Ирис Йохансен

Среднощен бродник

Лорд Гейд ж Дюм он е суров воин и жест ок завоеват ел. В хл адн ит е

н ефрит ен оз ел ен и г ори на Уел с т ой срещ а красиват а Б рин , из вестн а
л ечит ел ка и м аг ь осн иц а. Тя е н ег ова робин я и з ал ож н иц а, н о бърз о покоря ва
г орд ия наш ест вен ик. Н ейн ия т ог ън из г аря дъл боко из ран ен ат а м у душ а. Той
мож е д а вз ем е т я л от о и ̀ , но иска нещ о мн ог о повече — сърц ет о и любов т а
на Б рин . И з а т ова е г от ов да риск ува всичко…

Първа глава
20 април, 1066
Ред фърн Ан глия
Н а ф она на тъмни те небе с а пробле сн а светл ина — сяка ш зн аме, развяно
за би тка.
Б рин с е вт рен чи очарован а и доволн а в среднощн ото небе. С якаш
набл юдаваш е ка к едно т айн стве но цвет е раз цъф ва в с енче с ти те дълбин и на
горат а. Б еш е с е молила т ази нощ све тлинат а да е вс е ощ е т ам.
— Ти ли го направ и?
Тя с е в цепе ни, но не с е обърна. Беш е дошла в т ази мъни чка ст ая на
гърба на коню шнят а с над еж дат а да си открад не миг с амот а, но т рябва ше да
с е до с ет и, че няма да и ̀ позв олят да с е наслади споко йно на чуд ото. Поне
беш е с ам о Д елма с. Н авярно щеше да усп ее да с е отърве бър зо от него.
— Ка кво да съм направ ила? Н е з нам за какво говориш. — Брин чу
стъп кит е му зад с ебе си и с етн е ус ети теж кат а му ръка на рам ото си.
Почувс тва вълна на отв ращен ие, но не помръдна.
— П огледни ме.
Б рин с нежелание обърна гръб на небе снат а преле ст и смел о го
погл една.
Той не за бав но откло ни погледа си, както прав еше обик новено, когато
Б рин го погл еж даше право в очит е.
— П обър зай, уморена съм и ис кам да си лягам — рече тя.
— Н о не и прека лено умор ена, за да прав иш това — озъби с е той, като
по сочи към не бето. — И скам да го спр еш. Чуваш ли? И скам да изче зне.
Б рин го загледа изумена.
— Моля?
— Н е с е прав и на нев ин на. — О чит е му пробле с наха диво на луннат а
светл и на. — Ти си го направ ила. Знам. Ти си го предизв и ка ла, за да м е
унищож и, за да можеш да с е върнеш в бе зцен ния си Гуинт а л.
Д о смеш а я. Н е бе и помисляла, че дори Д елмас би могъл да повярва в
нещо тол кова бе зум но.
— М ахна ла съм с ръ ка и в небето е полетял а комет а, т ака ли? Н е ст ава й
гл упав !
П ре з челю стт а и ̀ преми на бол ка, когато длант а му я удари.
— М ахни я!
Б рин т ръсна глава, за да я проясн и от болкат а и тъмат а. Д елмас отдав на
не я бе удрял и тя с е прокли наше, задето не пре цени прав илно сил ат а на
ст раха и пан икат а му. Н е може ше да си позволява подобн и грешк и. Той и ̀

1
предл агаш е ни щож на з ащит а, но тя има ше с амо не я в т ази чуж да земя.
— Н е аз съм пов ика ла комет ат а!
— Н аблюдавах лиц ето ти, когато я в идя сно щи. Всички в имението бяха
преиз пъл нен и от ст рах, но ти… т и търже ствува ше.
Д ел мас бе с бърка л изумлени ето и ̀ с търже ство. Сигурно т рябва ше да с е
пре ст рува, че с е бои заедно с о ст ан а лите, но дори не и ̀ беш е мина л о пре з
ума. В същ но ст Брин бе изум ена от техн ия уж ас. Вс еки ден ст ава ха чуд е с а и
това бе про сто едно от тях. Н е е ли и дъг ат а едно чудо? За що не с е дивяха те
на см еня щите с е с е зони? А и раж да нето на дете бе със си гурно с т най-
прекра снат а мистер ия.
— С гре шил си. А з с амо…
Той я удари пак, по-силно.
— И скам да с е махн е отту к.
Б рин с е прот егна и с е подпря на с тенат а, з а да запа зи рав нове си е,
когато ст аят а с е за люля около нея. Беше с е отка за ла да убеж дава Д елма с, че
не притеж ава силат а на магь о с ница, а с ега изп олзваше негов и я ст рах и
суеверието му, за да с е защит ава. П ре з по следни те т ри години това
дейс тваш е добре, но с ега вече убедено с тт а му предст авля ваше опа сно с т.
Трябваше да намер и начин да успокои ст рахове те му.
— Д обре, а з го направ их.
Ли цето му с е озар и от задовол ство.
— Знаех си. А с ега я отпрати.
— Н е мога да я от пратя — тя направ и бър з а крачка вст рани, за да
избегне удара, който зн аеш е, че ще по следва. — Поне не веднаг а. М агият а е
прека л ено силна и т рябва да си изж иве е времето, но ще направя т ака, че
никой да не по ст рада.
Д ел мас с е намръ щи объркан.
— Това е всич ко, ко ето м ога да напра вя — повтори твърдо тя.
— Ще си от иде ли?
— Д а. — Брин с е помоли наум това да не с е ока же лъж а.
— Кога ?
— С коро. Трябва в реме, за да с е ра зруш и толкова силна маг ия — додаде
бър зо тя и затвори кап аци те на прозореца, з а да с крие небето от Д елмас. —
А с ега м ога ли да си лягам ?
— Н е. — Той с е вт рен чи в капац ите и с етн е очев идно реши да прием е
час тичн ат а победа. — Лейди А дуин има нуж д а от теб. Събудила с е е м ного
разт ревожена и пратил а прислуж н ицат а си да ме събуд и. Така открих, ч е не
си в л егл ото.
— Защо не ми каз а ведна га? — Брин бъ р зо т ръгн а към в рат ат а. —
Пов ика л и лорд Р ичард ?
— Той знае. Беше зае т. — Д елма с я по следва в коридора. — Ка за да те
пов икам . Той щял да дойде т ам след ма лко.
Н е съмне но зае т с пореднат а си държ ан ка Джоун от Дануъ рт, помисл и си
Б рин с горчив ина. Адуин може да умре и него няма да го е гриж а. Всъщно с т
тя бе сигурна, че лорд Р ичард дори би го предпочел. Той не беше довол ен,
когато бащ ат а на А дуин, лорд Келс, бе из пратил Брин в Редф ърн, за да с е
гриж и за дъщер я му. Съпру га, не спо собна да раж да деца, бе непоно с им о
неудоб ство з а един толкова ж аден за влас т мъж като лорд Р ича рд. Д а с е
о свободи от нея и да зап ази тлъст ат а и ̀ зе ст ра би било много съблаз нит ел но.
Един го спод зн ае, че не е необходимо кой зн ае колко, за да с е от ърве от това
тол кова крехко бреме: липс а на в нима ние, прозорец, о ст авен отворе н, за да
предизв ика нас тин ка…

2
 Е, няма да му позволи да го направ и, помисли си яро стно Брин. А дуин
ще ож иве е. Брин няма да я о ст ав и да умре.
— Ти няма защо да вдигаш т акава олели я, ако си разумн а — ка за
Д ел мас, като з абър за след нея. — О бещ ай ми да ми пока жеш къд е е
съкров ищ ето и аз ще т е върна в Гуинт а л.
Тя не го погледна.
— Н яма съ кров ище.
— Лъ жеш. И скам го, Брин. Дай ми го!
Жел ание и а лчно ст. М или боже, как и ̀ с е гад еше от всичко това.
Поня кога с е изкушава ше да каже на Д елмас какв ото искаше да узн ае, с ам о
за да има мир. Но той ще ше да поис ка ощ е и с ет не още повече, докато не
в зем е вси чко, а тя нямаше да позв оли на никого да прит еж ава Гуинт а л.
— Н яма съ кров ище.
— Мога да откупя свободат а т и. Мога да купя цяла А нглия. Ти м разиш
ж ивот а си тук. Защо не…
— Н яма съ кров ище.
Д ел мас по с ег на и я хвана над лакътя, като за би нокти в плътт а и ̀ .
— Кучка! — Гласъ т му бе ше нат еж а л от бе зс илие и гняв . — Н якой ден
ще т и извадя дум ите с ченгел!
Запл ахат а не я упла ши. Той с е бе опитва л да я измъчва пре з първ ите
някол ко с едмиц и на брака им, преди да с е нау чи как да с е пази.
— Н е мога да ти каж а нещо, ко ето не зн ам. Бъди доволе н и на това,
ко ето ти но ся. — Тя с е спря пред в рат ат а на А дуин. — Когато с е ожени за
м ен, няма ше и толкоз.
— Н е е до ст атъ чно. Н е е напълно до ст атъ чно. — Д елмас я пусна и с е
вт рен чи с т ревога във врат ат а. — Има ш ли нуж д а от мен?
Той с е надява ше да му каже «не», о съзна тя с пре зре ние. Беше в идял
как в разстояние на ня колко дни родители те му ум ират един след друг от
т ре ска и с е бо еше уж асно от боле ст и. В т аки ва момент и с е ст рахуваше от
л ечит ел ски те умения на Брин почти толкова, колкото да заг уби шанс а си да
ст ане свободен човек. Беш е сигурен, ч е тя не изп олзва нито билк и, нито
знан ият а, които бе придобил а от май ка си, а умее по няка къв въл ше бен
нач ин да прогонва демонит е, които отнемат ж ивот а.
Трябва да съм благодарна, мисле ше си уморено Брин, че порад и
негов ит е забл уди успях да опазя душат а си, ако не и тялото си.
— Н е зн ам. Бъди набл изо. Ще те пов икам, ако ми пот ря бва не що.
П рислуж н ицат а на А дуин, Алис, сто еш е до огромното легло с ба л дах ин
и погл една нагоре с въздиш ка на облекчени е, като видя Брин.
— Тя е много зле.
— Стома хът ли? — П редни ят де н А дуин съ що не мож а да хапне нищо.
Б рин отид е до леглото. О чит е на Адуин бя ха затворе ни и тя, изгл еж да,
спеш е.
А л ис покл ати глава.
— М исля, че не спи. П ро сто с е събуди в не запно, разт ре пери с е и с е
разпл а ка.
А дуин отвори очи.
— Б рин? — про шепн а тя. П о сле по с егна на л удни чаво за ръкат а на Б рин.
— С редно щен… той идва.
— Шш шт… — Брин бър зо п о е ръкат а на А дуин в двете си ръце и я
стис на, з а да я успокои. — Какво има ? Боли ли те?
А дуин поклати глава.
— В идях го. Той идва.

3
 Б рин почувс тва хлад. Кой идва? Смъртт а ли? Тя с е бе гриж ила за друг и
хора, които т репереха на крачка от смъртт а и твърдяха, че с а има ли в иден ия,
предска зващ и края им. Беше почт и невъзмож но да ги върне, след като бяха
преж ивели подобно нещо.
— С ънува ла си.
— Н е.
— Д а — ка за твърдо Брин. — И нищо чуд но, че т репериш. В ст аят а е
студено. Защо е отворе н прозорецът, А лис?
С ин ите очи на Алис с е разш ириха от т ревога, но тя не от говори.
— П реди ма лко Р ич ард дойде тук и каз а, че в ст аят а е пре ка ле но топл о
и че т рябва да има повеч е въздух — рече уморено А дуин. — Н а него в инаги
м у е тол кова топло.
П роз орец, ост ав ен от ворен…
Б рин при кри избух на лия в нея гняв , когато си спомн и, че с амо м игове
преди това си бе помисл ила колко ле сно е да с е премах не А дуин.
— Е, лорд Р ича рд не е тук с ега. — Тя отиде до прозореца и затвори
капаци те. — О свен това съм си гурна, че не е зна ел колко студено ще ст а не.
— Н авярно — отвърна А дуин. — Н о той не обича да му с е противоречи.
С игурно т рябва да…
— … о ст ан ат затворен и — рече т ро снато Брин. Тя в зе свещт а от мас ат а
до прозореца и я зан е с е близо до леглото. Лицето на А дуин и зглеж да ше
бледо и обляно в сълзи, но това не беш е необич айно. Брин ще ше да с е
разт ревож и повече, ако бе ше з ачерв ено от т ре с ка.
Тя отново бе пораз ена от младеж кат а крехко ст на А дуин. Сл аба, с
неж ни ко сти, А дуин изгл еж даше като де те. Всъ щно с т не бе и много по-
гол яма, помисли си ядо с ана Брин. Р ича рд от Редф ърн я бе направ ил своя
жена, когато бе едва на т рина йс ет години и ведн ага с е бе заел да в зем е от
нея онова, ко ето най- силно жела еше. А дуин бе заг убила четир и дец а, преди
да ги изно с и, и бе пре кара ла по следнит е пе т години почти с амо в т а зи ст ая,
пазе йки и ма лкото здраве, ко ето и ̀ бе о ст ан а ло, за да може да дари съп руга
си с дете.
— За що с е мръщи ш? — про шепн а А дуин. — Сърд иш ли ми с е?
Б рин с е усмихна.
— Р азб ира с е, че не. — Н еж нат а А дуин в инаги с е бо е ше от
неодобрени е. — Защо да ти с е сърдя ?
— Н е аз пратих да те изв и кат. Знам, че си уморе на, защ ото две но щи с е
гриж и з а мен. Знаеш, че не бих позв олила да те обе зпокоят…
— Н е ме бе зпоко иш. Забрав и ли, че съпру гът ми е бил роб на л орд
Кел с, преди да го дадат на твоя съп руг? Твоят бащ а ни прати в Редф ърн, з а
да ти сл уж им, го с подарке.
— Зна еш, че не те смят ам за своя при служ ни ца. Ти ми с е сърд иш.
Б рин с е опит а да въздърж и нет ърпен ието си.
— Каз ах ти, че не ти с е сърдя. И скам да бъда тук. А с ега каж и ка кво
има?
А дуин с е усмихна з амечт а но.
— Ти си толкова силна. Н икога не с е ст рахуваш, на ли? Сигурно м е
см ят аш за много глупава.
— Н е — Брин кимна на А лис да изле зе. Не беше сигурн а, че вярва на
присл уж ницат а и нико га не с е чувс тваш е спокойн а в нейно при съств ие.
Ал ис и зглеж да ше привър з ана към А дуин, но всички в замъка з наеха, че
че сто споделя леглото на лорд Р ичард. Брин не я обв инява ше за това, тъй
като бе напълно възмож но да е няма ла друг из бор. Тук го сподар бе л орд

4
Р ичард и той спе ше с всяка присл уж ница, която му бе харе с а ла. Слава богу,
че ст ра хът му от гн ева на лорд Келс не му позволяваше да с е загледа в нея.
Б ащат а на А дуин нямаше да е доволе н, ако изпол зват лечи телкат а м у за
цел и, ра зличн и от оне зи, заради които бе изпратен а тук.
Когато врат ат а зад А лис с е затвори, Брин с една на леглото.
— Н е е глуп аво да с е боиш, а да задърж аш ст раха в с ебе си и да му
позвол яваш да те тормоз и. Каж и ми и той щ е изче з не.
— Ти си нар анен а! — Загри жен ият поглед на А дуин бе насочен към
ст ранат а на Брин. — Брадич кат а т и е подут а.
— Н ищо работ а.
— Н якой те е уд арил — про шепн а А дуин. — Съп ругът ти ли?
Б рин св и рамене.
— Я до с ах го.
— Трябва да си по- в нимателн а. Же нат а е толкова бе зпомощна…
— Н е т рябва да бъде.
— Моля те, не бъди толкова смела — рече А дуин настойчиво. — Мра зя
да бъда егоис тка, но мисля, че няма да мога да поне с а ж ивот а си бе з т еб. —
Тя с е усмихна нас ила. — Сигур но съм много ща стлива. Р ичард нико га не м е
е удрял , въпре ки ч е съм го разочаро ва ла.
Гневът у Брин отново с е надигн а. О, да, лорд Р ичард нико га не бе удрял
А дуин. С амо бе и зпол зва л крехкото и ̀ тяло като съд за ст рас тт а си и едва я
бе изчаква л да с е над игне от родилн ото легло, з а да с е опит а от ново да и ̀
направ и дет е. Той бе ра збил здрав ето и духа и ̀ и бе ограб ил радо с тт а и ̀ .
— Н е си го разочарова ла. Вс е още имаш време, за да му родиш деца.
А дуин поклати глава.
— П река лено умор ена съм. Поня кога мисля, че съм прека лено ум орена
и за да си по ема дъх. — Тя помълча ма лко, а по сле ка за: — Ще духн еш л и
свещт а ? Ще ми с е да ти разкаж а съня си, но не ис кам да в иж дам как с е
см ееш на глупо с тт а ми.
Б рин духна све щт а и отново в зе ръцет е на Адуин.
— Топло ли ти е? И ска ш ли още една зав ив ка?
— Н е. — Адуин с е сгуш и още по-дълбоко в одеялото. — Видя л и
пада щат а зве зд а т ази нощ?
— Н е е па даща зве зда. Мона сит е я нари чат комет а.
— А лис ме заведе до прозореца и аз я в идях. Н е бе ше ли чудна ?
— Д а.
— А лис с е и зплаш и. Ка за, ч е но си неща сти е.
— А лис е много глупава.
— М исля, че не но си нещ асти е. Според мен озн ачава, че желани ето м и
да имам дете ще с е с бъдне. Уж асно суетно ли е от моя ст рана да вярвам , че
Го спод е толкова загри жен за мен ?
Б рин преглът на, за да облекчи болкат а в стис натото си гърло.
— Н е, не е суетно. — Тя направ и пау за. — Н о помисляла ли си няко га,
че м оже би Го спод е ре шил да нямаш деца?
— Н е, разб ира с е, мой дълг е да даря наследни к на моя го сподар.
П о всяка вероятно ст А дуин ще умре, опитвайк и с е да и зпълни дъл га си,
пом исл и си Брин с отча яние. В този свят има не що много грешно, ако с е
см ят а, че един ж ивот е по-це нен от друг.
— Може би ако дари ш де те на Д елмас, той няма да с е от нася тол кова
же стоко с теб — рече А дуин.
— Моят съп руг иска от мен друго, не де те.
— В си чки мъже ис кат да имат деца.

5
 В ярно, дори Д елма с ще с е над уе от го рдо ст, ако тя забреме нее от не го.
Б рин пот ръпн а при т ази мисъл. Едно дет е щеше да я обвърже с Д елмас т ака,
както те зи насил ени обет и не бяха усп ели. След оназ и първа уж асяваща
с едм ица в леглото му бе ше съ чинил а план, с който да го заблуд и, че
ум ени ят а и ̀ на лечит елка нама ляват след съв куплени ето, но в инаг и
съще ствуваш е възмож но с тт а Д елмас да преодолее ст рахове те си.
Н е, не т рябваше да мисли за това. Няма да има дете и някой ден щ е
избяг а от Д елма с и щ е с е върне в Гуинт а л, където и ̀ беш е мястото. Щеше да
потъ не в горат а и той няма ше ни кога, никога да я намер и.
— Ка кво още иска той от теб?
— Моля? — Брин бе и згуб ила ниш кат а на разговор а. Тя с е отърси от
спом ени те з а прохладн ите зелен и гори около родния си дом.
— Ка за, че Д елмас ис ка л нещо дру го от теб.
— О , лорд Келс бе обе ща л на Д елма с да го направ и свободен чове к, ако
оздравее ш.
— А ти?
— А з съм негова съпруг а. За мен няма свобода. — О свен ако не си я
в зем е. О свен ако не избяга от това омразно място.
— Н е из глеж да спр аведливо. Ти си с амо на два йс ет и една, а той е ст ар
и грозе н.
— Н е е толкова ст ар. — Брин не з нае ше точнат а възрас т на Д ел мас.
Б радат а му беше прошаре на с бяло, но силн ото му тяло бе вс е ощ е здраво.
Предпол агаш е, че в очит е на Адуин той изглеж д а ст ар и гро зен. Лорд
Р ичард беше хубав млад мъж със злати ст а ко с а, мъже стве н като олимпий ски
бог. За Б рин беш е уж асно, че зл ото е облеч ено в толкова обая телна обв ив ка.
И Д ел ма с, и лорд Р ича рд бяха амбиц иозн и и бе зпоща дни мъже, но да л еч
повече би предпочел а да има работ а с Д елма с, който не прит еж ава ше
прият нат а ма ска, зад която да крие вът реш нат а си грозот а.
— Н е мож а ли ба ща т и да т и намер и по-млад мъж ?
— Н е разб ираш. — Брин нямаше намерен ие да обяснява. А дуин си
имаш е до ст атъ чно неприя тно с ти и нямаше нуж да от теглото на Брин.
— Б рин?
Р ъкат а и ̀ ст исна ръцет е на Адуин.
— Зас пивай, го сподарке.
— Ка зах ти да не ме нар ича ш т ака. Н ие сме приятел ки.
— Ло рд Р ича рд не би одобрил подобно прия телс тво.
А дуин замлъкна за миг.
— Н е е необходимо да знае. Можем да го пазим в т айн а, на ли? Каж и, че
см е прия телк и.
Б рин мълче ше. Знае ше, че А дуин сигурно отчая но с е нуж да е от
прият ел ството и ̀ , за да не с е подчини на съп руга си дори т айно, но не и ̀ с е
щеш е да каже думит е, които А дуин иска ше да чуе. Беше с е опит а л а да
отбл ъс не А дуин, да я държ и на разстоян ие. П рият елств ото с момичето щ еше
да я приков е към Редф ърн, както бе прикован а с амат а А дуин.
— И скам прека лено много — прошепн а Адуин. — Защо ли т рябва да
искаш да бъдем прия телк и? А з съм с амо едно бреме за теб.
В ъл на на съж а л ение обля Брин.
— Глупо сти. Н ие сме прия телк и, А дуин. А с ега, ще за спива ш ли?
— А ми ако сънят с е повтори?
Б рин по с егна и пога ли А дуин по ко с ат а.
— Тол кова ли те упла ши?
— П ървонач а лно не. Бях щас тлива, че го в иж дам.

6
 — Кого?
— Воинъ т. Язде ше на кон на горе по хълма. Бе ше много тъм но,
набл иж аваше полунощ.
— О ткъд е зн аеше час а?
— П ро сто… го зн аех. Видях и вълше бнат а зве зда за д него.
— Комет ат а.
— Той беш е в желяз на броня, която бле ст еше на луннат а светл и на.
В иж дах лицето му, но бях сигур на, ч е няма да ме нар ани. Но гре шах, по сл е
в идях, че Редф ърн гори…
Б рин въздъх на облекче но, като о съзна, че това не е сън на смъ ртни к.
— Дълж и с е на всичк ите те зи прика зки за Уилям Н орманс ки. Н ищо
чудно, че си разст р о ен а.
— Н е бе ше за този норманд ец. Той не беше… не беше той.
— Той е, разбира с е. — Брин подпъхна з ав ив кат а около А дуин. —
С нощи в з а лат а за хране не дочух как лорд Р ича рд говори за опасно с тт а от
нахл уван е на норманс кия херцог.
— С помням си. Беше много сърди т. Каз а, че има л да прав и други нещ а,
вм е сто да с е бие с кра л Х арълд. — Тя въздъхна. — Значи мисли ш, че не е
бил о в идени е?
— Б ило е сън.
— Той беш е толкова ист инск и… дори в иж дах червени те отблясъ ци от
пож ара в ко с ат а му.
— П ро сто сън.
— Р адвам с е. — Адуин з амълча за дълго и Брин помисли, че с е е
уне сл а. — Чувствам с е толкова с амот на. Ще легне ш ли до мен ?
Б рин легн а на леглото и пре гърна неж н ото тяло на А дуин. Б еше
от сл абн а ла, след като за губи по следн ото си дете. Родилнат а т ре ска бе
изсм у ка л а силите и ̀ и Брин не з нае ше да ли още една бременно ст ням а да я
отн е с е.
— Д обре ми е т ака. Чувствам с е в бе зопас но ст — проше пна А дуин. —
Ти м е беше пре гърна л а т ака оназ и нощ, когато едва не умрях. А з вече с е
отда л еч авах… и ти ме издърпа обратно.
Б рин с е в цепени.
— Б еш е от билето, ко ето ти дадох.
— Н е вярвам.
— Тог ава з нач и е бил Го спод — бър зо рече Брин. — А з съм леч ител ка, а
не магь о с ница.
— О бидих ли те ? — попит а Адуин т ревож но. — Никог а не бих т е
обв инил а в подобно не що! А з с амо…
— Шш т. Вси чко е наред. Почивай си.
— А ти ще о ст ан еш ли тук, докато заспя ?
— Ще о ст ана.
Б рин бе обз ет а от отчая ние. Това с е повт аря ше от ново, както бе ст ава л о
и пре з по следн ите т ри години. А дуин я молеше с амо за този миг, но Гуинт а л
ѝ с е ст руваше вс е по-да леч ен. Тя беше леч ител ка. Как може ше да избя га от
това бол но дете, ко ето моле ше за ней ното при ятелс тво и би умрял о бе з
нейн ите гриж и ? Тя можеш е да избяга от Д елмас, но нуж дат а на Адуин я
обвър зва ше към Редф ърн с желе з ни вериг и.
— Зве здат а… — промълв и сънено Адуин. — М исля, че греши ш, Б рин.
Той идва…

7
 20 април, 1066
Н орм ан д ия
— Това е боже ствен зна к. — Уилям Норма нск и по соч и към бле стя щат а
ком ет а и с етн е с е обърна с усмив ка към Ге йдж Дюмон. — Кой би пожел а л
по-гол ям о доказ ателс тво, че прете нции те ми за ан глийс кия т рон с а
справедл ив и?
— Кой ли на исти на? — отвърна невъзмутимо Гей дж Дюмон. — Но,
разбир а с е, Х арълд Англи йски по всяка вероятно с т казва на своите барони,
че ком ет ат а е з нак за спр аведливо стт а на неговат а кауз а и че Го спод е на
негова ст рана.
Усм ив кат а на Уил ям изче зн а.
— Д а не би да с е опитва ш да каже ш, че изп олзвам Бога, за да подкреп я
прете нции те си за власт?
— А з съм с амо един покорен търговец. Бих ли по смял да обв иня В а ша
С ветл о ст в подобно богохулство ?
Н аглия т негодн ик би по смял да от скубне дори брадат а на П апат а, ако
м у бе угодно, помисли си Уилям с негодува ние. И зкушава ше с е да го
нападне о ст ро, но с е въздърж а.
— Едва ли си покорен. Говори с е, че при теж ава ш повече богат с тва от
м ен. В ярно ли е, че имаш огромен дворец във Виза нтия ?
— С лухове те ч е сто лъж ат — рече Дюмон, изплъзвайк и с е.
— А за замъка ти в Белрийв с е говори, че е пълен с чудн и съкров и ща от
И зтока.
— А з съм търгов ец. Както знае Ваш а Светло ст, че сто пътувам до
В изан тия за сто ка. Укорявате ли ме за ма лкото удобст ва, с които уле снявам
ж ивот а си ? — Гейдж вдигна веж да. — Н авярно с те и зпрат ил да ме изв икат,
за да с е възполз вате от дрънкулки те ми?
Уил ям махна нетър пеливо. Той нямаш е нуж д а от богат с тват а на Дюм он.
— С ъщо т ака с е говори, че в Белрийв с е намират най- добрите войн ици
и ст рел ци на Н орманд ия.
И зражението на Ге йдж Дюмон ст ан а с ериозно.
— В аш ите рицари смят ат, че един обикновен търгове ц е ле сн а пл яч ка.
Трябваше да съм си гурен, че при теж авам средстват а да ги обе зкураж а.
— П ризн авам, че рицари те ми могат да бъдат ма лко… буй ни.
— Грабеж и те и изна силван ият а с е смят ат от някои з а ма лко повече от
буйс тво.
— Р ицар ите с а обуче ни с амо за война. Р азб ираемо е, че ст ават
не споко йни в мирно време.
— Тол кова не спокой ни, че съсип ват бе зпомощн и с ела. Затова пов иках
наем ни войниц и — за да съм си гурен, че не съм също толкова бе з помощен.
Уил ям реши, че е дошло в ремето да изо ст ав и отбра нител нат а по зици я и
да нападн е.
— М ина лат а година си убил Дж ийн от Бре с тен.
— В ярно е.
— Това предизв ика огромно недоволс тво сред моите барони. Н е обичат
нетитул ува ни да с е ме ся т в технит е игри. И скаха да с рутя замъка ти до
зем ят а и да в зема глават а ти. Зна еш ли, защо не го направ их?
— О т мило с т?
Уил ям не обърн а в ниман ие на с арказма.
— Защото твоят Белрийв па зи моя бряг и защ ото знаех, че и ти като
м оите рицари няма да позволи ш на наше ствен ици да срутя т ст енит е ти.
— М ного съм благодарен.

8
 — Н е, не си — Уилям срещ на погледа на Гейдж . — Ти си ароган тен и
непоч тит елен като бащ а си.
С ян ка прем ина пре з лицето на Дюмон.
— А з нямам баща. Копеле съм. — Той леко с е поклони. — Като В аша
м ил о ст.
— М айка ти твърде ше, ч е си син на Х ардраад а.
— А Х ардраад а отхвърли твърдени ето и ̀ . Кра ля т на Норвеги я има
до ст атъ чно наследниц и, т а да позв олява на някакво копеле да предявява
прете нции към зем ите му. О собено син, роден от дъщ ерят а на норма нски
търговец.
— Трябва да е до изв е ст на ст епен привър зан към теб. О бучи т е в
бойното изкуство и те в зе със с ебе си на някол ко похода.
Ге йдж присв и очи и погледн а Уилям в лиц ето.
— Ст рува ми с е лю бопи тно, че зна ете толкова много за мен.
— Защо? Ти със си гурно с т си очаква л, че щ е те държ а под око. Тъй като
и аз с ам ият съм копеле, познавам ж аж дат а на не зако нородения за вл ас т,
жел ан ието му с всичк и възмож ни средства да в земе онова, ко ето е не гово.
Тъй като Х ардраад а не би ти да л положен ието, ко ето засл уж ава ш, вероятно
беш е да решиш да в земе ш мо ето. — Той с е усмихн а. — Благодаре н съм , ч е
вм е сто това ти и збра пътя към влас тт а чре з нат рупване богат ството на
С ол ом он. — Уилям повдигна веж ди. — Н о богат ств ото не т и ст ига, на л и?
Ге йдж св и рамен е.
— С ъс злато може да с е купи почт и всичко.
— П очти — отвърна ти хо Уилям. — Но не и това, ко ето можеш е да ти
даде Х ардр аада. Н е и това, ко ето мога да ти дам а з. Златото не може да ти
купи бл агороднич е ска ти тл а. Н е може да почи сти най- обикновен ат а
м ръсот ия от обув ки те ти.
Ге йдж погледна към обув ки те си.
— Н е в иж дам никаква мръсотия. П от ре с ен съм от мисълт а в и, че м ога
да дойда при вас оцапан.
— Зна еш какво имам предв ид.
— Трябва да говори те по-ясно. Като тър говец съм св икна л на точен
е зик, когато с е паз аря. А смят ам, че това е сдел ка. — Той с е облегн а на
ба л ю ст радат а и рече направо: — И скат е мои те ст релци и войниц и, когато
нападат е А нглия. Също т ака, по вся ка вероят но ст, ще пои скате и добра сума,
за да ги хран ите и обличате по време на на ше с тв ието. П рав ли съм?
— Н апълно.
— А ка кво ми предлагате в замян а?
— Н е е необходимо да ти предлагам какв ото и да е — реш и да изпробва
почват а Уилям. — Моят а армия може да помет е Белрийв на пъ т за А нгл ия и
да в зем е каквото ми т рябва.
— И да изле зе от обс адат а по-слаба, отколкото може те да си по звол ит е.
Какво м и предлагат е?
— Д а т е направя рицар з а услугат а.
— Н е е до ст атъчно.
— Б арон — рече с нежел ание Уилям. Той с е бе надява л прокл ет ият
търговец да е доволен, бе з да го изди га до ари стократ иче ския ел и т на
ст ранат а. — Но не тук, в А нглия. Там ще има земя и поче с ти в изобил ие,
когато раз громим с аксон ците.
— А з ли ще си избера з емят а?
— И ска ш пре ка ле но много.
— С ъщо като вас. Както чух, в ие сте предлож ил те зи с аксо нск и зем и на

9
вс е ки тър говец и благородник от Норман дия. Може и да с тигнат з а всич ки.
— Н е съм сигуре н, че ще с е з адоволи ш с амо с рицарс тво — рече
студено Уилям. — Ясно ми е, ч е си научен да хленч иш и да с е па зариш като
твоя дядо тър говеца.
— Греш ите с амо наполов ина. Дядо ми никога не е хленчил, но е бил
вел икол е пен в изкус твото на паза рлъка. — Гейдж направ и пау за. — Едно
каче ство, ко ето е необходимо както з а търгове ца, т а ка и за владе теля.
Уил ям направ и гримас а, тъй като о съзн а, че ат акат а му е била отбит а.
Той беше изключител но чувс тв ителе н от но сно своя дядо и с е бе надява л да
запа л и омраза, която да му даде възмож но с т да в земе надмощие на д тоз и
негодни к. П родълж и да го изучава, търс ей ки друга слабо ст.
Н е откр и т акава. Вели канъ т пред не го имаше с амоувер ено стт а на
кра л с ка о соба, комбинира на с бле стящ ум, позволил му да нат ру па
богат ство, ко ето му бе спечелило уника л но място в норман ското обще ство.
Уил ям бе ше чува л, че в би тка с войски те на Х ардра ада, Дюмон бил тол кова
бе зпо щаден, колкото по-къс но ст ан а л в търгов ият а. Уилям може ше и да
успее да го ра збие, но Гейдж нямаш е да с е подчи ни.
— М ного добре. Н ека земят а бъде по твой избор.
Д юм он с е и зправ и от ба лю ст радат а.
— Ще го обмисля. — Той с е поклони. — Лека но щ, Ваша Светло с т.
— Ще го обмислиш ? — рече Уилям вбе с ен. — И скам отговор с ега!
— С лед два дни ще в и пратя от говор. — Дюмон т ръгна към в рат ат а. —
Моят дядо, търгов ецът, също т ака ме е научил никог а да не приемам една
сдел ка, преди да съм я огледа л от всич ки ст ран и.
Уил ям сподав и гн ева си. Когато започне напад ението, ще ше да има
нуж да от всяко възмож но предимс тво, а бой нат а сила на Дюмон бе наис тин а
невероят на.
— Ще чакам два дни, не повече. Н е мисли да си играе ш с мен!
— Н е си игра я. О ст авям това на лордове те и дамите от вашия зн атен
двор.
— О, и още нещо — рече Уилям. — А ко реш иш да прием е ш
предл ожени ето ми, т рябва да о ст ав иш тук, във Ф ранц ия, своя с араци н.
И зражението на Ге йдж не с е промен и.
— Говорите за М али к Ка лар ?
— А ко т ака с е ка зва. Сарацинъ т, който пътува с те б. Н адявам с е да
пол уча одобрението на П апат а от но сно това нападени е и нямам намер ение
да го обиж дам със с арац ин в редици те си.
— А ко реш а да с е при съединя към вас, М али к със сигурно с т ще м е
придруж ава. П римирет е с е с този ф акт. — Той с е обърна кръгом и и зл е зе от
ст аят а.
Твърдо глав , ароган тен, курв ин син. О ст ана л ат а ча ст от свет а можеш е и
да с е чуд и, но Уилям не с е съмнява ше, че този мъж е изчадие на он зи
дявол ск и в икинг. Когато пов ика Дюмон, той с е надява ше да успее да го
манипул ир а и конт р олира, но с ега не бе си гурен кой търже ствува сл ед
срещат а им.
— М атилд а!
Же на му отвори в рат ат а на преднат а ст а я, където Уилям я бе о ст ав ил
при л еко открехнат а в рат а. Той ценеш е ней нат а прецен ка повече от т аз и на
бл агородници те си и че сто я кар аше да слуш а и наблюдава срещ ите му.
— Е?
— И нтер е с ен мъж . — Тя с е приближ и — дребн ичка, здрава,
непокол ебима. — И толкова хубав , колкото чух от лейди Жен ев иев . —

10
М атил да с е усмихна лукаво. — Тя ка зва, че в леглото е сил ен като ж ребец и
знае м ного екзот ични нач ини за з адоволява не на дамат а. С ега вече вярвам ,
че м и е каз а ла ис тин ат а. Той изглеж да наис тин а при теж ава няка ква… сил а.
Хуб ав ли? М ъжът беш е едър като планина, с груби черти и не
прете ндира ше за ни каква хубо с т, доколкото може ше да прецен и Уил ям .
М атил да сигур но с е опит ваше да раз па ли рев но с тт а му. Тя знае ше, че не е
т рудно и по стоянно го праве ше, з а да поддърж а интер е с а му сил ен.
С правяш е с е възхи тител но — дори след вси чки те годин и брач ен ж ивот,
техният съю з беше пламене н както в деня на сватбат а им.
— По дяволи те, не те помолих да оценяваш мъже с твено с тт а, а
характ ера му.
Тя св и раме не.
— Уме н, ст абил ен, предпа злив … нен асит ен.
— Н енас ите н? И маш предв ид амбицио зен?
— Н авярно… — Тя с бърч и веж ди, като с е опит а да определи онова
убягващо каче ство, ко ето ус ети у Дюмон. С етне св и рамене. — Н енаси тен.
— Лапн а ли въдицат а ? Сигурно зна е, че и Х ардраад а ис ка ан глийс кия
т рон. Д а ли ще за кара войс кит е си до Норвег ия и да ли ще ги предлож и на
баща си?
— Н е мисля. — М атилда с е намръ щи зами слена. — Ус ет их няка ква
горчив ин а… Там едва ли има обич. О баче може да реш и да о ст а не тук, в
Норма ндия, и да грабне изо ст аве нит е ф еода лни име ния, вме сто да рискува
пораже ние в А нглия. Както ти каз ах, прец енявам го като много умен.
Уил ям т ръсна глава.
— А ко о ст ан е, ще бъде богат търгов ец, който може с амо да дърпа
конци те от зад. Н е му хар е сва да го пре зират моите благородниц и. Б их с е
обза л ож ил, че ще плати моят а цена, за да заст а не нар ав но с тях.
— Тог ава з ащо ис ка ше мне нието ми, щом вече си решил? — т ро сна с е
М атил да. — Имам си до ст атъ чно раб от а, не с амо да подслушвам зад врат ите
по сред нощ.
Уил ям веднага с е зае да я успокоява. Н икой не би могъл да направ и
ж ивот а м у по- неприя тен от вбе с енат а М атилда.
— Знае ш, че в инаги ценя мне нието ти. — Той смени темат а, като пл ъзна
ръце около нея. — Освен що с е отн ася до спо собно с ти те на мъж а като
ж ребец. П риз най, че го ка за про сто, за да ме ядо с аш. То зи мъж не те
привл ич а.
М атилд а отвори уст а да отговори, но размисли, като улов и л екото
см ръщва не на лицето му. Тя по с егн а и неж но пога л и съп руга си по бу зат а.
— Колко си мъдър, лю бов моя. А з с амо мъничко те поизмъчвах. Р азбир а
с е, че този Гейдж Дюмон ни най- ма лко не ме привли ча.

— М ного с е з абав и. — М а лик не с е обърн а. Той беше заст ана л пред

отворен ия прозорец, когато Гей дж вле зе в ст аят а в Белри йв . — Ц елия свят
л и ти предлож и или с амо час т от него ?
— Р ицар ство, барон ство, имот по мой избор в А нглия. — Гейдж с е
прибл иж и и заст ана до него. — Той яв но мислеш е, че е много щедър.
— Н о ти не мисли ш т ака. — М а лик вс е ощ е не откъ сваш е погл ед от
ком ет ат а. — Н е му ли вярва ш?
— Той ме в ика при с ебе си по сред нощ, за да не разберат барони те м у,
че прав и сделка с мен. Запла шва да прев земе Белрийв , ако не м у дам
какв ото иска. Трябва ли да му вярвам?

11
 М а л ик не отговори.
— А и защо т рябва да приемам предизв икателс твото? Тук имам всич ко,
ко ето бих пожела л. — Той обходи с поглед ст аят а, като огледа един изя щно
израб оте н златен слон на мас ат а, великоле пни те гобле ни на от сре щнат а
стен а, на които бе избродиран лов на лъвове в пус тинят а. Ге йдж бе обзавел
вс е ки ъгъл от дворец а с ме бели с ф ина дърворе зба и орнамен ти от зл ато,
сребро и слонова ко ст. Когато нареж д аше Белрийв , той с е опит а да
пре създ аде лукс а и крас от ат а на дворцит е, които беше по с ещава л във
В изан тия, а не о скъд ните удо бства на къщи те в Н ормандия или з а л ите на
баща си в Н орвегия.
— Н ямаш всичко — отвърна М а лик. — Ту к т рябва да с е бориш за
уважен ие и да брани ш онова, ко ето ти при надлеж и.
— В А нглия по всяка вероятно ст щ е е съ щото. Само че ще т рябва да с е
бия със с аксонц ите, както и с братят а си нормани. Да, би т рябва ло да о ст ан а
тук.
— Но няма да го направ иш — усмихна с е М а лик. — Ти си мъж , роден
да управлява, а А нглия е стъ пка напред в т аз и по со ка.
— Б аронс твото не е кра л ство. — Той повдигна веж ди. — И ли вярва ш, че
възнам ерявам да сва ля Уилям ?
— Това е една възмож но ст.
Ге йдж не от рече, че му бе хрумва ла т ази мисъл. П онякога обиди те и
от каз ите, които получ аваш е, го вбе сява ха до т акава с тепе н, че с е
изкушаваше да прег ази всичк и по пътя си към т рона.
— А з съм богат, но ще ми т рябват съ кров ищат а на Соломон, за да
о сигуря до ст атъч ни подкре плени я и да сва ля Уилям.
— В ярно е. Н о въпре ки това ще с е опит а ш. П ре з по следнат а година си
ст ана л прека лено не споко ен. Ти си мъж , който в инаги т рябва да има пред
с ебе си нова план ина за покоряване, а рицари те на Уилям не с а до ст атъч ни,
за да те предизв и кат. А ко не беше А нглия, ще ше да е Визан тия. — М а л ик
пот реп ери при смехулно. — И ли отново онази студе на с еверна ст рана.
— Н е с е т ревож и. Н яма да е Норвеги я. — Устни те му в не запно
пот ръпн аха. — И не може да бъде Ви зант ия, ако т рябва да ме уваж ават в
твоят а компани я. Ст рува ми с е, при съдат а беш е ка ст риране и по сле от си чане
на гл ават а?
— Н е ми напомняй т ази иди от щина. Като че ли каст р ирането не е
до ст атъ чно уни жени е, т а бяха готов и да ми от немат и спо собно с тт а да
м исл я. Н аис тина искаха да ме уни щож ат. — Той въздъхна. — Н о т акава е
съдбат а на хорат а, над арени от Вс ев и шния. М ъж с моя бле стящ ум и ж аж да
за з нани я в инаги има врагове, които с е опи тват да го смачкат.
— Смят ам, ч е именно ж аж дат а на долни те ти ча сти те е смачка л а.
От си чането на глават а беше про сто следств и е. Така и не проумях, защо
избра да прелъс тиш именно женат а на нача л ника на императорскат а ст раж а.
— Тя има ше н уж да от мен — отвърна про сто той. — Н ейния т брут а л ен
съпру г с е държе ше же стоко с нея.
Ге йдж поклати глава. Думите на М а лик не го изн енада ха. Една жена не
бе необходимо нито да е млада, нито при влекателна, за да си сп ечели м ясто
в л егл ото на този негодни к — той ги обича ше до една. Сяка ш с е
насл аж да ваше на вся ка жена с един и съ щ ст рас тен ентусиа зъм, а и те със
сигурно ст с е на слаж дава ха на М а лик.
— Ч удя с е ка к ли е тя — намръ щи с е М а лик. — Н авярно т рябва да с е
върнем в Кар за и…
— Н е — рече твърдо Гей дж . М акар едва- едва да с е бяха измъкна л и от

12
В изан тия нев редими, М а лик бе на стоява л да в земат жен ат а със с ебе си и да
я придруж ат до нейн ото с ело. — Тя е добре. Дадох до ст атъ чно злато, за да и ̀
о сигуря добър ж ивот. Тя няма н уж да от теб.
— Н авярно си прав . Трябва да и ̀ дам възмож но с т да си намери някой
по-нищожен мъж , който да я задовол ява. — Той махн а с ръ ка към ком ет ат а.
— А з съм като т ази комет а, която затъмнява с великолепието си вси чко
о ст ана л о на не бето.
Ге йдж изсумтя.
— Ще уле с ниш ж ивот а ми, ако грее ш ма лко по-слабо и по-рядко.
М а л ик с е обърна с усмив ка по брадатото лиц е.
— Но ти няма ш нуж да от по-ле с ен ж ивот. Давам ти и развлечения, и
предизв икателс тва. Затова ме избр а за свой прия тел.
— Ч удя с е, за що ли с е обремен их с подобен пройдоха.
— За що не ме попит а? Знае ш колко съм мъдър.
— Знам колко си ароган тен.
— Еди н дол дренки. Н е съм чува л да те описват нито като срамеж л ив ,
нито като скромен. Е, ще отидем ли в т ази А нглия ?
— Н е съм ре шил.
— М исля, че си решил.
— А ко от ида, Уилям ка зва, че т рябва да те о ст авя тук. Бои с е, че
е зиче скат а ти душа може да о сквер ни све щенат а му екс педиция и да доне с е
гнева на не бе с ат а.
— Ка за ли му, че нямам равен на с ебе си като воин и ч е мога да победя
те зи с аксонци дори бе з неговат а армия ? — Той с е удари с юмрук по гърди те.
— Ч е те ще по бегн ат като ов це от мощнат а ми с абя? Че ще покрия т очит е си
от уж ас, ког ато ме в идят да опъвам лъка си ? Че ще с е уплашат и ще с е
разт реп ерят, когато ги прега зя с ги гант с кия си кон?
— Н е, но му казах, че като нищо ще ги издухаш с хва лебс тв ият а си.
М а л ик т ръсна скръбно гл ава.
— Дълбоко ме нара няваш. Да ме познаваш толкова отдав н а и да не
о съзн аваш исти нскат а ми це на.
— Ка к мога да не я о съзна вам, когато ми пока зваш колко си бе з цене н
всяка м инут а?
— Ами, цен ат а ми продълж ава да рас те. Затова държ а непре ст а нно да
ти го напомням. — Той погледна наст ра ни от Гей дж и продълж и ти хо: — А ко
това ще спе с ти не прият но ст и, аз ще о ст а на в Белрийв .
— И ще позволи ш на Уилям да ми заповядва ?
— Той управлява Норма ндия.
— Той има нуж на от мен. А з нямам н уж да от него. А ко отид а, и т и ще
дойдеш с мен. — Гейдж направ и гримас а. — Н е с е з нае каква щуротия ще
забър каш, ако те о ст авя тук с ам.
— А и ще ти липсва компа ният а ми. Как щ е с е лиши ш от нея ? —
И зражен ието на М а лик изведнъж ст ана т ре зво, щом отново обърна погл ед
към не бето. — П о-добре ще е да о ст ана тук — промълв и той. — Имам
ус ещането, че отвъд онова море ме очаква не що лошо.
— В иж даш го напис ано на не бето ли? — попит а Гейдж с аркас тич но. —
М ил и боже, и ти ли с е лиши от раз съдъка си след появяването на т аз и
дявол ска комет а?
— Когато няма разумно обясн ение, т рябва да разч ит аме на онова, ко ето
ус ещам е.
— Или ко ето си въобраз яваме. — Гейдж с е за смя язв ител но. — И л и да
с е нагаж д аме според желаният а си.

13
 — Ка къв цин ик си — рече М а лик. — В ни що не вярваш.
— Н е и на т ази земя. Не, не е вярно. Вярвам в това, ко ето съм и в това,
ко ето си ти. Вярвам в това, ко ето мога да в идя, чуя и доко с на. — Той
про сл еди с поглед погледа на М а лик към комет ат а. — И вярвам, че в иж даш
това, ко ето иска ш да в идиш, също като Уилям. А ко не иска ш да дойдеш с
м ен, каж и. Н яма да ти с е съ рдя.
М а л ик замълча за миг.
— Ще дойда. Да ст ава каквото ще. — Вне запно той с е ухили. — Но
т рябва да ми обещае ш, че няма да умра в ръце те на те зи варвари. Н яма да е
подходящ кра й за т акава бле стя ща кариера.
Ге йдж с е усмихна.
— О бе щавам ти.
— Д обре. — М а лик преко с и ст аят а към в рат ат а. — А с ега, след като си
решил да ни хвърлиш към кървав и те брегове на войнат а, ус ещам, че т рябва
да с е за ема с радо сти те на ж ивот а. Едн а прекрас на девойка ме ча ка в ст аят а
м и от т ри час а.
— Може вече да не е т ам. Дамите не обичат да чакат.
— Там ще е, защ ото е лю бопит на. И ска да ра збер е да ли един с арацин е
наис тина е зичн ик и ф изич е ски, не с амо духов но. — Той спря до в рат ат а. —
Лейди Же нев иев . Ка за, че няма ш ни що против , на ли ?
Ге йдж св и рамен е.
— Защо пит а ш? И преди сме спа ли с едни и съ щи жен и. Прав си,
лю бопи тна е. — Той и М а лик бя ха срещ а ли и във Ви зант ия, и тук м ного
бл агороднич ки, които бягаха от оте гче нието си, като с е о смеляваха т ай но да
с е в пуснат в забра нени те околно сти, обит авани от и згна ници. Женев иев
беш е по-забав н а от болш инств ото, но Ге йдж не с е забл уж дава ше, че тя
храни към него повеч е обич, отколкото той към не я. — И е м ного
изобрет ателн а. Уме е да до ст авя удовол ств ие.
— А ко има ш нуж да от же на, тя нам екна, ч е не би има ла нищо против
двама ни в леглото си.
— Н е т аз и вечер.
М а л ик вс е още с е кол ебае ше, изуч авай ки го.
— Н е споко ен ли си? И скаш ли да говорим? Ще о ст ан а.
— И да я на кара ш да те ча ка още?
— Ще я накарам да ме чака вечно, ако ти с е нуж да еш от м ен.
Прия тел с твото е много по-цен но от радо ст ите на плъ тт а.
— В ърв и, ще с е в идим ут ре — реч е Гейдж и с е усмихн а с обич.
М а л ик кимна и изле з е от ст аят а.
Ге йдж вдигна очи към комет ат а, като започна да ус еща леко вълнение.
А нглия. Той си спомни как Х ардр аада говореше в слабо о свете нат а си
за л а за ра зкошн ия плод, който предст авлява А нглия. Бащ а му бе ис ка л да я
прев зем е и вс е още иска ше. Гейдж би с е противо по ст ав ил на Норвег ия и
Х ардраад а, ако с е съю зе ше с Уилям. Щеше да отхвъ рли и по следн ия шанс да
накара ба ща си да го при зна е.
В съ щно ст нямаше ш анс. Той не съз нава ше, че и до момент а в душат а м у
м ъж дукаш е ис крица надеж да. Защо не ис каш е да о съ знае това и да с е
прим ири с ист инат а? П о време на онова по следно пътуван е, Х ардраада яс но
и брут а л но бе отхвърлил искането му.
Е, ако няма баща, не му дълж и ни ка ква лоялно с т.
А нглия му предлагаше място и п оложен ие, каквото не бе успял да
по сти гне в Н орманд ия и каквото му отказва ха в Н орвегия. Той ще ше да
по с егне и да откъс не плода и по дяволи те Х ардра ада!

14
 Ге йдж с е засм я бе зумно и погледна нагоре към комет ат а. Н е вярва ше в
пред зн ам енова ния, но щеш е да ст а не барон и имаше н уж да от герб. Защо да
не м у ст ан е знак този бле стя щ небе с ен прате ник, който преи зпъл ва ше
всичк и със ст рах и лоши предчувс тв ия? Бе зраз съднат а смело ст на
парвенюто търгов ец и войн ик, развял подобно знам е, щеше да възм ути
всичк и: Уилям, кра ля на А нглия Х арълд, Х ардраад а и по всяка вероятно с т
с ам ия П апа.
Д а, Ге йдж със сигурно с т щ еше да обяв и комет ат а за своя собс твено с т.

Втора глава
14 окт ом ври, 1066
Хей ст ин г с, Ан глия
Н а запад за ля зващ ото слънце тлее ше в черв ено, но не беше по- червено
от кръвт а, обагрила туникат а на М али к.
— Н аправ их всичко, ко ето мож ах. — О тец Бърна рд покл ати глава. —
Н яма е ф ект. Спрях кръвотеч ението, но ранат а е много дълбока. Ще ум ре.
Трябва да отида да помаг ам на о ст а на ли те.
— Стой тук! — заповяда грубо Гейдж . — О ще не е умрял. П омогни м у.
О тец Бърна рд с е огледа из бойн ото п оле и с е прекръ сти. Толкова м ного
заги на л и, толкова много ран ени. Трудно му бе да повярва, че П апат а е
разре шил това уж асно клане. И с аксо нци бяха и зклан и, както и мнозин а от
войски те на Уилям, а с ега очаква ха от не го и не гов ите братя от ци да
извършат чуде с а и да излекуват това, ко ето не може ше да с е лекува.
— Трябва да от ида т ам, къд ето ще съм поле зе н. — Той с е надиг на. —
Този м ъж е мъртъв .
— Той диша. Вс е още има шан с.
— Загуб их прека л ено много време с този невер ник, докато тол кова
добри и ис тин ски христи яни имат н уж да от мен.
Ге йдж Дюмон ст ан а и го загледа в лицето.
— Загуб ил ли си? То зи неверн ик е по-добър от вс еки христ ияни н,
когото по знавам.
— Б огохулс тво! Дано Бог ти про с ти те з и… — О тец Бърнард направ и
ма л ка с тъпка назад щом срещ на гнев ни те сини очи на Дюмон. М ъжът бе ше
наже жен поч ти до бяло от гн яв , а лицето му напомня ше разкр ивения л ик на
някой демон от ада. О тчето вдигна ръка, за да с е прекръс ти, но спря на сред
дв ижени ето. Ге йдж Дюмон може и да с е беше бил като някой легенд арен
герой този де н, но беше про сто човек, а не дявол. — Грехот а е да с е твърд и
подобно нещо.
— Грехот а е да о ст ав и ш човек да умре, когато може да ож ивее. — Гейдж
извад и с абят а си и я насоч и към свещен ика. Тонъ т му бе натеж а л от студена
кръвож адно с т. — Н е е мъртъв и докато е ж ив , няма да го изо ст авя ш, за да с е
гриж иш за някой друг.
— Ка кво ис каш да направя ? Дори да запла ши ш да ме убиеш, не м ога да
ти каж а, че ще излекувам този човек. Н е може да му с е помогне.
И зведнъж прозвуч а глас :
— А з мога да го и злекувам.
Ге йдж с е завъртя към ма л кат а г рупа пленниц и, които стояха под ст раж а
на изв е ст но разстоян ие.
— Кой го ка за?
— Ло рд Р ича рд от Редф ърн. — Н апред не търпел иво прис тъпи в исок м ъж
със зл атисто рус а ко с а и бе не заб ав но спря н от ст раж ат а. Той изв и ка пре з

15
рам ото на войника: — И скаш да излекувам този мъж ли? П усни ме тогава.
Може да ст а не.
— Тоз и чове к лъже. Н икой не може да сп аси неверни ка — рече отец
Б ърнард.
Ге йдж не му обърна в ниман ие. Той поглъща ше с поглед кр асив ит е черти
на с аксо неца.
— Ка кво те кара да смят а ш, че можеш да го излекува ш?
— А з не мога, но жена ми до с ега да е умряла поне два пъти, ако не
беш е една леч ител ка в моя дом.
— П редател — и зплю с е ст ар пле нник, заст а на л до Р ичард от Редф ърн.
— Н е съм т и пратил т ази жена, за да я изп олзва ш за лекуване на те зи
норманд ци. П о-скоро бих умрял, отколкото да им окаж а помощ.
— Защото си глупа к, лорд Келс — озъби с е Р ича рд. — Кра л Х аръл д е
м ъртъв и ние сме победен и. Ти може и да имаш вкус към робството, но не и
аз. Н иког а няма да можем да с е вдигнем отново на кра ка, ако не предл ож им
нещо, за ко ето да с е спа зарим с тях. — Той изв ика към Ге йдж : — Ако искаш
да ож ивее твоят чове к, о свободи ме да отид а и да доведа лечит ел кат а.
Женат а е робин я и ще бъде моя дар за те б.
— Н яма в реме — наме си с е оте ц Бърнард.
— К репо стт а ми с е намира на с евер, едва на един ча с път с кон — рече
с аксоне цът. — След два час а тя може да бъде при този ранен човек.
Ге йдж изучаваше лицето на Р ичард.
— А ка кво искаш в замя на з а т ази лечи телка?
— Само свободат а си — отвърна Р ича рд. — И възмож но стт а да ти
сл уж а.
Ге йдж с е покол еба и с етне от с ече:
— Може ш да в земе ш свободат а си, но с амо преди няколко ч ас а ти
убива ше мои войници. А з не приемам в рагове на служба. — Той с е обърна
към капит а н Ль оф он, който отговаряше за пленниц ите. — П ридружете с
група войниц и този човек в Редф ърн и доведете женат а тук.
— Н яма да съж а ля ваш — каз а Р ичард, когато капит а нът преря за въжето,
с ко ето бе вър зан. — Колкото до другото, сигурен съм, че съм в състояние да
докаж а колко п оле зен мога да бъда.
— И зобщо не ме интер е сува пол зат а от т еб. Ти ще с е бори чка ш с
кучет ат а за огриз ки под мас ат а ми, ако М а лик умре. — Ге йдж с е обърна към
друг войн ик. — Р аз пъни шат рат а ми. Ще лагерувам е тук.
Капит ан Ль оф он с е обърн а из ненад ан към него.
— Н о аз разбрах, че Н егова Светло ст ще пожелае да напредва към
Лондон.
— Тог ава може да го направ и бе з мен. Ще с е прис ъединя към него по-
късно.
О тец Бърнард скръбно поклат и глава.
— Ще ядо с ате негова светло ст з а нищо. А това не е добре. Той не може
да бъде спас ен.
Ге йдж с е обърна към М а лик, за да не може от ецът да в иди пани кат а,
която всяваха думи те му у не го.
— Ще бъде спас е н!

— Ти нару ши… обе щани ето си. — Гласъ т на М а лик бе про сто като
въздиш ка в здрача на шат рат а. — Ти ми каза, че… варварите няма да м е
убия т.

16
 — Ти хо. — Ге йдж неж но пога ли М а лик по ко с ат а. — П ази сили те си.
— Когато човек ум ира, има да ка зва… много не ща. — О чит е на М а л ик
бяха затворе ни. — Н о аз не мога да с е с етя… Н е бях… подготвен.
— Ти няма да умреш. П ратих з а лечи телка.
Той поклат и глава.
— П река лено къ сно е. Човек зн ае кога умира.
Ге йдж го хван а за двете ръце и ги сти сна здраво.
— М ълчи. Няма да умре ш. Спомняш ли си ня кога да не съм изпъл ня ва л
обещ анието си?
— Това не е точно… — М а лик сре щна погледа на Гейдж и с е усмихна с
усил ие. — Н е, приятелю , никога…
— Тог ава помогн и ми.
О чит е му с е затвориха.
— Ще с е опит ам. Ще е много ин тере с но да ра збер а… ка к ще изпъл ниш
това обе щани е. — М а лик с е опит а да с е засмее, но успя с амо да с е за кашл я.
— И бе зкрай но удовле творява що. Спеч елихме ли биткат а?
— Д а. Кра л Х арълд е мъртъв и негов и те барони с а със ече ни или в зети в
пл ен. А нглия е в наши ръце.
— Знаех си, че те не биха могли… да издърж ат на непобедимат а м и
с абя.
— Б еш е прав .
— Уил ям… направ и ли т е… рицар ?
— Д а. С ега ще замъл чиш ли? Ще си почиваш ли?
— Д а си почивам…
М а л ик не помръдва ше.
Ст ра хът с е промъкна у Гейдж . М ъртъв ли е? Той с е наведе напред и
като в идя лекото повди гане на гръдн ия му кош, бе обзет от облекч ение. В с е
още не.

— Ст авай!
Н якой смъкна зав ив кат а на Брин и я издърп а от леглото.
— Ка кво ст ава ? — Д елма с изв и ка от дру гия край на ст аят а. — Лорд
Р ичард, защо…
— Ти хо! — озъб и с е Р ича рд. — И мам нуж да от жена ти!
Б рин с е в цепени от пани ка, като го погледна. Р ичард диша ше теж ко,
красив ото му лице беше изкр ивено, кафяв и те му очи проблясва ха диво на
светл и нат а на свещт а, която държеш е войни кът зад не го.
— Н е!
— Н е ми казва й «не», кучко! — Р ъкат а му грубо я грабна пре з кръст а.
— Прав и каквото ти казвам!
Б рин т ръсна глава, за да с е от ърси от сън я. Той беш е вс е още с бронят а
си и очев идно беше дошъл направо от лагера на Х арълд. Н еразумно бе да с е
м исл и, че с е нуж да е от плътт а и ̀ , както бе помислил а в първ ия момент.
— П о-зле ли е лейди Адуин ?
— Н е съм я в иж да л. — Р ичард граб на ша ла и ̀ и го хвърли. — Това няма
значени е. С ега тя не ми е н уж на.
— В ие сте ядо с ан — реч е Д елма с. — С ка кво в и огорчихме ?
Р ича рд не му обърна в нима ние.
— О бува й си обув ките, жено. Трябва да с тигн ем до лагера, преди
негодни кът да е умрял.
— Лагеръ т ли? — Тя бър зо обу обув ките си и завър за ко с ат а си с кожена

17
връв . — Ще ме водит е в лагера на кра л Х арълд?
— Х арълд е мъртъв . Всич ки с а мъртв и. Победи ха ни. — Той отново я
сгра бчи за ки ткат а и я повлече към в рат ат а. — Н о аз няма да ст авам роб на
те зи норма ндци. Ще изп олзваш умен ият а си, за да излекува ш онзи с арацин
ил и ще ти пререж а хубав ич кото гъ рло.
— Сара цин ли? — Брин не разбир аше нищи чко. Н орманд цит е бяха
победил и англ ичан ите и въпреки това Р ича рд говореше за невер ници. — Н е
м ога да напус на Редф ърн! Съп ругат а в и е много бол на, от както т ръгн ахте с
кра л Х арълд. Вся ка нощ има т ре ска и аз т рябва…
— Глуп ач ка! Н е разб ираш ли, че всичко с е промен и? Тя няма зн аче ние.
В сичко е свършено. И згуб их… — Той спря и я задърпа навън.
— Ч а кайт е! Торбат а с билки те ми! — Брин има ше в реме с амо да грабне
гол ямат а кожена торба, преди Р ичард да я извлеч е от ст аят а пре з коридора и
да я из кара навън, в двора пред коню ш ните.
Б рин гледа ше обър кана как войниц и но ся т горящ и ф акли. Сл уги и
коняри с е бяха скупчили на и зплаш ени гру пичк и до ст ени те. Конет е с е
дв ижеха не спокой но и дъхът им с е в иеше в студе ния въздух.
Еди н войни к с е приближ и на кон в ярко грейн а ла желязн а броня.
— Това ли е же нат а?
Р ича рд ким на.
— Б рин. С ега можем да т ръгваме, кап ит ан Ль оф он.
О т къ щат а тиче шком изс кочи Д елмас. Лицето му беш е бял о, а
изра жени ето напрегнато на све тлинат а на ф акли те.
— Н о, лорд Р ича рд, какво щ е ст ане с мен? Н е можете да я отведете. Тя
е м оя…
— Ти, с амонадея но прас е! — Р ича рд замахн а с ръка и го събори в
ка л т а. — Ще правя какв ото пожела я! — Той с е кач и на коня си и извл ече
Б рин на коня пред с ебе си. — И ще в зема каквото ми е необходимо. С ега тя
сл уж и при мен.
Той при шпори коня си в г а лоп и кап ит анъ т норманде ц махна на
войски те да пот еглят.
— Н е т рябва да напускам съп ругат а в и — каз а Брин отча яно, когато
в идя ка к имени ето с е отда лечава. — Тя може да умре бе з мен.
— Знач и ще умре. Забрав и я. О т дне с нат атък щ е принадлеж и ш на
норманд цит е.
— Ка кв и норма ндци ?
— Лорд Гей дж Дюмон. Той има един оф ицер с арацин, който е бил ранен
и аз дадох дума, че ще го излекува ш. Ти си моят дар за не го. — Р ича рд с е
усм ихна язв ител но. — М акар да с е съмнявам, че тоз и чуж д е ст ране н дива к
позна ва благодарно стт а.
— Н е може те да ме дадет е на него. А з не съм ва ша робин я.
— С ъп ругът ти е мой роб. Това каква те прав и?
— А з не съм… — Брин замълча, когато той боле з нено я стис на и
бронят а му с е в пи в плътт а и ̀ .
— Д обре ме слушай, Брин от Ф окхар, ще и злекуваш тоз и с араци н и щ е
сл уж иш на норманде ца както иска той. — Р ичард шеп неш е в ухото и ̀ . — А
ако спеч еля благораз положе нието му, щ е го убедя да те изпрати пак при
бол нат а ми жен а. Забеля за л съм, че я оби чаш. Н яма да ти с е ис ка да я в идиш
как ум ира поради липс а на гриж и, на ли ?
П рилив на гняв обзе Брин. Той изобщо не с е ин тере сува ше от А дуин, но
я изп ол зва ше, за да принуд и Брин да изпъл ни волят а му. Адуин бе ше пио нка
като с амат а нея. Вси чки те ис ка ха да я изп олзват — Д елмас и лорд Р ичард, а

18
с ега и тоз и… този норманде ц.
— С коро име нието ще опус тее — продълж и Р ича рд. — Когато чуят, ч е
см е из губил и бит кат а и че нормандц ите прев земат ст ран ат а, прислу гат а щ е
с е разпръ сне като ов це. Кой ще с е погриж и за А дуин?
— Ло рд Кел с няма да и ̀ позв оли да умре.
— Лорд Кел с е пле нник и по всяка вероят но ст съ що ще ст ане роб на
норманд еца.
Н адеж ди те и ̀ умряха при те зи думи.
— Зн ачи разбира ш, че ти отговар яш за А дуин. Само ти може ш да и
пом огнеш.
Б рин иска ше да с е обърне и да го уд ари. Н иког а не с е бе чувс тва л а
тол кова бе зпомощна и преи зпълн ена с омраза.
— С луж и на норманд еца, а аз ще намер я начи н да т е пратя обратно в
Редф ърн. А ко не с е подчин иш, ще забр авя, ч е А дуин съ ще ствува. — Той я
поот пусна. — Р азбрахме ли с е?
Д а, от първат а им сре ща тя го бе раз бра ла и бе вни кна ла в спо собно с тт а
м у да прав и зло. Брин кимн а разт р епера на.
— Ще служ а на норманд еца… зас ега.
— Зас ег а — повтори Р ича рд. — Н икога не с е предава ш, на л и т ака ? —
Той с е из смя грубо. — Кучка! Знаеш ли колко път и си ме вбе сява л а и си м е
принуж д ава ла да напус кам имението? П омниш ли как веднъж ме погл една с
те зи огромни очи, сяка ш гледаше пре з мен, сяка ш бях нищо. А з исках да те
съсип я, да т е изн асиля, да те смач кам в ка лт а. И ти го знае ше, на ли?
— Д а.
— Е, по-добре не с е опи твай да върти ш смелит е си номера на
норманд еца. Н яма да го има лорд Келс да те пази от него. — Той продъл ж и,
като с е опиваше от всяка дума. — А ко не усп ееш да излекува ш с арацин а,
той ще те из ползва както намери з а добре и когато свърши, вероятно ще те
пусне на войни цит е си. Гейдж Дюмон е бе змило ст ен мъж и същи я варварин,
като онз и кучи си н Уилям, на когото служ и.
Б рин с е изправ и, за да отблъс не при стъп а на пани ка. Н е т рябва да м у
позвол ява да ра збер е как с а я упла шили думи те му. Той ис ка ше да в иди у
нея ст рах, но тя няма ше да му до ст ав и това удов олств ие.
— С игурна съм, че поч ти няма разли ка меж ду норман ски те варвари и
с аксонс кит е дива ци. Вси чки сте едни и същ и.
Р ича рд промърмори няка ква псув ня.
— С коро щ е има ш до ст ат ъчно възмож но ст и да срав ня ваш, кучко!

М иризмат а на кръв и смъ рт я лъхна, преди да с е доберат до Х ейс тинг с.

Стори и ̀ с е, че щ е умре от заду шаван е. Брин не издърж аш е. Започ на да с е
съпротивлява в ръцете на лорд Р ичард.
— Н е!
— Ка кво, по дявол ите, ти ст ава? — озъб и с е той.
— С мърт…
— С ара цинъ т няма да умре — рев на Р ича рд.
— Н е, не разб ират е. Толкова много смърт… — Брин с е задъха и с е
опит а да си п о еме дъх. — А аз не мога да направя нищо.
— Ти ще спаси ш с араци на. Чува ш ли ме?
За що продълж аваш е той да бърбори за един човек, когато тя с е даве ше
зарад и заг убат а на хиляди ? Тялото и ̀ с е разтър си от рида ния.
— Ка кво и ̀ ст ава? — Капит ан Ль оф он при шпори коня си и с е прибл иж и.

19
— Н яма да позволя да и ̀ нав редят. А з щ е бъда също толкова недовол ен,
кол кото и лорд Ге йдж , ако тя не успе е да и зпълни дълга си, с аксоне цо.
— Н яма ни що — реч е бър зо Р ичард. — Женс ки слабо с ти. — Той из със ка
в ухото и ̀ . — Спри да хленч иш. Н орманде цът т рябва да повярва, че съм м у
доне съл ценен дар. Ще…
— Шат рат а му е право напред. — Ль оф он при шпори коня си към гол я ма
о свете на шат ра. Скочи от коня и з абър за към в хода. — Капит ан Ль оф он е,
го сподарю — изв и ка той. — Жив ли е ощ е? Н ие бъ р захме…
— Ж ив е. Едва- едва. Доведохте ли я?
Ль оф он с е обърн а и щр акна с пръс ти.
— Же нат а, с аксонецо.
Р ича рд сле зе от коня и сва ли на земят а Брин. Н ареди и ̀ с нисък гл ас:
— С при да хленч иш, защ ото с е кълна, че ще ти дам повод за рида ния.
Тук имаше до ст атъчно бол ка и мъка, за да с е напълн и цяло е зеро със
съл зи и въпреки това той мисле ше, че нейн ат а собс твена болка би и ̀
направ ил а в печатлен ие. Брин с е насили да не обръща внимание на
ст радан ието и п о е дълбоко дъх. Н е, А дуин бе ше пре ка ле но да л еч.
С араци нът. А ко бе в състояние да с е съсредоточи с амо върху един нуж д аещ
с е, поняког а успяваше да забр ав и за о ст ана ли те.
— К ъде е тя? — Глас ът на норман деца с е обади па к, груб и нетърп ел ив .
Р ича рд граб на торбат а и ̀ с билки, хвана я за лакътя и я бутна напред
към шат рат а.
— Б рин от Ф окхар, както обе щах. Моят дар… за да ви зарад вам т ака,
както пожел ахте.
— Зна я ка кво желая. — Гейдж Дюмон ст ана на кра ка и с е обърна да
погл едне Брин. Видът му я раз търси. Той беше извънредно в исок, ис тин ски
вел ика н, широкопле ще с т и мускуле ст. Р ича рд също бе ше в исок мъж , но
изведнъж и зглеж да ше слаб отел е с ен до нормандец а. П о рамене те на Д юм он
с е спу ска ше тъмна като но щт а ко с а, която очерт аваше в исок и скул и и
дъл боко по ст авени све тли очи, които излъчваха влас т и необ икнове на сил а.
— Б ив шият ти го сподар ка зва, че си лечит елка. И злекувай го!
— Ще с е опит ам. — Брин в зе от Р ичард торбат а с билки те и с е
прибл иж и до леглото. — Ка кво е ст рад анието му?
— Р ана от с абя в гърди те. — Дюмон при св и очи към нея. — И няма да
с е опи тваш, а ще го направ иш. Той не т рябва да умре. А ко умре, и т и ще го
по сл едваш в гроба.
Тя ус е ти силат а на вол ят а му почти ф изи че с ки. Прони за я студен а
т ръпка, когато о съз на, ч е неотд ав на и Р ичард я заплашваше със съ щото, а тя
не с е беше побояла. Гейдж Дюмон бе ше ст ра шен мъж .
Когато обач е с е сре щаш е с подобни хора, Брин с е бе науч ил а да
прикрива ст ра ха си и да по ср еща заплахит е смело. Тя го погледна право в
очите.
— Д а не би да възнамер явате да стои те т ам и да от правят е гл упав и
запл ахи към мен, вме сто да ме о ст ав ите да с е погриж а за вашия човек?
И зне нада пробяга по лицето на Гейдж .
— Н е с а глупав и. Ще раз бере ш, че никога не запла швам напра зно!
— Про с тет е нетърп ението и ̀ — каз а лорд Р ичард. — Моят а съп руга я е
превърна ла в не що като домашна лю бимка и я е издиг на ла много над
исти нското и ̀ положени е.
— Н е и ̀ лич и да с е чувс тва робиня — каза Гейдж . Той с е обърна и
отново коле нич и до леглото. — А с нетърп ението и ̀ ще с е спр авя с ам . Ти
м ожеш да си т ръгваш.

20
 П о буз ите на Р ича рд с е ра зля черве нина, но той потис на гн ева си.
— Както забел язахте, тя не е напълно укроте на. Може и да с е н уж дает е
от пом ощт а ми.
— Н икога не съм с е нуж даел от помощ спрямо ня коя жен а. Ти м и я
подари. И ли с е опит ваш да си в земеш дар а обратно ?
— Н е, но бих…
— В ърв и си. Уморих с е да те гледам.
— С вободен чове к ли съм?
Ге йдж Дюмон кимн а, като в ниманието му бе вс е още при ковано върху
бледото лице на М а лик.
— Ще каж а на Ль оф он да ти о сигур и бе зопас но преми наван е до
Редф ърн. Но не с е наст а нявай прека лено удобно т ам. Уилям ще раздад е
им уще с твото т и, когато му о ст а не в реме да плати дълговете си.
И зражението на Р ича рд помръкна от гняв , преди да с е на сили да с е
усм ихне.
— Н авярно дотогава щ е намеря нач ин да си възвърн а това, ко ето е м о е.
— Той ст игна до в хода на шат рат а. — Н е с е т ревоже те, женат а ще в и с е
подчинява. Взел съм мерк и, за да е си гурно, че с желани е ще изл екува
с арацин а.
Б рин ус ети студ ения п ол ъх на вятъра, когато той повди гна черг ил ото и
изл е зе от шат рат а.
— Ти го чу — каза Гейдж . — И злекува й го.
Б рин преко си шат рат а и колен ичи до с арацин а. Мъж дукащат а све тл ина
на свещт а раз кри изуми телно привле кат елно лице. П од чернат а брада
чертит е на ранени я бяха почт и съвършени. И беше толкова млад, едва
прехвърл ил два йс етт е. Брин ус е ти же стока мъка. Тялото му бе ше сл або и
гъв каво и би т рябва ло да прелива от сили.
— Ка к с е казва ?
— Н е ти е нуж но името му, за да го лекуваш!
— Н яма да ми ка зват е ка кво ми е н уж но и какво не е. А ко искате да
ж ивее, ще ми дадет е каквото ис кам — реч е студено тя. — И тъ й, как с е
каз ва?
Ге йдж помълча изве с тно в реме и с етне каза :
— М а лик Ка лар.
— Говори ли ан глийс ки?
— Говори англ ийск и, ф ренск и, норвеж к и и ощ е че тири е зика, за които
в ие, с аксон ците, никог а не сте и чува ли. Да не мисли ш, че като е неверни к е
някой неграмотен дивак ?
— Н е ме е гриж а да ли говори е зи ка на ангелит е. — Брин внимател но
дръпна зав ив к ите. — Само ис кам да ме разбира, когато му говоря. — Тя
разхл аби прев ръз кат а му. — А з съ що не съм с аксон ка. А з съм от Уелс.
— То е едно и също.
— Н е е едно и също. И нико га няма да бъде… — Брин млъкн а, като
махна прев ръзкат а и откри ранат а. — М или боже, оча кват е от м ен да
изл екувам това? Гръдният му кош е разряз ан като печ ено ме со на бан кет!
— Ст а на преди четир и час а и той е още ж ив . М а лик при теж ава огром на
сил а. П омогни му и ще ож ивее.
— П оняког а т рябва много в реме, за да умре човек.
Ге йдж с е пре с ег на над тялото на М али к и я хвана здраво за рам е нете.
О чите м у пламнаха сре щу ней ните.
— Това не с а дум ите, които искам да чуя. И злекувай го! — Пръс тите м у
с е забиваха в раме нет е и ̀ и тя с е бореше да не и зкре щи от бол ка.

21
 — А ко ми счупи те ко сти те, няма да мога да направя нищо — т ро сна с е
тя. — Той умир а. А ко мога да го спас я, ще го сторя. Н о не з ащото в ие м и
заповядвате!
Ге йдж с е усмихна непри ятно.
— А за щото ти заповядва твоя т красив го сподар Р ичард ли? Ще
по стъ пиш мъдро, ако ми с е подчи нява ш. Той вече не е твой го сподар.
— Той никога не е бил мой го сподар. Н икой мъж не ми е го сподар. —
Б рин го и згледа яро стно. — С този раз говор пилеет е ценно в реме. Н е е
нуж но да ме плаш ите, за да ме на карат е да пожелая доброто на това мом че.
Н е м ога да не го направя. А з съм лечи тел ка. Това ми е раб от ат а. С ега
поръчай те да доне с ат горещ а вода и чисто платно за прев ръ зки те.
Той я погледа вт ренче но няколко мига и с етн е ръкат а му я пусн а.
— С вещ еник ът поч ист и ранат а.
Б рин беш е спечелила. Той ще ше да я о ст ав и да си върши работ ат а.
— Знач и ще я поч истя от ново. А ко с арацинъ т умре, не искам да м е
в инят за чуж д и гре шки. Забеля за ла съм, че при свещ ениц ите чистот ат а не е
задъл ж и телно изис кване. — Тя сва ли ша ла си. — Ще ми т рябва огън навън
до шат рат а и ма лко гър не, в ко ето да приготвя билки те и мехлемит е си.
— Той може да умре, докато бърка ш своит е от вари.
— Д а не би да очаквате да щра кна с пръст и и той да скочи ж ив и здрав ?
Ще почистя ранат а и тогава щ е слож а мехлема, който имам готов , но ще м и
т рябва още много. — Тя додаде уморено: — А ко дож ивее до ут ре.
— Той не т рябва… — Гейдж с е обърна и Брин не мож а да в иди добре
проф ил а му в тъмното. Запъвайки с е, той ка за: — Н е съм сти снат. Добре ще
те възн аградя, ако М а лик ож ивее.
А гония. За първ и път откакто бе влязла в шат рат а, Брин ус ети някакво
друго чувство, о свен гн яв и бе зс илие зад каменнат а ф ас ада. Той ис тин ски
обича ше този с арацин.
— П азар ите с е с мен з а чове шки ж ивот?
— Защо не? Вси чки ние поч ваме да с е па зарим още в люлкат а! — Гейдж
обърна глава и неумолимат а мас ка бе отново на мястото си. — Кол кото
повече о ст аряваме, толкова повеч е искаме и толкова по- в исока цен а см е
готов и да платим. — Той обърн а глава към отвора на шат рат а. — Ей т ам ,
надол у по хълма, леж ат мъртв ите и о с акатени те. Ето ценат а, която пожел а ха
да пл атят Х арълд и Уилям за това парче с аксонс ка земя.
Н а Брин и ̀ с е искаше да не и ̀ бе напомнял за това бойно поле. Тя с е
бореше с гнетя щото я чувство, от както бе влязла в шат рат а. С ега то отново
с е втурна в не я и едва не я прев зе. Кръв . Болка. Смърт.
Ге йдж из руга тихо.
— Ка кво има? Да не си болна ? П ребледня като вар.
— Н ищо. — Тя навлаж ни уст ни. — Доне с е те ми платното. Трябва да
започвам работ а.
Той отвори уст а да каже още не що, но с етне промени реш ението си.
О бърна с е и и зле зе от шат рат а.
Б рин с е олюля, като с е опит а да отпъди ст рахове те и мрака. Трябва ше
да м исл и с амо за с арац ина. Н е, той си има ше име — М а лик. Н е беш е про сто
човек от да л ечна ст ра на, беш е лично с т. Брин не можеше да направ и нищо за
хил ядит е, които бя ха да ли ж ивот а си този де н, но навярно ще ше да успее да
спас и поне него.
— М а лик — прош епна тя. — Чува ш ли ме? Сигур но знае ш, че съм тук.
А з съм Б рин от Ф окхар. Ще ти помогна да дойде ш в съзн ание. Ще направя
всичко, ко ето е по сили те ми, но и ти т рябва да ми помогнеш.

22
 П о младото брадато лице не с е появ и ни какъв при зна к, че е чул.
Б рин всъщно с т не бе очаква ла ре акция, той бе ше пре ка ле но близо до
см ъртт а. Обаче бе възмож но да я е чул. Брин никога не з наеш е какво м оже
да с е чуе или ус ет и зад плътн ия воа л на бе зсъ зна нието. Тя започ на неж но да
га л и разкъс ан ат а плът окол о ран ат а. Го споди, кож ат а му беш е тол кова
студен а!
— Ка кво прав иш ?
Тя дръпн а ръце те си и в инов но погледна пре з рамо към Гейдж Д юм он,
заст а на л на в хода на шат р ат а. Брин с една на пе ти и рече бъ р зо:
— П роверявах да ли в ранат а вс е още има някаква чуж да матери я.
И згл еж да чист а, но ще с е изн енадате, ако раз берет е колко миниатю рни
парче нца мет а л и плат могат да с е скри ят в …
— Ти не проверява ше. — Той при св и очи. — Ти го га ле ше. Н е съм те
довел тук, за да го милваш. Можех да в зема ня коя от лагернит е курв и, за да
свърши това. Бог е св идет ел, че той е има л почти всичк ите.
Б рин го погледна изумена и облекчена, като о съ зна, че според него тя е
бил а привл ечен а от изключит елно кра сив ия с арацин.
— А ко съм го га лила, то е било от съж а лени е, а не от ст раст. Трябва
наис тина да съм ненорма лна, за да пожелая мъж , който е толкова близо до
см ъртт а. — Тя смени темат а. — Къде ми е горещат а вода?
— И два. — Ге йдж преко си ст аят а и кол енич и до М а лик. — Ль оф он ще я
доне с е. — Той погледна на долу към прият еля си и про шепн а. — П о
дявол ит е, той едва ди ша.
— Д окато вс е пак ди ша, има някакъв ша нс. — Брин с е стег на. Ге йдж
Д юм он няма да харе с а това, ко ето с е кан еше да ка же. Н икой не го
харе с ваше, а той влас тваш е и с е бър каш е повеч е от всичк и. — И скам да м е
о ст ав ите нас аме с него.
Ге йдж не я погледна.
— Н е.
— Ще ми пречи те.
— Може да умр е. Той ми е прия тел и няма да го о ст авя с ам в
по сл еднит е му мигове.
— Ще ме о ст ав и те нас аме с него. — Брин с е опит а да в не с е твърдо ст в
тона си. — Или няма да напра вя ни що.
Ге йдж вдигна ледено сини те си очи към нея и отново я прони за ст рах.
— Ка кво ка за?
Б рин навлаж ни изсъх на ли те си устни.
— Ч ухте ме. Н яма да приема да ми с е бъркате и да ми з адавате въпро си.
Трябва да ме о ст ав ите нас аме с него.
— Трябва? — П овтори той с коприне н глас. — Н е харе свам т ази дума.
— Трябва — повтори Брин. Свет а Д ево, той сякаш с е кане ше да я
пова л и с един удар. Е, бяха я удрял и и преди и бе ше ож ивява ла. Н еразум но
бе да с е ст ра хува от уд ара на този непо знат. Тя срещн а погледа му със
см ел о ст, която не из питваше. — А ко искате да ож ивее. Ще в и пов икам , ако
ус етя, че прибл иж ава краят.
— Ще о ст ана.
Ге йдж я гледаше с гняв и бе зсил ие и иска ше да му с е подчини, а тя
никога не бе сре ща ла по-силна воля. Чувстваше как собстве нат а и ̀
непокол ебимо с т с е клати като дърво на вят ъра, но не т рябваш е да с е
поддава.
— Тогава щ е о ст анет е и щ е го наблюдавате ка к умира. Тъй като няма да
направя ни що. Това ли ис кате ?

23
 Ге йдж Дюмон раз твори огромни те си ръце и ги пусн а покр ай с ебе си,
забил поглед в гъ рлото и ̀ . Тя почти очакваше да с е пре с ег не и да я удуш и
над тял ото на М а лик.
— П роклет а да си! — Ге йдж с е из прав и и т ръг на навън. — Давам ти
врем е да си нас аме с него до зазорява не. — Н аправ и пауза и погледна пре з
рам о. Б рин едва с е уд ърж а да не т реп не пред запла хат а в и зраже нието м у. —
Н е м и харе сва да с е разпореж д ат с мен. Ц ял ж ивот с е ст арах да направя
т ака, че това никог а да не с е случва. След като с е оправ и М а лик, ще си го
припом ня.
И той изле з е.
Б рин въздъхна облекче но. Присъ ств ието му в шат рат а бе ше като
бурено с е н облак, кръж ащ над нея. С ега може ше да с е съсредоточи върху
л ечен ието, а не върху за щит ат а си.
Буря. Да, това беш е точното опис ание на Ге йдж Дюмон. Брин бе ус ет ил а
окол о с ебе си т русове те и мълниит е, докато той бе ше в шат рат а. Стъп ис а с е
от прил ива на сила и въодуш евлени ето, ко ето изпит а, от нуж дат а да
предизв иква норманде ца, но бе глупаво да търси вълнения, ког ато миръ т и
покоят бяха очев ид но най-це ннат а на града. Като дет е я очароваха бури те, но
това бе ше много отдав на. Пре з по следн ите т ри години бе из ст рада л а
прека л ено много, за да мечт ае за нещо повече от тих ите гори на Гуинт а л .
Тя по с егн а и доко с на сле поочието на М а лик. Ус ети слабия пул с под
пръст ите си.
— С ега е в бе зсъз нани е — прош епна тя. — Какъв ст ранен, т ревожен
прият ел имаш, М а лик. М исля, че ще ни е много по-добре бе з него. Сам о ще
си с едим тук, ще си говорим и от време нав реме ще вт риваме по ма л ко от
моя специ а лен мехлем в грозн ат а рана. Всъщно ст на теб не т и с е ис ка да
бъдеш т ам, където си с ега. Може да ти изглеж да спокой но и при ятно, но тук
те очакват толкова много нещ а. — Тя преме ст и ръкат а си ма лко над ранат а.
— А с ега, з а какво ще говорим? Н е за битк и. О т тях ми с е гади поч ти
тол кова, колкото и на те бе. Да ти разкаж а ли за моя Гуинт а л? Скоро ще с е
върна т ам и вярвам, че и на теб ще ти хар е с а. Може и да е като мястото,
където си с ега. Н е, т ам е много по-хубаво. — Брин с е наст ани по-удоб но до
него. — В горите е хладно и тихо, и въпреки това зад вс е ки ъгъл откр иваш
по нещо чуд но… цвете, ко ето цъф т и нощем, или пти ца, която нико га преди
не си в иж да л. С етн е върв иш нат атък и среща ш водопад, който скача върху
ска л ите, искря щи на слънче ват а све тлина…

Ледено студе ния т въздух, който го лъхна на излиз ане от ш ат рат а, не

охл ади ни най- ма лко гнева на Гейдж .
И ска ше му с е да удуш и т ази жена. Беше на ко съм от това да я хван е за
гърл ото и да ст иска, докато започне да про си мило ст.
— Н има ви и зхвърли? — попит а лорд Р ича рд.
Ге йдж погледна нетърп еливо към лагерн ия огън, където с едеше Р ичард,
прот егна л ръце към пламъци те.
— Боях с е, че ще с е отне с е грубо с вас — ка за той. — Н икога не
позвол яваше на няко й да стои в ст а ят а, докато с е гриже ше за же на м и. А ко
не бе дар от бащ ат а на жена ми, щях да я на каж а за това и ̀ поведени е.
Н якога л орд Келс бе ше най- силния барон в юж на А нглия и не исках да го
обиж дам , като я наран я. Н о т рябваше да…
— Какво прав иш ощ е тук ? — попит а г рубо Гейдж . Той бе до ст атъч но
раздра знен и бе з помощт а на този кра сив Юд а, който кръ жеш е около него.

24
— М исл ех, че си напусна л лагера.
— О тда лечих с е ма лко по пътя, но с е върнах. Реших, че може да съм в и
от пом ощ. — Р ич ард с е усмихна. — Н е е редно да с е дава дар, бе з човек да е
сигуре н, че ще доне с е удовле творение.
— А ко точно този дар не доне с е удовле творение, може и да си
пожел а еш да не си с е връщ а л. — С етне Гейдж додаде пре з с тиснати зъби: —
Н е м и харе сва, че не присъ ствам, докато тя го лекува и няма да съм довол ен,
ако М а л ик умре в ръцет е на т ази робиня.
Усм ив кат а на Р ича рд с амо леко помръкна.
— Затова с е върнах. Вярвам, че т ази же на ще излекува прия теля в и, но
ако не го направ и, в ие… — Той вдигн а ръце, когато изражението на Ге йдж
с е изопна. — П ри вероят но стт а Го спод да реш и да прибер е с араци на, ис ках
да съм си гурен, че съм в и каза л — женат а прит еж ава и други умени я.
— Уме ния?
— Уме нието да в и успокои в ст рад анието в и по най- желания нач ин.
Н е съм нено сте забеляза л и колко привлекателн а е.
— Н е. — Гейдж едва бе ус етил ф изич е ското при съств ие на женат а. Тя
беш е преди вси чко лечи телкат а, възмож нат а спас ител ка на М а лик. Трябваше
да направ и усил ие, з а да си припомни по-подробно обра за на в исокат а,
сл аба жен а, облечена в груб а кафява вълнен а рокля. Спомни си очи те и ̀ .
О гром ни, златисто кафяв и очи, които го изгаря ха и срещ аха негов и те с гняв
и гордо ст. П ри споме на отново го прон иза гняв . — За беляз ах, че е прека л ено
дръзка и неуваж ит елна.
— Д ълж и с е на с елскат а и ̀ уел ска кръв . Н е е има ла ни що лошо наум . —
Р ичард додаде бър зо. — А дър зо стт а не е лошо каче с тво з а женат а при
подходящи обстоятел ства. Та ка е по-ле сно да я обучи ш как да до ст авя
удовол с тв ие. — Той с е усмихна чувс твено, като пониж и гла с. — О бича да
доко сва и да я доко сват. Ст егнат а е като ръкав ица и съм направ ил т ака, че
да зн ае как да не отегч ава мъж а в леглото.
— А ка кво правеш е болн ат а ти съпру га, докато ти обучаваше т ази жена?
Р ича рд св и рамене.
— Н е съм обладава л Брин в съ щат а по ст еля. Съпругат а е предна значен а
да раж да деца, а жена като Брин е за заб авлени е. Зав иж дам ви. Ще м и
л ипсва.
Тоз и мъж го отв ра щава ше. Вярно, че не беш е рядко ст да из пол зват
робини те за леглото, но го отблъск ваше бе зсърд ечи ето на Р ича рд спрям о
неговат а съпру га. Той му напомняше за Х ас ан — нача л ника на робския пазар
в Кон ст ант иноп ол. Гласъ т му бе ше студен, когато ка за:
— Н ямам жел ание да спя с робинят а. И скам с амо нейни те ум ения да
л екува.
— О , разбир а с е. — Р ича рд не за бав но с е св и. — П ро сто ис ках да с е
уверя, че знае те пълнат а це на на Брин.
А и за д а под сиг уриш собст вен ат а си без опасн ост , ако Мали к ум ре в
ръц ет е и ̀ , помисли си цини чно Гейдж . Н е бе лоша т ази иде я — жен ското
тял о в инаг и беш е ценна разменн а монет а. Саксон ецът про сто бе с бърка л ,
като м ислеш е, че спането с една жена е до ст атъ чно в исока компе нс ация за
заг убат а на прия тел.
— В еч е ми каза. А с ега можеш да си т ръгваш.
— М ислех, че мога да о ст ана и… — Р ичард спря, като в идя
изра жени ето на Ге йдж . Той ст ана на кра ка. — Както жела ете. — П ак с е
усм ихна. — Сигурен съм, че отново щ е с е сре щнем, го с подарю .
Ге йдж не отговори, докато с е на ст анява ше край огъ ня. Той почти не

25
забел яза, че с аксонецъ т си т ръгва. М исли те му отново с е бяха върна л и към
М а л ик, който лежеше в шат рат а на крачка от смъртт а.
А и т аз и проклет а жен а, която с е бе о смелила да го от ст рани от л егл ото
на М а л ик.

Н а изто к слънц ето едва бе хвърл ило първ ите розов и с ен ки, когато
Гейдж вле зе в шат рат а.
Же нат а с едеше до М а лик и с е стег на, ког ато го в идя.
— Ка кво прав ит е тук?
П о дявол ите, тя беш е предпазлива. Какво ли беш е прав ила на М а л ик?
Б еше пре кара ла с него цялат а нощ, като с е отделя ше с амо з а да отиде до
огъня и да в земе вода з а приготвя не на мехлеми те си.
— Зазорява с е — отвърна грубо Гейдж . — О бещах ти, че ще го има ш на
разп ол ожен ие до първ и те лъчи. — Той т ръгн а към леглото. — Ка к е?
— Ж ив . — Брин уморено про кара пръс ти пре з ко с ат а си. — П о-добре е,
м исл я.
— П о-добре? И зглеж да ми в същ ото състояни е. — Гей дж загледа л ицето
на М а л ик. — Събуд и ли с е?
— Н е.
— Говори ли?
— Н е.
— Тог ава з ащо казва ш, че е по-добре ?
— П ро сто… го ус ещам.
Ге йдж с е усмихна язв ит елно.
— С майващо.
Б рин т ръсна глава.
— Н е мога да го обясня. — Тя св и рамене пред скеп тицизма му. — Н е
м е е гриж а да ли ми вярвате или не. Той укрепва. П реди изгрев -слън це ще с е
събуди и ще му дам подсилващо питие. — Тя с е прози на. — А с ега см ят ам
да по сп я. — Брин с е на ст ани до М а лик. — П редлагам в и да направ ите
същото. И зглеж дат е по-из пит и от него. Н ямам време да с е гриж а за двама
бол ни.
Ге йдж с е намръщ и.
— Н е т рябва да спи ш. Той може да има нуж д а от теб.
— Д ве нощ и не съм спа ла. А ко с е нуж дае от мен, ще съм тук, до не го.
— Тя по ст ав и ръка върху гърди те на М а лик, над ранат а, с ет не с е сгу ши до
него и затвори очи. — Той оздравява. Точно с ега не с е нуж д ае нито от м ен,
нито от вас. Вървете си.
— Забрав и ли, че това е моят а шат ра ?
— Тог ава лег нете някъд е и па зет е ти шин а.
П роклет ат а же на вече спе ше, о съзн а Гейдж бе зс илен. Той по с егн а да я
разтър си и да я съ буди, с етне с е от каза. И маше ли поне ма лко цвят по
бузи те на М а лик? Н е можеше да е сигурен, но диш ането и зглеж да ше съвс ем
м ъничко по-леко.
И сус е! Сълзи опар иха очите му и за първ и път, от както в идя М а л ик
пова л ен, той си по зволи да с е надява.
В т рен чи с е не търпеливо в не го, търс ей ки няка къв друг знак.
Н ищо.
Ге йдж с е обърна, по стла една зав ив ка на земят а и с една отгор е. Жен ат а
м оже и да с е чувстваше сигурн а от но сно състоянието на М а лик и да си
почива ше, но той не беше сигуре н. Щеш е да с еди на по ст до мл ад еж а,

26
докато с е съ буди.

— Кой…
П ри ше пот а Брин сънливо отвори очи.
С ам о на с антим ет ри, в нея с е в зираха тъмни очи.
Тя с е съ буди не забав но. Сарацин ът бе дошъл в съ знан ие!
— Кой… — прошеп на отново М а лик.
— Б рин — прошеп на му тя. — А з съм Брин от Ф окхар.
Той с е намръщи обърка н.
— Знам, че е невъзпит а но, но не си… спомн ям… ког а сме си легна л и
заедно.
— Шш шт, т рябва да си почиваш.
— Буден ли е? — И зведнъж Гейдж Дюмон с е надве си над тях като
огром ен, тъме н облак.
— Ге йдж ? — поп ит а М а лик.
— Д а — Ге йдж коле ничи до него. — Как с е чувстваш?
— Р ане н. Боли ме. — М а лик с е опит а да с е усмихн е. — И слаб като
бе бе, току-що изля зло от ут робат а. — П огледът му с е преме с ти към Брин. —
И т а ка, боя с е, че не съм успял да възс една както т рябва т ази пре крас на
девойка. Ти си нова… на ли?
— Тя не е курва — усмихна с е Гейдж . — И ми е тъж но да ти съоб щя, че
ранат а ти направ и дори теб не спо со бен.
— Н евъзмож но! — М а лик с е намръщи. — Р ана ли? — Челото м у с е
проясни. — Биткат а.
Ге йдж кимн а.
— Б ит кат а.
Б рин го гледаше вт рен чено, изумена. Ст рогото му изражение бе
ом е кна л о като по чудо и той и зглеж да ше почт и като момче. О чев идно
прият ел ството меж ду двамат а мъже беше много дълбоко и отдав наш но и тя
ус ети ня как ва рев но с т. О тдав на не бе чувс тва ла подобна в ръз ка с друг
човек.
— Н е говори повеч е. Ще го умори ш. — Брин ст ана на кр ака. — Ще
приготвя билкат а.
Като изле з е от шат рат а, тя бър зо с е приближ и до огъня и см ен и
чайн ика, който бе в рял на тих огън цяла нощ, с друг. Трябва ше да върши
нещо. Д а не мисли за смъртт а и болкат а, които леж аха отвъд този хъл м .
Д окато беш е с М а лик, бе успява ла да потисн е скръбт а, но с ега тя с е върна
по-сил на от всякога. Н е, не толкова силна. А ко с е стег неше, ще ше да с е
пребори със сълз ите. Н авярно когато М а лик укреп не, ще успе е да убеди
норманд еца да го преме сти от това уж асно място.
Б рин погледна на с евер и с е поч уди ка к ли е А дуин. Р ичард със
сигурно ст нямаше да я о ст ав и да умре, тъй като вярваш е, че може да пл аши
Б рин с амо докато же на му е ж ива. Брин прит исна с ръце пулсира щит е си
сл епоочи я. Трудно и ̀ бе да повярва, че едва вч ера беш е в Редф ърн и
спокойно изпъл нява ше за дължен ият а си. Беше завършил а една би тка и
в не зап но всичко в ж ивот а и ̀ с е промени. Беше изт ръгн ат а от поз натото си
обкръже ние и захвърле на брут а лно тук, при този норман дец, който я
нарич аше своя робиня. Какво ли щеше да и ̀ с е случ и?
Е, тя нямаш е да стои т ака и да хленч и. Тази промян а на обстоя тел стват а
м оже и да не е толкова лоша, кол кото изглеж д аше. Дори бе възмож но с този
норманд ец да и ̀ с е отвори по-скоро възмож но ст да избя га и да с е върне в

27
Гуинт а л . Н е че я бе ше гриж а за Редф ърн.
Н о тя с е т ревожеш е за А дуин. Беше с е борила да я държ и да леч от с ебе
си, но бе дълбоко привър з ана към т ази жена и я ж а ле ше. Зна еше, че т рябва
да и ̀ пом огне.
Б рин т ръсна умор ено глава. Беше пре ка ле но объркана с ега, з а да оце ни
ситуа цият а и да си измисли план. Трябваше да ж ивее ден з а ден, докато си
изяс ни на къде да върв и.

М а л ик гледаше омая но след Брин, докато тя изли заш е от шат рат а.

— Н е с е коле бае да говори това, ко ето мисли, на ли? Н икога преди не
съм чува л жена да с е раз пореж да с теб т ака. Коя е тя?
Устн ите на Гей дж с е изкр ив иха язв ител но.
— Моят а робиня.
М а л ик премигн а.
— И зумит елно. А ка за л ли и ̀ е някой това? Вероят но е обър кана отно сно
в заим оотнош еният а в и. Бих с е закл ел, че според нея ти си роб.
— С коро възн амерявам да изя сня нещат а. — Гейдж оправ и зав ив кат а на
М а л ик. Го споди, той щеше да ож ивее. П река ле но хуб аво бе, за да е ист ина.
— Н е бива да говориш.
— И тя каза т а ка. — П огледът на М а лик вс е още бе заби т във в хода на
шат рат а. — Но с ега с е чувствам много по- силен и лю бопит ството м и е
събудено.
— Го спод да ни е на помощ. — Гей дж въздъхн а и отвърна: — Б ил а е
робиня на лорд Р ич ард от Редф ърн. Н ие го пленихме в биткат а и той
разм ени женат а срещу свободат а си. Уверява ше, че е изкусна лечи тел ка и
изгл еж д а е каза л исти нат а. Бих да л всичко, за да оздравее ш.
— Тя ли ме спаси ?
— Та ка изглеж да.
— О , един ангел до мен — рече М а лик. — Трябва ше да с е с етя, като
в идях л ицето и ̀ . Тя про сто сияе.
— С ияе ли?
— Н е си ли за беляз а л? Когато с е усмихна, беше…
— Н е с е е усмихва ла.
— Така ли? — намръщ и с е М а лик, объркан. — Сигур ен съм, че с е
усм ихваш е. Беш е ми топло, ся каш ме огрява ше слън цето.
— О т т ре с кат а е.
— Н е. — И зражен ието на М а лик с е проясн и. — Е, добре де, няма
значени е. Ще разбер а, като я в идя от ново.
— Ка кво да ра збер еш?
— Д а ли ст релат а на Купидон ме е уцелила в сърцето.
— М или боже. Н е почва й пак.
— Тоз и път е разл ично.
За М а лик в инаг и бе ше ра злично и Гейдж вече предугаж даш е
неприя тно с тит е, които с е з адава ха на хоризонт а. Почувс тва с е длъжен да м у
отвори очите :
— Тя не е ангел. Когато не с е гриж и за съ пругат а на лорд Р ичард,
забавл я ва с курвенс кит е си номера своя го сподар. Той ме увери, че е м ного
добре обу чена в това отно шени е.
— Б еднат а девойка.
— Та зи бедна девой ка има е зик, о стър като кинж а л.
— Какв и друг и оръж ия има една роби ня? Сво ето тяло, е зи ка си… — Той

28
погл една въпро си телно Гейдж . — О бик новено не си толкова ст рог към
хорат а, които с а по-ма лко щастл ив и от теб. Защо т аз и жен а…
— Каз ах в и да не му позв оляват е да говори. — Брин вле зе в шат рат а с
дървен съд в ръце. — И злизам за ма лко отту к и като с е връщ ам, в и нам ирам
да си бъбрите. И скате да разва л ите цялат а ми работ а ли? Н е т рябваш е да в и
о ст авям нас ам е с не го.
— Той каз ва, че с е чувства по-сил ен. — Го споди, май всъщ но ст с е
отбра нява ше от т аз и жен а.
— Р азб ира с е, че с е чувства по-сил ен. Те в инаг и с е чувс тват по-сил ни,
откол кото с а. Трябва да подхранвам е т ази сила. — Брин колени чи до легл ото
на М а л ик. Гласъ т и ̀ с е промени, ст ана по-нежен, ког ато му заговори. — С ега
ще т и дам от този буль он и т рябва да изяд еш всичко. Зн ам, че не си гл аден,
но всяка т роши чка, която по еме ш, ще ти даде сили. Р азбира ш ли?
М а л ик кимна с поглед, съсредоточ ен върху лицето и ̀ .
— Р азб ирам.
Б рин започна в нимател но да му на л ива в уст ат а от буль она.
Ге йдж о ст ана до леглото няколко минути, но скоро започ на да с е
чувства напълно и злише н. Женат а не му обръща ше в нимани е, а М а л ик бе
изцял о погъл нат от буль она и от своя ангел. Гейдж с е изправ и и с е отте гл и
към собстве ното си легло в другия кра й на шат рат а. Съмнява ше с е, ч е някой
от двамат а е забеляза л преме с тван ето му.
С една с кръсто с а ни кра ка и загледа как женат а храни М а лик.
И зл ъчване ли? Вероятно т ре с кат а е накара ла М а лик да изп олзва т аз и
дума за Брин от Фок хар. Да, Ге йдж и ̀ призн аваш е огъня на ж изн ено стт а, но
изра жени ето и ̀ не излъ чва ше човеш ка доброт а. Тя беш е напре гнат а, поч ти
ст рога и той ус ещаш е непо колеби мат а воля, която бе почув ства л, от както тя
вл е зе в шат рат а. Обаче с ега, като я изучава ше, усп я да в иди
привл е кател но стт а, която лорд Р ичард бе опит а л да изпол зва като примам ка.
С ветл оке сте няват а и ̀ ко с а, з авър з ана небреж но назад, беше прия тно гъст а и
пада ше поч ти до т а лият а и ̀ , а свободнат а кафява рокля, която бе обл якл а,
прил епваше към едрите и ̀ гърди и силн ото и ̀ тяло. Устни те и ̀ бяха гол ем и, но
добре оф орме ни и в о ст ана ли те и ̀ че рти имаше прия тна симет р ия. Кож ат а и ̀
не бе с цвет а на бледия а лабас тър, възпяван от т руб адурит е, но златис тия т и
тен беш е поч ти бле стя щ в полумр ака на шат рат а. Н авярно тоз и блясък бе ше
сияни ето, ко ето М а лик бе в идял в нея.
Б рин вероятно бе ус етил а, че той я преце нява, тъй като вдигна очи от
л ицето на М а лик и срещна погледа му. Това продълж и с амо миг, след ко ето
отново с е съсредоточи върху М а лик, но у него о ст а на ня какво в печатле ние.
П редизв икателс тво и… ст рах?
Както каза М а лик, тя при теж аваше ма лко оръж ия и положението и ̀ бе
извънредно уя зв имо.
А ко наи сти на чувс тваш е ст рах, нямаш е да му позв оли да го в иди.
Ге йдж ус ет и неразуме н прилив на раздраз нени е, когато о съ зна, че ис ка
тя да с е ст раху ва от него. Н ямаше смисъл. М а лик бе ше прав . Той не водеше
война с бе зпомощн ите. И въпре ки че го бе ше вбе сил а, не т рябваше да
чувства този непреодолим порив да с е на ла га и да подчиня ва.
В ъпре ки вси чко той го чувства ше, по дяволит е. О т първ ия път, ког ато
го бе погледна ла, той бе ус ет ил т ръпкат а на противобор ството.
— Ето. — Брин о ст ав и съда и леко и збърс а уст ат а на М а лик с кърпа. —
С ега т рябва да зас пива ш.
— Н е ис кам… — М а лик млъкна и по сле каза уморено : — Н авярно… съм
ма л ко ум оре н.

29
 — Р азбира с е. — Тя го пог а ли неж но по слепооч ието. — Тялото ти има
прека л ено много работ а. Н уж дае с е от поч ив ка.
— Ще бъдеш ли тук, когато с е съ будя ?
— Н яма да те изо ст авя. — Тя с е наст а ни до не го и по ст ав и ръка върху
ранат а. — Виж , ще сп им заедно.
— Само щ е спим ли? Ка ква загуб а… — Той доко сна бузат а и ̀ с
пока за л ец а си. — Сияние… — Затвори очи и веднаг а зас па дълбоко.
Б рин обаче не за спа. Гейдж ус ещ аше как напреже нието и ̀ го доко сва
пре з ст аят а.
— За що ме зя пате ? — из съска тя.
— За щото ми харе сва. Н амирам те… необи кновена.
Тя за сти на и той още веднъж ус ети предпазливо стт а на т ази жен а.
— В мен няма ни що необ икнове но и не обичам хорат а да ме зяп ат. С ега
вашия т при ятел е в бе зопа сно с т. Н ямате ли си работ а, която да върш ите ?
— Н ямам по- важ на работ а от М а лик. — Гейдж с е изт егна на легл ото с
л ице към нея. — А и съм уморен. Ти и М а лик може да ст е спа ли цял ден, но
аз не съм .
— В ие сте си в иновен. Каз ах в и, че с е оправя.
— Н е ти повярвах.
— В ие май на никого не вярвате.
Ге йдж с е усмихна.
— Греш иш. Вярвам на М а лик.
— Знач и е хубаво, че ще ож ивее. — Лицето и ̀ помръкн а. — Уж ас но е да
не м оже ш да вярваш на никого.
Б рин започна да клат и глава, с етне спря.
— А з вярвам на С елбар.
— Кой е…?
— Н яма з нач ение. — Сяка ш съж а ли, че е разкр ила ня каква слабо с т, тя
бър зо продълж и. — И е много глупаво от ваша ст ран а да не ми вярвате,
когато в ие с амия т не знае те ни що з а лекуването.
— Знам до ст атъ чно, за да не с е от казвам, когато ня как ъв гл упав
свеще ник ми ка зва, че няма надеж да.
— Вярно. Важ но е ни кога да не с е отка зва ш от надеж дат а. — Б рин
затвори очи. — Н авярно не ст е толкова невеж , колкото в и смят ах.
— М ного благодар но ст и — отвърн а ирони чно Ге йдж .
Тя не отвърна, но той знае ше, че не с е унася в сън. П ро сто го
отпъж д аше от с ебе си.
В него от ново плам наха гн евът и възмущен ието. Беше щас тл ив , че
М а л ик с е възст а новява, но нещо в ситуац ият а и в т ази жен а го глож де ше
непоно симо. Про сто като я погледнеше лег на ла до М а лик, му с е иска ше да
с е прот егне и…
Ка кво?
Ге йдж не знае ше, но импулсът бе ше и примитив ен, и мощен. Може би
про сто с е чувс тваш е бе зпомо щен. По нав ик подреж даш е съби тият а според
вол ят а си, а с ега не можеш е да го стори.
Е, всич ко това няма ше да т рае дълго. М а лик щеш е да оздрав ее и тога ва
Гейдж отново щ еше да по еме не щат а в свои ръце.
Той затвори очи и с е нас или да засп и. С елбар. Кой, по дявол ите, е
С ел бар ?

Трета глава

30
 16 окт ом ври, 1066
Ред фърн , Ан глия
— Моля за изв и нени е, че в и бе зпокоя, го сподарю — рече колебл иво
Д ел мас. — Бих ис ка л да говоря с вас за моят а съп руга.
Р ича рд вдигна поглед от ча шат а си и с е намръ щи. Го споди, не му л и
стиг аше всичко о ст ана ло, т а т рябваш е и да говори с този скимтящ зае к?
Пре з по следни те два дни, след като с е бе върна л в Редф ърн, робът
непре ст анно кръже ше около него.
— В ърв и си или ще те разкъс ам като прас е за печене.
Д ел мас т реп на, но не помръдна от пра га на за лат а.
— Трябва да ми я върнет е.
Р ича рд отпи глътка бира.
— Трябва ли? — повтори заплаш ител но той.
— Н е е добре да с е разд елят мъж и жена.
— Така ли? — Р ича рд ст ана и т ръгна ма лко не ст а билно пре з за лат а. За
м иг съж а ли, че е изпил т акова количе ство бира. Щеше да попр ечи на
удовол с тв ието му да накаже на ха лнат а св ин я. — Смееш да ми ка зваш какво
т рябва да правя?
— То е с амо… — Д елмас навлаж ни ус тни. — Н е, го сподарю . Какв ото и
да направ ите, е прав илно. Сигурен съм, че според вас най- добре е бил о да я
дадет е на норманде ца. Само че… — Той в не запно из бухна. — Трябва да си я
в зема обратно!
— Младат а съпруг а е пре ка ле но пълна със ст раст и сокове за м ъж на
твоите годин и — подигра с е Р ичард. — Ще е много по- доволна при
норманд еца.
Д ел мас с е поколеба.
— А вашат а жен а? Може да с е нуж да е от нея.
Р ича рд з амахна и събори Д елмас на пода.
— Моят а жен а си е единс твено моя гриж а. — Боже го с поди, беше с е
ум орил от укорит елни те погледи, които му хвърл яха, от както с е бе върна л .
Д ори А л ис с е бе о смелила да прот е ст ира, когато я бе отвел в леглото си и бе
л ишил А дуин от гриж и те и ̀ . Е, той бе да л урок на ма лкат а курва и ще ше да
научи и този плъх на уважен ие. — Моя! — Той го ритн а в корема. — Д ръж
си уст ат а и…
— П ро сте те ми, го сподарю . — Д елма с пропъл зя по пода и с е отда л ечи.
— Про сто мислех, че Брин ще в и служ и по-добре тук, отколкото с
норманд еца. Ако вярвате, че т ам ще е по-п оле зна… — Д елмас ст ана и го
загл еда отча ян, докато Р ичард с е запът и пак към не го. С етне, сяка ш в зел
решен ие, ка за: — И сках с амо да спа ся за вас съкров и щето. Норма ндци те
вече ви в зеха до ст атъ чно.
— С ъкров и ще ли? — Р ичард спря. — Какво съкров и ще?
— Моят а жен а зн ае къд е е големия с андък със съкров ищ ето.
— Лъ жец.
— Н е, наи сти на. — Той направ и стъ пка наз ад. — Н е успях да я на карам
да м и каже къде е, но в ие сте да леч по-опи тен. Помислет е, го сподарю ,
Уил ям щ е зн ае с амо за Редф ърн и богат с твото в и тук. Когато нам ери те
съкров ищ ето, может е да го скрие те от него и да го изп олзвате, з а да си
възвърнете предишн ото положение.
Робът вероятно лъже ше, но няколко въпро с а няма ше да нав редят.
— К ъде е това съкров и ще?
— В Гуинт а л.
Той не зн аеш е това име.

31
 — В Уелс ли?
Д ел мас с е намръ щи неуверено.
— М исля, че не е в Уелс.
— Н е зн аеш ли?
— Н америх Брин в ма лкото с елце Кай си в Уелс. Както ка зах, не м ож ах
да я на карам да ми ка же каквото и да било за Гуинт а л.
— Тог ава откъде зна еш за него ?
— В сичк и в с елото знаеха за Гуинт а л и съкров и щето. Баща и ̀ с е фука ше
с него, когато пий неш е повеч ко бира. Винаги мърмореше нещо за ня как ъв
о ст ров .
— О ст ров ! — Р ичард изсумтя отв рате но. — Ка к може една жена да
нам ери няка къв о ст ров в огромн ото море? И ли аз т рябва да пл авам
бе зцел но, докато намеря тоз и о ст ров ?
— Когато откр их Брин, тя бе ше в горат а много да леч от Кайс и, по пътя
към с ел ото С елкърк. Това с ело е на брега на морето. Това не подс казва л и,
че тя з нае къде с е намир а о ст ровът?
— В ероят но.
О куражен от ин тере с а на Р ича рд, Д елмас направ и стъп ка напред и рече
нетър пел иво:
— Н е разб ират е ли? Н ие т рябва да си върнем Брин.
Н ие. Да ли този глупак си мисле ше, че ще в земе ча ст от съкров и щето,
ако то наи стин а същ е ствува ? О баче можеше да с е окаже мъдро да продъл ж и
да подкл аж да това вярван е. Д елма с не с амо познаваше уелското с ел о, но
беш е и съ пруг на Брин и може би щеш е да усп ее да повлияе на жен ат а.
Р ичард с е обърна и с е върна на стола си. Стъпки те му бяха ма лко по-
ст абил ни. Вероятно влиянието на бират а от слабваше. Добре. Н уж даеш е с е
от бистър мозък, з а да отдел и ис тинат а от слуховет е.
С ъкров и ще. И зглеж даш е прека л ено ле сно реше ние за т еж кото м у
пол оже ние.
И вс е пак, не за служ ава ше ли ма лко късме т след поражението, ко ето м у
бе доне сл а съдбат а? Бе зполе з на жен а като съпругат а му, кра л, който не
м ожеше да опа зи земи те си от те з и нормандц и. Да, в реме бе ше Р ичард да
в зем е това, ко ето му с е пола га.
Той с една и загледа с пре зрение не търпел ивото лице на Д ел мас.
О тв ратит елно съще с тво. Колко ниско бе ше падн а л! Трябваше да с е заним ава
с т ази сган. Р ичард с е облегна и си позволи да с е усмихн е леко.
— А ко това, ко ето ка зваш, е вярно съм съглас ен, че т рябва да в зем ем
жена ти обратно от нормандец а.
— В ярно е. Кълна с е.
— К летв и те нямат о собен а стойно с т. И скам я обратно.
Д ел мас с е поколеба, с етне по с егна към торбичкат а на колан а си.
— И мам доказателство. Тя но с еше това, когато я открих. Беш е на една
вериж ка, която но с еше около ши ят а си и с е би като млада вълчи ца, когато и ̀
го в зех.
П рекра сния т ма лък руб ин в длант а на Д елма с грей на ярко на све тл инат а
на све щт а.
Р ича рд в нимателно прикри в не запн ия си инт ере с.
— Н е е много голям.
— Н о е прозр аче н и с отлич ен цвя т. О ткъд е би могло едно про сто
с ел ско м омиче да в земе т акъв скъпоц енен камък ?
Р ича рд в зе камъка и го приближ и до све тлинат а на све щт а. Р убинъ т
беш е съвърше н.

32
 — О ткъде наи сти на? — промълв и той. Той с е облегна на стол а си. — Н о
аз т рябва да знам да леч повече, преди да прецен я да ли с е дълж и на това, че
жел ае ш тялото и ̀ , или на това т ака нар ечено съ кров ище. Р аз каж и ми още за
срещат а си с Брин от Ф окхар и за този Гуинт а л.

— К ъде е Гуинт а л? — попит а М а лик.

Б рин зас тина и спря да маже мехлема върху ранат а.
— Ка кво?
— Гуинт а л. Там си роден а, на ли ?
— Д а. — Тя в зе още мехлем от съда. — Н о не си спомням да съм ти го
каз ва л а.
— Н е ти е ка зва ла — обади с е Гейдж Дюмон от другия кра й на шат рат а.
— Щях да си спомням.
— Н авярно не си бил в па лат кат а — М али к с е намръщ и, напряг айки
пам етт а си.
— П очти не съм те о ст авял с ам от онази първа но щ — рече Гейдж .
В ярно е, помисли си Брин. Той бдеш е неот с тъпно и зорко от момент а, в
който М а лик дойде в съзн ание, наблюдава ше я, да не би да направ и
погреш на стъп ка, окураж аваш е М а лик. Н а моменти Брин ус еща ше ка к
с амат а сила на волят а му издърпваше М а лик вс е по-на горе от тъмн инат а.
М а л ик беш е вс е още объркан.
— П рохладни зелен и гори, чуде с а зад вс еки ъгъл… — промълв и той.
Н ейни те собс твени думи, ког ато с е бе опи тва ла да до сти гне до него
пре з първат а нощ.
— Та ка е, на ли, Брин? — поп ит а М а лик.
— Та ка е. — Тя му с е усмихна. — Р азка зах т и за Гуинт а л пре з първат а
нощ, ког ато дойдох при теб. Мислех, че няма да си спомн иш.
— Н е зн аех, че съм си спомнил — прозин а с е М а лик. — Про сто дум ит е
с е върнаха в съ знан ието ми.
— Н о ти каз а, че М а лик не с е е буд ил пре з но щт а — реч е ти хо Гей дж
Д юм он. — Или не си ми ка за ла истин ат а?
— А з не лъж а. — Брин започна да превър зва ран ат а. — П онякога м ога
да ст игна много дълбоко, про сто като говоря. О питвам с е да припом ня на
те зи, които с а да леч, колко много нещ а ги очакват, ако с е върнат при нас.
— М ного ст ра нно — реч е норма ндецъ т.
Б рин с е завъртя към него.
— Правя каквото т рябва. А ко може те да сторите не що по-добро,
изл екувай те го с ам.
М а л ик бър зо с е наме си.
— М исля, че си много умна. В Гуинт а л си гурно е необик новено
красиво. Вс е ки чове к би ис ка л да с е върне на подобно място.
Б рин с е отпу сна, като го погледна.
— Д а, много е крас иво. Н иког а не съм в иж да ла толкова пре красно и
м ирно м ясто.
— М ирно ли? — тонът на Гейдж бе ше подигравателе н. — М ислех, че на
зем ят а няма т акова място.
— За щото не го търс ите. Като всич ки воин и, предпочит ате да убивате и
о с акатявате. В Гуинт а л в инаги е има ло мир.
— Н е мога да го повярвам.
Д а, Гейдж Дюмон бе всичко онова, ко ето е мрачно, брут а л но и
бурено сно. Той не би приел и разбра л земя като Гуинт а л. Въпре ки че когато

33
Гейдж заговор еше на М а лик, тя пре ст ава ше да в иж да тоз и мрак, о съзна
в не зап но Брин. Когато беш е с при ятеля си, ся каш бляскав слънчев л ъч
прониз ваше облац ите, оз аряваш е и поглъ щаш е всичко по пътя си. Какво л и
щеш е да бъде, ако този блясъ к с е съсредоточеше върху един-единс твен
човек? Н авярно би било още по-ст рахов ито и от мра ка.
— Н е съм в и молил а да ми вярвате.
— А ко Гуинт а л е толкова чуд е сно място, лю бопи тен съм, за що си тук,
сред диваци те.
— Н е е много умно да пит ат е за това една жен а, която нари чат е своя
робиня. Н ямах избор. Доведоха ме тук. — Брин довърши бинтоването на
ранат а. — Така, с ега и зглеж да много по-добре, М а лик. Започва да
заздр авява.
— С ърби ме — рече сънено М а лик.
— Д обър зн ак, но не я ч еши. — Брин ст ана на кра ка. — С ега си по сп и,
докато отида да за грея вода, за да те измия.
Тя изле зе от па лат кат а и т ръгна към огъня. П о е дълбоко чис тия студе н
въздух. Н е бе о съзна л а колко е напрегн ат а, докато не из бяга от присъс тв ието
на Гейдж Дюмон. Те зи ледено си ни очи бяха пре ка ле но студени и
набл юдателн и — той в иж даш е твърд е много.
— Мога ли да в и помогна, го спож иц е? — Тя с е обърна и в идя П ол
Ль оф он, който с е приближ ава ше на кон. О т онази нощ го бе ше в иж да л а
рядко, но вс еки пъ т той с е държеш е лю бе з но, дори мило. Брин си спом ни
кол ко же сток и ст рог изгл еж даш е на светлинат а на ф аклите в двора на
зам ъка. С ега, бе з броня и шлем, който да покрива по сребрен ат а му ко с а, той
изгл еж д аше много по-до с тъпен. М инаваше т рийс е тте и бе ше в исок, сл аб
м ъж , с тяло, по всяка вероятно с т също толкова твърдо колкото и лиц ето м у.
О бно ски те му бяха хладни, точни и уверени.
— Н уж дая с е от вода за миене — отвърн а тя. — Бихте ли пом ол ил
някого да доне с е.
— Ще е удоволс тв ие з а мен. — Той с е обърна и заповяда на ф ренс ки на
някого от лагера. — Бих го свършил с амият аз, но т рябва да навл ичам
бронят а. Тръгвам ведна га, з а да при друж а пленн ици те до лагера на Уил ям .
П л енни цит е. Тя бе ше толкова погълнат а от лекуването на М а лик, че бе
забрав ил а за те зи не щас тниц и.
— Ло рд Кел с?
— Д а, и той е сред тях.
— Ка кво ще ст ане с пленн ици те?
Ль оф он св и рамене.
— Това зав иси от негова мило с т, тъй като лорд Гейдж ка зва, че няма
нуж да от тях.
— Х аре сваш ли тоз и лорд Келс? — попит а Гейдж з ад нея.
В ъпре ки мекия тон напреже нието и ̀ с е възвърна. Сяка ш норманде цът
по стоянно с е опитва ше да я за лов и в ня каква по ст ъпка.
— Той е баща на лейди А дуин и първ ия с аксонс ки лорд, с когото с е
запозн ах тук, в А нглия.
Ге йдж кимн а на Ль оф он и капит а нът поте гли с кон я си.
— Н е ми отговори.
— Ка кво ис кате да каж а? — рече не търпеливо Брин. — Н е е бил
нел ю бе зе н с мен.
— А ти си му била благодарна?
— Когато ме доведоха тук, аз бях още дете и поз навах т акава свобода,
за каквато можете с амо да мечт ае те. Да не мисли те, ч е бях благодарн а да м и

34
окачат робскит е вериг и около врат а?
— Н е си родена робиня ? Значи си била пле нниц а от някоя война. — Той
с е усм ихн а. — Колко ст ран но, при положе ние, че в твоя бе зц енен Гуинт а л
не е има ло война.
— Какво зн аче ние има ка к съм дошл а? С ега съм тук и лекувам прия тел я
в и.
— Д а, т а ка е. — Гейдж с една до огън я и с е вт рен чи в пламъц ите. Еди н
л ъч от следобедното слънц е падна върху него и Брин в не зап но о съзна, че
тъм нат а му грива не е черна, а тъмночервена. Ст р анно, че о свен на слън чева
светл и на тя из глеж даш е тъме н абано с.
М ъжът продълж и:
— Н о аз те намир ам за обе зпоко ителн а же на и ми е нелов ко, че знам
м ного ма лко за т еб. Н е е бе зопас но.
Н ам ира я за обе зпокои телна ? Н икога не бе позн ава ла мъж , който да
буд и подобна т ревог а у нея. Брин ст ран но с е задъхваше, когато той я
погл еднеш е.
— С мен М а лик е в бе зопас но ст. Н е бих могла да му нав редя, дори да
исках.
Той присв и очи към нея.
— За що не?
— А з съм лечит елка — отвърна про сто Брин. — Това би ме съсип а л о.
— По бойни те полет а съм в иж да л много лечит ели и никой от тях не с е
съсипваше, когато няко й от паци ент ите му умираш е. — Гей дж с е засм я
цини чно. — Всъ щно с т, подоз ирах, че някои от тях с а подкупен и, за да
ускорят този проц е с.
— Зн ачи не с а били исти нски лечи тели.
— И това нико га не би могло да с е случ и в Гуинт а л?
— Н икога.
С л ед тихи я и ̀ отговор насм еш кат а отлетя от лицето му.
— И зкушавам с е да ти повярвам.
— Д обре. Зн ачи веч е няма да ме зя пате, ся ка ш подоз ирате, ч е вс ек и м иг
м ога да пререж а гъ рлото на М а лик.
— В ероят но това не е единств енат а причи на, порад и която те зяпам .
Н ещо в тона му я накар а да заст ан е на щрек.
— Р азб ира с е, че е. Н а никого не вярвате и ме смят ахт е опас на з а
прият ел я в и.
— В ко с ат а ти има листо.
— Ка кво?
Ге йдж гъв каво с е из прав и и прем ина дват а мет ра, които ги дел яха.
По с егн а и и звади ма лко листо от ко с ат а и ̀ , след това я доко сн а леко по
сл епоочи ето.
— И маш много гъст а ко с а. Като копр инен а мреж а…
Б рин отново бе о ст а на ла бе з въздух и заедно с това ус е ти слабо ст в
кол ен ете си. Той бе огромен и силе н, надве с е н над нея, и тя го загл еда
бе зпом ощ но покорен а. Н е бе ше забел яза ла дълбокат а изв ив ка на дол нат а м у
устна. В не запно ус ет и импулс а да я пога ли с върха на пръст а си.
Б рин бър зо с е отдръпн а и погледн а вст рани.
— М реж а, на ист ина — рече з адъха но тя. — Улавя всичко, затова я
държ а вър зан а назад. — Тя погледна над олу към хълма. — Къде ли е водат а?
Капит анъ т обеща да поръча на ня кой да доне с е.
Б рин ус е щаш е настой чив ия му поглед върху извърнатото си лице, но
когато за говори, тонът му бе невъзмутим.

35
 — Зн ачи ще дойде скоро. Ль оф он не пона ся раз пуснато с тт а.
— Както и в ие — рече проницателно тя.
— Както и аз — съглас и с е той. — Н е понасям хорат а, които не
дейс тват добре.
— Готов и сме да т ръгваме, го сподарю — изв и ка Ль оф он от дру гат а
ст рана на лагера. С ега беш е оглав ил г рупа мъже, чиито брони бле стя ха на
сл ънцето.
— Н а добър пъ т — ка за Гейдж . — П редай на негова светло с т м оит е
бл агопожелания и уважение. Ще те очаквам след т ри дни.
Ль оф он кимна и вдигна ръ ка, за да даде зна к на мъжете да потегл я т.
Кол ко тъж но, че т акава великоле пна гледка с е похабя ва, за да с е води войн а,
пом исл и си Брин. Ка рт инат а беш е дръз ка и красива — препу ска щи кон е,
войници в желе зни брони, разв ети знаме на на вятъра.
Знам енат а…
— Ти май намира ш моя капит а н извънредно инт ере с ен — каза Ге йдж с
няка ква обида в глас а.
— Хубав мъж — отвърна разс е яно Брин. — Н о а з гледах към знам ето. За
първ и път го за беляз вам. — Тя по соч и към ч ервени те бу кв и на бял ф он. —
М ного е необ икнове но. Виж да ла съм лъвове, ж ребци и много други сим в ол и,
но никог а мълния.
— Н е е мълни я, а комет а.
— Комет а!
— Защо не? М ина лат а пролет с е появ и в небето. Видях я, пожел ах я и
тя ст ана моя. Не т и ли хар е сва ?
— Н е. М исля, че е красива. — Тя обаче с е в зираше във войни цит е с
т репет. Що за човек беше Ге йдж Дюмон, за да си из бере подобен сим вол ?
Б рин не познаваше ст ра ха, но дори мона сит е с е кръс теха, когато в идяха
ком ет ат а. И въпреки това Гейдж Дюмон бе и звършил този върховен же ст на
предизв икателс тво. Брин ус ет и в не запно желание да из бяга от него. —
М исл я да отида и да п отърся вода. Пре ка лено много в реме мин а. — Тя
забъ р за надолу по хълма, като с е преп ъваш е в про скубан ите туф и.
Б рин ус е щаш е, че Дюмон я наблюдава, но не я по следва.
Вид я х я , пож елах я и т я ст ан а м оя . Арога нтн и думи на ароган тен м ъж .
Но тя см ят а ше, че той е много повече, отколкото из глеж да. П огледна на зад
към Ль оф он, който вече беше поч ти изче зн а л от погледа зад изв ив кат а на
хъл ма. И ска ше и ̀ с е да не е в идяла зн амето с дръз кат а комет а. Това и ̀ навя
спом ени от нощт а, когато беш е наблюдава ла ка к комет ат а преко сява не бето.
М исъл т а, че същат а нощ ня къде Гейдж Дюмон също е гледа л комет ат а и ̀
създаваше ус е щане за интимн а в ръзка.
В ръз ка? Свет а Д ево, дори ре акцият а им към комет ат а бе ше различ на. Тя
с е беш е в зира л а удиве на и зарадвана. Той бе решил да си я в земе. Н икога не
м ожеше да съ ще ствува в ръзка помеж ду им.

Три дни по-къс но Брин отвори очи на зазоряван е и в идя ка к Гейдж

Д юм он я гледа вт рен чено от дру гия край на шат р ат а. Би т рябва ло да съм
св икна л а с това, помисли си съне но тя. Н егов ият поглед, изглеж д а, бе
по стоянно върху нея от деня, в който бе извадил листото от ко с ат а и ̀ .
П ерле но сив ит е лъчи ст руяха върху не го и подче рт ава ха вдлъбнати нат а
под в исокит е му скули, придава ха на ледено си ните му очи пробл я сващ
м ет а л ен отт енък, какъвто имаха хубав и те к инж а ли. И зглеж даш е като
издял ан от грани т, твърд и бе змило ст ен.

36
 Б рин по е о ст ро дъх и с е раз буд и напълно. Ръце те и ̀ бав но с е св и ха в
юм руци. В начи на, по който я гледаше имаш е не що разли чно. В н ача л ото
имаш е натис к и възмущени е, а след това, в по следно време — няка къв в ид
кот ешка бди телно с т, ся каш с е опитва ше да определи не що отно сно нея.
Н епоно симо с тт а и възмущен ието вс е още присъс тва ха, но онова, ко ето с е бе
опитва л да откри е, вече бе намерено и реше но. Вид я х я , пож елах я и т я
ст ан а м оя .
Той може и да изглеж д а издялан от грани т, но гра нитъ т е студен, а той
не я караш е да чувс тва студ. Тя ус еща ше как топли на и згаря бузи те и ̀ , а
кол ен ете и ̀ оме кват и пре ст ават да и ̀ с е подчиняват. Ст рах? Н е, това не беше
от ст рах.
Ка квото и да бе ше, тя т рябва да го отпъди. Да отблъ сне Гейдж Дюм он.
Б рин затвори очи и с е сгуши по-близо до М а лик.
Д очу звук, който можеш е да бъде и ти ха ругат ня и о ст ро ус е ти въл нит е
на неудоволс тв ие, които излъчва ше Гейдж Дюмон.
Б рин не отвори очи.

— Н е бива да стоиш повече тук — рече М а лик на Ге йдж . — Ль оф он

каз ва, че Уилям напредва към Лондон. Трябва да си с него, да браниш
интер е си те си.
— П ратих допълни телни подкреплен ия като дар — отвърн а Гей дж . —
Ще с е присъеди ним към него, ког ато с е почувст ваш по-добре.
— Това може да ст ане ча к напр олет. Вс е още не мога дори да сяд ам . —
М а л ик с бърчи но с отв ратено. — Н ищо не мога да пра вя. Ям и с ет не
засп ивам като бе бе.
Ге йдж с е засм я.
— М ай си ма лко не търпел ив . М ина ха с амо че тири дни, откакто бяхм е
решил и, че си мъртъв .
— И аз мислех т ака. — М али к погледна към в хода на ш ат рат а. — К ъде е
тя?
— Же нат а ли? Н авън е, топли вода. Трябваш е да при готв и още мехл ем
за ран ат а ти.
— С игур но е ня какъв истин ски чудодее н мехлем. Н икога не съм в иж да л
рана да зара ства толкова бъ р зо.
— Ти току-що с е оплака, че с е възст ановяваш пре ка ле но бав но —
закачи го Гей дж . — Значи же нат а вс е па к не е лише на от умен ия?
— Б рин.
— Ка кво?
— Тя с е ка зва Брин. Н икога не я нар ича ш на име, а с амо и ̀ казва ш
жен ат а .
— Ка кво зн аче ние има?
— Тя с е ка зва Брин — повтори М а лик. — И това има зн ачен ие.
— Го споди, женат а май ти е завъ ртяла глават а.
— Това не е точн ат а дума.
— Ре шил си, че отново те е уцелил а ст релат а на Купидо н ли?
М а л ик т ръсна глава.
— Н е, аз помислих т а ка с амо зар ади онова сия ние.
Ге йдж с е усмихна язв ит елно.
— И сиян ието изче з на?
— Н е е изче зн а ло… то е про сто… не мога да мисля з а нея интим но.
Тогава с амо ми с е стори.

37
 — Н е ти с е стори обаче, когато с е влю би в херцо гинят а на Ба лмар ин.
— Това бе ше разл ично.
— И преди си казва л същото. Р азбир а с е, че е разли чно. Еднат а жена е
херцоги ня, а дру гат а — робиня. Х ерцогинят а беше ч аров на и културна, а
твоят а сия йн а лечит елка боде като къ пинов храс т, има е зик като бич и е най-
т рудн ат а же на, която няко га съм среща л.
— А з я харе свам — рече про сто М а лик.
— И маш ст ранни вкусове.
— Знам. — М а лик гре йна. — Защо ин аче бих избр а л теб за свой
прият ел ? И зве с тно е, че и ти не си бе з бодли. А з реших, че съм изпратен на
този свя т, за да обич ам демони.
— Ти си прате н на този свят, за да измъчва ш и ядо сваш. — Гейдж
погл една вст ран и от М а лик. — Искаш ли да ти дам т ази жена ?
— Н е. — М а лик присв и очи към Гейдж . — Ти почувства облекче ние.
И нтере с но.
— С игур ен съм, че няма да ми сп е ст иш това, ко ето има ш предв ид с т ази
забел еж ка.
— Ест е стве но. Н е споделям ли всичко с теб? Ст рува ми с е инт ере сно,
че с е опи тва ш да гледаш на Брин про сто като на жен а бе з лице, а не като на
човек, и че не ти с е иска да я от с тъпи ш.
— Глупо сти. Н е бих ти предлож ил да ти я дам, ако ис ках да я зад ърж а.
— О свен ако не си объркан отно сно нея. Ти цениш моя ж ивот, а тя го
спас и. Н авярно като ми я дава ш, премахваш изкуше нието от пътя си?
— М исли ш, че искам да спя с нея ли?
— А з з нам, че искаш да спиш с Брин — рече ти хо М али к. — П ре з
по сл еднит е че тири дни нямах ка кво да правя, о свен да леж а тук и да те
набл юдавам. Добре те позна вам, Гейдж . Рядко бих с бърка л жела нието,
когато го в иж дам толкова че сто у теб.
Ге йдж св и рамен е.
— О ткакто сме ст игна л и в А нглия съм бе з жен а, а тя има хуб аво тял о.
Това е е сте ствен а ре акци я.
— А з съм по следния, който ще тър си арг умен ти. Лъ стт а е напъл но
е сте стве но нещо, но гне ва намир ам смуща ващ. Защо не нав иж да ш жела нието
си да спиш с нея?
— А з не нав иж дам… — Той спр я и с ет не добав и грубо : — Е, сигурно е
т ака. Защо е толкова важ но ? Да не би да с е опи тва ш да ме отклон иш?
М а л ик т ръсна глава.
— С мят ам, ч е т рябва да сп иш с нея и да с е свърши цялат а т аз и история.
Щом с е заси тиш, ще ст а неш по-мил с не я, а мисля, че тя го заслуж ава.
— И зне надан съм, че не ме моли ш да я о свободя.
— В една земя, опусто шена от войн ат а? Тя е в бе зопа сно ст при т еб.
Може би по- късно… — Той с е проз ина. — Цялото това бърборене м е
ум орява. Върв и си. И скам да по спя…
Ге йдж ст ана и т ръгна към отвора на шат рат а.
Б рин бе з аст ан а ла до огън я и ен ергич но бърка ше няка ква сме с в едно
гърне. Той сто е ше и я наблюдава ше.
Тя дв и жеше в кръг ръцет е си, които бяха твърди и здрав и. Вдига щат а с е
пара къдре ше ко си те по слепоочият а и ̀ , а вълнен ат а и ̀ рокля приле пваш е към
едрите и ̀ гърди и оче рт аваш е зърн ат а им.
Тя обича д а я д окосват .
С т егн ат а кат о ръкави ц а.
С пи с нея и д а се свърш ва с това.

38
 Ге йдж с е втвърди до т акава с тепе н, че ус е ти болка. Дори не бе си гурен
в кой м омен т о съзн а, че я жел ае. Да ли беш е онзи следобед, когато доко сна
ко с ат а и ̀ ? Да, тогава я пожела, длант а му пот р епери, когато с е допря до
коприне нат а мекот а. Н о той с е опит а да не обръща внимание на това, да с е
върне към бе зсилието и гнева, които бе изпи тва л преди. Н е му харе сваше, че
жел ае т аз и жена с подобна от чайва ща сила, предв кусвайки как ще я
притеж ава.
И вс е пак, защо продълж аваше да с е съпр отивл ява? Тя не
предст авлява ше никаква ре а лна запла ха за него. Бе негова собстве но ст.
Защо про сто не я в земе, не я за не с е в шубр ака и не и ̀ с е на сити, както го бе
по съвет ва л М а лик ? Тя не беше някоя дев иц а, която би при падн а л а при
доко сван ето на мъж . Бе обучен а да до ст а вя удоволс тв ие на Р ичард от
Редф ърн и той би с е обз а лож ил, че вкусовет е на този кучи си н с а тол кова
изкр ивени, колкото и мора ла му. В него к ипна гняв при т ази мисъл. Рев но с т
л и бе това, чуде ше с е той. Н евъзмож но. Н икога не бе ше рев нува л жен а.
— Н ямат е ли друго зан имани е, о свен да стоит е т ам и да ме зяп ате? —
попит а тя, бе з да вдиг а поглед от онова, ко ето бър каш е.
Ге йдж изведнъж с е подра зни. За М а лик вина ги нам ираш е неж ни и добри
дум и, дори с Ль оф он бе ше лю бе з на. Грубо ст ите бяха с амо за Гей дж .
— Ка кво прав иш ? — Гей дж направ и гримас а, като в идя как от късва
л ист а и ги пус ка в тен джерат а. — Н а ли няма да мажеш с т ази гадо ст ранат а
на М а л ик ?
— Д а, и то до по следнат а кап ка. — Брин започ на да бърка сме ст а с нова
сил а. — И не е нео бходимо да ме наблюдавате не прекъ снато. Да не мисл ите,
че с е каня да го от ровя?
— Н е. — Той св и раме не. — Н о той може и да си го помисли, ако м у го
нат рапите.
— Той знае, че правя на й-доброто з а него. — Брин погледна надол у. —
Д ори и в ие да с е съмняват е в мен.
— Как мога да с е съмнявам в теб ? — попит а насмешл иво Ге йдж . —
Когато М а лик ме уверява, ч е си или све тиц а, или ангел. — Той с една на
зем ят а и обв и колене с ръце. — Това би било светот ат ство и не забав но ще
бъда хвърлен направо в ада.
Б рин изсумтя.
— Н е смят ам, че в ада щ е с е уплаш ат о собено от вас.
— Зн ачи според теб съм демон?
— Н е съм го каз а ла.
— Н о ти не ка зва ш почт и ни що, за какв ото и да било, на ли? О свен да
м и нареж да ш какво да правя.
— Н ареж дам в и с амо ког ато с е на лаг а зар ади доброто на М а л ик.
И скахт е да го излекувам, а аз не мога с ама да свърша всичко. — Б рин
навл аж ни устн и. — И скам да го преме стим от това място.
— О ще не е укре пна л до ст атъч но.
— Н яма да го ме ст им на голямо разстояни е. Само на няколко мил и. —
Б рин по соч и на с евер. — Например т ам, в горат а.
— За що?
— Та ка ще е най-добре.
— За М а лик ли?
— Н е. — Брин с е поколеба за миг и с етн е продълж и бе з желан ие. — За
м ен. Това е лошо място. Не го ли ус ещат е?
— Ка кво да ус ещ ам?
— А ко не го ус ещат е, не мога да в и обясня. П ро сто ис кам да с е мах на

39
оттук. — Тя спря и с етне прошепн а: — Моля в и.
Той я погледна изнен адано.
— Това сигурно оз нач ава много за теб. Ти си св ик на ла повеч е да
командва ш, от колкото да с е моли ш.
Б рин не отговори.
— Какво ще ст ан е, ако направя както иска ш? — Той сниж и глас а си до
коприне на мекот а. — Ще ме възнагр адиш ли в замяна ?
— В еч е в и възнагр адих. М али к е ж ив . Това не в и ли е до ст атъч но?
— Б и т рябва ло да е.
— Н о не е до ст атъч но.
— М а лик ще т и обясн и, че не зн ам ка кво озн ачава думат а «до ст атъ чно».
Н аградат а, която ме очаква зад хоризонт а, е в инаги най-слад ка.
— Зн ачи по сягате и си я в земате — от с ече Брин.
— Или с е пазаря з а нея. Предпочит ам по следното. Уст ройва търговскат а
м и душа. Предпола гам М а лик ти е каз а л, че съм по-скоро търговец,
откол кото рицар.
— Н е, ка за, че ст е син на кр а л и ст е спо со бен да бъде те какъвто
пожел а ете.
— Ко ето очев идно не те е в печатлило.
— За що да ме впечатлява? Н е зав исимо от положен ието им, мъжете с а
едни и съ щи.
Ге йдж с е усмихна.
— В няко и отно шени я, разбира с е. Ти не ми отговори. Ще с е спазар иш
л и с м ен?
— Н ямам с какво да с е паз аря.
— Ти си же на. Женат а в инаги притеж а ва по- голяма възмож но ст да с е
пазар и.
Б рин изправ и рамене и като с е з авъртя, го погледна право в очи те.
— И мате предв ид, че ис кате да ст ана ваша лю бов ница.
Той св и устн и.
— В думи те ти липс ва дели кат но ст.
— Но не липсва ис тин а. — Брин погледна към гърнето. — И скате да си
разтворя кракат а и да в и позволя да прони кне те в мен като горск и звяр.
Ч удно м и е, ч е дори в и с е ис ка да с е па зари те. Смят ате ме за ваш а робиня. А
робите с е изп олзват, на ли ?
— Д а — отвърна ря зко той. — Робите т рябва да работя т и да създ ават
удовол с тв ие. И ти си права — не е необходимо да с е па заря с теб. Мога да
правя каквото си ис кам.
— Р адвам с е, че вече сме на ясно. — Брин започна да бърка по- бър зо и
по-сил но. — Ще вле зем ли с ега в шат рат а? Или искате да ме обладае те пред
всичк ите си войни ци? Ще съм благодарн а, ако имате мило стт а да м е
о ст ав ите да довърша тоз и мехлем, от който прият елят в и оздравява и с е
подобрява. Н о ако в и из глеж да неразумно, с амо т рябва да ми кажете и аз…
— М ълч и! — Гейдж ст исна зъб и и додаде : — Н икога не съм в иж да л
жена с подобна…
— А з съм с амо покорна. Н а ли това искате от мен ?
— И скам… — Той спр я и с етн е додад е дре з гаво: — Н е съм сигурен
какво искам… вс е още. Когато разбера, щ е ти каж а.
Той с е обърна и т ръгна към шат рат а. Вне запно спря и с е завъртя с л ице
към нея.
— Кой е С елбар?
Б рин го загледа изумена.

40
 — Ка кво?
— Ти ка за, че вярваш на С елбар — отвърна грубо той. — Кой е той?
Твоят л ю бов ник ли?
Тя поклати глава.
— Кой е?
Б рин не отговори.
— Каж и ми!
— Защо да в и казвам? — попит а св ире по тя. — Мисли те, че
притеж ават е тялото ми, но не при теж авате ума ми. Н ищо няма да в и каж а.
Ге йдж измърмори ня каква псув ня и изче зна в шат рат а.

Б рин о съзна, че ръцете и ̀ т репер ят.

О т две нощи тя очаква ше т аз и случ ка помеж ду им, но никог а не си бе ше
предст авяла, че ще е толкова упла шена. П о е си дълбоко дъх, хвана черп ака
по-здраво и започна отново да бърка.
Б рин го бе ше измъчва ла нароч но, за да го до кара до ре ак цият а на
Д ел мас. Един шамар щеш е да ра зс ее гн ева на норман деца и навяр но да
нама л и ст растт а му.
Н о Ге йдж не я уд ари, нито изп олзва тялото и ̀ . Той сдърж а гн ева си и с е
от тегл и. Това не беш е добре. О значаваше с амо, че чувс тват а му ще тл е ят и
ще с е з асилват, докато изле зе извън не йния конт рол.
И той ще ше да проник не в нея по онзи уж ас е н начи н, по който го бе
направ ил Д елма с.
Н е, няма да е като с Д елмас. Д елмас с ега и зглеж да ше едно ни що в
срав нени е с Ге йдж Дюмон. Самат а мисъл з а това огромно тяло върху
нейн ото караш е крайн ицит е и ̀ да пот ръ пват от ст ранно ус ещан е. Ако
норманд ецът реше ше да я изп олзва, то би било като обладава не от гиг ант с ка
въл на, която щеш е да я блъска в с ка ли те. Н е бе сигур на, че ще го преж ивее.
Б рин ст аваш е слаба и глупава. Р азбир а с е, че ще го преж ивее. Щеше да
учас тва с амо тялото и ̀ . Той не може да и ̀ отн еме ни що наи сти на важ но.
О свен това нямаш е за що да мисли за това точно с ега. Беше избяг на л а
опасн ия момент. Щеше да с е справ и със следващ ат а би тка, когато тя дойде.

— Ка кво има в този мехлем? — М а лик с бърчи но с, когато Брин нама за

ма л ко каша върху ранат а. — М иризмат а му с е но си до небето!
— С амо сварени билки и вода. — Брин продълж аваш е да гледа в ранат а,
като в нимателно избягваше погледа на Гейдж . За що не спираш е да я
набл юдава?
— Ка кв и билк и?
— И да ти ги каж а, няма да ги зна еш — отвърна тя.
— Може и да ги знам. Моит е сън ародници с а да леч по-опит ни леч ител и
от фран цузи те, а с е съмнявам, че англ ичан ите с а по-изобрет ат елни.
За да го разс е е, Брин бър зо ка за:
— О , т ази сме с т и мириш е, на ли ? В о собено т еж ки случаи тя с е
изп ол зва като зам е ст ител на водат а.
— Ка къв заме сти тел? — попит а ст ре снато М а лик.
Б рин с е опит а да удърж и усмив кат а си.
— Куче шка урина.
— Ах, т ака ли? — Вне запно му хрумна нещо. — С ега състоянието м и не
е о собено теж ко, но преди няколко дни бе ше т акова. Ти…

41
 — Уринат а също т ака с е изп олзва за изч истване на зли те духове от
вът ре шно с тите. В т акива случаи с е смят а за абсолютно задълж и телно да с е
прием е четвърт ча ша, сме с ена с ме с ен буль он.
— Буль он. — О чи те на М а лик с е раз шири ха т ревож но. — Н е е възм ож но
да съм бил толкова зле.
Б рин поклат и скръб но глава.
— Ти бе ше поч ти мъртъв . Ка кво друго можех да направя?
М а л ик преглът на мъчи телно.
— С игур но нищо.
Той из глеж даш е толкова пораз ен, че Брин не можеше да продълж ава с
това. Тя отме тна наза д глава и с е разсмя.
— Б ъди споко ен, не съм го из полз ва ла. Не съм съгласн а, че куче шкат а
урина вл ияе на ранит е.
— С лава богу — рече разп а лено М а лик.
— И ма и други съст ав ки, които с а също толкова добри. — Брин изча ка и
с етне попит а: — И ска ш ли да знае ш ка кво точно съм изпол зва ла ?
— М ай ч е не.
Тя с е усмихн а.
— М ного ум но.
— Та ка ли? — попит а смаян М а лик.
— Тялото т и е до ст атъчно напрегнато. Н е бих иска ла да те т ревож а с
неща, които не можеш да промени ш. — Тя свърши с прев ръз кат а. — Ето. С
това т рябва да изкараш нощт а. Ще от ида да доне с а веч ерят а.
— М ай не съм гладе н.
— Р азбира с е, че си гл аден. — Брин ст ана и лицето и ̀ с е озари от
в не зап на усмив ка, когато го погледна. — Само зае шко заду шено с ароматн и
т рев и и ни що друго, обещ авам т и.
— А з щ е го доне с а. — Гейдж рязко ст а на и т ръг на към в хода. — Н е
искам да пре късвате ин тимни я си разговор.
Б рин с е напрегна, когато той мина покра й нея и я доко сн а. Бъбрейки с
М а л ик, поч ти бе забр ав ила мълча л ивото присъ ств ие на Ге йдж , но той не би
позвол ил да бъде забр авен. Той присъ ства ше т ам власте н, на лага щ с е. Тя с е
опит а да го спре, запъвай ки с е:
— Това е мой дълг. Н е си прав ете т руда.
— А ко смят ах, че си правя т руда, няма ше да предлож а — отвърна г рубо
той. — Н е съм св икн а л да върша не ща, които не искам. — Сто е ше и я
гл едаше ухилен. — О свен това т рябва да говоря с Ль оф он. П ризори ще
м е стим л агера.
О чит е и ̀ с е раз шири ха от шо ка.
— Тръгваме след Уилям ли? — попит а М а лик.
— Н е, уморих с е от това място. Ще си направ им лагер в горат а на
някол ко мили оттук.
— Н ие? — Брин прош епна и лъче зар на усмив ка озар и лицето и ̀ . —
Н аисти на ли?
— Ка зах го, на ли? Защо т рябва да повт арям?
— Н яма при чин а, наи стин а.
Ге йдж с е покол еба, като вс е още с е в зир аше в гре йна л ото от радо ст
л ице на Брин, преди да с е обърне и да изле з е от шат рат а.
— Д о с е щам с е, че ти си пои ска ла да напус нем това бойно поле — каза
М а л ик.
Тя кимн а, вс е още загледан а към мястото, където беше стоял Гейдж .
— Н о не мислех, ч е ще го направ и. М ного не прия тно ст и ще си създаде,

42
за да преме с ти лагера, а аз нямах определе на при чина да го пои скам.
— Тог ава з ащо пожела да с е преме с тим?
— Ти не би могъл при… — Брин срещн а погледа му. Н авярно той би я
разбра л . Н икога преди не бе сре ща ла по- чувств ит елен и неже н човек от
М а л ик. — Тук върлува смъ ртт а. Това ме натъж ава.
М а л ик бав но кимн а, като я изучава ше.
— М исля, че наи сти на те натъж ава, дори нещо повече.
Б рин бе ше права з а неговат а чувс тв ително ст. Всъщ но ст той в иж даше
прека л ено много. Тя смени темат а.
— Н е зн ам за що с е съгла си да с е преме ст им. Той е непре клонен човек.
— Н е от ри чам т ази ис тина. О бач е може да е ис ка л да ти до ст ав и
удовол с тв ие. — М а лик замъл ча за миг. — Това с е прав и ч е сто, когато двама
души с е с ближ ават.
Б рин ус ети как буз ите и ̀ пламват. Н е бе ше о съз на ла, че М а лик е ус етил
чувстве но стт а в отно шени ето на Ге йдж .
— Когато с е съединява с женат а, мъжът не с е инт ере сува от ней ното
удовол с тв ие — реч е тя задъ хано. — А и вярвам, че твоят го с подар Гейдж
едва л и харе сва ритуа л ите. П рав и ми в печатлени е на груб мъж , който би
обл ада л же нат а както в леглото, т ака и в купа с ено.
М а л ик поклат и глава.
— Грешиш. Видял а си с амо воина. Ще раз бере ш, че Гейдж
предст авлява… много повеч е.
— Н ямам жел ание да науч авам повече.
— Може и да няма ш и збор — рече меко М а лик. — Той те желае.
— И единств ено това има зн ачен ие, т а ка ли? М ъжът по с яга и в зема,
защ ото жела е? А ми ако аз не желая? — Р ъцете и ̀ с е св иха в юмруци. — Н е е
че с тно.
— Н е си ли от крила, ч е ж ивотъ т много рядко е спр аведлив ?
— Д а, т а ка е. — Тя п о е дълбоко дъх и с е нас или да с е отпу сне. Знаеш е,
че с е гн ев и напраз но и с е и знен ада, че е из пусна л а нерв ит е си.
Ем оцион а лнит е и ̀ ре акц ии сякаш ст ава ха вс е по- бурни, от както бе
захвърл е на в т ази ситуа ция. — Затова човек т рябва поня кога да го
направл ява в прав илн ат а по со ка. — Брин с е обърна, за да го погледне. — Ти
не си като не го. Ще ми помогн еш ли?
— Н яма да ти помогн а да и збяга ш. Тук, при нас си на сигур но място. —
Той направ и гримас а. — И ако о ст анеш, ще с е обза лож а, ч е до края на
с едм ицат а ще вле з еш в леглото на Гей дж .
— О ще не мога да и збягам — намръщи с е тя. — В Редф ърн имам
задъл жения…
— Задъл жения ли?
Тя не обърна в нима ние на въпро с а и продълж и бъ р зо:
— Каж и ми какво ис ка той.
М а л ик вдигна веж ди.
— А ко не си девс твена, знае ш какво ис ка.
Ч ервен инат а по буз ите и ̀ ст ан а още по-силн а.
— Н е, нямах това предв ид. Жени те всъщно ст не с а важ ни за м ъж а,
о свен в този кратък миг. Н е мога да с е боря с него, докато не знам какво
иска.
— И възнамеря ваш да му го даде ш ли?
— Трябва да знам.
— Той е мой прия тел. Н е е редно да заговорн ича прот ив него.
— А з т и спа сих ж ивот а. Бе з мен щ еше да умре ш.

43
 — В ярно е. — П а лава усмив ка озар и брадатото му лице. — А и един
ма л ък конфликт в инаги прав и ж ивот а по-ин тере с ен.
Б рин въздъх на облекче но.
— Ще ми помогнеш ?
— Ка кво ис ка Ге йдж ли? Той е веч е много богат, а с ега ст ан а и барон.
— Н е пит ах какво има, пит ах ка кво ис ка. Н е познавам човек, който да
не ис ка повече от това, ко ето има.
— Ти можеш да бъде също толкова цинич на, колкото и моят прият ел
Гейдж . — М али к я изуча ваше. — Н е, сигурно не, т и май вс е още ис каш да
вярваш в меч ти.
— Меч ти те тук нямат нищо общо. Какво иска той?
М а л ик помисли.
— Той мисли, че иска да бъде кра л.
— М исли?
— В сичк и в с елото ст ранят от него, а с етне и баща му с е отка за от не го.
Когато те набут ат в ка лт а е съвс ем е сте стве но да ис ка ш да с е издиг неш до
пол оже ние, ко ето да не позв олява това да с е повтори.
— Н о не вси чки имат амбиции за т рона — рече сухо Брин.
— Н е вс еки е роден да упра влява. Гейдж в инаг и е съ знава л
спо собно сти те си, ко ето прав и положени ето му още по-теж ко. — М а л ик с е
засм я ст ран но. — Каж и ми, мила лечи телко, можеш ли да даде ш на някой
м ъж т рона?
— Н е, но бих могла… — тя с е намръщ и. — Може ли да му с е вярва?
— Ка кво?
— Ще удърж и ли на думат а си?
М а л ик я гледаше вт рен чено, заинт ри гуван.
— Може да му с е вярва.
— С игур ен ли си ? — настояваше тя.
— М ного пъ ти съм за лаг а л ж ивот а си на това. Тв о ето присъс тв ие тук е
с ам о поредното доказателство — отвърна ти хо М а лик. — Н икога не е
нару шава л обещ аният а си.
С ъкров и щето? Дори да усп ееше да убеди норманд еца да и ̀ обещ ае,
щеш е да е риск. Кле тв ите, дадени на же ни, в ина ги има ха по-нис ка стойно ст
от оне зи, даде ни на мъже. Ами ако реши да не с е пазари с нея и с е опит а да
ѝ изт ръ гне т айнат а, както бе направ ил Д елма с?
Б рин пот р епери при мисълт а з а цялат а т ази бе зпо щадн а власт, насочена
към нея. Н е иска ше да изли за на аренат а с Ге йдж Дюмон. Трябва да нам ери
друг изход.
— Ти с е бои ш — ка за М а лик. — Не т рябва. А ко отиде ш в леглото м у с
жел ан ие, той щ е с е от не с е неж но с те б. — Той с е усмихна. — Н о и това
няма да е вечно. Гейдж много бър зо с е отег чава от женит е. Н е зав исим о
кол ко си изкусна, няма да го за държ иш дълго.
И зкусна ли? Тя на практика не знае ше нищо з а уменият а в леглото, нито
пък ис ка ше да с е научи. Почувс тва обаче облекч ение, като раз бра, че ако
поне не можеш е да го избегне, изп ит ани ето и ̀ ще ше да е кратко.
Н о тя ще ше да го и збе гне. О тка зва ше с е от биткат а, преди да е
започна л а. Гейдж Дюмон и зглеж да ше ст раше н с амо за щото тя бе тол кова
ум орена от битк и. Той може и да бе бе зпоща ден, но тя не ус еща ше в не го
зл ото, ко ето в иж даше у Р ичард. Трябва ше да гледа на норманде ца като на
възм ож но ст, а не като на непобедим съперн ик.
— И зобщо няма да го з адърж а — додаде тя. — Благодаря ти. Беш е м ил .
— А з съм в инаги мил. Отдав на разбрах, че милото отно шени е е

44
единстве ния дар, за който човек никога не съж а ля ва. — Той направ и
гримас а. — Но т рябва да те предупредя, че Гейдж нев ин аги с е съгласява с
м ен, когато тоз и дар преди зв иква много непр иятно сти. П риема, но не с е
съгл асява.
— Уч удена съм, че приема.
— Защото поз нава ш с амо воина — повтори той. — Той е също тър говец,
по е т, м узи кан т… още много не ща.
Е, тя скоро ще ше да с е запозна е с тър говеца, ако реш и да с е пазари за
това, ко ето и ̀ бе най-скъ по на този свя т.
— Н о ако мисли ш, че съм мил, може ш да ми направ иш една услуга. —
М а л ик я погледн а умоли телно. — Моля те.
— Ка кво ис каш от мен?
— О бе щани е. О тно сно бъдещ ите съст ав ки на буль она ми…

Б рин с едеш е в ъгъла на шат рат а и реше ше ко с ат а си, както правеше

всяка вечер, преди да си легне.
Ге йдж гледа ше как Брин вдига ръкат а си и зъб ите на гре бен а с е заб иват
в гъ ст ат а и ̀ светла ко с а. Н яма по-чувс твен звук на свет а от шум оленето на
гребена пре з коприн ат а на женс кит е ко си, помисли си Гейдж .
Ч увств ен и въз буж да щ.
Щом я облада е, ще ше да спре да с е тормози. За него тя няма да бъде
нищо повече от курв ите, които следваха войници те. Трябва ше да изп ол зва
нейн ото предизв и кател ство този следобед, да я отне с е в шубра ка и да в зем е
сво ето. За що, по дявол ите, не го стори?
Тя с е за смя на нещо, ко ето каза М а лик и с етне по с ег на, за да прокар а
л еко гре бена пре з тъмн ат а му брада.
П ри т аз и ма лка ин тимно с т Гейдж пот реп ери от яро с т. П о дяволит е, тя
непре къснато доко сваш е М а лик. Той скоч и на крака, духна свещт а и шат рат а
потъ на в тъмн ина. Н о не бе ше до ст ат ъчно тъмно. Той вс е още в иж даше
тял ото на Брин да с е мярка над М а лик.
— Тя не бе ше свършила — запроте с тира М а лик. — Защо угаси
светл и нат а?
— В реме е да сп им.
— О ще няколко мига нямаше да имат зн ачен ие.
— И ма зн аче ние. Ут ре призори вдигаме лагера. А ко смят а да фл иртува
цял а но щ, да не е ис ка ла да с е ме ст им.
— Б рин не флиртува, а и няколко мину ти не с а… — М а лик спр я, за щото
тя м у махна с ръка.
— Н е е важ но — рече Брин. — Трябваш е да ми кажете, че в и преча.
Гл а сът и ̀ , идващ от мрака, бе гладъ к като мед, но в не го липсваше
сл адо стт а. Н е, той има ше о ст рот ат а и сил ат а на хубава бира.
— Ти не ми пречи ш.
Н о Брин му прече ше. Всич ко в нея го т ревожеше. Н ач инът, по който с е
дв ижеш е, предпазл иво стт а на погледи те из под веж ди, които му хвърл я ше и
които противореч аха на дър зо с тт а в думи те и ̀ , ухани ето на с апун и бил ки,
който излъ чваш е…
— Н о в ие ка захт е, че…
— Ля гай си.
Б рин с е поколеб а и с етн е с е мушн а в леглото до М а лик.
— Н е! — Гейдж по е дълбоко дъх и с етне с е опит а да овладее грубо стт а
в тона си. — Н яма при чин а да сп иш при М а лик. Сама ка за, че той вече не е

45
в опа сно с т.
— И ма при чина. О ще не е дошло в ремето да го о ст авя.
— Каж и ми, сп иш ли с всичк и хора, за които с е гриж иш ?
— Д а.
— Колко прият но за мъжет е.
М а л ик с е наме си.
— Ге йдж , не ка…
— О ст ав и го.
— Н яма да го о ст авя.
Ге йдж зас тин а.
— Н е ми с е подчи нява ш?
— Гейдж , ласкае ме това, че ме смят аш з а спо собен да бъда няка ква
запл аха за това хубаво момич е, но а з…
— М ълчи, М али к.
— Д а, не в и с е подчинявам — рече св ирепо Брин. — А з знам какво е
най- добре за него и няма да го о ст авя, докато не прецен я, че е бе зопасно.
— И това, че с е прити ска ш до не го и то ли го предпазва от опасно с т?
За момен т тя не отговори, а когато го направ и, сякаш думат а беше
изкарана със сила от нея.
— Д а.
— А твоит е хубав и лекарства и билк и? Н яма ли те да свършат работ а?
— А з не… не е същото… защо не може те…?
— И зглеж да ш мъни чко обър кана. Н авярно бъркаш собствен ите си
жел ан ия с н уж дит е на М али к.
— Н е. — Гласът и ̀ т репер еше. — Н е смят ате ли, че бих в и от стъ пил а по
този въпро с, ако можех? П рав ите ми услуга, като т ръгват е от това място и аз
в и дъл ж а благодарно с т. Н о не мога, за него вс е още не е бе зопасно да го
о ст авям с ам пре з нощт а.
— За що?
— П оняког а идват дракон ите.
— Д ракон ите ли?
— Те не с а исти нск и зверове. Н е съм сигурн а, че съще ствуват, но има
други дракони. Слабо ст, въз па лен ие и… — Гласът и ̀ с е сниж и до шеп от. — И
см ърт. И здебват момент а, когато най-ма лко ги оча кваме и тогава напа дат.
— А ти мисли ш, че можеш да държ иш те з и зверове на разстояни е, като
доко сва ш М а лик ли?
— Н е съм каза л а това — отвърна бъ р зо Брин с н отка на пани ка в гл ас а.
— Н икога не съм твърдял а, че мога да лекувам с доко сван е.
— Н а мен ми прозвуча точно т ака.
— Това би ме направ ило магь о сн ица. А а з не съм магь о с ница. Го спод
единстве н може да лекува.
— И въпреки това М а лик с е къл не, че изц елението му е ист инско чудо.
— О ст ав и я на мира — каза М а лик.
— Защо, когато разговоръ т ст ава толкова ин тере с ен ? — Гейдж с е опит а
да в иди и зраже нието и ̀ , но лицето и ̀ беше с амо едно бледо пе тно на луннат а
светл и на. — Каж и ми още нещо за те зи драко ни, с които с е бориш.
Б рин не отговори.
— Или ще ис каш да м и раз каже ш какво има в т ази сме с, с която
изл екува М али к?
— Н е ме ли чувате ? Той още не е излекуван.
— Н о тъкмо мехлемът го лекува.
— Р азб ира с е, че е мехлемът.

46
 — Д обре. Зн ачи няма да има ш нищо против да го о ст ав и ш и да спи те
раздел е ни т аз и нощ.
— Н е мога… — Тя спря и от ново з амълча. Н ай-с етн е каз а: — Н яма да
го о ст авя. Н е мога да в и помогна да мисли те другояче. А ко искате да
вярвате, че съм магь о сни ца и съм го излекува л а с маг ия, тогава вярвай те.
— О , не вярвам в това. М агият а не същ е ствува. — Гейдж направ и пауза.
— Но т и вярва ш, на ли ?
— А ко вярвах в подобно богохулство, църкват а щеше да ме и згори на
кл ада.
— Н е и ако си спо собна да вършиш чуде с а с амо за тяхна облага — рече
цини чно той. — Н о прова ли ш ли с е веднъж , боя с е, ч е ще отид еш на
кл адат а.
— А з не съм магь о сн ица. Дълж и с е на мехлема. — Брин додаде бър зо.
— А сп я до прия теля в и, защ ото той може да с е съ буди ра зст ро е н и да има
нуж да от мен. Толкова е про сто.
— Това е разумно, Гейдж — рече М а лик. — Както ка за тя, дъл ж и с е
с ам о на жела нието да ме предпаз и от някакво зло.
Б рин не ка зва ше ист инат а и ако наис тина вярваше, че при теж ава
магь о сни че с ки умени я, той едва ли може ше да я вини. Ве щици те ил и бяха
обож авани, или пре зир ани, но хорат а в инаги с е ст рахува ха от тях. Ст ра хът
м ожеше да бъде смъртоно с ен враг.
— Н икак не е про сто. — Ге йдж легна в по с телят а си. — Но е м ного
интер е сно. Така или ин аче, спи с М а лик… т а зи нощ.
Б рин отново с е наст ан и, но той ус ещ аше бдително стт а у нея дори на
разстояни ето, ко ето ги отделя ше един от друг.
Тя т рябваше да бъде на щрек. Та зи вечер му беш е да ла още едно оръж ие.
Н е че м у бе необходимо. Тя му беше роби ня, а той — неин го сподар. И
въпреки това започва ше да м исли, че би изп олзва л всяко оръж ие, преди да
свършат един с друг.
— Шш т — прош епна М а лик. — Вси чко щ е бъде наред.
Той я успокоява ше, о съзна разгн евен Гейдж . О тново той беш е
негодни ка, а М а лик — благородни я рицар. Е, защо не? Н е го засяг аше, че тя
см ят а М а лик за при ятел, а него за в раг. Той не желае ше нито доверието,
нито добрат а и ̀ воля. И ска ше с амо да разтвори бедрат а и ̀ и да с е и згуб и в
нея. И както веч е с е бе убедил, ст рахъ т бе съю зни к, който рядко изнев ерява.
Н ека с е ст ра хува от не го, ако това ще го доведе до целт а.
П рошум оляван е в тъмното — тя с е приближ ава ше към М а лик.
Ге йдж сподав и див ия прилив на гняв и с е нас или да затвори очи и да
забрав и за тях двамат а. Ут ре щ еше да я облада е и да свърши с това. Тогава
нямаш е да го интер е сува да ли е спа л а в обятият а на М а лик.

Четвърта глава
— Добре ли е той? — Гей дж с е спря до кару цат а, за да погл едне
нам ръще но М а лик. — Как понася пътуването?
— Д обре съм — отвърна бър зо М а лик. — Чувствам с е отлич но.
— Н е съвс ем — реч е Брин. — М ного с е уморява. М ислех, че те зи гори
не с а тол кова да леч. И зглеж даха тъй близо. Н а около ча с път.
— Д обре съм — каз а М а лик с усмив ка. — Пътуван ият а в ина ги ми дават
сил и.
— Може би т рябва ше да изча каме още един ден — промълв и Брин. —
Но той спа добре и помислих, че…

47
 — Ще стиг нем след час — прекъ сна я Гейдж и откло ни коня си от
кару цат а.
Б рин с е намръщи, докато го гледа ше как с е отда леча ва.
— Той ти е сърди т.
— И с право. Трябва ше да му каж а, че не си до ст атъ чно силен, за да
пътуваш.
— Б их с е обза лож ил, че неудоволс тв ието му няма ни що общо с м о ето
здраво сл ов но състоян ие. — М а лик с е усмихна леко. — И с е дълж и изц ял о на
ф акт а, че не е спа л тъй добре, както аз спах снощи.
— И ска ш да кажеш… — Брин спря, като о съз на колко глупава е бил а.
Похот. — Тогава за служ ава да не с е чувства добре. Не разбир ам защо
м ъжет е в инаги с е ръководят от долн ицат а си. Светъ т ще ше да е много по-
прият ен, ако поняког а мислеха, вме сто да чувстват.
М а л ик с е ухили.
— О съзн авам, ч е ние, мъжет е, сме бе зкрай но прими тив ни създан ия в
срав нени е с ва с, сладк ите девойки. Трябва да ни про ст ите. Сигурен съм , че
Б ог ни е създа л т акива, за да о сигури съще с твуването на децат а си на зем ят а
пре з те зи опас ни време на. — Усмив кат а му изче зн а. — Н о точно това врем е
не е тол кова опас но за теб, колкото си мисли ш.
Б рин откло ни погледа си от него.
— Н е зн ам за какво говориш.
— Снощ и бе ше много уплаш ена. И не спа добре. — Когато тя не
отговори, той я попит а: — П рит еж аваш ли маги че с ки спо собно с ти?
— Н е, разб ира с е.
М а л ик я изучаваше.
— В с е още си упла шен а. Защо ? Ти спаси ж ивот а ми. Н икога няма да те
предам .
— С ега мислиш т ака. П о-къс но може да е разли чно.
— Н е и с мен. П овярвай ми, Брин.
Б рин го погледна отново. П очт и му вярваш е. М или боже, нуж да еше с е
от някого, с когото да поговори. Тол кова с амотна беш е.
Н о какв и бяха те з и мисли? След всич кит е изпит ания, които бе
преж ивяла, ни що ли не нау чи? Н а никого не можеш е да вярва. Тя с е усм ихна
с усил ие.
— Ти чу лорд Гейдж . В този свят няма магии.
П л амъче на разочарова ние преко си лицето на М а лик, преди да
отговори :
— Колко разочарова що. Съзнава ш, че не вярвам в това, в ко ето вярва
Гейдж . Според моя народ, светът би бил много мраче н бе з магии. — Той
зам ъл ча ма лко. — А ко реш иш, че наи сти на прит еж аваш т ак ива спо соб но ст и,
няма да намери ш по-добър защ итни к от Гейдж . Той няма ст рах нито от
кра л я, нито от Папат а и би с е радва л да ги предизв ика. С него ще си в
бе зопасно с т.
П огледът на Брин с е спря върху широ кия, обв ит в броня гръб на Гейдж .
В бе зопасно с т?
Тя имаше чувс твото, че може да с е пре с е гне и да доко сне ст енат а от
вл аст и сила, която го обграж д аше. И какво щеш е да ст ане, ако всич кат а
т ази вл аст с е изпол зва в ней на з ащит а, вме сто срещу нея? Тя беше уж ас но
ум орена да с е бори с ама срещу т рудно сти те, които изглеж да ха
непреодол ими. А ко можеш е да сключи сделка…
— Той ще е по-мил с те б от лорд Р ича рд.
Б рин погледна отново към М али к.

48
 — Това няма да е голям подв иг.
— Тог ава дай на Ге йдж ка квото ис ка и приеми да те защ ит ава.
М а л ик има ше предв ид да отиде ма лодушно в леглото на норманде ца. Тя
не биваш е да с е разочарова от М али к. Той наист ина и ̀ желае ше доброто, а и
това бе разменнат а монет а, която всички мъже смят аха, че же нит е изпол зват.
Той не знае ше, че Брин има и дру го оръж ие.
— Затвор и очи и с е опит ай да подремне ш. Говориш пре ка ле но много.
М а л ик въздъхна.
— Ко ето озн ачава, че с е разпро с тирам по тема, която не жела еш да
обсъж даш.
— Р азговорът няма стойно ст бе з средс тват а за дей ств ие. — Тя пом ъл ча
за ма л ко, мислей ки. — Той би ли… лорд Гейдж …
— Ка кво лорд Гейдж ?
— Спомена за сделка. А ко мога да му дам нещо друго, ко ето цен и
в исоко, би ли настоява л вс е па к… за услугат а.
— Ка кво толкова ценно имаш ?
Тя не обърна в нима ние на въпро с а.
— Б и ли го направ ил?
— Н е непр еменно. — С етне, като в идя облекчението и ̀ , М а лик покл ат и
гл ава. — Твоят случ ай е различ ен — ни кога не съм го виж да л тол кова
нетър пел ив да има някоя жена.
Зн ачи дори да сключи сд елка, в която да наме си Гуинт а л, вс е па к
м ожеше да и ̀ с е на лож и да легн е с не го, ко ето ненав иж д аше. Да ли този уж ас
си засл уж аваш е, за да спеч ели свободат а си ? Тя с е пребори с
инст инктив н ото отв ра щени е и с е опит а да мисл и ясно. Може и да не си
ст рува да спи с норма ндеца з а собствен ото си добро, но за А дуин?
С ъвкупл ен ие зарад и човешк и ж ивот. Брин си спомни за една пе с ен, която
пътуващ т рубадур бе ше пял в з а лат а в Редф ърн. В нея с е разказва ше з а
съпру гат а на велик лорд, която с е с амоубил а, за да не с е поддад е на
лю бов нат а прегръд ка с враг а му. Всич ки ш умно аплодираха. Да из бере
см ъртт а пред бе зче сти ето бе напълно подходящо за една жена.
Н о мъжете бяха те зи, които избира ха подходящ ото, а справедливо с тт а
нямаш е ни що общо с технит е реш ения. Да ли ж ивот а на А дуин з ав ис еше
изцял о от отдаван ето на Брин ? Тя бе опа зила тялото си, за да не го и зпол зва
Д ел мас, но инс тинкт ът и ̀ на лечит елка нямаше да и ̀ позволи да о ст ав и
А дуин да умре и ако бе нео бходимо, щеше да с е отдад е на норманд еца.
— Е, какво толкова цен но може ш да имаш? — промърмори М а лик.
Тя поклати глава. А ко сключеха сдел ка, тя не с е съмняваше, че Ге йдж
ще разкр ие всичко на М а лик, но нав икъ т и ̀ бе прека л ено силен, за да м у
каже с ега.
— Тайн и — усмихн а с е М а лик. — Колко прекрас на с е оказва ш.
О бож авам т айни те.
М а л ик обож аваш е всич ки лиц а на ж ивот а. Това бе на й-прия тното м у
каче ство. Тя откр и, че също му с е усмихва.
— Н якои т айни нев и наги с а прият ни.
— Н о в инаги с а инт ере сн и, а и ти не би могла да имаш грозни т айни.
О г ън . Кръв. Викове.
Тича през г орат а, а з веровет е я пресл ед ват …
— Та ка ли? — Тя придърп а одеялото около рамене те му и погл една
Гейдж Дюмон. Той бе ше човек на т айни те и тя би с е обза лож ил а, че
повечето бяха пълни с инт риги и насил ие.
С якаш ус е тил очи те и ̀ , той обърна глава и хвърли поглед пре з рамо.

49
 Тя по е о ст ро дъх и на ст ръхна инс тинкт ив но. Винаги чувс тваш е почти
ф изич е ско доко с ване, когато ледени те му син и очи срещнеха ней нит е. Б рин
ус ети онова чувство на топлин а и размекване, ко ето започваше да ст ава
вл удява що познато. Можеш е да пре цени т ре зво стойно с тт а на отдаван ето, но
м ожеше ли да го извърши ?
Р азб ира с е, че можеш е.
Ге йдж присв и очи и тя имаше ст ранн ото чувство, че че те мисл ите и ̀ .
Б рин бър зо затвори клепачи и с етне о съзна, че това я издаде, затова ги
отвори отново и дръзко го загледа.
Ге йдж с е усмихна и при шпори коня си към горат а.

П реди обяд ст игна ха до горат а, която с е про с тира ше на няколко м ил и от

Х ейсти нгс. По ст рои ха лагера си върху един хълм, надве с ен над приятно
е зерце и М а лик въздъхн а облекчено, когато го на ст ани ха на леглото му в
шат рат а.
— О, т ака е много по-добре. Н аис тина из питвам отв ращ ение към
кару ци.
— С ъж а лявам — рече Брин. — Н е ис ках да ти с е случ и ни що лошо. —
Той беш е ма лко блед и измъчен, но не бе изтощ ен. Тя въздъхна облекче но.
М а л ко сън, хран а и вси чки не прият но ст и щяха да изче з нат. — Ще ти
направя ч аша буль он и тогава…
— Буль он ли? — Той раз шири т ревож но очи. — Казах т и, че съм добре.
Н ищо не ми ст ана от пътуването. Като с е замисля, изобщо не съм изморен.
— Но ти ка за… — С етн е Брин с е с ети и с е разсмя. — Няма да е оня
бул ь он.
— Н е съм сигуре н, че ти вярвам. Сигурно ще и зпол зваш вси чки
средства, за да подобриш съ стоянието ми. — Той махна с ръка. — Върв и си
и м е о ст ав и да спя. С ега нямам ен ергия да споря, а и по сл е ще т рябва да ти
покаж а, че не съм из губил силит е си.
— Ти не си… — М а лик веч е беш е затворил очи и тя т ръсн а глава. Н ищо
нямаш е да му ст а не, ако първо по спи, а по сле с е нахран и. П родълж и тел нат а
почив ка можеш е да с е окаже най- доброто лекар ство з а него. — Както ис каш.
М а л ик отвори подозрител но едно око.
— Та кова покор ство. Да не би да си намисл ила не що?
— Н авярно. — Той за служ ава ше ма лко т ревога зар ади това, че не и
вярва. Б рин с е усмихн а па лаво пре з рамо и изле з е от шат рат а. — Ще сл ож а
бул ь она ти да в ри.
Б рин го чу как и зсте на.
— И зглеж да ш доволн а от с ебе си.
Усм ив кат а и ̀ не за бав но изче зна, ког ато в идя Гейдж , за ст ана л до ма л ки я
огън пред шат р ат а. Н е бе ше го в иж да ла откакто пътува ха, но знае ше, че този
м иг ще дойде.
— Ка к е М али к? — поп ит а той.
— П о-добре, отколкото с е боях, че ще бъде. П ътува нето не м у е
нав редил о. Н о е много уморе н, вече е почт и за спа л. — Тя с е опит а да
отк ъсне погледа си от не гов ия, но не успя. Чувства ше с е… обгоре на. —
Трябва да говоря с вас.
— Д а говори ш ли? — повтори тихо той. — Н е т ази п от ребно с т в идях в
теб преди ма лко.
— Греш ите.
— Н е, ти лъжеш. — Устни те му с е из крив иха. — Р азочарован съм .

50
М исл ех, че стоиш над подобни хит рини. И скаш ли да и зпол звам сил а, т а да
м ожеш да прет ендир аш з а девс твено с тт а си по сле? Вс е ми е едно. — Той
прист ъпи към нея. — Про сто недей да проточва ш прека л ено играт а.
Търпен ието ми с е изчерпва. Ела с мен.
Тя направ и крач ка на зад.
— М а лик. А з… с е канех да му направя ма лко буль он, за да хапне,
когато с е съ буди.
— П о сле. — О громнат а му ръ ка я хва на пре з кръст а и той т ръгна
напред, като я дърп аше след с ебе си. Като мина ха край Ль оф он, той изв ика:
— Д ръж М а лик под око. Н ие щ е бъдем долу, край е зерото.
Ль оф он к имна и с е усмихна.
— Ще направя т ака, че да не в и бе зпокоят, го сподарю .
С ърцето на Брин подскочи, ког ато с е запрепъва след Гейдж .
Ще ше да с е случи. Ль оф он го знае ше. М или боже, и тя го зна еше. Д а
м исл и. Трябва ше да мисли. Тя не беш е мъж , тлас кан изцяло от ст раст.
Търговец, музикант, по е т, бе ка за л М а лик. Кра л. Той иска да управл я ва.
Една жена беш е ни що за мъж а, срав нен а с подобна цена. Тя с е задъ ха,
когато той я дръпна меж ду дървет ат а. Гейдж пус на кит кат а и ̀ и с е обърна
наст ран и.
— С ъблич ай с е. — Той сва ли намет а л ото си и го по стла върху кил им а
от л ист а в горат а. — П обър зай.
— Н е.
Той с е завъртя към нея.
— Ка кво пак си нам ислила?
Б рин навлаж ни устн и.
— Н ищо. Казах в и, че ис кам да поговорим.
— Д а не би това да е игра, на която те е науч ил твоят го сподар Р ича рд?
— Той я блъс на към един дъб. — Н е ми хар е сва да ме раз играва ш т а ка.
— Н е умея да раз игравам. Ка звам в и ис тинат а. Н е искам това.
— П о дяволи те! — Той по с егна и покри с длан гърдат а и ̀ .
С ърцето и ̀ спря и с етне заб и лудо. Брин ус ет и топли нат а и твърдо с тт а
пре з тънк ия вълне н слой, който отделя ше ръкат а му от не йнат а гръд и това
предизв икваше ст ранна промяна в тялото и ̀ . Зърното и ̀ с е втвърди, а гърдат а
набъбн а. Тя погледна очарова на надолу към огромнат а му ръка, която я
обхва щаше и ст искаше. И зведнъж я обзе желани ето да ра збер е ка кво е да
ус ети две те му ръце върху гърд ите си.
— Зн ачи не ис каш, по дяволи те! — повтори той, но грубо стт а бе
изче зн а л а от тона му, о ст авяйки с амо коприне нат а чувств ено с т. — Н е съм
гл упак. И скаш го. — Той стисн а леко зърното и ̀ с па ле ц и по каз а лец.
П ре з нея премина огнен а вълна. Н е, огън ят беше болка, а това не бе
бол ка. Б еше нещо по-теж ко, пулсиращо, по-диво от всичко, ко ето бе ус ещ а л а
до с ега.
Той наведе глава и уст ат а му закръж и над гъ рдат а и ̀ , докато ръкат а м у
бав но сти ска ше другат а. Дъхът му беше топъл и тя ус ети как зърн ото и ̀
щръква, сякаш да го по сре щне.
— Виж да ш ли? — Пре з г рубат а матер ия е зи кът му обли за неж но
зърното и ̀ . — Ти ме измъчваш. А с ега сва ля й т ази рокля и нека с е насл ад им
един на друг.
Б рин прехапа уст на, з а да не изв ика и с е и зв и като дъга към дървото.
И скаш е Гейдж да раз къс а роклят а и ̀ и да я сва ли. И скаш е да падне гол а на
зем ят а и да разтвори кр акат а си, з а да направ и с нея ка квото искаше. Това
л и ус еща ха Д елмас и лорд Р ича рд, когато обладаваха жен ите, чуде ше с е

51
замая но тя. Н е беш е помисл яла, че и жени те могат да ус ещат т аз и
ж ивоти нска ст рас т. В нея няма ше ни какво до стойнс тво…
Б рин няма да бъде ж ивотно. Н яма да бъде з а него с амо един съд, в
който той да и злее похотт а си. Н яма да бъде…
Зъби те му неж но ухапа ха зърн ото, ко ето бе въз буд ил докрай.
Б рин из сте на и вдиг на ръце, за да доко сне ко с ат а му. По-близо. И скаше
го по-бл изо до с ебе си. Тя с е изв и нагор е към ус тнит е му, предлага йки м у
още повече.
— Д а — промълв и той. Р ъцете му с е обв иха около бедрат а и ̀ , за да я
придърпат меж ду не гов ите бедра. Въз буд а. Теж ка и бе зпо щадн а… —
Р азтвори си кра кат а. Така… А с ега дай да…
Тя не т рябва… не т рябва да ст ава не гова курва. Да с е сп азар и за нещо
ценно беше едно, но тя му с е отдава ше по своя воля. Беше ня как да л еч по-
л ошо от колкото…
Б рин с е откъ сна от него.
— Н е!
Ге йдж с е вторачи в нея изум ен. Беше го хвана л а неподготвен. В ече
м исл еш е, че я е подчин ил на волят а си. Тръсн а ко с ат а от очи те си и рече
опасно неж но:
— Ела тук. Н яма да т и позв оля да си играе ш с мен.
И гра? Тя можеше да с е изсмее на гла с, ако не бе толкова от чаяна.
К райни ците и ̀ т репереха и чувства ше ня как ва слабо ст. М или боже, тя
искаше да с е върне при него, да му позволи… Брин т ръсн а глава.
— Защо не ис кате да ме изслу шате ? Трябва да говорим… т рябва да с е
споразум еем.
Ге йдж зас тин а на място и с етне по уст нит е му прола зи ци нич на
усм ив ка.
— П ро сти ми. М ислех, че тъ й като ми принадл еж иш, не е нео бходим о
да прав им оби чайн ия паза рлък. Ка ква е ценат а т и? Какво ис каш, за да м е
по ем е ш меж ду кракат а си?
Грубо стт а на въпро с а я обиди и тя ус ети ка к лудо стт а я напус ка. П о е
дъл боко дъх и изправ и рамене.
— Н е ме ра збират е.
— Н апротив , няма ни що, ко ето да ра збирам по-добре от паз аренето.
Х айде с ега, не с е кол ебай. А з съм много богат мъж и предпоч ит ам да бъда с
жена, която ме желае.
— Може те да ст анет е още по-богат. Может е да имате богат ство, з а
ко ето повечето с амо мечт а ят.
— М ного си не наси тна. Увер явам те, че съм до ст атъ чно богат, за да ти
пл атя добре за услуги те.
— Н е, не това имам предв ид. — Тя направ и нетърп елив же с т. — Н е
искам да ми пла щат е. И скам аз да в и платя.
— Уморих с е от те зи глупо с ти. — Той с е приближ и с една стъп ка към
нея. — А ко смят аш, че оча кването ще изо ст ри ст рас тт а ми, греши ш. —
Тонът м у ст ана по-груб. — Го споди, не бих могъл да те ис кам повече!
— Н е с а глупо сти. — Брин с е отдръ пна от не го. — М а лик ка зва, че
искате да ст ане те кра л. Мога да в и го дам.
С ке пти чния т поглед на Гейдж пробяга по груб ат а и ̀ кафява рокля.
— Та ка ли? Вече робите ли управляват свет а ? И ли възнамер яваш да
изп ол зва ш маг ия, за да го по с тиг неш ?
Б рин не обърна в нимани е на поди грав кат а.
— Каз ах в и, че не съм магь о сни ца, но мога да в и дам каквото ис кат е.

52
О сигуряван ето на коронат а може да с е купи.
— О , всичко може да с е купи след подходящ па зарлъ к. О баче ценат а на
един т рон е пре ка ле но в исока дори з а мен.
— Н о аз знам къд е има съкров ищ е, с ко ето да с е купят хиляди т ронове.
П одиграв кат а бав но изче з на от лицето му.
— В ярвам, че на исти на е т ака.
— Д а.
— Н ека раз бера да ли съм схван а л прав илно. Искаш да разм ениш
добродетелт а си и свободат а си за това невероят но съкров и ще ли?
Б рин с е намръщи.
— Н е ст ава йте глупав . Н ито едно от двете не е ва ше, з а да го дадете. А
аз не бих разменяла Гуинт а л з а не що, ко ето е с амо мо е.
— Гуинт а л ли?
— Мо ето родно място.
— И скрива лищ ето на това съкров ище ?
Тя кимн а.
— Н икога не с те в иж да л толкова крас иво съкров и ще. Смара гди, рубин и,
съдини със злато… — Гласъ т и ̀ из тъня, като о съ зна, че той я гл еда
абсол ютно бе зизр азно. — Н е ми вярвате. Мога да ви го докаж а.
— Ка к?
— Елате с мен в Редф ърн.
— И ти ще ми пока жеш това съкров и ще? М ислех, че с е намира в онзи
Гуинт а л .
— Д а, но в Редф ърн мога да в и покаж а, че съще с твува. — Той не каза
нищо и тя попит а : — Защо с е колеб аете ? Давам ви каквото искате.
— Н ищо не си ми да ла. — О чи те му пробяг аха по нея и с е спря ха върху
гърди те и ̀ . — Н ищо.
П ре з нея отново премина желан ие и за миг Брин почувс тва, че от ново е
прикова на към дървото и огромното му тяло с е тър ка о нея. Тя вдигна
брадич ка.
— А з с е паз аря с едно съкров ищ е, ко ето е наис тина бе зцен но, а в ие
говорите с амо за съв купяван е.
— Н авярно, защ ото с амо за това мисля. — Той вдигн а поглед към
л ицето и ̀ . — Какво ще ис каш срещу това съкров и ще, ко ето е бе з ценно ?
Ге йдж вс е още не и ̀ вярва ше, но поне вече не беш е на ръба да по с ег не и
да в зем е каквото иска.
— И скам да премина бе зопа сно до Гуинт а л и в ие да ме па зит е по в рем е
на пътуването. Когато прис тигн ем т ам и получ ите съкров и щето, искам да си
отид ете и да ме о ст ав ите в Гуинт а л. — С етне додаде. — И скам съвс ем ма л ко
в з ам яна на един т рон.
— Съвс ем ма лко. — Той с е усмихн а. — А ко съ ще с твува съкров ище.
При знавам, че ми е лю боп итно, ка к една робиня не би изпол зва л а
съкров ищ ето, за да откупи свободат а си, ако не и някой т рон.
— Елате в Редф ърн и ще в и дам дока зат елство.
В м е сто да с е съглас и, той попит а:
— За що толкова много ис каш да с е върнеш в Редф ърн?
— Там е дока зат елството.
Ге йдж поклати бав но глава.
— Това не е всичко, на ли?
Б рин с е изкушава ше да му раз каже за Адуин, но бе възмож но той да
заподозре, че го примамва в Редф ърн с амо з аради с ебе си. Всъ щно с т това
беш е бл изо до ис тинат а.

53
 — Това е всич ко, ко ето в и зася га.
Той присв и ус тни.
— Но не и всичко, ко ето з асяга т еб. Да ли пък не копнее ш за твоя красив
Юда, който беш е толкова нетър пелив да сп и с т еб?
— Там е дока зат елството — повтори тя. — След една с едмица М а л ик щ е
е до ст атъч но добре, з а да пътува. О тид ете в Редф ърн и няма да в и с е на л ага
да с е подмазвате на Уилям.
— А з не с е подмазвам. — Той я огледа и с етне добав и неж но : —
О питва ш с е да си играе ш с мен. О чаква ше т ази подигр ав ка да ме вбе си.
Б оже, Гейдж беше умен.
— За що ще го правя?
— За да ме подти кнеш да сторя каквото ти ис ка ш.
— А з в и давам това, ко ето искате — рече от чаяно Брин. — Защо не
искате да ме чуете ?
— За щото не вярвам в мити чни съкров ища.
— Зн ачи сте глупак!
Ли цето му изд аде изумл ението му.
— Го споди, възмож но ли е на ист ина да мислиш, че можеш да ми даде ш
това съкров ищ е?
— Елате в Редф ърн.
Ге йдж поклати глава.
— Уил ям е вече раздра знен, за щото о ст ан ах тук, докато М а лик беше
ранен. Н яма да е разумно да отлаг ам присъеди няван ето си към него.
— Ка захте, че не с е подма звате.
— С ъщо т ака не правя и гре шкат а да предизв и квам един монарх, когато
това няма да ми даде нищо в з амяна.
— Ка зах в и…
— Но не ме убеди. Може и да си вярваш, но също т ака вярва ш, че
м ожеш да излекува ш чове к, като спиш до него. — Той в не запно с е усм ихн а с
бе зкр айна чувс твено с т и проте гна ръка. — Ела, излекувай бол кат а ми, Б рин
от Фок хар.
— Н е! — в не запно и збухн а тя. — Защо? Вие ст е глупав , сл яп
норманд ец, който предпочит а да с е ра згонва, вме сто да с е протегн е и да
грабне това, ко ето е важ но за него. Заслуж авате да с е върга ля те в прахт а на
Уил ям . М а лик сгре ши. И мате мозък на вол и предпочит ат е да тъ нет е в ка л т а
вм е сто…
— С при!
— Н яма да спр а! Идват е тук и ме яхвате, ся каш съм едно нищо, а с етне
м исл ит е, че ще легн а по ва ша заповед и…
— Каз ах стиг а! — Гейдж с е надве с и вне запно над не я и покр и уст ат а и ̀
с ръка, вт рен чен яро с тно в очит е и ̀ . — О тне сох с е с теб по-тър пел иво,
откол кото заслуж а ваш! Мога да направя с теб ка квото пожел ая. Ти м и
принадл еж иш.
Тя го ухап а по ръкат а и ког ато той я пусн а с псув ня, Брин рече:
— А з не принадл еж а на никого.
— Н ито дори и на твоя хубав ичъ к лорд Р ичард ли? — Р ъкат а му сграбчи
гърдат а и ̀ и в това нямаше никаква неж но с т, с амо собств енич е ско чувство.
— Забрав и го. Н икога повеч е няма да в идиш нито не го, нито Редф ърн.
За що ли си мисли, че тя иска да си спомн я за онзи звяр ? Той беше
важен единств ено като заплаха за Адуин.
— Трябва да отида в Редф ърн. Това е… — Брин изв и ка ти хо, когато той
невол но я сти сна по-силно з а гърд ат а.

54
 За нейна изн енада Гейдж въз кликн а ти хо и ̀ дръпн а ръкат а си.
— Н е ис ках… не о съзн ах… — Той с е завъртя и рече, като с е запъва ше:
— Н ямам нав ика да с е отнас ям грубо с женит е.
Тя продълж аваше да го гледа и знен адано. Той из глеж даш е наис тина
разт ревожен, че я е нар анил. Н ито Д елмас, нито лорд Р ичард биха и
пом исл или за това, че я боли, ако това щ еше да им до ст ав и удоволств и ето,
ко ето търс еха.
Ге йдж пак с е обърна към нея и рече:
— В ъпре ки ч е греш кат а си е изцяло твоя. Ти би накар а ла и светец а да
извърши насил ие.
— Н е прили чат е на светец.
— В иж да ш ли? Има ш е зик, който би и згорил и… — Гейдж спр я и яв но
с е опитваше да запа зи споко йств и е. — Н ямам жела ние да те наранявам .
— А не мисл ите ли, че и знас илването би ме нара нило?
— Н е и ако не с е съпр от ивляваш.
— Само това ли искате? Тялото ми да леж и отпусн ато и бе зж и знено,
докато в ие с е наслаж давате?
— Това биха прав или повечето мъже. — Той спр я и с етн е дум ит е с е
изл яха св ирепо: — Н е, за бога, ис кам да ме желаеш ст ра стно. И скам да
стен еш и да т ръпне ш, когато влизам в те б. И скам да с е прит искаш към м ен и
да м и позв олиш да те имам по вс ек и начин, по който бих т е пожел а л.
С ега Брин с е разт ре пери.
— Н е мога да в и пожела я. Това няма да с е случи.
— То почти с е случи. И ще с е случи от ново. Твоят лорд Р ича рд бе ше
прав : ти си ст ра стн а по природа. — Устнит е му с е из крив иха. — Н о,
изгл еж д а, ще т рябва да те обу ча да насочва ш ст ра стт а си с амо към мен.
Ст ра ст? Да ли този горе щ, мощ ен импулс беш е наис тина ст рас т? Ка квото
и да беше, то беш е пре ка лено силно и т рябва да с е прогони.
— Н е ис кам…
— И скаш го, но навярно ис ка ш повече онова, ко ето т е чака в Редф ърн.
— Той направ и пауза. — Ще с е спа зарим ли, Брин?
— В еч е с е опит ах да с е спа заря с вас.
— Н о аз мисля, че не бе ше напълно че с тна и не мож а да дока жеш
добрите си нам ерения. А това в инаги е необходимо при подобен договор. —
Той с е усмихн а. — Възмож но е в Редф ърн да имаш доказателство за това.
В инаг и същ е ствува възмож но стт а да ис каш да ме з амъкне ш т ам по няка кв и
твои причи ни и да з агуб иш в ремето ми. За да по ема риска, т рябва да пол у ча
нещо в з амяна.
— Едно пре с кач ане до Редф ърн няма да отн еме много време. Той е
съвс ем близо.
— Н е зав исимо от това, т рябва да бъда обе з щет ен. След с едмиц а М а л ик
ще м оже да пътува. Ти щ е реши ш да ли да отидем в Редф ърн, ил и да
по сл едваме Уилям към Ло ндон.
Ге йдж с е обърна и си т ръгн а.
Б рин с е вт рен чи след не го, с епнат а от в не запн ото му потегл ян е.
П ърват а бит ка бе при ключила и тя можеш е да с е поздрав и с победа.
А ко заб авянето можеше да с е нарече победа.
Р азб ира с е, че бе ше, побъ р за да с е увери тя. Гейдж бе о ст ав ил на нея да
в зем е решен ието да ли да отид е при него и не бе отхвърл ил напъл но
предл ожени ето и ̀ за съкров ищ ето. Той иска ше да го жела е, а тя има ше една
с едм ица да го убеди, ч е никог а няма да му даде желан ото от него и че
т рябва да приеме да леч по- голямат а наград а, която го оча кваш е в Гуинт а л .

55
Една с едмица можеш е да с е окаже прека лено дълг а.

Едн а с едмица не е ча к толкова много, помисли си Гей дж , като т ръгн а

обратно към лагера.
Б еш е дяволс ки много. Какво, по дяволит е, го беше накара ло отново да я
о ст ав и на мира? Беш е глупа к, разн еже н като някой от оне зи сопола нков ци,
за които пееха т руб адурит е. Той можеше да я обладае. Дори с ега можеше да
бъде м еж ду кр акат а и ̀ , а ръце те му можеха да ст искат те з и гърди, тол кова
твърди и топли на пипан е, дори пре з роклят а и ̀ . Той можеше да с е дв иж и
вът ре в не я и да я чува как вика, докато пръст ите и ̀ с е забиват в …
Го споди!
Б ол е ше го, беш е напрег нат и уголеме н. Гейдж с е спря до едно дърво и
с е подпря с една ръка на него. П ръсти те му с е заби ха в корат а, докато го
разтър си вълна от болка. Той я привет ства като ра зс ейван е от другат а
подл удява ща бол ка.
Б рин щеш е да дойд е при него. Тя ис каш е да с е върне в он зи Редф ърн.
Н ямаше да му с е на лож и да изп олзва сила. Щеше да дойде и да му позвол и
да я л ю би. Трябваш е с амо да поч ака.
Д а поч ака ли?
Го споди, той беш е натеж а л и твърд като ж ребец, подушил разго нена
кобил а.
Ге йдж можеш е да почака.
Едн а с едмица не бе ше ча к толкова много.

— И ска ми с е да и зле зеш навън, Ге йдж — въздъхна М а лик. — Брин м и

каз ва, че т рябва да си почи вам и да пазя свеж мозъ ка си, а ка к да го
направя, като кръсто сваш ш ат рат а като тигър, който с е готв и за скок?
— Н е кръсто с вам. — Гей дж спр я да оби ка ля, отметн а чергил ото на
шат рат а и погледна навън в тъмнинат а. — Къде е тя?
— В горат а. О бича да броди т ам.
— Така ли? — П ре з по следн ите т ри дни тя на ист ина бе ше пре кара л а
до ст атъ чно време в разходки и з горат а. Той не беш е сигурен, че това е точно
поради причин ат а, която из тъкн а М а лик — че обич а ла горат а, а за щото
искаше да го избяг ва. Така или инач е, това не му харе сваше. — Трябваше да
я предупреди ш да не ходи т ам. Ль оф он ми ка зва, че из те зи гори има л о
гл иган и.
— С игур ен съм, че вече си и ̀ каз а л.
Ге йдж и ̀ беше каз а л, но тя не му обърна в нима ние. Н е че има ше
значени е това дреб но не зачит ане от не йна ст ран а. Тя дори не го беш е
погл една ла, нито му бе ше каза ла дума от онзи ден край е зерото.
— Ти май имаш по- голямо влия ние върху нея от мен.
— Тя ка зва, че в горат а е в бе зопа сно с т. — М а лик замълч а. — Боя с е, че
с е ст рахува повече от хорат а зверове, отколкото от ж ивотн ите.
— В ойн ицит е няма да я з акачат. Зная т, че е моя собстве но ст.
— Н ямах предв ид войн ицит е.
Ге йдж зна еше, че не говори за войниц ите, но бе решил да не го схван е
прав ил но. Н о бе ше яс но, че М а лик смят а да му с е противопо ст ав и.
— А ка кво тогава?
— Щом толкова с е съпротивлява да легн е с т еб, защо не я о ст ав иш да
спеч ел и би ткат а ?

56
 — Тъй и ще направя, по дяволит е — отвърн а грубо Ге йдж .
— Знаех, че ре акци ят а ти ще е т акава. — М а лик отново въздъхн а. —
Про сто си реших и аз да опит ам.
Ге йдж с е обърна, за да го погледне.
— Ти ка за преди, че т рябва да спя с нея час по- скоро. Ко е пром ени
м нението ти?
— О позн ах я по- добре. За много жени лягането с мъж е ле сно и
радо ст но занимание. П ри нея не е т ака. Тя няма да ст ане от леглото ти и да
си т ръгн е.
— М исли ш, че т рябва да я изпратя обратно в леглото на Р ича рд от
Редф ърн ли? Го споди, няма да ст ане! Щом е могла да с е науч и да до ст авя
удовол с тв ие на този кучи си н, значи може да легне и с мен. Тя е прикл юч ил а
с него. Н яма да я пратя в Редф ърн, нито ще плащам дан на молбите и ̀ да я
заведа т ам.
— Едва ли е Р ич ард. Сигурно е каз а ла ис тинат а за онова съкров и ще.
— А може и да не е. Как би могла една робиня да знае подобно не що?
— Как може една робиня да че те и пише ? Това е уме ние, ко ето не
притеж ават мнозин а от благородниц ите в т а зи ст ран а на рицари.
Ге йдж с е намръщ и.
— Тя може да че те?
М а л ик кимна.
— И да пи ше.
— Тя ли т и ка за това?
— С помена го меж ду дру гото.
— Ти май с е радваш на пълното и ̀ доверие. Ка кво дру го спом ена
«м еж ду другото»?
— Н ищо. Тя е нащре к като подплаше на пт ич ка. Н ямаш е да ми го каже,
ако про сто не с е бе ше изплъ зна ло от уст ат а и ̀ . — Той направ и гримас а. — И
не м е гл едай т ака. Н ямам желан ие да заст авам меж ду двама в и. Ще бъде
крайно неудоб но.
— Тог ава не с е ме си.
— Трябва да правя какв ото ми подска зва сърцето — отвърна про сто
М а л ик.
— За що не с е опит аш да прав иш какв ото ти подс каз ва глават а — рече
сухо Гейдж . — Ще спе с ти значител ни главоб олия.
— Заплашвате ли го? — Ге йдж с е обърна и в идя Брин, заст а на л а на
в хода на шат рат а. Тя с е намръщ и, като вле з е. — Заплашвате един бол ен и
бе зпом ощ ен чове к?
— Д а, ела да ме за щи тиш, Брин. — В очи те на М а лик пробле сна л удо
пл ам ъче из под п олупритворе нит е клепачи и той протег на ръка с мол ба. —
Н е м ога да с е з ащитя от тоз и варвар ин.
Б рин огледа про стодушното му изражение и с етн е направ и гримас а.
— Ти с е защ ит ава ш много добре — отвърн а тя и кол енич и до него, — а
л ъж ат а засл уж ава ма лко главобол ие. — Н е зав исимо от т ро снати те дум и,
ръцет е и ̀ бяха неж н и, когато дръпна одеялото по-нагоре към бради чкат а м у.
В зл атистоке ст еняват а и ̀ ко с а с е бе за качило ма лко яркочерве но л исто
от кл ен и той си спомни тъж нат а за бележ ка, която бе направ ила за това, че
ко с ат а и ̀ е гъст а като мреж а. Гейдж ус ещ аше миризмат а на земя и студ ен
е с енен въздух, която с е но с еше от нея. Кож ат а и ̀ бле сте ше на светл инат а на
ф енера, а въздухът ся каш в ибрира ше от ж из нено с тт а, която тя излъч ваше.
Гейдж иска ше да прист ъпи по-близо и да махн е това листо от ко с ат а и ̀ , а
по сл е да прокар а неж но пръсти пре з све тлия гъст а лак.

57
 Н еж но с т. За първ и път ис ка ше да я доко сва с неж но с т, о съз на той.
О бикновено тялото му бе ше напълно готово и не можеше да мисли за нищо
друго, о свен за лъстт а, която го те р зае ше.
— Н е т рябва ше да ходиш с ама в горат а — ка за той с укор.
Тя за сти на, но не го погледна.
— Б ях в пълна бе зопасно с т.
Н ейн ото в нимат елно отноше ние го раздра зни повече от обикновено.
— Това решавам аз. Н е искам собстве но стт а ми да с е съсипе.
Р ъкат а и ̀ ст исна зав ив кат а на М али к, но тя отвърна меко :
— Както виж дате, не съм съси пана. — Брин с е обърна и раз пореди: —
Угас е те ф енер а. М а лик т рябва да сп и.
М а л ик направ и дв ижен ие да вдигне зав ив кат а, за да я пусне до с ебе си.
— Н е. — Тя му с е усмихна. — Време е да сп иш с ам. — Тя сва л и
нам ет а л ото си и го по стла на пода на няколко мет ра от легл ото му. — Ще
съм тук, ако имаш нуж да от м ен.
Ге йдж бе ше поч ти толкова из нена дан, колкото и М а лик.
— Д а ра збирам ли, че драко ните с а с е прибра л и в пещер ите си?
— С мей те с е, ако искате. Н е ме е гриж а. За всяко не що си има в рем е.
Преди не бе ше прав илно да го изо ст авям.
Б рин с е беш е наеж ила в очакване на подиграв кат а и въпре ки това им аше
нещо т рогателно и га ла нтно в не йното предизв икателс тво. Гейдж с е обърна
рязко, вдиг на една от з ав ив ките си и я хвърл и към не я.
— Н е с е смея. — Той духна пламъка във ф енер а. — За бога, лягай си!

Пета глава
С л едващи я следо бед има ше силно слънц е и Брин на кара че тирим а от
войници те на Ль оф он да изне с ат М а лик от шат р ат а, за да с е по сгр ее.
М а л ик повдигна блажено лице към слънцето.
— Хуб аво е. О тново с е чувс твам ж ив .
Б рин с е усмихна.
— Знаех, че ще ти харе с а. С ега вече вс еки ден щ е изли заме за ма л ко
навън. С лънц ето е ст рахот ен леч ител.
— Но не по-добър от те б. — М а лик с е усмихна. — Кол ко сладка и
скром на дама. О тдаваш дълж имото на всич ко и вси чки, о свен на с амат а с ебе
си.
— Б их каза л, че това е един съвс ем бе зопас ен ход.
Б рин с е обърна и в идя, че към тях идва Ге йдж . Той продълж и :
— И пока зва, че дамат а е, о свен скромна, и мъдра.
Д ум и те бя ха о ст ри, но в тона на Ге йдж не с е чуваш е обича йнат а
насм е шка, когато с е обърна към нея. Той беше почт и… сърд ечен. Може би
беш е говорил с М а лик. За втори пъ т я из ненад ваше. Сно щи тя беше убедена,
че м игъ т на топлот а е бил някаква прищяв ка, но с ега той я гледаше сякаш…
о, тя не знае ше. Н авярно си бе въобраз ила т ази в не запна неж но с т и
копне жът, мечт ат а да с е превърне в ре а лно ст, бе ше на ист ина опас ен.
Тя отклони поглед.
— Н е е нео бходима мъдро ст, за да кажеш исти нат а. Чис тия т въздух и
сл ънцето с а…
— Хо-хо! Позв олете ми да с е при ближ а!
Б рин познаваше този глас. О бзе я хлад ен уж а с, когато с е обърна и в идя
л орд Р ича рд да с е приближ ава на кон по хълма. Той беше широко усмихнат и
обл ечен в най-хубав ия си син вълне н ж аке т с хермелинов кант. Н а

58
сл ънчеват а светли на ко с ат а му бле ст еше златист а и като цяло той беше на й-
хубав и я от всичк и благородни ци нао коло.
Ге йдж зас тин а до Брин и на не я и ̀ с е стори, че го чу как тихо из руга под
но с а си. Но прис тъпи напред и махна на войн ика да позв оли на Р ичард да
прибл иж и.
— Кой е този? — промърмори М а лик.
— Ло рд Р ича рд от Редф ърн — отвърн а разс е яно Брин. Защо беше дошъл
тук? Д а л и Адуин имаш е нуж да от нея? Н е, той не би с е облякъл в най-
хуба ват а си дреха и не би пропътува л ча к дотук заради нея. Има ше ня каква
друга цел.
М а л ик тихо подсв ирна, до като гледаше как лорд Р ича рд вли за в лагера.
— М ного при влекателен младеж .
— Д а.
Ге йдж и ̀ хвърли един поглед пре з рамо и процеди:
— Б их т и припомн ил, че тоз и привле кат елен младеж те хвърли в ръцете
м и бе з ника кв и угри зения.
Б рин с е намръщи.
— Н ищо друго не съм очак ва ла.
— Зн ачи пред него си т ака смирена, както нико га не си била пред м ен.
Б рин си спомни унищож и телн ите думи на Р ичард по в рем е на
пътуването към Х ейст ингс.
— Той не ме смят а за смирена.
Те зи дум и също не усп яха да го за доволят.
— Д а, той ми каз а, че че сто си пока зва ла умени я, които… — Ге йдж спря
и из руга пак, с ет не т ръгн а, за да по сре щне Р ичард.
— Н е с е справ и добре с това — рече неодобрително М а лик. — Ге йдж е
в м ного деликатно положе ние в момент а. Не т рябва ше да го тормози ш.
Б рин с бърчи веж ди объркан а.
— Н е зн ам за какво говориш. Н е съм го тормозил а. Про сто каз ах
исти нат а.
— Знач и би било най- добре изобщо да не говориш за бив шия си
го сподар. Ге йдж не го одобрява.
Б рин т ръсна не търпел иво глава. С ега изобщо не я бе ше гриж а ка кво
харе с ва или не харе сва Гейдж . Важ но бе ше единстве но да ра збер е защо е
дошъл Р ича рд.

Ге йдж спря пред коня на с аксоне ца и каз а:

— М ислех, че сме с е раздел или оконч ателно. Какво прав иш тук ?
Р ича рд твърдо продълж аваш е да с е усмихва.
— И двам с една пока на. — П огледът му с е плъз на нат ам, където до
по стел ят а на М а лик бе заст ана ла Брин. — О , Брин, в иж дам, че си
изп ол зва л а добре ум еният а си. Как е нашия т ран ен воин?
— П о-добре — отвърна тя ре зерв ир ано.
— И ти не изгл еж даш зле. — Той с е усмихна. — Но в моите очи в ина ги
си бил а хубав и ца.
— Ка ква е пока нат а? — попит а Гейдж .
— Редф ърн — отвърна Р ича рд. — Каня ви да дойдет е в Редф ърн.
— За що?
— Н адявам с е да го из бере те за свой дар от Уилям.
П о л ицето на Гейдж с е появ и изне нада.
— Колко щедро — рече той с ирония. — И скаш да ми дадеш зем ите си

59
л и?
Р ича рд св и рамене.
— Както казахте, Уилям ще подари имот а ми на някой от свои те баро ни.
Прец ених положе нието и реших, че ще е по-добре да с е споразумея с вас.
— Н е ми с е на л ага да с е споразумявам с теб. Мога да в зема земят а и да
те и зпратя да си върв иш по ж иво по здраво.
— Н о за що ще го прав ит е? Знам всичко за Редф ърн. Н е бихте има л и по-
добър управ ит ел от мен.
— Управ и тел ли? — Гейдж при св и очи. — Ще с е превърн еш от го с подар
в сл уг а?
— Като нач а ло. А з съм практ иче н човек.
— А з бих те пре ценил и като амбициоз ен чове к.
П рият ното изр аже ние на Р ича рд не с е промени.
— Р азб ира с е, но вс е отня къде т рябва да с е започ не.
— Ти си един Юда. За що да в земам управ ит ел, на когото не вярвам ?
— Юда е има л слават а на много умен мъж , а умнит е мъже с а пол е з ни.
О свен това Х ристо с е иска л да го предадат. А в ие не бихте го поне сл и. Ще
м е сл едите всяка минут а. — Той продълж и убеди телно. — Елате в Редф ърн и
в иж те какво в и предлагам. Това е хубав и богат имот, на ли, Брин?
— Д а.
Ге йдж не я погледна.
— Н е с е ме си, Брин.
— Н едоволен ли сте от нея ? — попит а Р ича рд. — С ега, след като е
изпъл н ила дълга си спр ямо ваш ия чове к, сигур но ще искате да с е отърве те
от нея. Ще с е радвам да си я в зема обратно.
— Н е! — Брин разшир и очи от нас илието в тона на Гейдж . Той бър зо с е
поправ и и рече рязко: — Н е съм недоволен от нея. Н амери си друга робиня.
Таз и е м оя.
Р ича рд св и рамене.
— П ро сто ис ках да в и облекча от бремето. Ще дойд ете ли в Редф ърн?
— Ще го обмисля. — Той с е обърна кръ гом. — Едва ли.
— Ч удя с е да ли бих могъл… — Р ича рд с е покол еба. — Р азб ират е, че не
бих с е наме сва л в прават а или имущ е ств ото в и, но бих ли могъл да поговоря
с ам о с Б рин?
— Н е, не може — отвърна сухо Ге йдж .
А дуин ли е, зачуди с е разт ревожена Брин. Р ича рд кимн а покорно.
— П ро сто ис ках да и ̀ съобщя нов инит е от Редф ърн, но ако това в и
обиж да, не бих и помисл ил…
— О биж да ме. — Гейдж закр ачи на горе по хълма към М а лик и Брин. —
Д ов иж да не, лорд Р ичард.
— Д ов иж дане. — Р ичард обърна коня си и започна да сли за по хъл ма.
— Ч а кайт е! — Брин с е зати ча след не го. — Чакайт е, ис кам да…
— Н е! — Гей дж я сгра бчи за кит кат а и я спря. — Няма да ходиш при
него!
— Пусн ете ме — изв ика яро с тно тя. — Н е го ли чухте ? Има нов ини. А з
т рябва… — Тя с е от скуб на и полетя на долу по хълма. — П оча кайт е!
Р ича рд дръп на поводите и с е обърна с усмив ка.
— Бунт арка както в инаг и. Знаех, че няма да му позвол иш да те спре. —
Той погл една покрай нея. — Но май нямаме много в реме. Н орманд ецът сл иза
по хъл ма и изгл еж да като бурено с е н облак.
Б рин не погледна наза д.
— Ка кво ст ава с А дуин?

60
 — О , не е добре. П реди две нощи от ново имаш е т ре с ка. Ви каше те, но
теб те няма ше.
— Р азб ира с е, че ме няма ше. Вие ме доведохте тук.
— Това обаче не промен я положението на А дуин. Тя с е н уж дае от т еб.
Трябва да с е върне ш в Редф ърн.
— О питвам с е.
— О пит ай с е по- упорито — ка за Р ичард. — Н ормандец ът май сил но те
рев нува. Сигур но си му до ст ав ил а ист инс ка на слада. Убеди го да те доведе в
Редф ърн.
— Кой с е гриж и за А дуин? А лис ли?
Р ича рд т ръсн а глава.
— С ега Алис има друг и зад ължен ия.
— Кой тога ва?
— В ръщ ай с е при М а лик. — Ге йдж я хван а здраво з а ки ткат а и я з авъртя
с гръб към Р ичард. — Веднага!
— Трябва да поговоря з а…
— В ече си поговорихме — наме с и с е Р ича рд. — Н е т рябва да гн ев им
л орд Гейдж . Н адявам с е да в идя и двама в и в Редф ърн. — Той при шпори
коня си и с е поне с е надолу по хълма.
Б рин с е загледа вт ренч ено в него, агони зирай ки от т ревога. Н ямаше
нуж да да пит а какв и с а задълженият а на А лис с ега. О значава ше ли това, че
Р ичард не е определил никого, който да с е гриж и за А дуин? Дори той не би
м огъл да с е отн е с е към жена си с подобно бе зразл ичие. Ед инств еното
жел ан ие на А дуин бе да до ст авя удоволс тв ие и да и ̀ бъде позволе но да
обича. Б рин си спомни за нощт а, когато гледаха комет ат а и когато А дуин с е
бе св ил а до нея и я бе нарекл а своя прия телка.
— Пре ст ани да гледаш т ака! — рече грубо Гейдж . — Той си отид е и
м ного м у здраве! — Той я повлече към лагера. — Н икога повече няма да
търпя неподчин ението ти. Н иког а повеч е няма да бяга ш след това…
Го споди, ти плаче ш.
Б рин не бе ус ет ила сълзи те, които с е ст ича ха по лицето и ̀ . Сълзит е бяха
сл або ст, а тя не биваш е да по казва слабо ст пред него. Трябваш е да и збяга и
да с е скри е. Да с е скр ие и да помисли… Горкат а А дуин…
— П усне те ме! — Тя с е от скубна и с е зат ича към гъст ат а гора.
Горат а…
Там щеш е да е в бе зопа сно ст, както беше преди много годин и.
— Б рин! — след нея звънн а в икът на Ге йдж . — Върни с е тук!

Тя с е върна в ст ан а около полунощ. Той из глеж даш е пус т, от бел я за

вял о. Н иког а обаче не бе и злиза л а толкова късно. Н авярно в лагера в инаг и
беш е т ака ти хо по това време.
— Слава богу! — рече М а лик с облекчен ие, когато Брин вле з е в
шат рат а. — Добре ли си?
— Р азб ира с е, че съм добре. — Тя колени чи до не го. — Трябва да спиш.
Как ще с е и злекуваш, ако не си почиваш?
Той с е подсмихна.
— Как ис каш да си поч ивам, когато леж а тук буден и с е т ревож а за те б?
Д а л еч по- добре щях да направя, ако бях отишъл да пре търсвам горат а заедно
с Гейдж .
— Той ме търси ? — Брин прокара уморено пръсти пре з ко с ат а си.
Р азбира с е, че ще т ръгне след нея, помисли си тя с горч ив ина. Н а ли беш е

61
негова собств ено ст.
— Ведн ага щом т ръгна, той т е по следва заедно с повечето войници. —
М а л ик поклати глава. — Н ика к няма да е доволен от непр ият но сти те, които
м у създаде.
— Н е е т рябва ло да т ръгва след мен.
— Той би каз а л, че не е т рябва ло да бяга ш. — М а лик продълж ава ше да
бъбри укоризн ено. — И зглеж д аш т ака, ся каш си с е върга ляла в лист ат а.
Лицето ти е изцапа но, а в ко с ат а ти има клон чет а.
— Н е бих избя га ла. Вс е още имам задължения към теб. — Брин на л я
вода от канат а в дървен ия съд. — Ло рд Р ичард доне с е т ревож ни нов ини.
Трябваше да помисля.
— Бих каза л, че този лорд Р ича рд рядко но си не що друго, о свен
неприя тно с ти. Добре е, че си с е отър ва ла от не го.
— Н е съм с е отърва ла. — П ре з отмина л ите ча сове в горат а Брин бе ше
о съзн а л а, че никог а няма да с е о свободи от него, щом А дуин м у е
подвл астн а. Н е можеш е да продълж ава т ака. Тя т рябва да направ и нещо, за
да пром ени положе нието. Наплис ка лицето си със студен ат а вода и с етн е го
избърс а с чист а, мека кърпа. — По-добре ли е?
М а л ик кимна разс еяно.
— Гейдж помисли, че може да си т ръгна л а за Редф ърн след тоз и мл ад
ж ребец.
— Защо да го правя? Гейдж щ е ме пре следва и ще ме върне тук. —
Устнит е и ̀ с е изкр ив иха пре зри телно. — Добри те го сподари не по зволяват на
собстве но стт а си да изче зн е.
— Р адвам с е, че го о съ знаваш.
— О, аз о съз нах много неща, до като бях в горат а т ази вечер. — Б рин
духна ф енер а и лег на върху нам ет а лото си. — Н о това не ги прав и по-
справедл ив и. Лека нощ, М али к.
— И ти с е кани ш да засп иш, ся ка ш нищо не с е е случило?
— Защо не? — Тя придър па одеялото върху с ебе си. — М ного съм
ум орена.
— Д окато Гейдж е навън и пре търсва шубр аци те зар ади теб?
— Ще му с е от рази добре. М исля, че има много енер гия, която
напо сл едък не е могъл да израз ходва.
П о следва ти шин а, след ко ето с е чу подсмихван е от тъмни нат а.
— О , да, ст ра шно много енерг ия.

Ге йдж с е върна ча к в по следнит е ча сове на нощт а.

Той с е бе надве сил над нея с ф енер в еднат а ръка и о светяваш е
м рачн ото и ̀ изр аже ние.
Ге йдж беше много ядо с ан, о съ зна съне но Брин. Е, ни що ново. Той
непре къснато бе ядо с ан или ра згневе н от нея.
— И де ми да те уду ша — процеди той.
Н асили е и яро с т… и ощ е нещо. Тогава тя не успя да с е справ и с нито
едно от тях.
— Ля гай те да спит е — промърмори тя. — Ут ре ще поговорим.
— Н е ти ли хрум на, че можеш да с е из губи ш из те зи гори, че в тях им а
зверове, които могат да те разкъс ат ?
— Б ях в бе зопасно ст.
— С ама в горат а, бе з никакво средство за з ащит а ?
Ге йдж не о съзнаваше, че това няма ни какво зн аче ние. Горат а в инаги

62
приема ше и защ ит ава ше свои те.
— В бе зопас но ст… — Брин с е обърна и затвори очи. — Ут ре ще
говорим .
— Ще говорим с ега. Време е да раз береш кой е го сподаря и коя е
робинят а.
— Ут ре…
Б рин ус е щаш е ка к Гейдж я гледа, чувс тваш е прилив и те на бе зсил ие и
експл о зият а от насили е, които излъ чва. Почт и оча кваш е да дръп не на ст рани
одеял ото и да я изправ и на кра ка, да я раз търси, да я хвърли на земят а и…
Той с е обърна и закр ачи към сво ето легло.
Б рин никога преди не го бе ше в иж да ла толкова о св ире пял и опас е н.
Той беш е ядо с ан повече от всякога.
За що не с е ст рахува ше тя? Сякаш помеж ду им беше ст ана ла някаква
неул ов има промяна. Той със сигурно ст не и ̀ вярва ше и не би т рябва ло, тя бе
решил а да из ползва всич ки възмож ни средст ва, за да о свободи с ебе си и
А дуин. Как можеш е да му вярва, когато той иска ше с амо да из пол зва
ум ени ят а и тялото и ̀ , да я притеж ава? И въпрек и това в първ ия м иг на
пробуж д ането, макар да бе в идяла заплахат а, тя с е бе почувс тва ла няка к в
бе зопасно с т…
Гл упо сти. Н авярно в цепе нени ето бе ше при тъпило ст раха и ̀ от
норманд еца. Н ищо не с е беше промен ило. Той беше не ин в раг и т рябва ше да
с е отн ася с него със същ ат а бди телно с т, както към Д елмас и лорд Р ичард.
Н е, той не беше като тях. Гейдж Дюмон може и да бе ше бе зпо щаде н, но
той ни кога не би заговорн ичил и изп олзва л бе зпомощни те като средство за
по сти гането на ня каква цел. Бър зин ат а, с която инс тинкт ив но отхвърл и
срав нени ето я с епна. Точ но с ега не т рябваше да омеква към него. Трябва ше
да го и зпол зва, съ що както и той искаше да я из ползва. Той беш е неи н в раг.

Б рин с е събуди чак по пладне на следва щия ден и когато отвори очи,
в идя Гейдж , който с еде ше набл изо.
— Можем ли с ега да разговарям е? — поп ит а мрач но той.
За миг тя с е разс ъни напълно. С една веднага в леглото и отм етн а
одеял ото.
— В еднаг а. — Тя с е огледа из шат рат а. — Къде е М а лик?
— Н авън, на слънце. Д еня т е топъл. П очт и лете н.
— Ще отид а да при гот вя хранат а му.
— Ль оф он е избр а л един мъж , който да с е гриж и за не го. Той няма
нуж да от теб. — Ге йдж направ и пау за. — Това, ко ето с е случ и вчера, не бива
да с е повт аря. Ще разговар яме, Брин.
— Н е споря с вас. — Тя грабна намет а лото си и парче с апун и т ръгна
към в хода на шат рат а. — Н о с е чувствам мръсн а и полу зас па ла. Ще оти да до
е зерото да с е измия. Елат е с мен, ако ис кат е.
Б рин с е надява ше да и ̀ отка же. О ще не беше готова за него.
— Р азб ира с е, че ще дойда.
С л ънц ето печеш е точно т а ка, както беш е каз а л Гейдж и тя за беляз а как
М а л ик доволно подремва. Тя побяг на над олу по хълма и вле зе в горат а.
Кол ени чи до е зерото и започна да плис ка лицето си, с етне направ и гримас а,
като в идя от р ажен ието си във водат а. Бе с е опит а л а да с е поизмие преднат а
нощ, но не бе свършила почти никаква работ а. Ко с ат а и ̀ беше сплъст ена с
м ръсот ия и лист а, а лиц ето и ̀ …
Б рин с е св и, когато чу скър цането на ботуш ите на Ге йдж върху сухите

63
л ист а, докато с е приближ аваше зад нея. Тя не беш е готова. Н авярно щ еше да
нам ери начи н да… Не, т рябва ше да спре с това заяж д ане. Вчера беш е в зел а
решен ие и ако ще го изпълни, то т рябва да е дръз ко и по ней но желани е, а
не по негово.
Б рин с е изправ и и с е обърна с лице към мъж а.
— Ще бъда с вас веднаг а щом измия т ази мръсотия. — Тя по с егн а и
развър за коженат а вър зан ка, с която беш е прибр а ла на зад ко с ат а си. —
Мра зя да съм мръсн а. — Ко с ат а и ̀ падна около раме нете и тя прокара пръ сти
пре з нея. — За беляз а ла съм, че и вие не обич ате нечистот ат а. Това ме уч уди.
Но ся т с е слухов е, че нормандц ите с е къпели с амо веднъж годишно.
— А с аксон ците има ли две глав и и бълва ли огън и ж упел. С ам о
гл упци те вярват на слухове. С ега, след като свършихме този разговор за
чистот ат а, ще ми ка жеш ли защо бе ше толкова обе зпо ко е на, че избя га и с е
изг уби в горат а?
— Н е съм с е и згуб ила.
— Н е избягвай въпро с а ми. Ка кво ти каз а оня кучи син? Той бе ше…
Какво, по дяволит е, прав и ш?
— С ва лям си роклят а. — Брин не го погледна, докато сва ля ше дрехат а
си, а по сле с е наведе, за да развърже обув кит е си. — Казах в и, че не
обичам … — Тя вле зе гола в е зер ото, докато водат а сти гна до кръст а и ̀ .
Водат а беш е ледена, но на не я не и ̀ беш е студ ено. П лътт а и ̀ гореше…
— П огледни ме — и зкомандва грубо Гей дж .
Тя не иска ше да го поглеж д а. И ска ше да с е гмурне под водат а и да
охл ади разгоре щен ото си тяло. Н асили с е да с е обърне и да срещн е погл еда
м у.
Б рин по е о ст ро дъх и о ст ан а т ам, за гледана бе зпомощно към него.
— За що? — поп ит а той. — За що с ега?
— Н еобходимо е. — Тя преглътн а. — Трябва да оти да в Редф ърн, а в ие
каз ахте, че т рябва да полу чит е… нагр ада з а търп ението си.
Той сто е ше, вт ренче н в нея, а по буз ите му пълзе ше черв енин а и
ноздри те му леко пот ръпва ха.
Б рин не може ше да поне с е това. Тя с е обърна, потопи глава във водат а
и започн а яро ст но да мие ко с ат а си.
— М акар да смят ам, че шанс ът да получи те съкров и ще е до ст атъч на
наград а.
— Н е съвс ем.
— Тог ава с те не наси тен като всич ки мъже.
— Н авярно още по- ненас ите н.
Б рин чу плясъ к. Тя с е покри с ръце и го в идя да крачи гол към нея.
С ил а. Мускуле с ти бедра и пра сци цепеха водат а, сяка ш бе ше бойно пол е,
ко ето т рябва да с е прев з еме. Черен т риъгълн ик от ко сми покр иваш е гърди те
м у и ограж да ше не гов ия…
Б рин бър зо отм е сти погл еда си към лицето му и изведнъж пожела да не
го беше прав ил а. И зражени ето му с е беше промен ило, беше ст а на ло почти
сл япо чувс твено. Той спря до нея.
— А з съм ненас ите н — рече той гърле но — и по- ст расте н от вс еки друг
м ъж , с когото си била. Поняко га ис ках да те погълна, да те всмуча цял ат а.
— Той по с ег на и в зе от нея с апун а. — И вс е още искам. — Гейдж с апунис а
ръцет е си и хвърл и с апуна на брега. — Н е мърдай.
Тя не би могла да помръдне, дори да искаше. Може ше с амо да го гл еда
как с е приближ ава. Чувстваш е с е хванат а на тясно, очарована, не спо соб на
да м исл и.

64
 С апунис ан ите му ръце обхвана ха гъ рдит е и ̀ .
Тя пот р епери от шок и той я хвана по-здраво.
— Н е, не и втори път — промълв и той. — Н яма да ме напусне ш отново.
— А з не с е опитвах… да с е измъкн а.
— Добре. За щото няма да ст ане. Н иког а повеч е. — Р ъцет е м у с е
раздв иж иха върху гъ рдит е и ̀ , като неж но ощ ипа ха зърнат а и ̀ . — Знае ш л и
как с е чувствах снощи в горат а, вс ек и миг оча квах да те намеря мъртва на
пъте кат а? — Той я повлече към плиткото, където водат а ст игаш е с ам о до
прасц ите и ̀ . — Р аз твори крака. — Сапунис ани те му ръце с е спус наха надол у
и започн аха да нан асят пянат а в нея.
Тя с е из пъна назад при нео писуем ото ус ещан е, ко ето я прони за.
— Ка кво… прав ит е?
— П редразп олагам те. — Два пръ ст а влязоха леко и започ наха ритм и чно
да я га л я т. — А з съм едър мъж , не искам да т е нара ня.
Кол ко ст ранно, помисли си тя зама яно. Д елмас ни кога не с е
интер е суваше да ли я боли, щом щ еше да утоли ст ра стт а си.
С другат а си ръка Гейдж вс е ощ е я опип ваше и па ле цът му с е върте ше,
докато откри…
— Н е! — изв и ка тя и с е в копчи в рамен ете му.
Той спря.
— Заб оля ли т е?
Ус ещан ето бе ше толкова силно, че тя почувс тва нещо като бол ка, но
с ега о съзн а, че натис кът бе създа л не болка, а т еж ко пулсиране и някаква
уж асн а пра знот а.
— А з мисля, че… не…
— Д обре, з ащото не мога да ча кам повече. — Той хвана бутовете и ̀ с
гол ем и те си ръце и я повдигна. — О бв ий кракат а си около мен.
— За що…
Той вле зе надълбо ко.
Б рин изв ика ти хо и с е в копч и в него с бедра и ръц е, докато негов ите
бедра я удр яха ритмич но, а големит е му длани я държ аха за ле пена за него.
Б рин с е чувс тваш е изпън ат а, като част от тялото му. Н е зн аеш е, че м ъжете
обл адават жен ите по този начи н, помисли замая но тя. Може и да не го
правеха. Само мъж с огромнат а сил а на Гейдж би могъл…
— Д в иж и с е — реч е той с т реп ерещ глас в ухото и ̀ . — При тисн и с е към
м ен, дай ми…
Б рин вече с е дв ижеше в ри тъма, който иска ше той. Тя иска ше да бъде
по-бл изо, т рябваш е да бъде по-близо.
Ге йдж газе ше към брега и я държеше здраво, докато тя на луд ничаво с е
т ре с еше. Беше в иж да ла как ж ивот ните в горат а с е съв купяват със съ щат а
настойч иво ст. Тя не бе ше ж ивотно…
Н о т рябваш е да с е дв иж и, да му дава…
С ега беше по гръб върху лист ат а на брега, а той предст авляваше една
масив на ф орма върху нея.
Н авът ре. Н авън. Дълго. Кратко. Н ебето бе ше няка ква нея сна син ева зад
рам ото м у и с всяко по ема не на въздух тя вдишва ше силни я аромат на зем я,
борове и с апун. Звукът от шумоле нето на сухи те лист а под тях беш е също
тол кова чувс твен, както и дре зг авото му диш ане в ухото и ̀ . Той не беш е
довол ен с амо да в зема, караш е я да даде вси чко от с ебе си.
Н е е ч е стно, помисли си Брин лудо. Той я поглъща ше както бе каза л , че
иска да го направ и. Тя не ис ка ше да ус е ща това.
— Дай ми го! — Тонът му беше гъ рлен. — Не с е съ прот ивл явай!

65
Задърж аш.
Ка кво ис каш е той? Тя не можеше да му даде повече от това, ко ето
имаш е.
Б рин изкре щя, когато той и ̀ доказа, че гре ши. Гърбът и ̀ с е изв и на горе,
докато тялото и ̀ с е т ре с еше от о свобож даването.
Тя л еже ше задъхана и т репере ше, до като я раз късва ха невероятн ите
спазм и.
— Д а, точно това искам. — Усмив кат а му беше же стока, когато започ на
да с е дв иж и по- силно и по- бър зо. Зас тина, с етне изс тена и падн а върху нея.
Б рин о съзна, че Гейдж и ̀ беш е да л с емето си. Колко ст ранно, но не
чувстваше отв ращен ие. Н уж дат а си беш е оти шла, а спокойс тв ието, ко ето
по сл едва беше като топъл, успоко ител ен ба лс ам. Никог а преди не с е бе ше
чувства л а т ака. Р ъцет е и ̀ ин стинктив но обв иха едрите рамене на Гейдж .
Той вдигна глава и я погледна. Н а чел ото му беш е пад на ла къдрица
тъм на ко с а.
— С акрблю , какво направ и с мен?
Б рин не зн аеш е ка кво иска да каже. Н е разбир аше думит е му, тъй като
им енно той бе инициаторъ т на това невероят но лю бен е. Къде бя ха дъ р зо стт а
и авторите тът, които с е бе надява ла да запа зи в т аз и ситуация?
— Н е, по дявол ите, не си. — Той я пре гърна по-силно и с е претър кол и
на ст ран ат а си, като вс е още я държе ше при тис нат а до с ебе си. Това я
шокир а. Д елма с в инаг и бе получа ва л сво ето удоволс тв ие и я бе о ст авял
с ама. Тя с е почувс тва окова на във вериги, притеж авана, сякаш част от
гол ям ото му тяло, точно както и по време на с амия акт.
— А з… бих иска ла да с е отдръпна — прошеп на Брин.
— За що?
— Н е е… прил ично.
Той с е подсмихна.
— Н е съм съглас ен. Тъ й като си толкова прият но тясна, прил епваш
напъл но и а з съм т и като по мярка.
Топли на опар и бу зит е и ̀ .
— И подобен разговор също не е прили чен. Така ли с е държ ат
норманд цит е със своите… — Брин млъкна, тъй като не успя да нам ери
думат а за това, ко ето бе ст ан а ло помеж ду им. Това не бе съв купление, както
го зна еше тя.
Ге йдж с е наведе и прокара е зик по зърн ото и ̀ , по сле направ и грим ас а.
— В с е още имаш вкус на с апун. М ай не съм те и зплак на л добре. Н ищо
чудно. А з едва ли не те обладах още докато бе до кръст а във водат а.
Ка кво ли ще ше да бъде това ус е щане ? Студенат а вода и той — горещ и
твърд в нея…
Ге йдж ухапа в не запно втвърден ото и ̀ зърно.
— В иж дам, че ти харе сва т а зи иде я. Да с е върнем ли в е зерото ?
М ил и боже, тялото и ̀ с е променя ше, приготвяш е с е. Ка кво ст ава ше с
нея?
— Н е! — Р ъцет е и ̀ с е св иха в юмруци, за да не ги вдиг не към ко с ат а м у.
— Пусн ете ме. П олучихте до ст атъчн а нагр ада.
Ге йдж зас тин а.
— Така ли? — Той повдигн а бав но глава и погледна над олу към нея. —
Н е м исл я т ака. А з съм мъж , който с е нуж дае от огромна награда. — Той
нарочно по с ег на и хвана в ръце зад ника и ̀ , като я прит егли близо до с ебе си.
— Бл а годаря ти за напомнянето да не с е т ревож а, че ще те и зпол звам
прека л ено. П ризнавам, че за миг бях забрав ил услов ият а на нашето

66
споразум ение. — Р ъцете му с е отвориха и от ново с е затвор иха върху м екат а
пл ът. — И цялат а т ази компе нс ация зарад и Редф ърн. Сигурно много ти с е
иска да отиде ш т ам.
— Д а.
— Каж и ми, каз а ли т и онзи крас ив млад негодни к, че т рябва да м е
убеди ш да т е заведа обратно в Редф ърн? — Той говореш е почт и лениво, но в
тона м у с е ус еща ше запла ха, изпълва ща я с т ревога.
— Н е това беше причи нат а да…
— А, зн ачи ти е ка за л. — Ге йдж я ощ ипа леко по задни ка. — Тол кова
ум ен м ъж да и зпол зва една жена, за да по с тигн е целите си. Сигур но м ного
си св ик на ла да с е подчиняваш на заповедите му, за да искаш толкова м ного
да м и до ст ав и ш удовол ств ие. — Копринен ият му тон ст ана по-твърд. —
Н адявам с е, че не си с е разочарова ла. Ти яв но предпочит а ш руси мом чет а,
които те изп олзват като курва.
Б рин не бива ше да с е чувс тва толкова нар анен а, когато той си мисл е ше
точно това, ко ето тя целе ше.
— П усне те ме.
— Каз ах ти, че още не съм свършил. — Ге йдж в не запно с е обърна по
гръб и я вдиг на върху с ебе си. — Трябваше да го ра збер еш до с ег а.
Той с е размърдваш е в нея, о съзна тя изумен а.
— О тново ли?
— И зглеж даш и знен адана. — Той по с егна, з а да доко с не гърдат а и ̀ . —
М ай че с аксонци те не могат да с е похва ля т с о собен а мъже с твено с т.
— Ка кво прав ит е? Тази поза е… много ст ран на.
— Н яма да е т ака з адълго. — Той дръп на ко с ат а и ̀ по раменет е и я ув и
окол о гъ рдит е и ̀ . — О ще един първ и път ? Добре. Знам, че т рябва да цен я
в исоко всички те ма лк и ном ерц а, които си нау чила, но поради ня каква
причи на предст ават а за теб и някой друг в леглото ме ядо сва.
— Н е зн ам ни какв и номера.
— Може би не очев ид ни. — Усмив кат а му изче зн а и и зраже нието м у
отново ст ана мрачно. — Но удовол ств ието на жен ат а е до ст атъчно
стим ул ира що, а т и имаш определен в кус към този в ид забавле ние. Та ка че не
м и пока звай нещ а, на които те е научил някой друг. — Бедрат а м у с е
повдигаха ритм ично нагоре с всяка дума. — И скам да с е пре ст руваш, че си
наив на като Ева в градинат а.
Ще е ле сна задача, помисл и си замая но Брин, до като хващ аше здраво
рам ене те му. Ст ра стт а бе ше нова за не я. Всичко това беш е ново —
жел ан ието, пот ре бно стт а, удовол ств ието. Тя прехапа долнат а си ус тна,
когато той започ на да я повдиг а при вс ек и удар, за да я заведе към онова
експл о зив но о свобож даване, ко ето бе почувс тва ла преди. Ст ран но бе ше, че
сил ното удовол ств ие и сладкото успо ко е ние можеха да дойдат след едно и
също нещо. М или боже, тя с е насл аж дава ше пре ка ле но силно! Със сигур но ст
с ам о бл удниц ите обича ха да правят подобни не ща с мъжет е.
Б еш е т ака с амо за щото Брин бе с Гейдж Дюмон. Единс твено м ъж с
подобна сила можеш е да преди зв ика подобни дълбок и чувства. Тя никога
дотогава не с е бе изкуш ава ла да в куси това удоволс тв ие с някой друг. Когато
с е разд елят, от ново ще е о съд ена на хладн ото неудоволс тв ие от
съвкупл е нието. Когато той си отиде…
Та зи мисъл предизв и ка ст ран но, боле з нено св иване, която я изне нада и
упл аши. Тя не чувс тваш е ни що към не го, повтори си бър зо Брин. Ще го
изп ол зва, както той я и зпол зваш е и…
— Стига!

67
 Б рин погледна над олу към него.
Ли цето му бе ше изкрив ено от яро ст на усмив ка.
— М исли за мен — реч е грубо той. — Само за мен, да те в земат
м ътни те!
— А з не…
— М исле ше за друг. — Той проникн а надълбо ко и ускори ритъма. — Н о
вече не.
Шият а на Брин с е изв и наз ад и тя зас тен а, обливана от вълни те на
удовол с тв ието.
Може и да беш е теле сн а слабо ст, но ще ше да е пълна глупач ка да с е
отдръпне от т ази насл ада, когато причи нат а и ̀ да прием е норманде ца бе ше
прав ил на и справедлива.
Б рин не бе ше глупач ка.

Те с е върнаха в лагера ча к по мрак, когато на хълма вече па л еха

вечерн ите огнь ове.
Б рин с е намръщи от в не запн ат а т ревога.
— Н е т рябва ше да го о ст авям толкова дълго.
— М а лик ли? Н аредих да с е гриж ат з а него.
— Но това беш е мо е задължение. — И тя беше на рушил а тоз и дълг,
пом исл и си Брин с отв раще ние. Беш е изгуб ила целия следобед, за да с е
съвкупява няколко път и като разгон ено ж ивотно. За що не се
прот ивопо ст ав и? — Трябваше да съм с него.
— Ти ка за, че е вън от опа сно с т. — В тона на Ге йдж с е промъкн а нот ка
на нетър пени е. — И мога ли да изтъ кна, че тъ кмо а з те доведох тук, за да го
л екуваш и аз съм този, който определя задълже ният а ти?
Б рин го погледна изнен адан а.
— Вярно е, че вие наредихте да ме доведат тук, но когато м и го
поверихт е, ваш ат а роля свърши. Н е може те да ми ка зват е да не го лекувам ,
нито ка кв и с а задъл жени ят а ми. С ега с амо аз мога да реша вам ка кво е
необходимо. — Н о дне с тя бе ше слож ила на ве знит е доброто на Адуин и
беш е изо ст ав ила отговорно стт а си към М а лик. — Кога т ръгваме за Редф ърн?
Б рин ус е ти как Ге йдж за ст ана нащре к.
— С коро.
— Кога ?
— Да не мислиш, че съм те измамил? Уверявам те, в инаги спазвам
усл ов ият а на сделки те.
— Н е с е съмнявам във вас. Кога?
Ге йдж помълча и по сле каза :
— С лед два дни, ако М а л ик е до ст ат ъчно добре, за да пътува.
— Ще бъде добре. Ще пътуваме бав но.
Ге йдж из крив и уст ни.
— К ъде о ст ана цялат а ти загр ижено ст за доброто на М а лик? М ай че с е
изпар и нан якъде в нетърп ението ти да стиг неш в Редф ърн?
— Н е е вярно — отвърн а св ирепо тя. — Но т рябва да ба ла нсирам
нещат а.
— Ка кво да ба л ансир аш?
М а л ик срещу Адуин. Тя имаш е дълг и към двамат а, но с е бо е ше, че с ега
А дуин има по-голяма н уж да от нея. Ге йдж обаче не поз нава ше А дуин и беше
изцял о привър з ан към прият еля си.
— Н яма да разберет е.

68
 Ге йдж с е усмихна горчиво.
— О , мисля, ч е разб ирам много добре.
Тонъ т му бе ше толкова горч ив , че тя го погледна. Светли на и м рак.
В л аст и сила. Лъч ите на з а лязва щото слънц е оцветяваха ко с ат а м у в
гарвановоч ерно и въпре ки това сини те му очи грееха ярко. И зраже нието м у
изгл еж д аше по-меко. П реди тя го бе смет на ла едва ли не за грозе н, а че рт ите
м у — за прека лено груби. И въпрек и това тогава, когато не бе видял а
никаква красот а, тя бе ус етила онзи власте н ореол, който привл ич аше
всичк и към не го. Вс е ки път в негово при съств ие тя т рябваш е да с е бори, за
да от късн е поглед от лицето му. В този момент Ге йдж упраж н яваш е същ ото
това очарова ние, но с ега, когато го позн аваш е с цял ото си съ ще с тво, бе ше
още по- л ошо. Тя не с амо ис ка ше да продълж ава да го гледа, но и да по с егне
и да доко с не грапават а му бу за и…
Б рин откъ сна погледа си от не го и ускор и крачка, докато с тигн аха до
л агера.
М а л ик вече бе прехвърлен в ш ат рат а, а на ма лки я огън къкре ше з аешко
задуш ено. Ль оф он говореше с един млад войни к и погледн а с усм ив ка,
когато Гей дж и Брин приближ иха.
— Ка к е М али к? — поп ит а Гей дж .
— Д обре е, го сподарю . П рекара хуб ав ден. М ного хубав . Чувст ваше с е
тол кова добре, че изи гра с мен една игр а на зарове, а по сле и с дру ги. —
Той направ и гримас а. — С ега притеж ава с едлото ми. М акар благо скло нно да
м и позволя на да го изп олзвам, докато намеря пар и да го откупя от не го.
— Н е си ли го уморил? — попит а бър зо Брин.
Ль оф он по клати глава.
— С пряхме ведн ага щом с е умори. А з мислех, че по- бър зо щ е отпа дне.
Можех в края на де ня да съм богат човек.
Тя не т рябваше да от съ ства толкова дълго. Това, ко ето те з и силни воини
см ят аха за умора, не беш е добре. Брин забъ р за към шат рат а.
М а л ик вдигна поглед, широко ухиле н.
— Добър веч ер, Брин. С ега при теж авам с едло, по сре брена ю зда и
до ст атъ чно злато да…
— Р азбр ах. — Тенът му беш е добър, а тъмнит е му очи проблясва ха.
Н авярно беш е превъзбуден, но по всяка вероят но ст ден ят, прекаран в
хаз арт ни игри, не му бе нав редил. Той беше с тигн а л до момент а, в който
духът м у с е оте гчава ше, а това не е добре за тялото. Брин с е отпус на и с е
усм ихна. — Н авярно ут ре ще може ш да дадеш на Ль оф он възмож но с т да си
спеч ел и обрат но с едлото. — Тя колен ичи до него. — Н о мисля, че т рябва да
съм тук, за да с е уверя, че не с е пре ст араваш.
Усм ив кат а на М а лик изче зн а, докато и ̀ отговаряш е:
— Н е е необходимо. Н е и ако Гейдж … ис ка да си с не го. — Той направ и
пауза, преди да поп ит а: — Ти не с е ли съпротивлява?
Горещ ина опари бу зит е и ̀ . Тя бе очаква ла М а лик да е ра збра л какво е
ст ана л о меж ду нея и Гейдж , но не предпол ага ше, че ще с е чувства тол кова
неудоб но… толкова притеж авана. Гейдж дори не беше в шат рат а и въпре ки
това Б рин с е чувс тва ше т ака, ся каш той бе ше вс е още вът ре в не я.
— Н е.
— Д обре ли мина? Той не те ли нар ани?
— Н е. — Тя отдръп на зав ив кат а и провери ранат а му. — Н има ти
очаква ше да ме нара ни?
— Н е… — М а лик св и раме не. — О бикнов ено не дейс тва със сил а при
жени те, но с теб… Беше край но необич айно. Р адвам с е, ч е с е реши да с е

69
предадеш.
— Н е съм с е преда ла — отвърн а тя, уж иле на. — Н ие с е спор азумяхм е.
— С поразумяхте ли с е?
— С лед два дни т ръгваме за Редф ърн. — Тя ст ана на кра ка. — Ще т и
доне с а веч ерят а.
— Б рин… — М а лик поклати глава. — Знам, че когато нямаш почт и
нищо друго в ж ивот а си, в ниманието на един крас ив не годник като Р ича рд
от Редф ърн може да т и изгл еж да привл екателно, но той не т е засл уж ава.
Д ори да отиде ш в Редф ърн, Гейдж няма да ти позв оли да с е върне ш в
л егл ото му.
— Д а с е върна… — Вне запно няколко от мъгляв ите реплик и на Гейдж
отно сно Р ича рд започнаха да с е изясн яват. — Р ичард му е ка за л, че м е е
изп ол зва л и по този нач ин ли?
— С в исока оценка и з а ентусиазма ти, и за курвенск ите ти ум ения. —
М а л ик додаде неж но. — Е, в идя, че не засл уж ава твоят а обич.
Тя го погледн а, бе з да може да повярва на уши те си.
— О бич ли?
— Н е е ли т ака? — М а лик при св и очи, з агледан в нея. — А ко не го
обича ш, за що тогава искаш да с е върнеш в Редф ърн?
За миг Брин с е и зкушава ше да му каже за Адуин. М а лик беше м ил и
щеш е да го разбере.
Н о той също т ака щеш е да с е почувст ва задължен да каже на Гейдж
Д юм он, а норма ндецъ т беш е кораво сърдечен. Може ше да си помисли, че тя
размахва съкров ищ ето пред него, за да го привлече в Редф ърн с амо зарад и
А дуин. Нека Гейдж да си мисли, че е до ст атъч но глупава, за да обож ава
онова чудов и ще. В момент а той сяка ш имаше ня какво чувс тво за притеж ание
спрям о нея, а воински те му инсти нкти щя ха да го поведат към легов и щето
на Р ича рд, з а да уни щож и вся каква запла ха.
— Н е съм ка за ла, че храня ня каква обич към лорд Р ичард. — Тя изл е з е
от шат рат а и енер гич но закрачи към огъня, където Ль оф он и Гейдж вс е още
говореха.
Ге йдж от късн а очи от Ль оф он и вдигна въпро с ително веж ди.
— Той е добре — рече ряз ко Брин. И добав и към Ль оф он, докато
пъл неш е един съд от кипя щия чайни к: — И няма търпе ние да си види
вещи те, които ще спеч ели ут ре. М исля, че е хвърлил око на коня т и,
капит ан е.
Ль оф он и зсумтя.
— Ще с е радвам отново да с тъпи на кра ка. Макар че дотогава може и аз
да ходя пе ша.
Усм ив ка разт егли ус тнит е и ̀ .
— Това е напълно възмож но.
Капит анът отдаде набър зо че ст на Ге йдж и си т ръгна.
Б рин ус еща ше погледа на Гейдж върху с ебе си и чувстваше ня каква
т ревога. С ега всяко действ ие, вся ка дума и зглеж да ха различ ни. Тя т ръгн а
бър зо към ш ат рат а.
— П очакай — промълв и Ге йдж .
Б рин не го погледн а.
— М а лик е гладен.
— Да не би изведнъж да с а ми пора сна ли две глав и? Защо не м е
погл еж да ш?
Б рин с е насили да го погледн е право в очит е. Да ли някога щеше да
успее да го погледне, бе з да си го спомни надве с ен над не я, гол, стег на л

70
м ускул ит е на стома ха си, докато с е дв ижеше лудо в нея? И зведнъж ус ети
топл о гъделич кан е меж ду бедрат а си.
— А , т ака е по-добре — рече тихо той. По с егн а и ги доко сна с пръс ти.
— Устнит е ти с а подути. Бях прека л ено груб с теб. Следващ ият път щ е с е
опит ам да бъда по-не жен.
Д а, той беше груб. И двамат а бяха г руби и от чаян и, и не наси тни. Н а
неговат а ст рас т тя бе отвърна л а със също толкова бе з срамна похот, пом исл и
си Б рин с отв раще ние. Тя си казваше, че няма нищо лошо в това да с е
насл аж да ва на сливан ето, но не т рябва ше да изгубва ума и дума и да забравя
цел т а си. Направ и една крач ка назад и обърна глава, за да избе гне
доко сван ето на Ге йдж .
— Н е съм оча ква ла да ст е нежен с мен. Трябва да с е държ ите както в и
с е иска.
Н еж но с тт а изче з на от изр аже нието му.
— А ти с е отдаваш покор но и си ра зтваря ш кракат а, не зав исимо от това
кол ко т и е пр отив но. — Той по с егн а и я грабна за рамен ете. — Недей да м е
л ъжеш. И т и не си свет ица. По раме нете си имам беле з и от твоит е нокти и
м ога да го докаж а.
— А з не съм… — Брин спря и т ръсн а уморе но глава. Пре ка лено дъл боко
беш е наг азил а в лъж и и те я заду шава ха. Н е бива ше да лъже за това. —
О чаквах да не ми харе с а. Н е знам защо го направ их. Н е можех иначе. —
С етне додаде, като с е запъваше : — М исля, че може би не ст е като други те
м ъже.
П о л ицето му т реп на из нена да.
— А аз знам, ч е и ти не си като дру гит е жен и. Н е съм св ик на л с
подобна откровено ст. — Той от пусна хват кат а си и с етн е отдръпн а ръкат а
си. — А ко е откровено ст. Може и да е капа н, с който да ласкаеш
с ебел ю бието ми. Би било умен ход, а ти си една много умна жен а.
— Женат а т рябва да е умна, ин аче я из ползват. — Тя т ръгна към в хода
на шат рат а. — А и не ме интер е сува ка кво мисли те.
— Щом получ аваш онова, ко ето ис каш от мен. — Той с е усм ихна
язв ител но. — М ного дръзко изп олзваш думи те. Ами ако променя реш ението
си за от иването в Редф ърн?
— Н яма да го промени те. М а лик ка зва, че в инаги сп азвате обе щани ят а
си. — Тя го погледн а пре з рамо. — А вярвам, че той казва ист инат а.
— Удар, с етне пог а лване. Уч удвам с е, че твоя т лорд Р ич ард не те е
удушил , преди да те хвърли на мен. Н о ти си права, не ми бе ше хрумва л о да
с е от каж а от Редф ърн. Н ямам тър пени е да видя онова, ко ето засл уж ава
т акава голяма же ртва.
Б рин го бе ше ядо с а ла, не го беш е обидила. Всъщно ст бе ше в състояни е
да го на кара да почувс тва с амо лъст или гняв . Н е биваш е да с е опитва да
разбере или да направ и каквото и да било, ко ето да я приближ и към него.
Той беш е забележ ит елен мъж , но мъж , който ис ка кра лс тво, нямаш е м ясто в
обикнове ния ж ивот, който тя желае ше да води в Гуинт а л.
— Н яма да в и с е на лож и да чакате дълго. Ка захте, че след два дни
т ръгвам е.
Б е з да чака от говор, Брин вле зе в ш ат рат а.
П ре з следващ ия ча с тя ус еща ше мрачния му поглед върху с ебе си,
докато хране ше М а лик със заду шеното. Самат а тя хапна ма лко, а с етне изм и
гриж л иво лицето на ране ния. Той вече бе засп а л, когато подпъхн а одеял ото
окол о не го и ст ан а, за да си по стел е намет а л ото на земят а.
— Н е, не т ам — каз а Гей дж . Той п отупа легл ото си. — Ту к.

71
 Б рин с е стег на, но опит а да с е отпус не.
— Ще дръзне те ли да ме по срами те пред приятел я си?
— Моят при ятел е зас па л като пън. — Той повтори по-силно. — Тук.
Б рин т ръгна бав но към него.
— Н е си ли… Н е ти ли беш е до ст атъ чно?
Той с е пре с егн а и я т ръшна до с ебе си. Н аст ан и я с гръб към с ебе си и
дръпна одеял ото върху нея.
— С пи зас ега. — О бв и с ръка гърдите и ̀ . — Н о чове к никога не з нае
кога ще му с е прии ска още на града. П редпочит ам да си ми под ръка.
Заспивай. Ще те съ будя, когато имам нуж да от теб.
Ка к може ше да засп и, когато сърцето и ̀ едва не и зскача ше от гъ рдит е и ̀ ?
— Н е ми харе сва да леж а т ака. П рав и ме не спокой на.
— Ще св икне ш. На мен ми харе сва много. — Устни те му доко с наха
ухото и ̀ като с перо. — Ти зн аеше ощ е от първат а с едмица, че искам да т е
отн ема от М а лик. И сках да си в мо ето легло, а не в негов ото.
Д а, тя з наеш е, че той я жела е, но не можеше дори да мечт ае, че и тя щ е
иска онова, ко ето бе ше прав ил с не я. Колко да леч бе ше сти гна ла от нощт а, в
която л орд Р ича рд я бе довел тук? С ега дори започва ше да с е отпус ка,
тял ото и ̀ омеква ше, поддаваше с е, заемаше позат а, която Гейдж ис ка ше от
нея. Б е ше топло, прия тно… и бе зопасно. О ткога не с е бе чувства л а в
бе зопасно с т?
— Н е зн аех, че щ е т рябва да спя с вас.
— С ега го знае ш.
— П редпочит ам да спя с ама — излъг а тя.
Той не отговори.
М ина ха няколко мину ти и напреже нието по с теп енно изтече от нея.
Кол ко л е с но и е с те с твено беше да е тук, с него. Той бе ше в зискателен м ъж ,
но в този миг не из исква ше нищо от не я.

— И мам нов ини за вас, го сподарю . О т ст ана на Н егова Све тл о ст е

прист игн а л ве стоно с ец.
Б еш е гласъ т на Ль оф он, о съзн а съне но Брин, и звучеш е колебл иво,
неуверено. Тя отвори очи и в идя капит ан а, заст ан а л на в хода на шат рат а, с
очерт а н на фона на бледо сивото небе силует. Н ов инат а сигурно не бе ше
добра, щом с е бе на лож ило да събуди Гейдж толкова рано.
Ге йдж вдигна ръкат а си от нея и с една. Брин в не запно почувства студ и
с ам от а. Ст ранно, след като в инаги спе ше с ама, о свен когато лекуваше
някого…
— Ка кв и нов ини ? — попит а рязко Гейдж .
— Х ардра ада е мъртъв .
Тял ото на Гейдж подскочи, ся ка ш от силен удар. За миг той не
проговори.
— С игур ен ли си ?
Ль оф он к имна.
— Уил ям е на кара л да разп ит ат с аксонс кит е пленн ици, в зети при
Х ейсти нгс. Х ардраада е нападн а л А нглия от с евер, ма лко преди ни е да
стъп им на юж ния бряг. Х арълд току-що с е е бил върна л след победат а при…
— Н о сигуре н ли си, че Х ардр аада е мъртъв ?
Ль оф он с е поколеба и с етне рече направо:
— С ъвс ем сигур ен съм. Уцелили с а го със ст рела в гърл ото при м о ст а
Ст ам ф орд.

72
 Б ол ка. Брин по е дъх и с е отдръп на от Гейдж .
Той с едеше неподв ижен и гласът му беш е напълно спо ко е н, но
конвул си ите на мъкат а, които с е и злъчва ха от не го я нара нява ха, ра зкъсваха
я.
Ль оф он продълж и.
— С ега кра л на Норвеги я е М агну с.
— Гейдж , прия телю . — О т другия ъгъл на шат рат а с е чу гласът на
М а л ик, гъ рлен и неже н. — Ти знае ше, ч е някой ден щ е с е случи. М ъже като
Х ардраад а не умират в легл ото.
— Д а. Той не би ис ка л друга смъ рт. — Вне запно в тона му с е пром ък на
нот ка на горчив присмех. — Н е е нуж но да с е отнас яш с т акава неж но ст към
м ен, М а лик. Той отдав на е пре ст ана л да озн ачава нещо за мен. Н е очаквай
да скърбя за него. — Гейдж отметн а зав ив кат а и ст ана. — Съж а л явам
единстве но за това, че няма да узнае как съм спечелил чуде с ното парче з ем я
от т ази А нглия, която той заг уби.
Ге йдж изле з е от шат рат а, по следван от Ль оф он.
Б олка. Скръб. О щ е по-л ош о, з ащ от о бяха скрит и.
Б рин обв и с ръц е тялото си и започн а да с е полюлява напред-наз ад.
Какво ст аваш е с нея ?
— Б рин? — попит а М а лик.
Тя не иска ше да т ръгва след не го. Н е ис каш е да бъде близо до т аз и
бол ка. Н е можеш е да я поне с е. О ткакто почина май ка и ̀ , не бе ус ещ а л а
бол кат а на друг чове к с т а кава сила. За що да с е и злага на това, когато
сигурно няма да може да му помогне?
Б олка, коя т о сег а беш е ощ е по-дъл бока, сл ед от м ин аван ет о н а
първон ача лн ия пот рес.
Тя отметн а одеялото и скочи на кра ка.
— Н е отивай, Брин — изв ика М а лик след нея, когато тя т ръгна към
в хода на шат рат а. — П о-добре му е да е с ам. Н яма да т и позволи да м у
пом огнеш.
— Н е мога да го о ст авя с ам — рече разт ре перано тя. — Да не мисл и ш,
че ис кам да оти да? Трябва да спре. А з не мога…
Тя изле з е навън и зат ърси с поглед.
П репъва йки с е, Гейдж вървеше над олу по хълма към горат а. Б еш е
изправ ил гръб и крачкат а му беш е бър з а, а погледът му бе насочен право
напред.
— П очакайт е! — Брин полетя след не го.
Той не по каза, че я е чул.
Б рин го нас тигн а, когато вле зе в горат а, и и зрав ни крачкат а си с
неговат а.
— В ръщ ай с е при М а лик — реч е той кратко.
— Н е.
— Н е те искам тук.
— И аз не ис кам да съм тук. — За да бъде до не го, тя праве ше по две
крач ки на всяка негова дълга крач ка. — Да не мисли те, че обичам да ти чам
из горат а по здр ач? Кракат а ми вече с е намокри ха от ро с ат а и…
— Тог ава с е върни в лагера.
— Н е мога.
— За що?
— В ие с е нуж дае те от мен.
— Колко нетър пелива ст ава ш! Когато имам нуж да от теб, щ е раз творя
кракат а ти и ще те уп от ребя. С ега нямам т акова жела ние.

73
 Тя с е св и от же стоко стт а на дум ите му, макар да зна еше, че той напа да
сл япо.
— К ъде отивате?
— Н икъде. Н якъде. Трябва да помисля.
— Тог ава щ е дойда с вас.
— Д а не би да си оглуша л а? Н е те ис кам тук. — Той продълж и напред
из ш убрац ите, като ускори крачка т ака, че тя т рябва ше да тич а, за да е до
него.
Ге йдж не и ̀ обръща ше в нима ние, сяка ш бе ше няка ква хрът ка, тича ща по
пети те м у.
В ървя ха, докато сив ите не бе с а с е оцвети ха в неж норозово, след ко ето
бл е сна ярко слънц е.
Б рин не може ше да диша и в дясн ат а и ̀ ст ран а с е появ и болка. М ил и
боже, нямаше ли той да спр е няко га?
Като стиг наха до един ма лъ к поток, Гейдж с е завъртя към нея и
процеди:
— Задъ ха ла си с е като кон, който е на път да окуцее, глупава жено.
— Н яма да окуце я. — Брин п о е дълбоко дъх, благодарна за краткат а
почив ка. — Мога да вървя още, щом и вие можете.
За м иг Гейдж я загледа вт ренче но, с етне коле ничи до потока и започна
да пл иска лицето си с вода. Тя с една до него, хван а ла с е з а гърди те. Той и ̀
с е ухил и.
— Ка кво има?
— Н ищо. — Тя колени чи, з агреба вода с шеп и и ги вдигна, за да пие. —
В ашат а крач ка е по-голяма от моят а.
— Тог ава не биваш е да си т акъв инат.
— Н ищо друго не можех да направя. — Тя го огледа и не в идя нищо
о собе но. Всичко бе ше вът ре в него — мрач но, боле зне но. Трябва ше да
изл е зе навън, но тя не знае ше да ли ще е спо собн а да го пон е с е. — В ъв вас
има твърде много болка.
— Н е ме бол и. — Той я огледа присмехулно. — А и какво, ако е т ака ?
Какво м оже ш да направ и ш? Да не би да има ш вълше бен мехлем, който
л екува душат а, както тялото?
— Н ямам.
— Тог ава, да не би да с е кан иш да ме доко сн еш и да излекува ш ранат а
м и?
— Н е мога да в и доко свам.
— Защо не? — Той прот егна ръце с бле сн а ли от бе зум ие очи. — Ел а и
л егни до мен, както направ и с М а лик. Дай да в идим каква маг ия можеш да
сториш.
Б рин с е отдръпна от него. Самат а мисъл да с е съедини с него я пл аше ше
пани че ск и.
— В мен няма ма гия. — Тя погледна надолу към от ра жени ето м у във
водат а на пото ка. О бразъ т му бе ше изкриве н и с е възпр иема ше по- ле сно от
ре а л но стт а. — Толкова много ли обичахт е Х ардра ада?
Той не отговори.
О т роват а т рябва ше да изле зе.
— Н амирам за ст ран но, че сте го обича л и, когато М а лик твърди, че е
от каз а л да в и при знае за свой син.
— Н е го оби чам. — Ге йдж с е усмихна горчиво. — Обич ах т рона м у, но
той не сме тна за редно да ми го даде.
— М исля, че ст ава дума за не що повече от т рона.

74
 — Зн ачи си глупачка. Защо да обичам един човек, който ме е прокуд ил
от зем ит е си?
— П рокудил в и е? Защо?
— Защото в мен в иж даш е прека лено много с ебе си. Бо е ше с е, ч е ще
по с егна да в зема онова, ко ето не ми даваш е. — Гейдж св и рамене. —
Н авярно е бил прав . След в реме сигурно щях да с е замисля да слож а от рова
в бират а му.
— Н икога няма ше да го направ ите.
— Той мислеш е, че съм спо со бен на това.
— Тогава з нач и той е бил глупака. Н иког а не бихте го сторили на човек,
когото обичате. — Тя вдигна поглед от пото ка. — А в ие наи сти на сте
обича л и Х ардраад а.
— Ка зах ти, че не съм го… — Той спр я и св и раме не. — Може би м у с е
възхищавах, когато го в идях за първ и път. Бях младо момче, а той ся ка ш
беш е… всичко. Бе навярно на й-велики я воин, който ще по знавам е някога, и
по стоянно търс еше нов и победи. И въпрек и това ж адно с е наслаж да ваше на
ж ивот а.
— Ка к ст ан а т ака, че го позн ахте ?
— И зпратиха ме в негов ия двор, когато бях на двана йс ет. — Ге йдж
изкр ив и ус тни. — Дядо ми бе ше много амбицио зен. Когато го срещн а л във
В изан тия, из преч ил на пътя му дъщеря си, надя вайк и с е, че Х ардра ада ще с е
влю би до ст атъ чно, за да с е омъж и за нея. Било ф а лшива надеж да, но
Х ардраад а наи стин а сп а л с нея, преди да с е върне в Н орвегия.
— И дядо в и в и из прати при Х ардр аада ли?
— Защо не? Ка къв по-добър начи н за един тър говец да с е издигн е в
свет а от това, да има в нук принц?
— А май ка в и?
— Д ядо ми и ̀ позв олил да отид е в Конст ан тиноп ол, когато ме отбил а. Тя
си бил а изпълн ила дълга, а и ж ивотът в с елото и ̀ с е ст рува л прека л ено
т руде н и срам ен, тъ й като била май ка на копеле.
А колко ли тежъ к е бил ж ивотъ т на копелето в онова ф ренс ко с ел о? —
пом исл и си Брин тъж но. Бе з май ка, с дядо, който ис ка л да го изп ол зва за
свои цел и, и с ба ща, който с е е отн асял с него с бе згриж на обич, докогато не
е предст авлява л никаква заплаха за т рона му.
Тоз и мирен период не може да е продълж ил дълго. Гей дж никог а не би
с е св ива л на за дна линия, той бе ше мъж , с когото е т рябва ло да с е
съобраз яват. Брин поч ти пожела да в иди Х ардраад а и младия Гейдж заедно.
— Кога те прогони той?
— В ърнах с е в Норман дия преди няколко години.
Б е напус на л Х ардр аада, за да ст ане принцъ т на търгов цит е, когато му е
бил о отказа но рож де ното право. Гейдж никог а не би при ел поражен ието, той
би продълж ил да с е бори за по беда.
— П о-добре т и е било бе з Х ардра ада.
— Така ли? — Той присв и уст ни. — Коя си ти, т а да съдиш? Н апрот ив ,
т ронът на Х ардраад а ще ше да ми дойде много добре.
— Н е вярвам да си иска л този т рон.
— Н ищо друго не исках от него. — Той я погледна гнев но. — Н ищо!
Ге йдж никог а не би приз на л своят а обич, но разговаря йки за ба ща си,
той бе облекч ил ма лко бол кат а. Брин ус ети как топкат а в гъ рдит е и ̀
по сте пенно с е стопява.
— Щом ка зват е т ака. — Тя ст ана. — А ко не възра зяват е, ще с е върна в
л агера.

75
 Тя ус ети изн енадат а му от в не запн ия ход.
— О т с амото нача ло точно това те карах да направ и ш.
— Тог ава не можех да го направя. С ега ст е по-спо ко е н. — Тя с е обърна.
— П очакай! — Ге йдж по с егн а и я хвана з а ръкат а.
Горчивин а и болка, съл з и, коит о ня ма д а се пролея т , сам от а и м рак.
Б рин с е в цепени, когато я обля ха те з и чувс тва. Тя отчая но ис каш е да
дръпне ръкат а си. Н о къде щеше да отиде всичкат а т аз и болка, ако не я
по ем е тя?
— Моля ви — про шепн а тя, като затвори очи. — Моля в и, недей те.
— Ка кво има, по дяволи те?
— Ваш ат а бол ка. А з я ус е щам. Моля ви, не ме кар айт е да я ус ещ ам .
Б ол и м е…
Той пусна ръкат а и ̀ .
Б ол кат а си бе от ишла, но с ега бе ше с ам. Н е т рябва да е с ам. Тя по с егн а
и от ново в зе ръкат а му. И зск имтя, когато я блъсна нова вълна от болка.
— Ка кво, по дявол ите, ст ава с теб? — попит а грубо Гейдж .
— Н е зн ам. Никог а не е било т ака… — Брин по с егна сле пеш кат а и в зе
другат а му ръка. Обля я още бол ка, но той не т рябва ше да о ст ава с ам. С етн е
в не зап но разбр а ка кво т рябва да направ и. Спря да с е бори с бол кат а и с е
прити сна към него, като позв оли на мъкат а да я облее цяла.
П о буз ите и ̀ с е ст екоха сълзи, когато п олож и глава на гъ рдит е му.
— Го споди! — Гейдж сто еше в цепене н. — П ре ст ан и.
Б рин поклат и глава.
— За що, по дяволи те, плаче ш?
— Защото в ие не искате да плачете. За щото мъкат а т рябва ня къде да
отид е.
— Ти си луд а.
С ъл зи те капеха бе зспир.
Ге йдж от с тъпи назад и я погледна в лицето.
— Ти си луда — повтори той. С показа л ец про следи пътечкат а на
съл зи те по бузат а и ̀ . — Н е е хубаво, пре ст ани да плачеш.
Ге йдж започн а да с е отпус ка и сълзи те спр яха. Брин по е дълбоко дъх и
прегл ът на.
— Н яма веч е. С ега щ е т ръгвам. — Тя с е обърна и т ръгна бър зо по
пъте кат а. — Направ их каквото мож ах.
— П очакай!
Тя погледна пре з рамо.
— М ного сме с е отда лечили от лагера — рече той, като с е запъва ше. —
Ще успе еш ли да намери ш пътя?
Той с е т ревожеш е за нея. Брин ус ети топлин а и с е усмих на.
— И зрас на ла съм в горат а. Н е мога да с е заг убя.
Ге йдж не с е върна цял ден и не беше в лагера, когато към пол уно щ
угаси ха све тлинат а.
Б рин още беше буд на, когато той с е мушна под зав ив кит е и я при тегл и в
обятият а си.
Т ъпа болка, мъка, прим ирен ие. Н еприят н о, но пон осим о.
— А ко пак започнеш да плачеш, щ е те набия — прошеп на той в ухото и ̀ .
— Мра зя ревлив и жени.
— Н яма да плача.
— Н е те разбир ам. — Тонъ т му бе ше обър кан.
— Знам.
— И не вярвам, че можеш да лекуваш с доко сва не или да разбереш

76
какво чувствам.
— Тог ава не вярвай те.
— И не мисл и, че няколко сълзи, пролет и зар ади мен, ще пром ен ят
твърдото ми реше ние. Нямам нуж да от тях.
— Р адвам с е за вас. С ега т рябва да по спя. — Тя затвори очи. — Лека
нощ.
Б рин го чу да промърморва нещо, а с етн е една голяма ръ ка я при тегл и
към тял ото му. Обвър зване. Сърц ето и ̀ с е св и, като о съ зна, че онова чувс тво
за единени е още бе т ам. Тя с е помоли да изче зне, когато бол кат а м у
нама л е е. Няма ше смисъл. Сякаш ст рас тт а, която ги бе съедин ил а, бе
разкъс а л а няка кво було, ко ето Брин нико га няма ше да може да съедини. Е,
т рябваше да мине в реме.
— Б рин.
— Д а.
— Н ямам н уж да от сълз ите ти. — Той направ и пау за и с етне додаде : —
Но т и бл агодаря, че ги проля за мен.
Д ум и те му бяха бе зкра йно т рогател ни. И скаш е и ̀ с е да по с егне и да го
пога л и, да го при тис не към с ебе си. Н о не бива ше. Трябва ше отново да
вдигне бариери те, които т ака обърк ващо бяха от ст ране ни.
— Н яма н уж да от благодарно сти — рече сдърж ано тя. — Мой дъл г е да
в и помагам.
Р ъце те му о ст ан аха окол о нея, но тя ус е ти отдръпва нето. Добре. Д ръж
с е на ст рана. Н е с е приближ авай. Н икога повеч е не с е приближ авай тол кова
м ного.
— Щастлив съм, че о съзн аваш дълг а си — рече Ге йдж с при см ех. —
Н епрем енно продълж авай т ака и като ст игнем в Редф ърн.

Шеста глава
— Та тя е цялат а от дърво! — рече с отв ращ ение Ге йдж , когато
набл иж и ха дървен ите крепо с тни сте ни на Редф ърн Хол. — Това ли е твоят а
хуба ва кре по ст ?
— Р азбира с е, че е направена от дърво. — Брин не вдигн а погл ед,
докато оправяше зав ив кат а на М а лик, след ко ето с е наст ани по-удоб но в
кару цат а. — О т какво очаквахте да е? О т пер а ли?
— В Н орманд ия обичая т е з амъци те да с е ст роят от камък — отвърна
М а л ик.
— Е, в А нглия обичая т не е т акъв . Тук каме ннит е замъ ци с а рядко ст.
— Зн ачи тога ва Уил ям не с е е зат руднил много, нас тъпва йки към
Лондон. — Гейдж поклати глава. — Цяло чудо е, че А нглия не е бил а
прев зема на хиляди път и. — Той при шпори коня си и поведе напред
войници те си.
В исо кит е дървени порт и с е отвориха при тяхното прибл иж аван е и
насре ща им препусн а лорд Р ичард с широ ка усмив ка на лице.
— Добре дош ъл, го с подарю , много съм щас тлив , че премислихте и
приехте поканат а ми. Н адявам с е това да означава, че с те с е за инт ере сува л и
от Редф ърн?
— Н е непр еменно.
— Сигурен съм, че ще промени те реш ението си. Редф ърн е вси чко,
ко ето може да си пожела ете. — Погледът му с е преме с ти върху леч ител кат а.
— Б рин, надя вам с е, че си здрава.
Тя с е намръ щи обър кана. Какво кро е ше той? Тонът му бе и зключи тел но

77
лю бе зен — звучеше т ака, както го бе чува ла да с е обръщ а към
в исокопо ст аве нит е дами в своя двор.
— М ного съм добре.
— Н ие т а ка ли ще ча каме, докато двамат а си размен яте лю бе зно ст и? —
попит а Гейдж .
— Р азб ира с е, че не. Моят а собс твена ст ая е приготвена за В аша
С ветл о ст. — Р ичард обърна коня си и мина пре з порти те. — След като си
почин ете, може би ще удо сто ите с присъ ств ието си т рапе зат а ми? Ведна га
щом в и зърнах, заръч ах на прислугат а да приготв и хубаво пирше ство.
— Н е с е нуж д ая от почив ка. П ътувахме с амо два час а от ст ан а ни в
горат а.
— Про с тет е ми, забр ав их какв и издръж лив и воини с те в ие,
норманд цит е.
— Б рин!
Тя с е обърна и в идя Д елмас, който бър заш е към не я пре з двора. О бл я я
въл на на отв раще ние, когато в идя поч ти отчая ното не търпе ние в и зраза м у.
С игурно си мисле ше, че щом като с е е върн а ла, ще може отново да я
изп ол зва. Брин бе от със тва ла толкова дълго, че бе забр ав ила чувс твото за
бе зпом ощ но ст, от ко ето и ̀ с е гаде ше.
— Какво има? Какво е ст ана ло? — О чите на Гейдж с е присв иха, когато
я погл една.
— Н ищо, про сто това е моя съп руг.
М а л ик тихи чко подсв ирна.
— С ъп руг ли? — попит а Гейдж със смъртоно с на мекот а.
— Д а.
— Про сто? — Повтори Гейдж . — Може ли да те попит ам, за що не си м и
спом ена л а за тоз и… съп руг?
— За що да споме навам? Каква би била разли кат а?
Д ел мас с е бе приближ ил до Гейдж и го гледаш е с не търпе ние.
— П риеме те моит е поздрав и, го сподарю . Добре дошл и в Редф ърн!
Ге йдж не му обърн а в ниман ие.
— Ка ква би била ра зликат а ли? Е, никаква, разбир а с е.
Д ел мас направ и още една стъп ка напред.
— Н е бих иска л да в и обиж дам, го сподарю , но с е чуд я да ли бихте м огл и
за и зве ст но в реме да с е оправ ите бе з Брин ? О тдав на не сме били з аедно и а з
бих… — Той спря, когато сре щна погледа на норман деца. Н аправ и крач ка
наза д с раз шире ни очи.
Б рин о съзна, че Гейдж ще го уби е. Д елмас бе на ко съм от смъртт а.
— Н е! — Брин дори не ра збра как с е е измъкна ла от кару цат а и е
заст а на л а меж ду Гейдж и Д елмас. Тя избут а съп руга си към коню ш нят а и
бър зо т ръгна след него.
— Б рин! — Глас ът на Гейдж бе ше тих, но пре з нея преми на т ръпка. —
В ърни с е тук!
Б рин не спря, а ускори крач ка, докато поч ти с е затич а.
— Ще с е върна след ма лко. С ега т рябва да поговоря с Д елма с.
— В ърни с е тук!
Б рин не с е подчин и.
— С лед ма лко.
За м иг тя помисли, че Гей дж ще я по следва. Ус ещаш е погледа му по
гърба си, докато изче зна в коню ш нят а. Спря с е до с амат а в рат а, а сърцето и ̀
биеш е боле зн ено сил но.
— Блудн ица! — Ръкат а на Д елмас я пле сн а по бу зат а. — Той щеше да

78
м е със ече и с амо ти си в инов на за това.
В нея пламна гняв . Защо с е бе наме сила? Д елмас засл уж аваш е да ум ре.
Трябваше да заду ши порива си да го сп асява и да о ст ав и Гейдж да я от ърве
от това бреме.
Д ел мас вдигн а от ново ръка.
— Н е — ка за студено Брин. — Н икога повече няма да ме удря ш.
Д ел мас с е поколеба и с етне реши да блъф ира.
— Ще правя каквото искам. Ти си моя жена. Н ищо не с е е променил о.
— В си чко е промен ено. — Бе ше вярно, о съзн а в не запно тя. Д елмас нито
м ожеше да и ̀ помогне, нито да и ̀ нав реди. Тя с е бе о свободила от негов ото
иго тол кова отдав на, че дори с амият споме н и ̀ с е ст руваше ст ране н.
— Защото си курва на норманд еца ли? Ще пратя пети ция до църкват а да
го на кара да те върне при мен. Н ие сме си да ли свя т обет.
— А з не съм дава л а обе т.
Той не обърна в нимани е на прот е ст а и ̀ .
— Д ори нормандци те не биха с е подигра л и с указ на Папат а.
— Ц яла А нглия е пламна л а. Да не би да мисли ш, че църкват а ще обърне
в нимани е на оплакван ият а на един роб?
— Ло рд Р ича рд ще ми помогне — каз а Д елмас. — Той няма да позвол и
този нормандец да те прит еж ава.
Б рин заст а на не подв иж но.
— Ка кво си каз а л на лорд Р ичард?
Д ел мас погледна вст рани.
— Ка зах му каквото т рябваше да му каж а. Н а лага ше с е да те докарам
тук.
— Гуинт а л ? Ти си му ка за л з а Гуинт а л?
Д ел мас ким на т ре с каво.
Б рин ус е ти как с е ра зт реперва и прид ърпа намет а лото по-близо до
тял ото си. Н е бе ше допуска ла, че Д елма с може да каже на няко го за
съкров ищ ето. Трябва наи сти на да е бил отчая н, за да с е довери на Р ича рд.
— Ти си глупа к. Той ще т е уби е.
— Н е, той има нуж да от мен. Ние с е нуж даем един от друг. — Д ел мас
направ и пауз а, с етн е с е усмихн а хит ро. — Н о е вярно, че е же сток чове к.
Н яма да с е отнас я с те б толкова неж но като мен.
Н еж но? Брин с е вт ренчи в не го, невярваща на уш ите си.
— Д овечер а можем да избя гаме от Редф ърн — промълв и Д елма с. — Н е е
нуж но да имаш нищо общо с лорд Р ича рд и нормандец а. Можем да с е
върнем в Гуинт а л и да ми дадеш…
— Н е. — Дори с ега той не можеш е да повярва, че повече няма да я
изп ол зва. Д елмас я отв раща ваше, не може ше повеч е да го поне с е. — Н е м ога
да от ида никъде. Как е лейди А дуин?
Той св и рамене.
— С игур но е добре.
— Ка кво ис каш да ка жеш ? Н е зна еш ли?
Д ел мас с е намръ щи.
— Тя вече не е от знач ение з а нас. Ще съж а лява ш за решен ието си да не
дойдеш с мен. Лорд Р ич ард е…
Б рин с е обърна към врат ат а.
— О тивам в замъка да в идя А дуин.
— Тя вече не е т ам.
Б рин спря и с е обърна.
— Ка кво?

79
 — Ло рд Р ича рд каза… Тя го обиди. И той пожела да я махнат отт ам .
— О бидила го е? — Ръце те на Брин бав но с е св иха в юмруц и. — К ъде е
тя?
Д ел мас ким на към ма лкат а ст ая з ад коню шн ите.
Б рин не може ше да повярва. Това бе същат а ст ая, в която бе ше
избяг а л а, за да в иди комет ат а. Тя бе ше по-ма лка и от бокс за кон. Брин ти хо
възкл ик на, т ръгн а към в рат ат а и я отвори.
Д ребна, не подв иж на ф игурка с е бе св ила под дрип ава зав ив ка върху
дървения нар под прозореца. П река ле но неподв иж на. Брин бър зо преко си
ст аят а.
— А дуин?
М ил и боже, ка кво и ̀ беше направ ил той? О чите и ̀ бяха хлътна л и сред
тъм ни те кръ гове, уст нит е и ̀ бяха подути и напука ни, ко с ат а и ̀ бе оредял а и
бе зж из нена.
Б рин с една на нара и в зе ръцете на А дуин в своит е. Те бяха студени и
отпу снат и като нея с амат а.
— А дуин, събуд и с е!
А дуин с е размърд а и отвори очи.
— Б рин? — проше пна тя.
Б рин си отдъхн а.
— Д а.
— А з… мислех, че няма да с е върне ш. Той каз а, че ти… — Д ум и те
загл ъхн аха и мина миг, преди да продълж и. — Толко ва бях с ама.
Б рин премигн а, за да задърж и сълз ите.
— Н е т рябва ше да му вярва ш. — Тя дръпна зав ив кат а нагоре окол о
рам ене те на А дуин. Одеял ото бе ше тъ нко, едва ли я бе топлило кой зна е
кол ко. Б рин с е огледа наоколо и ус ети прил ив на гняв . П о стелят а бе м ръсна,
както и единс твени я ма лък прозорец. О т греди те по т авана вися ха паяж ини,
а от коф ат а до ма лк ия нар с е но с еш е гадна воня. — Не т рябва да вярваш на
нищо, ко ето т и ка зва.
О чит е на Адуин с е затвор иха.
— Знам.
Б рин я погледна, с епнат а. А дуин, която по знава ше, нико га не би с е
усъм нил а в лю бимия си Р ича рд.
— Зна еш ли, той иска да умра.
— Той ли ти го ка за?
— Н е. — О чит е и ̀ с е отвориха уморено. — Но а з не съм глупава. Той
никога не би ме о ст ав ил тук бе з прислуж н ица, ако не искаше да с е отърве от
м ен. Н е можех да повярвам… — Гласъ т и ̀ с е за сили от в не запна св ирепо с т.
— Н яма да умра. Той не т рябваш е да прав и това. Н икой не би т рябва л о да
има правото да изхвърли една жен а, сяка ш е боклу к. Н е е справедливо. Н яма
да м у позвол я. Н е е…
— Шш т. — А дуин бе пре ка лено възбудена и Брин с е побоя, че крехки те
ѝ сил и ще с е пречупя т. — Н яма да умреш. А з няма да те о ст авя.
— Д а, няма да умр а. Къл на с е във вярат а си в Бога, че няма да ум ра. —
О чите на А дуин с е на сълзи ха. — Но с е радвам, че си тук, Брин. С ега ще м и
е по-л еко. Чувствах с е толкова с амот на, ког ато Р ичард ми ка за, че бащ а м и е
ум рял …
— Той ти е каз а л това? Лорд Келс не е мърт ъв . Само е в зет в плен.
— С игур на ли си ?
— Взе т е в плен в лагера на херцо г Уилям. Н е съм сигур на какво го
очаква, но няма да е смърт.

80
 — Зн ачи и за това ме е излъ га л. Колко е же сто к. И ска л е да отнем е
всичк ите ми надеж д и… — О чите и ̀ отново с е затвориха. — Ще бъде л и
добре да заспя отново ? М исля, че това ми дава сили. Трябва да с е боря…
— Да, з аспивай. — Брин ст исна ръц ете на А дуин с обич и ст ана. —
О ст ав и на мен да с е боря.
— Н е, т рябва аз да го правя.
Б рин сто еш е и гледаш е над олу към А дуин. Беше с е пром ен ил а.
И згл еж даш е още по-крехка и болна от първ ите дни, когато Брин бе дошл а в
Редф ърн и въпреки това тя зърна в А дуин сила, която не бе в иж да ла никога
преди. С яка ш дол авяше проблясва нето на с абя, която леж и под мътн и води.
— Ще го направ им заедно — рече неж но Брин.
— Заедно… — В следва щия момен т А дуин с е уне с е в сън.
— О ст ав и я — каза Д елмас от за д.
Тя го погледн а пре з рамо и в идя, че и ̀ с е мръщи от пра га.
— Както с а направ или всич ки други ли? Ка к е възмож но да си з наел , че
е тук и да не си и ̀ помогн а л?
Той с е размърда от неудобс тво.
— Ло рд Р ича рд каза да я о ст ав им на мира.
— За да умре в т аз и гадн а дупка ли?
— Н е съм в иновен аз. А з с амо из пълнявам заповедит е му. — Той
направ и една кр ачка навът ре. — Както т рябва да прав иш и ти. Ту к той е
го сподаря.
— Го сподар, който из пълнява и най- не зн ачи телни те желан ия на л орд
Гейдж .
Д ел мас с е усмих на лукаво.
— Н яма да е задъл го.
Б рин в не запно ст ана подозрит елна.
— Ка кво ис каш да ка жеш ?
— Д а не мислиш, че той наист ина ще предлож и Редф ърн на лорд Ге йдж ?
Той искаше с амо да с е върнеш в Редф ърн. — Усмив кат а му ст ана още по-
хит ра. — Възмож но е с норманде ца да ст ане някоя злоп олука.
Б рин с е вт рен чи в него с епнат а.
— Той ще го убие, след като го е покан ил на го сти под покрива си? —
Това прот иворече ше на всич ки прав ила на с аксон ското го стопри ем ство.
Д ори Р ичард не бе спо со бен на подобно бе зче с тие.
— Н е съм каза л т акова нещо — побъ р з а да каже Д елмас.
Н о бе ше вярно. Защо с е изне надва ше Брин, когато Р ича рд бе о ст ав ил
собстве нат а си жен а да з агин е тук от студ и липс а на гриж и?
— Но би било мъдро от твоя ст ран а да с е в разумиш и да ни кажеш
онова, ко ето т рябва да узна ем — ка за Д елмас. — Защо си тол кова
опърнич ава?
— Трябва да мах нем Адуин оттук. — Брин с е обърна и т ръгна към
врат ат а. — Вдигн и я.
— Ти ми заповядваш?
— Вдигни я — повтори тя. — И ли щ е отид а при лорд Ге йдж и щ е м у
каж а, че за говорнич иш с лорд Р ича рд, за да му нав редиш.
Д ел мас пребледня, очев идно при помняйки си он зи уж ас ен мом ент в
двора.
— Н яма да го направ иш.
Д а, тя нямаше да го направ и, но той не биваше да го з нае.
— Вдиг ай я.
Д ел мас неохотно при стъп и към нар а.

81
 — Ло рд Р ича рд няма да е доволен. — Той вдигна крехкото тяло. А дуин
с е разм ърда, но не с е съ буди. — И от двама ни.
Б рин не му обърна в нимани е, докато излиз аше от коню шнят а навън на
сл ънце. Гейдж беше изче зн а л от двора, но Ль оф он бе вс е още т ам и дава ше
заповеди за разпръс кван е и на ст аняване на войниц ите си. Тя т ръгна към
него.
— Трябва да в идя лорд Гейдж . Къде е той?
— И той няма търпе ние да те в иди — промълв и Ль оф он, като погл една
лю бопи тно към Д елма с и А дуин. — Каза ми да т е намеря и да т е заведа при
него. Р адвам с е, че ми спе сти т руда. — Той ким на към замъка. — Лорд
Р ичард ка за, че е заръ ча л да приготвя т баня за моя го с подар.
— А къде с а слож или М а лик?
Ль оф он св и рамене.
— С помена юж нат а ст ая.
Ст а ят а на Адуин. Тя махна на Д елмас да я по следва, с етн е вл е зе в
зам ъка и т ръгн а пре з коридора по стълби те към бив шат а ст ая на А дуин.
М а л ик с е бе разполож ил на ш ирокото легло и размаха предупредител но
пръст си към Брин, когато тя отвори в рат ат а.
— А з съм добре тук. Върв и при Гейдж , преди да с е е раз бе с нял.
Б рин не му обърна в нимани е и вле зе.
— П о сле. С ега съм тук, за да те прите сня ма лко. Дръпни с е навът ре.
— Защо? — М а лик в идя Д елмас с товара. — О , довела си ми жен а, за да
м е топл и нощ ем? Колко мило! А аз бях започна л да мисля, ч е не съчувстваш
на нуж д ите ми. Сигурно наис тина намира ш, че с е подобрявам.
— Тя не е за теб. Само ми т рябва сигурно място да я на ст аня, докато
уредя някои неща. Преме сти с е.
М а л ик въздъхна.
— Д а смят ам ли, че имаш нов бол ен?
— Н е е нов . Това е съп ругат а на лорд Р ича рд, А дуин. Ти си почива ш в
л егл ото и ̀ .
Той с е претърколи към други я край на леглото и Д елмас полож и А дуин
до него. М а лик с е вт ренчи в бледото и ̀ лице.
— Горкат а лейди. И зглеж да много зле. О т какво е болна?
— Тре с ка, изто щени е и з анемар ено с т. За пе т годин и заг уби четир и дец а,
а л орд Р ич ард е сметн а л, че т рябва да я прокуди в една мръсна дупка в
коню шнят а и да я изо ст ав и. — Брин наст ан и Адуин по- удобно върху
възгл ав ници те, преди да с е обърне към Д елмас. — Каж и им да доне с ат
гореща вода и чис ти ч аршаф и. Къде е А лис?
— Тя вече не може да я обсл уж ва. И ма дру ги з адължен ия — реч е
Д ел мас.
— За що… — Брин спр я. Беше забрав ил а, че Р ичард е в зел А л ис в
л егл ото си. Е, ще т рябва да с е откаже от нея. А дуин може би щ еше да с е
нуж дае от повече гриж и, отколкото може ше да и ̀ о сигури Брин. А Алис м оже
и да не бе ше иде а лн а, но ни кога не бе пренебр егва ла А дуин. — Върв и я
доведи.
Д ел мас покл ати глава.
— Тог ава а з ще я доведа.
— Горкат а, аз ще с е гриж а за нея — реч е неж но М а лик.
— Ти ли? — повдиг на веж ди Брин. — Ти дори за с ебе си ощ е не м ожеш
да с е гриж и ш.
— Тог ава щ е с е гриж им един за друг. — Лицето му с е топе ше от
неж но с т, когато гледа ше спокойн ото лице на А дуин. — М исля, че има нуж да

82
от м ен.
— А лис щ е свърши т ази работ а.
М а л ик стис на зъб и твърдо главо.
— Тя има нуж да от мен.
Б рин нямаш е нито в ремето, нито силит е да спор и с не го с ега.
— Н ека бъде както искаш. Ще намеря А лис и тя ще с е гриж и и за двама
в и.
И зражението на М а лик с е промени.
— Върв и при Гейдж , Брин. Н е отла гай повече. — Той с е вт ренчи
съсредоточе но в Д елмас. — И на тво е място не бих го в зел със с ебе си.
— Н е, не, аз имам работ а около лорд Р ичард. — Д елмас навлаж н и устн и
и т ръгна към в рат ат а. — Веч е изг убих твърде много в реме.
В рат ат а с е зат ръшн а след него. М а лик покл ати глава.
— С мел е като хлебар ка. Ге йдж ще го смачка и ще размаже о ст анки те
м у по пода на коню шнят а.
— Н е бива да с е уби ва чове к за това, че не е смел.
— Прояв и до ст атъ чно ум да не го за щит аваш пред Ге йдж . Това с ам о ще
м у докара по-скоро учас тт а на хлебаркат а. — Той махн а с ръка, обърна л пак
погл ед към А дуин. — Бяг ай при него. А з ще я на глеж дам, до като с е върнеш.
Б рин с е поколеб а и с етн е т ръгна към в рат ат а. Н ямаш е жела ние ведна га
да с е сре ща с Гейдж , но т рябваше да го стори. М а лик навярно бе ше прав —
закъ снен ието с амо ще ше да влоши п оложен ието.
Зн ачи т ака ст ават не щат а, помисли си М а лик с учудва не. В един м ом ент
човек е с ам, а в следващия получа ва бе з цене н дар, който да съхран ява до
края на дни те си. А дуин беше кр асива и дели катн а като крист а лн ото звънче,
ко ето м у бе да ла майка му, когато напусна тяхн ото с ело. Кой звяр би с е
опит а л да разру ши нещо толкова прекр асно?
О чит е и ̀ с е отвориха и погледна ха в негов и те. Тя с е в цепе ни от уж а с.
— Шш т, не с е ст рахува й — побъ р за да я успоко и той. — Брин ще с е
върне скоро. А з съм М а лик. Н икога не бих ти сторил зло.
— Н епоз нат…
— Н е зад ълго. — Той с е усмихна неж но. — Н е ни е било пис ано да см е
непоз нат и. Н е го ли чувс тва ш?
А дуин продълж и да го гледа вт ренче но с те зи огромни очи, като
напреже нието по с теп енно я напуска ше. Въздъхна и отново притвори
кл епачи.
П риема ше го. М а лик с е чувс тваш е т ака, сякаш му бе подне сл а подарък.
— О , зн ачи ми вярваш ?
— Н е — прош епна тя. — Н икога…
— За щото съм непозн ат ли?
— Н е.
М а л ик с е в цепени.
— За щото съм с арацин и е зичн ик ли?
— Н е.
— За що тогава?
— Н е мога да ти вярвам. — Тя с е прозина и с е обърна на една ст рана, с
гръб към него. — П река лено си хуб ав …

Б рин отвори със замах в рат ат а на ст аят а на Р ича рд и вле зе вът ре. Гейдж
с е бе потопил в дървена ва на, обв ит в пара и аромат на с апун и билк и. Зад
него бе кол енич ила А лис и търка ше гърба му.

83
 Б рин с е закова на пра га, в перила поглед в Алис. Р ича рд, изглеж д а, бе
от стъ пил на Гейдж не с амо ст а ят а, но и държ ан кат а си. И нтимно стт а на
сценат а и ̀ подейс тва ст ранно, събуд и раздр азне ние, в ко ето има ше и гняв , и
бол ка.
— Н е стой т ам — рече с коприне н глас Гейдж . — П риближ и с е.
П о дявол ите, той бе ше ядо с ан. Брин ус е ти как гн ев нит е въл ни я
за л иват. Тя из прав и раме не и пристъ пи към ванат а.
— Д ойдох възмож но най- бър зо.
— Р азбрах, че има ш и дру ги «задължения». Дълго в реме си била да л еч
от съпруг а си.
— Да — отвърна тя разс ея но, наблюдавайк и как ръце те на А л ис с е
дв иж ат по тялото на Гей дж и тъ кмо започват да разт риват широ ките м у
гърди. Р ъце те на прислуж ницат а бя ха пълни и добре оф ормени, като
о ст ана л и те част и на тялото и ̀ , а дв ижен ият а и ̀ изглеж д аха изл иш но
чувстве ни. Брин отк ъсна погледа си и го насочи па к към лицето на Гейдж .
То бе ше бе зизр азно, но тя ус ети, че гневъ т му с е е за силил. Тялото му с е бе
скова л о, а очите му… Брин погледна отново А лис. — О ст ав и ни с ам и.
Трябва да отиде ш при лейди Адуин.
Р ъце те на Алис спряха насред дв и жени ето.
— Н е мога.
— Ще отид еш. Тя има нуж да от теб. И зкъ пи я и и ̀ създ ай удо бства. А з я
заведох в ст арат а и ̀ ст ая.
О чит е на Алис с е разш ириха от т ревога.
— Н е т рябва ше да прав ите това. Лорд Р ичард ще побе с нее.
— Д а по бе сн ява тогава. Върв и при нея.
О чит е на Алис с е насълз иха.
— Н е мога. Да не мисли те, ч е не съм иска ла да помогна на беднат а
л ейди? Той не позволяваше.
О чев идно идеят а да не с е подч ини на Р ича рд плаш еше до смърт жен ат а.
— Той не ти ли каз а, че т рябва бе зпреко слов но да с е подчиняваш на
л орд Гей дж ?
А л ис ким на и ст ранит е и ̀ поруменя ха. Брин с е обърна към Гейдж .
— Каж и и ̀ да отид е.
— А ми ако искам да о ст ане тук?
— Н е ис каш да о ст ан е. И ска ш с амо да ме ругае ш и да с е заяж да ш с м ен.
Ге йдж с е вт ренчи в Брин и с етне нетър пеливо мах на с ръка на Ал ис да
си върв и.
— П огриж и с е за т аз и… — Той търс еше името. — За лейд и А дуин.
А л ис скочи на кра ка и бър зо с е запъ ти към врат ат а. Д окато
подм инава ше Брин, тя прошеп на:
— Н аис тина не и ̀ желаех злото. Той не позволяваше… аз т рябва ше да
правя каквото пожелае той.
Н авярно женат а ка зваш е ист инат а и бе воден а не от а лч но ст, а от
сл або ст. Та ка или инач е няма ше да по ст игнат ни що добро, ако я хулеха.
— Тог ава докаж и доброто си сърц е като с е гриж иш в нимателно за нея.
— Д а, да, обещ авам — А лис бъ р зо изле зе от ст аят а.
— Ето ч е о ст анах бе з прислуж н ица, която да ме из къпе — рече неж но
Гейдж . — Май че ще т рябва да заеме ш мястото и ̀ .
— Н ямам ни що против да го направя — отвърна Брин, наст а нявай ки с е
до ван ат а. — Н а ли зна ете, про сто т акъв е обичая т. Ако лейди А дуин бе ше
добре, тя с амат а щеше да в и из къпе.
— Та ка ли? Н е си спомн ям да си споменава ла за лейди Адуин. М акар че

84
не би т рябва ло да с е изн енадвам, при п оложен ие, че също т ака забрав и да
спом ене ш и з а съп руга си.
— Ло рд Р ича рд в и е каза л, че ме доведоха тук, за да с е гриж а за
неговат а съпру га.
— Но ти не ми каз а за нея. Н ито дума. Колко си пот ай на, Брин от
Ф окхар. — Гейдж с е облег на наз ад във ванат а. — Съблечи си роклят а и вле з
при м ене.
Б рин зас тина.
— За що?
— И ма ня каква миризма по теб, която не ми хар е сва. И скам да я
изм иеш.
Н авярно гаднат а воня от оназ и ст аи чка в коню шнит е вс е още с е но с еше
от нея.
— Ще с е измия по-къс но.
— С ега — натърти той.
Б рин с е изправ и, вдигн а роклят а пре з глават а си и я пусн а на пода,
покри т с камъш, с ет не си събу обув кит е.
— Едва ли мириша толкова не прия тно, иначе и аз с амат а бих го
подушил а.
— Н авярно аз съм по-чувств и телен към т ази миризма. Влиз ай във
ванат а.
— Н яма къд е.
Ге йдж махна към скут а си.
— Ще ти направя място.
Б рин с е поколеб а и с етн е с е предаде. Той нямаше да с е откаже, а тя
т рябваше да пе сти енерги ят а си за по- важ нит е бит ки, които изглеж да с е
задаваха на хоризонт а. Бав но с е качи във ванат а. Водат а бе ше много топл а,
почти горещ а и Брин с е потопи цялат а и с е наст ан и в скут а му.
— Добре. — Той по ст ав и кра кат а и ̀ от двете ст рани на сил нит е си
бедра. — Е, не е неудобно, на ли?
— Н е. — Беш е лъж а. Та зи бе зпомощна поза я кар аше да с е чувст ва
неудоб но, както и коприне нат а запла ха в глас а му.
Ге йдж с е пре с ег на с кърпат а и започна с кръгов и дв и жения да тър ка
гърба и ̀ .
— Ка кво прав ит е? Казахте ми да в и изкъ пя.
— С лед ма лко. М ного си напрег нат а. За що?
— Зна ете защо. Ядо с ан ст е. Р азбир а с е, това е е сте с твен а ре акци я.
Ге йдж прит исна глават а и ̀ в кухинат а на рамото си и вдиг на ко с ат а и ̀ .
— Знае ш ли, че ко с ат а ти е неповторима ? Гъст а и коприне на… и ж ива.
А ко в тъмн ото доко сн а единс твено т ази грива, па к ще позна я, че си ти. —
Той започ на да търка шият а и ̀ . — Тук мускули те ти с а почт и на възл и.
Ст рахуваш ли с е от мен, Брин?
— Н е. — Думат а бе ше сподаве на. Вне запно ръцет е му с е св иха окол о
нея.
— Тог ава би т рябва ло да с е ст рахува ш. И скам да те пречупя.
— О ткрил а съм, че мъжет е че сто желая т да съсипя т една жена.
— Н е и а з. П реди да те срещн а, нико га не ми с е бе ше случ ва ло. — Той
зам ъл ча за миг, с ет не поп ит а неж но : — О блада ли те той?
— Д елмас ли?
— Кой друг? О свен ако няма ш още някой съп руг да пъпли из това
прокл ето място.
— Н е, разб ира с е, ч е не.

85
 — Каж и ми тогава, моля те, хвърли ли те той на зем ят а, когато
стиг нахт е до коню шн ят а, облада ли те? — Вся ка дума бе разчлене на с
в нимател на, смърто но сна точно ст. И зве стн а ча ст от напре жени ето изл е зе от
него. — Няма да позвол я да м е лъжеш за те з и нещ а.
— Н е лъж а.
— Н е ми каза за не го. П ропускъ т също може да е забл уда.
В не запно Брин с е умори от въпро с ите и обв инен ият а му.
— Н е в и каз ах за него, за щото той няма значени е за мен. Имах
до ст атъ чно т ревоги и бе з да повдигам теми, които не в и за сягат.
— М ного леко приема ш све тия обет. — Той направ и пауза. — Няма
значени е. Ще те изб авя от този съпруг, з а когото каз ваш, че не те з асяг а.
— Н е!
— Зн ачи те ин тере сува. Оби чаш го?
— Мра зя го, но няма да по зволя да го уб иет е. Няма да но ся този грях в
душат а си.
Ге йдж с е наведе и я целуна по рамото.
— Р амене те ти с а пре красн и, а т и няма да има ш ни що общо с това.
Уверявам те, едва ли ще з абележ а, че съм опет нил душат а си с още един
грях.
— Н яма да го направ ит е. — Брин започна да с е бори. — Чуват е л и м е?
Н яма да позв оля.
— С покойно. — Бе з усили е той смири дв иженият а и ̀ . — Н е мърда й. И аз
не ис кам да те нар анявам.
О тново на силие.
— За що? — поп ит а диво тя. — Той с ни що не ви е обидил.
— Така ли? — И зведнъж Гейдж я блъс на наст ран и и я погледна с яро ст.
— Гл упакъ т ме обиж да с това, че те мисли з а своя собс твено с т, за щото
няка къв свещен ик е промърморил ня колко думи пред двама в и. О биж да м е
това, че е изп олзва л тялото ти като мен и че т е позн ава. Обиж да ме с това,
че съ ще с твува. — Той я стис на здраво за ръце те. — О, да, всичко това е
гол яма обида.
— И в ие ще го уби ете, за да с е отърве те от не го?
— За що не? — Гейдж с е засмя бе зпощ адно. — Ще го изли ча от ж ивот а
ти, както бих измил доко сва ният а му от тялото ти.
Ге йдж наи стин а мисле ше да го направ и.
— Ще е грях — прош епна Брин. — Ж ивотъ т е велик дар. Никог а не бива
да с е от нема. А з не оби чам Д елмас, но не бих пон е сла да ст ана причи на з а
см ъртт а му. — О чите и ̀ в не запно с е насълзи ха. — А з лекувам хорат а. Н е
разру шавам. Това би било… Н е мога да го поне с а.
— П ре ст ан и да пл аче ш — рече грубо Гейдж .
С ъл зи те на Брин продълж и ха да капят.
— Това, че пл аче ш за него, съ що ме обиж да.
— Н е плача з а него.
— Тог ава пре ст ани. Защо вина ги пл аче ш?
— М ислите ли, че не бих спряла, ако можех? Погледне те с е! П ре з
с едм ици те, откакто в и познавам, съм пла ка ла много повеч е, отколкото пре з
всичк ите предишни години.
— П роклят ие! — Ге йдж с е ухили. — П ре ст а ни да плаче ш и ням а да
доко сна този плазмодий… с ега. — Той в зе лицето и ̀ в големи те си ръце. —
Но ням а да с е среща ш и да говориш с него. Той няма да те доко сва. Дори
няма да споменаваш името му, инач е ще го раз поря от гърл ото до слаби ните.
— Гейдж покри с устни нейн ите, а е зикъ т му с е спус на дълбоко във

86
вл аж нат а кухина, за да заи грае с една дива припряно ст, ка квато никога не и ̀
бе показва л. Сякаш бе ше прима л ял от глад и не може ше да с е на сит и. Той
вдигна глава и рече св ирепо : — Ти при надлеж и ш на мен. И на никой друг.
С ам о на мен.
Ге йдж с е пре с ег на меж ду двама им, ра зтвори бедрат а и ̀ и я приближ и до
с ебе си.
Б рин изв ика, когато той с е наме ст и по-дълбоко.
— С амо на мен.
Д ърже ше я за бедрат а и с е вмъкваш е вс е по-навът ре в нея. Диша ше
уче с тено, мачкайки мекат а и ̀ плът.
— Когато те в идях как покорно го по следва в коню шнят а, исках да те
убия. С едях тук и мислех за всич ки оне зи не ща, който той прав и с т еб.
— Ка зах в и… — Пълнот а. Топъл, твърд, непр еклоне н. Тя едва успяваше
да говори. — Той… нищо не е направ ил.
— Вярвам ти. И това е при чинат а да пож ив ее още ма лко. — Ге йдж я
вдигна, а с етне мъчител но бав но я спусна върху с ебе си. О тново. О тново.
О тново.
Б еш е пре ка лено бав но. Тя пъш каш е, по ся гаш е сляпо към него.
— Ге йдж … това е…
— Х аре сва ли ти как те изпълвам ?
— Д а… — Той отново бе нахлул вът ре в нея и тя от чаяно с е сте гна,
опитвайки с е да го з адърж и в с ебе си.
Н е успя. Той отново я вдигна и започн а същото бав но и чувствено
спус кане.
— П о-добре от хубав ичк ия т и лорд Р ич ард, а? П о-добре от този твой
съпру г черве й?
— Н е ми харе сва ше… — Брин прехапа дол нат а си устн а, когато
конт рол ира нит е дв ижения преди зв ика ха бурна ст ра ст в нея. — М ного по-
добре. С ъвс ем разли чно…
— Тог ава ги забрав и. — Той я с тисн а в прегръд ките си и по сле по с ег на,
за да я хване за бедрат а. — Те с а извън ж ивот а ти. — Гейдж започна да
тл ас ка на горе с на лудн ичава сила, докато я дв ижеше с ръцет е си в съ щия
ритъм .
В нея из бухна топла, гладка течно ст. Горещат а сила на Ге йдж бе вът ре в
нея. Б рин чу кратки и бе зпомощ ни в икове, които изли заха от гърл ото и ̀ ,
докато ст ра хотното напре жен ие нар астваше.
— Д а — про шепн а той. — Ст ени, в икай. И скам да те чувам.
Б рин не може ше да направ и нищо друго. Всичко в не я с е нади гаш е,
експл одира ше и т рябваш е да с е о свободи.
И то беш е о свободе но с т акава сила, че тя успя с амо да си по еме дъх и
да с е държ и з а него, сякаш той беше единств ения и ̀ прист ан.
Ге йдж продълж аваш е да с е дв иж и и да ше пне в ко с ат а и ̀ :
— Р азб ираш ли… моя, моя…
— Н е.
Р аз търси го силна т ръпка, докато и злива ше с емето си в не я. Н евол но я
стис на по- силно. Тя зн аеш е, че не ис ка да я заб оли, но ут ре щеш е да има
сини ни.
Той с е облегна наза д във ва нат а със затвор ени очи, диш айки теж ко.
— Упор ит а си… — Вне запно Ге йдж скоч и на крака и я вдигн а, с етн е я
извад и от ванат а.
Д в ижен ието я с епн а.
— Ка кво…

87
 Той закр ачи пре з ст аят а към леглото.
— Уморих с е да те лю бя къде ли не, вме сто в легло.
— Н о ние сме още мокри — проте с тира тя.
— Ще изсъхн ем и ти обе щавам, че няма да ти позволя да си отдъхваш
прека л ено дълго, т а да на сти неш. — Той я п олож и на леглото и огром ното
м у тял о легна върху нея. Р ъкат а му с е пъхна меж ду бедрат а и ̀ .
— Н е може толкова скоро да ме ис каш от ново.
Д ва пръ ст а потъна ха дълбоко.
— Н е, аз ис кам ти да ме иска ш. И скам да ме желаеш, да си задов ол ена и
да жел ае ш отново. — Той пог а ли ухото и ̀ с е зик и започна бав но да я м ил ва.
— И ня къде, преди да свърши този следобед, ти ще ми ка жеш, че м и
принадл еж иш.
— Н е… — реч е от чаяно тя. — Н яма да т и каж а.
— Ще ми каже ш. — Той наведе глава и топлият му е зик леко пога л и
зърното и ̀ . — О, да, Брин, ще ми ка жеш.

— Н е ис ках да го казвам. — Брин гледаше вт ренче но пре з прозорец а

към за л я зва щото слън це. — Н е беше вярно.
Ге йдж вдиг на зав ив кат а над гъ рдит е и ̀ и с етне бу тна глават а и ̀ под
м ишни цат а си.
— В ярно беш е. Звучеш е съвс ем убедително.
Горещ ина опари бу зит е и ̀ .
— Ти бе ше в иновен. Н ямаше да ме пусн еш… ти ме на кара да го
направя.
— Н е ти ли до ст ав их удов олств ие ?
— Д а, но ти… не беш е вярно.
П од зав ив кит е ръкат а му собств енич е ск и га ле ше гъ рдат а и ̀ .
— Н яма да споря с теб.
За щото с е смят а ше за победи тел. Н икога не т рябваш е да казва те зи
дум и. В мигов ете на лудо с т Брин с е бе почув ства л а час т от него, въл шебно
завърше на, но т рябваше да устои и да не прав и това при знан ие. Въпреки ч е
с ега вече с е бе окопит ила, ф актът, че с е бе случило, я кара ше да с е чувс тва
уязв има. О пасно беше да е толкова близ ка с някого, ког ато т рябва да стои
наст ран а.
— Кой е С елбар?
— Ка кво?
— Ти ка за, че вярваш единстве но на С елбар. И скам да разбера кой е.
Тя не иска ше Гейдж да узнава нищо за С елбар. Той бе час т от Гуинт а л ,
час т от нейн ат а същ но ст и т рябва ше да с е пази от всяка кв и наш е стве ници.
Когато не му от говори, Гей дж промърмори ня каква ругатня и попит а :
— Б ащ а ти ли те омъж и за Д елмас?
Б рин с е напрегна, въпрек и тихо прои зне с ен ите дум и. В тях вече не с е
ус ещаш е гневъ т на собствен ика, с който Ге йдж говореш е за съпру га и ̀ преди.
— Н е, бащ а ми изо ст ав и майка ми и мен, когато бях ощ е дет е.
— За що?
— М айка ми беше като мен, а той не мож а да го поне с е.
— Като теб ли?
— Б еш е лечи телка.
— Р азбирам ка к ж ивотъ т му е щял да с е превърне в по стоянен торм оз,
ако май ка ти е на стоява ла да спи с всичк и мъже, които е лекува ла.
— То не бе ше… имаше още не що.

88
 — Ка кво?
Б рин не отговори.
За нейна изн енада, Гейдж не продълж и да я разпи тва.
— Зн ачи майка ти те е да ла на Д елмас?
— Н е.
— Н якой твой роднина мъж ?
— Н е.
Ге йдж с е сте гна и в тона му отново с е промъкна мекат а заплаха.
— Ти с ама ли го избра?
— Н е съм го избра ла. Н ямах избор. П ринудиха ме да с е омъж а за
Д ел мас.
— Кой те при нуди ?
Б рин не отговори.
— А з щ е раз бера, Брин.
Тя не можеше да му каже вси чко, но навярно той щеш е да с е задовол и с
ма л кото, ко ето бе бе зопасно да му открие.
— Д елмас ме принуд и да с е омъж а за него.
— Ка к?
— Д елмас беше роб на лорд Келс и когато лорд Келс дойде да по с ети
брат си лорд Гайлс, доведе Д елма с. — Тя з атвори очи. — След като ст ана
това, Д елмас ме намери в горат а Кайт. П о-късно ми ка за, че два дена м е е
търсил .
— Ка кво е ст а на ло?
Б рин зн аеш е, че ще т рябва да изреч е думите и въпрек и това и ̀ беш е
т рудно.
— С лед като и згори ха май ка ми.
Ге йдж прит ихна.
— Ло рд Га йлс ли?
— Н е, с еляни те. Лорд Гайлс не хране ше в раж дебни чувс тва към майка
м и. Тя бе излекува л а много хора от с емейс твото му. С елянит е с е ст раху ваха
от нея. Н арич аха я вещиц а и я обв ин яваха за всичк и беди, които сполетяваха
Кай т. А тя не беше вещ ица. Беше добра и с е бо еш е от Бога. — Б рин
прегл ът на. — И скаше с амо да им помага, чувстваше го като свой дълг.
— И зарад и това т е я из гориха. — Той продълж и с дре згав глас : — Ти
в идя л и това?
— Д а, т е ме на кара ха да гледам. Н а другия ден а з щях да я по сл едвам
на кл ад ат а. Пл ам ъци. П исъци. Без пом ощ н а аг он ия . Трябва ше и ̀ много врем е,
за да ум ре. Те ме за ключи ха в наш ат а къща, а каме наря т Билуак сто е ше на
по ст отвън. Пре з но щт а по ня ко е време го пов икаха за ма лко и някой
откл ючи врат ат а. М ислех, че е лорд Гайлс, но Д елма с ми ка за, че той го е
сторил . И збягах и с е крих т ри дни в горат а. О пит ах с е да с тигн а до брега и
да отпл авам за Гуинт а л, но Д елмас ме хвана. Беше чува л слухове за
съкров ищ ето и ис каш е да го в земе за с ебе си. М ислеш е, че мога да м у го
дам . Той беше роб и зн аеш е, че има с амо един н ачин да ме обвърже, за да
има в рем е да разбере това, ко ето ис ка. Окова ме във вери ги и ме заведе при
свеще ника на замъка отец Джеръм. Беш е му ка за л, че ис ка да с е ожен и за
м ен и да ме заведе в А нглия, за да ме спас и от с елянит е. О тецът поз нава ше
майка м и и зна еше, че не е магь о с ница. — Тя добав и горчиво : — Н о както
повечето мъже, по слу ша единс твено другия мъж . Реши, че не мога да имам
по-добър за щи тник от Д елмас и не иска ше да чуе прот е ст ите ми. П о сл е
изрече словат а на све тия обет.
— Глуп ак.

89
 — Н аправ и го за добро.
— Го спод да ме пази от добринат а на глупц ите.
Тог ава тя бе почувс тва ла същото, но то бе много отдав на.
— И ти никога не си му каз а ла з а съкров и щето?
— Н е, след в реме той с е отка за да ме нас илва. Бяха приз на ли ценат а м и
в двора на лорд Келс. Д елмас с е надява ше да спечел и свободат а си чре з
м о ето л еч ителс тво.
— Ка к с е опи тваш е да те нас илва? — попит а бав но Гейдж .
— Ка к с е опи тват мъжет е да н а лагат сво ето? — Брин ус ещ аше как расте
в не го запла хат а и рече бър зо: — Веч е съм свободна от не го. С ни що не
м оже да ми нав реди.
— Н е си свободн а. Вс е още.
Д ум и те прозвуча ха като лошо пред зн аменова ние и я на кара ха да
пот ръпн е от студ. Тя побър з а да сме ни т емат а:
— Лейди Адуин с е нуж да е от много гриж и, но е по-добре, откол кото
предпол аг ах. М а лик изглеж да много доволе н, че има компан ия…
— Ка к те наран яваш е той?
Ге йдж бе ше като куче, в копче но в кока ла и Брин вне запно с е ядо с а от
този разпи т. Ж ивотът и ̀ беш е препълне н с проблем и и тя с е бе уморила да с е
чуди и т ревож и, как щ е ре агира той дори на най-оби кновенат а дума.
— Н яма повече да отговарям на въпро си. Това о ст ана в мин а лото. Какво
значени е има ?
За м иг Гейдж замълча, загледан в за лязващ ото слънце.
— Б ог ми е св идет ел, ч е не знам. — Той в не запно ст ан а и т ръгн а към
прозореца. П урпурнат а светли на очерт а силното му голо тяло и хвърл и
м ощен ореол около разпус нат ат а му ко с а.
Косат а м у бе освет ен а от пл ам ъци.
Ще дойд е.
И зведнъж в ума и ̀ нахлуха думит е на Адуин.
Н о с ега не беше п олунощ и Гейдж няма ше намере ние да раз рушава
Редф ърн. Брин бе в идяла пре ка ле но много ст ра нни и чудодей ни случки, з а
да отхвъ рли възмож но стт а сънят на А дуин да с е окаже ис тина, но не бе
възм ож но Гейдж да е онзи воин. Той бе мъж със силни емоции, но нико га не
би с е опия нява л да руши.
— За що ме гледаш т ака? — Той отново бе с лице към нея.
Д ум и те с е търкулна ха, преди да успее да ги спре.
— М ислех, че не си разру шит ел.
— Така ли? — Той т ръгна бав но към леглото. — Дългът на воин а е да
руши.
— Н о ти… М а лик ка за, че ти си повече от воин.
— М а лик в инаги мисли на й-доброто за всич ки. — Той с е надве с и над
нея. Както бе заст ана л с гръб към светлинат а, Брин не можеше да в иди
изра жени ето му, но гласъ т м у бе много мрач ен. — П редупреж давам те, ч е
м ога ст рашно да прили чам на баща си, а на този свят няма по-кръвож аден
м ъж от Хардр аада.
Б рин ус е ти как и зт ръпва от студ.
— Тог ава т рябва да с е бориш срещу т ази наследстве но ст.
— О, правя го. Р ано разбрах, че прол иването на кръв т рябва да с е
ръководи от ума, а не от ст рас тите. Н е съм убива л от гняв , откакто като
мом че сл едвах бащ а ми в негов и те походи. — Той пр оте гна ръка и я пога л и.
— П рите снява ме ф актът, че можех да пререж а гърл ото на твоя съп руг, бе з
да с е зами сля. Това сочи, че нравът ми не е толкова овладя н, кол кото

90
предпол аг ах.
Б рин навлаж ни устн и.
— А ко това те прит е снява, т рябва да зна еш, че е гре шно.
— Та ка твърдят свеще ници те. Всъщно с т в инаг и съм с е съгл асява л с тях.
— Р ъкат а му с е спу сна надолу, за да я пога ли по шият а. — Винаг и съм
см ят а л , че Дав ид е един глуп ак, обз ет от ман ия.
— Д ав ид ли?
— Ц ар Дав ид, който видял Батши йба 1 и изпр атил съпруг а и ̀ да за гине в
бит ка.
— П рав си. Бил е глупак, да продаде душ ат а си за една жена.
— Тог ава з ащо и аз ис кам да го направя ? А з не съм глупак.
Н ебреж но с тт а в тона му на кара сър цето и ̀ да подскочи от ст рах. С яка ш
бе призн а л, че решени ето не може да с е промен и.
— Н е мисли ш разумно. А з не съм Бат шийб а и ти не ме обич аш
исти нск и. Каза, че при съств и ето на Д елмас няма да е от зн аче ние, че
въпреки това ще сп иш с мен и ще ме и зпол зваш.
— Н е ка зах исти нат а. И ма з нач ение. Докато той същ е ствува, аз не
м ога… — Той спря и поклати глава. — Няма да говорим за него. Д ръж
съпру га си да леч от мен и той ще е ж ив .
Го спод бе св идет ел, че Брин не иска ше да с е споменава повеч е им ето на
Д ел мас. Бурнат а ре акц ия на Гейдж я беш е упла шила. Тя спу сна крака на
пода и с е опит а да прозвуч и леко:
— Каз ах ти, че ще го избяг вам, но той прин адлеж и на лорд Р ичард.
Трябва да му каже ш, че не ти е прия тно да в иж даш Д елмас в за лат а. — Тя
в зе рокл ят а си и я нахлуз и пре з глава. — Сигур на съм, че ще направ и
всичко, за да ти услуж и.
Ге йдж с е намръщ и.
— К ъде отиваш?
— Трябва да в идя да ли Адуин и М а лик с а добре, както и да си нам еря
м ясто за спане.
— Ще спиш тук. — Устн ите му с е из крив иха, като по сочи по с телят а. —
Б и т рябва ло да си св ик на ла с леглото на лорд Р ича рд.
— Н икога преди не съм била в т ази ст ая. — Тя с е наведе и си обу
обув кит е. — И никог а не съм с е съвкупява ла с това змий ско изч адие.
Б рин не гледаше към не го, но ус ети ка к в не запно той з аст ана нащр ек.
— Та ка ли? Н о той каз а…
— За щото е лъжец и змия. — Брин си обу другат а обув ка. — А ти си
бил гл упак да му повярваш.
— Но ти зн аеше, ч е съм му повярва л, на ли ? — И маше обида в тона м у.
— И м е о ст ав и да мисля т ака. Защо?
Тя т ръгна към в рат ат а.
— Трябваше да с е добера до Редф ърн. Н е бях си гурна, че си повярва л в
съкров ищ ето, а ти си воин с о стър инст инкт да сразяваш съперни цит е си.
— Зн ачи си ме из полз ва л а.
— Както и ти ме изпол зва.
— Лю бопи тен съм да уз ная защо толкова отчая но ис каш е да с е добереш
дотук?
— А дуин. — Брин погледна пре з рамо. — Вина ги е било з аради А дуин.

1 Bathsheba (англ.) — В българския превод на Библията — Шева. Съпруга на Юрая и по-късно на Давид.
Майка на Соломон от Давид. Давид поръчал да убият Юрая, за да се ожени за Батшийба. (Библия, II Шемуел,
11-12) — Бел.пр.

91
Тя имаше нуж да от мен.
— Можеше да ми кажеш — каза г рубо Гейдж — Н е съм толкова зъл , т а
да о ст авя една жен а да умр е поради липс а на гриж и.
— Н е можех да рискувам.
П о л ицето му пробя гна неописуемо вълнение.
— Д а, не бях много нежен с теб, сигурно си била права да не вярваш в
добронамере нат а ми природа.
П оради няка ква при чина Брин почув ства, че т рябва да го окураж и.
— Н е си бил груб с мен. А и неж но с тт а не с е удава ле сно на някои
м ъже.
Ге йдж с е усмихна лю бопитно.
— О собено когато с е води бит ка у тях с амите. — Той замълча. — А и
допускам, че няма съ кров ище.
— Р азб ира с е, че има. А з не лъж а.
— И къде е дока зат елството в Редф ърн, з а ко ето ми ка за?
— У Д елмас е. Той ми го от не в нощт а, преди да с е оженим. — Б рин
отвори врат ат а. — Но ако не ис ка ш да го в иж да ш, не знам как ще усп ееш да
го в зем еш от него.
— Ще изчакам. — Той с е усмихна язв ително. — Да с е охладят ма л ко
ст раст ите ми.
— Н е с е нуж дае ш от Д елма с. А ко си съглас ен да ме о свободиш, аз ще те
заведа при съкров ищ ето. — Брин с е намръ щи. — Но т рябва да поча кам е,
докато А дуин с е оправ и, за да може да пътува. Н яма да я о ст авя тук да я
торм озят.
— А ко реш а да т ръгн а на това пътува не, ще направя т ака, че л ейди
А дуин да е в бе зопас но ст. — Вне запно Ге йдж с е намръ щи. — Върв и да ги
в идиш, но искам да с е върнеш и да с еднеш до мен в за лат а довечер а.
Б рин го погледна с епнат а.
— Н е мога. Робин ите не сяд ат на голямат а мас а.
— Сядат, ако го сподаря т им ис ка това. — Той я огледа. — И в зем и
наза ем една рокля от лейди А дуин. Омръзн а ми да те гледам в те зи дрипи.
— Н е би т рябва ло да о ст авям…
— А ко не дойдеш, аз щ е т ръгна да те търся. Или предпочит аш да
разст роим твоят а лейди А дуин, като те из влека от ст аят а и ̀ ?
— Н е разб ирам — отвърна отча яно Брин. — Защо ис ка ш това?
— Трябва да ти е до ст атъ чно, че го ис кам. — Той с е обърна наст рани от
нея. — И имам намерен ие да задоволя всич кит е си желани я. Ще с е в идим в
за л ат а.

Седма глава
— Къде е А лис? — Брин попит а М а лик, след като вле зе в ст аят а на
А дуин. — Ка зах и ̀ да дойде и да с е гриж и за вас.
— Пратих я да в земе буль он за лейди А дуин — отвърна М а лик. — Н е
исках да рискувам да пие от твоите отвар и.
— Как е тя? — Брин изуча ваше лиц ето на А дуин, надве свай ки с е над
л егл ото. Болнат а изгл еж даш е много по- добре с ега, след като ко с ат а и кож ат а
ѝ бл е стя ха от чи стот а. — Събуж да л а ли с е е изобщо ?
— Д ва пъ ти — отвърна М али к. — Веднъж веднага, след като ти изл е зе,
и втори път, когато А лис я къп еше. — Той направ и гримас а. — Тя накара
Ал ис да слож и меж ду нас з аве с а, за да не я зърна.
— Н е в иж дам ни каква зав е с а.

92
 М а л ик с е ухили.
— С мъкнах я, след като си легн а. Н е бива да ми с е отка зва поне това.
Д о ст атъч но лошо е, че съм при кован на това легло. Със сигурно ст
засл уж авам ма л ка награда.
— Н е и ако е от нет а от А дуин. О т нея веч е бе ше в зето прека лено м ного.
Усм ив кат а на М а лик изче зн а.
— Горкат а дама. Же стоки с а хорат а, които могат да сторят това на една
бе зпом ощ на же на.
Б рин си спомни за изнен адва що силн ото из бухване на А дуин в
коню шнят а.
— Н авярно тя не е толкова бе з помощна, колкото си мисли ш. —
Заобикол и леглото и провери прев ръзкат а на М а лик — бе ше см енена.
О чев идно А лис бе ка за ла исти нат а — че ще с е по ст арае да с е рева ншир а. —
Хорат а м ного рядко с а добри, но тъкмо нейн ият го с подар и съп руг и ̀ стори
това.
— Знач и т рябва да го пратя т да гори в пъкъла — рече мило М а лик. — А
и аз ще с е радвам да го напъ хам т ам при първа възмож но ст. — Той погл една
към Б рин. — Ако Ге йдж не ме лиши от това удоволств и е, преди да съм с е
надиг на л от леглото. Може да с е случ и, ако си помисли, че още обича ш
Р ичард.
— Н икога не съм обича ла този звяр. — Брин отново погледна А дуин. —
Как бих могла?
М а л ик кимна, след като тут акс и разбр а.
— Стори ми с е ст ранно. Н е го сподаря т, а не говат а съ пруга те тласкаше
нас ам , на ли ?
Б рин кимна.
— М ислех, че има нуж д а от мен.
— О чев идно е има ла нуж да от теб.
Б рин т ръсна глава, като си спомни каква сила с е крие ше у А дуин.
— Може би. — Тя оти де до дъбов ия с андък, който беш е под прозореца,
и отвори капа ка. — Довечер а т рябва да отида да веч ерям в за лат а. Ще с е
върна колкото мога по- бър зо.
М а л ик т ръсна глава.
— Ге йдж ще иска да отиде ш и в леглото му.
— Зн ачи ще т рябва да мине бе з това. Имам си задъл жени я.
М а л ик с е намръщи загр ижено.
— Н е, Брин, в идях лицето на Гейдж , когато дне с побягн а след Д ел ма с.
Трябва м ного да в нимава ш, ако иска ш съп ругът ти да ож ивее.
— Н аисти на ли мислиш, че Гейдж би убил чове к за нещо тол кова
дребно?
— В идях лицето му — повтори М а лик.
— Н е разб ирам как мъжете могат да отн емат ж ивот и по сле да с е
от тегл ят. Н е зная т ли как помръкват душит е им? — рече отчая но Б рин,
докато ровеше из рокли те в с андъ ка, за да намери някоя, която да и ̀ ст ан е.
— Н е го разбир ам.
— В момент а и аз не вярвам той да разбир а с ебе си — реч е ти хо М а л ик.
— Ко ето прав и положението още по- опасно. О т момче Х ардраад а го е в зема л
на свои те походи, обуча ва л го е в кръв и насили е, науч ил го е да в зема
какв ото пожела е и да не позв олява нищо да му с е изпречи на пътя. П о-късно
Гейдж науч и и дру ги неща, но не му т рябва много, за да с е върне към
науче ното от Х ардра ада.
П ират ство, кръв и огром нат а сянка на Хардр аада в ися ха над хоризонт а

93
на Ге йдж .
— Н е с е връщ ай довечера в т ази ст ая, Брин. Успокой го. Дай му това,
ко ето ис ка. — М а лик с е усмихна. — Н е смят ам, че т ази з адач а ти е
прека л ено неприя тна.
Н е беш е неприя тна, но навярно бе по-опасн а, отколкото мисл еш е
М а л ик. Вс еки път, когато спе ше с Гейдж , в ръз кат а им ст аваш е вс е по-сил н а
и праз нот ат а от раздялат а — по-голяма. Започва ше да с е чуди, кол ко л и
врем е ще и ̀ т рябва, за да с е почувства добре бе з не го. Брин и збра от с андъ ка
една тъм нов ин ена рокля, затвори капа ка и бър зо т ръгна към преднат а ст ая.
— И зпрати А лис да ме пов ика, ако А дуин с е почувства зле.
— Н е с е т ревож и. А з щ е с е погриж а за нея.
В гл ас а му има ше т акава ласкаво с т, че Брин го погледн а пре з рам о. Той
набл юдаваш е А дуин с гриж а и неж но ст и тя ус ети в с ебе си няка къв копнеж .
Кол ко прекра сно би било да може да с е отърс и от цялото си бреме и да с е
сгуши в силнит е обятия на няко го. Но какв и бяха тия мисли? Н е беш е от
този тип же ни и бър зо щ еше да с е отег чи от мъж а, който би с е опит а л да я
превърне в своя влю бен а сян ка.
Н о за изве с тно в реме си гурно няма да е толкова лошо…

В огромнат а камин а горе ше буен огън, а над него с е върте ше гли ган на
шиш. Н аблизо с едеш е едно младо момче, ко ето наст ройва ше ст рун ния си
инст рум ен т. О ткъм голямат а мас а с е но с еше бурен смях.
Б рин спря не сигурно под своде ст ат а в рат а на за лат а. Какво т рябва да
направ и с ега? Тук нямаше място за нея. О чев идно лорд Р ича рд беше
пока нил на пирше ството всички те си вас а ли и технит е дами. Тя разпоз на
с ам о няко и от тях: Едмънд от Дануъ рт и неговат а съ пруга Джоун, белоко сия
С ирил М интбър и негов и я син, Х ърбърт от Кенма л.
— Ела — изв и ка лорд Р ича рд, когато я в идя. Той ст ана от мас ат а и
прот егна ръка. — Н икога не съм те в иж да л толкова привле кат ел на. —
Лицето м у с е озари от си яещ а усмив ка. — С едни до мен, Брин.
Н ад мас ат а в не запно на дв исна ти шин а. Всички гледаха в нея. М ъжет е с
лю бопит ство, техни те дами с надм енна в раж дебно с т.
— Тя ще с едне до мен — реч е Гей дж зад нея. Х вана я за лакътя и я
подкани да т ръгн е по за стла ния с рогозки под към мас ат а. Доко сването му
бе топл о и успокоява що и тя ус ет и ка к неудобств ото и ̀ я напус ка.
— И скам да си отид а — прош епна тя. — Н е ми е тук мястото.
— Р азбира с е, че е тук — рече ти хо, но твъ рдо той. — Ти си по-м ъдра
от всич ки мъже в т аз и за ла и по-прекр асна от всички жени. — Гейдж я
погл една. — О собено с т ази рокля. А з… благодаря т и, че си я облякл а.
Б рин го погледна изнен адан а. Думит е му бяха изречени непохватно и тя
не м оже ше да си спомни няког а да е обсъж да л в ида и ̀ .
— Н е ми приляга. — Тя погледна към те сния корс ет. — А дуин е м ного
по-дребна от мен.
— Напротив . — П огледът му с е плъзна към корс ет а. — Възх ищавам с е
от вс е сърце на това как ти стои роклят а. Н о ако ис каш щ е изпратя чове к до
моя кораб в за лива П евънс, за да в земе плат и да ти ушият още рокли.
— П лат ли?
— Коприна от Визан тия, дан тели от Дама ск. — Той с е усм ихна
присм ехулно. — Кол кото и да съм ст иснат търгов ец, нико га не ходя където и
да бил о бе з стоки за продан.
— Н е ми т рябват копри ни. Доволна съм и с моят а вълне на роба. Н е бих

94
в зел а роклят а на А дуин, ако не бе на стоява л толкова.
— Знам. — Гейдж св и устни, докато и ̀ помаг аше да из качи двет е
стъп а л а на подиума. — Ти си най- твърдоглават а и волева жен а в т ази ст рана
на риц ари, но мисля, че прека л яваш…
— Подготв ил съм пир ше с тво, ко ето да съперни чи на всичко, ко ето сте
опитва л и в Н ормандия — Р ичард грацио зно махна към столовет е с в исок и
обл ега л к и до с ебе си. — Ще в идите колко много с е ст арая да в и зарадвам .
Ге йдж с е огледа в за лат а.
— О чев идно си направ ил поне едно не що, ко ето ме радва. Къде го
изпрати?
— Ка кво зн аче ние има. — Р ича рд махн а разс ея но с ръка. — Н о бъдет е
сигуре н, че ще в и спе стим неговото присъс тв ие по време на цел ия в и
пре стой тук. Щях да отпратя Д елма с нада леч още преди присти гането в и,
ако знаех колко неж ни с а чувстват а на норманд ците. Боя с е, че ни е,
с аксонц ите, сме да леч по-г руби чки. Д елмас беш е в инаг и м ного
изпъл н ител ен и…
— Н его го няма. Да го забрав им. — Гейдж на ст ани Брин от ляват а си
ст рана, преди да с едне до Р ича рд. — Може ш да го доведе ш след някол ко
дни, когато си т ръгн ем.
— С амо ня колко дни? Н адявах с е да о ст ан ете по-дълго. — Р ича рд мах на
с ръка, за да започнат да с ерв ират. — Е, може и да успеем да пром еним
решен ието в и. Редф ърн е толкова приятно място. — Той с е наведе и
заговори на Брин. — Трябва да го разведе ш из околно с тит е и да му покажеш
какъв прекрас ен имот прит еж ава.
— Н яма да имам в реме. — Тя срещн а погледа на Р ичард. — Адуин не е
добре и т рябва да с е гриж а за нея.
И зражението му не с е промени.
— Д а, Д елмас ми каз а, че си я преме стил а в предишнат а и ̀ ст ая. Това не
е прав илно. Знаеш, че е зар азноб олна. Бях принуден да я преме стя в
коню шнят а, за да предпазя всич ки ни от зараз ат а.
Б рин го зяп на в недоуме ние.
— Н о тя ст рада с амо от оби чайн ат а си т ре ска!
— Та ка ли? Н о ние не знаехме. Теб те нямаше, за да ни го каже ш.
Тя ст исна по-здраво чашат а си. И скаше и ̀ с е да я хвърли към него.
Р ича рд с е обърн а към Ге йдж .
— Б рин много обича беднат а ми съп руга. Н е ис ка да приз нае, че А дуин
не е създаде на за т ази земя. — Той въздъхна. — Боя с е, че вс еки м иг
ангел ит е може да я при берат.
— Н е! — Брин по е дълбоко дъх и каза. — Съзнавам, че Адуин е
неудоб на з а вас, но тя няма да умре.
— Н еудобна ли? Ка к една толкова сладка дама би могла да бъде
неудоб на? — Той вдигна чаш ат а си. — М акар да призн авам, че имам в кус
към по-одухотворени жени. Ест е ств ено, мъжъ т ис ка же на, която да с еди до
него и да му партнир а със същат а сила.
Лъж и. Р ич ард не ис каше ни ка кво дру го кач е ство, о свен подчи нени е у
женат а. П ърво една лека заплаха, а по сле — ласкателс тво. Какво ли бе ше
зам исл ил?
— Я ж . — Гей дж нарочно с е наведе напред, за да и ̀ попр ечи да в иж да
Р ичард. Той откъс на ма лко парче ме со от порци ят а си и и ̀ го подад е. —
С ъгл ас ен съм с лорд Р ича рд. Трябва да подхранвам е силат а ти. — Гла сът с е
пониж и чувстве но. — Скоро ще ти пот рябва.
Ст ра нит е и ̀ пламн аха, когато сре щна погледа му. Н ищо не може ше да

95
бъде по- ясно от негов ото заключени е. Той бе з аяв ил пре тенц иите си пред
всичк и присъс тващ и в за лат а. Брин в иж даш е похотлив ите усмив ки по л ицат а
на м ъже те, които още с ега си я предст авяха в леглото на норманде ца.
Р ича рд с е з асмя и вдиг на отново ча ша.
— Д обре каза но. Как в и зав иж дам. — Той отпи голяма глътка, преди да
продъл ж и. — И съж а лявам з а деня, в който бях принуд ен да с е от каж а от
т ази награда. Робиня като Брин не с е срещ а вс еки ден.
Робиня. Собствено ст. Всичк и я гледаха и в не запно тя почув ства, че с е
задуш ава.
— В еч е не съм гладна. — Тя скочи на кра ка. — Трябва да с е в ръщам при
А дуин.
— Б рин — гласът на Ге йдж бе тих, но звучеше предупредител но.
Тя не му обърна в нима ние и избяг а от за лат а.
Той я нас тигн а още по стълб ите и я сгра бчи за ръкат а.
— Б рин!
— Н яма да с е върна — рече св ире по тя. — Не можеш да ме накараш.
Н ам ери си друга, която да по ср амваш. — Тя с е опит а да с е от скуб не. — Н о
ти не успя. А з не с е за срамих. Ти и о ст ана л ите т рябва да с е срамувате з а
това, че държ ите други хора като свои роби. А з няма да…
— Го споди, ще млъкнеш ли, за да ме чуе ш? — Той я грабн а за рам ене те
и я раз търси. — Н е съм ис ка л да те за срамвам. Н икога не съм има л т акова
нам ерен ие. Той те гледаше т а ка сяка ш… и аз с е раз гнев их… П ро сто т а ка с е
сл учи.
— И мислиш, ч е това променя не щат а? Р азб ира с е, че го направ и.
Д овеж даш робинят а си да с едне до те б на мас ат а. П ока зва ш ме пред
оф ицерит е си и вас а лит е на Р ичард. И зненад ана съм, че не ме раз събл еч е
гол а пре з тях.
— Н е съм т е показва л — рече грубо той. — А ти ни що не си науч ил а,
ако м исл и ш, че ще по зволя на някого да те в иди гола. — Той я обв и още по-
сил но с ръце. — И сках да ти окаж а в нимани е. И сках да им за явя, че т рябва
да с е от нася т с уважени е към теб, че си не що повече от робиня.
— Н о за теб не съм ни що повеч е от робиня. Доказа го пред всич ки в
Редф ърн. Робиня и курва. — Тя вдигн а поглед към него. — И ще го дока жеш
отново, когато ме заведеш в ст а ят а си. Те ще с е подсмихват, щ е шушукат и
ще говоря т за всичко онова, ко ето прав иш с тялото ми. Ти го зн аеш и аз го
знам .
— Н е го з нам.
— Зна еш го и не те е гриж а.
— Проклет а да си. А з не съм иде а лен. П онякога с е ядо свам и
развър звам е зи ка си. Н о ако не ме беш е гриж а, до с ега щ ях да съм те
захвърл ил. — Той с е обърна и с е върна в за лат а.
Б рин изв ика подигравателно след него:
— Д а в и ча кам ли във ваш ат а ст ая, го сподарю ?
— Н е, ако ти е мил ж ивот а. Върв и при М а лик и она зи жена. Н авярно те
ще с а в бе зопас но ст от твоят а от рова.
Б рин с е вт рен чи след не го изуме на, докато той вле зе в за лат а. Н е
см ят аше, че ще я пус не да с е върне при М а лик и А дуин. За него това бе
изкл ючит елно необ ичай но.
Н о пъ к т ази вечер цяло с тното му поведе ние бе ше необи кновено. То бе
прем ин а ло от бдител но ст към мрачн а рев но ст, а накра я бе стиг на ло до…
съж а л ен ие, може би?
Д а л и наи сти на бе има л намер ението да и ̀ от реди до стойно място, за да

96
я за щити от клевет ат а? Брин ус ет и ка к гнева и ̀ изче зва, докато обмисл яш е
т ази възмож но ст. Той бе ка за л това, а не бе мъж , който лъже.
Тя почувс тва как вът ре в нея разцъф ва мънич ка пъпка топлот а, обърна
с е и с е заи зкачва по стълб ите. Гейдж с е бе опит а л да я предп ази.
Н е би т рябва ло да е толкова доволн а. В края на кра ищат а той бе
избух на л и навярно бе ут еж нил п оложен ието и ̀ . Н е с е бе държ а л по м ил ия
рицарс ки нач ин, по който М а лик би и ̀ предлож ил покров ител ството си. Той
с е бе държ а л грубо, рязко и невеж ливо. Би т рябва ло да не обръща в нимани е
на нам ер еният а му и да мисли с амо за ж а лкит е му дейс тв ия.
И въпреки всичко Гейдж с е бе опит а л да я з ащи ти…
В ст аят а на А дуин гореше с амо една свещ, а Алис с е бе сгуш ил а до
угасва щия огън в каминат а. Брин слож и пръс т на устни те си, когато
присл уж ницат а скочи на кра ка. Погледна към мъж а и же нат а на легл ото,
които изгл еж да спя ха.
— В си чко ли е наред? — прош епна тя.
А л ис ким на.
— Той не с е чувс тваш е добре и му дадох от същ ото лекарс тво з а сън,
ко ето м е научихте да правя з а лейди А дуин. Лейди Адуин спи, откакто
т ръгнахт е.
— Д обре. С ега можеш да си ляг аш. А з ще о ст ан а с тях.
— Та ка ли? А з мислех, че… — Алис не довърши.
А л ис мисле ше това, ко ето и всичк и в Редф ърн — че Брин ще сп и в
л егл ото на норманд еца.
— В ърв и да си почиваш. А з ще ги наглеж дам.
А л ис вс е още с е колеб аеше.
— Ка кво има? — попит а нетър пеливо Брин.
— Може ли да о ст ан а тук? Н яма да преч а. П ро сто ще с е св ия до огъня.
— Н о за що? — Брин спря веднаг а щом разбр а. Тук Алис бе ше в
бе зопасно с т. — Смят а ш, че лорд Р ича рд ще с е разгн ев и, че помагаш на
л ейди Адуин ли?
А л ис ким на.
— Когато е ядо с ан, ме бие. — Тя пот ре пери. — Винаги ме бие, но
когато е ядо с ан повече. А ко изл яза оттук, ще ме намери и ще ме завл еч е в
л егл ото си.
— А ко ти е толкова неприя тно, т рябва да и збяга ш.
— К ъде бих могла да избягам? — Алис прехапа долн ат а си устна и ка за:
— Б рем енна съм.
Б рин пот реп ери от из ненад а, приме с е на с гняв .
— Той знае ли?
— Д а. А з съм в т рет ия ме с ец.
— И той те прати при лорд Гейдж , да те и зпол зва?
— О ще не съм започ на ла да с е за кръглям и лорд Р ичард ка зва, че съм
най- хубават а жена в Редф ърн. И скаш е да до ст ав и удов олств ие на л орд
Гейдж , а не бе сигур ен, че норманд ецът вс е още е влю бен във вас.
Н а Б рин и ̀ с е повдигна от отв ращ ение.
— Може ли да о ст ан а? — поп ит а па к А лис.
Б рин кимна към по ст елят а, която бе наредила да слож ат за не я в другия
ъгъл на ст аят а.
— Легни да спи ш т ам.
— Н е, тук до огъ ня съм добре.
— Легни на леглото. А з съм здрава и сил на, а и не съм бремен на в
т ретия м е с ец. Ут ре ще ми доне с ат легло. — Когато А лис не с е помръдна, тя

97
рече о ст ро: — Веднага!
А л ис побъ р за към леглото.
Ст а ят а на Адуин бе ше голяма, но скоро ще ше да с е препълн и, пом исл и
си ум орено Брин. Знае ше, че не т рябва да говори грубо на А лис, но
в не зап но бе обзет а от мисълт а, че тук бе още една от же ртв и те на Р ичард,
които не можеше да о ст ав и с ами в Редф ърн. Ка к щеш е да с е о свободи и да
с е върне в Гуинт а л, ако т рябваше да с е т ревож и за бе зопасно стт а на те з и
бедни жени? Е, т рябва да го направ и, но т ази нощ няма да мисл и за това.
Д а л и не чу нещо ? Брин с е обърна рязко към леглото, но не в идя ника кво
дв ижени е. Бър зо преко си ст а ят а. М а лик очев идно сп еше дълбоко, зн ачи
шум ъ т бе дошъл от А дуин. Н о А дуин лежеше напълно неподв иж на…
О чит е на Адуин бле стяха, препъл нени със съл зи.
— Б рин…
М ил и боже, още тормоз ли ще ше да има т а зи нощ ?
— Ти си ни чула? — про шепн а тя, като с една в леглото и в зе ръце те на
А дуин в своите. — Н е плачи. Всичко ще с е оправ и.
— О пит ах с е толкова пъ ти да имам дет е от него.
— Знам. Знач и не е т рябва ло да ст ане.
— Той биеш е и мен. Но съв куплени ето е в инаг и боле зн ено, н а ли?
— Н ев ин аги. — Брин си предст ав и как Гейдж я га ли, прони ква в нея,
вдига я.
П огледът на А дуин преплува към лиц ето на Брин.
— Н орманд ецът не те ли нара нява, когато спи с теб ?
— Ти зна еш з а норма ндеца ?
— Когато с е върна от Х ейсти нгс, Р ичард ми каз а, че твоите задъл жения
не бил и с амо да лекуваш. Молих с е за теб. А по сле, когато от ново с е
разбол ях, с е молих за с ебе си. Зн аех, че с амо Го спод може да ме спаси.
Р ичард ис ка да умра. Вина ги го е ис ка л, но аз не приз навах това. Н е м ожех
да повярвам, че човек може да бъде толкова же сток. И сках с амо да из пъл ня
дъл га си. Н е бе моя гре шкат а, че не мож ах да му родя де те. Н е зав исим о от
всичко, ко ето говори, греш кат а не е моя. — П огледът и ̀ с е на сочи към Ал ис
на л егл ото. — Горкат а жена, не и ̀ зав иж дам. Бебето е чуд е сно не що, но по-
скоро бих умряла, отколкото да родя негово дете с ега.
— Това не е хубаво. Д етето е напълно нев и нно.
— Знам, но то ще бъде крас иво като Р ич ард и вс е ще ми напомня кол ко
гл упава съм била. Когато дойдох за първ и път в Редф ърн, помисл их си, че
никога не съм в иж да ла толкова кра сив мъж . Толкова усмихнат и веж л ив
беш е той. Засл епи ме.
— Ти бе ше още дете.
— Н е е с амо това. И мам слабо стт а да обож авам крас от ат а. Д ори с
годинит е не мож ах да прозра какво с е кри е зад неговат а вън шно ст. Н е
см ят ах, че Го спод може да създ аде толкова крас ив чове к и да му даде черна
душа. — Уст ните и ̀ с е изкр ив иха. — Помниш ли като ти ка зах колко съм
щас тл ива, че съп ругът ми не е като Д елмас ? Сигурно си ме помислил а за
гол яма глупач ка.
— Н икога не съм те смят а л а за глупач ка — рече неж но Брин.
— Зн ачи може и да си още по-глупава от мен. — А дуин с е усмихна. —
Но аз няма да о ст ан а глупава. Мога да уча и волят а ми не е слаба. Щях да
ум ра в оназ и коню шн я, ако не бях твърдо реше на да ож ивея. И скам да
ж ивея, Б рин. И скам да оздравея. Ще ми помогне ш ли?
Б рин с е усмихна.
— Затова с е върнах.

98
 А дуин стисн а ръкат а на Брин.
— Знам, че не е че ст но от моя ст ран а. И ти има ш неприя тно с ти. Ам и
Д ел мас ?
— Ло рд Р ича рд го е отпр атил.
— За що?
Б рин извърна очи.
— Ло рд Гей дж не го иска тук.
— А лис каза, че нормандец ът бил влю бен в теб. Вярно ли е?
— Н е, той е влю бе н в онова, ко ето с е намир а меж ду кра кат а ми.
— Н о ти каз а, че бил мил с теб.
М ил като буря и нежен като на жежен до бяло ръжен. Брин не може ше да
не с е върне мислено към онзи следо бед, когато прав и ха лю бов .
— Н е съм каза л а, че е мил с мен.
— Х аре сва ти да го прав иш — рече А дуин, с ра зшир ени от сма йван е
очи. — Х аре сва ти да лягаш с норманд еца. А аз мислех, че не си има л а дру г
избор.
— Та ка е.
— Но ти му с е наслаж д аваш. — Тя с бърчи т ревож но веж ди. — Това не е
л и греш но? И маш съпруг. Това е грях.
— А не е ли грях съп ругъ т ти да те е при нудил да с е ожени ш за него?
Н е съм дава ла браче н обе т.
— О т же нит е не с е изис ква да дават обет.
— В Гуинт а л с е изис ква.
— Зн ачи имат много ст ранн и зако ни.
— Справедлив и закони. — Брин потупа А дуин по ръкат а. — Н е с е
т ревож и. Спя с норма ндеца, з ащото с е на лаг а. Няма да е задълго и съм
сигурн а, че Го спод ще про с ти на тялото ми, че ме е преда ло.
— В с еки би ти про ст ил вси чко, Брин. Ти си т ази, която т рябва да м и
про сти, че те раз питвам. О ткъде да зн ам аз ко е е грях и ко е не е? Вси чко с е
пром еня, на л и?
— Леж и споко йно. Н е е нуж но да си прощ аваме нищо. Н а л и см е
прият ел ки? А с ега зас пива й.
— Брин… — Адуин с е поколе ба. — Вси чки чуж ден ци ли с а т ака
хубав и ?
— Ка кво?
— А ми, норма ндецъ т очев идно ти до ст авя удов олств ие и…
— Н е съм каза л а, че той…
А дуин направ и же с т на нетърп ение.
— В ън шния т му в ид очев идно ти харе сва.
Широк и, корав и рамене, очи сини като с еверн ото море.
— Д а — реч е предпа зливо тя.
— И този също. — Адуин мах на с ръка към спящ ия М а лик. — Той е още
по-крас ив и от съпру га ми. Р ичард ми каз ваше, че нормандц ите с а ко смат и
диваци, които с е къп ели много рядко и има ли чер ни зъб и. А ко всичк и с а
тол кова привле кат елни, т рябва да е т рудно да с е про зре злото под
повърхно стт а.
— М а лик не е норманде ц, той е с арацин и не е зъл. Сърцето м у е
прекра сно като лицето му.
А дуин поклати глава със съмне ние.
— И аз мислех т ака за Р ича рд. М ного т рудно е да с е раз бере какво има
зад едно красиво лиц е.
— Е, нормандц ите с а като с аксо нци те. Н якои с а хубав и, други с а

99
грозни. Н е т рябва да с е т ревож иш, че с а ни з авладели. — Брин ст ан а и в зе
едно одеяло от с андъка с чар шаф ите. — Таз и нощ не т рябва да с е т ревож иш
за ни що.
А дуин отново погледн а към А лис.
— Горкат а жен а — проше пна тя. — Ж ивотъ т не е спр аведлив към
жени те. Би т рябва ло да има не що, ко ето да можем да направ им…

— Д обър ден. — Гейдж енер гично вле зе в ст аят а на А дуин. — Ка к си,

М а л ик?
— Вс е по- добре. — Той по сочи А дуин. — Мога ли да т и предст авя
л ейди Адуин ? Това е моят прия тел лорд Гейдж Дюмон.
— Лорд Гей дж — промълв и А дуин. Тя го изуча ва за момент и по сл е с е
усм ихна, подавайк и ръка. — Благодаря в и, че дойдохте в Редф ърн.
Ге йдж приближ и, по е ръкат а и ̀ и грациоз но с е наведе над нея.
— А ко зн аех, че тук с е кр ие толкова крас ива дама, щях много отдав на
да подка ня Уилям да завл адее А нглия.
Б рин с е вт рен чи в него, недоумявайки. М аниери те му бя ха из искани,
усм ив кат а поч ти мила. Това беш е един Ге йдж , който не бе в иж да ла никога.
Тя ул ов и изд айни че с кия поглед на М а лик и си спомни ка кво и ̀ бе ка за л той.
Гейдж е мн ог олик — поет , т ърг овец, воин . Ти си вид я л а сам о воин а.
И згл еж да обач е на Адуин той позволи да в иди и друга негова ст рана.
Трябва да съм щас тлива, а не вбе с ена, каз а си Брин. А дуин с е нуж д аеш е от
кол кото с е може повеч е доброт а.
— М ного с те лю бе зе н, но в мен няма ни каква крас от а. — Адуин вдигна
ръка към черн ите кръгове под очи те си. — Чувствам с е помръкна л а като
загас е на све щ.
— Знач и т рябва да зап а лим свещт а. — Гейдж с е усмих на. — Довери с е
на Б рин. Тя, изглеж да, е много умела в това.
— А з и ̀ вярвам. — А дуин по с егна и в зе ръкат а на Брин. — Винаг и съм и ̀
вярва л а. — Тя погледна към Гейдж . — Но тя че сто пъти в иж да онова, ко ето
е практич но, вме сто това, ко ето е прав илно. Н е би т рябва ло да леж а в една
по стел я с мъж . — А дуин махна с ръка към М а лик в дру гия край на легл ото.
— Трябва да ме преме стят от това легло.
М а л ик въздъхна.
— Знаех си, че няма да е з а дълго. И скаш ли да види ш как ще с е
побол ея и ще умра от мелан холия ?
— Трябва да ме преме стят — повтори твъ рдо тя и по сочи нар а в другия
край на ст аят а, на който предишнат а нощ бе сп а ла А лис. — Сигур но може да
с е доне с е ощ е един нар, върху който да ме слож ите.
— Уверявам в и, че М а л ик е твърде болен, з а да с е държ и другояче,
о свен напълно га лан тно. — С етн е, из крив ил уст ни, Ге йдж додаде: — М акар
сл ед няколко с едмици може с е окаже, че т ревогат а в и е о снователна.
А дуин стисн а зъби.
— Трябва да с е преме стя. — Тя властно подаде ръц е. — Моля в и.
— Както искате. — Ге йдж я вдигн а, прене с е я пре з ст аят а и я на ст ани
м ного в нимателно върху нара.
— Н е! — запрот е ст ира М а лик. — А ко т рябва някой да с е ме с ти, това
съм аз. Н ейно право е да о ст ане тук. Това е нейн ото легло, не йнат а ст ая.
— А з нямам права. — Устни те на А дуин с е изв и ха горч иво. — Моя т
съпру г и го с подар даде ясно да с е разбере това. Н арът е предпа зен от вя търа
и студа и е много по-удо бен от он зи, на който ме из прати в коню шнят а.

100
 М а л ик изру га п олугласно.
— А з щ е легна на нар а. Доне с и я тук и преме ст и мен, Гейдж .
— Ще о ст ана, където съм — реч е твърдо А дуин. — И зборът да с е
прем е стя, е мой. П ък и не съм теж ко ранен а. Вие т рябва да леж ите в
л егл ото.
— А що за мъж щ е съм а з, щом позв олявам подобно нещо? — отвърна
М а л ик. — Ге йдж , ти т рябва да…
— Н ищо няма да направя. — Ге йдж гледаше засмя н ту едното
войнстве но лице, ту другото. — Докато не уредит е кав г ат а помеж ду си.
О тка звам да прекарвам деня си, ме с тей ки тел а нас ам- нат ам. Лейди А дуин е
л ека като перц е, но т и не си. — Той с е обърна към Брин. — Взем и си
нам ет а л ото.
Тя го погледн а учуд ено.
— За що?
— Ще изле зем навън с конет е да ра згледаме имот ите. Ти щ е м и
пока жеш крас оти те на Редф ърн. Н е чу ли указан ият а на лорд Р ич ард?
— Н е с е подчин явам на лорд Р ича рд.
Той срещн а гнев н ия и ̀ поглед.
— Тог ава ела, защ ото аз те моля.
Ге йдж с е опит ваше да и ̀ каже не що. Тя не може ше да от късне очит е си
от негов ите.
— А ако откаж а?
— Ще отид а с ам.
Той я молеш е, не изис кваш е от нея. Удоволс тв ието от това беш е тол кова
гол ям о, ч е тя инс тинкт ив но с е отдръпн а от него.
— Трябва да о ст ана тук и…
С н орм ан д ец а мож е д а ст ан е н якаква злополука.
П рониз а я ст рах, като си спомни дум ите на Д елмас.
— Б и било глупаво да бродиш с ам из в раже ска земя. Вземи капит ан
Ль оф он.
— М исля да не го в земам. Н икога не бива да позв олява ш на победения
враг да мисли, че с е боиш от него. — Той т ръгн а към в рат ат а. — А ко
от казваш да ме удо стои ш с компа ният а си дне с, ще опит ам па к ут ре.
С т рела, изст релян а от з асад а. Напад ен ие от хорат а на Рича рд ,
докат о Гейдж я зд и през горат а. Ут ре м ож е да се окаже м ърт ъв.
— Н е! — Брин с е обърна и в зе намет а л ото си. — Ще дойда с теб. Ще те
чакам на двора. Трябва да оти да в кухнят а и да каж а на Алис да с е гриж и за
А дуин и М а лик.

— Имотът не е толкова лош, колкото си помислих, ког ато в идях за

първ и път това грубо обит а ли ще — каза Гейдж . — Поне полет ат а изгл еж д ат
пл одородни и добре обработван и. — П огледъ т му с е прем е ст и към горат а на
с евер. — Как е с дивеча?
— Ло рд Р ича рд и вас а лите му май намир ат много дивеч за лов . — Б рин
набър зо погледна пре з рамо към един з емеделец, който с е бе спр ял, за да ги
огл еда, докато мин ават. П огледът му бе лю бопи тен, в него нямаше запл а ха,
уст анов и тя с облекч ение.
О бърна с е и в идя ка к Гейдж я гледа с при св ити очи.
— Ти си т аз и, която изгл еж да пре следвана — рече неж но той. —
О чаква ш ли няко й да ни про следи?
Б рин с е насили да с е усмихн е.

101
 — О т къд е на къде? — попит а тя, с етне промени темат а. — Глиг анът,
който с ерв ира ха снощ и в гол ямат а з а ла, не съмн ено е бил уб ит в т ази гора.
Лорд Р ичард че сто с е в ръща с едър дивеч.
— Зн ачи е добър ловец, а?
— Да. М ного добър. — Брин вс е още ус ещаш е вт рен чения погл ед на
Гейдж , но упорито го и збягва ше. — До ст авя му удоволс тв ие да убива. — Тя
пак погл една пре з рамо. — С елянинъ т отново жън еше. — Готов ли си да с е
връщ ам е в замъ ка?
— Н е, смят ам да от идем да в идим да ли дивечът в горат а е тол кова
м ного, колкото твърд иш.
— Н е!
— За що не? Ти оби чаш горат а. С какво т аз и гора е по-разли чна?
— М ного е да лече.
Ге йдж вдигна веж ди.
— Н а че твърт миля?
Той нямаш е да с е откаже. Брин от чаяно търс еш е ка к да го откло ни.
— И ска ш ли да в идиш къде съм по с адила билк ите за мои те ма зила?
— В горат а ли е?
Тя кимн а.
— Тук наблизо. — Н икой не зн аеш е за нейнат а ма лка гради на. А ко
м ожеше да го задърж и т ам до здрач, навярно той няма ше да с е о смел и да
навл е зе по-навът ре в горат а. — М ного прият но място е.
Ге йдж и ̀ махн а да мин е пред него.
— Тог ава не ка отид ем т ам.
М а л кат а про с ека бе напълно скр ит а сред гъс т шубра к и т рябва ше да с е
преборят с него, з а да прем инат. Както обик новено, наст р о ени ето и ̀ с е
пов иши, когато ус ети аромат а на розмари н, джоджен и мащер ка. Това бе ше
нейн ото кътче. Кол кото с е може по- близо до Гуинт а л. Брин погл едн а
т ревож но пре з рамо.
— Това е моят а гради на. Н а ли е краси ва?
— К рас ива — отвърна като ехо той, докато я гледаше. Гейдж сл е зе от
коня си и я вдигн а от нейн ат а кобила. — О бач е е ма лко отд а лече на за
градин а. Н е ти ли позволява лорд Р ичард да в земеш парче земя по- близо до
зам ъка?
— Н е съм го молила. О бясних, че с амо в горат а мога да нам еря
подходящи те билк и.
— И никой не з нае за това място?
— Н икой. — Тя додаде, бе з да мисли: — Съвс ем бе зопасно е.
— Б е зопасно ли? — Той с е обърна, за да я погледне.
— И сках да каж а, че горски те ж ивотни не могат да тъ пчат гради нат а м и
— бър зо рече Брин. — Н е обич ат бодлив ит е храст и.
— М исля, че ис каш е да каже ш съвс ем дру го нещо — отвърн а Гейдж . —
О т какво те е ст рах в т ази гора? В горат а при Х ейс тин гс не те беше ст рах.
— О т ни що. О т какво може да ме е ст рах?
И зражението му ст ана с ериозно.
— Каж и ми.
Б рин мълчеше.
— Д а ли да не на вляза навът ре в горат а, т а да раз бера?
— Н е! — Трябваше да му каже. — Н а лорд Р ича рд не може да с е има
доверие. Може да с е опит а да ти нав реди.
— Та ка ли? О ткъде зна еш?
— Д елмас ми ка за. — Брин в идя очакванат а ре акц ия и смотолев и: —

102
Знач и приемаш напълно спокой но това, че лорд Р ича рд може да с е опит а да
те уб ие, а като спомен а за Д елмас, с е ядо сва ш. Н е разб ирам.
— П редполаг ам, че Д елмас не е споделил с теб планове те на л орд
Р ичард, за да можеш да ме предупредиш ?
Б рин не му от говори.
— Зн ачи е бил запоз нат с планове те на Р ичард. Ст ран но ми е, че е
сподел ил подобе н за говор с една роби ня. Е, защо ще го прав и, а?
Б рин отвърна с нежелани е:
— Д елмас отчая но е търс ел помощ да ме върне тук, за да му каж а къде е
съкров ищ ето.
— Ааа, съпру гът ти отчая но е ис ка л да с е върнеш.
— Зарад и съкров и щето. Той изобщо не с е интер е сува от мен. — Р ъце те
ѝ с е св иха в юмруци. — Д елмас не е по-лош от лорд Р ича рд. За що да
приемам е единия и да отхвърляме другия?
— Трябва да е лоша че рт а на характера ми. — Гей дж с е обърна и т ръгна
към пото ка. — Всъ щно с т, аз с е радвам, че съпру гът ти за говорнич и да м е
убие. Така по-ле с но ще го премах на. Н е че преди ще ше да е т руд но.
— Лорд Р ича рд е винов ни я. Д елмас с амо изпълнява заповедите м у. —
И зражен ието на Гейдж не с е промени и Брин с е и зпусн а в бе зсил ието си: —
И ска м и с е да не ти бях ка зва ла. С ега ще мисли ш с амо за см ърт и
отм ъ щени е. Н е т рябваш е да т е предупреж давам.
— А за що ме предупреди? — Той приближ и с една стъп ка към нея. —
А ко м е бяха убили, щеше да има ш един враг по-ма лко.
Б рин бър зо от клони поглед.
— П о-добре т и, от колкото Д елмас и лорд Р ичард.
— Н е съм пола ска н от срав нен ието. — Той вдигна брад ичкат а и ̀ и я
накара да го погледне в очи те. — П огледни ме. Н аис тин а ли ме смят а ш за
свой в раг, Брин?
— Ти ме държ иш да леч от Гуинт а л. Нари чаш ме своя робин я. Как м оже
да си нещо друго, о свен в раг?
— А ко не беш е моя робиня, щеше ли да ме напуснеш ?
— Д а.
— Тогава щ е о ст анеш моя робиня. — Той с е обърна, с една и си сва л и
ботуши те. — Н о ако това ще т е уле сни, аз не съм доверчив и я глупак, за
какъвто ме мислиш. Трябва да съм луд, з а да повяр вам, че лорд Р ичард ще
м и в ръчи покорно на следствен ото си право. Вчера, след като при сти гнахм е,
накарах Ль оф он да в земе войни цит е си и да пре търси горат а, както и
окол но с тит е. Дне с прав и още едно претър сване.
О чит е на Брин с е раз шири ха.
— За що не ми каз а?
— За що? Това бих направ ил във всяка в раже с ка з емя. — Гей дж сва л и
бронят а и туникат а си и легн а върху мъха до потока. Затвори очи. — Н о с ега
като зн ам, че си в зела присърц е моите инт ере си, нямам ни ка кв и колеб ания
да ти позволя да ме па зиш.
В с еки дру г би има л по-голяма н уж да от за щит а. Голот ат а т рябва ше да
го направ и уязв им, но не беше т ака. Той бе целия сякаш от брон з и аба но с,
огром на, лъскава кот ка, пол егна л а на слънце след лова… или преди лова.
— Ка кво прав иш ?
Ге йдж не отвори очи.
— М исля, че е яс но. Имах бурн а нощ и чувс твам, че ми с е подрем ва.
С ъбуд и ме, преди да с е смрач и.
Б рин го погледна не сигур но.

103
 — И ка кво искаш да правя, докато спи ш?
— П рав и ка квото би прав ила, ако не бях тук. — Той с е прози на. — Това
е тво ето ме сте нце, не мо ето.
Р азб ира с е, че беше не йното място. Защо толкова с е колебае ше? Зна еше
отговора. Той т рябва ше с амо да вле зе ня къде и да превърне мястото в
неул ов имо сво е. Брин не беше си гурна, че ще може отново да идва тук, бе з
да в иж да едрото му тяло, изле гнато на този мъхе с т бряг.
Е, и тя не бе успяла да спи пре з нощт а, но бе съвс ем бодра и има ше
м ного работ а. О тдав на не бе идва ла тук. Кол енич и и започна да пл ев и
бурен ите от лехит е. Ухан ият а бя ха з амайва щи, птиц ите пееха, слънцето
грееш е топло и спокой ств ието, ко ето в инаг и я обз емаш е тук, започ на да
прониква в душат а и ̀ .
М ного по-къс но, когато слънчев ит е лъчи започна ха да хвърлят дъл ги
с енки над поля нкат а, Брин ус ет и, че Гейдж я наблюдава.
Тя погледна пре з рамо и с е усмихна.
— П очти е в реме да т ръгваме.
— Д а. — Той с е прот егна лениво, преди да с е изпр ав и и да т ръгне към
нея. — Какво прав и ш?
— П левя. Бурен ите с е опитват да задушат ж ивот а на рас тен ият а м и.
— И ти с е бориш с тях. — Той коле ничи и започ на да дърпа ст ръкове те
нат рапниц и. — И твоите раст ения ли си имат драко ни, с които ти с е бори ш?
— Р азб ира с е. Там, където има ж ивот, в инаги има смърт, която с е
опитва да го от неме. А ко не с е боря с не я, ще ст ана ча ст от смъртт а и ще с е
нам раз я.
— И точно май ка ти ли т е науч и да отглеж да ш билк и?
Б рин кимна.
— О т съвс ем ма лка знаех, че т рябва да с е подготвям за лечи телка, да с е
боря с драко ните. — Тя го погледна мрач но. — Тя ми ка за, че по свет а има
разл ич ни в идове воин и, а на й-добри те с а оне зи, които дават ж ивот, а не го
отн емат.
— Н е поз навам подобни добри воини. П ознавам с амо от друг ия в ид. —
Устнит е на Гейдж с е и зкрив и ха. — Като с амия мен.
— Н о ти можеш да с е промениш.
— С амо ако с е промени светъ т. — Той по с ег на да от скубне ощ е един
пл евел . — Н е бих могъл да поне с а ж ивот под ботуша на зав о еват ел я.
Погл едни с ебе си. Ти си робиня. Каква нагр ада имаш за това, че с е бориш с
твоите дракони ?
— С амат а борба — отвърна про сто Брин.
Той погледна на горе и спря на сред дв ижени ето.
— С иян ие… — промълв и той.
— Ка кво?
— Н ищо. Про сто дума, която каз а за теб М а лик. — Той дръп на бурен а и
по с егна за друг. — Преди да реши, че т рябва да с е влю би в теб.
Тя с е за смя.
— В ие сте ст ранна двойка. Къде с е сре щнахте?
— В ъв Виза нти я. — Гейдж с е усмихна. — Той прониз а ръкат а м и със
с абя.
— Ка кво?
— В пус тинят а, когато с е в ръщах в Норман дия, ме нападна ха
с арацин ски разбойн ици. М а лик ги предвож да ше.
Б рин с е намръщи.
— Н е мога да повярвам, че М а лик е бил раз бойни к.

104
 — Д а, и то какъв . Той и хорат а му откр адна ха вси чки стоки, кон ете и
кару цит е от керва на и отпра ши ха. След два дни той с е върна с коне и
до ст атъ чно вода, за да ни изведе от пус тин ят а. — Гей дж с е ухили. — С ъщо
т ака превър за ръкат а ми и дълго ме п оучава как да с е боря с мъже, които с а
очев идно по-силни от мен.
— Р азбо йник…
— В не говото с ело го мислеха за герой. Бяха изст р ада ли т ри сушав и
години, ум ираха от глад, а М а лик в зел не щат а в свои ръц е. Каж и ми ко е би
избра л а: добри нат а или ж ивот а при същи те обстоя телства?
Б рин отговори, бе з да с е колеба е:
— Ж ивот а.
— И аз мислех т ака. Както мислеш е и М а лик. Н икой не обич а ж ивот а
тол кова, колкото не го. О свен може би ти. — Той с е огледа наоколо. — Той
би хар е с а л гради нат а т и.
— Д а. — Брин в зе импулсив но ръкат а му и я по ст ав и на топл ат а от
сл ънцето земя. — Ту к има толкова много ж ивот. Нався къде окол о нас.
Ус ещ аш ли го?
— Н аисти на. — Той обърн а обратно ръкат а си и хвана не йнат а. —
Н икога не съм с е чувс тва л по- ж ив .
Б рин по е о ст ро дъх, като срещна погледа му. И тя не с е бе чувс тва л а
никога по-ж ива. Сяка ш неговат а сила за ж ивот с е влива ше в нея и я прав еше
по-сил на, воде ше я към гребена, където земят а сре ща не бето. Тя с е усм ихн а
л ъче зарно и също стис на ръ кат а му.
— Та ка е добре.
— Желая те — рече дре зг аво Ге йдж . — И скам да съм вът ре в т еб. И скам
да почувс твам доколко си ж ива. Тук. С ега.
Б рин ус е ти леко разочаровани е.
— Както иска ш.
Той изру га и пусна ръцете и ̀ .
— Ка зах, че имам желани е. Н е съм каза л, че щ е те накар ам нас ил а. —
Той с е из прав и и т ръгна към брега. — Ти не разбира ш.
— Н е разб ирам. — Тя го наблюдаваше сму тена как с е облич а, сл ед
ко ето т ръг на към конете.
— И двай. Време е да с е прибираме — ка за той.
Б рин ст ана и т ръгна към кобилат а.
— А ко ми обяс ниш, аз може…
— Н е оча квай от мен да ти обяс нявам, когато аз с амият не ра збирам .
Тук см е с ами. Не с е н а лага да с е т ревож а, че ще т е по срамя. — Ге йдж я
м етна на гърб а на кобилат а и с е качи на своя кон. — А един Го спод з нае, че
не вярвам в прав илат а за риц арско поведение, които с е изповядват в двора
на Уил ям. Винаг и съм открива л, че рядко ги изп олзват, когато не с а им
удобни. — Той при шпори ж ребец а си.
Ге йдж бе побе снял от бе з силие и по-бур ено с ен, откол кото го бе в иж да л а
някога.
И въпреки това Брин откри, че докато го следваш е към Редф ърн, с е
усм ихва радо стно.

Н а двора ги по сре щна лорд Р ичард.

— Н адявам с е, че и за вас Редф ърн е толкова красив , колкото и за м ен,
го сподарю . Ако ми бяхте ка за ли, че ще и злизате с конет е, щях да дойда с
вас. — Той прис тъпи напред и сва ли Брин от коня и ̀ . — Н о вярвам, ч е Б рин е

105
бил а съвс ем подходя ща компан ия.
Тя бър зо с е о свободи от не го и от стъп и наз ад.
— Трябва да с е в ръщам при М а лик и Адуин. — Тя срещн а погледа на
Гейдж . — Сигурно няма да в и т рябвам т ази вечер в за лат а ?
— Н е. — Той направ и гримас а. — Вярвам, че ще минем и бе з твоят а
ком пания. И зглеж да твъ рде обе зпокои телна за добр ото храно смила не.
Б рин с е усмихна.
— О ткрила съм, че мъжет е в инаги обв иняват жени те за всяко
неудоб ство. — Тя с е обърна и с е за из качва по с тълбит е. — П огриже те с е з а
с ебе си, го сподарю .
Той с е подсмихна и изв ика след нея :
— Ще с е по ст ар ая да го направя. — Направ и пау за. — А ко ме удо стоиш
с присъ ств ието си ут ре, за да пояздим отново из околно ст ите.
П о следнит е думи Гейдж изговори с уважението, ко ето би по каз а л към
една дама. Брин спря на ст ълбите и с е обърна, за да провери по лицето м у
да л и не и ̀ с е подигра ва. Н е откри присмех.
— С удов олств ие, го сподарю . — И отново с е заи зкачва по стълби те.
— Ще дойда с теб. — Ло рд Р ичард за бър за след Брин. — Дне с не съм
по с ещава л беднат а си же на.
Ка ква ли подло ст бе зами слил отново? Брин с е спря и с е обърна с л ице
към него.
— П река лено бол на е за по с ещ ения.
— Н о не и за съп руга си, на л и? Съп ругът не е по с етит ел.
— Б рин? — попит а тихо Гейдж .
Тя м у хвърли бър з поглед. Той ис каш е да му даде повод за на силие. П ри
с егашн ото не сигур но наст ро ение на Ге йдж , би било неразумно да с е
разп а л ват ст расти те. Тя рече ряз ко на Р ичард :
— Елате тогава. Н о не бива да о ст авате дълго.
— И зобщо няма да стоя. Н ямам жел ание да в иж дам онова бледо подоби е
на же на. Само исках да полу ча възмож но стт а да поговоря с теб.
Норма ндецъ т май е по стоянно по пе тите ти. Или в тялото ти. П рислугат а м и
каз а, че с а те чули ка к грухт иш и крещ иш като с елянка, каквато си, сл ед
като си изгон ила А лис от ст аят а му.
Б рин с е св и при те з и думи. М ислеше, че той не е в състояни е да я
обиди, но в не запно с е почувс тва очер нена.
— Ка звай те каквото имате да казвате.
— С ъкров ището. Трябва да ст ане мо е — проше пна той. — Н аше. Защо
да го граб не норманде цът?
— Д елмас ми каза, че ви е докладва л за Гуинт а л. Н икога не съм
каз ва л а, че т ам има съкров ищ е. О ткъде зна ете, че не в и е излъг а л?
— Н е би по смял да ме излъже. Ли псва му смело ст. — Р ичард с е
усм ихна. — А и не е пре ка ле но умен. Той дори си мислеш е, че ще раздел я
съкров ищ ето с него, ко ето с амо дока зва глупо с тт а му. И зобщо не м и е
нужен, ако имам теб.
— Н о ме нямате.
— Н е и в момент а, но в инаги съм бил добър в преод оляването на
пречк ите. — Той направ и пауза. — Н е можеш да с е надяваш на някакво
бъдеще с норма ндец а. Само ще т е изпол зва, а с етне ще т е захвърли. Д окато
аз дори може да поискам да с е оже ня з а теб.
— В ие имате съпру га — рече студ ено тя.
— Но ниш кат а на ней ното съще ствуван е е толкова тъ нка. А ко не бе с
тол кова добро сърце, с амат а ти можеше да я пре късне ш. О бач е след в рем е аз

106
ще с е погр иж а з а това.
Б рин ус е ти как стома хът и ̀ с е преобръщ а.
— В ие сте исти нски демон.
— Н е, про сто съм човек, който зна е ка кво иска. Н е съм създаден да
о ст ана в ка лт а и да с е моля в кра кат а на други мъже. — Р ич ард с е вт ренч и в
нея. — И норманде цът зн ае какво ис ка. Съмнявам с е, че ще с е поколеба е да
с е отърве от евентуа л на пречка.
— Греш ите. Той не е като ва с — отвърн а св ирепо тя.
— Д а пов и кам ли обратно Д елмас и да о ст ана да гледам, да ли не е?
— Н е!
— В иж даш ли? — попит а доволен той. — Н яма ка кво много да изб ираш
м еж ду м ен и норма ндеца. А з бих с е отърва л от съ пругат а си, а той би те
отърва л от съпру га т и. Трябва да ти направя комплимен т. Ти сигурно ум ееш
да до ст авя ш удов олств ие като Да лила, щом можеш да подмамиш един м ъж
към см ъртт а.
С м ърт. Брин почувства прис тъп на пани ка.
— Той не е като вас — повтори тя. — Н е би го направ ил.
— Зна еш, че би го направ ил — ка за Р ича рд. — Н ямам търпен ие да с е
възпол з вам от умен ият а т и. Уморих с е от покорни, ум илква щи с е же ни,
които не отправят ни какво предизв и кател ство към мъж а. Да, мисля, че не
бих изключ ил напълно възмож но стт а з а жени тба. — Той я погл една
м ногозн ачи телно. — Добре си помисли, Брин. Ела с мен. Не с е пог убва й.
Тя т ръсна глава.
— Н е? — И зра жени ето му едва-едва с е промени, но нейн ото
в печатл ение беше за гро зна заплаха. — Значи ще т рябва аз да пром еня
решен ието си. Колко ж а лко. Н адявах с е, че няма да услож ниш зад ачат а м и.
П реди тя да отговори, Р ич ард с е обърна кръгом и с е отда леч и.

Осма глава
— Д а не го из скубне ш! — изв и ка ст рого Брин. — Това е розмарин, не е
бурен!
— И зв инявай — каз а покорно Гейдж . — Всичк ите ми изгл еж д ат
еднакв и.
— Зная. Щом е зеле но, значи е бурен. А ко не т е наблюдавах, нямаш е да
о ст ав иш нито една билка в градин ат а ми.
— Н е е вярно. Напо следък научих много не ща.
Тя изсумтя, но не каз а нищо.
— За какво изпол зваш розмарина? — попит а той лениво.
— За главоболие и за нерв и. П равя и мехлеми з а болк и в ст ав ите и за
натъ рте но.
Той пока за ня какво ниско расте ние с лъскав и лист а.
— А това?
— Това е мащер ка. Лекува жен ски боле сти. М аслото и ̀ изч иства рани. —
Б рин го ст рел на с поглед изпод веж ди. — И облекчава подути те ст иси.
— О , очев идно е бе зц енна билка. Н епременно дръж на разположени е
гол ем и колич е ства.
Б рин с е засмя.
— Та зи зима първ ият мраз зак ъснява, но няма да е за дълго. Другия път
ще т рябва да набера билки и да попълня запас ите си от лекарс тва.
И зпол звах поч ти вси чко, докато лекувах М а лик и Адуин.
— М исля, че твои те лекарства няма да им т рябват още дълго — каза

107
Гейдж и изскуб на друг буре н. — П ри по следн ото ми по с ещ ение и зглеж да ха
м ного по-добре.
— Н аисти на с а по- добре. — Брин с е усмих на доволно. А дуин и М а л ик
с е поправя ха бу ква лно с дни, това, че бя ха з аедно, дейс тва ше добре и на
двамат а.
Р азт ревожен за А дуин, М а лик бе забр ав ил скукат а, но А дуин ст ава ше
вс е по-хапли ва, Брин никога не бе допуска ла, че е възмож но неж нат а и ̀
прият ел ка да с е държ и т а ка.
— С ега им давам с амо от в реме на време настой ка за сън. Но когато с е
изл екуват напълно, моит е билки ще пот ряб ват на друг чове к. Винаги им а
нуж дае щи с е.
— Зн ачи никога не о ст аваш бе з билки.
— Д а не би ти да прав и ш и кр ачка бе з меча си?
Ге йдж с е засм я.
— Рядко. А когато от ивам да с е бия с драко нит е — никог а.
— М ного мъдро.
— Таз и работ а ми харе сва вс е повеч е. — Той изт ръг на друг буре н. —
Може би т рябва да зар еж а тър гов ият а и да ст ана с елянин.
— Н е те в иж дам като орач, дори и за ма лко. — Брин го погл една
разве с ел е на. — М ного си нетър пелив .
— Н е си права. Мисля, че напо следък бях много търпелив с теб.
Тя замълча, неочакваното вълнение в глас а му я завари не подготве на. За
пръв път от две с едмици нас ам, Гей дж изглеж д аше както при първат а им
среща в Х ейстин гс. П ре з те з и дни с е бе държ а л с нея каприз но и
насм е шл иво — както и към М а лик.
Той забеляза ре акцият а и ̀ и добав и грубо:
— Това не може да т рае вечно. Трябва да раз бере ш, Брин, аз не съм
м онах.
— Забеля зах. — Тя сведе надолу очи. — И скаш да с е върна в легл ото т и
и да бъда твоят а блудн ица, т ака ли?
Той изру га пре з зъби.
— Н яма да бъде ш курва. Ще с е отна сям към т еб с ува жени е и ням а да
позвол я на нико й мъж да т е обиди.
— Н икой няма да ми каже не що в лицето. Н о ка кво ще каже ш за
подиграв ки те з ад гърба ми? А какво ще ст а не с децат а, които ще т и родя? Ти
с ам ият си не зако нороден. Ще позволи ш ли да с е отна сят към децат а ти,
както с а с е от насял и към т еб?
— Н е! — Гей дж въздъхна теж ко. — А з не съм като баща си. Ще с е
погриж а да с е от нася т добре към тях и да не ги карат да с е срамуват.
— Д окато ти омръзна и реш иш, че ис каш друга жена.
— Това няма да ст ане.
— Ка к да съм сигурн а? Женит е в инаг и с а служ ил и за разменна монет а.
А и няма по-голям май стор на паза рлъка от теб. М а лик ка зва, че си бил
непо стоян ен и че ле сно с е наси щаш.
— Ка кво ис каш от мен, дявол да те в земе ? Това, ко ето ти е каза л , бе
вярно по- рано. Н о аз не съм хар е сва л друга жена т ака, както харе свам т еб.
И тя никог а не бе преж ивява ла т ази сме сиц а от привър зано с т, бол ка и
радо ст, която я з авладява ше в негово при съств ие. Н о това чувс тво бе
тол кова сурово и зем но, че сигурно не бе ше лю бов . Даже пре з по следни те
сл ънчев и дни ус ещ аше, че под повърхно с тт а на нещат а зрее конфликт. С
Гейдж Д юмон щеше в ина ги да е т а ка. Такъв ж ивот нямаше да и ̀ даде
спокойс тв ието, ко ето жела еше. Напротив .

108
 — О ст ав и ме да си отида. Н е искам нищо от твоя свят. Единс твен ото м и
жел ан ие е да с е върна в Гуинт а л.
— Напо следък не съм за беляз а л да си била недоволн а от пребиваването
си тук.
— Н о с ега съм. — Р ъцете и ̀ раб отеха бър зо, т ре с каво и и зт ръгва ха
грубо бурен ите от земят а. М ислеше си от чаяно, че т рябва да направ и точ но
т ака и с глухото изкуше ние, ко ето и зпит ваше в ина ги в негово присъ ств ие.
Д а го изт ръ гне от коре н, да го прогони, преди да е з авладяло целия и ̀ ж ивот.
— И скам да с е върна у дома. Адуин е много по-добре, а М а лик вече с еди на
стол и да же ходи. Н яма смисъл да с е мот ая тук.
— Ще т ръгнем за Гуинт а л, ког ато… — той помълча и с е поправ и — …
ако реш а да отидем.
Б рин го погледна право в очите.
— Н яма при чин и да не оти дем. А съкров ищ ето? Да не би…
— Н е съм си гурен, че има съкров ищ е.
Тя т рябва ше да е наяс но, че той с е съмнява, но си бе позв олила да с е
надява. В глас а и ̀ т репн а горч ив ина.
— За що не ми вярваш? Д елма с и лорд Р ичард с а убеден и в
съще ствуването му.
— За щото ис кат да вярват в това.
— А ти не ис каш ли?
— И скам го, но ако съ ще ствува. С ега целт а ми е друга. — Той с е в зря в
очите и ̀ . — П редлож их ти вси чко, ко ето мога да предлож а. Знае ш, че не м ога
да с е ожен я за теб. Ако можех, щях да го направя.
Тя го з агледа смая но.
— Ще ше ли?
Той с е намръщи.
— Р азб ира с е. Н е го ли разбра?
— Н е.
Ге йдж възкли кна тихо, но гнев но.
— Вели ки боже! Внимателен съм с те б, доко свам те с амо когато
работ ат а го на ла га, о ст ав их те да запази ш в т айна всичко, ко ето с е отна ся за
м ина л ото ти, ма кар че това мълчание ме подлудява. Какво си мислиш ? Така
л и с е от нася мъж към жен а, ако не е здраво привър з ан към нея?
Задав и я горчиво- сладкат а вълна на щас тието. Тя с е в зира ше
бе зпом ощ но в него.
— Н е из глеж даш е т ака.
— А з ни кога… А з имам ис тинс ки чувс тва към теб, Брин от Ф окхар. Ти
си сил на, ве с ела и откр ит а. Н е поз навам друг а т акава жена. — Той заговори
тихо и убедително. — И вярвам, че не съм т и непр ияте н.
Той бе буря и слън це, з емя и не бе. Винаги разли чен, никога един и съ щ.
— Н е, не си… непр ият ен.
— Тог ава ела, ж ивей с м ен и ми по зволи да с е гриж а за теб. О бещ авам
да с е ожен им, когато умре онова влечуго, мъжът т и. — Той св и устни, когато
забел яза ка к тя с е напрегн а. — Н е, няма да го уб ия. П озна вам те до ст атъ чно
и зная, че това би било на й-бър зия т начи н да т е загубя… Но аз нев ина ги
дейс твам разумно, затова ще по с тъпи ш мъдро, ако при емеш предложен ието
м и.
— Н е мога — пошеп на тя.
— За що не?
В о ст рия му въпро с т репна разочарование. Вин аги бе държ а л чувс тват а
дъл боко в с ебе си, не бе допус ка л, че е възмож но да ги издаде пред нея.

109
Н има най- силни те му емоци и в инаг и я бяха нара нява ли по този начи н? Тази
м ъка не бе толкова сил на, както при смъртт а на ба ща му, но вс е пак бе една
пул сиращ а бол ка.
И ска ше и ̀ с е да протегн е ръка, да го доко сне, да го излекува, да изл ич и
от устни те му мрачнат а гримас а и да го на кара да с е усмихн е.
— Н е ме гледай т ака. Каж и ми. Защо не ?
Н е бива да го доко с вам. Н е ис кам да узная да ли бол кат а му е по-сил на,
откол кото съм си мислил а.
— Гуинт а л. И скам да отид а в Гуинт а л. А т ам ти няма да с е чувстваш у
дома си.
Той с е усмихна подигравателно.
— С мят аш, че не засл уж авам да бъда част от твоя бе зце нен дом?
П окой и буря. Веч на кра сот а и по стоянно дв ижени е.
— В ъпро сът не е да ли за служ ава ш. — Тя с е опит а да го изра зи с дум и.
— Ти не си съ щия. Н е би могъл да о ст ане ш в Гуинт а л и да не с е опит аш да
го пром ени ш по свой вкус. А аз не бих го поне сла.
И зражението му не с е промени.
— Зн ачи т рябва да с е боря не със съпруг, а с място. М ного добре.
— За що не можеш да разбереш, че не е възмож но?
— Н апълно възмож но е и щ е ст ан е . — Ге йдж ст ана и я и зправ и на
крака. Р ъкат а му сграбчи кит кат а и ̀ и я повлече към коне те. — М ного скоро.
Както ка зваш, аз съм нетър пелив чове к. — Вдигн а я на нейн ат а кобил а и
заст а на долу, загледан в не я. — Ти ме искаш. Вземи ме. Не ис кам робиня.
Ел а при мен по своя воля, Брин.
Тя поклати глава.
Н еж но с тт а изче з на от лицето му. Той с е усмихн а нехай но.
— Твоя воля. Дано промени ш реш ението си, за щото не е най- доброто.

Тоз и ден, още преди да с е здрачи, Ль оф он доне с е в ст аят а на А дуин

с андъчето от ре збовано тиково дърво. Той с е усмихна на Брин, след ко ето го
о ст ав и.
— Подарък от моя го сподар. Току-що прис тигн а от Х ейсти нгс. П оръча
да предам, че с е надява роклят а да в и е по мярка. — Ль оф он с е намръ щи. —
И зпрати моите хора да търся т по с елат а кроячки, за да я ушия т. Ще бъде
довол ен, ако я облече те т ази веч ер.
Б рин погледна намръ щено ковчежето. Та ка зн ачи, пак ще т рябва да с е
изправ и сре щу пре зрени ето на за лат а. Н е ис ка ше ли Гейдж да и ̀ по каже по
този начин какво ще с е случ и бе з неговат а за щит а?
Ль оф он каза :
— Го сподарят поръч а да поч акам, докато отворите с андъ чето. И ска да е
сигуре н, че роклят а в и е харе с а ла.
— О твори го, Брин — каз а сърцато Адуин. — И скам да в идя подаръ ка
ти.
А дуин бе лю бопит на като дете. Брин не искаше да я разочарова и бав но
вдигна капака.
И скря ща копр ина в с апф ирения цвят на обедн ото небе ся каш по сяга ше
към нея като ж ива. Когато я доко с на, ахна. Тъкант а бе прохлад на и м ека
като крило на пе перуда.
— Д ай да в идя — ка за Адуин.
Б рин вдиг на роклят а в исоко.
— П рекра сна е! — О чите на А дуин бя ха ш ироко раз творени от

110
възхище ние. — Н икога не съм в иж да ла толкова крас иво нещо.
— Копринат а е от Визан тия — каза М а лик. — Гейдж даде че тири коня
за това ковчеже с платове.
— За що стоиш т ака? — А дуин попит а Брин. — Иди и я облечи!
Н е ис каш е да я облича. Роклят а не беше като она зи, която за е от А дуин.
Това бе рокля от свет а на Ге йдж , има ше ст ра нното ус е щане, че ако я обл ече,
ще ст а не ча ст от този свят.
— Н а теб ще стои много по- добре, А дуин.
— Го сподарят Гейдж каза, че т рябва да я облече те в ие, го спож ице. —
Тонът на Ль оф он бе учт ив , но в него бе скр ит а заповед. — И че аз т рябва да
с е върна по здр ач, з а да в и прид руж а до за лат а. — Той с е по клони уч тиво. —
Мога л и да му каж а, че сте доволна от подаръ ка?
— Р азб ира с е, че е доволна — ка за А дуин. — Кой не би с е зарадва л на
т акъв подарък? И кра лица би с е горд яла с т акава рокля!
— Го спож и це? — попит а Ль оф он.
Тя св и раме не уморе но.
— Роклят а е хуб ава.
Ль оф он с е по клони и изле зе бър зо.
— Ка кво има, Брин? — поп ит а намръ щено Адуин. — Н е я ли хар е сва ш?
— Х аре свам я. — Н ямаше сми съл да т ревож и А дуин, като и ̀ каже, ка кво
всъщно с т означава този подарък. Тя няма ше да разбере, че зад този разко ш
с е крие и нещо друго. О т деня на сватб ат а си, Адуин едва ли бе пол уч ил а
подарък от Р ича рд. — Както отбеляза, това е рокля за кр а лица.
— И ти ще из глеж даш като кр а лица в не я — ка за неж но М а лик.
Б рин го изгледа. М ина лат а с едмица Гейдж бе прекар а л много часове с
М а л ик. Беш е ли му ка за л за планов ете си отно сно нея? А ко не е, би бил о
чудно М а лик да не с е е до с ет ил.
— А з не съм кра ли ца — каза тя и т ръгна към преддверието. — Ще
изгл еж д ам като сив вра бец, нагизд ен с паунов и пера.

— Великоле пно — каза Ль оф он, в зе я под ръка и я поведе към

пол утъм нат а з а ла. — Го сподаря т ще бъде доволе н.
Тя не отговори. Н е с е чувс тваш е бле стящо. Беше напре гнат а, скова на и
ядо с ана на бе зпомо щно стт а си. Какво си въобразява ше, че доказва Гейдж с
този ном ер? Тя знае ше какво я очаква в она зи за ла. Те можеха да скр ият
пре зрени ето си, за да напра вят удовол ств ие на на ше ств ени ка, но Б рин
знае ше, че я пре з ират. Н икакв и коприни или показн и богат с тва не можеха…
Н о ка кво е това?
Тя улов и с край чеца на окото си ня какво дв и жени е и спря.
— Го спож и це? — попит а Ль оф он.
Зад ъгъла с е мярна сян ка и изче зна навън. П рониз а я ледена т ръпка.
С янкат а и ̀ бе позн ат а.
— Ка кво има? — Р ъкат а на Ль оф он по с ег на към дръж кат а на меча. —
Трябва л и…
— Н е, няма нищо. Поч ака йте тук! — Тя с е зат ича по коридора.
— Го спож и це!
Той я по следва, но Брин не му обръщаш е в ниман ие. И зскочи навън,
студен ият вятър ра звя роклят а и ̀ . Къде отид е той? Врат ат а на обора бе
отворен а. Брин пре с ече двора тич ешком и с е втурна в обора.
— Д елмас!
Той с е обърна ря зко към нея. О чит е му бле стяха в светли нат а на

111
ф енера.
— Ка кво ис каш, кучко ?
Тя бър зо с е огледа пре з рамо. Ль оф он ощ е не бе изл язъл на двора.
— Ела с мен.
Тя изт ича към ма лкат а ст ая от зад. Затвор и врат ат а и с е обл ег на
запъхтяна на нея.
— За що с е върна? Трябва ведн ага да с е махне ш отту к!
— М ного т и с е ис ка, на л и? — и зръмж а той. — Ти, с т ази разко шна
рокл я и с онова копел е, твоят покров ител. И ска т и с е да си от ида и да
забравя всичко, за ко ето съм с е бъхтил пре з те зи годи ни. И ска ти с е да го
дадеш на н ег о . Ло рд Р ича рд ме з ахвърли в оня коптор отт атък блат ат а, но
не си м исли, че не съм те наблюдава л пре з те зи с едмици! Виж дах те как с е
разхож д аш усмихнат а на кон и с е смееш с онова норма нско куче. Е, вече
край. Ще в зема сво ето. Ще отид а при него и ще му каж а…
— Н е!
— Н е ми ка звай «не»! — В ъглит е на уст ат а му с е появ и слю нка. —
В сичк и ст е против мен! Даже лорд Р ичард с е кани да ме изо ст ав и. Но а з
няма да позволя. Ще отида при твоя норманск и лю бов ни к и ще поис кам …
— Д елмас, т и не знае ш какво говориш. — Брин скръс ти ръце на гърди те
си, дано спрат да т репер ят. — Не т рябва да ходи ш при него.
Той я за шлев и с вси чка сила. Тя з а лит на и с е подпря на с тенат а.
— Курва! — Д елмас пристъ пи напред и удари отново. — Измамниц а! —
Юм рукъ т раз къс а ус тнат а и ̀ .
Той е луд, мислеш е си тя. Глават а и ̀ с е върт еше. Н еговат а яро с т т рябва
да с е е набир а ла пре з те зи с едмиц и, за да го лиш и както от разум, т ака и от
ст рах.
— Ч уй ме, Д елмас. Н е ходи при норманде ца. Ще те уб ие.
— М ного т е е гриж а за мен — озъби с е той.
— Н е ис кам да умираш.
— Лъ жеш.
Н е бе ше лъж а. Н е би могла да го поне с е, ако ст ане ше причин а за нечи я
см ърт. Н икога нямаше да може да погледне Гейдж , бе з да в иди в инат а си.
— Върв и си. Н яма да о ст анем дълго тук. Ще бъде ш вън от опасно с т,
ако…
Юм ру кът му с е стовари в корема и ̀ . Тя пад на на пода. Н е можеш е да си
по ем е дъх. С нокти, в пити в дъс ките, Брин с е боре ше з а глът ка въздух.
— А ко не бе ше ти… — хрипте ше Д елма с. Ръкат а му я сгра бчи за ко с ите
и обърна лицето и ̀ нагоре. — Можех да ст ана влия телен чове к. В ие сте
в инов ни — ти и оня норман…
Н ещо я кара ше да с е с бие с него или да изв ика за помощ. Ль оф он бе
набл изо и може би ще ше да чуе. Н о ако тя успе еше да с е о свободи ил и
дойдеш е Ль оф он, Ге йдж ще ше да узнае…
И зведнъж о съзн а какво т рябва да направ и. Да отклони гн ева на Д ел мас
от Гейдж . Н асили ето в инаги успокоява ше Д елмас. Ако си го из кара ше на
нея, м оже би нямаше да потърси Гейдж . Може би ще ше да го убеди да си
отид е и да с е скрие отново.
— Н е бях т е в иж да л толкова смирен а — изръмж а Д елма с. — О нзи
курвен ски син т е е укр отил много добре.
Н е беш е смирена. И ска ше и ̀ с е да с е бори с него, да го удар и. Не,
т рябва да бъде силн а. Възмож но е да и звою ва една ма л ка по беда с ега, но ще
заг уби би ткат а, ако отиде при Ге йдж и той го убие.
К ръв . П о пода капеш е кръв от раз цепе нат а и ̀ уст на. Боже, ще т рябва да

112
с е крия от Ге йдж , докато заздрав еят те зи рани! Тя с е ст егна. Веднъж да с е
свърши…
— Ти ще си о ст ане ш з ав инаги роб и докато си ж ив , ще цел ува ш
ботуши те на ист инск ите мъже!
Д ел мас я ритна с вс е сил а по рамото. Брин прехапа уст ни, за да не
изпи щи. Усмири гнева си. П одиграй с е с него. Поне си на силието. О ст ав и го
да си излее яро с тт а върху т еб. Това е единс твен ия начи н да опази ш всички
от нем ислим ото.
— Удряй ме, но няма да ме накар аш да млъкна. Ти нико га ням а да
докопаш съкров ищ ето на Гуинт а л, за щото нямаш кураж а да…
— В ещ ица! Уличн ица! Крадла! — Той подс илваше всяка дума с рит ник.
Б олка. Можеше да я пон е с е. Бе из търпяла много повече в първ ите дни
сл ед сватбат а им.
— Крадла ли? Ти си този, който иска да от крадн е от мен. Ти си
крадец ът и…
М рак. Беше уд арил глават а и ̀ в пода. Колко му т рябва, за да утих не
бе съ т м у? Н е т рябва да му позв оли да я уби е… Тялото и ̀ е силно като вол ят а
ѝ . Тя няма да му позволи да я победи. До ст а време т рябва да я удря, за да и ̀
отн ем е ж ивот а.
— С пре те, го с подине. — Думите бяха изреч ени с леде на отче тливо ст. —
Ил и с голямо удоволств и е ще в и в зема глават а.
Ль оф он. Тя отвори с усилие очи. Ль оф он сто е ше до врат ат а с изваден
м еч в ръка. Лицето му бе не по-ма лко краснор ечиво от думи те.
— Това е жен а ми и не е ва ша раб от а какво ст ава тук — из съска Д ел ма с.
— О смелявам с е да възраз я. Тя е собс твено с т на моя го сподар и затова
съм дл ъжен да с е наме ся. — Мечът помръдна крас нореч иво. — От ст ра нет е
с е от нея!
— Н е — прош епна Брин и отча яно погледна Д елма с в л ицето.
Ст радан ият а, които поне с е, с е бяха оказа л и недо ст атъ чни. Той с е
ст рахува ше, но гневът му вс е още бе опас ен. — О ст авете ни, капит ане.
Ль оф он по клати глава.
— Н е мога, го спож ице. — Той отново даде зн ак с меча. Д ел мас
неохотно я пусна и с е от ст рани. — Н о ще о ст авя съ пруга в и да си отид е
нев редим. — И додаде мрачно : — Зас ега. Вие с те ранен а и не мога да с е
гриж а за двама в и. О свен това, моят го сподар бе зд руго ще ис ка да с е отърве
от него.
Ли цето на Д елмас с е изкр ив и, Брин не мож а да определи да ли е от гн яв ,
ил и от уж ас. Той възкл икна тихо, мина покрай Ль оф он и изле з е от ст аят а.
С ветовърт ежът надв и и тя затвори очи.
— И збъ р захте…
— А ко бях дошъл ма лко по-къс но, можех да в и намер я мъртва. Защо не
изв икахте ?
— П река лено рано…
— Моят го с подар няма да с е съгла си с вас. — Той я вдигна на ръце и я
изне с е от обора. — Заповяда ми да в и заведа в з а лат а нев редима. Н е м и е
прият но, че ми попреч ихте да из пълня т ази заповед. Н е т рябва ше да бягат е.
Студения т но щен въздух разс ея з амайването.
— П усне те ме да с е изпр авя. Къде ме но си те?
— П ри го сподар я Гейдж .
— В з а лат а? — Тя започна да с е бори с не го. — Н яма да отид а т ам .
Трябва да…
— Н е в за лат а. В ст аят а на го сподаря. — Той я огледа и с е намръщ и. —

113
Боя с е, че не можете да с е появ ите сред общ е ств ото в тоз и в ид. Ц ялат а сте в
кръв . Ще отида да пов икам лорд Гей дж и да го доведа при вас.
Б рин вдиг на ръ ка и доко сна уст ат а си. Знаеш е, че устнат а и ̀ е
разце пена, но не бе ра збра ла, че има и друг и отвор ени рани.
— М ного ли съм окърваве на?
— И зглеж дате като М а лик след сра жен ието със с аксонц ите.
Ль оф он т ръгн а нагор е по с тълбат а.
Когато в идя М а лик ран ен, Ге йдж бе обзет от неописуема яро с т.
Н ам е с ат а на Ль оф он ще ше да доведе до онова, от ко ето тя с е бе ст рахува л а
най- м ного. Трябва ше да го предотв рати, т рябва ше да намери ня какъв начин,
да с е скри е, докато ранит е и ̀ оздравея т. Тя започн а отново да с е бори с
Ль оф он.
— Н е, той не бива да ме в иж да! П уснет е ме, кап ит ане. Н яма да…
— Ка кво е това?!
Н а долн ат а площ адка сто е ше Ге йдж и ги гледаше. Зад него с е бе
изправ ил лорд Р ича рд, той с е в цеп ени, когато я в идя.
— Б огородице! — Гейдж изти ча нагоре пре з две стъ па ла. — Какво с е е
сл учил о с нея?
— Н ищо — ка за бър зо тя. П рокле наум глупав ия отговор, който бе
изтър сил а. Защо не можеш е да мисли ясно?
— С ъж а лявам, че не мож ах да с тигн а нав реме и да… — Яро стни ят же с т
на Гейдж на кара Ль оф он да спре и да св ие рамен е. — Беш е съпругъ т и ̀ ,
го сподарю .
Ге йдж зан емя.
— С ъп ругът и ̀ ?
Тя затвори очи, за да не гледа изра за му. П о глас а на Ге йдж пролич а, че
с е е овл адял.
— А з щ е я в зема.
Р ъце те му с е сключиха около нея и Ль оф он му я предаде.
— Д оне си горе ща вода и прев ръзк и. След това иди в ст аят а на л ейди
А дуин и в земи торбат а на Брин с билк ите и ба лс амит е. Ще имаме нуж д а от
тях.
Ло рд Р ича рд каза загри жено :
— П озволе те ми да помогна. Ще от ида до ст а ят а на жена си и ще доне с а
л екарс твото. Н е мога да изр азя колко съм разст ро ен от това, че Д елма с с е е
върна л . П редупредих го, че не т рябва…
— Д оне с е те билк ите! — каз а Гей дж .
Б рин отвори очи, когато Р ичард изти ча покрай тях и забъ р за по
коридора. Тя си помисл и смътно, че не изгл еж да о собе но разст ро ен,
заприл ич а и ̀ на току-що нахране н хитър кот ара к със злати ст а коз ина.
Ге йдж т ръгна нагоре по стълбат а.
— Н ямам н уж да от мехлеми — поше пна Брин. — Р ани те ми не с а теж к и.
Зная, че изгл еж дам по- зле, от колкото съм.
— Н е говори — каза той пре з зъб и.
— Ка кво ще направ иш, ако не млъкн а? Ще ме наби еш ли?
— Н е. — Той погледна надолу към нея, в очи те му бле с наха съл зи. —
Н е, разбира с е!
— Н о си толкова ядо с ан, че си готов да удря ш на ляво и надя сно. И
Д ел мас бе ше т ака. Н е бива да го в ини ш за това, че е има л съ щит е чувс тва
като те б. Н е е разумно.
— В иня го! — О чит е му свят ка ха гнев но. — Кълна с е в Бога, обв инявам
го! И ника кв и разумн и доводи няма да ме на карат да спр а!

114
 Б е зсми слено бе да спори с него с ега. Ще опит а по- късно, когато
прем ине първ ия шо к. П ък и бе толкова уморена…
Когато Брин отвори па к очи, почувства смътно, че е гола под зав ив кат а
и че във въздуха с е но си силна миризма на мехлем. Н а стол до легл ото и ̀
с едеш е Гей дж и с е в зира ше в пода със сти снат и ръце. Чернат а му ко с а
изл ъчваше червен икав и отбляс ъци в све тлинат а на све щт а. Кръв …
— Ге йдж …
Той бър зо вдигна глава и в този момент и ̀ заприлич а на вълк.
— Това няма да с е случ и повече — каз а той бе з кол ебани е. — Д окато
съм ж ив , никой повече няма да ти причин и бол ка.
— Н е ме бол и. Е, мъни чко. Н о то бе ше…
— П ока за лецъ т т и сигур но е счупе н, из глеж да като че ли някой е стъп ил
върху не го. Долнат а ти уст на е разцеп ена. П о лиц ето и по тялото ти има
уж асн и син ини. — Той изброяваше бе з емоц ии. — Р ит а ли те?
Тя не отговори.
— Той те е рит а л като непокорно куче. Ль оф он е помислил, че щ е те
убие.
— С бърка л е.
— Ка за ла си му, че е подранил и че иска ш да си от иде. За що, Брин?
Тя погледна оте клото си, натъ рте но лице и блъсна огледа лото наст р ани.
— Н е е толкова лошо, колкото и зглеж да. След няколко ден а няма да
л ичи…
— Но аз ще помня. — Говорът му бе заст р аши телно монотоне н. — Ще
запом ня вся ка си нина, вс е ки на не с ен удар. Ще ги помня!
Б рин облиза устни.
— В си чко свърши. Ти не бива… Къде от иваш ?
Той я погледна пре з рамо.
— К ъде мислиш, че отивам?
— Н е! — Тя скоч и от леглото и изти ча след не го. — Н яма да го търси ш!
— В ърни с е и си легни.
Б рин за ли тна към в рат ат а и ка за оже сточе но:
— Н яма да ти по зволя да изле зе ш. Н е си по-добър от не го. М исл иш
с ам о за кръв и за отмъ щени е. Защо смят аш, че не съм могла да с е преборя с
него? А з позволих всичко това да с е случ и по свой избор. И мам си причи ни
за това и няма да ти позволя да с е бърка ш.
— Ка кв и с а те з и прич ини?
Ге йдж бе ше не преклон ен — яс но и ̀ бе, че няма да от стъ пи, докато не
чуе отговора.
— Той с е нуж дае ше от отду шни к за ст раст ите си. И нач е може ше да
ст ане л ошо.
— И този отдушн ик бе ше ти? — Н е може ше да повярва. — Позвол и м у
да ти стори това, за да не ст ане лошо за други те?
— Н е с е ст рахувах от него. Боях с е за него. Заплашваше да дойде при
теб. А зн аех, че т и с амо това ча каш, за да… — Брин замъл ча.
— Д а го убия? Р азбира с е! — Гейдж я отме с ти от пътя си и отвори
врат ат а. — Бе з дру го щях да го уб ия! Колко лю бе зно щеш е да бъде от негова
ст рана да ми предо ст ав и т акова удоб но изв ин ение!
— Н е може ш да го направ иш. Това не бива да ст ане. Те зи синин и с а
нищо. А з съм лечи телка, а леч ители те не убиват. — Гласът и ̀ т репер еше. В
него звучеше отч аяни е. — Умоля вам те, Гейдж , не го уб ивай.
Той мина по край нея.
— Н е! — Брин т рябваше да пробие сте нат а, която кри еше толкова м ного

115
гняв . Това бе единс твен ият начи н да сп аси всичк и. Тя вдигна ръка и го
зашл ев и с всич ка сила.
Гл ават а му с е отме тна наз ад от удар а. Сърцето и ̀ с е св и при в ида на
червен ите отп ечат ъци от пръс ти те и ̀ върху буз ат а му. Тя бе ше и звършил а
насил и е!
Ге йдж о ст ана неподв иже н. Лицето му не промен и непре клонния си
изра з. Защо не из бухва? Тя преглътн а и с е сте гна в оча кване на ре акц ият а,
която неиз беж но щеш е да на стъп и.
П о сле го удари още веднъж .
Той я изгледа отв исоко. Сини те му очи бяха студени като морето.
— А з не съм твоят съпруг и не давам воля на гнева си пред бе зпом ощн и
жени. — И зразъ т на лицето му не с е промен и и с ега. — Това няма да с е
повтори. Н икога.
В рат ат а с е зат ръшн а.
В брават а с е завъртя ключ. Звукът я хвърл и в пани ка. Гейдж отива ше да
търси Д елмас и тя не можеше да с е наме си! Роклят а… Къде е роклят а и ̀ ?
Тя зърна не що синь о да лъщ и до леглото и оти де нат ам. Трепереш е
цял ат а. Кра кат а не я държ аха. Сгра бчи изпоцап анат а и разк ъс ана рокл я и я
навл еч е пре з глава.
О був ки те? И те бяха т ам, захвърле ни от дру гат а ст ра на на леглото.
Н а л ож и и ̀ с е да по стои няколко с екунди и да почака да отм ине
зама йването. Едва тогава с е наведе и обу обув к ите си. Бър зай! Н е обръщай
в нимани е на слабо стт а! Трябва да бър за ш!
О тиде до прозореца и раз твори капа ците. Беше много в исоко… Но тя не
м ожеше да с е от каже. Дано да успе е да з авърже някол ко чаршаф а и… В
брават а с е завъртя ключ! Брин с е втурна към врат ат а. Там з аст ана л орд
Р ичард.
— Ела! Бър зо!
— Ка кво търс ите тук? — попит а тя от падн а ло.
Той с е намръщи.
— Ка кво ис каш — да стоиш тук и да спориш с мен или да спа сиш
Д ел мас от норманд еца? — Р ичард с е от ст ран и. — Видях го да отива към
коню шнят а след мъж а ти. Няма ш в реме!
В рат ат а беш е отвор ена. Щеше да обмисли мотив ите на лорд Р ичард по-
късно. Б рин преко си ст аят а и с е втурна по коридора. Р ича рд я по следва по
стъл би те.
— Каз ах ти, че ще ст ане т а ка. М ислиш ли, че ще можеш да укр оти ш
този варвар ин? Говори с е, че когато го хване ж аж дат а за кръв , заприли чва на
баща си.
— Млък нете! — Н е ис ка ше да слуша за това. То връща ше пред очите и
образа на Ге йдж — стои пред не я с онова же стоко и бе змило стно лице. Тя
изскочи от преднат а врат а и из тича пре з двора.
П исък!
— Н е! — Брин разтвори врат ат а на обора.
К ръв . Н авсякъд е. П о стен ите. По сламат а на пода. П о Гейдж .
Той сто е ше с вила в ръце. Н а другия и ̀ край бе на низ ан Д елмас, зъб цит е
ѝ стърч аха от гърди те му. Когато Брин вле зе, Гейдж пусн а в илат а и съп ругът
ѝ падна на пода. Д елма с скимт еше, ръце те му бя ха в копчени в зъбци те,
които още с е подаваха от гърди те му. П огледът му бе в перен злобно в
Гейдж .
— Ти… направ и… всич ко. Всич ки твои…
Тръпка раз търси тялото му.

116
 С м ърт.
Б рин с е облегна на ст енат а. Заду шава ше с е. Веч е не беш е възмож но да
го л екува. Д елма с бе ше мъртъв . Гей дж го бе убил. Н е, Брин бе ше уб ийцат а.
В инат а беш е ней на.
— Б рин! — Гейдж с е обърн а към не я с пр отег нат и ръце.
О кърваве ни ръце. О кървавен и ръце!
— Н е — прош епна тя и с е отдръп на на зад. — Не…
О бърна с е и и збяга от обора. П о средат а на двора и ̀ с е повдиг на и
повърна.
— Горкат а Брин! — Р ъкат а на Р ичард я подхвана за лакътя. — Но а з те
предупредих, че можеш да избир аш меж ду норманд еца и мен. — Той неж но
оправ и една къдр ица зад ухото и ̀ . — С ега вс еки спомен за Ге йдж Дюм он ще
бъде изпълн ен с горчив ина. Н е би ли било по-добре да прием еш м о ето
покров ител ство?
— М ахни си ръце те от нея! — изрече т ихо Гейдж за д тях.
Б рин с е обърна и го погледна. Могъщ и отмъсти теле н дивак. В мом ент а
Р ичард бе заст ра шен не по-ма лко от Д елмас. П ак смърт. Н е, не можеш е да я
поне с е.
Тя с е изт ръ гна от хваткат а на Р ич ард, изти ча по стълби те и вле з е в
къщат а.
Д а и збяга. Да с е махне. Да с е скрие и да с е опит а да с е и злекува.
А дуин отвори ш ироко очи, когато Брин с е втурна в ст аят а и зат ръш на
врат ат а. Беше уж ас ена.
— М или боже! — промълв и тя, вт рен чен а в насин еното лице на Брин. —
Р ичард ми ка за, че има ш нуж да от мехлем, но не можех и да си предст авя
какво е направ ил Д елмас… — Тя скръ цна гнев но със зъби. — Той е л ош
човек, Б рин. Трябва да бъде на каз ан.
— Ст рува ми с е, че вече е нака зан. — М а лик изучава ше изра за на Б рин.
— Гейдж не би с е поколеба л. Ст рого ли е нака зан, Брин?
— Убит. — Тя пре глътна, з а да п оти сне гаде нето, ко ето я измъчваше. —
С в ил а.
— А х! И ти в идя вси чко?
— Д а. — Винаг и щеше да го в иж да. Тази картина ще ше да я пре сл едва
вечно. Тя отиде до огни щето при кошни цат а с нещат а си. — Трябва да си
отид а. Н е мога да о ст ана тук… — Вз е едно гърне и го слож и на огъня. —
В ече не с е нуж д аеш от мен, М а лик. След с едмица ще можеш да язди ш, но в
първ ите дни не бива да прека ляваш. Р азчит ам на теб да с е гриж и ш за А дуин.
А ко т ре скат а с е появ и от ново, помоли А лис да направ и настой ка от праха в
онази купа. Н е вярвам да с е появ и. С ега тя е по- здрава от всяко га. Н аис тина
м исл я т ака…
— К ъде отиваш? — прекъс на я Адуин. — Ти с амат а не си добре. Н яма
да те пусна с ама. О пасно е.
— Н е с е бе з покой, нищо няма да ми с е случи. — Н яма ше повече в рем е
за убеж даване. Трябваше да с е измъкне пре з зад нат а врат а, за да не го
срещн е. Брин грабна нещат а си и т ръгна към врат ат а. — Бог да в и па зи!

— Е, Брин, знаех си, че ще пои ска ш да ни напусн еш след те з и т раги чни

събит ия.
Както отваря ше порт ат а, Брин замръз на на мястото си. О т с енки те
окол о нея изле зе Р ичард.
— Ч а ках те. М исля, че не бих могъл да те убедя да о ст ане ш.

117
 — Н е.
— Знае ш ли, бих могъл да пов и кам ст раж ат а. Забелязах, че хор ат а на
норманд еца много с е ст арая т да му угодя т, а зн аят колко це ни роби нят а си.
Тя с е из прав и пред не го.
— Н аправ и го тогава.
Той с е усмихна.
— Шегувам с е. Н ямам пол за да те предам. Н е искам да те в карам отново
в л егл ото на норман деца. Н апротив , имам силн ото желани е да в и раздел я.
И скам т е за с ебе си.
— Ти искаш съкровищ ет о .
— О , съкров ищ ето… Готова ли си да дойд еш с нас и да ме заведе ш при
него?
— Н е. И няма начи н да ме про следиш.
— Ка к ще ми попречиш ? С маги я? — Той поклат и глава. — Д елмас м оже
да е вярва л в те зи глупо сти, но аз не вярвам.
П обиха я ледени т ръп ки. Д елмас беше изда л даже и т ази опасна т айна.
— Н е с ма гия. Ще вървя пре з гори те. П озна вам ги добре.
— И аз не съм новак в гори те. О свен това съм отличе н ловец, на л и
пом ниш? — Той на клони глава одобрител но. — М исля, че ти би бил а
интер е сна цел. Според Д елмас имаш опи т като пляч ка.
— Д а. — Н ещо в стомаха и ̀ с е преобърна при споме на з а оне зи дни сл ед
см ъртт а на майка и ̀ , когато бягаш е и с е кри еше из горат а. Р ича рд би с е
насл аж да ва л на това зловещо забавл ение не по- ма лко от оне зи, други те
л ов ци. — Н о аз поз навам пътя много по- добре от вас. Затова, ако ис кат е да
м е спре те, направе те го с ега.
Той помисли и пак с е усмих на.
— Н икога не бих те накара л насил а да о ст а неш. Върв и, сладка Б рин!
Може би щ е с е сре щнем па к. — Той с е обърна и с е отда леч и.
Б рин с е загърн а плътно в намет а лото си и гледа след него, докато с е
отда л еч и. Твърд е ле сно с е бе преда л и усмив кат а му бе прека л ено слад ка и
ве с ел а. Да ли щ е я по следва ? Х айде, няма в реме да с е мот ае и да с е чуд и на
ст ранн ото поведен ие на Р ичард. М ного повеч е с е т ревоже ше да не би Гейдж
да я открие.
Тя с е измъкна пре з по рт ат а и забър за. О чакваш е я мракъ т.

Девета глава
— К ъде е Брин? — Гейдж бе за ст ана л на в рат ат а на А дуин и пит а ше
отт ам . — Идва л а ли е тук?
— П реди четвъ рт час — каза М а лик. — О бза ла гам с е, че вече е по ел а по
пътя към Гуинт а л. Защо с е забав и?
Ге йдж измърмори ня какво прокляти е.
— Задърж а ме нашия т добър лорд Р ичард. И злъга ме. Брин му бил а
каз а л а, че от ива към кухнят а да даде указа ния на А лис как да с е гриж и за
вас сл ед зам инава нето и ̀ .
М а л ик вдигна веж ди.
— И ти му повярва?
— И зглеж да ше логично. Пък и аз не можех да мисля т ре зво.
— О чев идно — каза М а л ик. — Но е поправ имо. Тя върв и пе ша, а ти ще
бъдеш на кон и ле сно ще я на сти гнеш.
Ге йдж изведнъж с е с ети за нещо.
— В зе ли със с ебе си своите лекове?

118
 — Р азб ира с е. Зна еш, че ник ъде не т ръгва бе з торбат а си.
Ге йдж си спомни репли кат а на Брин в град инат а. Трябва ло да попъл ни
запаси те си от билки. Тя бе з съмн ение щеш е да т ръгн е към Гуинт а л , но
нямаш е да предпр иеме това дълго пътуване бе з своите скъпоц енни церове.
— Тог ава щ е я доведа тук ощ е довечер а.
— Н а тво е място бих си измил ръцете, преди да т ръгна след нея. Н е
м исл иш ли, че тя видя предо ст атъч но кръв дне с?
Ге йдж от иде до умива лни ка и на ля вода в дървени я леген.
— Д а. Видя. — Щом потопи ръцете си, водат а ст ан а розова. — Н икога
няма да забравя ка кво изра зява ше лицето и ̀ , когато… — Боже, няма ше
см исъл да губи време с не ща, които вече не могат да с е променят! Той с е
озърна, граб на една кърпа и си избърс а ръце те. — Н яма да с е бавя. Ще
о ст авя Ль оф он тук, в Редф ърн, да в и пази и да с е гриж и за вас.
— Тя ис ка да с е върне у дома си — каз а в не запно А дуин. — О ст аве те я
да си отид е в Гуинт а л.
Ге йдж с е обърна към нея.
— Д елмас беше зъл човек — ка за тя — и мисля, че не е голям грях да го
убие те. Н о с това вие наранихте Брин. Тя има нуж да да с е прибере у дома си
и да с е л екува.
— Н яма да и ̀ позв оля да ме напусне — каз а рязко той.
— Тогава в ие я заведете т ам. Н ие всичк и сме и ̀ за дължен и. С ега
направет е нещо за нея.
— Н е съм изве стен като щедър чове к. — Той св и горчиво устн и и
т ръгна към в рат ат а. — М ного повеч е ми приля га да в земам, отколкото да
давам . И Брин щ е с е убеди в това.

Н ам ери я.
Тя замръз на на мястото си, когато го в идя да с е прибл иж ава по
пол янат а. Луннат а све тлина с е от раз яваш е в ко с ат а му и о светяваш е
ст рогит е му че рти с бе змило стн а ясн от а. Н е т рябва ше да с е отби вам тук,
пом исл и си тя отчая но. Беше смет на ла, че е забрав ил случ айнат а и ̀ репл и ка
за бил ки те, но Гейдж не забра вяше ни що. Тя напъха бър зо по следн ите л ист а
в торбат а и скочи на кра ка.
— Н е т рябва ше да идваш тук. И ди си.
— Н е. — Той спря пред не я. — Н икога няма да с е отърве ш от м ен,
Б рин. Д аже и да и збяга ш на край свет а.
— Н е мога… — Гласът и ̀ т репн а от болка. — Н е мога даже да те
погл една, бе з да ме заболи, бе з да в идя… — Н е мож а да продълж и.
— Д елмас прон иза н като ж аба? — поп ит а рязко Гейдж . — Знач и ще
т рябва да го забрав и ш.
— Д а з абравя?! — До края на ж ивот а си ще ше да в иж да кошмар нат а
сцен а в обора.
— Както аз ще т рябва да забравя ка кво почувст вах, когато в идях какво
ти е направ ил Д елма с. За т еб ще е по-ле сно. Ти беше нев инн а и той
засл уж аваш е да умре.
— А з съм в инов на — ка за глухо тя.
— Н ямаш нищо общо с това.
Тя поклати глава.
— Б ат шийб а.
Ге йдж възкли кна глухо.
— Н е си Батши йба! Н е но с иш вина за нищо от това, ко ето с е случ и т ази

119
вечер!
Тя па к поклати глава.
Ге йдж проте гна ръце и я хвана за рамен ете. Вгледа с е в не я. Н а луннат а
светл и на че рти те на лицето му бяха напре гнат и и суров и.
— Ще повярваш ли, ако т и каж а, че не съм уб ил оназ и хлебар ка?
Н адеж да бле сна в не я и тут акс и из гасн а. Тя си спомни в идян ото.
— Н е.
Устн ите му с е изкрив и ха.
— Н е съм и очаква л. Ти не ми вярва ш. Тогава няма да си правя т руда да
го казвам. — Той и ̀ обърна гръб. — А на теб ще ти с е на лож и да прием еш
сл учил ото с е и да караш нат атъ к. Ела, връщам е с е в Редф ърн.
— Н яма да с е върна т ам. О тивам в Гуинт а л.
— Д а, щ е от идеш в Гуинт а л. — Той пристъ пи към коня си. — Но не
про сто т ака, не с ама и не пре з нощт а. Ще с е върнем и ще с е подготв им за
пътуването, както с е пола га.
Н е бе ше сигурна, че го е разбр а ла. В оня уж ас ен момент в обора и ̀ с е бе
сторил о, че целият свят с е е променил и че тя па к е о ст ана ла съвс ем с ама.
Н е м ожеше да си предст ав и Гейдж в ня кой момент от ж ивот а си.
— Ти ли ще ме заведеш в Гуинт а л? — пош епна тя.
Той с е усмихна язв ител но.
— За що с е чуд иш? Н е ми ли обе ща голямо съкров и ще?
Б рин кимна.
— В т акъв случа й, защо да не приема предложението? Тог ава м и с е
стори, че иска ш да ме измамиш за вси чко о ст ан а ло.
— Н о ти не ми повярва.
— Н е с е усъмних в думи те ти, макар да е в природат а ми да не вярвам
на ни що, ко ето не в иж дат очит е ми. — Той яхна кон я си. — И поня кога да с е
съм нявам даже в това, ко ето правя. Недоверч ив чове к като теб би т рябва л о
да раз бере това.
— Меж ду нас никог а не е има ло довери е. — И няма и да има, пом исл и
си Б рин с тъ га и болка. Н икога не си бе дава ла смет ка колко близък и ̀ е
ст ана л той. Колко е близко тя до доверието в него, колко е бли зко до…
Б рин с е опит а да отпъд и т ази мисъл, но тя о ст ан а да гори съ знан ието и ̀
като огън.
М ил и Боже, не съм го обича л а! Н е г о оби чам !
— Н е ме гледай с т акъв уж а с — ка за г рубо той. — С ега не държ а в ил а в
ръцет е си.
Той уби Д елмас. Ако оби кне ше Ге йдж , пре с тъплен ието ще ше да бъде
по-уж ас но, от колкото си бе предст авяла. Щеше в инаги да с е пит а да л и е
направ ил а всичко възмож но, за да предотв рати смъртт а на Д елмас. Това бе
с ам о ст раст. Н е беш е лю бов .
Той и ̀ подаде ръка да я вдигне на коня.
— Ела. Дойде ми до гуша да ме гледаш, сякаш съм един от твоите
дракони. Ще те заведа в замъка и ще т и позволя да с е скр иеш от мен при
А дуин и при М а лик.
С вет а Богородице, ка к и ̀ с е ис каш е да пре с егне и да по ем е ръкат а м у, да
го доко сне, да му позв оли да я ут еши, да приеме ст ра стт а му? Н е го
разбир аше. Ка к можеше да из питва т акива чувс тва, когато още си го
предст авяш е облян в кръв ? Тя с кри ръце зад гърба си, за да не с е поддаде на
изкушен ието и с е дръпна на зад.
— Н е си прав и т руд. Ще вървя пе ша.
Ге йдж изруг а и скочи от коня. Грабна я пре з кръст а и я вдиг на на

120
с едл ото.
— А з съм тоз и, който щ е върв и пеша, щом те отв ращ ава да м е
доко сва ш. — Той сграбчи поводит е и поведе кон я извън полянат а. — Н о ти
ще м е доко сне ш, кълна с е в Бога! Ще ти дам в реме да св икне ш, но… Б оже,
надявам с е, че щ е мога да ти дам време.
— Н икога няма да св икна — ка за тя не сигурно. — Н икога.
— За теб щ е е по- добре да св ик неш, защ ото ще ти с е на лож и. Ка квото и
да ст ава — ка за мрач но той. — За щото нико га няма да ме напусне ш, Брин.

П реди да прева лят хълма на д Редф ърн, те в идяха червено сияние да

о светява небето.
П ърват а мисъл на Брин бе, че комет ат а с е е върна ла. О тхвърл и я
тут акси. Тази светли на не бе ше чи ст поток, а широко ра зтворен а зл ове ща
паст, която искаше да погълн е нощ ното не бе.
— Ка кво е това?
— Пож ар. — Гейдж ускори крачка и задър па поводите, напол ов ин а
водеш е, наполов ина тегл еше коня по по следни те някол ко крачк и от
нагорн ището.
— С игур ен ли си ?
— Забрав и ли, че аз съм един отв рати телен варвар ин? Н яма да с е
учуди ш, ако ти каж а, че съм из горил сума градове и с ела, докато върлувахм е
с Х ардраа да, на л и? — Той додад е горчиво. — Да, знам отли чно какво зн ачи
това сиян ие, ма кар ч е не аз съм зап а лил пож ара.
— Н е съм каза л а, че ти… — Брин не довърши. Бяха с е изкачил и на
върха на хълма и тя с е в зираше уж ас ен а.
Редф ърн бе обхва нат от пламъци!
П окривът на замъ ка пламте ше като ф акла, горя ха и някол ко от
ст рани чнит е по ст рой ки.
— В ели ки боже! — промълв и Гейдж .
— А дуин! М али к! — проше пна Брин. — Трябва да…
Н е успя да довърш и. Гейдж с е ме тна на коня зад не я и см уш ка
ж ивотн ото, ко ето препус на в га лоп.
В ятър ът ра звява ше ко с ите на Брин, докато летяха над олу по скл он а и
нахл уха пре з порт ат а.
П исъци.
Хора се бл ъскат кат о обез ум ели из д вора.
Горя щ и г ред и пад ат с т ря сък н а з емя т а.
— Го сподарю ! — изв и ка от двора Ль оф он на Гей дж .
Б рин с е обърна и в идя как капит ан ът и войници те му с е опитват да с е
борят с пож ара и пре скачат от замъ ка към паракл ис а.
— Н е можехме да направ им ни що — каза Ль оф он. — Вси чко ст ана
тол кова бъ р зо, че не съумяхме…
— М а лик ? — попит а Гейдж .
Ль оф он по клати глава.
— Пож аръ т обхвана първо преднат а за л а. Н е мож ахме да минем пре з
пл ам ъци те.
— Д яволи те да в и в земат! Н е могли! — Гейдж скочи от коня.
Б рин с е смъкна от с едлото и го по следва. Ти чеш ком пре сякоха двора и
с е отпр ав иха към за лат а.
В еч е няма ше в ход. П ламъци. Н ався къде пламъци.
— Стой тук! — изкр ещя Гейдж на Брин.

121
 Ка к можеше да ча ка, когато М а лик и А дуин бяха в оня ад? Трябва да
нам еря път до тях!
— Задн ат а в рат а! — Тя из тич а на ляво. За час ти от с екундат а избе гна
удара на пад аща греда. — Можем…
Ге йдж вече беш е пред нея, заоби колил пламтящит е руи ни на зам ъ ка, и
тич аше по прохода меж ду параклис а и с амия замъ к. Тя за беляз а, че с е
покол еб а за момен т.
— П огриж и с е за нея! — изв и ка той пре з рамо.
Тя с е чудеше обър кана : за кого да с е погриж а? По сле в идя ф игурат а,
сгуше на до стенат а на параклис а. Алис!
Кол е нич и бър зо до женат а и с облекчен ие в идя, ч е е още ж ива. О гл еда я
бър зо. Алис не бе ше обгорен а, но на сле поочието и ̀ зее ше дълбока ран а —
изгл еж д аше в бе зсъз нани е. Ка кво да прав и? Алис има нуж да от помощ, но
А дуин най- вероятно беше в опасно с т.
— Капит ане! — Брин из тича обратно, направ и зн ак на Ль оф он да дойд е
и по сочи към Алис. П о сле от ново по следва Ге йдж в по сока към з аднат а ча ст
на зам ъ ка.
Когато ст игна до в рат ат а, той вече беше влязъл вът ре. Големи къл ба
черен дим с е но с еха, но Брин не в идя пламъци. Прис тъпи вът ре и
разяж да щия т дим в същ ия миг опари дробове те и ̀ .
К айси. К л ад ат а. П исъци.
Н е, това беше отдав на. Не беше в състояние да помогне на май ка си, но
ще сп аси М а лик и А дуин. Брин запуш и уст а с ръка, опитва йки с е да не
диша, и т ръгна по коридора към стълб ите за горн ия ет аж . Там бяха
спа л н ите. О т гъст ия дим и зскоч и Гейдж и изв и ка:
— В ън! Покривъ т скоро щ е с е сру ти!
Той но с еше на ръце А дуин, заров ила лице до гърди те му.
— М а лик ? — попит а задъ хано Брин.
И в идя М а лик да с е пре пъва зад Ге йдж . Тя из тича към не го, обхвана го
пре з кръст а и слож и ръкат а му на рамене те си.
— О блегни с е на мен!
— Б рин, излиз ай! Бър зо! — креще ше Гейдж .
Ка кво си мислеше той? Че тя много ис ка да о ст ане в тоз и пъкъл ?
Д робовете и ̀ горяха.
— Ти изли зай!
Теже стт а на М а лик забавя ше крач ките и ̀ . Когато стиг на в рат ат а, сре щна
Гейдж , който с е връщ аше в за лат а. Той я измъкна на въздух, по е М ал и к и
почти го поне с е надолу по стълб ите, да леч от горящат а по ст ройка.
И скри!
Трясък на г ред и!
Гиг ант ски огн ен вз рив!
Б рин погледна на зад. Врат ат а, пре з която току-що бяха изле зли, веч е
предст авлява ше плъ тна огнена стен а.
— Брин. — Погледът на А дуин не с е от късва ше от пламтя щите
разва л ини. — Какъв уж а с…
— Д а. — Брин по емаше дълбоко въздух, колени чила до А дуин. — Ка к
си?
— Н е можехме да изле зем. — Адуин с е закашля. — М а лик с е опит а, но
не м ож ахме да изле зем в… — Тя с е прев и одве. Н е можеше да си по еме дъх.
М а л ик също колени чи до А дуин.
— С покой но, скъ па, не говори. След миг ще те изведем отту к. Гейдж
отид е за конет е.

122
 — М а лик, ще можеш ли да повърв иш още ма лко? — Гейдж с е появ и
отново при тях. — Ль оф он е довел коне те при порт ат а, но ще п олудея т от
ст рах, ако ги доведем толкова близо до пламъци те.
— Мога да вървя. — М а лик с е изпр ав и бав но. — Какво предст авл ява
този ад за герой като мен?
А дуин изсумтя пре зри телно. М а лик я погледна тъж но.
— Щях да те спася. Гейдж ми отне т ази възмож но ст.
— Д а не си с е канил да прелет иш пре з за ключен а в рат а?
М а л ик т репна.
— Щях да намеря начи н.
Ге йдж вдигна А дуин на ръце.
— Тог ава нам ери начин да от идеш до порт ат а, преди о ст ат ъцит е от
Редф ърн да из бухнат в пламъци. — Той с е обърна към Брин. — Зная, че
ст радаш не по- ма лко от М а лик, но би ли могла да му помогнеш ?
Д а ст рада? За момент Брин с е обърка. Толкова много неща с е бяха
сл учил и, че тя поч ти беше забрав ила сини нит е и ран ите, получе ни по- рано
т ази вечер. И зглеж д аше толкова отдав н а…
— Р азбира с е, че ще му помогн а. — Тя ст ана и слож и ръкат а на М а л ик
на рам ен ете си. — Ела, М а лик. О ще ма лко и щ е с е махнем оттук.
— Ка кво унижение… — промълв и той.
— О , хайд е! — ка за Адуин язв ит елно. — Да не би да предпоч ит аш да с е
опърл и красиват а ти брада?
Той светн а.
— Н аис тина ли ме намир аш красив ?
Тя въздъхна вбе с ен а и з атвори очи. Гейдж я но с еше нат атъ к. М а л ик
пре ст ан а да куцука и напер ено запри стъпва.
— Тя наи сти на мисли, че съм красив .
Б рин с е смая и въз кликн а:
— М а лик, ние едва спасихм е ж ивот а ти!
— Е, човек т рябва в инаги да с е ст реми да намир а светл инка и в
неща сти ето.
В м омент а Брин не в иж да ше све тъл лъч сред този т рагич ен хао с, но
беш е доволна, че някой може да го в иди.
— Н е с е радва й толкова. А дуин с е ст рахува много от хубав и мъже.
Ли цето му помръкн а.
— Ах, това е много лошо! Н о мисля, че с те права. Спомням си… —
М а л ик с е помъкн а нат атък с поглед, прикова н към А дуин. В момент а я
вдигаха на кон я на Ль оф он. — Къде е лорд Р ичард ?
Б рин с е огледа из бъркоти ят а пред коню шн ите.
— Н е зн ая. Н е съм го в иж да ла. — И зведнъж тя погледна към плам тящ ия
зам ък. — Да не би той…
— Н е, не е т ам. — М а лик св и мрачно устни. — Х ващам с е на бас, ч е си
е нам ерил сигурно ме сте нце, много преди з амъкът да пламн е.
— Ка кво ис каш да ка жеш ?
— Качва йте с е! Иде те на хълма и направет е ст ан т ам! — Гейдж бе довел
два коня. Кач и М а лик на един ия и го пле сна по задн ицат а. Ж ивотн ото
изскочи пре з порт ат а в га ло п. По сле с е обърна към Брин и по с ег на към нея.
— Ти съ що.
— Н е. — Тя с е дръпн а наз ад. П ред погледа и ̀ бяха уж ас е ните м ъже и
жени край коню шни те. — Н е мога да си т ръг на. Може да пот рябвам.
— Н е тук. Заповядах на войн ицит е си да изведат всич ки от Редф ърн и
да ги наст аня т в лагера на хълма. А ни е ще о ст анем, докато си отид е и

123
по сл едния т човек. — Р ъце те му обхвана ха т а лият а и ̀ и я вдигна ха на
с едл ото. — Н аправ ихме, каквото мож ахме. След ч асове тук няма да има
нищо. Редф ърн вече не съще ствува.
Тя с е в зира ше съ с ст рах в пламтящ ат а сгра да, къд ето бе прекар а л а
по сл еднит е години. Гейдж беше прав . Тук скоро ще ше да о ст ане с амо пепел .
— Тръгвай те. — Той пле с на кобилат а и тя т ръгн а след коня на М а л ик.
Можеш ли да прелет иш през з ак лючен а врат а?
Тя си спомни дум ите на А дуин, ког ато премин аваш е пре з горя щат а
порт а. В онзи момен т не беше о съзн а ла з нач ението на те з и думи. Ст рахъ т и ̀
бе попречил.
Закл ючен а в рат а?

П овече от два ч ас а след това Брин беше пре ка ле но зает а, за да поп ит а

А дуин за значени ето на оне з и думи. О т в ратит е на Редф ърн като
непре къснат поток вървяха хора и с е изкачва ха към лагера на хълма. Н якои
бяха обгоре ни в борбат а с пож ара, други бя ха про сто смаза ни от за губат а на
скром нит е си вещи. Трудно беше да с е разбере ко е от двете е по-теж ко, но
всичк и с е нуж д аеха от гриж а. Въпре ки проте с тите и ̀ , М а лик с е дв иже ше с
нея от ран ен на ранен, почис тваш е рани те им и подаваш е бинтове те на Б рин
да ги превър зва. П ри друг и про сто сяд аше и им говореш е ти хо, раз биращо и
успокои телно.
Б рин с е връщ а няколко път и при сламени ка на А лис, но тя не с е събуди.
Лош знак. П роми сле поочието на же нат а ощ е веднъж и отиде при огром ния
кам ък на върха на хълма. Адуин с е беш е облегна ла на не го, намет нат а с
одеял о.
— Ка к е Алис? — попит а А дуин.
— Н е зн ая. Да с е бе ше събудила поне… — Тя с една до А дуин. —
Студе но ли ти е? И скаш ли още едно одеяло?
— Н е. — А дуин с е в зир аше в пож ар ището долу. Н а лицето и ̀ бе
зас тина л уж ас е ния т израз на вси чки избяга ли от огнени я пъкъл. — Н яма го
вече — пошепн а тя. — И мам ст ран ното ус еща не, ч е в иж дах всич ко, ко ето
изгар яше.
Б рин разбира ше какво знач и това. Тя съ що има ше чувс твото, че е
унищожена час т от ж ивот а и ̀ . Н икога не бе хар е сва ла пребиваването си тук,
но тоз и начи н да с е отърве от Редф ърн беше уж ас е н. Огън и см ърт.
П от репери, когато си даде сме тка, че Д елмас е т ам, долу, в онзи обор,
обхван ат от пламъц и.
Н о с ега не можеш е да мисл и за това. Твърде много хора с е нуж даеха от
нея и Адуин бе една от тях.
— Жа лко, че не успяхм е да сп асим нещо.
— И по-добре — каз а А дуин. — Ето единс твен ият предмет, за който бих
съж а л ява л а, ако го бях о ст ав ила т ам. — Тя отвори длан и и ̀ по каза изя щна
сребърна бр о ени ца. Брин я по зна. Беше при надлеж а л а на майкат а на А дуин,
а тя я бе да ла на дъщер я си в нощт а, преди да умре. Адуин беше си гурна, че
това е амулет, който тя бе ше държ а ла у с ебе си пре з цялото в реме, докато
бол едуваше. — О ст ана лото няма знач ение. — Тя с е усмихна. — Повярвай,
л ипс ат а на всяка ква собствено ст ме прав и… свободна.
— С вободна?
— Сватбени те подаръци на Р ича рд. Зе ст рат а ми за него. Всич кит е
тъж ни спомен и за дългит е годин и, когато не можех да изля за от она зи ст ая.
В сичк ите съмн ения, цялат а в ина… — А дуин въздъх на дълбоко. — В сич ко

124
това вече го няма.
— Н адявам с е — каз а Брин. — Но спомен ите не из гаря т толкова бър зо,
кол кото гредите. Ст рува ти с е, че с а си отишл и, но един ден с е в ръщат.
— Е, с ега ги няма. Ще с е т ревож а, когато с е върнат. — А дуин
пот реп ери. — М ислех си, че умир ам, Брин. Беш е много ст ранно. Вбе сих с е.
Пом ни ш ли кога с е научих да прие мам смъртт а ? По-рано. И зведнъж м е
изпъл н иха уж ас е н гняв и сила. М исля, че раз брах какво е изп итва л Сам со н 2 ,
когато е съб арял храма. А ко Гейдж не бе ше дошъл, ус ещах, ч е ще м ога да
разбия в рат ат а.
Закл юченат а в рат а.
— Н а лож и ли му с е да разбива в рат ат а? Н аис тин а ли бе ше заключ ена?
— О , да! Беш е за ключен а! — Тя ст исна устни. — М а лик и аз бяхм е
буд ни и чухме как ключъ т с е обръщ а в брават а. След като ти з амина, аз с е
т ревожех. А лис оти де в кухнят а да при готв и успо коит елна настой ка, за да
м ога да заспя. Чух, че зад в рат ат а има някой и помислих, че А лис с е в ръща.
Но не бе ше тя.
— А кой?
— Р ича рд. Н е съм го в идяла, но кой друг можеше да бъде? Кой друг
м ожеше да ис ка аз да умра? Чух как с е обръ ща ключ а и след ма лко зам ирис а
на дим .
— Н е е логи чно. — Веж ди те на Брин с е св и ха з амислено. — Защо е
т рябва л о да изгори наследств ото си, з а да т е уби е?
— Това не е негово наследство. Вече не е. Той зн аеш е, че нормандц ите
скоро ще го завладе ят. О свен това Редф ърн никог а не е з нач ел з а него нещо
повече от път към властт а. — Устнит е и ̀ с е св иха в горчива гри мас а. —
Кол кото и аз значех нещо за него. Защо да не ни изгор и и да не започ не на
чисто? Н якоя богат а норманс ка вдов ица щ еше да го з адоволи напълно.
— А ко няма наследство, никой норманд ец не би с е сродил с не го.
— Н о той е кра сив и сладъ к като пролет но цве те. Ще ше да нам ери
нач ин.
Б их м ог ъл д а се ож ен я з а вас.
Б рин изведнъж си спомни дум ите на лорд Р ичард. Н е с е ли бе опит а л да
разчис ти пътя към с амат а Брин, а не към някоя богат а норманс ка вдов ица?
Той знае ше, че Брин е от чаяна след смъртт а на Д елмас, бе ше я в идял как
напуска Редф ърн. А ко не е разбра л, че Гейдж я е по следва л ? И згаря нето на
зам ъка можеше да има двояка цел — да го отърве от же на му и от
нат рапни ка, който би могъл да с е и зправ и на пътя му. Възмож но беше той да
е тл ас на л ра зв итието на съби тият а с един з амах на ф аклат а.
А дуин изведнъж с е обърна уплаше на към нея.
— Колко съм глупава! Н е съм свободна, на ли? Той вс е още е ж ив .
— М исля, че е ж ив .
— Тог ава з ащо не с е появ и?
Б рин гледа ше на долу към горящи те ра зва лин и.
— Труд но ще убеди някого, че т аз и злоба е прат ена от не бето. Б оже,
горки те хора! И два зима, а те нямат покрив над глав ит е си.
— Н е го е гриж а з а тях. В негов ия свят съще ствува с амо Р ича рд.
Н еговат а сила и ум с а му да ли всичко, ка квото е пожела л. А з бях
единстве ния му прова л. Н е е чудно, че иска да ме в иди мъртва.

2 Самсон (библ.) — израилски съдия, обладаващ титанична сила. Предаден на филистимлянските царе от
жена си Далила, той разклатил колоните на храма и загинал заедно с толкова филистимляни, колкото не бил
убил приживе. — Бел.пр.

125
 — Н яма да му позволя да те нарани, А дуин.
— Н е, аз няма да му позволя да ме наран и! Н е т рябва вече да зав ис я от
когото и да било! Ще бъда силн а и умн а като него.
— Ти вече си умна и ще бъдеш силна, когато оздраве еш.
— Н ямам в реме да боледувам. Да не мислиш, че Р ича рд щ е с е спре сл ед
първ ия неуспех? Н е, той ще продълж и да с е опи тва, докато по ст игне цел т а
си. Трябва да съм готова, когато дойд е.
Б рин с е усмихна. Н е сигур ните пробля съци на сила, които бе з абел я за л а
сл ед в ръщан ето си в Редф ърн, вече бя ха съвс ем яс ни. Силат а на А дуин беш е
очев идна.
— С игур на съм, че ще бъдеш, Адуин.
А дуин погледна пак към Редф ърн и пошепн а:
— Ж ивотъ т е с къпоце нен. Н а ли, Брин? Той с е опит а да ми го отнем е.
О пит а с е да го отн еме на всичк и нас.
— Ж ивотъ т няма цена.
— Ти с е съ рдиш на Ге йдж , че уби Д елма с. Зная, че това е грях, но си
м исл я… И зглеж да, че ж ивотът на няко и хора е по-це нен от ж ивот а на други.
— А дуин говореш е бав но, ся каш търс еш е думи те. — Той бе ше много же сток
с теб. А ко бе ше ж ив , Д елмас ще ше да направ и т ебе и друг ите не щас тни,
на л и?
— Може би.
— Тог ава з ащо т и…
— Защото той вече няма възмож но ст да с е промен и. Кой з нае ка къв е
бил Д ел ма с като дете или ка кв и съби тия с а го направ или т акъв , какъвто
беш е. А ко бе ож ивял, с не го може ше да ст ане няка ква ч удотворна пром яна.
А дуин с е намръщи. Съмняваш е с е.
— В ярва ш ли в това?
— Н е. — Брин въздъх на. — Н е вярвам в ч уде с а, о со бено що с е от нася
до Д ел м ас. Н о аз съм лечи телка и не мога да си позв оля да съд я кой т рябва
да ж ивее и кой — да умре. Чуд е с ат а ст ават, когато най-ма лко ги оча кваш.
— Е, аз мисля, че той нямаше да с е промени и с е радвам, че веч е не
м оже да те кара да ст радаш. Вярвам, че Бог няма да си губи времето с т акъв
звяр. Н ито пък някой от нас.
Б рин беш е леко с тъпис ан а от т ази гнев на ре акция на неж н ат а, обичл ива
А дуин. И маше чувството, че тя изр аства и с е промен я пред очит е и ̀ .
— Б ог едва ли го е счит а л за боклу к, когато го е довел на този свя т.
— Б ог е да л на свет а и от ров нит е змии, но едва ли е допуска л, че те ще
пъл зя т около нас и ще ни бе зпокоя т. Д елма с е т рябва ло да о ст ан е при
други те змии.
— А з… ра збирам.
— Но не си съглас на. — А дуин поклати глава. — Ти си много по-ум на
от м ен в много не ща, но в друг и не ти до с тига здрав разум. — Тя с е обл егна
ум орено на камъ ка. — Н е зна я. Ще т рябва да помисля. Труд но ми е да си
съст авя мнен ие, за щото цял ж ивот съм приема л а за исти на това, ко ето
говорят хор ат а. Това ме кара да с е съмня вам във всяко… Гледай! Идват!
Б рин про следи погледа на А дуин и въздъхн а облекчено. Гейдж , Ль оф он
и група войни ци с е из качваха по хълма. О чев идно бяха разбр а ли, че не
м огат вече да помогнат и с е в ръщаха. Н е си бе ше позволил а да при зна е пред
с ебе си, колко с е т ревожеше за Гейдж пре з по следнит е часов е.
В ел и ки Боже, Гейдж изглеж да ше като демон, току-що изл язъл от
Х аде с! 3 Ли цето му бе ше черно от дима. М акар покрит а със с аж ди, ко с ат а м у

3 Хадес (гр. мит.) — подземното царство на бога Хадес, обиталище на сенките на мъртвите. Хадес е брат на

126
бл е сте ше със свой огън в светли нат а на пож ара.
— И два — промълв и А дуин. П огледът и ̀ следеше Гейдж . — Моят съ н.
Пож аръ т. Той…
А дуин бе ше направ ила същат а връз ка, до която Брин сти гна пре з
първ ия ден на Ге йдж в Редф ърн.
— Може би. Това не означ ава непр еменно не що. Може да е бил о
сл учай но съв паде ние.
— Това значи нещо. И ст ава точно както го в идях. Ти не вярва ш в
чуде с а. Н о защо ги от ри чаш, когато ст ават пред очи те т и?
— Ло рд Гей дж не е чудо.
— Той ме спас и. Той спаси М а лик. — А дуин по сочи хорат а по хъл ма. —
Той сп аси всички тях. И зглеж да ми като чудо.
Той започ на да изглеж да като ч удо и за мен, помисли си тъж но Б рин.
Ч удо, разгър на ло с е бе з край но бав но. Тя не бе разбр а ла какво държ и в
ръцет е си, докато то не помрък на и не падн а на земят а.
— Той не е чудо — повтори Брин и обърна гръб. — М ного с е за държ ах
тук. Трябва да отид а при Алис.
— Н е, не ка да отид а аз. — А дуин отм етн а одеялото и с мъка с е изправ и.
— Ти има ш много работ а.
— С едни. Едва стоиш на кра кат а си.
— Н яма да с е на лож и да стоя права, за да наблюдавам А лис. Стига съм
с е гл е зила. И М а лик не е добре, а помага. — А дуин т ръгна с не с игурни
крач ки към сламени ка на А лис. Усмихн а с е на Брин пре з рамо. — Б ъди
спокойн а. Н е зн ая ка к да лекувам, но зная ка к с е раж дат деца. При най-
ма л кото и ̀ помръдване ще т е пов икам.
Б рин я про следи с поглед и с е намръщ и разт ревожено. Адуин имаш е
сил на воля, но тялото и ̀ още бе слабо. Н е с е знае ше на ка кво натовар ване
м оже да издърж и.
— Ка к си ?
Тя с е в цепе ни. Ге йдж бе ше на няколко мет ра от нея, на кон.
— Д обре съм. — Тя го разгледа. Съж а ли го: даже димът не можеш е да
скрие бръч кит е на умора по лиц ето му. — П о-добре съм от теб. П оне с е
изм их от с аж дите.
— И зв инявай, че те обидих.
— Н е си ме обидил. А дуин казва, че си цяло чудо. Как може едно чудо
да обиж да?
— Ч удо? — Той с е усмихна я зв ително. — Сигурно си и ̀ каз а ла кол ко
м ного гре ши?
— Да, но тя не с е съгла си. А дуин е ст ан а ла много упорит а. — Брин
откл о ни погледа си. — Тук не сме зле. Че тирима мъже с а с по-с ериозн и
рани, но аз с е бе зпокоя с амо з а А лис. И ма рана на глават а и с е боя, че
вдишани ят дим и ̀ е нав редил. Тя е бременн а.
— О т лорд Р ичард ли?
— Д а.
— Какъв сладур! Той бе чове кът, който я пова ли на земят а и я о ст ав и на
огъня!
— Н има знае ш за това?
— Ль оф он каза, че един от хорат а му в идял Алис да следва Р ичард и да
го м ол и. Той с е обърна л, ударил я и тя падн а ла до с тенат а.
— А дуин мисли, че той е подпа лил пож ара.

Зевс. — Бел.пр.

127
 — Да. Н ай- напред подпа лил замъ ка, оборът из бухна л в пл ам ъ ци
м инути, след като той и злязъл на кон отт ам и мина л пре з порт ат а. Бе з
съм нен ие намер ението му е било да изгори Редф ърн до о снов и. — Гей дж
обърна кон я и го пришпори. — О ст авям тук г рупа войн ици да в и пазя т, но не
напуска йте ст ана.
Б рин онемя.
— Н апуска ш ни ? Къде отива ш?
— С лед скъп ия съп руг на лейди А дуин. Н е ще е оти шъл да леч.
О бзе я ст рах. Беше помислила, че е спас е н, а той пак т ръгва ше сре щу
опасно стт а.
— Н яма да го намери ш. Той позн ава окол но стт а много добре.
— Един от хорат а на Ль оф он е отличе н следотърс ач. И маме добър шанс
да…
— Ня м ат е ша нсове! — каз а гнев но Брин. — А ми ако пож аръ т е с ам о
средство да в и изкар ат на от крито? Ами ако е събра л вас а лите си и чака в
зас ада, за да те уб ие?
Ге йдж присв и очи.
— И ка кво те е гриж а, ако го направ и? Убиец ът щ е бъде нака зан с ам о
със см ъ рт!
— Ка к не разбир аш? Н асилието продълж ава бе зкр ай и никога не спир а.
— А ако уб ия лорд Р ичард, пак ли ти щ е си в инов на ?
— Д а, з ащото те доведох тук.
Той изру га пре з зъби.
— Еди н ден т рябва да си поговори ш с Го спод. О чев идно си мисл и ш, че
но сиш от говорно ст за цял ото човеч е ство. — Той пак приш пори коня си да
т ръгва. — А з уб их мъж а т и, това е мо е дело и моя отговорно с т. А ко уби я
л орд Р ича рд, отговорно с тт а ще е па к моя. Д ейс твам по своя воля! И ти
нямаш нищо общо с това. — Той вдигн а ръка. — Ль оф он!
Ге йдж препу сна надолу по склона. Ль оф он и войниц ите го по следва ха.

Десета глава
— Ж ива с те! — пош епна А лис. — М ислех в и за мъртва, го спожо!
— Ах, ти с е събуд и! — А дуин и ̀ с е усмихн а. — Брин ще с е зарадва.
Тревожеше с е много за теб. Ще я пов икам.
— Н е! — Р ъкат а на А лис с е пр оте гна да я спре. — Поча кай те, мол я в и.
И скам да в и каж а нещо.
— Н е с ега. Р анена си и т рябва да поч иваш.
— О пит ах с е да го спра — каза дре зг аво А лис. — Държеше ф акл а и аз
разбрах… Видях го как заключ и в рат ат а и изти чах след не го. Винов на съм
пред вас, но никога не бих…
— М ълч и. — П ръсти те на А дуин легнаха на устни те на другат а жена. —
Н е си съгр ешила пред мен.
— С пях с ваши я съп руг. Но ся детето му.
— Зна я. Чух, когато ра зка зва ше на Брин.
— Н аис тина ли? Н о не казахте нищо!
— Н ямаш е ка кво да казвам. Грехъ т е и звършен от друг, прот ив вол ят а
ти.
А л ис покл ати глава.
— И зповяд ах с е на свеще ника. Той каза, че грехъ т е мой, защ ото съм
събл аз нила лорд Р ичард.
— Така ли каза? — Устни те на А дуин с е св иха. — П ък на мен добри ят

128
оте ц м и каза, че в инат а била моя, за щото не съм си изпълн ява л а
съпруже ски те си задължения и не съм била по слушн а. И наче Бог щял да м е
дари с дете. И зглеж да, че в тоз и свят жен ите с а корена на всич ки пороци, а
м ъжет е с а нев инн и като Д ева М ария.
— С вещен икът ли в и каза това? — Алис по клати глава. — Н е е вярно.
Н икоя жена не би могла да бъде по-мила и по-покорна от вас.
— Покорн а… — А дуин сякаш вкусва ше звука на думат а. — Бледа, сл аба
дума… Н е ми хар е сва. — Тя ст исна ръкат а на Алис. — М исля, че до с ег а ние
двете см е били прека л ено покор ни.
— Та ка е с жен ите.
— М ъже те казват, че т рябва да бъде т ака. — А дуин затърси с погл ед
Б рин из лагера. — Брин не е покор на. Може би т рябва да с е учим от нея.
— В ярвате ли ми? — попит а Алис. — Н икога не съм ис ка ла да…
— В ярвам ти. — А дуин отм етн а неж но кичур ко с а от лицето на А л ис. —
В инаг и си била толкова мила с мен. Защо т рябва да мисля, че си м и
нав редил а?
— Д ет ето… Н е зная, з ащо Бог ме дари с това дете, а лиши вас. За м ен
то ще бъде с амо едно бреме, а в ие го искате толкова много.
— Д а, а з наист ина ис ках дете. — Това бе ше единств енат а чист а исти на
в ж ивот а и ̀ в Редф ърн. Ще ше да и ̀ т рябва време, за да отдели други те ис тини
от л ъж ите, но раж дането на дет е не беше с амо дълг. Когато но с еше децат а,
ж ивотъ т и ̀ беше пълен с радо ст. Когато и ̀ ги отнеха, настъ пи мрак. — Д ет ето
е дар от Бога.
— Може би. А ко сте жена на важен го с подар. — За пръв пъ т в гл ас а на
Ал ис проник на ся нка от горчив ина. — Н е и когато сте слуг иня бе з съп руг и
бе з средс тва. Тог ава детето е с амо едно срамно бреме.
А дуин с е засрами. Беш е мислила с амо з а собствен ите си мъки, з а
своите проблеми, а т ази жена имаше да леч по-лоша съдба. То зи свя т бе ше
же сток към жен ат а нару шила прав илат а на църкват а и на мъжете, даже ако
го е направ ила по прин уда.
— Р ичард т рябва да с е срамува, не ти. А що с е отн ася до бремето… да,
детето в инаги е бреме.
Н о А дуин би приела с радо ст т акова бреме — даже ако има ше
о снован ия да с е срамува. За разли ка от А лис. А дуин погледн а над ол у, към
горящи я Редф ърн.
— Н о аз вече не съм по-голяма дама от теб. Н ямам съпруг, нито баща,
нито дом . Може би даже ти си по-добре от мен. Като де те ме учиха как с е
ръководи домак инств ото, но ти з нае ш как с е печели хляба. Това уме ние е
цял о богат с тво. Зав иж дам т и.
В погледа на А лис има ше съмн ение.
— Н аис тина! Ще сподели ш ли с мен ка квото зн аеш ? Н ямам ка кво да т и
дам в замяна. Н е зная да же да ли ще с е уча бър зо, или бав но. Когато дойдох
при Р ичард, не бях много глупава, но той не искаше да мисля. — Н е искаш е
нищ о, освен покорство и т я л от о ми , помисли си тя с горчив ина. И беше м у
ги дава л а, докато не и ̀ о ст ан а нищо. — Може да с е окаже, че аз съм даже по-
гол ям о бреме от едно дете.
— О , не! — каза пламенно А лис. — Ще в и помаг ам с удов ол ств ие,
го спожо!
— Трябва да ми ка зва ш Адуин. За мен също ще бъде удов олств ие да ти
помагам . — Адуин с е усмихна. — Когато с е науч а да го правя.
А л ис бе стъ пис ана.
— А дуин?

129
 — Каз ах ти, че вече не съм го сподар ка. — А дуин с е изправ и на кра ка.
— А з съм жен а като теб и ние две те т рябва да с е гриж им една за друга. А
с ега затвори очи и си почивай. Ще отида да доведа Брин. Тя щ е ис ка да в иди
как с е поправя ш.
А л ис по слу шно з атвори очи.
Кол ко е кротка… Гняв завлад я Адуин, докато вървеш е из ст ана. А л ис
в инаги е била плаха и от с тъпч ива, изп олзваха я же стоко. Та кава ли бе ше
съдбат а на добрит е хора — да ги експлоатират по този нач ин?
О тня къде с е появ и М а лик.
— Р азт ревоже на сте. Н е т рябваше да с е занимават е с А лис. Трябваше да
я по е ма аз.
— Защо да не е т рябва ло… — О тнача ло А дуин не разбра ка кво иска ше
да ка же М а лик. Беше с е замисл ила дълбоко. След това ра збра и ст аения т
гняв из бухна. — М ислиш, че чувс тват а ми с а прека л ено дели кат ни и душат а
м и — твърде чувств и телна, за да с е гриж а з а лю бов ни цат а на мъж а си?
— Н е съм каза л…
— Н о го мисле ше. — Тя т ръгн а, бе з да го погледне. — И ти си като
всичк и м ъже — мислиш, че сме слаби и бе зпомощн и. Вие ограбват е сил ат а
ни и ни правит е слаб и. Вие изпол зват е телат а ни и притъ пяват е раз съдъка
ни. В ие смят ате, че имате право да ни биет е и да ни кар ате да в и слугувам е,
да ни прав ите деца и по сле да ни напус кат е.
— А з съм гре шен — каза тър же с твено М а лик. — И очев идно м ного
забравям . Даже не си спомням да съм в и направ ил дете. Как го кръс тихм е?
Тя го и згледа.
— Знае ш, че не исках да каж а… — И роничн ият му израз я вбе си. Н е
м ожеше да повярва: на устн ите и ̀ с е появ и усмив ка! — Велз евул!
— Момче ли беше ?
— Д емон, като всяко тво е изчадие! — Усмив кат а и ̀ изче зн а. — Видя л и?
М исл иш толкова бе з гриж но за нас, че даже не обърна в нимание какво ти
каз вам .
— Б их с е отне съл към словат а в и съвс ем с ериозно, ако ст аваше дума за
м ен. Н о в ие говорит е със съпруг а си, не с мен. — Той с е усмихн а меко. —
Така че аз няма да за бележ а от роват а, която бълвате и ще с е опит ам да в и
разве с ел я. А ко имам късмет, може даже и да с е засме ете. И мате н уж да от
това. С м ехът е за ва ше добро.
Когато с е усмихваш е, той бе по-крас ив от всичк и срещ ани м ъже.
Топл ина сгрява ше лицето му и то прили чаш е на слънчев ия изгрев . За
мом ен т тя бе з помощно с е в зря в не го, но по сл е с е нас или да откл он и
погл еда си.
— С мехът е за шутовете в з амъка!
— Н ека да ст ан а ваш шут, А дуин! Н ека да в и служ а и да в и угаж дам !
Мога, зна ете го!
Тя го погледн а пак и ведна га съж а ли. О тново изгревъ т. Ускори кр ачка и
с е добл иж и до Брин, като гледаш е право пред с ебе си.
— Н ищо не ис кам от теб! Н е искам нищо от никой мъж !
— И деят а за момче ми хар е сва, но Велзевул не е хубаво име. Ще го
кръст им М а лик, на мен.
Мом ченц е, крас иво като този мъж … Задав и я мъка. Н е. Н икога!
— Ка кво в и е? Какво казах ?
— Н ищо.
М а л ик по с егна и я спря.
— Н е е ни що, щом в и при чинява бол ка. Вси чко е!

130
 — Я лова съм — каз а тя коле бливо. — Н е мога да раж дам деца.
— О т съп руга си. Сигур но причин ат а е в него. — Той с е изпъ чи. — И
тъй като аз нямам т ак ива де ф екти…
— Ка кво говориш ? Винат а в инаги е в женат а…
— В на шат а ст рана не мислим, ч е това важ и в инаги.
— Н е разб ираш. — Тя с е отк ъсна от него и му обърна гръб. Гласът и ̀ бе
дре згав от мъка. — Те умират. И зве ст но в реме с а си мои, но по сле умират.
— Р азб ирам. Н аис тина. — Гласъ т му бе тих. Той прот егна ръка към нея.
— Ел ате при мен. Позв олете ми да в и бъда при ятел. П озволе те м и да
сподел я мъкат а в и.
А дуин иска ше да по еме т ази ръка. Той не беш е като Р ичард, който
обв иняваш е нея и я караше да с е срамува от тялото си. Съпру гът и ̀ нико га
не бе споделял нейн ат а мъка, когато умира ха децат а и ̀ . Даже не идваше при
нея, до като не с е поправеш е толкова, че да може да опит а па к.
И вс е пак, даже да може ше да повярва на М а лик, той с амо ще ше да с е
опит а да и ̀ отн еме новат а свобода, придобит а след унищож ава нето на
Редф ърн. Спокой ств ието, ко ето предлаг аше, ще ше да и ̀ ст рува пре ка л ено
скъпо.
Тя с е обърна и поч ти пробя га раз стоянието до Брин, която бе ше
заст а на л а неда леч.
— А лис с е съ буди — ка за тя з адъха но.
Б рин понеч и да с е усмих не, но забел яза изра за на А дуин.
— Ка кво има? Н е е ли на с ебе си?
— И зглеж да съвс ем добре.
Б рин погледна пре з рамо.
— Д а не би М а лик…
— Каз ах на Алис, че ще отиде ш при нея. Н о когато си свърши ш
работ ат а, изв и кай ме. Ще оти да да спя до не я. — А дуин с е намръ щи. — Ти
също т рябва да по с пиш. Н е с амо Алис е ранен а.
— Когато си свърша работ ат а тук. — Брин погледна пъте кат а, по която
Гейдж Дюмон беш е изче з на л преди няколко час а. — М ного в реме м ин а,
на л и? Трябва вече да с е върнат.
А дуин разбр а, че Брин с е т ревож и за норманд еца. Горкат а Б рин!
Тол кова много вът решн и борби и болка! Точно когато започн а да разбира
какво т рябва да прав и, пред нея с е изправ и ха пре пят ств ият а.
— С лед Р ичард ли т ръгна ха?
Б рин кимна и продълж и да следи пъте кат а. А дуин каз а ти хо:
— Н яма да ги на кара ш да дойдат по-скоро, като с е в зираш надолу.
Б рин и ̀ обърна гръб.
— Зная. М ного съм глуп ава. — Тя т ръгна пре з ст ана към сламе ника на
Ал ис.
А дуин видя, че М а лик вече бе кол енич ил до А лис. Н е долавяше какво
си говорят, но в не запно чу, че А лис с е сме е. Н е бе ше з а чуд ене. О нзи хит рец
сигурно можеше да на кара и смъртник да с е за смее.
М а л ик ся каш ус ет и вт ренч ения поглед на А дуин, вдиг на глава и го
по срещ на. Усмихна с е ве с ело. И зразъ т му бе ше изпълне н с ра збиран е. Едва
л и м ожеш е да устои на копн еж а му. М а лик искаше тя да от иде при него.
Ц енат а е много в исо ка, напомни си отчая но тя. П река ле но в исока.

Ге йдж с е върна в ст ана едва преди зазоряване.

Ж ив е! Брин въздъхна облекчено, когато го в идя. Даже в полум р ака

131
никой не може ше да с бърка гига нт ски я силуе т на Гейдж . Брин гледа ше ка к
конниц ите с е из качват по хълма. Тази нощ не с е вееха флагове. Хорат а бяха
капна л и — като Брин.
Б рин изле зе да ги по срещн е на края на лагера.
Ж ребе цът на Гейдж с е дръпна назад, когато тя и зле зе от храс тит е, но
конят също бе уморе н и Ге йдж го овладя ле сно. Не беше т ака с характера м у
обаче. Той я попит а г рубо:
— Н е по сп а ли? Как си м исли ш, колко можеш да издърж и ш?
— Колкото теб. — Тя с е напрегна, но с е побоя да задад е въпро с а.
Н е с е на лож и. Гейдж поклати глава и ка за:
— Н е го намерихм е. Така че може ш да си почива ш с ч ист а съве с т. Н е е
прол ян а кръв и т и си чист а. — Той с е обърна към Ль оф он. — Н акар ай хорат а
да си починат няколко час а. След това с е върне те в Редф ърн и виж т е ка кво
още м оже да с е сп аси. Зав ив к и, продукти, каквото попадне. — Той погл една
към тл ее щи те, поч ернели разва ли ни. — Н яма да е много.
— Ка кво да направ им с тях? — попит а Ль оф он.
— Ще с е опит аме да създ адем на те зи хора ня какв и услов ия, докато
възст анов ит е къ щите им.
— Докато ги възст анов им ли? — Ль оф он беше уж ас ен. — А з съм
войник, не мога да ст роя!
— Тог ава щ е намери ш май стори, който ще го направят вме сто вас.
Б ър зо. И скам къщи те да бъдат готов и преди първ ия сняг. Камен ни къ щи.
Зам ъкът също ще бъде от камък. Силен и неприс тъпе н като Белрийв .
— Защо ще прав и ш това? — попит а Брин сма яна. — Нима ис каш да
в зем еш Редф ърн от Уилям и да го направ иш своя собстве но ст ?
— Може би. Близо е до морето, удо бен е за търгов ия. И з емят а м у е
пл одородна.
— Може би? Ще хвърли ш толкова т руд и ще похарч иш сума пари, бе з да
си си гурен?
— Зн ачи т рябва да поп ълня хазнат а си, на ли? — Той с е обърна пак към
Ль оф он. — А ко намери ш майстор и и раб отни ци до края на т ази с едмица, ще
по ст авя Гийом за ръководител на ст ро еж а, а ти щ е можеш да ни придруж иш
в пътува нето.
Ль оф он даже не поп ит а къде ще отиват. Бе ше с е отърва л от позора да
заг уби м еч а си.
— Ще намеря. Даже ако т рябва да ги търся чак в Н орманд ия. Увер явам
в и, че май стори ще има. — Той сле зе от коня и махн а на войн ици те да го
по сл едват. — Четири час а поч ив ка. Не повече.
Б рин гледа ше как мъжете с е разпръ скват.
— М ного ст ра нно. За що?
Ге йдж сле зе от кон я.
— Н е обич ам бе зцелн ото разру шаван е. То ме о скърбява. Войнат а е
унищожени е, но извър шено с ясна цел.
— Каж и това на нев инни те хора, които с е изправя т на пътя към твоят а
цел .
— Н а този свят о ст анаха ма лко нев инни хора. — Гейдж ум оре но
разтър ка тил а си. — Н яма да с е изв ин явам. Правя каквото т рябва да с е
прав и, за да ж ивеем и да с е разв иваме. — Той търс еш е нещо сред з аспа л ите.
— К ъде е М а лик ?
— Ей т ам. — Брин по сочи един сламени к под дървото. — И зтоще н е.
Той и Адуин много ми помогн аха.
— Н о е има л благоразум ието да лег не и да зас пи, когато силит е м у с а

132
свършил и. — Тонът му загрубя. — За бога, ид и да поч иваш!
— Ще отид а. — Тя пре кара пръ сти пре з ко с ат а си. — Ча ках с амо да с е
върнеш.
— За да в идиш да ли но ся глават а на Р ича рд ли?
— Н е, ис ках… — беше много уморе на, з а да с е при крива и да с е па зи —
… да съм си гурна, че си ж ив и здрав .
Той занем я.
— Н аис тина ли?
— Р азбира с е. За толкова лоша ли ме в зема ш — да ис кам онова
чудов ищ е да ж ивее, а т и да умре ш?
— Н е зн ая какво да мисля за теб. Н е съм среща л жена, която да не
разре ши на някого да и ̀ сп аси ж ивот а.
— Н е съм била заст р ашен а.
— Д елмас едва не те уби! Следващ ия път можеш е да го направ и!
— Б еше гре шка. — Брин преглът на. — Н яма да ст ана Бат шийба. Н яма
да дойда при те б с този грях на душат а.
— По дяволи те, ще дойде ш! — О чите му горяха. — Н яма да по звол я да
м е отхвърл иш, Брин! Ще ми дад еш тялото си, а з а душат а ти ще м исл я
по сл е. — Той замълч а, мъче ше с е да с е овладее. — След две с едмици ще
пот егл им за Гуинт а л. Давам ти толкова много в реме да с е успокои ш, да
ж а л ееш оназ и св иня, съпруг а си, и да с е подготв иш да с е върнеш в л егл ото
м и.
— М ного си щедър, го сподарю !
— Д а, щедър съм. — Гейдж с е обърна и с е отда лечи.
Н яма да го направ и. Ще с е бори с не го. А ко си по зволеш е да поп адне
отново в прим кат а на она зи чувстве на магия, не з наеш е да ли ще събере сил и
да го напус не след прис тиг ането в Гуинт а л. Той поз нава ше добре тял ото и ̀ ,
знае ше как да го на кара да ж адува и да гори. Свет а Д ево, от еднат а м исъл
гърди те и ̀ набъбва ха! Трябва да го з абрав и, да прогони те з и мисл и от
съзн анието си!
Тя отид е при сламени ка, който бе подготв ил а за с ебе си до Алис. М исл и
за А л ис! Горкат а А лис, която но си детето на Р ича рд от Редф ърн…
Б рин можеше да има дете. А ко отид е в леглото на Гейдж , след по- ма л ко
от година ще роди детето му. Тази мисъл не я погнус и, а я потоп и в няка ква
м ека, неж на болка. Д ет ето на Ге йдж …
Трябва ше да с е ст рахува от мисълт а да роди едно коп еле! Та зи м исъл
т рябваше да я хвърли в отча яние! Н е да и ̀ но с и радо с т! Н ито лю бов !
Лю бов …
М ил и боже, спа си ме! Дано да не е вярно…
Н е ис каш е да лю би този воин, толкова чуж д на всич ко, в ко ето вярваше.
Н е ис каш е да при еме ист инат а, че чове к е за гин а л, з ащото тя е обича л а и е
от стъ пил а.
Н о бе ше ст а на ло точно т ака.
И тя обича ше Гейдж Дюмон с цялото си съще с тво.
Д аже не с е чуд еше. Колко дълго с е бе борила с тоз и ф акт ? Това не бе
пром енило нищо — с амо бе направ ило мъкат а по-силна. Да го прием е в
тял ото и сърц ето си би озн ачава ло да с е на каже з а нещо, ко ето не може ше да
про сти.
Д е тето на Гейдж …
Може ше да не приеме Гейдж , но дет ето му? Н ещо от него щ еше да бъде
нейно. С игурно беше възмож но да я о с ени т а зи благодат…
Н о можеш е ли да поне с е да го напусне, след като с е роди дет ето?

133
 О тговорът бе бър зо и грубо н е! Сълзи опари ха очи те и ̀ . Н е, не м ожеше
да си позволи даже тоз и дар. Щом стиг нат в Гуинт а л, тя т рябва да го
напусне зав ина ги.

— Трябва да говорим — каз а Гейдж и с една до нея край огъня. — П о-

точно ти т рябва да говориш.
— За какво? — попит а Брин уморено. За пръв пъ т от де с ет дни с е бе ше
прибл иж ил до нея. П ре з това в реме вс еки бе върш ил сво ето : тя с е грижеше
за бегъл ци те и помага ше да издиг нат заслон тук, на хълма, той наблюдава ше
работ ат а по възст ановяването на Редф ърн долу, в дол инат а.
— Р аз каж и ми за Гуинт а л.
— В еч е съм т и раз казва ла з а Гуинт а л.
— Н е е до ст атъчно. Н ямам намере ние да т ръгвам към земя, която може
би е нас ел ена с врагов е, бе з да науч а не що повеч е за нея. — Той помъл ча. —
И бе з да зна я да ли има с ериозна при чина з а пътуването, о свен жела нието ти
да с е върнеш в къ щи.
— О ще ли си мисли ш, че съм те лъга ла?
— Н е, но имам нуж да да ми кажеш. Н е беше напълно откровен а с м ен
отно сно при чини те за идва нето ти в Редф ърн. — Той с е в зира ше в огъня. —
Ж ивотът ти е бил т руде н. Н е бих те обв инява л, ако каже ш нещо, ко ето би те
отърва л о от в раговете ти. Няма да ти с е сърдя, нито да т е съдя. Ако тол кова
отч аяно ис каш да с е върне ш в Гуинт а л, ще те заведа т ам. Вс е едно да л и има
съкров ищ е или не.
За л я я топлина, когато го погледна. Н е ис ка ше да чувства т аз и неж но с т.
По-добре бе ше да е груб и нече с тен. Трудно бе да противопо ст авя броня на
т акава щедро ст.
— Н е излъ гах. И ма съ кров ище.
— О ткъд е с е е в зело?
— Пляч ка. О т война. — Тя с е усмихн а тъж но. — О ткъд е идват повеч ето
гол ем и съкров ищ а? Н яма да ми е ж а л, ако не го заваря в Гуинт а л.
— Ч ия е пляч кат а?
— Н а Х ийва лд. Тоз и велик воин е ж ивял преди много столе тия. Д ошъл
от Уел с, но с е сраж ава л и спечелил много бит ки със с аксонц ите тук, в
А нгл ия. Той е много и зве ст ен, з а него с е разказват много легенди и
приказк и. Н о с е уморил от бит ки и кръв и решил да с е от ка же от всич ко.
В зел хубават а си годен ица и оф ицери те си, натоварил златото и
скъпоц енно с ти те си на кол и и с е върна л в родното си място.
— Гуинт а л ?
— Н е, в Кайси, Уелс. Но и Кайс и бил ра зкъсван от войни и разкол .
Затова напусна л Ка йси и оти шъл на запад, до морето. О т с една л за че тири
м е с еца в едно с ело на име С елкърк и по ст роил кораб. По сле той и негов ите
по сл едовател и т ръг на ли по море да тър сят място, където да с е зас ел я т в
м ир. И намерили Гуинт а л. О ст ров , който не вою ва л, за щото т ам няма л о
хора.
— И колко да леч е този о ст ров ?
— Н а два дена с кораб от С елкърк.
— Тол кова близо! — Ге йдж вдигна веж ди. — И въпреки това
съкров ищ ето е о ст ан а ло неоткрито пре з векове те?
— Гуинт а л е заоб иколе н от в исоки ска ли. О т морето изглеж д а, че няма
м ясто, където би могъл да при ст ане кораб.
— Н о ти знае ш пътя?

134
 — Р азб ира с е, родена съм т ам.
— Тог ава з ащо не о ст ана т ам?
— Бащ а ми не с е чувстваше добре в Гуинт а л. Ка зва ше, че бил о
прека л ено глухо. Той беше като т еб. Сч ит аш е, че ж ивотът бе з с блъсъ ци е
като м е со бе з с ол. — Устни те и ̀ с е изкр ив иха в горч ива гри мас а.
Ге йдж не отговори на предизв и кат елството.
— Н о ти каз а, че той изо ст ав ил майка ти и теб.
— С лед като тя го по следва в Кай си. — Брин помълча и продълж и: —
Какво м оже ше да очаква от нея? Когато с е оже нил за нея, зн аел, че тя не е
като други те жен и. Тя бе ше лечи телка. Трябва ше да с е разд ава на болни те. В
Гуинт а л това с е при емаш е, но в Ка йси…
— Той я е нари ча л вещица.
— В нача лото още не. П ро сто с а я намира л и ст ранна и неженств ена.
По сл е, с години те, нещ ат а с е променил и. Май ка ми беш е много сил на,
твърде силна за тях, пре ка ле но силна за баща ми. М исля, че хорат а с а
започна л и исти нски да с е ст рахуват от нея, когато бащ а ми я изо ст ав ил . —
Б рин затвори очи — мъчеш е с е да отп ъди спомени те. — Н е искам да говоря
повече. Н е стиг а ли?
— Стига. — Стори и ̀ с е, че ус еща как той по сяга към нея, но не
почувства доко сван е. — О тговори ми с амо на още един въпро с. С кого ще
т рябва да с е бия за съкров ищ ето на Гуинт а л ?
— С нико го. — Тя отвор и очи и преглът на. Гъ рлото и ̀ бе пре съхна л о. —
За него зна еше с амо майка ми. Тя е потомка на глав ния съвет ник на
Х ийва л д, Бент ар, на когото е било заповядано да скри е съкров ището сл ед
прист иган ето в Гуинт а л. Когато умира л, Х ийва лд да л съкров и щето на
Б ент ар. О ттогава мястото, където е скр ито, с е предава ло от първородно на
първородно дете в с емей ството.
— Тя ли т и ка за з а мястото?
Б рин кимна.
— И ми даде да но ся на ши ят а си своя т а лисма н с рубин. Но с ех го,
когато Д елмас ме нам ери в горат а. И ми го в зе.
— О бза ла гам с е, че Р ичард пък го е в зел от не го.
— Може би. И маше ли няка ква следа от него?
— Н е.
— Той ще ни по следва, на ли? — поше пна тя. — Той ча ка някъд е,
набл юдава ни… Чувствам го.
— Н адявам с е да ни по следва.
За да може да го убие. Брин пот ре пери и с е за гърна по- плътно в
нам ет а л ото си.
— Н е го ис кам близо до нас.
— За щото ще оцапа твоя красив Гуинт а л ?
Н ека да си мисли т а ка, щом ис ка. Н ека си мисли, че тя е привър зан а
повече към една къ ща, отколкото към него. Н о той не бива да разбер е, че
при всяко негово появяване, Гуинт а л с е отда лечава ше вс е повече от нея.
— Той няма място в Гуинт а л.
Ге йдж с е усмихна горчиво.
— О ще един нат рапник, който т рябва да бъде изгоне н от твоя рай? —
Когато тя отвор и уст а да отговори, той я спря с же с т. — О , съглас ен съм , че
той няма място т ам, мястото му е в ада и аз ще с е по ст ар ая да го пратя при
дявол ит е. — П огледът му с е върна към огъня. — Зами наваме за твоя
Гуинт а л вдруги ден призори.
Н ай-по сл е тя си т ръгваше за дома. Н е беш е за вярване.

135
 — Н аис тина ли?
— П ри положени е, че помниш пътя дот ам. Бе з съмнени е бих могъл да
нам еря водач из Уелс, но с амо ще з агуб им от това.
— Н ямаш нуж да от водач. Помня всяко дърво и вс еки завой на пътя.
Той вдигна веж ди.
— Б ило е много отдав на.
— Н о е пътят към моя дом — ка за про сто тя. — Когато Д елма с м е
доведе тук, знаех, че ще намеря обратния път.
— Н о не си зна ела, че лош късм ет щ е те свърже с един про ст
норманд ец. — Ге йдж помълча. — Трябва да знае ш, че нямам намер ение да
ти върна свободат а, когато при стиг нем т ам. Н иког а не съм каз ва л, че не съм
а л чен. И скам и съкров ището, и теб. И щ е в и имам.
— Може да имаш съкров ищ ето, но след прис тиг ането ни в Гуинт а л аз
ще си върна свободат а и няма да можеш да ме спре ш.
— Ще в идим. — Той с е из прав и и я загледа. По сле каз а: — Всъ щно с т
ние не си приличаме.
— Ка кво?
— А з не съм като бащ а ти. Прили чаме си с амо по това, че и на м ен м и
ом ръз ва да стоя мирно. Ка квото и да направ иш, а з ще бъда твърд. И никога
няма да те изо ст авя. — Гласъ т му прозвуч а о ст ро. — Ще с е бия за твоят а
кауз а. Н яма да позволя на нико го — мъж , жен а или ж ивотно да те нарани.
Ще с е бия с всичк и твои дракони, Брин от Ф окхар.
П реди тя да отвори уст а, Гейдж с е отд а лечи. Н е и ̀ беше ясно как една
жена т рябва да отговори на подобна деклара ция. Н е обръщай в ниман ие на
те зи разпа л ени думи. Забрав и ги. Ле сно е да с е ка же. Невъзмож но е да с е
направ и.
Ще се бия с всички т вои д ракон и, Б рин от Фокхар.

Д е нят на зам инава нето из гря яс ен и студе н. О ще по- студен бе и зразъ т

на Ге йдж , когато в идя кару цат а. Той преко с и на кон ст ана до мястото,
където Б рин и М а лик т рупаха зав ив ки и храна в нея.
— Ка кво е това? Р азтоваре те т аз и ка руца! Ще пътуваме с амо с коне.
— Ка руцат а ни е нуж на.
— Ка руци те с е чупят, колелат а им затъ ват в ка лт а и сн ега. И скам да с е
дв иж им бър зо.
— Ч а кахме толкова дълго. — Брин слож и още сгънати дрехи в ка руцат а.
— Н якол ко ден а път в повече нямат значени е.
— А ко зава ли сн яг, ще ст а нат повече от ня колко дена. Каж и и ̀ , М а л ик.
— Сне гът е неприя тен — съглас и с е по слуш но М а лик. — Но аз съм
съгл ас ен с Брин, че ка руцат а ще ни т рябва.
Ге йдж му хвърли ядо с ан поглед.
— Р азтоварвайт е.
— Ка зах, че ще я в земем! — Тя с тисн а зъби и с е обърна към него. —
А дуин с е поправя, но не може да язди дълго. Ще т рябва да почива, ког ато с е
ум ори.
— А дуин!
— П овечето от в ремето каруцат а ще но си ма лъ к товар и ще може да с е
дв иж и бър зо. Н е мисли ш ли, че ще е по-добре да с е дв иж им с А дуин в
кару цат а, откол кото да спираме и да я чакам е да поч ива?
— Тя не може да дойде с на с — ка за Гейдж . — Едва с е е вдигн а л а от
л егл ото.

136
 — Н яма да о ст авя А дуин тук — каза про сто Брин. — Не с е бе зпокой.
Ще с е гриж а за не я, ако с е разболе е пак.
— А дуин и целия т свят — промърмори Ге йдж .
— Р ича рд не е за лове н. Веднъж с е опит а да я уб ие. Може да с е опит а
пак, ако я намер и бе з за щит на и бе зпомощн а.
— Ще о ст авя па зач при не я.
Б рин поклат и глава.
— Тог ава щ е я о ст ав им в някой мана стир. Добрите с е ст ри ще с е гриж ат
за не я.
— Н е! — ка за М а лик. — Н ика къв манас тир!
Н а Брин и ̀ ст ан а забав но от па никат а в глас а му, но с е върна към
с ериознат а тема на разговора.
— М ислиш, че свет ат а оби тел ще спре Р ича рд? Той ще я изгори до
о снов и, както направ и с Редф ърн! — И зразъ т на Гейдж не с е смекчи. — И л и
ще я в земе за за лож ни ца. Той зна е, че я обичам. Може да я и зпол зва, з а да
м е накара да те изо ст авя и да отид а при него.
К ис ела усмив ка разкрив и ст рогит е че рти на лицето му.
— И аз няма з ащо да пит ам да ли ще го направ иш.
— Н е, няма з ащо — каза г рубо Брин. — Щом мериш ж ивот а със зл ато.
А дуин ще дойде с нас.
Ге йдж с е покол еба и кимна късо.
— Ще я в земем. Н о т рябва да издърж и.
— А з щ е и ̀ помагам — каза М а лик. — Н е с е бе зпокой, Гейдж . В си чко
ще бъде добре.
— Н адявам с е да си прав . — Гей дж гледаш е Брин изпит ателно. —
Д овол на ли си ?
— Н е напълно. — Тя с е напре гна. — И А лис щ е дойде с нас.
— Ка кво?!
Б рин каз а бър зо:
— Б ремен на е, зная, но едва в четвъртия ме с ец и е много силна. Ка за
м и, че майка и ̀ раб отила на п олето до с амото и ̀ раж дане.
— Тог ава не ка майка и ̀ с е гриж и за нея до раж да нето на детето.
— Б аща и ̀ няма да приеме позора на това дете в къ щат а си. Тя ням а
къде да оти де. И скам да я з аведа в Гуинт а л.
— И т ам ще я приемат, на л и?
Б рин кимна.
— Там хорат а с а по-справедлив и към жени те, отколкото на други м е ст а.
— Каз а, че си била с амо на деве т годин и, когато сте зами на ли отт ам , и
че си била много неща стн а в Кайс и. Как може ш да бъде ш сигурн а, че
пам етт а не те лъже? Че не си запомнила Гуинт а л както ти с е е ис ка ло да го
запом ниш?
О чит е и ̀ с е отвориха широко. Н икога не бе по ст авяла под съм нени е
спом ени те си за Гуинт а л. Гуинт а л беше нейн ия дом, най- доброто м ясто,
убеж ището. Брин енер гично поклат и глава.
— М ама ми ка за… Н е може да бъде… П омня всичко съвс ем ясно. М ир и
тиш ина… — Тя с е обърна кръгом. — Защо губим време ? Да т ръгвам е!
В земам е А лис и толкова!
О чакваше той да спор и с нея. Гейдж не бе ше от хор ат а, които при емат
покорно две подобни пора жения.
— М ного добре — ка за бав но той. — Вземи си твоят а А лис.
Тя го погледн а пре з рамо. Смути я и зразъ т му. Съж а лен ие?
Н е, т рябва да с е е излъ га ла. С ега лицето му бе споко йно, както

137
обикнове но. Той обърна коня си и т ръгна към челото на колонат а.
— Б и т рябва ло да съм доволен, че нямаш намере ние да в земеш съ с с ебе
си цел и я Редф ърн.

— А з в и бавя — каза А дуин и с е на ст ани върху купа з ав ив ки в

кару цат а. — Про ст и ми, Брин, мислех, че ще бъда по- силна.
— Н е може ш да ис ка ш да бъде ш силна като на с. — Брин подпъхна една
кожен а наме тка около раме нете на А дуин, за да я паз и от студа. Ст ава ше вс е
по-студе но, прони зва ща влаг а изп ълваше въздуха. Брин с е надяваше, че
снегъ т ще поча ка, докато сти гнат до ня какво убеж ище. — И с вс еки ден
ст аваш вс е по-силн а. Когато т ръгн ахме, може ше да яздиш с амо някол ко
час а. Вч ера не ти с е н а лож и да п олзва ш ка руцат а до обед, а дне с язд и т ри
час а по- дълго. Скоро изобщо няма да имаш нуж да от не я.
А дуин направ и гримас а.
— Ло рд Гей дж ще с е радва, когато това ст ане.
— За що? Ка за ли ти не що?
— Н е, той е много търпел ив , но в иж дам, че с е ядо сва, когато с е бав им .
— В природат а му е да бъде нетър пелив . Н е му обръща й в ниман ие.
А дуин я гледа ше з амислено.
— Като теб ли?
— А з не с е държ а т ака. — Тя из бегн а погледа на Адуин, докато
загръ щаш е кра кат а и ̀ с одеяло. — О тв ръщам му, когато ми говори.
— Но с амо толкова. Сигурна съм, че това не му харе сва. Напо сл едък
м ного с е ядо сва.
— Н е зав и си от мене какво харе сва и какво не. — Брин не може ше да с е
т ревож и, ако Ге йдж не е доволе н от нея. Трябваш е да го държ и наст ра на, да
не допус ка интимно ст. И наче той щеше да я з авладее напълно.
— Н яма да нав реди, ако си по-мила с него. — Когато Брин я погл една
учуде но, тя добав и: — Както с е от не с е той към вси чки оне зи не щас тниц и в
Редф ърн. Н е с а много мъже те, които биха с е наели да възст ановя ват онова,
ко ето не с а раз рушили. Това бе акт на мило съ рдие.
— У не го няма много мило съ рдие, уверявам те.
А дуин с е намръщи разт ревоже на.
— М исля, че си не справедлива към не го.
— А аз мисля, че ти т рябва да па зиш силит е си и да не с е т ревож иш за
л орд Гей дж . — Брин п отупа ръкат а на А дуин и сле зе от кару цат а. — Н е с е
отв ива й. В те зи гъ сти гори изобщо не прони ква слънц е. Скоро ще с е стъм н и
и ще м ожем да спр ем да но щуваме.
М а л ик сто е ше на ст рани, до коня на Брин. Вдиг на я на с едлото и попит а
тихо :
— Ка к е тя?
— П ро сто е уморе на. П онася пътуването много по-добре, откол кото
очаквах.
— Тя има много в исок дух. Можело е да с е пречупи преди м ного
години. — Той с е качи на коня си, но не го подкара. — Н о с ега ст рада,
тъгува.
— П о лорд Р ича рд ли? Греши ш, тя не би…
— Н е по този дивак. П о децат а, които е заг убила.
Б рин с е намръщи.
— Тя не говори за тях. Умрели с а преди края на бременно сти те. Никог а
не ги е в иж да ла, М а лик.

138
 — И вс е пак, тя тъгува за тях. М исля, че е т ака, з ащото не с а я
о ст ав ил и да поплач е за тях, в зема ли с а и ̀ ги. Тя с е мъчи да не мисли за тях,
но според мен те с а в инаги с нея. И ска ше ми с е да мога да и ̀ помогна ня как.
— Той с е усмихна с усилие. — Н о тя не ми вярва. Може ш ли да си
предст ав иш жен а с подобни мисли ? Тя даже не разбира какъв благородник
съм аз!
— Н е, не мога да си предст авя — каз а топло Брин.
О т чел ото на колонат а Гейдж я в икаше :
— Б рин!
— И ска да потеглям е — ка за М а лик. — Тръгвай. А з ще о ст а на тук, щ е
яздя до каруц ат а и ще говоря с Адуин. П онякога ми с е удава да я ра зсм ея.
М а л ик раз смива ше всичк и. Пътят щ еше да им с е стори много по-дъл ъг,
ако не бяха смеш нит е му репли ки. Но Брин за беляз а, че Гейдж не с е
усм ихва. Беше обърн а л коня си и язд еше наза д към не я. Тя смуш ка коня и
бър зо с е изр ав ни с не го.
— Н аст ан ена е. Можем да т ръгваме.
— Благодаря — каз а той язв и телно. — Н о от с ега нат атъ к, аз ще
решавам кога да спирам е.
Б рин тут а кси наст ръхна.
— А дуин с е държ и добре. Тя с е нуж д аеш е от т ази почив ка.
— Може ше да почака, докато преко сим горат а и изле зем на от крито.
— Какво зн аче ние… — Тя изведнъж разбр а. Погледна загр иже но гъстия
храст а л а к и дървет ат а, надв и сна ли кра й пъте кат а. — Лорд Р ичард? В идел и
л и с а го?
— Н е, но подв иж нат а цел с е ат акува много по-т руд но.
— С ам ли е?
— Н е зн аем. Може да е събра л хор а от с елат а и да ис ка да ни нападне,
когато сме най-слаб и.
— И маш о снован ие да си недовол ен от мен — каза сму тено тя. —
М исл ех с амо з а А дуин. О т с ега нат атък ще ис кам тво ето мне ние, преди да
каж а на ка руцар я да спр е.
— Ка ква смайва ща лю бе зно ст! — каз а Гейдж . — А ако не си съгл ас на с
м о ето м нен ие?
— Ще действам, както нам еря за най- добре. — И зведнъж Брин пл ам на.
— Н яма за що да с е държ иш грубо. А дуин прав и каквото може. Дв иж им с е
добре. С ледващат а с едмиц а ще стиг нем Кайси и с амо след един ден ще
бъдем на морския бряг.
— Ка за ла ли е тя, че не съм в нимателе н с не я?
— Н е, но е разбра ла, че губиш търпе ние.
— А з съм не търпелив не зарад и нея. М исля, че тя бе ше много см ел а.
В иж да л съм я да с е олюлява на с едлото, преди да помоли да спрем. — Гейдж
срещн а погледа и ̀ . — Губя тър пени е зара ди те б.
Трябва ше да продълж и пътя си и да не влиза в спор с него. С ега ст ана
това, ко ето най-сил но ис каш е да и збе гне.
— Н е съм т и да ла повод да бъдеш нетърп елив .
— Глупо сти! Уморих с е да гледам как ме избя гваш и да сл уш ам
едно сричн и от говори. Време е това да свърш и.
— Ка к?
— По възмож но най- прият ния и за двамат а начин. — Усмив кат а му бе ше
о сл епи телна. — Таз и вечер ще дойде ш при мен и ще сподели ш по ст ел ят а м и
както в Х ейсти нгс.
— Н яма да дойда.

139
 — П редпочит а ш да т е заст авя ли? Знае ш, че ще го напра вя. Н о пом исл и
как ще с е разт ревож и А дуин от това.
— Н яма да ме насил иш.
— Ще направя всичко, за да съборя ст енат а, с която си с е оградил а —
каз а той ти хо. Ледено с ини те му очи бяха ясни и бе змило стн и. — Х ардраа да
м е научи майсторс ки да събарям стени и цит ад ели, Брин. Сигурно не ис каш
да ти покаж а ка къв майстор съм.
— Ще с е бия с т еб, за да не… — Тя млък на. Споръ т с не го няма ше да
доведе до нищо добро. Беше в идяла този воин за пръв път в Х ейст ингс —
непре кл онен и бе змило сте н като ураган. Думите не можеха да го с кл онят.
М ил и боже, какво може ше да му повлияе ?
— Н ищо — каз а той, ся каш чете ше мислите и ̀ . — За теб щ е е по- добре
да не с е бориш с мен, Брин. — Той подкара коня си напред. Когато ст игна
чел ото на колонат а, до нея с тигн аха думи те му. — А ко ис каш да по каже ш
сил а, нам ери би тка, в която м оже ш да победиш.

С пря ха по здрач в кра я на горат а, разп олож иха ст ан а близо до

дървет ат а, за да ги изп олзват като заслон, но с ясна в идимо с т в о ст ана л и те
т ри по со ки. О блацит е о ст аваха теж ки и тъмни, но сня г още нямаш е.
В ъпреки това, влаж ния т студ направ и лагернит е огнь ове о со бено жел а ни.
Гейдж не обърна в ниман ие на Брин, докато наблюдава ше разп а лването на
огнь овете, погр иж и с е за кон я си и из прат и войн ици да охраняват лагера в
кръг. С л ед това с е разп олож и пред най- големи я огън, до М а лик. Р азговаряш е
тихо с него и ся каш бе з абрав ил вси чки о ст ана ли.
Н о не ги е забр ав ил, мислеше си Брин, с една ла срещу не го. Той не
гл едаше към нея, но тя ус еща ше, че следи всяко нейно дв иже ние. Може би
т ака и ̀ с е ст рува ше. Може би е реш ил да с е държ и другояч е и…
— М ного си мълча лива, Брин. — А дуин деликатно облиза пръ сти те си.
Б еше приключ ила с печен ия за ек. — И яде много ма лко. Уморена ли си?
— Н е.
— А аз с е уморих. — А дуин с е усмих на. — Щом като не ми с е яде,
значи съм много уморен а. Когато бях болна, изобщо не ми с е ядеше.
Б рин погледна с удоволств и е розов и те бу зи и бле стящи те очи на Адуин.
Така т рябва да и зглеж да А дуин, ст рахувах с е, че нико га няма да с е
възст анов и дотолкова.
— Д а, много си уморе на. Спи ш ли добре ?
— Като мъртва. — А дуин прикри една прозяв ка. — Едва доч аквам края
на вечерят а, з а да с е мушна в з ав ив ките. — Тя с е в зираш е сънливо в огъня.
— П ътуван ият а с а ст ранно не що, на л и, Брин?
— Ст ра нно?
— Н е го ли ус е щаш? Те с а като онова чуде с но време меж ду съня и
събуж дането. Почт и като сън. Н е е н уж но да кроиш планове или да с е бориш
с по сл едицит е на мина лото. Само с е но си ш по тече нието от едно място към
друго.
— Н е бих нарекла скоро стт а, която Гейдж ни на ла га, «но с ен е по
теч ението» — каз а сухо Брин. След това с е усмих на. — Н о аз с е радвам , че
с е чувстваш т а ка. П река лено дълго бе ше здраво закотвен а.
— Както и ти. — А дуин прибра крака към с ебе си и слож и бради чкат а
си на колен ете. — Но ти не си позвол яваш да с е но сиш по течени ето, Б рин.
Д аже по време на това пътуване бъ р за ш нас ам-нат ам, гриж и ш с е за мен и за
Ал ис. Вчера те в идях да превър зваш ръкат а на Ль оф он.

140
 — Р аздра л я на няка къв клон. Та кива ран и т рябва да с е превърж ат
ведна га, з а да не ст анат опас ни.
— Н яма ли кой друг да го направ и?
— За що т рябва да има? А з съм лечи телкат а.
А дуин с е засмя и поклат и глава.
— Н якой ден, всич ки те зи товари, които си п о ела с ама, ще те съборя т
на зем ят а!
Б рин т репна, изне надан а от те зи думи. Толкова прилича ха на ка зан ото
от Гейдж ! Тя с е усмихн а.
— Глупо сти. Р аменет е ми с а силн и.
— Затова всичк и с е облягаме на тях. Чудя с е какво ще прав иш, ког ато
всичко това свърши. Би ли си слож ила крила и отлетял а като пеперуда?
Б рин каз а насм ешливо:
— П риличам ли на пеперуда?
А дуин поклати глава.
— Прили чаш повече на красив сокол, цел ия в злат но и кафяво, със
сил ни криле, които закрил ят и изв исяват.
Бузи те на Брин плам наха от смущен ие.
— С игур но си уморена повече, отколкото си мислех. Съзна нието т и с е
зам ъгл и съвс ем. П о-добре си легни.
А дуин с е прозина от ново.
— Н яма да споря. — Тя ст а на и т ръг на към кару цат а. П од нея бя ха
приготвен и т ри сламе ника — за Брин, А дуин и Алис — да ги пазя т от
стихи ите. — Н о ти би могла да пре ст анеш да ни закр иляш за изв е стно в рем е
и ма л ко да с е изв иси ш. И дваш ли?
— Н е. Н е идва — каз а ти хо Ге йдж от другат а ст рана на огън я.
А дуин млък на уч удено. Брин зат а и дъх.
Ге йдж ст ана и т ръгна към сламе ника си неда леч от огън я. Легна и
повдигна зав ив кат а вме сто покан а.
— Б рин.
Тя о ст ана да с еди ти хо, загледан а в него. Ус ещ аше зоркия погл ед на
М а л ик. И А дуин с е в зира ше смаяна в не я.
Може ше да му откаже. Той не можеше да я з аст ав и.
Гл упо сти. Р азбир а с е, че ще я за ст ав и. Гейдж в инаги праве ше, ка квото
бе каз а л , че ще направ и.
Ще се сражавам с всичкит е т и дракон и, Б рин от Ф окхар!
За що си спомни те з и думи точ но с ега? Той с е сраж а ваше с нея, не с
врагов ете и ̀ .
А дуин пристъ пи предпа зливо към Брин.
— Може би той не иска… — Погледът и ̀ пре скачаш е от Брин към Гейдж
и обратно. — Брин?
А ко Брин му от кажеше, А дуин ще ше да с е почувс тва задъл жена да с е
нам е си. Току-що по с тигн атото рав нове сие ще ше да с е ра зпадн е. Гейдж бе ше
ум ен — разбра л бе кол ко отча яно искаше Брин да с е запази споко йств и ето.
Тя с е изправ и и т ръгна към Гейдж .
— И ди да спиш, А дуин. — Легна до Гейдж , дръп на одеялото от ръц ете
м у и с е зав и. — Ще с е в идим ут ре.
А дуин с е поколеба.
— С игур на ли си, че иска ш точно това?
— Д а. — Брин затвори очи. Веднаг а я облъхна аромат на кож а и м ускус.
Ароматъ т на Гейдж . — Заспивай.
А дуин бав но с е отда леч и.

141
 — М а лик, в земи си слам ени ка и го по с тели до каруц ат а — каза Гейдж .
— А дуин може да с е н уж дае от з ащит а, ако Р ича рд реши, че е в рем е да
в зем е з а лож ник.
— С ъмнявам с е, ч е това е прич инат а да не ме иска ш тук — ка за тъж но
М а л ик.
— Н е е, но и т ази е важ на.
И е единс твеното, на ко ето М а лик не би могъл да устои. Той би о ст ав ил
свет а да с е срут и, с амо и с амо да зап ази Адуин. След миг М а лик с е отт егл и.
В стомаха и ̀ с е събра топка.
— О тпус ни с е — каза грубо Гейдж . — Толкова си с е ст егн а ла, че сяка ш
л еж а до дърво.
Д ървет ат а не ус ещат ни що и нямат чувс тва.
— Н е ис кам да съм тук.
— И ска ш. — Р ъкат а му с е плъзн а по не я под одеялото. — И ако
съзн анието ти позв олява да бъдеш откровен а, ще го приемеш. Това е
исти нат а.
— Н е — пош епна тя. — Н е е вярно.
— Тог ава от ка кво с е ст раху ваш тук? Че щ е с е възпол звам?
— Д а.
— Ст рах ? — подразн и я той. — Това ли чувс тваш наис тин а? — Р ъкат а
м у обхван а гърд ат а и ̀ . — С ега? В т ази минут а?
Тя прехапа устни. Гърд ат а и ̀ набъ бна от не говото доко сване.
— Знае ш, че не е ст рах. Н о това, че плътт а ми е слаба, не пром еня
нещат а. В сърцето си аз не ис кам да с е съединя с теб.
— В сърц ето си т и не иска ш ни що друго. — Ези кът му с е плъзна в
ухото и ̀ . — Бог в иж да, ще ми го ка жеш, преди да сме сти гна ли Гуинт а л .
Тя чувс тваш е тялото си пламна ло, сърцето и ̀ биеш е силно до болка.
— Ще ме в земеш тук, пред всичк и ли?
— Те веч е спят. — Ръкат а му га ле ше гърд ат а и ̀ лениво. — И ли скоро ще
засп ят.
— Могат да с е съ будя т.
— С ъмнявам с е, че това ще т е вълнува тогава. — П а лецът и показа л ецът
м у играеха със зърното и ̀ . — Та зи рокля ми пречи. Трябва да с е отървем от
нея.
— Ще ми ст ане… — за ля я гореща вълна, когато пръ сти те м у я
прити сна ха и подръп наха — … студе но.
— Н яма. Зав ит а си с одеяло, пък и огънят е близо. — Р ъкат а му с е
пл ъзна м еж ду бедрат а и ̀ . — Но щ е поча каме ма лко, щом ис ка ш. — Р ъкат а м у
я г а л еше напред-на зад. — Макар че не мога да те пога ля т ам, долу, и това
м е дразн и. Спомням си, че това руно беше възхити телно меко и вс е па к
пруж инира ше слад ко около мен, докато с е дв ижех навът ре и навън…
— М лъкни! — прекъс на го отч аяно тя. — Говориш неприл ични нещ а!
Р ъкат а му вдигна полат а и ̀ .
— Но те кар ам да ис ка ш да прав и ш неприли чни не ща, на ли? Н е искаш
л и да съблечеш т аз и рокля и да ме яхнеш, както в он зи първ и ден при
е зерото? — Мускулите на корема и ̀ т репн аха под ръкат а му. — А ха, в иж дам ,
че искаш. Да в идим колко много. — Р ъкат а му с е плъзн а надолу и я опи па.
— Н аис тина много! — Той доближ и устни те си до ухото и ̀ . — Н яма да е
т рудно да затвориш очи и да ме о ст ав иш да правя с теб какв ото искам, на л и ?
А ут ре ще може ш да си ка жеш, че съм те на силил.
Тял ото и ̀ гореше и боле ше. Тя с е и зпъна като дъг а и про с тен а от
жел ан ие.

142
 — Но искам да бъде ш че с тна към с ебе си и към мен. Н яма да ти по звол я
друго. Н яма да вляза в т ази слад ка, тясна нож н ица. Н яма да ти дам с ем ето
си, докато не го поискаш от мен. — Той намер и хълмч ето, ко ето бе тър сил
до с ега и го завъртя бав но с пръс т.
Б рин изв ика. И згаря щ прис тъп на жела ние я прони за.
— Тогава з ащо… прав иш това? То не може да ти доне с е
удовл етвор ение.
— Удовле творени е? — поп ит а мрач но той. — То може да ме уб ие!
— Тог ава о ст ав и ме да с е върна при А дуин. Н е мога да понас ям това.
— Ще го поне с е ш — ка за той вбе с ен. — Ще те га ля, докато тялото ти
няма да може бе з моят а ласка. Ще ти дам удов олств ие и из те зан ие. Ще те
будя нощем с е зик или с пръ сти, или ще ти казвам на глас всич ки начин и, по
които ще те имам, докато го поискаш от мен.
— Моля те… Н е мога да го ис кам от теб.
Д ва пръ ст а с е хлъзн аха дълбоко в нея.
— Д а с е помолим да реш иш дру го в името на двама ни!

Р аз търсва що…
Грехов но, мислеше си тя като насън. Сигур но сънувам. Н е може да
бъде…
— П о-широко. — Приглу шени ят глас на Гейдж т ам, долу. — О ще ма л ко,
Б рин…
К ра кат а и ̀ с е подчини ха пр отив волят а и ̀ . Е зикъ т му.
Тя разтвори ш ироко очи, когато е зикът му с е втвърди и започн а да га л и
и да и зте зава хълмч ето.
— Ге йдж , недей! — Сърцето и ̀ бие ше до пръсван е. — Това не е…
Уст ат а му… гладн ат а.
Зъби те му… неж но за хапват.
Тя с е за изв ива в конвулсия и прехапа устн и. Затис на я няка ква м рачн а
л удо ст.
Когато всичко свърш и, тя леже ше разтърс е на и т реп ерещ а. Той с е
издърпа нагоре и легн а до нея с ръка около раме нет е и ̀ .
— Това сигурно е лошо нещо — ка за разт реп ерана Брин. — Н икога не
съм чува ла, че мъж може да го прав и на жена. И…
— Н ещ ото си е много добро — пре късна я той. — Във Виза нтия това е
обичае н начи н да с е до ст ав и удоволс тв ие на една жена. Щях да ти го покаж а
и по-рано, но бях много не търпелив да вляза в т еб. — Той я прите гл и към
с ебе си. — Засп ивай.
— Зн ачи можеш да ме събуди ш пак по този начи н?
— Каз ах ти как щ е ст ане. А твоят отговор бе всичко, ко ето можех да
пожел ая. Н ямам търп ение да опит аме и друг и в идове удов олств ие. — Той
започна да га ли гърд ите и ̀ пре з вълнат а на роклят а. — Н о т ази дреха
наис тина преч и.
— Н яма да я събле ка. — О чев идно дрехат а не беш е пречка, но тя с е
чувстваше ранима и бе з да е гол а в ръцет е му. — Н е го ис кай повече.
Той я погледна удивено.
— Р азб ира с е, че ще го искам! И скам те бе з нея!

— С ъбуди с е, Брин — шеп неш е Гейдж . — Р азтвори кракат а си.

П ак ли? Като по даден знак меж ду бедрат а и ̀ с е надиг на топлин а. В ече

143
не пом не ше кол ко път и я бе ше будил т ази нощ. Еди ния път уст ат а м у
см учеш е гърдат а и ̀ силно, до като пръс тите му я доведоха до екст аз а…
И уст ат а му…
Тя с е протег на в очакване.
Ге йдж с е засм я.
— Този път не. Вече съмва. — Той слож и меж ду кракат а и ̀ хл адн а
вл аж на кър па.
Тя отвори очи.
— Ка кво прав иш ?
— Гриж а с е за теб. Ездат а ти дойде много дне с, а аз си играх с теб пре з
по-гол ям ат а ча ст от нощт а. Боли ли те?
— Н е. — Тя ис каш е ръцете и уст ат а му па к да с а т ам вме сто т ази
студен а кърп а.
— А гърд ите ти?
— Н е. — Гъ рдит е я боля ха ма лко. Той смучеше като глад но пел е нач е.
Един път я бе на кара л да свърши с амо по този груб начи н.
— Гъ рдит е с а много чувств ит елни към доко сван ето. Втвърдяват с е и
набъбват като зрял плод. Бих ис ка л да суч а от тях, когато има ш де те.
Д ъхъ т и ̀ спря при т а зи картин а — коремът и ̀ подут от де тето, Гейдж гол
над не я с уст а на гърдат а и ̀ .
— И на теб ще т и харе с а. Трябва да в идя какво може да с е направ и. —
Той отхвърли з ав ив кат а и и ̀ подаде роклят а. — О блечи с е бър зо. Скоро щ е с е
раздв иж ат.
Кога с е бе ше събля кла? Спомни си смъ тно един момен т на върхов но
жел ан ие, когато всяка пре града бе ше непо но сима. Ге йдж бе поис ка л да с е
събл ече, но т риумф няма ше. Само ръцете му по не йнат а раз голе на пл ът,
играе щи с нея като с мечт а на игр ач ка.
Б рин навлече роклят а пре з глава, из прав и с е и я оправ и по с ебе си. Така
беш е по-добре. Хлад ният допир на вълнат а до тялото и ̀ я и зваж да ше от
чувстве нат а еуф ория.
Ге йдж присв и очи.
— Д овечера ще с е повтори. Довечер а и вся ка следваща веч ер. Тял ото ти
т ака ще св ик не с това, че нямаш да можеш да ж ивее ш бе з мен.
Б рин с е ст рахува ше уж асно, че той е прав . Чувства ше с е пълно кръв на и
възбуд ена както никог а до с ега. Н е го погледна, когато забъ р за пре з лагера.
— Трябва да събудя А дуин.

Единадесета глава
— С ъблеч и роклят а — каз а Гей дж .
Б рин изхлу зи дрехат а пре з глава и с е на ст ани с гръб към него. С ам о
чет ири дни бяха мина ли, но актът вече бе ст а на л ежедн ев ие. Тя с е пит а ше
да л и изобщо би могла да за спи, ако не ус еща ше ръцет е му върху голото си
тял о.
Щом легна до нея, големи те му длан и тут акси обхван аха гъ рдит е и ̀ .
При теж ан ие. Поня кога всичко започваш е по този начин — бе з бурна
чувстве но ст — с амо това успокоява що ус еща не, че прина длеж иш няком у.
— И скам в тебе — ка за той на ухото и ̀ . — Ще ме при емеш ли?
И това бе ше ст ан а ло е жеднев ие — молб и, а по сле — яро ст нат а ат ака на
събл аз няван ето.
— Н е.
Р ъце те му невол но ст исна ха гъ рдит е и ̀ .

144
 — Б оже, колко си упорит а! Защо няма да… — Той млъкна, ус е щаш е с е,
че с е овладява с усил ие. — Та ка не може да продълж ава. Дяволит е да т е
в земат, ти м е искаш !
И ска ше го. Удоволств и ето, ко ето и ̀ дава ше Гейдж , беше бур но и
екзотич но, но лип сваш е първобит ното съеди няван е, оназ и горе ща в ръз ка, от
която идваш е чувств ото за пълнот а и съвърше нство.
— Ще продълж ава. — Тя помълча. — О свен ако предпочет еш изобщо да
спрем . М исля, че това въздърж а не не е е сте с твено за един мъж . Ти ст радаш,
не аз.
— Ест е стве но? Н е, и Бог в иж да, че е много да леч от е ст е стве ното. —
Той дръпн а ръце те си от нея и с е обърна по гръб, загледа н в нощн ото небе.
— Ти ни лишаваш от прав илн ото и е с те с твен ото за двама ни.
— Ти прие всичко о ст ана ло. За що не приеме ш и това?
— Зна еш защо. След като дойдеш при мен, ти веч е не т рябва да си
отиваш.
— Зна еш защо не може да ст ане това.
— Заради смъртт а на един човек, когото ти не пон асяш е? — Той с е
повдигна на лакъ т и я погледна. — Н е аз убих Д елмас.
Тя онемя.
— В идях те.
— Н е си ме в идяла да го убивам, защ ото не съм го направ ил.
С це нат а в обора с е ра згърна отново пред нея.
— Н аис тина те видях.
— Ч ува ла ли си някога да съм излъ га л?
— Н е. — Преди да си предст ав и сценат а в обора у нея т репна ис криц а
надеж да. — П оне до с ег а. Винаги си казва л, че вярваш с амо на онова, ко ето
м ожеш да в идиш и да пи пнеш. А з те в идях!
— Но никог а не си мисл ила като мен. Ти имаш довери е на вярат а и на
чуде с ат а. — В глас а му с е че теш е горчив присмех. — Къде е вярат а ти с ега,
Б рин?
Тя м ълче ше. Сълз и опари ха очи те и ̀ . Гейдж изруг а ти хо.
— Може би си пра ва да не ми вярва ш. Вероятно ще лъж а, ще мамя и ще
убивам зар ади теб. Съдбат а ми попречи да закол я твоя съп руг като прас е,
какв ото той е. Даже бях бе с е н, че бях лише н от това удовол ств ие.
С л абат а надеж да забле щука пак. Горчив ите думи бяха по- убеди тел ни от
всичк и деклар ации.
Вер оя тн о щ е лъжа, щ е м амя и щ е уби вам зарад и т еб.
Те зи дум и бяха ка зани със смразява ща убедено с т, а той е много ум е н.
Можеше да ст ан е ласкател с меден глас, може ше да ст ане търгов ец, който е
спо со бен да купи и да продаде всяко нещо з а един миг. Н е бива ше да
допусне да я о сле пи онова, ко ето иска ше да бъде ис тин а.
— П рав си. Н е мога да вярвам на думи те т и.
Той с е усмихна язв ител но.
— Н е съм с е и надя ва л. Затова и не т и каз ах още в нач а лото, че съм
нев инен. Какъвто и ци ник да съм, не зная да ли бих ти повярва л при същи те
обстоятелс тва. — Той св и уст ни. — Н о меж ду нас има една разл ика. А з няма
да те изо ст авя. Какъвто и грях да си и звършила, ще го обявя за свой.
— П риродат а ни е разли чна.
— Н ие си прилич аме повече, отколкото би си позвол ила да мисл иш. И
двамат а сме че с тни, реши телни и бе змило стн и, когато целт а го и зиск ва.
Б рин го погледна смаяно.
— А з не съм бе змило ст на.

145
 — Ти си по-бе змило ст на от всич ки воини, които позна вам. Ти би
прега зил а полов инат а свят, за да спаси ш един ж ивот.
— Н е е вярно.
— О , ти ще с е погр иж иш да не при чин иш т рай ни ран и, но в край на
см ет ка би пова лила всич ки препят ств ия, попад на ли под кракат а ти, за да
опази ш он зи, когото лекуваш.
— Н е си прав . И ма и друг и начини.
— Н е гре ша. Ти не с е по знава ш. Каз ваш, че ще с къс аш с мен заради
чувството на в ина. Но т и си твърде ум на, за да в ини ш с ебе си з а смъртт а на
Д ел мас. — Гласъ т му изст р елваш е неумолимо вся ка дума към нея. — Може
да имаш прич ини да си мисли ш, че аз съм винове н, но отка зва ш да м и
повярва ш, както би повярва ла на А дуин или на М а лик. Защо?
— В идях… в илат а.
— Д оверие, Брин.
П о буз ите и ̀ с е ст ича ха съл зи.
— Н е мога…
— В т акъв случа й това не е в ина, а нещо друго. И зп олзва ш Д елмас като
преград а меж ду на с. Защо ? Знае ш, че ще с е оженя за теб и ще те уваж авам .
— Б ат шийб а…
— Н ие сме едно. Защо ме отблъс ква ш?
— Н е сме едно.
— М ислиш ли, че щях да с е боря с тебе и з а тебе, ако не бях сигур ен?
Б ог в иж да, че нямам ни какво желан ие да о ст авя же на да ръководи ж ивот а
м и. Мога да го приема, с амо ако аз също ръководя твоя ж ивот. Ние ще бъдем
едно. Н ие сме едно.
— А з не ръководя ж ивот а т и. Ти прав иш каквото поискаш с мен и с
всичк и о ст ан а ли.
— Затова ли съм т ръгна л към оня непр истъ пен о ст ров да тър ся
съкров ищ е, за ко ето ни кой не е чува л ?
— Ти ка за, че ми вярва ш.
— И скам да ти вярвам, но вс е едно, ще отида в Гуинт а л. С ега нищо не
м оже да ми попреч и.
— За що?
— За щото мисля, че отговорът е т ам.
— О тговор?
— Н а въпро с а, защо не при знаваш онова, ко ето и двамат а з наем , че е
вярно.
Тя поклати глава.
— Ка зах ти какво те чака в Гуинт а л. Н яма да намери ш ни що друго.
— Н яма ли? Ще в идим.
Ге йдж отново си легна. Слава богу, дано това мъчен ие да е свърш ил о.
В иеше и ̀ с е свят от ст ранни те мисли и съмнени я, които и ̀ бе в нушил. Тя не
беш е т акава, каквато я в иж даше. Винаги е била че ст на към с ебе си. Защо да
продъл ж ава да го отблъс ква, след като бе призн а ла пред с ебе си, че го
обича?
Н о вярно бе и това, че би повярва ла на М а лик или на Адуин,
не зав исимо от обстоятелст ват а.
Ге йдж бе ше друг. О т него с е и злъчва ше мрачно на силие, какв ото
нямаш е у тях.
— Н икога вече няма да за говоря за това. Н иког а няма да те пом ол я за
прям от а или за че стно ст — каза Ге йдж . — Н о с е закле вам, че всяка дум а,
каз ана от мен т ази вечер, беше ист ина. — Тя не от говори. Той с е засм я

146
неве с ел о. — И казваш, че не си упорит а. И ска ш ли да из пробваме ? Ти каз а,
че ст рада щия съм аз. П рава си. Знаеш ли ка кво и зпи тва мъжът, когато ис ка,
а не може да с е о свободи?
Тя не знае ше, но с е до с ещ аше. Той с е бе опитва л да го скр ие от нея, но
веднъж тя в идя лицето му, из кривено от мъка. Много пъти бе леж а л до нея с
напрегнати мускули.
— Н ямаш предст ава каква мъка е това.
— Тог ава не с е по ст авя й с ам в т акова положени е.
— Твоят от каз ме измъчва. Това не наранява ли леч ителс кит е ти
инст инкти ?
— Н е. — Н е бе ше вярно. М исълт а, че Гейдж ст рада ф из иче с ки, я
изм ъчваш е. — Винат а е твоя.
— Н е, твоя е. Трябва с амо да ми с е отда деш и болкат а ще изче зн е. Ще
с е изл екувам.
— Н яма да те слу шам повеч е — ка за отч аяно тя.
— Н о ще запомниш. — Той я в зе в ръце те си. — Н а ли, Брин?
Д а, тя щ е запомни. Даже с ега напрежен ието в мускули те м у с е
предаваш е и на нея. Тя затвори очи и с е опит а да за спи. Н астъпи дъл го
м ъл чани е. След това Гейдж с е обади.
— Б рин?
— Н е ис кам да говорим повече.
— Ка йси.
С м янат а на т емат а я изне нада.
— Ка кво?
— Кога ще стигн ем в Кайс и?
— Н е зн ая точно. Ут ре или вдругид ен. Н е помня точ но колко врем е
пътувахм е от гра ницат а на Уелс до Кайси.
— И нтер е сно е, че си запомнила всичко о ст ана ло. П озн аваш всяка
съчка и вс еки камъ к по пътя, преди да сме стиг на ли до тях.
Р аз търси я прис тъп на гняв .
— Е, не мога да си спомня колко сме пътува ли, след като напусн ахм е
Кайс и. Н е съм съвърш ена. И ти не може ш да иска ш от мен да си спом н ям
всичко.
Той помълча.
— Н е с е на ла га да ходим до Ка йси. Можем да върв им направо към
м орето.
— И маме н уж да от продукти, а Кайс и е единс твен ото с ело наокол о.
Защо да не отидем?
— М айка ти.
Тя ус ети стяган е в гърди те и ръцет е и ̀ из сти наха.
— Това с е случи много отдав на.
— И ска ли с а да те из горят — напомни сухо той.
О зари я надеж д а. Може би на исти на имаха с ериозна при чина да не
ходят т ам.
— М исли ш, че т ам ще е опасно?
— Н е, ние бе з съмнени е можем да с е справ им, ако ни напад нат с ел яни.
Кол ко съм глупава… и ст рахлива.
— Тог ава щ е от идем в Кай си.
— С игур на ли си ?
— Р азб ира с е. Ка зах вече, беше отдав на. — Тя з атвори очи. — Ум орен а
съм от те зи глупав и раз говори. И скам да спя.

147
 Стигн аха с елото Кай си в късн ия следобед на друг ия ден. О бикновено
с ел о със сламе ни покрив и в поднож ието на замъ ка Ка йси. О бикнове но и
спокойно. Бе з чувст ва. Бе з споме ни.
П исъци. Бум т ен ет о на пл ам ъцит е. Миризм ат а… Б ож е, миризм ат а!
— Какво има? — поше пна А дуин с поглед, в перен в лицето на Брин. —
И згл еж даш…
— Н е мога да о ст ана тук. — Стори и ̀ с е, че с е з адушава.
— Н о Гейдж каз а, че т рябва да в земем храна от с елото.
— Н ека да в земе. А з не мога да о ст ан а тук. — Тя обърна кобилат а и я
пришпор и в га лоп.
Ч у гласът на Ге йдж да я в ика по име, но не спря, докато не изм ина
някол ко мили извън с елото. След това с е смъкна от коня, направ и някол ко
крач ки и повърна.
Дим . П исъци.
— Б оже! — Р ъкат а на Гейдж поддърж аше т а лият а и ̀ , докато тя с е
навеж да ше повторно.
Когато най-по сл е мож а да вдигн е глава, тя промълв и :
— Н яма да с е върна. Н е мога да…
— Н икой не те кара да с е връщ аш — каза г рубо Гейдж . — А ко бе ше
каз а л а една дума за… няма ше да те слушам, но ти с е държ а, сяка ш нямаш е
нищо прот ив , по дяволи те!
— Н е бях си гурна… Н е бях мислила за това. — Тя с е довлече до едно
дърво и с е облегн а на него. — Н икога не си позволих да мисля за това след
онази нощ.
— Зна еш, че няма да дам на никого от с еляните да те наран и.
— Зна я… — Брин з атвори очи и облег на глава на дървото. — Те почти
с а забрав или.
— Ка кво?
— Ч увст вам г о. Толкова много зли на, а те едва си спомня т. П онякога с е
с ещат и чувст ват гняв … удовле творение и удовол ств ие. — Тя започна да
т репери. — Удоволств ие!
Той я в зе в прегръд кат а си. Глават а и ̀ с е при тисн а до гъ рдит е му.
— Шш т…
— Тя бе ше добра. И ска ше да помага, да лекува…
— Д а го изгоря ли?
Тя го погледн а шок ирана.
— Ка кво?!
— Те с а я и згорили. Да изгоря ли с елото до о снов и ?
— Ти не би…
— П огледни ме. Бих ли могъл да го напра вя?
Воин . Корав. Б езм ил ост ен .
— Д а.
— Те с а те наран или. О тмъщ ението може да бъде сладко като мед.
Той с е усмихна като хладно кръвен дивак. Тя п от репер и.
— Н е!
— С игур на ли си ?
Тя за кима утвърди телно.
— Д аже ако можех да го направя, тя не би го иска л а. Тя ис каше да им
помага.
Той поклат и глава.
— Глуп аво би било да следваш не йния пример.

148
 — Може би. — Тя преглът на. Н е може ше да спори с него, докато този
уж ас бе толкова близо. Трудно и ̀ беш е да си спомня поуче ният а на май ка си,
когато м оже ше да мисли с амо за нач ина, по който бе ше загин а ла. — Н е
м ожем л и да си отидем оттук?
— Щом М а лик дойде с купеното. Ка зах им да бъ р зат. Докато с е стъм н и,
ще бъдем на много мили отту к.
— Може ш да с е върне ш, ако ис ка ш. Н ямам нуж д а от теб.
— О ст авам. — Той от с тъпи назад. — Н е с е дв иж и. Ще доне с а вода и
кърпа да те почистя.
Н ямаш е да може да мръдне, ако опит а. Н иког а пре з ж ивот а си не с е
беш е чувс тва ла толкова слаб а и не сигурн а.
Ге йдж с е върна след минут а, из бърс а лицето и ̀ като на ма лко дете и и ̀
даде вода да си изпл акне уст ат а.
— С ега по-добре ли е?
— Д а. — О ще т репере ше, но вече не и ̀ с е гаде ше. — И скам с амо да с е
махнем отту к. Не мога да поне с а… Тя бе толкова добра, а т е с а забр ав ил и за
нея…
— Шшт. — Гейдж с една на з емят а, в зе я в ръце и я прегър на. —
Р азкаж и ми за нея.
— За онази нощ ли? Н е мога…
— Н е за оназ и нощ. За н ея .
— За що?
— Защото аз няма да забравя. Н икога. Каж и ми какво да запомня за нея.
Как с е каз ваше ?
— Меъли.
— Ка к из глеж даш е? Бе ше ли рус а като т еб?
— Н е, бе ше тъмноко с а. С крас ив и си ни очи. Тъмно с ини, не като твоит е.
Усм ив кат а и ̀ беш е много хубава. Усмихва ше с е много… докато баща м и ни
напусна.
— Б еш е ли мила с теб?
— О , да! Тя ка зва ше, че сме май ка и дъщеря, но сме и като с е ст ри.
— С е ст ри?
Труд но бе ше да обясни.
— Лечи телств ото ни правеше рав ни. Вс е едно, че бяхме двет е в един
кръг, където дру г не можеше да вле зе. Тя вина ги ми казваше : «Н е с е
т ревож и, Брин. Те не могат да влязат, но ни е може да изле зем и да отидем
при тях». — Р ъкат а и ̀ мачка ше туни кат а. — Но когато изле зе от кръга, те я
убиха. Н е т рябва ше да излиз а. Н икога. Бях и ̀ го каз а ла. Видях с очит е си
какъв ст рах ги обзе, когато тя легна с Рок.
— Кой бе Рок?
— С инът на хлебаря. Бе ше с амо на деве т годи ни. Кач ил с е на дърво и
падна л м ного лошо. М исля, че беше си счуп ил гръбна ка. Умираш е. Бил ки те
не пом огна ха, с амо го унася ха в сън. Тя знае ше, че т рябва да полож и ръце
на не го.
— Както ти направ и с М а лик ли?
— Да, а з… — Тя спря. Какво говоря? Думит е с е изпр еварва ха една
друга в не истово от прищване на чувс тва. Бе ше раз крила прека лено м ного,
докато лекуваше М а лик. А не т рябва ше да говори, не т рябваше да го
призн ава. Н ищо ли не бе научила от смъртт а на майка си ? — Н е, бил кит е
пом огнаха. Доко сван ето с амо успокоява. То не е…
— Каж и ми — на стоя дре зг аво той. — Трябва да го раз каже ш, за да с е
о свободиш. Ка квото и да те е измъчва ло пре з те зи години. П овярвай м и. Н е

149
си л и ра збра ла още, че никог а няма да те наск ърбя?
П рав бе ше. Н ейни те спот ае ни споме ни бя ха пълн и с от рова и ст рах, но
тя не м оже ше…
— Н е с е ст ра хувай. Ст радам, ког ато те е ст рах.
Н е иска ше Гейдж да ст рада. Н иког а не е ис ка ла да му причин и бол ка…
Погл едит е им с е срещ наха и Брин в идя в негов ия с амо исти на — жел ание да
узнае нещо, от ко ето тя с е ст ра хува.
В ъпре ки това тя не може ше да го погледне след ка заното. Слож и гл ава
на гъ рдит е му.
— Б илкит е помагат много. Зна нието за тяхнат а упот ре ба помага още
повече. — Тя помълча и каза бър зо: — Но доко сването и злекува.
Той мълчеше.
— За що ти разказвам всичко това? Ти не вярва ш в нищо, ко ето не м оже
да с е в иди.
— За щото има ш нуж д а да ми го ка жеш.
Д а, вярно бе ше. А невери ето му може би опазва ше т айнат а по-
надеж дно.
— Н е е магия. М исля, че идва от Бога. Че той изб ира някои хора, дава
им този дар, а те т рябва да го изп олзват. — Гласъ т и ̀ изведнъж ст ана гневен.
— Това не е нее сте ствено. Н е повече от хубав ия глас или от грацио знат а
походка. Това про сто не е… обикновено.
— Н о хорат а не го ра збират.
— Н е.
— Кога разбра, че имаш този дар?
— В годинат а, преди да напусна Гуинт а л. Бях из плаше на. М ама ми беш е
каз а л а, че той с е предава от майкат а на първ ото и ̀ дете и вероятно ще с е
прояв и, докато ощ е съм де те. Тя го разбра ла едва на с едемгодишн а възрас т.
— За що си била изпл аше на?
— За щото го разбрах, когато ми с е на лож и да лекувам С елбар.
Той с е в цепени.
— Ще разбера ли на й-по сле, кой е с ега пък този С елбар?
— Еди н вълк. Н америх го в горат а ране н. Елен бе разкъс а л с рогат а си
рам ото и гъ рдит е му.
О чит е на Гейдж с е ра зшир иха.
— В ълк? — Тай започна да с е смее. — Как т ака вълк?
— Еди н вълк — крас аве ц. А ко не бях ст ана ла лечи телка, ще ше да ум ре.
С м ехът му замря.
— А ти си можела да за гине ш, докато си лекува ла тоз и крас аве ц!
— И мах този дар и т рябва ше да го из ползвам.
— М айка ти си гурно е щяла да ти про ст и, ако не си го из ползва л а в
този сл уч ай.
— Н о аз нямаш е да си про стя. О собено след като вече з наех, че го
имам . — Тя си спомни оня ден в горат а. — Ръце те ми изт ръпн аха, по сл е
ст ана ха много топли. Когато ги п олож их върху ран ите, ус етих, че тял ото на
С ел бар поч на да с е затопля. О ст анах при не го цяла нощ. Н а сут ринт а вече
знаех, че той ще ож ивее.
— Могъл е да ож ивее и бе з т еб.
— Д а, ако Бог рече. Н е казвам, че този дар помага на всичк и. По-л е с но
е да помогн еш на дете или на човек като М а лик. Те в иж дат по-яс но от
о ст ана л и те. Но поня кога не с е оправя т. Умир ат…
— О бач е синъ т на хлебаря не умря, н а ли?
— Н е, той ож ивя и оздравя. След ч етири ме с еца започна пак да с е

150
кат ери по дървет ат а. О тнача л о говореха, че било чудо. — Тя затвори очи. —
А по сл е го нар екоха другояч е.
— М агия.
Тя пот р епери от т ази дума.
— Тя не беш е магь о сн ица. И а з не съм. Това е дар.
Ге йдж мълч еше и я държеш е в прегръд кат а си. Благо сл ов ено
спокойс тв ие…
— Ти и с ега не ми вярва ш, на л и?
— М ного бих ис ка л да ти повярвам. А ко е по сили те ми, бих т и да л
какв ото пожелае ш. — Той я пога ли по ко с ат а. — Зна я, че не си магь о сниц а,
че си м ила и хубава и че ис каш да прав и ш с амо добро. И скам да защи щавам
с бой и теб, и твоя дар, докато съм ж ив . Това до ст атъчно ли е?
Н е бе ше до ст атъч но. О ст авяш е я с ама в кръг а. И вс е пак, неговат а
предано ст бе скъпоц енен подарък. Той чу каква е тя и не показа ст ра ха и
погнус ат а, които бе в иж да ла по лицат а на друг и хора. Каз а, че я при ема
т акава, ка квато е. Завл адя я спо койс тв ие, ся каш бяха снели тежъ к товар от
гърба и ̀ .
— Н е мога да искам това от теб. Този дар е дад ен на мен и а з т рябва да
но ся по следи цит е.
— Н е си го иска ла. А з с ам т и го казах. — Той при тисн а лицето и ̀ до
рам ото си. — С ега не говори повече за това. Почивай и прогони всяка м исъл
от гл ават а си, докато напус нем това място. Колко път имаме до онова
рибарско с елище?
— С елкърк? Един ден. Трябва да прено щуваме тук.
— Можеш ли да водиш хорат а ми с ега? Според мен т рябва да
продъл ж им, щом дойдат с продуктит е. И скам да с е махнем оттук. Ще върв им
цял а но щ, ще стиг нем с елото, до като съмне и аз ще п отърся да на ема кораб.
Той нико га не пътуваш е нощем. Вс еки зна е, че това е много по-опа сно и
за хорат а, и за ж ивот нит е. С ега го праве ше, за щото знае ше, че Брин ис ка да
с е махн е от това място. За ля я топла вълна. Тя затвори очи и с е о ст ав и да я
но си. Конфликтът не из беж но щеше да възни кне пак, но тя ще при ем е
неговат а закр ила и покоя и ще с е наслад и на момент а.

Д е нят бе прон изва що студ ен. Вя търът злобно хапе ше, когато на дру гия
ден призори прист игна ха в С елкърк. С елото с е в идя на Брин по-ма л ко от
преди. Беше го запомнила като ож ивен, шуме н град, а всъ щно с т по
ска л исти я бряг бяха пръснат и всич ко около дваде с ет къщи. Беше много рано
и по ул ици те няма ше хора, но на брега вече из карваха две лодк и в м орето.
Ч етири други с е подгот вяха за излиз ане.
— Ка кво има? — попит а Гейдж . — Н е е ли това с елото?
— То е. — Н е беш е възмож но да е сгре шила. — М ислех си, че е по-
гол ям о.
— За децат а всички нещ а изгл еж дат по-големи. — Гейдж с е обърна към
М а л ик. — Н е зн ая колко дълго ще ни с е н а лож и да о ст а нем тук. П ровери
да л и щ е може да с е намери подслон за нас. На този бряг е дяволски студе но.
— Ка кво ще прав иш? — попит а М а лик.
— Това, ко ето правя на й-добре. Р азмяна. — Той подкар а коня. — И скам
да заваря оне зи риб ари, преди да с а отпл ава ли, за да не с е мот ая тук до
довечера.
Д а с е мот а е? Ге йдж не знае ше какво оз нач ава т аз и дума, помисли тъж но
Б рин. Той бе в ина ги в дв ижен ие, по стоян но не с поко ен. Н о бе по ел

151
доброволно и зте за нието на прин удит елното бе здейс тв ие, з а да с е бори за
спася ването на М а лик. Това с амо подч ерт аваше дълбочи нат а на чувстват а м у
към с араци на.
— Елате с мен — каза М а лик. — Ще приберем жени те на топло. А дуин
по синя от студ.
— Благодаря — каз а с аркаст ично А дуин, — но аз не с е оплаквам. Както
в иж дам , ти т реп ериш като лис т от вятър а.
Той с е обиди.
— В инаг и забел язва ш лошите не ща. А в идяла ли си колко крас иво язд я
този ж ребец или колко съм умен? Н е. Виж даш, че ст рад ам от студа. В моя
роден край не духат т ак ива уж асни с еверни вет рове.
А дуин скри очи те си от него.
— Р адвам с е, че ми обяс ни. Веч е няма да те коря, че си тол кова
изне жен.
— И зне жен?! — М а лик беше вбе с ен. — Н яма из неже но ст в…
— Н а А дуин може да не и ̀ е студе но, но а з умирам от студ — пре късна
го Брин. За качки те меж ду тях в инаги я заб авляваха и с ега с е изкушаваше да
ги о ст ав и да продълж ат, но бе ше много уморен а. Емоциона л нат а и ̀ ре акция в
Кайс и и дългото пътуван е я бяха изто щили. — И ми с е сп и.
— В еднаг а! — ка за М а лик и ̀ махн а с ръка на Ль оф он.
Тръгна ха към с елото. С елянки те с е оказа ха кр айно недоверчив и и не
искаха да с е пазаря т. Поч ти цял час бе ше нужен на М а лик, за да изпъл ни
м исият а си. Върна с е навъс ен при Брин и Адуин.
— И на Ге йдж хич няма да му харе с а, ако мъже те с а толкова сти снати и
с е па заря т толкова много като жени те си. О сигурих да ползваме с амо пе т от
къщи те и то на много висо ка це на. Чуд я с е ка к не в зеха и брадат а от л ицето
м и. — Той по сочи с глава една ма лка къща с изглед към морето. — Б рин,
това ще е ваши я подслон с Гейдж . — Той с е обърна към А дуин. — А лис и т и
ще с е на ст ани те в със еднат а къщ а. Ль оф он и мъже те ще с е натъп чат в
о ст ана л и те т ри къщи.
— А ти къде щ е спи ш? — поп ит а А дуин.
— Н а праг а ти.
— Ка кво?!
— Н ямам дру г начин да ти докаж а, че не съм слаба к. — Той зае
героична поза. — Ще с е сгуш а на твоя праг срещу вятъра и ще т е па зя от
всичк и опасно с ти. — И додад е мрачно: — Даже ако нас тина толкова уж асно,
че бол е стт а ме от не с е от този свят.
А дуин изсумтя.
— Д авам ти два час а на прага.
— Ще в идиш. — М а лик с е загър на по-плътно в дрехат а си и т ръгн а към
Ль оф он. — С ега вле з и с е стопли, а а з ще наст ан я удобно всичк и на този
забраве н от Бога бряг… Всич ки, о све н с ебе си.
А дуин дълго гледа след него намръще на.
— Д а ли ще го направ и наис тин а?
— Н яма да с е учудя — отговори Брин.
— С при го, моля т е! Беше болен — ка за А дуин. — Няма да е добре за
него.
— В еч е не е болен. И е силен, както в инаги.
— И вс е пак е глупаво. Каж и му да не го прав и.
— За що не му го кажеш т и?
— Защото той иска точно това. Да му каж а, че е сил ен като бик и че
няма нуж да да ми го доказва. Е, няма да го направя.

152
 — За що не?
— За що той с е възпол зва от вся ка… Про сто няма да го направя! —
А дуин пов ика А лис, която говореше с Ль оф он. — А лис, ела! Вече имам е
подсл он! — Тя погледна М а лик предизв икателно. — Сигурна съм, че т ам
гори хубав голям огън.
— И аз съм сигуре н — ка за М али к с т раурна ф изиономия.
А дуин измърмори нещо неразбр ано и т ръгна към къщат а.
— С ърд ит а ли е? — попит а Алис, когато с тигн а при Брин.
Б рин вдиг на раме не.
— Н ямам предст ава. — О тнош еният а меж ду А дуин и М а лик бяха
сл ож ни. Н икога не с е з нае ше какво точно чувст ват двамат а. — Защо не я
попит а ш?
— С игур но няма да ми каже. Н е говори за М али к. — Връхлетя ги порив
на вят ъра. А лис п от репери и бър зо вле зе в къщат а.
Б рин забеляза, че от ден на ден А лис с е за кръгля вс е повече. Тя
праще ше от здр аве и пътува нето я прав еше по-силна, вме сто да я изто щава.
Н ещо повече: А лис с е гордее ше, а това не с е бе случва ло пре з вси чки те
години, докато обслуж ва ше А дуин. С ега двете жен и бяха прия телки, а не
го сподарка и слуг иня. И двет е печ елеха от т аз и промяна.
Тя погледна надолу към брега. Н а една преобърнат а лодка с едеше Гейдж
и говореше с ма лка г рупа с еляни, които го бяха наоби колили. Той ма хаше с
ръце и с е усмихваш е в ст ремеж а си да убеж дава и да ласка е. В сиват а
светл и на на този мрачен де н ко с ат а му, рошава и развя на от вятър а,
бл е сте ше кат ра неноч ерна, не ке стен ява. Тук, меж ду къщи те, бе студ ено, но
т ам , до водат а, сигурно вятъръ т реже като нож . Когато с е върне, Гейдж ще
бъде премръзн а л до ко с ти. А ако М а лик бе ше прав , няма и скоро да с е
върне.
В с е едно, няма да му помогне, ако о ст а не да мръзне и да с е т ревож и
тук. Тя бър зо с е прибр а в къщат а, която и ̀ по сочи М а лик.

Ге йдж с е върна от брега, когато веч е бе мръкна ло. Брин сто е ше до

огъня и погледна към него, ког ато вле зе.
— И зглеж да ш уж а сно. Затвори в рат ат а и ела до огъня.
Н е бе ше лъж а. Бузит е му бяха измръзна ли. О коло уст ат а му с е бяха
в копа л и дълбок и бръчк и от изтощ ение.
— О гън? Какво е това? — Уст ат а му с е из крив и в присмехулн а гримас а.
Той преко си ст а ят а и пр оте гна ръце към огъ ня. О блъхна го топлина и той
затвори очи. — А х, да! Спомних си.
Тя развъ р за намет кат а му и я о ст ав и на стола.
— С ва ли си ри зницат а.
— С лед ма лко.
— Ведн ага. Толкова си уморен, че може да зас пиш прав вс еки м ом ен т.
Така поне изглеж д аш. Н ямам желани е да дърп ам това теж ко не що, когато си
засп а л .
— О пърни чава жена! — Гейдж с е замот а не сръч но с кожени те кат арам и.
— Пръс тит е ми с а с е вдърв или.
— Стой мирно. — Тя с е повдигн а на пръсти, отпу сна ризни цат а на
рам ене те му и разкопч а друг ите кат арам и. — С ега я сва ли и съблечи други те
дрехи, докато доне с ат водат а.
— В ода?
— Д а с е и зкъпе ш. Войн ици те на Ль оф он топлят вода от цял ч ас.

153
 Той я погледна изнен адано.
— Колко лю бе зно от ст ран а на Ль оф он. До с ег а не е бил тол кова
загри жен за удо бстват а ми.
— Като с е съблече ш, вле з ей т ам. — Тя кимна към пли тък дървен че бур,
който бе изпро с ила от с еляни те. — М ай мирише на в ино, но не мож ах да
нам еря нищо друго. Же нит е ме гледаха като луда, когато споменах за
къпан е.
— В ин ото е по- добро от вонят а на риб а, която дишах цял ден.
Тя с бърчи но с и каза, докато отваря ше в рат ат а:
— М ай ч е с е е лепн а ла з а теб.
Когато с е върна, той с еде ше в ма лкат а «вана», намръщ ен и ядо с ан, и
каз а не търпеливо :
— Да свършваме с това! Вцепен их с е. Студ ено ми е. И много с е
съм нявам, че изобщо ще мога да изля за от този съд. М ай че съм с е
закл е щил.
— В инаг и можем да разс ечем дъски те около теб. — Брин махна с ръка
на двамат а войниц и, които я следваха с ведра в ръце. О т водат а с е вдига ше
пара.
Ч ет ири ведра горе ща вода. След четвъ рт час Ге йдж с е облегн а на зад във
ванат а с въздиш ка на облекчени е.
— П о стопли ли с е? — Брин нас апунис а широк ия му гръб и го из пл акн а.
— Д а. Бях започн а л да с е съмнявам, че няко га от ново щ е с е стопл я.
Б оже, колко бе студен този вят ър!
— Б и т рябва ло да си св икна л със студ а. Н орвегия е студе на ст ран а,
на л и?
— Д а, но аз отдав н а не съм бил в Норвег ия. Във Виза нтия е топл о, а
кл имат ът на Н ормандия е прия тен. Чудя с е как Х ийва лд е реш ил да тър си
покой толкова да леч на с евер.
— В Гуинт а л не е толкова студ ено. Каз ах ти, че вът решно с тт а на
о ст рова е заслоне на от в исоки ска ли. — Брин с е изправ и. — М исля, че си
чис т, доколкото позвол ява т аз и ма л ка ван а. Ст ан и да те избърша.
Той про сте на, и зправ и с е с мъка и изле зе от ванат а.
— За ма лко.
— За ма лко ка кво? — поп ит а тя разс е яно, както го бърше ше.
— За ма лко да т и с е на лож и да в ика ш Ль оф он с брадв ичкат а.
— Е, не с е на лож и. — Тя го обв и с огромния пеш кир. — А аз имах
късм е т да нам еря даже и т ази ма л ка вана. Сам си си в иновен, че си порасн а л
тол кова много.
— Това е с емейно проклят ие. Х ардр аада бе в исок над два мет ра.
— Н аис тина ли! — Н е бе ше в иж да ла толкова в исок мъж .
— Н аис тина.
Тя поклати глава.
— С майващо. С едни кра й огъня, докато каж а да махнат ванат а и ще ти
дам яхният а.
Той с една до огъня и с е облегна на камъни те.
— Може ли да попит ам, за що си толкова мила към мен?
— За щото съм отпоч ина л а и съм с е стоплил а, а ти не си.
— П о-рано не чувстваше нуж да от равенство.
— Ти не позволяваш на хорат а да бъдат внимателн и към т еб. По сяг аш и
в земаш и не даваш възмож но ст на ни кого да ти даде. — Вятъръ т с е втурна в
къщат а, когато Брин отвори врат ат а и изв и ка войни цит е. — Загър ни с е в
пеш кира.

154
 Тя изле з е с войн ицит е, които и зне соха ванат а. Когато с е върна, бе
нам ръще на.
— М а лик наис тина с еди на праг а на Адуин.
— Зная. Н а летях на него по пътя нас ам и той ми каза, че нам ерени ето
м у бил о да направ и точно това.
— Каква глупо ст! Н авън е ледено студено. Може би Адуин е права —
т рябва да го пов икам да с е при бере вът ре.
— О ст ав и го на мира. Н яма да ти благодари за наме с ат а.
Може би е прав , помисли си Брин. О бикновено М а лик з нае какво прав и.
— А вечерят а ми? — подс каз а и ̀ Ге йдж .
Тя отиде при гърнето, ко ето вреш е на огъня.
— Н амери ли лодки ?
— Само ч етири. — Той по е дърве нат а купа и лъж ицат а, които тя м у
подаде. — Съвс ем ма лк и. Н икоя не може да по бере повече от о с ем душ и.
Това з нач и, че т рябва да о ст ав им тук повечето от хорат а на Ль оф он и всич ки
коне.
— В Гуинт а л няма да ти т рябва много войс ка.
— Д ано да е т ака. — Чак когато яхният а свърши, добав и: — Н о всичко
с е пром еня. Гуинт а л може да не с е окаже онова мирно прист ани ще, за ко ето
си спом ня ш.
— Ще си бъде същия — каз а бър зо тя. — Гуинт а л никога не с е пром еня.
О ще яхния ?
— Н е. — Той о ст ав и купат а до огн ището. — Трябва да ти каж а нещо.
Тя с е в цепе ни.
— Ка кво?
Ге йдж хвърли пе шкир а наст р ана и ст ана.
— Трябваше да каж а по-скоро, че имам да ти покаж а не що. — Както си
беш е гол , той оти де до стол а, на който бяха ст рупа ни дрехите му и извади
коженат а си пунгия. — Както изглеж да, ни е не сме първ и те ст ранн ици,
идва л и тук т ази е с ен. П реди с едмици с елото е било по с ет ено от един м л ад
бл агородник с рус а ко с а и хуб аво лице.
— Р ича рд?
— Н е си каз а л името. — Той развър за пун гият а. — Но ис ка л да сти гне
до ня какъв о ст ров на с евер. Купил лодка от тях и на ел един младеж да м у
пом огне да стиг не т ам по море. И платил с това.
Н а длант а му лежеш е ма лък руб ин.
— Твой ли е?
— Д а. Сигур но Д елма с го е да л на Р ичард.
— И аз си помислих т ака. — Той и ̀ даде руб ина. — Уолтър, младежъ т,
го да л на ба ща си да го па зи, когато т ръгва л от с елото. И зглеж да с е е с етил ,
че не т рябва да рискува да но с и цен но ст и със с ебе си, докато придруж ава
Р ичард.
Украше нието лежеше на длант а и ̀ студено и чуж до. Беше го но сил а пре з
цял ото си дет ство, а с ега ся каш не и ̀ принадл еже ше. О бичт а и ̀ към него бе
пом рачен а от а лчно стт а на Д елмас и от злобат а на Р ичард.
— Тоз и Уолтър може да е завел Р ича рд до Гуинт а л, но не е могъл да
нам ери прист ан. Лудо ст е било даже да опи тва.
— А ко Р ича рд е усп ял, можем да оча кваме непр иятн и изне нади сл ед
прист иган ето си.
— Н е е могъл да нам ери път — каз а убедено тя, отид е при коженат а си
торба в ъгъла и о ст ав и руби на в нея. Съмняваш е с е, че някога ще си го
сл ож и пак. — Той не заст р ашава Гуинт а л. — Въпреки те зи увере ния,

155
появяван ето на Р ича рд на хоризонт а я изпъл ни с т ревог а. Той не ги
сл едваше. Беше ги изпр еварил. О бе зпокои телно бе, че правеш е неоч аква ни
неща.
Тя в зе одеялат а от ъгъла и ги доне с е до огнищ ето.
— Това с а наш ите одеяла. П ровет рих ги дн е с следобед. О не зи т ам , на
л егл ото, с а мръсн и. Не съм сигурна, ч е не бъкат от буб олечк и. — Тя по стл а
одеял ат а. — Тръгваме ли ут ре?
— Д а, на разсъмване.
— Тогава ляга й и з аспивай. — Тя сва ли роклят а си и легна. — Защо
стоиш т ам? Знае ш, че си изто щен.
— Д а. — Той легна на сво ето одеяло, да леч от нея. — Лека нощ.
Б рин с е в зираше в него изум ена. Няма ше съмн ение, той и ̀ обърна гръб.
Тя с е св и на кълбо, като в нимаваше да не го доко сне.
— Лека нощ.
В ст аят а с е възц ари ти шина, на рушавана с амо от със кането на горящ ите
цепе ници.
— За що? — поп ит а ти хо той.
Тя ис каш е да му з ададе същия въпро с. Защо бе легна л толкова да л еч от
нея?
— За що бе ше толкова мила към мен т аз и вечер ?
— За що бе ше толкова мил към мен в Кайс и?
— Зн ачи от благодар но ст ?
— Д а. Н е. Защо т рябва да пит аш з а причин и? Ти има ше нуж да и аз ти
пом огнах с желани е. — Тя помълча и го попит а колебливо: — Защо не м е
прегърн еш? М ного ли си уморен?
— Н е бях те в иж да л т акава, каквато те в идях в Ка йси. И сках да те
о ст авя на мира з а изве стно време.
Д оброт а.
— Когато ме пре гръща ш… ми е прия тно. Чувствам с е много с ам отна и
ма л ко с е ст ра хувам. А ко не те зат руд нява прека л ено много…
Р ъце те му я пре гърна ха — т еж ки, топли, закр илящи.
— Н е ме зат руд нява — каза той с ни сък гла с.
Тя слож и глава на гърди те му.
— Благодаря ти. — Ко смите на гъ рдит е му миришеха леко на с апун и на
бил ки те, които бе слож ила във водат а. — Н е искам да т е бе з покоя.
— Напра зно. Ти в инаги ме прав иш не споко ен. — Р ъце те му я обгърна ха
още по-здраво. — Заспивай. Ще имаш нуж д а от т ази почив ка. П ътува нето в
това студе но море ут ре щ е бъде неприя тно.
— Д а… — Р ъце те и ̀ го прегърна ха здраво. И ска ше да му говори, да с е
сгуши още по-близо до него, но зна еше, че т рябва да леж и спо койно и да го
о ст ав и да сп и. Гейдж не с амо не бе почива л цял ден, но зарад и нея бе
издърж а л на студа и на вятъра. — И двамат а ще зас пим…
В про съни ца дочуваш е грохот а на при боя по о с еяни я с камъни бряг и
ж а л ния вой на вятъра. Те зи звуци усилва ха удоволс тв ието да леж и до
пл ам тящия огън, в могъщ ат а прегр ъдка на Ге йдж .

М а л ик т рябва ше да стис ка пелер инат а си с две ръце, за да не я отвее

леден ият вятър.
— О ня глупа к с е е сгушил на праг а като чува л с ечемик — ка за ядо с ано
А дуин, загледа на пре з прозореца. — А лис, каж и му да с е прибира.
— Каж и му го ти. Това си е ва ша работ а. — Алис с е прозин а и т ръгн а

156
към сл амени ка си на други я край на ст аят а. — Заспивам. И аз, и бебето
имам е нуж да от поч ив ка.
А л ис бе по следнат а над еж да на А дуин да с е отърв е от заме сване в
по сл еднат а лудо с т на М а лик. Брин и А лис о ст ав иха вси чко на нея. Е, няма
да м у каж а, ре ши А дуин. Даже и да си дад е т руда и с е опит а да махн е този
идиот от праг а, той няма да си отид е, зн аеше го. В момент а, в който той и
каз а ка кво ще направ и, с е разбр а, че зад нам ерени ето му има не що повече от
очев идното. Този мъж вярваше в символи и ако му позвол и да пре крач и
прага и ̀ …
Може ше да о ст ане вън цяла нощ. Но тя ощ е не с е бе отърва ла от един
м ъж , за да има жел ание да допусн е втори в ж ивот а си. А с ега беше свободна
и довол на — нещо, ко ето не позн аваш е до с ега. Защо и ̀ т рябва този шут,
който към ни що не с е отн ася с ериозно?
В ятър ът заплю щя от ново. М а лик с е св ива ше, за да с е брани от него и
сяка ш с е сма ляваш е. Скри лицето си в пел еринат а.
Тоз и следобед А дуин изле з е с амо за момент навън. Когато с е върна в
къщат а, беше много доволн а. Тогава в ремето бе уж асно, а с ега студъ т ст ана
още по- о стър.
В м оя т а род ин а н е духат т акива уж асн и северн и вет рове.
Д обре де, нека с е в ръща в своят а Визан тия. Стига е ст рада л като
чуж де нец. С изключ ение на Ге йдж Дюмон, той нямаш е прият ел и, тя
чувстваше, че е много с амоте н. Защо е дошъл в т аз и ст ран а, където го
счит аха за неграм отен дивак? Самат а тя бе счит а ла с арац ини те за невеж и —
докато сре щна М а лик. Н икога не би му призн а ла, но негов ият ум и
огром ните му знан ия по всички въпро си я бяха изумили. Бе ше раз бра л а, че
невеж ат а е тя. П ре з годинит е на брака си рядко бе и злиза л а от ст аят а — вс е
с е л екуваш е. Пре з това време много път и бе молила от чаяно на све щени ка
да я образова и зна еше повече от болшин ството жени. За голяма ней на
до с ада, М а лик и ̀ каз а, че до ст а от науч еното е неправ илно и търп ел иво я
поправя ше на всяка крачка.
Гръм от евиц а.
Зава ля ли? Не, това е про сто грохотъ т на прибоя, помисли си тя с
обл екчение. Н е че имаш е няка ква разли ка. П о-скоро ще го о ст ав и да с е
удав и, отколкото да го пока ни да прекрачи пра га и ̀ .
Н аист ин а вали. Н а прага падаха едри капк и и с е з абива ха като игл и в
т репере щото тяло на М а лик.
— С вет а М айко! — А дуин направ и т ри крач ки и разтвори рязко врат ат а.
— В л изай вът ре!
М а л ик с е изправ и с мъка на кра ка.
— М ислех, че никога няма да го ка жеш. — Той с е усмих на ща стливо. —
Б ях си гурен, че ще ми с е на л ож и да стоя т ам, вън, докато пусн а корени. Н о
не м ога да си предст а вя как не що би могло да пусне коре ни и да цъф не в
това уж ас но в реме. То би било…
— Тихо! — А дуин го сгр абч и за ръкат а, дръпн а го в къщат а и затвор и
врат ат а. — Алис с е опитва да заспи. — Тя го замъ кна до огнищ ето. — Знае ш
л и, не бих от стъ пила, ако не беше зава л яло.
Той кимна.
— Трябваше да предв идя този дъж д. Когато делото е добро, Бог в ина ги
с е нам е сва. — Той проте гна ръце към огъня и въздъхн а доволно. — И
помага.
Тя с е намръ щи.
— Я л ли си ?

157
 — О , да! Знаех, че т рябва да с е въоръж а за биткат а. — М а лик с една до
огъня и кръсто с а гра циозно кра ка. Той в инаги беш е грац иозе н — всяко
негово дв иже ние бе пълно с гъв ка ва сила и ж из нено с т. — Кар ай нат атък.
— Н ямам нам ерени е да с е сраж авам с теб. О тива ш си, щом с е стопл иш.
— М ного в реме ще ми т рябва, докато с е стопля. Ти ме о ст ав и цял а
вечно с т в лапи те на бу шуващ ия вятър.
— Н ямам ни що общо с това.
— Зна еш, че не е вярно. А з ст рад ах т ам навън зарад и теб.
— За щото ти подхвърлих две случ айни думи? А з про сто с е пош егувах, а
ти започна да прав иш глупо сти.
— Н е с а глупо с ти. — М а лик с е в зираш е в огъня. — Н е уваж авам
про сл авен ите рицари на Уил ям, но одобрявам техни я обич ай. Когато вл изат
в двубой, те но сят благо слов ият а на своит е дами и по свещ ават бит кат а на
тях.
— Ка кво общо има това?
— А з с е сраж авах с вятъра и със студа. И по све тих т аз и бит ка на теб. —
Той с е обърна и я погледна в очите. — Ще ми даде ш ли благо слов ият а си ?
Н ещо дълбоко в нея започ на да с е топи. Колко хубав беше той в
светл и нат а на огъня! Хубав и не що повече. М ного повече.
— О ще съм омъжена.
— Това не пречи на дамит е от двора на Уилям. — Той кимна тъж но. —
Но ра збирам, че за теб ще е с ериозна преч ка. Н е с е т ревож и, а з съм
търпел ив човек и вярвам, че т ази пречка скоро ще изче зне.
Н е м оже ше да откъ сне очи от него. Че стно ст и доброт а. Хумор и ст рас т.
В сичко това ча каше з ад красиват а маска, от която с е ст рахува ше тол кова
м ного.
— Н ещо друго? — попит а той. — Дай ми друга ст ена за из качване,
А дуин.
— Това е глупаво. — Гласът и ̀ бе пре с ипна л. — А з не съм награда, за да
бъда спеч елена. Дай сладк ите си дум и и кра сивото си лице на някоя жен а,
която ще…
— О , ето ка кво било — пре късна я той. — Това може би е най-
ст ръм нат а от вси чки стен и. Ти мразиш лицето ми.
— А з н е м раз я лицето ти.
— М исля, че го мраз иш. Щом не ти харе сва, т рябва да с е направ и не що.
— Той с е наведе, в зе в нимат елно една полуиз горяла глав ня от огнищ ето и я
запа л и от пламъ цит е. — Н е е за с амото лице, а за хубо стт а му. Знач и ще е
л е сно да с е оправ и. Едно изг аряне на бу зат а, ощ е едно над веж дат а…
— Ка кво прав иш ?! — Тя гледаше уж ас ена ка к той доближ ава плам ъка до
бузат а си.
— И зкачвам укрепле ният а. — Той с усмив ка допря пламъка до брадат а
си. — Това е т руд на…
— Глуп ак! — А дуин изби глав нят а от ръкат а му. — Луд човек! Н аистин а
щеш е да го направ иш!
— С гол ямо нежелание. М разя бол кат а. — М а лик повдигн а веж ди. — За
м ен ще е по-ле с но, ако го направ иш т и.
— А з? И скаш да те изгоря ?
— Каз ах ти. Лицето ми не ти хар е сва, затова т рябва да поправ им
нещат а.
Ще ше да го стори. Точно както бе с едял четир и час а на вледен яващ ия
студ.
— Глуп ак! И диот! Ти… — По бу зи те и ̀ с е сти чаха сълзи. — Да не си

158
по см ял … О бе щай ми, че няма…
— Шш т… Доколкото разбир ам, не мразиш лицето ми толкова много?
— О бе щай ми.
Р ъкат а му с е прот егна и доко сн а път еч кат а на сълзи те.
— А ко ми обещае ш да гледа ш с амия мъж , з ад лицето.
Тя кимн а усърдно.
Той въздъхна облекче но.
— А х, още една сте на е изкачен а бе з рани!
А дуин не можеш е да каже съ щото. Н е зн аеш е да ли е п олучила нова ран а
ил и ст арат а с е е отворила, за да изпус не от роват а си. Зна еше с амо, че е
разст р о ена и ранима както никога до с ега. Трябва ше да от стъп и и да
органи зира отбра нат а си. Тя избърс а бузи с опакото на ръкат а си и с е нас ил и
да бъде язв ителн а.
— Н е си с е измъкна л нев редим. Брадат а ти е опърле на.
— Ще я обръсн а още ут ре. — Той изведнъж с е намръщи. — Но това
м оже да с е окаже лошо.
— За що?
— Трябва да ти призн ая не що.
— Ка кво?
О чит е му свет наха хит ро.
— Б е з брад а съм два пъти по-хуб ав . И стинс ки А донис. М ъжете ст ават
тол кова рев нив и, че на л ит ат на бой, а жени те па дат в не свяст, когато
м инавам . Слънцето с е кри е зад облак, з аради блясъка на мо ето…
— Н е мога да поне с а това — изохка Адуин.
— Н о с е смее ш. Това е хуб аво!
С м ехът и ̀ уга сна.
— Н е ис кам па к да съм омъжена жена. Н е беш е ни как приятно.
— Ка кво прия тно може да има в това да си жена на онз и противен
параз ит? Трябва да с е по ст арая да те убедя, ч е това нев ин аги е т ака. — Той
по с егна и хвана ръкат а и ̀ . — А з щ е ти даря радо с т, А дуин!
Тя поч ти му повярва. Д око сван ето му запа лва ше в тялото и ̀ ст ран ни
ус ещани я, които я изп ълваха с не с покойс тво. Прегр адит е т рябва да с е
вдигнат още по-в исоки. Тя дръп на ръкат а си.
— А лис ми каза, че с е но сят леген ди за радо ст ите, които дарява ш на
жени те. А з няма да бъда една от многото.
— Н яма да бъдеш една… — Той спр я. Търс еш е думи те. — Няма да каж а,
че съм ги из пробва л, з ащото съм търс ил съвършен ат а же на. Н яма да бъде
че с тно, за щото и те с а ме дарили с много радо с т. А з хар е свам жени те.
Тел ат а им с а прекра сни, а те с а много по- силни и по-близ ки до
боже с твеното от нас, горк ите мъж кари. — Когато А дуин отвори уст а да ка же
нещо, той вдигна ръка. — Н о когато т е в идях, раз брах, че ти си жен ат а,
която ще ме направ и по-съвърше н. Заедно с теб няма да имаме рав ни. — Той
пак вдиг на ръка. — И ти ще разб иеш сърцето ми, ако не ми дадеш ръкат а си,
А дуин.
Н е можеше да по еме неговат а. Ако го направ и, щ е предаде всичко, за
ко ето с е беше борила т а зи веч ер.
Н е т рябва да по ема ръкат а му. Н яма да с е от каже от свободат а си.
Тя по е ръкат а му и пош епна :
— Това не з нач и нищо. Н яма да лег на с теб. Н ищо не обе щавам.
П ръсти те му стисн аха нейн ите.
— Н е го ис кам от т еб. П ро сто ще с едим пред огън я, ще държ им ръцет е
си и ще с е радвам е, че вс ек и от нас е час т от друг ия. Ти ще с е влее ш в м ен и

159
аз — в теб. Ще в идиш колко хубаво може да бъде това.
Бл изо с т. Сладо с т. Душат а пее. Ед инен ие бе з съединяване.
— В иж да ш ли? — попит а М али к.
— И скам да те пит ам не що.
— П ит ай!
— Н аис тина ли си два пъти по-хубав бе з брада?
— Н е. И злъгах те. Че тири път и. Затова и пус нах брада. Н е пон асям
зав ис тт а у…
— М ълчи. — Адуин пак с е засмя. — Сигурно си грозе н като греха. Б е з
съм нен ие брадат а прикр ива слаба челю с т и твоят а сует но ст е… — Тя спря,
о съзн а л а по колко начи на я бе развълнува л той т ази вечер. Смях, съл зи и
т ази скъпоц енна близо ст, която тя не позна ваше до с ега.
Н аправ и греш ка, като го пус на да вле зе. С ега веч е няма ше връщ ане
наза д.
А дуин затвори очи и повтори отчая но:
— Н ищо не обе щавам.
Н о не мож а да прин уди с ебе си да пусне ръкат а му.

Дванадесета глава
Ге йдж !
Б рин отвори широко очи. Сърцето и ̀ биеш е до пръсване от уж а с.
К ръв. Гейдж . См ърт .
Н е!
Когато с е събуд и напълно я за ля вълна на облекчен ие. Сън. Само сън.
Ге йдж леже ше до нея кра й огъня, диша ше дълбоко и рав номерно, ръце те
м у вс е т ака леко я прегръ щаха. Тя о ст ан а да леж и и да с е в зира в него.
Гейдж з алит а напред , от г ърба м у ст ърчи д ръж кат а на кин жал, т ой
пад а…
С ам о съ н. Съни щат а нев и наги с е с бъдват. Всъ щно с т с амо час т от
нейн ите сън ища бяха ст ана ли дей ств ит елно ст. Когато за спиваше, тя с е
т ревожеш е от появяван ето на Р ич ард и ст рахове те и ̀ бе з съмн ение я бяха
увл екл и в този ст рахов ит кошмар.
А ако беше ис тинс ко знамен ие? А ко на Гейдж му бе пис а но да ум ре по
т акъв уж ас ен нач ин?
Р аз късва ше я непоно с има бол ка.
Той отвори очи, ся каш го бе пов ика ла.
— Б рин?
Тя прот егна т репер ещи ръце и доко сн а лицето му. Беше топло и пл ътно.
В него т реп те ше ж ивот.
— Ка кво има? — попит а Гейдж .
Н е иска ше да говори за това. Беше с амо сън. Вс е едно, няма да повярва,
че има зн ачен ие на поли чба. Забр ав и го. П огреби го.
— Н е ис ках да те буд я. — П ръсти те и ̀ го пога лиха по ус тни те. —
С ънувах не що.
— А ко съдя по това ка к т репер иш, било е нещо повече от кошмар.
— Д а. — Тя с е сгу ши до топлото му, стег нато тяло. — Н о вече прем ина.
— Н аис тина ли?
Н е напълно. О ще я побиваха студен и т ръпки.
— С ъвс ем. — Тя заров и глава до рам ото му. — И няма да с е върне.
Той с е засмя.
— За щото ти т ака искаш.

160
 П ри те з и думи в не я т репна надеж д а. Човек може да с е бори със
съдбат а. Вс еки път, ког ато лекуваш е някого, тя с е сраж ава ше с дракони те и
знае ше, че много хора би ха умрел и, ако не с е бе наме сил а. Даже ако съня т
беш е исти нско знам ение, тя би могла да промени съдб ат а. Кой можеше да
твърди обратн ото?
— Д а, т а ка е. Защото т ака ис кам.
А ако не усп ее да надв ие? А ко те преж ивява ха по следни те си м инут и
заедно?
В нощ нат а тиши на с е чуваше съскането и праще нето на горящи те
цепе ници.
— А ко ти с е иска… няма да ти от каж а. — Гласът и ̀ бе приглу шен.
Той с е в цепени.
— Д а ми с е иска ?
Тя не отговори.
— Лъ ст? Лю бопит ен съм да раз бера, защо получавам този разкош ен
подарък с ега, след като дни наред ми го отказва ше. Какво ст а на с винат а ти?
Ил и пре ст ан ах да бъда убие ц? А нгелит е ли с е спус наха от горе да ти каж ат,
че съм нев инен ?
— Н е. — Брин помълча за момен т и промълв и: — Защо ме пит аш?
И скаш го и го в земи.
— За що — настоя той. — А твоят а в ина? Н е си ли вече Батши йба?
— Винов на съм си и няма да пре ст ана да бъда. Зав ин аги. — Тя
прегл ът на. — За що спорим ? Ти казваш, че т рябва да с е науча да при емам
свършени те ф акт и. Н аправ их го и толкова.
— Но за що го при е? — Той я отда лечи от с ебе си и вдигна брад ичкат а и ̀
нагоре. — Защо с ега?
С ъл зи опари ха очи те и замъгли ха погледа и ̀ .
— Р азбр ах… че имам… чувс тва към тебе.
— Ка кв и чувс тва?
Н ямаш е да с е смил и, а тя с е бе уморила да с е бори с него.
— М исля… че… те обичам.
Той изди ша ш умно.
— А з съ що мисля т ака и беш е кра йно в реме да го приз нае ш. И с ега
какво ще прав им?
— Ка зах ти веч е ка кво можеш да направ иш ти.
— Зн ачи ми е разре шено да изл ея с емето си в тв о ето тяло? Н е е м ного
добре.
— П о-мина лат а вечер щеш е да бъде съвс ем добре.
— Тог ава ощ е не си бях да л сметка ка кво правя. Ще с е омъж иш л и за
м ен?
— Н е. Н е мога.
— Може ш и ще го направ иш. Ка за ми, ч е си приела мои те грехове.
Направ и следва щат а крач ка.
— И ска ш пре ка ле но много.
— Н е повеч е, отколкото давам.
— За теб е по-ле сно. Ти няма ш… — Тя с е поколеба.
— Ч е с т? Съве с т?
Тя поклати глава.
— Ти си че сте н, но ни е с т еб в иж даме не щат а по разли чен начи н.
— Тогава нау чи ме да в иж дам свет а т акъв , какъвто го в иж даш ти. —
Гейдж с е усмихна на криво. — Н е обещавам да възпри ема всичко, но поне щ е
проявя разб иране.

161
 Б е ра збра л съдб ат а на майка и ̀ и лечи телск ия дар, но никог а няма ше да
м оже да в иж да свет а като нея.
— Ка зах ти какво ти предлагам. Ще го в земеш ли?
Той дълго с е в зира в не я.
— Н е.
О тказът му я раз търси. Той я бе на кара л да позн ае бол кат а от
не задоволе ното желание.
— С игурно си учуд ена. И аз с е чудя. — Той от ст ран и ръцете си от нея и
с е прем е с ти по- да леч. — Лека нощ, Брин.
И и ̀ обърна гръб.
— М ного си не по стоянен — ка за тя, о ск ърбе на. — И очев ид но не знае ш
какво иска ш.
Той о ст ана с гръб към нея.
— Зная съвс ем точ но какво искам, но нямам намерени е да пожертвам
керван а зар ади една камила.
Тя с е намръ щи оз адач ена.
— Ка кво е камила?
— Ж ивотно с гърби ца. И зп олзват го з а превоз в пус тин ят а.
— И аз съм т ази камила ?
— И ма прили ка. И т и си толкова упорит а и но си ш на гърба си товар
кол кото цяла дуз ина камили. А з няма да бъда ча ст от товара ти. Може да
про сти ш на мен, но не и на с ебе си.
— Н е ми е необходимо да си прощавам, когато ти с е отдавам.
— Но на мен ми е нео бходимо ти да си про ст иш. П о ня какв и ст ран ни
причи ни, а з ис кам да дойдеш при мен от вс е сърц е. — Той додаде уморено :
— Заспивай. Може би този път сън ищат а ти ще бъдат по-при ятни.
С ъня т!
Ст ра хът я обзе отново. И скаше да протег не ръка и да го доко сн е, да го
прием е в с ебе си, но той направ и това невъзмож но. Тя ра збра: Гей дж си
м исл и, че с този от каз ще я на кара да от стъ пи повече. Н о я из пъл ни с
отч аяни е. Брин не иска ше той да с е отдръпн е от нея в този реш аващ м ом ент.
И скаш е да му дад е всичко, на ко ето бе спо соб на, и да в земе каквото може.
Н е иска ше той да е с ам!
К ръв. Гейдж . См ърт .
Може да не с е с бъдне.
Б оже, дано не с е с бъдне!

— С игурна ли си, че това е твоя Гуинт а л? — А дуин с бърч и но сле. — Н е

в иж дам нищо прият но тук. И зглеж да сурово и студено място.
Н етърп елива усмив ка огря лиц ето на Брин при в ида на отв е сни те
варов иков и ска ли.
— Когато стиг неш т ам, вът ре, е съвс ем разли чно. Веднъж да
заобикол иш ска лите и да т ръгн еш по долинат а… — Тя спря. Адуин очев идно
с е съм нява ше. — Ще в идиш.
— Д а с е над яваме, че всич ки ще с е уверим — каза Гейдж . Той гре беш е
срещу не споко йни те вълни. П огледна към т рите лодки зад тях. — Ако бъде ш
т ака лю бе з на да ни преведе ш зад ска л ите, преди вълните да ни разкъс ат на
парчет а.
Б рин откло ни погледа си от о ст рова.
— Н а с евер, покр ай он зи но с. Там има един за л ив …
— Н е в иж дам з а лив — ка за Ге йдж .

162
 — Той е зад онзи черен камък.
— Камъ к? То си е цяла ска ла!
— За ливъ т е за д него. Зав ий на изток и тогава заобиколи да лечния край.
В си чко бе сладо с тно позн ато. Даже крясъци те на чай кит е и ̀ звучаха
като привет ствен а пе с ен. Тя си бе у дома.
— К ъде е с елото? — поп ит а Ге йдж .
Б рин пока за една пъте ка, която започваше от брега и с е в иеше нагоре по
хъл ма.
— Точ но зад онзи хребе т, но з амъкът е на няколко мили отт ам.
— Замък ът?
— Ка к мисли ш, би ли ж ивял Х ийва лд в някоя колиба ? Когато дошъл
тук, той по ст роил хубав з амък. — Лод кат а с тигн а брега. Брин не дочака
Гейдж да и ̀ помогне и скочи на камъ нит е. — Ще го харе с аш, сигурн а съм .
Това е красив камене н замъ к. Х ийва лд не с е е ст ра хува л от напад ение, но
иска л да е сигурен, че не гов ият дом щ е издърж и на годин ите и на врем ето.
— И издърж а л ли е?
— Р азб ира с е. — Тя с е намръ щи. — Н о когато го в идях за по следен път,
врем ето и немарат а бяха в зели сво ето. С ега това е едно тъж но място.
— Тъж но ? — попит а А дуин.
Б рин вдигна сму тено рамене. Н е искаше мисълт а з а т ази тъга да
направ и Гуинт а л по-не съвърш ен.
— Може би това е плод на дет ското въобра жени е. — Брин т ръгн а нагор е
по кам е нист ат а пъте ка. — Х айде да т ръгваме към с елото. И скам да в идите…
— В ърни с е! — изв ика Гейдж . — Н яма нуж д а да бъ р заме. Ще поча кам е
други те.
Д окато с е връщ аше обрат но, Брин си даде смет ка, че той е предпа зл ив ,
защ ото не знае какво ще намери в Гуинт а л. Ст р ахът му бе обясн им, защ ото
не поз нава ше не йния о ст ров .
Н о тя си беше у дома.
А дуин с е доближ и до нея и в зе ръкат а и ̀ .
— Н е с е изра зих добре за твоя Гуинт а л, Брин. И зв инявай. Сигурна съм ,
че е красиво и прият но място.
Б рин зн аеш е, че Адуин изобщо не е сигур на в това нещо, а с е ст ра хува
да не я наскър би.
— Ти бе ше права. Гуинт а л е преж ивял столет ия, за щото е изгл еж д а л
него стопр иемен. — Тя погледна към други те лодки, които с е приближ ава ха
към брега. — Н о ми с е иска да побъ р зат. Н ямам тър пени е да т ръгн ем нат ам .
— С помня ш ли си някого от ж ит елит е на с елото?
— Р азб ира с е. Н ие не ж ивеехме в с елото, а във Фок хар, но аз
позна вах… — тя спря. С радо ст си спомняш е как ти ча пре з горит е на
Гуинт а л , как май ка и ̀ я учи да позн ава билк ите, как играе из замъка. В сич ко
о ст ана л о бе не ясно и изкр ивено. — Позн авах отец Томас, све щени ка.
— Н е си има ла много позн ати — каз а сухо Гей дж . — Съкров ището
бл изо л и е до с елото?
Тя поклати глава.
— Н е. В горат а извън з амъка.
— Тогава да побъ р заме и да го приберем — ка за М а лик, както скача ше
от вторат а лодка. — И да с е махаме от този смра зява щ бряг!
— О ще ли ти е студено ? — попит а А дуин. — Може би не е т рябва л о да
си обръсваш брад ат а.
— О, да, много ми лип сва. — М а лик я погледна многоз нач ител но. — Н е
с ам о м и топлеше на лицето, но и кри еше слабат а ми челю ст.

163
 — В ярно. Е, ще си пусн еш друга.
Б рин ги гледаше смаян а. Бради чкат а на М а лик бе ше на силен мъж . Бе з
брадат а той бе ст а на л още по-хубав . Когато с е появ и при лодк ите преди два
дена, тя бе изум ена от ра зликат а, но не мож а да в иди ре ак цият а на А дуин
към пром янат а, защ ото той командваше вторат а лодка.
— А ко Бог даде — ка за М а лик.
Той и А дуин си размениха погледи и Брин изведнъж им зав идя. Тай ни
шеги м еж ду хора, които с е обичат. Трябва ше вече да е разбра ла, че с а
направ ил и кр ачка напред. Язв ит елно стт а на Адуин бе смекчена, а М а л ик не
бе тол кова за гриже н.
Трет ат а лодка прист а на на брега. Ль оф он вдигна Алис, о ст ав и я на
брега и ведн ага започна да заповядва на войн ицит е ка к да разтоварват
багаж а.
— Това единстве ното при ст ани ще на о ст рова ли е? — попит а Гейдж .
— Д а. — Брин пре ст ан а да наблюдава Ль оф он. — Можем ли да т ръгвам е
вече?
— Щом като разпоредя на Ль оф он ка кво да прав и. Трябва да о ст ане тук
и да па зи лодки те, докато с е върнем.
— В Гуинт а л няма крадци.
— О ткъд е зн аеш? П ознава ш много ма лко хора тук, както и зглеж да.
— М ама ми е ка зва ла.
— М айка ти сигурно не т е е лъга л а. Н о когато е да леч, чове к не пом ни
ясно не щат а. — Той сре щна погледа и ̀ . — Ст раж ат а о ст ава тук.
Ге йдж говореше не с амо з а майка и ̀ . Предупреж да ваше я, че спом ен ите
м оже да я лъж ат.
— Това с амо ще з агуб и в ремето на Ль оф он, но направ и както иска ш.
— Н епреме нно. — Той оти де при Ль оф он.
— Ч ист а заг уба на в реме — промърмори тя към отд а лечаващия с е гръб
на Ге йдж .
— Може би — ка за М а лик. — Н о той вероятно мисли и за дру ги
опасно сти.
— Р ича рд? М ислиш ли, че е възмож но да ни е про следил?
— В ъзмож но е. Може да с е е скрил някъд е по бре га от С елкърк нас ам ,
да ни е дочака л да присти гнем и да е т ръгн а л след нас по море.
— Н е в идяхме и следа от него по пътя нас ам.
— Н о до ст а в реме имаше мъгла. Ле сно е да с е крие ш в мъглат а.
— А когато мъглат а с е е вдигна л а, той с е е държ а л на т акова
разстояни е, че да не губи Ль оф он от поглед — каз а делово А дуин.
А дуин не с е ст рахуваше и Брин не т рябваш е да с е ст рахува. В края на
краи щат а, Р ичард беше с амо един човек. Даже да намери пътя до за лива, той
не би м огъл да надв ие всичк и им.
Гейдж .
К ръв.
Н о тя не бе в идяла Р ичард в сън я си. Само Гейдж и кинж а ла…
— Б рин? — А лис сто е ше до нея. Гла сът и ̀ бе слаб, говореш е напрегн ато.
— И скам да ти каж а не що.
Б рин тут а кси с е върна в на стоящето.
— Д обре ли си? Как пон е с е пътуван ето?
— Д обре. Кап ит ан Ль оф он и войници те бяха много мили към мен.
— П ътуването беше дълго, но щом т ръгнем да върв им, ще с е
почувстваш по-добре. Сигур но си с е схван а ла и…
— И скам да о ст ан а тук — пре късна я А лис. — Н яма да дойда с вас.

164
 Б рин с е намръщи озад ачен а.
— За що?
А л ис с е изч ерв и.
— Уморих с е от пътуването. Ще кажеш ли на лорд Гейдж ?
— Н о ти си бремен на! Може да ти пот рябвам.
— А з съм здрава и силн а, както и де тето ми. И ма ме с еци до раж дането.
Ще в и ча кам тук.
— Н е ис каш ли да с е запо знае ш със с елянит е? А ко о ст ан еш, ще т рябва
да от с еднеш някъд е.
Ч ервен инат а ст ана още по- гъст а.
— Може да не о ст а на в Гуинт а л.
О чит е на Брин с е отвор иха широко. Тя беше смаян а.
— Н о за що? М ислех, че сме с е разбр а ли да с е зас елиш тук с де тето си.
Щом св икн еш, тук ще ти харе с а. Там горе е много по-прия тно, от колкото на
брега и хорат а с а по-добри, отколкото в Редф ърн.
— Н е съм да л а съглас ие. Ти про сто… з ная, мисл ила си, че прав и ш най-
доброто за мен, но аз може да не… — Алис млък на. И зглеж д аше съвс ем
неща стн а. — Ще каже ш ли на лорд Ге йдж ?
— Р азб ира с е — каза Брин. — А ко наис тин а го жел аеш.
— О, да! Да! — ка за нетър пеливо Алис. — Ти не с е н уж дае ш от м ен, а
тук аз ще бъда много по-п оле зна. Мога да готвя на войниц ите и да съб ирам
дърва за огнь овет е… — Тя вече бър з аше към брега.
— Ч у ли я? — Брин поклати глава. — Н е т рябва ше да я пускаме. Ще с е
изтощи, докато чака оне зи мъже.
А дуин също поклати глава.
— Ль оф он няма да и ̀ позволи да с е изто щава. Н е си ли за беля за ла кол ко
с е гриж и той за ней ното благо получ ие?
— Ль оф он? — учуди с е Брин. — Н е.
— О чев идно си сляпа. Той с е отна ся към нея, сякаш е направена от
яйчн и че рупки. — Тя с е усмихваш е сни зходи телно и гледаше как Алис бър з а
към капит а на. — А той за нея е олимпи йски бог.
— Щастлив човек! — мърмореше М а лик. — Н якои мъже биват
боготвор ени, а други — измъчвани.
— И тя не ис ка да о ст ане в Гуинт а л, за щото харе сва капит а на?
А дуин беше права. Сляпа съм била, помисли си Брин, завладел и с а м е
собстве нит е ми кахъри и не виж дам какво ст ава около мен. Едва с ега си
спом ни колко път и бе в идяла А лис и Ль оф он да говорят и да с е см ея т по
врем е на пътува нето.
— Н о тя но си детето на друг мъж ! Какво ще ст ан е, ако той не с е ожен и
за не я?
— М исля, че ще го направ и — додаде накратко М а лик. — А ако не, тя
ще поне с е по следиц ите от действ ият а си. Брин, ти не можеш да лекуваш
душев нат а мъка както тялото.
— Но ка к ще ж ивее като съпру га на воин? А ко о ст ан е тук, тя би бил а
м ного по-си гурна.
— Н о не и толкова щ астлива. Н ие не ценим мира като теб. Н ека да
отид е при Ль оф он.
— Говори ш, сяка ш съм я вър з а ла. Тя може да от иде, където поис ка.
Жел ая и ̀ с амо доброто. — И вс е па к, владее ше я ст ранно ус е щане, че е
предадена и е о ст а на ла с ама. Беше с е надява л а, че ще има прият елка, когато
други те си от идат. Спусна с е да по сре щне Гейдж , който с е връщ аше сл ед
разговор с Ль оф он, и му ка за: — Говорих с А лис.

165
 Той присв и очи.
— Ка за ли ти з а Ль оф он?
Н ова из нена да.
— И ти ли знае ше?
— Знаех с амо, ч е те с а по стоянно з аедно, а Ль оф он с е държеше
необич айно. Зад т акова поведение обикнове но стои же на.
Б рин с е усмихна насила.
— Е, тога ва няма да с е уч удиш, че А лис ис ка да о ст ане тук, вме сто да
т ръгне с нас.
— Той е великол епен войник и добър чове к, Брин.
— Д а. — Тя промени темат а. — Всич ки войн ици ли о ст ават тук?
— Ще реша, след като с е срещ нем с ме стни те хора. П овечето от тях в
с ел ото л и ж ивея т?
— Д а. Меж ду с елото и замъ ка има няколко чифли ка.
— А стопан ите им дружелю бни ли с а?
Тя с е опит а да си спомни. Започва ше да разбир а колко изолирано е
ж ивял а като дете. И дваха в с елото много рядко и тя смътно си спомняш е, че
нощува ха в къщ ат а на един с елян ин по пътя от Ф окхар. Дружел ю бни?
Прие маха ги с «добре дошли», но не можеше да си припомни…
— Н е с а ни напада ли, ако има ш това предв ид.
— Точ но това имам предв ид. Н е искам да ни прегръщ ат, а про сто да не
ни уб иват.
— Каз ах ти, Гуинт а л е мирно с ели ще. Трябва да си а л чен, за да си
недовол ен. Н ие в инаги сме били доволн и.
— Д а ли ще бъде тъй, когато в идят наши те натовар ени със съкров и щето
коне? — Той с е усмихн а цин ично. — М исля, че т ази гледка ще въз буд и у
всичк и недоволство от техния ха л.
Тя поклати глава.
— За какво с а им злато и на кит и? Тук те нямат стойно ст. Гуинт а л им а
собстве на размен на си стема.
— Могат да отплават в ст рани, където с е це нят. — Той замъл ча за м иг.
— Като бащ а ти.
— Б ащ а ми не беш е… не прилича ше на друг ите мъже тук. — В сички
те зи въпро с и я т ревожеха и от равяха радо стт а и ̀ от зав ръщан ето у дома. Н е
искаше да говорят повече за това. — Идва ш ли или вечно щ е с е мот ае ш тук?
— Б е з да дочака отговор, тя т ръгн а по пъ текат а. Когато погледна пре з рам о,
Гейдж с е оказа точно за д нея. Следва ха го М а лик и А дуин.
Стигн аха хребет а на хълма и спр яха да погледат надолу към Гуинт а л .
Гъ сти зелен и гори, с амотни и чувств ени. Сини е зер а, ф ерми с богати
зем и. Така бе ше запомнил а Гуинт а л — Гуинт а л от хиляди сънищ а.
Б рин с е обърна и каз а пламен но:
— В идяхте ли? Н е в и ли ка звах? Н е е ли прекр асно?
— В си чко е още зел ено — промълв и А дуин. — Л ист ат а едва с ега с а
започна л и да па дат. И зключи телно!
— Ц ялат а вът решно ст на о ст рова е една долина. Ска лите я па зят от
л ошото в реме. Запомнила съм с амо един сне гопад пре з дет с ките си годин и.
— Тя по сочи някъде да леч. — Гледайте, оттук с е в иж дат кулите на зам ъ ка!
В да лечни те мъгли с е мержелееха сив и кули и бойни ци, които я чакаха.
Аз съм тук, Хийвалд . Върн ах се у д ом а!
— Колко ще т рае пътуването ? — попит а М а лик.
— Д ва де на. — Тя по сочи една гора отт атък замъ ка. — А онова т ам е
горат а Ф окхар.

166
 — К ъдето си от рас на ла ли?
Тя кимн а. Сто еше, загледан а в горат а.
— И махме ма л ка къщ ичка близо до замъка. О т в ремето на Х ийва л д
нашето с емейство е ж ивяло вс е в нея. Пит ам с е да ли още е т ам…
— Защо да не е? — поп ит а Гейдж . — Времето е меко, няма вет рове. А ко
на твоя о ст ров няма разбо йниц и и пре стъп ници, къщи чкат а сигур но си стои
т ам , както ст е я о ст ав или. Н а ли не си започн а ла да с е съмнява ш?
Тя вдигна глава, когато ус ети лека насмеш ка в тона му.
— Н е, не с е съмнявам. — Брин т ръгна надолу към с елото. — Б еш е
греш ка на е зика.

— Тво ето с ело е много ти хо — ка за А дуин. Беше спрял а да погл едне

пре з прозореца на едно дю кян че. — Видях съвс ем ма лко хора. Щом ни
в идяха, бър зо с е прибра ха в къщ ите си и затвори ха в рати те.
— Н е с а св икна ли с чуж д енци. Ту к не идва никой. — Но аз не съм
чуж да тук, помисли си Брин. Тя при надлежеше на това място и колкото и да
бе нел огич но — мълча ливат а в раж дебно с т на хорат а я огорчава ше.
— И ти хар е сва ш всичко това — ка за Гейдж . — Бе зопас но ст. Сигур но ст.
Н икакв и по с ещен ия от външн ия свя т.
Б рин стис на зъб и.
— Д а, точно това харе свам.
— Мо ето с ело прили чаше ма лко на това — каз а М али к. — Н о дойде
суш ат а и бяхме прин удени да с е пръс нем по свет а, за да с е спа сим.
— О бикновено идва в реме, когато т рябва да напусне ш ут робат а на
майка си и да с е в пусне ш по широкия свят. — Гейдж погледна към Брин. —
И наче затъ пяваш и умир аш от мър зел.
— Те не с а нито ленив и, нито тъп и — ка за Брин.
— Тогава, з ащо няма па зач на з а лива? Твоят рай т рябва да бъде па зен от
нат рапниц и!
— Ка зах ти, нико й не знае пътя…
— Н ие го знаем.
— За щото аз в и доведох. Казах ти, че няма да раз бере ш, з ащото си
чуж д. Ние нямаме нуж да от ст раж а, за да с е паз им…
— Кои сте вие?
Тя с е обърна. П ред тях сто еше белоко с ст арец в одеж ди те на свеще ник.
Ол ек на и ̀ . Поз нава ше това лице. Тя прис тъпи към него.
— О тец Томас!
Той не и ̀ обърна в нимани е. И збелелит е син и очи гледа ха недоверч иво
Гейдж над глават а и ̀ .
— Ка кво търс ите тук?
— Н е ме ли помни те? А з съм Брин от Ф ок хар!
Той насоч и в ниман ието си към нея.
— Ф окхар?
— В ие позна вахте май ка ми, Меъл и.
К ъм недоверието на набръ чканото му лиц е с е добав иха и дру ги чувс тва.
— Тя има ше дар. Измами ни и ни лиши от него, когато замин а отту к. С
теб л и е с ега?
— Н е, тя умря. А з съм Брин. Помни те ли ме? По с ещавахме в и вс еки
път, когато идвахме в с елото.
Той погледна вт ренч ено Ге йдж и каза с укор:
— Тоз и чове к е ч уж д тук. Н е е т рябва ло да го водиш със с ебе си. Н ие не

167
харе с вам е ст ра нниц ите.
— Той няма да о ст ане. Ще го з аведа във Ф окхар и по сл е ще напусне
о ст рова.
О тец Томас по клати глава.
— Н е е т рябва ло да го водиш. Той не е от на шит е. — П о сле погледът м у
спря на М а лик, намръ щи с е при в ида на бронзоват а му кож а. — Нито този.
Мургав като Сат анат а…
— Р азбира с е, че не сме оттук. Н ито искаме да бъдем — каз а Гейдж . —
Но в и уверявам, че М али к има с ат ан инс ки импулси с амо от време на в рем е.
И наче е срав ни телно бе зв реде н.
— О тведи ги оттук — промърмори от ец Тома с, от с тъпи назад и си
т ръгна. — Други с а. Греш ни. Н е с а като нас…
— Н е с а гре шни. Р азличн и не знач и непр еменно лоши.
О тец Томас я изгледа сма яно.
— Р азб ира с е, че значи!
— Н е з н ачи. Чуйт е ме. А з по знавам те зи… — О тец Томас вече не я
чуваш е. Беше с е отда лечил над олу по улицат а.
— С игур но няма да е ле с но да с е сн абдим с коне и с товарни мул ет а —
пром ърм ори М а лик. — Твоят единс твен по знат не е твърде го стоприем е н,
Б рин.
— Ст ар човек. И зглеж да съ знан ието му е замъгле но — оправда го Б рин.
— С игурна съм, че други те ще бъдат по-сговорчив и.
— Д а можехме да ги из вадим от скр ива ли щат а или да ги накарам е да
отворя т в ратит е… — ка за сухо Гейдж .
А дуин кимна.
— Може би Брин щ е опит а да от иде при тях. Тя е тука шна.
В този момен т Брин с е почувс тва по-ч уж да тук от всичк и тях. Щом отец
Томас не я позн а, не можеше да разч ит а на нищо. Свещени кът даже бе
възнегодува л против майка и ̀ . Да ли и о ст ана л ите о ст ров итяни с е отн асяха
т ака към нея? Тя изпр ав и рамене и с е нас или да с е усмихне.
— Д а, тука шна съм. П очакайте ме ма лко. Ще от ида…
— М а лик, изведи Брин и Адуин извън с елото. — Гейдж с е обърн а
кръгом . — А з със св икна л да с е па заря с недоверчив и хор а.
Б рин почувства, че и ̀ олеква, но вс е па к бе задължена да предлож и:
— Ще дойда с теб.
— Н е с е нуж д ая от помощт а ти. Ча кай ме тук. — Усмив кат а м у бе
неоча квано неж на. — Сам с е справям по-добре.
Той отиде до най- близкат а къща, почу ка на в рат ат а, по стоя и си т ръгна.
М а л ик го погледа и ка за:
— Елате, щ е направ им както каз а Гейдж . Ще огледаме къд е да по ст ро им
ст ана си. Той може и да намери ж ивотн и, но с е съмня вам, че някой ще ни
прибере да прекар аме нощт а.
Б рин не си бе предст авяла т ака зав ръ щането у дома. Даже навъс ен ите
ж ител и на С елкърк с е съгласи ха да ги подслоня т.
— Н е с е т ревож и — по шепн а А дуин и я хвана съчувстве но за ръкат а. —
Н яма з нач ение, че един ст аре ц ни мисли за в рагове. Вс е едно — ти каза, че
не поз нава ш нико го от те зи с еляни.
Б рин кимна рязко и т ръгна след М а лик. А дуин бе ше права, ра збира с е.
Тя про сто бе изре кла на глас мисли те на Брин.
Н е бива да се н ат ъжавам , нит о да се без покоя зарад и т ова спречкван е.
Всичко щ е бъд е н аред , щ ом ст игн ем Ф окхар.

168
 Ге йдж мож а да купи с амо ч етири ст ари коня и т ри ма лки магарет а.
Когато ги доведе в лагера, вече с е бе смрачило. М а лик им хвърли един
погл ед и поклати глава.
— Ти ме разочаро ва. Това ли е чове кът, когото нар ичат «кр а л я на
паза рл ъка»? Те зи съще с тва могат да умрат до ут ре вечер!
— Н е с а чак толкова лоши — ка за сприхаво Гейдж . — Н е ни т рябват
бойни ж ребци или товарни кон е, спо соб ни да изминат огромни раз стояния.
— Н о ни т рябват ж ивотни, които поне могат да си ме стя т кра кат а!
— Тог ава отива й и с е па зари ти с тях! — каз а Гейдж , с една пред огъня и
прот егна ръце. — Н о не разчит ай да с е върнеш до сут ринт а или да в зем е ш
нещо по-добро.
— Н еприя телс ки ли с а на ст ро е ни?
— Ти бе ше по-прия телск и наст ро ен, когато промуши ръкат а ми с м еча
си при първат а ни срещ а. — Гей дж св и рамен е. — Н о не с а опасни.
С ъм нявам с е, ч е в цялото с ело може да с е намери даже и едно оръж ие.
Зяпаха м е, като да бях глад ен вълк.
— Ес те с твено — каз а бър зо Брин. — Държ анието т и е з аст раш ител но.
— Да — той направ и гримас а. — И ще ше да ст ане още по-
заст ра шит елно, ако бях о ст ана л още ма лко сред те зи ов це. И зкуша вах с е да
им о ст риж а рунат а вс еки път, когато с е дърпаха от мен и с е мъчеха да с е
изм ъкнат.
— Те не с а ов це.
— До ст а приличат. — Гейдж п о е пани цат а, която М а лик му подаде,
гребна от яхният а и започн а да яде. — Н о не с а толкова покорни. В с е с е
опитваха да ме надх ит рят в па зарлъ ка.
М а л ик в зе поводите на ж ивотни те и каза :
— Ще заведа ти я нещ аст ни екз емпляри да попас ат. Кой зн ае, може това
да е по следнат а им веч еря. А дуин, щ е ми помогне ш ли?
— Н е може ш един кон да заведе ш до т реват а бе з помощ! — Въпреки
язв ител нит е си думи А дуин скочи и го по следва.
— Хорат а тук не с а ов це — повтори Брин. — Те про сто с а науче ни да
ж ивеят в мир.
— О т Х ийва лд Великол епни я.
— Защо си толкова же сток? — Тя прехапа устн и. — Държ иш с е, сяка ш
ги м раз иш.
Той не продума, докато не изяд е яхни ят а.
— Може би ги мра зя. Може би ис кам да нямат добродет ели, защ ото
тогава не биха з нач или нищо за т еб. — Той о ст ав и пани цат а и с е за гл еда в
огъня. — Някои от с еляните, с които говорих, помнят ма йка ти… и теб.
— П ит а л си за нея?
— Р азб ира с е! П ит ах ги за нея — ка за грубо той. — Защ ото в идях ка к
оня ст ар поп те наран и с бе зр азли чието си.
— Н е с е обидих.
— Ка к не!
— Н е мож ах с амо да разбер а, за що той си мисли, ч е май ка ми ги е
измам ил а. Тя ги обич аше. Може би с амо отец Томас мисли т а ка. Други те
сигурно не и ̀ с е сърдя т.
Ге йдж с е в зира ше в огъня.
— С ърд ят ли и ̀ с е? — поше пна тя.
— Н е, разб ира с е. Само оня луд ст ар ец.
Н е и ̀ казва ше ист инат а. Гей дж ни кога не бе ше лъга л, но с ега я лъжеше,

169
за да я предпаз и от разочарован ието.
— Н е е спр аведливо. Тя с е раздава ше на хорат а, докато напус на с ел ото!
— П река лено бе зкорис тно, може би. Започн а ли с а да я счит ат за своя
собстве но ст, защ ото в инаг и е била на ра зположение. Би могла да с е поучи ш
от нейни те грешк и. — Той промен и темат а. — Н а ко е място в горат а Фок хар
с е нам ира съкров ището ?
— Н а юж ния кр ай на о ст рова има пещ ера. Там е скрито.
— А ко още е т ам. М айка ти казва ла ли е на ба ща т и за него?
Той си мисли, че ба ща и ̀ може да с е е върна л и да е от крадн а л
съкров ищ ето!
— Н е.
— За що?
— М исля, че не му вярваше.
— Н о го е оби ча ла до ст атъч но, за да напусн е Гуинт а л и да го по сл едва.
— Н е съм каза л а, че не го е обича ла. Тя про сто не му вярваше.
Ст рахуваше с е, че ще доведе чуж ди хора да в земат съкров ището и т ака ще
нав реди на Гуинт а л.
— Както направ и ти.
— Н о това е дру го. Ти ще си оти деш и ще ни о ст ав иш на мира. Ти ням а
да нав редиш на Гуинт а л.
— О ткъд е зн аеш?
— Ти про сто няма да го направ и ш. И маш че ст.
— В ели ки боже! Ти май ка зва ш, че ми вярваш!
Б рин гледа ше огъ ня.
— А з на ист ина… ти вярвам.
Ге йдж из руга пре з зъби.
— Н ай-по сле. Да с е изт ръ гне едно призн ание от теб е вс е едно да га зиш
пре з подв иж ни пя съци. — Той помълча. — Н апълно ли ми вярваш, или има ш
ре зерв и?
И ска ше му с е тя да му е повярва ла, че не е убил Д елма с и да м у го
каже. Н о тя не мож а да го направ и.
— В ярвам, че няма да нав редиш на не що, ко ето обич ам.
— Знач и имаш ре зерв и. Е, по-добре е от нищо. — Той с е в зря в
тъм нин ат а. — До замъ ка Хийва лд има един ден път, т ака ли?
— Д а.
— И още един ден — до пещерат а?
Тя кимн а.
— Зн ачи след по-ма лко от с едмица ще можем да с е върнем със
съкров ищ ето при кораб а.
И тогава той ще отплува от ж ивот а и ̀ . Болкат а, която докара т ази м исъл ,
бе уж асно силна.
— О, не, няма да с е отърве ш от мен толкова ле сно. — Гейдж я гледа ше
вт рен чено. — М ного преди това ни е ще с е разберем.
Ст ра нно. Той изглеж д а можеше да че те мислит е и ̀ . Ст ра нно и ма л ко
ст рашно. С вс еки ден Гейдж с е доближ аваш е вс е повеч е.
— И сках да ти каж а за съкров ището. И скам ча ст от не го да п ол учи
А дуин. Друга, по-ма лка част да в земе А лис. Това ще им помогне да с е
сдобия т с изв е ст на не зав и симо ст.
— Те може и да не с е нуж дая т от нея.
— О ткъд е зн аеш?
Той ис каш е да каже, че и А дуин, и Алис бяха получил и вече и лю бов , и
закр ил а.

170
 Б рин ус е ти отново студ ения полъх на с амот ат а.
— И вс е пак, искам да полу чат по една ма л ка ча ст. Съкров ището е
огром но. Ти даже няма да забел еж иш липс ат а на няколко скъпоц енно с ти.
— А за Брин — нищо. Та ка ли?
Тя поклати глава.
— Н икога не съм иска л а богат ство. И няма да с е нуж дая от него.
О бещаваш ли ми?
— Щом ис каш… Н о з а една же на поняког а богат ств ото з нач и повече
опасно ст, отколкото сигур но ст.
— Защото мъже те мамят же нит е и с е опитват да им в земат богат с твото.
— Б рин бе в идяла това сред благородн ите ф амилии на А нглия. — И скам да
м и обеща еш и още нещо — че ще брани ш А дуин и А лис от оне зи, които ще
с е опит ат да им в земат богат с твото.
— Е, това вече би било обе щан ие, натовар ено с теж ки отговорно сти.
— Ще го направ иш ли?
— Да, щ е го направя. — Гейдж с е усмихна накр иво. — Н о м и е
лю бопи тно, че же нат а, която тър си с амо мир е решила толкова твърдо да м е
въвл ече във война.
— Ти с ам с е хвърл яш във войнит е. И ако т рябва да с е сраж аваш, не ка
поне да е за справедлива кауз а.
Той с е позасм я.
— За каузат а на обичани те от т еб.
— Д а. — Брин легна на сламе ника и затвори очи. — Ела, лег ни. Трябва
да т ръгнем рано, ако искам е да с тигн ем замъ ка, преди да е мръкн а ло.
Той легна до нея и я прегърн а. Зав ив кат а ги топле ше.
— Горкат а Брин, този ден беше т руде н за теб.
Н аис тина беше т руден. Тя дойде тук в очакван е… Н е зн аеше какво е
очаква л а, но не бе ше нито т ази студени на, нито чувството за отчуж д ение.
— В ъв Ф окхар няма да е т ака.
— Н адявам с е. Н е обичам, когато те нас кърбяват. — Устни те м у
пога л и ха веж дат а и ̀ . — И ме е яд, когато т рябва да с е бия с ов це вм е сто с
дракони.
— Те не с а… — Тя с е отка за. Н е ис ка ше да спори с него. Само след
с едм ица ръц ете му нямаш е да я прегръ щат. Тя с е сгу ши по-близо до него с
гл ава на рамото му. — О чаквах пре ка лено много. Ще ми т рябва в реме, з а да
с е приспо собя отново към Гуинт а л.
Ге йдж не отговори. И зглеж да и той не ис каш е да спор и с не я. Може би
също ус ети, че това може да е една от по следните им вечер и заедно. Може
би в края на краи щат а с е бе прим ирил с о ст аването и ̀ тук…

Гейдж !
К ин жал!
К ръв капе по трева т а, т ече по лист ат а, напад али под дървет ат а.
Б рин с една изведнъж в леглото. Диш аше теж ко.
— П ак ли има ш кошмари ? — попит а сънливо Гейдж , бе з да си отваря
очите. — Засп ивай. — Той я дръпн а да легне и я прегърн а здраво.
С ърцето и ̀ удряш е толкова силно, ч е с е бо е ше да не би М а лик и А дуин
да го чуват отт атъ к огъня.
— Ще заспя.
Тя нароч но отпусн а напрегн ати те си мускули. Н е иска ше Ге йдж да с е
събуди напълно и да з адава въпро с и. Същи ят сън.

171
 Н е, не съвс ем съ щия. П о-рано бе в идяла с амо Гей дж и ки нж а ла. Този
път видя мястото. Дървет а. Трева. Лист а, напада ли по земят а.
К ръв по лист ат а.
Б рин пот р епери и ус ети ка к ръцет е на Гейдж я пре гърна ха още по-
здраво.
О тпус на с е па к. Кошмар. Н е бе ше реч ено да с е с бъдне.
Н о това бе втория т и ̀ сън за смърт, преж ивян повече от един път.
К айси. П л ам ъцит е.
В сън я има ше т рева и дървет а наоколо, спомни си в не запно тя, уж ас ен а.
Можеше да с е случи тук, т ази нощ!
Н е, в съня има ше днев на светл ина. Тя вс е още има ше в реме. Може ше да
го предотв рати.
Трябва да го предотв рати. Ще наблюдава Гейдж , щ е го па зи, щ е го
държ и да леч от вся ка беда. Н яма да по зволи да и ̀ го отнемат. Н яма да
позвол и на драко нит е да го грабнат.
— Д обре ли си? — промърмори Гейдж , като да ус еща ше смут в нея.
— Шшт, всич ко е наред. — Тя го прегърн а с пламе нна май чинс ка сил а.
— О бещавам ти, всичко ще бъде добре.

Тринадесета глава
— Мога ли да те попит ам, защо ме наблюдаваш, сякаш си мисли ш, че
имам намер ение да ти от реж а глават а и да я с ерв ирам на М а лик за вечеря ?
— попит а Гейдж не търпел иво.
— Моля те — запроте с тира М а лик. — Н арич а ли с а ме дивак, но никога
не с а м е счит а ли за кан иба л!
Ге йдж не му обърн а в ниман ие. П огледът му прон изва ше Брин.
— Е?
— Н е разб ирам за ка кво говори ш — ка за колебл иво Брин. — Н е съм
забел яз а ла, че те на блюдавам. М исля, че т ака ти с е е сторило.
— Н е ми с е е сторило. След като с е събуди т ази сут рин, ти…
— Виж те! — Зарадван а, че може да отвлеч е в ниманието му, Б рин
по сочи кулите, които изведнъж с е бяха появ или пред погледите им. — Това е
зам ъкъ т! Н е е ли прекрас ен ?
О чит е на Адуин с е раз шириха.
— Н аис тина е чуд е с ен! Н иког а не съм в иж да ла толкова красив зам ък!
Б рин с е обърна към Гейдж .
— В Н орманд ия имате ли толкова велич е стве ни з амъци?
— Н икога не съм в иж да л толкова голям — при зна Гейдж . — Моят
Б ел рийв изгл еж да мъни чък в срав не ние с него. Даже замъ кът на Уил ям е по-
ма л ък.
— Х ийва лд с е е нуж д аел от голям замък. Щом при сти гна л тук, той
провъзгл ас ил с ебе си за кра л, а своите оф иц ери — з а рицар и. — Тя см уш ка
кобил ат а и я накара да т ръгне в лек га лоп. — Х айде, скоро щ е в идим
крепо с тния ров . Той е като… — И зведнъж Брин дръпн а поводите, даде си
см ет ка, че с т ази своя разпа л е но ст може да направ и греш ка. Втурна ла с е бе
напред, а по този начи н можеше да из пусне Ге йдж от поглед. Обърна коня и
поча ка дру гите да я на сти гнат. — П обър за йте. Яздит е много бав но! Н е
искате л и да го в иди те?
Ге йдж бе ше оз адач ен, но хладен.
— За що спря?
— Защо не? Била съм тук много пъ ти. О т расна ла съм в игри и з гол ямат а

172
за л а и други те ст аи. След като с е сдруж ихме със С елбар, двамат а с него
играехм е на двора по цял ден. Вие не ст е го в иж да ли. — Тя с е обърна към
А дуин. — Та зи веч ер най- по сле щ е спим под покрив .
— Може би. — Гейдж очев идно с е съмнява ше. — Твоят замък е почт и в
разва л ини.
— Н е е — възра зи тя. — Здрав е както в инаг и. Н е съм казва л а, че е
добре поддърж ан.
— Ка кво е ст ава ло тук? Защо в замъ ка няма хора ?
— В сичк и с а си отишли. — Тя мина по подв иж ния мо ст и вле зе пре з
порт ат а. Беш е забрав ила колко тъж н а картин а предст а влява изо ст авени ят
зам ък. С ега го в идя с техните очи. Меж ду камън ите във вът решни я двор бе
прорасл а т рева. Второто ст ъпа ло към предния в ход бе счупено.
Р азру шени ето обаче я разт ревож и по-ма лко от тиши нат а. — Казах в и, че
това е тъж но място.
— М исля, че ще е по-добре да с е махнем оттук и да си направ им л агер в
горат а — каза Гейдж . — Не с е з нае какво ще намер им из те зи за ли.
К ръв по з елен ит е лис т а н а з ем я т а.
— Н е! — Брин скочи от кобилат а. — А з ис кам да пренощувам тук, в
зам ъка. Н яма ни що опа сно.
Н ищо толкова опа сно, колкото онова, ко ето дебнеш е в горат а.
Тя с е обърна към А дуин.
— В дру гия кр ай на двора има покрит кладен ец. Когато напусках този
край, комин ите теглеха добре. Ще може даже да с е и зкъп ем.
— Б аня… — промълв и замисле но А дуин.
М а л ик каз а на Гейдж :
— С игур но няма да е зле да из полз ваме з амъка. Може да с е преборим с
пл ъхове те и хлеб арки те.
Ге йдж погледна към тъмни те прозорци на кулите.
— А ко бяха с амо хлебарк ите… Имам ст ранното ус ещане, че… — Той
св и рам ене. — Глупо с ти. Ще о ст анем, щом иска ш — ка за той на Брин.
— И скам.
— Д обре. — М а лик с е ра збър за и сва ли А дуин от коня и ̀ . — Х айде да
в идим да ли кладене цът е чис т.
Б рин ги про следи с поглед, по сле с е обърна към Гейдж .
Той сто е ше с вдиг нат а глава, сякаш с е вслушваш е в няка кв и звуци.
И зразът му бе ше напрег нат. Р азглеж да ше в нимателно замъка.
— Тук с а, на ли? — попит а тя тихо.
Той я погледна.
— Кои?
— Х ийва лд, годеницат а му и негов ит е храбри рицари. Вина ги съм
ус еща л а присъс тв ието им тук.
— Глупо сти.
Тя поклати глава.
— Поня кога духове те о ст ават по една или друга при чина. Затова този
зам ък е тъж но място. Н е е добре да попадн ат на земят а, вме сто на небето. —
Тя с е усмихна. — М ислех си, че щ е ги ус е тиш.
— За що?
— За щото си воин като Х ийва лд. Виж дам те да крачи ш пре з те зи за л и в
до спехи… — Тя си го предст авяше ясно : тъмнат а му ко с а бле с ти с червен и
отбл я съци, а той върв и покрай в исокит е изв и ти прозорци към за лат а, за да
с е присъедин и към Х ийва лд и дру гите рицари. П очти чуваше звънте нето на
бронят а му… — Н яма от какво да с е ст рахуваме. М исля, че тук ще с е

173
чувстваш у дома си.
— А аз мисля, че си ма лко от кач ена, Брин от Ф окхар. — В глас а м у
имаш е с амо неж но с т, никакъв присмех. Той с е обърна и хвана поводите на
конет е. — Вле з т ам и виж да ли ще с е намери място, където да пре спим . Но
дано не е нас елено с разни ж ивотин ки. А з щ е заведа конет е в горат а и ще ги
върж а при хубават а т рева.
Горат а!
— Ще дойда с теб — каза бър зо тя, грабна поводите на маг арет ат а и го
по сл едва. — Може да ти пот рябва помощ.
— Н е ми т рябва помощ.
Б рин вече т еглеш е магар ет ат а към порт ат а.
— Трябва ти, разбир а с е. Н яма да можеш да с е спр ав иш с всички
ж ивотн и с ам.
За нейна радо ст Гейдж не започн а да спори, но с е усмихна з акачливо.
— Може твоите духове да ми помогнат.
— М исля, че с а за ети прека лено много със соб ствен ите си гриж и, за да
м исл ят и за наши те.
— Колко с ебично от тяхна ст рана! — Той преведе т ри те коня пре з м о ст а
до горат а. — А аз мислех твоя Х ийва лд за прекрас е н момък. Човек би си
пом исл ил, че той ще предлож и… Какво търсиш ?
Б рин бър зо от клони поглед от околнит е храс ти.
— А ми, т рева за па ша, какво дру го?
Н а л ицето му с е изпис а съмнен ие.
— И аз това пит ам.
Б рин избегна погледа му, заведе едно от магарет ат а до т реват а и го
вър за за едно дърво.
— Така ще е много добре. За що не побър з аш? И скам да с е върнем и да
разберем да ли кладе нецъ т може да с е изп олзва.
За момент и ̀ с е стори, че ще подхван е т ази тема, но той с е обърна и
започна да разс едлава конет е.
— Ка кво ще кажеш за вълцит е?
— Ка кво?!
— В бе зопас но ст ли с а ж ивот нит е тук? Ти ка за, ч е в горат а има въл ци.
— А з нам ерих С елбар да леч на с евер оттук. — С ел бар… За ля я топл ин а,
когато си спомни з а вълка. Ще го в иди скоро, може би още ут ре. — Въл ци те
не отиват да леч, ког ато по техни те ме ст а има много пляч ка. Н икога не съм
в иж да л а вълци около замъ ка.
— М исли ш, че твоят вълк е ощ е ж ив ?
Н икога не бе мислила, че е възмож но другото.
— Р азб ира с е. Той беш е съвс ем млад, когато го намер их. С ега щ е е в
сил ат а си.
— М исля, че вълци те не дож ивяват до ст аро с т. — Той привърш и със
завър зването на поводите за дървет ат а. — А ти каза, че си била с него за
кратко, докато си напусна л а Гуинт а л. Ако с е е върн а л в глутниц ат а, може да
те е забрав ил.
— Н о аз не съм го забрав ила.
— Б рин, той е с амо един звяр.
— Зная. — За не я той бе повече от звяр. След като го изл екува, той бе
ст ана л за не я и спъ тни к, и дру гар в игри те, и защ ит а срещу с амот ат а на
пребива ването в кръг а. — Н е би могъл да ме забр ав и.
— Може да е опас но да с е доближ аваш до него.
— Той ще дойд е при мен.

174
 — Н ачело на глут ницат а ?
— Н е ис кам да говорим за С елбар. Всичко ще бъде наред.
— Трябва да говорим за не го. — Гейдж с е обърна и заст а на пред не я. —
Н е искам пак да те в идя наран ена.
— Ка зах ти, той няма да ме нападне.
— Но е възмож но да не те помни вече — като он зи свеще ник в с ел ото.
Готв и с е з а това.
— Ти не ра збира ш. С елбар ще бъде разл ичен. Той на ист ина ме обича.
— Д ано да си пра ва.
— Права съм. — Трябваше да бъде права з а С елбар. До голяма сте пен за
нея той предст а вляваш е Гуинт а л — див и прекрас е н, ча ст от съ ще ств ото и ̀ .
Н е м ожеше да поне с е мисълт а да го за губи. Тя с е обърна и т ръгна към
зам ъка. — Ще види ш.
Ге йдж т ръгна с нея и ка за мрачно:
— Р азб ира с е. За щото нямам намере ние да позволя първат а ти сре ща с
твоя въл к да с е състои бе з мен.

В одат а в кладе неца с е оказ а чист а. И зметоха за лат а, запа л иха огън и
стопл иха вода за ван ите.
Б еш е с е стъм нило съвс ем, когато с е събраха пред голямат а кам ина в
за л ат а да изя дат птицат а, която М а лик бе доне съл пре з деня.
— Замък ът на ист ина е великоле пен — каз а А дуин. — Чуд я с е за що
някои от с елян ите не с а с е зас ел или тук, вме сто да ж ивеят край брег а. — Тя
по с егна за ново парч е ме со. — То си е чист а заг уба. Ка зва ш, че няма ж ив и
чл енове от ф амили ят а Х ийва лд ?
Б рин поклат и глава.
— Же на му не родила деца.
— Колко ж а лко! — В гл ас а на Адуин с е долавя ше яв на горчив ина. —
С игурно е бил много разочарован.
Б рин разбира ше, че тя прип исва на Х ийва лд ре акцият а на своя съпруг.
— Д а, той е иска л на следник на всич ко това. Н о с е говори, че никог а не
е укорил же на си. О бича л я от вс е сър це.
— При каз ки — по засмя с е Адуин. — М ъжете в ина ги из карват женит е си
в инов ни, когато с е от нася за п отомството им. Сигурна съм, че и твоят
бл агороден Х ийва лд е бил същия.
— Н е съм съгл ас ен — каза М а лик. — Н е е толкова невероя тно един м ъж
да счит а жена си за по-важ на от поколе нието.
А дуин срещна погледа му.
— Ле сно е да говориш т ака, когато не си зас е гнат лично. Другояче с е
чувстваш, ако други те мъже с е хва лят с красив и и силни си нове, а ти нямаш
нито един.
— Н е бих с е чувства л различ но.
Б рин разбра, че те не говоря т за бе зде тнат а жена на Х ийва лд. В ъв
въздуха т реп те ше бол кат а на А дуин. Даже ако дойд еше времето, когато
Р ичард няма да стои повече меж ду тях, не спо собно с тт а на А дуин да и зно си
брем енно ст може ше да ст ане непреодол им проблем з а М а лик.
— Ле сно е да с е ка же — повтори Адуин. Тя отме с ти поглед от М ал и к и
ст ана. — Уморих с е. Ще си поле гна. — М а лик понечи да я прид руж и, но тя
го спря с вдигнат а ръка. — Н е! Ост ан и тук.
М а л ик с е направ и, че не е чул.
— Трябва да те пазя от хлеб арки те.

175
 — Мога да с е пазя и с ама. — Тя пре ко си за лат а и оти де при слам ени ка
си.
— Р азб ира с е, че можеш. — М а лик я следва ше. — И зв инявай, това беше
с ам о ном ер за опаз ване на гордо стт а. Уж а сно с е ст ра хувам от хлебар ки и с е
надявам , че щ е бъдеш тъй добра да ме пази ш от тях.
— Лъже ц. — А дуин легна и с е ув и в одеялат а. — Н е с е ст ра хуваш от
нищо на този свят.
— О , ст рахувам с е! — Той с е наст ани на своя слам еник близо до нея. —
И скаш л и да т и каж а от какво с е ст рахувам най- много?
Тя бър зо затвори очи и про шепн а:
— Н е, не искам.
— В с е едно, няко й ден ще т рябва да ти каж а. Защото ст рахъ т ми е гол ям
и с ам о ти може ш да ме успокои ш. — М а лик с е прот егна и ка за: — Н о зас е га
ще те о ст авя да с е занимаваш с по-ма л кия ми ст рах. Да ти дам ли м еча да
гониш хлебарк ите? Боя с е, че моят а ръка ще т репери прека лено много.
— Глуп ак.
— О тказва ш ли ми?
— Д а. — Тя му обърна гръб.
Б рин ги наблюдава ше от дру гия край на з а лат а. Меж ду дват а слам ени ка
имаш е разстояние, т е не с е доко сва ха и вс е па к тя има ше ст ранн ото чувство,
че не що нев ид имо свър зва М а лик и А дуин. Може би разногл асият а пом еж ду
им не бя ха толкова ст раш ни, кол кото с е бе опася ва ла.
— Н ахрани ли с е? — поп ит а Ге йдж .
— Д а. — Брин си из бърс а уст ните и пръс тит е. — Сит а съм. А т и? И скам
да ти покаж а нещо.
Той вдигна веж ди и с е над игна лениво.
— Н адявам с е, че не е някой от твоите духове. Тази нощ не съм в
наст ро ение да с е за нимавам с тях.
Б рин ст ана и т ръгна към в рат ат а на за лат а.
— Н е ти обе щавам, че няма да ус еща ш при съств ието им, но ис кам да ти
покаж а не що друго. — Тя в зе една от ф аклит е, които бя ха запа лили, и изл е з е
в тъм ния коридор. — Ст аят а… в която че сто идвах като де те. — Брин вдигна
в исоко ф аклат а, изкачи каменнат а стълба и т ръгна по дълъг, тъме н коридор.
— Това е лю бимото ми място в замъка. И скам да го в идиш. — Тя ж адуваш е
да раздел и всич ко с не го, да бъде сигурн а, че той е изп ит а л вси чко не йно,
преди да е ст ана ло късно.
Тя ще прогони мрачнит е мисли. Н ищо няма да му с е случи. Ще направ и
т ака, че ни що да не може да му нав реди…
— Тук е. — Брин отвор и широкат а, обкована с бронз в рат а и при стъп и
вът ре. — М исля, че това е било ст ая за съве щан ия.
Той я по следва.
— За що мисли ш т ака ?
— С ъдя по гобле нит е. — Тя с е загледа в и зсивели те гоблен и, които вс е
още по крива ха че тири те с тени. Бойни сцени, турнири, оф ицер, колен ичил
пред няка къв водач. — Н яма неж ни дворцов и сц ени, няма т рубадури, нито
събиран е на реколт ат а. Това е ст аят а на някой воин.
— Тог ава ми е чудно, че я харе сваш толкова много. — Гейдж в зе
ф акл ат а от ръкат а и ̀ и обикол и помещени ето, разглеж да йки ст енни те
кил им и. — Защо?
— Защото по казва какв и с а били и от какво с а с е от ка за ли в им ето на
м ира. Това е слават а на т ази ст ая. Н е си ли ги предст авяш — събр ани окол о
мас ат а, говорят и с е смея т…

176
 — А ти?
— Д а. Да, предст авям си ги. — Тя заст ана до него. — Ся каш в иж дам
всяка подробно ст.
— А з съ що — промълв и той, изучавайки гоблена, на който Х ийва л д
по свещ ава в рицар ско зван ие един млад ка ва лер в до спехи. —
И зкл ючи телно!
— Та ка си и мислех. — Брин доко сна ръкат а му. — Тази ст ая не
прил ич а на другит е. Те с а из пълнен и с тъ га. А т ази изобщо не е тъж на.
— За що с а тъж ни други те ст аи? Какво с е е случило т ам?
— Н апусна ли с а ги — каза про сто тя. — Х ийва лд слож ил оръж ието, но
негов ит е оф иц ери не били готов и. След по ст рояван ето на з амъка з а тях
няма л о предизв и кател ства. Б или отегч ени бе з по стоян ни войни и ст ава л и
вс е по-не спо койни. Един по един напусн а ли Гуинт а л, докато о ст ана ли с ам о
Х ийва л д и Бент ар. Когато и те умр ели, о ст ан а лит е слуги изо ст ав или зам ъ ка
и с е зас елил и в с елото.
— О свен поколен ието на Бент ар.
Б рин кимна.
— Те не ис ка ли да напуснат това място и си по ст роили къ щич ка
неда л еч. Ут ре ще ти я покаж а. — Тя в зе ф аклат а от ръкат а му, отиде до
кам ин ат а, колен ичи и запа ли дърват а. Лумнаха ярки и топли плам ъ ци и
о свети ха голямат а ст ая. — Н о това нико га не… Това място е много важ но за
м ен. И сках да го споделя с теб.
— Р азбр ах го. Та зи ст ая е била почис тен а скоро, а ти си приготв ил а
дърват а дне с следобед.
Р азб ира с е, че е за беля за л те з и подробно с ти. Ге йдж в иж даше всичко.
— Н ямах в реме да направя кой зна е какво. — Тя с е намръ щи при в ида
на о ст атъци те от дъбоват а зас едателн а мас а и от столовете, които бе
ст рупа л а в единия ъгъл на ст аят а. — Сигурно т рябваше да махн а те зи нещ а
още преди години, но те с а ча ст от ст аят а и от онова, ко ето чувст вам, когато
идвам тук. — Тя с е обърна към него. — Ст рахувах с е, че няма да м оже ш
да… — Тя зан емя, о ст ан а ла бе з дъх.
С ветл инат а на огъня очерт а ваше гига нт скат а сян ка на Гейдж върху
гобл ена, точно върху ф игурат а на Х ийва лд, по све щава щ млади я воин. За м иг
ѝ с е стори, че Х ийва лд е ож ивял и че двамат а с а с е съединил и.
— Ка кво има? — попит а Гейдж и т ръгна към нея.
Б рин в идя как сян кат а сли за от гобле на и с е усмихна.
— Н ищо. И гра на све тлинат а.
Ге йдж и Х ийва лд, мисле ше си тя. Р азбира с е. Чудеш е с е ка к не го е
о съзн а л а по- рано.
Ге йдж спря пред нея и я загледа.
— Н е съм си гурен, че този Х ийва лд ми харе сва.
— За що?
— За щото го харе сваш пре ка ле но много.
Тя с е за смя ве с ело.
— В ярно е. Чувс тват а ми към не го с а о собени и много силни. Н о като
в зем ем предв ид раз стоянието във в ремето, мисля, че щ е ме раз бере ш. Ти
м ного прили чаш на не го.
Ге йдж поклати глава.
— Н е с е в иж дам като ст рои тел на крепо с т на мира. По-скоро би м и
до скуча л о и бих с е махна л като рицар ите на Х ийва лд. — Той погл едн а
гобл ена пре з рамо и о ст ав и ф аклат а на стойкат а до каминат а. — Бас хващ ам ,
че и на него му е до скуча ло. Ако не е бил толкова упорит, той е щял да

177
изо ст ав и замъ ка и да напусне Гуинт а л. Сигур ен съм.
— Той не би с е върна л към войнат а. Защ ото е бил уморе н и не е
понасял вече всичко това.
— Н е. — Гейдж с е в зир аше зам ислено в лиц ето на Х ийва лд на гобл е на.
— Но ж ивотът предлага на един мъж и дру ги при ключе ния, о све н с ечен ето
на гл ав и.
Тя с е усмихн а.
— Може би е т рябва ло да ст ане някакъв прин ц на търгов ци те.
— Възмож но. — П огледът му с е отм е сти към нея и той съ що и ̀ с е
усм ихна. — Но това изис ква майсторс тво и тър пени е, какв ито вероятно с а
л ипсва л и на Хийва лд. И зключ ителн и мъже като мен с а рядко ст.
Усм ив кат а и ̀ преми на в смях.
— Говориш като М а лик.
Н еговат а усмив ка изче зна.
— Н е, М а лик е много по- търпелив от мен. — Той коле нич и до нея и я
загл еда вт ренч ено в очи те. — Брин, защо искаше да сподели ш това с м ен ?
Това беше моментъ т. Н е бе мисл ила, че ще с е окаже толкова не сигурн а
и срам еж лива. Тя облиза устн и.
— За щото зн ачи много з а мен.
— Д а. — Той чакаше.
— И скам да зн аеш… Н е мога да каж а, че не вярвам в това, ко ето
в идях… — Тя по с ег на и сграбчи нерв но ръцет е му. — Но ако е ст а на ло… ако
си уб ил Д елма с… И скам да… — Тя затвори очи. — П риела съм го.
— Ка кво си приела?
— Ч е ако т рябва от с е га нат атъ к да ж ивея с т аз и вина, щ е ж ивея с не я.
— Тя с е наведе, слож и глава на гърди те му и прошепн а: — Защото не м ога
да ж ивея бе з те б.
— Благодаря ти, боже! — Р ъцете му обхван аха глават а и ̀ и я за л юл я ха
л еко. — Бях помислил, че нико га няма да го кажеш!
— Ще с е моля на Бог да ти опро сти този грях. А з съм в инов на з а това,
ко ето с е случи. Ти бе ше нев ин ен…
— М ълч и. Пре ст а нах да бъда нев инен в деня, когато т ръгнах с
Х ардраад а на първото си напад ение. — Той я целуна неж но по ко с ат а. — Но
за т еб ще бъде много по-леко, ако ми повярва ш за това.
— Б их ис ка ла т и да… Н а ли ще ме… — Тя прит исна уст ни до мощ нат а
м у ши я. — И скам да ти прин адлеж а т ази но щ. Тук. Н а това място. Мол я те,
не м и отказва й.
Той я отда лечи от с ебе си и я загледа в лицето. Гласъ т му бе ше
не споко ен.
— М исля, че не мога да го направя.
Б рин ст ана.
— Съблечи с е. — О тиде до ками нат а и в зе одеялото, ко ето бе
приготв ила. Р азс тла го пред огъня, съблече пре з глава роклят а си и я хвърл и
наст ран а.
О бърна с е към него.
Гол , мощ ен, готов . Тя т ръгн а разт ре перан а към него.
С якаш гледа ше прибл иж ава ща с е буря. Знае ше, ч е ще я в ръхлети, щ е я
убие. И въпре ки това бе преи зпълн ена с възторг и въз буда. Направ и крач ка
към него, по сле още една.
Той из сте на тихо, вдигн а я и я облада диво, по ж ивотинс ки, както го бе
направ ил първ ия пъ т.
Когато я изпълн и, тя изв и ка и отме тна глава на зад. П регърна го здраво.

178
Той бав но наведе глава и устн ите му покриха ней нит е.
Зл атна неж но ст. О гнен а диващи на. Само Гейдж можеше да ги съч ет ае
т ака.
Той вдигна глава. О чит е му бле стяха.
— А з… на ист ина… аз… обич ам… о, по дяволи те! — Той коле ничи на
одеял ото и продълж и с мощни, дълбок и тла съци.
Б рин лежеш е на пода и го гледаш е. Ко с ат а му пада ше до рамене те като
обл ак в черно и черве но. Н оздрит е му с е раз тваряха, докато с е дв ижеш е в
нея дъл боко и мощно.
Тя с е уст реми нагоре, искаше да по еме повеч е от него.
— Ге йдж …
П отъм нели гобле ни ш епнеха зад него легенд и за повехна ла сл ава.
О гнена светлин а и пламъ ци. Х ийва лд над нея, в нея, сянкат а му я завл адява
и и ̀ но с и наслада. Н е, този път не е Х ийва лд. Гейдж — ж ив , вълнуващ,
лю бя щ. Един стве н.
С ъедине ни з ав инаги.

— Б их ис ка ла да ми го кажеш. Моля те. — Брин с е надиг на на лакът и

го погл една. — Само веднъж .
— Ка кво да каж а?
— В си чко. Н е с амо от късле ци.
Ге йдж с е усмихна срамеж ливо.
— О , разбир а с е! М акар че няма да ми е ле сно. — Той цел ун а
м л ечнобялат а и ̀ гръд. — Има ш великолепни гърд и. О бож авам ги!
— А з не съм с амо гърд и. А з съм Брин от Ф окхар.
— О смелявам с е да не с е съглася. Ти си те зи прекрас ни гъ рди и това
вел икол е пно тяло. — Р ъкат а му пог а ли къдриц ите около же нстве но стт а и ̀ . —
И това скрива л ище на блаженств ото. — Той я прите гли върху с ебе си и я
за л юл я напред-на зад. — Как го обичам!
— Може да не вле зе ш веч е т ам, ако не чуя от т еб друг ите думи.
— О, искаш да чуе ш, че си моят а дама и моя жена ли? Че уваж авам ума
и сърцето ти не по-ма лко от тялото? — Ко с ат а и ̀ за глушаваше глас а м у. —
Това е търже с твен а деклар ация. Н е зная да ли я заслуж а ваш след всичко, на
ко ето м е подлож и.
— Засл уж авам я.
Той с е засмя.
— Та ка значи. — Смехът му замря и той каз а с пре грак на л глас : — А з…
те оби чам, Брин от Фок хар.
С ъл зи опари ха очи те и ̀ . Р ъцете и ̀ го прегърна ха здраво.
— М ай не бе ше толкова т руд но.
— Повеч е, отколкото можеш да си предст ав иш. — Той я претъркол и на
гръб и с е на две си над нея. — С ега аз с е нуж дая от твоите думи. Кога ще с е
оженим ?
Б рин с е в цепени.
— Д руг път ще говорим з а това.
— С ега.
— Каз ах ти, че не искам да… — Тя го погледна настой чиво. — Мол я те.
Н е разва ля й т ази вечер.
Той изру га едва чуто.
— Н е може ш да ж иве еш бе з мен, а не искаш да с е оже ним? Що за
л удо ст е това?

179
 Тя не отговори.
— Това не ми харе сва — ка за Ге йдж отче тливо. — Водиш м е тук.
И зпол зваш ме. Кара ш ме…
— Н е съм т е из ползва ла. И сках с амо… Защо не о ст ав иш нещ ат а т ака?
Защо т рябва да пит аш ощ е?
— Защото имам па губн ия нав ик да искам да съм наяс но! — Той
зам ъл ча. И зучаваш е лицето и ̀ . — Ц ял ден с е държ иш много ст ранно. С леди ш
м е като хи щник, готов за скок, а по сле ме прика нваш да с е съв купявам с теб.
— Н е ст ан а нуж д а да т е подкан вам дълго.
— В ярно. И сках да с е убедя, че всичко е наред и че мога да в зема това,
ко ето искам. Но не всичко е наред, на л и?
— Ще говорим, след като в земе ш съкров и щето. — Тя ст исна реши тел но
зъби. — Не ис кам да мисля з а…
— С ват ба? Д еца? Напус кане на Гуинт а л?
Н апуска не на Гуинт а л… Н е си бе позволила даже да помисл и, че ако с е
ом ъж и за Ге йдж , може да възн икне и т акава възмож но с т. Н е бе мислил а даже
и за брак с него. И скаш е с амо да с е съеди ни с него, да му с е отдаде, да
в зема от не го. И ска ше да откр адне един миг на съвършен ство, преди да…
С м раз яващ ст рах я обзе при спомен а за съня. П ритегли го към с ебе си и
го прегър на здраво.
— Н е говори — промълв и отчая но. — Моля т е, не говори. О ще не. Н е
с ега.
Той бе стегн ат и с е съпротивлява ше, но изведнъж с е отпус на и я
прегърн а по-сил но.
— М ного добре. Н ека да не е с ега. М исля, че т ази нощ в зех до ст атъчно.
Но скоро… Кълна с е, Брин : скоро, много скоро!

К ъщ ичкат а с е ока за в още по-запус нато състояни е от замъ ка. В ърху

сл ам ени я покрив бе пад на ло дърво и бе направ ило голяма дупка. Градинат а
на май ка и ̀ бе завладян а напълно от бур ени те.
— Е, няма да можем да пре карам е нощт а тук — ка за сухо Гейдж , когато
заст а на на прага и в идя синь о небе пре з дуп кат а. — Н а ка кво ра зстояние см е
от пещерат а със съкров ището ?
— Н е е да леч е. Няколко час а. Но ще ми е н уж на днев на све тлина, за да
го нам еря.
М а л ик погледна одобрит елно слънц ето.
— Д о за ле з ни о ст ава повеч е от час. Н ай-добре щ е е да пренощувам е и
да т ръгнем сут ринт а. — Той обърна коня. — Брин, има ли поток наблизо?
— В горат а, на около миля. — Нощ в горат а. О пас на нощ… — Тя с е
обърна към къщи чкат а и каза бър зо: — Защо не прено щуваме тук? А з с е
ум орих, а в ие? Колко му е да преме тем? Направ ихме го в з амъка. П оне ще
имам е няка къв покрив над глав ите.
— В твоят а къщ а има едно много голямо дърво. — А дуин направ и
гримас а. — И не ми с е ще даже да мисля, какво може да е св ило гне здо в
кл онит е му. — Тя смуш ка кобилат а, подкар а я към път екат а и изв и ка пре з
рам о: — Н е ме е ст рах от хлебарки, но чух нещо да пълзи. Сигурна съм .
— Брин, това е с амо една горс ка къщич ка. М айка ти веч е я няма.
Предпочел а е да я напусне. И з а теб не е добре да о ст аваш тук.
Той си м исли, че не искам д а си т ръг н а оттук, з ащ от о м е з адърж а
спом ен а з а майка м и. С т раху ва се д а не се н ат ъжа. Наист ин а ми е м ъчн о,
но т аз и т ъг а е сл ад ка.

180
 Б рин погледна към гради нат а, където бе пре кара л а толкова щас тл ив и
ут рини с майка си. Не ус еща ше присъс тв ието на духове, както в зам ъ ка.
М айка и ̀ бе убит а же стоко, но целт а на ж ивот а и ̀ бе по стиг нат а. Тя им аше
л ечит ел ски я дар и го бе прилож ила щедро и бе зкори стно.
— П рав си, няма я тук.
Той я в зе за ръка и я поведе към коня и ̀ . Топла вълна на споко йств ие и
сигурно ст я за ля, ког ато Гейдж я вдигна на с едлото.
— Зная, че си уморен а. Скоро щ е спрем. Н а ли каза, че п отокът е с ам о
на една миля оттук ?
О тново я разт ре с е уж асъ т, който я бе на кар а л да с е възпротив и на
напуска нето на къщат а. Таз и миля щ еше да и ̀ с е стори цяла вечно ст.
— Да. — Н ямаш е смисъл да с е опи тва да промени ре шени ето им .
Можеше с амо да ча ка, да наблюдава и да с е опит ва да го предпаз и от
опасно стт а. — Върв и напред. А з ще те следвам.
Той вдигна веж ди.
— П ъте кат а е широка. Можем да върв им един до друг.
Н о ако съм до него, няма да мога да го наблюдавам.
— И скам да о ст ан а с ама з а ма лко.
Той св и рамене и подкар а коня си в т ръс.
— Н е изо ст ава й!
— Н яма. — Н ямаше намер ение да о ст ава много на зад. Трябваш е да е
бл изо, за да с е наме си, ако го напа днат. — Ще бъда наблизо.

Н якой ги наблюдава.
Н е бяха измина ли и че твърт миля навът ре в горат а, когато Брин ус ет и
студен ите т ръпки на ст раха. П огледът и ̀ т ре скаво оглеж даш е гъс тия
храст а л а к от двете ст рани на път екат а. Н ика ква следа от чове к.
Ка к може ше да разбере, да л и зад те зи храсти не с е кри ят хил яд а
врагов е?
Р ъкат а и ̀ ст исна поводит е. Може би и ̀ с е бе сторило. Сигурно ст рахъ т и ̀
правеш е те зи номера.
В ел и ки боже, не и ̀ с е бе сторило! Там имаш е някой! Бе толкова сигурна,
както, че в иж даше Гейдж на пъте кат а пред с ебе си.
Д л ани те и ̀ лепнеха. Трепереш е. Защо Гейдж не ус еща опасно стт а като
нея? К ъде бяха воинск ите му инст инкти ? И зглеж да нямаш е и предст ава.
Може би т а ка с е е случило. М иг ра зс еяно с т и к инж а лът…
— Ге йдж !
Той я погледна въпро с ително пре з рамо.
Ка кво можеше да ка же на човек, който вярва с амо на очите си? Ч е е
сънува л а смърт? Че ус ещ а опас но ст наоколо ? Н икога няма да и ̀ повярва.
— Х айде! — Тя подкара кобилат а в га лоп и с е израв н и с Ге йдж . —
Ум орих с е от този бавен ход! — изв ика тя и ръкат а и ̀ пле сна силно негов ия
кон по з адниц ат а.
— За що по… — Ге йдж и ̀ хвърли смаян поглед, но конят му изпръхтя и
препус на с вс е сил а.
Тя го по следва и с е изр ав ни с него, когато задмин аха М а лик и Адуин.
— Б рин, да не би… — започна М а лик.
П ред тях пъте кат а зав иваш е. А ми ако Р ича рд ч ака Гейдж т ам?
Тя удар и с камши ка и в зе завоя преди Гейдж . Там няма ше ни кой. Р ича рд
не сто еше на пъ текат а в очаква не на Гейдж .
Н о очит е ги гледа ха. Дв ижеха с е вс е с тях. Д ебн ат. Н аблюдават. Там .

181
 Тя ст игна до потока запъхтян а, с ра зтуптяно сърц е.
— Какво прав иш ? — попит а Гейдж , докато успокоява ше ж ребе ца си и
скочи на земят а. — Бе з ма лко да събори ш М а лик и А дуин!
— Кобилат а бе ше ж адн а. — Брин с е смъкна от с едлото и поведе
ж ивотн ото към водат а. — И сках да ст игна по-бър зо дотук.
— О чев идно — каз а сухо М а лик, той и А дуин с тигн аха също до потока.
— Но ни е наи сти на нямахме намер ение да из пием потока преди теб.
— Зна я. — О лекна и ̀ . Ус ещ ането, че ги на блюдават бе изче зна ло. Той не
ги бе по следва л. Пре з лист а ка на дървет ат а с е промъкваха дълги слънчев и
л ъчи. С коро ще мръкн е и те ще бъдат в бе зопас но ст. А ко с е случи, то ще
бъде ден ем. — Н ай-добре ще е да разп олож им ст ан а, преди да с е е
м ръкна л о.
— О тивам за дърва. — Гейдж т ръгна към храст а ла ка.
— Н е! — Тя го дръп на на зад. — А з ще отида. Погриж и с е за ж ребец а.
О ще е не споко ен.
— А з съ що — промърмори той, докато Брин с е отда леча ваше в горат а.
— С всяка минут а ст авам вс е по-не споко ен.

— Ще ми кажеш ли най-по сл е? — Ге йдж с една върху зав ив к ите си.

Тя очаква ше този въпро с. О ткак при сти гна ха при потока той бе ше
м рачен. И знен адващо бе, че не бе поп ит а л ни що, докато вечеря ха.
— Ка кво да т и каж а?
— Ка кво те т ревож и.
— Н ищо не ме т ревож и.
Ге йдж изръмж а.
— Н е ме ба ламо сва й. С ега е по-добре, отколкото на пъте кат а, но ти вс е
още си като щ ик.
— Труд но ми беше… Замъкът, къщат а…
— И ма ли ня как ва при чина да с е ст ра хуваш ?
— Н е с е ст ра хувам. — Тя легн а до него и затвори очи. — Лека но щ.
О чакваше да настоява, но той с амо из пъш ка ядо с ано и я п о е в
прегръд кат а си. О бгръща ше ги тъмни на. В тъм ното той беше в бе зопа сно с т.
Трябва да с е съ буд и, преди из гревът да нару ши т ази си гурно с т. А ко изобщо
засп и. В момент а имаше чувството, че нико га веч е няма да може да спи.
— Ще бъда доволен, когато с е махн а от този о ст ров — каз а грубо
Гейдж . — Не ми харе сва това, ко ето ст ава с теб тук.
Н е е в инове н о ст ровът. Те бяха доне сли злото тук. Тя го бе доне сл а.
Р ичард и неговат а а лч но ст. А ко Гейдж бъде уби т, в инат а ще е не йна.
— Гуинт а л не е винове н.
— Но, разбир а с е! Ка к може едно толкова съвърш ено място да бъде
в инов но?
— Н е е… Лека нощ.
Той промълв и нещо едва чуто и я прегърн а по-силно. Боже, нека да не
идва, м оле ше с е тя. Н ека сън ят да си о ст ан е с амо сън!

Н о то дойде.
Тя с е съ буди по сред нощ в уж а с. Н ещо я стяга ше в гъ рдит е по-сил но,
откол кото в съня.
За щото т ой беш е дошъл.
Тя ус еща ше погледа му, вт рен чен в тях, ма кар ч е не можеше да го в иди.

182
 Кол ко в реме бе стоял тук, преди да с е съ буди Брин?
Леже ше смразе на. Беше уж а сно да не можеш да направ иш ни що. И скаше
ѝ с е да изти ча в храст а л ака след него, креще йки.
За що не, мислеше си тя отчая но. Защо не бива да и зти чам след него ?
Щеше да е по- добре, от колкото да го ча кам да нападне. П о-добре, от кол кото
да в идя Ге йдж уби т!
Уб ит. П рилоша и ̀ при т ази мисъл. Н ямаше да го пон е с е.
Б ав но и много в нимат елно тя отме ст и ръкат а на Гейдж от с ебе си и
с една.
Д в ижен ие. Там, в тъмното, не що с е промен и… П огледъ т вс е тъй с е
в зираш е в тях, но с ега беше по-предпа злив .
Та ка да бъде, помисли си яро ст но тя. И зправ и с е на крака, и зле зе ти хо
от светл ин ат а на угасва щия огън и на вле зе в горат а.
К ъде е?
Тя затвори очи и с е опит а да определи по со кат а. О чит е и ̀ с е разтвори ха
широко. Той идва!
Ус ещаш е го да с е дв иж и пре з храс тит е — бър з и смъртно опас ен.
С л ед това в идя очи те му.
Ж ъл ти, же стоки, бле стят в све тлинат а на ме с ец а.
Ж ъл ти?!
— С елбар! — пош епна тя.
О л екна и ̀ , ча к и ̀ с е зав и свят. П рот егна ръка и сгр абч и ствола на на й-
бл изкото дърво. Н е е Р ича рд! С елбар е! Вълкът из пълзя бе з шумно и зпод
храсти те. Н е бе възмож но да сгреш и. Белегът проряз ваше рам ото и гърд ите
м у…
Тя с е усмихн а и при стъп и към не го.
— Д ойде да ме в идиш, на л и? — проп я тя. — Ела, момчето ми, дай да
в идя…
— Н е мърда й! — Зад нея сто еше Гейдж . — Брин, спри т ам, където си!
В ъл къ т бе този, който спря. С елбар изр ъмж а ти хо и при клек на, готов да
скочи.
— В ърни с е — ка за Брин и направ и още една крачка напред. — Той
няма да ме нара ни. Ела, момчето ми, ела и…
Н о какво му беше на С елбар? Той с е в зир аше в не я, сяка ш не я
позна ваше, зъби те му бяха огол ени, той ръмжеше!
Ге йдж направ и ско к, за ст ана меж ду нея и вълка и и звади меча си.
— Н е мърда й! Ка кво прав и той?
— П рибер и меча! Н е го за качай!
С ел бар с е кол ебае ше, но продълж ава ше да ръмж и. След миг изче з на
също тол кова ти хо, както дойде. О бзе я разочарован ие.
— Н е т рябва ше да с е наме сваш. С елбар няма ше да ми направ и ни що
л ошо.
— За бога, Брин, сляпа ли си? Той те дебне ше! След миг ще ше да скочи
и да т и раз къс а гърл ото!
Тя поклати глава.
— Н ямаше да… — Брин си спомн и как за ст раши телно я бе погл една л
въл къ т и спря. С мъка си дад е смет ка, че С елбар не я бе позна л. Той м оже ше
даже да я уби е, както каза Гейдж . — Забрав ил ме е.
— Трепер иш. Върн и с е при огъня.
Тя с е о ст ав и на Гейдж да я води пре з горат а. Чувства ше с е унил а и
замая на.
— Н е разб ирам. Той с е държе ше, ся каш съм му в раг. А аз никог а не съм

183
м у бил а в раг. Бяхме свър з ани… А з го обичах.
— Зна я, че си го оби ча ла. — Гейдж я по бутн а неж но към зав ив ки те и ̀ и
я з агърна до шият а с одеялото. — Той е диво ж ивот но. Не можеш да оча кваш
да пом ни дълго като т ебе.
И друг път го бе казва л. Тя бе ше спор ила с не го, но ис тин ат а е бил а на
негова ст рана.
— М ислех си, че тук ни що няма да с е е промен ило. Че и той ще бъде
същия.
Той с една до нея и я прит егли към с ебе си.
— Ка к раз бра, че е тук?
— Ус етих го. Той ни следваше.
— Тогава т рябва да си почувс тва ла, че той те за ст раша ва. И нак не би
в зел а нож а ми със с ебе си.
— Н ож ?! — Тя го погледна изумен а и про следи погледа му.
Ге йдж я гледаше в ръцете.
В це пени с е от уж ас. Р ъкат а и ̀ стис ка ше здраво ко стн ат а дръж ка на
кинж а л а на Гейдж .
— Н е помня кога съм го в зела — пош епна тя.
— Н о добре направ и. Събуд их с е, когато го изваж да ше от нож н ицат а.
М акар ч е не е кой зн ае каква защ ит а, когато имаш работ а с вълк.
Н о пъ к е смъ ртоно с ен, когато имаш раб от а с чове к. Един удар с него
отн ема ж ивот. За що го бе в зела, ако не з а да уб ие Р ич ард? Спом ни си
же стоко с тт а, която я владее ше при промъкван ето из горат а. Н аисти на л и
щеш е да уб ие, за да опаз и Гейдж ? Боже, помогни ми! О тчая но си мисл еше,
че щ еше да го направ и.
К инж а лът па дна от ръкат а и ̀ на зем ят а. О тпус на глава на гъ рдит е на
Гейдж .
— Ще мине, Брин — пош епна той. — Вси чко с е промен я. Може и да те
е позн а л , щом ни е следва л. Може аз да съм го стъ пис а л и да е дей ства л
инст инктив но.
Вси чко се пром ен я .
С ел бар м ож еш е да я убие.
Тя м ожеше да обърне гръб на вси чко, в ко ето бе вярва ла, за да опази
Гейдж .
М исле ше си уморено, че не разб ира нищо. И скаше да ж ивее в свя т, в
който всичко е ясно и про сто, вся ка болка може да бъде излекува на, а
душит е с а по стоянн и и не поколе бими. Беше мислил а, че Гуинт а л е този
свят.
О ка за с е, че не е.

Четиринадесета глава
— Това ли е твоят а пе щера? — Гейдж с е в зираше в тъм ния отвор. — Н е
си м и каза л а, че до тво ето съкров ище с е сти га с плуване!
— Б ент ар не е иска л да бъде открито ле сно. И нач е някой е могъл да с е
спъне в него сто пъ ти. — Брин с е разбъ р за и вър за кобилат а за едно дърво
до в хода на пе щерат а. — Н о няма да ти с е на лож и да плува ш. Н а
някол ко стот ин ярд а навът ре в пе щерат а има ма лъ к прист ан, т ам е
привър з ана лодка.
— А ко въжето не е изг нило съвс ем — каза М а лик и сва ли Адуин от
коня.
Б рин не бе ше помислила з а т ази възмож но с т.

184
 — Въжето беш е много здраво. М ама го смени, преди да напуснем
Гуинт а л .
— Знач и може да имаме късмет и да не ни с е на лож и да ст роим своя
лодка. — Гейдж прис тъпи към в хода. — П рист анъ т от от с амнат а ст рана на
извора л и е?
— Д а, но нека да вляз а първа. И зворът с е ограж да от една издатина, но
пещер ат а лъкату ши като змия и още първ ият от рязък от нея тъ не в пъл на
тъм нин а. — Тя вле з е в пещер ат а и с е прит исна до сте нат а. Тъмни на, студен а
вл ага и шум от т еча ща вода с амо на една крач ка. Всичко е толкова по знато!
Кол ко пъ ти бе идва л а тук с ма йка си! — Внимавай. И здатинат а е хлъз гава.
— Колко е дълбока водат а тук? — поп ит а т ревож но А дуин.
— Н е много. Около т ри мет ра.
— Д о ст атъч но, за да с е удав и ш — ка за А дуин и пристъ пи навът ре по
издат инат а. — Н е мога да плувам.
— Ще те па зя — каза М а лик.
— П луваш ли?
— Н е, но щ е стъ пиш на рамен ете ми, а аз ще вървя по дъното на този
пъкъл . Д аже ще те предупредя, като започн а да с е давя, за да с е спа сиш.
— Ка ква смело ст, каква с аможертва!
— Б и ли могъл някой да направ и повече?
— Д а. Н якои биха могл и да с е въздърж ат да дрън кат глупо сти и да
пре ст ан ат да ми преч ат да си меря стъпк ите.
— И зв инявай — каза крот ко М а лик.
— Прист анът е точно зад този завой — ка за Брин. — Там е по-све тл о. В
т авана на пе щерат а има няколко отвора, пре з които влиза слънч ева све тл ина.
— Д обре — промърмори Гейдж . — Не оби чам да не зн ая ка кво има пред
м ен.
Ти пично, помисли си Брин! Тя ни кога не бе изпи тва ла бе зпо койство
тук. П ро сто приема ше тъм нинат а. Гейдж обаче с е бореше с нея и с е м ъчеш е
да я промени…
Тя зав и и тъмнинат а тут акси с е ра зс ея. Пре з тясна пук нати на в т аван а
на пе щерат а ст руеше светлин а.
Лодкат а си беш е т ам, завъ р за на за желе зе н стълб, полюляваш е с е л еко
над водат а. Брин въздъх на с облекче ние и инс тинкт ив но ускори крач ка.
— В нимавай! — въз кликн а Гей дж .
— Ти в нимавай. А з позн авам пещ ерат а. — Тя скочи в лодкат а и от иде
до кърмат а и ̀ . — М ама ме е водила много пъ ти тук. Н яма от какво да с е
ст рахувам.
— За що те е водила тук? За да с е увери, че съкров ищ ето не е
откр аднато?
— Н е. И ска ше да играя с него.
А дуин с е намръщи озадачена.
— За що?
— За да не го счит ам за о со бена це нно с т. То беше куп красив и
дрънкул к и, но когато го опозн ах, пре ст ан а да з нач и нещо за мен. А з бях
л ечит ел ка, а мама искаше да бъде сигурна, че ни що и никога няма да м е
направ и сляпа за т ази ис тин а.
— Б ила е много мъдра жен а — ка за М а лик, вдигна ве сл ото, п отопи го
във водат а и отда л ечи лодкат а от прист а на.
— Да, беше. — Но т а зи мъдро с т не и ̀ бе подска за ла да не отдава
лю бовт а си на един не толкова мъдър мъж . Да не рискува ж ивот а си з а едно
дете, ко ето почти не поз нава ше. — За няко и неща. — Тя погледна Гей дж на

185
но с а на лодкат а, той гре беше мощ но и рав номерно. И не йното собс твено
сърце не бе ше по-мъдро от сърцето на майка и ̀ . М ина лат а нощ тя бе готова
да уби е зар ади този мъж , дне с му даваше наследств ото си.
Б е забрав ил а колко загад ъчно и зловещо е пътуван ето пре з пе щерат а.
Лодкат а с е плъзга ше бе зш умно по тъм нозеле нат а вода, влиз аше в бле стящия
кръг на слънч еват а све тлина, по сле ф игурите в лодкат а с е от крояваха с
о сл епи телна яснот а и с е гмурваха отново в мра ка. П рилич аше на дв иже ние
пре з ж ивот а или може би пре з… веч но стт а, мисле ше тя като в съ н.
— Б рин, докъде? — попит а Гейдж .
Тя с е из прав и и с е огледа.
— С лед онзи завой. Там пе щерат а с е разшир ява и има дру г прист а н…
Б рин изле зе по следна от лодкат а, след като я привър за ха към прист ан а.
С игурно и тя е била нет ърпелива като тях, когато май ка и ̀ я доведе за пръв
път да в иди съкров и щето. С ега игр ач кат а бе овехтяла.
— В ст енат а има ни ша. Съкров ището е т ам.
П реди да вле зе в ни шат а, тя чу възбуден ото възклиц ание на А дуин.
Ге йдж сто е ше като в камен ен. П огледът му бе в перен в де с е тки те
с андъци, препълне ни с перли и всякакв и ск ъпоце нно ст и.
— Б оже мой! — промърмори той. — Трябва ше да купя повече товарни
коне.
— Може ш да дойд еш два пъти.
— Колко с а хубав и… — А дуин протег на ръка и доко сна ня какво зл атно
блюдо.
Когато в идя изра за на А дуин, Брин бе обхван ат а от топло чувство.
Н икаква а лчно ст. Само благоговен ието, ко ето и Брин като дет е бе изп итва л а
пред т аз и красот а. Бяха омъж или А дуин още като де те. Н е и ̀ беше позв ол ено
да поз нае радо сти те на други те деца.
Б рин с една на земят а в ъгъла, до един с андък.
— М ного харе свам това, А дуин. — Тя измъкна дълга златна верига с
квадратни черве ни камън и. — Вина ги играех с т ази огърли ца, когато мама
м е довеж даш е тук.
А дуин с една до нея.
— Р уби ни ли с а?
Б рин окач и огърл ицат а на ши ят а на Адуин.
— Н е зн ая. М ного с а едри. И ма ли значени е?
А дуин поклати глава, по с егна към с андъка и из вади друга зл атн а
огърл иц а, украс е на с аметис ти и перли.
— Това ще ти отива. — Обв и я около ш ият а на Брин и отм е тна
одобри телно глава. — Н е. П ерли те с а пре ка ле но бледи за теб… — Тя
кол ен ичи и започна да ров и из с андъка. — Смарагд и! — А дуин пока за
търже ствуващо дру га огърли ца. — Зеле ни. Винаг и мисля за теб, когато в идя
дървет а и т рева…
— И аз — каз а Гейдж .
Б рин го погледна. О чакваш е да е нетърп елив . Н о той поклащ аше гл ава
сниз ходител но.
— Д рънкулки.
М а л ик отид е до един ма л ък с андъ к близо до в рат ат а.
— С този ли започвам е?
Ге йдж погледна към с андъка.
— За що не? — И т ръгн а към изхода.
— И ска ш ли да ти помогн ем? — поп ит а Брин.
Ге йдж поклати глава.

186
 — С ами ще с е дв иж им по- бър зо. И в лодкат а ще има повеч е място. В ие
чакайт е тук и си играй те.
Б рин тут а кси с е обърна към с андъка.
— Тук някъд е има една ди адема с прекр асни си ни камън и, Адуин. Ч е сто
си предст авях, че съм кра лиц а и укра сявах коронат а си с парченц а не бе…
— Готов и сме да т ръгваме — каз а Гей дж . — А ко можеш да с е от късн еш.
— Но ти в зе едва една че твърт от това тук! — каза Брин и с е изправ и.
— Н е иска ш ли повече?
Ге йдж с е усмихна.
— Н е ме по знава ш. И скам всичко! Такава ми е природат а.
— Тог ава?
— Ж ивотн ите не могат да но с ят повече. — Той помогна на А дуин да с е
изправ и. — А това е до ст атъ чно да купя цяло кра лс тво, ако поискам. Както
ти м и обещ а. Даже на мен би т рябва ло да ми сти гне. Временно. В инаги
м ожем да с е върнем. Ти го каза.
— Д а. — Брин сне диадемат а и в нимат елно я слож и в с андъка.
— Н е ис каш ли да я в земеш? — попит а Гейдж .
Б рин поклат и глава.
— За що? О мръзна л а ми е.
— Н аис тина ли?
Той с е усмихваш е толкова лю боп итно, че Брин го попит а :
— Ка кво си мислиш?
— Ч е майка ти е по сти гна ла възхит ителе н успех! — Той с е обърна към
А дуин. — А ти? И скаш ли нещо ?
— Н е от те зи нещ а. Те с а на Брин. — А дуин т ръгна към лодкат а. — Но
аз щ е приема подаръка на Брин — ма лк ия дял, който тя ми предлож и. Н е съм
чак т акава глупачка да мисля, че ще мога да си проправя път в този свят
с ама и бе з пукн ат а пара.
— П ък Брин си мисли, че не с е нуж да е от никого и от ни що —
м ърм ореше Гейдж , докато помага ше на А дуин и на Брин да с е качат в
лодкат а. — Колко е ободряващо да доко сн еш де йств и телно с тт а тук!
Б рин можеше да му ка же, ч е с е нуж да е от него и че действ и телно с тт а и ̀
прис една в момент а, когато стъпи на Гуинт а л. Бе обърка на, бол е ше я
сърцето, но с ега всич ко поч ти свърши. Гейдж в зе съкров и щето си. Какво
о ст ана за не я?
Тя имаше Гуинт а л, ра збира с е. П олучи това, з а ко ето бе мечт а л а от
дете, от как я от късна ха от о ст рова.
Н о ако в земе Гуинт а л, т рябва да с е от каже от Гейдж . Той никог а няма
да о ст ане тук. Преря за я нетърп има болка, но тя инс тинктив но я отбл ъ сна.
С ега не т рябваше да в зема решен ия, нито да мисли за с богуван е. И маше още
врем е.
— Ге йдж , сигур но разб ираш, че те з и ст ари ж ивотн и няма да могат да
зам ък нат всич ко това до лодки те — каз а М али к, когато след ма лко изл язоха
от пещерат а на слънце. — Даже и да с е дв иж им бав но, товарът е м ного
гол ям .
— Тогава щ е о ст анем в замъ ка, а ти ще доведеш Ль оф он и о ст а на л ит е,
за да помогнат. — Гейдж вдиг на Брин на с едлото. — И ще из пробваш
краснор ечието си пред оне зи лю бе зни с еляци, за да ги убеди ш да ни снабд ят
със здра ва каруца.
М а л ик изсумтя и погледна хит ро А дуин.
— Н е ми изглеж д а много вероя тно. Напо следък за беля звам , че
спо собно стт а ми да убеж давам, е нама ляла.

187
 — А з съ що за беля зах — каза спокойно А дуин. — О чев идно някои хор а
повече от други с е поддават на праз но с амохва лс тво и на ругат ни.
Б рин не го чу. О чите и ̀ бяха в перени в горат а, пре з която т рябваше да
прем инат до з амъка.
— Колко бав но т рябва да с е дв иж им? Дотук вървяхме два ден а.
— Може би т ри дена — ка за Ге йдж . — А ко т ръгнем с ега, преди з а л е з.
— Тог ава да т ръгваме. — Брин подкара коня в т ръс. Три ден а до зам ъ ка.
Три дена, докато бъдат в бе зопасно с т. Веднъж да стиг нат твърдинат а на
Х ийва л д! Там всичко ще бъде добре. Когато прис тиг не Ль оф он, воин ите на
Гейдж ще бъдат до него. Тогава вече никой няма да може да му нав реди.
Н о не и преди да ст игнат до з амъка.

О ст ава ше им един ден пъ т до целт а, когато Брин от ново ус ет и, че оне зи

очи я гл едат.
Тя сто еше до един ма лък поток и по е ше кобилат а, когато изведнъж
разбра, че той е т ам.
Кой може да е т ам, чуде ше с е тя смутено. С елбар ли я следеше ? И л и по-
опас ен враг?
Тя вдигна глава и от чаяно с е мъчеше да прон икне пре з гъс тия лист ак.
— Брин, време е да т ръгваме — каз а Адуин. Тя с е опи тваш е да
раздв иж и вдървени я си гръбнак. — Ще бъда доволна, ког ато сти гнем в
зам ъка. Тоз и бавен ход е по-умор ителе н от бър зия, н а ли?
— Какво? — попит а отне с ено Брин. Може да бе ше С елбар. И първ ия
път някъд е тук бе ус е тила, че я следи. — О , да, и аз вече съм нетър пел ива.
И скам да сме вече прис тигн а ли.
А Ге йдж да бъде вън от опа сно с т зад стен ите на з амъка, мисле ше тя
отч аяно.

Д о замъ ка им о ст аваха с амо няколко час а. Спряха да напоят ж ивотни те.

— Н е можем ли да продълж им? — поп ит а Брин. — Толкова сме близо!
— А ко ис каме те зи маг арет а да о ст анат ж ив и, не можем. — Той
разхл аби товара върху гърба на едно от ж ивот нит е. — Те с е нуж да ят от
почив ка и от вода.
Н о той бе т ам, наблюдава ше ги, както пре з целия следо бед. Тя с е
добл иж и плът но до Ге йдж . Той с е мръщ еше и ти хо говореш е не що на М а л ик.
М а л ик св и рамене и кимн а.
Ге йдж с е обърна към Брин и слож и поводите на ж ребеца в ръце те и ̀ .
— Ще напоиш ли коня ми? И скам да проверя товара на онова магаре.
Той отиде при маг арето на няколко крачки от тях. Брин го погледа как
поправя дис аг ите и поведе ж ребец а към п отока, където стояха М а л ик и
А дуин. М а лик с е обърна към нея с усмив ка.
— О бе щай ми да с е гриж и ш за А дуин т ази вечер, след като в и о ст авя в
зам ъка. Тя ме успокоява, че не с е бои от хлебар ки, но аз не и ̀ вярвам.
— И маш намерен ие да т ръгнеш ощ е т ази вечер, за да доведеш Ль оф он?
Защо не поча каш до ут ре сут ринт а?
— Ге йдж е не търпелив . — М а лик вдигна веж ди. — Сигур ен съм, че си
го разбра ла. — Той я з аобиколи и слож и ръка върху с едлото на ж ре беца. —
И ска да бъде…
Н аис тина ли с е чу не що в храст ите ? Тя с е обърна и с е повдигна на
пръст и да погледне над глават а на М а лик. Ге йдж бе изче зн а л!

188
 Б рин изтърва поводите и блъсна М а лик на ст рана.
— Ге йдж !
— С покой но. — М а лик я хвана за ръкат а. — Скоро щ е с е върне.
— К ъде отид е?
— Тръгна след вълка. Зърна го в храсти те преди два час а.
О л екна и ̀ . В кра я на краищат а не е Р ичард.
— Н аис тина ли е в идял С елбар?
М а л ик кимна.
— Както и ти, н а ли? Гейдж е за беляз а л колко си разт ревожена. В сич ки
в идяхм е колко си смут ена. Трудно бе да не го з абележ им. Той ми каз а да т е
зани мавам, докато с е отърве от вълка. Н е искаше т аз и вечер, след като
засп им , да с е опи тва ш пак да т ръгва ш след него.
О бзе я ст рах.
— Ка кво зн ачи «да с е от ърве от него» ?
— Н яма да го убива — от говори бър зо М а лик. — П ро сто иска да го
пропъди нада леч.
Н о ако С елбар напад не Ге йдж ? Ед иния т от двамат а ще умр е.
— Н е т рябва ше да го прав и. Н акъд е т ръгна ?
М а л ик поклат и глава.
— Н яма да ти каж а. Ге йдж не иска да му с е преч и.
— Той няма да наран и вълка, Брин — ка за А дуин. — Вярвай му.
— А мога ли да вярвам на С елбар? — Брин блъсна М а лик наст ра на и
хукн а към храс тит е до маг арето, където бе в идяла Гейдж за по следен пъ т.
К л оните ш ибаха ръцете и тялото и ̀ , докато си пропр авяш е път пре з
храст а л а ка. Бяха мина л и с амо мигове — той не е могъл да от иде да леч.
Н о С елбар може да е ча ка л…
Б олка!
Тя с е олюля. Ще ше да падне от мъка. Уст ат а и ̀ с е разтвори в ням писъ к.
Гейдж !
С ел бар! Н е, не, не!
Греш ка. Бе т ръгна ла в гре шна по сока. Болкат а о ст ан а т ам. Н е, тя бе
навсяк ъде. Сляпа. М рак.
Тя за л итн а… наня къде, следвайки с амо инст инкт а си.
П ак болка!
Тя с е прев и одве… Гър бът и ̀ !
Н е, гърбъ т на Гейдж … Бол кат а на Гейдж !
Н апред… Напред!
— О , колко приятно! Дойде с ама при мен. А аз с е ст рахувах, че ще
т рябва да те примамвам в мреж ите си — каза лорд Р ича рд.
В кра кат а му бе про с нат Гейдж — от гърба му стърч еше кинж а л.
Н е бил С елбар. Р ич ард…
Ге йдж е ран ен. Гейдж умира! Кръв тече по лист ат а! Р ича рд с е пре с е гна
и извади ки нж а ла от тялото на Гейдж . О слепява ща бол ка я разтър си. М ина ха
някол ко мига, преди да о съз нае какво и ̀ каз ва Р ича рд.
— Да си приз ная, не с е надявах да с е отърва толкова ле сно от
норманд еца. Та ка с е беше увлякъл по следите на не що сво е, че не ме чу как
го издеб нах изот зад. — Той с е наведе и избърс а к инж а ла о т реват а. — Н о
той бе ше силе н звяр. Н а лож и с е да го прониж а два пъти и още не е умрял .
О ще не. Н о скоро, толкова скоро!
— Н е ис каш ли да му помогне ш? — попит а тихо Р ичард. — Съм нявам
с е, че щ е можеш да го излекуваш, но би могла да опит аш. — Той я пов ика с
пръст. — Ела, Брин, лекува й го.

189
 А ко с е приближ и, той ще я убие. А ко не с е прибл иж и, Гей дж със
сигурно ст щ е умре.
М а л ик. М а лик поч ти сигурно я е по следва л. А ко може ше да задърж и
Р ичард тук поне за ма лко…
Тя т ръгна бав но към Гейдж . И двам. Н е умир ай, моля те, не умирай…
— П ро следил си ни от С елкърк?
— Р азб ира с е. П рист игнахм е същ ия ден, след като с е стъм ни.
Б ож е, т ой кърви! К ръвт а м у из т ича! Малик, къд е си?
— Н е зн аех, че ни следваш — каза унило тя.
— С па звах необходимат а дист анция. П редпоч етох да вървя по следи те
в и, вм е сто да в и следвам отблизо. Сам чове к няма много шан сове срещу
двама воин и като Дюмон и араби на.
— Н е мож а ли да събер еш вас а лите си?
Той поклат и глава.
— Ст ра хува ха с е. Глуп аци. Не мож аха да разбер ат, че бъде щето не
обещ ава нищо под коронат а на Уилям.
Ге йдж диш аше едва- едва. Да ли ки нж а лът е наран ил дробовет е му?
— В зем и съкров и щето и ни о ст ав и. Н е го ис каме.
— В ие може и да не го искате, но арабинъ т е друго не що. М исля, ч е той
ще с е бори оже сточе но, за да не заг уби т а кава плячка. — Той погледна към
Гейдж . — Освен това той цен и норма ндеца. Когато раз бере, че съм го убил ,
ще м и с е на лож и цял ж ивот да с е оглеж дам пре з рамо. Н е, моя т план е по-
добър. Ч акам, премахвам в и един по един и нямам проблеми.
— Ка кво те кара да мисли ш, че М а лик няма да т ръгн е веднага след теб?
— А ко го направ и, е мой. — Р ичард с е усмихна. — И двамат а зн аем
кол ко добър ловец съм.
— И А дуин ли щ е уби еш?
— А дуин не ми но си лю бов . Н е с е нуж д ая от св иде тели да ме ч ернят
пред Уил ям и двора му, когато за ема мястото си сред тях. Да, и тя ще т рябва
да си отид е. — Сърдит а гримас а изкр ив и крас ивото му лице. — Дв иж и те с е
м ного бав но. Да не би да искате да ме измамит е?
— Н е.
— М исля, че искате. — Р ъкат а му сти сна дръж кат а на кинж а ла. — Д а
пром уша ли норманде ца ощ е веднъж ?
О бзе я пани че с ки уж а с.
— За що? Н а ли каза, че уд арът ти бил смъртоно с ен?
— О ще не е умрял. Или е? Ела да в идиш.
Ст аваше не търпел ив . Тя не може повече да ча ка М а лик. Трябва да с е
справ и с ама.
— И двам.
— Н е бър заш много. — Той с е наведе над Гейдж с вдигнат кинж а л .
— Ча кай! — Брин из тича по следнит е няколко мет ра и колен ичи до
Гейдж .
— Та ка е по-добре. — Р ичард с е изправ и и я изгледа. — Винаг и съм т е
иска л т ака — на колене пред мен. Жа лко, че нямам в реме да ти с е порад вам .
Когато удари, той ще и згуб и рав нове си е за миг. Еднич кия т и ̀ ша нс е да
с е хвърл и и да го удари в корема с глава. А ко го о ст ав и бе з дъх, ще може да
м у отнем е ки нж а ла. Свет а Богородице, това ще ми отнеме в реме, а на Гейдж
м у о ст ава толкова ма лко! Тя погледна яро ст но Р ича рд.
— Ка кво ча каш ? Удряй!
— Каква с аможерт ва. Жа лко, норма ндецъ т никога няма да узнае кол ко
си м у предана. — Той с тисн а дръж кат а на кинж а ла и с е подготв и да уд ари.

190
 Тя промълв и молит ва, готова за скок. Кинж а лът с е вдиг на.
— Р адвам с е, че ме гледаш. Крайно не задоволи телно бе да закол я
норманд еца откъм гърба. Н е беше като да…
Той изкр ещя и падна напред!
М а л ик ?
С ива козин а, жълт и очи, бели зъби, в пит и от з ад в шият а на Р ич ард.
С ел бар!
— Б оже! — Р ича рд проклин аше, ножъ т в ръкат а му напразно търс е ше
цел с бе с ен з амах.
Н о С елбар бе ше зад него и с ръмжене го мят аш е нас ам-нат ам за ши ят а,
като ня какъв заек.
В ъл къ т го отпусн а за момен т. Р ича рд с е пре търколи, обърна с е с л ице
към него и замахна с кинж а л а.
Б рин инст инктив но с е хвърл и напред и отклони о ст рието на ст рани.
— Куч ка! — Р ъкат а на Р ичард я събори на земят а.
Ч у с е ръмже не и над нея прелетя светкав ица в сиво и бяло.
К рясъ кът на Р ича рд с е превърна в хрипте не. Зъби те на С елбар бяха
разкъс а л и гърл ото му.
Б рин гледа ше уж ас ена как вълкъ т го събор и на земят а.
К ръв . Агони я. Смърт. Край, преди нач а лото. С елбар о ст ав и т рупа на
Р ичард и с е обърна към нея.
Же стоки очи, окървав ена уст а и огол ени зъби.
П о сле с един скок изче зна в горат а.
В ие ше и ̀ с е свя т. Всичко бе ст а на ло толкова бър зо, че бе т рудно да го
възприем е.
Н о усп я да о съ знае ф акт а, че Р ичард леж и мъртъв . А Гейдж ? Да л и не е
късно?
Н е, още имаш е ж ивот.
Тя пропъл зя до Ге йдж и го в зе в прегръд кат а си.
— Тук съм. Гей дж , аз съм тук! — Тя го за люля неж но. Р ъце те и ̀ търс еха
ранит е на гърба му.
Д ве. Бли зко една до друга. М ного дълбоки.
— Н е бива да ме о ст авяш. Чува ш ли ме? Трябва да ж иве еш!
— Б рин? — До нея сто еше задъ хан М а лик и я гледа ше. — М ного л и е
зл е?
— Зле е. — П о лицето и ̀ теч аха сълзи. — М а лик, той умир а.
Ли цето му побеля, но покрус ат а т рая с амо един миг.
— Трябва да го съж ив и ш! Както съж ив и мен!
— Може да не усп ея… Р азли чно е.
— За що?
— Н е мога да с е отд еля от него. Усещ ам болкат а му. Вс е едно, че
раненат а съм а з — поше пна тя. — До с ег а не ми с е е случва ло. Н е зная да л и
ще м ога да с е спра вя.
— Б оже… Н ищо ли не можеш да направ иш ?
Н е беш е сигурна… П рилич аше на преп ъване в мра к. Гейдж потъ ваше
вс е по-дълбоко, като по спир а ла. Ще може ли да стиг не до не го?
Тря бва да стиг не.
М а л ик колен ичи до нея.
— Ка кво да направя? Трябва ли ти торбат а с билки те?
Б ил ки ? Тя го з агледа с невярващ и очи.
— Той не т рябва да умре — прегра кна ло каза М а лик. — Трябва да има
няка къв начин…

191
 — Н е мога да сти гна до него. — Тя го прегърна още по-силно. Той с е
отда л еч аваш е с вс еки измина л миг. — Как не разбир аш? Н е мога да го
стиг на!
— Н е мога да повярвам, че ще го о ст ав иш да умре — ка за грубо М а л ик.
— М исл и!
Н е може ше да мисли. Бол кат а бе непо но сима. Болкат а на Гейдж …
Н ейнат а болка… Една.
Едн а! Тя бе едно с Гейдж ! И зведнъж си спомн и нощт а, когато ба ща м у
ум ря. Д око сна го, съедини с е с не го и бол кат а му бе облекчена, за щото с е
раздел и меж ду двамат а.
Н о това бе лекуване на чувс тват а, не на ф изи че с ка болка. Да с е отдаде
изцял о на съедин яването с ум ира щ…
— Ка кво има? — попит а М а лик.
— Н е мога да с е отд еля… но ако мога да ст ана едно с него… може да
успея да го до с тигн а и да го накарам да ми позволи да го и злекувам.
— Н е те разбир ам.
Н ямаш е в реме да обяснява. Това бе единс твенат а и ̀ над еж да. Тя л егн а
на т реват а, прегърн а Гей дж и в нимателно по кри ран ите с длани те си. Н яма
топл ина. Няма болка. И зплаш и я липс ат а на бол ка — з нак, че той си отива.
— Б рин?
— А з з аспивам — ка за тя и потъна в мра ка. Това няма ше да е сън, но
нямаш е друг нач ин да опише това потъван е в царств ото на с енкит е. — Н е
бива да ни доко сваш, докато с е събудя.
— Н ека да в и за карам до замъ ка. Скоро щ е мръкне. Н е мога да в и
о ст авя с Гейдж в горат а.
— Н е т рябва да ни доко сваш! — повтори тя натъ рте но и затвори очи. —
Д окато с е събудя!
— Колко в реме…
Може би вечно. А ко успее да с е свърже с Гей дж , той може да я в зем е
със с ебе си, макар и погълнат от мрака.
— Колкото пот ряб ва.
Тя почувс тва колко е разт ревоже н М а лик, но нарочно не му обърна
в нимани е и с е предаде на чер нат а спира ла около Ге йдж .
И д вам , любим и. Чакай ме!

— Какъв уж ас! — поше пна А дуин. Двете прегър нати т ела бяха напъл но
неподв иж ни. — Сигурен ли си, че с а още ж ив и?
М а л ик кимна и стъ кна огъня.
— Ж ив и с а.
— Н о мина ха веч е часов е! — Н окт ите на А дуин с е впи ха в длани те и ̀ .
— Н е понасям това ча кане. И скам да правя не що!
— Н аправ ихме ка квото мож ахме.
— Запа лихме огън и ги зав ихме с одеял ото — ка за нетър пеливо тя. —
С игурно може да с е направ и още не що.
— А ко може, прав и го Брин. Чувства ш с е в инов на, но в инат а за ранит е
на Ге йдж не е твоя. Р ичард пре следва ше не жен а си, а съкров ищ ето.
— Зная. — Част от нея з нае ше исти нат а, но пре з годинит е Р ичард бе
нас адил дълбоко у не я чувството за в ина. Же нат а в инаги е в инов на. — А з
про сто… обичам Брин. А ко не бе ше дошла в Редф ърн зарад и моят а бол е ст,
ако не м и бе ше помогн а ла…
— А ко в небе с ат а не с е бе появ ила комет ат а и не бе подт икна л а

192
реши тел но с тт а на Уилям. А ко не бях позв олил на с аксонци те да ме ранят…
— Той с е усмихна тъж но. — Знае ш ли, чове к може вечно да търси в инат а си.
Прием и го като съдба, Адуин.
— А ко го приема като съдб а, аз съм бе зпомощн а. Пре ка лено дъл го бях
бе зпом ощ на. — Тя помълча. — М ислиш ли, че ще т рябва да върнем тял ото
на Р ича рд в А нглия з а погреб ване ?
— Н ямам нам ерени е да и зравям този пара зит.
Тя погледна към горат а, където М а лик бе замъ кна л т рупа на Р ича рд и го
бе погреба л, преди да отиде за нея.
— Тог ава не т рябва ли да помолим све щени ка от с елото да го прем е сти
в о све тен а земя ?
— И да им дад ем повод да уст роят хай ка на С елбар и да го убият ? —
М а л ик поклати глава. — П редпочит ам вълка пред бе зсмъ ртн ат а душ а на твоя
съпруг. Той ст рува много повече.
Тя не започна да спори. Р ича рд бе нав редил на прека лено много хора в
ж ивот а и ̀ . Таз и нощ можеше да в земе и още жертв и.
А дуин погледна пак към Брин и Гейдж , прег ърнат и и не подв иж н и като
извая ни от мрамор. И зведнъж о съ зна, че не бяха напълно неподв иж ни. Под
неподв иж нат а повърхно ст тя долавяш е в ибраци я и напрег нато дв иже ние.
— М а лик, какво ст ава? — пошеп на сма яно тя.
М а л ик също ус ещ аше борбат а.
— М исля, че тя с е бори с дракони те. Бог да и ̀ помаг а!

Той не м е слуш а , мисле ше отча яно Брин.

Н е бе очаква ла да бъде т ака. Н е бе очаква ла съединява нето да и зиск ва и
припом нян е.
Горчив и спомени от дет с твото на Гейдж — с амотно и недоверчиво
мом че, от каз ващо да приз нае всяка ква слабо ст.
Ха рд раад а, т ат ко, прием и ме. Мог а да бъд а каквот о поискаш .
Горя щ и г рад ове, кръв, н асилие. Ом ръз н а ми. Н е ст иг а ли? П рием и м е!
О т хвъ рля н е. С т рад ан ие. Из т ощ ен ие. Тог ава щ е вървя по свой път . Н е
се нуж д ая от т еб.
Виз ан т ия . Съвсем чуж д а. И зучи я . Н е е по-чуж д а от свет а н а
Хард раад а.
Коприн а и кан ела, т ъмн окож и роби, г оли пуст ин и, из г аря щ о слън ц е,
кам или… Малик…
С помени те кипя ха и преминаваха твърде бър зо, за да бъдат възприе ти.
Тя отчая но с е пре ся гаш е пре з тях, опит ваше с е да ги задърж и и да го накар а
да раз бере.
Ч уй м е, Гейдж ! Аз съм част от т еб, м ин ал о и н аст оящ е… з авин аг и!
С ег а ти си сл аб, но аз съм силн а. Ти се нуж д аеш от м оя т а сил а. Вз ем и я !
Повя рвай м и! Прием и пом ощ т а ми!
Б ож е, чуй м олит вит е м и!

— Р ъце те ти… с а горещ и.

Гл а сът на Гейдж .
Б рин с мъка си проправ и път нагоре пре з мрака и отвори очи.
Той с е в зираш е в очите и ̀ .
— П арят… махни… ги.
Тя разбр а изведнъж , че длан ите и ̀ , покр иващ и негов и те ран и, с а топл и,

193
т ръпнещ и, целеб ни. Бла годаря ти, Боже!
— Б рин?
— Шшт. — Тя раз пери пръс ти и ус ет и силат а да ст руи пре з тях. — Та зи
топл ина е добра. Затвори очи и спи.
Той затвори очи и след миг с е уне с е. До нея сто е ше М а лик, но тя не го
в иж даше ясно. С ега съще с твуваше с амо Гейдж и силат а, която тя м у
вл иваш е.
— Ге йдж ? — каза М а лик. — Брин, аз т рябва да зн ая!
— По-добре е. — Тя затвори очи, за да с е съсредоточ и. — И ди си. С ега
нямам в реме за теб.
— Както каже ш — каза дре згаво М а лик. — Както иска ш. — Тя го чу да
с е отда л ечава и да мълв и ликуващо : — А дуин, той е по- добре! Тя ка за, че е
по-добре!

Петнадесета глава
Тя с едеше до огъня и разре сваше ко с ат а си.
Ге йдж обичаш е да гледа ка к Брин прокарва гре бен а пре з тоз и л ъскав
обл ак. С помни си за миг оназ и нощ в па лат кат а кра й Х ейстин гс — тя с е
см ееш е и ра зре сва ше брадат а на М а лик. С ега светл инат а на огъня караш е
зл атн ите ниш ки в ке с теня ват а и ̀ ко с а да светя т като ж ив и и…
С ветл инат а на огъня ? О гнище? Спомня ше си с амо горат а и… бол ка,
хапещ а болка в гърба…
— В ълкът… — Боже, гърлото му бе пре съхн а ло до бол ка и той ква каш е
като ж аба. О пит а пак. — С елбар…
Тя спря и го погледна с л ъче зар на усмив ка.
— В реме беш е да с е съ буд иш. М ина ха повече от т ри с едмици и аз имам
нуж да от помощ. Н е мога да правя всичко с ама. — Брин н а ля вода в дървена
чаш а. — П о-ле сно щ е ти е да говори ш, ако пи йне ш ма лко. Мокрих ти
устни те и ти давах по ма лко буль он, но гъ рлото ти сигурно ощ е е съвс ем
сухо. — Тя повдиг на глават а му и му помогна да пийне. — Така е по- добре,
на л и?
Той кимна и огледа ст аят а. Ст аят а за съве щан ия. Леже ше на сламени к в
ст аят а за съве щани я в замъка.
— Ка к…
— Д оне сохме те тук, щом пре цених, ч е можем да те ме с тим. Знаех, че
ще м ин е много време, докато с е изл екуваш. Н е можехме да о ст анем в горат а.
Ст ана м ного студ ено. — Тя погледна към гоблена с Х ийва лд и рицаря. —
П ък и си мислех, че е възмож но тук да п олуча ма лко помощ.
Н о ка к е бил ранен, по дяволит е?
— С елбар?
— Н е бе ше С елбар. Беше Р ич ард. Той те е пробол в гърба.
Б оже, т рябва ше да бъда по-бдит елен! Бях толкова увлечен в
про сл едяването на вълка, че съм забрав ил з а предпазл иво стт а.
— Глуп аво…
— Н е си глупав — ка за тя ра зпа ле но. — Ти с е мъчеше да ми помогн еш.
— Глуп ав .
— Упори т — поправ и го тя. — Н е ис ка ш да ч уеш ни чие мнен ие, о свен
сво ето. Трябва ше да с е поуч иш ощ е в Свенга рд, когато едва не за губи
гл ават а си от ин ат. — Тя о ст ав и чашат а. — Н о за що споря с теб? Ти
наис тина по стъ пи глуп аво, като ме измами и хук на да с е оправяш с ам със
С ел бар.

194
 — Ст ра хувах с е… за… те б.
— Зная. — Брин с е усмихна. — Както и а з за теб. Н о не от С ел бар
т рябваше да с е боим ние с теб. Той уби Р ича рд и ни сп аси. — Тя сл ож и
пръст на уст нит е му. — Ост ан а лото ще ти раз каж а по сле. С ега е в рем е да
по спи ш.
Ге йдж няма ше и збор. Чернат а лет арги я вече го завла дяваш е ма л ко по
ма л ко.
— М а лик ?
— Д обре е. Прат их ги с Ль оф он до Х ейс тинг с.
— Х ейс тинг с?
— Да доведат твоите кораби. Дългото пътуване по суша няма да ти
поне с е.
Той с е намръщи.
— Ще му… отнем е… много… в реме.
— Н е, няма да му отнеме. До пролетт а ще бъде тук. — Тя отм етн а
кичури те ко с а от лицето му. — А ти няма да си събр а л до ст атъч но сил а
дотогава.
— Лъ жеш с е…
— Н адявам с е, че си прав . Н о т рябва да ми го дока жеш.
Твърд е слаб съм даже и за да споря, помисли си той с отв рат а.
— Д а… по- късно.
— Направ и го. — Тя го по кри с одеялото и ст ана. — Н о с ега почивай, а
аз ще от ида при А дуин и Алис да им съобщя, че най- по сле си благовол ил да
с е събудиш и да с е върне ш при нас.
С ъня т вече го унася ше, когато си спомни почт и забравен ите веч е нейни
дум и.
С венг ард. Н икога не и ̀ бе споменава л за момче шкото си поражение в
Норвег ия. О ткъд е може ше да знае ?…

— А дуин! Алис! Той дойде на с ебе си! — Брин с е втурна тич ешком в
спа л нят а на Адуин с те зи дум и на уст а.
А дуин вдиг на поглед от ст ан а си.
— Защо си толкова възбуден а? П о стоян но казваше, че е с амо въпро с на
врем е.
— Н о т рая толкова дълго! Три с едмици… Н е можех да разбера. Знаех,
че набира сил и. — Тревогат а и възбуд ат а, която не бе по каз а ла пред Ге йдж
с е изл ива ха с ега. — Трябваш е да допу сна, че ще му т рябва повеч е в рем е от
обичай ното. Какъв упори т човек! — Брин откачи намет а лото си от кукат а на
стен ат а. — Н е мога да о ст ана на затворено. И скаш ли да с е раз ходиш с м ен?
— Н авън ва ли сняг.
— Н е ме е гриж а. Трябва да и зляза. Зава ля едва преди няколко час а.
Ал ис ?
— И да с е пль о сна на оне з и хлъзг ав и камън и на двора? Н е ми с е ще да
родя т ази но щ. — А лис с е усмихн а сниз ходително. — О тивай. Р аз ходи с е
кол кото ис каш. Н е си с е отделял а от леглото му, отка к е ранен. Ще го
нагл еж дам вме сто теб.
— Н яма да е нуж но. Той з аспа и ще минат часове, докато с е събуди. А
аз ням а да с е бавя. — Тя изле з е от ст аят а, изти ча надолу по стълби те и м ина
пре з преднат а врат а. Спря с е и п о е дълбоко дъх. Въздухъ т беше студен.
Едрит е снеж ин ки пада ха спокой но на земят а. Н ямаше и помен от вят ър.
Стъм ва ше с е. Светът бе в сиво и бяло. Камън ите в двора не с е в иж даха от

195
сняг.
П рекрас е н сняг! П рекрас ен Гуинт а л! П рекрас ен свят!
Той с е събуди и с е върна при нея. Беше толкова щастл ива, че искаше да
зат ан цува и з двора. Н о продълж и в нимат елно към подв иж ния мо ст. Ал ис
беш е права: под сн ега сигурно имаше и лед.
П очти бе стиг на ла до порт ат а, когато в идя стъ пки в сн ега. Тя спря и п о е
дъл боко дъх. Чет ири яс но от печат ани стъпк и. Н е е възмож но да ги с бъркаш.
О тпечатъ ци от лапи.
С ел бар.
Тя т ръгна бав но с очи, прикова ни в сне га. О пит а с е да про сл еди
дв ижени ят а на вълка. Беше мина л по подв иж н ия мо ст, дошъл до по рт ат а и
с една л на това място да гледа замъ ка. Н ещо го бе смутило: скочил на кра ка,
обърна л с е и из тич а л обратно към мо ст а. Да ли не бе ст ана ло, когато тя
изл е зе от замъка?
Б рин прис тъпи ощ е по-бав но към мо ст а. Н яма да е т ам. Н яка къв
м им ол ет ен спомен го бе прит еглил към двора, къд ето бяха прекара л и
тол кова часове з аедно с не я. Но тя не бива да с е надява. Той не я пом ни. И
не и ̀ вярва. Сигур но вече е да леч в горат а, при глутни цат а.
Тя изле з е пре з порт ат а.
С ел бар сто еше на кра я на мо ст а с лице към замъ ка, сяка ш я ча ка ше.
Тя спря, в гледан а в же сток ите, златис ти очи. М иговете течаха. Меж ду
тях тихо пада ше сн яг — като воа ла на измин а лит е години.
— Бла годаря ти — пошеп на тя.
П ри те з и думи С елбар отме тна глава. Само бе поз на л глас а и ̀ или няка к
я бе разбра л?
Той с е обърна и с е мушна в горат а.
За миг я завладя съж а л ение, но след това я за ля топлат а въл на на
довол ството. Той с е бе върна л при нея. Тя з наеш е, че никога вече няма да е
същото. Ж ивотът бе промен ил и двамат а, но в ръз кат а бе о ст ан а ла.
И зведнъж Брин си даде смет ка, ч е С елбар е като Гуинт а л. Н аправ и
греш ка — върна с е при тях в оча кван е всичко да е същото, както го в иж да ха
дет ски те и ̀ очи. Трябва да приеме променит е в Гуинт а л, както бе при ел а
пром енени я С елбар. А ко има късмет, един ден те отново ще бъдат из цял о
нейн и.

П ре з следващ ите т ри дена Гейдж с амо яде ше и спеш е. Това бе обичайно

за т ази ф аза на леч ението, но Брин бе смая на от силат а и ен ергият а, която
той наб ираш е с вс еки следва щ момен т. Помисли си, че няма з ащо да с е ч уди.
Гейдж с е възст ановява ше със същ ат а не преклон на реш ител но ст, с която
обикнове но с е из правяш е пред ж ивот а. Щеше да я опроверг ае и да с е
възст анов и напълно, преди да с е е върна л М а лик.
Н а т рет ат а вечер, след като с е бе събуд ил, докато Брин си лягаше до
него на сламен ика, той я попит а:
— О ткъд е зн аеш за Свен гард ?
За момент тя не мож а да съобра зи за ка кво говори той. След това си
спом ни з а случа йнат а си репли ка.
— С игур но ти си ми каза л.
— Н е съм т и ка зва л. Бих запомнил. Н ожът на Р ича рд прон иза гърба, а
не гл ават а ми.
— Н е може ли да поговорим друг пъ т за това?
— Н е. Трябва да зная. Напо следък имам много обе зпоко ителн и… Трябва

196
да зн ая.
— О бе зпо коител ни какво?
— Каж и ми.
— Н яма да ти харе с а.
— Каж и ми.
Тя с една отново и въздъхн а примире но.
— Н е можех да с тигн а до теб. Трябваше да с е свърж а с теб.
Той с е намръщи.
— Д а с е свърже ш? Какво з нач и това?
Б рин св и бе зпомощ но рамен е.
— Н е зн ая. Н е съм го прав ила до с ега. Ус ещ ах ка квото ус еща ше ти и
това м и преч еше да те лекувам. Един ствен ото не що, ко ето ми дойде наум бе
да от с тъпя и да… — Тя спря.
— Ка кво?
— Да ст а на ча ст от т еб — прош епна тя. — Само че не знаех… за
спом ени те.
О чит е му с е раз шири ха.
— И ска ш да кажеш…
— Н е ис ках да го правя. Зная, че е уж а сно вмешателс тво — ка за тя
пл ам енно. — Н о това бе единс твен ия начин…
— П рава си, би било о съдител но вмешат елство… ако вярвах, че с е е
сл учил о. — Ге йдж помълча. — Докаж и ми го.
— С венг ард — каз а тя. — Ти каз а, че…
— Н е за Свенга рд. Каж и ми за Д елма с и за обора, за оназ и вечер.
Трябва ше да очаква това да е първат а му мисъл.
— Ти си бил разгн евен. И ска л си да го убие ш. — Тя пот репер и. — И ма л
си нам ер ение да го убиеш. Знаел си, че е в обора. Врат ат а е бил а
пол уотворена и ти си го чул да хленчи, когато си влязъл в обора. — Тя
затвори очи пред грознат а картина, която я задавя ше. — Видял си го
прикова н на стенат а с в илат а. Молил те е да го сва л иш отт ам. Б ил си
изкушен да го о ст ав иш, но си разбр а л, че умира. Х вана л си в илат а и си я
издърп а л от стен ат а.
— Щом не съм го убил аз, кой го е направ ил?
— Ти си с е съмн ява л в Р ича рд. М ислил си, че Д елмас е оти шъл при
него вбе с ен, а Р ичард го е уб ил и след това е наглас ил нещ ат а в своя пол з а.
— В ели ки боже! Ти наист ина знае ш!
Б рин отвори очи и по шепн а:
— Про с ти ми, че не ти вярвах. Н яма да с е повтори. С ега зн ая, че никога
не би м е излъг а л.
— С игурно е, че никой не ме позн ава по-добре — каз а Гейдж язв ител но
и от кл они погледа си от нея. — Боже!
— Каз ах ти, че няма да ти хар е с а. Не съм има ла ни какво желан ие да
узнавам мислит е и споме нит е ти. Н якои от тях бяха много смуща ващи.
П огледът му с е върна на нея.
— Кои например?
Бузи те и ̀ пламна ха.
— П ро ститу ткат а в къщат а в Зе нвар.
— О , боже!
— В случ илото с е т ам няма нищо боже с твено. М исля, че това, ко ето т и
направ и с мен, бе лошо, но онова е било ис тинс ки грях.
— Про сто… е различ но. — Той изведнъж започ на да с е смее. — Каква
ситуа ция, а? Н е мога да повярвам! — Той поклат и глава. — И ли по-точно,

197
бих ис ка л да не съм повяр ва л.
Гневът го напуска, помисли си тя с облекчени е. Н е бе толкова ст рашно,
кол кото очаква ше. И ка за колебливо:
— П оне ра збрах, ч е не си в иновен за смъртт а на Д елма с.
— Д а.
— И че щеше да умре ш, ако не го бях направ ила.
— Убедител ен арг умен т. — Той с е намръщи. — Но ни какв и аргум е нти
не м огат да ме… разголя т т а ка.
— Зна я. Н о ти про сто т рябва да приемеш ф акт а, както аз т рябваше да
приема смъ ртт а на Д елма с. Ти го каза. Трябва ше ми време, но аз го
направ их. Защ ото те обичам с цялото си сърце.
Гримас ат а му изче зна. След миг той с е усмихн а.
— Ела. Защото аз не мога да дойда при те бе.
И зпълн и я радо с т, когато с е сгуши до него.
— Б оях с е, че ще с е ра зсърд иш много.
— Щях да с е разсъ рдя, ако не беше едно обстоятелс тво.
— Ка кво обстоятел ство?
Устн ите му доко сна ха не йнат а буза.
— И зглеж да, че и аз съм придобил някои споме ни.
Тя с е в цепе ни.
— Ка кво?!
— В срав не ние с моя, твоят ж ивот е бил съвс ем нев ине н. И вс е пак, им а
някол ко нещ а, които според мен ти не би ис ка ла някой да узн ае.
— Н апример? — попит а тя на ст ръхна ла.
— Глав но чувства. Ти си много чувс твен а жен а, Брин. — Той с е засм я.
— Например оня инц иден т в Зенвар. Бас държ а, че ре акци ят а ти е бил а не
тол кова шо к, колкото възхищ ение.
— Н е е вярно. А з много… — Тя спр я и при зна с неохот а — … з ав иж дах.
— Зав ис тт а е уж ас ен грях. Когато поу крепн а, ще т рябва да го лекувам е.
— Какв и друг и спомени намер и… Не, няма да те пит ам. П о-добре да не
говорим за това.
— Н ай-ма лкото е по- бе зопасно.
— Р адвам с е, че и ти си го изп ит а л заедно с мен. Чувс твах с е м ного
в инов на.
— П ак това проклето бреме на в инат а. Ще т рябва да лекуваме и не я. Н е
жел ая да имам камила за же на.
— Те зи съ здани я наи стин а из глеж дат много ст ран но. И след като ги
в идях пре з твои те очи, не ми с е иска да бъда срав няван а с толкова гроз но
ж ивотно.
Ге йдж изп ъшка.
— И зв инявай — каза бър зо тя. — Н е исках… Зная, ка зах, че не т рябва
да говорим з а…
— Шш т. — Той я прит егли по- плътно до с ебе си. — П ис ано е да ст ане.
— Н аис тина ли ми вярва ш?
— Б их ли могъл иначе? Н е вярвам в магии, но на теб ти вярвам. Ти не
си магь о сни ца. — Устн ите му доко сна ха слепооч ието и ̀ . — Но ако на този
свят има маг ия, това си ти, Брин.
Тя слож и глава на гърди те му. Бореш е с е със сълз ите, не може ше да
продума. Вече не беше с ама. И нико га няма да о ст ане с ама. Той бе вл язъл в
кръга.

198
 10 април 1067 г.
Гуин т ал
Ге йдж прис тъпи в з а лат а и изв ика нет ърпеливо:
— Б рин! Къде, по дявол ите, си с е скр ила?
— Тук! — Брин сле зе по стълб ат а. — М акар че не би следва л о да
отговарям на т акава грубо ст, аз не…
— Прис тиг наха! — Той я вдиг на пре з кръст а и я завъртя в кръг. —
Ль оф он идва по пъте кат а! Видях го! Те с а с амо на няколко мили. Х айде да
ги по ср ещнем.
П рист игна л и с а. Лудеш ка сме сица от чувства завлад я Брин. Знаеш е, че
този момен т ще нас тъпи. М ислеш е, че е подготвен а за него. С ега и ̀ с е
искаше с амо да и збяга и да с е с крие. Тя с е отдръпн а и с е насил и да с е
усм ихне.
— Ти върв и. А з ще из тич ам да каж а на А дуин и на Алис.
Той бе т ръг на л да излиз а, но спр я и с е обърна към нея.
— Ка кво има?
Трябва ше да с е до с е ти, че ще улов и т ревогат а и ̀ въпреки собстве нат а си
радо ст. След съеди няван ето им той бе ст ана л изключит елно чувс тв ител е н
към всяка ней на емоц ия. Н о ка к да му обяс ни объркването си ?
— Това е ново… Вси чко ще бъде ра злично.
Той с е в гледа в лицето и ̀ .
— Трябва ше да поговорим за това до с ега. — Той я хван а за кит кат а и я
поведе нагоре по стълб ат а. — Х айде, ела.
— Н о ти иска ше да по сре щнеш…
— Мога да поча кам. — Той я замък на по коридора до ст аят а за
съвеща ния и зат ръш на в рат ат а.
— А с ега, каж и ми какво има.
Б рин с е огледа. Бяха прекар а ли толкова щас тлив и ча сове тук пре з т ази
зима. С покой ни и ленив и дни. Бе зкрай ни нощи на ст рас т. Всичко свърши. Е,
какво беш е очак ва ла? Даже и да не бяха при сти гна ли М а лик и Ль оф он, този
въл ш ебе н период щеше скоро да свърши. Н апо следък, с оздр авяван ето си,
Гейдж ст ава ше вс е по- не споко ен. Н е беш е човек, който би с е мот а л дъл го из
рая.
— Когато си от идем, това място ще ми липсва.
— И на мен. — Той с е усмих на. — Затова т рябва да идваме по- че сто.
Тя отвори широко очи.
— Н аис тина ли?
— За що с е чуд иш? Срамно ще е да о ст ав им този хубав замъ к да пус тее.
— Р азб ира с е, ще накараме Ль оф он да го попр ав и.
— Та зи задача няма да му хар е с а. — Тя с е от пусна в ръцете му и сл ож и
гл ава на неговат а гръд. — Ще дойда с теб, където пожел аеш. Н ие не
т рябва… И скам да си щас тлив .
— Тог ава не с е опитвай да ме направ иш неща стен. Знае ш, че няма да
съм довол ен, ако тъгува ш за това място. — Той в зе в длани лицето и ̀ и я
загл еда с тъж на усмив ка. — Ти направ и тъй, че да ус ещам поне ч аст от
онова, ко ето чувс тваш ти з а всяко нещо.
— Н е съм иска ла да с е нат рапвам. Н е можех ин аче. — Тя вдигна гл ава.
— П редпочит а ш да беше умрял ли? Н аправ их каквото т рябваш е да напра вя,
за да те върна към ж ивот а. И за мен не е добре. Някои от твоите спом ени
изобщо не с а хубав и, а с ега с а и мои. А ко не с е на карам да спра и да
пом исл я, поня кога бих дейс тва ла по същ ия варвар ски начи н като теб.
— Н е мога да си предст авя т акъв случ ай. — Устн ите му доко сна ха

199
веж дат а и ̀ . — Но в иж дам, че т рябва да с е паз я от гнева ти.
— М ного ум но! — Брин прем игна, за да спре сълзит е. — Време е вече
да раз бере ш, че т рябва да си в нимат елен с мен. И маш късмет, че те обич ам .
— Б рин, аз не мога да бъда т акъв , какъвто би ис ка ла — ка за ти хо той.
— Н е съм като твоя Х ийва лд, който е бил доволе н да о ст ане тук зав инаг и.
По стоянно ще искам да в идя не що ново, да направя още нещо. А ко си че стна
пред с ебе си, ще призн аеш, че и ти не би ис ка ла да о ст ане ш тук. Н апо сл едък
също си много не спокой на.
— П ре з целия си ж ивот съм иска л а да с е върна тук — възрази тя. —
Защо т рябва да с е променям ?
— Н е мога да го каж а вме сто теб. Ще т рябва ти да ми кажеш.
Тя помисли.
— А з имам лечи телск и дар. Гуинт а л не ми дава възмож но с ти да го
прил агам. С еляните с а здрав и. Ту к няма войни.
— Вярно. Н е с е случва вс еки ден да с е натъкн еш на някой гл упав
войник, който да с е подлож и на нож а на убиец а в т ази мирна град ина.
— М ислила съм си да ли мама не напусн а о ст рова и не по следва баща
м и по същ ат а при чина.
— Възмож но е. — Ге йдж я пог а ли по ко с ат а. — Н ико е място не е
съвършено. Вс е нещо ще лип сва. И то може да с е намери другаде. Н о ние
имам е щаст ието да сме завърш ени с ами по с ебе си, където и да с е нам ирам е.
К ъсме т. Щас тлива участ. Тя с е засмя неувере но.
— М ъдри с те, не бе с а! Не с тига, че ме накар ахте да с е съгл а ся с
напуска нето на Гуинт а л. С ега ще си мисля, че това е било моя иде я!
Ге йдж с е усмихна някак ст ра нно.
— Защо не? Добра е онази сдел ка, в която всичк и участ ници мисл я т, че
с а сп ечелили. А з не ис кам да с е жен я за мъчени ца. — Усмив кат а му угасна.
— И скам да си ща стлива, Брин. Какво мога да напра вя, за да бъдеш
щас тл ива? И скаш ли първото ни дет е да с е роди тук?
Тя погледна към гоблен а, към Х ийва лд. Жен а му не му родила дете… Тя
с е усм ихна.
— М исля, че всич ки щ е с е радваме много на това.

С л ед ма лко Ге йдж , Брин, Алис и А дуин по срещ наха колонат а войниц и в

двора на з амъка.
М а л ик с е върна! Мургав , усмихнат и кр асив като бог! А дуин не с е
опит а да скрие колко е щас тлива.
Широ ка усмив ка озар и лицето му, когато в идя Гейдж .
— И зглеж да ш добре, прият елю . М ного по-здрав , отколкото при
т ръгването ми оттук.
— Ка кво ново при Уилям?
— Н а Коледа бе короняс а н за кра л на А нглия. О ттогава т ре с каво
раздава нов ите си зем и на по следователи те си. А ко искаш нещо от не го, ще
го пом ол я веднаг а.
— Н е ис кам. И мам нам ер ение да отплуваме за А нглия пре з дру гат а
с едм ица. Това ще ни даде в реме да с е запасим с пров изи и за пътуването.
М а л ик с е обърна към А дуин.
— Ка к си, моя лейди? Н адявам с е, в добро здраве.
— Д обре съм. — Гласът и ̀ бе нераве н и тя с е опи тва ше да го овладее. —
А т и?
— Н е бих могъл да бъда по-добре, отколкото в момент а. Е, мъничко

200
м оже би, но ще говорим по-късно за това.
Тя бе прин удена да отме ст и погледа си от него.
— П ак си пусн а л брада.
— Ре ших да с е смиля над по-ма лко красив ит е.
Н ебе с а, как и ̀ бе липсва л той! Няма ше друг като него. Н а този свят не
съще ствуваш е друг с т акова чувство за хумор, толкова изобрет ател ен и
тол кова не жен, толкова луд. Н ямаше човек, когото тъй да ис ка да доко сне и
да прегър не.
— Н ие вси чки сме ти благодарни за т а зи лю бе зно ст.
— О , не говоря за т еб! Ти си кра сива почти колкото мен.
А дуин с е засмя.
— Бла годаря ти. Чувствам с е много…
— А дуин! Ела, бър зо!
Б рин тича ше пре з двора. Ль оф он поддърж а ше А лис, по- блед и от не я.
А дуин въз кликн а уплаш ено и хукна към тях.
— Ка кво има? — попит а М а лик.
— А ко бе ше умен, кол кото кра сив , ще ше да разбереш — подхвърл и м у
А дуин пре з рамо. — Вълнението и ̀ дойде много. Ще раж да.

Д ъщер ят а на Алис с е роди на друг ия ден следобед. Р аж дането бе

кошмарно. Н яколко пъ ти А дуин си мисле ше, ч е А лис или ще умре, ил и ще
заг уби де тето. Н о детето с е роди едро и здраво и реве ше с вс е сила.
— Н е е ли прекрас на? — попит а тихо Брин, загледа на в дет ето, ко ето
Ал ис държе ше в ръце. — Винаги е т акова чудо…
— М исля, че… я… обич ам — ка за удивено Алис и доко сн а предпазл иво
буз кат а на дет ето. — Н е е ли ст ран но? Докато я но с ех, не ус ещах нищо.
М исл их си даже, че няма да я харе с ам, когато с е роди. Че имам дъл г към
нея… но не и ч е ще я обичам.
— Но това е ча ст от ч удото — каза Брин. — И може би най- красиват а
час т.
— Д а. — А лис с е усмих на лъче з арно и погледна към Адуин. — М исл я
си да л и… би ли има ла не що против ? Трябва да и ̀ дам име. Бих ис ка л а да я
кръстя А дуин.
А дуин я погледна сма яна.
— И ска ш да я кръст иш на мен?
— Името ти е хуб аво, а ти си ми прия телка. А ко нямаш ни що прот ив …
— Тя спря. Ентуси азмът и ̀ уга сна, за щото изведнъж и ̀ дойде на ум не що. —
Но ако не жел аеш копелето на съпру га т и да но с и тво ето име…
— Н е ст ава й смешн а. — А дуин с е боре ше с напир ащи те сълзи. — С ам о
съм изн енад ана. За мен това щ е е че ст. — Тя преглътн а и с е и звърна
наст ран и. — А с ега щ е те о ст авя да почива ш. Сигурно си и зтощен а…
Тя почти и збяга от ст аят а. Спря до в рат ат а и с е облегн а на стен ат а. По
л ицето и ̀ с е ст ича ха сълзи. Трябва да с е върне в ст а ят а, може да пот рябва на
Б рин. О ще не. След ма лко ще бъде до ст атъчно силна да…
— Мога ли да помогна? — М а лик с едеше по турски на пода, облег нат на
стен ат а.
— Колко в реме си с едял тук?
— В сичко на вси чко от сут ринт а. М ислех си, че няма да ти п от рябвам ,
докато не с е роди детето. Как е Алис ?
— Уморена и ща стлива. — Тя пре глътна. — М ного щастл ива. И ска да
кръст и дет ето на мен. Н е е ли мило от ней на ст ра на?

201
 — М ного мило. — Той с е изпр ав и. — Н о не бива да плачеш зарад и това.
— Това не… а з с амо, ма лкото момич енце е толкова хубаво! — А дуин си
избърс а очи те с ръце. — Ст ан а ми мъчно. А з съм много с ебична. И сках това
чудо да е мо е.
М а л ик я в зе в ръцет е си.
— Може би един ден ще има чудо и за теб.
Тя поклати глава.
— Алис з нае, че не е възмож но да с е случи. Затова дава мо ето им е на
детето си. Н е ис ка да с е чувствам… М ного мило от нейн а ст ран а.
— К ъс аш ми сър цето. Омъж и с е з а мен, Адуин. Н ека опит ам да т и дам
чуде с а!
В нея из бухна св ирепа болка и тя го отблъсна от с ебе си.
— Н е съм ч ак т а кава егоис тка. Н е бих те обременила с ялова жена.
— Ти си сляп а. Колко пъти т рябва да ти каж а, че не бих обв ин ява л …
— Ще го направ иш!
Трябва да с е махне. Тя с е обърна и изти ча по дългия коридор към
стъл бат а.
— А дуин!
Той я по следва, и зпревар и я и заст ан а на горното с тъпа л о,
преграж д айки и ̀ пътя.
— М ахни с е от пътя ми!
— Н икога вече. — Той с е в зира ше право в очит е и ̀ . — Чуй м е. Б их
ценил детето ти над всичко, но в тоз и свя т има и други чуде с а. И ма см ях,
има обич, има о ст аряване един до друг. И ма ж ивот ден след ден с же на,
която ще ме обича и ще с е гриж и за мен, както а з за нея. Вси чко това с а
чуде с а и аз няма да ги и зпусн а. Ти ще с е оже ниш за мен, А дуин.
— Н е.
— Д а.
— А ка кво ще прав иш, ако от каж а?
Той погледна т ава на, ся каш обмисляш е въпро с а.
— Ще с е хвърля надолу по те зи стълби!
О чит е и ̀ с е разш ириха при вида на каменни те плочи де с е т мет ра по-
ниско.
— Ка кво?
— А ко от ка жеш, ж ивотъ т ми свършва. Какво ми о ст ава?
— Шегуваш с е.
— Ти си помисли, че с е шегувам и когато заст а нах на по ст на пра га ти в
С ел кър к.
И когато едва не изгор и лицето си с глав нят а.
— Н яма да го направ иш — пошеп на тя.
— О смелява ш ли с е да опит аш ?
— Н е. — П ак п отекоха сълзи. — Луд чове к! Н е! Ще с е омъж а з а теб. —
Тя падна в ръц ете му и го прегър на с всичк и сили. — Но да не съж а л яваш.
О беща й ми, че по сле няма да съж а лява ш.
— Р азб ира с е, че няма да съж а лявам! — Той я прегърна с лю бов на
неж но с т и про шепн а: — О бе щавам ти, А дуин! Н икакв и съж а ления и всич ки
м исл им и чуде с а.
— В ъзмож ни — попр ав и го тя.
Той с е усмихна.
— Ти още не позн аваш съпру га си.

Епилог

202
 6 м ай 1068
Гуин т ал
— Н е зн ая къд е да слож а мас ат а за съвеща ния — каз а намръщ ено Б рин.
— Като в не с ем леглото, за не я няма да о ст ан е място.
— И зхвърли я в обора — ка за Ге йдж . — Това е про сто купчин а бокл ук.
— Х ийва лд не мисли т ака. — Тя с е намръщи. — Н ито аз. Н е бъди
непоч тит елен.
Той с е поклони ухилено.
— Моите изв ин ения на теб и на Х ийва лд.
— Ще ти про стя, когато намер иш място на мас ат а.
Той въздъхна.
— Ка кво ще кажеш за она зи сп а лня в края на коридор а? Да ли няма да е
прека л ено отда лече на з а твоя Х ийва лд ?
— М исля, че ще е добре.
— Ти зна еш, разбир а с е, че това е бе зсми слено. В този з амък има м ного
спа л н и. Защо искаш да роди ш точно в т ази ст ая?
— Защото е удобн а. — Тя с е обърна към двамат а войни ци, които чакаха
търпел иво до в рат ат а. — Зане с е те оне зи парч ет а в спа л нят а в края на
коридора. — Тя ги погледа как и знася т мас ат а и заст ана пред гоблена на
Х ийва л д. — И за щото ис кам да родя сина ти тук, в т аз и ст ая.
— Може да е дъщ еря. — Гей дж мин а пре з ст аят а и заст ан а зад нея.
Р ъцете му пога ли ха неж но изду тия и ̀ корем. — О ще два ме с ец а няма да
знаем .
— Момче ще е. Ч увст вам г о. — Тя му с е усмихн а пре з рамо. — Но ще
с е разочароваш ли, ако е момич е?
Той с е засмя.
— О пас ен въпро с. Бих бил глупа к да ти отговоря.
— Ще с е разоч ароваш ли?
— Ще я обичам както обичам майка и ̀ .
— Каж и ми.
Той с е пре стори, че мисл и.
— Н е, ако ми позволи ш да я уча на фехтов ка и на ст релба с лък и…
— Н яма да ти по зволя!
— Б оя с е, че ще с е на лож и — подразн и я той. — Човек с е нуж да е от
сил ен съю зник, когато вли за в бой.
С м ехът на Брин угасна.
— Ще с е на лож и ли да влиза ш в бой? Да не би Уил ям да с е кани да
отн ем е Редф ърн на М а лик и Адуин ?
— Такава възмож но с т съще с твува в инаги. Н е му ст ана при ятно, когато
дадох Редф ърн на М а лик. Самат а иде я един араб ин да държ и толкова тл ъст
кока л , изобщо не с е харе с а на негов и те барон и.
— Ти не с е н уж даеш е от него, след като с е сдоби с Гуинт а л и с
Б ел рийв . Уилям го дад е на теб, а ти можеш да с е разпореж да ш със
собстве но стт а си както намери ш за добре.
— Д окато е мой.
— А дуин беше съ пруга на с аксонец а, който доне с е т итлат а на зам ъ ка.
Това си гурно з нач и нещо.
— Н ищо не значи. — Ге йдж с е намръщ и. — Бих с е чувс тва л по-добре,
ако М а л ик и А дуин дойдат от изток и влязат във владени е. П рисъств и ето на
Ль оф он т ам е с ериоз на пречка, но въпро съ т т рябва да бъде ре шен. Щом
конф ронт аци ят а свърши, няма да имаме повече гриж и.

203
 — Той каз ва, че на изток лекарит е зная т много не ща, които ние не
знаем — ка за Брин. — Той търс и чудо за Адуин.
— Моля с е на Бога да го намери.
— М исля, че ще успее. Щас тието с амо по с ебе си е мощно ле карство.
Н икога не съм в иж да ла Адуин толкова щ астли ва. — П очти колкото м ен,
пом исл и си Брин. Н е, нико й не може да с е доближ и до този блясък. — И скам
да отид а при тях, след като с е роди на шето дете. И скам да бъда до А дуин,
когато има нуж да от мен.
— М исля, че започваш да харе с ваш дв и жени ето от едно място на дру го.
— В ъзмож но е. — Дворът на Уилям с е бе ока за л инт ере с ен за нея, но не
бе м огл а да го пон е с е задълго. О т друга ст ран а, Белрийв беше кра сив почти
кол кото Гуинт а л, но толкова отдад ен на свет ски я ж ивот, че щеше по стоянно
да има работ а като лечи телка. — А ко мога да с е връщ ам в Гуинт а л.
— Но на ли сме тук? — Уст ните му пога ли ха ухото и ̀ . — А з изпъл нявам
обещ аният а си, Брин.
— Д а, и зпълняваш ги. — Тя погледна гобле на. Н а не я ли с е усмихва ше
Х ийва л д? Може би това бе игра на въображението или на светлин ат а, те з и
дни цел ия т свят и ̀ с е усмихваше. — М ислих дълго и счит ам, че т рябва да
кръст им наш ия си н на него.
— А ко е си н.
— Ка зах ти, че ще бъде. П овярвай ми. Съглас ен ли си да му дадем
неговото име?
— Х ийва лд ? Щом искаш.
— Н е, не Х ийва лд. М ного теж ко име. Н икога не съм го харе сва л а
исти нск и. М ислех, че можем да го кръ стим А ртър.
— Н о аз мислех, че ис каш да го кръ стим на Х ийва лд.
— Д окато е бил воин, той е бил изве сте н като А ртър. Ка зах т и, че той и
негов ит е воин и захвърлили вси чки ат ри бути на дотог аваш ния си ж ивот,
когато дошли тук.
— И именат а си в това чи сло?
Тя кимн а.
— Ж ивотъ т тук т рябва ло да започ не отново.
Той с е намръщи зами слено.
— М исля, че съм чува л за този А ртър.
— Р азб ира с е, че си чува л. Ка зах т и, че той е бил много изве с тен.
— Н о Брит ания не е свет а. Ка кво ще кажеш за твоя прароди тел, не гов ия
гл авен съветни к — Бент ар ? И той ли си е сменил името?
Тя го погледн а изн енад ана.
— Д а, ра збира с е. Той е бил много лоялен и е направ ил, както Х ийва л д
е пожел а л.
— И ка к с е е казва л, преди да дойд е в Гуинт а л?
Тя с е сгу ши в него със з амечт ан поглед, от правен към гобл ен а.
С ъзерц аваш е оне зи отмин а ли дни и ус ещаш е дв ижението на нов ия ж ивот в
с ебе си.
— А ми, ка зва л с е е Мерли н.

Послеслов от автора
А рт ър Бр ит анс ки — истина или мит?
В Б рит анск ия музей има све з ка документ и, датиран и от 499 или 519 г.
(дат ат а е спорна). В един запи с, по свете н на биткат а при Бейдън, с е
разказва ка к А ртър но сил Х ристов ия кръ ст на рамене те си т ри дни и т ри

204
нощи. По-къ сно, в средат а на о сми век, уелск ият монах Н ениъс напис а л
съчин ението, изв е ст но под името H is tor ia Britto man. В не го А ртър е опис а н
като пъл ководец, но не и като кра л, и е назова н А ртър Войникъ т.
Д окумент ирани те дока зат елства за съще ствуването на този мис териоз ен
воин с а много о скъдни, но легенди те изобилс тват. О ще пре з 1170 г.
игум е нът на Тю кс бъри пише : «П ит ам аз, има ли някой, който да не говори за
А ртър Брит ан еца? Н аучихме от пъ теш е стве ници те, завърна ли с е от
И зточнит е земи, че хорат а от А зия го зная т не по-зле от брит анци те».
Трубадур и пеели за него, ра зка звачи про сла вяли делат а му. Легенд ат а
набъбва л а и с е променял а, докато ст ана ла ниш ка от тъ кант а на ж ивот а ни.
С игур но никог а няма да узн аем кол ко от те зи легенди с е о сновават на
исти на. И зве ст но е обаче, че А ртър е буд ил чувства и е разп а л ва л
въображени ето цели четир инад е с ет ве ка — от ранн ото средновеков ие до
наше в реме.
А с ега — з а моят а легенда за средно щния воин. Да ли Гуинт а л не е
Кам ел от? Или Евълон — о ст ровът на лечител ите ? Монахъ т брат Дже ф ри от
Монмаут казва, че т ам лекува ли смъртоно с нат а рана на А ртър…
О ст авям избор а на вас. Всяка легенда т рябва да е отворе на за
тъл куването, з а въображе нието… и за меч тит е.

Край

Скани ран е: Lin ds ey, 2009

Раз п оз н аван е и корек ц и я : mas kar a, 2010
Корекц и я : z aples , 2012
Доп ъл н ител н а корек ц и я и ф ормати ран е: s mar fietka, 2013

205