стт а и слеп от ат а
си.
— Кол ко о ст ава до Крейда?
Той кимна към план инит е.
— О т дру гат а им ст рана ще в идим морето. Ще пътуваме един ден,
покр ай брег а и веч е ще сме на М акдарънова земя, още един ден и сме до
прол ива.
За л я я вълна на облекч ение.
— Зн ачи почти сме ст игна л и. Колко време ще ни е нуж но, за да
преко сим пла нини те?
— П ъте кат а е добра. Двамат а с Робърт преди сме я измин ава ли за два
дни.
С коро щ е с е от ърве от т ази уж асн а ин тимно с т, която до скоро й с е бе
ст рува л а толкова чуд е сна. В Крейда тя със сигурно ст ще намер и начи н да
из бягва Робърт, докато годинат а изт ече.
— Зн ачи около с едмица?
Гав и н погледна към Кеъ рд, по сл е вдигна поглед към сивото небе на
с евер и чак тога ва св и раме не с изве с тно при те с нени е.
— А ко всич ко върв и добре.
Н е м оже да ст ане по-лошо от това, мисле ше си Кей т. С еба стиа н пре з
вси чки те оне зи години не бе успял да й нан е с е толкова дълбока рана като
т аз и, която й бе нан е с ена пре з измина лат а нощ. Тя при шпори Рейчъл в т ръс.
— Тог ава да т ръгваме.

П ъст рия т кон па дна на коле не, а ст ранит е му мъчи телно с е издуваха,
докато с е опитваше да по еме в дробовете си до ст атъчно от разредени я
въздух.
Кейт спря с тих в ик, смъкна с е от с едлото на Рейчъл и изт ича наза д по
пъ текат а. Точно от това с е бе опасява л а пре з по следните няколко мили. Ч у
възкл и цани ето на Робърт, но не му обърна ника кво в ниман ие, а колени чи до
Кеърд.
— Н едей, момчето ми. Н е с ега — отч аяно мълве ше тя, като га л е ше
м уцунат а на жре беца. — Н е м ожеш да си почива ш точно с ега. Скоро ще
спр ем .

80
 Кеърд изцв или и мушна муцуна в длант а й.
Тя чувства ше ка к сълзи те изгар ят очит е й, до като обв ива ше ръце окол о
в рат а на коня.
— Той няма да с е справ и, Кейт — неж но с е обади Гав и н зад гърба й. Тя
почувс тва ка к ръкат а му утеши телно доко с на рамото й. — И с ама в иж даш,
не м оже повече.
— Н е в иж дам — яро с тно изв ика тя, а ръцет е й с е сте гна ха около врат а
на коня. — Той про сто с е нуж д ае от мъни чко почив ка. Ще успее, с амо да…
— Н е можем да почиваме — ка за Гав ин. — Н ямаш предст ава какв и с а
те з и пл ан ини. Само след няколко час а ще за бушува бурят а, а още преди да
с е е разсъмн а ло, пъте кат а може веч е да е напълно непроходима. Може да
зам ръ знем тук, ако не намерим подслон — зад гърба си тя чу из св истяван е
на м ет а л . — Дръпни с е, Кей т!
П огл една пре з рамо и в идя, за най- голям уж а с, че той е извадил м еч а
си. С м ят аше да уби е Кеъ рд! Гав ин, който в ина ги с е държеше толкова мил о,
см ят а ше да извърши това уж ас но дело.
— Н е! Н яма да ти по зволя!
— Д а не мисли ш, че аз ис кам? Н ямаме друг избор! — нещ астно рече
той. — П о-добре да го уби ем с ега, отколкото да го о ст ав им тук да замръзн е.
Тя погледна зад него към Робърт, но и т ам не нам ери ни как ва подкре па.
Той си с едеше на коня бе змълвен, бе зст р аст ен, затворен за нея.
— Той няма да замръз не. Ще намеря подслон, където можем да
поч инем , и той ще с е оправ и — тя скочи на кра ка и грабна поводит е му. —
Х айде, Кеъ рд! Ст ан и! Трябва да ст ане ш!
Коня т храбро с е опит а да ст ане, но за ли тна, и отново с е ст рополи.
— В иж да ш ли? — попит а Гав ин. — Н яма смисъл.
— Н яма да го изо ст авя — тя дърпа ше въжето отч аяно. — И двамат а
м оже те да продълж ите напред. А з ще с е погриж а за него.
— Н е можем да го сторим. А ко о ст ан еш, ще умре ш. Н е е ли т ака,
Робърт?
Той не отговори. П ро сто с едеше т ам и с е в зираш е в нея напъл но
бе з изра зно.
И м енно бе зпри ст раст ието му я прободе по-же стоко от меч. Тя с е
извърн а, за да за ст ане лице в лице с него и оже сточ ено и зв ика :
— Но пък това ще реши вси чки те ти проблеми! Н ика ква съп руга, която
да запл а шва твоят а лю бима Крей да, а и няма да има ш никаква в ина. Н е е л и
т ака?
— Точ но т ака е — ти хо отвърна той.
— Тогава ме о ст ав и — тя с е и звърна отново към Кеъ рд, и пак задър па
ю здит е.
— Робърт? — поп ит а Гав и н.
Той пит аш е Робърт да ли да убие Кеъ рд, о съз на тя, веч е из падна л а в
па ника. В сич ко, ко ето Робърт т рябваше да стори, бе да к имне с глава.
— И ди за д него, Гав ин — в не запно Робърт с е бе озова л до не я и бе
сгр абч ил ю здат а. — Бут ай го, докато аз дърпам — по сле с е обърн а към Кейт
и рязко нареди : — Говори му!
Н адеж дат а отново пробле сн а в душат а й. Той ще й помогне! Тя скоч и на
кра ка, за да не преч и.
— Х айде, Кеъ рд. Х айде, момчето ми — моле ше с е тя. — Само с е
опит а й!

81
 И зм инаха де с е тина мину ти, докато Кеъ рд най- с етне с е изправ и
не сигурно на кра кат а си. Робърт й подхвърли въжето, и отново с е качи на
коня си.
— Д ръж го на крака. И бе з това изг убихме до ст атъч но в реме.
Тя бър зо с е покачи на Рейчъл.
— Н яма да го о ст авя да спре.
Гав и н с е намръ щи.
— Робърт, на ли знае ш…
— Р азб ира с е, че знам — прекъс на го Робърт. — Точ но затова ще с е
опит ам е да нам ерим подслон, преди да с е разр ази бурят а.
— А м и ако не намерим ? — попит а Ке йт.
Той срещн а погледа й.
— Тог ава с амия т аз ще прер еж а гъ рлото на този кон.
Н е с е ше гуваш е. Тя заб и зъби в дол нат а си устн а.
— Н яма да ти по зволя.
— Н яма да успее ш да ме спреш — той приш пори коня си и ж ребецъ т
т ръгн а нагор е по лъкату шещ ат а път ека.
О ткри ха пещерат а час по-къс но. Тя не бе не що повеч е от л ека
вдл ъбнат ина в скло на на плани нат а, може би около де с етин а мет ра в
дъл бочи на и с отвор не повеч е от два мет ра. Но з а Ке йт тя бе ис тинс ки рай.
— Н едей с амо да с едиш т ака. Вкарай конет е вът ре — нареди й Робърт,
докато сл и заш е от коня си. П о сле в зе от торбат а, прикачен а на с едлото м у,
една брадв ичка.
Кейт т ревож но погледна надв исн а лото небе на с евер, по ко ето с е
къл бя ха буре но сни облац и. Бе ст ан а ло много по-студено, а влаж ния т вятър
хапе ше. Тя с е смъкн а от с едлото си и грабна поводит е на Рейчъл и въжето
на Кеъ рд.
— А в ие ка кво ще прав ите ?
— Ще с а ни нео бходими дърва за огрев и клони, за да изгр адим
пре града на в хода на пещерат а — погледът му с е плъз на по расти телно с тт а
на ст ръм ния склон. — А и от двет е в иж дам с амо мизер ни кол иче с тва.
Гав и н скочи от коня си и по соч и един па дна л бор сред гру пич ка дървет а
на окол о сто мет ра надолу по склона.
— О нова т рябва да с тигн е за огъня, а те зи хилав и дръвчет а покр ай
пъ текат а за преград а.
— Н е — от с ече Робърт. — Вземи до ст атъчно храна от багаж а на Кеърд,
за да ти сти гне да преко с иш планинат а, и т ръгва й!
О чит е на Гав ин с е разшир иха от слисван е.
— И ска ш да т ръгвам?
— Ч у какво каз ах — рече Робърт. — Бе з пъст рия т да т е бав и, щ е успееш
да стиг неш отвъд, преди пъте кат а да ст ане непроходима.
— По дяволи те, не мога да напра вя т акова нещо — изв ика Гав ин, сл ед
ко ето с е опит а да овладее яро стт а си с едно насмешл иво: — Зна еш кол ко
м раз я да пътувам с ам. А и какъв оръжено с ец ще съм, ако те о ст авя в
опа сно ст, а аз с е спас я?
Робърт поклати глава.
— А ко с е на лож и да о ст ан ем тук по-дълго време, хранат а ни ще
свърши. Ще си много по-п оле зен, ако от идеш т ам, където може ш да съ бере ш
пров из ии и да изв и каш помощ, за да ни спася т, ако с е на лож и.
Гав и н още не бе напълно убеден.

82
 — Н има смят аш…
— Н ямам в реме да спорим повече. Тръгва й!
С л ед те зи думи той с е от прав и надолу по ст ръмния скло н, като току с е
подхл ъзва ше, и с е насоч и към г рупич кат а борове.
Гав и н го гледаш е зами слено.
— Н е мога да т ръгна. Той с е нуж д ае от мен.
— Той е прав , няма сми съл всички да о ст аваме тук — Кей т погледна
не бето, ко ето ся каш с всяка измина ла с екунд а ст ава ше вс е по- мрачно. —
Бурят а идва бър зо… — тя грабн а едно одеяло от багаж а на Кеърд и ка за: —
А ко иска ш да си от полз а, заведи конет е в пещер ат а и ги разс едлай, преди
да т ръгнеш. А з ще помогн а на Робъ рт.
Тя не изча ка той да й от говори, а с е препъва надолу по склона към
Робърт.
Той почти не погледн а към не я, дори не спря да с ече дън ера на
пад на л ото дърво.
— В ярно ли е, че може да с е на лож и да о ст анем тук дълго в реме?
— Д а, вярно е.
— Тогава ис кам и ти да т ръгнеш с Гав и н — зае квай ки заяв и тя. —
Кеърд е м оя гриж а. А з т рябва да о ст ана, но не искам да и злагам на опас но ст
ж ивот а на ни кой друг. Ще с е оправя чуде с но и с ама.
Той продълж и да с ече дънера.
— Ч у ли какво казах ?
— Н ямам ни какво време да споря нито с т еб, нито с Гав ин — той
отново замахн а с брадват а, а о ст рието с е в ряза в дървото. — Н яма да те
о ст авя.
— За що?
Той не я погледна, но отговоръ т му прозвуча като ехо на собс твени те й
дум и от но сно Кеърд.
— За щото ти си моят а съ пруга и следоват елно съм отговорен за теб.
За удив и телно кратко време одеялото вече прели ваше от дърва. Той
завъ р за краи щат а му и рече:
— Тръгвай.
Тя т ръгна нагоре по склон а, като с е бореше с теж к ия товар з ад с ебе си.
Гав и н изле з е от пещ ерат а и прот егна ръка към одеялото.
— А з щ е го в зема. Конет е с а в пещ ерат а и ги разс едлах, разопа ковах…
— Трябва ше веч е да си т ръгна л. Х айде, т ръгвай!
Той с е поколеб а, по сле бав но с е приближ и до коня си.
— Д авам в и два дни. А ко и двамат а не сле з ете от планинат а дотогава,
с е в ръщам .
Кейт не отговори, а изси па дърват а на пода на пещерат а и отново с е
запъ ти с одеял ото над олу по склона. Когато погледна наз ад към пъте кат а,
в идя, ч е Гав ин бър зо върв и нагоре по път екат а.
П ре з следва щит е два час а тя из губи предст ава за броя на из качван ият а
и сл из аният а по склон а. Робъ рт работеш е с яро с тно темпо, брадват а с е
в рязва ше в дървото, це пени цит е и клон ите летяха към одеялото.
— Д о ст атъч но! — изв и ка Робърт пре з вятър а, когато Кейт з а пореде н
пъ т т ръг на нагоре по ст ръмнин ат а. — Трябва да започн а да с ека оне зи
дръвч ет а покрай пъ текат а, за да ги изп олзваме като пре града. О ст ани вът ре
в пещ ерат а, не стой на вятъра този пъ т. Дървет ат а щ е с а пре ка лено теж ки за
те б, за да можеш да ги поме сти ш.

83
 Н е й бе о ст ана л дъх да отговори, докато напряг аше сил и нагоре,
борей ки с е с теж ки я товар зад с ебе си и с насре щния вятър. Когато сти гна в
пе щерат а, тя с е облегна на каменнат а сте на, опи твай ки с е да превъзмогне
кра йното изто щени е, ко ето я обз емаш е. М или боже, как с амо й с е иска ше да
поч ине! Н о Робърт не поч иваш е. Той с е бореш е със студа и вятъра,
напряг аше сили и воля до крайно с т, за да запаз и ж ив и и двама им. Тя морно
с е оттл ас на от ст енат а и за лит айки, пак изле зе на пъ текат а.
Робърт приближ а ваше с по следни я товар дърва.
— Ка зах ти да о ст анеш в пещерат а.
— Когато и ти вле зе ш.
Той хвърли товара вът ре, по сл е отид е вст рани от път екат а и започ на да
с ече едно от ма лки те раз кривен и дръвч ет а.
С не гът вече ва ле ше на твърди вледене ни иглиц и, които ж илеха повеч е и
от м разов ития вятър по ст рани те й.
Той изв ика:
— П о дяволи те, н е м ож еш да ми помогнеш с това! Вле з вът ре!
Тя поклат и глава, грабна едното дърво, ко ето той току-що бе пова лил , и
го задър па към пещер ат а. М акар и ма лко, то тежеше повече от с амат а нея, а
кл он ите бяха о ст ри и бодлив и. О тне й мъч ително много в реме да го з авл ече,
ма кар че разстоян ието беш е късо. По сле с е върна и с е зае с второто дърво,
ко ето Робърт бе захвърлил на пъте кат а. О ст рите клони раз къс аха вълнени те
й ръкав ици и тя ядо с ано ги сва ли и ги захвърли.
Когато завлеч е и петото дърво до в хода на пещерат а, вече ва л еш е
тол кова гъст сняг, че почт и не виж да ше и не чувс тваш е ръце те си. Р аботе ше
пре ка л е но бав но, отчая но си помисли тя. Н е можеше да насмо гне на
тем пото м у. Той вече бе хвърлил още две дървет а на пъ текат а. Трябва ше да
бър за. О ще с амо две от иван ия и в ръща ния и ще…
— В л изай! — Робърт сто е ше до нея. Той я вдиг на, бутн а я в пещерат а и
изл е зе.
Тя прис тъпи, олюлявайк и с е след него.
— Н е разб ираш ли ка кво ти говоря? П очти свършихме. Ако ис ка ш да
прав и ш не що, запа ли огън, ч е измръзнах.
Той граб на една дървена коф а и изче зна зад з аве с ат а в ихрещ с е сн яг
навън.
Кейт с е поколеб а, опит вайк и с е да ра зсъж дава т ре зво пре з уморат а,
която я з амайва ше. Какво й бе каза л да направ и? О гън. Студ ено му е и има
нуж д а от огън. Ст ранно, на нея вече не й бе студе но. П ръсти те й с а
зам ръ зна л и, но с ега ги чувс тва т ака, сяка ш не й принадл еж ат. Тя колени чи и
с е за е да подреж да дърват а.
О тне й много време, а с амо смътно съзна ваше, че зад нея с е т рупа
пре града от дървет а на в хода на пещ ерат а. Робърт хвърляш е дървет ат а едно
върху дру го пред отвора.
Д ърват а най- с етне пламн аха и тя усилено раздуха появ илото с е
пл ам ъ че. Н е бива да го о ст ав и да изга сне. Н а Робърт му е студено и м у
т рябва.
— Б ож ичко, успяла си да го запа ли ш! — Робърт сто е ше на в хода на
пе щерат а, а по намет а л ото и тъмн ите му ко си бле сте ше сняг. Р ъцете му бяха
пре пъл нен и с гроз ния ка фяво-чере н храст, който той бе нарекъл пире н. Той
го хвърл и на куп чинат а на пода и прите гли по следното дърво в о ст ана л ат а

84
прол у ка на в хода. — А с ега ми помогн и да запъл ним дупк ите меж ду
кл он ите.
— С това ли?
— Ка зах ти, че го из ползваме за много не ща — той започна да натъ пква
пир ена в пролу кит е. — Ще з амръзне от снег а и т ака ще с е предпаз им от
вят ъра.
Тя с е приближ и и с е опит а да помогн е, но не можеше да на кара
пръс тит е си да я слушат.
— Н е, не т ам горе — реч е той, когато тя с е протегн а нав исоко с шепа
храс ти. — Трябва ни ма лъ к отвор, откъ дето да и злиза пу шекъ т и да вл из а
чи стия т въздух — той в зе одеялото, с ко ето тя бе прена сяла дърват а, и го
за креп и от еднат а ст рана на прегр адат а, за да с е образува ма лък в ход. С л ед
това нам ръщ ено от стъ пи наз ад, за да огледа творе нието си. — Това т рябва
да е до ст атъ чно.
— Това ли е кра ят?
— Н адявам с е, пит аш за раб от ат а, а не за нас — присмя с е Робърт.
П о сл е т ръгн а към огъ ня. — Хуб ав пламък. Браво на теб — той я погледна
пре з рам о и съвс ем с ериоз но рече: — И не с амо з а огъня. Н е бих могъл да
си пожел ая по-добър помощ ник.
П ре з пеле нат а от студ и умора, която я обгръща ше, тя почув ства как у
нея припл ам на гордо ст.
— Н ито пък аз.
— Н о аз не съм же на.
— М ного нече с тна забележ ка — приближ и с е до огъня и протегн а ръце.
— С игур но те зи дърва не с а добри. П очти не топлят.
— Топля т, и още ка к! — той погледна ръцет е й и окамен я. — Ц елите с а
по с инел и! Къде, по дявол ите, с а ти ръкав ици те?
— Б яха вълнени и клони те ги разкъс а ха, затова ги хвърлих — тя св и
рам ен е. — Н о това няма значени е.
— Н яма ло з нач ение! — той доко сна една дълбока драскоти на на длант а
й. — Ус еща ш ли не що?
Тя поклати глава.
— П роклят ие! — той я бутна да с едне на земят а пред огъня и колени чи
до не я. С м ъкна дебел ите си кожени ръкав ици, в зе ръкат а й в двете си ръце и
започ на да я разт рива.
— Стой мирно — процеди пре з зъби той. — Р ъцете ти с а измръз на л и.
Ще има ш голям късме т, ако с е оправя т. Н е мога да повярвам! Защо не с е
върна в пе щерат а, когато ти каз ах?
— Ти имаш е нуж да от помощт а ми. О ткъде да зн ам, че толкова бър зо
изм ръзват? В цент ра лни те граф с тва в ремето нико га не е т акова. И т рябва л и
да търка ш толкова грубо? Веч е започва да ме боли.
— Д обре — каза той, като продълж и да разт рива.
Започн а да ус ещ а иглич ки по кож ат а си, а след ма лко драс кот ини те т а ка
я з абол я ха, че чак сълзи изби ха в очи те й.
Той пус на ръкат а й, нареди й да я протег не към огъня и в зе дру гат а й
ръка.
— С ега ус ещ аш ли топлинат а?
— Д а.
— Когато започне ш да ус ещ аш болка и в т ази ръ ка, каж и ми.

85
 П ърв ите игли чки вече боц каха кож ат а й, но бяха н уж ни още пе т минути,
докато бол кат а ст ан а наи стин а силн а.
— В еч е боли.
— П о всич ките пръст и ли?
С ъл зи те с е стич аха по ст рани те й.
— П а л ецъ т вс е още е ма лко бе зчувстве н.
Той преме с ти ръце и с е съсредоточи върху п а леца и пока за ле ца й,
докато най- с етне върна и тях към ж ивот.
Тог ава пус на ръкат а й и вдигна поглед към набра зден ото й от съл зи
л ице.
— Знам, че бол и — дре згаво каз а той. — Н о не можех да те о ст авя т ака.
— Знам — тя изт ри сълз ите от очите си с опакото на ръкат а си. — Н е
зн ам ка кво ми ст ава. О бикновено не съм толкова глупа ва, че да плача от
на й-ма л кото неудоб ство.
— Х ич не е ма лко. Знам какво е да измръзн еш — той в зе едно ч исто
одеял о от купчинат а, която Гав ин бе о ст ав ил до сте нат а, и го по стл а пред
огън я. — Легни и си поч ини.
— Трябва да с е погриж а за Кеърд и Рей чъл.
— А з щ е ги видя.
— Н о ти си не по-ма лко уморе н от мен.
Той не обърна в нимани е на прот е сти те й и с е приближ и към кон ете,
които бяха сп ънат и в дъното на пещ ерат а.
Може пък и да не е толкова уморен, като пре з мъгла си помисли Кей т.
Д в иже ше с е със същат а неот слабва ща сила и мощ, с която бе сля зъл първ ия
пъ т по скл о на преди повече от два час а.
Е, тя не бе толкова издръж лива. С една на одеялото и з агледа как той
неж но проверява гле зени те на Кеъ рд.
С ам щ е му пререж а г ърлот о.
Н о не бе убил Кеъ рд. Бе с е борил с всичк и сили, за да спас и и коня, и
нея, и то с рис к за собстве ния си ж ивот. П огледна към отвора в горн ат а част
на пре градат а и в идя, че снегъ т е з ава лял по-силно, по- плътно, като
прев ръщ аше следобеда в но щ. Зас ега бяха в бе зопа сно с т, но т ревогат а на
Гав и н й бе раз крила, че опас но стт а не е премина л а. П огледът й с е върна
към Робърт. Ще ше да е уж асно да бъде тук с ама, на това диво място, но й с е
ст руваше още по-уж асно да в кара в беда друго човешко съще ство.
— Н е с а подути. Сигурно ще с е радва ш да разбереш, че при чинат а за
вси чки те ни неприя тно с ти с е чувства съвс ем добре — каза Робърт, когато с е
из прав и и потупа врат а на Кеъ рд. — И скам да каж а, толкова добре, кол кото
м оже да с е чувс тва една торба ст ари ко ка ли — сухо добав и той.
Тя бе прека лено изтоще на, з а да з ащи ти Кеърд от обидат а. Св и с е на
топка на одеял ото и с е загледа как Робърт извад и един пар ца л и започна да
т рие с него ст ария кон.
С коро и тя ще ст а не и ще му помогне, но няма нищо лошо, ако си
поч ине с ам о мъни чко…

Робърт с едеше от дру гат а ст ра на на огъня и с е в зираш е в пламъци те,

когато тя отвори очи.

86
 Той изглеж д аше както в инаги : силе н, да лечен, сдърж ан. Дори и когато
м исл и, че ни кой не го наблюдава, в нимани ето му пак си о ст ава ше
изо ст рено, както в инаг и.
Той вдигна очи, щом почувс тва погледа й върху с ебе си.
— Н адявах с е, че щ е спи ш цялат а нощ.
Н ебето, ко ето с е в иж даше пре з отвора, изглеж да ше по-тъм но, а с енк ите
по стени те бяха по-рязко очерт ан и.
— Кол ко в реме съм сп а ла?
— Н е много. Няколко час а.
Тя скоч и и отмет на ко си те от лиц ето си.
— В ъобщ е не исках да спя.
— Защо? Н яма ка кво дру го да с е прав и — той на ля в една ча ша няка ква
течно с т от котлето, ко ето в ис е ше над огъня. — Но тъ й като вече си буд на,
из пий това.
Тя огл еда млечно бялат а т ечно с т в ча шат а, която той й подад е.
— Ка кво е това?
— О твара от ко сти те на зае ка, който убих вчера.
Тя направ и гримас а.
— Н е мисля, че…
— И зпи й го! Н е е много, но ще ти даде сили. Таз и сут рин, преди да
т ръгн ем , ядохме, т а ка че ще изчакаме до ут ре, за да изпечем за ека. От с ега
нат атък ще ядем с амо веднъж днев но… и то по ма лко.
— Знач и смят аш, че бурят а може да продълж и дни наред, както каза
Гав и н?
Той св и рамене.
— Н ямам предст ава. Н икога не можеш да предска жеш какво точно ще е
в рем ето пре з тоз и с е зон. Може да т рае с амо един ден, може цяла с едмица.
А ко спре след ден или два, вероятно ще успеем да сле зем от план инат а.
— А м и ако продълж и повече?
— П ъте кат а ще ст ан е непроходима и може да с е на лож и да чакам е и цял
м е с ец, докато пре спит е с е стопя т до ст ат ъчно, за да можем да прем инем.
— Ц ял ме с ец!
— А ко имаме късме т — той сре щна погледа й. — П реди две години
един човек от моя клан т рябва ше да стои в една пещера, точно като на с, в
продъл же ние на два ме с ец а.
— И ка кво с е случи с него?
— Зам ръ зна.
Тя ахна уж ас ен а.
— Кол ко уж асно!
— Д а, той бе ше т ръгна л към Един бург. Не ка за л на никого, че с е в ръща
у дома, ин аче щ яхме да т ръг нем да го тър сим. Когато узнахме за не го, вече
бе пре ка л ено късно — той погледна ча шат а в ръкат а й. — Пий!
Тя отпи мъничко и сметн а, че напит кат а не е ча к толкова лоша на вкус,
кол кото из глеж даш е.
— С игур ен ли си, че с Гав ин няма да с е случи не що лошо?
— Н е мога да бъда сигуре н за нищо, но той има по-добри шан сове от
на с.
— Н е зн аех, че…
— Знам, че не зна еше ка кв и с а опас но ст ите — той й с е усмихна
на криво. — Н о дори и да знае ше, щеше ли да с е държ и ш по дру г начин?

87
 — Н е бих могла да изо ст авя Кеърд, но, да, наи сти на щях да с е държ а
разл ично. А ко знаех, че опасно с тт а е толкова голяма, нямаше да те слушам .
Щях да те на карам да т ръгнеш с Гав и н. Не бе ше че с тно от моя ст рана да те
о ст авя да рискува ш ж ивот а си.
Той повдигна веж ди.
— А ка к ще ше да ме накараш ? Щеш е да ме удариш по глават а, както,
когато те пре следвах в горат а?
— А ко с е на ложеше.
Той с е изк икоти.
— Д а, си гурен съм. Каква т рогат елна благодарно ст след всичк ите м и
усил и я за теб.
— А з съм ти благодарн а — коле бливо рече тя. — Н ямаш предст ава
кол ко съм ти благодар на. До с ег а никой не е рискува л ж ивот а си зарад и
м ен… но и с е чувс твам в инов на. Н е т рябваше да те о ст авям да го сториш.
— Д околкото помня, аз не ти о ст ав их ни какъв избор — той не търпел иво
махн а с ръка. — Н яма сми съл с ега да говорим за те зи работ и. Ст ан а л ото
ст ан а л о.
— Д а — тя погледна купчинат а дърва, която й с е стори смеш но ма л ка
сл ед уж а сяващ ия ра зка з на Робъ рт. С ега тук бе топло, дори уютно, но ако
пъ текат а ст ане непроходима, непроходим щ е е и склонъ т, който води към
единс твени я им източ ник на дърва за огрев . — Да изга сим ли огъ ня, за да
пе стим дърва?
— Ще го па лим с амо но щем, когато е най- студено. Прегр адат а би
т рябва л о да е до ст атъчн а, за да ни пази от замръзване пре з деня.
П ри те з и думи Кей т невол но пот ръп на.
— Н е с е опи твам да те и зплаш а — сре щна погледа й той. — П овярвай
м и, ням ам ни какво намерени е да с е о ст авя да умра.
— С игур но и твоят сънародни к не е има л т акова намер ение.
— Той е стоял и е ч ака л снегъ т да започне да с е топи. А з няма да
извър ша подобна греш ка.
— А ка кво можеш да сториш ?
— Ще измисл я начин. Винаги може да с е измисл и не що, ако чове к с е
опи тва до ст атъч но упорито.
За първ и път, откак бе отворила очи, тя почувст ва ис крица надеж да.
Робърт никог а не би с е преда л. И тя няма да с е предаде.
— И с ега какво т рябва да прав им?
— Д а сп им. И маме нуж д а от това. След като уга сим огъня ут ре
сут ринт а, ще т рябва да не спираме да с е дв иж им, за да с е топлим — той
допи чаш ат а си и я о ст ав и на ст рана. — Гара нтирам ти, че до ут ре веч ерт а
ще си по- уморена, отколкото ако си язд ила цял ден пре з те зи планини.
С л ед те зи думи той с е излегн а и затвори очи.
В не запно й с е стори ня как по- млад, по- уязв им о собено когато вече не
в иж даш е те зи тъмни, бле стящ и очи. Ами да, той наис тина е млад, помисл и
си тя. Б е й с е ст рува л много по-възраст ен и опите н от Гав ин, но на възра ст
двамат а с оръжено с еца му едва ли имаха и пе т годин и разли ка. Ц елия т м у
ж ивот бе пред него.
А този ж ивот можеше да бъде из гас ен като пламъч ето на недогорял а
све щ.
И в инат а щ еше да е не йна.

88
 Той зн аеш е, че един стве ният ш анс Ке йт да оцелее, е да о ст ане с нея и
да из гради убеж ищ е срещу бурят а, и той го бе сторил. Тя искаше да с е
отнас я с нея както с Гав ин, и той бе прав ил именно това. Бе я в зел под
за крил ат а си, вс е едно и тя при надле жеше на Крей да точно както Гав ин. Но
Гав и н поз нава ше опа сно стт а и ни кога не би и злож ил Робърт на опа сно ст,
както бе сторила тя.
А ко Робърт умре, тя не з нае ше как би могла да продълж и да ж ивее с
брем ето на подобна в ина. Той бе сп асил ж ивот а й и тя му дължеше много, а
този дъл г й с е ст ру ваше вс е по-заду шава щ и непоно с им с вся ка измина л а
м инут а.
Тя л егн а, и като подпря глава на лакътя си, с е з агледа в него, докато
той сп еше.

С ега, когато бе по-близо до не го, той веч е не й из глеж даш е нито мл ад,
нито уязв им. И зв ив кат а на устн ите му бе няка к чувств ена и грехов на, а
хл ътн а л ит е под скулите буз и му придаваха в ид на някаква юж няш ка
не наси тно с т.
С ърцето й биеш е т ака лудо, че поч ти й причин яваш е бож а, когато
кол енич и до него. О тч аяно жела еше да скочи и да из тича обратно на
м ястото си до огъня. Н о не т рябва ше да е т а кава ст рахлив ка. Бе в зел а
реш ение, и с ега т рябваше да го и зпълни.
П о е си дълбоко дъх, по сле пр отег на ръ ка и доко сна бузат а му.
К л еп ките му момент а лно с е отвориха и тя упла шено с е отдръпна назад.
— Ка кво има?
Тя с е ув и по-плъ тно в одеялото.
— Трябва да поговорим.
— М ислех, че вече вси чко сме си ка за ли.
Кейт отвърна поглед от него.
— Н е всич ко. М ислех за това и… Трудно ми е да го изре ка с думи. Н о
ако го жел ае ш…
Той с е стег на.
— Н има казваш това, ко ето ми с е ст рува, ч е ка зваш ?
— О ткъде да знам какво ти с е ст ру ва, че ка звам? Ез икът ми е толкова
не похвате н, че с е ч удя да ли въобще ме разбира ш — тя колебливо си по е дъх
и с е опит а отново: — Яв но отда ваш голямо з нач ение на това плът ско
сно шени е. В края на кр аищат а ние сме жене ни. Е, аз няма да имам нищо
против ти да…
Тя отново млъкна, по сле на един дъх и зв ика :
— Защо поне не отвърнеш не що? Ка зах ти, че ми е т рудно да говоря за
това.
Той присв и очи, загледан в лицето й.
— О питвам с е да ра збер а защо изведнъж реш и да ме дари ш с подобен
же ст. В инов на ли с е чувс тва ш?
— Д а — направо си призн а Кейт. — И съм ти много задъл жена. Въпре ки
вси чко, ко ето ка зваш, няко га ще мога да ти с е отплатя т ака, както бих
ис ка л а — тя нерв но кър шеше ръц е. — И ако не ти с е отплатя, щ е с е
чувс твам … никог а няма да съм свободна от теб. Това ми с е ст рува
единс твени ят… Н е з нам за що намир аш това нещо за толкова важ но, но не

89
бих м огл а да ти от каж а — ето че на й-по сле каз а всич ко, помисли си тя с
обл екчен ие. — А ко вс е още го жела еш, мисля, че мога да го поне с а.
— Д а л и го желая ?
Тя с епнато си по е дъх, когато в идя как изра жен ието му с е промен и от
предпа зл иво към сладо ст рас тно.
— О, да, вс е още го жела я — с дълбок глас отвърна той. — О т она зи
нощ в ст раннопр иемниц ат а не искам нищо друго. Поняко га дори ми с е
ст руваше, че щ е пол удея от желание — той с е усмихна бе зра зсъдно. — И
веч е въобщ е не ми пука как ще го полу ча. Ще го при ема дори и под ф ормат а
на бл агодарно с т, ст ига с амо да го имам.
Зн ачи ще ше да с е случ и. Преди й с е бе ст рува ло, че сърцето й бие л удо,
но с ега то направо с е опи тваш е да и зскочи от гърди те й.
— Ще т рябва да ми каже ш как с е прав и. С ебасти ан твърдеше, че съм
има л а инс тинкт ите на Л илит, но сигурно греш и, иначе въобщ е не бих бил а
тол кова обърка на — тя о ст ав и одеял ото да пад не на земят а и топлинат а на
огън я доко сна тялото й. — П оне не съм толкова невеж а, че да не знам ка к с е
започва. Н а ли т а ка т рябва ?
В сяко мускулче по тялото му с е ст егна, когато тя откр и розов ите
в ръхчет а на гъ рдит е си.
— О бикнов ено гол от ат а не е абс олютно необходима насред снеж на
в иел иц а.
— С м етнах, че вси чко ще свърши по-бъ р зо, ако предвари телно с е
погр иж а за съблич ането. Н е ми е студено.
Това бе направо меко ка зано, помисли си тя. И згаря ща горе щин а
о ст аваше т ам, където погледът му премин аваш е: от гърдите й над олу по
тял ото й до мекит е сноп чет а ко сми, които обграж даха жен ствено стт а й.
— Н ито пък на мен — дре з гаво отвърна той.
— Д а лег на ли и да затворя очи?
— За да не в иж да ш уж ас нат а уч аст, която ще те спол ети? Н е още — той
протег на ръка и доко с на корема й. — И скам да проверя издръж ливо с тт а т и.
П ръсти те му с е плъзна ха над олу до къдр ици те, които яв но изцяло бяха
погъл на л и вниманието му.
— П ро сто ис кам да видя колко може ш да поне с еш.
П ри допир а му цялото й тяло пот ръпн а и мускулите й с е сте гна ха.
— Ка ква яро стна ре акция! — промълв и той и започн а да я га ли. — П ък
и съм сигуре н, че не ти причи нявам болка.
Н е, това не бе болка, беш е не що друго.
— Ч увствам с е т ака, както когато паднах от един дъб, бях ш е ст
годиш на. Б еш е… — тя затвори очи, когато ръкат а му с е плъзн а над олу и я
обхвана в ше пат а си. — Защо… Защо прав иш това?
П ръсти те му га леха, пров ира ха с е, в нимателно изследва ха.
— Н е ти ли харе сва?
Горещ и т ръпки прола зиха по тялото й.
— В си чкото това милване ми с е ст рува голяма заг уба на в реме.
— О , вярно, з абрав их, че искаше да при ключим бър зо. Дори си с е
събл я кл а за по-ле сно. Н о с е опася вам, че ще ти с е на лож и да бъдеш
тър пел ива. И ма нещо, ко ето ис кам да направя ето тук — пръст ите м у
продъл ж ава ха да търся т.
Гърбъ т и с е изв и и тя т ихичко и зв ика, когато той откр и онова, ко ето
търс е ше. Шок. Горещин а. Жаж да.

90
 — Х аре сва ли ти това?
Тя потъ на в мъгла от удовол ств ие и с амо смъ тно съзн аваш е как
погл едът м у с е съсредоточава върху лиц ето й, докато па лецъ т му започн а да
я при тис ка и по сле с е завъртя в бав но възбуж да що дв ижен ие.
— А ха, в иж дам, че ти харе сва. Кол ко?
П река лено много. Тя прехапа уст ни, з а да възпр е стонове те си, докато я
з а л иваха вълна след вълна, ра зкъсвайки цялото й тяло. Плътт а й бе горещ а,
з ачерве на, а гърди те й набъбва ха с всяка измина ла с екунда.
— Н о аз май те прекъ снах — той започна леко да подръпва скрит ат а
пъп чица и вс еки път вс е по-боле зн ена ж аж да прони зва ше тялото й. —
Р аз казваше ми ка к си падна ла от едно дърво, когато си била на ше с т години.
Та ка л и? Н е помнеш е вече нищо.
— П адна л а си от един дъб — подска за й той.
— А з… дъхът ми с екна.
— И с ега с е чувс тва ш т ака?
— Ст рува ми с е, че… да.
— Н е си ли сигурн а?
— Н е мога да мисля…
— Д обре — той отдръпна пръсти те си. — Чуде с е н при знак. А с ега
м оже ш да легнеш и да си по ем еш дъх.
С л ед те зи думи той с е отда лечи на някол ко стъпк и и започ на да събува
л ев ия си ботуш.
Тя рухн а върху одеялото. Добре, че й бе каза л да легне, за щото тя веч е
т репер еше толкова силно, че въобще не знае ше да ли бе в състояние да с е
държ и на кра кат а си.
— С ъблич аш ли с е?
— Ст рува ми с е, че е редно първ ия път — той сва ли и другия си боту ш.
— Н е м ога да ти о сигуря чист и чар шаф и, но поне няма да т е ож ул я с
вси чки те те з и коже ни дрехи — з ахвърли на ст рани коженат а си ж илетка. —
Р аз твори си кракат а, Ке йт. Искам да т е погледам.
— Това необходимо ли е?
— Н е, но щ е ми до ст ав и удоволс тв ие. Н а ли това е целт а на цял ото
за нима ние?
Тя с е подчин и, но почув ства как цялото й тяло поруменява от
см ущ ение. Ус еща ше погледа му точно на онова място, където скоро тел ат а
им щ яха да с е съединя т, и то т ака, ся каш с ега не пръст ите, а очит е м у я
м ил ва ха. Ч увст ваше с е напълно бе зпомощна, напълно покорн а.
— Пре красно… М а лко по-широко. Точ но т ака — той раз копча
па нт а л они те си. — Зна еш ли колко пъти съм си те предст авял т а ка, легна л а
пред м ен, очаква ща да вляза в т еб?
Тъм н ите му очи бяха пламн а ли, почти и згаря щи от жела ние. И той с е
нуж д аеш е от нея, а т ази мисъл на кара ст раннат а горещ ина, която ся ка ш я
разт апя ше, да с е усил и дори ощ е повече. Тя о ст ро съз нава ше жен ствено стт а
на тял ото си, изв ив кат а на гърди те си, мекот ат а на кож ат а, уязв имо с тт а на
поз ат а си.
Той веч е бе напълно гол, също толкова ж иле с т и кр асив , както, когато
го бе в идяла в ст ран ноприем ницат а, но дори още по-въз буде н. Тя побър за да
отм е ст и погледа си лицето му, но сяка ш ст ан а още по-зле. Затвори очи, за
да не в иж да повече изр аже нието му, ко ето от ра зяваш е с амо суров глад.

91
 — О твори очи. И скам да ме гледаш. И скам да гледаш ка кво правя —
гл асъ т м у бе ст ан а л някак гъ рлен. — И скам вс еки миг да съ знаваш кой ти
при чинява това. Кой ще вле зе в т еб.
Тя отвори очи и в идя, че той коле нич и меж ду раз творени те й крака,
напъл но съблече н.
— С ега ли ще с е случ и? — про шепн а тя.
— Д а — той с е при ближ и към нея. — Н о не съвс ем ведна га.
Д ва пръ ст а бав но с е плъ зна ха в нея.
Тя с е изв и нагоре при невероя тното нахлуван е в тялото и с етиват а й.
П ръсти те му бав но започна ха да с е дв иж ат навът ре и навън, по сле по-бъ р зо
и накрая с някакъв от с еч ен първ и чен ритъм, който я накар а да прехапе
уст ни, за да не изв и ка, тлас кана от удив ит елнит е ус е щания, които за л иваха
като водопад тялото й при всяко не гово дв ижени е.
— Стегн ат а си… Го споди, колко си ст егнат а — промълв и той. — Н е
м ога… да ча кам повече. Трябва да вляза в т еб.
Той в нимател но с е плъзн а в нея, борейки с е с те с нот ат а й. Когато
до с тигн а прегр адат а, спр я, а гъ рдит е му с е изди гаха и спу ска ха при всяко
изм ъче но дихание.
— С ъбери кураж , момичето ми.
И той нахлу и зцяло в нея.
Тя ахна, когато бол кат а я прониз а. Той зас тина дълбоко в тялото й,
съедин ен с нея, пулсира щ.
Тя вс е още ус ещаш е ня каква притъ пена болка, но ня какво друго
ус еща не вече надмог ваше бол кат а. И зпълн ена… но вс е още коп неещ а, с
жел ание, ко ето тя вне запно о съзн а, че не би пон е сла, ако не бъде утолено.
Тя инс тинктив но с е ст егна около не го.
Той рязко си по е дъх и цял ото му тяло пот ръп на. Вдиг на глава и я
погл една.
— Н има с е опитва ш да ме убие ш?
Н о това му бе харе с а ло. Тя бе усп яла да забел еж и онова неи зразим о
удов ол ств ие, изпис а ло с е по лицето му.
— Стори ми с е… че т ака т рябва. Н а ли?
Той кимна.
— П ро сто ме из ненад а.
За нея това не бе изне нада. С ега, когато той бе в нея, всичко ся ка ш вече
има ше свой собств ен рит ъм, собств ена примитив н а неи збеж но ст.
— О ще! — ръцете й с е протегн аха сляпо, з а да обгър нат рамене те му. —
Трябва да има още!
— Д а, има още — той започна да с е плъз га напред и на зад, с крат ки и
дъл ги тл асъ ци, които бяха като огнен и удар и към с амото й сърце.
С вър з ано с т, диво удов олств ие, копнеж , всичко това ст аваш е вс е по-
сил но с вс еки негов тлас ък.
Той не й дава до ст атъчно, помисли си тя т ре скаво. Трябва ше да пол учи
още от него. Започна да с е повдига, към тялото му, пре сре щай ки го с
тол кова яро с тна ж аж да, че ся каш обе зум яваш е от нея, докато с е опитва ше
да с е стег не около него и да го з адърж и в с ебе си.
— По-спо койно — промълв и той. — П река ле но хубаво е. Н яма да
издърж а дълго.

92
 Той говореше бе зсми слици. Н има можеш е да говори за спокойс тв ие при
те з и действ ия ? Всичко бе лудо ст, огън и удоволс тв ие, а тя не би поне сл а то
да с е забав и или да спр е.
П овдигаш е с е нагор е, а нокт ите й с е заби ваха в раменет е му.
— П ом ог н и м и!
Той замръз на.
— Го споди!
Започн а да с е дв иж и с ж ивотинс ка яро ст, а ръце те му обхваща ха с
дл ан и зад ничето й и го при тис ка ха към с ебе си, докато той нахлуваше до
кра ен предел.
— Това ли? — гласъ т му бе дре згав . — Това ли ис каш ? Ето, ето!
С игур но т ака с е чувс тва чове к, когато с е раж да или умира, мисле ше тя
пре з м ъгл ат а. Ка квото и да е, то т рябваш е да продълж и веч но. Н е, т рябва ше
да свърши. Н е може ше да издърж и т ака, удов олств ието да нара ства вс е
повече, удовл етворен ието да я чака някъд е отвъд, да наближ ава, и тя вс е
още да не може да го до сти гне.
Н ад нея лицето на Робърт бе з ачерв ено, уст нит е му бяха нат еж а ли от
чувс твено с т, ст ран ите му бяха изопнати и хлътн а ли от неоп исуем о
напре жени е.
— С ега — изреч е той, ст исна л зъби. Повдигна я по-на горе, по- плътно
до с ебе си. — Дай ми всич ко, с ега!
Тял ото й пот ръпн а в конвулси и и ся каш с е разпръ сна на хиляди искри
от насл ада.
Той про сте на, и зв ил гръбна к, сухож илият а на ш ият а му с е и зпъна ха,
когато отм е тна глава на зад.
П о сл е рух на върху й, а цялото му тяло т реп ереше, сякаш от т ре с ка.
И с амат а тя т реп ереше, смътно о съзн а Ке йт, докато пръс тит е й
пропъл зяха по гърба му. Груби ив ици върху гладкат а повърхно ст на кож ат а
м у. Б ел е зи, спомни си тя, той имаш е беле зи на гърба си. Те го бяха
нар анил и. П очувства как я обзема св ире п пристъ п на собствен иче ски гняв и
ръце те й с е стег наха около него. Н икога повече. Н икой нико га не т рябва да
го наранява от ново.
— Кейт.
Гл а сът му бе дълбок и ласкав , когато той изр ече името й. Кол ко
кра сиво… нико га до с ега името й не бе звуча ло толкова крас иво!
— Теж а т и. П усни ме да ст ана, момичето ми.
Н е й т еже ше, а и не ис ка ше да го пуска. Н е ис каше повече никог а да го
пус ка.
Робърт повдигн а глава и доко сна с уст ни чел ото й.
— С радо с т бих о ст ана л тук, но веч е пак с е въз буж дам, а смят ам , че
като за първ и път това ти бе до ст атъ чно — той направ и смеш на
ф изио ном ия. — А вероят но дори прека л ено много. Н е бях толкова нежен с
те б, кол кото ми с е ис каш е.
Той на исти на с е въз буж да ше, о съзн а тя невяр ващо. Ето че от ново я
жел ае. Зн ачи може да продълж и, удоволств и ето може да продълж и…
— Н е! — каз а той, когато почувс тва, че тя с е стяга около не го. Измъкна
с е бър зо и с е отме сти на ст рани. — Н е с ега, Ке йт. С ега си почин и. Ха, не
м ога да повярвам, че казвам това! — той с е засм я и целун а но с а й. — Но
т рябва да при знае ш, че поне с е това уж асяващо и зпит а ние до ст а добре.

93
 Д ъхъ т й и злиза ше на пре с екулки и сяка ш в иж даше всичко като пре з
м ъгл а. Единс твено случилото с е преди ма лко й изглеж да ше ре а лно.
— В ин аги… вина ги ли е т ака ?
— Горе-долу — е зи кът му неж но лизна рамото й и горещи т ръпк и
прем и наха по тялото й. — Н о това определено бе нещо повече. Като че л и
ти си съ здаден а за подобен род з анима ния. Приз навам си, че не оча квах
тол кова ентуси азира на ре ак ция от една дев ица.
— И аз не очак вах да ре аг ирам т ака.
В не запно пани че с ки ст рах я възвърна напълно в ре а лно с тт а, тъ й като тя
о съ зна точно какво с е бе случило с нея. Тя с е бе държ а ла бе зсрам но,
неко нт рол ира но, като улич ницат а, за каквато я смят аш е С еба стиа н. С рязко
дв иже ние тя с една и обв и одеял ото около с ебе си.
— Това бе… из ненад а за мен. Сигурна съм, че няма ше да с е държ а
тол кова разпу снато, ако знаех…
— А ко зн аеше ка кво? — той с е усмихн а за качливо. — Че като Аф родит а
си роден а за ст растт а?
Ст ра нит е и пламн аха.
— Ти ми с е присми ваш.
— Та ка ли мислиш ?
Тя ким н а.
— Н е съм като оне зи от легенд ите, зн аеш го. О свен това не искам да с е
държ а тол кова глупаво. Вси чки те оне зи богин и май с а мислили с амо за
сл ас т и сует а и с а си засл уж или не щас тият а и ст рада ният а.
Той с е изсмя.
— М ного добре, значи не си богиня — ръкат а му с е пр отег на, з а да
обхване гърд ат а й. — Н о ми с е ст ру ва, че т рябва да те опит ам от ново, з а да
определ я до каква ст епен си зем на.
М ил и боже, ето че отново с е случва, о съзн а тя с от чаян ие. Зърното й с е
стяг аше, приготвяш е с е за него при допира му.
— Н е! — тя скоч и и от с тъпи наз ад, където той не може ше да я
до с тигн е. — Това бе гре шка!
Той повдигна веж ди.
— Кол ко мимолет на е благодарно с тт а…
— Ще намеря дру г начин.
— И този ми харе сва.
— Н о не и на мен.
Той вс е още бе твърд е близо до нея. Тя ст ана и отид е да с едне от
дру гат а ст ра на на огъня.
— Ще ти с е хар е с а, и то много. — О чит е му с е присв иха, з агледани в
л ицето й. — И ще т и харе сва дори още повече, когато научи ш н ачин ите…
— Н яма! — изв и ка яро стно тя. — Н яма да бъда т акава улич ница, з а
каквато С ебас тиан ме смят а ше.
— А , ето къде бил проблемът — устн ите му с е присв иха. — За бога,
онова копеле успява да изплю е от роват а си дори и от дру гия край на свет а.
Ти не си ул ичниц а, Ке йт.
— П очте нит е жен и не с е наслаж дават…
— А м и прия телкат а ти Карол ин? Н е ми ли ка за с амат а ти, че тя с
не търпе ние очаква ла да с е омъж и?
Тя с е намръ щи обърка но. Той бе прав . Каролин в ина ги й с е бе ст ру ва л а
до ст а сл адо ст рас тна.

94
 — За мен е разл ично.
— Защото С ебас тиан ти е повт арял, че това е зло толкова много пъ ти,
че накра я ис тинат а с е е замъгл ила. Самат а ти ми каз а това.
Кейт бе зпомощно поклати глава.
— Ти не ра збира ш. А ко той е прав з а това, може да с е ока же прав и за
м ного други неща. Н е мога да позволя това да с е случи отново.
— Н о ще позволи ш — изр ажен ието му ст ан а по-твърдо. — Н е бе ше
дл ъж на да ми с е отдад еш. Бях готов да спа зя обеща нието си. Ти с ама
направ и тоз и избор.
— И с ега промен ям реше нието си.
— Пре ка лено къ сно е — очи те му бле стя ха на светли нат а на огъня. —
А ко си м ислиш, че ще стоя в т ази пе щера заедно с теб, щ е знам ка кво м ога
да имам и щ е о ст авя С еба стиа н да ми го от неме… — той замълча и по сл е
повтори: — Пре ка лено късно е.
— Н има ще ме на силиш пр отив волят а ми? — поп ит а тя с т репере щ
гл ас.
Той поклат и глава.
— Н о ние вече говорихме колко преле ст но слаба е волят а ти точно в
това отнош ение. А з с амо ще я подлож а на обс ада, докато тя рухн е.
У нея с е на дигн а ст рах, прим е с ен с няка ква тъмна, з абране на горещ ина.
Тя знае ше колко реш ителе н може да бъде той, а вече поз нава ше и
удов ол ств ието, ко ето може ше да й дари. Похотлив ото й тяло няма да иска да
м у с е противопо ст авя, а вме сто това ще с е бори с нея, за да с е предад е. Тя
отчая но търс е ше арг умен т, който би пробил логи кат а му.
— В еднъж ти ми ка за, че едно дет е би било заплаха за Крейда и че
м оже ш да предотв рати ш… Н о не ми с е стори да в земе ш ня какв и мерки това
да не с е сл учи, на ли?
В ърху лицето му пробле с на ня какво нераз гада емо изра жени е.
— Н е.
И тя т ака мисле ше. Н е бе сигурн а точно какво дейс тв ие би бил о
нео бходим о, за да предотв рати зачеван ето на де те, но тяхното сливане беше
тол кова диво, че вся какво предварит елно обмислено поведени е й с е
ст руваше съвс ем невъзмож но.
— Зн ачи не бива да позв оляваш това да с е случ и от ново.
— Греш иш, веч е направ их грешкат а. Може дори и в този момент вече да
си брем енн а. Н яма ни какъв смисъл да не с е наслаж д авам на тялото ти,
докато от крия да л и е т ака.
— И ма при чина — вбе с ено изв и ка тя. — А з казвам не!
Той в не зап но с е усмихна.
— И зас ег а това е до ст атъч но о снователна причи на. Вероя тно с ега
ма л ко те бол и, затова т ази нощ повече няма да те бе з покоя — той легна и
при тегл и одеялото върху с ебе си. — Ут ре вечер щ е е удоб но време. Когато
пад не м ракът и запа лим огън я, ще ти покаж а как може ш да възс ядаш мъж а.
Ще в идиш, че това може да бъде да леч по- приятно, отколкото която и да е
е зда на гърба на Кеърд — той срещн а погледа й от другат а ст рана на огъня.
— Меж дув ремен но, помисли си как с е чувс тва ше, когато проник нах в теб.
Н е жел а еш ли това удоволс тв ие отново?
Тя го желаеш е, о съз на отчая но тя. Само споме нът за онова съединява не
бе в състояние отново да запа ли боле зне н огън меж ду бедрат а й.

95
 П огл едът му с е плъз на към издути нат а на гърд ите й, очерт ани под
одеял ото.
— М а л ко с а мили те ми спомени от пре стоя ми в И спания, но т ам науч их
м ного неща, които ще ти дон е с ат удов олств ие. Ут ре вечер ще т и покаж а
някол ко от тях.
— Н е — прош епна тя.
— Д а, удов олств ието не е грях меж ду съпруг а и съп ругат а. Л ично аз
съм възхит ен от М ария за това, че те е дарила с т акава сладо ст рас тна
природа. И з а мен щ е е радо с т да я ра зв ия, т ака че и двамат а да с е
възп ол звам е от нея по време на пре стоя ни тук.
— А з н е съм сладо ст рас тна!
— Н апротив , и прит еж аваш чист а, крас ива ст ра ст, каквато никога
до с ега не съм в иж да л. А ко си че с тна със с ебе си, ще при зна еш, ч е дойде
при м ен не с амо от благодар но ст, но и от ст рас т.
О чит е й с е ра зшир иха от слисван е.
— Н е е вярно! Н е з наех ни що за това. Та как бих могла да знам, че ще
м и харе с а… — тя смут ено млъкн а.
Той с е усмихна много значител но и тя о съзн а, че с е е до с етил за
продъл же нието на мисълт а й.
— Н е би могла да знае ш, но пъ к беш е много лю бопи тна, на ли ? Винаги
си лю бопи тна. И скаш да раз бере ш з а всяко нещо как то мири ше, какво е при
допир, какъв вкус има. Лю бопит с твото също е форма на сладо ст раст ие,
Кейт — той затвори очи. — А с ега заспи вай. Почив кат а ти е нуж н а за ут ре.
Тя с е наме сти в одеялото, прикова ла поглед в лицето му. Той бе толкова
уверен, тол кова сигурен в победат а, като сокол, който в ръхлит а пляч кат а си.
Н о тя не бе ше бе зпомощ на жертва. Тя можеше да с е бори с него и да го
по беди. Трябваш е про сто да забрав и какво с е е случило т а зи веч ер и…
Н о тя нито можеше да за брав и, нито да пре небрег не случил ото с е.
За щото, бог да й е на помощ, то вс е още с е случваш е. Той т рябваше с ам о да
погл едне към нея и тялото й с е промен яше, набъбва ше. Дори и с ега гъ рдит е
й вс е ощ е бяха боле зн ено изду ти под одеялото. Тя не поз нава ше она зи жена,
която бе сте на ла и с е бе изв ива ла и мят а ла под не говат а власт. Каква ще
бъде ре акц ият а й, ако той я доко сне отново? Да ли отново ще с е превърне в
онова з адъха но сладо ст рас тно ж ивот но, ко ето бе предст авлява ла с амо преди
някол ко м инути ? М исълт а я из пълни със ст рах, от който направо й с е
повдиг аше, а и ня какво друго чувс тво, ко ето бе дори по-уж ас яващо.
Н яка кво мрачно, опасно очакване.

— С ъбуди с е, Кей т.
Тя отвори очи и в идя, че Робърт веч е с е е облякъл и нахлуз ва боту шите
си. Той с е усмихн а.
— О бл ечи с е. Време е да изга сим огън я.
О гъня т вече изтл яваш е и дори и под одеялат а тя чувства ше студа.
Когато изга сне съвс ем, в пе щерат а ще ст ане ледено студено. Споменит е за
м ин а л ат а нощ в не запно нахлу ха в съзн анието й и тя с епнато о съзн а, че вс е
още е гол а, а Робърт я наблюдава от другат а ст рана на огън я. Тя припря но
с е пре с е гна за дрехите си, дръп на, и започна да с е бори с тях под одеялото.
— За бога, какв и ги върши ш? — не търпеливо поп ит а Робъ рт. —
П рил ича ш на прас е, ко ето с е ва ля в ка лт а.

96
 — О бл ичам с е.
— О тново све нливо ст ? А не ти ли мина пре з ума, че веч е съм в иж да л
онова, ко ето с е опи тваш да скри еш? — той с е усмихна ирон ично. — Ил и
про сто спа зва ш нареж дан ият а на С ебасти ан и гледа ш да не въз буди ш
грехов нат а ми похот?
— С венливо стт а не ми е непо знат а — отвърна тя като уж илен а. — И не
м и т рябва ш нито ти, нито С еба стиа н, за да ми и знася те лекции на т аз и тем а.
— Н ямам ни какво жел ание да те обу чавам на подобна глупо с т.
Б е зкра йно повече т е предпочит ам, ка квато бе снощ и.
— А з пъ к не — рязко за яв и тя. — И не желая да говориш за това. Кара
м е да с е чувствам неудо бно.
— И с амият аз пре карах няколко неудо бни момент а пре з измина л ат а
нощ — изм ърмори той. — И ска ш ли да ти каж а в ка къв смисъл?
— Н е — ядо с ано изв ика тя. Бе сигур на, ч е е навля кла про клет ат а си
рокл я наопа ки, а и как да си обуе чорапит е, бе з да с е отв и е? — И скам да
м л ъкн еш и да ме о ст ав иш да с е обле ка.
Устн ите му в не запно с е разт егна ха.
— С ъс скоро стт а, с която с е справяш, ма й ще изгорим целия си запас
дърва, и ти още няма да си с е облякла.
— С нощ и говорех абсолютно с ериозно, знае ш ли?
— С игурен съм, че е било т ака — той замъл ча за момент. — И аз бях
с ериоз ен.
— Тогава т рябва да си промени ш решен ието — тя започна да обува
единия си вълнен чорап. — Защ ото аз няма да променя св о ето.
— Като че ли те зи чорапи до ст а те зат рудняват. Може ли да ти помогна?
— Н е! Н ямам нуж д а от…
Н о той вече бе колени чил пред нея, а ръце те му отме с тиха нейн ите.
Горещ а въл на я з а ля, когато пръсти те му доко с наха голи я й прас е ц и бав но
за из тегл яха сиват а вълна на горе по крака й.
— И маш прекра сни кра ка — т ихо рече той. — Сно щи не ми дад е
възм ож но ст да те ра згледам.
Тя в м иг си припомни как бе леж а ла пред него, разкр ит а и бе з защи тна.
— Н е е вярно — дум ите прозвуч аха ня как за дъха но, затова тя уми шл ено
с е по ст ара гласъ т й да звучи по- уверено. — Сигур но вече позн аваш вс еки
с ант им етър по тялото ми.
— Н е вс еки — той прите гли чорапа върху колян ото й. — Бях пре ка л е но
за ет с ам о с една час т от очарователнат а ти лично с т. Сластт а прав и чове ка
те сногл ед — той пр отег на ръ ка към кожени я ж артиер на одеялото до не я. —
С игур ен съм, че вече разбир аш това — завъ р за ж артиер а и ръкат а му с е
пл ъз на, за да пога ли вът реш нат а ст рана на бедрото й. — Няма ни що по-
чувс твено или прия тно от гледкат а на же нск и крака, обв ит и в чорапи и
ж артиер и, и по сле в не запно да откри еш т ази прел е ст на из нена да на мекат а
пл ът.
Тя бе з помощно гледаш е за горялат а му ръ ка върху бялат а си кож а.
Д опиръ т м у бе неже н, га ле щ и именно лекот ат а, с която я доко сва ше, ся каш
я омагь о сваше, приковаваше я. Н е, т рябва да с е отдръпне от него.
Той доко сна кожен ия ж артиер.
— Та зи кож а е хубава, мека като масло. Харе с ва ми да доко свам кож а —
ст ран ите м у бяха поруме нели, а присмехулни те н отк и с е бяха изп ариш от
гл ас а м у, с ега някак дре з гав и дълбок. — По-къ сно ще ти покаж а какво

97
удов ол ств ие може да до ст авя кож ат а — той от късна ръкат а си от нея и я
протег на към другия чорап. — Х аре свам много тъка ни, но т ази груба въл на
въобще не ми харе сва. Когато ст игнем в Крейда, щ е ти намеря копринен и
чорапи — той изт егли чорапа над коляното й и завъ р за ж арт иера. — И
копри нат а е много прият на на доко сван е — пръс тит е му с е плъ зга ха нагоре,
и още нагор е. — Н о има не ща, които с а още по-прият ни.
Мускулите на бедрото й с е ст егна ха при допира му и отт ам по следва
вериж н а ре акци я към мястото, ко ето той бе г а лил сно щи. За що не може да
пом ръдне ? Сякаш бе замръ зна л а на мястото си, като омагь о с ана от допир а
м у.
— Д овечер а ще с е опит ам да не бър зам толкова — ка за той с дъл бок
гл ас. — Знам, че бях пре ка лено припря н. И ма много начи ни да получи ш
удов ол ств ие и не всички с а толкова груби.
Той не с е бе държ а л г рубо с нея. Диво, да, но не и брут а лно. Ако ня кой
бе груб, това бе тя. Спомни си как нокти те й с е бяха забива ли в рамене те
м у, докато тя с е хвърл яше нагоре. Самат а тя с е бе държ а ла като ж ивотно,
като ни що и ни ка ква курва. Та зи мисъл в не запно разва ли ма гият а, която той
пл е теш е около нея, и тя с е отдръ пна.
— А з няма да нау ча те зи начин и.
Той с е отпу сна назад на пе тит е си и издърп а над олу роклят а й.
— Н яма да имаш избор.
— В еч е зн ам до ст атъ чно з а теб и съм си гурна, че няма да ме на сили ш.
— Н яма да ми с е н а лож и. Самат а ти не си о собе но сдърж ана — той я
погл една в очите. — И двамат а зн аем, че ако исках, можех още с ега да те
обл ада я.
Тя понечи да го от рече, но точно тогава си спомни този миг, в който той
ся каш я бе омагь о с а л и тя бе като хип нот изир ана. П о-добре ще е да п отърс и
не говото слабо място, отколкото да от рич а своят а слабо с т.
— А за що не го стори?
— Мога да ча кам — той с е изправ и и с е ув и по-плът но в намет а л ото си.
— Ти си ма лко обърка на в момент а, но по принци п си разумна жена. Скоро
с ама ще раз бере ш каква е ист инат а.
— Ч е е прав илно да бъда улични ца? — попит а Кей т пре зри телно.
— Н е, че е прав илно да бъдеш же на — каза той. — Жена до мозъка на
ко с тит е си, с прав ото на же нат а да дарява и получ ава удоволс тв ие. Ти
нико га не би могла да бъдеш ули чниц а, бе з значени е ка кво ти е говорил
С ебас тиан. Ти си прека лено силна. Една курва бива изп олзвана, а ти ни кога
не би позв олила да те и зпол зват. Дори е много по- вероятно т и да и зпол зваш
м ен, откол кото а з теб — той протегн а ръка и я из прав и на крака. — А з а м ен
ще е удовол ств ие да ме из ползваш както намери ш за добре.
Кейт с е в зираше в него, с епн ат а и и знен адана. Той й предст авяш е
съвс ем ра зличн а ка рти на на ролят а й в ст растн ат а пие с а от преднат а но щ.
— В л аст — тихо ка за той. — Н е е ли това съблазн ител на мисъл? П ре з
цел и я си ж ивот не си има ла ни каква власт, била си тъп кан а от
обстоят ел стват а и от милия ти С ебасти ан, била си принудена с амо да с е
подчи няваш. А з ти предлагам бойно п оле, където ти прит еж ава ш по-гол яма
вл ас т, от който и да е мъж на свет а.
Н аис тина това бе съблаз нител но, помисли си тя, а той бе с ат ани нски
хит ър, за да й предст ав и единс твения довод, който би с е понрав ил на
съ знан ието и чувс тват а й, както и на тялото й.

98
 — Н ямам ни какво желан ие да с е превърна в Лили т, както ме нарич аше
С ебас тиан. Н яма да т ръгн а по този път.
— А з т и ка звам, ч е ти притеж аваш силат а да бъдеш какв ото си пои ска ш,
но нима на ист ина смят аш, ч е бих т е о ст ав ил да ме примами ш и и зпол зваш
против вол ят а ми? Душат а ти не е запла шена от мен. — Той с е усмихна. —
И скам с ам о тялото ти.
Тя го гледаш е, изумена и невяр ваща, и след миг о съзна, че с е е
раз см ял а.
— Кол ко утеш ител но!
— Това не би с е сторило т ака на много же ни, но аз знаех, че т ази мисъл
ще ти допадне — той прис тъпи към нея, наметн а пелер инат а върху рамене те
й и закоп ча коп чето на шият а. — И маш на разп оложен ие цял ден, за да го
обм исл и ш — в не запно той с е намръщи, когато погледна към ръце те й. —
Забрав их ръкав ици те — след те зи думи той сва ли своит е кожени де бел и
ръкав ици. — Вземи те з и. Щом угася огъня, тук ще ст а не ледено студено.
Тя поклати глава.
— Ти не си по-за щит ен от студ а, откол кото съм и аз. Сам ми каз а, че
веднъж и твои те ръце с а измръзн а ли.
Той см ръщи веж ди.
— Направ и, ка квото ти… — но в идя изра жени ето й и момент а л но
м л ъкн а. — Ще с е редуваме. Ти ще ги но с иш пре з първ ия ча с — очи те м у
сре щна ха нейн ите. — Виж даш ли как може ш да ми с е на лаг аш? До ст атъ чно,
но не пре ка лено много. Вси чко зав иси от запазва нето на рав нове сието.
П одай м и ръка.
Тя я пр отег на и той нахл у зи голямат а ръкав ица на ръкат а й. О твън
ръкав ицат а бе твърда и груба, отвът ре обгръща ше ръ кат а й с неж на, м ека
л ас ка. Кей т ус ещаш е топлинат а на собс твеното му тяло, а прегръд кат а на
кож ат а й с е ст рува ше също толкова инт имна, колкото и ръкат а му върху
бедрото й. Той й слож и и дру гат а ръ кав ица.
— Ето на. Н е е ча к толкова лошо да си поделяме раз ни раб оти, на ли? —
той й с е усмихна.
Той не говоре ше за ръкав иц ите. Ст руваш е й с е, че не може да отк ъсне
очи от л ицето му. Затова про шепн а:
— Ти още не си… ме убедил.
— Н ямах и намер ение да с е опитвам. Ти си пре ка ле но умна жен а, за да
позв ол иш на С ебас тиан да те ограбва отново, и отново. Смят ам да те о ст авя
с ама да с е убеди ш — Робърт с е извърна и из гаси огъня. — О ползотвори
в рем ето си, докато с е опи тваме да не замръ знем до смърт, преди да ст ане
в рем е да запа лим огъ ня отново.

7.

П ре з целия ден той не й дад е да подгън е крак, кар аше я да не пре ст ава
да върв и, да дв иж и ръцет е си, да разхож д а коне те, като не й позволяваше да
поч ива повече от де с ет минут и на час. Робърт с амо веднъж изле зе от
пе щерат а и напълни една коф а със сняг, който да разтопят за пиене. И наче и
той с е подлож и на същи я реж им като нея. Пре з повечето в реме мълче ше и
за говаря ше с амо при нуж д а. Щеше да й е по-ле сно, ако разговаряха. Ще ше
да й о ст ане по-ма лко време да мисли за думи те му.

99
 С м я т ам д а т е ост авя сам а д а се убед иш .
Ти прит еж аваш вл аст .
Тя не с е бе чувс тва ла сил на, когато бе в плен на т ръпк ите от тяхното
съедин яване. Беше едно бе зумно, диво създан ие, уловено в капан а на
собс твени я си ст ремеж към удов олств ие.
Н о и Робърт бе в плен на същ ото търс ене. Той я бе водил, но не с е беше
опит а л да я покори. И той като нея бе бе з з ащи тен пред неудърж им ия прил ив
на пл ът ското нача ло.
Ти си твърде умн а жен а, за да о ст ав иш С ебасти ан отново да те ограб и.
С ебас тиан в инаги с е бе опи тва л да й ограб и радо с тит е на ж ивот а. Ка к
с ам о би с е радва л той, ако знае ше, че може отново да я затвори в клет кат а,
от която тъкмо бе успяла да избяг а.
Н е, Кей т никога няма да по зволи това да с е случи. Ще с е бори до
по сл едни я си дъх и…
— Почив кат а свърши. Ст авай — Робърт сто еш е пред нея, протег на л
ръка. — Трябва да продълж иш да с е дв иж и ш.
Тя о ст ав и той да я из тегли на кра ка.
П о сл е веднаг а пусн а ръкат а й и с е обърн а, за да иде при коне те. Тя го
гл едаш е ка к хващ а поводите на Кеърд и започва да го ра звеж да в кръг из
пе щерат а.
Го споди, колко кра сив бе ше! Силе н и гра циозе н, невероя тно мъже стве н,
с оназ и прикрит а мрачна реш ително ст, която т а ка я бе завладял а още от
първ ия м иг. Снощи с е бе потоп ила, беше с е удав ила в т аз и реш ително ст.
П очувства от ново онова парене меж ду бедрат а си. Сласт. С ебасти ан би
каза л , че тя изцяло с е е отда ла на грехов но стт а на плъ тт а си, но Робърт
твърд еше, че сладо ст рас тието може да бъде чисто и красиво. Н а кого да
вярва ?
Н е и на С ебасти ан. Н иког а повеч е С ебаст иан.
— Защо стоиш т ака? — поп ит а Робърт пре з рамо. — Трябва да с е
дв иж иш. В с е още е… — той млъкна, забеляза л изра жени ето й. — Да? —
ти хо поп ит а той.
Тя про сто не можеше да проговори. Можеш е с амо да стои и да го гл еда
вт ренче но. Успя с амо да кимне.
Той с е спря, а възду хът меж ду тях изведнъж й с е стори напрегн ат, гъст,
пре ка л е но те жък з а диш ане.
— Тог ава не ме гледай т а ка. Вс е още ни о ст ават поне два час а до
м ръква не.
В не запно тя пре ст а на да ус е ща студ а. И ска ше да го доко сн е. Сигурно
ням а нищо лошо, ако с ега отиде до него и го доко сне по бу зат а?
— Н е — дре згаво изрече той, ся каш прочел мислите й. — Самия т аз
едва с е сдърж ам. Х вани Ре йчъл з а ю здите и я ра зхож дай.
— Д обре — тя отиде до Рейч ъл и я пога ли по муцунат а. — Всичко е
с ам о за щото в думи те ти има ше не що вярно. С ебасти ан отново ще м е
ограб и, ако си от каж а това удоволс тв ие — тя хва на ю здит е на Рейчъл и
т ръгн а сл ед него. — Н амирам те за до ст а… прият ен.
— Знам.
— Ст рува ми с е, че си много вещ в това отнош ение.
— Ти няма ш нуж н ия опи т, за да прец ени ш.

100
 — В ярно, но т и сяка ш знае ш… — тя почувства, че мускулит е й с е
стягат при спомена за това, как бе кара л тялото й да ре агира на всяко
доко сване. — Всичко.
— И мах отличн и учи тели.
— В И спан ия, т а ка ли?
— Д а.
— К ъде?
— В замъ ка на дон Диего Сант а нела.
— Ст рува ми с е, че това е до ст а ст ране н предмет за пре подаване.
— Той беш е ст ран ен чове к.
— В какъв смисъл ?
— Н ямат ли край въпро сите ти? — процеди пре з зъби Робърт.
— В си чко това е съвс ем ново за мен, а аз не с е чувс твам уверена. Ще
м и е по-ма лко прит е сне но, ако говорим за това. Съж а лявам, ако те
раз ст ройвам.
— Това не ме разст ройва.
— Ст рува ми с е, че те разст ройва. Защо иначе би ми от говарял толкова
ряз ко?
Той в не зап но с е извърна и за ст ана с лице към нея, а очит е му искр яха.
— Защото съм твърд като камъ к и едва с е сдърж ам да не т е т ръшна на
онова одеяло и да т е прониж а!
Грубите думи би т рябва ло да я шокир ат. Но не ст ана т ака. Тя почув ства
как я завл адява радо с тно вълнени е.
— Н е мисля, че това щ е е ча к толкова глупава идея — промълв и тя,
о ст ан а л а бе з дъх. — О т ча кан ето с амо ще с е прите сня ощ е повеч е, а т а ка…
— Б ож ичко!
Той измина ра зстоянието помеж ду им с амо на две крач ки и сграбчи
рам ен ете й. П о сле рязко я събори на одеялото.
Ц ел ият т реп ереш е, а една вена на в рат а му яро ст но пулсираш е. Заров и
л ице в ко сите й.
— Каж и ми не.
— За що да т и ка звам не, след като тъ кмо ти обяснявах, че…
Устн ите му я накараха да замъл чи, а е зикът му нахлу в уст ат а й, за да
за играе яро ст но с не йния. Тя не зн аеше, че мъжете целуват т ака. Преднат а
нощ той почт и не бе доко сн а л ус тни те й. Но с ега по стъп кат а му й с е стори
ня как м рач но интим на и почти толкова вълнува ща, колкото и онова по-
пл ът ско навли зане. Но той не й о ст ав и до ст атъч но в реме, за да с е насл ади
на новото ус еща не. И збут а я назад, а ръце те му при пряно с е заеха с
коп чет ат а на корс аж а й.
— Н е мърда й… т рябва да…
Устн ите му бяха студени върху гърд ите й, но е зи кът му бе влажен и
топъл , когато той силно, яро стно я засму ка. Тя изв и тялото си към него, а
пръс тит е й с е заплетоха в ко с ат а му.
— Робърт!
— П рощава й — измърмори той. — Не ис ках това… Н ямам в реме.
Р ъце те му вече бя ха под пол ите й, търс еха, промъква ха с е, като отча яно
с е бореха и с негов и те собствен и дрехи.
О ще м иг, и той бе в нея : голям, топъл, твъ рд като камък, дв иже щ с е
бе з спир. Горещи ят му дъх прогонваше мразов ития въздух, докато гърд ите
м у с е над игаха и спу ща ха от уче с тен ото му диш ане.

101
 Студ. Горещи на. Жел ание.
Тя отчая но с е държе ше з а рамен ете му, докато го пре срещ аше, по ем аше
го, сл иваше с е с него.
И с ам о след няколко бе с ни мину ти вси чко свърш и.
Тя по сте пенно о съ зна колко твърд а бе земят а под гърба й, как за дъха но
ди ша Робърт, легн а л до нея, с ръка, вс е още върху голат а й гръд.
— Н араних ли те ?
— Н е.
— Ч уд на раб от а — горч иво рече той. — А з… май з агуб их конт рол.
Д ум и те му й доне соха ст ранно, еднов ременно и сладко, и горчиво,
удов ол ств ие. Робърт, който толкова рядко г убе ше с амообладани е, бе
до ст атъчно силно з авладян, за да го за губи с ега зар ади нея. Н е, не заради
нея, а зар ади тялото й. Е, вс е пак и то си бе ча ст от не я. Н о болкат а, която й
доне с е това определени е, тя не можеше да си обясни.
— Б ях т и обе ща л да дейс твам бав но.
В еч е наи сти на й омръзн а да слуша как той с е с амообв инява.
— Говориш глупо сти. М исля, че всичко беш е много хубаво. О ткъ де
зн аеш, че щ е ми хар е с а това… бав но темпо?
Той с е изсмя.
— О, ще ти хар е с а. Ще ти покаж а кол ко приятно може да е, но по-
къс но, когато запа лим огън я и пон е ма лко позатоплим това място — той с е
пре търкол и наст ра ни и започна да зако пчава корс аж а й. — Е, зн ачи : «К ъш
оттук, С ебас тиан!» ?
Тя с е за смя.
— Д обре го каз а. Къш оттук, С ебас тиа н!

Кейт с е в зираше уморено в огъ ня.

— А ко си научил всичко това от ис панц ите, значи сигурно те с а много
упадъ чен народ.
Той отново я при тегли към с ебе си и я сгуш и във вдлъбнатинат а меж ду
хъл бо ците си.
— П оняког а.
Кол ко добре си приля гаха телат а им, доволно си помисли тя. П ре з
по сл едни те няколко час а мислит е й бяха изцяло завл адени от това вълшеб но
сл иване. Сякаш двамат а бяха две час ти на едно цяло, ко ето е бил о
разд ел ено, а с ега с е събир а отново.
— Но ми с е ст рува, че тоз и в ид упадъ чно с т ми хар е сва, затова едва л и
с а ча к тол кова лоши, колкото казват всич ки.
— Това означава ли, че обмисл яш да минеш на ст ра нат а на Ф ил ип?
Забрав и го! — след ко ето лекомислено добав и: — Н е бива да съди ш з а
вси чки испан ци по това, ко ето виж да ш в мен.
— Н о ти не си испан ец, т и си шотла ндец!
— Д а, ш отла ндец съм — за момен т той о ст ан а смълча н. — Н о майка м и
е испан ка.
Кейт с е повдигна на лакъ т, за да го погледн е.
— Н аис тина ли?
— Н аис тина — устн ите му помръднаха. — Доня М аргарит а Сант ан ел а.
— Ще я в идя ли, когато стигн ем в Крейда?
— Н е.

102
 — За що?
— П ак ли това тво е лю бопит с тво? М ислех, че примеръ т на С еба стиа н те
е научил да избяг ваш да зад аваш на хорат а личн и въпро си.
— Това е различ но. Сънищат а с а лични. Н о защо да не ми каже ш нещо,
ко ето сигур но всич ки в Крейда вече зная т? Ти зна еш всичко з а мен.
— Н е всич ко — показа л ецът му с е завъ ртя около зърното й. —
Н епре къснато откр ивам нов и и очароват елни ст рани. Зн аеш ли, че с амо една
на хил яда жени прит еж ава спо со бно стт а да з авладее мъж а като теб ? М ислех
си, че направо ще пол удея, когато ти с е сте гна около мен и ме прит исна,
докато почт и…
— Шш т — ст ран ите й пламна ха и тя отме сти ръкат а му, която вс е ощ е
си играе ше с тялото й. — Уп адъкъ т е хубаво не що, но не е нео бходимо да го
ф орм ул ираш в дум и — и едва тогава тя о съз на пълния смисъл на каза ното
от него. — Х иляда? Ти наи стин а ли си бил с хиляд а… шегу ваш с е!
— Та ка ли? — той дръзко срещ на погледа й и с амо след миг ус тнит е м у
с е раз тег наха. — Може би мъничко преувелич их.
— Н е мъни чко, а уж асно много. Та ти не би има л в реме да прав иш нищо
дру го — тя с е намръщ и. — И ми с е ст рува, че го каз а с амо за да м и
отвл ече ш в нимани ето, з ащото не ис каш да отговориш на въпро с а ми. Не си
че сте н!
Усм ив кат а му избледня.
— За що е толкова важ но з а теб да ти отговоря ?
— Така ще с е чувс твам по-… повече в бе зопа сно ст — макар че това не
бе цял ат а исти на. Робърт я бе облада л, при теж ава ше я по н ачин, който
еднов рем енно я плаш еше и радва ше, но тя също т а ка отч аяно ис каш е да го
поз нава. Това жел ание я бе обзело ощ е от мига, в който го бе срещн а л а за
първ и път, а и с е съмня ваше, ч е той няког а ще ст ане по- прям с нея,
откол кото в този момент. — Защо няма да с е срещна с май ка ти?
— М айка ми ж ивее в един метох в Сант анела, къд ето с е моли за душат а
м и — той с е усмихна бе зрадо с тно. — М акар че е напълно си гурна, че
м ол би те й с а бе зп оле зни.
— Метох ли?
— Тя сме тна, че това е един ствен ият й избор, когато аз из бягах от брат
й, дон Д иего, и с е върнах в Крейда. Тя с е бе прова лила, разб ираш ли? Те с е
опит а ха да ме оф ормят като ист инс ки ис пане ц, но успя ха с амо да разв ия т
още повече шотландс кат а ми дива щина — устни те му с е разте гна ха. —
Кол ко ж а л ко!
— Н е разб ирам.
— И ска ш да чуе ш всич ко ли? Н е з нам за що, вси чко това е мина ло.
— И скам да го чуя.
Той св и рамене.
— Когато е бил много млад, баща ми пътува л до една
корабо ст роител ница в И спа ния, за да потърс и и да купи кораб з а наш ат а
тър гов ия с и рландц ите. Дон Диего Сант ан ела, благородник и собств еник на
корабо ст роител ницат а, а на практи ка и на всичко по цялото крайбреж ие, го
по канил да от с едне в замъ ка му, а и да о ст ане дори когато корабът бил вече
готов . И точно т ам той сре щна л май ка ми. Тогава тя била с амо на
с едем найс е т годи ни и тъй различ на от вси чки жен и, които бил в иж да л
дотог ава. А ти сигурно вече си за беляз а ла, ч е ние, шотландц ите, сме твърд е
скл о нни да с е подчиняваме на плът ски те си инс тинкт и.

103
 — Д а, веч е го з абеля зах.
— Тя из глеж да ла невероятно свенлива и чи ст а и много набож н а. Б ил а
съ що т ака и много, много крас ива. Ба ща ми направо с е побърка л по нея.
Трябва л о да я има. За него не означава л ни щичко ф актъ т, че тя бил а
ис пан ка, и при това католич ка, а и че ис ка ла да иде в манас тир и да и збе гне
бра ка. О тишъл при дон Диего и поис ка л ръкат а й. За негова и знен ада на
предл оже нието му било погледнато благо скло нно. Диего от каз а л да й даде
зе ст ра, но с е съгла сил да с е ожен ят. Те отплава ли обратно към Крейда веч е
като съпру г и съп руга. — И зражен ието на Робърт ст ана ня как в глъбено. —
Тя нам ра зила Крейда от пръв поглед, смят а ла бащ а ми з а отв ратит елен, а
когато аз съм с е родил, смет на ла и мен за уж асно дра зне щ. Няма л а ника кво
в рем е з а гледане на дет е. Н ощем отблъсква ла мъж а си в леглото, а денем с е
м ол ел а на колене за и збавлен ие. Когато бях на деве т годин и, бащ а м и
в не запно умря от стомашно разст рой ство. О ттогава до ст а съм с е чудил да л и
при чинат а не е била в капчи ца-две от рова в хранат а му.
Кейт с е ококори слис ано.
— Н ам екваш, ч е тя го е убила?
Той поклат и глава.
— Но нейн ите при служ ни ци до една били на значени от дон Диего, а и
с ам ия т той с е появ и на сценат а точно две с едмици след смъртт а на ба ща м и.
П рист игна л пре з нощт а, а на следва щат а сут рин призори май ка ми и аз вече
бяхм е на един кораб на пъ т за И спания.
— Н о за що ще убива баща ти?
— К рейда и наш ите търгов ски в ръзки с И рланд ия с а о собено
доходоно с ни. Когато вече бях под негово поп ечи телство, дон Диего съвс ем
ясно м и даде да раз бера, че име нно това е била при чинат а да позв оли майка
м и да с е омъж и за ба ща ми. Той бе ше много амбицио зен човек, а търгов ият а
ни — твърде апетит на хап ка. Хапка, до която не можел да с е добер е, докато
ба ща м и е ж ив , но ако успе ел да оф орми по свой в кус наследни ка на Крейда
и да го конт рол ира, тогава щял да бъде го с подар и на търговск ите ни
пъ тища. С ледващ ите че тири години пре карах в негов ия замък в Сант анел а,
като бях обуч аван от добрите свещен ици и от с амия дон Дие го.
— О буч аван на ка кво?
— Б ях пр оте ст ант, затова ме убеж д аваха да изо ст авя т ази ере с. — С лед
те з и дум и добав и с ирон ия: — Вс ек и ден получа вах порц ия неж н и уроци от
све щени цит е, които Диего изпр аща ше при мен.
Кейт си спомни за беле зи те по гърба му.
— С камши ка ли? — прошеп на тя.
— Та как иначе? Проте ст а нти или католици, в инаги е едно и също.
В си чки вярват, че с а прав и, и т рябва да го до каж ат на вся ка цена — устн ите
м у с е присв и ха с горчив ин а. — П ърво, дават ти све тит е думи, а по сле те
бия т, докато ги на лож ат. Ти би т рябва ло да зна еш т ази о снов н а исти на.
С ебас тиан също е изп олзва л пръчкат а върху т еб.
— Н о той с е ст рахуваше от милейди, затова с е ст ар аеше да не м и
о ст авя бел е з и.
— Напротив , о ст авял ти е беле зи — той доко с на челото й с няка к
ст ран на неж но ст. — Но не и т аки ва, които да не могат да с е з а личат. Ти си
сил н а. С в ремето беле зи те ще избледне ят и ти дори няма да си спом няш
откъде си ги получ ила.

104
 Н о с амият той помнеше къде е получ ил своите беле з и. Ке йт с е ч удеш е
каква л и час т от кошмар ите му с а свър за ни с оне зи следобеди в з амъка.
— М айка ти не с е ли опит а да ги спре ?
— О, не, тя бе въз пит ан а от същи те те зи све щени ци и бе оф орм ена
точно както те искат. Дори си на лаг аше да с еди в съ щат а ст ая, докато те с е
опи тваха да ме изб авят от дяволит е ми. Молеш е ме да с е предам и да не ги
карам да вършат това с мен.
— И е гледа ла как те бия т?
— С вещ ениц ите зана сяха пръч кат а първо на нея и преди да започнат да
м е бия т, тя с е моле ше над нея, молеше Бог да й вдъхн е сила. Тогава я
цел уваше и я подава ше обрат но на оте ц Доминик.
Кейт почувс тва, че й с е повдиг а при картинат а, която той рисуваше.
П реди м исл еше, че в ремето, прекар ано със С ебаст иан, бе ше ист инск и уж ас,
но то пон е не предст авляваш е по стоянен, вс екид невен реж им на мъчен ия,
над зир аван и от единстве ния човек, който би т рябва ло да е неи н за крилни к.
— В с е още не ра збирам едно нещо. Ти ка за, че си научил… — тя махна
с ръка, з а да по сочи ин тимнат а ситуация, в която с е намир аха, — всичко
това в С ант а нела. Сигур на съм, че не свеще ници те с а били твой учител и в
това.
Робърт с е усмихна, но бе з радо ст.
— Д он Диего не беше ча к толкова набожен, колкото май ка ми. Той
вярва ше, че има много прия тни начи ни да с е наслад иш на греха. И че сто
веч ер изпра щаш е да пов и кат от гра да разни про с титут ки, по сле ги в ика ше в
своят а ст ая, за да ми демонст рира какв и удоволс тв ия ме оча кват, ако с е
откаж а от глупавото желани е да с е з авърна на роднат а си земя.
— Н о ти си бил ощ е дет е!
— Н е о ст ан ах дет е твърд е дълго. За неща сти е бях пре ка ле но упорит и
отдад ен на грехов но стт а си, че да угодя на май ка ми и на дон Диего. Затова
и всичко с е пр оточи цел и че тири годи ни. Н ака зан ие следобед, а вечерт а —
изкус ител но поквар ена наслада. И ког ато до сти гнах т ринайс ет ат а си година,
успях да из бягам от Сант анела и с е завърнах в Крейда.
— Ка к?
— М ного т рудно. Това бе пътува не, ко ето предпочит ам да не ти
опи свам .
Едно момче, съвс ем с амо, бе з никакв и пар и, ко ето с е крие уплаше но,
пътува пре з чуж д и зем и и морет а… Цяло ч удо бе, че е успял да стиг не
нев редим в Крейда.
— Н о ако е т рябва ло да прем ине ш…
— Сти га толкова въпро си. Всич ко е мин а ло и при ключено — той
в не запно я претърколи по гръб. — Уст ат а ти е прекрас на, но мога да й
изм исл я по-при ятн и занимания от това, да не спир а да говори — пръстъ т м у
с е пл ъз на по пълнат а й долна устна. — Боже с твена уст а… О твори я…
За първ и път тя почувства някакво леко смущен ие. Бе смят а ла, че м оже
да с е насл ади на те з и удоволс тв ия, както прав еше Робърт, но да ли това
чувс тво за дълбоко, необратимо обвър зване бе съвс ем норма лно в подобни
ситуаци и? А ко е т ака, за що то не изче з ваше, ког ато сно шава нето им
при кл ючи? Тя с е чувстваше по-близо до него с ега, отколкото, докато бяха в
пл ен на ст ра стт а си.
Той нати сна леко устн ат а й.
— О твори уст а… И скам да вляза в нея.

105
 И тя го желае ше. Колко глупаво бе да с е съмн ява в т ази на слада, която
бе по-сил н а от всичко изп итва но от нея някога. Р ъцете й с е обв иха окол о
не го и тя раз твори ус тни.

М рак с е стеле ше отвъд отворч ето в преградат а, но Кейт веч е не

в иж даш е и следа от сн еж инк ите, които преди с е но с еха из т аз и черн от а.
— Защо не спи ш? — поп ит а Робърт, като за хапа лекич ко мекото на
ухото й. — А ко не съм бил до ст атъч но енерги чен, за да те уморя, вероят но
не е зл е да опит ам отново.
С игур но с е шегу ваше. Н е бе възмож но пак да ис ка да с е съедин и с не я
сл ед всич кит е те з и часов е лю бов ни игри.
— Ст рува ми с е, че сне гът е спрял.
— Д а, спр я още преди изве стно време. Но т и бе ма лко… з ает а, ин аче
ще ше и с ама да забел еж иш.
— Това е добър з нак, на ли? — въодушеве но попит а тя.
— А ко не зава ли отново.
— Н о бурят а може да е отми на ла. Може и да успеем да т ръгнем.
— Н е мисли за това. Времето по това в реме на годинат а е коварно.
Може поне де с е т пъти да с е окажем разочарова ни, преди да успеем да с е
изм ъкн ем оттук.
Н о й бе на ист ина т руд но да поти сне надеж д ат а. Н икога не с е бе
чувс тва л а по-силна, по-ж ива. Н е иска ше да умре.
— Гл уп аво е да говори ш т ака. Та как мога да мисля за друго?
— Преди ма лко успява ше — тя понечи да го прекъсн е, затова той бър зо
продъл ж и: — Р азкаж и ми за този пре крас ен дом, който някога ще имаш.
— Ти не ис ка ш да з наеш. П ро сто с е опитва ш да ме разс ее ш.
— А ко не исках да зн ам, няма ше да те поп ит ам. Н е мисли ш ли, че имам
право да науча, след като име нно аз ще го платя?
Д оводът й с е стори логичен, но тя предпочит аше да с е възпол зва от
опи тит е м у да я разс ее по друг н ачин.
— К рейд а. Р аз каж и ми за К рейд а.
— С коро с ама ще в иди ш о ст рова. Н е е голям. П ланини, ст ръм ни
скл о нове, ска лист а ме стно ст. Вече т и ка зах за пустошт а.
— Р аз каж и ми за кр епо стт а.
— Тя е ст ар а, много ст ара. Била по ст ро ен а от ст ари те в ики нги от
С кандин ав ия, когато за първ и път дошли да завою ват и по сле да с е з ас ел ят
на т ази земя.
— А кого е т рябва ло да з авою ват?
— Едно диво племе, нареч ено пикт и, те с а обоже с твява л и слънц ето. А
по- късно и скот ите, първ ите га ли, които с а дошли от И рланд ия — той духна
една къдри ца от слепоочието й. — Всич ки те с а ни направ или това, ко ето
предст авл яваме дне с.
— В ел и ките и св иреп и план инци — каз а тя, за да го подра зни. — А ка к
из гл еж да крепо с тт а?
— Като всяка крепо с т. Кули, кам енни сте ни, за щи тен ров . Н яма ни що
необ икнове но в крепо с тт а на м оя о ст ров — той св и раме не. — М ного хора
го нам ират за уж асно място.
— Н о не и ти.
Той с е загледа в огъня.

106
 — В И спан ия е топло и сухо, а в градин ите на Сант анела цъф теш е
ж асм и н. М ястото бе от те зи, които по е ти те нар ичат крас ив и. В деня, в който
ст ъпих на брега на Крейд а, бях бо с и кра кат а ми кървяха върху студе нит е
груби ска л и. Н ощт а с е бе спусн а ла и ф аклите горяха с ярки пламъци на
ф она на сив ит е ст ени, а планин ите бяха забуле ни в мъгла. Вси чко бе
студ ено, диво, пусто.
— И крас иво — проше пна тя, загледана в лиц ето му.
— Н е ка зах това.
Н ямаш е нуж д а да го казва. То бе из пис ано по лицето му. М акар Крейда
да не бе краси ва за о ст ана л ия свя т, тя бе крас ива з а него.
— Твоят дом.
— Д а — усмихна с е той. — Моят дом — той отвърна поглед от лицето
й. — С игурен съм, че домът, който т и ще си избереш, ще и зглеж да много
по- го стоприеме н.
— В с е още не з ная как ще из глеж да. Но ще го поз ная, ког ато го в идя.
— Тол кова ли си сигур на?
Тя ким н а.
— В инаг и познавам ког а нещо ще ми принадл еж и, ще бъде ист инск и
м о е. П ърв ия път, когато зърнах Каролин, з наех, ч е тя ще ст ан е моя
прия тел ка. Същ ото бе ше и с Кеъ рд.
Той с е разсмя.
— А ко Кеъ рд сл уж и за пример, тогава с е обз а лагам, че кра сот ат а няма
да има ни що общо с избора ти.
— Н аис тина всичко е като парчен цат а на мозай кат а, които с е нареж дат
едно по едно. Може да с е на лож и да търс иш не що дълго в реме, но щом го
в идиш, разбир аш, че точно това ти т рябва.
— А м и ако не го открием ? Готова ли си да с е примириш с не що, ко ето
не отговаря на мечт ат а ти?
— Н е, това няма да е… — тя в не запно о съзн а, че той бе говорил за
«ни е». — Н о няма н уж да и ти да с е прите снява ш. Щом измине годин ат а, ще
пои скам да изп ълниш обе щани ето си и да ми о сигур иш средс тват а, но аз
с ама ще намер я пътя си.
Той зас тина.
— С игурно с е очаква ей т ака да т е о ст авя да с е скит аш по широкат а
зем я — с арка сти чно каза той. — Може би дори ще ре шиш да с е
при съедини ш към т руп а пътува щи а ртис ти.
Грубо стт а му я прони за след неж но стт а отпреди миг.
— Може и да реш а — предизв и кат елно за яв и тя.
Р ъце те му с е ст егна ха няка к собс твени че ск и около нея.
— Ще е напълно в духа на глупо с тт а т и да… Н яма да го позв оля.
— Ти няма да имаш думат а по въпро с а. А з ще съм свободна от те б —
Кейт почувства, че собстве нит е й думи породиха няка ква болка дълбоко в
душат а й. Тя с една и с е отдръпна от него. — Н яма да ти с е н а лож и дори да
м е в иж да ш повеч е. Твоят а Крейд а ще е в бе зопасно с т.
— В ърни с е тук.
— Н е ис кам — тя с е обърн а и го погледна. — И реших, че щом веднъж
сл е зем от т ази пла нина, повече няма да лягам с теб. Това е пре ка л е но
см ущ аващо.
— Н о на т еб ти харе сва това смущава що не що.
— Тял ото ми го харе с ва, но не е разум но.

107
 Той присв и ус тни.
— П ак ли говори С ебаст иан? М ислех, че вече приключихме с те зи
гл упо с ти.
— Това не е С ебас тиа н — за екна тя. — Това съм аз. Н е мога да бъда
като те б. Не мога про сто т ака да приема удоволств и ето. То… то ми влияе.
Започвам да из питвам… нещо.
— Н ещо?
— Н е зн ая. О бърква ме. То е ся ка ш… — тя с е опит ваше да изр ази с
дум и онзи смъте н ст рах, който с е спот а йваш е в дъното на съзн анието й. —
С якаш вс ек и път, когато с е съедин яваме, няка ква камбана започва да бие вс е
по- сил но, и по- силно, и в не запно ушит е ми з азвъняват и всичко в м ен
в ибрира и т репт и с този звук. Знам, че съм час т от звъна и вс еки път, когато
кам банат а удари, аз вс е повече с е прев ръ щам в час т от нея — тя не споко йно
про кара пръсти пре з ко си те си. — Това т рябва, да пре ст ане.
— Н е съм съгл ас ен.
— Н о ка кво ще ст ане, ког ато камба нат а спр е да звъни? — про шепн а тя.
— С ам в идя колко реш ител на мога да бъда, когато с е опитвам да з адърж а
не що, ко ето желая. А ми ако реша, че ис кам този звън да продълж и? — тя
покл ати гл ава. — Знам, че ти не изп итва ш същ ото, ко ето изпи твам аз, че
вси чко това е с амо игра за теб, но не в иж да ш ли, че аз…
— Ще говорим з а това по-къ сно — пре късн а я той, по сле от ново я
при тегл и в обя тият а си.
— Може да е пре ка лено късно.
— Заспивай — г рубо ка за той. — О мръзна ми да слушам за камб ани,
цир кадж и и и… Ка зах, че ще говорим за това по-къс но.
Д иш ането на Кей т с е успоко и и по с теп енно ст ан а по-дълбоко и
рав ном ерно. Робърт ус ет и точно ког а тя с е поне с е да леч от него и заспа.
Тял ото и съзна нието му бя ха т ака съвърше но наст ро ени към нея, че ся каш
поз нава ше вся ка нейна ре акция, всяка мисъл.
Ти н е из пит ваш същ от о, коет о из пит вам аз .
С ам ия т той не искаше да зн ае как с е чувс тва. Всичко, ко ето жел аеш е, бе
да продъл ж ава както с ега : да чувства колко е стег нат а около него, да м оже
да проте гне ръка и да я доко с не. Тя с е насл аж дава ше на онова, ко ето той
праве ше с нея, и той няма да обръща в нимани е на думите й. Н ямаше
при чина да с е отка же от нея, докато ра збер е със сигурно с т да ли е з ачен а л а
де те, ил и не.
Д е те.
Н еописуемат а собств енич е ска радо ст, която с е нади гна в не го, го
из пл аш и с ин тен зив но стт а си. Това не означава нищо, каз а си той, то е
про сто първ ичен инст инкт. Р азумъ т му ше пне ше, че едно дете би доне сл о
раз руха на Крейда, а той т рябваше да с е вслуша в разума си. След като бъде
си гурен, че не е зачена л а, той повеч е никога не т рябва да ляга с нея. В ече
зн аеш е, че не е спо собе н да с е конт ролир а, когато е в нея, и ч е никога няма
да успее да с е измъкне, преди да й даде с емето си.
Н о з ас ега не му с е на ла гаше да мисли з а това. Н е още. Р ъкат а му с е
пл ъз на на долу, з а да пог а ли корема й.
Д е те…

108
 Еди н слън чев лъч бе пламна л върху лицето й. Слънцето! Бле стяща
кра сива све тлина ст руеш е пре з ма лкия отвор в пре градат а. Тя с една и
издър па одеялат а около с ебе си, когато студъ т опари голото й тяло.
— Робърт, това е…
Н о Робърт го няма ше.
Тя скочи на кра ка и припряно започ на да с е облич а. Тъкмо намъква ше и
ръце те си в роклят а, когато Робъ рт и збут а вст рани одеял ото, затварящо
в хода на пещер ат а, и вле зе.
— С л ънц ето… То ще… ? — тя млъкна и зат а и дъх, а очи те й следяха
за грижено изр аже нието му.
Б ав но усмив кат а озар и лицето му и той к имна в от говор на
недоиз ка зани я й въпро с.
О т обл екче ние кракат а й едва не с е подко сиха.
— Бл а годаря ти, Го споди!
— П о-добре сп е ст и благодарно с ти те за по-къс но, когато успеем да
сл е зем от планинат а. П ътят ни как няма да е ле с ен.
— Кога т ръгваме?
— С ега. Пре сп ите с а до ст а дълбок и, но не и непроходими, а е по-добре
да т ръгнем на път, преди слънцето да разтопи снег а и да оголи леда отдол у.
Това щ е ни зат руд ни още повеч е — той с е приближ и към Кеърд. — И згаси
огън я. А з ще о с едлая конете. Ще язд иш Ре йчъл и ще водиш моя кон. А з ще
те сл едвам пе ша с Кеърд, т рябва да го държ а из късо.
— А з т рябва да с е за ема с това. Той е моя…
— О тговорно с т — довърши той вме сто нея. — Вече зн ам за чувството
ти з а отговорно ст. За бога, с амо не ме тормози с него с ега. Трябва да сле зем
от пл ан инат а, преди да е мрък на ло и топя щия т с е сняг да замръ зне.
П овярвай ми, и ти ще имаш до ст атъч но работ а, като т рябва да караш
дру гите два коня да с е дв иж ат.
Когато т ръгнаха с амо след няколко минут и, тя разбр а точно какво е
има л предв ид.
Д в ижеха с е мъчител но бав но, кон ете с е мъчеха, напряг аха всичк и сил и
да си пробиват път пре з дълбоки те пре сп и. За Робърт бе дори още по-теж ко,
откол кото за нея. П ре з първ ит е че тири час а кра кат а на Кеъ рд поддадоха т ри
пъ ти и бе направо херкуле совс ка зад ача да го накара човек да т ръгне
отново. Робъ рт дърпа ше, ругае ше и умоляваше, и единств ено благодарени е
на сил ат а на волят а си успяваше да подкарва коня.
Трети ят път, когато тя спря, за да го изчака, той с е обърна към нея с
яро с т:
— Защо, по дяволит е, спира ш? Да си с едиш т ам и да хапе ш устни
въобще няма да ми помогне. Продълж авай напред и не с е обръ щай повече.
— Ка к т ака ще продълж авам! Вси чко може да с е случи — в не зап но
из бухна тя. — Кеърд не е о собено умен. А ми ако в не запно реш и да т е ритне,
докато го тегл иш, и те и зблъска от път екат а ?
— Н яма да направ и ни що подобно. Едва с е държ и на кракат а си — той
за бел я за т ревогат а по лицето й и с е усмихн а с и знен адващ а неж но ст. — А и
двамат а м ожем да направ им всич ко, ко ето пожела ем. Вси чко опира до
въпро с а, ко е след ко е ще решим да вършим. Ще сле з ем от т ази планин а,
Кейт.
Д окато изправяше Кеърд на крака, от всяко мускулче на тялото му с е
изл ъ чва ха неописуема сила и целеуст рем ено с т. Бе покр ит от глават а до

109
пе тит е със сняг, тъмнат а му ко с а бе ра зрошен а, а и наст р о ен ието му не бе
о со бено добро, но всичко това няма ше ни ка кво значен ие. Той бе прекрас ен,
раз перил крилет е си над Кеъ рд, на д нея, и в не запно тя отново почувс тва
онова прел е с тно чувс тво за сигурно ст.
Тя го оби чаш е.
С ъз нани ето за това с е появ и сяка ш отни къде, но направо я за шем е ти.
Трябва ше да с е до с ети по- рано! Всичк и призна ци бяха на л ице и т рябваш е
да ги за бележ и. О т онзи първ и миг, в който й с е бе приис ка ло да с е
прибл иж и повеч е, да узнае всичк ите му т айни, да бъде ча ст от не го.
Н о тя никог а не би могла наи сти на да ст ане част от него. За нея не
м оже ше да има ж ивот с Робърт. Той бе з аяв ил това пределно ясно. Бол кат а,
която я прон иза при т аз и мисъл, бе направо нетърп има. Н е беше че стно!
Н икога не бе има ла кого да обича. Тя з аслужаваш е някого, когото да обича.
Н о кой е ка за л, че ж ивот ът е че ст ен, помисли си тя унило. П оложението
им ни най- ма лко не с е бе промен ило с амо за щото тя бе до стиг на ла до това
откри тие, разтър сило цялото й същ е ство. Ако го обича, тя про сто ще т рябва
да надм огне чувстват а си. Р азбра, ч е е по с тъпила неподоз ирано разум но,
като м у бе ка за ла, че ще с е отдръпн е от него. Тя бе оцеляла при С ебаст иан,
м оже ше да преж ивее и това.
Кейт с е обърна в с едлото и продълж и собствен ат а си борба напред, за
да сл е зе от плани нат а.
Когато премина един завой на пъ текат а, тя едва не с е с блъс ка с Гав ин.
Р адо с тна усмив ка оз ари лицето му.
— Кейт! Боях с е… — той млък на, а т ревож ният му поглед с е насочи
отвъд нея към коня на Робърт с праз ното с едло. — Къде е Робърт?
— Зад мен. Точно зад завоя — Робърт бе каз а л, че Гав ин вероят но ще е
в бе зопа сно с т, но до с ега не бе о съзна л а колко много с е е т ревож ила за него
пре з цял ото в реме. Тя с е усмихн а. — И маше ли проблеми по пътя над олу?
— Н е, но усп ях да с е измъкн а от бурят а с амо час след като с е разра зи.
В ни ското е съвс ем сухо.
— А ко въобще някога стиг нем т ам — измърмори Робърт, когато св и зад
завоя. — Ко ето никог а няма да сторим, ако продълж авате двамат а да си
бъбри те тук.
— Н ие не про сто си бъбрим — възр ази Гав и н. Вне запно очите м у
пробл е снаха насм ешливо. — Опи твам с е да запечат ам в съзна нието си т ази
карт инка: Робърт, покр ит със сняг, как с е държ и като грижов на майч ица към
ст арат а крант а. О т това ще и зле зе чуд на историй ка, когато стиг нем в
К рейд а.
— И не с е и съмнявам, че ти лично ще с е по ст арае ш за това! — той
в нимател но огледа Гав ин. — Добре ли си?
Н еиз ка занат а привъ р за но ст помеж ду им пробле сна като ни шка, поч ти
в идима за Кейт в тоз и момент.
— Д а — тихо отвърна Гав ин. П о сле от ново с е усмихна. — Бе з да бъда
при тис кан от теж кото бреме да т е паз я, направо летях надолу по
скл о новете.
— Тог ава с е обръщ ай, и полит ай пак — нареди Робърт, като с е обърна,
и отново з адърпа въжето на Кеърд. — И в земи Кей т със с ебе си. Веднага
щом с тигн ете в ни ското, направ и бивак. О чаквам топъл огън и гореща
хран а, когато на й-с етн е успе я да и зкар ам т ая миз ерна крант а от сн ега.

110
 — Д адено — Гав ин хвана поводи те на коня на Робърт от ръц ете на Ке йт.
— Х айде, Кей т. Знам, че е много забав но да гледаш как с е мъчи човечецъ т,
но т рябва да с е смилим над уни жен ието му и да го о ст ав им да ст рад а с ам .
— Бл а годаря — обади с е Робърт. — Лю бе зно с тт а т и направо ме т рогва.
Тя не иска ше да го о ст авя т. М акар Гав ин и Робърт, изглеж д а, да
см ят а ха, ч е опас но стт а е зад гърба им, на нея вс е още тя й изглеж да ше
пре ка л е но ре а лна.
— Тръгвай! — нареди Робърт, прикова л поглед в лицето й. — Н е можеш
да м и пом огнеш, а и щ е с е дв иж а по-бъ р зо, ако не с е т ревож а за теб.
Ка к с амо й с е ис ка ше той да бър з а, да с е мах не на й-по сле от т ази
дявол с ка план ина! О ткъс на очи от него и при шпори Рей чъл напред,
опи твай ки с е да скрие от него ст ра ха си.
— Д обре, но гледай да не с е мот а еш много. И скам те долу, преди да е
м ръкн а л о, ин аче ще веч еряме бе з теб.
Тя чу изнен адан ия му кикот зад гърб а си.

Х ъл м овете в ни ското тънеха в мрак вече повеч е от два час а, а Кей т

направо ще ше да с е побол ее от при те сн ение, когато двамат а с Гав ин
за бел я заха ка к Робърт с е препъва към тях по пъте кат а към бива ка. Н е
м оже ше да реши кой с е олюлява повече: Кеъ рд или Робърт.
Тя скоч и на крака и из тич а към не го. П очти не за беля за как Гав ин в зе
поводите на Кеърд от ръцете на Робърт, докато тя го дърпа ше към огъня.
— Закъс ня! — гласъ т й т реп ереш е и тя с е по ст ара да го овладе е. —
В еч ерят а т и из стин а.
— Н яма з нач ение. П река ле но уморен съм, за да ям… — той с е отпусн а
пред огъня и прот егна ръце. — Хубаво е — той затвор и очи, а изр аже нието
м у издава ше бе з крайн а наслада. — М ислех, че вече ни кога няма да
почувс твам топли на.
В не запно я обзе уж асн а т ревога.
— Д а не си измръзн а л?
Той поклат и глава.
— С ам о ми е студено. Ела тук.
Тя кол ени чи до него. Той с е отпусн а на одеял ото и я прит егл и в
пре гръдки те си.
— Топло…
Тя с е сгу ши по-близо, за да сподели топли нат а с него и го обгър на с
ръце, за да го предпа зи.
— Трябва да хапне ш не що.
Н о той вече спеш е.
Ц ел ият бе мокър, твърд и студен, неудобе н като гранит ен отломък до
нея. В ероя тно въобще нямаш е да ус ет и, ако тя ст ан е и с е преме с ти на
собс твен ото си одеяло от дру гат а ст ра на на огъня.
Н о тя не искаше да ст ава. За първ и път той бе протегн а л ръце към нея
не със ст ра ст, а от нуж да. Р ъце те й с е ст егна ха около него ня как
собс твени че с ки. Н яма нищо лошо, ако задов оли т аз и него ва нуж д а.
В кра я на краищат а всич ко бе почти приключило.

111
 Тя с е съ буди пре з нощт а и почувс тва, че той е въз буд ен, а ръцете му с е
суетя ха с копчет ат а на роклят а й. Удоволс тв ие, помисли си съне но тя,
удов ол ств ието идва… И нст инктив но по с егн а да му помогне, но в не запно с е
с епн а и спря.
— Н е — прош епна тя.
— За що?
За щото да го ут еши бе бе зопа сно, но удоволств и ето бе опасно. Тя
раз търси глава, за да я проясни от съня. М или боже, точно с ега въобще не й
беше до това противопо ст авяне.
— Ти си уморе н…
— Н о не съм умрял — ръкат а му обв и гърдат а й. — И вече започвам да
си м исл я, че т рябва да бъда съвс ем в кочан ен т ру п, за да не те жела я.
Гъ рдат а й с е стяга ше в ръкат а му. Тя отч аяно погледна към Гав ин, който
сп еше от другат а ст рана на огъня.
— Гав и н.
— Той спи — измърмори той. Устни те му с е в пиха в зърн ото й. Тя
пот ръ пна, когато той я з асмука, а меж ду бедрат а си почув ства отново онова
пар ещо ус ещ ане.
— Ще с е събуд и.
— В ъобще няма да раз берем — ръкат а му пропълзя над олу, за да с е
пром уши меж ду кра кат а й, га леш е, прити ска ше я, изследваш е. — Ще с е
пре стори, че още сп и.
— А з щ е раз бера — Кей т рязко си п о е дъх. Той не обръщаш е ни какво
в нима ние на проте с тите й и с амо след миг тя ще ше да с е предаде. — Н е! —
тя с е пре търкол и наст рани и с една. Започ на да закоп чава роклят а си с
т репер ещи пръст и. — П овече не.
— За що, по дяволи те? — очит е му с е присв и ха. — Това не е заради
Гав и н.
Тя преглъ тна.
— Ка зах ти, не е ни как разумно.
Той тихо изру га.
— А з г о искам ! И няма да слушам повече за ни ка кв и камба ни и подобни
гл упо с ти!
Го споди, как с амо го искаше и тя!
— Н яма да ти обяс нявам повече. Про сто това вече няма да с е случва —
и тя побър з а да с е отд а лечи към друг ат а ст ран а на огъня, преди да е
пром енил а реш ението си.
— Ка к ли пъ к не! — той лежеш е т ам, гледаше я св ирепо, ядо с ано, а
очи те м у пробля сваха на светлинат а на огъня. — М ного добре. Ще от с тъпя и
ще с е съгл ас я с т аз и идиотщин а, докато стиг нем в Крейда. Н а Гав ин няма да
м у е при ятно да гледа как с е бориш със с ебе си — след те з и думи той
добав и с коприн ен глас : — А за теб ще е срамно да те в иди колко ле сно
м оже ш да бъдеш убедена. Н о с амо до като сти гнем в Крейд а, Ке йт.
Тя поклати глава, бе з да проговори.
— Ти ще ме приеме ш — процеди той пре з зъби. — За бога, ще го
стори ш!
Тя затвори очи, за да не в иж да и зраже нието му. Н о от това няма ше кой
зн ае ка ква полз а. Вс е още чувс тваш е силат а на волят а му, която с е боре ше с
не йнат а, шиб аше я като коприн ен камш ик. И ска ше й с е да с е върне в
пре гръдки те му, да разкоп чее роклят а си и…

112
 Гав и н леко с е по кашля.
— М исля, че е редно да в и уведомя, че съм буд ен.
— Тог ава з аспивай — соп на с е Робърт.
— Труд но е, ког ато разговоръ т е толкова инт ере с ен. Но с е почув ствах
дл ъже н да ви предупредя, че имате слуш ател.
Кейт държе ше очи те си затворе ни и не отговори. Чувстват а й бяха
пре ка л е но объркани и бу шуващ и, за да изпит а срам, че Гав ин е ст ана л
св иде тел на тяхнат а ин тимно ст.
Тя чу раздраз неното възкли цани е на Робъ рт и след това шума от
ня какво раздв иж ва не. За сво е облекчени е разбра, че той вероятно с е обръща
с гръб към нея. А ко отвори очите си с ега, няма да в иди този омагь о сващ
погл ед, който я прите гляше към с ебе си.
Точ но т ака бе прав илно да по стъп и, ка зва ше си тя отч аяно, бе з зн аче ние
кол ко с е съпротивлява тялото й на реше нието й, да му от каже, бе най-
прав ил н ат а по с тъпка.
Ето, веч е всич ко наи сти на свърши.
В еч е ме нар ани, помисли си тя бе зрадо с тно. Самото му при съств и е я
нар анява ше.

Груп а конни ци яздеха покр ай брег а право към тях. Бяха поне де с е тина-
дван айс ет души и бър зо с е приближ аваха.
— П ознаваш ли ги?
— С къпия т ми братовчед А лек — мрачно каз а Робъ рт, като с е при бл иж и
към тях с коня си. — Бъди готов , Гав ин.
П о сл е той с е обърн а към Кейт и бър зо й нареди:
— А ко възни кнат непри ятно сти, какв ито и да с а, бяга й. Н е с е спир ай
зар ади онзи про клет кон, не позвол явай ни що да т е спре. Ще стиг неш до
зем и, които при надлеж ат на М акдарън, на около ден път оттук на с евер.
Каж и им коя си и те ще т е за щитят.
С л ед те зи думи той обърна коня си и препусн а в га лоп, з а да пре срещ не
прибл иж аващ ат а гру па е здачи.
А л ек. Сър Алек М а лкълм от Килгрън. Докато тя и Гав ин яздеха по-
бав но сл ед Робърт, Кей т с е опит а да си припомн и всичко, ко ето бе чува л а за
този човек. Беше не що з а а лчно ст и опасно ст…
М ъжът, който спря коня си пред Робърт, бе в исок, мускуле с т, със
ст егнат а ф игура и из глеж даш е на около четир ийс ет. Ко с ат а му ня кога м оже
би е бил а рус а, но с ега бе бледокафява, тук- т ам набразд ена със сиво. О т
това ра зстояние на Кейт й бе невъзмож но да определи цвет а на очите му, но
те и згл еж да ха бледи под добре оф орме ните му веж ди. Черт ите му едва л и
м ожеха да бъдат опис ан и като красив и, но бяха много силн и.
Той с е усмихна.
— Д обър ден, Робърт. Ч ух разни слухове, че си бил за ловен от
англ ичан ите.
— И си бил направо съси пан от скр ъб, не с е съмнявам — Робърт с е
усм ихн а също толкова веж ливо. — Да не би да си т ръгн а л да ме спасяваш?
Та зи войс ка ми изглеж д а някак мъничка, за да победи Н ейно велич е ство.
А л ек с е з асмя.
— М ного сме шно — той ся каш наи сти на намира ше идеят а з а до ст а
за бав на. — Вярвам, че твоя т Джок може и да планира не що подобно. Но аз

113
си пом исл их, че подобни де йств ия биха били ма лко нелепи, ако дори не см е
си гурни да ли наи сти на си бил плене н, или това с а с амо слухове. Зн аеш м е
кол ко м иролю бив човек съм.
— Р азб ира с е, че знам. А з нам и колко много ме обича ш.
— Та не сме ли една рода с т еб? А и в иж ка кво изле з е, цялат а история,
дето си бил затворен в кулат а, с е оказ ва чи ст а измишль отин а.
— И затова си пропътува л вси чкия този пъ т, за да ме по ср ещн еш с
добре дошъл, а не да ме сп асява ш, т а ка ли? Дълбоко съм т рогнат.
— Щях с удов олств ие да дойда да те по ср ещна, но сре щат а ни е
абс ол ютно случай на. Запът ил съм с е към Един бург. Джеймс е изпратил да
м е пов и кат за ня каква си дреболия.
— И зве с тно ми е колко високо цени той мнени ето ти.
А л ек направ и гримас а.
— П река лено много поняког а. Н е горя от не търпе ние да преко с явам
пл ан ини те, и то пре з зимат а — погледът му с е на сочи отвъд Робърт към
Гав и н и Кейт. — Добър ден, Гав ин. О тдав на не сме с е в иж да ли.
Гав и н кимн а.
— Ка к е Дън кан?
— Д обре.
Гав и н с е покол еба, по сл е попит а.
— А Д ж ийн?
— С л адурана както в инаг и. Мин а лат а година я заведох в Един бург и
т ам бе приет а много добре. П олучих пон е една дуз ина предложения за
ръкат а й — погледът му с е плъзн а към Кейт. — А ето и ощ е една кра сива
м л ада дама. Твоя ли е, Гав ин?
— Моя е — ка за Робърт. — Съп ругат а ми, Кей т.
П огл едът на Алек М а лкълм момент а лно с е ст релна обратно към Ке йт с
подновен инт ере с.
— А ти дори не смят а ше да ни запо знае ш? Колко грубо от твоя ст ра на,
Робърт. Трябва да ми раз каже ш всичко за сватбат а. Къде от кри това
съкров и ще?
— В А нглия.
— Знач и наис тина си бил в А нглия. Виж да ш ли ка к т ръгват слухове те?
— той подкара коня си напред и спря точно пред Кейт. — П озволет е ми да
с е предст авя с ам, тъй като Робърт яв но е забр ав ил добрит е обно с ки. А з съм
сър Ал ек М а лкълм — той по е ръкат а на Кейт и я подне с е към устн ите си. —
Н ие см е със еди, а съм сигуре н и ч е ще ст анем много близк и прият ели — той
я погл едн а в очите. — М ного близ ки.
Кейт смът но забеляза, че Гав ин пристъ пи по-близо, за да я за щи ти, но
бе пре ка л ено зает а с първ ит е си впечатле ния от А лек М а лкълм, докато с е
опи тваш е да си съст ав и мнение за него. С ега забел яза, че очи те му с а със
студ ен син цвя т, а държ ан ието му е власт но, но не не прият но. О т него с е
изл ъ чва ше сила, власт но ст и някаква енерг ична обаят елно ст.
— Ч ува ла съм от Робърт за вас — неопределе но ка за тя.
М а л кълм с е з асмя.
— С игурен съм, че е т ака. Вин аги съм с е ст ремял да бъда до ст атъ чно
ин тере с ен, за да съм тема за разговори.
Той вс е още държеше ръкат а й и тя я изд ърпа.
— Увер явам в и, че темат а ми с е стори много интер е сна.

114
 — Но аз не зн ая нищи чко за вас. Когато с е върна, ще в и по с етя в
К рейд а, а в ие т рябва да дока жете, ч е също можете да раз ка зват е.
П ритеж авам необик новено силн а ж аж да з а знан ия — той хвърл и един погл ед
пре з рам о. — Робърт ще в и ка же.
— П ритеж аваш необик новено силна ж аж да за много нещ а — бе з изра зно
каза Робъ рт. — А ние те бав им да науч иш не що ново. Зн ам с ка кво
не търпе ние те оча ква Дже ймс. Затова ти казваме дов иж дане.
А л ек к имна ве с ело.
— Прав си, не бива да с е бавя, дори и в толкова при ятна компа ния —
той с е покло ни на Кей т. — Н е мога да в и опиш а колко с е радвам, че Робърт
с е е задом ил. Ще оча квам с нетър пени е да с е в идим.
— Кол ко мило от ваша ст рана — тихо каз а тя.
А л ек кимна на Робърт и Гав ин, по сле вдигна облеч енат а си в ръкав ица
ръка и дад е зна к на хорат а си да т ръгват. Н яколко минути по-къс но те вече
с е бяха отда л ечили на че твърт миля по пътя.
Гав и н шум но изди ша, и то с огромно облекчен ие.
— Той не е т акъв , какъвто оча квах — погледът на Кей т про сл еди
гру пич кат а. — Дори ми с е стори много прияте н.
— О , той наи стин а може да бъде много прия тен — каза Робърт. —
Усм ив кат а му е най- мила, когато прер язва няко е гърло или из насилва дет е.
Тя с е обърна, за да го погледне.
— Тол кова ли е зъл?
— Той не смят а, че това е зло. Н е притеж ава ника ква предст ава з а
добро и зл о. А ко иска да направ и нещо, про сто го прав и. И това момент а л но
прев ръщ а дей ств ието му в прав илно.
— И Д жеймс го харе сва?
Робърт св и рамен е.
— Д жеймс също не е лише н от пороци, а А лек в инаги му помага да ги
за довол ява. Той е до ст атъчно хитър, за да прикрива по-отв рати телни те си
пре стъпл е ния от двора. Доколкото з нам, всичк и го смят ат направо з а
очаровател е н — Робърт я погледна. — Но аз бих те по съве тва л да не с е
опоз нава ш по-отблизо с братовчед ми.
Тя пот ръ пна.
— Н ямам ни какво намерен ие да го правя. Той на исти на ли ще дойде в
К рейд а?
— А ко това му е изгодно — той обърн а коня си. — Н о няма защо да с е
бе з покои ш. Ти ще си в бе зопасно ст. Н икой не може да пробие за щит ат а на
К рейд а — по сле я погледна бе зи зра зно пре з рамо. — Може дори да не го
в идиш. С м ят ам да те държ а до ст атъ чно зает а в спа лнят а, за да не ти с е
на л ага да забавл яваш го сти в банке тнат а за ла.
Кейт пламн а от гняв . Това бе нен уж но инт имна за бележ ка, и то пред
Гав и н. Н о, когато хвърли един поглед към Гав и н, тя в идя, че той смръще но
гл еда сл ед А лек М а лкълм.
— Н е — твърдо заяв и Робърт, като с е обърна към Гав ин. — Дори не си
го пом исл яй, Гав и н!
Гав и н поклати глава, докато гледа ше как М алкълм изче зва от погл еда.
П о сл е обърн а коня си и го пришпор и в ст ремглав га лоп.
— Ка кво не е наред? — поп ит а Кейт, докато гледаш е ка к той лет и да л еч
напред по пъ текат а.
— Д а върв и по дяволи те!

115
 — Каж и ми за що е разст ро ен?
— П опит ай го с ама. Дори не мога да говоря за лудо стт а му, бе з да
започ на да богохулствам! — той пришпор и и своя кон и пре пусна сл ед
Гав и н. — П роклет побърка н!

8.

Д о края на ден я Ке йт т ака и не в идя възмож но ст да попит а Гав ин

каквото и да е. Вме сто да язди до нея както обикнове но, той препу ска ше
да л еч напред. Едва когато спря ха да лагеруват привечер, тя успя да говори с
не го.
Д окато той нареж да ше дърват а за огъня, тя кол енич и до не го.
— Мога ли да ти помогна?
— Д а наредим дърват а ли? И ли — добав и той тъж но, като погледна към
Робърт, който тъ кмо по еш е конет е на няколко мет ра от тях, — да ме спас иш
от гнева на Робъ рт?
— И двете — тя започна да ограж д а дърват а с камън ите, които той бе
събр а л .
П ре з измина ли те с едмици с е бе с ближ ила с Гав ин повече, от когото и да
е друг пре з целия й ж ивот, о свен Робърт и въпрек и това й бе т рудно да с е
нат рапи в толкова личе н въпро с. Самия т ф акт, че въобще можеше да го
стори, показва ше колко много с е е промен ила. Тя с е ст араеш е да гледа с ам о
в работ ат а си, до като, нелов ко за говори:
— Н икога не съм има ла друг прия тел, о свен Кар олин, но наис тин а
м ного с е привър з ах към т еб, Гав и н. Теж ко ми е… Не ми харе сва да т е
в иж дам не щас тен.
— Н а мен също не ми харе сва. Н е е в природат а ми — тъж но каз а той.
— Н яма л и да е чуде с е н тоз и свят, ако про сто о ст авяхме вс еки с ам да
нам ер и ща сти ето си, бе з да му с е ме сим или да му пречим?
— Б и било прекра сно — ти хо с е съгл аси тя.
— Но нещ ат а никога не с е случват т ака — той удар и кремъка, з а да
запа л и праха нт а за огъня. — Затова т рябва да с е ст ремим с ами да нам ирам е
пътя си пре з препят с тв ият а.
— Ка кв и преп ят ств ия ? — тя побър за да добав и: — Ако желаеш да м и
каже ш. Това не е лю бопит с тво, Гав ин. Н аисти на ис кам да ти помогн а.
— Знам — пра хант а пламн а, и той разду ха пламъци те. — Ст а ва въпро с
за Д ж ийн. Дъщ ерят а на Але к. А з ще с е оженя за не я.
Кейт с е опит а да си припомн и ка кво точно бе ка за л Алек за дъщ еря си.
— А М а лкълм не знае ?
Той направ и гримас а на отв раще ние.
— Ал ек би ме измъчва л до смърт, би изп от рошил вси чки те ми кока л и в
тъм н ицат а си, ако дори и с амо заподозре, че смят ам да в зема Дж ийн и. Той
има з а нея планове, които не в ключват един бе зим оте н оръжено с ец, който
сл уж и на най-гол емия му в раг.
Кейт вече започваш е да ра збира гнева и з агрижено с тт а на Робърт. А ко
М а л къл м бе толкова бе змило с тен, колкото го опис ваха, т а зи връз ка може ше
да с е окаже смъртоно с на з а Гав ин.
— Д ъл го в реме теб те нямаше. Сигур но много отд ав на не си я в иж да л
— неж но ка за тя. — Може би чувст ват а т и с а с е променили.

116
 — Н якои неща не с е променя т. Р азбрах това още първ ия път, когато я
в идях, на събора в Килф ърт. Тогава бях с амо на пе тна йс ет, а тя бе ч етири
години по- ма лка от мен, но това няма ше никакво значени е. Н ие бяхм е
създ аден и един за друг — и след миг той добав и, услож нявай ки не щат а още
повече: — Вс е още си принадл еж им един на друг.
— И ка кво смят аш да прав иш ?
— Ще я открад на от М а лкълм. Ще с е ожен им. Ще я обич ам — той с е
усм ихн а. — Вси чко е толкова про сто!
— Стига с амо да не те уб ият, докато го върши ш.
— О, да, този проблем в инаги из никва. Точ но това бе и една от
при чини те да т ръгна по море с Робърт. Н е съм велик воин, на ли разбир аш.
М исл ех си, че т рябва да нау ча някои не ща, за да за щит авам моят а Дж ий ни.
— И сл ед миг мълча ние той добав и: — А и ще ми е нужен делът ми от
пл яч кат а, когато с е на лож и да напусн а Крейда.
Тя го погледн а объркано. Зна еше, че и той обича Крейда поч ти колкото
Робърт.
— За що ще напуска ш Крейд а?
— Заради Дж ийни. Н е мога да искам от Робърт да я приюти и я пази,
когато Ал ек т ръгне след нея. Това с амо ще дад е на М алкълм повода, който
той веч е толкова дълго търс и, за да прев зем е Крейда.
А К рей да в инаги е на първо място в съ знан ието на Робърт, тъж но си
пом исл и тя.
— Говори ли веч е с Робърт?
Той кимна.
— Той каз ва, че съм напълно откаче н, за да с е от каж а от всичко заради
една жена — Гав ин и зправ и рамене, ся ка ш отхвъ рляше няка къв товар. — Н о
м оже би от кача лк ите с а по-щас тлив и от т ре звомислещ ите. Ти какво смят аш,
Кейт?
Тя м ислеше, ч е е из плаш ена и тъж на, и ма лко ядо с ана на онова мом иче,
за дето кар а Гав ин да рискува толкова много.
— М исля, че т рябва да обмислиш реше нието си много в нимателно.
— Н ямам ни какво намер ение да при пна при Дж ийни в миг а, в който
А л ек обърн е гръб — лицето му с е озари от дяволит а усмив ка. — Ще
изч акам поне докато той ст игне в Единбур г и щ е е по- т рудно да го до с тигн е
ве стоно с е ц — усмив кат а му помръкна, когато той прот егна ръка и доко с на
неж но буз ат а й. — Стиг а си с е мръщ ила. Вси чко щ е е наред.
— Когато т рябва да напус неш дома, който обич аш?
Гав и н св и рамен е и с е и зправ и на кра ка.
— Това е реш ение, ко ето съм принуден да в зема. Нямам друг и збор.

К рейд а.

О ст ровът с е намир аше на няколко мили от брега, и зв исява ше с е

при зрач но в сиво-зел еното море, а пла нини те му бя ха обв ити в кълбя щи с е
м ъгл и и облаци. Крепо стт а в с еверния кр ай на Крейда изглеж да ше дива и
м рач на като с амите планин и, ся каш бе изваян а от вет ровете и морето,
творе ние на с амат а природа, а не на чове шкат а ръка.
— Б оже мило стив и, не! — промълв и Ке йт, съ круш ена.

117
 — Каз ах ти, че не е хубав и чко ме сте нце. — Гласът на Робърт беше
рязъ к, за щото забел яза изражението й. — Н о не оча квах, че чак толкова ще
те отв рати.
— Н е, не е хуб ав ичко ме стен це — глухо ка за тя.
— Е, ще т рябва да с е примир иш с това, но с амо за една година — той
сл е зе от коня си и т ръгна към голем ия с а л, завъ р за н на кея. — П омогни й да
сл е зе, Гав ин.
Тя поч ти не ус ети как Гав ин я повдигна от с едлото и я сва ли на земят а.
Н якои неща с а предопределени, бе каза л Гав ин, но т ази же стока ше га
не м ожеше да е дело на бож ието пров идение. Тя бе приела, ч е никог а няма
да има Робърт зарад и иди от скат а му уверено ст, ч е тя предст авлява запл аха,
но т ази нова заг уба й бе да леч по-т рудно да поне с е.
К рейд а. Н ейното ме сте нце. Домът.

— Д жок ни как няма да е доволе н и от двама ни — каза Гав ин, докато

тл а ска ше с дълъг прът с а ла. — Ка кво ще кажеш да с е върнем в Един бург?
Робърт с е ухили и поклат и глава.
— По-добре да с е изправ им пред него още с ега, от колкото да му дадем
в рем е да обмисли всич ко и ощ е повеч е да с е ра зсърд и.
Д жок. Кей т смътно си спомня ше, че Гав ин й бе говорил за ня какъв
Д жок Канд арън, който, изглеж да, з аема ше важе н по ст на Крейда, но със
си гурно ст п оложен ието му бе по- ниско от това на Робърт. Та зи в не запна
т ревога от ст рана и на двама им: и граф Крейда, и негов ия оръжено с е ц,
до ст а я обърка.
— За що т рябва да с е т ревож ите за това, да ли не що му харе сва, или не?
Робърт и Гав и н с е спогледа ха, а по сле и двамат а с е ухили ха.
— Д жок вс е гледа да направ и т ака, че всички около не го да с е т ревож ат
за м нени ето му — ка за Робърт. П огледъ т му с е от прав и към да лечни я бряг.
— Ст рува ми с е, че го в иж дам на кея.
— В с е още имаме време да с е обърнем и да ху кнем на зад — мрачно
предл ож и Гав ин.
Кейт в иж даш е на кея т ри з акотвени кораб а, една га л ера и две гол ем и
каравел и, но хорат а, за ст ана ли на при ст ана, от това ра зстояние вс е още бяха
с ам о нея сни силуе ти.
— О ткъд е е ра збра л, че идваме ? — попит а тя.
— В съ щно ст Един бург е много прия тен по това в реме на годинат а —
обади с е Гав ин.
Робърт от говори на Кей т:
— Н а прист ани щето в инаги има някой на по с т. В миг а, в който
ст ъпихм е на с а ла, с а били изпр атен и ве с ти до кре по стт а.
Д жок Канд арън сто е ше на кея и ги очакваше, когато с а лът до ст игна
о ст рова.
Той наближ аваше четир иде с ет те, но единстве нит е при знац и на
възрас тт а му бя ха лек ите бръчиц и около ъгълчет ат а на очи те. Беш е направо
ги гант с ки на ръст, с огромен гръден кош, ръце, изду ти мускули и яки като
дънер и кра ка. Ко с ат а му, завър з ана на в рат а на опаш ка, с тига ше до средат а
на гърба и бле с теш е златистобяла под бледото зимно слънце. Н амет а л ото м у
бе раз творено, ся ка ш не ус ещ аше леде ния вя тър, който караш е друг ите м ъже
за д гърба му да пот ропват с крака и да духат ръцете си, з а да ги стопл я т.

118
Н апом няше на Ке йт за оне зи див и, силн и вик инги, за които учи телят й бе
раз ка зва л истор ии.
— К рай но в реме бе ше да с е приберет е у дома — ка за Джок. По сл е
махн а на двамат а мъже, заст ана ли зад него, и им нареди: — О тведе те
коне те. Ще върв им пеша пре з града. Всич ки щ е ис кат да го в идят.
С л ед те зи думи той с е обърна отново към Робърт:
— Можеше пон е да и зпрат иш някаква ве с т, дявол да т е в земе! Корабът
ти прис тигн а преди два ме с еца, а по сле п олучихме съобще ние от М акгр ат,
че си бил за ловен от англича нит е.
— И бе ше вярно.
Д жок с е намръ щи.
— С игур но пак си бил нев нимат елен. Н а нищо ли не съм т е науч ил?
Робърт с е засм я и го пле сна по рамото.
— О л еле, ще ме на казват!
— А з бях в иновен — реч е Гав ин. — О ст ав их с е да ме ран ят.
Д жок с е обърн а към не го.
— Н ещо с ериозно ли е?
Гав и н поклати глава.
— С ега здрав ли си?
Гав и н кимн а.
— Д обре! — огромни ят юмру к на Джок с е ст релна и с е заби в корема на
Гав и н.
Гав и н падн а на колене, като с е боре ше да си п о еме дъх.
— Изменил си на дълга си — заяв и Джок, а лиц ето му си о ст аваш е
бе з изра зно. — Трябва ше да го па зиш.
Гав и н с е държе ше за корема.
— П о дяволи те, Джок, т рябва ше ли да удря ш толкова силно?
— А ко те бях удар ил леки чко, няма ше да го запомни ш — Джок протег на
ръка и го изправ и на кра ка. — Заслуж ава ше си го.
— Знам — изхриптя Гав ин. — Но ми с е ст рува, че ми счупи едно ребро.
Д жок леко с е подсмихна.
— Ще ше да си сигур ен, ако бе т ака, а не с амо да т и с е ст рува.
— Стига толкова, Джок — каз а Робърт. — Той ми сл уж и добре.
— Та ка чух и от еки паж а ти. Точно затова и не му счуп их всич кит е
ребра — Д жок св и рамен е.
— Ти как я кар аш, Джок? — топла усмив ка озари лицето му.
— С л уж а на дълга си към Крейда, както би т рябва ло да прав иш и ти.
Кейт ги гледаше и не може ше да с е начуди. О чев идно меж ду Гав ин и
Д жок Канд арън съще ствуваш е силно прият елство и привър зано с т, и въпре ки
това й с е ст рува ше направо невероятно прият елят й да прие ма подобно
на каз ание бе з следа от лоши чувс тва.
Робърт с е обърна и помогна на Ке йт да стъп и на кея.
— Това е жен а ми, Кейт, Джок.
Д жок не промени изражението си, но тя долов и няка кво почт и
не за бел еж имо стяган е. Той учтиво с е поклони.
— Д обре дошл а на Крейда, миле йди — каза той, бе з да сва ля очи от
л ицето й. О чите му бяха сини и хладни като морето, ко ето с е плис каш е
окол о кея. — И зненада н съм, Робърт. Къде я намери?
— В А нглия.
Д жок св и масив нит е си рам ене.

119
 — Ч уж де нка. Е, предпол агам, че А нглия е по-добре, отколкото И спан ия.
Б их предпочел да си из бере ш едно от на шит е момич ет а, но кога ли въобще
си с е всл ушва л в съве тит е ми?
— Когато ме бие ше, точно както Гав ин — засмя с е Робърт. — Тя е
храбро и че с тно моми че. Н яма да ни създ ава непр иятно сти и очаквам да я
па зиш т ака, както па зиш мен — той леко целуна длант а на Кей т, преди да с е
обърне и да т ръг не по кея. — Доведи я Гав и н. А з ще т ръгна напред с Джок,
за да м и ра зка же нов ин ите.
— Н ов инит е не с а добри — рече Джок.
— И не оча квах да бъдат — увери го Робърт. — А лек беше прека л ено
довол е н от с ебе си, когато преди два дни го срещ нахме. Беше т ръгн а л към
Еди нбург.
— И има защо да е доволен — потвърди Джок. — Х ич не съж а л их, като
чух, че Д жейм с го е пов и ка л. Трябва ни в реме, з а да попр ав им мо стовете.
— Д окато той може би с е приготвя да събори дру ги — намръ щи с е
Робърт. — И зпрат и ведна га прате ник при Боби М акграт в Един бург. И скам
да знам з а вс еки ход на А лек, докато е т ам, както и защо го е пов и ка л
Д жейм с.
Д жок ким на.
— Н икога не в реди да държ и ш дявола под око. Само че т ревогите ти
т рябва да с е насочат нас ам, а не към Еди нбург. Х ич няма да ти хар е с ат
по сл едни те дела на Алек…
Кейт не успя да чуе думи те на Джок, за щото двамат а с Робърт веч е с е
бяха отда л ечили. Тя с е обърна към Гав ин.
— Той е много же сток.
Гав и н поклати глава.
— Той дойде в Крейда, когато двамат а с Робърт бяхме още дец а. Бащат а
на Робърт го прие и той ст ана един от нас.
— Б ил е чуж ден ец?
— Той засл уж и мястото си тук. Дори и като съвс ем младо момче беш е
м ногоо бещ аващ воин и ст а на оръжено с ец на ст ария М акдарън. Когато
ба щат а на Робърт умря и майка му го отведе в И спан ия, кланъ т назн ачи
Д жок з а предводи тел, докато Робърт с е върне.
— А той е няма л нищо против да с е отка же от влас тт а си, когато Робърт
с е е завърна л?
Гав и н св и рамен е.
— И зглеж да, няма ше ни що против , но кой може да отг атне ка кво мисл и
Д жок? Н е е ле сно да му чете ш мисли те.
Кейт му повярва. Н е бе успяла да отг атне ни щич ко под
бе з прист ра стн ото му изра жени е и в оне зи ледено сини очи.
— Както и да е, той веднаг а с е от тегли и започ на да обучава Робърт на
вси чко, ко ето т рябваш е да з нае — Гав ин направ и кис ела гримас а. —
Н ев инаг и бе прият ен уч ител, но Робърт поне нау чава ше не що.
— А ти?
— А з нямах т а лан т с оръж ият а, но той ме научи да с е защ ит авам.
— Кой е този Боби М акграт в Ед инбур г? Робърт няколко път и го
спом ен а.
— Когато Робърт и Джеймс имаха пререкания преди няколко години,
Робърт изпрати един от наш ите хора да ж ивее в Ед инбург, за да може да
раз пол а га с човек в против ников ия лагер и да з нае ка кв и ходове пла нира

120
Д жейм с — погледът му с е преме ст и върху двой кат а, която вървеше пред
тях, и той тих ичко подсв ирна. — О чев идно Джок не е преувели чава л за
бел ите, сторени от М алкълм.
Тя погледна Робърт и в идя, ч е той здрават а с е бе намръ щил. Яв но бе
недовол ен от нещо, ко ето Джок му съоб щава ше.
— В град а всич ко изгл еж да до ст а мирно. Ка кв и проблеми може да има?
— П редо ст атъч но. Вина ги има проблеми, когато М а лкълм с е навърт а
наокол о. В ъпро съ т е с амо къде и в ка кв и мащ аби.
Кейт не ис каш е да мисл и нито з а М алкълм, нито пък за този брут а л ен
Д жок, з а нищо друго, о свен з а с амат а Крей да. И ска ше да я в иди, да я
пом ири ше, да я доко сне. Жадно поглъщ аше всичко около с ебе си, ся каш цял
ж ивот бе гладува ла за т ази гледка.
С кл адов е, кръчми и маг азин чет а обграж даха в спре тнат а дъга
при ст ани щето, но щом ги подмина ха, вся какво чувство за спре тнато с т
изче зна. Градъ т бе разп оложе н на т ри ниск и хълма и кирп ичен ите къщи чки
със сл ам е ни покрив и и дю кянч ет ат а бяха на кляка л и по ст ръмн ите склонов е,
ся каш вс еки момент щ е рухнат. И въпре ки че в печатл ението, ко ето
създ аваха, бе за няка къв разбър кан, хаотич ен пе йзаж , то съвс ем не бе
не прият но. Ка лдър ъмения т пъ т, обграде н от двете ст рани с мага зин и,
дю кян и и с ерги и, яв но бе глав нат а улица, която водеш е към крепо с тт а.
— Тук е много чисто — Кейт подуши въздуха. В него нямаше и следа от
отв рати тел нат а воня, ве зде съ ща във всяко с елце в А нглия. М иришеш е т ака,
ся каш бу шува щите морск и вет рове с а измили и пречис тили Крейда до
девс твена чистот а. — Дори мири ше прия тно.
— Д жок има чувс тв ител ен но с и уж асно мраз и немарливо стт а. Докато
за емаш е по ст а на Робърт, той издаде з акон, с който з абрани но щни те
гърн ет а от къщ ите да с е изхвъ рлят на улицат а. Два пъти с едмично минава
каруца, която събира мръсот иит е и боклуц ите, и има нака зан ия и глоби за
вс еки, който не поддърж а имот а си бе зупречно чи ст и спрет нат.
Кейт с е зач уди за що никой не с е бе с етил да стори същото в Ше ф ийл д.
Б ож ичко, т а тук мирише ше къде- къде по-прия тно от с елото, където бе
ж ивял а цял ж ивот.
Ул и цат а бе преп ълнена с мъже, же ни и деца и всичк и те с е смееха и
раз говаря ха. Джок бе ка за л, че хорат а ще искат да видя т Робърт, но те
ис каха дори нещо повече. П ротяг аха ръце и го доко сва ха с обич. Това не бе
зав ръ щането на ф еода лния владет ел, а прис тиг ането у дома на глават а на
с ем ейс твото.
Д окато гледа ше, Кейт в не зап но с е почувс тва с амотна, като чуж д енка.
— Те го обичат.
— Д а, толкова, колкото той им позв олява.
Тя с е обърна, за да го погледне.
— Той им дава всичко: храна, богат ства, бе зопасно ст…
— Н о не и с ебе си.
Гав и н кимн а.
— Поня кога си мисля, че е с амоте н, че иска да бъде друг, но не може.
Те го пром ен иха.
Н е, тя няма да си позволи да съж а лява Робърт. Той при теж аваше всичко,
ко ето ис ка, а и ако бе до ст атъ чно глуп ав , за да не е доволе н от това, зн ачи
за сл уж ава с амот ат а си. Тя реши да смен и темат а.
— За що някои мъже с а облечени с т акива къс и поли чки ?

121
 Гав и н бе же стоко възмутен.
— Това не с а п оличк и! Казват с е кил т*. А с а къ си, защ ото ние,
ш отл ан дцит е, не с е пла шим от лошото в реме или от диват а природа, както
правят м екушав и те ан глича ни.
[* Карира на мъж ка пола, елем ент от шотла ндс кат а народна но сия. —
Б .пр.]
— Н о А нгъс не с е облича ше т а ка.
— Той не е планине ц и е бил разгле з ен от ле сн инат а на ж ивот а си.
— А и в ие двамат а с Робърт не но сит е подобно не що. — Кейт с е
усм ихн а за качливо. — И в ие ли ст е разгле з ени?
— Робърт ка зва, че е по-добре да не биеш на очи, когато си на в раже ска
тер итория.
Тя отново с е загледа в къси те килтове, направен и от зеле ни, лилав и и
тъм но сини карир ани платове, с които бяха облечени голяма час т от мъжет е.
— Е, определено не би могъл да с е сме сиш с тълп ат а, ако но сиш
подобна дреха — като в идя, че Гав ин пон ечи да с е намръщ и, тя махна с ръка
към ма л кат а красива църква, покр ай която минаваха в момент а. И зглеж да ше
като изя щен скъпоце нен камък, инк рустир ан на сред ож ивения площад. —
Робърт ка за, ч е май ка му била много набож н а. Това нейнат а църква ли е?
— Н е, тя си имаше соб ствен пар аклис в крепо с тт а. Н е ис каш е да има
ни що общо с наш ат а религ ия и нашия свеще ник.
— Кога ще с е запозная с него ?
Той долов и предпа злив ите нот ки в глас а й и веднага разбра мислите й.
— Н е всич ки свети мъже с а като твоя в икари й, Ке йт. Н аш ият свещен ик
е м ил , лю бе з ен чове к, който върши много добри дела в енорият а. Рядко ще
го в идиш да си стои в хуб ават а църкв и чка. Той пътува от едно място на
дру го тук, на о ст рова, а и на сушат а, за да утеша ва болн ите, да от сл уж ва
вен чав ки и да кръщ ава децат а на клана.
В еч е бяха вле зли в двора на крепо с тт а, който бе също толкова чи ст и
спр етнат като с елото. Големит е кам енни плочи бяха мокри и бле стя ха,
ся каш някой ги бе измил с амо преди няколко мину ти.
— П ак ли Джок Канд арън? — попит а тя.
Гав и н поклати глава.
— Това е царс твото на Д еи рдре. Джок не би по смял да с е ме си.
Кейт не си предст авяш е Джок да с е въздърж и да с е ме си на няко го ил и
на нещо.
— Д е ирдре ?
— И кономкат а на Робърт — Гав ин отвори в исо кат а порт а, о с еяна с
гол ем и пир инче ни гвозд еи. — Д е ирдре О' Конъл. Джок я доведе в Крейд а
преди ше ст години от И рланд ия, след като беш е убил съпру га й.
— Ка кво?! — поп ит а тя, направо шокира на.
— О , няма нищо лошо. Тя няма ше ни що против .
— Какъв късме т с амо — сухо реч е Кей т. — М ислех, че е приемливо да
уб иваш с амо англич ани или исп анци.
— Е, съпругъ т на Д еи рдре бе ше изключени е — той затвори в рат ат а, а
в икъ т м у от екна от в исокия своде с т т ава н: — Д е ирдре!
— И да! Н яма н уж да да мучиш като бивол.
Кейт погледна в по сокат а, откъдето идваш е гласъ т, и в идя на завоя на
ст ъл бището една в исока яка жена в сива рокля.

122
 — И мам си до ст атъч но работ а и бе з да с е на л ага да тич ам с амо като
пов иш иш глас, Гав ин Гордън.
— И зв инявай — от с тъпи Гав ин, като хван а Ке йт з а ръкат а и я издърпа
напред. — П ро сто исках да те запоз ная с булкат а на Робърт.
— Н е съм чак толко з неучт ива, че да не дойда и с ама да я поздра вя —
за яв и Д еи рдре О' Конъл, докато слиза ше по стълби щето. Та зи жена не бе ше в
първа м л адо с т, но от нея с е излъчва ше направо неописуема ж изн ено ст.
Н якол ко сив и ни шки вече с е про крадва ха в бле стящ ите й черн и ко си,
при тегл е ни наза д в кок, но кож ат а й бе с тегнат а и здра ва, а лешников и те й
очи искря ха.
Тя ст игна до края на стъ па лат а и набъ р зо направ и ревера нс пред Кейт.
— Д обре дошл а в Крейда, милейди. Не в и оча квахме.
— И аз не очак вах, че ще с е озова тук — рече Кейт.
— Робърт и Джок с а в библи оте кат а заедно с Тим М акдугъл. Ще в и
по каж а ва шат а спа лня — тя с е обърна към Гав ин и изкоман два: — Ела с на с.
— И аз точно това намер ение имах — Гав ин ги по следва нагор е по
ст ъл бите. — Н а човек му т рябва ма лко време, за да св икне с теб, а не ис ках
Кейт да хук не да с е спасява в града и да пи щи з а помощ.
— Н е съм ч ак толкова лоша, колкото ти с е ще да ме и зкар аш — рече
Д е ирдре, докато ги воде ше по дълъг коридор. — Не мога да търп я глупац и,
но и не ям вч ерашн и девойч ет а, бе з да имам повод.
— Н о тя може и да ти даде повод. Ке йт си има зъби, а и че сто ги
из пол з ва.
Д е ирдре погледна пре з рамо и пре ценяващо огледа Кейт.
— Н ямаш е да с е до с етя — тя отвори в рат ат а. — Това е ва шат а ст а я. Д о
нея е Робъртоват а.
Кейт за сти на неподв иж но на врат ат а. Н ейнат а ст ая. Ст рува ше й с е
направо невъзмож но. Това беш е най-хубават а ст ая, която бе в иж да ла няког а,
м ного по-хуб ава дори и от ст аит е в ст ранно приемни цат а на Табъ рд. Ф ин
кил им с цвя т на слонова ко ст, розово и зеле но покрива ше каме нния под, а
зав е си от ис тин ско кадиф е със същи я тъмно зелен цвят обграж да ха гол ям ото
л егл о с ба лдахин. О громнат а кам ина на юж нат а стен а бе израб оте на от
бл е стя щ сив варов ик, който конт ра стира ше с приглуш ени те розов и, зелен и и
кафяв и цветове на ст ари нния гоблен, окач ен на стен ат а над нея. Гобленъ т
изобраз яваш е лъвове и еднорози и един гол до кръст а мъж с карира ния кил т
на кл ана М акдарън, който обе згла вяваш е дракон в броня.
— А ко някой бе т ака лю бе зен да ми съобщи, ч е идвате, нямаше да м е
свар ите толкова не подготв ена — Д еирдр е пъргаво преко с и ст аят а, отид е до
прозорци те и ги отвори. — Нямах възмож но с т да провет ря, но дн е с има
хубав вет рец и до час тук ще мирише по-прия тно.
— А ко преди това тя не замръ зне до смърт.
— Ко ето няма да с е случи, ако спреш да хленч иш и й запа лиш огън я —
Д е ирдре с е обърна към Кей т. — О ттук с е откри ва ч уде сн а гледка.
Кейт бав но с е приближ и до дълбоко в граде ния прозорец. Той бе
направе н от цвет но стъкло, ка квото до с ега бе в иж да ла с амо в църкв и, и
из гл еж даш е направо нев ероятно. Н а едн ото стъкло бе изобразен воин с
кариран а шотланд ска пола, кол ени чил пред еднорог. Н а другото — жен а в
черв ена рокля, която тъ чеш е на ст ан. Слънцето бле ст еше по разно цветн ите
пл оч ки и сяка ш вдъхваше ж ивот на ф игури те.
— Е? — попит а Д еи рдре.

123
 Кейт побър за да погледне пей заж а.
Д а л еч под с ебе си тя в иж да ше ив ица зеле на т рева, която с е про ст ираше
покр ай с тенат а на кре по стт а. Н а с евер — ска лист ат а брегова ив ица, която
бе в идял а от сушат а. Мощ ни вълни с е блъс каха в тъмни те с ка ли, които
из гл еж даха пус ти и опасни.
— К рас иво е — прош епна.
— Та ка ли мислит е? — лю бопит но попит а Д еи рдре. — Чудех с е да ли щ е
в и хар е с а. П одобн а гледка не е по вкус а на вс еки го.
— Н е вс еки е лю бител на ония китн и зеле ни п олянк и, които в ие,
ирл андци те, нари чат е дом — реч е Гав ин, докато с е мъчеше да запа ли огъ ня
в кам и нат а. — Н якои от нас си падаме по по-ин тере с ни пе йзаж и.
Д е ирдре изсумтя.
— С ка ли те нався къде с а си същит е, а Крей да не е нищо повече от ска л а
върху ска л а — още един порив на вятъра разлюля заве сит е около леглото. —
М ай е ма л ко хладни чко — тя хва на ръкат а на Кей т и я поведе към едно м еко
кре сл о до кам инат а. — С еднет е тук и си почин ете, а аз ще в и доне с а чаш а
грея но ябълково в ино — с те з и думи тя я из бут а да с едне на стола и с е
нам ръ щи, като подпъхна кафяв ото намет а ло на Ке йт около тялото й. —
О ткъд е сте в зели т ая дреха? Толкова лошо е ушит а, а и вълнат а е т ака
рехаво и зтъ кана, че с е ч удя как ли въобщ е в и па зи топло — тя не даде на
Кейт ни каква възмож но ст да от говори. — Гав и н, иди и дон е си онова одеял о
от л егл ото.
— И ди и доне с и, иди и дон е си — мърмореше Гав ин, докато ст аваше от
кам инат а и преко с яваш е ст аят а. П о сле доне с е една вълне на з ав ив ка с
крем ав цвят, сгънат а на кр ая на леглото. — И ма ли ощ е нещо ?
— Ще ти каж а, като има — Д е ирдре ув и одеял ото около раменет е на
Кейт.
Ме кат а тъкан бе т ака ф ино и зтъ кана, че момент а лно спр я студени я
вят ър, който нахлуваше в ст аят а. П ръсти те на Кей т погла диха пухка ват а
въл на.
— П рекра сна е! Н икога не съм в иж да ла толкова хубаво не що!
За м иг изра жен ието на Д еирдр е с е смекчи и ст рани те й порум еняха от
удов ол ств ие.
— Н а л и? — по сле тя и зправ и раме не, обърн а с е и т ръгн а към в рат ат а.
— Р азб ира с е, че не с те в иж да ли. Сама я и зработих.
И още преди Кей т да успее да от говори, вече бе излязла.
— Тя не е толкова корава, кол кото изглеж д а — рече Гав ин. — Е,
всъщ но ст май си е точно т ака ва. Но вс е па к е добра же на. И маш късме т, че
я им аш.
— Та ка ли? — попит а ти хо Ке йт.
Гав и н кимн а.
— Тя непр екъс нато кара слуги те да подскачат нас ам- нат ам и няма да
в идиш и едно петън це прах в нито една от ст аи те на крепо с тт а, а и ястият а
й с а чуде с ни.
— Тя е тъй… — Кей т с е покол еба, опитвайк и с е да намери думи з а
она зи ен ергия, която с е излъчваше от Д еирдр е, — енер гич на.
Гав и н кимн а със смешно- тъж но и зраже ние.
— И ма толкова много ен ергия, че нито минут а не о ст ава бе з работ а, а
нам ир а работ а и на всичк и о ст ан а ли около с ебе си.
— Д ори и на Робърт ?

124
 — Поня кога — Гав ин с е ухили. — Пре з първат а годин а той бе готов да
прер еже гърл ото на Джок, зад ето я доведе тук, но по сле двамат а св и кнаха
един с друг.
— И ма ли де ца?
Гав и н поклати глава.
— Н яма и затова на сочва цялото си в нимани е към кр епо стт а.
Кейт с е бе на дява ла да поглъщ а Крейд а бав нич ко, с ама да определ я
тем пото, но яв но Д е ирдре бе о снов нат а дв ижещ а сила тук, а темп ото й в
ни какъв сл учай не бе бав ничко.
— Ще св икне ш с нея — увери я Гав ин. — Тя е ма лко грубоват а, но то не
е от л ипс а на уважение. Ту к, в планин ите, при слугат а смят ат с ебе си за час т
от с ем ейс твото.
— Н икога не съм в иж да л а цветни с тъкла с друга украс а, о све н с
рел иг иозн и мот ив и.
— И з цел ия замъ к има т акива прозорци. П о ст ав ил ги дядото на Робърт,
когато с е оженил. Же на му вс е с е оплак ва ла колко потис кащ а бил а
кре по стт а, затова той довел худож ници и стъ клари от Ф ранц ия, з а да сме нят
обик новени те стъ кла. Замъкът си е по ст р о ен като крепо ст и т рудно би
ст ан а л по-приве тлив , но той с е надя ва л стъклат а да помогн ат поне мъни чко
— Гав и н направ и к ис ела гримас а. — М айкат а на Робърт ги смят аше за
варвар ски и е зич е ски, също като всич ки на с.
— Зн ачи е глупач ка. Н ещо толкова красиво не може да е грехов но.
— И аз в инаги съм смят а л т ака. Когато бях ма лък, че сто с е за зяпвах в
те з и прозорци. Предст авях си, че съм онзи воин с мощ ните мускули и с
грам адния меч… — той по клати глава. — Може би това е една от причин ите
да по сл едвам Робърт, когато той т ръгна да напада исп анци те. Вс е още с е
в иж дах в ролят а на този воин. Н о скоро открих, че стомахъ т ми не е
при годен за подобни подв изи.
— Н е бива да съж а ляваш, че си разбра л това.
Гав и н кимн а.
— М исля, че когато Робърт повече няма да има нуж да от мен за свой
оръже но с ец, може и да ст ана ба рд.
— Б ард ли?
— Д а. Вс еки владет ел по т ради ция има и един разказвач, който да реди
истори и за мина лото и настоящ ето на кла на.
— Та те зи истории не с е ли запи сват?
Гав и н т репн а като ударен.
— Ти си направо бе зчувстве на! Как може да срав няваш двете неща, да
ч уеш един велик разказвач, който тъче чудни истории, и че тенето на сухия
пер гам ен т.
— Про с ти — тър же с твено заяв и Кейт, опи твай ки с е да скри е усмив кат а
си. — Н ямам никакъв опи т с ба рдовет е.
— Това е очев идно. Ще ти про стя невеже ств ото, тъ й като си чуж ден ка
— Гав ин с е усмихна с в не зап на разп а лено с т. — Трябва да бъдеш
по ср ещнат а в Крейда по по-търже стве н начин. Ще ида да доне с а гайдат а си.
— Н икога до с ега не съм чува ла някой да св ири на гай да — в нимател но
каза Кей т. — Да ли щ е ми хар е с а?
— О, това е пре крас ен, очарователе н инст румент — отвърна той и
цел и ят сияеш е. — Ще т и хар е с а, повярва й ми.

125
 — П ре ст ан и! — тя за кри уш и с ръце те си. — Н е мога да го понас ям
повече!
Гав и н не я чу. И ни що чудно, при този адс ки вой, изригващ от кожения
м ех на ин ст рум ент а, който той надува ше с т акава ентусиа зира на на слада.
Тя отиде до него и дръпна мундщука от устн ите му.
— Гав и н, спри!
Той изглеж д аше пот ре с ен.
— Н о ти дори не ми даде ша нс, Кейт.
— С л ушам те вече повеч е от час. П овече ша нсове няма да дам на този
адс ки ин ст рум ент за мъч ения.
Той см ъкна гайдат а на стола до с ебе си.
— С игурно жен ат а е пре ка ле но неж на по природа, за да бъде
развъл нувана от звука на гайдат а. Н о призн авам, че съм уж ас но разочарова н
от теб.
Кейт почувства лек пристъ п на угризе ния.
— Може би си прав . Сигурна съм, че т и св ири много добре.
— Той св ири направо отв рати телно. — Робърт сто еше на в рат ат а. —
Н икога не по зволяваме на Гав ин да св ири, преди да вле зем в бит ка.
В ойс кит е ни ще с е изто щят в опи ти да убия т него, а не враг а.
— Ти ми с е присми ваш и злорадс тва ш — възпротив и с е Гав ин, но по сл е
реш и да см ени т емат а. — Какв и с а нов ин ите от Джок?
— Тръгваме за И рландия веднаг а щом мръкн е.
Гав и н св и уст ни и тихич ко подсв ирна.
— Та ние тъкмо при сти гнахме. Толкова ли е лошо?
— О т лошо по-лошо — мрачно за яв и Робърт. — П реди деве т ме с еца
М а л къл м с е появ ил на прист а нищ ето близо до Килгрън с кораб, по ст р о ен
сп ециа л но, с цел да но си по-голямо колич е ство поле зен товар. П ре з
изм ина л ите ше ст ме с еца той и хорат а му не прекъс нато обика лял и от град на
град по край бреж ието и с е опи тва ли да из плашат търгов ци те и заная тчи ите,
за да скл ючват сделки с амо с тях, а не с Крейда.
— А м и Джок за що не с е е погриж ил за това?
— Щял е да го стори, но е смет на л, ч е е по- добре с амият предводит ел
на кл а на да окураж и хорат а. То е с т аз — уст нит е му пот ре пнаха. — Н яма л е
ни каква предст ава, че на Елиз абе т щ е й хрумне да позаб ав и зав ръщ ането
м и.
— Знач и т рябва да по с е тиш тър гов ците и да ги увериш, че няма нуж да
да с е пл ашат от М а лкълм, ако продълж ат да търгу ват с нас?
— И то колкото може по-бър зо. Човекът на М а лкълм и един не гов от ряд
войни ци в момент а с е намир ат в И рланд ия. Виж с е, с когото искаш и сл ед
два час а ще с е срещ нем на кораба.
Гав и н поклати глава.
Робърт зас тин а.
— Н е?
— П река лено дълго ме няма ше. Н е т ръгвам на дру го път еше с тв ие.
— Ще от съст ваме не повече от чет ири с едмици.
— В зем и Джок. Зна еш, ч е предния път т рябва ше да в земеш него, а не
м ен.
— И скам теб.

126
 — В зем и Джок — повтори Гав и н. — Ке йт има нуж да от мен тук, з а да я
па зя и да й обясн явам не щат а, които т рябва да знае за Крейда — след ко ето
той ве с ел о добав и : — А може би, ако имам до ст атъч но в реме, ще успея дори
да я науча да хар е сва гайдат а.
— А може би в т акъв случай аз т рябва да зам ина за И рланд ия —
изм ърм ори сухо Кей т.
Робърт срещ на погледа на Гав и н.
— Мога да ти заповядам да дойдеш.
— Н е го прав и, Робърт — тихо каз а Гав ин. — Ще ми е много тъж но да
не ти с е подчи ня.
И зве с тно в реме Робърт стоя т ака, за гледан в него.
— В ърв и по дяволите! Н о гледай да си тук, когато с е върна. — Той с е
извърн а. — Ела с мен на двора, Ке йт.
Тя го по следва от ст аят а и надолу по в иещото с е камен но стълб ище.
— Ч ет ири с едмици?
— Ти повече в реме ли би ис ка ла ? — кис ело попит а той. — И рландия не
е м ного да леч от Крейда, а с попъ тен вятър за нула в реме ще с е върна в
топл ит е ти прегръд ки — той рязко отвори теж кат а в ходна в рат а с пиринч ени
гвозде и? — Така че бъди готова да ме по сре щне ш пламе нно в леглото.
Тя поклати глава.
— Ще с е радвам, ако с е върне ш ж ив и здрав , но т аз и част от ж ивот а ни
веч е прикл ючи.
— О , нима ? — нахвърли с е той върху нея, а до с ега поти ска нат а ст раст и
гняв в не запно с е отпри щиха. — Н ищо не е приключ ило, до като аз не каж а.
О тказах с е от пре ка лено много не ща, но мога поне да с е възп олзвам по
ня какъв начи н от този прокл ет брак!
— Н е си с е от каз а л от нищо — яро стно изв ика тя. — Ти си има ш своя
ж ивот и своят а Крейда, а т ази опа сно с т, дето вс е раз правя ш, че аз ще в и
доне с а, въобще не съ ще с твува. И ди в И рланди я, но не оча квай не що повече
от усм ив ка, когато с е върне ш. А може би дори и това няма да получ иш, ако
продъл ж ава ш да си т ак ъв глупав , ароган тен шу т… — тя с е завъ ртя рязко и
т ре сн а в рат ат а. П реко си коридора и из кач и стълб ището, като с е бореш е да
удърж и сълзит е, напиращи в очите й. Би т рябва ло да с е радва, че той
зам инава и ще й бъде спе сте на онази би тка, от която толкова с е опасяваше.
Д окато той с е върне, тя вече ще з нае да ли е бреме нна, или не, а това ще й
даде дори още по-силе н довод да го държ и наст ран а.
М ил и боже, ка к с амо не ис каше да го държ и наст ра на! Н е ис каш е той да
зам инава за И рландия, където може би го оча кваш е опас но ст. И скаш е да го
при ем е в л еглото и в сърцето си. И ска ше да ж ивее в Крейда и да му роди
дец а. И ска ше он зи ж ивот, който ни кога нямаш е да има.
— Кейт? — Гав ин с е приближ аваше по стълби те към нея.
Тя бър зо изт ри очи с опакото на ръкат а си.
— Той т ръгна. Джок ще с е гриж и за него — реч е той.
— Д а — тя пре глътна. Глуп аво бе да плаче за не що, ко ето не може да
има. Тя с е усмихна колебливо. — Ще спа зиш ли обе щани ето си?
— Д а т е науч а да оби чаш гайдат а ?
— Д а не дава го спод! Н е това, а да ми кажеш всичко, ко ето т рябва да
зн ам за К рейда.
— Ка кво ис каш да науч иш?

127
 — В сичко — в усмив кат а й с е долавяш е няка кво т ре с каво
бе зр азсъ дство. — Искам да нау ча ка к да бъда го с подарка на т аз и огром на
купчин а камъ ни. И скам да с е запо зная с хорат а. И скам да с е разхож д ам по
ул ици те и да си говоря със за ная тчии те. Искам да ст а на част от всичко
това!
— Ще полож иш много усили я, а няма да п олучиш почт и ни каква
отпл ат а. Н е е ли по-добре про сто да с е опит а ш да ж ивееш на повърхно с тт а
пре з сл едващат а година?
Тя знае ше, че предложен ието му е разумно, но не можеш е и да си
пом исл и да го при еме. Те зи ме с ец и може би щя ха да бъдат вси чко, ко ето
няко га щ е има.
— Н е мога да сторя това — про шепн а тя.
Той тъж но к имна.
— Р азб ирам — по сле с е обърна да си върв и. — Дай ми с амо ма л ко
в рем е да с е поо свеж а и след това ще с е срещнем в двора.
— К ъде отиваш? — попит а Д еирдре, която в не запно с е бе появ ила из з ад
ъгъл а на с тълбищ ето.
Гав и н с е ухили.
— О тивам да покаж а на Кей т с елото, преди да е мръкн а ло. Тя е много
л ю бопит на да разгледа нов ия си дом.
— С ъвс ем е с те с твено — рече Д е ирдре. — Н о вие започват е не откъ дето
т рябва. П ърво т рябва да в идит е и нау чит е всичко за крепо стт а, а едва по сл е
ще с е заем ете със с елото — тя с е намръ щи. — Гав ин на ист ина не зн ае
ни щичко з а това, как с е поддърж а крепо стт а. А з ще в и нау ча. Докато Робърт
с е върне, вие вече щ е сте започн а ла да заприличвате на ис тинс ка го сподар ка
на К рейда.
С л ед те зи думи тя с е обърн а към Гав ин:
— Б ягай с ега. Трябва да я запо зная с Тим М акдугъл, зам е стн ика на
Робърт, а след това щ е обикол им замъ ка — тя не изча ка Гав ин да с е съгл аси
с нея, а направо нареди на Кей т: — А ко т ръгнем веднага, ще усп еем да
свършим м ного раб от а, преди да е ст ан а ло в реме за вечер я. След това щ е
ин спектир ате помещен ият а на прислуг ат а и щ е с е запоз нае те с… —
П о сл еднит е й думи о ст а наха нечут и, защ ото тя с е скр и зад един ъгъл по
коридор а.
— Н е ис ках тя да ми пока зва замъка — прош епна Кей т на Гав ин. —
И сках ти да…
— Н икой не го по знава по- добре — нелов ко си призн а Гав ин. — Може
би тя е права. Н ай-добре е да започне ш отт ам, откъдето т рябва.
— Н о не и на бе гом. Ще ми с е първо да ида в с елото и да с е срещ на…
— А, ето къде сте били — Д еирдре с е бе върна л а и сто еше в дън ото на
коридор а. — Н икога няма да успеем да свършим нещо, ако с е мот аем т ака.
Кейт по нав ик с е подчини на ст роги я глас на икономкат а и т ръгна по
коридор а. В края на кра ищат а искаше да разгледа и всяка педя от кре по стт а,
каза си тя. Р аз ходкат а из с елото може ше и да поча ка ма лко.
— Ще те разведа из с елото ут ре сут ринт а — изв и ка Гав ин след нея.
— Ут ре щ е сме много зае ти — отвърна Д еирдр е вме сто Ке йт, като
т ръгн а от ново по коридора. — Може би след с едмица.
— Ц ял а с едмица? — Кей т поклати глава. — Ут ре, Гав и н.
Гав и н при те сн ено из гледа отда лечава щия с е гръб на Д еирдр е.
— П оне можем да опит ам е.

128
 П о дяволи те, как с амо не му с е т ръгваше!
Р ъце те на Робърт с е стегн аха около дървен ите пер ила, а погледът му с е
рее ше към камен нит е кули на крепо стт а, докато корабъ т с е отд а лечаваше от
брег а. О т онз и миг в затворн иче с кат а кили я, когато с е бе сре щна л с
Ел и забет, събити ят а ся каш непре къснато с е разв ива ха т а ка, че да го о ст авят
с уж асн ото чувство на бе з силие и бе зп оле зен гняв . Дори и когато бе мом че
и бе затворен в Сант а нела, нико га не с е бе случва ло чувстват а му да с а
тол кова обърка ни и бурни.
— Може ше да отплавам и с ам — ти хо реч е Джок.
Робърт пусн а перилат а и с е обърна, за да го погледне.
— Н е, ти бе ше прав . Н ай- добре е аз да отида.
— Р адвам с е, че си съглас е н с мен — каз а той. — А ко не бе т а ка, щях
да с е изкушавам да наби я ма лко разум в глават а ти. Тя наи сти на из глеж да
м ного хубав ка, но Крейда е по-важ на от ч иф то сването.
— Н яма н уж да да ми го ка зва ш.
— Като я в идях на кея, ми с е стори до ст а хрис имо момиче — ус тнит е на
Д жок с е ра зтег наха в разве с еле на усмив ка. — А ма разбр ах, че хич не е бил а
хрис има, когато сте си ка зва ли дов иж дане.
Робърт т рябваш е да с е до с е ти, че Джок ще разбере за из бухването на
Кейт. В си чки в кре по стт а вс е още бяха бе зкрай но верни на Джок и на
К рейд а не можеше да с е случи нищо, бе з той да раз бере.
— Н е бих изпол зва л думат а хрис има за Ке йт.
— Д обре. Н агледахме с е на хрисимо ст, до като майка т и беше тук —
Д жок отново погледна към кре по стт а. — Защо с е ожени за не я? Тя има л и
не що, от ко ето Крейда да с е нуж да е?
Кол ко добре го познаваше Джок!
— Н е.
— Тог ава з ащо?
— Ще ти каж а по-къ сно — Робърт с е усмихн а тъж но. — В момент а ням а
да ти дам повод да ми кажеш какъв глупа к съм.
О чит е на Джок с е разш ириха изн енад ано.
— Д а не си с е влю бил в момичето?
— Н е съм каза л подобно не що — побър за да от говори Робърт.
— И няма нуж д а да го ка зва ш — думи те на Джок с е стовари ха върху му
като удари на чук. — Зяпа ш я т ака, ся каш искаш да я лапнеш цялат а, но си
м исл ех, че всичко е с амо от сласт. О баче изглеж да съм с е…
— В си чко е с амо сла ст — прекъсн а го Робърт.
— Знач и проблемът ти може много ле сно да бъде реш ен. Може да с е
на сити ш с някоя от оне зи хубав ки моми, които ти с е сториха т ака пламенн и
предния път, когато бяхме в И рланд ия.
Робърт не иска ше да ляга с никоя от ирла ндск ите моми на Джок,
хубав ка ил и не. И скаш е Ке йт, по дяволит е!
Д жок поклат и глава, а очите му с е присв и ха, докато гледаше Робърт и
че теш е вся ка смян а в изра жени ето му.
— Н е? Зн ачи е по-лошо, от колкото си мислех. Спомням си деня, в който
ба ща ти доведе май ка ти в Крейда. И той из глеж даш е точно като теб с ега,
огл упял о вярно кученц е.

129
 — Н е съм оглупял. Зареж и, Джок — той с е извърн а. — Н яма да говоря
повече за това. Каж и ми кои търгов ци щ е е на й-т руд но да убедим.
— Д обре, няма да говорим за т ия не ща — Джок направ и крат ка пауза и
по сл е добав и ти хо: — Но т рябва да те предупредя. П овече няма да напра вя
съ щат а гре шка.
— Греш ка ли? — Робърт с е усмихна. — Ти нико га не прав иш грешк и,
Д жок.
— Веднъж направ их. Когато ги о ст ав их да те отведат в Испа ния. С л ед
като баща ти поч ина, дългът ми беш е към т еб. Трябваш е да те зад ърж а тук.
Д ум и те дойдоха като шо к за Робърт. Джок никога не бе говорил з а
она зи но щ, още от как Робъ рт с е върна в Крейд а.
— Н икога не съм те обв инява л. Тя бе ше моя май ка и дон Диего ми бе ше
чи чо. Н е м оже ше да сториш ни щич ко.
— Можех да я спра — Джок с е обърн а и сре щна погледа м у с
л едено студени очи. — Както мога да спр а и нея с ега. С кама в сърц ето.
— Едн а же на?
— Же на или не, няма ни какво знач ение — Джок с е усмихна
при см ехул но. — Н е, жени те с а по-лоши от мъже те. Мисли ш си, че не
предст авл яват ника ква запла ха с хубо стт а и неж но с тт а си и ги о ст авяш да
с е сгу шат като змии върху гърди те ти, под бронят а — той св и рамене. — И
когато те ухапя т, си напълно бе з за щи тен.
— Кейт няма нам ерени е да ме ухапе.
— Това е добре. Защото няма да позволя още една жена да нав реди на
те б ил и на Крей да отново — и ощ е преди Робърт да усп ее да отговори, Д жок
см ен и тем ат а и отговори на въпро с а на Робъ рт отно с но положението в
И рл анд ия. — Шоне си е най-и зплаш ен. Той ни изпрати съобщ ение, ч е повече
ням а да ни снабдя ва със стоки. Р иърдън е не споко ен, но по-скло нен да с е
противопо ст ав и на М алкълм, отколкото да с е предаде. Кен ет О ' Тул с е
кол ебае и е повеч е на наша ст рана, но е в зат рудне но положение…

9.

— Ел а бър зо, т рябва ведна га да т ръгнем! — Кейт граб на ръкат а на

Гав и н. — Д еи рдре е в кухнят а и над зирава те нджер ите и тиг ани те. А ко
побъ р зам е, можем…
— М ислех си, че може да си я заключ ила в коню шнят а. Ти ми с е стори
ня как раздра знен а, когато не те пусна да т ръгне ш вчер а сут ринт а.
— В еч е мина ха т ри дни, а не съм в идяла нищо дру го, о свен каме нни
ст ени, коню шни и кухни и… — тя т ревож но погледн а пре з рамо назад. —
Б ър зо!
Гав и н понечи да с е изсме е, докато с е о ст авяш е да го влачат към
в рат ат а.
— А м и ако ни нас тигн е? Да ли ще ни изпр ати да мием т енджер ите ?
— П о-лошо. Ще намери нещо дру го, ко ето влиза в задълже ният а м и.
Вчер а пре карах целия следобед да с е ровя из счетоводните книг и за мина л ия
м е с ец. Тя накар а горки чки я Тимъ ти М акдугъл да ми обяс ни з а ка кво е
похарчил всяка сума, до по следн ото пени.
— Звучи направо похва лно!

130
 — О, да, много похва лно — вбе с ено повтори Кей т. — Всич ко, ко ето
върши, е прав илно. Тя е твърд а, но лю бе зн а с при слугат а. Сръчн а е и работи
повече от вс еки, когото съм познава ла. О чев идно желае с амо най-добр ото за
Робърт и за Крей да и с е т руд и от зори до мрак, за да бъде всичко наред —
тя отвори в рат ат а с едва сдърж ан гн яв . — Направо щ е ме побър ка!
— Робърт ре агира почти по същ ия н ачин, когато тя дойде тук.
— Н е може да е било по-лошо. Тя е като река, която помит а всичко по
пътя си към морето. Кара ме да върша за дач а след зад ача, докато съм
пре ка л е но уморен а дори и за да мога да мисля.
— Ти не си толкова мекуша ва, че да не можеш да й отка жеш. Защо си я
о ст ав ил а да те командва т ака?
Тя с е намръ щи.
— Н е зн ам. И ма нещо в нея, ко ето… Тя в инаги е толкова сигурн а, че е
права, че ме кара да вярвам, че съм направо глупава, за да… Сти га си с е
см ял !
Той с е опит а да си прид аде с ерио зен в ид.
— Ти ка за, че искаш да зна еш вси чко з а Крейда. П онякога е опасно да
ти с е изпъл няват желаният а. Знам точно какво имаш предв ид с Д еирдр е.
Уж а сно е да си близо до чове к, който вина ги е прав . Защо мислиш, че ж ивея
в с ел ото?
— А з няма да съм т акава ст рахлив ка, но ще…
— К ъде отивате?
Гав и н и Кейт с е обърнаха и в идяха, че Д еи рдре с е е запът ила към тях
по коридора.
— Зна еш къде отиваме — ве с ело изв и ка Гав и н. — Н а същ ото място, на
ко ето с е опит ахме да идем и вчера, и онз и ден, от т ри дни нас ам. Смят ам да
я ра зведа из с елото да в иди…
— Н ямаме време за това — заяв и Д е ирдре. — Дне с т рябва да в идим
коню ш нят а и да…
— В ече в идях коню шнят а — прекъ сна я Кей т. Н е й пука ше да л и е
ст рахл иво, или не, но т рябваш е да и збяга. Х вана Гав и н за ръкат а и зат ича
по стъл бит е. — Х айде, Гав ин!
Д вамат а избъ р за ха пре з двора като деца, които бягат от нака зан ие.
Кейт погледна за миг на зад и в идя Д еи рдре, заст ан а ла на най- горното
ст ъпа л о, а гладкото й чело бе смръщ ено.
— М исли ш ли, че ще т ръгн е да ни пре следва ?
Гав и н поклати глава.
— Тя не с е разбира много с жени те от с елото. Те я смят ат з а много…
Той с е поколеб а и Кейт довърши вме сто него с точния терми н:
— В бе сява ща.
— Е, тя наис тина с е опитваше да им ка зва как е най- добре да си вършат
раб от ат а. Р азбира с е, в повечето случ аи беш е права, но от това мнението й
не бе прието по-добре. Те направо наст ръхват вс еки път, щом я в идя т да с е
прибл иж ава.
— И никак не съм из нена дана — Кей т забър з а, докато преко сяваха
подв иж ния мо ст над рова. — О мръзна ми вс е да ми казва какво т рябва и
какво не т рябва да правя. И скам да науча всич ко, но не вси чко наведнъж .
И скам да напредвам по-бав но и да с е наслаж д авам на всяко нещо. А и
си гурно има и друг и начини да свърши ш една работ а, о све н начина на
Д е ирдре.

131
 — Н о нейн ият нач ин е много добър, ако с е съди по ре зулт ати те.
— С ам о ч е не е м оя начин — тя раз търси раме не, сякаш смъква ше товар
от тях. — Н е ис кам повеч е да мисля за нея.
В еч е бяха преко с или рова и на ближ ава ха с елото, затова тя за бър за още
повече.
Д окато минава ха по улици те, Кей т бе направо обс адена от всяка кв и
тър гов ци, които предлаг аха стокит е си.
— Ч уд е с ен лен, тънък като па яж ина, карф ици, игли и ж арт иери!
— Н е в и ли т рябва едно прекра сно ш кафче, милейди?
— Н яма ли да си купит е исп анс ки ръкав ици? О т най- ф ина кож а!
— Горещ и ове с ени питк и!
Като м инаха покра й една кн иж арни ца с невероятн ото име «Бронзоват а
ов ца», и зпис ано на т а бела на д в рат ат а, Ке йт с е по спря до един дървен щ анд
и разгл еда томчет ат а, наредени по него.
— Н икога не съм в иж да л а толкова много книги! — удиве но въз кликн а
тя.
— Н ямахт е ли кн иж ар в с елото? — поп ит а Гав и н.
Тя поклати глава.
— С ебасти ан мислеш е, че да с е чет е какв ото и да е друго, о свен
С ветото пис ание е грехов но и го порицаваше от олт ара.
— Е, ако на С ебас тиа н това не би му с е харе с а ло, тогава непремен но
т рябва да ти купим някоя кн ига — Гав ин огледа заглав ият а и избр а дебел о
том че, подвър з ано с червена кож а. — А , ето една кн ига, която е до ст атъ чно
грехов на, и вс е пак до стойна за една дама.
— Бл агодаря — Кей т прегърна неж но книгат а и двамат а продълж и ха
нат атък. — Всичк и изгл еж дат толкова за ети и преус пява щи!
— Д а, на Крейда няма глад. Робърт не би го позволил. Той с е гриж и за
свои те хора.
— Ти ка за, че на Крейда земят а е пре ка ле но неплодородна, за да
изхр анва хорат а. Как си из карват прехранат а ?
— Търгу ваме с ирланд цит е.
— Знам, но това ли е всичко?
— То е повече от до ст ат ъчно. Ц елият свя т търси ф ини вълнени платове.
Н ие ги купуваме от ирла ндци те и ги продаваме на англи чани те и на
пол ов и нат а ст ра ни в Ев ропа. О т времето на прадяд ото на Робърт това ни е
о си гурява л о щедра прехрана.
Кейт спря до една в ит рина, където бе изложен кар иран плат на кл а на
М акдаръ н.
— П рекра сно платно! Н икога не съм в иж да л а толкова ф ина изр аботка и
по- хубав и цветове.
— И рланд ско е. Всичкото платно, ко ето ще в идиш по мага зин ите ил и
дру гаде в Крейд а, е и рландско.
Тоз и отговор й с е стори до ст а ст ран ен.
— Тук въобще ли не тъч ете платове?
— Поня кога жен ите тъ кат по ма лко за в къщ и, но всъщ но ст ни кой не с е
нуж д ае от това. Робърт с е гриж и да има до ст атъ чно плат за всичко, и то на
ни ски цен и, пък и те не могат да произведат не що толкова каче с твено.
И рл анд ски те тъ качки с а невероятн и и каче ството на работ ат а им е
първокл а сно.

132
 — В иж дам — реч е тя, като си спомни кра сот ат а на зав ив кат а, която
Д е ирдре бе ув ила около рамен ете й в онз и първ и ден на о ст рова. — А и
въл нат а не съмне но е от ирла ндск и ов це, на л и?
— Д а, о ст ровът е прека лено ска ли ст, за да о сигури до ст атъч но пас ища
за ов цете.
— Така че ние жънем благат а и на плодороднат а ирла ндска земя, и на
ум ел ите им тъкачк и.
Гав и н кимн а.
— Ц ел ият свят желае ф ина вълна, и ние му я о сигурявам е.
— И рландци те с а те зи, които я о си гуряват. Н ие про сто купувам е и
продавам е.
Гав и н повдигн а веж ди.
— Това май т е раз ст ройва.
— Н е зн ам за що е т а ка — тя направ и смешна ф изиономия. —
П редпол аг ам, че ми с е ще Крейд а да прав и всичко.
— Това не е практич но. Трябва да разбереш…
Той замъл ча, за беляз а л няка къв мъж , който с е приближ а ваше към тях по
ул ицат а.
— Ето го И ан М акт ав и ш. Ела, ще те запозн ая — той я поведе към
м л адия м ъж , идващ по улицат а. — Той е лей тена нтъ т на Джок и ако т и
т рябва нещо, попит ай него.
Тъм но ко сия т мъж , който с е прибл иж аваш е, изглеж да ше ма лко по-
възрас тен от Гав ин, но о с анкат а му ни на й-ма лко не бе младеж ка. Вървеше с
теж ки цел еуст р емени крачки, а с ериоз ното му изр ажен ие бе също толкова
авторите тно.
— М ислех, че ти ще командва ш, докато Робърт не е на о ст рова.
Гав и н поклати глава.
— А з нямам дарбат а да издавам заповеди. И мам нав и к да с е запил ея
на някъде, когато би т рябва ло да с е занимавам със с ериозн и нещ а.
— А И ан М акт ав иш не е т акъв ?
— Н икога, той е много с ериоз ен младеж . Р азбира с е, да с е вл ачи
не прекъс нато в сян кат а на Джок би направ ило вс ек иго т ре звомислещ — той
с е спря пред М акт ав и ш. — И ан, имам че с тт а да те предст авя на граф и нят а.
И ан М акт ав иш с е поклони.
— М илейди, за мен наи стин а е ч е ст. Есте стве но смят ах да в и по с етя в
зам ъ ка, за да изр азя готов но с тт а си да в и служ а. А ко има нещо, ко ето бих
м огъл да сторя за вас, т рябва про сто да ме пов икат е.
— Бл агодаря — тя с е усмихна. — Много ст е лю бе з ен, но сигурно няма
да м и с е на лож и да тър ся помощт а в и. Крейда и зглеж да много бе зопас но и
прия тно м ясто.
— Точно когато всичко и зглеж да бе зопас но, опасно с тт а е най-голяма —
той отново тър же с твено с е по клони и с е отпр ав и нагоре по хълма.
— М ил и боже, ти наис тина бе прав — прошеп на Кей т. — С ега разб ирам
за що Д жок Кандаръ н го е избра л. Уж асно т ре звомисле щ е.
— И потис кащ. Точно т а ка ст ава, когато си натоваре н с отговорно с ти —
Гав и н с е ухили. — А пък аз съм лек като перце — той поч ти подрипна,
когато я зат егли към една с ергия на няколко мет ра от тях. — Я в иж ! Тоф и*!
Кенет Кам ерън прав и най- хубав и те бонбони в цяла Шотла ндия. Ела, ще ти
купя ма л ко.
[* Тоф и — вид бонбони от твърд карам ел. — Б.пр.]

133
 Д окато ст игнат обратно в кре по стт а, веч е почти ще с е е стъмнил о, а
Кейт бе толкова уморена, че едва вървеше. Може би това не бе умора, а
ща сти е, м исле ше си тя. Чувства ше с е з амаян а, опия нена от гледк ите,
аромат ите и звуци те. Чувства ше с е т а ка, сяка ш с е е запоз на ла с всяка жена,
м ъж ил и дете в с елото и сяка ш е извървяла вся ка от лъкату шни те уличк и.
— В нимавай, ще пад неш в рова — рече Гав ин, докато гледаше как тя
з а л ит а по подв иж ни я мо ст. — А и ти няма ш оправда нието, ко ето имах аз,
когато паднах. Н е си пила нито кап ка пир енова бира.
— Ч увствам с е т ака, сякаш съм пила. — тя с е завъртя в кръг. — Та ка л и
с е чувс тва човек, глават а му сякаш е пълна с въздух и цветове те с а по- ярки
и…
Ч ас т от опиян ението й избледня, когато с е с ети за икономкат а. Пре з
цел и я ден успеш но бе отп ъж да ла Д еирдр е от мислит е си, затова и с ега
ням аше да й позв оли да ги помрач и.
— О , зн ачи си с е върна ла — Д еирдр е бе з церемон но с е приближ и към
нея. — М а лко си разчорлен а. Ти чай в ст аят а си и с е пооправ и, до като им
каж а, че вече си готова да ти с ерв ират веч ерят а.
Р ъкат а на Кейт инс тинктив но с е насоч и към ко с ат а й.
— Н е, т ака няма да ст ане. И ди си в ст аят а. Ще изпратя една
при сл уж ни ца да ти помогне — икономкат а понечи да с е обърне.
— Н е — в не запно з аяв и Ке йт.
Д е ирдре с е обърна и я изгледа.
— М ил ейди ?
Кейт не зн аеш е, че бунтъ т с е над ига, докато не изговори думит е. Н о
с ега вече бе си гурна, че не може да с е отте гли от с блъсъка.
— Каз ах не. Н е ис кам да с е пооправям. Смят ам да с е и зкъпя и да си
л егн а. Можеш да ми и зпрат иш вана с топла вода.
— С л ед като веч еряш.
— Н е ис кам да вечерям. Н е съм гладн а — тя с е за изкачва по ст ъпа л ат а.
— Я дох, докато бях в с елото.
— Н аденич ки, пит а с плодове и кар амел, мога да с е обза лож а — рече
Д е ирдре, като с е намръ щи. — Сигурно ще с е разб олееш. Щеше да е по-
добре, ако бе изча ка ла да с е нахра ниш както т рябва.
Кейт о съзна, че вече стомахъ т ма лко я наб олява. А ма ч е работ а, за що
т рябва т ази жена непре къснато да е права? Тя продълж и на горе по стълбит е.
— Н а мен ми харе с а. Смят ам да ям съвс ем съ щит е не ща и ут ре, когато
отида т ам .
— Н е ут ре. Ут ре е ден ят, в който ще прав им свещи. Трябва да си тук и
да научи ш ка к да над з ирава ш…
Кейт с е закова на място и с е извърна.
— Н яма.
— С вещи те с а ни нео бходими. Тук и зпол зваме наи сти на много — настоя
Д е ирдре. — Н аисти на е нуж но да…
— Н е ме ин тере сува — Кей т дълбоко си по е дъх и съвс ем ясно и
отче тл иво заяв и : — Ут ре па к ще оти да в с елото с Гав ин. Ти няма да м и
казва ш ка кво ще правя и какво не. Сама ще ре шавам. Р азбира ш ли?
Д е ирдре я гледаше бе зпри ст рас тно.
— Н е съм глуп ач ка. Р азб ирам — тя с е обърна и с е отда лечи.
Кейт гледа ше след не я, а в душат а й бушу ваха яд, гняв и чувство за
в ина. И ска ше й с е же нат а да бе о ст ан а ла, за да могат да по споря т и тя да

134
м оже да с е за щит и. Влудяващо бе да с е караш с же на, която прав и
единс твено най-доброто за не я и з а Крейда.
Н о из тича нагоре по стълб ите. Беше права. Бе направ ила единс твеното
възм ож но не що, за да уст анов и не зав исимо стт а и положението си в
кре по стт а. А ко не бе сторила нищо, з а да го предотв рат и, можеш е да с е
озове в почти същ ото положение тук, както и при С ебаст иан.

Тя реш ително почука на врат ат а на сп а лнят а на Д еи рдре.

Н ика къв от говор.
П о това в реме тя със сигурно ст т рябва да е в ст аят а си. Вси чки в
кре по стт а с е бяха от теглили за нощнат а почив ка, а дори и Д еи рдре не
раб оте ше толкова късно.
Тя отново почу ка.
— Д е ирдре, може ли да вляза? Трябва да поговорим.
— В л е з.
Кейт отвори врат ат а и момент а лно бе за шеме тена от о слепи тел на
све тл ина. О свен огъня т, който гореше в каминат а, още поне дуз ина свещи,
по ст ав ени на в исоки свещн ици, о светяваха ст аят а като сред ден.
— С л учило ли с е е не що?
П огл едът на Кей т с е отправ и към другия кр ай на ст аят а. Д еи рдре
с едеше на пей ка пред най-големия ст ан, който Кейт няког а бе в иж да л а,
зао бикол ена отвся къде от гредит е и ни шки те като пая к в средат а на
паяж инат а си. О громнат а кон ст рукц ия я правеше да из глеж да ня как по-
ма л ка, по-уязв има. Тъм ните й ко си пад аха свободно по рамене те и тя бе
обл еч ена в бяла ленена нощн ица и тъмно си ня вълнен а роба, не йното
неоф и циа л но облекло, ко ето й прид аваш е по-ма лко заплаш ителе н в ид.
— Н е, всич ко е наред — каз а Кейт, като вле зе в ст аят а. — За що не м и
отговори веднаг а?
— Н е съм т е чула. Моделът е много т руд ен и т рябва да с е съсредоточа
из цял о — Д е ирдре хвърли бър з поглед пре з рамо към нея, като огледа и
нощ ницат а, и робат а на Ке йт. — Да не би да си променила реш ението си
отно сно вечерят а ? Глад на ли си ?
— Н е, не можех да зас пя. И скам да поговорим.
— Затвор и в рат ат а. Ей с ега ще дойда при теб — погледът й отново с е
върна към сова лкат а на ст ана. — Можеш спо койно да с едне ш.
Кейт отид е до едно столч е до каминат а, с една и обв и с ръце колен ете
си, като не отк ъсва ше поглед от бър зит е сръч ни дв иже ния на Д еи рдре.
Н икога не бе в иж да ла толкова сръч на тъ качка. Н а ст ана имаше нещо гол ям о
и бял о, сигурно одеяло. Моделът предст авляваше кра сиво бодливо лил аво
цве те и то нар астваше, сякаш ож ивяваше пред очит е на Кейт.
Тя л ю бопит но с е огледа из ст аят а. Бе о скъдно мебелир ана, бе з украс а,
но крас от ат а надн ича ше от лилават а з ав ив ка на леглото, от ис крящо бел ите
зав е си на прозореца.
— Ка кво ис каш от мен?
— Ч увствах, че т рябва да поговорим.
Д е ирдре мрачно с е усмихна.
— Ч увства ла си с е в инов на, за дето ми с е соп на. Мекушав и те в ина ги
правят т а ка.
— Н е съм с е чувс тва ла… Е, добре, може и т а ка да е, но не беш е нуж но.

135
 — Мекушав и те в ина ги т а ка правят. П ърво хапят и по сле идват да
з а л иж ат ухапаното.
Кейт в не запно с е изк икоти.
— А ма че отв рат ител но звучи!
— А з вярвам на ис тинат а, не на милите думи — женат а сведе погл ед
към модел а. — Няма ше н уж да да идваш. Св и кна ла съм да ми с е сопват.
— Може би това няма да с е случва, ако не го предизв иква ш. Хорат а не
обич ат непрекъ снато да им с е ка зва какво да правят.
— Та кава ми е природат а — рече Д еирдре. — Вин аги съм прав ил а
не щат а по-добре от другит е и не мога да пона сям да гледам ка к с е мъчат,
сл ед като биха успели толкова много с амо ако направя т, ка квото им казвам .
— Може пък хорат а да ис кат да вършат нещ ат а по свой си н ачин, дори и
той да не е на й-добрия т.
— Н има мислиш, че това не ми е хрумва ло? Н о няма ни ка къв смис ъл ,
затова не му обръ щам в ниман ие — тя отново погледна към раб от ат а си на
ст ан а и т ихо попит а: — И скаш ли да си ида от Крейд а?
За момен т Ке йт о ст ана смълч ана, колеба еща с е. Животът й може би
ще ше да бъде по-лек, ако Д еи рдре не е тук, но тя не бе сигур на да ли го
жел ае.
— Защо да те гоня? Н еразум но е да из гони ш някого, защ ото е пре ка л е но
ум е н и раб оти много.
— Д а не би да ти е т рудно да си нам ериш изв ине ние? А з дразн я хорат а.
В си чки го зна ят — сова лкат а с е задв иж и още по- бър зо. — А и не проявявам
нуж ното ува жени е.
— Н е съм била граф иня толкова дълго, че да с е обиж дам от липс ат а на
уважение — отвърн а Кейт. — Н о не споря за това, че драз ниш хорат а —
откровено добав и тя. — Само с е чуй! Дори ми казваш ко е е на й-прав илн ото
изв и нени е да т е из гоня. Ти ис каш ли да си отид еш?
— За що да ис кам? Тук ми е много добре.
— Тог ава не в иж дам прич ина да не можем да работим з аедно — отвърн а
Кейт. — Н аисти на искам да с е уча от теб, но по своя си н ачин и с мо ето
тем по. А ко можеш да прием еш това, можем от ново да опит аме.
— Н е мога да обе щая, че ще пре ст ан а да те напът с твам за всяко не що
— о ст ро рече Д е ирдре.
— А з пъ к не обеща вам, че няма да ти ка звам да си гледаш работ ат а и да
м е о ст ав и ш на мира.
— Та ка е че с тно — Д е ирдре вдигна поглед към нея. — Това л и е
вси чко?
Това бе всичко, но ст ранно, вс е още не й с е ис каше да напусн е Д е ирдре.
— И маш ли нещо прот ив да о ст ан а да т е погледам?
За м иг по лицето на же нат а пробле сна изне нада.
— А ко ис каш. Но не очаквай да си бъбря с теб. Както ти казах, този
м отив изи сква много в ниман ие.
— И светли на — погледъ т на Кейт с е насоч и към де с етки те свещ и,
които направо я бя ха ст ре сн а ли, когато вле з е в ст аят а. — Ти каз а, че
из пол з вам е на ист ина много свещ и.
Д е ирдре зас тина.
— И мам разр еше ние от Робърт да и зпол звам кол кото ис кам све щи.
Н ямам в реме да тъка пре з де ня, а т а ка усп явам да израб отя много хубав и
не ща, които да в нася т ма лко уют в тоя з амък, дето прилича на хамбар.

136
 — Н е с е и съмн явам. Веч е в идях много от тях. Н е те обв инявах, че
разх ищаваш свещи те.
Д е ирдре в идимо с е от пусна и с е обърна отново към ст ана си.
— Н о си мислех, ч е сигур но си прека л ено уморе на, з а да тъ чеш толкова
къс но пре з нощт а.
— Н уж ни с а ми с амо няколко час а сън, за да си почина. Винаг и съм
има л а м ного енергия.
Това бе направо меко ка зано, помисли си Кей т, пора зве с елен а.
— П рекрас е н модел. Н икога не съм в иж да ла подобно бодливо цвете.
— Н е е цве те. Снеж инка е.
— О ! — яв но бе направ ила гол яма гре шка. За момент тя замълч а, преди
да с е о см ели лю бопит но да поп ит а: — Лилава снеж ин ка?
Д е ирдре не отговори.
Кейт попит а отново:
— Както и да е, този от тенъ к на лилавото е направо преле с тен. О т ко е
рас тени е полу чава ш боят а?
— О т коре на на един в ид пире н.
— Робърт ми ка за, че приложеният а на пирена няма ли край.
— Той е прав . В зав и симо ст от възр астт а си пир енът ми дава и жълт ат а,
и оранжеват а, и сиво- зеленат а боя.
— О т къд е си с е научила да тъч еш толкова добре?
— О т май ка ми, а тя пък от нейнат а ма йка — отвърна Д е ирдре. — О ще
когато проходих, те започн аха да ме учат на тънко с тит е.
— И мен с а ме учили да преда и да тъ ка, когато съм била ма лка, но
нико га дори не съм мечт а ла да създам нещо толкова пре красно.
— Защото си го прав ила от нео бходимо с т. А з го правя з аради с ам ия
за ная т.
— Н има това е толкова важ но?
Тя ким н а.
— Зан аятъ т и тър гов ият а с платове е вси чко за мо ето с ело. А ко
раб от ат а е до ст атъч но добра, тогава на къщат а с е плаща ше по един шил инг
допъл н ително з а вс ек и топ плат но. Есте стве но всяко дома кинс тво с е
м ъче ше да спеч ели това допълнит елно запла щане.
— И съм сигур на, ч е ти в инаги си спечелва ла този допъл нител ен
шил инг.
— Р азбира с е. А з бях най- добрат а тъкач ка в с елото — отвърна Д еи рдре
дел ово.
— Кол ко с емейст ва в тво ето с ело работеха този зана ят?
— П очти всичк ите. Жен ите тъча ха платове те, а мъжете отгл еж даха
ов це.
— И всич ки те продаваха на Крейда?
Тя ким н а.
— М акдаръ нов и в инаг и с а били че ст ни с нас. Н ие им имаме довери е.
— Д ори и на Джок Ка ндарън ?
Тя погледна бър зо Ке йт.
— Ка за ли с а ти, че е уб ил съп руга ми, на ли?
— Б ях и знен адана, че си дошла в Крейд а.
— Х ич не му бях сърдит а з а това, ко ето стори. М ъжът ми бе ше
побой ник и пиян ица. Вс е си търс еше кав ги. Но един ден с е за яде не, с
когото т рябва — тя св и рамене. — А з тъкмо бях изгубила бебето си и бях

137
пре ка л е но болна, за да работя. Джок Канд арън ме доведе тук и ме гледаха
добре, докато с е излекувах. С лед това той ми предлож и да ме из пратят
обрат но в И рландия, но аз предпочетох да о ст ана тук.
— За що? Н е ми с е в иж да мястото да ти с е нрав и о со бено.
— В сяко място е до сущ като други те.
— Н е съм съгл асна.
Д е ирдре леко с е усмихн а.
— Н е, и т и си като всич ки о ст а на ли тук. М ислиш си, че на земят а няма
по- красиво място от т а зи брулен а от бури те с ка ла.
— А ти защо избра да о ст ане ш на т ази брулена от бур ите ска л а?
Д е ирдре не обърн а в ниман ие на въпро с а й и ст рого рече:
— Ка зах ти, че не мога да си бъбря с те б, а ти пак ме тормозиш с
въпро си. А ко иска ш да о ст анеш, мълчи и не ми пречи.
Д е ирдре не бе сметн а ла, че въпро сите й пречат, докато не ст ан аха по-
л ич ни по характер, за беляз а Ке йт, а погледът й отново бе привлечен от
сн еж инкат а върху плат а. Д еирдр е ма лко прилича ше на т ази сн еж инка,
споко йна и вс е пак бодлива, в един момен т я има, в следващия вече с е е
стопил а и вс е не можеш да я задърж иш.
Кейт с е изправ и.
— Ще те о ст авя да работ иш на споко йств ие. Може ли ут ре вечер пак да
дойда и да те погледам?
Д е ирдре я погледна в очи те.
— За що ис каш да дойде ш?
С амат а тя не бе съвс ем сигурн а защо, но имаш е нещо смът но приятно в
това, да си с еди тук до огън я и да по ема аромат а на горящи те дърва и
све щи, докато разг адава т айнс твенат а скрит а ка ртин а, която предст авляваше
Д е ирдре О ' Конъл. Може би про сто никог а не бе има ла прия телка, о свен
Кар ол ин, и с ега с е чувства ше с амотн а и тъ гуваш е за т акъв в ид прия телс тво.
Б ож ичко, бе избра ла женат а, която най- ма лко бе в състояние да задов ол и
т аз и нуж д а.
— Поня кога не мога да спя. Ще ми е прия тно да имам компания. Може
л и да дойда?
Д е ирдре отвърна поглед от нея.
— Ти си го с подаркат а тук. Можеш да прав иш ка квото пожел аеш.
— Може ли да дойда ? — повтори въпро с а си Кейт.
Д е ирдре започна да дв иж и сова лкат а.
— Д обре тогава, ела. На мен ми е вс е едно.

— Х аре сваше ли ти да си тъ качка ? — попит а Ке йт.

— Же нат а вина ги харе сва да прав и нещо, ко ето уме е по-добре от всичк и
о ст ан а л и.
— Н о ако не си прав ела ни що друго, о свен по цял ден да тъч еш…
— Монотон но бе с амо когато с е на ла гаш е да повт аря ш един и същи
м отив от ново, и от ново. С кар ирания плат на М акдаръ н много с е отег чавах
— Д е ирдре побър за да добав и: — О бач е пък никой не успя ваше да изр аботи
по- хубаво платно от мен.
— С игур на съм, че е било т ака.
— А дори и когато бях дет е, много обичах опъването.
— О пъван ето ли?

138
 — Когато вълнат а вече е боядис ана и изпреде на, т рябва да бъде
раз пънат а, т а ка че всичк и деца с е събирахме и започвахме опъването, като
вси чки пееха и с е шегува ха… — усмив кат а й избледня. — Но това с е
пром ени, ког ато пора снах и всичк и в идяха ка ква отли чна предачка съм
ст ан а л а. Н е ми позволява ха да правя нищо друго. Бащ а ми ис каш е както
шил инги те, т ака и че стт а да и зкарва на пазар а най- хуб ав ите платове в
с ел ото. И той не с е разл ичава ше от дру гит е мъже. Заная тът бе ше всичко, а
м ъже те в с емейс твото го управлява ха — тя св и раме не. — Н икога не съм
бил а хуба ва мома, но всички момци в с елото искаха ръкат а ми. Знаеха кол ко
м ного ще печеля за с емейс твото.
— Б ащ а ти ли реши за кого да с е омъж иш?
Тя изсумтя.
— Защо му е да ме жени, като му бях толкова поле зна ? Н е, с ама си
из брах Шон. Той бе ше едър, кра сив мъж , има ше не що прия тно в него. Н е
обърнах в нимани е на прика зки те, че бил пи яниц а — тя в не запно с е наведе
над ст ана. — С ега мълчи, че т рябва да довърша ей това.
Кейт вече много добре зн аеш е, че Д еирдре може да с е справ и с всяка
т рудно с т в модела и със затворени очи, а това бе с амо зн ак, че ис ка да
изо ст ав и някоя тема. Ке йт бе науч ила много за т а зи же на пре з часове те от
по сл еднат а с едмиц а, пре каран и в т ази озарен а от свещ ите, ст ая. Бе си гурна,
че и Д еи рдре е научил а не по-ма лко за нея. Вс е още поняког а бе неувере на в
ком пан ият а на икономкат а, но те з и случа и ст ава ха вс е по-редк и.
— Ти т ака и не ми каз а за що реш и да о ст а неш в Крей да.
— Това място не е по-лошо, от ко ето и да е друго. Тук можех да раб отя
и по стоянно да съм зает а с не що.
— Н о ти си била най-добрат а тъкач ка в с елото си. Със сигур но ст и т ам
си м ожел а да работ иш.
— Д а, но аз поз навам ст ан а толкова добре, че не ми т рябва да мисл я —
тя сведе поглед към зав ив кат а, която тъче ше. — Ако мозъкъ т ти бе здей ства,
спом ен ите идват. Глупава е она зи же на, която о ст авя мина л ото да с е в ръща
и да чука на в рат ат а, ако не ис ка да го пус не.
— Зарад и дет ето ли? — Тихо поп ит а Кейт.
За момен т Ке йт си помисли, че тя няма да отговори, но по сле Д е ирдре
ким на ряз ко.
— И сках да имам бе бе. Бях бе зд етн а че тирин айс ет години. Когато
раз брах, че ще имам дет е, направо си мислех, че е ст ана ло чудо —
сова л кат а с е забъ р за. — Шон с е радва ше за бе бето. Един мъж в инаги с е
гордее, когато може да направ и дет е на някоя жен а. Н о една вечер той с е
напи и гордо с тт а му веч е не беш е по-важ н а от липс ат а на пари. Докато
но с ех детето, пре з повеч ето в реме бях зле и не можех да работя, както
преди. Той ме наб и и аз заг убих бебето.
Р ъце те й заст ина ха на сред дв ижени ето и тя нев иж да що с е за гледа в
сова л кат а.
— Това с е получ и много не скопо с но. Ще т рябва да раз плет а т ази ча ст и
да я направя отново.
Кейт с е изправ и.
— А з т е разс ей вам. М ай е по-добре да те о ст авя и да ида да си легна.
— М ного си лю бе зн а — реч е Д еирдр е. — Н е е нуж но да си т ръгваш, ако
м исл и ш, че ще с е разплача. Веч е не плача. Р аботя — сова лкат а отново с е

139
пон е с е. — В работ ат а има голямо удовл етворен ие. Дава ти ня каква
цел е насоч ено с т.
За първ и път Кей т почувс тва, ч е започва да раз бира т ази поч ти
не е сте стве на ен ергич но ст, която дв и жеше Д еи рдре.
— И те кар а да с е чувстваш пълноц енна — продълж и Д еирдр е. — Н а
же нат а не й т рябва нищо повече, ако зна е, че е пълноц енна.
Д е ирдре с е бе вкоп чила в работ ат а, също както Ке йт с е бе в копч ил а в
м ечт ат а за собстве н дом. Н о Д еирдр е си бе затворила очите за ис тин ат а,
която Ке йт бе открила.
— Греш иш — т ихо рече Кейт. — Н якога и аз мислех като теб, но човек
с е нуж д ае и от други, не по-ма лко важ ни неща. Н е можем да с е кри ем и да
ж ивеем с ами. Всичко изглеж д а кухо и бе зсмисле но, ако не може ш да го
сподел и ш с някой друг.
— С ъпруг ? — горчиво реч е Д еирдр е. — Зарадвах с е, когато бях
о свободена от това тегло. Н има мислиш, че онова е било първ ият пъ т,
когато м е е бил? А з бях жен а, затова можеше да ме изп олзва и на казва,
когато не оправдавах очакван ият а му. Н икой в с елото ми не си и помисл и да
на каже него, когато той уб и детето ми. Само за щото има ш чуде с ен съ пруг,
не е до ст атъ чно да вярваш, че т а ка е… — тя млък на, з абеля за ла сдърж ан ото
изр аже ние на Ке йт. — Зн ам, че с е карахт е с Робърт, преди да замин е, но
това да не те т ров и. Той е добър човек. Вече много годин и го наблюдавам и
нико га не го в идях да бъде же сток или а лчен. П овярвай ми, не харе свам
повечето м ъже, т ака че думи те ми не с а бе з смислен и — тя направ и кис ел а
грим ас а. — Р азбир а с е, и той на моменти с е ядо сва, но аз ч е сто драз ня
дру гите.
Кейт ст ана и т ръгна към в рат ат а.
— М исля, че е в реме да си лягам. Ще с е в идим ут ре сут ринт а, Д еирдре.
Д е ирдре сухо й с е усмихн а.
— Р азбира с е, в никакъв случай не бива да с е преуморяваш. Лека нощ,
Кейт.
Н якол ко минути по-къс на Кейт вече сто еше до прозореца в ст аят а си и
с е в зира ше в морето. Въобщ е не бе за блудила Д еи рдре. И кономкат а бе
успял а да ра збер е, че Кей т си т ръгна, за да из бегн е разговора за Робърт.
Трябва да с е пребори с този подт ик да бяга вс ек и път, когато спомен ат
Робърт. Няма ше право да поучава Д еирдр е да не с е крие, когато с амат а тя го
праве ше. В същ но ст ст руваше й с е, че разре шени ето на проблема на Д еирдре
е м ного разумно. Р абот ат а на ист ина донася забрава, а, Бог й бе св иде тел , тя
отчая но жела еше да забр ав и и Робърт, и в ремето, пре карано с него.
Н о няма ше ни какво желан ие да с е отдръпва от хор ат а на Крейда. Те
веч е започва ха да я приемат, да я в ключват в кръга си. И ска ше й с е и
Д е ирдре да почувс тва т ази топлин а. Пре з по следни те дни Кей т с е бе
нау чил а да й с е възхищ ава и да харе сва Д еирдр е. Же нат а не би си го
при зна л а, но на момен ти тя си гурно с е чувс тва ше уж а сно с амотна. Само ако
м ожеха с елянит е да пре небре гнат ароган тнат а й с амоувере но ст и да я
при емат заради добрит е й ст ран и! Н икой не бе ше по- умен или по-че стен,
ил и по-раб отлив от Д е ирдре. Тя можеше да им даде толкова много, а и те на
нея. Кол ко ж а лко, че…
Кейт рязко си п о е дъх, а ръце те й с е с тегн аха около дъбов ия перва з на
прозореца, когато на й-неоч аква но й хрумна една идея.
Д а л и бе о съ ще с тв има?

140
 — Можем ли да с е справ им? — разгор ещено попит а Кей т Гав и н.
— Ст рува ми с е, че вече си в зела реше ние по този въпро с — отвърна
Гав и н. — Едва ли ти е необходим полож и теле н от говор от моя ст рана.
Тя с е усмихн а широко.
— Н о ще ми е прия тно да имам подкреп ат а ти.
— Знае ш, че я има ш — усмихн а с е в отговор Гав ин. — Но аз пък ще с е
нуж д ая от помощт а на И ан, за да с е оправя с дърводелци те. П редпол агам , че
веч е си избра ла жени те?
— Мег Килдеър, Сара и М ария Камерън, Кат рин М акт ав иш, Елспе т
М акдон а л д. Веч е говорих с тях, и те с а съгласни — добав и тя, — но искам
ти да по с ет иш съпру зите им и да им обясни ш колко хуб аво ще е всичко това
за тях.
Гав и н въздъхна.
— Ще в идя какво мога да направя.
— Ще с е справ иш чуде сно — Кейт вече т ръгваше към в рат ат а. —
Може ш да си много убедител ен, когато с е по ст арае ш.
— Н о не повече от те б. Кога ще говори ш с Д е ирдре ?
— Та зи нощ.
Ще ше да й е нео бходимо нещо повече от убедително ст, за да скл он и
Д е ирдре, а като че ли с т ази жена беше най- ле сно да с е говори пре з те зи
ча сове на нощт а, които прекарваха заедно в ст а ят а й.
— Н е мисли ш ли, че т рябваш е първо с нея да говориш?
Кейт поклат и глава.
— И сках всичко да е уредено предварител но.
Гав и н кимн а.
— Р азб ирам за що. Тя ще е най- т рудн ото преп ят ств ие. Н е ти з ав иж дам !

— Та зи вечер си много мълча ли ва — реч е Д еи рдре, докато пръс тит е й

л етяха със сова лкат а. — Гав ин да не ти е доне съл няка кв и обе зпокои тел ни
нов ини ?
— Н е — ръце те на Кей т, които стис каха коле нет е й, отново нерв но с е
ст егна ха, когато бърд ото щр акна върху ст ан а, притис кай ки ниш кат а на
м ястото й. О бикновено те зи теж ки ритми чни звуци й с е ст ру ваха много
успокояващи. Н о т ази вечер те с амо увеличава ха напрежението й, докато с е
опи тваш е да измисл и начин да зас ег не те мат а. — Може да с е ка же, че аз го
обе з покоих.
Д е ирдре с е усмихна и не каза нищо.
— Н яма ли да попит а ш какв и с а те з и нов ини ?
— С ама ще ми кажеш, ког ато реши ш. Н е си човек, който може да мъл ч и,
когато нещо го т ревож и. Веднага си казва ш всич ко.
— Това всъщно ст не ме т ревож и. П ро сто е не що, ко ето… Да, т ревож и
м е — тя дълбоко си п о е дъх. — И скам да нау чиш жени те на Крейда да тъ кат
сръч но като теб.
Д е ирдре не промен и изра жен ието си.
— Н има?
— М ислех си, че можем да започнем с пе т жен и, а когато вече сметне ш,
че с а до ст атъ чно сръ чни, ще обу чиш още пе т.

141
 — Това с а глупо ст и. Н ямам в реме за тях.
— Н аисти на ще ти с е на лага да пре карва ш поне че тири час а на ден с
же нит е, а и ще т рябва да работиш повече, отколкото когато и да е пре з
цел и я си ж ивот — съгл аси с е Кей т. — Н о не мисля, че с е пла шиш от работ а.
Може би м ожем да получим повече помощ от с елото, а и аз ще пра вя всичко,
ко ето м ога. Вече нау чих много неща за дома кинс твото в замъ ка.
Н ай-с ет не сова лкат а спря, и Д еирдре с е обърна, за да я погледне.
— За що? Ка кво цели ш с това?
— Н е в иж дам защо с амо в ие, и рландц ите, т рябва да събирате
печа л би те. Със сигурно с т и шотл андск ите жени не с а ч ак толкова глупав и,
че да не с е научат да тъ кат добре като вас.
— Н има с е очаква аз да отн ема оне з и шили нги от соб ствен ия си народ?
— Те веч е не с а твоя народ. М ястото ти е тук, на Крейда, заедно с нас.
В ъпре ки вси чко, ко ето говориш, зна еш това не по-зле от мен. О свен това ще
има до ст атъчно раб от а за всич ки. Гав ин ка зва, че търгов и ят а с вълна е като
ж аде н гиг ант. Ц елият свя т ис ка вълнен и платове.
— Това е вярно.
— Зн ачи си съгла сна?
— Н е.
Кейт с е намръщи и надеж д ат а й угасна.
— Н о за що?
— Н икоя же на от с елото няма да ис ка да ме слуш а. Те не ме обичат.
— Н е е н уж но да те обич ат. Трябва с амо да те уваж ават и да не с е
съ рдят от начи на, по който с е държ иш. И збрах жен и, които из глеж даха
до ст атъчно уверени, за да си ка зват мнени ето дори и пред теб. Ст рува м и
с е, че това ще е от полз а. Ако греш а, ще изберем други пе т — след миг Кейт
добав и: — А от нач а ло и а з ще стоя при вас. Ти си ч уде с на жена. Н уж но е
с ам о и т е да т е опоз наят, както аз те познавам.
Д е ирдре помълча ма лко и с е зами сли.
— Н яма да ст ане — най-с ет не реч е тя.
— Ще ст ане. Искам това зар ади Крейда.
— И затова т рябва непр еменно да ст ан е — тя поклати глава. — Н аправо
ще пол удея, ако т рябва да уча те з и не сръ чни глупач ки.
— Те няма да си о ст анат не сръ чни зав ина ги. Ти ще изис кваш да ст ават
по- добри, и те ще го правят.
— Ще избягат ощ е след първ ия урок.
— А ко направя т т ака, по сле ще с е върнат.
— За що ще им е?
— По същат а причин а, поради която раб оти ш и т и. Това е ш анс да
ст ан ат пъл ноцен ни, да бъдат уваж а вани зарад и собс твени те си умени я, да
бъдат търс ени зар ади сръчно стт а си. Рядко една жен а може да има подобна
възм ож но ст да печел и, вме сто с амо да й бъде давано мястото й в свет а.
— Н е вся ка же на жел ае това.
— Тог ава щ е ги научим да го желая т.
— Та технит е мъже да им отнемат по сле всичко ?
— Н а Крейд а това няма да с е случ и.
— М ъже те с а еднакв и навсяк ъде.
— Н има смят аш, ч е Робърт би позв олил мъже те им да с е отн ася т с тях
т ака, както твоят съп руг с теб?
Д е ирдре отново замълча.

142
 — Може би няма.
— Тог ава щ е го направ и ш ли?
— А м и ст анове ?
Н адеж дат а отново грейн а.
— И ан М акт ав иш ут ре ще говори с дърводелцит е.
Д е ирдре изсумтя.
— Та какво знае той за ст анове? Ще т рябва аз с ама да ида и да из бера
дървото и да им по каж а ко е как с е прав и.
О , боже, Д еирдр е вече започва ше по нейн ия си начи н, но Кейт бе
сп ечел ил а толкова много, че не иска ше да заст ра шава успеха, като спори
още с ега.
— С игур на съм, че той ще оцени помощт а т и.
— Н яма, но непреме нно щ е я полу чи. Н е мога да позвол я оне зи
бе з пом ощни глуп ачки да раб отят на лоши ст анове — Д еи рдре от ново с е
обърна към своя ст ан. — А и чет ири час а на де н няма да с а до ст ат ъчни. Ще
т рябва да работя т поне по ше с т, и па к ще им т рябват поне т ри години, за да
ст ан ат що-годе сно с ни тъ качки, а поне пет, за да могат да конкурират
за ная тчий кит е от И рландия.
С л ед пет години Кейт няма ше да бъде тук. Н яма да в иди ка к ще изра сте
това с ем ен це, ко ето зас аж д а с ега, о съзна тя с о ст ра бол ка. Е, но Крейд а ще
си бъде, а Кейт ще знае, че е направ ила о ст рова по-богат.
— И скам да бъдат готов и з а че тири годи ни. Това възмож но ли е?
Д е ирдре отново с е обърна и лека усмив ка оз ари лиц ето й.
— Д ай ми исти нск и жен и, а не глупач ки, и ще е напълно възмож но.

Дворецът в Ед ин бург

— Р азбира с е, всичко това може да е с амо клопка. Този С ебаст иан

Ла ндф ийл д не ми из глеж да много надеж де н — намръ щи с е Дже ймс. — Н о не
м ожех да о ст авя въпро с а непр оуче н.
— Р азбира с е, бяхте прав да изпратит е да ме пов икат — А лек М а лкъл м
повдиг на ча шат а към устн ите си. — А и поне час т от онова, ко ето твърди
Ла ндф ийл д, е исти на. Сре щнах М акдарън на път за нас ам и с е запоз нах с
не говат а Кат рин.
— Н аис тина ли? — Джейм с с е смръщ и още повече. — Толкова л и е
очаровател н а, колкото твърди Ландф и йлд?
М а л кълм с е върна мисле но към сре щат а. За него хубо стт а у един м ъж
ил и една жен а не означ аваш е ни що, но той бе разбр а л още като де те, че
дру гите отд ават голямо з нач ение на прия тни я външ ен в ид. Вин аги бе
нам ир а л това з а нелепо, но скоро с е бе нау чил да изпол зва слабо ст ите им за
собс твена п олза. Когато срещ на Кат рин М акд арън, той веднаг а я пре цени,
както и вс еки друг, претегля йки доколко е опасн а и докол ко може да с е
ман ипул ира. В нея му бяха направ или впечатле ние повече интелиге нтно с тт а
и прям от ат а в поведени ето й, отколкото крас от ат а.
— М исля, че е до ст атъчно хубав ич ка. Н о бих могъл да твърдя, че никак
не е гл упава.
Д жейм с из руга под но с а си.
— Това с а лоши нов ин и.

143
 — Н е с а нито лош и, нито добри, докато не раз берем каква е ис тинат а.
Зн ачи сте довели оназ и дойка, Клара Мърке т, т а ка ли?
Д жейм с кимн а.
— О т рядът, който изпратих да ми я доведе, при стиг на преди два дни.
С ега тя е в тъм ницат а.
— Р азп итвахте ли я вече?
— Твърди, че не зн ае нищо за ни ка кво де те, роде но от майка ми. Казва,
че м ом и чето било коп еле на няка къв дребен ме с тен благородник и на курва
от града. О баче ми с е ст рува подозрит елен ф актъ т, че женат а идва от с ел о,
нам ир ащо с е неда леч от мястото, където на май ка ми беш е разре шено да иде
зар ади м инера лнат а вода.
М а л кълм с е и зкикоти.
— И където с а я убедили да с е възпол зва и от Шрузбър и.
— Както с ам ка зваш, не з наем да ли това е вярно — рече Джейм с. —
В си чко вървеше толкова добре. М разя т ак ива проблеми!
— Н а л и точно затова изпратихте да ме пов икат. — Тонъ т на М а лкълм бе
ня как л екомислен и ведър. — За да в и разтоваря от гриж и те в и.
Н ам ръще ното и зраже ние на Джеймс момент а лно с е и зпари.
— Н аисти на ми липсваш е, Алек — тихо рече той. — Бях т и много
съ рдит, когато ме напус на.
— Н е можех да о ст а на в Един бург зав и наги. И а з т рябва да па зя
гра ници те си — той срещ на погледа на Джеймс. — Ако премах нете
М акдаръ н, за да не ме заплашва повеч е, ще с е чувствам много по- споко ен и
ще м ога да в и по с ещавам в дворец а по-че сто.
— Знае ш, че не мога да предпри ема дейс тв ия срещу благородни к бе з
о сновател н а прич ина. Сами т рябва да уреж дат е спорове те си.
А л ек зна еше, че точно това ще бъде от говорът на Джеймс. Джейм с
хар е сва ше влас тн ото излъчване на А лек, но никога не позв олява ше то да с е
нам е си в собс твени те му амби ции и благоп олучие.
— Тог ава щ е т рябва да с е лиши те от компан ият а ми.
— Н има дребнит е ти дрязги с М акдаръ н с а по-важ н и от мен? —
за ядл иво попит а Джеймс.
М а л кълм почув ства как у него с е надиг а раздра зне ние. Знаеш е ка къв
отговор очаква Дже ймс и ако бе необходимо, щ еше да му го даде. Н о не бе
нео бходим о, реши той. Може да угоди на с ебе си и да покаже на Джейм с
м ъни чко от онова надмощи е, ко ето той т ака харе сваш е. Затова отвърна:
— Д а, ра збира с е, те с а по- важ ни. Ще в и вме стя в ж ивот а си, когато м и
е удобно.
Ст ра нит е на Джеймс пламн аха от гняв .
— О тива ш пре ка ле но да леч, А лек.
— И в ие точно з а това ме харе свате. Няма повече да търпя това
хл ен чене — той реши да смен и темат а: — И змъчвахт е ли т аз и жен а?
— Н е още. Ча ках теб — гласът на Джейм с вс е още звуче ше обидено. —
Ти имаш дарба да причи нява ш бол ка на хорат а.
И ска ше му с е да зашл ев и това хленч ещо хлапе, но бе дошло време да го
уте шава, вме сто да го на ка зва.
— С ам о з а вашето лично благо — той топло с е усмихн а. — Зна ете кол ко
м ного в и обичам.
Мом чето сгра бчи подхвърления му кока л като из гладняло куче.
— Н аис тина ли?

144
 — Н е преко сих ли планини те по сред зима, за да дойда при вас?
— П ро сто поняко га си толкова груб с мен. Н икак не е мило от твоя
ст ран а о собено ког ато ми теж ат т аки ва гриж и.
— Е, с ега ще смъкна от плещи те в и една гриж а — той допи на един дъх
в иното си и о ст ав и чашат а си на мас ат а. — Колко възрас тна е т ази М ъркет?
— Н аближ ава петде с е тте.
— Зн ачи не е пре ка ле но ст ара за колелото з а разп ъване. О ткрих, че
когато хорат а на ближ ат ше йс етт е, ко сти те им започват да с е чупят по- ле сно,
и тогава кам шиц ите с а по-е ф и касн и.
Д жейм с направ и отв рате на гримас а.
— Н е ис кам да слушам з а това. П ро сто го направ и!
— И скам с амо мои хора в тъмн ицат а и никой да не ни пречи.
— Ще бъде както ис ка ш.
— Та кива думи ис кам да чувам — той с е изправ и. — Дано да си ги
спом ня те… по-късно.
Ли цето на Джеймс с е озари от не търпе ние.
— Ще дойдеш ли при мен довечера ?
— Та как бих могъл да устоя? — А лек момент а лно реши да ба лан сира
чувс твенат а неж но ст с ма лко твърдо с т. — Н о първо т рябва да с е погриж а за
няко и по-важ ни не ща — по сле т ръгн а към врат ат а. — Ще с е погриж а з а
л ич ните в и нуж ди, когато имам време.
Д окато вървеш е по коридор а, той започ на да ана ли зира наум сре щат а си
с Д жейм с. Като цяло му с е ст рува ше, че е прем ина ла до ст а добре. О тново бе
дем он ст рира л надмощ ието си над това момче и по-къс но щеше да го
потвърди и на ф изи че ско ниво. А с ега т рябва ше да реши да ли довеж да нето
на т аз и Мърке т тук бе с амо клоп ка, за да го прив икат обратно в Еди нбург,
ил и наис тина съще ствува ре а лна заплаха за Джеймс. Цялат а история
звуче ше направо абсурдно, но ако в нея имаше дори час тиц а ис тина, то
ситуацият а определено щеш е да му предлож и ня кои многообе щава щи
възм ож но сти.

— И скам поне ше ст ов це — Ке йт замисле но с бърчи чело, докато

дояж даш е агн ешкото в чиният а си.
Устн ите на Гав и н с е раз тегн аха.
— О л еле, ти май наист ина си огладн яла т аз и вечер.
Тя прен ебреж и телно махна с ръка при т ази комична забележ ка.
— Говоря ти с ериоз но. М исля, ч е т рябва да купим ше с т отли чни ов це от
ирл андци те като нача ло на наш ето ст адо.
— Може ли да ти напомня, че о ст ровът не може да изхр анва те зи ст ада
ов це?
— Н о ако с е о свободят от собстве ния си добитъ к, чифлиц ите по сушат а
ще м огат. Сигурна съм, че причин ат а до с ега да не отглеж дат ов це е, защ ото
вси чки в Крейд а с а св икн а ли да мислят за ов цет е с амо като час т от
тър гов ият а с ирландц ите.
Гав и н с е подсмихна.
— Н е ти сти га, че обърна с елото с глават а надолу с твоит е тъ кач ки, ам и
с ега т рябва и всички ни да прев ръща ш в овчари.

145
 — Н е, не всич ки — поправ и го тя. — Трябва да започн ем бав ничко, но
докато тъ качки те вече с а готов и, ще е добре да можем да им о сигурявам е
собс твена вълна.
— Каж и ми, тъкачк ите не ти ли ст игат, з а да с е чувстваш до ст атъ чно
за ет а?
— Д е ирдре вече здрават а ги е подхван а ла. А з т рябва да съм т ам с ам о в
сл уч ай че възник не спор — всъ щно ст уроци те по тъкане бяха пот ръгн а л и
тол кова добре, кол кото не бе и сънува ла, че е възмож но. Же нит е от кл ана
бяха прояв или уд ив ителн а реши телно с т и тър пени е, а ентус иазмът на
Д е ирдре веч е ги увличаш е подир е си. Ше стт е час а на ден бяха ст ан а л и
о с ем , а ико номкат а че сто о ст аваше до късно в тъ качниц ат а с една или друг а
от жени те. Кей т искре но с е надяваше, че при нуди телнат а близо ст в крайн а
см е тка щ е доне с е нещо добро и на Д еирдр е, а не с амо на Крейда. — Врем е е
да обърна в нима ние и на нещо друго. Н яма прич ина да не успе ем да убедим
чл е новете на кла новете на сушат а, че не е нуж но да ходя т до И рланди я, за
да ст ават по-богат и.
Гав и н отм етн а глава и с е засмя.
Той с е смееш е, но тя про сто бе и зраз ила твърд ат а си уверено с т. Н е
м оже ше да проум ее този мъж ки нач ин на мислене, че е нео бходимо да
преров и ш целия свят за нещо, ко ето може да бъде открито и у дома с
м ъни чко усилия. Ст руваше й с е, че т акава е природат а на мъже те — да
в зимат, а на жен ите — да от глеж дат и да гра дят. Но, за бога, с амо ако й
дадат ша нс, как с амо може ше да изгр аж да тя! Може ше на всичк и да покаже
какво е възмож но да с е направ и на Крейда.
П ре з по следни те с едмици Крейда я бе нау чила на много не ща. Бе с е
нау чил а да сдърж а нрава си, да изслу шва, да мисли, преди да говори. О ткр и,
че хорат а на о ст рова с а че с тни и преми, с хапливо о ст роум ие и с вяра, че
нико й на земят а не е по- добър от планин цит е. О тпърво с е бяха отнасял и с
нея единств ено с почитт а, която дълж аха на же нат а на своя събрат, т ака че
на нея й с е бе н а лож ило с ама да си спечели всичко о ст ана ло. Това
предизв и кат елство й с е ст рува ше не по-ма лко вълнува що от с амия о ст ров ,
но тя т рябваше да работи по-усиле но, да нау чи повече, да направ и повеч е. С
вс еки изм ина л ден този глад ст ава ше вс е по-сил ен и по-силен, а в ремето й
из тич аше.
— Е, ще ми до караш ли ов це?
— Ще ти с е на лож и да поч ака ш или пък попит ай И ан — Гав ин погледна
към в иното в чашат а си. — Тази вечер заминавам.
— Ка кво? Къде… — тя млъкна, о съзна л а ка кво има предв ид той. Самат а
тя бе тол кова погълнат а от собстве ния си ж ивот, че поч ти бе за брав ил а з а
дъщ ерят а на М а лкълм. — Н е, Гав ин, моля те!
— Д ж ийни с е нуж дае от мен — той вдиг на очи и с е усмихна. — И аз с е
нуж д ая от нея.
— Н о яв но Робърт смят а това з а пре ка лено опасно.
— С ега е по- ма лко опасно, за щото Але к е в Ед инбург. Н икога няма да
м и с е предо ст ав и по-сгоден случай — той вдигна чашат а си като за то с т. —
П ожел ай м и късме т, Кейт.
Гав и н няма ше да с е о ст ав и да бъде разубеден, о съ зна тя.
— Ка к ще с е справ и ш?
— О т годин и плащ ам на разни слуги в къщ ат а на М а лкълм, за да м ога
да си уреж дам срещи и да си изпра щаме съобще ния с Дж ийни. Стиг а си м е

146
гл еда л а т ака изпла шено — успокояващо рече той. — Про сто отивам да
пл яч ко свам. Дори няма да е толкова опасно, колкото да с е от крадне ня кой
кон от Кавенди ш.
— А м и брат й, Дънка н?
— Д ънкан ме хар е сва, а и не обича о собено баща си. Мога да с е
обз а л ож а, че няма да хукн е подире ни.
— Н адявам с е да си прав — прошеп на тя. — Къде смят аш да я заведе ш?
— В И рланд ия. Поз навам т ам някои хора, които ще ни скри ят — той
зам ъл ча з а момент. — Но първо щ е я доведа тук з а ден или два, за да с е
пом иря с Робърт. Това е и една от причи нит е да отлагам толкова дъл го.
Робърт т рябва да с е върне до няколко дни, а т ака ще мога да го в идя, преди
да т ръгнем за И рландия.
За л я я дълбоко облекчен ие. За момен т с е бе изпл ашила, че повече няма
да го в иди. До с ега не бе съзна ва ла колко много с е е привър за ла към него.
— Кога да те чакам пак ?
— С лед не повече от чет ири дни. Всичко, з а ко ето те моля, е да им а
една ст ая и топло по ср еща не за моят а Дж ийни.
— Ст аят а ще е готова, но не мога да ти обе щая, че ще харе с ам това
м ом иче — устни те на Ке йт с е при св иха. — Трябва да е много с ебич на, за да
те изл а га на подобна опа сно ст.
Гав и н поклати глава.
— Ще промениш мнен ието си, когато я в идиш — той хвана ръкат а й и
неж но я ст исна. — Ще с е моли ш ли за мен?
— Р азбира с е — на цупено каза тя. — М акар че вс еки, който е толкова
гл упав , не го за служ ава.
— Но точно глупав ите с е нуж да ят от на й-много молитв и — и след те зи
дум и той с е обърна и изле зе от ст аят а.

Ед ин бург

Трябва да в нимава да не издаде радо ст ното вълнени е, ко ето го е обз ел о,

м исл е ше си А лек, докато с е прибл иж аваш е към покоите на Дже ймс. Кра л ят
не бива да за бележ и нещо, ко ето да събуди подозрен ият а му. А лек от ново
т рябва да игра е ролят а на влас тния го сподар, а по сле и на неж н ия уте ши тел
за тял ото и духа, т ака жела н от Джеймс. Го споди, т руд ничко ще е. Кой би
предпол ож ил, ч е ще му с е откр ие т акава възмож но ст? Р азб ира с е, много
не прият но бе, че женат а умря — ж ив св иде тел в инаги е добре дошъл в
подобни сл учаи — но той вс е пак поне разпол ага ше с призна нието й. Той ще
с е погр иж и да бъде до ст атъ чно.
Н икой от двамат а ст раж и пред покоит е на Джеймс не му попречи да
вл е зе. Д обър знак.
Д жейм с с едеше на мас ат а си и пи шеш е. Бе облеч ен в ха лат от лилаво и
зл атно кад иф е, от ко ето лицето му изглеж да ше още по-бол наво бледо.
Мом чето си умира за лилавото, пре зри телно си помисли А лек. Джейм с
см ят а ше, ч е яркия т цвя т за силва царств еното му и злъчва не и го прав и по-
авторите тен. А лек би могъл да му обясни, че подобни т рикове ням ат
ни какво зн аче ние. О нова, ко ето е вът ре в чове ка, му дава властт а да
управл я ва други те. Джеймс го погледна, и отново сведе поглед към
пер гам ент а.

147
 — М ного съм ти съ рдит. М инаха два дни.
Тол кова съ рдит, че е наредил на ст раж ите да го пус нат, по ко ето и да е
в рем е.
— Женат а беше сил на. Трябваше да с е съсредоточа върху дълга си към
вас.
— И приключи ли с това?
— П риключ их.
— А ре зулт атъ т?
М а л кълм с е усмих на.
— В и кария т е луд, както в ие подозир ахте.
— Зн ачи женат а е ка за ла исти нат а?
— Н е съвс ем — той бе реш ил, че лъж ат а му би т рябва ло да е по-
на ходчива от онази, която дойкат а е ка за ла на Джейм с по-рано. — Момичето
е дете на марки з Ф рандъл. Той направ ил дете на дъщер ят а на няка къв
тър говец катол ик в с елото. Н ашат а целомъдрена Ели за бет била направо
вбе с ена от младат а разв рат ница, но хар е сва ла момч ето и ис ка ла да го
предпа зи от евентуа лни те клю ки, че има в ръзка с привър жени ци на папат а,
затова с е погриж ил а за укриван ето на детето.
— С игур ен ли си в това ?
— Та кога съм в и заблуж д ава л? Н акрая же нат а пи ще ше в агони я.
Н ямаш е търп ение да при знае ист инат а.
Д жейм с въздъхна.
— Това е голямо облекчение за мен.
— Та ка и предполаг ах. Да в и раз каж а ли за разпит а ?
— Н е.
Н а Д жейм с не му пон ася ше да гледа с амите мъчения, но мисълт а, как
А л ек ги провеж да, му но с еше скрито удовол ств ие, ко ето той не искаше да
при знае дори пред с ебе си. А лек веднъж бе наб ил с камши к един
при сл уж ни к, и то пред Джейм с, и на края кра ля т вдиг на ръкат а му и я
зар азгл еж д а, за да провери силат а й и да я пога ли.
— Ще поговорим за това по- късно. — Алек с една на стола и прот егна
кра ка. — Този цвят в и оти ва. Н икога не съм в и в иж да л да изглеж дате
тол кова добре.
— Н аисти на ли? — Джейм с с е изчерв и от удоволс тв ие. Вдигна ръка и
пригл ади кадиф ето на ревера си. — Р адвам с е, че ти харе сва. Ще но с я т ази
дреха по-че сто.
— Н аис тина т рябва — А лек с е облегна назад в стол а си. — Хубаво е, че
при кл ючихме с т ази до с адна история. Р азб ира с е, щ е с е на лож и да премах на
в икар ия. Н е бива да позв оляваме не гов ите бълнува ния да смущават
бл агородни цит е в двореца, и то в т акъв дели катен момен т.
— А м и т ази М ъркет?
— М ъртва е. П редп олож их, че това щ е е жел анието в и, в случай че
Ел и забет с е обиди от от ноше нието в и към един от поданици те й.
— П ом ислил си за вси чко.
— Та на ли точно за това ме пов и кахт е? Привър зано стт а ми към вас е
тол кова голяма, че е нуж но с амо да ме пов икате, и аз съм тук, за да
из пъл нявам заповеди те в и — той направ и кратка пау за. — Н о с ега вие
т рябва да из пълнявате моит е. Сва ле те ми ботуши те.

148
 Както обикновено, Джеймс с е поколеб а, но А лек з абеля за въз буд еното
пл ам ъ че в очит е му. Кра лят бав но ст ан а и с е приближ и към него. О пит а с е
дум и те м у да прозвучат разс ея но:
— П редполаг ам, че наист ина заслуж аваш наград а — той с е обърна с
гръб и задър па боту ша на Алек. — Колко дълго ще о ст анеш при мен ?
И ска ше му с е да т ръгне още в този момент, най- късно ут ре. Вълнени ето
и радо стн ото предвкусва не на предстоящит е съби тия нарас тваха с вся ка
с екунда. Точ но това бе златнат а възмож но ст, която бе ч ака л толкова годин и,
и ето че с ега с е на лага ше да угаж да на жела ният а на този слабак.
— А л ек? — Джеймс издърпа ботуша и с е зае с друг ия.
Н о той не бива да позвол ява от не търпен ие да направ и някоя грешн а
ст ъпка. В с еки ход т рябва да бъде обмислен и проведен с възмож но най-
гол яма хит ро ст и уверено с т. Джеймс т рябва да бъде погле зен и на каран да
с е чувс тва в бе зопас но ст.
И това не бива да му с е ст рува пре ка ле но теж ка задача, о собе но ако
на градат а ще бъде кра лс кият пре стол.
— Ще о ст ана една с едмица — с едва долов има же сто ка усмив ка той
добав и: — А ко си много, много добър и с е подч инява ш на всяко м о е
жел ание.

10.

Ч укането на в рат ат а бе много силно.

— Кейт! О твори!
Гав и н, о съз на тя сън ено, и звучи много…
Тя скоч и от леглото и хукна пре з ст аят а, за да отвор и в рат ат а.
— Гав и н, добре ли си? М ина ха с амо два дни! Какво с е е случило?
— Р азбира с е, че съм добре. — Той с е усмихваше тър же с твуващо, а
обси пан ото му с лунич ки лиц е грее ше от ентус иазъм. — И зв ин явай, че те
будя по сред нощ, но тъкмо с ега прис тигн ахме.
Той с е обърна и прот егна ръка към някого зад с ебе си.
— Това е моят а Дж ийни.
Д ж ийн М а лкълм грацио зно изплува от с енкит е и з аст ана до Гав ин.
— М ного мило, че с е съгла сихте да ме при емет е — проше пна тя с
неувер ена усмив ка. — Надявам с е да не в и причи нявам и злишн и гриж и.
Д окато я гледаше, Кейт почувс тва как не що в стомаха й с е св ива и
ся каш пот ъва. Бе с е надява ла, че след като Гав ин отново срещн е своят а
Д ж ийн и, ще разбере, че никоя жена не за служ ава опасно сти те, на които с е
изл ага, но с ега в иж даше за що Гав ин бе готов да рискува толкова много.
Та зи девойка бе прел е ст на. П од намет а ло с подхож дащ цвят тя но с еше
кадиф ена рокля с широки обръчи, както най- модерни те дами, които Кейт
поня кога бе в иж да ла да минават пре з с елото им на път з а Лондо н.
Н аси тен ото си нь о на кадиф ето чуде сно допълваш е в иолетов ия цвят на очит е
и бл е стящ ат а й светлорус а ко с а. Беше средна на ръст, но толкова ф ина и с
тъ нка т а л ия, че и зглеж да ше някак по-дребн ичка, почти като де те, а това
в печатл ен ие с е подсилва ше още повече от неж н ото й кр отко излъчва не.
— Д обре дошл а на Крейда — уч тиво поздр ав и Ке йт.
— Ето, н а ли в иж даш, каз вах ти, че няма да има ни какв и проблеми —
Гав и н с е усмихн а на Дж ий н. — Та как може няко й да т и устои, лю бов моя?

149
 Ка к л и на ист ина, чуде ше с е Кейт отч аяно. Дж ий н М а лкълм бе като
ож ивял а от легендит е бе зпомо щна принце с а, която вс ек и мъж копн ее да
сп аси.
— Я л и ли сте?
Гав и н поклати глава.
— И сках да съм сигурен, че преди всич ко сме в бе зопасно с т. А з ням ам
в рем е да ям. Трябва веднага да т ръгна и да с е върна на сушат а, за да доведа
све щени ка за вен чав кат а ни — той ра звълнувано махна с ръка. — Трябваше
да м е в идиш, Кей т. П ромъкн ах с е в кре по стт а като дух, грабн ах Дж ий ни и
из бягахм е с амо за…
— Той бе прекрас ен — прекъ сна го Дж ийн М а лкълм съ с сияй на
усм ив ка. — И стин ски риц ар! — тя умолява що погледна Гав ин. — Но като че
л и съм по-уморен а, откол кото предполаг ах. Чувствам с е много отпад на л а.
Б их л и м огла да си почи на тук, а т и да ми доне с е ш ма лко плодове ил и
сир ене?
— Ще събуд я Д еи рдре и ще й каж а да…
— Н е — тя с е олюля. — Моля те! Би ли могъл ти да идеш до кухнят а ?
Н е ис кам да с е срещам с още непоз нати точно с ега. Може ли…
Тя не довърш и изр ечен ието и му с е усмих на мило.
Кейт направо в иж даше как Гав ин с е ст апя като з имен лед пред т ази
усм ив ка.
— Гриж и с е за нея, Кей т — Гав и н подне с е ръчич кат а на Дж ийн към
уст нит е си. — Ведна га с е в ръщам.
— Заповядай, вле з, ако иска ш — по кани я Ке йт, като с е отдръ пна
на ст рани. — Да ти дон е с а ли ча ша вода или в ино?
— Н е, благодаря — момич ето с е поне с е плав но пре з ст аят а и с една на
един стол , като гледаш е ка к Кейт запа ли свещт а в сребър ния свещни к. —
Н ямам е м ного в реме. Гав ин скоро ще с е върне, а т рябва да до сти гнем до
ня какво споразуме ние, преди да е дош ъл.
Тя отм е тна качулкат а на нам ет а лото си и срещн а погледа на Кейт с
дръз ка прямот а, по сле ясно и от четл иво заяв и :
— Н яма н уж да да с е т ревож иш за него. Ще го па зя много.
Д ум и те бя ха т ака шок иращ и, както и промянат а в поведението й. Сяка ш
тя бе сва л ил а някаква бле стящ а, обсип ана със скъ поцен но ст и, мас ка.
— Ти ще паз иш н ег о ?
Д ж ийн М а лкълм нетър пеливо мах на с ръка.
— Р азб ира с е, и двете з наем колко много с е нуж дае Гав ин от ня кой,
който да с е гриж и за него. Ти наст ръхна като бодливо св инч е, когато м е
в идя, и си помисли, че може да предст авлявам опас но ст за не го — тя с е
нам ръ щи. — Той много говори за т еб по пътя нас ам. П ърво това м е
обе з покои. М ислех си, че с амат а т и изпи тваш ня какв и о со бени чувс тва към
Гав и н, но с ега ми с е ст рува, че сте про сто прият ели.
Заи нт ригува на, Кейт попит а :
— А м и ако бе сме тна ла, че и зпи твам о со бени чувства?
— О, щях да те излекувам от тях — усмихна с е Дж ийн. — И ли щях да
за гина, докато с е опитвам.
Д ум и те бяха изр ече ни с бе зкра йна неж но с т, но в тона й с е съдърж аш е и
ня каква стомане на реш ител но ст и смразя ваща заплаха. Дж ийн добав и:
— Н е бих допусн а ла моят Гав ин непре късн ато да бъде изкуш аван от
дру га же на, на л и разб ираш. Щеше да направ и ж ивот а ни до ст а неудобе н.

150
 — Н о в ие няма да ст е тук. Гав и н ка зва, че зам инавате з а И рланди я.
— Н о няма да о ст анем т ам зав ин аги. Сърцето на Гав ин е тук — устни те
й с е св и ха реши телно. — Няма да допусн а той да бъде не щаст ен зарад и
бра ка си с мен.
Та зи жена, изглеж да, поне изпи тваш е ис крена обич към Гав ин.
— Говорила ли си вече за ре шени ето си с него?
— Н е още. Той т рябва да св икн е с мен, преди да го о ст авя да в иди
каква вещиц а мога да бъда — тя с е усмихн а широ ко и дели кат нит е й че рти
в не запно ст анаха разли чни, дяволит и. — П о-ле сно е да ме мисли за мил ат а,
неж н а девой ка, каквато съм за пред свет а.
Кейт каз а, като натъртва ше на всяка дума :
— Н о това е лъж а. Ти го лъже ш.
Мом ичето з асти на.
— Н е е лъж а. Про сто… — тя млъкна, по сле ти хо добав и: — Да, лъж а е.
Д вамат а с Гав ин до с ег а сме с е в иж да ли с амо за съвс ем кратко врем е,
открадвахме си по някоя и друга среща. А з го обич ам. И скам и той да м е
обич а. Н а мъже те, и зглеж да, им е по-ле сно да обич ат крот ки, хрис ими же ни,
а аз още преди много в реме разбрах, че мога да изп олзвам т аз и слабо ст,
която те т ака обож ават, за своя и згода.
Кейт неразб иращо поклат и глава.
— А з не съм като теб — заяв и Дж ийн. — Гав ин ми каз а колко яро стн а
м оже ш да бъдеш. Той ти с е възх ищава за това, но аз смят ам, че яро стт а е
гл упо с т, когато има и други начи ни да по сти гнеш сво ето — тя направ и
грим ас а. — М акар че с е ст ра хувам, ч е пре ст рув кат а ти ст ава нав ик, от който
е т руд но да с е отърв еш. Толкова дълго в реме вече с е пре ст рувам на това,
ко ето бащ а ми ис ка да бъда, че то вече ми с е ст рува е сте с твено за мен.
Кейт почувства прилив на съчувс тв ие. Та коя бе тя, че да съди
м етодите, които т ази жен а изп олзваше, за да оцелява при бащ а като Ал ек
М а л къл м ?
— Н е може ш цял ж ивот да заблуж да ваш Гав ин.
— Н е ис кам вс е да го лъж а. П ро сто е най- добре да мога да го
конт р ол ирам точно с ега — тя поклати глава. — П о ели сме опас ен път. Б аща
м и е чудов ищ е. Гледах го как измъчва и смазва майка ми, докато накр ая я
уб и с же стоко стт а си. Н е т рябва да му позв олявам да стори нещо лошо на
Гав и н — тя срещн а погледа на Кейт. — Поне з а това сме на едно мнение,
ако не за друго. Вярваш ли ми?
— Д а — Кейт не бе сигур на да ли разбир а Дж ийн М а лкълм, но наи стин а
й повярва, че обича Гав ин. — Но не съм сигур на как въобще можеш да го
предотв рати ш.
— Н ито пък аз. Ще размисля върху това.
В не запно у Кей т с е зароди подозрени е.
— Ст рува ми с е до ст а ст ранно, че Гав ин е срещн а л толкова ма л ко
т рудно с ти, докато те откра дне от Килгръ н.
— Той ми бе изпратил съобще ние, че идва — обясни Дж ийн. —
П одкупих момчето от коню шнят а и упоих ст раж а, който бе на по с т — тя с е
нам ръ щи. — Н о ти е сте стве но няма да каже ш това на Гав ин, на ли? Само ще
м у разва л иш удоволс тв ието.
Устн ите на Ке йт с е разте глиха.
— Д а, на ист ина не ис каме да разва лям е удовол ств ието на Гав ин.
Д ж ийн пъргаво с е и зправ и.

151
 — А с ега щ е те о ст авя да си поч иваш. Трябва да започнем с
при готовл ен ият а за сват бат а още ут ре. Гав ин ис ка да чака, до като Робърт с е
върне от И рланд ия, за да с е оже ним, но аз ще му дам с амо още два дни.
Едва л и бащ а ми щ е с е бав и в Един бург още дълго, затова т рябва колкото
м оже по-скоро да замин ем от тук.
— Зн ачи сватба ? Н яма да с е ожени те с амо пробно, т ака ли?
Д ж ийн поклат и глава.
— Ще с е венч аем пред Бога за веч ни в ремена. Въобще не съм съглас на
на те з и времен ни… — тя млъкна, за беля за ла изр ажен ието на Кей т. — А ха,
зн ачи т ака било при вас? Н ищо чудно, че си отда ла с амо прият елството си
на м оя Гав ин. Н е по знавам Робърт добре, но ми с е ст ру ва, че е корав чове к.
Х ич не е л е с ен пътят, който си избр а ла.
Кейт с е ядо с а на с ебе си за това, че бе изда ла моментнат а си болка на
една непозн ат а.
— Н е съм и збира ла никакъв пъ т. Други го избр аха вме сто мен.
— Знач и няма кого други го да в ини ш, о свен с ебе си — рязко заяв и
Д ж ийн. — М ъжете в инаг и с е опи тват да реш ават кой път да по еме една
же на, но пък в инаги има начин и с ама да открие ш своя пъ т. Яв но си ги
о ст ав ил а да ти замъгля т мислен ето. А з няма… — тя чу стъ пки те на Гав ин в
коридор а и бър зо рече: — Ще поговорим друг пъ т.
Гав и н вле зе в ст аят а с подно с, на който има ше сирене, хляб и една
ябъл ка.
— Това до ст атъ чно ли ти е? — той с е намръщи загр ижено, загледан в
подно с а. — И скаш ли в ино? Защо не й даде не що за пиен е, Ке йт?
— Кей т беш е с амат а лю бе з но ст — Дж ий н с е усмихн а лю бящо на Гав ин.
— Ч увствам с е много по-добре. А ко с амо ми покаже ш къде ще спя, ще
хапн а м ънич ко от т ази прекра сна храна и ще си легна.
— А з щ е те заведа — Кейт в зе свещ ника.
— Ляга й си, Кей т — Гав ин не откъсваше очи от Дж ий н. — Н е исках да
см ущ авам поч ив кат а ти. П ро сто ис ках да с е запозна еш с Дж ийни. Не е ли тя
вси чко, ко ето съм ти ка зва л?
— Гав ин, моля те… — Дж ий н дари Кей т с очаро вател но свенл ива
усм ив ка.
— Н е — измърмори Кейт, докато ги подминава ше и т ръгваш е по
коридор а. — Твоят а Дж ийн и е много, много повеч е от онова, ко ето си м и
казва л .

Корабъ т „И рлан дскат а прин це с а” бе з абеля зан към пладн е на втория

ден, сл ед като Гав ин доведе Дж ий н М а лкълм на Крейд а. С елото момент а л но
с е превърн а в разбу нен кошер, а ве стт а до стиг на до Кейт, когато тя с е
нам ир аше в тъкачни цат а. Р адваше с е, че суматохат а с крива ше собстве ното й
в не запно напре жен ие и бе зпокой ство. Какво като Робъ рт с е е върн а л ?
П рисъс тв ието му няма ше да промени нищо. Тя ще с е върне в кр епо стт а и щ е
изч ака с до стойн ство той да дойде при нея. Защо й т рябва да т ича при него
като куче нце, заж адн яло за обич?
Тя о съзна, ч е върв и бав но пре з крив оличе щи те ули чки, които водеха
към кея, бл ъс кана от тълпи те, затич а ли с е да по срещ нат кораба, привлича на
бе з пом ощно сяка ш от магн ит.
Той с е бе върна л при нея.

152
 Н е, не при нея, а при Крейда. Тя не бе важ на з а него по ни какъв дру г
начин, о свен ф из иче с ки. Н якой, чието тяло но с и удоволств и е и облекче ние
на на гона му. Тази мисъл би т рябва ло да пот исне радо с тн ото
въодушевл ен ие, ко ето с е нади гаш е у нея.
Н о не го пот исна. Н е я бе гриж а за нищо. Ще го в иди.
Той бе тук.

Тя бе ше тук.
Робърт не очаква ше да я в иди на кея. Н а т ръгва не тя му бе толкова
съ рдит а, че по следния т му спомен за нея бе запеч ат а л пламн а ли очи и още
по- парещи думи. И вс е па к, ето я т ам, в дъното на тълп ат а, а вя търът
раз вява кафяват а й наме тка около тънич кото й тяло.
— О чев идно неж нат а ти съ пруга с е е омило стив ил а — от беля за Джок.
— Н адявах с е да е ин аче.
Робърт не обърна в нимание на дум ите му, докато върве ше по мо стчето
към кея. Бож ичко, чувстваше същ ото вълнение, както когато бе ст ъпил
отново на Крейда преди толкова много години. Н е, не съвс ем същ ото.
О ст ровът нико га не го бе кар а л да с е чувс тва въз буде н като ж ребец.
Той с е промъкна пре з тълпат а и спря пред Кей т.
— И зглеж да ш ми в добро здрав е.
Тя ким н а, бе з да проговори.
— Ка к е Гав ин?
— Д обре. М ного добре — тя от ново з амълча, а погледът й не с е
отдел я ше от очи те му, по сле неуверено поп ит а: — Прия тно ли беше
пътува нето ти ?
Н е тол кова прият но, колкото да з нае, че тя с е радва на з ав ръщането м у.
— Б еше успе шно. Свършихме работ ат а, за която т ръгнахм е — той с е
ч удеш е ка кво ли би сторила, ако ей с ега я зане с е в скл ада от дру гат а ст ра на
на ул иц ат а, зат ръ шне врат ат а и раз къс а дрехите й. — Доне съл съм ти
подарък.
— П одарък?
Ка к с амо обич аше уст ат а й! О бож аваше аромат а й на лавандула и на
же на. О бича ше смело стт а, дър зо стт а и предизв и кат елството й, които му с е
ст руваха да леч по-изкуси телни от крото стт а на други те жени. Бож ичко, как
с ам о м у бе липсва л а!
— Той е в товарното отдел ение на кораб а. Ще наредя да го дон е с ат в …
— Н е си ли забрав ил нещо, Робърт? — Джок сто еш е до тях. — Добър
ден, м ил ей ди. Х ич не ми е драго да прекъ свам милат а в и сре ща, но т рябва
да с е допит ам до Робърт от но сно един товар — той отме ст и огромното си
тял о вст рани и разкр и една в исока млада жена с кафяв и ко с и и ис крящ и
си ни очи, а и с пищни гърд и, които направо преливаха от плит кото бю сти е
на рокл ят а й. — Какво да правя с това очарователно създани е?
Же нат а с е изкикот и и пог а ли ръкат а на Джок. Когато заговори, думи те й
за звучаха с напев ен ирл андс ки ак цен т:
— Ч е как, същ ото като по пътя нас ам! Н ямам ника кв и оплаква ния. Н е
пром еня й абс олютно нищо.
Кейт объркано гледаше ту женат а, ту Робърт. Робърт бе змълв но изреди
вси чки най- люти клетв и и попърж н и, които си спомня ше, по адре с на Джок.
Н е с е и съмн яваш е, че кучи ят си н нароч но с е опи тва да създава дрязг и.

153
 — Н яма ли да предст ав иш нашат а да леч на го с тен ка? — попит а Джок.
— Го спож ица Н ора Кери — измърмори Робърт. Той хвана Ке йт за лакътя
и я зате гл и на ст рани по кея.
— Ще доведа Н ора в крепо с тт а чак довеч ера — подв икн а Джок сл ед
не го. — Н яма смисъл да я водя т ам, бе з да из ползваме услуги те й.
Д а го в земат мътн ите този прокле тни к, дето с е ме си нався къде! Робърт
направо долавя ше ка к напрежен ието с е нат рупва в тялото на Кей т, как с е
сгъ стяват объркван ето и бе з покойс твото и как забулват онова неуверено
ща сти е, ко ето бе почувства л у нея.
— Ка кв и услуги ? — попит а Ке йт.
— Н яма з нач ение. Гав ин разведе ли т е из о ст рова?
— С ам о и з града. Бях до ст а зает а — тя отново хвърли един поглед пре з
рам о към Д жок и Н ора. — Ка кв и услуги?
Н ямаш е смисъл да с е опи тва да избегне ист инат а. Лю бопит ств ото и
инатът на Кейт нямаш е да о ст авят въпро с а в исящ.
— Тя е про с титут ка.
Робърт почувс тва как шокът стег на мускулите й под ръкат а му.
— Р азб ирам. Тога ва съм сигурна, че пътува нето ти е било дори по-
прия тно, от колкото споме нът — тя издърп а ръкат а си от не говат а и т ръгна
по- бър зо. — Н о не бива ше да я изо ст авя ш толкова грубо про сто защ ото си
см ят а л , че щ е с е обидя. Беше много глупаво от твоя ст ран а. Знам кол ко
м ного си прили чаме в очи те т и.
— Н е зн аеш нищо подобно! — грубо изв и ка той.
— Р азбира с е, че знам. И две те сме в твоя ж ивот с амо докато ни
захвъ рл иш, до стойн и сме с амо да те заба вляваме в леглото и нищо повече.
В съ щно ст чувствам, че до ст а прили чам на нея.
— Тя не е моят а…
— Н яма н уж да да го от р ича ш, за да щадиш чувс тват а ми. Като имам
предв ид пл ът скат а ти природа, ще е лудо ст от моя ст рана да очаквам да с е
въздърж а ш, когато на сцен ат а с е появ и толкова изкуси телна жена — дум и те
й с е л ееха бър зо, и зсипваха с е като ска л и, рухна ли при зем но свличан е. —
Тя из гл еж да много добродушна. Сигурна съм, че е била и много услуж лива.
— Д а, но не към мен. Джок бе ше този, който спе ше с нея.
— А с ега е твой ред?
— А ко ис ках да легна с нея, щях вече да съм го сторил. Двамат а с Д жок
и друг пъ т сме си споделял и жени те — ощ е една гре шка! Съвс ем ясно в идя,
че на не я не й с е понрав и картин кат а, която рисуваш е пред нея. — Джок я
води в зам ъка зар ади…
— Н е ме инт ере суват курв и те ти — тя държе ше лицето си извърнато от
не го, но той в иж даш е, че ст рани те й с а пламна ли. — Дори е много добре, че
си я довел за собстве но удоволс тв ие, защ ото аз не съм бреме нна. И т и няма
да иска ш да заст ра шава ш Крейда, като ме доко сваш.
Д ум и те й го пораз иха с т акава сила, че той веднаг а разбр а кол ко
упорито е отбя гва л да мисли з а т ази възмож но с т. Бе мислил с амо за Кейт, за
не щат а, които ще прав и с нея, за нач ини те, по които щ е я обладава, ще с е
съедин ява с нея.
— С игур на ли си ?
— Ц икълът ми мина, но дори и да не бе т ака, пак няма ше да ти позвол я
да дойдеш в легл ото ми. Та ка че чувствай с е свободен да иде ш при своят а
Н ора и…

154
 — По дяволи те! — сляп а яро ст и гняв избухн аха в глават а му и той
зн аеш е, че те не с а причи нени от думит е й, а от пре градат а, която вече
съ ще ствува ше меж ду тях. Н аст игна я с амо с две крач ки, сгра бчи лакътя й и
я издърпа в ни шат а на някаква ме с арниц а, край която минава ха. — Н е м и
т рябва позв олени ето т и, за да легна с някоя курва или със собс твенат а си
съп руга. Мога да сторя и двете неща, сти га да реша.
— П усни ме!
— С ам о ако млъкн еш и ме и зслуша ш — той подпря ръцет е си на стенат а
от двет е ст рани на глават а й, като т ака успя да я задърж и. Ус ещаше
топл инат а на тялото й и му с е иска ше да с е отърка нагоре и надолу по нея
като кот ка. — Не доведох т аз и жен а зар ади с ебе си. Доведох я за Гав ин.
— За Гав ин! — очи те й с е разш ириха от слисва не. — За що?
— Д жок казва, че тя е ве с ело и заб ав но момиче, а Бог ми е св иде тел , на
Гав и н наи сти на му т рябва ма лко разту ха — той с е намръ щи. — Преди да си
е в кара л гл ават а в торбат а и не е разкъс а н на парчет а.
— О ! — зъби те й с е заби ха в долнат а й уст на. — Н е мисля, че точно
Гав и н е в опас но ст. По-добре дръж т ази жена да леч от замъка.
— Н ищо не разб ираш от те зи не ща — той с е опитва ше да бъде
тър пел ив , макар че му с е ис каш е да я хване и да я разтър си. Н е, да я
обл ада е, да нахл уе в нея, да я на кара да прием е всяка ча стиц а от него. Но не
м оже ше да го стори. Крейд а с ега бе в бе зопас но ст, затова той т рябваше да
поту ши т ази т ре с кава ж аж да. Гав и н. Ще мисли з а Гав ин. Н е може ше да
стори ни що, за да с е отърв е от собств енат а си лудо с т, но поне можеше да с е
опит а да сп аси Гав ин.
— Н яма да има ни какво зле по ст авя не. О бещавам ти, че женат а въобщ е
ням а да пречи. П очт и няма да я в иж даш, но Гав ин с е нуж да е…
— Гав и н в момент а разп олаг а с вси чко, от ко ето с е нуж дае — прекъ сна
го тя. — И ако ис каш т аз и жена да о ст ане ж ива, з а да даря ва наслад а, на
който и да е дру г мъж , не т рябва да позволяваш на Дж ийн да узна е, че е на
о ст рова.
Той замръз на.
— Д ж ийн ?
— Тя е тук — добав и про ст ичко Кей т. — Гав ин оти де и я отвлече.
Той затвори очи. Го споди, с амо това му липсва ше!
— О т кол ко в реме с а тук?
— О т два дни. Ще с е венчая т при за ле з- слънце довечера.
— Ка к ли пъ к не!
— Н е може ш да ги спр еш, о свен ако не ис каш да уби еш Гав ин. Той ням а
да даде да го разубедя т. Ут ре т ръгват з а И рланди я — тя с е усмихна горчиво.
— Затова няма н уж да да с е т ревож иш, че ще заст ра шат твоят а Крейда.
— М а л кълм щ е ги по следва.
— Гав и н ка зва, че поз нава хора, които с а готов и да ги скрия т.
Робърт поклати глава.
— Това е лудо с т! М а лкълм щ е прере же гъ рлото на Гав ин и ще направ и
Д ж ийн вдов ица, и то още преди да е изте къл ме с ецъ т — той с е обърна към
нея. — А да ти каж а ли какво ще направ и с онова слад ко свенливо дете ? В
срав не ние с него отноше нието на С ебаст иан към теб ще ти с е стори направо
неж но.

155
 — Тя е готова да по еме този рис к, а и е да леч по-силна, отколкото
предпол ага ш. А ко искаш да в идиш доказателс тво, с амо заведи онази курва
при Гав ин и гледай ка кво ще ст ане.
Р ъце те му ув исна ха отпус нати и той бав но от стъп и на зад.
— Трябва да поговоря с него.
— И той мислеше, че щ е иска ш да поговорите. Точ но затова изча каха, а
не зам ина ха ведна га — Кейт и зле зе от ни шат а и т ръгна към крепо с тт а. —
Ст рува м и с е, че ис ка благо слов ият а ти.
— Н яма да я получ и.
— Тогава т рябва пон е да му пожела еш всичко на й-хубаво — реч е тя. —
Н яма да позволя той да с е отправ и към опасно сти те, а лошите чувства да
о ст ан ат. Той не заслуж а ва подобно отно шени е.
— Той засл уж ава да го ф расне човек по глават а, че да му с е проясни
ма л ко м озъкът!
— За щото е прояв ил бе зраз съдств ото да запла ши бе зцен нат а ти Крейд а?
Е, аз пък с е радвам, че го стори. Той за служ ава нещо по-добро от камъ ни и
пръс т, в които да с е в копчва на този свя т. Н е разб ирам напълно Дж ий н
М а л къл м , но тя е храбра жена и мисля, че ти си глупа к, за да не разбира ш,
че Гав ин има… — тя млъкна и изт ича пред него по улиц ат а. — Ка кво ще
прав и ш? Н е може ш да я отпрати ш!
— Н яма да ми позвол иш, т а ка ли?
— Гав ин няма да ти по звол и — Кейт вдигн а брадич ка. — И , точно т а ка,
и аз няма да ти по зволя. Те няма да ти създават гриж и. Н яма причин а да
раз руш аваш щас тието им.
— Н яма при чин а, о свен, за да спася ж ивот а им.
— Това не е твоя гриж а. Гав ин не е дет е. Той е направ ил своя избор.
— Точ но както и ти си направ ила своя.
— Аз ли? — Кей т т ръгна по подв иж ни я мо с т. — А з нищо не съм
из бира л а. Елиза бе т ме е да ла на теб, а ти ме в зе и ме доведе тук.
— Д околкото си спомням, съглас их с е да ти платя висо ка це на з а
по сл у шани ето ти.
— Д а ми дадеш дом? О каза с е, че това е празно обе щани е. Ти не може ш
да м и дадеш… — тя млъкна и дълбоко си по е дъх. — Говорехме з а Гав ин и
Д ж ийн.
— Н е е ли по-добре да поговорите с тях? — поп ит а Гав и н.
И двамат а вдигнаха очи и в идяха, че Гав ин и Дж ийн вървят сре щу тях
по мо ст а от към замъ ка. Р ъкат а на Гав ин здр аво сти ска ше т а зи на Дж ийн, а
л ицето м у бе ма лко бледо, но реши телно. Той спря пред Робърт и с е сте гна.
— Р адвам с е, че с е върна, Робърт. Тъкмо нав реме з а сватбат а.
Робърт го из гледа вт ренчено.
— Р азб ираш ли какв и ще с а по следств ият а?
— Ще ги по сре щна с радо с т — Гав ин прит егли Дж ийн към с ебе си. —
Н якои неща с а предопределени.
— Тог ава Бог да ти е на помощ — Робърт мин а покра й тях по мо ст а и
вл е зе в двора.
— П оне този път не ме хвърли в рова. Това ми с е ст рува ч уде с ен знак
— усм ихн а с е Гав и н на Дж ий н. — П ърват а бит ка приключ и, лю бима.
— А и ти с е справ и отлич но — тя отвърн а на усмив кат а му, след ко ето
про сл еди с поглед Робърт. — Н о може би и аз ще поговоря с него, но по-
къс но, когато с е поохлади ма лко.

156
 Кейт не в идя Робърт до края на деня. След като поговори с Тим
М акдугъл , той с е върна в града, за да търси Джок. Тя умишле но с е ст ара еше
да е прека лено за ет а с при готовлен ият а за сватбе ното търже ство, за да си
сп е сти м ислит е за него.
Н о пък с е по ст ара да бъде в двора, когато Джок Кандар ън мина пре з
порти те няколко час а преди здрач. Той спря коня си и кимна на конярчето,
ко ето веднага изт ича към него, за да по еме ю здите.
— Н яма да о ст ан а дълго — той махна към товарния кон зад с ебе си. —
Зан е си куф ара в ст аят а на милей ди. Това е дар от лю бящия й съп руг.
Кейт дори не погледна към огромни я коже н куф ар. И скаше единств ено
да с е увери, че женат а на име Нора Кери не е с него.
Той хладно с е усмихна, когато в идя облекчението, из пис а ло с е по
л ицето м у.
— О ст ав их дамат а в ст раннопр иемни цат а в града. Сре щнах Робърт на
при ст ани щето и той каза, че услугите й не били нео бходими. Жа лко.
— Гав и н не е съглас ен с теб.
— Но той вина ги е мислил със сърцето, а не с глават а си — Д жок
ум и шл ено направ и крат ка пауза. — Съвс ем не като Робъ рт.
— Н има?
— Робърт много прилич а на мен. Обик новено огран ичава ст расти те си
до обекти, които не могат да го нараня т.
— Като например Н ора Кер и?
Той поклат и глава.
— Робърт я избра за Гав ин. Собствен ите му вкусове с а на сочен и към
по- см ел и жен ски съще ства. Ето ти например яв но си му привлякл а
в нима нието — по сл е грубо продълж и: — Бременна ли си?
Тя направо бе шок ирана от грубо стт а на въпро с а му.
— Н е.
— М ного добре. Зн ачи може би всич ки сме в бе зопасно ст. Робърт не е
т акъв гл упак, ч е да з аст раш и Крейда на два пъти, бе з знач ение колко много
м у с е ще да легн е с т еб.
— Той ти е каз а л за майка ми… за това коя съм?
— Н има мислеше, че няма да сподел и това, т аз и заплаха за Крейда с
м ъж а, който я з ащит ава? Ка зах му ка къв идиот е бил — Джок замълч а за
м ом ент, по сле натъртено добав и: — Н о той ме увери, че вси чко било с ам о
сл ас т, а и двамат а с Робърт знаем колко мимол етно е това чувс тво.
Д жок с е опи тва ше да я наран и и с е спр авяше направо възхи тител но.
Кейт с е опит а да не показва кол ко дълбоко я е з ас егна л ударъ т му.
— Зн ачи няма от ка кво да с е бои ш, на ли ?
— Та ка смят ах, докато двамат а с Робърт не поговорихме с Д еи рдре и
няко и от хорат а от града дне с следобед. До ст а зает а си била, докато ни е
ням а л о. В същно с т дейст ва ла си много хит ро. Има ш мозъ к в глават а, а и
дарба да бъде ш водач.
— С ам о с е опи твах да помогна — отвърна тя.
Той поклат и глава.
— В ил а си си гне зден це тук.

157
 Кейт срещн а погледа му и разбра, че не може да го от рече пред него,
както бе з а лъгва ла с ебе си. Бе следва ла инс тинкт а си сляпо, работе ше,
из граж да ше си ж ивот а на това място, къд ето най- силно жел аеше да бъде.
— Н о тъй като няма дете нце в гне зд ото, няма и опас но ст за теб.
— О ще не — той с е усмихн а. — Н о си мислех, че е добре да ти каж а, ч е
ще съм м ного недоволен, ако реш иш да прелъс тиш Робърт да направ и
им ен но т аз и греш ка.
Кейт почувс тва студе ни т ръпки. Заплахат а бе очев идна, а Д жок
Ка ндарън бе много опас ен човек.
— А ка кво ще направ и ш, ако реша да не с е вслуш ам в съвет а т и?
— Ка квото ми повелява дългъ т — ти хо отвърна той. — Вин аги
из пъл нявам дълга си, Кейт. Това з а мен е като ст рас т — той обърна коня си.
— А с ега ме изв ини. Робъ рт ме чака у дома, за да обсъдим някои дел ов и
въпро си.
За първ и път той я бе нарекъл по ма лко име, пренебр егва йки
оф ици а л ното почт ител но обръщени е. Тя зна еше, че го бе сторил уми шлено.
И ска ше да й покаже, че не я зачит а повече от Н ора Кери.
— Ти не можеш да ме нарич аш Ке йт — процеди тя пре з зъби. —
П редпочит ам да ми ка зваш Кат рин, както дру гите ми в рагове.
Той с е усмихна.
— О чаквам с не търпе ние да с е срещ нем на сватбат а, Кат ри н. Толкова
радо с тен повод…
Тя пот ръ пна, докато го гледаш е ка к с е отда л ечава. Дългът за Д жок
м оже ше да в ключва всичко : от поли тич е ски ма шина ции до намушк ване с
нож . Той няма да й позв оли да…
М ил и боже. Джок няма право да й за бранява нищо. Той може и да е
па зит ел ят на Крейда, но не можеше да й н а лага волят а си.
В не запн ият гняв , пламна л в нея, бе като на жежено до бяло желязо. Н е
беше че стно! Робърт, а с ега и Джок, си позволява ха да говорят за глупав и те
си ст ра хове. Н е в иж даха ли колко не з нач ителн а е тя, за който и да е на този
свя т? С амат а Крейда предст авл яваш е една вс елена. Кейт може ше да ж ивее
тук в м ир, заедно с Робъ рт, с децат а им. Можеше да има всич ко, ко ето
ис каш е, всич ко, ко ето й бе от каз ано. Н е беше че ст но да с е отна сят с нея по
този нач ин!
Тя вле з е сърдит а в ст аят а си, където от кри, че Дж ийн бе за ст ана ла на
кол ене пред отворени я кожен куф ар, а ръцет е й прел иваха кадиф ет а и
копри ни с цветовете на дъгат а.
— Ка кв и пре красн и рокли! Може би няма да съм чак толкова сурова с
Робърт, колкото възнамеря вах — измърмори тя. — Той определено не е
ст иснат. В лас тни те мъже обикнове но си стис кат ке с иите като… — тя
м л ъкн а, за беляз а ла по румен елит е ст рани и бле сн а лит е очи на Ке йт. — Не т и
л и харе сват?
Кейт почти не погледна към подаръц ите в куф ара.
— П одобни дрехи не ми допадат. Вземи ка квото ис каш.
Д ж ийн поклат и глава.
— Д оне сл а съм си до ст атъ чно дрехи. Н ямаш е смисъл да харча пар ите
на Гав ин, когато имах всички те оне зи рокли, които бащ а ми т рябва ше да м и
накупи за предст а вянето ми в дворец а — тя с една на пети те си. — А и те зи
рокл и ще т и подхож дат много повече, отколкото бозав ото опере ние, под
ко ето с е крие ш.

158
 — О перен ие! — Кейт зат ръш на кап ака на куф ара. — А з не съм някакво
си сл або, пър хащо пт иче, а ако с е опи твам да си направя гне здо, то е с ам о
за щото искам да бъда щастл ива. П река лено много ли ис кам?
— Н е го ис кай от мен — Дж ийн ст ана на кра ка. — Н о мъже те с а по-
гл упав и от жени те. П оняког а не могат да в иж дат, затова т рябва да ги водим ,
докато всичко им с е изя сни.
М исъл т а, Кей т да води Робърт като на каи шка, бе направо смеш на. В
м ом ент а направо й с е ис каше да му нахлу зи прим ка около шият а.
— Той не е толкова питомен.
— П итомен е с амо когато го пожел ае — Дж ийн кимна към куф ара. — А
и той вече т и е да л оръж ият а, с които ще с е бори ш с не го.
— А з не искам да с е боря с него. И скам про сто да ме о ст авя т на мира и
да си из градя свой ж ивот.
Д ж ийн я огледа зами слено.
— М исля, че това е по следното не що, ко ето искаш. Защо с е
с ам оза л ъ гваш ?
За щото с е ст ра хуваш е, че отново ще бъде наран ена, ако протегн е ръка и
в зем е онова, ко ето иска. И сти нат а дойде при Ке йт от никъд е, нека нена и
не жел ан а.
Д ж ийн кимна.
— Ще наредя да т и доне с ат вана, за да с е изкъ пеш.
Кейт поклат и глава.
— Н е с ега. Вс е още имам много раб от а. Трябва да наглеж дам как слагат
мас ите на морават а, а и гот вач кит е ми ка за ха, че им т рябва ло повече
аг нешко, отколкото с а смят а ли, а пък ни т рябват и цветя за…
— Ще изпратя да пов икат Д е ирдре. Тя ще с е радва да коман два вси чки
наокол о — в глас а на Дж ийн с е долавя ше лека о ст рот а. Единс твения т път,
когато Д е ирдре и Дж ийн с е бяха срещ на ли, не може ше да с е нарече
съ рдечн а сре ща.
— Д е ирдре си има своя работ а. Н е мога…
— Ще изпратя да пов икат Д еи рдре — твърдо повтори Дж ийн. Тя
заповедни че ск и погледна Кей т пре з рамо и т ръгна към в рат ат а. — Дай м и
с ам о ма л ко време и ще те превърн а в женат а, която би т рябва ло да бъдеш.
— А з и с ега съм си женат а, която т рябва да бъда. Вси чки те те з и
прем е ни няма да ме направят по-о собена.
— О ръж ия — отново каза Дж ий н.
Кейт с е намръщи.
— За що ти т рябва да прав иш това?
— И мам много прич ини. Защ ото в инаги е добре да дадеш на мъже те да
раз берат каква власт притеж а ваме. За щото тв о ето благо получи е може да с е
от ра зи върху щас тието на Гав ин и мо ето щас тие — тя с е усмихна и това не
бе омайна усмив ка, която изпол зва ше, за да за блуж дава свет а. — А може би
и защ ото започвам да те харе свам.
В рат ат а с е затвори зад гърба й.
В ъл на от топли на поут а лож и гн ева и болкат а, които из питваше Кейт.
Д вете с Д ж ийн бяха толкова разл ични по природа и нач ин на мислене, но тя
съ що започва ше да я хар е сва. Обърна с е и бав но отвори кап ака на куф ара.
Харесвам м ног о вид ове т ъкан и.
Тя си спомни дум ите на Робърт, когато пр отег на ръ ка и колебл иво
пог а л и с пръст мъхе стото жълто кадиф е на най- горнат а рокля.

159
 Д ж ийн ис каш е да каже, че тя т рябва да с е превърн е в жена, на която
Робърт няма да може да устои, да го примами обратно в легл ото си въпре ки
не гов ите възражения. Кейт би могла да й при зна е, че това не е възмож но.
П реди с е бе опит а ла да направ и Робърт свой и с амо с е бе опар ила же стоко.
Н о тогава още бе дет е, пре следва що една мечт а. С ега с е бе променил а.
В еч е бе жена, със силат а, която при теж ават же ните, и цели те й бяха други.
Д ори и пътят, предложен от Дж ийн, да бе възможен, подобни примам ки
не бяха в стила на Кейт. И вс е пак го с подаркат а на Крейд а би т рябва ло пон е
да изгл еж да прилич но.

11.

Когато Кей т с е появ и на стъпа л ат а, Гав и н примиг на и бав на усмив ка с е

разл я по л ицето му.
— И зглеж да ш прел е стно, Кей т. Н има това великоле пие е в че ст на на с
двамат а с Дж ийн и?
— Р азбира с е — тя бър зо сведе поглед и доко сна пурпурн ото кадиф е на
рокл ят а си. — Дж ийн ка за, че на нейн ат а сватба т рябва да с е облека, както
подобава, и че няма ло да с е задоволи с ни що по-ма лко от този ярък цвя т.
Ка за, че м и отива.
— А, зн ачи Дж ийни т и го е подска за ла. Трябва ше да с е с етя. Както
обик новено, била е права. Това е чуд е с ен дъ р зък цвят за едно ч уде сно
дръз ко м ом иче.
— И с амият ти и зглеж да ш прекр асно.
И згл еж да ше дори повече от прекра сно, помисли си Кей т с топл а
привъ р зано ст. Сребърн а брошка с ф ормат а на магаре шки бодил ,
ин крус тиран а с аме тис ти, украся ваше ш ирокия ш арф на рода М акдарън,
който бе преме тнат върху гъ рдит е му и отчас ти скрива ше ис крящо бялото на
л ене нат а му ри за. Украс е нат а му с пера шап ка бе леко килнат а върху
черв енат а му ко с а, ко ето му придаваше в ид на екст раваган тно бе згр иж ие,
ня как противоречащо на не търпен ието, ко ето той с е опи тваш е да при крие.
М ил и боже, т а той бе още почти момч е, не с по собно дори да прозр е пре з
мас кат а на же нат а, която обич аше. Как ще избе гне злото, ко ето ще го
в ръхл ети, щом зами не оттук ? Като с е опитваше да скр ие ст раха з ад
пре сторено намръщ ено изра жени е, Кейт ум ишлено отправ и поглед към
гол ите м у колене под килт а на зеле ни, лилав и и тъмно с ини карет а.
— Н о няма ли да нас тин еш с т ази пола?
Той т репна като удар ен.
— К ил т с е ка зва. Женит е но ся т пол и, мъже те но с ят к илт. Колко пъти да
ти казвам , че… — той млък на, забеляз а л усмив кат а й. — Уф , т и с амо с е
опи тваш да ме дра зни ш.
— С ам о мъни чко.
— Е, не бих могъл да облека каквото и да е дру го при подобен случа й.
Н ика к ням а да приля га на повода.
— О ще по-ма лко щ е приляг а да т и замръ знат долни те част и точно преди
първат а брач на но щ — за качл иво рече тя.
— Н яма з ащо да с е бе зпокои ш, кръвт а ми т ака в ри и кипи, че дори не
ус ещам студ а т ази вечер — той погледна з ад нея към стъп а лат а. — Къде е
Д ж ийн и?

160
 — О бл и ча с е — тя го сгра бчи з а ръкат а, когато в идя, че с е втурва към
ст ъл бите. — А ти ще я в идиш чак в цър кват а и в ни как ъв случай преди това!
— Н е може ли да из тич ам да й покаж а колко вели че с твено и зглеж дам ?
— прим ол и с е той.
— Н е, но може ш да дойдеш в и збат а и да из бере ш с ам в иното, с ко ето
ще го щава ш го сти те си на сват бен ото пирше ство. Н аредили сме мас и на
м орават а з ад замъка и сме ги от ру па ли с яст ия, до стойни и за царс ки о соби,
но нямам ни какъв опит с избора на в ина. Трябва да ми помогн еш.
— Е, добре! — той нацупе но с е отда лечи от с тъпа лат а и я по следва по
коридор а, пре з кухнят а и към в рат ат а, водеща към избат а. — Н о няма да е
в ино. Б ира. П иренова бира.
— В ино ще е — Кей т запа ли свещт а на ма сич кат а до врат ат а, преди да
го поведе надолу по в иещи те с е с тъпа ла. — П оводът е много спе циа ле н.
— И точно затова т рябва да пием бира — той мина покр ай някол ко
редици в ино и с е спря пред голям с андък, пъле н с глин ени съдини. — А, ето
къд е е. Те зи бут илки бира с а от мина лат а годин а. Течно стт а в тях ще е по-
опия нява ща и от на й-силн ото в ино.
— Н о аз не мисля… — Кей т с е от ка за, като забеляза умоляващото м у
изр аже ние. — О, добре тога ва. Вс е па к това е твоят а сватб а.
С ияй на усмив ка озар и лицето му.
— Д а, т а ка е.
Когато го погледна, тя почув ства прил ив на привър зано ст, приме с ен а с
при те сн ение. Гав ин прелива ше от ща сти е, бе ше като опиян ен, като
побър кан, сяка ш бе мънич ко пти че, за първ и пъ т изл етяло от гне здото.
И ска ше й с е да протег не ръце, за да го предпази, да го помоли да т ръгне по
на й-бе зопасн ия пъ т.
Той повдигна веж ди.
— Гл едаш ме т ака, сякаш съм т руп, а не младоже нец. Какво има, Ке йт?
— Н ищо — тя с е нас или да с е усмихн е. — П ро сто ис кам да си ст рашно
ща стл ив .
— В си чко ще е наред — той с е наведе, за да в земе ня колко бутил к и
бира. — Та и как няма да е? Веч е имам Дж ий ни!
Же нат а, за чи ито дълбини той още дори и не подоз ираш е.
— А з… мисля, че Дж ийн т е обича наи стин а много, но тя е… — Ке йт
м л ъкн а, когато о съ зна, че не може да предаде момичето. Гав ин бе т ака
омаян от нея, че вероятно дори няма ше да й повярва. Затова тя попит а
дел ово: — Ще зан е с еш ли този с андъ к горе, или т рябва да пов икам някой
при сл уж ни к?
Той продълж аваше да оглеж да бутил кит е.
— Зна еш ли, пиреноват а бира не е т а кава, каквато изглеж д а. Н а
повърхно с тт а е мека като коприн а, но в дълбин ите й с е крие сила и о ст рот а
— той вдигн а очи към лицето й. — А з обичам и едното, и дру гото.
Тя с е ст егна, в зира йки с е в очит е му. Той не говореш е с амо за бират а, а
и не бе наив ното момче, за ко ето го бе смят а л а.
— А з не съм глупа к, Кейт — неж но рече той. — Нима мисли ш, че бих
м огъл да обичам една жена толкова много, колкото обичам Дж ийн и, а да не
поз навам исти нскат а й съ щно с т? Тя е има ла т ежък ж ивот, но някой ден ще
м оже да м и с е довери до ст атъчно, за да ми позвол и да я имам цялат а — той
с е наведе и в зе две шишет а бира. — Ще в зема те зи. Робърт е в къщ ат а на

161
Д жок и м оже би, ако усп ея да го напия до ст атъчно много, щ е го убедя да
дойде в църкват а.
— Н има смят аш, ч е може и да не дойде?
Гав и н св и рамен е.
— Б еш е много ядо с ан. Робърт не прощ ава ле сно. Ще т рябва да
поч акам е, за да раз берем — той разкър ши раме не, ся каш с е отър сваш е от
товар, по сл е с е обърна и т ръгна към стъ па лат а. — Ела! Ще изпратим
при сл уж ни к да дон е с е о ст ан а лите бут илки. Вече е почти привеч ер —
с ериоз но стт а му бе изче зн а ла и той почти подскачаш е нагор е по ст ълбите.
— Ка зах л и ти з а гайд ат а?
— Га йди ли? — Кей т и зти ча след него, с ериозно разт ревожена. —
Н ика кв и гай ди, Гав и н!
— Д ж ийн и ми ка за, че ти не си направ ила ни какв и приготовления в това
отнош ение, затова с амия т аз с е погр иж их за музи кат а. Знам, че няма обич ай
на сватба да с е св ири на га йда, но това пък и не е обикнов ена сват ба.
П рониз ителн ият звук на гайд ат а е толкова вълнува щ, че ми с е ще да го чуя,
когато гледам как моят а Дж ийни идва към мен.
— А м и ка кво ще кажеш з а лютня ? — отчая но предлож и Ке йт. —
Лютнят а има пре крас ен рома нти чен звук. Тъкмо като за сватба.
Гав и н поклати глава.
— Га йда ще бъде — той с е намръщи. — Как с амо ми с е ще ше с амия т аз
да св иря, докато тя отива към църк ват а! Н о съм толкова развълнува н, т а с е
ст ра хувам , че няма да бъда до сто е н св ирач за нея. Затова помолих Тим
М акдугъл да ми окаже т ази че ст.
Кейт дори не бе предпол ага ла, че з аме ст никъ т на Робърт може да св ири
на гайда. Вне запно си предст ав и дребн ия сивоко с човек с нацу пени тън ки
уст ни и по стояннат а бръч ка меж ду очите, по следн ия човек, за когото би
предпол ож ила, че е музи кан т. Тя с е бе т рудила толкова много да направ и
сватбат а красива, а с ега всичко щеш е да бъде прова лено.
— Гав ин, помисли още ма лко! Н яма ли да обмисл иш по-добре
реш ението си?
— Ще в идиш, ще бъде пре крас но — Гав ин сияе ше. — Тим е поч ти
тол кова добър св ирач, колкото съм и аз.

Робърт с е обърна намръще но, когато Джок отвори врат ат а на къщ ат а си.
— И ан тъ кмо бе тук. Знаеш е ли, че с е е получило съоб щени е от Б оби
М акграт от Еди нбург, докато ни е няма ло?
Д жок покл ати глава и хвърли намет а л ото си.
— Ка кво ка зва?
— Н едо ст атъч но. А лек вс е още е в двореца. О ще когато прис тиг на л ,
пре кара л два дни в кр а лскат а тъмн ица.
— Зае т с лю бимото си развл ечен ие, бе з съмне ние. Знаем ли кой е бил
обект на в ниманието му този път ?
Робърт поклати глава.
— Д жейм с е бил много пот а ен. Ст раж ите си отишли, а Боби не успял да
открие коя е же нат а. Казва, че щ е продълж и да с е опитва.
— Же на ли?
— Това е всич ко, ко ето знае Боби. Било е жена, чието тяло бил о
из не с ено от тъмницат а след два дни мъчен ия.

162
 — П рият но.
— Б оби казва, че ще го държ и под око, до като е в Ед инбург, но в
м ом ент а А лек яв но не прав и ни що друго, о свен да играе ролят а на мил ия
ком пань он на Дже ймс.
— Н е в иж дам каква връз ка може да има всичко това с на шит е работи.
— Н ито пък аз — св и рамене Робърт. — Н о Але к и дру г път ни е
из нена два л — той с е отпус на на стола и по с егна за ча шат а с в ино. — И скам
още ут ре да с е върне ш в И рландия.
Д жок ким на.
— Та ка и предполож их. Гав ин?
— Н амери му скрива ли ще — той уморено с е облегна назад. — А ко
въобще съще ствува т акова място.
— Ще направя вси чко по сил ите си. Н о може то да не е до ст атъчно.
— Знам — Робърт отпи от в иното си. — Какъв глупа к с амо!
— Н о не е един стве н — рече Джок. — Въобще не съм сигурен да л и
т рябва да о ст авя теб и да от ида в И рланд ия.
Робърт хладно заяв и:
— Н е ис кам да чувам за това, Джок.
— Но ще изменя на дълга си, ако не ти го каж а — присмехулно рече
Д жок. — Б и т рябва ло да о ст а на и да те пазя от белят а, която с е е зада л а.
Меж ду другото, тъкмо с е в ръщам от по с ещени е при твоят а очаровател на
граф и ня.
Робърт с е сте гна.
— За що?
— В иж даш ли как с амо наст ръхва ш, като че ли ще й сторя не що много
опа сно.
— За що?
— С амо й зане сох подаръка, който й доне с е от И рланди я — нев инно
реч е той. — Какво друго бих прав ил т ам? А и двамат а зна ем, че тя няма
нуж д а от за крила. Както с ами в идяхме дне с следобед, твоят а съпруг а е
успял а да сп ечели всич ки сърц а на Крейда, до като ни е няма ло.
— В това няма ни що лошо.
— С игурен съм, че т ака с а говорили хорат а и за очарователн ите
дей ств ия на май ка й.
— Кейт не е като май ка си.
— Н е, тя пламт и до ст а по-ярко.
Лека усмив ка разт егна устни те на Робърт, когато си с ети как Кейт е
из горил а къщат а на С ебас тиан.
— Д ори повече, отколкото предпола гаш — той сведе поглед към дъното
на ча шат а си. — Тя е ж адна. Ц ял ж ивот е ж адува ла за нещо и е бил а
л иш авана от него, а с ега ис ка да опит а всичко около с ебе си. Та как можеш
да я в иниш?
— Мога да я в иня! — Джок з амълча за момент. — А ко нагълт а Крейда.
— А з няма да й позволя да го стори.
— И л и пък теб.
Робърт не каза нищо. Н е беш е по в ина на Кейт, но той с е чувс тваш е
т ака, ся каш го поглъщ ат соб ствен ите му чувства.
— Забеля звам, че не ми отго варяш — рече Джок. — Възмож но л и е
при чинат а да е…

163
 — Робърт! — Гласъ т бе на Гав ин и той блъска ше по врат ат а. — Джок!
О творет е! Н о ся две бу тилк и от най- добрат а бира в цял а Шотл андия!

П е с ент а на гайд ат а с е но с еш е дива и сладо с тна, търже ствуващ а и вс е

па к ня как тъж на, изв исява ше с е омай но над двора.
Кейт сто еше на кам енни те стъ па ла и гледаше удиве на, докато Тим
М акдугъл с е върте ше и з двора и и звлича ше мелодии, какв ито Кей т дори не
бе предп олага л а, че е възм ож но да роди този уж ас ен инст рум ен т.
П о сл еднит е лъчи на за ля зва щото слън це облива ха гледкат а със с енки и
све тл ини, с розов и отт енъци и тъмн ина.
Тя преглъ тна, за да с е о свободи от напрежен ието в гърл ото си и загл еда
как Д ж ийн заема мястото си под ба лдахи на на М акдарън, но с ен от четир има
м ъже от кл ана, облечен и в килтове. О блечен а в брокатена рокля с цвя т на
сл онова ко ст, Дж ийн повече от всяког а прили чаш е на принце с а от
при каз кит е. Дългат а й сребристо рус а ко с а с е ра зливаш е свободно до кръ ст а
й, какъвто бе обича ят, а един стве ното й украше ние бе вене ц от проле тни
цветя. Триде с ет мъже с т ради ционн и килтове и със зап а лени ф акли в ръце
с е бяха подредили като ст раж и от двет е ст ран и на ба лдахина.
— Х айде, Кей т — не търпеливо изв и ка Дж ийн, а деликатни те й черти
бяха озар ени от радо стна усмив ка. — Да не ис ка ш да з акъсн ея з а сват бат а
си ?
Кейт из тич а по с тълбит е, за да заст ан е на мястото си зад но силкат а и
проц е сият а с е запъти пре з двора към подв иж н ия мо ст. П ред тях улици те
бяха из пълнен и с народ, а в да л ечин ат а про ехтя звънът на църков нат а
кам бана, приме сваща с е с див ите преле с тни звуци на гайдат а.
Н а хоризонт а с е в иж даха обв итит е в мъгла план ини, от разе ни в
поч ервенял ото от за ле за море.
К рас от а. Крейд а. Домът.
Това бе прека л ено много. Кей т прелива ше от вълнени е, никога не бе
преж и вява ла подобе н миг. Вече дори не я инт ере суваше да л и Робърт ще
дойде в църкват а. Той т рябва ше да е т ам. Бог нев инаг и бе че с тен, но Той бе
създ а л както рая, т а ка и Крейда, и нямаш е да по зволи подобен съвърш ен
м иг да бъде накърне н.
Гав и н изти ча по стъп а лат а на църкват а, а лицето му грееш е не по-ма л ко
от това на Дж ийн. П о своя си н ачин те двамат а бя ха съ що т ака крас ив и,
както и К рейда.
Н ейнат а Крейда.
Д ж ийн в идя Робърт горе на стъп а лат а пред църк ват а, облеч ен в коже на
ж ил е тка и с кил т на рода М акдарън, черни те му ко си бле стяха под
з а л язва щит е лъчи на слън цето.
Той съ що й при надлежеше, помисли си яро с тно тя. Н яма ше друг на
свет а, който би могъл да го обич а по-сил но от нея или да му даде повече.
За що л и си бе мисл ила, че мекушаво ще с е предаде и ще с е отка же от двет е
не ща, за които й казваха, че ни кога няма да може да прит еж ава и които най-
м ного жел ае ше на този свя т?
Тя няма ше да с е от каже от нито едно от тях!

— Б оже мой! — промълв и Робърт.

164
 Кейт бе облечена в пурпур на кадиф ен а рокля с елеган тни широк и пол и
и дъл ги широ ки ръкав и, изря зан и т ака, че да разкр иват златист ат а риза под
тях. Н адипле на златове з ана в исока яка обгр аж даше лицето й, но о ст авя ше
ши ят а и горнат а ча ст на гърд ите й от крит и. Триъгълнат а пурпурн а шапч ица
на гл ават а й бе изве зан а с бле стя що злато и напомняш е на Робъ рт коронка.
Розоват а светлин а т анцува ше по Кейт, г а леше копр инат а на раз пуснатит е й
черв ени кавоке с тен яв и ко си, гладкат а кож а на гърди те й. Ст рани те й бяха
порум ен ел и, а походкат а — дръзка. Робърт никога не я бе в иж да л да
из гл еж да по-красива… или по-неустоима.
— Б ож ичко, тя изглеж д а… — Робърт не нам ери думи да довърши.
— В пълн а бойна готов но ст — ирони чно рече Джок, като не откъ сваш е
погл ед от Ке йт. — И дръз ка, каквато е била майка й. П одоз ирах, че ще с е
окаже т ака.
Кейт предизв и кат елно гледаше Робърт. Самия т той ус ещ аше ка к с е
втвърдява, ка к кръвт а с е втурва към онази час т от тялото му, която в инаги
ре агир аше на близо стт а й. Н о ако отклик ваше с амо тя, той ще ше да е да л еч
по- увере н в бе зопасно стт а си.
Гав и н и Дж ийн влязоха в църкват а, където ги оча кваш е свещ еник ът.
Кейт т ръгна на горе по стъп а лат а, а очите й държ аха в плен погледа на
Робърт.
Тя бе царс твена като кра л ица, примамл ива като Ц ирцея,
предизв и кат елна като воин, т ръгващ в битка. И вс е па к той долавяше в не я
она зи де тинс ка не сигур но ст, която в инаги го бе т рогва ла дълбоко.
Тя спря пред него и бав но протегн а ръка.
Мол е ше го за не що повеч е от това, да я придруж и в църкват а.
— Робърт! — предупредител но измърмори Джок.
Н о той не с е нуж дае ше от предупреж де ния. Съзнава ше, че рано ил и
къс но ще нас тъпи тоз и момент, в който т рябва да в земе реше ние. Съзнава ше
го още от мига, в който тя му бе каз а ла, че не е бременн а. Той знае ше какв и
ще бъдат по следств ият а, з наеш е го по- добре и от Джок, и от Кейт. А ко я
о ст ав и да с е при ближ и до не го отново, то щ е бъде с пълн ото съзна ние за
опа сно ст ите, а единс твения т въпро с ще е да л и ст растт а, която го бе
вл адял а, си ст рува рис ка да заг уби всичко, ко ето му е мило на този свят.
Той сведе поглед към ръкат а, която тя бе протегн а ла към него, т ака
ма л ка, и тъй сил на и сръчна.
Тя т репер еше.
Той при стъп и напред и обхван а ръкат а на Кей т със собств енич е ск и
же ст.
— М ил ейди.
И я поведе в църкват а.

Ф акл и те разпр ъсва ха яркат а си све тлина нав ред из морават а, озаряваха
о ст риет ат а на четир ите меча, положе ни върху т реват а, както и т анць орите,
които с е дв ижеха грац иозно под звуците на га йдат а.
Кейт ги гледаше като омагь о с ан а, докато сто еш е до Д е ирдре и
поднас яше ча ши с бира по дъл гат а дървена мас а. Тан ци и муз ика, и см ях:
вси чки не ща, които С ебас тиа н бе каз ва л, че никог а няма да бъдат нейн и, но
ето, тя бе тук, на т ази морава, в т ази нощ.

165
 — За що и ти не опит аш? — попит а Д еирдре. — Виж дам, че копн ееш за
това. В еднага щом свърши т анцъ т със с аби, ще започнат да св иря т бър зо
ш отл ан дско хоро.
— Н е мога да т анцувам.
— Ще с е научи ш много бъ р зо. Толкова е ле сно!
Кейт наи сти на с е и зкушава ше, но погледна дългите мас и, от рупа ни с
вся какв и пра знич ни ясти я. Ов неш ки бут с желир ан со с, варен пе тел, сь ом га,
с кариди, над ени чки, пай с дюли, пит а с бад еми и огромни парчет а хляб с
дж индж иф ил, от които направо капе ше бадемово масло — всичко това бър зо
изче зваш е с напредван ето на пир ше с твото, а Д еирдр е и дру гит е
при сл уж ни ци не спира ха да с ерв ират лакомст ват а като ист инск и
отговорниц и по гуляя.
Н е, това пра зне нство бе не йно дело, нейното първо предст авян е пред
общ е ството като граф и ня на Крейда, и тя нямаш е намер ение да зар еже
за дъл жен ият а си и да иде да т ан цува.
— Ще о ст ана тук. Ще има и други праз ненс тва.
— Но може и да не с а толкова хубав и — реч е Д еирдр е. — Ти с е справ и
добре.
Кейт с е изчерв и при похва лат а, която, както в инаг и, щом изли за ше от
уст ат а на Д е ирдре, бе съвс ем пе ст елива.
— Бл а годарна съм за помощт а.
— Щях и по-рано да с е в ключа да помагам, ако ми бе…
— В реме е да т ръгвам е — неоч аквано Гав ин с е бе озова л до нея. —
Мом чет ат а започват да ст ават свадл ив и. Ще иде ш ли да пов ика ш Дж ийни ?
Той по сочи към другия кра й на полянат а, къд ето неве ст ат а му с е
нам ир аше в център а на групи чка жени.
— Може да я по ст авят в неудобно положение с грубит е си забележ ки,
ако им енно аз ида да я отведа.
Кейт с е съмнява ше, че Дж ийн ще с е прите сни чак толкова, но бе м ил о
от негова ст ран а да е т ака в нимателе н към чувс тват а на неве ст ат а си. Тя
ким на и о ст ав и бират а, която до с ег а държе ше в ръце.
— Р азб ира с е. Ще й помогна да с е измъкне и ще я пратя при теб в
зам ъ ка.
Той поклат и глава.
— Трябва първо да минем под с абите… надявам с е — той с е покол еб а,
по сл е попит а : — Ще те помоля и за още една услуг а. Би ли поп ит а ла Робърт
да л и ще ни удо стои с че с тт а на с абит е? А з… каж и му, че ще го разбера, ако
отка же.
Кейт го гледаше объркано.
— Той беш е в църкват а. Защо с ега ще реши друго?
— Защото при съств ието му т ам с амо пока зваш е одобрен ието от ст рана
на го с подаря за сватбат а ни. Но минава нето под с абит е е не що много
повече.
— В какъв смисъл ?
— П риема не на Дж ийни в клан а, по еман е на закрилат а й, ако аз не съм
набл изо, за да я защ ит авам с ам. А и много други нещ а. Ще го помолиш л и?
Кейт не ис каш е да моли Робърт за ни що, ко ето би ра зруш ило крехкат а
в ръзка м еж ду тях. М акар че с е бяха раздел или, когато стиг наха на морават а
за сватбеното пир ше ство, вълнени ето и оча кването й о ст ана ха, за да
озар яват всяко дей ств ие, вс ек и момент от вечерт а.

166
 — За що не го помолиш с ам?
— Мол я те, Ке йт! М ного е важ но за мен.
В бъде ще няма да има възм ож но с т да му направ и много услуги. Гав ин и
Д ж ийн и още ут ре замин аваха в изг нани е, а един го спод зна е ка кв и
опа сно ст и ги очаква ха. Тя въздъхн а.
— Д обре, щ е го поп ит ам.
П ърво оти де при Дж ийни и й проше пна на ухото, че Гав ин я в ика, по сл е
бав но преко си полянат а до мястото, където Робърт, Джок и още някол ко
м ъже играеха на топ ка. Заст ана на ст рани чнат а линия заедно със зри тел ит е,
докато м ъже те с е блъска ха и с е борич каха за голямат а топ ка. Робърт, както
и о ст ана л и те, бе гол до кръст а, а гърди те и ръцет е му лъщя ха от пот под
све тл инат а на ф акли те. Докато го гледа ше, той па дна на коле не, хвърл ил с е
за топ кат а, а килтъ т с е заме тна на горе, за да разкр ие твърдия му мускул е с т
за дник. Той вдигн а глава и с е разсм я, тъмнит е му очи бле стяха, а ч ернат а
м у ко с а бе разро шена. И зглеж да ше толкова чувств ен, толкова мъже с твен!
Робърт вдиг на очи и я в идя, а когато прочете и зраже нието й, смехът м у
ст ихна. И зправ и с е, подхвърли топ кат а на младеж а до с ебе си и т ръг на към
нея.
Тя ус е ти същат а сме сица от търже ство и радо ст, която бе я и зпълнил а,
щом той хва на ръкат а й и я поведе към цър кват а. Тя дей ств ит елно има ше
вл ас т над него. Можеш е да го при тегли към с ебе си с амо с един погл ед.
Може ше да го развълнува, да го разчув ства, дори и да е с амо със ст раст.
Той м ири шеш е на сол, кож а и бира, а когато с е при ближ и, топлинат а на
тял ото м у бе като огън. Дъхъ т й с е уче сти, а длани те й я засърбяха да
доко с не т риъгъл ника къдрав и ко съмчет а върху гърд ите му.
— Д а? — попит а тихо той.
— Гав и н… Те с а готов и да т ръгват — Кей т сре щна погледа му. —
И зпрати м е, за да те помоля да му ока жеш че стт а на минаван ето под с абите.
Робърт зас тин а и ся каш с е отдръпн а в с ебе си.
— О , т ака значи?
— Н е е за него с амия. И ска Дж ийн да може да разчит а на закрила. И ска
тя да има дом, ако не що с е случ и с не го.
— Убеж и ще — мрач но реч е той.
— Те т ръгват за И рландия ут ре. Н яма ни какво намерен ие да заст ра шава
К рейд а. Н е моли за ча к толкова много.
— Това, за ко ето моли, е наи стин а много. Те с а венчан и пред Бога и
това озн ачава з ав инаг и. Но ако Дж ий н бъде приет а в клан а, тя ще бъде една
от м оя народ.
— Зн ачи няма да го сториш?
Той срещн а умол ителн ия й поглед и тогава бе зраз съдна усмив ка озари
л ицето м у.
— О , по дяволи те всичко! Вероя тно в край на сме тка пак ще с е с тигн е
до същ ото не що. Съмнявам с е, ч е мога да й от каж а, ако дойде при мен в
нуж д а — той с е обърна и изв и ка към Джок на дру гия край на морават а. —
С аби те!
В с еобщ рев по срещ на дум ите му. И грат а с топка бе забраве на и мъжете
с е втурнаха към ст ран ичн ите линии, за да надянат риз ите си и да препа шат
нож ни цит е.
Робърт с е извърна и вдигна собств енат а си риз а от земят а.
— Б ъди готова да т ръгваме.

167
 — Д а т ръгвам е ли? Но Гав и н ка зва, че пра знен ството продълж ава до
зори!
— Та ка е — той св и рамен е, докато навлича ше ризат а си. — И ние ще
пра знувам е. Н о не тук. Н амислил съм друг в ид празн енс тво.
Тя почувс тва как гърди те й с е св иха и в не зап но й ст ан а т рудно да диша.
— За що, мисли ш, Гав ин изпрати точно теб да ме моли ш за услуга? Той
зн аеш е, че вероятно слас тт а ще замъгли ра зсъдъ ка ми. Вс ек и мъж в Крейда,
с ам о като ме погледне, щ е позна е, че направо нямам търпен ие да легна с
же на си — той срещ на погледа й. — А и ти можеш да поз нае ш. И точно това
си иска л а, на л и?
Тя почувс тва същото търже с твуващо вълне ние както преди ма лко.
— Д а, точно това исках.
Той вдигна нож ницат а си.
— Тогава с е приготв и да т ръгваме. Ще каж а на Тим М акдугъл да
за св ири з а минаването под с аби те.

М ъже те от клан а бяха заст ана ли един сре щу друг в две редиц и по
протежение на п олянат а. Робърт и Джок бяха първат а двой ка. П лачът на
га йдат а з азвуча, когато Гав ин и Дж ийн пристъ пиха напред.
— Робърт, знам, че не искаш да прав иш това — тихи чко каза Гав ин. —
Н ямаш е да т е моля, ако не бе…
— Вдиг нет е с абит е — изв и ка Робърт, пре късвай ки думите му.
Н ож ници те изсв и стяха и с абит е пробле сна ха под све тлинат а на
ф акл и те, като оф ормиха нещо като дълъг свод.
— Бл агодаря ти, Робърт — Гав ин граб на ръкат а на Дж ийн. — Ел а,
л ю бов моя!
Кейт гледа ше как те минават под ар кат а от с аби. Ето че Дж ийн вече бе
една от тях. П регърн ат а здраво в обят ият а на клан а.
— Кейт!
Тя с е обърна и в идя, че Робърт е прот егн а л ръка към нея.
С л ис ана, тя т ръгна към него.
— За бога, не! — изв ика Джок, като отпус на с абят а си.
— Кейт — повтори Робъ рт.
Тя бав но при стъп и и з аст ан а до него. Закрилат а на клана, победа,
каквато тя дори не бе търсила! С ега тя бе отговорно ст на Робърт във вс еки
см ис ъл , вече оф иц иа лно част от свет а, който беш е т ака цене н за него. Тя
при надл ежеше на това място, макар и с амо за една година.
О свен ако не с е появ и дете.
Тя граб на ръкат а му ст рас тно и разпа л ено.
— Д а не си п олудял? — приглуш ено поп ит а Джок.
— Та зи нощ е з а луди те — бе зраз съдно рече Робърт. Той дръпна Кейт
под свода от мечове и з ати ча по проте жени ето му. Смееш е с е, а тя о съ зна,
че и с ама с е е разсмяла.
Ч ува ше пе с е нт а на гайдат а и зн аеше, че тя е за не я.
В ятър ът доко сна ст ра нит е й. Зна еше, че той също е за нея, че й но си
аромат ите на мъгла и влаж на пръст, които бяха с амат а Крейд а.
В иж да ше как мъжете от клана с е смеят одобри телно. Одобре нието беше
за нея. Тя с е бе т рудила усилно и го бе сп ечелил а пре з измин а лит е с едмиц и,
а см ят аше да го за държ и зав и наги.

168
 Тя бе час т от Крейда, една от тях.
И най- вече, ч аст от Черния Робърт от Крейда.

Робърт зат ръ шна врат ат а на ст аят а й и сва ли нож ни цат а си.

— С ъблеч и с е!
Р ъце те й с е проте гна ха към гърба й, за да разкопч еят роклят а й, но сл ед
м иг зас тина ха. Н е, не можеш е да го стори. А ко изп олзва т ази хит рина, за да
прим ам и Робърт по пътя, по който жела е той да по еме, то тогава тя ще е
точно като улични цат а, която С ебас тиан й описваше.
— П ърво т рябва да ти каж а не що.
— Н е с ега. — Той захвъ рли нож ни цат а си на стол а.
— С ега — тя изправ и рамене и махна към роклят а, с която бе облечена.
— В м ом ент а аз те прелъстявам.
— М ного добре.
— Н е, уми шлено с е по ст арах да го сторя. И здокарах с е и с е напръсках с
парф юм … исках ти да ме пожела еш.
— Зн ачи сигурно ще с е зар адва ш, като разбер еш, че си успяла.
— Р адвам с е, но не мога… Н е съм като Дж ийн. Н е ми е ле сно да те
л ъж а, дори и когато е за добро — и с амо след миг тя разп а лено добав и: — А
на исти на го правя з а добро!
— За твое добро?
— Д а, но никому няма да нав реди, ако по сти гна сво ето.
Той см ъкна набъ р зо ризат а си.
— М ила моя Кей т, аз съм напълно готов да ти позв оля да по с тиг неш
сво ето по отноше ние на мен с амия, но няма да с е с амозабл уж давам. Това
м оже да нав реди на исти на много.
— Тог ава з ащо го прав иш?
— Както Гав ин каза, някои неща с а предопределени — рече той, след
ко ето про ст ичко добав и: — Трябва да те имам.
Ст ра стн ото жела ние в глас а му я с епна.
— За колко в реме?
— Д окато премине лудо стт а.
— Но аз не смят ам тя да прем инава — замълч а за миг, по сле дръзко
за яв и: — И скам да имам дете.
— Знам — той с е прибл иж и към нея, о ст ана л с амо по кариран ия кил т.
— Р азбр ах това още в мига, в който те в идях пред църкват а. А ко това с е
сл уч и, има лек и з а него, но с е моля на Бога да не ми с е на лож и да прибягна
до не го.
— Лек ли? Какъв лек?
— За бога, ще сва ли ш ли на й-с етне дрехите си?
В сяко мускулче по тялото му бе напрегн ато, очи те му бле стя ха,
ноздр ите му бяха разшир ени. Тя направо ус ещаш е вълнит е на желани е,
които с е излъчва ха от не го.
За що л и си стои т ака и спори с него ? Та на ли точно това иска ше! Той
беше н еин . Кейт бър зо с е измъкна от кадиф ен ат а рокля и злат ист ат а риза, но
о ст аваха корс етъ т и обръчите и… това бе пре ка лено много. Тя с е обърна с
гръб към него.
Ч у как в ръзк ите изсв истя ха и го погледна пре з рамо. Той сто еш е с кама
в ръкат а и докато тя го гледаше, разряз а о ст ан а лит е в ръзки на корс ет а й.

169
С ам о ня колко с екунди по-късно и о ст ан а лите час ти от бель ото й вече
л еж а ха на парчет а на пода.
— Н е си спомням да си но сила всич ки те з и чуд е сии в пещерат а. Защо
ти т рябваш е с ега да си прав и ш т руда?
— Н а л и т и ка зах, за да те прелъстя — тя прехапа дол нат а си устн а,
когато той хвърл и камат а и ръце те му с е плъзна ха по гърди те й. Те
м ом ент а л но набъбн аха и зърнат а й с е втвърди ха. Толкова отдав на…
Ст руваш е й с е, че е измина ла цяла вечно ст, от как за по следен път я бе
доко сва л .
Р ъце те му с е отдръпна ха от гъ рдит е й и той направ и нещо зад гърба й,
сл ед ко ето от ново я прит исна към с ебе си. Слис ан а и и знен адана, тя разбра,
че той е вдигн а л килт а и с ега тя ус ещ аше въз буд ат а му направо върху
гол ото си тяло. Ръце те му с е плъ зна ха напред и започнаха да га лят корема
й, докато той бав но въртеше хълбо цит е си и с е т риеше в нея с бе зкра йна
чувс твено с т.
— Ти ка за, че… харе сваш… да доко сва ш… — тя з амълча, когато
пръс тит е м у пога л иха гъс тит е къдрав и ко съмчет а, а по сле с е плъзн аха още
по- надол у. — Да доко сваш кож а… и копр ина… и…
В ратъ т й с е изв и на зад, щом той откр и пъпч ицат а, която търс еше.
— Това е единс твенат а коприна, която ме инт ере сува в момент а —
па л ецът м у прити ска ше и отпу ска ше, притис ка ше, и пак отпус каш е, докато
той продъл ж ава ше ри тмично да с е върт и, прит иснат в задн ичето й. — Таз и
м екот а… — до ухото си тя ус ещ аше нас ечени я му уче с тен дъх. — М ислех за
това пре з цялото в реме, докато бях в И рланди я. Ка кво е да т е доко свам …
те з и бе зум н и звуци, които издаваш, ког ато навли зам в теб.
Тя наи сти на веч е изда ваше някакв и дълбок и гърл ени звуци, докато
ус еща ният а едно след друго нахлуваха в тялото й.
— Д а, точно т ака, дай ми вси чко това! — той я при тегли към пода на
кол ене. Тя с е опит а да с е и звърне към него, но той неж но я побут на напред,
за да за ст ане на ръце и коле не. — Н е, ето т а ка.
С един мощ ен тласъ к той нахлу в нея. Твърдо ст, раз тег нато ст,
из пъл ван е докрай. Тя изв ика и с е отпус на напред, докато гърди те й опряха в
кил има.
Той започ на да с е дв иж и в нея дълбоко, бе зумно. Р ъце те му га леха и
мачка ха зад ника й. Гъ рдит е й леко бръсваха кили ма при вс е ки тласъ к и тя
ус еща ше ка к зърнат а й ст ават вс е по-твърд и и по- чувств ит елни след всяко
доко сване. Дв ижени ят а в тялото й и външн ото т рие не бяха нев ероятно
възбуж да щи и парещи те ус еща ния с е з асилва ха, докато поч ти не можеше да
издърж а повеч е. Тя с е прит искаше наз ад, опи твайк и с е да по еме в с ебе си
още по- голяма ча ст от не го. И вс е още това не бе до ст атъчно. Н ещо
л ипс ваше.
— Робърт, ис кам…
— Шшт! — той отново нахлу до кра ен предел в нея. — Само още
м ъни чко. Трябва да…
— Н е… лицето ти… И скам да в иж дам лиц ето ти.
Той измърмори нещо почт и нечуто и с амо след миг тя веч е бе по гръб и
с е в зира ше в лицето му.
То бе из кривено от неимоверн ат а ст рас т, а ст ранит е му бяха хлътна л и.
— Д оволна ли си? — дре згаво поп ит а той.

170
 Р ъкат а й с е протег на и доко сна бузат а му. Н икога нямаше да бъде
довол н а докрай, но зас е га това й бе до ст атъч но. Виж даш е колко силно я
жел ае той.
Робърт не изчака от говор, а отново нахлу в нея, за да я обладае… и да й
даде нещо.
Това бе т ре ска, лудо ст, нуж да.
Тя с е изв и нагоре, заби нокти в рамен ете му, докато т ре с каво стт а й с е
за сил ва ше до не поно сим и в исоти, по сл е изв ика… И двамат а бяха
до с тигн а л и до он зи връх, когато ус ещан ият а с е и зсипваха върху тях като
огн ен порой.
С л ед м иг тя лежеше на пода, а ръцете й го обгръ щаха и го прити ска ха
сил но. П очувст ва т ръпки те, които разтърс иха цял ото му тяло в миг а, в
който той премина от сила към бе зсили е.
— П река лено много ти теж а — з адъха но изр ече той.
Н аис тина бе ше те жък, но тя не ис ка ше да го пусне.
В с е па к той с е отърколи от нея и я прите гли към с ебе си. Измина ха
някол ко м инути, преди дъхъ т му да с е успокои до ст атъ чно, че той отново да
м оже да говори. Устни те му доко с наха ухото й, а ръкат а му с е плъ зна и
собс твени че с ки обхвана гърдат а й.
— Като че ли е добре да с е прем е ст им на легл ото.
— Ей с ега — промълв и тя. — Х аре сва ми да леж а тук, на пода. Напом ня
м и з а пе щерат а… — не й с е ис ка ше нико га повече да с е помръдва. И ска ше
да л еж и с Робърт тук, в т ази о светен а от огъня ст ая, з ав инаги. Н ищо не
м оже ше да е по-съвърш ено от този миг. И вс е пак тя смътно о съзн а, че иска
и още не що…
Кейт понеч и да ст а не, но ръкат а на Робърт инст инктив но с е стег на
върху гръдт а й.
— В еднаг а с е в ръщам — тя ст а на и отмет на ко с ат а си. М а лкат а
кадиф ена шап чица вс е още с е кре пеш е върху глават а й, уд ивено о съзн а тя.
Ст руваш е й с е направо невъзмож но след бур ят а, пре з която току-що бе
прем и на л а. Тя бър зо с е приближ и до те с ния, дълбоко разп оложен, прозорец.
— К ъде отиваш, по дяволит е?
— Ч удех с е да ли мога да чуя… — Тя отвори прозореца и от към
пол янат а отдолу долетя дива пленит елна музика. — Да, чувам я. А т и?
— Га йдат а ли? — той кимн а. — Да не би в не запно да ти е харе с а ла?
Тя зам ечт ано кимна, а погледът й с е плъзн а над мъжете, жени те и
дец ат а, които вс е още с е дв ижеха нас ам-нат ам из о све тенат а от ф акл ите
пол яна.
— Стига с амо да не св ири Гав ин. Гайд ат а е ч аст от Крейда — тя го
погл една пре з рамо.
А Робърт беш е цялат а Крейда. Той бе т ишин ат а и т айнств ено стт а,
ст рас ти те, които я вълнува ха, и уютни те огнища, които я топлеха. Тя
почувс тва толкова сил ен прилив на лю бов , ч е дъхъ т й поч ти с екна.
— Н е в иж даш ли, че точно т ака т рябва да бъде?
Той не отвърна и тя с е обърна, за да го погледне, а в позат а й има ше и
ня каква предизв и кат елно ст.
— Ка звам ти, бях права, като направ их всич ко това.
Той бав но с е усмихна и протег на ръка.
— Тог ава ела и го направ и отново.

171
 Зн ачи той не ис ка да призн ае, ч е ст рас тт а, която из питва към не я, не е
гре шка. Е, тя не бива да изис ква пре ка лено много. Вс е още едва бе
започ на л а, а с амо за т а зи веч ер вече бе по стиг на ла толкова много.
Тя с е усмихн а и т ръгн а към не го, а не съзн ателно вървеше в т акт с
пригл у шен ия маршов ритъм на гайдат а от към доли нат а.
— Н е съм си и помисляла за друго.

П о пл адне на следва щия ден Джок, Дж ийн и Гав ин с е качиха на борда

на ма л кото рибарско корабч е, ко ето т рябваше да ги от кара до брега на
И рл анд ия. Робърт и Кейт стояха на прист а на, за да с е с богуват с тях.
— Д ано имате късм ет — пожела им Кей т, докато прегръщ аше Гав ин. —
Б ъди м ного в нимат елен.
— Ще бъда — той с е обърна към Робърт. — Н яма да т и каж а къде
отивам е. И скам да може ш съвс ем че стно да ка жеш на М а лкълм, че няма ш
предст ава къде може да с е намираме.
— Н ямам угри зен ия да излъж а Але к — рече Робърт, по сле прот егна
ръка и намус е но добав и: — П ази с е, дявол те в зел! Н е с е доверявай на
нико го.
— Н яма да с е доверяваме никому — рече Дж ийн, като с е приближ и към
Гав и н. — Гав ин е много доверчиво съ ще ство, но аз зн ам как мъже те могат
да бъдат по кварен и от ст раха си. Няма да чуете ве ст за нас дълго в реме, но
с е над явам , че няма да ни з абрав ит е. Н е искаме разд ялат а ни да е з ав инаг и.
— Д ж ийни, не! — рече Гав ин. — Знаеш, ч е не можем да с е върнем на
К рейд а.
— Можем — заяв и Дж ийн и, като срещна погледа на Робърт. — Ако той
ни позвол и.
За мом ен т Робърт с е загледа изпит ателно в не я, по сле леко с е усмихна.
— Може би. Ще в идим ка кво щ е ни доне с е бъдещето — той с е обърна и
хван а Ке йт под ръ ка. — Н а добър пъ т!
Те стояха на кея и гледаха ка к корабчето отплава от прист а нищ ето и с е
отправя навът ре в морето.
— И зглеж дат толкова щас тлив и! — з амечт ано рече Кей т. — Н икога не
съм виж да ла някой да изгл еж да по- радо сте н. Дано Бог ги па зи.
— Е, бих разчит а л повече на Джок, откол кото, на ко ето и да е боже ство
— рече Робърт. — Бог понякога з абравя да наблюдава хора като А л ек
М а л къл м , но Джок никога не би допусна л т ази греш ка.
— Н о на ли в И рланд ия е бе зопасно?
— Ще ше да е по-бе зопас но преди една годин а, преди А лек да е
раз пол ож ил свои хора нався къде по крайбр еж ието — той за бел яз а
за грижено стт а й и рече : — Н яма да те лъж а. Джок ще им намери възмож но
на й-бе зопасн ото място, но докато А лек е ж ив , т е в инаг и ще с а в опа сно с т —
той с е нам ръ щи. — Не ме гледай т ака. Н е исках да т е плаш а.
— Н е ме и зплаш и. П ро сто ми с е ст рува, че не е че стно нещат а да
пот ръ гват толкова добре за мен, а за Гав ин да не е т ака. Таз и сут рин, когато
с е събудих, с е почув ствах толкова пре изпъл нена от… — любов . Н е,
пре ка л е но рано бе да му го каже. Затова тя заме с ти думат а с т а зи, която той
би приел : — Н адеж да.
Той с е усмихна.
— П ролетт а е с е зонът на надеж дат а.

172
 — Това в реме много не ми прили ча на проле т.
— Може и т а ка да е з а една хилава англича нка като т еб, но слън цето
веч е грее и земят а с е затопля. Може дори и пиренъ т да е цъф на л по- рано.
Тя го погледн а ске пти чно.
— Н е ми ли вярваш? — той я качи на гърба на Рей чъл. — Ела, ще т и
докаж а.
Н аст ро ението й веднага с е покачи, щом з абеля за дяволит ат а усмив ка,
която той й хвърли пре з рамо, до като с е качва ше на собстве ния си кон.
— К ъде отиваме?
— В пусто шт а.
— Н о аз т рябва да ид а при тъкачки те и да им каж а…
— В еч е до ст ат ъчно си им казва л а. Вчера от крих, че т рябва да с е
раз правям с ист инс ка револю ци я тук.
Кейт го погледна предп азливо, но той вс е още с е усмихваше.
— Е, ти за служ аваше това. До четир и години наш ият народ ще
прои звеж да най-доброто вълне но плат но в цяла Шотланд ия и И рландия.
— А ко по с тигн еш св о ето.
— За що да не го по с тигн а, като пътят е прав илен… и доходоно с ен?
— Д обър въпро с.
— А и на теб няма да ти с е на лож и да с е т ревож иш за аб солют но нищо
— побъ р за да ка же тя. — Ост ав и всичко на мен. А з щ е с е погриж а за
вси чко.
— Точно от това с е опасявам. О чев идно ти допа да да дв иж и ш нещат а. А
откъде да съм сигуре н, че някой ден няма да реш иш, че аз не съм о собено
нео бходим на Крейда ?
Тя го погледн а не с игурно.
— Шегуваш ли с е?
Той с е изк икоти.
— Д а, въобще не ме е ст рах, че може да бъда изрит ан от клана. Вярвам ,
че вс е още имам някаква, макар и не зн ачи телна, стойно с т в очите им.
— Те те обичат. А з нико га не бих могла да те заме стя — тя в не запно с е
ухил и. — Но след една година и ти няма да може ш да ме заме сти ш. Ти си
прав . Н аис тин а ми хар е сва да дв иж а не щат а.
— Е, но поне за един ден може ш и да пропусне ш това з анима ние — той
обърна коня си и го пришпори в га лоп. — И скам да ти покаж а не що.
М а л ко по-къс но вече бяха о ст ав или град а зад гърба си, но едва сл ед
още час е зда до ст игна ха с еверн ия кра й на о ст рова.
Робърт скочи от коня си, помогн а й да сле зе от своя, а по сле я поведе
на горе по ст ръмния скло н на хълма, който водеш е към ръба на с ка лит е. И
отт ам й по сочи на долу.
— Ето пр олетт а.
Тюл ени. Стоти ци, може би дори хиляд и тюлени, които с е дв ижеха по
чер нит е ска ли долу. И скря що сини вълни с е плис ка ха върху тъм нит е ска л и и
ги о ст авя ха мокри и лъскав и като пол иран оникс. Едва ли имаше и педя
с ка л а, която да не е зает а от глад кит е ка фяво-черн и тела. М ъж ки и женск и,
бебет а с гол еми неж ни очи и гладки, мек и кож и с кач аха във водат а или с е
пре пича ха мър зеливо на слънц е.
Кейт с е разсмя възтор жено.
— Н е предпол агах, че ще дойдат толкова рано.

173
 — О бикновено идват по-късно, но това с а добри, сърц ати ш отланд ски
тюл ен и. В ъобще не прил ичат на…
— Х ил ав ите англи чани — довърши тя. — И идват тук, за да родят?
Робърт кимн а.
— И да отгледат ма лкит е си. Женс кит е раж дат и с амо след ня колко дни
отново с е чиф то сват.
— И не раж дат отново чак до следващат а година ? Та това оз нач ава, че
с а брем е нни почти непре къснато!
— И зглеж да, нямат нищо против .
— М а лките с а толкова сладк и — тя с е за гледа как две ма лки тюлен чет а
шл я паха сл ед майка си, а недоволното им скимт ене, когато не можеха да я
догон ят, поч ти прилича ше на човеш ки плач. — Можем ли да сле зем при тях?
— М айкит е с а много агре сив ни, когато за щит ават ма лкит е си. — В м иг
усм ив кат а му избледня. — Знае ш ли, когато с е върнах от И спания, не бях
си гурен да ли има Бог.
Тя го погледн а съвс ем слис ан а. Дори и в най- лошит е мигове тя нико га
не с е бе усъмнява ла в съ ще с твуването на някакво Върхов но Съще с тво.
— В този свя т, където прот е ст ан ти и католи ци с е из биват едни друг и в
съп ернич е ство кой от кой по- же стоко, ми с е ст руваш е нелог ично, ако има
Б ог, той да позволява това да с е случва в Н егово име — той махна към
м орето, сушат а и ж ивот а пред тях. — Но това е Бог, Ке йт. Това е Богъ т,
който придава смисъл на всичко.
— Д а, това е Бог.
Тя с е чувс тваш е т ака, сякаш вс еки миг ще ше да с е пръс не от
прел и ващат а си лю бов към Робърт.
Той вс е още гледаш е тюлени те, когато я попит а:
— С ънува ш ли още кошмари?
— Н е и откак дойдох на Крейд а — тя дълбоко вдъхна солен ия въздух.
— Тук има няка кво вълшебство.
Той с е обърна, з а да я погледне.
— Домът — про сти чко отвърн а тя. — Позн ах го ощ е в първ ия миг, в
който го зърнах.
— Б ож ичко! — з а миг той о ст ана смълч ан. — В т акъв случай сигур но
не бива да с е изне надвам от решит елно с тт а ти да о ст ан еш тук.
— Аз щ е ост ан а тук!
Той поклат и глава.
— Това е невъзмож но. П редупр еж давам те, Ке йт, ка квото и да с е случва
м еж ду на с, ти не може ш да имаш Крейда.
— Ще те убедя в против ното. О бикнов ено не си чак толкова твърдогл ав .
Н яма ни ка ква при чина, поради която да не можем да о ст ан ем тук и да
ж ивеем щас тливо.
— И ма, и то много при чини. За що, по дявол ите, не… — той млъкн а,
когато за беля за упорит ат а изв ив ка на вдиг нат ат а й брадич ка. — Защо ли си
ха бя прика зки те? — той я хвана з а ръка и я отведе вст рани от с ка лат а. —
Н ека с е върнем в замъка.
— За що? Тук ми хар е сва!
— Ще дойдем па к друг път — той й с е усмихна закачливо. — Може и да
е прол ет, но е пре ка ле но студе но, за да те обладая на земят а, а в момент а
из питвам нуж д а да т и покаж а колко щас тливо можем да си ж иве ем двамат а.
П редпол аг ам, няма ш ни що против ?

174
 Тя погледна още веднъж към ма лки те тюлен чет а на ска лите под тях.
А ко всич ко пот ръг не добре, Бог може да дари и нея с едно бебче догодин а
по това време, когато тюлени те с е връщат.
— Абсолютно ни що против .

— Гл уп ак т акъв ! — изръмж а А лек, а ръкат а му изплю щя върху буз ат а

на сина м у. — За нищ ичко ли не мога да разчит ам на теб?
Д ънкан па дна на камъ ните в двора и още преди да усп ее да с е изправ и,
А л ек го срит а в ребрат а.
— Напус кам Килгрън за съвс ем кратко в реме, а ти позволя ваш да с е
сл учат т ак ива пора зии. О т колко време я няма?
— Д ве с едмици — Дън кан изпълз я вст рани от следващия ритн ик и с е
из прав и на крака. — Н е можех да сторя нищо. Гав ин я отмъкн а още преди
да разберем, че е дошъл.
А л ек с е съмн яваш е в исти нно с тт а на думит е му. Дънка н бе мекушав
като жена, когато ст аваше въпро с за с е ст ра му. Н икога не би с е о смелил да
с е противопо ст ав и от крито на Алек, ако той бе в Килгрън, но пък бе
напъл но спо собен да дейс тва з ад гърба му.
— К ъде я е отв ел?
— О ткъд е да з нам?
— Трябваше да зн аеш, за щото си бил длъжен да ги пре следва ш —
прогъ рм я гласът на А лек. — Н о тъй като не си го сторил, си гурен съм поне,
че си по съ бра л инф ормация от слуховете в долинат а. В Крейда ли я е зав ел ?
Д ънкан с е колебае ше.
— Д ънкан, т рябва ми насл едн ик, затова не мога да т е убия, но ще с е
погр иж а да не можеш да ст ан еш от легл ото си пон е ме с ец.
— Н е с а в Крейда — неохотно проговори Дънкан. — О ти шли с а т ам
с ам о за да с е венч аят, по сле с а зами на ли — той побъ р за да добав и: — Ил и
пон е т ака чух.
— А ка кво друго си чул?
— Ч е още на следващия ден, след като с а с е венча л и, с а от плава ли от
К рейд а на ма лко рибарс ко кора бче.
— Н акъде ?
— Н е зн ам.
Тоз и път А лек му повярва. Гав ин не беш е глупак и не би с е раздръ нка л
за подобно не що. Но в инаги същ е ствува ха нач ини да получ иш инф орма ция.
К л анъ т М акдаръ н бе тясно свър зан със с емей стват а тук, на сушат а, както и
на с ам ия о ст ров . Вс е някой ще з нае нещи чко.
И вс е някой ще може да бъде убеден да проговори.
А по сле? За едно поне спор няма, момчето ще бъде на ка зано за
дей ств ият а си, а дъщеря му щ е науч и ка ква е ценат а на не подчине нието. П о
дявол и те, ако Гав ин и Дж ийн вс е още бяха на Крейда, може би на й-с етне щ е
усп ее да с е добере до т ази награда, която съдбат а му е определ ил а,
на градат а, която в момент а бе при теж ан ие на Робърт М акдарън. Но тъй като
Робърт бе отпр атил младоже нци те, нямаш е повод да помоли Джеймс за
пом ощ, за да нахлуе в Крейд а, а о ст ровът бе неприс тъпе н бе з во енн а сил а,
каквато единств ено кра лят може ше да о сигури. И вс е пак си гурно има
ня какъв начи н да и зпол зва в ременн ото си пораже ние в своя пол за.
П ро сто т рябваш е да откри е този начи н.

175
 12.

В ел иколепе н пурпуре н килим от цъф на л пир ен покр иваш е склон а към

кра я на ска лат а, надве с ен а над пустошт а.
Кейт удив ено съзер цава ше ниск ите храст а лаци, които с е бяха
преобр азил и от грозновати ка фяв и расте ния в симф ония от свеж и стебл а с
цвя т на л авандула.
— К рас ив и с а — промълв и Кей т. — Н е ти повярвах, когато ми ка за.
Тя с е смък на от Кеъ рд и изт ича нагоре по склона.
— Това е… про сто пре крас но! — тя заст ан а на ръба на ска лат а и
възторже но проте гна ръце, за да почувс тва облива щит е я лъчи на слън цето,
аромат а на пире на и на морето около с ебе си. — М или боже, влю бена съм в
това м ясто!
— Е, не с е влю бвай толкова, че да падн еш от с ка лат а. И зглеж да ш т ака,
ся каш с е кан иш да скочи ш и да поле тиш.
— И бих могла! В ден като тоз и с а възмож ни и чуд е с а — тя го погледн а
пре з рам о и в идя, че той вс е още стои в поднож и ето на с клона и смълчано я
гл еда. — Н якой ден може и наис тин а да опит ам.
— Н е бих с е изнен ада л, ако успее ш, с тига да го ис ка ш до ст атъ чно
сил но.
— Н о не е ли прекра сно, Робърт?
— П рекра сно е — той с е усмихна довол но, измъкна едно одеяло от
торбат а на с едлото и я по следва нагоре по склона. — Н о пък за т еб всичко в
К рейд а е пре красно.
— Така е. А ако т и не го з абеля зва ш, знач и си ст ана л уж ас но придирч ив
и кри тиче н. Има ш късмет, че съм аз, т а да ти покаж а исти нскат а стойно ст
на К рейда.
— П риеми смиренат а ми благодарно с т — той ра зстла одеялото на
зем ят а, по сле с една до нея и обв и ръце около голи те си колен е.
Той из глеж даш е като древен варварс ки герой, помисли си тя доволно, с
бл е стя ща бронзова кож а и ра звява ща с е чер на ко с а. Тя го обича ше на й-
сил но им е нно т акъв , бе з следа от предпазлив ия ци нич ен мъж , когото бе
в иж да л а в н ача л ото. П ре з дват а ме с еца, измина ли от сватбат а на Гав ин,
Робърт бе започна л поч ти непр екъсн ато да но с и килт, а докато яздеха към
пусто шт а, бе съблякъл ризат а си. Вне запно я обзе желан ие да го доко сне, да
протег не ръка и да пога ли стег нат ите, ясно оче рт ани, мускули на корема м у,
но сдърж а този импулс. Н е ощ е. Това би довело с амо до ст рас т, а тя искаше
да с е насл ади изцяло на този о собе н момент.
— Н о ти никога не си смирен. Н икога не съм срещ а ла мъж , който до
т акава степе н да е уверен в собс твенат а си стойно ст.
— Н о пък и позн анст ват а т и с мъже с а били до ст а ограни чени. И ми с е
ст рува, че едва ли би ка за ла за твоя С ебасти ан, че му е липсва л о
с ам ол ю бие.
— Така е. Н о вие, ш отланд цит е, сте да леч по- ароган тни. Вече смят ам ,
че това е о снов нат а в и черт а.
— В т акъв случай ти, като дъщеря на ш отланд ска кра ли ца, би т рябва л о
да имаш прекомерна доза от това каче ство.

176
 П реди два ме с ец а споменава нето на майка й би предизв и ка ло у не я
изв е ст на нелов ко с т, но в този ден ни що не можеше да помрач и
при повдигнатото й наст р о ени е.
— О , наис тин а и а з съм доня къде арогант на. Н о ние, жени те, с е
нуж д аем от това каче с тво, з ащото мъже те непре късн ато с е опитват да ни
подчи нят. Това е единс твен ият ни начин да оцелявам е.
— М айка ти не усп я да оцел ее.
Тонъ т му вс е още бе неприн уден, но тя вече долов и и съвс ем сл аби
м рач ни н отк и, затова побър за да насоч и разговор а им към по-радо ст ни тем и.
— В с е па к Елиза бет е успял а да оцел ее вече повеч е от т риде с ет години,
а ти ка зва ш, че тя е най- ароган тнат а жена на зем ят а.
— Както и на не бето или в ад а — мрачно рече той.
— В с е па к с е е опит а ла да по стъп и добре с мен.
— Н е до ст атъчно добре, за да с е погриж и настой никъ т, който т и
из бира, да е подходящ за з адач ат а си.
— Знач и вс е още я в иниш? Ст рува ми с е, че я о съж даш пре ка л е но
сурово. Тя про сто е направ ила онова, ко ето е сме тна ла за най-добро за м ен.
— Ел и забет рядко с е зами сля за доброто, на когото и да е, ако нейн ото
собс твено благополу чие или това, на ст ранат а й е на другото блюдо на
ве зни те.
— Тогава би т рябва ло да я одобрява ш. Самият т и каза, ч е не би
по сл едва л майка ми, за щото била импулсив на.
Той с е намръщи.
— Н ика к не одобрявам т ази червеноко с а кучка.
Кейт нико га не го бе в иж да ла т акъв , помисл и си тя разве с ел ено.
П рил ича ше на сърд ито момченце.
— За щото тя те надхит ри и те прин уди да изпълн иш желани ето й — тя
с е усм ихн а. — Н о би ли я по следва л в битка?
— Ка зах ти, че с е бия с амо под зн амето на Крейда.
— А м и ако имахте обща цел? Тога ва ще ше ли? — настоява ше Кейт.
— Д а — и зръмж а той.
Тя радо с тно и зпляс ка с ръце.
— А не би по следва л Джеймс, който е мъж . Виж даш ли, арога нтн ите
же ни на ист ина с а си спечелили място на този свят.
— Н е ней нат а арогант но ст, а разумъ т й щ е има значени е.
— А ка к иначе би могла да на дделява ? Крото стт а не е от полза за никой
вл аде тел .
— О м ръзна ми да говорим за Ели забет.
Устн ите й помръднаха.
— За щото ти напомня ка к тя те е надх ит рила?
Н еоча квано той с е метна върху нея и с е вт рен чи в лицето й.
— Права си — с коприне н глас промълв и той. — М исълт а, че някой м е е
надх ит рил , ме раздр азва и ме кара да ис кам да властвам над вси чко и
вси чки около мен. Ти би ли жела ла да ти покаж а какво озн ачава надмощи е,
Кейт?
Тя с е намръ щи.
— Н икога не съм харе сва ла надмо щието над с ебе си.
— Н о аз ще го упраж ня по съвс ем друг начи н от твоя С ебаст иан.
П озвол и м и да опит ам.

177
 — О , добре тогава. Щом смят аш, че ще ми хар е с а — той нико га не бе
прав ил нещо, ко ето да не й харе сва. С него всичко бе с амо удовол ств ие и
радо с т. Р ъцете й с е плъзна ха под килт а и тя обв и с длани ст егнатия зад ник.
— В еч е съм на мнени е, че това облекло много ми харе сва. Толкова е удобно!
— За беляз ах, че ти харе сва. П ризнавам, че пре з по следния ме с ец го
но ся повече, отколкото когато и да е друг път — очи те му отча сти с е
при твориха, ког ато й с е усмихна дяволито. — Но пък и не можех да си
позв ол я да не го сторя. Н е бих ис ка л твоят а липс а на свенливо с т да о ст ане
бе з подраж ани е.
Той има ше предв ид, че напо следък с амат а тя бе започ на ла да но си
възм ож но на й-ма лко дрехи под роклит е си, тъй като искаше да бъде готова
за него по всяко в реме. Затова с ега и тя с е разсмя.
— Е, ти си гурно нямаше да ми позв олиш и аз да но ся килт.
— За щото не бих ис ка л да позволя на мъже те от кла на да разберат каква
пл ам е нна жени чка си имам. О т това с амо щяха да с е почувстват недовол ни
от собстве нат а си учас т — той бав ничко раз копча роклят а й и оголи гъ рдит е
й. — Д а, м ного пламен на…
П од погледа му гърди те й започна ха да с е стягат.
— Тог ава направ и нещо по въпро с а — настоя тя.
Той поклат и глава.
— Х аре сва ми да те гледам.
Както бе за ст ана л, върху нея, тя ус е щаш е, че той би ис ка л да направ и
не що повеч е от това, про сто да я гледа, но вс е па к продълж аваш е да с еди
не подв ижен, напре гнат, загледан ка к тялото й узр ява з а него.
— О, това ми хар е сва — тихо реч е той. — Каква жена си с ам о!
Д о ст атъ чен е един поглед, и ти ре агир аш.
Той с е отдръпна от нея и започна да я съблича, но бе з да бър за. Тя с е
опит а да м у помогне, но той я спр я.
— Н е, о ст ав и на мен. Ка зах ти, че съм в наст р о ени е да упраж нявам
надм о щието си.
— Но ка кво щ е е това надмощ ие, ако ме обсл уж ваш като камериер ка? —
нам ръ щи с е тя.
— Та ка аз владе я скоро с тт а на играт а.
Той вече напълно я бе съблякъл, о свен копр инен ите чорапи и кожени те
ж артиер и, които ги придърж а ха над колян ото. С ега Робърт развър за
ж артиер а на дясното й бедро и започ на бав но да нав ива чорапа над олу по
кра ка й, а пръс тит е му едва-едва доко сва ха кож ат а, като милув ка с пер це.
П ри допир а му я поби ха т ръпк и и мускулите й с е сте гна ха.
— Р адвам с е, че с е отка за от оне зи вълнени чорапи — промълв и той. —
Те зи с а м ного по-прия тни.
Той л еко разт ри чувств и тел н ото място зад колян ото й.
Тя с е изв и нагоре върху одеялото, щом доко сването му породи па л еща
горе щина, която сякаш с е на сочи право към ут робат а й.
— Кол ко си била чувств и телна тук! Н е мога да ти опи ша как с е радвам ,
че открих това ме ст енце — той изу чорапа й и неж но доко сна стъ па лото. —
И тук.
Мускулът на прас еца й с е стег на и стъп а лото с е изв и. Тя дълбоко си по е
дъх. М ного хубаво, че е решил да игра е на те зи игри чки, но й с е ст руваше,
че всичко вече т рае прека лено дълго.

178
 — Това не е чувств ит елното ме стен це, с ко ето бих иска ла да с е
за нима еш.
— Ще дойде време и за не го — той развър з а и дру гия ж артиер и го
о ст ав и наст ран и. — Може би.
— Може би! А ко си мисли ш… — тя млъкн а, за беляз а ла па ко стли ват а м у
усм ив ка. Той изглеж да ше невероятно дяволит, бе зра зсъде н и бе зкрай но
чувс твен. Н икога не го бе в иж да ла точно т акъв и т а зи в не зап на промяна я
за инт ригува. Н аст ро ен ието му може и да бе дяволито, но тя зн аеше, ч е той
не би м огъл да с е въздърж и да не до ст ав и удовлетворе ние на нея или на
с ебе си. Но може би, ако тя усп ее да пока же сдърж а но ст, той ще ст ане
не търпел ив и желан ият кра й ще дойде по-бър зо. Тя го погледна в очи те и
ум и шл ено с е отпу сна назад на одеялото. — Възмож но е да с е от егча от това
помайване.
— О хо, преди зв икателство! — той с една наза д на пети те си и я за гл еда,
както л еже ше гола пред него. — Така, какво ли да сторя, т а да отвърна
до стойно на не го? — П о сле проте гна ръка и в зе дват а кожени ж арт иера. —
Д а т и покаж а ли едно от не щат а, които научих в И спа ния?
— Ти вече ми пока за до ст а от тях.
— Но това е свър зано с тъ кани те. Веднъж т и прояв и ин тере с към тях, а
с ам ия т аз в инаги съм бил о собено з аинт ригу ван от ус ещ аният а при допир с
тях — той в зе един ия ж арт иер и с е наведе над нея. — Н е, стой съвс ем
не подв иж н а. Ще в иди ш, че няма да те з аболи.
— Ка кво прав иш ?
Тя гл едаше ка к той обв ива ляват а й гърда с тънкото кожено ремъче и
сл ед това бав но затяга спира лат а, докато зърното и връхнат а час т на гърдат а
й с е издуха нагоре.
— Ка кво ус еща ш?
— Ст ра нно е. Ус ещам… нати ск.
— Н о не бол и?
— Н е — извънредно мекат а каиш ка бе глад ка и топла върху плътт а й и
натиск ът бе съвс ем лек. — Поч ти не го ус ещам.
— Ще го ус етиш — той вече ув иваше и другат а й гъ рда с втория
ж артиер. — Дори и това мъни чко при спо собле ние може да на кара кръвт а да
с е съ бере в зърн ат а ти и ще ги направ и много по-чувс тв ител ни — той
при кл ючи със завъ р зва нето на ж арт иера и отново с една, загледан в не я. —
С ега ус ещ аш ли го?
Започва ше да ус еща леки игли чки и когато с амат а тя погледна към
коженит е ремъци върху плътт а си, бодежъ т с е за сили още повече.
— Д а? — попит а Робърт.
Тя го погледн а и веднага разбра, че действ ият а му с а възбудили и него,
не по-ма л ко от с амат а нея. Със сигурно ст той не можеш е да продълж ава още
дъл го.
— Може би мъничко — тя с е пре стори, че с е про зява. — Макар че,
ст рува м и с е, ма лко ми с е до спа.
— Знач и наис тина т рябва да те раз съним — той с една до не я и бав но
раз твори кр акат а й, като не спир аше да я гледа. — Н о вс е си мисля, че и тук
е нео бходимо ма лко разбуж дан е — рече той и с е пре с е гна някъд е зад нея. —
Както и да е, и това ще ст а не.
Х л ад върху горе щат а й плът, някаква едва долов има земн а грапаво ст в
с амат а й сърцев ин а.

179
 — Ка кво…
Той вдигн а ръка и й по каз а. Бе откъсн а л ст ръкче пирен и я бе пога л ил с
не го. Ст ръкчето бе дълго повече от педя, с дебело пурпур но стебл о,
тъ нкол и стни зеле ни клон чет а и пере с ти в ръхчет а с цветове като камб анки.
— Каз ах ти, че пиренъ т може да с е из ползва за много неща — той
про кара цвет ето по корема й и загледа ка к мускулит е й с е стягат. — Тъкани,
Кейт. Ч уде сн и, чуде сн и тъ кани.
П рокл ет ите му тъка ни направо я влудява ха. Неж ни те венчелис тчет а,
които с е плъзга ха по тялото й, сякаш запа лваха всяко ме сте нце, до ко ето с е
доко сваха, кръвт а с е втурваш е към кож ат а й, докато ся каш цялото й тял о
пл ам ва ше, завладя но от допира му.
— В с е още ли си сънена, момичето ми?
Тя про сто не можеш е да отговори.
П иренъ т леко с е отър ква ше в раз тегнати те й зърна и тя прехапа уст ни,
за да за гл уши едно стен ание. Те бяха ст ана ли вече толкова чувс тв ител ни,
кол кото той бе предре къл. Гърди те й започна ха да с е повдиг ат и спущат с
вс еки дъх.
— Ст рува ми с е, че вече не ти с е спи — той с е з адърж а върху гърди те й
дъл го в реме, обика ля ше розов и те в ръхчет а, изпъ кна ли от лекия натиск,
по сл е доко сва ше с цветето зърнат а й. П рисв ил очи, не от късва ше поглед от
л ицето й. — А ко ме помолиш до ст атъ чно лю бе зно, може пъ к и да с е съгл ася
да сл ож а край на вси чко това — той леко духна върху едното й уголем ено
зърно. — Каж и ми ка кво искаш.
И ска ше да ус ети е зи ка м у върху с ебе си, уст ните му да обхванат
зърн ото й и да облекчат т ре с кават а ж аж да, която бе разп а лил. Но той каза
м оже, а тя не иска ше да до ст ав и на своя дяволи т мъчит ел удов олств ието да
я в иди, че с е предава, о све н ако не е сигур на, че всичко на ист ина ще
свърши. Н ебе с а, той със си гурно ст не би могъл да продълж ава т ака още
дъл го!
Робърт плъзна ст ръкчето пирен по ребрат а й и по сле над олу по корема.
П оигра си с вдлъбнати нкат а на пъ пчето й, наблюдавай ки как мускулите й с е
стягат. П реме с ти с теблото още по-на долу и разроши с него къдриц ите окол о
же нстве но стт а й.
Той разтвори бедрат а й още по- широко и започна да дв иж и пир еновото
ст ръкче нагоре и надолу по най- инт имнат а й час т.
И ска ше й с е да изв и ка. Нокти те й с е впи ха в одеялото, когато тя
ин стинктив но в копчи ръце в него.
— О, това май наис тина т и с е стори инт ере сно ? — той завъртя стебл ото
окол о ма л кат а пъпч ица. — А това?
Тя про сто не можеш е да издърж и повече.
— Д а — промълв и тя, ст исна л а зъби.
— Тук си на ист ина преле ст на — про шепн а той. — П о-краси ва и от
пир ена. Р азтваря ш с е и т реп ти ш като цвете под лъчите на зорат а.
Той обърна пир еновото стебло и го плъзн а още по-над олу.
— Това е хубаво дебело ст ебло — ти хо рече той. С пере стото в ръхче
л еко навл е зе в нея. — Би ли жел а ла да го ус етиш в с ебе си ?
Копри нени те думи до ст игна ха до нея като вълна, събуж дащ а забр анено
въл нени е. Тя диш аше за дъха но, глават а й с е мят аше по одеялото. Това
т рябва ше да спре. Н уж даеше с е…
— Д а!

180
 — Но никак не е вероятно, по дяволит е! — той захвърли наст р ани
пир ена и с един моще н тласък навле зе в нея. — А з съм рев нив съпруг и
прокл ет да съм, ако по зволя да позна еш друг или друго, о свен мен.
И ето че той изведнъж започна да й отдава вси чко, ко ето до с ега й бе
отка зва л . Докато хълбоци те му с е дв ижеха със сила и яро с т, той я повдигна
и сил но за смука гърдат а й.
Това бе прека л ено много. Тя чувс тваш е как сълз ите с е сти чат по
ст ран ите и, докато обв иваше крака около ханш а му, от чаяно прит искайки го
към с ебе си. Удоволств и ето бе толкова сил но, че тя бе като обе зум ял а,
от зивчи ва на всяка заповед, приема ща го в с ебе си до краен предел.
Експл оз ият а, която на стъп и след някол ко минути, я о ст ав и напъл но
бе зчув ствен а и немо щна.
С якаш не бе напълно в съ знан ие, когато той с е нади гна от не я, отвър за
коженит е ж артиери от гърди те й и ги захвърли наст рани. П о сле с е засм я.
— Ст рува ми с е, че ти харе с а да бъдеш обект на надмо щие. Може би щ е
м и по звол иш да го правя по- че сто.
— Н е мисля… че бих могла да го пон е с а — зад ъхано отвърна тя. По сл е
с е претърколи в обят ият а му. — А и о свен това ще е че ст но и аз на свой ред
да го сторя с т еб. И знам точно на ко е място ми с е ще да завърж а този
ж артиер.
— А ма че сладо ст ра стно момич е си!
Тя го при тис ка ше към с ебе си. Ези чниц ите, които първ и с а дошл и на
К рейд а, сигурно с а с е чувс тва ли по същи я начи н като нея с ега. Чуваше
ти хото ръм жене на тюлени те и плисъ ка на вълните, разбиващи с е о ска л и те
т ам , дол у. Слънцето преж уряш е голат а й плът, а миризмат а на пръст, пире н
и Робърт я обгръ щаш е отвсякъд е. Вс еки път с него удов олств ието бе по-
сл адо стно, по-ст рас тно, по- пълно, и вс е па к в инаги разли чно: това бяха
бл е стя щи с къпоце нни камъни, които тя може ше да излъс ка и скрие в своят а
съкров и щни ца. Със сигурно с т не бе възмож но да е т ака с амо з а нея, а не и
за не го. Той никога не бе изрекъл дум ите, но тя чувс тва ше как обвър зван ето
им ст ава вс е по-сил но с вс еки измина л ден.
— С ега идва моят ред — напомни му тя. — И то скоро.
— Може би занапред е по-добре да забрав им за упраж н яването на
надм о щие — рече предп азливо той, по сле я целу на. — О свен това ре акцият а
ти никак не бе ше подходя ща. Н еобходимо е подчин ение, а не разпа л ено с т.
Ти определ е но не си подходя ща точно за този в ид игр а. А може би всички те
при каз ки за Ели забет и за кр а лски я й нрав т и повлия ха да прояв иш повече
пл ам , отколкото бе нео бходим.
— Може би — тя в не запно с е повдигна на лакъ т и погледн а надолу към
не го. — Н о, зн аеш ли, и аз ще ст ана кр а лица. Н ай-добрат а кр а лица в цел ия
свя т.
Той с е стег на точно както бе очаква ла, а очите му с е присв иха.
— Н има?
Тя с е за смя и с е хвърли обратно в пре гръдки те му.
— К ра ли цат а на Крейда.
Той забележ имо с е отпус на.
— П ак ли с е опитва ш да ме изме сти ш?
— Еди нств ено в полз а на наши я син или дъщ еря.
Р ъце те му с е ст егна ха около нея.
— Н е, Ке йт.

181
 — Д а — тя с е сгу ши по-плътно в не го, а ус тнит е й леко доко сна ха
ши ят а м у. — Крейда е единстве ното кра лс тво, ко ето някога ще ис кам. Дай
м и го!
— Ка зва л съм ти, че това е невъзмож но.
П ри друг случай тя би заря за ла т ази т ема, но с ега бе прека л ено
пре изпъл н ена от щаст ие и уверено ст, за да не направ и този опи т.
— А аз съм ти казва ла, че мотив и те т и с а глупав и.
— С л уша й, Ке йт, ти си т ази, която е сляпа — ръкат а му неж но га л е ше
ко си те й. — Толкова си сляпа! Н е можеш ли да разбереш… Н е, С ебас тиа н е
свършил работ ат а си пре ка ле но добре.
— Ка кво ис каш да ка жеш ?
— В с е с е чудех как т а ка не в иж даш заплахат а за с ебе си, която а з и
Ел и забет, и целия т свят веднага за беля зваме. П ърво си мислех, че не искаш
да знае ш за това, но по сле разбрах, че това отново е дело на С ебас тиа н. Той
ти е ка зва л ка ква запла ха предст авлява ш и т и си отхвърлила т аз и исти на
заедно с всич кит е му лъж и. Повярвай ми, т и си заплаха, Кейт, за с ебе си и
за К рейда.
— И за теб ли? — подразни го тя.
Той за миг о ст ана смълчан.
— И за мен.
Той бе толкова с ериоз ен, че за миг у нея припламн а ст рах и помрачи
ща сти ето й.
— В сичко това с а пълн и глупо сти. А з никог а не бих те наранил а. И скам
с ам о да те направя щас тлив ! Толкова ли е лошо да ис кам да те даря с
рожба ?
— Н а л и не си бреме нна? — бър зо поп ит а той.
— Знае ш, че мина лия ме с ец цик ълът ми дойде. Вс е още е рано — но
т ревогат а му я наран и, ма кар и да зна еше каква е при чинат а за нея. — Та ка
че ощ е няма нуж да да с е бе зпокои ш — тя с е опит а да с е усмихне. — О свен
това веднъж т и ми ка за, че има ш разре шени е за проблема, ако няког а
за брем ене я.
— И наис тин а е т а ка.
— А ка кво е то?
— Ще заминем да леч от Крейда — про с тич ко отвърн а той. — Зав ин аги.
О чит е й с е ра зшир иха от слисван е.
— В из гнан ие? — прошеп на тя. — Н е говори ш с ериозно! Ти обича ш
К рейд а.
— Д а, оби чам Крейд а.
— А ко я напусн еш, това ще т е уби е.
— А ко я уни щож а, това ще ме уб ие.
И той наи стин а говореш е с ериоз но. Тя започн а да т реп ери неудърж им о,
когато забеляза неум олимат а реши телно с т, из пис ана по лицето му.
— Ще ме намраз иш.
Той поклат и глава.
— За що ще те намр азвам? А з т рябваш е да те имам. Знаех ка кво ще бъде
на каз анието. И направ их своя избор.
Тя заров и лице в рамото му.
— С при да т репериш — неж но рече той. Р ъцет е му га леха гърба й,
уте шава ха я, сяка ш бе ма лко дет е. — Това вс е още не с е е случило. Вс е още
имам е в реме.

182
 А тя т рябваш е да и зпол зва това време, за да му докаже, че той гре ши,
че едно дете няма да озн ачава края на Крейд а за него.
— Н е в иж даш ли ка ква гре шка ще извърши ш?
— Шш т… Н ека говорим за нещо друго.
— А з ни кога няма да ти нав редя — глас ът й т репере ше. — Н икога! Н е и
зар ади К рейда. Н ито за какв ото и да е. Вярваш ли ми?
— В ярвам ти.
Н о той също т ака вярваше, ч е предопределе нието й е да го отведе да л еч
от К рейда, а това щ еше да го нар ани по-смъртоно с но и от камат а на убие ц.
Р ъце те й ст растно с е сте гнаха около него.
За що иначе Бог ги бе събра л, ако не е иска л те двамат а да бъдат заедно
тук, на К рейда ? Светъ т ще ше да е напълно ли шен от ред и от смисъл, ако
Той позвол и те двамат а да бъдат разделен и зара ди потекл ото й, ко ето тя не
бе изб ира л а с ама. Робърт непреме нно гре шеш е и Бог т рябваше да й даде
сил и да м у покаже греш кат а му, преди да е ст ан а ло пре ка лено късно.

Д ве вечери по- късно Джок Кандаръ н вле з е в ст аят а, в която Робърт и

Кейт с едяха пред ками нат а и играеха шах.
— Каква мила картин ка! — язв и телно започн а той. — Съж а лявам, че с е
на л ага да те бе зпо коя, Робърт, но М алкълм е на прист а на и желае да с е
сре щне с теб. Какво да му каж а?
Робърт ти хо из руга, избут а стола си вст ран и и ст ан а.
— В еч е с е т ревожех, че прека лено дълго е тих и мирен.
— Ка кво да му каж а? — повтори Джок.
— Д оведи го тук. Р азб ира с е, щ е с е на лож и да с е сре щна с него.
— Н е бях сигуре н да ли искаш — погледъ т на Джок с е поме сти към
Кейт, с една ла до огъня. — Н апо следък като че ли си по зволил други не ща
да отвл е кат в нимани ето ти от отговорно с тит е ти.
С л ед те зи думи той с е обърна и напус на ст аят а.
— С поред те б за какво е дошъл? — прошеп на Кейт.
— Н ямам предст ава. П ри А лек всич ко е възмож но.
Когато няколко минути по- късно Джок го въведе в ст аят а, Ал е к
М а л къл м ни най- ма лко не изглеж да ше ядо с ан. Ст ран ите му бяха поруме нел и
от възбуда и той с е усмихва ше.
Усм ивкат а му е най-м ил а, ког ат о преря з ва н якое г ърло или из н асилва
д ет е.
И м енно те зи дум и на Робърт си припомни тя, когато Алек М а лкъл м
преко си ст а ят а и с е по клони пред не я.
— А х, в ие ст е по-очарователн а от всякога. Толкова съж а лявам, че не
м ож ах да в и по с етя по-рано. Н адявам с е, че с е радвате на добро здраве?
— Д а, здрав ето ми е добро, благодаря.
— А и ка к да не с е радва човек на добро раз положение и на духа, и на
тял ото, когато наоколо ки пи т акова радо с тно ож ивлени е? Дочух, че на
К рейд а нас коро има ло сватба.
Кейт го погледна в очи те.
— Б еш е прекр асна сватб а.
— Н о колко неучт иво от ваша ст рана, че не сте ме пока нили, о собено
когато и м оят а Дж ийн е била сред участ ници те. Сигурно е била гизд ава
бул ка.

183
 — Б еш е прекр асна — Робърт преко си ст аят а и заст а на до стола на Кей т.
— За това ли си дошъл? О пасявам с е, че ще бъде ш разочарован. Гав и н и
Д ж ийн вече не с а на о ст рова.
— О, този ф акт ми е изве сте н. Р азбира с е, ника к не с е из ненад ах, че си
ги отпрат ил. Крейда в инаги е била единс твеното важ но не що за теб. Н икога
не би я по ст ав ил в опа сно с т — той направ и гримас а. — Колко ж а лко! Да л еч
по- удобно щ еше да е за мен да по сти гна целт а си, като уби я теб и зав з ема
К рейд а, от колкото да си губя времето да претър свам цяла И рландия.
Д жок з асти на.
— И рл анд ия?
— О , ти наис тина ги беше скрил много добре, Джок. О тне ми до ст а
усил и я да откри я щас тливат а двойка младожен ци — той с е усмих на. — Н о
с ега, ст рахувам с е, че веч е не с а толкова щ астлив и.
Кейт го гледаше с неописуем уж ас. Дори и с амат а небр еж но ст на гл ас а
м у я караш е да п от ръпва от отв раще ние.
— Д а не би да в и ра зт ревож их? — М алкълм отново с е обърна към Ке йт.
— В иж дам , че до ст а сте пребледнели. Да не ст е започн а ла да изпи твате
привъ р зано ст към онзи млад непроко пс ани к?
Когато Кей т проговори, й с е ст рува ше, ч е устн ите й ня как с а
изт ръ пна л и.
— Н аранил и ли ст е го?
— Н е много… зас е га — той хвърли един поглед към Робърт. — А ти май
м е гл едаш с до ст а убийс твен поглед. М исля, че не е н уж но да ти обяснявам ,
че няма ше да съм тук, ако нямах предв ид ня каква сдел ка.
— А ко вече си з а лов ил Гав ин и Дж ийн, няма за какво да с е пазаря с теб
— студ ено и зрече Робърт. — А когато с е стиг не до подобно отч аяно
пол ожени е, о ст ава единств ено на силств еното решава не на въпро с а.
— Но ти може ш да сключиш отлич на сделка, а на силието за момент а не
би ти свършило работ а. Твоят роднина и Дж ийн с а на сигур но място в
К ил гръ н, а моят нача лни к на ст раж ат а има заповед да прере же гърл ото на
Гав и н Гордън, ако не с е върна до сут ринт а.
— Н е! — изв и ка Кейт.
— А , зн ачи наис тина сте с е привър з а ли към момъка. Же ните с а толкова
м ил и, неж н и съще с тва! Сигуре н съм, че в ие бихт е сторили каквото и да е,
с ам о за да го сп аси те от още беди.
— Ка кв и с а услов ият а ти? — попит а ря зко Робърт.
— Н ищо о собено. Н е съм чак т акъв глупак, че направо да си поис кам
К рейд а ил и дори възме зд ие за търгов ци те, които ти ми отне в И рландия,
като ги зав ербува от ново.
— Каж и услов ият а си — настоя Робърт пре з зъби.
Той махна към Кей т.
— С ам о една жена.
Кейт чу ка к рязко вдиша Д жок, а и с амат а тя беше пре ка ле но слис ана,
за да е спо собна да ка же нещо.
— Н евъзмож но — бе зст ра стно заяв и Робърт. — Та зи жена е моя
съп руга.
— Н о в ременни те браков е толкова ле сно с е ра зт рогват!
— Н е бе ше времен ен. О жен ихме с е в църква.
М а л кълм по клати глава.

184
 — В ременен бра к е. О , да, твоят мил роднина не ис каш е да ми ка же, но
сл ад кат а м и Дж ийн бе много усл уж лива.
Кейт поклат и глава.
— Тя не би в и ка за ла нищо.
— П ризн авам, че с е намира ше под до ст а силен нати ск — той отново с е
обърна към Робърт. — Сглупил си, като не си с е оженил за т аз и прекрас на
дама пред очит е на църкват а. Това би услож нило до ст а нещат а, ако дру г
м ъж реш и да я в земе.
— Н а един мъж оби кновено не му с е на ла га да с е бие, за да запа зи жена
си.
А л ек с е усмих на.
— Н о един мъж обик новено не с е жен и за дъщерят а на кр а лица.
И зражението на Робърт си о ст ана бе зст рас тно.
— Н ямам предст ава за какво говориш.
— Започваш да изчер пваш тър пени ето ми. И двамат а знаем, че
очаровател н ат а дама е рядка нагр ада з а вс еки амбицио зен човек.
— И коя мисли ш, че е тя?
— Н ейни ят настойни к, С ебаст иан Ландф ийлд, до ст а пора зст рои
Д жейм с. Н о за щ аст ие аз успях да ут а лож а за грижено стт а му с някол ко
добре подбрани не ист ини.
— И , предпола гам, си има л при чина за това?
— Н ай-добрат а възмож на при чина на свет а. За що да с е зан имавам с
К рейд а, когато мога да имам кра лск и т рон?
— А з не съм… А з няма да полу ча кр а лски я т рон — реч е Ке йт.
— О , напрот ив . Н еобходим ви е с амо точн ият човек, който да в и
по с тел и пътя към не го — М а лкълм с е обърна и т ръгна към в рат ат а. — Ще с е
върна в К илгрън и ще т е о ст авя да си помисл иш по въпро с а, Робърт. Но не
с е ч уди дълго. М ного съм ядо с ан на прия теля ти и вярвам, че ти може ш да
с е до с ет иш с какво ще си запълвам в ремето, докато очаквам от говора ти.
— А з не търгувам с чове шки съще с тва — каз а Робърт.
— Позв оли ми да из ясня поз ицият а си. Ако не ми дадеш жен ат а, Гав ин
ще ум р е, аз ще с е върна в Еди нбург и ще каж а на Джеймс ис тинат а, а тогава
и жена ти ще умре. Няма да е точно както аз бих наредил не щат а, но ще
по сл уж и да засиля влия нието си над него — той с е обърна към Кей т и
л ю бе зно я помоли: — Кажете му да в и о свободи. Н е с е пла шет е. Позвол ете
м и да в и ръководя, да с е гриж а за вас. Вие с те млада и хуб ава, а това с а
единс твени те каче с тва, които ще изи сквам от вас. Сам ще с е справя с
о ст ан а л ото. Н е з нает е каква власт в и оча ква. Ще в и направя владетел ка и на
А нгл ия, и на Шотл андия. Бихт е могла да ст ан ете на й-могъщат а кра лица,
която светъ т някога е позн ава л. Защо ще ис кат е да о ст авате тук, когато в и
оча ква подобно бъдеще ?
Кейт гледаше вт ренч ено в рат ат а, която с е затвори зад гърба м у,
пре ка л е но слис ана, за да с е помръдне.
Робърт с е нахвърли върху Джок.
— П роклят ие, казах ти да пази ш Гав и н!
— Сторих, какв ото мож ах — рече Джок. — И двамат а з наехме, че
вероят но това няма да бъде до ст атъ чно. Труд но е да скрие ш чове к като
Гав и н. Едва ли няког а е бил дискре тен.
— А л ек щ е го нау чи на дискр етно с т — реч е Робърт. — Н а ли го чу, това
копел е ще…

185
 Той м л ъкна и дълбоко си по е дъх.
— С при каз ки нищо няма да по стиг нем. Трябва да измък нем Гав ин от
К ил гръ н.
— Ал ек щ е очаква ня какв и дей ств ия от на ша ст рана. Със си гурно ст е
напъл нил крепо с тт а със ст раж и и войниц и.
— Зн ачи т рябва да и зпрат им до ст ат ъчно голяма войска, за да ги
надв и ем . С в икай всичк и мъже на о ст рова. А з ще отида на сушат а и ще с е
сре щна с Роби М акбренъ н и Дже йми Гран т и ще с е опит ам да ги убедя да
съ берат кл анове те си и да т ръгнат с нас. Ще с е срещ нем ут ре при за л е з-
сл ън це в долин ат а Килф ърт Глен, ти щ е доведе ш наши те хора и ще
обм исл им възмож нит е планове.
П л анове за война, помисли си Кейт, би тки, кръвопр олити я и смърт. П о
не йна вина. Само по не йна в ина.
Д жок ким на и изле зе от ст а ят а.
Робърт с е обърна отново към Кей т.
— Ще о ст авя ст раж а на о ст рова, в случай че това е един от номерат а на
М а л къл м . Н е с е т ревож и, ти ще си в бе зопасно ст тук.
В бе зопас но ст. Тя ще е в бе зопа сно ст, но Гав и н и Робърт и още кол ко
дру ги м оже да за гинат?
— Н е! — тя скоч и на крака. — Ще е прека л ено къс но. Той ще уб ие
Гав и н! Н ека аз да отид а. Може би ще успея да…
— П о дяволи те! — Робърт яро ст но с е нахвърли върху нея. — Н е
в иж даш л и, че точно това иска той? Точно това ще му с е понрав и на й-много,
да те прим ами извън Крейда, за да може да те откъс не като зряла круша от
дървото.
— Тогава не ка го стори — отвърна тя съ що толкова разпа л ено. — Гав ин
ням аше да бъде в затвора, ако не бях а з!
— Н е, ще ше да е мъртъв . Алек няма ника ква прич ина да не жел ае
Д ж ийн да овдовее, о свен ако не иска не що точно определе но.
— Това не променя ф акт а, че М а лкълм ще…
— М л ъкни! — очите му пламтяха срещу нея. — Н е чу ли какво каз ах на
това копел е ? Няма да те из търгувам з а Гав ин, нито пък за когото и да е
дру г!
Той изле зе бър зо от ст аят а и тя го по следва.
— И зслуш ай ме! Н е мога да пон е с а да…
Входнат а в рат а с е зат ръ шна зад гърба му.
О т ст рах и прите с нени е направо й прило ша, затова Ке йт протегн а ръка
и с е подпря на с тенат а. Робърт й бе каз а л, че това може да с е случи. Защо
не м у бе повярва л а, когато й ка зва ше, че може да унищож и Крейд а? Тя
зн аеш е от говора. Н е ис каш е да повяр ва на това, за щото т аз и ис тина щеш е да
й отнем е и Робърт, и Крейд а.
Тя беш е в инов на. Вси чко бе ше с амо по ней на в ина. Може би Робърт бе
прав , че и дейс тв ият а на Гав ин с а причин а този път, но какво ще бъде
сл едващ ия? Дори и да обс адя т Килгрън и да о свободят Гав ин, М а лкълм вс е
още щ е копнее за влас тт а, която Кейт но с и. И това щ е продълж ава вечно.
К рейд а м оже ше да бъде завл адяна, можеха да заги нат хора.
Може да заг ине Робърт.
П ри т ази мисъл у не я с е нади гна пан иче ски ст рах. Всич ко, ко ето
С ебас тиан твърд еше, че тя предст авлява, с е бе с бъдна ло. Тя беше
уни щож ит елка точ но както май ка си.

186
 Н е! Н яма да бъде уни щож ител ка. Н яма да с е превърне в копие на май ка
си.
Ще с е бори.

Когато Джок отвори врат ат а на къ щат а си, не мож а да прикри е

из нена дат а, която за миг с е и зпис а върху обикнове но бе зст р аст ното м у
л ице.
— Н уж даеш с е от мен, т ака ли, милейд и? О пасявам с е, че в момент а
ням ам м ного в реме за това — той махна към мас ат а, върху която бе ше
раз гърнат а ка рт а. — Както в иж да ш, правя…
— А з съ що нямам много време — Кей т пристъ пи в ст аят а и отм етн а
качул кат а на намет а лото си. Кимна уч тиво на двамат а мъже. В по-младия от
тях разпо зна лейт енант а на Джок, И ан М акт ав и ш, но дру гият й бе не познат.
— Го спода, бихте ли ни изв и нили?
Устн ите на Джок с е при св иха от раздразн ение, когато той с е обърн а към
хорат а си.
— Изч ака йте ме в другат а ст ая. Сигурен съм, че разговоръ т ни с
м ил ейд и няма да т рае дълго.
— Н е т рябва да си тук, знае ш това — рече Джок. — Едва ли може да с е
см е тне за благо прилич ие съп ругат а на го с подаря да…
— Д а не мислиш, че ме интер е сува! — тя рязко с е извърна, за да
за ст ане л иц е в лице с него. — И скам да ме отведе ш в Килгрън и да м е
зам ени ш за Гав ин.
Той окамен я.
— Н има? Н е вярвам Робърт да одобри подобни дейс тв ия.
— Но ти би ги одобрил — горчиво рече тя. — Та ка ще си довол е н,
на л и? Ти и Крейда най- по сле щ е с е отърв ете от мен.
— Н е и ако Робърт реши да хукн е подире ти — очи те му бяха
л едено студени, когато добав и: — И двамат а з наем, ч е той с е е побър ка л по
те б.
— Д а — проше пна Ке йт. До ст атъч но с е е побърка л, за да рискува да
за губи К рейда. Тя бе поо щрява ла и за силва ла т ази негова сладо ст рас тна
л удо с т с всяка примамка, която има ше на разп оложен ие. Н апо следък бе
започ на л а да си мисл и, че неговат а ст раст не е с амо влечени е към плъ тт а й,
че той започва да я оби ча т ака, както тя го обича ше. Е, всичко това вече бе
при кл ючил о. Тя никога няма ше да раз бере. — Ще с е зан имаваме с този
пробл ем тогава, когато отведем Гав ин на бе зопасно място да леч от Килгрън.
А ко Робърт наис тин а реши да обс ади Килгрън, за да ме о свободи, поне
М а л къл м няма да държ и за лож ни к, когото ж адува да убие. Колко в реме ни е
нуж но дот ам?
— Стигн ем ли сушат а, о ст ава около полов ин ден е зда до Килгрън.
— Това означава, че ако т ръгнем веднаг а, можем да сме т ам призори ?
— Д а, но няма а з да съм тоз и, който щ е те заведе т ам. Също като
Робърт, и аз не тър гувам с хора.
— Н има предпочит аш да в идиш Гав ин измъчван до смърт? М а лкъл м
ням а да м и стори нищо лошо. Той с амо иска да ме изп олзва. А ко м е
зам ени ш за Гав ин, той ще ж ивее, ще ж ивея и аз.

187
 — Д отогава, докато Алек смят а, ч е има няка ква п олза от теб — съгл а си
с е той. — Н о ако ре ши дру го, той ще извлече огромно удоволств и е да л иш и
Робърт от теб по най- мъчител ния н ачин.
Тя не търпеливо махна с ръка.
— Губим ценно време. А ко ти не ме заведе ш, ще ида с ама. Ти т ака
пл ам е нно изпъл няваш с къпоце нния си дълг. Ето ти случ ай. С един удар
м оже ш да спаси ш Гав и н и да спечел иш време за напад ение срещу Килгрън,
ко ето вече ще е по ва ш избор, а не по и збора на М а лкълм. Знаеш, че пла нът
м и е разум ен.
Той я изучаваше смълчан.
— Д а, пла нът ти има някои добри ст рани.
Тя с е обърна и т ръгна към в рат ат а.
— Тогава не ка т ръгваме. Ре йчъл е вър зан а отвън и аз съм си стегн а л а
баг аж а.
— Зн ачи си била сигурна, че щ е те заведа?
— Знаех, че с радо с т ще приеме ш вс еки нач ин да отърве ш Крейда от
при съств ието ми — от говори Ке йт. — Че никога не си ме хар е сва л.
— Н апротив — тихо каз а Джок.
Тя го погледн а изн енад ана.
— В дей ств ит елно ст т и притеж а ваш дър зо с т и ч е стно ст, които м и
хар е сват. О нова, ко ето не харе свам, е запла хат а, която предст авл яваш — той
с е обърна и в зе намет а лото си. — Само един момент, да дам нареж дан ият а
си на И ан и ще сля за при теб.

Кейт въздъхна с облекчен ие, когато в идя Джок да изли за на кон от

порти те на Килгрън и да препу ска по хълма, където го чакаше.
— Гав и н?
— М а лкълм ме увери, че вс е още е ж ив , но копелето не ме пуска да го
в идя.
— С ъглас и ли с е на размянат а?
Той кимна.
— И ска ти с ама да отиде ш за Гав ин.
— Това благоразум но ли е? А ко той е толкова коварен, колкото казваш…
— Н е е благор азумно и той наи стин а е толкова коваре н.
— В т акъв случай, какъв и збор имаме ?
— Б ихме могли да стоим тук и да ча каме, за да раз берем да ли блъф ира
ил и не.
— Н е — Кей т прехапа долнат а си уст на. Джок т рябва ше да с е сре щне с
Робърт при за ле з-слън це, а тя не ис каш е Робърт да идва тук, в Килгрън. —
Ще отид а — и тя при шпори Рейчъл в т ръс. — Няма смисъл да с е връщ аш.
Стой тук и ча кай ве сти.
Д жок веднаг а я догон и и подкар а коня си успоредно с ней ния.
— Ка зах ти да о ст анеш тук.
Той не отговори.
— Д ъл гът ти е към Робърт, а не към мен.
— Така е — спокой но рече той. — Н о Гав ин е един от на с, т ака че, ако
върши ш т ази глупо ст зарад и него, мой дълг е да те подкрепя.
— Д о ст а широк смисъл прид аваш на дълга си.

188
 — Н апълно прав илно е човек с ам да определя сми съла на светли нат а,
която ръководи ж ивот а му — той не я погл еж даше. — А лек е много хит ър.
В иж да л съм го как и зкривява съзна нието на хорат а, съ що както о с акатява и
тел ат а им . Възмож но е с ега да подлож и на изпит ание духа и кураж а ти.
— За да в иди доколко ле сно ще му бъде да мани пулира пио нкат а за
свои те цел и ?
— Може би — Джок леко с е усмихна. — Виж да л те е едва два път и и
зн ае ма л ко за теб. Може би те смят а с амо за това, ко ето изглеж да ш.
П ре з отвор енит е порти Кейт в идя А лек М а лкълм, който ги оча кваш е в
двора, и неволно с е стег на.
— И като какво и зглеж дам? — попит а тя.
— Же нат а на Робърт, поле зн а с амо за леглото и з а раж дан е на деца.
Ч ас т от напрежението й изче зн а и усмив ка раз тегли устн ите й.
— Н адявам с е, че Робърт би п отвърдил първото, а пък аз храбро с е
борех за второто.
Н о вси чко това вече приключ и, о съзна тя от чаяно и от ново с е натъж и.
Н ика кво бебе, ника къв Робърт, нито пък Крейда няма ше да има в бъдещ ето
й, т рябваше да изп ълни единс твено т ази задача, з а да попр ав и злото, ко ето
бе сторил а.
— Н яма да позволя на М а лкълм да изкр ив и съзн анието ми. Въпро съ т е,
как бих м огла аз да изкр ивя не говото?
— Н е зн ам — св и рамене Джок. — Човек, който с е ин тере сува
единс твено от соб ствен ото си благополу чие, почт и няма слаби ме ст а.
Еди нств ения т ти нач ин да с е защит аваш, е да не му позволяваш да с е до с ети
за твоит е слаби ме ст а.
Кейт не ис каш е да с е з ащит а ва, а да напада.
— Това не е до ст атъч но.
— Н има? — той лю боп итно с е усмихна. — Би било до ст атъ чно за
повечето жен и.
В еч е м инаваха пре з портит е и тя събр а кураж а си. Н икаква слабо с т.
— А , не мога да в и опи ша колко радо ст ен бях, когато прия телят м и
Д жок м и съобщи, че ще с е присъедин ите към мен — Алек М а лкъл м
при стъп и напред и я повдиг на от с едлото. — Веднага разбрах, че ст е
ин тел иген тна же на, но с ега разбирам и че имат е златно сърц е. Колко мил о,
да с е жертвате за онова симп ати чно момче Гав ин.
— К ъде е той?
— Н ас ам — М а лкълм погл една Джок. — Ти също, прият елю . Знам , че
ням аш тър пени е да види ш роднинат а си — той ги поведе пре з двора към
кул ат а. — Джок ми ка за, че Робърт вс е още не зна е за решен ието в и. Ка къв
късм ет за Гав и н, че не ст е толкова кораво сърд ечна като съп руга си — той
ким на на ст раж ат а пред т еж кат а в рат а и мъжът я от ключи и отвор и. —
С ъж а л явам , ч е ви карам в ие да ходите при не го, но той не е в състояние да
дойде при ва с.
П ри думи те му Кейт в не запно почувс тва, че й при злява, затова с е
зар адва, че той върве ше пред не я по ст ръмни те изв и ти каме нни стъ па л а,
водещи надолу към тъмни цат а в под з емието. Н икаква слабо ст.
Ч ува ше ст ъпки те на Джок зад гърба си.
А л ек отвори в рат ат а в поднож ието на стълб ите.
— М ил ейди — рече той и от с тъпи вст рани, за да я пусне пред с ебе си.
О т м ра ка я лъхна зловонието на мухъл, гнилоч и нечи стоти и.

189
 — В нимавай — прошеп на Джок до ухото й.
И ска ше да й каже, че каквото и да в иди, не бива да пока зва чувстват а
си. С амат а тя зна еше това отли чно. Бе прекар а ла по-голя мат а час т от
ж ивот а си, като крие ше чувс тват а си от своя в раг. И с ега запаз и лицето си
напъл но бе з изра зно, но въпре ки това не успя да пот исне едно уж ас ено
ахва не.
Гав и н в ис еш е, завър зан за ки тки те си, на повече от метър от пода на
тъм н ицат а, глават а му бе кл юмн а ла върху гъ рдит е, а очи те му бя ха
затворени като в припадъ к. О къс ан ите му дрехи в исяха на парца ли по
из те р за ното му тяло, кракат а му изглеж д аха бе зж изне ни и няка к ст ранно
раз кривен и, а лиц ето му… М или боже, по не го нямаш е нито едно ме сте нце,
ко ето да не е нас инено или кървя що.
— Това необходимо ли беше? — попит а Кей т с не сигур ен глас.
— Д а, наредих му да говори — отвърна Алек, — но той не с е подч ини.
А подчине нието е о собе но важ но за мен.
Ето з ащо я е довел тук, о съ зна тя. Това бе урок за нея, за това, ко ето я
оча кваш е в бъдеще. Трябваше тя да бъде сплаш ена за на зида ние, да бъде
ная сно какво я чака при всяко неподчи нени е.
— Р азвържете го — шеп отъ т долетя някъд е от към мрака в ъгъла. —
Мол я ви, пус нет е го… Боли го…
Това бе Дж ий н, но една Дж ийн, която Кейт ни кога не бе в иж да ла. Б еш е
с е св ил а до стен ат а, дрехите й бяха не по-ма лко окъс ан и от те зи на съп руга
й, погл едът й — т ре с кав , докато с е в зираш е в прове с еното тяло на Гав ин.
— Ще т рябва да ме изв ини те з а неугледни я в ид на дъщеря ми — рече
А л ек. — Н е ис ка ше ни що друго, о свен да о ст ане заедно с възлю бения си
съп руг.
— Р азвържете го — проше пна Дж ий н.
— Д а, сре жет е въжет ат а му — рязко нареди Кей т. — И пратет е един от
па зач ите да приготв и кару ца. Трябва ше да ни ка жет е, че не е в състоян ие да
пътува. Това щ е ни причин и гол ем и неудобства.
Кейт забеляза, че хладн ото й поведен ие го изне нада, но не толкова, че
да наруш и с амообладан ието му.
— Н е още — той с е усмихна. — Вс е още не съм реш ил ка кво да правя с
не го.
— Д жок щ е го отведе в Крейда — твърдо за яв и тя. — Това е възмож но
на й-добрия т ход.
С л ед те зи думи тя с е обърн а към Джок:
— П ререж и въжет ат а му, Джок.
Д жок и звади меча си и прис тъпи към Гав и н.
— Забра вяте къде с е намират е — ти хо ка за М а лкълм. — А з командвам
тук.
— Той изглеж д а зле — студе но рече Ке йт. — А ко го убиет е, това щ е
вбе си Робърт и той ще напад не Килгръ н. А точно с ега не жела ем това.
— Н има? — Алек изглеж д аше заи нт ригува н. — А какво желаем?
— Какв ото ми обе щахт е. Коронат а. Защо иначе, мисли те, щях да дойда
тук? — тя го погледна в очи те. Д е йстваше, изцяло следвайки своя инс тинкт.
Д а л и е уцелила тона? — Н е от ри чам, че това момче ми допада ше, но не и
до ст атъчно, за да рискувам всич ко, ко ето имах на Крейда. Вие м и
предл ож ихт е нещо, ко ето желаех повеч е, но не ме разб ирайт е погре шно. Н е

190
съм неж но цве те, ко ето т рябва да бъде па зено и ръководено, о свен ако с ама
не реша това.
— П реди да дойда в Крейда, и зглеж дахте до ст атъчно доволна.
— И сках о ст рова, но Робъ рт никог а няма да ми го даде. Той дори от ка за
да с е ожени за мен както т рябва, с амо сключи време нен брак — уст нит е й с е
при св иха пре зрител но. — Смят аш е ме за до ст атъ чно при ятна в леглото, но
с е ст ра хуваш е за скъпоц еннат а си Крейда.
— Говорите до ст а прямо.
— Н ай-добре ще е да с е разб ираме прав илно и бе з заоб ика л ки. В ие
ис кат е да ме из ползвате, а аз жела я да бъда и зпол звана. Ще в идит е, че съм
сил е н съю зн ик. Това не е ли по-добре, отколкото про сто една кукла на
конц и?
— Ла ндф ийлд каза, че можете да бъдет е опас на — промълв и той.
— Н е и ако с е ст ремим към една и същ а цел — тя замълча за миг. — А
ни е двамат а няма да успеем да спечелим коронат а, ако пилеем силите си в
спорове за дреболии — тя кимна към Джок. — Взем и чове ка си и го отведи
оттук.
Тя зат а и дъх, но тоз и път М а лкълм не възра зи.
Д жок доне с е дървено столч е от един ъгъл на тъм ницат а, качи с е на него
и като прихва на Гав ин пре з кръст а с една ръка, от ря за въжето, стягащо
ки тки те му.
— В нимава й — Дж ийн с е изправ и на кра ка и прит ича от тъм ния ъгъл
към Гав ин. — Кра кат а му с а счуп ени.
Ли цето на Дж ийн бе също толкова на сине но и ра зране но като това на
Гав и н и Кейт почувс тва ка к я ра зкъсват ж а ло ст и гняв . Джок в нимател но
по ст ав и Гав ин на земят а и кол ен ичи, а ръцет е му запълз яха по тялото м у,
из сл едвайк и нара няван ият а.
— Ка руца — подкан и Ке йт М а лкълм.
Зам и сл ения т му поглед нито за миг не с е бе отделил от лиц ето й.
— За това може пък и да сте пра ва.
— Права съм. О бмислих въпро с а много в нимателно — тя в идя, че той
с е кол еба е, затова разп а лено продълж и: — Точ но с ега не бива да прав им
ни какв и гре шки. П ре з целия си ж ивот съм била бе з ни какво зн аче ние за
нико го. А с ега имам възмож но с т да ст а на кра лиц а. Няма да в и о ст авя да
прова л ите шансов ете ми.
Той отме тна глава на зад и с е разсмя.
— О тлично, Ваш е кра лско величе ство, ще наредя на ст раж и те да
при готвят каруц а.
В еднаг а щом в рат ат а с е затвори за д гърба му, Кей т с е хвърли към Гав ин
и кол ени чи до не го.
— Кол ко лошо е нар анен ? — попит а тя Джок.
— Н ика к не е добре. И двет е му ръце с а измък нати от раменни те ст ав и,
де с ният м у крак е счупен на две ме ст а, лев ият на т ри ме ст а, а гърбъ т м у е
съдра н от кам шика — той сведе поглед. — Н а дяснат а ръ ка с а счупе ни т ри
пръст а.
— Ще ож ивее ли?
Той кимна.
— Така мисля. Може дори да с е отърве от т ази история, бе з да о ст ан е
с акат, ако успея да наме стя те зи ко сти още с ега.
— Може ш ли с ам да го сториш?

191
 — Това е умение, кр айно нео бходимо на бойното поле, и щях да съм
гол ям гл уп ак, ако не го бях нау чил — Джок с е намръ щи. — Само с е моля да
ням а някакв и дру ги т равми, които да не съм забеляза л.
— Това е всич ко — бе зчувс твено рече Дж ийн. — Камш икъ т и по сл е
раз пъван е — тя погледна Кей т. — Той ме накара да гледам. Ка зах му з а
ва шия в ременен брак. Бях готова да му каж а всичко, с амо и с амо да
пре ст ане да го измъчва.
— Го споди, нима мисли ш, че не ра збирам? И аз бих сторила същ ото! —
Кейт сведе поглед към изр анен ото лице на Гав ин и в очи те й с е появ иха
съл з и. — В си чко ще бъде наред. Веднъж да изле зе те отту к, ще можеш да с е
гриж и ш з а него, и той ще оздравее.
— А ко бащ а ми ме пус не да ида с него — реч е Дж ийн.
Ето ощ е един проблем, уморено си помисли Кей т. С ега с е на л ага ше да
изм исл и ня какъв правдоподобе н предлог да на кара М а лкълм да пусне
Д ж ийн заедно с Гав ин.
— А ма че мила ка рт инка — рече А лек от в рат ат а. — И зглеж д ате до сущ
като м ил озлив ангел, миле йди.
С л едат а от подозрен ие в глас а му т рябва ше момент а лно да бъде
прого нена.
— Ч ува ла съм, че майка ми е била великол епна в съ щат а роля, докато с е
е гриж ил а з а съп руга си, лорд Дарили — тя го погледна в очи те. — Преди да
т ръгн е една веч ер за няка къв при ем, къщат а му била вдиг нат а във въздуха
като барут ен погр еб. Ес те с твено тя по сле твърд яла, че не з нае нищи чко за
това.
П одозрени ето в лицето на Алек изче зна при бур ния изблик на смях.
— Б ях з абрав ил т аз и история.
— А аз не съм. И зучава л а съм вся ка сил на и всяка слаба ч ерт а на май ка
си — Кей т с е из прав и и изтупа мръс оти ят а от поли те на роклят а си. — Н а
Д жок ще м у т рябва дъс ка или но сил ка, както и още един па зач, който да м у
пом огне да пре не с ат Гав ин.
— И зне надан съм, че не жел аете аз да го сторя — при смехулно рече
М а л къл м .
— Зас ега сторихт е до ст атъч но — т ръгна към в рат ат а, по сле с е обърн а,
ся каш й бе хрумн а ло не що. — Моми чето ще т ръгне с него.
— Н е! — от с еч е М а лкълм.
— А ко не уби ем Гав ин Гордън, нямаме ни ка ква полз а от нея. Те с е
вен чаха в църква, т ака че в ие веч е не можете да я оже ните за друг, за да
из вл ече те ня как ва пол за. Тя бе ф орма лно приет а от кла на, з атова дори е
възм ож но те да с е опит ат да я отведат на силств ено, ако в ие не я пусне те.
— Тог ава може би е добре още веднъж да си помисля да ли пъ к да не
уб ия м ом чето — ти хо реч е той.
— Защо? Дж ийн веч е не ви т рябва, а и може те да го сторите бе з
не прият ни по следс тв ия, след като получим т рона.
— М ного разумно — той присв и очи, загледан в лицето й. — Може би
ст е дори прека л ено разум на.
Ето ч е бе стиг на ла до края. Ако дръз неш е да стори нещо по-агре с ив но,
то м ожеше да разва ли всичко, ко ето бе по сти гна ла. Затова св и рам ене
бе зр азл и чно.
— Праве те ка квото искате. Това не ме интер е сува. Про сто ми с е ще ше
да си спе стим непр ият но сти те — може би с ега бе момен тът да покаже ма л ко

192
же нска сл або ст. Тя отвори в рат ат а. — А с ега т рябва да изля за отту к, инач е
направо ще прип адна от т ази воня. Ще в и ча кам в двора.
Щом изле зе, Ке йт дълбоко по е студ ения ут рине н въздух. Да ли не бе
пре игра л а ? Н е, не мисл еше т ака, но наис тин а не познаваше М а лкъл м .
Може ше единс твено да ча ка и да в иди. Закр ачи из двора, за да с е
поо свободи от напре жени ето. Защо още не идват ?
В рат ат а на тъмн ицат а с е отвори и Джок, заедно с един от паз ачи те на
М а л къл м , и зне соха в двора но с илкат а, върху която леже ше тялото на Гав ин.
Д ж ийн ?
М иг по- късно на двора изле зе и Дж ий н и Кейт въздъх на с дълбоко
обл екчен ие. Когато отк ъм тъмни цат а с е появ и и М а лкълм, тя с е извърна, за
да не м оже той да за бележ и изра жени ето й.
— Ще дойда при вас ей с ега. Трябва да предам на Джок едно съобще ние
за Робърт.
Тя преко си двора, наблюдава йки ка к Гав ин бе в нимателно плъзн ат от
но с ил кат а върху ка руцат а. Джок го покри с намет а лото си, по сле з аобикол и
каруцат а, за да от иде отпред.
Гав и н тихо про с тена и отвор и очи, няка к ст ряска що сини върху
подпухн а л ото му син каво бледо лице.
Кейт с е приближ и и разт ревожено го погледна.
— Ка к с е чувс тваш ? — прош епна тя.
— Уж а сно… — той по клати глава. — Съж а лявам… Н е ис ках…
— Шш т… П ро сто оздравей.
— Счупено… ?
— Д жок казва, че з нае как да наме с тва счупени ко сти. Сигурна съм , че
кра кат а ти щ е с е оправя т.
— Н е кра кат а ми — той с е опит а да с е усмихне, но мож а с амо да
из крив и л ицето си от бол ка. — П ръст ите… Каж и му да ми наме ст и
пръс тит е.
Тя не го разбра.
— С игур на съм, че той ще наме с ти вси чко, ко ето т рябва да с е наме с ти.
— В аж но е… Как иначе… щ е св иря на… гайд а?
Тя прими гна, за да сдърж и сълз ите си. П роклет ат а гайда!
— Н е съм си гурна да ли няко й от клана ще му благодари за това.
Гав и н поклати глава.
— В аж но е… — и отново прип адна.
Д ж ийн из пълзя в каруц ат а и в зе глават а на Гав ин в скут а си. На яркат а
све тл ина на ден я тя изгл еж даше дори по- окаяно, отколкото в тъмницат а.
С якаш цял ат а й спо соб но ст за хит ри ни, на която с е бе науч ила, е бил а
из горена, о ст авяй ки с амо бледат а обв ив ка на очарователн ат а же на, която бе
дошл а в Крейда. И зра жени ето й бе каме нно, когато погледна ба ща си,
за ст ана л в другия край на двора, за гледан в тях. Устни те й едва с е
пом ръдна ха, когато тя ти хо проше пна на Ке йт:
— И скам той да умре.
Кейт сведе поглед към Гав и н и почув ства същат а яро ст.
— Та ка ще бъде! — по сле с е и звърна и отид е до капрат а при Джок. —
О пит ай с е да зад ърж иш Робърт да не идва тук колкото може по- дълго.
— За що?

193
 — Про сто стори това, ко ето ти ка звам — тя навлаж н и устни те си и с е
усм ихн а дръзко. — И му преда й нещо от мен. Каж и му, че тъй като той не
ис ка да м и даде Крейда, съм решила вме сто това да завл адея Шотлан дия.
— И от мен с е оча ква да го накарам да повярва?
— Защо не? Той зн ае, че аз не съм съвс ем лишена от амбици и. Искам да
го наст рои ш срещу мен. Това е шан сът, който ча каш, отка к прист игнах на
К рейд а. Н е е ли т а ка?
— Д а, т а ка е — бав но рече той.
— Тог ава възп олзва й с е от т ази възмож но ст.
— Ка ква възмож но ст ? — А лек М а лкълм с е прибл иж ава ше към кару цат а.
— В ъзмож но стт а да сп аси ж ивот а си, като ме о ст ав и и измъкне т ази
каруца оттук. Сигурно ст е чува ли колко лоялен е той към съп руга ми. Н е
ис ка да изо ст ав и ни що, ко ето смят а, че принадл еж и на Крейда — тя от стъп и
на зад и махна на Джок да т ръгва.
Той я погледна с обичай нат а си бе зи зра зно ст, по сл е ю здите изплю щ яха
и каруц ат а потегли.
— Д а, може и да е лоялен, но не ми изглеж д а да е глупав , милейди —
реч е А л ек.
Кейт гледаше как ка руцат а с е отда леч ава от не я и за миг с е почувст ва
уж а сно с амотн а. Може би повече никога няма да види няко й от тях, а със
си гурно ст няма повече да в иди Крейда. П о сле изправ и рамен е и с е обърна
към М а л кълм.
— М илейди? Н о з ащо т рябва да с е обръщ ате към мен т ака оф ици а л но?
— тя го дари с о сле пител на усм ив ка. — Н арича йте ме Кат ри н.

Едн а-единс твена па лат ка с е в иж да ше в Килф ърт Глен, където би

т рябва л о да има поне двад е с ети на.
Роби М акбренъ н дръпна ю здите на коня си и спря до Робърт на хъл ма,
от който с е откриваше цялат а дол ина.
— Ка кво е това? Н а ли ми ка за, че твои те момчет а ще бъдат с брани тук!
— Та ка т рябваше да е. Казах на Джок, че го ис кам тук при за ле з- слънце
— м рачно реч е Робърт. О нзи кон, който пас еше наблизо, бе ше на Джок, но
има ше също т ака и товарн и коне и една каруца, спрен и близо до па латкат а.
— Това не ми харе сва. Чакайте тук, докато в и дам сигн а л, че можете да с е
прибл иж ите.
Той пришпор и коня си над олу по с клона към па лат кат а.
Д жок Кандарън изле зе от па лат кат а. И лен енат а му риза, и ко с ат а м у
бяха потъм нели от пот. Той и зт ри чел ото си с ръкав , а погледъ т му с е заре я
отвъд Робърт към мъже те на хълма.
— С игур но си бил много убедителе н. Колко с а?
— Трист а въоръжени мъже. Джейм и Гран т и хорат а му ще с е
при съединят към на с след около ч ас — Робърт скочи от коня си. — Къде, по
дявол и те, с а собстве ните ни воин и?
— Ка зах на И ан, че ще изпратя ве ст да дойдат, ако с а нуж ни.
— Ка кв и ги говориш? Н еобходими с а! И то още с ега!
— Може и да не е т ака. Може дори да реши ш да изпратиш Грант и
М акбре нън обратно у дома — Джок кимна към па латкат а. — Гав ин е при
м ен.

194
 — Ка кво! — П огледът на Робърт с е ст релн а към па лат кат а. — Как е
той?
— П рипад на. И съм сигур ен, ч е е благодаре н за това. Вече цял ден м у
нам е ствам счуп ени ко ст и и попр авям щет ите, на не с ени от Алек. А
пух кават а му жени чка, дето си я е избра л, с е ока за по- голяма кураж лий ка,
откол кото очаквах — добав и той. — Тя много ми помогна, а не й беш е ле сно
да го гл еда ка к с е мъчи.
— И Д ж ийн ли е тук?!
— Д а. Н е мисли ш ли, ч е това е ст ра хотен удар?
— Ка к, по дяволите, си усп ял?
— И зтър гувах Кейт.
Д ум и те с е з абиха като меч в душат а на Робърт. За момент не може ше да
от рон и нито дума, по сле слисва нето с е смен и с яро с т.
— Кучи син т акъв ! Ще ти изт ръг на сърц ето!
— Точ но т ака очаквах да ре агир аш — Джок св и рамене. — Но вс е па к
п о ех риска. Всъщно ст твоят а лейди не ми о ст ав и голям и збор. Ка за, ч е ил и
аз ще с е погриж а размянат а да с е о съ ще с тв и, или с ама ще с е з аеме с това.
П ом исл их си, че ако ще ст ава т ака, поне т рябва да бъде сторено както
т рябва.
— А и може ше да с е отърве ш от една запла ха з а Крейда!
— Д а, при знавам, че и това ме поблазн и — той замълча з а момен т. —
П редаде м и съоб щен ие за теб. Да не т ръгваш след нея. Каз а, че тъй като не
си иска л да й дадеш Крейда, тя решила вме сто това да си в земе Шотл андия.
Робърт момент а лно отхвърли те зи думи. Ке йт наис тина имаш е изве стн а
сл або ст и склонно с т към властт а, но хладнокръв н ат а пре сме тливо ст не бе ше
в природат а й.
— И , предпола гам, ти си й повярва л?
Д жок с е поколеба, по сле т ихо рече:
— Ст рува ми с е, че А лек беше прав поне за едно: от не я ще изл е зе
из кл ючи телна кра ли ца — по сле той св и рамен е. — Н о аз мисля, че тя
изл ъ га. А ко полу чи т рона, то няма да е чре з Алек М а лкълм. И зпитва топл и
чувс тва към теб и Гав ин и иска да спаси и двама в и.
— Като жертва с ебе си? — пре си пна ло попит а Робърт.
— С ъм нявам с е, че това си е наумила — усмив кат а на Джок, ин тере с но
за що, съдърж аш е и и зве ст на доза гордо ст. — Тя не бе ше някаква бл еда,
т репер еща мъчени ца в Килгрън. Смят а да на дхит ри А лек М а лкълм.
— И има същит е ша нсове да успее, както Гав и н да т е победи в би тка.
А л ек им а дълги годи ни опи т на своя ст рана.
— Ти не я видя т акава, ка квато я в идях а з — той по спр я за момен т. —
Н о ако с е съмн яваш, може би е по-добре да й помогне ш.
— Н има? — Робърт присв и очи с подозрен ие. — И може ли да запит ам
на какво с е дълж и т ази в не зап на промяна в чувстват а ти?
— О чев идно е, че няма да миряс аш, докато не я спаси ш от нокти те на
А л ек — усмих на с е Джок. — А и а з не съм си гурен да ли пък няма да е по-
бе зопас но за Крейда, ако я държ им под око на о ст рова, отколкото да в ил нее
на т рона на Шотла ндия. Поне ще можем донякъд е да я конт ролираме при
на с.
— Като гледам, не си я конт ролир а л о собено много в този случ ай.
Трябва ше да я задърж и ш у дома!

195
 Н е, не биваш е да в ини Джок, когато в инат а беш е изцяло него ва. Б е
пре ка л е но разт ревоже н и раз гневе н, за да с е зами сли за нещо дру го, о свен
за това, да измъкне Гав и н от Але к. Го споди, т а той въобщ е не бе очаква л тя
да… А т рябва ше да го предв иди. Кейт бе спо собна на вси чко, бе ше готова
да с е изправ и срещу всяка кв и опасно сти, ако това оз нач ава до ст атъчно за
нея. Е, той не можеш е про сто да стои тук и да мисли з а опасно с тт а, в която
е попад на ла. Ще полудее, ако не предприеме ня какв и дей ств ия. Той с е
обърна към па латкат а.
— Ще ида да видя Гав и н. Качвай с е на коня. Веднаг а поте гляме към
К ил гръ н.
— Щом т ака искаш, но не мисля, че тя щ е е т ам.
— С м ят аш, че Алек вече я е скрил другаде ?
Д жок покл ати глава.
— Тя ме накара да те забавя. Съвс ем ясно даде да с е разбере, че не иска
ти да обс аж да ш крепо стт а и непрем енно ще с е е погриж ила да няма ш т ази
възм ож но ст.
Гневът, ст рахъ т и отчая нието на Робърт нарас тваха с вся ка измин а л а
с екунда.
— За бога, тя не може да мани пулира Алек, както й е изгодно. Тя е с ам о
же на, и то ощ е поч ти де те!
— Н има? А з пъ к я в идях в разли чна све тлина. Ударъ т при Килгрън бе
из цял о дел о на Ке йт, не мо е. Вярвам, че ще промени ш мне нието си.

Д ънкан и зле зе на кон от кре по стт а и с е насочи към войскат а им още

преди да до сти гнат до портит е. Беше с ам.
— Те не с а тук — рече той, като спря коня си пред Робърт. — Тя каз а да
ти предам , че с а т ръгна ли за Ед инбург, за да с е при съединя т към
поддръж ни ците на М ария — той с е изчерв и, като хвърли неловък поглед към
събра нит е мъже от клановет е, заоб иколил и Робърт. По сле добав и: — Каза,
че тъ й като те е напус на ла, бракъ т в и веч е с е смят а за нева лиден, затова
с ам о ако си о ст ана л бе з ни каква гордо с т, ще т ръгнеш да я пре следва ш,
когато вече не те иска.
— В иж да ш ли? — измърмори Джок. — О ще един удар. П ублич но
от ри чане, за да те бодне по гордо стт а, преди да е успяла да с е измъкне
до ст атъчно да леч. Едно е да събереш войните от кланове те, з а да отмъст иш
за от краднат а съп руга, съвс ем друго е да пре следва ш избяга ла жена. А и не
м оже ш да споделиш с никого ис тинс кат а при чина А лек да я ис ка за с ебе си,
ако цел т а ти е да си я върне ш, преди той да предяв и прете нции те й към
т рона.
Робърт знае ше, че това е с амат а ис тина, з атова тихо из руга. Н е стиг а
това, ч е т рябваш е да с е бори с М а лкълм, но т рябваше да с е справ и и с т аз и
прокл ет а же на.
— Кога т ръгна ха?
— П реди пладне — отвърн а Дънка н. — Н о не с е над явай те да ги
догон ите. Баща ми много с е бе разбъ р з а л и смят а ше при за ле з да от плава от
при ст ани щето на Дж а клоу.
А веч е наближ ава ше полуно щ. Зимни те бури бяха прем ина ли, затова
с еверни ят път към Шотландия бе както бе зопас е н, т ака и бър з. Ще на берат

196
предни на от поне два дни, преди Робърт да успе е да с е върне в Крейда, да
при готв и собстве ния си кораб и да вдигне платн а.
— К рейд а? — поп ит а Джок.
Робърт кимн а.
— Та ка ще е най-бър зо.
— Робърт… Съж а лявам… Гав ин… — Дън кан бе зпомощно св и рамен е. —
П ознаваш баща ми. Н е можех да го спра. Н икой не може да го спре.
— Д а, по знавам го.
Ледени т ръпки пробяг аха по тялото му при спомен а за изп от рошен ото
тял о на Гав ин. Ке йт си мислеш е, че може да манипулира този кучи син по
своя вол я, но бе до ст атъч но да направ и една-единств ена грешн а стъ пка, и
А л ек щ еше да с е опит а да я сломи както всичк и о ст ан а ли около него. Робърт
м оже ше с амо да с е надява тя да не направ и т ази погреш на с тъпка, преди да
е до стиг на л до Ед инбур г и да е успял с ам да обе зв реди А лек.
Той с е извърна и подкара коня си към Роби М акбре нън и Джейми Гран т,
за да обяс ни защо ги е довел дотук за ни що и да им каже да с е разоти ват по
дом овете.
Д а я в земат мътнит е т ази жен а!

13.

— Н е яде ш. Това не е хубаво. Трябва да поддърж а ш силит е си —

М а л къл м кимна на слуг ат а. — С ерв ирайт е на граф инят а парч е от това
пре красно агне шко.
— Н е, благодаря. Н е съм гладна — Кей т погледна мас ат а с изящ ните
ча ши за в ино и лъскав ит е блюда, но бе з о собен ин тере с. Чувства ше с е
уж а сно изм орена, но поне т ази не сконч аема вечер я скоро щ е свърши и ще й
бъде позволе но да с е отте гли в своят а кают а. — Д ен ят беше до ст а дълъг.
— С игур ен съм, че е бил по-дълъг за М акдарън — злобно заяв и
М а л къл м . — Вероя тно по това време тъкмо присти га в Килгрън.
— Може би — тя вдигна чашат а с в ино към устни те си. — А ко е реш ил
да м е пре следва.
— О, ст рува ми с е, и двамат а знаем, че ще т е по следва. М акдарън мрази
да губи нещо, ко ето му прин адлеж и, а мисълт а да го заг уби в моя пол за го
вбе сява още повече. Враж дат а ни е ст ара — той хапна парче агнеш ко. — За
не щас тие в мин а лото той успя ваше по- че сто, отколкото аз. М ного дразн ещо
обстоят ел ство. Н иког а не съм го разб ира л, за щото никога не губя от никой
друг. Точ но затова съм толкова реше н този път да не из губя в това
начин ание — Алек с е изк икоти. — То зи път съм с е подси гурил, т а дори и да
за губя, пак ще сп ечеля.
Кейт с е чувства ше пре ка лено уморе на, за да с е опи тва да разг адае
см ис ъл а на загад ъчни те му дум и.
— Кога ще присти гнем в Еди нбург ?
— С коро. А ко вятъръ т е попъ тен — усмихна с е Алек. — Н има си
тол кова нетър пелива да започ неш нов ия си ж ивот?
— А ти не си ли?
— Д а, но отн ача ло т рябва да действаме бав ни чко.
Кейт успя да пот исне една въздиш ка на облекчени е. О пасяваше с е, че
М а л къл м ще ис ка не забав но да с е в пусне да заговорни чи, а тя няма да има

197
в рем е да измисли свой собствен пла н. Н е че има ше някаква предст ава какъв
ще бъде пла нът й. Един ствен ото сигур но не що бе, че А лек М алкъл м
т рябва ше да бъде уни щоже н.
— Р азочарова ш ме. П река лено дълго съм ча ка ла.
— М ного си не търпел ива. Като майка си. Забеля зах, че при теж ава ш
няко и от каче с тват а й.
— С рещ а л ли си майка ми?
— С рещ а л съм я няколко пъти. Стори ми с е много проницателн а.
О бикнов ено не нарич аха М ария прони цател на, помисли си Кейт. Той
очев ид но с е опит ваше да й направ и прикри т комплимент. В по следни те
ча сове бе от крила, че Джок е прав за М а лкълм. Той бе ше както хитър, т ака
и м ного вещ в ман ипулирането на хорат а и бе готов да ка же какв ото и да е,
с ам о и с ам о да я насоч и нат ам, накъдето желае. Тя промени те мат а.
— К ъде ще от с еднем в Еди нбург ?
— А з щ е бъда в двореца, но теб ще наст аня в имението си С елуит, на
ю г от града.
— За що?
Той св и рамене.
— Д жеймс със сигур но ст щ е разбер е, че съм в града. П редпоч ит ам той
да не узн ава, че си з аедно с мен, докато не назр ее моментъ т.
— Той със си гурно с т ще разбере, и то веднаг а щом с е свърже ш с
поддръж ни ците на М ария.
— Точно затова няма да прав им ни що подобно — Але к отпи мъни чко
в ино. — П ърво т рябва да с е погриж а за ня кои дру ги не ща, но след като
успокоя Д же ймс и му предст авя правдоподобна при чина з а заминаването си,
ще т ръгнем не забав но за А нглия.
— А нглия!
— Д а, з а нас е по-бе зопасно първо да спеч елим подкр епат а на
поддръж ни ците ан глича ни отвъд гран ицат а. Ще от идем в Кен илуърт ил и
м оже би в Уори к. В момент а Елиз абе т е зает а с войнат а с И спания и няма да
има в рем е да с е бе з покои за един заговор, който може да я сва ли от т рона —
той с е и зкикоти ис крено разв е с елен. — А когато вече с е обе з покои, ще е
пре ка л е но късно.
— Зн ачи смят аш да прев земе ш и Англия, а не с амо Шотлан дия?
— Р азб ира с е. Н е ти ли обе щах да те направя най- могъщат а кра лиц а,
която све тът някога е позн ава л?
— Б их с е з адоволила и с амо с Шотланди я. Това е опас ен ход.
— Н о ход, който сме длъж ни да направ им.
И вс е пак именно Кей т ще ше да е изложена на риск. М айка й бе
за говорнич ела да заграб и и две те корони и свърши в затвора, а по сле и на
дръв ни ка. Какво ли му пу ка на М а лкълм, горчиво си помисли Кей т. Тя бе
про сто една пион ка.
— Н е е толкова опас но, колкото звучи. Ще в идиш, че нико га не
дей ствам , бе з да притеж авам оръж ият а, с които да уст роя добра обс ада.
И май м и доверие, уверявам те, че нямам нам ерени е да з агубя глават а си…
нито пък твоят а — тихо добав и той. — За мен ти си много це нна. Твърдо
съм решил да те па зя т а ка, ся каш си с амат а корона.
Зад думит е му с е крие ше не изречена заплаха. Яв но ис каше тя да
раз бере, че той не е толкова глупав , че да й с е довери изц яло. Вне запно тя
почувс тва, че веч е й е дошло до гуша. Беше уморе на и с амотна и от чаяно й

198
с е ис каш е да с е втурне обратно към Крейда. Само преди няколко ме с еца
см ят а ше, че най- голямото възм ож но предизв и кат елство е да не с е подчин и
на С ебас тиан, а с ега вече мере ше сили и хит ро ст с един мъж , когото дори и
в икар ият би наре къл архидемон. За т ази веч ер не можеше да издърж и
повече.
— В т акъв случай, сигурна съм, че ще съм в пълна бе зопасно ст — тя
из бут а назад стола си и с е из прав и. — А с ега, ако ме изв ин иш, ще с е
оттегл я в кают ат а си. Веч е ст ава късно.
— Р азб ира с е — той ст а на на крака. — Ще дойд а при теб след ма лко.
Тя го погледн а шок ирана.
Той забеляза ре акцият а й и повдигна веж ди.
— Н о ти не съмне но си очаква л а, че ще подпечат аме споразуме нието си
по възм ож но най- прият ния начи н?
Н е беш е го оча ква ла. М а лкълм не желае ше тялото й. Тя позн аваш е
при знац ите на ст ра стт а, а той не бе пока за л нито един от тях. Той с е
усм ихн а.
— Н аправо нямам търпен ие.
И тогава исти нат а й с е проясн и. Това беш е про сто ощ е един начин да
потърси и открие слабо сти те й и да сп ечели надмо щие над нея. Да спечел и
вл ас т. Тя успя да скри е т ръпк ите на уж а с, когато о съ зна, че това няма да е
за качл ивото, сладо ст рас тно надмо щие, ко ето Робърт бе упраж нил с ам о
преди няколко дни.
Тя поклати глава.
— Н е още.
— Та зи нощ — твърдо заяв и той. — Ще с е ожен им веднага щом стиг нем
в Ед инбург, но нямам търпе нието, нео бходимо на младожен еца, за да
изч акам кл етват а да бъде изречена.
А ко бе нетър пелив за нещо, то бе с амо да ст ане съпруг на кра л ица и в
няко й удо бен момен т да гра бне с амат а корона. Прокля тие, тя беш е
пре ка л е но уморен а, за да с е справ и с това предизв и кат елство с ега.
За какво се е заопл а ква ла, запит а се тя с отв ращ ение.
П редизв икателс тват а не идват, когато с ам пожелае ш, за щото тогава няма ше
да с а предизв икателс тва. Тя мисле ше т ре с каво, търс еше отчая но изход от
това пол ожение, и зход, който щ е й о си гури необходимото време, и вс е пак
да е в съзвучие с лични я му инт ере с.
— А ко с е ожен им в Шотла ндия, Джеймс щ е раз бере за това. Трябва да
поч акам е, докато стигн ем А нглия — тя срещна погледа му. — А има и
възм ож но ст да съм бремен на. А ко легн еш с мен с ега и аз забремен ея, ни кой
ням а да з нае да ли дет ето е тво е, или на Робърт. Н има иска ш Робърт да
предяв и пре тен ции към т рона чре з детето ти?
Та зи м исъл очев идно не му хар е с а.
— Знае ш много добре, че на следствен ат а линия т рябва на всяка цена да
е чист а.
— Тог ава щ е ча каш.
Устн ите му с е присв иха.
— Кол ко дълго?
— А ко не съм бременн а, ще пролич и след около ме с ец.
— Тог ава щ е те следя много в нимателно — той вне запно с е усмихна. —
Н о т и си права, в ни какъв случай не бива да с е пръкн е няко е от роче на
М акдаръ н, с ко ето да си имаме проблеми. А ко с е окаже, че си бременна,

199
обещавам т и да нам еря нач ин да те отърва от детето, и то бе зопас но.
П ридворни те дами прибягват до услугите на една ст арица, която знае до ст а
за разн и билки.
Кейт с е намръщи обърка но.
— Н е разб ирам какво има ш предв ид.
— Н е разб ираш ? Н е очаквах, че ще си толкова невеж а. И зглеж д аш т ака
хит ра, т а забрав их, че не си има ла възмож но ст да съ береш много
практ иче ски знан ия под крил ото на твоя викарий — той замълча за мом ен т,
по сл е рече : — Ще уб ием де тето в ут робат а ти.
Той в нимател но наблюдава ше и зраже нието й и тя разбр а, че отново
тър си сл аби ме ст а. Н е бива да му позволя ва да в иди уж ас а, преди зв ика н от
дум и те м у! Той бе нане съл прека л ено же сток уд ар и тя не можеше да скр ие
чувс тват а си, затова бъ р зо с е обърна и с е от прав и към врат ат а. С огром ни
усил и я успя да скри е вълнени ето от глас а си.
— Може би това няма да е нео бходимо. Ще в идим. Лека нощ.
Кейт с е спря ча к до своят а кают а. Облегн а с е на врат ат а, стомахът й
ся каш с е обръща ше, ръце те и кракат а й т реп ереха.
Той искаше да уби е дет ето й!
Д е тето, ко ето бе жел а ла т ака отчая но, рожбат а, която би могла да я
дари и с Робърт, и с Крейда, щ еше да с е превърне про сто в още една пион ка,
която т рябва да изче з не от шахматнат а дъска. А тя дори не бе подоз ира л а,
че подобно не що е възмож но.
В си чко може би ще бъде наред — може да не е бремен на.
А м и ако в ут робат а й още с ега, в тоз и момент, вече има дете ?
Н ебе с а, з ащо ли не бе решил а про сто да прием е М а лкълм в легл ото си ?
Ще ше да й е против но, но можеше да го поне с е. А може ше и той въобще да
не с е с ети з а въпро с а с на следствен ат а лини я, ако тя не го бе повдигн а ла.
М исл е ше си, че може да с е мери с М а лкълм, но неве же с твото й вече я
бе подвел о да направ и греш ка, която би могла да ст рува ж ивот а на дет ето й.

Еди нбург бе разп оложен на юж нит е брегове на те сн ия за лив при ф орт,

на С еверно море. Робърт реши да закотв и „И рлан дскат а принце с а ” при
Гран тън, т ихо риб арско с елце, вме сто при по-ож иве ния Л ийт.
— Ти о ст ани на кораб а — рече Джок. — А з ще ида при Боби М акграт и
ще в идя ка кво е чул за М а лкълм.
— И аз т рябва про сто да си с едя тук и да ча кам? — попит а Робърт. — В
ни какъв сл учай.
— Е, да, сигурно предпочит а ш да хукне ш да с е лут а ш из Един бург и да
позв ол иш на А лек да узнае, че врагъ т чу ка на глав ния в ход на къщат а му.
— Н яма да с е лут ам… — той дълбоко си по е дъх. Знае ше, че Джок е
прав и че на й-бе зопасн ият път бе да проучат тер ена, преди с амият той да с е
появ и в Един бург. Тук го позн аваха добре и присъс тв ието му в града
веднага ще ше да стиг не до слуха на кра ля. Н о, дявол го в зел, той не иска ше
да т ръгва по най- бе зопасни я път. Напрежението с е бе нат ру пва ло по врем е
на това проклето пътуване, докато ст ан а като вулкан, готов да изр игне.
И ска ше да направ и не що.
С ам о че импулсив ни те дейс тв ия можеше да с е окаж ат фат а лн и за Кей т.
А л ек игр аеш е като въже играч, ба ла нсира щ, от една ст ран а, влиян ието си
спрям о Д же ймс, а от друга — собстве нит е си аспира ции към т рона. А ко

200
реш и, че присъс тв ието на Робърт може да нару ши ба ланс а му по опъ натото
въже, би м огъл да з ареже пла новете си з а т рона и да с е отърве от Кейт,
единс твен ото дока зател ство з а предател ството му спр ямо Джеймс.
— Д обре тогава. Ще ч акам тук.
Д жок ким на одобрит елно.
— Може пък на исти на да имаш мозък в глават а си — той сле з е по
въжен ат а стълб а и с тъпи на лодкат а. — Ще с е върна, когато с е спусне
нощт а.
А с ега бе едва плад не. Бож ичко, очакваше го дълъг ден!
— Д оведи М акграт със с ебе си. И скам да говоря с не го.

Робърт от кри, ч е да с е ра зговаря с Боби М акграт не е ни как ле сно. Той

бе бавен като ко с тенур ка и говореше т ака, сяка ш е све щени к на литургия.
— Н е зн ам нищо за ни каква жена — рече М акграт. — А лек М а лкълм с е
върна в Еди нбург с ам. Пре з по следните чет ири дн и е вс е в двореца.
— И ма ли къ ща в град а? — поп ит а Робърт.
М акграт покл ати глава.
— О т с една л е в покоит е на Джеймс.
Д жок поп ит а:
— П о с ещава л ли е няко го извън двореца, откак е дошъл?
— Д а, отиде в една къща на кра я на града ощ е първ ия де н и пре кара
цел и чет ири ч ас а т ам вчер а.
— Н а кого е къщат а? — поп ит а Робърт.
— И т ам няма никаква жена.
Робърт с е опит а да сдърж и раздра зне нието и нетърп ението си и си
напом ни, че М акграт е добър, че с тен човек от негов и я клан.
— Кой е т ам?
— Един ст аре ц — М акграт отп и от бират а си. — Бяла ко с а, побъркани
очи, тънък като вей ка.
— С ебас тиан Ландф и йлд — измърмори Робърт.
М акграт св и рамене.
— Н е зн ам. Н икога не съм чува л името му. Доближ их с е с амо толкова,
че да над никн а пре з прозорец а, и го в идях.
О пис ани ето приляга ше твърде добре, за да не бъде този човек име нно
Ла ндф ийл д. М алкълм бе спом е на л в икария, но Робъ рт повече не с е бе
зам исл ил з а него. След като А лек е и зт ръгна л желан ат а инф орма ция от
С ебас тиан, не из глеж даш е логич но да губи повече време с него.
— Вчер а за първ и път ли го в идя?
М акграт ким на.
— М а лкълм не е ходил при него, когато бе ше тук предния път. За пръв
пъ т узнах за тоз и човек, когато про следих Алек до къщ ат а пре з първ ия ден
— той з ам ълча за момент. — Но когато Алек прис тигн а, вече бяха по ст ав ил и
ст раж на в рат ат а. Възмож но е той да е да л нареж да ния да го държ ат под
ст раж а, още преди Алек да напусн е Еди нбург.
Б е з з нач ение защо Але к го държеше под ст раж а, С ебаст иан с ега бе
единс твенат а в ръз ка на Робърт с Кей т, а имаше и ма лка възмож но ст А лек да
е разкрил ме стоположението й на в икария.
— К ъде е той? И скам да поговоря с него.

201
 — Н а Грейбра йър номер че тири наде с е т — М акграт направ и гримас а. —
Н о не з нам да ли той ще е в състояние да говори. О т звуци те, които чух
вчер а, см ят ам, че М а лкълм си е игра л на лю бимит е си игрич ки със ст арец а.
— И зм ъчва ли с а го?
— Н е ст е ми казва л и да с е ме ся на М а лкълм — отбра нител но рече
М акграт, — а и ст арецъ т не е един от на шите.
— Н е, прав си бил, че не си с е наме сил. Щеше да е прека лено опас но за
те б.
За що ли М а лкълм е решил, ч е е нео бходимо да измъчва С ебас тиан
Ла ндф ийл д? Той не с е и съмняваш е, че М а лкълм и звлича увере но ст в
собс твен ото си могъ ще с тво, като и зте зава хорат а, но той рядко си
позв ол ява ше да го прав и бе з прич ина.
— Ж ив ли е още ?
М акграт отново св и раме не.
— Н е зн ам. Съмнявам с е. О ткак вчера М а лкълм си т ръгн а от къщ ат а,
т ам е до ст а ти хо, а и вече на в рат ат а не стои ст раж .
— П ърво, женат а в тъмниц ат а на Джеймс, а с ега и Ландф ийлд —
пром ърм ори Джок. — Н якаква в ръзка ?
— В ероят но има — рече Робърт. — О ткри ли коя е била тя, Боби?
— А нгличан ка на име Клара М ъркет. Джейм с наредил да я доведат от
град Буърс. Войни кът, с когото говорих, ка за, че им било нареде но да
направя т т а ка, че никой в с елото да не ра збер е, като я отвеж дат.
Буърс не бе ше близо до Ше ф ийлд, където Кей т бе прекара ла ж ивот а си,
но вс е па к т рябва ше да има ня каква в ръзка.
— Ще в и т рябва ли още нещо ? — М акграт о ст ав и ч ашат а си и с е
из прав и. — Трябва вече да с е връщ ам.
— П ро сто дръж под око М а лкълм. Ще с е свържем с т еб по-къ сно, з а да
ти дадем нов и нареж дан ия. М ного ти благодаря, Боби, наи стин а много ни
пом огна.
Д жок изгледа ка к М акграт изл иза от кают ат а и едва след това с е обърна
към Робърт.
— Знам, че едва ли това ще т е за интер е сува о собено, но в Ед инбур г чух
и други нов ин и.
— За Кей т?
Д жок с е усмих на с аркасти чно.
— Н е, на ли т и каз ах, може и да не те за инт ере сува о собе но. Про сто
ня какв и см ътни ве сти за войн а. Война, която наближ ава с вс еки измина л
ден. Ел и за бет е изпр атила граф Ле стър в Хол андия, за да сключи мир, а
по сл е наредил а на капит ан Дрейк да нападн е Кадис. Той п отопил т риде с ет и
ше ст испан ски кораба. А рмадат а на Ф илип вече е готова да нападн е вс еки
м ом ент, а при морс ка би тка с подобни мащаб и може би А нглия няма да е
единс твенат а з аме с ена държ ава. Ще е цяло чудо, ако И рланди я и Шотланд ия
не бъдат въвлеч ени във всич ко това.
— Знам — реч е Робърт. — Веднаг а щом измъкнем Кейт от Алек, ще т е
из пратя обратно, за да за щит аваш Крейда.
— Ще ме изпратиш обратно ? А ми ти?
— А з щ е реша ка кво ще правя по- късно.
— Ст рува ми с е, че вече си в зел решен ие — ти хо реч е Джок.
Робърт реши да смен и темат а.

202
 — М а лкълм има имени е няк ъде на ю г от града. А ко Кейт не е в града,
м оже би е т ам. Ут ре ще отидем до С елуи т и ще в идим да ли ще откри ем
не що — Робърт в идя, че Джок си отваря уст ат а и с е кани да възраз и, затова
бър зо добав и: — Е, добре, ще в идим да ли т и ще откр иеш не що. Ще
раз пол ож им лагера си наблизо и аз крот ичко ще си с едя и ще т е чакам да
докл ад ваш.
— Н яма да ст ане бър зо. В С елуит нямаме на ши хор а. Ще т рябва да
разч ит ам на подкупи, за да получа инф ормац ия.
— Зас ег а ни щичко не ст ава бър зо — кис ело рече Робъ рт.
Д жок повдиг на веж ди.
— За беляз ах, че си ма лко нервен, а? И знен адвам с е, че не си с е втурна л
м игом нат атък.
— Н е т аз и вечер — Робърт нямаше нам ерени е да с е втурне към С ел уит,
и от ново да с еди и да ча ка, ако имаш е друг нач ин да откр ие Кей т. — М исл я,
че ще идем на го сти на С ебаст иан Ландф ийлд.

В прозорци те на къщат а на номер четир инад е с ет, улица Грейбрайър, не

пробл яс ваше никаква светли нка и както бе ка за л М акграт, при в рат ат а
ням аше ст раж и.
— Ст рува ми с е, че М акграт бе ше прав — реч е Джок. — Може би веч е е
пре ка л е но късно, за да поговорим с добрия в икар ий.
Робърт пробва врат ат а : отвор и с е бе з ника кво съпр отивл ение.
Ст а ят а бе изпъл нена с кис елат а миризма на п от и урина, но вс е още във
въздуха не с е долавяш е зловони ето на смъ ртт а.
Той извад и меча си и пристъ пи в ст аят а.
— В иж да л и можеш да намери ш свещ, за да си свет нем ма лко — очи те
м у вече св иква ха с тъмнин ат а и той забел яза, че ст аят а бе ма лка и поч ти
необ заведена.
— Зм ия…
Робърт с е извърна рязко към ъгъла, от който бе дол етял шеп отъ т.
Запа л и ха све щ и Робърт в идя С ебас тиан Ландф и йлд.
И л и онова, ко ето бе о ст ан а ло от него.
Ст ар ецът бе завър з ан з а един стол в ъгъл а, а М а лкълм очев ид но бе
из пол з ва л нож вме сто камшик. О коло стола имаш е толкова много кръв , че
Робърт с е зачуди да ли ст арецът въобще има някаква кръв в тялото си. С ъс
си гурно ст бе съвс ем близо до смъртт а.
— Н яма… да с е предам — С ебасти ан вдигн а глава и раз кри очи те си,
които вс е ощ е пламтяха с ф анатич ен огън върху о ст ан ките от лицето му. —
Н икога…
— Кейт — настойч иво рече Робърт. — Къде е Ке йт?
— Д ъщеря на с ат анат а — прошеп на той. — Н е Л илит. Змият а. И зв ива
с е, пром еня с е… като змият а в Р ая. Н яма… да с е предам…
— К ъде е Кей т?
— Н яма… — за миг омразат а изче з на от лицето му и бе замен ена от
ум ол ител но изра жен ие. — Уб ийте я… уби йте змият а.
Той беш е мъртъв .
— Кол ко мило от ст рана на А лек да о ст ав и ст ареца тук да му из теч е
кръвт а — рече Джок, като с е приближ и и за ст ана до Робърт. — Бих ка за л , че

203
е бил раздра знен за това, че не е получ ил онова, ко ето е иска л. Чудя с е,
какво л и е целял?
— И ска л е Ла ндф ийлд да с е закъл не, че Кей т е дъщерят а на М ария —
Робърт с е усмихна бе зрадо стно. — Н о дори и из те зан ият а не могат да
сл ом ят л удит е.

— Тя е тук — рече Джок, когато сти гна ха в лагера си, разп оложен в
горат а, неда леч от имени ето С елуит. — Н о ка ква полз а, че го знаем ?
М а л къл м е събра л цяла армия паз ачи в имен ието си.
— Затвор нич ка ли е?
Д жок покл ати глава.
— Н е и на пръв поглед. С игуре н съм, че щ е я спрат, ако с е опит а да
из бяга, но й е по зволено свободно да с е раз хож да из кре по стт а и паркове те.
В с еки ден идва на е зда точно в т ази гора, подобава що прид ружена от
ст раж и… за собствен ат а й бе зопа сно с т.
— Зн ачи можем да я спасим.
— Н е и ако не иска да дойд е с на с — Джок замълча з а миг. — Дявол с ки
т рудно е да спас иш жена, която не ис ка да бъде спас е на.
Д ум и те му бяха уж а сни, но Робърт не можеш е да от рече, че с а верни.
— Знач и ще т рябва да я убедя, че иска да бъде сп ас ена. Мога ли да с е
вм ъкна в кре по стт а?
Д жок с е з амисли по въпро с а.
— В ъзмож но е. П ри служ ители те на М а лкълм подкупи те в инаги дават
ре зул т ат. Те ни как не хар е сват тоз и кучи син. Сигур ен съм, че ст раж ит е с а
предупреден и за евентуа л но нападени е с цел Кейт да бъде отвл ечен а, но не
и за възм ож но с тт а един-единс твен човек да вле зе в кре по стт а. Еднич кат а
опа сно ст щ е е, ако няко й от оф ицери те на М а лкълм те разпо знае — той с е
из прав и. — Ще в идя какво може да с е направ и.

— М ил ейди!
Кейт с е обърна и в идя, че чове кът, който я в ика, е Кене т Мороу,
капит анът на ст раж ат а на Алек. Тя поти сна раздраз нени ето си и с е усмихна
м ил о.
— Кол ко хуб аво, че в и в иж дам! П рекра сна сут рин, на ли?
— П рекра сна. Позвол ете да от бележ а, че изглеж дате точно на място в
т аз и гради на — рече той с непохватна га лант но ст, като т ръгн а редом с нея.
— С амат а в ие ст е като цвете.
Кейт ника к не с е чувстваше като цве те. Тъй като в т ази бит ка
раз пол а гаше с ма лко оръж ия, бе ре шила да изпробва т актикат а на Дж ий н и
с е опит а да изглеж д а с амото въплъще ние на жен стве нат а привле кател но ст.
Н о това съвс ем не бе роля, подхож да ща на темпер амент а й. А ко й с е
на л ожеш е с амо още веднъж свенливо да сведе поглед, направо щеше да
повърне. В ме сто това тя отново с е усмихн а.
— Кол ко сте лю бе зен! Ще с е разходи те ли с мен?
Той поклат и глава.
— И мам друг и задължения. Дойдох при вас с амо з а да в и предам едно
съоб щени е. Сър А лек щ е има удоволств и ето да с е при съедини към вас за
веч еря.

204
 Тя с е ст егна. Знае ше, че М а лкълм ще дойде, но вс е още не бе готова.
— Кол ко прият но!
— Ще яздит е ли дне с?
Тя преми на един завой на пъте кат а.
— Про сто не мога да устоя на т аз и възмож но ст о со бено когато деня т е
тол кова преле с тен и компани ят а е т а ка… — тя ахн а.
Робърт!
М ъжът, колен ичил край пъ текат а, който окопаваш е лехат а с рози, бе
обл еч ен в груби широк и дрехи, на глават а му бе нахлуп ена шапка, която
поч ти закр иваш е лицето му, но няма ше съмнен ие кой е той в
дей ств ит ел но ст. Кей т по знава ше всяка изв ив ка на тялото му, поз нава ше
вс еки же с т, всяка час тиц а от кож ат а му.
— Н ещо не е ли наред, милейди?
— Н е, разб ира с е, вси чко е наред — побър за да каже тя. — П ро сто като
в идях те зи рози, направо ми с екна дъхъ т! Трябва да помоля този град инар
да набер е ма лко от тях з а мас ат а т ази веч ер.
М ил и боже, ка кво праве ше Робърт тук?
Капит ан Мороу повтори въпро с а си :
— Ще желае те ли дн е с да идете на е зда?
— О, да, но ще изпратя един присл уж ник да в и каже ког а точно. И ска
м и с е да поо ст ана тук, в градин ат а, за да й с е на сладя. Д еня т е толкова
кра сив !
Той продълж аваше да върв и редом с нея.
— Н аисти на е т ака. Розит е с а направо преле с тни, отка к разцъф на ха
напъл но.
— Н о в С елуит всич ки рас тени я с а направо прел е стн и, толкова
разл ични от цветят а в плани нск ите част и на Шотла ндия — тя с една на една
м рам орна пей ка. — М исля, че ще поо ст ан а изве стно време.
Капит анът за ст ана прав пред нея, като я гледаш е с глупа ва усмив ка.
Ка кво да стори, т а да на кара този чове к да я о ст ав и най- по сле с ама?
— Увер явам в и, тук щ е бъда напълно в бе зопасно с т и с ама. Ето на, с ега
в и преча да вършит е работ ат а си — тя с е усмихна мило. — Вие ст е толкова
м ил , т а ка добре с е гриж ит е за мен!
— За мен е че ст и удоволс тв ие — той с е поколеба и с е по клони. — Ще
с е в идим по- късно, милейди.
Кейт едва дочака капит анъ т да с е изг уби от погледа й и скочи към
розоват а л еха.
— Д а не си п олудял? — прошеп на тя, като с е спря до Робъ рт. —
В еднаг а зами навай!
Робърт не я погледна, вме сто това продълж и да обръща пръс тт а с
л опат ат а си.
— В еч е си мислех, че обож ат елят ти нико га няма да си т ръгне. М ай
гл едаш да омаеш вс еки сре щнат мъж , не с амо А лек.
— Капит анът може да ми е от полз а — разс ея но реч е Ке йт, в зир айки с е
напрег нато в него. Дори и с амо ф актът, че го в иж да, я кара ше цялат а да
пот ръ пва. — А и ни кой не омайва Алек М а лкълм.
— Д жок мисли, ч е си спо собна да водиш Але к за но с а като опитом ен а
м еч ка — Робърт за би лопат ат а в земят а с в не запн а яро с т. — Н о мечки те
че сто с е обръщат и сма зват дре сь ори те си!
— За що си тук?

205
 — Какво друго може да стори един лю бя щ съпруг, когато благовернат а
м у го изо ст ав и?
— Д а запа зи до стойн ството си, като приеме отказа й и т ръгне по своя
пъ т.
— О , не! — т ихо рече той. — Н е с е опи твай отново да ми прила гаш
те з и ном ера. Макар че бях направо бе с ен, когато ме униж и пред целия кл а н.
— И пак бих го сторила — заяв и Кей т. — Ще продълж авам да го правя,
докато раз береш, че повече не ис кам да имам нищо общо с теб. Джок не ти
л и каза, че…
— Д жок ми предад е съобщ ението ти. Той не т и е повярва л, не ти
повярвах и а з.
— Знач и си глупак. Н е ми дълж иш ни що. Ти удърж а на думат а си пред
Ел и забет. А з съм т ази, която те напус на. Върни с е в Крейда.
— И да те о ст авя тук, пред пра га на Джеймс, където А лек вс еки мом ен т
м оже да реш и да т е из търгува за благор азп оложе нието на кра ля?
— Той няма да стори подобно не що.
— О ткъде зн аеш? Ти си в непоз нати води. Амбиц иит е че сто с е
пром еня т. Джейм с с е усмихн е на някой благородн ик, и цялото кра л ство с е
въл нува. Елиза бет изпр аща на Джейм с някоя по-рязка бел еж ка, и с е
предст авя т съвършено нов и възмож но с ти. Само за час т от с екундат а м оже
да с е окаже, че Алек вече не с е нуж да е от теб.
— Той желае коронат а. Н уж дае с е от мен, з а да я получи — рече тя. —
А и няма ощ е дълго да стоим пред прага на Джеймс. Зами наваме з а Англ ия
веднага щом А лек свърши някои неща тук.
— А нглия?! — с епна с е Робъ рт. — За що?
— Той каз ва, че ще е по-ле сно да спечелим привър жени ци отвъд
гра ницат а.
Робърт поклати глава.
— Привържениц ите на М ария с а много по- силни тук, в Шотл андия.
К ъде по-точно в А нглия щ е ходит е?
— Уори к и Кенилуъ рт, ст рува ми с е.
— Какво? — Та това ми звучи абс олют но бе зсмисл ено. И двете ме ст а с а
поч ти и зцяло пр оте ст ант ск и наст р о ен и.
— Яв но А лек не мисли като теб — тя с е насили да с е усмихне. — Тъй
като той иска за мен не с амо шотл андск ия, а и англий ския т рон, сигур на
съм , че зн ае къд е можем да намерим най-много привържен ици.
— Тронът — повтори Робърт. — Значи от мен с е очак ва да повярвам , че
точно това желае ш най- силно на този свят.
Кейт в ирна бради чка.
— А за що не?
С държ ано стт а му в не запно с е прекър ши и като прис тъпи напред, той я
сгр абч и за рамене те.
— Пре ст ани да ме лъжеш, Ке йт. Въобще не го прав иш добре. Дошъл
съм да те отведа обрат но в Крейда.
— Тоз и период от ж ивот а ми при ключи. Няма да с е върна! Къде ти е
здрав ия т разум? Вина ги си бил толкова загри жен за своят а Крейда! Като м и
предл ага ш да с е върна, я подлага ш на опасно с т.
— О ст ав и ме а з да с е т ревож а за Крейд а.
— Тогава т ревож и с е за нея — тя преглът на. — И ме о ст ав и аз да с е
гриж а за своите работ и.

206
 — П о дяволи те, из слуша й ме! Н е може ш да о ст а неш тук.
— Ще о ст ана тук. Върв и си, Робърт. Точно това ис кам.
— Ка к ли пъ к не! — той грубо я прит егли по-близо, а очит е му искр яха.
— Н икакви лъж и повече!
В не запно и тя на свой ред изг уби с амооблада ние и из бухна.
— А къде друг аде да оти да? Н е мога да с е върна в Крейда. Ще я
уни щож а. Ти бе ше прав , а аз гре шах. Винаги ще бъда про сто една пионка,
която всич ки искат да и зпол зват.
— Н о аз мога да с е обз а лож а, че няма ш намере ние да о ст ав иш Алек да
те изп ол зва.
— Н е — тя си по е дълбоко дъх и по сл е дръзко заяв и: — Смят ам да го
уб ия.
Р ъце те му леко отпус наха рамене те и.
— О чаквах подобно не що.
— Ще го убия и по сле ще з амина. Това е един ствен ият начи н Крейд а да
бъде в бе зопа сно с т. Един стве ният нач ин с амат а аз да бъда в бе зопасно ст.
Еди нств ения т начин Робърт да бъде в бе зопасно ст.
— Гав ин е мой приятел, Кейт. След вси чко, ко ето с е е случ ил о в
К ил гръ н, твърдо съм решил да с е от ърва от А лек.
— И да позв олиш на Джейм с да и зпол зва смъ ртт а му като предлог да
за граби К рейда? Н е, аз т рябва да го убия.
— Ти няма да успее ш. За да уби еш ня кого е необходим о
кораво съ рдеч ие, каквото ти не притеж аваш.
— Ле сно с е уча.
Той поклат и глава.
— Ще с е изне нада ш, като разбер еш какво съм успяла вече да науча —
тя с е откъс на от ръце те му и т ръг на по пъте кат а. — Затова ме о ст ав и на
м ира. Н е с е нуж дая от теб.
— Зас ег а ще си т ръгн а — изв и ка той след не я, — но чуй на какво с е
натъкн ах: едно от оне зи нещ а, които А лек толкова ис ка л да свърши, преди
да т ръгнет е. С ебаст иан Ландф ийлд е мъртъв .
Тя зам ръ зна на мястото си, напълно шокира на, и с е обърна, за да го
погл едне в очите.
— С ебас тиан ?
— Б ил е измъчван до смърт. И зглеж да не е да л на А лек ис каното — той
с е усм ихна бе зр адо ст но. — П оне веднъж в икар ият ти дава урок чре з лич ния
си прим ер, от който т рябва непр еменно да с е поу чиш.
С ебас тиан бе мъртъв . Н е бива ше да изпи тва съж а ле ние за смъртт а на
ст ари я й в раг, но й бе т рудно да о съзна е, че той вече не е ж ив , вече не е
запл а ха з а нея.
— Ка кво зн аеш за една жена на име Клара М ъркет ? Смянат а на темат а я
из нена да не по-ма лко от с амото име, ко ето не бе чува ла от години.
— За що?
— Д жеймс е наредил да я доведат в Еди нбург от А нглия, а А лек я е
раз питва л . Трябва да има ня как ва в ръзка с т еб.
— Тя бе ше моят а дойка. Първ ит е ми спомен и в ж ивот а с а з а Кл ара.
Р азп итва л я е? Н има искаш да кажеш…
— И дваш обратно с мен, Кей т. Н е мога да те отведа ощ е с ега, но ис кам
да бъдеш готова.
Тя поклати глава.

207
 — Ще дойд еш , Кейт.
Тя понеч и да с е обърне, но точно тога ва й хрумна не що друго. Вс е ощ е
не бе сигурна да ли е бременна. Н е можеше да по ст а вя в опасно ст Робърт, но
м оже би ще ше да й бъде необходима помощ, за да спаси рожбат а си.
— А ко променя решен ието си, мога ли да с е свърж а с теб ?
П огл едът на Робърт т ревож но с е в зря в лицето й.
— За що в не запно т ака с е разт р евож и?
— Н е съм ра зт ревожен а, но в ина ги е по-благоразум но да не събаря ш
вси чки м о стове зад гърба си.
— Н е може ш да с е довери ш на никого за еве нтуа лно съобще ние.
Н а л ож и с е Джок да проправя пътя ми нас ам с подкупи.
Зн ачи беш е с ама. Е, положе нието не бе по-разли чно, отколкото преди
той да дойде. Трябва да забр ав и за помощт а му и с ама да с е справя с
пробл ем и те си.
— Кейт.
Тя вдигна поглед към не го.
— П рие ли тоз и кучи си н в леглото си?
Тя дол авяше неизр азим ото напрежение, скрито з ад тих ите му сл ова.
Н икой не бе по- ст расте н и с по-соб ствен иче с ко чувство от Робърт. Трябва ше
да м у каже, че е легн а ла с Алек. Това може би ще го вбе си до ст атъ чно, т а да
го отпрати обратно в Крейда.
— За щото ако си го сторила, бих те разбр а л, но ще бъда уж а сно
не щас тен — тихо заяв и той — толкова не щас тен, че ще с е погриж а Алек да
бъде зас тигн ат от уча ст, пред която уч астт а на С ебас тиан ще изглеж да
направо щаст ие.
Кейт с е в зираше в него със сме си ца от бе з силие и слисване. Той я
раз бираш е, като никой друг. Робърт знае ше кои с а слабо ст ите й и кои с а
сил н ите й че рти. Това бе едно от нещ ат а, които тя на й-много обичаш е у
не го. Б и могла да с е сгу ши в него и да бъде приет а з а това, ко ето
предст авл ява в дейс тв ително ст, а не за онова, ко ето би т рябва ло да бъде.
— П рие ли го при с ебе си? — повтори Робърт.
Тя про сто не можеш е да го излъже.
— Н е още — проше пна тя. По сле с е извърна и с е отда леч и.

Д жок хвърли един- единств ен поглед към лицето на Робъ рт, ког ато той
вл е зе в л агера, и рече :
— Д околкото разб ирам, оча кват ни проблеми.
— Та какво дру го ми е доне сла т а зи жена ? — рече Робърт, като скочи от
коня си. — Смят а да го уби е. Обкръ жена от цяла войска па зачи и смят а да
уб ие това коп еле!
— Тя не е глупава. Ще из бере подходящия момен т.
— Това ли е вси чко, ко ето ще каже ш? Колко много ми помага ш с амо!
— Н ещо сме кис ели, а?
— К ис ели и уплаш ени до смърт. Н ещо не е наред. А лек ще я води в
А нгл ия.
— Е, и?
— В кре по стт а на пр оте ст ант ите.
Д жок т ихичко подсв ирна.
— И нтер е сно. Ти ка к го тълкуваш?

208
 — О ткъде да знам какво е нам ислил кучият му син? Може да е решил ,
че е пре ка лено опасно да си прав и т руд а да събаря монарх ият а и смят а да
по с тигн е сво ето по друг нач ин — но какъв може да е тоз и друг нач ин,
ч удеш е с е от чаяно Робърт. Х румна му една смра зяващ а мисъл. — Би могъл
да я закара пред Ели за бет, за да си из про си благора зп оложен ието й. Д а
обрисува Ке йт като амбиц иозна кон спиратор ка, а с ебе си като предания
подани к, който я е за лов ил. И ще замен и глават а на Кейт за влия телен по ст
в двореца.
— А кра ли цат а би ли му повярва ла ? Тя с е опит а да помогне на Ке йт.
— Тя не познава Ке йт, а Елиз абе т не прощава измянат а.
— И аз т ака съм чува л — бав но рече Джок. — Но благор азп оложен ието
на Ел иза бе т едва ли щ е му с е стори толкова привле кат елно, колкото с амат а
корона.
— Той иска власт, по дяволит е. А един влия телен по с т в двора на
Ел и забет ще му даде повече власт, отколкото притеж ава и с амия т Джейм с.
— В ярно. Знач и смят аш, че е решил да т ръгне по по-ма лко т рънлив ия
пъ т?
— Н е зн ам. Всич ко е с амо предположени я. Н о, за бога, нещо не е наред!
— А ка кво е реш ението?
— С ъщото, както и преди. И скам да направ и ш т ака, че да знам всич ко,
ко ето ст ава в С елуит. Ще наблюдаваме и ще ча каме, и ще с е опит аме да я
изм ъкн ем от него при първа възмож но ст. А и ще с е опит аме да убием това
копел е, преди тя да е направ ила своя опи т — мрачно добав и той.

— И зглеж да ш ч уде сно — рече Алек, когато Кейт сле зе по стълби те

съ щат а вечер. — Ст рани те ти с а румен и. Кене т казва, че си прекарва л а
до ст а врем е в градинат а.
Тя пот исна в не запното вълнени е, предизв икано от т ази на й-обик новена
за бел еж ка.
— Та как бих могла да устоя? Розит е с а раз цъф на ли. С елуи т е направо
прел е стно място.
— Н амирам го за и зключ ително удобно, когато идвам в Ед инбург.
П оняког а е поле зно за изве стно в реме да с е отда лечавам от Джеймс — той я
хван а под ръка и я поведе към т рапе з арият а. — П олучих имен ието като
зе ст ра от покой нат а си съпру га.
О т май кат а на Дж ийн, която той съсип а л и уб ил с тир аният а си,
при пом ни си Кей т с горч ив ина.
— П риключ и ли с делат а си в двореца ?
— О тчас ти. Джеймс е прека лено разт р евожен от напа дени ето на
Ел и забет при Кад ис, з а да на стоява да стоя при него.
— Ка дис?
— Ел иза бе т е и зпрат ила Д рейк да нападне ис панс кат а флот а при град
Ка дис. О чев ид но е по с тигн а л пълен успех.
— За що го е сторила?
— В ъпро с на в реме е И спан ия да изпрати армадат а си срещу А нгл ия.
Ел и забет с е е над ява ла да обе зкураж и Ф илип и еднов ременно с това да
от сл аби сил ите му.
— Н е разб ирам з ащо това ще т ревож и Дже ймс, щом той не е зам е с ен в
т аз и война.

209
 — Той не може да реши да ли да от иде да лиже обув ки те на Ф илип, ил и
да с е ум ил ква на Ели забет. Ако Ф илип победи, той ще с е н уж дае от могъ щ
прия тел като исп анск ия кра л, а ако спечел и Елиза бет, той иска тя да го
обяв и з а наследн ик на т рона й — устни те му с е изв и ха пре зрител но. —
Горкото м омче, каква участ! Ст рува ми с е, че про сто т рябва да го отърва от
вси чки те те з и дипломатиче ски проблеми.
— А ко ще има война, може би с ега не е най- подходящия т момент да
орга низир аме з аговор.
— Гл упо ст и. Когато светът е раз търсва н от размирици, е най-
подходящ ият момен т за промяна — той замълча за момент. — Н о те зи ве с ти
за войн а промен иха пла новете ми в едно отно шени е. Н яма да ходим в
А нгл ия.
— Ще о ст анем тук?
— Н е, ще отпл аваме за Хола ндия още ут ре вечер.
Кейт го погледна, изнен адан а и упла шена.
— За що?
— Ще идем т ам, където ще п олучим най-гол яма подкре па.
Тя би могла да раз бере отпътуван е за Ф ранция или И спан ия, но
докол кото й бе изв е ст но, Холан дия въобще няма ше сил ни в ръзк и с М ария.
Затова поклат и глава.
— Н е в иж дам логи кат а.
— Д овери ми с е. Ще разбер еш, когато му дойд е времето — след те зи
дум и гл асъ т му ст ана ма лко по- твърд. — А ако не раз береш, ще с е съгласи ш
с моят а прецен ка. О тиваме в Холан дия.
— Н е вярвам, че т рябва да… — тя млъкна, сре щна л а погледа му. По
ня каква прич ина това пътуване бе о собено важ но з а него.
За м иг тя почувс тва, ч е я обзе ма па ниче ски ст рах. Ще плава към
да л ечни зем и, където няма да има никаква възмож но с т и средства за
бяг ство, щом уб ие М а лкълм.
Н е бива да е толкова ст рахлива. Робърт е бил де те, когато е преко с ил
м орето, за да с е върне в Крейд а. Обстоятел стват а с а били съвс ем същи те. Тя
про сто ще т рябва да влож и вси чки те си усилия и разум, з а да откри е най-
бе зопас ния път.
И с ега с е усмих на.
— С игур на съм, че Хола ндия ще с е ока же изключ ително инт ере сн а и з а
двам а ни.

14.

— Зам и нават т ази нощ — обяв и Джок.

— С игур ен ли си ? — попит а Робърт.
Д жок ким на.
— Таз и сут рин бе и зпрат ено съобще ние до прист ан ището в Л ийт да
при готвят кораба на Алек за отплаване в п олунощ. — Той направ и пау за. —
Ще ги сл едим ли до А нглия, или ще го хван ем с ега?
Робърт с е опит а да мисли обектив но, но това про сто не му бе възмож но.
О ткак вчера с е бе сре щна л с Кей т, бе зпоко йството му непре ст анно
нар астваше. И скаш е всичко да при ключи колкото с е може по-скоро и да
изм ъкн е Ке йт да л еч от този кучи син.

210
 — Я хвай коня и отивай в Грантъ н, за да доведеш наши те воини от
кораб а. Ще напад нем М а лкълм по пътя за Лий т.
— Ще бъде добре охраняван.
— Той не зн ае, ч е сме в Шотландия.
Д жок т ръгн а към кон я си, но мрачно рече:
— Д а с е над яваме, че тя ще е до ст ат ъчна.
Робърт хранеше съ щит е опас ения. Ще бъдат много по- ма лобройни, а
едно из нена дващо нападен ие може да не е до ст атъ чно, з а да им доне с е
успех.
О свен ако не измисли начин да направ и войници те на М а лкълм съвс ем
бе з з ащи тни, да ги хва не не подготве ни.
Д а ги хване…
— Ч а кай — изв ика той след Джок. — И двам с теб в Гран тън.

— И зглеж даш ми не с поко е н — с пре сторе но бе згриж и е рече Кей т,

когато Ал ек с е върна при нея веч е за т рети път, отка к бяха т ръгна л и. — Д а
не би да с е ст ра хува ш от разбой ници, милорд?
— О т кра дци — усмихна й с е А лек. — Н е с е бе з покоя чак толкова, но
т рябва да съм си гурен, че М акдаръ н няма да с е опит а да ми отнеме онова,
ко ето м и прин адлеж и.
Кейт с е по ст ара да прикр ие обхвана л ото я напрежение.
— Ч ува л ли си не що за него?
— Н е, но това не зн ачи, че той не е в Един бург.
— Робърт не е глупак — Кей т погледна редиц ите въоръжени паз ачи от
двет е й ст ра ни по те сн ия път. — Сигурна съм, че не би с е опит а л да
напад не при толкова превъ зходство на сили те ни.
— С ъглас ен съм, но ни кога не в реди човек да с е…
В не запно от дървет ат а с е спу снаха огромни мреж и, право върху глав ите
на ст раж ит е, които яздеха пред тях!
— Ка кво, по дяв … — М а лкълм ря зко с е обърна с амо за да в иди ка к още
м реж и с е спускат върху пазачит е зад гърба им.
— М акдаръ н! — бойн ият в ик прозвуча прониз ително и от храст а ла цит е
от двете ст рани на пътя за изс качаха мъже, които сгр абч ваха риб арски те
м реж и, стег на ли войн ици те като в кап ан. — М акдар ън!
— Н е! — изв и ка Кейт.
Ст раж ите на М а лкълм с е бореха с мреж ит е, опитва йки с е да и звадя т
м ечове те си, докато пад аха от конете и с е мят аха като пъс търва в план инск и
пото к.
— П роклят ие!
М а л кълм сгр абчи ю здит е на коня на Кей т и яро с тно пришпори своя,
опи твай ки с е да си проби е път напред, като заоб иколи бъркотият а в кра кат а
им .
— С л из ай! — Робърт сто е ше пред коня на Алек, а в ръкат а м у
пробл яс ваше меч.
— О , да! — из със ка А лек, с тисн а л зъби. — Н а всяка цена!
Той извад и меча си и с е плъзна от с едлото на земят а.
— С пре те! — и зв ика Кей т. — Робърт, не ис кам това! Защо не…
Тя м л ъкна, разбр а ла, че никой не й обръ ща в нима ние, и сле зе от коня
си. Може ше с амо да стои бе зпомощ но и да гледа как с е бият, докато

211
стоманат а на мечовете им проблясваше смъртоно сно студе на под луннат а
све тл ина. М или боже, до с ег а не бе о съ знава ла колко едър е М а лкълм, кол ко
по- огром ен от Робърт. Р амен ете му бяха масив ни и обс егът на оръж ието м у
да л еч надм и нава ше този на Робърт.
Ли цето на М а лкълм бе като кам енно, разте гнатите му устн и оголва ха
зъб ите м у като на кръвож аден звяр, готов да убива. Кей т за кърш и ръце.
— Робърт, не виж да ш ли…
— Стой наст ран а, Кей т — Робърт с е в пусна напред, но върхът на м еч а
м у бе от кл онен още преди да е до с тигн а л гърд ите на М а лкълм.
Зн ачи той иска ше тя да стои на ст рана и кротко да наблюдава, докато го
уб иват заради нея. Н е, не можеш е да стори подобно не що.
Кейт отчая но с е огледа за помощ и в идя един от уби тит е пре з първ ите
м ину ти на ат акат а ст раж и. Хвърли с е към него и грабн а камат а от кола на м у.
П о сл е с е з авъртя към Робърт и М алкълм.
М а л кълм бе при тисн ат към едно дърво, но пъргаво с е измъкна отт ам и
с е хвърл и в ат а ка.
Тя за ст ана на пръс ти, изчаквайки удобен момент.
— Н е мога да с е спр авя и с двама в и. А ко ис ка ш да о ст а на ж ив , ще
стои ш наст ра на — рече Робърт, бе з да я поглеж д а. — Той е мой.
— Твоя е смъртт а ти — изсъс ка М а лкълм. О т о с ан кат а му лъха ше
тър же с твуваща с амоуверено с т. — Н е може ш да сп ечели ш, М акдар ън. А з съм
по- сил ен и по-хитър и…
И зохка от бол ка, когато мечът на Робърт бръсна реброто му.
— И по-голям с амохва лко — реч е Робърт. — Ето и първат а кръв , А лек.
— П о следнат а кръв — изв ика М а лкълм, като с е хвърли напред, замах на
и ударът м у бе пар иран.
Ст ра хът по сте пенно напускаше Кей т, докато ги наблюдаваше. М а лкъл м
м оже и да има ше преимуще ството на по-голямат а ф изиче ска сила, но Робърт
бе по-бър з и очев идно по- лов кия т с меча от двамат а. Бе също т а ка твърд,
яро с тен и напълно бе змило ст ен. Н иког а не го бе виж да ла т акъв . Това не
беше Робъ рт от Крейд а, а Черн ия Робърт, пиратът, който с ееше
кръвопр ол ит ия и смъ рт.
— Ст а на л си мекушав от много игри чки в па лат а на Джеймс, Ал ек.
Трябва л о е да си о ст ане ш в планин ите и да поддърж а ш умен ият а си —
Робърт парира още един удар на А лек и още една ст руйка кръв с е появ и
върху рам ото на Але к. — П о-т рудно е да надв ие ш човек, когато не е
привъ р зан към кол елото за изте зани я, на ли ?
М а л кълм с е усмих на злоб но.
— Знаех си, че забавле ният а ми с Гав ин ще те ядо с ат!
— И с амият аз съм склон ен да с е поз абавлявам — о ст рието изсв истя
към сл абини те на М а лкълм.
П рониз ителн ият писък от болка, който над аде М а лкълм, накар а Ке йт да
с е разт р епери цялат а. Той за ли тна наз ад, като гледа ше ран ат а си.
— Б ол и, а? — поп ит а Робърт, сти сна л зъби. — О пит ай това!
Меч ът му с е заби в стома ха на Але к, завъртя с е на п олов ин оборот и бе
издър пан.
За уж ас на Кейт, М а лкълм не падн а. Той вс е още си сто еше из правен, а
л ицето м у бе ра зкриве но от невъобраз има болка.
— Ти… глупак т акъв ! Н е можеш… да победи ш.

212
 — В ъобщ е не съм с е опитва л да по бедя. П ро сто съж а лявам, че ням ам
повече време да си поигр ая с теб, както ти си с е з абавлява л с Гав ин — този
пъ т м ечъ т на Робърт с е за би дълбоко в гъ рдит е на М алкълм и о ст ана т ам .
Той пусна дръж кат а на меча и от с тъпи наза д, изча квай ки М а лкълм да с е
ст роп ол и.
В си чко бе свършено.
М а л кълм з аст ина за миг, вт ренчен в Робърт, а върху лицето му бе
из пис ано изумлени е. П о сле Ке йт в идя как М а лкълм падн а на колене и сл ед
това рух на по гръб на земят а.
Р ъце те му ст исна ха меча. О т длан ите му рукна кръв , когато с е опит а да
из вади оръж ието от гърди те си.
— Н е — реч е той невярващо. — Н е! А з няма… да умра.
— Ще умреш — студено заяв и Робърт. — Веч е си мъртвец.
А л ек с е опит а да с е изпр ав и, и отново рухна на зад с в ик на бол ка.
И зум л ени ето с е превърна в гн яв , а след това невероя тна злоба раз крив и
че рти те м у.
— М ислиш си, че си… спечелил. Н о за губи… и ти. П ризн анието… —
Той с е закашля и от ъгълч ето на уст ат а му потече ст ру йка кръв . — Джейм с
ще пол уч и… при знан ието.
Робърт замръ зна.
— Ка кво при знан ие?
— Д ойкат а подпис а… призн ание в тъм ницат а… преди да умре. А з
наредих… то да бъде предад ено на Джеймс при смъртт а ми — погледът м у
тър же с твуващо с е прем е сти върху Ке йт. — Казах т и… няма да му позвол я…
да спечел и. Крейда… щ е бъде унищожена. Джеймс щ е изпе пели полов ин
Шотл анди я… за да я уб ие, когато прочет е призн анието — той с е разсмя. —
И ти си уни щожен а…
В не запно той с е сгърч и нагор е, а смехъ т му замръ зна.
Кейт пот ръпн а и и звърна поглед от него.
Робърт ти хо руг аеше.
— Б ож ичко, защо т ази жена не е умряла, преди да подпише проклетото
при знан ие?
— Ка кво ис каш е да каже той? — попит а тя обърка но. — Ка кво
при знан ие?
— Д оказателс твото, че си дъщеря на М ария. Джейм с е довел дойкат а ти
в Един бург и Але к я е измъчва л до смърт, за да полу чи инф ормация.
— К л ара?
К л ара бе мъртва. Та зи мила жена, която едва си спомня ше, бе
из ст рада л а адск и из те зан ия и умряла зар ади Кейт. Тя наис тина с ееше см ърт
и раз руха навс якъде, вс е повече и повеч е, опустошен ието всмукваш е и
добри, и л оши като смъртоно с е н водовъртеж .
— Ти не ми каза, че е убил и нея.
— М исли за това по- късно — Робърт я вдиг на на коня й. — Поне т рима
от ст раж ат а на А лек усп яха да избягат. С ега ще зане с ат ве с тт а в Един бург.
— Ще ги пре следвам — предлож и Джок.
— Това ще ни спечели с амо ма лко в реме. П о-добре ще е да го
из пол з вам е, з а да с тигн ем до кораба.
— Н е ис кам да…
— Кейт, ако с ега започне ш да спор иш с мен, ще те завърж а на коня и ще
ти запуша уст ат а — св ире по изв и ка Робърт. — Трябва да успеем да изле з ем

213
в от крито море, преди войн ици те на Джеймс да прис тигн ат и да от крия т
т руп а на Алек.
— Д а откри ем в кого е при знан ието, преди той да го даде на Джейм с —
реч е Джок. — Н е зн аем какв и точно с а били нареж дан ият а на Але к. Може да
ни о ст ават ден или два, докато Джеймс получи приз нани ето.
— А м оже да имаме и с амо ча с. Като по знавам А лек, бих с е обз а лож ил ,
че второто е вярно — реч е Робърт и с е качи на коня си. — Н е мога да
рискувам .

Три час а по-къс но „И рланд скат а принц е с а” отплава от прист а нището на

Гран тън, а Робърт з а пръв път по-спокой но си по е дъх, от как бе убил
М а л къл м . За изве с тно в реме бяха в бе зопас но ст и с ега има ше време да
обм исл и сл едващия ход.
Кейт с е приближ и и заст а на до Робърт на па лубат а.
— Н яма да с е върна в Крейда. Ако ме заведеш т ам, пак щ е избягам.
— Ще идеш т ам, където те заведа — рече той. — С ега вече в цял а
Шотл анди я няма да с е намер и и едно ме с тенц е, където да си в бе зопас но ст.
— Тог ава няма да о ст а на в Шотл андия — ръцет е й с тис каха перил ат а.
— Заведи ме при Ели забет. Тя веч е веднъж ми помогна. Може би ще усп ее
да м и нам ери убеж ище.
— Тя ти помогн а, защ ото т а ка й е било удобно и е премахн а ла една
потен циа л н а запла ха. А ко Джеймс зна е коя си, заплахат а вече ст ава ре а л на
и ти определено с е прев ръща ш в неудоб ство.
— Може би гре ши ш. Предпочит ам да рискувам с нея, отколкото да
позв ол я К рейд а да бъде унищожена.
— Кейт… — той дълбоко си по е дъх, опитвайки с е да сдърж и гнева и
отчая нието си. Го споди, т аз и вечер всичко с е бе обър ка ло, а нейн ото
твърдо гл ав ие ни ка к не му пома гаше. — Защо не отиде ш в кают ат а си и не си
л егн еш? Ще обсъдим това ут ре.
— Когато вече ще сме на път за Крейд а — очи те й бле стяха под луннит е
л ъчи. — Защо не ме изслу шаш? Добре, не ме води при Елиз абе т. Заведи м е в
Хол а ндия, както смят аш е да стори М а лкълм.
— В Хола ндия ли? — повтори той с епнато. — Ст ру ва ми с е, ка за, че ще
те води в А нглия.
— Той промени пла новете си. Бе ше не що свър зано с войнат а. Каза, че
на й-сил нат а подкреп а ще получим от Холанди я — тя протегн а ръка и ст исна
л акътя м у. — А ко не ме заведе ш при Елиза бе т, заведи ме в Холандия ил и в
И т а л ия, ил и… или в Р усия. Където и да е, с амо не в Крейда! Н е мога да
пон е с а да… За що ме гледаш т ака? Какво има?
Той с е чувстваше т ака, сяка ш с а го ударил и в стомаха. М или боже, този
ковар ен кучи си н!
— Робърт?
— Н яма ни що. И ди в кают ат а си — нареди той. — Трябва да помисл я.
— И той вече мислеш е, събираш е парчен цат а в цяла карт ина. — Ще дойд а
при теб след ма лко.
— Н е ут ре, на л и?
Той поклат и глава.
— С л ед мъничко.
Робърт почт и не ус е ти ког а тя си т ръг на, за гледан нев иж да що в морето.

214
 Кен илуъ рт .
Н аш ат а най-силн а под крепа е в Хол ан д ия .
Зм ия т а.
Го споди!

Робърт дойде в кают ат а й ча к след полуно щ. Кей т вече бе легн а ла, но с е

над игна на лакъ т, когато той вле зе в помеще нието.
— М ного с е з абав и. Сигур но си с е надява л да зас пя?
— Поз навам те добре — рече Робърт, като сва л и коженат а си ж иле тка и
я захвърл и на един стол. — При услов ие, че на хоризонт а с е очерт ава спор,
си готова дори и карф и ци да забиваш в кож ат а си, с амо и с амо да о ст анеш
будна.
— Н ямах карф ици — рече тя. — А и нямам жела ние да споря с теб.
— Н е и ако по ст игне ш сво ето — той с една на тясн ат а кой ка и смъкна
боту шите си. Вне зап но тя почувс тва аромат а му: чисто лене но платно, сол и
м оре. — И аз нямам желание да споря с теб.
В тихия му глас тя долов и нотки, които я разт ревож и ха. Луннат а
све тл ина, ст руящ а пре з редиц ат а ма лк и прозорчет а, озарява ше кают ат а с
бл едо синь о сияние, но тя с е нуж д аеш е да в иж да по-добре.
— Запа ли свещт а.
— И л унат а све ти до ст атъч но.
Тревогат а й нарас на, щом разбра, че той не иска тя да го виж да ясно.
— Ка кво не е наред?
— С ам о з ащото не ис кам да споря с теб?
— Зн ачи си тъжен, з ащото мислиш, че мога да уни щож а Крейд а. Н о
това не е вярно. Н яма да позв оля подобно не що да с е случи. Трябва про сто
да м е о ст ав иш да си ида, и всич ко ще е както преди, вс е едно никога не съм
ст ъпва л а т ам.
— Н ищо никога няма да е същ ото.
— За що? А ко аз…
— За щото ще те обичам до по следния си час.
Р адо с тт а, която лумна в душат а й, момент а л но с е смен и с дълбоко
отчая ние. Пре ка лено късно беш е. А ко той й бе ка за л това пре з онзи
сл едобед в Крейда… Н е, всичко в инаги си е било невъзмож но. Усмихн а с е
кол ебл иво.
— Това е много приятно, но всъщ но ст няма з нач ение.
— И ма зн аче ние, и то огромно — той с е обърна и я погледна в очи те. —
То озн ачава, че не мога да т е изо ст авя и че няма да ти позволя ти да м е
изо ст ав иш.
Тя преглъ тна и с е опит а умишле но да направ и глас а си по-твърд.
— Защо мъже те в инаги си мисля т, че един стве но онова, ко ето с амите те
из питват, има ня какво з нач ение ? А з не с е интер е сувам от теб. И сках с ам о
К рейд а. К роях с амо как да направя т ака… Затова т и т рябва да ме забр ав иш
и аз ще забравя…
— Шш т — пръс тит е му доко сн аха устни те й, за да спрат пороя думи. —
Ти хо, л ю бима.
С ъл зи те, които до с ега бе сдърж а л а, наддел яха над волят а й и потекоха
по ст ранит е й. Глават а й с е сгуши до гърди те му.
— Н е ми по зволявай да те наран я! Моля т е, не искам да те боли!

215
 Той о ст ан а смълчан. Р итми чното тупте не на сърцето му ся ка ш тътне ше
до ухото й, докато ръкат а му неж но га л еше ко сит е й.
— И сках да ме оби чаш, но това е било грешно… Може би, ако с е
опит а ш, вси чко ще премин е.
— Н яма да преми не. П ро сто ще т рябва да намер им начи н да с е справ им .
И м ожем да с е справ им ч уде сно, Кей т.
— Н е и ако ти отнема Крейд а.
— Ти няма да ми я отнеме ш. А з ще с е от каж а доброволно от нея.
Д ар, който тя не би могла да приеме.
— Защо? — попит а. — Н е за служ авам подобна же ртва. Никоя жен а не я
за сл уж ава. Н е можеш да твърд иш, че няма да те боли.
— Н аис тина не мога, но ще боли повече, ако с е от каж а от т еб.
— Та ка говориш с ега.
— И ще говоря т ака и след петде с е т години. Чуй ме, Ке йт, това не е
реш ение, ко ето съм в зел лекомисле но. Всичко е много про сто. Ти си повече
от К рейда. А ко т рябва да избирам, ще в зема това, ко ето е на й-цен но за м ен.
Тя зн аеш е, че не може да го позв оли, но поне може ше да си открад не
този м иг.
И ска ше й с е пон е веднъж да го каже. Сигур но един- единств ен път няма
да нав реди много. Колебл ив ият й шеп от бе поч ти недолов им в тъм нинат а.
— А з… т е обичам.
Устн ите, които пога ли ха слепоочи ето й, бяха по-неж н и и от доко сване с
пер це.
— Но ще го надмогн а — добав и тя. — Х арактеръ т ми е непо стоян ен.
Затова не бива да с е чувс тваш в иновен, ч е ще ме о ст ав иш.
— Ще го имам предв ид. Сигур ен съм, че то ще ми доне с е голяма утеха.
Н о в действ и телно с т той въобще не бе обърна л в нимани е на думите й.
П ознаваше я пре ка лено добре. Н икога нямаше да я о ст ав и, а няко й ден това
ще ше да го унищож и. Затова тя т рябваше да открие н ачин да го напусне, но
не знае ше да ли ще има сил и за това, ако я отведе у дома, в Крейда.
— И скам да ида в А нглия.
Той с е стег на и тя го почувс тва.
— Н е.
— Н е разб ираш ли? Това е единс твения т ни шанс! А ко Джеймс знае коя
съм , тогава единс твенат а ни над еж да е Елиза бе т да с е наме с и или да м и
нам ер и убеж ищ е.
— А най- вероятно няма да направ и нито едното, нито другото.
— Трябва да опит аме — Кей т вс е още долавя ше, че той с е
съпр оти вл ява. — А ко ме оби чаш, заведи ме при Елиз абе т — ръце те й
отчая но с е ст егна ха около него. — Моля те, Робърт!
За м иг й с е стори, че той няма да отговори. Про сто с едеше т ам и я
държеше в ръце те си, га ле ше ко с ат а й. Н ай-с етн е я целун а по бу зат а и
неж но рече :
— Д обре, момичето ми. Ще отидем при Елиз абе т.

— И зглеж даш ра зкошно — от беляз а Робъ рт, докато й помага ше да с е

качи на л адият а, която т рябваш е да ги отведе в двореца. — Имам скъп и
спом ен и за т ази рокля.

216
 Та ка бе ше и с Кейт. Тя нерв но приглади пурпур ното кад иф е на рокл ят а,
която бе но сила на сватбат а на Дж ийн и Гав ин.
— Това ми е на й-разко шнат а рокля. Н е съм св ик на ла с дворцов ия
ж ивот, но сме тнах, че ще е подходящ а.
— П овече от подходя ща — Робърт с е наст ани на с еда лкат а до нея и
л одкаря т отблъсна ладият а от брега. — И зглеж д аш като пламък.
Тя л еко с е изнен ада. Робърт рядко говореше за външ ния й в ид. И тогава
тя разбра. Той зн аеш е колко прите снен а е з а по с ещен ието си при кра лицат а
и с е опитва ше да й вдъхне увере но ст.
— Д а с е над яваме, че Ели забет ще ме одобри.
П огл едът на Робърт с е преме ст и върху гледки те, които отмин аваха по
брегов ете на Темза.
— Н ейн ото одобрение не е от о со бено съдбов но зн ачен ие. И ма и други
пъ тища, по които можем да по емем.
Н ие . По в реме на пътуването от Шотланди я нас ам тя многократно с е бе
опи тва л а да го убеди, че няма да о ст а не с него, как ъвто и да е и зходът от
по с ещ ението при кра л ицат а, но той не иска ше да приеме този ф акт. Н о пък
в м ом ент а тя бе прека лено разт р евожена з а предстоя щат а срещ а, т а да спори
с него.
— Ка кв и друг и път ища ?
Той с е усмихна.
— Б ихме могли да т ръгнем по море и да нападаме испа нски га леон и. Б и
л и ис ка л а да си пират ка, Кей т?
— Н е, нито пък ис кам ти да си т акъв . Н а ли ми ка за, че вече си
при кл ючил с пират с твото.
— Н о обстоятелс тват а с е промениха.
Тя бе променила обстоят елстват а. Робърт обмисляше възмож но стт а да
с е завърне към пират с твото, защ ото по море би могъл да с е бори срещу
Д жейм с бе з опасно ст за Крейда. И вс е пак т акъв ж ивот щ еше да си е пак
из гнан ие. Тя не можеш е да го позволи. А ко Елиза бет й предложе ше
убеж и ще, тя т рябва ше на всяка цена да с е възп олзва от него, бе з да даде
възм ож но ст на Робърт да от крие ме стоположението му.
— Н яма да обсъж дам подобни глупо с ти. Ще в идим какво ще ка же
Ел и забет.
Той с е усмихна накриво.
— Д а, на всяка цена т рябва да чуем какво ще каже кра лицат а по повод
на м ол бат а т и.

— Н е ме бе зпокой, Пърси. — Елиз абе т не вдигна поглед от пи см ото,

ко ето пиш еше в момент а. — Н е в иж даш ли, ч е съм за ет а?
— Мол я за изв и нени е, Ваше величе ство — реч е П ърси Монгре йв . — Н о
си пом исл их, че бихте жела ли… — той млъкна, търс ейк и думи. — Граф
К рейд а м оли за сре ща с вас.
П ерото на Елиз абе т замръ зна насред дв иже нието.
— Моли? Това не ми звучи като изр аз на М акдарън. Сигурно думат а е
твоя, П ърси?
П ърси с е намръщи.
— Н астоява. Казах му, че няма да пожела ете да с е срещн ете с него, но
той не с е инт ере сува, че сте прет руп ана с гриж и за т аз и исп анс ка…

217
 — Н ека вле зе — пре късн а го тя.
— А граф инят а?
Тя бър зо вдиг на поглед.
— И неговат а граф ин я ли е тук?
Той кимна.
— Мол и за позв олени е да при емет е и нея.
Ел и забет о ст ав и перото си в маст илницат а.
— Н а вся ка цена, не ка вле зе и тя. Лю бопи тна съм да в идя женат а на
М акдаръ н.
Тя чу как П ърси измърмори нещо под но с а си, докато напус каш е ст аят а.
П о сл е бър зо с е из прав и и отиде до огледа лото в позлатена рам ка в друг ия
кра й на ст аят а. Доко сна тъмн ите кръгов е под очит е си. Снощи не бе сп а л а
добре, както и много нощи преди това, при цялат а т аз и бъркотия окол о
Ф ил ип. Понам е ст и нади пленат а си я ка и прехап а устн и, за да с е поз ачервят.
Д а л и изгл еж даш е ст ара? Боже, за що ли с е т ревож и как изглеж д а? Н е
външн ият й в ид, а духъ т и разумът й бяха накар а ли свет а да й с е подч инява.
— В аш е велич е ство?
К ра л и цат а с е и звърна от огледа лото и в идя Робърт М акдарън, заст ан а л
на врат ат а, вс е толкова кр асив и опас е н като хищни к.
П огл едът й с е преме с ти върху женат а, облечена в пурпур но кадиф е,
която сто еше до него.
Кат р ин.

Ел и забет не бе ше т ака ва, каквато си я бе предст авяла Кей т.

Копри ненат а й рокля с цвят на слонова ко ст бе великолеп на, рубин ения т
м еда л ь он, крася щ шият а й, бе за шеметява щ, но с амат а жена не бе ше нещо
о со бено. Беше про сто една напудре на, заст ар яващ а жена, чи ито твърди
къдр ици изглеж да ха пре ка ле но яркоч ервени, за да с а исти нски.
В този миг погледът на кра л ицат а с е преме с ти върху Кейт и тя
м ом ент а л но промени мне нието си. Този поглед бе ше о с тър като бръснач,
пре ценяващ в печ атлен ието.
Ел и забет наклони глава.
— Н е ст е крас ав иц а, но не сте и лише на от изв е стн а привле кателно с т.
П о сл е тя с е обърн а към Робърт:
— В иж дате ли, на ли в и каз ах, че момич ето щ е бъде кротко и прили чно
на в ид.
— Е, поне е приличн а на в ид — съгласи с е Робърт, като направ и нисъ к
покл о н. — Ваше величе ство беше права, както в инаги.
— А в ие ст е бе зочлив , както в ина ги. И майт е лю бе зно с тт а да сдърж ит е
на см еш кат а си и да доведет е жена си по- близо, за да мога да я огледам по-
добре.
Кейт пристъ пи и направ и пред кра ли цат а дълбок реверан с.
— В аш е велич е ство.
— Ст ане те, ст ане те — нетърп еливо рече кра ли цат а. — Как да разгледам
че рти те в и, ако гледате в обув к ите ми?
Кейт вдигна поглед и Елиза бе т прецен яващо огледа първо лицето й, а
по сл е и зл атистокафяв ит е й къдр и, които с е по с ипва ха по раменет е из под
кадиф енат а шапчи ца.
— Хуб ав и очи, а ко сит е в и с а с ч уде сн а гъстот а и ярък цвят.

218
 — Д а не би да сте оча ква ли да с а по-тъм ни? — попит а Робърт.
Ел и забет с е обърна към него.
— Р азб ира с е, че не. Редов но полу чавах доклади от в икария отно с но
м ом ичето.
— А и ко с ат а на М ария не е била по-тъмн а — добав и Робърт. — Кажете,
см ят ате л и, че има същи те…
— Н е ст е в ие този, който т рябва да задава въпро си те, от вас с е очаква
да от говаря те. Защо не ст е в Крейда, където с е предполага ше, че т рябва да
о ст ан ете ?
— Б ях в Крейда, но обстоятел стват а с е промениха и ми с е на лож и да с е
при спо собявам към нов ит е услов ия.
Робърт бе ше по- бе зочлив и присмехулен от всякога, даваш е си сметка
Кейт. Как, по дяволи те, ще моли тя Ели за бет за услуг а, ако той продълж ава
не прекъс нато да я дразни ? Н о може би именно това бе целт а му. Ке йт
съ знава ше, че той не желае ше да идва ощ е от мига, в който тя го бе
предл ож ил а.
Робърт продълж и:
— Н о Ваше величе ство съ що е много добра в приспо собяван ето според
нуж д ите си. Когато бях затвор ен в Кулат а, в ие бяхт е…
— За бога, Робърт, млъкни и ме о ст ав и а з да говоря с нея — изсъс ка
Кейт направо вбе с е на.
И зне надан ият поглед на кр а лицат а момент а лно с е върна върху Кей т.
— А, зн ачи ни как не е кротка — тя отмет на глава наз ад и с е разсмя. —
Та ка в и с е пада, М акдар ън!
Кейт го погледна предупреди телно.
— П ро сте те му, Ва ше вели че ство. Той с е държ и уж асно непоч тит елно, а
ни е т рябва да в и помолим за една услуга.
— Усл уга ли? — предпазл иво повтори Елиз абе т.
— Молим ви за убеж ищ е — заяв и Кейт и набъ р зо ра зка за
обстоят ел стват а, които ги бяха довели тук. — Вие бяхте добра към мен в
м ин а л ото. С ега с е надявам, ч е ще прояв ите същ ото сн из хож дени е и този
пъ т.
— Зн ачи дойкат а в и е мъртва? — поп ит а Ели забет. — А какво е ст а на л о
с призна нието?
— П редполаг аме, че то вече е в ръце те на Джеймс — отвърна Робърт.
— П роклят ие! — ст ран ите на Ели за бет потъм няха от гняв . —
Н епрокопс а ник! Н е можете ли поне едно нещо да свърши те както т рябва,
М акдаръ н?
— П озволе те да в и напомня, че вие сте т ази, която е избра ла С ебасти ан
Ла ндф ийл д — заяв и Робърт. — А ко ми бяхте ка за ли, че е до ст атъчно луд, т а
да отид е при Джеймс, щях да му пререж а гърл ото още преди да отведа Ке йт
в К рейда.
— Н има твърдит е, че в инат а е моя?
— Д а — усмив кат а хищ нич е ски оголи зъбит е му. — Винат а е изцял о
ва ша, В аш е велич е ство.
Кейт отч аяно си помисли, че двамат а с а като две див и ж ивот ни, които
с е оби ка л ят, готов и да с е нахвърлят едно върху друго.
— Н яма з нач ение чия е в инат а. Ще ми помогнет е ли?
П огл едът на Елиза бе т с е върна на нея.

219
 — Н е зн ая да ли бих могла. А ко Джейм с зн ае за потеклото в и, рискъ т
м оже да е пре ка ле но голям. А точно в момент а отно шени ят а ни с а много
не сигурн и и съм в рисковано п оложен ие.
— И ще я предадет е на Джеймс? — попит а Робърт.
— Н е съм ка за ла подобно нещо — рязко отвърн а Елиза бет. — Може би
ще е възм ож но да й намер я ня какво убеж и ще. Н о не и тук, в А нглия.
— И няма да й о си гурите закр илат а си ?
— Това е невъзмож но. В ни какъв случ ай не бива да проли чи, че имам
ня каква в ръзка с нея.
И зражението на Робърт ст ана по-твърдо.
— Греш ите — рече той. — Н е е възмож но да направ ите друго.
— И за що не?
Той срещн а погледа на кра ли цат а.
— За щото и двамат а з наем какво е било приз нани ето, подпис ано от
К л ара Мъркет. Зн аем, че М ария Стю а рт не е ма йкат а на Кейт — той направ и
кратка пауз а. — Вие сте ма йка й.
— Лъж и! — категори чно з аяв и Ели забет. — Бе зсми слени, от кач ени
л ъж и. И при това предст авляват т ака ва не прикрит а обида, че бих могла да
в и в зема гл ават а за ти я думи.
— Н е вярвам, че бихте по ели подобен риск. Н ика к не би ви с е ис ка л о да
изл агат е откачен ите ми лъж и на показ. Един ствен ият изход би бил ножъ т на
на ем ен убие ц, но пъ к ще в и с е на лож и да с е спра вяте с угри зеният а си след
това. В ие вс е пак имате съве с т.
— Робърт, ка кв и ги говориш? — замаяно поп ит а Кей т. — Това не е
вярно. Знае ш, че съм…
— О ткъде да знам ? Защо С ебасти ан ти е повт арял цял ж ивот, че си
извън брач но дете на М ария? Кой му го е ка за л? — той кимн а към Ели за бет.
— Н ейно Кра лско Вели че с тво. И ти си повярва ла в това, защ ото и той е
вярва л . М а лко вероятно е било той да с е усъмни в кра ли цат а, чиято
цел ом ъдре но ст е направо легендарна, но ако го е сторил, тя му е да л а
иде а л н ия отговор. Злат а братовчед ка М ария, която пле те магии в кулат а си.
И на ист ина е било твърде удобно М ария да бъде държ ана в затвора пре з
вси чки те те з и години, на ли? Вие не бихте иска ли де тето в и да бъде
отгл едано бе з поне елемент ар но уважение. Вие ст е я ограб или от за конното
й право на ва ша на следница, но вс е пак сте й подарили вярат а в мит а, че е
кра л ска дъщеря.
— П редположе ния — ледено отвърна Елиза бе т.
— Н о веднъж в ие ка захт е, че съм много добър в предположени ят а —
възра зи Робърт. — О ст ав ихте ме да съедин я парч енцат а от исти нат а, за да
м е подведете в удобнат а за ва с по со ка. И поне же до с тигн ах до те зи
за кл юче ния с ам, нито веднъж не с е усъмних в исти нат а. М ного хит ро, В аше
вел ич е ство.
— А за що е нео бходимо с ега да с е съмн явате в те зи з аключ ения?
— Зарад и при знан ието.
— Ко ето не с те в иж да ли.
— Н о чието съдърж ани е е ръководело вс еки ход на М а лкълм.
— К л ара Мъркет може да му е каза л а, че Кат рин е дъщеря на М ария —
реч е Ел иза бет. — Това би породило съ щит е действ ия от ст рана на този
М а л къл м , ако той наис тин а е бил толкова амби циозе н, колкото твърд ите.

220
 — Той би т ръгна л да пре следва Кей т, но не по съ щия начи н. И змъчва л е
С ебас тиан Ла ндф ийлд, за да го накара да св идетелс тва, че тя е ваша
дъщ еря, а не на Мария, но С ебаст иан не от с тъпил. Н акрая той повярва, че
това е с амат а исти на. Думите му бяха : «Н е Лили т… змият а. И зв ива с е,
пром еня с е.» За змият а в райскат а градина с е ка зва, че е преобра зения т
дявол . В очите на С ебас тиан Кейт с е е промен ила от дъщ ерят а на М ария в
дъщ ерят а на Елиз абе т.
— Н еубедително скърп ени доводи — и зсумтя Ели забет.
Робърт кимн а.
— Тол кова неубеди телни, че дори не ги забелязах. Н о по сле Кейт м и
каза, че М а лкълм смят а л да я з аведе в Уорик и Кен илуърт, за да търс и
подкре па.
Кейт в идя съвс ем лека промяна в поведени ето на Ели за бет.
— Стори ми с е ст ранно, но дори и тогава не успях да направя в ръзкат а.
Д окато в не запно М а лкълм не промен и реш ението си и т ръгн а да води Кейт в
Хол а ндия вме сто в А нглия — той с е обърна към Кей т: — Какво ти ка за той?
— Ч е най-силн ат а подкрепа ще п олуча от Хол андия — колебливо реч е
Кейт.
— И наис тин а е било т ака — Робърт сре щна погледа на Елиз абе т. —
За щото този ме с ец в ие и зпрат ихте граф Ле стър в Хола ндия, за да с е опит а
да скл ючи мир и да намери съю з ници з а т ази война с И спания. Той веч е не е
бил в зам ъ ка си в Кенилуърт или в имени ето на брат си в Уорик. Бил о е
нео бходим о М алкълм да го по следва до Холанд ия, за да го заме си в
за говора си.
— Робин Дъдли е мой най- предан сл уж ител. Граф ът нико га не би с е
зам е сил в за говор срещу мен — за яв и Елиз абе т.
— Д ори и за да направ и дъщеря си кр а лица на А нглия, а с ебе си —
вл ас тима щия човек з ад т рона? — попит а Робърт тихо.
Н о н а ли баща й бе граф Шрузбъри, объркано ра зсъж даваше Ке йт.
В си чко това беше лудо ст! П ре з целия си ж ивот бе смят а ла това за ис тина, а
с ега т рябва ше не с амо да прием е Елиза бет з а своя май ка, а и граф Ле стър за
свой баща.
— Н има ме обв инявате в прелю бодейс тво с Робин, от ко ето съм родил а
не гово дете ? — студе но попит а Ели забет.
— А чие друго да бъде? За вас двамат а с е но с еха слухове ощ е от ка к с е
възкачихте на т рона. Вие от ка захте да го отпратит е от с ебе си дори когато
привъ р зано стт а в и към вашия с анов ник, з авеж дащ коню ш нит е, предизв ика
при см еха на всичк и народи в Ев ропа. От руп ахте го с богат ст ва и поче ст и,
но не пожел ахте да му дад ете онова, ко ето той жела еше на й-силно. Да с е
оже ни за кра ли цат а и да спечел и властт а — Робърт замълч а за миг. —
За щото Ле стър в инаги е бил много амбицио зен човек. П о едно в реме дори
обеща на исп анс кия по слан ик, че ще възст а нов и католиц изма в А нглия, ако
И спан ия подкре пи не говото предложен ие з а ръкат а в и.
— Той нямаш е това предв ид — побъ р за да каже Ели забет. — Робин
в инаг и е бил вс е отдаен прот е ст ан т.
— Н о неговото предложени е вс е пак щеш е да в и по ст ав и в неудобно
пол ожени е. Н е можехте да по емете рис ка, свър зан с един брак, но и не
м ожехте да с е от каже те от не го. И какъв из ход в и е о ст ава л, когато сте
раз бра л и, че но си те неговото де те? Ле с тър не е т рябва ло да разбере з а него.

221
Еди н тол кова амбицио зен човек би смет на л мисълт а за прека л ено
събл а зни телна, за да й устои.
— О бграде на съм от при дворнит е си дами пре з цял ото в реме. Ка к бих
м огл а да родя дете, и това да не за бележ ат околн ите?
— Б и било т рудно, но не и невъзмож но. Н е и за женат а, която папат а
нар ече най-уни ка лн ото същ е ство, ко ето с е е появява ло в Ев ропа от
пет стоти н години нас ам.
— Н ямат е дока зат елства в подкрепа на т аз и клевет а — рече Елиза бе т.
— О свен призн анието в ръце те на Джеймс.
— Б их с е обза лож ил а, че Джеймс е изгорил този докумен т две мину ти,
сл ед като го е полу чил — уст нит е й с е разт егна ха. — Това младо па л енце не
би позвол ило на ни що да з аст ане на пътя му към т рона.
— И точно затова в ие ще в земет е Ке йт под своя з акрила — рече Робърт.
— И затова ще я призна ете публи чно.
— Д а не сте полуд ял? А ко онова, ко ето казвате, е исти на, щом съм с е
опи тва л а да я скр ия от очи те на Робин пре з всички те те зи годин и, да не
м исл и те, че ще му позволя да узна е за съще ствуването й с ега?
— Еди нств ения т начин тя да бъде в бе зопас но ст, е да при знае те коя е.
Ел и забет го загледа, присв ила очи.
— За да может е в ие на свой ред да с е опит ате да загра бите т рона чре з
нея ? М ного хит ро, но няма да…
— С пре те! — в икъ т на Кей т с е в ряза насред думи те на кра ли цат а като
на жеже н м еч. — Н яма да търп я това повече! Ка к смее те да с е карате за м ен
като кучет а за кока л? Това е м оят ж ивот ! — тя с е извърна към Елиз абе т: —
В ие л и сте майка ми?
Ел и забет я гледаше вт ренч ено, бе з да отговори.
— О тговоре те ми!
Робърт прис тъпи напред.
— Кейт, ще е…
— М ълчи! — нахвърли с е тя върху него. — И от теб въобщ е не съм
довол н а. Защо не ми каза з а това предвари телно? За що позволи да дойда тук
и да го раз бера по този начи н?
— Ст рува ми с е, че на шият скъп Черен Робърт не е бил съвс ем си гурен
в предп ол ожен ието си и е разч ит а л на изне надат а, за да сп ечели т аз и битка
— сухо реч е Ели забет.
— Е, не беш е о собено мило от н ег ова ст ран а. И двамат а ни как не ст е
добри към мен. А з няма… — тя млъкн а, за да овладее глас а си. — О ст ав и
ни, Робърт, искам да поговоря с нея нас ам е.
— Н е мисля, че това е добра идея, Кей т — реч е Робърт.
— О ст ав и ни с ами!
Робърт вс е още я гледаше намръщено.
— О , за бога, вървете — нетър пеливо реч е Ели забет. — Н яма да я изям .
— Н е за това с е т ревожех — заяв и Робърт. — Ст рахувам с е, че тя м оже
да в и изяде. А това ще е уж ас но неловък ход, о собено тук, на ваша
тер итория — той с е усмихна ирон ично и с е поклон и на Кейт. — Б ъди
в нимател на с нея, момич ето ми. В края на кра ищат а тя е твоя май ка.
Ел и забет с е намръщи, докато гледаш е ка к той изл иза.
— Н аха л ен не годник. Трябва ше да с е вслушам в съве тит е на Пърси.
— В ие ли сте майка ми? — попит а отново Кейт.

222
 — А з съм кра ли цат а на това кра лство, а ти ни най- ма лко не с е отна сяш
към м ен с нуж ното ува жени е и ст ра хопочит ание.
— И мам право да знам — яро стно изв ика Ке йт. — Непре късн ато м е
л ъж ат и изп олзват и ме раз нася т нас ам-нат ам, ся каш съм вещ. А ко това е
вярно, значи в ие сте ме ощет или и а з т ря бва да раз бера исти нат а — тя
погл една Ели за бет право в очи те и попит а с премерен а отч етливо с т: — В ие
л и с те май ка ми?
За мом ен т Ели забет о ст а на бе змълв на, по сл е рече :
— А з т е родих.
Кейт с е почувства т ака, сякаш щеше да при падне.
Ел и забет вдиг на глава.
— Н о никог а няма да те приз ная з а мо е дете. Н икога. Ще е прека л ено
опа сно.
— За вас?
— За А нглия — отвърн а Елиза бет. — А ко дъщ ерят а на М ария би могл а
да бъде из ползвана като пион ка, за да раз къс а т ази ст рана, колко по-опасн а
би м огл а да бъде моят а дъщеря!
— Зн ачи отново ще ме изо ст ав и те?
— Н е съм те изо ст авяла. Беш е ти дадено вси чко, ко ето можех да ти дам ,
бе з да възни кне опасно ст.
— Б ихт е могли пон е да ми дадете баща. Бихте могли…
— Н има смят аш, ч е с амат а а з не исках дете ? Когато М ария роди
Д жейм с, това едва не ме уби. И а з ис ках на следник — Елиза бет св и рамен е.
— Н о това бе невъзмож но. Трябваше да направя своя избор. И не
съж а л я вам .
— За щото ба ща ми е бил амбицио зен ?
— Робърт бе ше много а лчен. Н яма ни що лошо в амбициоз но стт а, стига
тя да е конт р олиран а. Самат а аз прит еж авам огромна доза от това каче с тво
— когато забеляза и зраже нието на Кей т, тя г рубо рече : — Ти ни що не
раз бираш. О бича ла съм го пре з целия си ж ивот. Той бе моят дру гар в
игр ите, м оят лю бов ни к, а с ега е мой прият ел. Знаеш ли колко с амот на съм
бил а ? А з за служ авах Робин.
— Тог ава з ащо не с е омъж ихте за него ?
— Кол ко си глупава! Та това ще ше да е на й-бър зия т начи н да го за губя!
П ознавам добре Робин. Влас тт а щеш е да е пре ка ле но главозамай ваща з а
не го… Той щеше да с е опит а да заграб и твърде много — тя св и рамене. — И
тогава ще ше да ми с е на лож и да го на каж а з а това.
— Като го и зпрат ите на дръв ни ка, както моят а… — Кей т млъкна. В с е
още й бе т руд но да о съ знае, че М ария не й е майка, че това е било с амо една
л ъж а. — И него ли щяхте да убие те?
— С игур но ти е т руд но да повярваш? — попит а Елиза бе т. — Да, бих го
сторил а. Това щ еше да разб ие сърцето ми, но нямаше да имам друг и збор —
тя с е усм ихн а цини чно. — Та какво знае ш ти? Когато бях по-млада и от теб,
м оят приятел Том Сиймур за губи глават а си, а аз с едях в Кулат а и чаках да
раз бера да ли и аз щ е умра. Подобни обстоятелст ва обик новено ти дават
в рем е за размисъл и ти служ ат з а горчив и уроци. Това ми показ а какво цен я
на й-м ного на този свя т и ми даде увере но стт а да го защит авам.
— И очев идно т ронът е това, ко ето цен ите най- много — с горчив и на
за яв и Ке йт.

223
 — А нглия е това, ко ето е най- ценно за мен, а т ронът е начинъ т да я
за щит авам — гласъ т й ст а на по- твърд. — И няма да позволя нито ти, нито
Робин, нито която и да е сила на т ази земя да я унищож и.
— А з нямам жела ние да я унищож авам.
— Ти можеш да бъде ш изп олзвана, за да…
— Зам ълч ете. Направо с е з амаях. Трябва да помисля.
Кейт отиде до двукрил ия прозорец и с е загледа, бе з да в иж да.
Ч увстваше яст ре бов ия поглед на Ели забет върху гърба си, докато от чаяно с е
опи тваш е да о съзна е раз крити ят а и емоциит е, за сипа л и я пре з по следните
някол ко м инути. И зп итва ше негодуван ие, гняв , слисва не и още нещо, ко ето
я и зпъл ва ше със ст рах… ра збиран е.
Н якол ко минути по-къс но Ке йт с е обърн а и погледна кра ли цат а.
— Н е е нео бходимо да ме при знавате за сво е дет е.
— Може би не с е и зраз их ясно : нямам намерен ие да правя подобно
не що.
Кейт не обърна в нимани е на язв ителн ат а за бележ ка.
— Но ще из прати те едно писмо на Джеймс. В него ще приз нае те, че съм
ва ша дъщ еря, но ще за яв ите, че докато Джеймс не прав и нищо, с ко ето да
нав реди на Робърт, на мен или на Крейда, в ие обеща вате да по соч ите него
като ваш приемни к след смъртт а в и.
Ел и забет с е намръщи.
— Н яма да правя нищо подобно. Вс е още не съм в зела това решен ие.
— Н е, предпочит ате да държ ит е Джеймс в напрежение — продъл ж и
Кейт. — Ще му ка жете още, че ако предприеме няка кв и дейс тв ия сре щу
К рейд а, нико га няма да п олучи английс кия т рон.
Ел и забет поклати глава.
— Трябва да имам оръж ие, с ко ето да размърдам Дже ймс, когато Ф ил ип
из прат и армад ат а си.
— Тог ава си намере те дру го — реч е Ке йт. — Това е мо ето оръж ие.
Устн ите на Ели забет с е разте гна ха в усмив ка.
— Н о ти нямаш оръж ия сре щу мен.
— Напротив , имам — заяв и Кейт и направ и крат ка пауз а. — И мам баща
си.
— Робин?
— О ткаже те ми, и ще отида право при него в Хола ндия и ще в и го
отнема! — гласъ т й т репер еше от вълне ние. — За бог а, ще в и покаж а, че не
съм про сто пион ка. Ще с е науча как да го и зпол звам и ще го и зкуша, щ е
раздв иж а в него оне зи амбиц ии, които казвате, че разб ират е. Той ще с е
при съедини към мен, з а да в и сва л и от пре стол а и в ие ще за губи те вашия
л ю бов ник и ст ар приятел, когото ценит е толкова много. И накр ая ще т рябва
да унищож и те и двама ни, иначе ни е ще унищож им вас.
Устн ите на Ели забет с е разтвори ха в изн енад а и изумле ние.
— Н е може ш да го сториш!
— Погледне те ме — предизв и ка я Кей т, а гласъ т й звънте ше от ст рас тно
въл нени е. — А з съм ваша дъщеря. Мога да променя свет а, ако реша.
Ел и забет прошеп на:
— В ярвам, че можеш — по сле в не запно с е из кикоти. — Но не и моя
свя т.
— Ще в идим.
Ел и забет поклати глава.

224
 — Може и да не е необходимо да с е противопо ст авяме една на друга.
В ъзм ож но е на ист ина да с е справя с Джеймс т ака, както предлага ш, и
въпрек и това да успея да изт ръг на от него онова, ко ето жела я.
Кейт в нимаваш е да не покаже нито облекчени ето, нито т риумф а си.
— В ярвам бе зпре ко слов но, че можете да го стори те.
— А ка кво уверени е мога да получа от теб, че няма да отиде ш при
Робин, дори и след като ти дам те зи гар анци и?
— Увер ението, че нямам никакво жел ание да полу ча т рона — отвърна
Кейт. — И аз знам какво ценя най- много на този свят, а то не е същ ото,
ко ето прит еж авате в ие.
— К рейд а и он зи уж ас е н негодн ик в преддверието? М ного
неда л нов ид но.
— О нзи уж ас ен негодн ик би могъл да управля ва това кр а лство по-добре
и от вас. А колкото до да лнов идно с тт а, в Крейда няма да ми с е на лож и да
изо ст авя детето си и да го дам на непоз нат и — тя т ръгна към в рат ат а. —
И зпратет е писм ото не заб ав но. И скам да с е прибера у дома, в Крейд а.
— Н апълно сигур на ли си, че това е всичко, ко ето иска ш? — попит а
Ел и забет с коприн ен глас.
Кейт я погледна пре з рамо.
Ел и забет с е усмихваш е, а изр аже нието й съдърж аше ня как ва сме сиц а от
ци низъм , тъга и мъничко злоба.
— Н е мисля. И в теб в иж дам същат а ж аж да — т ихо з аяв и тя. — Вс е па к
ти си м оя дъщ еря.

Робърт скочи към Кей т и я хвана з а ръка, докато тя затвар яше в рат ат а
за д гърба си.
— В си чко наред ли е?
П ри негов ото доко сва не я за ля топло облекче ние. Тя к имна.
— Д а.
П огл едът му оглеж да ше лиц ето й.
— Н е ми и зглеж да ш добре.
За щото по следнат а за бележ ка на Елиза бе т я бе разтърс ила из о снов и.
М айка й бе в идяла в Ке йт нещо, ко ето й с е иска ше да о ст ане заровено.
— Ка кво очак ваш, след като ме шо кира т ака с… — тя млъкна, като си
спом ни за ст раж а пред в рат ат а. — Да с е върнем на кораба.
Робърт не проговори, докато не с е наст ани ха в ладият а и плав но с е
отда л ечи ха от двореца.
— Е, т ръгваме ли да пират с тваме по морет ат а?
Тя поклати глава.
— В ръщаме с е в Крейда. Там ще бъдем в бе зопа сно с т, докато баща м и е
ж ив . Б аща ми — повтори тя. — Ст ранно. Когато вярвах, че Шру збъри е м ой
ба ща, нико га не с е зами слях с ериоз но за него. А с ега е същ ото и с Ле стър.
Те стоят в ся нка.
— И е напълно разбира емо. И М ария, и Ели забет бле стя т т ака ярко, че
затъм няват вси чки о ст ана ли.
— Б ях й много ядо с ана. Каз ах й, че ако не направ и това, ко ето ис кам ,
ще от ида при баща си и заедно ще я уни щож им — Ке йт св и рамене. —
Ес те с твено с амо блъф ирах.
Робърт леко с е подсмихн а.

225
 — Н аис тина ли?
Той я позн аваш е твърд е добре.
— Н е, говорех й с ериоз но. Докато стоях т ам и й говорех, кръвт а кип еше
във венит е ми. Чувствах с е ня как приповдигн ато, сякаш мога да направя
вси чко. И знаех, ч е тя ус еща същото. Сяка ш черпехме сили една от дру га.
— Това ни на й-ма лко не ме из нена два. Вие много си приличате.
— Н е ис кам да бъда като нея, Робърт — прош епна тя.
— О тбери доброто и о ст ав и лош ото.
— Ти ка за това з а М ария.
— Но съветъ т вс е още е съвс ем уме с тен. Н е предпочит аш ли да си
дъщ ерят а на Елиз абе т вме сто на М ария?
Ел и забет можеше да бъде коварна и с ебичн а, но бе и силн а и дръ зка, а и
не що в нея събуж д аше подобни чувс тва и у Кей т.
— М исля… че бих могла да я обич ам — Ке йт направ и кис ела гримас а.
— Н о то ще е като да обичам с ебе си.
— Н яма ни що лошо в лю бовт а, Кей т — реч е Робърт. — Самия т аз вече
съм прист рас тен към това чувс тво.
Тя поклат и глава, вс е още не за брав ила онова обе зпо коител но чувство
на приповдиг нато ст.
— Н икога повече няма да я в идя.
— И зкушен ието е пре ка ле но силно ?
— Н е ка зах това — побър за да от рече Кей т.
— Б и ли жела л а да си кр а лица на А нглия? Бихме могли да го сторим ,
зн аеш — рече Робъ рт. — Да идем ли в Холанд ия, лю бов моя?
Тя го з япна шокир ано.
— Н о ние с е прибираме у дома!
— С амо ако т акова е жел ан ието ти. Знаех още когато те водех при
Ел и забет, че може да ти с е на лож и да в земеш съдбов но реше ние.
— И вс е пак ме доведе?
— Д о ст атъ чно си била лъгана пре з ж ивот а си. Н яма да позволя отново
да те мам я т.
В м е сто това той бе готов да забл уж дава с ебе си. Тя преглът на, з а да
поо свободи напрежен ието в гърлото си.
— Ти си пре ка ле но арога нте н, за да ст ане ш при нц кон сорт.
Робърт повдигн а ръкат а й към устни те си.
— Б их могъл да с е при спо собя към т аз и роля, стиг а с амо ти да
обещае ш, че ще дейс тва ш в съгласи е с мен. А и определено бих могъл
пре красно да заб авлявам Ваше величе с тво.
— В ярвам ти — тя скло ни глава на рамото му. — Н о ще има ш повеч е
в рем е з а подобни занимания, ако с е върнем у дома, в Крейда.
— С игур на ли си ?
В не запно тя с е почув ства съвс ем сигурн а. Пътят, и збран от Ели за бет,
м оже и да бе ис тинско преди зв икателство, лас кат елстват а и влас тт а може и
да бяха опиянява щи, но Кей т нямаше желани е да свърш и ж ивот а си като
Ел и забет… с ама, заоби колен а единс твено от клоп кит е на величието.
— Н е ис кам това — заяв и уверено тя, като с е сгу ши по-плътно в не го.
— А и тя не би го жела ла, ако зн аеш е какво пропус ка. И скам единств ено теб
и К рейда.

226
 Кейт почувс тва ка к напрежен ието, ко ето той не й бе позволява л да
за бел еж и, вне запно го напусна. Той я при тегли към с ебе си и бе згр иж но
реч е:
— Б е зкра йно съм ти благодар ен, че с е от казваш от т рона зарад и м ен,
м ом ичето ми. Това е изключ ителе н комплимен т.
— Е, не е с амо зар ади теб. И мах предв ид и още не що — в не запно
на ст ро ен ието й с е пов иши и я изпълн и бе зкра йна над еж да. Защо да с е
т ревож и, че това е с амо в ременно зат иши е? Те си отива ха у дома и заедно
щя ха да намеря т начи н да о ст а нат т ам. Тя с е усмихна сия йно. — Н ашето
де те т рябва да с е роди по в ремето, когато тюленит е ще с е завърн ат на
К рейд а догодина.
— Ето го и Тим М акдугъл на прист а нищ ето — ка за Робърт и с е обърн а
към Д жок: — Гриж и с е за Кей т. А з отивам да в идя да ли не с е е случил о
не що л ошо.
Кейт загледа как той забър за по мо стч ето и т ръгна към зам е стн ика си.
Тя с обл екче ние забеляза, че когато си каза ха две думи, смръщ еното лице на
Робърт м омент а лно с е проясни. Бе очаква л а, че Елиза бет бър зо ще
предпри ем е необходимите дей ств ия, за да предпа зи Крейда, но вс е па к
съ ще ствува ше възмож но стт а Джеймс да е създ а л ня какв и проблеми.
— И зглеж да, всичко е наред — реч е Джок. — Само с е чудя как т ака той
те повери на мен. По следния път те предадох на А лек.
— А з с ама с е предадох — заяв и Кейт. Тя с е обърна и го погледна. О тка к
с е бяха качили на „И рла ндскат а принц е с а” в Шотл андия, Джок с е бе отна сял
към нея с уваже ние, но сто е ше наст ра на. С ега за първ и път, доколкото си
спом ня ше, той с е обръщаш е директ но към не я. — Н е ти беш е в иновен, и
Робърт го зн ае.
— Можех да го предотв ратя. Н о избрах да не го сторя — той я погледна
в очит е. — А с ега не бих в зел съ щото ре шени е.
Кейт с е стег на.
— Та ка ли?
Н енад ейно лицето му с е озари от усмив ка.
— Ти ни създад е до ст а проблеми. Н икак няма да е разумно да ти
позв ол им да го сториш отново. Казах на Робърт, че ще е по-бе зопасно да те
държ им тук, отколкото на т рона на Шотла ндия, а с ега, когато зна ем, ч е си
на сл едница на още по-велик т рон, т рябва да с е погриж им да те държ им тук
до ст атъчно зает а, т а да не с е с ещаш да върши ш пако сти.
Тя с е отпусн а.
— Зна еш, че но ся дете.
— В ярвам, че ще успеем да държ им в бе зопас но ст и едно нев ръст но
хл апе… с тига да не е толкова опърничаво като май ка си — уточни той.
— Н о сигурно ще бъде.
— Тог ава щ е му мислим, ког ато му дойде в ремето — той я хвана под
ръка. — Робърт ни в ика.
— Н икога няма да по ст авя в опасно с т Крейда или Робърт — заяв и Кей т
ти хо, докато той я водеше към мо стч ето. — Н е е нуж но да с е т ревож иш за
това, Д жок.
— Знам, че па зиш скъп ите си не ща, Кейт.
— Р адвам с е, че си разбра л, че зн ая как да изпълн явам дълга си към
К рейд а, Д жок.

227
 Б яха сти гна ли до Робърт и М акдугъл и щом спря ха при тях, тя погледна
въпро си тел но Робърт.
— Н яма проблем и — увери я той.
— Ли псвахте ни, милейди. И зглеж дат е чуд е сно — каз а М акдугъл.
Робърт хвана Кей т под ръка и т ръгн а с нея покра й кея.
— Той каз ва, че Гав ин е много по- добре и е ст ана л на й-спри хав ия
инва л ид на този свя т.
— С л ава богу! — раз па лено възклик на тя. — А Дж ийн?
— О бърна ла е крепо стт а с глават а надолу с нареж да ният а си за Гав ин.
Д вете с Д е ирдре вече с а на ръба на с биването. И две те смят ат, че зная т ко е
е най-добро з а него.
Д жок и Тим вървяха зад тях един до друг и Кей т смът но дочува ше
тих ия им разговор. Слънцето ярко сияе ше, когато свърнаха по улицат а,
водеща към крепо стт а, и Кей т ус ети о ст ро бодва не в душат а си, щом о съзн а
кол ко бл изо е била да з агуб и всичко това. Крейда вс е ощ е бе в опас но ст, но
пон е тя ще ше да има още един шанс да си спечели това място, ко ето т ака
сил но обича ше.
Б яха стигн а ли до пазара, и Ке йт, и Робърт в не запно с е оказа ха
зао бикол ени от мъже, жен и и дец а.
— К рай но в реме бе ше да с е върнеш.
Кейт с е обърна и в идя Д еи рдре, з аст ан а ла на врат ат а на тъ качницат а.
— Д е ирдре! — Кей т с е откъс на от тълпат а и и зти ча пре з улиц ат а. —
Ка к вървят нещат а при т еб?
— Д обре — нацуп ено отвърн а ирланд кат а. — Но не аз съм т ази, която
из бяга, сл ед като ме натоп и с те з и жен и и изо ст ав и своите…
— Шш т — Ке йт с е о смели набъ р зо да я прегърне. — Каж и, че с е
радва ш, че съм с е върна ла.
Едва за бележ има усмив ка раз тегн а ъгълчет ат а на устни те на Д еи рдре.
— Р азб ира с е, че с е радвам — рече тя и побър з а да добав и : — Н уж дая
с е от пом ощ с те зи глупачк и, дето не разли чават преж да от сова лка.
Кейт с е ухили.
— Ще с е справ иш. Чух, че двет е с Дж ийн почт и ст е излекува л и Гав ин.
— Момчето ще ше да с е оправ и по-бъ р зо, ако тя ме слуш аше какво й
говоря. Много сво енр ав на пт ица е. Н о, като че ли е по-добра, отколкото м и
с е стори в нача лото — от стъ пи на цупено тя.
— Кейт — Робъ рт с е бе откъсн а л от тълпат а и реш ител но я дърпа ше. —
Ще с е в идим по- късно, Д еи рдре — каза той на Д еи рдре. — С ега т рябва да
свършим една работ а.
В одеше я към цър кват а, о съ зна тя объркано.
— За що от иваме т ам?
— За щото, както каз ах, т рябва да свършим не що — Робърт хвана ръкат а
й и я поведе нагор е по дългото стълби ще. — Бях предупредил свеще ника да
е тук, когато прис тиг нем.
— С вещен икът ? Защо ще… — Кей т млък на, в не зап но разбра л а
зн аче нието на думи те му. — И ска ш да с е венчае ш с мен?
— Н ие веч е сме венчан и. Про сто искам още мъничко да заздравя
обвър зването ни.
— Това няма про сто мъничко да го заздрав и. Една венч ав ка в църкват а
ще го направ и необратимо.

228
 — То си бе необрат имо още от мига, в който те зър нах за първ и път,
про с нат а в ка лт а.
— Н о това е ра злично.
Робърт отм етна глава и с е разсмя.
— Ще родиш мо ето де те, опълчи с е срещу англ ийс кат а кра лиц а, а с ега
с е пл а шиш да ка жеш няколко думи пред олт ара?
— Ст рува ми с е бе зраз съдно.
С м ехът му с екна.
— А на мен пък ми с е ст рува бе зраз съдно да рискувам отново да те
за губя. Ал е к ка за, ч е съм бил пълен глупа к да не с е ожен я за теб пред Б ога
и нямам намер ение да повторя т ази греш ка.
— Н о това озн ачава, че няма да можеш да с е от кажеш от мен, ако с е
на л ож и.
— Н ито пък ти от мен — рече той. — Така че, ако промен иш реше нието
си и реши ш, че Крейда не ти е до ст атъчна, ще ти с е на лож и да ме в зем е ш
със с ебе си.
Тя преглъ тна.
— Д о ст а теж ко бреме ще си.
— Ще с е опит ам да го направя по-леко — Робърт прот егна ръка. — Ще
с е ом ъж иш ли за мен, Кей т?
Тя погледна прот егнат ат а му ръка. В нощт а на сватбат а на Гав ин и
Д ж ийн, почти на съ щото това място, тя бе проте гна ла ръка към него,
м ол е йки за довери е и вс еотда йно ст. И той й ги бе да л. А с ега той я мол еш е
за дори по- силно обвър з ване, от ко ето нямаше да има връщ ане назад за
нико го от двама им. Заедно ще с е изди гат към т риумф и или ще рухват в
пора жени ят а.
Н еобик новена усмив ка озари лицето му.
— Кейт?
Тя про сто не можеше да отвърн е с усмив ка. Момен тът бе пре ка л е но
тър же с твен и радо стт а и ст рахът й бяха прека л ено сил ни. П ре з нощт а на
сватбат а всич ко бе обв ито в мъглат а на вълшебс твото, но с ега стоя ха насред
яркат а све тлина на ре а лно с тт а.
— Х айде, момич ето ми, къде от иде куражъ т ти?
Той бе прав — лю бовт а им бе огромна, но те ни кога няма ше да успея т
да надд ел еят над преди зв икателстват а пред с ебе си, ако не с е възправя т
сре щу тях с издръж ливо ст и смело ст. Тя прот егна ръка и хвана неговат а.
— За мен ще е огромна че ст да с е омъж а за теб, Робърт от Крейда.

Епилог

Ел и забет успе шно разгром и могъ щат а армада на Ф илип. П обедат а с е

дъл же ше както на сил ат а на англий ския флот, т ака и на бле стящ ите
дипл оматич е ски ходове на Ели забет, която умело усп я да з адърж и Джейм с
Шотл андс ки да не с е при теч е на помощ на пов редени те исп анск и кораби
бл изо до не говото крайбреж и е. М акар че ролят а на граф Ле стър в победат а
не бе о собено бле стя ща, Елиз абе т вс е па к показ а колко го цени, като го
направ и гл ав нокомандва щ на армият а си.

К рейд а

229
 30 окт ом ври, 1588

— И ма пи смо за теб, Кейт. — Гав ин вле з е в ст аят а и с е запъти към

кам инат а, където Кейт с едеш е на пода и игра еше с П ат рик пред огън я. —
В е стоно с е цът чака на при ст ани щето з а от говор.
— О т Робърт ли е? — попит а развълнувано тя.
Робърт бе в И рлан дия веч е повеч е от два ме с ец а, където защ ит аваш е
техни те територ ии от же стоко стт а на сър Уилям Ф ицуилям, нам е стн икъ т на
Ел и забет в И рланд ия. Това бе най-дългат а им раздял а, от ка к с е бяха
завърн а л и в Крейда. Щом Кей т с е из прав и, синът й момент а лно над аде
възм утен писъ к и з адърпа пол ите на роклят а й. Тя му даде едно дървено
войни че, з а да му отвлеч е в ниман ието, докато гледа ше.
П очувства о ст ро разочарование, когато Гав и н поклати гл ава
от ри цател но.
— П рате никъ т прис тиг на от сушат а.
— Н акуцваш — забеляза тя и с е намръ щи. — Боли ли те кракъ т?
— М ънич ко. Н о в инаги ме наболява, щом за духа с еверният вятър.
Р азб ира с е, Дж ийн твърд и, че куцам с амо за да предизв иквам съ чувств ие —
той с е ухили. — И тя отча сти е права. С жена като не я един мъж т рябва да
из пол з ва всяко оръж ие на сво е разположени е, за да по с тига сво ето — той
направ и смешно- тъж но и зраже ние. — Ако куцам ощ е по-сил но, ще м и
каже ш л и къде скри гайдат а ми?
— Н е — от с еч е Ке йт и в зе писм ото. — Джок ка зва, че т рябва да
о ст ав и ш горки те си ране ни пръс ти да почиват.
— Н о на ли мина повече от година ? — той размърда пръст ите си. —
В иж да ш л и? Въобще не с а схванат и. Мога да св иря хуб аво, както в инаг и.
— Точ но от това с е ст рахувам.
Тя отвори пли ка и извади краткат а бележ ка. Усмив кат а, която т репт еше
на устни те й, момент а лно с е и зпари, щом проче те дват а реда, надрас кан и
набъ р зо върху пер гамент а.

Б ащ а ти е мърт ъв. Ел а при м ен .

К ралиц а Елиз абет

— Ка кво не е наред? — поп ит а Гав и н.

В си чко може ше да не е наред. А ко граф Ле стър бе мъртъв , то тога ва
вл ас тт а на Кей т над Елиз абе т вече не съ ще с твуваше.
Тя върна пи смото на Гав ин и в зе от пис а ли щето едно перо.
— Ло ша раб от а — измърмори Гав ин, щом вдигн а поглед от писм ото. —
Ще идеш л и?
— Р азб ира с е — тя нахвърл и няколко реда на лист а, сгъ на го и го
запечат а. — Какво друго бих могла да сторя? Дай това на прат ени ка и каж и
на Д жок, че т ръгваме веднага.
Гав и н по е писм ото.
— Б их могъл да дойда с теб.
Тя поклати глава.
— Ще в зема Джок. И скам ти да си тук, когато Робърт с е върне, и да м у
попр ечи ш да т ръгн е след мен.
— Н ика к няма да е ле сно.

230
 — Ще с е справ иш с т ази задача по-добре от Джок. Н а тях двамат а
първ ия т им импулс ще е да с е втурнат да напа дат, вме сто да изча кат и да
в идят да л и има и дру г начин.
Гав и н из пъчи гърди.
— Д окато аз, от друг а ст ран а, съм с амото въплъщ ение на
дипл оматич но стт а ?
— А м и… — тя реш и, че не бива да го разочарова. — Ще поп ит аш л и
Д ж ийн да л и е съгласн а да с е гриж и за П ат ри к?
— О бещавам да по св етим цялото си в нима ние на младеж а. Ще е добра
т рениров ка за в ремето, ког ато и ние щ е си имаме дете нце — той с е усмихна
омайва що. — Знам, че П ат рик още е мъничък, но с ега е иде а лния т мом ент
да разв ием в кус а му към музикат а. Само да беш е ми каза л а, къде е гайд ат а
м и?

Когато въведоха Кей т при Елиза бет, тя от кри кра лиц ат а до прозорец а
разс е яно да подръпва ст руни те на лютнят а. Елиза бет й с е стори ня как по-
дребн а, сяка ш с е бе св ила и съсухрила, кож ат а й бе бледа като пер гамен т, а
очи те й изглеж да ха подут и от плач.
— И зглеж да ш добре — от беляз а апати чно тя. П о сле изсъс ка: — Н е,
из гл еж даш отв ратител но сия еща. Това ме обиж д а.
— И зв инявам с е — рече Кей т. — Н е поз навах баща си, затова и не м ога
да с е натъж а исти нски от смъртт а му.
Ел и забет с е намръщи.
— Трябва поне да прояв иш благоприли чието да изглеж д аш
разт р евожен а, зад ето вече не раз полаг аш с оръж ието си срещу мен.
— Загрижена съм, но никога не е благоразумно човек да проявява
открито сл або стт а си. И двете зна ем това.
— Д а — мимолет на усмив ка пробле сна по лицето на Елиза бе т. —
Н аис тина зна ем — тя с една по-из правен а в кре слото си. — Ще говоря
направо. Смилих с е над злат а ти учас т. Ще продълж а да те з акрилям.
— Н аис тина ли? — предпа зливо попит а Ке йт.
— Но ти т рябва да плати ш ценат а з а това. Трябва да дойде ш тук, в
Лон дон.
— Н евъзмож но.
— Ка зва ш невъзмож но на мен?
— Н евъзмож но е — повтори Кейт. — Н яма да напус на Робърт, а и няма
да го пом оля да напусне Крейда — тя з амълча за момент. — А веч е имам и
си н.
— Това ми е изв е ст но. Мом ч е.
Кейт кимна.
— П ат рик е чуде сно здр аво дете нце.
— Д оведи ги с теб — Елиза бет прот егна ръка. — Н е възр азявай, преди
да си м е изслу ша ла. Н е ми с е нрав и да поверя това кра лс тво на онова
подсм ърч ащо момчен це на шотландс кия т рон. Н е съм с е т руд ила цял ж ивот
да обогатявам ст ра нат а си с амо за да му позволя той да пропилее вси чко —
тя повдиг на бради чка. — Н о с подходящо обучен ие т и може да с е окажеш
до стойн а за зад ачат а си.

231
 Кейт в иж даше накъде води тоз и разговор и у нея с е надиг на
обл екчен ие. Всичко щ еше да бъде наред. Елиз абе т даваш е в ръцете й друго
оръж ие. Тя с е усмихна.
— Б их била повече от до стойн а. Бих могла да направя т ака, че
извър шен ото от вас да изглеж да нищож но в срав нени е с моит е по с тиже ния.
— Арога нтно ст — изсумтя Елиза бе т. — Ж ивотът т и с он зи наха л ен
пират не те е направ ил по-добра.
— Н о ме обогати бе з край но много.
— В ъв вс еки случа й реших да по соча те б за свой приемни к. Това ще
предизв и ка огромни вълнения, но ние две те можем… — Тя млък на,
за бел я за л а, че Кейт поклащ а глава. — Ти ми от каз ваш ?
— Н е ис кам т рона.
— Гл упо сти. И скаш го. Вс еки го иска.
— В К рейд а имам всичко, от ко ето с е нуж д ая.
Ел и забет гледа ше з амислено лицето й.
— В иж дам, че говори ш с ериозно — учуд ено отбеля за тя.
— Но пък в инаг и е възмож но да променя реш ението си — ухили с е
Кейт. — Човек нико га не зна е, затова т рябва да продълж и те да м е
за щит авате, за да е в бе зопасно с т бъде щат а кр а лица на А нглия.
— О , нима ?
Кейт кимна.
— Н яма да е във ва ша п олза да не го сторите.
Гневът на Ели забет от стъп и пред неохот на усмив ка.
— Трябва ше да те в зема при с ебе си още преди шния път, ког ато с е
сре щнахм е. Н ищо не може да с е срав ни с в кус а на влас тт а. Ти с е
кол ебае ше… Можех да т е убедя.
Като с е замисли от ново за онзи де н, Ке йт ра збра, ч е тя може би
на исти на бе права.
— В ъзмож но е.
— Можех да те имам — Елиза бет с е облегна уморе но на стола си, а
пръс тит е й леко подръпн аха ст ру ните на лют нят а. П ламъкът й в не запно бе
уга сна л , и тя отново изглеж да ше с амо като заст аряваща тъ гуващ а жена.
П о сл е про шепн а: — Робин обича ше музи кат а. Той ми подари този пре крас ен
ин ст рум е нт. Дари ме с много прекра сни неща.
— С игур на съм, че е т а ка.
— Н о зна еш ли кой е на й-цен ният подарък, който някога съм
пол у чава л а от него?
Кейт поклат и глава.
— Той ме кара ше да с е смея. Толкова рядък дар… — в очи те й
пробл е снаха сълзи и тя дълбоко си по е дъх. — Е, защо продълж ава ш да
стои ш т ам ? Сре щат а ни приключи. Свободна си да върв иш.
Кейт направ и реверан с и пон ечи да си т ръгне.
— К ръстих те на името на по следнат а съ пруга на ба ща ми —
неочаква но изв и ка след не я Ели забет. — Кат рин П ар бе много мила с м ен,
когато бях дете.
Стори й с е ст ранно май ка й да приключи раз говора им с подобни дум и,
но може би т е бяха не по- ст ранни и от с амат а сре ща. Кейт отвори в рат ат а.
— А з много я обичах… Кат рин.
Еди нств ено по тоз и начи н Елиза бет може ше да си позволи да изр ази
съж а л ение за това, че е била прин удена да с е отка же от де тето си. Е, и за

232
Кейт не бе ле с но да направ и от с тъп ка. Времето може би бе по смекчил о
бол кат а и негодуван ието й, но те вс е още с е т аяха в душат а й. И вс е па к в
този м иг на раздяла тя разбра, че не иска да си т ръгне, бе з да направ и
ком пром ис, както Елиз абе т бе сторила.
— Н икога не съм харе сва ла да ме нар ичат Кат рин — лицето й с е озари
от усм ив ка, когато тя я погледна пре з рамо. — Н аричай те ме Кейт.

29 април, 1603 г од ин а
К рейд а

Робърт и Кейт гледаха как П ърси Монгрейв с е подхлъзва и препъ ва по

вл аж нат а т рева на хълма към тях. В ръцете си но с е ше голям пакет, зав ит във
въл нен ша л , а товаръ т му с амо допълни телно зат руднява ше изкачва нето.
— Д а сле зем ли да му помогнем ? — попит а Ке йт.
— Н е и ако не искаш да му помогна да пад не от ска лат а — измърм ори
Робърт. — Спомени те ми за Монгрейв ника к не с а прият ни.
— Д явол го в зел, ама че него стоприемно място — изсумтя Монгр ейв ,
когато ст игна хре бет а на хълма. П огледна надолу и направ и гримас а на
отв ращен ие при в ида на тюленит е. — Бушува щи вет рове и див и зверове.
М ного т и подхож да, М акдарън.
— Д а, т а ка е — Робърт при стъп и по-близо до Кейт, сяка ш за да я
за крил я. — Какво прав и ш тук?
— Д оне сох на съп ругат а ти дар от кра лиц ат а — той в ръчи опакован ия
предм ет на Робърт и брък на под намет а лото си. — Н а ли зна ете, че тя
поч ина на дваде с е т и ч етвърти ма рт т а зи година ?
— Д а.
Н ов инат а за смъртт а на Елиз абе т бе изпъл нила Ке йт с множе с тво
объркани чувства, но най- вече с тъга и съж а ле ние. Той извади плика, който
бе търс ил , и го подаде на Кейт.
— Тя ми даде това писмо, за да в и го доне с а, около с едмица, след като
бе пова л ена на легло. П оръча ми да в и каж а, че в муз икат а могат да бъдат
откри ти огромни богат ства.
— И това е било един ствен ото й съоб щен ие?
А какво бе очак ва ла, зами сли с е натъже но Кейт. Със си гурно ст не и
по сл едно с богом или приз нани е от кра лиц ат а, че е сгре шила в н ачин а, по
който с е е отн е сла към дъщеря си.
— И мате късме т, че е направ ила дори и това усили е — о ст ро реч е
П ърси. — Тя не бе ше на с ебе си. Беше умор ена… толкова уморе на… — той
покл ати гл ава, ся каш с е опитваше да с е отърс и от спомена. — Беше много
т рудна жена, но… ще ми липсва. С ега всичко ми с е ст рува някак пусто —
той с е обърн а и т ръгн а над олу по хълма. — Трябва да с е връщ ам в двореца.
Щом чу з а смъртт а й, Джеймс веднаг а с е от прав и към Лондон. Н е беше
о со бено благоразумно от моя ст ра на да т ръгна нас ам, преди да съм го
по ср ещн а л , но дългъ т ми към нея бе на първо място.
Робърт гледа ше как той с е отд а лечава, а пре з това в реме Кей т отвори
пл и ка.
— Той е прав . Н ика к не е било благоразумно. С ега в двореца всич ки ще
с е над преварват да спеч елят благоразп оложе нието на Джеймс, нов ия кра л .
Може би Монгрейв не е ча к толкова лош, колкото го смят ах.

233
 П исм ото от Ели за бет бе кратко и напис ано с почерк, издаващ слабо стт а
на схва нат ат а й ръка.

Кейт ,
Ря д ко пред ост авя м вт ори шан с, но м ож е би т и дължа ком пен сация .
Н ам екн ах н а всички, че съм из брал а Джейм с з а мой прием н ик, но ня ма д а г о
з аявя от крит о нит о уст н о, н ит о в писм ен вид . Ед ин екз ем пля р от
д окум ен т а, скрит в от вора н а лю тн я т а, щ е бъд е из прат ен н а Джейм с,
д руг щ е от ид е при архиепископ Кент ърбърийски за съхран ен ие и с
ин ст рукции да н е бъд е от варя н , освен ако личн о н е м у наред и д а г о ст ори.
Ако си ум н а, щ е из полз ваш т оз и д окум ент т ака, какт о аз бих го
из полз вал а. Ако си т олкова гл упава, колкот о ми се ст рува, че си, щ е г о
паз иш сам о кат о сред ство з а з ащ ит а от Джейм с, ако т ой реш и д а т е
н апад н е.
К ралиц а Елиз абет

Робърт разв и ша ла, предп азва щ лютн ят а, раз тег на на ст рани ст руни те и
от отвор а извади въпро сн ия докумен т. Р азгъ на го и набъ р зо го огледа.
— Това е заве щан ието на Елиза бе т, ко ето назовава теб з а наследни ца на
т рона.
Кейт бе предп олага л а, че ще ст ава въпро с за това. Ели забет бе
пре ка л е но упорит а, за да не направ и един по следен опи т да по сти гне онова,
ко ето жел а еше. Но може би Ке йт я съдеш е пре ка лено сурово. Може би това
бе про сто ощ е един же ст за помирява не, както и при по следн ат а й сре ща с
Ел и забет.
— Ка кво ще прав им с това? — тихо попит а Робърт.
Тя сведе поглед към тюленит е и морето, въплъщ ение на
възобновяван ето на ж ивот а върху чер ните ска ли под тях.
В тори шан с да на руши рав нове сието. Могъще с твото и слават а срещу
Робърт, децат а и щас тието, ко ето ги огрява ше като ярко слънце пре з
вси чки те те зи години, ф актът, ч е те зи години бяха прем ина ли под сянкат а
на м еча, бе з нито за миг да забра вят за дебн ещат а опасно ст, с амо ги
праве ше да й с е ст руват ощ е по-бе зцен ни.
Н е м оже ше да има срав не ние.
Тя в зе завещ анието на Ели забет и го мушна обратно в кухинат а на
л ютн ят а.
— Ст рува ми с е, че т рябва да дадем т ази лют ня на П ат ри к — тя лю бящо
цел ун а Робъ рт по бузат а, по сл е хвана ръкат а му. — О пределено мисля, че е
в рем е да м у о сигурим друго за нима ние. Онз и негодн ик Гав ин учи сина ни
да св ири на гайда и ми с е ст рува, че момчето ще ст ан е по-лош музикант
дори и от с амия Гав ин.

Край

234