П. С.

Каст, Кр истин Каст

Беляза на

АКО ВИ Х АРЕСВА ЗДРАЧ А, ДОБ Р Е ДО ШЛИ В МРАК А!

П от опет е се в мрачн ия свя т н а Д ом а н а н ощ т а. Свя т кат о наш ия , с
ед н а разлика — вам пирит е същ ест вуват .
Шест н айсет г од ишн ат а Зоуи току- щ о е Б еля з ан а и т ря бва да пост ъпи
в Д ом а на н ощ т а — м ист ичн от о училищ е з а вам пири. Тук т я щ е прем ин е
през Пром я н ат а, коя т о н е всички Б еля з ан и преж ивя ват . Нечовеш ко е д а
з апочн еш н ов н ачин н а ж ивот , без ст арит е си прия т ели. Зоуи обаче
от крива, че им а специа лн и сили д ори з а вам пир и е из бран иц ат а н а
вам пирскат а бог ин я Никс. Но с н овит е си ли в н ея се пробуж д а и жаж д ат а
з а кръв, коя т о т я за н ещ аст ие ут оля ва с бивш ет о си човеш ко г ад же.
Зоуи обач е н е е ед ин ст вен ат а със специалн и сили в училищ ет о. Щом
от крива, че вод ачка т а н а Дъщ ерит е на м рака (н ай-елитн ат а г рупа
учи лищ е) злоупот ребя ва със своя т а божест вен а дарба, Зоуи т ря бва д а
пот ърси дъл боко в себе си см елост да прег ърн е своя т а съд ба — с малко
пом ощ от новит е си вам пирски прия т ели.
Н е пропускайт е вам пирскот о прик лючен ие, коет о скоро щ е превз ем е
кин осал он ит е в ця л свя т !

Н а н аш ия прекрасен аг ент — Мерид ит Б ерн ст ийн , коя т о произ несе

т рит е з ак лин ат елн и дум и: вам пир завърш ва училищ е.

БЛА ГОД А РНО С ТИ

Б л аг од аря н а м оя чуд есен учен ик Джон Маслин з а пом ощ т а при

проучван ет о и чет енет о и съвет ит е отн осн о м оит е по-ранн и версии на
кн иг ат а. П рин осът м у е без ц ен ен .

Ед н о г олям о «Б ЛАГО ДАРЯ» от правя м и към хорат а от курса

«Тво рческо писан е» от 2005-2006 г од ин а. Б рейн ст орм ин г упраж н ен ия т а
н аист ин а м и пом огн аха (и бя ха мн ог о з абавн и).

С ъщ от о т ака благ од аря н а н евероя тн ат а си дъщ еря . К рист ин , коя т о

се пог риж и г ероит е н и д а з вучат кат о т ийн ейд жъри. Н ям аш е д а се справя
без т еб. (Това г о пиш а сам о защ от о т я м е прин уд и.)

Б л аг од аря н а м айка ми, по-из вест н а кат о П.С., з а т ова, че е

н евероя т н о т ал ант лива авт орка и че с н ея се работ и т олкова л есн о.
(Д обре д е, т ова г о пиш а сам о з ащ от о т я ме прин уд и.)

П .С , и К рист ин благ од аря т н а т ехн ия бащ а/дя д о Дик Каст , з арад и

осн овополаг ащ ат а м у биолог и ческа хипотез а, коя т о з аля г а в осн оват а на
вам пирит е Дом а н а нощ т а. О бичам е т е, т ат ко/дя д о!

1
 Там същ о е мрачн ия т Дом н а нощ т а
и обл аци ст раш н и се ст еля т върху м у.
И з правен пред нег о, под пира Ат л ас
с рам ен е и глава небесат а широки,
г д е Нощ т а и Ден ят през брон зов пред ел
пресичат и срещ ат се с поз д рав.
И з по емат а на Хе зиод в че ст на Н икс — древ ногр ъцкото въплъще ние на
нощт а.

Пър в а глав а

Тъ км о си помисл их, че тоз и ден не би могъл да ст ане по-лош, когато

за бел я зах мъртвеца точно до ш кафчето си. Кайл а бе ше в ключ ил а
бърборе ткат а на пълни обороти и дори не го забеляза. П оне в нача л ото.
В съ щно ст, с ега като с е зами сля, нико й не го забеляза, преди той да
проговори, ко ето е още едно доказателс тво за невероятн ат а м и
не спо собно ст да с е приспо собя.
— Н о Зоуи, за Бога, закле вам с е, че Х ийт не бе ше ча к толкова пиян
сл ед мача. Н е т рябва ше да си т ака ряз ка с него.
Д а, права си — кач ах аз разс еяно. За кашл ях с е. О тново. Чувствах с е
отв рати тел но. П омислих си, че сигурно с е разболявам от това, ко ето моя т,
м еко ка зано, луд учи тел по биология нар ича «ти йней джърс ка чума». Ако
в зема, че умра, да ли ще имам късмет а да пропус на ут ре шния те с т по
геом ет рия? Поне мога да с е надявам.
— Зоу и, ти въобщ е слуш аш ли ме? М исля, че бе изпил четир и… най-
м ного ше ст бири и около т ри шот а. Н о въобще не е в това въпро сът.
С игур но изобщо нямаше да с е ст игне дот ам, ако твоит е тъп и родители не те
бяха на кара ли да с е приб ираш след края на мач а.
П огл едите ни с е сре щна ха в пълно единодуш ие отно сно пореднат а
не справедл иво ст, и звършена спр ямо мен от майка ми и заг убеня ка, за когото
бе ом ъже на вече уж ас но много дълги години. След т ази кратка пауза,
кол кото да си по еме дъх, Кайла продълж и с бърборенето.
— О свен това пра знува ха. И мам предв ид, че биха «Съю за» — тТя м е
хван а за рамото и поч ти прити сна лицето си в мо ето. — Х ей, гаджето ти…
— Н е ми е точно гадже — поправ их я аз, като правех всич ко възмож но
да не с е за кашл ям срещу нея.
— О свен това Х ийт е нашия т напад ател, т ака че е в реда на нещат а да
пра знува. М ина ли с а пон е милион години от по следни я път, когато
«Счупен а ст рела» с а победили «Съю за»
— Ше с тна йс ет — ни ка к не съм добре с математикат а, но в срав нен ие с
Ка йл а съм гений.
— Н яма з нач ение. Въпро с ът е, че той беше на върха на ща сти ето.
Трябва да му дадеш шан с.
— В ъпро съ т е, че той беше пиян за пе ти пъ т т аз и с едмиц а. Съж а лявам ,
но нямам намер ение да изл изам с момч е, на ко ето глав ните цел и в ж ивот а с е
изч ерпват с футбол ния отбор на колеж а или с опити те да изпи е ше ст бир и
една след дру га, бе з да повърне. Изобщо няма да споменавам ф акт а, че е
започ на л да наде белява от толкова бира.

2
 За кашлях с е. Почувс твах с е замая на и си по ех бав но и дълбоко дъх,
сл ед като кашл ицат а отмин а. Н е че бърборет изобщо за беляз а не що.
— Д е бел Хий т. Н е е карт инка, която ис кам да си предст авям.
П от иснах поредния порив за кашлиц а, за да си довърш а:
— А да с е целуваш с него, е вс е едно да смуче ш нак иснати в а лкохол
кра ка!
Ка йл а с бърчи лице:
— Я сно де, ст ига гадо ст и. Жа лко, че е толкова с екси.
Завъртях очи, бе з изобщо да с е опитвам да при крия раздразн ението си
от ней но плит коум ие.
— М ного си кис ела, когато си болна. А изобщо не може ш да си
предст ав и ш колко беш е раз ст ро ен Х ийт, като не му обърн а в ниман ие на
обяд. Той дори…
Тог ава го забелязах. М ъртв еца. Добре де, съвс ем ясно ми е, че той не е
точно м ърт ъв , по-скоро е не- ж ив . И ли не- човек. Както и да е. Уче ните
казват едно, хорат а — друго, но ре зулт атъ т е един и същ. Н ямаше ника кво
съм н ение за какво ст ава дума и дори да не ус ещ ах силат а и мрака, които с е
изл ъ чва ха от него, няма ше абс олютно никакъв начин да пропус на з нака м у
— с апф ирено си н пол уме с ец на чел ото и т атуиров кат а на запле тен въз ел ,
ограж д аща сини те му очи. Той беше вампир и ко ето е по-лошото, беше
Лове ц. П о дяволит е! Заст а на л бе точно до шкафчето ми.
— Зоу и, ти въобщ е не ме слуша ш!
Тог ава вамп ирът заговори и думит е му плав но с е пон е соха в
про ст ра нств ото меж ду нас, опа сни и съблаз нит елни като кръв , сме с ена с
разто пен шоколад.
— Зоу и, Монтгомъри избра теб. Твоят а смърт ще бъде тво е нач а л о.
Н ощт а те зове, вслушай с е в неж ния й глас. Твоят а съдба те оча ква в «Д ома
на нощт а».
Той вдигн а дългия си бял пръ ст и ме по сочи. В този момент ус ет их
чел ото м и да експлодира от болка, а Кайл а надад е пис ък.

Когато ярки те пет на пред очи те ми започна ха да изче зват, ф окусирах

пребл еднял ото лице на Кайла, която с е в зира ше в мен. Както обикнове но
казах първото глупаво нещо, ко ето ми дойд е наум.
— Ка йла, очи те ти с а из пъкн а ли като на риба!
— Той те беля за! О , Зоуи! И маш оче рт ани ят а на това не що на чел ото
си. — Тя прити сна т реперещ ат а си ръка към устн ите си в опит да възпре
рида ният а си.
За кашлях с е. И мах уб ийс твено главоболи е и потърках с ръ ка мястото
над веж ди те си. Ус ет их пробож дане, ся каш ме уж или о с а, и болкат а с е
раз про ст ря по цялото ми лице. И мах чувс твото, че ще повърна.
— Зоу и! — Кайл а вече плач еше и с е мъчеш е да говори меж ду
хъл ц аният а: — О , Боже! Този т ип беше Ловец вампир.
— Ка йла — з аговорих а з, като с е опитвах да игнор ирам бол кат а в
гл ават а си. — Спри да плачеш. М ного добре знае ш, че мразя да плаче ш. —
П рот егнах ръка към нея, за да я потупам успокои телно по рамото, но тя
веднага с е св и и с е отдръ пна от мен.

3
 Н е м ожех да повярвам. Тя наис тина с е отдръпна, ся ка ш с е ст рахуваше
м ен. С игурно е забеляза л а бол кат а в очит е ми, з ащото мигновено започна
отново с т ипич ното си бърборене :
— О , Зоуи! Какво ще прав и ш с ега? Н е можеш да от идеш на онова
м ясто. Н е може ш да ст анеш една от тях. Това про сто не може да е истин а!
С ега с кого ще ходя на всички футболн и мачов е?
За бел яз ах, че по в реме на цялат а си тир ада тя не с е приближ и към м ен
на с антим е тър. П от иснах болкат а и не с е разпла ках. О чите ми о ст ана ха
сухи. Б ях добра в кри енето на сълзи. Н яма ка к да не бъда. Имах т ри години
на разп ол ожен ие, з а да с е нау ча.
— Н яма проблем, всичко е наред. Ще с е опит ам да оправя не щат а. Това
си гурно с няка ква ст ра нна грешка — излъ гах. М ръще йки с е от бол кат а в
чел ото, с е огледах. И зпит ах леко облекчение от ф акт а, че с Кайл а бяхм е
единс твени те в ка бинет а по мат емат ика, и ми с е на лож и да потис на
ис тери чния си смях.
А ко не с е бях побърка ла толкова покра й те ст а по геомет ри я, който
т рябва ше да прав им ут ре, и бях хукн а ла към шкафчето си, за да си съ бера
учеб ници те, бих могла да прекар ам вече рт а в чет ене. И Лове цът щеш е да м е
нам ер и пред учили щето, сред повече от хиляда и т рист а учени ци, ча ка щи
учил ищни те автобу си, «Големи те жълти лимузини», както ги нарич а моят а
гл упава, пре ф ърцуне на с е ст ра.
А з имам кола, но да стоя с те зи, които нямат моя късме т и с а прин удени
да ча кат автобус а, си е ст ара т радици я, да не говорим за нев ероятнат а
възм ож но ст да разбера кой с кого с е натис ка.
Както и да е, о све н нас имаш е с амо още едно момче в кабин ет а по
мат емат ика — в исок, кль ощав смот аня к с мръсн и зъби, които за съж а лен ие
успях да в идя, пон еже зяпн а, ся каш току-що съм родила ма лки летящи
прас е нца.
За кашлях с е отново. Този път с отв рат ителн а, влаж на кашл ица.
С м от а някъ т изписука и оф ей ка, прит исна л папка към гърди те си. Яв но
кл убът по шах е преме с тил сре щит е си в понеделн ик след учил ище.
Д а л и вампири те игр аят шах? А да ли сред тях има смот аняц и? И ли пък
пре ф ърцуне ни мажоре тки ? Да ли има вампир и, които св иря т в група ? И л и
пък т а зи тяхна ст ранна с клонно с т момчет ат а да с е обличат като момичет а и
да но ся т приче ски, които им покриват полов инат а лице ? Или пък от оне з и
поч ит ател и на готи к музикат а, които не обич ат да по с ещават банят а о со бено
че сто. Д а л и и аз ще ст ана гот ик момиче. Или по-зле? Н е харе свам о собено
да но ся чер но или поне не с амо черно. Освен това не изпи твам в не запна и
необр атим а омраза към водат а и с апуна, нито пък имам нат рапчив и порив и
да си пром еня приче скат а или да си слож а пре ка ле но де бела очн а лини я.
В си чки те з и мисли с е пре с качаха в ума ми, когато ус ет их поредния
порив ист ериче н смях, който с е опитваше да с е изплъз не от гърл ото ми. За
ща сти е успях да го при крия с ка шлицат а.
— Зоу и, добре ли си? — глас ът на Кайл а звуче ше ня как ф а лцетно,
ся каш някой я бе ше ощи па л. Тя от с тъпи още една крач ка от мен.
В ъздъх нах и тогава ус етих първ ия при стъп на гняв . Н е е като да съм
ис ка л а това. С Кайл а бяхме при ятел ки още от т рети клас, а тя ме гледаше,
вс е едно съм ч удов ище.

4
 — Кайла, това съм аз. Същат а, която бях и преди две минути, преди два
час а и преди два дни — по сочих ядо с ано към чел ото си. — Това тук не
пром еня коя съм!
О чит е й отново с е на сълзи ха, но за щ асти е в този момент звънна
м обил ни ят й теле ф он. По нав ик тя погледна към ди сплея, за да в иди от кого
е обаж дането. П о изр ажен ието й, подобно на за ек в светл ини те на
прожекторите, ми ст ана ясно, че с е обаж да гаджето й Дж аред.
— Х айде — каз ах й. — П рибира й с е с не го.
П огл едът, с който ми отвърн а, бе ше като шамар.
— О бади ми с е по-късно! — подхвърли пре з рамо, докато
предпри емаш е свет кав ич но от с тъплен ие пре з в ходнат а в рат а.
В идях я колко бър за пре з двора към парки нга, прити сна ла плътно
тел е ф она към ухото си. П риказва ше буква лно на за лпове. Със си гурно ст
веч е м у ка зваш е нов инат а, че с е прев ръ щам в чудов и ще.
П робл емът, е сте ствено, бе ше т ам, че мо ето прев ръ щане в чудов ище м и
дава ше два избор а. И збор едно — да с е превърна във вампир, ко ето е
рав ноз нач но на чудов ищ е в ума на вс еки норма лен човек. И збор две —
отка звам да приема промянат а и умирам. Зав инаги.
И т ака, добрат а нов ин а е, че няма да ми с е на ла га ут ре да държ а те ст по
геом ет рия. Ло шат а нов ина е, че ще т рябва да с е преме стя в «Дома на
нощт а» — час тно училищ е с па нсион, разп оложено в център а на Тулс а. То е
изв е ст но на всички като «Вамп ирското училищ е». Там ще т рябва да
пре карам следващи те че тири години, прем инава йки пре з ст ран ни и
не назоваем и ф изиче ски т ранс ф ормации, както и пре з необратим о
преобръ щан е на целия ми до с ег аше н ж ивот. И това с амо в случ ай, че всичко
дру го не м е убие меж дув ременно.
Ч уд е сно. Н е ис ках да правя нито едно от двете не ща. И сках про сто да
си бъда норма лна въпре ки не поно симо конс ерват ив ните ми родител и,
въпрек и уж асни я ми по- ма лък брат и отв рат ително перф ектнат а ми по-
гол яма с е ст ра. И сках да мина т е ст а по геомет рия. И сках да из карам висо ки
оце нки, за да ме приемат в спец иа лно с т «Вет еринар на медици на» в колеж а и
да напусна тоз и ма лък град в О клахома. Но повече от всич ко ис ках да
нам ер я м ястото си, най- вече в учили ще. Вкъщи ситуац ият а беше
бе з надеж д на, т ака че вси чко, ко ето ми о ст аваш е, бе свър за но с уч илището и
прия тел и те ми извън с емейс твото.
С ега това също ми беш е от нето.
Р азро ших ко с ат а си, т ака че да прикр ия белег а на челото ми, и с
приведен а глава, сякаш ровех за не що в чант ат а си, з абър зах към врат ат а, от
която с е изл иза на пар кинг а за учени ци.
С прях, преди да при стъпя навън. П ре з ст ъклото на в рат ат а в идях Х ийт.
О кол о не го с е тълп яха момич ет а, чупеха стойк и и при глаж даха ко си, докато
м ом чет ат а форсир аха абсурдно големи те си пикапи, в опит да изглеж д ат
готин и, бе з да им с е уд ава о со бено.
В ъзм ож но ли е да съм била привлече на от вси чко това? Н е. Всъщно с т
т рябва да при зная, че Х ийт е невероя тен сладур и дори с ега не е толкова
л ош. О собено когато с е по ст ара е да е т ре зве н.
П искл ив момич ешк и кикот долетя до мен отк ъм парк инга. П ерф ект но.
Кати Р ичтър, на й-голямат а кучка в училищ ето, изглеж д а с е сва ля ше на
Х ийт. Д ори оттук, къд ето бях за ст ана л а, си личеш е ясно, че му с е нати ска.
Както обикнов ено той про сто си сто еше и с е хилеше. П о дяволи те! Д ен ят

5
м и яв но нямаше да започ не да с е подобрява точно с ега. А синия т м и
ф ол кс ваген с е нам ираш е точно до тях двамат а. Н е, не можех про сто т а ка да
отида т ам . Н е можех про сто т ака да с е покаж а пред вси чки с това не що на
чел ото си. Никог а повеч е няма да мога да бъда ч аст от тях. Знаех много
добре ка кво щяха да направя т. Спомнях си много ясно по следното хлапе,
ко ето Ловецъ т беше беля за л в наш ето учили ще.
С л учи с е в н ача л ото на мин а лат а уч ебна годи на. Лове цът дошъл още
преди да започнат ча совете и за сякъл хлапето, докато от ива ло към ст аят а
си. Н е успях да в идя Лове ца, но в идях с амото хлапе след това с амо за
с екунда, след като и зпусн а учебниц ите си и побяг на навън от сгра дат а.
Б ел егъ т пл амте ше на бледото му чело и сълзи с е стич аха по пребледнял ото
м у л ице. Н икога няма да забравя колко пре пълнен и бяха коридори те тогава
и как, след като той бър зо и зле зе навън, в миг всич ки побя гна ха от него,
ся каш беше ч умав . А з бях едно от те зи хлапет а, които с е отдръпн аха от пътя
м у и гл едаха с ококор ени очи, въпреки че много съж а л явах за него. П ро сто
не ис ках да ст ана изв е ст на като онази, която е приятел ка е чудов и ща. Каква
ирон ия, на ли ?
В м е сто да оти да до кол ат а си, т ръгнах към най- близкат а тоа ле тна, която
за щ аст ие с е оказа пра зна. Вът ре имаш е т ри кабинк и. Проверих по два пъти
вся ка от тях за подаващ и с е отдолу кра ка. Н а еднат а ст ена има ше две мив ки,
над които в исяха две средно голем и огледа ла. Н а от сре щнат а ст ена има ше
гол ям о огл еда ло с по ст ав ка з а гримове, четк и и какво ли още не. О ст ав их
т ам ча нт ат а си и учеб ника по геомет рия, по ех си дълбоко въздух и отм етн ах
ко с ат а си нагор е.
Б еш е като да с е в зирам в лицето на непо знат, който съм среща л а и
преди, но не си спомням къде точно. Вс е едно да мернеш в тъл пат а позн ато
л ице, за ко ето си напълно си гурна, че си в иж да л а и преди, но не с е с еща ш
на кого прин адлеж и. Ето това бе ше тя — не познат ат а от огледа лото.
И маше моите очи. Същ ият лешников цвят, който не може ше
окон чател но да при еме нито зелен, нито кафяв цвят. Но моит е очи никога не
с а бил и толкова големи и кръгли. И ли може би с а т акива? Ко с ат а й бе ше
до сущ като моят а. Дълга, права и поч ти толкова тъмн а, колкото е бил а
ко с ат а на баба ми, преди да започне да побеля ва. Н епознат ат а имаше моит е
в исок и скули, дълъг прав но с и широ ка уст а — вс е черти от моят а баб а и
дру гите м и предци от плем ето черо ки. Н о мо ето лице ни кога не е бил о
тол кова бл едо. А з в инаг и съм била тъм нич ка, до ст а по-мургава от когото и
да бил о от мо ето с емейс тво. А може би не кож ат а ми е ст ана л а бледа т ака
в не запно… може би тя про сто из глеж да бледа в срав нени е с тъмно синь ото
оче рт ани е на полуме с е ца, който с е намираш е точно по средат а на челото м и.
А м оже би с е дълж и на уж асн ото флуоре сцен тно о све тлени е. И скрено с е
над явах, че е от о светл ението.
В гл едах с е в екзотичн ат а си т атуиров ка. Н а ф она на инди анск ите м и
че рти и згл еж дах бел язан а със зна ка на непокор ството… ся каш прин адлеж ах
на едни по-древ ни време на, когато светъ т е бил… по-варварс ки.
О т този ден нат атък ж ивотъ т ми нико га нямаше да бъде същия т. За един
кратък м иг, съвс ем кратък, аз забр ав их за уж ас а от П ром ян ат а и изпит ах
раз търсваща експлози я от удоволс тв ие, докато дълбоко в мен кръвт а на
м оит е предци ликува ше.

6
 Втор а глав а

Когато прец ених, че е мина ло до ст ат ъчно в реме и вси чки веч е т рябва да
с а напусна ли двора на учили щето, закр их отново лицето си с ко с а и т ръгнах
към в рат ат а, която с е излиз а на паркин га. П ътя из глеж даш е чист. М ярнах в
кра я на двора с амо едно хлапе, облечено с оне зи о собено против ни,
изсул ен и рапърс ки пант а ло ни. Яв но цялото му в нимание беше погъл нато от
това да в нимава да не му пад нат па нт а лони те, докато върв и, т ака че изобщо
не м е за беляз а. Стис нах зъби зар ади болкат а в челото, бу тнах силно в рат ат а
и с е насочих с реши телн а крачка към колат а си.
В м ом ент а, в който пре крачих навън, слънцето ме прониз а. Н е бе ше
о со бено сл ънчев ден. Н ебето беше изпълн ено с оне зи бели, пух кав и облаци,
които почти закри ваха слънцето. Но това нямаш е зн ачен ие. П рисв их очи от
бол ка и с е опит ах да при крия с ръка, за да с е предп азя т ази на пръв погл ед
не о собе но силна светли на и понеже болкат а ме беше обс ебила, изобщо не
за бел я зах пи капа, докато не спря точно пред мен.
— Х ей, Зо! Не п олучи ли съобще нието ми?
О х, мамка му! Беше Х ийт. П огледнах към него пре з пръст ите, с които
при кривах очи те си от слънц ето. Беше с една л в пикапа на прия теля си
Д ъст ин. П ре з рамото му успях да видя в кабинат а Дъс тин и негов ия брат
Д рю , които както в инаги спореха за един го спод з нае ка ква момчеш ка
гл упо с т.
За ща стие не ми обърна ха никакво в нимани е. Погледнах от ново към
Х ийт и въздъхнах. Държе ше бира в еднат а си ръка и с е хилеше глуповато.
Мом ент а л но забр ав их, че току-що съм била беляз ана да с е превърна в
ч удов ище, смучещо кръв , и с е разв и ках на Х ийт:
— Ти пие ш в училищ е? Да не си откачил?
Усм ив кат а му ст ана още по- широка.
— О ткачил съм! П о теб, мили чка!
О бърнах му гръб, на бър зо отключих колат а си и метн ах учебни ка на
за днат а с еда лка.
— В ие защо не с те на т рениров ка ? — попит ах и с е извърн ах наст р ани.
— Н е си ли разбра л а? Дадоха ни почив ен ден, за щото нарит ахм е
за дниц ите на «Съю за» в пе тък.
Д ъст ин и Дрю , които яв но на й-по сле ни обърн аха няка кво в ниман ие,
над адоха в икове на одобрен ие.
— А ! Х м. Не. Яв но съм пропусна л а нов инат а. Бях много з ает а дн е с.
Я сно ти е, че имам е те с т по геомет рия ут ре — опитвах с е да говоря колкото
с е м оже по-норма л но и споко йно. За кашл ях с е и добав их: — О свен това м е е
хван а л а уж а сна наст инка.
— Зо, с ерио зно пит ам. Да не си ми сърд ит а или нещо т акова ? Да не би
Ка йл а да ти е каз а ла някоя гадо с т за партито? Зна еш че не съм ти изневер ил
съвс ем …
Х м ! Кайла не е спомена ла и една-единс твена дума за изн евяра. Като
пъл е н идиот отново забрав их за белега си. П оне в ременно. Глават а ми ще ше
да с е пръсне, т ака че го и згледах кръв ни шки.
— Х ийт, какво точно си направ ил?
— Зо, а з ли? Зн аеш, че нико га не бих… — но нев инн ото изражение на
л ицето м у и и зв инит елния т тон от глас а му изче зн аха момент а лно, когато
зърн а бел ега на чел ото ми. — Ка кво по…

7
 Н о аз го прекъ снах:
— Ш-т!
И звърнах глава към ни що неподозира щит е Дъстин и Дрю , които в
м ом ент а пееха с пълно гърло и бе зобразно ф а лш иво пе с е н от нов ия а л бум
на Тобп К ий т.
О чит е на Х ийт вс е още бяха ококорени, но успя да с е овладее :
— Това да не е ня как ъв грим, който си слож ила за час а по те ат ра л но
изкус тво?
— Н е — прош епнах аз, — не е.
— Н о ти не може да си беляза на! Н а ли излиз аш с мен.
— Н е изл изам с теб! — в този момен т т аймау тът ми от ка шлицат а
при кл ючи. Буква лно с е прев их на две и не можех да си по ема дъх от теж кия
при стъп.
— Х ей, Зоу и, май е в реме да откаже ш циг арите — пров икна с е Дъсти н
пре з каби нат а.
— Д а, звучи ш, сякаш ще из кашл яш ей с ега някой дроб или нещо
подобно добав и след него Дрю .
— П ич, о ст ав и я на мира! Знае ш, че не пуш и. Тя е вамп ир.
Ч уд е сно. Направо пре красно. Х ийт, с вроденат а си липс а на здрав
разум , беш е за ст ана л точно пред мен, когато с е пров икна към свои те
прия тел и, и те ведна га по каз аха глав и от прозорците на пи капа.
— В ярно, мамка му! Зоуи е шибан изрод!
Грубите дум и на Дрю пробуд иха в мен гн ева, който с е ст аяваше ня къде
дъл боко в гъ рдит е ми още първ ия момент, когато Ка йла с е отдръп на от м ен.
С ега тоз и гняв з акип я и изр игна. Бе з да обръщ ам в ниман ие на болкат а,
която сл ънчеват а светлин а ми при чиняваше, а з с е в гледах право в очи те на
Д рю .
— Зат варяй си скап анат а уст а! Вече имах до ст атъч но гаде н ден и не м и
т рябват още глупо ст и и от теб! — преме с тих погледа си от ококорен ия Д рю
към Д ъстин и добав их: — Н ито пъ к теб!
Когато погледнах в очит е на Дъс тин, о съзнах нещо. Н ещо, ко ето м е
шо кира и в същ ото в реме адск и ме въодушев и. Той бе ше изпла шен. М ного
из пл аш ен. Погледнах отново към Дрю . Той също изглеж д аше из плаше н.
Тог ава го ус е тих — ся каш не що пропълзя по цялат а ми кож а и накар а бел ега
м и да пл ам не. Мощт а. Ус ет их мощт а.
— Зо, какво, по дяволите… — гласът на Х ий т отвл ече в ниманието м и и
го върна обратно към братят а.
— Д а с е махам е от тук! — изв и ка Дрю , подкара пи капа и настъ пи сил но
га зт а.
Тръгна толкова бър зо, че Х ий т заг уби рав нове сие и с е изсули на зем ят а,
размахва йки бе зпомощно ръце и крака. А з маш ина лно изст р елях въпро с а:
— Д обре ли си?
Х ийт бе ше пад на л на земят а и аз му подадох ръка да с е изпр ав и. Тогава
подуших не що. Н якаква сладка и много съблаз нит елна миризма. Да ли Х ийт
пол зва нов парф юм? Н якои от оне зи, които според рекл амите им съдърж ат
ф ером они и привличат неудърж имо жени те? Н е о съ знавах колко близо до
не го съм за ст ана л а, преди да с е изправ и. О ка захме с е притис нат и един към
друг. Той погледна към мен и очите му съдърж аха въпро с. Н е с е отдръп нах
от него. А т рябваше. Преди т а ка бих направ ила. Н о не и с ега, не и дне с.
— Зо? — започна той неж но с дълбокия си и леко дре згав глас.

8
 — М ириш еш ф ант асти чно — не мож ах да с е въздърж а да го каж а.
С ърцето м и биеш е толкова силно, ч е ус ещах пулсирането в сле поочият а си.
— Зоуи, много ми липсва ше. Знае ш че наис тина те оби чам — той
по с ег на, за да доко с не лицето ми, и в този момент и двамат а за беляз ахм е
кръвт а, която с е с тича ше на ст руй ка по ръкат а му.
— О, по дяволит е! Яв но съм с е… — в не запно млъкн а, след като
за бел я за изра жени ето ми. П редст авям си как съм изгл еж да ла с пребледнял о
л ице, си яещ с апф ирен полум е с ец на челото, вт ренче на в ранат а на ръкат а
м у. Н е м ожех да отме стя поглед.
— И скам да… — прош епнах аз, — искам да… — Ка кво исках? Н е можех
да го каж а с думи. Н е, по-скоро не бих го каза л а с думи. Н е бих каз а л а на
гл ас нито дума за вс епо глъща щат а вълна на жела ние, която с е опитва ше да
м е з адуши. И не бе ше з аради това, че Х ий т сто е ше толкова близо до м ен.
Б ил е бл изо до мен и преди. Ст ран но, излиз ахме почти цял а годин а, а
нико га не ме е кара л да с е чувствам т ака. Прехапах устни и про с тенах.
П икапъ т с е върна и заби спир ачк и точ но зад нас. Дрю изс кочи отвът ре,
граб на Х ийт пре з кръ ст а и го помъкна към каби нат а.
— Пре ст ани, с ега говоря със Зоуи! — той с е опит а да с е от скуб не от
Д рю , но м омчето беше з ащи тни к в отбора на «Ст рел ите» и това ника к не
беше л е сно.
Д ъст ин с тигн а до тях, отвор и в рат ат а и двамат а натикаха Х ийт вът ре.
— Стой да лече от него, изрод т акъв ! — ми изкр ещя Дрю , докато Дъст ин
подкар ваше пикап а с мръсн а га з.
Н ай-по сл е влязох в колат а си. Р ъцете ми т репереха толкова силно, ч е
успях да запа л я едва от т ретия път.
— С амо да с е добера до в къщи! Само да с е добера до в къщ и! —
повт арях си това пре з цялото време, докато гъ рдит е ми с е раздира ха от
уж а снат а кашл ица. Не ис ках да мисля за това, ко ето с е случи току-що. Н е
м ожех да м исля за това, ко ето с е случи току-що.
П ътуването до в къщи отне петн айс ет минути, но ми с е стори като м иг.
Твърд е скоро с е озовах пред гараж а и с е опитвах да с е подготвя за сценат а,
която със сигурно ст з наех, че ме очаква, т ака както зн ам, че светкав ицат а
ще бъде по следва на от гръм.
За що бях толкова не търпел ива да вляза вът ре? Предпол агам, че
всъщ но ст не съм била ча к толкова нетърп елива. П о-скоро с е опи твах да
из бягам от това, ко ето с е случ и преди ма лко на пар кинг а с Х ий т.
Н е, с ега не мога да мисля з а това. А и съм сигурн а, че всичко си има
рац иона л но обяс нени е, рациона л но и про сто обясн ение. Дъст ин и Дрю бяха
иди оти. Абсолютно бе змозъчн и типове. Н е съм из полз ва ла новат а си сил а,
за да им и зкар ам акъла. Те си бя ха напълно изт рещ ели ощ е като видя ха, че
съм бел яз ана. Толкова е про сто. Хорат а с е ст рахуват от вампири те.
— Но аз не съм вампир! — каз ах си. И тогава си спомних за
хип нот изир ащат а крас от а на кръвт а на Х ий т и огромното желани е, ко ето
из питвах към нея. Н е към Х ий т, а имен но към кръвт а му.
Н е, не, не! Кръвт а не може да бъде нещо кра сиво или пък жел ано.
С игур но съм в шо к. Това ще да е. В шок съм и не мога да мисля т ре зво.
Д обре, добре… неволно доко с нах белег а си. Вече не гореш е, но вс е още
беше ст ран ен на пипа не. Кашл ицат а ме нападна отново за милионе н път.
Д обре, не мога да мисля за Х ийт, но не мога да продълж авам да го от рич ам .
Ч увствах с е разл ична. Кож ат а ми беше св ръхчувств и телна, гърди те м е

9
бол я ха, а очите ми сълзя ха боле знено, въпреки че слож их слънчев и те си
очил а.
— Ум ирам — про стен ах и веднаг а стис нах устни. Сигур но наис тина
ум ир ах. Погледнах към голямат а тухлен а къща, която след почт и т ри годин и
вс е още не чувс твах като дом. — Х айде да приключвам с това. Про сто да
при кл юча веднъж зав инаг и.
Н ай-вероят но с е ст ра ми няма да си е в къщи, си гурно е на репет иция с
кл а кь оркит е. Н адявам с е, че до с адния т т рол, то е ст брат ми, ще бъде
напъл но погълн ат от новат а си видео игра. Може би ще мога да о ст ана
нас ам е с мама. Тя сигурно ще ме раз бере. Може би дори ще зна е какво да
направ им …
Е, не! Н а ше ст найс е т годин и съм и о съз навам, че не с е нуж дая от нищо
дру го т ака, както от май ка си.
— Мол я с е, дано да ме разбере! — промълв их кратка молитва към няко й
бог ил и богин я, който и да ме слуша ше в момент а.
Както обикнов ено влязох пре з гараж а. О тидох до ст аят а си и слож их на
л егл ото учебни ка по геомет рия, дамс кат а ч ант а и раницат а и с е отправ их да
тър ся май ка си.
Н ам ерих я в днев нат а, с една ла на диван а, с рол ки на глават а, пие ше
каф е и че теш е «П иле шка супа за же нскат а душа». И зглеж да ше толкова
норм а л на, колкото и зглеж да обикнове но. С из ключен ие на това, че преди
че теш е екзоти чни романи и но с еше грим. Н о нов ият й съпруг не й дава да
го прав и вече (какъв тъпак).
— М амо?
— М -м ? — Тя дори не погледна към мен.
— М амче — обърнах с е към нея по начи на, по който я нари чах, преди
да с е ом ъж и за Джон. — Н уж дая с е от помощт а ти.
Н е знам да ли зар ади обръщен ието, или нещо в глас а ми е доко сна л о
не йнат а майчи на интуи ция, но погледът, с който ми отвърн а, бе ше изпъл не н
е неж но ст и за гриже но ст.
— Ка кво има, миличка? — започ на тя, но в съ щия миг за беляз а бел ега
на чел ото ми. — О, Го споди! Какво си направ ила?
С ърцето ме заб оля.
— М амо! Това не е нещо, ко ето аз съм направ ил а, то ми с е е случил о!
Н о не з аради мен, в инат а не е моя.
— О, не! — продълж и да с е вай ка тя, сяка ш не бях каз а ла и дум ичка. —
А с ега какво щ е ка же ба ща т и?
И ска ше ми с е да из крещя : «Ка к, по дяволите, може няко й от нас да зн ае
какво ще каже баща ми, след като не сме го в иж да ли и чува ли вече
че тири найс ет годин и?», но знаех, че това с амо ще влоши не щат а, за щото тя
в инаг и побе с нява, когато наме квам, че Джон не е «ис тинс кия т» ми бащ а.
Затова реших да пробвам друга т акт ика. Такава каквато не бях
предпри ема ла пре з по следни те т ри годин и.
— М амо, моля те! Може ли про сто да не му каз ваш? П оне за ден-два.
Запаз и го с амо меж ду нас двет е, докато… знам ли… докато св ик нем с това
— прит а их дъх в очакване.
— Но ка кво да му каж а? Н е можеш да прикр иваш това нещо на чел ото
си с грим ! — ус тни те й с е св иха в гримас а, когато хвърл и поглед към
пол ум е с еца.

10
 — М амо, нямах предв ид, че ще стоя тук пре з това в реме. Трябва да си
т ръгн а, зна еш го — направ их пау за, за щото тялото ми с е разт ре с е от
при стъп на кашлиц а. — Ловец ът ме беляз а. Трябва да с е преме стя в «Д ома
на нощт а». Ако не го направя, ще с е разболе я и ще ст авам вс е по-зле и вс е
по- зл е… — д окат о ум ра . О пит ах с е да го каж а с поглед, з ащото не можех с
дум и. — П ро сто ис кам няколко дн и, преди да с е на лож и да с е раз правям с…
— Н е ис ках да каз вам името му и тоз и път нарочно с е пре сторих, че
кашл ям .
— И ка кво точно да каж а на баща ти?
Ус етих ст рах и пан ика в глас а й. Н а ли тя беше майкат а? Н е т рябва ше л и
тя да знае отговори те, вме сто да задава въпро си те?
— А м и… каж и му, че ще пре карам следва щит е няколко дни у Кайл а,
за щото имаме да прав им про ект по би ология.
За бел яз ах ка к очи те на майка ми с е промен иха. Загрижено с тт а с е
из пари от тях и от стъ пи място на твърдо с тт а, която т а ка добре позна вах.
— Зн ачи ми каз ваш, че ис каш от мен да го излъж а?
— Н е, мамо. Казвам ти, ч е ис кам поне веднъж да даде ш предимс тво на
това, от ко ето аз с е нуж д ая, пред това, ко ето той иска. Искам да ми бъде ш
май ка. Д а ми помогн еш да си събер а багаж а и да отид а до това ново
учил ище, защ ото съм упла шена, болна и не знам да ли ще мога да с е спр авя
с ама — изрекох всичко това на един дъх и от ново с е за кашлях.
— Н е съм з абеля за ла да съм пре ст ава ла да ти бъда ма йка — каз а тя
студ ено.
Д ори Кайла не успява ше да ми дотегн е толкова. Въздъхнах :
— М исля, че точно в това е проблемът. Н е ти пука до ст атъч но, за да го
за бел еж иш. Въобще не с е интер е суваш от ни що друго, о свен от Джон,
откакто с е омъж и з а него.
Тя присв и ядо с ано очи.
— Как може да си т акава егоис тка? Н е о съз нава ш ли кол ко много не ща
направ и той за нас? Бла годарени е на него напуснах уж а снат а си работ а,
бл агодаре ние на него не с е на лаг а да с е прит е сняваме за пари и имаме т аз и
хубава, голяма къща. Благодаре ние на него имаме сигурно с т и светл о
бъде ще.
Ч ува л а съм те зи дум и толкова пъти, че бих могла да ги изрец итир ам
еднов рем енно с нея. Н а този ет ап от разговора аз обик новено с е изв инявах
и отивах в ст аят а си. Дне с обаче бях различ на. Вси чко беше разли чно.
— Н е, майко. И ст инат а е, че зарад и него ти не обръща ше ни какво
в нима ние на децат а си пре з по следнит е т ри годин и. Знае ш ли, ч е голям ат а
ти дъ щеря с е е превърн а ла в подла, ра згле зен а куч ка, която е пре сп а л а с
пол ов и нат а футболен отбор? Знае ш ли какв и отв ратит елни и кървав и
ком пютър ни игри игра е Кев ин т айно ? Не, разбир а с е. Н е знае ш, понеже те
двамат а с е пре ст руват на щ астлив и и с е правят, че много хар е сват Джон и
цял ат а с ем ей на бут аф ория. Затова ти им с е усмихваш, моли ш с е за тяхно
добро и им ра зреша ваш да правя т какв ото си ис кат. А аз? А з съм лошат а,
за щото не с е пре ст рувам, з ащото съм че с тна. Знае ш ли ка кво? Ж ивотъ т м и е
тол кова скапа н, че направо съм доволна, че Ловецът ме беля за. Нари чат това
вам п ирско учили ще «Домът на но щт а», но то едва ли е по-мрачно място от
този перф ектен «дом».
П реди да с е раз крещ я или разплача, ху кнах към ст аят а си и з ат ръшнах
в рат ат а сл ед с ебе си.

11
 Д а с е з адавя т дано!
П ре з ст енат а на ст аят а чувах как майка ми говори с истер ичен глас на
Д жон по теле ф она. Няма ше никакво съмнен ие, че той ще дойде по най-
бър зия нач ин, за да с е раз правя с мен. Вме сто да стоя на легл ото и да пл ача,
както м и с е ис каш е, аз с е з аех да изпр азвам учил ищн ите глупо с ти от
ран ицат а си. Та ка или иначе няма да ми т рябват т ам, където от ивам. Н ай-
вероят но те изобщо нямат норма лни предме ти. Сигур но имат часове по
«П рерязване на чове шки гърл а»… или… хм… например: «Ка к да в иж дам е в
тъм н ото».
Както и да е.
Н е зав исимо от това, ко ето ма йка ми направ и или не направ и, аз не
м ожех да о ст ана тук, т рябваше да си т ръгна. Тог ава какво да в зема със с ебе
си ? Лю бим и те си дж инси и те зи, които но ся в момент а. Н яколко чер ни
те нис ки. Та ка де, ка кво друго но сят вампири те? Почт и пропус нах много
готин ия си син потн ик и понеже всич ки те з и чер ни не ща ме кара ха да с е
чувс твам ощ е по-депр е сира на, ре ших да го в зема. След това натъп ках един
тон сутиени и пра шки, а в ст ран ични те джобове напълних всич ките си
грим ове и козмети ка. Почт и пропус нах мо ето лю бимо ж ивоти нче «Либкат а
О тис» (не съм можела да ка звам «р» когато съм била на две), ко ето сто еше
на възгл ав ни цат а ми. Така де, вамп ир или не, не мисля, че бих могла да
за спя м ного добре бе з него. Така че го слож их в нимателно в ран ицат а.
В този момен т чух да с е т ропа по врат ат а и негов ия глас да ме в ика.
— Ка кво? — и зв иках в отговор и веднаг а с е зад ав их в уж асн а ка шлица.
— Зоу и, с май ка ти т рябва да говорим с теб.
П рекра сно. Зн ачи яв но не с а с е зад ав или. П отупах неж но «Л ибкат а
О тис» :
— Гол яма гадо с т, да знае ш.
Вдиг нах рамене, з ака шлях с е отново и и злязох да с е срещн а лице в л ице
с врага.

Тр ет а глав а

Н а пръв поглед Джон Х ийф ър, за губеня кът, играе щ ролят а на бащ а,
из гл еж да напълно норма ле н чове к. Когато той започна да изли за с майка м и,
че сто дочувах нейни прият елки да го нар ичат «крас ив » и «чаровен».
П ървонач а лно. С ега вече май ка ми си има нов и прия телки. Так ива, които
според го сподин Чарове н Крас авец с а много по-подходя щи, отколкото
гру пат а готи ни неомъжени жени, с които май ка ми преди с е събира ше.
Н икога не съм го харе сва ла. С ериозно. Н е го казвам про сто за щото с ега
не м ога да го понасям. О т първ ия момен т, когато го видях, за беля зах с ам о
едно нещо — ф а лш. Той с е пре ст рува на готин ти п. Пре ст рува с е на добър
съп руг. Д ори с е опит ва да с е пре ст рува на добър баща.
И згл еж да като вс еки друг мъж на възрас т да бъде бащ а. И ма тъм на
ко с а, кл ь ощав и кра ка и е з аф ормил шкембе. О чите му с а точно като душат а
м у — бе зду шни, студен и и тъмн и.
В л язох във вс еки днев нат а и го в идях да с еди на дивана. М айка ми с е
беше св ил а до него и ст искаше ръкат а му. О чите й вече бя ха з ачерве ни и

12
вл аж ни. И де а лно. Значи с е канеш е да играе наране на и истери чна майка.
Та зи рол я й с е уд ава много добре.
Д жон с е опит а да отправ и към мен прониз ващ поглед, но белегъ т ми м у
отвл ече в нимани ето. Той с бърч и лице от отв раще ние.
— М ахни с е от мене. Сат ан а! — изрече с проповеднич е ски глас.
В ъздъх нах.
— Н е е Сат а нат а, това съм си аз.
— С ега не е в реме з а с арка зъм, Зоуи! — наме с и с е май ка ми.
— Ще оправя това, скъпа — каз а Джон, като я потупва ше разс ея но по
рам ото, преди да на сочи вниманието си от ново към мен. — Каз ах ти, че
л ош ото т и поведен ие и липс ат а на добро възп ит ание щ е те прова лят. Д ори
не съм изн енад ан, че това с е случва толкова скоро.
П окл ат их глава. О чаквах не що т акова. Х ем го очаквах, хем бях в шок.
Ц ел ият свя т зна е, че няма нищо, ко ето човек може да направ и, за да
предизв и ка Пром я н ат а . Ц ялат а работ а, че ако те ухап е вампир, ще умр еш и
ще с е превърне ш и т и в т акъв , е пълна измислица. Учен ите от годин и с е
опи тват да раз берат какво предизв и ква ф изич е ски те промени, които води
със с ебе си вампир измът. М ислят си, че ако открия т какво го преди зв иква,
ще м огат да го лекуват или дори да изобретят вакс ина, която да го
предотв ратява. Н о до момент а не с а откр или абс олют но нищо. Н о Джон
Х ийф ър, този заг убе няк, изведнъж откри, че лошото ти йней джърско
поведени е, и в час тно с т мо ето, ко ето с е изчерпва с няколко ин циден тни
л ъж и, някои лоши мисли и злобн и комент ари, насоч ени най- вече към
родител ите ми, всъщно ст с а довели до т ази ф изич е ска промяна в тялото м и.
Б рей, кой би предп олож ил?
— Това не е нещо, ко ето аз съм предизв и ка ла — успях да каж а най-
по сл е. — Н е е не що, ко ето аз съм направ ила, то е направено на мен. Вс еки
уче н на т ази з емя ще го потвърди.
— Уче нит е не зная т всичко. Те не с а Бож ии хора.
В гл едах с е в него. Той беше ст арей шина на вярва щит е — поз иция, с
която о собено много с е горде еше. Това беше една от причи нит е, поради
които майка ми бе ше при влече на от него. Да си ст ар ейш ина означ ава да си
чове к с голям успех. Той има ше прав илнат а проф е с ия. Чуде с на къща.
П ерф ектн ото с емейство. О чаква ше с е, че може да в зема в ина ги прав илн ите
реш ения. Н а пръв поглед той има всички предпо ст ав ки да бъде перф ектния т
съп руг и най- добрият баща за нас. Жа лко, че този пръв поглед не показ ва
цял ат а ка рти нка. И с ега с е опитваше да ми с е прав и на ст аре йши на и да
ти ка Го спод в лицето ми. Бих за лож ила нов ите си яки обув к и «Стийв
М адън» че Той би с е подразн ил от това не по-ма лко от мен.
Н аправ их пореден опит:
— Учихм е за това в час а по би ология. Това е ф изиче ска ре акция при
няко и тийн ейджър и в ре зулт ат на хормон а лнит е промени в телат а им —
спрях, за да с е наслад я на гордо с тт а си от това, че съм си спомнила нещо,
ко ето см е уч или този срок. — П ри няко и хора хормони те преди зв икват нещо
в … ъъъ… — замислих с е по-с ериоз но и си спомн их: — Н еиз полз вани те
ча сти от ДН К веригат а, ко ето преди зв иква цялат а П ромяна. — Усмихнах с е,
но не на Джон, а на това, че успях да си спомня толкова много от урок,
който см е учили преди ме с еци. О съзнах, че усмив кат а бе ше гре шка, когато
в идях н ачин а, по който той стис на зъб и.

13
 — Б ож ието з нани е превъзхож да нау кат а и е богохулство да твърди ш
обрат ното, млада го спож и це!
— Н икога не съм казва ла, че учен ите с а по-умни от Бог… — отново с е
за ка шл ях. — П ро сто с е опитвам да т и обясн я всичко това…
— Н е с е нуж д ая от обясн еният а на една ше с тнайс е тгодиш на.
В ин тере с на ис тин ат а той но с еш е уж а сни пант а лони и отв ратит ел на
риз а. О пределено с е нуж дае ше от няко и обясн ения на ти йнейд жър, но
м исл я, че с ега не беше най- добрият момен т да споме навам очебийн ат а м у
м одна инва лидно ст.
— Н о, Джон, скъп и, ка кво ще прав им с нея ? Ка кво ще каж ат със едите?
— л ицето на майка ми пребледня ощ е повече и тя с е разрид а. — Ка кво щ е
каж ат хорат а на неделнат а среща?
Той при св и очи точно когато аз си п о ех дъх да отговоря и ме прекъс на,
преди да успея да каж а нещо.
— Ще направ им това, ко ето с е очаква от всяко едно порядъ чно
с ем ейс тво. Ще предад ем зова на Бог.
С м ят аха да ме изпратя т в манас тир? За съж а ле ние можех да възразя
единс твено с нов при стъп на кашлиц а, затова те си запа зиха прав ото на
сл едващ а репли ка.
— О свен това т рябва да с е обадим на доктор А шър. Той най-добре ще
зн ае как да с е справ и с т ази ситуац ия.
Ч уд е сно. Направо великолепно. О баж да с е на с емей ния психиатър —
Н евероятно Бе зизра зни ят Човек. П ерф ектно.
— Линд а, обади с е на спе шни я номер на доктор А шър. Също т ака
м исл я, че т рябва да сиг на ли зираме Вярващи те за общ а молит ва. П о ст арай с е
вси чки о ст ана ли ст арей шини да раз берат, че с а призовани да с е съберат тук.
М айка ми ким на и хвана слу ша лкат а на теле ф она, но дум ите, които
изл язоха от уст ат а ми в тоз и момент, я накар аха да го з атвори.
— Ка кво?! М исли те да доведе те тук онзи пс ихар, който и предст ава си
ням а от тий нейджъри, и оне зи же стоки ст ар ейш ини? Сяка ш те ведна га щ е
схванат за какво ст ава дума. Забрав ихт е ли? Трябва да си зами на. Таз и
веч ер — по следва лия т прис тъп на ка шлица ми причи ни уж ас на болка. —
В иж т е, състоянието ми непре къснато ще с е влошава, ако не отида при… —
покол ебах с е. Защо е толкова т рудно да каж а «вампири»? Защ ото звучеш е
тол кова ч уж до, толкова крайно… и… ча ст от мен го приз на, толкова
ф ант ас тич но. — Трябва да оти да в «Дома на но щт а».
М айка ми и зведнъж скочи и за миг си помислих, че наис тин а има
нам ер ение да ме сп аси. Тогава обаче Джон слож и ръкат а си
покров и тел с твено на рамото и. Тя погледна към не го и ког ато погледът й с е
върна обратно към мен, за беля зах в очит е й поч ти съж а ле ние, но думит е и
казва ха това, ко ето Джон оча кваш е от нея.
— Зоуи, предпола гам, че нищо няма да нав реди, ако прекараш пон е т ази
нощ в къщи?
— Ест е стве но, че няма — добав и Джон. — Сигур ен съм, че доктор
А шър вс еки момент ще в иди пов икван ето за домашно по с еще ние. След като
дойде тук, всич ко ще бъде наред е нея — той п отупа май ка ми по рамото, за
да с е пре стори на загр ижен, но из глеж даш е адс ки гад ен.
П огл еднах първо към майка ми, по сле към не го. Н икой от тях няма ше
нам ер ение да ме о ст ав и да си т ръгна. Н е и с ега. А може би дори и изобщо.
Н е и преди да ме из не с ат доктори те. И зведнъж о съ знах, че не ст ава дум а

14
с ам о за това, че съм беля зана и ж ивот ът ми тот а лно с е преобръ ща. Цял ат а
раб от а е з аради конт рол а. Ако ме пуснат да си т ръгн а, те няка к си губя т. В
сл уч ая с ма йка ми предпочит ах да си мисля, че тя с е ст ра хува да ме з агуб и.
Знаех, че Джон ни как не обич а да г уби. Н е ис ка ше да загуби авторитет а си
и илю з ият а, че ние сме едно прекр асно, сплот ено с емей ство. Както майка
м и веч е ка за, какво ще си помислят със еди те, какво ще каж ат хорат а на
недел нат а с бир ка? Джон т рябваше да запа зи илю зият а за пред хорат а и ако
това оз нач аваш е да ме държ ат тук, до като ст ана много, много болна, той би
пл атил т аз и цен а.
А з обаче не бих. М исля, че бе ше в реме да в зема нещат а в свои ръце.
Н ай-ма л кото имах перф ектен мани кю р.
— Д обре — казах. П ов икайт е доктор А шър. О бадете с е на вси чки, за да
с е в кл ючат в молитват а. Н о имат е ли не що против да п олегн а, преди вси чки
да с а прист игна л и? — за ка шлях с е отново за по-убеди телно.
— Р азб ира с е, че не, мили чка отвърна майка ми, която из глеж даш е
в идим о облекчена — ма лко почив ка ще ти с е от ра зи по-добре — тя с е
отдръп на от покров и телс твенат а ръка на Джон, усмихн а с е и ме пре гърна.
— Д а т и доне с а ли един асп ирин?
— Н яма н уж да, ще с е оправя — рекох аз и с е прити снах в нея,
предст авя йки си, че всичко това с е случва преди т ри години и тя е вс е още
на м оя ст рана. След това си по ех дълбоко дъх и от с тъпих на зад. — Ще с е
оправя.
Тя м е погледна и кимн а. Каз а ми, че съж а ля ва по един ствен ия възможен
в м ом ент а начин — с очи. О бърнах с е и т ръг нах към ст аят а си. Зад гърба м и
за губеня кът попит а:
— И за що не в земеш да направ иш услуга на всич ки ни, като замаскир аш
това не що с някоя пудр а или друго подобно?
Д ори не с е спрях. Продъл ж их да вървя. И си обещах, че няма да с е
раз пл ач а.
Ще з апомн я това мн ог о д обре — обещах си. — Мн ог о д обре щ е
з апом ня колко г ад н о м е накараха д а се чувст вам д нес. И ког ат о съм
сам отн а или из пл аш ен а, вин аг и щ е пом ня , че нищ о н е м ож е д а е по-л ош о
от т ова д а съм тук. Н ищ о.

Четвърт а глав а

С еднах на леглото си и с е закашлях, докато слуш ах май ка ми да води

па никь о с ано разговор след раз говор по сп ешнат а теле ф онна линия,
съоб щавай ки на всич ки Вярва щи за моли тват а, която щ е с е състои у нас.
С л ед т рийс е тин а минути къщ ат а ни щеш е да започне да с е пълн и е де бел и
же ни и техните подобни на педоф или съп рузи. Ще ме изв и кат в днев нат а.
Б ел егъ т м и ще бъде обявен за из ключи телно голям и с ериозе н пробл ем .
П редпол аг ам, ч е ще ме намаж ат с някаква гадо ст, която съ с сигурно с т ще
запу ши порите ми и ще ми изл е зе пъп ка с размерите на окото на Ц иклопа,
още преди да с а слож или ръце те си върху мен и да с а започн а ли да с е мол ят.
Ще с е м ол ят на Бог да пре ст ана да бъда толкова лошо момиче и да създавам
пробл ем и на родит елите си. И , разбира с е, след това беле гът ми ще т рябва
да изче зне.

15
 Д е да ст ава ше толкова ле сно. С най- голямо удов олств ие бих направ ил а
сдел ка е Го спод да бъда добро момич е срещу това да не с е на ла га да сменям
учил ището и биологи чния си в ид. Дори ще направя те ст а по геомет рия.
Д обре де, може би бе з те ст а по геомет рия, но определе но не е като да съм
ис ка л а да с е превърна в чудов ище. Всичко това озн ачаваше, че нямам друг
из бор, о свен да си т ръг на. Да започ на ж ивот а си от ново ня къде, където ще
бъда нов човек. Н якъде, където нямам ни какв и при ятели. Заст ав их с е да не
с е раз пл ач а. Учили щето беше единстве ното място, където с е чувс твах у
дома си. П риятели те ми бяха единс твеното ми с емейство. Стисн ах юмруци и
пол ож их всич ки усил ия да не с е разпл ача. Стъ пка по стъ пка. Ще правя
не щат а стъп ка по стъп ка.
П о сл едното не що, ко ето ис ках, е да с е разпр авям с клон инги те на
за губеня ка. И ако Вярва щите не бя ха до ст атъ чни, уж ас ния т молитвен с е анс
ще ше да бъде по следва н от друг, не по-ма лко до с аде н с е анс с доктор А шър.
Той ще м и зад аде много въпро си отно сно ка к това или онова ме кара да с е
чувс твам . След това ще започн е да дърдори за това, че тийн ейджър ския т
гняв и ст рахове с а норма лн и, но че с амо аз мога да из бера ка к това ще с е
от ра зи на ж ивот а ми. Дрън-дрън… И поне же това е преглед, сигур но ще м е
на кара да нарисувам нещо, ко ето да предст ав и дет ето вът ре в мен или не що
подобно.
О пределено т рябваше да с е измъкна от тук.
Д обре, ч е в инаги съм била лошото де те — бях подготвен а за ситуа ции
като т аз и. Добре де, не съм си предст авяла, че ще ми с е на лож и да с е
изм ъквам от къщи, за да с е присъединя към вамп ирите, когато скр ивах
ре зерв ни я ключ за кол ат а си под с аксият а до прозореца. Про сто си мисл ех,
че м оже няко й път да ми с е приис ка да с е измък на и да отида при Ка йл а.
И л и когато наист ина имах жел ание да бъда лоша, можех да с е измъкн а и да
с е срещн а с Х ий т, за да с е целуваме в парка. Н о той започн а да пие, а с ега
аз започн ах да с е прев ръ щам във вампир. П оняког а в ж ивот а ням а
абс ол ютно никаква логика.
Грабнах раниц ат а си, отворих прозореца и с лекот а, която говореше
м ного повеч е за грехов нат а ми природа, откол кото проповедите на
за губеня ка, с е покачих на прозореца. Слож их си слънчев ит е очила и с е
огл едах в нимателно. Вс е още беше едва чет ири и полов ина следобед и бях
м ного бл агодарна, че оградат а ни напълно ме скр иваш е от със едите. О т т ази
ст ран а на къщат а имаш е с амо един прозорец — този на ст аят а на с е ст ра м и,
но според мен тя още не с е беше прибра ла от заниманият а си с клакь орки те.
За пръв път бях невероятно щ астлива, че целия т свят на с е ст ра ми с е
изч ерпва с клакь орс твото. Хвърлих първо раниц ат а си на земят а, а след това
с е спусн ах бав но след нея, полаг айк и максима лни усилия да не изд ам и най-
ма л к ия шум. Спрях с е за миг и з аров их лиц е в ръцет е си, за да загл уша
уж а снат а ка шлиц а. По сле с е набрах на оградат а, къд ето сто еше с аксият а е
л ава ндул ат а, подарен а ми от баба Редбърд, и заопип вах, докато ус етя
твърд ия м ет а л на ключов ете, които с е бяха наст а нили удо бно в мекат а
т рева.
В рат ат а дори не скръц на, когато я отворих и с е из низ ах като една от
«А нгел ите на Ча рли» Колат а ми сто еш е точ но т ам, където в инаг и я о ст авям
— точно пред т рет ат а в рат а на т риме стн ия ни гараж . Загубен якът казва ше,
че ко с ачкат а з а т рева е по- важ на и затова ще стои в гараж а, а колат а м и
отвън. (Ка к пък да не е по-важ на от моя рет ро ф олксваген ? П фу, каква

16
гл упо с т. Започвах да раз съж давам като момче. О тког а съм в зела да с е
ин тере сувам да ли колат а ми е рет ро? Яв но наис тина в мен е започ на ла да
на стъпва П ром ян ат а ). О гледах с е на двете ст ра ни. Беш е чи сто. Скочих в
кол ат а, в кл ючих на първа и бях ис крено благодарн а, че улиц ат а ни е толкова
необ ичай но гладка, когато ч уде сн ото ми автомобилче с е плъзна неж но и
ти хо по нея.
Д ори не поглеж дах в огледа лото за обратно в иж дане. П ре с егнах с е и
из кл ючих мобилн ия си теле ф он. Изобщо нямах жела ние да говоря с когото и
да бил о. Всъщно ст не бе ше точно т ака. И маше един човек, с когото
определ ено, исках да говоря. Тя беш е единс твения т чове к в свет а, който
сл ед като науче ше з а беле га ми, нямаш е да ре ши, че съм чудов и ще, изрод
ил и кой зн ае какво още.
Кол ат а сякаш прочет е мисли те ми и с ама в зема ше з авоите по
маг ист ра л ат а към може би най- прекра сното място на свет а — лавандуловат а
ф ерма на баба Редбърд.
За разли ка от пътуването от учили ще до в къщи, шоф иран ето до ф ермат а
на баба м и отне час и полов ин а и ми с е стори, че продълж и цял а вечно ст.
П о в ремето, когато отбих от магист р а лат а и т ръгнах по ма лкия разб ит и
м ръс ен път, който водеше до ф ермат а, цялото тяло ме болеш е уж асно.
Ч увствах с е по-зл е дори от онзи път, когато ни бяха назн ачил и една нова,
побър кана уч ител ка по ф изиче ско, която ни кар аше да прав им невероя тно
теж ки упраж нени я, докато размахваше камш ика и ни с е присмива ше. Добре,
де, м оже и да е няма ла кам шик, но вс е пак…
Мускулите ме боляха звер ски. Н аближ ава ше ше ст часъ т и слънцето с е
канеш е скоро да з а ле зе, но вс е още дра зне ше очите ми и предизв икваше
не прият ни ус ещ ания по кож ат а ми. За щас тие беш е края т на октомв ри и
м ожех да но ся лю бимия си пуловер с надпи с «Н аш е ств и ето на борги те 4D »
(да, л уда ф ен ка съм на «Ст ар Трек»), който за щас тие добре ме скр иваш е от
сл ън цето.
П реди да сля за от колат а, с еднах на задн ат а с еда л ка, за да потър ся
ст арат а си шапка с емблемат а на универ сит ет а на О клахома. Н ахлупих я на
гл ават а си т ака, ч е лицето ми да бъде напълно скрито от слън цето.
К ъщат а на баба ми с е нам ираш е меж ду две нив и с лавандула, а над нея
с е изв исяваха няколко огромни ст ари дъба. П о ст ро ен а е от камък пре з
година. И маше много удобн а веранд а и огромни прозорци. О бож авам т аз и
къ ща. Д ори с амо да с е кач а по дърве ните стълби, които водят към
веран дат а, вече ми е до ст атъч но, за да с е почувс твам по-добре… на сигур но
м ясто. Тог ава забел язах бележ кат а от външн ат а ст ран а на врат ат а. Н е беш е
т рудно да позна я крас ив ия почер к на баба: «Н а склона съм, бера див и
цветя.»
Д око сн ах мекия лист с аромат на лаван дула. Баба в ина ги зна еше кога
ще й отида на го с ти. Когато бях ма л ка, го намирах за откачено, но като
пора снах, започн ах да оце нявам това нейно каче ство. Ц ял ж ивот съм бил а
си гурна в това — каквото и да ст ане, в инаги мога да разч ит ам на баба
Редбърд. П ърв ите ме с еци, след като мама с е омъж и за Джон, щях да ум р а,
ако нямах възмож но ст вс ек и уике нд да с е спасявам при нея.
За м иг с е поколебах да ли да не вляз а (тя нико га не заключва в рат ат а) и
да я изча кам вът ре, но имах нуж да да я в идя колкото с е може по-скоро.
Жадувах тя да ме прегър не и да ми ка же това, ко ето май ка ми т ака и не м и
каза :

17
 Н е се притесн я вай, всичко щ е бъд е наред … щ е се справиш чуд есн о.
Та ка че вме сто да вляз а в къщат а, т ръг нах по една пъ теч ка меж ду
пол янит е с лава ндула, която може би воде ше към склона и като доко свах с
пръс ти върховет е на цветят а, покрай мен с е разна сяше техни ят аромат,
ся каш м е привет с тва ха за добре дошл а в къщи.
Ст руваш е ми с е, че с а мин а ли години, от както съм била тук за по следен
пъ т, макар да знаех, че с а с амо че тири с едмиц и. Джон не хар е сва баба.
С м ят а, че е откача л ка, и дори съм го чува ла да каз ва на майка ми, че бил а
вещ ица и щяла да гори в ада. Какъв га дняр.
И тогава ме обз е толкова удив ит елно прозрен ие, че неволно с е спрях.
Родител и те ми вече не можеха да конт ролират това, ко ето правя. Н икога
повече ням аше да ми с е на ла га да ж ивея с тях. Джон вече не можеше да м и
с е на л ага за ни що.
Б рей! Това е чуде с но!
Тол кова прекра сно, че м е докара до неконт р олируем прист ъп на
кашл иц а — толкова силен, че с е на лож и да ст исна тялото си е ръце, ся ка ш
с е пре гръщам. Трябваше да намеря баба, и то ведна га.

Пе т а глав а

П ътят към склона в инаги е бил ст ръмен, но съм го изкачва л а поне

м ил ион пъти с или бе з баба и нико га не съм с е чувст ва ла т ака. Н е беше
про сто ка шлица. И не беш е с амо болка в мускулит е. Бях замаяна, а стомахъ т
м и започна да бълбука т ака уж ас но, че си спомних за Мег Р аян във ф ил ма
«Ф ренс ка целув ка», ког ато изяд е толкова много сире не, че припа дна. (Кев ин
К л айн е м ного готи н в този ф илм. Добре де, като за ст арец.)
И зведнъж ме в ръхлетя уж асн а хрема. Н ямам предв ид про сто да
подсм ърч ам. И зобщо не можех да диш ам, ако си затворя уст ат а, ко ето м е
караше да кашлям още по-сил но. А болкат а в гърди те ми беше не поно си ма!
О питвах с е да си спомня ка к точ но умираха хлапет ат а, които от ка зваха да
при емат Пром я н ат а . Да ли полу чава ха съ рдече н прис тъп? И ли е възмож но
да с а кашл ял и и ки ха ли до смърт ?
С при д а м ислиш з а това!
Трябва ше да намеря баба. А ко тя няма ше отговор ите, ще ше да ги
нам ер и. Б аба Редбърд раз бираш е хорат а. Според нея това било т ака, за щото
не е прекъ сва ла връз кит е си със свои те предци и със знан ият а, които е
пол у чил а от тях. Дори с ега ми ст ава сме шно, като си предст авя
нам ръ щен ото й изр ажен ие, ког ато ст ане дума за за губеня ка. (Тя е
единс твени ят възрас тен, който знае, ч е го нар ичам т ака.) Според нея бе
очев ид но, че кръвт а на мъдри те черо ки е пропусн а ла не йнат а дъщеря, но
с ам о за да мога аз да получа допълни телно от т аз и инди анс ка ма гия.
Като дет е съм с е из качва ла по този път, държей ки баба за ръка толкова
пъ ти, че не бих могла да ги преброя. Н а ливадат а с в исо ка т рева и див и
цветя раз пъвахме пъст ро одеяло и си правехме пи кник, докато баб а м и
раз ка зваш е интер е сни истори и за хора от племето черо ки и ме уче ше на
м ис терио зно звучащ ите думи от техния е зик. Докато погледът ми с е рее ше
окол о вет ров ити те поля ни, те зи истори и сяка ш ож ивяваха и с е но с еха във
въздуха покрай нас като дима на ритуа лния огъ н… Например тъж нат а
истори я за това как с а с е появ или зве зди те, когато кучето от крадн а л о

18
цар ев ицат а и хорат а от племето го хвана л и, за да го на каж ат. То побя гна л о
към своя дом на с евер, царев иц ат а с е раз пръсн а ла по небето и от магият а в
нея с е образува л М лечния т път. И ли з а това ка к великия т Яст реб създа л
пл ан ини те и долини те със своит е криле. И лю бимат а ми истор ия за младото
м ом иче — слънцето, ко ето ж ивеело на изто к, за нейн ия брат — лунат а,
който ж ивеел на запад, и за Червенат а птиц а, която била дъщеря на
сл ън цето.
— Н е е ли ст ранно? А з съм Редбърд — Червенат а птиц а*, дъщер я на
сл ън цето, а с е прев ръ щам в изчад ие на нощт а.
[R ed bird (англ.) — ч ервена птиц а — Б.пр.]
Ч ух с е да ка звам те зи дум и на глас и с е изн енадах, че говоря толкова
нем о щно, о со бено когато думи те ми с е но с еха като ехо около мен, ся каш бях
в гол ям тъпан.
Т ъпан .
М исл я, че т ази дума ми напомни за това ка к, като бях ма лка, баба ми м е
водеше да слушам св ирен ето по в реме на церемон ия. И може би те зи мисл и
вдъхна ха ж ивот на спомена ми, защ ото вече чувах цер емониа л ния тъпан
съвс ем отче тливо. О гледах с е наоколо, примиж авайк и дори от слабат а
све тл ина на умир ащия ден. О чите ме боляха и в иж дах размаз ано. Н яма ше
вят ър, но ся каш с енки те, които ска ли те хвърля ха върху т реват а, с е
дв ижеха… приближ аваха с е към мен.
— Б або, ст рах ме е! — и зв иках. Идва успявах да с е конц ент рирам.
Духовет е на з ем я т а н е са нещ о, от коет о Пт иц ат а Зоуи т ря бва да се
ст рахува.
— Б або? — да ли на ист ина чувах глас а й да ме нар ича с прякора ми, ил и
бяха про сто е ф екти от ехото, сливащи с е с мои те спомени ? — Бабо! —
изв и ках пак и този път заст анах, за да чуя някакъв отговор.
Н ищо. Н ищо, о свен вятъра.
У -н о-л е. Думат а за вятър на е зи ка на черок и изплува в ума ми като
пол у забрав ен сън.
В ятър ? Момен т, преди ма лко нямаше ни какъв вятър, а с ега бях
при нуде на да държ а шапкат а си с еднат а ръка, а с другат а да отмят ам ко с ат а
от л ицето си. И тогава във вятъра ги чух — звуците от гласовет е на
черо кит е, слива щи с е с думка нето на церемони а лния тъпа н. П ре з заве с ат а
от ко с а и сълзи, която скриваше очи те ми, видях дим. Сладни кав вкус
из пъл ни с етиват а ми и почувс твах лагерния огън на мои те предци.
И зпъ шках, борейк и с е да си по ема въздух.
Тог ава ги ус етих. Бяха за ст ана л и около мен. О брази те им с е дв ижеха
като мараня върху нагоре щен път пре з лятото. Ус етих ги ка к прис тъпват,
докато извършваха своите слож ни и изящ ни дв иже ния около с енче стия
обра з на л агерн ия огън.
Ел а при н ас, У -вет -си а-г е-хут -са… Ел а при нас, дъщ е!
Д ухове те на черок и… Спорът с моите роди тели… Предишн ият ми ж ивот
при кл ючи…
В си чко това ми дойде в повече. П обягнах.
Това, ко ето бяхме учили по биология з а притока на адрен а лин в
ситуацият а «бий с е или бяга й», изле з е вярно. И зпитвах уж ас на бол ка в
гъ рдит е, ст рува ше ми с е, че сърц ето ми ще експлодир а, диш ането ми беше
тол кова зат рудне но, ся каш дишах под вода, но въпре ки вси чко пробя гах

19
по сл еднат а от с ечка от пъте кат а с т акава скоро ст, вс е едно бяха отворил и
вси чки магаз ини в мола и раздаваха бе зплатни обув ки.
С по следни сили ст игнах по- нагоре по склона с надеж д ат а, че ще
из бягам от уж асява щит е духове, които ме пре следва ха като мъгла. Н о
вм е сто това имах чувств ото, че на влизам вс е — навът ре в техния свят на
дим и с енки. Да ли умирах ? Ка кво ст ава ше с мен? Зарад и това ли в иж дах
духове ? К ъде изче зна бялат а све тлина ? Съвс ем пан икь о с ана, аз ху кнах
напред, размахва йки ръце, ся каш за да сгра бча уж ас а, който м е
пре сл едваше.
Н е забелязах коре на, който ми с е изпречи на пътя. О пит ах с е да спра,
но ре фл екс ите ми бяха толкова з абавен и, че паднах и с е удар их лошо.
Б ол кат а в глават а ми бе ше о ст ра, но продълж и с амо с екунда, преди мракът
да м е обгърне.
С ъбуж дан ето ми бе ше ст ранно. О чак вах всичко да ме боли, о собе но
гл ават а и гъ рдит е, но вме сто да и зпи твам болка, с е чувствах… добре.
В съ щно ст с е чувствах много, много по-добре. Н е ка шлях, ръцет е и кра кат а
м и бя ха уд ив ително леки и топли, ся каш току-що съм с е топна ла в покр ит а с
пян а топл а ва на по сред студена вечер.
О!
О т изн енада отворих очи. Гледах към све тлина, която по няка ква
м ис терио зна прич ина не драз неш е очите ми. За разли ка от о слеп ителн ат а
све тл ина на слън цето т ази бе ше по- скоро като нежен дъж д от запа л ен и
све щи, дв ижещ и с е от горе на долу. И зправ их с е и забелязах, че гре ша.
С ветл инат а не с е дв иже ше, а з с е дв ижех спрямо нея.
О тивам в Р ая! Е, това определено ще шокира някои хора.
П огл еднах надолу, за да в идя тялото си. А з или по-скоро… то… ил и
както т ам с е ка зва, леже ше опас но близо до ръба на склона. Беше напъл но
не подв иж но. Н а челото имах рана, която кървеше лошо. Кръвт а с е ст ича ше
в цепн ати на меж ду с ка ли те, о ст авяйки следа като кървав и сълз и, влива щи
с е право в сърц ето на с ка лат а.
Б еш е невероятно ст ра нно да гледам над олу към с ебе си. Н е бях
упл а шена. Н о би т рябва ло да бъда, на ли ? Н е озн ачаваше ли това, че съм
м ъртва? С игурно с ега ще мога да в иж дам духов ете на черо кит е по-добре.
Д ори т аз и мисъл не ме упла ши. Всъ щно с т, вме сто да ме е ст рах, с е чувст вах
по- скоро като на блюдател, като че ли нищо лошо не можеш е да ме спол ети.
(В с е едно бях от оне з и момичет а, които правя т с екс с вс екиго, но с а
уверен и, че няма да забрем енея т или да прихван ат някоя гадн а венер иче с ка
бол е ст, която да им изяд е мозъ ка.)
Н асл аж давах с е на начи на, по който светъ т из глеж даш е като бляскав и
нов , но в нима нието ми вс е с е връщ аше към тялото ми. Заре ях с е по-бл изо
до не го. Д ишах слабо. Е, тялото ми диш аше т ака, не аз. Другото ми «аз» не
из гл еж даш е добре. Беше цялат а бледа и ус тнит е й бя ха си ни. Х а! Бяло лице,
си ни уст ни и червена кръв . Н е съм ли пат ри от ка, а?
Засм ях с е и това беше изум ително! Кълна с е, можех да в идя смеха си да
с е но с и наоколо като пухкав ит е не ща, които издухваш от глухарч ето, с ам о
че вм е сто бели бяха сини като глазура на торт а. Брей! Кой би предп олож ил ,
че да си удари ш глават а и да при падн еш било толкова з абав но. Чудех с е
да л и това е да с е чувства ш над рус ан.
Гл ухарче ст ат а глазура избледня и започнах да чувам бляс кав ия
кри ст а л ен звук на течащ а вода. Приближ их с е още до тялото си и за беля зах,

20
че това, ко ето в н ача л ото помисл их за пукнатина в почват а, всъщно ст е
те с е н пе щерен процеп. Ж ив ия т звук от вода идва ше от глъбин ите м у.
Лю бопи тна, погледнах на долу и бляскав и те сребърни очерт ан ия на думи с е
изд игна ха от вът решно стт а на с ка лат а. Н апрегнах с е да ги чуя и бях
възна граде на със слаб ш епот на сребърен звук.
Зоуи Ред бърд , ела при м ен !
— Б або! — изв и ках в цеп нати нат а на ска лат а. Думите ми обагри ха
въздуха около мен в ярко в иолетово. — Ти ли, бабо?
Ел а при м ен…
С ребърн ото с е сме с и с в иолетов ия цвя т на моя глас, прида вайк и на
дум и те свеж ия цвя т на цъф на ла лавандула. Това бе ше п оличба!
П ред зн ам енова ние. П одобно на духове те водачи, в които черок ите с а
вярва л и в продължени е на векове, баба Редбърд ми подс каз а, че т рябва да
вл яз а в ска лат а. Бе з повеч е колеба ние о ст ав их духа си да следва следат а,
о ст аве на от моят а кръв , докато с тигн ах до гладк ия под на ст ая, подобна на
пе щера. В средат а бълбука ше ма лко изворч е, ко ето издаваше прия тен,
ром ол ящ звук с цвя т на стъкло. Той с е сме си с а ленит е капк и от моят а кръв
и озари пе щерат а в блещукаща све тлина е цвят на сухи е с енни лист а.
И зпит ах желани е да с една до и зворчето, да доко сна с пръст и възду ха окол о
не го и да си поигр ая с муз икат а, която издава, но гласъ т ме изв ика отново.
Зоуи Ред бърд , сл ед вай м е, з а да от криеш съд бат а си.
П о сл едвах пото ка и женс кия глас. П ътят с е ст е сни и скоро с е превърна
в ма л ък тунел. Той с е и зв иваш е като спира ла и завърш и в не запно пред
ст ена, покрит а с издълба ни симв оли, които и зглеж да ха еднов ременно
поз нат и и ч уж ди. О бърка на, а з с е загледах в п оточето, ко ето изче зваше, в
пук нати на и зпод една с ка ла. И с ега какво? Трябва ли да продълж а сл ед
не го?
П огл еднах отново към тунел а. Н е с е в иж даше нищо, о свен т ан цуващат а
све тл ина. О бърнах с е към с тенат а и ся каш ме разт ре с е ток. Там сто е ше
же на, с една ла кръсто с а ла кра ка пред стен ат а. Н о с еше бяла рокля на ре сни,
украс е на със същи те символи, които бяха издълбан и на стенат а зад нея.
Б еш е изум и телно красива и има ше дълга права ко с а, толкова черна, сякаш
хвърл яш е син каво виол етов и отбля съци като гарва ново крило. Когато
за говори, плът нит е й ус тни с е раздв иж иха и из пълниха въздуха със
сребр ист ия цвя т на нейни я глас.
— Тси- лу-ги У -вет -си А-г е-хут -са. Добре д ош л а, дъщ е. Справи се м ног о
д обре.
Тя говореш е на е зика на черо ки. Макар че не съм изпол зва ла този е зи к
пре з по сл еднит е години, разбрах думит е й.
— Ти не си баба ми! — ка зах и ми ст ана уж ас но нелов ко. Виол етов ите
м и дум и с е сме сиха с не йни те сребърн и слова и на кара ха въздуха около нас
да пот репва в лавандулов и от блясъци.
Усм ив кат а й бе ше ведра като изгря ващ ото слънце.
— Н е, дъщ е, н е съм . Н о поз н авам Силвия Ред бърд м ног о д обре.
П о ех си дълбоко въздух.
— М ъртва ли съм?
О чаквах да ми с е изсме е, но вме сто това тъмн ите й очи с е изпълн иха с
неж но ст и разбир ане.
— Н е, У -вет -си А-г е-хут -са. Ти си м ног о дал е че от см ърт т а. Твоя т
дух беш е призован д а преброд и вл ад ен ия т а на Н унн е' хи.

21
 — Н ародът на духов ете! — огледах с е в тунела, опитвайк и с е да в идя
ня какв и л ица и форми сред с енкит е.
— Тв оя т а баба т и е обя сн ил а всичко м н ог о д обре, у-с- ти Дот -су-ва,
Мал ка Червен а Пт иц а. Ти си чуд н а см есиц а от ст арит е нрави и н овия
свят , от д ревн а пл ем енн а кръв и аут сайд ерит е.
Д ум и те й ми с е ст рува ха топли и студен и еднов ременно.
— Коя си ти — поп ит ах я най-по сле.
— П озн ат а съм с м ног о им ен а. Пром ен ящ ат а се, Гея , А' акулууд ж уси,
Куан Ин , Бабат а пая к д ори Зора…
Когато за говори, лицето й с е променяш е при споменава нето на всяко
им е, т ака че направо бях заш емете на от ней нат а сила. Тя може би за бел яз а
това, за щото направ и пауза и ми с е усмихн а ведро, а лиц ето й прие в ида на
же нат а, която в идях първонач а лно.
— Н о ти. Зоуи, мож еш да м е н аричаш с им ет о, с коет о съм поз н ат а в
свет а, към койт о прин ад л еж иш . Н икс.
— Н икс! — гласъ т ми с е превърна поч ти в ше пот. — Богинят а на
В ам пир ите ?
— Н ай-напред з апочн аха д а м е почит ат древн ит е г ърци, д ост игн ат и
от П ромя н ат а, коит о вид яха в мое лиц е м айкат а, от коя т о се н ужд аеха
през т я хн ат а без крайн а Н ощ . И м ах чест т а д а наричам свои д ец а техн ит е
посл ед оват ели в прод ъ лжен ие на векове. И д а, в т воя свя т т ез и д ец а се
н аричат вам пири. Прием и имет о У -вет -си а-г е-хут - са. В н ег о ти щ е
от криеш своя т а съд ба.
Ус етих беле га на челото си, който пламна с паре ща болка, и и зпит ах
жел ание да заплача.
— Н е разб ирам. Как т а ка да откр ия съдбат а си? А з с амо ис кам да
нам ер я начин да започн а успе шно нов ия си ж ивот. П ро сто всичко да бъде
наред. Д а мога да си намеря мястото. Съмнявам с е, че с ега бих могла да
открия съдбат а си.
Б огин ят а отново с е усмихна и заговори е глас, който много
наподобява ше този на майка ми. Всъ щно с т гласът й излъчваше ча сти ца от
л ю бовт а на вся ка май ка по свет а.
— В я рвай в себе си, Зоуи. Аз съм т е беля з ал а кат о м ое д ет е. Ти щ е
бъ д еш първа т а ист ин ска У -вет -си а-г е-хут -са в-хн а-и св-н о-й. Дъщ е ря н а
Н ощ т а, през т аз и епоха. Ти си специа лн а. П рием и т ова и щ е з апочн еш д а
раз бираш ист ин ска т а сил а н а своя т а ун икалн ост . В теб е обед ин ен а
м аг ическат а кръв на т воит е м ъд ри прад ед и, какт о и прон иц ат елн ост т а д а
раз бираш м од ерн ия свят
Б огин ят а с е из прав и и т ръгна с грацио зна походка към мен, глас ът й
из писваше сребърни символи във въздуха около на с. Като стигн а до мен, тя
из бърс а сълз ите от бузи те ми, а по сле обгър на лиц ето ми е ръце.
— Зоуи Ред бъ рд . Дъщ еря н а Н ощ т а, обявя вам т е з а мои очи и уш и в
д н еш н ия свя т . Свя т , в койт о д оброт о и злот о се боря т з а надм ощ ие.
— Но аз съм на ше с тнайс е т! Дори не мога да пар кирам колат а си както
т рябва! О ткъде мога да з нам ка к да бъда твои те очи и уши?
Тя про сто с е усмихна.
— Ти си по-з рял а, от колкот о показ ва въз раст т а т и. Зоуи. В я рвай в
себе си и щ е нам ериш правилн ия път . Н о помн и, т ъмн ин ат а невин аг и
оз н ачава зло, какт о свет лин ат а н евин аг и н оси д обро.

22
 Тог ава боги нят а Никс, древ нат а персониф и кац ия на Нощт а, с е добл иж и
до м ен, цел уна ме по чел ото и аз заг убих съ знан ие з а т рети път този ден.

Ш е ст а глав а

В гл ават а ми зазвуча мелодият а на ст ара пе с е н, която моят а баба м и

пе еше нав ремето. П редп олож их, че отново сънувам, пе с ент а ме накар а да с е
чувс твам сигурн а и щ астли ва, ко ето бе ше невероят но, о собено предв ид
кол ко зл е с е чувствах допреди ма лко… но не можех да си спомня точ но
за що. Кол ко ст ранно.
П е с ент а на баба ми продълж и и аз с е обърнах на една ст ра на, ся каш
при тисн ах бузат а си към удоб на, мека възглав ни ца. За съж а лен ие
дв иже нието ми причин и уж асн а болка, ся каш куршум преми на пре з
сл епоочият а ми и това напълно прого ни доброто наст ро ение, в ко ето с е
съ будих, защ ото спомен ите от по следния де н с е завърна ха в ума ми.
П рев ръщах с е във вампир.
И збяг ах от в къщи.
П ретърп ях инц иден т, а след това и няка кво ст ранно състояни е, близко
до см ъ ртт а.
П ревръщ ах се във вам пир. О , Господ и!
А ка к с амо ме боли глават а!
— Зоу и, будна ли си вече, милич ка?
П рим игах с очи и в идях баба, която с едеш е на стол близо до легл ото
м и.
— Б або — изв и ках и по с егнах да хвана ръкат а й. Гла сът ми звучеш е
уж а сно пре сипн а л. — Ка кво с е случи? Къде съм?
— Н а сигур но място си, милич ка, вси чко е наред.
— Гл ават а ме бол и — по с егн ах с ръка към мястото, на ко ето чувс твах
уж а сна бол ка, и напипах шевове.
— Та ка и т рябва. Съст ар их с е с де с е т години от ст рах! — баба стис на
неж но ръкат а ми. — Всич кат а т ази кръв … Тя пот ръпна, след това покл ати
гл ава и м и с е усмих на, — ис кам да ми обеща еш, че няма да прав и ш повече
т ака.
— О бе щавам. Значи ти ме намери…
— В бе з съзн ание и цялат а в кръв ! — баба отме тна ко с ат а от чел ото м и
и пръс тите и доко сн аха белега, толкова бледа, че пол уме с ецът све теш е на
чел ото ти. — Знаех, че т рябва веднага да бъдеш отведена в «Дома на
нощт а». Това и направ их — тя с е усмихн а и з аради закачлив ия блясък в
очи те си заприли ча на ма лко момиче. — Обад их с е на майка ти да й каж а, че
те водя тук, и с е на лож и да с е пре сторя, че т еле ф онъ т ми пре късва, з а да
м ога да й затворя. О пасявам с е, че не е много доволна от на с.
Усм ихнах с е и аз. Х е-хе. С ега вече майка ми яв но бе сърдит а и на баба.
— Н о. Зоуи, какво правеше навън пре з деня? Защо не ми каза по-рано,
че си бел яза на?
Н адиг нах с е да с една и изпъ шках от болка. За щ асти е поне съм спрял а
да кашл ям . Н ай-вероятно, защ ото вече съм тук — в «Дома на нощт а». Н о
т аз и м исъл изче зна, когато започвах да ра зка звам на баба за случ илото с е.
— Н ямаш е ка к да ти каж а по-рано. Ловецъ т дойде в училище дне с и м е
бел яза. Н ай-напред с е прибрах в къщи. Н аис тин а си мислех, че мама ще м е

23
раз бере и ще заст а не на моя ст рана — направ их пауз а, за щото отново си
при пом них уж аснат а сцена е родители те ми. Баба напълно ме раз бра, бе з да
с е на л аг а да обяс нявам, и хвана съчувс твено ръкат а ми. — Тя и Джон м е
за кл ючи ха в ст аят а ми, докато изв икат Вярва щит е, за да направя т моли твена
цер ем ония — баба с е смръщ и, като чу това. — Така че аз изпъл зях пре з
прозореца и дойдох право при т еб.
— Р адвам с е, че дойде. Зоуи, но не е има ло смисъл да го прав и ш.
— Знам — въздъхнах а з. Вс е още не мога да повярвам, че съм беля зан а.
За що точно а з?
— Н ямах това предв ид, миличка. И зобщо не съм изне надан а, че си бил а
бел яза на. Кръвт а на наши я род в инаги е била сил но свър з ана с магият а.
Б еш е с ам о въпро с на време някой от нас да бъде И збран. И мам предв ид, че
ти не си про сто беляза на. Твоят полуме с е ц не е с амо очерт а ние, запълнен е.
— Това е невъзмож но!
— О гл едай с е, У-вет- си а- ге-хут-с а — тя и зпол зва инд ианс кат а дума за
«дъщ еря». С това веднаг а ми напомни за мис терио знат а древ на богин я.
Б аба извад и от чант ат а си ст арото сребър но огледа ло, ко ето в инаги
но с еш е. Б е з да каже нито дума, тя ми го връчи. Н атисн ах зако пча л кат а и то
с е отвори, за да ми по каже от ражението ми — същат а непо знат а, която м оже
би съм в иж да ла някъде. Тази аз, която не бях съвс ем аз. О чи те й бяха по-
гол ем и, а кож ат а й бе ше пре ка лено бледа, но аз почти не обърн ах в нимание
на те з и неща. Белегъ т бе ше това, от ко ето не можех да откъс на очи. Белегът,
който с ега предст авлява ше запълнен полуме с е ц, свет ещ в с апф ирено си нь о.
И мах чувството, че вс е още сънувам. П о с егнах да пип на ст ранно
из гл еж дащ ия белег и сяка ш почув ствах отново целув кат а на Богинят а върху
кож ат а си.
— Ка кво озн ачава това? — попит ах, бе з да откъс вам очи от него.
— Н адявахме с е, че ти ще можеш да говориш на този въпро с, Зоуи.
Гл а сът, който чух, беш е порази телен. О ще преди да отме стя поглед от
от ра жени ето си, знаех, че женат а с този глас ще бъде уни ка лн а и
в печатл ява ща. П ознах. Тя беше и зключи телно кра сива, като ки нозве зда.
Н икога не съм била толкова близо до някой т ака съвършен. Тя имаше гол ем и
очи с цвят на пла нинс ки мъх. Л ицето й беш е гладко като крем. Ко с ат а й
беше тъм ночерв ена, но не като онова морковеночервено или като ко с ат а на
бл онди нка, боядис ана в черв ено, а като тъме н, лъскав ке ст ен и падаш е по
рам ен ете й на теж ки къдриц и. Тялото й бе ше перф ектно. Н е беш е кль ощава
като гл упав и те момичет а, които гладуват, пов ръщат и с е тормозя т, за да с е
превърнат в подобия на П арис Х илтън. Тялото й беше извая но като тяло на
перф ект на и силна жен а, имаше нев ероятни ци ци. (Как ми с е иска ше и аз да
имах т акива.)
— А !? — прозвуч ах като пълен иди от.
Же нат а ми с е усмихн а и по каз а своите невероя тно бели и рав ни зъби. С
из кл юче ние на кучеш ките. П окрай опис а нието на ней нат а перф ектно ст
за брав их да спомена, ч е има ше с апф ирен п олуме с ец, т атуиран на челото. О т
не го с е разпро стир аха линии, които ми напомняха на морс ки вълни. Те
започваха от веж дите й сти гаха ча к до скулите й.
Тя бе ше вампир.
— Каз ах, че с е надя вахме ти да имаш обяс нени е защо един току-що
бел яза н вампир, който още не е мин а л пре з целия ци къл на Пром я н ат а , има
на чел ото си символ за ст ар шинс тво.

24
 — Зн ачи аз не съм вампир ?
С м ехът и бе ше като музи ка.
— В с е още не, Зоу и. Н о според мен ф актъ т, че белег ът т и е з авършен, е
добра пол ичб а.
— О … А з… аз… добре. Това е добре.
За щаст ие баб а ме сп аси от пълно униже ние.
— Зоу и, това е Глав н ат а ж рица на «Дома на нощт а» Не ф ерет. Тя с е
гри жеш е много добре за теб, докато бе ше… — баба направ и пау за,
предпол агам, за да не ка же «в бе зс ъзна ние». — Докато бе ше з аспа л а.
— Д обре дошл а в «Дома на нощт а». Зоуи Редбърд — каза сърдечно
Н е ф ере т.
П огл еднах към баба и по сле обрат но към Н е ф ерет Чувс твах с е повече от
гл упаво, когато запел течих :
— Това… това всъщно ст не е мо ето име. Ф амилият а ми е Монт гомъри.
— Та ка ли? — Н е ф ере т повдигн а тън кит е си веж ди. — Едно от
предим с тват а на това да започваш нов ж ивот е, че с е предо ст авят избор и,
които не си има л преди. А ко може те да избира ш, ко е ще ше да е ис тинс кото
ти им е.
Н ямах ни ка кв и колеб ания.
— Зоу и Редбърд.
— Знач и от този момент нат атъ к ще бъдеш Зоу и Редбъ рд. Добре дошл а
в нов ия си ж ивот.
Тя протег на ръка, ся каш иска ше да сти сне моят а, и аз автомати чно я
протег нах. Вме сто това тя ме хвана за лак ътя, ко ето ми с е стори много
ст ран но, но ня как си го ус е щах като прав илно.
Д око сва нето й беше неж но и топло. Тя беш е толкова порази телн а, че м е
из пъл ваш е със ст рахопочит ан ие. Всъ щно ст тя бе ше това, ко ето с а вси чки
вам п ири — не що повеч е чове к. П о-силни, по-умни, по-т а лан тлив и. Тя
из гл еж даш е т ака, ся каш излъ чваш е няка ква вът решна све тлина. Като с е
зам исл я, това е един ст ереотипи те, които хорат а имат з а вампир ите, и, както
веч е с е убедих, голяма час т от тях с а наи сти на верни. Те и збягват
сл ън чеват а светли на, по- силни с а но щем, т рябва да пия т кръв , за да ж ивея т,
и почит ат богиня, която символиз ира Н ощт а.
— Бл агодаря ти. П рият но ми е да с е запо знаем — полаг ах наист ина
не им оверни усилия, з а да говоря полуин телиген тно и норма лно.
— Както и преди ка зах на баба ти, не сме има л и до с ега случай
новобел яза н вампир да дойте при пас по подобе н начи н в бе зсъ знан ие и с
напъл но завърше н белег. Може ш ли да си спомн иш какво с е случ и, Зоуи ?
О творих уст а да й каж а, че си спомн ям всичко много добре — как
пад нах, как си ударих глават а, как в идях собств еното си тяло да леж и на
зем ят а, ка к с е спу снах в пе щерат а и ка к т ам с е сре щнах с богинят а Н икс. Н о
преди да заговоря, ус етих ст ра нно чувс тво — ся каш някой ме е ударил
сил но в корема. Н ещо ме предупреж дава ше да си премъл ча.
— А з… а з не си спомням много — спрях с е и пръст ите ми напипа ха
м ястото, където шевове те изпък ваха. — П оне не и след като си ударих
гл ават а. И скам да каж а, че до тоз и момент си спомням всичко много ясно.
С рещ ат а с Ловеца, който ме беля за, съобщих на родители те си и из бухна
ст ра шен сканда л, по сле и збягах и от идох в къщат а на баба. Чувствах с е
м ного зл е и когато из кач их пътя към скло на… — спомних си вси чко, ко ето
с е сл учи т ам: духове те на древ ните ин диан ци от племето черок и, т анци те

25
окол о огън я… Млъ кн и! — крещ еше не що вът ре в мен. — Предпола гам , че
съм с е подхлъз на ла, защ ото ка шлях пре ка лено силно и при пад ането съм си
уд арил а гл ават а. Следващ ото нещо, ко ето си спомням, бе как баб а пее. И с е
съ будих — завърших ра зка за си набъ р зо. И сках да и збягам от
прон ицат ел ния зел еноок поглед, но съ щото чувство, ко ето ми ка зва ше да
м ъл ча, м и ка за и че не т рябва да отме с твам поглед, а да с е пре сторя, че
ни що не крия.
— Норма лно е при т ак ъв удар в глават а да с е полу чи заг уба на спом ени
— подхвърли баба.
И ска ше ми с е да я раз целувам.
— Д а, ра збира с е, че е норма лно — каза Н е ф ерет и чертит е й ся каш
из губи ха част от о ст рот ат а си. — Н е с е прит е снявай з а в нучкат а си, Силв ия
Редбърд, всичко ще е наред с нея.
Тя говореш е поч тит елно е баб а и напре жени ето, ко ето с е беш е
на събра л о в мен, изче з на. Щом харе сва баба, зн ачи би т рябва ло да е све ст ен
чове к, то е с т вамп ир. Н а ли т ака?
— С игур на съм, че като вампир т и вече си раз бра ла, че дори
новобел яза нит е имат спо соб но стт а да с е въз ст ановяват необи кновено бър зо
— Не ф ерет ми с е усмихна, след това с е обърна към баба: — Състоян ието й
с е подобрява толкова бър зо, че вече не е необходимо да стои тук. — П о сл е
отново м е погледна. — Зоуи, иска ш ли да с е срещ неш с новат а си
сък вартиран тка?
Н е. П реглът нах теж ко, след ко ето отговорих :
— Д а.
— Ч уд е сно.
За щаст ие тя иг норира ше ф акт а, че с е държ ах като ухилено, глупаво,
град инско дж удже — от оне зи, които с е слагат за декорация.
— С игурна ли си, че не т рябва да о ст ане тук поне още един ден за
набл юден ие? — попит а баба.
— Р азбирам твоят а загр иже но ст, но те уверявам, че пс ихиче ски те
т равм и на Зоуи веч е с е лекуват на място, ко ето и ти цени ш в исоко.
Тя м и с е усмих на и въпре ки че бях из плаше на, нерв н а и въобще тот а л но
изт р ещял а, а з с е усмихнах в отговор. Н е ф ере т сяка ш наис тина с е радваш е,
че съм т ам . И че с тно ка зано, си помислих, че да с е превърнеш във вам пир
не е нещо чак толкова уж асно.
— Б або, добре съм, наи сти на. Само ма лко ме боли глават а, но
о ст ан а л ат а част от мен с е чувст ва отлично — в момент а, в който го ка зах,
о съ знах, че това е с амат а ист ина. Бях пре ст ан а ла да кашлям, болки те в
м ускул ите ми бяха изче з на ли. С изключени е на болкат а в глават а с е
чувс твах перф ектно.
Тог ава Не ф ерет направ и не що, ко ето не с амо ме изн енад а, но и
м ом ент а л но ме накара да я харе с ам. И да започна да й вярвам. Тя с е
прибл иж и до баба и ка за бав но и в нимат елно.
— С ил в ия Редбъ рд, давам ти оф ициа лн ат а си клетва, ч е твоят а в нуч ка
ще бъде в бе зопасно с т тук. Към вс еки новак е зачисле н по един възрас тен
м ентор. За да те уверя, че всичко ще е наред, аз лично ще бъда ментор на
Зоу и. О ст ава с амо да я повериш на мои те гриж и.
Н е ф ере т доко с на с ръка сър цето си и с е поклони на баб а. Тя с е
покол еба с амо за с екунда, след ко ето отвърн а:

26
 — Прие мам клетват а ти, Не ф ерет. Вис ша ж рице на Н икс — след това
повтори же ст а на Не ф ерет е доко сва нето на сърцето и поклона, преди да с е
обърне към мен и да ме пре гърне силно.
О бади ми с е, ако ти пот рябвам за нещо, Зоуи. О бичам те, с къпа.
— Н епременно, бабо. И а з те обичам. И ти благодар я, че ме доведе тук
— прошеп нах аз, вдишва йки от нейния т а ка добре познат лавандул ов
аромат, и едва не с е разпла ках.
Тя м е целу на по бузат а, с тип ичнат а си бър за, уверена крач ка напусна
ст аят а и м е о ст ав и нас аме с вампир з а пръв път в ж ивот а ми.
— Е, Зоуи, готова ли си да започ неш своя нов ж ивот?
П огл еднах я и отново о съзнах колко е изумит елна. Ако с е превърн а във
вам п ир, да ли ще имам нейнат а уверено ст и сила, или това е не що, присъ що
с ам о за В исшат а ж рица ? За миг в глават а ми пробле сна мисълт а, че би бил о
вел ико да съм Вис ша жриц а, но по сл е здрав ия т разум с е завърна. А з бях
про сто хлапе. При това объркано хлапе. И най-вероят но не от клас ат а на
В ел и кат а жриц а. И сках с амо да намеря мястото си тук, а благодаре ние на
Н е ф ере т това вече не ми изглеж д аше толкова плаше що.
— Д а, готова съм! — зарад вах с е, че отговарях по- уверено, отколкото с е
чувс твах.

С ед ма глав а

— Кол ко е час ът?

В ървяхме по те с ен коридор с много завои. Сте нит е бяха направен и от
ня каква ст ран на сме с ица меж ду тъмен камък и леко издаден и тухли. До ст а
наче сто бяха разположени мъж дука щи ст ъклен и ф енери, окачени върху
ст ари нни мет а лн и свещни ци, заби ти в ст енат а. Те изпус ка ха неж на, жъл т а
све тл ина, която за щ асти е не дразне ше очите ми.
Щом сти гнахме за лат а, за беляз ах, че тя няма ни какв и прозорци. П о
пътя не сре щнахме никого, въпре ки това аз продълж их да с е озърт ам
нерв но, предст авяйк и си първат а си срещ а е дру ги нова ци.
— Поч ти чет ири след полу нощ е. Това значи, че учеб ните з анят ия с а
при кл ючил и преди около час — отговори ми Не ф ерет и с е усмихн а леко на
шо киранат а ми ф изио номия. — Часове те започват в о с ем веч ерт а и
при кл ючват в т ри след полуно щ — обясн и ми тя. — Учи тели те с а на
раз пол ожение до т ри и п олов ина, за да дават допълн ител ни разяс нени я след
ча совете. Спо ртн ият с а лон е отворен до нас тъпван ето на изгрева — точния
м ом ент, който ще ус е щате бе зпо греш но, когато Пром я н ат а във вас с е
извър ши напълно. До тога ва в ремето на зазоряван е ще бъде изр ично
обявявано във всичк и клас ни ст а и, общеж и тия, общи поме щени я, за лат а за
хран ене, библиот екат а и спо ртн ия с а лон. Храмът на Н икс е ст е стве но е
отворен по всяко време, но в него има предв иде ни зани мания два пъ ти
с едм ично след уч илище. Следващ ият ритуа л е ут ре — Н е ф ере т ми с е
усм ихн а окураж ител но. — Знам, че с ега ти звучи обърка но, но до ст а бър зо
ще вл е зе ш в час с всичко тук. Съква ртир ант кат а ти щ е ти помага т ака, както
и аз.
Тъ км о с е готвех да задам следва щия си въпро с, когато гол яма,
оран жева, ко сме ст а топка прит ича пре з ст аят а и бе з шумно с е хвърл и в

27
ръце те на Н е ф ере т. П одскочих и изпи сках ст ре снато, а след това с е
почувс твах като пълна глуп ач ка, защ ото с е ока за, че това не е летящ
каракондж ул или нещо подобно, а чи сто и про сто котка.
Н е ф ере т с е усмих на и поче с а коткат а меж ду уши те.
— Зоу и, запоз най с е със Ска йлар. Той обикнове но с е мот ае наокол о и
дебн е да с е хвърли в прегръдкат а ми.
— Това е най- голямат а котка, която някога съм в иж да ла — казах и
протег нах ръкат а си, за да ме помириш е.
— В нимавай, много хапе!
П реди да отдръп на ръкат а си, кот аракъ т започна да тър ка муцуна в
пръс тит е м и. Зат а их дъх. Н е ф ере т на клони глава зам ислено.
— Той те харе сва! Това е невероят но. Той не харе сва никого, о свен м ен.
Д ори държ и други те котки наст ра на от т аз и час т на училищ ето. Н аист ина е
гол ям грубиян.
В ним ателно пога лих Скайл ар меж ду уши те, както бе ше направ ил а и
Н е ф ере т преди това.
— М ного оби чам кот ки — казах неж но. — П реди имах котка, но когато
май ка м и с е омъж и повторно, с е на лож и да я з ане с ем в приют, за да си
нам ер и нов и стопа ни. Джон, нов ия т съп руг на май ка ми, мра зеше кот кит е.
— Забеля за ла съм, че начинъ т, по който няко й с е от нася към котки те и
те към не го в отговор, е много по казателен за характер а на човека.
О тм е с тих поглед от кот кат а и срещ нах зелен ите очи на Н е ф ерет. Тя
зн аеш е за с емейни те отно шен ия много повече, отколкото казва ше.
П очувствах с е ня как си свър зана с нея и напреже нието ми с е изпар и.
— И ма ли много кот ки тук?
— Д а, има… Кот кит е в инаг и с а били в съю з с вампири те.
Х м , добре. А з всъщно ст вече го знаех. П о история на свет а при
го с подин Шадокс (по-и зве ст ен като П ъф Шеди, но не му казвайт е) см е
учил и, че в мин а лото с а уби ва ли котк ите, защ ото е има ло поверие, че т е
прев ръщ ат хорат а във вампири.
Да, бе, д а, г овори м и. О щ е ед н о д оказ ат елст во з а гл упост т а на
човецит е.
Та зи мисъл ме шокира. Колко бъ р зо и ле сно започ нах да мисля за
«норм а л нит е» хора като з а «човец и» и като за не що ра злично от мен с амат а.
— М исли ш ли, че мога да си в зема кот ка?
— А ко някоя те из бере, ще можеш да й прин адлеж иш.
— Д а ме избер е?
Н е ф ере т с е усмих на и започна да га ли Скайлар меж ду уши те, а той
довол но замърка.
— Д а, котки те избират нас, ние не ги притеж аваме — сяка ш за да
докаже правот ат а на думит е й. Скайлар скочи от ръцете й и побягн а от
з а л ат а. Н е ф ере т с е з асмя. — Той наис тин а е уж ас е н, но а з го обож авам .
М исл я че ще ше да е т ака дори да нямах т аз и спе циа лн а дарба от Н икс.
— С кайлар е дар от Н икс?
— Н а вся ка Върхов на ж рица с е дава няка ква дарба от богинят а.
С пе циа л н а сила. Това е свъ р зано с начина, по който от криваме Върхов нат а
ж рица. Д арбат а може да бъде под формат а на необикнов ени поз нават ел ни
ум е ния, като например да чет еш мисли или да имаш в иден ия, които
предс казват бъде щето. И ли пък може да бъде не що от ф изич е ск ия свя т,
наприм ер сп ециа л на в ръзка с някои от четир ите елеме нт а, или пък е

28
ж ивотни те. А з има две дарби от Н икс. О снов нат а ми дарба е свър за на с
котки те. Имам нео бича йно сил на в ръзка с тях дори за вамп ир. Вторат а м и
дарба е свър зана с лечи телс твото — тя ми с е усмихна. — Ето з ащо отл ично
зн ам , че с е въз ст ановяваш много добре.
— Това е невероятно! — бе единс твеното, ко ето усп ях да каж а. Глават а
м и вече бе на пъ т да с е пръсн е от всичко, ко ето ми с е случи пре з по следния
ден.
— Ел а да с е качим в ст аят а т и. Сигурна съм, че си гладна и уморен а.
В еч ерят а ще бъде с ерв ирана след… — Н е ф ере т наклон и глава на една
ст ран а, ся каш очаква ше някой нев ид им човек да прош епне това в ухото й. —
С л ед окол о ч ас — по сле ми с е усмихн а разб иращо. — Вампири те в инаг и
зн аят кол ко е часъ т.
— Това също е много яко.
— Това, мила моя новачке, е с амо върхът на «якия» айс берг.
И скре но с е надявах срав нени ето й да няма ни що общо със съдбат а на
«Тит аник». Когато продълж ихме да върв им към общеж и тият а, аз си спом них
въпро с а, който бях започна л а да й задавам, когато с е появ и Скайлар.
— Зн ачи казваш, че за ниман ият а започват в о с ем веч ерт а? —
обик новено не съм бав но загряваща, но някои от нещат а, които тя м и
казва ше, звуч аха сяка ш на друг е зик. М а лко с е зат руд нявах да проум ея
вси чко.
— А ко с е замисли ш над това, ще о съзна еш, че да с е провеж дат уроцит е
пре з нощт а е напълно логич но. Есте стве но т рябва да си на ясно, че
вам п ирите — и новаци те, и възр аст ните, не е ксплодират, нито дру га
подобна глупо ст, ако с е покаж ат на слънц е, но слън чеват а светли на ни
при чинява изве сте н дискомф орт. Н е започн а ли и на теб да ти пречи поне
ма л ко, преди да дойд еш тук?
К им нах.
— «М ауми Дж имс» не ми помогн аха изобщо — отново с е почувс твах
като гл упач ка и добав их набъ р зо: — «М ауми Дж имс» с а слънч ев и очила.
— Р азб ира с е, Зоу и. Знам какво с а слън чев и очил а. До ст а добре
всъщ но ст.
— О , Боже! И зв инявам с е, аз… — спрях с е и започнах да с е чуд я да л и
не е прозвуча ло много глупаво, че съм спомен а ла Бог. Да ли това би
раздр азн ил о Вис шат а ж рица, която толкова гордо но си своя белег. П о
дявол и те, а да ли щ е подразн и Н икс? О , Го споди! Ами това, че споме навам
дявол и те? Това ми е лю бимат а ругат ня. (П о-скоро единс твенат а, която
из пол з вам редов но.) Да ли мога вс е още да я изп олзвам? Вярващ ите
проповядваха, че вампири те поч ит ат грешн а богин я и че с а с ебичн и и тъм н и
създ ания, които не с е интер е суват от ни що друго, о свен от пар и,
бл аго пол учи е и пи ене на чове шка кръв и бе з съмнен ие всичк и ще оти дат
право в ада. Та ка че да ли това озн ачаваше, че т рябва да в нимавам, когато
из пол з вам …
— Зоу и!
Вдиг нах поглед и в идях Не ф ере т да ме изучава със съсредоточе но
изр аже ние, и о съзн ах, че тя най-вероят но с е е опит а ла веч е да привл ече
в нима нието ми, докато бях напълно погълнат а от мислите си.
— И зв инявам с е — отвърн ах аз.
Ж рицат а спря до мен, слож и ръце на рамен ете ми и ме погледна.

29
 — Зоу и, спри да с е изв ин яваш. Н е забравяй, че вс еки един от на с е
дошъл отт ам, откъ дето си дошла и ти. Това беш е ново за всич ки на с. Знам
какво е чувс твото — ст ра хът от П ром ян ат а , шо кът, че ж ивот ът т и с е е
превърн а л в нещо чуж до.
— И не спо собно с тт а да конт ролира й нито едно от те з и не ща —
добав их.
— Това също. Н о няма вина ги да е толкова лошо. Когато ст а неш
вам п ир, ще ти с е ст ру ва, че ж ивотъ т ти отново си е твой собс твен. Ще
прав и ш своите избор и, ще върв иш по своя път, ще с е насочи ш нат ам ,
на където т е отведат жела ният а и възмож но с тит е ти. Ще следваш сърцето и
душат а си.
— А ко ст ан а вампир.
— Р азб ира с е, че ще ст анеш, Зоуи.
— Ка к може ш да си толкова сигурна ?
О чит е на Не ф ерет с е спряха върху белега ми.
— Н икс те е избра ла. За какво, вс е още не зн аем. Н о ней ният зна к е
недвусм ислено положен върху теб. Едва ли би те доко сн а ла с амо з а да в иди
как с е прова ляш.
С пом них си думи те на богин ят а:
Зоуи Ред бърд , Дъщ еря на н ощ т а, обявя вам т е з а мои очи и уш и в
д н еш н ия свя т . Свя т , в койт о д оброт о и злот о се боря т з а надм ощ ие.
В еднаг а отме с тих очи от прон ицат елния поглед на Не ф ерет. О тч аяно м и
с е искаше да раз бера за що вът ре шното ми чувство толкова настоя телно м е
караше да си държ а уст ат а затворен а и да не спомен авам на Не ф ере т нищо
за срещ ат а си с богинят а.
— П ро сто ми с е случи ха прека л ено много неща за един ден.
— О пределено е т ака, о собе но на празен стомах.
Тръгнахм е отново, когато звукът от звънящ мобилен теле ф он ме накар а
да подскоча. Н е ф ерет ми с е усмихна изв ини телно и извад и ма лък теле ф он
от джоба си.
— Д а? — И зве с тно време с амо слуша ше, по сле започн а да при св ива очи
и да с бръчква чело. — Н апротив , много прав илно по стъп и, като ми с е
обади. Ще с е върна и ще я проверя — тя затвори теле ф она и с е обърна към
м ен : — И зв инява й. Зоуи. Едно от нов ит е момичет а си счупи крака по-рано
дне с. И згл еж да, има някакво услож нени е и ще т рябва да отида при нея, з а
да проверя ка кво ст ава. Защо не продълж иш по този пъ т с ама? Като зав ие ш
на л яво, ще с тигн еш до глав ния в ход. Н е може ш да го пропу сне ш, врат ат а е
направе на от много ст аро дърво. Н епо средств ено до не я отвън има каменн а
пе йка. Можеш да с едне ш т ам и да ме изча ка ш. Н яма да с е бавя.
— Д обре, няма проблем… — но преди да го каж а, тя вече бе изче зна л а
по коридора.
И зобщо не бях щ астлива от идеят а да пре карам неи зве с тно колко в рем е
с ама в компан ият а на толкова вампири. С ега, когато Н е ф ере т си замин а,
м ъж дукащат а светли на не ми изглеж д аше толкова приветлива. П о-скоро
беше ст ранна и хвърлящ а мрачн и с енк и върху кам енни те стени на з а лат а.
Заст ав их с е да не с е ст ра хувам и т ръгнах бав но по коридор а. Съвс ем
скоро вече ми с е иска ше да побягн а и да с е озова сред хора, били те и
вам п ири. Б еш е пре ка лено тихо.
И зл ове що. Вървях от ляват а ст рана на коридор а, защ ото от дяснат а
поч ти ням аше светли на.

30
 За съж а лени е не зав их на следващия де с ен з авой.
П ричи нат а бе ше о сноват елна. Чух нещо. За да съм по- конкре тна, ще
каж а, че беш е смях. Беше не жен момич ешк и смях, който поради няка ква
при чина м е на кара да наст ръхн а. Есте ствено, спр ях на място. Н адни кнах
към коридора и забелязах няка кво дв ижен ие в с енки те.
— Зоу и! — чух няко й да прошепва името ми.
П рим игн ах от изн енада. Н аист ина ли чух името си, или про сто си
въобразя вах? Гласъ т като че ли ми бе ше поз нат. Възмож но ли бе отново да е
Н икс ? Д а л и боги нят а изрече мо ето име? П очти толкова упла шен а, колкото и
за инт ригувана, аз прит аих дъх и направ их няколко крачки вст рани.
Когато с е пока зах из зад завоя, за беляз ах нещо, ко ето ме на кара
автомати чно да с е прити сна — плътно към стен ат а. В ма л ка ни ша, не много
да л еч от мен, имаше двама душ и. В нача лото изобщо не разбирах какво
в иж дам . С л ед миг обаче ми ст ана ясно.
Трябва ше ведна га да с е махн а от т ам. Трябва ше бе з шумно да с е
изм ъкн а наз ад и изобщо да не мисля за това, ко ето в идях. Н о не направ их
нито едно от те зи не ща. Чувс твах, че кра кат а ми с а прека л ено теж ки и не
м огат да помръднат. Вси чко, ко ето ми о ст ава ше да направя, беш е да гледам .
М ъжът — но о съзнах, че той не е мъж , а момче бе не повече от година
по- гол ям о от мен — сто еше с гръб, при тиснат към нишат а. Гла ват а му беше
отм етн ат а на зад и диша ше т еж ко. Ли цето му бе ше в сян ка, но въпреки това
с е за бел я зваш е, че е крас ив .
Тог ава поредни ят женск и кикот ме накара да погледна над олу. Тя бе ше
за ст ана л а пред него на кол ене. Всичко, ко ето в иж дах от не я, бе ше рус ат а й
ко с а — толкова буйна, че ся ка ш бе намет а ло. Тя проте гна ръце и по с егна
към бедрат а на момчето.
Б яг ай! Махай се от тук! — кре щеш е вът решн ият ми глас. О пит ах с е да
направя крачка и тогава негов ият глас ме накар а да замръзн а на място.
— С при!
Щях да припад на, за щото в първ ия момен т си помислих, че говори на
м ен.
— В съ щно ст не ис ка ш да сп ирам, на л и?
О тдъхнах си с облекчен ие, когато тя с е обади. Яв но говоре ше на нея. Те
дори не подозира ха, че съм т ам.
— Напротив , искам — звучеш е, сяка ш процеж да думи те пре з зъби те си.
— Ст а ни, и зправ и с е.
— Х аре сва ти, знае ш, че ти харе сва. Също както ти е ясно, ч е вс е още
м е жел аеш.
Гл а сът й беш е преднамер ено дре зг ав . Тя с е опитва ше да звучи с екси, но
дори аз успя вах да доловя ф а лша. Всъщно ст звучеше от чаяно.
В идях я да дв иж и пръ сти те си и очи те ми с е ра зшир иха от изумление,
когато прокара нокътя на показа л еца си по бедрото му. Нокти те й разряз аха
дън ките м у като нож и ст руя а лена кръв бликна от т ам.
Това определе но ме отв рати, но при гледкат а на кръвт а уст ат а ми с е
напъл ни със слю н ка.
— Н е! — изв и ка той и я хвана за раменет е, за да я из бут а от с ебе си.
— О , спри да с е пре ст руваш — тя с е изхили гадно и с арка сти чно. —
Зна еш, че в инаг и ще бъдем заедно — прибл иж и с е с изпле з ен е зик и обл иза
кървават а лин ия.
П от ръпн ах. Бях като хипнотиз ирана.

31
 — П рекрати това! — той продълж аваше да с е опит ва да я избут а от с ебе
си. — Н е ис кам да те наран я, а вси чко това започ ва наис тина да ми писва.
За що не можеш да го раз бере ш? Веч е не сме заедно. Н е те жел ая…
— Жел аеш ме. Винаг и ще ме жела еш! — тя започна да разкоп чава
па нт а л они те му.
Н е т рябваше да съм т ам. Не т рябваш е да в иж дам това. О ткъснах погл ед
от кървав и те му бедра и от с тъпих една крачка наза д. Момч ето вдигна очи.
За бел яз а м е.
И тогава с е случи не що на исти на ст ра нно. Ус етих как с е доко снахм е от
раз стояние. Н е можех да отме стя поглед от него. Момич ето пред него сяка ш
изче зна и всичко, ко ето продълж и да съще ствува, бе ше той, а з и
пре красн ият аромат на неговат а кръв .
— Н е ме жел аеш, а? Н е из глеж да точно т ака — изхили с е тя гадно.
И мах чувс твото, че глават а ми започва да с е клат и напред-наз ад.
— Н е! — изв ика той от ново и с е опит а да я и збут а от с ебе си, за да
м оже да с е приближ и към мен. О ткъсн ах очи от него и с е запре пъвах на зад.
— Н е! — изв и ка той отново, но този пъ т знаех, че говори на мен, не на не я.
Тя яв но съ що го о съ зна, защ ото с е озъби и изкр ещя като диво ж ивотно.
Ус етих, че вече мога да с е дв иж а. В същат а с екунда с е обърнах и побя гнах
на зад по коридора. О чаквах да хукнат след мен, затова продълж их да тич ам ,
докато с тигн ах голямат а дървен а порт а, която Н е ф ере т ми опис а. Спрях с е
т ам , подпрях с е на студ еното дърво и с е опит ах да си п о ема дъх. В същото
в рем е с е о слуш вах за стъп ки.
Ка кво щях да направя, ако ме пре следваха? Глават а ми започн а да
пул сира от болка, чувс твах с е слаба и уж асно из плаш ена. И извънредно
отв ратен а.
Д а, наяс но съм с ора лния с екс. Съмнявам с е да има ж ив т ийне йджър в
А м ерика, който да не е наяс но, че според повечето възраст ни ние прав им
св ирк и, вс е едно раздаваме дъв ки (или по-подходящо — близа л ки). Тия
пъл н и гл упо сти в инаг и с а ме вбе с ява ли. Ес те с твено, че е пълно с момич ет а,
които м исл ят, ч е е «яко» да прав иш св ирк и. Но те грешат. П оне те зи от нас,
които имат функ ционир ащи мозъци, с а наясно, че не е много яко да те
из пол з ват по този н ачин.
Д обре де, знаех разн и неща за св ирк ите, но всъщно ст нико га не бях
в иж да л а наи сти на. И това, ко ето в идях току-що, определено ме отв рат и. Но
това, ко ето ме отв рат и още повече, беше начинъ т, по който ре агир ах при
в ида на кръвт а му.
А з съ що ис ках да я опит ам.
А това определено не е норма лно.
И по сл е, когато очит е ни с е срещн аха. Какво беш е това не що?
— Зоу и, добре ли си?
— П о дяволи те! — изв и ках и подскочих.
Н е ф ере т сто еше зад мен и ме гледаш е объркано.
— Д а не би да с е чувства ш зле ?
— А м и… аз… — умът ми напълно блокир а. Н ямаше никакъв начин да й
каж а ка кво в идях току-що. — Глават а до ст а ме наболява — обадих с е най-
по сл е. И беш е вярно. Зверски ме болеш е.
Тя м е погледна съчувс твено.
— Н ека да ти помогна.

32
 Н е ф ере т слож и ръкат а си точно където бяха ш евовете на чел ото м и.
Затвор и очи и аз долов их шеп от а й, но думит е й бя ха на е зик, който не
раз бирах. И зведнъж ръкат а й започна да ст ава топла и сякаш т ази топл ин а
с е превърна в течно с т, и кож ат а ми я попи в с ебе си. Затвор их очи и
въздъхнах с облекчен ие, когато болкат а в глават а ми лека- полека изче з на.
— П о-добре ли си?
— Д а — едва про шепн ах.
Тя отдръп на ръкат а си и аз отворих очи.
— Това ще задърж и болкат а да леч. Н ямам предст ава защо с е е върна л а,
и то е т акава сила.
— И аз също, но важ ното е, че с ега я няма — избъбрих набър зо.
Тя с е в гледа в мен за изве с тно в реме, а по сле ме попит а:
— Ка кво те прите снява ?
— М а лко с е ст ра хувам от сре щат а с новат а си съква рт ирант ка — ко ето
на практи ка не бе ше ни как ва лъж а. О пределено с е ст рахувах.
Н е ф ере т ми с е усмихна мило.
— В си чко ще бъде наред, Зоуи. Н ека ти предст авя нов ия ти ж ивот.
Тя отвори голямат а дървена порт а и с е озовахме на двора пред
учил ището. Не ф ерет от стъп и крачка наз ад и ме о ст ав и да гледам глупаво.
Уче ници с униф орми, които изглеж д аха уни ка лно, с е дв ижеха на ма л ки
гру пи по пъте кат а в учили щни я двор. Чувах прив ид но норма л ния ш ум от
техни те гласове, докато разговаряха и с е смееха. Гледах ту тях, ту
учил ището и с е ч удех ко е от двете при влича в нима нието ми повече. И збрах
учил ището. То изглеж д аше по-ма лко запла ши телно, а и с е опасявах, че в
тъл п ат а уче ници мога да в идя него.
М ястото изглеж д аше като и злязло от злове щ кошмар. Беше по сред нощ
и с е предп олага ше, че т рябва да е напълно тъмно, но огромнат а луна
све теш е над величе с твени те ст ари дъбове, които хвърляха сян ка наокол о.
Га зен и л ампи, по ст авен и в ръж дяс а ли ф енери, следваха а леят а, която
вървеше успоредно на огромнат а тухлено- камен на сграда. О т ст рани на
гл ав нат а сгр ада имаш е в исока кула, която подсилваше илю зи ят а, че мястото
прил и ча повече на замъ к, от колкото на учил ище. Помислих си, че един ров
би подхож да л много повеч е, отколкото а лея, ограде на с гъсти храс ти аз а л ия
и добре поддърж ана поляна.
В ст ран и от о снов нат а сграда имаш е една по- ма лка, която изглеж да ше
по- ст ара и имаше в ид на църква. Зад нея и огромни те дъбове, които
ограж д аха целия училище н двор, с е в иж даше гига нт ска кам енна стен а,
която ограж да ше цялото учили ще.
П ред църкват а имаш е мраморна ст атуя на жена, облечена в дълга, веещ а
с е роба.
— Н икс! — изтър сих а з.
Н е ф ере т вдигн а веж ди от и знен ада.
— Д а, Зоу и. Това е ст атуя на богинят а, а сгра дат а з ад нея е храмът на
Н икс — тя ме подкан и да т ръгн а с не я и ми по сочи сградат а пред нас. —
Това, ко ето дне с позн аваме като «Дома на нощт а», е сграда, по ст р о ена пре з
двайс е тт е годин и на двайс ет и век в неоф ренско- норманд ски ст ил с камъни,
доне с е ни от Ев ропа. Била е предна значена за манас тир на Вярващ ите, а
по сл е е ст ан а ла час тно учили ще за много богат и учениц и. Когато ре шихм е,
че т рябва да отворим собствено уч илище в т ази час т на ст ранат а, я купихм е
за цел т а преди пет години.

33
 И мах съвс ем смъ тни спомен и от периода, когато т ази сгр ада бе ше
ча стно учил ище. П редполагам, единс твенат а причин а, поради която съм
чува л а за това, е, че веднъж по нов ин ите съоб щиха колко голям процен т от
уче ници те в него с а ст ана л и наркома ни и как управат а била сил но
шо киран а. Както и да е. Едва ли е било изн енад а за някого, че те зи
богат а шчет а с а по с егн а ли към дрогат а.
— И зне надан а съм, ч е с а в и го прода ли — каз ах някак разс еяно.
С м ехът й бе ше т их и ня как ст раше н.
— Н е ис каха, но им направ ихме предложен ие, на ко ето не мож аха да
откаж ат.
И ска ше ми с е да я поп ит ам ка кво има предв ид, но от начи на, по който
с е засм я, м е побиха т ръпки. О свен това бях уж а сно зает а. Н е можех да спра
да огл еж дам всич ко наоколо. П ървото нещо, ко ето ми направ и в печатлени е,
бе, че всички вампири изглеж д аха невероят но крас ив и. Беше адск и ст ран но.
Д обре, знам че вамп ирит е с а привле кат елни, това вс ек и го з нае. Н ай-
усп ешни те ф илмов и зве зд и в свет а с а вамп ири. Също и много т ан ць ори,
м узи кан ти и пев ци. Вамп ирит е почт и из цяло доминират в с ф ерат а на
изкус твото, ко ето обясня ва защо с а толкова богат и. А също и защо
В ярва щит е ги о съж дат като бе зс крупулн и и а лч ни.
Може би всъщно ст им зав иж дат, че с ами те с а толкова крас ив и.
В ярва щит е им гледат ф илмите и пие сит е, ходят им на кон цертит е,
купуват им кни гите и прои зведеният а на и зкуството, но в съ щото в рем е ги
одум ват и Бог им е св идетел, че з а ни що на свет а не биха има ли в земане-
дава не с тях. Ехо-о, думат а «лиц емерие» значи ли нещо?
Както и да е. Да бъда заоби колен а от толкова красив и хора
предизв и кваш е у мен жела нието да допълзя под някоя пейка и да с е скрия
т ам , ощ е повеч е, че голяма част от тях поздравяваха Не ф ерет, а след това
погл еж д аха към мен и ми ка зваха «здраве й».
В гл еж дах с е в учен ици те, които минаваха покрай на с. Вс ек и от тях
поздр авява ше Не ф ерет с уважение. Н якои с е покланя ха и слага ха юм рук
пред сърцето, ко ето кар аше Н е ф ерет да с е усмихн е и да с е поклони леко в
отговор. Д обре, уче ници те не бяха чак толкова красив и като възрас тни те.
Ес те с твено, че бяха симпатич ни и изглеж да ха интер е сно с технит е
с апф ирени пол уме с еци на чел ото и хубав ит е им дрехи, които прилича ха
повече на спец иа лна диза йнерс ка изработка, от колкото на учил ищн и
униф орм и. Н о не притеж аваха лъс кавото, нечове шки при влекател но
изл ъ чван е, ко ето но с еше в с ебе си вс ек и един от възрас тни те вампири.
Н аправ и ми в печатлени е, както и предполаг ах, че в униф орми те им
преобл адава черния т цвя т. Н е е толкова т руд но да разпоз нае ш клиш ето,
когато то с амо мине покра й теб в готич е ски чер ен цвят. Н о няма как да не
при зная, че им сто е ше до ст а добре. Черното беше в комбин ация с тън ки
кариран и линии в тъмно си нь о, в иолетово или изум руд енозел ено. Върху
вся ка униф орма има ше избродира н златен или сребърен зна к. И мах
чувс твото, че в идях някои от знац ите да с е повт арят, но не можех да
определ я какво точно изобразяват.
О свен това ми направ и в печатлен ие, че твърде много от учен ици те имат
дъл ги ко с и. Момичет ат а бяха с дълги ко си, момчет ат а — съ що. Учител ите
съ що бяха с дълги ко си. Дори котк ите, които с е разхож да ха по двора от
в рем е на в реме, бя ха с до ст а дълга козин а. Ст ранно. Добре, че с е отка зах от

34
подст ригването и къс ат а при че с ка, която си направ и Ка йла мина л ат а
с едм ица.
За бел яз ах, че учител ите и учен ици те имат още не що общо — очи те им
бяха в перен и с лю бопит с тво в моя белег. Чуде сно.
Започн ах нов ия си ж ивот като анома л ия, ко ето от с амото нач а ло м и
беше ясно кол ко е не прият но.

Осма глав а

О бщеж и тият а бяха до ст атъ чно отда л ечен и от сград ат а на училищ ето, а
Н е ф ере т има ше спокойн а и бав на походка, ко ето ми даваш е възмож но с т да
за давам въпро си и да с е удивявам на всичко наоколо. Р азхож дахм е с е край
разл ични те сград и и тя ми разказва ше ко е какво е, като с това влага ше
см ис ъл в нещат а, които в иж дах. Беше ст ран но и кра сиво еднов реме нно.
Кол кото и ст ра нно да звучи, започнах отново да с е чувст вам като с ебе си.
Н е ка шл ях, ни що не ме боле ше. Дори главоб олието ми бе преми на ло. И по
ни какъв начи н не с е с ещах за обе зпо коител нат а сц ена, на която ст ан ах
св иде тел ка преди ма лко. Бях я забрав ила. И ли поне имах т акива нам ерени я.
П о сл едното не що, от ко ето с е нуж даех, бя ха ощ е разпр ав ии. Н ов ият м и
ж ивот и ст ра нния т ми белег бя ха предо ст атъчн и за момент а.
М исл ех си, че ако не вървях пре з учили щния двор по сред но щ редом с
вам п ир, м ожех да си предст авя, ч е и дне с съм съ щат а, каквато бях вчера.
Д обре, може би не беш е точно, но глават а вече не ме боле ше, а и вс е ки
м ом ент щях да с е срещн а със своят а съква ртир ант ка, защ ото в тоз и мом ент
Н е ф ере т отвори в рат ат а на женс кото общ еж ити е.
И зне надах с е. Н ямах предст ава какво съм очаква ла да видя. Може би
не що тъм но и злове що. Всъщ но ст бе много симпатично, издърж а но в неж ни
си ни и жълти цветове, с удобни канапет а и изобилие от пух кав и
възгл ав ни ци. До ст атъчно големи, за да може да с е с едне човек върху тях.
Н еж нат а све тлина и ст арин нит е крист а лн и свещни ци придаваха на мястото
атм о с ф ера на замъ к. По гладки те ст ени в исяха порт рет и на жени, всяка от
които изгл еж даше ня как екзот ичн а и влас тна. И маше много свеж и цветя,
предим но рози, по ст авени в кри ст а лни ва зи на разли чни ме ст а из
пом ещ ението. М аси те бяха покр ити с кни ги, чан ти и други норма л ни,
ти пич но м омичеш ки не ща. Видях няколко тел ев изора и раз познах кан а ла на
един от тях. Ст ар аех с е да с е усмихвам и да и зглеж дам дружелю бна на
м ом ичет ат а, които още с влиз ането ми млък наха и започ наха да ме гледат
вт ренче но. Добре, не с е изра зих съвс ем коректно. Н е гледаха точно м ен,
гл едаха бел е га ми.
— Момич ет а, това е Зоуи Редбърд. П оздраве те я и я по сре щне те с добре
дошл а в «Дома на нощт а»!
В първ ия т момент никой нищо не ка за. И деш е ми да умра от
неудобс тво. Тог ава едно момиче от групи чкат а, която гледаше тел ев изия, с е
из прав и. Б еш е слаба, рус а и, по дяволит е, перф ект на. Всъ щно с т напомняше
м и на по-млада версия на Сара Дже сика П аркър (която а з въобще не
хар е свам , толкова е дразне ща и няка к прев з ето за качл ива).
— Здраве й, Зоуи. Добре дошла в твоя нов дом — усмив кат а й, подобна
на т ази на Сара Дже си ка П аркър, беш е топла и сърдеч на, гледаш е м е в
очи те, вм е сто да с е кокори на запълнен ия полуме с е ц на челото ми, както

35
правеха о ст ан а лите. Почувс твах с е неприя тно, че направ их не гат ив но
срав не ние по неин адре с. — А з съм Аф родит а.
Аф родит а? Добре, може би не съм била толкова прибър з ана е
не гатив н ото срав нен ие. Кой норма ле н човек си и збира името Аф родит а ?
Мол я в и с е. Яв но имам е мания за велич ие. Лепнах си набъ р зо една усмив ка
и казах приве тливо:
— Здраве й, Аф родит а.
— Н е ф ере т, може ли аз да покаж а ст аят а на Зоу и?
— Н е ф ере т с е поколеба, ко ето ми с е стори много ст ра нно.
В м е сто да отговор и направо, тя сто е ше на място и гледаше Аф родит а
съсред оточено в очи те.
П о сл е неочаквано на лицето й цъф на усмив ка.
— Бл агодаря, Аф родит а, много мило. А з съм менторъ т на Зоуи, но съм
си гурна, че тя би с е чувс тва ла много по- комф ортно, ако някой на ней нат а
възрас т й покаже ст аят а.
Гняв л и беше това, ко ето в идях да проблясва в очи те на Аф родит а ? Н е,
си гурно съм си го въобраз ила. И ли поне щях да си помисля, че съм си го
въобраз ил а, ако мо ето вът решно чувство не ми ка зва ше точно обратното. Н е
че с е нуж даех от новопридо бит ат а си интуиц ия — Аф родит а с е за смя и а з
бе з погре шно ра зпозн ах гне ва в нейн ия смях.
П очувствах с е, ся каш някой ме е ритн а л в корема, когато о съзн ах, че
това м ом иче, Аф родит а, е оназ и, която за сякох с момчето в тъмн ия коридор!
Тя подхвърли игр иво:
— Р азбира с е, и за мен ще е удоволств и е да ра зведа Зоу и наокол о.
В ин аги съм готова да ти помогна, Н е ф ере т.
О т думит е й лъхаше толкова ф а лш, кол кото от циц ите на П ам ел а
А ндерсъ н, но Н е ф ерет про сто кимна в отговор и по сле с е обърна към мен :
— О ст авям те, Зоуи. Аф родит а ще ти покаже ст аят а, а твоят а
сък вартиран тка ще ти помогн е да с е при готв и ш за вечеря. Ще с е в идим т ам .
Тя м и с е усмих на с типи чнат а си топла и майчи нска усмив ка и аз
из пит ах жела ние да я прегърна и да я помоля да не ме о ст авя с ама с
Аф родит а.
— В си чко ще бъде наред — каз а ми тя, ся каш прочела мислит е ми. —
Ще в идиш, Зоу и. Всич ко ще бъде чуде сно — прошеп на тя и този път дум и те
й прозвуча ха толкова ти пично з а баба ми, ч е полож их усилие да не с е
раз пл ач а.
П о сл е Н е ф ерет с е с богува с Аф родит а и о ст ан а лит е момичет а и побър за
да изл е з е. Врат ат а с е затвори със скърца щ, зловещ звук. О , по дявол и те,
ис кам да с е прибера в къщ и!
— Ел а, Зоуи. Ст аит е с а нас ам — Аф родит а ми направ и зна к с ръка да я
по сл едвам към широкото стълб ище, ко ето с е намираш е вдясно от на с.
Когато започнахме да с е из качваме, ми с е на лож и да игнорир ам
в не запно избухн а лия зад гърбове те ни ше пот.
Н ито една от нас не проговори и с е чувс твах толкова неудобно, че м и
идва ше да крещ я. Да ли тя ме беш е видяла в тъмното? А з съм напъл но
си гурна, че нико га няма й да го спомена. Н икога. Доколкото зав ис и от м ен,
това про сто няма да ст ане.
П рочис тих гъ рлото си и ка зах:
— О бщеж ит ието изглеж да много симп ати чно. И мам предв ид, че
на исти на е хубаво.

36
 Тя м и хвърли ко с поглед.
— Тук е много по-хуб аво от про сто симпатич но. Н евероятно е!
— О , добре. Р адвам с е да го чуя.
Тя с е за смя. Звукъ т определено бе ше неприя тен — звучеш е като
подигра вател ен смях и отново ме п олази ха т ръпки, както и първ ия път,
когато го чух.
— Тук е толкова гот ино глав но заради мен — погледнах я, за да разбера
да л и с е шегува, но сре щнах студен ите й син и очи. — Да, чу ме прав ил но.
Това м ясто е готино, защ ото аз съм готина.
Лел е! До ст а ст ранно из казване. Н ямам предст ава ка к да отговоря на
т аз и озад ачаваща инф ормац ия. И мам предв ид, че не ис ках да си имам
раз прав ии с мис Голямо с амочувс тв ие ощ е на прага на нов ия си ж ивот като
разл ичен би ологич ен в ид. А и вс е още нямах предст ава да л и тя е наясно, ч е
им ен но аз я в идях в онзи коридор.
Д обре, а з вс е пак исках да нам еря сво ето място тук. И сках да пол у ча
възм ож но стт а да нари чам това ново уч илище свой дом.
Ре ших з ас ега да не с е обаж дам.
Н ито една от нас не проговори повече. Стиг нахме до голям коридор, по
продъл же нието на който имаше много в рати. П рит аих дъх, когато Аф родит а
спря пред една светлов иолетова врат а. Н о вме сто да почу ка, тя с е обърна
към м ен. П ерф ектното й лице в този момент из глеж даш е враж деб но, студено
и всичко дру го, но не и кра сиво.
— Та ка, ето какво ще с е раз берем, Зоуи. Всичк и тук при казват с ам о з а
твоя скапа н белег и с е чудят какво, по дяволите, оз нач ава той — тя
пре прав и глас а си и започ на да имитир а разговор ите по мой адре с : — О ,
новото м омиче има запълне н полуме с е ц! Какво ли означава това? Да л и е
сп ециа л на? Да ли има невероят ни спо соб но сти ? О, Боже, о, Боже! —
Аф родит а изо ст ав и подигр ават елнат а си поза, присв и очи още по-злобно и
процеди : — Ето как стоят нещат а тук. А з казвам ко е как с е случва. Ако
ис каш да ти върв и тук, на й-добре го запомни. А ко ли не — ча кат т е с ам о
не прият но ст и.
О пределено беш е започн а ло да ми писва от нея.
— В иж какво — отвърнах, — а з току-що с е озовах тук. Н е си търся
бел ят а, но и нямам ни ка къв конт р ол върху това, ко ето хорат а при каз ват за
м ен и м оя белег.
В отговор тя гнев но присв и очи. С ега пък ка кво — нима ще с е на л ож и
да с е бия с не я? До с ег а никога не съм с е била. Приготв их с е да с е защ итя
ил и да избя гам, или какв ото т ам да с е на лож и да направя, за да спа сявам
кож ат а си.
В този момен т, съ що т ака в не запно, както беше ст ана л а злобн а и
ст ра шна, л ицето й с е отпусн а и тя с е усмих на неж но, прев ръща йки с е в
предиш нат а мила и слад ка блонди нка. (Н е че с е з аблудих, де.)
— Д обре. Зн ачи с е разбрахме.
Мол я? Единс твен ото, ко ето аз ра збрах, беше, че тя яв но е забрав ил а да
си пие хапчет ат а, за дру го не знам. Н о тя не ми даде възмож но ст да каж а
ни що. П ро сто ми с е усмихн а топло и широ ко, след ко ето почука на врат ат а.
— В л е з — ра зне с е с е глас с т ипич ен юж няш ки ак цен т. Аф родит а отвори
в рат ат а. — П ривет! Влизай те!

37
 С огромна усмив ка новат а ми съква ртир ант ка, също блонди нка, с е
раз бър за като торнадо. Н о в момент а, в който забеляза Аф родит а, усмив кат а
й зам ръзн а и тя с е спр я.
— Д оведох ти новат а съкварт иран тка.
Н а пръв поглед нямаш е нищо лошо в думи те на Аф родит а, но тонът й
беше изпълн ен с омраз а, а гла сът й имитир аше подигравателно юж няш кия
ак цен т — Ст ив и Рей Джонс ън, това е Зоуи Редбърд. Зоуи Редбърд, това е
Стив и Рей Джонсън. Ето, не си ли ст анахме близк и като т ри зрънц а в
цар ев ичен кочан?
Х върл их поглед към Стив и. Тя изглеж да ше изпла шена като за ек.
— Бл а годаря, че ме придруж и доту к. Аф родит а — ка зах на бър зо,
при стъпвайки към нея, ко ето я при нуди автомати чно да от стъ пи крач ка
на зад и да с е озове и звън ст аят а. — П ак ще с е в идим — хлопнах в рат ат а
пред но с а й точно в момент а, в който изн енада ното й изражение беше
започ на л о да с е прев ръщ а в гнев но. След това с е обърнах към Стив и Рей,
която вс е още беш е пребледнял а. — Ка кво й ст ава ?
— Тя е… тя е…
Б е з да я по знавам изобщо, ми ст ана ясно, ч е Стив и Рей с е чуди колко от
това, ко ето си мисли, би могла да ми каже или да не ми ка же по въпро с а.
— … кучка — довърших а з.
Стив и Рей с е ококори, след ко ето с е из кис ка.
— Н е е много симпатичн а, това е сигурно.
— И ма нуж д а от ф армац евтичн а помощ, ето това е сигур но! —
допъл н их аз, с ко ето я накарах да с е разсме е още повече.
— М исля че с т еб ще с е разбир аме отлично, Зоуи Редбъ рд — отвърн а тя
пре з см ях. — Добре дошла в нов ия си дом.
Тя от стъ пи наза д и по сочи с те ат ра лен же с т ма лкат а ст а я, сяка ш м и
предст авя ше па лат.
О гл едах с е и примигн ах. Н яколко пъти. П ървото нещо, ко ето в идях,
беше пл акат в ре а лен размер на Кен и Че сн и, който бе окачен над едно от
л егл ат а, и каубойс ка шапка, о ст авена на една от мас ите. Н а същат а мас а
има ше и ст аромодн а газ ена лампа с формат а на каубой ски ботуш. О , не!
Стив и Рей бе ше т ипич на юж няч ка.
С л ед това тя ме пре гърна за добре дошла и ми заприлич а на ма л ко
пух каво куче нце със своят а къс а, къдрава ко с а и усмихнатото си кръгл о
л ице.
— Зоу и, много с е радвам, че вече си по-добре. Много с е прите сних,
когато разбрах, че си по ст рада л а. Р адвам с е, че най- накрая си тук.
— Бл агодаря — каз ах аз, като вс е още оглеж дах ст аят а, която ще ше да
бъде и м оя. Чувствах с е толкова обър кана, че ми идваше да заплача.
— М а лко е плаш ещо, на ли ? — Ст ив и Рей ме гледаш е съчувств ено е
гол ем ите си с ерио зни и сини очи. — Знам какво е, за щото пла ках цял ат а
първа нощ.
П регл ът нах собс твени те си сълз и, за да я попит ам:
— О т кол ко в реме си тук ?
— О т т ри ме с еца. Н ямаш предст ава колко бях щ астли ва, като ми каза ха,
че ще си имам съквартира нт ка!
— Ти си з наела, че ще дойда?
Тя ким н а енер гич но:

38
 — Д а, Н е ф ерет ми каз а онзи ден, че Ловец ът т е е наду шил и смят а да те
бел еж и. М ислех си, че ще си тук още вчер а, но по сл е разбр ах, че си има л а
ин циден т и с а те за кара л и в клини кат а. Какво с е случ и?
— Тръгнах да търся баба си, пад нах и си ударих глават а — този път
ни що не ми подска за да си държ а уст ат а затворена, но не з наех ка к да
раз каж а на Стив и Ре й за срещат а си е богинят а.
И зпит ах облекче ние, когато тя про сто к имна и повече не спомен а нито
ин цидент а, нито по- о собен ия ми белег.
— Родители те т и сигур но с а от качили, като с а в идели, че си беляз ана?
— Н апълно. И твоите ли?
— Д а. М акар че всъщно с т май ка ми не го при е толкова теж ко. Тя каза,
че всичко, ко ето може да ме измък не от Х енриет а, е добро з а мен.
— Град Х енри ет а в О клахома, предпола гам? — попит ах аз, доволна, ч е
м ога да насоча те мат а вст ран и от с ебе си.
— Д а, з а съж а ле ние.
Стив и Рей с е ме тна на леглото до плакат а на Кени Че сн и и ме подкан и
да с една на другото, ко ето с е намира ше на от сре щния кра й на ст аят а.
Когато го направ их, ме обз е възторг от из ненад ат а, че с е намирам на
собс твен ото си розово-зеле но легло, мар ка «Р а лф Лорън». П огледнах към
ма л кат а дъбова маси чка и не повярвах на очите си. Там с е намира ха моя т
уж а сно дра зне щ будилни к, очилат а, които слагам, когато очи те ми с е
изм орят от конт актни те ле щи, както и една сним ка на мен и баба от
м ин а л ото лято. А на лав ицат а з ад компютъра за беля зах някои от лю бим ит е
м и к ниги, сред които и «Дракул а» на Брам Стоукър, ко ето из глеж даш е ма л ко
като ирония на съдбат а. Там бяха ня кои от ауд иодисковет е ми, лаптопът м и,
както и колек цият а ми с ф игурки от «Та ласъми О ОД». Колко ст ранно! А
ран ицат а м и сто е ше точно до леглото.
— Б аба ти дойд е и доне с е те зи неща — от говори на учудва нето м и
Стив и Рей. — Тя е много симпат ична.
— Тя е много повече от симпат ичн а. Трябва да си смела като ти гър, за
да с е изправ и ш пред май ка ми и не йния тъ п съпруг, с амо за да доне с е ш те зи
не ща з а м ен. Предст авям си ка ква драмати чна сцена е рази гра ла майка м и —
въздъхнах и поклатих глава.
— Е, аз яв но съм късме тлий ка. П оне майка ми бе ше нав ит а да дойда
тук. Б аща ми напълно си заг уби ума, пон еже аз съм «единств еното м у
съкров и ще» — тя св и рамене, а след това с е з акикоти. — Тримат а ми братя
м е поп ит аха да ли ще мога да им помогна да сва ля т мац ки вампирки. М ъже…
— Д а, мъже — повторих аз и й с е усмихн ах. А ко и тя смят а ше
м ом чет ат а за глупав и, двете щяхме да с е разбир аме много добре.
— В ече започн ах да св и квам с ж ивот а тук. И скам да каж а, че
предм ет ите в уч илище на ист ина с а много ст ра нни, но някои ми харе сват.
О собе но ча совете по т аекуондо. Яв но ми харе сва да рит ам задни ци — тя с е
усм ихн а дяволито като ма лко русо елфче. — Х аре свам униф орми те, колкото
и ст ранно да звучи. И скам да каж а, че не е обичайно да си хар е с аш
учил ищнат а униф орма, на ли? Но ни е имаме право да си добавяме собств ени
дет а йл и, с ко ето ги прав им уника л ни и в крайн а сметка с е полу чават до ст а
хубав и дрехи, а не ти пичн ите скучни уч илищн и униф орми. И да ти каж а
че стно, колкото и да смят ам момчет ат а за глупаци, тук има някол ко
невероя тно готини — очит е й пробле снаха закачливо. — А може би про сто
съм тол кова ща стлива, че съм с е раз кара ла от Х енриет а, че не обръщам

39
до ст атъчно в нимани е на недо ст атъци те им. А пъ к Тулс а е толкова голям и
ст ра шен град, няма нищо общо с Х енриет а.
— И зобщо не е ст рашно в Тулс а — отвърнах машин а лно. За разли ка от
повечето млад еж и от наш ето предгр адие аз поз навах добре околно сти те на
Тул с а бл агодарени е на разходк ите с баба. — Про сто т рябва да знае ш къде да
отиде ш. И ма много хубав маг ази н за мънист а на улица «Брейди», къд ето
м оже ш да си направ иш биж ут а по соб ствен диза йн. А веднага след това с е
нам ир а сл адкар ницат а «П ри П ола», където ще намери ш най- вкуснит е
де с е рти в град а. Н а улица «Чери» също е много готино. Всъщ но ст с ега не
см е м ного да лече от т ам. Даже сме до ст а близо до ст рахотни я музей
«Ф ил бру к» и площ ад «Ути ка». Там има няколко чуде сни търговск и…
В този момен т о съзн ах какво съм каз а ла. Да ли вампири те с е съб ират с
обик новени те хора? Зами слих с е над този ф акт и о съзн ах, че никога не съм
в иж да л а м ладеж и с пол уме с еци на челат а да кръ сто сват улици те. Н е съм ги
в иж да л а и в кин ат а. По дяволи те, т а а з не бях в иж да ла изобщо младеж и
вам п ири до дне с! Да ли това зн ачи, че щ е ни държ ат затворе ни тук
сл едващ ите чет ири годин и? П от иснах пани кат а, която започна да ме обзем а,
и попит ах:
— П ускат ли ни поняко га да излиз аме от тук?
— Д а, но има до ст а прав ила, които т рябва да с е сп азват.
— П рав ила? Какв и наприм ер?
— А м и например нямаш право да излиз аш с училищ нат а униф орм а…
О па! Това ми напомня, ч е т рябва да побър заме. Вечерят а е след бро е ни
м ину ти, а ти т рябва да с е преоблечеш.
Тя ст ана и започна да ров ич ка в гард ероба, който с е намир аше до мо ето
л егл о, като пре з цял ото в реме при казваше с мен:
— Н е ф ере т доне с е дрехи за теб сно щи. Не с е при те с нявай да ли щ е с а ти
по м ярка. Ту к в инаги зна ят кой размер но си вс ек и от нас. М а лко е ст ран но
как възра стни те вампири зная т много неща, които ни с е ст рува, че няма
откъде да науч ат. Както и да е, не с е при те сня вай. Казах ти, че униф орм и те
с а готин и. А и можеш да си добав иш нещо св о е към тях. Виж мен наприм ер.
П огл еднах я. П о-скоро с е вгледах в нея в нимателно. Беше с едни от
оне зи «богоугодн и» дънк и, пре ка лено те с ни и бе з зад ни джобове. Н е знам
как на някого му е хрумна ло, че те сни те дънки бе з джобове може да с а
готин и, но яв но никог а няма да разбера. Стив и Ре й беше съвс ем кль ощава, а
те з и дънки прида ваха и зве ст ен обем на зад нит е й ча сти. О ще преди да
погл една надолу, ми бе ше яс но ка кво е обула — каубо йски ботуши.
П огл еднах и въздъхн ах — да, о ст ровърхи, от кафява кож а и с нисък ток. В
из търкани те й дънки беш е втъкнат а черн а блуза с дълги ръкав и, съ с скъп ия
в ид на нещо, ко ето може да с е намер и в лъскав и те марков и мага зини.
Когато погледнах отново към не я, за беля зах, че има по две дупки на
уши те с ма лки сребърни ха лк и в тях. Тя с е обърна и ми подаде две блузи.
Едн ат а бе памуч на като нейнат а, а дру гат а — пле тен пуловер. И макар аз да
не си пад ах по т ипич ния кънт ри с тил, т рябва ше да призн ая, че с ел ско
ел ег ант ният стил подхож даш е на Стив и Рей.
— Ето, с амо облеч и една от те з и и сме готов и.
Н а пул овера, който тя държеш е, имаше сре бърна бродерия. П риближ их
с е, за да я в идя по-добре. Бродерият а предст авляваше сп ира ла, която с е
изв иваше в кръг и з авършва ше точно на мястото, където с е пада сърцето.
— Това е на шият зна к — обясн и ми Стив и Рей.

40
 — Н аши ят з нак?
— Д а, вс еки клас (тук ги нар ичаме т рети, четвърти, пе ти или ше с ти
курс) има различ ен зна к. Н ие сме т ретокурсниц и, т ака че наш ият зн ак е
сребър ния т лабири нт на богинят а Н икс.
— Какво озн ачава? — поп ит ах по-скоро с ебе си, отколкото не я, докато
про сл едявах с ръка изв ив ки те на лабири нт а.
— С им воли зира нашето ново нач а ло, за щото с ега по е маме по П ът я н а
н ощ т а , изучавам е заве тит е на богинят а и възмож но с тит е, които ни
предо ст авя наш ият нов ж ивот.
П огл еднах я е изне нада, защ ото говореш е необи чайно с ериозно. Тя м и
с е усм ихн а за срамено и св и рам ен е.
— Това е едно от първ и те нещ а, които нау чаваме по соци ология на
вам п ирите. Този предмет с е води от Н е ф ере т и е много по-ин тере с ен от
скучни те глупо сти, които учехме в гимна зият а на Х енри ет а, чи йто спортен
отбор с е нари ча «Бойни те кокошк и». Предст ав и си — бой ни кокошк и! Що за
гл упо с т е това? Както и да е. Ч ух, че Не ф ерет е твой ментор, ко ето е гол ям
късм ет. Тя е най-готи нат а учи тел ка тук.
Това, ко ето тя не ка за, е, че о све н късме тлий ка съм и «спец иа л на»
зар ади различн ия си белег. Ко ето ми напомни, че…
— Стив и Рей, з ащо до с ега не си ме пит а ла ни що за белег а ми? И скам да
каж а… м ного в исоко оце нявам , че не ме обсипваш с хиляди въпро си, но
докато с тигн а дотук, всичк и зяпа ха белег а ми. Аф родит а ведна га повдигна
т аз и тем а, щом о ст ан ахме нас аме. А ти дори не го погледна. Защо?
Тог ава тя вс е па к погледна към челото ми, преди да св ие рамене и
отново да срещне погледа ми.
— Ти си ми съквартира нт ка. П рецен их, че ще ми каже ш, каквото имаш
за ка зване, когато с е почув ства ш готова. Едно от нещат а, на които с е научих
от ж ивот а си в ма лко градч е като Хенри ет а, е, че не т рябва да с е бърка ш в
раб оти те на хорат а, ако ис каш да ти о ст ан ат прия тели. А ние с теб щ е
ж ивеем заедно в продължение на че тири годин и… — тя млък на и в
проп астт а на мълча нието й ув ис на гро знат а и неи зрече на ис тин а, че ще
о ст ан ем заедно в следващи те че тири години с амо ако и двет е оцелеем сл ед
П ром ян ат а . Стив и Рей пре глътн а теж ко и завърши набъ р зо: — О пит ах с е да
ти каж а, че ис кам да бъдем при ятелк и.
Усм ихнах й с е. Тя изглеж д аше толкова млада и из пълнен а с над еж да,
тол кова сим пати чна и норма л на — ни що общо е това, ко ето оча квах да
сре щна в едно вампирс ко училище. Ус етих прилив на надеж д а. Може би щях
да нам еря св о ето място тук.
— А з съ що ис кам да бъдем прия телки.
— М ного яко! — тя отново ми заприлич а на куче нце. — Но да не с е
бав им , ч е ще закъ снеем!
П ока за ми врат ат а меж ду дват а га рдероба и с е наст ани пред огледа л ото
си, за да с е среше. А з нат иснах дръж кат а и с е озовах в ма лка баня. Набъ р зо
сва л их тени скат а си и облякох памучн ат а блуза, а отгор е — плет ения
пул овер, който беш е тъмнов иолетов на цвят и карир ан с тънки ч ерни ив ици.
П риготв их с е пре ка лено бър зо, т ака че имах ма лко в реме да из полз вам и
грим ове те, които си бях доне сла. О гледах с е в огледа лото над мив кат а.
Ли цето м и вс е ощ е бе ше бледо, но беше заг убило ст ра шния си и болнав в ид.
Ко с ат а м и изглеж да ше уж ас но, беш е разроше на. О свен това с е за белязваха
тъ нки те л ини и от шевове над слепоочието ми. Но това, ко ето на й-сил но

41
привл ече погледа ми, беш е с апф ирени ят пол уме с ец. Докато с е в зирах в
не го, запл ен ена от екзот ичнат а му крас от а, све тлинат а в банят а попадна
върху сребърн ия зна к на мястото на сър цето ми. Стори ми с е, ч е те зи два
сим вол а ня как си пасват, въпре ки че бяха с разли чни ф орми… и цветове.
Н о аз да ли им па свах? И да ли пасвах на целия този ст ране н, нов свят ?
П ритворих очи и отча яно с е зам олих каквото и да има за веч еря (о, дано
с ам о да не в ключва пиене на кръв ), да не е в дисхармон ия с и бе з това
нерв ни я м и и разст ро ен стомах.
— О, не — про шепн ах с ама на с ебе си. — Дано е моя уж ас ен къ смет не
пол у ча ня ко е разст рой ство.

Д ев ет а глав а

Каф е нето определено бе ше готино… опа, имах предв ид за лат а за

веч еря, както беше напис ано на т абелкат а пред в хода. Н ямаше нищо общо с
ти пич ните гадн и и студ ени училищ ни столов и, в които бях ходила до с ега,
къд ето акуст икат а е толкова уж а сна, че пре з полов ин ат а време не чувах
Ка йл а какво ми бръщол ев и. Тази з а ла тук беше топла и приветл ива. Сте нит е
бяха направе ни от същ ат а ст ран на сме сица от тухли и черни камън и, както и
о ст ан а л ат а час т на сградат а. И маш е теж ки дървен и масич ки за пик ник с
дървен и пейки с меки с еда лки и облега л ки. Н а вся ка мас а с едяха по
ше стим а души, а в средат а на за лат а имаше голяма мас а, цялат а от ру пана с
пл одове, сир ене, ме со. Н а нея имаше голям кр ист а лен бока л, пълен с
течно с т, която подозри телно прили чаше на ч ервено в ино. (Х м, в ино в
учил ище? Моля?)
Таванът на з а лат а бе ше нисъ к, а ст ени те бяха с амо от прозорци и
ст ъкл ен и в рати. Теж к ите кадиф е ни зав е си бяха дръпнат и и можех да видя
навън красив ия двор с кам енни пейк и, изв и ти пъ теч ки и оф ормен и храс ти и
цветя. В средат а на дворч ето имаш е огромен фонт ан, от който бликаше вода.
Б еш е м ного красив , о со бено т ака огря н от луннат а светлин а и от ма лк ите
ст ари нни газе ни лампи.
П овечето от мас ите веч е бяха зае ти и от руп ани с храна. Когато ние със
Стив и Рей влязохме в за лат а, всички лю бопитн и погледи с е обърн аха към
на с. П о ех си дълбоко дъх и вдигнах в исоко глава. О ткрих им чуде сна гледка
към бел ег а, от който всич ки ся ка ш бяха обс ебе ни. Стив и Рей ме поведе към
в ит рини те, от които с е в земаше хранат а.
— Ка ква е т ази мас а в средат а? — поп ит ах аз, докато вървяхме.
— Това е символич ен дар за богинят а Н икс. Вин аги с е о ст авя място и за
нея на т рапе зат а. В нач а лото изглеж д а ма лко откаче но, но с в ремето ще
св ик неш и ще започне да ти с е ст рува съвс ем норма лно.
В ин тере с на ис тин ат а изобщо не ми из глеж даш е откачено. Н ай-ма лкото
пон е имаше логи ка. Н а ли и боги нят а ж ивее тук. Н ейнит е знац и бяха
навс якъде. Ст атуят а й с е изв исяваше гордо на в хода на храма. Н а всяка
кр ачка в училищ ето започнах да за белязвам ма лки ка рти ни и ф игури, които
я изобразяваха. Н ейнат а Висша ж рица беше мой ментор и не мога да от ре ка,
че започ нах да с е чувс твам някак свър з ана с Н икс. П олож их усилие, за да не
доко с на в този момент беле га на челото си. Вме сто това си в зех т абла и с е
наредих на в ит рини те след Стив и Ре й.

42
 — Н е с е при те сн явай — прошеп на ми тя. — Х ранат а наис тин а е добра.
Н яма да те карат да пие ш кръв , да ядеш сурово ме со или нещо подобно.
О тпус нах с е с облекчен ие. Повеч ето учениц и вече с е хранеха, т ака че
ням аше голяма опаш ка. Когато дойде на шия т ред, направо ми п отекоха
сл ю нки те. Спагети! С че сън ?!
— Това, че вамп ирит е не понасяли че съ н, е пълн а тъп оти я — м и
прош епна Ст ив и Рей, докато слаг ахме чи нии те си.
— Та ка ли? А ми това, че вампири те т рябва ло да пия т кръв ?
— Н е.
— Н е?
— Н е е тъ потия.
Ч уд е сно. П рекрас но. Точно какв ото имах нуж да да чуя. О пит ах с е да не
м исл я за кръв и други подобни не ща и си в зех чаш а ча й, след ко ето
по сл едвах Стив и Рей към една мас а, на която момич е и момче си говореха
ож ивено, докато хапваха. Ест е стве но раз говорите ведна га спр яха, щом
с еднахм е т ам, ко ето по ника къв н ачин не т рогн а Стив и Рей, Н аст ан их с е на
м ястото срещу нея, а тя започна да ме предст авя :
— П ривет на вси чки. Запо знай те с е с новат а ми съквартира нт ка Зоу и
Редбърд. Зоуи, това е Ерин Бейт с — тя по сочи с ръка към извънредно
кра сиват а блонди нка, която сто е ше от моят а ст рана на мас ат а. (Х м, колко л и
извънредно крас ив и блондин ки може да има в едно уч илище ? Н ямат ли си
не що като лимит?) — Ерин е «крас ав ицат а» — обясни Стив и Рей, като
отбел я за и кав ич кит е с же ст. — О свен това тя е з абав на, умна и има повеч е
обув к и от вс еки друг.
Ери н откъ сна очи от з нака на челото ми за до ст атъч но дълъг период, в
който успя да каже :
— Здра сти.
— А това е единс твен ото момче в нашат а груп а. Д е ймиън Масли н. Н о
той е гей, т ака че не съм сигур на да ли т рябва да го броим за момч е.
В м е сто да с е подраз ни от думи те й, Д еймиъ н гледа ше спокой но и
невъзм утимо.
— В същно ст, поне же съм гей, т рябва да ме броите даже за две момчет а,
за щото, от една ст рана, от мен получ авате мъж кат а гледн а точка за нещат а,
а, от дру га — няма опас но ст да започн а да ви пус кам ръце.
Ли цето му бе ше спокойно и неж но, имаше кафява ко с а, а очите му м и
напом няха на сърнен це. Всъ щно ст бе ше крас ав ец. Н о не с онази тип ично
м ом иче шка крас от а, която придоб иват хомо с ексуа лн ите момчет а, когато
реш ат оф иц иа лно да обявят това, за ко ето вси чки отдав на с а с е до с ет ил и
(вси чки, с изключени е на напълно неподозира щи те им оби кновено
родител и). Д ейм иън не бе ше же нстве н гей. Беш е симп ати чно момче с хубава
усм ив ка. О свен това с е ст араеш е да не с е вт ренчва в белега ми, ко ето
веднага оцених.
— Б рей, може би си прав . Н е с е бях замисл яла за нещат а по този н ачин
— каза Стив и Рей и отхап а голяма хапка от че с новото си хлебче.
— Н е й обръща й внимание. О ст ана л ите тук сме почт и норма лни —
усм ихн а м и с е Д е ймиън. — И сме уж асно доволни, че най- с етне дойде.
Стив и Рей направо ни подлуди, докато с е чуде ше какво ще предст авляваш.
— Д а л и ще си някоя от оне зи от кач ени момич ет а, които мири шат лошо
и предст а ват а им за вампир ите е като за ня какв и идиоти — обяс ни Ери н.

43
 — И л и пък някоя от оне зи — допълни Д еймиън и по соч и с очи мас ат а
вл яво от нас. П ро следих погледа му и стомахъ т ми с е св и, когато разбр ах
кого има предв ид.
— Говориш за Аф родит а ли?
— Д а — п отвърди той. — И за не йнат а групи чка от подлизурки.
— Груп ичка от ка кв и? — прими гах нер азбир ащо.
Стив и Рей въздъхна.
— Ще му св икн еш на Д ейм и ън с неговат а ман ия да упот ребява ст ра нни
дум и. П оне в случая т ази не я е измислил с ам и не с е на лага да го пит ам е за
превод. П одлизурките с а ласкателк и и подма звач ки.
— Както и да е. Н аправо ми с е гад и от тях — ка за Ери н, бе з да повдига
погл ед от чи ният а си със спагет и.
— А кои с а т е?
— «Д ъщер ите на мрака» — отвърна Стив и Рей и аз ус етих как л еко
пон иж и гл ас.
— Н ещо като жен ски клуб — допълни Д е ймиън.
— Н а кучки те от ада — наме си с е Ерин.
— Е, моля, моля! Н яма нуж да да наст ройваме Зоу и срещу тях
предвари телно. Може пък тя да с е разб ира с тях добре, кой з нае? —
предпол ож и Ст ив и Рей.
— Заеб и ги тия кучк и от ада! — възкл икна Ерин.
— В нимава й с при ка зки те. Вс е па к ядеш с т ази уст а — скаст р и я
Д е йм иън.
И зкл ючител но доволна от ф акт а, че никой от тях не харе сва Аф родит а,
тъ км о с е ка нех да ги пораз пит ам още, когато едно момич е с е появ и и с е
пл ъз на з аедно с т аблат а си точно зад Стив и Ре й. Беше шокол адовокафява, с
гъс ти къдрици и плътн и уст ни и изглеж да ше като аф риканс ка при нце с а. А
очи те й бяха толкова тъмн и, че сяка ш нямаше зени ци.
— Н икой ли — каз а тя, по соч вайк и с очи Ерин — не с е с ети да м е
вдигн е и да ме светн е, че отиваме на вечеря.
— В с е си мислех, че съм ти съква ртир ант ка, а не майка — отвърн а Ерин
л ениво.
— Н е ме карай да ти от реж а хубават а рус а ко с ица по сред нощ! —
за кан и с е аф риканс кат а принце с а.
— П рав илнат а реплика би т рябва ло да е: «Н е ме кара й да ги от реж а
хубават а рус а ко си ца по сред бял ден.» Н а практи ка тук денят е нощ, а
нощт а — ден. Времето е обърнато — наме си с е Д еймиъ н.
Ч ерн ото момиче при св и очи към него.
— Д е ймиън, хаби ш по следни те ми нерв ички, за да ме зан имава ш с
л ингв и сти чни те си изгъ зици!
— Шоуни — наме си с е набъ р зо Стив и Рей. — Моят а съква ртир ант ка
на й-по сл е прис тиг на. Запозна й с е със Зоуи Редбърд. Зоу и, това е Шоун и
Коул .
— Здра сти — каз ах с уст а, пълна със спаге ти.
— Та т ака. Зоу и, защо пол уме с ецъ т ти е запъл нен, след като си ощ е
новобел яза на? — всички на мас ат а с е шокир аха от въпро с а на Шоун и и
на стъп и ти шина. Тя с е огледа. — Какво, не с е пре ст рувай те, че и в ие не с е
ч удит е същ ото.
— Може и да с е чудим, но може и да сме до ст атъчно т акт ични, че да не
пит ам е директ но — ка за спокойно Стив и Рей.

44
 — О, я стиг а — тя св и рамен е. — Това е прека лено важ но. Вс еки ис ка
да раз бере каква е прич инат а. Н ямаме в реме да си игр аем игрич ки, когато и
кл ю ки те с а з аме с ени — тя с е обърна отново към мен: — Та ка къв е случа ят
с пол ум е с ец а?
Я в но с ега ще т рябва да при ключим с това. И зпих глътка чай, колкото да
проч истя гъ рлото си. И че тиримат а с е в зира ха с очаква не в мен.
— А м и… аз съм си новак. Н е мисля, че съм с нещо по-разли чна от вас
— тогава започн ах да бърборя не щат а, които измислих, докато о ст ана л ите
говореха. Знаех, че ще т рябва да от говоря на тоз и въпро с. Н е съм глупава.
О бърка на — може би, но не и глупава. А вът решн ото ми чувс тво м и
казва ше, ч е е по- добре да не разказвам ист инс кат а истори я за
преж и вяван ето ми извън тялото и сре щат а ми с Н икс. — Всъ щно ст не з нам
със си гурно с т защо пол уме с ецъ т ми е запълне н. Не бе ше т акъв
първон ача л но, когато Лове цът ме беля за. Н о ма лко по-късно същия ден им ах
ин циден т. П аднах и си ударих лошо глават а. Когато с е събудих,
пол ум е с ецъ т бе ше т ака, както изглеж д а с ега. М ислих много з а това и
единс твен ото, ко ето ми хрумва като обяс нени е, е, че всичко това е не що
като ре акция на тялото ми към удара по глават а. Загубих много кръв , бях в
бе з съзн ание, може би това по няка къв н ачин е предизв и ка л о
преж д ев ременн ото запълван е на белега, не з нам.
— Хм … — и зпуф тя Шоуни разочарова но. — Н адявах с е, че е не що
до ст а по-инт ере сно. Н ещо, от ко ето да ст ан е добра клю ка.
— С ъж а лявам — измърморих аз.
— В нимава й, с е ст ра ми — Ерин с е обърна към нея. — Започва ш да
говори ш т ака, сякаш мястото ти е на ей оназ и мас а — и тя по соч и с очи към
«Д ъщер ите на мрака».
— С ам о пре з т рупа ми — намръщ и с е тя.
— Е, с ега вече тот а лно объркахме Зоуи — каза Стив и Рей.
Д е йм иън въздъх на много ст р ада лно.
— Ще в и обясня, с ко ето отново ще докаж а колко съм це нен за т аз и
гру па, съ с или бе з пен ис.
— Н аис тина ми с е ис ка да не из ползваш думат а с «п» докато с е храня
— изм ърм ори Стив и Рей.
— А з пъ к го одобрявам — в ключ и с е Ерин. — А ко всичк и нари чат
не щат а е исти нск ите им имена, ж ивотъ т ни ще е много по-ле с ен. Наприм ер,
като «отивам до тоа летнат а», аз всъщно с т имам нуж да да отделя урина.
П ро сто. Я сно. Точно.
— О тв рати телно. Н еприлично. Грубо — възр ази Стив и Рей.
— С е ст ра ми, аз съм с теб — каза Шоуни. — М исля, че ако говорим з а
не щат а както с а си, например уринира не, мен ст руация и т.н., всичко ще
бъде м ного по-про сто.
— Д обре, хайде да не говорим за менст руац ия, поне докато ядем на
мас ат а — Д еймиъ н направ и з нак с ръка, сяка ш с е опи тваш е ф изи че с ки да
спр е разговор а. — Може и да съм гей, но това ми идва ма лко в повече — той
погл една към мен и с е зае да ми обяс нява: — Шоуни и Ерин с е нари чат
с е ст ри, защ ото дори очев ид но да с а до ст а противополож н и — Ерин е
из кл ючи телно светла и рус а, а Шоуни има ямай ски произ ход и кож ат а й е с
цвя т на каф е…
— Бл а годаря, че оценява ш кол ко съм чер на — пре късн а го Шоу ни.

45
 — П ак заповядай — не с е т рогна той и продълж и да ми обяснява: —
В ъпре ки ч е на външ ен в ид нямат много общо, т е с а адс ки еднакв и.
— С якаш с а близначки, разделе ни в деня на раж да нето си — наме си с е
Стив и Рей.
В този момен т Ери н и Шоу ни с е усмих наха една на друга и св иха
рам ен е. Тогава за беля зах, че с а облечени еднакво — тъмни дънков и якет а с
из бродирани златн и криле на предни те джобове, с черн и те ниск и и чер ни
па нт а л они. Дори обици те им бя ха еднакв и — големи злат ни ха лки.
— Н ищо няма з нач ение, когато е н а лице една ква привър з ано ст към
обув к ите! — Шоуни вдигна кр ак и пока за ботуши те си — бя ха от чер на кож а
и имаха сребърна кат ар ама окол о гле зена.
— Така — прек ъсна я Д ейми ън и завъртя очи в зна к на до с ада —
«Д ъщер ите на мрака». Н акратко, те с а груп а богат а шчет а, които твърдя т, че
с а в усл уга на учили щния дух.
— И л и накр атко : те с а адски те кучк и — прекъ сна го Шоуни.
Ери н с е за смя:
— Това е точно каквото и аз казах.
— В ие двете изобщо не ми помагат е — скара им с е Д еймиън. — Та ка,
докъд е бях с тигн а л?
— Д о учили щния дух и т.н. — подска зах аз.
— Та ка, значи те прет ендират, че с а учили щна вампирс ка орга низа ция и
е прието тяхнат а лидерка да бъде предложена за Вис ша ж рица, т ака че с е
оча ква да бъде сърцето и духа на учили щето, като една бъде ща лидер ка във
вам п ирското обще с тво и прочи е, и проч ие, и дъра-бъра. Предст ав и си
наду ти сти пенд иант ки, кръсто с ан и с кла кь орки и обратни те от учил ищн ия
орке стър.
— Х ей, не е ли проява на неува жени е към твоят а хомо с ексуа лно ст да ги
нар ича ш обратн и?
— И зп олзвам думат а като сино ним на привър з ано с т — поясни Д ейми ън.
— И футболи сти те. Н ека не забр авяме и тях. Те с а «Синове на мра ка»
— добав и Ерин.
— В ярно е, с е ст ра ми. Н аправо е пре с тъплен ие и срамот ия, че т акива
с ериоз ни готи ни младеж и с а засму кани т ам…
— П ри това бу ква лно — вмет на Ер ин с мръс ниш ка усмив ка.
— О т адс кит е кучки — завърши Шоуни.
— Е хо? Само ме прекъсвате!
Трите момичет а му с е усмих наха изв ини телно. Ст ив и Ре й с е пре стори,
че си з акл ючва уст ат а и изхвърля ключа.
Н аправ и ми в печатлени е, че си правеха шег и на тема св ирки, ко ето м е
на кара да си мисля, че ма лкат а сцен а, на която ст анах св иде тел, не е не що
необ ичай но.
— Н о това, ко ето «Дъщери те на мрака» най- вече предст авляват, е банда
кучки, които с е опитват да упраж няват влас т над о ст ана л ите. Те искат
вси чки да ги следват, да с е подчи няват на откаче ните им идеи з а това какво
зн ачи да си вампир. Най- много мразя т хорат а и ако не споделя ш тяхното
отнош ение, не ис кат да имат ни що общо с теб.
— О свен да ти в горчават ж ивот а — добав и Стив и Рей. О т и зраже нието
й можех да заключа, че тя имаш е личе н опи т от това, за ко ето говори, и си
спом них колко беш е пребледняла, когато Аф родит а ме доведе в ст аят а й.
Трябва ше по- късно да я попит ам какво точ но с е е случ ило.

46
 — Н е ги о ст авяй да те плашат — ка за Д еймиън. — Про сто си паз и гърба
и…
— Здраве й, Зоуи. Р адвам с е да те в идя отново толкова скоро.
Тоз и път нямах ника кв и зат рудн ения да раз позна я глас а й. Беше като
м ед — л епкав и пре ка лено сладък. Всичк и с е ст ре с нахме. Тя беше облякл а
пул овер точно като моя, с амо че на гърд ите й бе ше и збродиран различ ен
зн ак — т ри же нски сил ует а, подобни на богин и, еднат а от които държеш е
нож иц и.
Н о с еше много къс а ч ерна плисиран а пол а, чере н чорапога щни к със
сребър ни ни шки и чер ни боту ши до кол ене те. Зад нея стояха две момичет а,
обл еч ени поч ти по същия начин. Едн ат а беш е чернокож а, с невъзмож но
дъл га ко с а, а другат а беше пореднат а блонди нка. Като с е в гледах в корен ите
на ко с ат а й по- добре обач е, сти гнах до извода, че е е ст е ств ено рус а толкова,
кол кото съм и аз.
— Здравей, Аф родит а — от говорих, понеже всички о ст а на ли бяха
пре ка л е но ст ре сн ати, за да говорят.
— Н адявам с е, че не прекъс вам ни що? — каза тя лицемерно.
— Н е, не прекъсваш. Обсъж дахм е боклука, който щ е т рябва да с е
изхвъ рл я т аз и вечер — изрече Ери н с ш ирока пре сторен а усмив ка.
— Е, в ие си гурно сте ная сно с те зи нещ а — подсмихна с е Аф родит а и
обърна гръб на Ери н, която ст исна юмруц и и и зглеж да ше т ака, ся каш щ е
м ет не мас ат а по Аф родит а. — Зоуи, смят ах да ти каж а не що, но про сто м и
изхв ръ кна от ума. И скам да те покан я да с е присъеди ниш към «Дъщери те на
м рака» по в реме на наш ия ритуа л по П ълнолун ие следва щат а но щ. Знам , че
е необи чайно з а някого, който не е пре кар а л до ст атъчно в реме тук, да
при съства на ритуа л толкова скоро, но твоят белег ни подс казва, че ти не си
про сто обик новен новак — тя хвърли поглед към Стив и Рей. — Вече го
спом ен ах на Не ф ерет и тя с е съглас и, че за теб ще е поле з но да с е
при съедини ш към на с. П одробно сти те щ е ти каж а по-късно, когато не си
тол кова зает а с ъъъ… боклука.
Тя отпр ав и към о ст ан а лит е широка и с аркасти чна усмив ка, след ко ето
с е в рътна и отлетя заедно със св ит ат а си.
— А дски куч ки! — и зрекоха в един глас Шоуни и Ерин.

Д е с ет а глав а

— И мам чувс твото, че този хю бри с ще погуби Аф родит а в край на

см е тка.
— Х ю брис — обясн и ми Стив и Ре й, — това е нечовеш ка ароган тно ст.
— Та зи дума я знаех — ка зах аз, вс е още гледайки след Аф родит а и
прид руж и телк ите й. — В учили ще тъкмо учихме Медея, където подобна
арог антно ст погуби Язон.
— Ще съм много ща стлива да й избия хю брис а от тъпат а глава —
в кл ючи с е Ерин.
— А з щ е я държ а, за да ти е по- ле сно — каза Шоуни.
— Н е, обсъж да л и сме това и друг път. Н аказа нието за с биване е много
с ериоз но. П ро сто не си ст рува — наме с и с е Ст ив и Рей.

47
 Н аправ и ми в печатлени е ка к Шоу ни и Ерин пребледн яха и ми с е
при иска да ра збер а какво толкова лошо може да бъде това на ка зани е за
с биван е. Н о в тоз и момент Стив и Рей с е обърна към мен:
— П ро сто с е паз и, Зоуи. Дъщери те на мрака и о собено Аф родит а могат
да изгл еж дат поч ти норма лни на моменти, но точно тогава с а най- опасн и.
П окл ат их глава.
— О, не, не. Изобщо нямам нам ерени е да ходя на т аз и тяхна работ а е
пъл н ол унието.
— С поред мен т рябва да отиде ш — каза Д еймиъ н в нимат елно.
— Не ф ерет е да ла съгла сието си — допъл ни Стив и Рей. — Това зн ачи,
че тя ще очаква да от идеш. Н е можеш да ка жеш «не» на своя ментор.
— О собе но пък ако менторъ т ти е Не ф ере т, Висш ат а ж рица на Н икс.
— Н е мога ли про сто да каж а, че не съм готова за… за… каквото и да
предст авл ява това, ко ето ще искат от мен, и да помоля Не ф ерет да м е
изв и ни з а от със тв ието от тяхното пълнолун но мероприя тие ?
— Може ш, но тогава Не ф ере т ще т рябва да им съобщи и те ще си
пом исл я т, че с е ст рахува ш от тях.
П ом ислих си за това, ко ето вече с е беш е случило меж ду мен и
Аф родит а, и то за толкова кратко време.
— О х, Ст ив и Рей, аз май вече с е ст рахувам от тях.
— В ни какъв случай не допус кай да го раз берат — тя погледна надол у,
за да при крие смуще нието си. — Това е дори по-лошо, отколкото да с е
из прав иш срещу тях.
— М илич ка — каза Д еймиъ н и п отупа неж но ръкат а й, — пре ст ани да
с е изм ъчва ш зар ади това.
Тя м у с е усмихн а с благодарно ст, а по сле с е обърна към мен:
— Про сто от иди. Бъди силна и от иди. Н яма да т и напра вят ни що чак
тол кова уж асно по време на ритуа ла, вс е па к е тук, в сгра дат а на
учил ището. Едва ли би ха с е о смел или…
— Така е, т е правят всич кит е си гадо ст и да леч отту к, където вампири те
по- т рудно ще ги хванат — обади с е Шоуни. — Когато с а в училищ е, с е
пре ст руват на отв рати телно слад ки го спож и чки, т ака че никой да не загр ее
какв и с а всъщ но ст.
— Н икой, о свен нас — уточн и Ерин и по сочи с ръка не с амо нашат а
ма л ка г рупич ка, но и всич ки о ст а на ли наоколо.
— Н е зн ам, може пък Зоуи да ги харе с а — каз а Ст ив и Рей бе з грам
с арказъм или рев но ст.
П окл ат их глава.
— Н яма н ачин. Н яма да с е дв иж а с тях. Н е ми харе сва този т ип хора.
В ъобщ е не си падам по т акива, които с е опи тват да конт р олират о ст ана л ите
и ги карат да с е чувс тват зле, с амо за да си затвърдят с амочувств и ето. И не
ис кам да ходя на ритуа ла им по повод пълнолун ието — от ся кох аз,
спом ня йки си за втория ми баща и негов и те приятел чет а. Каква ирония на
съдбат а е, че имат толкова общи не ща с група т ийне йджърк и, които с е
в зимат за дъщер и на богиня.
— А з бих дошла с теб, ако можех. Вс е ки от нас би дошъл, но ако не си
една от «Д ъщер ите на мра ка», може ш да присъс тваш с амо с пока на — каза
Стив и Рей тъж но.
— Д обре, с тига толкова — изведнъж почувс твах, че вече не съм гладн а.
Б ях м ного, много уморена и наи стин а исках да смен им темат а. — Х айде да

48
м и обясни те с ега за разл ични те символи, които имаме на униф орм ите си.
Р азбр ах с амо за на шия — сп ира лат а на Н икс. Д е ймиън има същ ат а, значи и
той е… — направ их пауз а, за да си спомня обясн ението на Стив и Рей. — И
той е т ретокурсни к. Но Ерин и Шоун и имат криле, а Аф родит а има ше
ня какъв различе н символ.
— И маш предв ид, о свен цар ев ични я кочан, забоден в кль ощав ия й
за дник — промърмори Ери н.
— И ма предв ид т рите О рисни ци — пре късна я Д ейм иън. — Те с а
дъщ ерит е на Никс. Всич ки ш е стокурсниц и но ся т т акива символ и, на които
Аст ропа държ и нож ица — символ на края на обу чени ето.
— А за някои от на с и кра я на ж ивот а — ка за мрачно Ер ин.
Това накара вси чки да замълч ат. Когато вече не издърж ах нелов кото
м ъл ча ние, попит ах:
— А ка кво значат символи те на Ерин и Шоуни ?
— К риле те на Еро с, който е потомък на Н икс.
— Б огът на Лю бовт а — каза Шоуни и раз клати бедра.
Д е йм иън й с е намръщ и и продълж и с обяснен ият а си :
— Зл атни те кр иле на Еро с с а символъ т на четвъ ртокурсн ици те.
— Защото ни е сме лю бовчи ите — започна да с е поклащ а на стола си
Ери н, вдигна ръце на д глават а си и разклати бедра.
— В съ щно ст това е т а ка, за да ни с е напомня спо соб но стт а на Н икс да
обич а, а кр илете символи зират наш ия не прекъс нат път напред.
— А ка къв е символъ т на петокурсници те?
— Зл атнат а коле с ница на Н икс, разпръ сква ща зве зд и — обясн и м и
Д е йм иън.
— С поред мен това е най- красив и ят от вси чки символи — каза Стив и
Рей. — Те з и зве зди светят като луди.
— Кол е сниц ат а символ изир а това, че ние продълж авам е по пъ тищат а на
Н икс. Зве здите символи зират магият а на измин а лит е две години, които
о ст авям е зад гърба си.
— Д е ймиън, ти си много приле жен учени к — от беля за Ер ин.
— Ка зах ти, че т рябва да го в земем да ни помаг а на те ст а по човеш ка
м итол ог ия — за смя с е Шоу ни.
— И мам спомен, че а з ти каз ах да го в земем…
— Както и да е — надв и ка ги Д ейм иън. — Това е вси чко, ко ето има да
с е знае з а четир ите символ а. Елемент арно е всъщ но ст — той и згледа ст рого
бл из нач кит е. — Да бяхт е в нимава ли в час, вме сто да си разменя те бележ к и
и да зяпате момчет ат а, които в и с е ст руват готин и.
— Ти наис тин а си голяма прев земка, Д ейм иън — з аяде с е Шоуни.
— Д ори з а гей — допълн и Ерин.
— Ерин, ст рува ми с е, че ко с ат а ти е ма лко раздърпан а дне с. Н е ис кам
да бъда гаде н, но ма й т рябва да помисли ш за смяна на козмет икат а си.
Трябва да с е в нимава с тия работи, още ма лко и ще започ не да ти цъф т и.
Ери н с е ст ре с на, ококори с е и маш ина лно заоп ипва ко с ат а си.
— О, не, не, не. Н е мога да повярвам, че й го ка за. Знае ш колко е
откачен а на тема ко с а! — Шоу ни с е на еж и като оцвете на в шокол адово риба
ба л он.
Д е йм иън про сто с е усмихна в отговор и с е концент р ира върху сп агети те
си. С ам ото оли цетворе ние на нев инно стт а.

49
 — А йде стига! — Ст ив и Рей набър зо с е и зправ и и ме задър па за лакътя.
— Зоуи изгл еж да като пребит а. Вие помни те какв и бяхте, когато попадн ахте
тук за пръв път. Ще си ходим в ст аят а вече. А з имам да уча за те ст а по
соц иол оги я, т ака че сигурно ще с е в идим ча к ут ре.
— Д обре, до скоро — ка за Д е ймиън. — Зоуи, много ми бе ше при ятно да
с е запо знаем.
— Д а, добре дошла в адското учили ще — изрекоха Шоуни и Ерин в
един гл ас, преди Стив и Ре й да ме издърпа от мас ат а.
— Бл агодаря ти. Н аис тина съм много уморен а — ка зах на Ст ив и Рей,
когато т ръгнахме по коридора.
О ст анах много доволн а от с ебе си, за щото разпо знах, че той води до
гл ав ния в ход. Спряхме, когато пред нас и зскоч и един охран ен, сребр исто сив
кот арак, който пре следва ше по- ма лко, измъчено на в ид коте.
— В ел з евул, о ст ав и Ками на мира! Д еймиън ще т е одере ж ив , ако те
в иди — Стив и Рей по с егн а да хване кот ара ка, но не успя. За това пък той
спря да гон и ма лкото кот е и набъ р зо с е върна обратно, откъдето бе ше
дошъл .
— Шоу ни и Ерин т рябва да науч ат т ази котка ка к да с е държ и. Винаг и
пре сл едва някого — тя ми хвърли един поглед, докато изли захме от сгр адат а
ма л ко преди момент а на зазоряван е. — Това мъничко сладко коте с е казва
Кам ерън и е на Д еймиън. Велз евул е на Ерин и Шоуни. И збра си ги и двете
еднов рем енно. Да, звучи ст ранно, но след изве с тно в реме щ е разбереш, че
те наис тин а т рябва да с а близн ачк и.
— И зглеж дат готин и.
— О , невероят ни с а. Че сто с е карат, но всъ щно ст с а ст раш но лоялни и
нико га ням а да о ст авят някой да говори зад гърба ти. Е, те ще го правя т, но
това е разл ич но, за щото няма да зло словят.
— Д е ймиън много ми допад на.
— Той е голям сладур и е ст рашно умен. Поняко га ми е мъчно з а него.
— За що?
— А ми… когато е дошъл тук преди ше с т ме с еца, си е им а л
сък вартиран т. Н о веднага щом онзи е разбра л, че Д еймиън е гей (а той не го
е криел ), отишъл да с е оплаче на Н е ф ере т, че няма да дели ст аят а си с
ня какъв педа л.
О тв рати телно. Н е мога да пон асям хомоф оби те.
— А Не ф ере т ка к е ре агир а ла на това поведение ?
— Д а л а е яс но да с е раз бере, че момчето… То всъ щно ст си е смен ил о
им ето на Тор, когато е дошло тук — тя поклати глава и завъртя очи в зн ак
на до с ада. — Това не говори ли до ст атъ чно за него? Та Не ф ерет е да ла яс но
да с е разбере, че не е съгласн а с не го и предлож ила на Д ейм иън да си
из бере къде иска да ж ивее — с ам или да о ст ане при Тор. Той е сте ствено
из бра л да о ст ане с ам. Кой не би избра л това ?
— Ес те с твено. И аз не бих избра л а да деля ст аят а си с хомоф оба Тор.
— В си чки сме на това мнение. И оттогава Д ейм иън няма съквартиран т.
— Н яма ли други хомо с е ксуа лни учени ци в учили щето?
— И ма. Срещ ат с е и няколко моми чет а, но въпре ки че някои от тях с а
све с тни и с е в иж даме от в рем е на в реме, повечето предпочит ат да с а си
затворена г рупич ка. А и пре карват по- голямат а ча ст от в ремето си в храма
на Н икс. Е, разбира с е, има и много тъп ачк и, които по време на па ртит а с е
нахвърл ят една на друг а, но с амо ако ги гледа няко е гот ино момче.

50
 П окл ат их глава :
— Н икога не съм разбира л а за що момичет ат а си мисля т, че да с е
натис кат една друга, ще им увеличи шансов ете да сва ля т момчет а. Мисл я,
че по-скоро би има ло обратен е ф ект.
— И за какво изобщо ми е гад же, ко ето ще ме намир а за с екси с ам о
когато с е целувам с друго момиче ?
— А хомо с ексуа лн и момчет а?
Стив и въздъхна.
— И ма няколко, о свен Д ейм иън, но с а пре ка лено ст ра нни и прека л ено
же нстве ни за него. М ного ми е тъж но, защ ото той е до ст а с амоте н. Дори
родител ите му не му пиш ат.
— Н е могат да преж ив еят това, че е ст ана л вампир?
— Н е, на тях въобщ е не им пу ка. Всъщно ст не ка звай ни що на Д еймиъ н,
за щото това много го нар анява, но според мен те даже с а и зпит а л и
обл екчен ие, че е дошъл тук. П ро сто не с а зн аели ка кво да правят със син
гей.
— А за що е нео бходимо да правя т нещо ? Той пак си е техни ят си н,
про сто харе сва момчет а.
— Р абот ат а е т ам, че т е ж ивеят в Да лас и бащ а му е няка ква гол ям а
кл ечка в обще ств ото на Вярващи те. М исля, че е ня как ъв минис тър или нещо
от този сорт.
П рот егнах ръка.
— Стига, няма нуж да да ка зваш и дума повече. Ц ялат а работ а ми ст ана
кри ст а л но ясна.
И на ист ина бе ше т ака. Бях отл ично запоз нат а с те сно гръдието на те зи
хора, за които единстве но вярно е с амо тяхното собс твено мнение. Д ори
с ам о при м исълт а за тях с е депре сирах.
Стигн ахме до общ еж ити ят а и Стив и Рей отвори в ходнат а в рат а. О бщат а
ст ая беше поч ти праз на, имаш е с амо няколко момич ет а, които гледаха
тел ев изия. Стив и Рей им махна с ръка разс еяно.
— И ска ш ли да си в земем нещо за пи ене горе?
К им нах в знак на съгл асие и я по следвах към една по- ма лка ст ая, в
която имаше ч етири хладил ника, голяма мив ка, две микровълнов и фурни,
м ного ш каф ове и симпат ична бяла дървен а мас а в център а. Всичко
из гл еж даш е като в оби кновена кухня, с амо дето т ази бе ше попр ека л ил а с
хл адил н ици те. Всичко беше чи сто и подредено. Стив и Ре й отвори един
хл адил н ик и аз на дник нах з ад рамото й. И маше вся какв и пити ет а —
га зиран и, сокове, както и от она зи гад на на вкус мин ера лна вода.
— Ка кво си избира ш?
— Н ещо газир ано, например кола.
Тя м и в ръчи две кутийк и дие тичн а кола.
— В дру гите два хладил ника има плодове и зелен чуци, а в т ретия —
м е со за с андв ич и. Те с а в инаг и пълни. Вампири те с а напълно вманиачени в
иде ят а да с е храним здраво слов но, т ака че тук няма да нам ериш чипсов е и
дру ги подобни неща.
— И няма шоколад ?
— В съ щно ст има няка кв и скъп и шоколади в ш каф овет е. Според
вам п ирите шокол адът в умер ени дози е дори поле з ен.
Хм , т ака ли? А кой, по дя волит е, би иска л д а я д е шокол ад в ум ерен и
д оз и?

51
 Запаз их т аз и мисъл з а с ебе си, докато с е качвахме по стълби те и
вл язохм е в ст аят а си.
— Зн ачи вампири те… — ма лко с е запънах на думат а. — Вампир ите
зн ачи си па дат по здраво слов ното хранене ?
— Х м , да. Н о според мен повече ги инт ере сува новацит е да с е хранят
здраво сл ов но. И скам да каж а, че няма да в идиш дебели вампири, но също
т ака няма да в идиш и вампир да гризе морков или да с е тъп че със с а л ат а.
О бикнов ено те ядат в своя собств ена за л а за хранене и слухове те твърдя т,
че добре си похапва ли — тя с е доближ и до мен и пониж и глас : — Чува л а
съм , че ядели много черве но ме со. Имам предв ид сурово черве но ме со.
— Ъ ъъгх! — предст ав их си Не ф ерет как глозга кървава пържол а и
гл едкат а определено не ми хар е с а.
Стив и Рей пот ръп на и продълж и :
— Поня кога с е случва нечи й ментор да с едне с новаци те на една мас а,
но тогава с амо пийва една-две чаши в ино. Н икога не с е храня т с нас.
Стив и Рей отвори в рат ат а и аз с въздиш ка с е метнах на леглото и събух
обув к ите си. Го споди, колко бях уморе на. Р азт р ивайк и кра кат а си, с е
зам исл их ка ква ли е при чинат а възра стн ите вамп ири да не искат да с едят на
една мас а с нас и много скоро уст анов их, че нямам желан ие да разсъж давам
над това дълго. И мам предв ид, че това събуж да прека л ено много въпро с и,
като например какво точно ядат т е и какво ще с е на лаг а да ям аз, когато
ст ан а вам пир. Ъ хх.
А ня къде в подсъз нани ето ми из никн а споменът з а начи на, по който
ре агир ах вчера на кръвт а на Х ийт. Това вч ера ли беше ? А също и ре акцият а
м и при в ида на кръвт а на онова момче в тъм ния коридор. Н е, определе но не
ис ках да мисля з а нито една от те зи случ ки, т а ка че набъ р зо насочих
м исл и те си към здраво слов нат а диет а.
— Д обре де, след като те с амите не с е ин тере суват толкова от
здраво сл ов н ото хранене, за що с а толкова вмани аче ни от на шат а диет а ? —
поп ит ах Стив и Рей.
Тя сре щна погледа ми. В очи те й с е т аеше ст рах.
— Карат ни да с е храним здраво слов но поради съ щат а прич ина, поради
която ни карат да спо ртуваме вс еки ден, за да могат т елат а ни да ст анат
кол кото с е може по-силни. Защ ото ако няко й от нас започне да от слаб ва, да
напъл нява или да с е разб олява, това с а първ ите призн аци, че тялото м у
отхвърл я П ром ян ат а .
— И след това умира — промълв их аз.
— Д а — п отвърди тъж но тя.

Ед инад е с е т а глав а

Н е м исля, че щях да засп я. По-скоро щях да си леж а и да си мисл я з а

дома и за невероят ния обрат, който ж ивотъ т ми п о е в по следни те дни.
Тревож нит е пламъч ет а в очит е на момчето от тъмния коридор с е но с еха в
м исл и те м и, но бях пре ка лено уморен а, за да задърж а в ниман ието си върху
тях. Д аже и омра знат а Аф родит а ми с е ст рува ше да лечн а. По следни те
м исл и, които си спомням, преди да потъ на в дълбок сън, с е отна сяха до
чел ото м и. Чудех с е да ли още ме боли белегъ т или ранат а на слепооч ието…
ил и пък м и излиз аше огромен цире й? Да ли ко с ат а ми ще изглеж д а добре в

52
първ ия м и ден във вампирс кото учил ище? Н о когато с е зав их с одеялото и
подуших по знат ат а миризма, която ми напомняш е за в къщи, с е почувствах
споко йна, в пълн а бе зопас но ст и веднага засп ах.
Н ямах ко шмари. Вме сто това сънувах кот ки. А готин и момчет а? Н е.
С в ръхе ст е ств ени вампир ски сили ? Не. Само котк и. И по-конкр етно една —
ма л ка риж а кот ка с тигрова окрас ка, която имаше много ма лк и лапи и издут
корем с гънка, едва ли не като торба на двуут робно. Тя мяука ше с женс ки
гл ас и м е пит а ше какво ме е забав ило толкова много. Тогава кот ешк ият гл ас
с е пром ени на до с адно бибип кан е и аз…
— Зоу и! И зключ и най- по сле т а зи глупава а ларма!
— Кой… какво? — по дяволи те, мраз я сут ринит е. П о с егнах да изкл юча
до с адни я будилни к.
С пом ена ва ла ли съм, че бе з конт акт нит е си лещи съм сляпа като
къ рти ца? Грабн ах очилат а и с е опит ах да в идя кол ко е ча сът. Ше ст и
пол ов и на веч ерт а, а аз тъкмо с е съ буж дам. Шант ава работ а.
— И ска ш ли да с е изкъ пеш, или аз да вляз а първа ? — попит а м е
сънл иво Стив и Рей.
— А з щ е те изча кам, ако нямаш нищо прот ив .
— Н ямам — про зя с е тя.
— Д обре.
— Трябва да побър заме, защ ото не знам з а теб, но аз, ако не закусвам ,
на обед вече съм умряла от глад.
— М ю сли ли ще закусваме ? — раз смях с е аз. О бож авам мю сли, даже
имам една тен иска с на дпис «А з — сърчице — мю сли» за до казателс тво.
О собе но л ю бимо ми е «Граф Шокол акула» — пореднат а ирони я на съдбат а.
— Д а, вся ка сут рин има мю сли, плодове, твърдо сварен и яйц а и дру ги
подобни.
— Ще побър з ам — изведнъж с е почувствах уж асно гладн а. — Х ей, а
има л и зн ачен ие как съм облечен а?
— Абс олютно ни какво — отвърна тя и пак с е про зя. — П ро сто сл ож и
някоя от дрехи те, на които има символа на т ретокурсници те, и си готова.
П о ст арах с е да побър зам, въпре ки че бях много нерв на и смят ах, че не
из гл еж дам добре. И скаш е ми с е да имам поне някол ко час а на
раз пол ожение, з а да поопр авя ко с ат а и грима си. И зползвах огледа л ото на
Стив и Рей, докато тя беше в банят а, и уст анов их, че изглеж д ам по-добре е
м ол ив , отколкото с очна лини я. Ст ранно е как белегъ т променя лицето м и.
О чит е м и в ина ги с а били хубав и — големи и кръгли, с гъсти мигли. Толкова
гъс ти, че Ка йла в инаги мърмореш е колко било нече с тно, че мигли те ми бил и
като за т рима, за разлика от ней ните — къси и рус оляв и. (Като ст ана дума,
Ка йл а м и липсва, о собено т ази сут рин, докато с е при готвях да отида на
учил ище бе з не я. Може би по-късно т рябва да й звънна. Или да й пратя
им ейл . Ил и… Спомних си какво каза Х ийт за па ртито и реших да не я
тър ся.) Както и да е, белегът някак си праве ше очи те ми по-големи и по-
тъм н и. И зползвах тъмни с енки з а е ф ект а «леко опушени очи с л еки
сребр ист и проблясъци» Н е с е нацап ах с твърде голямо коли че ство като
оне зи з агубеня чки, които си мисля т, че като си слож ат един тон грим ,
из гл еж дат много готин и. Всъщ но ст ст ават направо ст раш ни.
Р азмазах леко очнат а линия и по сле си слож их спира ла, както и гл анц
за устн и, за да прикр ия, че си хапя устн ите от нерв и.
В гл едах с е в от ражението си.

53
 За щаст ие ко с ат а ми изглеж д аше добре и не стърчеше на вси чки ст рани,
както с е случва пон якога. Въпреки това изгл еж дах ня как… разли чна и в
съ щото в реме като предишнат а аз. Белегът някак подче рт ава ше ин диан ския
м и прои зход — тъм нит е очи, висо ките скули, прав ия но с и масли новат а
кож а. С апф ирения т полум е с ец на лицето ми подче рт ава ше всичко това и
из карваше на показ индиан ското момич е в мен.
— Ко с ат а т и изгл еж да ч уде сно — от беля за Стив и Рей, когато и зле зе от
бан ят а с кър па на къс ат а си ко с а. — И ска ми с е и моят а да и зглеж да
норм а л но. Като я пусна по-дълга обаче, ст ава като разпл ете на кош ница.
— М ного ми харе сва къс ат а ти ко с а — казах, докато обу вах обув к ите
си.
— Д а, но изглеж дам много ст ран но тук, къд ето всичк и с а дългоко с и.
— И на мен ми направ и в печ атлен ие.
— Това е едно от нещ ат а, които с е случ ват по в реме на П ром ян ат а .
Ко с ат а т и започва да рас те ненорма л но бър зо. Както и ноктит е всъщ но ст.
П от ръпн ах при спомена за нокти те на Аф родит а, които разр яза ха
дън ките и кож ат а на онова момче. За щас тие Ст ив и Рей беш е да леч моите
м исл и и продълж и:
— Ще в идиш, че след изве с тно време, бе з да гледа ш символи те, ще
зн аеш кой в кой курс е. Вси чко това ще го научиш в часове те по социолог ия.
Ко ето м и напомня… — тя с е ра зров и из няка кв и листове на бю рото си. —
Ето т и програмат а. Трети ят и пети ят час ни съв падат. Р азгледай и спи съка с
из бираем и те. Може ш да си изб ираш измеж ду всич ките.
Н ай-отгоре на лист а с голем и букв и сто е ше мо ето име: ЗОУИ Р ЕДБЪ РД ,
ТР Е ТИ КУР С, а под него дат ат а, която беше пе т (!?) дн и преди Лове цът да
м е бел еж и.

T
| П ърв и час | Социолог ия на вампири те 101 | ст а я 215 | проф . Н е ф ере т |
| В тори ча с | А кть орско майсторс тво 101 | Ц ент ър за прилож ни изкуст ва
| проф . Н олън |
| | Или | | |
| | Граф ика 101 | ст ая 312 | проф . Донър |

| | Или | | |
| | В ъведени е в музикат а | ст ая 314 | проф . Венто |
| Трети час | Лит ература 101 | ст ая 214 | проф . П енте силея |
| Ч етвъ рти час | Фехтов ка | гим наст иче ски с а лон | проф . Д. Ланкф о рт |
| | О Б ЕДНА П ОЧИ ВКА | | |
| П ети час | И спанск и е зик 101 | ст ая 216 | проф . Гарми |
| Ше с ти час | Въведени е в е здат а | ст адио на | проф . Леноби я |
T$

— Н яма геомет рия? — възклик нах аз, изн енад ана от прогр амат а, но вс е
па к с е опит ах да гледам на нещат а от полож ит елнат а им ст рана.
— За щаст ие няма. Следващи я срок ще имаме икономи ка, но това едва
л и м оже да е чак толкова лошо.
— Ф ехтов ка? Езд а?
— Ка зах ти веч е, че искат да ни поддърж ат в добра форма. Фехтов кат а е
готин а, въпре ки че е ма лко т рудно. А з не съм много добра. Но до ст а че сто

54
ни раз пределят с някой от по-горен курс и мога от кровено да заявя, че
няко и от момчет ат а с а много готин и. Този срок нямам е зда, мен м е
раз предел иха в курс а по т аекуондо. О бож авам го!
— С ериозно ? — ка зах аз, из пълнен а със съмнен ие. Чудя с е ка кво ли ще
предст авл яват часовет е по е зда.
— Д а. Кои от избира емите ще запише ш?
П огл еднах отново към програмат а.
— А ти кои си избра ла ?
— В ъведени е в музикат а. П роф е сор Венто е толкова готин, а аз… ъъъ…
— тя с е изч ерв и и с е усмихн а нелов ко. — И скам да ст а на кънт р и зве зда. В с е
па к Кени Че с ни, Ф ейт Х ил и Шан ая Туей н с а вс е вампири. И това с а с ам о
т рима. А Гарт Брукс е от рас на л тук в О клахома и също е вампир. Та ка че не
в иж дам з ащо и аз да не ст ан а една от тях.
— Звучи ми напълно логич но — съгла сих с е. — За що не?
— И ска ш ли заедно да с е занимаваме с музика?
— Б и било забав но, ако можех да пея или да св иря на поне ня какво
подобие на ин ст руме нт. Но не мога.
— Е, тога ва може би няма да ст ан е.
— В същно ст си мислех да из бера акть орс кото майсторс тво. В
предиш ното си учили ще имахме т акива часове и много ми харе сваше. Зна еш
л и не що з а проф е сор Н олън?
— Д а, тя е от Текс ас и има уж ас ен ак цент, но преподава акть орско
май сторство в Н ю Й орк и всичк и много я харе сват.
За ма л ко да с е ра зсмея, когато Ст ив и Рей спомена за ак цент а. Самат а тя
говоре ше толкова смеш но, че можеше да озвучава реклама на
с ел ско стоп анс ка техн ика, но никог а не бих й го каз а ла, за да не я обидя.
— Д обре, з нач и изб ирам те атъра.
— Хубаво. Вземи си прогр амат а и да т ръгваме. Х ей! — подв икна тя,
когато изл из ахме от ст аят а и т ръгнахм е към с тълбищ ето. — Може би ти ще
си новат а Н икол Кидман.
Н е би било зле да съм следващат а Н икол Кидман (ма кар че нямах
пл анов е да с е омъж вам и по сле да с е развеж дам с вманиачен нисъ к мъж ). Н о
с ега, сл ед като Стив и Рей го спомен а, о съзнах, че не съм с е замислял а з а
бъде щит е си планове, откакто бях беля зана и в ж ивот а ми настъ пи пъл е н
хао с. Уст анов их, че вс е още искам да съм вет еринар ен ле кар.
Д е бел а, дългоко сме ст а черно- бяла котка подскача ше на горе-на долу по
ст ъл бите, като гон еше по-ма лко коте, до сущ като нея на в ид. С всичк и те зи
котки наоколо как да не си помисли човек, че вамп ирите имат нуж да от
вет еринар ни ле кари. (Х а-ха, «Вампир инари» — мога да си кръстя клини кат а
«В ам пир инари» и в реклами те да с е каз ва «Ще в и в земем кръв бе зпл атно»)
Кухнят а и вс екидн ев нат а на жен ското общ еж ит ие бяха преп ълнени с
м ом ичет а, които хапва ха, говореха си и бър за ха нас ам- нат ам. Опит ах с е да
отвърна на всичк и поздр ав и и в същ ото в реме целеуст р емено да с е вмъкн а в
кухнят а, където с е надявах да от крия някой па кет от лю бими те мю сли «Граф
Шокол акул а». Тъкмо бях започн а ла да с е при те сн явам, когато ги откр их зад
някол ко по- големи кути и на други марки. Не ч е бяха лоши, но не бяха
шокол адов и и нямаха ма лк и в кусн и бонбон чет а. Стив и Ре й също си в зе
закус ка и с еднахме на мас ат а да хапн ем.
— Х ей, Зоу и!

55
 А х, този гла с. Знаех на кого е още преди да в идя как Ст ив и Ре й забива
погл ед в чин ият а си.
— Здраве й, Аф родит а — опит ах с е да звуча неут ра лно.
— А ко не с е в идим по-късно, искам да съм сигурна, че знае ш ка к да ни
нам ер иш довечера. Р итуа лът на «Дъщер ите на мрака» ще започне в четир и
сл ед пол унощ, не по средств ено след учили щни я ритуа л. Ще пропусне ш
веч ерят а, но не с е т ревож и, ние ще о сигур им храна. Ще с е сре щнем пред
храма на Н икс преди учили щния ритуа л и ще отид ем заедно, а по сле ще те
заведа към за л ат а за наш ия ритуа л.
— В съ щно ст вече обещ ах на Стив и Рей, че ще отидем заедно на
учил ищни я ритуа л — невероят но много мра зя на ха лни ци.
— Д а, много съж а лявам — бях много при ятно изне надан а, че Стив и Рей
вдигн а гл ава.
— Х ей, т и сигур но зн аеш къде с е нам ира т аз и за л а, на ли ? — попит ах
Стив и Рей с възмож но най-з акачлив ия си глас.
— Д а, з нам.
— В т акъв случа й можеш про сто да ми по каже ш как да ст игна дот ам . А
това з нач и, че Аф родит а няма з ащо да с е прите снява, че мога да с е за губя.
— Ще направя вси чко възм ож но, за да ти помогн а — изчу рулика Стив и
Рей, най- с етне преодоляла при те с нени ето си.
— Зн ачи проблемът е разре шен — усмихнах с е широко на Аф родит а.
— Д обре. Чуд е сно. Ще с е видим в че тири след полуно щ. Не зак ъснявай
— тя с е оттегл и.
— А ко си завърти зад ника ма лко повече, докато върв и, щ е счупи нещо
— казах аз.
Стив и Рей за ма лко да с е з адав и с млякото си.
— Н е прав и т ака, докато пия — скар а ми с е тя на шега. А по сле добав и:
— Н е я о ст ав и да с е прав и на ше ф , а?
— Н ито пък ти.
— Готова ли си да т ръгваме? — попит ах, след като изядох закускат а си.
— Готова. Н яма да с е при те сн яваш. П ърв ия т ти час е много близо до
м оя. В сичк и т ретокурсни ци имат за нят ия на един и същ и ет аж . Хайд е, ще те
заведа.
И зпл а кнахме съдовет е си и ги подредихме в една от пе тте миял ни
ма шини, след ко ето и злязохме в мрачнат а и кра сива е с енна вечер. Б еш е
м ного ст ранно да ходя на училищ е нощ но в реме, но тялото ми твърде ше, че
вси чко е наред. Вървяхме с п отока от учениц и и влязохме пре з голямат а
дървен а порт а.
— Ето тук с а часове те на т ретокурсн ици те — по сочи ми Стив и Рей и м е
поведе по един коридор, а по сле — към ма лко стълб ище.
— Това тоа летн и ли с а? — попит ах а з, докато минавахме покрай
някол ко че шми, разположени меж ду две в рати.
Д а — отговори ми тя. — Ето тук е моят час, а в със еднат а врат а е твоят.
Ще с е в идим по сле.
— Д обре, благодар я ти.
П оне тоа ле тни те бя ха близо. А ко в не запно полу ча ра зст ройс тво,
ням аше да с е на ла га да тичам дълго.

Д в анаде с ет а глав а

56
 — Зоу и, нас ам!
П очти с е разпла ках от радо ст, когато чух глас а на Д ейм иън и го в идях
да м и маха с ръка към свободния чин до с ебе си.
— П ривет — с еднах и му с е усмихнах с благодарно ст.
— Готова ли си з а първ ия си уче бен ден?
Н е бях, но кимнах утвърди телно.
— Д а.
И ска ше ми с е да му каж а още много нещ а, но в тоз и момен т започна да
бие кам ба на, която отброи точно пет удара. О ще преди ехото от по следн ия
да е загл ъхн а ло, врат ат а с е отвори и в ст аят а вле зе Н е ф ере т. Беше с дъл га
чер на п ол а, под която с е в иж даха красив и те й ботуши на тъ нък в исок ток.
И маше в иолетов коприн ен пуловер. Н а сърцето й със сребърн и конци бе
из бродирана ф игура на богиня с вдигнати ръце, в които държ и пол уме с ец.
Ке сте няват а й ко с а бе ше опънат а назад в де бела плит ка. С подобни те на
м орск и вълни рисунки по лицето си тя изглеж да ше като древ на ж рица на
войнат а. Усмихна с е и забелязах, че вси чки уче ници с а т ака запле нени от
не йното силно прис ъств ие, както бях и аз.
— Д обър веч ер. Н ямах търп ение да започ нем този урок, за щото
богат ат а социолог ия на амазонки те е сред лю бимит е ми тем и — тя по сочи с
ръка към м ен : — Това е чуд е с ен момен т за Зоуи Редбърд да с е присъедин и
към нас. А з съм ментор на Зоу и, т ака че ще оча квам от вас да я
привет ствате. Д ейми ън, би ли да л на Зоуи уче бник ? Тво ето шкафче е точно
до нейн ото. Докато го направ иш, ис кам о ст ан а лите да споделя т какв и
в печатл ен ия имат от древ нит е вампир ски воини, изв е ст ни като амазонки те.
Уче ници те започна ха да шумоля т с учебниц ите, а Д ейм иън ме поведе
към дъното на ст аят а, където бяха разп оложе ни шкафчет ат а. О твори едно,
на ко ето пише ше 12 със сребърн и циф ри. Вът ре имаш е няколко раф т а, на
които бяха подредени учебн ици, тет радк и и дру ги при надлеж но с ти.
— В «Дома на нощт а» шкафчет ат а нямат ключа лк и като в обикнове нит е
учил ища. Това е нещо като на ша клас на ст ая и шкафчет ат а ни с а вът ре.
В си чко в инаги е от ключено, т а ка че можеш да идва ш, когато си поискаш, за
да си в земе ш учебниц и или каквото ти п от рябва. Ето ти учебн ика по
соц иол оги я — той ми подаде дебел а кни га в коже на подвър з ия. Н а кориц ат а
й имаше силуе т на богинят а и името на предмет а — «Вампир ска
соц иол оги я».
В зех т ет радка и няколко хими ка лк и. Затворих в ратич кат а и с е
покол ебах за миг.
— Н е с е ли з аключва някак?
— Н е — Д е ймиън пониж и гла с. — Тук не с е нуж д аем от ключ а лки. Ако
няко й откр адне не що, вампирит е по ня как ъв начин науч ават. Дори не искам
да си м исля ка кво ще с е случи на този, който реш и да прояв и подобна
гл упо с т.
С еднахме обрат но на ме ст ат а си и аз започнах да пи ша единс твени те
не ща, които с е с ещах з а амазонк ите. Че с а жен и воини, които не с а с е
нуж д аел и о собено много от мъже. Н о мисълт а ми блуж да еше в дру га
по со ка. Замислих с е з ащо Д еймиън, Стив и Рей, че дори и Ерин и Шоуни
тол кова м ного с е при те с няват да не зага зят. Например, аз съм много
прим ер на. Н е иде а лн а, но вс е па к. П олучава ла съм нака зан ие в учил и ще
с ам о веднъж , и то не по моя в ина. Еди н тъпан ар ми каза да му духам. Какво

57
т рябва ше да направя? Да с е разпл ача, да с е разхиля ? И ли да с е на цупя?
В м е сто това про сто го цапа рдо с ах (въпре ки че предпочит ам да из полз вам
дум ат а «пл е с нах») и заради това ме на каз аха. Както и да е. Н аказ анието не
беше кой зн ае какво. Бях си напис а ла всич ки домашни, затова започнах да
си чет а книга, докато бях нака зан а да стоя в клас нат а ст а я след часове те в
продъл же ние на че тирийс е т и пе т мину ти.
Я в но на каз аният а в «Дома на нощт а» няма ше да с а от този род. Дано да
не забравя да поп ит ам Стив и Рей.
— Н ай-напред да припомним каква час т от амазонс кит е т радиц ии
сп азвам е и до с ега в «Дома на нощт а»? — Не ф ере т привлече отново
в нима нието ми към темат а на урока.
Д е йм иън вдиг на ръка.
— П оклонът на ува жени е, когато слагаме на сърцето си ръкат а, св ит а в
юм ру к. С ъщо и ръко с тис кането, при ко ето хващаме предмиш ницат а вме сто
ки ткат а.
— П рав илно. Д е ймиън.
Х м , това обясня ваше те зи ст ранни ръко ст искания.
— И т ака, какво сте чува л и до с ег а за амазонки те? — попит а тя цел ия
курс.
Едн а блонди нка, която сто еш е в други я край на ст аят а, вдигна ръка.
— А мазонки те с а били силно мат риарха лни, какв ито с а вси чки
вам п ирски обще с тва.
О пределено говореше като ин телиген тно момиче.
— Това е вярно. Елиза бет, но когато хорат а обсъж дат амазонки те,
л егенди те придават допълни телн и пластове към историят а. Какво точно
имам предв ид ?
— Ам и… хорат а смят ат, че амазонки те с а били мъжемраз ки обади с е
Д е йм иън.
— Им ен но. Това, че обще с твото им е било мат риар ха лно, ка квото е
на шето, не означава автомат ично, че е антимъж ко. Дори Н икс има съп руг —
богъ т Ере бус, на когото с е е по свет ила. А мазонки те с а уника л ни с това, че
с а избра л и да бъдат воини и с ами да с е защит ават. Както повечето от вас
веч е зна ят, нашето обще ство в момент а също е мат риарха лно, но ние
уваж авам е и ценим «Синов ете на нощт а», които с а на ши защи тни ци и
съп рузи. Та ка, с ега отворе те уче бниц ите си на текс т номер т ри и проче те з а
една от на й-велик ите же ни-воини, П ент е силе я, и в нимавайт е да не бър кате
истори ят а с легенд ите.
Та ка започна най-готи ният урок, който ня кога съм слуша ла. Изобщо не
ус етих кога мина цял час. Бях много изн енада на, ког ато би звъне цът. Тъкм о
т ръгн ах да приб ирам учебн ика по соци ология обрат но в шкафчето си, ког ато
Н е ф ере т м е пов и ка. Взех тет радка и хими ка л ка и отидох до бю рото й.
— Ка к си ? — попит а ме тя и с е усмих на съ рдечно.
— Ч уд е сно. Много съм добре — и збъбрих. Тя ме изгледа подозри тел но
и аз побъ р зах да добавя : — А ми… може би съм ма лко нерв на и обър кана.
— Р азб ира с е, че си. Вин аги е много объркващо, когато с е см еня
учил ище. Да не говорим, когато сме няш учили щето и ж ивот а си — тя
погл една пре з рамото ми. — Д е ймиън, ще з аведеш ли Зоуи до кабинет а по
акть орско майсторс тво?
— Р азб ира с е.

58
 — Зоу и, ще с е в идим на ритуа ла довеч ера. О , и ощ е нещо. Аф родит а
даде л и ти персон а лна покан а да с е при съедини ш към «Дъщ ерите на мра ка»
по врем е на тяхнат а церемони я след това?
— Д а.
— И сках да проверя да ли си разбр а ла и да с е уверя, че всичко е наред и
на исти на искаш да от идеш. Ес те с твено, бих разбр а ла, ако откаже ш, но т е
съве твам да отид еш. И ска ми с е да те на сърча да в зема ш учас тие в колкото
с е м оже повече от наши те мероприя тия, а «Дъщери те на мрака» с а
из кл ючи телна орга низ ация и е голям комплимен т към т еб, че толкова бър зо
си привл якла в нимани ето им като тяхна потен циа лн а по следоват елка.
— Н яма проблем, ще отида — полож их усилия гласът ми да не т репне и
да говоря колкото с е може по- бе згриж но. Н ай-ма лкото тя очаква ше от м ен
да отид а, а аз никак не ис ках да разоч аровам ментора си. Да не говорим , че
по никой н ачин нямаше да направя не що, с ко ето да о ст авя у Аф родит а
в печатл ен ието, че с е ст рахувам от нея.
— Б раво! — зарадва с е Н е ф ере т и с тисн а ръкат а ми. — А ко ти
пот р ябвам , щ е бъда в ка бинет а си — тя погледн а към чел ото ми. — Виж дам ,
че шевовет е ти с а почт и напълно з арасн а ли. Глават а боли ли те още?
М аши на лно по с егнах към слепооч ието си. Вс е още с е напи пваш е някой
и друг шев , но изглеж д аше, ся каш съм полу чила ранат а преди повеч е от
де с е т дни. М ного, много ст ран но. А още по-ст ран но бе, че изобщо не с е бях
с ещ а л а за това цяла сут рин.
Тог ава о съ знах, че не с е бях с еща ла нито за това, нито з а мама ил и
Х ийт, нито дори за баба Редбърд…
— Н е — отговорих на й-по сле, като о съ знах, че Н е ф ере т и Д ейм иън
оча кват да от говоря. — Н е, изобщо не ме боли.
— Ч уде с но. Вие двамат а по-добре т ръгвай те, преди да сте за къснел и за
сл едващ ия си час. Сигурна съм, че те атърът много ще ти харе с а. Докол кото
си спом ням, проф е сор Н олън тъкмо започна да пре подава за монолоз ите.
П рити чах след Д е ймиън и вече бяхме ст игна л и средат а на коридора,
когато с е спрях уч удено.
— Тя откъде знае, че съм избра л а те атър а? Ре ших го едва т ази сут рин.
— В ъзрас тни те вампири з наят твърде много неща — проше пна ми той.
— Запом ни го. Възра стн ите вамп ири зная т всичко. Н епрек ъснато. О собено
когато ст ава дума за Висш ат а ж рица.
В светли нат а на инф ормац ият а, която криех от Н е ф ерет, не ми с е
ис каш е да мисля дълго з а това.
— Е хо! — Ст ив и Рей подтичва ше след нас. — Ка к беше вампирс кат а
соц иол оги я? Започн ахте ли за амазонки те?
— М ного беше гот ино — з арадвах с е, че мога да сменя темат а за
м ис терио знит е уме ния на вампири те. — Нямах предст ава, че поняко га си
от ря зва л и де сни те гърди, за да не им пречат при ст релбат а е лък.
— Изобщо няма ше да им с е на ла га да го правят, ако бяха пло с ки като
м ен — Стив и Рей сведе поглед към гърд ите си.
— И л и като мен — въздъхна драмати чно Д еймиън.

В с е още с е смеех, когато с тигн ахме до кабинет а по акть орско

май сторство. П роф е сор Н олън не излъ чваш е сила т ака, както Н е ф ере т.

59
В м е сто това излъчваше енерги я. Беше много атл ети чна жена, с черн а, дъл га
и права ко с а. Стив и Рей бе ше права. И маш е уж ас ен текс а ски акце нт.
— Зоу и, добре дошл а. Н амери си свободно място няк ъде.
П оздрав их я и с еднах зад Елиза бет, момичето, ко ето разпо знах от
предиш ния час по соци ология. И зглеж д аше дружелю бна, а и вече зн аех, че е
ин тел иген тна. Винаги е добре да с еди ш зад умен учени к.
— В реме е да си из бере те моноло зите, които ще предст ав и те пред кл ас а
дру гат а с едмиц а. Но преди това в и обещах, ч е ще в и демонст р ирам как
т рябва да бъде предст авен един монолог, затова помолих един от
т а л ан тл ив ит е си учениц и от горни те курсове да изр еци тира монолог а на
О тел о от и зве ст нат а пие с а на най- прочут ия пис ател вамп ир — Шекс пир —
проф е сор Н олън направ и крат ка пауз а, след ко ето по сочи към врат ат а. —
Ето го и него!
В рат ат а с е отвори и… о, боже мой, стори ми с е, че сърц ето ми направо
спря. С игур на съм, че със зяпн а лат а си уст а съм изглеж д а ла като идиот.
Б еш е най- красив и ят младеж , който няког а съм в иж да ла — в исок, с тъм на,
л еко чупл ива ко с а, като на Супе рмен. О чите му бяха пора зит ел но
с апф ирено си ни и…
О ! П о дяволите! П о дяволите! П о дяволите! Това беше момчето от
тъм н ия коридор.
— Заповяда й, Ери к. Както в инаг и си много точен е появат а си. В ече
оча квам е твоя монолог — проф е сор Н олън с е обърн а от ново към курс а: —
П овечето от вас вече познават петокурсн ика Ерик Н айт и с а наясно, че
м ин а л ат а година той спечел и светов ни я конкурс на «Домовете на нощт а» за
акть орско май сторство, чиито ф ина ли с е проведоха в Лондо н. О свен това
веч е с е шум и около негово участ ие в Холивуд, както и за изп ълнени ето му
на Б родуей мин а лия срок, където изигра Тони в на шия спект акъл по
«Уе ст с айдс ка история». Ери к, курсът е твой.
Кар ах на автопил от и заръко плясках заедно е о ст ан а ли те от курс а.
Усм ихнат и с амоувер ен, той и зл е зе на ма лкат а сце на отпред.
— П ривет на вси чки. Как сте?
Говореше на мен. И мам предв ид конкре тно на мен. Ус етих, че с е
изч ервявам .
— Монолози те изглеж д ат ма лко ст раш ни, но номерът е да си нау чит е
м ного добре те кст а и да си предст ав ите, че игра ете с целия акть орски
съст ав . Предст аве те си, че не сте с ами тук горе на сце нат а. Ето т ака.
И той започн а монолога от «О тело». Н е знам много за пие с ат а, о све н че
е една от т рагедии те на Шекс пир, но изпълне нието на Ерик бе ше
пора зит ел но. Той беш е до ст а в исок, може би над метър и о с емде с е т, но като
започ на м оноло га, ся каш с е изв ис и още повече. И зглеж даш е по-възрас тен и
по- сил ен. Гласъ т му бе ше дълбок и с акцен т, който не можех да определ я.
О чит е м у изгл еж даха по-тъмни и присв и ти, а начи нът, по който изреч е
им ето на Д е здемон а, прозвуча като молитва. Беше очев идно, че я обича,
м ного преди да изр ече заключит елнит е думи :

И т ъй обикн ахм е се н ие д вам а,

т я — м ен з а туй, че м ъки срещ ал бя х;
аз — н ея , че пож али м е за т я х.

60
 В този момен т очите му срещ наха мои те и както в тъмния коридор
предния ден ми с е стори, че всички около на с с а изче з на ли. Н е с ам о в
ст аят а, а вси чки хора по свет а про сто ги няма ше. Същ е ствувахме с амо ние
двамат а. П очувствах т репе т много дълбоко в с ебе си, както съм с е чувс тва л а
с ам о два пъти до с ега в ж ивот а си — дват а пъти, ког ато ус ет их миризмат а на
кръв , сл ед като бях беля зан а. Само дето тук нямаше кръв . И маше с амо Ерик.
И зведнъж той с е усмих на, доко с на уст нит е си, сяка ш ми пра ща възду шна
цел ув ка, и с е покло ни. Вси чки ръкопляс каха като луди, в ключи телно и аз.
Н аправо не можех да с е спра.
— Ето т а ка с е прав и — каз а усмихнато проф е сор Н олън. — Н ека с ега
вс еки от вас да си из бере от библиот екат а в каби нет а ня колко книги и да ги
раз гл еда. Това, ко ето т рябва да търси те, е сцена, която по няка къв начин да
е важ на за ва с, да в и т рогва, да доко сва душат а в и. Ще обика лям окол о
чи новете и ще отго варям на всичк ите в и въпро си, свър зани с моноло зит е.
С л ед като си из бере те те кст, ще преминем към стъ пки те за подготов ка,
които ще в и помогнат да с е спр ав ите със з адач ат а.
С ен ергич на усмив ка и к имване тя ни подка ни да си из берем измеж ду
м ил иа рди те кн иги в библи оте кат а.
В с е още бях з ачерве на и о ст ана ла бе з дъх, но ст анах машин а лно с
о ст ан а л ит е, за да търся монолоз и в книг ите. Н е можех да спра да зяп ам към
Ери к пре з рамо. Той (за съж а ление) напус ка ше ст аят а, но не и преди да с е
обърне и да види как го зяп ам. И зчерв их с е (отново). Той срещн а погл еда
м и и м и с е усмихна (отново). И ча к тогава изле зе.
— А дски гот ин е, на ли? — прошеп на няко й в ухото ми. Обърн ах с е и
о ст ан ах шок ирана да в идя го с пож ица П ерф ектна уч енич ка Елиза бет.
— И ма ли си прия телка ? — избърборих като по следна глупач ка.
— С амо в мечти те ми — отвърн а Елиза бе т. — Всъщ но ст с е но с еше
сл ух, че с Аф родит а с а заедно, но аз съм тук от няколко ме с еца и поне
оттогава с а скъс а ли. Заповяда й — тя ми в ръчи няколко книги с моноло зи. —
А з съм Ел иза бет. Бе з ф амилия.
Ли цето ми изобра зява ше уч удване. Тя въздъхна.
— Ф амилият а ми беш е Ц ицуърт. Можеш ли да си предст ав иш? Когато
дойдох тук преди няколко ме с еца и моят ментор ми обясни, че мога да си
из бера друго име, веднага реших да с е отър ва от ф амилият а си, но цял ат а
раб от а по измисля не на ново име ст ре сира още повеч е. Така че реших да
запа зя първото си име и да не с е тормозя с ф амилия — Ели забет Б е з
Ф ам ил ия вдигна рамене.
— А м и… здрас ти — тук наис тина бе ше пълно със ст ра нни птиц и.
— Х ей — каза ми тя, когато с е върнахме на чи новет е си. — Ерик
гл едаш е към т еб.
— Той гледаше към всичк и — опит ах с е да замаж а п оложен ието,
въпрек и че ус е тих как лиц ето ми пламва отново.
— Д а, но определено гледаш е конкр етно към теб — тя с е ухил и и
добав и: — А , и да ти каж а, запълнен ият ти п олуме с ец е готин.
— Бл агодаря — предст авям си колко ст ранно из глеж да на изчерв еното
м и л иц е.
— И маш ли въпро си във връз ка с монолоз ите, Зоуи? — попит а м е
проф е сор Н олън, с ко ето ме на кара да подскоча.
— Н е, проф е сор Н олън. П рав ила съм ги и в предишн ото ми учили ще.

61
 — Ч уд е сно. Ако има ш н уж да от поясн ения отно сно по ст а нов кат а ил и
героит е, аз съм на разположени е.
Тя м е п отупа по рамото и продълж и да обика ля из ст аят а. Х ванах
първат а кни га и започнах да разгр ъщам ст раниц ите, като с е опит ах
(неу спеш но) да забравя в ременно з а Ерик и да с е конце нт рирам над
м онол о зит е.
Той наис тина гледаше в мен. Но з ащо? Сигурно с е е до с етил, ч е аз бях
т аз и, която ги в идя в коридора. Та ка че ка къв ли точно инт ере с към м ен
по казваше? И да ли ис кам да ме харе сва момче, на ко ето омра знат а
Аф родит а праве ше оне зи не ща! П редполаг ам, че не. О пределено не бих
п о ел а не щат а отт ам, откъд ето ги видях по следно.
И л и про сто беше лю боп итен зарад и моя ст ране н бел ег, както и
абс ол ютно вси чки о ст ан а ли? Н о не и зглеж да ше т ака… из глеж даш е сяка ш
гл еда м ен и това ми харе с а.
П огл еднах към книгат а, която разгръ щах. Бях отворила на ст ран ицат а с
драматич ни женс ки монолоз и. Първ ият мон олог беш е от «Вечно на
при см ех» от Хо с е Ечегар ай.
Х м , мамка му. Това т рябва да е з нак.

Тр инад е с ет а глав а

Успях с ама да намер я каб инет а по мате мати ка. Добре, де, той всъщ но ст
беше точ но срещу каб инет а на Н е ф ере т, но вс е па к с е почувс твах ма лко по-
уверен а, че не с е на л ага непр екъсн ато ня кой да ме води, вс е едно съм
бе з пом ощно дете идиот че.
— Зоу и, запа зихме т и място! — пров ик на с е към мен Ст ив и Рей,
веднага щом влязох в ст аят а. С една ла бе зад Д еймиъ н и бу ква л но
подскача ше от въодушевле ние. О тново имаше в ид на щ астливо куче нце и аз
неус е тно с е усмих нах. М ного с е радвах да я в идя.
— Х айде, хайд е. Р азкаж и ми всичко. Как бе ше акть орското
май сторство? Х аре с а ли ти? Какво мисли ш за проф е сор Н олън? Н а ли има
м ного гот ина т атуиров ка? М а лко ми прилича на мас ка.
Д е йм иън я дръпна за ръкат а.
— П о еми си ма лко въздух и дай думат а на момичето да ти отговори.
— И зв инявам с е — смути с е тя.
— П редполаг ам, че е хуба ва — отговорих а з.
— П редполаг аш?
— А м и… разс е йваха ме.
— Ка кво? — тя при св и очи. — Да не би ня кой да те е тормоз ил зара ди
бел ега ти? Хорат а с а про сто отв рати телни съще ства!
— Н е, ни що подобно. О наз и Елиза бе т Бе з Ф амилия спомен а, че бил а
готин а т атуиров ка… А аз бях разс еян а, защ ото… ами… — ус етих, че от ново
с е изч ервявам. Бях решила да ги разпит ам за Ерик, но с ега, като започнах
да говоря, с е разколебах да ли изобщо т рябва да казвам нещо. Наприм ер,
да л и да им каж а за случкат а в тъмни я коридор?
Д е йм иън нао ст ри уши.
— Ус ещ ам, ч е с ега идва интер е снат а ч аст. Х айде, Зоуи. Ти беше
разс е яна, защо- о-ото-о-о?
— Д обре, добре. Мога да го обобщя с две думи. Ерик Най т.

62
 Стив и Рей зяп на, а Д еймиън с е пре стори, че при пада, но много бър зо с е
на л ож и да с е из прав и, з ащото в този момен т звън ецът би и проф е сор
П ент е сил ея вле зе в ст аят а.
— П о-късно — проше пна ми Стив и Рей.
— О бе зателно! — добав и Д ейми ън.
Усм ихнах с е нев инно. А ко не друго, поне бях доволна, че със
спом ен аван ето на Ери к ще ги държ а в напре жени е цял час.
Уро кът по литература си беше цяло преж ивяване. Ст а ят а беш е напъл но
разл ична от всичк и, които до с ега съм в иж да ла. П о ст ени те имаш е много
ин тере с ни и ст ранни рисунк и, картини и пла кати, които запълва ха вс еки
с ант им етър. А от т ава на в ися ха на й-разли чни камба ни, много на брой.
П роф е сор П енте с илея (чието име аз вече по знавах от урока по
соц иол оги я и зн аех, че е принадлеж а ло на една от най-поч ит ани те амазонки,
и която вси чки нар ича ха про сто проф е сор П и) бе ше като изля зла от ф илм . И
то от научноф а нт ас тиче н. И маше червен икаво рус а ко с а и ле шников и очи, а
ф игурат а й бе ше толкова перф ект на, че сигурно вси чки момчет а в курс а
точеха л иги. (Н е че е о собено т рудно да накараш един тий нейд жър да точи
л иги.) Татуиров кат а й изобраз яваш е ф ин и красив кел тек и възел, с тига щ
до скул и те й, ко ето придава ше на лицето й суров и с ерио зен в ид. Но с еше
скъ пи черн и пант а лони и копри нена ж иле тка с цвя т на планинс ки мъх, а на
гъ рдит е си имаше същат а бродерия, която но с еш е и Н е ф ерет.
— Родена съм пре з 1902 — тя привлече в нима нието към с ебе си.
Ст ра нна работ а, аз не бих й да ла повече от т рийс ет. — Бях на де с ет години
пре з април , когато с е случи т рагедият а и помня всичко много ясно. За ка кво
говоря? Д а ли някой от вас може да с е до с ети ?
О тл ич но знаех за какво говори, но това не с е дълже ше на необя тнит е м и
поз нани я по истори я. По-скоро с е дължеш е на ф акт а, че като ма лка бях л удо
вл ю бен а в Леонардо ди Каприо и майка ми ми купи всички не гов и ф илми за
дван айс ет ия ми рож ден ден. А конкр етно този ф илм съм го гледа л а толкова
м ного път и, че вс е още помня ча сти от него наизус т (и не мога да преброя
кол ко пъ ти съм плака л а, когато накрая той с е и зхлузва от дъскат а и
потъва… толкова слад ък, направо да го схрус каш).
О гл едах с е. Яв но ни кой друг не с е до с е щаш е, затова въздъхнах и
вдигн ах ръка.
— Корабът «Тит а ник» е потъна л пре з април 1902 година. Бил е ударен
от айс берг къ сно пре з нощт а в неделя, четир инайс е ти април и е потъна л
някол ко час а след полуно щ, на петн айс ети.
Ч ух зад с ебе си възкли цани ят а на Д еймиъ н и Стив и Рей. Толкова
гл упава л и им с е ст рувах по принци п, че прав илния т ми отговор с ега ги
из нена да т ака?
— О бичам, когато новаци те зна ят от говорите — усмихна с е проф е сор
П и. — Абсолют но вярно, го спож иц е Редбъ рд. Живеех в Чика го по в рем е на
т рагедият а и никога няма да з абравя ка к от вс еки ъгъл продавач ите на
ве с тниц ите подв иква ха ст раш ните з аглав ия. Беше на ист ина уж ас но, о собено
зар ади всич ки те зи неле по заги на ли хора. Това съби тие беше зн аменател но
за кр ая на една ера и нача лото на нова, която доведе много промени и
на л ож и отдав на необходими за кони за корабопл аването. За всич ко това ще
учим с ега, както и за мелодрамати чни те съби тия от она зи нощ в
прои зведението на Уолтър Лорд — «П о следнат а нощ на Тит ани к». Въпреки
че Ло рд не е вампир, а си е срам от а, че не е — добав и тя т ихо, — аз

63
нам ир ам негов ия раз каз за съб итият а за много завладяващ, а стилъ т му на
пис а не за изключит елно ин тере с е н. И т ака, да започвам е. Н ека те зи, които
стоят на по следни те чинов е, да в земат от библи оте кат а зад с ебе си книг и за
о ст ан а л ит е от своят а редица.
Б рей! Това определено бе ше по- интер е сно от на шит е ча сове по
л ит ература, къд ето с е на лаг аше да че тем «Големи те надеж ди». (П ип, Ест ел а,
на кого м у пука за те зи глупо сти ?!)
В зех кн игат а си, на ст аних с е удобно и отворих тет рад кат а, з а да си водя
запи ски. П роф е сор П и започн а да ни ч ете първа глава на глас и определ е но
го праве ше много добре. Ц ели т ри час а из карах в това учили ще и вс ек и от
тях м и беше при ятен. Ще в земе да с е окаже, ч е това вампир ско учили ще е
не що м ного повече от до с адно място, където т ака и т ака съм при нуде на да
ходя и където да с е сре щам с приятел ите си. Н е че абсолютно всичк и часове
в преди шното ми училищ е бяха до с адни, но не сме учили за амазон кит е ил и
за «Тит ан ик» (и то от уч ител, който е бил ж ив , когато корабът е пот ъна л!).
Д окато проф е сор П и чете ше, аз хвърлих поглед на съучени цит е си. Б яха
окол о пе тнайс е тин а, ко ето е горе-долу колкото в предишния ми курс. Вс ек и
от тях бе ше отворил уче бни ка си и следеше текст а.
Тог ава погледът ми зас ече в другия кра й на ст аят а нещо черве никаво и
рошаво. Кориг ирам с е — не всичк и учениц и в нимаваха. Този например бе ше
подпрял гл ават а си с ръце, отдаден на слад ка дрямка. Сигур на бях, защ ото
в иж дах л иц ето му. Уст ат а му бе ше леко отворен а и предполож их, че му тече
някоя л ига. Зачуд их с е ка к ли проф е сор П и ще ре агир а на това. Н е прил ича
на учи тел , който би толерира л спан ето в час, но тя про сто си продъл ж и
че тен ето, с амо от време на в реме пре късва ше, з а да сподел и инт ере сн и
ф акти от първа ръка за нач а лото на двайс ет и век, към който аз проявявах
гол ям инт ере с.
Когато звъне цът би, проф е сор П и ни о ст ав и за домаш но следва щат а
гл ава. Каза ни да раз говаряме по-т ихо, сякаш бе ше за беляз а ла спя щото
м ом че. Н ай-по сле то с е размърда, над игна глава и ми с е стори, че
из гл еж даш е уж а сно не на мястото си, въпрек и беле га на челото му.
— Ел иъ т, т рябва да поговорим — каз а проф е сор Пи, с една ла зад бю рото
си.
Мом чето с е нади гна и с провлачена походка с е доближ и до бю рото й.
— Д а?
— Ел иът, ти с е прова ля ш по лит ература. Н о, ко ето е по-важ но,
прова л яш с е и в ж ивот а. М ъжете вампири с а силни, благородни и уника л ни.
Те с а на ши воин и и за щи тниц и от бе зброй поколе ния. Как си предст авя ш, че
ще с е превърне ш в съще ство, ко ето е повече воин, отколкото чове к, ако си
тол кова недис ципли ниран, че дори не може ш да стоиш буд ен по време на
ча с?
Той вдигна крехките си рамен е. И зражението на проф е сор П и ст ана по-
сурово.
— Ще ти дам възмож но ст да поправ и ш двойкат а, която току-що пол уч и
за уч асти е в клас, ако напиш еш съчи нени е за ко е да е важ но за А мерика
съби тие от нач а лото на двайс ет и век. Искам го з а ут ре.
Б е з да каже и дума, той понечи да с е обърне.
— Ел иът! — гласът й бе ше изп ълнен с раздра знен ие и тя ми с е стори
до ст а по-ст раш на, отколкото докато чете ше книгат а. Можех да ус етя сил ат а,
която с е излъ чваш е от нея и започн ах да с е ч удя з ащо ли изобщо й е

64
нео бходим мъж , който да я за щит ава. Момч ето спря и с е обърна към нея. —
Н е съм т е о свободила! Какво е ре шени ето ти отно с но възмож но с тт а да
попр ав иш двой кат а си ?
Мом чето про сто сто еше и мълче ше.
— В ъпро сът ми с е нуж дае от отговор, Елиът. Веднаг а! — думи те й
направо нажеж и ха въздуха и ус ет их т ръпки по кож ат а си.
Н апъл но не за интер е сова н, той от ново вдигна рамене :
— Н ай-вероят но няма да го напи ша.
— Това говори много за твоя характер, Елиъ т. И то не хубав и нещ а.
И зл аг аш не с амо с ебе си, но и своя ментор.
Той отново вдиг на раме не и разс еяно доко сна но с а си.
— Д ракон а вече знае ка к съм.
Звънецъ т би и проф е сор П и направ и же ст с ръка към Елиъ т да напусне
ст аят а. А з, Д ейм иън и Стив и Рей тъ кмо излиз ахме пре з врат ат а, когато той
м ина покра й нас изне надва що за бър зано. Бут на с е в Д ейм иън, който изохка
и за л ит на.
— Р азкар ай с е от пътя ми, ши бан педа л! — озъб и му с е пр отив н ото
м ом че и то блъсна с рамо, т ака че да изле зе преди него пре з в рат ат а.
— Трябва ше да смач кам това лайно — из съска Стив и Рей.
— Н е с е т ревож и. То зи Елиъ т си има с ерио зни проблеми и бе з това.
— Д а, като например, ч е има изпраж н ения вме сто мозък! — процедих
аз, като гл едах отда лечава щия с е тъпан ар. Ко с ат а му наис тина и зглеж да ше
против но.
— И зпраж не ния вме сто мозък ? — Д е ймиън с е засмя и ме хва на под
ръка, а дру гат а подаде на Стив и Ре й и ни поведе към коридор а като героите
от «М агь о сни кът от О з». — Това й харе свам на на шат а Зоуи. И ма о со бен
подход към вулгарни я е зик.
— «И зпраж нения» не е вулгарно — каз ах аз в своя з ащит а.
— Д а, много мила бе ше — засмя с е Стив и Рей.
А з също с е засмях и определено много, ама много ми харе с а ка к м е
нар ече Д еймиън — «наш ат а» Зоуи. Сяка ш бях част от тях, сяка ш бях
нам ер ил а веч е своя дом.

Четир инад е с ет а глав а

Ф ехтов кат а с е ока за много готина за моя изне нада. Уро кът с е
провеж да ше в огромна за ла, подобн а на с а лон за т анци и стен ите бяха от
горе до долу в огледа ла. О т т ава на в ис еше мане кен, който ми напомняше на
т риизм ерн ите т ренировъч ни мише ни по ст релба. Всичк и нарича ха проф е сор
Ла нкф орт — Дракона Л анкф орт или про сто Дракон а. Н е с е на лож и дълго да
с е ч удя за що. Н еговат а т атуиров ка изобра зява ше два дракона, чиито
зм иеподобни тела стиг аха чак до челю сти те му. Глав и те им бяха над
веж ди те м у, а от ус тите им изли за ше огън, насоч ен към полуме с е ца на
чел ото м у. Беше невероят ен и с усилие с е въздърж ах да не го зяп ам. Да не
говорим , че Дракона бе ше първ ия т възрас тен мъж вампир, когото в иж дах.
П ървото м и в печатлен ие беше ма лко объркано. А ко т рябва ше предвари тел но
да каж а как очаквах да изгл еж да един мъж вампир, щях да опи ша не що
точно противополож но на него. Че стно каза но, в глават а си имах ст ереотип,
из граде н от кино зве здит е вампири — висо ки, опасн и, красив и. Н ещо като

65
В ин Д из ел . Както и да е. Драко на беш е нисък, с дълга рус а ко с а, вър зан а на
опа шка, с кра сиво лице и приве тлива усмив ка (с изключени е на зловещо
из гл еж дащ ат а т атуиров ка). Едва когато започн ахме т рениров кат а с
упраж н еният а за разгряване, ус е тих не говат а сил а. О т момент а, в който
хван а м еча за поздрав (по-къс но разбр ах, че с е нарич а шп ага), той сяка ш
ст ан а друг човек — някой, който с е дв иж и с невероят на бър з ина и граци я.
Б еш е тол кова преци зен в дв иже ният а си, че в срав нение с него учен ицит е,
дори напредн а лите като Д еймиън, изглеж д аха като дървет а. Приключихм е с
упраж н еният а за разгряв ка и Дракон а ни разпредели по двойки, за да
из пъл нявам е т.нар, о снов ни поз иции. Бях много доволна, че Д е ймиън ми с е
пад на з а партнь ор.
— Зоуи, много с е радвам, че с е присъеди ни към нас в «Дома на нощт а»
— каза Д ракона и стис на ръкат а ми по т радицион ния амазонски нач ин. —
Д е йм иън ще ти обяс ни за разли чни те час ти на еки пиров кат а, а аз ще т и дам
една инф ормацио нна брошура, за да проч ете ш за следващия път о снов ните
теор ети чни неща. П редпол агам, че до с ега не си с е занимава ла с ф ехтов ка.
— Н е, не съм — от говорих аз, а по сле добав их припря но: — Но много
ще с е радвам да с е нау ча. И скам да каж а, че е много готино да с е бие ш с
м еч.
— Шпага — поправ и ме той. — Ще с е науч иш ка к да си сл уж иш с нея.
Тя е на й-лекат а от т рите в ида оръж ия, с които работим тук и е много
подходящ избор за же на. Зна еш ли, че ф ехтов кат а е един от ма лкото
спо ртове, при които женит е и мъжете с е състе з ават при напълно еднакв и
усл ов ия?
— Н е — отвърнах аз, искр ено за инт ригувана. Би било много яко да
нар ит ам зад ника на няко е момче на фехтов ка.
— Това е за щото ин телиген тно с тт а и концент р ацият а могат да
ком пен сират всич ки съ ще ств ени различ ия меж ду мъж а и женат а във
ф изи че ско от ношен ие. С дру ги дум и, ти може да не си толкова силн а ил и
тол кова бър за колкото твоя опон ент, но може да си по- умна или по-
конц ент рира на, ко ето може да обърне нещат а в твоя полза. Н а ли т ака.
Д е йм иън?
— Точ но т ака — ухили с е той.
— Д е ймиън е един от най- концент р ирани те ф ехтовачи, които съм има л
че стт а да т ренирам вече де с етиле тия, ко ето го прав и много опас е н
против ни к.
Х върл их поглед към Д е ймиън, който за ма лко да поле ти от гордо ст и
удов ол ств ие.
— С л едващат а една-две с едмици Д еймиъ н ще ти помаг а с н ача лн ите
дв иже ния. Трябва да зн аеш, че ф ехтов кат а е набор от умени я, които с а
в заим но свъ р зан и и с е надгр аж дат. А ко едно умен ие не е усво ено добре, е
м ного т рудно да с е продълж и към следва щото и колкото и да т ренира ш, тоз и
пропу ск няма да т и позв оли да напредва ш.
— Д обре, щ е го запомня.
Д ракон а ми с е усмихн а сърд ечно, преди да продълж и т рен иров кат а е
о ст ан а л ит е двойки.
— Това, ко ето той иска ше да ка же, е да не с е отча йваш или отка зваш,
ако те карам да прав иш едни и същи упраж не ния до вт ръсва не.
— С дру ги думи, ми ка зва ш, че ще бъде ш много до с ад ен, но ще т рябва
да го изт ърпя в името на целт а.

66
 — Д а. И час т от т ази цел щ е ти помогне да си раздв иж и ш ма лк ия готин
за дник — ка за ми напер ено той и ме перна леко с ш пагат а.
С л ед двайс е т минут и редуване на напад — връщ ане — напад —
в ръщан е, отново и отново, раз брах, че той е прав . Ут ре ме оча кваш е зверска
м ускул на т ре с ка на задн ите час ти.
С л ед урока си в зехме по един душ (за щас тие има ше отделни кабин ки в
же нскат а баня и не с е на ла гаш е да с е къпем заедно в общо откр ито
пом ещ ение, вс е едно сме в затвора) и по сле заедно забър захме към
стол оват а. И като каз вам забъ р захме, имам предв ид, че наис тин а бър захм е.
Ум ир ах от глад.
Н а обяд имахме на разп оложен ие голям избор от с а лати, като започн еш
от с а л ат а с риба тон (брей!) и стиг неш до оне зи ст ранн и бейб и царев ичк и,
които даже нямат в кус на царев иц а. Напълних чи ният а си хубаво, след ко ето
си в зех и от прясно изпечени те хле бчет а. Н аредих с е до Стив и Рей, а
Д е йм иън о ст ана зад мен. Ерин и Шоуни вече с е караха коя е напис а ла по-
хубаво е с е по литература, въпреки че и двете имаха ше с тици.
— Х айде, Зоуи, разка звай. Какво за Ер ик Н айт ? — попит а ме Стив и Рей
в м ом ент а, в който напълних уст ат а си с храна. Думите й предизв и каха
м ом ент а л н а ти шина на мас ат а и в ниман ието на близначки те с е насочи
из цял о към мен.
Зам и сл их с е ка кво точно да им раз каж а за Ери к и пре цених, че не съм
готова да споме навам за сц енат а меж ду него и Аф родит а, на която с е
натъкн ах. Затова казах с амо:
— Той ме гледаше — от израженият а им с е до с етих, че з аради пълнат а
м и уст а думит е ми с а про звуча ли пре ка ле но нера збира емо, затова първо
прегл ъ тнах и повторих: — Той ме гледаше. В час а по литература. А з… бе ше
м ного объркващо.
— Р азя сни «гледа ше ме» — помол и Д ейм иън.
— Ам и, случи с е още в момент а, в който вле зе, но беше о со бено
за бел еж им о, до като играеш е монолога от «О тело». Когато започн а т ази час т
за л ю бовт а и т.н., гледаш е право в мен. И не беш е случа йно с т, за щото
гл едаш е в мен и преди да започн е монолог а, а по сле и преди да си т ръгн е.
В ъздъх нах и в зех да с е въртя нерв но на стола. О чаквах да ми каж ат, че
вси чко е било с амо част от акть орското му и зпълне ние.
— Ери к Н айт е най- гот иното нещо в това учил ище — обади с е Шоу ни.
— Грешиш. Той е най- готиното не що на цялат а т ази план ет а — добав и
Ери н.
— Н е е по- гот ин от Ке ни Че с ни — нам е си с е Стив и Рей.
— Д обре, добре. Стига и ти е твоят а мания по кънт р ито — скар а с е
Шоу ни, преди да насоч и в ниман ието си обратно към мен. — Н е допус кай
т аз и възм ож но с т да ги с е из плъзне.
— Д а — започ на да й пригл а ся Ери н. — Н е го из пускай.
— Д а не го из пускам? Ка кво мога да направя? Той не ми ка за ни що.
— Ех, Зоуи, мили чка. Ти пон е усмихн а ли му с е в отговор?
П рим игн ах. Да ли му с е бях усмихн а ла? О х, по дяволи те! Х ващам с е на
бас, че не съм. Даже сигурно съм стояла и съм го зяп а ла като пълен идиот.
Д опус кам , че може и да с а ми текли лиги те. Добре де, може би бе з лигите,
но картин кат а е ясна.
— Н е зн ам — от говорих аз, вме сто да каж а с амат а ис тин а, но пък това
ни най- ма л ко не заблуди Д ейми ън.

67
 — С л едващи я път му с е усмихни.
— Може и да му ка жеш «здрас ти» — добав и Стив и Рей.
— М ислех си, че Ери к е с амо едно кра сиво личи це — започ на Шоу ни.
— И тяло — допълни Ерин.
— Н о когато ра зкар а Аф родит а — продълж и Шоун и. — Р азбрах, че
си гурно има пълнеж на горния ет аж .
— В ече сме наяс но, че има пълнеж и на долния — ка за Ерин, мърда йки
веж ди.
— А ха — засмя с е Шоуни и започна да облиз ва уст нит е си.
— Гол еми сте мръсниц и! — скаст ри ги Д ейми ън.
— С ам о ис кахме да наме кнем, че има на й-готини я задни к в града —
обяс ни Шоу ни.
— В сл уч ай, че вече не си го за беляз а л — допълни Ерин.
— А ко за говориш Ерик, това наис тина адски ще ядо с а Аф родит а — каз а
м и Стив и Ре й.
В си чки с е вт рен чиха в нея, сякаш току-що е раздел ила Червено море на
две.
— В ярно е — съглас и с е Д ейм иън.
— Д аже много вярно — добав иха в един глас Шоу ни и Ерин.
— Зн ачи според слухове те той е излиз а л е Аф родит а? — попит ах а з.
— Д а — п отвърди Ерин.
— С л уховете с а уж ас ни, но верни — в ключи с е Шоуни. — Ко ето прав и
не щат а още по-готи ни с ега, когато той си пада по теб.
— Момичет а, най-вероят но той про сто е зяп а л ст ранн ия ми белег —
из бърборих а з.
— А м оже би не е това. Ти на исти на си много гот ина, Зоуи — ка за м и
Стив и Рей с мила усмив ка.
— А може би първонач а лно т е е погледн а л зарад и бел ега, а по сл е е
за бел я за л , ч е си готи на, и е продълж ил да те гледа — предполож и Д еймиъ н.
— Какъвто и да е случа ят, при всич ки положения това много ще
подраз ни Аф родит а — каза Шоуни.
— Ко ето е чуде сно — допълни Ерин.
Стив и Рей игнорир а техни те комент ар и.
— Забрав и за Аф родит а, з а белег а и вси чки те зи раб оти. Следващ ия път
като ти с е усмих не, про сто му каж и «здраст и». Това е.
— Ле сно — каз а Ерин.
— И про сто — допълн и Шоун и.
— Д обре — от говорих аз и с е конце нт рирах над с а лат ат а си с искре нат а
над еж да, че цялат а т ази раб от а покрай Ер ик Н айт ще бъде толкова ле сн а и
про ст а, кол кото те ми я описва ха.
И маше не що, по ко ето обядът в «Дома на нощт а» много прили чаше на
обяда в преди шното ми учили ще, както и във вси чки училищ а, в които
няко га съм обядва ла. Свършва пре ка лено бър зо.
С л едваше ч асът по исп анск и, който бе като студен душ за м ен.
П роф е сор Гарми прили чаш е на испан ски в ихър. М акар и симпатич на
(т атуиров кат а й бе ше с ф ормат а на пера, с ко ето ми напомня ше на исп анс ка
пт ица), тя обика ля ше меж ду нас, говорейки с амо на исп анск и. П ре з цял ото
в рем е. Н е съм учила ис панс ки от о сми клас, а и тогава не набляг ах о собено
на не го. Така че с е чувствах като в тъмна И ндия, но си запис ах домашн ото и
си обещ ах да науча нов и те дум и. М разя да с е чувствам толкова бе зпомощн а.

68
 Уро кът по е зда с е проведе в коню шни те. Това бе ше дълга тухл ена
по ст рой ка, свър за на с арена за е зда. Мястото имаш е спе циф ичн ат а и
прия тна см е сица от миризмите на т а лаш, кон е и кож а. П риятн а е, дори ако
зн аеш, че ч аст от т ази сме сица идва от конс кит е из праж не ния.
Заедно с ма лкат а група уче ници стояхме нерв но от вът решнат а ст рана
на оградат а, където момче от горн ите курсове ни о ст ав и да чакаме. Бяхм е
с ам о де с етин а и вс е т ретокурсн ици. О нова против но червеноко со мом че
Ел иъ т беше до стен ат а и подри тваш е т а лаш а по пода, вдиг айки във въздуха
тол кова пра холя к, че момич ето зад него започн а да к иха. Тя му хвърл и
м ръсн ишк и поглед и с е прем е сти някол ко крачки вст рани. Олеле, всички л и
ги дра зни толкова? И не може ли да направ и нещо (например да из пол з ва
гре бен) за рош ават а си ко с а?
Тропот на копит а при влече в нимани ето ми и с е обърнах тъкмо нав рем е,
за да в идя великолеп нат а чер на кобил а, но с ещ а с е в га лоп. Зако ва на място
с ам о на няколко кр ачки от нас. Докато ние гледахме със зяп на ли усти,
е здачкат а на кобил ат а скочи на земят а е елег ант но дв ижение. Гъ ст ат а й ко с а
ст ига ше чак до кръст а и бе ше толкова рус а, че изгл еж даше поч ти бял а, а
очи те й имаха нео бикнов ен тъмно сив цвя т. Беше слаба, но стойкат а й м и
напом няш е на оне зи момичет а, които дено нощно ходят на уроци по ба л ет и
дори когато не т анцуват, изглеж д ат вс е едно с а глът на ли бастун.
Татуиров кат а й бе слож на плет ениц а от възли, в които (бях си гурна) можех
да разл ич а силуети те на препус ка щи кон е.
— Д обър веч ер. А з съм Ленобия, а това… — и тя по сочи кобилат а и
хвърл и пре зрител ен поглед към нас. — Това е кон — гласът й кън теш е.
Коня т из пръхтя, яв но за да потвърди думит е й. — А в ие ст е новат а ми груп а
от т ретокурсни ци. Вс еки от вас е избр ан за моя курс, защ ото вярваме, че
м оже би имате аф ин ите т към е здат а. И стинат а е, че по-ма лко от п олов инат а
ще завършат усп ешно срока и по-ма лко от полов инат а от те зи, които
завър шат срока, ще ст а нат добри е здач и. И мате ли някакв и въпро си ? — но
тя не направ и до ст атъч но голяма пау за, за да може някой да попит а не що. —
Д обре, тогава ме по следва йте и да започваме.
Тя т ръгна към конев ръ за, а ние я по следвахме.
И ска ше ми с е да попит ам кои с а те з и, които с а ре шили, че може да
имам аф ин ите т към е здат а, но ме беш е ст рах да го направя и про сто с е
вл ачех сл ед нея, както и о ст ана л ите.
Тя спря пред редица от празн и отделени я за коне. П ред всяко от тях
има ше вил а и ръчна колич ка. Леноб ия с е обърна към нас :
— Конет е не с а голем и кучет а. И нямат ни що общо с роман тичн ите
предст ав и на ма лк ите момич енца за перф ектния им най- добър прия тел ,
който вина ги щ е ги разбере — две момичет а до мен с е размърдаха в инов но
и Ленобия ги прони за със сив ит е си очи. — Коне те с а раб от а, конет е
из искват отд аване, инт елигент но от ноше ние и време. Ще започ нем с
раб от ат а. В ст аи чкат а в дъното ще намер ите ботуш и, по сле ще в и раздам
ръкав ици. След това вс еки от вас ще с е заем е с едно от отделе ният а за кон е.
— П роф е сор Ленобия ? — обади с е пълничко момиче и плахо вдигн а
ръка.
— С амо Леноби я. И мето, ко ето съм си избр а ла в че с т на древ нат а
вам п ирска кра ли ца, не с е нуж да е от допълни телни титл и.
Н ямах предст ава коя е била Леноби я и си з аръчах да проверя, когато
м ога.

69
 — Х айде, какво иска ше да ме пит а ш, А манда ?
— Ам и… ъъъ… — Ленобия вдигн а въпро с ител но еднат а си веж да.
А манда пре глътна ш умно. — Как точно ще с е з аемем с отделени ят а, проф …
ис кам да каж а Ленобия… го с пожо?
— Като ги изчис тит е, разбира с е. Събират е торт а в колич кит е. Като
напъл ни те коли чкат а догоре, я из сипвате отвън на торищ ето. Чист т а л аш
има в скл ада, който с е нам ира зад ст аят а е т акъми те. И мате петде с е т
м ину ти. А з щ е с е върна след че тири йс ет и пет минути, за да проверя как
вървят нещат а.
В си чки мигахме глуповато срещу нея.
— Може те да започват е. Веднага.
И ние започнахме.
Знам , че звучи ст ранно, но нямах нищо прот ив да чистя. Конс кат а тор
не е чак толкова гадна. А и си личе ше, че те зи отд еления с е чистя т вс ек и
ден. О бух гуме нит е ботуш и (до ст а грозновати, но покрива ха дън кит е ми ча к
до кол ен ете), слож их ръкав и цит е и с е захва нах за работ а. П о
в исокоговори тели те звуч еше прекра сна муз ика. Поч ти съм сигурна, че беше
по сл едни ят а лбум на «Ени я» (май ка ми много че сто слушаш е «Ен ия», преди
да с е ом ъж и за Джон, но той реши, ч е т ази музика му звучи окулт но, и й
за брани да го прав и. (Ето за що в инаги много съм харе сва ла «Ен ия»). Та ка
че аз с е наслаж давах на грабващ ат а га лс ка музика, докато ринех конскат а
тор. Н е бе ше мин а ло много време, когато напълних колич кат а е чис т т а л аш
и го разси пах по пода. О бзе ме обач е ст ранното ус еща не, че някой м е
набл юдава.
— Д обра раб от а, Зоу и.
П одскочих и с е обърнах, з а да в идя Леноб ия точно до врат ат а на
отдел ението. В еднат а си ръ ка държеш е голяма мека чет ка. В дру гат а
държеше ю здат а на една пъст ра кобила.
— Я в но си чист ила обор и преди — ка за тя.
— Б аба ми имаше едно сладко конче на име Бъни — отговорих, преди
да съм о съзн а ла колко глупаво прозвуча. И зчерв их с е и с е опит ах да замаж а
пол ожени ето: — Бях на де с ет и цветъ т му ми прилич аше на Зай чето Бъни,
затова т ака го кръс тих.
Устн ите на Ленобия с е разт еглиха в бегло подоби е на усмив ка.
— Коню шн ят а на Бъни ли си чис тила?
— Д а. О бичах да го яздя, а баб а ка зва ше, че никой не т рябва да язди
кон, ако не му е почис тил преди и след това — св их рамен е и за ключих : —
Ето з ащо му ч истех.
— Б аба ти яв но е умна жена — кимнах. — А т и има ше ли не що пр отив
да чист иш на Бъни?
— Н е, определено нямах.
— Това е чуде с но. Запо знай с е е П ерс е ф она — Ленобия по сочи с гл ава
към кобил ат а з ад с ебе си. — Ти току-що изчис ти нейното отделен ие.
Кобил ат а вле зе при мен, нав ря си муцунат а в лицето ми и ус етих дъха
й, който м е гъдели чка ше.
— Здраве й, П ерс е ф она.
— Д о края на час а о ст ават още пет минути, т ака че не е необходимо да
о ст аваш, но ми с е ст рува, че си сп ечели прив иле гият а да сре шеш
П ерс е ф она.
И зне надан а, аз потупах коня по врат а.

70
 — Ще о ст ана, няма проблем — чух с е да отговарям.
— Ч уде с но. Може ш да върне ш чет кат а в ст аят а с т акъм ите, когато
при кл ючи ш. Ще с е в идим ут ре, Зоуи.
Ленобия ми в ръчи че ткат а, потуп а коня по шият а и ни о ст ав и с ами.
П ерс е ф она муш на глава в хранил кат а, която беше пълн а със с ено, а аз
с е заех с м оят а час т от работ ат а. Бях забр ав ила колко е релаксиращо да с е
гриж и ш за кон. Бъни бе ше почин а л в не запно от сърдечен удар преди две
години и баба беше пре ка ле но разст ро ена, за да си в земе друг кон. Ка за че
«за йчето» (тя т ака го нарич аше) не може да бъде заме нено. Та ка че с а
м ин а л и две годин и, от както не съм с е доближ ава л а до кон, но изведнъж си
спом них вси чко. М иризмат а, топли нат а, успокоява щия т звук на кон я,
хруп ащ с ено, и неж н ият звук, който че ткат а издаваше при тър кан ето с
ко съм а — ока за с е, че всич ко това ми е липсва ло.
О т други я край на коню шнят а с е дочу ядо с ания т глас на Ленобия, която
гн ев но на хока някой учен ик. Н адявах с е да е против ното червено ко со хлапе.
П овдигнах с е на пръс ти и погледнах над П ерс е ф она, за да хвърля бър з
погл ед на случва щото с е. Черве ноко сия т на ха лни к сто еше на мястото си, а
до него Ленобия бе слож ила ръц е на кръст а. Дори от тук беше яс но, че е
по бе снял а. Зач удих с е да ли това хлапе е дошло е мис ия да вбе сява вс еки
пре подавател. А менторъ т му бе ше Дракона, който изгл еж даше сим патяга,
докато не и звади меча си… ис кам да каж а ш пагат а. Тог ава проф е сорът с е
превърн а в смъртоно с ен вампир воин.
— Тоз и черве ноко с до с ад ник т рябва да си измисли предсмъ ртно
жел ание — каз ах на П ерс е ф она, обърн ах с е и продълж их да я чет кам. Тя
завъ ртя едното си ухо към мен и из пръхтя. — Да, з наех си, ч е ще с е
съгл а сиш с мен. И ска ш ли да те све тна ка ква теори я имам за спася ването на
А м ерика от лигль ов ци и з агубеня ци? — тя изглеж да ше съгласна, т ака че
започ нах да й изн асям речт а си на тема «Н е с е чиф то сва й със заг убе няци».
— Зоу и, ето къде си била!
— О! Ст ив и Ре й, изкара ми а къла! — изв и ках аз и потуп ах
успоко ител но П ерс е ф она, която с е беш е ст ре сн а ла, като изп исках от
из нена да.
— Ка кво, по дявол ите, прав иш?
— А на теб на ка кво ти прилич а? Пробва й да и зка жеш ня какво
предпол ожени е.
— П ре ст ан и да с е цап оти ш тук! Р итуа лъ т по случай Пълнолу нието
започва сл ед две мину ти!
— О , по дяволи те! — потупах Перс е ф она за по следно и изхвърчах
навън по най- бър з ия начин.
— Б еше забр ав ила за него, на ли ? — скара ми с е Ст ив и Рей, която
държеше ръкат а ми, за да пазя рав нове сие, докато събувах гумен ите
боту ши.
— Н е — излъ гах.
В този момен т о съзн ах, че о свен за него съм забрав ил а и за ритуа ла на
«Д ъщер ите на мрака»!

Петнад е с ет а глав а

71
 Н а средат а на пътя до Х рама на Н икс ми направ и в печатлени е, че Стив и
Рей е необ ичай но мълча лива. Х върлих й един поглед. М ай изглеж д аше и
пребл еднял а. Ус етих, че има нещо.
— Стив и Рей, нещо не е наред ли?
— Д а. Н ещо тъж но и ма лко ст раш но.
— Ка кво е то? Р итуа лът по случай Пълн олунието ли?
— Н е, той ще ти харе с а. Поне този.
М ай имаш е предв ид, че ще ми хар е с а в срав нени е с дру гия — ритуа л а
на «Д ъщери те на мрака», но не ис ках да говоря за това. Следващи те й дум и
м е на кара ха напълно да з абравя за «Дъщер ите на мрака».
— Едно момиче поч ина по в реме на по следн ия ча с.
— Ка кво? Как?
— Както умират всичк и. Тялото й не е поне сло П ром ян ат а и про сто…
— Стив и Рей млъкн а и п от репер и. — Случи с е по в реме на час а по
т аекуондо. Кашля ше и не може ше да си по еме дъх, докато правехм е
упраж н еният а за разгряване. Н е обърнах в ниман ие. И ли може би обърнах,
но не с е замислих за това — тя ме погледна и с е усмихн а тъж но.
И згл еж да ше засраме на от с ебе си.
— И ма ло ли е няка къв нач ин да я спас ят? И скам да каж а, след като с е
появя т първ ит е приз наци…
— Н е. Н яма ни как ъв начи н да бъдеш сп ас ен, ако тялото ти започне да
отхвърл я П ром ян ат а .
— Тог ава няма за що да с е чувства ш зле зарад и това, че не си обърна л а
в нима ние на ка шлицат а й. И бе з това не е има ло ка кво да с е направ и.
— Знам. А з про сто… Беш е уж асно… А Ели забет бе ше толкова
сим п ати чна.
Н якъде отвът ре нещо ме прониз а.
— Ел и забет Бе з Ф амилия? Тя ли е почин а ла?
Стив и Рей с амо ким на в зна к на съгласи е, мигайк и уче ст ено, като яв но
с е опи тваш е да не с е разпл аче.
— Това е уж асно! — прошеп нах. Спомних си колко мило с е из каз а тя за
м оя бел ег и ка к забеляза, че Ери к ме гледа. — Но аз преди ма лко я в идях в
час а по акть орско майсторс тво. И зглеж даш е съвс ем добре.
— Та ка ст ава. В един момен т стои до теб и всичко и зглеж да съвършено
норм а л но, а в следващ ия… — Стив и Рей от ново пот ръп на.
— И всичко си продълж ава както обик новено? Дори когато някой
уче ник току-що е поч ина л? — спомних си, че мина лат а годин а група
второкурсн ици претърп яха автомобилна кат аст роф а и двама от тях заги наха.
В си чки спортни заня тия бя ха отмене ни з а цяла с едмица.
— В си чко си продълж ава както обикновено. П редпол агам, за да
св ик нем с ид еят а, че може да с е случ и на вс ек и от нас. Ще в идиш. Всич ки
ще с е държ ат, вс е едно нищо не с е е случило, о собе но по-големи те.
Еди нств ено т ретокурсниц ите и прия телит е на Елиза бе т ще тъж ат.
Третокурсници те — то е ст ние — с е очаква да с е държ им прил ично и да не
с е вай кам е. Съквартира нт кат а на Елиз абе т и на й-близ кит е й при ятел и
си гурно ще потъгуват няколко дена, но след това ще т рябва да го преж иве ят.
— Тя пониж и леко гла с. — Че ст но ка зано, според мен вампирит е не гледат
на никого от нас като на ис тинс ки, докато не с е извърши Пром я н ат а .
Зам и сл их с е над това. Не ф ере т не с е държе ше с мен т ака, вс е едно съм
не що врем е нно. Даже ка за, че е много добър з нак, че пол уме с ецъ т м и е

72
запъл н ен. Н е че аз бях толкова увере на з а сво ето бъдеще, колкото
из гл еж даш е тя. Н о в ника къв случай не бих каз а ла ни що, от ко ето да с е
подразб ира, ч е Н е ф ере т ми по качва спе циа лно отно шен ие. Н е ис ках ли съм
«о со бенат а». И сках про сто да съм при ятел ка на Ст ив и Рей и да с е в пиш а в
новат а си среда.
— Това наис тин а е уж а сно — промълв их.
— Д а. П оне ст ава бър зо.
Ч ас т от мен искаше да науч и подробно сти те, а друга ча ст бе пре ка л е но
упл а шена, з а да з ададе въпро с а. За щаст ие ме прекъсн аха, преди да попит ам
това, ко ето ме беше ст рах да науча.
— Стига сте с е мот а ли! — изв ика Шоуни от стълби щето на Храма. —
Ери н и Д е ймиън вече с а вът ре и в и пазя т място. И да зн ает е, че когато
ритуа л ът започне, не пус кат никого вът ре. Побър зай те!
И зкачихм е стълбит е и влязохме в Х рама. Сладни кават а и заду шл ива
м иризма на т амян ме обгърна, когато влязох в мрачн ото ф оайе. И зведнъж с е
покол ебах. Шоуни и Стив и Рей с е обърнаха към мен.
— В сичко е наред, няма от какво да с е ст раху ваш — Стив и Рей сре щна
погл еда м и и добав и: — Поне не и тук вът ре.
— Р итуа лъ т по случай Пълнолу нието е прекрас ен. Ще ти харе с а. А ,
за брав их да ти каж а, когато жриц ат а из пиш е на челото т и пент а грама и ка же
«Б ъди бл аго слове на», т рябва с амо да ка жеш съ щит е думи в от говор —
обяс ни м и Шоу ни. — След това ни по следвай към мястото си в кръ га — тя
м и с е усм их на окураж ит елно и с е запромъква напред пре з задимен ат а ст ая.
— Ч а кай! — сграбчих ръкава на Ст ив и Рей. — Н е искам да звуча
гл упаво ил и не що т акова, но пент а грамат а не е ли знак ът на злит е сили ?
— И аз т ака си мислех, преди да дойда тук. Н о всички те зи тъпотии със
зл ото с а измислица на Вярва щит е. Н е зн ам ка к хорат а с а с е вър за ли на т а зи
истори я. Ист инат а е, че от бе зкрай но много годин и пент агр амат а е сим вол
на м ъдро с тт а, закрил ат а и съвърш енс твото. Вс е хубав и неща. Тя е про сто
петол ъчка. Чет ири от лъчи те симв олизир ат ч етири те елемент а, а пет ият
сим вол изир а духа. Това е всичко.
— Конт рол — промърморих аз, доволн а, че спряхме да говорим за
Ел и забет и смъртт а.
— А?
— В ярващи те ис кат да конт ролир ат всичко. И една от целит е им, за да
го по ст игнат, е всички хор а да вярват в едно и също не що. Това е
при чинат а, пора ди която ис кат хорат а да си мисля т, че пент а грамат а е нещо
л ошо — поклатих глава с отв раще ние. — Както и да е, хайде. П о-готова
съм , откол кото си мислех. Да влизаме.
В л язохме по-навът ре и дочух ш ум от течаща вода. М инахме край крас ив
ф онт ан, а след не го пъте кат а плав но зав и на ляво. До една в исока каменн а
ар ка сто еше жена, която не поз навах. Беше облечена изц яло в черно —
дъл га п ол а и копр инен а блуза. Единс твенат а декораци я в тоа лет а й бе
сребър ен силует на богинят а, избродиран на гъ рдит е й. Ко с ат а й беш е дъл га
и зл ат исторус а. О т полуме с е ца на челото й т ръгваха спира ли с цвя т на
с апф ир, които опис ваха съвършено гладкото й лице.
— Това е А наст асия. Тя води часов ете по Закли нания и Р итуа ли. О свен
това е съпруг а на Дракона — про шепн а набъ р зо Ст ив и Рей в ухото м и,
преди да заст а не пред женат а и да направ и специ а лния поздрав с юмру к на
сърц ето.

73
 А наст а сия с е усмихна и натопи пръ ст в бока ла, който държеше. С лед
това нар исува пент аграма на ч елото на Стив и Рей.
— Б ъди благо словена, Ст ив и Рей.
— Б ъде те благо словена.
Тя м и хвърли окураж аващ поглед, преди да вле зе в зад именат а ст ая.
П о ех си дълбоко дъх и ре ших да прогоня всички мисли з а Ели забет и за
ум ир ането поне по в реме на тоз и ритуа л. Направ их реши телн а крач ка към
А наст а сия. Имит ирайк и Ст ив и Рей, слож их юмрук на сърц ето си. Анаст асия
пото пи пръст а си в не що, ко ето ми заприли ча на масло.
— Р адвам с е да те в идя, Зоуи Редбъ рд. Добре дошла в «Дома на нощт а»
и в своя нов ж ивот — ка за ми тя, докато че рт аеш е пент аграма на ч елото м и.
— Б ъди бл аго словена.
— Б ъдете благо словена — промълв их аз, пора зена от т ръпкат а, която
прем и на пре з тялото ми, когато зве здат а бе нарисува на на челото ми.
— В ле з и с е присъедини към прия тели те си — каза ми тя мило. — Няма
при чина да с е при те сн яваш. Вярвам, че Богинят а вече с е гриж и за теб.
— Б -благодаря — отвърнах и побъ р зах да вляза в ст аят а.
Гол ем и бели свещи в ися ха от т аван а в мет а лни све щниц и. По стен ите
има ше дървени, обси пани с още повече свещи.
Знам , че това място е било по ст р о ено като църква на Вярващи те в че с т
на свети Ав гус тин, но не прил ича ше на нито една цър ква, която съм
в иж да л а. О свен че о светлен ието идва ше един ствено от свещи те, ням аше
ни какв и пейк и. (О свен това аз не понасям пейк ите в църкв ите. Едва л и в
свет а съ ще с твува не що по-неудобно за сяда не от тях.) Всъщно с т
единс твенат а ме бел в т ази ст ая беше ст ари нна дървен а мас а, сложена в
средат а, която по нещо прилича ше на она зи в за лат а за хранене, с амо че
т аз и не беш е от ру пана с храна, в ино и т.н.Н а т ази също има ше огром на
ст атуя на богин ят а с вдиг нати ръце и изглеж да ше точно като бродерии те с
не йния образ. Све щникъ т бе ше от руп ан с големи бели све щи, които
раз пръскваха силна светли на.
И зведнъж погледът ми беше при влече н от огъня в средат а на ст аят а.
Той гореше силно и огнен ите му е зици отлит а ха нав и соко. И зглеж да ше
кра сиво и опа сно и сяка ш ме т еглеш е напред. За щ асти е Стив и Рей м е
сгр абч и нав реме, преди да по следвам порива си да с е доближ а до огъ ня.
Тог ава с изне нада забелязах колко много хора има в ст аят а — и учени ци, и
възрас тни вампири, заст а на ли в голям кръг. Бях нерв на и в същото врем е
т ака изпъл н ена е благогове ние, че с усилие за ст ав их кракат а си да с е
дв иж ат, за да заема мястото з ад Стив и Рей.
— Н ай-на края! — изсумтя Д е ймиън.
— С ъж а лявам, че закъс няхме — казах.
— О ст ав и я на мира! И бе з това е до ст ат ъчно нерв на — с кара му с е
Стив и Рей.
— Ш-т! Започва! — с каст ри ни Шоу ни.
Ч ет ири с ен ки из ник наха от тъмни те ъгли на з а лат а и с е превърнаха в
же ни, които заеха ме ст ат а си в кръ га като чет ирит е по соки на компас а. О ще
две с енки с е прибл иж иха от към глав ния в ход.
Едн ат а с е оказа в исок мъж и… олел е, той бе ше много готин. И стинско
ол и цетворе ние на ст ереотипа, че мъжете вампири с а адски красив и. И беше
на кр ачка от мен. Н а в исочи на до сти гаш е повече от ме тър и о с емде с е т и
из гл еж даш е като кинозве зд а.

74
 — Ето това е единстве нат а прич ина да с е спр а на по е зи ят а като предм ет
по избор — прош епна Шоуни.
— С те б съм, с е ст ра ми — въздъхна Ерин з амечт ано.
— Кой е той? — попит ах.
— Лоръ н Блей к. Лауре ат по вамп ирска по е з ия. Той е първ ият мъж -по е т
от две ст а години нас ам. Буква лно. А е с амо на двайс е т и не що. И мам
предв ид ис тинс кат а му възр аст, а не че изгл еж да на толкова.
П реди да усп ея да каж а каквото и да било, той започна да говори и
уст ат а м и с е оказа пре ка ле но зает а да зяп а от изумлен ие, за да от роня и
дум и чка.

П л ен ит елн а кат о нощ т а

под я сн и з вез дн и н ебеса…

Д окато говореше, бав но с е приближ аваше към кръг а. Жен ат а, която

вл е зе еднов реме нно с него, започ на да т анцува, сяка ш думи те му бяха
м узи ка.

т я в хубост т а си съчет а
от д ен лиц е, от м рак коса…

Та нцува щат а жена прикова вниманието на всич ки. С вълнен ие

за бел я зах, ч е е Н е ф ере т. Н о с еше дълга копри нена рокля, покр ит а с
кри ст а л ни мънист а, които проблясва ха на светл инат а на све щите при всяко
дв иже ние. Танцъ т й ся ка ш съж ивяваше думит е от древ нат а по ема (яв но ум ът
м и вс е ощ е е функц ионира л прав илно, след като разпо знах «П лен ител н а
като нощт а» на лорд Байрон).

и погл ед пъл ен с бист рот а,

кат о раз искрен а роса.

И двамат а завърши ха еднов ременно в це нтъра на кръг а. Тогава Н е ф ере т

в зе бока л а от мас ат а и го вдигн а във възду ха, ся каш ни предлаг аше пити е.
— Д обре дошл и, деца на Н икс, на боже стве ния празн ик по случай
П ъл нол ун ието.
В ъзр астн ите вампири отговор иха в хор с «Добра сре ща».
Н е ф ере т с е усмих на, върна бока ла на мас ат а и в зе ма лка све щ, която бе
по ст ав ена в отдел ен, едини чен свещни к. Тръгна с нея към кръг а и спря пред
не познат а за мен жен а, която сто е ше начело на кръг а. Же нат а я поздрав и с
ръка на сърцето, след ко ето с е обърна с гръб към нея.
— Е хо — проше пна Стив и Рей. — С ега т рябва да с е обръ щаме с л ице
към всяка от че тирит е по соки, когато Н е ф ере т обяв и елем енти те. Започва с е
с «изток» и «въздух».
В този момен т вси чки, в ключител но аз, макар че леко с е позабав их, с е
обърнахм е на изток. С ъгъл чет ат а на очи те си успявах да в идя Н е ф ере т,
вдигн а л а в исоко ръце над глават а си, а гласъ т й кънте ше в каменни те стен и
на Храм а.
— О т и зток аз призовавам въздуха и с е моля да ни дари с поз нани е,
ко ето да съпровож д а наш ия пъ т.

75
 В мом ент а, в който Н е ф ерет започн а да и зрича з аклин анието, ус етих, че
въздухъ т с е промени. Той с е раздв иж и наоколо, разро ши ко с ат а м и и
из пъл ни слуха ми с шеп от а на лист а. Огледах с е и очаквах да в идя ка к
съ щото с е случва и с о ст ан а лите, но не за беля зах ничи я друга ко с а да с е
дв иж и от вят ъра. Ст ра нно.
Же нат а, която сто еше от източнат а ст ран а, извади от роклят а си де бел а
жъл т а све щ и я подаде на Н е ф ере т, за да я запа л и. След това я повдигн а
в исоко във въздуха и по сле я по ст ав и до кракат а си, бле щука ща.
— С л едва огън ят, обърн и с е надя сно — про шепн а ми Стив и { ей.
Завъртяхме с е, а Н е ф ере т продълж и:
— О т ю г призовавам огъня и с е моля да ни дари със сил на воля, за да
по с тигн ем обедин ение и могъщ е ство.
В ятър ът, който духаш е неж но към мен, от стъп и място на горещи нат а.
Н е беш е неприя тно, прилич аше на ус ещ ането, когато рязко с е доближ иш до
огън, но вс е пак бе до ст атъч но горе що, за щото започ нах да с е изп отявам .
П огл еднах към Стив и Рей. Тя бе вдигна ла глава, а очи те й бяха затворени.
Н е изгл еж да ше да й е горе що или да с е из потява. Горещ инат а изведнъж
ряз ко изче зна и аз погледнах към Н е ф ере т. Тя запа ли голяма, черве на свещ
и я подаде на П енте с илея, която, след като я вдигн а в исоко, я по ст ав и в
кра кат а си, както беше направ ила преди това женат а, символи зира ща
въздуха.
Тоз и път няма ше н уж да няко й да ми казва да с е з авъртя над ясно, за да
за ст ана с лице на запад. Н якак си веч е зн аех не с амо по со кат а, а и че
сл едващ ият призован елемент ще бъде водат а.
— О т Запад призовавам водат а и с е моля да ни дари със съст рад ание, а
све тл инат а на П ълнолун ието да ни доне с е изцеле ние и разбир ателс тво.
Н е ф ере т зап а ли син ят а све щ на женат а, стояща от запад нат а ст рана.
Когато тя я по ст ав и на з емят а до кра кат а си, чух плясъ ка на вълни и м е
из пъл ни соленат а миризма на море. Ен ергич но с е обърнах на с евер, з ащото
зн аех, че следва призоваван ето на че твърт ия елеме нт — земят а.
И зведнъж почувствах мекот ат а на т реват а под кракат а си и миризмат а
на с ено, чува ха с е п тичи пе сн и. Зелен а свещ бе ше зап а лена и по ст аве на в
кра кат а на «земят а».
Може би т рябваш е да с е прит е сня от те зи ст ранн и ус е щания, но те м е
из пъл ваха с поч ти непоно с има све тлина — чувствах с е добре. Толкова
добре, че когато Н е ф ере т с е обърна с лице към огъня в средат а на кръ га,
т рябва ше да стис на здраво устн и, за да не с е разсм ея от радо с т. П о етът
сто еше от другат а ст рана на огъня и държе ше в ръце в иолетова све щ.
— И накр ая, призовавам Духа, з а да и зпълни наш ия кръг и да ни
пом огне да из градим в ръзка помеж ду си, за да можем, като братя и с е ст ри,
заедно да по с тигн ем благоден ств ие.
Н евероятно, но в момент а, в който по етът запа ли свещт а от голем ия
огън и я по ст ав и на мас ат а, почувствах собс твенат а си душ а да с е издига,
ся каш м и пони кна ха крил е.
Тог ава Не ф ерет започна да обика ля кръга, да говори с на с, гледа йки ни
в очит е.
— С ега е времето на П ълнат а луна. Всяко не що рас те и вехне, дори
дец ат а на Н икс, вампир ите. Н о в т аз и нощ силит е на ж ивот а, маги ят а и
съ творението с а най-сил ни, както е лунат а на наш ат а боги ня. Това е в рем ето
да създавам е, да творим.

76
 С ърцето ми биеш е лудо, докато слушах Не ф ере т да говори, и изведнъж
о съ знах, че тя из нася ше не що като проповед. О бст анов кат а и думи те й м и
въздей ства ха толкова силно, както никоя проповед в църква до с ег а. О гледах
с е. Ст а ят а бе ше задиме на от т амян, а блещу кащи те свещи придава ха
маг иче с ка атмо с ф ера. Н е ф ере т беше всичко, ко ето една Висша ж рица би
т рябва л о да бъде. Крас от ат а й имаше свой собс твен блясък, а гласъ т й
при теж ава ше сила, която приковаваш е в ниман ието на всичк и.
— Това е време, в ко ето границ ат а меж ду з емния свя т и маг иче с кит е
вл аде ния на Н икс ст ава о со бено тън ка. В т ази нощ, ако някой пре крач и
м еж ду световет е, ще може да опознае кр асот ат а и очарованието на на шат а
боги ня.
Те зи думи ме накараха да пот ръ пна и беле гът на чел ото ми изведнъж
започ на да гори. Тога ва п о етъ т за говори е дълбок ия си и силе н глас:
— Това е време, в ко ето т рябва да при дадем ж ивот на не з емното, да
из предем нишк ите на про ст ра нств ото и в ремето, за да по сти гнем
С ътворе ние. Защото ж ивотът е кръгов рат, а съ що и мис терия. Н ашат а
боги ня раз бира това, разбира го и не йния т съп руг Еребус.
Те зи думи от неха голяма част от тъгат а ми зарад и смъртт а на Ели за бет.
В еч е не с е чувс твах толкова уплаш ена, толкова уж ас е на. Всичко започ на да
м и и згл еж да като една норма л на част от кръгов рат а на ж ивот а, от който
вси чки ние сме час т.
— С ветл ина… мра к… ден… нощ… смърт… ж ивот, всич ки те с а тясно
свър зани с духа и доко сването на Н икс. А ко запа зим ба ла нс а и с е уповавам е
на богинят а, ще с е научим да тъчем закл инан ия от луннат а светли на и да
създ авам е от тях чист а магиче ска субст анция, з а да зап азим всич ки дни от
ж ивот а си.
— Затворет е очи, Д еца на Н икс — започна Н е ф ерет — и из прате те
своят а т ай на молба към боги нят а. Тази нощ, когато грани цат а меж ду
светове те е тънка, когато магият а е на една крач ка от з емния свя т, може би
Н икс ще обърн е в нимание на ва шит е копнеж и и ще в и поръ си с е ф ирнат а
м ъгл а на с бъднат ите желан ия.
М агия! Те наис тин а с е молеха за маг ия. Да ли е възмож но да прораб оти ?
Д а л и в свет а на ист ина има маги я? Спомних си как душ ат а ми беше спо собна
да в иди думит е на богинят а и ка к тя ми говореше с в идимия си глас, по сл е
цел ун а челото ми и промен и ж ивот а ми зав и наги. А преди няколко м ига
ус етих сил ат а на че тири те елеме нт а в думи те на Не ф ерет. Н е съм си го
изм исл ил а. Н е бих могла да си го измисля.
Затвор их очи и с е о ст ав их на магият а, която ме заоби ка ля, а след това
из прат их сво ето т айно жел ание в нощт а:
Да н ам еря н ай-посл е своет о мя ст о, д а им ам д ом , към койт о да
прин ад л ежа и койт о н икой д а н е мож е д а ми от н ем е.
Ус ещах необи чайн а лекот а и щас тие, когато Н е ф ере т ни прика ни да
отворим очи и с глас, който бе ше еднов ременно нежен и силен —
ком бина ция от жена и воин — тя продълж и ритуа ла.
— С ега е в реме за път еше с тв ие, нев идимо на лунна све тлина. За
сл уш ане на музи ка, неи зпълне на от чове шки или вампир ски ръце. Врем е за
едине ние с вет ровете, които ни га ля т — Н е ф ере т наклони глава на изток —
и със свет кав иц ите, които съдърж ат искр ат а на първ ия ж ивот — тя обърна
гл ават а си на запад. — С ега е време да с е наслаж даваме на вечното море и

77
на топл ит е дъж дове, които ни успокояван както девстве нат а земя, която ни
зао бика л я и па зи — тя с е обърна и към о ст ана л ите елемент и.
И вс еки пъ т, когато казваше името на някой от тях, ся каш ток
прем и нава ше пре з тялото ми като прият на т ръп ка.
Ч ет ирит е жен и, които симв олизир аха елемен тит е, с е приближ и ха до
мас ат а. Заедно с Н е ф ере т и Лорън, вс еки от тях вдиг на по един бока л.
— П ривет ст ваме т е, богинь о на нощт а и пълн олунието — изв ика
Н е ф ере т. — П ривет с тваме Н ощт а, от която произт ича на шат а благо слов ия.
В т аз и нощ ние с е прекланям е пред теб с благодарно ст.
С бока лит е в ръка четир ите жени с е върнаха по ме ст ат а си.
— В името на Н икс! — каза Не ф ере т.
— И на Ер ебус — добав и по етъ т.
— Молим с е да получ им по знан ието, ко ето ще ни науч и да говорим
е зи ка на див ите зверов е, да ле тим волно като птиц ите, да придоби ем сил ат а
и грац ият а на кот кит е и да нам ер им екст аз и радо с т в ж ивот а, който ще ни
раз крие нов и в исини на съ ще с твуването. Да бъдем благо словен и!
Н е м ожех да съ бера усмив кат а си. Н икога не съм чува ла не що подобно в
църк ва и с абс олютн а сигурно с т никог а не съм с е чувства ла толкова
зареде на с енерги я.
Н е ф ере т отп и от бока л а, след ко ето го предлож и на Лорън, който също
отпи и ни прив ет ства с «Да бъдем благо словен и!».
С л ед тях чет ирит е жени мина ха покра й вс ек и — и новак и възрас тен
вам п ир, като му дава ха да отпи е от бока л а. Когато дойд е моят ред, бях
м ного доволна да в идя позн атото лице на П ент е силея. Виното беш е черве но
и очаквах да е горч иво като глъ ткат а, която отп их веднъж от скр ишн ите
запа си с каберне на май ка ми (и определено не ми хар е с а), но беше сладко и
аромат но и от не го ми ст ан а дори ощ е по-леко.
Когато всички от пиха, бока л ите бяха върнати на мас ат а.
— Таз и вечер искам вс еки от вас да прекар а минут а-две нас аме на
л уннат а светлин а. Нека т ази светл ина в и пре з ареди и в и напомни кол ко
необ икнове ни сте… или ст е на път да ст ане те — тя с е усмихн а на някол ко
от новаци те, в ключит елно и на мен. — Н асладе те с е на своят а уника лно с т и
сил а. Н ие сме различн и от о ст ан а лия свя т зар ади дарбите, които
при теж авам е. Н икога не забравя йте това, за щото может е да бъде те сигур ни,
че све тът няма да го забр ав и. Н ека с ега да з атворим кръга и да прегър нем
нощт а.
Н е ф ере т благодари на всич ки елемен ти в обрате н ред, като свещ ите им
бяха за гас ени една по една и в те зи мигове изп итвах тъга, сякаш с е
с богувах с добри при ятели. След това приключ иха ритуа ла с думи те:
— О бредът е завършен.
— Н ека пъти щат а ни с е съберат отново — отговори ха като ехо всичк и
при състващи.
И това бе ше. Първ ият ми ритуа л приключ и.
К ръгъ т бър зо с е разпръ сна. П о-бър зо, отколкото ми с е ис каш е.
П редпочит ах да о ст ана т ам и да си мисля за удив ит елнит е неща, които
преж и вях, о собено момент а с призовава нето на елемент ите, но бе ше
невъзм ож но. Поне сох с е с тълпат а. О т една ст рана, с е радвах, че всич ки
бяха тол кова зае ти да си бъбря т, за щото не за белязваха колко мълч а лива съм
аз. Н е м исля, че бих могла да им обясня ка кво с е случи с мен току-що. П о
дявол и те! Н е можех да го обясня дори на с ебе си.

78
 — Ей, мислит е ли, че и дне с ще има кит а йско за веч еря? О ще си
спом ням прекра сното ядене от мин а лия ритуа л на П ълн олунието. Беше м -м -
м ного в кусно — заобли зва с е Шоуни. — Да не спомен авам, че ми с е падн а
късм етч е, глася що «Ще ст анеш изве стна», ко ето е готино.
— Тол кова съм гладна, че не ме интер е сува изобщо с какво ще ни
нахр анят, сти га с амо да го направят — ка за Ери н.
— И аз — добав и Ст ив и Рей.
— П онеже сме в т акова перф ектно съгласи е — изр ече Д еймиън и хван а
м ен и Ст ив и Рей за ръце — нека да хап нем.
И изведнъж си спомних нещо.
— О, момичет а… — това пре красно чувс тво, с ко ето ритуа лът ме бе ше
из пъл нил , изче зна. — Н е мога да дойда. Трябва да…
— Ей, много сме тъпи! — Стив и Рей с е пле сн а звучно по чел ото. —
С ъвс ем забр ав ихме.
— Уф , мамка му! — изсумтя Шоуни.
— В ярно, време е за Адс ките кучки — каза Ерин.
— И ска ш ли да ти запазя нещо за яде не? — услуж ливо ми предл ож и
Д е йм иън.
— Н е, Аф родит а ка за, че те щели да ме нахра нят.
— С игур но със сурово ме со — предп олож и Шоу ни.
— Д а, от няко е нещас тно хлапе, ко ето Аф родит а е улов ила в гадн ат а си
паяж ина — допълни Ер ин.
— И маш предв ид онази паяж ин а меж ду кра кат а й — поясни Шоуни.
— Сти га сте ст ре с ира ли Зоуи — наме с и с е Ст ив и Рей и започна да м е
по бутва към в рат ат а. — Ще й покаж а къд е е з а лат а и като с е върна, ще с е
в идим на наш ат а мас а.
Като излязохме навън, с е обърнах към нея:
— С ега ми каж и, че с е ше гуваха за суровото ме со, моля т е!
Тя изм ънка не що.
— Ч уде с но — въздъхнах. — А аз даже не харе свам пържолите а ла нгл е.
Ка кво да направя, ако те наи сти на ре шат да ме храня т със сурово ме со?
О тказах да мисля за какво точно сурово ме со може да ст ава въпро с.
— М исля, че имам хапче против гадене ня къде в ча нт ат а си. И скаш л и
да ти дам ? — попит а ме тя.
— Д а — отвърнах а з, за щото ощ е от с ега ми с е гаде ше.

Ше стнад е с ет а глав а

— Ето тук е — каза Стив и Рей и спря пред с тълбищ ето, ко ето водеш е
към цил и ндричн а по ст ройка, разположена върху леко възв ишен ие, ко ето с е
изд ига ше над източн ат а ст ран а на стенат а, ограж да ща училището. Високи
дъбове я обв иваха в мра к, т ака че едва- едва различ авах бле щука нето на
све щит е, разп оложе ни на в хода.
— А м и добре. Благодаря т и за хапчет ат а — опитвах с е да бъда смела. —
И м и запа зет е място на вечерят а. Това тук едва ли ще продълж и кой зна е
кол ко. С игурно ще усп ея да дойда, преди да сте приключ или е вечерят а.
— Н е бър зай, наис тина. Може да срещн еш ня кого, когото харе сваш и с
когото ис ка ш да бъде ш. Н е с е прите снява й, ако ст ане т ака. Ще каж а на
Д е йм иън и близн ачк ите, че про сто разузнаваш.

79
 — Н ямам нам ерени е да ст авам една от тях, Ст ив и Рей!
— В ярвам ти — каза ми тя, но очи те й изглеж да ха изпълне ни с
подозре ние.
— Зн ачи ще с е в идим скоро.
— Д а, до скоро — отвърна ми тя и т ръгн а по пъ текат а обрат но към
сгр адат а на учили щето.
Н е исках да гледам как с е отда лечава. И зглеж да ше като от чаяно и
преб ито кученце. Вме сто това с е качих по стълб ите и си казах, че не т рябва
да с е в прягам. Едва ли ще е по-лошо от он зи пъ т, когато лиг ават а ми с е ст ра
м е зам ък на на лагер с о ст ан а лит е клакь орки от нейнат а г рупа. Н ай-ма лкото,
ням а да продълж и цяла с едмиц а. Н ай-вероятно ще направя т и те няка къв
кръг (ко ето беш е до ст а приятно), по сл е ще каж ат няколко за клина ния, както
направ и Не ф ерет, и накр ая ще прекъ снат за вечеря. Тог ава ще нас тъпи
м ом ентъ т, в който ще с е усмихна мило и ще с е изниж а. Ле сна работ а.
С ветл инит е от двете ст рани на де белат а дървена врат а бяха от га зени
л ам пи, а не свещи, както бе ше в храма на Н икс. По с егн ах към ма сив ното
м ет а л но чу ка ло, но в този момен т със звук, който наподобява ше въздиш ка,
в рат ат а с е отвори с амо от доко сва нето ми.
— Д обра сре ща, Зоуи.
О л ел е! Беше Ери к. Облеч ен изцяло в ч ерно, с чупливат а си ко с а и
бе зум но син ите си очи ми напомняше на Кларк Кен т. Х м, добре де, бе з
иди от ск ите очила и тъпо при гладенат а ко с а… П редполаг ам, че по-скоро
напом няш е на Супермен. Н о бе з намет а лото и букват а «S ».
Ум ъ т ми напълно изключи, щом той п отопи пръ ст а си в масл ото и
из пис а пе нт аграмат а на челото ми.
— Б ъди благо словена — ка за той.
— Б ъди благо словен — отвърнах аз и бях хиляди пъти благодарна, че
гл асъ т м и не прозвуча ф а лцет но.
Той ухае ше пре красно, макар да не можех да определя точно на какво.
Н е беш е от обикнов енит е парф юми, които момчет ат а и зпол зват. М ириш еше
на… м ирише ше на… на гора пре з но щт а, не по средстве но след като е ва л ял о
дъж д… на нещо, ко ето идва от земят а, нещо чисто…
— Може ш да вле зе ш — ка за ми той.
— О, да. Благодаря ти — отвърнах и прекр ачих пра га, като веднага с е
спрях до него. Вът ре има ше огромна ст ая, чи ито обли ст ени бяха покрит и е
чер но кадиф е, ко ето по крива ше дори прозорците и скриваше сребър нат а
л унна све тлина. И з зад зав е сит е с е в иж даха с енки със ст ранн а форма, ко ето
тъ км о бе ше започна ло да ме плаш и, когато с е с етих, че това е обик новена
вс екид нев на и най- вероя тно с а скр или зад заве сит е телев изорите и
конзол н ите игри. Но т ака всич ко определено изглеж д аше… зловещо.
И зведнъж в нима нието ми бе привл ечено от с амия кръг. Р азп оложен
беше в средат а на ст аят а и опис ан от единичн и свещ и, по ст ав ени във в исоки
черв ени свещ ници. Сигур но бяха повеч е от сто и о светява ха учен ици те,
за ст ана л и в кръг зад тях. Направ и ми в печатле ние, че всич ки с а облечени в
чер но, бе з какв ито и да било бродерии, но пък вс еки от тях но с еш е на врат а
си сребърна огърли ца, на която в ис е ше ня какъв ст ранен сим вол .
И згл еж да ше като два полуме с ец а, за ст ана л и с гръб срещу пълнат а луна.
— Ето т е и т еб, Зоуи! — гласът на Аф родит а с е промъкн а в ст аят а
преди тял ото й. Бе ше с дълга черна рокля, обсип ана с камън и оникс, която
из гл еж даш е като копие на тоа лет а, който Не ф ерет но с е ше на учили щния

80
ритуа л . Тя имаш е същат а огъ рлица като о ст ан а лит е, но не йнат а бе ше по-
гол яма и очерт ан а с ч ервени камъ ни, които като че ли бя ха от а лма ндин.
Р ус ат а й ко с а бе ше пуснат а и я обв иваше като воа л. И зглеж да ше някак
пре сил ено красива.
— Ери к, благодаря ти, ч е по сре щна Зоуи. Мога да по ема не щат а оттук
нат атък — звучеше съвс ем норма л но, даже слож и за миг ръкат а си в ръ кат а
на Ерик, ко ето з а неи нф ормирани я наблюдат ел би и зглеж да ло като
обик новен приятел ски же ст, но лицето й пока зва ше дру го. Беше бе зи зраз но
и студено, но търс ещо негов ия поглед.
Той поч ти не я погледна и бъ р зо отдръп на ръкат а си. Усмихна ми с е и
бе з да с е обърне повече към Аф родит а, вле зе.
Ч уд е сно. И зобщо нямах нуж да точно с ега да с е нас адя в център а на
скъ сван ето им. Н о няма ше начин да с е въздърж а и да не про следя Ерик с
очи.
Ка ква глупач ка съм!
Аф родит а с е за ка шля и а з с е по ст арах, доколкото мож ах, да не
из гл еж дам като хванат а на ме стопр е стъ плени ето, но ней нат а мазн а и га дна
усм ив ка м и по каза, че бе з ни какво съмнени е е з абеля за ла интер е с а ми към
Ери к (и не гов ия към мен). И отново с е зач удих да ли с е е до с ет ила, че аз ги
в идях в онз и коридор. Не ч е можех да я поп ит ам.
— Трябва да побъ р з аш, доне сла съм не що, с ко ето да с е преоблечеш —
подбра м е тя към жен скат а тоа летн а. Х върли ми отв ратен поглед пре з рам о.
— Н е м оже да с е появ иш на наш ритуа л, облечен а по този нач ин — в ръчи
м и рокл ят а и започ на да ми помага да я облека.
Ч увствах с е до ст а тъпо. С я каш съм от ишла на купон, мас киран а като
патица, з ащото нико й не ми е ка за л, че купонът не е маскен ба л и
о ст ан а л ит е с а по дън ки.
П реоблякох с е набър зо и с облекче ние уст анов их, че роклят а, която
Аф родит а ми дад е, ми е по мярка. И зглеж даше обикнове на, но красива.
Б еш е направен а от оназ и неж н а, приле пващ а матер ия, която не с е мач ка.
И маше дъл г и ръкав и и голямо обло деколте, ко ето откриваше раме нете м и
(добре, че бях с черен сутие н). По ръба на декол тето и на ръкав ите има ше
черв ени м ънист а. Роклят а на исти на бе ше много красива. О бух си обув к ите,
довол н а, че т акива ст рахотни обув ки биха пасна л и на всяка къв тоа лет.
— Е, поне ми ст ава — казах на Аф родит а.
Н о з абеля зах, че тя не гледа ше роклят а. Гледаше вт ренч ено беле га м и,
ко ето адск и ме подраз ни. Добре, полуме с е цът ми е запълне н, голяма работ а!
Н о не казах ни що, понеже това вс е пак бе ше нейн ото «парти», на ко ето аз
бях про сто го ст. С две думи: бях ма лцин ство, т ака че на й-добре бе да не с е
карам е.
— Поне же ще водя ритуа ла, няма да имам възмож но с т да т е държ а з а
ръка пре з цялото в реме.
Току-що бях решила да си държ а уст ат а затворена, но тя игр аеш е по
нерв и те м и.
— В иж , Аф родит а. И зобщо нямам нуж да някой да ми държ и ръ кат а.
Тя присв и очи и аз с е при готв их да в идя пореднат а пси хопат с ка сц ена
от нейна ст ра на. Вме сто това тя ми отправ и из ключи телно непр иятн а
усм ив ка, която й придаде в ид на озъбено куч е. Не за щото я смят ам з а кучка,
про сто ана логи ят а бе ше много точна.

81
 — Ес те с твено, че няма ш н уж да няко й да т и държ и ръ кат а. Ти про сто ще
прем и неш бе згр иж но пре з тоз и ритуа л, както го прав и ш и с всичко
о ст ан а л о. Н а ли вс е па к ти си новат а лю бимка на Н е ф ере т.
В ърхъ т. Н е ст ига цялат а раб от а с Ер ик и ст ранния ми бел ег, а с ега
изл иза, че рев нува и зар ади това, че менторът ми е Н е ф ере т.
— Аф родит а, не мисля, че съм новат а лю бимка на Н е ф ере т, аз съм
про сто новат а — полож их всич ки усилия да говоря разумно и дори с е
усм ихн ах.
— Както и да е. Готова ли си?
О тказах с е да с е раз правям с нея и кимнах, като с е надявах този ритуа л
да прикл юч и по-скоро.
— Д обре. Да т ръгваме тогава.
И зл язохме от тоа лет нат а и тя ме поведе към кръ га. По пътя срещн ахм е
две м ом ичет а, които аз разпо знах като «подлизурки те» — бяха я
прид руж ава ли вч ера по време на вечер ят а. Само ч е този път вме сто
изр аже ния в ст ил «току-що изядох лимон», на лицат а си има ха по една
приве тл ива усмив ка.
Н е, не че с е за блудих, че с а невероя тно приятел ски наст ро ени към м ен.
Н о и аз с е усмихнах. Когато си на в раже с ка тер итория е най-добре да с е
см е с иш с тълпат а или да си не за бележ им, дори и леко глуповат.
— Здраве й, аз съм Енио — ка за ми по-в исокат а от двете. Тя, ра збира с е,
беше рус а, но дългат а й къдр ава ко с а беше по-скоро като пш ениц а,
откол кото злат ист а на цвя т, макар че на све тлинат а от свещи те беше ма л ко
т рудно да с е определи.
— Здраве й — отвърнах аз.
— А з съм Д ейно — каз а другото момиче.
Кож ат а й имаш е цвят на каф е с повечко смет ана. П ритеж аваше
невероя тно гъст а и къдрава ко с а, която е адск и т руд но да поддърж а ш в
т акъв вид.
И двете бяха ст ряскащо перф ектни.
— Здраве й — ка зах и на не я.
Започва ше да ме хваща клауст роф обият а, затова направ их крач ка
напред и з аст ан ах меж ду тях.
— Н адявам с е и т рите да с е насл адит е на ритуа ла — каза ни Аф родит а.
— О , задълж и телно! — отвърна ха в един глас Енио и Д ей но Те си
разм ени ха погледи, от които кож ат а ми наст ръхна.
Н асочих в нима нието си вст рани от тях, преди т ре зват а ми прецен ка да е
надв ил а гордо с тт а ми и да съм избяг а ла от за лат а.
О т м ястото, където стоях, има ше добра в идимо ст към кръг а. Всичко
м ного прилича ше на ритуа л а в храма на Н икс, но тук зад мас ат а бе ше
по ст ав ен стол, на който с едеше някой. Или по-скоро с е беше свлякъл , а
чер нат а качулка на намет а лото му покрива ше и зцяло глават а му.
Хм…
Както и да е. М ас ат а беше покрит а със съ щото чер но ка диф е, както и
прозорци те. Н а нея имаш е ст атуя на богин ят а, купа с плодове и хл яб,
някол ко бока ла и кана. И нож . Вгледах с е отново, за да съм сигур на, че не
гре ша. Д а, определе но бе ше нож — дръж кат а му беш е направен а от ко ст и
има ше дъл го, зловещо закр ивено о ст ри е. И зглеж да ше пре ка ле но о стър, за да
м оже с него бе зопас но да с е нареж ат плодове или хляб. Едно момиче, ко ето
като че л и съм в иж да ла в общеж и тието, нареж даш е на мас ат а дебели све щи

82
и т ам ян и напълно игнорира ше с едящ ото на стол а момче. Х м, да не би да е
за спа л ?
И зведнъж помещен ието започна да с е изпълва с пуш ек, който, кълна с е,
беше зел ени кав на цвя т и с е в иеше при зрачно из ст аят а. О чаквах да има
сл ад никава миризма като т амян а в храма на Н икс, но когато димът до стиг на
до м ен и го вдишах, о ст а нах изн енада на от горч ив ия му аромат. Беш е м и
ня как поз нато и а з св их веж ди в опи т да с е с етя на какво… ох, мамка му, на
какво прил и чаш е? Беш е поч ти като лав ров лис т, сме с ен е кар амф ил. Н о
има ше и още не що. (Да не забра вя да благодаря на баба Редбърд, че м е
нау чи да разпоз навам миризмит е на подпр ав ките.) За инт ригувана, подуших
отново и глават а ми леко с е замая. Ст ранно. Добре, бе ше нещо о со бено.
М иризмат а започна да с е променя — изпълни ст аят а като скъ п парф юм ,
пром еня щ с е с вс еки, който го упот ребява. Вди шах от ново. Да, кар амф ил и
л авър, но имаше и още нещо, ко ето праве ше миризмат а т ръпчи ва, ня как…
м рач на, м ис тич на и привлекателн а в своят а… гадо с т.
Га до ст? И тога ва с е с етих.
М ам ка му! М иризмат а, която изпъл ни ст аят а, бе на мари хуана… т рева,
см е с ен а е подправ к и. Устоява ла съм на нат иска и годин и наред отка звах
дори най-уч тив ите пока ни да си дръпн а от ръчно св ития джойнт, който с е
върт и по купони те и къде ли още не. (Даже не е хиги енич но! И от какъв зор
да пробвам дрога, която ще ме накар а да с е тъпч а неконт рол ируем о с
хран а?) А с ега стоя тук, потоп ена в миризмат а на т рева. Ех, Ка йла никога
ням а да го повярва.
И зведнъж ме обз е пара ноя (яв но друг ст рани чен е ф ект на мари хуа нат а)
и започнах да с е оглеж дам, з а да в идя да ли отнякъд е няма да с е появ и
учи тел , който да ни… да ни… не з нам, да ни направ и не що неописуем о
уж а сно.
Н о за щаст ие, з а разли ка от ритуа ла в храма на Н икс, тук няма ше
ни какв и учит ели, нито други възра стн и вампир и. Всич ки присъс тващ и бяха
уче ници, около два йс етин а. Те си говореха ти хо и с е държ аха т а ка, сякаш
не за коннат а марихуан а не е кой зн ае какво. О пит ах с е да диш ам бав но и с е
обърнах към момичето от дяс нат а ми ст рана.
— Д е йно е ммм… ст ра нно име. О знач ава ли нещо конкрет но?
— Д е йно оз нач ава «уж а сна» — усмихна с е мило тя.
— А Енио означава «войнстве на» — обад и с е със закачлив гла с от
дру гат а м и ст рана в исо кат а блонд инка.
— А ха — отвърнах аз, опи твай ки с е да бъда уч тива.
— А момичето, ко ето запа ли свещи те, е П емф редо — озн ачава «о с а».
И м енат а ни с а в зет и от гръц кат а митоло гия. Това с а т рите с е ст ри на Горгона
и С цил а. С поред митовете те с а били вещиц и, които с а си споделяли едно
око, но според нас това с а тъп отии и мъж ка пропаг анда, напис ана от
чове шки м ъже, които с а иска л и да държ ат силн ите жени в подчи нени е.
— Н аис тина ли? — зн аех какво друго да каж а. Н аисти на.
— Д а. Човеш кит е мъже с а гадове — отговори Д ейно.
— И до един т рябва да умрат — допълни Енио.
С л ед те зи прекра сни разми шления засв ир и музи ка, която беше
пре ка л е но силна, за да продълж им разговора (за щаст ие).
Музи кат а бе ше непри ятн а. Имаш е дълбок, пулсираш рит ъм и бе ше
кол кото древ на, толкова и модерна. Ся каш няко й беш е сме сил една от те зи
против ни пе сн и за врът кан е на задни к с плем енен молитве н т анц. И тогава,

83
за да м е шокир а още повече, Аф родит а започна да т анцува в кръга. Е,
предпол агам, че е изглеж д а ла гот ина. И мам предв ид, че тялото й е хубаво и
т анцу ваше като Кат рин-Зит а Джоун с в «Чика го». Но въпре ки това няка к не
м е гра бна. И то не защ ото не съм обратна (въпр еки че наи сти на не съм). Н е
м е грабн а, защ ото и зглеж да ше като недодяла на имит аци я на Не ф ерет и
не йния пре крас ен т анц на «П ленит елна като нощт а». А ко т ази музи ка тук
беше по ем а, повеч е би й пасна ло да с е ка зва «Задни ка си ще разтърс я».
Д окато Аф родит а с е кълчеш е, е с те ств ено вси чки гледа ха не я, т ака че аз
хвърл их едно око наоколо, като с е пре ст рувах, че не тър ся точ но Ерик, и…
по дявол и те, от крих го на от срещ нат а ст рана на кръг а. Той беш е
единс твени ят чове к в за лат а, който не гледа ше Аф родит а. Гледа ше м ен.
П реди да реш а да ли т рябва да отме стя поглед, да му с е усмихна или да м у
пома хам (Д е ймиън каза да му с е усмихн а, а той е с амопровъзгласил с е
експе рт по момчет ат а), музикат а спря и а з машин а лно погледнах към
Аф родит а. Тя сто е ше в средат а на кръг а, точно пред мас ат а. В еднат а ръка
държеше голяма в иолетова све щ и нож в дру гат а. Све щт а бе запа ле на и тя я
пон е с е пред с ебе си, вървейк и към еднат а ст ран а на кръга, където, както
с ега за бел я зах, имаш е жълт а свещ сред множе ство черв ени. Н ямаше н уж да
В ойн ствен ат а или Уж аснат а да ми дават указа ния да с е обърна на изток.
Когато вятърът започна да роши ко с ат а ми, в идях как Аф родит а запа л и
жъл т ат а свещ и вдигна нож а, из писва йки с него пент агр ама във въздуха.

О , вет рове на буря т а! В им ет о на Н икс ви призовавам

д а раз пръснет е м оя т а благ о сл овия
сред м аг ия т а, коя т о щ е бъд е из върш ен а тук!

Трябва да приз ная, че бе ше добра. Ест е ств ено не т ака силн а, както
Н е ф ере т, но си личе ше, че е т рен ира ла силат а на глас а си и коприн ения т
звук на думи те й с е но с еше във въздуха.
О бърнахме с е на ю г, тя в зе голямат а черве на све щ, по ст ав ена сред
дру гите червен и, и а з вече предус етих силат а на огъня.

О , небесен ог ън ! В имет о на Н икс т е призовавам

д а ни под крепиш в зак лин ан иет о, коет о създ авам е тук!

Завъртяхме с е от ново, изведнъж неочаквано лиц ето ми с е на ля с кръв и

с е почувствах силно привлеч ена от синят а свещ, която сто е ше при
черв енит е. Въпреки че това ме уж асяваше, т рябва ше да полож а усилия да не
изл яза от кръга и да с е присъеди ня към нея в призовава нето на водат а.

О , пот оци от дъж д , в имет о на Н икс ви призовавам !

П рисъед ин ет е се към нас със см ърт он осн а сил а
в из пълн ен иет о н а т оз и мощ ен ритуал.

Ка кво, по дявол ите, ст аваш е с мен ? П отях с е и вме сто да почувствам

л ека топл ина, както по време на предиш ния ритуа л, бел егът на лиц ето м и
ст ан а горещ, огне но горещ, а в уши те си започнах да чувам грохот а на
м орето. Б е змълв но с е обърн ах надя сно.

О , Зем я ! Дъл бока и вл аж н а. В имет о на Н икс т е призовавам !

84
 Н ека т е усет я д а се д виж иш в г рохот а на буря т а от сил а,
коят о щ е получа, ког ат о се присъед ин иш към м ен .

Аф родит а отново разря за възду ха с нож а си и в този момент ус ет их

дл ант а на дяс нат а ми ръка да изт ръпва.
И зпъл н и ме мирис на око с ен а т рева и чух плача на козодоя, ся каш
сто еше в нев ид имо гне здо, непо средс твено зад мен.
Аф родит а с е върна в цен търа на кръг а. По ст ав и в иолетоват а све щ на
м ястото й в средат а на мас ат а и завърш и за клина ният а :

О , дух! Див и свобод ен ! В им ет о на Н икс се обръщ ам към теб!

О тг овори м и! Ост ан и с м ен по врем е на т оз и м ог ъщ ритуал
и м е д ари със сил ат а н а бог иня т а!

И някак си знаех какво с е кани да направ и с ега. Чувах думи те вът ре в

с ебе си — в собс твени я си дух. Като вдигна бока ла и започна да обика л я в
кръг а, почувс твах думите й и въпре ки че не при теж аваше силат а на
Н е ф ере т, т е ме из гаряха отвът ре.
— Д не с е в ремето на пълнат а луна. И ма величие в т ази но щ. Древ нит е
с а позна ва ли това величие и с а го и зпол зва ли, за да затвърдят сил ите си и
да укрепя т гран ицат а меж ду световете. П реж ивели с а при ключен ия, з а които
ни е дне с можем с амо да мечт аем. Та йни… мистер ии… маг ия… ис тинс ка
кра сот а и сила във вампир ска ф орма — на хорат а не е от редено да
при теж ават или управляват подобн и спо собно с ти. Н о ние не сме хор а! —
Гл а сът й кънт еше, подобно глас а на Не ф ерет по-рано. — И вси чки ние,
Д ъщер и и Синов е на мра ка, желаем чре з този ритуа л да п олучим това, за
ко ето см е молил и всяко Пълнолу ние пре з измина лат а годин а. О свободи
на шит е сили, за да придобием ж ивоти нскат а гъв каво ст като див ите кот ки и
да с е о свободим от вери гит е на човече с твото, от тяхното неве же с тво и
сл або ст.
Аф родит а спря точно пред мен. Знам, че изглеж дах уж ас ен а и ди шах
теж ко, също като нея. Тя вдигна бока ла и ми го подаде.
— П ий, Зоу и Редбърд, и с е присъеди ни към нас в моли тват а към Н икс
да пол учим това, ко ето ни с е пола га от прав ото на кръвт а и телат а ни и
Зна кът на вели кат а П ромяна — Зна кът, с който тя веч е те е доко сн а ла.
Д а, з нам. Може би т рябваш е да откаж а. Н о как ? А и вече не ис ках.
О предел ено нито харе свах, нито имах довери е на Аф родит а, но нима това,
ко ето тя ка зва, не бе ше вярно? В ума ми ясно нахлуха споме ните з а
ре акц ият а на родители те ми отно с но моя белег. Спомних си и за упла шени я
в ид на Кайла, за Дрю и Дъст ин, как ни кой не ми с е е обаж да л, от както съм
тук. Д ори съобщен ие по мобилния не с а ми прат или. Заряз а ли с а ме тук да
с е оправям с ама с нов ия си ж ивот.
В си чко това ме натъж и, но също т ака ме и ядо с а. Взех бока ла от ръце те
на Аф родит а и от пих гол яма глът ка. Беше вино, но имаш е разл ичен вкус от
в иното на друг ия ритуа л. И то беш е сладко, но някак ра злично. Н е
прил и чаш е на нищо, ко ето съм опитва л а до с ега. Ус етих екс плозия от
в кусове, която о ст ав и в гърлото ми горчива и в същото в реме гореща сл еда.
И зпъл н и м е за шеметяващо желани е да пи я още и още от не го.

85
 — Б ъди благо словена! — про със ка ми Аф родит а докато издър пваш е
бока л а от ръце те ми с ряз ко дв ижение и разля ма лко от в иното по пръ сти те
м и. С л ед това ме удо стои с т ри умф ираща усмив ка.
— Б ъди благо словена — отвърн ах автомати чно. Вс е още с е насл аж давах
на вкус а.
Аф родит а подаде бока ла на Ен ио, а а з не можех да спра да облизвам
пръс тит е си, за да получа още капка от вин ото, ко ето с е разля. Бе ше много
повече от боже ствено. И мирише ше… мирише ше някак позн ато. Н о заради
шем етн ото замайван е на глават а ми не можех да с е конц ент рирам
до ст атъчно, за да си спомня от къде ми е познат а т ази миризма.
Аф родит а обиколи кръг а, подавайк и бока ла на вс еки един
по сл едователно. П ро следих я е очи, като с е над явах да мога да отпия ощ е
веднъж , но тя с е върна до мас ат а.
— В елика и могъщ а Богинь о на нощт а и на пълнолуни ето, която
пре пуска пре з бур ите и мълнии те, водеща духовет е и Ст арейш ини те,
кра сива и величе ствен а, на която дори най- древ ните с е подчиняват и
поч ит ат, дай ни своят а подкрепа в това, за ко ето молим! И зпъл ни ни със
своят а сил а, маги я и мощ!
Аф родит а надиг на бока ла и аз гледах ж адно как и зпива и по следнат а
кап ка. Когато приключ и, музикат а засв ири отново. Тя започн а да т ан цува в
кръг а, като гас еше све щит е една по една и с е с богуваш е с вс еки призова н
ел ем е нт. И докато гледах нейн ия т анц, сякаш получих в идение — картинат а
пред очите ми с е смени и имах чувств ото, че в иж дам Н е ф ере т, но в по-
м л ада и по-груба версия.
— Н ека пъти щат а ни с е съ берат отново — каз а най- по сле тя, а всичк и й
отвърнахм е в хор. Видението ми със ст ранния образ на Аф родит а-Н е ф ере т
из бл едня, както и паре нето на белег а ми. Н о вс е още ус ещах в кус а на
в иното. Б еш е ст ранно. Н е оби чам а лкохол. Н аис тина. П ро сто не ми харе сва
в кус а м у. Н о във вкус а на това в ино имаше не що, ко ето го правеш е по-
пре красно… по-прекр асно дори от шокол адов и т рюф ели (знам, че направо
не е за вярване). И вс е ощ е не можех да определя за що ми с е ст ру ваше
поз нато.
К ръгъ т с е раз пръсна и всич ки започн аха да си говорят и да с е см ея т.
Га зен ите л ампи све тна ха и ни за слепи ха с ярко стт а си. Х върлих поглед на
тъл п ат а, за да раз бера да ли Ерик вс е ощ е гледа към мен, но не що на мас ат а
привл ече погледа ми. Момчето, ко ето с едеше на стола и не помръдна по
в рем е на цялат а церемония, с ега с е и зправ и. Качулкат а на тъмното му
нам ет а л о с е отм етн а наз ад и бях много шок ирана да раз позн ая
огн еночерве нат а му рош ава не прия тна ко с а и бледото му луничаво лице.
Това бе ше против ния т Елиъ т! М ного, много ст ранно, че го в иж дах тук.
Ка кво общо могат да имат Дъщери те и Синовет е на мрака с него? Х върл их
още един поглед на ст аят а. Да, както и предпол агах, нямаше пито един
гроз ен ил и идиот ски изглеж да ш чове к тук. Вси чки, имам предв ид наи сти на
вси чки, с изключени е на Елиът, бяха красив и. Той определено не с е
в ръзва ше с обст анов кат а.
Ел иъ т прими гваш е и с е про зява ше, ся каш е вдиша л твърде много от
т реват а. И зведнъж вдигна ръка, з а да и збърше но с а си, и в идях, че кит ките
м у с а бинтова ни. Какво по…
Уж а сно, зловещо чувс тво пропълзя по гърба ми. Енио и Д ейно стояха
бл изо до мен и си говореха с момичето, з а ко ето спомена ха, че с е ка зва

86
И ем ф редо. Приближ их с е до тях и изч аках пауза в разговора. Пре ст рувай ки
с е, че стомахът ми няма никакво намер ение да изр игне, с непр инуд ен же ст
по сочих към Елиът и попит ах :
— Тоз и ка кво прав и тук?
Ен ио погледна към него и завъртя очи в зна к на до с ада.
— Той е нищоже с тво. П олзвахме го за хладилни к т ази вечер.
— Тот а лен тъпак — допълни Д ейно и махна с пре зре ние към него.
— Той на практи ка е човек — обади с е отв ратен а и П емф редо. — Н ищо
ч удно, че ст ава с амо за сн екбар.
Стома хът ми вече с е обръ щаше.
— Ч а кайт е, не що не схва щам. Х ладилни к? Сне кбар?
Д е йно «Уж а снат а» завъртя към мен шоколадов ит е си очи.
— Така наричам е хорат а. Хлад илник или сне кбар. С ещаш с е — з акуска,
обяд и вечеря.
— И л и не що меж ду хране ният а — измърка «Войн стве нат а» Ен ио.
— В с е още не… — започнах аз, но Д ейно ме прекъс на:
— О , я ст ига! Не с е прав и, че не ти ст ана ясно ка кво има във в иното и
че не обож ава ш този вкус.
— Д а, няма какво да с е пре ст рува ш. Зоуи. Беше очев ид но. За ма лко да
из пие ш целия бока л. Х аре с а ти повеч е, отколкото на нас. Видях те да си
обл из ваш пръсти те — Енио направ и крач ка към мен, като с е в зираш е в
бел ега м и. — Това тук те прав и нещо като изрод, н а ли т ака? Х ем си новак,
хем си завърш ен вампир — две в едно. И май не с амо иска ше опит а ш кръвт а
на това м омче, ами и…
— К ръв ? — не мож ах да поз ная собс твения си лае. Дума : «изрод»
продъл ж ава ше да кънт и в ушит е ми.
— Д а, кръв — каза «Уж асн ат а».
Ст а на ми еднов ремен но горещо и студено, и звърнах очи от тях и
погл едът м и попад на право на Аф родит а. Тя сто еш е в другия кра й на за л ат а
и говореш е с Ери к. Погледит е, ни с е сре щнаха и тя бав но и ре шит елно ми с е
усм ихн а, ръкат а си държеш е бока л а. П овди гна го като за наздр ав ица към
м ен, сл ед ко ето отп и и с е обърна да с е з асмее на не що, ко ето Ерик беше
каза л .
И зм ислих ня какво оправдание за пред Уж аснат а, Войнс твенат а и О с ат а
и спокой но напуснах ст аят а. В с екундат а, в която затворих дебелат а дървена
в рат а зад с ебе си, побя гнах като обе зумял слеп ец. Н е зн аех къд е отивам ,
ис ка с ам о да е по-да леч.
П их кръв , кръвт а на онзи противен Елиът и ми хар е с а.
И ощ е по-уж асно — боже с твенат а миризма ми бе ше позн ат а, защ ото
преди това бях подушила кръвт а на Х ий т, когато си наран и ръкат а. Н е бе ше
нов парф юм, беше кръвт а му. А по-късно я подуших отново — вчера, ког ато
Аф родит а одра бедрат а на Ери к и а з също изпит ах желани е да обл иж а
кръвт а му.
Н аис тина бях изрод.
Н е м ожех да си по е ма дъх повече. Ст ропол их с е върху студен ат а
кам енна сте на и си из пов ръщах ч ерват а.

С ед ем наде с ет а глав а

87
 Тре с ейк и с е, избърс ах уст ат а си с опакото на ръкат а си и с е отда л ечих
от пов ръща ното (отка зах дори да с е зам исля какво съм повърн а ла и как л и
из гл еж да). Ст игнах до огромен дъб, израс на л толкова близо до сте нат а, че
пол ов и нат а от клони те му с е про ст ираха навън. Подпрях с е на дървото и с е
опит ах да не пов ръщам повече.
Ка кво направ их. Какво ст аваш е с мен ? Тогава няк ъде от клони те на
дървото дочух мяукан е. Н е бе ше обича йното котеш ко мяукане, по- скоро
ня как ядо с ано и ръмж а що.
О гл едах с е. Н а един клон, точ но над оградат а, сто еш е ма лко рижо коте.
То с е в зираше в мен с голем ите си очи и определено имаше недоволен в ид.
— Ка к с е по кач и т ам.
— М яу — отвърн а коткат а и с е запромъква по клон а, за да с е прибл иж и
още ма л ко до мен.
— Д обре, ма ц-пис- пис- пис, ела при мен.
— М яу — продълж аваше да си проправя път пре з клонит е с ма л ките си
л апич ки.
— Точ но т ака, браво, ма лкат а ми. О ще ма лко напред.
Д а, изме ствах мисълт а за моят а изродс ка природа, спас явай ки кот ето,
но истин ат а е, че не можех да мисля повече з а това, ко ето с е случи. Н е с ега.
С пом енъ т бе ше прека л ено пре с е н. Та ка ч е котето бе ше иде а лна възмож но ст
да с е разс ея. О свен това ми изгл еж даш е позн ато.
— Х айде, ма лкат а ми, ха йде — продълж авах да говоря и с е опит ах да с е
по катер я на стенат а, за да до ст игна долнат а час т на клона, върху който
сто еше кот ето. Х ванах с е и с е изкачих по сте нат а, като не спирах да говоря
на кот ето, а то от своя ст рана ми с е оплаква ше.
Н ай-по сл е стиг нах до не го. Погледит е ни с е срещ наха и започ нах да с е
ч удя какво ли зна е то за мен. Да ли знае, ч е преди ма лко опит ах чове шка
кръв (и м и харе с а)? Да ли дъхъ т ми мирише ше на повърнат ат а кръв ? Д а л и
из гл еж дах разли чно? Да не с а ми порасн а ли кучешк ите зъб и? (Добре, де,
това по сл едн ото е иди от ско, ама вс е па к…)
Тя м и измяука още веднъж . По с егн ах да я пога ля по глават а, а тя
затвори очи и започн а да мърка.
— И зглеж даш като ма л ка лъв ица — казах й. — Виж колко си по-
сим п ати чна, когато не с е оплаква ш — изведнъж прими гнах от и знен ада,
за щото с е с етих отк ъде ми е поз нат а. — Сънувах те! — и лъч на щас тие с е
прокр адна пре з ст енат а от бол ка и ст рах, която ме обграж д аше. — Ти си
м о ето кот е!
Коткат а отвори очи, прозя с е и измърка, сяка ш за да коментир а защо м и
т рябва ше толкова в реме да с е до с етя. Няма ше ка кво дру го да направя, о свен
да продъл ж а да я га ля по глават а. Тя затвори очи и замърка силно.
В ъзду хът мириш еше на дъж д, но нощт а бе ше необи чайно топла за кра я
на октом в ри. О тметн ах глава наза д, по ех си дълбоко въздух и с е вгледах в
сребър нат а лунн а све тлина, която с е процеж да ше меж ду облац ите.
— Х м , Не ф ерет ка за да стоим на лунн а светл ина — вгледах с е в
нощ ното небе отново. — Би било много по-добре, ако тъп ите облаци ги
ням аше, но вс е пак…
Тъ км о го изр екох и задуха вятър, който прогони облаци те.
— Е, благодаря — ка зах. — Това бе ше много удо бен вятър.
Коткат а с е размърда, за да ми напомни, че съм спряла да я га л я меж ду
уши те.

88
 — М исля да те нарека Н а ла, за щото уж асно ми прилич аш на ма л ка
л ъв ица. Зна еш ли, миличка? М ного съм доволна, ч е те намерих. Н аист ина
имах н уж да да ми с е случи нещо хубаво след но щт а, която преж ивях. Няма
да повярваш…
И зведнъж ус етих ст ранн а миризма. Беше толкова необи чайн а и сил на,
че з арязах това, ко ето говорех, и с е огледах. Какво беш е това ? Вдишах и
с бърчих но с. Беш е ня как суха и ст ара миризма. Н а къ ща, която не е бил а
провет рявана дълго в реме. Н е бе ше ни как прия тна, но не беше и толкова
гад на, че да изпит ам желани е да си запу ша но с а. Н ещо беше не на мястото
си, сяка ш не т рябваш е да ус ещ ам т ази миризма тук.
С кра йчец а на окото си мярнах не що. П огледнах към дългат а и в иещ а с е
тухл ена ст ена и в идях момич е, обърнато поч ти с гръб към мен. То сто еше
т ака, сяка ш не знае на къде точно да т ръгне. Виж дах я до ст а добре заради
сил н ат а л унна светли на, а и за щото като вампир (макар и новак) не с е
нуж д аех от силна светл ина. Зач удих с е да не би някоя от оне зи прот ив ни
Д ъщер и на мрака да ме е про следила. Н адявах с е да не е т а ка, защ ото вече
изобщо не ми с е з анимаваше с техни те глупо с ти. Яв но съм въздъхна л а
ш ум но, въпрек и че си мислех, че го правя с амо наум, з ащото момич ето с е
обърна към мен.
Гл едкат а ме шо кира и ус етих как ме обзема ст рах.
Б еш е Елиза бет. Ели за бет Бе з Ф амилия, която а з мислех за мъртва. Тя м е
в идя и очите й, които бя ха ня как ст ранни и све тещи в червено, с е
раз шири ха. Тя и зпис ка, завъртя с е и изче зна с нечовеш ка скоро ст в нощт а.
В това в реме Н ала изв и гърба си на дъга и започна да със ка с т акова
на стървен ие, ч е тялото й с е ра зт ре с е.
— С покой но, споко йно — повт арях много път и, опит вайк и с е да
успокоя и коткат а, и с ебе си. — Н е може да е било дух. Н яма ка к. Б еше
про сто… про сто някакво ст ран но момиче. Сигурно съм я уплашил а и тя…
— Зоу и? Зоу и, ти си ли?
П одскочих и за ма лко да пад на от оградат а. Н а Н а ла това й дойде в
повече. Започна да съска и скочи на земят а. Н апълно обе зумяла от ст рах, аз
с е в копчих в най-бли зкия клон и започнах да с е в зирам в тъмн ото.
— Кой… кой е? — надв иках бум тенето на сърцето си. В този мом ен т
бях засл еп ена от све тлинат а на два ф енера, насоче ни право към мен.
— Ест е стве но, че е тя! Н яма как да забр авя глас а на най-добрат а си
прия тел ка. Вс е па к я няма от скоро.
— Кайла! — възклик нах аз, като с е опитвах да прикр ия очит е си от
яркат а све тлина с т репере щат а си ръка.
— Ето, казах т и, че ще я нам ерим — обади с е мъж ки глас. — Ти в инаги
с е предава ш много бър зо.
— Х ийт ?
Може би сънувах ?
— Д а! Н америхме т е, сладурче — изв ика той и въпреки уж ас но силнат а
све тл ина на ф енер а в идях ка к започ на да с е кат ери по оградат а, ся ка ш бе
в исока русо ко с а маймун а.
Н евероятно облекче на, че вс е па к е той, а не няко е ст рашно чудов ище,
изв и ках към него :
— Х ийт, в нимавай. А ко падне ш, може да си счупиш нещо. Е, о свен ако
не с е призем иш на глават а си, тогава най- вероятно няма да по ст радаш.

89
 — Н е и аз — засмя с е той и с е и зкатери толкова бъ р зо, че съвс ем скоро
за ст ана з ад мен и възс една оградат а. — Х ей. Зоуи, в иж ме! А з съм кра ля т на
свет а!
Той с е разв ика, размаха ръце и започна да с е хили като пълен идиот,
из пъл вай ки въздуха около мен с а лкохолни изп арени я.
— Д обре, не е нео бходимо вечно да с е гъбарка ш с бив шат а м и
не сподел ена лю бов по Леонардо — погледнах го и с е почувст вах съвс ем в
кож ат а си, както не бях с е чувс тва ла от часове. — Всъщно с т е моят а бив ша
и не с подел ена лю бов към теб, с амо дето ти не си направ ил един куп евтин и,
но готи ни ф илми.
— Х ей, ощ е ли с е съ рдиш зарад и Дъсти н и Дрю ? Забрав и ги, те с а
м ин а л о — ка за Х ийт и ме погледна със специф и чния си поглед на ма л ко
кученц е, ко ето го праве ше много готин, но с амо докато бяхме в о сми кл ас.
Жа л ко, че от поне две годи ни т аз и готино с т веч е не ми дейс тва. — А и
дойдохм е чак дотук, з а да т е спа сим.
— Какво? — погледнах го смаяно. — Чакай! И зключи т ази све тлина, че
м и и збоде очи те.
— А ко я из ключа, нищо няма да в иж даме.
— Д обре, тогава я на сочи друг аде. Например нат атък — по сочих с
прои звол ен же с т по со ка, пр отивоп олож на на учили щето (и на мен). И
двамат а с Кайла насоч иха ф енер ите си нат атък и вече можех да пус на ръкат а
си, която, както за беляз ах с облекче ние, вече не т репере ше. О чи те на Х ийт
с е раз шири ха, щом забеляза белег а ми.
— Гл едай, гледай! Вече е запълн ен. Като… като на вампири те по
тел ев изият а.
Е, дейс тва ма лко успоко ително да открие ш, че някои не ща про сто не с е
пром еня т. Х ийт си о ст ава Х ийт — гот ин, но не най- бле стящи ят ум на свет а.
— Х ей, ами а з! И аз съм тук, за брав ихте ли? — изв ика Кайла. — Н якой
да м и пом огне да с е кача! Само в нимат елно. Чакай да о ст авя новат а си
ча нт а. М ай е по-добре да съ буя те зи обув ки. Зоу и, няма да повярваш каква
раз продажба изпус на вч ера в «Бейкър с». Всич ки летни модели бяха на
л икв ид ация. С едемде с ет процент а нама л ение. Купих си…
— Помогни й — каз ах на Хий т. — Веднага! Яв но това е единс твения т
начин да я на караме да мъкн е.
Д а. Н якои неща про сто не с е променят.
Х ийт с е надве с и над Кайла, за да й подаде ръка. П о сле я издърпа и я
качи на оград ат а до на с. Пре з цялото в реме тя с е кикотеш е и подхилкваше
по начин, който разпо знах бе з погреш но. Сигурна бях в това, както бях
си гурна, че от мен няма да ст а не вели к мате мати к. Ка йла си пада ше по
Х ийт. Н е, не про сто си падаш е, по-скоро вече си бе ше падн а ла по него. В
този м ом ент смотолевени те му прика зки, че ми е изнев ерил на партито,
нам ер иха своя смисъл.
— Ка к е Дж аред? — попит ах ря зко и с това пре сякох всякакъв кикот.
— Д обре, предп олагам — отвърна тя, бе з да ме поглеж да.
— П редполаг аш?
Тя вдиг на рамене и за бел я зах, че под ст ра хот ното си кожено яке е
обл якл а на й-предизв и кат елнат а си блуза, която шегов ито нарич ахм е
ци цопоказател, за щото о свен че имаш е дълбоко деколте, бе ше с теле с ен
цвя т и и згл еж да ше, че пока зва повече отколкото в дейс тв ител но ст.
— Н е зн ам. Н е сме говорили много по следни те няколко дни.

90
 В с е още не ме поглеж даш е, но пъ к погледна към Х ий т, който
из гл еж даш е като невеж ве с еляк. Н о пък той т ака си из глеж да и бе з това.
Я в но най- добрат а ми приятел ка сва ля гад жето ми. За миг това уж асно м е
подраз ни и ми с е приис ка да не е толкова прия тна и топла веч ерт а. И скаш е
м и с е да е уж ас но студе но и Кайла да замръз не цялат а, бараб ар с ци ците си.
И зведнъж от с евер с е изв и ст рашно студе н вятър.
С небр ежен же с т Ка йла за гърна якето си и от ново с е за кикоти, но този
пъ т нерв но, а не флиртувай ки, и ус етих дъх на бира и ощ е нещо. Н ещо,
ко ето т ака силно с е беш е от печат а ло върху с етиват а ми, ч е с е изн енад ах,
за дето не го ус етих по-рано.
— Ка йла, т и си пила и пу шила!
Тя прими гна и ме погледна като из плаше н за ек.
— С амо ма лко. Бира имам предв ид. И по сле… Х ийт има ше ма л ко
джойн т, а а з много, много с е ст рахувах да дойд а тук, т ака че си дръпн ах
някол ко пъ ти.
— Трябва ше й няка къв нач а лен ст арт — опит а с е да я оправдае Х ийт.
— А ти отког а си започна л да пуши ш т рева ? — попит ах гнев но аз.
Той с е ухили нерв но.
— Н е е кой зна е ка кво, Зо. П уша по една цигар а от в реме на време. Те и
бе з това с а по-бе зв редни от тютю на.
Уж а сно ме дразне ше да ме нари ча Зо.
— Х ийт — по ст арах с е да говоря спо койно. — Не с а по- бе зв редни от
ци гарит е, но дори и да е т ака, това не е голяма да лавера. Цигар ите с а
уж а сни и те убиват. И с ериоз но, с амо най- големи те заг убе няци в учил ище
пуш ат т рева.
Ка йл а с е з ака шля, за да привл ече в ниманието ми.
— Ка кво?
И зражението й с е беше промен ило от наплаше н заек в лукава котка.
Р азпо знах промянат а. Това го прав еше по стоянно с хора и звън прия телск ия
ни кръг. П реди направо ме подлудява ше и с е е сти га ло дот ам да й с е
разв и кам да спре да е т акава га дна. А с ега го прилаг аше на мен!
— Н е съм съгл асна, че с амо з агубеня цит е пушат. П оне не и от в рем е на
в рем е. П омниш ли оне зи две много готини момчет а от от бора на «Съю за»?
К рис Ф орд и Брад Х иджънс. Видях ги на партито на Кей ти и пушеха.
— Ей, не с а ча к толкова готини — възрази Х ийт.
Ка йл а не му обърна в нима ние и продълж и:
— И Морган пу ши пон якога.
— Морган ? Морги Ти гърчето? — да, бях много ядо с ана на Ка йла, но
добрат а кл ю ка си е добра клю ка.
— Д а, тя тъкмо си направ и пиърс инг на е зика и на… — Кайл а млък на и
каза с ам о с ус тни думат а «клитор». — Можеш ли да си предст ав и ш колко я е
бол ял о!
— К ъде, къде си е направ ила пиърси нг? — иска ше да разбере Х ий т.
— Н икъде, никъд е — отговорихме в един гла с с Ка йла и за мом ент
прозвуч ахме като предишни те най-добри прият елки.
— Ка йла, отново изме с тваш темат а. И грачи те на «Съю за» в ина ги с а си
пад а л и по дрогат а. Е хо? А стеро идит е, с които с е блъскат? Затова ни
т рябва ха ш е ст найс ет години, за да ги победим.
— Д а! Само «Тигр ите»! Н арит ахме им задн ици те! — и зв ика Х ийт и, а аз
завъ ртях очи от до с ада.

91
 — А Морган определе но е започ на ла да си губи ума, затова си е
направ ил а пиърси нг на… — погледнах към Х ийт и размисл их — на тялото и
пуш и т рева. Каж и ми поне един норма лен, който го прав и.
Ка йл а помисли с екунда и и зтърс и:
— А з.
В ъздъх нах:
— В иж , про сто не мисля, че е о собено умно.
— Е, ти нев ин аги знае ш вси чко — пламъч ет ат а на омраза отново
пробл е снаха в очит е й!
П огл еднах към Х ийт и отново към нея.
— Р азб ира с е, права си. Н е знам вси чко.
П огл едът й за миг с е промени от гаде н на ст ре снат, след ко ето отново
ст ан а гад ен. В този момен т не можех да не я срав ня със Стив и Рей, която
поз навах едва от няколко дни, но бях абс олют но и напълно сигур на, че
нико га няма да т ръгне да сва ля гад жето ми, не зав исимо да ли е вече поч ти
бив ше ил и не. Също т а ка не мисля, че би побягн а ла от мен точно в момент а,
когато имам най- голяма нуж да от подкрепа.
— М исля, че т рябва да си т ръгваш — казах на Кайла.
— Хуб аво — отвърн а тя.
— И не е о собено добра иде я да с е в ръща ш отново.
Тя вдигна рамене, т ака че якето й с е свлече, а след не го и пре зр амкат а
на пот ника й, от ко ето ст ана ясно, че не но си сутие н.
— П ука ми.
— П ом огни й да сле зе долу, Х ийт.
Той беш е много добър в изпълне нието на про ст и команд и, т ака че бър зо
см ък на Кайла долу. П о сле в зе ф енер а и с е качи обратно.
— Побъ р за й, Хий т, умирам от студ — тя с е обърна и т ръгна бав но по
пътя.
— Е — сконфузи с е той, — изведнъж ст а на много студено.
— Д а. Н о това вече може да с е промени — казах разс еяно и не
за бел я зах как вятърът изведнъж спр я.
— Х ей, Зо! А з наис тина дойдох тук, з а да т е спа ся.
— Н е.
— А?
— Х ийт, погледни ч елото ми.
— Д а, има ш онова нещо с пол уме с еца. С ега е запълн ен, ко ето е ма л ко
ст ран но, за щото преди не беше.
— Д а, но с ега е. Добре, замисли с е ма лко. А з съм беляз ана. Това зн ачи,
че тял ото ми преми нава пре з П ром ян ат а , за да с е превърн а във вамп ир.
О чит е на Х ийт с е плъз наха от челото ми надолу. За беляз ах, че спря
погл ед на цици те и на кракат а ми, които с е в иж да ха почт и целите, пон еже
рокл ят а м и с е запре тна нагоре, като с е качвах по оградат а.
— Зо, каквото и да ст ава с тялото ти, на мен ми харе сва. Винаги си
бил а кра сива, но с ега изглеж д аш като ис тинс ка богин я. — Той ми с е
усм ихн а и доко с на неж но бу зат а ми, с ко ето ми напомни за що толкова го
хар е свах преди в реме. Въпре ки недо ст атъци те си Х ийт може ше да бъде
м ного м ил и в инаги ме кар аше да с е чувс твам много красива.
— Х ийт — започнах аз неж но, — съж а ля вам, но не щат а с е промениха.
— За мен нищо не с е е променило.

92
 С ъвс ем неоча квано той пристъ пи напред, слож и ръка на коляното м и и
м е цел у на. О тдръпнах с е наза д и хван ах ки ткат а му.
— С при, Х ийт! О пит вам с е да говоря с теб!
— А ка кво ще каже ш ти да говори ш, а аз да те целувам? — проше пна
той.
О пит ах с е отново да му каж а «не»… и тогава го ус ет их. П улс а му под
пръс тит е м и.
Б ие ше сил но и бър зо. Кълна с е, можех да го чуя. И когато той с е
добл иж и, за да ме целуне отново, в идях вен ат а на врат а му. Тя пулсира ше
сил но, до като кръвт а преми нава ше пре з нея. Кръв … Устн ите му доко сна ха
м оит е и си спомних вкус а на кръвт а в бока ла. Та зи кръв беш е студе на,
см е с ен а с в ино и принадл еже ше на един за губеняк, на едно ни щоже ство.
К ръвт а на Х ийт би била гореща и… слад ка, много по-сладка от т ази на
Ел иъ т Х л адилни ка.
— О , мамка му! Зоуи, одрас ка ме! — той отдръпна ръкат а си от моят а.
— Гл едай, одра ла си ме до кръв ! А ко не ис каш да те целувам, каж и!
Той вдигна ръка към уст ат а си и всмука капкат а кръв , която
пробл яс ваше на к иткат а му. П о сле вдигна очи, за да ме погледне, и замръзн а
на м ясто. И маше кръв по устн ите му. Ус ещах миризмат а й. Беше като в ино,
но м ного, много по-хубава. Тоз и аромат ме обгър на и ме на кара да
на ст ръхна.
И сках да я в куся. И сках го по-силно от всичко, ко ето ня кога съм иска л а
в ж ивот а си.
— И скам… — чух с е да прошепвам с глас, който не познавах.
— Д а — ка за Х ийт, сякаш бе ше в т ранс. — Да, каквото поис каш. Ще
направя ка квото поис ка ш.
П рибл иж их с е до него и е зик ът ми доко сна уст ните му, по емайк и
кап кат а кръв . Ус етих експлоз ия от топлина и удоволс тв ие, ка кв ито ни кога
не съм изп итва ла.
— О ще! — заповядах му а з.
С якаш бе ше заг убил дар слово, той про сто кимна и ми подаде кит кат а
си. К ървеш е съвс ем леко и когато облизах тъ нкат а кървава линия. Х ийт
про с тена. Сяка ш доко сването на е зика ми направ и нещо на драскоти нат а,
за щото изведнъж кръвт а започна да теч е по-бъ р зо и по-бър зо…
Р ъце те ми т реп ереха, когато подне сох ки ткат а му към уст ат а си и
доко с нах с устни топлат а му кож а. П от ръпн ах и про с тен ах от удоволс тв ие…
— О, Боже! Какво му прав иш! — гласът на Ка йла с е превърна в писък,
който прони за а ленат а мъгла в ума ми. И зпу снах ки ткат а на Х ийт, ся ка ш м е
беше опарил а. — М ахни с е от него! — креще ше тя като обе зумяла. —
О ст ав и го!
— Х ийт не помръдва ше.
— О тива й си каз ах му аз. — О тивай си и не с е в ръщай повече.
— Н е — отвърна той. Звуче ше ст ран но т ре звен.
— Д а. Тръгва й си.
— П усни го! — изв и ка Ка йла.
— Ка йла, ако не млъкн еш, щ е полетя надолу и ще изсмуч а кръвчицат а
от кръш каче ското ти тяло!
Тя из пищя и побяг на. О бърнах с е отново към Х ийт, който вс е още с е
в зира ше в мен.
— Ти също т рябва да си т ръгваш.

93
 — Н е с е ст ра хувам от теб, Зо.
— Х ийт, аз с е ст рахувам от с ебе си до ст атъч но и з а двама ни.
— Н о аз нямам ни що против това, ко ето направ и. О бич ам те, Зоуи!
П овече от всякога.
— Стига — нямах намерен ие да в икам, но сил ат а, с която казах това, го
ст ре с на. П реглътнах т еж ко и продълж их по-споко йно: — Про сто си т ръгни,
м ол я те — и за да го на карам на исти на да си т ръгне, добав их: — Кайл а
си гурно веч е е изв и ка ла ченгет ат а. Н икой от нас няма нуж да да си създ ава
т ак ива проблем и.
— Д обре, т ръгвам си. Н о няма да стоя наст р ана — той ме целуна и
отново ус е тих прекра сния в кус на кръвт а, който вс е още с е но с еше от
уст нит е м у. След това с е спусн а по с тенат а и изче з на в нощт а. О ст ана
единс твено светлин ат а на ф енерчето му, а накра я и тя изче зна.
Н е м ожех да мисля. О ще не. Дв ижех с е на автопил от хванах с е за клона,
за да сл я за от оградат а по-ле сно. Кракат а ми т репереха т ака уж ас но, че
успях да направя с амо няколко крачки. С еднах до дървото и подпрях гръб в
ств ол а м у, за да с е почувс твам по-сигурн а и з ащи тена. О тнякъд е с е появ и
Н а л а, която скочи в скут а ми, ся каш е моя кот ка от годин и, а не едва от
някол ко м инути. А когато избухн ах в ридани я, с е покатери по мен и доко сна
топл ат а си муцун ка в буз ат а ми. След бе зкра йно дълго време рида ният а м и
прем и наха в хълцан е и ми с е приис ка да не бях побя гва ла от ритуа ла, бе з да
си в зема ч ант ат а. Можех пон е да и зпол звам но с нат а си кърпи чка.
— Ето, ст рува ми с е, че има ш нуж д а от това.
Н а л а измяука, а аз подскочих от изне нада. П римигах и пре з сълзи в идях
няко й да м и подава но сн а кърп ичка.
— Б -благодаря отвърнах и я в зех.
— Н яма проблем — ка за ми Ер ик Н айт.

Ос ем наде с ет а глав а

— Д обре ли си?
— Д а, добре съм. Чуде сно. П ерф ектно — излъгах аз.
— Н е из глеж даш много добре. Има ш ли не що против да по с една тук?
— Н е, заповяд ай — казах апатич но.
Знаех, че но съ т ми е черве н. Сигурно съм подсмърча ла, когато е дошъл ,
а имам и подозре нието, ч е е в идял сц енат а, която с е разигр а преди ма л ко
тук м еж ду мен и Х ийт. Та зи вечер ст аваше вс е по-против на и по-против на.
П огл еднах го и си помислих ; «Защо пък да не продълж а с ерият а?»
— В случ ай, че не си с е до с ет ил, аз съм т а зи, която те в идя с Аф родит а
в тъм ни я коридор вчера.
Той дори не т репна.
— Знам и ми с е ис каш е да не бе ше ни в иж да ла. Н е ис ках да си създ аваш
гре шно в печ атлен ие з а мен.
— Ка кво погре шно може да съм си помислила ?
— Ч е меж ду мен и Аф родит а има нещо, но всъщно ст няма.
— Н е е моя раб от а.
Той вдигна рамене.
— П ро сто ис кам да знае ш, че с нея вече нямаме в ръзка.

94
 За ма л ко да каж а, че яв но Аф родит а не е уведомена за това, но по сл е с е
с етих какво с е случ и току-що меж ду мен и Х ийт и с изн енада уст а нов их, ч е
м оже би не т рябва да съд я Ерик твърде ст рого.
— Д обре. Зн ачи нямат е в ръзка.
Той помълча изв е ст но в реме и след това отново з аговори, а в глас а м у
с е ус еща ше раздраз нени е:
— Аф родит а не ти е каз а ла за кръвт а във в иното.
Н е го каза като въпро с, въпре ки това аз отговорих:
— Н е.
П окл ат и глава и ми с е стори, ч е сти сна зъби.
— Н а мен ми каз а, че ще те предупреди. Каз а, че докато с е
преобл ичат е, ще ти обясн и за кръвт а и, че ако не ти допа дне идеят а, им аш
право да от кажеш да пие ш.
— И зл ъга л а те е.
— Н е съм о со бено изне надан.
— Така ли? — започвах уж асно да с е ядо свам. — Ц ялат а т ази работ а по
нача л о си бе ше с бъркана. Н акараха ме да ходя на този ритуа л, бе з да имам
жел ание, а по сле ме подмамиха да пия кръв . П о сле с е сре щнах с почти
бив шето си гад же, който по случай но ст е стопроце нтов човек и нямаш е кой
да м и обясни, че ако изпи я и една шибан а капч ица от кръвт а му, ще с е
превърн а в … чудов ищ е — прехапах устни и с е опит ах да заду ша гн ева си, за
да не с е разплача от ново. О свен това реших да не спомен авам нищо за духа
на Ел иза бе т. И бе з това беш е пре ка лено за една нощ.
— Н икой не ти го е обяс нил, защ ото това е нещо ; ко ето започва да с е
сл учва с тялото ти ча к в ше с ти курс.
— М -м -м? — О тново из питвах зат рудн ения да с е изра зявам.
— Едва когато ст а нем ше сти курс и Пром я н ат а в на с е поч ти напъл но
завър шена, тогава с е появява Жажд ат а за кръв . М ного рядко с е случва да
ч уеш, че при някого това с е е случило още в пет и.
— Ч ака й, чака й! Какв и ги говориш ? — имах чувс твото, че в глават а м и
с е гоня т рояк пчели.
— В пе ти курс започваме да учим за Жажд ат а и друг ите неща,
при същи на възрас тни те вампир и, а на края, в по следнат а годин а,
обу чени ето е конц ент рира но почт и с амо върху това.
— Н о аз съм т рети курс… И бях беляза на едва преди няколко дни!
— Твоят белег е разл ичен. Ти си разли чна — отвърна ми той.
— Н е ис кам да бъда разл ична! — о съзн ах, че в икам, и с е помъч их да
конт р ол ирам глас а си. — И скам про сто да ра збер а ка к да с е справя с всичко
това.
— Твърд е къс но, Зи.
— И с ега какво?
— М исля, че е на й-добре да поговориш с ментора си. А ко не с е лъж а,
беше Не ф ерет, на ли?
— Д а — отвърнах отча яно.
— Ей, я по-ведро. Не ф ере т е ст ра хот на. Тя рядко в зима новаци
напо сл едък, но щом с е е съгл асила да ти е ментор, зн ачи вярва в теб.
— Знам, знам. Само че това ме кар а да с е чувст вам… — ка к точно с е
чувс твах при мисълт а, че ще т рябва да разкаж а на Не ф ерет всичко, ко ето с е
сл уч и т ази нощ? Н елов ко? Сяка ш от ново бях на дванайс е т и т рябваше да
каж а на учител я по ф изи че ско, че ми е дошъл мен зисъ т и с е на лага да от ида

95
в събл ека л нят а, за да с е прео буя. Х върл их поглед на Ери к. Той беше
невероя тно мил и неприл ично готи н, но не можех да му каж а всичко това.
Та ка че про сто измърморих: — Чувствам с е глуп аво — ко ето не бе ше точно
л ъж а, но о свен че с е чувс твах нелов ко и глупаво, бях упла шена. Н е исках да
м и с е сл уч ват всич ки те зи не ща, които ме правеха различ на и ми пречеха да
нам ер я м ястото си тук.
— Н е с е чувс твай глупаво. Ти всъщно с т си толкова по- напред от на с!
— А ти? — поколеб ах с е за миг, а по сле по ех дълбоко дъх и ст рел ях
направо: — Х аре с а ли в кус а на кръвт а в бока ла т ази вечер?
— А м и… ето ка ква е моят а история. По в реме на първ ия си ритуа л с
«Д ъщер ите и Синове те на мрака» бях т рети курс. Като из ключим
«хл адил н ика», аз бях единстве ния т т ретокурсник т ам. Точно както и ти т ази
веч ер — той с е усмихн а тъж но. — Покани ха ме с амо з ащото стиг нах до
ф ина л а в състе з анието по акть орско майсторство и на дру гия ден т рябва ше
да л етя до Лондон. Н икой от «Дома на но щт а» не е сти га л до тоз и ет ап.
Б еш е гол яма работ а — той с е усмихн а ирони чно. — Всъ щно с т си мислех, че
аз съм гол я ма раб от а. Та ка че «Дъщери те на мрака» ме покани ха да с е
при съединя към тях и аз приех. Знаех за кръвт а. Беше ми дадена
възм ож но ст да от каж а. Не го направ их.
— Н о харе с а ли ти?
С ега той вече с е з асмя ис тин ски.
— И зпов ръщ ах си черват а. Беше на й-гнус ното не що, ко ето няког а съм
опи тва л .
— О х, изобщо не ми помага ш! — про с тенах и скр их лице в ш епит е си.
— За щото на теб ти хар е с а?
— Меко каз ано — отвърнах вс е ощ е с лиц е в шепи те. — Казва ш, че е
бил о най-гну сното нещо, ко ето си опит а л, а за мен беш е най- ст рахотн ото,
за щото… — Спрях с е, за щото о съ знах какво съм на пъ т да каж а.
— За щото пи ж ива кръв ? — попит а ме той неж но.
С ам о к имнах, не исках да го изри чам.
Той отме сти ръцете ми и ме накар а да открия лицето си. П о сле доко сн а
бради чкат а ми и я вдиг на т а ка, че да го погледна в очите.
— Н е с е срамува й, това е норма лно.
— Д а оби чаш вкус а на кръв не е норма лно. Н е и з а мен.
— Н апротив , норма лно е. Всич ки вамп ири имат Жажд а з а кръв .
— А з не съм вампир!
— Може би вс е още не си. Но не си и т ипич ен новак, в ко ето няма нищо
л ошо. Ти си специ а лна, Зоуи. А да си спец иа лен, може да бъде ф ант ас тич но.
Той бав но изп ис а с пръ ст пе нт аграма на челото ми, както бе ше
направ ил по-рано т аз и вечер. Доко сването ми харе с а, пръс ти те му бяха
топл и и л еко загрубели. Довол на бях, че съм толкова близо до него, бе з това
да предизв и ква в мен всич ки оне зи ненорма лни ре акц ии, както беш е с Х ийт.
И мам предв ид, че не в иж дах вени те му да пулсират, нито чувах звука на
кръвт а в тях. Н е че имам не що против Ери к да ме целуне…
Х ей! Какво ми ст ава, да не би да с е прев ръщ ах в куч ка вме сто във
вам п ир? Какво следва с ега? Може би момчет ат а от всякакъв в ид (това май
в кл ючва и Д е ймиън) вече не с а в бе зопа сно с т покра й мен? Сигурно т рябва
да избягвам, докато разбера какво точно ст ава с мен, докато с е науча да с е
конт р ол ирам.

96
 Тог ава си спомних, че вече с е бях опит а ла да избя гам всичк и — т ака с е
бях озова л а тук с Ери к.
— А ти как с е озова тук, Ерик ?
— П ро следих те — отвърна про ст ичко той.
— Н о за що?
— Р азбр ах, че не си знаела за кръвт а във в иното, и предполож их, че ще
има ш нуж д а от прия тел. Ти си съ квартиран тка на Стив и Рей, на л и.
К им нах.
— Пом ислих си да я потър ся и да я из пратя при теб, но по сле реших, че
ти м оже би няма да искаш да й раз кажеш за… — той млъкн а и по сочи към
з а л ат а, къд ето с е бе ше състоял ритуа лът.
— Н е, не искам тя да зн ае.
— Така си и помислих. Ето затова с ега си тук, с мен — той с е за см я, а
по сл е м е погледна при те сн ено: — Н ямах нам ерени е да подслушвам сценат а
м еж ду т еб и Х ий т. Съж а лявам.
Конц ент рирах с е над Н а ла, която сто е ше в скут а ми. Зн ачи е в идял
Х ийт да м е целува, а по сл е е в идял цялат а работ а с кръвт а. Уж ас, чувс твах
с е адс ки нелов ко. По сле ми хрумн а не що и му с е усмихн ах:
— П редполаг ам, че това израв нява ре зулт ат а. И аз не ис ках да ст авам
св иде тел на вашат а сцен а с Аф родит а.
Той м и с е усмихна.
— Д а, раве н ре зулт ат. Това ми харе с а.
Усм ив кат а му кара ше стомаха ми да с е премят а ст ра нен гъдел.
— В същно ст нямах намер ение да пол етя и да из смуча кръвт а на Кайл а
— успях да каж а.
Той с е засмя. Смехъ т му бе ше прияте н.
— Това ми е ясно, вампири те не могат да летят.
— Н о тя про сто откачи от ш убе.
— О т това, ко ето в идях, з аслуж аваше си го — той направ и крат ка пауза,
сл ед ко ето добав и: — Може ли да т е попит ам нещо ? М а лко е лич но.
— Х ей, т и ме в идя да пия кръв от чаш а и след това да с е облизвам с
ке ф . По сл е да пов ръщам, да с е целувам с момче, да смуча кръвт а м у, а
на края да рева като магар е. А аз в идях как ти правят св ирка. Та ка като с е
зам исл я, ма й нямам нищо против да от говоря на някой и друг лич ен въпро с.
— Той в т ран с ли беше? Та ка из глеж даш е и т а ка звуче ше.
Р азм ърдах с е нерв но, а Н а л а измяу ка с раздраз нени е.
— Ст рува ми с е, че да — успях да каж а на й-по сле. — Н ямам предст ава
да л и това е т ранс и определено не съм въз намерява ла да го по ст авям под
своят а вл аст или не що т акова… но той с е промени. Н е зн ам. Беше напуше н.
Може да е било з аради това — в паметт а ми изплуваха ся каш в мъгла отново
дум и те на Х ийт «Каквото поис каш. Ще направя какво поискаш» и си
спом них обож анието, с ко ето ме гледаше. Н е съм предполаг а ла, ч е
Здраве някъ т Х ийт е спо со бен да изр ази т акава емоция. Сигурна съм с ам о,
че не м оже да напи ше вярно думат а «обож ание».
— Такъв ли беш е пре з цял ото време, или с е промен и, когато ти…
започ на да…
— Н е бе ше т акъв пре з цял ото в реме, за що?
— А м и… има две нещ а, които може да с а го на кар а ли да с е държ и т ака.
П ърво, ако е бил напушен, той е щял да с е държ и т ака пре з цялото в рем е.

97
В торо, м оже да е т ака, защ ото си пре ка ле но красива и това е до ст атъ чно да
на кара един мъж да с е чувс тва като в т ранс, когато е около теб.
Д ум и те му предизв и ка ха силе н т репе т ни ско в корема ми, какъвто
до с ега не бях из питва ла никога. Н ито заради Здрав еня ка Х ийт, нито заради
М ър з ел ивец а Джорд ан, нито пък зарад и Глупака Джонат а н. (Гаджет ат а м и
не с а кой зн ае кол ко много, но пък с а вс е колор итни лично с ти.)
— Н аис тина ли? — отвърнах с най-тъ пия въпро с на свет а.
— Н аис тина — усмихна с е той.
К ак е възм ож н о т ова м ом че д а м е харесва? Аз съм ид иот ка, при т ова
пия кръв.
— Но и това не е, за щото той задълж ит елно е забел яза л колко си готин а
още преди да го целуне ш, а според думите ти той не е и зглеж да л в цепене н,
преди да започне цялат а работ а с кръвт а.
— В съ щно ст започн а, когато я чух ка к пулсира.
— Я повтори?
О , по дяволи те! Яв но не т рябваш е да го казвам.
— Х ийт започна да с е променя, когато чух кръвт а да пулсира във вени те
м у.
— С ам о възра сте н вампир може да чуе това — той замълч а, след ко ето
добав и с усмив ка : — А Х ийт звучи като име на зве зда от с апуне н с ериа л.
— Бл и зко си. Ф утболн а зве зда е.
Ери к с е усмихн а и ким на.
— Меж ду другото, много ми хар е сва как си променил името си. Н айт е
ч уде сн а ф амилия — опи твах с е да поддърж ам разговора е не що почти
см исл ено.
Той с е разсмя.
— Н е съм го променял. Ери к Н айт е ист инското ми име.
— Е… вс е пак ми харе сва — за що някой про сто не ме заст р еля?
— Бл а годаря.
Той погледна ча сов ника си и в идях, че е почт и ше с т и полов ина
сут ринт а, от ко ето с е почувс твах още по-ст ра нно.
— С коро щ е с е съмне — ка за той.
Ст а на ми ясно, че е време да с е разделяме, и с е опит ах да ст ан а, бе з да
из пусна Н а ла. Тогава ус етих ръцет е на Ерик, който ми помогна да с е
из правя. Сто е ше толкова близо до мен, ч е опаш кат а на Н а ла с е тър ка ше в
не го.
— М ислех да т е пит ам да ли ис каш да хапн ем нещо, но единс твеното
м ясто, къд ето предлагат храна в момент а, е за лат а, в която беше ритуа л ъ т.
П редпол аг ам, че не ис каш да с е върнеш т ам точно с ега?
— О пределено не ис кам. А и точно с ега не съм гладна — ко ето беше
огром на лъж а, както о съз нах веднаг а, щом го казах. Само при
спом ен аван ето на хран а ус етих, че умир ам от глад.
— Д обре, а имаш ли нещо прот ив да те изпратя до общеж и тието?
— Н е — опит ах с е да говоря не бреж но.
Стив и Рей, Д ейми ън и Близн ачк ите направо щяха да умрат на място, ако
м е в идя т с Ери к.
Н е си говорихме нищо по пътя, но мълча нието ни не бе ше тяго ст но и
неудобно. Всъщ но ст беше прия тно. О т време на в реме ръцет е ни с е
доко сваха и аз с е замислих колко е гот ин и колко би ми било прия тно, ако
хван е ръкат а ми.

98
 — Н е отговорих на въпро с а т и — ка за изведнъж той. — П ърв ия пъ т,
когато опит ах кръв , бе ше на ритуа ла и тогава не ми харе с а, но ст ава ше вс е
по- добре е вс еки следващ пъ т. С ега бих каз а л, че е прекр асно, но това
ус еща не дойде с в ремето. И определе но ми хар е сва как ме кара да с е
чувс твам .
— Замаян и ся каш коле нет е ти оме кват? Вс е едно си пи ян, с амо че не
си.
— Д а. А зна еш ли, че вамп ирит е не могат да с е напиват? — поклатих
гл ава. — П ром ян ат а прав и нещо на мет абол изма ти. Дори за новаци те е
м ного т рудно да ст анат пи яни.
— Зн ачи да пие ш кръв е вамп ирск ият начи н да с е нат ря ска ш?
Той вдигна рамене.
— Може би. Н о за вс еки случай пиен ето на чове шка кръв е з абране но за
вси чки учениц и.
— Тогава з ащо никой учи тел не направ и нещо за св о еволият а на
Аф родит а?
— Тя не пие чове шка кръв .
— Ерик, на ли бях т ам. Във в иното определено има ше кръв . Кръвт а на
Ел иъ т.
— Н о той не е човек.
— Ч ака й! Искаш да ка жеш, че е забр анено да с е пие кръв с амо от
хора… — ка зах а з бав но. О , по дяволи те, точно какв ото аз бях направ ила! —
Н о няма проблем да пи еш кръвт а на дру г нова к?
— С ам о ако той с е съглас и.
— Н о в това няма ника къв смисъл!
— Ес те с твено, че има. За нас е норма л но с на стъпването на П ром ян ат а
тел ат а ни да с е променя т и да започн ем да и зпи тваме Жаж д а . Н оваци те с е
възст а новяват много бъ р зо, т ака че няма ре а лна опас но ст няко й да
по ст ра да. А и няма никакв и ст рани чни е ф екти, както например, ако вам пир
пи е от кръвт а на ж ив чове к.
Д ум и те му прокъ нтяха в глават а ми съ с ст раш на сил а. Х ванах с е за
първото нещо, ко ето ми с е иска ше да изяс ним.
— Ж ив човек! Само не ми казва й, че има ст ран ичн и е ф екти, за разл и ка
от пие нето на кръв от т рупове! — отново започ на да ми с е гади.
— Н е, имах предв ид, за ра злика от пиен е на кръв от донор вампир.
— Н икога не съм чува ла за т акова нещо.
— П овечето хора не с а. Ще учи ш за това чак в пе ти курс.
С пом них си, че исках да и зясним още един момен т.
— Ка кво има ш предв ид под ст рани чни е ф екти ?
— Тъкмо започн ахме да учим за това по соци ология. Ст а ва дума за
това, че когато възрас тен вампир пи е кръв от ж ив човек, с е оф ормя много
сил н а в ръзка меж ду тях. Н е от ст рана на вамп ира, но човекъ т с е увл ича
м ного сил но. Ст а ва опа сно за него. Помисли си с амо. Заг убат а на кръв с ама
по с ебе си не е нещо хубаво. О свен това ни е надж ивяваме хорат а с
де с е тил ет ия, поняког а и с векове. П огледни на нещат а от човеш ка гледна
точка — би било адски гад но да си бе зумно влю бен в някого, който изобщо
не о ст арява, докато ти тот а лно с е с бръч кваш и умир аш.
Зам и сл их с е отново за екза лт ирани я поглед на Х ийт и ре ших, че
кол кото и да ми е т рудно, ще раз каж а всичко на Не ф ере т, на всяка цена.
— Д а, би било много гад но — ка зах разс еяно.

99
 — Стигн ахме.
С из нена да за беля зах, ч е сме до врат ат а на жен ското общеж ит ие.
Вдиг нах поглед към него.
— Е, благодаря, че ме про следи — и зрекох с шегов ит а усмив ка.
— И ако т и т рябва пак няко й, който да те пре следва бе з пока на, да
зн аеш, че а з съм чове кът.
— Ще го запомня, благодаря.
Н ам е с тих Н а ла на хълбока си и започн ах да отварям врат ат а.
— Х ей, Зи. — обърнах с е. — Н е в ръща й роклят а на Аф родит а. Това, че
те по кани вът ре в кръга, определе но означава, че ти предлаг а членство в
«Д ъщер ите на мрака», а т ради цият а из исква канди дат кат а за Вис ша ж рица
да подне с е подарък на новото момиче при първ ия му ритуа л. Н е си
предст авям как би с е съгла сила, но въпреки това имаш право да запази ш
рокл ят а. О собено пък като с е има предв ид, че в нея и зглеж да ш сто път и по-
добре отколкото Аф родит а.
Той направ и крачка към мен и хвана ръкат а ми (единс твенат а свободна,
за щото в дру гат а държ ах кот кат а), обърна я с кит кат а към с ебе си и оче рт а с
пръс т венат а, от ко ето сърцето ми з аби лудо.
— Трябва също да знае ш, че ако няко га т и с е прии ска капка кръв , аз
съм насрещ а. Запомни го.
Б е з да откъ сва поглед от мен, ухапа кит кат а ми — точно т ам, където с е
ус еща ше пулс а. Ус етих невероят ен гъдел в стома ха. Ст руваш е ми с е, че ще
пол етя, започн ах да дишам уч е сте но. Ус етих т ръп ка на желан ие да
прем и нава по тялото ми. Знаех си, че може да ме разтър си. Той облиза с
е зи к ки ткат а ми, ко ето отново ме накара да пот ръпн а.
Усм ихна с е и потъна в но щт а, която от с тъпва ше мястото си на зорат а.

Д ев етнад е с е т а глав а

К ит кат а ми вс е ощ е беше и зт ръпна л а от неоча кван ат а целув ка на Ерик

(както и от ухапването му) и не бях сигурна да ли изобщо съм в състояние да
говоря. За щас тие в общ ат а ст ая в общеж и тието има ше много ма л ко
м ом ичет а. Те и бе з това не ми обърна ха голямо в ниман ие, защ ото гледа ха в
захл ас «С ледва щия т топ модел на А мери ка». Бър зо с е шмугн ах в кухнят а и
о ст ав их Н а ла на пода, като с е надявах, че няма да избяг а, докато си направя
с андв ич. В съ щно с т тя няма ше подобни намере ния. Ходеше след мен и от
в рем е на в реме измяуква ше недоволно. О тговарях й със «Знам» и «Та ка е»,
за щото предполагах, че ме упреква за идиот с кия н ачин, по който с е държ ах
т аз и вечер. И беше права.
С л ед като си направ их с андв ич, си в зех и един паке т соле ти, на лях си
кол а, грабн ах коткат а и с е качих по стълби те.
— Зоу и! Толкова с е при те сня вах за теб. Р азкаж и ми ка кво ст ан а! —
Стив и Рей леже ше с книга в леглото и очев ид но ме ча ка ше да с е върна.
П иж амат а й бе ше цялат а на каубо йски шапки, а къс ат а й ко с а стърчеше на
една ст рана, ся ка ш бе ше з аспа л а т ака. Заклевам с е, има ше в ид на
дван айс ет годишна.
— Ам и… — започнах аз ве с ело — и зглеж да си имаме дома шен
л ю бим ец. — Обърнах с е т ака, че Стив и Рей да в иди Н а ла. — Ето, помогн и
м и, ч е м оже да изпу сна нещо.

100
 — В ел иколе пна е! — Стив и Рей с е доближ и и опит а да в земе Н а л а в
ръце, но коткат а т ака с е в копчи в мен, вс е едно приятел кат а ми й мисл е ше
зл ото. Н а л ож и с е Ст ив и Рей да в земе хран ат а и да я слож и на мас ат а за д
м ен. — Роклят а ти е невероят на!
— Д а, т рябва ше да с е преобле ка преди ритуа ла — ко ето ми напомни да
върна рокл ят а на Аф родит а. Не бих задърж а л а тоз и «подаръ к», въпре ки че
според Ерик би т рябва ло. Както и да е. Връщ ането на роклят а ще е добър
повод да й «благодаря», че «за брав и» да ми спомен е за кръвт а във в ин ото.
Га дна кучка.
— И … ка к бе ше?
С еднах на леглото и подадох на Н а ла солет ка, с която тя с е з абавлява ше
изв е ст но време и ме о ст ав и на мира. След това от хапах голяма хапка от
с андв ич а. Вярно, че бях уж а сно гладна, но всъщ но ст печелех в реме. Н е
зн аех кол ко мога да раз каж а на Стив и Рей. Ц ялат а работ а е кръвт а беше
пре ка л е но объркващ а и пре ка ле но гнусна. Да ли ще ше да с е отв рати от м ен ?
И л и ще ше да с е уплаши ?
П регл ът нах и реших да насоч а разговор а към по- бе зопасна тема :
— Ери к Н айт ме изпр ати дотук.
— Сти га, бе! — тя започн а да с е подрусва на легл ото енту сиаз ирано. —
Р аз каж и м и всичко.
— Ц ел уна ме — каз ах и вдигн ах много значител но веж да.
— С игур но с е шегу ваш! Къде? Кога ? Гот ино ли беше ?
— Ц ел уна ръкат а ми.
Ре ших да излъж а набъ р зо. Н е ми с е искаше да раз ка звам цялат а история
с кръвт а, пулс а, кит кат а и ухапването.
— Направ и го, когато ми пожела лека нощ. Бяхме точно пред врат ат а на
общ еж ити ето. И да, бе ше ст ра хотно — ухилих с е доволно отново и отхапах
от с андв ича.
— Предпол агам, че Аф родит а с е е подриска л а от яд, като те е в идяла да
си т ръгваш с него.
— Ам и всъщ но ст… аз си т ръгн ах преди не го, а той ме наст игна. А з… ъ-
ъ-ъ… и зл язох да с е пора зходя кра й ст енат а и т ам намерих Н а ла — пога л их я
по гл ават а, а тя затвори очи и започна да мърка. Всъщно с т ми с е ст рува, че
по- скоро тя ме намери. Както и да е, покатерих с е на оградат а, з а да я
см ък на от дървото, и няма да повярва ш, в идях не що, ко ето много
прил и чаш е на призра ка на Ели забет, а по сле с е появ иха почти бив шето м и
гад же Х ий т и бив шат а ми най- добра при ятел ка.
— Ка кво? Кой? Чака й ма лко, я по-бав но. Започн и с при зра ка на
Ел и забет.
С дъв ках си хап кат а и продълж их раз каза си:
— Б еш е много ст ранно и зловещо. С едях си на сте нат а и гушках Н а л а,
когато не що привлече в нима нието ми. Погледнах над олу и в идях момиче. То
с е обърна към мен и ме погледна със све тещ и в червено очи. Сигурн а съм ,
че бе ше Ел и забет.
— Н е може да бъде! И зкара ли ти а къла?
— И пит а ш! Щом ме в идя, нада де уж а сява щ писъ к и и збяга.
— А з си гурно щях да с е гъ тна от ст рах.
— А з съ що, но нямах много време, понеже веднага с е появ и ха Х ийт и
Ка йл а.
— Ка кво има ш предв ид? Как е възмож но да с а били т ам?

101
 — Н е, не бяха т ам. Бяха от дру гат а ст ра на на оградат а. Сигурно с а м е
чул и да успокоявам Н а ла, която напълно изт р ещя при в ида на призр ака,
за щото дойдоха тиче шком.
— И Н а ла ли го видя?
К им нах.
— Зн ачи сигурно наис тина е има ло призра к — Ст ив и Рей пот ръпн а.
— С игурна ли си, че е мъртва ? — поч ти проше пнах аз. — Да не би да е
ст ан а л а ня как ва гре шка и тя вс е още да обика ля и з учили щето?
Звучеш е откачено, но не по-от кач ено, отколкото да в иди ш при зрак.
Стив и Рей преглъ тна теж ко.
— М ъртва е. Видях я ка к умир а. Ц елият курс я в идя.
Тя из глеж даш е т ака, сякаш вс ек и момент щеше да заплаче. Р азговорът
започ на да ст ава много зловещ, затова реших да сменя ма лко темат а:
— Е, може и да съм с е обър ка ла. Може да е било дру го момиче, ко ето
про сто прилича на не я и има ст ранн и очи. Беше тъм но, а и точно тогава
Х ийт и Ка йла с е появ иха.
— А ка кво с а прав или т ам?
— Х ийт ка за, че с а дошл и да ме измъкнат от тук — завъртях очи от
до с ада. — Можеш ли да си предст ав и ш?
— Те иди оти ли с а?
— Я в но. О , и за беля зах, че Кайла сва ля Х ийт.
— Куч ка!
— Н яма ма йт ап. Както и да е. Ка зах им да си т ръгват и да не с е в ръщат
повече. Б ях много пот иснат а от цялат а случ ка и тогава Ерик ме намери.
— Аууу! Беше ли романти чно?
— Д а, определе но. И ме нарич а Зи!
— О , прякоръ т е много добър зна к.
— Точ но това си помислих и аз.
— И тогава те из прат и до общеж итието ?
— Предлож и ми да идем ня къде да хапнем, но единстве ното отворе но
м ясто беше за лат а е ритуа л а, а а з не исках да с е в ръщам повече т ам…
О , мам ка му! Това не т рябваш е да го казвам.
— Га дно ли беше с «Дъщери те на мрака»?
П огл еднах Стив и Рей право в дет ск ите й очи и разбрах, че не мога да й
раз каж а за пиенето на кръв . Н е и с ега.
— А м и, на ли в идя Н е ф ере т? И зглеж д аше еднов реме нно кра сива, с екси и
въл нуващ а — Стив и Рей кимна. — Аф родит а правеш е поч ти съ щите нещ а,
но изгл еж да ше като абсолютна мръсниц а.
— В ин аги съм знаел а, че е против на кучка.
— Н а мен ли го казваш. Вчера, точно преди Не ф ере т да ме доведе тук,
в идях как Аф родит а с е опи тва ше да направ и св ирка на Ер ик.
— Сти га, бе! А ма че мръсница. Ча кай, ча кай. Ка зва ш, че с е е опитва л а.
Ка к т ака?
— Ам и той й казва ше да пре ст а не и я бут а ше на зад. Каз а й, ч е не я ис ка
повече.
Стив и Рей с е усмихна :
— Н адявам с е, че това я е накара ло да заг уби и ма лкото мозъ к, с който
раз пол а га.
С пом них си колко ра зпа ле на и настоятелн а беш е тя, дори когато той
категор ично й от каз ваше.

102
 — В ин тере с на ис тин ат а, дори бих я съж а лила, ако не бе ше толкова…
— А ко не беш е т ака ва кучка ?
— Д а, не що т акова имам предв ид. Държ и с е, сяка ш има пълното право
да бъде гадн а колкото си иска, а ние т рябва да й с е кланям е до земят а.
Стив и Рей кимна.
— И прия телки те й с а същи те.
— О , запозн ах с е вече с Трите Гади ни.
— И маш предв ид Войнств енат а, Уж аснат а и О с ат а ли?
— Точно тях. Какво ли с а си мислели, като с а си избир а ли те зи уж ас ни
им ен а? — казах аз, докато похапвах соле ти.
— Какв ото си мисля т и цялат а й г рупич ка. Че с а не що повече от
о ст ан а л ит е и че с а недо с егаеми, защ ото против нат а Аф родит а е следващат а
В ис ша ж риц а.
П рибър зано изрекох първото, ко ето ми дойде наум:
— Н е мисля, че Н икс би го допус на ла.
— Ка кво има ш предв ид? Те веч е с а в ръзкарки, о свен това Аф родит а е
л идер на «Дъщер ите на мрака» от момент а, в който дарбат а й ст ана
изв е ст на.
— А ка ква е дарбат а й?
— И ма в иден ия, които предс казват бъдещи т рагедии.
— С м ят аш ли, че поняког а си ги измисля?
— О , не. Тя е изключ ител но ст риктн а. Н о аз си мисля — а Д еймиъ н и
бл из нач кит е с а съгла сни с мен — че тя споделя с амо в иден ият а, които е
пол у чил а в при съств ието на дру ги хора, на хор а извън нейнат а гру пич ка.
— Ч ака й ма лко. Искаш да ка жеш, че тя в иж да в бъдещето уж ас ни нещ а,
но вм е сто да ги раз каже на някого, за да ги предотв рати, тя си т рае?
— Д а. М ина лат а с едмица полу чи в идение по в реме на обяда и
гру пич кат а кучк и около нея я обгр ади. Тръгна ха да я извеж д ат от з а лат а, но
Д е йм иън на летя право на тях, за щото закъс нява ше за обяд, и ги раз бут а, з а
да м ине. А ко не беш е той, нико й няма ше да научи, че Аф родит а е има л а
в иден ие. И хорат а в един с амолет щяха да за гинат.
Задав их с е със с олет ат а. Докато ка шлях, успях да изф ъфля:
— С ам ол ет с хора?! Какво, по дяволит е, ис каш да ка жеш ?
— Д е ймиън разбра л, че Аф родит а има в идение, и изв и ка л Н е ф ере т.
Аф родит а няма ло ка к да не й раз каже в идението си, ко ето предст авлява л о
с ам ол е т, който и збухва веднага след излит ан ето си. Виде нието й бил о
тол кова ясно, че тя успял а да опи ше летищ ето и да в иди номера на
с ам ол ет а. След т ази инф ормац ия Не ф ерет с е свър з а ла с летищ ето в Д енвър.
Те повторили техн иче с кат а проверка на с амолет а и открили пов реда, която
нем и нуем о щял а да доведе до и збухва не по време на изл ит ане. Н о а з
поз навам Аф родит а много добре и ми е ясно, че тя нямаше да ка же и
дум и чка, ако не я бяха хвана ли. Р азбир а с е, тя изтър си пред вси чки
гра ндиоз нат а лъж а, че прия телки те й всъщно ст я водели при Н е ф ере т.
П ъл ни тъ потии.
Започн ах да казвам, че не ми с е вярва дори Аф родит а и нейни те кучки
да допуснат смъртт а на стоти ци хор а, но по сл е си спомних ка кв и
отв рати тел ни неща наприказва ха т а зи веч ер. «Човешк ите мъже с а га дове. И
до един т рябва да умрат.» Ст а на ми ясно, че това не с а били про сто дум и.
— А за що Аф родит а не е излъга л а Н е ф ере т? Н апример да й ка же дру го
л ет ище ил и друг номер на с амолет а?

103
 — Н е е възмож но да излъ жеш вампир, о собено ако т и зад ава директен
въпро с. И не ка не забра вяме, че Аф родит а иска да ст а не Вис ша жриц а
повече от всич ко. Ако Не ф ерет ра збер е каква е всъщ но ст, ш ансове те й
драс тич но ще нама ле ят.
— Аф родит а про сто няма как да ст ане Вис ша ж рица. П река ле но е
с ебич на и изпълн ена е омраза. Както и прия телки те й.
— Та ка е, но Н е ф ере т не е на съвс ем същото мнение. О свен това беше
не ин м ентор.
П рим игах шокир ано.
— С игур но с е шегу ваш! И не е за беля за ла какво лай но е тя? — това
про сто не може ше да е вярно. Н е ф ерет е ма лко по-ум на.
Стив и Рей вдигна рамене.
— П окрай Не ф ерет тя с е държ и по дру г начин.
— Н о вс е пак…
— И има много силна дарб а, ко ето недвусми слено озн ачава, ч е Никс
има спец иа лни планове за не я.
— Ил и по-скоро, че е демон от ад а и чер пи силит е си от Тъмнат а
ст ран а. Ехо, никой ли не е гледа л «Меж ду зве здни войни»? Трудно бе ше да
повярваш, че А наки н Ска йуокър ще с е поддаде на Тъмн ат а ст ран а, а в иж
какво ст ан а по сле.
— Зоу и, това с а пълни измислици.
— В с е па к мисля, че има няка ква логика.
— Тог ава опит ай да говориш с Не ф ерет.
Зам и сл их с е за това, докато дъвчех с андв ича си. Може би наис тин а ще
го направя. Н е ф ере т изглеж д а твърде умна, за да с е хване на игри чки те на
Аф родит а. Тя сигур но с е до с еща за някои от не щат а, които правят куч кит е.
Може би про сто т рябва някой да й ка же директно.
— А някой до с ега не с е ли е опи тва л да каже на Не ф ерет за Аф родит а?
— А з пон е не съм чува ла.
— А за що не?
Н а Стив и Рей й ст ан а ма лко неудобно.
— И зглеж да ми като няка ква клю карска история. Какво бихме могли да
й кажем ? Ст рува ни с е, че Аф родит а може би крие в иденият а си и
единс твен ото доказателс тво, с ко ето ра зпола гаме, е ф актът, че е гадна кучка
— тя покл ати глава. — Н е, про сто не в иж дам ка к Н е ф ере т в зема на с ерио зно
подобно нещо. Н о дори да предполож им, ч е ни повярва, какво би могла да
направ и? Н яма ка к да и зрит а Аф родит а уч илището, където да си из кашл я
вът решно сти те до смърт. П ак ще си о ст ане тук в училищ е и па к ще е
зао бикол ена от кучки те си и вси чки оне зи момчет а, които с а готов и да
направя т з а нея какв ото пожела е, с амо за да ги доко сне с гадни те си пръс ти.
С м ят ам , ч е про сто не си ст ру ва.
Стив и Рей имаш е право, но това про сто не ми харе сваш е. Н ика к, ама
ни как не м и харе сваше.
Н ещ ат а м ог ат д а се пром ен я т , ако н якои по-сил ен новак з аем е
м я ст от о н а Афрод ит а кат о лид ер н а «Дъщ ерит е н а мрака»
П одскочих гузно и с е опит ах да го прикр ия, като отп их голяма глът ка
кол а. Какв и си ги мислех? А з не бях ж адна за влас т. Н е ис ках да ст авам
В ис ша ж рица, нито да с е из правям в схват ка срещу Аф родит а и п олов инат а
учил ище (при това по- красиват а полов ин а). П ро сто искам да нам еря мястото

104
си в този нов ж ивот. М ясто, ко ето да чувствам като свой дом. М ясто, на
ко ето ще принадлеж а и щ е бъда като всич ки о ст а на ли.
Тог ава си спомних колко о с е заемо почувствах призовава нето на
ел ем е нти те по време на дват а ритуа ла и колко т рудно ми бе ше да с е за ст авя
да о ст ана в кръг а, вме сто да с е при съединя към Аф родит а в призова ването.
— Стив и Рей, ког ато бя ха призовани елеме нти те, ти почувс тва ли нещо
по- разл ично ? — попит ах в не запно.
— Ка кво има ш предв ид?
— А м и например, когато призова ха огън я, ус ети ли да ти ст ава горещо?
— Н е. И скам да каж а, че наис тина ми е много приятн а т аз и час т с
призоваването и когато Не ф ерет изр ича моли тват а, ус ещам силе н прилив на
ен ергия да премин ава пре з целия кръг, но това е всичко.
— Знач и никога не си ус ещ а ла вятър, когато призовават възду ха, ил и
м иризма на дъж д з а водат а? И ли пък т рева под кра кат а си за земят а?
— Н яма н ачин. Само Вис ша ж рица със спе циа лн а дарба за елемен тит е
би м огл а — тя млъкна рязко. — Да не би да ми каз ваш, че ти си ус ет ил а
вси чки те зи не ща?
— Може би — промълв их засрам ено.
— Може би!? Зоуи, имаш ли предст ава какво може да означава това ?
П окл ат их глава.
— Тъкмо мина ли я път по социолог ия учихме за най- могъщат а Вис ша
ж рица в историят а. Н е е има ло ж рица с дарба з а всички те че тири елемент а
от векове нас ам.
— П ет.
— П ет! Почувс тва ла си не що и з а духа, т ака ли?
— Д а, т а ка мисля.
— Зоу и! Това е пораз ително. Н е мисля, че изобщо е има ло Вис ша
ж рица, която да е има ла т акава дарба — тя по соч и бел ега ми. — Заради него
е. Той показва, че си разли чна и ти на ист ина си т акава.
— Стив и Рей, н а ли това щ е си о ст ане меж ду нас зас ег а? И скам да каж а,
не спом ен авай дори на Д ейм иън и близн ачки те. И скам про сто… про сто да
си подредя мислите ма лко. Ст рува ми с е, че всич ко с е случва прека л ено
бър зо.
— Н о, Зоуи…
— А м оже и да греш а — пре къснах я набъ р зо. — Ами ако про сто съм
бил а превъз буд ена или нерв на, пон еже нико га преди това не съм била на
ритуа л ? П редст авяш ли си колко неудобно щ е с е полу чи, ако разглас я на
вси чки: «Х ей, аз съм единств ения т нова к в историят а, който има дарба за
вси чки те пе т елеме нт а!», а на края с е окаже, че е било нерв и?
— Н е зн ам. Вс е още смят ам, че т рябва да каже ш на някого.
— Д а, тогава Аф родит а й ней нат а тълпа щ е с е пръсн ат ке ф , ако с е
окаже, че си въобра зявам разни неща.
Стив и Рей пребледня.
— Ч овече, адск и си права. Би било на ист ина много гадно. Н яма да
казвам нищо, докато не си готова. О бещ авам.
Ре ак цият а й ми напомни да я пит ам не що, ко ето отдав на с е канех:
— А ка кво толкова ти е направ ила Аф родит а ?
Стив и Рей погледна над олу, с тисн а ръце и при св и рамене, сякаш
в не запно е почувства ла сил ен студ.

105
 — Покани ме на ритуа л. Тук бях от скоро, може би от ме с ец. Б ях
въодушевен а, че групи чкат а на важ н ите клеч ки ме каня т — тя покл ати
гл ава, бе з да ме поглеж да. — Беше глупаво от моя ст рана, но вс е още не
поз навах нико го о собено добре и си помислих, че те могат да ми бъдат
прия тел и. Така че отидох. Н о те не иска ха да бъда една от тях. Искаха да
съм … кръвен донор за техни я ритуа л. Даже ме нарич аха «хладилник», вс е
едно не ст авам за ни що друго, о свен да им съхр анявам кръв . Р азпла каха м е
и когато не с е съгл асих, ми с е присмя ха и ме изрит а ха навън. Та ка сре щнах
Д е йм иън, Ерин и Шоун и. Те с е разхож д аха т ам и ме в идяха да и злизам
ти чеш ком от за лат а. Н асти гна ха ме и ми ка заха да не с е прит е снявам з а
това. О ттогава с а ми при ятели — най- с етне погледна към мен. —
С ъж а л явам . Щях да ти каж а за това по-рано, но знаех, че няма да с е опит ат
да направя т същото с теб. Ти си пре ка ле но силна, а Аф родит а е твърде
за инт ригувана от белега ти. О свен това си до ст атъч но крас ива, за да бъдеш
една от тях.
— Х ей, т и също си краси ва! — прило ша ми при мисълт а за Стив и Рей,
която м оже ше да е на мястото на Елиъ т… при мисълт а да пия от кръвт а й.
— Н е, аз про сто съм сим пати чна, но не съм като тях.
— А з съ що не съм като тях! — и зв иках и ст ре сн ах Н а ла, която
подрем ва ше блажено.
— Знам, че не си. Н ямах това предв ид. Про сто исках да каж а, че м и е
ясно за що те покан иха. Те искат да с е присъедин иш към тях, а не да те
из пол з ват по този н ачин.
— Напротив — те успя ха да ме измамят, а с е по ст ар аха и да м е
из пл ашат. Н о за що? Ча кай! С ещ ам с е ка кво с а целели. Ерик каз а, че когато
за пръв път е опит а л кръв , му с е е сторило отв ратит елно и е побягн а л ,
пов ръща йки. А з съм тук с амо от два дни. И ска ли с а да направят не що, с
ко ето да м е отв ратя т от своите ритуа ли и да ме на карат да с е ст рахувам от
тях.
И зобщо не с а ис ка ли да ст авам час т от «Дъщер ите на мрака», но съ що
т ака не биха каз а ли на Не ф ерет, че не ме ис кат. Вме сто това с а с е по ст ар а л и
аз да откаж а да с е присъединя към т я х . Порад и някаква с бъркан а прич ина
грубия нкат а Аф родит а иска да ме държ и наст ра на от «Дъщер ите на мрака».
Грубиянс твото в ина ги ст ра шно ме е нерв ира ло, т ака ч е ми ст ан а ясно какво
т рябва да направя.
О , мам ка му! Трябваше да с е прис ъединя към «Дъщери те на мрака.
— Зоу и, на ли не ми с е съ рдиш ? — попит а Ст ив и Рей тихо.
— Р азб ира с е, че не. Била си права. Аф родит а няма ше нам ерени е да м е
кара да давам кръв — напъхах в уст ат а си по следнат а хапка от с андв ича и
см ен их набъ р зо темат а: — Х ей, наис тина съм като пребит а. Може ш ли да м и
пом огне ш да намерим котеш ка тоа летн а за Н а ла, за да мога ма лко да
подрем на.
Стив и Рей ст ана с въодуш евлени е и измъкн а голяма ча нт а, от която
из вади котеш ка тоа лет на, купи чки за хран а и вода, коте шка храна (с
в ит ам ин и и минер а ли з а подхранва не на козин ат а) и паке т с пълн еж за
тоа л е тнат а.
— Ка к раз бра, че ще ми т рябва?
— Н е съм. Н америх го пред в рат ат а, когато с е прибир ах от вечеря — тя
брък на отново в чант ат а и извади от т ам св и тък, з авър з ан е красива кожен а
па ндел ка, по която проблясваха ма лки сребърни капси. — Ето, за теб е.

106
 О творих го и вът ре имаш е с амо един ред.

С кайл ар м и каз а, че т я щ е д ойд е.

Б еш е подпис ано с една-единс твена буква: Н .

Дв ад е с е т а глав а

Трябва ше да говоря с Н е ф ере т. Замислих с е за това, ког ато на дру гат а

сут рин със Ст ив и Рей бър захм е за закуска. Н е исках да й каз вам ни що за
м оит е предполага еми ре акции по в реме на призоваван ето на елем енти те.
Може и да съм с е забл удила с всичко това. Какво би ст ан а ло, ако каж а на
Н е ф ере т, а тя ме подлож и на ня какъв те с т за дарби (ни що чудно да има и
т акова не що в това училищ е) и с е в иди, че един стве нат а ми дарба е
разв и нте ното ми въображение ? П о никой начи н не искам да с е подлагам на
това. С м ят ам да си т рая, докато нау ча повече. Също т а ка смят ам да не й
спом ен авам ни що з а призр ака на Ели за бет. Вс е пак не ис кам Н е ф ере т да м е
пом исл и за откача л ка. Тя е гот ина, но също т ака е и възрас тна и направо я
чувам как ми казва: «Всичко това е плод на въображе нието ти, за щото в
ж ивот а ти настъ пват много промени…»
Н о определено т рябва да поговоря с нея за т ази истори я с Жаж дат а.
(А ко тол кова ми е хар е с а ло, за що ми прило шава с амо при мисълт а за това?)
— М исли ш ли, че ще идва с т еб в часове те? — попит а Стив и Рей, като
има ше предв ид Н ала.
— Може ли? — попит ах а з и погледнах към Н а ла, която с е търкаше в
кра кат а м и.
— П ит аш да ли е позволено ли? Котки те могат да ходят къд ето си
пои скат.
— Х м , ами в т акъв случа й ми с е ст ру ва, че ще върв и след мен по цял
ден.
— Р адвам с е, че не е моя. О т това, ко ето в идях, като с е в кл ючи
а л армат а, т аз и котка е ст ра шен окупатор на възглав ниц и.
Засм ях с е.
— Права си. Погледни колко е ма лка, а успя да ме изме сти от
собс твенат а ми възглав ни ца. Х айде, да т ръгваме, че ще за късн еем.
И зправ их с е рязко с купат а си в ръка и за ма лко да с е блъсн а в
Аф родит а. Както в ина ги, придруже на от Уж а снат а и Войнс твенат а. О с ат а не
с е в иж даш е наоколо. Гад нат а усмив ка на Аф родит а ми напомни на пиранят а,
която в идях мин а лат а годин а, когато уч ителя т по би ология ни заведе в един
аквариум .
— Х ей, Зоу и! Толко ва бър зо си т ръгна снощ и, че не успях да ти каж а
«чао». С ъж а лявам, че не си изкара добре. М ного ж а лко, но «Дъщери те на
м рака» не с а за вс еки — тя погледна към Стив и Рей и повдигна уст ни в л ека
ирон ична усмив ка.
— В съ щно ст снощ и из карах ст рахотно и адск и ми хар е с а роклят а, която
м и дад е! — възкли кнах възторжено. — Бла годаря ти за покан ат а да с е
при съединя към «Дъщери те на мрака». Прие мам. Бе з кол ебани е.
Га днат а усмив ка на Аф родит а помръкна.
— Н аис тина ли?

107
 Ухил их с е като пълен идиот.
— Н аис тина! Кога е следващат а среща или ритуа л, или каквото и да е?
И л и про сто да пит ам Н е ф ерет? Тази сут рин ще с е в иж дам с нея. Знам, че ще
бъде м ного ща стлива да нау чи кол ко добре ме по срещ нахте снощ и и че вече
съм част от «Дъщ ерит е на мрака».
Аф родит а с е поколеба с амо з а миг. След това с е усмихн а и перф ектно
уцел и м оя небрежен тон.
— Д а, предп олагам, че Н е ф ере т ще бъде много доволна да го научи. Н о
аз съм л идер на «Дъщер ите на мрака» и з нам граф ика ни на изуст. Н яма
см ис ъл да за нимаваш Н е ф ере т с т ак ива ма ловаж н и въпро с и. Ут ре ще
пра знувам е Самха йн. О блечи своят а рокля — тя т а ка подче рт а думат а, че с е
усм ихн ах широ ко. И сках да я зас е гна и бях успяла. — Ще с е сре щнем в
съ щат а з а л а след вечер я, в чет ири и полов ина.
— Ч уд е сно, ще бъда т ам.
— Д обре, това е много прият на изн енада — изт ърси тя мазно. И
по сл едва на от Уж ас нат а и Войнств енат а (които изглеж д аха меко ка зано
шо киран и), напусна кухнят а.
— Кучки! — промърморих под но с а си. Обърн ах с е към Стив и Ре й,
която м е гл едаш е с па ниче ско и зраже ние, заст ина ло на лицето й.
— Ще с е присъедини ш към тях?
— Н е е каквото си мисли ш. Х айде, ще ти раз каж а по пътя.
О ст ав их съдове те в миялнят а и поведох бе змълв нат а Стив и Рей навън.
Н а л а подт ичва ше след мен и със каше срещу всяка кот ка, която с е опитва ше
да м е добл иж и.
— В л из ам като шпиони н. Точно както ти предлож и снощ и.
— Н е, това не ми харе сва — възпр от ив и с е тя.
— Н икога ли не си чува ла ст арат а поговорка «Дръж приятел ите си
бл изо, а в рагове те — ощ е по-близо»?
— Д а, но…
— Точ но това и пра вя. Аф родит а си проправя път напред чре з гадо с ти.
Тя е с еби чна и зла. Н е може да е това, ко ето Н икс би иска ла за своя Вис ша
ж рица.
Стив и Рей облещи очи.
— С м ят аш да я спр еш ли?
— Е, поне мисля да опит ам.
И докато го изри чах, ус етих с апф ире ния полуме с ец на ч елото ми да
пот ръ пва.

— Бл а годаря за кот ешк ите принадлеж но ст и, които си в зела за Н а л а —

казах аз.
Н е ф ере т вдигн а поглед от това, ко ето чет еше, и с е усмихн а.
— Н а л а — ст рахотно име! Н о т рябва да благодари ш на Скайл ар, не на
м ен. Той м и каза, че тя идва — Н е ф ере т с е загледа в риж ат а топка козин а,
която нетърп еливо обика ля ше около мен. — Много е привър зана към теб. —
Тя вдигна очи към мен и погледи те ни с е срещ наха. — Зоуи, каж и м и,
до с ега чува ла ли си я да ти говори с глас? И случва ло ли ти с е е да з нае ш
точно къде е, дори когато не е при теб?
П рим игах смут ено. Не ф ере т сигурно си мисли, че имам дарба, свър зан а
с котк ите.

108
 — Н е, аз… не съм я чува ла да говори. Н о до ст а че сто ми мяука. И няма
как да знам къде е, ако не е с мен, з ащото в инаги е с мен.
— Ст рахотн а е — Не ф ерет пр оте гна пръс т към Н а ла. — Ела тук,
м ъни че.
И зведнъж Н а ла скочи върху бю рото на Н е ф ере т, разпилявайк и листове
навс якъде.
— О , Не ф ере т, много съж а лявам! — П о с егнах да в зема Н а ла, но тя не
м и по звол и. Започ на да га ли котето по глават а, а то затвори очи и з амърка.
— Котки те в ина ги с а добре дошли тук, а листовете ле сно ще ги събер а.
И т ака — за какво ис ка ше да говорим, Зоуибъ рд?
Н ареч е ме с прякора, който баба ми измисли, и от спомена з а нея
направо м е заболя сър цето. Липсваше ми толкова много, че не успях да
сдърж а съл зи те си.
— Ли псва ли ти предишния т дом? — поп ит а ме неж но тя.
— Н е, определено не. Само баба. Н о бях толкова за ет а, че яв но го
о съ знавам едва с ега.
— Н е ти е мъчно за родител ите ти.
Н е го каза като въпро с, но имах чувс твото, ч е т рябва да й от говоря.
— Н е. Може да с е каже, че нямам ба ща, той ни изо ст ав и, когато бях
ма л ка. А преди т ри годин и май ка ми с е омъж и повторно и… ами…
— Можеш да ми каже ш. Давам ти думат а си, че няма да ра зкаж а на
нико го.
— Мра зя го — изре кох с повече омраза, отколкото предпол агах, че
из низвам . — О ткакто с е присъедини към на шето с емейс тво — ка зах думат а
с ирония, — нищо не е както т рябва. М айка ми напълно с е промен и. Сякаш
не м оже да ми бъде и майка, и негова съпруг а. О нази къщ а отдав на пре ст а на
да е м ой дом.
— Моят а май ка поч ина, когато бях на де с ет. Баща ми не с е ожен и
повторно. Вме сто това започ на да ме из полз ва като съпру га. О т тогава чак
до м ом ент а, в който Никс ме бел яза и спас и, той ме изн асилва ше — Не ф ерет
зам ъл ча и ми даде време да преглъ тна шока си от думи те й. — Като ка зах,
че ра збирам ка кво е домът ти да с е превърн е в непоно симо място, на ист ина
го м исл ех.
— Това е уж ас но… — про сто не знаех какво повече да каж а.
— Тогава беше. С ега е про сто лош споме н. Зоуи, хорат а от тв о ето
м ин а л о и настоя ще щ е ст ават вс е по-не зн ачи телн и с в ремето и рядко ще си
спом ня ш за тях. Ще го разбер еш по-добре, когато настъ пи П ром ян ат а .
И маше хлад в глас а й, от който с е почувствах ст ранно.
— Н е ис кам да пре ст авам да с е с ещам за баб а — чух с е да каз вам.
— Р азбира с е, че не искаш — тя от ново ст а на приветл ива. — Едва девет
веч ерт а е. Защо не й с е обад иш? Може би ма лко ще закъс нее ш за час а по
акть орско майсторс тво, но аз ще предупредя проф е сор Н олън да те изв ини.
— Бл агодаря. М ного бих с е зар адва ла. Н о не з аради това исках да
говорим — по ех си дълбоко дъх. — Снощи пих кръв .
Н е ф ере т ким на.
— Д а, «Дъщер ите на мра ка» че сто сме сват ритуа лното си в ино с кръв от
т ретокурсник. Яв но т ака им харе сва. Това много ли те при те сн ява, Зоу и?
— А м и, аз първонач а лно не знаех. А по сле… да, при те сн и ме.
Н е ф ере т с е намръ щи.

109
 — Н е бе ше много ети чно от ст ра на на Аф родит а да не ти ка же.
Трябва л о е да има ш избор да ли да пие ш. Ще поговоря с нея.
— Н е! — изв иках, а по сле с е по ст арах да с е успокоя и да звуча по-
урав нове с ено. — Н е, наис тина няма нуж да. Ще с е оправя. Реших да с е
при съединя към «Дъщери те на мрака» и не искам още от с амото н ача ло да
из гл еж да, сяка ш с е мъча да създа вам проблеми на Аф родит а.
— В ероятно си права. Аф родит а е до ст а темперам ент на, но аз вярвам в
те б и см ят ам, че може ш да с е справ и ш и с ама. Тук с е ст ремим да
на сърчаваме учени ците с ами да решават конфликти те помеж ду си, когато е
възм ож но — тя ме гледаше с т ревож но изражение. — Н орма лно е, когато
опи тваш кръв за пръв път, да ти с е стори до ст а не прият но. Щеш е да си
ная сно с това, ако беше тук от по-отдав на.
— Напротив . Беше прекр асно на в кус. Ерик ми ка за, че не бил о
обич айна ре акция.
Н е ф ере т сключи веж ди.
— Д а, определе но не е. Почувс тва ли с е замая на или разве с еле на?
— И двете.
Н е ф ере т с е з агледа в белег а ми.
— Ти си уни ка лн а. Зоуи Редбърд. М исля че ще е най- добре да те
прем е стя в час а по социоло гия на ше с ти курс.
— Н аисти на бих предпочела да не го прав ите. И бе з това веч е с е
чувс твам до ст атъ чно ст ранн а, задето всич ки с е в зират в челото ми и гледат
да л и ням а да направя нещо кой зна е колко ст ранно. А ко ме преме сти те в час
с учениц и, които учат тук веч е т ри годин и, наи стин а всич ки ще реш ат, ч е
съм откача л ка.
Н е ф ере т с е поколеба за миг, бе з да спир а да га ли Н а ла.
— Р азбирам ка кво имаш предв ид, Зоуи. Н е съм била тий нейд жърка от
сто години, но пък имам адекватн и спомени и помня какво бе ше да минава ш
пре з П ром ян ат а — тя въздъхна. — Добре, ка кво ще кажеш за следния
ком пром ис. Ще продълж иш да учиш соци ология е т рет и курс, но ще ти
давам да че теш т екстове те, които учим с по- големит е. Ще чете ш по една
гл ава на с едмица и задълж и телно ще ме пит аш, ако имаш някакв и въпро си.
— С ъглас на съм.
— Зоуи, зна еш че по средс твом П ром ян ат а ти с е прев ръ щаш в напъл но
ново съще ство. Вампири те не с а хор а, макар да изгл еж даме като т акива.
С ега може да т и звучи уж асно, но Жаж д ат а з а кръв с толкова норма л но
не що за нов ия ти ж ивот, колкото до с ег а е било… пиенето на кол а.
— Ти всичко ли зна еш?
— Н икс беш е щедра към мен, когато ми дава ше дарби. О свен
спо собно с тт а да общувам с лю бими те ни кот ки и лечит елството, имам много
сил н а интуи ция.
— Може ш да че те ш мисли те ми? — попит ах нерв но.
— Н е точно. П ро сто ус ещам няко и неща. С ега например в иж дам, че
сно щи с е е случило ощ е нещо, за ко ето ис ка ш да говори ш с мен.
П о ех си дълбоко въздух:
— Б ях много раз ст ро е на, когато разбрах за кръвт а, и побягн ах от
з а л ат а. Така намерих Н а ла. Б еше с е покачила на едно дърво, ко ето с е
нам ир аше много близо до ст енат а. М ислех си, че с е е закл ещила т ам, т ака
че с е покатерих да я в зема. Докато й говорех, двама мои бив ши съучен ици
м е нам ериха.

110
 — Какво с е случи? — Не ф ерет бе ше като замръ зна ла. Вече не га л еш е
Н а л а, цял ото й в нима ние беше насоч ено към мен.
— Н ищо хубаво. Те… те бяха напуш ени — добре де, това за що
т рябва ше да го ка звам?
— О пит а ха ли с е да ти направят нещо?
— Н е, ни що подобно. Бяха бив шат а ми най- добра прия телка и поч ти
бив ши ят м и прият ел.
Н е ф ере т вдигн а въпро си телно веж ди.
— А м и… с не го пре ст анахме да изли заме, но вс е още има не що меж ду
на с — тя кимна с разбир ане и ме подкани да продълж а. — С Кайла като че
л и с е с карахме. Сторих й с е много променен а, а предп олагам, че и тя на
м ен. Н икоя от нас не харе с а това, ко ето в идя — щом го изр екох, о съз нах, ч е
е вярно. Н е ч е Кайла с е беш е промен ила, тя си беше абс олютно съ щат а.
П ро сто аз я в иж дах с други очи. М а лки те нещ а, на които преди не бях
обръщ а л а в нима ние, като непр екъс натото й дърдорене и гад нат а й ст рана,
с ега м е подразн иха прека лено много. — Както и да е. Тя си т ръгн а и а з
о ст ан ах нас аме с Х ийт — замълчах, защ ото не бях сигурн а ка к да разкаж а
о ст ан а л ото.
Н е ф ере т при св и очи.
— И зпит а ла си желан ие да пиеш от кръвт а му.
— Д а — про шепн ах аз.
— А направ и ли го, Зоуи? — гласът й бе ше рязък.
— О пит ах с амо капка. Одрасках го. Н ямах намерени е да го правя, но
когато чух биен ето на пулс а му, не мож ах да устоя и го одрас ках.
— Зн ачи не си пила директно от ранат а ?
— Започн ах, но Ка йла с е върна и ни пре късн а. Тя напълно откачи и
на кара Х ийт да си т ръгват.
— А той не иска ше?
П окл ат их глава.
— Н е, не иска ше — имах чувс твото, че отново ще с е ра зплач а. —
Н е ф ере т, уж асно съж а лявам! Н е ис ках да го правя. Дори не о съ знавах какво
правя, докато Кайла не из пищя.
— Р азбира с е, че не си о съзн ава ла ка кво ст ава. Как може новобеляза но
м ом иче да е ная сно с Жажд ат а ? — тя майч инс ки ме п отупа по рамото. —
Н ай-вероят но не си му о ст ав ила От печат ък .
— О т печат ък ?
— Това че сто с е случва, когато вампир пие директно от чове ка, о собе но
ако преди това е има ло уст а новена в ръзка меж ду тях. Затова е забран ено на
нова цит е да пи ят чове шка кръв . Всъщ но ст за възра стн ите вампири също е
сил но препоръ чит елно да не с е храня т от хора. Даже има цяла с ект а
вам п ири, които смят ат, че това е погр ешно от мора лна гледна точ ка, и искат
да го забра нят със за кон.
За бел яз ах, че очите й потъмня ха, докато говореше. И зра жени ето й
изведнъж м ного ме при те с ни и пот ръпн ах.
В не запно очи те й с е проясн иха и тя придоби обича йния си в ид. Даже с е
з ачуд их да ли не съм си въобразила това необи чай но помръкван е.
— Н о това е ра зговор, който е най-добре да запа зим за час а по
соц иол оги я в ше с ти курс.
А ка кво да правя с Х ийт ? — попит ах.

111
 — Н ищо. Про сто ми каж и, ако отново с е опит а да с е свърже с теб. А ко
ти по звъни, не вдигай. А ко си о ст ав ила О т печат ък у него, до ст атъ чно е да
ч уе гл ас а ти, който ще му подейс тва като примам ка и ще го тласн е от ново
към теб.
— Звучи ми като не що от «Дракула» — промърморих аз.
— Н яма ни що общо с т ази нещ аст на книг а! — от с еч е тя. — Брам
Стоу кър ни е опис а л като злодеи и това ни ко ства много проблеми е хорат а.
— С ъж а лявам, не ис ках да…
Тя махн а с ръка.
— Н е, аз не т рябва ше да те занимавам с неприя зънт а си към т аз и
гл упава книг а. И не с е при те сн явай за Х ийт. Сигур на съм, че ще с е оправ и.
Ка за, че е бил напушен. И маш предв ид с мар ихуана?
К им нах.
— Но аз не пуш а — добав их набъ р зо. — Той също не пуше ше, както и
Ка йл а. Н е зн ам ка кво им е ст а на ло. П редполаг ам, че е защ ото с е дв иж ат с
оне зи футб олист и от «Съю за» и никой от двамат а няма до ст атъ чно здрав
разум да от ка же.
— В т акъв случа й възмож но е ре акц ият а му към теб да е свър з ана
повече със сте пент а му на опияне ние от мари хуанат а, от колкото с
О т печат ъка — тя ми подаде молив . — Но за вс еки случ ай з ащо не запи шеш
тук т ри те имен ат а на Х ийт и Кайла, както и адре сит е им. О , и добав и
им ен ат а на футболис тит е от «Съю за», ако ги з наеш.
— За какво с а ви т ри те им име на? — сърцето ми сле з е в пети те. —
Н яма да с е обаж дате на родит елите им, на ли ?
Н е ф ере т с е з асмя.
— Р азбира с е, че не. П оведени ето на човешк ите младеж и не е м оя
раб от а. Трябват ми, за да мога да наблюдавам т а зи гру па з а при знац и на
евентуа л ен От печат ък .
— Ка кво ще ст ане, ако има т акива ? Ка кво ще ст ане с Х ийт?
— Той е млад и От печат ъкът ще е слаб, т ака че в ремето и дист анци ят а
пом еж ду в и щ е го на карат евентуа лно да избледне е. А ко О т печат ъкът е
с ериоз ен, има начини това да с е неут р а лизир а — тъкмо смят ах да каж а, че
м оже би т рябва да с е предприеме нещо, щом има н ачин и, но тогава тя
допъл н и: — И нико й от тях не е прияте н.
— О , добре тогава.
Н апис ах именат а и адре си те на Ка йла и Х ий т. Нямах предст ава къд е
ж ивея т м омчет ат а от отбора на «Съю за», но поне помнех име нат а им .
Н е ф ере т и звади от библиот екат а учебн ик, на чиято корица със сребър ни
бу кв и пиш еше «Социолог ия з а ше с ти курс».
— Започни с първа глава и проче ти цялат а кни га. Докато я че теш, това
ще бъде твоят а домашна работ а по соци ология вме сто задачит е, които ще
давам на о ст а на лит е от курс а.
В зех уче бни ка. Беш е те жък, а корицат а му ми с е стори ледено студ ена.
— А ко има ш ня какв и въпро с и, ка кв ито и да с а, веднаг а ме потърси. А ко
не съм тук, можеш да дойде ш в апарт амент а ми в храма на Н икс. Н амира с е
от в ходнат а в рат а по стълби те вдясно. А з съм единс твенат а ж рица в храма в
м ом ент а, т ака ч е целият втори ет аж е мой. И не с е т ревож и, няма да м е
при те сн иш. Ти си моят новак и работ ат а ми е да с е гриж а за теб — топл о с е
усм ихн а тя.
— Бл а годаря ти, Не ф ерет.

112
 — О пит ай с е да с е успокои ш. Имаш доко с ването на Н икс, а богинят а с е
гриж и з а своите деца — тя ме прегър на. С ега ще каж а на проф е сор Н ол ън,
че съм те задърж а л а, а ти в земи т еле ф она и с е обади на баб а си.
Тя м е пре гърна неж но и затвори врат ат а на кабинет а след с ебе си.
С еднах на бю рото и с е зам ислих колко пре красн а е тя и колко отдав на
не с е е случва ло да полу ча т а кава прегръд ка от май ка си. И тога ва,
не зн айно защо, с е разпла ках.

Дв ад е с ет и първ а глав а

— Здраве й, бабо, аз съм.

О , м ом ичето ми! Вси чко наред ли е, милич ка?
Усм ихнах с е и избърс ах сълзи те си.
Д а, а з съм добре, про сто много ми липсва ш.
— И ти из мен, ма лка пти чко моя! — тя направ и пау за, след ко ето м е
поп ит а: — Май ка т и обади ли ти с е?
— Н е.
Б аба въздъхна:
— С игур но не иска да те прите снява. А з й раз ка зах това, ко ето м и
обяс ни Н е ф ере т — че днит е и но щит е ти с а обърнати.
— Бл агодаря ти, бабо, но не мисля, че това е при чинат а да не ми с е
обаж да.
— Може да ти с е е обадила, но да не си чула. И аз ти звънях вчер а, но
м и с е обад и гласоват а ти поща.
И зведнъж с е почувс твах нелов ко. Дори не бях проверява ла съобщ еният а
си.
— Забрав их да си заредя теле ф она. Той о ст а на в ст аят а. Съж а лявам , че
съм пропусна л а обаж дан ето ти, бабо — а по сле, за да я на карам да с е
почувс тва по-добре (и да спре да говори з а това), ка зах: — Ще проверя
обаж да ният а си. Може би мама наист ина ме е търс ила.
— Н ай-вероятно е т ака, мили чка. Та ка, каж и ми с ега ка к вървят нещат а
т ам ?
— Д обре. И скам да каж а, има много неща, които ми харе сват.
С ъуче ници те ми с а гот ини. Даже имахм е часов е по ф ехтов ка и е зда.
— Това е чуд е сно, спомням си колко оби чаше да язд иш Бъни!
— И си имам кот ка!
— О , Зоуи! М ного с е радвам. Ти в инаги си оби ча ла котк ите. А
спр иятел и ли с е с о ст а на ли те дец а?
— Д а, съ квартиран ткат а ми Стив и Ре й е ч уде сн а. И прият елите й също
м и доп адат.
— Щом всичко е толкова хуб аво, защо плач еш?
Трябва ше да с е до с етя, че ни що не мога да с крия от нея.
— А м и про сто… про сто някои неща, свър за ни с П ром ян ат а , с а м и
до ст а т рудн и.
— Но ти си добре, на ли ? — гласъ т й беше из пълнен с т ревога. — Как е
гл ават а ти?
— Н ищо ми няма на глават а — замълчах. И сках да й каж а. Толкова
сил но исках, че щях да с е пръсна. Но не знаех как. А и с е ст рахувах.
Ст ра хувах с е, че може да не ме обич а повече. И скам да каж а, ето мама спря

113
да м е обича, на ли ? По-скоро ме заме ни за нов съп руг, ко ето е дори по- лошо,
откол кото про сто да спре да ме обича. Какво щеш е да ст а не, ако и баба с е
отдръп неш е от мен?
— Зоу и, много добре зна еш, ч е можеш да ми каже ш всич ко, на ли ?
— Труд но е, бабо… — отвърнах и прехапах устни, за да не с е ра зплач а.
— Тогава не ка те уле сня : какв ото и да ми призн аеш, аз няма да спр а да
те обичам и ще си о ст ан а твоя баба както дне с, т ака и ут ре, и следващат а
година. Ще съм твоят а баба дори когато с е при съединя към свет а на
духове те и от т ам пак ще те обичам, ма лка пти чко моя.
— П их кръв и ми харе с а.
Б е з ни какво колеба ние баба отвърна:
— Е, м иличка, на ли това правя т вампир ите ?
— Д а, но аз не съм вампир. А з съм нова к едва от някол ко дни.
— Ти си спец иа лна, Зоу и. Винаги си била. Н яма прич ина това да с е
пром еня точно с ега.
— Н е с е чувс твам сп ециа л на. Чувст вам с е като няка къв изрод.
— Тог ава не забравяй, че ти си вс е още с ебе си. Не з ав исимо че си бил а
бел яза на. Н е зав исимо че мина ваш пре з Пром я н ат а . Вът ре в теб душ ат а ти е
вс е още твоят а. Външно може ш да и зглеж да ш като непоз нат а, която ся каш
си сре ща л а и преди, но е до ст атъчно да надн икне ш в душат а й и ще
раз бере ш, че я поз нава ш от ше с тнайс е т годин и.
— Н епоз нат ат а… — прошепн ах аз. — О ткъде знае ш?
— Ти си мо ето ма лко моми че. Ти си дъщеря на моя дух. Н е е т рудно да
с е до с етя какво из питваш. Про сто си предст авям какво а з бих и зпит а ла.
— Бл а годаря ти, бабо.
— Н яма з а ка кво, У-вет- си а-ге-ху т-с а.
Усм ихнах с е на нач ина, по който звучеше инд ианс кат а дума за дъщеря.
Тол кова маги че ск и и толкова специ а лно, сяка ш е няка ква ти тла, дадена от
боги нят а. Боги нят а…
— Б або, има още нещо.
— Р аз каж и ми, Зоуи.
— М исля, че почувс твах призоваването на пе тте елемент а в ритуа л ния
кръг.
— А ко това е вярно, знач и си надаре на със спец иа лни сил и, Зоуи. А ти
зн аеш, че с големи те сил и идват и гол емите от говорно ст и. Сред твоите
предци има много Вож дове, Ст аре йшин и, Лечи тели и Мъдре ци. Трябва
м ного да мисли ш, преди да дейс тва ш. Богинят а не те е дарила със
сп ециа л ни сили про сто т ака. И зпол звай ги в нимателно и с е по ст ара й Н икс и
твои те предци, да с е гордеят с теб.
— Ще полож а вси чки усилия, бабо.
— Това е всич ко, ко ето бих поис ка ла от теб, Зоу и.
— Тук има момиче, ко ето също при теж ава специ а лни сили, но тя е
уж ас е н човек. Груби янка и лъж ки ня. Бабо, мисля, че… че… — по ех си
дъл боко въздух и казах това, ко ето с е върте ше в глават а ми от сут ринт а: —
М исл я, че съм по- силна от не я и че Н икс ме е беля за ла, за да я от ст раня от
поз ицият а й. Н о това озн ачава, че т рябва да заема мястото й, а аз не знам
да л и съм готова за това. Н е мисля, че някога ще бъда.
— С ледва й това, ко ето т и казва духът ти — тя с е поколеб а за миг, по сл е
добав и: — Зоуи, спомняш ли си пречис тващ а моли тва на наш ия народ?

114
 Зам и сл их с е за това. Бе зброй пъти съм ходила до потока зад бабинат а
къ ща и съм я гледа ла как с е къ пе ритуа лно в буй ните води, докато изр ича
пречис тващат а молитва. П оняког а пристъ пвах във водат а и също ка звах
м ол и тват а. Та зи молитва е пре плете на със спомени те от дет с твото м и.
Ка звахм е я за благодарно ст, когато с е сме няха с е зоните, когато приб ирахм е
рекол т ат а или когато с е подготвяхме за зимат а. Също и когато на баб а й
предсто еше да в земе т руд но решен ие. П онякога не разб ирах защо с е на л аг а
да с е пречис ти, но това в инаги е било ч аст от нея.
— Д а, спомням си я.
— И ма ли т еча ща вода някъ де в учили щето?
— Н ямам предст ава.
— А ко няма, може ш да изпол зва ш пушек. Сме с от с а лв ия и лавандул а е
на й-доброто, но ст ава и с боров и в ръхчет а, ако няма ш нищо друго под ръка.
Зна еш л и как с е прав и. Зоуи ?
— О пушвам с е, като започ вам от кра кат а и продълж авам с цял ото тял о
отпред и от зад — и зреци тирах, сяка ш отново бях ма лко дет е, а баба м е
въвеж даш е в т айни те на наш ите предци. — П о сле с е обръщ ам на изток и
казвам пречи ства щат а молитва.
— Д обре, на ист ина си спомня ш. Поис кай помощ от бог инят а, Зоуи.
М исл я, че тя ще те ч уе. Може ш ли да направ иш това преди изгр ев -слънце?
— М исля, че да.
— А з съ що ще изпълн я моли тват а и ще помоля богинят а да те закр ил я.
И и зведнъж с е почувс твах по-добре. Баба нико га не греше ше за те з и
не ща. Щом ка зва, че това щ е помогне, значи на ист ина ще помогне.
— Ще изпълня преч истващат а молитва преди из грев , обе щавам.
— Д обре, ма л кат а ми пти чка. Време е ст ар ицат а да те о ст авя. С ега
т рябва да си на учили ще, на ли?
— Д а, тъ кмо от ивах за час а по акть орско майсторство. И бабо, ти
нико га ням а да бъдеш ст ар а.
— Н е и докато чувам младеж к ия ти глас, ма лкат а ми пт ич ка. О бичам те,
У-вет- си а- ге-хут-с а.
— А з съ що те обичам, бабо.
Р азговоръ т с баба ме о свободи от уж а снат а теже ст в сърц ето ми. В с е
още бях из пълнен а със ст рах за бъдещето и не горях от възторг при мисъл т а
да изм е ствам Аф родит а. Да не споменавам, че изобщо си нямах и иде я как
да го направя. Н о имах план. Добре де, може би не точно «план», но поне
имах иде я с какво да започна. Ще направя пречист ващат а молитва и по сл е…
ам и… по сл е щ е реша ка кво да правя след това.
Д а, това ще свърши работ а. И ли поне това си казвах по в реме на
сут решн ите заня тия. Като дойде обеднат а почив ка, избрах място за ритуа л а
си — под дървото, на ко ето намер их Н а ла. М ислех си за това, докато ча ках
на опаш кат а зад Ери н и Шоу ни. Дървет ат а, о собено дъбовет е, с а свещ ени за
народа на черо ки, т ака че това сигур но е добър избор. Вярно, че Ка йл а и
Х ийт м е намери ха точно т ам, но не вярвам т аз и случ ка да с е повтори. Х ийт
едва л и може да ст а не два пъти по следователно преди изгрев - слънце,
не зав и сим о да ли съм му о ст ав ила О тпеч атък или не. Вс е пак си говорим за
чове к, който цяло лято ст аваш е в два следобед. Вс еки ден. Трябва ха му два
будил ни ка и май ка му, която да му кре щи на глават а, за да не з акъсн ее з а
учил ище. Н ай-вероят но ще с а му необходими ме с еци, за да с е възст а нов и от
сно щното си ранно ст аван е. Всъщ но ст най- вероятно с е е изни за л от къ щи,

115
сре щна л с е е с Ка йла, която също с е е изни за ла (това за нея нико га не е
бил о пробл ем, родители те й изобщо не забел язва ха) и с а били навън цял а
нощ. Ко ето означава, че е пропу сна л училищ е и щ е го разд ава бол ен и спящ
в сл едва щит е два дн и. Както и да е, изобщо не с е прит е снявах, че може да
с е появ и па к.
— Н е мисли ш ли, че има нещо плаш ещо в бе йби царев ич кит е? Н е т и л и
из гл еж да изв ратено да яде ш още неоф ормени плодове?
П одскочих и за ма лко да из пусна т аблат а си. О бърнах с е и видях
усм ихн атия Ерик.
— О , здравей. Упла ши ме.
— Зи, опасявам с е, че ми ст ава нав и к да с е промъквам след теб.
Засм ях с е нерв но с ясното съзна ние, че Бли значки те наблюдават всяко
на ше дв ижение.
— И зглеж да ш по- добре от вчера.
— Д а, веч е с е чувс твам добре. И този път не лъж а.
— И чувам, че си с е присъединил а към «Дъщ ерите на мра ка».
Шоу ни и Ерин зя пна ха от из ненад а. Внимавах да не поглеж д ам към тях.
— Д а.
— Супер. Таз и гру пич ка с е н уж дае от свеж а кръв .
— Та зи групи чка ? Ти не си ли от «Синовете на мра ка»?
— Д а, но не е съ щото като при Дъщер ите. Н ие сме про сто за укр ас а.
Н ещо като ана ло гия на човеш кия свя т. Н а всич ки им е ясно, ч е нашат а
раб от а е про сто да изгл еж даме добре и да забавляваме Аф родит а.
— И ти това ли прав иш ? Забавляваш Аф родит а?
— Както ти каз ах снощи, веч е не. Това е и една от при чини те да не с е
см ят ам вече з а член на т аз и гру па. Сигур ен съм, че до с ега щяха сто път и да
м е и зрит ат, ако не бяха дребни те ми з анима ния в акть орс ките среди.
— П од дребни занимания имаш предв ид Бродуе й и Хол ивуд ли?
— Д а, з а тях говоря — той с е ухили. — То не е ис тинс ко, на ли зна еш?
Д а игр аеш роля озн ача ва да с е пре ст руваш. А в дейс тв ително ст а з съм
м ного разл ичен — той с е наведе и прошеп на в ухото ми: — И стинс кият
Ери к всъщ но ст е до ст а скуче н.
— О , м оля т и с е. Ли чи си, че си акть ор — добре го изигр а.
Той като че с е зас ег на.
— М исли ш, че влизам в роля, за да ти с е хар е с ам? Н е, Зи. Това не е
игр а и м ога да ти го докаж а.
С игур на съм, че може ш.
— Мога. Ела с мен да гледаме ф илми. Ще гледаме коле кцият а с най-
л ю бим ит е ми ф илми на всичк и в ремена.
— Това какво дока зва?
— «Меж ду зве здни войн и», ориги на лни те. Знам всяка репли ка наизуст.
О т всичк и част и — той с е прибл иж и още повече и прош епна : — Даже ум е я
да говоря като Чуб ака.
Засм ях с е.
— П рав си, на ист ина си смот а няк.
— Ка зах ти.
Стигн ахме до кра я на опаш кат а и той ме по следва към мас ат а, където
с едяха Д ейм иън. Ст ив и Ре й и Бли значки те. А те ни на й-ма лко не с е
опи тваха да прикрия т ф акт а, че най-открове но ни зяпат.
— Е, ще изле зеш ли с мен… довечера?

116
 Ч ух как и четир имат а буква лно зат аи ха дъх.
— С удов олств ие, но дне с не мога. А з… вече имам планове за вечерт а.
— Е, добре. Значи следва щия път. До скоро — той кимна за поздр ав към
с едящи те на мас ат а и си т ръгна.
С еднах. Всич ки с е бя ха вт ренч или в мен.
— Ка кво? — не издърж ах и ги поп ит ах.
— Заг убила си и по следнат а си мозъчна клет ка — каз а ми Шоун и.
— Абсолютно съ щото си помислих и аз, с е ст ра ми.
— Н адявам с е да има ш наист ина с ериоз на причи на да го разкар аш —
реч е Ст ив и Рей. — Беше очев идно, че го нара ни.
— М исли ш ли, че би приел да го ут еша? — попит а Д еймиъ н, вс е още
зам ечт ано загледан след Ерик.
— О ткаж и с е — каза Ерин.
— Той не е от твоя отбор — допъл ни Шоу ни.
— Мл ък нете! — ска ст ри ги Стив и Ре й. — Е, защо му от каз а? Какво
м оже да е по- важ но от срещ а с не го?
— Д а с е отърва от Аф родит а — и зрекох спо койно.

Д в ад е с ет и втор а глав а

— Тя има нещо предв ид — каз а Д ейм иън.

— Тя с е прис ъедини към «Дъщери те на мрака» — от беляз а Шоун и.
— Ка кво! — из пис ка Д е ймиън. Гласът му с е качи пон е с двайс е т окт ав и.
— О ст авете я на мира — момент а лно с е обяв и в моя за щит а Ст ив и Ре й.
— Тя разуз нава положе нието.
— Р азузн ава ла, глупо сти! А ко с е е присъеди нила към «Дъщери те на
м рака», зн ачи е с в рагове те ни — т ръсна глава Д е ймиън.
— Та ка е, присъедин ила с е е — кимна Шоуни.
— Н ие я чухме — обади с е Ерин.
— Е хо! А з вс е още съм тук — наме сих с е в разговора.
— И ка кво мислиш да прав и ш? — погледна ме Д ейм иън на криво.
— Н е зн ам, наи стин а.
— По-добре помисли и дей ства й бър зо, ин аче оне з и вещерки щ е те
сготвя т за обяд — каза Ерин.
— Д а — съгл аси с е Шоуни и за по- голям е ф ект на лапа огромна хап ка.
— Х ей, ч ака йте, не е нео бходимо да мисли с ама. Н а ли си има нас ? —
скръ сти ръце Стив и Ре й и и згледа Бли значки те.
Бл а годарих й с усмив ка и каз ах:
— Д обре, в иж те, имам една идея.
— Супер. Каз вай и ще я обсъдим заедно — въодуш ев и с е Ст ив и Рей.
В си чки с е вт рен чиха в мен. Чакаха.
— А м и… Ъ -ъ… — замън ках нереш ително.
Ст ра хувах с е да не им прозвучи ма л оумно. Но по сл е реш их да каж а и
онова, ко ето ми с е върте ше из глават а, докато говорех с баба.
И го изр екох набъ р зо:
— М исля че бих могла да изп олзвам пречис тващ а молитва, о сно вана на
ст ар ритуа л на инди анци те ч ероки, и да помоля Н икс за съвет.
О кол о мас ат а с е възцари гробна тиши на ся ка ш цяла вечно с т.
Н ай-на края Д еймиъ н нару ши мълчанието :

117
 — Д а п отърс иш помощ от Н икс не е лоша ид ея.
— Ти черок и ли си? — попит а Шоуни.
— За щото прили чаш — за беляз а Ерин.
— А м и, да! Ф амили ят а й е Редбърд — Червен а пт ица. Значи е черо ки —
огл еда ги победоно с но Ст ив и Рей.
— Това е добре — кимна Шоуни, но всъщно с т не изглеж д аше убеден а.
— Н адявам с е, че Н икс ще ме чуе и… ще ми даде ня какъв знак, ще м и
по каже какв ото т рябва да знам за уж а снат а Аф родит а — спрях и огледах
вси чки поред. — Н ещо в мен ми подсказва, че не бива да я о ст авям да с е
изм ъкн е с гад нат а си шай ка.
— Зоу и, не ка им каж а — неочаквано с е обади Ст ив и Рей. — Те няма да
те издад ат. Че с тна дума. Може би щ е е по- добре да зн аят.
— Ка кво, по дявол ите… — избух на Ери н.
— С ега вече нямаш и збор — обади с е Шоуни и по соч и с в илицат а към
Стив и Рей. — Тя зна е много добре, че подмет неш ли т акова нещо, душат а
ще ти извадим, но ще разберем з а ка кво ст ава дума.
П огл еднах ядо с ано към Ст ив и Рей. Тя св и рамене и смън ка:
— И зв инявай.
П риведох с е неохотно към тях и сн иших глас:
— О бе щай те, че няма да ка жете на ни кого.
— О бе щаваме — отговор иха в един глас те.
— М исля че мога да ус ещам пе тт е елемент а, когато кръ гът е изгр аден.
О тново на стъп и пълна ти шина. Четири мат а про сто си с едяха т ам и м е
гл едаха. Трима от тях — шок ирано. Стив и Рей — с амодоволно.
— Е, вс е още ли мислит е, че не може да победи Аф родит а? — погледна
ги тя.
— Знаех си, че твоят Белег не е с амо з а да па даш и да си удряш глават а
— покл ати глава Шоу ни.
— Уау, ква готина клю ка! — пот ри ръц е Ерин.
— Н икой не бива да зн ае — казах бър зо.
— Мол я ти с е! — вдиг на ръка Шоу ни. — Ка зваме с амо, че един ден от
това щ е изле з е ст рахот на клю ка.
— Зна ем ка к да ч акаме за една т акава велика клю ка — додаде Ери н.
Д е йм иън обърна гръб и на две те.
— М исля, че до с ега не е има ло случа й, която и да е Велика ж рица да
има в ръзка с всич кит е пет елемент а — изрече ра звълнувано той. — Знаеш
л и какво оз нач ава това? — и бе з да ми даде възмож но с т да отговоря,
продъл ж и: — О знач ава, че може би ти си най- вс емогъ щат а Вели ка ж рица,
която няко га вамп ирите с а има л и.
— В с емогъщ а ли? — измърморих.
— Н ай-сил на, на й-мощна — поясни нетър пеливо той. — И може би
на исти на щ е успе еш да победи ш Аф родит а.
— Ето това с е казва добра нов ин а — ка за Ерин и Шоун и ким на
въодушевено.
— И т ака, кога и къде ще извър шим онова нещо за пречис тването ? —
поп ит а дел ово Стив и Рей.
— «Н ие» ли? — вдигнах веж ди.
— Н яма да те пус нем с ама, Зоуи — з аяв и тя.
О творих уст а, за да възразя, з ащото дори не бях сигурн а какво точно
т рябва ше да направя. Н е ис ках да заме свам прият елите си в нещо, ко ето

118
м оже ше (всъ щно с т бе ше поч ти сигурно) да с е ока же пълн а бъркотия. Но
Д е йм иън не ми даде възмож но с т да обяс ня.
— И маш нуж да от на с — ка за направо той. — Дори и на й-мощнат а
В ел и ка ж риц а с е нуж д ае от своя кръг.
— А м и… аз не съм мислила за кръг. И сках с амо да изпъл ня
пречис тващ ия ритуа л.
— Защо първо не събер еш кръга, а по сле да си ка жеш моли тват а и да
м ол и ш Н икс за помощ? — попит а Стив и Рей.
— Звучи логи чно — подкр епи я Шоуни.
— И ако на ист ина имаш връз ка с пет те елеме нт а, ако събер еш соб ствен
кръг, ние също щ е можем да ги ус етим. Н а ли, Д ейм иън? — добав и Стив и
Рей.
В си чки в периха погледи в проф е сора на груп ат а.
— Н а мен също ми звучи логич но — ка за бав но той.
А з вс е още бях готова да спор я, но из пит ах исти нско облекче ние, че
прия тел и те ми ще бъдат до мен и няма да ме о ст авя т с ама в т рудния мом ен т.
О ц ен и г и по дост ойн ство; т е са без ц енн и перли.
П ознатия т глас оте кна в съз нани ето ми и а з разбр ах, че не бива да с е
съм ня вам в нов ия си инст инкт, който с е роди, когато Н икс ме целун а по
чел ото и промени зав ин аги ж ивот а ми.
— Д обре. Трябва ми сноп суха т рева — те ме и згледаха тъпо и аз
обяс них: — Като ат рибут за пречис тващ ия ритуа л, за щото нямам под ръка
течащ а вода. И ли пък имам?
— И маш предв ид поток или река ? — попит а Ст ив и Рей.
— Д а.
— И ма едно поточе, тече пре з задн ия двор, къд ето е столоват а, и
изче зва ня къде под сгр адат а на учили щето — каза Д еймиъ н.
— Н е ст ава. М ястото е много откр ито. По-добре да изп олзвам е пушещ
сно п. Н ай-подходящ а е сме ст а от сушена лавандула и с а лв ият а, но ако няма,
ще изп ол звам и борова клонка.
— А з мога да намеря лавандула и с а лв ия — обади с е Д еймиъ н. — В
скл ада на учили щето има т акива не ща, изп олзват го за магии и ритуа л и в
пе ти и ше с ти курс. Ще каж а, че помагам на няко го от големи те. Какво дру го
ти т рябва?
— Когато баба прав и този ритуа л, в инаги благодар и на с едемте све щени
по со ки, които хорат а на черок и почит ат: с евер, юг, изток, запад, слънцето,
зем ят а и на с ебе си. Но ми с е ще да има не що, ко ето да пока зва, че
м ол и тват а е към Н икс.
За хапах долн ат а си устна и с е зами слих.
— Ум но — оцени Шоуни.
— Д а — не закъ сня и Ерин. — А з мисля, че Н икс не е свър зана със
сл ън цето. Тя е нощт а.
— А з пъ к мисля, че т рябва да следва ш вът реш ното си чувство — каз а
Стив и Рей. — Да вярва на с ебе си е първото нещо, ко ето една Велика ж рица
т рябва да науч и.
— Д обре, тогава ще ми т рябва и по една све щ за вс ек и от пет те
ел ем е нт а — реш их аз.
— Ф асулска работ а — обади с е Шоу ни. — Х рамът нико га не с е
за кл ючва и т ам има милиард и кръгли свещ и.

119
 — Н о т рябва ли да в земаме отт ам? — усъмних с е аз. Н е ми с е ст руваш е
добра идея да крадем от храма на Никс.
— Н яма проблем, с тига да ги върнем обратно — увери ме Д е ймиън. —
И ма л и дру го?
— Това е. П оне т ака мисля.
М исл я, глупо сти. Изобщо не бях си гурна. Н ито з наех ка кво всъщно ст
т рябва да направя.
— Тог ава къд е и ког а? — поп ит а Д е ймиън.
— С лед вечеря. Да ка жем, пет час а. И няма да отидем заедно.
П о сл едното не що, ко ето ни т рябва с ега, е Аф родит а или друг а от «Дъщери те
на м рака» да реши, че с е събираме на съве щани е, и да заподозре не що —
погл еднах ги поред и обясних с хит ра усмив ка. — Н ай-ле сно е да с е
пре сторите, че случ айно сте попадна л и на някой от техни те ритуа л и в
спо ртн ат а за л а, и да побър зате да изче з нет е от поле зре нието им.
— Д ори няма нуж д а да с е пре ст руваме — измърмори Шоун и.
Ери н изсумтя в съгл асие.
— Д обре — каза Д еймиъ н. Н ие щ е доне с ем нещат а.
— Д а, ни е ще доне с ем нещат а, а ти щ е но сиш мугъщ истват а — изр ече
Шоу ни и хвърли многозн ачи теле н поглед към Д еймиън.
— Н е с е ка зва «мугъщис тва» — направ и й за бележ ка той. — Знаеш л и,
на исти на т рябва да проч ете ш няколко кн иж ки. Това ще подобри речн ика ти.
— М айка ти да че те к ниж ки, от оне зи, сп ециа л изира нит е, дето с а за
пробл ем н и деца — озъби с е Шоу ни, нам игна на Ери н и две те из бухна ха в
л уд кикот. Яв но си харе с а ха ше гат а.
Б ях доволна, че това от клони в нимани ето им от мен, и докато т римат а
продъл ж иха да с е заяж дат, аз получ их неочак ванат а възмож но ст да изям
с а л ат ат а си на спокойс тв ие и да помисля. Дъвчех усърдно и с е опитвах да
си при пом ня всички дум и на молитват а з а пречис тван е, когато Н а ла с е озова
в скут а м и. П оглеж даш е ме с големит е си очи, наме ства ше с е и мъркаш е
довол но. Н е знам защо, но ми помогна да с е почувс твам по- добре.
Когато звъне цът ни изпр ав и на крак и ние забъ р з ахме към класнат а
ст ая, вс еки от четир имат а ми прият ели ми с е усмихна, сми гна ми набър зо и
каза :
— Д о скоро, Зи.
О т това също с е почувс твах добре, въпреки че бър зото приемане на
прякор а, който ми лепна Ер ик, на кара сърцето ми да т репне.
П о прогр ама имахме ис панс ки — цял един час, за да нау чим как да
казвам е, че харе сваме или не хар е сваме разни нещ а. П роф е сор Гарм и м е
раз би, като заяв и, че това щяло да промени ж ивот а ни. M e gus t a gatos (А з
обич ам котки.). M e gus t ail de compras (А з оби чам да паза рувам.). N o me
gus ta cocin ar (А з не обич ам да готвя.). N o me gus ta lav antar el gato (А з не
обич ам да къ пя коткат а.). Те зи бяха лю бимите на проф е сор Гарми и ние ти
сри чахм е цял час, докато дойдем до наш ите лю бими «обичам» и «не
обич ам ».
О питвах с е да не съчи нявам израз и като «M e gus ta Erik…» и «N o m e
gus ta el hag-o Aphrodi te». Добре де, знам, че «el hag-o» не е като на шето
«вещ ерка», но вс е пак… Както и да е, урокът беш е готин и аз наис тина
раз бирах какво с е говори. Часът по е зда съ що мина много добре. О каза с е,
че чи сте нето на оборите с е съчет ава добре с мисле нето и до като действах с
гребл ото, повт арях наум отново и отново преч истващат а моли тва, ко ето

120
беше пол е зно, но към кра я на час а вече не ме свърт аше на едно място. То зи
пъ т не беше нуж но Стив и Рей да ме подканва да т ръгвам. Бях на щрек, не
ис ках да губя нито с екунда. Щом чух звън еца, о ст ав их че с а лото щас тл ива,
че Ленобия ми позв оли да с е погриж а отново за П ерс е ф она и най- вече от
това, ко ето ми ка за — че следва щат а с едмиц а бих могла да започн а с
уроци те по е зда. Н апуснах бъ р зо коню шнят а, искаше ми с е в ремето да не
ти ча тол кова бър зо напред. С удоволс тв ие бих с е обадил а на баба, за да й с е
похва л я колко добре с е справям с коне те.
— Знам какво ст ава.
За ма л ко да при падн а, кълна с е.
— Б ож ичко, Аф родит а! Защо не предупреж даваш? Би могла да вдиг неш
ня какъв шум, да издаде ш звук, знам ли? Да не си паяк ? И зкар а ми ак ъла.
— И за що т ака ? — измърка тя. — Гузна съве ст ?
— С ъве с тт а няма ни що общо. Плаш иш хор ат а, като с е промъкваш т ака
за д тях.
— Зн ачи не с е чувс тваш гузна ?
— О т къд е на къде?
— Знам какво си нами слила т а зи веч ер.
— Н ямам предст ава за какво говориш — по дяволит е! О ткъде може да е
нау чил а?
— В си чки те имат за дяволск и слад ка и дяволски нев инн а и вси чки
ах кат и охкат по ст ран ния ти Белег. Но не и аз — тя спря и с е обърна към
м ен. С инит е й очи с е в пиха злобно в Белега ми, лицето й с е изкр ив и и тя
заприл ича до сущ на ст ара вещи ца. — Н о з най, ка кв ито и иди от щини да ст е
нам и сл ил и, той е мой. И в инаги ще бъде мой.
П огл еднах я изумено, но бър зо съобразих. Вълнат а на облекче ние м е
з а л я тол кова бър зо, че едва не с е засмях на глас. Тя говореше за Ер ик, не за
пречис тващат а моли тва.
— Б рей говориш, сякаш си му ма йка — набрах с амочувств и е. —
И нтер е сно да ли той зн ае, ч е е твоя соб ствено ст?
— П риличах ли ти на не гова май ка, докато ме гледаш е ка кво му правя в
коридор а?
Зн ачи ме бе в идяла. Какво пък ? Така или ин аче този ра зговор т рябваше
да с е състои.
— Н е, не прили чаш е. Прили чаше на това, ко ето всъ щно ст си — на
ж а л ка твар, от чаяно опи тващ а с е да задърж и момчето, ко ето й ка зва съвс ем
ясно, че не я ис ка повече.
— С капа на кучка! Н икой не може да ми говори т ак ива не ща! —
разв ил ня с е тя, вдиг на ръка и замахна, готова да ми извад и очите с орлов ит е
си нокти.
За м иг светъ т спря, затвори ни сяка ш във воден мехур и з абав и
дв иже ният а ни. Сгра бчих ръкат а й и спрях ле сно удара. Прека лено ле сно.
С якаш бе ше ма лко болнаво де те, ко ето бе снее ше от яд, но бе пре ка л ено
сл або, за да нар ани някого. За миг о ст ан ахме неподв иж ни, погледите ни с е
сре щна ха.
— П овече никога не с е опи твай да ме удр яш. А з не съм някоя от
подл изурки те, които т реперя т, щом те в идят. Н е ме е ст рах от т еб. Н абий си
го в гл ават а веднъж зав ина ги.
О тбл ъсн ах ръкат а й и зяпнах от изне нада, когато я в идях да за лит а.
Тя разт р и ки ткат а си и заби злите си очи в мен.

121
 — Н е си прав и т руд а да идваш ут ре. Смят ай че не си пока нена. И вече
не си от «Д ъщери те на мрака».
— Така ли? — ка зах напълно спокой но. Знаех, че държ а козовете в
ръце те си, и ги изигр ах подред. — Знач и си готова да обясни ш на Великат а
ж рица Не ф ере т, по чи ето настоява не с е при съединих към «Дъщери те на
м рака», че ме изри тва ш, за щото т е е яд, дето бив шето ти гадже ме хар е сва?
Ли цето й пребледня.
— И бъди си гурна, че ще демонст рир ам пълно отча яние, когато
Н е ф ере т м е помол и да ра зкаж а ка кво с е е случило — заяв их аз и з а да й
дем он ст рирам какво имам предв ид, започнах да подсмърчам и да бър ша
нев ид им и сълз и от лицето си.
— Знае ш ли ка кво е да си ча ст от гру па, в която никой не те ис ка? —
про съ ска тя.
Ус етих стомахъ т ми да с е св ива на топ ка, но с е по ст ар ах да не издам
въл нени ето си. Да, знаех точно какво е да си част от нещо, наприм ер от
с ем ейс тво, и да ус ещаш, че ни кой не те иска. Но нямах намер ение да й
обяс нявам . Н е ис ках да зна е ни що за мен. Затова й с е усмихнах и рекох:
— Н е зн ам за какво говориш. Ери к е част от «Синовете на мра ка» и
дне с на обяд ми ка за колко много с е радва, че съм с е присъеди нила към
Д ъщер ите.
— Д обре тогава. Ела на ритуа ла, прав и с е, че си част от нас. Н о
запом ни нещо. Това с а моит е «Дъщери на мра ка». Ти си и звън тях. Ти си
т аз и, която никой не ис ка. И ощ е нещо : меж ду Ер ик и мен същ е ствува
в ръзка, която ти нико га няма да раз бере ш. Това меж ду на с никога не е
при кл ючва ло. Трябва ше да о ст анеш докр ай тогава в коридора, з а да
раз бере ш. И тогава, и с ега, той е т акъв , ка къвто искам да бъде. Р азбра ли?
Тя размаха своят а много дълга и много рус а ко с а и с е отда леч и.
Н якол ко с екунди по-къс но Стив и Рей подаде глава из з ад един ст ар дъб
до пъ текат а и поп ит а пла хо:
— О тиде ли си?
— За щаст ие, да — ким нах аз и на свой ред попит ах. — Ти какво
прав и ш тук?
— Ка к какво? Крия с е — отговор и про стодушно тя. — Тя ме плаши до
см ърт. И двах към теб, когато в и в идях да с е карате. Н е мога да повярвам , че
на исти на с е опит а да т е удар и! Яв но има проблеми е гнева — каз а пре з см ях
прия тел кат а ми.
— Може ш да и зле зеш вече, тя си т ръгна.
Стив и Рей ме хвана за ръкат а и вс е още пре з смях, рече :
— А ма ти наис тин а й с е и зрепч и.
— Н аис тина.
— И тя наис тин а, ама наис тина с е ядо с а на смело стт а ти.
— С ъвс ем наи сти на.
— Зна еш ли какво означава това ? — попит а тя.
— Д а. С ега вече нямам избор. Трябва да я победя.
— Д а.
Н о аз знаех, че нямам дру г избор още преди Аф родит а да с е опит а да
м и и звади очите. Всич ки дру ги вари ант и изче з наха в мига, в който Н икс
по ст ав и своя Белег върху мен. Докато две те със Стив и Ре й вървяхме из ярко
о све тенат а с га зени лампи веч ер, думи те на богин ят а не спира ха да с е
въртят в ума ми: Ти си мн ог о з ря л а за г од ин ит е си, Зоуи бърд . В я рвай в себе

122
си и щ е н ам ериш път я . И пом н и, мракът н евин аг и оз н ача ва зло и
свет лин ат а н евин аг и н оси д обро.

Дв ад е с ет и т р ет а глав а

— Н адявам с е о ст ана ли те да от крият мястото — огледах с е при те с нено,

докато чакахме до големия дъб със Стив и Ре й.
— Н е зн ам. Та зи веч ер облаци те с а много, лунат а едва с е по казва. Н о не
с е т ревож и, Пром я н ат а помаг а на нощнат а ни сре ща. А з лично в иж дам по-
добре и от Н а ла. — Стив и Рей поче с а коткат а. Н а ла прим иж а и з амърка. —
С игур но ще ни намер ят.
О бл егнах с е на сте нат а със св ито сърце. Вечерят а беше ч уде с на —
с ериоз на порция варе но пиле, ориз с подправ ки, заду шен грах (едно нещо
не м ога да им от река тук, наи сти на готвя т чуд е сно). Изобщо всичко беше
супер, преди Ерик да мине край мас ат а ни. Каза «здраст и», но не прозвуча
като «здрас ти, Зи, вс е още те харе свам», а като «здрас ти, Зоуи». И точка.
С ам о тол кова. Беше в зел порци ят а си и вървеше с други двама Близн аци,
нар ича ха ги Люти те. В първ ия момент изобщо не ги за беляз ах. Б ях
пре ка л е но зает а да гледам Ер ик. Те мин аха край нас и аз с е спрях. Вдигн ах
погл ед към него и с е усмихнах. Той ме погледна, ка за «Здра сти, Зоуи» и
продъл ж и. И зведнъж пил ето вече не ми с е ст руваше толкова вкусно.
— За щото нар ани егото му. Бъди по-мила е не го и той отново щ е те
хар е сва — по съвет ва ме Стив и Ре й и ме върна в де йств и телно с тт а.
— О ткъд е разбр а, че мисля за Ерик ? — изгледах я смаяно.
Б еш е пре ст ан а ла да га ли кот кат а и аз побъ р зах да вдигна ръка и да я
поч еша, преди да започ не да мяука ж а лов ито.
— За щото аз с амат а си мисля з а това.
— Знам че т рябва да с е съсредоточа върху кръ га, защ ото никога не съм
събир а л а кръг, както и за пречис тващ ия ритуа л вме сто за ня какво си мом че,
с ам о че…
— С амо ч е той не е някакво си момче, а момчето на твоите мечти —
възра зи т а ка раз па лено тя, че ме разсмя.
— С игурно говориш за Ер ик — чух глас а на Д ейм иън и в същия миг го
в идях да изплува от сянкат а на стен ат а. — Споко. Видях го как те зя па дне с
на обяд. П ак щ е те потър си.
— Така е. П о слуша й Д еймиън, той ги разб ира тия работи — обади с е
Шоу ни.
— Той е нашия т експ ерт по всич ко, свър за но с «оная раб от а» — ра зне с е
с е гл асъ т и на Ерин, която току-що с е бе при съединила към гру пат а.
— В ярно е.
П обър зах да сменя т емат а, преди да ми надуят глават а.
— Н о сит е ли не щат а?
— Д а. Н а лож и с е лич но да сме ся лава ндулат а и с а лв ият а. Завър зах ги
т ака. Д ано да е добре — каза Д ейми ън, из вади букет а сухи т рев и от ръкава
на якето си и ми го връчи.
Б еш е голям и дълъг пон е т рийс е тина с антимет р а. О т него ме лъхна
поз нат ият сладък аромат на лавандула. Д еймиън беш е овър з а л здраво
единия м у край със здрав конец.
— П ерф ектен е — усмихн ах с е.

123
 Той в идимо си отдъх на и измърмори срамеж ливо:
— И зп олзвах специ а лен кръст ат бод, за да е по-ст егнат снопъ т.
— Х ей, казах ти и преди, не с е срамувай заради бродир ането. А з го
нам ир ам за чуде сно хоб и. А и ти си много добър — наме с и с е Ст ив и Рей.
— Ще ми с е и т атко да мисле ше т ака — въздъхна Д еймиъ н.
М разех да го в иж дам тъжен.
— И скам да научи ш и мен — излъгах и с е зарадвах, когато в идях очи те
м у да с е проясняват. — Вина ги съм си мечт а ла да мога да бродирам.
— Каж и кога и почвам е — ка за ра звълнувано той.
— А м и свещ ите ? — погледнах към Близ наци те.
— Каз ах ти, че е ф асулска… — Шоуни отвори чант ат а си и извади
отт ам една з елена, една жълт а и една синя свещ, както и т ри дебел и
ст ъкл ен и подлож ки в съответ ните цветове.
— … раб от а — довърши Ерин и извад и от своят а чант а черве на и
л ил ава свещ, също с подлож ки.
— Д обре, да в идим с ега ка кво щ е ст ане. Н ека с е преме ст им ей т ам ,
ма л ко по-да леч от ствола на дървото, но да си о ст анем под клон ите му.
Н аправ их т ри крачки вст рани и те ме по следваха П огледнах към
све щит е. Какво да направя? Може би т рябваше… да… И зведнъж с е с етих. И
с е зах ванах за раб от а, бе з да с е з амислям как и защо интуит ив ното поз нани е
бе дошл о в глават а ми.
— Ще дам на вс еки от вас по една свещ. И в ие, точно както вампир ите
на ритуа л а на П ълнат а луна на Н е ф ерет, ще предст авлявате съотв етни я
ел ем е нт. А з ще бъда духът.
Ери н м и подаде лилават а свещ и подлож кат а и а з продълж их:
— А з съм центъръ т на кръга. Вие ще с е наредит е около мен. — Грабнах
черв енат а свещ от Ери к и я подадох на Шоу ни. — Ти ще си огън.
— П рав илно. Вси чки зная т колко пламенн а лично ст съм — ухили с е тя
и с е прем е ст и към юж нат а ст рана на кръга.
С л едваше зеле нат а све щ. Дадох я на Ст ив и Рей.
— Ти ще си земят а.
— Лю бими ят ми цвят! — зарадва с е тя и за ст ана срещу Шоуни.
— Ери н, ти си вода.
— Супер. О бичам да леж а, а това в ключва и плуване, когато ис кам да с е
разхл адя прем е сти с е на зап ад тя.
— А з т рябва да съм въздух — до с е ти с е Д е ймиън и в зе жълт ат а свещ.
— Точ но т ака. Твоят елем ент отвар я кръга.
— Н а л и точно това искам? Да отворя човеш ките умове — отвърн а той и
за е поз иция на изто к.
Усм ихнах му с е и кимнах.
— Точ но т ака.
— Д обре. С ега какво следва ? — погледна ме лю боп итно Стив и Рей.
— С ега ще из ползваме пу шека от снопа, за да с е пречи стим.
О ст ав их лилават а свещ в кракат а си и с е заех със снопа от бил ки, но
веднага извъртях очи.
— П о дяволи те! Н якой с ети ли с е да в земе кибр ит или запа л ка?
— Ес те с твено — откли кна Д еймиъ н и и звади запа лка от джоба си.
— Бл а годаря ти, въздух — отдъхнах си аз.
— Д ребол ия, Вели ка ж рицо — отвърна той.

124
 Н е каз ах нищо, но когато чух да ме нари ча т ака, пот ръ пнах от
въл нени е.
— Ето как ще из ползваме снопа — ка зах аз, доволна, че гласъ т ми звучи
по- увере но, отколкото с е чувствах.
Ре ших, че т рябва да започна от нач а лото на кръга, и заст а нах срещу
Д е йм иън. О съзнава йки, че повт арям пла шещо точно думи те на баба и
уроци те от дет с твото, започ нах да обяснявам на при ятели те си смисъла на
ритуа л а.
— О пушва нето е ритуа л за преч истване на човек, място или предме т от
нат рупан а негат ив на енерг ия, зли духове или нечи е пагуб но влияние.
Ц ерем они ят а в ключва изг арянето на спе циа лн и свещ ени т рев и и бил ки,
по сл е по ст авям е обект а над пуш ека или ра зпръск ваме пу шека около човека
ил и м ястото. Духът на рас тен ият а пречи ства з амърс ения обект — спрях и
поп ит ах Д е ймиън: — Готов и ли сме?
— Абсолютно и кате горично — отвърн а ми той в тип ични я си стил.
Запа л их сно па и о ст ав их сухите т рев и да погорят и зве ст но време, по сл е
ги изга сих, но не напълно, за да продълж ат да пу шат. Започ нах от кра кат а
на Д е йм иън. П о ст ав их пушещ ия сноп т ам и изчаках димът да обгърне
тял ото м у. П ре з това в реме продълж их да обяснявам:
— М ного е важ но да помним, че молим духовет е на свеще ните раст ения
за пом ощ. Трябва да им за св идетел ствам е подобава що уваже ние и приз нани е
на сил ат а им.
— Ка кво правя т лава ндулат а и с а лв ият а? — попит а Стив и Рей.
Заговорих, като продълж их да опушвам тялото на Д еймиън :
— Б ялат а с а лв ия с е изп олзва че сто в т радиц ионни те цер емонии.
П рогонва негатив нит е енер гии, духове и влияния. Лилават а с а лв ия прав и
съ щото, но аз предпочит ам бялат а, защ ото мирише по-хубаво.
Д е йм иън кимн а, яв но затова бе избра л бяла с а лв ия. Усмихн ах му с е и
побъ р зах да го похва ля:
— Д обър из бор, Д ейм иън.
— П оняког а ми с е ст рува, че имам дарба на медиум — каз а той.
Ери н и Шоу ни и зсумтяха, но ние с е направ ихме, че не ги забелязвам е.
— Д обре, с ега с е завърти по часов никоват а ст рел ка, з а да опу ша и
гърба т и — той с е завъ ртя и аз продълж их: — Баба в инаги из полз ва и
л ава ндул а при тоз и ритуа л. Сигурна съм, че о снов нат а при чина според м ен
е, че при теж ава плант ац ия с лавандула.
— Кол ко инт ере сно! — обади с е Стив и Ре й.
— Д а. Там наис тин а е върхов но място — усмихнах й с е пре з рамо, но
продъл ж авах да дв иж а пуше щия сноп по тялото на Д еймиън. — Другат а
при чина е, че лавандулат а възст ановява ба ланс а и възв ръща покоя на духа.
Н о си по зит ив на енер гия.
П отупах Д еймиъ н по гърба, за да с е обърне.
— Готов си.
П о сл е отидох до Шоуни, която предст а вляваш е елемент а огън, и
започ нах да я опушвам.
— П ози тив ни ен ергии и духове ? — изр ече прите снено Стив и Рей.
Гл а сът й издава ше, че е изпл ашен а. — Н е знаех, че призоваваме не що
повече, о свен елемен тит е в кръга.
— Моля те, пре ст ан и, Стив и Рей! — ст релна я гнев но пре з пуше ка
Шоу ни. — Н е може да си вампир, а да те е ст рах от призр аци.

125
 — Р азб ира с е. Звучи абсурдно — подкре пи я Ер ин.
П огл еднах към Стив и Рей и очит е ни с е сре щна ха. И двете мислехм е за
сре щат а м и с онова, ко ето вероят но бе ше духът на Елиз абе т, но никоя от нас
не пожел а да го и зрече.
— А з не съм вампир. Зас ега. О ще съм подрас тващ а. Н орма лно е да с е
пл а ша от духове.
— Ч а кай. Зоуи всъщ но ст говори за духове на черок ите. Н е вярвам обаче
те да обърнат няка кво в нимание на ритуа л, извършен от банда недорасл и
вам п ири. Ф актъ т, че не сме от тяхнат а рас а, зн ачи за тях повече от ф акт а, че
В ел и кат а ни ж рица е черок и. Ре зулт атъ т е че тири на едно в пол за на
нечероки те — замисли с е Д еймиъ н.
П ре з това в реме свърш их с Шоу ни и с е придв иж их към Ерин.
— М исля че няма голямо зн ачен ие ка кв и сме отвън — ка зах аз и
изведнъж ус етих пълна уверено ст в прав от ат а си. — Важ ното е какв и см е
отвът ре. Аф родит а и нейнат а група например из глеж дат ф ант а сти чно, те с а
едни от на й-т а лан тлив ите в училищ ето и клубъ т «Дъщери те на мрака» с е
възпри ема за най- готиното нещо в «Дома на нощт а». Но вме сто да им с е
възхи щаваме, ни е ги наричам е разгле зе ни куч ки, а момчет ат а им —
подл изурков ци.
Д окато говорех, с е запит ах къде в т ази уж асн а групи чка е мястото на
Ери к. Д а л и беше с тях «про сто ей т ака», както ми каза, или е вът ре е дват а
кра ка, както твърди Аф родит а ?
— Ил и с а попадн а ли в «Дъщери те на мрака» на сила и не смеят да с е
махн ат отт ам — каза Ерин.
— Точ но т ака — кимнах и с е поздр ав их наум.
С ега не бе ше в реме да мечт ая за Ерик. Свърших с Ерин и с е преме ст их
при Стив и Рей.
— С игурна съм, че духове те на прадедит е ми щ е ни чуят, както съм
си гурна, че духове те на лавандулат а и с а лв ият а работят з а нас. Н яма от
какво да с е ст рахуваме, Стив и Ре й. Не сме с е събр а ли тук да ги призовем на
на ша ст ра на с амо за да срит ам е зад ника на Аф родит а. — Замълчах з а м иг,
докато на глася пуш ека, по сле продълж их: — Въпрек и че това момиче пл аче
за един здрав ри тник. Сигурна съм, че т ази вечер няма да има нито зл и
духове, нито при зраци.
Н акрая подадох сноп а на Стив и Рей и каз ах:
— Д обре, с ега ти опуши мен.
Тя преповтори действ и ят а ми и аз п о ех дълбоко от по знат ия сладък
аромат на и згорели билки.
— Зн ачи няма да ги молим да ни помогн ат да й срит аме задн ика ? —
поп ит а Шоун и. Долов их яв но разочарование в глас а й.
— Н е. П речис тваме с е, за да можем да помолим Никс за съвет. А з не
ис кам про сто да наби я Аф родит а… — запънах с е, щом си спомних кол ко
добре с е почувствах, като я слож их на мястото й. — Добре, де, може и да
ис кам , но исти нат а е, че това няма да разреш и проблема с «Дъщер ите на
м рака».
Стив и Рей привърши. Взех снопа от ръкат а й и го и згас их в нимат елно в
зем ят а. П о сле с е върнах в цен търа на кръг а, където Н а ла с е бе св ила на
ма л ко оранжево кълбо точно до свещт а ми. О гледах поред при ятели те си и
казах :

126
 — В ярно е, ч е ние не обичаме Аф родит а, но е важ но да не с е
ф окусирам е в нег атив ни те си жела ния, като това да й срит ам е задни ка ил и
да я изгон им от «Дъщери те на мрака». Н а наше място тя би по с тъпил а точно
т ака. Н о ние искам е не отмъщ ение, а справедливо с т. Н ие не сме като нея и
ако успе ем да з аемем нейн ото място в клуба, той ще бъде съвс ем ра зличе н
от с ега шния.
— В иж даш ли защо т и т рябва да си Вели кат а ж рица, а аз и Ерин — твои
верни поддръж ни ци? Защ ото ние сме елемент ар ни, искаме с амо да сва л им
кра сиват а й глав ица от раменет е — ка за Шоуни и Ерин кимна в съгл асие.
— Мол я всички да с е заредят с пози тив ни мисли — изв ика Д еймиън. —
Н е забр авяй те, че сме по средат а на ритуа л за пречи ства не.
И преди Шоун и да успее да направ и нещо повеч е, о свен да го и згл еда
възм утено, Стив и Рей изчу рулика :
— Д обре. Ще си мисля с амо за прият ни нещ а. Ще си предст авям кол ко
хубаво би било, ако Зоу и ст ане лидер на «Дъщери те на мрака».
— Ч уде с на идея, Ст ив и Рей — усмихн а с е Д ейм иън. — А з ще си мисл я
за същ ото.
— Х ей, и аз си бях избр а ла съ щото — пров ик на с е Ери н и с е обърн а
към Шоуни, която спря да с е дразни на Д е ймиън: — Близ нач ке, ве с ел и
м исл и ?
— Знае ш, че съм готова за всяка кв и ве с ели мисли. Н аистин а, би бил о
дявол с ки хуб аво, ако Зоу и ст ане водач на «Дъщери те на мрака» и
дей ств ит ел но бъде обявена за В ели ка жриц а.
Дей ст вит елн о… Велика ж риц а.
Д ум и те накараха стома хът ми да с е раз бунтува. Зачудих с е да ли това е
добър ил и лош зн ак. Въздъхнах дълбоко и запа лих лилават а свещ.
— Готов и ли с те? — изгледах че тиримат а един по един.
— Готов и — отвърнаха в хор всич ки.
— Запа ле те све щит е си.
В еч е бе з никакво колеба ние (ко ето озн ача ва, че не си дадох време да
разм исл я и да с е из плаш а) вдигнах моят а свещ над глават а на Д еймиън.
Н ямах опит и не бях съвършен а като Не ф ерет или събла зни телна и уверена
като Аф родит а. Бях си аз. П ро сто Зоуи — по знат ат а непоз нат а, която от
норм а л на гимназ ист ка с е бе превърн а ла в ст ранн а ка ндидат-вампир ка. П оех
дъл боко въздух. Както би каза ла баба, реших да дам всич ко от с ебе си.
— В ъзду хът е нався къде, з атова е редно той да бъде първ ия т призован в
кръг а ел ем е нт. Чуй ме, въздух, призовавам те в този кръг!
Запа л их жълт ат а све щ на Д еймиъ н от моят а и пламъкъ т лум н а
изведнъж . Видях как очи те му с е изпълни ха със ст рах, когато вятъръ т
в не запно с е изв и във вихру шка около нас, разро ши ко сите и пог а ли неж но
кож ат а ни.
— Зн ачи е било ис тина — прошеп на той и ме погледна възторжено. —
Ти наис тин а можеш да призоваваш елемент ите.
— Зас ега един от тях — отвърнах също шеп неш ком със за маяна от
из нена да глава. — Н ека опит аме с втория.
О тидох при Шоун и. Тя вдигна ентусиа зира но свещт а си и ме разсм я,
като избъбри :
— Готова съм за огъня. Дай ми го.

127
 — О гъня т ми напомня за студ енит е зим ни нощ и, за топлинат а и
си гурно стт а на огнищ ето, ко ето гори в колибат а на баб а. Чуй ме, огън,
призовавам те в този кръг!
Запа л их черв енат а свещ и пламък ът с е и зв иси, необи чайно ч ервен и
ярък. В ъзду хът около нас с е изпъл ни с мирис на дърво и ст ана топло като
пред бум тяща печ ка.
— Ол еле! — изпи ска Шоу ни. Тан цуващ ият огън с е от рази в черни те й
очи. — Ф ант аст ично е!
— Ст а наха два — чух глас а на Д еймиън.
П рибл иж их с е към Ерин.
— Готова съм за водат а — и збърбори тя и с е изк иска.
— В одат а е благодат в горещ летен ден в О клахома. Тя е огромния т
оке ан, който си мечт ая да в идя един ден. Тя е дъж дът, който помага на
л ава ндул ат а да рас те. Чуй ме, вода, призовавам те в този кръ г!
Запа л их си нят а свещ и веднага долов их хладна свеже ст по кож ат а си,
свеж аромат на солен а вода, който може ше да идва единс твено от оке а на,
ма кар да не го бях в иж да ла още.
— Ст ра хотно, на ист ина ст рахотно! — възкл икна Ерин и по е дълбоко от
м орск ия въздух.
— Ст а наха т ри — отче те Д е ймиън.
— В еч е не с е ст рахувам — каз а Ст ив и Рей, когато за ст анах пред нея.
— Б раво! — усмихнах с е аз и с е съсредоточ их върху че твърт ия елем ен т.
— Зем ят а ни з акриля, дава ни опора. Бе з не я няма ж ивот. Чуй ме, зем я,
призовавам те в този кръг!
Зел е нат а све щ поде веднаг а пламъка от моят а и изведнъж около на с със
Стив и Рей с е разн е с е аромат на пряс но око с ена т рева. Чух ш умолен ето на
л ист ат а и клони те на дъба с е приведоха над нас, ся каш ис ка ха да ни
за щитя т от всяко зло.
— Н евероятно! — промълв и Стив и Рей.
— Ч ет ири — ра звълнува с е Д е ймиън.
Б ър зо отидох до център а на кръга и запа лих моят а свещ.
— П о следният елемен т е във всичко и във вс еки от нас. Той ни прав и
не повторими и вдъхва ж ивот на целия свят. Чуй ме, дух, призовавам те в
кръг а!
И зведнъж с е в идях обграде на от че тири те елемент а в център а на вихър
от въздух, огън, вода и зем я. Но не беш е ст рашно. Н и най-ма лко. Ус етих
невероя тно спокой ств ие и в същ ото време с е изпълн их с огромна ен ергия.
Трябва ше да стис на уст ни, з а да не с е засм ея от радо с т.
— В иж т е! Виж те кръга! — изв ика Д е ймиън.
П рим игах, за да в идя по-добре, и в същия миг за беля зах елеме нти те да
с е успокояват, сяка ш бяха игрив и котенц а, насяд а ли около мен в очаква не да
ги почеш а зад уши те. Срав нен ието ме на кара да с е усмихн а. П о сле в идях
бял ат а светли на, която свър за Д е ймиън, Шоуни, Ерин и Стив и Рей. Б е ше
ярка, чи ст а и сре брист а като пълнат а луна.
— Ст а наха пет — ка за Д е ймиън.
— М амка му, супер яко е! — изтърс их с нео бича ен з а една Вел и ка
ж рица тон. Четир имат а с е засмя ха, из пълвай ки но щт а с ве с ели гласове и аз
за пръв път разбрах защо Не ф ерет и Аф родит а т анцуваха по в реме на
ритуа л и. Н а мен също ми с е иска ше да т анцувам, да с е смея и да кре щя от
радо с т. Н о не с ега. Таз и вечер ни предсто еше още много и с ериоз на раб от а.

128
 — Д обре. С ега ще каж а пречи ства щат а моли тва — продълж их аз. — И
докато произ насям думите, ще с е изправям пред вс еки от елеме нти те.
— Н ие какво т рябва да прав им? — попит а Стив и Рей.
— С ъсредоточе те с е в моли тват а. Конц ент рира йте с е. Вярвайт е, че
ел ем е нти те щ е предадат думи те на Н икс и богинят а ще откли кне на молби те
ни. Ще м и каже какво да правя — каз ах с уверено ст, каквато вс е още не
чувс твах.
И от ново с е обърнах на изток. Д еймиъ н ми с е усмих на на сърчи тел но.
Започн ах да рец итир ам древ нат а пречис тва ща моли тва, която бях повт арял а
пон е м ил ион пъти след баба със съвс ем лек и промени, които бях обмисл ил а
предвари телно.
— В ел и ка бог инь о на нощт а, чи йто глас чувам във вятъра. Ти, която
вдъхваш ж ивот в дъха на своит е чада, чуй ме, нуж дая с е от твоят а сил а и
м ъдро с т.
С прях за момент и с е обърнах на ю г.
— Покаж и ми пътя към кра сот ат а, направ и т ака, ч е очите ми да
за държ ат зав инаг и черве ния и лилав за ле з, който предше с тва великолеп ието
на твоят а нощ. Н аправ и т ака, че ръце те ми да пог а лят не щат а, сътворен и от
те б, и уши те ми да чуят глас а ти. Дай ми мъдро ст, за да в никна в не щат а, на
които ни учи ш.
О тново с е обърн ах надя сно, глас ът ми укрепна и навлязох увере но в
рит ъма на молитват а.
— П омогни ми да о ст ана силна и непоколебима пред лицето на зл ото,
ко ето идва към мен. П омогни ми да науч а уроцит е, скр ити от теб във всяко
л исто и вс е ки камък. П ро светл и мислите ми и ме нау чи да помагам на
дру гите. Д а изп ълня сърцето си с лю бов и съст р адани е и да за бравя за
ом разат а.
О бърнах с е към Стив и Рей, чиито очи бяха затворе ни, за да не с е
разс е йва.
— Търс я сила не за да бъда по-велика от други те, а за да с е боря с на й-
гол ем ите си в рагове — собстве нит е си съмнени я.
В ърнах с е в център а на кръга, довърших молитват а и за пръв път в
ж ивот а си ус ет их силат а на древ ните дум и да пр оти ча пре з мен към онова,
ко ето с цял ат а си душ а и сър це с е над явах да е моят а богиня.
— Н ека в инаги да идвам при те б с чи сти ръце и откр ит поглед. И когато
ж ивотът м и за ле зе като веч ерното слънц е, духът ми да не с е срамува да с е
из прав и пред т еб.
Тук м олитват а, както я помнех от баб а, свършва ше, но аз продълж их:
— Н икс, не раз бирам з ащо ме беляз а и з ащо ме дари с ус ещ ането за
пе тте ел ем е нт а. Н о и не искам да зн ам. И скам с амо да ми по сочи ш какво да
правя и да ми вдъхнеш смело ст да го направя.
П о сл е з авърших моли тват а, както бях чула да го прав и Не ф ерет.
— Н ека пъти щат а ни с е съ берат отново! Бъдете благо словен и!
— Б ъди благо словена! — отвърн аха всичк и.

Д в ад е с ет и ч етвърт а глав а

— Това бе ше най- преди зв икателни ят кръг, в който ня кога съм учас тва л
— за яв и Д ейм иън.

129
 Б яхм е приключил и с кръ га и вече приб ирахме свещи те.
— «П редизв икателн ият»… в смис ъл на голям? — обад и с е Шоун и.
— В смис ъл също и на въл нува щ, но думат а може да озн ачава и дру го.
Н ещо м онумент а л но или уж асно глупаво — в пусна с е в обяс нения Д ейми ън.
— О , моля т е, не ми с е спори — дръп на с е Шоу ни и изне нада всички, с
из кл юче ние на Ерин.
— Д а, кръ гът наист ина беш е невероя тен — потвърд и тя.
— Зна ете ли, аз почувствах земят а, когато Зоу и я призова — каз а Стив и
Рей. — Ус ет их с е заоб иколе на от ж ит ни поля. Н е, не бях зао бикол ена, бе ше
не що повеч е. Сякаш бях час т от тях.
— Знам какво има ш предв ид. Когато тя призова отъня, той сякаш
изр игна от мен — обади с е Шоуни.
Д окато четир имат а споделяха в печатле ният а си, аз с е опит ах да подредя
чувс тват а си. Бях ща стлива, но наред е това — ма лко напре гнат а и
объркана. Н ай-важ н ото бе, че си дока зах една исти на: ус ещах и пе тте
ел ем е нт а.
Защ о?
С ам о з а да по бедя Аф родит а ли? (Въпр еки че вс е още нямах ника ква
предст ава ка к да го направя.) Н е, не мислех че е за това. Н е вярвах, че Никс
м е дар и с т акава мощ с амо за да изрит ам гле злат а от лидерс кото място на
кл уба.
В ярно бе ше, че «Дъщер ите на мрака» бяха много повече от обикнове н
уче ниче ски клуб, но вс е пак…
— Зоу и, добре ли си?
Загр ижен ият глас на Д еймиъ н ме и зт ръгна от мислите ми и аз о съзн ах,
че с едя в средат а на мястото, къд ето допреди ма лко бе ше кръг ът, с кот кат а в
скут а си и я че шех не съзн ателно меж ду уши те, пот ъна ла в соб ствен ите си
м исл и.
— О х, да. И зв инявайте! П ро сто с е замислих.
— Трябва да с е в ръщаме. Ст ава къ сно — каза Стив и Рей.
— П рава си — кимн ах и с е из прав их, бе з да и зпус кам Н а ла от ръце те
си.
Н о не усп ях да на карам кракат а си да т ръгнат след тях.
— Зоу и?
П ръв забеляза л колеба нието ми. Д еймиъ н бе спрял да ме изв ика.
Д руг ите също спр яха и ме погледна ха съ с сме с ено чувство на т ревога и
объркване.
— В ие върве те — подхвърлих нехайно. — А з ще по стоя още ма лко.
— Н ие съ що ще поо ст ан ем… — започн а Д ейм иън, но Стив и Рей
(бл аго сл овено да е ст рахливото й сърчи це) го прекъсн а:
— Зоуи има нуж д а да о ст а не с ама и да помисли. Да о смисли случил ото
с е. Н ямаше ли и ти да иска ш да о ст анеш нас ам е с мисли те си, ако току-що
бе от крил , че ус еща ш всич кит е пет елемент а ?
— Щях — призна Д ейми ън.
— Д обре. Зоу и, но не забра вяй, ч е скоро щ е с е разв ид ели.
Усм ихнах им с е и с е по ст ар ах да и зглеж дам убедит елно.
— Н яма. Ще с е прибера скоро.
— Ще ти направя с андв ич и ще с е опит ам да св ия ма лко чи пс за твоят а
кафява недиети чна бира. Вели кат а жриц а т рябва да си хапне добре сл ед
ритуа л — усмихна с е Ст ив и Рей и махна с ръка към о ст ан а лите.

130
 Бл а годарих й, изчаках мра кът да ги скрие, по сл е отидох до дървото,
с еднах и облегнах гръб на дънера. Затворих очи и пог а лих Н а ла. Позн атото
м ъркане м е успокои и ми възвърна с амооблада нието.
— В с е още съм си аз — проше пнах в ухото й. — Точно както казваше
баба. В сичко о ст ана ло с е промени, но Зоуи си о ст ана т акава, ка квато е вече
ше стн айс ет години.
Ре ших, че ако продълж а да си го повт арям отново и отново, ще усп ея да
повярвам в това. П одпрях глава на ръкат а си, з аче с ах Н а ла с другат а и
започ нах да си повт арям, че вс е още съм си аз… аз… аз…
— В иж как търси ръкат а т и. О , да има ше ръкав ица на ръкат а ми, можех
и аз да я почеш а.
П одскочих от и знен ада, изпу снах Н а ла и тя веднага с е заопла ква с
не йното ж а лов ито «мяу ».
— П родълж авам да т е намирам под това дърво — усмихна с е Ерик и
заприл ича на бог.
Това веднаг а накар а пеперуди те в стомаха ми да запърхат с крил е.
Знаех, че прич инат а е той, но т аз и вечер ме на кара да с е зами сля и з а нещо
дру го. Например за що и как продълж ава да ме «нам ира»? И колко в реме м е
е набл юдава л т айно този пъ т?
— Ка кво прав иш тук. Ери к?
— Здравей, и аз с е радвам да те в идя. Да, благодаря, ще по с една —
отвърна той и с е приготв и да с едне.
Ст а нах бъ р зо и това на кара Н а ла отново да подхване прот е ст ите си.
— В съ щно ст тъкмо с е връщ ах в общеж и тието.
— Х ей, ч ака й, не съм ис ка л да ти с е нат рапвам. Про сто не успях да с е
конц ент рирам в урока и и злязох да с е пораз ходя. П редполаг ам, че кракат а
м и с ам и по еха в т аз и по со ка, з ащото следващото нещо, ко ето в идях, беше,
че ти си тук и а з съм тук. Не т е следя, че стна дума.
Той наведе глава и пъхна ръце в джобовет е си. И зглеж даше смуте н.
М ного сл ад ък и смутен. Спомних си колко много исках да му каж а «да»,
когато м и предлож и да гледаме заедно няко й от ст арит е ф илми. За що с ега го
отбл ъсквах и го карах да с е чувства неудобно? Ц яло чудо е, че
продъл ж ава ше да говори с мен. Да ли не с е вж ивявах прека лено в цял ат а
т аз и работ а с Вели кат а жриц а?
— И скаш ли да с е върне ш обратно към общеж и тието? Да ме и зпрат иш?
— поп ит ах на края.
П онеч их да в зема Н ала на ръце, но този път тя възрази. Кра кат а м и
вл язоха л е сно в синхрон с негов ит е и двамат а закр ачихме един до друг,
както преди. И зве ст но в реме вървяхме мълча л иво. И сках да го пит ам за
Аф родит а или поне да му каж а какво ми бе ка за ла тя за него, но с е
из пл аш их да не изт ърся не що, ко ето не ми беш е работ а.
— И ка кво правеш е тук по това време ? — попит а той.
— М ислех — отвърн ах и това си бе ше с амат а ист ина.
Н аис тина мислех. И то усил ено. М ислех пре з цял ото в реме — преди, по
в рем е и след затварян ето на кръ га, за който нямах намере ние да
спом ен авам.
— А ха, т ревож иш с е за онзи Х ийт?
Н е бях мисл ила за Х ийт, нито за Кайла от момент а на раз говора м и е
Н е ф ере т, но св их рамене. Н е ми с е искаше да уточнявам за какво съм
м исл ил а всъщно ст.

131
 — Предпол агам, че е много т рудно да скъс а ш с ня кого с амо за щото си
бел яза на — каза той.
— Н е съм с къс а ла с него з аради Белега. Връз кат а ни беше приключ ил а
още преди това. Белег ът с амо слож и точ кат а — по ех дълбоко въздух и го
погл еднах в очите. — Ами ти и Аф родит а?
Той примигн а из ненад ано.
— Ка кво ис каш да ка жеш ?
— Д не с тя ми заяв и, че т и не си й бив ш, защ ото в инаги си бил неин.
Ери к присв и очи. Виж да ше с е, че е ис крено ядо с ан.
— Аф родит а има с ериозни проблеми с ка зването на ис тинат а.
— Н е че е моя работ а, но…
— Твоя раб от а е! — отвърна бър зо той и в зе ръкат а ми, ко ето м е
побър ка тот а л но. — П оне аз искам да е твоя.
— О ! А ми аз… — заплетох е зик. — Добре де, добре.
За пореден път пусках в дейс тв ие «удив и телн ото» си кр асноречие.
— Зн ачи т ази веч ер не си тук, з ащото ме отбя гваш, а за щото наист ина
си има л а повод з а размисъл?
— Н е съм т е от бягва л а. А з про сто… — измън ках нер еши телно. Нямах
предст ава как да му обяс ня нещо, ко ето бях сигур на, че не бива да м у
обяс нявам . — В момент а ми с е случват разни не ща. Ц ялат а раб от а с т ази
П ром ян а е до ст а обърква ща.
— П о сте пенно ще с е оправ иш — с тисн а ръкат а ми той.
— С ъм нявам с е — измърморих под но с а си.
Той с е засмя и потуп а с пръс т Б елег а ми.
— Ти си по- напред от вси чки подраства щи. О тнача ло е т руд но, но
повярвай м и, ще ст ан е по-ле с но… дори и за те б.
— Н адявам с е — въздъх нах, но дълбоко в с ебе си с е съмнявах.
С пряхме пред в рат ат а на общ еж ит ието и той с е обърн а към мен. Гласъ т
м у с е пром ени, ст ана неоча квано с ериозен.
— Зи, не вярвай на т ази гад нярка Аф родит а. О т ме с ец и не съм бил с
нея.
— Д а, но преди си бил.
Той кимна и очит е му потъмня ха.
— Тя не е много при ятна лично с т, Ери к.
— Знам.
И зведнъж о съ знах какво точно ме прит е сняваше и реших, ох, добре,
какво тол кова, да го каж а.
— Н е ми харе сва, че си бил с т а зи гад нярка. Това ме кара, да с е зами сл я
да л и искам да съм с теб.
Ери к отвори уст а да каже нещо, но аз не ис ках да слушам изв ине ния, на
които не знаех да ли да вярвам, и продълж их:
— Бл а годаря, че ме изпрати. Р адвам с е, че с е срещнахм е за втори път.
— А з съ що с е радвам, че те сре щнах, Зи — каз а той. — Бих ис ка л да те
в идя отново, но тоз и път не случ айно.
П окол еб ах с е и с е из нена дах, че с е колеба я. А з също исках да го в идя
отново. Но как да за бравя за Аф родит а? Тя на исти на бе ше плени тел но
кра сива, а той бе ше момче. Щеше да па лне във вещ ерск ите й (но ст рас тни)
пре гръдки, преди да с е ус ет и. Аф родит а бе ше като паяк. Чудно ми беш е ка к
т ака до с ега не го е оплела съвс ем в мреж ит е си, как е допусн а ла той да
пол у чи втори ша нс.

132
 — Д обре. Какво ще ка жеш да гледаме онз и ст ар ф илм в неделя? —
казах, преди да скоча на лунат а от радо ст че ще изл изам с най- гот иното
м ом че от цял ото учили ще.
— Д адено — кимна той.
Б ав но, много бав но, сякаш ми даваш е възмож но с т да избяг ам, ако ре ша,
Ери к с е наведе и ме целуна по устни те. Устни те му бя ха топли и ухаеха
пре красно. Ц елув кат а бе ше мека и зама йващ а. Че ст но, бе ше толкова
пре красн а, че си пожелах да ме целуне пак. Той отдели устни от моите, но
не с е отда леч и. Стояхме съвс ем близо един до друг, ръце те ми бяха на
гъ рдит е м у. Н егов ите почива ха на рамене те ми.
— Р адвам с е, че поис ка да с е срещ нем — усмих нах му с е аз.
— А з с е радвам, че каза «да».
И м е целун а от ново. Този път бе з кол ебани е. Ц елув кат а с е з адълбочи и
ръце те м и го при тегли ха към мен. Н е чух, но ус етих ка к изст ена, докато
уст нит е м у от ключва ха нещо с крито дълбоко в мен, ко ето премина пре з
тял ото м и като горе ща вълна. Бе ше невероя тно, неописуемо, различ но от
вся ка дру га целув ка, която бях и зпит ва ла до с ег а.
Тял ото ми пасна точно на прегръд кат а му. Силни те му ръце доко сн аха
м екат а м и кож а и разп а лиха в мен желани е. При тисн ах с е по-силно в него,
за брав ил а напълно за Аф родит а, з а кръга, който бях з атворила току-що, и за
о ст ан а л ия свят. Отделихме устни, в пихме погледи един в друг, задъхани и
за маяни от силат а на чувств ото. П о степ енно разумът ми с е възвърна и ч ак
с ега о съ знах, че стоя плътно долеп ена до него пред общеж ит ието и му с е
натис кам като мръсниц а. Веднага го из бут ах.
— Какво ст ан а? Защо с е промен и изведнъж ? — стегн а ме в прегръдк ите
си той.
— За щото не съм като Аф родит а — и зв иках, започнах да с е боря и той
на й-по сл е ме пусна.
— Знам, че не си. Н ямаш е да те хар е свам, ако мислех т ака.
— Н ямах предв ид с амо характера. П ро сто за мен не е норма лно да стоя
под прозорци те на общеж и тието и да с е нат искам с няко го.
— Д обре — той проте гна ръка към мен, ся каш ис каш е да ме при тегл и
отново към с ебе си, но веднаг а с е отка за. — Зоу и, ти ме караш да с е
чувс твам както никога до с ега.
Ус етих, че бу зите ми пламват, но не бих могла да каж а да ли от гняв ил и
от см уще ние.
— Н е ме буда л кай, Ерик. Видях в и с Аф родит а в коридора. Мога да с е
за къл на, че с е чувс тва ше точно по този н ачин, бе ше дори по-разгор ещен.
Той поклат и глава и очит е му ми каза ха, че съм го обид ила.
— Аф родит а ме въз буди ф изич е ски. Това, ко ето прав и ш ти, доко сва
сърц ето м и. Знам разликат а и мислех, че и т и я съз нава ш.
П огл еднах в крас ив ите му сини очи, заплен или сърц ето ми още от
първ ия м иг, когато погледнаха в моите, и ка зах т ихо:
— И зв инявай. Н е бе ше че ст но от моя ст рана. А з също о съзнавам
разл икат а.
— О бе щай ми, че няма да допу снеш Аф родит а да за ст ане меж ду нас.
— О бе щавам!
О бе щани ето ми ме из плаш и, но бях искрен а.
— Д обре.
Н а л а и зплува от мра ка, ув и с е около кракат а ми и замяука.

133
 — Трябва да я при бера и да я слож а да спи — каз ах ти хо.
— Д обре — усмих на с е той и ме целуна бър зо. — Дов иж дане, Зи. Ще с е
в идим в събот а.
П рибрах с е в ст аят а с пламн а ли уст ни.

Дв ад е с ет и пет а глав а

С л едващи ят ден започн а, както по-късно отч етох, подозрит ел но

норм а л но. Докато закусвахме, разказах шепн ешком на Стив и Рей кол ко
готин и ст рас тен беш е Ери к снощ и, по сле започнахм е да обсъж д аме какво
да обл ека за събот а. И зобщо не забелязахме при ближ аван ето на Аф родит а и
зл ове щат а й т ройка — Войнств енат а, Уж аснат а и О с ат а. Часъ т по истори я
на вам пири те беше толкова интере с е н — от амазонк ите преминахм е в
Д рев на Гърц ия и нау чихме за техни я вампирск и празн ик, нареч ен Корея —
че з абрав их за планир ания т аз и вечер ритуа л на «Дъщери те на мрака». Поне
за м ъничко бях пре ст ана ла да с е т ревож а з а Аф родит а и да с е чудя какво да
направя. Ч асът по акть орско майсторс тво също ми харе с а. Бях подготв ил а
един от м оноло зит е на Кей т от «Укр отяване на опър ничават а» (О бикн ах
т аз и пие с а, след като гледах ф илма с Ели за бет Тейлър и Р ичард Бъртън.)
Когато изл язох от кла снат а ст ая, Н е ф ере т ме приклещ и в ъгъла и ме поп ит а
докъд е съм с тигн а ла с учебни ка по социоло гия на вампири те от ш е ст и курс.
Трябва ше да й при зная, ч е не съм напредна ла много (всъ щно ст не бях
проч ел а нищо, но с е опит ах да не обръщ ам в нимание на огорч ението й и
казах, че бър зам за час а по англи йски). Влязох в ст аят а, наме стих с е меж ду
Д е йм иън и Стив и Рей и адът изведнъж с е отвори.
В си чко, ко ето до тоз и момен т изглеж да ше норма л но, с е обърна с
кра кат а нагоре.
П ент е силея ч ете ше «Ти т ръгни, а аз ще о ст ан а още ма лко…» от
че твърт а глава на «П о следнат а нощ на Тит а ник» от Уолтър Ло рл. Книгат а
беше ин тере с на и ние слушахме както обик новено, когато глупакъ т Ел иът
започ на да кашля. Голям до с адни к бе ше тоз и.
Н якъде по средат а на глават а и на изн ервящат а кашли ци изведнъж
подуших ст ранн а миризма, слад ка, вкусна и изкуси телна. Вдишах дълбоко,
но с е опит ах да не изпу скам ниш кат а на те кст а.
Ка шл ицат а на Елиът с е засили и цели ят курс, в ключи телно аз,
обърнахм е гнев н и погледи към него. Н е може ше ли да в земе няка кв и капки,
сиро п за кашл ица или поне да пий не ма лко вода?
И тогава в идях кръвт а.
Както никога Елиът не с е изл еж аваш е и не дремеш е. С еде ше из пънат
като ст ру на и гледа ше покрит ат а си с пряс на кръв длан. И з кашля с е отново
и всич ки чухме уж асн ия пль окащ звук, който ми напомни за деня, когато
бях бел яз ана. О т уст ат а му блъв на а ле ночервен а кръв .
Гъ рл ото му за гъргори.
— И зв икайте Не ф ере т! — кре с на П ент е силе я, издърп а едно от
че км еджет ат а на бю рото, извад и чист а, сгън ат а на четир и кърпа и т ръгна
бър зо м еж ду редове те към Елиът. Уче никъ т, който беше на й-близо до
в рат ат а, и зхвърча навън.
Гл едахме смаяни ка к П енте силея до стиг а до Елиъ т в момент а на
сл едващ ия прис тъп на кървава кашли ца, точно нав реме, за да я улов и в

134
кърп ат а. Той заби лице в кърпат а, започн а да плю е, пов ръща и хълца и
когато най- по сле вдигна поглед, всич ки в идяхме, че по бледото му кръгл о
л ице с е сти чат кървав и съл зи. Кръв шурте ше от но с а му, ся каш беше че шма
с отворе но докрай кран че. Той обърна лице към П ент е силея и аз за беля зах
тъ нкат а кървава ст руй ка, която с е с тича ше от уш ите му.
— Н е! — изв и ка той с чувство, на ка квото смят ах, че е не спо со бен. —
Н е ис кам да умра!
— Ш-ш- шт… — опит а с е да го успокои П енте с илея. О ранжеват а й ко с а
пол епна по потното му лице. — Бол кат а скоро ще прем ине.
— Но… но аз… — з арида той с гла с, който с амо напомняше за не гов ия,
по сл е и збухн а в нов прис тъп на ка шлиц а и повърна във вече нап о енат а с
кръв кър па.
Н е ф ере т вле зе в ст аят а с двама в исоки и яки вамп ири, които но с еха
но с ил ка и одеяло. В ръцет е й имаше шиш енце е бяла като мляко течно с т.
П реди да ги огледаме добре, в рат ат а с е отвори отново и Драко н Ланкф о рт
в ръхл етя в ст аят а.
— Това е менторът му — прошеп на поч ти бе з глас Стив и Рей.
К им нах и си спомних.
Н е ф ере т подаде на Дракон а ши шенц ето с бялат а теч но ст и заст ана зад
Ел иъ т. С л ож и ръце на раме нет е му и в същи я миг кашлян ето и пов ръща нето
пре ст ана ха.
— И зпий това, Елиът — каз а Дракона. Елиът по клати т репер ещат а си
гл ава и той продълж и меко : — То ще спре болкат а.
— Ще о ст анеш ли е мен ? — попит а задъ хано Елиът.
— Р азб ира с е. Н яма да те о ст авя нито з а миг.
— Ще изв ика ш ли мама? — про шепн а момчето.
— Ще я изв икам.
Ел иъ т затвори з а миг очи, по сле по е шише нцето с т репере щит е си ръце,
допря го до уст ните си и го изп и. Н е ф ере т кимн а към двамат а вамп ири, т е
го вдигна ха и го слож и ха на но сил кат а, сякаш бе ше кукла, а не умир ащо
де те, и придружен и от Дракона, го изн е соха от ст аят а. Преди да ги
по сл едва, Н е ф ере т с е обърн а и из гледа шокира ните лиц а на учениц ите от
т рет и курс.
— Б их могла да в и каж а, че Елиът щ е с е оправ и и всичко ще е наред, но
това би било лъж а — започ на тя и гласът й с е изв иси чис т и мек, но всич ки
разл ичихм е студ ени те нот ки в него. — И стинат а с, че тялото му отхвърл я
П ром ян ат а . След минут и ще умре зав ина ги, бе з да узрее до вампир. Б их
м огл а да в и каж а да не с е т ревож ите, з ащото това не може да с е случи с вас.
Н о и това би било лъж а. Горе-долу един от де с ет няма да поне с е
П ром ян ат а . Н якои от нова цит е умират пре з т рет ат а предше ства ща годин а.
Д руг и имат повече сили и ще удърж ат до ше ст ат а предше с тващ а година, но
ще с е разб олеят и ще умрат в не запно. Казвам в и това не з а да ж ивее те в
ст рах, а поради две о снов ни причи ни. П ърво, искам да з нает е, че като ва ша
В ис ша ж рица, нико га няма да в и излъж а и щ е ви помогна да премин ете
бър зо и л еко в следващия свят, когато дойде в ремето за това. И второ,
над явам с е да ж ивее те т ака, ся каш дне с е по следн ият ден в ж ивот а ви,
за щото той наис тина може да е т акъв . Само т а ка ще о ст ав ите до сто ен
спом ен за с ебе си и духъ т в и ще почива в мир. Ако не умрет е, тогава ще с е
радвате на дълъг ж ивот като уваж аван и почит ан вамп ир — погледна право в
м ен и заключи: — Моля Н икс да в и благо слов и с мир и споко йств ие.

135
Запом нет е, че смъртт а е е с те с твена част от ж ивот а, дори от ж ивот а на
вам п ира, и че един ден всич ки ще с е завърнем в пре гръдкат а на нашат а
боги ня.
Звукът от зат ръшва нето на врат ат а след нея прозвуча като ф ина л ен
ако рд.
П ент е силея с е захва на за работ а. Бър зо и бе з изли шни емоц ии почис ти
кървав ите пръс ки по чина на Елиъ т, скри всич ки св идетел ства з а смъртт а
м у, върна с е на подиума и обяв и минут а мълчани е в негова пам ет. П о сл е
вдигн а кни гат а и зач ете отт ам, докъдето бе ст игна л а. О пит ах с е да с е
съсред оточа и да забра вя гледкат а на бли кащат а от уши те, но с а и очите на
Ел иъ т кръв . О пит ах с е също да забравя и слад кат а миризма, която бе з
съм н ение идваш е от умира щото тяло на Елиът.
Б и т рябва ло нещ ат а да продълж ат обича йния си ход, не з ав исимо че
няко й от новац ите е умрял, но да умрат двама за толкова кратъ к пер иод от
в рем е веч е бе ше необича йно и пре з о ст ан а лат а ча ст от де ня всич ки бяхм е
тих и и умъ рлуше ни. Атмо с ф ерат а по време на обяда бе ше потис ка ща.
За бел яз ах, че по-голямат а час т от децат а върнаха хранат а си. Бли зна ците не
направ и ха дори и опи т да с е зая дат с Д еймиъ н и това би било прият на
пром яна, ако не зн аех каква е прич инат а. Когато Ст ив и Рей ска лъ пи няка кво
изв и нени е да напус не столоват а по-рано и да с е върне в кла снат а ст ая да л еч
преди звънеца за пе тия час, веднаг а за яв их, че отивам с нея.
Тръгнахм е заедно по а ле ят а в гъст ия ноще н мра к. Тази веч ер
све тл инат а на га зен ите лампи не ми изглеж д аше топла и яр ка. Беш е студе на
и м ътна.
— Н икой не обичаш е Елиът и вс е па к този път го приех по- теж ко —
за говори Стив и Рей. — Колкото и да е ст ранно, с Елиза бе т не с е раз ст роих
тол кова. П оне можехме да скърбим ис крено за не я.
— Напълно те раз бирам. И аз с е чувствам зл е, но това, ко ето м е
раз ст рои на й-много, е, че в идях с очите си какво може да ми с е случ и.
П ро сто не мога да го изт рия от ума си.
— Д обре, ч е умря бър зо — ка за тя.
— Ч удя с е да ли боли — пот ръ пнах неволно.
— П редполаг ам, че не. Дават ти не що. О наз и бяла течно ст, която Ел и ът
из пи. Тя сп ира бол кат а, но те о ст авя в съзн ание до с амия кра й. Н е ф ере т
в инаг и с е при тичва на помощ.
— П л аше що е, н а ли? — погледн ах я аз.
— Д а.
И зве с тно в реме о ст анахме мълча лив и. Лун ат а с е подаде из зад облацит е
и л ист ат а на дървет ат а за бле стяха в зловеща сре брист а све тлина. Това
неочаква но ми напомни за Аф родит а и нейния ритуа л.
— И ма ли шан с Аф родит а да отлож и запла нувани я за т ази вечер ритуа л
на С ам хай н?
— Абсурд. Р итуа ли те на «Дъщери те на мрака» никог а не с е отлаг ат.
— П о дяволи те! — пле с нах с е по бедрат а и с е вт ренч их в нея. — Той е
бил техният хладилник.
Стив и Рей ме погледна изпла шено.
— Кой, Елиът ли?
— Д а. Беш е ня как подпухна л и с е държеш е като дрогиран. Вероятно е
започ на л да отхвърля Пром я н ат а още тогава — нас тъпи нелов ка тиш ина. А з
добав их. — Н е ис ках да ти каз вам преди, о со бено след като ми раз ка за за…

136
зн аеш за какво. Сигур на ли си, че Аф родит а няма да отлож и ритуа ла? И мам
предв ид, във връз ка със смъртт а на Елиз абе т и на Елиъ т?
— За «Дъщ ерит е на мрака» това няма ни ка кво значен ие. Тях не ги е
гриж а за децат а хлад илници. П ро сто ще ги замен ят с други — тя с е
покол еба за миг, по сле продълж и т ихо: — Зоуи, мислех си… Може би е по-
добре да не ходиш т ам. Чух какво ти ка за вчера Аф родит а. Тя ще направ и
т ака, че никой да не те прием е. Аф родит а е много, много злобн а.
— В си чко ще е наред, Стив и Ре й.
— Н е, имам лошо предчувств и е. Сигурн а съм, че още нямаш пл ан,
на л и?
— Та ка е. Вс е още съм на ет ап пр оучван е — опит ах с е да разведря
обст а нов кат а.
— Тог ава го отлож и за друг път. Дне с беше отв рат ителе н ден. Всичк и с а
раз ст ро е ни. И зча кай.
— Н е мога да не отида, о собе но след това, ко ето ми ка за Аф родит а
вчер а. И нач е ще си помисли, че съм с е изпла шила.
Стив и Рей въздъхна.
— Тог ава в земи и мен.
П окл ат их глава, но тя продълж и:
— С ега си Дъщ еря на мрака и можеш да ка ниш хор а на ритуа л ит е.
П окан и м е. Ще дойда и ще ти паз я гърба.
Н е, изключено. М ислех не прекъс нато за кръв , предст авях си, че я пи я и
л иж а, и това беше очев ид но дори за Войнств енат а и Уж асн ат а. Ст араех с е с
вси чки сил и, но продълж авах да мисля за кръв , за т аз и на Хий т, на Ерик и
дори на Ел иъ т. Ст ив и Рей щеш е да нау чи един ден колко много ме привл ича
т аз и м иризма, но не и т ази но щ. А ко зав ис еш е от мен, на й-добре никога да
не раз бираш е. Н е ис ках да заг убя нито нея, нито Близн ацит е или Д еймиън, а
с е ст рахувах, ч е ще ст ане точно т ака. Те знаеха, че съм «сп еци а лна», но м е
при емаха, за щото моят а уни ка лно ст означ аваш е да си имат своя Висш а
ж рица, а това ги уст ройва ше. Жаж дат а ми за кръв обаче със си гурно с т
ням аше да ги уст рои. Н ямаше да ме раз берат.
— Н яма да ст ане, Стив и Рей.
— Зоу и, не бива да ходиш с ама при те зи вещи ци.
— Н яма да съм с ама. Ери к ще бъде т ам.
— Д а, но той е бил гад же на Аф родит а. Кой зн ае как щ е ре агира, ако м у
с е на л ож и да за ст ане меж ду двете ?
— С къп а, мога да с е за щит авам и с ама.
— Знам, но… — Тя млъкна и ме изгледа ст ре снато. — Зи, в ибрира ш л и?
— Какво? — опулих с е срещу не я. В същ ия момен т го чух и из бухнах в
см ях. — Това е мобилн ият ми теле ф он. Снощ и преди ритуа ла го слож их в
ча нт ат а си.
И звад их теле ф она и погледнах е кранч ето.
— М инава полуно щ, кой, по дя… — отворих капачето и в идях, че имам
пе тнайс е т нов и съобщен ия и пет пропусн ати обаж да ния. — Леле, някой е
звънял до припад ък, а аз не съм за беляз а ла.
П роверих първо съобщен ият а и щом зач етох, стомахъ т ми с е св и.

«Зо, обад и м и се, ощ е т е обичам .»

«Зо, обад и м и се, моля т е.»
«И скам д а т е вид я .»

137
 «Ти+ Аз »
«Ще се обад иш ли?»
«И скам д а говоря с т еб, Зо!»
«О бад и м и се!»

Н ямаш е нуж д а да продълж авам. Всичк и бяха в този дух.

— О х! Всич кит е с а от Х ийт.
— Б ив шия т т и ли?
— Д а — въздъхн ах аз.
— Ка кво ис ка?
— О чев идно мен.
Н ати снах с нежел ание бутон а за гласоват а си пощ а и с е изн енадах от
въл нени ето в инач е сънлив и я глас на Х ийт.

О бад и м и се. Зн ам , че е късн о, н о… чакай. К ъсн о е, но н е з а т еб, а з а

м ен . Н о н ям а зн ачен ие. Н е ми пука. Прост о искам д а м и з вън н еш . Това е.
Ч ао. О бад и се!

И зт рих го и продълж их нат атък. Следващ ото бе ше още по-ш ант аво.

Зоуи! Виж . Тря бва да м и се обад иш . Наист ин а. И н ед ей д а ми се

сърд иш . К айл а д ори н е ми харесва. Тя е скапан я чка. О бичам теб, Зоуи, сам о
т еб. Така че обад и м и се. Ня м а зн ач ен ие ког а. Т ъкм о ст авам .

— О х, мъже! — въздъхн а Стив и Рей, яв но дочула т ре с кав ия гла с на

Х ийт. — Момчето е като обс е бено. Не е чудно, че си му била дуз пат а.
— Д а — измънках и изт рих второто съобщен ие. Третото прилича ше на
първ ит е две, с амо че бе ше още по-отчая но. Н ама лих звука и е нерв но
пот ро пващ крак прехвърл их всич кит е пет, бе з да ги и зслушам, с ам о
изч аквах, за да в идя кога точно да нати сна бутона з а изт рива не и да отворя
дру гото.
— Трябва да с е в идя с Н е ф ерет — казах повече на с ебе си, отколкото на
Стив и Рей.
— За що? И ска ш да блокираш обаж дан ият а му ли?
— Н е. Да. Н ещо т акова. И скам да говоря с нея з а… ами да ми ка же
какво да правя — из бег нах на стойчив ия й поглед аз. — И скам да каж а… той
веч е с е появ и тук веднъж . Н е жела я да идва пак и да съ здава неприя тно с ти.
— П рава си. Ще ст а не коф ти, ако на л ети случайно на Ер ик.
— Ще ст ане уж ас но. Добре, с ега по- добре да побъ р зам да хвана
Н е ф ере т преди петия час. Ще с е в идим след учили ще.
И бе з да изча кам не йното «дов иж да не», т ръгн ах за ст аят а на Вели кат а
ж рица. Какъв уж ас ен ден! Елиъ т умира, а аз съм съблазн ена от кръвт а м у.
О тивах на ритуа л на Самхай н с гру па момичет а, които ме мра зеха и държ аха
да м и го покаж ат. На всичкото отгоре, и зглеж да, бях обс ебила бив шето си
гад же.
Д а, дне шни ят де н определено беш е един от най- гадн ите.

Д в ад е с ет и ше ст а глав а

138
 А ко ръмжен ето и със кан ето на Скайлар не бе привлякло в нимани ето м и,
нико га няма ше да забележ а Аф родит а да с е промъква покрай ст а ят а на
Н е ф ере т и да прибяг ва крад ешком към нишат а в дъното на коридора.
— Ка кво има, Скайлар ? — вдигнах предпазливо ръкат а си към кот ара ка
на Н е ф ере т, припомняй ки си думи те й за лошия му характер. Добре, че този
пъ т както ни кога Н ала беш е до мен, а не с е мъкн еше на мет ри от зад, както
праве ше обикновено, иначе Скайлар щеше да я и згри зка на една хапка. —
М ац-пи с-пис!
О гром ният оранжев кот ара к ме из гледа зами слено (може би с е пит а ше
да л и си з аслуж ава т руд а да ухапе протегн ат ат а към него ръ ка). Н акрая в зе
реш ение, и зпухтя и т ръгна мър з еливо. О търка с е в кракат а ми, из съска още
веднъж към нишат а и изче з на към ст аят а на Не ф ерет.
— Ка къв му е проблемъ т, по дявол ите? — погледнах нереши телно и с е
з ачуд их ка кво би на кар а ло една котка да пухт и и съ ска т ака яро стно.
В същия момент я в идях. С едеше на пода до красиват а ст атуя на Никс.
Б еш е в сянкат а на по ст амент а, затова не я з абеля зах ведна га. Глават а й бе
отм етн ат а на зад, от очи те й с е в иж даше с амо бялото. И зкар ах си акъл а.
Стоях като закована и очаквах вс ек и момен т от лицето и да п отече кръв . Тя
про с тена и измърмори нещо, ко ето не успях да разбера, очите й за шари ха
под притворен ите кле пач и, сяка ш гледа ше ф илм. Аф родит а имаше в иден ие.
С игур но бе ус етила, че наближ ава, и с е бе с крила в ни шат а, з а да не я в иди
нико й и да запаз и за с ебе си в идени те уж а сии. Кучка проклет а!
Д обре. С ег а щя х д а раз бера какво з ам ис ля . Н аведох с е, хванах я за
ръкат а и й помогнах да с е изправ и на кра ка. (О каз а с е много по-т еж ка,
откол кото изгл еж даше.)
— Х айде — изпъ шках и я поведох по коридора, прев ит а под теже стт а й.
— Х айде да с е пора зходим и да в идим ка кво ис ка ш да с криеш от Великат а
ж рица.
За м оя радо ст ст аят а на Н е ф ере т беш е наблизо. Влязохме, за лит айки, а
Н е ф ере т веднаг а скочи от бю рото и с е спус на към нас.
— Зоуи! Аф родит а! Какво ст ава? — но щом огледа по-добре Аф родит а,
т ревогат а й бе замен ена от облекче ние и разбир ане. — Помогни ми да я
сл ож им на стола. Там ще й е по- удобно.
С общ и усилия я прен е сохме до големия кожен стол и я о ст ав ихм е да
потъне в него. Н е ф ерет при клек на до не я и я хва на за ръкат а.
— Аф родит а, в името на богин ят а те призовавам да ка жеш какво
в иж даш!
Гл а сът й беш е тих, но твърд и нет ърпящ възраже ния.
К л еп ачи те на Аф родит а пот реп наха, тя отвори уст а и по е дълбоко
въздух. И зведнъж очи те с е отвориха, бяха изп ълнени е уж а с.
— Тол кова много кръв ! О т тялото му изри гва толкова много кръв !
— О т чи е тяло, Аф родит а? Концент р ирай с е, моля т е, и прояс ни
в иден ието — изкомандва Не ф ерет.
Аф родит а отново отвор и уст а, ж адн а за въздух.
— Но те с а мъртв и! Н е! Н е! Това не може да бъде! Н е е прав илно. Н е е
е с те с твено! Не ра збирам, не…
К л еп ките й отново запърхаха и погледът й започн а да с е прояс нява.
О гл еда с е обърка но, из глеж да не можеш е да по знае никого и нищо. О чите й
м е доко с наха и о ст а наха вт ренчен и в моите.
— Ти… — ка за на края, — ти си знаел а.

139
 — Д а — кимнах, убедена, че с е опитва да с крие в идени ето си, но не
подех темат а, с амо от беляз ах: — Намерих те в коридора и…
Н е ф ере т вдигн а ръка и ме спр я.
— Н е, тя не е свърш ила. Н е може да свърши толкова бъ р зо. П ро сто
в иден ието още не с е е избист рило — изрече при пряно, по сле отново сни ши
гл ас и възпри е същ ия заповеден тон: — Аф родит а, върни с е. Каж и ка кво
ст ава и какво ис каш да промени ш.
Ха! С ег а те сг ащ иха! Н е мож ах да с е въздърж а да не злорад ствам. В с е
па к вчер а с е бе опит а ла да извади очи те ми.
— М ъртв и те…
Ст аваше вс е по-т руд но да я разбере чове к. Тя избърбор и не що, ко ето м и
прозвуч а като «Тунели… убиха някого т ам… аз не… аз не мога…».
Б е зспор но не беш е на с ебе си. Поч ти ми ст ана мъчно за нея. Беш е ясно,
че това, ко ето в иж даш е, я побър ква. О чите й за шари ха из ст аят а, намер иха
Н е ф ере т и сяка ш я ра зпозн аха. Това ме успоко и. Тя с е з ав ръщаш е и от
цял ат а бъркотия нямаше да о ст ан е и помен. Н о още не си бях довършил а
м исъл т а и очи те й, които бяха като за леп ени за те з и на Не ф ерет, с е
раз шири ха боле знено. П о лицето й с е из пис а уж ас и тя изпи щя.
Н е ф ере т сключи ръце около т реперещ ите й рамен е.
— С ъбуди с е, Аф родит а! — заповяда й тя и вдигна поглед към мен над
рам ен ете на Аф родит а. — Върв и си, Зоуи. Видението й е нея сно. Яв но е
раз ст ро е на от смъртт а на Елиът. Н ека о ст ане тук, за да съм сигурн а, че
когато дойде на с ебе си, всич ко ще е наред.
Н ямаш е нуж да да ме подканя. М аният а на Х ийт бе забраве на напъл но.
И зхв ръкнах на с екундат а и влязох в ч ас а по ис панс ки.
Н о не усп ях да с е съсредоточ а в урока. П родълж авах да предъв квам в
съ знан ието си ст раннат а сц ена в кабинет а на Не ф ерет. Яв но Аф родит а бе
в идял а ум иращ и хора и от ре акцият а на Не ф ерет си извадих з аключ ение, че
см ъртт а им беш е насилс твена. Стив и Рей ми бе ка за ла, че в идени ят а на
Аф родит а с а кри ст а лно яс ни. Тя може ше да изпрати хора на летищ ето в
кон крете н час и на конкре тен номер на поле т, сигурна, че с амоле тът щ е
кат аст роф ира, както го бе в идяла преди това във в идени ето си. Н о дне с най-
неочаква но нищо от в идян ото не беш е ясно. Щом ме в идя, за говори
не свър за но и и зпис ка от уж ас, ко ето на кара Н е ф ере т да подскочи. Стори м и
с е, че във всичко това има някаква логи ка. Н ямах търпен ие да в идя как ще
с е държ и на ритуа л а.

Щом привърших със сво еобра зното сре сван е на П ерс е ф она, о ст ав их
че тки те, качих на рамо Н а ла, която сто е ше на хранилкат а за коне те, гледаше
м е и м яукаш е по своя си нач ин, и т ръгнах бав но към общеж и тието. Този път
м инахм е бе з Аф родит а да ни пре срещ не и да с е заяд е с мен, но щом зав ихм е
за д ъгъл а, в идях Стив и Рей, Д еймиън и Близ наци те. Стояха до ст ария дъб,
увл еч ени в т аен ра зговор. Щом ме в идяха, замлък наха и ме погледнаха
в инов но. Я сно за кого говореха.
— Ка кво? — спр ях и поп ит ах.
— Ч а кахме т е — отвърн а Стив и Рей. О т предизв и кател ния й погл ед
ням аше и следа.
— Ка кво ст ава с теб ? — в гледах с е в нея.
— П ро сто с е т ревож и за теб — каз а Шоун и.

140
 — В си чки с е т ревож им — допълни Ерин.
— Ка кво ст ава с бив шето ти гад же? — попит а Д еймиън.
— Д о с аж да ми, какво. А ко не беш е до с адни к, няма ше да ми бъде бив ш.
О питвах с е да не адре с ирам думи те си към ни кого, нито да спир ам
погл ед върху някого. (Н икога не съм била добра лъж киня.)
— Н ие ре шихме аз да дойда с т еб т аз и нощ — рече Стив и Рей.
— В същно ст мислим, че всич ки т рябва да дойдем — попр ав и я
Д е йм иън.
С въсих веж ди и ги изгледах лошо. Н ямаше начи н да ги о ст авя да м е
гл едат как пия кръвт а или ка квото т ам щя ха да ми слож ат в ч ашат а с в иното.
— Н е.
— Зоу и, дне с бе ше един наист ина отв рат ителе н ден. Всичк и см е в
ст ре с. А Аф родит а е решен а на всичко, за да те раз кара. М исля, че е
л оги чно да сме заедно т ази нощ — раз съди Д еймиън.
Д а, бе ше логично, но те не зн аеха цялат а ис тина. А з не исках да я
зн аят. Д ърж ах прека лено много на тях. Те ме кара ха да с е чувствам жел ан а
и в бе зопас но ст. За първ и път не бях изли шнат а. Н е исках да рискувам да ги
за губя. Н е и с ега, когато всичко около мен беш е съвс ем ново и плаше що.
Затова направ их това, ко ето правех в къщи, когато бях и зплаш ена и тъж на и
не знаех как да по стъ пя — нападн ах.
— Н а л и казвате, че при теж авам сили, които един ден щ е ме направя т
ва ша В ис ша ж риц а?
Те зак имаха ентусиа зирано и ми с е усмихн аха, ко ето накар а сърцето м и
да с е св ие. Ст иснах зъби и заговорих с леден тон:
— Тогава щ е ме слушате, когато в и казвам «не». Н е в и ис кам т ам т а зи
нощ! Това е нещо, с ко ето т рябва да с е справя с ама. Точка по въпро с а.
В рът нах с е и с е отда лечих.
Ес те с твено след полов ин час вече съж а л явах, че с е бях държ а ла толкова
грубо. Закр ачих нерв но напред-наз ад около ст ария дъб, превърна л с е
неус е тно в мо е убеж ище, ко ето ника к не с е харе с а на Н а ла. Н о аз
продъл ж авах да обика лям и да с е моля Стив и Рей да с е появ и отнякъ де, за
да й с е и зв иня. П риятели те ми не знаеха з ащо не ги искам т ам. П ро сто с е
при те сн яваха за мен. Може би… може би щяха да раз берат за кръвт а? Ер ик,
из гл еж да, разб ираше. Е сте с твено, на л и беше пет а предше ст ваща годин а?
В с е па к… ние всичк и щяхме да минем пре з това. Р ано или къс но щяхм е да
з а л очим кръв … или да умрем. Та зи мисъл успя да ме успокои поне отчас ти
и аз вдигнах ръка да поче ша Н ала.
— Когато а лтернативат а е смърт, пиен ето на кръв не изгл еж да толкова
уж а сно, на л и?
Тя зам ър ка и аз го приех за «да». П огледнах часов ни ка си и подскочих.
П о дявол ите! Трябва ше да с е върна в ст аят а, да с е преоблека и да отида на
сре щат а с «Дъщери те на мрака». Тръг нах обрат но към стенат а. И т ази нощ
не бето бе покрито с облаци, но аз нямах ни що пр отив тъм нинат а. Б ях
започ на л а да харе свам нощт а. Та ка и т рябваше. Тя щеш е да бъде моя
спъ тни ца дълго време. Ако оц ел еех. Сяка ш прочел а мрачн ите ми мисл и,
Н а л а м е изгледа на криво и измяу ка.
— Д а, з нам. Н е бива да гледам толкова мрачно на не щат а. Чака й, ще с е
разв е с ел я, след като…
Н иското й ръмжен е ме на кара да спра и да с е огледам. Тя съ що спря.
Гърбъ т й с е изв и в дъга, козинат а й наст ръх на и тя заприлич а на ма л ка

141
ко смат а топ ка. Н о присв и тит е й очи гледаха злобно и войн ствено, ког ато
из със ка яро с тно в нощт а.
— Н а л а, какво…
И ощ е преди да с е обърна и да погледн а в по сокат а, накъдето гледаше
тя, по гърба ми п олази ха ледени т ръпки. По-къ сно, когато направ их разбор
на ситуа цият а, не мож ах да си обясня за що не изкре щях. Спомням си, че
уст ат а м и с е отвори и по ех въздух, но звук не по следва. Сяка ш бях онемял а.
Н о дори да бях онемяла, това не обяс няваш е пълн ото ми в цепе нени е.
Н а по-ма лко от де с ети на кр ачки от мен, в сян кат а на сте нат а, сто еше
Ел иъ т. Стори ми с е, че с е дв иж и в по со кат а, в която вървяхме и ние с Н а л а.
Ч у със кан ето й и с е обърн а наполов ин а към на с. Н а ла изфуча отново. Ел иъ т
с е ст ре с на и с едно бър зо дв иже ние с е обърна из цяло към нас.
К ъл на с е, че спр ях да ди шам. Беш е при зрак — т рябваше да бъде, но
из гл еж даш е толкова плъте н, толкова ре а ле н, че наст ръхн ах цялат а. А ко не
бях видял а с очи те си как тялото му отхвърл я Пром я н ат а , щях да си
пом исл я, че си е той, с амо дето из глеж да адски блед и… ст ранен. Б еше
направо бял, но имаше и друго. О чит е му бяха ра зличн и. Слабат а светл ин а
с е от ра зява ше в тях и т е бле стяха в зловещо ръж диво като з асъхн а ла кръв .
Точн о какт о светеха и очит е на Елиз абет .
И маше и още. Тялото му изглеж д аше променено — слабо. Ка к бе ше
възм ож но това? Н акрая дойд е миризмат а. Мири шеш е на ст аро, на прах, на
не що древ но, като скри н, о ст ан а л затвор ен с годин и, или като злове що
под зем ие. Същат а миризма, ка квато ус етих и при Елиза бет.
Н а л а изръмж а. Елиъ т прикле кна, изв и гръб и изсъ ска сре щу нея. О гол и
зъб и и аз в идях издъл жени те му кучеш ки зъби. Той направ и крачка към нея,
ся каш с е готв еше да я напад не. Ре агир ах све ткав и чно, бе з да мисля.
— О ст ав и я на мира и с е махай оттук!
И зне надах с е от с ебе си. Сяка ш подв иквах на злобно куче. Изобщо не
м и л ич еше, че вс еки момент щ ях да при падна от ст рах.
Гл ават а на Елиът с е лю шн а към мен и пламък ът в очи те му ме доко с на
за първ и път. Злото в чи стия му в ид. Гласъ т на интуицият а, който веч е
поз навах добре, из крещ я в мен: «Това е отв рати телно»
— Ти… — изгр ачи той.
Гл а сът му беше уж ас е н, стържещ и гърлен, ся каш не що бе пов редил о
гъ рл ото м у.
— Ще те хван а — изръмж а той и т ръгн а към мен.
Ст ра хът ме пара ли зира.
В съ щия миг бойния т в ик на Н а ла раз цепи нощт а. Тя с е хвърли върху
при зрака на Елиът. Зашеме тен а от ст ава щото, оча квах да в идя ка к заб ива
зъб и в празн ото про ст ра нство, но тя с е в копчи в бедрото му, пусна ноктите
си и зафуч а като хищни к с пон е т ри път и по-големи размери от нейни те.
Той из пищ я, хвана я за врат а, от скуб на я от с ебе си и с невероятн а скоро ст
бу ква л но прелетя над в исокат а сте на и изче зна в нощт а.
Зат ре сох с е от уж ас, разт репер их с е толкова силно, че едва не паднах.
— Н а л а! — пропл аках в тъмното. — Къде си, момичето ми?
В еднаг а дочух ръмже нето й и след миг бе ше при мен, но приличн ите й
на це пки очи бяха отправ ени вс е ощ е към с тенат а. П рикле кнах до нея и
опи пах ко сти те й е т реп ерещ ите си ръце. И зглеж д аше цяла и нев редима.
Гушн ах я и побя гнах с вс е сила да леч от ст енат а.

142
 — В сичко е наред. Всичко свърши. Той си отиде. Смелото ми моми че!
— продъл ж их да бъбря и да тичам.
Тя опря предните си лапи на рамото ми, на дигн а с е и продълж и да
ръм ж и, в перил а поглед на зад.
Щом стигн ахме до първ и те улични лампи, спрях и я вдигнах пред с ебе
си, за да с е уверя още веднъж , че на исти на е добре. Това, ко ето открих,
на кара стомаха ми да с е сгърчи толкова сил но, че едва не повърнах. П о
л апат а й имаше кръв . Само че не беше нейна. И не мириш еше прият но като
пряс нат а. Имаш е дъх на мухъл, на мазе. И зт рих лапат а в т реват а и едва с е
сдърж ах да не повърна. Вдиг нах я отново и забъ р зах по а леят а към
общ еж ити ето. Н а ла продълж и да ръмж и и да гледа на зад.
Стив и Рей, Д ейми ън и Близна цит е не бяха т ам и това ми с е стори
подозри тел но. Н ямаше ги пред телев изора, нито в компютърнат а за ла и в
библ и оте кат а. Н е бяха и в кухнят а. И зкачих задъ хано стълб ите с надеж дат а
да заваря Стив и Рей в ст аят а. Ув и!
С еднах на леглото си и започ нах да га ля прит ихна лат а Н а ла. Да ли да ги
потърся ? И ли да о ст ан а тук, докато Ст ив и Рей с е прибер е? П огледнах към
ча сов ника. И мах не повече от де с е т минут и да с е преоблека и да отид а в
спо ртн ат а за л а. Н о как да отида след всичко, ко ето с е случи ?
В съ щно ст ка кво точно с е бе случило?
Еди н призра к с е бе опит а л да ме нападн е. Н е, не бе ше т ака. П ризра цит е
не кървя ха. Всъщ но ст кръв ли беше това? Н е мирише ше като другат а. Нямах
предст ава ка кво ст ава.
Трябва ше да отид а при Не ф ерет и да й ра зкаж а всичко. Да си замъкн а
за дни ка при нея и побе с нялат а й кот ка и да й каж а за Елиз абе т и за Ел иът.
Трябва ше… Трябва ше…
Н е!
Тоз и път няма ше над ига щ с е в гърлото ми писъ к. Това, ко ето с е
над игна, бе ше реш ител но ст. Н е можех да й каж а, не и в момент а.
— Трябва да отида на ритуа ла — и зрекох на глас думи те, които не
сп ираха да с е въртят в глават а ми. — Трябва да присъ ствам.
Д окато вадех чернат а рокля и ровех из гард ероба з а ба ле тнит е обув ки,
изведнъж с е успокоих. Н ещат а тук не следваха логикат а, която следваха в
ст ари я свя т — в моя ст ар ж ивот. Беше време да приема този ф акт и да
св ик на.
Ус ещах пет те елемент а, ко ето означава ше, че богин ят а ме е дарил а с
невероя тна сила и власт. И както че сто ми повт аря ше баб а, с гол ямат а вл ас т
идват и големит е отговорно с ти. П о някаква причи на бях получил а
спо собно с тт а да виж дам раз ни неща, наприм ер призрац и, които не
из гл еж дат, не дей стват и не миришат като при зрац и. Но вс е още не з наех з а
какво м ожеше да ми по служ и това. Всъщ но ст не зн аех ни що, о свен две
не ща, които не подлеж аха на съмнени е. Н е т рябваш е да казвам нищо на
Н е ф ере т и т рябваше да от ида на ритуа л а.
Забъ р зах към спо ртн ат а за л а, като си на лож их да мисля позит ив но.
Може ше Аф родит а да не с е появ и т ази нощ или да з абрав и да с е заяде с
м ен.
С м оя късме т обаче нито едно от двете не с е случи.

Д в ад е с ет и с ед ма глав а

143
 — Хубава рокля, Зоу и. И зглеж да точно като моят а. О х, поч ака й! Та тя
беше моя — изсмя с е няка к гърле но Аф родит а в стил «аз съм гол ям о
м ом иче, а ти си още дете нце».
М ного с е дра знех от т акива момичет а. Да, тя наис тина е по-голяма, но и
аз имам гъ рди.
Усм ихнах с е многозн ачи телно, прид адох загадъ чна нотка на глас а си и
из търсих огромна лъж а, при това ми с е стори, че с е спр ав их до ст а добре,
като с е има предв ид, че не ум ея да лъж а, че току-що бях напад нат а от
при зрак и че всички наоколо не сва ляха погледи от мен.
— Здраве й, Аф родит а! Тъкмо прочетох глава че тиристотин и пе тнайс ет а
от книгат а, която ми даде Не ф ерет. Там пи ше, че е много важ но лидерът на
«Д ъщер ите на мрака» да направ и т ака, че вс еки нов член да с е чувства
охотно приет и добре дошъл. Сигурно с е горде еш, че с е справяш толкова
добре със за дачат а? — при стъп их към не я и сн иших глас, т а ка че да ме ч уе
с ам о тя: — И ис кам да ти каж а, че изглеж д аш до ст а по-добре от по следния
пъ т, когато с е в идяхме.
В идях ясно как пребледня и в очи те й с е появ и ст рах. И зненадващо за
м ен, това не ме зарадва, нито ми доне с е ус ещан е на победит ел. Н апрот ив ,
почувс твах с е подла, празн а и умор ена.
Тя ст исна зъби и изсъ ска :
— М айнат а ти!
П о сл е с е з асмя в исоко, сяка ш с е бе пошегува ла (за моя сме тка), обърн а
м и гръб, отме тна пре зри телно раз кошнат а си ко с а и от иде към цент ъра на
з а л ат а.
Това беше до ст атъчно, за да о свободи съве с тт а ми от угризе ният а.
Га дна крава.
Тя вдигна ръка и всич ки, които ме гледаха и с е подхилкваха ехидно,
на сочиха в ниман ието си към нея. Таз и вечер Аф родит а беш е в ст аромодн а
рокл я от червена копри на, толкова плът но прилепн а ла по тялото й, че
из гл еж даш е като нарисувана върху кож ат а й. Бих ис ка ла да раз бера откъд е
ги нам ира тия ст рахотни дрехи. Да ли има вампирск и молове?
— Вчер а умря един новак. Дне с ощ е един — започ на тя. Гла сът й бе ше
чи ст и сил ен, с нотка на съчув ств ие, ко ето ме изне нада. Заприл ича ми на
Н е ф ере т и аз з ача ках да в идя да ли ще ка же нещо дълбокомисл ено като
ис тинс ки л идер.
— В сичк и ги познавахме. Елиз абе т беш е мило и скромно момиче. Ел иът
беше наш хладилник пре з по следни те няколко ритуа ла.
Тя с е усмихн а за миг. Усмив кат а й бе ше цини чна и злобна и всяка
прил и ка с Не ф ере т изче з на на с екундат а.
— Н о те бяха слаби, а вампирит е нямат нуж д а от слаба ци в редицит е си
— св и по крити те с а ленат а копр ина рамен е и продълж и: — А ко бяхме хора,
щяхм е да го наречем е ст е стве н подбор. Слава на богин ят а, че не сме, затова
не ка го нареч ем Съдба и да с е радваме, че не споходи някого от нас.
В с еобщ ото одобрен ие от ст ран а на о ст ана ли те ме пот ре с е. Н е поз навах
добре Ел иза бе т, но тя с е бе държ а ла мило с мен. За Елиът си при знавам —
не го харе свах. Н икой не го харе сваше. Беш е до с ад ен и неприя тен на
външе н в ид (а не гов ият призра к, или каквото т ам бе ше, има ше същия
хар актер), но смъртт а му ме натъж и. А ко някога ст ан а водач на Дъщер ите на
м рака нико га няма да си правя шеги със смъ ртт а на няко й новак, не зав ис им о

144
кол ко бе зл и чен е бил той. Заклех с е пред с ебе си, но с е по ст арах да го
повторя като молитва, с над еж дат а да бъда чут а от Н икс и да пол уча
одобрени ето й.
— Н о сти га сме си говорили за тях — продълж и Аф родит а. — Тази нощ
е С ам ха йн. Таз и нощ празну вам е края на събир ането на реколт ат а. Тази нощ
отдавам е почи т на наши те прадеди — вси чки велик и вампири, които с а
ж ивел и и с а били почит ани преди нас.
Кол кото повеч е с е вж ивяваше в ш оуто, толкова по-зловещ ст ава ше
гл асъ т й. Тя продълж и:
— Таз и нощ границ ат а меж ду ж ивот а и смъртт а из тънява и духове те
сл и зат на земят а.
С пря и огледа груп ат а, като с е по ст ара да за бележ а, че ме игнорира
(както правеха и о ст ана ли те). Това ми даде възмож но с т да о сми сл я
по сл едни те й думи. Да ли случилото с е с Елиът има ше нещо общо е
из тънял ат а границ а меж ду ж ивот а и смъртт а и с ф акт а, че бе умрял на
С ам хайн? Н о нямах време да продълж а разсъж д еният а си, з ащото Аф родит а
изд игна гл ас и изв ика:
— И зл из аме навън!
«Д ъщер ите и Синове те на мрака» повториха дум ите й.
С м ехът на Аф родит а беш е прека л ено с екси за случ ая и с е кълна, че я
в идях да с е доко сва. Пред очит е на всичк и. П фу, и зв ратен а кучка!
— Това е исти на. И збра ла съм за нас ст рахот но място, където ще ни
ча кат м ом ичет ат а и един ма лък хладилни к.
Б ррр! Да ли под «момичет ат а» разб ираш е Войнс твенат а, Уж ас нат а и
О с ат а? О гледах набъ р зо за лат а. Трите не с е в иж даха никъд е. Леле! Можех
да си предст авя какво означава ше за тях и Аф родит а «ст рахотно» място. И
дори не м и с е мисле ше за не щас тното хлапе, ко ето по няка къв нач ин бя ха
на кара л и да ст а не техен хладилни к.
И , да. О пит ах с е да от ре ка пред с ебе си, че уст ат а ми с е напълни съ с
сл ю нка, когато спомена, че ни ча ка хладилни к, ко ето означава ше, че от ново
ще пием кръв .
— Х айде, т ръгваме! И помне те, т рябва да па зим ти шин а. Съсредоточе те
с е, ст ане те нев идими, т ака че, ако някой от чове цит е вс е още не е зас па л , да
не м оже да ни в иди — тя с е обърн а и погледна право в мен : — И дано Н икс
има м ил о ст към този, които ни изд аде, з ащото ние няма да прояв им т акава.
Х върл и подкупващ а усмив ка към о ст ан а лит е и вдигн а ръка.
— С лед мен, Дъщери и Синове на мрака! — ка за и ги поведе към
за днат а врат а на за лат а.
Д е цат а т ръгна ха по двойки или на ма лки гру пич ки след Аф родит а.
Ес те с твено всич ки ме подмин аха. М а лко о ст ава ше да с е откаж а. П ро сто
из губих желание. Ре ших, че ми стиг а за т ази нощ. Трябва ше да с е върна в
общ еж ити ето и да с е изв иня на Ст ив и Рей. По сле щяхм е да нам ерим
Д е йм иън и Близ наци те и да им раз каж а за Ели ът. (Спрях за момен т, за да
раз бера да л и вът реш ният ми глас проте с тира сре щу намерен ието ми да им
раз каж а вси чко, но тоз и път всичко бе ше споко йно.) Добре. Зн ачи можех да
им каж а. Б еш е много по-добре, отколкото да следвам т ази кучка Аф родит а и
гру па новаци, които не можеха да ме пон асят. Н о интуицият а м и
подсказва ше, че т рябва да от ида на ритуа ла.
— Х айде, Зи. Н а ли не искаш да изпус неш шоуто?

145
 Ери к сто еш е до в рат ат а — съ щинс ки Суперме н със сини очи — и ми с е
усм ихваше.
— Гол ямо шоу, няма що!
— Ч е ма лко ли е? Ло ши момич ет а, скрит а драма, възмож но сти з а
неочаква ни с блъсъци и кръвопус кане. Какво по-хуб аво? Н е бих иска л да
из пусна и минут а.
И ние по следвахме г рупат а навън.
В си чки с е придв иж иха бе зш умно към стенат а зад спортнат а за л а,
съвс ем бл изо до мястото, където бях в идяла Елиза бет. Ери к върве ше до м ен
и шум ъ т от стъ пки те му ме кара ше да с е чувс твам сигур на и защи тен а. Н ай-
неочаква но всич ки започна ха да изче зват един по един в с тенат а.
— Ка кво, по дяв … — прош епнах.
— Това е т рик. Ще в идиш.
И аз в идях. В стен ат а има ше т айна в рат а, от оне зи, които бях в иж да л а
по ф ил м ите с уби йства, с амо че вме сто з ад библиотече н шкаф или кам и на
(както бе ше в една от с ерии те за И ндиан а Джоу нс — в реме е да си при зна я,
ум ир ам си за ст ари ф илми), т а зи врат а беше ча ст от де белат а и иначе
из гл еж дащ а солидно учил ищн а стена. Час т от нея отваря ше тясно
про ст ра нство, колкото да с е пров ре един чове к (или новак, или вампир,
възм ож но беш е да минат дори и един-два призра ка, при това плъ тни). С
Ери к м инахм е по следни. Чух след с ебе си мек звук, обърнах с е и в идях
в рат ат а да с е затваря.
— Заключва с е автомат ично, като при колит е — обясн и ми ше пне шком
Ери к.
— Х м . И кой друг знае за нея?
— В с еки, който няког а е бил Дъщеря или Син на мрака.
Я сно, зн ачи поч ти всич ки зрели вамп ири. О гледах с е и в идях, че никой
не ни гл еда.
— Н е ги интер е суваме — каза Ерик. — Измъкван ето от ритуа ли те е
учил ищна т радици я. А ко с е върнем, ще с е правят, че не с а за беляз а ли, с тига
да не направ им не що пре ка ле но глупаво. Ст ара практ ика.
— Стига да не направ им нещо прека лено глупаво — повторих след него.
— Ш-т! — ска ст ри ни някой отпред.
Затвор их уст а и с е опит ах да разбера на къде върв им.
Б еш е около четир и и п олов ина сут ринт а. Всичк и спя ха. Видя ми с е
ст ран но да вървя из т аз и хубава част на Тулс а — ква рт а л, заст р о ен е
пет родол ар и — бе з да ме за бележ и нико й. Мина вахме напряко пре з
раз кошн и градини и дворове, но нито едно куче не з а лая. Сяка ш бяхм е
с енк и… ил и призрац и… Та зи мисъл ме на кара да пот ръп на.
Д о скоро скрит ат а в облац ите луна с ега огрява ше със сребри стобял ат а
си светл и на неочаква но ясн ото не бе. Кълна с е, че ощ е преди да пол уча
Б ел ег а, м ожех да гадая по светл инат а й. Беше студ ено, но ст ранно за що това
не м и преч еше. О пит ах с е да не мисля какво прав и Пром я н ат а с ф изи кат а
м и.
П ре сякохме улицат а, по сл е с е промушихме бе зш умно меж ду два двора,
чух ром он на течаща вода и скоро зър нах пред на с ма лко мо с тче. Лунат а
огряваше поточ ето под него и то из глеж даш е т ака, ся каш няко й бе
раз пръсн а л ж ивак по воднат а повърхно с т. Крас от ат а му ме запле ни и аз
за бав их инст инктив но ход, напомняйки си, че но щт а е моят нов ден.
Н адявах с е никога да не с е наситя на преле сти те на тъмни нат а.

146
 — Х айде, Зи — прош епна Ерик от другат а ст рана на мо стч ето.
Вдиг нах поглед към него и в идях силует а му пред великолепн а къщ а с
тер асира ни полян и, с е зеро, пав илио н, фонт а ни и водопади (те зи хора бяха
въшл ив и от пар и). И зведнъж ми заприлич а на роман тич ен историч е ски
герой като… като… с ещах с е с амо за двама роман тич ни герои — Суперм е н
и Зоро — но нито един от тях не беше истори че с ка лично с т. Но Ерик
из гл еж даш е като рицар, обв ит в роман тич ен оре ол. И зведнъж с е с етих чия е
т аз и ф ант ас тич на къ ща и забър зах по мо стч ето.
— Ери к — прош епнах развълнува но. — Това е музея т на Ф илбрук. А ко
ни хванат, че с е мот аем наоколо, здрават а ще заг азим.
— Н яма да ни хван ат.
Трябва ше да подт ичвам, за да не изо ст ан а от него. Той бър заш е,
из гаря ше от не търпен ие да наст игнем тихат а при зрач на г рупа.
— Но това не е про сто ня каква богат аш ка къща. Това е музе й. Има
двайс е т и четир и часо ва охран а.
— Аф родит а ще ги дрогир а.
— Ка кво?!
— Ш-т! Н яма да им ст а не ни що. Ще по спят изве стно време, по сле щ е с е
при берат у дома и няма да помнят ни що. Ка кво толкова ?
Н е отговорих, но не ми харе с а, че за не го дрогиран ето на охран ат а беш е
«какво тол кова». Н а мен не ми изглеж д аше редно, въпреки че разб ирах
нео бходим о с тт а от това. Н ие бяхме нару шит ели. И не искахме да ни хванат.
Затова охранат а т рябваше да бъде дрогирана. Р азбирах го. Н о про сто не м и
хар е сва ше. Беше поредното не що в уст ава на «Дъщери те на мрака» и
тяхното с амовлю бено отнош ение към свет а, ко ето плаче ше з а промяна. Вс е
повече м и напомня ха на ф анати ци, ко ето не бе о со бено лас кател но
срав не ние. Аф родит а не бе ше бог (нито пък богиня, в нейния случай),
не зав и сим о как с е в иж даш е с амат а тя.
Ери к спря и ме изч ака. Скоро с е присъеди нихме към о ст ана л ите в
поднож ието на хълма, на върха на който с е в иж да ше крас ив пав илио н, и
оф орм ихм е около него широк кръг. Бяхме съвс ем близо до декоратив ното
е зеро, чи ито каменн и стени опир аха до тера сит е пред музея. М ястото бе ше
уд ив ител но кра сиво. Бях идва ла тук няколко пъти на е кскур з ия и веднъж за
ча с по изобра зител но изкус тво. До т акава сте пен с е бях влю била в мястото,
че с е опит ах да го нарисувам, въпреки че не ме бива в рисуването. Н ощт а бе
превърн а л а добре поддърж аното име ние с красив и градин и и мраморн и
ф онт ани, ко ето помнех, в при каз но, окъпано в лунн а светлин а царство,
сгу шено сред сив и, сребри сти и тъмно сини реди ци от облаци.
С ам ия т пав илио н също бе ше пре крас ен. До не го с е ст ига ше по гол яма
м рам орна кръгла стълба, а с амият той изглеж да ше като т рон. Куполъ т му с е
поддърж аш е от крас ив и бели колони и бе о све тен отвът ре. Прилич аше на
древ ногръ цки пав илион, ре ст ав риран и облян от светл ина, за да може нощт а
да разкри е цялото му великолеп ие.
Аф родит а изкачи с тълбит е, зае мястото си в средат а на пав илиона и
веднага засму ка част от красот ат а и маг ият а му. Е сте с твено Войнств енат а,
Уж а снат а и Ос ат а също бя ха т ам. И маш е и ощ е едно момиче, ко ето не
поз навах. Може да съм я в иж да ла милион пъти, но не я бях запомнила. Б еше
про сто още една русоко с а Барби (въпрек и че най- вероя тно с е казва ше Зл ат а
ил и Же стокат а). М ас ат а в средат а беш е покрит а е черн а покрив ка, върху
която има ше купищ а све щи и други неща, в ключител но един бока л и нож .

147
Н яка кво хлапе дреме ше с подпря на на мас ат а глава. П окрито бе с плащ, за
да не с е в иж да тялото му. Заприли ча ми на Елиът в нощт а, в която игра еше
рол ят а на хладил ник.
С игур но му бе ко ства ло много да позволи на Аф родит а да и зточи кръвт а
м у за ритуа ли те си. Запит ах с е да л и т ази процедура е ускорила смъ ртт а на
Ел иъ т. Кат егорич но отказах да си при зная, че уст ат а ми от ново с е напъл ни
със сл ю нка, когато си помислих, че кръвт а на покритото с плащ дете ще
бъде см е с ен а с в ин ото в бока ла. О тв ратих с е от с ебе си и еднов ременно с
това го пожелах още по- силно.
— Ще събера кръ га и ще призова духовет е на наши те прадеди да
пра знуват с на с — започн а Аф родит а.
Говореше тихо, но гласъ т й ни за ля като от ров на мъгла. Беш е глупаво да
с е пл аша от духовет е, които щя ха да влязат в кръга на Аф родит а, о собено
сл ед скорошнат а ми сре ща с техни побратим и, но че стно каза но, не бях
тол кова л ю бопитн а, колкото изпл ашен а. Може би интуици ят а ми казва ше, че
т рябва да о ст ан а, за да раз бера нещо за Ели забет и Елиът. А и ритуа л ъ т
беше не що, ко ето всяка Дъщ еря на мрака праве ше. Следователно не би
м огл о да бъде толкова ст рашно или опа сно. Аф родит а из глеж даш е споко йна
и овл адяна, но според мен игр аеш е роля. Дълбоко в с ебе си беш е като всяка
дру га груб иян ка — не сигурн а и не зрял а. Грубия ните и збягва ха по-сил ните
от тях, затова ми с е стори логи чно да призове бе зобидни, дори мили духове.
Н е вярвах, че щ е по смее да с е из прав и пред няко е голямо и лошо чудов и ще.
И л и ст ран ен ти п като Елиът.
Започн ах да с е отпу скам под вече позн атия тъ тен на сил ите, докато
вся ка от че тири те Дъщер и на мрака по ема ше съответ ства щат а на
предст авя ния от не я елемен т све щ и з аст ава ше в прав илнат а по со ка на
ма л к ия кръ г в пав илиона. Аф родит а призова вятър а и мек ият бриз повди гна
л еко ко с ат а ми, не забел язано от други те. Затворих очи и с е на сладих на
т ръп кат а от преми нава щото пре з тялото ми елект рич е ство. Н апук на
Аф родит а и не йни те слуги по сре щнах с радо ст н ача л ото на ритуа ла. Ерик
сто еше до мен и това ме накара да забравя, че никой дру г не иска да
раз говаря с мен.
О тпус нах с е, напълно убеден а, че бъдещето не може да бъде чак
тол кова л ошо. Щях да с е и зв иня на прият елит е си и щяхм е заедно да
раз нищ им цялат а ст ранна истори я около оне зи призра ци. О свен това м оже
би щях да с е сдобия с най-готин ото гадже в училището. Вси чко щеш е да с е
оправ и. О творих очи и с е загледах в Аф родит а, която оби ка ля ше кръга.
В с еки един от елем енти те пра щеше и хвърляш е елект риче с тво по кож ат а м и.
Зачудих с е как Ерик, който бе ше толкова близо до мен, не ус еща нищо. Д ори
с е обърнах леки чко към него, очаква йки да сре щна погледа му, докато
ел ем е нти те играеха по кож ат а ми, но той като всич ки друг и гледа ше в
Аф родит а. (Ко ето бе ше до ст а дразн ещо. Н е беше ли редно поне веднъж да
м е погл едне?) Аф родит а започна ритуа ла с призоваването на предци те. А з
за брав их за всичко дру го и с е загледах в нея. Тя заст а на до мас ат а и
подне с е над пламъ ка на лилават а свещ дълга плит ка от суха т рева. Тя
пл ам н а бър зо. Аф родит а я о ст ав и да с е раз гори, по сл е я за гаси, размаха я
окол о с ебе си и за говори, из пълвай ки въздуха с гъс ти ва лма дим. До
ноздр ите ми до сти гна аромат на бизонова т рева. Тя бе ше една от най-
све щени те ритуа лни билки, защ ото привли чаше духов нат а енерги я. Б аба
че сто я из ползваше за подсилване на моли тв ите си. Н о изведнъж с бърчих

148
но с. Б изоноват а т рева т рябва ше да с е из полз ва с амо след като с а лв ият а
пречис теше про ст р анс твото. И наче можеш е да привлече вся каква енерги я, а
«вся каква» не означ аваш е с амо добра. Но вече бе ше къ сно да с е наме свам ,
даже и да усп еех да спра цер емоният а. Аф родит а вече призовава ше
духове те. Гласът й звуче ше напев но и злокобно, добил нова сила от
къдр ещия с е около не я дим.
— Ч уйт е древ ния зов в т ази нощ на Самхай н, о, в ие, духов е на наши те
прадеди! Н ека в т аз и нощ на Самхайн димът да отне с е глас а ми към Другия
свя т, където светли духове игр аят по зеле нат а т рева на вечнат а памет. В
нощт а на Самхайн аз няма да призова духове те на наш ите човеш ки прадеди.
Ще ги о ст авя да спя т. Н ямам нуж д а от тях нито в ж ивот а, нито в смъртт а. В
нощт а на Самхайн призовавам наши те мистич ни предци, наш ите духов ни
прадеди — оне зи, които някога с а били повече от човеци и които и сл ед
см ъртт а си с а повеч е от човеци.
Н апъл но омагь о с ана, гледах заедно е други те как пу шекъ т с е в ие
на горе, къдр и с е и по с тепе нно при добива форма.
В нача лото реших, че си въобразявам, и примиг нах, з а да с е отърся от
в иден ието, но скоро раз брах, че това, ко ето в иж дам, не е въображ аем образ.
Д им ът започ на да оф ормя ф игури на хора. Бяха т рудно за бележ им и, по-
скоро оче рт ания на сил ует и, отколкото на тела, но Аф родит а продълж ава ше
да размахва опле тения сноп и те по сте пенно с е изпълн иха със съ щно с т.
К ръгъ т изведнъж с е изпълн и с при зрачни ф игури с тъмн и дупк и вме сто очи
и отворени усти.
Те зи не прилич аха по ни що на Елиза бет и Елиъ т. Бяха си точно т акива,
какв ито си предст авях, че с а призр ацит е — сив и, прозрачни и зловещи.
П одуших въздуха и не долов их миризма на мухъл.
Аф родит а о ст ав и на земят а димящат а глав ня и в зе бока ла. Дори от
м ястото, където стоях, можех да в идя необик новенат а бледно с т на лицето й,
ся каш бе придобила ф изи че с ките характер исти ки на призр аци те около с ебе
си. Ч ервен ат а й рокля и зглеж да ше боле зне но ярка в кръг а от сив и силуети,
м ъгл а и дим.
— П ривет ст вам в и, духове на на шит е предци, и в и моля да прием ет е
на шия дар от в ино и кръв , за да ус ети те от ново вкус а на ж ивот а. — Вдигн а
в исоко бока ла и при зрац ите за цвъртяха и зар ъмж аха развълнувано. — Добре
дошл и сред нас! Под за щит ат а на моя кръг в и…
— Зо! Знаех си, че ако с е пот рудя, ще т е намеря! — гласъ т на Хий т
отекн а в м рака и заглу ши дум ите на Аф родит а.

Дв ад е с ет осма глав а

— Х ийт ? Ка кво прав иш тук?

— А м и… ти не ми с е обад и…
Гл ух и ням за всичко о ст ан а ло, гой с е приближ и до мен и ме пре гърна.
Н ямах нуж да от луннат а светли на, за да в идя зач ервени те му от
недо сп иване очи.
— Ли псва ше ми, Зо! — каз а в исоко и ус е тих дъх на бира.
— Х ийт, т рябва да…
— Н е. Н ека о ст ане — прекъс на ме Аф родит а.

149
 П огл едът на Х ийт с е прем е сти върху нея и аз с е запит ах как л и
из гл еж да тя пре з негов и те очи. Аф родит а сто еш е в е зеро от светл ина,
идва ща от о све тен ия т аван на пав ил иона, сред облаци от аромат ен пуш ек.
И згл еж да ше т ака, сяка ш бе ше под вода. Червен ат а копри нена рокля бе като
втора кож а по тялото й. Гъст ат а рус а ко с а падай те т еж ко по раме нете й.
Устн ите й бяха изкр ивени в злоб на усмив ка, но бях сигурна, че Хий т няма
да я разче те прав илно и ще реши, че е мила. П редпол агах, че не за беля зва
при зраци те, които спряха да вит ая т около бока ла и обърна ха пра зни те си
очи към него. Ест е стве но не забеляза и ст ран ния, ли шен от емоц ии глас на
Аф родит а, нито стъкле ния й поглед. Доколкото го позна вах, не в иж даше
ни що, о свен големи те й бомби.
— А ма че сладка вампир ка! — въз кликн а той и п отвърд и изц ял о
предпол ожени ят а ми.
— Р аз карай го оттук — чух т ревож ни я глас на Ери к.
Х ийт усп я да откъс не поглед от цици те на Аф родит а и с е извъртя към
Ери к.
— Ти пък кой си?
П о дяволи те! П ознавах този тон. И зползваше го в инаг и, когато
см ят а ше, ч е има повод да рев нува. (Друга прич ина да ми е бив ш.)
— Х ийт, махни с е — дръпнах го аз.
— Н е — т ръсна глава той и слож и собс твени че с ки ръка около рамен ете
м и, но не ме погледна. П огледът му беше за бит в Ери к. — Дойдох да в идя
л ю бимат а си и щ е я в идя.
П ом ъчих с е да забр авя ф акт а, че венат а му пулсира, върху рамото м и и
вм е сто да направя някоя тот а лна глупо с т — например да заби я зъби в
ки ткат а м у, аз с е измъкнах от пре гръдкат а му и за ст анах пред него т ака, ч е
да закри я Ерик.
— Н е съм ги никаква лю бима.
— О , Зо, ка к мож а да го кажеш!
Стисн ах зъби. Леле, как ъв глупак! (О ще една при чина да ми е бив ш.)
— Д а не би да ти е и зте къл мозъкъ т? — изв ика Ерик.
— В иж какво, кръвоп иещо лайно, а з съм… — започ на Х ий т, но ст ран но
ехтящия т глас на Аф родит а го спр я.
— Ел а тук, човеко!
Това вече не бе ше добре. И нсти нктът ми подска за, ч е ако отиде в кръга,
с него ще с е случи нещо уж асно.
Н апъл но заплен ен от Аф родит а. Х ийт с е спусна към нея бе з ника кво
кол ебани е (и кап чица здрав разум). Сгра бчих го за ръкат а и с е зарадвах,
когато в идях, че Ер ик го хвана з а друг ат а.
— С при. Х ийт. И скам веднага да си т ръгн еш. Ти не си за тук.
Той откъс на с мъка очи от Аф родит а. От скубна ръ кат а си от Ери к и
изр ъм ж а като звяр в лицето му. П о сле с е обърн а към мен :
— Ти ми изн еверява ш с тоз и.
— Н яма ли да ме чуеш най-по сле ? Н е е възмож но да ти изн еверявам ,
за щото не сме заедно. А с ега с е ма хай…
— Щом от ка зва пока нат а ни, тогава ние щ е отидем при не го — чух
гл ас а на Аф родит а.
П роточих врат и я в идях. Тялото й с е гърче ше и при вся ка конвулсия от
не го изл и заха сив и ст руйк и дим. Тя из сте на боле з нено — нещо средно
м еж ду рид ание и писъ к. Духове те, в ключи телно и оне зи, които очев идно я

150
вл адееха, с е хвърлиха към края на кръга, за да го разк ъс ат и до стиг нат до
Х ийт.
— С при ги, Аф родит а. И нач е ще го убия т — по каз а с е Д ейм иън из з ад
ж ив ия пл ет около е зерото.
— Д е ймиън, какво… — започнах, но той т ръсна глава.
— Н ямам в реме за обясн ения — изв ика към мен и от ново с е обърна към
Аф родит а: — Ти знае ш какво предст авляват те. Трябва да ги удърж иш в
кръг а, ин аче Х ийт ще умре.
Аф родит а пребледня т ака, че с амат а тя заприлич а на призра к. Започна
да от с тъпва от сив ите с енк и, които продълж ава ха да нати скат нев идимат а
гра ница на кръг а, докато не с е уд ари в единия край на мас ат а.
— Н е могат да бъдат спре ни — каза тя. — И скат го и ще го имат. П о-
добре него, отколкото мен… или някой от нас.
— Н е ис каме да с е обърнат срещу нас — изв ика Уж ас нат а и пусна
све щт а на земят а. Тя с е разля и изга сна. Уж аснат а с е обърна и бе з да каже
ни що повеч е, хук на на долу по стълби те да леч от пав илион а. Други те т ри,
ол и цетворяващи елеме нти те момичет а я по следваха, з ахвърлиха свещи те и
изче знаха в нощт а.
С уж а с в идях как една от сив и те ф игури започн а да с е топи върху
сия йнат а грани ца на кръга. Димът, който образуваше призр ачн ото му тял о,
с е стече бав но по ст ълбите като пъл зяща змия. Дъщери те и Синовет е на
м рака започна ха да с е спогл еж дат нерв но и заот стъпваха на зад с разкр ивени
от ст рах л ица.
— Ти си на ход, Зоуи.
— Стив и Рей!
Тя сто еше в средат а на кръг а и с е клату шка ше не сигурно. Бе махн а л а
пл а ща, който я покрива ше. Прев ръз ките на к итк ите й белееха в мрака.
— Ка зах ти, че т рябва да сме заедно — усмихна ми с е тя.
— П о-добре побъ р за й — чух и Шоуни.
— Те зи при зрац и побър каха бив шия ти — беше Ерик.
О бърнах с е, в идях Бли значки те до белия като плат но Х ийт и едва не
подскоч их от радо ст. П риятели те ми не ме бя ха изо ст ав или. Н е бях с ама.
— Х айде да приключваме с това — ка зах и с е обърнах към Ерик, който
м е гл едаш е със зяпн а ла уст а. — Дръж Х ийт наст р ана.
С игур на, че прият елит е ми с а след мен, забъ р з ах по ст ълбите на
пре тъп кания със сив и ф орми пав илион. До стиг нах до гра ницат а на кръга и
за м иг с е поколеб ах. При зраци те с е и злива ха бав но навън с прико вани в
Х ийт нев иж дащ и очи. П о ех дълбоко въздух и пре с кочих нев идимат а
гра ница. М ъртв и те пръст и доко сна ха кож ат а ми и по нея преми на леден а
т ръп ка.
— Н ямаш право да влизаш тук. Това е моят кръг! — изв и ка Аф родит а,
едва събр а ла сили да ми с е озъб и и да препречи пътя ми към мас ат а и
л ил ават а свещ — единстве нат а, която продълж ава ше да гори.
— Б еш е твоят кръг. С ега си затвар яй уст ат а и не ми пречи!
Тя присв и злобно очи.
А х, за що нямах време да я сръф ам?
— Направ и, ка квото ти ка зва Зоуи, вещи це! Вече две години си мечт а я
да те изр ит ам по задни ка — заст ан а до мен Шоуни.
— И аз, усойниц е — за ст ана от другат а ми ст рана Ерин.

151
 В този момен т нощт а с е огласи от пи съка на Х ийт. О бърнах с е
све ткав и чно наз ад. По кракат а му пълз еше гъст а мъгла и о ст авя ше по
дън ките м у дълги тъ нки сив и следи, които с е изпълва ха с кръв . Той пи щеш е
не истово и рит а ше като луд. Ери к бе ше т ам, не бе избя га л, но мъглат а бе
напад на л а и него. Видях сив ит е ръце да раз късват дрехите му и да пробиват
кож ат а м у на ме ст а.
— Б ър зо! За емете ме ст ат а си! — изв и ках, преди миризмат а на кръв да
м е и зкуши.
П рият елите ми с е спусна ха към захвърле ните све щи. Вдигн аха ги и
заеха поз иции.
О тидох до Аф родит а, която гледа ше Х ийт и Ери к и при тис каш е уст нит е
си с ръка, сякаш с е мъч еше да сдърж и надига щия с е в не я в ик на уж ас. В зех
л ил ават а свещ и из тич ах при Д еймиън.
— В ятър! П ризовавам те в този кръг! — изв иках и приближ их лилават а
све щ до жълт ат а.
За ма лко не с е разпла ках от радо с т, когато познат ат а в ихруш ка с е
завъ ртя около мен и повдиг на ко си те ми.
С л ож их ръка пред моят а све щ, за да я предпа зя от вятър а, и и зти чах
при Шоуни.
— О гън! Призовавам те в този кръг!
Запа л их червенат а свещ. Вятъръ т запрати в лицат а ни горе ща вълна и
опар и л екичко кож ат а ни. Бе з да губя в реме, продълж их по часов ни коват а
ст рел ка.
— В ода! П ризовавам т е в този кръг!
И в същия миг ус етих сладко- солени я мирис на море.
— Зем я! Призовавам те в този кръг!
Д око сн ах свещт а на Стив и Рей е моят а, и збягва йки да гледам
превъ р зан ите й ки тки. Тя беш е из ключи телно бледа, но намери сили да с е
усм ихн е, когато възду хът с е изпълн и с аромат на пря сно око с ен а т рева.
Х ийт и зв ика отново и а з с е спус нах обратно към цен търа с вдигнат а над
гл ават а си свещ.
— Д ух! П ризовавам те в тоз и кръг!
Ен ергият а плъзн а по вен ите ми. П огледнах към гран ици те на кръга и
в идях енерг ият а на духа да ги ограж да като си яйно бяла панд елка. Затворих
очи и проше пнах в с ебе си: Благодаря ти, Н икс!
П о сл е о ст ав их свещт а на мас ат а, хванах бо ка ла с кървавото в ино и с е
обърнах към Х ийт, Ерик и призр аци те около тях.
— Ето го ваш ето жертво принош ение — изв и ках силно и плиснах
съдърж а нието около с ебе си. То с е изв и в арка и образува кървав кръг по
м рам орни я под.
— В ие не бяхт е призован и тук да убивате. И зв икахме в и, за щото е
С ам хайн и искахме да в и почетем.
И зл ях о ст атъка от в иното и мислено запу ших но с за миризмат а на
прим е с е нат а прясна кръв .
П ризра цит е спряха ат а кат а си. Съсредоточих с е върху тях, не ис ках да
с е разс е йвам с полуд елия от уж а с Х ийт и болкат а на Ерик.
— Предпочит аме т ази топла човеш ка кръв . Жрице — зловещ ият гл ас
пр о ехтя в но щт а и кож ат а ми наст ръх на.
К ъл на с е, че подуших дъх на разлага ща с е плът. П реглът нах с мъка, но
продъл ж их:

152
 — Знам, но те зи ж ив и съще ства не с а определе ни з а вас. Тази нощ
т рябва да пра знуваме, не да с еем смърт.
— Н ие и збираме смъртт а. Тя е по- сладка за па с.
И з пар ка с е разне с е призр ачен смях, сме с и с е с тъ нкия аромат на
бизонова т рева и вампири те обград иха отново Х ийт.
Захвърлих бока л а и вдигн ах ръце.
— Тогава щ е приключа с вас. Н е с е ше гувам. Вятър, огън, вода, з ем я и
дух! Заповядвам в и от името на бог инят а Н икс да затвор ите кръг а и да
върнет е обрат но мъртв и те, които го напусна ха. С ега!
П о тял ото ми с е раз не с е топлина и до сти гна до пръст ите на ръце те м и.
Еди н горещ порив на вятъра с мирис на море поде ст руящат а от ръцет е м и
зел ена м ъгла, поне с е я по стълб ите и покри с нея Х ийт и Ерик. Ко сите и
дрехите им заплю щя ха в нощт а. Вълшебн ият вятър с е ув и около сив ите
с енк и, отдели ги от же ртв ит е им и с победен вой ги всмука обрат но в кръга.
И зведнъж с е оказах заоб иколе на от при зрач ни гладни с енк и. Подуших ясно
пул сира щат а от тях опасно с т, както бях подушила кръвт а на Х ийт. Аф родит а
с е св и на стола и зат реп ери от ст рах. Един от при зрац ите по с егна към нея и
от гърл ото й изле зе в ик, ко ето ги на стърв и още повеч е. Те ст егна ха кръга
окол о нас.
— Зоу и! — изп иска Стив и Рей и направ и кр ач ка към мен. Гласъ т й
в ибрира ше от ст рах.
— Н е! — из крещ я Д ейм иън. — Н е раз късва й кръг а! Те не могат да
нар анят Зоу и. Н е могат да нара нят нико го от нас, кръгъ т е до ст атъч но
сил е н. Н о с амо ако о ст ан е цял.
— Н яма да мръднем оттук — изв и ка Шоуни.
— Ще стоим, колкото т рябва — додаде задъхано Ери н.
П очувствах тяхнат а подкрепа и доверие като ше сти елемен т. Това м е
из пъл ни с уверено с т и сила. И зправ их гръб и погледнах към в иещ ите с е
окол о м ен гнев н и при зраци.
— Н ие няма да си т ръгнем — каз ах споко йно, — следоват елно в ие
т рябва да с е измит ате оттук.
П о сочих разпиля нат а по земят а сме с от в ино и кръв .
— В зем ете вашето принош ение и с е махайте. Това е цялат а кръв , която
ще в и дадем т а зи нощ.
С иват а орд а спря за миг и аз разбрах, че ги държ а в ръц ете си. П о ех
дъл боко въздух и приключих:
— Заповядвам в и със силат а на елемент ите : Вървет е си!
И зведнъж сяка ш нев идим гиг ант ги натисн а с кра к, те с е ра зляха по
напо ения с в ино и кръв под, успяха някак си да абсорб ират течно стт а и тя
изче зна заедно с тях.
И зпус нах дълбо ка звучн а въздиш ка на облекчен ие и веднаг а с е обърнах
към Д ейм иън.
— Бл а годаря ти, вятър. Може ш да с е отт еглиш.
Д е йм иън понечи да зага си свещт а си, но вятър ът го изпревари, изпр ати
л ек, изне надва що игр ив полъх, който свърши раб от ат а вме сто него.
Д е йм иън ми с е усмихна, но в същото време очите му с е разш ириха от
из нена да.
— Зоу и! Белегъ т ти!
— Ка кво? — поп ит ах и вдиг нах ръка към ч елото си.

153
 Той м е сърбеше, както и рамен ете и в рат а ми (рамен ете и в ратът м е
за сърбяват в инаги, когато съм под ст ре с). Тялото ми вс е още т ръпне ше от
е ф ект а на елем енти те, затова до този момент не бях ус етил а нищо.
И зне надат а в очи те на Д ейм иън с е з амени с възторг.
— Затвори кръга, по сл е в земи едно от бе збройни те огледа ла на Ерин и
в иж ка кво е ст ан а ло.
О бърнах с е към Шоуни и ка зах дов иж да не и на огъня.
— А х! Н евероятно! — загледа с е в мен тя.
— Х ей, т и от къде знае ш, че имам повече от едно огледа ло в чант ат а си?
— сопна с е Ерин, която вс е още сто е ше на мястото си срещу Д еймиън.
П о сл е погл една към мен и опули очи. — М амка му!
— Ери н! Н е бива да руга еш, когато си в све щения кръг, всич ки з нает е
за това — каз а Стив и Рей със слад кия си но сов глас. Но щом ме погледна,
зя пна срещу мен. — М амка му!
В ъздъх нах и ги изгледах сърдито.
— Ето, ч е и ти руга еш — укорих я, от идох до мас ат а, изга сих лилават а
све щ и казах : — Благодаря ти, дух, можеш да с е от тегли ш.
— Защо? — скочи от мястото си Аф родит а толкова рязко, че с е удари в
стол а. Тя също ме зяпа ше като нев идяла. — Защо ти? Защо не аз?
— За какво говориш?
— За това — Ерин извади пудри ерат а си от коженат а ча нт а, която не
сл и заш е от рамото й, и ми я подаде.
О творих я и погледнах в огледа лцето. В нача л ото не разбрах какво
в иж дам . Б еш е толкова необяс нимо, толкова изн енадващо. П о сле Стив и Рей
за ст ана до мен и прошеп на:
— М ного е красива!
Б еш е права. Н аист ина бе кра сива. Белегът с е бе разрасн а л. О коло очи те
м и им аше рамка от ф ина с апф ире на т атуиров ка с кра сив и изв ив к и като
дан тел а. Н е толкова слож на и широ ка като на възра сте н вампир, но нито
един новак нямаше т акава. П рокарах пръст и по изв ив к ите и си помисл их, че
т акава красива т атуиров ка т рябва да кра си лиц ето на ня коя екзоти чна
при нце с а… или на Вели ка ж рица. Дълго с е в зирах в мо ето ново «аз», ко ето
вс е още не беше съвс ем мо е, и по ст епен но започн ах да св ик вам с
не познатия си образ.
— Това не е всичко, Зоуи. П огледни рамото си — обади с е Д еймиъ н.
И звърнах глава и погледнах рамото си и едва не ахнах. Видях същ ите
неж н и м отив и като те зи около очи те ми. Започваха от о сноват а на в рат а,
обхваща ха рамото и продълж аваха над олу по гърб а ми. И зглеж да ха по-
древ ни и по-нер азга даеми от оне зи около очите ми, за щото бяха на шарен и
със сим в ол и, прилича щи на ст ари бу кв и. О творих уст а, но не знаех ка кво да
каж а.
— Зи, той има нуж д а от помощ — пре късн а уне с а ми Ерик.
П огл еднах пре з рамо и го в идях да с е препъва нагор е по ст ълбите към
пав ил ио на е изпад на лия в бе зсъз нани е Х ийт.
— О ст ав и го тук — обади с е Аф родит а. — Н якой ще го откри е на
сут ринт а. Трябва да с е махн ем, преди охранат а да с е е събуд ила.
Завъртях с е и я прони зах с поглед.
— И ти ме пит аш з ащо аз, а не ти? Може би, за щото на Н икс й е дошл о
до гуша от твоя его изъм, гле зотии, а лч но ст, омраза… — спрях неоча квано.
Б ях тол кова ядо с ана, че не успях да измисля не що повеч е.

154
 — И грубо ст — добав иха в хор Шоуни и Ерин.
— Д а, и грубо ст — направ их крач ка към нея и изръмж ах в лиц ето й: —
П ром ян ат а е до ст атъч но мъчителн а и бе з някой като теб да диш а във
в ратовете ни.
П обър зах да намеря погледа на Д е ймиън и му с е усмихнах.
— Кар аш всички да ти с е подмазват, а с оне зи, които не ис кат, с е
държ и ш, сякаш с а нищо. Край на всичко това, Аф родит а! Тази нощ т и
допус на огромна греш ка. П очт и обрече Х ийт на смърт. Същ ото можеш е да
с е сл уч и и с Ерик и кой зн ае още с колко деца. И вси чко това — з аради твоя
его изъм .
— Н е е моя в инат а, че гад жето т и те про следи дотук — изв ика тя.
— Н е, за това наи стин а няма ш в ина, единстве ното не що, за ко ето не си
в инов на т ази но щ. Н о в инат а, че твоит е прия телки не о ст а наха до теб и
раз къс аха кръга, е из цяло твоя. Както и това, че в кръг а попа днаха зл и
духове.
Тя м е погледна обърка но и това ме разяри още повече.
— С а лв ия, тъпа краво! Трябваш е първо да изп олзваш с а лв ия, за да
прого ниш нег атив нат а енергия, и по сле да запа л иш бизоноват а т рева. Н е е
уч удващо, че при влече т акива уж асн и духове.
— За щото тя с амат а е уж ас на — пров ик на с е Стив и Рей.
— Ти няма ш думат а, хладилни к! — про съ ска Аф родит а.
— Н е — зав рях пръст в лиц ето й. — Тази гадо ст с хладилни ците щ е е
първото нещо, ко ето щ е отм еня.
— О , с ега щ е ми с е прав и ш, че не ж адува ш за кръв както вси чки нас!
П огл еднах смутено към прия тели те си. Те сре щна ха погледа ми бе з
см ущ ение. Д е ймиън ми с е усмих на окураж и телно. Ст ив и Рей ким на.
Бл и знац ите ми смигн аха. И аз разбрах ка ква глупачка съм била. Те нямаш е
да с е отвърнат от мен. Те бяха мои при ятели. Трябваше да им с е доверя,
въпрек и че още не с е бях науч ила да с е доверявам на с ебе си.
— В кра йна сметка всич ки ние ще започн ем да пи ем кръв — ка зах
про с тичко. — И наче ще умрем. Н о това не ни прев ръща в ч удов ища. Врем е е
«Д ъщер ите на мрака» да пре ст анат да с е държ ат като т ак ива. Край с теб,
Аф родит а. Веч е не си техен водач.
— Ка кво ис каш да ка жеш ? Че с ега нач ело ще заст а неш ти ли?
А з ким нах.
— Д а. Н е дойдох в «Дома на нощт а», за да моля за т ази сила. И сках
с ам о м ясто, към ко ето да при надлеж а. П редполагам, че това е нач инът на
Н икс да от говори на молитват а ми — замъл чах з а миг, усмихнах с е на
прия тел и те си и те ми отвърн аха на усмив кат а. — Яв но богин ят а има
чувс тво за хумор.
— Кучка! Н е можеш с ама да с е на значиш з а лидер на «Дъщ ерит е на
м рака». С амо Вели кат а ж рица има право да ме смени.
— Ка къв късме т, че съм тук, на л и? — беше Не ф ерет.

Дв ад е с ет и д ев е т а глав а

Н е ф ере т и зле зе от с енк ите и т ръгна бър зо към Х ийт и Ери к. Доко сна
първо л ицето на Ерик и прегледа кървав и те беле з и по ръце те му, о ст авени
от призра ците, до като с е бе опи тва л да защ ити Х ийт от тях. П рокара пръ сти

155
по раните му и кръвт а започ на да засъхва. Болкат а го напус на и Ерик
въздъхна щас тливо.
— Ще зарас нат. Когато с е върнем в учил ище, ела в леч ебниц ат а да ти
дам един мехлем — п отупа го неж но по бузат а и той с е изч ерв и. — Ти
за щи ти момчето и показа, че си ис тинс ки воин вампир. Гордея с е с теб,
риц арю Ерик. Богинят а също.
С ърцето ми преля от радо с т. А з съ що с е горд еех с по ст ъпкат а му. Ч ух
за д с ебе си одобрител ен ш епот и ра збрах, че Дъщери те и Синовет е на мра ка
с е бяха върна ли и с е тъл пяха по стъ па лат а към пав илион а. Колко дълго бяха
стоял и т ам ? Не ф ерет с е обърна към Х ийт и аз забрав их за вси чки о ст ан а л и.
П овдигна дънк ите му и огледа раздра нит е участъ ци по ръцете и кра кат а м у.
П о сл е скри бледото му лице в ш епи те си и затвори очи. Видях ка к тялото м у
с е изпъва и св ива в конвулсии, как въздъхва и с е отпус ка, както бе направ ил
и Ерик. С лед с екунди веч е спеше спо койно, няма ше нищо общо с онова
м ом че, ко ето с е бореше със смъртт а пред очите ни. Вс е още колен ичила до
не го, Н е ф ере т ка за:
— Ще с е възст анов и и няма да си спомня ни що от т ази но щ. Ще си
м исл и, че с е е напил и опи твай ки с е да откр ие бив шат а си лю бима, с е е
из губил — докато го изрич аше, вдигна очи към мен и аз в идях в тях
съчув ств ие и разбир ане.
— Бл а годаря ти — прошеп нах с устни.
Тя ким н а, ст ан а и с е обърн а към Аф родит а:
— А з съм отговорн а за случилото с е т ази но щ толкова, колкото и ти.
П ознавам твоят а с еби чно с т от години, но предпочетох да си затворя очи те,
като с е надявах че с годинит е и с помощт а на богинят а да узрее ш. Н о съм
сгр ешил а — гласът й с е изв иси и придоби мет а л ни нот ки. — Аф родит а,
о свобож давам те от лидер ския по ст в клуба на Дъщери те и Синовет е на
м рака. Подготов кат а ти за Велика жриц а също с е пре кратява. С ега не си по-
разл ична от вс е ки нова к.
Х вана огърлиц ат а от сребро и гранат, която в ис еше върху гърд ите на
Аф родит а, и с рязко дв ижение я сва ли.
Аф родит а мълчеше, бялото й като те беш ир лице бе обърнато към
Н е ф ере т.
В ел и кат а жриц а й обърн а гръб и с е приближ и към мен.
— Зоуи Редбърд. Р азбрах, че си сп еци а лна от ден я, когато Н икс м и
по каза, че ще бъде ш беля зан а.
Усм ихна с е и повди гна бради чкат а ми, за да огледа по-добре
разр асн а л ия с е белег. П о сле отм етна ко с ите ми, за да от крие новат а м и
т атуиров ка по в рат а, рамен ете и гърба. Щом в идяха необ икнове нат а
рисунка, Д ъщер ите и Синове те на мрака ахнаха.
— И зключител но, наи сти на из ключи телно! — прошеп на възхи тено
Н е ф ере т. — Та зи нощ ти про сл ав и мъдро стт а на богинят а, която те дари със
своят а м ощ. Че стно си з аслуж и мястото на водач на Дъщ ерит е и Синове те
на м рака и ще бъдеш обучава на от боги нят а. Ти ще ги ръководиш чре з
своят а м ъдро с т и съ ст радан ие и е помощт а на великат а Н икс.
Тя м и подаде огърли цат а на Аф родит а. Пръс тит е ми ус ети ха теже стт а и
топл инат а й.
— Но си я и управлява й с повече до стойнс тво и че ст от твоят а
предше стве нич ка.

156
 П о сл е направ и нещо наи сти на смайва що. Не ф ерет, Вели кат а ж рица на
Н икс, м е привет с тва с кръсто с ани пред сърцето си юмруци и нис ко
приведен а глава — вамп ирски ят зна к за почи т и ува жени е. Всички, о све н
Аф родит а, повториха же ст а й.
С ъл зи те замъгл иха погледа ми, когато в идях при ятели те ми да с е
усм ихват и да ми за св идетел стват своят а вярно ст заедно с други те Дъщери
и С инове.
Н о дори и в този момент на върхов но щас тие, ус етих ня какво
см ущ ение. Как съм могла да с е съмнявам в Н е ф ере т, как съм могла да не
сподел я с нея всичко?
— В ърни с е в училище — ка за тя. — А з щ е с е погриж а за всичко тук.
П регърн а ме и про шепн а в ухото ми:
— Горде я с е с те б, Зоуи Редбърд.
П о сл е ме обърна към приятел ите ми:
— П ривет ст вайт е нов ия водач на Дъщер ите и Синове те на мрака!
П ърв и прис тъпи ха към мен Д ейм иън, Стив и Ре й, Шоун и и Ери н.
О ст ана л ите ги по следва ха. Всич ки ме наобикол иха и зас ипа ха с възторжени
възгл а си, поздр авлени я и смях. Усмихвах с е и кимах на «нов ите си
прия тел и», но не бях глупач ка. Н апомних си, че с амо преди минути същ ите
си нове и дъ щери кимаха и с е съгл асява ха с Аф родит а.
Ще ше да мине в реме, докато променя това.
Тръгнахм е по обрат ния път. Стигн ахме мо стч ето и аз напомних на
хорат а си, че т рябва да бъдем т ихи, докато минавам е пре з кварт а ла окол о
учил ището. П о сле им дадох зн ак с глава да минат пред мен. Когато Стив и
Рей, Д ейм и ън и Близна цит е мина ха по край мен, проше пнах:
— Н е, в ие о ст а нете с мен.
Усти те им с е разте гна ха в толкова широки усмив ки, че заприли чаха на
пус нати от лудниц ат а.
О бърнах с е към Ст ив и Рей и я изгледах ст рого:
— Н е бива ше да с е съгл асява ш да ст аваш хладилн ик. Знам колко много
с е ст ра хуваш е.
Тя отвърна на укора ми с вяла усмив ка.
— Н о ако не с е бях съгла сила, нямаше да раз берем къде ще с е състои
ритуа л ът. Направ их го, за да разбер а, и и зпрат их съоб щени е на Д еймиън да
ча ка тук е Близ наци те. Знаехме, че ще има ш нуж д а от нас.
Вдиг нах ръ ка и тя замълча, но очит е й с е напълн иха със съл з и.
Усм ихнах с е и продълж их:
— Н е ме о ст ав и да довърш а. Исках да каж а, че не бива ше да го прав и ш,
но съм щас тлива, че го направ и — прегърн ах я и погледнах пре з сълзи към
дру гите. — Благодаря в и, прият ели мои. Р адвам с е, че ст е до мен.
— Н а л и това правят прият елите ? — усмихн а ми с е Д е ймиън.
— Д а — поде Шоуни.
— Точ но т ака — добав и Ери н.
Тримат а ме наобиколиха и вси чки за сти нахме в една голяма г рупова
пре гръдка.
— Х ей, мога ли и аз да в зема учас тие?
Вдиг нах поглед и в идях Ерик.
— Абсолютно да — изв ика Д ейми ън.
Стив и Рей с е зат ре с е от смях. Шоуни въздъхна и каз а:
— Зареж и те зи изра зи, Д еймиън, никого не в печатлява ш с тях.

157
 Ери н м е из бут а от це нтъра на г рупат а към Ерик и реч е:
— П регърн и този приятел, Зоуи. Той за щит и гаджето ти т ази нощ.
— Б ив шето гадже — поправ их я бър зо и прег ърнах Ерик ма лко по-
развъл нувана от очакван ото заради поп илат а в дрехите му миризма на кръв
от ранит е на Хий т и порад и ф акт а, че ръце те му с а на рамене те ми. А за да
увел ич и вълне нието ми, той ме целуна толкова сил но, че глават а ми с е
за мая.
— О х, моля в и, пре ст ане те! — чух глас а на Шоуни.
— И л и си наемет е ст ая! — това бе ше Ери н.
Д е йм иън с е изки ска, когато с е дръпнах за срамено от прегръдк ите на
Ери к.
— Ум ирам от глад — обади с е Стив и Рей. — Да зн ает е, че т ая раб от а с
хл адил н ика много и зтощава.
— Х айде да ти намерим нещо за хапва не — предлож их а з.
Тръгнахм е всички по мо ст чето. Чух зад мен Шоу ни да спори с Д ейм иън
да л и да си в земем пиц а или с андв ич.
— И маш ли нещо прот ив да дойда с вас? — попит а Ерик.
— Н е, вече започн ах да св иквам да сме ше с тима — усмихнах с е аз.
Той с е засмя и т ръгна до мен. И зведнъж от мрака зад мен чух много
ясно и м ного сърдито «мяу ».
— В ие върве те. Ще в и нас тиг на — казах на Ери к и с е върнах назад към
с енк ите в кр ая на полянат а на Ф илбрук.
— Н а л а, пи с-пис — изв и ках и в същ ия миг от храст а ла ка с е из търка л я
една пухкава топка.
Туп на в кра кат а ми, като не спира ше да повт аря сво ето сърдито «м яу ».
В зех я на ръце и тя момент а лно започ на да мърка.
— Д обре, добре, глуп ачето ми. Защо ме следи ш, щом не ис каш да с е
отда л ечаваш от общ еж ити ето? Та зи но щ раз ходкит е ти дойдоха ма л ко
повечко — замъ рморих под но с а си, но преди да премина обратно мо ст а, от
храс тит е изле з е Аф родит а и ми пре крачи пътя.
— Та зи нощ победи, но това не е края т — из със ка тя.
О х, наис тин а ме изморява ше.
— Н е съм има ла за цел да те по беж давам, а да опра вя не щат а.
— И си мисл иш, ч е си ги оправ ила? — очит е й с е ст релн аха от мен към
пъ текат а за пав илиона, ся каш оча ква ше някой да с е появ и отт ам. — Изобщо
не раз бираш какво с е случ и т ази нощ. Вие бяхт е изпол зван и. Ние бяхм е
из пол з вани. Всичк и сме марионе тки.
Тя подсмръкн а, избърс а нерв но лиц ето си с ръка и аз ра збрах, ч е плач е.
— Аф родит а, не искам нера збират елств ото меж ду нас да продълж ава —
казах тихо.
— Но т рябва. Защ ото това с е очаква на с. Ти ще в идиш… ще раз бере ш…
— изв и ка тя и бав но започн а да с е отда леча ва от мен.
И зведнъж с е с етих за думите й по в реме на в идени ето: Но т е са
м ърт ви! Н е! Н е! Това н е м ож е д а бъд е! Н е е правилн о. Н е е ест ест вен о! Н е
раз бирам , н е… т и… ти си зн аела…
П о сл едва лия т писъ к отекн а в съзн анието ми. Замислих с е за Ели за бет…
за Ел иът… за това, че с е бя ха появ или пред мен. И реших че в думит е на
Аф родит а има няка къв смисъл.
— П очакай! — и зв иках след нея.
Тя погледна пре з рамото си.

158
 — В иде нието, ко ето полу чи дне с в каби нет а на Н е ф ере т. Ка кво точно
в идя?
Тя поклати бав но глава.
— Това е с амо нача лото. Ще ст ане много по-лошо — обърна с е напред,
но неочаквано спр я.
Н якой бе пре пречил пътя й. Моит е прия тели.
— В си чко е наред — каз ах. — О ст авет е я да мине.
Шоу ни и Ерин с е разд елиха и й направ и ха път. Аф родит а вдигна в исоко
гл ава, отм е тна разко шнат а си ко с а и мина покр ай тях, ся каш светъ т беше
не ин. Гл едах я как върв и по мо ст а и ус ещах стомахъ т ми да с е св ива на
топка. Тя зна еше нещо за Ели за бет и Елиъ т. И аз т рябва ше да раз бера какво.
— Х ей — и зв ика ми Ст ив и Рей.
О бърнах поглед към своят а прия телка и съ квартира нтка и з ача ках съвет
от вът решни я си глас.
— Ка квото и да ст ава, ще с е спр ав им заедно, Зоуи.
Стома хът ми с е отпу сна.
— Д а т ръгвам е — ка зах и всичк и потеглихме към дома.

Край

Скани ран е: h elyg

Редакция: Xesiona

159