Professional Documents
Culture Documents
Godishno Utro 1klas
Godishno Utro 1klas
„А”
В азбуката аз съм първа
с мене ще дружиш тепърва.
А сега кажи ми ти дете,
авиатор искаш ли да станеш,
агнето в кошарата да хванеш,
алени черешки да береш,
ама и на други да дадеш.
„Б”
Продължаваме с бонбон,
баница, боза, балон.
Всичките са с „Б” отпред
значи всичко е наред.
„Б” е буквата на баба,
много гърбава и стара,
но и тя със нас играе –
гледай, просто да те смае.
„В”
„В” е връх във планината,
който среща пръв зората.
„В” е вяра. Вярвай в себе си,
гледай със усмихнато лице
и изпълвай с вяра своето сърце!
„Г”
Гатанка аз ще науча
думите ако изуча.
Думите пък научавам,
Ако буквите познавам…
„Д”
Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.
Слънцето, златното по нея минава,
всичко от нея по-весело става.
„Е”
Ето идва ред на „Е” –
„Е” – в елха звучи добре.
В „електричество” искри,
виж ме в ежкови бодли.
„Ж”
Жабчето веднъж в дъжда,
силно квакна: ква-ква-ква.
Малко съм, но не тъжа.
Със жирафчето сме „Ж”.
„З”
Звън камбанен се разнесе.
Лека песен се понесе.
Буквичката „З” звъни,
ти запомни я нали?
„И”
Искам да съм първа аз.
Искам да съм първа в клас.
Тези буквички игриви,
много, много закачливи,
да ми влязат във главицата
без да пише ми ръчицата.
„Й”
Разсърди се „Й” на Радко.
- Хей, Радко, къде ми е вълничката?
С нея плавам по рекичката.
„Й” се среща рядко,
затова редовно го изпуска Радко.
„К”
Аз съм буквичката „К”
„К” – на книжка-веселушка,
ваша най-обична дружка.
„К” е клас задружен дето
сбира знания детето.
„Л”
„Л” се пише много лесно
остър покрив без комин.
Леко пърхам като птичка,
леко пише моята ръчичка.
Колко съм щастлива!
„М”
„М” е буквичка с която
пиша думички познати.
Мир чета сега на глас,
мама пиша лесно аз.
С „М” едно момиче има.
То е в моята градина.
Запомнете го тогава.
То се казва Мирослава.
„Н”
„Н” е важна буква знай.
С нея пишем „най-най-най.”
Най – напред написах няма,
никой, никога, не знам.
Навикът е начин явно
да научиш нещо сам.
„О”
О-о, че много букви знам,
мога да ги пиша сам.
До петнайсет изброих,
буквичката „О” открих.
Просто кръгче и окръжност
или просто колело.
Няма как да се излъжеш
„О”-то винаги е „О”.
„П”
„П” е приятелче без което
няма радост във сърцето.
Казва се приятел пръв,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.
Пръв за теб леда пролазва
пръв за теб пролива кръв
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв.”
„Р”
Знам, че трудна съм била,
но за малките деца.
Ти, обаче си голям,
„Р” изписваш вече сам.
Искате ли вий сега
радост да ви подаря?
„С”
„С” дошла е днес при вас,
сладка буквичка съм аз.
Ето, сок и сладолед
за да продължиш напред.
„Т”
Питам своя татко: „Що е татковина?”
Може би небето чисто от коприна,
може би реките Дунав и Марица
планината Рила с гордата орлица.
Нашата татковина е мястото свято
де роден си, сине!
Дето си отрасъл под небе сурово,
дето си научил българското слово.
„У”
Кой така унило срича
азбуката не обича?
Умори ли се, кажи!
Знам, устата те боли,
но си умен ученик.
Уча, умен, уморен –
всички те започват с мен.
„Ф”
Сред буквите съм най-чевръста
с ръце поставени на кръста.
И хайде с вас, добри дечица,
да си потропнем ръченица.
„Х”
Хубаво хорцето стана,
щом за него „Х” се хвана.
Хайде заедно за ръце
да му тропнем пак хорце.
„Ц”
Клоуни, маймунки, слон
и пингвинче със балон.
Ти досети се, нали?
В цирка буква „Ц” откри.
„Ч”
Хвана ли настинка – майка
сладък чай вари от лайка.
Пълна чаша ми налива
и щом пия е щастлива.
„Ш”
„Ш” пристига на шейна
минала е сто гори.
Шал и шапка си сложи
и излез я посрещни,
че без шал и без качулка
ставаш ледена шушулка.
„Щ”
Щом щъркелът затрака
идва пролетта, не чака.
Щъркел на комина щръкнал
клечки за гнездо домъкнал.
Дом строи за четирима
щъркелчета ще си има.
Буквата на щъркела съм аз
чуй как пея с весел глас.
„Ъ”
Ъгъл, Ъглен, ъгломер –
с ер-голям тез думи почват.
Който ги напише точно
той ще стане инженер.
Който пък не ги научи
кръгла двойка ще получи.
„Ь”
Малък ер се казвам аз.
Буква съм, но звук си нямам,
но с магична красота
правя мека аз речта.
С други братя и сестрички
произнасяйте ме само в срички.
„Ю” и „Я”
Ю и Я – това е края
всички букви вече зная.
Вижте колко съм голям.
Аз чета и пиша сам!
Аз съм българче
Родна стряха
Из планинските горички,
тичат весели сърнички
между буките зелени
бродят пъргави елени.
Пролет дойде ли тогава,
всяко клонче разцъфтява,
вятър листите люлее,
славейче в гората пее.
Аз обичам и полето
и горите и небето –
мила си ми татковино,
моя българска Родино!
Излиза 2 отбор.
Отговор: „Майка”
Да залепим на таблото портрети на нашите майки / 2-3 броя /
За ваканция отново
чуй звънчето как звъни.
Сбогом, моя класна стая,
сбогом, мои класни дни.
В
А
К
А
Н
Ц
И
Я
Мили деца, през цялата учебна година, вие всички заедно се трудихте
неуморно. Сега настъпи момента в който вие ще получите вашите
свидетелства за завършен първи клас. И тъй като вълнението е огромно
предлагам да започваме.
Раздават се свидетелствата.
Подаръци от родителите.