Ир ис Йоханс ен

Пр ик люч ение то

Мл ад ат а Мариан а Сан дърс попад а при ст ранн и об ст оя т елст ва в

ръц ет е н а т айн ст вен ия Джорд ън Дрейк ън . Меж ду т я х з апочва опасн а иг ра
н а кот ка и миш ка и из ведн ъж Джорд ън осъзн ава, че въпреки воля т а м у,
Мариан а вече е успя л а да г о опл ет е в мреж ат а си. И т ова, коет о в
н ачал от о е бил о сам о н евин н о прик лючен ие, из ведн ъж се превръщ а в н ещ о
м ног о сериоз н о…

Глав а пър в а

6 фев руари, 1809 г од ин а

Та л ен ка, Мон т авия , ня къд е на Б алкан ит е

Н ебе сния т прозорец бе счуп ен.

П ре з зе йна лия кръгъл отвор, озар яван някога от великолеп ие и красот а,
прон иква ше лунн ото сиян ие, при дружено от мразов ит вятър.
М ариан а с е в копчи във в рат ат а като с е ст ар аеше да с е задърж и на
кра ка. Погледът й с е задърж а на опусто шени ят а в църкват а. Дълъг и т руден
бе пътят, който измин аха, но т ака и не успя да из пълни заръ кат а на май ка
си. О т сл ож нит е орнамент и не бе о ст ана ло ни що — наоколо леж аха
раз пръснати хиляди никому нен уж ни късч ет а стъкло. Джеделаръ т вече не
съ ще ствува ше. За ма лко да заг уби разсъд ъка си, когато о съз на ист инск ите
разм ери на за губат а и огромнат а в реда от това о скв ернен ие. Тя зн аеш е,
раз бира с е, че най–ва жен е джеделарът, но въпреки вси чко изп ит а огром на
бол ка — прозорецъ т бе шедь овър и не можеше да с е възст анов и.
Н о всъщно ст имаше ли смисъл да съж а лява ? Н има в ж ивот а й бе
о ст ан а л о изобщо нещо, на ко ето да с е опре? Може би именно съдбат а бе
реш ил а да унищож и и т ази по следна о ст анка от мина лото.
— М арина. — А лекс я задърпа за ръкат а. — М исля, че ги чувам.
Тя нао ст ри слух, зас тина л а като солен стълб, но не успя да дол ов и
ни какъв звук — с амо вятъръ т в иеше бе зс пирно из раз ва лин ите на
раз руш енит е къщи. Тя вдиг на очи от ис крящи те късове с тъкло по пода и в пи
погл ед в разва лини те на град Та ле нка. П родълж аваше да не чува ни що, но
сл ухъ т на Але кс бе зн ачи телно по–добър от нейн ия.
— С игур ен ли си ?
— Н е съвс ем, но мисля, че… — той наклон и глава. — Да, да.
Н е бива да с е в ръща назад, мина като свет кав иц а пре з ума й. П ро сто
т рябва ше да продълж и в юж на по сока. М айка й ще ше да я раз бере. Вс е още
не бе загуб ила вси чко — има ше Алекс и за нищо на свет а няма ше да
позв ол и да го нас тигн е зло.
Затвор и рязко врат ат а и задър па А лекс към олт ара. П репъна с е в
ня какъв счупен желе зен свещни к и няколко бели свещи, разпръс нати
бе зредно по пода. Както навсякъд е, т ака и тук наемниц ите с а опустошил и
вси чко, помисли си тя, пре изпълн ена с гняв . Вси чко це нно бе ил и
раз грабено, или про сто уни щожено. И зче зна ло бе и златн ото разп яти е,
укра сява л о някога поднож ието на небе сния прозорец. Н якой бе пре катурил и

1
ст атуят а на Богородица с М ладене ца, която укра сяваш е ляват а ст рана на
ол т ар а.
— Ч увам т роп от на коне — прошеп на А лекс.
В този момен т и тя долов и чат кан ето на коп ит ат а по каменн ат а
на стил ка пред цър кват а.
— Н яма да ни открия т — за шеп на тя на стоятелно. — Н икой не ни е
в идял да влизаме, а те зи злодеи не с е инт ере суват нито от църкв и, нито пък
от м ол и тв и. — П ри те зи думи тя з адърпа ма лкото момче след с ебе си и
двамат а с е св иха з ад една от олт арни те колони. — Ще по стоим изве с тно
в рем е т а ка и ще ги изча каме да си идат.
А л екс с е разт реп ери от уж ас и импулсив но с е сгуши в нея.
— А ако вс е па к влязат тук?
— Н е, няма да вляз ат. — Тя п олож и ръка върху рамен ете м у.
И зм ършавял е в срав н ение с мина лат а с едмиц а, помисли си тя упла шена. А
и ка шл я вече цяла с едмица. Към кра я си бяха и запаси те от хран а, която
откриваха тук–т ам по запус нати те домове.
— А ако вс е па к дойдат? — продълж и да пит а А лекс.
Б оже, колко упорито бе това дете!
— Н а л и веч е ти ка зах, че… — Тя спря в не запно. Да, но аз наис тина не
зн ам да л и наемни цит е на херцога ще влязат или не, помисли моми чето
прим ир ено. За нея на този свят нямаше веч е абсолют но нищо сигур но. Те зи
ч удов ища едва ли щяха да пристъ пят църков ния праг, за да с е помолят, но
м оже би с е ка неха да дооплячко с ат и доопож аря т, каквото бяха пропу сна л и.
— Д ойдат ли, ще с е скр ием тук на тъмно и щ е мируваме докато си отидат.
Ще издърж иш ли?
Той кимна с глава и с е сгуш и в нея.
— М ариан а, студ ено ми е.
— Знам, знам. Когато си т ръгн ат, ще потърсим място за спане.
— Ще си запа лим ли огън?
Тя поклати глава.
— Н е, но си гурно щ е намеря някоя з ав ив ка.
— С ъщо и за теб, н а ли? — Н а лиц ето му с е появ и едва долов има
усм ив ка. Тя го озари с онова ангелско сия ние, ко ето на кара ма йка й да го
из бере за модел при по следнат а си творба.
Той с е усмихваш е за пръв път от она зи нощ, когато… М ама…
М ариан а с е опит а бър зо да прогони мъчителн ите спомени. Н е биваш е
да м исл и за оназ и нощ и по следва ли те я събити я — нео бходимо бе да
съхра ни сил ите си зар ади А лекс.
— Р азбира с е, че и за мен. — П риис ка й с е да с е наведе и да го целуне,
но не го стори — макар и ч етири годише н, Алекс не оби чаш е подобн и
изл ияния на чувс тват а. — Но след като си отидат.
Н о т е не си отиваха. Н апротив , коне те им спряха не по средстве но пред
църк ват а и до слуха й до сти гнаха мъж ки гласове и смях.
С ърцето й с е ра зтуптя неудърж имо и тя прити сна ма лки я плътно към
с ебе си.
Мол я те, Го споди, не ка продълж ат пътя си, спле те тя моли твено пръсти.
С вет а Д ева Марийо и Богородице, нека си о ст анат навън.
П о каме нни те ст ъпа ла оте кна ха с тъпки. Тя с е в цепен и.
— М ариан а?
— Шш т! — П охлупи уст ат а му с ръка.

2
 В рат ат а с е разтвори със с кърцан е. Бог не чу моли тв ите й. Време бе да
си припом ни майчи нит е съвет и. В този миг всич ко зав ис е ше единс твено от
не йнат а сила и разум.
М ама! О чите й с е напълниха със сълзи и очерт а ният а на мъж а, заст а на л
на в хода, с е размиха пред погледа й.
П опремиг а няколко път и. След т рагедият а не бе пла ка ла — с ега също не
бива ше да дава воля на съл зит е си. Плачеха единс твено ма лодуш нит е. В
този м иг бе длъж на да запаз и присъ ств ие на духа.
М ъжът т ръгн а точно по цент р а лнат а път ека. Бе в исок и едър, а крачки те
м у — широ ки и енерги чни. Тъмното му намет а ло с е вее ше з ад него като
крил о на хищ на п тица. Н е но с еше униф ормат а на херцог а, ко ето обаче не
озн ача ваше, че не е в раг. За ща сти е не го следваше никой. О чев идно бе
о ст ав ил о ст ана ли те не годници навън и възмож но сти те й да с е справ и с него
нар астваха.
Той с е спъна в тъмното и изру га. До нея Алекс из сте на. В она зи
ст ра шна нощ ма лк ият с е бе наслу ша л на псув ни и руг атни, на не прилич ни
см ехове и от чаян и писъ ци. Тя го бе при тисн а ла към гръдт а си, за да не
гл еда, но той чува ше всичко. С ега отново го пре гърна, опи твай ки с е да м у
вдъхне см ело ст.
М ъжът с е спъна повторно, спря на място, наведе с е и в зе нещо от пода.
С л ед с екунди ма лко пламъче о свети тъмнин ат а — в ръцет е си държеш е
парче све щ.
Тя с е сни ши още повече в сян кат а и заследи мъж а в нимателно с погл ед
— т рябва ше да откр ие слаб ото му място.
И маше тъмна ко с а, вър за на от зад, а на издъл жен ото лице искря ха
зел ени очи.
Той вдигн а високо све щт а и с е заогл еж да във всичк и по соки. Н акрая
погл едът му с е спря върху зейн а лия отвор, където някога бе небе сния т
прозорец. В този миг пръсти те му обв иха още по–здраво све щт а, а лицето с е
из крив и от яро с т.
— Прокля тие! — С о ст рието на боту ша си той подрит на разп иляното
ст ъкл о по мраморн ия под. — М ътни те да ги отне с ат! — из руга той.
Говореше англий ски. Сигурно е англич анин като т ат ко, мина й пре з ум а.
Н о баща й нико га не бе изпад а л в т акава яро ст. В този миг Алекс из хъл ца
ж а л о с тиво. М ъжът зас тина на място.
— И ма ли ня кой тук? — изв ика той и с е отправ и към тях. Бе зумен ст рах
я с тисн а за гърлото, но тя вс е пак успя да запази с амообладани е. А ко ги
открие ше, щя ха да му падн ат в ръце те. Един ствен ото оръж ие си о ст аваш е
из нена дат а.
— П очакай ме тук! — прошеп на тя и го побу тна зад коло нат а. С един
ско к с е озова пред мъж а и с е нахвъ рли върху му.
— Какво по дяво… о–ох… — Тя заби глава в корема му и той о ст ана бе з
дъх. П о сл е сграбчи счуп ения желе зен канд елабър и го стовари меж ду
кра кат а на мъж а.
Той изс тена и с е затърчи от болка.
— А л екс! Н ас ам! Бър зо! — изв ика тя.
С л ед миг момчето с е озова до не я. Тя го сгр абч и за ръкат а и по
це нт ра л нат а пъ тека двамат а с е затич аха към из хода. Но още преди да
до с тигнат порт а ла, не що я тласна сил но от зад и тя с е намери на твърд ия

3
под. Успя да ги хван е! Той я обърна по гръб и с една отгоре й. Б е
бе з пом ощна… точно като майка си.
— Н е! — изв и ка тя и зама ха не истово с кра ка и ръце.
— П о дяволи те! Само по см ей да мръднеш!
В този миг А лекс също с е хвърли върху гърба на мъж а и с тънк ите си
ръчи чки обв и в рат а му.
— Б яга й, А лекс! — изв ика М ариана силно. — Бяг ай! Бър зо!
М ъжът върху нея сяка ш замръ зна.
— Б оже мило стив и! — изт ръгн а с е от уст ат а му, след ко ето добав и
пре зри тел но : — Та това с а деца!
С кочи на кр ака и изт ръс ка дет ето от с ебе си. М ариан а с е изпр ав и на
кол ене и по с егна към ка нделабър а.
— М ариан а!
Тя вдигна поглед и в идя как брат й с е и зв ива в ръце те на мъж а. С ъс
све щни ка в ръка, тя с е хвърли върху не го, но той и зправ и Алекс като щ ит
пред с ебе си.
— Н е, не с е опитва йте да ме удр яте пак — изв ика той ядов ито на
м е с тния е зи к. — Второ подобно по с егателс тво върху лично стт а си не ще
позв ол я. В с е още ми е рано да с е лиш авам от мъже с твено стт а си.
М ъж като вси чки о ст ан а ли. Ех, да имаше меч подръка, за да м у я
от с еч е.
— П усне те го ведна га — из пищ я тя прони зит елно.
— Д адено. — Този човек сигурно притеж аваш е мече шка сила, тъй като
подм ят аш е А лекс в ръце те си като ня какво перце. — Но с амо ако обещ аеш
да не м е напад аш повече.
— О ст авет е го веднаг а на земят а или…
— И л и ка кво?
— И л и от ново ще в и заболи.
— А ха, заплашва ш зн ачи. Н е си ли още много ма лка за те з и не ща?
Тя не отвърна на думи те м у и направ и крачка напред. Той с е в цеп ени.
О чит е м у не отклон но следяха желя зното оръж ие в ръцете й.
— Стой по–да леч от мен. — Тя спря на място и тялото му с е отпу сна. —
Запом ни едно не що: Услов ият а определя онзи, в чиито ръце е пляч кат а.
Ст рува м и с е, че този път в ръцете ми е падна л а до ст а ценна пляч ка. — Той
с е отдръпна на зад. — Виж те го с амо колко е мънич ък. А ма лки те деца с а
до ст а уязв ими, н а ли?
П ре з тялото на М ариана премина т ръпка.
— Уб иете ли го, а з…
— И зобщо не мисля да му сторя каквото и да било — прекъс на я той. —
Стига, разбир а с е, да не ме предизв и каш.
Едва с ега тя с е загледа по–в нимат елно в него. Гъст ат а му черн а ко с а с е
бе развър з а ла на в рат а и обрамчваше издъл жено, пло ско и изс еч ено лице с
прав и чер ни веж ди, надв исн а ли над яркит е зелен и очи и гърбав и я орл ов
но с. Лицето на този мъж бе кораво и непроменл иво като гра нит, лице, ко ето
поз нава же стоко с тт а.
— А ко от говориш на въпро си те ми, ще пусна младия чове к — рече той
споко йно. — Н е бива да с е т ревож иш, с дец а не водя войни.
Н е м у повярва, но няма ше друг и зход.
— Д обре, пит айт е.
— Ка кво търс ите тук?

4
 Трябва ше по най–бър зия нач ин да откр ие правдоподобен отговор. —
Б еш е студе но и тър сим убеж и ще з а пре з но щт а.
— Тук няма подходящо място з а пре с пиван е, вятър ът духа пре з
счупе ния прозорец. — П огледъ т му, в перен неподв иж но в нейн ото лице, с е
опи тваш е да проникн е в мислит е й. Н е ми вярва, помисли си тя от чаян а, не
с а м е нау чили да лъж а. — Може и да си някоя крадла — продълж и той. —
Това не е ника к…
— М ариана нико га не краде — обади с е А лекс с предизв и кат елни нотки
в гл ас а. — И скаш е да в иди с амо прозореца, но той бе ше счупен. Тя никог а
ням а да…
— М ълч и, Алекс — прекъ сна го о ст ро. Той нямаше ни ка ква предст ава
за стойно с тт а на джеделара, иска ше с амо да я за щит и.
— П розорецът ли? — М ъжът погледна бър зо назад. — По дявол ите,
на исти на е ст рошен. — Предиш нат а яро ст отново изкрив и лиц ето му. —
Н егодниц и! Той т рябваше да бъде мой!
Тоз и чове к е ис ка л да в земе прозорец а! Значи е един от оне зи!
— Кой… кой сте в ие?
Той я изгледа с присв и ти очи.
— В ъв вс еки случай не съм дяволъ т. А ти за кого ме мислиш ?
Тя навлаж ни ус тни с е зик.
— М исля, че ст е човек на Н ебров .
— Н е съм ни чий човек, ясно ли е. — Той ст исна ядов ито устн и. — А
още по–ма лко пък на този не годник. А з… о–ох!
А л екс в пи зъби в ръкат а на мъж а. М ариана с е приготв и за скок, в
сл уч ай че реши да на каже брат й. Той обаче про сто изт ръс ка ма лки я от с ебе
си.
— М ай този момък е до ст а буйни чък, не пад а по–долу от теб.
— П усне те го. Той про сто с е ст ра хува.
— Н ека сключ им споразуме ние. А ко ми обе щае ш да не бяг аш, ще го
пус на веднага.
Н еприя зънт а му спрямо херцог а из глеж даш е съвс ем не подправена, но
този ф акт вс е още не озн ачаваше, че не е против ник. Защ ото и той бе
т ръгн а л на лов за прозореца.
— О ст авет е го на земят а, а аз обещ авам, ч е няма да избягам.
— Д а, но в т акъв случай о ст авам бе з щит.
— Н яма да в и удрям повече. — Тя с е усмихн а доволно.
Устн ите му пот репн аха, но той не отвърна на усмив кат а й.
— Е, значи всичко е наред. Убеден съм, че вс е няка к ще с е спр авя с
ма л ко мом ич е като теб. А с ега махни това оръж ие.
Тя с е поколеба за миг, но по сле пусна кан делабъра на з емят а.
— Това добре. А с ега да чуя обещан ието ти.
Н адява ше с е, ч е няма да настоява.
— О бещавам — отвърн а тя с яд и добав и бър зо, — но с амо ако Алекс е
извън опасно ст.
Той по ст ав и момчето на земят а.
— Тук не е опасно за не го.
О пасно сти те дебнеха навсякъд е и тя бе длъж на да ги по ср ещн е.
— Б ър зо в гради нат а! Поча кай ме т ам — нареди тя на момчето.
— Н е ис кам.

5
 Тя също не желаеш е А лекс да с е отда лечава. Нощт а бе студена, момчето
— бол но, а и не зна еше докога англича нинъ т ще я задърж и на това място.
Н о няма ше дру г избор — брат й не бива ше в ни какъв случай да о ст ава в
църк ват а. Сне вълненат а зав ив ка от раме нет е си и го наме тна с нея.
— Трябва, Алекс. След ма лко идвам и аз.
Мом чето понечи да с е възпротив и, но долов и погледа й, обърн а с е и с е
завтече към ма л кат а в рат а от ляват а ст рана на олт ара.
Ето, о ст а на с ама с този мъж . М амо! Ка кво да стори, ако започн еше да я
из те зава, както измъчваха тогава май ка й? И звърна с е бав но към него —
ст ра хът пълзеш е из цялото й тяло. О ст ан а ла бе з дъх, тя замръ зна на място.
— Ти май прого ни моя з а лож ник — изреч е той на смешливо, изправ и
ня какъв свещни к, в зе от з емят а све щт а, която бе изпу сна л и я запа л и
отново. — С ега съм изложе н на още по–голяма опасно с т. П ит ам с е да л и
т рябва да търп я това… Защо т репери ш?
— Н е т репер я. — В погледа й пробле с на упорство. — И изобщо не м е е
ст рах от вас.
Д а, думат а ст рах бе твъ рде слаба, за да изр ази състоян ието й, з ащото тя
бу ква л но с е в цепени от уж ас. Той очев идно бе довол ен, тъй като ст рахъ т
ще ше да я прин уди да от говори на негов ите въпро си. Н о кой знае защо реши
да пощади гордо с тт а й.
— Н е съм каза л, че с е ст ра хува ш. Сигурно с е дълж и на студа. Н а л и
даде на м омчето зав ив кат а си! — П ри те зи думи той съблече своят а мант ия.
— Ел а да те намет на.
Тя погледна мант ият а ся каш бе меч, насочен към нея и по е дълбоко дъх.
— Н яма да с е съпротивлявам. Само ми обещ айт е, че по сле няма да м е
уб иете. А л екс с е н уж дае от мен.
— С лед ко е да не те уб ивам? — попит а той недоумява щ, но на м ига
о съ зна см исъла на дум ите й и присв и очи. — Ти какво си помисли? Ч е
ис кам да те и знас иля ли?
— Д а. Н а ли мъжете вс е т ака правят с жен ите!
— Ти на кол ко си годин и?
— Н а ше стн аде с ет.
— И зглеж даш по–ма лка. — Р азпусн ат ат а, разкъс а на блузка, както и
пол ат а й при крива ха всякак ва следа от же нстве но ст и тя прили чаш е на дете.
Тял ото й бе деликатно, крехко и боле знено тъ нко, а на бузат а с е сине еше
гол ям о пе тно. Р ус ат а ко с а, спле тена на дълг а плитка, подч ерт аваше още
повече не йнат а уязв имо ст и дет ско излъчва не.
Тя го и згледа с пре зр ение.
— А вас какво в и ин тере сува на колко съм години ? Н е е ли до ст атъчно,
че съм про сто съ ще с тво от женс ки п ол? Знам, че з а о ст ан а лото мъже те и пет
пар и не дават.
Тя изреч е всичко толкова убедено, че в душат а му пропъл з я
съст р адани е към това мършаво момиче.
— С л учва ло ли ти с е е вече?
— Н а мен не. — Вне запно тя ст ана съвс ем сдърж ана и бук ва лно пред
очи те м у с е отдръ пна от боле з ненат а тема, която я измъчва ше.
— С ега също няма да с е случ и — изр ече той реши телно. — Н е съм от
хорат а, които пропу скат удобн ия случ ай, но на деца не по с ягам.
В съ щно ст веч е не беш е дете. В друг случай ф ин ото й лице би могло да
изр ази и удивл ение, а не, както с ега, не прикр ито подозрени е. В ясн ите сини

6
очи с е чет еше опит, който надхвърля ше възра стт а й. Бе сти сна ла устн и, за
да не изда де, че т реперя т. Същото изра жени е бе в иж да л вече по дет ски те
л ица в с ел цат а и градов ете покр ай грани цат а с Каз ан и в него с нова сил а
из бухна няког ашнат а яро ст.
— К ъде с а роди телит е ти ?
Тя заб ав и от говора си.
— М ъртв и с а. — Думите с е от рони ха едва–едва от уст ат а й и той
т рябва ше да с е напрегне, за да ги ч уе.
— П о ка къв нач ин умря ха?
— Татко умря преди две годин и.
— А май ка ти ?
Тя поклати глава.
— А з… не ми с е говори з а това.
— Ка к умря майка ти ? — повтори той непр еклонно.
— Х ерцогъ т…
Той си спомни предишн ото й обв ине ние.
— Х ерцогъ т на Н ебров ли?
Тя ким н а утвърд ително.
Н е с е учудваш е. Година по–ра но могъщи ят херцог на Н ебров с е бе
раз бунтува л сре щу брат си, кра л Й о сиф . След бе зброй бит ки двете арми и с е
обе з кърв иха една — друг а и херцо гът с е призн а за победен. Р азпръс нати те и
от сл абе ни войски на кра ля не бя ха в състояни е да по следват Н ебров до
не гов ите земи. В момент а той ближе ше ран ите си и яв но отново съб ираш е
арм и я. По време на от с тъпле нието си той при чин и много ст рад ания на
Монт ав ия — наемниц ите му плячко сваха и опож аряваха всич ко, ко ето с е
из преч еше на пътя им. Яздейк и от Ка зан към Ален ка, Джорд ън съ зря
м ноже ство опустошен и с елища, бе зче т т рупове и опозорени жени.
— Кой уби май ка ти? Някой от войници те на херцога ли?
П окл ат и глава.
— С ам ия т херцо г — проше пна тя, загледана право пред с ебе си сяка ш
сц енат а отново с е разигра ва пред очи те й. — Той… той я уб и.
— Кой, с амият херцог ли? — Необи чайно з а херцога, помисли си
Д жордън. Зарек Н ебров бе наи сти на брут а лен, студен и пре сме тлив човек,
но не обича ше да пролива бе з причи нно кръв . — Сигур на ли си?
— Той дойде в на шия дом и… да, сигурн а съм. — При те з и думи тя с е
разт р епери цялат а. — М ама ми каза кой е той… Позн аваш е го… Той… той
започ на да я изте зава и по сле я уби.
— За що?
О тговор не по следва.
— П опит ах те не що!
— Р азбрах — отвърна тя с не желан ие. — Щом като не искате да м и
при чини те болка… ще ме пуснет е ли след това да си ида ?
Б оже мило стив и, за миг му с е стори, че е не по–ма лко брут а л ен от
Н ебров . Кол ко бе зпомощно бе това дет е… Н ай–добре Грегор да и зпрат и
няко й от хорат а си да потърси близ кит е на момич ето, з а да я заведе при тях.
И маше обач е още нещо — тук с е крие ше ня каква т айн а. Съв паден ието бе
твърд е гол ямо. О чев идно тя бе тук зар ади прозореца. Съдей ки по няколкото
репл и ки, които изрече в болкат а си, майка й е била из те зава на, преди да я
уб ият. А Н ебров не върше ше нищо бе з прич ина.

7
 — Н е, с ега няма да върв иш никъд е. — П роте гна отново мантият а си към
нея. — О блечи я. — Тонъ т му бе вс е още твърде ст рог, но той с една на една
от църков ните пе йки, за да не из глеж да толкова запла шит елен. И зправен до
това крехко съще с тво, изгл еж даш е направо като няка къв недодялан вели кан.
— С едни тук.
— Н яма да говоря повеч е — промълв и тя с не сигур ен глас. — Каквото и
да м и сторите.
В ероят но боле зн ени те споме ни бяха ней ното на й–слабо място.
Трябва ше обаче да призн ае пред с ебе си, че не знае точно ка к да с е
възп ол зва от тях.
— О ст ани — реч е той вяло. — Н яма да настоявам повеч е. А ко ис каш
раз ка звай, ако не иска ш — недей.
Тя с е поколеба за миг и го изгледа изп ит ателно. П о сле по е мантият а м у,
ув и с е в нея, но не с една.
— За що т рябва да о ст авам?
— Н е зн ам точно… — Вероят но си губеше времето с нея. Бе сторил
вси чко възмож но, за да изкоп чи не що от уст ат а й. П розорецъ т бе счупен и
не м у о ст аваш е нищо друго, о свен да с е срещн е с Янус — той щеше да
за не с е ве с тт а до Каза н, а след това щ еше да с е от прав и към Самда, за да
изд ири П оган и. Дори и момичето да зна еше нещо важ но, прозорецъ т вече не
съ ще ствува ше, дяволите да го в земат! Само че не биваш е да о ст авя нещ ат а
току–т ака. Н ебров не бива ше да го изпревари и да откри е нещо, за ко ето
той, Д жордан, не е изве с тен. П огледът му отново с е спря на отвора, по
който вс е ощ е в исяха парч ет а на зъбено ст ъкло.
— Кол ко ст ранно ? По едно и също в реме двамат а с теб с е озовавам е на
едно и също място… Вярва ш ли в наме с ат а на съдб ат а?
— Н е.
— А аз вярвам. Всмука л съм т аз и вяра още с майчин ото мляко. За щото
в ж ил ите на ма йка ми теч еше и т ат арс ка кръв . — П огледът му не с е
отм е ст ваше от празн ат а дуп ка на прозореца. — Градъ т е опля чко с ан и
хорат а с а го напусна ли, но не с е знае да ли войс кит е на херцога няма да с е
върнат обратно. Двамат а с брат си сте полугл адни и окъс ани, но въпреки
вси чко ти си избра л а точно този момент, з а да дойд еш на това място. —
За що?
— А в ие за що ст е дошли ? — отвърн а тя на въпро с а с въпро с.
— Ч ух за не срав нимат а красот а на прозорец а и ре ших да го купя, за да
си го зан е с а у дома.
— С игур на съм, че ст е ис ка ли да го от крадн ете!
— Ти про сто не разбира ш…
— И ска ли ст е да го откр адне те — повтори тя упорито.
— Щом настоява ш толкова… добре, исках да го открадн а — реч е той и
отвърна на погледа й. — А ти защо си тук, каж и?
Я сн ите й, искря щи очи с е из плъзна ха от не гов ия поглед.
— Трябва ше да проверя лично да ли е още тук или не.
— За що?
Тя не отвърна.
— П о–умно ще е от твоя ст ра на, ако ми от говориш.
Тоз и път погледът й с е в пи предизв и кател но в лицето му, а от думи те й
за ст руи пре зрени е и подигр ав ка:

8
 — Ч ух за не срав нимат а красот а на прозорец а и ре ших на всяка це на да
си го зан е с а у дома.
Ка кво храбро девой че! Ст р ахува с е, но не с е предава. В този миг обач е
не биваш е в никакъв случа й да издава възх ищен ието си.
— Може би щ е т рябва да ид а в градинат а и да с е заема с брат т и.
С игур ен съм, че от него ще п олуча бър зо необходимит е ми сведени я.
— О ст авет е го на мира!
— Каж и ми ис тинат а тогава!
— За щото прозорецъ т ми при надлеж и! — изт ръгн а с е от уст ат а й.
Б оже Вс емогъщи. Едва усп яваш е да при крие обзелат а го възбуда.
— М исля, че папат а няма да с е съгласи с теб. Н а ли зна еш, църкв ите и
вси чко в тях е собс твено с т на Бога и на папат а.
— Прозорецъ т е мой — отвърна тя разгоре щено. — М ина лат а година,
преди см ъртт а си, баба ми го подари.
Той успя да запаз и тона си рав нодушен.
— Кол ко мило от нейн а ст рана! И с какво право, моля, ти е направ ил а
този скъп подарък?
— За щото прозорецъ т е не йна творба. Ка за ми още, ч е църкват а не ни е
пл атил а з а извърш енат а работ а и затова той вс е още е наш.
— О пасявам с е, че не ти е каз а ла исти нат а. П розорецъ т е създаде н от
ръце те на А нтон П огани, големия майстор.
Тя поклати глава.
— Д а, това е дядо ми. Само че не той е май сторът. П розорецъ т е дел о
на моят а баба.
Той вдигна недоумява що веж ди.
— Же на? — Едва ли някоя жен а може да прит еж ава толкова т а ла нт — т а
на л и прозорец ът с е съ сто е ше от дваде с е т и т ри ча сти, изобраз яващ и въз хода
на човека от пръстт а до влиз ането му в рая.
— Д а, дядо ми е предст ав ил прои зведението като сво е. Н икой на този
свя т не би приел творба, дело на жен ски ръце. Само ч е т ази работ а в инаги е
бил а вършена от наши те же ни.
— В ин аги ли?
Тя ким н а с глава.
— В еч е пе т века жен ите от нашия род творят прои зведения на
изкус твото от стъ кло. Всичк и ние овладяваме това умен ие в най–ра нна
възрас т. М ама твърдеш е, че съм извънредно т а лантли ва и някой ден ще м ога
да с е рав нявам дори с баба.
В душат а му приплам на над еж да.
— А позн аваш ли добре не бе с ния прозорец?
Н е зав исимо от подч ерт ано рав нодушния му тон тя с е с епна и ст ана
предпа зл ива — ре а кция, която не бива ше да с е допуска. Затова той реши да
от с тъпи и смен и не заб ав но темат а.
— А ка кво правя т мъже те от ваш ия род докато жени те творя т?
П ри те з и думи напрежен ието я напус на.
— П равят какв ото си искат. Защ ото с а обе з пече ни материа л но.
— С дру ги думи, жен ите храня т с емейств ото и отгоре на всичко
о си гуряват благо състоян ието на мъжет е си, т ака ли?
Тя см ръщ и чело.
— Р азб ира с е, това сп ада към наш ите задължения. Винаги ние см е…
за що м е гледат е по този нач ин?

9
 — П ро сти ми, но вси чко това ми с е ст рува ма лко ст ранно.
Тя с е раздв иж и нетър пеливо.
— С ега т рябва обач е да т ръгвам. А лекс ме чака.
— И къде смят аш да идеш ? П редполагам, че домът ти е в раз ва лин и,
както и всичко о ст ана ло в Та ленка.
— Д ом ът ни не бе тук, а неда леч от Самда.
С ам да с е намира ше на с едемде с е т мили в запад на по со ка.
— Е как тогава с те с е придв иж ил и до Та л енка?
— П еша.
Д ори и на кон пътуването от Самда пре з опустош енат а ст ран а бе
м ъчи тел но и опасно, а това полуд ете си бе пробило път до цър кват а бе з
вся какво превозно средс тво.
— И маш ли родн ини в Самда?
— Н е, ни къде ни кого си нямам — изреч е тя с бе з изра зен глас.
Той из пит а ус еща нето, че всичко с е подреж д а по на й–добрия начин.
С л ед всич ки те з и кръвопр олити я, на които бе св ид етел, съдбат а като че л и
на й–с етне с е смили над него. Ще ше дори да си спе ст и пътя до П огани.
За щото джеделаръ т с ам дойде при не го.
— В т акъв случай идваш с мен.
Тя го гледаш е като замая на.
— Ел а с мен — повтори той. В очите му пробле сна дръз ко пламъче. —
С ега разбирам, че сре щат а ми с теб е Бож и дар, а Бож ия дар не можеш да
отхвърл иш току–т ака.
М ариан а от с тъпи боязливо на зад. П огледът й издава ше, че го смят а за
пол удял . В този момент той наист ина не бе да леч от лудо стт а. О тчая нието и
яро с тт а бяха от с тъпили място на надеж дат а.
— Н има наист ина мисли ш, че ще с е спр ав иш бе з помощ? Та на л и Ал екс
с е нуж д ае от топла храна и дрехи. А з мога да ги о сигуря.
Тя с е поколеба за момент.
— За що… ис кате да ми пом огн ете?
— Може би искам да и зпълня едно чисто чове шко задълже ние и да
пом огна на две клети сирачет а — отвърна той с ирония в глас а.
Б ист ри те й сини очи с е опит а ха да разг адая т изра жен ието му.
— М исля, че в ие не сте добър човек.
— Д ум ите т и не с а глупав и, но не си напълно права. А з върш а добро…
когато поис кам. И ето на, с ега поис ках. Според мен в ие двамат а ст е
из вадил и голям къ смет, защ ото срещ нахт е мен.
Тя поклати глава, бе з да отме ства поглед от него.
Той о съ зна огромното й желани е да бъде убедена. Трябва ше с амо да
прои зне с е думи те, които тя оча кваш е. Вс е още обаче не бе ная сно как точно
да подходи към нея. О бикновено же нит е правеха всичко, ко ето пожелае ше
— още от на й–ранн а възра ст при теж ава ше както чар, т ака и дар слово. В
този м ом ент обаче никак не му с е искаше да лъже това изо ст авено същ е ство
с гол ем и красив и очи.
— Права си. За мен пътя т на дълга е не що бе зкр айно скучно и в инаги
съм го избяг ва л. — Той с е поколеб а за миг, но след това продълж и с
реш ител ен тон: — Е добре, наис тин а съще с твува причи на да ти предл ож а
пом ощт а си, но в момент а не възнамеря вам да я изд авам. А ко пожел аеш да
дойде ш с мен, услов ият а щ е диктувам аз. В т акъв случай ще т рябва да м е
сл уш аш, и то бе з да задава ш въпро си. А з от своя ст рана ти обещавам, че за

10
вас двам ат а ще има храна, покр ив и сигурно ст, поне докато с те под мо ето
покров и тел с тво. Н е дойдеш ли с мен, ще о ст ане ш сред те з и разва ли ни, а
брат ти ще умре от глад.
П ри те зи думи той с е обърна и по е по це нт ра лнат а пъ тека на църкват а.
Б е по ст ав ил всичко на една карт а. Р азбира с е, изобщо не възнамеряваше да
я о ст авя тук и ако с е на ложеше, щеш е дори да я отвлече. Предпочит а ше
обаче тя с ама да в земе прав илното ре шени е.
— П очакайт е!
Той спря на място, но не с е обърна.
— И дваш ли с мен?
— Д а. — М ариана с е забъ р за след него. — Да, идвам — повтори тя
при пряно, но не пропус на да добав и: — Само за ма лко. С ега–зас ег а А л екс
ще о ст ане в градинат а — първо т рябва да с е убедя, че сме в бе зопа сно с т.
Ще м у зане с а нещо за яде не, както и зав ив ки.
— Както иска ш. Н о няма да е лошо, ако побър заш с реш ението си.
С м ят ам да напусна този град на раз съмван е.
— М ного е рано — отвърна тя, обз ет а от пан ика.
— Н а раз съмване — повтори той. — Впрочем как те нар ече момчето?
М ариан а л и?
— Д а, М ариа на Сандър с.
— С андър с ли? — Той раз твори теж кат а врат а пред нея. — И мето не е
тука шно.
— Б ащ а ми беше англич анин. — Тя го изгледа ко со. — Като вас.
Той с е до с ети, че при в ида на счупен ия прозорец, бе з да иска бе
из руга л на ан глийс ки.
— А май ка ти ?
Тя с е за гледа някъд е наст р ани.
— Б еше тука шна, от Монт ав ия. — За да не о ст а не по–наз ад, и тя го
поп ит а бър зо: — А какво тър си ан глича нин като вас в Монт ав ия?
— Д о ст авя му удовол ств ие, затова е дошъл нас ам — отвърна той
ирон ично. — Н е си ме пит а ла още за името ми. Трябва да прояв и ш по–гол ям
ин тере с към своя спъ тни к, ин аче ще в земе да с е обиди.
— Д обре де. Как с е каз вате ? — попит а тя нет ърпеливо.
Той направ и церемо ниа ле н поклон.
— Д жордън Дрейкън, на ва шит е услуги, го спож иц е.
Д вамат а по еха надолу по стъ па лат а, но в тоз и момент вятърът с е
за сил и. Тя с е намръщи.
— Застудява. Трябва ми зав ив ка за Але кс. Н е мога да го о ст авя т ака
бе з…
— Д жордън, какво с е бав иш още? Ще реч е човек, че си в зел светото
при час тие — долетя до тях гръмотев ич ен глас.
М ариан а с е за кова на място. Към тях с е приближ а ваше ня как ъв в исок
м ъж . В ней нит е очи Джордъ н Дрейкъ н из глеж даш е твърд е в исок, но със
свои те поч ти два мет ра този човек бе ис тинс ки гиган т.
В ел и канъ т отметн а глава и с е разсм я гръмоглас но.
— Трябва ше да с е до с етя, че ще от крие ш някоя жена дори и в това
за бравено от Бога място. — Приближ и с е още няколко крач ки и лунат а
о све ти л иц ето му. То бе не по–ма л ко ст рахов ито от не говат а ф игура.
В ероят но бе около чет ириде с е тгодише н и и зраже нието му св иде телс тваш е,
че има з ад гърба си бур ен и метежен ж ивот. Н о сът му бе счупе н, а бу йнат а

11
прош арена ко с а обрамчваше скули, и зс ечен и сяка ш от гран ит. О т лявото око
до ъгъл чето на уст ат а преми нава ше дълъг, бял, на зъбе н бел ег.
— Н е с е бой — опит а с е да я успокои Джордъ н. — Това е Грегор. Н яма
да ти стори нищо лошо.
Н е знам да ли да му вярвам, помисли тя, обзет а от пани ка. П огледът й с е
спря на м ъжете, които ча каха на кон е в поднож ието на стъп а лат а. Бяха поне
пе тнад е с ет души като няко и държ аха в ръце те си запа ле ни ф акл и.
И згл еж да ха див и и же сто ки — точно както този Грегор. Н а глав ите си
но с еха черни кожени шапки и ст ран ни бели в ръхни дрехи с подплат а от
л иси ча и овча кож а. Бяха обут и в ботуши до колен ете, над които с е
раз вяваха широки ст ар инни па нт а лони. П о с едлат а им бя ха окачени пуш ки,
а на кол а ните в исяха дълги мечове. Можеш е ли изобщо да не т ръгне с
Д рейк ън? О тговорът на този въпро с бе яс ен. А лекс бе боле н и с е нуж да еше
от топл ина и гриж и, а този мъж и зяв и жела ние да му помогне.
— Грегор, о ст ани на място. — Вели канъ т с е зако ва на петото стъп а л о, а
Д рейк ън с е обърна към нея. — Н икой няма да ти стори зло. Има ш думат а
м и.
Тя си спомни, че когато я уве щава ше да т ръгне с него, той не прибягн а
до л ъж а. Предо ст ав и й с ама да реш и и тя в зе сво ето реше ние. С ега вече не
бива ше да проявява ма лодуши е. И зправ и с е като свещ от мястото си и
изв и ка вл астно :
— Ка жет е му да дон е с е зав ив ка за Алекс.
С ам о з а миг по лицето на Д жордън пробя га не ясна гримас а.
— Ведн ага, го спож и це. — Той с е обърна към Грегор. — И ди и доне си
зав ив ка за дамат а.
Грегор кимна с чорлават а си глава и с е завтеч е обрат но по с тъпа л ат а
към гигант ския си кон. О твори дис аги те и извади отт ам зав ив ка от овча
кож а. По сл е с е обърна кръ гом и с е зат ича обратно нагоре, в зимайк и по т ри
ст ъпа л а наведнаж . И зправ и с е пред М ариа на, усмихна с е добродуш но и й
подаде зав ив кат а.
— Заповяда й. И менуват ме Грегор Дамек. Знам, ч е съм гроз ен като
ч удов ище, но вс е пак деца не ям. Че с тна дума.
О т ст ра хов итото му лице я гледаха две топли ка фяв и очи. М ариана по е
зав ив кат а. В сърц ето й с е про буди симпатия към този чове к.
— А з… а з съм М ариан а — изр ече тя пре с екливо.
— А с ега з ане с и зав ив кат а на брат си — обади с е Дрей кън. — Ще
раз пънем лагера в с еверни я край на града. Ще с е сгреет е на огъня и ще
пол у чит е топла хран а. — П ри те зи думи той с е обърна и с е заспус ка по
ст ъпа л ат а. — Сти га да ми имаш доверие, разбира с е.
Той бе дошъл на това място зарад и прозореца, следователно не може ше
да м у има доверие. Н о той бе и англич анин… а за какво му е на един
англ ичан ин прозорецъ т? Ами ако й е каза л исти нат а? Да ли да не му с е
довери… поне мъничко?
— Поча кай те ма лко. — Тя по с егн а към з акопч а лкат а на в рат а си. —
М ант ият а в и.
— Може ш да ми я върне ш и по–късно. — Той скоч и пърг аво на с едл ото
и с ръка даде зн ак на хорат а си. О блеклото му го отлича ваше от о ст ана ли те.
Те сн ите тъмно сини па нт а лони, артис тич ният ш а л около врат а и елега нтн ото
с ет ре й напомняха начина, по който с е облич аше ба ща й, когато приема ше
го с ти от А нглия. Въпре ки всичко обаче Дрейкън не и зглеж да ше като чуж до

12
тял о сред хорат а си. Тя почувст ва, че той бе не по–ма лко буен и див от
о ст ан а л ит е, но з а разли ка от тях сил ат а му бе обузда на.
Езд ачи те потегли ха на с евер и не след дълго т ропотъ т на конски те
копит а заглъх на. Той от ново й дава ше възмож но ст да в земе с амо стоят ел но
реш ение и този ф акт кой зн ае з ащо й вдъхна нов и сили. П ритис на зав ив кат а
към гръдт а си и с е зат ича по стъ па лат а.
— Това дете е до сущ като наплаше но гълъбче. — Грегор хвърл и погл ед
на зад и в идя ка к М ариана изче зн а пре з църков ния по рт а л. Ли цето м у
пом ръкн а. — Та зи ст рана гъмж и от бе зпризорни дец а. Сърцето ми с е обл ива
в кръв като ги гледам тъй бе зпомощ ни.
— «Гълъбчето» зама лко да ме скопи — отвърна Джордън ядов ито. —
Едно ще ти каж а: Имаме си работ а със сокол, а не с гълъб.
В погл еда на Грегор при пламна гняв .
— Зн ачи си с е опит а л да й стори ш не що, т ака ли? Н е те ли е срам — и
то в църква!
— Гл упо ст и! Про сто с е з ащи тих, когато «гълъбицат а» награби ня как ъв
жел е з ен све щни к и пон ечи да ми в иди сме ткат а. Това е!
— Н е разб ираш ли, че я е ст рах? Брат й в църкват а ли е?
— В град инат а.
Ч ел ото на Грегор с е набразди.
— О тивам да ги доведа и двамат а. Сигур но изобщо не сме ят и да с е
прибл иж ат към нас.
— Н е! Тя т рябва с ама да дойде при мен.
— Н о аз си мислех, че…
— П розорецът е счупен — прекъс на го Джорд ън. — Бе зсми слено е.
Грегор въз кликн а уж ас ен.
— Кой е сторил това?
— С поред мен не е Н ебров . П редп олагам, че с а го счупили по
нев ни мани е, когато с а на хълт а ли в гра да.
Ли цето на Грегор с е из крив и в гримас а.
— Н е ис кам да съм на мястото на команд ира, допу сна л т ази гре шка.
П ит ам с е съ що за що, т ръгвай ки към столицат а, не е подсигурил защ ит ат а на
Та л енка.
— Защото е в исокомерен. М ислил си е първо да зав земе земи те на кра л
Й о сиф , а по сл е на спокойс тв ие да с е върне тук и да си присво и не бе сн ия
прозорец. Но когато претър пял поражение, о съзн а л, че с е на лаг а да побъ р за.
П розорецът му е нео бходим, за да с е спазар и с Н аполеон. — Той спря за
м ом ент. — Когато разбр а л обач е, че е унищожен, сигурно е решил да го
възст а нов и и затова е т ръгн а л с войск ите си към дома на А нтон П оган и.
— Зн ачи е оти шъл при създателя на прозореца, т ака ли?
— Така мислят всич ки, но тво ето «гълъбче» ми обясни, че прозорецъ т е
съ творен от ръце те на баба й. — П о сле раз каз а на спътн ика си вси чки
подробно с ти, които бе нау чил от М ариан а.
Грегор подсв ирн а ти хо с уст а.
— Б едното момиче. Вече не с е учудвам за що си толкова добър към нея.
— Ка кв и ги дрънка ш? Не може и дума да ст ава за доброт а. Не чу л и
какво ти ка зах? Тя не си при знава, обаче поз нава прозореца отлич но. Убеде н
съм . О тгоре на всичко тя с амат а е била обучавана в изкус твото на
м ногоцв етн ия стъ клопис. Н е е из ключено един ден да до ст игне умени ят а на

13
баба си. Може вероятно с тт а да не е много голяма, но пък е единс твенат а,
която ни о ст ава.
— И зслуш ах те. — Лиц ето на Грегор заси я. — Н е с е срамувай от
проявен ат а добрин а. Знам, че ти с е иска целия т свя т да те смят а за
кораво съ рдеч ен злодей и затова ти обе щавам, че няма да издам ником у
какво добро сърц е но си ш в гърд ите си.
— Н е съм добро сър… — Джордън замълч а и повдиг на рамене. — П ък и
девой чето едва ли ще с е съгласи с теб. Защ ото вече ми съобщи, че не съм
добър човек.
Грегор отново погледна на зад.
— В с е още си мисля, ч е ще е по–добр е да я доведа. Да не в земе да ни
из бяга?
Зад първ ия ъгъл Джордъ н запря коня си.
— Н яма да избяг а. С ега т ръгваш обратно към църкват а и заст аваш в
сян кат а на маг ази на от друг ат а ст рана на улицат а. П о съ щото време Н ико да
набл юдава задния в ход към градинат а. И в нимавай те да не в и в иди, когато
п о ем е към наши я лагер.
— А ако не т ръгне към лагера?
— В т акъв случай ще я доведеш ти.
П о л ицето на Грегор преми на ся нка.
— Тя мисле ше, че е свободна да ре шава. Значи не си й каз а л исти нат а,
т ака л и?
— Н е съм я излъга л. Тя е напълно свободна да в земе прав илното
реш ение. Н а ли зн аеш, поня кога с е на лага и на сокол а да му нахлупи ш
шапч ица на очи те, з а да лит не във вярнат а по сока. И пре ст ан и да ме зяпа ш
т ака, сяка ш ще сторя няка кво зло на тв о ето птич енце. Н е исках да прил агам
на сил ие, понеже знам, че с мед с е по с тиг а повеч е, от колкото с лим он.
Трябва да я в разумя и не ми с е щ е от ново да с е нахвърл и от горе м и с
о ст ри те си нокти.
Ч утото не допадн а ника к на Грегор. Н еведнаж бе в иж да л как Джордъ н
предл ага мед на жени те, споделяш е сладо стт а му с тях, а по сле с е
отдръп ваше и ги изо ст авяше.
— Н е с а хубав и те з и работи. Тя не е като жени те, с които си бил. М ного
е уязв има.
— Говориш т ака, сяка ш ис кам да я в карам в леглото си — отвърн а сухо
Д жордън. — Н а ли с амият ти каза, че е още де те?
— Н а колко години е?
— Н а ше стн аде с ет. А з да не съм прелъс тит ел на де ца.
Д ум и те му отговаря ха на ист инат а. Джордън предпоч ит аше зрел и,
опи тни же ни и отблъс кваш е млади те, нев ин ни създан ия, които м у
предл ага ха в Ка зан или Лон дон. Но инс тинктъ т не лъжеш е напълно Грегор,
в от ношен ието на Джордън към момич ето имаш е не що необи чай но.
— Н уж дае ш с е от джеделара, на ли? М исля, че би сторил поч ти всичко
на този свя т, за да с е добереш до него.
— Е, в т акъв случай не с е бе зпо кой з а нея. Ще т рябва да измине ня коя и
дру га година преди да ми го даде. А може и да не успее изобщо. — Той
при шпори коня си. — Ще с е в идим по–късно в лагера. — Хвърли з а
по сл еден път поглед наза д и добав и:

14
 — И още нещо, приятелю … А ко ти хрумн е да пуснеш гълъбчето на
свобода, не забравяй, че в т ази з абравен а от Бога ст ра на я оча кват с амо две
възм ож но сти : гладна смърт или про с титуци я.
А ргум е нтът е повеч е от убеди теле н, помисли си Грегор мрачно и
про сл еди с поглед отда леча ващи я с е Джордън. Джордън бе корав мъж и
ст ан а още по–непр еклоне н, от както в зе присърце делото на Ка зан, но
каквото и да имаше наум спрямо момич ето, то щеш е да е по–добро за него
от онова, ко ето я очаква ше тук.
— Н ико! — Той обърна коня си и махна с ръка на наб ития млад м ъж ,
язд ещ в края на г рупат а. — Съж а лявам, но почив кат а ти с е отлага. И ма
раб от а за теб.

Лагер ният огън пламтеш е ярко — светлин а в мрака, която я привлич аше
неудърж им о.
— М ариан а? — Р ъкат а на Алекс с е в копчи още по–здр аво в нейнат а. —
Н аред л и е вси чко?
Н е зн ам, помисли си тя от чаян а. И наис тин а не знае ше да ли ще нам ери
си гурно ст. Бе пре кара ла ча сове наред в църкват а, обз ет а от теж ки мисл и.
В ярно, че спъ тни ците на Дрей кън бя ха див и и необу здани, но пък той
с ам ия т… Д а, ка къв ли бе с амият той?
Б рут а л ен, корав , уме н. М акар срещат а им да бе краткот р айна, той успя
да изяв и вси чки те зи кач е ства. Н о заедно с това тя прозря и твърдат а м у
реш ител но ст, прямот а и че с тно с т. Н о как бе възмож но, запит а с е тя,
че стно стт а му да върв и ръка з а ръка с лъж ат а и измамат а. За щото по
въпро с а за прозореца той яв но премълча нещо важ но.
А л екс с е прити сна към нея и с е раз кашля.
— М ириш е ми на ядене, М ариана. М ного, много съм гладен.
Д рейк ън й обеща хран а, топлина и сигурно с т за А лекс андър, а тя от
своя ст рана не по е ника кв и задължения. А ко по–късно почувс тва ше запл аха,
вс е няка к можеше да избяга. Н о дотог ава А лекс щеш е да оздравее и да
възвърне силит е си.
— С коро щ е с е нахра ниш. — Затън а го плът но със зав ив кат а от овча
кож а, по е дълбоко дъх и храбро закр ачи към лагерния огън.

Глав а втор а

О кол о огъня плът но един до друг бяха на ляга л и спящи мъже, з агънати в
зав ив к и. Единс твено Джордън с едеше буден, с поглед, в пере н в огъня.
Вдиг на очи, едва когато тя при стъп и в о свете ния кръг.
— Забав и с е — рече той тихо, а по сле с е обърна към Алекс. — Мом че,
т а т и направо си по син ял от студ. Ела по–близо до огъня.
А л екс отправ и пит а щ поглед към М ариана, тя кимна утвърдител но и той
отиде до пламъци те. Ус ет и жегат а и пусн а зав ив кат а на земят а, след ко ето с
ща стл ива въздиш ка проте гна ръце над огъня.
— Кол ко е топло и хубаво тук.
— Д а, т а ка е. Особено в т акава сурова но щ. — Джордън по сочи към
котл ето над огъня, в ко ето нещо в реше. — Р агу от заек. Вз имай лъж ицат а
заедно с пан ицат а и дейс твай.

15
 — А з щ е му сипя. — М ариана с е изс тъпи напред, но Дрейкън покл ат и
гл ава и тя с е за кова на място. — Той не е напълно здрав — заобя снява тя, —
т а з атова…
— Щом като може да стои прав , сигурно и лъж ица ще може да държ и.
— Той с е изправ и на кра ка, разгън а още една зав ив ка неда леч от своят а и
с една отново. — Ти си т аз и, която не може да с е държ и на кра кат а си. А
с ега сядай.
А л екс си сип а припр яно рагу в дървена па ница, а тя прис една с в идим о
не жел ан ие върху коженат а зав ив ка. О гънят излъ чваш е приятн а топл ина.
П риис ка й с е да въздъхне довол но като братчето си.
— Д л ъж на съм да помогна на А лекс.
— А з щ е му помогна.
В о свете ния кръг из никн а Грегор. Той напълн и своят а па ница и
прис една от другат а ст рана на огъня.
— Ел а, момко, с едни до мен. Гладе н съм като вълк, а сигур но и т и. —
Той наис тина прилич аше на вълк с бе зброй битки зад гърба си.
М ариан а бе убеде на, че А лекс не ще по смее да с едне до него. Момчето
с е вторачи в Грегор и с е обади с пре с еклив глас:
— Ти но си ш много о со бени дрехи.
Грегор за беля за удивле нието, изп ис ано по лицето на Мариа на и с е
усм ихн а широ ко.
— А, разбир ам, ти си си помислила, че с е ст рахува от мен, на л и?
Трябва да зна еш обач е, че децат а с а по–умни от нас, възраст нит е. Те
разч ит ат преди всичко на чувс тват а си, а не толкова на очит е. — П о сл е
отново с е обърна към А лекс: — А твоите чувства не те лъж ат, мом ко.
Д рехите м и може и да с а разли чни, но не и душат а ми. И о свен това
обл екл ото ми бие на очи единстве но в т ази пуст а, рав нин на ст ра на. У дома,
в Ка зан, ти ще бъдеш този, който ще бие на очи.
— Каз ан! — П огледът й с е насочи на с евер, където в исоки, пурпурно
оцве тени пла нини разд еляха Казан от Монт ав ия. До този момен т вс е още не
бе срещ а л а чове к от т ази дива, леген дарна ст рана. Каз ан бе него стоприем н а
пл ан инс ка държ ава, а ж ители те й бяха изв е стн и като непре клонни бойц и,
които с е отна сят с недоверие към всич ки чуж де нци. Н якога баба й
раз ка зваш е, че е и збяга л а от Р усия в Ка зан, но въпро сит е на Мариа на за
т аз и ст ран а т ака и не получи ха яс ен от говор. Монт ав ия и Казан не
тър гуваха помеж ду си. Ст ранат а поддърж аше може би няка кв и търговс ки
отнош ения един стве но с Р усия, с еверния със ед. Казан не с е нам е си във
войнат а м еж ду Н ебров и кра л Й о сиф , но въпрек и всичко Грегор твърде ше,
че е дошъл в Монт ав ия тъкмо от т ази заг адъчн а ст рана. — Какво прав ите
тук, сред на с?
— В м омент а правя едно–единс твено не що: храня с е в компаният а на ей
този м ом ък — отвърна Грегор и и зкрив и лицето си в комичн а гримас а. — Не
обич ам да ям с ами чък, хва щат ме коли ки.
А л екс изхихи ка, заобиколи огън я и с е нам е сти до Грегор. Вели канъ т
ким на удовл етворен.
— П ит аш какво върш а в скучнат а ти ст ран а ли… — Той си в зе още една
хап ка от рагуто и по сочи с глава към Джордън. — Ами, и зпълнявам си
за дъл жен ият а и предпазвам Джордън от по с егат елстват а на слабит е и ма л к и
м ом ичет а. Впроч ем ти наис тина ли си го ат акува ла със свещн ик по най–
ин тим ни те му ч асти ? Убеден съм, че много жени биха…

16
 — Я по–добре яж — прекъ сна го Джордън. — По–добре си напъл ни
уст ат а с яден е, от колкото с глупо с ти. А ко не пре ст ан еш, з аминаваш веднаг а
на по ст — приключ и той, натърт вайк и на всяка своя дума.
— И ска ш да замръз на? Как може да си толкова же сток — въздъхн а
Грегор с хит ра усмив ка на уст а, след ко ето продълж и да с е храни.
— К ъде е Н ико? — поп ит а Дрейкъ н.
— Н а л и ми каз а да не си отварям уст ат а? — Грегор преглът на пореднат а
хап ка. — О бика ля града. П о вси чко личи, че ж ител ите с а го напус на ли, но
зн ае л и човек… — Той з агъна раме нет е на момчето с още една зав ив ка. —
Д авай, изгр еби вси чко до дъно. И наче никога няма да ст ане ш голям и сил е н
като м ен.
А л екс с амо поклати глава.
— М исля, че колкото и да ям, никога няма порасна толкова — рече той
и по сл ушно натопи лъж ицат а си в аромат ичнат а сме с.
Д жордън подаде па ница с рагу на М ариан а.
— С ега довол на ли си ?
И зобщо не беш е довол на. В глават а й с е блъска ха въпро си и ст рахове,
но тя вс е па к ким на и с е нахвърли върху яденето. Зае шкото бе до ст а
ж ил аво, но гъсти ят вкус ен со с компе нсира ше тоз и недо ст атъ к. Тя съзр я
нея сни те оче рт ани я на непоз нат мъж — Грегор го бе нарек ъл Н ико — който
с е прибл иж и и си сипа храна. О т другат а ст рана на огън я Грегор си
при каз ваше тихи чко с Алекс, но тя не бе в състоян ие да долов и нито дум а.
Д рейк ън не отме ства ше поглед от не я, но държ ан ето му изобщо не я
за сяга ше. М разов ит ият вят ър св ис те ше по склоновет е на планинат а, но з а
пръв път от много в реме нас ам тя бе на топло и сухо и с е нахрани ис тин ски
— бе з да разч ит а на случай но намере ни огри зки.
— О ще ма лко? — поп ит а Дрейк ън, когато тя опразн и пан ицат а.
Тя поклати глава. Чувстваше с е сит а. П ълния т стомах в нуша ва измам на
си гурно ст и мнимо довол ство, помисли си. П огледна над пламъци те и в идя,
че Ал е кс за спива, сгуш ен в Грегор. П очувст ва с е по–с покойна. Вярно, че е
по–добре да сп и в легло, отколкото на твърд ат а земя, но пък огромнат а
ф игура на Грегор го предпазваше от о ст рия вятър. Той й намигн а дявол ито,
л егн а до м омчето и придърпа зав ив кат а над двамат а. Тоз и човек с е държ и
м ного м ил о, но по–добре да съм до А лекс, когато с е съ буди, помисли си тя.
С игур но е уж а сно сут ринт а да съзре ш до с ебе си т акова лиц е.
— Н ищо няма да му с е случи на ма лкия — обади с е Дрей кън с тон,
изд аващ нетър пени е. — Ляг ай и засп ивай. Ще прип адне ш от умора.
— Н е съм умор ена. — Тя и зправ и демонст рат ив но тялото си. — Трябва
да разговар яме… т рябва да в и задам някои въпро с и…
— Н е съмне но това щ е бъдат въпро си, на които няма да отговоря.
— И скам да в и пит ам нещо за прозореца. — Тя издърж а вт рен чени я м у
погл ед. — Н астояват е да дойда с ва с зара ди не го, на ли ?
Той с е поколеб а за миг, след ко ето ким на с глава.
— Д а.
— С м ят ат е, че съм в състояние да го възст а новя, т а ка ли?
— Н адявам с е.
— За що?
— Ка кво зн аеш за Н аполеон Бонапарт ?
Н апол еон. И маше съвс ем смътн а предст ава за император а на
ф ранцу зит е. О пит а да си при помни какво й раз казваше няко га баща й за

17
им пер атора. Той с е възхи щава ше от блясъ ка на този мъж . М айка й обаче бе
на дру го м нение. Според нея Напол еон няма да с е спр е докато не завладе е
цял а Ев ропа. Две години преди това имп ераторът бе до с тигн а л до гран ици те
на Монт ав ия и в ст ранат а с е зан иза ха дн и, изп ълнени с напрег нато очак ване
и т ревож ни слухове. Обаче ф ренс кат а армия продълж и пътя си и хорат а си
отдъхн аха. П о сле Н ебров разпа л и граж да нска война — в Монт ав ия наст ана
хао с и Н аполеон бе забраве н много бъ р зо.
— Знам с амо, че е обс е бен от ма ния з а влас т като всички вас.
— М ного повече от на с. Трябва да го спра по някакъв начин.
— За да загр абит е в ие вси чко в ръцет е си, т ака ли?
Той изобщо не обърна в нима ние на по следни те й думи.
— Д о този момент той с е двоум еше да ли да нападн е и т а зи час т на
свет а, но скоро ще го стори. — П огледите на двамат а с е срещ наха. —
Д жедел аръ т не бива да попада в ръце те му. — П ри те зи думи М ариана с е
разт р епери цялат а — Нима си мисли ш, че Н ебров е единстве ният, който
зн ае в ка кво с е състои същин ат а на прозореца?
Тя с е опас яваш е, че англич анинъ т може и да е наясно с ис тинат а, но
вът решно с е надява ше, че гре ши.
— Този прозорец е цене н, защ ото е извънредно кра сив и… и зпълне н със
зн ание — добав и той т ихо. — Ти си с амо едно момиче, ко ето т рябва да
за крил я брат чето си. П ази с е, па зи с е да не с е забър каш в игр а, чиито
прав ил а не ра збира ш. Дай ми онова, ко ето искам, а аз ще с е погриж а за
ва шат а си гурно с т.
— За да го из ползвате по сво е усмот рен ие, на л и? С ни що не сте по–
добър от ф ранцу зин а. Защо тогава да избир ам меж ду вас двамат а?
— За щото из бере ш ли мен, избир аш сигурно с тт а.
— В т акъв случай няма да избера нито вас, нито Наполеон — отвърн а тя
о ст ро, — и никой не ще с е възполз ва от умен ият а ми. Про сто щ е вървя по
своя пъ т и ще върша, каквото си поис кам.
Той я изгледа с присв и ти очи.
— И ка кво ще прав иш с джеделара?
— Повт арям, ще правя с него, каквото си поис кам. — Тя го ст рел на
съ рдито с поглед. — И не е нео бходимо да давам обясн ения какво смят ам да
предпри ема със своят а собс твено с т.
Той я изгледа изпит ателно.
— М исля, че вс е ще с е споразуме ем ня как… Предлагам обаче с ега–
зас е га да забрав им прозореца.
— Н яма да го получ ите — рече тя упорито. — Н икога.
Той с е усмихна едва–едва.
— П о–късно пак ще поговорим.
Тя го погледн а със сме сиц а от ст рах и възхи щен ие. До този момент не
с е бе усм ихва л и изведнаж тя о съзн а, че е и звънредно привлекателе н м ъж .
Н икога не бе в иж да л а толкова красиво оче рт ани уст ни, а усмив кат а му бе
направо неот ра зима и придаваше на непр ав илнит е че рти очарован ие, ко ето
на с екундат а смекчи гнева й. Ся каш с амо за един миг пред нея с е изправ и
съвърш ено дру г човек — чаровен и убедителе н.
И сти нски Лу циф ер, помисли си тя, маг, ф окусн ик, закл инат ел. Ако
няко й ден сътвореш е свой небе с е н прозорец, щ еше да из ползва този м ъж
като модел за прин ца на мрака.

18
 Гл уп аво е да с е поддаваш на ст раха си, каза си тя. Щом като си
раз позн а л а Сат ан ат а, зн ачи си длъж на и да с е пребориш с него.
Усм ив кат а му угасна и той отново с е за гледа в огъня.
— Н е ти ли е мина ва ло още пре з ум, че Н ебров може да те издирва?
И зреч еното от него бе час т от кошмара, който я пре следва ше от она зи
нощ.
— А з… мисля, че той не ни е в идял. М ама ка за да с е скрием в горат а.
— Мл ък на за миг и добав и убедено: — Н е! Със сигур но ст не е зн аел, че и
ни е см е т ам.
— Б ъди уверена, че Н ебров не с е е отказа л от замисли те си… дори и
сл ед см ъртт а на май ка ти. Вероятно е прет ърсил дома в и, а хорат а му с а
раз пит а л и със едите в и до един.
— Н е е има л в реме. Войски те на кра ля държ аха града в ръце те си, а за
гл ават а на Небров бе обявена наград а. М ама мисл еше, че той не ни
за ст раш ава, но… домът ни бе извън града и… — Тя пот реп ери цялат а. —
С якаш от ново чувам ругат нит е му, преди да скочи на коня си и да изче зне.
Б е и звън с ебе си от гняв .
— Щом като е по ел т акъв риск, вероят но ще с е върне пак или поне щ е
из прат и съгледвачи. Със едите в и полож ит елно ще им раз каж ат всичко за
те б… и за А лекс. — Той замълч а за момен т. — Самия т аз изп олзвах брат ти,
за да пол у ча желани те сведен ия. М ислиш ли, че Н ебров щ е дейс тва
дру гояче?
— Н е — отвърна тя, о ст ан а ла бе з глас. Прилош а й. Н а този свят не
съ ще ствува ше по–голям и зверг от Н ебров . — О , не!
— Увер явам те, че той не е с амо же сток, а и извънредно ре шит ел ен
м ъж . И не с е отка зва ле сно от намер еният а си.
Д ум и те му прозвуч аха толкова убедит елно, че тя не успя да сдърж и
л ю бопит с твото си.
— С рещ а ли ли сте с е вече с него?
— М ногократно. — Той долов и как тя инсти нктив но с е отдръпна от него
и покл ати глава. — Влад еният а му грани чат с Ка зан, но той ра збра до ст а
бър зо, че ние не сме лъж иц а за неговат а уст а. И менно поради това реш и да
напад не кра л ството на брат си.
О бзет а от ст рах, тя с е загледа в мра ка, обгър на л ра зва лин ите на
Та л енка. Н ебров опустоши Монт ав ия и изт реби нас ел ението поч ти до кр ак,
за да удовл етвори властни че с кит е си въж делен ия.
— Ще с е съгласи ш с мен, че с е н а лага да от пътувате с А лекс колкото с е
м оже по–да леч от Монт ав ия, на ли ? П огледъ т й потърси лицето му и той й
ким на окураж ител но. — Н апример в А нглия.
А нгл ия. Баща й поняког а раз каз ваше за т ази ч уж да, да л ечна ст рана. Той
обич аше Монт ав ия и мраз еше роди нат а си.
— Н има искате да ни заведе те в А нглия?
— М исля, че т ам А лекс най–с ет не ще бъде в бе зопас но ст.
И нито дума за нейнат а собс твена бе зопасно с т. Какво ст ран но,
объркващо разбира не за че с тно с т, помисли си тя. Н е й обещаваше
си гурно ст, тъй като с амият той предст авлява ше заплаха за не я.
— П о–добре иди да с е на спиш — усмихна с е той. — Сут ринт а е по–
м ъдра от веч ерт а и тогава сигур но ще в земеш прав илн ото решен ие. Той я
по бутна неж но върху кож ите и я зав и. — Заради Алекс.

19
 Д а сп и ли? Идеш е й да с е разсме е на глас. Ка к би могла да за спи, след
като този чове к ис каш е да я заведе в да лечн а ст ран а. Ст ран а, в която щеш е
да с е чувства зав иси ма от негов и те при щев ки и по–бе зпомощна от когато и
да бил о.
Той пол егна вст ран и от нея и с е з ав и гриж ливо. Ед инс твено праш енето
на огъня наруш аваш е ти шинат а.
— За Бога, спри ведна га да т репери ш — изв и ка г рубо Джордъ н.
С амат а тя не бе за беля за ла, че т репер и. Н апрегна мускулит е си, но не
м оже да спре т репере нето.
— М исля, че… ми е студено.
— А аз пък мисля, че ме лъже ш. — Той с една на мястото си. — В
църк ват а ре ших да не ти обръщам внимание, но лека– поле ка започва да м и
ом ръзва — не с е опи твай да ме заблуж д аваш, че си сил на като Грегор. —
В не запно той с е озова до нея и ръцет е му я обгърн аха.
Тя с е из плаши и с е опит а да с е от скуб не.
— П о–спокой но — рече той дре згаво, в земайк и я отново в прегръд кит е
си. — Н яма да ти сторя ни що лошо. — Гласъ т му прозвуча г рубо, но ръцет е,
с които отмах на ко с ат а от челото й бяха неж ни и меки. — Дне с ни кой не ще
те наран и. Н е с е ст раху вай.
— Д а, но с е ст рахувам. — Докато съще с твуваха А лекс и джеделаръ т
ст ра хът бе единс твени ят й нач ин да с е за щит и. Треп еренето й премин а в
продъл ж ит елен сп азъм, зъбите с е в пиха в дол нат а ус тна.
— С ъж а лявам. Н е знам защо… аз оттогава…
Той изру га т ихо, а след това легна до нея и я привлеч е към с ебе си. Тя
отново понеч и да с е отдръпн е, но той я притис на върху зав ив кат а и с е в зря
право в очи те й.
— Я м е погледн и, по дяв … М ислиш ли, че ще т е нара ня?
Тя с е вт ренчи от чаяно в не го. Светло зелени те му очи пламтяха — ясни,
хип нот ични, победоно с ни. П очувст ва, че му вярва и поклати глава. Той
придър па глават а й към рамото си и я при тисн а здраво. М ири шеше на
необр аботена кож а, мускус и на пуше ка от боров ит е цеп ениц и в огъня.
— Н е с е бе з покой — прошепн а той. — Ти си и зплаш ена и изморена до
см ърт и в това няма ни що чуд но. О свободи с е от ст раха. О тхвърли го от
с ебе си.
Топл и на. Сигур но ст. Сила. Сякаш отвся къде бе обград ена с нев идим а
сил а, която не пропу ска ше злото да я до стиг не. Да може ше поне з а миг да
пол еж и т ака и да по еме още от не говат а сила…
— Така вече е добре. — Гласъ т му я пога ли като слън чев лъч и по
тял ото й с е разля топлин а. Винаги свър зва ше гласове те на хорат а с няка къв
цвя т — негов и ят бе нас ите ното червено на бур гундското в ино. — Н е с е
т ревож и за ни що. Позвол и ми да с е погриж а за теб. О тпус ни с е, а аз про сто
ще те прегърна.
В съ щно ст не бива да стоя неподв иж но, помисли си тя замаян а.
П очувства, че е опа сно, ако о ст ане да леж и т ака. И не защ ото щ еше да й
стори това, ко ето спол етя майка й, а за щото я обз е ст ранн ото ус ещ ане, че с е
сл ива с не го. Н е можеш да с е бориш с няко го, след като си ст ана л час т от
не го, м ина й пре з ума.
Б орбат а ще ше да продълж и на следва щия ден, когато възст анов и сил и те
си. В мом ент а с е чувст ваше в бе зопасно с т и това бе на й–важ н ото. Кол ко
ст ран но — да свър з ва спокойс тв ието и сигурно с тт а си с човек като Джордън

20
Д рейк ън. Н о не биваше да с е учуд ва — пре з целия тоз и ден всичко бе с
гл ават а над олу.
Н е, т ака не може ше да продълж ава! Задъхан а, тя с е откъ сна от него и
с една като придърпа зав ив кат а до бради чкат а си.
Той с е изправ и ряз ко и тя реши, че щ е я привлече със сила към с ебе си,
но не по сл едва нищо подобно. Той про сто с е подпря на лакъ т и я загледа.
— И ма хора, които про сто не могат да ж ивея т, бе з да с е с амоизмъчват.
Та ка л и е?
— В момент а ме измъчва едно–единс твено нещо. — Тя на влаж ни
уст нит е си. — Уморена съм до смърт. Може ли да си лег на спо койно?
Той с е усмихна дяволито и с е отме с ти вст ран и.
— За мен е удов олств ие. Н икога не отка звам на една… — В погледа й
обаче с е появ и не що, ко ето го на кара да спре насред дума. — Н е ме гледай
т ака. П рокляти е! П онякога човек говори ка кво ли не!
Усм ив кат а му изра зяваш е непри крит а чувств ено ст. Тя не можеш е да
допус не дори и з а миг, че той ще изпус не някоя необмисле на дума ей т ака.
Кол ко л и жен и с а му мина ли пре з ръцет е, за да въз никн е т ази инс тинкт ив на
ре акц ия, запит а с е тя?
— П реди ма лко бе убедена, че си на сигур но място. Увер явам т е, че
ни що не с е е променило — рече той т ихо и прис една. — О свен ако поради
гл упо с т не отхвърли ш не що, от ко ето с е нуж да еш ис тин ски.
Тя л егн а от ново и придър па з ав ив кат а.
— Н е с е нуж д ая от вас!
— Това, от ко ето имаш н уж да, е утеха и аз мога да ти я дам. — Тя
обърна гл ава вст рани, но почувства ясно, че той я гледа изпит ателно. —
Д окол кото те познавам, с ега отново ще те напад нат теж ки мисли и ще с е
разт р епери ш неудърж имо.
— В ременно прояв их слабо ст, ни що повече. Н а ли в и казах, че съм
ум оре на. Ч увст вам с е вече по–добре.
— Гл упо сти! Чист а лъж а!
Тя зам ъл ча.
— Р азкаж и ми за с тъкларс кото изкуство. — При те зи дум и тя т репна. В
гл ас а м у прозвуча неподправе но лю бопит ство. — Н е ми говори за
прозореца. Н его в ременно ще го о ст ав им наст ра на.
В рем ен но! Но по–къс но въпро с ите ще з ава лят — когато този мъж реш и,
че е нас тъпил момен тът да полу чи от нея онова, ко ето жела е.
— С какво точно с е занимаваш ?
— За що да говоря за раб от ат а си ? За вас тя не оз нач ава ни що.
— Ти обича ш ли я?
— Ес те с твено. Що за глупав въпро с ?
— Ка кво чувс тва т е вълнуват, когато обработва ш стъ клото?
В съ щно ст ни кога не бе мислил а по този въпро с. П ро сто раб от ат а й
съ ще ствува ше и с е бе превърна ла в ча ст от нея. Н е бе в състоян ие да я
отдел и от ж ивот а си като наприм ер боят а от няко е с тъкло.
— Р азли чно е. Поняко га и зпадам в яро ст.
— За що?
— И зл иш но е да говоря. Н яма да ме разберет е.
— С игур но си права. Н о ако ми обясни ш по–добре, може би…
В съ щно ст за що да не му отговори ? Та зи т ема бе съвс ем бе зопа сна.

21
 — П оняког а вът ре в теб и зниква ф игура, образ, но или ръце те т и не с а
до ст атъчно сръч ни, или не улучваш цвет а, или пък ст ъклото е дебел о и
сл ън цето не може да ра згърне своя блясък.
— С л ънц ето ли?
— О т слън чеват а све тлина с тъклото ож ивява. Н ашето изкус тво не би
съ ще ствува ло, ако не съще ствуваш е и сия нието на слънц ето.
— Ч овек може да о ст ане с в печатл ението, че с е преклан яш пред
сл ън цето като пред няка къв Бог.
Тя с е намръ щи леко.
— Греш ите! А з не съм е зични к!
— Н е съм съвс ем сигурен. А когато работ ат а ти спори?
Ка к да опише удовлетвор ението, изпълва що душат а й, когато творбат а е
завър шена ?
— С якаш в мен нещо… избухва.
— Н аис тина ли? Сигур но е боле з нено.
— О , не, ни що подобно. По–скоро е като т ре с ка, която те тла ска напред,
но ус ещ ането е чуде сно. А по сле идва покоя т. — Тя поклати бе зпомощно
гл ава. — Н а ли в и ка зах, ч е няма да ме раз бере те.
— Н апротив . Ти опис а едно състояние, ко ето познавам добре. — С пря
за м иг и с е разсмя. — Дори много добре!
Тя повдигн а учудено веж ди.
— Д а не сте худож н ик?
— Н адявам с е, че един ден умен ият а ми ще прер аснат в ист инско
май сторство. Моля те, ра зкаж и ми за първат а си творба.
— Б яха цветя. — Тя притвори очи. — Н еголямо стъ кло с жъл т и
нар циси. С ъвс ем обикнове ни. Ст ар а май ка обож аваше цветят а.
— Твоят а баба те обуча ваше, на ли?
— Б аба и мама. — Вне запно бол кат а с е появ и отново. Мама!
— Ка кв и бяха нарц иси те — продълж и той бъ р зо. — Когато светл инат а
прем и нава ше пре з тях, слънцето заси яваш е ли по–ярко ?
Д а, жълти цветя, окъп ани в слън чева све тлина, т рептя щит е орнамент и
върху рого зкат а на пода. Горд ат а усмив ка на баба й.
— Д а — про шепн а тя. — Бяха прекра сни. Тогава всичко бе пре красно.
— Н арцис ите имаха ли си л ист а?
— То с е знае. Бях едва чет иригодиш на, но никога не бих забрав ила да
изобраз я л ист ат а. Светлозел ени… Н е успях да по стиг на напълно техния
е с те с твен цвят, както ст ана с жълтото, но вс е пак въздей ств ието им бе
сил но. — Тя с е прозя. — Но ст ар а май ка ги харе с а. Тя обича ше цветят а.
В съ щно ст това го казах вече.
— Н е си спомням, може и да си го ка за ла.
— С ледва щат а година нарисувах роз и за рож дения й ден. Розов и рози…
С л ънц ето прон иква ше пре з тях и цвет чет ат а бяха обагрен и в злато. Този
цвя т с е полу чи случ айно, но баба разправя ше на ляво и над ясно, че съм го
създ а л а съвс ем съзнателно. Н а следва щат а година й подарих стъкло, ко ето
оцве тих по всички прав ила, но и до с ега си мисля, че първото й харе с а най–
м ного.
Розов и рози със злат исти отбля съци, нарци си и спомени з а отм ина л и
в рем ена, и зпълне ни с лю бов и доброт а. Вси чко с е сля в едно като багри те
на стъкл о пис, гледан а от много да леч.
— М исля, че я раз бирам.

22
 К л еп ачи те й с е повдигн аха — в неподв иж ния му поглед с е т аеше не що
неул ов им о и загадъ чно. А очи те ис кряха с онз и зеле н цвя т, цвет а на
нар цисов ит е лист а.
— Р аз каж и ми пак за рози те. Моля те — настоя той.
Тя почувства, че е говорила твъ рде много. О тблъсна го, но той ся каш я
обград и от всич ки ст рани и с е завърна. Та ка прот ив волят а й близо стт а
пом еж ду им порасна. Да, той спечели биткат а.
Н е, всъщно с т победит елят бе тя. Той раз буди в нея спомени те от
ща стл ив ото дет ство и успя да прогони боле зне нит е мисли. И ням аше
ни какво зн аче ние ка кв и с а били същ инск ите му подбуди. Той й направ и
подарък и този подаръ к ще ше да я изц ери и да й вдъхне нов и сили з а ж ивот.
— Н е. — Тя му обърна рязко гръб. — Розите с а си мои. — Притвор и очи
и с е опит а да забрав и присъ ств ието му. П ред вът решн ия й взор прем инаха
дни те, в които имаше с амо ве с ел смях и слън це, много слънце, а мама и
ст ара май ка я убеж даваха, че е успяла съвс ем точ но да прид аде златис тия
отте нък на цвет чет ат а…

— С ъбуди с е, М ариана! — Алекс я раз търси с всич ки сил и. —

П обър зай! Тръгвам е за А нглия! Н а ли з наеш, родинат а на т атко!
Тя отвори очи и в идя възбуден ото му лице, надве с ено над нея.
— Ще пътуваме на кораб, ис тинс ки голям кораб! Джорд ън каза, че ще
има м ного ча йки и делф ини и…
— Шш т. — Тя с е из прав и вс е още сънен а от по ст елят а, с една и отме тна
ки чура от чел ото си. — Н ека първо с е съ будя, а по сле ще… — Тя с е с епна,
в иж дай ки Джордън, заст а на л з ад А лекс — тъмна ф игура на фона на
сут решн ото не бе, обагр ено от розов и отбля съци.
— А л екс е прав — обади с е мъжът и полож и ръка върху раменет е на
м ом чето. — Край но време е вече да т ръгваме. — Той кимна по по сока на
бл из кото е зерце. — Р азсън и с е хуб аво, а след това щ е закусиш хляб и
сир ене. Ще пътуваме цял ден. — Той с е обърна и с е отправ и към Грегор,
който си обува ше ботушит е, с една л до огън я. Джордън иска ше да я по ст ав и
пред свърше н ф акт — ето з ащо бе каза л на А лекс за пътува нето до А нглия.
Тя с е из прав и на крака и с е спу сна по склона към водат а. А лекс я
по сл едва.
— Трябва да с тигн ем прист ани щето Домайо, където корабът е хвърл ил
котва. Джордъ н ка за, че до т ам има цял ден път.
Бузи те му бя ха зачервени и из глеж даш е по–ж изнер адо ст ен от всяко га.
Б е възбуден от промянат а в ж ивот а им и този ф акт я зат руднява ше още
повече при в зимането на прав илн ото решен ие. Какво да стори? Монт ав ия бе
единс твенат а ст рана, която позна ваше. Н е можеш е да си предст ав и, че
т рябва да я напусн е.
Р азб ира с е, може ше да о ст ане и тук. П ритеж аваше умени я, които щя ха
да й пом огнат да намер и преп ит ани е в столицат а.
В съ щно ст едва ли щеш е да си нам ери работ а. Гилдии те няма ше да
из търпя т присъс тв ието на жена сред технит е редиц и. О ще ма йка й и баба й
с а бил и зас егн ати от т ази т радици я и с а с е борили сре щу нея. Н о ка к л и
щя ха да преж ивяват с Алекс, ако не й позв оляха да из карва прехран ат а си
със сво ето изкуство? В ре зулт ат на войнат а Монт ав ия бе обеднял а.
Градове те, пре з които премин аха преди в реме, бяха пълни с хора, борещи с е

23
със зъб и и нокт и за един ия хляб. Добре с е чувства ха с амо леките жени и
крад цит е.
П от реп ери от уж ас, когато си спомни ярко нарисуван ите жени, които
в идя по пътя си. За нея т акъв ж ивот щеше да е непоно с им.
Гл упо сти. Р азбира с е, че ще ше да поне с е всичко. Заради Алекс. Н о с ам о
в най– краен случай. А ко не успе еше в ни що дру го.
Д жеделаръ т. О т дет е я учеха, че той е нейн ото призва ние и е длъж на да
тър пи докато нас тъпи момен тът за дей ств ие. Н ав ремето тя научи от май ка
си наизус т както т ай нат а, т а ка и процедурат а.
Д а, но майка й т ака и не съобраз и, че някой може да уни щож и небе сния
прозорец. А М ариа на не притеж аваш е умението да събуди джеделар а за
ж ивот. Ето за що ни кой на този свя т няма ше да я упрек не, ч е в ременно е
потърсил а за крила за А лекс и за с ебе си.
А нгл ия.
Д жордън Дрей кън с е н уж даеш е от умен ият а й и от джеделара, но не и
от тял ото й. Тръгне ше ли с него з а А нглия, нямаше да про с титуира и А л екс
ще ше да е в бе зопасно ст.
П огл една нагоре по хълма, къд ето Грегор вс е още разговаряше с
м ом чето. Джордън бе тъй си гурен, че ще усп ее да я подчи ни на волят а си.
В не запно я за ля вълна на яро ст. Това не биваше да с е случва. Тя щеш е с ам о
да в зем е онова, от ко ето с е нуж д аеха двамат а с А лекс, след ко ето щеш е да
напусн е А нглия и да с е отправ и, на където си поис ка.
О бърна с е и си изми лиц ето.
— Побъ р за й, Мариа на — и зв ика А лекс. — Грегор ми обе ща, че ще язд я
с него. В идя ли вече коня му? Купил го е в Ка зан. Казва, че т ам всичк и коне
с а като негов ия. Как мислиш, да ли е вярно ?
— Н е, мисля, че Грегор с е е по шегува л. — И збърс а лицето си, а сл ед
това поподреди и ко с ат а. — Н е бива да вярва ш на всичко, ко ето ти
раз правя т.
— Д обър съве т. — Тя погледна нагоре и в идя наблизо Джордъ н. —
Грегор наис тина обича да поу красява истории те си — продълж и той. —
М исл и си, че т ака ж ивотът ст ава по–инт ере с ен.
— В ие обаче в ина ги каз вате ис тинат а, на ли — уст а нов и тя бе з всякаква
ирон ия.
— Стига да е възмож но. Н е съм съглас е н с Грегор. Про сто си мисля, че
л ъж ит е с амо услож няват ж ивот а… а аз предпочит ам про сти те не ща. —
О бърна с е към А лекс. — Грегор те оча ква.
Мом чето бук ва лно полетя на горе по хълма.
— Ще яздиш заедно с мен — разпореди с е Джордъ н. — Други кон е
ням а. Н а идван е бър захме и затова не в зехме товарни коне.
— Н яма з нач ение. И двамат а с Алекс не умеем да яздим.
Той повдигна учуде но веж ди.
— Та ка ли? В А нглия щ е с е за емем с този въпро с.
— Н е съм каза л а, че идваме с вас.
— Д а, обаче щ е дойде те. Ти си храбро моми че, но това не е до ст атъчно,
за щото изгледи те ти с а лоши. Ти си много интел игентн а и ра збира ш
отл ично, че мо ето предложени е разр ешава проблеми те т и.
— Ще с е погриж а наист ина да е т ака. Възн амерявам да в зема всичко,
ко ето м ожет е да ми дадет е, но бе з да с е обвър звам.

24
 — Та зи гледна точка не е нова за мен, тъй като ме е придруж ава ла пре з
цел и я м и ж ивот. — О т тона на думите му лъхаш е бдително ст и цини зъм . —
Там е работ ат а обаче, че от много годин и нас ам никой не е успява л да м е
измам и. Оби чам предизв и кат елстват а и в ина ги намир ам начин да пол уч а
онова, ко ето ми т рябва.
— Тоз и път няма да в и с е удад е.
— Това означава ли, че ще с е отка жеш от работ ат а си и няма нико га да
по с тигн еш майстор ството, към ко ето с е ст ремиш? Н е, не ми с е вярва. С ега
веч е те познавам ма лко по–добре от вчер а. Ти си влю бена в изкус твото си,
ти про сто не може ш бе з него. То е твоят а ст ра ст. — След ко ето добав и
усм ихн ат: — А ст растт а е едно от нещат а, които по знавам отли чно.
— Това обаче не оз нач ава, ч е ще създам небе с е н прозорец. Дори и да
по с тигн а нео бходимото умени е.
— В ярно. Но тъкмо тук започва и предизв и кател ството. — Той с е
за из качва по с клона. — Убеден съм, че в душат а си коп нее ш да съ твориш
този прозорец. Също като мен. Когато прис тигн ем в Кембърън, щ е получи ш
вси чко необходимо з а работ ат а си. Да в идим да ли тогава ще устоиш на
изкуш ението.
— Кем бърън? Това ли е родн ото в и място?
Той кимна.
— О тивам да о с едлая коня, а ти иди и хапн и не що.
Кем бърън. П ро следи отда л ечаването му със св ити юмруци. Преднат а
веч ер му бе изд а ла много неща з а с ебе си, а за този Кембърън не з наеш е
ни що. О бзе я ст рах и не сигурно ст.
Трябва ше да промени ситуацият а в своя полз а.
Той с е поизвърна и я погледна пре з рамо.
— И дваш ли?
С коро с е и зкачи ха до г рупат а горе на хълма. А лекс вече бе с една л на
огром ния кон пред Грегор, който го придърж а ше здраво.
— Д обро ут ро — поздрав и Грегор и й подаде паке тче, ув ито в кож а. —
Х л яб и сир ене. Успях да ги докопам сп ециа л но за теб. Чове к т рябва да ст ане
рано, за да откр ие изобщо нещо по те зи затъ нте ни ме ст а.
— Н е съм глад на.
— Н ищо, т рябва да с е хран иш. Вчера наприм ер не си слож ила почти
ни що в уст ат а си. — Джордън с е метн а на с едлото. — А ко т рябва, ще
поч акам е ма лко.
Тя с е почувс тва непоно с имо бе з за щит на, но той не бива ше да я
командва зар ади т а кава дреболия.
— Ка зах вече, че не съм гладна — повтори тя натъртено.
За ней но голямо съж а лен ие той не с е в пусна в дискуси и по въпро с а, а
при шпори коня си.
— Както иска ш. Н о по сле да не ми с е оплаква ш, когато по пътя
започ неш да прип адаш от глад!
— Едва ли ще с е оплаквам.
— Зная, ти бе з гласно ще тър пиш. — Приведе с е напред, вдигна я и я
по ст ав и на с едлото пред с ебе си. — Като исти нска мъчен ица.
Р ъце те му я обхвана ха здраво и тя почувс тва как я пронизва топлинат а
на тял ото му. Това ус ещ ане буква л но я ст ре с на.
— За Бога, от пусни тялото си — прошепн а той в ухото й. — А ко
продъл ж иш да с едиш т ака вдървено, в Домайо цялат а ще бъдеш в син ини.

25
 — Н а л и в и казах, че не съм св икн а ла да яздя. — Н е бе св икн а ла съ що
да с еди до ст рой но, топло мъж ко тяло като неговото — близо с тт а му не бе
с ам о източ ник на утеха, както преднат а вечер. В момент а долавя ше всяко
не гово дв ижени е, миризмат а на тялото му и тоз и ф акт я на кара да с е
почувс тва нелов ко. — Н еудобно е.
— Н апълно съм съгл ас ен с теб — отвърна той ш епне шком.
— П о–добре да с е сменим с Алекс. Коня т на Грегор е по–голям.
— С амия т Грегор също. Ще т рябва да с е задоволи ш с мен. — Той с е
из см я нерв но. — О бе щавам ти, че до Дома йо ще св икнем един с друг. —
П рити сна я към с ебе си. — А с ега затвори очи.
— За що?
— Ам и т ака можеш да си поф ант аз ираш, че си в удобна ка л яска. А не
пре з цял ото в реме да си мисли ш ка к те държ а от зад.
П о сл уша го, но уст анов и бър зо, че т ака с е чувства ощ е по–зле. За втори
пъ т я обзе ус ещан ето, че с е слива с него. Затова отново отвори очи.
— Д е йств и телно с тт а е за предпоч ит ане пред илю зият а.
— Жа лко — промърмори той. — Илю зият а прит еж ава толкова много
привл екателни лица. А т ака ти о ст ава единс твено мо ето.

Б ризъ т, влажен и солен, пога ли лицето й. До слуха й до с тигн аха

м ноже ство гласове — силн и, прони зи телни, но и добронам ерени.
— Грегор, по еми я. Тялото й е изт ръпн а ло и не може да стои на кра кат а
си.
Тя повдигна бав но клеп ачи и срещу й пробле с наха две зел ени очи. И
кра сиво оф ормени устни, които не с е усмихваха…
Д ве огромни ръце я снеха от коня. Р ъцете на Грегор, чиято усмив ка бе
тъ й разл и чна от усмив кат а на Джордън. Колко съм била глупава, че А л екс
м оже да с е из плаши от това обсипа но с беле зи лице, помисли си тя, вс е още
за маяна от съня. Усмив кат а на Грегор излъчваше толкова доброт а.
— Стигн ахме ли веч е? — про шепн а тя.
Той кимна.
— Ти с е държ а много мъж ки.
В да л ечинат а проблясваха сиво–бели платн а… Грегор с е отправ и към
ня какъв кораб.
— А л екс?
— М а лкият беше из ключи телен. Ето го, в иж даш ли как препу ска по
при ст ана.
— Ще падне във водат а! — Тя с е раз буди окон чател но и пон ечи да с е
от скуб не от ръце те на Грегор. — О ст ав и ме на земят а.
— П ърво да стиг нем до кают ат а ти. Трябва да мине в реме докато тял ото
ти с е от пусне. — Той прист ъпи на мо стч ето. — Н е с е т ревож и за момчето.
Н ико го пази.
Ч увстваше с е като бе зпомощно дете в ръце те на гиг ант а.
— Мога да с е дв иж а и с ама. — Хвърли поглед пре з рамо и видя Ал екс
да с е катер и по ня как ъв обемис т с андъ к. Н ико сто е ше до него.
— Н ико си има де ца и няма да го о ст ав и бе з над зор.
С якаш за да потвърд и думи те на Грегор, Н ико с е ра зсмя ве с ело, по е
А л екс на ръце и го полож и на земят а.
— И вс е пак настоявам да ме о ст ав иш на земят а, Грегор!

26
 Той я изгледа из пит ат елно, след ко ето и зпълни жел анието й като я
подкре пяше в нимател но за кръст а.
— Това ус ещан е за бе зпомощно ст не е ни как прия тно, на л и? За що не м и
каза по–рано? Повеч ето жен и обичат да с е погле зят ма лко.
— Е, не съм св ик на ла на т акива обно ски. — Почувс тва с е по–добре на
собс твени те си кра ка, но вс е пак с е на лож и Грегор да я прих ване за кръ ст а.
Н е ус еща ше кракат а си, а при вся ка кр ачка о ст ра бож а прониз ваше гърба й.
— К ъде е мистър Дрейкън ?
— Кой, Джордъ н ли? — Той по соч и с глава към ма л ка по ст ро йка на
при ст ани щето. — Трябва да обсъди не що с Януш, но скоро ще с е върне.
И ска да отплавам е с нощ ния прилив .
— Кой е този Яну ш?
— О , братовчед на Джорд ън. — В този миг към тях с е прибл иж и
ня какъв м ъж — Капит ан Брейтуей т, радвам с е от ново да съ зра сияй ното в и
л ице. Н има ст е си помислили, че няма да дойдем?
Ли цето на ниск ия мъж , за ст ана л пред тях, изобщо не сияе ше. Той
из гл еда Грегор мрачно.
— Д о ст а с е заб ав ихте. Чакам ви от толкова отд ав на, че чак миди м и
изр асна ха на зад ни…
— Р азреш ете да в и предст а вя нов ия ни пас ажер — прекъс на го Грегор
при пряно. — Кап ит ан Брейтуей т, това е мис М ариана Сандърс.
Капит анът я зара зглеж да неодобри телно, не пропус кай ки да в зем е
отнош ение спрямо пар ца лив ит е и дрехи.
— Каз ах вече на Н егова светло с т, че не желая да прибир ам на борда
не гов ите ника кв ици.
Усм ив кат а на Грегор замръзн а.
— Този кораб прин адлеж и на Джордън и той ще бъде възмутен, ког ато
раз бере ка к обиж дат е… хм, неговат а питомни ца. За щото той е неин
на стойник.
— Н астойн ик ли? — повтори Брейтуей т с подозр ение в глас а.
Грегор кимна.
— Д ъщер я е на Джъсти н Сандър с, прия тел на Джордън, когото с а убил и
преди няколко с едмици в т а зи уж а сна ст рана. Клетото дете! Колко ли мъки и
ст рад ания е т рябва ло да изтър пи, з а да и збе гне смъртт а и озлоче стяван ето.
Ч ухм е з а смъртт а на баща й и усп яхме да я откр ием заедно с брат чето й.
М ариан а го гледаш е със зяпн а ли уст а. О чите на Грегор помрък наха.
— И зна ете ли къде ги открихме ? В една църк ва, призовавайки на
кол ене Б ога за мило ст. Н ямам думи, с които да и зразя колко т рогнат бе
Д жордън при в ида на двет е деца.
Трогнат ли? Пред очит е й отново преми на сц енат а в цър кват а — тя
стоварва ка нделабъра меж ду кра кат а му, а той с е прев ива и с е срутва на
пода. Грегор и хвърли ко с поглед, но изражението му си о ст ана вс е т а ка
скръ бно.
— Можеше ли той да по с тъпи по друг н ачин ? — продълж и гиган тът. —
Н е, не м ожеше! За щото е христия нин. Взе я зн ачи със с ебе си и с ега см ят а
да я заведе в Ев ропа, където ще я възпит а добре и щ е й нам ери съ рдече н и
м ил озл ив съпруг.
— Н е вярвам на нито една дума — рече кап ит анъ т категори чно. —
Зна ем ги твоите истории, Грегор. — П о сле с е обърна към М ариана. — Как
с е казва ш, девойко ?

27
 — М ариана Сандър с. — Тя отвърна на погледа му. — Баща ми наис тин а
е покойни к и аз не съм ника кв ица!
Капит анът я изгледа отново, след ко ето ким на бав но.
— В ярвам ти. — О бърна с е рязко и с е отправ и към мо стчето. — Н ека
сл едващ ия път момичето с амо да раз каз ва историят а на своя ж ивот. Тя
м ного добре зн ае как да с е изра зява кратко, ясно и пълно.
В ъзм утен, Грегор го про следи с поглед.
— И сторият а си беш е добра. Ед на от най– добрит е, които съм измисл ял
няко га. С ъвс ем правдоподобн а, не мислиш ли? — П о е ръкат а й и я поведе
по па л убат а. — И всичко това не ми отне повече от ня колко с екунди.
— Б еш е ли нео бходимо да го лъже ш?
Той с амо повдигна рамене.
— Н е можех да о ст авя не щат а т а ка. Та той те обиди. Капит анът е
тясно скро ен чове к, точно както и тялото му. Н о иначе е добър морж . А нгл ия
м оже и да владее Средизем но море, но в Атлан тиче ския оке ан щ е ни т рябва
добър капит а н, за да с е из плъзнем от корабит е на Наполео н. Вс е пак по–
добре да го на го стя с няколко измисл ици, отколкото с удари, на ли?
— М ного, много по–добре — усмихна с е тя ра зве с елена.
— Н о следващи я път т рябва да съм по–добре о сведомен. Всъщно с т как
е им ето на ба ща ти ?
— Н е с е ка зва Джъсти н, а Лоръ нс. Лоръ нс Санд ърс.
— В т акъв случа й Лорънс ще бъде второто му име. Джъсти н Лорънс
С андър с. Звучи добре, на ли? А с какво с е занимаваш е?
— Б еш е по ет.
— Д жордън е много да леч от лит ературат а. — Той с е зами сли. — Ще
кажем , че като млад и двамат а с а с е запозн а ли в О кс ф орд.
Тя поклати смаяна глава.
— Ком у е нужен целия т този цирк?
— В А нглия всичко е много по–ра злично от тук. Там повечето с а като
на шия капит ан. И… е възмож но да с е отна сят лошо с теб. — Той с е
усм ихн а. — Та затова ще с е погриж им да няма нищо, ко ето да кар а хорат а
да м ръщят чело или да с е усмихват насме шливо.
Загр ижено стт а на Грегор бе на ист ина т рогателна, но тя поклати глава.
— А нглич ани те не ме зас ягат, а още по–ма лко пък мисли те им. А з
ис кам про сто да работя. Н ищо друго няма значени е.
— В т акъв случай ще направ им т а ка, че да раб оти ш споко йно и заедно с
това све тът да не те при те сн ява — отвърна той. — Алекс обач е ще ус ети
чове шкат а неприя зън. Н а ли не иска ш той да ст рада от подиграв ки те и
руг атн ите им? Знае ш, че засл уж ава най–добр ото.
— Ал екс е с амо едно нев и нно дете — възрази тя. — Кои ли ще с а те зи
руг атн и, които да го разсъ рдят ?
— Започнат ли да те замерят с ка л, ще опръскат и него. Н о ти не ис каш
това да с е случва, на ли?
— Н е. — М исълт а за А нглия й ст ава ше вс е по–не прия тна и тя махна
не търпел иво с ръка. — Добре, тогава разказва й на хорат а, какв ото сметне ш
за необходимо.
Той с е усмихна.
— О бе щавам ти, че ще измисля ст раш но инт ере сн и истори и.
С ъщ е ствуват толкова много възмож но сти… И скаш ли да бъдеш дъщеря на
при нце с а, наприм ер?

28
 — Еди нств еното, ко ето ис кам, е да бъда о ст авена на мира.
— За съж а лени е положени ето на Джордън в обще с твото едва ли щ е
допри не с е з а тво ето спокой ств ие. В Кембърън в инаги има хора.
П ол оже нието на Джордън. Вне запно с е с ети какво ка за капит а нът.
Н егова светло с т.
— Той какъв е? — попит а тя предпазл иво.
— Н е ти ли е каза л още? — учуди с е Грегор. — Джордън е дукът на
Кем бърън.
— Н е, не ми е ка зва л.
В л ас т. Значи в ст ранат а си Джордъ н Дрейкъ н раз полаг аше с толкова
вл ас т, с колкото ра зпола гаш е и Н ебров в Монт ав ия. Таз и мисъл я изпла ши и
предстоящ ото пътуване с амо щеш е да увели чи ст ра ховет е й.
— Н икой до с ег а не с е е обръща л към него т ака.
— Р азб ираш ли, у нас с амо равенът може да раздава титли.
— Р авенъ т ли?
— Това е на шият монарх. О тговар я на вашия кра л Й о сиф .
О собе но ст ите на казан ското държ ав но уст ройство не я ин тере сува ха
о со бено.
— А ка кво търси един англи йск и дук в Ка зан?
Той с е поколеб а за момен т.
— Н е мога да ти каж а.
— И ма ли в ръз ка с небе сния прозорец?
— Н е съвс ем — отвърна той уклончиво. — Джордъ н не ни по с ещава за
пръв пъ т.
— А за що Ка зан иска…
Той сл ож и лапат а си върху нейн ите устн и.
— Н ика кв и въпро си повече. Р азбирам, че те измъчват ст рахове. М исл иш
си съ що, че ще ти бъде от пол за ако зна еш повеч е. Права си, но не мога да
ти каж а нищо за Каза н. П ро сто нямам право.
Н а л ицето му бе и зпис ано съст рада ние, но й ст ан а ясно, че той няма да
от с тъпи от каз аното. Тя с е отдръпна рязко от не го.
— Р аз каж и ми тогава з а Кембър ън.
— Ах, това е ч уде сно място. Едно от най–богатит е имения в цял а
А нгл ия. — При те зи дум и той с е зар азхож д а напред–на зад по па лубат а. —
Там ще т и хар е с а, сигур ен съм.
— Зн ачи е богат, т ака ли? — Ка ква ирон ия на съдбат а. Дрейкън бе не
с ам о бл агородни к, а отгоре на вси чко и з аможен благородник. П о тоз и начин
той с е прев ръ щаше наис тин а в опас ен против н ик.
— Д а, нео писуемо богат. — Лицето на Грегор си яеше. — Баща м у е
поч ина л , когато Грегор е бил на дван аде с ет годин и. О ст ав ил му е дялове от
доходоно с ни мин ни и корабоплавателни компании.
— Кол ко хуб аво с е е ст екло вси чко за него — обади с е тя ти хо.
— Може и да е хуб аво, но не и добре. М ногото пари подбуж д ат човек да
води ж ивот, изпъ ст рен с крайно сти, а наш ият Джордън, с ка квото и да с е
зах ване, вс е докрай го е довеж да л. Трябва да при зная, че до ст а т ревоги ни е
създ ава л .
— О т де те ли го позна ваш?
— В съ щно ст не. — Той с е спря пред бле стяща врат а от дъбово дърво. —
Това е кают ат а ти. Але кс е до теб. Глад на ли си?

29
 В този момен т тя почувс тва силен глад — точно както бе предв идил
Д жордън.
— Д а, глад на съм.
— О тивам в кухнят а да видя да ли ще с е намери не що за теб и за А л екс.
— И згл еда я в нимателно. — И зглеж даш ми много слабич ка…
Тя с е усмихн а.
— Д а не си ре шил да ме угояваш?
— О, не — ра зсмя с е той, — ще ти доне с а нещо з а ядене и ведна га сл ед
това с е в ръщам на сушат а, за да намер я някоя и дру га дреш ка, с която да
при крие ш скелет а си. Джордън каза, че двамат а с А лекс с е нуж дае те от
дрехи за пътуването.
— Прав илно. Н е бива да по ст авям Н егова светло ст в неудобно
пол ожени е, на ли ? — добав и тя иронично.
— О , няма т акава опасно ст. — Той раз твори в рат ат а пред не я. —
Н еведнаж съм го в иж да л и по–зан емарен от теб. Той про сто иска да с е
чувс тваш удобно.
— Н о това не е всичко, ко ето иска, на ли?
Усм ив кат а му с е стопи.
— Та ка е, права си. Той иска прозореца. Може ш ли да му го даде ш?
— О т мен няма да го полу чи — изв и ка тя нерв но.
— Д а ис ка ш и да може ш с а две съвс ем ра зличн и неща. Ти всъ щно ст
току–що ка за, че това не е напълно и зключ ено. — Той поклат и глава. —
Д ум и те т и ме зар адваха.
— А з не лъж а.
— За с амат а теб ще е по–добре, ако поизлъ жеш ма лко. Защ ото Джордън
нико га ням а да с е откаже от намерени ето си. — При те зи думи той раз търси
м огъщ ите си раме не сяка ш отър сва теже ст от гърба си. — Н о с ега– зас ег а е
по–добре да не мислим по този въпро с. Н ека отлож им т ревоги те си за
ут реш ния ден.
— И зобщо не въз намерявам да с е т ревож а ут ре. — Вне запно тя с е
усм ихн а. — Н о вс е пак ти благодаря за проявенат а з агрижено с т.
— М -да, раз бирам, ч е предупреж де ният а ми отново с а оти шли на вятъра
— реч е той и въздъхн а разочарова но. — О тивам да каж а на Н ико да доведе
м ом чето.
— Н ико и о ст ана ли те идват ли с нас в А нглия?
— Н е, в ръщат с е с Януш обратно в Каза н — усмихна с е той. — Ще
т рябва да с е задов олиш с мен и Джордъ н. Р адва ш с е, на ли ?
Б е з да изча ка отговор вели канъ т с е отда лечи.
Тя запа ли свещт а, стоящ а на масич кат а до врат ат а и огледа в нимател но
ма л кат а кают а — ра кла, тясно легло, маси чка за миене. Чистот ат а в
пом ещ ението бе бе зупр ечна. А з съм единстве ното изцапа но нещо тук,
пом исл и си тя уморе но. Ре ши, че вони на кон. Едва ли ще ше да измие друго,
о свен най–гор ния слой мръсотия по кож ат а си.
Е, с ега ще с е поизмие, а по–късно ще поп ит а да ли на борда е
предв иден а и бан я. Думите на Грегор я разт ревож иха и з ает а с хигиен ат а си,
ще ше поне да ги забр ав и за изве с тно време.
Д жордън съзря насре ща си Грегор. Клет никъ т бе натоваре н с кутии и
вър зопи и буква лно не в иж даше къде с е дв иж и.
— Д а не си и зкупил целия Дома йо? — поп ит а Джордън сухо.

30
 — Повеч ето магаз ини бяха з атворен и и едва склоних няколко търгов ци
да м и отворя т в ратит е си.
Д жордън з наеш е отли чно как Грегор убеж дава дру гит е: в инаги
започваше с усмив ка, но на края оби кновено разбиваше вратите с рит ник.
— Ка зах ти да купи ш с амо най– необходимото за пътуването. Вс е пак
Д омайо не е световен цен тър на модат а, на ли?
— Д а, обаче на М ариана този ф акт не й е изве с тен. А и някоя и друга
хубава рокля не с ъмнено ще повдиг не духа й. Щеше ми с е дори да й купя
още нещ а. — Той пристъ пи предпа зливо на мо стчето. — Какво каз а Януш?
— Ка квото и очаквах. Н е с е зарадва много.
— Р авенъ т пък ще с е зарадва още по–ма лко.
— М ного съж а лявам. П равя наист ина, какв ото мога.
— Това е изве стно на вси чки — рече Грегор тихо. — Н о мнозина ще
бъдат разочарова ни. Н аполеон заплашва много хор а. О чаква с е вс еки
м ом ент им ператорът да предпри еме следващ ия си ход.
— Ц ел ият свят с е бои от Н аполеон.
— С бий с е с него, щом ис ка ш, но мен не за качай — ухили с е Грегор. —
А ако не сл уша ш, ще те блъс на във водат а. Както някога.
Д жордън с е усмихна прот ив волят а си.
— Н е, няма да го сториш. Н а ли не искаш дрешки те на «гълъбчето» т и
да изпоп адат на земят а.
— Прав си. Ще почакам. — П ри те зи думи Грегор понаме сти товара си.
Ей го капит а нът, т ам, на мо сти ка. Трябва да знае ш, че си вече настой ник на
М ариан а и А лекс, а те пък с а твои питомнич ет а. Съуче ник си на баща им ,
за гин а л нел епо във войнат а. Той с е е ка зва л Джъс тин Лорън с Сандърс и с е е
за нимава л с п о е зия.
— П итомничет а ? Н астойни к? — повтори Джордъ н смая н.
— В бър зин ат а не ми хрумна ни що по–добро — поясни Грегор и чел ото
м у с е набръ чка. — Трябва да призн ая вс е пак, ч е ролят а на ст рогия
на стойник някак не ти подхож д а.
— Д а, и о свен това не е ре а лис тичн а.
Грегор изправ и глава и брадич кат а му с е изд аде напред.
— Това е положени ето. Може и да им от крадне ш няко й ден джедел ара,
но не бива по никакъв начин да ги измъчваш.
Д жордън сти сна устни.
— Н е мисля да им при чинявам ст радан ия.
— Д а, но ти си си ти и това с тига.
— А , зн ачи съм пов ишен в ранг с ат ана, т ака ли?
— О , не, много си ми слабичъ к още за с ат ана. О баче ти си
Д иама нте ният дук. — П ри те з и думи лицето на Грегор с е из крив и в гримас а.
— Това с амо по с ебе си е предо ст атъ чно, за да раз руши репут а цият а на ко е
да е нев инно девойче, ко ето с а видели с теб.
Д иама нте ният дук. Смеш на ти тла, която о ст авя ше в уст ат а горчив
прив кус. С помняше си отлично, че нав рем ето този прякор го заб авлява ше.
Н ещо повече, той дори обича ше да с е кич и с не го. П ридоби го по в рем ето,
когато ж ивотъ т му бе изпълн ен с вс евъзмож ни раз влече ния и с ексуа л ни
кра йно с ти, когато дори и в ан глийс кия двор, прочу т с лекит е си нрав и,
им ето му с е превърн а в легенда.
— И зобщо не смят ам да с е по казвам с това нев и нно момиче.

31
 — А т ака! Знач и ще я за ключи ш в няко е под з емие и я пускаш чак,
когато ти дад е, ка квото поис ка ш. Браво!
— Н е съм каза л подобно не що — отвърн а Джордън раздраз нен.
— С ъще с твува и дру га възмож но с т. Ост авя ш я тук и Н ико й о сигур ява
подсл он. Н а ли с ам каз а, че пътуването може да с е окаже опасно? О свен това
тя м оже би нико га няма да т и даде джеделара?
— Ще рискуваме!
— Щом като е т ака, т рябва да й о сигурим всичк и удобс тва.
— Ще помисля по въпро с а.
— Е, аз веч е свърших т ази работ а. Н а ли е твоя питомниц а, забр ав и л и?
В Кем бърън щ е придаде ш към нея няко е девойче като… ка к им в ика ха… а
да, кам ери ерка.
— О , Б оже, ис ка ш да каже ш дуе ня, па зит елка на благо прилич ието!
— Д а, да, и ще си ж ивеем в мир и лю бов . — А що с е от нася до
добродет ел нит е наст р о ен ия, които с а т е обзел и, ще с е погриж а те да
ст игнат до слуха на всяка една богат а вдов ица в Бат. Бъди сигуре н, че
не за бав но ще бъдеш очист ен от вси чки те си грехове.
— Труд но ще ми бъде. Би т рябва ло да ст ана монах. А не ис кам!
— Така е. В очит е на хорат а ти си непопр ав им грешни к, обаче на този
свя т всичко е възмож но, на ли зн аеш? — В този миг кап ит анът з аслиз а от
м о ст ика и Грегор побъ р з а да при ключи. — Но з а теб това е дреб ол ия.
В ин аги можеш да предлож иш за крила на момичето, н а ли?
— А ако тя не иска да я закрилям ?
— Ще поиска. Зарад и момчето е готова на всичко.
Д евой кат а наис тина бе доказ а ла, ч е за брат си е готова и пре з огъня да
м ине.
— И деят а ти ни как не ми харе сва.
— Знам — отвърна късо Грегор. — Богатит е вдов ици нямат нищо общо.
Ти не ис ка ш да й дадеш оф иц иа лно закрил а. Н о защо ?
— За щото тя е за лож ник. — Той с е з асмя ци нич но. — И бе з дру го ще м и
бъде т рудно да получа от нея какв ото желая и няма да позволя да укреп ваш
поз иции те и. Ясно ли е? И скам да е ле сно ранима.
Грегор го изгледа изпит ателно, след ко ето бав но поклати глава.
— М исля, че това не е единств енат а при чина. И ска ш тя да си о ст ан е
сл аб а и л е сно ранима, но…
— Н е съм каза л, че т рябва да е слаба — вметна Джордън рязко.
— Р азбирам. За силен и храбър човек като т еб това би бил о
кощу нстве на мисъл — промърмори Грегор. — За т еб силат а е най–в исш ат а
добродет ел . Тя те привлича като пламъ к. Може би искаш…
— Единс твен ото, ко ето искам е не заб ав но да пре ст ане ш с глупав ите си
предпол ожени я, лишени от всяка кв и о сновани я. — С те зи думи на уст а
Д жордън с е обърна и с е запъти към капит ана.
— Ще с е в идим ут ре на з акуска — изв ика Грегор, след ко ето добав и
още по–в исоко: — А с ега от ивам да зане с а нещат а на питомницат а ти.
Тоз и тип изв и ка нарочно, з а да го чуе и кап ит анъ т, помисл и си Джордъ н
раздр азн ен. Н е зав исимо от негов ите намере ния Грегор правеш е всич ко
възм ож но, за да подсигури убеж ище за сво ето «гълъбче» и да го предпа зи от
вс евъзм ож ни заплахи.

32
 Глав а т р ет а

С л ънц ето огряваше морскат а шир и сребристо с инят а вода з абле стя тъй
ярко, че о ст ра болка прониз а очи те й.
— Д обро ут ро. Ка к спа ?
М ариан а с е обърна. Към нея с е приближ ава ше Джордъ н Дрейкъ н,
обл еч ен в черно и бяло — ст роги тонове, които конт р астир аха ярко с цвет а
на м орето.
— Горе–долу. — Замълча за миг и добав и: — Ваша светло ст.
Той с е усмихна.
— Тонът ти не е чи нопочт ител ен. Н яма ли да е по–добре да ме нар ича ш
Д жордън ? Ка кво ще каже ш?
— Н икога не бих с е одър зо с тила дот ам, Ваш а све тло ст.
Той я изгледа изпит ателно.
— Зн ачи си била още по–опър нича ва, отколкото предпола гах. А аз си
м исл ех, че няма нак ъде повече. — Той с е подпря на перил ото. — Каж и,
за що с е държ и ш по този нач ин?
— Д уковет е и херцо зит е не ме инт ере суват.
— Н еприя зънт а ти е разбира ема. Н а тв о е място щях да и зпи твам съ щите
чувс тва. Но аз вс е пак не съм херцо гът на Н ебров , на ли?
— В ие нито сте на мо е място, нито пък может е да и зпит вате моит е
чувс тва. — Гласът й неволно из тъня. — И наи сти на ли сте толкова разли чен
от Н ебров ? Н а ли и в ие искате съ щото като него?
— И ко е е това, ко ето ис кам?
— В л ас т, разб ира с е. Ще о спорит е ли думи те ми?
— Д а, щ е ги о споря. Защ ото при теж авам предо ст атъч но влас т. — П о
л ицето й с е изп ис а недоверие и той побъ р за да попит а: — Зн ачи на това с е
дъл ж а л ст рахъ т ти… М ислиш, че щ е злоупот р ебя с властт а си, за да с е
сдоби я с джеделар а, т ака ли?
— Н е с е боя от нищо. — Тя издърж а недоверчив ия му поглед. — Не с е
съм ня вам , че ще и зпол зват е всич ки оръж ия, с които раз пола гате. М ама
казва ше, ч е ще дойде ден, когато вс еки ще с е опит а да го загра би. О свен
ако… — Тя с е умълча.
— О свен ако ка кво?
— О , не е важ но.
Той я изгледа с присв и ти очи.
— М исля, че е не що много важ но.
Тя реш и да отклон и мисли те му от неволно изпу снат ат а дума.
— М айка ми е била права, на ли? И ма ли нещо, ко ето не бихте сторил и,
за да с е докопате до джеделара?
Той кимна леко.
— Д а, права е била. Къде ли е с ега А лекс?
— Грегор го заведе при капит а на.
— Закусвахте ли вече?
— Д а.
П о устн ите му с е изпис а иронич на усмив ка.
— В иж даш ли как с е гриж а за те б? Н е съм ли отлич ен настой ник на
двам а непъл ноле тни?
— Ка зах вече на Грегор, че хрумва нето му е сме шно. Н е при теж авате
до ст атъчно каче ст ват а, з а да бъде те добър настойн ик.

33
 — С ъглас ен съм с т еб, но Грегор няма да с е от каже от идеят а си. Трябва
да с е прим ирим.
— За що? — Вне запно я обзе лю бопит ство. — Какъв в и е този Грегор?
— Той е мой прия тел.
— Той каз ва, че с е гриж и за вас.
— Д а, няко га беше т ака. Грегор с е гриж и за вси чки. Такъв си е по
природа. — Вне запно той поп ит а с поглед, в перен във водат а: — И граеш л и
шах ?
Тя го и згледа смая на.
— Д а, че сто съм игр а ла с баща си.
— А добре ли играеш ?
— Д а, много добре. Едн а година, след като с е науч их, т атко вече не
м оже ше да ме побеж д ава.
— Е, надявам с е, че съм по–добър от баща ти.
— И скате да играя шах с вас, т ака ли?
— Та ка времето ни ще минава по–бър зо. Морски те пътеш е ств ия с а
скучно нещо. О чаква ни няколко с едмично плаване до А нглия.
— А м и игра йте тогава с Грегор.
— О тказва да с е науч и. М ного е нетърп елив .
— В ие също ми с е ст руват е не търпелив .
— Н апротив , мога да бъда много тър пелив — когато има за що. — П о сл е
добав и ти хо: — Мисля, че щ е бъдеш великол епна съп ернич ка. О чакват ни
м ного напрегнати па рт ии.
— Н ямам в реме з а игра. Трябва да с е гриж а за Але кс.
— А х, да, раз бирам. Задъл жени ето спрямо мъжете от с емейств ото.
М исл я, че Грегор охотно ще с е заеме с момчето. — П огледна я право в
очи те. — То зи вариан т не е лош, н а ли? Помисли па к. Ще имаш възмож но с т
да м е по срами ш на шахмат нат а дъска и да раз крие ш всичк ите ми сл аби
м е ст а.
В пол оже нието, в ко ето с е намира ше, идеят а й с е стори твърде
изкус ител н а.
— Н о на ли и в ие ще получи те същат а възмож но ст ?
— Н е оча квах, че с е боиш от преди зв икателс тва. — Той с е усмихна. —
О свен това няма да полуд ееш от скука. М исля си също, че не можеш да
ж ивее ш бе з някаква за дач а, на ли? Та ка че след ча с те очаквам в моят а
кают а.
П рав бе. Н е върше ше ли нищо, прекар аше ли в ремето си с погл ед,
в перен във водат а, пътуван ето ще ше да й с е стори мъчи телно и скучно.
— О ткаж и с е от своят а подозри телно с т, ин аче ще с е умориш бър зо и ще
преж ив ееш много непр ият но сти — ка за той, з абеля за л колебан ието й. —
М исл я, че ако с е опознаем по–добре, може и да по сти гнем и зве ст но
раз бират ел ство.
— В ероят но ис кате да каже те «толера нтно ст» — поправ и го тя.
— Д обре… щом т ака т и хар е сва повече…
Тя с е намръ щи.
— Д ойда ли, не ис кам ника кв и въпро си.
— Ка к ще с е опозн аем тогава ?
— В ъпро с ите ще з адавам аз.
— Твърд е едно ст ран чиво споразумени е, не мислиш ли?
— В т акъв случай изобщо няма да си говорим.

34
 — Д а, но не мога да понас ям мълчани ето.
Тя из пръхтя пре зри телно.
— Стилът ти не е твърд е из искан. М исля, че пре з ж ивот а си вс е още не
съм среща л жена, спо собн а да издава т акива уж асн и звуци.
М ариан а го и згледа неувер ено. В очи те й пробле сн а гняв .
— В ие… в ие ми с е подигравате.
— Ум ниц а си ми ти. Кол ко бър зо ра збра за ка кво ст ава дума! Впрочем
ти усм ихва ла ли си с е няког а? — Той вдигн а ръка. — Няма зн аче ние, за м ен
това е с ам о поредното ти предизв икателс тво.
— В по следно време нямах много прич ини да с е усмихвам, В аша
све тл о ст.
С ам о за миг лицето му т реп на, но ведна га възвърна предишн ото си
изр аже ние.
— Р азбирам те много добре, но не е ли веч е време па к да с е усмихне ш?
И згл еж да си ре шила да с е обръщ аш към мен с подобаващ ото ува жени е.
Н аис тина ли мисли ш, че те превъз хож дам един ствено благодарен ие на
прои зхода си?
— В ие не ме превъ зхож дате. Уважението т рябва да с е заслуж и, а не да
с е в зима наготово. Вие какво сте сторили, за да за служ ит е мо ето уважен ие?
С ъзд а л и л и с те например стъкло пис? Да сте нарисува ли някоя хубава
карт ина?
— В по следно в реме не съм — отвърн а той меко. — И тъй като яв но не
м е уваж а ваш, смят ам, че е неум е стно да из полз ваш титлат а ми. Н е е ли по–
добре да с е обръща ш към мен по име?
Той направ и ма лка от стъ пка и от този момент двамат а щяха да бъдат
рав нопо ст авени, нещо, от ко ето тя с е нуж д аеш е о ст ро.
— Д жордън — произ не с е тя неувер ено.
— Д а, т а ка е много по–добр е. А, изглеж д аш възхит ително в новат а си
рокл я, М ариана.
В ъзх ити телно ли? Да не би отново да й с е подигр аваш е? П огледът й с е
пл ъз на надолу по бялат а рокля, набра на над кръст а. Да, вероятно ис каш е да
я подразн и. Роклят а й бе ма лко голяма, но дори да й бе по мярка, тя пак
ням аше да запълни корс аж а.
— Ще в и с е на лож и да я гледате твърде че сто — Грегор не е успял да
открие нищо друг в Домайо.
— Н икога няма да й с е нас итя. О бож авам белия цвя т.
— Татко съ що обич аше бялото — продума тя замисл ено.
— Е, ако не друго, поне одобряваш в кус а ми. И това е не що. — Той с е
обърна и за крач и небреж но към кают ат а си. — М акар че… Н е стиг а, че съм
при нуде н да с е пре ст рувам на насто йник, а т рябва да с е срав нявам и с ба ща
ти. Те з и не ща не с а ми съвс ем по в кус а.
Тя го про следи з амислено с поглед. В по следни те му, лековато и зрече ни
дум и с е долавя ше някаква мет а лн а нот ка — очев идно измислици те на
Грегор дразнеха не с амо не я, а и него. Трябва ше да запомни т ази пукнатин а
в бронят а му, т ази слабо ст. Защото и с амат а тя не бе з ащи тена до ст атъ чно
от чуж д и по с егателс тва.

И зображен ието върху ст ъклото бе съвс ем про ст ичко, нарц иси те

из гл еж даха съвс ем като ист инск и, но вс е па к ясно личеш е, че не е зрял а
творба.

35
 — Това ли е вси чко, ко ето от кри в къщ ат а? — Зар ек Н ебров вдигна
не гол ям ото стъ кло срещу светл инат а, след ко ето нерв но го захвърли на
мас ат а. — Тази г руба и зработка няма нищо общо с небе сни я прозорец.
Н ищо не си ми доне съл, ясно ли е?
— Д оне сох сведения за момичето и брат й — възрази М арк Ко ст ен.
— Може и да с а за гина л и вече. — Н ебров с е приближ и до прозорец а и
погл една надолу към двора. — Трябва ше да откр иеш децат а по–рано. Ч ре з
тях щяхм е да на карам е жен ат а да проговори.
— Тог ава в ие нямахте никакво в реме — отвърна Ко стен невъзмутим о.
Б е обач е разочаро ван и вбе с ен от ф акт а, че прозорецъ т в Та лен ка е счупен.
Б е заг убил почт и всичко, а тъпат а женс ка т ака и не искаше да му издаде
т айн ат а си. А ко не бе заг убил с амооблада нието си, ще ше да в земе же нат а
със с ебе си и на спокой ств ие щеше да изт ръ гне от нея нео бходим и те
сведени я. Н ямаше да допус не т аз и мърла да ядо с а не гов ия подоф ицер и той
да я убие преж дев ремен но. Н ат рупа ха с е гре шка след греш ка. Вярно, че
на каз а же стоко този глупак, но Н ебров т а ка и не получ и джеделар а.
— Еди н от със едите, с елянин, съобщи, че това с тъкло е израб оте но от
ня какво че тиригоди шно момиченц е. М айкат а го е доне сла веднъж , за да го
по каже на дъщ ерич кат а му. Същото това момиче нце може вече да е
придоб ил о нео бходимат а сръчно ст.
— Д а не би да с е е скрила някъде при с елян ина?
Ко с тен поклати глава.
— Н е е т ам. Бе много наплаш ен и едва ли ме е излъ га л.
— Зн ачи е някъд е в Монт ав ия. Знае ли с е ка к изгл еж да?
Ко с тен кимна утвърдит елно.
— Тръгвай да я тър сиш тогава.
— Н яма да е ле сно.
— В ъзмож но ли е да е изо ст ав ила момчето?
— С поред с еляни на това не е възмож но.
— П отър си я първо в п убличн ите домове. За момиче това е най–ле сния т
начин да преж иве е няка к. Смят ам, че няма да е т рудно да с е открие мл ада
про с титут ка с ма лко брат че.
— В ече не мога да с е дв иж а свободно из Монт ав ия. Кра л Й о сиф е
укре пил вл ас тт а си в западнат а час т на ст ранат а.
Н ебров беше при нуде н да о ст а не бе здее н на собстве нат а си територи я.
Ст ра хува ше с е, че Й о сиф ще т ръгне с цялат а си армия сре щу него. Гневът
отново го з а ля, но вс е па к успя да го овладее. Дотук го бяха довел и
л еком исл и ето му и липс ат а на с амообладание и с ега му с е на ла гаш е да
бл иже рани те си, вме сто да с еди на т рона. Н икога не бива ше да повт аря
т аз и гре шка.
— Щом като е т ака, дейст вай предп азливо, но я от крий. Дори момич ето
да не при теж ава нео бходимия т а ла нт, сти га ни, че зна е т айнат а на
джедел ар а. Ще си нам еря някой друг май стор и той ще направ и
нео бходим ото.
Ко с тен вс е ощ е с е баве ше.
— Твърд е много усилия з а…
— А с ега на работ а — произ не с е Н ебров заплаш ително и по соч и
нар циси те с ръка. — И да не ми доне с е ш отново някой подобен бокл ук.
И скам м ом и чето. Ли чно.
Ко с тен повди гна примирено рамене.

36
 — Както пожелае те, Ваша све тло ст — рече той, обърна с е и с е
отда л ечи.
Както пожелае ли? Н ищо не ст ава ше, както пожела е.
Е добре, това положе ние на не щат а т рябваш е най–с етн е да с е промени.
П ърво щеш е да с ф ормира нова армия, за да с е подсигури срещу възмож но
напад ение от ст рана на онзи глупак Й о сиф , а по сле щеш е да п о еме в съвс ем
дру га по со ка. Трябва ше да си и збие Монт ав ия от глават а, тъ й зас е га не
м оже ше да надв ие Йо сиф .
Ка зан ? Да, но Ка зан бе по–добре въоръже н и от Монт ав ия. Каквото и да
реш еше обаче, нуж да еше с е о ст ро от помощ.
Н апол еон. О т изве с тно в реме обмисл яше въпро с а за во ене н съю з с не го,
но същев ремен но разб ираш е отл ично, че импер аторът няма да му дад е
даром нито Каза н, нито пък Монт ав ия.
Д жеделаръ т.

Тя направ и ход с коня.

— Ка кво в и доведе в Каз ан?
Д жордън я погледна усмихнат.
— П ро сто т ака ми с е прии ска.
— Ка захте съ щото и за Монт ав ия.
— Зн ачи, оказва с е, че с е повт арям. И зв инявай. Н а ли зна еш, исти нат а
че сто е скучна. Грегор например ще т и обясн и колко творче с ка енерги я м у е
нео бходима, за да измисля лъж ит е си.
— Ка к из глеж да т ази ст ра на?
— Коя? Каза н ли?
— Д а, това е темат а на на шия разговор — рече тя не търпеливо.
— За теб това разговор ли е — ти пит аш, а аз отговарям. — Той
прем е сти дамат а си. — И отк ъде този в не запен ин тере с към Казан.
— В Монт ав ия всич ки с е ин тере суват от Ка зан. — Тя започн а да
изуч ава дъскат а. Бе в по–ло ша позиц ия. — За щото на практи ка никой не
зн ае ни що з а т ази ст рана.
— Точно това искат и с ами те поданиц и на Каза н. Предпочит ат да
ж ивея т изолира ни от свет а.
— Н е в и вярвам. О собено ако прилич ат на Грегор.
— Н икой не прили ча на Грегор. Той е уника лен.
Както и човекъ т сре щу мен, помисл и си тя. Пре з по следн ите две
с едм ици го наблюдава извънредно в нимат елно и уст анов и, че е сложен като
обра зите и орнаме нти те по небе сния прозорец. А ко в даден миг бе
недоверч ив и в глас а му с е долавя ха заплаш ителн и нот ки, то в следва щия
м оже ше да с е превърн е в най–ч аров ния и о ст роуме н човек на свет а, стоящ
над всяка кв и прояв и на подозрит елно ст и недоверие. Ре зки те сме ни на
на ст ро ен ието бяха еднов ременно и очарователни, и обе з покоит елни. Б е
ж ивял а про ст ичко в Самда и няма ше о со бен ж изнен опит, но въпреки всичко
не м ожеше да си предст ав и, че на свет а има втори като Джордъ н.
— Х аре свате ли Грегор?
— Р азбира с е. Дори го обич ам — рече той про сто. Имай предв ид обач е,
че той не с е з адоволява с по–ма лко. Какво ли не опит ах, за да го държ а на
раз стояние, но той не позволява.
— А за що в и е да го държ ите на раз стояние?

37
 — За щото ти и аз много си прилич аме. — Той вдиг на поглед към нея. —
Н икой от на с двамат а не обича да же ртва каквото и да било от ст рах, че
м огат да м у го отнемат.
— Н е съм като вас. — Или по–точно не бях т акава, преди да заг убя
вси чко, ко ето обичам, помисли си тя с бол ка. П реди оназ и ст рахов ит а нощ
тя бе искр ена и бе згр иж на като А лекс.
— Ще ме сти ш ли на й–с етне следва щия си ход или ще с едиш т а ка докато
ст игнем С аутуик?
И зражението на лицето му си о ст ава ше бе зучас тно, но й с е стори, че с е
до с ещ а ка кво ст ава в душ ат а й и с е опитва да я пора зс ее.
— Н е бива да настоявате. — Погледът й с е спр я отново на ф игурит е.
Д а, очев ид но из питваше зат руднен ия. — Къде с е намира Саутуик? М исл ех,
че нашат а цел е Лондон.
— А з казах А нглия, а А нглия не е с амо Лондон. Саутуик е на й–близкото
при ст ани ще до Кембърън — полов ин ден път на кон.
— Н а кон ли? — попит а тя разочаровано. Н е изп итва ше ни ка кво
жел ание да с е повт аря ин тимни ят допир от е здат а до Домайо.
Еди н–единс твен поглед й бе до ст атъч ен, за да раз бере, че е отг атн а л
м исл и те й с абс олютна точно ст. А ко целт а на тяхното общуване е била да с е
в ник не в душат а на дру гия, то той определено има ше предимство. П онякога
дори й с е ст рува ше, ч е буква лно ч ете мислите й.
— Ще намерим за теб и А лекс два коня, кротки като агъ нца и ще яздим
бав но — успокои я той.
— М ного бав но — подчерт а тя.
— Трябва да ти каж а още, че мога да бъда много тър пелив . — Той
прим и га с очи. — С ега например си с едя тук и те чакам да откри еш из ход от
капа на, в който т е в карах преди де с ети на мину ти.
— М исля, че не съм с е хвана ла в капан. — Погледът й обходи дъскат а.
— Н о дори и да е т ака, непр еменно ще открия из ход.
— А м и от крий го тогава.
Тъ км о това с е опи тваш е да стори от изве с тно в реме, но вс е не
успя ваше.
— Грегор ми каз а, че нарич ат влад етеля на Ка зан равен.
— Та ка е. — Той с е облег на на зад. — Защо с е ин тере сува ш толкова от
Ка зан ? Вс е пак пътувам е за А нглия, на ли? До с ега например не си м е
поп ит а л а нито веднаж за Кембърън.
— Та ка и т ака скоро ще в идя всичко със собствен ите си очи ?
— О свен това Ка зан е да леч оттук, а Кембърън скоро щ е с е появ и на
хоризонт а. И зпи тваш мъничко ст рах, на ли ?
За бел еж кат а му отговаря ше на ист инат а. Ст а на й неприя тно, че всичко е
из пис ано толкова яс но по лицето й. Тя повдигна небреж но рамене.
— С игур на съм, че ще с е приспо собя към ж ивот а т ам.
— Убеден съм, че ще с е справ и ш. Н али ти обещах, че щ е ви закр ил ям .
Д а не м исл иш, че щ е те хвърл я в под земи ето?
— Там има ли и тъмниц а?
Устн ите му т репнаха за миг.
— Д а, едно съвс ем мъничко под з емийце, ко ето сигурно нико га не с а
из пол з ва л и като тъмни ца.
— Тъм н ица… значи, Кембърън е дворец, т ака ли?
— Точ но т ака.

38
 — Н икога не съм била в дворец. В покр айни ните на Самда имаш е един,
но аз… Тя с е запън а за момен т. — Всъщ но ст не по знавам ни що друго, о свен
на шат а къща.
— Д ворцит е не с а нищо друго, о свен къщ и с повече помещ ения.
— Това е смеш но. Н е бива да ме з а лъгват е по този нач ин. — Тя
прем е сти дамат а. — М ислите си, че като не познавам дворцит е…
— Шах и мат!
Н аправ и греш ка и той веднага я наказа. Смръщи ч ело.
— В ие съзнателно откло нихт е в ниман ието ми.
Той с е разсмя.
— О ще преди два хода знае ше, ч е губ иш.
Тя в ирна брадич ка.
— В с е още имах възмож но ст да с е спа ся.
— Д а, но с амо ако промени ш прав илат а.
— Н е е вярно. Можех да… — Н е й хрумна ни що и тя с е усмихна против
вол ят а си. — П ризн авам си — мразя да губя.
— Д а, проявява ла си т ази черт а в до ст а случа и.
— Е, не с а ча к толкова м ного. Двамат а играем еднакво добре и съм
сп ечел ил а толкова парт ии, колкото и… Защо ме гледат е т ака?
— А м и, на лицето ти с е появ и усмив ка. Това е първ ият случ ай, в който
с е усм ихваш не с амо на Грегор и А лекс. — П ри те з и думи усмив кат а й
отл етя. Той поклат и глава. — Жа лко. Н яма я вече.
Тя дръпн а стола си и с е изправ и.
— Трябва да ида при А лекс.
— Х айде, бягай. — Той също с е изправ и и с е покло ни церемон иа лно. —
За бел язвам призн аци на слабо с т. Кой знае? А ко о ст ане ш, може пък отново
да м и с е усмихне ш.
— Едва ли. — Тя с е от прав и към врат ат а. — Вс е още съм смут ена от
за губат а на парт ият а, но в бъде ще това няма да с е повтори.
Д а, не обича дру г да има по следн ат а дума, помисли си Джордън. П о
уст нит е м у пробяг а усмив ка и той бър зо нахвърля ф игури те обратно в
кутият а от кож а. П о следните й думи с е дълж аха на лошото наст ро ение сл ед
шах матн ото поражен ие. В по следно в реме с е хва щаш е неведнъж , че
бу ква л но копнее за те зи слове с ни дуели. Ся каш бе уч ител по фехтов ка,
оча кващ пореднат а ат а ка на лю бимия си учени к.
— М ариан а ми каза, че дне с си я бил на шах — бяха първ ит е дум и, с
които го по срещ на Грегор в кают ат а си. — Сигурно си в о собе но добро
на ст ро ен ие — скоро май не ти с е случва ло, н а ли?
— Такти чен и деликатен както в инаг и. — Джордън с е облегна на зад. —
Е, добре л и пре кара следобеда?
— Д а, този мърморко, капит а нът, учи А лекс как с е управлява кораб. —
Той с е усм ихна широ ко. — Брейтуе йт е като во сък в ръце те на момчето.
Това и згл еж да много ст ранно като го зн аем що за стока е. — Той с е от прав и
към шкаф а, на ля си ма лко уис ки и изпра зни чаш ат а на един дъх. — Х м ,
добре м и дойде!
— Р адвам с е, че ти харе сва. За беляз вам обаче, че си с е по ст ара л
запа сит е силно да нама лея т. — Грегор бе лю бител на ж ит ейск ите на слади,
в кл ючи тел но и на а лкохола, но Джордън не си спомняше да го е в иж да л
няко га пиян. Гига нтъ т сяка ш складира ше а лкохола на т айно място в тял ото
си и сл ед това го и зпаряваше.

39
 — Д ъл ж и с е на влагат а — отвърна той и си доля. — Н а студ издърж ам ,
но съчет ан ието от влага и студ ме съсипва.
— Сти гнем ли веднаж Средизем но море, няма вече да изпи тваш студ —
зау теш ава го Джордън.
— Д а, обаче влагат а и жег ат а също не с а ми по вкус а. — Грегор с една и
изопна кра ка. — А лекс с е радва ощ е от с ега, че отивам е в Кембърън и
бу ква л но м е за лива с въпро си.
— С е ст ра му като че ли не споделя негов ия възторг.
— Ст рах ли я е?
— Н е — отвърна Джордън бър зо.
— С якаш чувам нея — толкова припряно от рича ш. — Грегор с е усмихна
разв е с ел ен. — Вс е повече заприличва ш на горд баща.
— Каква отблъс кващ а мисъл. И толкова да леч от исти нат а. Защ ото т и си
чове кът, с когото тя с е държ и свободно и непр инуд ено.
— Това смущава ли те ? Значи т и с амият искаше да раз клати ш
с ам оувер ено стт а й? Н е можеш да имаш всичко на този свят, на ли?
— Н е, не ме смущава.
Грегор отново отпи голяма глът ка.
— А ко толкова държ иш да с е бои от теб, не бива да те бие толкова
че сто на ш ах.
— М ного добре зна еш, ч е си ме бие съвс ем по прав илат а. Тя е отлич ен
игр ач.
— Ах, помислих си, че е с амо т рик, за да си въобраз и, че всичко й е
наред, а след това ти вне запно да й на не с еш решаващия удар. — При те зи
дум и той зас ия. — И т ака не е лошо. Ре зулт атъ т е съ щият. Възмож но л и е
няко е м ом иче да с е бои от мъж , който редов но губи от нея и отгоре на
вси чко с е горд ее с този ф акт?
— И зобщо не с е гордея. Напротив , ядо свам с е, когато губя.
— Н е, М ариан а те изпълва с гордо ст — възр ази Грегор с тих глас. —
Н абл юдавах в и. Държ иш с е т ака, сяка ш е твоя собстве но ст.
— Гл упо сти — отвърна Джордън натъртено. — Вече т и ка зах, че не
из питвам ка кв ито и да било бащи нски чувства към момичето.
— Е, в т акъв случай имаме и една втора възмож но ст.
— Н яма т а кава.
— О ткъд е зн аеш, след като не си я обмислил?
— В ероятно наме кваш, че е съ будила сладо ст рас тието ми, т ака ли? —
Той отвори чекмеджето, пъхн а вът ре кутият а с шаха и го затвори шумно. —
Зна еш, че не в карвам дец а в леглото си, на ли?
— В Ка зан ше с тнад е с етгоди шнит е девойк и вече с а жен и.
— Д о ст а време т рябва да измин е докато М ариана ст ане зр яла же на.
— С ъглас ен с теб. В момент а тя не е нито риба, нито рак. П оняког а м и
с е ст рува, че вс е още е ма лко дет е.
Д жордън отново в идя ка к М ариана с еди надве с ена над шахмат нат а
дъс ка и го разп итва за Кембърън. Тя с е опитва ше да прикри е своя ст рах от
не изве с тно с тт а, но същев рем ен но не бе в състояни е да обуздае и
л ю бопит с твото си. Те зи време нни прояв и на слабо с т подче рт ава ха сил ат а й
по най–необ ичае н начин.
— О свен това из глеж да до ст а добре, не мислиш ли? — Грегор отп и
пореднат а си глът ка. — Бузки те й с а порозовели, а и с е е позакръ глил а в
по сл едно време. Н якой ден ще ст ан е хубава жена.

40
 — Та ка е. — Спомни си, че в топлат а кают а бе нав ила ръкав ит е на
бял ат а си рокля и под тях с е появ иха красив и заоблен и рамене. В по следно
в рем е ф игурат а й бе придобил а ф ине с и зряло с т, а рус ат а ко с а, макар и
зав ит а на плитка, искр еше от ст аена енерг ия.
— Тя започва да прил ича на же на и вече не е онова изо ст авено, кл ето
създ ание, ко ето прибра в Та л енка — ка за Грегор.
Н о тем п ерамен тът й, който с е долавяше във всяко нейно дв ижение, си
бе о ст ана л непромен ен. Джордън за беляз а, че Грегор следи в нимател но
л ицето м у и веднага прие рав нодушно изра жени е.
— По дяволи те, накъд е биеш? — Джордън в пи поглед право в очи те м у.
— Ще рече чове к, че ме подтик ваш да спя с нея.
— Н апротив , приятелю , точно това не бива да с е допуска. Ще с е от ра зи
м ного л ошо и на двама ви.
— За що тогава хва лиш преле с тите й ся каш сме на робски пазар ?
— Ам и за щото вече си за беля за л те зи преле сти, но не с е отбран яваш
сре щу тях. А това е опасно. — Грегор с е усмихн а меко. — Чувства ш с е
привл ечен от нея, но ако не си призна еш този ф акт и не издигн еш прегр ада
пом еж ду в и, нем инуемо щ е настъ пи мигът, в който ще протег неш ръка към
нея и ще я обладае ш. Виж дам ясно как с вс еки измина л ден т ечен ието те
вл еч е точно в т ази по сока.
— Д рънкаш глупо сти.
— В еч ер, когато си ляга ш, не те ли и зпълва бе зпокой ство?
— С къпи Грегор, от както сме т ръгна ли от Каза н, не съм доко сва л жена.
М ного добре зна еш, ч е за мен това не е норма л но състояни е.
— Д обре, а когато сънуваш, коя е женат а, легна л а под теб ?
— Н е зн ам. Тя няма лице. Та ка или ин аче точно лицето й не м е
ин тере сува. За Бога, Грегор, нима мисли ш, че ще с е нахвъ рля на първат а
сре щнат а жена, с амо защ ото из питвам плът ски желан ия?
— Б и било голя ма греш ка и ти щеш е да съж а ляваш. — Думит е на
прия тел я м у прозвучаха много с ериозно. — Виж д а л съм те да уби ваш най–
хл адно кръв но множе с тво мъже, но ако прич ини ш болка на нея, душ ат а ти
ще ст рада же стоко.
— Н о не и ако тя го пожелае. — Думите с е изплъ знаха не с ъзнателно от
уст ат а м у, но съж а ли за каза ното още в същия миг.
Грегор ре аг ира све ткав и чно.
— В иж даш ли? — Грегор по клати за грижено глава. — Желани ето веч е е
на л ице, макар и вс е още да не го съзнаваш. Знам, че може ш да на кара ш
вся ка жена да те пожелае, но не с е опи твай и този път. Смят ам също, че тя
стои твърде дълго в кают ат а ти.
— Н е мога да с е съгл ася с теб. — Джордъ н с е из прав и рязко, от иде до
ш каф а и си на ля уиски. — С вс еки измин а л ден тя ст ава вс е по–доверчива и
ис крена спрямо мен.
— Д а, но ти ще изг уби ш доверието й, ако…
— П овт арям, няма да спя с нея — скръцна със зъби Джордън.
— Та значи, не ис каш да с е от кажеш от общу ването с нея. Добре. С ам о
че т ака с е излаг аш на още по–голяма опас но ст.
— Б оже вс емогъ щи, нима съ ще с твува и дру га възмож но ст?
— Д а! Да с е привър жеш към нея — отвърна Грегор ти хо. — Ти й с е
възхи щава ш, а следва щат а кр ачка е да изпит аш силно влеч ение.

41
 — А з с е възхища вам от ума и во ен ния гений на Н аполеон, но ако м и
пад не, щ е му изт ръг на сърц ето от гръдт а.
— Н е е едно и също.
— Едно ще ти каж а, Грегор. — Обърна с е и вдигна усмихнат ча ша. —
Н а л ож и л и с е да избир ам, бих с е спр ял на първ и те две възмож но ст и.
— По–добре не и збирай нито една. — Грегор с е изправ и и т ръгна към
в рат ат а. — Ще с е в идим на веч еря. И помисли върху думит е ми.
— А ако не го сторя, щ е ми ги повт аряш до второ приш е ств ие, н а ли? —
гл ас е ше л акон ични ят комент ар на Джордъ н.
— Може би. — Грегор с е ухили. — Но мисля, че няма да ст ане н уж да.
Н е зав исим о от чепат ия т и характер, т и не си човек, който съз нател но ще
нар ани някой нев и нен. Затова смет нах, че е необходимо да ти напомня по
какъв път си вървял до с ега.
С л ед изли зането на прия теля си, Джордън изпи чаш ат а на един дъх и я
т ропна на мас ат а. Каква глупо с т! Р азбира с е, че ще продълж и играт а с
М ариан а.
П рел е с тите й не го привли чаха. Н е бе и влю бен. Н ямаше в ника къв
сл уч ай да допусне момич ето да го отклон и от неговат а цел.
Д явол го в зел и Грегор, и всичк ите му т ам възмож но ст и.

П ром ени п оложен ието на тялото си. В следващ ия миг щеш е да прон икн е
дъл боко в не йния топъл, те с ен скут и ще ше да утоли боле з ненат а ст рас т,
която го и зпълва ше.
С ин ите й очи го пронизваха — смели, ис крящ и, ж адни. Ст ранно, в нито
една от преди шнит е нощ и не бе обръщ а л в ниман ие на очит е й.
Б оже м или!
С ъбуди с е в не запно. Леже ше запъхтян и възбуден в мрака, а тялото м у
те гне ше като олово и го болеше.
И зправ и с е на кра ка и оти де до прозорец а необлечен. О твори го и
студ ения т нощен вя тър изпълн и кают ат а. Н аист ина с е нуж дае ше от ма л ко
прохл ад а. М ариана!

М ариан а вдигна очи от ф игури те.

— За що ме гледате т ака ?
— Ка к те гледам?
Тя с е зам исли з а миг.
— Н яка к си по–о собе но. Да не би да с е ядо с вате, че щ е в и победя?
— Н е обич ам да г убя — при зна си той чи сто сърд ечно.
Тя по соч и с пръ ст бу зат а си.
— Тук имам ли петно ?
Н аис тина бе откр ил до ст а не съвършен ства по лицето й. Тя имаш е ф ини
че рти, но бе да л еч от ан тичн ия иде а л. О чите й гледаха твърд е дръзко, а по
ин аче кра сиво оф орме ните й уст ни рядко с е появяваше усмив ка. Освен това
бе с ам о едно дете, по дяволи те!
В си чко в него с е прот ивеше на пок ълващат а ст раст към едно младо и
нео питно момиче, ко ето гледаше на свет а пре з оцве тено стъкло. Н е иска ше
да с е лю би с момич е, ко ето го е било на шах и ко ето го е на кара ло да
при ем е пора жени ето си с усмив ка.

42
 — В си чки си имаме някакв и недо ст атъци. — Той спря погледа си върху
ръкат а й, която в този момен т си играеш е с дамат а. — Ка кво е това на
дл ант а ти?
— Ко е? А , беле гът ли? Н е може да не с те го забел яза ли до с ега.
— Тоз и не съм. — П о е ръкат а й и я обърна. Н а длант а й им аше
разл ични беле з и. Той доко сна леко продълговати я бял белег, минава щ от
ки ткат а до пръс тит е. — Дълбоко си с е поряза л а.
— Р аботя със с тъкло и е е ст е стве но човек поняко га да по ст рада.
П рояв их не сръч но ст, бут нах едно ст ъкло от мас ат а. Успях да го хван а във
въздуха и то не с е счупи.
О бзе го гняв . Белегът бе ст ар и ин циден тът си гурно бе ст ан а л, ког ато е
бил а съвс ем ма лка. Защо не с а в нимаваш за нея, защо не с а я пазили ?
— Стъклото е можело да разреже ръкат а ти на две!
— Р аботя със с тъкло — повтори тя. — Втори пъ т обаче подобно нещо
не м и с е е случва ло.
П ога л и леко беле га и с пръ сти те си долов и уче ст ения й пулс. Тя
прегл ъ тна с мъка.
— Б их предпоч ела да не прав и те т ака. Ус ещането е до ст а… ст ранно.
— Б ол и ли те нещо?
— Н –не съвс ем.
Стори му с е, че я е заболяло и го обз е тяго с тно чувс тво. Едно дете
ням аше да му отговори по този нач ин. Тя бе жена, великолепна пля чка и той
ще ше да я пре следва докрай. О, Боже, нужен му бе ка къвто и да е предл ог,
за да я прелъ сти.
Бутн а ръкат а й на ст рана и с е изпр ав и.
— Тук е много топло. Н ека доигр аем па рти ят а ут ре.
Тя го погледн а изпл аше на.
— Н а мен не ми е топло.
— Зав рял съм. Ще ида на па лубат а да с е пора зхладя. — О тправ и с е към
в рат ат а. — Ще с е в идим на веч еря.
Сто еше ли по–да леч от нея, жел анието му щеше да от сла бне. П редаваше
с е охотно на ст рас ти те си и подсъзн ателно търс еш е в М ариана оне зи
порив и, които щяха да му дад ат повод да я примами в легл ото си.
— И зглеж даш ми ма лко не на с ебе си — обърна с е към не го Грегор
докато двамат а с е разхож д аха по па луб ат а. — Ка к е Мариа на?
— В ъв вс еки случай не леж и гола и ра зпла кана в кают ат а ми.
— Е, значи е има ло пол за от раз говора ни. — Грегор повдигн а веж ди. —
С игур но си с е държ а л извънредно примерно. С ега разб ирам, защо м и
из гл еж даш толкова поти снат.
— Ти смят аш, че проблемъ т ще с е ре ши, ако всичко ст ан е откр ито, т а ка
л и?
— Н е, аз про сто съм наяс но, че в момент а, в който о съзна еш ка кв и
чувс тва изп итва ш към нея, душат а ти бу ква лно ще с е разк ъс а на две. В това
с е крие изве стн а опасно с т, но заплахат а, идва ща от дру гат а по со ка е
зн ачи тел но по–голяма.
Д жордън с е усмихна накриво.
— С игурно мисли ш, че по природа ин стинктит е ми с а разру шит ел ни,
на л и?

43
 — Н е, инс тинктите ти с а си наред, но ти цял ж ивот с амо си в зима л, а не
си дава л ни що от с ебе си. Трудно е човек да с е пребори с този нав и к. — Той
го потупа приятел ски по раменат а. — Кураж . Ще с е оправ и ш.
— М ного т и благодаря — отвърна Джордън не бе з ирония. — Н о не с е
уч удвай, ако този път нав и кът вс е пак над делее.
— Ще с е учудя — отвърна Грегор сухо, — и дори ще с е почув ствам
м ного, м ного разочарова н.
В очите на Джордъ н с е от ра зяваха най–ра знообра зни чувс тва —
възм ущени е, разочаро вани е, благо склон но ст и симпатия. Грегор зна еше
отл ично, че ако не дру го, то поне за по следн ото чувство в инаги има място в
сърц ето на Джордъ н. О ще в юнош е ска възр аст той по стоянно с е домогва ше
до одобрението на Грегор. Р азбира с е, не и когато с е бореше пр отив
огра ниче ният а, на лага ни му от негов и я по–възрас тен прият ел. О бича ше
този ст ар негодн ик.
— Мошен ик т акъв — изв ика той и с е ра зсмя.
— Д а, веч е сме в по–добро наст ро ение. — Грегор с е усмихн а широко.
— Ел а, нека зърнем делф ини те. Когато човек наблюдава скокове те на те зи
чаров н и ж ивот ни, той, бе з да ис ка забравя лошото си наст р о ени е.

Н абл юдаваш е я.
Н а мас ат а Джордъ н с е ше гуваш е с А лекс и разменяш е по ня коя и друг а
дум а с Грегор, но всъщно ст нито за миг не пре ст аваше да я гледа. Н ещо,
ко ето сил но я прит е сняваше.
В съ щно ст М ариа на бе св икн а ла с погледа му. П ре з измина л ите две
с едм ици той изучава ше неотклонно вс еки ню ан с на лицето й, но същ ото
праве ше и тя. Н о тоз и път всичко бе… по–ра злич но.
С л ед като с е нахр ани ха, Джордън отме сти стола си и с е из прав и.
— Д не с небето е ясно и има пълн олуние. Грегор, ка кво ще кажеш да
заведе ш А лекс на мо ст ика. Р азкаж и му за зве здит е, моля т е. А ти, А л екс,
т рябва да зн аеш, че Грегор зн ае по една при каз ка за всяко съ зве здие на
не бето. Когато бях момче, той ме в зимаше със с ебе си в горат а и м е
омайва ше с приказк и, насред морето обаче прика зки те с а още по сладки.
— И скам, искам. Моля те, Грегор — прим оли с е А лекс.
Грегор спря за миг погледа си върху Джордън, след ко ето с амо кимна с
гл ава.
— Е, щом иска ш. За ма лко може. А т и ще дойдеш ли с нас ? — обърна с е
той към М ариана.
— С игурен съм, че М ариан а е уморе на. Ще я з аведа в кают ат а й —
нам е си с е Джордъ н. — Трябва да обсъдим не що.
М ариан а го и згледа смая на. Толкова време прекар аха заедно на д
шах матн ат а дъс ка. За що ли пък точно с ега настоява да разговарят ? Едва в
този м иг Д жордън с е обърна съм нея.
— И дваш ли?
П очти съ щит е думи отпр ав и към нея и в цър кват а в Та ле нка. Сигур но
м оже ше да чет е мисли те й, защ ото рече ве с ело:
— Д о с ега не съм бил чак толкова непо но сим, на ли?
Н е бе в състояни е да с е възпротив и на подкупващат а му усмив ка.
П очувства, че той държ и извънредно много на съгласи ето й.
— Е, ще дойде ш ли? — настоя той, но тя поклати бав но глава.

44
 — Може те да обсъдит е всичко и по–къ сно — нам е си с е Грегор. — Н яма
да е… — С пря на сред дума, в иж да йки изражението на ней ното лиц е, вдигна
с ам о рам ене и с е и зправ и от мястото си. — Добре, щом толкова ис каш,
говори с нея. А з пък ще обясня на А лекс, че вси чко, изпис а но по зве зд ите,
с е с бъдва.
— Д а, да… И по сл е прав иш всичко възмож но предс каза ното да не с е
о съ ще ств и — промърмори Джордън.
— За щото следвам твоя пример. Х айде Алекс, облич ай си па лтото.
— Н яма н уж да — възпр отив и с е момчето.
Грегор обаче го наме тна върху рамене те му.
— Н ощни ят вя тър е студен. Не ис ка ш да с е ра зка шляш, на ли?
М ариан а ги про следи с поглед и поклат и глава.
— В ръце те му А лекс е направо като те сто. И стинско чудо!
— Д а, той наис тин а е в състояние да направ и всичко с всич ки — добав и
Д жордън кис ело, — обаче не може да си затваря уст ат а. — Взе наме ткат а на
М ариан а и я полож и върху раменет е й. — Ела!
— За какво ще раз говаряме ? — полю бопит ства тя на път към кают ат а.
Ю ж ния т бриз га ле ше неж но лицето й. Вне запно в държ ането на Джордън
на стъп и ряз ка промяна. Той и злъчва ше сп от ае но нас илие, а от
не преодол имия му чар не бе о ст ан а ла и следа. В ума й с е оф орм и
определ ено подозрен ие и тя замръзн а на място. — Вече в и казах, че не
ис кам да говорим за прозореца.
— За Бога, нима мислиш, че щ е си губя времето по този начин?
— В т акъв случай за ка кво…
— Ти всъщно ст какво си вършила като дете ?
— Мол я? — попит а тя стъпис а на.
— П опит ах те какво си прав ила. Сигур но не си работила пре з цял ото
в рем е с лю бимото си стъ кло.
— Р азб ира с е, че не.
— Д обре. Р аз каж и ми тогава за дру гите си з анима ния.
— За що да в и раз ка звам?
— И скам да раз бера как ва си била като дете.
О тговорът му бе толкова бе з смисле н, колкото и проявен ото от него
л ю бопит с тво.
— Н е разб ирам всъ щно ст ка кво искате от мен.
— Н апример вси чки деца игр аят. Ти на какво си си игра ла ?
— Моят а игра бе работ ат а ми със с тъклото.
— Знам, че не можеш да язди ш. Р аз хож да ла ли си с е, например ?
— П оняког а сме прав и ш дълги екскур зии в пла нинат а.
— А , това вече прилич а на дет ство. За щото чове к може да си помисл и,
че си с е пръ кна ла вече голяма от ня ко е оцвете но стъ кло.
П оради няка кв и си свои причи ни този мъж не бе в наст ро ение — не
бива ше да му позволи бе зн ака зано да изли ва злъ чт а си върху й.
— Н е с е дръж те т ака глупаво.
— Д о с ег а почти не си спом ен ава ла ба ща си. Знам с амо, че с е е помин а л
преди няколко годи ни. Р аз каж и ми нещо за не го.
— За т атко ли? Той бе хуб ав мъж . Има ше златисто рус а ко с а, ф ини черти
на л ицето и много обича ше да с е смее. — Тя з амълча за миг, отдад ена на
спом ен и. — Смее ше с е поч ти пре з цялото в реме.

45
 — Знач и е бил по–ра зличе н от повечето по ети, които поз навам. Защ ото
по прав ил о те обичат да с е за л иват в съл зи и да скърбя т.
Тя с ам о поклати глава.
— Той каз ваше в инаги, че Го спод ни е да л ж ивот, з а да с е сме ем.
— Н е да с е т рудим, т ака ли? — попит а той язв ит елно.
— Защо? Той с е т руде ше — възра зи тя. — Създад е чудни с тихове.
С едеше ч асове наред под дървет ат а в градин ат а и пише ше.
— Д а, а пре з това време май ка ти с е е съсипва ла от работ а, з а да им а
какво да ядете, на ли?
— Тоз и ф акт не я смущаваше. Такъв бе редът в на шето с емейс тво.
— О, сигурно и ти тър сиш на ляво и надя сно някой млад по е т, когото да
изхр анва ш, от ру пвай ки го с гриж и?
— А ко е като т атко, не бих има ла ни що против .
О тговорът й ся каш не му допад на.
— А о свен да с еди под дървет ат а и да пише сти хотворения, баща ти
дру го ум ее ше ли?
— О, той ни обучава ше на разли чни не ща — ф ренс ки, англи йски,
мат емат ика. О пит а с е дори да ме науч и на по ет иче ското изкуство, но
бе зусп ешно. П ро сто нямам т а лан т з а т акъв в ид дей но ст.
— Е, за ща сти е пък си доказа л а, че имаш т а лант за с тъклопи с и на
ст ари ни щ еше да го и зхранва ш бе з проблеми.
— В ие нищо не разб ират е — отвърн а тя. — Н е ис кам да говорим повече
за т атко.
— А з съ що. И бе здру го няма никакъв смисъл.
— Ко е няма смисъл? — попит а тя възмутено.
Той сяка ш не чу въпро с а й, по замълча за миг и в не запно рече:
— М исля, че от с ега нат атък т рябва да пре ст ан ем с на шия шах.
— За що?
— Започва да ми ст ава скуч ен. — Той с е усмихна цин ично. — Н а м ен
вси чко м и до скучава бър зо. Ще го потвърди и Грегор.
Д ум и те му я жегна ха, ма кар че не иска ше да си го призн ае. Вярно, този
сл едобед държ ането му бе о собе но, но може ше да с е за кълне, че не е
скуча л . В същ но ст откъде да зн ае? За разли ка от не го тя т ака и не усп яваш е
да прозре мислите му. Може пък в инаги да е скуча л в не йно при съств ие, кой
зн ае. Тя в ирна брадич кат а си.
— С ъглас на съм. И на мен ми до скуча от този шах. Всичко с е подреж да
отл ично — тъкмо ще отделям повече в реме на А лекс.
Стигн аха пред кают ат а й, той отвори в рат ат а пред нея и с е спря,
за гл едан в тъмни нат а. П рилича ше на човек, който едва ли не съз ира нещо,
ко ето го оча ква в мрака.
— Д жордън ?
Той с е извърна рязко и я изгледа о ст ро. Дъхът й спря, когато в идя
изр аже нието на лицето му. Н авлаж ни устн и и поп ит а неувер ено:
— Н ещо… не е наред ли?
— В ъзмож но е. — Светло зелен ите му очи заис криха, а ус тни те м у
из гл еж даха по–чувств ени от всяко га. — Кога ли пък не щат а с а били наред,
когато е на лиц е най– грехов ното от вси чки желани я?
— Н е разб ирам какво имате предв ид.

46
 — Мога спокойно да те науча на него. Ще ми бъде много… — Той спря,
в иж дай ки, че тя инс тинктив но прав и кр ачка на зад. П о сле въздъхн а дълбоко
и с е завъртя на токовете си. — Лека нощ.
В це пене на, М ариана го про следи с поглед. Тъмнат а му ко с а
пробл яс ваше на лунн ат а светлин а, а в походкат а му бе ст аен а ж ивотин ска
ен ергия. С мят аш е, че донякъде го поз нава, но в този ден той бе по–ст ран ен,
объркващ и зага дъчен от всякога. Вме сто да с е ра згнев и тя с е почувс тва
зас е гнат а и дори ма лко уплаше на.
Ст ра хува ше с е от Кембър ън повече, отколкото дори сме еше да приз нае
пред с ебе си. Н е з нае ше нищо за дворци те, аристокр ати те и А нглия, която
ба ща й мра зеш е толкова много. До този момент светъ т бе ма лък, те с ен и
из пъл нен с лю бов . С ега обаче той й заприлич а на огромен див звяр,
раз з ина л заплаши телно паст. Бе готова да с е пребори по–скоро със сто
Кем бъръни, отколкото с този непредс казуем мъж . М ислеш е си, че е
за щи тена от излъчва нето му. Н о го допусн а твърд е близо до с ебе си и той я
нар ани.

Глав а ч етвърт а

В да л ечи нат а изн икн аха че тири те кули на Кембъръ н. Масив н ат а

по ст рой ка от сив камък, по която с е вееха множе ство знаме на, бе най–
огром ното нещо, ко ето бе в иж да ла пре з ж ивот а си. Въпрек и ис крящ ото
сл ън це М ариан а с е затъна по–плътно в намет кат а си — толкова хладен и
ч уж д и с е стори тоз и дворец.
А л екс и Грегор бяха напред, но след ма лко момчето с е върна в т ръс и
запря кончето си пред нея.
— М ариан а, в иж . Дворец!
Тя при кри вълнени ето си и рече сухо :
— А м и да, т а ка е. Н а ли знае ш, дворци те, в ина ги бия т на очи.
— Може ли да препу сна напред? Грегор ще ми пока же коню шнит е.
Тя ким н а утвърд ително.
— Н о в нимава й и недей да бър заш.
— А ко понито забав и още своя ход, щ е с е на лож и да придърп ам е
Кем бърън нас ам — обади с е Джордъ н. — П о–нат атъ к А лекс ще в зем е
някол ко урока по е зда, но преди това т рябва да му дадем няко е по–бу йно
ж ивотно.
— Тоз и кон ми харе с ва. — А лекс пога ли понито по шият а. — Само не
зн ам ка к да го наре ка?
— Труд ен въпро с. Трябва добре да го обмислиш и да решиш с ам.
— Д обре, т а ка ще направя. — Той обърна кончето и с е пон е с е в т ръс
обрат но към Грегор. — М ариана, побър зай.
— Защо не т ръгне те с тях? — обърна с е тя към Джордън, бе з да го
погл едне. — Едва с е държ а на с едлото. Ще с е з абав ит е с мен.
— Н ищо подобно няма да направя. А з изобщо не бър зам. И никога не
съм обич а л о со бено това с емейно имени е. — Той с е усмихна при те зи дум и.
— А о свен това като твой настойн ик съм длъжен да не т е о ст авям с ама.
— И двамат а знаем много добре, че вси чко това с а глупо с ти.
— Може би пъ к те зи глупо ст и ще ми помогн ат да не извърша и друг а,
още по–гол я ма глупо с т.

47
 Тя дори не с е и опит а да раз тълкува по следни те му думи. И ска ше
единс твено да с е о свободи от неговото присъс тв ие. Та ка и т ака с е
чувс тваш е изнерв ена и неуверен а при в ида на дворец а, а отгоре на всич ко
от понедел н ик, ден я, в който слязоха на сушат а, той я следваше мълча л иво
на всяка крач ка.
— Х айде, наст игне те ги — повтори тя. — Н а ли веч е ми дадохте да
раз бера, че ви е скучно с мен. Защо стоите още? — След она зи веч ер на
кораб а го в иж даш е с амо по в реме на храна. Бе веж лив , но същев рем енно и
затворен. Пре карва ше в ремето си предимно с кап ит ана и Грегор, като не
пропу ска ше да с е позан имае и с А лекс.
— Н има? Н е съм твърдял, че ми е скучна компаният а ти. Каз ах с амо, че
ша хът м и е до скуча л, нищо повеч е. — Той подкар а коня си напред. — Но
пък з а см етка на това с вс еки измина л ден т аз и нова игра ст ава вс е по–
за бав на… и по–уморит елна.
Я в но, че я зан асяш е. За сво е голямо учудване с е почувства боле зн ено
зас е гнат а. Погледът й с е спря не съз нат елно на двореца.
— За що не обичат е този дворец ? Та той е ваш дом.
Той вдигна рав нодуш но рамене.
— Д ом ът е място като всяко друго на земят а.
Н е бе съглас на с него. И маш е дом, в който с е бе родила, дом, в който
ж ивя до онази ст рахов ит а нощ и който обича ше повече от вси чко на този
свя т.
— Н има не сте преж ивял и тук най– щас тлив ит е години от дет ството си?
— О питваш с е да прони кнеш в т айнит е ми, т а ка ли?
— С амо недей те да бягате от въпро си те ми, моля в и! Та на л и в ие
с ам ия т зат ру пват е с въпро си и мен, и Алекс?
— В ярно. Така е. — Той замълча за миг, след ко ето продълж и: — За
съж а л ение дет с твото ми е лиш ено от всякакв и мрачн и т айни. М айка м и е
поч ина л а, когато съм бил двегодише н и от тоз и момен т нат атък околнит е с е
ст араеха да отгатнат и на й–ма лкото ми жела ние. Слуги те например бу ква л но
с е над преварваха кой от тях да ме гле зи повече.
— А баща в и?
— О , гле зеш е ме и той… когато има ше в реме, ра збира с е. Само че м у бе
до ст а т рудно да ми отдел и дори и няколко с екунди. Защ ото реши телно и
не покол еб имо пре следва ше една–един стве на ж ит ейс ка цел — да ст ан е най–
из явения т бонв ива н и а лкохоли к в цяла А нглия. — Той с е усмих на
язв и тел но. — Сигурно е щял да по с тиг не мечт ат а си, но когато бях на
дван аде с ет години падна л от коня си и почин а л на място. Жа лко.
— М ай не сте го обич а ли много?
— Може някога и да съм го обич а л. Всъщно с т защо не ? Бе чаров н ик и
в инаг и м и е служел за образе ц. След смъртт а му и аз започнах да с е ст рем я
към в исшит е блага на един ж ивот, и зпъст ре н с кра йно с ти. И за разли ка от
не го, неудачни ка, щях непр еменно да ги по с тигн а, ако не бя ха ме отклон ил и
от избр ания път.
— О т какво да в и отклон ят?
— П рав илния т въпро с глас и «от кого». О тговарям: В ж ивот а м и
в не запно с е изв и в ихруш ка, нарекла с ебе си Грегор. — Той запря кон я си
кра й ня какво п оточе и скочи на земят а. — Виж даш ли колко съм от кровен.
С нем ам , т ака да с е каже, до спехите от тялото си.

48
 Д о спехит е му си о ст ава ха непо кътн ати и бле стяха като шлиф овано
ст ъкл о, но въпре ки това тя бе уд ивена от ф акт а, ч е е тъ й от кровен.
— За що с е раз криват е пред мен?
— За да ти покаж а колко съм бе зобиден. — За миг замъл ча. — И за да
те подтик на съ що да сва лиш бронят а.
— Н ямам т акова намере ние.
— Д а, обаче е необходимо. Н а ли т рябва да ж ивеем някак си порядъч но
един с друг.
Еди н с друг. Звуче ше няка к твърде инт имно и заплаши телно.
— Знам, че ти разва лих наст ро ението на борд а на «Сийсторм». — Той
пог а л и по шият а коня, който тъкмо пие ше вода от потока. — Държ ането м и
бе направо отв рати телно.
— Ка захте «отв рати телно». Н о това е обичайн ото в и поведени е.
— А ма раз бира с е, точно т а ка е. — П ленит елна усмив ка раз цъф на на
л ицето м у. — Про с ти ми и ще т е възнагр адя щедро.
Това бе първат а му усмив ка от оназ и вечер в кают ат а.
— Н е ис кам ни какво възнаграж д ение.
— Р азб ира с е, че искаш. На този свят вс еки ис ка нещо — отвърна той
ся каш м еж ду другото, но с дълбоко убеж дени е в глас а.
— О т опи т ли го знае те? Винаг и ли ис кат нещо от вас?
П о устн ите му пропълзя цини чна усмив ка.
— По рож дение съм богат като махарадж а и много бър зо, още в на й–
ран ното си дет ство, разбр ах, че всички оча кват от мен прояв и на
бл аго скл онно ст.
В душат а й с е прокр адна съчувс тв ие към момчен цето, не позн а л о
обичт а бе з отплат а, но усп я бър зо да овладе е обзелото я вълне ние. Можеш е
да съчувства на детето, но не и на мъж а пред с ебе си.
— Д а си из бера, знач и, проява на благо с клонно с т, т а ка ли?
— А за що не? Попа зари с е с мен и ще и звлече ш полз а. Вярно, че
поз иции те ти с а слаб и, но пък ж ивотъ т ти може да ст ане прият ен.
— И ка кво сте в съ стояние да ми предлож ите ?
В не запно на лиц ето му с е появ и някакво нераз гадаемо и зраже ние. За
м ом ент тя дори си помисли, че е разочарова н. Ка ква глупо с т!
— Ка квото пожелае ш. Диаман ти? Жен ите обичат нак ити те. Каквото
пожел ае…
П огл едът й с е зарея по бойниц ите на з амъка.
— Е, казвай — на стоя той. — О бик новено дамит е не с е при те сня ват
м ного–м но го, когато т рябва да и зразя т жел аният а си.
Б е си гурна, че на исти на не една же на е по ст авяла своите услов ия срещу
не гов ите. Тази мисъл предизв и ка негодувани ето й.
— Е, да. За щото мъжет е никога не допус кат да пр отег нем ръце и с ам и
да си в зем ем онова, ко ето жел аем. Смят а с е, че т акова едно поведение не е
нито е сте ствено, нито пък е проява на жен стве но ст.
Той я изгледа с присв и ти очи.
— Това ли предпочит а ш? Моля! Ще с е подчин я на агре сив но стт а ти. И
то най–охотно.
— И скат е да каже те, че сте готов да ми дадете онова, ко ето ми с е
пол ага по право, т ака ли?
Той с амо повдигна рамене.
— С ъж а лявам, но не съм в състояние да променя хода на свет а.

49
 — Н е и на моя свя т. — П огледът й отново с е спр я на висо ките бой ници.
— А з… а з не искам да от ивам т ам.
Той сяка ш с е в цеп ени.
— К ъде иска ш да идеш? В Лондон ?
— Лон дон ли? — И згледа го смая на. — За що пък точно в Лондон ?
— Е, покуп ки, те атър, ба лове… и, разбир а с е, купищат а бе зп оле зни
дреб ол ии, които всяка жена си пожелава.
— Н о аз не зн ам ка кво да правя с всич ки те зи не ща.
Той позамълч а, след ко ето бав но поклати глава.
— Д а, си гурно е т ака. П ризнавам, че пре з цялото време правя една и
съ ща гре шка : Виж дам те единс твено в и збранат а от мен роля.
П ръсти те й нерв но заш ариха по гриват а на коня — поч ти не о съзн аваш е
см ис ъл а на думит е му.
— Това, ко ето искам, е една собс твена къщ а. М а лка къща, с амо за мен и
А л екс.
Той поклат и глава.
— Н е е възмож но да ж ивее ш извън замъ ка.
— Н а л и току–що казахте, че мога да получа, какв ото си поискам?
— Знач и съм т е излъга л. Ти веч е познаваш характера ми до ст атъч но
добре, т ака че не би т рябва ло да с е учудваш.
— Н о на ли ми предлож ихте диаман ти? — въз кликн а тя отчая на. — Н е
м оже една къщ ичка да е по–скъп а от те зи благородни камъни.
— И звън кре по ст нит е стени щ е бъдеш бе з за щит на. Вярно, че Н ебров
едва л и ще те пот ърси чак тук, но зна е ли чове к?
Тя с е усмихн а горчиво.
— Д а. Н е бива да рискувате. За щото ин аче той може и да ме от неме от
вас. Р азбирам.
— Ти също не ис каш той да ти отн еме А лекс, на ли?
— Това с а две разли чни не ща. А з обичам Але кс докато в ие не изпи тват е
ни какв и чувства към на с двамат а.
— Е, щом е т ака, на лаг а с е да с е прим ириш с моят а арога нтно с т.
П о ст арай с е обаче да съ буди ш ня какв и чувства в мен. Задачат а не е съвс ем
не по сил на. Грегор например с е справ и бле стящо.
— И зобщо не смят ам да преди зв иквам у вас чувс тва, които с а съвс ем
е с те с твени при дру гите. — Тя сгра бчи по–здраво ю зди те. — Добре… щ е
ж ивея т ам , но ми т рябват работно поме щени е и прав ото да раб отя,
не см ущава на от нико го. — В погледа й с е чет еше упорс тво. — Н а ли вс е пак
за това съм тук?
— Н е възра зявам — отвърна той тихо. — Но вс е още не си ми ка за л а
какво ис каш в замяна.
П о л ицето й с е изпис а нетър пени е.
— И скам работ а. Н ищо друго.
— Така ли? — Лиц ето й бе зачерв ено, а устни те — плъ тно сти снат и. —
В ярвам ти. Ес те с твено ще има ш своят а работ а.
— В еднаг а ли?
— А за що не? — Той подгони кон я си в т ръс. — Ти ми предо ст авяш
отл ичн ат а възмож но с т да ти по каж а, че е до ст атъчно с амо да помоли ш, за
да удовл етворя не забав но всичк ите ти жел ания.
Д вамат а прем инаха пре з порт а ла на замъ ка. В тоз и миг Алекс с е зат ича
на среща й.

50
 — Конет е с а чуд е сни, М ариа на. Всичк и до един. Грегор ми каза, ч е
вся ка пр олет Джордъ н ка ни п олов ин А нглия, за да участва в конни те
надбягван ия.
— П ол ов ин Ло ндон — попр ав и го Грегор. — П олов ин А нглия няма да с е
съ бере дори в тоз и огромен Кембърън.
— Ще присъс тваме на надбя гван ият а — продълж и А лекс. — Трябва да
в идиш ж ребе ца, който Джордъ н е купил от един берберски шейх.
Мом чето с е зами сли з а миг.
— А ка кво е това «ше йх»?
— Грегор ще ти ка же — отвърна М ариана. Бе забрав ил а знач ението на
дум ат а, макар че няко га баща й я обясни. Беш е й съвърш ено бе зра злич но
да л и в Англия гъмж и от ше йхове или не.
О чит е на брат й искря ха въодушевено.
— Н епреме нно т рябва да в идиш конет е. Ела, ще т и ги покаж а!
— Н е с ега — наме си с е Грегор докато помага ше на М ариана да сле зе от
с едл ото. — С е ст ра ти дне с сигурно с е е нади ша ла на коне. С ега т рябва да
отиде в ст аят а си и да си почине.
— Д а си почин е ли? — Алекс го из гледа недоумяващ. — С ега ли?
— За що не заведеш Алекс на юж нат а ливада, къд ето е пи ст ат а за
надбягван ия, Грегор? — Джордън похвана М ариана под ръ ка. — А аз ще
предст авя наш ат а го с тен ка на персон а ла и ще й покаж а ст аят а.
В този момен т той и зглеж да ше тъ й непр инуд ен, тъ й с амоувере н —
ис тинс ки властели н в земи те си, който подобно на своите предни
обл агоде телст ва подани цит е си или мъсти на в рага.
Кож ат а й наст ръхн а от неговото доко сване. Вне запно ус ети, че с е
за душава — т рябваш е не заб ав но да с е мах не от него.
— Грегор може да по каже пист ат а на А лекс и по–късно. С ега ис кам да
раз гл едам коню шни те. — О тблъсна ръкат а на Джордън и прегърн а брат си.
— Х айде, Алекс. П окаж и ми всичко.
Д жордън про следи с поглед двамат а докато с е отда леча ваха към
коню ш ните. Р ъцете му инс тинктив но с е св иха в юмру ци.
— Ка кво ча каш още? — обърна с е г рубо към Грегор. — Н аст игни ги.
— Д адено. До ст а време ще мин е докато Алекс й по каже първат а
коню ш ня. — Двамат а с е скри ха от погледа му. — Тя с е ст ра хува!
— Д а. — В погледа на Джордън с е чет еше насме шка. — Ст рахува с е, но
не и от м ен. Може ш да бъде ш съвърш ено споко ен.
— Е, мъничко и от теб. Тя попадн а в нов , не познат свят, а ти си
не гов ият властели н. Трябва да й помогне ш!
— О пит ах вече. — Джордън и згледа мрачно прия теля си. — Какво
всъщ но ст оча кваш от мен, за Бога? П ърво настоява ш да стоя да леч от
«гъл ъ бчето» ти, а с ега пък т рябва ло да с е с ближ а с нея.
— Д а, но не много. Внимавай, дв иж иш с е на ръба на пропас тт а.
— Ти опит ай. Н е съм много добър в ходен ето по въже.
— А з щ е по ема своят а роля — ка за Грегор усмихнат. — Н а кораба ти бе
из кл ючи телен. О нази вечер си помислих, че съм т е за губил.
— Р адвам с е, че съм получ ил одобрен ието ти. Н а ли з нае ш, от вс е сърц е
копн ея з а него.
— Н е бива да с е сърдиш. Знаеш, че съм прав . Н а ли затова по следва
съвет а м и. Защ ото в прот ивен случай тече нието щ еше да те завлеч е къде л и
не.

51
 И М ариана щеш е да сподели леглото му както на «Сий сторм», т ака и
тук, в Кем бър ън, помисли си Джордън. А ко с е бе о ст ав ил на течен ието, това
ще ше нем инуемо да с е случ и. Щеш е със сигурно ст да я примами и
прел ъ сти. Щеш е да я науч и да прав и вси чко, ко ето той поиска — да
раз тваря бедрат а си за него и охот но да го приема в она зи девствен а
кл исура, за която мислеш е по стоянно, от както Грегор му даде да разбере, че
не е възм ож но да я прит еж ава. По дявол ите, с амат а мисъл за нея го
възбуж да ше.
— Н е ти ли е мина ва ло пре з ума, ч е може би искам точно това?
— Д а — отвърна Грегор. — О нзи ра зхай тен, гле зен хлапа к, с когото с е
запо знах някога в Кембърън, вс е ощ е не е умрял.
— Та ка е, прав си. Частиц а от него ж ивее в мен до ден–дне шен.
— Н адявам с е, че мъжъ т вече е обузд а л при щев ки те на момчето.
— Та ка ли мислиш ? — Той хвърли бър з поглед към коню ш нит е.
С ам оконт р олът нямаш е много общо с намер еният а му спрямо М ариа на.
В ъздърж а ше с е наис тина, но ст рас тт а му не нама ляваше. Напротив , вс е
повече и повече го измъчваха боле знен и ероти чни в иден ия. — Н е разчит ай
о со бено на с амоконт рола ми.
— О , разчит ам, и то много — отвърна Грегор невъзмутимо.
— А м и ако реша, ч е е по–ле с но да промен я мнен ието на М ариана за
джедел ар а като я накарам да прав и и друг и не ща з а мен?
— Н е ти вярвам. Ти си поряд ъчен човек — отвърна Грегор, т ръгвай ки
към коню шни те. — Н е е ли вече кра йно в реме да пого стува ш на мадам
Керътърс ? О т до ст а време не си доко сва л жена.
Б ог м и е св иде тел, т ака е, помисли си той. Н амерението му наис тина бе
още с прис тиг ането в Кембър ън да задоволи мъж ки те си пот реб но ст и. С ам о
че пи щното, не наси тно тяло на Лор а Керътър с не криеш е вече никакво
очарование за него.
Н е го очаро ваше и зад ачат а, която му предстои. Трябваш е да предст ав и
М ариан а на персон а ла, поддърж айки лъж ат а, измислен а от Грегор. А това
веч е из кл ючва ше възмож но стт а да я прелъс ти.
Н е, всъщно с т не я и зключваше напълно. Н а лага ше с е обаче да
зао бикол и редица услов но с ти. Щеше ли да с е реши на т а кава стъп ка?

— Това е мисис Дженс ън. — Грегор с е усмихна приве тливо на

за кръгл ен ат а сивоко с а жена пред него. — Тя е много лю бе з на и най–охотно
ще изпъл ни вси чки те т и жела ния. Как си, Джени ?
— О тл ич но, мист ър Дамек — отвърна тя усмихнат а. — Добре дошл и в
Кем бърън, мис. Ве стт а за теж кат а заг уба, претърп яна от ва с в онази да леч на
ст ран а, ни наскърб и дълбоко.
Же нат а наист ина направ и реверан с пред нея и М ариан а ус ети, че
ст ран ите й пламват.
— Бл а годаря в и — отвърн а тя едва долов имо.
— А къде е бедното ма лко сир аче? — Яв но имаш е предв ид А лекс.
— А м и… в коню шни те.
— Знае ш ли, про сто не мога да го откъ сна от кон ете. Н о Уйлям ще с е
погр иж и за него и по сле ще го доведе тук — поясни Грегор.
— Д а, Уйлям Стоу нхем е добър чове к — потвърди тя и отново направ и
ревера нс пред М ариа на. — Н егова све тло ст ми заръ ча да в и заведа направо
в ст а ят а. Ще бъдете ли т ака лю бе зн и да ме прид руж и те? — Бе з да доча ка

52
отговор, тя енер гич но с е запът и към ш ирокото каменно стълби ще, ко ето
ся каш няма ше кра й.
Гл а сът на икономкат а кън теш е глухо под в исокия засводен т ава н на
з а л ат а. М ариана я по следва нагоре по стъ па лат а като избягва ше да с е
огл еж да нао коло. Чувства ше с е бу ква лно зат рупа на от нов и в печатл ения.
Кем бърън не прилич аше на име ние, а по–скоро на неголямо кра лс тво —
в печатл ен ие, ко ето с е подсилва ше от множе ството про сторни коню шни,
наве си и прист ройк и. А и от този мрачен дворец, наподобяващ пещ ера. Тук
с ам о прислугат а бе по–многобройн а от всич ки ж ители на не йното с ел о
С ам да.
М исис Дженсъ н с е обърна към нея.
— В аш а кам ериер ка щ е бъде Мери. М лада е, но извънредно усъ рдна в
раб от ат а си.
Ка ква кам ериер ка? Тя и згледа възмутено Грегор, който я погледна
разв е с ел ен.
— Н ека за изве стно в реме о ст ав им мис Сандърс с ама, бе з камер иерка.
Тя вс е още изпи тва боязън от чуж д и хора.
— Д а, но на ли… — П огледът й с е спря на М ариана. — Р азбирам. Ще й
т рябва изв е ст но време докато преодоле е уж асн ия спомен — реч е тя в
дв иже ние, а лицето й излъчва ше майчи нска топлот а. — А ако в и пот рябва
не що, про сто позвънет е и щ е в и обслуж ат.
П о–скоро щ е с е хвърля от те зи стълби, отколкото да с е зан имавам със
звънц и, обещ а тя търже ств ено пред с ебе си. Единс твеното, ко ето иска ше, бе
да с е скрие в ст аят а си и да не я напусне докато не прив икн е с размери те на
този огром ен дворец.
Д вете з акрачиха по дълъг, мрачен коридор, по чиито ст ени в исяха
карт ини с най–ра злич на гол емина.
— С емейни порт ре ти на Н егова све тло ст — поясни мисис Дженсън,
за бел я звай ки ин тере с а на М ариан а. П о сле по сочи гол ям порт ре т,
изобраз яващ брадат мъж с в исоки боту ши и връхна дреха, наг ънат а окол о
хъл бо ците. — Сър Р андолф П ърсива л Дрейкъ н, пет ият дук на Кембърън —
ф аворит на кра л ица Ели забет, която, както сигур но в и е изве с тно, е
го стува л а неведнаж в този замък.
— Н е, не зн аех. — Този ф акт не я учуди изобщо. Кра лицат а и цел ият й
двор м ожеха спокойно да с е по берат на това огромно про ст ранс тво, и то бе з
да бият о собено на очи.
— А това е съп ругат а му. — Н а порт рет а бе изобра зена жен а с крехка
ф игура, облечен а в разко шни одеж ди, обве з ани в злато. Широкат а
драпира на яка обхваща ше т ила й като рамка. — Смят а ли с а дуке с ат а за една
от най– красив и те жени на сво ето време. — Женат а от ка рти нат а бе наи сти на
възхи тит ел на — капр изн а изв ив ка на устни те, големи си ни очи и рус а
въл нист а ко с а. — Да, много хубава, но… коя е женат а на онз и порт р ет т ам ,
вст ран и?
И кономкат а про следи погледа на М ариан а.
— А х, това е май кат а на Н егова светло с т — една годин а сл ед
при стиг ането й в Кембърън.
М ариан а с е приближ и до ка рт инат а и с е опит а да откри е няка ква
прил и ка с Джордън. Въпрек и слабото о светле ние уст анов и, че от ст ройнат а
же на ст руи огромна ж изн ено с т. Н ейнат а черна, ис крящ а ко с а, по–т ъмна и
въл нист а от т ази на син а й, бе захванат а с диа дема, обсип ана със смар агди,

53
т ака че на преден план да изпъ кне откр итото й лиц е. И маше зелен и, л еко
ско с ен и очи. В ж илит е й т ече ше т ат арска кръв — тя си спомни дум ите на
Д жордън. Зеленат а кад иф ена рокля и широ кит е поли подчерт аваха
ст ройн ат а й ф игура, но из глеж даха ня как неприв ич ни.
— Тя бе ч уж ден ка, от много да леч. — В глас а на мис ис Дженсъ н
ням аше и следа от въодуш евлени е. В погледа й, отправ ен към Грегор, с е
че теш е няма молба за изв и нени е. — П ро сте те ми, сър. Знам, че е ваш а
сън ароднич ка, но… тя бе много различ на от вас. П риличаш е повеч е на
Н егова светло с т в младеж ки те му годин и.
— Д а, тук тя е на с едемнаде с е т години. — Той с е з агледа в порт рет а, а
по устни те му пробя га едва долов има усмив ка. — П рава ст е. Беше буйн а и
не от раз има — точно като Джордън.
— Та ка казват — отвърна икономкат а, но в глас а й с е прокр адна
не съгл аси е с мне нието на Грегор.
— В Ка зан ли е била роден а? — зап ит а М ариан а.
М исис Дженсъ н кимн а утвърд ително.
— По онова в реме тук не с е знае ше ни що за т ази ст рана. П о с ещава л а е
учил ище в П ариж и при едно от пътуван ият а си бащат а на Н егова светло с т я
доведе със с ебе си. Вс еобщ ото мнени е бе, че бра кът им е нерав но сто ен.
— И в Ка зан бяха на същото мнен ие — обади с е Грегор. — Тя
прои зхож да от едно от най–благородни те с емейс тва в ст ран ат а и по т аз и
при чина з аема ше по–в исоко положение от който и да било англич анин. Мога
с ам о да ви уверя, че ако не бе избя га ла с Дрейкън, никог а няма ше да й
разр ешат да встъпи в т акъв брак.
М исис Дженсъ н из глеж даш е разколеба на.
— Н аис тина ли няма ше да й разре шат да с е омъж и за Н егова све тло ст ?
Н е м ога да повярвам.
— Р аботехте ли вече в този дом, когато тя прист игна ? — попит а
М ариан а. — Спомнят е ли си я добре?
— О , нея не може ш я забр ав и тъй ле сно — отвърна иконом кат а
бе з изра зно. — За те зи т ри години, в които ж ивя тук, преди да почине, тя
успя да вдигн е голяма пуш илка.
— И ска да каже, че А на е била твърд е сво е нрав на и че когато си
наум еше не що, и в огъня влиза ше, но го по сти гаше — обясни Грегор съвс ем
с ериоз но. — П редполагам, че приж иве е обърна ла дворец а с кра кат а нагоре.
— Д а, по нейно време тук наст а на пъле н хао с — промърмори миси с
Д жен сън, продълж авай ки да с е дв иж и енерг ично. — Но когато почина,
ба щат а на Н егова светло с т бе съси пан от с кръб. — Тя отвори една врат а в
дру гия край на коридор а. — Това е синят а ст а я. Ст аят а на момчето е точно
до ва шат а. Н адявам с е, че щ е в и харе с а.
П ро сторното помеще ние бе мрачно и поти ска що като всичко о ст ан а л о в
този зам ъ к. Ц ялото обз авеж дане, от широкото легло с ба лдахи н и тъмно сини
кадиф ени драпери и до га рдероба, бе от бле стящо чер но абано сово дърво.
П ред в исокия те с ен прозорец, пропус кащ тънъ к сноп светли на, сто еше
теж ко, масив но пис а лищ е с леко изв ит и кра ка.
В не запно М ариа на си припомни своят а ст аич ка у дома и болка прониз а
сърц ето й. Когато ст ана на де с е т години баба й подари прозорец с вси чки
цветове на дъгат а и све тлинат а з а ля ст аят а й. Баба й твърдеше, ч е вс ек и
чове к на земят а заслуж а ва не бе с нат а дъг а — за да помни, ч е ж ите йски те

54
не сгоди не с а вечн и. Когато сут рин рано с е събуд еше на т е сния си одър и
отвореше очи, з аслепяваха я багри и море от светл ина.
Д а л и й харе сва? Сърцето й с е св и и тя с е задъха. П очувства, че ще с е
за души в това гигант с ко помеще ние.
— М ариан а, ка кво има? — попит а тиха Грегор.
Тя преглъ тна мъчит елно.
— Д а, ст аят а ми хар е сва. — О пит а с е да откри е не що хуб аво. Н априм ер
пом ещ ението бле сте ше от чи стот а — като кают ат а й на кораба. — М исис
Д жен сън, мога ли да с е и зкъпя ?
— Р азб ира с е — отвърна ико номкат а с грейн а ло лице. Ще наредя да
доне с ат веднага ванат а. Мери щ е дойде и…
— Д жен и, сле зт е долу и поча кай те Уйлям и момчето — бър зо я
пре късна Грегор.
И кономкат а кимна, направ и ревера нс и с е отт егли.
— В ин аги ли прав и т ака? — поп ит а М ариан а.
— Ко е? Ревер анси те ли? М исля, че още като дет е с а я приучили на
покорс тво и ува жени е към о ст а на ли те.
— Н е ги искам те зи реверанс и.
— Н яма да е доволна, ако я помолиш да пре ст ане. Н а лага с е да св и кнеш
— добав и той тихо. — По с тепе нно щ е св икн еш с всичко тук.
— Знам… с амо че аз… — запъна с е тя и прокара пръс ти пре з ко с ат а си.
— Тук е до ст а топло, на ли?
— Бузи те ти с а с е з ачерв или. — Направ и й място, за да вле зе. — М исл я,
че скоро ще оцени ш удоб стват а на т ази ст ая. А ко ти т рябва още нещо,
обърни с е към Джордън. Той много държ и да с е чувстваш добре тук. —
Грегор по соч и гардероб а в други я край на ст аят а. — Вът ре си гурно ще
открие ш не ща, които ще т и свършат работ а докато дойде ши вач кат а от
Лон дон.
— Шивачка ли? Каква шивачка? — Тя с е и звърна с лице към него. — Н е
м оже л и някоя жена от с елото да ми ушие две–т ри рокли ?
— Н а ли т и каз ах, че Джордъ н иска да си ща стлива. Той смят а, че
дам и те с е чувс тват най– щас тлив и, когато с а елеган тни.
— Р азбирам. А ко с е чувст вам добре тук, ще раб отя повече, на ли ? —
П ристъ пи към гард ероба и го отвори. Вът решно с тт а му бу ква лно прелива ше
от рокл и — пъст ро изобилие от най–ра зличн и цветове и модели. — И ком у
при надл еж ат всич ки те з и не ща?
Грегор с амо повди гна рамене.
— О пасявам с е, че и Джордъ н вече е забрав ил. В не гово при съств и е
дам и те м ного–м ного не обръщат в нимани е на лични те си вещи. След всяко
събир ане о ст ава по нещо.
Тя си предст ав и веднаг а рояк еле ган тни дами, които с е но ся т из за л и те,
ст аи те и по поддърж ани те морав и — парф юмирани жени, с ис крящи,
гриж л иво на къдрени ко с и, дами, изпълн ени с единстве ното желан ие да
запл е няват и да с е харе с ат. Да запленя т и да с е харе с ат на Джордъ н
Д рейк ън, дука на Кембърън.
— И зв ини ме, но с е на ла га да т ръгвам — каза Грегор. — Трябва да
говоря с Д жордън. След ма лко ще ти доне с ат вана и горещ а вода.
Н е бива ше да с е държ и толкова глупаво. Това не бе ня какво под зем ие
пък и на л и Грегор каза, че ще св ик не. Сне намет а л ото и го окачи в
га рдероба. Лъхна я о ст ро уха ние на парф юм и тя не съз нател но с бърчи но с.

55
П риис ка й с е не заб ав но да мах не от с ебе си смачканат а из цапана рокля, но
в не запно почувс тва лек прис тъп на погнус а — не желае ше да мирише като
те з и жени, които Джордън бе за брав ил, ако с е вярва ше на думит е на Грегор.
Р азров и с е из дрехите, от кри една по–обикнове на синя рокля и я зане с е до
прозореца, в граден в де белия зид. Р азтвори го широко и премет на рокл ят а
навън, за да с е провет ри. Н е бива ше да с е бе зпо кои, дори и час т от аромат а
на парф юма да о ст ане ше.
Н о прит е сне нието т а ка и не ис каш е да я напус не. Н еобходимо бе бър зо
да възвърн е рав нове си ето си и да назове не щат а с ист инск ите им имена.
Р абот а! Вглъбе ше ли с е в своя свя т, свет а, който поз нава ше и обичаш е,
ще ше да с е почувс тва по–добр е, ще ше да отхвърли от с ебе си всич ки
т ревоги. Д а, реше нието с е кри еше в думат а «раб от а».
С л ед като с е и зкъп а, тя облече синят а рокля и реши да пот ърси
Д жордън. О бърка пътя, но попит а двама лакеи в лив реи и скоро го откр и в
библ и оте кат а да раз говаря с Грегор. П ри влиза нето й двамат а еднов ременно
вдигн аха поглед към нея.
— Ти си про сто плени телна — промълв и Джордъ н. — До с ега съм те
в иж да л единс твено в бяло. Синь ото обач е ти стои из ключи телно.
М ариан а отклони комплимент а.
— Това бе единс твенат а рокля, която не бе обсипа на с фль онги,
рю шчет а и дж уф ки. И не искам да бъда плени телна, искам да бъда зает а с
раб от а.
— Н има недоволс тва ш от нещо ? — попит а Джордън.
— Атели ето ми — отвърн а тя рязко. — И скам да в идя мястото, къд ето
ще работя.
— Ка к не с е с етих веднаг а. — Джордън щракн а с пръ сти. — Ти си цял
пол ов и н сл едобед в замъ ка ми, а аз т е лишавам от онова, ко ето це ниш най–
м ного на този свят. — При те зи дум и той с е от прав и към врат ат а. —
Р азре ши м и не забав но да компенс ирам пропуснатото. А с т еб, Грегор, ще с е
в идим на вечеря.
Грегор с е поколеба за миг.
— Мога да дойда с вас, ако искаш.
Д жордън го погледна ко со.
— Н яма да с е случи нищо о со бено. В ателието липсва онази мебел , за
която ст ан а дума в разговора ни.
— С помням си добре, ч е в степ нит е с ела с е спра вяше отли чно бе з
каквато и да било мебелиров ка.
П огл едът на М ариана с е за лут а от едини я към дру гия и обратно.
— Ка кво ме за сяга т ази… мебел. С ега искам да в идя ателието си. За
не щат а, от които имам нуж д а, ще говорим по–къс но.
— В ъзх итен съм от усърд ието ти. — Джордън отвори в рат ат а. —
Грегор, дай ка квото т рябва на А лекс. А з ще с е погриж а з а М ариан а.
— Р азчит ам на т еб — изв и ка след тях при ятеля т му.
Д жордън закр ачи бър зо напред, а М ариа на подти чваш е след него пре з
предверието и по широ кото с тълбищ е.
— К ъде отиваме?
— Ре ших, че ст аи те в кулит е с а най– подходящи за целт а. Спокойн и с а и
от всич ки ст ра ни пад а све тлина. — Сти гнаха до вторат а площа дка. Той
отвори ня каква в рат а и т ръгн а нагор е по една вит а стълба. — Сигурен съм ,
че ще ти хар е с а.

56
 — Н ека първо в идя с ама. Но ще с а ми нуж н и и ин ст рум ент и.
— Моят ико ном ми докладва, че в момент а че тирима за наят чии
довършват прозорци те на катедра л ат а в Медоран. П ратих вече слуг а, който
ще купи от тях всичко необходимо. О чаквам да с е върне преди здрач аване.
Р азстоян ието не е голямо — полов ин ч ас е зда.
Тя го погледн а изуме на.
— Зн ачи вече с те помислил и за това?
— Н а л и каза, че с е н уж дае ш от те зи неща.
— Трябва ми съ що пещ за из пича не на боите, т ръби чка за спояване,
както и кот ел за производств ото на с тъкло.
— Ти с ама ли си прав иш стъкл ото?
— Р азбира с е! Вс еки ист инск и творец си има собств ена ф ормула. В
зав и сим о ст от дебел инат а и съст ава си с тъклото по ема светл инат а по
разл ичен нач ин.
— И зв ини ме за невеже ството ми. За всич ки те зи не ща щ е ни т рябва
повече в реме. Задов олява ли те, ако ги до ст авя едва ут ре?
Тя ким н а утвърд ително.
— За по–не значит елни те раб оти мога да и зпол звам, ра збира с е, и готово
ст ъкл о.
— О , това ме уле снява. О пасявах с е, че ще с е на лож и да ходя до
Медоран по сред нощ. — Той раз твори рязко в рат ат а и от с тъпи вст рани. —
Н адявам с е, че ст аят а от говаря на жела ният а ти.
— С ветл ина!
М а л кото кръгло помеще ние бе съвс ем пра зно, но това няма ше ни какво
зн аче ние. О т о с емте в исок и прозореца ст руеше ярка светлин а. О , Боже,
каква светл ин а!
М ариан а пристъ пи бав но в средат а на ст аят а. Затвори очи, вдигна гл ава
и я изл ож и на чуд нат а топлина. Студ енат а буц а в стомаха, която я
изм ъчва ше откакто бе в Кембър ън, в не запно с е стопи и тя и зпадн а в
състоян ие, подобно на т ранс.
— О , ст аят а е великол епна — прошеп на щ астли ва и пред вът реш ния й
в зор прем ина ха ба грите и блясъ кът, които щяха да и зпълня т помеще нието.
— Д а, великолепн а — повтори той и гласът му прозвуча твърде
о со бено. Тя с е обърн а бър зо. Бе прикова л погледа си в нея. — Прили чаш на
чове к, ком уто току–що с а подар или диаман тен а огърлица — продълж и той
дре зг аво.
Тя поклати глава.
— О т слън цето е — продума ти хо. — О т не го по–кра сиво няма на този
свя т. И … не може да с е подарява.
— Н о аз ти го дадох, на ли? — Н е изча ка отговора й и т ръгна към нея.
— Д окато яздехме от Саутуик нас ам слънцето не пре ст ана да грее, но ти с е
държеше другояче. Н а какво с е дълж и т ази разли ка.
— Н а прозорци те. А з мога да им вдъхна ж ивот.
Той я изгледа настойч иво.
— Както слънцето съ буди и теб за нов ж ивот, т а ка ли?
Ч увстваше с е по–раздв ижена, по–ж изн ена от всяко га. Кръвт а пулсира ше
в ж ил ите й. Той бе до нея, облян от яркото, прони зващо, бе зпо щадно
сл ън це. В идя кръгове те около очите му, ма лкат а т рапчи нка в брадич кат а,
чувс твени те устн и. Светлозел енит е му очи искр яха, а зад тях имаш е ст аено
не що, ко ето… Вдигн а глава към него — омагь о с ана, запле нена от близо стт а

57
м у. С м ътно с е до с ети, че ис ка да го изп олзва за своя небе с е н прозорец —
като Луциф ер. Всъщно с т откъде ли й хрумна, че е при нцът на мра ка?
Д жордън не с е бо е ше от све тлинат а. Н ещо повеч е, той ся каш бе част от нея.
В не запно изп ит а о ст ро жел ание да стопли ръцете си в него — т ака, както
сл ън цето стопли лицето й. Вс еки миг щ еше да я доко сн е.
С държ а дъха си, при кована от няка ква бе з именна сил а, която не й
позв ол ява ше да откъ сне погледа си от не говото лице. Почувс тва парене по
дл ан ите, пети те, във в ръхчет ат а на гърд ите си.
Д жордън от стъ пи кр ач ка на зад.
— Ка кво още ти т рябва за работ ат а? — попит а той с дре згав глас.
Тя преглъ тна мъчит елно, заб авяй ки отговора си.
— С вещ и. М ного све щи. Дълга, масив на мас а, мас тилниц а и гол ем и
л истове хартия.
— Ут ре щ е ти доне с ат всичко необходимо.
Тя поклати глава.
— Д не с. Каз ахте, че ин ст рум ент ите ще при сти гнат в късния следобед.
Мога да започна още дне с.
Той я изгледа изпит ателно. Усмив ка озар и лицето му.
— Е, добре. Значи, ощ е дне с. — Тръгна към врат ат а, но с е спря. —
Н адявам с е, че вс е па к ще започне ш работ а едва след вечер я, на ли ?
Н е искам да с едя на една мас а с него, помисли си тя отча яна. Н ещо
повече, о съзн а, че изобщо не е в съ стояние да стои с не го в едно и също
пом ещ ение.
— Н е, не ми с е яде.
— Д а, но А лекс сигур но е гладе н и щ е с е почувс тва по–добре, ако и ти
при състваш на мас ат а. Вс е па к това е първат а му веч ер в Кембърън, на л и?
Н е бива да го разочароваш.
О бзе я чувство на облекчен ие. И зметено сяка ш от прив ич ния му
с арказъм , в не запно изче зна вси чко онова, ко ето съзр я в него под све тлинат а
на бе зпо щадно ясното слънце. О съзна, че може да с е пребори с този
Д жордън Дрей кън, човека, който прав еше всич ко възмож но, за да
ман ипул ира целия свя т по собствен ат а си воля.
Той си отиде и й с е стори, че в кулат а с е е стъмнило — сяка ш обл ак
затул и сл ънцето.
Н е, забл уж дава ше с е. Све тлинат а си бе същ ат а. Н еочак вано от рокл ят а
отново я л ъхна слаб аромат на парф юм. Може ше да с е за кълне, че когато
изл е зе от ст аят а си, уханието бе изче зна ло. Но ето, в този момен т с е появ и
отново.
В ероят но отново с е заблуж дава. Про сто за миг с е е почувс тва ла т а ка,
както с е е чувс тва ла и она зи жена в присъс тв ието на Джордъ н. Сл аба,
же нстве на и… изпълн ена със ст рас т.
Затвор и очи и с е разт реп ери.
Н е. Ка к може? Какв и желан ия? Не е възмож но.
Ч ист а забл уда. Какво друго ?

Глав а пет а

58
 Ц ял ат а армия от при служ ни ци бе за ет а единстве но с подна сянето на
бе зч исл ен ите ястия, коли че ство, с ко ето М ариана и с емейс твото й щя ха да
преж ив еят много, много дни.
Д жордън с едеше на це нт ра лното място на огромнат а, бле стящ а мас а.
О бл ече н бе в све тло сиво и бяло и с е откроява ше за бележ имо на ф она на
пи щния, изи ска н сте нен килим з ад гърба му.
Р азго варяш е непр инуд ено с Грегор. Търпел иво с е вслушва ше във
възбуден ото бърборен е на Алекс. А към М ариан а… с нея с е държе ше
подче рт ано лю бе з но.
И вс еки пъ т, щом я погледн еше, в ума й и зникваше спомена за он зи м иг
горе в кул ат а.
Д оча ка с усилие края на веч ерят а, изпр ав и с е, измърмори няка кво
изв и нени е и с е отте гли. П о сле слож и Алекс да сп и, целун а го за «лека нощ»
и нетърп ел иво с а затича нагоре към кулат а.
Теж кат а в рат а с е зат ръ шна зад гърба й. Н ай–с ет не на сигурно място.
В ятър ът св ире ше и от отворен ите прозорци лъха ше студ.
В с е едно. Студения т въздух г а леше сгоре щени те й ст рани. Н има има
тем пература? Глупо с ти. Та тя не е боледува ла ни кога.
П огл едът й обиколи помеще нието — меж дув реме нно някой бе слож ил
м ебел и. О тид е до дългат а мас а, запа ли свещ ите в т рит е в исоки, черн и
све щни ка и извади голям лист харт ия от купчин ат а на мас ат а.
С една на ма лко столче и с е за е усърдно да ски цира. Н е биваше да вл аг а
цял ото си уме ние в т аз и стъклоп ис. За да не й ст а не мъчно, когато един ден
напусн е Кембърън.

В кул ат а горе свете ше. Значи тя бе т ам и работеш е. Р адо стна въз буда
обз е Д жордън. Вс емогъ щи Боже, не с е бе чувс тва л т ака от първ ия път,
когато с е лю би с жена.
— Н е си бил при мад ам Керъ търс, на ли? — обади с е Грегор зад гърб а
м у.
— Н е. — И звърн а с е от прозорец а и изр ече натъртено: — И не
възнам ерявам да ходя при нея.
Н астъ пи мълча ние. Н икаква ре акци я от ст рана на Грегор.
— Н яка кв и възражения ?
— Какв ото мож ах, направ их. Щом ис каш М ариан а, в земи я. Тя е с ам о
една жена. Е, вс е още не съвс ем, но… какво з нач ение имат те зи неща за
те б?
Д жордън с е обърна с гръб към него и отново с е з агледа пре з прозореца.
— М айка ми ме е родила, когато е била с амо с година по–голяма от
М ариан а.
— А , зн ачи иска ш тя да зач ене от т еб?
— Н ищо подобно не ис кам — отвърна Джордъ н пре з зъби. — И скам…
— Р азбирам. И ска ш да защи ти ш позици ите си. И защо? Ти и т ака ще
направ и ш, ка квото си си наумил. Н аблюдавах те на мас ат а — цел ия т
т ръпн еше като ж ребец пред ра згоне на кобила. Само дето т аз и кобила не е
раз гонен а.
— П о дяволи те! — Той с е извърна рязко. О чи те му за искр иха на
све тл инат а на све щит е. — Греши ш, Грегор. Вече е узряла з а лю бов .
— С амо з ащото из питва първ ите т репе ти на покълва щат а жен стве но ст
л и? Затова ли ис каш да я уни щож иш като лич но ст ?

59
 — Н е бих я… — Понечи да изру гае, но с е извъртя рязко на токове и
напусн а каби нет а. Какв и смехори и разправяше този Грегор: той, Джордън,
щял да уни щож и момичето като лично с т, ако пре спял с нея. Та тя не
при теж ава ше нито пари, нито някакв и в ръзки. И може ше ли изобщо да
оча ква по–добър ж ивот от тоз и, който й предлага ше той? Бе в състояние да
й даде всич ко, от ко ето с е нуж дае. След като я убеди да му дад е джедел ара,
ще я задърж и при с ебе си като своя лю бов ница. Ще й купи къ ща и ще я
обси пе с подаръ ци и най–ра зличн и прояв и на в ниман ие. М ариана ще бъде
о си гурена във всяко отно шени е. Бе твърде млада наис тина, но опи тът му
подсказва ше кога една жена го желае.
А този де н, в кулат а, тя го желаеш е.

Д жордън почу ка на в рат ат а едва долов имо и я отвори, бе з да дочака

отговор.
— Може ли да вляза ?
М ариан а с е в цепе ни.
— Н е, ис кам да бъда с ама, Ваша све тло ст.
— Казвам с е Джордън — прекъс на я той и затвори в рат ат а след с ебе си.
— Н е ст ава й смешн а. Не можеш да върнеш в ремето, колкото и да искаш. —
П рибл иж и с е бав но към нея с поглед, в пит в големи я лист ха ртия със
ск ици те. — Ка кво прав иш в момент а ?
— Н е разб ират е от те зи не ща… Ваша све тло ст — отвърна тя,
прои знас яйки подчерт ано по следни те две думи.
— Това го чухме вече.
Тя помне ше отлично оназ и първа вечер, в която той й подари отново
дет с твото — в момент, ког ато наис тин а с е нуж да еше от него. Ре ши да
прого ни този спомен от мисли те си — с ега едва ли щеш е да п олучи подо бен
подарък.
— Е, аз съм човек с норма лна инт елигент но ст. — За миг ч аров на
усм ив ка озари лицето му. — А ко ми разя сниш вси чко бав но и ра збираем о,
м оже пък и да схвана същно с тт а, М ариа на.
В не гов ите уст а името й вина ги звуч еше ст ранно — тъмно, гладко и
ис крящо като стъ кло, нагр ято от слънцето. Тя пъхна пер ото в дръж кат а.
— П ърво правя скица, а по сле я пре съ здавам в с тъкло.
— В иж дам. Готв иш с е да направ иш съвс ем ма лък стъклоп ис, н а ли?
— Това е вс е още първат а с кица. Баба ми в инаги казва ше, че първат а
ск ица от варя път за сърц ето. Вторат а вече съ ответ с тва на избр анат а мярка.
В ърху отделни те ч асти на с кицат а съвс ем точно с е на л агат тън ки парчет а
м ука ва, които с е скрояват. По сл е с е прав и лини ят а на сре за.
— Ли ният а на сре за ли? Това пък какво е?
— С олове н щиф т очерт а вам линия, обгръщ аща обра зеца от всички
ст ран и. Стъкл ото с е сряз ва по нея. В мен възни ква предст ават а за този
обра зец, както и ус ет за ритъ ма на произведен ието.
— При знавам, че ри тъмът е нещо извънредно важ но — рече той
с ериоз но. — Това е едно от моите…
— Каз ахте, че съм свободна и мога да раб отя — пре късна го тя. —
П речи те м и. Вашето при съств и е ме разс е йва. Въпро сите в и също.
— И зобщо не те разс е йвам. П ро сто съм тук. — Обърна с е и отиде до
на й–бл из кия прозорец. — Студе но е като в гробница. Ще затворя капа цит е.
— Н е.

60
 Той я погледна недоумява щ пре з рамо.
— О бичам студа. Когато е студ ено, в нима нието ми не от слабва.
— И скаш да ка жеш, ч е те държ и бодра, т ака ли? — Под очите й има ше
кръгов е. — Д ен ят бе умори телен, пъ к и т и от до ст а в реме стои ш тук. За що
не си л егн еш?
— Ч увствам с е добре. А в ие няма ли да си т ръгвате веч е?
Той с е огледа в поме щени ето.
— Тук няма ни какв и удоб ства. Ще наредя ут ре да ти доне с ат кре сл о и
възгл ав ни ци.
— Н е ми т рябват. Тук съм, за да работя. В Самда обзавеж д ането ми бе
още по–о скъд но. П ро сто нямам нуж да от удоб ства.
— Н а мен обач е с а ми необходими. — Той с е зара зхож да напред–на зад
като от време на в реме с е сп ираше пред някой от о с емт е прозореца, за да
погл едне навън. — Н е съм св икн а л на т акава сп арт ан ска обст а нов ка — рече
той иронич но. — Н е очаква й от мен да понасям еднов ременно и студа, и
неудобс тват а. Н е, в ника къв случ ай. Н а ли ме зн аеш какъв съм си ра згле зен
и порочен.
В не запно в паметт а й от ново изн икна сцен ат а в църкват а — той я е
възс една л на пода, силе н, прими тивен, съвършено различ ен от култив ирани я
м ъж , с когото разговар яше в момент а. Вцеп ени с е при мисълт а, че това едва
л и щ е бъде един ствен ото му по с ещ ение в кулат а.
— О чаквам от вас про сто да ме о ст ав и те на мира.
Той я погледна пре з рамо.
— Това не може да ст ан е — обади с е тихо. — И зкуството на стъкло пис а
упраж н ява върху ми огромно въздейс тв ие. Щом като не жела еш да м и
обяс ниш творч е ски я проце с, с е на лага да погледам и с ам да раз бера ка кво
ст ава.
Тя въздъхна дълбоко и с е обърн а от ново към мас ат а.
— Про сто е бе зсми слено да споря с вас. Н аха лс твото в и преч и да с е
съобра зи те с нуж дит е и жел аният а на о ст а на ли те. Ще в и бъда благодарна,
ако си т ръгне те или поне не вдигате ш ум.
Ус ещаш е погледа му върху с ебе си докато с е пре сяга ше към перото.
Мол я те, м или Боже, на карай го да с е махн е оттук.
Ч ува ше ст ъпки те му и з ст аят а, но той т ака и не си т ръгва ше. Пре ст а на
да м у обръща в нима ние и прикова поглед в лист а.
— Ко с ат а т и сия е на лунн ат а све тлина.
Започн а да рисува розет а в един от горни те ъгли на скицат а.
— Н о не толкова, колкото дне с следобед. Ка за ми, че не си е зич ница, но
м и с е ст рува, че ме излъ га. О бляна от све тлина, ти прилича ше на еги пет ска
ж рица, която, изп адна ла в т ран с, с е моли на слън чев ия бог. Вне запно си
спом них твои те думи те ти за багр ите, чи йто сми съл е да подче рт аят
сия нието на слънц ето. — Той з амлъкна за миг. — Н о не си разбр а ла още, че
всъщ но ст ти си т ази, която привлич а слънц ето.
Звучен и бе з теле с ен, гласът му я за ливаше като топло ди хани е.
— И сках да те доко сна. И знае ш ли з ащо не го сторих?
Р ъце те й с е разт ре пери ха, но си на лож и да с е овладее и успя да
довърши започнат ат а розет а.
— За щото не те ис ках в състоян ие на т ранс. — При те зи дум и той с е
раз см я грубо вато. — Н е, всъ щно с т те излъгах. Н е ме ин тере сува да ли си в
т ранс ил и не. Важ ното е аз да съм човекъ т, който те омагь о сва. И скам аз да

61
съм тво ето слън це. И скам аз да те топля и ти да раз твориш сърцето си за
м ен и с ам о за мен.
П очувства с е съвърше но бе з помощна. За ля я не поно сима ж ар.
— Ч овек никога не бива да и зпус ка възмож но сти те си, и то с амо за щото
не отговарят на не гов ите предст ав и. Трябваше да си в зема онова, ко ето м и
предл ож и. Що с е отна ся до о ст ан а лото, по– късно и то щеш е да си дойде на
м ястото. Съж а лих за пропу снатото още в миг а, в който си т ръг нах. И
продъл ж авам да съж а лявам.
Тя вдигна рязко глава.
— Н е съм в и предлаг а ла ни що.
— Н има? — Скръс тил кра ка, той с едеше не прин удено на пода до един
от прозорцит е — точно както по–рано в горат а или съ щия де н на мас ат а.
С ветл инат а на свещ ите не до с тига ше до лицето му. Един стве ното, ко ето
дол а вяше в тъмнинат а бяха зеле ните отблясъ ци на негов ит е очи. — М исл я,
че ако пои ска ш, ще си спомн иш.
Н е иска ше за ни що на свет а да изв ика в паметт а си следобеднат а сцена
в съ щото това помещени е. Длъж на бе да забрав и онзи миг на слабо ст и
см ущ ение. И щеше да го з абрав и.
— П речи те ми.
— Н ищо чудно. Това отговаря на нам ереният а ми.
О пит а с е отново да го от прат и.
— Н астоявам да не идвате тук горе. О свен това ис кам и ключа л ка на
в рат ат а.
— С м ят ам да идвам вс еки ден. — Замъл ча за миг. — И меж ду нас ням а
да стоя т ни какв и ключа лк и. Н икога.
— П ро сто няма да в и обръщам в нимани е — рече тя от чаяно. — Ще
пук нет е от скука. За щото щ е с е на лож и да си говорите с ам.
— Н е може да ст ава и дума з а скука. Да те гледа човек е удоволс тв ие. И
изобщо няма да ти преча. Ще си стоя кр отко, отдад ен на мислит е си. — Той
с е усм ихн а. — Едва ли ще имаш нещо прот ив , ако поняко га ги споделям с
те б, на л и ?
— И мам не що против — отвърн а тя раздр азне на.
— Жа л ко. Вс е пак ще с е на лож и да изтър пиш скромн ите ми изи скван ия,
сл ед като съм толкова, сдърж ан спрямо не тъй скромн ите. Н е съм ис ка л да
с е ст ига дот ам, но меж ду нас има нещо и двамат а т рябва да си го призн аем
откровено.
— Н е мога да приз ная нещо, ко ето не чувствам.
Тя с е обърна отново към мас ат а и с е накани да очерт а е линият а за
обкова. Н е бива да му обръща внимание. Вс е едно, че не е в ст аят а. Важ на е
единс твено работ ат а. А не го про сто го няма. Да, но той присъс тва ше.
Б е зм ълвен. Н астойчив . Убедит елен. Н е може ше да понас я повеч е това
пол ожени е. Ли нии те с е размиха пред очит е й.
— За Бога, сти га си рева ла — изв ика той грубо. — Това вече не с е
пон ася!
П о ст рани те й с е сти чаха сълзи.
— О т пу шека на свещт а е. — И збърс а очит е си с опакото на ръкат а. —
П ък и не в и зас яга. — П отопи от ново перото в мас тилото. — А ко не в и
хар е сва, м ожете спокой но да си т ръгне те.
— Н е, не ми харе сва. — Вне запно той коле ничи пред нея, в зе перото от
ръкат а й и го пъхна в ма стилн ицат а. — Но няма да си т ръгна, няма и да… —

62
Д ръпна я от столчето, т ака че и тя колени чи пред не го, след ко ето я
раз търси. — П ре ст ани най–с ет не!
С ъл зи те обаче не спир аха. Дори рукн аха още по–силно.
— Н има мислите, че… — Р азхълц а с е и не мож а да продълж и. — М разя
те з и зидов е! Всич ко тук е огромно, мрачно и е прет ъпкано с хора.
— Ах, ка кво говори ш? — Сгра бчи я в пре гръдки те си. Р ъкат а м у
обхвана нейнат а глава и прит исна лицето й към рамене те си.
— П усне те ме!
— А с ега не говори!
— И скам да с е махн а отту к. Всич ки тук… ми правят реверан си.
— Д а, не про ст им грях. Ще наредя да не с е повт аря повеч е.
— В ие ми с е подигравате.
Гл а сът му предре зг авя.
— П овярвай ми, не т и с е присм ивам.
Уст анов и, че с е е в копчил а в него както Але кс в нея, когато с е събуд еше
сл ед кошм арно сънов ид ение. О пит а с е да го изблъс ка, но ръцет е му с е
обв иха още по–здраво около й.
— П ре ст ан и да с е дърп аш. Не съм ти направ ил нищо лошо.
— Лъже те! И скате да ми при чини те болка, т ака както оне зи м ъже
при чини ха болка на мама.
— Едва ли ще бъде същ ото. М исля, че ще т и харе с а, обе щавам ти. —
П ога л и я по ко с ат а и добав и примире но: — И скам да каж а, че щеш е да ти
хар е с а, ако с е бе случ ило.
— Н ямаше да ми харе с а. Във ва ше присъс тв ие с е чувс твам… о собено,
горе що м и е и…
— Шшт, замъл чи. Н ека не обсъж даме чувс тват а ти точно с ега. —
И звад и дан телена кърпи чка от ръкава си и попи съл зит е от ст рани те й. — А
м оит е чувс тва… з а тях пък съвс ем не бива да говорим.
Тя с е разт р епери, по е дълбоко дъх и извърна глава.
— А з няма… това, ко ето ис кате… не, това не.
— Р азб ира с е, че няма. — Подаде й кърпи чкат а. — Заповядай. И си
из бърши но с а.
Тя огледа в нимателно е ф ирното синь о батис тено парче плат и покл ати
гл ава.
— Х айде — настоя той. — П оне за това т рябва да ме по слу шаш.
Тя си избърс а но с а и веднаг а с е почувс тва по–добре. Джордън с е
из прав и и я по ст ав и обратно на столчето й.
— А с ега пора бот и, но не повече от час. — По сле с е отправ и към
в рат ат а. — И ут ре ще си от с пиш добре.
Та той е реш ил да си т ръгва, уст а нов и тя с уд ивлени е.
— Н икога не сп я до къс но.
— Е, ут ре ще направ и ш из ключе ние. — И звърна с е целия т към не я. — В
противе н случа й ще те з ане с а обратно в леглото.
— Н яма да го позвол я… — В тоз и миг погледи те им с е сре щнаха и тя
зам л ъ кна.
— О, не… — рече той т ихо. — Грегор твърд и, че е необходимо да с е
дв иж а по ръба на бръснача. Н о не съм сигурен да ли ще с е спра вя, ако и ти
не си на щрек. Всичко това ще ни ст рува обач е извънредно много в рем е и
сдърж а но ст. — О твори в рат ат а и свещи те зат ре пка ха от течен ието. — Врем е

63
имам е до ст атъч но, но ако попит аш Грегор, ще ти ка же, че сдърж ано стт а не
е сил нат а ми ст рана.
В този миг в очит е й той и зглеж да ше на й–не сдърж ания т чове к на свет а.
Мускул ите му бя ха напрег нат и, а очи те ис кряха дръзко на све тлинат а на
све щит е.
— К ъде… къде отивате с ега ?
— О тивам на го ст и на една дама, която позн авам добре. Да ти каж а л и
какво ще прав им двамат а с нея ?
Тя разбира ше за какво ст ава въпро с. Предст ав и си го в леглото, с
раз пил ен и ко си и поглед, в пит в…
— Н е!
— Н яма, няма! П ре ст авам! Н а ли съм насто йник, т рябва да си подбирам
дум и те. — Придърп а в рат ат а. — Лека нощ, Мариа на.

Д жордън влетя с коня си в двора. Грегор го оча кваш е, облегнат ни една

от в рати те на коню шнят а.
— Н ито дума! — изв ика Джордън раздра знен.
Грегор не обърна в нимани е на думите му.
— Н е е готова, на л и?
— Н е — отвърна Джордън и с е загледа вт рен чено пред с ебе си. — П о
дявол и те! Р азрева с е.
— А х, недей! Къде не си разревава л т и жен а!
— Стори ми с е… не, не, бе ше уж асно. — М рачни ят му поглед с е спр я
на Грегор. — Ще рече човек, че си я инжектира л точно с оне зи думи, с
които да по ст игне желан ото от теб възде йств и е.
— Н е е нуж но да й подавам реплик и. Про сто в случая тя с е е държ а л а
е с те с твено. Накъд е си т ръгна л?
— М ного ли иска ш да знае ш?
П ри те з и думи пришпор и ж ребеца и препус на към порт а ла.
Грегор въздъх на с облекче ние и от прав и поглед на горе към кулат а.
— Н е е много приказлив , на л и, гълъбчето ми — промълв и той.
Д жордън бе буква л но обс е бен от ст ра ст към това момиче, не що, ко ето
не м у с е бе случ ва ло нико га до тоз и момент. Яв но усп яваш е вече да
обу здава буй нат а си природа, но вс е пак бе син на А на и вси чко забра нено
го привл ича ше като магн ит.
Е, добре, Джордън бе ре шил да стои по–да леч от забра нени я плод и за
М ариан а в момент а не съще с твуваше опасно ст.
С ега не о ст ава ше ни що дру го, о свен про сто да с е изчака разв и тието на
съби тият а.

— О , ст ана л а си до ст а рано т ази сут рин — въз кликн а Грегор, когато

в идя М ариа на да слиза по стълб ището.
— Така ли? — За нищо на свет а не би из пълнила съвет а на Джорда н, да
по с пи повече. М инут и след като тоз и мъж напусна кулат а я за ля вълна на
срам и гняв — бе прояв ила слабо ст. — За мен не е рано. О бикновено ст авам
преди зазоряване.
— Ка къв уж ас ен нав ик. А з например спя колкото с е може повече.
— Защо тогава си вече на кр ака ? — попит а тя прив идно рав нодушно. —
Д жордън къде е?

64
 — Н е е тук. — Замлъкн а за миг сяка ш с е кол ебае да ли да продълж и. —
О тиде при мад ам Керъ търс, негова ст ара при ятел ка.
Зн ачи, прекар а л е но щт а при т ази жена и вс е още е т ам. Н е с е ядо с а от
нов инат а, но я за ля пар еща бол ка и всичко в нея с е св и. Грегор я хвана з а
ръкат а и я поведе към т рапе зарият а.
— С игур но скоро щ е с е върне.
Може би вс е па к с е ядо с а ма лко — з аради же нат а, която Джордън
из пол з ваше като отду шни к за сладо ст рас тието си. Н е биваше да мисл и
повече за него.
— И вс е пак, защо си ст ан а л толкова рано от сън ? — повтори тя
въпро с а си.
— И сках да раз бера да ли с е чувства ш добре.
Н еговат а загр ижено ст я за ля като топла вълна от доброт а и съ рдечно ст.
— П равя каквото мога.
— Н якога, когато дойдох тук за пръв път, и аз не с е чувствах о со бено
добре. — Грегор я изч ака да с едне на дългат а мас а и с е наст а ни до не я. — В
Ка зан ням а нищо подобно на този замък. Там ж ивеем съвс ем про ст ичко. —
Той въздъхна. — Родинат а ми липсва.
— За що тогава си дошъл в А нглия ?
— За да с е гриж а за Джордън.
— Той ли те е пока нил да го закр иляш?
— О , не, про сто дойдох и толко з — отвърна той и поклати гл ава,
за бел я звай ки лю бопит ното и зраже ние на лицето й. — Н а ли ти каз ах, че
ням ам право да разказвам за Казан. Мога с амо да т и каж а, че смят ам е
Д жордън за част от нас. И менно затова не искаме той да погин е или пъ к да
с е разв и е непр ав илно.
Тя с е вторачи в чи ният а пред с ебе си.
— Е, прав и впечатле ние на човек, който и с ам с е справя отлично с
ж ивот а.
С ъбе с едникът й с е за смя.
— Н ещат а не с а с е изменили о собено от едно време. Н а деветн аде с ет
години той прит еж ава ше ци низма на т риде с ет годишен мъж . В това, разбир а
с е, ням а нищо чуд но — всич ки нао коло с е отнас яха с него сяка ш све тът е
създ аден единстве но за негово удов олств ие. Н икога пре з ж ивот а си не съм
сре ща л по–ра згле зе н и по–н еобузд ан хлапак. М ного път и сме с е кара л и
докато сти гнем на й–с етн е до ня какво съгласие.
— И кой над делява ше в спорове те?
— А з, ра збира с е — отвърна той учуде н. — Другояч е не може. Момъкът
т рябва ше да с е научи на дис ципли на. В противе н случа й и до ден– днеш ен
ще ше да си о ст а не съ щият невъзможен тип.
В с е още е невъзможен, помисли си тя.
— Едва ли ти е било леко. Учудвам с е как изобщо си издърж а л на това
м ясто.
— Е, не бе ше чак толкова зле. Поис ка ли, Джордън е в състоян ие дори
да ти сва л и и зве зд ите от небето.
— Та ка ли те е обе зщ етил за т рудно с тите, които си преж ивял?
Той кимна утвърди телно.
— Когато Джордъ н си е с амият той, а не какъвто с а го направ ил и
на сил а, държ а нето му е извънредно сърд ечно и мило. — П ри те зи дум и

65
Грегор ким на по по сока на чашат а пред нея. — Н е е нуж но да ядеш много,
но вс е па к т рябва да с е храни ш, на л и? П ий, това е шокол ад.
— Шоколад? — П о с ег на към чашат а. — Н икога не съм пила шокол ад.
Татко казва ше, че има великоле пен вкус.
— Д а, ч уде сн а напи тка.
Тя отпи едва–едва и чак след това нади гна истин ски чашат а.
— Д а, на ист ина е много в кусно.
— И на мен ми е в кусно. — Той изп и чашат а до дъно и кимна към
при сл уж ни ка да му долее. — Оби чам всич ко тъмно и необи чайно.
— Е, не с е учуд вам тогава, че си привър зан толкова към Джордън —
прои зне с е тя сухо. — Защото той обединява и две те не ща, н а ли?
— В с е още ли му с е сърд иш? Спрямо теб той с е държ и направо като
отшел н ик. — Подне с е ча шат а към устн ите си. — Н о ти си длъж на да м у
пом огне ш.
— Н ямам ни какво намерен ие да му помагам. Ту к съм, з а да раб отя и да
с е гриж а за Алекс.
— Точ но в това с е състои и помощт а ти. Колкото по–рядко т е в иж да,
тол кова по–добре. — Замълча з а миг, след ко ето продълж и : — А когато вс е
па к те в иди, не бива да го предизв икваш по ника къв начин. Трябва да с е
държ и ш дет инск и — като Алекс.
— Н е мога да с е пре ст рувам.
— В сичко ще бъде по–про сто, ако вс е пак с е пре ст руваш. — В идя
изр аже нието на лицето й и въздъхна примирен. — Е, добре, прав и какв ото
ис каш. В с е пак ще с е опит ам да з аст ана меж ду вас.
— Бл агодаря. — Тя пога л и голямат а му ръка. — Н е с е н уж дая от
за крил ни к, но вс е па к оце нявам твоят а доброт а и великодушие.
— Х аре сваш ми — рече той про сти чко. — Н о и да не бе ше т ака, па к
щях да дей ствам по същи я начин. Защото изпълня вам дълга си. За Джордъ н
съ що няма да е добре, ако не щат а да с е разв и ят по този начи н. — Той спря
погл еда си върху ча шат а. — И зпрати ха ме тук, за да предпазя не с ам о
тял ото м у, но и неговат а душа.
— М исля, че е по–добр е да с е съсредоточи ш върху тялото — каз а ти
о ст ро. — За щото вс е ощ е не съм в иж да ла душат а му.
— О , аз съм я в иж да л — отвърна той т ихо. — Когато плака за едно
ум рял о дете. Или когато влачи ранен войник дваде с е т мили пре з степт а. Б ил
съм св идет ел как отвът ре го раз късва бол ка и в продължени е на дни не
продум ва дума. Той не е от хорат а, които излаг ат душ ат а си на по каз. Но тя
съ ще ствува, повярвай ми. — Грегор с е усмих на. — О бач е не бива да
допус нем да я на кърни с дейс тв ия, които по сле с амият той няма да си
про с ти… А с ега си из пий шоколад а.
Тя из пълни по слушно нареж дан ето му и по ст ав и чашат а на мас ат а.
Грегор проте гна ръка и избърс а уст ат а й с кърпат а си. П о сле с е из прав и
на крака.
— А с ега отивам е в коню шни те.
Тя поклати глава.
— О тивам в ателието си.
— Н е и дн е с. Дне с заедно с Алекс ще имат е часов е по е зда. Затова и не
ис ках да си пълн иш стома ха на закуска.
Тя нам ръ щи чело.
— Езд ат а ще поча ка з а някой друг път.

66
 — Н е, дне с. Ут ре ще в земеш уроци по т анц. А другид ен све щен икът ще
в и преподава Светото пис а ние.
— И зключено.
— Трябва! Така няма да попад неш пред погледа на Джордъ н.
Тя го и згледа мрач но.
— Н е жела я да с е крия от него, дори по този н ачин да не спа ся
драго ценн ат а му душа. Щом като с е на ла га да го избя гвам, по–добр е това да
ст ан е като си върша работ ат а.
— Н е ми мин ава и пре з ум да те отклонявам от призванието ти.
П л анира л съм всич ко съвс ем точно. О т ут ре ще раб оти ш от рано сут рин до
обед — светлинат а предобед е по–добра, на л и? — Той буква лно за сия. — А
сл едобеди те щ е с е зан имава ш с други неща.
— Н е ми т рябват т анц и. А и т атко казваше, че възп ит ани ето ми е по–
добро от повечето дже нтълмен и в …
— Ч уде с но! Следоват елно ще учуд иш и зарадваш свещ ени ка. — Грегор
л еко я побут на към врат ат а. — Н о не ще от речеш, че е здат а ще т и бъде от
пол за.
— Н е, но… — Сре щна погледа му и замлъ кна. Вне запно о съз на по
какъв начи н тоз и човек е успял да укрот и разгле зен ия хлапа к Джордън. —
С ега т рябва да раб отя — промълв и тя.
— Може, но след е здат а. И след като в земе ш гореща бан я. Защото
първ ия ден цялат а ще бъдеш в син ини. С ега обач е ще потър сим подходящо
е зди тно облекло. Да ли не можеш да изп олзва ш не що от голем ия га рдероб?

— Н егова светло с т желае да в и в иди, мис. — Студен ият вятър нахл у

пре з отворени те прозорци и мис ис Дженсъ н пот ръпн а от студ. Н астоява да
дойде те в двора на замъ ка.
П ри те зи думи М ариан а ус е ти о собе на възбуд а. Н асочи погледа си към
ск ицат а и отвърн а рав нодушно:
— Ка жет е на Н егова све тло ст, че в момент а съм много зает а.
— М ис, той ис ка да в и в иди не забав но. Възн амерява да в и израз и
поч итт а си, преди да замин е — отвърн а миси с Дженс ън възмутено.
Тя вдигна глава.
— Д а з амине ли? Къде?
— Д околкото зна я, в Лондон. — И кономкат а отново пот р епери от студ и
с е за гъна по–плътно с наме ткат а си. Трябва да затворит е капац ите на
прозорци те. Ще заги нет е от студ в т ази ст ая.
— Н а мен т ака си ми хар е сва — отвърна М ариан а разс еяно. Зн ачи, той
зам инава. Ц яла с едмиц а ст ранеш е от него. Е, зн ачи веч е няма да с е на л а га
да го отбя гва. Всъщно с т би т рябва ло да почув ства облекчение, а не т ази
пустот а. — Грегор ще пътува ли с него ?
— Н е зн ам. Н егова светло ст в и чака — добав и тя укоризне но.
А това е не що, ко ето не бива да с е допуска, помисли си М ариана. Яв но,
преданат а мисис Дженс ън бе дълбоко убеде на, че на този свят вси чко т рябва
да с е върти около Джордън. И тя да леч не бе единс твенат а, която мисл еш е
т ака. М ариана уст анов и, че в Кембърън всич ки до един из питват към
Д жордън чувс тва, наподобяващ и обож ание. Н аправо не бе за вярване.
О собе но като си спомне ше мнението на Грегор з а характера на младия
Д жордън.
П отопи перото в мас тилни цат а и с е изправ и.

67
 — За Бога, не бива да ни ча ка нито минут ка повече, на л и?
М исис Дженсъ н с е усмихн а и пон ечи да направ и ревер анс, но
см ръщ ена, успя да с е спре.
— И зв ине те, мис. Сигурно ме мислит е за изкуфяла дъ рт ач ка.
Д жордън вероятно бе говорил с нея след она зи първа веч ер в кул ат а.
М ариан а съж а ли, че тогава из бухна. И кономкат а вс е ощ е праве ше нев ол но
ревера нси, макар и да с е боре ше с вкорен ения си нав и к.
— М исис Дженсъ н, това няма ника кво знач ение — въздъхна тя. —
Може те да прав ите какв ото искате.
— Ув и, има зн аче ние. Н егова светло ст няма да е доволен от мен.
— Ще поприказвам с него. — Тя с е изправ и и от иде до врат ат а. —
П ро сто тогава те зи прояв и на уважение бяха нещо ново и необи чайно за
м ен. Меж дув ременно обаче св икнах.
Д ум и те й не отговаряха на ис тинат а. Цялото това обкръже ние й бе
ч уж до — точно както в нач а лото. За разли ка от нея А лекс успя да св икн е
бър зо и с е чувс тва ше по–щас тлив отког ато и да било. И наис тин а, защо да
не с е чувства щастл ив ? Бе за губил всич ко. Вне запно обаче с е превърна в
ма л ъ к прин ц, до сто е н за зав ис т. О зова с е в Кембърън, място, в ко ето
м оже ше да играе на воля, а около него с е въртеш е армия от слуги, готов и да
из пъл ня т и на й–ма лкат а му при щяв ка. Тя т рябваше да в нимава, з ащото
де тето м оже ше да с е разгле зи. Вс е някой ден щя ха да си т ръгнат, а тя не бе
в състояни е да му предлож и подобен ж ивот.
Д жордън я очакваше до неголяма кола, в която бяха в прегнати два
ръж дивочерв ени коня.
— М ного с е забав и. — Направ и зн ак на слугат а да задърж и кон ете и я
похва на под ръка. — Н ека с е пораз ходим ма лко.
Н а м ига я обзе подозрит елно ст. Той с е усмих на подигра вател но.
— Н е бой с е, няма да те прелъстя тук, пред очи те на всичк и. — П ри
те з и дум и я повлеч е към ф онт ан а в средат а на двора.
— Н е с е ст ра хувам. П ро сто не обичам да ме доко сват.
— П охва лно поведен ие з а целомъдрен а девой ка — отвърна той. — А ко
не бях твой настой ник, непр еменно щяхм е да с е скар аме. Защ ото с а на л иц е
нео проверж ими призна ци, ч е доко сва нето ми т и е прия тно. — Тя с е опит а
да с е отдръпне, но той затегн а хват кат а. — Но тъ й като приех върху си т аз и
уча ст, ще с е въздърж а от по–н ат атъ шни забел еж ки по въпро с а.
П ри те зи думи М ариан а изпръхтя гнев но и пре зри телно. Той с е
усм ихн а.
— Знае ш ли, този не съвс ем изи ска н звук щ е ми липсва. В Лондо н
дам и те от общ е ството по–скоро би ха и зпопад а ли в не свяст, отколкото…
— Лондон ски те дами не ме ин тере суват изобщо. Според Грегор те си
нямат друга раб от а, о свен да рисуват по чаени те ча ши и да си блъс кат
гл ав ит е ка ква модна дрешка да облекат.
— В ярно, т акива с а си. Но поняко га скланя т да нага зят и в по–дълбок и
води.
— Като мадам Керътърс ли? — изт ръ гна с е неволно от уст ат а й.
Усм ив кат а му угасна.
— М ай Грегор е говорил ма лко повечко, а?
— Той с амо спомена… — Н а лож и си да повди гне рав нодуш но рам ене.
— Б ил и сте два дни при нея.

68
 — Лора е с амот на. О ст ан а вдов иц а след т ригодиш ен бра к и с е нуж д ае
от общува не и компания.
— Моля ви, не ми обяснява йте. Знам от т атко, че англий ски те
дже нтъл м е ни имат обич ай да поддърж ат мет ре с и.
Той стис на ядов ито ус тни.
— Зн ачи и баща ти е бил точно толкова недискр ете н, колкото и Грегор.
— Татко в ина ги казва ше, ч е словото и духът т рябва да с а свободни и че
ч уж дото м нен ие не бива да ни з асяг а.
— М ил о ст ив и Боже! Та той е бил по е т! Можеш е да ми хрумне и на м ен.
А ти как м ислиш? Според теб духът т рябва ли да е свободен?
— Р азб ира с е. За що пит ате? Да не би да не ст е съглас е н?
— За теб едва ли е важ но какво мисля по този въпро с. Лора не е моя
м ет ре с а. Н ие с нея про сто с е заб авляваме. — Той замъл ча з а миг. — А що е
м ет ре с а ще ти обясня някой друг пъ т. П о–нат атъ к.
В не запно тя почувст ва, че с е заду шава.
— И зобщо не ме интер е суват нито ваши те мет ре си, нито пък т аз и…
— Д обре, в т акъв случ ай няма да говоря за не я — рече той насме шл иво
и с е обл егна на ръба на ф онт ана. — За младо, непорочно съще ство като теб
т аз и тем а е…
— Н е ме нар ичай те т ака.
— По стоянно т рябва да си при помням тоз и ф акт. И Грегор ще т и каже,
че когато пои скам, паметт а ми от слаб ва уж а сно. — Той с е загледа във
водат а. — В този случай обаче не мога да сторя ни що. П ет пар и не давам
да л и си не порочна или не. Всъ щно ст точно т аз и подробно ст ме подтиква да
те въведа в т айн ите на плъ тт а.
Ли цето й пламна.
— М исис Дженсъ н ми каза, че ис кат е да ми пожелает е всичко добро. Е,
вси чко най– добро, Ваш а светло ст.
— Трябва да обсъд им и няко и други не ща. — Той отме с ти поглед от
водат а. — Жела я те.
За л я я вълна на възмущен ие. Н еговат а бе зочливо ст я завар и
не подготве на.
— Н а вас про сто в и т рябва жена, за да задоволи те похотт а си. Н ай–
добре идете при мис ис Керътърс.
— Р азб ира с е, че ще отида. Също и при много други. Н е искам да
из горя в ст рас т по едно сво енр ав но момич енце, ко ето един ден може да с е
превърн е в мой прот ив ник и в раг. Искр ено с е над явам обаче, че в случая
ст ава въпро с с амо за в ременна заблуд а. — П огледна я право в очи те. —
В иж да ш, че съм искрен с теб. Затова т рябва да ми повярва ш и на следното.
— Той зам ълча з а миг. — Х аре свам те… и ти с е възхи щавам. М исля също,
че по–къс но ще ст анем и прият ели.
И зум ена, тя не бе в състояние да откъс не поглед от него.
— Ка к мисли ш, за що на «Сийсторм» ти не с е озова в легл ото ми? —
изр ече той напрегнато. — Ще ти отговоря — защ ото ме запле ни. Същото бе
и в кул ат а.
— Н ищо подобно не съм сторила.
— Д а, запле ни ме — повтори той пре з зъби. — А това ника к, ама никак
не м и харе сва. — П о е дълбоко въздух и на лицето му отново с е появ и
на см ешл иво изражение. — Н о аз с е примир их с този ф акт и в момент а с е
опи твам да извле ка ня как ва пол за от ситуаци ят а.

69
 — Ка ква полза ?
— Ще ст анем при ятели.
Тя поклати глава.
— Д а, щ е ст анем прият ели.
П роизн е с е те зи думи толкова ядов ито, че тя не усп я да сдърж и
усм ив кат а си.
— А ако не ст анем? Глават а ми ли ще от режете?
— О, не. П редст авям си съвс ем друг и неща. — Завъртя с е ряз ко и с е
отправ и към колат а. — Н ямам какво повече да ти каж а. По ст ара й с е да
св ик неш с т ази мисъл докато с е върна от Лондон.
Тя го по следва, загледан а вт ренче но в изправ ения му гръб.
— И кога ще с е при бере те?
— С л ед около две с едмици.
— Ах, колко лю бе зно от ва ша ст рана да ми о ст ав ите толкова много
в рем е. Тър пени ето в и наис тина е ангелско.
— Н е може да ст ава и дума з а търпен ие. Напротив , държ а вси чко да
ст ан е по на й–бър зия начин. — Кач и с е в колат а и хван а ю здите. —
П редпол аг ам, ч е в мо е от със тв ие ще си има ш до ст атъч но работ а. О ст авям те
на Грегор. Той ще с е погр иж и да не ти липсва нищо.
Тя с е по ст ар а да не проли чи облекче нието, ко ето из пит а.
— Ка ква е ролят а му? Ще ме заб авлява ли или ще ме над зир ава?
— Н е с е опасявам, че щ е избяг аш. Би загубила ст раш но много. Н яма ш
средст ва и едва ли искаш А лекс да ж ивее както в Монт ав ия. Трябва да
зн аеш, че и А нглия може да бъде же стока спрямо бедн ите.
Д ум и те му предст авляваха отгл ас на ст рахове те, които я изпълваха
откакто с е ре ши да дойде в т ази ст рана.
— Ще о ст ана тук толкова, кол кото си искам.
— В т акъв случай ще с е по ст ар аем да о ст анеш дотогава, докато вс ек и
от нас двамат а по сти гне своят а цел.
— Д жеделаръ т.
Д жордън издърж а на погледа й и кимн а.
— Ти можеш да ми го дадеш — промълв и той. — Можем да си
помаг ам е. Та ка и за теб вси чко ще бъде по–про сто.
— Щеше да е по–про сто, ако пре следвахме едни и същи цели. Н о не е
т ака. — Тя с е за изкачва по ст ълбите. — П риятно пътуване.
— Д не с прис тига твоят а прид руж и телка — изв и ка той след не я.
Тя с е обърна рязко.
— Ка ква придруж ител ка?
— Грегор предлож и да наз нач им някоя целомъдрена девой ка, която да е
с теб пре з цялото в реме, но аз реших, че бари ерат а меж ду нас т рябва да
в нушава ст рах. — Лицето му с е изкрив и в гримас а. — П о т ази причи на
из прат их да и зв икат братовчедка ми Дороти — един ствен ат а жена, която е в
състоян ие да ме ст ре сн е.
— Н е ис кам никаква прид руж и телка. Боже мили, нима в Кембъръ н няма
до ст атъчно хора?
— Ще ст анат до ст атъчно, едва когато и Дороти дойде сред нас. —
П одръпна ю зди те и конете с е раздв иж и ха. — Жел ая ти щас тие.
— Б ратовчедкат а Дорот и ли? — Грегор с е спу сна към нея по стълби те.
— Това пък какво оз нач ава?
П огл едът й про следи отда лечава щия с е Джордъ н.

70
 — Той я е пов ика л. Да ми бъдела прид руж и телка. Всъ щно с т коя е т ази
Д орот и?
— Лейди Дороти Килмър от Дорче с тър, втора братовчедка на Джордъ н.
— В не запно лицето му с е озари от усмив ка. — О тлич но. Джорд ън в инаги я
е см ят а л за т руде н характер.
— О тл ич но ли? Не ми т рябват ни ка кв и т ам прид руж и телки или дуе ни.
За що, за Б ога, нико й не желае да ме изслу ша? И скам си про сто работ ат а и
ни що повеч е.
— М ариан а, точно ти си човекъ т, който на й–неотлож но с е н уж дае от
прид руж и телка, а братовчед кат а Дороти щ е с е справ и отлично с по ст аве нат а
й зад ача. — Пог а ли я по рамен ете. — Н е с е бой. Тя ще ти хар е с а. Език ът й
м оже и да е о стър, но инач е е с добро сърце. О свен това за жена е до ст а
образован а. Жени като нея нар ичат… — Грегор зат ърси подходящат а дума.
— Д а, казват им си ни чорапи.
— В с е ми е едно. Когато дойде, да с е в ръща, откъд ето е дошла.
Той поклат и глава.
— А ко не я искаш, щ е т рябва да в земеш нещат а в собстве нит е си ръце.
— Усм ихна с е широ ко. — Ще ми с е да присъ ствам на т аз и сцена — ще бъде
до ст а интер е сно.

Глав а ше с т а

— К ъде е тя? — Те зи дум и про ехтяха под своде с тия т аван, прои зне с е ни
от жен ски глас, който не от с тъпва ше по нищо на глас а на Грегор. — И скам
да я в идя.
— Б ратовчедкат а Дорот и — промърмори Грегор и подкан и М ариан а да
изл е зе първа от ст аят а си в кулат а. — Да побъ р зам е и да я изпратим обратно
у дома й.
В з а л ат а ги очаква ше едра жена на около т риде с ет годи ни — в исока и
сво енрав но облече на. Модернат а, пурпурночерв ена рокля от копри на
конт ра стир аше рязко на бледат а й кож а и ке с теняват а ко с а. Н ад ш ирокото
чел о с е м ъдреше ма лка шапка с цвет а на роклят а. Вме сто да при крива
бу йнит е й ко с и, хванат и в обикнове н кок, тя по–скоро ги подче рт ава ше. Н е
бе хуб ав ица, но от кафяв и те й очи ст руеш е ж изн ено с т. Държеш е гърба си
из правен като све щ и изобщо стойкат а й бе направо бе зупречна. Тя с е
обърна към двамат а и погледът й с е спря на М ариа на.
— Това ли е девой чето?
— Ка звам с е М ариана Сандърс, миле йди.
— О, Боже, с ега разбир ам защо ме е пов ика л братовчед ми. — О гледа
М ариан а от глава до пети. — Чуде с но. Н а колко си години ?
— Н а ше стн аде с ет — отвърна Грегор.
— И отко га ж иве е под този по крив ?
— П ребивава в Кембъръ н от една с едмица.
— А преди това?
— Д оведохме я от Монт ав ия.
Д орот и Килмър про с тен а.
— А ха, значи Джордън очаква от мен да приведа нещат а в ред, т ака л и?
Н а л и з нам как щ е с е разпл ямпат оне зи клю карки!
— Д оверието му във вас е бе згра нич но, милейди.

71
 М ариан а не мож а да поне с е, че в ней но присъ ств ие разговарят за нея по
този нач ин.
— Н е ми т рябва дуен я. Много лю бе зно от ваша ст рана, ч е сте дошли, но
раб от ат а не чака и т рябва с е в ръщам…
— Пре ст ани, момиче — прекъсн а я Дороти и загри за устн ите си. — Н е
е невъзм ож но, но т рябва да влож а целия си ин телект.
— Н яма да пре ст ан а — отвърна М ариан а. Беш е й дошло до гуша.
И зправ и с е в цял ръст, но не можеше да с е мери с огромнат а жена пред с ебе
си. — В прочем, мисля, че е извънредно неум е стно да ми държ ите този
на зидател ен тон. Н е ст е ми н уж на тук и толко з. — О бърна с е ря зко на пети
и с е зати ча нагоре по стълб ището. Грегор с е з асмя гръмоглас но и тя ус ети,
че женат а с е е вт ренчил а смая но в гърба й. Н е след дълго изче зн а от
пол е зрени ето им.
Зат ръш на в рат ат а на работн ат а ст ая зад с ебе си и с е завтеч е към
гол ямат а мас а. О бзе я поко й, изме с тил на мига гнев н ия пристъ п. Това беш е
не йния т свя т. Тук тя с е чувства ше сигурна и няма ше да допусне да й го
отнемат. П ърво бе Грегор с тъп ото му обуч ение, а с ега и т ази вещиц а, която
я гл едаш е ся каш бе недоизме тено парче с аж ди от камин ат а.
— Н уж на съм ти, и то много.
Тя т репна и с е обърн а. Дороти Килмър вле з е в ст аят а и затвори в рат ат а.
П огл едът й обходи голото помещ ение.
— Н е е зл е тук.
М ариан а я и згледа с огромно недоумен ие.
— Е, съгласн а ли си с мен?
— Д а — отвърна тя. — Н икой друг обаче не е на същ ото мнени е.
— Р азбирам. Когато очакваш музат а да те наве сти, не ис ка ш да с е
чувс тваш комф орт но. У дома, в Дорче с тър, и а з си имам т акава ст ая. П иша в
нея. — Тя с е усмихна. — Трябва обаче да приз ная, че съм ма лко изн ежен а и
си па л я огъ н.
Н а л ицето й с е появ и неоч аквано мила усмив ка, която придад е топл от а
на едрите й, изс ече ни ч ерт и. Устни те на М ариана ре агира ха нев олно и тя
отвърна на усмив кат а.
— О бл ичам с е топло. Знач и в ие ст е пис ат елка, т ака ли?
— Д а, в кни гит е си с е занимавам със злов реднат а липс а на свобода,
хар актерн а за жени те в на шето обще с тво. Дори Мери Уол стоункр аф т лично
м и ока за че с тт а да ми напи ше писмо, в ко ето похва ли едно от ранни те м и
прои зведения — додад е тя гордо.
П о с ети телкат а яв но предпола гаш е, че името Мер и Еди-коя си е вс еобщо
изв е ст но.
— Това е чуд е сно — промърмори М ариана.
Лейди Дорче стър с е огледа още веднаж в помещ ението.
— М ай вс е ощ е не си свършила много раб от а.
— Ам и да. Твърде че сто ме прек ъсва ха. О питвам с е да промен я това
пол ожени е на нещат а.
Же нат а изобщо не з абеля за намека.
— Ум е еш ли да прав иш добре те з и стъ клени прозорци?
— Д обра съм и ст авам вс е по–добра.
Тоз и път усмив кат а на по с е тител кат а ст ан а още по–широ ка и разкри
цял ред едри, рав ни зъби.

72
 — Е, поне не свеж даш све нливо поглед и не ми пелтечиш
нечл енора зделно. Женат а т рябва да има с амочувств и е. А ко има какво да
каже, да го ка зва. Грегор спомена, че и бащат а ти с е е зани мава л с пис ане.
— Той беш е по ет.
— Ах, рядко чет а лири ка. — П риближ и с е към мас ат а. — Н е съм чува л а
им ето му.
— П убликува л е с амо едно ст ихотворени е. Преди пет години. «Ода з а
е с ент а». В еликол епно е.
Д орот и я и згледа из пит ат ел но.
— Н аис тина ли?
За сво е уч удван е М ариан а от говори ис крено.
— Н е, не беш е добър п о ет. Но беше добър човек.
— Зн ачи си го з аблуж дава ла и хва лила, а той с е е чувства л ща стл ив ,
т ака л и? — Дороти издаде устни напред. — И по този начин си прев ила врат
под ярема на п оти сни ка.
— Той не е поти ска л ни кого. Н яма ни що лошо в това да оби чаш няко го
и да го накар аш да с е почув ства ш щас тлив . — Почувс тва, че й омръзва да
за щи щава милия си, клет т атко. — М исля, ч е вече е в реме да си т ръгват е,
м ил ейд и.
— Д ороти. — По следва гримас а, и зразя ваща не търпе ние. — Зас егнах
те, знам . Един от лош ите ми нав ици — какв ото ми е на сърцето, това ми е и
на уст ат а. — О тново с е огледа на всич ки ст ра ни. — М исля, че ще с е
раз бирам е много по–добре, отколкото предп олагах, з ащото не си ня каква
раз цив рена гле зла. П реди първ ия ни слове с ен с блъсък с е опасявах, че ще с е
на л ож и да те хва на, за да не с е ст роп олиш в бе зсъз нани е. — Лиц ето й с е
из крив и в гримас а. — О баче за т ак ива глупо сти нямам до ст атъчно търпе ние.
— Н яма да в и с е на лож и да проявявате търп ение… в Дорче стър. —
М ариан а помълча за миг. — Тук не с те ми н уж на.
— Грегор не е на същ ото мнени е, пък и Джордън едва ли щеш е да м е
по кани, ако не е има л с ериозн и о снован ия. — Тя погледна М ариана право в
л ицето. — Каж и ми, опит а ли с е да те прелъст и?
М ариан а с е изч ерв и при този тъй прям въпро с.
— Н е е нуж но да ми отговаряш. Ще ше да е много не прив ично за не го.
Той в инаг и е отбягва л млад ите момичет а. — По лицето на Дороти пробя га
ци ничн а усмив ка. — О ще по–н еприв ич но е обаче, че е решил да те паз я от
не го. — П ристъп и до прозореца и погледна навън. — Мога да направя т ака,
за щото вл ият елни те люде в общ е ството да те при емат и одобрят, но първо
ще…
— Н е жела я да ме одобряват. Това, ко ето искам е спокой ств ие.
— А брат ти? Д ецат а могат да бъдат изключ ител но же сто ки, следвай ки
прим ер а на своите роди тели. Н има иска ш дец ат а от с елото да го замерват с
кам ъни и да го псуват, за щото с е ст ра му е курва ?
— С ам о това не!
— Е, значи не бива да изглеж д аш като курва в очите на хорат а.
С ъщ ият необорим довод бе изп олзва л и Грегор.
— М исли те ли, ч е ваш ето присъс тв ие може да предотв рати всичко това ?
— О, не! Н уж ни с а много повече нещ а. Макар че присъс тв ието ми м оже
да ст ре сне някои от по–пл ахит е.
И някои недот ам плахи, помисли си М ариана.

73
 — Б аща ми бе бе зср амен клю кар и благодарен ие на него с а ми и зве ст ни
вси чки сканд а ли, в които с а з аме с ени добрите с емейства.
— И ко е му е хуб авото на това?
В еж ди те на Дороти с е повдигна ха.
— Д не с за пръв път наблюдавам в теб беле зи на наив но с т. Вс е за бравям
кол ко си млада. О сведомено с тт а е оръж ие, ма л кат а. — Тя с е над игна
цар ствено от мястото си и с е изпр ав и в цял ръст. — Две те т рябва да см е
единн и. Не възнамеря вам покрай борбат а ми с обще с твото да си м еря
сил и те и с теб. И т ака, мога ли да разч ит ам на подкрепат а ти?
Ка кво ли дру го ми о ст ава, след като т рябва да закрил ям А лекс, помисл и
си М ариана примирено. С вс еки измин а л ден ж ивотът в Кембърън с е
усл ож няваше вс е повече.
— Д а… обаче в разумн и границ и. — След ко ето побър з а да добав и : — И
ако не м и пречи на работ ат а.
— Д адено. Н яма да сме сваме обще ствен ия ж ивот с изкуств ото. Н о
първо т рябва да из ковем план — добав и тя, смръщ ила чело.
— И скате да измислим някоя лъж а като Грегор, т ака ли?
— И деят а на Грегор е добра, но на нас т рябва да ни хрумн е не що още
по–добро. Значи, вече ще бъде ш на пет наде с е т годин и, а не на ш е ст наде с е т.
Р азл и кат а е с амо една година, но ще свърши раб от а, тъй като цял свят зн ае,
че Д жордън не си па да по нев ръстни те девойч ет а. Ще разпро ст ра ним сл уха,
че си з аклет а чит ателка. И нтере суваш с е единств ено от вероу чени ето,
е здат а и сво ето хоби.
— Стъклопи сът не е хоб и.
— О т с ега нат атък ще бъде. Заная тит е не с а о собено пре с тиж ни.
— Ето ощ е една при чина, поради която не с е на ла га общ е ств ото да м е
одобрява или приема.
— А брат ти? — напомни й Дорот и.
П ръсти те на М ариан а с е сключ иха още по–здраво около перото.
— Н е ис кам да губя нито минут а повече за всич ки те зи глупо с ти.
— Н е с е бой. Бе здру го не мога да т и имам доверие з а по–дълъг период
от врем е. Защ ото ще в земеш да разва лиш играт а. — Тя отново набърч и чел о.
— И т ака, когато Джордън пребивава в замъ ка, в ина ги т рябва да има го сти.
Н е бива никог а да о ст аваш нас аме с не го.
— Грегор и цялат а т ази арми я от слуга не ни ли стиг ат?
— Н е е едно и също — отвърна Дороти не търпел иво. — Ще го
по съв етвам на публ ични ме ст а да с е държ и с т еб сни зходи телно и дори, ако
т рябва, да проявява приз наци на до с ада. — По лиц ето й с е из пис а
отв ращен ие и тя раз търси глава. — Сигурно съм пол удяла. Какво изобщо с е
опи твам да направя. Н а вс еки друг могат да повярват, но не и на
Д иама нте ния дук.
— Д иама нте н дук ли? Какво означава това?
— Една от титли те, които Джорд ън не е наследил, а е придоб ил
в по сл едств ие. — П о лицето на М ариан а с е изп ис а лю бопит ство. — Едва
ше стн аде с ет годишен той напусна унив ерси тет а — продълж и Дороти, — и
веднага, както и в Кембърън, ст ана вс еобщ лю бимец на кра лс кия двор.
П арит е на баща си полу чи на дваде с ет и една годишн а възра ст, но от друг
кл он на с емейс твото неочаквано на следи зн ачи телно състояние, с ко ето
м оже ше да разп олага не забав но. Прочу с е като зав о евател на женс кит е
сърц а и игр ач. Изобщо, отд аде с е на разпъ тен ж ивот.

74
 В еч е зн аеше всичко това от думит е на Джорд ън.
— А диама нти те… какво общо имат те с…
— Той наследи ди аман тена мина в Аф рика и в с ебе си в инаг и но с еше
ке сия с диаман ти за оне зи… против ни жени, с които с е заб авляваш е.
«Же нит е обичат на кит ите», бе каз а л ня кога Джордън. Знае ше, че говори
от л иче н опи т, но въпрек и всич ко думи те на Дороти я зас ег наха боле зн ено.
— П одарява л им е диаман ти, т ака ли?
За пръв път Дороти ся каш изп ит а не с игурно с т.
— Ам и… не ми с е вярва. Вин аги, когато е ст ава ло дума з а диаман ти,
см е с е см ели много. — Тя бър зо смени темат а. — Може да с е каже обач е, че
в продъл жени е на до ст а години той ж ивя на ист ина порочно.
— Д окато с е появ и Грегор, на ли ?
— Е, и някоя и друга годи на след това. Н е е ле сно да обуздае ш
Д жордън. М иряс а чак когато Н аполеон предприе де йств ия, които
предизв и ка ха не приязъ нт а му. — Тя вдигна ръка. — Н е знам з а ка кво ст ава
въпро с. Д ейс тв ият а на онзи дребо сък, корсиканец а, не ме инт ере суват. Защо
т рябва да с е ровя какво ст ава отвъд Ламанш а, след като и тук, в А нглия, с е
извър шват толкова пре стъпл ения. П ро сто т рябва да сме благодарн и, че
Д жордън е за ет чове к и не може да идва че сто в Кембъръ н.
— Д а, на ист ина т рябва да сме доволни от този ф акт.
— А м и усмихн и с е тогава. М ного си с ерио зна. Ост ав и с ериозно с тт а
с ам о за най–важ нит е нещ а в ж ивот а. А те, Бог ми е св иде тел, не с а никак
ма л ко. — Тя с е отпр ав и към в рат ат а. — О тивам да си извад я нещ ат а от
куф арите и ще изпратя кочия ша обрат но в Дорче ст ър. Коя е твоят а ст ая?
— С инят а ст ая.
— М ило ст ив и Боже, това не е добре. Таз и ст ая може и да е подходяща
за прел е тнит е пт ичк и на Джордъ н, които не разли чават деня от нощт а, но за
те б т ам про сто няма въздух. Н е с е учудвам, че си с е св ряла в т аз и кула. Ще
с е погр иж а да смениш ст аят а с по–светл а и по–голяма. — Лицето на
М ариан а изр азяваше пълно объркване. — А за що не си с е пре не сла другад е,
щом като ст аят а не ти с е нрав и? — продълж и да пит а Дороти.
— М ислех, че и о ст ана л ите с а същи те. Н о ст аят а на А лекс наприм ер е
ма л ко по–добра.
— Това смущава ли го?
— Н е за беля зва ни що. Стои вът ре, с амо когато спи или когато ва л и
дъж д. П ре з о ст ан а лото в реме е в коню ш нит е.
— Ти май си до ст а на блюдателна. — Дороти с е в гледа в лицето й. —
С л уша й какво, М ариана, това тук е съвс ем нов свят за теб и затова с е
чувс тваш з аст раш ена отвсякъд е. Грегор веч е ми каза, че си храбро мом иче,
но храбро с тт а не е до ст атъчн а. М исля си, ч е ще с е почувс тва ш знач ител но
по–добре, ако з а теб Кембърън с е превърне в един от твои те стъкл е ни
прозорци, които можеш в инаги да променя ш или украсява ш.
— Д а променям ли? — повтори М ариан а упла шена.
— Д а не си мисли ш, че пре з вси чки те те з и ше ст стот ин годин и замъ кът
не с е е променял? Предпол агам дори, че Джордън няма да има ника кв и
възра жения. Ст ига да не с рути ш зидов ете. А може дори и това да го
удовл етвори. Той про сто не може да понася този вехтошарни к. — П ри те зи
дум и тя с е усмих на дяволито. — А о свен това няма и да е тук, когато
предпри ем еш промените. П ро сто ще п олучи изве с тие от управ и теля на
им ен ието и толкоз.

75
 Н а М ариан а й с е з ав и свят от щас тие. Вне запно о съз на, че
потис нато стт а й не с е дълж и про сто на мястото, а на невъзмож но стт а да го
пром еня и оф ормя поновому. До момент а с е е чувс тва ла като в тъмн ица, но
дойде Д ороти и раз твори широ ко в рати те пред нея.
— Д а л и е възмож но… А той ще позволи ли?
— Д жордън ми е зар ъча л да поддърж ам доброто ти наст ро ение. Зн ачи
вси чко, ко ето може да те ра зведри, е добро дошло.
Кем бърън можеш е да с е превърне в огромен ст ъклен дворец, за сиял от
ст руящи те слънчев и лъчи. Р адо с тт а, която с е обади съвс ем колебливо в
нача л ото, нарас тваш е с вс еки измина л миг.
— Н ай–хубавото от всичко е, че ще харч им пари те на Джордън, вме сто
да ги разда ва по оне зи пеп ерудки. — Дороти отвори врат ат а.
— Поча кай те! Защо дойдохте, когато в и пов ика? — поп ит а М ариана, не
скр ивай ки лю бопит ството си. — Н е ще от речет е, че не одобрявате нач ина
м у на ж ивот.
— А м и хар е свам го, а харе сван ето нямо ни що общо с одобрението.
В ръс тниц и сме и като дец а сме пре карва ли много време заедно. Въпр еки
бе з бройни те ни кара ници сти гнах до извода, че ми липсва. — Тя набърч и
но с. — О свен това Дорче с тър е най–скучн ото място на свет а, а окол о
Д жордън в инаги ст ават инт ере сн и нещ а.
— И това ли е всичко?
Д орот и с е поколеба за момент и повдигна рамене.
— Н е, зад ължен а съм му. П реди в реме той ми ока за голяма услуга. — Тя
см ен и темат а. — Можеш да работиш още че тири час а, но след това т рябва
да си потърси ш подходяща ст ая докато още е светло. — Тя при твори тихо
в рат ат а сл ед с ебе си.
За пръв път от както бе в Кембъръ н в душат а й покълна ня как ва
над еж да. О т он зи миг в цър кват а тя пре з цялото време чувства ше, че зем ят а
с е изпл ъ зва изпод кра кат а й — не зн аеш е каква щ е е следва щат а й стъп ка и
с какв и непозн ати опасно сти ще с е с блъска.
С ега обаче възвърн а рав нове си ето си, а в да лечинат а вече с е съзир аше
ня какъв бряг.

Той с е зав ръща ше!

К ъм нея с е но с е ше огнен ият ка фяв в пряг, направляван умело от
Д жордън. М ило ст ив и Боже, нима е възмож но да с е но си с т акава лудеш ка
скоро с т. Н е усп ееше ли да го спре, той щеше да преле ти покрай нея и да я
о ст ав и по сипа на с прах край пътя.
П о е дълбоко въздух и и зскочи из зад храст а право пред колат а.
Коне те рязко с е из прав иха на задни те си кра ка.
Лекат а пъ тни че с ка кола с е наклони опа сно вст рани, но Джордън успя да
с е из прав и и овладя коне те.
В це пене на, М ариан а наблюдава ше драмати чнат а сцен а.
С л ед като вси чко отмина Джордън и зруг а пре з зъб и.
— За Бога, ка кв и ги върши ш? В гроба ли ис ка ш да ни в караш ?
Тя с е из пъна като све щ.
— О ткъде да знам, че кон ете ти с а толкова глупав и. Моят кон наприм ер
съвс ем не е капри зен.
— Те зи ж ивотни с е отглеж д ат зара ди бър з инат а и темп ерамент а им .
К ротки агънц а не с а ми нуж ни. — Той я и згледа мрач но. — Н е може току–

76
т ака да изскача ш на пътя пред т аки ва коне и да очаква ш, че ще с е държ ат
като кран тите, с които с елян ите орат.
— А ко ги бяхт е възп ит аш по–добре… — Тя млъкн а и съ що го и згл еда
м рач но. — Добре де, наис тина не биваше да по ст ъпвам т ака.
— П рав илно. — Той я изгледа замисле н. — Ти не обич аш да си
при знаваш пре греш еният а. Я ми каж и, ка ква беля си направ ила?
— Н ика ква. Говорит е с мен сякаш съм дете като А лекс.
— В по следни те дни с е по ст арах да мисля за теб ся каш на ист ина си
де те. Н о с е съмнявам да ли А лекс щеш е да по стъп и толкова необмислено —
да изскоч и точно пред препус кащи те коне.
Н а л ицето й с е изп ис а не търпен ие.
— Трябва да говоря с ва с, тъй като ис кам да в и помоля за нещо.
— Н е може ше ли да поча каш докато при сти гна в Кембърън?
— Д ороти е т ам и тя… решила е да с е н а лож и. М ного е упорит а.
Н аис тина тя ка за, че няма да имат е ни що против , но вс е па к т рябва да с е
уверя л ично.
— Мол бат а ти с е пора зт егна до ст а, а конете не могат да стоят дълго на
едно м ясто. — Той й подаде ръка. — Качвай с е.
Тя попогледн а коне те, след ко ето ги заобиколи предпа зливо. Джордън я
вдигн а във въздуха и я слож и до с ебе си. Стомахъ т я присв и — почувст ва с е
съвс ем бе з з ащи тна в това откр ито возило.
— П о–добре щ е е да сляза и да повървя по край колат а.
— Гл упо ст и! — Той пле с на с камши к и конете с е поне соха в т ръс. — И
т ака, ка ква е молбат а ти?
— Д орот и ка за, че сигур но няма да с е възпр отив и те, ако направя цве тни
ст ъкл а за прозорци те в замъ ка. — Думи те буква лно изри гнаха от уст ат а й.
— И ако укра ся с тени те — добав и тя.
— Защо да имам нещо против ? А ко раб от ат а ти е добра, целият този
огром ен хамбар ще ст ан е про сто по–красив . — Той я из гледа с подозре ние.
— Това л и е вси чко?
— Н е съвс ем. — Н авлаж ни е зик с устн и. — Ще ми с е да пробия отвор в
покр ива.
Той премигн а недоумяващо.
— Мол я? Н яма ли да ст ава течени е?
— Н е цели ят по крив . Само в юж н ото крило, в ба лнат а за ла.
— Р азб ирам — реч е той с ериоз но. — Чуде сно е, че вс е пак няма да
бъдем изцяло в пле н на природните стих ии. Твоят а неприя зън към Кембърън
м и е изве с тна, разб ира с е, но вс е пак не мислиш ли, че отива ш твърде да л еч
в раз руши телния си бяс ?
Той й с е надсм иваш е.
— Н яма да продълж и дълго — ще и зреж а стъ клат а бър зо. Когато свърш а
с всичко, м ожем да покр ием отвора.
— Когато свършиш с ка кво по–точно?
— Ам и… с куп ола. — Тя продълж и при пряно: — Винаг и съм мечт а л а да
направя купол. П ъстър стъ клен купол с цветя, лозов и орнам ент а и птиц и.
Ще бъде чуд е сно.
Той я изгледа замисле н.
— Звуч и добре… и слож но. Сигурн а ли си, че може ш да създаде ш т акъв
купол ?
Тя ким н а утвърд ително.

77
 — Направат а на отделнит е част и не е слож н а. Трудно с тт а наст ъпва
едва, когато т рябва да с е сглобя т преци зно и рав номерно. Н о аз знам ка к
ст ава това, а и в проце с а на работ ат а ще ст авам вс е по–добр а. — В глас а й
с е появ и упорит а нотка. — Н а л и ис кате да с е усъвърше нствам? Н а ли това е
ис тинс кат а причи на з а пребиваван ето ми тук?
Той не при е предизв и кател ството.
— Кол ко ще т рае този пр о ект?
— Н е зн ам. И зиск ва до ст а време. И много т руд.
— Я сно! А дото гава на покри ва ще има дупка — добав и той сухо.
Н а л ицето й с е изп ис а разочарова ние.
— Д а — прехапа тя ус тни. — Прав сте, жела нието ми е извънредно
не скром но.
Той помълча ма лко.
— Кол ко голям ще е отворът?
В душат а й отново покъл на над еж да.
— Н яма да е колкото цялат а ба лна з а ла. Куп олът щ е бъде над цен търа.
— Кол ко утеш ител но.
Тя зат а и дъх.
— В същно ст ка кво толкова? — Той с е усмихна. — Х айде, от мен да
м ине. А ко искаш, можеш да сру тиш и цялат а сгр ада. Направ и т ам проклет ия
си куп ол .
— Н аис тина ли?
— Д а. — Съзира йки появ ил ия с е блясък в очи те й, той поклати глава. —
Н е ти т рябва много, за да бъдеш щас тлива.
— Н е е ма лко. — М ариана не може ше да си нам ери място от радо с т. —
Та кива поръчк и с а рядко с т. П ре з целия си ж ивот ст ара майка е създа ла с ам о
два стъкл е ни купола.
— А ко не пре ст ан еш веднаг а да подс кач аш толкова непредп азл иво
нас ам –н ат ам, няма да създ адеш и нито един. Н ерв ира ш ми кон ете.
В си чко о ст ан а ло й бе бе зр азли чно. О бзе я вълна на радо ст и ст рахъ т й
от коне те й с е стори бе з крайно не значит елен.
— М исля, че с е справяте отли чно с тях.
— И ска ш ли да опит аш и ти ?
П огл една го изпла шена.
— Кой, аз ли?
— За теб това ще бъде нещо съвс ем ново. — П ре с егна с е, в зе ръкат а й и
пъхн а ю здит е в нея. — Дръж здраво, но не дърп ай.
Ка кво ус е щане за могъ ще с тво. Х вана ю зди те и я обзе сил на възбуда —
тя обу здава, тя направлява т ази сил а, т ази огнен а мощ. Той с е разсм я.
— Х аре сва ти, на ли?
— Д а — отвърна тя, о ст ана л а бе з дъх. — Великол епно е. М ахнете си
ръце те. Мога и с ама.
— Н е и с ега. — Той отпус на прегръд кат а и по е отново ю здите. —
Когато с е върна следващия път, ще т е науч а да борав и ш с ю здит е.
— О бе щавате ли?
— О бе щавам. — Усмихн а с е благо. — Ако с е з анима ваш с други нещ а,
дуп кат а на покрива има да си зее и след зимни те сн егове.
Трябва ше може би да му каже, че снегове те ще дойдат и ще отмин ат
докато завърши цвет ния купол, но момен тът не бе подходящ.
— Ще т ръгвате пак нанякъ де?

78
 — О ще ут ре сут ринт а.
— За що?
— И кога ще с е върнет е?
— Трябва да свърша някои не ща извън А нглия.
Той с амо повдигна рамене.
— Н ямам предст ава. Може би напролет.
Ч ак напроле т. А пре з това в реме тя щ е може да работи споко йно, бе з да
я ра зкъсват душ ев ни т ер з ания. Защо тога ва не изпит а облекчен ие, а с ам о
ня каква ст ран на пустот а?
П ред тях с е из прав и порт ат а на Кембърън и за сво е учуд ване почувс тва,
че я изп ълва нещо като разочарова ние. Краткото пътуване с колат а бе
прем и на л о и знен адващо прия тно. В държ ан ето на Джордъ н няма ше и сл еда
от чувствено ст. Държе ше с е с нея непр инуд ено и мило ся каш бе по–ма лкат а
м у с е ст ра.
П огл една го крадеш ком. Владееш е с е отл ично. Бе разве с еле н, но лиц ето
м у не издава ше ника кво друго чувство. Ся каш но с еше маска.
Д а, сл ож ил си е мас ка, о съз на тя съвс ем ясно. Н е бе в състояни е да
раз бере м ислит е му, ако той с амият не й ка жеш е.
— С ега пък ка кво си наумила ? — попит а той пре сторе но за гриже н. —
Д упка в ба лнат а за л а мога да пон е с а, но в коню шнит е — не. Моите кон е с а
по–чув ств ит елни съ здани я в срав нени е с двукрак ите, които ни заоби ка лят.
В съ щно ст какво я засяг а какво крие под маскат а? Важ ното е, че той с е
съгл а си. Ще ше да сътвори своя купол.
— Н е ми е минава ло и пре з ума. — Усмихна с е блажено. — Н е сте
единс твени ят, който предпочит а конете пред хорат а. И А лекс е съш ият.

— Уйл ям смят а, че догодина т рябва да имам по–голям кон — каза А л екс

докато М ариана го слага ше да спи. — Грегор обач е ка за, че не бива да е
гол ям кол кото негов ия.
— И аз т ака мисля. — М ариана с е усмихна. — А когато поис каш да
до с тигн еш до с едлото, ще т рябва да с е покачиш на ръба на ф онт ана. — Тя
пригл ади перч ема от лицето му. — Н о не с е разочаровай, ако си о ст ан еш
с ам о с пон и. Конете с а скъп и и ни е нямаме право да искам е каквото и да
бил о от те з и хора.
— Н яма н уж да да искам е, те с ами ни дават всичко. — Але кс с е проз я.
— Д жордън няма да има нищо пр отив . Той ми раз каз а, че е бил на пет
години, когато с а му подарили първото пон и, но е продълж ил да го язди
докато накра я ст ан а л много т ежък за кончето.
— И за що е направ ил т ака?
— Ам и ка за, че ст ари те прия тели не бива да с е изо ст авят, дори и когато
с е появя т нов и. — А лекс с е усмихна. — Значи няма да с е от ка звам от
К ийл и, а про сто ще си имам още един прия тел.
— И маш много прия тели тук, на ли?
А л екс кимна.
— Тук ни оби чат. — Н абръчка челце и продълж и: — Само че на л и мама
в инаг и ка зва ше, че ако в земе ш, т рябва и да дад еш. А до с ега с амо съм
в зем а л , М ариана.
О съзн а в не запно, ч е и тя съ що в зема ше, бе з да дава. Джордън й даде
си гурно ст. Н о о свен това прояв и и доброт а. О тнас яше с е към Алекс като
към по-ма л ък брат и го гле зеше по вс евъзмож ни нач ини.

79
 Д а, но тоз и мъж вършеш е всич ко зара ди джеделар а.
Н е, едва ли бе съвс ем права. Н а него не му с е на лаг аше да бъде добър
ил и щедър. Та той можеше про сто да й даде място за работ а, разб ирайк и
пре красно, че тя не е в състояние да с е противопо ст ав и на възмож но стт а да
твори и да усъвърш енс тва сво ето изкуство.
И л и м оже би прояв и доброт а, за щото я желае. Да, но в желан ието му не
с е крие ше никаква пре см етливо с т — то го в ръхлетя в не запно, като лят на
буря. Когато раз бра обаче, че с тихият а може и да я нарани, про сто го
прого ни от с ебе си.
— М ариан а, и а з ис кам да му подаря нещо… но не знам какво? — дочу
тя гл ас а на А лекс. — Та той има толкова много…
— Н ека мине ма лко в реме. Ще с е върне чак напроле т. Дотогава вс е ще
ти хрум н е не що — продума тя тихо, приведе с е и го целуна по буз ат а. —
Н ай–добре е да ни изн енада ш вси чки. Лека нощ, А лекс.
Тя духна свещт а и с е от прав и към врат ат а.
А л екс е много по– умен от мен, помисли си тя примирено. П реди врем е
каза на Д жордън, че смят а да прием е всичко и да не даде нищо в з амяна.
Р азбр а обаче, че е невъзмож но — нейн ат а същно ст с е бу нтуваш е срещу този
начин на м исле не. Когато човек приеме подаръ к, не зав ис имо от подбуд ите
на дарит ел я, озн ачава, че т рябва да с е даде и не що на срещ а. Колко по–
про сто ще ше да бъде, ако Джорд ън си бе о ст ан а л в рагъ т, прицеле н в нейни я
не бе с ен прозорец. Вме сто това обаче той с е вмъкна в ж ивот а й и ст ана ча ст
от него.
Н ямаш е друг избор, т рябваше да прием е този ф акт и да продълж и по
своя пъ т. Можело да ст анат прият ели, споме на той. Вероят но ис ка по този
начин да с е добере до джеделара. Та на ли на при ятел по–т рудно с е отказва,
откол кото на против н ика.
Н о не с е ли отна сяш е същ ото и за него? И той щеш е ли наи сти на да с е
отка же от упот р ебат а на сила, ако меж ду тях на стъпеха хармони чни
отнош ения?
Х арм они чни ли? Ка ква сме шна дума. О ще от първат а им среща ж ивотъ т
им бе бу ква лно прет рупа н с конфликт и.
Н о на борда на «Сийсторм» вс е па к имаше мигов е на хармония и покой.
Д не с той също с е държ а мило, като по-голям брат.
Зн ачи вс е пак не бе напълно невъзмож но!

15 април 1809 г од ин а П екбар, Мон т авия

— Е, какво ново? О ткри ли я? — попит а о ст ро Н ебров .

— Н е съвс ем. — Ко с тен с е поколеба з а миг. — Н о може би з нам къде с е
нам ир а в м омент а.
— За що тогава не си я довел?
— Е, съще с твуват изве с тни т рудно с ти…
— Н ито дума з а няка кв и т рудно с ти. И скам да знам ка к възнамеряваш да
ги преодол ее ш.
— Д ошъл съм тъкмо заради те зи т рудно с ти. — Той замъл ча за миг. —
М исл я, че децат а с е намират под влас тт а на дука на Кембър ън.

80
 — Какво? П ри Дрейкън ли? — намръщи чело Н ебров и из псува. —
В съ щно ст не съм учуде н. П ри този къ смет, който ме пре следва… Сигурен л и
си ?
Ко с тен поклати глава.
— С амо ч е преди няколко ме с еца дукът е отплава л от Домайо.
П оо сл ушах с е на при ст ани щето и нау чих, ч е е при стиг на л направо от
Та л енка.
— Н ебе сния т прозорец. — Уст ат а на Н ебров с е изкр ив и в насме шка. —
А ко не друго, пон е и той не с е е докоп а л до него.
— Д а, но може да е прибра л децат а, ако с а успели да избягат, след като
уб ихм е майка им. Грегор Дамек, доверен ият чове к на Дрей кън, преди
отпл ава нето е преров ил всичк и мага зин и — търс ел е дрехи за момче и за
м л адо м ом иче.
— Зн ачи и двамат а с а при него — промърмори Н ебров .
— Д а л и обаче Дрейкън е наяс но с кого разп олага в тяхно лице?
— Р азбира с е, че е наясно. Свър з ан е с Каза н. Обз а лагам с е, че с а го
из прат ил и в Та лен ка, за да ме изпр евари и да при бере небе сния прозорец
преди м ен. — Той с е усмихна злора до. — Жа лко, ч е не съм бил св идет ел ,
когато го е в идял ст рош ен на хиляди парчен ца.
— Д а, но ако момичето поз нава орнамен тит е, не е изключено да
възст а нов и прозореца в ст ар ия му в ид.
— Н е! — Н ебров св и ръце в юмруц и. В А нглия. Защо Дрей кън е завел
гл упав ото дете чак в Англия, където то е недо с ег аемо?
В съ щно ст з ащо да не с е добере до нея, помисли си той в не запно
обнад еж ден. С ум и тър пени е човек може да проник не навс якъде. Дрейкън
бе човек, от когото с е ст ра хуваха всич ки, но Н ебров бе открил слабото м у
м ясто. А нгли чани нът бе з коле бани е би уб ил вс еки враг, но в ни какъв случ ай
не би из те зава л момичето зар ади джедел ара. Н ямаш е да и зпол зва на сил ие,
ако м оже ше чре з търпе ние да по ст игне цел ите си. Тъкмо от т ази слабо с т
той, Н ебров , ще ше да с е въз ползва.
Когато бе нео бходимо, и той може ше прояв и търпен ие. Н ека Дрейкъ н
губи врем е и усилия. Н ас тъпе ше ли обаче подходящи ят момент, ще ше да м у
граб не пл я чкат а от ръцете.
— М арк, мисля, че с е на ла га да отпътуваш за А нглия — обърна с е той
към Ко стен. — Трябва да знаем какво ст ава в Кембъръ н.

Глав а с ед ма

30 ю ни 1809 г од ин а Кем бър ън , Ан глия

— Типи чно в твой ст ил, Джордъ н. Да ни съобщ иш едва в по следния

м ом ент, че щ е има празн енство, на ко ето ще присъс тват с едемде с ет и пет
душ и. Какво очакваш, някакво чудо ли? — Дороти бе за ст ана л а на стъпа л ат а
пред двореца и креще ше към братовчед си, който тъ кмо слиза ше от кол ат а.
— Н икога ли не ти е мин ава ло пре з ума, че този свя т не е създаден, з а да
удовл етворява каприз ите ти?
— Н е, но с тигн ах до извода, че чуде с ат а с а по–вероя тни тога ва, когато
ги очаквам е. — Той с е усмихна. — Особено ако присъс тва ш и т и, човекъ т,
който ще ги превърне в действ и телно с т. Вчера бях на ба л с маски и

81
в не запно бях о с енен от про зрени ето, че е кра йно време е да с е при бера у
дома. Н о ти ми забра ни да с е дв иж а из ст ранат а бе з ято прид руж и тел к и,
за грижени за мора ла ми. Затова реш их да по каня цялат а компа ния.
— В не запното ти зав ръ щане ма лко ни и знен ада. Тъй като те оча квахм е
напрол ет, а не с ега, пре з лятото.
— Д а не би да съм ти лип сва л? — подразни я той.
— К ъде ти в реме з а т акива не ща? Пре ка лено съм зает а със собстве нит е
си пробл еми, з а да си т роша глават а и с теб. — Тя го изгледа и зпит ател но.
— И згл еж да ш ми уморен.
— Ес те с твено. Дълж и с е на раз пътн ия ми ж ивот.
— Н е с е и съмн явам… Боледува л ли си?
— Р азб ира с е, че не. Всъ щно с т може и да съм ма лко уморен. Едва вч ера
с е върнах от Ф ранц ия.
— Д а, па к този корсиканец — рече тя с пре зрен ие в глас а. — Н е ис кам
и да чувам з а него. Та ког а да оча кваме го сти те ти?
— Ут ре или вдруг иден. П ърв ите обач е присти гат след ма лко. — Той
при стъп и към не я. — А ти как си, скъп а братовчедке ?
— И ска ш всъ щно ст да зн аеш, да ли мога да издърж ам инатливото
девой че, т ака ли? Е, с ега веч е с е разб ираме отлич но.
— Та ка си и мислех. Н ейн ите идеи до ст а наподобяват идеи те, за стъп ени
в твоит е кни ги.
— П рав и ми в печатлен ие, че е извънредно разумно съще с тво. И о свен
това при теж ава за бележ и телен т а лан т в своят а област.
— Така ли? — Вне запно го обзе възбуда, изме ст ила лет аргият а, която го
м ъче ше от до ст а в реме нас ам — до ст а усилия влож и, за да подкопае властт а
на Напол ео н във Фран ция, но напразно. Този мошени к бе хвана л полов ин
Ев ропа за гу шат а и вече отправяше поглед и на изток. — Н икога не съм я
в иж да л , ког ато работи.
— Тя е творе ц, а не зан аят чия. За прозореца на стълби щнат а площад ка
създ аде дебне щ тигър, готов за скок. Вели колеп ен е! — П ре з тялото й
прем и на т ръп ка. — Вну шит елен и ст раше н.
— О чаквам с не търпе ние мига, в който ще в идя стъ клопис а.
— В м омент а вс е ощ е е в ателието. М исля, че напо следък с е е за ел а с
не що ново.
Н има джеделарът? Н е, вс е още бе твърд е рано.
— И къде с е намира с ега велик ият творец с пола?
— В коню ш ните. С А лекс. Н аучил е пон ито си на някои номера и иска
да й ги по каже. — Тя хвърли поглед за д гърба си. — А , ето я и не я. И два
нас ам .
Той с е обърна пре сторено рав нодуш но.
— С игур но ще ме по сре щне също тъ й радуш но, както и… Боже мил и,
какво си сторила с не я?
Д орот и изгледа одобрително М ариан а, която тъкмо и злиза ше от
коню ш ните, разговаряйк и с ня как ъв човек.
— П ро сто направ их това, за ко ето ме пов ика. — Тя с е усмихна довол но.
— Ка кво ще кажеш, изглеж да младич ка, на л и? Добра раб от а свърш и
ши вач кат а.
М ариан а бе облече на в рокля със затвор ена яка, па даща свободно до
зем ят а. П од горнат а ча ст, която също иде а лно прикри ваше заобле но ст ите на
тял ото, бе при крепе н син шарф . При всяка крач ка изпод подгъва над нича ха

82
бел и обве зан и обу щет а. Ко с ат а й, искря ща под яркото слънц е, бе раздел е на
на две пл ит ки, хванати със сини ко рдели. Кож ат а й излъчва ше она зи
све же ст, която е присъ ща един ствено на де цат а.
— С ил и небе сни, т а тя прилич а на ма лко дет е.
— Грехот а е да при ка зваш т акива нещ а. Тя изглеж д а точно т ака, както
т рябва да изгл еж да една твоя питомница. Ще с е появ и няколко пъ ти пред
го с тит е, за да задоволи лю бопит с твото им, след ко ето ще с е прибер е в
ст аят а си като по слуш но момичен це. П о–добре да не бе ше толкова хубава,
но… какво да с е прав и.
— Д а, бе зсилни сме пред този ф акт. — До този момент той не смее ше
да при знае пред с ебе си, че копн ее да в иди М ариа на отново. Затова и с е
почувс тва т ака, сяка ш с а го ограбили. Н о в този миг тя вече не бе полуд ете
— пол уже на. Да доко с не това… това дете предст авлява ше грях. И вс е па к
о съ знава ше, че скрит ат а в нея жен а съще с твува и му въздейс тва. Той
откъс на погледа си от М ариана. — А Грегор къде е?
— Ц елия предо бед не съм го в иж да ла. — Глас ът й с е изв иси. —
М ариан а, ела тук.
Мом ичето обърн а глава и буква лно с е в цеп ени, съзира йки Джордъ н.
— И двам. — Зат ича с е пре з двора точно като ма лко дете. Спря рязко
точно пред него и направ и реверан с. — Ваш а светло ст.
— Ка кво озн ачава това — възкли кна той по–учуд ен от всяко га.
Тя вдигна поглед с нев ин на усмив ка на уст а.
— Д ороти смят а, че не подобава да с е обръщат към вас неоф и циа л но.
С л едовател но реверансъ т е тъ кмо онази проява на ува жени е, с която мл адо
м ом иче като мен е длъж но да с е обръща към мъж на вашат а възрас т и с
ва шето пол ожени е в обще с твото. Н е споделя те ли и в ие това мнени е?
М ариан а отлично знае ше какво мисли по въпро с а — т а на ли и с амат а тя
не пон асяш е да й с е кланя т. М алкат а яв но го поднася ше, но в момент а не м у
беше ника к до смях.
— Н е, не го споделям!
— Както благоволит е, Ваша светло ст. — Тя не пре ст аваше да го гл еда
вт ренче но. — И зглеж дате уж асно, Ваша све тло ст.
— И зглеж да, че почт и всичк и с а на същ ото мнение. Вероят но с е дъл ж и
на напредна лат а ми възр аст и на обще ств еното ми положе ние. Всъщно с т
за що не идеш да си играе ш с куклит е? — Той с е заи зкачва по стъ па лат а. —
Н уже н м и е Грегор.
За негова изне нада М ариана го по следва.
— Ще дойда с вас.
Д орот и поклати глава.
— Ти не бива да…
— Д орот и, има й мило ст. Н яма опасно ст някой да с е разклю карства по
м ой адре с. — Тя из тич а след Джордан в з а лат а. — Вси чко това с а пъл ни
бе з см исл и ци.
— В иж дам, че копн ееш за компа ният а ми — рече Джорд ън на смешливо.
Тя не обърна в нима ние на тона му.
— А ко търс ите Грегор… в спа лнят а в и е.
— А ти откъд е зн аеш ?
— П ом олих го да направ и не що за мен.
— Д а не би да слага змии в леглото ми?
— Н е. — Тя с е загледа пред с ебе си. — Н ещо дру го е. И зн енада.

83
 — Ка кво ли може да е? По следнат а изне нада, която Грегор ми подне с е в
сп а л нят а, бе не що из ключи телно.
— Този път и знен адат а е моя. — Тя смръщи ч ело. — И ска ми с е да не
м и казвате неприя тни неща. Бяхте много добър към мен и аз с е ст арая да не
из питвам л оши чувства към вас.
— П редполаг ам, че не ти е никак ле сно?
— Когато сте в Лондо н не ми е т руд но.
Той с е разсмя гръмогласно. П о дяволите, ядът му пак отмина по-бър зо,
откол кото му с е искаше.
— Д обре, при емам оце нкат а ти. И вс е па к, по какъв начин съм прояв ил
доброт а спрямо теб?
— Е, в ие знае те. — Вне запно я обз е смуще ние. — Алекс. П розорци те.
Р азре шихте да направя нов и прозорци и купол над ба лнат а за ла. А това
ст рува м ного пари.
— А з имам много пар и.
Тя в ирна брадич ка.
— Та ка е. Дороти смят а, че е по–добре да с е изр азходват за нещо по–
см исл ено, отколкото да ги пилее те по ваши те пе перудки.
— Н епоправ имат а Дорот и. Сърд иш ли с е, че ти я уве сих на в рат а?
— О , ка к може да говорите т ака ? Та тя е толкова мила.
— Е да, когато не с е опитва да н а лага мнението си.
— Меж ду другото, това също може да е от полз а. Знам, че намерен ият а
й с а добри. — В глас а й с е прокрадна съж а ление. — Всъщно ст отдав на
нико й не е мислил ко е е добро за мен и ко е не.
В този момен т тя прили чаш е на ма лко натъжено момиченц е и в него с е
над игна жел анието да я дръпне за пли ткат а и да я ощипе по бу зат а, с ам о и
с ам о да с е усмихне. М ило ст ив и Боже, ако нещ ат а продълж аха по съ щия
начин, скоро сигур но ще ше да я пога л и по глават а и да й раз каже приказ ка
за л ека нощ. Не, не, по–да леч от леглото й, не бива да мисли за т ак ива
не ща.
— Р адвам с е, че ти е хар е с а ла.
Тя в пи поглед в него.
— Д а не би на вас да не в и харе сва?
— Е, Дороти в инаги е ис ка ла да променя свет а, а в ней нит е очи аз бях
опи тно з айче. О ткакто с е помня, вс е ме променя.
— Тя в и хар е сва.
— А м и да. За щото съм мил човек, затова. — Замълч а за миг. — О собено
когато това ми изн ася. Има да с е чуд иш, ког ато раз береш колко много хора
дем он ст рират привър з ано с тт а си към мен.
Тя сведе поглед.
— С игур но до ст а ще с е учудя.
— Н аха л но същ е ство т акова. Н е е прил ично да с е съглас яваш. В т акива
сл уч аи веж ливото не съгла сие е най–ум е ст ното поведение. — Спря пред
в рат ат а на спа лн ят а си. — Да дам ли зн ак, ког ато поис кам да вляза? Н е
ис кам да ти ра зва лям изнен адат а.
— Н е ст ава йте смеше н. Грегор издаде разпореж д ане с амо на двама от
при сл угат а. Може изобщо да не е тук. А о свен това ст аят а си е ваша. — Тя
пот ръ пна. — Само не ра збирам как издърж ат е вът ре. Та тя е по–голям а и
по–м рачна дори и от първат а ми ст ая.

84
 — С в икн а л съм — отвърна той и отвори врат ат а. — Това е спа лнят а на
стопа нина и съм длъжен да с е подч инявам на няко и т радиц ии. Дороти ще ти
каже, че не робувам на този нав и к, но вс е па к… о, Боже… — Той с е за кова
на в хода и смая н, с е загледа вт рен чено в прозорец а точно сре щу не го.
П розорецът, в исок около метър и полов ина и изкусно изработен от
цве тно стъкло, гре еше като све щ в тъмното помещ ение. И зобразява ше
тъм но ко с а жен а в широ ка пурпур на одеж да на ф она на пурпурно оба грени
сив и върхов е. Тя бе възс една л а в ран кон и но с еше сребърн а броня. В ръка
държеше бо ен флаг. Вс еобщ ото в ниман ие привл ича ше обаче с амат а жена —
с развени ко си и искря щи очи.
— М ама — въз кликн а той едва чуто.
— Н адявам с е, че нямате нищо против — обади с е тя припр яно. —
Гл едах порт рет а в за лат а, за да по с тигн а нуж нат а прили ка. П орт рет ите
върху стъ кло с а о собе но т рудн и за изпълн ение и обик новено не прилич ат
м ного на ориги на ла. Тя обаче при теж ава характерн и черти и ми с е ст рува,
че съм успяла да ги предам правдиво. Вие какво ще каже те?
— Д а, прил ичат си много.
— О свен това реших, че ба лн ат а рокля няка к си не й подхож да —
добав и М ариана. — В нея тя… е, не от говаря на същ но стт а й.
— А до спехит е й прил ичат, т ака ли мисли ш?
— Д а! — Тя навл аж ни ус тни с е зик. — Когато разглеж д ах ка рт инат а,
нев ол но си помислих за Га ла хад и А ртър и…
— О рл е анс кат а дева?
Тя поклати глава.
— Н е, за нея не.
Той с е обърна към нея и я изгледа изпит ателно.
— Каж и, за що създ аде това стъкло?
— Н а л и в и ка зах? Държ ите с е чуде сно с Алекс. Освен това ми дадохте
Грегор и Д ороти. — Тя прид руж и думи те си с повдиган е на раменет е. — В
нача л ото си мислех, че мога да в земам, бе з да давам, но скоро о съ знах, че
това не е по мой вкус.
Той по сочи прозореца.
— И за що избр а точно т аз и тема?
— Помислих си, че… всъ щно ст не с те позн ава ли ис тинс ки майка си, а
това е уж асно. Тя е била… — Тя спр я за миг, след ко ето продъл ж и
ше пне шком : — М ама ми липсва уж асно. Н е бих ис ка ла един ствено някакъв
ст рог и м раче н порт ре т да подхранва споме на з а моят а май ка. Ще с е радвам
м ного, ако слънц ето я събуди за нов ж ивот.
Той отново обърна поглед към прозореца.
— М исля, че по този въпро с две мне ния няма.
Тя пом ълча за момент, след ко ето сяка ш не що изри гна от нея:
— Защо не ка зват е нищо? Н е в и ли харе с ва? О бидих ли с не що спом ена
за май ка в и? А ко не в и харе сва, ще помоля Грегор да го махн е. Н о няма да
го унищож а. Добра работ а е и не бих могла…
— Б их уб ил вс еки, който унищож и прозореца.
— Зн ачи в и харе сва, т ака ли? — поп ит а тя при пряно.
Той за говори с пре сторено рав нодушие, но гласъ т му пре ст ана да го
сл уш а.

85
 — Тол кова съм развълнуван, че направо не ми хрумва ни що до ст атъчно
бан а л но, за да маск ирам исти нски те си чувс тва. Крайно непр иятно ус ещ ане.
— Той я погледна в очи те. — Бла годаря ти!
П о срещ на погледа му и кимна рязко.
— Р адвам с е. — Завъртя с е на пети и излетя от ст аят а.
Ст а ят а тъне ше в искр ящи багр и. Цели де с ет мину ти той стоя
не подв ижен, п отън а л в съзер цани е на женат а от стъклото. По сле с е обърна
и изл е зе.
С л ед около ч етвърт час от кре слото си в затъм нени я ъгъл на ст аят а с е
из прав и Грегор и прис тъпи до прозореца.
— Ум но дете, на л и, А на? — Той с е засмя ти хо. — П ри вида ти изобщо
не е и пом ислил а за О рле ан скат а дева.

М л адат а жена имаше искря ща червени кавору си ко си, а очи те й бяха с

цвет а на в иоле тки. Ед на от най– хуб ав ите жен и, които бе среща л а пре з
ж ивот а си.
Д жордън п о е дамат а от ка ляс кат а като й прошуш на нещо в ухото. Тя с е
раз см я и го изгледа прелъсти телно из зад сведе ните клеп ачи.
— Коя е т ази же на? — попит а М ариана шепне шком.
— Д аян а М арчмаун т, граф ин я Ролбън — отвърна Дороти.
— М ного е красива.
— Д а л и е краси ва не знам, знам с амо, че е ст ра шно амби циозн а —
гл ас е ше сухия т комент ар на Дороти. — О свен това си е втълпила, че т рябва
да обвърже Джордън.
Д а обвърже Джордън ли? Вероятно Дорот и има предв ид жен итба,
пом исл и си М ариа на с неприя тно чувс тво. Н яка к си не можеш е да свърже
Д жордън с поня тието за брачен съю з. О съзна веднаг а, че това е пъл на
гл упо с т. Та на ли всички смят аха Джордън за бле стя ща парт ия, а о свен това
той с е н уж даеш е и от на следник за имущ е ството и ти тлите си.
— И ска ли да с е омъж и з а него ?
— За Бога! Не, разбир а с е. — Лицето на Дорот и с е из крив и в гримас а.
— Е, ако не беше омъже на, може би. Но в т акъв случай той изобщо нямаш е
да й обърне внимание. Брачни те оков и в инаги с а го отблъ сква ли.
— За що?
Д орот и повдигн а рамен е.
— М исля, че пот ре бно стт а му от обвър зва не не може да с е мери с
не гов ия цинизъм. За що да с е жен и, след като дами като граф инят а с ами м у
с е пъ хат в ръце те?
— М ъжът й не възр азява ли?
— М ъжът й я споделя охотно с Джордъ н, тъй като ке сият а му е праз на,
а братовчед ми е по слов ич ен с щедро стт а си. Както в иж дам, този път граф ът
не е прис тигн а л. О бикнове но я прид руж а ва в Кембъръ н, за да прида де
бл аго пристойно ст на тяхнат а връз ка.
М ариан а с амо поклати глава. За нея двойств ения т мора л на те з и хора бе
пъл н а заг адка. Съдей ки по думите на Дороти, ако проявеше и най–сл абия
при зна к на непристой но държ ане, обще с твото ще ше не забав но да я
за кл ейм и. Н о въпре ки вси чко една жена можеше да сподели леглото на
няко й м ъж със съгла сието на собств ения си съп руг, с тига да не с е вдиг а
м ного шум .
Д орот и добав и тихо:

86
 — Когато го сти те дойдат, по–добр е дръж в рат ат а си заключена. Те с а
бе з нравс твена паплач — по коридорит е и в ст аи те ст ава ка кво ли не. Може
по погреш ка ня кой да нахлуе и в твоят а ст ая.
— Ка кво ис ка тя ощ е от него, след като му е лю бов ница? — попит а
М ариан а, бе з да откъсва поглед от крас иват а граф и ня.
— О, той няма по стоянна мет ре с а. П ро сто с е забавл ява с нея, когато м у
хрум не. — Тя в идя как Джордън на клони в нимат елно глава към крас ав ицат а.
— М ай този пъ т изборът му отново е падн а л върху нея. — Тя подхван а
М ариан а под ръка и леки чко я побут на към стълби щето. — Бягай. Н ека
Д жордън да те предст ав и пред нея. Дотолкова е плене на от чар а му, че едва
л и щ е ти обърне о со бено в нимание. А ние тъ кмо това и искаме, на ли?
М ариан а не помръдна от мястото си. П о–добре изобщо да не при съствах
на това м ясто, помисли тя зас егн ат а. Той загледа женат а вт рен чено и
уст нит е м у пот ръп наха чувс твено. М ариа на не желае ше повече да
набл юдава т ази непри ятна сцен а — т айн ствен а игра, чиито прав ила не
поз нава ше. П риис ка й с е в ремето да с е върне на зад и отново да сре щне онзи
Д жордън, който и каза, че щ е уби е вс еки, който с е опит а да унищож и
прозореца.
— М ариан а — прои зне с е настоятелно Дороти.
В ъздъх на дълбоко и з аслиз а по с тълбит е. Трябва ше да с е успо кои.
Меж ду нея и Джордъ н бяха възни кна ли съвс ем нов и от ноше ния и това,
ко ето ст аваше в момент а, нямаше ни що общо с тях. Той й каз а открове но, че
ще отиде при т аз и жена. П реди в реме тя реши, че т рябва да с е почув ства в
Кем бърън като у дома си, а Джордън Дрейкън ол ицетворя ваше Кембърън.
С л едовател но бе длъж на да приеме лекомислен ите му аван тю ри. Н е, пом иеш
си тя, едва ли няког а ще успея да св икн а с тях.
Тя с е приближ и до колат а, но двамат а изобщо не за беляз аха
при съств ието и — ф акт, който я изпълн и с гняв . П о дяволи те с цялат а т ази
ха рм ония! Не заб ав но т рябваш е да го ядо с а по ня какъв начи н, и то бе з да
раз руш и художе с твенат а измислица, изпл етен а тъй сръчно от Дороти.
Речено, сторено. О тиде до него задърпа ръкава му като ма л ко,
не търпел иво де тенц е. Той я погледна из нена дан, а тя му с е усмихн а насре ща
с пол уотворен а уст а и очи, бле сн а ли от възхи щени е, след ко ето направ и
подче рт ано дълбок ревера нс.
— А х, Ваша светло с т, моля в и, предст авете ме на т ази кра сива дама.

Н ещо блъсна в рат ат а и я събуди.

— Ел а! — Джордън с е запре пъва шумно в ст аят а. — Х айде, побър з ай!
Н икога до с ега не бе го в иж да ла в т акова състояние. Бе з намет а л о, с
ис крящи очи и разбър кана ко с а. М ариана с е изпр ав и уплаш ена.
Той дръпна рязко з ав ив кат а и грубо я из тегли от леглото.
— Тихо! Н а ли не искаш да събудиш цялат а къща? — Грабна ха лат а от
стол а, пъхна й го в ръцет е и я побут на към врат ат а. — По–бъ р зо, по
дявол и те, полунощ е…
— Знам. Какво… Пусн ете ме ведн ага — изв ика тя и с е опит а да с е
о свободи от хват кат а му. — Да не ст е с е побър ка ли?
— Н е ми с е вярва. — Умълча с е за момент. — Про сто съм пиян —
продъл ж и той с бле сна ли очи.
Д ум и те му с е потвърж дава ха от дъха на коняк и парф юм, който с е
но с еш е от него : ф акт, който не доприн асяш е за ут а лож ването на гнева й.

87
 — Щом е т ака, по–добре да с е при бере те и да си от спит е.
Б е з да продума, той я зате гли към стълбищ ето.
— Ил и още по–добре… з ащо не иде те при вашат а граф и ня Ролбън.
С игур на съм, че ст рахот но ще с е зарадва, когато…
— П ъл на скука… всич ки до една. Скука, скука…
— Вчер а следобед не в и беш е скучно с нея, доколкото си спомням —
пре късна го тя о ст ро. — Веч ерт а на мас ат а също.
— Знаех, че ще с е вбе с иш.
Д а, на ист ина бе вбе с ена и даде всичко от с ебе си, за да го ядо с а. Н е
м оже ше да допусне обаче, че държ ани ето й ще преди зв ика т акава о ст ра
ре акц ия от негова ст ран а.
— П усне те ме веднаг а да с е върна в ст а ят а си.
— И зключено. Пътуваме. Тръгваме.

— П ътуване ли? — Тя с е препъ на във второто стъпа ло. — Какво

пътува не? Да не ис кате да ни в карат е и двамат а в гроба?
— Н е говори глупо сти… Н ай–ст абиле н съм, когато съм пил — добав и
той с натеж а л е зик. — П ит ай Грегор.
— Д обре, да го пит аме. Той си гурно…
— Грегор си пъха но с а нав сякъде — прекъ сна я Джордън, покл ати гл ава
и разтвори широко външ нат а врат а. — Затова го и з аключ их. М акар че това
едва л и ще му попречи след ма лко да с е измъкне.
— Н ека тогава поговорим с Дороти.
— Говорих вече с нея. Н е бе о собено въодушев ена, но знае къде
отивам е. Н а лагаш е с е да й каж а. Н е подобава на един настой ник да… Ти си
м ного бол на. Тре с кат а те е пова лила на легло, ра збра ли? — Повлече я
над ол у по с тъпа лат а и с е на сочи към очакващат а ги ка ляска. — Самия т аз не
с е нуж д ая от пре текс т, з а да напус на това място. Всичк и ме зн аят като
чове к, който не спа зва домак инск ите си з адължен ия.
— Щом ще пътувам, т рябва поне да с е облека — опит а с е да възр ази тя
за по сл еде н път. П озволеш е ли й да изт ича до ст аят а си, ще ше да с е
за кл ючи. — И скам да ида бъ р зо горе. Н яма да…
Той поклат и рязко глава.
— Н яма в реме. — Слож и пръст на уст ните си и продълж и: — Н а лага с е
да т ръгнем по сред нощ. Н икой да не з абележ и. Н е е редно… — Р аз твори със
за мах врат ат а на ка ляс кат а, повдигна леко М ариан а на ръце и я тлас на върху
с еда л кат а. Скоч и вът ре и с е наст ани сре щу й. — Давай, Джордж ! — изв и ка
той на кочия ша.
Кол ат а потегли рязко и с е поне с е луд ешк и по паваж а.
— Трябва да кара по–бав но — запр оте стир а тя буй но.
Д жордън поклат и глава.
— О бе щах на Дороти да те върна обратно след два дни. Н а лага с е да
побъ р зам е.
— Ка кво, два дни ли?
— Н е с е бе зпоко й. — Джордън с е прити сна в ъгъла и облегн а глава на
ст енат а. — Той раз бира от кон е…
— В ърне те ме обратно. Н е искам…
П ро сто не бе за вярван е! Този пиян глупа к бе зас па л. П ротег на ръка и
го разтърс и. Н ика ква ре ак ция.
— Д жордън! — изв ика тя с вси чка сила.

88
 Той изпъ шка ти хо.
Тя подаде глава навън. Как бе нарекъл кочияш а?
— Д жордж , моля в и, закарай те ме обратно у дома.
М ъжът не отговори. Всъщ но ст в мълча нието му нямаше ни що чудно,
пом исл и тя. В Кембърън тя бе чуж д човек, а и сигурно бе св икна л Джордън
да отвл и ча разл ични жен и. П оне по една на с едмица.
Н е й о ст аваше дру го, о свен да почака докато Джорд ън с е съ буди и
изт ре знее. О блег на с е на т апицерият а. Н има бе възмож но човек да спи,
когато кол ат а с е т ре с е т ака? Чак зъб ите й с е разт ра ка ха.
О т прозореца я лъхна студен вят ър и повдиг на нощни цат а й. Бър зо с е
пъхн а в синия си ха лат. О Боже, т а аз съм бо с а, до с ети с е тя в този м иг.
Д жордън не й о ст ав и в реме дори да си в земе обув ки те. Тъкмо това ма л ко
неудобс тво бе капкат а, която преля чаш ат а на нейн ото тър пени е. Н е може ше
да го чака да с е събуд и.
Д жордън с е размърда едва на следващ ия ден следобед и на М ариана й
иде ше да го уби е на място.
П огл едът му с е спря за миг на лицето й, след ко ето отново притвори
очи.
— М ил и Боже.
— В еднаг а ме върнет е обрат но — настоя тя, пламна ла от гн яв .
— С коро — промърмори той в ответ.
— С коро! — повтори тя вбе с е на. — И зри твате ме по сред нощ от
л егл ото, подгонват е ме в т ази ръбе ст а ка ля ска бо с а и по нощниц а, сл ед
ко ето потъвате в бе змет ежен пи янск и сън. Ц ялат а съм в син ини, тъй като
бл агов ол ихте да нареди те на кочия ша да…
— Я по–т ихо. — О чите му я ст релнаха ядов ито. — Глават а ми кън ти, а
отгоре на всич ко и гласъ т т и ме ръф а като гладен лешояд.
— Ч уд е сно. — Тя с е усмих на злора до. — Ще продълж а да в и ръф ам
м е с ат а докато не заповядат е на кочияш а да п о еме обратно.
Той с амо поклат и глава.
— Н е може да с е държ ите т ака с мен. Н е ще позволя да ме изте з ават е с
ва шите си пи янск и при щев ки.
Той притвори очи и облегна глава на т апи церият а. За него аз съм нищо,
въздух, помисли си тя. И деш е й да го изрит а от ка ля скат а.
— К ъде ме води те всъщ но ст ?
Той небреж но заобиколи въпро с а й.
— С коро.
— И за що, моля?
— С м ет нах, че идеят а не е лоша. — Р аз твори широко очи и я изгл еда
пре зри тел но. — Вс емогъщи Боже, те з и одеж ди с а по–пр отив ни дори и от
рокл ят а, с която те накачули братовчед кат а Дороти.
— За що тогава не поча кахте ма лко, за да с е облека ?
— Б ър зах. — О чи те му отново с е затвориха. — Трябва да помисля.
— С ам о не зас пивай те отново!
— Н е си т аз и, която ще ми каже какво да правя и какво — не. —
Н адиг на кл е пач и и в не запно от очи те му изче зна каквато и да било следа от
пия нство. — Ето какво. Глават а ми с е це пи, уст ат а ми смърди сякаш цял а
нощ съм си държ а л т ам ботуши те, а о свен това съм в отв рати тел но
на ст ро ен ие. И маме си цел и следоват елно ще спрем едва, когато стиг нем до

89
нея. — Той при твори отново очи. — А с ега възнамер явам да по спя още и т е
съве твам да сториш същото.
Тя с е вт ренчи бе змълв но в не го, кип ейки вът решно от гн яв .
Н е сл ед дълго з абеля за, че е з аспа л отново.
Д ва пъти сп ираха на пощен ски ст ан ции, за да сменя т конет е и да с е
подкре пят, но продълж аваха нат атъ к след около полов ин ч ас пре стой.
Н астъ пи вечер, а след не я и нощт а. М ариана задря ма, но обсипан ият с
нер ав но сти път не й по зволи да засп и ис тинс ки.
Д жордън нямаше подобни проблеми — бе ше като бе бенц е в люл ка.
И деше й направо да го уби е. И ли поне да го на каже же стоко при пръв
удо бен сл учай.
М а л ко преди зазоряване ка ляс кат а зат роп оли по няка къв ка лдъръм . Тя
погл една пре з прозореца и съзр я нея снит е оче рт ания на множе ство къщи.
П ро светл я — яв но бяха навле зли в голям град.
— К ъде сме? В Ло ндон ли?
Той с е с епна и погледна бъ р зо пре з прозореца.
— Н е, но с е дв иж им както т рябва. — П рот егна с е и добав и: — Све сте н
чове к е този Джордж .
— К ъде с е намираме в момент а?
— С коро щ е ст игнем.
М ина й пре з ума, че ако този мъж повтори думат а «скоро» с амо още
веднаж , щ е го уб ие още преди да с е върнат в Кембърън.
Кол ат а спря в не запно, Джордж скоч и от капрат а и отвори широко
в рат ат а.
Д жордън сле зе, вдигн а М ариан а на ръце и я изне с е от колат а. П од
бо си те й крака нас тилкат а бе влаж на и студе на.
— Б ихте ли ми… — В този миг погледът й попа дна върху кулат а, а след
това с е спр я и на върха й. Бе невъзмож но да с е заблуж дава. С ега веч е
зн аеш е къде с е намира.
— Катедра лат а — промълв и. — Свет а Д ева М арийо, ние сме в Й орк!
Той с амо кимна.
— Д а, катедра лат а на Н ашат а Свет а М айка в Й орк, ако т рябва да бъдем
по–точн и. — П огледна към и згрялото слънце. — Ела, в реме е вече.
Тя прис тъпи крачка напред. Погледна надолу към нощн ицат а и бо сит е
си крака.
— Н е съм облечена. Н яма да ме пус нат вът ре.
Той св и реши телно устни.
— Ще те пус нат.
Зама яна, тя с е о ст ав и да я з авлече в църкват а, в която цареш е сумрак.
Зна еше какво ще в иди. Баща й го е в иж да л ведн аж , а май ка й и ст ара майка
че сто разговаряха ка к някой ден специ а лно ще от пътуват за А нглия, за да го
раз гл едат.
Ка кво великолеп ие! Спря с е пред големи я източен прозорец. См ел и
си ни тонове. Алено. Зелено. Слънч евото сия ние и искря щи те багр и —
съедин ени в пъст ро цветно великоле пие.
О гром ният з асводен прозорец с е изв и сява ше на с едемде с е т и ш е ст
фут а, а ш иринат а му бе т риде с е т и два фут а. Под прозорци те, богато
украс е ни с орнамент и, изпъ кваха дваде с ет и с едем стъ кла със своите
ангел и, пат риарс и, пророци и све тци. Всяко от тях предст авлява ше квадрат
със ст ра на от около т ри стъп ки и изобразява ше някаква сц ена от Вехтия

90
зав ет — като с е започн е от Сътворен ието, т а ча к до смъртт а на А ве с а л ом .
С л едваха деве т редици стъкл а, на които бя ха изпис а ни о с емде с ет и една
сц ени с м рачни предс каз ания от А пока лип сис а. В на й–ниско ра зположени те
две редиц и бе увековече н и ктиторъ т, епи скоп Скарл оу от Дъръм ,
зао бикол ен от двет е ст рани с англ ийск и рицар и, свет ци и архиепи скопи.
— Робърт Ковънт ри, съ творил това прои зведение преди повеч е от
че тири столе тия, е работил по него в продължен ие на т ри годин и — обади
с е Д жордън. — П олучил е за не го царското възна граж ден ие от петде с е т и
ше ст фунт а. Как мислиш, т ази сума оправдан а ли е била ? — Тя не отвърна.
П огл една я ощ е веднаж и к имна бав но. — Виж дам, че наис тина я смят аш за
спр аведл ива. Впрочем аз също.
— В ел иколепно е — прош епна тя. — Всичко е толкова…
— Та ка си и помислих — че ще ти харе с а. — Той с е усмихн а.
— Д о обяд можеш да с е отдаде ш на молитв и пред олт ар а на Ковънт ри.
Трябва да спа зя обещан ието, ко ето дадох на Дороти.
— С ам о до обяд ли? — поклати глава тя. — Н уж но ми е повече в рем е.
Та това е с амо единия т от прозорцит е. А катедр а лат а има общо сто и
т риде с е т.
— О бещах на Дороти да… — Той спря, съ зирай ки от чаяни ето, изпис ано
на л ицето й. — По дяволи те… тогава до з а ле з–слънц е.
Тя за кима усърдно.
— Та ка ще мога да огледам и гол емия зап аден прозорец на подходя що
о све тл ени е. — О бърна с е отново към източни я прозорец и продълж и със
зам ечт ан глас : — Виж т е с амо ка к е съ чет а л ярки те багри с от с енк ите на
сив ото. Н е е ли пре красно ?
— Д а, пре красно е — съгла си с е той усмих нат. — Ще поговоря с
архи еписко па ни кой да не смущ ава съ зерца нието т и.
— Н ищо не може да ме смути.
— Точно т ака. Убеден съм, че в момент а наис тин а никой не е в
състоян ие да ти попреч и. С ега отивам в на й–близ кат а ст ран ноприем ница.
Ще гледам също да ти нам еря обув ки и рокля.
В няко и от стъ клописи те Ковънт ри бе влож ил дори и хумор. Това баща
й не бе спомен а л… Какво ли каз а току–що Джордън? — Хубаво, много м ил о
от ваш а ст ран а.
— А м оже би предпочит а ш зебло и пеп ел?
Р азл и чни те от с енк и на синь ото бяха великолепн и, но пък те зи ню анси
на червен ото…
— Д обре, както кажете.
П одсъзнателно долов и, че той поклати глава. След ко ето до слуха й
до с тигн аха отда леч аващ и с е стъ пки.
Ка к л и Ковънт ри е успял да по ст игне този уд ив ителе н е ф ект?

Д жордън дойде да я в земе, когато на не бето угасна и по следнат а

све тл ин ка. Вгледа с е в пламна л ите й т ре скав и очи и в лицето, зас тин а л о от
възхит а. Б е з да продума я изведе навън и скоро двамат а с е озоваха в една
бл из ка ст ран ноприем ница. И зобщо не забеляза кога Джордъ н й напъха
вър зоп дрехи в ръце те.
Ч ервено и синь о. М атово. Бист ро. И све тлина. М ного светли на. М а л ко
сл ед това той слож и в ка ляс кат а и с е наме с ти до не я.
— М исля, че пре кара чуде с ен ден, на ли?

91
 — С ъзда дени с а за веч но стт а — промълв и тя.
— Та ка е, има ги вече от толкова много време.
— Картинат а може да с е изгор и, ст атуят а да с е прекатури. Те зи
прозорци обаче с а сътворен и, за да надж ив еят вечно с тт а.
— Стига разн и дървеня ци като Н ебров да не по с ег нат на тях. — Той с е
нам ръ щи. — Как с е чувс тва ш с ега? Ст рани те ти с а пламн а ли.
— С ветл инат а, т ази све тлина…
— И зпратих Джордж да доне с е кошн ица плодове. В състояни е ли си
изобщо да с е храни ш?
Ст руваш е й с е, че едва ли няког а ще слож и не що в уст а — толкова
за сит ена с е чувства ше от багр ите и техни те бе збройни от с енк и.
— Ч увствам с е като стъкло, еднов ременно прозр ачно и украс ено с
ф игури… — Спря за миг и поклати глава. — Чувс твам с е… много, много
о со бено. Зле ли и зглеж дам?
Той с е позасм я.
— М исля, че си пияна.
Тя поклати глава.
— Н е е възмож но. Н е съм пила в ино.
— С ъще с твуват и по–опасн и в идове пи янство от онова, ко ето
предизв и кват сокове те на лозат а. — Той привлеч е глават а й върху рам ото
си. — Почи ни си. Ще пон е с а по–леко твоят а ф изич е ска отпадн а л о ст,
откол кото ти моят а.
Н евол но тя с е в цепени. До съзна нието й до стиг на ня как ъв неяс ен
спом ен. М ай т рябва ше да отбяг ва този човек, но защо… Така и не с е до с е ти
и с е отпус на на рамото му.
Той й подари катедра лат а, дари я с това чудо.
— О пит ай с е да по сп иш. П редп олагам, че с амо си задрямва ла за ма л ко
докато пътувахме нас ам.
— Б ях направо бясна. Н е можех да в и понасям.
— Знам.
— И за що направ ихт е всичко това?
— Н епредсказуеми с а приум ицит е на глупеца и пиян ия.
— Това не е било случай на при умица.
— Щом като не ми вярваш, няма да на стоявам повече. И скам да
понат рупам добри дела, за да натеж ат ве зни те в моя полз а.
— Б еш е… извънредно мило от ваша ст рана.
— Трябва да повториш те з и думи пред Грегор. П о този н ачин ще м и
сп е сти ш няко е и друго теле с но на каза ние.
Едва ли говореш е с ериоз но. Н има бе сторил вси чко това з аради
порт р ет а на майка му? Н аис тина, той бе много развълнуван, когато в идя
творе нието й, но вс е пак…
И зобщо не разбира ше смисъла на негов ия же с т. Н о всъщно с т това не бе
от зн аче ние. Подариха й катедра лат а — ето ко е бе важ н ото.
— За беляз ахте ли ню анси те на синь ото ?
— Д а. — Той я пога ли по ко с ат а. — Н о ще при зная, ч е не с е в глеж дам
във всяка подробно ст, а възприемам ка рти нат а като цяло.
— Д а, ра збира с е. Д ет айли те с а толкова много.
— Та зи стъклоп ис по–хубава ли е от не бе с ния прозорец ?

92
 — Н е, творен ието на моят а баба е по–добро, но тя ни кога не е има л а
възм ож но стт а да работи в подобни мащ аби. С едемде с е т и ше ст фут а,
предст авя те ли си…
— Н е мисли повече за катедра лат а, защ ото т ака няма да за спи ш. И
какво с е прав и, след като срежеш стъклото ?
— Мол я?
— Н а ли ми обяснява ше веднаж как с е прав и оконч ателн ат а ск ица за
разр язва нето. П о сле какво ст ава ?
И зобщо не подоз ираш е, че тогава в кулат а той е разбр а л обясне ният а й.
П ом неше единс твено тих ия му глас в мра ка, изпълн ен с чувстве но ст. И с ега
бе тъм но, гласът му също бе тих като он зи пъ т, но с ега с е чувстваше
споко йна и за щите на.
— И зрязвам парчет ат а стъ кло с желя зно о ст рие или ре зец. След това
горн ият сл ой боя с е изс търгва със ст рит камък.
— А по сле?
— А х, в ие всъщ но ст изобщо не с е интер е сувате исти нски — отвърна тя
не търпел иво. — Н е е възмож но да с е интер е сувате.
— Е, имам ня какво право да проверя проф е сион а лнит е ти знан ия, сл ед
като дявол зн ае кол ко в реме ще ж ивея с дупка на покри ва.
Н ямаш е откъд е да знае да ли му казва исти нат а или не, но вс е пак ре ши
да изпъл н и молбат а му. Та на ли той й подари катедра лат а!
— С л агам отделни те късове на ст атив , нанасям слой пч елен во съ к върху
тях, повт арям лин иит е още веднаж с молив , след ко ето с е проверява
прозр ачно стт а на ст ъклото. — Уморат а започна да я надв ива и тя с е прозя.
В ъз будат а й по с теп енно с е ут а лож и. — П о сле рисувам с боите и когато
свърша, на насям сребър на боя върху бялото стъ кло. Стъкл ото след това с е
пече в пещ, за да с е сте гне боят а, а най– накра я прикр епям отд елнит е късове
едни към други с ив ици от олово и с циме нт.
— Ковънт ри по същия нач ин ли е дейс тва л?
— В си чки ние прав им т ака.
— И , разбир а с е, още цял куп нещ а, на ли ? — О чев идно не му бе
убя гна л о, че в опис а нието си спе сти най– слож нит е проце си. — Може л и
няко й път да погледам как работи ш?
И зведнаж с е почув ства нелов ко и п от репери от студ.
— Н е.
— И за що не?
— За щото ст ъклопис а си е моя.
— Тъ кмо затова и настоявам да присъ ствам.
Тя поклати кате горично глава и отново я от пусна на рамото му.
— С ега обаче т рябва да по с пя.
— По–скоро т и с е ще да избя гаш — поправ и я той, помълча за миг и
бър зо добав и: — Добре, добре, сп и. Ореолъ т ми в момент а бле с ти тъй
сил но, че е по–добре с ега– зас ег а да си го при бера.

Н а няколко мили преди Кембъръ н Грегор ги оча кваш е в закр ит а кол а.

Той с е изс тъпи на средат а на пътя, спря Джордж с ш ироко разпер ени ръце и
отвори в рат ат а на ка ляс кат а. Погледът му с е плъзна бър зо по лиц ето на
М ариан а.
— Д обре ли си?
Тя ким н а с лъче з арна усмив ка на уст а.

93
 — Б ях в катедра лат а.
П ри те з и думи лицето му с е от пусна.
— Д орот и ми съоб щи. Бе до ст а ядо с ана, но съм доволе н, че Джорд ън е
прояв ил вс е па к следа от благопр иличи е като е уведомил пон е нея.
— Р азб и ли в рат ат а? — поиска да уз нае Джордъ н.
— То с е знае. — Грегор с е усмихна широко. — И то бе з да вдигам шум .
— Той помогна на М ариана да сле зе от колат а. — Също тъй бе зш ум но
т рябва обаче да в карам е М ариана обратно в дворец а. Тръгваме с нея пред
вас, по сл е минаваме пре з миялнат а и по задн ото стълби ще право в ст аят а й.
Ще изчакаш тук един час и ча к след това т ръгва ш. Р азбра ли?
— Н е съмне но вече си измислил и новат а си верси я, на ли ?
— Д а, ма лъ к изле т до Саутуи к. Било ти е непо но симо горе що и както си
бил пийна л, съвс ем спонт а нно т е е споходила иде ят а да с е поразходи ш по
м оре със «Сийсторм». Събудил си с е и с изн енада си открил, че корабъ т е
пропътува л полов инат а край бреж ие. — Той повдигна рамен е. — Вярно, че
с е пооп итоми в по следн ите години и т ази версия няма да про звучи о со бено
убедител но, но пък оне з и, които вс е още помнят Диама нте ния дук, няма да
с е усъм ня т.
Д иама нте ният дук. Дороти й спомена не що з а това прозв и ще… Н о в
м ом ент а нямаше в реме да ра зсъж дава по въпро с а. Грегор леко я побу тна към
за крит ат а кола.
— И гледай Джордж да не с е разпри ка зва пред при слугат а — изв ика той
на Д жордън пре з рамо.
— Той ще си държ и уст ат а затворе на.
— Поча кай. — М ариана с е обърна към Джордън. — Бла годаря в и! Той
с ам о повдигн а рамен е.
— Н яма н уж да да ми благодар иш. Н а ли ти обясних, че това бе с ам о
една пиян ска при умиц а. — Той от ново с е качи в ка л яскат а си. — Х айде,
Грегор. Закарай я по–бър зо в ст аят а й. Н е обичам да стоя дълго на едно
м ясто.
П от егл иха с Грегор и тя с е умълча.
— И вс е пак не бе ше приумиц а на пиян човек — продума тя най–
на края.
— П о всяка вероятно ст на ист ина не е.
— Б еш е из ключи телно мил към мен.
— О , да, когато поиска, той може да бъде много мил.
Н а л ицето й с е изп ис а бе з помощно с т.
— П ро сто не го разбир ам.
Той замълча и с амо пога л и ръкат а й.
Грегор си мисле ше, че тя с е нуж да е от утеха. Вероятно бе прав . П о
в рем е на пътуването тя неоча квано с е с ближ и твърд е много с Джордън и го
опоз на от разл ични ст ра ни. Видя го както пи ян и гневен, т ака и
доброжел ателе н и грижов ен.
А о све н това той й подар и и катедра лат а. Ка к да с е бори с ега прот ив
не го?
И вс е пак т рябва ше да с е пребор и. Да усъвърше нства сво ето изкуство и
да свърши още редица не ща, за да изпълн и зад ачат а, по ст авен а й от май ка
й. О т с ег а нат атък щ еше да по све щава пон е по един час днев но на
джедел ар а.

94
 Това бе един ствен ат а възмож но ст да ст ъпи здраво на кра кат а си в този
объркващ свят, упра вляван от хора като Джорд ън Дрейк ън.

6 септ ем ври 1811 г од ин а

Лост Кош И н, С аутуик, Ан глия

Н ебров ще ше да с е зарадва извънредно много. М арк Ко с тен хвърл и в

кам инат а съоб щени ето, п олучено от Кембърън и с е загледа в ха ртият а, която
с е сгърчи, поч ерня и с е стопи в огъня. Н е бе изключ ено сведен ият а з а
художе ствен и умен ия на моми чето да с а пре силен и — съгледвачът м у в
Кем бърън не разбир аше от те зи нещ а. Но също т ака не бе изключено тя вече
да удовл етворява пре тенц иите на Н егова светло с т и в случ ая това е
единс твен ото, ко ето имаше някакво зн аче ние. В по следните си пи сма
Н ебров ст ава ше вс е по–ц инич ен и настойч ив . Наполео н бе обърна л погл еда
си на изто к и херцо гът с е нуж дае ше не отлож но от ценни я за лог.
В съ щно ст, ка кво иска той от мен, помисл и си Ко стен с яд. И на мен не
м и е прият но да стоя бе здее н и да ча кам. П редпа злив ия т Небров м у
заповяд а да не наблюдава лично момичето и затова прибяг на до услуг ите на
пл атен съгледвач. Самият той, Ко стен, пъ к т рябваше да с е задовол и с
бе з край ното чакане в това пре скучно при ст ани ще. А нглича ните пон ач а л о не
гл едаха с добро око на чуж д енци те и пребива ването му тук бе при дружено
от нем а л ко непр иятн и моменти. В него по сте пенно узря ре шени ето да си го
върне тъпкано зар ади изтърп ени те не сгоди.
За щаст ие и згна нието му скоро щеш е да при ключи.
С една на мас ат а, по с егна към пер ото и може би за по следен пъ т с е за е с
напис ването на доклад а си до Н ебров .

Глав а осма

12 я н уари 1812 г од ин а
Кем бърън

— Н е т ам! — М ариан а с е затич а с вси чки сили пре з за лат а, за да в зем е

тясн ото стъ кло от ръцет е на Грегор, който тъ кмо с е кан еше да го отне с е в
т рапе зарият а. — Н уж но ми е за ба л нат а з а ла. И скам го като допълнит ел на
ст енна украс а към куп ола с цветят а.
— П ропусн а ла си да ме о сведомиш — отвърна Грегор благо. — Те зи
ст ъкл а с а разпределен и из целия Кембърън. — Той огледа в нимател но
ст ъкл ото. — Наис тин а е много красиво, но си помисл их, че цветни те мотив и
м оже и да с а т и дот егн а ли вече.
Тя повдигн а рамен е.
— Цветят а с а най–добр ото укр ашен ие за една ба лна за л а. Защото
въпл ъща ват красот ат а. А тя е нещо, ко ето никога не омръзва.
— Д а, но с тигър а на прозореца в за лат а нещ ат а не стоят точно т а ка,
на л и? — Грегор с е усмихна широко. — Н еотдав на погледът ми случай но с е
спря върху него. Слънцето з а лязваше и Бог ми е св ид етел, стори ми с е, че
вс еки м иг ще с е нахвърли върху мен.

95
 — Ч уде с но. — М ариана с е усмихна. — Знач и съм с е справ ила. Н адявам
с е, че т ази вечер цве тния т купол ще има същото ре а листи чно възде йств ие
върху го ст ите. — Усмив кат а й угасна и лицето й помръкна. — Ще ми с е и а з
да присъс твам.
— Е, на ли и бе здруго в иж даш купола вс еки ден. Та ти упот реби цел и
т ри годин и, за да го съ твориш.
— Н е е същ ото. П редст авях си ка к двойкит е т анцуват и… Защ ото под
купол а с ам ит е те ще с е но с ят като ж ив и цветя. — Бе наясно, че мечт ат а й е
нео съще ств има. Н е бе прието момичет ат а в учил ищна възра ст да по с ещават
ба л ове те на възрас тнит е, а тя вече с е бе примирил а с ролят а на веч ното
де те. Та на ли т рябваше да предпа зи А лекс от злобни и обидни подмят а ния.
В ъпре ки че от т ри години водеше съвс ем затворе н ж ивот, тя вс е пак успя да
уст анов и, че Дороти и Грегор съвс ем точно с а характер изир а ли лицем ерието
и же стоко стт а на в исш ето общ е ство. Еди нстве но положе нието на Дороти в
това общ е ство, както и хладно кръв нит е й наме си не позвол иха неговат а
от рова да с е изл ее и върху М ариана. Тя с е усмихна с усилие. — Е, добре,
ут ре ще м и разкаже ш всичко подробно. — П оклат и глава и заоглеж да
ст ъкл ото срещу све тлинат а. — Н е, не е до ст атъч но добро.
— За що, много е хубаво — възр ази той.
— Н е, твърд е обик новено е. Ще в зема стъкл ото, ко ето направ их
м ин а л ия м е с ец. — Вне запно глас ът й с е изв иси. — Робърт!
М л адия т прислуж н ик дот ича бър зо и тя му връчи с тъклото. — Зане с и го
в скл ад а и в земи от кулат а стъ клото с ж асмина.
— Жасмин ли? — попит а момъкът недоумява щ.
— Това с а оне зи бели цветове.
Той кимна бър зо и с е з автече навън.
— В скл ада има толкова много твои стъкла, че с тях могат да с е украся т
вси чки прозорци в двореца на Уелския принц в Брай тън — з абеля за Грегор.
Тя с ам о повдигн а рамен е.
— В с е няко й ден ще ги изп олзвам за не що. Ф акли те готов и ли с а вече ?
— Ес те с твено.
— А ако з ава ли дъж д? — попит а тя, в не запно обзет а от пани че с ки
ст рах. — Н е можеше ли събира нето да ст ане следобед? Н а слънчева
све тл ина куп олът щ е бъде много по–кра сив .
— Н е. Джордън пока ни хорат а на ба л — отвърна Грегор тър пеливо.
— И разбир а с е, той ще с е появ и чак в по следния миг, на л и?
— Д ва ме с ец а бе в Швеция и едва от завчер а е в Лондо н.
Тоз и ф акт й бе и зве ст ен, но в момент а нито един разуме н арг умент не
до с тига ше до съзна нието й.
— Ц ял о чудо е, че няма да доведе и шведския пре столонаследни к, сл ед
като го см ят а за толкова забав ен. А може би и Д е зир е, дъщер ят а на кра л я.
Д орот и твърд и, че била голя ма чаров н ица.
— Н е, сре ща л с е е с амо с пре столон аследни ка — той й намигн а. —
М исл я си, че ако реши да напусн е онази студ ена ст ран а, дори и с амат а
Аф родит а не би могла да го задърж и.
— За що тогава органи зира ба л по сред зима, след като толкова
не нав иж да студа?
— А ти как мислиш, защо ли го прав и?

96
 — О ткъде да знам какв и мисли му с е въртят из глават а ? Тръгва
на някъде, в ръща с е, по сле пак т ръгва… И зобщо прав и, какв ото си пои ска.
Той няма ника кво…
— С ъобщ их му, че куполъ т е готов и идва да ти изкаже почит ан ият а си.
Тя ус ети как ст рани те й порум еняха.
— Н аис тина ли? — В погледа й с е чет еше съмнен ие.
Грегор с амо кимна.
— Той много с е горд ее с тво ето творение.
— Н икога не ми го е ка зва л — прошепн а тя.
— Н е си ли за беляз а ла, че му е т руд но да говори за по–дълбо ки
чувс тва? Н има не те е о ст ав ил да прав иш тук ка квото поис ка ш?
— Д а. — Гърл ото й с е св и и тя с е прокашля. Значи той с е горд ееше с
нея. Б е предизв и ка ла одобрението му. Самат а мисъл означава ше твърде
м ного за не я и затова т рябваше да прикр ие ист инск ите си чувс тва. — И вс е
па к има опасно с т да пропусне изи ска ния ба л, който дава в ч е ст творението
м и, н а л и?
— Знам, че не с е ин тере сува ш от те зи не ща, но той пои ска от шведите
да напуснат Напол еон и да с е присъедин ят към съю зни ците.
С игур но т ака и ще ст ане, помисли си тя. П ре з измина л ите т ри години
има ше възмож но ст да наблюдава един Джордън Дрей кън, до ст а по–ра зличе н
от м ъж а, когото сре щна в Монт ав ия и който толкова рядко с е мяркаше в
Кем бърън. То зи бле стя щ и много ст ране н човек бе пропътува л цял а Ев ропа,
за да на л ож и сво ето разбира не з а светов ното уст рой ство и вс е още си
о ст аваше за гадка за нея. Грегор й довери веднаж , че Джордън е успял да
подти кне дори генера л Барвоар да напусн е Н аполеон, макар и да е бил
в исоко ценен от императора. Загат на съ що, че дукът стои в о сноват а на
бан крут а на Лио нскат а банка, зама лко не довел Ф ранция до стопан ска
раз руха. Буква лно с е ра зт репери, в печ атлен а от т ази бяс на воля и
цел еу ст рем ено ст.
— И за що мрази толкова Наполеон ?
— В А нглия всичк и мразя т Корси кан еца — отвърна Грегор уклонч иво и
повдиг на рамен е.
— И вс е пак, защо го мрази той? — настоя тя.
Грегор продълж и да с е колеб ае.
— Е, има си лични при чини за т а зи омра за — при зна той най–н акрая. —
Н апол еон предст авлява заплаха за им оти те на Джордън, а той не пон ася
те з и не ща.
Уч удена, тя смръщи веж ди.
— И м оти в Каза н ли?
— Д а. А също и тук, в Кембъръ н.
— О , т а той изобщо не държ и на Кембъръ н.
— В л ияе ш с е от негов и те дум и. М ислех, че си го опоз на ла по–добре и
не вярваш на вси чко, ко ето ка зва.
Може ше ли ня кой изобщо да прозре мислит е на Джорд ън зад за щит нат а
броня, която но с еше.
— Зн ачи твърдиш, че лъже, т ака ли?
— Твърдя с амо, ч е мра зи чувств ото на привъ р за но ст и ограни чен ият а,
които го следват. И зпит а ли нещо подобно, дори не си го и при знава.
За щото според него едно т акова при зна ние озн ачава, че с е е превърна л в
нечия собствено ст.

97
 — И за що?
— Това, ко ето притеж а ва, т рябва да му прин адлеж и з ав инаг и. Буква л но
е обс е бен от т а зи мисъл. Той ще защ ищава Ка зан и Кембъръ н до по следен
дъх, тъй като него ват а природа е т акава. А Н аполеон предст авля ва запл аха,
която т рябва да с е премах не. — Той с е отвърна от нея. — Трябва да попит ам
Д орот и да ли няма нуж да от помощт а ми. Сигур но е з атън а ла до гу ша в
раб от а.
Ще ше й с е той да о ст ане, защ ото бе получ ила отговор на въпро с и,
които я измъчваха от години.
— Грегор, а как…
Той бе вече извън ст аят а. Н е желае ше да отговаря на въпро с ите й и
про сто си изле з е. Н о този пъ т й бе ка за л много повече, отколкото можеше да
с е оча ква.
Б е зогледни ят ст ремеж на Джордън към запаз ване на собс твено с тт а си
направо я плаше ше. Човек, който бе готов да с рути цяла една импер ия, с ам о
и с ам о з а да уни щож и някого дру гиго, т акъв човек няма ше да с е спр е пред
ни що.
В не запно обаче смътно я обзе лошо предчувс тв ие — за що ли Джордъ н
бе избра л тъкмо този студ ен с е зон за ба ла? П реди да й от говори на този
въпро с Грегор сякаш с е поколеба. Може и да казваше ист инат а, но гордо с тт а
на Д жордън от нейн ото прои зведени е едва ли бе единств енат а при чина за
провеж да нето на празн енс твото. О т една година с е чувства ше до ст а
не спокойн а. Ц елият свят зн аеш е, че Наполео н с е подготвя за поход срещу
Р усия. Може би в ремето й е изт екло и ба лът е именно камбан ният звън,
опове стя ващ края на бе зметеж н ото й съ ще с твуване.
Б е на ясно, че вс е няког а този ден ще нас тъпи и бе готова да го
по ср ещне. Трябваше да с е прим ир и с мисълт а, че ще напусн е Кембърън.
Н е, вс е още не. Н е бива ше да с е прибъ р зва. Яв но, че Джордън успява да
подкопа е властт а на Н аполеон и може би вече изобщо не с е н уж дае от
джедел ар а. Р абот ат а й напредваш е, а и Алекс с е чувстваше щас тлив тук.
Тя също с е чувстваше щас тлива.
Н е ис каш е да с е отд еля от Грегор и Дороти. Св икн а с т а зи среда и
ма кар Д жордън да от ри чаш е до стойн стват а на Кембърън, имението с е
превърн а неус етно в не йно убеж ище, в неин втори роден дом. А и
ст ъкл ен ият купол бе нейно по сти жени е, ко ето искаше да сподели с други те.
И ска ше да съзре и лицето на Джордън, когато открие какво е подарил а на
Кем бърън. Щеше да помисли отново за от пътуването си едва след ба ла, сл ед
идва нето на Джордън.
С л ед идван ето на Джордъ н!

— Грегор, кач и с е при мен! — Джордъ н хвърли шап кат а и ръкав иц ите
на присл уж ника и с е отправ и към стълби те. — Закъснях и т рябва бър зо да
с е преобл ека. Дороти сигурно ще ме изхвърли на сне га, толкова съм
за късн ял .
— Д а, т а ка и ще стори. — Грегор го по следва. — А аз щ е й помаг ам .
Ето, го с ти те веч е прис тигат. Трябва ше да с е върне ш по–ра но. Н е е твърд е
уч тиво…
— Н ебров е в П олша и ще с е сре щне т айно с Наполео н.
Грегор с е закова на място.
— С игур ен ли си ?

98
 — Я н ми прати изве с тие в Сто кхолм.
— Той знае ли за какво ще ра зговаря т?
— И ма няко и предположения. Н ебров ще пои ска от Наполео н да м у
предо ст ав и Монт ав ия и Ка зан, когато потегли към Р усия. Въпро сът е какво
л и щ е м у предлож и в замян а.
Грегор продълж и да с е из кач ва по стъпа лат а.
— Ка к мисли ш, открил ли е някакъв дру г начин да с е докопа до
джедел ар а?
— Н е зн ам — изт ръг на с е от гъ рлото на Джорд ън. — И зве с тно м и е
с ам о, че го познава един ствен създателя т му и никой друг. Възмож но е също
да знае нещо, за ко ето ние изобщо не подозираме.
— А може би с амо ще с е опит а да убеди Н аполеон какъв доверен
съю зн ик си има в не гово лице.
— Н аредих на Ян да наблюдава Н ебров и да ми съоб щава всичко, ко ето
нау чи. О т с ега нат атък не бива да из пускаш Алекс от очи.
Грегор поклати глава.
— Н ам ира с е под по стоянно наблюдение. О т както е тук, непоз нат чове к
не с е е и прибл иж ава л до Кембърън. И зключено е Н ебров да знае
м е стон ахож ден ието на двамат а.
— Н адявам с е да е т ака. — Джордън повдигна рамене. — Може изобщо
да не същ е ствува опас но ст. И скам с амо да сме сигурни, че няма да ни
напад нат в не запно и да ни изи граят.
— Това няма да с е случ и. — Грегор раз твори врат ат а и прис тъпи в
сп а л нят а. — Е, ка к бе ше в Швеци я?
— Студено. — Джордъ н съблече в ръхнат а си дреха и я запоки ти на
л егл ото. — Но по с тиг нах успех. Съвс ем скоро Корсиканец ът щ е уст анов и,
че шведите вече не с а негов и съю зниц и. А ко нападн е Р усия, Берн адот ще с е
бие на ру ска ст рана.
Грегор с една на лю бимото си място срещу прозореца, на който бе
изобраз ена майкат а на Джордъ н.
— П оход ще има. Въпро съ т е кога?
— Д а. — Джордън позвъни на своя камер иер и с е зае да разхл абва
артис тич ното ша лч е, овър зано около в рат а му. — Съвс ем, съвс ем скоро. —
П огл едите на двамат а мъже с е сре щнаха в огледа лото. — Н ямаме в реме. А и
не зн ам на нея колко в реме ще й т рябва з а джеделара. Н е мога да ча кам
повече.
Грегор с е надигн а от мястото си.
— Убеден съм, че съю зн ици те могат да надв ия т Наполеон и бе з
джедел ар а. Н а ли каза, че вси чко върв и като по мед и масло?
— За похода сре щу Р усия Наполеон е събра л най–голямат а армия, която
е кома ндва л ня кога. Падн е ли Р усия, ще пад не и Каза н. Затова не бива да
п о емам ни какъв риск. — Сва л и и ризат а си пре з глава. — Готов съм на
вси чко, с амо и с амо това да не с е случ и. Ще й дам още една възмож но ст, но
тър пени ето ми е на изчерпване.
Грегор помълча миг–два.
— По този въпро с нямам възраже ния. Ка зан не бива да пада. — И зправ и
с е и т ръг на към врат ат а. — Но не й прич инява й бол ка. Дне с поне не. Ц ел и
т ри годин и тя работи по куп ола и дори склони Дороти да я пусн е на ба ла, за
да оцени л ично въздей ств ието му. Не й отн емай това удоволс тв ие.

99
 Той при твори тихо в рат ат а зад с ебе си, но словат а му продълж иха да
звучат в ушит е на Джорд ън. Н е й при чиня вай болка.
В не запно в съзна нието му нахлу образът на М ариа на от преди че тири
м е с еца — нев инн а като дете и изпъл нена с амбиц ия.
Юм ру кът му с е стовари върху тоа ле тнат а маси чка.
П о дяволи те!

— Стой и не мърдай — заповяда ст рого Дороти. — Трябва да з акреп я

т аз и панд елка в ко с ат а ти.
— За що пола гаш толкова усил ия? Никой няма и да ме погледне, когато
с е загл едат в купола. — М ариана с е засмя нерв но. Чувстваше с е направо
бл ажена. С якаш й бяха пони кна ли кр ила. — Вси чки ще т анцу ват и ще с е
възхи щават на хубав и те ми прозорци.
— Е, в т акъв случай ще им с е и зкривя т вратове те. Така! — Дорот и
от с тъпи кр ачка назад и огледа преце няващо бялат а лент а, обузда ла водопада
от зл ато и копри на, спус кащ с е по раменет е на М ариана. — В прич е скат а ти
има нещо гръцко. А с ега роклят а. — Тя прис тъпи към га рдероба. — Б ял а.
Както подобава на млад а дама от добро с емейство.
— П ак ли бяло? — Р азочарование с е изп ис а по лицето на М ариан а. —
П ре з по сл едни те т ри годи ни не но ся ни що дру го, о свен бяло.
— Тоз и път е по–ра злично. — Дороти извад и рокля с про ст а кро йка,
в исока т а л ия и дълбоко ова лно декол те. Н аправена бе от искрящ а копри на,
обси пана с бис ери и на светли нат а на свещ ите из глеж даш е по–скоро
сребър на, отколкото бяла.
— Кол ко е крас ива — промълв и М ариа на. П рот егна възхите на ръка и
доко с на плат а, гладък и хладен като стъ кло на прозорец. — Н е съм я
в иж да л а до с ега.
— Та ка е, защ ото мадам Брадшоу я привърши едва вчера.
— Зн ачи си възнамер ява ла да учас твам на ба ла, т ака ли?
— Р азбира с е — отвърна Дороти ряз ко. — С Грегор ре шихме, че ще е
кра йно не справедливо да пропусне ш т риумф а си. А о свен това не може ш да
о ст ан еш вечно на пе тнад е с ет години. До слуха ми до стиг наха веч е някои
не прият ни подмят ан ия. Следователно е кра йно в реме съвс ем дискре тно да
с е появ иш сред обще с твото като млада дама. — Тя разкоп ча отпус нат ат а
рокл я и тя с е свлеч е на земят а. — О пас явам с е обаче, че след дне шнат а
веч ер ще с е на лож и да те и зпрат им по на й–бър зия начи н в Лондон ил и
Д орче с тър.
— Н е! — И мпулсив нат а й ре а кция св идетел ства ше съвс ем ясно докол ко
ис крено е реше нието й да напусне Кембъръ н.
— Ще поговорим ут ре по този въпро с. — Дорот и навлеч е новат а рокл я
пре з гл ават а на М ариа на. — А ко с е бе ше съгла сила да в земеш при с ебе си
Мери, ням аше да с е на лага с ега а з да и зпълнявам ролят а на камери ерка. —
П ри те з и думи тя дозакоп ча роклят а от към гърба. — Това п оложен ие в реди
на репут аци ят а ми, щ е зн аеш.
— Мога да с е справя и с ама. Н е ми е необходима и… — Вне запно
погл едът й с е спря върху огледа лото и очит е й с е раз шириха. — Боже, т а аз
из гл еж дам като…
— И м енно — Дороти въздъхн а. — О ще ут ре те в зимам със с ебе си в
Д орче с тър. Едва ли няко й ще повярва, че след като ж ивеете под общ покр ив ,
Д жордън вс е още не е прелъс тил жена като теб.

100
 Же на като не…
Д отол кова с е бе вж ивяла в дети нски я си облик, че изобщо не забел яза
как м еж дув ременно тялото й с е бе за кръглило. Н е докрай прикр ити от
декол тето, гърди те й изглеж да ха направо пищн и.
Д ума, която я ст ряс каше. Тиц ианов ит е жен и бяха пи щни, а тя… е, м еко
за кръгл ен а.
— Д е колт ето не е ли твърде дълбоко?
— О, не, съвс ем си е целомъдре но. — Дорот и набръч ка чело. — Д а,
т ака си и мислех. — П ри те зи думи тя й връчи ч иф т дълги ръкав иц и. —
В ероят но ще смекчат е ф ект а на декол тето.
М ариан а си слож и неохот но ръкав и ците.
— П рите сняват ме.
Д орот и с е за гледа вт ренчено в нея.
— Н е из глеж даш ни как при те с нена. — П о сле отме с ти погледа си. — А
бе з ръкав иц и не ще може ш да с е покажеш вече и звън Кембъръ н.
— Е, значи няма да напус кам з амъка. Така и т а ка с е чувс твам много по–
добре в ат елието си. — Отдели с е от огледа лото и пре гърна Дороти. —
Бл а годаря ти — прош епна тя. Двамат а с Грегор сте толкова мили с м ен.
Бл а годаря ти за ч уде с нат а и знен ада.
— И вс е пак държ иш на атели ето повеч е от колкото на ба ла, на ли?
— Н е и този ба л. Той е… нещо съвс ем друго.
Д орот и я целу на по челото, след ко ето продълж и да я напът с тва :
— В а л с няма да т анцува ш. Този нов т анц е направо ст ряс ка щ. Дори и на
с ел ск ите забав и не с е разр ешава. И не забр авяй, че т рябва да изгл еж даш
ст е сни тел н а и сдърж а на. Ще стоя до теб цялат а вечер, но с е опас явам , че
едва л и ще ти по служ а като мора лн а опора. Нищо, че ми с е но си слават а на
ст ра хов ит а дре сь ор ка.
— Д ре сь орка ли?
— Ст ара мома, чиито молитв и не бето вс е още не е изслу ша ло — каза
Д орот и м ел ан холи чно. — Та ка говорят з а мен хор ат а.
М ариан а направо на ст ръхна при те з и думи.
— А ко си ст ара мома, то е, з ащото с амат а ис каш да е т а ка. Ти си
из искана и хуб ава, а що с е от нася до ума ти, повечето мъже в ба л нат а з а л а
м огат с ам о да ти зав идя т. Те не бива да…
— Шш т. — Дорот и слож и пръ ст върху устни те на М ариана. — Н е съм
огорч ена или озлобена. Про сто съм приела, че мъже те не ме смят ат за
о со бено привле кат елна. Донякъд е и аз съм си в инов на, въпреки че ин аче
съм добра партия за же нитб а. Вс еки мъж ще с е почув ства полас кан да вл е зе
в с ем ейс твото на дука на Кембъръ н. О баче мъжет е предпочит ат слаб ите и
га л ь ов ни же ни. О т с амат а мисъл вече ми с е повдига. — Вз е шише нце с
парф юм и сипа няколко капки върху пулсира щат а вен а на М арианинат а ръка.
— Рози. Този аромат подхож да чуде сно на твоя цвет ен купол, на ли?
— Д а, на ист ина подхож д а много добре.
— А с ега с е усмих ни. И наче няма да т е в зема със с ебе си долу и няма
да им в идиш лиц ат а, когато разглеж дат купола.
П ри те з и думи наст ро ението на М ариан а с е пов иши и тя с е завт ече
ве с ел о към врат ат а.
— Ще с е сре щнем на стълби щето. Н ека първо с е по каж а на А лекс. — Тя
погл една Д ороти с усмив ка на уст а. — Ще в идиш, че няма да ме позна е.

101
 В предверието с е тълпя ха мъже и жен и в оф ициа лно вечерно облекл о, а
от ба л нат а за ла долит а ше т иха музика.
— П о–бав но — напомни й Дороти докато сли заха по ст ъпа лат а. —
Трябва да те забележ ат, да те в идят.
— Н е ис кам да гледат мен, т рябва да гледат прозорците ми.
— А з пъ к искам да те в идят. Ти си мо ето творе ние, ко ето т рябва да
бъде оцене но както т рябва.
В този миг тя съзр я Джордъ н в други я край на за лат а. Бе заст ана л до
в хода на каби нет а и гледаше усмихнат към лейди Карл айл. Тялото й е
тол кова пищ но, че и Тиц иан би изп ит а л възхи щени е, помисли си тя с
м ъни чко зав и ст. О чев ид но Кат ри н Ка рлайл бе по следнат а брънка в една
бе з край на верига от жени в ж ивот а на Джордън. О тдав на с е бе от каз а л а да
брои хубав ици те, по следва ли чаров нат а граф и ня Ролбън в леглото на
Д жордън.
Н е, всъщно с т знае ше кои с а. Всички до една. Червеноко с ат а Кер ъл айн
Д юмарк, по сле Хелън Джекбър и Елиз абе т ван…
В този миг Джордън затвори зад с ебе си в рат ат а към кабинет а.
— И пре ст а ни да с е мръщиш — напомни Дорот и на девойкат а.
— Н има това не е прието в обще ството? — Дороти бе права, разбир а с е.
Ка кво я за сяга ше нея, М ариан а, с кого Джордън з адоволява плът ски те си
ще ния? Таз и вечер бе по свете на на радо стт а и нямаше да допусн е не що ил и
няко й да й разва ли наст р о ени ето. — Н икъде не в иж дам Грегор?
— П ри ф акли те е. Н аглеж да тяхното запа лван е.
— В съ щно ст това е моя работ а.
— Мога да си предст авя ка к с е катери ш по покр ива в т аз и рокля.
М ариан а отново с е понамръ щи.
— В си чки ме зяпат.
— Д а, и ка к още. — Дороти с е спря в поднож и ето на стъпа лат а, хвана
М ариан а за ръка и я поведе към ба лнат а за ла. — Ела, щ е с е сме с им с
тъл п ат а и ще пре ст анат да ти обръщат в ниман ие.
Тя огл еда набъ р зо го с тите и погледът й с е спря на един от тях.
— Тук е и сър Тимоти Шери дан. Сигурна съм, че щ е ти харе с а. И той
като баща ти с е е отда л на по е тич е ското изкуство, а о свен това е и
прил и чен т анць ор. П редполагам, че на края ще пои ска да сътвор и по ема з а
ко си те и очит е ти.
— Какво? — Смисълът на думи те не до ст ига ше до съ знан ието й.
Гл едаш е като хипнотиз ирана към т ава на, увен чан с нейн ия купол .
Запа л е ните ф акли бя ха ра зположени в кръ г и о светяваха ве с ело цветя и
л озн ици. Люляк и кехлибареножълти га рден ии си съперн ичеха с пламн а л ото
оран жево на кит айс кат а роза. Л аст ари те на лозни ците с е преплит аха едни в
дру га, разделя ха с е и сред тях проблясваха пъст р и цветове. В чет ирит е
ъгъл а сред цветят а гордел иво с е пъчеха пау ни с разкош ни тю ркоаз но зел ени
и коба л тово сини пера.
— А з създадох вси чко това — про шепн а тя. — Добре е ст ана ло, не
м исл и ш л и?
— М ного добре. Великол епно е — отвърна Дороти тихо. — А с ега ел а с
м ен да те запозна я със сър Тимоти.
М ариан а по следва като в сън Дороти към рус ия млад мъж . Го сти те
ваеха очарователни те ф игури на котиль она, а над тях цветят а хвърл яха

102
при чудл ив и с енк и върху огледа лния под. Всичко в за лат а от говаря ше точно
на М арианин ите очаквания.
В съ щно ст не съвс ем. Тя хвърли бъ р з поглед към в рат ат а на каб инет а.
С игур но нямаше да му окапят диамант ите от коронат а, ако о ст авеше з а
ма л ко онази жен а и дойде ше при нея, за да й ка же, че с е е справ ил а чуд е сно
с купол а. Н ищо, че и с ама си го зн аеш е.

— Ел а, Джордън! — Дороти раз твори ря зко в рат ат а и пристъ пи в

кабинет а. Погледът й с е спря запла ши телно върху Кат рин Ка рлайл и
м л адат а дама не з абав но с е отдръ пна от дука. — Увер ена съм, че щ е го
изв и нит е, но т аз и вечер той е много необходим другад е.
Д жордън ус ети, че Кат ри н е з ас егнат а, но не смее да кръсто с а шп ага с
Д орот и. В ме сто това тя съсредоточи усилият а си върху не го.
— Р азбира с е — съгла си с е Кат рин с плени телна усмив ка. — Н адявам
с е В аш а све тло ст да с е върне скоро.
Н о Д ороти го из бут а навън още преди да успе е да отговори.
— С ега пък каква пако ст съм направ ил? — попит а Джордън,
нам е ства йки ша лч ето по в рат а си. — Както в инаги, не може ш да скрие ш
л ош ото си на ст ро е ние.
О , не си сторил ни що… о свен че както в инаги с е държ иш невъзмож но.
Д а прекараш полов и нат а вечер в кабинет а, и то с т аз и жена — изсъ ска тя
със см разяваща усмив ка на уст а. — Може ш ра збира с е, да с е върнеш при
т аз и, хм … курти зан ка, но едва след като измисл иш подходящи похва л ни
сл ова за М ариа на.
Той не я погледн а.
— Н е е н уж но. Вси чки бе здруго т ръбят в хор хва лебс твени химни по
не ин адре с.
— П оговори с нея. Тя има право да ч уе една добра дума от теб. За що я
пре небрегваш?
— Д ороти, не с е оплаква й — рече той ти хо. — Та зи вечер това не е
бе зопас но.
— Гл упо ст и! И скам про сто т ази вечер М ариан а да с е почувс тва
ис тинс ки щастл ива.
— Д обре, добре. Къде е тя?
Д орот и кимн а с глава към поме щени ето.
— Там , до младия Шер идан. И зглеж да запле нен от не я.
Д жордън обърна глава към за лат а, но твърде много хора препречваха
погл еда м у.
— Той да няма слабо с т към дец а?
— Д еца ли? — Тя го изгледа недоумяващо. — О , разб ирам, дне с вс е ощ е
не сте с е среща л и.
Б еш е решил да избяг ва М ариана. Н е иска ше нито да я в иж да, нито пък
да раз говаря с нея. Беше направ ил всичко възмож но да за брав и
съ ще ствува нето й, но милат а Дорот и о сует и негов ия план.
Д не с не й причин явай болка.
Той почувс тва ка к нещо в не го с е св и. О пит а всичко възмож но, но
ся каш цел ият свя т с е бе опълч ил срещу него. Н ай–добре бър зо да прикл ючи
с пробл ема.

103
 — Зн ачи иска ш да й из каж а поч ит ани ят а си, т ака ли? — рече той грубо.
— Д обре, щом ис каш. М акар да не разб ирам защо мисл иш, че… — В този
м иг най–с ет не я съзря.
О бе щани е, вече о съще ствено, крас иво и чувс твено.
— Д е ца ли? — прошеп на Дороти.
О , Б оже, ся ка ш не бяха измина ли т ри години отто гава. Н амираш е с е
отново в кулат а, на блюдава работ ат а й и я пожелава. В този миг уст анов и,
че е бе з крайно въз буде н — тъкмо ре акц ият а, от която имаше н уж да.
П л ът ското жела ние бе ше нещо първоби тно, бе зду хов но и бе змило ст но. Но
ако го завлад ееш е, той ще ше да стори точно онова, ко ето т рябва да стори.
Н а л ага ше с е да надв ие чувстват а неж но с т и привър з ано ст. Та ка, както
т рябва ше да надв ие и нея.
— Д жордън — обади с е Дороти с предупредителе н глас.
— М ълчи, Дороти. — Усмихна с е дръзко. — Върша единс твено това,
ко ето ти поиска от мен.
— Д а, но аз не мислех, че… т и не беше т акъв …
— И ска ш да кажеш, ч е от много в реме съм кротъ к като понито на Ал екс
и затова м оже отново да изприп кам на ливадат а и да попас а, т а ка ли? А
м оже пък и да ми е омръзн а ло да с е пре ст рувам, не мисли ш ли? — Погледът
м у с е спря на младия Шер идан. — Ако съдим по нач ина, по който я зя па
това с ам онадея но конте, яв но с е кани да изи грае пред нея най–сп еци а лнит е
си т рикове. — Той стис на ядов ито ус тни. — Н икак не ми допад а
поведени ето му спрямо моят а питомница. Гледа й да го от ст рани ш от нея под
ня какъв предлог.
— Н е възнам ерявам да правя нищо подобно.
— Ще направ иш, щ е направ иш — прекъс на я той и я изгледа о ст ро с
бл е с на л и очи. — В противен случай ще го изв икам на дуел.
— С ериозно ли говориш? — попит а Дороти с упла ха в глас а. — Та
сре щу теб шан совете му с а рав ни на нула.
— Тог ава го отведи на ст рана. — Този бе зсрам ник не отм е стваше
погл еда си от гъ рдит е й. Ся каш с е кан еше да ги разголи и да ги подн е с е към
уст нит е си. В тоз и миг му с е стори, че ус ещ а тяхнат а мекот а и е зикъ т м у
прем и нава по набъб на лит е връхч ет а. Ламте жът на Шерид ан по т ази хубо ст и
собс твени ят му коп неж ся каш с е сляха в едно. — Д ейс твай — настоя той и
скръ цна със зъб и.
— Н яма да я о ст авя нас аме с теб. Н има иска ш да разру шиш всичко,
ко ето успях да по ст игна ?
— Н яма да сме нас аме. Н е каз а ли т и с амат а, ч е на ба ла присъ стват
пон е две ст а души?
В този момен т М ариан а случа йно го съзря. Спря насред дума и му с е
усм ихн а ст е сни телно.
Б оже м ило стив и, колко е красива!
— Д жордън, ти ме изв ика тук, за да я па зя — възкл икна Дороти.
— Д а, и ти с е спр ав и отли чно. С ега обаче край.
— Ка кво с е е случ ило?
— Н е с е ме си в нещ а, които не ра збира ш. Ситуаци ят а с е промени и ти
т рябва да с е примир иш.
— А ко ми обясни ш, може би ще те раз бера. Защ ото с е привър зах към
това де те и…
— А на мен ми с е ст рува, че вече не е дет е.

104
 — Д жордън, ти бе много добър към нея. Помислих си дори, че веч е…
П о дявол и те, на какво с е дълж и т ази промяна?
Б е з з а от говори той с е отправ и към девойкат а, по е ръкат а й, облеч ена в
ръкав ица и я подне с е към устни те си.
— И сти нски т риумф , М ариан а.
Ст ра нит е й поруменя ха.
— Д а, т риумф — повтори той съвс ем искре но. — Ба лнат а ми за л а ще
породи зав ис т в цялат а ст рана. Р адвам с е много, че си по сти гна ла т акова
сил но възде йств ие с изкус твото си. — П ри те зи думи той кимна небреж но
към Шеридан и добав и:
— Ка к ст е Шерид ан? М исля, че братовчед ка ми иска да в и помоли за
ня каква услуга. — О бърна с е и към Дорот и. — Сър Тимоти най–охот но ще
ти пом огне да изпр ати те няко и от го ст ите.
Шерид ан с е отправ и с не си гурни крач ки към Дороти.
— Н а ваш ите услуги, мадам.
Д орот и ст исна устн и.
— В ие сте исти нски джен тълмен, сър. — И звъртя с е на токовете си и си
запроби ва пъ т пре з множе ств ото, по следвана от Шеридан.
— Тя в и с е сърд и. Защо ?
— Тъй като държ ането ми не отговаря на някои ней ни очаквания. А
м оже би за щото от говаря, кой зна е. Зав иси от гледнат а точка. — Той й
подаде ръка. — Ще ми направ иш ли че с тт а да т анцува ш с мен ?
Тя прис тъпи спонт а нно към него, но в не запно с е спря и поклат и глава.
— Това е ва лс. Дороти каз а, че не бива да т анцувам ва лс.
— Н има е забра нено? Н е ти ли омръзн а в инаг и да прав и ш онова, ко ето
ти ка зват Дороти и Грегор?
— Н е. Да. — Тя го погледн а обърка на. — Н а ли в ие с амият искахте да с е
съобра зявам с тях. Защо ме по ст авя те в неудобно положен ие?
— А з про сто те моля за един т анц. — П одаде й отново ръ ка. — Н има не
ис каш да пот анцува ш под тв о ето великолепно произведен ие?
— И скам. — О чи те й заис криха и на уст ат а й с е появ и бе зра зсъд на
усм ив ка — точно като неговат а. — О , да. — Тя полож и ръкат а си в неговат а,
Д жордън я прихва на пре з кръст а и двамат а с е завъртяха в ритъма на ва лс а.
Стори й с е, че лети, ч е с е рее нанякъд е, поддърж ана единств ено от
ръкат а на Джорд ън, ув ит а около кръ ст а й. Да, всъщно ст ис каш е точно това
— Д жордън да я в земе със с ебе си на това вълшеб но пътеш е ств и е, двамат а
да пол етят заедно и в ихрено, до при падък да с е завъртя т във въздуха. Това
бе в ръхнат а точка на вечерт а, завършващи ят щр их. О тмет на глава и с е
за гл еда нагор е в купол а.
П л ам тящи ф акли.
П рот ивоборство — све тлинат а срещу мрака. И скрящи багри, които с е
прел и ват и размиват в главоз амайващи окръж но ст и.
— П ре ст ан и веднага — обади с е не наде йно Джордън.
— Д а пре ст ана какво?
— Ка зах да пре ст а неш и да ме погледнеш.
П о сл уша го и нещо рязко я от скуб на от уне с а й — з елени те му очи
ис кряха ст ра стно сре щу й и в тях с е че те ше бе зра зсъдс тво, чувствено ст и…
м ъни чко на смеш ка.
Тол кова с е з арадва, когато преди ма лко с е отпр ав и към не я, че изобщо
не забел яза промянат а в поведени ето му.

105
 Той с е усмихна.
— Може и да не съм толкова прия тен за гледане, но вс е пак т руд но
пон асям , когато ме пре небре гват например зар ади цветове и стъкло. Н е съм
л и т и ка зва л още, че съм не с ам о уж асно разгле зе н, а и много рев нив ?
Тя поклати глава.
— Н е е вярно.
И зне надан, той повдигн а веж ди.
— Н е е вярно ли?
— В ие изобщо не сте рев нив . Н а ли в и наблюдавах, когато в ие с т аз и…
— Тя спря насред дума, тъй като не й с е ис каш е да при зна е кол ко
в нимател но е следила лю бов нит е му увлече ния. Същев реме нно обаче бе
ная сно, че той отдав на е забеляза л не йния ин тере с, ма кар и да не го бе
за гат на л с нищо.
— О , аз също т е наблюдавах — промълв и той.
В този миг тя из пит а ст ранно ус ещ ане — сяка ш я ра зга лват и ня как ва
сил а премахва нет ра йнит е прегр ади, издигн ати меж ду тях.
— В ие сте толкова рав нодуше н към вси чко и всички, ч е про сто е
невъзм ож но да сте рев нив .
— Ка к мисли ш, за що помолих Дороти да отведе Шерида н? Ще ти каж а.
За да не проб ия кра сиват а му глав ица с курш ум.
Тя го погледн а уж ас ен а.
— Шегувате с е.
— Д ороти не го смет на за шег а. А з също бях из ненад ан от ре акц ият а
си. — Той я з авъртя още по–бър зо и двамат а опис аха в ихрен кръг. — Н о
това, ко ето същ е ствува меж ду нас, не е подвлас тно на обича йни те прав ил а,
на л и? Тъкм о прив икн ем с точно определен и ходове и в не запно играт а в зем е,
че с е пром ени.
Н е м оже ше да откъ сне погледа си от не го.
— И промени ли с е?
— Д а. — О чи те му с е спря ха на декол тето й. — И слава Богу. Започнах
да си м исл я вече, че съм с е превърн а л в ев нух.
М ариан а почувства няка ква възбуда — ся каш той я пога ли и нещо в нея
започ на да набъбва. Тя преглът на с усилие.
— А ко Дорот и бе тук, щ еше да ка же, че т ази з абележ ка е крайно
неум е с тна. — Неоча квано и за с амат а нея тя добав и рязко: — Доколкото
зн ам , на ев нусите не им е нужен харем.
За м иг насме шкат а в очит е му изче зн а и той сякаш понечи да с е
усм ихн е. Н о този съвс ем мимолете н порив отшум я почт и веднага.
— Н а л и т и каз ах, че ще намеря друг аде утеха. А ко преди т ри години ти
бе дошл а при мен, нямаш е да има никакъв хар ем. — Той с е усмихна. — Ел а
дне с при м ен и ти обе щавам, че ще прекратя всичк и о ст ан а ли в ръзк и.
Тя по е дълбоко въздух, ус е щайк и, че в не я всичко с е е в цепе нило.
— Ка к не нав иж дам те з и не ща. За що ст е т акъв … Винов на е т аз и глупава
рокл я, на л и? По–добре да не я бях облича л а изобщо.
— А аз пък мисля, че щ еше да е по–добре, ако си я беше слож ила по–
рано. Та ка не щат а ст ават яс ни. Р азбира с е, не роклят а е причи нат а. Н ие
двамат а бе зд руго щ е сти гнем дот ам няко й ден.
— Н е зн ам за какво говорите. Бях щас тлива тук. О чаквах, че… — Н е
зн аеш е точно какво е очаква л а, но в ни ка къв случ ай не и емоциона лн ат а
буря, в която с е озова. — Тук с е чувс твам си гурна.

106
 В погл еда му припламна някакво нея сно чувс тво.
— С игур но ст не съм т и обе щава л. О свен ако не ми даде ш онова, от
ко ето с е нуж да я.
Тя с е в цепе ни, о съ знава йки, че по следн ите му думи нямаха нищо общо
с чувствено стт а. Те издава ха про сто оназ и твърда реши телно с т, която бе
запом нил а от вечерт а край лагерния огън в Монт ав ия.
С вет а дева М арийо! Ка ква глупачка е била с амо! Чувс тваш е с е
ща стл ива и напълно забрав и лошото предчувс тв ие, обз ело я следобед.
— Д жеделарът — прошеп на тя. — Знач и това било… И мисли те, че с ега
веч е м ога да в и го дам, т ака ли?
Той вдигна очи към купола.
— Н е си да леч от съвърш енс твото.
П очувства о ст ра болка — сяка ш я прон иза нож .
— Ка зах в и вече, че няма да в и дам джеделара. Н икога.
— Трябва да го полу ча, М ариана. О тлаг ах тоз и момен т колкото е
възм ож но повече. О ще преди годин а ти бе в състояни е да го съ твориш.
Н адявах с е, че няма да с е н а лож и да т е моля.
Н аправ и от чаян опит да спре сълзи те, които напираха в очите й.
— Н има сте си помислили, че волят а ми ще омекне и ще в и го дам, с ам о
за щото с е погриж ихт е за Але кс и за мен? Н е в и дълж а ни що. Този зам ъ к
предст авл яваше куп мрачни зидове, които аз изпълн их със светлин а и ба гри.
— Д а, т а ка е. — П огледн а я право в очи те и каз а рязко: — А з и не
ис кам да оме кваш. И скам да си силн а. Да с е съпротивлява ш. Да с е бориш с
м ен. За да с е боря и аз с теб.
— Та ка и ще ст ане — рече тя с разколе бан глас. — Моля в и, не ка си
т ръгн а. Н е искам да о ст авам повеч е тук.
— Когато музикат а свърши, т рябва да поговорим.
— О тивам си ведн ага! — Не можеш е да издърж а повече. О т скубна с е
ряз ко от него и с е з автече пре з з а лат а, съпроводена от лю бопи тния ше пот на
т анцу ващи те, в чи ито очи може би веч е бе бит а карт а. В този миг не я
ин тере сува ше ни що. Еди нств еното, ко ето вс е още имаш е зн аче ние, бе да
о ст ан е с ама. Уст анов и с облекчени е, че той не идва след нея.
М инавайки пре з в рат ат а з ама лко не с е с блъска с Грегор.
— М ариан а!
Ли цето му придоб и толкова загри жено изра жени е, че я до смеша.
— Ф акли те бяха ч уде с ни. И зобщо всич ко бе великоле пно, Грегор.
— Д ай му джеделара — продума той ти хо. — Той не ис ка да ти при чин и
бол ка, но ще му с е на лож и. Ще те пречу пи с всички възмож ни средства, а аз
не м ога да ти помогна. Дай му го.
Усм ив кат а й угас на и я обзе о ст ро ус е щане за с амот а. Да, бе о ст ана л а
съвс ем с ама. Дори и Грегор, когото смят а ше за прия тел, дори и той вече не
бе на нейна ст рана.
Заоби коли го бър зо и с е зати ча на горе по стълби щето.

Грегор с е обърна и заст ан а изча кват елно. В този момен т Джордън с е

отправ и към него.
— Горе ли с е кач и? — поп ит а Джордън.
Грегор кимна.
— Бе з смислено е да ходиш при нея. Сигур ен съм, че няма да ти отвори.
И зпл а шил си я.

107
 Д а, изпла ших я, помисли си Джордън, но, ко ето е още по–лошо,
при чиних и бол ка.
— И скам още дне с да в земе ш Алекс и двамат а да напус нет е зам ъка.
О тпътува йте в Саутуи к и с е пора зходет е със «Сийсторм» по край
кра йбреж ието.
— И ка ква е целт а?
— Б е з цел. Про сто с момчето предприемате пътува не с платноход.
— И колко ще т рае това пътуване ?
Д жордън повдигна нере шител но рамен е.
— Н яколко дни. П о сле го връщ аш обратно в Кембър ън.
Грегор го изгледа изпит ателно, след ко ето каза :
— Д а, но на ли когато с е върнем, М ариана вече няма да е тук?
— Н е, няма. Ще я з аведа в Д елуинд.
Грегор с е усмихна неве с ело.
— Н е с е и съмн явам, че ще я убеди ш да т и даде джеделара.
Д жордън хвърли поглед към стълби те.
— Ка кво да т и каж а? Че ще продълж а да играя в този ж а лък ф арс л и?
Н е, той продълж и твърде дълго. Гълъбч ето ти вече не е дет е, а пълно кръв на
же на. Д а ра збира с е, искам джеделара. Да, искам и нея в леглото си. Ако в
Д ел у инд успея да съч ет ая и двете нещ а, ще си ги в зема. Уверявам те, че още
преди да й в идиш отново лицето, тя ще бъде моя. — Той с е усмихн а дръзко.
— И този пъ т не ще може ш да ме спреш, дори и да преобърн еш з емят а.
— Знам. Поне намери предлог да си в земеш онова, ко ето си си наум ил .
М ного е тъж но, з ащото и двамат а ще и зпит ате голяма бол ка.
— Д обре, т а ка да бъде. А ако с е обади Яну ш, прати ми ведн ага ве ст в
Д ел у инд.
Грегор кимна мрачно.
— О тивам за момчето.

М ариан а за ключи врат ат а на ст аят а си с разт реп ерани ръце, след ко ето
сва л и и дълги те ръкав ици. Съблече и роклят а с бис ерит е и я окач и в дъното
на гард ероба. Н е ис каш е да я в иж да никог а вече. Н авлече бър зо отпу снат ат а
дреха, която бе събля кла не отдав на, грабна няка ква намет ка, и злетя от
ст аят а и с е завтече към кулат а по в итото стълб ище.
О твори в рат ат а на ателието и с е в цеп ени. Джордън с едеше на работнат а
мас а с изп ружени крака.
— Р азговоръ т ни не е приключил още. — Све щт а на мас ат а хвърл яш е
т реп кащ и с енки върху лицето му. — Реших, че ще дойд еш тук. Това е
единс твен ото място, където с е чувства ш си гурна. Така ли е? — Тя м у
обърна гръб.
— Ут ре щ е те отведа оттук. Тя с е и звърна ряз ко.
— Н е!
— Н е е да л еч. Лов нат а хиж а Д елуинд, на де с ет мили юж но оттук.
— И за що т рябва да ходя т ам?
— За щото си спеч елила сим пати ите на пер сона ла. П редпоч ит ам да т е
заведа на място, където ще бъде ш по-податлива на мо ето възде йств ие. —
Той с е огл еда в поме щени ето. — Та зн ачи тук с е чувс тва ш сигурна. Да ти
имам убеж ището.
— Н яма да дойда с вас. Веч е реших да в зема А лекс и да отидем в
Д орче с тър при Дороти.

108
 Той поклат и глава.
— В м омент а Алекс е на път.
Тя го и згледа с не вярващ и очи.
— А л екс спи в леглото си.
— Д а, но Грегор го е съ буд ил и му е каза л, че щ е го в земе със с ебе си,
за да преж ив еят заедно з абележ ителн и при ключен ия.
А л екс! Обз е я па ника. Тя излетя от помещени ето и с е спу сна по
ст ъл бите към ст аят а на брат си.
Н ямаш е го! Леглото му бе разбърка но. П очувства гаден е.
— А ко вършиш това, ко ето поис кам от теб, няма да му с е случи нищо
л ошо — обади с е Джордън зад гърба й.
Тя скръ сти ръце пред гъ рдит е си, за да прикрие т репере нето си.
— Грегор никога не ще стори не що лошо на А лекс. Та той е с амо едно
де те.
— Д а, но моят прият ел знае отлично, че в Каза н ще заг инат множе ство
дец а, ако не откри ем начи н да ги з ащи тим. И ако му с е на лож и да избир а
ком у да помогн е, той ще из бере Каза н.
С пом ни си думи те на Грегор. Н е мога да ти помогна. Дай му джеделара.
— Той не ще стори зло на А лекс — повтори тя упорито.
— В ероятно не. Н о няма и да ти го върне. — П огледите им с е
кръсто с а ха. — И запомни едно от мен : Ще види ш брат си, едва ког ато
пол у ча джедел ара.
Тя с е вторачи в суровото му, неум олимо лиц е.
— В ие сте наис тина же сток човек — продума тя ш епне шком.
— В ъзмож но е — усмих на с е той криво и с е обърна към в рат ат а. —
П риготв и с е! Н а зазоряване п отегл яме. М исля, ч е не е нуж но да помрачава ш
на ст ро ен ието на Дороти със сц ени на с богуване.
С якаш ж ивееше в няка къв кошмаре н сън. Вс е още не можеш е да
повярва, че с амо до преди бро е ни ча сове бе най– щас тлив ият човек на свет а.
В този м иг цели ят й ж ивот бе в разва лини.
— Н е е рече но, че т рябва да ст а не точно т ака — до стиг на до не я гласът
м у. — Тя с е обърна. Той сто еше до в рат ат а и я наблюдава ше. — Сигур но
съм пол удял, но вс е пак съм склоне н да ти дам ощ е една възмож но ст.
О бе щай м и, че щ е ми даде ш джеделар а и ощ е ут ре А лекс ще бъде отново
тук. И всич ко ще бъде както до с ег а.
Н е, ни що вече не може ше да бъде, както е било до с ега. Всичко с е бе
пром енил о. Ст руваш е ли си на исти на да спаз и обещ анието, даде но на майка
й, след като А лекс бе в опасно ст? Какво я интер е суваше ж ивотъ т на дузина
народи, сл ед като А лекс бе на сигурно място? Н о съще ствуваш е ли на исти на
опа сно ст за брат й? Н е можеше да повярва, че Грегор или Джордън ще м у
сторят зл о — следователно единс твено тя рискуваше не що. Н а този свят
А л екс бе единс твен ият й ист инск и близък човек. Джордъ н щеше да
о съ ще ств и заплахат а си и щеш е да й отн еме А лекс. Самат а мисъл бе уж асна
— сл ед всич кит е те зи години, в които тя бе повече не гова май ка, отколкото
с е ст ра.
Н о м ожеш е ли бе з борба да погаз и обет а си? В крайн а смет ка т рябваше
с ам о да разбер е къде крия т А лекс, за да го о свободи.
— За съж а лени е т рябва да в и разочаровам, но не мога да ви дам
ис кан ото обе щани е — прои зне с е тя с хладен тон.

109
 — О, не ме разоч ароваш ни на й–ма лко. Н апротив , след толкова годин и
на въздърж ание аз про сто ще с е възродя, отдавай ки с е на своят а греш на
природа, за която Грегор твърди, че съм я бил преодолял. — Той с е усмихна.
— Това бе за мен по следнат а възмож но ст. Н ямаш предст ава колко съм
довол е н, че ме предпази от т акава голяма гре шка.

Глав а д ев ет а

М а л ко след плад не Д елу инд с е появ и пред погледа им. Големия т ловен
дворец, изград ен от камък и покрит със слама, с е изд игаш е до ма л ко
з а л едено е зеро, обградено от борове и ели.
С пря ха в двора, Джордън с е плъзна от с едлото и сне в нимател но
М ариан а от ней нат а кобил а. Н е я задърж а по–дълго в ръце те си, а веднаг а
с е запъ ти към врат ат а.
— В нимавай, стъп а лат а с а з а ледени.
О ще от както по еха на пъ т в раннат а ут рин, той с е държеше съвс ем
не принудено и дори суховато. П о следва го бав но в сгр адат а, в обшир но
ква дратно помещен ие с много в рати. Н а горния ет аж бе разположена за л а,
от която с е виж да ше целия т с а лон. Към нея водеше излъс кано с тълбищ е от
дъб, с перила, украс ени с дърворе зба.
— М исля, че тук ще т и бъде приятно. — Джордън сва ли шап кат а и
ръкав ицит е си и ги хвърли върху една инкру стир ана маси чка до в рат ат а. —
Х м , тук е до ст а студено. Ще запа ля огън.
О тна сяше с е с нея с учтиво с т, предназн аче на сяка ш с амо за и звънредно
це нени го сти, уст анов и тя с раздра знен ие.
Д жордън пре с ече помеще нието и приклек на пред голямат а камин а.
— Н а лага с е да с е спр авяме бе з персо на л. Та ка че ще т рябва да с е
за довол иш със с кромното ми при съств и е. Когато съм в Д елу инд, ж ивея
съвс ем про с тич ко, но з а теб това няма да е проблем. Н а ли по стоянно с е
опл а кваш, че Кембърън е твърде голям з а теб ?
П огл едът й обиколи «про сти чкия» с а лон. В средат а му бе раз положе на
дъл га мас а за дваде с е т души. Върху богато украс ения бюф ет до от ср ещн ат а
ст ена бл е стя ха сребърн и съдове и кани от кр ист а л. Ст енен кил им в наси тено
зел ено и слонова ко ст крас е ше сте нат а над ками нат а. Той изобразяваше
А рт ем ида по време на лов з а див и св ин е. Боги нят а гордо размахва ше
копи ето си.
Д жордън про следи погледа на М ариан а.
— Този уж ас е н стене н килим е купен от баща ми. Изобщо той
предпоч ит аше буйн ите, необу здани жени. Това вина ги ми с е е ст рува л о
ст ран но, тъй като не можеш е да с е срав н ява с тяхнат а ж из нено с т и на края
започваше да ги ненав иж да. — О гънят лумна. — В коню ш нят а съм наст ан ил
двам а м ъже. Те ще нагл еж дат конет е, ще ни сна бдяват с дърва за огрев и
дру ги подобни. — Замълч а за миг. — О свен това им е наредено да не с е
отда л ечаваш от сгр адат а.
— Ч удя с е з ащо не ме хвърл ихте про сто в под земието на Кембъръ н —
каза М ариана с предизв икателе н тон.
— Н е съм ч ак толкова бе зчувс твен, пък и ми с е стори, че прояв и
изв е ст но неудоволс тв ие, когато зас ег нахме т ази т ема. О свен това
под зем ият а вече не с а на мода. В дне шно време с е предпочит ат лов ните

110
хиж и. — Той с е из прав и на крака и т ръгн а към не я. — Скоро тук щ е ст ан е
м ного топл о. Съблечи си па лтото.
Тя о ст ан а неподв иж на.
— С ъблечи го — повтори той тихо и пръст ите му заш ариха по
коп чет ат а. П алец ът му прем ина пре з едно чувств и телно място и я прони за
хл адн а т ръпка. — Това не е не преодолима бариер а. — Сне па лтото и го
зам етн а на кре слото пред огъня. П огледът му с е спря на е зди тнат а й рокл я,
която бе също тъй бе зф ормена и дет инс ка, както и цел ият й о ст ана л
га рдероб. — Ще махне ш и т а зи против на рокля. Умир ам от яд като те гледам
в нея.
— О , докато ми върне те Алекс наи стин а ще в и накарам да умрете от яд
— отвърна тя, след ко ето добав и: — Това е чудов и щно. Н е ра збирам ка кво
ще по ст игне те като ме държ ит е тук на сила.
— Н адявам с е, че ще успея да те в разумя.
— И мате ст ранн а предст а ва за разума. И махт е цели т ри годин и на
раз пол ожение, но т ака и не в и с е удаде.
— Ам и за щото Грегор съчувс тваш е на гълъбчето, а меж дув ременно
открих по с ебе си, че съчув ств ието прихва ща. — Той започна да развър зва
л ент ат а, придърж а ща една от плитки те й. — Н о вече съм преодолял т ази
сл або ст. Успех не с е по сти га с търпен ие и богоугодно държ ане. Н е мога да
сторя по–гол ямо зло, отколкото… я мирувай. Н икога не съм харе сва л
пл и тки те. — Р азхла би и вторат а. — Та ка е по–добре. — Прокара пръст и по
ко с ат а й. — Дори много по–добре. Докато сме тук няма да си спл ит аш
ко с ат а.
Д е йств ият а му бяха бе зср амни и интим ни. Ко с ат а й с е разс тла свободно
по гърба, теж ка, буйна, женс твена. Дв и жени ето на ръце те му бе едва
дол ов им о, но тя ус ети веднаг а топли нат а на тялото му и познатия мирис на
кож а и чисто ленено платно, който в инаги с е излъчва ше от не го. С всяко
вдишване и изди шване на не я вс е повече й с е ст рува ше, че проник ва в нея и
я обл ад ава. Дръпн а с е припря но крачка наз ад.
— К ъде ще сп я?
Той с е усмихна.
— К ъдето иска ш. — Чувстве но ст обагри глас а му, пълнокръв ен като
зрял о бургунд ско в ино.
— В т акъв случай искам да спя в къ щат а на Дороти в Дорч е стър.
Той с амо поклат и глава.
— Н евъзмож но. — По соч и към с тълбищ ето. — Горе има четир и спа л ни.
И збери си една от тях. А з изп олзвам обикнов ено ст аят а в края на коридора.
Тя го и згледа неувер ено.
— Н има си си помисл ила, че ще упраж ня на силие над т еб? Съж а лявам ,
че т е л иших от първат а т и битка, но не съм по изн асилва ният а. И скам да
създ ам атм о с ф ера, която да ни с ближ и. Ост ан а лото ще свършат съдбат а и
природат а. — При те з и думи кимна с глава към една от в ратит е. — Ателието
ти. Н аредих да докарат инст румент и, стъ кло и бои.
— За да съ здам небе сния прозорец ли? — Усмихна с е пре зри телно. — И
как см ят ате да ме конт ролир ате? Може би с па лка в ръка?
— И това не е по моят а час т. П ро сто ис кам да имаш нещо, с ко ето да с е
за нимаваш. Ти си св икн а ла на т руд и си помислих, че няма да има ш нищо
против .

111
 Тя пре с ече с а лона и отвори в рат ат а. Н искат а ст ая бе с дъбов т аван. Зад
тъм но зел е ните з аве си от кадиф е сигур но имаше и прозорец. П оме щени ето
бе съвс ем разл ично от ателието в кулат а. Но и тук в средат а бе разположена
дъл га мас а, а върху нея леж а ха ст ъкло, ин ст руме нти и бои.
О бзе я спокой ств ие, ко ето смекчи доня къде напрежението, измъчва що я
откакто напус наха Кембъръ н. Спас ен ие. Може ше да работ и.
— Та ка и ти ще сториш нещо за мен. — Той по сочи с ръка към
от ср ещн ия ъгъл, където сто еш е стол с в исока облега лка. — Спомням си, че
преди т ри години не обича ше да те наблюдават, когато раб оти ш. С ега обаче
не щат а с а с е промен или.
— Н ищо не с е е промен ило. — О тиде до прозореца и дръпна заве си те,
за да вл е зе светлин а. П ристъ пи към мас ат а и огледа ин ст рум ент ите. — Н яма
да в и обръщам в нима ние. Както и тогава.
— Ти в инаги си ми обръ ща ла внимание — рече той тихо. — А ко не бях
т акъв гл упак, след по-ма лко от с едмица ще ше да с е озовеш в леглото ми. А
м оже би още в съ щат а онази нощ.
Тя с е извърн а рязко към него.
— Н икога!
— О , да!
— Н има сте щ ели да ме насили те?
— Н ямаш е да е необходимо.
Ст ра нит е й пламн аха.
— А з да не съм лейди Ка рлайл или оназ и т ам, как й беш е името… аз не
съм като тях.
— Н е, не си. Ти си много по–ж изн ена от тях и това с е дълж и на
изкуш ението и насла дат а, които с е съчет ават в теб. О т с амото нача л о
зн аеш е м ного добре ка кво има меж ду нас. — Той я погледна право в очите.
— Ти м е жела еш точно толкова, колкото и аз те б.
Н егов ият тон не допуска ше ника кво съмнен ие, а убедено стт а м у я
обе зкураж и.
— Н е е вярно — проше пна тя.
— В ярно е. — Гласъ т му предре згавя. — Когато съм бил с друг и жен и,
в инаг и съм си предст авял, че си ти. Н е си ли с е чувс тва ла и ти по подобен
начин ? Н е си ли с е запитва ла ка кво ли е да…
— Н е!
— А аз мисля, че ти с е е случва ло. Н е ис ка ш да си го при знае ш, но е
има л о но щи, в които си с е съ буж да ла в не запно и си с е улавяла как мисл иш
за… Н а л и?
— Каз ах вече. Н е съм. — Тя навлаж н и устни те си. — Вие очев ид но си
м исл и те, че съм слаб а като всички оне зи женч ет а. Смят ат е също, че ако м е
прел ъ сти те, щ е получ ите по–ле сно джеделара, на ли?
— О, в т акъв случай на ист ина всичко би протекло по– бе зболе з нено. Д а,
м оже и да ми е минава ло пре з ума, че т ака щ е те склоня по–ле сно. Ако
Грегор беш е с ега тук, щеш е да каже, че имам склонно ст да с е с амоза лъгвам ,
когато с е нуж дая от оправдание за действ ият а си. — Той с е усмихна някак
м ехан ично. — Но ти ще ше нем и нуемо да вле зеш в леглото ми, не зав и сим о
да л и съм те склонил да ми даде ш джеделар а или не. Н е е т рябва ло да ча кам
тол кова дълго. Вс е едно да запа ли ш огън и да го поддърж аш с ам о
дотол кова, колкото да не за гасн е съвс ем. Та къв огъ н не топли нико го. Те зи
т ри годин и събрах много студ.

112
 П ри те з и думи той с е завъртя на токовете си и напусна ст аят а. То зи
чове к с е забл уж дава ше. Н е го желае ше т ака, както го желаеха всичк и те з и
же ни. Н е съмнено с е чувстваше подвлас тна на очарова нието му, но това в
ни какъв сл учай не озн ачаваше, че…
Н е, не биваш е да ра зсъж дава повече по този въпро с.
П ристъ пи до прозорец а и с е загледа навън. Джордън тъ кмо снема ше
дис аг ите от коня, по сле с е обърна и каз а не що на няка къв мъж , стоящ в
сян кат а на наве с а. Той с е завтече да помогне на го сподаря си, но Джордън
го върна с амо с едно махване на ръкат а. Тъмнат а му ко с а бле ст еше на
зим ното слън це, а по лицето му игр аеше оназ и едва долов има усмив ка,
която й бе толкова добре изв е ст на. П ознаваше отли чно това ст ройно тял о,
както и небреж н ото очаровани е, ко ето излъч ваха измамно бав ни те м у
дв иже ния.
Н о не го познаваше т ака, както го по знава ше Кат рин Карла йл.
Н е м и и т рябва, помисли си със св ито сърце. Н о за що тогава толкова
пъ ти с е съ буж да по сред нощ, измъчвана от те зи ст ря ска щи плът с ки
ф ант а зии? А най–уж а сното бе, че е долов ил слабо стт а й.
С ега т рябваш е да е по–с ил на от всяко га, за да с е отда л ечи от него. Н е
по каже ше ли слабо ст, той ще ше да о съзна е, че не печели ни що като я държ и
затворена на това място.
— Ц ял следобед прекар а в спа лн ят а си — изв и ка й Джордън пре з
в рат ат а. — Ела и вечер яй.
— Н е съм глад на. И скам да спя.
— Ще ядеш — възра зи той вбе с ен от упорството й. — А ко с е на лож и,
л ич но ще ти доне с а хранат а горе.
Тя отвори в рат ат а. Н е го бе в иж да ла толкова неоф иц иа лно облечен. Бе з
с ако и ша л , с амо по ботуши, бяла разпу снат а риза и пант а ло ни от сърне шка
кож а.
Той я подкан и да го по следва.
— Е, в т акъв случай ще с е храним до ками нат а и ще попр ика зваме.
— П рика звахме си до ст атъчно. Н яма прич ини да продълж аваме.
— Н ие с амо разпу кахме леда, нищо повеч е. Кате горично пр оте с тирам
против прелъстява не, неприд ружено от ра зговор. А з, е с те с твено, знам , че
съм хубаве ц, но по принци п съм по с тиг а л победи те си с помощт а на сво ето
кра снореч ие. — Н аме с ти й един стол, з а да с едне, а с амият той с е
раз пол ож и на мас ат а от срещ а. — Собств еноръчно съм сготв ил това
из искано яст ие и съм убеден, че гориш от нетър пени е да опит аш ре зулт ат а
от м оя т руд. И т а ка, яж !
П отопи лъж ицат а в рагуто от дивеч и го опит а. Бе великолеп но.
Той я загледа изчаквателно.
— С ол т а е повечко.
— Б ож ичко! — Той при тис на и двете си ръце към гърди те ся каш с а го
нар анил и смъртоно сно. — Ст р елат а ме прон иза право в сърц ето. —
П овдигна л еко рамене. — И ли може би с амо в с амолю бието ми.
Н е бе за вярван е, но т а ка и не успя да сдърж и усмив кат а си. П ре з те зи
т ри години тя стоти ци пъти бе св ид етел на за качлив ите му насме шки и
в инаг и ре агира ше на тях съвс ем спо нт анно. В този момент о съзна, че т ази
прив и чка м оже неус е тно да с е превърне в коваре н против ни к.

113
 — В иж даш ли… — Той й с е усмихна. — П оложението ти съвс ем не е
тол кова ст ра шно. Вс е още съм си съ щия т. Само че в момент а ти с е пока звам
откъм дру гат а си ст рана.
— А з не с е ст рахувам.
Той не обърна в нимани е на думит е й.
— Когато дойде в Кембъръ н, из питваше ст рах, но по с теп енно обикна
това м ясто. За да преодол ее ст раха, чове к т рябва да опознае преди това
ч удов ището.
— Ка кво точно опис а ние — отвърна тя хладно. Той с е засмя разве с ел е н.
— Н а л и? — Грегор твърди, че в душат а си съм наполов ина див звяр,
напол ов ин а ангел. Пре з вси чки те те з и години той хвърли нема лко усили я да
прем е сти цен търа на теже стт а върху ангела. — Усмив кат а му угас на. — Н е
м у с е уда де, но те уверявам, че дивото ж ивотно ще те за инт ере сува
ис тинс ки. Н уж но е с амо да го помилва ш и то веднага ще полож и глава в
скут а ти.
Н евол но погледна тъмн ат а му гъст а ко с а, прихва нат а на тила. Б е я
в иж да л а да с е стел е свободно по раме нет е му, но нико га не я бе доко сва л а.
В см ущ ението си отново с е загл еда в рагуто пред с ебе си.
— С помням си при каз кат а за дев ицат а и еднорога, която знам от т ат ко.
Когато звяръ т слож ил глава в скут а й — в този миг тя пъхн а лъж иц а рагу в
уст ат а си, — тя му отчупил а рога.
В първ ия момен т той я изгледа стъ пис ан, след ко ето отме тна гл ава
на зад и с е разсмя гръмогласно.
— О , Боже, т и си направо възхити телн а. М ай ще т рябва много да
в нимавам за моя си «рог».
Тя пл амн а като бож ур.
— Н е ис ках да каж а…
— О, не разва ляй хуб ават а шег а. О ст ав и Дорот и с вси чки те й т ам
указан ия и прав ила за доброто поведени е. Та ти току–що с е превърн а
отново в онова момиче, ко ето познавам от «Сийсторм».
— П рав илат а на Дороти ме предпазват от оне з и див и зверов е, които
правят свет а не с игурен.
— П ечели ш. Ето на, падн ах в собстве ния си капа н. — Той по с егна към
л ъж ицат а си. — Време е да с е подкр епя преди следващия дуел.
П очувства облекч ение, когато той с е умълч а. Защото о съз на, че мина л о
и настоящ е с е преливат едно в друго и дист анц ият а меж ду тях е започн а л а
по с тепе нно да с е стопява, не зав исимо от първон ача л нит е й намер ения.
О бича ше да си мери силит е с не го в слове с ен двубой — това някак си я
ст им ул ираше. Дне с обаче в т аз и игра с е наме с и и не що тъмно, непо знато,
възбуж да що.
Н ай–с ет не тя о ст ав и лъж ицат а на ст рана и прек ъсна наст ъпил ото
м ъл ча ние.
— Н ахраних с е вече. Мога ли да си ида в ст аят а ?
— Н е. — Той с е усмихна, в иж да йки как тя в ирна бради чкат а си. —
Може ш да раб оти ш пре з целия де н, но ча совете от здрач аване до в ремето за
сън м и прин адлеж ат. Можеш да говориш или да мълчи ш, както желае ш. Н о
ще м и прав иш компа ния. — П одкан и я да с едне до кам инат а на кре сл о в
ст ил Ч ипън дейл, т апиц ирано в слонова ко ст и зеле но. — Ще уст а нов иш, ч е
е м ного удобно.

114
 И маше и друго предимство — двамат а щ яха да бъдат на ра зстояние един
от друг. Тя скоч и от мас ат а, з автече с е до ками нат а, т ръс на с е в кре сл ото,
из прав и гръб и скръс ти ръце в скут а.
Н асм е шкат а, изп ис ана по лицето му, я вбе си. — Но това е глупаво. Н е
м ога про сто т ака да с едя мирно и да в и зяпам.
— Р азб ирам пре красно, че т аз и поз а те обременява. — Той изкрив и
л ице в гримас а. — О ще повече пък в т ази пр отив на рокля. — И зправ и с е и
при стъп и към не я.
П одозрител но стт а й с е събуди отново, но той про сто прис една до
кам инат а и обгърна колен ете си с ръце. Кож ат а на пант а лонит е с е опна по
бедрат а и под тях заи граха мускули.
Тя веднага с е загледа в огън я.
— Трябва да ми ка жет е къде сте изпратили Алекс.
— Н а сигур но място.
— Н ямат е право да върш ите т акива нещ а, с амо за да…
— С ега не ми с е разговар я за Алекс. — П роизн е с е те зи думи някак
м еж ду дру гото и опря бради чка на кол ене те си. — По–скоро искам да т и
каж а ка кво може ш да оча кваш от мен за напред.
— О т вас очаквам единств ено на гло ст, надменно ст и же стоко с т.
— О, за що говорите т ака ? Та аз съм толкова човече н. Вярно, че за м ен
девс твени цит е с а неи зследвана облас т, но ще сторя каквото мога да бъда
не жен първ ия път. Н яма да ми е ле сно, но пък толкова отд ав на те жел ая,
че…
Ст ра нит е й пламн аха. Този мъж говореше т ака, сяка ш всич ко вече бе
реш ено.
— Когато св икне ш с мен, ще т е науча на много нещ а, които увели чават
жел анието… и у двамат а. — Той с е усмихн а. — О т момче съм затън а л в
поро ка, но това може да ти е и от пол за. Знае ш ли всъщ но ст кол ко
чувс тв ител н и могат да бъдат жен ски те гъ рди? Как студът и горе щинат а
предизв и кват блаженс тво и погнус а ? Или ка к необич айнат а по за може да те
на кара да за крещ иш? Тя преглътн а мъчи телно.
— М ного добре зна ете, че те з и не ща не с а ми изве стни. Н е искам и да
ги знам .
— С ам о з ащото вс е още не си ги изп ит а ла — отвърна той тихо. — А ако
ти каж а, че чувств ото, ко ето изпи тва ш по в реме на работ ат а си не може и да
с е срав ни с насл адат а, която имам предв ид и която съдърж а в с ебе си всичк и
възм ож ни багри и всякакъв мат ериа л?
— Н е в и вярвам.
— Е, значи с е на л ага да те убедя. — Той с е облегна на з иданат а ками на.
К л еп ачи те му бяха полузатворени, а уст ните му пот ръпваха сладо ст раст но.
— Б их т и пока за л, но вс е още не си готова. Вс е пак ще т и каж а ка кво да
оча кваш. — Тонът му ст ана по–о с тър. — Н е, сядай обрат но. Доко с на ли т е
с ега, не ще мога да с е обуздая.
Той бе напре гнат като звяр, готов з а скок. Вне запно тя о съ зна, че
външн ото му хладнокр ъв ие и спо койс тв ие прикрива напрежен ие, в ко ето
има ше и зрънц е нас илие.
Тя с една бав но на мястото си.
П о сте пенно той с е от пусна и от ново с е облегна.
— Б е зброй пъти съм си предст авял ка к ще го направ им ни е двамат а,
бе з брой пъти в бе зброй разнов ид но ст и. Дори те сънувах. А в съня, който

115
бу ква л но ме доведе до грани цит е на лудо стт а, глав на роля игр аеш е
кре сл ото.
Тя го з агледа вт ренче но, не с по собна да отме ст и погледа си.
— П омниш ли вс е още т апицир аното кре сло, ко ето наредих да по ст авя т
в кул ат а? — Кимна с глава към врат ат а. — Точно като онова в ат елието т и
тук. М асив но, с в исока облега л ка и широки по ст ав ки за ръцете. Виж дам с е
как с едя в него и наблюдавам как ръц ете ти га л ят с тъклото. Ко с ат а ти е
пад на л а на гърба както с ега, а на мен ми с е приис ква да те прев ия на кол ене
и да заровя ръцет е си в нея. — Гласъ т му предре згавя. — П ричинявам ти
бол ка, цел ият съм в т ре ска, копнея да те доко сна. Чувствам ръцете ти и те
м е м ил ват както милват ст ъклото. — Той притвори очи. — Но аз не мога да
с е пом ръдна от мястото си. П рикован съм към кре сл ото и очак вам ти да
дойде ш при мен.
Гъ рдит е й с е на дига ха и спускаха. М ило стив и Боже, т ази сцен а ся каш
ож ивя пред очите й.
— Студе ният вя тър св исти пре з прозорцит е, но а з не го ус ещ ам. С ъс
сил ат а на волят а си те прин уж давам да ме погледне ш. Н ай–н акрая ти
от с тъпва ш, обръщ аш с е към мен, в иж даш ка кво е из пис ано на лицето м и и
веч е зна еш всичко. В нача л ото изп итва ш ст рах, но по сле с е изв ръща ш
гърбом към мас ат а. П ре сич аш бав но ст аят а, спираш пред мен, пр отягаш
ръка и доко сваш устни те ми с пръст и. — Той разтвори широко очи, но тя
съ знава ше, че в този миг в иж да не не я, а же нат а от кулат а. — Горя от
не търпе ние да с е съблечеш. Р ъце те ми с е зар авят в ко с ите ти и те
привл ичам към с ебе си. П рониквам в теб, а кракат а ти леж ат върху
обл ег а л ки те. Стоновет е ти огл асят цялат а ст ая. — Р ъцет е му с е св иха в
юм руц и. — Скутът ти е те с ен, но ме по е маш целия. Ръце те ти с а м е
пре гърна л и здраво, а ноктите ти с е…
— П ре ст ан ете! — Задушаваше с е. — Н е искам да в и слуш ам повече.
Ц ел ият ра зт репер ан, той п о е дълбоко въздух. Трябва ше за момент да с е
съв зем е, преди да продълж и нат атъ к.
— С м ят ам ут ре да с една в това кре сло и да наблюдавам работ ат а ти —
изр ече той тихо.
П ре з нея премина горе ща вълна. Дори и краи щат а на пръс тит е й ся каш
с е подпа л и ха.
— Н яма да в и обръщам ни ка кво в нимани е.
— Е, значи ще бъде точно както в съня ми. — Той с е усмихн а. — Н ай–
на края обаче ще вдигн еш погл ед, ще ме погледне ш и ще раз бере ш, че те
оча квам .
Тя поклати глава и скочи от мястото си.
— Н яма да о ст ана повече тук. О тивам си в ст аят а.
Той кимна.
— Така ще е най–добре. За белязвам, че ми е т руд но да с е сдърж ам .
Ут ре веч ер може би ще по с едим по–дълго заедно.
Тя с е запъ ти бър зо към стълби те.
— С игур но си слуша ла прика зкат а за Шехере зада — изв ика той сл ед
нея. — В продължени е на хиляда и една нощ тя разка зва ла приказк и на
ха л иф а. Колко ли съни ща ощ е м ога да си при помня?
Тя зам ълча. Трябва ше бър зо да с е при бере, тъй като почувс тва, че гори
цял ат а.

116
 — Ут ре веч ер ще ти раз каж а за ж ребеца и кобилат а. Н амираме с е на
юж нат а л ива да и ги наблюдаваме. П о сле ти с е обръщаш към мен… — Той с е
раз см я. — Н о това е веч е друг а история.
— Н е ис кам да я чувам.
В същия миг обаче о съзн а, че желае да я чуе. О бзе я пани ка. В дум ите
м у с е т ае ше сурова мощ, която не съмне но я привли чаш е. Сценат а, която той
опис а сяка ш я омагь о с а, раздв иж и не що в нея и я накара да о съзн ае, че този
м ъж м оже би има право. О , Боже, нима и тя бе подвласт на на похотт а?
С пря с е на площ адкат а и погледна надолу към него. Той с е бе от пусна л
до кам инат а — като сладо ст раст ен див звяр. П ламъцит е о светява ха
не прав ил ни те му че рти и раз крива ха мощ и кр асот а т ам, където всъщно ст
ням аше м ясто за красот ат а.
— П рият ни сън ища — до сти гна до нея сдърж а ният му глас.

К ре сл ото!
С ъбуди с е задъхана и с разтуптяно сърце. П очувст ва напреже ние в
гъ рдит е си, а връхч ет ат а им я наболяваха.
Р азт ре пери с е неудърж имо и ус ети о собен а бол ка меж ду бедрат а.
Д жордън е с една л в кре слото и я наблюдава, от пусна л ръце на
широ кит е облег а лки.
Н ега. Жега. П разнот а.
Н е, не бе от ишла с ама при него. Бе с амо сън, ер оти чно от раже ние на
не говото опис ан ие.
К ре сл ото…

— Р ъцете ти т реп ерят — забеляза Джордън до като с е наме с тва ше на

стол а, премят ай ки крак върху облега лкат а за ръкат а. — И в нима вай да не с е
поре жеш.
— Н яма да с е пореж а. — Тя отме сти погледа си от не го и започна
гриж л иво да изря зва парче стъкло във ф ормат а на венчел ист че. — Н яма да е
зл е, ако спр ете да говорит е. П речит е ми.
— И маш кръгове под очи те си. Зле ли спа?
— С пах чуде сно.
— За щото аз например имам проблеми със сън я. М ислех си за теб —
как л еж иш в леглото си, и то на две крачки от мен. Състоян ието ми бе
кра йно обе зпокои телно. — С крайче ца на очит е си тя забеляза, че кра кът м у
започ на да с е люлее в т акт. — За разноо брази е започ нах да си предст авям
м ногоцв етно стъкло и всич ки ф игури, които могат да с е направя т от него.
— Те зи не ща с а ми познати от годин и.
— Н о вс е още не си разкрила всич ки възмож но сти. А ко иска ш, ще ти
каж а ка кво имам предв ид.
— Н е ис кам да знам.
— Р азбирам, твърд е модерно е за теб. Може би някой дру г път. За дне с
съм предв идил темат а за ж ре беца и кобилат а. Допада ли ти?
— Н е.
— А аз пък мисля, че т и допада. В край на сме тка, да задов ол иш
л ю бопит с твото си с амо по с ебе си не е опасно. Н ещо повеч е, ще поощря
добродет ел ното т и възмущ ение като т е прин удя да изслу шаш докрай моите
с канда л ни приз нания. Вси чки же ни изп итват наслада от ст радан ият а, които
с а при чинил и на мъжете.

117
 — Е, аз не изпи твам удовол ств и е от те зи неща.
Н асм е шкат а изче зн а от лицето му.
— В т акъв случа й с е изв ин явам. Яв но, че тук с е ра зличаваш от
о ст ан а л ит е жен и. Н е си до ст атъч но злобн а. — П о сле продълж и с не с ер иозе н
тон: — Но лю бопит с твото те е облада ло и аз ще го задоволя докрай.
Тя не ре аг ира на думи те му и той с е умълча. Вне зап но въздухъ т ст ана
за душен. Той я наблюдаваш е. М ислит е му кръж аха около нея.
О чакваше я.
К ре сл ото.

— Та зи нощ сънува ли ж ребеца?

— Н е — излъ га тя.
— Той от зад ли те въз качи?
Тя не отговори.
— А аз ли бях ж ребе цът? — попит а той ти хо.
Тя м у обърна гръб и зара зглеж да с тъклото сре щу светлинат а, за да
при крие румен инат а, покрила ст рани те й.
— Ка кво хубаво дупен це имаш. М а лко, дръзко и стегн ато. С ега вече
раз бирам з ащо ме спохож дат те з и грехов ни помисл и.
— Н е бива да ми говори те по т акъв бе зср амен н ачин — промълв и тя
отчая на. — Н а Дорот и нико га не бихте ка за ли подобно нещо.
— О свен на теб не бих ги каз а л на никого друг иго. Дороти наи сти на е
ф ина дама, но е прикова на към същи те оне з и прав ила, които на дум и
отдав н а била надскоч ила. Тя нико га няма да направ и и по следн ат а крач ка,
наприм ер от крито да каже на хорат а, които пре зир а, че и пет пари не дава за
тях. — Зам ълч а за момен т. — Ти обаче прит еж ава ш тъкмо т ази искрено ст и
см ел о с т, която на нея й липсва. О ткровено с т като твоят а не съм сре ща л при
никоя друга.
Може би наис тин а беш е искрен а, но смела… едва ли. Винаги ког ато с е
озовеше в една и съща ст ая с него, я обзема ше ня как ва о со бена слабо ст, от
която пот ръ пваш е цялат а. Преднат а вечер, скръст ила ръце в кре слото до
кам инат а, тя го гледа ше еднов реме нно бе зпомощ на и омагь о с ан а, а пре з
това в рем е със за клинателен глас той и зв ика в съ знан ието й образи на похот
и нравстве на раз ва ла.
В ърна с е в ст аят а си и сънов иде ният а отново я връхлетя ха.
Р ъце те й пак с е ра зт репери ха. П о ст ав и припряно ст ъклото на мас ат а, за
да не го и зпусн е.
— Бузит е ти с а пламн а ли. Ст ранно. Времето е хладно за с е зона, а
преднат а нощ дори ва ля сн яг. Да нямаш темп ература?
— Н е.
— Е, човек никог а не знае. — Погледът му с е спря на прозорец а, над
който вися ха едри, дълги ледени висулки. — А ко отново те зат ре с е, вечерт а
ще ти разкаж а за едно много ин тере с но лече ние.

— Ти с е оказа за бележ ително ж илава жена. — Джордъ н изп руж и

дъл ги те си кра ка и ги кръсто с а. — Ето, почти с едмиц а и двамат а не можем
да спим като хорат а. — Той небреж но прокара по каз а лец по цветнат а ре зба
на обл ега л кат а. — О ще една т акава с едмица и ще си разби ем здравето.
Х айде да свършвам е с т аз и глупо с т, М ариан а.

118
 Р ъце те му бяха хубав и, опа ле ни от слън цето, с дълга, добре оф орм ени
пръс ти. Напо следък ч е сто с е улавяше, че с е заглеж да в тях — не з ав исим о
да л и же с тикулираха или пък леж аха отпу снато на облега л ките.
К ре сл ото.
П риис ка й с е ведна га да забрав и сцени те, които той изв ика в
съ знан ието й. Н о дори и кре слото да изче зн е от паме тт а ми, помисл и си тя с
огорч ение, щ е ме измъчват множе с тво дру ги ерот ичн и образи. Той я накар а
да заж ив ее в свят, в който дори при в ида и на най–оби кновен ите предм ет и
ож ивяваше споменът за него — как с еди до кам инат а и тъч е своит е
сл адо ст раст ни истори и.
— За що с е колеб аеш ? — попит а той ти хо. — Н а ли с амат а каз а веднъж ,
че и ти както бащ а си вярваш, че чове шкия т дух т рябва да е свободен. Защо
с е огра ничаваш? Та т и зн аеш какво иска ш, на л и?
Гъ рдит е й бя ха набъбн а ли и о ст ра болка прони за тялото й. До ст атъчно
бе да с а заедно в едно помещен ие и тялото й започва ше да ре агира от с ам о
с ебе си. Го спод да ми е на помощ, помисли си тя, аз съм като кобил ат а,
която той опис а — заг убила и по следния о ст ат ък от разум, раз гонен а,
обс ебена от едно–единс твено желан ие — ж ребецът да я по крие.
Д а, но тя не бе ж ивотно.
— Ти защо дойде тук с мен?
Тя с е с епна.
— М ного добре з нает е защо. Зарад и Алекс. А о свен това в ие м е
при нудихте.
— О , не. Това бе с амо прете кст.
— Н е!
— Ти зна еше отлично, че ни що не заст ра шава А лекс. — Той покл ат и
гл ава. — Б ъди че с тна поне пред с амат а с ебе си. Ти ис каше съ щото, ко ето
ис ках и аз. И в теб огънят гори от твърде дълго в реме, т и също поддърж аш
изкус твено пламъ ка ма лък. — Гласът му звучеше пре сипн а ло. — И това
състоян ие няма да при ключи, не си ли в земеш онова, ко ето ис каш, М ариана.
— В ие сте този, който с е кани да си в земе онова, ко ето ис ка.
— Н има съм го в зел? Дори не съм т е и доко с на л. А з про сто отворих
в рат ат а, з а да в иди ш в душат а си онова, ко ето т е очаква.
В рат а към с еления, в които ис кряха мът ните, екзот ичн и багри на
ст рас тт а и желан ието.
— В л е з т ам — на стоя той благо. — Ще ти харе с а.
Тя с ам о поклати глава.
Той въздъхна.
— С игур но съм с е за блуж дава л в твоят а от кровено с т. Трябва ли отново
да ти давам повод? Ела дне с при мен и до два дни щ е в идиш Алекс.
Тя с е обърна към него и го и згледа продълж ител но.
— Ще ми го върнете ли?
— Н е, но щ е с е убедиш, ч е е ж ив и здрав . — Той ст ан а от мястото си и
с е отправ и към в рат ат а. — Виж даш ли? Ще ше да с е жертваш за клетото си
брат че, държ ано в плен от зли я дук на Кембъръ н, на ли ? Дори и с амат а
Д орот и ще прояв и разбир ане спрямо т акова добродетелно поведение.
Тръгва си, мина й пре з ума. За пръв път от прис тиг ането им я о ст авяш е
с ама в ат ел ието.
— К ъде отивате?
Той хвърл и поглед пре з рамо.

119
 — Ще препусн а с коня на някъд е. В мен с е е нат рупа ла твърд е много
изл ишн а енер гия, а ти не ми помага ш да я изра зходвам. — Спря зя миг. —
О свен ако не иска ш да о ст ана, ра збира с е.
Тя не отговори.
В сл едващ ия миг го няма ше.
И зпит а облекчени е — вече не й с е на лага ше да понас я
обе з покои телното му присъс тв ие! Щеше на й–с етне да с е съсредоточи
единс твено върху онова, ко ето наи сти на имаш е няка ква стойно с т. По с егн а
към ре з еца и… зас тина на място.
Б е твъ рде т ихо.
Н о той сякаш вс е още с е намир аше в ст а ят а.
Тя с е обърна бав но и погледна към кре слото.
С игур но съм с е за блуж дава л в твоят а от кровено с т.
И това състояни е няма да приключ и, не си ли в земе ш онова, ко ето
ис каш.
Това бе с амо прете кст.
Н има всичко, ко ето ка за, бе вярно ?
П очувства с е уж ас но, о съз нава йки, че е от стъп ила твърд е ле сно, когато
той настоя да дойде с него. О гънят на ст рас тт а лумна тъй бъ р зо в душ ат а й.
Я в но е бил а нуж н а с амо една ис крица, за да с е подпа ли с крит ат а ж ар.
Ц ел и т ри годин и тя бе подвласт на на очарован ието, ко ето излъч ваше
този м ъж . Дори и в момен тит е, в които бе вбе с ен а от държ ането му, не бе в
състоян ие да го прого ни от мисли те си. Всъщ но ст той я з авладя още когато
го срещна в църкват а в Та ленка.
Тя прис тъпи бав но до кре слото и доко сна гладкат а повърхно ст на
дървен ат а облег а лка.
Ус ети топли нат а на тялото му и я прон иза сладка т ръпка.
В ъобра зява ше ли си нещо ? Н има с е с амоз а лъгва ше?
О , не. Свет а Д ева М арийо, това бе с амат а ис тин а!

В пол уно щния мрак в двора с е раздаде чатка не на копит а — той с е

в ръща ше.
Ре ши да не обръщ а в ниман ие на този ф акт и продълж и зани маният а си.
О т м иг а, в който прозря исти нат а, тя буква лно с е хвърли пре з глава в
раб от ат а си, за да го изго ни от съ знан ието си.
— О тива й си в легл ото, М ариана.
Р азбр а, че е заст а на л на в рат ат а, но не с е обърна. Трябва ше да издиг не
пре града помеж ду им.
— В ървет е си. Н е искам да в и в иж дам.
— В еч е е къ сно. Върв и да спиш.
За що да ходи? О тново ще ше да бодърс тва цяла нощ.
— В ървет е си.
— А ха! А ут ре беле зит е по ръц ете ти щ е с е умнож ат. Толкова уморе на
ще бъдеш — рече той грубо.
— Това изобщо не в и зася га.
— Д а, не ме зас яга. — Заст ана плътно зад нея. — О баче за сметка на
това съм направо обс ебе н от т ази мисъл. — П ре с егна с е покрай нея и й в зе
ре зец а. — А с ега отива й бър зо да спиш.
О бгърна я топлинат а на тялото му и миризмат а на кож а, кон и студ.
Н апрегна с е цялат а, обзет а от боле з нена неот с тъп чиво ст.

120
 Жел аеш е го.
В този миг почувс тва как в не я нещо с е от пуска. Затвори очи, облег на
с е на него и въздъхна дълбоко.
Той с е в цепени и тя ус е ти сте гнат ите мускули на тялото му. Не можеш е
да с е бори повече — ус ещан ето бе по–силно от не я.
— Н е мога повече т ака — промълв и тя. — И зпи твам болка.
Той я обгърна с друг ат а ръка и я при тис на неоча квано неж но към с ебе
си.
— Жел анието е това, ко ето причи нява болка — проше пна в ухото й. —
В рем е е да слож и ш край на т аз и неудовлетворе но ст — всичко о ст ана л о
надхвъ рл я чове шкото въображение.
— И скре н ли ст е? Увер ен ли сте в това, ко ето ка зват е?
Той с е изсмя дре згаво.
— Д а, увере н съм. — Той я задърж а още миг, след ко ето с е отдръп на
кр ачка на зад и започна да разко пчава роклят а й. — А ко иска ш, мога да ти
обещая и целия свят.
— Н е ис кам целия свя т — прек ъсна го тя. Бедния т Джордън, мина й
см ът но пре з ума, цял ж ивот е бил убеде н, че т рябва да си плащ а за всичко,
ко ето пожел ае. Сигур но е уж а сно да прекар аш ж ивот а си с този дълбоко
в корене н цин изъм. Н е може ше да с е позн ае — Джордън я съблич аше, а тя
про сто сто е ше неподв иж на като уморе но детен це. Бе направо и зтощен а, а и
тял ото й бе прив икн а ло с по стоян нат а болка, породена от ст рас тт а. Рокл ят а
й с е свл ече на пода и тя я прекрачи. — Не ис кам нищо от т еб.
— О бърни с е.
Н е иска ше да с е подчи ни — но с е ше единстве но тънка риза и в не запно я
обз е свян и не с игурно с т.
— О бърни с е. И скам да те в идя по–добр е.
Тя с е обърна бав но и го погледна право в лицето. Съзря и зраже нието м у
и още в същи я миг уморат а й отлетя като дим.
— Ти искаш нещо от мен. — П о с егна към ко си те й и ги пригл ади неж но
на зад. — Ела. — Свлече ризат а до кръст а и я привлече към с ебе си. Тя с е
разт р епери цялат а. Гърди те й с е опънаха, а зър нат а с е втвърд иха в миг а, в
който опряха коло с анат а му риза.
Той полож и ръце върху гол ия й гръб и пръс тит е му заоп исва ха кръ гове
по гл адкат а плът.
— О , Б оже, колко си мека!
П о сл е ръце те му с е плъзна ха над олу, обхвана ха я от зад и я повдигна ха
към свода, очерт ан от хълбоци те му.
П очувства неговат а възбуда, дър зо с тт а и готов но стт а му. За л я я
ст рас тно желани е и с е ра зт репери неуд ърж имо.
— Шш т. Та ка е добре. Знам, че ис каш точно това. — П ривлеч е я
в нимател но към с ебе си и тя с е з агуб и в силнат а му прегръд ка.
Той си мисле ше, че я е ст рах. Н о ако можеше да проговори, обс ебе на от
опия нени ето на ст растт а, тя щеш е да му каже, че е преодоляла вся какъв
ст рах. С ега вече бе на ясно какво ще й дад е. Вкопч и с е в рамене те му и с е
сгу ши в него.
Той о ст ана неподв ижен.
— П о–леко. Трябва да бъдем в нимателни.
С л ед цял а една с едмица, изпъл нена с мъчи телна възбуда вече не бе в
състоян ие да бъде в нимателна.

121
 — Н аправ и го — възкли кна тя със з адавен глас. — С ега! Ведна га!
— С на й–голямо удоволс тв ие. — О бхван а гърдите й, а с нокътя на
па л еца пога л и изправе нит е връхчет а. Тя изп иска тихо и нади гна скут а си
на среща м у.
Той свлече ризат а от бедрат а й.
— Р аз твори си кракат а, М ариан а. — Тя с е подчини бе змълв но. Той бе
опис а л тъй подробно както най– инт имнит е час ти на тялото й, т ака и
на сл адат а, която може да и зт ръгне от тях. Р ъцет е му я га леха и… т ака
т рябва ше да бъде. Вкопчи с е в него, а ръкат а му неж но премин а по мъха,
обграж д ащ ней нат а женс твено ст. Тя зат аи дъх. Пръст ите му с е пото пиха
навът ре и накр ая до стиг наха ма лкото възв ишен ие. П а лецът му закръж и
окол о не го и в не запно го прити сна силно. Тя разтвори и знен адана очи.
Тял ото й пламна и я прони за ст рас тно желани е.
П а л ецъ т му продълж и да кръж и наоколо и да я прит иска. Тя зади ша
теж ко и м ъчи телно, при всяко дв и жени е тялото й п от ръпва ше в конвулсии.
П рити сна с е към него още по–с илно, още по–открито.
— Х аре сва ли ти ? — Н атис ка ше я ощ е по–сил но, а с другат а ръка
придърж аше кръст а й здраво. — Това е с амо нача лото. — О тпусна я. — Ел а!
Б ър зо! Д а с е кач им горе.
— Н е, тук! — Кре сл ото привли чаш е погледа й като магн ит.
Р азбр а я веднага.
— Н е — възра зи той и я задърп а към в рат ат а.
Тя обаче не помръдна от мястото си.
— Тук.
— В с е още не си готова… ще т и прич иня болка.
— Тук!
— Прокля тие! — И звърна с е рязко, а ноздри те му пот репер иха. — Защо
м е зат рудняваш? Н има мисли ш, че съм си има л ч е сто работ а с девстве ници ?
С ъси пваш ме. О питвам с е с амо да… — И зражението на лицето й обаче го
на кара да замлъ кне. — Инат жен а! Н е разб ираш ли ко е е по–добре за т еб?
— Тук.
— П о дяволи те… — Той я привлече на пода. — Ка зах ти, че ще бъда
не жен с теб. Н е искам да ме сме тнеш за лъжец.
— К ре сл ото… — проше пна тя.
— По сле. — Р азтвори кол енет е й, вмъкна с е помеж ду им и с е з ае с
не йнит е дрехи. — Защото ще т е заболи. Държ а да има меко легло, ч исти
чар шаф и и всичк и не ща, от които с е н уж дае женат а, когато… — П ри те зи
дум и с е прит исна силно към нея, спря за миг и погледна над олу към не я.
Гъ рдит е м у с е надига ха и спада ха. — Н е ис ках първ ият път да ст ан е по този
начин.
— В с е ми е едно. Н яма никакво зн аче ние. — Тя прехапа долнат а си
уст на. Защо стои тъй не подв ижен и не запълни праз нот ат а в нея?
И нст инктив но тя надиг на скут а си към него.
— Н е т ака! — Той проникн а предпа зливо в нея. — Н е с е дв иж и.
Н ещо с е разтвори, запулсира… И отново т ази праз нот а.
Н адиг на с е отново. С ега п олучи повече, но не бе до ст ат ъчно.
Ли цето му бе разкр ивено, сяка ш го измъчваше нетърп има болка.
— Н е — изт ръ гна с е от гъ рлото му пре з здраво ст иснатит е зъби.
В не запно я обзе гняв .

122
 — Ц ял а с едмица веч е ка зва ш «да». Н е може ш с ега да ка жеш «не». Н е е
че стно.
Той с е в зря в нея с неподв ижен, стъкл ен поглед.
— С или небе сни, мен… мен да обв иняват в подобн а про стъп ка?! —
Х ъл боцит е му с е нади гна ха и за миг тя изпит а ст рах, ч е ще с е отт егли. Но
не. Той я прободе рязко и мощно.
О ст ра болка замъгли очит е й, тя изп иска, а глават а й с е лю ш на наз ад
върху к ил има. Притворил очи, той з аст ина върху й, изпълвайк и я цялат а.
— Д а спр а ли?
Б ол кат а отш умя и тялото й прие дръзкия, корав пришъл ец в с ебе си.
П редпол аг аше, че ще изп ит а ус еща не з а пълн от а, но вме сто това я
прон изва ха множе ство конвулси и. Бе подготвена за всичко, ко ето предстои
— т а н а л и той цяла с едмиц а подробно опи сваш е насла дат а от съв куплението
— и иска ше да го получ и.
— Н е!
— Д обре тогава. — Той разтвори широко очи. В смеха му с е долавяш е
нотка на отч аяние. — Всъщно ст не съм си гурен да ли изобщо съм в
състоян ие да спра. — О тдръпна с е и нахлу дълбоко в нея. И по сле от ново, и
отново, и отново. Бър зо, по сле бав но, и па к бър зо в ритъма на в заимн ат а
ст рас т.
Р ъце те му я повдига ха от зад и тлас ка ха скут а й сре щу му. О т гърл ото
м у с е изт ръ гваха ръмж ащи звуци. Въз буд ат а й нараст ваше по стоянно.
Ст ра стт а с е изо ст ри, тя с е напре гна докра й и не съзн ателно з аблъска глават а
си в пода. Някъд е в нея набъбва ше буря и т аз и буря неудърж имо с е
прибл иж аваш е.
— Д жордън — изкр ещя тя извън с ебе си.
Той започ на да кръж и в нея и пръст ите му потър сиха отново ма лкото
възв иш ение.
— Вдиг ни с е — и зпъш ка той. — Н агоре, към мен.
Тя изхъл ца и изпълни бе зпреко слов но заповедт а му. Бедрат а й влязоха в
рит ъма, на ложен от дв иженият а на не гов ия па л ец.
— О ще!
Н адиг на гръб от пода и изп иска — той прони кна дълбоко, дълбоко в
не йнат а ут роба. О ст ана не подв ижен т ам, пулсиращ и сякаш обзет от
в не запно колебан ие. Уст ат а й с е разтвори с ама. Н адига ше с е в ик.
Той вдигна рязко кра кат а й върху рамен ете си.
— Ел а при мен — процеди пре з зъби. — С ега! Ведна га!
Н абл иж ава йки върхов ния миг, тя про с тена.
— Ел а, ела!
Н е бива ше да крещ и. Само ж ивотни те кре щят, когато с е чиф то сват. Н о
не м ожеше да издърж а повеч е. Н апрежен ието с е отл я в продълж ител ни
конвул сии. Заби нокт и в рамене те му и и зкре щя.
Това ус ещан е надхвърля ше човешкото въображен ие.
Той й бе каз а л ис тинат а.
С ъвс ем смът но о съз на, че е променил позат а си и я е пусн а л, но вс е
още е дъл боко в нея. В този м иг той з асти на и от гърл ото му с е и зт ръгна
тих в ик. П адна върху й и я обгърна здр аво. И зглеж даш е тъй слаб и
бе з пом ощен в пре гръдки те й като ни кога до с ег а. В този момен т Джордън с е
нуж д аеш е от нея.
Р ъце те й го прегърн аха.

123
 С ъс ст раст, надхвърлящ а чове шкото въображение.
— А с ега може ли да ид ем горе? — попит а Джордъ н, след като
ди шането му с е успокои. Той вдигн а глава. — Н ищо чудно, ако си цялат а в
си нини. Подът е уж асно твърд.
Тя го гледаш е замаяна. Вс е още бе в нея и й с е ст руваше, че в инаг и е
бил т ам .
— А з… мисля, че не съм. — Може и да с е бе понат ърт ила ма лко, но
това не бе ни що в срав нени е с преж ивян ото. — Беше… бе ше… — Н е м ож а
да продъл ж и. Про сто не съще ствуваха слова, с които да опиш е състоянието
си.
— Р адвам с е, че не си разочарова на от първ ия път. — Доко сна неж но
чел ото й с устни, отдели с е от нея и си вдиг на па нт а лони те. — Време е вече
за сън. — И зправ и с е и я повдиг на. — Готова ли си?
Кол е нат а й бяха омек на ли и тя с е олюля. Той я прихван а пре з кръ ст а и я
за държ а на крака.
П огл едът й с е спря на кре слото — невероятно, почувс тва отново л ека
възбуда.
— Н е, не — поклат и глава той. — Започвам да съж а лявам вече, че ти
раз ка зах за те зи ф ант а зии. Н е бива да бър зам е. — И злязоха от ателието и с е
за из качваха бър зо по с тълбит е като той в зимаш е по две стъпа л а наведнаж —
В си чко с времето си.
В не запно о съзн а гол от ат а си на ф она на негов ото облече но тял о.
П очувства с е ня как уязв има и този ф акт смути чувс твенат а мечт ателно ст, в
ко ето бе потопе на.
— К ъде ме води ш?
Той я привлече в прегръд кит е си и отвори няка ква врат а.
— В ст аят а ти. Реших, че щ е я предпоче те ш пред моят а. — П олож и я
върху л егл ото и с е обърна. В ками нат а бе о ст ан а ла с амо ж арава и Джордън
с е дв ижеш е пипне шком в тъмнин ат а. — В познат а обст а нов ка човек по–
л е сно приема нас тъпили те промени.
Звучи много умно, помисли си тя в про съни ца. Джордън в инаги говори
ум но.
— М а лко къ сно с е с еща ш за те зи не ща. В мен те зи промени с а
на стъп ил и от до ст а време.
— Е, не съвс ем. — Вне запно той с е озова до нея и я в зе в прегръ дки те
си. Каква ст егнат а, топла плът. Гола плът!
Тя с е с епна.
— П о–леко. — П ога ли я по ко си те. — П о ст епен но ще св икне ш с
при съств ието ми в тво ето легло. Това е с амо следва щат а с тъпка.
— Ти си има ш собс твен а ст ая — рече тя твъ рдоглаво. — Н яма н уж да да
стои ш при мен. Дороти ми е казва л а, че благородници те сп ят с жени те си
с ам о когато ги пожел аят или за да заченат дец а.
— П ризн авам, че и аз не съм св икна л с те зи неща, но пък разбрах, че
м и е прият но. И т ака, направ и ми това удов олств ие.
— Н е ис кам. Н а мен не ми… при ятно.
— Как е било с родит елите т и? П редпол агам, че бащ а ти не е отива л
с ам о от в реме на време в легл ото на май ка ти, на л и?
— Н е, но домът ни бе съвс ем ма лък.
— А ще ше ли да спи отделно, ако имахте замък като Кембърън?

124
 — Н е. — Тя с е замисли. — Н о у нас нещат а стояха другояче. Меж ду тях
съ ще ствува ха и дълбоки чувства, о свен ст ра ст.
Той я целуна по чел ото.
— А м еж ду нас… няма ли чувства?
— Н е и лю бов — промълв и тя. — Ти не ме оби чаш и аз не те обич ам .
Н аис тина съще ствува не що… но то не е същ ото.
— А може и да е не що още по–ин тере с но. Онова, ко ето наричам е
л ю бов , с в ремето с е прев ръща в на й–обик новена с антиме нт а лно с т. —
П рити сна я по–силно към с ебе си. — Н о както и да е. Ще о ст а на тук, при
те б. В рем е е да св икн еш с т ази мисъл.
Н е бе в състояни е да го отклони от в зетото решен ие, а и не й с е
спор еше — бе твъ рде уморе на. Може би той бе подвласт ен с амо на няка къв
капри з, който щеше да отшум и от с амо с ебе си. О пит а с е да отпу сне
схванатит е си мускули.
В ст аят а бе ти хо и тъмнинат а й дей ства ше успокояващо. В про с ъниц а
дол ов и тихия му въпро с :
— Б ях ли брут а лен?
— Мол я?
— А з… ис ках да бъда много неже н — реч е той със запъване. — Боях с е,
че ще те измъчва мисълт а з а случил ото с е с май ка ти.
Той има ше предв ид ст рахов ит ат а нощ, в която оне зи чудов и ща
из те заваха и изн асили ха май ка й. Ст ранно, изобщо не свър зваш е двете
съби тия едно с друго — твърде силна ст раст изпи тва ше към тоз и мъж .
— Ти не си като тях.
— Ти бе ше ли св иде тел на т ази мръсот ия?
— Н е. Когато войниц ите дойдоха, тя ни и зпрат и с А лекс в горат а. Каза
съ що, че съм длъж на да го паз я и да не с е в ръщам у дома докато войни ците
с а още т ам . — Тя пре глътн а мъчително. За що ли му разказва ше всич ко това?
Та на л и не ис каш е изобщо да си спомня за онази нощ. Да, но в тъм нинат а
дум и те ся каш с ами с е и зплъзн аха от уст ат а й. — Н е в иж дах нищо, но пък
чувах. О ст ан ах наблизо, тъ й като исках да й помогна по някакъв начи н. Но
не м ожех ей т ака да изо ст авя А лекс. Тя ме на кара да й обещ ая… Чувах
вси чко… но не можех да изо ст авя Алекс.
— Б оже мило стив и!
Той я привлече към с ебе си и сълз ите й покапа ха по негов ит е рамен е.
— С па зих обеща нието и с е върнах, след като… оне з и си отидоха. М ама
бе направо обе зобраз ена. М ислели с а я з а мъртва, но тя поч ина едва на
сл еднат а сут рин. — П ри те зи думи М ариан а при твори очи. — Н е можех да
о ст ан а повеч е… на ли й бях обеща л а. О тидох при свещ ени ка и му о ст ав их
бел еж ка на пра га. Н е зн ам дори къд е е погр ебан а. Помолих да я п олож ат до
т атко. Как мислиш ? Да ли с а я погреба л и до него ?
— С игур ен съм, че е т а ка.
— А з пъ к не мисля, че това е чак толкова важ но. Н ея вече я няма ше.
О ст анах при не я и подърж ах ръкат а й, но нея я нямаш е вече. Бе т ръг на л а
на някъде, не з нам къд е…
— Б ил а е храбра жена.
— Д а. — Помълча за миг. — Н икому до с ег а не съм ра зка зва ла за она зи
нощ. Б ол и ме… при с амат а мисъл за мама. Н е зн ам за що…
— Може би е наст ана л момен тът да сключ иш най–с етн е мир.
— М ир ли?

125
 — Д а, мир с угризе ният а на съве стт а ти. Била си раз къс ана меж ду
А л екс, май ка си и обещ анието, ко ето си й да ла. О бич а ла си я много, ис ка л а
си да я спас иш, но ръцете т и с а били свър зани и тя е т рябва ло да умре. Б ил а
си по ст авен а пред уж ас ен избор… не го пожелавам никому. П о дявол ит е!
Н икой на този свят не би могъл да поне с е т акова бреме.
Д о този момен т тя не си и ра зреша ваше да помисли, че всъ щно с т
угри зени ят а на съве стт а й с а оназ и сила, която не допус ка да изгон и от
пам е тт а си боле зн ения спомен. Уди вляваш е с е ка к изобщо не е о съ зна л а
този ф акт.
— Б ях длъж на да сторя не що, а…
— И ска ла си да й с е при теч еш на помощ, на л и? Срещу цялат а онази
гл ут ница ? Щели с а да те убият, бе з да им мигне окото. А лекс също щеше да
за гине. И всичко това, разбира с е, няма ше да спаси май ка ти. Взела си
единс твен ото прав илно ре шени е.
— Тя не биваш е да умир а. А аз не сторих ни що, за да я сп ася.
— Шшт. — Той прити сна лицето й към рамото си. — Вярвай ми, няма ш
ни каква в ина за ст ан а лото.
Тя въздъхна теж ко.
— Защо да ти вярвам? Та т и не си свещен ик, който може да опрощава
грехове те.
— С вещен ик ли? Боже мили, след с едмицат а, която пре карахме з аедно,
би т рябва л о по–добре да зн аеш све щени к ли съм или не — ра зсмя с е той. —
Н о сл ед като Грегор в продълже ние на години с е опит а да изт реби всич ките
м и пороц и и да ме инжектира със съве ст, т рябва да при зная, че съм ст ана л
експе рт по те зи въпро с и. — Доко сна но с а й с устни. — А в ина ти ням аш.
Н ика ква.
Н е м у вярва ше докр ай, но почувства вс е пак, че по стоян но кървя щат а
ран а сяка ш я боли по–ма лко. Може пък и в думите на Джордъ н да има ше
зръ нце истин а. Бе зспор но този мъж при теж аваше силен ум, а и никой не бе
в състояни е да от рече, че той поз нава отли чно променлив ия лик на злото.
— А с ега з аспивай. И аз ще сторя същото — обърна с е той към нея и я
цел ун а по ч елото. — Ти ме изтощ и не с амо теле сно, а и духов но. Н е м и е
м ина ва л о и пре з ума, че пре з днешн ия ден ще бъда за теб нещо повече от
добър жре бец, но… Всъщно ст ти по стоян но ме из ненад ваш с нещо ново.
Ти също, помисли тя, унас яйки с е. П релъсти тел, моше ник, мъж , който
нем ил о стиво прев и волят а и тялото й. М ъж , който най– неоча квано я дари с
не що пре красно… импулсив но — не що необ ичай но.

Тя спе ше дълбоко като и зтощено дете. Какво по дяволи те тър ся в

л егл ото й, запит а с е Джордън. Ре шени ето му да о ст ан е до нея бе чисто
им пул сив но — нещо необ ичай но за него. П редпоч ит аш е да с е държ и на
изв е ст но разстояние, като с е изключи, разб ира с е, онз и момен т на най–
ин тим на близо ст. И въпреки всичко с е в пусна в продълж ител ен ра зговор,
с ам о и с ам о да о ст ане до нея.
Той с е поотдръпн а и в пи поглед в тъм нинат а.
С л ед цели т ри години би ткат а най–с е тне приключ и и по бедителя т бе
той. В ярно, че и за миг не с е съмняваше в крайни я из ход — преднамерено
бе по ел по пътя на изкушени ето и опи тът му даваше огромно предимство
пред нев ин на девой ка като М ариан а. Тя води борба както сре щу не го, т ака и
сре щу с ебе си. Н ейн ото поражение бе с амо въпро с на в реме.

126
 Д обре, по беди я. Н о за що не изпи тва ника кво удовле творение ?
П охот, ст рас т? Та той я пожела отново още в мига, в който ст ан а от нея.
Н е, не беш е про сто ст ра ст.
П рем е с ти с е към края на леглото, с една и преметн а кра ка на пода.
Трябва ше да преодолее нежелани ето си да я о ст ав и и да отиде в ст а ят а си.
Д о следва щия ден ще ше със сигур но ст да възвърне сво ето рав нове с ие,
о съ знава йки, че вси чко това е било с амо време нно умопомр ачен ие. Тял ото
м у бе удовле творено, разумът щ еше да с е проясн и и да с е съсредоточи върху
джедел ар а.
Запът и с е към в рат ат а, но погледът му с е спря на ж арт а в камин ат а.
Д а л и да не ра зпа ли огъня? За да й е топло, когато с е съ буд и. Клекн а, добав и
съч ки и разбър ка ж арт а. Скоро лумн аха първ ите пламъци.
Успехите му сред жени те с е придруж аваха в инаг и от о собе но ус еща не
за т риум ф , следвано неиз беж но от първ ите призна ци на до с ада. В този м иг
обаче не изп итва ше нищо подобно и дори сяка ш с е бо еше да даде ня какво
по–точно определени е на чувстват а си.
П огл едът му с е спря върху спя щат а жена.
Н е, тя не бе ня как ва си т ам жена, тя бе М ариана.
И зправ и с е бав но от мястото си и с е доближ и до леглото. Руси те й ко си
с е стел еха като златен облак върху възглав ни цат а, а устни те й бяха тъй м ек и
и уязв им и. Боже, т а той не ис ка ше не щат а да по е мат в това ру сло. Жела еше
единс твено да ут а лож и ст растт а си и тя да бъде като една от жени те, пре з
които про сто премин аваш и по сле захвърля ш. Н е искаше да повярва, че с е е
опл ел тъкм о в онзи капан, от който с е бо е ше на й–много.
Д а бъде нечи я собс твено с т.

Глав а д е с е т а

В про съни ца го в идя да стои гол до прозореца. Гледаше вт ренче но към

разв ид ел ява щото с е не бе.
Гл едкат а я на кара да пот ръ пне и тя с е разсъ ни окончателно. Н е бе
в иж да л а гол мъж , о свен на карт ини те на ст арит е май стори. В този мом ен т
той й с е стори не срав н имо по-хубав от образи те на М икела нджело. Б е
ж ил е с т и помурга вял от слънцето, а не блед и св ръх мускуле ст като тях.
К ра кат а м у бяха ст ройни и силни, мускулите лича ха по рамене те, но не
из пъква ха прекомерно.
С игур но бе изда ла ня какъв звук, за щото той с е извърна и с е загледа в
нея.
— Д обро ут ро.
Д ум и те му прозвуч аха съвс ем непри нуде но, въпрек и че бе гол. П рииска
й с е и тя да бъде спокойн а и хладно кръв на като него.
— Д обро ут ро — прош епна в ответ.
П огл една я, а по лицето м у не може ше да с е проч ете ни що. Реши, че
м оже и да й с е сърд и за нещо. След миг обаче той с е усмихна пле нит елно и
в не запно с е потопи в сия йна магич е ска ман тия.
— Гл едаш ме ся каш с е готвя да т е изям. Толкова ли съм ст ра шен?
— Н е. — Ка за му ис тин ат а, бе з да с е зам исли. — Всъ щно с т точно си
м исл ех, че имаш чуде сно т ело сложе ние. Тялото ти е много по-хубаво от
Д ав ид на М икеланд жело.

127
 — О , благодаря. — Той с е поклон и и не зав и симо от гол от ат а му же стъ т
не бе л ишен от очаро вани е. — М исля, че до с ега ни кой не ме е съпо ст авял с
библ е йска ф игура. Защото по прав ило съм дава л повод единстве но за по-
зем ни срав нен ия. — Той прис тъпи до леглото. — Как с е чувства ш? И зране на
л и си ?
— Н е. — Н е ис каш е да си при зна е, че изпи тва слаба бол ка меж ду
бедрат а. Та той позн аваш е твърде много от не йни те слабо ст и. Изобщо не
беше и пом исляла, че след като двама души с е лю бят, меж ду тях е възмож но
да с е породи толкова голяма близо ст. Всъщ но ст до с ега този въпро с изобщо
не зани мава ше ума й. За щото тя про сто полит на към него като бе зпомощ но
л исто, поне с е но от в ихруш ка, преи зпълне на единстве но от желан ието да
нам ер и покой. И зправ и с е в леглото и придърпа зав ив кат а до бради чкат а.
— Ч увствам с е много добре.
— Ч уд е сно. — Той с една до нея. — Знач и можем да продълж им.
В не запно я прони за леден ст рах.
— Н е съм каза л а, че… не съм си гурна… няма да е добре.
— Н апротив , ще бъде много добре. Вече с е опа сявах, че съж а ля ваш за
ст ан а л ото. Добра работ а е свършила нашат а Дороти!
Той дръпна бав но зав ив кат а до кръст а й, бе з да отме ства поглед от
раз гол е ните й гърди.
— Н ай-доброто е, след като обязди ш коня, ведн ага да го възс едне ш
отново. В противен случай губи ф орма.
В пам етт а й па к изплува ха еротичн ите сц ени с ж ребец а и кобил ат а и и з
тял ото й пропълзя възбуд а.
П огл едът му я следва ше не отлъч но и ре ак цият а й не му убя гна.
— Н уж дая с е от теб — промълв и той с предре згавял глас. — О т някол ко
час а стоя до прозорец а и т е чакам да с е събуд иш. М ариан а, ще ме при ем еш
л и?
О тново я за ля по знат ат а гореща вълна от преднат а вечер. Н адява ше с е,
че всичко ще при ключи в мига, в който удовле твори жел аният а му. Н о
не щат а с е повт аря ха — тя го иска ше със същ ат а ст рас т, както и преднат а
веч ер.
Той с е надве с и над нея и устни те му замр яха над гъ рдит е й.
— О бе щавам, че ще те възн аградя.
Топл и ят му е зи к преми на по връхчето и тя зад иша теж ко.
— Н е ис кам ни какво възнаграж д ение.
Той разтвори кра кат а й и проник на в нея бав но и слас тно.
— Знам, че ис ка ш да с е лю бим. Н о първо да в идим да ли не си м е
изл ъ га л а за и зраняването. — Започн а да я га ли и същев ремен но прони ква ше
в нея, първо леко и бав но, а след това вс е по-буй но и г рубо.
— П о сле щ е минем към втория урок и към възнаграж д ението.
Тя го обгър на бе зпаме тно и тялото й с е заг ърчи, приближ ава йки мига на
върхов нат а наслада. Заст ена, а пръст ите й задр аха в з ав ив кат а.
— А ка кв и с а…
Н е м ож а да продълж и. Пръс тит е му я нас тиг наха и тя с е из пъна докрай.
Забрав и нач ас а въпро с а си.
Н о Д жордъ н не забравя ше нищо. Р ъце те му я обхва наха отд олу и той
започ на бур но да ме с и плътт а й. Н адве си с е над не я, уст ните му доко сна ха
ко си те й и той й з аше пна нещо на ухото.

128
 — Д не с работи предо ст атъч но. Чувствам с е уж асно прен ебрегн ат. —
Д жордън с е облегна по-удобно на кр е слото. — О бза л агам с е, че с е нуж д аеш
от свеж въздух. Една ра зходка ще ти с е от ра зи добре.
Еди нств еното, ко ето ис ка, е да ме примами извън ст аят а, помисли си тя
възм утено.
— В по следни те четир и дни работ их твърд е ма лко. Трябва да привърш а
това с тъкл о.
— Ка ква сво енрав н а жен а. Това стъкло изобщо не ти е необходим о.
Знам , че в склад а с е е нат рупа ла вече цяла купчин а.
П огл едът й с е задърж а върху ла лето, ко ето тъкмо и зрязваше.
— Ч овек никога не з нае… за кра сот ат а е нуж но в реме.
— Така е — засмя с е той. — О баче аз предпоч ит ам актив нат а крас от а
пред па сив нат а. — Направ и кратка пауз а. — А аз т е обичам най- много,
когато м е лю би ш актив но. — Гла сът му ст а на дълбок и прозвуча елейно. —
Ел а тук.
— Н е. — П ре ст ан а да обръщ а в ниман ие на добре по знат ат а й топл ина,
която я прон иза. — Трябва да привър ша това стъкло до ут ре, след ко ето щ е
идем при А лекс.
Той с е стъп ис а от думит е й.
— П ри А лекс ли?
Тя с е обърна рязко към него.
— Ти ми обе ща.
— За Бога — т ро сна с е той. — Добре зна еш, че му няма нищо. И не с е
дръж т а ка, ся каш си дошл а в леглото ми порад и т аз и прич ина.
— Н е, аз не съм те… — Тя не довърши докра й изреч ението и вме сто
това добав и със сподаве н глас : — Това е като бол е ст. Н е мога да с е спр авя
с ама.
Д ум и те й отново го раздра зниха.
— Б оже мой, може и да е боле ст, но май й с е наслаж даваш докрай.
Н е м оже ше да о спори верно стт а на думи те му. П ре з по следни те дни тя
ся каш ж ивя в някакъв уне с, прони звана от плът ски желан ия. Лю би ха с е
бе з брой пъ ти и по най- различе н начин, но т ака и не й омръзна. До ст атъчно
бе той да я погледне по своя си нач ин или пък с амо да я доко сне, минава йки
уж сл учайно покрай нея и тялото й ре агир аше, готово да го приеме.
А той я доко сваш е по стоянно. С в ремето й ст ана ясно, че по този начин
той не с амо ис каш е да я възбуди, а и потвърж даваше правото си на
собс твено с т над нея. Например насред раз говор по емаше ръкат а й и я
поднас яше към уст ните си, след ко ето продълж аваш е разговора ся каш ни що
не с е е сл учило. Друг път мас аж ира ше в рат а й докато тя с едеше в кра кат а
м у пред огъня. И ли пък й реше ше ко сит е преди ляга не и разговар яше с нея
бе з цел но, а пръст ите му с е заигр аваха с ки чурит е й.
В сяко едно доко сван е, всяка една дума, всяко бегло дв и жени е от негова
ст ран а я оплит а ше вс е по-здраво в мреж ат а на интим но стт а.
Той с е усмихна очароват елно и лицето му буква лно з асия.
— Н асладат а не е няка ква боле ст, тя е про сто венец ът на радо стт а —
започ на да я примамва той. — А ти оби чаш всич ко, ко ето прав им двамат а с
те б, на л и, М ариана.
Н е бе нуж но да при знава каквото и да било. Та той зна еше пре красно,
че е пл ен нич ка на очарован ието му. В нач а лото позволи да я поведе по
свои те пъ тища, но по с тепе нно о съ зна, че Джордън не е чак толкова

129
въодушевен. Бе зспор но той я желае ше, но поняког а я гледаш е тъй зорко, че
ча к с е стъ писваше. Сяка ш с е опит ваше да я оф орми според собстве нит е си
пот р ебно с ти — с амат а мисъл за това възбуж даш е в нея еднов ременно и
гняв , и ст рах.
П ознаваше силнат а му воля, но въпрек и това не бе склонна да бъде
по сл у шното похотливо жен че, ко ето той с е кани да оме си от нея.
— В случ ая моит е чувст ва нямат ни какво значени е. Еди нстве ното важ но
не що е какво предст авлявам аз с амат а. — За миг помълч а, след ко ето
в не запно избухн а: — Искам да ме о свободи ш. Та ка не може да продълж ава
повече.
Усм ив кат а му угасна.
— Ще продълж ава.
Тя с е обърна към него.
— И колко ще т рае всичко? Докато ти омръзна окончат елно, т ака ли?
— Убеден съм, че това няма да ст ане ни кога.
— Мога да назова пон е ше ст дами, с които това с е е случило.
Той свъси чело.
— Н е, не е същ ото.
— Ка к да не е? За ка кво съм ти нуж на аз? Ти си непо стоян ен чове к.
С ам о сл ед ме с ец ще доведеш тук някоя друга и…
— Зам ълч и! Ка зах т и вече, че този път е по-разл ично.
Тя прокара пръ сти пре з ко с ат а си.
— Знам. Р азлично е. Н о… ми е т рудно да поне с а ра зликат а.
— Н е си разумна. Н има не може ш да поне с еш лю бов нат а наслад а?
— Н е и ког ато с е заду шавам от не я.
— Гл упо сти!
— В същно ст ти ис каш да полу чиш не що от мен, на ли — продълж и тя с
пре с е кл ив глас, търс ейки подходящи те слова. — Може би съм ти до скуч а л а
веч е. А м оже и да с е пре ст руваш, за да ти с е доверя и да ти дам джедел ар а
бе з съпротива. Та ка ли е?
— М ного добре зна еш, ч е не си ми омръзна л а. Моля т е, поща ди м е и
пре ст ани с всич ките те зи бе зсми слени обв инения!
— О ткъд е да з нам да ли говориш исти нат а? Ти си твърде умен чове к.
В ероят но л ейди Карл айл изобщо не е и забеляза л а кога точно е започ на л а да
ти ом ръзва. — Тя п о е дълбоко дъх и продълж и: — И о свен това не те
обв инявам . П ро сто казвам онова, ко ето мисля. М акар че напо следък ти не
м и по звол ява ш да мисля много.
П ри те з и думи гневът му с е изпари нач ас а и той облегна глава на зад.
— П рав илно. Н е ис ках да имаш много в реме за размишлен ия.
Н еобходим о бе да с е отдаде ш докр ай на чувстват а си. Р азумът щ еше с ам о да
ни попреч и. — Спря за миг, след ко ето добав и: — И скаш да изт ръгн еш
при знан ие от мен, на ли? Е, добре. Дошло ми е до гуш а да т е забл уж давам .
Ч увствам , че направо с е заду шавам. Джеделар ът е нещо съвс ем друго. —
Той зам ъл ча. — П ро сто искам да ми при надлеж и ш. Това е.
В погл еда й с е чет еше недоверие.
— Д а т и принадлеж а ли? Да не съм няка ква робиня, че да ти
при надл еж а.
— Точ но това жела я. О т всич ко на свет а най- много ис кам да ти по ст роя
кра сив каф е з, за който един ствен а з ще имам ключ. Н е ми е по вкус а да те

130
при теж авам т а ка, както други те мъже прит еж ават же нит е. Връзкат а не е
до ст атъчно здрава, разбира ш ли?
Тя поклати глава в недоуме ние.
— Това, ко ето казваш, е чудов ищ но. О тказвам да го раз бера.
— И аз с амият не с е разбир ам. П реди много в реме ст игнах до извода, че
е чисто бе зуми е да с е обвър зва ш с когото и да било. Защото рано или късно
вси чки до един си отиват. Следователно е по-добре пръв да си т ръгнеш и
изобщо да не с е обръщаш на зад. Възн амерявах да сторя същото с теб, но
ся каш доко сна сърцето ми и ме задърж а при с ебе си. — П о лицето м у
пробя га крива усмив ка. — Уверявам те, че с е опит ах да с е пребор я с това
чувс тво. С всич ки възмож ни средства.
— П усни ме тогава да си вървя.
— Н е мога. — В тона му с е долавя ше приз нани е за слабо ст. — П о
дявол и те, наис тина не мога. Затова и бях длъжен да от крия ня как ъв начи н
да те за държ а. Вси чко ще ше да мине по-леко, ако ти бе подкупна като
о ст ан а л ит е жен и, които по знавам. Знам обаче, ч е не си т ака ва. Държ а обаче
дру го оръж ие в ръце те си. Ти си извънредно чувстве на по природа. Убеде н
съм , че м оят замис ъл не е убя гна л от в нима нието ти — да ми с е отдава ш по
всяко в рем е и по жел ания от мен начи н. Така т и с е прев ръща ш в робиня на
една прив ичка, която изковава и най-здр ав ите вериги.
В ери ги. П от реп ери цялат а, о съзн авай ки, че почт и е до с тигн а ла това
състоян ие. О ще ма лко и щ еше да ст ан е властели н както на тялото, т ака и на
ж ивот а й. Да ли т ази зав и симо ст щ еше да породи онова доверие, ко ето да я
на кара да му подари джедел ара? Н има щеш е да му го даде, с амо и с ам о з а
да м у с е харе с а? Самат а мисъл вече я плаше ше.
— За що ми ка зва ш всич ко това? — про шепн а тя.
Той повдигна рамене.
— Ч увстват а ми към теб вина ги с а били ма лко обър кани. Може би жел ая
да с е бориш срещу мен, преди да разру ша всичко онова, ко ето ценя в т еб.
О съзн ах обаче, че не може ш да поробиш някого, бе з да поробя т и с амия т еб.
— С м ехът му прозвуча цинич но, но глас ът му ст а на дре зг ав от ст аеното
чувс тво. — И аз боледувам като те б. Щом те погледн а и те пожела вам.
Ст ра ст — могъ ща, непри крит а и нера зводнена с други чувс тва.
В съ щно ст очаква ла ли бе не що повеч е? Какво още имаш е меж ду тях? Те зи
въпро си пораж даха в нея болка, чиито дълби ни я пла шеха. Крайно в реме бе
да сл ож и край на този хао с в чувстват а си и то преди да ст а не непоно сим .
Д л ъж на бе по някакъв нач ин да напусне Джордън, а заедно с това и
Кем бърън.
— И скам да в идя А лекс.
Той с амо повдигна рамене.
— Щом ис каш, ще го в идиш. Н о не бива да отпътуваме при не го. Ще
из пратя ве с т на Грегор и той щ е го доведе още ут ре в Д елуинд.
— Тол кова ли е близо?
— Н е е да л еч. — За миг замъл ча. — А с ега хвърли този нож .
Тя поклати глава.
— Ка зах ти веч е. Н е ми с е ходи на раз ходка.
— И на мен не ми с е разхож да. Ела тук.
Тя с е обърна към него и го погледн а.
Той см ени небреж нат а си стойка, с едеш е вече изправ ен като ст руна и й
с е усм ихваше.

131
 — А ко си решила да ме напусн еш, няма да е зле да ми подариш още
някол ко кра сив и час а. Ще ти е от пол за. За щото има още твърде много нещ а,
които т рябва да нау чиш.
И згл еда го с недоуме ние.
— Н а ли току-що каз а, че искаш да ме з аключ иш в кле тка ? А с ега
оча кваш от мен да…
— А за що не? — Елега нтни те му пръсти бав но с е плъзг аха по
дърворе збат а на облег а лкат а.
К ре сл ото.
— Ел а тук, М ариана. Н а ли зна еш… не мога да дойда при теб.
Говореше за съня си, съня, който я събуди насред нощ.
Зел е ните му очи я следя ха неотклонно, а уст ните му бяха по- чувствен и
от всяког а. Ст ран ите му, побронзовели от слънц ето, с е на ля ха с цвят, а
ноздр ите м у пот ръпва ха едва долов имо.
— Н има иска ш да с е върнеш при Дорот и, за да преж ивее ш о ст атъка от
ж ивот а си като не я? Н е е ли по-добре да изпит а ш, да почувстваш всичко на
този свят, ко ето може ш да си позв олиш? — Р ъцете му с е в копчиха здраво в
обл ег а л ки те. — А з ис кам това да ст ане, М ариана.
В ъзду хът край тях буква лно зат рептя от ст растт а, която излъчваше този
м ъж . П о сте пенно бе св и кна ла да удовле творява всички те му желания… а
заедно с това и своите. О съзн а, че и в тоз и миг тялото и е готово да му с е
отдад е. И няма ше никакво значени е, че разбира де йств ият а му. Сърцето й
затуптя бър зо и отново ус ет и поз нат ат а пра зн от а меж ду бедрат а си.
— И ти иска ш съ щото — продума той. — О ще един спомен, още един
м иг на бл аженство. Бяха тъй много, на ли? Защо да няма още един.
В този миг той бе тъй прелъст ител ен — ж иво оли цетворе ние на
кра сот ат а и елега нтно стт а. И с ат анат а дори не е бил по съблазн ител е н,
когато въвеж да л Ева в изкуш ение.
— Н има с е ст рахува ш? И за що? Да не те измъчват съмнения зарад и
реш ението, ко ето в зе?
— Н е ме е ст рах.
— Д обре. Ела тогава при мен.
Тя запри стъпва бав но към него. Той издърж а погледа и.
— Така е добре — прошеп на. — И скам да т е имам. Искам да т и до ст авя
на сл ада.
Тя с е спря пред него. Едн а вена пулсираш е на слепоочието му. Обз е я
отчая ното жел ание да протег не ръка и да го доко сне.
За що наи стин а да не го направ и още един път?
Н ямаш е да му с е отда де докрай. Скоро щеш е да го напусн е. Трябва с ам о
да откр ие А лекс и да с е измъкн е от този събла зни телен капан, в който бе
поп адна л а. Знае ше отлично с кого си има работ а и щеш е да нам ери
нео бходим и те сил и, за да в земе онова, ко ето й бе нуж но и след това да го
напусн е.
— Н е може ш да ме има ш — прои зне с е тя отче тливо. — А з няма да ти
при надл еж а никога.
П ри те з и думи той о ст ана неподв ижен като я гледа ше вт ренче но.
— Но с ега аз възнамер явам да те лю бя. И то, защ ото аз го ис кам, а не
зар ади теб.
Той с амо с е усмихна.

132
 — П редизв иква ш ли ме? Виж даш ли, липсва ти опит. В те зи не ща съм
по- добър от теб. Н о щом жела еш, можеш спо койно да опит а ш.
С поред съдърж а нието на съня тя доко сва ше уст нит е му с пръс ти. С ега
обаче стори нещо друго — прот егна ръ ка и развър з а лент ат а, придърж а ща
ко с ат а му на тила. — А ако нещо в съ ня ти не ми е по в кус а, ще го пром еня
както по своя воля.
Той продълж и да стои неподв ижен и бе змълвен.
Тя го пог а ли с наслада по буй нат а, коприн ена ко с а. Ест е стве но той
дол а вяше т репере нето на ръцете й и тя с е запит а докога ли ще запази
дом инир ащото си положени е. Защото коле нет е й веч е с е разт ре пери ха и
едва-едва успява ше да о ст ане и зправен а. В този миг той яв но я желае ше
сил но. Н о защо тогава не с е помръдва?
— Е, какво ст ава? — попит а тя не търпел иво.
Той повдигна веж ди в недоуме ние.
— Д а не би да очаква ш не що от мен? Н али каз а, че не мога да те
при теж авам ? Смят ам да с е държ а покорно, за да не те обидя. — П ри те з и
дум и той долеп и уст ни до ме кат а плъ т от вът решнат а ст рана на ръкат а й. —
Р азб ира с е, до момент а, в който получа оф иц иа лн ото ти разреш ение.
П о ръкат а й с е разля топлина и тя преглът на.
— Д жордън, аз…
— Ето, з нач и ми разр ешаваш. — Дръп на я ря зко върху кол ене те си,
уст нит е м у с е плъзна ха по врат а й, а пръсти те му г рубо зар азкоп чава ха
коп чет ат а по гърба на роклят а. Той повдигн а глава и тя съзря пламъци те,
л ум н а л и в очит е му. — И зправ и с е. — Дори не я доизча ка, а с ам я повдигна.
Д ръпна ря зко роклят а и ризат а й и те с е свлякоха в кра кат а й. Привлече я
отново върху скут а си и повдигн а кра кат а й върху облега л ките.
Зара зсъбли ча с е бъ р зо, пре с егн а с е със свободнат а си ръка и потопи два
пръст а дъл боко-дълбоко в не я. П омилва я, пръс тите заоп исва ха кръ гове, а
сл ед това отново я пог а ли.
Тя про с тена и с е в копчи в ко с ите му.
Той с е отпу сна на зад и в пи уст ни във в ръхчето на гърдат а й. Ези кът м у
за кръж и около зърн ото в ритъма на играт а на пръсти те.
Тя прехапа долнат а си уст на, за да не изкр ещи. Ус ещан ето бе
нео писуем о. Широко раз творени бедра, възс една ли облега л кит е, а пре з това
в рем е пръс ти те на Джордън…
Той повдигна глава.
— С ега принадлеж и ш ли ми?
Тя почти не съ знава ше ка кво й говори, а с амо го гледаше с премре жени
очи.
Той отпу сна пръсти, разголи с е, прон икна дълбоко в нея и я изп ъл ни
цял ат а.
— А с ега при надлеж и ш ли ми? — попит а отново.
Тя заб и нокти в раменет е му.
— Д жордън, не мога да…
— И ска ш ли да с е дв иж а?
— Д а — про шепн а тя в отве т.
Той при тисн а бедрат а й плътно към с ебе си, зад иша теж ко, но о ст ан а
не подв ижен.
— Каж и ми, че ми прин адлеж иш.
Това бяха оков и. П рониза я гняв .

133
 — Н яма да каж а!
Той не помръдна и тя долов и отче тливо сладо ст рас тието и
разочарованието, които с е излъчваха от него.
— П о дяволи те…
В не запно той задв иж и хълбо ците си и нахлу в нея с буй ни тласъ ци,
опи свайк и същ ев ременно кръгове.
Н ямаш е друг избор — вкоп чи с е в рамене те му и с е о ст ав и на
разр азил ат а с е буря. Чу с е да изда ва крат ки, ж ивоти нски стонове до като го
п о ема ше в с ебе си — и ся ка ш няма ше кр ай.
Той заров и глава в гърди те й, не пре ст ава йки да с е дв иж и. Тя с е
отпусн а неподв иж на, за ливана от бе зброй вълни на изб авлени ето.
— Каж и, че ми принадл еж иш — прошеп на той.
— П усни ме.
— Еди н ден ще ми го кажеш.
О бзе я от чаян ото желан ие да избяг а.
— Н е издърж ам повече, искам да с е и зправя.
Той повдигна глава и на лицето му с е появ и дръзка усмив ка.
— Д а, обаче ощ е не сме свършили.
Тя го и згледа недоумяващо. Н е можеше да повярва, че я желае отново
сл ед отшум ял ат а буря.
Той я повдигна на скут а си и полож и кра кат а й върху една от
обл ег а л ки те. Вс е още бе в не я и както я придърж а ше с ръка отново помил ва
в ръхчето на гърдат а й с устни.
— Н е е ли чуде с но?
— Ка кво прав иш ?
— Ч акам. Би било голяма глупо с т да не с е възпол звам от т аз и
вел икол епн а поз а. О ще повече, че в же стоко с тт а си ти с е кани ш да м и
из бяга ш. Знам ли кога па к ще получ а т ази възмож но с т?
В този момен т ус ети, че отново с е втвърдя ва.
— С ъбери си кра кат а, за да те почув ствам по- добре. — Устни те м у
доко с наха ухото й. — Вс е още не съм ти раз каз а л целия сън.
Това бе греш ка, помисли си тя унило. Бе смет на ла, че е до ст атъ чно
сил н а и м оже да в земе, какв ото поис ка, и то бе з да даде ни що от с ебе си.
В съ щно ст би т рябва ло да с е до с е ти какво я очаква. С ега веч е той има ше
надм о щие и й с е стори, че е не гова соб ствено ст повече от когато и да бил о.
— Д ръж ме здраво — прошеп на той до като пръс тите му от криха онова,
ко ето търс еха.
Жел анието отново с е надигн а в нея, тя го прегърн а още по-силно и с е
отдад е на ст растт а. Съдбоно сн а гре шка.

— Ледът здрав ли е? Може ли да с е пър за лям по него? — Алекс с е

завтече към брег а на е зерото, хвърл и поглед към искря щат а ледена
повърхно с т и бъ р зо опит а здр ав инат а на леда с върха на ботуш кит е си. —
Хуб аво е тук. М ариа на, може ли да о ст ан а при теб?
— Н е, ледът вс е още е тън ък. Н о ще бъде чуде сно, ако о ст ан еш при
м ен. В същно с т з ащо не попит а ш Джордън ?
— Д жордън, може ли?
Д жордън прекъ сна разговора с Грегор и покл ати глава.
— Н а л и з нае ш, докато ни няма в Кембърън, т рябва да пази те з амъка.
А л екс набърчи чело.

134
 — Н ека тогава М ариана да дойде с мен.
— М ариан а има нуж да от почив ка. Затова е дошл а тук, разб ираш ли? —
поясн и Джорд ън прият елски. — Тя много с е измори от работ ат а си по
цве тния куп ол. Н а ли не иска ш да с е разболе е?
— М ариан а нико га не боледува — и зрече бър зо А лекс и погледна
за грижено към М ариана. — Но е ма лко… бледа.
— Ч увствам с е великолепно — наме си с е М ариана реши телно и изгл еда
не годуващо Джордъ н. Ка к с амо с е ст арае да из плаши брат й! — Съвс ем
скоро ще дойд а при теб в Кембъръ н.
— За що не си почива в Кембърън ? — обърна с е Але кс към Джордъ н.
Д жордън с е усмихна.
— Ти в иж да л ли си я да стои т ам с праз ни ръце ? Трябва да заключим
ст аят а в кулат а, за да я спр ем, на ли ?
Мом чето с е раз смя.
— И склад а също, и ба лнат а за ла и…
— А ако обе щая да не работя? — обади с е М ариа на с предизв икател ен
тон. — В т акъв случай няма при чина да не с е завърна в Кембърън.
Д жордън погледна съу час тнич е ски към А лекс.
— Ка к мисли ш, можем ли да й имаме доверие ?
Д е тето с амо поклати глава.
— Кол ко добре те позн ава — рече Джордън с двусмислен а усмив ка. —
М исл я, че т рябва да те о ст ав им тук докато си почи неш докрай. — Той
отново с е обърна към А лекс. — Ти обаче може ш че сто да ни идваш на го с ти.
М исл я, че след няколко дни Грегор може да те доведе отново. Ще ти
нам ер им кънки и ще в земе ш няколко урока, когато ледът с е втвърд и
до ст атъчно.
— О, наис тин а ли ще с е науча да карам кънки ? — О чит е на момчето
све тна ха радо с тно. — А М ариан а?
— О , тя със сигурно с т ще ст ане чуде сна кънкь орка — отвърн а Джордън
с м еден гл ас. — Н о щ е т рябва по стоянно да я държ им под око. Н а ли зна еш,
скл о нна е да с е дв иж и по тънки я лед.
И деше й да го зашл ев и. О бърна с е ряз ко.
— Н ека с е пора зходим ма лко по брега, А лекс. — След ко ето с е обърна
о ст ро към Джордън: — Н е идвай. Сигурно имате ва жен разговор с Грегор.
За нейно учудва не той ким на утвърдител но с глава.
— Ще в и наблюдаваме от тук. И в нимавай да не с е подхлъз неш. Сне гът
м оже и да е твърд, но под не го ледът е до ст а тънъ к. — Усмихна с е на А л екс.
— По сл е з а теб ще има ча ша шокола д, а след това можем да поигр аем и
шах. И маш ли нещо пр отив ?
— О , не, ра збира с е.
М ариан а хван а момчето за ръка и с е отда леч и. Снег ът з аскри птя под
боту шите й, а наоколо вси чко искре ше под слънцето. П о степе нно ядът и
разочарованието от шумя ха. Н е биваше да си разва ля наст ро ението докато е
с Ал екс.
— Ли псва ше ми. Пре кара ли добре?
Той кимна.
— Д вамат а с Грегор поп ътувахме със «Сийсторм». Видяхме с е и с
капит ан Б рейтуейт. Ко с ат а му съвс ем е по с ивяла.
— С ега в Кембърън ли си?
Той кимна.

135
 — За съж а лени е не съм язд ил много, з ащото вси чко беш е за ледено. —
П ом ъл ча за миг, след ко ето промълв и : — Ти не си болн а, на ли? И не като
мама ? Н а л и няма да…
— Н е! — Тя спря, при клекн а, в зе го в пре гръдки те си и го за люл я в
ръце. Отдав на не бе спомен ава л нито майка им, нито пък нощт а, в която бе
уб ит а. Тя и не подозира ше, че споменъ т е толкова ж ив в съз нани ето му. —
В с е още с е чувствам ма лко изморен а, но при пръв удобен случ аи щ е дойда
при теб.
— Н е идва й, ако ще с е разб олее ш — пре късна я той бър зо.
П рокл ет ият Джорд ън!
— Н яма да с е разбол ея. — Взе личиц ето му в ръце. — А когато с е
върна, с ам о ни е двамат а ще направ им голямо пъте ше ств и е. И ска ш ли?
О чит е му свет наха.
— И къде ще идем ?
— Ще решим по- късно. — Тя го целуна по челото. — Само че това
т рябва да си о ст ане с амо меж ду нас.
— А ще мога ли да в зема и кон я?
Тя с е из прав и.
— Когато му дойде в ремето, ще поговорим и по този въпро с. — Хван а
го отново з а ръка и двамат а продълж иха нат атъ к. — А Дороти как е?
— Д обре е — отвърна детето разс еяно и погледът му с е плъ зна по
е зер ото. — Може би т рябва да дойд а още веднъж тук и чак след това да
направ им наш ето пътеш е ств и е. — След ко ето добав и при пряно: — Н е че ще
пре карам е зл е с амо ние двамат а, но не ис кам да обидим Джордън. Та той
т ака добре е предв идил всичко.
— Н е, в ни как ъв случа й няма да обидим Джордън. — О пит а с е да
потис не ирон ият а си. Джордън прелъсти теля т, вълшебн икът, който може да
опл е те вс екиго и зав ина ги в бле стя щат а си паяж ин а. Ето, пред него дори и
А л екс е бе зпомощ ен.
— М ариан а!
Тя с е обърна. Грегор им ма хаш е с ръка.
— Шокол ад! — А лекс с е обърна ряз ко и с е завтече към къ щат а.
— В нимавай къде с тъпва ш — изв и ка тя след не го.
Той с амо с е засмя и продълж и да т ича, хлъзгай ки с е по снега.
Тя поклати усмихнато глава — кога ли едно с едемгодиш но дет е е
в нимава л о? О собено пък А лекс, който изж ивяваш е вс ек и миг т а ка, сякаш
сл едващ ият няма да нас тъпи никога.
М а л ко след като момчето с е скр и в къщат а, тя вле зе в двора. Н а
ст ъл бите я пре ср ещн а Грегор.
— С ъж а лявам — рече той тихо. — Н е мож ах да го спра.
Ст ра нит е й пламн аха и тя с е пре стори, че не го е ра збра ла.
— Ст а не ли дума з а ча ша шоколад, Алекс ст ава направо неуд ърж им.
— М ислех, че Джордън ще т е задърж и с амо ня колко дни. — Погледът
м у с е пл ъз на по лицето й. — Н аран и ли те ?
Б е л и я наран ил? Н е ф изи че ск и, разб ира с е. С в ремето бе о съз на ла, че
бол кат а не ще утихне никог а, ако не от крие начи н да го напусне.
— П редполаг ам, разбр а ла си, че той не е нас илник.
— Д а, но ф изиче скат а с аморазпр ава не е единс твеното, ко ето при чиня ва
бол ка.
Той поклат и глава.

136
 — А ко му дадеш джеделара, щ е имам повод да с е наме ся в твоя пол за.
П оне щ е опит ам.
— Д а с е опит аш ли? — Тя с е усмихна горч иво. — Та на ли ти с ам ия т
казва ше, ч е в инаги си печелил с блъсъ ците си с Джорд ън?
— О , това бе много отдав н а. Джордън си извл ича ше поу ка от всяко
пора жени е. Дне с вече не е ле сно да му от неме ш нещо, ко ето си е наумил да
при теж ава.
Д а, но Грегор нямаше дори и да опит а. П оне докато Джорд ън можеше да
й отнем е джеделара. Бе съвс ем с ама.
Р азб ира с е, и по-рано е била с ама. Н е с е нуж дае ше от помощт а м у.
О бърна с е бър зо и отвори в рат ат а.
— И аз бих пийн а ла горе щ шоколад. До ст а е студе но навън.
Грегор и Але кс о ст ан аха до надвечер. В очи те на М ариана бле сна ха
съл з и, когато двамат а с е отд а лечи ха на коне те си.
— Ще с е върнат след няколко дни — промълв и Джордъ н.
— А л екс с е нуж дае от мен — изт ръ гна с е от гъ рдит е й.
— А з с е нуж дая от теб — прекъсн а я той, обърна с е и с е отпр ав и към
къ щат а.
Тя го по следва.
— Н е ми каза, че А лекс е в Кембърън. М ислех, че си го изпр атил някъде
дру гаде.
— В ърнахм е го обрат но. В Кембърън той с е чувс тва по-добре.
С м ет нахм е, че е бе зсмисле но дет ето да с е вълнува. — Той с е обърна към
нея. — А на теб не казах, че е в Кембърън, з ащото ведна га щ еше да т ръгне ш
нат ам . Н а л и зна еш, тук, в Д елу инд не сме много да леч от Кембърън. — Той
с е усм ихна едва долов имо. — За моми че, ко ето е извървяло с едемде с е т
м ил и пеша до Та лен ка, разстояни ето до Кембъръ н е дреб олия.
— Д а, но ти зн аеш е, че той ще ми каже, на ли?
— О бещах т и, че ще го види ш и сдърж ах думат а си. Това озн ачава
про сто, че с е на ла га да бъда по- бдителе н.
— Н е може да продълж ава повече т а ка. — Тя с е обърна, приближ и с е
към прозореца и с е загледа в замръ зна лото е зеро. — А ти какво щ е сториш,
ако ти дам джеделара? — обади с е тя в не запно.
Н е зав исимо от разстоянието меж ду тях тя долов и как цел ият с е
напрег на.
— Ка кво?
— Н а л и това иска ш? Какво щ е ст ане, ако т и го дам? Ще ни пусне ш л и
да си върв им? Мен и Алекс.
— Д а — изрече той бав но. — Ще те пусна. Бих в и да л много пари,
които ще в и стиг нат до края на ж ивот а. Ще о ст ана в Кембърън в
продъл же ние на един ме с ец и ти ще има ш възмож но стт а да с е о свободиш от
м ен. — Тя долов и, че той с е дв иж и из ст а ят а, след ко ето заст а на з ад гърба
й, но бе з да я доко с ва. — След това обач е ще започна да те тър ся, ще те
изд иря и ще те върна обрат но тук. — Р ъцет е му обв иха т а лият а й. — Но ни е
двамат а знаем много добре, че ти не с е предаваш ле сно. Възмож но е
наприм ер да из ползваш джеделара като ст ръв , но в момент а обстоя телстват а
не м е прин уж дават да с е паз аря с т еб. — Той доко сн а леко ухото й с уст ни.
— Б еднат а Мариа на! Ти си тъй тъж н а и умор ена, а и ж ивотъ т не е твърд е
че сте н към т еб, на ли? Ела, с едни до огъня. А пре з това в реме аз ще
при готвя вечер ят а.

137
 Гръм от ев ичен т роп от по вън шнат а в рат а! М ариана с е събуд и начас а.
Д жордън изру га т ихо и скочи от леглото. Н а в рат ат а от ново с е почука
сил но.
— Ка кво е… — Н о Джордън бе веч е навън и не я чу. Тя също изскоч и от
по с тел ят а, намет на ха лат а, изл етя от ст аят а и с е спусн а над олу по с тълбит е.
Н а праг а Джордън с е бе привел над няка ква огромна ф игура.
— Ка кво има? Какво с е е случило? — П ръсти те й зат репер иха
неудърж им о и тя едва успя да запа ли свещт а на мас ат а. — Кой…?
— Грегор е — отвърна Джордън с предре згавял глас. — Да, Грегор,
м ътн ите да ме в земат.
В не запно я завла дя ст рах. Приближ и с е и вдигна свещт а в исоко.
С л еди от кръв по сн ега. Кръв по ватира ното па лто на Грегор. Тя с е
ст роп ол и на колен е до него. Н има бе мъртъв ? О, Го споди, колко кръв … а
л ицето м у бяло като т ебе шир.
— Той… ?
— Н е е мъртъв . Н яма да умре. — В глас а на Джордън с е долавяш е гняв
и яро ст. — Доне с и лене но плат но. Трябва да го превържем. — Подхвана
огром ното тяло на Грегор и с е изправ и заедно с него. — Н е щ е успея да го
пре не с а по стълбит е. Ще го пол ож а до огъня.
Тя доне с е платн ото. Грегор бе теж ко ранен и има ше опасно ст да ум ре.
М ил ият, м ъдър Грегор… А лекс!
Грегор е бил до А лекс. Какво ли е ст ана ло с брат й? Може би в тоз и м иг
л ежеше някъде в снега, ранен, бе зпомощ ен?
С т репер ещи ръце гра бна колкото може повече платно от гард ероба и с е
завтече обратно към хол а. Грегор лежеше на кил има пред каминат а.
Д жордън разкоп ча па лтото му и в зе от ръц ете й парч е лен.
— Д жордън. — Ст арае ше с е да запаз и тона си споко ен. — Алекс.
— Знам — прекъс на я той, опитва йки с е да спре кръвт а, която ст руеше
от гърд ите на Грегор.
— А л екс е някъд е навън. Трябва да го потърс им.
— Р азб ира с е. — О тпус на с е на пет и. — Р анат а не е дълбо ка, но е
за губил м ного кръв .
— Ще ож ивее ли?
— П реж ивява л е и по- т рудн и моменти.
— Н яко е диво ж ивотно ли е било? — Тялото й с е т ре с еше неудърж им о и
тя едва с е кре пеш е на кракат а си. — Може би вълк?
Той поклат и глава.
— Н е, рани те с а от нож .
— Н ож ли? Н има е бил нападнат от разбо йниц и?
— П ърво т рябва да попит аме него.
— Д а, но той е в бе зсъ знан ие. Ти ще о ст ане ш при него, а аз от ивам да
тър ся А л екс.
— Н е — прекъс на я о ст ро Джордън. — Изобщо не зн аем къде е бил
напад нат. Грегор т рябва да ни каже.
— Н е мога да ча кам повеч е. А ми ако…
— С ъ… съж а л явам. — Грегор бе отворил очи и гледаше вт рен чено
Д жордън. — П о стъпих… глупаво. О тпус на л съм с е, откакто ж ивея тук,
ст ан а л съм не бреже н. А ко си бях у дома…

138
 П ри те зи думи М ариан а почувства огромно облекчен ие. Той бе в
състоян ие да говори, следовател но рани те му не с а толкова опасни.
— Тел о сложени ето ти ще поправ и твоят а греш ка и няма да умреш.
Ч овек с по-ма лко кръв отдав на вече да е почин а л — ка за Джордъ н с лековат
тон и отмах на бе зкр айно неж но разбърка ните к ичури, падн а ли върху лицето
на Грегор. — Къде с е случи това?
— П опадн ахме на зас ада… — Грегор млъкна за миг, но събра сил и и
продъл ж и. — Бяха с едмина. И знаеха, че ще дойд ем.
— Кои бяха?
— Р азпо знах с амо един — Ко ст ен.
Д жордън изру га т ихо.
— И къде беш е зас ад ат а?
— М а лко по- нат атък, по пътя… от дру гат а ст рана на мо ст а… на окол о
ше ст м ил и…
— Грегор — промълв и М ариа на. — Какво ст ан а с А лекс ?
— О твлякоха го. — Той притвори очи. — Затова… Него с а пре следва л и.
С аутуик. П о еха по пътя към Саутуик.
И зрич айк и по следни те дум и, от ново изп адна в бе зсъз нани е.
— За що с а дебн а ли А лекс? — запит а тя със св ито сърц е.
— Трябва да п отегл ям. Веднаг а. — Джордън с е изправ и и по е към
ст ъл бите. — Ти о ст ава ш тук и ще с е погриж и ш за Грегор. Само с е обличам
и т ръгвам с коня за Саутуик.
Р азт ре перан а, тя с е в зря в неподв иж ното тяло на Грегор. Били с а с едем
душ и. Но след като и Грегор с огромнат а си сил а не с е е справ ил с тях,
какво о ст ава ше за Джордън ?
— С ам ли отиваш?
— Н е можем да в икаме помощ от Кембъръ н. Н ямаме в реме.
— Може ш да в земе ш двамат а, които стоят отвън на по с т.
— Н е, те ще ви па зят.
— Н о за що? Да не мислиш, че щ е избягам точно с ега?
— Н е. — Беш е вече на ст ълбите и я и згледа настой чиво. — О ст ава ш
тук. И ни какво изли зан е от къщат а. Паз ачи те също о ст ават. Р азбра ли м е
добре?
— Знам с амо, че т рябва да си върна Але кс. — В този миг си спом ни
дум и те, изреч ени от Грегор. — А кой е този Ко стен ?
— Ще ти обяс ня по-къ сно. Трябва да т ръгвам веднаг а за Саутуик.
Ч ет ири ч ас а по-къс но Грегор отново дойд е в съзн ание.
— Д жордън ? — прош епна той едва-едва.
— П о е към Саутуик. — Н а лож и мокро парч е плат на слепоочието му. —
П реди до ст а в реме.
— А А лекс… — Замълч а за миг и поклати глава. — Няма да го открие.
В си чко ст ана да леч от тук… а и аз из губих до ст а в реме докато… П рова л их
с е. — П ритвори очи. — Кораб…
Тя пот ръ пна.
— Кораб ли?
— Д а… към Саутуик… за що ин аче ? Кораб…
— Н е говори повеч е. — П одне с е ча ша вода към уст нит е му. — П ий. Той
отпи гл ътка.
— С ъж а лявам, М ариана. Н е успях…

139
 — Н е си могъл да зн аеш, че щ е с е случи точно т ака. Можело е да
ум ре ш. Б ил си с ам срещу с едмина.
— Б яхме уж предпа злив и. Н е бива ше да с е случ ва. Предат елство. Б ил
съм твърде доверчив . — П ритвори очи. — Н о ни издеб наха… — П ри те зи
дум и съдбат а с е смили над него и той изп адна в не свяс т.
С аутуик. Кораб.
Кой л и чака в Саутуик? П обоя с е да отговори на този въпро с. Защ ото
всъщ но ст зна еше отговора.

П ре з нощт а Грегор дойде два пъ ти в съз нани е и ся каш силит е му с е

възв ръща ха с вс е ки измина л час. М ариан а с едеш е до огъня, гри жеш е с е за
не го и ча ка ше.
Д жордън с е завърна едва на ра зв иделяван е.
— Ка к с е чувс тва? — запит а той още с влизането си.
— П о-добре — тя п о е дълбоко въздух. — Къде е А лекс ?
— Н а един кораб, напусна л Саутуик два час а преди прис тиг ането ми. —
Той направ и кратка пауза. — Корабът е от плава л за Монт ав ия.
— Н ебров — проше пна тя мъчител но.
— Н е е Н ебров . Еди н от негов ит е лейте нант и, М арк Ко с тен. Н ебров е в
П ол ша, където ще с е сре щне с Напол еон. Ре зервацият а бе на името на М арк
Ко с тен и племенн ика му Джеймс Лака ло.
— С игур ен ли си, че това е А лекс.
— С ъбрах сведения в прист ани щето. Ко стен е наел отдел на кают а за
м ом чето и е каз а л на агент а от друже с твото, че племен никъ т му е боле н и
пре з врем е на пътува нето няма да напус ка кают ат а си.
А л екс е пленн ик. А лекс, който в Кембърън буйс тва ше пре з по-голям ат а
ча ст от ден я под от крито небе, щеше да пре кара цялото това морско
пъ теше ств ие заключен в ня каква кают а! Ст ан а й толкова болно, че не бе в
състоян ие да мисли повече по тоз и въпро с. Вне запно с е до с ети за не що,
ко ето спом ена Джордън.
— А ти откъд е зн аеш, че Н ебров ще с е срещн е с Н аполеон ?
Той с е поколеб а за миг.
— Н аучих за това, когато бях в Швеция.
Тя с е вторачи в не го, невярваща на уш ите си.
— Знач и ти си подозира л, че той може да предприеме някакъв ход,
който да го приближ и до джеделара, т ака ли? Затова ли ме задърж а на това
м ясто? А ха, зн ачи т ака е започн а ло всичко!
— Н е съм подозира л ни що конкре тно. П ро сто същ е ствува ше някаква
да л ечна възмож но с т — отвърна той грубо. — О ткакто дойде в Кембъръ н,
очи те ни с а на ч етири. Н о нямаш е ни какв и призна ци, ч е Н ебров е о сведом ен
за тво ето м е стопребиваван е.
— Н е си ми споменава л нищо по този въпро с. Ако знаех, можех да
в зема А л екс и да избя гаме някъде.
— Д а, но ние изобщо не подозир ахме, че…
— А ко зн аех, нямаш е да п о ема този рис к. Н е и когато ст ава дума за
си гурно стт а на Алекс. — Тя в пи поглед право в лицето му. — Ти обаче си
п о ел този риск.
— О пит ах с е… — Той издърж а погледа й и добав и примир ено: — Д а,
на исти на с е ре ших да рискувам.

140
 Тя с е из прав и от мястото си и с е отправ и към стълби щето. — О тивам да
си съ бера багаж а. Тръгваме не забав но за Саутуик. Там с е качваме на
«С ий сторм » и отплаваме за Монт ав ия.
— Н е може. Вс е още не.
— О ще не ли? — Тя с е извърна ряз ко и го изгледа с пламн а ли очи. —
А л екс е съвс ем с амичъ к и си гурно умир а от ст рах. В Монт ав ия онова
ч удов ище сигурно ще го убие т ака, както уби мама.
— Н е, няма да го убие. В момент а не мисли ш т ре зво. Н а Н ебров си м у
нео бходима ти, а не ма л кият. Але кс е ст ръвт а, с която да те примами. —
М л ъкна за миг, след ко ето добав и: — Казах ти веднъж , че всъщ но ст това е
гол ямат а опа сно с т.
— И въпреки всичко ти допус на да го отвл екат.
— Ще го о свободим.
— С ега!
— П ърво т рябва да с е върнем в Кембъръ н. — Тя понечи да възра зи, но
той я прекъсн а с вдига не на ръкат а. — Н икой на този свят не в зима
з а л ож ници, бе з да по ст ав и ня какв и услов ия. Смят ам, че на мен никой няма
да предаде лично услов ият а — Н ебров с е опасява, че а з не ще обърна
в нима ние на заплахи те спрямо момчето. Защото отл ично зн ае, че не искам
да из губя джеделар а, на ли? Затова очаквам да предадат услов ият а лично на
те б. Тогава ще хванем съучас тни ка.
— И ка ква п олза, ако го хван ем?
— И скам го — отвърн а той студ ено. — Хорат а на Ко с тен с а уст роил и
зас а да на Грегор и А лекс, ко ето знач и, че си имат о сведомител в Кембърън и
този чове к им е съобщ ил кога с а т ръгн а ли на път. А аз не обич ам
предат ел ите.
— Н ямаме време. Ще утолиш отмъс ти телно с тт а си някой друг пъ т.
— Тук изобщо не ст ава въпро с за отмъ щен ие. Този ти п може да з нае
не що важ но. Вярно, че Н ебров има голямо предимство пред на с, но си
м исл я, че каквото и да научим, вс е щ е ни свърши работ а. Уверя вам те, че до
някол ко час а ще узнаем замисъл а на тоз и тип.
И зте з ания!
П о сл еднит е си думи той изр ече направо нео буздано, не що, ко ето при
дру ги обстоят елства ще ше да събуд и негодува нието й. Този път обаче
не щат а стояха другоя че. И зобщо не с е интер е суваше какво ще направ и
Д жордън с някого от те зи чудов ищ а, важ ното бе да си върне Алекс.
— А по сле т ръгваме по следи те на А лекс, на л и?
— О бе щавам да с е от прав им към Монт ав ия в миг а, в който получ им
нео бходим и те сведен ия.
Б е й напълно ясно, че подходът на Джордън е най- прав илния т, но
въпрек и всичко не можеш е да чака повече. Знае ше на какво е спо со бен
Н ебров — писъ ците, стоновет е, из тер зан ото тяло на майка й по стоянно
изм ъчва ха мислите й.
— Д обре — отвърна тя. — Ще поча кам два дни и нито с екунд а повеч е.
П о сл е щ е потърся с ама нач ин да стиг на до Монт ав ия.
Завтече с е по стълби щето и с е затвори в ст аят а си.
А л екс. О тма ляла от ст рах и печа л, тя с е облегн а на врат ат а. Н е можеше
да повярва, ч е с амо преди ден пре з смях го наблюдаваш е ка к ти ча по брега.

141
 Н е биваш е да плаче. Сълзи те няма ше да върнат братчето й. Успя да с е
съв зем е, отид е до га рдероба и започн а да вад и дрехит е си. Трябваше да
върши нещо и да не мисли какво може да му с е случи.
Д л ъж на бе да овладее чувс тват а си.

Глав а ед инаде с ет а

— Можехте да т ръг нете и бе з мен — продума Грегор докато с е

нам е ства ше в колат а. — Само в и зад ърж ам. Мога да в и по следвам още ут ре,
когато ще съм въз ст анов ил сили те си.
— И дваш с нас — прекъс на го кат егорич но Джордън. — След ча с см е в
Кем бърън.
Грегор с е извърна към М ариана, която с едеш е на с еда лкат а.
— Този един час ще бъде на й-т руден за нея. М акар че понася
пътува нето по-леко, отколкото оча квах.
— С ам о з ащото още не е експлодира ла и не ни е раз къс а ла на парч ет а
л и? П редпочит ам да го стори. Н ерв ите й с а толкова изопнат и, че може вс ек и
м ом ент да полу чи нерв но разст рой ство. — П огледът му с е спря на не йното
бл едо, изм ъчено лице, след ко ето от ново с е завърна при Грегор. — Поне
върху т еб гневъ т й няма да с е и злее. Защото си на каза н повеч е от
до ст атъчно за грехове те си.
— Н е е до ст атъчно. Тежък е грехът ми.
— Грехъ т е мой. И отговорно с тт а също. А ко з агин е, ще… — Н е
довърши ф разат а и продълж и:
— Но той няма да умре. — Зав и Грегор по-плътно. — О пит ай с е да не
с е дв иж иш, за да не с е отворят ранит е. Едно на ръка, че ще ме з ат руд ниш
извънредно много докато з акар ам тленни те ти о ст ан ки до Каза н и второ…
вс е още си ми необходим.
О тиде до преднат а част на кол ат а и с е на ст ани на капрат а.

В двора на замъ ка, веднаг а след порт а л а, Дороти очакваше

при стиг ането им. Колат а спр я и тя при стъп и напред.
— Ст ра шно съж а лявам з а момчето — обърна с е тя към М ариан а. —
Убедена съм обач е, че Джордъ н ще успее да го сп аси.
— Зн ачи си чула веч е?
— И зпратих и ве ст от Д елу инд, з а да е наясно със ситуаци ят а. —
Д жордън скочи на зем ят а. — Ре ших, че по този начи н ще ти сп е стя ч аст от
бол кат а. — Той я повдигн а от с еда лкат а. — За съж а ление в момент а не м ога
да сторя нищо повече.
— Предпол агам, че вече си сторил много нещ а — обади с е Дороти и в
гл ас а й с е прокр адна оже сточени е. — И зобщо не разбирам ка кво ст ава. Н о
ако има не що общо с Корс ика неца, не е бива ло да въвлича ш и де тето в т ази
игр а.
— По-добре с е погриж и за Грегор, вме сто да ме позориш пред всичк и.
П ътуването го измъчи. — В усмив кат а му с е долавяше горчив ина. — Знам ,
зн ам , в инат а е моя.
— Д обре, ч е поне си призн аваш. — Тя п о е ведн ага командва нето,
разд аде разпор еж дани я на прислугат а и изпр ати чове к да пов и ка лекаря от
с ел ото. Х вана М ариана за ръка и я поведе към в рат ат а.

142
 — М ариан а, ча кам т е в каби нет а си — рече тихо Джордън.
Тя ким н а, бе з да го погледн е и по следва Дороти към стълб ите.
— Ц ялат а си замръз на ла — конст ат ира Дороти в ст аят а й. Клекна
веднага пред ками нат а и разбър ка ж арт а. — Ела да с е стоплиш.
М ариан а понеч и да каже, че огън ят не е в състояние да прого ни от нея
студ а, но Дороти й мислеше доброто и з атова с е отправ и към камин ат а и
протег на ръце към лумн а лите пламъци.
— За що с а отвл екли момчето? Как мислиш, Джордън щ е плат и л и
откуп? — попит а Дорот и.
— Може би. — Дороти не з наеш е подробно с тит е от ж ивот а й, преди да
при стиг не в Кембър ън и нямаше смисъл да й раз крива всичко точ но с ега. Тя
ням аше да раз бере този свя т, изпълн ен с насилие и тъй ра зличе н от нейн ия.
— И зв инявай, но не ми с е говори за това.
— Р азб ира с е. — Дорот и с е отправ и към врат ат а. — Ще сле зе ш ли при
на с за вечеря?
— Н е. — Н а ли Джордън я по съве тва да си стои в ст аят а — човекъ т на
Н ебров м ожеш е да я потър си. В кра я на коридора има ше т аен по с т, който
ще ше да м у докладва кой идва при не я.
— В т акъв случа й ще наредя да т и доне с ат нещо з а ядене. — Н а
изл иза не Д ороти с е по спря на из хода. — И скам да зна еш, че не те о съж дам
за гдето оти де с Джордъ н в Д елуинд. Н е си в инов на, че си заг убила своят а
добродет ел . За мен ти си си съ щат а както преди.
— Мол я? — М ариана вдиг на глава и я изгледа сма яна. Добродет ел л и?
Ка кво я за сяга ше собствен ат а й доброде тел, щом като Алекс го нямаше тук.
С вет а Д ева Марийо, ако щ е и цели ят свят да я смет не за лека жена, ка кво от
това? С пас ен ието на Алекс бе единств еното, ко ето има ше някакво значен ие
в този м ом ент. Н о за Дороти този въпро с яв но бе изключит елно важен. В
противе н случа й няма ше и да го зас е гне. Не зав ис имо от ф акт а, че с е
за стъп ваше енерг ично за пра ват а на жени те, тя не съз нател но с е влияе ше от
ст роги я м ора лен кодекс на сво ето обще ство. Яв но в не йни те очи М ариана
веч е не с е ползва ше със ст арат а репут ац ия, ма кар и да не си го при знава ше.
Б е пре стъп ила прав илат а.
— Н е ис ках да каж а нищо повече. А с ега да забр ав им този не прия тен
сл уч ай и да продълж аваме нат атък.
В рат ат а с е затвори зад гърба на Дороти и М ариана в пи поглед в
пл ам ъц ите. Дороти с е за блуж дава ше — нещат а нямаше да продълж ат по
съ щия н ачин. Щеше зав ин аги да запаз и добрит е си чувства към Дорот и, но
от този момен т нат атък меж ду тях двете щеше да с е изд ига бариера.
Д орот и е подвлас тна точно на оне зи прав ила, срещу които с е бори.
Това бя ха думи на Джордън, който разбир аше дори и онова, за чието
съ ще ствува не тя и не подозира ше. Н аистин а бе умен.
Н о недо ст атъ чно. За щото Н ебров успя да отвл ече Алекс.
С една в кре слото до камин ат а и притвори очи. Н ека пратени кът най-
с етн е да дойде, помоли с е тя. Това оча кване бе нетърп имо.
И зм инаха ч асове. Вне запно нещо про шумоля. О бърна ряз ко глава —
пре з процепа под в рат ат а като от ров на змия с е плъзн а бял пли к.
Тя скоч и от мястото си и с е озова до в рат ат а, но не я отвори. Джордън
бе обе ща л , ч е ще задърж ат прат ени ка. Р аз къс а пли ка и погледът й прел етя
по напис а ното. П о сле излетя от ст аят а.
Х върл и лист а на мас ат а пред Джордън.

143
 — Ето го. П ъхнаха го под врат ат а. Та ка, с ега вече можем да
предпри ем ем не що.
Той в зе напис ан ото и го заче те.
— Точ но това, ко ето очаквахме.
М ариан а с е почувс тва уж асно. Смърт заплашва ше брат й, ако не
отиде ше до кр ая на ме с еца в им ени ето на Небров в П екбар.
— Трябва да т ръгваме не забав но.
— В ече съм разпоредил да подготвят «Сийсторм» з а отплаване — рече
Д жордън. — Ут ре от иваме в Саутуик. — Той с е и зправ и от мястото си. —
П очакай м е в ст аят а си. Трябва да поговоря с теб, щом привърша тук с една
раб от а.
— К ъде отиваш с ега?
Той я изгледа о ст ро пре з рамо. Дъхъ т й буква лно с ек на, когато в идя
изр аже нието на лицето му.

Д жордън дойде при нея след полунощ.

— В иж дам, че веч е си готова з а път — каз а той, в иж дай ки куф арите до
л егл ото й.
Н е знае ше ка кво точно е опакова ла. Про сто т рябваш е да върши не що
докато чака.
— В зел а съм и някои дрехи з а А лекс. Ще му пот рябват, когато Н ебров
го пусне. — «Когато», а не «в случ ай че». Н еобходима й бе да повярва
твърдо, че брат й щ е бъде спас ен. — Кой бе ше? — попит а тя.
— Уйл ям Стоунхем.
В първ ия момен т не с е до с ети з а кого ст ава въпро с. За нея тоз и човек
с е казва ше про сто Уйлям, име, ко ето чува ше бе зброй пъти от уст ат а на
А л екс. О съзнава йки исти нат а, тя бе обз ет а от силен ст рах. Ве с елия т, напе т
Уйл ям , който научи Алекс да язди. Същ ият тоз и Уйлям, комуто брат чето й
вярва ше почти толкова, кол кото и на Грегор. — Н е може да бъде. Та той
обич аше Але кс.
— Д а, но още повече е обича л фунтовет е на Ко стен. Вчера м у е
съоб щил на къде ще потегля т Грегор и брат т и, както и че с тях няма да има
прид руж и тели.
Тя поклати глава. Н е може ше да повярва… смят а ше, че поз нава те зи
хора, но с е бе забл удила. Кембъръ н, сигурн ото убеж и ще, с е ра зпада ше пред
очи те й и тя о ст ава ше с ама, объркан а и бе з з ащи тна.
— Той е т рябва ло да уведоми чове ка на Ко ст ен в Саутуик, че
съоб щени ето е предаде но — усмихна с е Джордън със сп от аен гняв . — За
съж а л ение не ще успее да иде лично до прист ан ището. Ръкат а му о ст ан а
не покът нат а, з а да напи ше писмото, ко ето ще му продиктувам. Същото
обаче не с е отн ася до о ст ана ли те крайни ци.
— Д а му диктуваш ли? И ка кво т рябва да напише ?
— Може би ще с е на лож и да си раз пределим работ ат а. Затова той ще
докл ад ва, че с а ме изв и ка ли в Лон дон и че ще прист игна по- късно в
Монт ав ия. А ти ще бъдеш при друж авана с амо от Грегор.
— И маше ли още нещо, ко ето да е изве стно на Уил ям?
— Н е. — Той замълча з а миг. — М ариа на, не бива да допускаме Н ебров
да ни диктува свои те услов ия.
Тя с е в цепе ни.

144
 — Ка кво озн ачава това? Не ис кам да разг невя Н ебров . За щото т ака
рискувам да заг убя Алекс.
— М ариан а, с едни за ма лко.
— Бе зр азли чно ми е ка ква игра игр аеш с Н аполеон, но Алекс не м оже
да има ни що общо с нея.
— Каз ах ти да с едне ш. — Той я побут на неж но към кре сл ото. — А с ега
м е и зсл уша й. Ка к мисли ш, да ли Н ебров щ е пусн е брат ти на свобода, когато
м у пад неш в ръч ички те?
Н ямам и збор, длъж на съм да му повярвам, помисли си тя от чаяно.
— Д а т и каж а ли какво ще с е случи? Той теб щ е задърж и, но няма да
пус не Ал екс. Заради джеделара! Н а ли не ис каш да из те зават Алекс пред
очи те т и?
— Н е! — П ръсти те й с е в копчиха до бяло в облега л кит е. — Н е ще
позв ол я това да ст ане. Ще му дам джеделар а.
— Това е не що, ко ето не мога да допусн а.
— Ти не може ш да допусне ш… — Тя в пи уж ас е на поглед в него. —
И ска ш да кажеш, ч е ще го о ст ав иш да умре, т ака ли?
— Н яма да умре — пре късн а я той грубо. — Н има мислиш, че ще
позв ол я да с е поже ртва Алекс? А ко смят ах, че т ака ще спас им брат ти, щях
да ти позв оля да дадеш джеделара на Н ебров и след това щях няка к си да го
в зема обратно. — Той кле кна до кре слото й. — Няма да го спас иш по този
начин. Когато Н ебров с е докопа до джеделара, той още в същи я миг щ е убие
вс еки, който зна е нещо за не го. Ще реч е, теб и Алекс. Позн аваш Н ебров ,
на л и?
Д ъл боко в с ебе си зн аеш е, че е прав . М айка й че сто повт аря ше, че
вл ас тт а оби кновено върв и ръка за ръка с бе зче стието. О т от чаяни е про сто
бе забр ав ила т ази мъдро ст.
Той помълча, о ст авя йки й в реме да помисл и върху думи те му.
— Еди нств енат а възмож но ст е да го изне надаме и да о свободим А л екс.
Н о с е нуж да я от помощт а т и. Трябва да ми дадеш джеделара.
— Знаех си, че ще отвориш дума и за не го. — В думи те й прозвуча
огорч ение. — Винаг и си го иска л. И ето на, откри с е прекра сна възмож но ст.
Той пот ръпн а.
— Д а, ис ка л съм го и т рябва да го при теж авам. Н о не ще допусна да с е
сл уч и нещо лошо с теб или Алекс. Трябва да ми повярва ш, М ариан а.
— За що да т и с е доверявам? — Тя по сре щна спокойно погледа му. — Ти
пожел а да ме затвори ш в клет ка. И на л и точно т и допусн а това ч удов ище да
отвл ече брат ми?
— Д обре! Н е ми вярвай, щом не ис ка ш. Но тогава про сто направ и
онова, ко ето е най- добро за А лекс.
— Та кива с а и моите намере ния. — Н апълно изто щена, тя с е облегна
на зад. Н ямаше и збор. Той бе прав , джеделарът бе ключът към
о свобож даването на брат й. Н а лагаш е с е да рискува.
М ам о, про с ти ми.
Н о ма йка й едва ли ще ше да с е съгл аси да изла га на опасно ст ж ивот а на
м ом чето. Тя би направ ил а всичко възмож но, з а да сп аси с емейств ото си, а
сл ед това отново ще ше да направ и вси чко възмож но, за да ограни чи
небл агоприя тни те ре зулт ати.

145
 — Д обре. — Тя с е и зправ и. — Ще предлож им на Н ебров ка квото жел а е
и по сл е ще от крием н ачин да с е спр ав им с него. Н о няма да е никак про сто.
Ка кво ти е изве стно за джедел ара?
Той въздъхна успо ко е н.
— Знам, че руск ият цар П авел преди много годин и решил да предпази
по някакъв нач ин Мо сква от ч уж ди наше стве ници. Според слуховет е той
за губил разсъд ъка си, облич а л униф орма и с е предст авял за войни к. Смят а л
хрум ването си за в исш е по сти жени е на во енн ия гений. И т ака, ра зпоредил
с е да изкопа ят т аен проход от сърц ето на Мо сква до място, ра зположено на
някол ко м или извън че рт ите на град а. Та ка войс ките му можели да нападнат
в гръб и да изн енадат против ни ка, обкръж ил града. Ст ро ежът на този тунел
с е извър шва л в най- ст рога т айна. Р аботни цит е от ива ли и напуска ли раб от а с
превъ р зан и очи. Прокоп аването приключ ило успе шно, но царят бил обзе т от
ман ият а да запаз и т айнат а с це нат а на всичко. Защото му било ясно, че и
в рагът м ожел да зав земе бе зб оле знено Мо сква, прониква йки в гра да пре з
този проход. Той с е ст рахува л уж асно, че пла нът на тунела може да поп адне
в ч уж ди ръце и затова разра бот ил специ а лни мерки за си гурно с т. Планъ т
т рябва л о да с е скри е на т акова място, че нико й да не с е до с ети за
съ ще ствува нето му. Той поръча л на голем ия май стор П огани, който по това
в рем е работел по една църква в Монт ав ия, разкош ен прозорец от
раз ноцве тно ст ъкло и го пов ика л да дойде в Мо сква.
— Н ебе сния т прозорец — обади с е М ариа на.
Д жордън кимна.
— Пога ни и жена му с е съгла сили да оти дат в Мо сква и да изп ъл нят
цар скат а поръч ка. Когато прист игна л и, разбр а ли, че т рябва ло да сътворят
не с ам о голямо прои зведение на и зкуството, а и да съч ет аят отделни те
ча сти по т акъв начин, че да с е получи скиц а на под земе н тунел. Зад ачат а
бил а м ного слож на, но П огани с е справ ил.
— И ска ш да кажеш, моят а баб а — поправ и го тя.
— Н икой не знаел, че тя е майсторът. Ц арят с е зарадва л много. Той
из горил всичк и скиц и и че ртеж и на прохода и ра зпоредил не забав но да
в градя т прозореца в негов ия дворец. — Джорд ън млъкна за миг, след ко ето
продъл ж и: — По сле заповяда л да екзекутир ат Антон Поган и и жена му, тъ й
като и двамат а з наели т айн ат а. Вероятно някой ги е предупредил, защ ото
още съ щат а вечер усп ели да избягат от Мо сква като в зели и прозореца със
с ебе си.
— Н икой не ги е предупреж д ава л — пре късн а го М ариа на. — Веднаг а
сл ед прист иган ето си в Мо ск ва те разбр а ли, че царят не възн амерява да ги
пус не ж ив и от Р усия.
— Ка к с а раз бра ли?
— Р аботн ици те от тунела — прошеп на тя. П овдигаш е й с е с амо при
м исъл т а за това уж асно пре ст ъплени е. — Когато свърш или с работ ат а, царят
наредил да ги избия т. Били поч ти о с емстотин души!
— Н е зн аех този ф акт.
— Ст ара май ка не можела да позвол и царят да обере плодовет е на
сво ето пре стъпл ение. Затова и му в зела тунела. Р азб ира ла, че за не го няма
да има и м иг покой докато джеделаръ т е в ръце те й.
Д жордън кимна.
— Но те не с е върна л и по пре кия път в Монт ав ия — А нтон бил ране н и
т рябва л о да намеря т подходящо убеж ище. О бърна л и с е към власт ите в

146
Ка зан, тъ й като ст ранат а гран ичи с Р усия. О ст ав или с е на мило стт а на
равен а и помолил и за убеж ище. Ка зан, ра збира с е, не иска л ра зправ ии с
Р усия, но равенъ т вс е пак склонил да ги приюти докато А нтон отново с е
из прав и на крака.
— И с е опит а л да от крадне прозореца — добав и тя насме шливо.
— А ти ка кво очаква ш? — Джордън с амо повдигна раме не. — Ка зан
с еди на прага на великана. Близо до ума е, че щ е търси начини да го
пре катури. Н о твои те роди тели продълж или бягс твото си и с е озова л и в
Та л енка, където прода ли прозореца на църкват а. С ега вече кра жбат а му би
довел а до конфликт с Ватикана. За Ка зан джеделаръ т предст авлява л с ам о
средство за отбран а и затова равенъ т реш ил да зап ази спокойс тв ие, пон е
докато не съ ще с твува ла опас но ст да бъде изп олзван срещу ст ранат а му. —
Той м л ъкна за миг. — Убили царя и заплахат а нама ляла. П редст авям си
кол ко щас тлива е била баба ти, когато намер ила на й-с етн е сигур но ст.
— Тя зн аеш е отлич но, че никога веч е няма да бъде в бе зопасно ст и че
с е нуж даем от оръж ие. Затова накар а мама да научи наизу ст точнат а ф орма
на джедел ара. По сле пък мама на кара мен.
— Н е е било ника кво оръж ие — прек ъсна я той грубо. — Било е капан.
Н е е им а л а право да те прев ръща в па зит елка на толкова опасн а т айн а.
Трябва л о е про сто да ст роши прокл етия прозорец със собств ени те си ръце.
— Д а, но на ли в т акъв случ ай всичк и в ие, заедно с Н аполеон и Н ебров ,
ням аше да има за какво да с е биете тъй оже сточено. — Тя с е усмихна
горч иво. — Ето, и след унищож аването на прозореца продълж иха да ни
пре сл едват. Дори и да не знае ше ни що, мама пак щеш е да з агин е. П о стоянно
я разп итва ха къде е скрил а скици те на прозореца. — Тя с е почука с пръс т
по чел ото. — Тук с а с кици те, тук и ни къде друг аде. Да, това наи сти на бе
капа н, но бе з прозореца нямаш е да имаме ни какво оръж ие за с амоотбра на.
О свен това тя си е има ла с ерио зни причин и да п о еме тоз и риск.
— С ъкров и щницат а в тунела, на л и?
Б е подготвен а за този въпро с. Май ка й я бе предупредила, че за
съ ще ствува нето на съкров ищн ицат а ще с е разчуе.
— Ка ква съкров ищн ица?
— Говори с е, че в тунела е по ст р о ена съкров ищ ница за царски те
скъ поцен но ст и. Да не би баба ти да с е е на дява ла да с е върне няко й ден т ам
и да си в земе полаг аемото с е за не йния т руд?
— Н е е нуж но да ти давам т ак ива сведения. И изобщо щ е говоря с ам о за
онова, бе з ко ето не можем да минем.
— Д ори и когато ст ава въпро с за спас ени ето на Алекс ли?
— Н ие щ е го сп асим, но ще т и ка звам с амо на й-нео бходимото.
Той я погледна с ериозно.
— Ти ме обв ин и, че за лаг ам на карт а ж ивот а на А лекс. А не прав и ш л и
съ щото и ти с ега?
— Как си позв олява ш? — В очите й пламн а гняв . — Н икога не бих
рискува л а ж ивот а му. Та аз не с е наме сих, дори когато мама заги на, с ам о и
с ам о за да спа ся А лекс. Н има мисли ш, че съм позволил а тя да ум р е
напра зно? О бичам А лекс и не знам за що изобщо разговар ям ощ е с т еб.
П одозирам , ч е изобщо не зна еш що е лю бов .
— Може би на ист ина не зн ам. — Той с е усмих на прин удено. —
П ризн авам , че не по знавам добре това чувс тво. — Той с е изправ и от
м ястото си. — А ко позвол иш обач е на бе зчувстве ния варвар ин един наха л е н

147
въпро с — колко в реме ще ти е необходимо за израб отва нето на небе сния
прозорец? Н ебров едва ли очаква от теб да създад еш т акова прои зведение на
изкус твото за една нощ, но вс е пак…
— В еч е е направе н.
Той буква лно с е в цепе ни от из ненад а.
— Мол я?
— В един момент за беляз ах, че съм до стиг на ла ис каното уме ние и
създ адох джеделар а. Да не си мисли ш, че цели т ри годи ни съм лентяйства л а
и съм в зима ла с амо уроци по т ан ц?
— Е, вс е пак създаде купол а в ба лнат а за ла! — За нейно учудване по
уст нит е на Джордъ н с е появ и бегла усмив ка. — Всъщ но ст т рябваш е да с е
до с етя, че няма да от с тъпи ш от сво ето. Защ ото пре следваш непо колеб им о
цел и те си, на ли ?
— С ъщ ото с е от нася и за теб, и за Н ебров . Трябва да имам ня какъв
з а л ог, в сл уч ай че аз или А лекс поп аднем в опа сно ст.
— И реши да не ми с е доверява ш, на ли ?
— Н ямам довери е никому. А още по-ма лко на теб.
— И ка к успя да сътвори ш прозорец с т акива размери, бе з да ра збер е
нико й?
— Ст ара май ка разпро ст рани слуха, че джеделарът е разпредел ен по
двад е с ет и т рите стъкла на прозореца, но това не е вярно. Планъ т на тунел а
е разп ол оже н на едно- един ствено с тъкло с размери два фут а на т ри фут а. Н е
е т рудно да скри еш т акова стъ кло, на ли ?
Тя с е поколеба за миг. О ще като дете й бяха в нушили, че е забран ено да
с е говори за джеделар а — с този нав ик не бе ле сно да с е пребори.
— В коню ш ните, в склада. Сред о ст а на ли те ст ъкла.
Той подсв ирна т ихо с уст а.
— Ум но! Грегор ми каза, че си заточила т ам цели купи ща с тъкла. И
кол ко с а на брой ?
— Н ад т риде с е т. Ще ги в земем с нас в Монт ав ия.
— С м ея ли да попит ам за що?
— За да не ра збер ете нито ти, нито пък Н ебров ко е от тях е джедел арът.
П оне до момент а, в който не реш а да издам т айн ат а.
— Ще ти бъда много благодаре н, ако не ме срав няваш с него. Макар че
всъщ но ст прав иш точ но това.
Д а, предп оложен ието на Джордъ н бе вярно. Тя нямаше друг избор,
за щото и той бе неин прот ив ник. Вярно, че й помага ше да спаси Але кс, но
пък с е ст ремеш е да й отнеме джеделар а. Тя не можеш е да знае да л и
начин анието й ще успее или не, но бе длъж на да опит а — да сп аси както
А л екс, т ака и джеделара.
В този миг обаче за дачат а й с е ст ру ваше неи зпълнима. О тш ум я
по с тепе нно цялат а она зи яро с т, която й дава ше сили и я подтиква ше към
дей ств ие. О съзна, че е и зтощен а и едва с е държ и на кра ка.
— О тиди да си легне ш — обърна с е той рязко към нея.
Тя с ам о поклати глава.
— Н яма да засп я.
Той отид е зад нея и обв и пръст и около врат а й. Тя замря.
— О тпусни с е. — Започн а да мас аж ир а в цепене нит е мускули на врат а.
— Н еведнъж сме го прав или, когато си има л а зад с ебе си цял де н напрегн ат
т руд.

148
 В не запно пред вът решния й в зор прем ина ха сц енит е в Д елуинд. Тя е
с една л а пред огъня до кра кат а му. Пре з това време ръцет е му мач кат здраво
рам ен ете й и тя бу ква лно примир а от удоволс тв ие — пленена и за слепе на от
вси чко, ко ето ги свър зва.
П а л ецъ т му я опи пваш е в нимат елно.
— Та ка мускулите…
— Н е ме доко свай.
Той обаче продълж и да разт р ива т ила й.
— П о дяволи те, т ака мускулите с е разхлабват и…
— Н е ме доко свай, т и ка звам!
Той я пусна и от с тъпи наза д.
— Н е мисли, че с е опитвам да т е съблазня — рече той сдърж ано,
зао бикол и кре слото и заст а на пред не я. — А з не съм глупа к, М ариана.
П ро сто не с е чувства ш добре и искам да т и помогна.
— Н е ми т рябва помощт а т и.
— Д обре, но ще т и с е на лож и да я прием еш докато свърши всичко.
П о стоянни те ти заяж д ания с мен ще подкопая т твоите сил и и това може да
ни попреч и да сп асим Алекс. — Той я погледна право в очи те. — Кол кото и
да м е пре зира ш в момент а, ти знае ш отлично, че държ а на думат а си. Докато
не си върнем А лекс не ще поис кам нищо от теб… о свен помощт а ти,
раз бира с е. — Усмихна с е криво при те зи думи. — Н о когато изкупя в инат а
си, обещ анието ми ще отпа дне. Н али знае ш как стоят нещат а с моя мора л ?
— Той с е обърна ря зко и с е отправ и към в рат ат а. — Ут ре, още преди
зазоряване отпътувам е за Саутуик. Затова почива й.
Н а сл едващат а сут рин М ариана сле зе в двора още по тъмно. П ред
в ходнат а врат а горяха ф акли. Н ас ам-нат ам с е суетяха слуги, които
подготвяха всичко нео бходимо за пътуван ето под бдител ния поглед на
Д орот и.
— Кол ко недо стойно за човек като мен. — Грегор отблъс на един от
при сл уж ни ците, който с е ка неш е да му помогн е, и с е по катер и с усил ие в
кол ат а, спряла пред в хода. О тпусн а с е мъчи телно върху чува ла със слама,
сл ожен на пода сп еци а лно заради не го. — Ка зах на Джордън, че вече съм в
състоян ие да яздя, но той е решил на вся ка цена да ме погле зи като ма л ко
де те.
М ариан а разбира ше съобра жени ят а на Джорд ън. Н а яркат а светлин а на
ф акл и те л иц ето на Грегор изглеж д аше бледо и няка к сма л ено.
— С игур ен ли си, че ще поне с е ш пътува нето по море.
— Ч е аз на кораба ще си почивам. Какво друго да правя т ам? Когато
при стиг нем в Ка зан, ще бъда кукуряк.
— Ка зан ли? Н а ли пътувам е към Монт ав ия?
— Д жордън в зе решен ие да отпътува направо за Каза н и отт ам да
пре говаря с Н ебров от поз иция на силат а.
С поред нея това реш ение нямаш е ни какв и предимства.
— Кол ко мило от негова ст ра на, че ме инф ормира сво ев реме нно. Къде е
той?
Грегор по сочи с глава към някаква друга кола, спр яла пред коню ш ните.
— Конт рол ира товаре нето на стъклат а ти — разсмя с е той. — Умниц а си
м и т и. Н е съм и подоз ира л з а зами съла т и.

149
 — Н яма ни що умно. П ро сто направ их най- необходимото. — Видя, че
Д жордън и злиза от коню шни те и с е насочи към него. — О пакова ли вси чки
ст ъкл а? — попит а тя.
— А ти как мислиш? Н а ли едно от тях е джеделаръ т?
— О бза лагам с е обаче, ч е си огледа л до едно, преди да ги прехвърл иш в
с андъц ите, на ли?
Той с е усмихна.
— Ест е стве но. Дори ги измерих. И всич ки имат размери два на т ри
фуга. Н якои изглеж дат по-слож ни, но не мож ах да ра злича ни щичко. Вся ко
от тях м оже да е джеделарът. О качих на с андъци те опис ан ие на
съдърж а нието. Така ще спе ст им в реме, когато решиш да го извади ш.
— Д обре з амислено. — Тя промени темат а. — Защо т ръгвам е към
Ка зан ? С поред Грегор т и с е ка ниш да преговаряш от т ам. Само че не искам
Н ебров да си помиеш, че му ока зваме съпротива.
— Н ебров няма да унищож и оръж ието си, с амо защ ото не що го
запл а шва. А о свен това може да ни пот рябва помощ, след като о свободим
м ом чето. С поред Януш влия нието на Н ебров в Монт ав ия е нарас на ло. По-
бе зопас но ще бъде да заведем А лекс в Ка зан.
С л ед като о свободят момч ето.
Д жордън изглеж д аше толкова увере н в успеха, че още в същия миг в
душат а й пок ълна на деж да. Ле сно можеш е да си каже, че нещат а ще с е
оправят и ще си прибере А лекс, но не бе ле сно да го повярва.
Д жордън повдигна веж ди.
— Това реше ние задоволява ли те ?
— Н е, ще бъда доволн а, едва когато о свободим Алекс. Но вс е пак
м ожем да от пътуваме за Ка зан.
— Р адвам с е, че си съгла сна — поклони с е той насм ешливо. — Сл ед
ма л ко ще натоварят и по следнит е с андъц и. П риготв и с е.
— Готова съм. Трябва с амо да с е с богувам с Дорот и.
— В ече й пожелах вси чко най- хубаво — изреч е сухо Джордън, — и
бу ква л но с е в цепених от неодобрението, ко ето прочетох в погледа й.
И згл еж да си мисл и, че съм уредил отвли чането на А лекс, за да те п отопя
още по-дъл боко в блатото на греха и… — Той не продълж и и я погледна. —
Ка кво има? Случило ли с е е нещо?
— Н е, ни що.
И згл еда я продълж и телно и поклат и глава.
— Та какво ти е каз а ла Дороти?
— Н яма з нач ение.
— Ка кво ка за тя?
М ариан а повдигн а рамен е.
— Ч е ми прощава, въпреки че съм загубила своят а доброде тел.
— О , Б оже…
Тя с е усмихн а прин удено.
— С м ят а с е за много великодушна… и то спрямо чове к, чиято
репут а ция е опет нена зав ина ги в очит е на порядъчн ите хора.
Той изру га с полов ин уст а.
— О бидила те е.
— Тя не е в инов на. За щото изобщо не о съз нава, че е обида. — Тя
отвърна поглед от не го. — След ма лко ще бъда готова. — В този миг с е

150
до с ет и за нещо и го попит а пре з рамо: — Как ва е услугат а, която си й
направ ил ?
— Усл уга ли?
— О ще в с амото н ача ло тя ми каза, че преди в реме си й оказа л гол яма
усл уга.
— О , нищо о собе но. — П ролича ясно, че не е удовле творена от
отговора м у. — Е, добре де, нямаше жел аещ и да изд ават кн иги те й и затова
подкупих «М ака рт и и си н» да свършат т аз и работ а.
— Р азб ирам. — Сподирен а от негов ия поглед, тя с е отпр ав и към
ст ъл бището, където сто еше Дороти. Беднат а Дороти, т а тя дълже ше на й-
гол ем ия си т риумф на едно от оне зи на ла гащ и с е същ е ства от мъж ки п ол ,
които инач е кълне ше на ляво и над ясно.
— Б их дошл а, ако иска ш — реч е Дороти навъс ено. — Н е е прилично да
отпътува ш с ама с Джордъ н.
Д ори и в този момен т Дорот и с е ст ара еше да дейс тва точ но по норм и те,
не зав и сим о от ф акт а, че смят аше репут а цият а на М ариан а за погубен а.
М ариан а бе обзет а от топло чувство, прим е с ено с мъничко тъга. Може ше л и
да о съж да Дорот и, че не е онова, ко ето искаше да бъде. Про сто т рябва ше да
я при ем е т а кава, каквато е.
— В Монт ав ия е до ст а по- различно от А нглия. Труд но ще разбереш т ази
ст ран а. Тук ще с е чувства ш по-добре. — Тя прегърн а жен ат а. — Б ъди
здрава, Д орот и. И ти благодар я за всичко.
— Ще откр иеш момчето — въз кликн а Дорот и грубовато. — А пре з
л ятото щ е с е в идим отново тук, в Кембъръ н.
М ариан а с амо с е усмихна, обърна с е и с е спусн а по с тълбит е към
кол ат а, пред която я ча каш е Джордън.
Б е з да погледне към Дороти той повдигна М ариан а на с еда лкат а, след
ко ето с е покачи и той.
— П омахай й за с богом — настоя ти хо М ариан а.
— Д а я в земат дяволите.
— Тя много те обич а. Х ладинат а ти ще я з ас егне.
Той й хвърли бъ р з поглед.
— А ка кво ст ава с твоят а обида ?
— Н е си ми нужен, когато водя бит ките си. И й пома хай вс е пак с ръка
— на стоя тя отново.
— Упор ит а же на. — Н аподоби някаква усмив ка на лицето си, вдигна
ръка по по со ка на Дорот и и из плю щя с поводи те.
— Кол ит е премина ха покра й порт а ла на Кембър ън и Мариа на хвърл и
още веднаж поглед зад с ебе си. О , Боже, колко с е ст рахуваше с амо, когато
съ зря за пръв пъ т четир ите кули! П рекар а т ри годин и от ж ивот а си зад те з и
зи дове! Ст ранно, но повеч е нямаше да ги в иди. Ка квото и да с е случеш е,
сл ед това пътува не тя и Алекс няма ше да с е върнат в Кембъръ н. За мом ен т
из пит а съж а лени е, но веднаг а го отхвърли. Вс е па к Кембърън ни кога не е
бил неи н дом. Спомни си нещат а, които баба й в инаг и казваше в т ак ива
сл уч аи.
— За какво мислиш?
Тя с е огледа и забел яза, че Джордън я наблюдава.
Н е иска ше да му каже, че не възнам ерява да с е в ръща в Кембърън. Н о
Д жордън бе част от Кембърън и в не запно изп ит а желани е да сподели всичко
с него. Тя зар аз казва със запъване :

151
 — Ст ар а май ка ч е сто т рябва ло да с е ме ст и от място на място, за да си
върши работ ат а. Първонача лно не й било никак прият но. Тъкмо св иква л а с
няко е м ясто и го зао биква ла, и ето, т рябва ло да с е отка же от не го и отново
да т ръгва на път. С т ечен ие на в ремето обаче по ст епен но о съз на ла, че
всъщ но ст не с е отка зва от нищо. За щото във всяка стъ клопис, във вс еки
прозорец, които създава ла, о ст авяла и част ица от с ебе си. Тя казваше :
«О ст ав и своя зн ак, Мариа на. Така никой не ще успее да ти отн еме онова,
ко ето ти принадлеж и».
— И зглеж да, че е била мъдра жена.
— Д а, много мъдра.
О тново погледн а наз ад към замъка, бас тион на властт а и прив иле гии те
в продъл же ние на ше ст столе тия. П околени я благородници с а идва ли и с а си
отива л и, коронован и глав и с а удо стоява ли имението с присъс тв ието си. Но
тя би по ст ав ила на мястото м у вс еки, дръзна л да твърд и, че това място
дъл ж и на тях повеч е, от колкото на нея.
— Б ог ми е св идет ел, Кембъръ н, о ст ав их в теб своя зна к и ча сти ца от
с ебе си — прошепн а тя.

Глав а д в анаде с ет а

25 фев руари 1812 г од ин а

Рен г ар, К аз ан

— М ариан а, родна миризма. — Грегор из прав и глава и заду ши възду ха.

— Н икъде по свет а няма да срещ неш аромати те на Каз ан.
М ариан а повтори дей ств ието му, но не успя да от крие никаква разл и ка
м еж ду т а зи миризма и миризмите в Домайо или Саутуик.
Д жордън с е приближ и до тях и с е облегн а на перилото на борда.
— Н е бива да с е пре ст рува ш, М ариана. Учтиво стт а тук е изли шна.
В си чки знаем, че Грегор ст рада от една неизли чима боле с т. Според него
въздухъ т в Ка зан е най- сладък, коне те с а на й-голем и и на й-бър зи, а хорат а
— по- сил ни и интел игентн и от о ст ана л ите.
— М исля т ака, за щото е вярно — запроте с тира Грегор. — Сама ще с е
убедиш, М ариана. — Той я в зе за ръка и я поведе към мо ст а, свър зващ
кораб а със сушат а. — Джордън, ела. Н е с е шляй.
— Коне те т рябва да с е о с едлаят и да с е изведат от кораба. — Той ги
по сл едва по мо ст а. — До двореца има ч етири мили. Ще ни т рябва
т ранс порт, на ли? М акар и коне те от Кембър ън да не могат да стъпя т на
пръст а на пламенни те каза нск и атове.
— Д о двореца ли? — попит а учуд ено М ариа на.
— Н уж даем с е от помощ и т рябва да от прав им про с ба към равена —
поясн и Д жордън. Той за беля за т ревогат а й и побър з а да добав и : — Това е
ф орма л но ст. Ка зан едва ли ще с е съглас и Н ебров да с е сдоби е с оръж ие,
ко ето м оже да обърне и срещу ст ранат а.
— М ного в реме с е губи — каза М ариа на. — Н е можем да си позвол им
още едно заба вяне. — Пътуван ето по море продълж и цял а вечно ст и нерв ите
й бяха опн ати до крайно ст. М исълт а, че ще с е на лож и да чакат в някакъв
ч уж д дворец, бе направо не поно си ма.

152
 — Може да п олучим поле з на инф ормац ия — отвърна Джордън. — Яну ш
сл еди по стоян но Н ебров . Задачат а му е да изпр аща сведеният а
еднов рем енно на мен и на прав ителс твото.
— А, ето ги. — Грегор с е отправ и към коне те, който тъкмо в този
м ом ент сл и заха по мо ст а. Той пога л и ноздрит е на своя едър ж ре бец. —
О тново твъ рда з емя под копит ат а, а? — з аговори му той неж но. — С ега веч е
ще с е почувс тваме по-добре. — Мет на с е на с едлото. — Х айде, т ръгваме. —
И бе з да изча ка о ст ана ли те с е пон е с е в га лоп по ка лдъръма.
М ариан а поклати удивена глава. Н е бе го виж да ла никог а тъй възбуден.
Ли цето м у, цялото обсипа но с беле зи, бу ква лно грее ше от радо с т.
— М ного е щас тлив .
— За щото си е у дома — добав и Джордъ н про с тичко.
— С игурно е много привър з ан към теб, щом като стои толкова дъл го в
А нгл ия.
Той я повдигна на с едлото.
— Знам, че този ф акт те учудва, но той наи сти на държ и на мен. —
И зправ и с е на коня и го подкара напред. — Р азбир а с е, същ е ствува и нещо
като дъл г. Грегор е човек, който в инаг и из пълнява своя дълг.
Говореше насме шливо, но в дейс тв ият а му с е долавяш е ня каква
напрег нато ст. Дори й мина пре з ума, че може би ома ловаж ава проблем а с
пом ощт а на равен а.
— В си чко наред ли е?
— Д а, наред е. П опит ай Грегор. И той ще ти каже същ ото.
— Н е обич аш ли Каз ан? — Това предположени е я хвърли в смут.
— Н има не разчит аш на закр илат а, която може да ти даде т ази ст ра на?
— Н икога не съм твърдял, че не оби чам Ка зан. Напротив — той е в
м ного по-голяма сте пен моя родина, отколкото Кембърън. П роизн е с е те зи
дум и до ст а сдърж ано, ся каш меж ду другото, но в тях с е т аеш е нещо, ко ето
нам ер и изр аз и на лицето му. Тя бър зо о съзн а за какво ст ава въпро с : Той
обич аше искре но т аз и ст рана. Не з ав исимо че думи те му отно сно
пат ри отизма на Грегор прозвуч аха на смешливо, негов и те чувства бяха не
по- ма л ко задълбочени. П ро сто Джордъ н си о ст аваш е Джордън — за не го не
бе присъщо да снем е маскат а си и да издад е своите ис тинс ки чувства. —
Ка зан е м ного по-различ ен от Кембърън.
Градът, който с е откр и пред очи те им бе съвършено разл ичен от
Кем бърън, този каме нен символ на влас тт а и могъ ще с твото. Към не бето с е
възна сяха екзотичн и купол и с ф орма на луков ица, както и те сн и, висо ки
кул и. За разли ка от къщи те в А нглия, по ст ро ени от глин а и камък, тук
предпоч ит ания т матери а л бе дървото. Къщит е имаха пло с ки покрив и и
поч ти не с е отли чава ха една от друга. Вс е пак по тях съще с твуваха
не зн ачи тел н и подробно ст и, които им придава ха и зве ст на ин див идуа лно ст —
ф ина дърворе зба на няко е с андъч е за цветя или пък шар ка по плочки те на
нечий праг. Докато си проправя ха пъ т пре з па зара М ариана забеляза, че
пред вси чки с ергии и магаз ини горяха ма лки огнь ове, над които в исяха
с ам овари от мед или порцелан.
Тя по соч и към няка ква кон ст рукц ия с форма на кана л, около която с е
тъл п яха до ст а хора.
— Ка кво е това т ам?
— Ледена пъ р за л ка. В Каза н всяко с ело и вс еки град си имат пон е по
една.

153
 В този момен т и тя в идя как ма лко момче с е спу сна като ст рела по
пъ р за л кат а. Заби с е в огромна снеж н а пряспа, но с е измъкн а бър зо от нея и
с радо сте н писъ к с е завт ече обратно към стълбат а, за да с е нареди отново на
опа шкат а от желае щи.
— Ал екс ще с е з арадва много — продума тя, бе з да с е замисл и. — Д а л и
ще м ожем …
Н о А л екс не бе при нея. Той може би нико га нямаше да…
— Д а, щ е с е зара два — обад и с е Джордън уверено. — Н яма да можем да
го откъ снем от това място.
Н адеж да. Н е биваш е да с е отча йва. Вс е ощ е има ше над еж да и
реш ител но стт а не ги бе напусна ла. О ткъ сна поглед от децат а на пъ р за л кат а
и побър з а да сме ни т емат а.
— С поред Грегор ти мраз иш Наполеон, тъй като обич аш Каза н. Това
вярно л и е?
— Грегор обича да опро стява нещат а.
— П опит ах те да ли е вярно?
Той повдигна рамене.
— П редполаг ам, че е т ака.
— В съ щно ст за що? Та Каз ан вс е па к не е твоят а ст ран а.
— С ам о з ащото не съм бил роден тук, т ака ли? Кембърън ми бе даден, а
Ка зан е ст ранат а, който с ам съм си избр а л.
— Тук всичко е толкова… различ но.
— Д а, и то много повече, отколкото можеш да си предст ав и ш. — Той с е
усм ихн а. — П ървонач а лно намра зих Каза н. Защ ото тука шни те хор а т ака и
не разбра ха каква че с т им оказвам с присъ ств ието си. Титл ат а ми и парит е
м и не им правеха никакво в печатл ение. Н е бях уч ен, нито пък бях доказ а л
каче стват а си в бой, следоват елно за тях аз бях ни кой. И звънредно
от ре звяващо преж ивяване за раз гле зен хлапа к като мен.
— И за що о ст ана тогава?
— И мах си при чини. — П о лицето му прем ина крива усмив ка. — Ед на
от тях бе нар анен ат а ми го рдо ст. Н е исках да бъда един от многото. И ст ана
т ака, че по следвах Грегор и хорат а му в ст епт а, когато т ат арск ите орди
нахл у ха в Ка зан.
— В ою вахте ли?
Той с амо кимна с глава.
— Каз ан почт и вина ги е във войн а с ня кого. Богат ството на на шат а
ст ран а с е огран ичава един ствено с под земни те изкоп аеми, но пък имам е
до с тъп до Средиз емно море.
— «Н ашат а ст рана» ли ка за?
— Там , в с тепт а тя ст ана и моя. Заслуж их го с кръвт а си.
Те зи про с ти, но силни думи я накар аха да пот ре пери. Во енн ите походи
с а го промен или, помисли си тя, направ или с а го твърд и непр еклоне н,
отнел и с а от него вся каква мекушаво с т и с а го обвър за ли с те зи ст ранн и,
не цив ил изовани люде.
Той с е загледа в изв ис е ните, преле с тни кули на двореца да л еч пред тях
и тя дол ов и спот а еното чувство, обз ело мъж а до не я.
— Н еприя тно ли ти е, че с е на ла га да с е срещн еш с равена ?
— Н е, не е това. — Той отме с ти погледа си. — П о-скоро съм ма л ко
за грижен. — Той при шпори коня. — Ела. Грегор на лож и т акова темпо, че

154
още преди да стигн ем дворцов ия по рт а л, той веч е ще си с еди в за лат а за
ауд иенц ии.
Н о ког ато влязоха в за лат а, Грегор съвс ем не с едеше, а с е разхож д аше
нерв но напред-назад.
— И зпратих ве с т, че ще присти гнем. Ще ни при емат вс еки момент.
— О свен ако не ни на карат нарочно да поча каме ма лко — вметн а
Д жордън. — Знае ли човек?
— Н е си ника к корект ен — отвърна Грегор. — Тя ще дойд е.
М ариан а нао ст р и уши. «Тя» ли?
— Д жордън рядко с е държ и коректно с мен. Би т рябва ло да си наясно
по тоз и въпро с, Грегор.
М ариан а с е обърна към в рат ат а, до която сто еше женат а, произ не сл а
те з и дум и.
Та тя позн ава т ази же на! Н а ли толкова часове наред бе изучава ла това
кра сиво, изра зител но лице! С ега бе про сто по-възраст но, а около ко со
раз пол ожени те зелен и очи имаше веч е микро скоп ични бръч ици. Н о въпрек и
вси чко то бе вс е още кра сиво и дори още по-изра зит елно.
— В ин аги съм бил коректе н към т еб. Само че съм до ст а недоверчив .
Зна еш, че мразя разочарован ият а. — Джордъ н прис тъпи напред и подне с е
ръкат а на женат а към уст нит е си. — И зглеж да ш красива както в ина ги, а
м оже би и ма лко по-млада.
М айкат а на Джордън. М ариана не бе в състояние да от късн е погледа си
от нея. М айкат а на Джордън, която почин а ла, когато той е бил още съвс ем
ма л ъ к. В този миг не съ ще с твуваше ника кво съмне ние — пред нея стояха
май ка и син.
— То с е зна е, че изглеж д ам по- млада — отвърн а женат а. — Взела съм
реш ение да не о ст арявам. А догодин а ще наредя да спр ат и всичк и
ча сов ници в Каза н.
— С ъщо и да с е изгоря т бе з о ст атъ к всичк и ка ленд ари — добав и
Грегор. — Ще с е погриж а лично.
Тя го по ср ещн а с о сле пител на усмив ка.
— Грегор. Добре ли си?
Той кимна.
— Горе-долу.
— Като изключим с амо един ма ловажен удар с нож в гърди те —
отбел я за Джордъ н.
Усм ив кат а й угас на.
— Кой беш е?
— Ко с тен, човекът на Н ебров .
Ли цето й сяка ш за стин а.
— Уб и ли го, Джордъ н?
— О ще не.
— И за що не? Трябва да свърш иш с ам т а зи работ а. В прот ивен случай
ще с е на л ож и аз да издам съ отве тното разпореж д ане.
— А пък аз мисля, че този въпро с за сяга един стве но мен — нам е си с е
бл аго Грегор.
— К ротува й, Грегор. Н е съм доволна от теб. Твоят а сила и твоят разум
си гурно до ст а с а от слабн а ли, щом като си по зволил да те ран и този
пър шивец Ко стен.
Н е е ч е стно от нейн а ст рана, помисли си М ариана с негодува ние.

155
 — Б ил и с а с едмина — наме си с е тя в не запно в разговора. — И о свен
това е изм ина л ран ен цели ше с т мили в сн ега.
Же нат а обърна глава към нея.
— О , имаме си и адво кат… Ти си гурно си М ариана Сандърс, на ли? —
Тя в пи о ст рия си поглед в девой кат а. — Грегор ми пис а на й-подробно з а
те б. Ще м и с е да в идя оназ и стъ клопис с моя порт ре т. — Ли цето й с е
из крив и в гримас а. — М акар че това щ е да е един ствен ото място в
Кем бърън, ко ето ис кам да в идя отново.
— М ислех, че вече не сте сред ж ив ите.
— Н аис тина няма ше да съм сред ж ив ите, ако бях о ст ан а ла на това
м ясто. — И звърна с е към Джордъ н и го из гледа преди зв икателно. — Там с е
за душавах.
Д жордън не с е поддаде на прово кацият а.
— М ариана, за мен е че с т да те предст авя на Н ейно величе ство, А на
Д ворак, равен на Ка зан — усмихна с е той. — За теб ще е прият но да
узн аеш, че не с е на лаг а да прав иш ревер анс. В Каза н те зи нещ а не с а
при ети. Д о ст атъчно е да наклони ш леко глава в зна к на уважен ие.
— Р азбира с е, ако го и зпи тваш това уваже ние — добав и А на с ирония в
гл ас а. — Предпола гам, че ранява нето на Грегор е свър зано с ве стт а, която
пол у чих от Януш преди т ри дни.
— Зн ачи си полу чила съоб щен ие от него, т ака ли?
Тя ким н а леко.
— Ел а с мен. Трябва да поговорим. — Обърна с е към Грегор. —
Н аст ан и я по подобава щ начи н. Шандор е тук някъ де. Ще с е в идим на
веч еря. — Дв ижен а от в не запен импулс, тя го хвана за ръ кат а. — Н икак не
м и е неприя тно да те видя отново, мадо.
— М исля дори, че много с е радваш — поправ и я Грегор.
— Може и т ака да е — отвърна тя и с е разсмя.
Д вамат а с е от тегли ха и М ариана с е обърна към Грегор :
— За що всич ки в Кембъръ н смят ат, че е мъртва?
— Защото тя иска т ака. П ланирахме всич ко много гриж ливо и всич ки си
м исл я т, че с е е удав ила при корабо кру шени е. По този начи н ние решихм е
пробл ем а с т руп а.
— За що ка зваш «ние»?
— За щото тя пои ска помощ и а з й помогнах.
Д ум и те му прозвуч аха толкова е с те с твено, сяка ш той бе единс твения т
чове к на тоз и свя т, спо со бен да помогне на А на.
Грегор я изведе от за л ат а.
— А , ето го и Шандор. — Той махна с ръка на млад брадат мъж , който
вървеше забъ р за но по коридор а. — Р авенъ т ис ка да наст ан иш на шат а бел ка.
Бл изо до градинат а.
— Ка кво озн ачава бел ка?
— Ч уж де нка. Жен а, която не е от наши те.
Едва л и същ е ствува по- точно определе ние, помисли си тя. Н икога до
този м ом ент не бе с е чувст ва ла тъй изл ишн а, както в тоз и миг. Реши да
продъл ж и т емат а, пре късн ат а от Шандор.
— Защо е поис ка ла всич ки да я смят ат за покойн ица? — попит а тя
Грегор докато следваха младия мъж пре з ист инс ки лабир инт от коридори.
— Тя обясн и вече. Защ ото не може ше да понас я ж ивот а, който воде ше.
— Той поклат и глава. — Изобщо не бива ше да отива в Кембъръ н, но тогава

156
бе мл ада, св о енрав на и не с е вслушваш е в ничи й съвет. О свен това кръвт а й
ки пеш е и когато сре щна бащ ат а на Джорд ън, тя си мисле ше единств ено за…
— Той зам лъкн а и по сочи с глава към вървя щия пред тях Шандор. — Н е
бива да продълж авам. Пред поданиц ите т рябва да с е говори с амо със
ст ра хопочит ание за раве на.
Р авенъ т, майкат а на Джордъ н, женат а, възкръ сна ла з а нов ж ивот.
В си чко с е обърка в глават а на М ариан а и тя прош епна :
— Д жордън ми ка за, ч е май ка му е изче зна л а от негов ия ж ивот, когато е
бил едва на две годин и.
Той с е разсмя.
— Н има е каз а л това? Е, лъж ите не с а силн ото място на Джордън.
— Тя го е напусна ла. Напусн а ла е собстве ното си дете. — М ариана
покл ати гл ава. — Ка к е могла да стори това? След като е била неща стн а в
Кем бърън, з ащо не е из бяга ла заедно с него.
Грегор отново ст ана с ерио зен.
— Той е бил бъде щия т дук на Кембърън. Н ямаше да й разре шат да го
в зем е със с ебе си. Няма ше право да с е раз хож да с него бе з прид руж и тел ка
— дев иц а от благороден род. Дори и да поис каш е да си т ръгне с ама, пак
ням аше да я пусн ат. Затова бе необходима и т ази лъж а. Тя знае ше, че о ст авя
Д жордън в добри ръце и че няма да му лип сва ни що.
Ч овек има с амо една майка.
Н акрая всич ки си отиват.
Когато Джордън прои зне с е те зи ци нич ни слова, изобщо не й дойд е на
ум , че има предв ид и май ка си.
— Н е бива да я съдиш твъ рде ст рого. — Грегор я изгл еда
продъл ж ит елно. — Тя зн ае, че е извърш ила не справедливо ст и този ф акт я
изм ъчва. Н о за А на това бе единс твени ят и зход.
П рипомни си напрежението, ко ето и злъчва ха Джордъ н и май ка м у
докато разговаряха.
— М исля, че Джордън няма да с е съгласи с теб.
— Н е е ле сно да с е определи съвс ем точно какв и чувс тва из питват един
към друг. Д вамат а много си прили чат.
— Той кога е разбра л, че май ка му е ж ива.
— Н а деве тнаде с е тгодиш на възра ст. Пре з вси чки те те з и години ние го
набл юдавахме — из пращ аха ни редов ни доклади. Н акрая А на реши, че не
бива да с е ча ка повече. — Лицето на Грегор с е и зкрив и в ирон ична гримас а.
— Той придоби бър зо пороци те на баща си и им с е отдаде със ст ра стт а и
ен ергият а, на следени от май ка му. Така ч е с е на лож и тя да ме из прати в
А нгл ия, за да го променя.
— Какво ще каже те за т ази ст ая ? — Шандор отвори една от вратите и
от с тъпи вст рани. — А ко не в и харе с а, може да с е наст ан ите в дру га с изгл ед
към фонт а на.
Н е обърна почт и ника кво в нима ние на из искани те покои. О ст ана с ам о
ня какво бегло в печ атлен ие от златис ти драпери и, светл ина и про стор.
— О , не, т а зи е чуде с на.
Грегор с е усмихна.
— М ного добре, Шандор. Благодаря т и.
Шандор с е поклони леко и с е отт егли.

157
 — Ще наредя да т и качат багаж а. — Помълча за миг и продълж и: —
Знам , че си до ст а обър кана, но съм убеден, ч е тук ще ти харе с а. О т с ега с е
радвам , че мога да ти покаж а родинат а си.
— Н яма в реме. Н али т ръгваме по най-бъ р зия нач ин з а Монт ав ия?
— Н е е нуж но много в реме, за да обикне ш Каз ан. — Той с е от прав и към
в рат ат а. — А с ега си почини. Веч еряме обикнов ено на здрач аване. Ще дойда
да те в зема и ще те придруж а до т рапе зарият а. Други изне нади няма да има.
Д не с ще с е храним с ами.
С л ед т ръгван ето му побър за да си легн е.
Д а си почин е ли? О т една ст рана с е т ревожеш е за Алекс, но о све н това
не м оже ше да забрав и и сцен ат а, на която ст ан а св идетел преди ма лко. В
з а л ат а за ауди енци и тя долов и противоборств ото на на й-разл ични чувс тва —
предизв и кат елство, лю бов , вярно с т, неприя зън. Н е биваше обаче да с е вл ияе
от ни що. Бе на това място, за да спа си А лекс, а не з а да с е нам е сва в
объркания ж ивот на друг ите.
Н акрая всич ки си отиват.
Н е из питваше съст рада ние към изо ст авен ото дете. Джордън нямаше
право да я заключ ва. Та той дори и за миг не показа, че съж а л ява за
сторен ото. Н ещо повече, ка за й, че след като о свободят А лекс, ще с е опит а
отново да…
В си чки си отиват…
Когато Грегор и М ариан а влязоха в т рапе зарият а, Джордън и май ка м у
раз говаря ха ож ивено.
О светява ха ги по следнит е злати сто пурпур ни отбля съци на з а лязва щото
сл ън це. Колко си прилич аха двамат а — в исоки, със сил но, здраво
тел о сл ожен ие, чер ни, ис крящ и ко си, смели, подозри телн и.
Д жордън вдигн а глава и я в идя. П оклони с е веж ливо на майка си и с е
отправ и към нея.
— Н аст ан и ли с е веч е? — поп ит а той.
Тя ким н а.
— Ка кво съобщ ение е из пратил Януш?
— П реди т ри дни Ко стен е довел ня какъв пленни к в имението си в
П екбар.
— А л екс ли е бил?
— Б ил о е тъмно и Януш не го е в идял съвс ем яс но.
— С игур но е бил Алекс. Какво ще предпри емем с ега ?
— П ърво ще от идем да вечеряме. — Той хвана М ариан а за ръка. —
П о сл е щ е с е нас пим добре и ут ре потегляме с коне те към Монт ав ия.
— Трябва да израб от им план — каз а М ариана припря но.
— И мам не що наум. Ще го обсъд им ут ре. Р авенъ т въз намерява да
из прат и с на с зн ачи телна во енн а час т.
Говореше за нея не като за своя майка, а като за равен. Р азгр ани чава с е
съвс ем съзн ателно от нея, помисли си М ариана, ког ато погледът й с е спря
на же нат а, заст ана ла до прозореца. А на изпън а рамене и ги изгл еда
рав нодушно. И вс е пак рав нодушието й сякаш не бе съвс ем ист инско. Може
би с е чувства ше с амот на. Н е, не, с амат а мисъл изгл еж даше абсурд на. С
бял ат а си брокатен а рокля и коронат а, обсипан а със смарагд и, т ази жен а
изл ъ чва ше не прист ъпно с т и цар ско вели чие.

158
 — П ридруж и М ариан а до мас ат а, Джорд ън. — О ще недоизрекъл
по сл едни те думи, Грегор с е забър за към владет елкат а. — Ще с една до А на.
И мам е да разговаряме з а толкова много не ща.
М ариан а в идя как Грегор с е покло ни и каза не що на майкат а на
Д жордън. Тя отме тна глава и с е разсмя, из пълнен а с ж из нено с т. Той по е
ръкат а й, поведе я към най- в идното място на мас ат а и наме с ти подче рт ано
л ю бе зно нейн ия стол. Всяка дума, вс ек и же с т св иде телс тваха за
дъл гогоди шна близо ст.
— И зглеж да с е позн ават много добре — промълв и М ариа на.
— Д а, от люлкат а — отвърна Джордъ н. — Те с а да лечни братовчеди и с а
от ра сна л и заедно. Бащат а на Грегор командваше гвард ият а.
— Грегор бил ли е в армият а ? Ли цето му е цял ото в беле зи.
— Д а, и то годин и наред. Н о когато А на ст ана владетел ка на ст ранат а,
го издигн а за свой първ и съве тни к.
— Н е разб ирам как ма йка ти е ст ана ла равен. Знам от Грегор, че по
в рем ето, когато с е е омъж ила з а баща ти, тя не е била нищо повече от мл адо
м ом иче с благороден произход.
— В Ка зан коронат а не с е предава автомат ично от бащат а на син а.
Н а мас ат а Джордъ н слож и Мариа на по- да леч от Грегор и май ка си, сл ед
ко ето с една точно срещу нея. О тново сме на разстоян ие един от друг, м ина
бегл о пре з ума й.
Д жордън продълж и:
— Каз ан е заобиколен от вс евъзмож ни врагове и не може да си позвол и
сл аб и огран ичен владе тел. Съветъ т на благороднит е избира за монарх на й-
спо собния от собстве ните си редици. След смъртт а на преди шния равен
ст ран ат а нямаше владетел в продължение на две годин и. П о сле из браха А на.
— Н а же на ли с а с е спр ели?
— А ко те ч уеше Дороти, щеш е да с е възмут и от учудването ти. Тя,
раз бира с е, ще бъде възх ите на, когато научи, че в Ка зан жени те имат
възм ож но ст да разгър нат спо собно с ти те си.
— О, и аз съм възх итен а. — След ко ето добав и натъртено : — За м ен
про сто е необи чайно, че мъже те могат да бъдат толкова толеран тни. Дори и
в Монт ав ия това не е възмож но да с е случи.
— С ъветът с тигн а до извода, че тя е до каз а ла своите спо со бно ст и. С лед
см ъртт а на бащ а си тя по е властт а над него ват а област и я доведе до
раз цвет. О свен това начело на вас а лит е си обяв и война на банди тит е и
при шъл ци те отвъд гран ицат а. По ст рои мо стове и водопроводи, погриж и с е
за ст арци те и болни те и дори тук, в Ренгар, от кри кли ника. Да, бил а е
про сто бе зупречн а. — Той с е усмихна с аркаст ично. — Вярно, че жени тбат а
в А нгл ия хвърля пе тно върху не я, но в крайна сме тка този ф акт не е бил
в зе т под в нимани е, тъй като цер емоният а не с е е провела по каза нск ите
обич аи и следователно бракът не е бил ва лиде н.
— Д а, но тя не е омъж ва ла повторно.
— Н е. — По лицето му с е изпис а подигр ават елна усмив ка. — С лед
бра ка с баща ми й е дошло оконч ателно до гуша от ангаж им ент и, които
огра ничават свободат а й.
— Н е я при емаш, на ли?
— А х, т ака ли? Е, може и да си права. Във вс е ки случ ай й с е
възхи щавам. Тя е изключит елна жена. Напомня ми ма лко на т еб.
— Н а мен ли? — П оклати глава. — А з не съм като нея.

159
 — Ти прит еж аваш същат а ж изн ено с т и сила. И чувствен а ст рас т.
Те зи думи я свари ха напълно неподготвена. Тялото й ре аг ира
не съзнател но, както пре з времето, пре кара но в лов нат а хиж а — меж ду
бедрат а й преми на т ръп ка, а гърди те й с е обтегн аха. Вне запно той сва л и
мас кат а и пред не я с е из прав и отново онз и мъж , който предизв иква ше
еротич нит е й ф ант а зии в Д елу инд. И нито следа от онзи Джордън, който по
пътя от Кембърън към Ка зан отбягваше и най- да леч ния с ексуа лен намек.
Той с е усмихна, забелязва йки изра жени ето на лиц ето й.
— Н е с е бой, ще спа зя обеща нието си. П ро сто реших да ти припом ня,
че има не що и то ни очаква. И двамат а. — Погледът му с е спря на
при сл уж ни ка, който с е прибл иж и до тях с подно с, от рупан с печено ме со. —
О пит ай пилеш кото. Готвачъ т е приготв ил чуд е с ен со с.
— В с е още я жела е. — А на захап а една къл ка, бе з да отме ства поглед от
Д жордън и М ариан а. — Крайно необич айно за Джордън.
— М ариана също не е обич айна же на — обад и с е Грегор. — Както и
чувс тват а му към нея.
— Н е за беля звам в нея нищо необик новено. — Смръщ ила веж ди, тя
за изучава М ариана с поглед. — А за що му с е съпротивлява?
— Тя не го смят а з а свой в раг. П ро сто обича брат си и в лицето на
Д жордън в иж да чове ка, в иновен за отвлич ането му.
— Той ще о свободи момчето.
— Е, има още една подробно с т — ис каме да й от немем джедел ара.
А на отмина този арг умен т с не бреж но дв ижение на ръкат а.
— П равото е на наш а ст ран а.
— Н а л и з нае ш, правото е т ам, където е и инт ере съ т ми.
Тя ким н а зам ислено.
— Д а, яв но, ч е ще въз никн ат някои проблем и. Н о вс е пак повечето же ни
с е всл ушват в плътт а си, а не в разума.
— М ариан а е до ст а разли чна от о ст а на ли те же ни.
— Ти ми каза, ч е е привл ечен а от него. Следователно си е точно мл ада
же на със ст рас ти, при същи на вся ка една млад а жен а.
Р азговоръ т не му бе при яте н. В първ ия миг му с е стори, че откр ива в
държ ан ето и при знац и на рев но ст, но ведна га за беляз а, че всъщно с т
чувс тват а на А на с а до ст а по-слож ни.
— А на, борбат а с е води из ключи телно меж ду тях двамат а. Той я жел ае,
но това да л еч не е до ст атъчно. Н а ли ти с амат а ме из прат и в А нглия, за да не
с е раз гл е зи много и да не получ ава вси чко, ко ето си поиска.
— Това е не що съвс ем разл ично.
Б е ра злично, с амо защ ото А на го виж да ше по тоз и начин.
— Ка кв и ли чувс тва щяха да те вълнуват, ако майкат а на мъж а ти
твърд еше, че т рябва в ина ги да си на негово разп оложен ие не зав исимо какво
из питваш в момент а.
— За това не може ше да ст ава и дума. В А нглия ме мразеха.
— И с пълно право. Беше необу здана, дива и пре з цял ото в реме с е
опи тваш е да пробиваш с тени те с глава. Когато мач каш хорат а наред, не
м оже ш да очаква ш да т е обичат.
Тя го ст рел на съ рдито с очи.
— А з не мач кам хорат а. Във вс еки случ ай нямам този нав ик.
Той с е разсмя гръмогласно.

160
 — П ризн авам, че с течени е на годинит е характерът ти с е е смекчил .
С ега прил ича ш повеч е на тигър, готов за скок, отколкото на напа дащ лъв . —
П огл едът му отново с е спря на М ариан а. — Тя сътвори великол епен
ст ъкл опи с, изобразяваща тигър. Напомни ми за т еб.
В ним анието й от ново с е насоч и към преди шнат а тема.
— Д жордън е великодушен чове к и може да бъде много очаровател ен.
Н е в иж дам за що да не я при теж ава. Тя едва ли ще си нам ери по- добър
за крил ни к и лю бов ник.
С м ехът му с екна, когато за беляз а насо кат а на мисли те й. И збере ше л и
този път, щяха да дойдат и не прият но ст ите.
— А на, т и не можеш да го купиш — изреч е той бав но и теж ко.
— Н е ст ава й сме шен. Не с е опи твам да го купя. — Тя изда де бради чка.
— Н е е нео бходимо.
— Така е. Н е зав исимо какво мислиш по въпро с а. — Той нади гна ча шат а
с вино до устни те си. — С в ремето той ще дойде при теб.
— Н има? — Тя стис на мрачно уст ни. — Може би когато о ст арея, ко с ат а
м и по сиве е и хорат а започнат да ми съчувс тват, тогава ли? Твърде много
съм ча ка л а. Ка кво ис ка той от мен? Н е мога да бъда по- различ на от това,
ко ето съм .
— И май търпен ие! Н е може ш да твъ рдиш, че си била лю бвеобилна и
с ам опожертвувателна майка, на ли ? — изр ече Грегор с успоко ителе н тон. —
Та ка както и той не е толеран тен и сни зходи телен син.
— Н е ис кам сн изходи телно с тт а му.
— Ка кво ис каш тогава от не го?
С л ед крат ко мълчан ие тя за говори пре с е кливо:
— Н е бива да бъде тъй студен към мен. М исля, че може да е ма лко по-
дружел ю бен. Вс е па к пре следвам е обща цел, на л и?
Той почувства мъкат а й, която тя нико га не издаваше пред Джорд ън.
П риис ка м у с е да прот егне ръка и да я доко сне, но този же с т няма ше да я
уте ши. Р анат а бе твърде дълбоко.
— М исля, че с в ремето вси чко ще с е оправ и.
— Ка зва л си ми го вече — пре късн а го тя не търпеливо.
— А х, разбир ам, ти с е боиш от сиват а ко с а и разпад ащи те с е ко сти. Но
дот ам няма да с е сти гне. Н а ли ще заповядам да с е изгоря т всич ки ка ленд ари
в т ази ст рана.
Тя с е усмихн а пре с илено.
— Б и л и сторил наис тин а това за мен?
— Ест е стве но. Н еобходима ти е ж ива вода, т а ка ли? Дадено, т ръгвам
тут акс и да нам еря.
— Н е съм съвс ем сигурна да ли ис кам да с е подмладя. Като млад а бях
до ст а гл упава.
— В си чки сме т ака. П о сле помъдряваме с опит а.
— Ти никог а не си бил глупав — промълв и тя. — Вин аги си си бил
т акъв , ка къвто си с ега. — По лицето й премина сян ка. — Н аисти на ли си
бил изл ожен на смъ ртн а опас но ст?
— Н е, ранява ли с а ме и по-теж ко. Н о Мариа на с е е из плашил а от
гол ям ото коли че с тво изг убена кръв .
— Н е ис кам да умираш — възклик на тя плам енно. — Чуваш ли? Н е
ис кам . Какво ще пра вя бе з теб? — Тя направ и гримас а, о съ знавайки
ис тинс кия смисъл на по следн ите си думи. — М ного съм с ебич на, на ли? Н е

161
съм ни как убедена, че оцен кат а ти з а мен е вярна и че с години те
хар актеръ т ми е ст ана л по- добър.
— Ти си си ти. Доброто и зл ото в теб образуват единс тво. Важ на е
цял о с тнат а А на Дворак, а не отделн и ней ни че рти.
Тя с е за гледа вторачено в ча шат а си.
— Ц яло стн ат а А на Дворак има пот р ебно с ти, които ти не
удовл етворява ш. Та зи но щ ще дойдеш ли при мен?
— Н е.
П ръсти те й сти снаха здраво чашат а.
— Н яма да те ч акам вечно.
— М ного добро в ино. Собствено производс тво ли е?
— Д а. Твоят от каз ме обиж да. Защото има мъже, които ме жела ят.
— А з съ що те желая. — Той с е усмихн а. — Н е може и да бъде другоя че.
Та ти притеж аваш всичко, ко ето мъжъ т търс и в женат а.
— За що тогава не ис каш… няма да с е униж авам повече.
— Н апротив ! Ще го сториш.
— За що мисли ш т ака ?
— Защото зн аеш, че ни кой не те обича като мен. И о свен това т е
изм ъчва лю боп ит ство — какво ли е да спи ш с мъж , ч иято лю бов е тъй сил на
като моят а.
Тя с е усмихн а събла зни телно.
— А ко ме обич аш исти нски, ще дойдеш т ази но щ при мен.
— Им ен но защ ото т е обичам, няма да дойда. Съж а лявам, но за те б,
както и за Джордъ н, не е поле зно да с е из пълняват всич кит е ти желан ия.
— А з не съм Джордън.
Тя и не подозира ше колко прили ча на сина си в този миг. Зеле ни,
гн ев но ис крящ и очи, решит елно сти снат и, красив и уст ни, нат руп ана
ен ергия, готова вс ек и миг да избух не. Ед инс твенат а разли ка бе, че Джорд ън
при крива ше чувс тват а си с ци низъм докато А на изграж да ше пред с ебе си
за щи тна стена от гордо с т.
— Н е, А на — повтори той с благ глас. О бзе я разочарование и яро ст.
— А з не съм монахи ня, Грегор. Искаш ли да узн аеш с колко мъже съм
бил а, от както с е в идяхме по следни я път ?
— Н е, не искам.
— Д не с, когато с е оттегл я в покоит е си, ще изпратя да доведат м ъж ,
който няма да…
— Н е, няма да го сториш. — Той издърж а погледа й. — Н е и докато съм
тук.
— Н е оча квай от мен да… — Тя замлъ кна и кимна с рязко дв иже ние. —
Н е и до като си тук — повтори с разт ре перан глас. — Н икога, когато си тук.
— П рипряно отме сти поглед вст рани. — Труден човек си ти, мадо.
— А з съм съвс ем обикнове н мъж .
— Който т рябва на вся ка цена да на лож и своят а воля, на ли ? — Тя
из пъна рам ен е с по бедоно сна усмив ка. — Е, едва ли щ е претърпя пора жен ие
на всичк и възмож ни ф ронтове. А ко аз не съм ща стлива, поне ще с е погр иж а
Д жордън да бъде.
Трябва ше да с е до с е ти, че тя ще по еме хвърл енат а ръкав ица.
— Ти му отн е май кат а и с ега ти с е иска да смекчиш болкат а му като м у
о си гуриш лю бов ница, на ли ? Не е ника к ле сно да с е сключи т акова
спор азум ен ие, А на.

162
 — Ще с е въз прот ив иш ли?
Той по сочи с глава към М ариана.
— Тя ще с е възпротив и.
А на с е в гледа във ф ините черти и изящ нат а ф игура на девойкат а.
— М исля, че не е в състояние да с е пре бори с мен. М исля още, че
т рябва да в и придруж а до Монт ав ия. А ко и аз съм т ам, Небров едва ли ще
по см е е да напа дне.
— Н е съм си гурен.
Тя с е усмихн а о слеп ително.
— А о свен това може да с е на лож и да те за крилям, в случа й че разум ът
ти от ново те напус не. Да, да, и аз идвам в Монт ав ия.
Той отвори уст а, за да й възра зи, но по сле па к я затвори. Вероя тно бе
по- добре А на наи сти на да дойде с тях. М ариана бе човек със силн а вол я и
ще ше да с е противопо ст ав и на А на. О свен това не бе ни как изключено
усил и ят а на А на да доведат до онази цел, която ис каш е да по с тиг не на й-
м ного на свет а. Съвме с тна цел, бе спомена л а тя, имай ки предв ид победат а
над Напол еон. М ариан а обаче й предлаг аше възмож но с тт а за втора
съвм е с тна цел.
Б едното гълъ бче, той възнамеря ваше да я хвърли на ти грит е.
— За що не ми прот иворечи ш? — поп ит а тя недоверч иво.
— Защото ис кам да дойдеш с нас. — Той й с е усмихн а и добав и с
ис крен тон : — И скам да си в ина ги до мен, А на.

В хл адния ут рине н въздух парат а от конск ите ноздр и с е но с еш е като

пуш ек из цели я двор. М ариана с е върте ше нетър пеливо на с едлото, когато
от двореца с е появ и и Джордън.
Б еш е облече н из цяло в черно — ст ро ен, непоколебим и ма лко злове щ в
о скъ днат а ут ринна светлин а.
— Д обро ут ро. — Той скочи на коня и сгра бчи шведите. — Съж а лявам ,
че те накар ах да ча ка ш, но имах изве стни проблеми с равена. И зглеж да, ч е
ис ка да ни прид руж и.
Тя см ръщ и чело.
— За що?
Той повдигна рамене.
— Кой знае ? Думит е й нев и наги отговарят на онова, ко ето мисли. —
П огл една из пит ат елно към очаква щит е ги е здачи. — Но т рябва да с е
при знае, ч е спази напълно обеща нието си. Ще ни предо ст ав и конен от ряд.
Та ка че ще си имам е и арми я.
— Кол ко в реме ще я чакаме? — попит а тя.
— Н яма да е дълго. — О тново обърна поглед към двореца. — А , ето че
идва.
А на Д ворак прилича ше много на воин а, изобраз ен на стъкло пис а. Тя с е
качи на в рания си кон и по е към тях. Н е но с еш е броня, но държе ше гърб а си
из правен, а стойкат а й бе бе зупреч на. О т цялат а и ф игура с е излъчваше
дър зо с т и величие.
— Твърдо ли си решила да дойде ш с на с? Знае ш, че не е з адълж ител но
— обърна с е Джордън към нея, когато запря кон я си пред тях. — Няма
ни какъв см исъл да с е излага ш на опасно ст.
— Загрижено с тт а ти е направо т рогателна. Смят ам обач е, че е
нео бходим о да в и придруж а. О свен това тук реша вам аз, а не ти, Джордън.

163
— При те з и думи тя му даде зна к да т ръгн е напред. — А с ега ни о ст ав и
с ам и с нашат а бел ка.
— За що? — поп ит а Джордън.
— И скам да по срещ на го ст енкат а си сърдечно. Вчера не ми даде
ни каква възмож но с т да с е запозна я с не я.
Д жордън с е поколеб а и погледн а М ариана с ням въпро с в очи те.
С ил и небе сни, държ и с е т ака, сякаш т ази же на с е кани да ми прере же
гъ рл ото, помисли си тя. Н е из питваше о собе но жела ние да разговаря с
равен а, но пъ к няма ше и от какво да с е опасява.
— Х айде — рече тя кратко.
Той повдиг на рав нодушно рамене и приш пори коня си. А на израв ни
коня си с тоз и на М ариана.
— Н е говори бе зсмисл ици. Женат а в инаги с е нуж дае от закрил а.
— И в ие ли?
— А з съм равен. И мам си цяла арми я да ме закриля.
— А преди да ст анет е равен ?
— О бича да игра е ролят а на з акрилн ик. За мъж не е лошо, на ли?
— Е, добре, приз навам, че ако мъж ми предложеше закр ила, щях да го
окача за пръ сти те на кракат а.
— И Грегор ли?
И зражението на лицето й в не запно омекн а.
— Грегор не с е вслушва в никого и никога не предлаг а нищо. Той
про сто с е по ст авя на разп оложе ние. — Тя смръщи ч ело. — Само че не съм
тук, з а да ра зговарям е за Грегор или пъ к да отговар ям на въпро си те ти.
— Ка захте, че искате да с е запоз нает е с мен, Ваше величе с тво.
— Н е, ис кам да ти каж а да пусне ш Джордън отново в леглото си.
О чит е на М ариана с е разшир иха от възмущен ие.
— Ка кво ка захт е?
А на повдиг на рав нодушно рамене.
— А з не съм като Джордън. Ли псва ми тънк ият ус ет. М ъжет е с а
скл о нни да обика лят на пръс ти около проблема докато пре кият с блъсък
м оже да разр еши всичко.
— И проблемът съм аз, т ака ли? — попит а М ариана предпазл иво.
— С ърд ит а си на Джордън, но въпро сът може да с е уреди. Глупаво е да
си зат рие ш бъде щето зар ади ня как ъв краткот раен спор. Р азб ира с е, Джордън
не м оже да ти предлож и брак, но в негово лице ще нам ериш извънредно
щедър закрилн ик.
— А х, наис тин а ли?
— А аз пък гар антир ам, че ще бъдеш обе з ще тена, ако той те напусне.
Ще има ш значител ен доход, както и хубава къщ а в Каз ан. Грегор ми каза, че
си м ного привър зан а към братчето си. Ще с е погр иж а да получи добро
образован ие и след това ще може да направ и кариер а по свой избор. — Тя
из гл еда настой чиво М ариан а. — Каж и, може ли изобщо човек да пои ска
повече от това, ко ето ти предлагам аз ?
— О , да, още нещо. — Гласъ т на М ариана с е разт репер и от гняв . — Той
л и в и пом оли да раз говаря те с мен?
— Д жордън не оби ча да моли. А з в зимам решен ият а си с ама. — Тя с е
за гл еда вт ренчено в лицето на М ариана. — В момент а си извън с ебе си от
гняв и не си спо собн а да разсъж даваш разумно.
— Р азумно ли? Значи, според вас е разумно да ст ана курва?

164
 — А з не съм… е, може би, но с амо з а тво е добро.
— А ако а з направех същ ото предложен ие на вас?
— В твоят а ситуац ия щях да го сме тна за… — Тя млъкн а за миг, след
ко ето из бухна : — А з не съм в твоят а ситуа ция. Правя го зарад и Джордън.
— И в ие сте като него — възклик на М ариана гнев но. — За вас имат
зн аче ние един стве но собс твени те в и жел ания. — П о е дълбоко въздух. — Не,
бл агодаря, Ваше величе с тво. Н е ис кам нито къщат а в и, нито пък вашия син.
И скам с ам о да ми помогне те да о свободя брат си. Когато вси чко при ключи,
ще с е с богувам и с двама ви.
А на с е в зря в пламн а лото лице на М ариан а, видя и гнев ни я блясък в
очи те и. Тя дръпна поводит е.
— Тревогат а за брат ти замъ глява тво ето съ знан ие. Помисли си па к. —
П огл едът й с е отм е сти от девойкат а и тя добав и: — Ще те помоля да не
казва ш на Джорд ън за разговора ни.
— За що? Н има не ис кате той да нау чи за гриж и те, които полагате з а
не го? — процеди М ариана.
— Д о с ега не съм има ла успех, а с прова ли те си никой не с е хва ли. —
П ришпор и коня си и с е пон е с е към челото на от ряда.
М ариан а с е разт р епери толкова сил но, че едва с е задърж а върху
с едл ото. Я ро с т. Да, из пълваш е я яро с т. В този миг не бе спо собна да мисл и
ясно. Н о всъщно с т ка кво я за сяга ше, че равенъ т с е опи тва да предопредел и
и огран ичи ролят а й в ж ивот а на Джордън ? Та тя изобщо не ис каш е каквато
и да бил о роля. Всичко о ст ана л о, ко ето й каза А на, мина покрай нея, бе з да
о ст ав и следи.
— А с ега вдиш ай дълбоко. — Грегор с е израв н и с не я. — М исли з а
хл адн а, бист ра вода. Поняко га помаг а.
М ариан а по следва съвет а му, но не почувс тва облекче ние.
— П редлож и ми добра це на, ако ст ана на лож ниц а на сина й.
Той въздъхна.
— Та ка си и мислех. А на вина ги си е била т акава — пряма и дори
бе з пардо нна.
— А аз с е пит ам как изобщо с а я и збра ли за равен. Та тя е в състояни е
да раз па л и война, с амо защ ото мне нието й може да с е разминава с мнен ието
на нечи й по сла ник например.
— В ярно, т ака е. — Той с е усмих на. — Н о почт и нико га не е толкова
л оша. Ч увстват а й за ст ават на пътя на разума и тя затъва в отча яние.
Д умат а «отча яние» т рудно можеш е да с е свърже с наглат а жен а, която
преди бро ени с екунд и я напусн а в га лоп.
— Може ш и да не ми вярва ш, но наист ина е от чаян а. — Грегор п отърс и
с погл ед Джордъ н, който водеше коло нат а. — Тя го обича. Вина ги го е
обич а л а.
— А ко една же на оби ча си на си, не го изо ст авя.
— Н еот стъ пчива си като не го — реч е Грегор. — Той и до с ег а не й е
про с тил . Когато Джорд ън дойде за пръв път в Ка зан, тя реши, че й е
про с тил , но меж ду тях стои в исока сте на.
— Която тя ис ка да срут и чре з мен, т ака ли?
— О тча яна е — повтори той. — И решит елна. П ази с е от нея.
— Н ека тя да с е па зи от мен — отвърна М ариана ядов ито. — А з не съм
ня какъв си кока л, който може ей т ака да подхвърли на син а си.

165
 — Гнев иш й с е, и то с право — обад и с е Грегор. — Н о т рябва да с е
опит а ш и да я раз бере ш. Поняко га с е държ и като не търпеливо де те.
Ж ивотъ т на А на бе изпълн ен с т рудно с ти и заблуд и, но ако е нео бходимо, тя
е в състоян ие бу ква лно да с е раздад е цялат а. Винаг и е била моя прият ел ка и
по- добра не съм има л.
— Н е жела я да я раз бера, нито пък държ а да сме прият елки. А на й-вече
не искам да бъда едно от заблуж де ният а й.
— Е, разговорът ни прем ина неуспе шно. — Л ицето му с е и зкрив и в
грим ас а. — Да в идим да ли пък с А на късме тът няма да ме огрее.
Той с е отда леч и и М ариа на го про следи с поглед.
Тя разбира ше, че бракъ т с Джордъ н е невъзможе н. О т мъж с не говото
общ е стве но положени е с е очакваше да си в земе же на от сво ето съслов ие.
Що с е отнас я до нея пъ к, тя не ис каше да с е обвър зва с човек, който ще с е
опит а да я при теж ава и да я ограни чава. Взет и с ами по с ебе си думит е на
равен а не означава ха нищо. Беш е възмутен а по-скоро от обидат а, която й
на не с е т аз и жен а. Защ ото й дад е да ра збер е, че предст авлява с амо една
игр ач ка, която след в реме може да с е захвърл и на боклука.
Н о тя не бе игр ачка. Тя бе лично с т и притеж аваше стойно с т.
Н е, не изпи тва ше нито болка, нито пък бе ст ре снат а от чутото. П ро сто
бе вбе с е на.
— С ега пък ка кво съм сторил? — попит а Джордън, след като с е наме с ти
до М ариана върху овчат а кож а, метн ат а пред огъня. — Трябва да е бил о
не що извънредно бе зср амно, за щото инач е няма ше цял ден да ме гледаш
на криво.
— О , не мога да те гледам накриво, след като дне с про сто не съм те
в иж да л а. Пък и едва ли си направ ил нещо друго, о свен да си това, ко ето си.
Той пот ръпн а.
— Б оже, каква уни щож ител на при съда.
— А о свен това ми е съвърше но бе зра злично какво върш иш, щом като
не зася га А лекс.
Той с е пре стори, че т репер и от студ.
— Д не с вятъръ т е до ст а студен, на ли? — О тправ и поглед към майка си,
с една л а с Грегор от другат а ст рана на огъня и изра жени ето му ст ана
с ериоз но. — А ко аз не съм пре греш ил пред теб, зн ачи щ е да е бил равенъ т.
И т ака, какво ти каза тя?
П огл едът на М ариана про следи негов ия. Р авенът гледаше гордо и
предизв и кат елно към нея. М ариана не може ше да долов и за какво
раз говаря т двамат а, но й с е стори, че зад гордо стт а на владе телкат а с е е
сп от аил ст рах. За ля я гореща вълна — о съ зна, че в този миг има влас т над
т аз и жен а. Джордън нямаш е да одобри вмешателс твото на майка си.
Д о ст атъ чно бе с амо да каже няколко думи и щеш е да вбие още по-дъл бок
кл и н м еж ду май ка и син.
— С игур но е пръс ка ла до ст а от рова — предполож и Джордън. — Да не
ти е раз ка зва ла за грехове те на раннат а ми младо с т?
Д а л и да му каже? Н е е длъж на да з ащи щава т аз и жена и да по ем а
уд арите върху с ебе си ся каш е ня каква мъчен ица. И какво я з асяга, че в този
м иг равенът прилич а на ранимо де те?
— Е? — попит а Джордън.
С вет а Д ева Марийо, не мога, мина й пре з ума.

166
 — О т къд е на къде ще ми разказва з а тво ето мина ло? Н а всичк и е
изв е ст но, че поведе нието т и не е било образ цово. Впрочем то и с ега е л ошо
— попр ав и с е тя. — Н аист ина ли си мисли ш, че на този свят всичк и
раз говори с е въртят около твоят а о соба?
— Това означава ли, че не ст е говорили за мен?
П огл една отново към равена, а след това и към огън я.
— Тя е арог ант на и неприя тна като теб. Н е проявява ника кво уваже ние
към работ ат а ми и аз с е ядо с ах. Тази же на не може да разбере, че да
съ твориш произведени е на изкуството е също толкова важ но, колкото да
управл я ваш държ ава.
Ли цето му с е разведри.
— П о стъп ка, до стойна за съж а л ение. Така е, раве нът цени повече
дис ципл и ниранат а войс ка, отколкото ко ето и да е художе с твено
прои зведение. Трябва обаче да й въздей ства ш по няка къв н ачин. За щото тя е
вс е па к и пат рон на и зкустват а.
— Н е съм дошл а тук, за да й възде йствам за какв ото и да бил о.
П редо ст авям това з анима ние на теб. М айка ти е вс е пак, на ли?
— Н аис тина ли мисли ш т ака ?
— О , да. М акар и да не с е обръща ш към нея като към своя май ка. Може
би това е с амо един от начини те т и да я ядо сваш, не з нам.
Той с е в цепени.
— С м ят аш я за ароган тна и непри ятн а, а я з ащи щава ш. Защо ?
— Н е, не я защ ищавам. Конфликтъ т помеж ду в и не ме зася га. Ти я
обв иняваш, ч е те е изо ст ав ила и вероятно има ш право. А з например имах
май ка, която ме обич аше и ме обсипва ше с гриж и. Студе нит е, с ебични же ни
като равена с а ми до ст а ч уж ди.
— Може и да при теж ава редица каче ства, до стой ни за порица ние, но
пол ож ител но не е студена. А що с е от нася до с ебично стт а, тя буква л но с е
разд ава з а делото на Ка зан.
— Пре ст ани да дрънкаш и в земи най- с етне твърдо реш ение. Ще й
про с тиш л и или не ? До стойна ли е тя за твоят а обич или не ?
— Изобщо не дрън кам. — Той смръщ и чело. — Стой наст р ана от този
конфл икт, М ариана. Това не е твоя работ а.
— А з не с е ме ся. И наи сти на не ме зас яга. — Обаче за сво е учудва не и
разочарование тя о съзн а, че наис тина с е опитва да с е наме с и. Бе с е закл ел а
да не в зима отно шен ие, но с е хвърли пре зглава право в най- деликатнат а
обл ас т. Затова побър з а да смени темат а. — Колко в реме ще пътуваме до
Монт ав ия?
— С лед два сме на с евернат а гран ица — отвърна той разс еяно. —
В л аде ният а на Н ебров с е намират в с евероизточн ат а ча ст на Монт ав ия.
Ре зид енци ят а му е ра зположена в П екб ар, на два дни е зда от границ ат а.
— Знач и след два дни ще можем да преговаряме с него — и зрече тя с
обл екчен ие.
— Н е.
М ариан а бе стъп ис ана.
— Ка кво ис каш да ка жеш ?
— П реговорит е ще започнат ден по-къс но. Защ ото първо двамат а с
Грегор т рябва да сти гне те до с тепт а. Н ебров вс е още не зна е, че си
изр аботил а нов джедел ар. Ти ще чакаш в ст епт а, а Грегор ще изпрати ве ст в

167
П екбар, която ще гла си, че Н ебров т рябва да дойд е при теб и че в замян а на
А л екс ще п олучи не теб, а джеделара.
— А ако не с е съглас и?
— М исля, че няма да отка же. Времето лети и той ще предпоч ете да
пол у чи готов ия джеделар вме сто съ здател кат а му. Н а ли в пр отиве н случай
ще м у с е на лож и да чака докато израб оти ш джеделар а. Трябва да с е има
предв ид още, че П екбар е разп оложен в планин ите. А ко с е съглас и на
разм янат а, ще му каже ш, че прозорецът е твърде голям и т рошлив и е
опа сно да с е т ранс порт ира по те зи ме ст а. Той да дойде при теб в с тепт а и
да доведе Алекс.
— Зна еш отлич но, че няма да доведе Алекс.
— Така е, но ще дойде лич но, за да не с е счупи джеделар ът за втори
пъ т. Той знае прекра сно, че Грегор не е глупак и че разп олага със
зн ачи тел е н от ряд. Затова Небров ще в земе от П екбар ча ст от собс твен ите си
войск и, за да пречупи съпрот иват а в и.
— Знач и, смят аш, че ще с е опит а да присвои джеделара като з аедно с
това з адърж и и Алекс, т ака ли?
— М исля, че ще с е опит а да в земе и джеделара, и теб. — Той спря за
м иг. — Защ ото той не иска единств ено джеделар а, а и човека, който зн ае
вси чко за него.
Д о същ ия извод бе ст игна л а и тя.
— Знач и аз ще бъда ст ръвт а, а пре з това в реме т и нападаш П екбар и
о свобож даваш А лекс.
Той кимна.
— Грегор ще в земе полов инат а от от ряда, за да те па зи. Друг ат а
пол ов и на идва с мен, за да измък нем момчето.
— И ка к смят аш да по с тъпи ш.
— С т акъв силен от ря д могат да с е направя т до ст а неща.
— С м ят аш ли да напад аш крепо с тт а? — попит а тя съ с ст рах в глас а. —
Може да е опас но за Але кс.
— Н е толкова з а Алекс, колкото за теб. За да прехвърлим Алекс в Каз ан
пре з гран ицат а, ни е нужен поне един ден, ако не и повече. Успее те л и
двамат а с Грегор да прис пите подозрен ият а на Н ебров , възмож но стт а да
усп еем нара ства.
Тя ким н а удовле творена.
— М ного добре.
— П риема ш всич ко твърд е спокой но. — В глас а му с е про крадна
недовол с тво. — Р азбира с е, няма да е тъ й про сто. Н апример не зна ем ка кво
точно е научил Н ебров з а джеделара. Може би знае дори на ко е стъкл о е
изобраз ена скицат а. М исля съ що, че не е н уж но да ти при помням докъде
м оже да ст игне в же стоко стт а си тоз и човек.
— Н е, не може ше и да ст ава въпро с з а спокойс тв ие. Самат а мисъл , че
ще й с е на лож и да с е из прав и лич но пред Н ебров , я изпълваше с уж ас. Тя с е
усм ихн а пре с илено.
— Н аис тина не с е т ревож а. При мен ще бъдат Грегор и храбрит е войни
на равена. Има разли ка меж ду с ега шнат а ситуа ция и по следнат а ми среща с
не го. — Тя из бегн а да го погледне в очит е. — Всич ко ми из глеж да уж асно
риско вано… А ка кво ще ст ане, ако с е прова лим ?
— Н е мога да обе щая, че ще усп еем — отвърна Джордън сдърж ано. —
Н о този пл а н е на й-доброто, ко ето ми хрумна. А ко имаш по-добър вариа нт,

168
казва й. Ти смят аш, че съм суе тен, но вс е пак не възнамер явам да по ст авям
ж ивот а на А лекс на карт а, с амо за да удовлетворя с амолю бието си.
Зн ачи той не я и зключваше от борбат а за спасяването на брат й.
Може ше да участва на рав ноправ ни нача л а. Та зи мисъл я стопли и сяка ш
прого ни ча ст от ст ра ха й.
— Б ях много ядо с ана. Може пък и да не си ча к толкова суетен —
прои зне с е тя с пре с еклив глас.
Ъ гъл чет ат а на устни те му п от ръпна ха.
— О ценявам в исоко дум ите ти. Зн ачи ли това, че одобрява ш пла на м и?
— А ко не ти хрумва ни що по- бе зопа сно з а А лекс, да!
— Н аисти на не ми идва нищо по-добро на ум за вас двамат а. — С л ед
ко ето добав и до ст а грубо: — Да не мислиш, че ще те излож а нарочно на
опа сно ст ? А ко имах тво ето съгл асие, бих из пратил Грегор на сре щат а с
Н ебров , а ти щеш е не заб ав но да отпътува ш за Ренг ар.
— Н а л и т и с амият ка за, че Н ебров иска и джеделара, и мен. Ст ръвт а
ням а да е толкова примамлива, ако не дойд а и а з. П ре з тялото й прем и на
т ръп ка. — Н е, т рябва да съм т ам.
— В т акъв случай след ч етири дни ще с е сре щнем тук, в с тепт а.
— Ч ет ири дн и… — За добро или зло след че тири дни вси чко ще ше да е
ясно.
П огл едът й с е спря на пурпурни те върхар и на юг — гра ницат а меж ду
Ка зан и Монт ав ия. А лекс бе някъде отт атък те зи план ини.
А л екс и… Н ебров .

Глав а т р инад е с е т а

Здраво стис на л ю здит е, Джордън про следи с поглед колонат а, която с е

за спус ка по планин ския път в по со ка на да леч нат а степ. М ариана с е обърна
към Грегор и ко с ат а й заис кри на слънцето. Бяха вече да леч и не можеш е да
дол ов и думите й, но з абеля за, че тя ся каш с е усмихва. О ткакто отвля коха
брат й не бе я в иж да л да с е усмихва. Та и ка кво ли може да я накара да с е
усм ихн е, помисли си той с огорчени е. Бо е ше с е за ж ивот а на брат си, а той
ум нож и ст раха й като я изпрати при човека, от когото тя изпи тваш е
ис тинс ки уж ас. Боже мило стив и, не ис каш е не щат а да с е разв ият по този
начин. Той, раз бира с е, преувеличи опа сно с тт а, която я очаква — в
противе н случа й тя ще ше да настоява да го прид руж и в П екбар. Н о Н ебров
на исти на предст авл яваш е с ериозн а запла ха.
— Ст рахуваш с е за нея — обад и с е А на. — А не бива. Грегор щ е я па зи
и закрил я.
— Знам. — Джордън с е обърна към нея. — Грегор па зи и закр ил я
вси чки ни. Че сто съм с е пит а л какв и ли с а мотив ит е му. Защ ото всъщно ст
ни е не см е засл уж или с нищо негов ит е гриж и.
— И ска ш да кажеш, ч е аз не за служ авам т акова отно шени е, на ли ?
— Н е съм каза л това.
— Н о си го помислил. — Тя повдигн а рамен е. — Може пъ к и да си прав .
Н е съм праведн ица. Но пък имам сил ен характер и умея да с е предпаз вам .
— П ри те з и думи тя с е усмихна. — Според теб з ащо на стоях да дойда с вас ?
За м ен е ясно, разбир а с е, че съм поза късн яла, но… н а ли т рябва вс е пак да
докаж а, че не с е боя да по ема от говорно ст ?

169
 — Н е е н уж но да го дока зваш на мен.
— Н е съм ка за ла, че го върша зарад и теб. Знам, че по ст авя ш стен а
пом еж ду ни. П ро сто т рябва да го докаж а на с амат а с ебе си. — Тя обърн а
коня си. — Зас ег а не ка при ключим с този въпро с. Да т ръгваме към П екбар и
да о свободим момчето.

Д ва дни по-къс но М ариана и Грегор разпън аха па л атк ите си в с тепт а.

Грегор изпрати не з абав но ве стоно с е ц в П екбар. О тговорът на Н ебров ги
на стиг на ощ е на следва щат а сут рин.
Грегор зач ете бър зо писм ото.
— Ще дойде ли? — попит а М ариана.
— Д а, щ е дойде — отговори той, в пил поглед в предпланин ите,
отда л ечен и на няколко мили от тях. — Сигурно още т аз и вечер.
— За що не идва веднага ? Да не ни готв и не що? Н е е изключ ено и да
про сл еди наши я ве ст ител, на ли?
Грегор поклати глава.
— Предпол агам, че ще прис тиг не по тъмно. Нощ ем коварството с е
при крива по-ле сно.
— С м ят аш, че ще ни нападне, т ака ли?
— Д а. Р азб ира с е, ако е убеде н в успеха си. — Той с е усмихн а
успоко ител но. — Н о не с е бой. Възнамерявам да не му о ст авям ни ка кв и
над еж ди. — Той с е обърна към Н ико. — Време е, приятелю мой. Напред към
предпл ан ини те.
Н ико с амо ким на с глава и с е отте гли.
— П редпланин ите ли? — възкли кна М ариана учудено.
— Когато Н ебров дойде в на шия лагер, той няма да доведе цялат а си
войс ка. Теренъ т тук е рав нинен, а и с е ст ра хува от на с. Според мен е скрил
ча ст от от ряд а си сред хълмовете и възнамер ява по- късно да ни уд ари от
зас а да.
— О ткъд е си толкова си гурен?
— О, няма ни що сигурно. Н о на този тер ен той не може да ни и знен ада
с нищо. За вс еки случ ай Н ико с хорат а си щ е заеме поз иция до хълмовете.
Та ка ще предотв ратим възмож ното напад ение.
— Ти, изглеж д а, си напълно убеде н в победат а.
— Р абот ат а е т ам, че Ка зан вина ги е бил заплашван от със едит е си.
Та ка че ние позн аваме отлич но хълмове те и планин ите. Н аучени сме да
изч аквам е в зас ада и когато ст ане нео бходимо, да нана сяме удар. Да с е
оттегл ям е и отново да ат акуваме. Други те обикновено не с а до ст атъчно
гъв кав и, т руд ноподв иж ни с а и затова не могат да отговоря т на наш ите
напад ения.
— Н о Н ебров също ж ивее в планин ите, на ли?
— Д а, но когато войски те му с е опит а ха да прев земат Монт ав ия, с е
оказа, че не с а никак подв иж н и. Той разчит а с амо на числен ото
пре им уще с тво и на въоръжени ето си, но е зле с въобра жени ето.
— Д ано си прав .
— Ти с е ст рахуваш — уст а нов и Грегор, з абеля звай ки т реп еренето й. —
Н ямаш л и ми доверие ? — продълж и той и поклати укорит елно глава. — Та
на л и си под моя за крила.
— Знам. Само ч е… — Тя с е умълча и затърси подходящ ите дум и, с
които да изра зи гн етящи я я ст рах от предстоящ ат а сре ща. — Сигур но м е

170
см ят а ш за ст рахлив ка. Н о всичко е заради този чове к. Чувствам с е толкова
бе з пом ощна.
— Н ито си ст рахлив ка, нито пъ к бе зпомощн а, о свен ако не допусне ш да
те завл ад ее ст ра хът, разбир а с е. — Той смени т емат а. — Добре е, че ще
при стиг не веч ерт а. Преди това сигурно ще раз полож и войници те си в
предпл ан ини те. Така Джорд ън ще има повеч е време за сп асява нето на
А л екс. — Вне запно лицето му помръкна. — Бог ми е св иде тел, наи сти на щ е
м у е н уж но време. Н е е много ле с но с ам човек да с е прокрадн е
не за бел еж имо в крепо с тт а.
— С ам ли? — Тя го изгледа вт ренче но. — Н има наис тин а ще бъде с ам ?
Н а м ен м и каза, че ще напад нат кре по стт а. — Вне запно с е до с е ти, че
всъщ но ст не той каза това. Тя про сто изр ази предположение, че щ е има
напад ение и той не възр ази.
— За обс ад а няма време.
— С ам -с амич ък — про шепн а тя.
— П оняког а за един мъж е по-бе зопа сно да с е о сланя на с ебе си,
откол кото на цял бат а ль он. Та ка може да изн енада по- ле сно прот ив ника.
П ърво щ е с е срещ не с Януш, за да раз бере къде с а затворил и Алекс. П о сл е
ще с е прехвърли пре з стенат а и щ е с е опит а да о свободи момчето още преди
да забел еж ат присъс тв ието му.
— Н о аз изобщо не знаех… О , Боже… а той твърдеш е, че срещат а м и с
Н ебров била по- опасна. — Св и ръце в юмруци, за да спре т репер енето им .
— Той сигурно е пол удял? Да не е пт ица, че да влети и изле ти не за беля зан
от крепо стт а ?
— Това е единс твения т начин.
— Ка к може ш да говориш т ак ива не ща? А ако Януш с е е излъг а л в
пре цен кат а си ?
— Д ори и в т акъв случай няма опа сно ст за Алекс. Джордън ще с е
погр иж и да не му с е случ и нищо лошо. Н е з абравяй, че хор ат а на Н ебров
едва л и ще по с егн ат на негов ия за лож ни к.
— А Д жордън? — попит а тя разпа л ено. — М ного добре зна еш, че ако го
з а л овят, изобщо няма да с е церемо нят с него и ще го убия т.
— Н яма да им е ле сно да го хва нат. В Каза н той не е пре карва л врем ето
си единстве но в дворците, а с е е бил храбро и сре щу на шите в рагове.
— Д а ат акува ш и да с е отт еглиш, ка за ти. Н о има ли къд е да с е отте гл и
в П екб ар? Ще го хван ат и… — Гла сът й с екна. — Н е бива ше да го пус ка ш.
Р искъ т е твърде голям.
— Д л ъжен бе да опит а — отвърна Грегор про с тичко. — Едва ли щях да
го задърж а. Той смят а, че момчето е отвлеч ено по негова в ина.
А тя затвъ рди неговото убеж ден ие. И зпълне на с оже сточен ие и омра за,
тя дори не с е с богува с него, когато с е раздели ха.
— Н аст игни го. Трябва да го подкреп иш.
Грегор поклати глава.
— И ска да е с ам. А ние сме длъж ни да с е придърж ам е към пла на. О свен
това веч е е твъ рде къ сно. Н яма да стиг на нав рем е в П екбар.
Я в но ис каш е да каже, че когато прист игне в П екбар, или Алекс ще бъде
на свобода, или пък Джордън ще е мъртъв . О бс еби я уж а с и тя с е з адъха.
— Това бе греш ка. Глав н ото ти задълже ние не е ли да го па зиш ?
Трябва ше да му помогн еш да измисли ня как ъв друг н ачин.

171
 — Д ори и да е било гре шка, с ега вече не можем да променим ни що. А ко
на исти на ис ка ш да му помогн еш, опит ай с е да не съ буди ш подозре нието на
Н ебров . За да с е забав и тук, колкото с е може по-дълго. Конете му ще с а
изто щени от дългат а е зда и бе з важ на при чин а едва ли ще ги пус не по
обрат ния път.
Заподозре ше ли Н ебров какво ст ава в П екб ар, изобщо нямаше да с е
подвоум и да при шпори конет е, дори с риск да припад нат от изтоще ние.
— М исля, че няма да има до ст атъ чно в реме.
Грегор присв и очи.
— Бл една си като лунат а. Всъщно ст ка кво т е вълнува ? Ако Джордън
за гине, ще с е о свободи ш от него. Н а ли искаш точно това? Ес те с твено, в
т акъв сл уча й ще потър сим друг начин да о свободим А лекс. Н яма да е
про сто, но вс е пак ще с е спр ав им.
Тя с е обърна и с е отправ и към па латкат а си. В този миг с е почувства
уни зена, уязв има и не бе в състояни е да слуш а повеч е въпро си те на Грегор.
Р азт ре пери с е, и всичко в не я с е сгърчи.
Ж ивотъ т на Джорд ън бе по ст аве н на карт а.
Д о този момен т в ниман ието й з анима ваше единств ено ф актът, че
опа сно ст грози ж ивот а на А лекс. О бзеха я угриз ения на съве стт а, яро ст, че
не е…
Угр изе ния на съве с тт а ли?
О съзн авай ки на й-с етн е този ф акт, тя притвори очи. О бв инява л а е
Д жордън, понеже с амат а тя не е била в състояние да приз нае своят а
собс твена в ина. Н аис тина, в душат а си тя веч е знае ше, че не от иде нас ил а в
Д ел у инд. П ро сто бе по следва л а Джордъ н, тъй като не можеш е да устои на
сил ат а м у, която я привли чаш е още от първ ия миг. Можеше, ако поис ка, да
с е раз бунтува срещу му, да с е опит а да изко пчи къде е скрил А лекс. Н о не
направ и нито едното, нито другото. Ако не с е бе подда л а на съблазънт а,
ще ше да предпаз и А лекс от сп олетялат а го беда.
А ко Д жордън но с еше няка ква в ина, тя т рябваш е да я сподели, както
сподел и и плът с кат а му ст рас т.
Н е, за нея това бе нещо повече от плът с ка ст раст. В противен случа й
ням аше да предприеме т а зи стъп ка. Защ ото сладо ст рас тието бе с амо маска,
която й попр ечи да погледне по-дълбоко в същи нат а на чувст ват а си. А те
надхвъ рл яха про стото ф из иче с ко привли чане.
Д ори не с е и с богува с него. Ост ав и го да т ръгне, бе з да му каже нито
дум а.
Мол я те от сърце и душа, Го споди, не позволява й да го убия т.

— Запази пълно споко йств ие — за шепн а заклин ателно Грегор. Той не

м оже да ти стори ни що. Н яма да те о ст авя нито за миг с ама.
К ъм тях с е приближ аваха множе ство е здач и с ф акли в ръц е. Мариа на
п о е дъл боко въздух. В онази злокобна нощ, когато Н ебров нападна къщат а
им , войн ицит е също но с еха ф акли. О тблясъкъ т им о све ти лиц ето на Н ебров
и майка й го по зна. А по сле т рябваш е да бяг а с А лекс в горат а.
Ето, този човек идваш е от ново.
— Н е е н уж но да с е обаж даш — рече Грегор успокои телно. — А з ще
говоря и вме сто теб.
Н ебров бе съвс ем близо и тя го разпо зна сред о ст ана ли те. Н е
прил и чаш е на чудов ищ е. И маше ф ини че рти, големи тъмни, бе здуш ни очи.

172
Ка диф енат а му, кафява и о ст ра брадич ка издълж ава ше т риъгъл ното лиц е, а
тъ нки те м у уст ни и зглеж да ха по- пълни.
— Д обър веч ер, Дамек. — Запря коня си непо средс твено пред тях и
бър зо с е спусна от с едлото. Н е бе едър човек — съвс ем ма лко по- в исок от
нея. О бл еклото му бе изи ска но — като с е започне от излъс кани те ч ерни
боту ши, т а ч ак до коженат а гар нитура на елега нтнат а сива мант ия. Погледът
м у с е спря върху М ариана. — Това ли е момичето?
— С игур но с а ти я опис а ли вече. — Грегор по сочи с ръка към
па л аткат а. — Н яма ли да вл е зем? Н ощт а е студе на и не бива да с е
про студиш. О свен ако мислиш, че ти готв им неприя тна изне нада.
Н ебров сва ли бав но ръкав и ците си от сърн еш ка кож а и ги напъ ха в
кол ана.
— Защо да с е ст ра хувам? Р азпоредил съм не заб ав но да уб ият момчето,
ако тук м и с е случи не що. — Той вле зе в па латкат а преди тях. П о сле с е
обърна и с е за гледа вт ренчено в Мариа на. — Н е съм предполаг а л, че е
т акава хуб ав ица. Дрейкъ н сигурно вече с е е насладил на преле сти те й.
В ин аги е добре поле з ното да с е съчет ава с при ятн ото. — Той замлъкна за
м иг. — М айка й съ що не беше з а изхвърлян е, но тогава бях много ядо с ан и
не м и бе ше до те зи раб оти. М а лкат а ми изглеж да по слушн а и много по-
до с тъпна.
Д ум и те му раз па ли ха яро с т в душат а й и ст ра хът с е стопи като пролет ен
сняг.
— Н е сме с е събра ли тук да говорим за май ка ми!
Н ебров повдигна учуд ено веж ди.
— Я в иж ти, че тя била по- храбра, отколкото предпола гах. Но я м и
каж и, на какв и номера те нау чи Н егова светло с т? Как мисл иш, да ли ще м и
хар е с ат и на мен?
— Д ошъл си за джеделара — напомни му Грегор. — Къде е момчето ?
— Д а не мисли ш, че съм го довел тук? О ст ав их го на си гурно място в
предпл ан ини те. Ще го доведат в лагера, едва когато преговори те завър шат
усп ешно. — Усмихн а с е на М ариан а и в уст ат а му лъсна ха редица ма л ки,
раз кривен и зъби. — Възх ите н съм от ф акт а, че Дрейкъ н е усп ял да т е
предум а да създаде ш нов джеделар. Така с е пе с ти до ст а време. И т ака, къд е
е той?
— А къде е А лекс?
— Каз ах вече, че… — Той не продълж и, а прист ъпи към в хода на
па л аткат а. — Ко ст ен — и зв ика силно. — И ди да доведе ш момчето.
М ариан а с е из плаши и погледна краде шком към Грегор. Н има с е
за бл уж дава ха? Н има Н ебров на исти на бе довел момч ето със с ебе си? Грегор
покл ати едва забележ имо глава.
Бл ъф . Подсказва ше й, че Н ебров е бил подготве н за това услов ие и с е
опи тва да ги измами.
— Ко сте н ли? — повтори Грегор. Мускулите на лицето му с е сте гнаха и
под бледат а све тлина на лампат а обс ипан ото с беле зи лице наи стин а
в нушаваше ст рах. — Трябваше да го пока ниш да с е присъедини към на с. С
огром но не търпе ние очаквам повторнат а си среща с него.
— М арк ми разказа за ран яването ти — отвърна Небров . — И ма л си дни
да ж ивееш. Защото той си мисле ше, ч е те е убил.
— Е, опит а с е, но не успя.

173
 Н ебров мах на с ръка сякаш ст ава ше въпро с за няка ква дребол ия и с е
обърна към М ариан а:
— Както виж да ш, из пратих да доведат момчето. Ще продълж иш ли да с е
опл а кваш или ще ми покаже ш най- с етне джеделара?
— О тивам да го дон е с а. — М ариана с е от прав и към мас ат а в заднат а
ча ст на па латкат а и извади едно стъкло. Стъ клопис а изобраз яваш е розов
храс т, в иещ с е по сив зид.
— Д ай го тук! — Н ебров , който я бе по следва л, граб на с тъклото от
ръкат а й, и зправ и го срещу светлин ат а и зараз глеж да цветят а, камъ ните,
бодл ив ите дръж ки и лист ат а. — Х м, не е изключено…
Н е бе изн енада н от скромни те размери на джеделар а, уст анов и тя
из пл аш ена. Яв но той и не очаква ше друго. П овечето хора си мислеха, ч е
джедел аръ т обхва ща целия не бе с ен прозорец. Н ебров обаче бе ная сно, че
ск ицат а с е събира с амо на едно стъ кло. Следоват елно той з наеш е повече от
Д жордън. Н о колко повеч е?
— Н о също т ака не е и зключе но ка рт инат а да е бе з всяка ква стойно ст.
— В ним анието му с е прене с е върху нея. — Да ли не с е опи тваш да м е
из играе ш? Спо собна ли си на т акъв про ст а шки т рик?
Едва успя да овладее глас а си.
— Можете да попит ате също и да ли съм спо соб на да рискувам ж ивот а
на брат си, на ли?
— С поред сведени ят а, с които раз пола гам, ти си силно привър зана към
брат си, но пък е напълно възмож но Дрей кън да те изпол зва като сво е
оръдие. Ко с тен ми ка за, че той т е е прелъ стил, а както знаем, же нит е
по ст а вят л ю бимия над с емейни те си задъл жени я. — Той присв и зам исл ено
уст ни. — Дрей кън ни кога няма да даде джеделар а доброволно. Може
поня кога и да е ма лко мекушав , но в никакъв случ ай не е глупак.
— Както виж да ш, ние дойдохме — пре късн а го Грегор бе з в идими сл еди
от въл нени е. — Той с е чувства отговоре н за детето. Вс е пак обеща ваме да
не ти отнемаме джеделар а, след като върне ш ма лк ия.
— Н яма да в и е ни ка к ле сно — отвърна Н ебров . — Н е, не, според м ен
Д рейк ън смят а, че ще в зема джеделар а, ще о свободя момчето и вс еки по
пътя си. Та ка щ е събуди благодарно с тт а на девойкат а и тя ще прояв и
готов но с т да работ и за него. А имен но — да съеди ни джеделар а и з ав кова.
— Зав ков ли? — учуди с е Грегор.
В еж ди те на Н ебров с е повдигна ха.
— Д рейк ън не ти ли е ка за л? — Погледът му с е пре не с е върху М ариана.
— С игурен съм, че си раз каз а ла всичко на Дрей кън, т ака ли е? Ка зват, че е
гол ям спец иа лис т, когато с е на лож и да получи нещо от някоя же на. Убеден
съм , че е о сведомен. За щото колко ст рува ключът, ако не е предназ нач ен за
някоя кл юч а лка, н а ли? — Той в пи поглед в пребледнялото й лице. — Д а-а,
ти ма й наист ина с е ст рахува ш. Помислила си си, ч е ще ме и зигра еш, т ака
л и?
— О ткъд е зн аете за зав кова.
— Е, беш е дълга и пип кава работ а. Имам си, разб ира с е, шп иони в
Ка зан, но от тях чух с амо слухове за джеделара и за ня какво помещен ие в
под зем ния проход, пълно догоре със злато и скъпо ценн и камъни. О тпътувах
за Мо сква и т ам от крих един от съве тни цит е на цар П авел, който отговарял
за раб от ат а на над зиратели те в тунела. — П ри те зи думи лиц ето му с е
из крив и в гримас а. — Н е беше ле сно. Той, както и родители те ти, е

174
т рябва л о да бъде убит, тъй като е зн аел твърде много, но успял да с е откупи
от па л ача си и и збяга л в пров ин цият а, където успял да при крие следи те си.
Тол кова в реме е измина ло от прокопава нето на прохода, но когато го
открихм е, той въпреки вси чко не иска ше да си отвори уст ат а. Вс е пак успях
да го скл оня… ма лко преди да предаде Богу дух. О т него науч их, че
всъщ но ст джеделарът ни дава с амо полов инат а от от говора.
Грегор погледна зам ислен към М ариана.
— Както виж да ш, с амо стъ клото, па било то и ис тинско, не е
до ст атъчно. Н еобходим ми е някой, който да съч ет ае двете съст ав ки. — Той
с е усм ихн а на М ариана. — Близо е до ума, че лиц ето, създа ло джедел ара,
м оже да разр еши и цялат а загад ка.
Тя навлаж ни ус тнит е си с е зик.
— А ако не знам как ?
— О , зн ачи късметъ т т е е напусн а л и щ е ти с е случат лоши не ща.
— Н е е твърде умно чове к да ръси заплахи докато с е намира във в раж ия
л агер — и зрече Грегор предупредит елно.
— Н е и ког ато с е чувства сигур ен като мен. За щото аз с е чувствам
напъл но сигурен. — Той погледн а М ариана. — А ко това стъ кло тук
сл уч айно е ф а лшиф икат, ще е по- добре не заб ав но да ми предад еш
ис тинс кото.
— И поради каква при чина с е чувстваш тъ й сигур ен? — попит а Грегор.
— Може би за щото съ щинс кат а задача на Ко сте н бе не да доведе момчето
тук, а да даде знак за нападени е на хорат а т и, скри ти сред хълмовете, на л и?
В не запно Н ебров заст ан а на щрек.
— Н има ме обв ин яваш, че с е каня да нару ша нашето мирно
спор азум ен ие?
Грегор с е разсмя.
— Ам и да. Друго не сме и очаква л и. Затова и в зехме предохранит ел ни
м ерк и.
— Те зи мерк и няма да в и свършат ника ква работ а — изрече Н ебров
пре зри тел но. — Моите бойци прев и шават по чи слено с т ваши те. Вярно е, че
разч ит ах на изне надат а, но с ега вече това няма ни какво значени е. А ко с е
предаде те веднаг а, може и да в и пощ адя ж ивот а.
— Д обър чове к си ти, Н ебров — прекъ сна го Грегор. — Н о преди да с е
възп ол звам е от великодушието ти, не ка в идим първо каква ве с т ще ни
доне с е Ко с тен от хълмове те. — Той с е приближ и до мас ат а и сгра бчи
бу тил ка с в ино. — О т много при каз ки ча к гърл ото ми пре съхна. М ариана,
ще пийн еш ли глътка?
Тя поклати глава.
— П ро сте те, Ваша све тло ст, че не в и предлагам в ино. Но на шит е
обич аи ни забра няват да гле зим враг а. — Той буква л но за сия при те зи дум и.
— За щото предпоч ит аме да го размажем.
— Н яма и да ти о ст ан е време за в ино. До хълмове те има с амо някол ко
м ил и и войскат а ми ще при сти гне вс еки миг. Хорат а ми бяха в бойна
готов но с т и с амо очаква ха съ отве тнат а заповед.
Грегор на ля в ино в бока л от дърво.
— В т акъв случай ще го и зпия навън в очакване на т раги чния си кра й.
— М ахна с ръ ка на М ариана да от иде при него. — Ще ми прав и ш л и
ком пан ия? Винаги съм с е уж ас ява л от мисълт а да умра с амотен.
— П одиграва ш с е — из съска Н ебров , — но ще в идиш как…

175
 О твън дол етяха крясъц и.
Грегор с е в цепени и усмив кат а му угасн а. Н ебров кимна.
— В иж да ш ли? Започва с е.
— В т акъв случа й т рябва да по ср ещн а смъртт а с ам. Така е по- разум но.
М ариан а, о ст ан и в па лат кат а.
Тя обаче бе вече до него.
— Ти поис ка от мен да дойда. Да не мисли ш, че мога да дишам един и
съ щ въздух с този помияр?
— О тлично. — Хвърли поглед пре з рамо и за беляз а, че лицето на
Н ебров с е е на ляло с кръв . — Ти по-добре ела с нас, за да я па зи ш. Тя е
це нна за теб и сигур но не иска ш да я уб ият по погре шка, на л и? Твоите
гре шки край нямат. — При те зи дум и Грегор з ацъка съчув ствено с е зик. —
И прозорци си т рошил, и жертв ите си убива л още преди да издадат т айни те
си. Н е е хуб аво т ака.
Ли цето на Н ебров с е з ачерв и още повече и той с е запъти към в хода на
па л аткат а.
— За мен ще бъде удовол ств ие да те гледам как умира ш. И то бав но. Ти
си сил е н и може би ще усп ея да удълж а ст радан ият а ти над един ме с ец. —
Той с е загледа вт ренчено в гъсти те редици от войни, пре пречващи в хода на
л агера. — Ще ми плат иш ти цен ат а, която… — Вне запно обаче с е с епна и
из руга.
И зпл а шена, М ариа на погледна в същ ат а по сока. Войн ици те направ иха
пъ т пред с амот ен е здач, който водеше зад с ебе си кон. Зад гърба й Грегор
въздъхна с облекчен ие.
— Н ико. — Ездачът до с тигн а център а на лагера и Грегор прис тъпи
напред. — П редполагам, че вси чко прем ина както т рябва, на л и?
Н ико ким на утвърдител но.
— Пл ен ихме о с ем, а чет ирима успя ха да с е измъкн ат. Та ка и не
м ож ахм е да преброим убит ите.
— О тл ично. Ти… — Вне запно погледът му с е спря на коня зад Н ико. —
Ка кво е това върху с едлото?
В този миг М ариана за беля за, че конят но с и ст рахов ит товар. Напреко
пре з с едл ото бе метн ат т руп в униф ормат а на Н ебров .
— М а л ък подаръ к — поясн и Н ико, широ ко усмихнат.
Грегор отид е до коня, прокара пръст и пре з сплъст енат а ко с а на
м ъртвеца, повдигна глават а му и изру га ти хо.
— Ко с тен.
Усм ив кат а на Н ико ст а на още по-широ ка.
— К в ича като св иня, когато го заклах.
Н а М ариан а й прило ша и тя преглът на мъчи телно.
— Н ико, и зигра л си ми много лош номер — каза Грегор сърд ито. Н е
държ а ника к на т акъв подарък.
— Н е съм каза л, че е за т еб. П одаръ кът е предназ нач ен за равена. Тя
дава ке с ия злато на онзи, който и подне с е Ко сте н мърт ъв . — Той набърчи
чел о. — Ст рува ми с е обаче, че докато ст игнем при раве на, подаръкът щ е
заво ни отв рат ително. П о-добре да го о ст ав им тук. Ще потвъ рдиш л и
не говат а смъ рт?
— Д а, обещавам ти, че не пременно ще поговоря с раве на по тоз и въпро с
— отвърна Грегор рязко.
Н ебров с е бе вторач ил слис ан в бе зж изн еното тяло на Ко сте н.

176
 — Какъв глупак — произ не с е той г рубо. — Бог ми е св идетел ,
зао бикол ен съм отвся къде с нека дърниц и.
— Н ай-добре да си т ръгваш — прекъс на го Грегор. — В уж ас но
на ст ро ен ие съм. Може за момен т да забравя, че момчето е в твоя влас т и ще
в зема да из пратя втори сувенир на равена.
Н ебров спря погледа си на стъ клото, ко ето вс е още държеше в ръка.
— Това не е джеделарът, на ли?
— Н е — отвърна М ариан а. — Н е е.
— Ч удя ти с е, че си призн аваш.
— Трябва да з нае те, че не о ст авят е тук ни що ценно. Ще в и с е на л ож и
да попреговар яте с нас за джедел ара.
— Д о ст а голям рис к си по ела.
— В с е па к съще с твуваше вероят но стт а да доведете А лекс със с ебе си.
Ст руваш е си да опит ам.
— Зн ачи си била готова да рискуваш ж ивот а на детето заради Дрейкън
— уст нит е му пот ръп наха. — Тоз и човек про сто ти е в зел ума и т и си готова
да направ иш з а него всичко. Ст рува ми с е, че дори си влю бе на в това ж а л ко
копел е.
Тя не го удо стои с от говор.
— П рав ли съм?
— Ч увстват а ми изобщо не в и ин тере суват, ясно ли е? Те нямат ни що
общо с цял ат а т ази работ а.
Той присв и очи.
— О , убеде н съм, че и те с а наме с ен и. Защо не си призн аеш ?
Той яв но с е инт ере суваше ка кво я е подти кна ло да по еме т акъв рис к.
Трябва ше да му от говори правдоподобно и убедит елно, защ ото в прот ивен
сл уч ай м оже ше с а до с ет и за ист инск ите й мот ив и. Джордън с е нуж дае ше от
в рем е.
Тя по срещ на погледа му и произ не с е оне зи слова, които не биваш е да
казва, сл ова не прив ичн и и боле з нени.
— О бичам го.
Той я изгледа изпит ателно.
— Гл упачка. П ит ам с е да ли твоят а ст рас т може да с е срав ни с ж ивот а
на мом чето.
Грегор поклати глава.
— Едва ли ще убие ш коко шкат а, която може да ти сн е с е злат ни яй ца.
Н ямаш и збор. Трябва да запа зиш ж ивот а на момчето. Само т ака може ш да
на л ож и ш волят а си на М ариана.
— О , има и други нач ини. — Той изпр ъхтя пре зри телно. — Ако м оят
довере н човек не бе подходил толкова нема рливо, ще ше да направ и май ка ти
по- прика зл ива.
— Н е, тя няма ше да издад е и дум ичка — отвърн а М ариан а — А з също.
Уб иете л и А лекс, няма да с е добере те ни кога до джеделара.
В погл еда му про светн а не с игурно с т.
— Ще в идим. Ще помисля върху думит е ти. Н е е изключено отново да
с е поп азарим с теб. — Той скочи върху кон я си и на лицето му с е изпис а
против на усмив ка. — И ли пъ к ще ти изпр атя глават а на момчето. Трябва да
изч ака ш. Н е е слож но да с е уби е дет е, на ли ? — Той хвърли пред кра кат а й
ст ъкл ото с розов ия храст, но то о ст ана нев редимо. Само в горн ия ляв край
с е отчу пи едно по- голямо парче. П одкара коня си и предни те му копит а

177
уд ариха стъ клото. — Съвс ем про ст а работ а. Помисли по този въпро с докато
в зема окончателн ото си ре шени е.
С те з и думи той обърна коня и напус на лагера в га ло п.
— Н е го слуша й — обади с е Грегор с благ глас. — Н яма да уб ие ма лкия.
И ска с ам о да ст рада ш.
Тя погледна към ст роше ното с тъкло в кра кат а си. Червени те рози
бл е стя ха на земят а като ра зпръсн ати капки кръв .
— Той успя да го по стиг не. — Вторачи с е в т ру па на Ко сте н, про снат
вс е още върху гърба на коня. Прии ска й с е това да е Н ебров . О т онази
ст ра хов ит а нощ тя с е бо е ше от него. О громнат а му сянка помрачава ше вс еки
м иг от ж ивот а й. С ега обаче ст рахъ т от с тъпи на хладна яро ст. Този човек бе
уб ил ма йка й. Можеш е да уб ие също Джордън и А лекс. Н якой т рябваше да
сл ож и край на т ази лудо ст.
— Вдигаме лагера не заб ав но — обади с е Грегор. — Трябва да напуснем
Монт ав ия и да с е от прав им към степт а Бордл ин още преди Н ебров да стиг не
до П екбар. Той ще обе зуме е от гняв , когато разбере, че А лекс е изче зна л и
ще с е опит а да ни дого ни с всички на лич ни сил и.
— А ко А лекс е изче зн а л — продума тя бе з звучно. — И ако Джордъ н не
е м ъртъв .
Та зи мисъл я изпълва ше с уж ас. Бе прекара ла бе зс ънна нощ и успя
доня къде да овладее ст раха. В този миг обаче той отново с е възправ и пред
нея. Може би Джордън е вече мъртъв , а тя не знае ни що. Може би е
прон икна л в крепо с тт а, но с а го за лов или и…
Ка ква глупо с т! Тя вършеш е в този миг точ но онова, ко ето цел еш е
Н ебров . Д жордън бе на й-умни ят чове к, когото позн аваш е. Еди нстве но той
бе в състояние да спа си Але кс, колкото и т руд на да бе зад ачат а му. Н ебров
не биваш е от ново да я победи. Кимна рязко с глава.
— П рав си, Грегор. П отегляме не забав но за Каза н.
— П овярвай, М ариана, когато ст игнем т ам, Джордън щ е бъде ж ив .
Тя го погледн а бър зо и прочет е разб иране и съчувс тв ие в погледа м у.
Той я чу как казва на Н ебров , че обича Джордън. П риис ка й с е да му каже,
че е изл ъ га ла, за да задърж и злодея по- дълго, но не бе в състояние да го
стори. Та тя успя да убеди Н ебров , защ ото думи те й прозвучаха съвс ем
правдоподобно. Грегор я позна ваше твъ рде добре и про сто нямаше да й
повярва.
— Ще му каже ш ли? — попит а тя колебливо.
Той с амо поклат и глава.
— О грабихме те же стоко, М ариа на. Н аис тина съж а лявам.
С ъж а л яваше я, защ ото бе наяс но, че не бе съдено т аз и лю бов да бъде
ща стл ива и т рай на. Съж а ляваш е я, з ащото Джордън бе дук на Кембърън, а
тя обикнове но момич е, защ ото з наеш е, че с времето ст рас тт а на Джорд ън
ще ше да угасн е, а з а нея о ст аваш е един стве но студенат а пе пел. П о лицето й
прем и на горчива усмив ка.
— Н ебров е прав . А з съм глупач ка, а глупаци те не бива да бъдат
съж а л я вани. Съст радан ието на други те им пречи да по ст игнат мъдро стт а.
П ри те з и думи тя с е обърна и с е отправ и към па латкат а си.

— Н е ми харе сва т ази работ а — ка за равенъ т. — Ти не ми съобщ и, че си

нам и сл ил не що толкова лудеш ко. В противен случай щях да заповядам да те

178
за държ ат в Рен гар. — Тя погледна надолу по хълма към кре по стт а. — И двам
с теб.
— О ст аваш тук — отвърна Джордън енерг ично. — Н ямам ни какво
нам ер ение да за гина, с амо защ ото си мислиш, че щом т и не си измъдрил а
този пл ан, той неминуемо е лош.
— Р азб ира с е, че планъ т ти не е добър. Та ти ще бъдеш съвс ем с ам . —
Тя с е обърна към Януш. — С какв и сили разп олаг а тук Н ебров ? Колко врем е
ще ни е необходимо, ако ре шим да обс адим крепо с тт а.
Я нуш с е поколе ба.
— О коло две с едмици.
— Знач и, две с едмици за късне ние — добав и Джордъ н. — О свен това не
зн аем , да л и Н ебров не е изда л заповед да убият ма л кия в случа й на обс ад а.
— Той хвърл и поглед към Януш. — Къде държ ат Алекс? В кулат а до юж нат а
ст ена л и?
Я нуш кимна.
— В полу нощ порт ат а щ е бъде отключена з а около петна де с ет мину ти и
ще о ст ане бе з охрана. Н о не и по-дълго.
— А ако по стъ т в земе парит е и т ай но намисли да в земе глават а ти ? —
пои ска да узн ае равен ът. — П одкупъ т е не сигурн а работ а.
— Та ка е — потвъ рди Яну ш. — И всичк и с е ст раху ват от Н ебров .
— В иж да ш ли? — обърна с е А на към Джордън.
— Е, в т акъв случай ще има ш прекра снат а възмож но с т да с е нахвърл и ш
върху тях и да ме спа сиш. — Джордън с е обърн а и с е на кан и да с е спу сне по
ст ръм ни я хълм. — П о този начи н всич ки щ е бъдем довол ни.
— А з няма да…
Тя св и ръце в юмруци. Та той изобщо не слуша ка кво му говоря, мина й
пре з ума, до като следеше как с е отда лечава като сян ка в нощт а. Защо не с е
всл уш а в думит е й? В тоз и миг бе готова дори да изв ика нача лни ка на
гва рдият а си и да му нареди да спр е тоз и бе зумец, преди да го на сти гне
см ъртт а. Стореше ли го обач е, той нямаше да й про с ти ни кога. А о ст ан еше
л и бе зде йна, той вероятно щеш е да е мъртъв ощ е преди да нас тъпи нов ия т
ден.
Грегор ще ше да я по с ъветва да о ст ав и син а си на мира. Той го бе
нау чил на много неща и наи стин а Джорд ън бе вероятно единс твени ят човек
на този свя т, който може ше да изведе момчето от кулат а. Грегор ще ше също
да я по съвет ва да гледа на Джордън като на свой обик новен войн ик.
Д а, но той не бе про сто войни к, той бе собс твения т й син.
Тя вдигна поглед към не бето. Лу нат а бе затулен а от обл аци,
обстоят ел ство, благо прия тно за нач инан ието на сина й. Н о докога л и?
О тново не що, над ко ето нямаш е ни каква власт. О , Боже, ка к с ам о
не нав иж даш е това ус еща не з а бе з помощно с т!

Д жордън побу тна предп азливо желязнат а в рат а и тя и зскърц а. П ул сът

тупт еше в уш ите му, в зривявай ки тиш инат а. О гледа с е краде шком .
И згл еж да, че по стовете по сте нат а не долавя ха присъс тв ието му, те
продъл ж ава ха да разговар ят спокойно.
Той прист ъпи в кили ят а. П о срещ на го о ст ра миризма на гнило.
К ъде ли бе А лекс? Н е по смя да го и зв ика по име. Направ и още една
кр ачка и с е в зря съсредоточено в тъмнинат а.

179
 Ето, в най- да леч ния ъгъл с е раздв иж и ня как ва ф игура. Той преко си
кил ият а. К ракат а му пот ъваха в слама и нечи стоти и. Обз е го яро с т. Бог м и е
св иде тел , помисли си той, не бих затворил тук дори и кухненс ка хлебар ка,
какво л и о ст ава за дете.
В еч е може ше да различ и искр ящи те очи на А лекс. Бедн ото дете,
си гурно е подивяло от ст рах. В този момен т бе опасно да му ка зва каквото и
да бил о. О ще няколко кр ачки и ще ше да е при него.
В не запно умопомрач ителн а бол ка прон иза колян ото му. П ро стена и с е
ол юл я, опря н на другия крак. В тоз и миг Алекс го улучи съ с съвърше на
точно с т и по второто коляно.
Д жордън с е про сна на з емят а и про ст ря слеп ешком ръце към бяга щото
де те. Успя да го сгра бчи з а гле з ена и го придърпа към с ебе си. А лекс за губи
рав нове с ие и с е ст рополи до него.
М а л кия т с е з аизв ива в ръцете му, раздава йки юмруци на ляво и на дясно.
— А л екс! — Шепотът му изпълни помеще нието. — П ре ст ан и веднага.
А з съм , Джордъ н.
Д е тето с е умир и начас а.
— Д жордън ?
— И л и онова, ко ето е о ст ана ло от мен. С какво ме удари ?
— С ъс столчето. П омислих си, че си един от тях.
Д жордън пусна гле зена на А лекс. Колко ли време бе отнела схваткат а?
— И зче зваме не забав но. Ст раж и те с е в ръщат след ма лко.
А л екс с е завтече към изхода.
— П очакай. — Джордъ н с е изпр ав и на крака и с усил ие докуцука до
в рат ат а. — Върв и з ад мен.
— Ка к ще с е измъкнем оттук?
— П ре з юж нат а ст ена.
Успяха бър зо да до с тигн ат до двора. П ред тях като непреодол им о
пре пят ств ие с е изди гаше зид, в исок около четир иде с ет фут а. Джордън
оча кваш е, че Алекс ще с е уплаши, но той го по следва бе зпр еко слов но до
въжето, ко ето Джордън бе изпол зва л, за да с е промък не в крепо стт а.
— Ще с е покатеря пръв — про шепн а той. — Когато с тигн а горе, ще
завър жеш здраво края на въжето около кръст а. П о сле ще го подръпне ш и аз
ще те изте гля. Ще с е справ иш ли?
А л екс кимна. Джорд ън започ на да с е кат ери като с е отблъс ква ше от
зи да. Кол ко ли в реме им о ст аваше още? П етнаде с е тте минути сигурно бяха
към края си. И зтегли тялото си до зъбер ите на ст енат а и с е в зря в бе зднат а
под с ебе си.
А л екс ув ива ше въжето около кръст а си, а след това го дръпн а.
Д жордън затегли момчето нагоре. То те жеш е до ст а и когато на й-с етне
А л екс за ст ана до него, той бе толкова задъ хан, че ди шането му сигурно
до с тига ше до слуха на ст раж ит е.
— С ега идва най-т рудното — прошеп на той докато о свобож даваш е
А л екс от въжето. — Трябва да дей ствам е много бър зо. Спус кам с е преди
те б, но когато ти пома хам с ръка, т рябва да ме по следва ш не за бав но. Д ръж
с е здраво за въжето и опирай кракат а си в з ида.
О чит е на Алекс с е раз шири ха.
— А з не знам да ли… — П о сле п о е дълбоко дъх. — Ти точно под мен л и
ще бъдеш, когато…
Д жордън с е усмихна широко.

180
 — Д а, точно под теб. П уснеш ли въжето, ще ме размажеш. — При те зи
дум и той с е зас пуска над олу.
Ч ет ири фут а. Ше с т фут а. Двана де с ет фут а. По спря и помаха на
м ом чето.
А л екс погледна в бе зднат а под кра кат а си и с е поколеба.
Н е м оже ше да го упрек не — бе едва с едемгодишен. Джордън веч е с е
канеш е да с е изкачи при него, когато де тето по е над олу.
Д жордън въздъхна облекче но. И зчака го да го нас тигн е, след ко ето
продъл ж и да с е спуска. Дваде с е т и пе т фут а. Триде с ет.
В не запно от към ст раж ни цат а дол етя в ик!
— Б ър зо — изв и ка той на А лекс. Веч е не бе нуж но да шеп ти. Б яха
раз крит и. О пря кра ка в зем ят а. — Скачай! Ще те хвана!
Мом чето с е пусн а от въжето и влетя в обят ият а му.
— Д жордън, те ще ст реля т — възкли кна Алекс, след като отправ и бър з
погл ед към зъбер ите.
Д жордън го по ст ав и на земят а и го хвана з а ръка.
— Трябва да из кач им бър зо този склон.
Той хвърли поглед назад и двамат а с е затича ха по ст ръмното. О т
порти те с е из сипа ха множе ство войници. П окрай тях изсв ир и куршум .
Д обре, ч е поне не ги пре следваха на коне, мин а му пре з ума. Само мину тка
още и щя ха да бъдат извън обс ега на оръж ият а им. Веднаж да стиг нат до
коне те горе на хълма! За щото никой на този свя т не можеше да надбяга
коне те на равен а. С ега т рябва ше с амо да в нимава някой изст рел да не ул учи
м ом чето…
Р авенъ т!
— П роклят ие! Веднаг а с е в ръщай назад! — изрева Джордън.
Б е з да му обръща ни ка кво в нима ние тя ст ремглаво с е за спус ка насре ща
им по хъл ма. Водеше още два коня, привър зан и за въже. Закова коня си
точно пред тях.
— Р аз крили с а в и! Знаех си аз, че е глупо ст…
— М ълч и — процеди той пре з зъби, повдигна А лекс на по-ма л кия от
коне те и го пле сна по зад ницат а. Ж ивот ното с е пон е с е нагоре по скл она,
право към от ряда, придруж ава щ равен а. — И изче зва й отту к!
Ме тна с е на с едлото и в тоз и миг покрай него отново св ирна куршум .
— Ч ува ш ли ка кво ти каз вам? А ко не…
Н е чу куршума, но видя как очите на раве на с е ра зшири ха от уж ас.
— Д жордън!

Глав а ч етир инад е с ет а

Ч ервен ите па лат ки, разположени нагъсто по голат а сте п Бордл ин,
пот ръ пваха под напора на вятър а. О тда леч т е прили чаха на ято ярки
пе перуди, кацн а ли по погр еш ка в сте пт а вме сто в някоя град ина.
М ариан а в идя голяма груп а хора, която с е приближ ава ше към тях. Н о
раз стоянието бе твърд е голямо и не бе в състояни е да ра зличи ни кого. Вс еки
от тях м оже ше да бъде Джордън. Или никой от тях.
— А ако ги няма? — проше пна тя.
— Тук с а. — Грегор т ръгн а над олу по склон а. — Ела да потърсим нашия
А л екс.

181
 Тя при шпори коня си. Сърцето й с е ра зтуптя буй но, а зап оте ните ръце
бяха студен и. Не бива ше да с е вълнува. Го спод нямаше да разр еши А л екс
ил и Джорд ън да заги нат, а онова ч удов ище да о ст ан е ж иво под слънц ето.
Н о на л и Го спод позволи вс е пак да убия т май ка й?
Когато с е приближ иха с Грегор, погледът й бър зо премин а по
м ноже ството, ко ето ги очаква ше, за да ги поздрав и. Джордън го няма ше.
А л екс го няма ше. Н е в идя и равена.
П а л ат кит е. Сигурно бяха в па л атк ите. Вярно, че не ги в идя ведн ага, но
това да л еч не оз нач аваш е, че не с а тук. От ряди те на равена едва ли щяха да
ги о ст авят т ака в П екб ар…
— М ариан а!
А л екс!
Сто еше ма лко по- да леч, облече н в парца л ив и пант а лони и риз а. Лицето
м у бе грейн а ло в усмив ка, а в ръце държе ше дървена па ница.
Тя с е плъз на от коня и с е завт ече пре з множе ството към машат а ф игура.
И деше й да с е разплаче. П рилича на циг анче, мин а й пре з ума, с
разро шен ите си чер ни къдр и и големи тъм ни очи.
— А л екс! — П адна на колене и го при влече към с ебе си. — А л екс,
скъ пи, т и си…
— П усни ме. Задуша вам с е — реч е момчето рязко, но не зав ис имо от
грубия си тон пре гърна здраво с е ст ра си. — П ре ст ани да плачеш. Н яма м и
ни що.
Тя прити сна бу за към него — бе забрав ила вече колко т рогателно е
крехкото м у, дет ско тел це.
— Ще ме намокри ш цели я — възкли кна той нетърп еливо.
Тя с е отдръп на, но ръцете й о ст ан аха върху негов ит е рамен е. И ска ше
по стоян но да го доко сва, ся ка ш за да с е увери, ч е наи стин а е до нея.
— С ъж а лявам много.
Усм ив ка озари личицето му и я пога л и по мокри те бу зи.
— И ти си цялат а мокра, М ариан а. Ще в земеш да ни уд ав иш вси чки те.
— Н а л и т и няма нищо ? Сториха ли т и нещо лошо?
П о л ицето му прем ина сянка и той отклони поглед.
— М а лко да. — Погледна зад гърб а й и въз кликн а: — Здрав ей, Грегор.
Зак ъсняваш с цял ден. Вчера бяхме тук точно по уречен ото в реме.
Грегор с е разсмя.
— С ъж а лявам за за късне нието си. Н о с е на лож и да позаоби колим, за да
не с е натъ кнем на бив ши те ти домакин и. Р адвам с е да те видя, мл ади
човече.
— А з съ що, Грегор. — А лекс с е наведе, за да вдигн е от земят а пани цат а
— беше я изпу сна л, когато М ариана го прегър на. — Трябва да я за не с а на
Д жордън. Р анат а…
— Р ана ли! — Дъхът на М ариан а бу ква лно спря. — Ка ква рана? Да не
си ранен ?
— Н е, на ли ка зах, че Джордън…
— Д жордън ли е ран ен? — Тя скочи на крака. — О пасно ли е?
— С покойно, М ариан а — прек ъсна я А лекс. — А ко слушаш е какво ти
говорят, с ега щ еше вече да зна еш вси чко.
И згл еда го смаяна. Зрело с тт а и авторитетъ т, които с е излъ чваха от него,
ням аха ни що общо с он зи Алекс, когото позн аваш е от по-рано. Н о не с ам о
гл асъ т м у бе промен ен. Лиц ето съ що бе ст ана ло по- тясно, нямаш е я вече и

182
предиш нат а дет с ка закръ глено с т. Под очи те му имаше тъмн и кръгове. Той я
погл една ведро и бе з ст рах.
— Д жордън не е ранен. — Обърна с е и й дад е знак да го по следва. —
Еди н куршум улучи А на.
— А на ли? — Грегор за миг скоч и от с едлото. — Къде е тя?
А л екс по сочи към голямат а па латка в края на лагера. Грегор изруг а
ти хо и с е зати ча нат ам.
— Н е е ранен а теж ко — каза успо коител но момчето. — Р анат а в рам ото
не с е е възпа лил а. С ега т рябва про сто да с е почист ва.
— А Джордън не е зас е гнат, на ли ? — попит а М ариана с подче рт ано
рав нодуше н тон.
А л екс кимна, сияе щ от щас тие.
— Б еше ст рахот но. И зкатер ихме сте нат а по едно въже и… е, всъ щно с т
Д жордън с е покатерва ше, а по сле ме изте гляше. Следва щия път обаче щ е с е
спр авя и с ам.
— С л едващ път няма да има — възкли кна тя.
П о л ицето му плъ зна сянка, която на миг а изт ри дет ски я възторг.
— Д ано да няма.
И зреч е те зи думи не съвс ем убеде но. Няма ше ги вече сигур но стт а и
уютъ т на Кембърън, а и той с е превърна отново в онова момченце, з а ко ето
топл ат а зав ив ка бе огромно съкров ище в този студе н свят. Н е, ж ивотъ т не бе
че сте н спрямо него.
— О бещавам ти, че никог а вече не ще бъдеш и зложен на опа сно ст —
обяв и тя, и зпълне на с хладна яро с т. — Лъг а ла ли съм те някога?
— Н е, но пон якога с е случват нещ а, които не можеш да предотв ратиш,
на л и? — М а лкото му телце с е изпън а. — А ко обач е с е пот рудим здраво,
м ожем поне да ги попр ав им.
Ка кв и ли уж а сни неща е из търпял пре з всич кит е те зи с едмиц и? Ко е от
тях с е е опит а л да поправ и?
— А л екс, ти…
— Д жордън бе извънредно разт р евожен — прекъс на я той. — Каз а, че
не те гро зи опа сно с т, но вчер а след вечер ят а с е отправ и с коня си към
хъл м ове те. М исля, че с е е оглеж да л за теб.
— Н аисти на ли? Н е разб ирам защо е т рябва ло да го прав и. Според м ен
той т и е каза л исти нат а. Бях наист ина в бе зопа сно ст. Двамат а с Грегор не
см е преж ивели приключ ения като твои те.
— Д ори и да не беше т ака, пак щеше да ми каже ш същ ото — подсмихн а
с е той. — За да не с е т ревож а.
П оредният проблясък на зр ело ст.
— Ц ял ат а съм слух. И скам да ми раз каже ш за тво ето приключ ение.
— П о сле. С ега нямам в реме. А на има нуж д а от мен.
Тя го и згледа смая на.
— Коя А на? Р авенът ли?
— А на — поправ и я той. — Ж ивотът ми бе спас е н с не йна помощ. С ега
е мой ред да й помогна.
— С игур на съм, че има кой да й помогне.
Той в ирна реш ително брадич ка.
— Д л ъжен съм да го направя. — П огледна към па лат кат а. — Ето го и
Д жордън. Вземи този съд, Джордъ н — изв и ка той. — Да доне с а ли горе ща
вода?

183
 Д жордън. Той сто еше на и зхода на па лат кат а и гледаше към нея.
— Д жордън ? — изв и ка А лекс нетър пеливо.
— А х. — Той откъс на погледа си от М ариан а. — Да, каж и.
— М ариан а, ела. — Алекс с е завт ече към димящ ия котел, в ися щ над
ма л ъ к огън пред па лат кат а. Вне запно спря, обърна с е и погледна към с е ст ра
си. — Защо стоиш т ака?
М ариан а изобщо не бе за беляз а ла, че стои на едно място като в копана в
зем ят а. Д ори и огън да зава леше от небето, па к нямаш е да помръдне. Той бе
ж ив и я гледа ше вт ренче но, когато…
Когато ка кво? Н е чува ше нищо около с ебе си. И нищо дру го не я
ин тере сува ше веч е. Той бе ж ив .
— М ина ли всичко успеш но? — Гла сът й кън теше в ушите й.
— Н е, но важ н ото е, ч е момчето е тук.
— Д а. — Н е бива ше да го гледа по тоз и начин. Чувс тват а, които
из питваше, сигурно бяха изпис а ни по лицето й. — Бла годаря ти.
— Н яма н уж да да ми благодариш. А з бях в иновен за отвлич ането му и
с ега про сто го върнах обратно. А ти как си?
— Грегор не ти ли е ка за л още? Всичко протече според замисъл а.
— Н е те попит ах да ли з амисълът с е е ока за л успеш ен — пре късна я той
грубо. — П опит ах те т и ка к си, по дяволи те!
О тново те зи све тлозеле ни очи, чието изра жен ие по стоянно с е
пром еня ше — от цини зъм в насме шка и обрат но. Толкова години веч е я
прид руж аваха присъ щит е му непоколебимо с т, чувс твено с т и сух хумор, но в
този м иг всич ко в него й изглеж д аше ново и непо знато.
Той с е с епна и я изгледа о ст ро.
— Грегор не ми е каз а л цялат а исти на. Н ещо вс е пак с е е случило.
Д а, нещо из ключи телно важ но за не я, но не и за него. Тя покл ат и
ен ергич но глава.
— П овторнат а ми сре ща с Н ебров не бе ника к прия тна, но вс е пак
издърж ах.
— М ариан а, помогни ми. — Със своя въпро с Алекс буква лно изме с ти
вси чко о ст ан а ло от съзн анието й. — Дръж те зи ключове.
Завтече с е при него до огън я, за да му помогне. А лекс започн а да
на л ива горещ а вода от котела в дървенат а съдина, а тя с е ст арае ше да не
гл еда към Джорд ън.
Д жордън бе заст ан а л зад гърба й, но не я доко сва ше. Н е го чу кога с е е
прибл иж ил , но ин сти нктът й подска за, че е набл изо.
— Р ъцете ти т реп ерят — произн е с е той ти хо. — Ще с е изгори ш. —
П рот егна ръце и покри не йни те. — Ще ти помогн а.
Д око сва нето му бе топло и силно. Долов и и поз нат ат а миризма на
тял ото м у. М а лко преди това изобщо не т репер еше, с ега обаче с е ра зт репер и
неудърж им о. Точ но по този нач ин я държеш е в Д елуинд, когато му с е отдад е
за пръв път. Споменит е я в ръхлетяха като ураг ан.
— Н е, не с е нуж дая от помощ.
— Знам. — Той поч ти ш епт еше. — И вс е па к ще ти помогн а.
А л екс захвърли черпа ка в ка зан а и в зе съда от ръце те й.
— Това до ст атъ чно ли е, Джордън?
— Н е. — По сле обаче вс е па к погледна към купат а. — О, да. — О тпус на
ръце и от с тъпи крач ка назад. — Зане с и я в па латкат а.

184
 — И аз ще дойда — обади с е М ариана. Н е може ше да о ст ане повече на
това м ясто. Бе твърде развълнуван а в този миг, твърд е ранима. Защ ото
о съ зна какво щ еше да за губи, ако го бя ха уб или в П екбар. — Как я раниха?
— С пускахме с е по крепо стни я зид и изведнаж обяв иха т ревога.
П редварител но й бях заръч а л да о ст ан е горе на възв ише нието, но както
обик новено тя не ме по слу ша. В га ло п с е поне с е над олу по склона, водейки
коне и за нас.
— Н е ти ли спа си по тоз и начин ж ивот а?
— Убедена е, че е точно т ака. В дейс тв ител но ст имахме до ст атъчно
в рем е и м и с е щеш е да не с е прит е снявам и за не я. Алекс ми бе ше
предо ст атъчен. — Той с е усмих на. — Чист а авантю ра от нейна ст ран а, но
въпрек и всич ко в този момент бе великолеп на. М исля, че за служ ава да й
направ и ш още един порт ре т.
— И кой ст реля по нея ?
— Еди н от ст раж и те. Н е мога да го назова поименно. Защ ото, на л и
раз бираш, когато напус кахме П екбар, двамат а с А лекс много-много не с е
озъ рт ахм е. — Устн ите му изтъ няха докрай. — Н о ще с е погр иж а името м у,
ко ето и да е то, да украс и негов ия гроб.
— Ще оздравее ли равенът ?
— А на — попр ав и я А лекс и по е към па латкат а.
В еж ди те на Джордън с е повди гнаха.
— П оради няка ква си своя причи на отказва да из ползва ти тлат а й.
— За що?
— Н е зн ам. — Тя по следва А лекс, а Джордън я придруж и. Бедрат а м у
по стоян но я доко сваха. — Трябва да го попит аш лично.
— С игур но няма да ми отговори — каза тя със з агрижен гла с. —
П ром енил с е е много.
— Д а, т а ка е.
— Ка кво ли му с е е случ ило? Какво ли е преж ивял?
— Н е зн ам. Н е ка зва ни що. — Той я погледна. — Н а тво е място не бих
го пит а л . Когато му дойд е в ремето, с ам ще проговори.
— Може би всичко е… с амо в ременно.
Д жордън замълч а.
— Н е мисли ш т ака, на ли ?
— Н е.
Н е из глеж даш много разт р евожен. М акар ч е със сигурно с т с а м у
сторил и нещо лошо.
— Промянат а в него не ме т ревож и, въпреки ч е вероя тно е преж ивял
ст рад ания. Ти обаче очев идно съж а ляваш, че вече е по-сил ен и е в
състоян ие с ам да с е защи щава. — Вне запно той с е разсмя. — И съ що да
напад а.
— Д а напад а ли?
— С ама ще с е убедиш. — От с тъпи наст ран а и й направ и път да вле зе в
па л аткат а. — И то съвс ем скоро.
Тя см ръщ и недоум яващо чело и вле зе в па лат кат а.
Грегор бе при клекн а л до ложето на равен а, а А лекс с е ст релка ше из
па л аткат а — слож и водат а на мястото й и в зе чист и кърпи от мас ат а. Грегор
вдигн а поглед и с е усмих на на М ариана. — Р анат а й не е теж ка.
— М ного т еж ко съм ран ена — поправ и го равенът с хаплив тон. — Б ол и
м е уж асно и с е на лаг а да и зтърпя всякакв и уни зит елни неща.

185
 — Когато е болна, наст ро ението й е в инаг и т акова. — Грегор отмахна
неж но един ки чур от челото й. — А е зикът й е про сто прот ивен — като
бл ат на ка л .
— Н е е вярно. Това е няка ква гадо ст. — П огледът й с е спря на М ариан а.
— Какво си с е вт рен чила в мен? Х аре сва ли ти, че ме в иж даш толкова сл аб а
и бе зпом ощн а?
И згл еж да ше ма лко замаяна, но в роден ат а й сил а бе о ст ана л а
не покът нат а и нейни ят огън пламт еше вс е т ака ярко.
— Когато прояв и те няко и от те зи каче с тва, не премен но ще в и каж а —
отвърна М ариана. — В момент а за беляз вам един стве но лош ото в и
на ст ро ен ие. — Х върли краде шком поглед към Грегор. — И е зик, прот ивен
като бл атна ка л.
— Сти га! Заобиколена съм от в рагове. — По сле погледна
неодобри телно към А лекс, който колени чи до нея. — Н е! И зче звай!
Той не обърна в нимани е на вопъла й и потопи парче плат в горещ ат а
вода.
— Д жордън, каж и, нуж но ли бе изобщо да ти сп асявам ж ивот а, сл ед
като т рябва да търпя издевателстват а на този ма лъ к дявол?
— Д а ли пък не си за губил а спо соб но стт а за точ на пре цен ка —
предпол ож и Джордън.
А л екс сне прев ръ зкат а от рамото й. Р анат а вече не кърве ше.
— Забра нявам ти да ме доко сва ш — дръпна с е тя.
Мом чето позабърс а в нимателно краи щат а на ранат а. А на пребледня и
прехапа долнат а устна.
— В нимавай — обади с е Грегор предупредително.
— Той т ази дума не я зн ае — процеди А на. — Н а вс еки че тири час а с е
нахвърл я върху мен и ме подлага на из те зан ия.
А л екс вдиг на поглед.
— Д жордън ка за, че ранат а т рябва да с е почист ва редов но.
— Д о гуш а ми е дошло от теб. — Ст релна го гнев но с очи. — Изче звай
от па л аткат а. — Той обаче продълж и невъзмутимо да поч иства ранат а.
— Грегор, хвани го и го изхвъ рли оттук.
М ариан а прис тъпи крачка напред.
Д жордън слож и ръка на рамото й, за да я з адърж и.
— М исля, че в реда от това няма — обади с е Грегор. — Вс е някой т рябва
да го върши, а и не мисля, че щ е удар иш де те, н а ли?
— Това не е дете, а ист инск и демон. — Момчето отново пром и
огол енат а рана и тя изс тена. — И очев ид но не въз намерява да спр е.
А л екс спря з а момент и с е обърна към Джордън:
— М исля, че всички т рябва да изле зете от тук. Тя едва сдърж а сълзит е
си и не иска да проявява слабо с т пред друг ите.
М ариан а го и згледа смая на.
— Ти си този, който ще изл е зе — процеди А на пре з зъби.
А л екс отново с е обърна към нея и я погледна твърдо.
— А з о ст авам. Други те щ е си т ръгнат. Р анат а т рябва да с е прочи сти.
Р авенъ т раз твори уж ас е н очи.
— Е, А на? — попит а Грегор.
— Д обре де — отвърна тя нач умерен а. — Может е наис тина да си
т ръгн ете. Този човек няма мил о ст. — П огледна към Грегор. — Ти о ст ан и.
Н уж дая с е от човек, който да ме за щищ ава.

186
 — Н е съм сигуре н да ли ми с е иска да те закрил ям. П реди Алекс да м и
съоб щи, че си про ст релян а, и на с амия мен ми идеш е да т е очистя. Н икак не
м и с е нрав и, че з ад гърба ми си определил а нагр ада з а глават а на Ко с тен.
— Уб ит ли е? — попит а тя нет ърпеливо. — О т кого?
— Н ико.
Тя с е усмихн а удовле творена. Това е добре.
— Н ика к дори не е добре. И няма да ми с е бърка ш в работ ите.
— Тоз и въпро с з асяг аше и мен. Ти си мой пода ник и мо е задълже ние е
да те за крилям.
— А на!
— Д обре де, добре. Ка кво знач ение има? Н а ли веч е е мъртъв ? —
П огл едът й с е преме с ти върху Алекс. — Ей, момченц е, ще в нимава ш какво
прав и ш. А ко ми прич ини ш бол ка, може да определя възн аграж де ние и за
твоят а гл ава.
— Н е, няма да го направ и ш — пре късна я А лекс и отново потопи
парчето пл ат в горещат а вода.
Д жордън по бутн а Мариа на към изхода на па латкат а и тя от ново и згл еда
с удивл ение А лекс и равена. Колко ст ра нно изглеж д аха двамат а едни до
друг. И вс е пак сякаш не що нев ид имо ги свъ р зва ше.
— Н е зн ам да ли можем да ги о ст ав им нас аме — започна тя ведн ага сл ед
като изл язоха навън.
— Н яма да му стори нищо лошо. Таз и битка започна още в миг а, в
който присти гнахме. Але кс про сто не разр ешава на никой дру г да с е гриж и
за нея. Дори и пре з но щт а стоя кра й леглото й, за да наглеж да ранат а.
— Б оже мой! — Гледкат а ще да е била смешна, помисли си тя:
М ънич ето с е върти покрай ранен ат а лъв ица и с е гриж и за нея. — Н е биваш е
да м у разреш аваш. Та той с е нуж дае от почив ка.
— Н е можех да го спра — отвърна той сухо. — Това за нима ние го
разс е йва. Исках да не с е т ревож и за теб. Стиг а ми, че с е прит е снявах не за
един, а за двама.
С л адк и, многозн ачи телни слова. О пит а с е начас а да ги прогон и от
пам е тт а си.
— М исля, че зас е га може да о ст ан е при нея. Ще го в зема по- късно.
— Н яма да иска. — Забелязва йки изпла шен ото й изр аже ние, той добав и
грубо: — Н е прав и т акава ф из иономия. Та той вс е още те обич а. И зобщо не
си го изг убила.
— М исля, че ме обв инява за всичко, ко ето го сполетя.
— Н е е възмож но. Винат а не бе твоя.
— И вс е пак. Ти каза, че всъщ но ст искам да дойд а в Д елуинд.
— Н е е вярно. Н е зна еш ли, че когато един мъж иска да прелъ сти някоя
же на, той казва ка квото му дойде наум, з а да я спечел и.
Н е и Д жордъ н. Джордън не би я излъга л. Той пре гърна раменет е й.
— С л ушай, А лекс не те обв инява з а нищо. А ко изобщо няко й има в ина,
това съм аз.
Тя поклати глава.
— Ст а на л е съвс ем друг.
— Ж ивотът го промени, не ти. — Р азтърс и я неж но. — П ромен ил с е е
към по-добро. Н е всяко де те е в състояние да по ст ав и раве на на мястото й.
П о-рано той бе едно мило момчен це, с ега обаче…
— С ега какво?

187
 — Н апомня ми на теб… каквато те в идях тогава в църкват а.
— Когато бях мръсна, гладна и разяре на като ж ивотно ли?
— Това с а ма ловаж ни нещо. — Р ъцете му с е раз твориха, след ко ето
отново с е в пиха в рамене те й. — Дори в мрака от теб с е излъчваше слънчево
сия ние.
И ска ше й с е да с е от скуб не от него, но не можеше. Гледаше я по същ ия
начин, както няког а в кулат а. Когато слънцето я опияни и за пръв път й с е
стори, че в иж да съ щинс кия му лик зад маскат а.
— И мен ме изгони ха — долетя до тях глас ът на Грегор. Той с е
прибл иж аваш е към тях. — Алекс ре ши, че го разс ейвам. А на ще т рябва да
с е погр иж и с ама за своят а бе зопа сно ст.
М агият а отл етя и М ариан а въздъхна с облекчен ие. Тя сведе очи.
— П реди да ида при А лекс искам да с е измия в па латкат а си.
— Трябва и да си почи неш — добав и Джорд ън. — Н ямаме бър за работ а.
Ц ел ия ден сме били на път.
— Н е ми т рябва почив ка. Каж и на А лекс, че след ма лко ще ид а от ново
при него.
М акар че не с е нуж да е от мен, помисл и си тя с болка. Н аист ина,
Д жордън каза, че не го е изг убила, но в този миг наи стин а изпи тва ше
чувс твото, че с а й го отн ели. Колко глупаво от ней на ст рана — да с е
с ам о съж а л ява. Та на ли Алекс и Джордън бяха в бе зопа сно ст! Само час
преди това не ис каш е от ж ивот а нищо повече. Едва отмина ла опасно стт а и в
нея от ново надделя собств енич е ското чувство — поиска и онова, ко ето не
м оже ше да има.
Може ше да притеж а ва А лекс. Джорд ън бе недо стиж им, но А лекс я
обич аше и с е нуж д аеше от нея. П ро сто т рябва ше да му припомни, че меж ду
тях съ ще ствува нера зрив на в ръз ка.
В па л ат кат а тя съблече горн ат а част на е зди тния ко с тюм и намо кри
л ицето и в рат а със студена вода. Оби чаше допира на студ енат а вода. Н а
едно от стъ клат а, които но с еше със с ебе си, бе изобраз ила водопад, спу ска щ
с е по ска л и, обрасли в мъх.
Когато сътворява ше све тло синь ото на водат а с е бе опит а ла да си я
предст ав и съвс ем с етив но.
Д а, цве тни те с тъклопи си.
За що т рябваш е да си спомня точно с ега з а тях? Н а Н ебров бе изве с тно
зн аче нието на зав кова. Следовател но вече не бе до ст ат ъчно с амо да мъл чи,
ако иска ше да спа зи обет а, даде н пред май ка й. А ко иска ше да изпъл ни
за дъл жен ието, по ето от нея още в най- ранно дет с тво.
П о този въпро с не с а ва лидни ни какв и доводи и възра жени я, реши тя
твърдо. А л екс веч е бе в бе зопа сно с т и ни що нямаше да я изв и ни, ако не
сдър жеше обе щани ето си. Това, ко ето възнамеряваше да извърш и, ще ше да
вбие кл и н меж ду не я и Джордън, но вероятно то бе най- доброто решен ие.
О ткакто о съз на, че го обича, тя бе като гладно дет е, ко ето с е ст рем и
ст рас тно да улов и вс еки миг, всяко преж ивяван е. Момент ът, в който съзря
Д жордън пред па лат кат а на равен а, бе за нея ис тинс ко мъчен ие — не
м оже ше да отме сти погледа си от не го, иска ше да го доко сне, да с е увери,
че е нев редим. Копн ееше да изле зе пред вси чки, да го поис ка ясно и
категор ично за с ебе си. В това нейно желан ие обаче с е кри еше и най-
гол ямат а опа сно с т. Тя съз ираше един-единс твен начи н, по който да с е
съедин и с не го, но този нач ин щ еше да я уни щож и. Н е, длъж на бе да скъс а с

188
не го. За да не ст ан е отново онова бе зв олево съще с тво, в какв ото с е бе
превърн а л а в Д елуин д.
Успя да потуш и болкат а, свър зана с т аз и мисъл. Яв но вс е още не съм
узрял а да го напусн а, помисл и си тя, обзет а от ус ещан е за бе зсил ие. Реши
обаче, че първо т рябва да отдъх не и чак след това да с е и зправ и срещу
пробл ем и те.
Легна на ложето и затвор и очи. Този пъ т мракъ т бе желан го ст, който
ще ше да я дари със за брава. Да, влю бена бе в светл инат а, но в тоз и миг не
с е нуж дае ше от не я. Трябва ше да си почин е един ч ас и по сле да отведе
А л екс от па лат кат а на равена. Само един ча с…

— По дяволи те, М ариана си мисли, че А лекс я отблъ сква. — Джордън

св и ръц е в юмруци.
— Тя не може да върне часов ни ка назад — обади с е Грегор с тих гл ас.
— Трябва да с е примири с ф акт а, че момчето с е е променило.
— Знам. И според нея в инов ния т съм аз.
— И ма о снование. Вс е още не може да св икне с мисълт а за т аз и
пром яна, но с в ремето бол кат а ще утих не. А з на й-добре зн ам какв и бел е з и
м оже да о ст ав и ж ивотът върху човек.
Д жордън т репна. И той бе допри не съл за увелич аван ето на те з и беле зи.
— О съзнавам своят а в ина. — Стис на здраво устни и добав и: — И скам
да хвана Н ебров .
— А з съ що. Твърде много поис ка той от нас. — Замълча за миг. — И
той няма да с е откаже от би ткат а. Не е глупав и няма да ни по следва до
Ка зан, но със сигур но ст щ е откри е начи н да с е добер е до раз положението на
под зем ния тунел.
— Б е з джеделар а ли?
— Той спомена нещо и за няка къв зав ков .
Д жордън с е намръщ и.
— Това пък какво е, по дяволи те?
— Н е зн ам. Мариа на обач е знае. П о не гов ите думи з ав ковът
предст авл ява ключ а лкат а за ключа. О чев ид но джеделаръ т е с амо ча ст от
за гад кат а.
Д а, обясне нието бе логич но. Р азположени ето на прохода бе от беляз ано
на ст ъкл ото, но разбир а с е, т рябваш е да съще с твува някой, който да го
раз тъл кува. А царя т не с е доверяваше никому.
— И ка зваш, че вси чко това е изве с тно на М ариана, т ака ли?
— Когато Н ебров спомен а т аз и дума, тя с е изпла ши.
— И зпла шена ли е дотолкова, че да ни даде джеделара?
— В ъзмож но е. Н о с е на ла га да поговориш с нея.
— Та ка и ще напра вя. — Той погледна бър зо в по со кат а, в която с е
отда л ечи М ариана. — Но ще поча кам ощ е ма лко. Имаме време.
— В съ щно ст не е чак толкова много.
— И зве с тно ми е. Н о тя е изпла шен а, уморен а и обид ена.
— По-рано, ког ато не щат а опира ха до сигурно с тт а на Ка зан, душев н ото
й състояние не те интер е суваше о собе но.
— С ега обаче ме интер е сува! — О бърна с е рязко и си т ръг на. Грегор бе
прав , ра збира с е, но този ф акт не облекчава ше решени ето му. Н е желае ше да
й оказва нат иск и да с е възп олзва от нейн ото състояние за нищо на свет а не
ис каш е й при чиня ва нова болка. Тя сякаш не можеш е да разбер е, че е по-

189
добре той да откр ие т айния проход, отколкото Н ебров . Каза н щеш е да
из пол з ва скиц ат а на тунела един стве но за своят а бе зопа сно ст. П опадн еше
л и обаче тя в ръце те на Напол еон, по следс тв ият а щ яха да бъдат уж асяващи.
М ариан а не вярваше никому и не можеш е да очаква от нея, че ще
прояв и разбир ане. П ринуд ена от жел анието да спа си Алекс, тя раз кри някои
подробно с ти. Едва ли обаче в този момен т бе склонн а да издаде нещо
повече.
Ка кво ли, по дяволите, предст авлява ше този зав ков ?

М ариан а с е съ буди около полу нощ — съвс ем бав но, обс ебе на от теж ки,
ол ов ни м исли.
А л екс… Н е биваше да за спива. Та Алекс с е нуж да е от нея.
Н о той не бе при нея. Зн ачи Н ебров … За ля я пан иче с ки ст рах, който я
изт ръ гна грубо от полусън ното й състояние, по следван обаче веднаг а от
чувс тво за облекчение — най- ст рашн ото бе зад гърба й. Але кс бе при равена
и можеше да го отведе отт ам.
П реди да напусн е па лат кат а изми лицето си и с е опит а набъ р зо да
подреди разро шенат а ко с а.
В л агера цареш е ти шина. Всич ки спя ха, о свен ст раж и те. Джордъ н бе в
някоя от те зи п а латк и. Вне запно я нападна споменъ т за неговото гол о
ст ройно тяло, леж ащо до нея, з а ръце те му, които я прегръщ аха властно.
П рогони образ а от съз нани ето си. Н е желае ше повече да мисли з а
Д жордън и за днит е в Д елуинд. Тялото й ре агира ше твърде недвусмисл е но
и… В па л ат кат а на равена вс е още све теш е ф енер.
Н има състоянието й с е бе влош ило? М ариан а измина припряно крат кото
раз стояние до па лат кат а и повдигна платн ището. Вле з е и… за сти на на
пра га. А л екс лежеш е св ит до А на, полож ил къдрават а си глава върху
раз гол е ното й рамо.
Н ещо прободе сърцето на М ариана. Връз кат а меж ду двамат а бе
очев ид на дори и когато с е караха, в тоз и миг обаче напомня ха майка и син.
С игур но бе вдигна ла шум, тъй като равенът отвори в не запно очи и
погл едът й с е насочи към мястото, където бе з аст ан а ла. М ариан а вл е зе
вът ре.
— С игур но в и преч и. Ще го в зема.
— Н е! — С еднат а си ръка равенъ т обгърна здраво сп ящото дете. —
Това е здравото ми рамо. Засп а току-що. О ст ав и го.
— Та ка и за двама в и не е удобно. Трябва да си легне в леглото.
— Прили ча ли ти на човек, който не с е чувс тва удобно ? — В глас а на
равен а с е долавяше предизв икателс тво. — Ф актът, че е тук, те плаши, на л и?
— Тя по соч и с глава столч ето до ложето си. — С едни. Трябва да поговорим .
— Н е ис кам да разговар яме. Ще събуд им А лекс.
— Той т ака спи, ч е дори и йери хонс кит е т ръби няма да го съ будя т. Цял а
нощ е бодърства л и е наглеж да л ранат а ми. Дори и Джордън не успя да го
на кара да по сп и. С ега съ що нямаш е да лег не, ако не го бе надв ила уморат а.
— Тя пог а ли неж но къдриц ите на момчето. — Н ика к не си прили чат е. И ма
тъм н а ко с а, а ти си рус а.
М ариан а прис тъпи колебливо към столч ето и прис една.
— П рилича на ма йка ми.
— Хуб аво момче. Тя сигур но е била много кра сива.
— Д а, т а ка е.

190
 Р авенъ т отново насочи в нимани ето си към М ариан а. Рев нуваш. Н е ти с е
нрав и, че стои при мен, на ли?
— С ъвс ем не рев нувам. Знам, че ст е болн а, но той е с амо едно дете. Той
не м оже… — Тя пре късна в не запно и кимна унило. — Той е всичко, ко ето
при теж авам. Н е искам да го загубя.
— Ти няма да го за губи ш. Да ла си му лю бовт а си и си с е гриж ил а за
не го с чувс тво за отговорно ст. Това го обвър зва към те б. — Тя с е усмихна
тъж но. — П овярвай ми, знам з а ка кво говоря.
— Н о на ли в ие сте разру шили съзнателно връз кат а си с Джордъ н?
— Д а, бях млад а и с ебич на. О мъж их с е за ма лодушен, слаб мъж , който
си въобразя ваше, ч е може да при свои силат а ми. Когато ра збра, че няма да
от с тъпя, реши да превърне ж ивот а ми в ад. Бях с амотна и чуж д а в онази
студ ена ст рана. Трябва ше да избя гам.
— И изо ст ав ихте собств еното си дет е.
— Н има мислиш, че съм го сторила с радо с т? Обич ах го много. Той бе
единс твенат а ми утеха, но въпреки всичко не бях в състоян ие да издърж а. —
Тя прид руж и думит е си с повдиган е на рамене. — Ако бях о ст ана ла, той пак
ще ше да м е за губи.
— С поред мен не бива да с е раз съж дава по този начи н.
— Така ли? — О чите й забл е стяха издайн иче с ки. — Мъжъ т ми започ на
да м е бие. Само че аз съм до ст а темперам ентн а и си гурно няма ше да го
из търпя. П ро сто щях да го убия. — По ус тнит е й с е и зпис а насмеш ка. —
П редпочетох да избяг ам, отколкото да ме обе сят. Н а мо е място ти
не съм нено щеш е о ст ан еш, щ еше, ръководе на от чувс твото си за дълг, да
из търпи ш покор но всякакв и уни жени я.
— Н е, не съм покорна. Вероятно на ваш е място и аз бих избяг а ла. Н о
щях да нам ер я начин да в зема и своя син със с ебе си.
— Д а, т рябва ше да го сторя — проше пна равенъ т. — Н е бягам от в инат а
си. Повярвай ми, толкова път и съм с е ра зка йва ла за дей ств ият а си. В онз и
м ом ент това ми с е ст руваше неи зпълн имо, но бях длъж на да опит ам . —
П огл едът й с е спря за миг върху А лекс. — И бях наказан а. В нача лото с е
чувс твах щас тлива, че отново съм в Каз ан, но не след дълго мисълт а за
Д жордън обс еби съ знан ието ми. Бол ка прониз ваше сър цето ми, в инаг и
когато срещнех дете. Започ нах да о съзнавам със ст рашн а ясн от а от ка кво
съм с е от рекла. — Тя пога ли неж но А лекс по челото. — Н е съм няка кво
ч удов ище. Но дори и да бях, не бих т и от нела мигове като тоз и.
М ариан а ус е ти как съл зи напират в очите й, но не желае ше да я обз ема
съст р адани е към т а зи влас тна жена. По ни кой н ачин не биваше да я
въвл ичат по-дълбоко в ж ивот а на Джордъ н и А на.
Р авенъ т продълж и с тих глас :
— А ко ис каш, може ш да м и от с тъпи ш няколко т ак ива мига. Н е съм ги
изж и вява л а с Джордън, а с ега той отказва изобщо да ме разбере.
С м ирен ат а молба на А на я т рогна, но не бива ше да проявява в ни какъв
сл уч ай от с тъпч иво ст.
— Когато децат а спя т, изглеж дат очароват елни. Със събуж дането обаче
започват и проблемит е.
— Мога да с е справя с тях… ако ми разре шиш.
М ариан а я погледна нере шит елно. Та зи жена я молеше за нещо, ко ето
не жел ае ше да й даде, тъй като с е нуж да еше от Алекс повеч е от всякога.

191
 Д а, но може би пъ к А лекс не с е нуж да е от мен, мин а й пре з ума.
С игур но изпи тва пот реб но ст да помага ня кому, да изц ери чуж дат а рана, за
да зар асте по- бър зо и не говат а собств ена. Да ли не с е отна сяше към него съ с
с ебич но стт а, присъ ща инач е на равена? Бе по ст авен а пред много т рудна
дил ем а. Н е, не е т рудн а, помисли си тя с тъга. Всъ щно с т съще с твуваше
едно-единс твено прав илно реш ение.
— И скам да не го наг рубявате.
П о л ицето на А на с е из пис а облекчен ие.
— Н аисти на ли смят аш, че държ ането ми го прите снява ? Характ ерът м у
е по-твърд, отколкото предпол агаш. Н ие двамат а с е разбир аме отлично.
М ариан а отново почувс тва, че не що я прободе боле знено. Защо не
раз бираш е този променен Алекс т ака, както го разбира ше раве нът.
— Н еобходимо е в ие двамат а да с е с ближ ите отново — започ на А на
ся каш ум ее ше да чете чуж ди мисли. — Ко ето не значи, ра збира с е, да с е
изл ага ш на куршум ите. Да зна еш, ч е боли много.
М ариан а с е усмихн а едва-едва, но повтори настоятелно :
— И скам да не го наг рубявате.
Ли цето на А на с е изкр ив и в гримас а.
— Е, добре. Ще опит ам да усмиря е зика си, макар и да противореч и на
природат а ми.
— С ъгласна съм с вас. — Мариа на с е и зправ и от мястото си. — А с ега
т рябва да по сп ите. Мога ли да напра вя не що за ранат а в и?
Р авенъ т поклати глава.
— Н яма ли да събудиш момчето?
— Н е. Ст ру ва ми с е, ч е с е чувст ва удоб но тук. — П ристъ пи към в хода
на па л ат кат а. — Каже те му, че ут ре ис кам да го в идя.
— П очакай.
М ариан а хвърли поглед пре з рамо.
— Бл агодаря ти — произн е с е равенът с усили е. — Знам, че не ти е
ни как прият но.
— Така е. А з съм обидена и ядо с ана. П ризн авам също, че из питвам и
рев но с т. — Тя с е усмихна неве с ело. — И аз като вас обичам да на ла гам
вол ят а си.
— За що тогава с е съгласяваш?
— Зарад и А лекс. Н е е изключено в момент а общуването с вас да е по-
пол е зно за него. Когато човек но с и отговорно стт а за едно дете, т рябва да
върши онова, ко ето е на й-добро за него.
Р авенъ т пот ръ пна.
— Ударъ т е же сток.
— Д а, съ знат елно исках да в и наран я. — Тя опъ на рамене. — Помисл их
си, че т а ка ще с е почувс твам по- добре.
— Е, успяхте ли?
— Н е.
И зл е зе навън и вдиша дълбоко студе ния въздух. В този миг й с е
при иска да с е спусн е обратно в па латкат а, да сгр абчи Алекс в прегръд кит е
си и да избя га. В изв е ст ен смисъл случил ото с е бе по-ст ра шно дори от
веч ерт а, в която Ко ст ен отвлеч е брат й. О бичт а бе опас е н съпер ник, а в
течен ие на годинит е равенъ т бе насъб ира л оби ч и с ега от рупваше едно дете
с нея. К ъм всичко това с е приб авяш е и съвме с тно преодолянат а опасно с т,
която ги спояваш е.

192
 Н ямаш е да от стъп и. Решен ието бе в зето. Поне нямаше да с е т ревож и за
А л екс докато из пълни обет а, който даде на май ка си.
И кол кото по-бър зо ст а неш е това, толкова по-добре. Бе дошло в рем ето
да подготв и бягството си — тук веч е не я задърж а ше нищо.
Коне те бяха на около ч етвърт миля от лагера, з ащото т ам имаш е обил на
па ша. П азеха ги с амо двама ст раж и. П ри на л ичието на толкова много коне
ням аше да е т рудно да отведе кобил ат а си.
Х върл и поглед към нея сни те очерт а ния на колат а, в която с е нам ираха
ст ъкл опи сите. Бе раз положе на неда леч от голяма па латка — на Грегор ил и
на Д жордън. Н е с е в иж даха ст раж и, но Джордън едва ли бе о ст ав ил
джедел ар а бе з наблюдение. П ознава ше я отли чно и, разбира с е, очаква ше, че
ще предприеме нещо, за да си го в земе.
Н ямаш е да й е ле сно, помисли си тя с теж ко чувство.
Труд но или не, длъж на бе да го стори.

Н а сл едващ ат а сут рин Джордън дойде в па латкат а й.

— К ъде е? — поис ка да узна е той още от в хода.
Тя с е обърна рязко и цялат а пот ръпна като съ зря и зраже нието на лицето
м у.
— Ко е къде е?
— За Бога, недей да с е пре ст ру ваш на нев ин на! Знам, че е някъде в
па л аткат а ти. П ре з нощт а с а те в идели.
— И ска ш да кажеш, ч е си наредил да ме на блюдават, т ака ли? — Тя
навл аж ни ус тни с е зик. — Значи, твоят съгледвач т рябва да т и е съоб щил , че
съм бил а в па лат кат а на равен а.
— Д а, а след това си отишл а до колат а и си в зела джеделара.
— А х, т ака ли?
— Точ но т ака. Къде е той, М ариана?
О чит е й з асвя тка ха гн ев но.
— Н е зн ам за какво говориш?
Той я сгра бчи за раме нет е.
— Х айде, говори.
— Защо, моля? За да ми го открад неш, както май ка ти ми откр адна
А л екс, т ака ли?
— Н е отговарям за дум ите и делат а на равена. И никой не ти е в зима л
А л екс. Какво с е случи в па латкат а пре з нощт а?
Тя в ирна брадич ка и не от говори.
— П о дяволи те, за що не поча ка ма лко ? — изв и ка той задъхан, готов
вс еки мом ен т да избух не. — И сках да поговорим за джедел ара.
— В еч е говорихме и по този въпро с мненият а ни с е различ ават.
— А ко планъ т на тунела поп адне в ръце те на Н аполеон, може да за гинат
хил яди хора. — Лицето й о ст ана камен но и той продълж и:
— В идях те, ч е разго варяш с Н ико. Той симпат иче н ли ти е?
— Р азб ира с е.
— А изве стно ли ти е, че с емей ството му ж иве е неда леч от рускат а
гра ница ? Хорат а т ам ще бъдат първ ите жертв и на клането. Знаеш как с а
дей ства л и хорат а на Н ебров в градовет е на Монт ав ия, на ли? Н има ис каш
съ щото да с е случи и тук ?
— Н аполеон няма да откр ие тунела. Н икой от вас не ще успее.

193
 — Грегор ми каза, че Н ебров з нае не що за няка къв з ав ков . Н е ни л и
пом огне ш, може да ст ан е т ака, че той да намери тунела.
— Б е з с тъклото няма да откр ие ни що.
— П рав илно! — Ли цето на Джордън с е в каме ни. — И зн аеш ли защо ?
За щото ти ще ми го даде ш.
— Н яма. Стъкл ото е мо е и аз… пусни ме ведн ага!
Той я изн е с е от па латкат а.
— Н е ис ках да с е ст ига до т ам. — П о ст ав и я до Грегор, но продълж и да
държ и л актите й в желяз нат а си хват ка. — И ди и претърс и па латкат а.
Грегор поклати мрачно глава и потъ на в па латкат а.
— Н е! — Тя започн а да с е дърпа отчая но, а погледът й не с е откъ сваш е
от в хода на па лат кат а. — Пусни ме.
— Пре ст ани да с е съ прот ивлява ш. Да не мисли ш, че всичко това м и е
прия тно? Ти обаче ме принуд и да по стъпя грубо.
— Н ищо подобно. П ро сто си в зех онова, ко ето ми принадл еж и. Тя го
бл ъсн а в гърди те с глава. — Н е щ е позвол я да го сториш.
Той прити сна ръцете към тялото й и т ака прекрати нейнат а съпротива.
— М ариана, не… — Гласът му предре згавя от ст аенат а бол ка. —
Р аз бери! Трябва да го в зема на всяка цена.
В не запно съпротиват а й с екн а.
— Мол я те… — Тя вдиг на насъл зени те си очи към него. — О бетът м и.
Трябва да го спа зя.
— Н америх го — дочу тя глас а на Грегор зад с ебе си. — Сряза л а е
дю ше ка си и е вмъкна л а вът ре стъ клото.
К рай на вси чко. Стъклото бе в техни ръце.
П ел ена размъти погледа й, но успя вс е па к да различи как Джордън
разуч ава стъкло пис а — слож но изображение на леха с нарци си, в която с е
събир ат руслат а на т ри кривол иче щи рек и.
— Н арциси — продума той. — Трябваше да с е до с етя по- рано. Яв но с е
до с ет и за първат а й творба, свър зана с толкова спомени и преж ивя вания,
о съде ни в този миг на забрава и раз руха.
— С ъж а лявам, М ариана. — Спря за миг, след ко ето и зригн а: — Н е, не
съж а л я вам за нищо. Слава Богу, т ази прокл ет а битка най-с ет не приключи. А
с ега не м исли повече по този въпро с. С ега вече аз ще па зя т айн ат а от
Н апол еон.
— Н е, длъж на съм да мисля — възрази тя. — С ега и в ина ги. Дадох обет
пред майка си, а с ега т и ме прин уди да го нару ша. — П ри те зи думи тя
сведе погл ед. — Е, вече има ш, каквото жел аеш. Мога ли да с е върна в
па л аткат а си? — Гла сът й пот ре пери. — Не искам нито да в и в иж дам, нито
да в и чувам.
Той кимна едва-едва.
— Д обре, върв и.
Тя с е довлеч е до в хода и спу сна платни щето пред не го. Край на всич ко.
— Трябва да я попит аш какъв е тоз и зав ков — обади с е Грегор.
— С л ед вечеря. За дне с й с е ст ру па предо ст атъчно на глават а.
— Д а, тя пон ася всичко много мъчит елно. — Грегор с е вгледа в
ст ъкл ото. — Как мисли ш, да ли пък те зи т ри реки не предст авляват т рите
раз кл онен ия на тунела?
— Н е зн ам. — Този въпро с не го вълнуваше в момент а. П ред очи те м у
вс е още сто е ше сма яното лице на М ариана, миг преди да изче зне в

194
па л аткат а си. Той подаде стъкл ото на Грегор. — Р азгледай го в нимател но и
в иж какво може да с е откри е по не го. В момент а не съм в наст ро ение да с е
за нимавам с подобни неща.
— В ръце те си имаме с амо полов инат а от решен ието. П ит ам с е ка кво ще
прав им ако не ни ка же ни що за зав кова.
— А з пъ к с е надявам, че ще ни от каже. Та ка пон е ще имам повод да
т ръгн а веднага по следите на Н ебров . — П о устни те му плъ зна зла усмив ка.
— С радо с т ще го пора зпит ам аз този негодни к.
С л ънц ето вече за лязваше. О ще с вли зането си в па лат кат а на равен а
Д жордън за беляз а А лекс, с една л на леглото на май ка му.
— Ти чай при с е ст ра си. Тя с е нуж да е от теб.
— Кой? М ариана ли? — Удиве н, А лекс вдиг на поглед. — За що?
— В ърв и бър зо при нея.
А л екс погледна кол ебливо към А на.
— Ще с е справ иш ли бе з мен?
Тя ким н а, гледайк и към Джордъ н.
— Н яма да ми липсва ни що. Н а ли синът ми е тук. Той щ е с е погриж и з а
м ен. — В думит е й с е дола вяше недвусми слена ирония.
А л екс излетя от па л аткат а.
— Ти си ми сърди т — започн а А на. — О бач е за мен държ ането ти е
напъл но нера збира емо. Съгласи с е, че не е ле с на работ а да вършиш
бе зобраз ия, лег на л не подв иж но по гръб.
— Н е, не ти с е съ рдя. — Той замълч а за миг. — Мариа на с е н уж дае от
м ом чето. Знам, че си болна, но от с ега нат атък ще т рябва да с е справя ш бе з
не го.
— М ариана ли те помоли да с е з астъ пиш за не я? Защо не е дошла с ама
при м ен.
— Н е ме е молила за нищо. Тя каз а с амо, че… Вчер а, след като си е
т ръгн а л а от тук, тя е в зела джеделара от колат а и го е скр ила в па латкат а
си. Д не с й го отнех.
— А ха. Значи те измъчват угризен ия и с ега ис каш да облекчиш болкат а
й. — Тя с е усмих на едва долов имо. — Двамат а с теб много си прили чам е.
Н еотдав на за беляз ах подобна ре ак ция и у с ебе си.
— Н е, не си прили чаме. А з не бягам. Н ито пък изо ст авям хорат а, които
с а ча ст от мен.
Тя с е в цепе ни.
— Е, най-с ет не из плю камъч ето. Само че ти побя гваш още преди да
ст ан ат час т от теб. Та ка не рискува ш да т е напус нат. — Тя поклати глава. —
Б е зп ол е зно е. Винаги ще с е намери ня кой, който да пробие защ ит ат а ти.
Н априм ер т аз и бел ка.
— А ти дръж момчето по-да леч от с ебе си. То не ти е нуж но.
— А м и отдели го ти от мен, ако може ш. Да не мислиш, че съм го
завъ р за л а нас ила за с ебе си?
— Точ но това прав и ш. П ривър зва ш вси чки ни към с ебе си.
Тя раз твори ш ироко очи.
— Повт арям — привъ р зва ш всичк и нас към с ебе си. П ит ай Грегор да л и
е т ака ил и не. О ткакто с е помни, ти т анцува по гайд ат а.
— С ега не разго варяме за Грегор. Ти ка за «нас». Точ но ти.
Той замълча за миг, след ко ето започн а бав но:

195
 — О т на й-ранно дет ство вс ек и Бож и ден ми с е втълпява ше едно и също
— че съм с е метн а л на майка си. Ето защо като поот р аснах че сто с е
зам исл ях з а теб. Защ ото разбир ах, че нямам поч ти нищо общо със
скъ поцен ния си родител. — При те зи дум и той с е усмихн а накр иво. —
Зна еш л и, дълго в реме направо го мразех. М ислех, че е пре кия т в инов ник за
см ъртт а ти.
— Н е, не знаех.
— А нов инат а, че съм го обв инява л не с праведливо, ме раз търси до ст а.
П очувствах с е из игран. Н амразих и теб. Не ис ках да идвам в Ка зан, но сл ед
дъл га и упорит а борба Грегор на лож и волят а си.
— Д а, з адач ат а му бе да те доведе тук.
— Когато те срещн ах, о съзнах, ч е предст а ват а ми за теб е отговарял а на
ис тинат а — ти бе ен ерги чна, пламен на, силна. Сигур но ще с е почувс тва ш
пол аскана, ако ти каж а, че за мен ти бе прите гател нат а сил а, която м е
за държ а. А по сле обикнах и Ка зан.
Тя понеч и да пр отег не ръка към него, но изр ажен ието на лицето м у я
спря.
— В съ щно ст ти изобщо не възн амерява ше да говориш по този въпро с.
За що тогава го ка за?
— Защото в инаг и си иска ла да го ч уеш от мен. Ето, с ега го чу. А що с е
отнас я до момчето… пусни го да с е върне при М ариана. За още един
пл ен ник няма място в т риумф а л нат а т и коле сниц а.
— Б оже мило стив и, нима мислиш, че аз… — За миг тя притвор и очи,
сл ед ко ето продълж и с разт р епера н глас :
— М ариан а зн ае, че може да в земе де тето, когато поиска. Тя лично
реш и да го о ст ав и тук.
— Н е ти вярвам. Каза, че си й го открад на ла.
— В т акъв случай сигурно е има ла няка ква сп еци а лна при чин а, за да не
ти каже ис тинат а. А с ега ще е най-добре да си т ръгне ш и да откри еш т ази
ис тина. Уж ас но съм уморе на, повярвай ми.
Б е пре бледняла цялат а и из глеж даш е из немощяла. За пръв пъ т той
о съ зна истин ски, че всъ щно ст тя вече не е съвс ем млад а. Ядо с а л го беше
ф актът, ч е е при нуде н да отиде при нея, з а да пре говаря. Бе подбра л
съ знат ел но думи те си и з а негова из ненад а опи тът му да зас егн е т аз и сил на
и ж изнен а жен а с е ока за повече от усп еше н.
— А ко съм с е и злъга л, т рябва да ти с е изв иня — рече той. — М ариана
бе направо вбе с ена и може да е ка за ла нещо, ко ето…
— Н е мога да от крия Мариа на — дол етя гласъ т на Алекс от в хода на
па л аткат а. — Да не е изля зла да поязди?
Д жордън скочи от мястото си.
— Н е е ли в лагера?
А л екс поклат и с амо глава.
За един миг Джордън с е озова извън па лат кат а.
— Тича й да пов и каш Грегор. Ще с е срещнем пред па лат кат а на
М ариан а.
— Д а, ето ги и специ а лни те й причин и — повтори А на з ад гърба му. —
Грегор м и каз а, че не е като о ст ана ли те жени. Беднич кия т ми Джордън,
зн ачи цял ат а т ази боле знен а изповед е била съвс ем излиш на. Заключва ш я в
кл е тка, а тя не ще да стои вът ре. О бза лаг ам с е, че твоят а бел ка с е е
отка за л а от нашат а закр ила.

196
 — М ислиш, че е изо ст ав ила Алекс? Н а този свя т има с амо едно нещо,
ко ето м оже да я на кара да го стори.
— А х, тунелът. Но на л и ка за, че раз полаг аш с джеделара?
— Д о с ега и аз си мислех т ака. Боже, измаме н съм. П ри те з и думи той
изл етя навън.
Грегор го очакваше пред па лат кат а на М ариан а.
— Н е е тук. Сряза ла е платн ището от зад и с е е измъкн а ла.
— Коня т й изче зна л ли е?

— Н ямах в реме да разп ит ам ст раж а, но мисля, ч е едва ли е тук. Има

една подробно ст — в зела е със с ебе си т ри от стъ клат а.
— Д а, пов реденото от Н ебров , онова, с ко ето ни и злъга и исти нск ия
джедел ар. Сигурно т ази но щ е прибр а ла две от стъклат а и е скр ила едното
извън па л аткат а.
— А с ега е по ела с джеделара към този зав ков . — Грегор подсв ирна
тих ичко с уст а. — Гълъ бчето ни е до стойна з а възх ищен ие. Добре свършена
раб от а.
— А з не й с е възхищ авам — с кръцна със зъб и Джордън. — И де ми да й
изв и я врат а. — Той с е обърна с гръб към па лат кат а. — Пов ика й Н ико и поне
още дваде с е т души. Да има и следотърс ач.
— За т ази раб от а по- добър от Н ико няма. Не бой с е, ще я откр ием още
преди зазоряване.
— Н е ис кам да я застя гам. П редпочит ам с амо да я следвам.
— И да прибереш всич ко с един удар. — Грегор кимна. — Случва с е
поня кога и да не мислиш с кра кат а си. Ест е стве но, за слугат а т рябва да с е
при пише на благотворн ото ми въздей ств ие върху теб.
— Д жордън обаче о ст а на с ериозе н и той продълж и: — Н е бива да й с е
съ рдиш чак толкова. Тя из полз ва про сто оръж ият а, с които разп олага.
— Н е, тя с е възп олзва от съст радан ието ми и от мекото ми сърц е, за да
с е подигра е с мен. Тя про сто ме из игра. Да, напълно си прав , наис тин а съм
вбе с ен. — С те зи думи с е обърна и с е отправ и към конет е. — След ча с
потегл ям е.

— Д ойдох да ти пожелая добър път — започна Грегор, влиза йки в

па л аткат а на А на. — Заръчах да те за карат обратно в Ре нгар.
— Д а де, ще ме хвърли те в някоя кола като чува л с брашно, на ли? —
отвърна А на навъс ено. — Крайно недо стойно з а един равен. Впрочем къде е
А л екс?
— Търчи нас ам- нат ам из лагера и с е опитва да помага на Н ико и на
вси чки о ст ана ли. Джордън ре ши да му намери раб от а, з а да откл они
м исл и те м у от М ариана. След като п о емем на път, ще т и с е на лож и да го
уте шава ш.
— С л ушам и с е подчиня вам, повелителю мой. — Тя с е усмихн а горчиво.
— Таз и задача яв но е под мои те възмож но с ти. Според Джордън е
до ст атъчно с амо да напра вя знак и всич ко ж иво с е т ръшва по чело пред
кра кат а м и.
— И ма не що вярно. — Той при клекн а до нея. — Но съм изне надан, че
точно той ги е прои зне съл.
— Б е направо извън с ебе си заради т ази белка. — Тя замълч а за миг. —
Н е е рав нодуше н към нея. Н е е с амо плът с ка ст ра ст.

197
 — Д а, но няма да си при знае. В момент а е направо бе с ен.
— Защото го е изигр а ла и е изче зна ла. Вероя тно си мисли, че всич ки
же ни в ж ивот а му с а го лъга л и. Всъщ но ст тя сигурно ме мрази. Бедното
м ом иче! Д вамат а с Джордъ н имаме една обща черт а — измъчваме хорат а,
които обичаме. — Тя сграбчи ръкат а му.
— Той ме смят а з а ня каква Ц ирцея. Но аз не съм т акава, на ли?
Грегор с е разсмя.
— А ко наи сти на беше Ц ирцея, аз щях да бъда първат а ти жертва.
Заприл и ча л ли съм вече на шопар ?
— М ного добре и зглеж да ш. — Вдигн а ръка и прокар а пръст по грозни те
бел е зи на л ицето му. — За мен в инаги си бил хубав .
Той подне с е ръкат а й към устни те си.
— Знам.
— Кол ко си суе тен.
— Ти в иж даш хубо ст, за щото на лицето ми е из пис ана оби ч. Вне запно
тя пом ръкн а.
— Д жордън ка за, че си з авър за н към колелат а на моят а т риумф а л н а
кол е сни ца.
— О , има ла си зн ачи т риумф а лна коле с ница, т ака ли? А аз пък си
м исл ех, че с а изхвърле ни веч е от упот реб а.
— О тговори ми че с тно… била ли съм его ист?
— Д а. — Той с е усмих на. — Н о не бих могъл да ж ивея бе з твоя
его изъм . — П риведе с е и я целуна по челото. — С ега т рябва да вървя.
Когато с е върна в Ренгар, те ис кам на кра ка. Р азбр а ли?
— Ще бъда здрава. — Тя сти сна още по- здраво ръкат а му. — Защо?
Той вдигна веж ди в недоумен ие.
— За що ми дава ш толкова много и вс е пак не всичко ?
— Н има не разбира ш? — Н еж на усмив ка озари лицето му. — Учудвам
с е, че до с ега не си отгатна ла отговор а.
— Е, казвай.
— М ного е про сто. И аз съм егоис т.
— Н е си. Ти с е разд аваш за всички.
— За щото ми до ст а вя удовол ств ие. Н има това не е проява на
с ебич но ст ? Винаги съм те обич а л, но не ис кам с амо част от теб. Когато бях
по- мл ад, си мислех, че това е до ст атъчно. П о сте пенно обаче о съзн ах една
ис тина — не съм от хорат а, които с е задоволяват с чаша, пълна до
пол ов и нат а.
— А з не съм ча ша, пълн а до полов ин а — възра зи тя о ст ро.
— В ъзмож но е срав н ението ми да не е много сп олучливо. Вероя тно
раб от ат а е т ам, че си била пълна догоре и в инаги си прелива ла. Н якога ти
не м и обърна в нимание, защ ото не бях хуб авец като бащат а на Джордъ н.
П ро сто бях покр ай теб — като ст аро овчарско куче, ко ето те следва по
пе тит е, където и да отиде ш.
Тя направ и опит да с е засме е.
— В с е па к по-добре овчарско куче, от колкото шоп ар, на ли? —
П регл ът на мъчит елно при те зи думи. — Джорд ън е прав . Н е съм добър
чове к. Зас егн а ла съм те дълбоко.
— Е, не е било нарочно. — О тново подне с е ръкат а й към устни те си. —
А по сл е, когато най- с етне забеляза съще ствуването ми, ти бе з ает а в
сра жени я с демон ите, които с ама изв и ка на бял свя т. Бе ре шила да докажеш,

198
че предст авлява ш не що. Ка зан т рябваше да ст ан е силе н и заможен, за да
прим ам иш сина си обрат но.
— И ти ми помогна да о съще ствя всичко това.
— Д а, помогн ах ти. Обаче не желая да с е с амоизмамвам и няма да с е
за довол я с подч инен а роля в твоя ж ивот.
— Н икога не си бил подч инен. Каж и ми как да те убедя ? Какво искаш
всъщ но ст от мен?
— В си чко. Н е ме з адоволява нищо друго — отвърна Грегор про ст ичко.
— И някой ден, когато с е спас иш от угри зени ят а и по стиг неш мир със с ебе
си, ще м и го дадеш. — Той с е и зправ и от мястото си. — Трябва да т ръгвам .
Ще ти из пратя А лекс.
— В нимавай — прошеп на тя.
— Р азб ира с е. Зна еш ли кой е т а ли сманъ т, който ме е пазил всичк ите
те з и годи ни? Егоизмът ми. Той ме е направ ил на й-предпазл ив ият човек на
зем ят а. — Грегор с е усмихна на смешливо. — Повт арям, а з ис кам всич ко.

Н ико с е върна от разу знава не.

— П о ела е с коня си на с евер. Ще мин е пре з планинат а. П огледъ т на
Д жордън с е спря на плани нскат а вериг а. Р усия.
— Зн ачи към Мо сква — произн е с е зами слен Грегор.
— Н е е речено. Зав ковът може да е скри т няк ъде до гра ницат а.
— А ако вс е па к ней нат а цел е Мо сква ? П ътят дот ам е дълъг и
изто щит ел ен. Особено пъ к за с ама жен а.
— Тя не е глупачка и сигур но си е в зела хран а.
Грегор повдигна невярва щ веж ди.
— И ти мислиш, че е в зела до ст атъ чно хран а за целия този път, т ака
л и?
— Тя уме е да с е па зи. Била е още дете, когато е усп яла да пре с ече пеша
цял а Монт ав ия.
— С л учая т с ега е съвс ем друг. П о пътя до Мо сква няма много с елищ а.
Н е м оже и да ловува. Според теб тя как ще…
— Н икой не зн ае да ли с е е от прав ила точно към Мо сква. — Той
при шпори коня си и о ст ав и Грегор и въпро сит е му зад гърба си.
Тя с е бе възпол зва ла от съст радан ието му, за слепи го и го обе зоръж и.
Н ямаш е да допу сне същото още веднаж .

Глава петн аде с ет а

— И вс е па к с е е насоч ила към Мо с ква. — Възду хът бе студен и от

уст ат а на Грегор изли за ха облачет а пар а. — Н е разбирам с амо откъ де
поз нава пътя. Според Н ико тя ся каш разп олага с ка рт а.
— Н е с е учудвам ча к толкова — обади с е Джордъ н. — О т май ка си тя е
нау чил а цел ия джеделар наизус т. Вероят но е полу чила съвс ем точни
указан ия как да разре ши и вторат а п олов ина на заг адкат а.
— М ного е студ ено. — П о сле продълж и с ве с ел тон: — Н о вс е още не
см е ус ети ш присъс тв ието на вълци. Ко ето е много добре. Защ ото пре з
зи мат а т е обикнов ено с а глад ни.
— М ъл чи, Грегор.
— О , с амо с е опитвам да опа зя джедел ара. Н ищо повече.

199
 — Знам аз какво ис ка ш ти.
— Д а, вълцит е с а ж ивотни, които притеж ават о ст ри зъби и яки челю ст и
и като те за хапят с тях, нищи чко не о ст ава от те б — ни кож а, ни плът. С ам о
като си помисля какво може да с е случи със скъпо ценн ото ни стъкло. Защо
не изпратиш Н ико да го наглеж да.
— Тя не бива да забележ и, ч е я следваме по пет ите.
— Ст рува си риска. Сигурно е съсредоточ ила сво ето в ниман ие в
пра зния си стомах и миеш единс твено ка к да о ст а не ж ива. По т ази при чина
едва л и ще й хрумне да гледа зад с ебе си.
Д жордън изру га.
В ъл ци те при теж ават о ст ри зъби…
П о дяволи те, вс е още не бя ха съ зрели вълци.
… и яки челю с ти, и като те захапя т…
— Н ико, т и т ръгва ш пред нас — обърна с е той рязко към мъж а —
Н абл юдавай я, но в нимава й да не за бележ и присъс тв ието ти.
— Тя няма ка кво да яде — отвърна Н ико. — Дне с имаше до ст атъч но
т рева за кон я, но пре з нощт а тя не е при готвяла хран а.
— С игур ен съм, че скоро ще ст игне до няко е с ело. — Грегор захапа с
на сл ада сочно парче печено. — А о све н това си има предо ст атъчно ме сце по
кока л ит е. Убеден съм, че някой и друг ден бе з храна няма да й с е от ра зят
зл е. — И здърпа къ с за ешко от ш иша и го подаде на Джордън. — Н а, в зем и.
Ул овът бе успеше н и з а ут ре с а ни о ст ана ли ощ е ше ст з аека. Н а сит стомах
по- л еко с е спи.
Тоз и дявол сигурно си мисле ше, че ще от ка же. Джордън грабна ме с ото
и го изгъл т а набъ р зо. По сле си в зе още едно парче.
— Тя гладува — обади с е Н ико с изв ин ителе н тон.
— В съ щно ст ка кво очаквате от мен ? — попит а Джордън
предизв и кат елно. — Може би т рябва да ида при нея и да й з ане с а храна. За
да раз бере, че я пре следваме. Н ие сме плътно з ад нея. Другат а с едм ица
си гурно ще бъде в Мо сква.
— Прав илно, да яде ча к тогава. Така им с е пада на жен ите. Н ека
ст радат — обад и с е от ново Грегор. — Тъй ще с е научат на смир ение и
веднъж зав и наги ще о съ зная т грехове те си спрямо нас, мъже те. Прав л и
съм , Джордъ н?
Д жордън изгледа вт рен чено Грегор и прои зне с а ясно и отче тливо:
— Р азб ира с е, прия телю . И то напълно.
И зправ и с е и с е отда лечи от огън я. Те зи двамат а, както и дългат а е зда
м у бяха дошли до гуша. Трябваше да с е успоко и.
Н о как ли с е чувс тваш е тя в момент а? Сигур но мислеше, че е с ам -
с ам ич ка в т аз и пустош. Той поз нава ше добре с амот ат а, не що по- лошо както
от гл ада, т ака и от ст раха. Глад.
И зру га тихо, з авъртя с е на място и т ръгна обратно към огъня. Грабн а
един от з айци те и с е насочи към дървет ат а, където бя ха привъ р за ни коне те.
— Н ико каза, че с е е разполож ила до ре кат а на чет ири мили оттук —
изв и ка Грегор след него.

Д жордън спря коня на изве с тно ра зстояние от огъня, зап а лен от

М ариан а и с е плъзн а бе зш умно от с едлото. Ка кво по дявол ите правя тук,
запит а с е той докато привър зваше коня на едно дърво. Взе зае ка от с едл ото
и си запробива път пре з горат а. Н ямаше предст ава как да й подхвърл и

200
ж ивотното, бе з да бъде за беля зан. Вс е пак зай ците не па даха от небето
направо в гърн ето, на ли? Може би…
Н ямаш е я. Беш е продълж ил а пътя си.
С пря в кра я на горат а, не много да леч от ярк ите пламъц и на огъня.
Зав ив кат а от овча кож а бе про снат а до горящи те цепен ици, но М ариана не
с е в иж даш е ник ъде. О бзе го ст рах.
В този миг я съ зря. Газ еше бо с а в плит кат а вода, а в дяс нат а си ръка
държеше ня какъв бе зф ормен клон, зао ст рен като коп ие. Запретнати те и пол и
бяха подпъхнат и на кръст а. Напомняш е му доняк ъде на А ртемид а от
ст енни я килим в лов нат а хиж а. Тя сто е ше с вдиг нато копие и с е в зира ше
съсред оточено във водат а, проблясва ща в сия нието на лунат а.
Н ещо с е ст релна на повърхно стт а, тя замахна с копието и не улуч и.
П о сл е з ача ка търпеливо. Вне запно проблясване от дяс нат а й ст рана.
И звъртя с е рязко и светкав ично замахн а към пъ стърват а. О тново пропус на
пл яч кат а и от ново з ача ка. Чак т рет ият й опит с е увенча с успех. Тя изда де
т риум ф а л ен кря сък, вдигн а рибат а в исоко във възду ха, и згаз и бър зо до
брег а и с е отправ и към огъня.
Д жордън с е прит аи в мра ка. Н а све тлинат а на пламъ ците вече не о ст ан а
и пом ен от т риумф иращ ат а ловдж ийка. Сма лен ото й лиц е но с еш е беле з ите
на студа — напомня ше му онова девойч е, с ко ето с е с блъска на в ремето в
Та л енка. Ц ялото й тяло т репер еше, а бо си те кра ка бяха по синел и от
студ енат а вода. О , Боже, колко ли в реме бе стояла във водат а?
Той прист ъпи импулсив но крачка напред, за да й даде топлина и
си гурно ст, да я сп аси от студа и глада.
В не запно спря. Защото тя с е справяш е с ама с т рудно сти те. За гънат а в
коженат а зав ив ка, М ариана клек на пред огън я и ра зкърш и енерги чно
горнат а час т на тялото си. Най- с етне с е по стопли, обърн а с е и хван а рибат а
с ръка. Б еш е огромен екземпляр, който щеш е да й стиг не пон е за два дни.
В ърна с е бе зш умно при коня си. Тя няма ше н уж да от него. П риспо соби
с е към ситуац ият а и с е справ и с т руд но ст ите. П о свой си начин тя бе сил на
като майка си. Той възс една коня и с е поне с е обратно към лагера. Бе яздил
дъл го в студ а, и то напразно. Би т рябва ло да с е почувс тва разочарова н и
ядо с ан. Но не! Защо ли изп итва ше т а кава гордо с т от нея?

Д жордън…
П о сред нощ М ариана отвори в про сън ица очи, из пълнен а с поко й и
довол с тво. Защо изобщо да с е т ревож и? Всичко щ е протече гладко. Та той
ще й про с ти вси чко. За щото тяхнат а разпр а не бе с ериоз на.
Н еоча кван силе н напор на вятър а накъдри воднат а повърхно ст и
пл ам ъц ите лумна ха по- ярко. Р азбуди с е окончат елно. П от реп ери от студ и с е
ув и още по-плът но в зав ив кат а. О тча янието я сгра бчи — по-мразов ито дори
и от вя търа. Вси чко е било с амо сън. Джордън няма ше да й про ст и нико га, а
и тя никога нямаш е да го помоли за прош ка. П ъти щат а им с е раздел и ха
зав и наги. Трябваше да с е примир и с т аз и ис тина и да с е пре бори с миговете
на бож а и ст рад ание.
Н о ка к да с е пребор и с един сън?

— Р ибат а вече е изяде на — обърн а с е Н ико към Джордъ н. — М исля, че

веч е ще напусне рекат а и щ е по еме към вът решно с тт а. — При те зи думи той
отправ и към Джордън поглед, изпълне н с на деж да.

201
 Н о отве т нямаше.
— П оразсъж д авах по този въпро с — продълж и Н ико. — Вчера М икел
уб и някол ко тлъс ти ф азан а. Мога например да я изпр еваря и да о ст авя на
пътя й един от тях.
Д жордън с амо поклат и глава.
Н ико смръ щи чело.
— Това няма да ни нав реди. Защото вс е пак тя няма да уз нае, че см е
бил и ние и я следваме.
— Ще ни нав реди.
Н ико и зруга ти хо, обърна коня и с е препусн а ст ремглаво.
— П о ка къв нач ин ще ни нав реди? — Грегор в пи поглед в Джордън.
— Може би искам тя да ст рад а.
Грегор поклати глава.
— Н е, не е отмъ щени е. П реди т ри дни щеше да й помогн еш, на ли?
Д жордън помълча з а миг.
— Тя т рябва да с е справ и с ама — обади с е най-на края.
— И за що?
— За Бога, на ли т ака ще й от немем плодовете на ней нат а победа —
изр игна Д жордън. — Прокле т да съм, ако о суетя по бедат а й. И една жена на
хил яда не е в състоян ие да измине т акова разстоян ие бе з помощ. Тя е
за сл уж ил а да с е справ и съвс ем с ама.
Грегор кимна с разбир ане.
— И нтер е сно. Значи вече не й с е съ рдиш, т ака ли?
— Н апротив , иде ми да я удуш а. Н о двете неща нямат нищо общо.
— И нтер е сно, интер е сно — повтори Грегор замисл ено.

— Ул ов ила е зае к. — В глас а на Н ико прозвуча гордо с т. Ся каш М ариана

с няка ква маг иче ска пръчка бе сътворила зае к от въздух. — Н уже н й бе цял
ден, но накр ая с е спр ав и.
— Това е добре. — Лицето на Грегор бу ква лно заси я.
В оин ите в от ряд а за шушу каха одобрително, всич ки въздъхна ха с
обл екчен ие. М лад мъж разкр ив и разочаровано лице и пъхна няколко монети
в ръкат а на един друг. Грегор с е обърна към Джордън :
— Д а с е над яваме, че ще бъдеш в съ стояние да укротиш с ам нашето
гъл ъ бче. О пасявам с е обаче, че едва ли щ е може ш да разч ит аш на подкре па
от Н ико ил и пък от когото и да било друг.
Д жордън ра збра много добре какво има предв ид Грегор. В продължен ие
на с едм ици хорат а от от ряда наблюдаваха с напрежение бит кат а й за
оцел яване и по ст епен но тя ги заплен и. С всяка ма лка по беда тя печ ел еше
вс е повеч е и повече ува жени ето им.
Б ел ка бе вече една от тях.
— А ка к стоят не щат а при теб ? — попит а Джордън Грегор.
— Ще сторя необходимото з а бе зопасно стт а на Ка зан. А ти?
— А з съ що.
— С игур ен ли си ? Н ие сме на два дни е зда от Мо сква. Дошло е врем е за
дей ств ие.
В душат а си даде право на Грегор. Н е може ше повеч е да наблюдава
бе зуч астно ка к М ариана с е бори с тоз и недружелю бе н свят — нерв ит е м у
веч е не издърж аха. Конфликтът помеж ду им ще ше да пламне отново, но
пре сл едването т рябва ше най-с етн е да приключи.

202
 — Н е с е бой. В Мо сква и а з ще бъда готов да сторя нео бходимото.
Н ейнат а цел не бе Мо с ква. Н а следващ ия ден тя з ав и на юг, а след това
и на запад.
В ран ния следобед Н ико с е върна при от ря да.
— Тя с е спря.
— Ще лаге рува ли на това място.
Н ико покл ати глава.
— М исля, че е до с тигн а ла целт а си.
Д жордън сти сна здраво ю здите.
— К ъде е това място?
— Н а т ри мили от тук. Има едно с ело, а на хълма с е издига гол ям
дворец. Завър за коня си в двора и изче з на вът ре.
— Н якой по срещн а ли я?
Н ико покл ати глава.
— Д ворецът е напълно изо ст авен. Яв но, че от дълго в реме е необ ит аем .
— В т акъв случа й предп олагам, че на ист ина е стиг на ла до целт а си. —
Грегор погледна бър зо Джордъ н. — Тръгваме ли след нея?
Д жордън приш пори коня си.
— Р азб ира с е, по дяволите.

Н ай-с ет не с е добра до своят а цел!

М ариан а облегн а ув ития в плат джеделар на с тенат а в предверието.
П рониз а я о ст ро чувс тво на облекчение. Защ ото до скоро я връхлит а ха
опас е ния, ч е няма да успе е.
Д ворецът отговар яше напълно на опис ан ият а на баба й. П огледна
на горе към изв итото бяло-зеле но мраморно с тълбищ е и в исок ите прозорци
на пл ощад кат а. Над нея могъщ крист а л ен п олюлей лееш е искр ящи сълзи.
П разн от а. Студ.
С якаш обит ат елит е на дворец а го бя ха напусна л и току-що. Врат ат а не
бе закл юч ена, маси те и столовет е не бяха покри ти с плат. Всич ко наокол о
тъ неше в дебел слой прах.
Тя с е с епна. Н якъде изскър ца не з аключе на в рат а. Н има е Н ебров ?
П рониз а я уж а с, но си спомн и нав реме, че в Кембъръ н никога не
за кл ючва ха врат ите. Н икой не с е о смеляваш е да гра би имущ е ств ото на
богатит е властн ици. А ко Н ебров я бе ше из преварил, в този миг тя щеш е да
стои срещу него очи в очи.
Затвор и в рат ат а и хлопва нето про ехтя из в исок ите помещен ия. Н ебров
не бе тук, но тя не з нае ше всъщно с т с колко време ра зпола га. Н е започ неш е
л и веднаг а работ а, ще ше да чака до следващ ия ден. Стъ клото т рябва ше да с е
нам е сти докато слън цето гре е на небо свода.
Н абърчи ч ело и с е опит а да си припомни съвс ем точно указ аният а на
май ка си… да, за лат а вляво води към пара клис а. Взе джеделара и с е спусна
по коридора.

Д жордън запря коня в поднож и ето на хълма. Дворецът, облян от яркото

сл едобедно слънце, искре ше във всичк и цветове на дъгат а. С
кл а сици сти чнит е си колони и преле с тни те ст ра ничн и крила, увенча ни с
ко си по крив и, покрит ият със сн яг и лед сив мраморен гра деж бе издърж а н
по- скоро в елинск и, отколкото в рус ки стил. И стин ски сн ежен дворец. О т
ст рехит е в исяха дълги леден и в исулки. Камен нит е плочи по двора и

203
че тири те с тъпа ла, воде щи към глав ния в ход, бяха гладк и като огледа л о.
Тън ка коричка лед покриваше и редицат а многобагре ни ст ъклопи си,
за емащ и целия ф ронт на по ст рой кат а. Всяка от тях при пламва ше като огън в
обков от крист а л.
Коня т на М ариана бе ше привър зан за една художе с твено украс е на
кол о на.
— П л ячкат а е пред на с — обади с е Грегор. — Н ападаме ли?
— Н е, наст ани момчет ат а в с елото. Ще отида с ам.
— О , ка ква смело с т, каква жертвоготов но с т.
Д жордън с е пре стори, че не е чул подигравателн ите слова.
— И попит а й с еляните да ли скоро не с а с е мяркаш чуж д и хора наокол о.
Н ебров не бива да ни изн енада.
— Ще направ им нещо по-добро — предлож и Грегор. — Ще заръ чам на
Н ико да с е върне наз ад и да с е огледа за онова прия телче.
Н ико про ст ена с пре сторено отчая ние. Грегор обач е не му обърна
в нима ние — погледът му с е заре я по бе збройни те кули на Мо сква.
— Тоз и дворец не е ни как да леч от града. Не е изключено да от крием
тук ня кой от ръкав и те на тунела.
— О бза ла гам с е, на какв ото ис каш, че си прав — рече Джордън.
Грегор с е обърна към Н ико.
— Ел а, прият елю . Да потър сим кварт ири з а те зи храбри мъже.
Ли цето на младия мъж с е из крив и в гримас а.
— А да ли аз ще имам пре з нощт а покрив над глават а, това не те
ин тере сува, на ли?
— За ут ре ти обещавам топъл огън и суха кварт ира — успо кои го
Грегор. Вдигна ръка за поздр ав и добав и по по сока на Джордън : — Ут ре щ е
нам и на оттук. Лю боп ите н съм да в идя да ли ще т риумф ира ш или про сто щ е
оцел е еш.
Д жордън ги про следи с поглед докато с е спус ка ха по хълма към с ел ото.
П о сл е отново с е в зря в двореца.
Тя с е намир аше зад те зи с тени. Н е след дълго ще ше на й-с етне да я в иди
и да разговаря с нея.
Той подкара коня на горе към двореца.

П ристъ пи пра га и в съ щия миг нещо с е стовари върху тила му.

М ариан а дебне ше зад в рат ат а и щ еше да го улуч и по глават а, ако не с е
бе извърн а л свет кав ич но, съз ирайк и на пода сянкат а на няка кво дърво.
Ударъ т не бе силен, но вс е пак ус ет и о ст ра болка.
Тя замахн а отново, но той усп я да сгр абчи дървото и да го изт ръг не от
ръце те й. Оръж ието й с е ока за ч аст от голям клон.
— Трист а дяволи, з нач и ис каш да ме очис ти ш, т ака ли?
Тя с е извъ ртя светкав ично и понеч и да побег не, но той успя да докопа
ко си те й и я за кова на място. Вся ка дру га же на на нейно място ще ше да
из пищ и от болка, тя обач е не издаде и стон. Вме сто това с е извърна ряз ко и
с всичка сила в пи зъби в ръкат а му.
И зпус на ко с ите й и тя с е завт ече към стълб ището.
Успя да я сграбчи отново на ше ст ат а крачка и я принуд и да колени чи. В
сл едващ ия миг тя вече лежеше по гръб. Възс една я и притис на ръц ете й към
пода.
— П усни ме ведн ага!

204
 — Н яма да ст ане.
— Ка ква съм глупач ка с амо — промълв и тя. — Сама те доведох до тук.
Трябва ше да с е до с етя, че… — О тново с е опит а да с е и зскубне. — И вс е пак
ням а да п олучиш нищо, разбра ли?
— П ре ст ан и да с е съ прот ивлява ш! Сама си прич инява ш бол ка.
О чит е й з абле стя ха гн ев но.
— Може и теб да те заболи.
— Мен не — отвърна той грубо. — Може и да не си забеляза л а още, но
пол ожени ето, в ко ето с е нам ираме, започва да ми допада.
Тя с е в цепе ни, о съ знава йки, че той говори исти нат а. Бе въз буд ен и това
с е в иж даш е с про сто око.
— Знам, че няма да ме насили ш — прош епна тя. — Н яма да го сториш.
В този момен т той не бе напълно убеден в прав от ат а на думит е й.
В не запно лумна лат а бит ка с е превърн а в отдушн ик з а нат ру панат а от
м е с еци нас ам ст ра ст и яро ст. Н е бе в състояние да раз съж дава разум но, тъй
като с всяка измина ла с екунда ст рас тт а го прити ска ше вс е по- настойч иво.
Б едрат а м у с е отърква ха сла стно в бедрат а й и не бе в съ стояние да спре
напорис тия им ход.
— С игур на ли си ?
Студена т ръпка прониз а тялото й.
— П ознавам те.
— А з съ що си мислех, че те по знавам. — Устнит е му с е плъзна ха по
в рат а й. О т нея с е но с еше мирис на вя тър и на бор, приме с ен с о стър аромат
на още не що — не усп я да уст а нов и точно какво. Но вс е едно. Тя мири шеше
на же на и това уха ние бе по- въз буж д ащо, от който и да е парф юм на този
свя т. Ез икъ т му с е плъзн а във вдлъбнатинат а под брадич кат а. — Но това не
те възпря първо да ме из играе ш и второ, да с е опит аш да ме убие ш.
— Н ищо подобно. И сках с амо да те отклоня от…
Б едрат а му с е задв иж иха наново в позн атия ритъм.
— Д а ме отклон иш от какво? О т това ли? И защо, моля? Та ти не ис ка ш
ни що друго, о свен да обв иеш тялото ми с кра кат а си. Н е е ли т а ка?
Р азт ре перан а, тя по е дълбоко дъх.
— Д а, ис кам. Но няма да с е поддам. Н е щ е позвол я да с е превърн а в
отду шник на яро с тт а т и. Н ито ти щ е упраж н иш на силие върху ми, нито пък
аз ще с е о ст авя да ме прелъст иш отново.
— Е, същат а т ази битка вече сме я водиш в Д елуи нд.
— Д а, но с ега аз съм по-силн а.
Той я изгледа изпит ателно.
— Така е. Веч е си по-силна. — Вне запно с е усмих на широко. — Но не
ти л и е идва ло на ум, че по този начин борбат а помеж ду ни ст ава още по-
ин тере с на?
— И скам да с е из правя! И пре ст ани да ме из те заваш в т ази поза.
— Н е ти ли харе сва? За щото на мен ми харе сва. Ус ещам вс еки твой
м ускул , вся ка заоблено ст на тялото ти. М исля си, че ако проник на в теб
с ега, в т а зи поза, ти щ е с е почувс тваш пре красно. Спомня ш си кре сл ото,
на л и… изпънати те крака, огромното желани е, ко ето те изпълваше ? Всичко
ся каш е пред очи те ми.
— И скам да ст ана — изт ръгн а с е от гъ рлото й. — А ако си реш ил да м е
из насил иш, стори го не заб ав но.

205
 Н ямаш е да е из насилване. Защ ото тя цялат а т репер еше от ст раст.
П огл едът й с е впи в лиц ето му.
— Н аправ и го! И ли ст ан и!
Н е ис каш е да я пуска. В този миг о съзн а ясно, че всъщ но ст никог а няма
да я пусне. Докато е ж ив . А дори и в следващ ия си ж ивот. Това прозр ение го
на кара да с е разт ре пери.
— Ка кво има? — попит а тя подозрит елно.
Н е м оже ше да я о свободи. Н о пък ако с е опит аш е да я задърж и насил а,
тя нико га нямаше да о ст ан е при него.
— О, много нещ а — отвърн а той с мрачн а ирония. — По-добре ще ше да
е, ако не ми бяха дошли на ум тъкмо в този момент. — О тпусн а ръцете й,
отдел и с е от нея и от скоч и вст рани. — А с ега ст ава й.
Б е см аяна от т ази тъ й из ненадваща победа и о ст ана да леж и.
— Каз ах да с е изпр ав иш — повтори той рязко. — И не ме гледай т ака,
за Б ога. А х, ка к ми с е ис ка да… — Н е продълж и, а с е отм е ст и още по-да л еч
от нея.
Тя с е пои зправ и бав но и отм етна ко си от лиц ето си.
— За що…
— Тук е студено като в гроб ница. — И зправ и с е на кра ка и с е спу сна по
ст ъпа л ат а. — Ще доне с а дърва и ще си наклад ем огън. Вече си успяла да с е
огл едаш наоколо. И ма ли тук няко е по- ма лко помещен ие, ко ето да с е
затопл и по-бъ р зо?
Тя по соч и към една от врат ите, разп оложен а от ляват а ст ра на на за лат а.
— Там има камина.
Той кимна.
— И не с е опи твай да бяг аш. Грегор и момчет ат а с а в с елото. Ще те
на стиг нем много бър зо.
— Н е бой с е — отвърн а тя сдърж ано. — Н яма да бяг ам. Н е и преди да
свърша онова, за ко ето съм дошла тук.

Б радват а и зсв истя във въздуха и с е з аби мощно в дървото. Джордън

за махна отново сяка ш има пред с ебе си в раг. М ариана го наблюдава ше от
прозореца и в момент а на удара подскочи и зплаш ена. Знаеш е, че бе много
раз гневе н, но този избли к на яро ст бе направо уж асява щ. Уж а сяващ и
съ щев рем енно тъй плът ски чувствен.
И зригващ вулкан. И знач а лен като бога на огън я Хе ф е ст, размаха л
не истово своя чук. И при вс е ки пореден удар те зи и зпъкн а ли, п от ръпва щи
ж ил и и м ускули, от крояващ и с е из под чер нат а риза. П редст ав и си отново
сц енат а на стълб ищат а — про снат а на пода, а той върху нея. По тялото й
прол ази гореща вълна.
О гром ен чу к, бие щ бе змило стно по накова лнят а. Н е, нямаш е да по звол и
да с е превърне в някаква бе зд ейна на кова лня. Н апрот ив , ще ше да отвърне на
уд ара с удар. Защото о съ зна опас но стт а — от всяко негово доко сване вол ят а
и ом екваше невъзв ратимо.
Той раз бираш е отли чно какво чувс тва тя. Вин аги е предугаж да л и най-
съкров ения й от клик. Знаеш е той, че може да я прит еж ава вина ги, ког ато
пои ска и въпреки всичко я пусна. Защо?
Д жордън нат руп а цеп ениц и в камин ат а, слож и подп а лки и зачат ка
огн ивото.
— Ка кво зн аеш за този дворец?

206
 — Б ил е собстве но ст на цар П авел.
— М ай отд ав на нико й не е ж ивял тук.
— Та ка е. П ре з 1801 година цар ят ст ава же ртва на прев рат. Та зи сгр ада
обаче е по ст ро е на от работни ците, учас тва ли и в прокопава нето на тунел а.
Ето з ащо царското с емейство и до ден- днеше н не подоз ира з а
съ ще ствува нето на двореца.
В този миг огъня т с е ра зпа ли и пламъци те с е изв иси ха на горе.
— Д а, а работ ници те след това били уби ти.
— Д а.
Той прикле кна пред каминат а и с е вторачи в пламъцит е.
— Зн ачи, тоз и дворец е ключа л кат а към ключа, на ли?
Тя не отговори.
Той не откъсваше поглед от огъня.
— К ъде е джеделаръ т, М ариана ? — попит а ти хо.
С ега вече може ше да му ка же. Реш еше ли да го потърс и, щеш е да го
открие със сигурно с т.
— В пар аклис а. Искаш ли да го в иди ш?
— Н е с ега. — Той с е из прав и и разбърка ж арават а. — Н адявам с е по-
къс но да м и го даде ш с ама. Н е искам да ти го отнемам на сила. — С те зи
дум и той с е обърна и с е от прав и към врат ат а. — Гладна си, на л и ?
Н агл еж да й огъня, а аз ще доне с а храна.
Д а бе ше с е появ ил с амо ча с по-късно… Задад е си въпро с а да ли ще им а
до ст атъчно време да из тич а обрат но в параклис а и да довърш и започн атото.
Н е. О ст ава ше й нема лко работ а. П ък и той не биваше да я завари т ам преди
вси чко да приключи.
В съ щно ст не това бе ис тин скат а при чина. И скаше да пре кара цял ото
това в рем е с не го. Ако раз береш е какво е сторила, той нямаше и да я
погл едне повече. Желан ието й бе толкова скромно, че не бива ше в ни какъв
сл уч ай да го пропус ка.
Когато той с е върна, огъня т пламт еше вече ярко и студъ т бе победен.
Той пол ож и дис агит е си върху камин ат а и з ахвърли п а лтото.
— С нех с едлото от коня ти и го з аведох в коню ш нят а. Н е биваше да го
о ст авя ш толкова в реме на студа.
— Тъкмо щях да го в зема, когато в и в идях долу с Грегор — опит а с е да
с е за щи ти тя.
— И в тоз и миг си в зела решени ето да ра збие ш чере па ми, на ли?
— Ка зах ти, че не съм иска л а да т е заб оли.
Той потър ка тила си.
— Н ам ерен ието ти не с е увен ча с успех.
— Н аис тина ли ти причи них бол ка?
— И ка к още. — Той я погледна в нимат елно. — П роявяваш за грижено ст
към м ен. Ст ран но. М ай тук с е кр ие не що друго.
— Н е. — Тя прис тъпи към дис аг ите. — В момент а не. Защ ото съм
гл адн а. Ще одера зае ка, а пре з това в реме може ш да направ и ш ши ш.
— Н а л и з атова съм в зел онз и клон, с който с е кане ше да ме очисти ш.
С едни и си почин и. Ще с е оправя и с ам. — П огледна към столовете,
покр ити с дебел слой прах и добав и: — А ко вме сто на някой от столовете
с еднеш на намет а лото си върху пода, няма да с е из цапаш.

207
 — С едмици наред вече не обръщ ам в нима ние на чи стот ат а. — Въпреки
вси чко обаче тя по следва съвет а му и с е разполож и пред огъня. Той за дял ка
единия край на клон а. — Грегор къд е е?
— В с елото. Ут ре ще дойде тук, за да провери да ли съм още ж ив . —
Устн ите м у ув ис наха меланхолич но. — Ще му каж а, че едва съм с е отърва л .
— Погл едът му с е плъз на по лицето й, след ко ето с е спря върху голем ия
ова л е н прозорец на от сре щнат а ст рана. П ъст роцветн ият стъклоп ис
изобраз яваш е огромно сия йно слън чево кълбо, за ля зващо зад пурпурни
хъл м ове. М ногоба грени те слънч ев и лъч и, ст руящи от стъклат а, с е събир аха
в средат а на ст аят а и образува ха светл а окръж но ст върху дъбов ия парке т. —
И зкл ючител но крас иво. П роизведени е на баба ти ли е?
Тя ким н а гордо.
— В си чки стъклоп иси в този дворец с а дело на ст ара майка. Бил а е
из кл ючи телна, на ли?
— Така е. — Той отново с е загледа в прозореца. — Според мен обаче
твои те с тъклопи си в Кембър ън с а още по-добри.
О чит е й с е ра зшир иха.
— Така ли мисли ш? — попит а тя не вярващ а на ушит е си. По сле покл ати
гл ава. — Н е, не е вярно. Тя бе изключит елен творе ц. П о-добър от нея не е
има л о никог а.
— С из ключе ние на М ариан а.
— Н аис тина ли мисли ш т ака ? — прош епна тя.
— Н аис тина.
П очувства огромен прилив на щ асти е. Той изра зяваш е ис тинс кото си
м нен ие и дори думи те му да не от говаря ха на ист инат а, похва лат а от уст ат а
м у бе нещо прекра сно.
— Трябва да в идиш стъклоп иси те в пара клис а. Н ай-добри те й работ и.
— Д а, и джеделарът с ега е т ам.
Усм ив кат а й угас на. В кра йна сметка всич ко опира ше до джеделара и
пом рач аваш е радо с тт а.
Тя отклони погледа си.
— Д а одера ли зае ка? П ре з по беднит е няколко с едмици придобих добър
опи т.
За м иг тя си помисл и, че Джорд ън няма да с е отклони от темат а на
раз говора им, но той с амо с е усмихна.
— Знам. — Коле нич и пред ками нат а и продълж и с протя жен глас : —
Р азб ира с е. Та зи груба работ а е под мо ето до стойнство.
Тя долов и отново он зи небр еж но на смешлив тон, който позн аваш е
добре още от Кембърън и наст р о ен ието й веднаг а с е пов иши. С блъсъкъ т
пом еж ду им бе не из беже н, но вс е па к й дад е от сроч ка.
— Я ж . — Той намръщи чело. — П очти нищо не си слож ила в уст ат а.
— Тол кова ми стига. — Н е го лъже ше. Н аис тина хапна съвс ем ма лко от
за ека, който опекоха на ши ша, но с е почувс тва сит а. П ре з по следните
с едм ици с е бе хранила о скъд но и с ега нямаше апет ит. — Ост ан а лото е за
те б.
— Убеден съм, че си гладна. О т вчера хапка не си слож ила в уст ат а си.
— А ти откъд е зн аеш ? — Спря и поклат и глава сяка ш с е до с ет и за
не що. — Н има пре з цялото в реме сте били близо до мен?
— С ам о Н ико — отвърна той.
— Кол ко съм глупава. Н ищо не съм за беля за ла.

208
 — Н е е т ака. Н ико е извънредно опит ен следотърс ач. Н ие, о ст ан а л ит е,
по стоян но изо ст авахме с по няколко мили от него. П овечето мъже в тв о ето
пол ожени е не биха с е справ иш т ака добре. — Той с е загледа в огъня, а сл ед
това заговори отново. В дум ите му с е долавяше смущ ение. — Гордея с е с
те б.
Удиве на от чутото, тя разтвори широко очи.
— Н аис тина ли?
— Д а.
— И за що?
— В ероят но зар ади няколкото твои не зн ачи телни каче с тва, които с а м и
направ ил и в печатл ение. Например ти ни кога не с е предава ш. П ритеж аваш
о ст ър ум , съ чет ан с лъвска храбро ст. А да, има и още една причин а. — В с е
още не я поглеж даш е. — Ти ми принадл еж иш.
Тя веднага с е сте гна.
— Н е ти принадл еж а. Ясно ли е?
— Е, наис тина не ми прина длеж иш вс е още, но и това ще ст ан е. — Той
вдигн а очи и погледи те им с е с блъска ха. — М ариа на, искаш ли да ст анеш
м оя жен а?
Тя го и згледа вт ренче но, невярваща на уш ите си.
— Ка кво? Да с е омъж а з а теб ли?
— Това е един ствен ият начин да те за държ а при с ебе си. Н ай-с етн е
о съ знах, че ти никога няма да нару ши ш даден ия обет.
Б е тол кова объркана, че бук ва лно изригн а първото, ко ето й дойде на ум .
— Н о май ка ти е на рушила своя!
— И ма ла е свои те о снован ия. Баща ми беш е подлец. Не съм глупак и не
възнам ерявам да по следвам пример а му.
— Н е говориш с ериозно, на ли?
— За що мисли ш т ака ?
— Ти си дукът на Кембърън и знае ш отли чно, че бракъ т ти с мен е
невъзм ожен. П о съслов ни при чини.
— А, повярва л а си знач и на възмути телни те глупо ст и, които т и е
надръ нка л а Дороти — процеди той грубо. — Запомни обач е, че щом за м ен
този брак е редовен, всичко друго о ст ава на заде н план.
Тя поклати недоверчиво глава.
— М исли ш, че не си до стойна за мен ли? — попит а той.
Тя в ирна брадич ка.
— Изобщо не мисля т ака. Дори е много вероятно да съм твърде добра за
те б.
Той с е разсмя.
— Зн ачи сме на едно мнение по този въпро с.
— Д а, но… Хорат а ще…
— Д о гуш а ми е дошло да с е съобра зявам с «хорат а». — При те зи дум и
л ицето м у помръкна. — Искам те за жена и ще т е в зема.
— За щото не искам да съм твоя лю бов ниц а, т ака ли?
— С ега вече това не ме задов олява. Дори и да с е съгласи ш. И скам нещо
повече.
— И за що?
Той с е умълча сяка ш тър си точни те думи.
— За щото те обичам — произн е с е с неохот а най- накрая.

209
 О бзе я бе змерна радо ст. Бе ня какво чудо, невероя тен подарък. П риис ка
й с е да… ка заното от него на ист ина не бе за вярване.
За м иг този порив на щас тие я поне с е със с ебе си, но в не запно я
прон иза боле зне нат а мисъл, че щ асти ето е нео съще ств имо. Започн а да с е
за душава и преглъ тна мъчит елно.
— А х, колко уме ст ни слова!
Той изру га т ихо.
— М ъдри слова! Н икога пре з ж ивот а си не съм спомен ава л думат а
л ю бов пред жени те, а ти ми говори ш за «уме с тни слова». Н апротив ,
неум е с тни с а. Да не мисли ш, че ми е по сърц е да правя т ак ива и злияни я?
И зпи твам направо адска бол ка.
Н аис тина болеш е и т а зи бол ка нар астваше с вс еки измин а л миг.
— Каз а с ам, че не съм глупава и вс е па к очаква ш от мен да ти
повярвам , на ли? — изт ръгна с е от уст ат а й. — Джордъ н, няма да позвол я да
м е и зигра еш още веднъж . — С усили е на волят а успя да спре т реперен ето на
уст нит е си. — Вина ги съм те смят а ла за откровен чове к. Про сто не мога да
повярвам , че по сяга ш към лъж ат а, за да с е докопаш най- с етне до джеделара.
О чит е му пробле с наха гнев но.
— Б оже мили, т а аз ощ е с ега мога да си в зема проклети я джедел ар.
За щото той е тук, в този дворец.
— Д а, но не зн аеш какво да прав иш с него. За т ази цел съм ти нуж на а з,
на л и?
— Д а, н уж на си ми. Н о не по т ази при чина. А ко с е на лож и да реша
за гад кат а, щ е с е справя някак си и с ам. А ко ли пък не усп ея… — Той спря
в не запно, съзира йки изражението на лицето й. — Само си губя времето. Ти
и бе з това ми нямаш ника кво доверие.
— Д а, и то с пълно о снование.
Той с е усмихна горчиво.
— О, да, разбир а с е. Доверие е до ст а силно ка зано. Ясно ми е, че
т рябва да докаж а искр ено с тт а си.
Тя с ам о поклати глава.
— Н яма веч е в реме за т акива нещ а.
— Гл упо ст и, пред нас е цялото в реме на свет а. — Той усп я да с е
овл аде е. — Да при ключим веднъж з ав инаг и с цялат а т ази история и по сл е
ще поис кам ръкат а ти както му е редът.
Когато приключеха с цялат а т ази история, той нямаш е да ис ка дори и да
я погл едне. П рииска й с е да прот егне ръка към него, да го доко с не и да
поп ие неговат а топлин а, за да с е пребор и по-ле сно с мразов итото бъдещ е,
ко ето я оча кваш е.
— Н е!
Той стис на ядов ито ус тни.
— С м ири с е. Ще успея да те в зема. Склонен съм дори да действам по
норм и те на Дороти — коректно и цив илизовано. П о дяволите, какво
всъщ но ст искаш от мен ?
— И скам онова, ко ето с е случи в Д елуи нд — изр ече тя с не сигуре н
гл ас. — И то с ега — добав и след кратка пауза.
Той с е стъп ис а.
— В ъпре ки недовери ето си към мен?
Тя ким н а утвърд ително с глава.

210
 — Д оверието няма ни що общо с те зи нещ а. Знам ко е щ е ми до ст ав и
удов ол ств ие и ко е — не.
— Зн ачи за те б съм с амо игр ачка за удоволс тв ие, т а ка ли?
— Д а не би в Д елуинд да си иска л от мен не що по-ра злично ?
— Е, не съвс ем. Че с тно ка зано, по това време не бях съвс ем наясно с
м отив ите си. — Той повдигна рамене. — Но вс е па к нямам нищо прот ив
от реден ат а ми роля. И т ака, събл ичай с е.
С ега вече тя го изгледа ст ъпис ано.
— В иж дам, че т ръпн еш от жел ание и затова нека не губим в реме със
събл а зняване и други ф окуси, а да започваме. — Той си раз копча ри зат а. —
К рас ив и сл ова съ що не с а нуж ни, на ли?
— Н е си спомням няко га от уст ат а ти да с а излиз а ли красив и слова. —
И наис тин а, той говореш е прямо за плът с кат а лю бов , думит е му пареха от
чувс твено с т и ст раст.
— Д а, но ти в инаг и си ги из слушва л а от край до край. И то, нао ст р ил а
уши като първа Венер ина по следовател ка. — Зад прив ичн ия насм ешлив тон
с е прокрадваше о ст рот а. Той до събл ече риз ат а си. — До с ега никоя не с е е
съгл а сява л а по-охотно от теб.
— Я в но, ис каш да ме з ас егне ш.
— Защо мисли ш т ака? Е, добре де… — Устн ите му пот ръпн аха. — Има
л и изобщо някакво зн аче ние? — Той прис една и за събува ботуши те си. —
П оняког а един ма лъ к с блъсък може да бъде твърде възбуж д ащо въведение
към лю бов нат а игра, не мислиш ли?
И маше зн ачен ие. Тя не желае ше огорчени ето и бол кат а да помрачат т ази
по сл една тяхна сре ща.
— Н о може би с е лъж а и ти очакваш не що повече от мен.
Ре ши, че го е обид ила, но всъщно с т да ли наис тина разп олага ше с т акава
сил а. Н е биваш е в никакъв случай да приема желан ото з а действ и телно с т.
Тук и с ега той бе неин против н ик. Сне намет а л ото си и го полож и на пода.
— Н е, не искам нищо повече.
— Н е ис каш ли, дяволи те да те в земат? — В погледа му лумна ха
пл ам ъц и. Той с е зад ъха. Стори й с е, ч е Джордъ н буква л но за лепва на лицето
си мас кат а, съч ет ава ща похот и насмеш ка. Той с е облегна на зад на стола. —
Е, в т акъв случай ще т рябва да по съблечеш не с амо намет а лото. Започва
ма л ко да м и до скучава. Да ти помогна ли?
— Н е — с ра зт репер ани ръце тя започна да разко пчава роклят а. —
М исл я, че ще с е справя и с ама.
— Ето, на това му с е ка зва не зав ис им дух. Н е съм ли ти ка зва л колко с е
възхи щавам от това тво е кач е ство?
— Д ори и когато с е ст арае ш да го унищож иш, т а ка ли?
— Н е съм с е и опи тва л да пот искам духа ти. П ро сто ис ках да го в карам
в определ е ни рамки и скромнат а ми лично с т да бъде един ствен ат а, която да
м у с е насл аж дава. — Той с е из прав и на крака, сва ли и о ст ана ли те си дрехи,
сл ед ко ето непри нуде но с е раз полож и на ст арото си място, гол от глава до
пе ти. — Веднаж бях на оф ициа лно по с е щени е в двора на маро канс кия
сул т ан. Той притеж аваше великолепе н дворец, в който съхранява ше и своите
прел е стн и биж ут а. По онова време не му зав иж дах. — Погледът му обхвана
гол ото й тяло и гласът му предре зг авя. — С ега обаче наис тина му зав иж дам .
Ще бъдеш ли т ака лю бе з на да отид еш в средат а на помеще нието?
— За що?

211
 — За да т и с е насл адя. О бещавам, че след това и аз ще ти до ст авя
на сл ада.
Тя с е отправ и бав но към средат а, ус ещ айки съвс ем о с е зателно погл еда
м у върху гърб а и за днит е си част и. Спря рязко на място и с е извърна към
не го.
— Но това е сме шно. П риличам на робиня, за която с е провеж д а
надд аван е.
— Какво против но предположение. И то от уст ат а на една тъй
не зав и сима жена като те б. Н е съм има л подобни намер ения. А с ега, ако
обич аш, още няколко с тъпки напред.
Тя с е поколеба, но в следващи я миг о съ зна зам исъла му. Н аправ и още
че тири стъп ки и с е озова в о све тени я пъс тър кръг, образува н от слънчев и те
л ъчи, прон иква щи пре з прозореца. Ус ети върху голото си тяло топлинат а на
сл ън цето.
— В ел иколе пно — промълв и той. — Ти си като рус а лка, изплува л а от
м орск ите дълбини.
С веде поглед, огледа с е и почувс тва лека въз буда. Стори й с е, че тя
с амат а е някаква дру га жена, по чието тяло с е пре с ичат бе зброй а лен и и
зл атис ти л инии, прели ващи тук- т ам в при глушено розово и лилаво. Ко сит е й
с е ст ел еха т еж ко и сла стно върху рамене те. Какъв ли бе цве тът им на това
о све тл ени е? Тялото й изглеж да ше няка к чуж до, сяка ш при надлеж и на дру га
же на.
— Р ус а лки те т рябва да с а хладни, а плътт а им със синкав от тенъ к. Ч у
как с е и зправя от мястото си.
— Може на твоите ст ъклопи си и да с а т акива — обади с е той, — но
м оит е м орски дев ици с е къпят в слънчева светли на и не с а ни как хладни.
П ристъ пи в слънч ев ия кръг и я пре гърна силно. Голи. Въз буд ени.
П рел е с тни. Ст ран ите му бяха хлътн а ли, а от светли те му очи ст руе ше
све тл ина.
— Н е е ли прекрас но? Каж и, в момент а не приличам е ли на ф игури,
изобраз ени на стъ клопис ?
— Н е, не е т ака. — Тя преглът на т еж ко. — Ст ъклопис а т рябва да с е
изл ага свободно пред погледа на хорат а.
— Р азбирам, вероятно в тоз и си в ид не съм за пред хорат а. — П огледът
м у с е пл ъз на към бю ст а й — Впрочем ти съ що, скъ па.
Р азбр а добре какво ис ка да й ка же. Тялото й някак набъбна и когато го
погл една, меж ду бедрат а й с е разля топли на. В си янието на пламъ ка той
из гл еж даш е ст ро ен и мускуле ст — на й-кра сив ия, привле кател ен и чувствен
м ъж , когото бе среща л а няког а.
— В сичко това ти хар е сва, на ли ? — прош епна й той. — Всъщ но ст за що
не ? Н е ти ли с е е случва ло, когато създ аваш своите крас ив и стъ клописи, да
с е почувстваш ся каш ча ст от тях? — Той пристъ пи крач ка към нея. —
Убеден съм, че пон е си си го пожелава ла. — Направ и още една крач ка. —
С ега е мом ен тът да го по с тиг неш.
П ри те зи думи тя с е разт р епери цялат а и с е почувства ма лка и
не зн ачи тел н а — ист инс ка бе зпомощна жен а.
Той по е ръкат а й и я подне с е към тялото си.
— В ин аги съм те рев нува л от работ ат а ти. За беля за ла ли си? — Р ъкат а
м у с е скл ючи около нейн ат а. — Н е иска ше да й обърнеш гръб зар ади мен, а
аз пък те жел аех цялат а. — Друг ат а му ръка обхва на гръдт а й. — Толкова си

212
м ъни чка. Р ъцете ти дори не могат да ме обгърнат изцяло. — Тихия т му гл ас
прозвуч а направо з аклинателно. — Предст ав и си, че сме две ф игури от
твои те с тъклопи си.
Тя изв и ка на помощ цял ото си въображение… и го в идя. О, Боже, в идя и
с ебе си до него. Гръдт а й с е развълнува под ласки те на ръкат а му.
— А аз част ли съм от тво ето творени е? — про шепн а той.
— Д а…
Той с е усмихна.
— О , това не е до ст атъ чно. — Вне запно я сгра бчи, вдигна я във
въздуха, полож и бедрат а й върху хълбо ците си и прони кна ряз ко и дълбоко в
нея. — И скам да бъда вси чко.
Тя из пис ка и с е вкоп чи в рамене те му.
— В земи ме! — Гла сът му бе дре згав , прити сна я към с ебе си, а
хъл бо ците му с е задв иж и ха ощ е по-бър зо напред- назад. — Всичко!
Тя про с тена и го пре гърна още по- плътно — сяка ш бе някаква друга,
не познат а жена, а не т ази, която в момент а с е къпе ше в сия нието на
сл ън цето. О съзна мъгляво, че той пад а на колене и я полаг а на хладния
дървен под. Но слън чев ит е лъчи я топлеха, а тялото на Джордън буква л но
пар еше. Н еговото лице с е бе надв е сило като тъмна сян ка над нея, но
оче рт ани ят а на тялото му с е подсилваха от огнен и лини и.
Той е като вулкан, мина й пре з ума. Богът на огъня Х е ф е с т, който
стоварва бе зс пир своя чу к по на кова лнят а.
Тъм н ат а му ко с а бе разпу снат а и при вс ек и тласъ к доко сваше гръдт а й.
— М исли… за… мен. — П ри всяка от те зи думи прони кваш е вс е по-
дъл боко в нея. — Трябва да…
— Н е говори! — изпъш ка тя. Н е мога да ра зсъж давам. Н е знам какво
ис каш да…
Тял ото й опис а дъга и някъде в дълби ните не що с е в зрив и. О т гърл ото
на Д жордън с е и зт ръгна дре згав в ик.
С ъедине ни, разт реп ерани от ст раст, т е о ст анаха да леж ат в о свете ния
кръг.
— Н аисти на ли си мислиш, че може ш да с е от кажеш от вси чко това? —
поп ит а той едва чуто.
Той е този, който ще с е откаже от мен, помисли си тя с тъг а.
— Н е жела я да т и от говарям.
Ре ши, че ще й възрази, но след ма лко той рече примирит елно:
— Д обре тогава. М исля, че мога да бъда доволен от с ебе си. А о свен
това с е на дявам, ч е съм ти до ст ав ил и удоволств и е.
Тя навлаж ни ус тни с е зик.
— И скам да ст ан а и да ида до огън я.
— Ч уд е сно. — Отдели с е от не я и я повдиг на на колен е в о свете ния
кръг. — И мам още един прозорец. Трябва да го запомниш. — П рикле кна
сре щу нея, хвана ръцете й и я погледна право в очи те. — И сти нат а е, че т е
обич ам . Обич ам тялото и душат а т и, твоя ум. — При те зи думи подне с е
ръкат а й към устни те си. — И скам всичко. За съж а лен ие не мога да ти
предл ож а кой знае ка кво в замяна. А з съм с ебич ен, раз гле зен и
в исоком ере н. А що с е от нася до душат а ми, Грегор ще ти каже, че тя
по стоян но е изложена на опа сно с т.
Н е, той има ше какво да й даде. При теж ава ше дух, храбро ст, ум и от крит
хар актер. И зпит а о ст ро, от чаяно жел ание да за граби докра й всичко, ко ето

213
има ше някакво значен ие за нея, но не биваш е. Р искът бе твърде гол ям .
Затова не промълв и и дума.
Той повдигна рамене.
— В иж дам, че си съгласн а с мен. — П ритисн а я към с ебе си. — Н е бива
да с е съпротивлява ш. Съдбат а е на моя ст рана. — Пог а ли я по глават а и я
з а л юл я в обя тият а си. — Н е разб ираш ли, че ни е събра л а, за да не с е
разд ел им нико га? В против ен случ ай сре щат а ни ще ше да е напъл но
бе з см исл е на.
Н е бива ше да я държ и по тоз и начин. Н е бе готова за неж но с тт а м у.
За щото я издърж аше по-т рудно, отколкото ст рас тт а. Р аздялат а с не го
ст аваше вс е по-мъчит елна. Не бе в състояние да помръдне. Н е можеше да с е
отка же от не го. Вс е още не.
О бв и ръц е още по-здраво около рамене те му и двамат а о ст а наха
пре гърнат и докато и по следни те слън чев и лъчи с е изг уби ха за д хоризонт а и
о све тени ят кръ г избледня.

Глав а ше стнад е с е т а

— За що те наричат Диаманте ния дук?

Е зикъ т на Джордъ н преми на по връхчет ат а на гърди те й.
— Ка к ти хрумн а тъ кмо този въпро с?
— С етих с е за не що, ко ето преди изв е ст но в реме ми каза Дороти.
— И искаш да узна еш отговора тъкмо с ега, т ака ли?
— Тя ми каза, че ст ава ло дума за ке сии, пълни с диама нти и за жени…
Н е прояв их о со бен интере с.
— За що тогава лю бопит ства ш точно с ега?
За щото ж адува ше да узна е всичко за него — както доброто, т ака и
л ош ото. И скаше да запеч ати всяко не гово каче ство в паме тт а си. По-къ сно
щя ха да й о ст анат единс твено спомени те, спомен и за цяло ст нат а м у
л ич но ст.
— Каж и ми, моля те.
— Е, много вода изт ече оттогава — отвърна той с неудовол ств ие. —
О тдав на веч е не върша те зи глупо ст и. — П отър ка бу за в гръдт а й. — А и не
подхож да за ушите на же на ми.
— Н е съм твоя жена.
— Н о ще бъдеш.
Ре ши да не с е в пуска в този спор — не жел аеше да раз руш и крас ив ия
м иг.
— И вс е пак настоявам да ми ка жеш.
Той изправ и глава.
— Това, ко ето ще ч уеш, няма да ти харе с а.
Тя го и згледа из за д сведени клепачи и прошеп на дявол ито:
— Е, едва ли е по-лошо от онова, ко ето и бе зд руго з нам за теб.
— М ного ут еши телно. И вс е пак с е на лага на й-с ериозно да ти възра зя.
— П овдигна ръкат а й към уст нит е си и я целуна по длант а. — Съще с твуват
няко и подробно сти от бе зпъ тното ми мина ло, които не знае ш и не бива да
зн аеш. — П о сле поп ит а замисл ен: — Ах… как ва е т ази миризма, която идва
от теб ?

214
 Тя заду ши възду ха, след ко ето с е опит а да из тегли ръкат а си от
не говат а.
— М иризма ли? Каква миризма?
Той помирис а длант а й.
— За беляз ах я и по-рано. П ознат а ми е отняк ъде, но не мога да с е
до с етя.
— С игурно от кон — поясни бър зо тя. — Н а ли ти ка зах, че по пътя
ням ах възм ож но с т да с е изкъп я. — Успя да уподоби усмив ка на лицето си.
— Н е бива да ме при те с няваш с т аки ва за бележ ки. — Трябва ше на всяка
це на да отклон и в ниман ието му. — А може би иска ш с амо да избегне ш
въпро с а м и. И скам най-с етн е да разбер а защо с а те нари ча ли Диаман тен ия
дук.
— Б оже мили, в инаг и ли си тъй не от ст ъпчива?
Б е пус на л ръ кат а й, но тя т рябваш е да с е увери, че мисли те му не с е
въртят около въпро с а з а т ази миризма.
— О чев идно всичк и във вис шето обще с тво с а наяс но защо те нар ичат
т ака. Н е е че с тно — т и знае ш всичко за мен, аз обаче… — Замълч а, тъй като
от изр ажен ието му личе ше, че при знава пораже нието си.
— Ст ава въпро с за една извънредно глупава и направо бе зра зсъдн а
ф орма на в исокомерие от моя ст рана. В края на някоя прия тно прекарана
веч ер о ст авях на съответ нат а дама ке сий ка, пълн а с диамант и. В ке с ият а
сл аг ах тол кова диама нти, колкото пъти сме с е забавлява ли. — Той откл они
погл ед вст ран и. — Та ка да с е каже, предизв и квах сред дами те дух на
спо ртно сърев нован ие.
Тя почувс тва, че не й е ка за л всичко.
— С поред Дорот и е има ло още нещо… и всичк и с е смеел и, щом ст ан ел о
дум а за него.
— Н е е т рябва ло да ти ка зва нищо. — П о сле повдиг на рамене. —
П ричи на за ве с елието бя ха ме ст ат а, на които по ст авях ке сии те.
— Ме ст ат а ли… — Вне запно о съзн а смисъл а на думите му и ст рани те й
пл ам н аха.
— Н а л и т и ка зах, че няма да ти харе с а.
— И наис тин а не ми хар е сва! — И зправ и с е от мястото си и с е пре с егн а
към нам ет а лото. — Това с а гадни и противо е сте стве ни неща. — С ря зко
дв иже ние с е загърн а в намет а л ото и с е завт ече към в рат ат а.
— Това пък какво беше, по дяволи те?
— Н е ис кам да о ст авам при теб. Н е може в този огромен дворец да ням а
няко е м е стен це, къд ето да не ми с е мярка ш пред очи те.
— Н о оттог ава е измина ло толкова много в реме! Бях още дет е! — Той
съ що скочи на кра ка и я по следва в з а лат а. — Ела да с е стоплиш до огъня.
К ъде си т ръгн а ла т ака в студа?
— Н икога не си бил дете. Ти по рож дение си си похотл ив не годяй и
м оше ник, който…
— Защо с е гнев иш ча к толкова? — пре късн а я той и я хван а за
рам ен ете. — Н а ли ти каз ах точно онова, ко ето искаше да науч иш.
— Н о аз не зн аех, че… — Н е оча кваш е, че чутото ще я зас ег не толкова
м ного, че бе з пътн ите деяни я на млади я, буен мъж щ е из пълнят душат а й с
гняв и бол ка. Бе сгре шила в пре цен кат а си — всъщно с т не желае ше да
опоз нае целия Джордъ н, тъй като не можеш е да и зличи от мислите си
м ногобро йнит е же ни в негов ия ж ивот. — Учудва ли те, че съм п от ре с ена ?

215
 Той я изгледа с присв и ти очи.
— Н е, изобщо не си пот ре с ена. Н о не е и зключе но да рев нуваш. Така л и
е?
Тя поклати кате горично глава.
— С игур но е точно т ака. Ако т и приз нае ше например, че си има л а
раб от а с ня кой диаман тен дук, щях да уби я както не го, т ака и теб. —
П ристъ пи към нея. — Н о вс е пак щях да имам с ериоз на при чин а за деянието
си. Н а л и ти каз ах, че те обич ам!
— Ти…
Н е успя да продълж и — той запечат а уст ните й с целув ка. Е зикъ т м у
прон икна навът ре — игрив и напад ателе н. Бе о ст а на ла съвс ем бе з дъх,
когато той вдиша глава.
— С игурен съм, че и ти храни ш същото чувс тво към мен. И ли поне
не що м ного подобно на лю бов .
— Н е — прош епна тя едва долов имо.
Той с е усмихна дръзко.
— В т акъв случай сигурно с е чувства ш измамен а. Н е в иж дам друг а
при чина за о ст рат а ти ре а кция. Н а лага с е не з абав но да поправя греш кат а
си.
— Д жордън… какво прав иш?
Той я поне с е на ръце към стълб ището.
— И скам те под с ебе си — възкли кна с дре згав глас докато я но с еше по
ст ъпа л ат а. — Както дне с следобед, но меж ду нас не бива да има ни как ва
пре града. — Спря на ше стото стъпа ло. — М исля, че тук е най- подходящо.
— Н е ис кам.
Той я полож и върху стъп а лат а, възс една я и нет ърпеливо отмахна
нам ет а л ото й вст рани. Тя с е задъ ха неудърж имо — плът опря плътт а,
твърд ат а м ъже ствено ст, поддаващат а мекот а.
— Убеди ш ли ме, ще те пус на. — П а лецъ т и по каз а лецъ т му с е заигра ха
из гъст а л а ка, обграж дащ нейн ат а же нстве но ст. — Х айде, убеди ме де!
П рониз а я ж арка т ръпка и гъ рдит е й на бъбна ха.
Стоман енат а светлин а на лунат а ст руеш е от в исокия прозорец над
пл ощ адкат а и с е плъз на по крист а лн ия п олилей зад гърб а му. М раз и жега,
м рак и огън. Власт и покорство. О пит а от ново да съж ив и яро стт а, отш ум ял а
под въздей ств ието на ст рас тт а.
— Н е съм от же нич ките, на които си подарява л оне зи ке сии. Н е понасям
да с е държ ат с мен сякаш съм някоя…
— Шш т. — Той доко сна с пръст устн ите й и я на кара да замлъ кне. —
Н икога няма да с е от насям с теб по този нач ин. — Вне запно в очите м у
пробл е снаха дяволи ти пламъчет а — М исля обач е, че един ден щ е те даря с
диам ант и. — П очувства как тя с е в цепен и при те зи думи. — Да л съм на
съхра нени е два огромни ди амант а на лондон ския си адвокат. Великолепни
с а и пл ам тят като яс ен, могъщ огън. Те с а точно като те б, М ариана —
прош епна той в ухото й.
— Н е жела я да при теж авам ни какв и диаман ти.
— Н о те зи ще пожелае ш. — П роникн а с два пръст а в нея. — Тъй като
ще ги по ст ав им ей тук.
Задъ хана, тя с е и зпъна и над игна скут а си към него. П ръстит е му бав но
с е пл ъз гаха напред-наз ад.

216
 — М исълт а, че ще но си ш диаман тит е, ми допад а много, скъпа моя. —
К ъм дват а пръст а с е присъедини и т рети, а ритъмъ т им с е ускори. Тя
сподав и с мъка нади гащ ия с е пи сък. — М исля, че и на теб ще т и харе с а.
Н адявам с е да ги но сиш докато раб оти ш, по в реме на е зда и когато про сто
с е разхож д аш. П ри всяко тв о е дв ижен ие те ще с е търкат едно в дру го и
по стоян но ще предизв икват в теб сладо ст рас тна т ръпка.
Д ум и те му я възбуж даха точно колкото и пръ сти те — ус ет и как
копн ежъ т до стиг на т ре скав и в исоти. Та ка и не о съзна напълно, че е
пром енил разп оложен ието на тялото й.
— И с амо аз ще имам правото да ги изваж дам от т ам, когато прав им
съ щото като с ега — прош епна той с ирон ична усмив ка и прони кна дълбоко
в не я. Тя зас тен а не сдърж ано и в пи пръст и в рамене те му. Бе нещо
нео писуем о. В един миг дори помисл и, че не може повече, но още в
сл едващ ия той я дари още… и пак не й стиг аше. Н еобузда ният мъж с е
с бл ъска с и звечнат а жен стве но ст и тя го потоп и в с ебе си.
В ърхов ни ят миг нас тъпи — разтър свана от конвулси и, тя из сте на и
пи съкът прокънтя сред в исоки те сводове.
Той зади ша на пре с екулки, вдигн а глава и я погледна.
— Б ях твърде груб. Заб оля ли те? Вси чко наред ли е?
Д а, всичко бе наред, о свен отма лат а, обх вана л а цялото й тяло, както и
чувс твото, че светъ т е з агин а л и ся каш наново е възкръсн а л от смъртт а.
— Б ях длъжен да ти по каж а кой съм. — П ога ли я неж но по бузат а. —
Д иама нте ният дук е мърт ъв и е част от мина лото. Мога да го съж ивя в инаги,
когато поискаш, за да те дари с насл ада. — П огледът му не я изпу ска ше и я
при нуж даваше да му повярва. — Единс твено теб. Зав инаги. Р азбира ш ли?
— Д а.
— С ам о ч е вс е още ми нямаш доверие, на ли?
Тя с е до с еща ше, че оча ква от нея да опроверг ае дум ите му. В тоз и м иг
бе почт и готова да му с е довери, да му повярва, че я обича. Почт и…
— Студено ми е — проше пна тя.
И зразът на надеж д а с е стопи от лиц ето му, но той вс е пак успя да с е
усм ихн е.
— Н е е за чуд ене. — И зправ и с е, придър па я към с ебе си и я заг ърна с
нам ет а л ото. — Ела при огън я. — П о е ръкат а й и я поведе над олу по
ст ъл бището. — М исля, че вече съм ти го казва л. Доволе н съм, че не м е
по сл у ша.
— С игур но и ти си измръз на л?
Той поклат и глава.
— Едва ли някога ще и зпит ам студ. — Затвори в рат ат а и поведе
М ариан а към килима, про ст рян пред ками нат а. — Л ягай тук. Ще те
пре гърна и ти ще за спи ш.
Както в Д елуи нд. Там душат а й бе из пълнен а със ст рах и от ри цани е и
не успя да оцени исти нск и оне зи скъпоц енни мигове на топлина и близо ст.
С ега обаче т рябваше да им с е на слади докрай.
Д о огъня тя с е сгуш и в него, не желае йки да мисли за следва щия ден.
Той я в зе много неж но в обяти ят а си и тя можеш е споко йно да с е пре стори,
че приема думи те му за чист а монет а — ч е лю бовт а му към нея е по-сил на
от жел а нието да притеж ава джедел ара, че ст растт а му с е от нася единстве но
до не я.

217
 — А х, ка ква идил ия!
М ариан а отвори едва-едва очи. Н а врат ат а сто е ше Грегор.
— За Бога, Грегор. — Джордън с е пре с егн а към захвърлен ото намет а л о,
за да покр ие голот ат а на М ариан а. — Защо не чу каш ?
— Р абот ат а не търпи отлаг ане. — Лицето му з асия. — А о све н това тук
ням а нищо, от ко ето да с е срамува човек. И двамат а сте много хубав и. —
Усм ив кат а му избледня. — Пък и по-добре да те откри я аз преди същ ото да
е сторил Н ебров .
— Н ебров ли? — О бзет а от бе зпоко йство, М ариана с е изправ и рязко и
пригл ади ко с ите си на зад. — Нима вече е тук?
— Е, вс е още не, но го оча кваме след около два час а.
— О т кол ко души с е състои от ря дът му? — попит а Джордъ н.
— Стотин а, а може и да с а повече. П ридв иж ват с е до ст а бъ р зо.
— А ние сме дваде с е т душ и. — Джордън изруг а грубо. — За беляз а ли л и
с а Н ико?
Грегор поклати глава.
— В т акъв случай може би щ е успе ем да ги изне надаме. — П ри те зи
дум и Д жордън бър зо с е заобли ча. — И те като нас ще т рябва да мин ат пре з
хъл м ове те. Сигур но има няко е място, къд ето да ги…
— Н е — пре късна го М ариан а. — Н ека дойде нео бе зпокояван.
Д жордън я изгледа изне нада н.
— Ка кво ка за?
— Ка зах да дойде.
— П о дяволи те! Н яма да допусна т акава глупо с т.
— М а л ко с а т и хорат а и не можеш да с е справ иш с него.
— Греш иш — нам е си с е Грегор. — Един наш с е рав нява на т рима от
банд ити те на Н ебров .
— В ъпре ки вси чко с те ма лко на брой — настоя М ариан а. — Скрий
бойц ите си тук, в двореца. По сле пре сре щаш Н ебров и му каз ваш, че ще
пре говаряш с него и че ще ме предадеш заедно с джеделара, с тига да
пощ ади теб и хорат а ти. — Д жордън понечи да й възра зи, но тя вдигна
предупредит елно ръка. — П о сле ще го доведеш при мен. Н али разбира ш?
Той не м оже да вле зе в двореца с целия си от ря д. Та ка с е открива
възм ож но ст да го разгроми ш.
— Н ека изя сним ощ е веднъж нещ ат а. Зн ачи ти на стояваш да го доведа
при те б, т ака ли? — поп ит а Джордън подчерт а но бав но. — Ти изобщо
ная сно л и си с каква яро ст ще с е нахвърл и върху те б?
— Ест е стве но. Но знам също, че няма да ме уби е, преди да узн ае със
си гурно ст къде е тунелът — отвърна тя с бе зи зра зен глас. — Та ка щ е може ш
да с е справ иш окончателно с него.
— Н е жела я да т е прев ръщ ам още веднъж в ст ръв за хищни ка.
— Н икога не си ме прев ръща л в ни що. Защото не съм иска ла. С ега
обаче ис кам. — Обърна с е към Грегор. — Каж и му и ти. Смажем ли глават а,
и зм ият а ще з агин е. Когато уб ием Н ебров , хорат а му не ще по смея т да
напад нат.
— Та ка е — произ не с е Грегор бав но и теж ко. — Н о ще е до ст а т руд но
да м у смажем глават а…
— Тук изгледи те т и с а по-добри, отколкото сред хълмове те.
— Права е — обади с е Джордъ н. — А ко той ни победи т ам, ще дойде и
М ариан а па к ще му падне в ръч ички те.

218
 — Н е и ако тя т ръгне с нас.
И згл еда го твърдо.
— Мога да дойд а, с амо ако ме завържеш на сила за коня си. А с ега
доведи Н ебров !
— Каж и, за що упорс тваш толкова?
— За щото съм права. — Зами сли с е за миг и продълж и : — Защ ото
вси чко това т рябва на й-с етн е да при ключи. Самия т ти ка за ведн аж , ч е той
нико га няма да с е откаже от намерени ят а си. Както в иж даш, не с е е
пром енил о ни що. — Н а лицето й с е появ и сурово изражение. — При чинил е
бол ка на А лекс. Н е ще по зволя да стори още зло на хорат а, които обичам .
Н ебров т рябва да умре.
— Та ка и ще ст ане. Н о не и тук. Н е ако…
— Д оведи го. За щото ин аче възсядам коня и щ е го пре срещ на лич но.
Р азбр а л и?
— Прокля тие — изру га той т ихо. И згледа я продълж ит елно, след ко ето
с е извърна. — Х айде, Грегор. И зпълнявай дад енат а заповед и доведи този
не годник тук.
— Ще в и чакам в пар аклис а — добав и М ариана.
Д жордън я погледна пре з рамо. Тя поклати глава.
— Н е си мисли, че ще го моля за мило ст. Н а ли ти казах вече, че
джедел аръ т е т ам. Н ебров не ще позволи да го из играя т за втори път и
затова с е на ла га да му покаж а онова, ко ето ис ка.
— Н о ти си с е за клела да пази ш т ай нат а, на л и?
— Н ещат а с е промени ха. Веч е нямам друг избор.
— Знай, че ще бъда до теб. Та ка че ка квото пока жеш на Н ебров ,
по казваш всъщно ст и на мен. — Той замъл ча за миг. — Дори и да с е
спр ав им с Н ебров , ти па к ще си г убе щат а ст рана.
— Знам, че ще заг убя. — Но не т ака, както си мисле ше той, а по нач ин,
който щеше да има опустоши телно възде йств и е върху всич ки. — Когато
на стъп и м оментъ т, про сто щ е с е изпр авя сре щу опа сно с тт а.
— М ариана… — той при стъп и към не я, но спря на п олов инат а път. —
П рокл ят ие, нямаме в реме за спорове. — Обърна с е и изле з е.
Грегор с е поколеба.
— Н е го обв инявай. Той не ис ка ше не щат а да ст анат по този нач ин.
— Н е обв инявам никого. — Припомн и си думите на Джордъ н за
необр атим о с тт а на съдбат а. Да, нищо друго не можеш е да обясни
запл е тен ото кълбо от съби тия, в ко ето бе втъка н ж ивотъ т на всичк и тях. —
Н е, изл ъ гах т е. О бв ин явам Н ебров .
Той я изгледа изпит ателно.
— В еч е не с е боиш от него, на ли?
— Ще ми с е и аз да каж а същ ото. Н е бива ст рахъ т да попреч и на
нам ер еният а ми. В продължен ие на толкова годи ни имен но ст ра хът м е
праве ше бе з силна, но с ега с това веч е е свърш ено. Той уби май ка ми и е
из те зава л А лекс. Не щ е допусн а да стори зло друг иму.
— Грегор! — изв ика Джордън откъм за лат а. Грегор сякаш с е покол еба
за м иг, но след това излетя от помещен ието.
Тя изч ака докато т ропотът на коп ит ат а за глъхне, облече с е на бър зо и с е
завтече към пара клис а. Р азп олага ше с два час а или дори по- ма лко. О ще с
при стиг ането си бе подготв ила всичко и може би щеш е да има до ст ат ъчно
в рем е, з а да о съ ще с тв и зами сленото.

219
 О твори рязко в рат ат а на паракл ис а и с е спря за миг на праг а — пред
нея с е възправя ше великолеп ният прозорец над амвона. Бе каз а ла на
Д жордън, че няма да с е моли за спас ени ето им, но въпре ки вси чко уст нит е й
от с ам о с ебе си за шеп наха молит ва.
В с е па к т рябва ше да подпомогн е ма лко съдбат а.

Те идваха. М ариана долов и със св ито сър це стъп кит е, които с е

прибл иж аваха по мраморн ия под на за лат а. О ще ня колко с екунди и Н ебров
ще ше да прис тъпи този праг. За ля я вълна от ст рах.
— Ст ара майко, подкре пи ръкат а ми — про шепн а тя, в пила поглед в
м ногоб агрен ият стъклоп ис на прозореца.
Д л ъж на бе да прогони ст раха от душат а си. Защ ото бе готова да ги
по ср ещне. Н е успее ше ли, всичко щеше да…
— А ко си мисли ш, че избира йки пар аклис за място на сре щат а ни, ще
из бег неш уча стт а си, то много с е лъже ш — обърна с е Н ебров бе зц еремонно
към нея. — О бещах на Дрей кън, че ще запа зя ж ивот а му. О сигурявам м у и
прид руж и тели, които да го пазя т. Ти обаче не си в ключена в сд елкат а. Я сно
л и е?
Н е м оже ше да я изн енада нищо. Ст ана от пейкат а и с е обърна.
Н ебров с е приближ аваше към нея, следван от Джордън и че тирима
войни ци, облеч ени в златисто зелени униф орми. Големите му очи ис кряха
възбудено в очаква не на окончателнат а по беда. — Добър ден, Ваша светл о ст
— поздр ав и го тя лю бе зно.
— К ъде е джедел арът? — крясн а той не търпеливо. — Н еобходимо л и е
да ти напомням, че ще с е разгн евя много, ако с е опит а ш да ме измам и ш
отново. И то толкова много, че щ е ти порна в ратлето от едното ухо, т а ча к
до дру гото.
— Н е е нуж но да я заплашваш — нам е си с е Джордъ н. — Тя обещ а да в и
по каже всичко, ко ето желает е.
— Ще получи те джедел ара. — М ариан а хвърли ко с поглед към
войни цит е. — Н о нима искате и те зи хора да го в идят? Ц ар П авел ,
наприм ер, е смят а л излиш нит е св идет ели з а нещо до с адно и опасно.
Той с е поколеб а за миг, след ко ето даде зна к на войници те да с е
от ст р анят.
— П о стойте вън. След ма лко идвам в з а лат а.
М ариан а изч ака докато в рат ат а с е з атвори зад мъже те и с е отпр ав и
реш ител но към олт ар а.
— К ъде отиваш? — попит а грубо Н ебров .
— Д жеделаръ т е з ад олт ара — ка за тя споко йно и извад и стъ клото. —
Трябва да с е покача на пре стола и да го по ст авя на мястото на долното л яво
ст ъкл о. Н а лага с е обач е някой да ми подаде джеделара.
— А з — и зв ика Джорд ън и с е отправ и по цент р а лнат а пъте ка към
ол т ар а. П о е джедел ара и го зара зглеж да. — Да, дъж дов на дъга…
— Ст ар а май ка казва ше, че ж ивотът ни е из пълнен с дъж дов ни дъги и
т рябва да ги следвам е — произ не с е тя с тих глас. — Ка зваш е още, че който
сп азва това прав ило, ще от крие голямо съкров и ще.
— Какво съкров и ще? — Н ебров прист ъпи към нея и с е за гледа в
ст ъкл ото. — Онз и слух за съкров ищ ницат а в тунела верен ли е?
— А м и тя твърд еше, че царя т з амислял не що т акова. Според мен щ е
т рябва в ие лично да го потър сит е. — М ариан а с е из кач и с нав и ти поли на

220
м рам орни я пре стол и с е захвана със ст ъклото, ко ето бе разхлабил а
предвари телно. Сне го и го подаде на Джордъ н. По сле по е от него
джедел ар а с дъж дов нат а дъга. След няколко с екунди новото стъкл о
прил е гна точ но в рамкат а, предв иде на з а него.
Тя погледна зад рамото си и кимна доволно.
— Та ка е добре. О блаци те с а затулили слънцето, но след ма лко щ е
в идим не що.
— Ко е е това нещо? — поиска да узнае Н ебров .
— М исля, че ще в идим онова, за ко ето сме с е събр а ли на това място.
Д жордън по е М ариана и я по ст ав и на пода.
— С ки цат а ли?
— Д а. — Тя изле зе пред олт ар а. Планъ т на цялат а плете ница от
под зем ни коридори. Слън чев ите лъчи щ е о светят стъ клото и…
В този миг слънц ето с е появ и из зад облаци те и о свети параклис а. В ече
не бяха нуж ни никакв и обяс нения. И з цялото помещени е с е за гони ха
ис крящи багри и тъмни с енки.
Н ебров с е от прав и към ляват а част на пар аклис а и от гърл ото му с е
изт ръ гна шумно въз клица ние. Сянкат а на с тъклопис а с дъж дов нат а дъга
пад аше върху една от мраморни те плочи на пода, прорязан а от множе ство
едри бел и ж илки.
Д жордън с е присъедин и към него, но Мариа на о ст ана не подв иж н а до
ол т ар а. Тя позн аваш е отл ично глед кат а, ра зкрива ща с е в този миг пред
очи те на двамат а. Отделн ите дъги на дъж дов нат а ар ка с е пре сича ха с
м рам орни те ж илки и образуваха плете ница от ф игури, еднов ременно и
сл ож на, и подробна.
— Мраморъ т, изпол зван в тоз и дворец, прои зхож д а от ма л ка
кам енол ом на до Зав ков в Сибир. Баба ми е пре кара ла на това място много
с едм ици. Търс ела е в ид мрамор с подходя ща шар ка, който да с е съчет ае с
джедел ар а.
— К л юча лкат а и ключът — прошеп на Джордън. Вдигн а очи и с е вторачи
в М ариана. — И зключи телно!
— Тук има квадрат, който може би изобразява съкров и щниц ат а. —
Н ебров с е наведе над плочат а. — Ето я, в този кра й, неда л еч от в хода на
тунел а. — И звъртя с е свет кав ич но и с е соп на на М ариана : — Входъ т го
ням а. А ко в ходът не е обозн ачен, цялат а скица не ст ру ва и пет пар и.
— Ц арят е знаел къде с е намира — отвърна М ариа на спокойно. —
Ц ял ат а пл ете ница от под земн и коридори е извънредно слож на и затова с е е
нуж д аел от ск ица. Но е з наел как да прони кне до тях.
— И ти знае ш. — Н ебров я гледаше с присв и ти очи. — Входът!
— Ще в и каж а. — Замълча за миг. — А ко обещ аете да пус нете и мен с
охран а. Както Грегор и Джордън.
— Н яма н уж да да ти обещавам ка квото и да било. Мога да изскубн а от
те б нео бходимит е сведени я със сила.
— Д а, но ще за губи те до ст а в реме. Н а ли в и гледам — про сто не в и
свърт а на едно място. Искате колкото с е може по-бъ р зо да от крие те т ай ния
проход. Този ф акт не компен сира ли удовлетворе нието, ко ето бихте
из пит а л и, ако ми отмъст ите ?
— Може и да си права. — Той повдигн а рамене. — Добре, т ака да е.
И маш обещ анието ми.

221
 Д ум и, които няма ха ни как ва стойно ст, на лага ше с е обаче тя да с е
пре стори, че с е съпр отивл ява, за да не предизв ика подозрени е. По сочи пода
за д ол т ара.
— Трети ят камък. Той има от долнат а си ст рана пан ти и не е т рудно да
с е повдиг не. В прохода с е влиза по няколко стъ па ла.
Н ебров с е от прав и към по сочен ото място.
— Поча кай те. — Тя прис тъпи до олт ара и запа ли една от двет е масл ени
л ам пи, които бе приготв ила от по- рано. — Ще в и п от рябва.
Н ебров повдигна камъ ка и с е в зря в мрака под кр акат а си. Вз е лампат а
от ръце те й и с е спусн а в зейн а лия отвор. Спря на т ретото с тъпа ло и леко с е
опит а да повдиг не камен нат а в рат а отдолу. По устн ите му пропъл зя
с аркасти чна усмив ка и вдигна поглед към тях.
— Н е, не, в ни как ъв случай няма да т ръгна с ам на долу, т а да м е
затворит е с ам в прохода.
— Д а пов и кам ли хорат а в и? — поп ит а Джордън.
— Н е. П ърво т рябва да в идя какво има в съ кров ищни цат а. Вие двамат а
ще м е прид руж и те. — О бърна с е към Джордъ н и добав и : — Н е желая да в и
л иш а от удоволс тв ието да в идите онова, към ко ето с е ст ремите от толкова
години, Д рейкън. — И зкачи с е обратно в пара клис а, и звади пистолет а си и
го разма ха по по сока на отвора. — След вас.
Д жордън с е отпр ав и към в хода на под зем ието.
— А с ега т и — обърна с е Н ебров към М ариана.
Н а л ицето й с е изп ис а бе зр азлич ие.
— Щом като отивам е заедно, ще ни т рябва и втора ламп а.
Н ебров кимна рязко. Тя запа ли вторат а лампа на пре стола, обърна с е и
т ръгн а към отвора.
Д жордън я очакваше в поднож и ето на с тъпа лат а.
— Д о ст а ст ранно мири ше тук долу.
Д о с етил с е е! А може и да не е, тъ й като от стъ пи кр ачка на зад и
погл една към Н ебров .
Той насоч и пистолет а си към тях.
— Х айде, т ръгвай те по глав ния коридор. И никакво откло няван е
вст ран и! — П о следва ги като с е оглеж да ше подозрит елно на всичк и ст рани.
— С ъкров ищн ицат а т рябва да е вляво — промърмори той. — По дявол ит е,
не я в иж дам.
— О ще сме в нач а лото — обади с е М ариана. Пред нея Джордън ся ка ш
с е канеш е да спре. Н е, точно с ега не биваше да спир а. Скъс и раз стоянието
м еж ду двамат а и го срит а в пет ат а. — Вероятно…
— Ето я! — Н ебров с е бе вторачил в тъмн ия отвор вляво от с ебе си. —
Гл уп аци т акива! Задмина ли сте я като слепци.
— М ного е тъмно — з аоправдава с е М ариана. — Н ищо не в иж дам.
Н ебров с е озова свет кав ич но в средат а на поме щени ето и вдигна в исоко
л ам пат а.
— Кол ко много с андъци — въз кликн а той и с е заоглеж да във всич ки
по со ки. — Санд ъци и…
— … бур ет а с ба рут.
О чит е му с е раз твориха широко. О бзе го ст рах, когато о съ зна къде с е
нам ир а и пон ечи да изле з е бър зо.
— Б яга й! — изв и ка М ариа на на Джордън и запоки ти лампат а на з ем ят а.
— Б ър зо в пара клис а!

222
 Б ару тът, който бе на сипа л а на прага, лумна отведнъж и пред Н ебров с е
из прав и не преодолима огнен а ст ена.
Д жордън сгр абч и М ариана за ръкат а и двамат а с е завтекоха по по со ка
на стъп а л ат а, водещи към пара клис а.
— Б оже мило стив и, т а това не било съкров ищ ница, а бару тен погреб.
— Б ър зо! — з акре щя тя. — Бурет ат а ще с е в зривя т вс еки миг. Н асипа л а
съм бару т във всички ст ра ничн и ходове. П одпорнит е греди щ е с е подпа ля т и
тогава…
В не запно отняк ъде про ехтя прониз ител ен, ст рахов ит кря сък и двамат а
като по даден з нак обърна ха поглед назад. Ц елия т в пламъци, Н ебров
из скочи от съкров ищн ицат а и с е запрепъва из прохода, за лит ай ки на ляво и
над ясно — изчадие на пре изподнят а, родено ся каш от кошмарно
сънов ид ение.
— Н е гледай нат ат ък! — Джордън я из тлас ка към стъп а лат а, които бяха
точно пред тях. — Бър зо горе!
П ре з прохода сяка ш премина ди хани е, наподобяващо повей на вятър. Тя
о съ зна начас а, че пламна ли ят Н ебров е подпа лил и наси па лия надлъж но
ба рут в гл ав ния тунел. До слуха им до сти гна уж асява щ пи сък и ф игурат а на
Н ебров изче зн а сред огне ното море.
— Б оже вс емогъ щи! — Пламъци проп ълзяха по ръба на роклят а й и
Д жордън с е хвърли да ги потуш и.
— Стига! Ще обгори ш ръце те си.
Н о Д жордъ н продълж и да бие с една ръка по пламъцит е, а с друг ат а я
дои збут а до стъп а лат а.
— Н еобходимо ли бе ше да по сип еш целият проход? М исля, че погре бът
ст ига ше.
Тя с е из тегли на ръце до пода на параклис а.
— И сках да бъда съвс ем сигурн а.
Д жордън блъсна камен нат а в рат а и тя с е затвори.
— Д а, и зама лко да ст ан еш жертва на пламъци те.
Тя вс е още не може ше да си п о еме дъх.
— Трябва ше да…
— … бъде ш сигур на — довърши изречени ето Джордън. — Погребъ т на
какво раз стояние е от двореца? Ще хв ръкнем ли всички във въздуха?
Тя поклати глава.
— Той е разп оложе н по средат а на хълма. Р ъцете ти… покаж и ми ръцет е
си.
Той не й обърна в ниман ие.
— Стори ми с е, че е по-близо.
— М исля, че не…
В този миг моще н в зрив раз клати о снов ите на дворец а.
Д жордън сгра бчи М ариана и двамат а с е претърколиха по пода. Спря с е
едва в една от ст енит е. Дълга назъбена цеп нат ина с е плъзна като змия по
пода. П о следваха я бе збро й детона ции. О т за лат а до слуха им долетяха
уж ас е ни в икове, придружен и от някакъв т рясък, но т ака и ни кой не по см я да
с е появ и в пара клис а.
П о сте пенно експло зии те отш умяха и пара клисъ т с е из пълни с гъст
чер ен дим , проникващ от множе ството цепнатин и по пода.
— Трябва да с е махам е оттук — прошеп на тя. — В момент а горят
вси чки га л ерии под двореца.

223
 — С ъщ е ствува ли друг изход?
Тя поклати глава.
— Трябва да минем пре з двореца.
Той с е изправ и на кра ка, след ко ето изд ърпа и нея.
— Едва ли няко й ще с е опит а да ни спре. Н а ли чу как крещя т хорат а на
Н ебров . О бза лаг ам с е, че в момент а не мислят за нищо друго, о свен ка к да
сп асят кож и те си. — Той я поведе към врат ат а по цент ра л нат а пъте ка. Тя
пре крач и ня какъв отвор в разби тия мрамор и с е в цепен и — под кра кат а й
зе еше огнен а преи зподня. Там долу, в пламъц ите бе о ст ана л Н ебров , когото
о съди собств еноръч но на ст рахов ит а, но заслужен а смърт. В този м иг
о съ зна обаче, че удовле творени ето, ко ето изпи тва, не подхож да на това
свято м ясто.
— М амо, отмъ стих за теб — прош епна тя.
— Ел а. — Джордън ра зтвори със замах врат ат а. Както бе предв идил ,
коридоръ т с е оказа бе злюден. Н ався къде с е с телеш е чер ен пуш ек. Добра ха
с е до предвери ето — очит е им смъдя ха и едва различ иха крист а л ния
пол ил ей, който лежеш е разб ит на пода.
С л ед миг с е озоваха навън и студен ият въздух изпълн и гърди те им. Но
дори и тук имаше дим — полов инат а хълм сякаш бе обхванат в пламъци. Н а
двора царе ше хао с. Коне те цв илеха, а войници те крещ яха и с е щураха
нас ам - нат ам, обзе ти от па нич е ски ст рах.
— А, ето ви и вас — възкли кна с облекчени е Грегор, озова л с е вне запно
до тях. — Вече с е канех да вляза, за да в и сп асявам. М ного мило, че м и
сп е стихте т руда. А с Н ебров какво ст ава ?
— Той е мъртъв . — Джордън прег ърна още по-здр аво М ариа на за кръст а
и т римат а с е зати чаха пре з двора. — Трябва да изче зваме не заб ав но. Вс ек и
м иг огънят ще избие на повърхно с тт а на двореца.
Грегор кимна утвърдит елно.
— Ти съмнява ш ли с е? Бит ка не е има ло. Когато в зривовете започ наха,
вси чко ж иво напусн а двореца по най-бър зия начин. Сякаш бе на стъп ил
кра ят на свет а. Н атирих на шит е заедно с конете и с е измък нахме от
пл ам ъц ите. П о лицето му с е изп ис а отв рат а и той по сочи към пищя щит е
м ъже в двора. — Това т ам не с а никакв и воини, а баби.
Д о ст игна ха до средат а на скло на, когато лумна и целия т дворец.
М ариан а с е обърна наз ад и по лицето й с е и зпис а печа л.
— Той засл уж и смъртт а си — рече Джордън с тих глас. — А ко не бе ше
ти, щях да го уби я аз.
Тя го и згледа учудено.
— И зобщо не съм мислила за Н ебров .
— Та ка ли?
— М ислех за творбите на ст ар а май ка. За красив и те с тъклопи си.
Грегор с е засмя сдърж ано и двамат а с Джордън размени ха погледи.
— Ес те с твено, че си мислиш първо за прозорци те, а не з а онзи пл ъх
Н ебров . Това с е разбира от с амо с ебе си, на ли Джордъ н?
Н о Д жордън вече не гледаше към горящи я дворец. Погледът му с е
на сочи към пропас тт а, зей на ла над олу по хълма в ре зулт ат на могъщат а
експл ози я. Да, той нямаш е да й позв оли да с е упре ква за смъртт а на Н ебров ,
но със сигур но ст щеш е да я обв ин и зар ади уни щож ава нето на тунел а.
— Б ях длъж на да го сторя — каз а тя.

224
 — Н е, ти си в зела реше нието предвари телно — продума той с мрачен
гл ас. — И ма голяма разли ка. О чев ид но си насип а ла ба рут във всичк и
ст ран ичн и ходове, и то преди Н ико да откри е приближ ава нето на Н ебров и
от ряд а м у.
— Н има не разб ираш? — възклик на тя отча яно. — Ст ар а май ка е
създ а л а джедел ара. Ст ра хов ит ат а т ай на на под зем ния проход й е бил а
изв е ст на. Н е е иска ла убий стват а да с е повторят. М ама и аз т рябва ше да
дадем обе т, че тунелъ т повече не ще но си смърт на хорат а. Тя си бе
из градил а дори точен пла н как да о съще ств и този зами съл. Тъкмо тя
раз про ст ран и слуха за съкров ището. О свен това зн аеш е, че царят е
предв идил в онова помещ ение да има погре б и… — И зражен ието на
Д жордън о ст а на бе зи зраз но и тя замълча. Н о тоз и ф акт не я изн енада —
до с ещ аше с е, че няма да й про сти. — Да, реших да по с тъпя по този начин
— продъл ж и тя с изморен глас. — Дори и да не бях да ла тоз и обе т, па к щях
да разру ша тунела.
— За що? — поп ит а Грегор.
— Защото ст ара ма йка е била напълно права. Войнат а предст авл ява
грях, а тунелът бе бой но оръж ие. Върв и и води своите воин и, но с ам о с
оръж ият а, с които разп олага ш. — И згледа Джордън право в лицето. —
Р адвам с е, че го и звърших.
— А аз не. Вбе с е н съм. — П одхвана я за лакътя и я поведе към от ряда,
който ги очакваше в поднож и ето на хълма. — Н о неодобрени ето ми ще с е
изл ее върху ти, едва когато прис тиг нем в ква ртират а и Вс емогъщ и Боже, бе
за брав ил а напълно пламъци те, които насма лко щяха да я погълнат.
— Н ямам и згарян ия. Ти обач е имаш… — Погледът й с е спря на ръ кат а
м у, хван а л а не йния лакът. П о е дълбоко въздух. По опакото с е проточваха
яркоч ервени беле зи, а длани те изглеж да ха си гурно ощ е по-зле. — Ти си
ран ен.
— И звънредно точно опис ан ие. — Той с тисн а устни. — А от бол ките
на ст ро ен ието ми не ст ава по-добро.
— С ъж а лявам — проше пна тя. — Н е съм иска ла да по ст рада ш.
И зражението на лицето му о ст ана непромене но.
— В т акъв случа й не биваше да в зривяваш тунела. Можеш е да
по ст ра дат много хора.
Тя поклат и глава. Н ямаше смисъл да спори с него на т аз и тема —
нико га ням аше да по с тигн ат единодуш ие.
— В дис аг ите си имам един ба лс ам, който ще свърши работ а — обади
с е Грегор. Тя от ново погледн а към горя щия дворец. Да ли щеш е да с е нам ери
л ек прот ив болкат а, прич инен а от онзи клин, който заби меж ду тях двамат а.
Ка кво съм с е ра зцив рила като ма лко дете, помисли си тя. Та на л и
раз бираш е отлично какво върш иш и какв и ще с а по следс тв ият а. Затова с ега
но с и търп еливо своя кръс т.
Б оже, как копне еше болкат а да отшум и.

П рист игна ха в с елскат а ст раннопр иемни ца и Грегор п о е нещат а в

свои те ръце. С гръм отев ич ния си глас той буква лно пришпор и съдърж ател я
и присл угат а като ги накара не за бав но да приготвят ст аит е, да дон е с ат
хран а и топла вода за вси чки, както и прев ръзк и за обгорени те ръце на
Д жордън.

225
 С ам о ч ас по- късно М ариа на с е озова във вана с топла вода, разп оложен а
на сред про сти чко обз аведена, но уютна спа лн я. За не йно голямо съж а ле ние
обаче дори и след обилнат а баня ко с ат а й запаз и едва долов им мирис на
пуш ек.
О бл егна с е наз ад и при твори очи. Да, вс е няког а миризмат а от
кат аст роф ат а щеш е да отлет и, но споме нът за т рагедият а едва ли ще ше да я
напусн е няко га. И звърши едно-единстве но не що, но с него пожерт ва твърд е
м ного от с ебе си.
— Ут ре рано т рябва да сме да леч отту к.
О твори очи. Джордън бе за ст ана л на в рат ат а, облече н в черни
па нт а л они от сърнеш ка кож а и широка батис тена ри за. В този миг си
при пом ни, че и в онази първа вечер в Д елуин д той също но с еше бял о и
чер но. Н е, не бива да мисли повеч е за Д елуинд.
П огл едът й с е спря на превър з ани те му ръце.
— Р ъце те ти…
— Н яколко мехур а. Дребна работ а. — Той прис тъпи напред и затвори
в рат ат а. — Р азбр а ли, че ут ре на зазоряване пот егляме за Ка зан ? —
П рибл иж и с е и по с ег на към голямат а кър па, която слуги нят а бе доне сл а за
нея. — С л едователно с е нуж дае ш от почив ка. — Замълч а за момен т. — П о
протежение на тунела с а възник на ли множе с тво пож ари, до стиг ащи до
с амат а Мо с ква. Убеден съм, че цар Але кс андър щ е поис ка да научи
при чини те. — Подаде й кърпат а. — А с ега ст ани.
Тя с е из прав и, а той я затъ на и я в зе на ръце.
— Р ъце те ти!
— Ти хо. Н е говори — прекъсн а я той и започна да я подсушава
не похватно. — В момент а царя т е до ст а изнерве н поради приближ аването на
Н апол еон. Когато раз бере, че е бил изложе н на т акава голяма опас но ст,
си гурно няма да с е отне с е много дружелю бно към нас.
— Н о той по-скоро т рябва да ми благодари. За щото с ега вече Напол ео н
не ще м оже да го изнен ада по под земн ия проход.
— О, този ф акт няма да го ут еши о со бено, о собено когато откр ие, че си
уни щож ил а средството, с ко ето може да нападн е Наполео н в гръб. Затова
т рябва да потегляме колкото с е може по- бър зо за Каза н.
— М ислех, че си вбе с е н от дейс тв ият а ми.
— Така е. — П ри те з и думи лицето му си о ст ан а непрони цаемо, но
ореол ъ т от разочарова ние и гняв около него бе направо о с е заем.
— За що тогава с е опитва ш да ме закр иляш?
— Д вете нещ а нямат ни що общо помеж ду си.
В с е още ме подсушава с ранен ите си ръце, за беляз а тя с неудоволс тв ие.
— П ре ст ан и най- с етне! — Дръпна кър пат а и с е ув и в нея. — Р анен си.
И ка к т ака няма нищо общо меж ду двет е не ща?
— Н е жела я да с е ли шавам от т еб, с амо за щото си ги надро бил а
ня какв и, за които ми иде да ти и зв ия в рат а. — О чит е му засвят каха гнев но.
— Н икой не може да т е отнем е от мен, па бил той дори и царят, Уелинг тън
ил и Напол ео н. Дори и т и с амат а не ще успее ш.
В душат а й про св етна лъч над еж да, но с е побоя да й с е отд аде и зцял о.
— И ска ш да ме задърж и ш като своя лю бов ниц а, т ака ли?
— Ти не чу ли какво ти говоря? П ристи гаме в Ка зан и вдигаме сватба…
раз бира с е, ако раве нът не нареди меж дув ременно да те екз екутират з аради
проявен ат а от теб глупо ст.

226
 С ват ба. Почувс тва ка к о ст ава бе з дъх. До този момент тя изобщо не си
разр ешаваше да повярва на думите му.
— За що?
— А ко очак ваш неж но обяс нени е в лю бов , си с бър ка ла момент а.
— Трябва да зна еш, че няма да те моля за прош ка. И звърших онова,
ко ето бях длъж на да извърш а.
— Знам. — В продължени е на няколко с екунди изра жени ето му с е
по см екч и. — Н е съм толкова не почт ен, че да те упрек на в нещо, ко ето и а з
бих м огъл да сторя. А ко имах т ази възмож но ст, щях да ти отнем а
джедел ар а. Ти про сто извърши не що, ко ето аз не мога да приема. Това обаче
не означава, че не приемам и с амат а теб. Ст а на лото не може да повл ияе
върху отнош еният а помеж ду ни.
— Н аис тина ли не може? — прош епна ха едва чуто устн ите й.
— С ам о ч е съм толкова вбе с е н, че ми иде да дръпна кърпат а от тял ото
ти и да те захвъ рля гола в някоя пряс па — изв и ка той грубо. — Н е раз бра л и
на й-с етне, ч е меж ду нас въпро съ т за прош кат а и изв инен ието не може да
съ ще ствува ? Ка квото и да извърши ш, то едва ли щ е пре с еч е жела нието м и
към теб. — О тиде до врат ат а и я отвори. — А с ега върв и да спиш. И с е
подготв и за ранно събуж д ане — на зазорява не.
В рат ат а с е хлопна з ад гърба му.
В държ ането и думит е му няма ше и следа от неж но ст или емоц иона л н и
из бл ици. Еди нстве ното, ко ето й предлож и бе гняв , но и разб иране, ре зк и
обно с ки, но и обе щани ето да я пон ася докрай.
Тя с е за гледа вт ренч ено във врат ат а, обър кана, ст ъпис ан а… Но в
душат а й пок ълна щ аст ие.

В еч е с е здрачава ше, ког ато тя отвори леко в рат ат а на Джорд ън. Той
л ежеше облечен върху леглото си, вт ренчил поглед в пламъц ите, които вс е
още л азеха около с елото.
О бърна глава към нея.
— Ка зах, че т рябва да си лягаш.
Н е м оже ше да забележ и и зраже нието на лицето му, но тонът не бе
окураж ава щ.
— Трябва ше да те в идя. Н е мога да за спя. — Затвори в рат ат а и с е
прибл иж и към него. — Боли ли те?
— Д а, и тоз и ф акт ми е крайно неприя тен. Затова на й-добре да с е
върнеш в ст аят а си и да ме о ст ав иш на мира.
— Н е мога.
— Ще съж а лява ш. Когато и зпит вам бол ка, не знам какво върш а и
обик новено удрям напо сок и.
— В т акъв случай ще сме тна държ ането ти за неприемливо. — Тя легна
до него. Труд но й бе да прои зне с е думи те, зар ади които бе дошла. Н е
ис каш е да виж да и лицето му. О бърна с е и с е прит исна гърбом към не го. —
Теб л ич но обач е прие мам. Зав ина ги.
Той зас тина неподв иже н.
— Това ми с е ст рува позн ато отн якъде.
— Хуб ав и думи. Чух ги от твоят а уст а.
— Б ог ми е св идет ел, не т и е н уж но много, за да изпит а ш удов олств ие,
на л и?

227
 — О , не, напр отив . А з ис кам да получ а всич ко. — Замълча за миг. — Н о
ще ти с е отплатя като и аз ти дам всич ко.
И зобщо не правеше опит и да я прегърне.
— И ка кво ще ми дадеш, например? — произн е с е той глухо, заров ил
л ице в ко с ат а й.
— Готова съм да уча ствам във вся какв и битки за теб. Жел аеш да в идиш
Н апол еон разгромен, на ли? Е, добре, аз ще те подкр епя.
— Трябва ше дне с да помисл иш з а това.
— Ще те даря с деца и ще бъда добра майка. — Замълча за момен т, сл ед
ко ето продълж и с пре с еклив глас: — Ще ти подаря и своя т руд. Той е най-
важ нат а час т от мен и ще ми е много т рудно да го разделя на две, но вс е пак
ще опит ам . — О тново с е поколеба за миг и добав и едва долов имо: — И
о свен това ще те оби чам цял ж ивот.
Тя с е умълч а.
— И това ли е всичко? — попит а той с учтив тон.
В ъзм утен а, тя понечи да с е извърне към него, но в не запно ръце те му я
пре гърна ха и той я прити сна силно към с ебе си.
— П усни ме — настоя тя. — Знам, че т е боли, но с е държ иш много
невъз пит ано и аз…
— Шш т! Ти хо! Н е разб ираш ли от шега.
— Моментъ т не е за шеги.
— Н е съм иска л да прозвучи лошо… но всъ щно с т не знаех какво да
каж а и… — Той не продълж и и я прит егли към с ебе си. — Р азбираш л и,
про сто не зн аех какво да каж а.
А когато Джордън бе развълнуван, той с е скриваше зад своят а маска,
мас кат а, която познаваше вече толкова добре. Ядът й прем ина и о ст ана да
л еж и неподв иж на до не го.
— Трябва ше да каже ш: «Благодаря ти, М ариан а. Знам, че съм недо сто ен
про ст а к, л иш ен от вся какъв ус ет, но ще с е по ст арая да с е поправя.»
О чакваше, че щ е с е за смее, но той о ст ана с ериозен.
— Н яма да е ле сно. Н е съм лишен от ус ет за нещат а, но съм св икна л да
с е на л аг ам и сигур но че сто ще правя гре шки и ще те обиж дам. — Гласъ т м у
сп адна и ст ана няка к не сигуре н. — Н о ще т е обичам в инаги.
С ъл зи опари ха очи те й.
— И аз ще те обичам в инаги, макар че пон якога ще с е з аключвам в
ат ел ието и няма да мисля за мъж а си.
— П о дяволи те, това няма да ст ане.
Тя го целу на бъ р зо по кит кат а над прев ръ зкат а.
— О , ще ст ане, разбира с е. И как още ще ст ане.
Б ащ а й, ако беш е ж ив , ще ше да о ст ане много учуд ен както от тоз и в ид
обяс нени е в лю бов , т ака и от ст ранн ат а ситуа ция, в която с е намира ха.
Романт ичнат а му природа ще ше да с е раз бунтува, но тя бе убедена, че
л ю бов , която е издърж а ла на толкова изп ит ани я и предизв и кат елства, не с е
нуж д ае от кра сив и слова, цветя и роз и, за да докаже правото си на
съ ще ствува не.
Загл еда с е към пламтящ ите пож арищ а.
— За какво мислиш? — попит а след крат ка пау за.
Устн ите му доко сна ха ухото й и той прошепн а дяволито :
— П ит ам с е, да ли ще ме нареч еш отново про ст ак, ако поис кам точно
с ега да с е лю бя с теб.

228
 — Н е бива. Н яма да по зволя да пов реди ш ране ните си ръц е.
— Н има? — За момент тя си помисли, че ще с е опит а да й възра зи, но
той про сто я привлеч е плът но към с ебе си. — М ного добре, и т ака е
прия тно. Н о вероят но съм бил лош лю бов ни к, щом като смят а ш, че разчит ам
единс твено на ръце те си. — Той отново отправ и поглед пре з прозореца. —
Д обре, че ва ли сняг. Та ка огънят щ е с е огран ичи с амо около тунел а.
Р азпро ст рани ли с е пож арът по нив ите, годинат а ще бъде гладна и… — П ри
те з и дум и той в не запно спря и по е дълбоко въздух.
Тя с е обърна към него.
— Д жордън, какво има?
— А, нищо. — Ц елуна я ра зс еяно. — П ро сто ми хрумна не що. Трябва да
прем и сл я вси чки възмож но ст и. Р азбир а с е, всичко зав ис и от поведението на
Н апол еон — ще с тигн е ли дотук или не… — Той с е зам иеш дълбоко,
за гл едан в огнен ат а ив ица, която вече стиг аше до вратите на Мо сква.
Ето, в този миг той от ново бе зае т с пла нове за бъдещ ето. Я в но
обм исл я ше и как да с е огранич ат по следств ият а от унищож а ването на
под зем ния проход. Тя леже ше неподв иж на до не го, не желаей ки да смущава
раз съж ден ият а му. За нея в този момент нямаше ни какво зн аче ние, че не
за бел я зва присъс тв ието й. Той в инаги ще с е з ав ръща при мен, мисле ше си
тя, обзет а от дълбоко з адоволство. Н аис тина, кол ко прекрас ен може да бъде
този свят!
Д а, от този ден нат атък в инаги щеше да с е зав ръ ща при нея.

Глав а с ед ем наде с ет а

Н а сл едващ ат а зар ан п отегл иха за Казан. Н ямаха друг избор —

т рябва ше да стиг нат до грани цат а по най-бъ р зия нач ин.
О ще преди зазоряван е възс еднаха коне те и спряха едва когато мрак ът
затул и небо свода. М ариан а не можеше да с е дв иж и от умора и з аспа веднаг а
в обяти ят а на Джорд ън.
В да л ечинат а изн икн аха кулите на дворец а в Ренгар. М ариана бе
о ст ан а л а бе з сили и буква лно щ еше да прип адне от изтощен ие.
— О чакват те неприя тно с ти — рече тихо Джордън. — Задачат а на
равен а е да пази Ка зан, а под земн ият проход бе час т от планове те й за
бъде щето. Ще бъда до теб, но тя сигур но ще…
— Н е с е опи твай да ми помаг аш — пре късн а го М ариа на. Н е жела еше в
ни какъв сл учай да подклаж да наново бит кат а, която майка и си н водеха вече
от тол кова време. — Р азру шаван ето на тунел а е мо е дело и а з ще тегл я
по сл едс тв ият а. Ти стои на ст рана!
Той поклат и глава.
— Ще сгреш а много, ако т е по слушам. Защ ото по следния път, когато
от с тъпих пред волят а ти, ще ше да подпа лиш полов и н Русия. — Тя пон ечи да
възра зи, но той вдиг на предупреди телно ръка. — О бе щавам ти, че
първон ача л но щ е изчакам и щ е ти с е при тека на помощ, с амо ако ст ане
нео бходим о.
Р авенъ т ги по срещ на в двора — здрава, силн а и ен ергич на както
в инаг и. П огледът й с е спр я на л ицето на Джордъ н.
— Успя ли?
Той с амо поклат и глава.

229
 О т гъ рлото на А на с е изт ръг на възкл ицан ие.
— А з лич но т рябва ше да свърша т аз и работ а.
Грегор с е засмя.
— П рисъс тв ието ти съвс ем не гарант ира успеха.
П о л ицето й с е изпис а нетър пени е.
— Тун елът с ега на Небров ли при надлеж и ?
— Може и т а ка да с е ка же — нам е си с е Джордъ н. — Той дори и с ега с е
нам ир а в т айния проход.
Д жордън дразн еше равена преднамерено. Едва от ня колко мига бяха
заедно и м еж ду тях отново захвърчаха искр и.
— М ъртъв е.
М ариан а запря коня си точно пред А на.
— А аз опож арих тунела. О т с ега нат атък никой не ще може да го
из пол з ва.
— Какво… ти… — А на бе извън с ебе си от гн яв . — Кой ти е да л право
да го унищож а ваш? Знае ш ли какво зло си ни сторила, а?
— И мам правото да по с тъпя по този начин. — М ариана пре сре щна
храбро м рач ния поглед на Ана. — И упраж них това право. Н е е по ст рад а л
нико й друг, о све н Н ебров . О свободих в и от запла хат а, която предст авля ваше
този тунел .
— А Напол еон?
— И той няма да го и зпол зва.
— И зве стно ли ти е с каква гигант ска арми я с е ка ни да нахлуе в Р усия ?
А ако ре ши след това да нападне и Ка зан?
— В т акъв случай ще предприем ете меркит е, които с те предв идил и,
преди да в ключит е прохода в своите пла нове. — П ри те зи думи тя скочи на
зем ят а. — Къде е Але кс?
— В с е още не съм те о свободила.
М ариан а слож и ръце на кръст а и дръзко зап ит а:
— К ъде с е намира моят брат?
П огл едите им с е с блъска ха. Н акра я равенъ т отговори съ рдито:
— И зпратих го в юж нат а гради на, когато ми съоб щиха за прис тига нето
на Д жордън. Н е ст ана дума за теб и не исках в ника къв случ ай да го
натъж авам .
— К ъде е т ази юж на градин а?
Р авенъ т направ и знак на един от при служ ни цит е.
— Заведи я.
М ариан а погледна бър зо към Джордъ н, който в този миг с е бе вторач ил
предизв и кат елно в равена. П оддаде с е на т емпераме нт а си и разговар я
твърд е о ст ро с А на. Вероятно той щеш е да опит а да попр ав и лошото
в печатл ен ие, ко ето бе о ст ав ила. Е, нека по споря т, по-къ сно щ е му мисл и.
С ега т рябва да в иди Алекс.
Тя по следва прислуж н ика в двореца.
— Що з а нагло държ ане, Боже мой — рече А на с възмущени е,
обръщ айки с е към Джордън и Грегор. — Заслуж ава да я затворя в тъмни ца.
Н о и на това ще му дойд е в ремето, ако ст а не нео бходимо.
— Н яма да е много умно от твоя ст рана — наме с и с е Джордън докато
сл и заш е от коня си. — Защ ото ут ре ще с е женя за не я.
— Ще с е жени ш ли? — Ана го изгледа изумена. — Какв и с а те зи
гл упо с ти, които говориш?

230
 — А в Кембърън ще с е вен чаем и по англи йск ия обред.
— Зн ачи ще има две брако съ чет ан ия, т а ка ли?
— А з имам две родини. Искам да съм съвс ем сигуре н, че тя ще бъде м оя
и в двет е ст ран и. — Той с е усмихна на криво. — Както с амат а ти от бел яз а
веднаж , св ик на л съм като хвана нещо да не го изпу скам. Знае ш прекр асно,
че Каз ан т а ка и не е при зна л брака ти с лю бими я ми създ ател, на ли?
— Н е може ш да з аведеш т ази же на под вен чило — същ е ствуват
съсл ов ни преч ки. А о свен това тя разру ши наши те пла нове.
— Е, в т акъв случай с е на лага да създ адем нов и. Ще проверим
отбрани тел нат а готов но с т на ст ранат а, а по сле по емам за Мо сква.
— За що?
— Ще по с етя царя. Докато наблюдавах горящия тунел ми хрумна нещо
и с е на л ага да го обсъдя с него — обърна с е и към Грегор. — Ут ре ще бъдеш
л и м ой вад з ар?
Грегор кимна.
— С удов олств ие. За мен ще е голяма че ст.
— Н е, това не бива да с е случва — изв ика равенъ т с гла с, нет ърпящ
възра жени е. — Та зи сватба не бива да с е състои.
Д жордън я изгледа о ст ро.
— И за що не? Тя не ти ли харе сва?
— Н е е в това въпро съ т.
— М исля, че я уваж аваш. А симп атият а ще дойде от с амо с ебе си.
— Каж и ми че стно, защо си с е з ахвана л с нея ?
— О бичам я — отвърн а той про с тичко и добав и с колеблив глас: —
Н адявам с е, че ще присъ ства ш на венчав кат а.
С л ед те зи думи той с е от прав и с големи крачки към двореца.
Стъпис ан а, А на го про следи с поглед.
— П обеда — рече ти хо Грегор. — Победа, която тя ти подари.
— П обеда ли? П обедат а й може да доведе до ги белт а на Ка зан.
— Н е сме толкова слаб и, че да не с е оправ им от този удар. — Той
повдиг на рамене. — А о свен това е пра ва… нейн ите пре тенц ии отно сно
тунел а имат по-голяма те же ст от наши те.
— Н има одобрява ш този брак?
Той кимна утвърди телно.
— И ти ще го одобриш. А ако успе еш и да с е сприя тели ш с не я, зн ачи
си успял а да по ст игне ш тъ кмо онова, ко ето в ина ги си иска ла.
— Н е изб ирам прият елит е си според пол зат а, която могат да м и
при не с ат. — Покол еба с е з а миг. — Дори и да опит ам, едва ли ще има
ня какъв см исъл. Тя про сто не иска да има ни що общо с мен.
— А ти, разбира с е, не си й да ла ника кво о снова ние, на ли? Н е поиска
л и да я продадеш като ня каква про с титут ка? Тя си мисли още, че с е
опи тваш да й отнем еш благо склонно стт а на брат й, а като капак на вси чко
м оже би с е ка ниш да я хвърли ш и в тъмни ца.
— Н е съм й казва ла, ч е ще я хвърля в тъмниц а.
Грегор с е разсмя в исоко.
— Е, да, но ще ше да го сториш, ако не беш е те извад ила от рав нове с ие.
— Н ищо подобно.
— О , да. — Той продълж и да с е усмихва. — Как мислиш, за що л и
Д жордън е влю бен в не я? А ми за щото тя притеж ава много от оне з и твои
каче ства, от които той с е възхи щава. И когато с а в Кембър ън, тя по стоян но

231
ще м у напомня за теб. — По сле добав и с тих глас: — И той по степ енно ще
св ик не с м исълт а, че обича тъкмо те з и нейни каче ства. Ето за що си длъж на
да бл аго сл ов иш тоз и брак.
— Н аис тина ли съм длъж на ? Грегор, а з заповеди не приемам.
— Д л ъж на си — повтори той. — П усни го, А на.
— А з да го пусна ? — В глас а й прозвуча болка. — Та а з никог а не съм
го притеж ава ла. Ся каш Джордън ме смят а за няка ква Цирце я.
— Н е, не те смят а з а Цирце я, но щ е призна еш, че още от първ ия миг, в
който той с е появ и в Казан, ти направ и всичко възмож но да го привърже ш
към с ебе си. — Лиц ето му с е из крив и в гримас а. — А ние вси чки зн аем , че
при теж ава ш сил ен хар актер, А на.
— Д а, но полза никаква.
— Защото и той е сил ен като теб. Н асила не може ш да по с тиг неш ни що.
Трябва да дойде с ам. Той направ и първат а крач ка като те покани на
вен чав кат а. Така че, дай благо слов ият а си за този брак.
— Н е, няма да я дам. Н е иска й от мен да… — Тя замълча за миг. — Тя
ще м и го отнеме. Н а ли ка за, ч е Кембъръ н й харе сва. Та те ще ж ивеят значи в
този кам ен ен хамбар и ще ме даря т с в нуци, които не ще в идя никога. — Тя
из прав и гордо глава и с е извърна. — Н е ще допусн а тоз и брак. Вс е ще м и
хрум не как да го предотв ратя.
— Е, идеят а наист ина не бе много добра — призн а тя.
— По сре щни я с «Добре дошл а» в Каз ан. — Спря за миг, след ко ето
продъл ж и: — В прот ивен случ ай отивам с тях в Кембърън.
И згл еда го удивен а.
— Зн ачи си готов да ме напусне ш, т ака ли?
— Н ав ремето ти ме изпр ати при него. След като напусн а онзи
м екушаве ц, съп руга си, и с е з авърна в Ка зан, Джордъ н е обс ебил цялото ти
съ ще ство, цели я ти ж ивот. О баче конфликтъ т, който тлее меж ду вас от
тол кова в реме, по ст епен но започва да ми омръзва. А з ти казах по ка къв
начин да сключиш мир. Друго няма. — Спря за момент и продълж и с
из нена дващ а настой чиво ст : — И ска ш си н, т ака ли? Добре, мога да уредя
този въпро с. Вярно, че няма да е Джордън. Вероятно ще е едър и гроз ен
като горил а, но ще т и принадлеж и ис тин ски. — След ко ето добав и кротко:
— Както ти прин адлеж а и аз.
— М исля, че не би ме напусн а л — ка за тя ня как не си гурно.
— О свободи го и о свободи с ебе си! За щото иначе и аз ще поис кам
свободат а си. — П ри те зи думи с е з авъртя на токове и с е от тегли.
— П о дяволи те, Грегор, не може ш да ме изо ст ав и ш!
Н о той продълж и, бе з да с е обърне.

М ариан а спря на увенча нат а с арка в рат а, водещ а към гра динат а.
П огл едът й ж адно започна да следи ма лкото момч е, ко ето играе ше до
огл еда л ни я бас ейн.
Едва позна А лекс — онова изпо ст а ляло циган че, ко ето о ст ав и тук преди
някол ко с едмици, вече не съще ствуваш е. Бе наедрял, а къдриц ите му бяха
прил и чно подст ри гани. Н о с еш е ват ирана риза и ботуш и, ка кв ито имаха и
о ст ан а л ит е деца по улиц ите на Рен гар. П роличава влиянието на А на,
пом исл и си тя с раздраз нени е. Запит а с е на ка кв и ли още въздейс тв ия е бил
изл ожен Алекс в нейно от със тв ие.

232
 Р авенъ т също бе жена, която обича ше да слага отпечатъ ка си върху
вси чко на този свя т.
П о е дълбоко въздух и го изв ика силно по име.
Той с е обърна и я в идя. В първ ия миг з агуб и ума и дума, но след това
над аде радо стен в ик и с е з автеч е към не я.
П регърн а го със затворе ни очи. Колко бе топъл и мил!
Той с е отк ъсна бър зо от обяти ят а й.
— Н е бива ше да си т ръгва ш — възкл икна с упрек в глас а. — Сърди т
съм ти.
— Трябва ше да отид а някъд е, ма кар че не ис ках да те напусна.
— И А на т ака ка за. Според не я сигурно си има ла ня как ва много важ на
при чина, за да ме о ст ав иш тук.
— А х, т ака ли? — М ариан а бе до ст а и знен адана.
А л екс кимна.
— Трябва ше да ме в земеш със с ебе си.
— Н е можех. Съще ствуваш е вероятно ст да срещ на хорат а, които с е
държ а ха л ошо с теб.
П о л ицето на детето премина сян ка.
— И ти срещн а ли ги?
Тя ким н а.
— Те веч е никог а няма да ти прич инят зло, А лекс.
И зражението му не с е разведри.
— Трябваше да ме в земеш — повтори той. — Н е е ч е стно. Н а ли си м и
с е ст ра. И не ми даде възмож но ст да с е погриж а за теб.
— Ти на ли с е гриже ше з а равена ?
— И вс е пак щях да дойда с теб.
— М ислех, че я обича ш много.
— Д а, но това е друго нещо. Н ие с нея не си принадл еж им — Той
см ръщ и чело. — О беща й ми, че никога няма да си т ръгваш бе з мен.
За л я я вълна на щаст ие.
— О бе щавам. — Вне запно го пре гърна. — Трябва да т и каж а нещо. Ут ре
с е ом ъж вам за Джордън.
Н а л ичи цето му за сия усмив ка.
— И ска ш да кажеш, ч е ще бъдеш в инаги с него, т ака ли?
— Точ но това ис ка да каже — обади с е Джордън откъм врат ат а и с е
отправ и към тях. — И тъй като ти си на й-възрас тния т мъж , роднина на
М ариан а, аз най- оф иц иа лно те моля за ръкат а й.
А л екс кимна с ериозно.
— Трябва да с е държ иш много добре с нея.
— Ще с е по ст ар ая — обе ща Джордън тър же ств ено. — А ко обаче с е
отпусн а и з абравя задълже ният а си, т рябва да ме предупредиш.
— Така да бъде. — А лекс с е обърн а към с е ст ра си : — А ти т рябва л и да
пои ска ш ръкат а му от А на?
— С ил и небе сни, надявам с е, че няма да с е на лож и. — Чувстват а й бяха
из пис ани съвс ем ясно по лицето. — Мисля, че раве нът не ме харе сва
тол кова, колкото теб.
— И ска ш да кажеш А на — поправ и я А лекс.
— Защо не разре шава ш да я нар ичаме раве н? Та това е не йнат а ти тл а,
А л екс. Така, както при слугат а в Кембърън с е обръ ща към Джордъ н с В а ша
све тл о ст.

233
 — Това е друго нещо. — Лицето му придоби замисле но изр ажен ие. —
Та зи дума ми напомня за големи те черн и птиц и, които си спу скат от не бето
и пл ячко сват нив и те кра й Кембърън. Н о А на не е т акава.
— В рагове те й няма да с е съглас ят с теб — рече сухо Джордън.
— Д а, но тук тя няма врагове и не бива да я нарич аме т ака. — По сл е с е
обърна към М ариан а. — М исля съ що, че ще и ст ане приятно, ако я помол иш
за разре шен ие да с е омъж иш за Джордъ н.
— С поред мен моментъ т не е подходя щ за молби — каза Джордън. —
М акар, че аз с амият я помолих да присъ ства на сватбат а.
— Н има си я помолил? — обади с е Мариа на. — За що?
— А м и за щото му е майка — поясни Але кс т акти чно. — Н е ст авай
гл упава, М ариан а.
М айкат а, която той никога нямаше да при знае и която вс е пак по кани,
за да сподели с тях пра зни ка.
— И вс е пак защо ? — повтори тя настой чиво въпро с а си.
Д жордън повдигна рав нодушно раме не.
— П ро сто т ака ми хрум на.
Н е, не беш е капри з от негова ст ран а.
— А тя обе ща ли да дойде?
— Р азб ира с е, че ще дойде — наме си с е А лекс.
Д жордън с е усмихна.
— В случ ай, че удо стои вечерят а с присъ ств ието си, може би ще успееш
да я скл они ш.

Н о равенъ т не ги удо стои с прис ъств ието си. Грегор също не дойде.
С л ед вечерят а изпр ати ха А лекс да спи, след ко ето Джордъ н и М ариа на с е
отправ иха бав но към покоит е си.
— Ка к из глеж да брачни ят обред в Ка зан? — попит а тя.
— Н е е много по-разли чен от другаде. Венч ав кат а с е извършва в
дворцов ия паракли с. Грегор щ е бъде моят вад зар.
— Ка кво озн ачава вад зар!
— Това е нещо като кум — той довеж да булкат а пред олт ара. Този
обич ай прои зхож д а още от времен ат а, когато племенни ят вож д е изпра ща л
няко й м ъж при вож да на друго племе, з а да му доведе бул ка. Че сто
пратени кът е т рябва ло да пре си ча непри ятелс ки земи, а пък неве ст ат а е
бил а твърд е примамлива пля чка з а врагове те. Затова вад зарът бил изб иран
сред на й-храбри те мъже от племето.
— Грегор вад з арът. — М ариана с е усмихна. — П розв ищ ето му подхож да
ч уде сно.
— Той ще т е по еме на врат ат а на пар аклис а и ще те доведе при м ен.
Н ие щ е коле ничим един сре щу друг, а пре з това в реме свещ ени кът ще
прои зне с е на в исок глас брачния обет. П о сле ние двамат а ще с е вречем един
в друг в при съств и ето на св иде тели. Помолих Грегор да ти намери рокл я,
подходящ а за случая.
— И ка к изгл еж да подходящ ат а рокля?
— В Ка зан е прието булкат а да но си синь о — цвет а на щ асти ето.
— А жен ихът ка к е облеч ен?
Той я погледна дяволито.
— Ам и, в бяло, е ст е стве но. Цвет ът на нев инно стт а. В Каз ан жених ите
т рябва да с а девс твени.

234
 — Н аис тина ли? Това не е ли… — Вне запно спр я, за беляз вайк и, че й
нам и га дявол ито. — Добре, че е с амо шег а. — Лиц ето й с е из крив и в
грим ас а. — Защ ото ако беше ист ина, щяха да ни забран ят да с е оженим . И
т ака, ка к с а облеч ени млад ите мъже?
— В чер но, цвет а на скръбт а. — Тя понечи да с е нахвърл и върху него,
но той от скочи кр ачка назад. — П ошегувах с е, скъп а. За мъже те няма
определ ен и предпис ан ия. Н о сим каквото си ис каме.
— К рай но не с праведливо, не си ли съглас е н?
— Е, понякога дори и в Ка зан с е отн асят не справедливо към жени те.
М акар че равенът прав и всич ко възмож но да промени това положе ние на
не щат а. — Той с е спря до врат ат а и с е поклони леко. — Лека нощ, лю бов
м оя. Д о ут ре.
Тя го и згледа неувер ено. П о в реме на изтощи телнат а е зда те не бя ха
заедно, но тя долавя ше силното му желани е. Реши, че сдърж а но стт а му с е е
дъл ж а л а на невъзмож но стт а да с е лю бят и че т ази но щ ще с е съберат
отново.
За бел язвайк и изра жен ието на лицето й, той с е усмих на и поклати глава.
— Н има не разб ираш? Та аз те ухаж вам. М исля, че вс е щ е успе я някак
да прекар ам още една нощ във въздърж ани е.
— Н е разб ирам…
Той пре ст ан а да с е усмихва.
— Ще прекар аме до ст а време тук, в Ка зан. И скам да покаж а на цел ия
двор и на раве на колко в исоко те ценя и уваж авам. В Кембъръ н т акова
поведени е ще ше да е бе з смислено, но не и тук.
За л я я вълна на щаст ие.
— За мен няма никакво зн аче ние.
— О, разбир а с е, че има — продума той тихо, но веднага с е усмихна
дявол ито. — Смят ам да пре карам нощт а в покая ние зар ади греховет е си.
Трябва м и и ма лко време, за да измисл я нов и не забр ав им метод как да
пре карам е първат а си брачна нощ. Сигурно съще ствува начи н да с е
обеди нят и двете цели, н а ли?
Грях, сладо ст рас тие, както и жен их, майстор и в двете нещ а. Обз е я
горе ща т ръп ка.
— Убедена съм, че ще открие ш този метод.
— А з съ що.
Той с е накани да си т ръгн е, но тя вс е още не ис ка ше да го пусне.
Тол кова м ного време о ст ава ше до идн ия ден.
— Ка к мисли ш, равен ът щ е дойде ли?
— С ъм нявам с е — отвърн а той с повдиган е на раменет е. — Н о в крайна
см е тка това не е от значени е.
— Н апротив . Н е с е пре ст рува й, че от със тв ието й не те интере сува. Та
ти не си рав нодушен към нея.
Ли цето му за сти на.
— Б е зсми слено е да обсъж даме този въпро с.
— Б е зсми слено е да го за гърбва ш. Добре си спомням изр аже нието т и,
когато в идя прозореца с нейн ото изображе ние. Та ти я обича ш.
— Д а, великолепн а творба.
— Тя е твоя майка. Трябва да призн аеш този ф акт и да про ст иш.
— Ти очев идно ле сно прощ аваш. Н е знам да ли ти ка зах, че с е кан еше да
те хвърл и в под зем ият а.

235
 — Н е с е учудвам. Тя е корава и волева же на.
— В т акъв случай да приключим с т емат а.
— Н е е възмож но. Защ ото в ие и двамат а мисли те по стоян но един з а
друг. П ък и не ис кам цял ж ивот тя да стои в ся нка. П редпочит ам да с е
из правя срещу й под яркат а слънчева све тлина.
Ли цето му омекна.
— Ти издърж а ш на слънце повече, отколкото раве нът, скъпа.
— Д а, з ащото съм млада и силна, защ ото ще с е омъж а з а млад и сил ен
м ъж , а не з а мекот ело като не йния съп руг. Ако наис тин а не можеш да й
про с тиш, пон е с е опит а й да я раз бере ш. — Той понечи да възрази, но тя
вдигн а предупредител но ръка. — П овече няма да говоря по този въпро с, но
бях дл ъж на да и зразя мнени ето си.
— И за що?
— О бясних ти вече. — Н о не бе напълно откров ена. Не му каза, че А на,
тъ й ж адна за лю бовт а на А лекс, не е допусна ла той да намр ази с е ст ра си. —
И скам да е мой съю зник, а не против н ик.
— И ма още нещо, на ли?
Трябва ше да с е до с ети, че Джордъ н не е вчер аше н и не премен но ще
пои ска да узн ае цялат а ист ина.
— Д а. — Тя с е усмихна. — Про сто тя не е от хорат а, които оплячко сват
ж итото по нив ите.

А нгл ий ското в исше общ е ство, тъй чувс тв ително на т ема мода, ще ше да
см е тне за ст аромодна небе сно си нят а рокля, която й изпр ати Джорд ън. Тя с е
ст ел еш е красиво и свободно до земят а, увен чана със с емпло, ова л но
декол те, обве зано с перли. Напомняш е на М ариана одеж ди те на първ ите
дуке си на Кембъръ н.
— И зглеж даш великолепно — обърна с е Грегор към нея, ког ато
ст игна ха до параклис а. Голямат а му ръка бе хван а ла здраво нейнат а. — Ел а,
ще те заведа при твоя съпруг.
С ъп руг. Има ше предв ид Джордън. Р азбира с е, че Джордъ н. Джордън,
който я очаква пред олт ара. Глават а й с е замая при т а зи мисъл — вс е още не
бе в състояние да повярва напълно.
А по сле… по сле Грегор я поведе към олт ар а и невер ието я напус на.
Д жордън но с еше теж ка, златистобяла ж илет ка, па нт а лони, прист егнати в
кол енет е и боту ши. Бе много хуб ав — Грегор твърд еше същото и за нея —
и… й принадл еже ше.
С м ътно долов и при съств ието на цяло море от непо знати лица, но в един
м ом ент съзря в първат а редица усмихнат ия А лекс.
А до него с едеш е равенъ т.
К ра кат а й отказа ха да я слушат — не очаква ше да в иди майкат а на
Д жордън на това място.
А по сл е той протег на ръка към нея и от този миг нат атък тя в иж да ше
единс твено него. П о е ръкат а му. Н астъпил бе не йния т миг!
П онеч и да с е обърне към свеще ника… но не що не бе както т рябва. Ув и,
м игъ т не бе с амо техен. Съще с твуваше мина л ото, бъдещ ето и, разб ира с е,
на стоящето. Да, длъж на бе да стори още нещо.
— Еди н момент, отч е — прош епна тя на све щени ка.
Д ол ов и удиве ния поглед на Джордъ н, но с е обърна и закр ачи храбро
към равена, впила поглед право в лицето й.

236
 — Ал екс ме по съв етва да поис кам от ва с ръкат а на Джордън —
прои зне с е тя силно и отч етливо.
А на запр емига учуде но, но успя да с е овладе е бър зо.
— Като о ст ав им наст ра на не пристойн ото ти поведение, ст рува ми с е, че
е до ст а късно за оф иц иа лно с ти.
— А л екс не споделя това мнени е, аз също. И т ака, разре шавате ли да с е
ом ъж а за сина в и?
— Той не с е ин тере сува от мои те жел ания.
— Напротив . И скам целият свя т да одобри избор а ми. — С те з и
л ековато произн е с ени думи Джордън заст а на до Мариа на и я хвана за
ръкат а. — Да встъ пиш в брак не е ле сна работ а. До скоро изобщо не съм
вярва л , че щ е направя т ази стъп ка.
А на го изгледа обър кана.
— Н има иска ш разр еше нието ми? Ти какво, ше гуваш ли с е, подиграваш
л и м и с е?
М ариан а зат аи дъх. Почувс тва, че Джордън с е изкушава отново да с е
скр ие з ад прив ич нат а си насме шлива маска.
Усм ив кат а изче зн а от лицето на Джордън и той замълча за миг.
— Н е, А на, нито с е шегувам, нито с е подигравам.
А на, а не мамо. М ариа на едва усп я да сподав и възмущени ето си. Е,
пон е не я нарече Ваше вели че с тво или равен. Всъ щно с т можеше ли да с е
оча ква нещо дру го? Двамат а бяха еднакво не преклон ни, а и ран ите не
зар астват за една но щ. Вс е пак нач а лото беше положено.
А на с е усмих на, но думите й прозвуч аха сърдито.
— С поред мен вашия т съю з не е съвс ем неприемлив . — След ко ето
добав и: — М ариана, те з и прозорци с а лише ни от с амобит но ст и цвя т.
Може ш л и да о ст анеш при мен докато Джордън пребивава в Р усия?
Това бе от стъп ка, но не и компромис.
— За мен ще бъде удовол ств ие да в и подаря няко и от своите творби.
Д жордън смят а, че т рябва да о ст ан ем тук докато с е раз бере да ли Н апол еон
ще нападне Ка зан, пък и а з не мога да стоя бе з работ а. Може би един ден щ е
дойде те в Кембърън и ще ра згледате нещат а, които съм съ зда ла т ам. Според
Д жордън м оят купол прав и силно в печ атлен ие.
— Кем бърън ли? — очит е на Ана с е разш ириха от уж ас. — Н икога няма
да с е върна т ам. Това е… — Н ейния т поглед с е кръсто с а с този на Грегор. —
Д а, това е една възмож но с т. — И зправ и гордо глава и с е обърн а към
Д жордън : — Н о едва ли ще дойда скоро. А з съм за ет а же на и не мога да
бъда по стоян но на ваше разп оложе ние… а о свен това може би някои нещ а в
ж ивот а м и ще с е променят. Е, когато първото в и де те с е появ и на бял свят,
вероят но ще дойда. — Тя изгледа Грегор предизв икателно. — С ега довол ен
л и си ?
Той с амо поклат и глава.
— Н е ис кам дум и, а дела.
Тя въздъхна, прив идно възмутен а, и с е обърн а към М ариа на:
— Е, м исля, че не е прил ично да бав им све щени ка.
М ариан а й с е усмих на, и звърна с е цялат а към Джордън и му протегн а
ръкат а си.
— М айка ти е права. Да започвам е.
Той я поведе към олт ар а.

237
 — О , щас тие! Н ай-с етне дойде и моя т ред — прошеп на й той. — В ече
реш их, че с е омъж ва ш за равена.
— В съ щно ст и това е вярно — прош епна му тя в ответ. Джордън не
обич аше да дели собстве но стт а си с други, затова и нямаш е да при ем е
охотно дру ги хора в техния съю з. — Като с е оже нваш за мен, т и приема ш и
А л екс. Н ие не ж ивеем с ами на тоз и свят и това си и има и добрит е ст рани.
Твърд е дъл го сме били с амотни, на ли ? Копнея да сме обвър за ни по всички
възм ож ни начини.
— Гол яма нава л ица ще наст ане, няма що. Но с е на дявам, ч е поне няма
да каним двамат а в брачното си ложе.
— Д жордън, мисля, че… — усмив кат а, изп ис ана на лицето му, я на кара
да спре.
— В същно ст зами сълът ти не е лош, но не и в този случ ай. — Той
кол енич и върху възглав ни чкат а пред олт ара, след ко ето продълж и: — Скъ па
м оя, оцен явам дели кат ния начи н, по който ми даваш да раз бера, че т рябва
да те споделя с друг и хора, но не бе нуж но да ми го казва ш. Предпола гам ,
че че сто ще имаме с блъсъци по този въпро с, но не и зар ади Але кс. Защото
аз го прие мам като част ица от теб. — Веж ди те му с е изв иха нагоре. —
Д обре! А с ега вече можем да започваме, на ли ?
Д а, в ж ивот а им в инаги ще ше да има предизв и кател ства и бит ки. И
двамат а щя ха да с е т рудя т и да с е променят. С блъсъц и няма ше да липсват,
но л ю бовт а, верно с тт а и съвме с тния т им път в инаги щя ха да ги обединяват.
За да на л ож ат своя стил върху ж ивот а, т ака, както стори и тя в Кембъръ н.
К рай но в реме бе да започват.
Усм ихна с е щас тливо и п о е ръкат а му.
— Д а, готова съм.

Епилог

15 септ ем ври 1812 г од ин а

Моск ва, Ру сия

С л ед дългия си марш пре з цяла Р усия, след многобро йни

кръвопр ол ит ни би тки Наполео н най- с етне с е озова пред врат ите на Мо сква.
Ге нера л М илорадов ич, комендан тът на гар низона, сключ и времен но
прим ир ие с императора и руск ите войски напусна ха град а. Н аполеон, които
оча кваш е, че цар А лекс андър ще моли за мир, навле зе бе зпре пят ств ено в
запустял ат а, бе зж и знен а Мо сква.
П ре з нощт а на съ щия ден градъ т бе озаре н от пламъци. Напол еон
з а л ов и че тири стот ин подпа лвачи, дейс тва ли, според собств енит е им
при знан ия, по заповед на нача лни ка на поли цият а. Ф ранцу зит е успяха да
поту шат пож ара, но жертва на пламъци те ст анаха две т рет и от града и най-
гол ем ите храни телни складове.
В продълже ние на цял ме с ец императорът стоя напраз но в Кремъл, но
цар Ал екс а ндър т а ка и не помоли за мир. В кра йна смет ка ф ранцу зит е
напусн аха столицат а и с е на сочи ха към Ка луга, град, ра зположена на
деветде с е т мили в с еверна по со ка. Там възнамеряваха да попълн ят запас ите
си. Така започн а и тяхн ото от ст ъплени е пре з пуст ат а, бе злюдна ст ран а,
скована от студ и мраз, от стъ плени е, ко ето не след дълго щеше да с е

238
превърн е в исти нски ко шмар. Това бе нача лото на края на Н апол еон
Б онапа рт.

30 д екем ври 1812 г од ин а

Рен г ар, К аз ан

— Наполео н е в П ариж ! — Р авенът с е втурна в кабинет а на Джордъ н,

размахва йки в ръка няка кво писмо. — Н о това не е онзи П ариж , от който
започ на походът му. И мперият а с е разпа да и фран цузи те яв но с а з агуб ил и
довери ето си в своя велик герой.
— К рай но в реме бе ше — промърмори Грегор.
П огл едът на Джордън прел етя по из пис ани те ст раниц и.
— С ледователно съю зни цит е ще с е обеди нят за по следнат а, решит ел на
би тка — каз а той усмихн ат. И зправ и с е от мястото си и с е от прав и към
в рат ат а. — Грегор, «Сийсторм» т рябва да с е подготв и за отпл аване. О тивам
при М ариана в цър кват а, з а да й съобщя радо стн ат а ве с т. — П ри те зи дум и
л ицето м у с е из крив и в комична гри мас а. — Ще с е опит ам най-с ет не да я
от скуб на от ст ъклопис а, с който с е е захван а ла. М акар че за нея
пора жени ето на Н аполеон едва ли е толкова важ но, откол кото собстве нат а й
раб от а.
— Д а, но в П ариж с е нам ира Н от р Дам — обади с е Грегор.
Д жордън веднаг а разбра смисъла на каза ното, отме тна глава на зад и с е
раз см я с пълен глас.
— Пре красно! Доколкото я поз навам, тя, ако т рябва, лично ще поведе
войск ите в ат ака сре щу Наполеон, щом като за лог ът е толкова голям — да
раз гл еда готиче ски те роз ети в Н от р Дам.
— Н аис тина ли смят аш да т ръгн еш? — попит а равенът уплаше но.
— Ест е стве но! — П о сле я ст релн а пре з рамо. — И ти т рябва да сториш
съ щото, ако иска ш да предпази ш Каз ан. В момент а, в който Н аполеон с е
предаде, всяка от ев ропейс ките държ ав и све ткав и чно ще с е опит а да загр аби
ч уж ди тер итории.
— Н икой няма право да по сяг а на Каз ан — из бухна тя.
— В т акъв случа и по-добре да си т ам, където с е разв иват съб итият а,
мам о — каза той разс ея но и напус на ст аят а.
П редстоящат а по беда над Наполео н бе обс ебила докрай мисл ите м у и
затова не о съзна съвс ем точно смис ъла на собстве нит е си думи.
— М амо — прош епна тя.
— О т няколко ме с ец а нас ам напредва ш с вели кан ски крач ки — обади с е
Грегор зад гърб а й. — И ето, плодовете с а вече н а лице. Тръг ни с него и
в ръзкат а помеж ду в и щ е с е затвърди. Ост ан еш ли тук, всичко ще с е пр оточи.
— А ти ще го придруж иш ли?
— Н е.
О тговорът му й бе изве с тен предварит елно. Зна еше също, че този
м ом ент неиз беж но ще настъ пи. О чакваше го още от сватбат а.
— Ка зан с е нуж да е от мен.
— И маш си син, който ще защ ити ст ранат а. Н има с е съмняваш в сил и те
на двамат а с М ариа на. Та те ще съум еят да пре с е кат пре тенц иите на
ев ропей ски те влас тели ни.

239
 — Н е, не с е съмнявам. Н о ще им с е на лож и да мерят сили с твърде
м огъщ и съп ерниц и и не е че с тно да ги о ст авям с ами.
— Н е, тук не ст ава въпро с за премерван е на сили. Р азбир аш ли, те
про сто т рябва да п о емат своят а отговорно с т.
Тя с е обърна към него и го загледа. Ц елият в беле зи, но хуб ав .
Н епре кл онен и добродушен. Лю бим, но не и лю бов ни к. Н о съвс ем скоро
вси чко м еж ду тях щ еше да с е промени. Тя с е изправ и пред него.
— О бичам те, мадо.
— Знам. — И згледа я о ст ро. — Ще ме въздигне ш ли до с ебе си ?
— И скаш ст ра шно много, а онова, ко ето получ иш, може и да не ти
допад не. Зн аеш колко сил ен е собствен иче ския т инс тинкт при мен и при
Д жордън. И збера ли те, ще е зав ина ги. И никог а няма да те изпу сна. Ще те
поч ит ам и з аедно с това щ е те задуш а. А по смее ли някой да одраска дори и
в ръхчет ат а на пръс ти те ти, ще определя награ да от чува л злато за глават а
м у.
Той с е разсмя.
— Е, значи от с ег а нат атък щ е т рябва много да в нимавам и да не с е
ръкувам дори и с най- големия слаба к.
— Н е с е ше гувам. Това е предупреж де ние.
— М исля, че ще го преж ивея някак. — Вне запно усмив кат а му уга сна.
— Е, А на, ще ме възди гне ш ли до с ебе си.
Н е биваш е да е толкова с ериоз ен. М ного ст радани я му бе при чинил а в
м ин а л ото и з атова ис каш е с ега лицето му да е ве с ело и усмихнато.
— Д а, и збирам те и те въздигам до с ебе си. Н авсякъд е и във вси чко
заедно. — Лиц ето й про си я, хвърли с е в прегръ дки те му и с е сгу ши в не го.
В този м иг с е чувс тваш е исти нски свободна — като стъклоп иси те на
М ариан а, озар ени от многоб агрен а кра сот а и великоле пие. — И збирам те от
сърц е и душ а.

Край

240